5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/1

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

СЕСИЯ 2021—2022

Заседания от 18 до 21 октомври 2021 г.

Текстовете, приети на 19 и 21 октомври 2021 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на Бюджет 2019 г., са публикувани в ОВ L 47, 25.2.2022 г.

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/2

P9_TA(2021)0425

Стратегия „От фермата до трапезата“

Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (2020/2260(INI))

(2022/C 184/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 11, член 13, член 39, член 168, параграф 1, член 169, параграф 1, член 191, член 192, параграф 1 и член 349 от него,

—	като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие от 2004 г.,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1381 на Европейския парламент и Съвета от 20 юни 2019 г. относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (3), Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (4) и Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди (5),

—	като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (6),

—

като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (7); Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (8) и Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (9),

—

като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (10); Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (11); Директива 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 г. за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо (12); Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (13); Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (14); Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции (15); Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (16); Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните („Законодателство за здравеопазването на животните“) (17) и Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (18),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—	като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19 (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно инициативата на ЕС за опрашителите (20) и своята резолюция от 23 октомври 2019 г. относно проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 546/2011 по отношение на оценката на въздействието на продуктите за растителна защита върху медоносните пчели (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно Европа, която закриля: чист въздух за всички (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР) (24),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Седмата програма за действие за околната среда (25),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 май 2017 г. относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните (26),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони (27), както и резолюцията си от 16 януари 2018 г. относно жените, равенството между половете и справедливостта в областта на климата (28),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно технологичните решения за устойчиво селско стопанство в ЕС (29),

—	като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 септември 2015 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за клонирането на животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните, отглеждани и размножавани за селскостопански цели (30),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно етикетиране на страната на произход на месото в преработените храни (31) и резолюцията си от 12 май 2016 г. относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за определени храни (32),

—

като взе предвид Специален доклад № 15/2020 на Европейската сметна палата от 9 юли 2020 г., озаглавен „Опазване на дивите насекоми опрашители в ЕС — инициативите на Европейската комисия не са постигнали резултати“, Специален доклад № 13/2020 на Европейската сметна палата от 5 юни 2020 г., озаглавен „Биологичното разнообразие в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“, Специален доклад № 5/2020 на Европейската сметна палата от 5 февруари 2020 г., озаглавен „Устойчиво използване на продукти за растителна защита — налице е ограничен напредък при измерването и намаляването на рисковете“, Специален доклад № 2/2019 на Европейската сметна палата от 15 януари 2019 г., озаглавен „Химически опасности в храната ни — политиката на ЕС за безопасност на храните осигурява защита, но е изправена пред предизвикателства“, Специален доклад № 31/2018 на Европейската сметна палата от 14 ноември 2018 г., озаглавен „Хуманно отношение към животните в ЕС — преодоляване на разминаването между амбициозните цели и практическото изпълнение“, и Специален доклад № 34/2016 на Европейската сметна палата от 17 януари 2017 г., озаглавен „Борбата срещу разхищаването на храни е възможност за ЕС да подобри ресурсната ефективност на веригата на снабдяване с храни“, както и Специален доклад № 21/2019 от 19 ноември 2019 г., озаглавен „Предизвикателството „резистентност към антимикробни средства““,

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 11 май 2020 г., озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи (2020 г.): знания за прехода към устойчива Европа“,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—	като взе предвид становището от декември 2020 г. на Европейския комитет на регионите относно стратегията „От фермата до трапезата“, озаглавено „От фермата до трапезата — местното и регионалното измерение“ (NAT-VII/005),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и комисията по рибно стопанство,

—	като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A9-0271/2021),

А.

като има предвид, че в съобщението на Комисията относно стратегията „От фермата до трапезата“ е представен цялостен подход към европейската продоволствена система, като основен елемент е селското стопанство като доставчик на храни, и се признава взаимосвързаността на всички участници по цялата верига на доставки и тяхната споделена отговорност за постигането на целите на стратегията, както и ключовата роля на земеделските стопани за предоставянето на обществени блага, включително в борбата срещу изменението на климата; като има предвид обаче, че стратегията трябва да отиде по-далеч, като отчита ролята, правата и отговорностите на потребителите и дългосрочната икономическа жизнеспособност на земеделските стопани; като има предвид, че стратегията има сериозни последици за селскостопанското производство на нехранителни продукти и че това трябва да бъде изцяло взето предвид;

Б.

като има предвид, че заключението в наскоро публикувания доклад на Съвместния изследователски център, озаглавен „Моделиране на амбициите в областта на околната среда и климата в селскостопанския сектор чрез модела CAPRI: проучване на потенциалното въздействие на определени цели на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие в рамките на целите в областта на климата до 2030 г. и общата селскостопанска политика след 2020 г.“ („Modelling environmental and climate ambition in the agricultural sector with the CAPRI model: Exploring the potential effects of selected Farm to Fork and Biodiversity strategies targets in the framework of the 2030 Climate targets and the post 2020 Common Agricultural Policy“), както и в други неотдавнашни изследвания, е, че изпълнението на целите на стратегията ще окаже значително въздействие върху селскостопанското производство в ЕС; като има предвид, че в тези изследвания се подчертава, че при изготвянето на всяко едно законодателно предложение в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“ е необходимо да се извършат надеждни, научни предварителни оценки на въздействието, обхващащи устойчивостта от икономическа, социална и екологична гледна точка, и да се вземат предвид кумулативните ефекти, възможните компромиси, наличието на средства за постигане на целите и различните модели на земеделие в държавите членки;

В.

като има предвид, че продоволствената система на Европа следва да предоставя висококачествена продоволствена и хранителна сигурност по начин, с който да се допринася за социалното благосъстояние и общественото здраве, да се поддържа и възстановява здравето на екосистемите, да се зачитат възможностите на планетата и да се гарантира здравето на животните и хуманното отношение към тях; като има предвид, че понастоящем цялата продоволствена система е отговорна за редица въздействия върху здравето на хората и животните и хуманното отношение към тях, както и върху околната среда, климата и биологичното разнообразие, включително обезлесяването и деградацията на екосистемите извън ЕС; като има предвид, че начинът, по който произвеждаме и консумираме храни, напитки и други селскостопански продукти, трябва да се адаптира, за да се осигури съгласуваност с Целите за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие, Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие и политиките и ангажиментите на ЕС, както и като цяло да се постигне съгласуван баланс между трите стълба на устойчивостта, в т.ч. околната среда, климата, биологичното разнообразие, общественото здраве, икономиката и паричната достъпност на храната, хуманното отношение към животните и икономическата устойчивост за земеделските стопани, рибарите и участниците, намиращи се по-далеч в продоволствената верига и в селските и крайбрежните райони, както и по отношение на социалните аспекти, като например условията на труд и заетост и стандартите за здраве и безопасност; като има предвид, че трябва да се вземат предвид и други важни фактори като научните изследвания и иновациите, търговската политика и политиката в областта на отпадъците;

Г.

като има предвид, че е необходимо да се осигури последователност и съгласуваност между мерките, предвидени в стратегията „От фермата до трапезата“, и общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, търговската политика на ЕС, стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., стратегията на ЕС за горите, плана за действие на ЕС за кръгова икономика, плана за действие за биоикономиката, законодателния акт на ЕС за климата, както и други свързани с тях политики и стратегии на ЕС; като има предвид, че следва да се подчертае, че всички вносни храни следва да отговарят на същите стандарти за устойчивост и безопасност на селскостопанските храни като стандартите, които се прилагат в ЕС;

Д.

като има предвид, че според оценки на междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) 90 % от земята се очаква да бъдат значително променени до 2050 г., а 75 % от земята вече са значително променени; като има предвид, че вече се констатира загуба на 85 % от влажните зони (33); като има предвид, че биологичното разнообразие е от ключово значение за продоволствената сигурност, човешкото благополучие и развитието в световен план; като има предвид, че загубата на биологично разнообразие излага на риск европейското и световното селскостопанско производство, продоволствената система и храненето; като има предвид, че според изчисленията в глобален план социалните и икономическите разходи, свързани с влошаването на състоянието на земята, достигат до 5,5 — 10,5 трилиона евро годишно (34);

Е.

като има предвид, че приблизително 80 % от обезлесяването в световен мащаб се дължи на увеличаването на площта на земите, използвани в селското стопанство (35); като има предвид, че търсенето в Съюза на продукти като палмово масло, месо, соя, какао, царевица, дървен материал и каучук, включително под формата на преработени продукти или услуги, е съществен фактор за обезлесяването, деградацията на горите и почвите, унищожаването на екосистемите и свързаните с тях нарушения на правата на човека в държави извън ЕС и представлява около 10 % от световния дял на обезлесяването, дължащо се на общото крайно потребление (36); като има предвид, че неустойчивият риболов има тежки отрицателни последици за биологичното разнообразие;

Ж.

като има предвид, че полуестествените местообитания, които зависят от селското стопанство, като например пасищата, са особено застрашени и че техният природозащитен статус е значително по-лош в сравнение с други типове местообитания, които не зависят от селското стопанство; като има предвид, че според оценките 45 % от зависимите от селското стопанство местообитания са в лошо състояние в сравнение с 31 % от другите местообитания;

З.

като има предвид, че неразумната употреба на пестициди е значителен източник на замърсяване на почвата, водата и въздуха и се отразява отрицателно на здравето на хората, животните и растенията; като има предвид, че поради това е необходимо да се увеличат усилията за значително намаляване на зависимостта от вредни пестициди, риска от тях и употребата им, както и използването на торове и антибиотици; като има предвид, че устойчивите селскостопански практики, като например правилното прилагане на интегрираното управление на вредителите, агролесовъдството, агроекологията и биологичното земеделие и техниките за прецизно земеделие, могат да спомогнат за намирането на решения за намаляване на употребата на пестициди на равнището на ЕС и в световен мащаб и следва да бъдат насърчавани; като има предвид, че научните доказателства (37) потвърждават, че употребата на пестициди може да бъде значително намалена, без да се отрази неблагоприятно на рентабилността и производителността, особено ако това се съпътства от повишена наличност на устойчиви алтернативи;

И.

като има предвид, че през 2018 г. държавите — членки на ЕС, одобриха износа на повече от 81 000 тона пестициди, съдържащи вещества, забранени в Европа (38); като има предвид, че тези опасни пестициди може да представляват още по-голям риск в държавите на дестинация, тъй като условията на употреба (напр. защитно оборудване, въздушно пръскане) не са винаги толкова строги, както в ЕС; като има предвид, че тези забранени пестициди могат да се върнат на пазара на ЕС като остатъчни вещества във вносните храни; като има предвид, че програмите за мониторинг показаха, че остатъчни вещества от няколко пестицида, които са забранени за употреба в ЕС, са открити в храни, продавани на пазара на ЕС, в 4,5 % от случаите дори на нива над максимално допустимите граници на остатъчни вещества, които са определени за тези вещества с цел да се гарантира безопасността на потребителите (39);

Й.

като има предвид, че наднорменото тегло и затлъстяването нарастват с бързи темпове в ЕС (40), като един на всеки двама възрастни е с наднормено тегло или затлъстяване (41); като има предвид, че причините за наднорменото тегло и затлъстяването са многостранни, но неправилното и нездравословното хранене са сред ключовите фактори, водещи до високо разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването;

К.

като има предвид, че се счита, че през 2017 г. в ЕС над 950 000 смъртни случая (всеки пети) и над 16 милиона загубени години живот в добро здраве, основно поради сърдечносъдови и ракови заболявания, са се дължали на нездравословно хранене (42); като има предвид, че излагането на химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система, чрез храните и опаковките на храни също представлява повишена заплаха за общественото здраве (43);

Л.

като има предвид, че около половината от зоонозните заболявания, появили се при хората от 1940 г. насам, са резултат от промени в земеползването (44); като има предвид, че здравето на животните е съществен елемент във всяка устойчива продоволствена система и че въздействието върху здравето на животните влияе пряко върху устойчивостта на продоволствената система;

М.

като има предвид, че според изчисленията всяка година в ЕС се генерират 88 милиона тона отпадъци от храни, като свързаните с тях разходи се оценяват на 143 милиарда евро (45); като има предвид, че отпадъците от храни оказват огромно въздействие върху околната среда, като те са причина за около 6 % от общите емисии на парникови газове в ЕС (46); като има предвид, че най-голям принос за разхищението на храни в ЕС имат домакинствата (53 %) и преработвателният сектор (19 %) (47); като има предвид, че 10 % от разхищението на храни в ЕС са свързани с маркировката на датата и неразбиране от потребителите за това как да се чете и използва системата за маркировка на датата (48);

Н.

като има предвид, че обемът на продажбите на антибиотици за европейските животновъдни стопанства е намалял с 18,5 % между 2011 г. и 2016 г. (49), което е довело до намаляване на тежестта на антибиотиците в селското стопанство с 35 % през периода 2011 — 2018 г., като в повечето държави членки консумацията на антимикробни средства при животните, отглеждани за производство на храни, е по-ниска или много по-ниска, отколкото при хората (50); като има предвид обаче, че съществуват големи различия между държавите членки и че консумацията на някои антимикробни средства все още е твърде висока (51); като има предвид, че антимикробната резистентност e сериозна заплаха за човешкото здраве; като има предвид, че намаляването и свеждането до минимум на употребата на антибиотици в животновъдството ще спомогне за забавяне на появата и разпространението на антимикробната резистентност;

О.

като има предвид, че още през 2018 г. Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) публикува своя специален доклад относно последиците от глобалното затопляне с 1,5 oC, в който беше посочено, че за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 oC са необходими бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото; като има предвид, че изменението на климата и загубата на биологично разнообразие представляват нарастваща заплаха за продоволствената сигурност и поминъка с периодично възникващи суши, наводнения, горски пожари и нови вредители; като има предвид, че продоволствените системи са отговорни за 29 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб и оказват огромно въздействие върху климата, биологичното разнообразие, водата, въздуха, почвата и поглътителите на въглерод; като има предвид, че селскостопанският сектор на ЕС произвежда около 10 % от общите емисии на парникови газове в ЕС със значителни различия между държавите членки, като на селското стопанство се дължат между 3 % и 33 % от националните емисии на парникови газове (52);

П.

като има предвид, че емисиите на парникови газове от европейското селско стопанство са намалели с около 20 % от 1990 г. насам; като има предвид, че намаляването на емисиите на парникови газове в селското стопанство се забави значително от 2012 г. насам и че през някои години дори се наблюдава увеличение (53); като има предвид, че селското стопанство може активно да допринесе за улавянето на въглерод чрез увеличаване на естествените поглътители на въглерод чрез възприемането на основани на природата и екосистемите решения, като например широко редуване на културите, засаждане на междинни култури, пермакултура, агролесовъдство, лесовъдство, агроекология и възстановяване на екосистемите, и по-специално възстановяване и поддържане на торфищата като начин за увеличаване на естествените поглътители на въглерод и улавянето на въглерод;

Р.

като има предвид, че селското стопанство е третият най-значим източник на първични емисии на ПЧ10 в ЕС, както се подчертава от Европейската агенция за околна среда; като има предвид, че емисиите на амоняк (NH3) от селското стопанство допринасят за епизодите на високи концентрации на ПЧ в Европа всяка пролет, както и за краткосрочните и дългосрочните отрицателни въздействия върху здравето;

С.	като има предвид, че ЕС консумира седем пъти повече азот и три пъти повече фосфор, отколкото може да се счита за устойчиво и справедливо в рамките на възможностите на планетата (54);

Т.	като има предвид, че е необходима повече информация за жизнения цикъл, наред с по-добро проследяване и наблюдение на информацията за веригата на доставки, за да се определи количествено напредъкът към намаляване на въздействието върху околната среда на европейската продоволствена система;

У.

като има предвид, че европейският модел на многофункционален хранително-вкусов сектор, който се състои от различни селскостопански модели и двигател на който са семейните земеделски стопанства, е ключов компонент на икономиката и обществото на ЕС и че той трябва да осигури конкурентно, висококачествено и разнообразно производство на храни, продоволствена сигурност, местни вериги на доставки, добри селскостопански практики, опазване на земята и водните ресурси, високи стандарти в областта на околната среда и хуманното отношение към животните и жизнеспособни селски райони в целия ЕС; като има предвид, че една добре подкрепяна селскостопанска политика ще насърчи прехода към по-локализирани вериги на доставки и по-устойчиви селскостопански практики, като постигне по-високи стандарти в областта на околната среда и хуманното отношение към животните;

Ф.	като има предвид, че е важно да се подчертае ключовата роля на микропредприятията, малките и средните предприятия в хранително-вкусовия сектор на ЕС на всички етапи от веригата на доставки — от преработката до търговията на дребно — за постигането на целите на стратегията;

Х.

като има предвид, че селскостопанският сектор трябва да продължи да произвежда безопасни и питателни храни, като същевременно поддържа и управлява земята по по-устойчив начин, като всичко това противодейства на обезлюдяването на селските райони; като има предвид, че европейските земеделски стопани отговарят на най-високите световни стандарти и доставят висококачествена храна не само за европейските граждани, но и в световен мащаб; като има предвид, че селскостопанският сектор има огромна стратегическа стойност, но само за малко повече от едно десетилетие няколко милиона земеделски стопанства са престанали да съществуват, което представлява повече от една трета от всички земеделски стопанства в Европа, като по-голямата част са малки семейни предприятия;

Ц.

като има предвид, че преходът на европейското селско стопанство към по-устойчиви практики и кръговост ще изисква значителни инвестиции, като адекватният достъп до финансиране е задължително условие; като има предвид, че ЕИБ се ангажира да увеличи дела на своето финансиране на инвестиции в действия в областта на климата и в екологична устойчивост, така че той да достигне 50 % от нейните операции през 2025 г. и след това; като има предвид, че това може да се използва за въвеждане на технологии, които допринасят за устойчиви практики и за укрепване на връзката на селското стопанство с кръговата икономика;

Ч.

като има предвид, че доброто здраве на почвата подобрява способността на земята да произвежда храни, да филтрира вода и да поглъща въглерод, като по този начин допринася не само за стабилизиране на климата, но и за осигуряване на продоволствена сигурност, възстановяване на биологичното разнообразие, защита на нашите земеделски земи и изграждане на по-стабилна продоволствена система; като има предвид, че регенеративното селско стопанство като подход към производството на храни и управлението на земята може да смекчи тези предизвикателства, като подпомогне прехода към високо устойчива селскостопанска система, основана на подходящо управление на земята и почвата;

Ш.

като има предвид, че е важно потребителите да бъдат напълно информирани и да са в състояние да правят информиран избор на храни; като има предвид, че това изисква здрава и стабилна продоволствена среда, с която да се гарантира прозрачност и това, че здравословният и устойчив избор също така е лесен и достъпен избор за всички, и с която да се подпомагат и насърчават моделите на потребление, с които се подпомага здравето на хората, като същевременно се гарантира устойчивото използване на природни и човешки ресурси и високото ниво на хуманното отношение към животните; като има предвид, че предоставянето на информация, образователните кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността сами по себе си не са достатъчни за постигане на необходимата промяна към по-устойчив и здравословен избор на потребителите, тъй като те могат да бъдат повлияни от аспекти като норми и конвенции, цена, удобство, навик и начина, по който се представя изборът на храни; като има предвид обаче, че информираните граждани и образованието може да играят важна роля за постигането на европейските цели за климата, ефективното използване на ресурсите и биологичното разнообразие от гледна точка на търсенето; като има предвид, че задължителното етикетиране на хранителното съдържание и произхода, както и разбираемата информация относно хуманното отношение към животните и устойчивостта, по принцип за всички хранителни продукти, и публичното предоставяне на информация относно действителните производствени разходи могат да помогнат за насочване на потребителя към здравословно, устойчиво и безопасно хранене; като има предвид, че информацията за потребителите следва също така да бъде адаптирана към цифровата ера, като същевременно никой не бъде изоставен;

Щ.

като има предвид, че средиземноморската диета, призната от ЮНЕСКО през 2010 г. за нематериално културно наследство на човечеството, е известна като здравословен и балансиран режим на хранене с висока хранителна, социална и културна стойност, основан на зачитането на териториите и биологичното разнообразие, гарантирането на опазването и развиването на традиционните дейности и занаяти, свързани с риболова, устойчивия лов и селското стопанство, и изпълнението на защитна роля за първичната и вторичната профилактика на основните хронични дегенеративни заболявания;

АА.	като има предвид, че водата и селското стопанство са неразривно свързани и че устойчивото управление на водите в селскостопанския сектор е жизненоважно с оглед на производството на висококачествени и подходящи храни и опазването на водните ресурси;

АБ.	като има предвид, че глобализацията на пазара на храни се увеличи, което доведе до съответно нарастване на значението на споразуменията за свободна търговия между ЕС и държави извън ЕС;

АВ.	като има предвид, че трябва да се вземат под внимание резултатите, постигнати от изпълнението на действащите екологични стандарти;

АГ.	като има предвид, че създалата се сериозна ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 оказа влияние върху всички участници в хранително-вкусовия сектор на Европа — от първичното производство до сектора на услугите в областта на храните;

АД.

като има предвид, че европейската продоволствена система изигра решаваща роля по време на пандемията от COVID-19, като доказа своята гъвкавост в лицето на земеделските стопани и техните кооперации или организации на производители, работниците, наети в рамките на цялата продоволствена верига за създаване на стойност, преработвателите, дистрибуторите и търговците на дребно, които работят заедно при трудни условия, включително при въвеждането на ограничителни мерки, излагайки се на санитарни рискове, за да гарантират запазването на безпрепятствения достъп на европейските потребители до безопасни, достъпни и висококачествени продукти безпрепятствено, като същевременно зачитат целостта на вътрешния пазар; като има предвид, че вътрешният пазар и селскостопанската система на ЕС до голяма степен и бързо преодоляха прекъсванията на доставките по време на кризата с COVID-19, които въпреки всичко разкриха някои слабости в сложните вериги на доставки на храни, като стана явна необходимостта от гарантиране на дългосрочна продоволствена сигурност, устойчивост и къси вериги на доставки; като има предвид, че в този контекст е от съществено значение да се подчертае стойността на продоволствената сигурност и сигурността на веригите на доставки за всички граждани на ЕС и значението на наличието на всички необходими инструменти за земеделските стопани, така че те да могат да произвеждат разнообразни храни по устойчив начин;

АЕ.

като има предвид, че въпреки че правата на земеделските стопани залегнаха в Международния договор на ФАО за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие през 2004 г., правилата за интелектуалната собственост често са били в противоречие с тях, излагайки на риск регионалните, традиционните и местните системи за посевен материал;

АЖ.

като има предвид, че потребителите са все по-загрижени относно хуманното отношение към животните и здравето на животните; като има предвид, че високото равнище на хуманно отношение към животните е важно за устойчивото развитие и има потенциала да укрепи икономическата и екологичната устойчивост на европейските земеделски стопани, като създаде нов пазар за земеделските стопани за продажба на продукти, основани на по-високи стандарти за хуманно отношение към животните; като има предвид, че Комисията обяви, че ще извърши оценка и преразглеждане на съществуващото законодателство в областта на хуманното отношение към животните, включително относно транспортирането и клането на животни; като има предвид, че въвеждането на хоризонтални правила за защита на животните в селското стопанство, съчетани с научно обосновани, специфични за отделните видове изисквания за хуманно отношение към животните за всички отглеждани в стопанства видове, би било от значителна полза за хуманното отношение към животните; като има предвид, че преходните периоди и подкрепата за земеделските стопани са от съществено значение по отношение на законодателните промени, за да се даде възможност за по-устойчиво земеделие и за да се постигнат подобрения в хуманното отношение към животните;

АЗ.	като има предвид, че географските указания са резултат от изконното наследство на ЕС и са плод на адаптацията на човека към неговата среда и израз на идентичността на ЕС;

АИ.	като има предвид, че е много важно да се справим с измамите с храни и нелоялните практики чрез разпознаване и разследване на дейности с цел измама;

приветства амбициите и целите на стратегията „От фермата до трапезата“ като важна стъпка за осигуряването на устойчива, справедлива, здравословна, характеризираща се с хуманно отношение към животните, по-регионална, разнообразна и устойчива продоволствена система, която има основно значение за постигането на целите, определени в Европейския зелен пакт и целите за устойчиво развитие; подчертава неразривните връзки между здравето на хората, здравето на обществата, здравето на животните и здравето на планетата; подчертава, че тази стратегия е от съществено значение за съобразяването на продоволствената система, включително животновъдството и растениевъдството, с възможностите на планетата, като същевременно подчертава значението на постигането на достойни условия на труд, заетост и справедливи възможности по цялата продоволствена верига за създаване на стойност и необходимостта от постигане на подходящ и балансиран политически подход; насърчава Комисията възможно най-бързо да превърне стратегията в конкретно законодателно и незаконодателно действие, придружено от подходящи механизми за финансова подкрепа за прехода;

Необходимост от действия

припомня, че оценките на въздействието са неразделна част от процеса на създаване на правила в ЕС; приветства съобщението на Комисията, че възнамерява да извърши подробни оценки на въздействието, включително обществени консултации, в съответствие с насоките за по-добро регулиране за всяка законодателна инициатива в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“, включително по отношение на ефективните количествени цели (55); подчертава, че тези предварителни научни оценки на въздействието следва да включват солидни екологични оценки, да обхващат трите измерения на устойчивостта (екологична, икономическа и социална, включително здравеопазване) в цялостен и системен подход, да отчитат кумулативните ефекти и да включват цената на бездействието по отношение на непосредственото и дългосрочното въздействие върху човешкото здраве, околната среда, биологичното разнообразие и общата устойчивост, както и да вземат предвид приемствеността между поколенията, възможните компромиси между целите на политиката, наличието на средства за постигане на целите и различните селскостопански модели в държавите — членки на ЕС; отбелязва, че е важно да се опишат методите на изчисление, базовите параметри и референтните периоди за всяка отделна цел, и подчертава необходимостта от сътрудничество, консултации и сътрудничество с държавите членки; взема под внимание, че първият междинен преглед на стратегията „От фермата до трапезата“ е планиран да се извърши до средата на 2023 г.; подчертава необходимостта тази средносрочна оценка да отразява задълбочено кумулативното въздействие на всички действия по цялостен и системен начин, като обхване всички измерения на устойчивостта — екологично, икономическо или социално, включително здравеопазване;

приветства представянето на предложение, основано на факти, за законодателна рамка за устойчиви продоволствени системи въз основа на прозрачни данни и като се отчитат най-новите научни достижения; приканва Комисията да използва това предложение, за да определи ориентирана към бъдещето цялостна, балансирана, интегрирана и устойчива от екологична, социална и икономическа гледна точка обща продоволствена политика, в която всички участници дават своя принос и която е насочена към намаляване на екологичния и климатичния отпечатък на продоволствената система на ЕС, както и към намаляване на отрицателното ѝ въздействие върху биологичното разнообразие и здравето на хората и животните, така че Европа да се превърне в първия континент, който е неутрален по отношение на климата и се характеризира с почти нулево замърсяване, най-късно до 2050 г., както и към укрепване на неговата устойчивост, за да се гарантира средносрочната и дългосрочната продоволствена сигурност в условията на изменение на климата, увреждания на околната среда и загуба на биологично разнообразие; подчертава необходимостта от гарантиране на икономическата и социалната устойчивост по цялата продоволствена верига, тъй като добрите социално-икономически перспективи и конкурентоспособността на различните засегнати сектори ще спомогнат за постигането на целите на стратегията; насърчава ЕС да води глобален преход към устойчивост от фермата до трапезата въз основа на принципа на многофункционален селскостопански сектор, който е устойчив от екологична, социална (включително здравна) и икономическа гледна точка, на принципите на агроекологията на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и правото на прехрана на ООН, като същевременно се гарантира по-голяма последователност и съгласуваност на политиките, за да се даде възможност на всички участници в европейската продоволствена система да извършват дългосрочно планиране въз основа на реалистични и прозрачни цели съгласно т.нар. SMART критерии (тоест целите трябва да специфични, измерими, ориентирани към действия, реалистични и придружени от конкретен график); подчертава необходимостта от незабавна и смела промяна в политиката и законодателството предвид убедителните научни доказателства за необходимостта от подобряване на устойчивостта на настоящата продоволствена система и по-високите разходи, породени от липсата на действия, и изтъква значението на иновациите и устойчивите практики; предлага съответните базови равнища във всяка държава членка и постигнатият напредък да бъдат взети предвид, както и специфичните (регионални) условия в отделните държави, като същевременно се насърчава обменът на ноу-хау и най-добри практики между държавите членки; подчертава необходимостта да се включи цялата верига за производство и продажба на храни и напитки, включително производството, преработката, предлагането на пазара, съхранението, транспорта, разпространението, хотелиерството и ресторантьорството, търговията на дребно, обезвреждането и рециклирането на вторични суровини; призовава в настоящото законодателно предложение да се отдаде необходимото внимание на хуманното отношение към селскостопанските животни, като се има предвид, че това е неразделна част от устойчивостта на храните;

подкрепя разработването на стратегически планове в областта на продоволствената политика (56), които служат за улесняване, стимулиране и разширяване на обхвата на нови и съществуващи национални, регионални и местни политики в областта на храните, като се обръща внимание и на сложния въпрос за продоволствената бедност в Европа; подчертава значението на подкрепянето на тези планове чрез независима, безпристрастна научна и изследователска дейност и участието на заинтересовани страни с голямо разнообразие от гледни точки, за да се гарантира, че този процес е легитимен и приобщаващ; подчертава, че е необходим нов междусекторен подход към управлението, за да се осигури съгласуваност между политиките на ЕС относно храните и селското стопанство и политиките, които им влияят, като например политики в областта на търговията, енергетиката, конкуренция и климата, за да се увеличи полезното взаимодействие и да се избегнат и управляват компромисите; поради това призовава за структуриран диалог между Парламента, държавите членки и всички участници в продоволствената система, включително гражданите, за да се използват всички възможности, предлагани от тази стратегия, и да се обсъдят пропуските, възможностите и предизвикателствата при разработването и прилагането на цялостна обща продоволствена политика на ЕС; призовава Комисията да насърчава обществения диалог с оглед на постигането на общо разбиране за устойчивостта и нейните различни компоненти в процеса на изготвяне на предложението си за законодателна рамка за устойчива продоволствена система, която в крайна сметка ще трябва да се основава на един последователен подход към всички аспекти на устойчивостта;

приветства предложението на Комисията за разработване на план за действие при извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност с цел координиране на общ европейски отговор при кризи, засягащи продоволствените системи; настоява, че е необходим подход за превенция, за да се избегнат панически действия и прекомерни реакции от страна на хора, дружества или държави членки; счита, че то ще представлява адекватен отговор на нарастващите очаквания относно продоволствената сигурност, които трябва да бъдат разгледани на европейско равнище; настоятелно призовава Комисията да разгледа въпросите на стратегическите продоволствени запаси по начина, по който го прави за стратегическите запаси от нефт в Съюза;

подчертава необходимостта от действия за насърчаване на устойчивото земеделие, намаляване на употребата на пестициди и свързаните с тях рискове, защитата и възстановяването на почвените екосистеми и увеличаването на особеностите на ландшафта върху земеделските земи, които подпомагат възстановяването на защитените съгласно директивите за природата видове и местообитания, включително опрашителите и техните местообитания; припомня, че производителността и устойчивостта на селското стопанство зависят от устойчивото управление на природните ресурси, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на нашите продоволствени системи;

подчертава, че е в интерес на европейските потребители, земеделски стопани и предприятия да се извърши успешен преход към по-устойчива продоволствена система; подчертава, че подобряването на информацията за заинтересованите страни и селскостопанските политики може да подкрепи този преход; подчертава, че екологичният преход в производството на храни и произтичащият от него принос за смекчаване на последиците от изменението на климата биха могли да бъдат от полза за всички — за първичните производители, за околната среда, за икономиката и за обществото като цяло, като осигуряват устойчиви, безопасни, достатъчни, достъпни, здравословни и питателни храни, и могат да бъдат постигнати чрез балансиран подход, който създава полезни взаимодействия между устойчивите практики и икономическите възможности; отново заявява, че за да се гарантира пропорционален принос от сектора, селското стопанство следва да бъде целенасочена и стимулирана част от амбицията на ЕС да премине към нулеви нетни емисии най-късно до средата на века, като същевременно се обърне внимание на емисиите, които са свързани с европейското производство и потребление на храни, но се генерират извън Европа; подчертава, че участието на и подкрепата за земеделските стопани в действията в областта на климата е от решаващо значение за постигане на глобалните цели за смекчаване на последиците и целите за устойчиво развитие, без да се засяга глобалната продоволствена и хранителна сигурност и без никой да бъде изоставен;

подчертава необходимостта от гарантиране на съгласуваност между стратегията „От фермата до трапезата“ и целите на Европейския зелен пакт, включително по отношение на климата, биологичното разнообразие, нулевото замърсяване и здравето; подчертава, че поддържането и повишаването на биологичното разнообразие е от решаващо значение за опазването на продоволствената сигурност на ЕС и в световен мащаб и че трябва да се гарантира съгласуваността със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, включително приноса на „Натура 2000“ и морските защитени зони, за да бъде подкрепено производството на здравословни храни, както и съгласуваността между общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството (ОПОР), търговските политики на ЕС и стратегията на ЕС за биоикономиката; подчертава, че целите за устойчиво развитие предлагат подходяща рамка за съгласувано и систематично интегриране на екологичните, социалните и икономическите цели и позволяват разработването на междусекторни политики, които отразяват по-добре взаимосвързаността между всички цели на политиката; припомня, че социалното измерение трябва да бъде изцяло интегрирано във всички бъдещи инициативи на стратегията „От фермата до трапезата“, заедно с икономическото и екологичното измерение, за да се постигне така необходимата съгласуваност на политиките за устойчиво развитие; настоява, че подобряването на условията на труд в съответствие с осемте основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ), колективното договаряне и социалната закрила следва да бъдат включени като критерии за устойчивост;

Изграждане на продоволствена верига, която е от полза за гражданите, работниците, производителите, дистрибуторите и околната среда

приветства решението за преразглеждане на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди и целите за намаляване на пестицидите, загубата на хранителни вещества от органични и минерални източници и продажбата на антибиотици и е убеден, че тези цели са постижими, но че тяхното осъществяване зависи от наличието на по-безопасни, ефективни и ефикасни алтернативи; подчертава значението на по-нататъшното цялостно образование и комуникация, включително чрез консултантски услуги, за да се постигне тази трансформация; подчертава, че е необходимо тези цели за намаляване на емисиите да бъдат с обвързващ характер и че е важно те да бъдат постигнати чрез цялостни, превантивни и кръгови подходи, като например биологични и агроекологични практики, иновативни устойчиви селскостопански практики, прилагане на прецизно земеделие и интегрирани практики за управление на културите и вредителите, когато е целесъобразно, както и използване на устойчиви алтернативи, подпомагани от гледна точка на жизнения цикъл; подчертава необходимостта от установяване на ускорени процедури за оценка, разрешаване и регистриране на нехимически пестициди с нисък риск, като същевременно се гарантира, че тяхната оценка подлежи на същото равнище на строгост, както за другите вещества; настоява, че всяка държава членка, в съответствие със своите климатични и селскостопански производствени характеристики, следва да определи стабилни, ефективни и обвързани със срокове количествени цели за намаляване на емисиите в своите прегледи на стратегическите планове по ОСП и други съответни инструменти на политиката с амбицията да намали до нула емисиите от селското стопанство в почвата, подпочвените води, повърхностните води и въздуха в съответствие с амбицията на Зеления пакт за нулево замърсяване, като тези цели бъдат придружени от ясно определени мерки за подпомагане за отделните култури, които гарантират отчетност и приложимост на всички равнища, като се използват независими и пълни данни, за да се подпомогне постигането на тези цели, както и подкрепа и обучение за изпълнението на равнището на стопанствата и допълнителни изследвания и развойна дейност за иновативни и устойчиви решения за стопанствата; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в подобряването на техните системи за надзор, наблюдение и правилно прилагане на правилата за употреба на пестициди и да подобри комуникацията с крайните потребители и да повиши информираността сред тях; отново призовава горепосочените цели и задачи да бъдат транспонирани в законодателството, включително чрез преразглеждане на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди, и призовава Комисията да изясни как ще работи с приноса на отделните държави членки към валидните за целия Съюз обвързващи цели, като същевременно гарантира еднакви условия на конкуренция, и да изясни изходните параметри за тези цели, като вземе предвид различните изходни позиции, положените усилия и характеристиките на всяка държава членка и като идентифицира ясно многобройните несинтетични и други алтернативи, които вече са известни, тяхното наличие и въздействието върху жизнеспособността на сектора, върху приходите на земеделските стопани и продоволствената сигурност, и призовава Комисията да изготви план за свеждане до минимум на синтетичните продукти в селското стопанство; призовава Комисията да подкрепи държавите членки при отделянето на специално внимание на специфичните условия, които се прилагат за употребата на пестициди в зоните за опазване на подземните води, чрез по-добра комуникация, мониторинг и проверки;

10.

подчертава ключовата роля на интегрираното управление на вредителите за намаляване на зависимостта от пестициди и настоятелно призовава държавите членки да гарантират неговото прилагане и подлагането му на систематични оценки и мониторинг; призовава държавите членки да превърнат общите принципи на интегрираното управление на вредителите в практически и измерими критерии и да проверяват тези критерии на равнището на земеделските стопанства и призовава Комисията да гарантира, че държавите членки прилагат ефективно тези принципи на интегрираното управление на вредителите чрез своите стратегически планове по ОСП; настоятелно ги призовава да включат добре дефинирани и адаптирани мерки и практики за всяка култура, например ивици от цветя, като база за намаляване на употребата на пестициди и устойчивостта на вредителите; призовава търговците на дребно в продоволствената верига да си сътрудничат активно със земеделските стопани при прилагането и разширяването на всички налични практики и методи за интегрираното управление на вредителите за всяка култура в тяхната верига на доставки и да докладват за собствения си принос към целите и целите за намаляване на емисиите като част от своите доклади във връзка с околната среда, социалните аспекти и управлението;

11.

счита, че въпреки че ЕС разполага с една от най-строгите системи в света, е необходимо както самият регламент относно одобрението на пестициди, така и неговото изпълнение да бъдат подобрени; припомня своята резолюция относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди (57) и очаква Комисията и държавите членки да разгледат всички призиви в нея без забавяне; подчертава, че регулаторната рамка следва да насърчава иновациите и научните изследвания с цел разработване на по-добри и по-безопасни продукти и алтернативи за растителна защита; посочва, че в допълнение към преразглеждането на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди с цел намаляване на употребата на пестициди и свързаните с пестициди рискове Комисията, Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) следва да подобрят оценката на екологичния риск за продуктите за растителна защита, наред с другото като се вземе предвид въздействието на пестицидите върху качеството на водата в почвите и източниците на питейна вода, включително кумулативното и комбинираното въздействие; настоятелно призовава Комисията да направи адекватна оценка на напредъка, постигнат по отношение на целите на политиката, и да подобри хармонизираните показатели за риска, определени в Директива (ЕС) 2019/782 на Комисията (58), за да включи също така токсичността, устойчивостта и биоакумулацията, както и да вземе предвид земеделските площи или обемите на активните вещества и начина, по който се използват продуктите за растителна защита, с цел ефективно намаляване на употребата на синтетични пестициди и тежки метали в конвенционалното и биологичното земеделие, както и да приеме ясни научно обосновани критерии за това какво представлява неприемливо въздействие върху околната среда, като се вземе предвид реалната експозиция (остра и хронична) на множество продукти за растителна защита, включително кумулативните и синергичните ефекти; настоява, че профилактичната употреба на пестициди, включително третирането на семена със системни пестициди, следва да бъдат ограничени във възможно най-голяма степен, когато това представлява опасност за човешкото здраве или околната среда; призовава Комисията да представи своето законодателно предложение относно данните за пестицидите най-късно до средата на 2022 г.;

12.

призовава Комисията да гарантира, че разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1107/2009 се прилагат правилно, и по този начин да осигури, наред с другото, минимален стандарт за уведомяването за извънредни разрешения за пестициди, включително изискването за това държавите членки да предоставят пълни и подробни обяснения и да оповестяват публично тези уведомления; приветства ролята на ЕОБХ при разглеждането на тези дерогации;

13.

призовава за пълно отчитане на кумулативните и синергичните ефекти на пестицидите при определянето на максимално допустимите граници на остатъчни вещества, както и за по-добро отчитане на критериите за рисковете за здравето на животните и околната среда при оценката на заявленията за нови максимално допустими граници на остатъчни вещества в съответствие с член 14 от Регламента за максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди; призовава данните, събрани чрез биомониторинг след пускането на пазара, да се използват за проверка на точността на нивата на предвидената експозиция на пестициди за определянето на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди; също така призовава да се въведат приемливи нива на експозиция за селскостопанските работници, жителите, намиращите се в близост лица и потребителите, както и за селскостопанските животни; подчертава, че е необходимо да продължи да се обръща силно внимание на защитата на здравето и безопасността на ползвателите в бъдещите законодателни инициативи на ЕС, които са свързани с използването на пестициди; припомня колко е важно да се гарантира, че всички ползватели получават защитно оборудване, както и изчерпателна информация и обучение относно употребата и свързаните с пестицидите опасности; подчертава необходимостта да се гарантира, че всеки селскостопански работник може да има достъп до официална документация, в която се посочва вида на пестицида, използван по време на трудовата му дейност; подчертава, че за постигането на тези цели е от решаващо значение да се преразгледа Директива 2004/37/ЕО относно експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (59), Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестициди и Директива 98/24/ЕО за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (60);

14.

приветства ангажимента на Комисията да вземе мерки, така че загубите на хранителни вещества да се понижат с поне 50 %, без да се влошава плодородието на почвите; изразява убеждение, че това би могло да се постигне най-добре чрез затваряне на хранителните цикли, възстановяване и повторно използване на хранителните вещества и насърчаване и възнаграждаване на земеделските стопани за засаждането на бобови култури; настоява, че за тази цел са необходими правно обвързващи законодателни инициативи, както и мерки, насочени към предоставяне на възможност на земеделските стопани да подобрят управлението на хранителните вещества; подчертава значението на преследването на тези цели чрез цялостни и кръгови подходи към управлението на хранителните вещества, като например агроекологичните практики и интелигентното земеделие, които могат да осигурят ползи за качеството на почвите и биологичното разнообразие и да помогнат на земеделските стопани да прекратят зависимостта си от минерални торове и да намалят потоците на фосфор и азот; посочва, че при намаляването на неефективното наторяване и постепенното премахване на прекомерното наторяване следва да се отчете въздействието върху климата и околната среда на различните торове, включително наличието на тежки метали; настоятелно призовава държавите членки да предложат в своите стратегически планове мерки за насърчаване на ефективното управление и кръговостта на хранителните вещества, както и да подкрепят решително образованието за консултанти в земеделските стопанства и за земеделските стопани и да използват реформата на ОСП като възможност за намаляване на емисиите на амоняк (NH3) от селскостопанския сектор; подчертава, че по-доброто управление на хранителните вещества предлага както икономически ползи, така и ползи за околната среда; подчертава значението на прилагането на модерни и иновативни технологии и решения, като например прецизно земеделие, целенасочено наторяване, което е адаптирано към изискванията на растенията, консултантски услуги в областта на наторяването на растенията и подкрепа за управлението, както и необходимостта от инсталиране на широколентов достъп в селските райони за тази цел; вярва, че следва да бъдат подкрепени устойчивите бизнес модели на земеделски стопанства за подпомагане на възстановяването, рециклирането и повторното използване на хранителни вещества от потоците от отпадъци, в които няма замърсители;

15.

подчертава, че за да се постигнат целите, свързани с намаляването на употребата на химически пестициди и свързаните с нея рискове и с намаляването на загубата на хранителни вещества, трябва да се осигурят по-безопасни алтернативи, така че да се гарантира наличието на добре функциониращ набор от инструменти за растителна защита; подчертава при все това колко е важно образованието с оглед на гарантирането на правилното прилагане на профилактичните мерки; призовава за разширяване на научните изследвания и разработването на алтернативни продукти за растителна защита, торове, по-устойчиви сортове, които изискват по-малко ресурси за осигуряване на стабилен добив, и цифрови инструменти, както и за въвеждане на стимули за използването на методи и технологии като прецизното земеделие; приканва Комисията да ускори и опрости приемането на нови решения в областта на здравето на растенията, включително продукти за растителна защита с по-слабо въздействие, например вещества с нисък риск или биоразтвори, и да въведе определение и отделна категория за естествените вещества в хоризонталното законодателство, както и да се ангажира с инициативи, насочени към намиране на алтернативни начини за оценка на тези вещества с нисък риск, основни вещества и естествено срещащи се вещества; освен това подчертава, че намалената употреба на пестициди трябва да бъде съчетана с по-голяма наличност на пазара на устойчиви алтернативи, чиято ефективност от гледна точка на защитата на здравето на растенията е равностойна на химическите пестициди, за да се избегне разпространението на вредители по растенията; освен това призовава да се приемат мерки за улесняване на включването на методологии с нов подход в оценките на риска от химикали по отношение на храните и фуражите, които да намалят необходимостта от изпитвания, при които се използват животни, и в крайна сметка да допринесат за пълното премахване на изпитванията върху животни;

16.

отново подчертава ключовото значение на защитата на пчелите и другите опрашители срещу вредното въздействие на пестицидите и болестите; напомня за своето възражение от 23 октомври 2019 г. (61) и отново призовава Комисията да гарантира, че преразглеждането на насоките за пчелите и бъдещите актове за изпълнение няма да водят до по-ниско ниво на защита на пчелите в сравнение с нивото, предвидено в насоките на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) за пчелите от 2013 г., а ще се основават на най-новите научни и технически познания, и съответно предлага да се изменят единните принципи не само по отношение на острата токсичност за медоносните пчели, но и по отношение поне на хроничната токсичност и токсичността за ларвите на медоносните пчели и острата токсичност за земните пчели; отбелязва, че ЕОБХ разработва собствена система за моделиране — ApisRAM, която изглежда е в по-голяма степен съобразена с биологията на пчелите в сравнение с BeeHAVE и е по-малко податлива на конфликти на интереси; настоятелно призовава Комисията спешно да направи повторна оценка на веществата, които имат същия начин на действие като неоникотиноидите;

17.

отново призовава за въвеждането на показател за опрашителите (62) и цел за възстановяване; призовава Комисията и държавите членки да приемат нова рамка за наблюдение на опрашителите в целия ЕС със стабилни схеми, внедрени на равнище държави членки, с междинни етапи, ясни и обвързани със срокове цели, показатели и цели; подчертава, че дейностите, свързани с наблюдението, следва да бъдат интегрирани в новата рамка за мониторинг и оценка на ОСП;

18.

призовава държавите членки да извършват систематично, стандартизирано наблюдение на място на биологичното разнообразие в земеделските земи, включително на опрашителите, с участието на специалисти, земеделски стопани и учени любители, и да използват данните, за да подпомогнат оценката на политиките на ЕС и тяхното прилагане;

19.

припомня значението на подхода „Едно здраве“; подчертава, че антимикробната резистентност представлява все по-голяма транснационална и трансгранична заплаха за здравето, по отношение на която координираните действия на ЕС могат да окажат положително въздействие; отчита, че са положени значителни усилия за намаляване на употребата на антимикробни средства при животните, които оказват принос за глобалните усилия за намаляване на антибиотичната резистентност; подчертава при все това необходимостта от допълнително намаляване на употребата на антибиотици, включително в производството на храни; приветства плана на Комисията за намаляване на продажбите като цяло на антимикробни средства за селскостопанските животни и аквакултурите с 50 % до 2030 г.; подчертава, че трябва да се вземе предвид вече постигнатият на равнището на държавите членки напредък; изтъква факта, че за постигането на тази цел са необходими междинни цели и ясни действия и мерки, включително налагане на санкции, както е предвидено в законодателството на ЕС; освен това припомня, че от ключово значение за постигането на тази цел са подобрените животновъдни практики, тъй като по-хуманното отношение към животните подобрява здравето на животните и съответно намалява нуждата от лекарства; счита, че правилното прилагане на Регламента относно ветеринарните лекарствени продукти (63) и Регламент (ЕС) 2019/4 относно медикаментозните фуражи (64) ще доведе до допълнително намаляване на употребата на антибиотици, и призовава Комисията да контролира изпълнението и налагането на спазването от страна на държавите членки; подчертава, че трябва да се осигури наличието на антимикробни средства, различни от резервните антибиотици за хуманна употреба, в случаите, в които те са от съществена необходимост, за да се гарантира, че здравето на животните и хуманното отношение към тях са защитени във всеки момент;

20.

посреща със задоволство факта, че се набляга върху необходимостта от намаляване на продажбите като цяло в ЕС на антибиотици за целите на животновъдството и аквакултурите, и подчертава, че инициативи на ЕС в тази област са били приети и ще се приемат и в бъдеще в рамките на подхода „Едно здраве“, който отчита взаимозависимостта между здравето и благосъстоянието на хората, животните и околната среда; призовава Комисията и държавите членки да насочат усилията си към въвеждането на допълнителни мерки за подпомагане и стимулиране на устойчивите иновативни решения, по-специално по отношение на инструментите за превенция и алтернативните лечения; призовава да се положат усилия, за да се осигури, че стандартите за внасяните в ЕС продукти от животински произход са равностойни на стандартите, установени съгласно Регламента относно ветеринарните лекарствени продукти; отбелязва, че е необходимо като част от преразглеждането на Регламента относно фуражните добавки (65) да се обърне внимание на използването на вещества, които понастоящем не са класифицирани като антибиотици, но имат антибиотични свойства съгласно член 4, параграф 14 от Регламента за ветеринарните лекарствени продукти, и които могат да се използват в животновъдството и аквакултурите за профилактична употреба; насочва вниманието към факта, че работниците в хранителната верига са изложени на риск от заразяване с патогени, които са резистентни спрямо антимикробните средства, например когато използват техниката за „поръсване“ при използването на ветеринарни лекарствени продукти; подчертава, че е необходимо да се предприемат целесъобразни мерки за намаляване на този сериозен риск за здравето на работното място;

21.

припомня, че селското и горското стопанство играят важна роля за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; подчертава, че е важно да се отчита и извършва мониторинг на въздействието на селското стопанство и животновъдството върху емисиите на парникови газове и земеползването; подчертава, че е необходимо тези емисии да се намалят, за да се допринесе за изпълнението на ангажимента на ЕС по отношение на Парижкото споразумение; подчертава, че потенциално е възможно и е необходимо да се поддържат, възстановяват и подобряват естествените поглътители на въглерод и да се намалят емисиите на въглероден диоксид, метан и диазотен оксид от селското стопанство, и по-специално от секторите на фуражите и животновъдството, както и в сектора на органичните и минералните торове, като същевременно не се уронва допълнително хуманното отношение към животните и се осигурява, че плодородието на почвите не се влошава; отчита, че здравите животни се нуждаят от по-малко природни ресурси и че практиките, свързани с устойчивото управление на животновъдството, могат да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове; призовава да се въведат целесъобразни и специално разработени регулаторни мерки и цели за емисиите от селското стопанство и свързаното с него земеползване като част от пакета „Подготвени за цел 55“, за да се осигури амбициозно намаляване на всички емисии на парникови газове в тези сектори, наред с другото по отношение на гъстотата на животните в ЕС и интегрираните в земеползването емисии от внесени фуражи и храни; призовава за съгласувано съчетаване на политиките, за да се даде възможност за извършване на преход към по-устойчиви практики, например пасищно екстензивно животновъдство като част от смесена селскостопанска система, при която се зачита допустимото натоварване на местната околна среда и се подкрепя биологичното разнообразие;

22.

отбелязва обещаващите разработки в областта на фуражните добавки, които спомагат за намаляване на емисиите на парникови газове и замърсителите на водата и въздуха от животновъдните практики; във връзка с това посреща със задоволство плановете на Комисията да улесни пускането на пазара на устойчиви и иновативни фуражни добавки и призовава в тази област да се разработят научноизследователски програми за подпомагане на по-нататъшното им развитие;

23.

посочва, че екстензивното основаващо се на постоянно затревени площи животновъдство, горско-пасищното животновъдство или екстензивното биологично животновъдство, които често включват пасища с висока екологична стойност, са основни характеристики на европейската продоволствена система и че нейните схеми за качество са определящ елемент на много традиционни селски общности, който им позволява да използват по продуктивен начин земята, която в противен случай би била изоставена; изтъква, че тази форма на селскостопанско производство, която се основава на земята и при която гъстотата на животните е ниска, може да има множество положителни последици за околната среда и за опазването на културните ландшафти, допринася за предотвратяване на обезлюдяването и изоставянето на селските райони, спомага за смекчаване на последиците от изменението на климата и допринася за кръговата икономика и възстановяването на биологичното разнообразие и че следователно тя трябва да бъде подкрепяна и насърчавана; подчертава, че следва да се предоставя подкрепа на земеделските стопанства, които осъществяват преход към по-устойчиви форми на производство и които изоставят селскостопанските практики като отглеждането на животни, характеризиращо се с висока гъстота на животните, и монокултурите; призовава Комисията да гарантира, че нейните политики и програми за финансиране подкрепят традиционния европейски културен пейзаж, като например разположените на склонове и терасираните лозя и екстензивното производство на постоянно затревени площи, които подкрепят биологичното разнообразие; отбелязва, че в докладите на държавите членки по член 17 от Директивата за местообитанията (66) се подчертава, че много полуестествени тревни формации са в неблагоприятен, неподходящ или лош природозащитен статус и че опрашителите, които зависят от тях, са застрашени, което излага на риск услугите по опрашване;

24.

призовава за по-висока степен на хармонизация на правната уредба за животновъдството в ЕС, като се използват общи, научно обосновани показатели за хуманното отношение към животните, и посреща със задоволство ангажимента на Комисията да извърши оценка на действащото законодателство в областта на хуманното отношение към животните и при необходимост да го преразгледа; подчертава, че е важно да се вземат предвид най-новите научни постижения в областта на хуманното отношение към животните и да се отговори на обществените, политическите и пазарните изисквания за по-високи стандарти за хуманно отношение към животните; призовава Комисията да представи законодателно предложение с цел постепенно премахване на използването на клетки в животновъдството в ЕС, като се направи оценка на възможността за постепенно премахване до 2027 г.; подчертава, че е необходимо това постепенно прекратяване да се основава на научно обоснована оценка на въздействието и да се осигури подходящ преходен период; призовава Комисията да възприеме специфичен за всеки отделен вид подход, който да взема предвид и да оценява характеристиките на различните животни и който следва да осигурява системи за отглеждане в съоръжения, които са приспособени към специфичните нужди на животните, и същевременно да опазва здравето на животните и хората, да гарантира защитата на работниците и да осигурява достатъчна подкрепа и преходен период с цел поддържане на конкурентоспособността на земеделските стопани и животновъдите;

25.

припомня значението на наличието на висококачествена система за хуманно отношение към животните, включително при транспортирането и клането; подчертава, че наличието на високо равнище на хуманно отношение към животните е неразделна част от устойчивото развитие и е от съществено значение за високото качество на храните, което улеснява по-здравословното хранене, като отговаря на изискванията на потребителите и допринася за опазването на биологичното разнообразие; подчертава, че е необходимо да се прилага съгласуван и хармонизиран подход, който разглежда човешкото здраве, околната среда, биологичното разнообразие, здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и климата, като взаимосвързани и като представляващи едно цяло, когато става въпрос за устойчиви продоволствени системи;

26.

счита, че е важно да се образуват производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки, които системно не спазват изискванията при изпълнението и налагането на спазването на съществуващото законодателство в областта на хуманното отношение към животните, и че е важно, ако се окаже необходимо, да се запълват законодателните пропуски и да се определят по-високи стандарти в законодателството за хуманното отношение към животните; подчертава, че е от съществено значение ЕС да взема предвид спазването на стандартите за хуманно отношение към животните от страна на държавите извън ЕС, особено когато става въпрос за вносни продукти;

27.

подчертава, че животните следва да страдат възможно най-малко при транспортиране и клане, и поради това посреща със задоволство намерението да се преразгледа съществуващото законодателство относно хуманното отношение към животните в областта на транспортирането и клането на животни; призовава Комисията и държавите членки да улеснят решенията за клане на местно равнище, включително мобилните кланици, с по-малки екипи и по-добро обучение на персонала относно начините за избягване на страданието на животните; призовава Комисията да насърчава, когато това е възможно, алтернативите, при които се избягва транспортирането на живи животни;

28.

призовава Комисията и държавите членки да прилагат и налагат спазването на законодателството на ЕС в тази област, по-специално Директива (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции (67); изразява съжаление, че понастоящем не се спазва решението на Съда на Европейския съюз, съгласно което защитата на хуманното отношение към животните не свършва на външните граници на ЕС и че следователно превозвачите на животни, напускащи Европейския съюз, също трябва да спазват европейските правила за хуманно отношение към животните, когато напускат ЕС, като същевременно се посочват трудностите при прилагането му поради липсата на компетентност на територията на държавите извън ЕС;

29.

припомня, че според междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) 70 % от нововъзникващите болести и пандемии имат животински произход; изразява дълбоката си загриженост относно все по-честата поява на зоонозни болести, които се предават от животни на хора (антропозоонози), като Ку-треската, птичия грип и новия щам на грип A (H1N1), която се изостря от изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда, промените в земеползването, обезлесяването, унищожаването на биологичното разнообразие и естествените местообитания и натиска върху тях, незаконния трафик на диви животни и настоящите ни системи за производство и потребление на храни; подчертава, че животновъдните системи, които включват затварянето на хиляди животни от подобен генотип в непосредствена близост едно до друго, могат да повишат податливостта на животните на инфекциозни заболявания, като създадат условия за появата и разпространението на зоонозни болести (68); призовава Комисията и държавите членки да ускорят прехода от тези селскостопански практики и от неустойчивото използване на дивата флора и фауна, включително незаконния трафик, към по-добро управление на ветеринарната профилактика и насърчаване на високи стандарти за здраве на животните и хуманно отношение към тях, включително с търговските партньори на ЕС, с цел да се предотврати разпространението на зоонозни болести и инвазивни видове и да се популяризират високите стандарти на ЕС за биологична сигурност като най-добрата практика на световно равнище; отчита, че профилактиката и готовността за борба с болестите, т.е. наличието на методи за диагностициране, профилактика и лечение, са от ключово значение за овладяването на нововъзникващите заплахи за здравето на хората и животните;

30.

посреща със задоволство признаването от страна на Комисията на биологичното земеделие като един от силните елементи на насочването на ЕС към по-устойчиви продоволствени системи и амбицията за увеличаване на земеделската земя в ЕС, обработвана съгласно методите на биологичното земеделие, в срок до 2030 г.; подчертава, че по-голямата част от държавите членки вече са приели цели относно увеличаването на земеделските площи за биологично производство; очаква с интерес анализа на сектора на биологичното земеделие в рамките на цялостната оценка на въздействието на стратегията и подчертава значението на европейския план за действие за биологичното земеделие с оглед на по-широкото внедряване на биологичното земеделие; подчертава, че развитието и растежът на сектора на биологичното производство трябва да бъдат съпътствани от пазарно обусловени промени и мерки в рамките на веригата на доставки, които стимулират по-голямото търсене на биологични храни и обезпечават доверието на потребителите, както и от обществени поръчки, данъчни стимули и широк спектър от мерки за популяризиране, научни изследвания, иновации, обучение и трансфер на научни знания, като всичко това би допринесло за стабилността на пазара на биологични продукти и за осигуряването на справедливо възнаграждение за земеделските стопани;

31.

посреща със задоволство идеята за подобряване, стимулиране и възнаграждаване на естественото улавяне на въглерод в почвите, което вече е постигнато в някои стопанства, като земеделските стопани се компенсират допълнително за разработването и поддържането на добри селскостопански практики за улавяне на въглерод, което следва да доведе до увеличаване на поглътителите на въглерод в целия ЕС; подчертава, че политиките в областта на селското стопанство и храните следва да улесняват прехода към устойчиво селско стопанство, като възнаграждават земеделските стопани за ползите за околната среда и климата, които те осигуряват; подчертава, че е важно да се използват основани на природата решения, например широко редуване на културите, засаждане на междинни култури, пермакултура, агроекология и възстановяване на екосистемите, и по-специално възстановяване и поддържане на торфищата с цел увеличаване на естествените поглътители и улавянето на въглерод; подчертава при все това, че селското стопанство и селскостопанските практики, които оказват значително отрицателно въздействие върху климата, биологичното разнообразие, почвата, водата, въздуха и/или хуманното отношение към животните, не следва да получават финансиране в областта на климата, нито да бъдат стимулирани или възнаграждавани; призовава Комисията да проучи възможността за създаване на рамка за надеждно количествено определяне и сертифициране на въглерода, която следва да предотврати възможността за неточно представяне чрез заблуждаващи твърдения за екологосъобразност (т.нар. „greenwashing“); призовава Комисията да представи няколко варианта за улавянето на въглерод в селскостопанските почви и подчертава, че пазарите на въглеродни емисии са част от много по-широк набор от регулаторни и нерегулаторни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава, че схемите за улавяне на въглерод в селскостопанските почви следва да бъдат част от набор от стимули за постигане на целите в областта на климата; призовава предложенията да бъдат в съответствие с целите по отношение на хуманното отношение към животните и околната среда и с принципа „за ненанасяне на вреда“, установен в Зеления пакт; се застъпва за стимулирането на въвеждането на възстановяващи селскостопански практики, подобряването на достъпа до технологии, данни, обучение и информация и допълването на доходите на земеделските стопани чрез улавяне на въглерод и плащания за екосистемни услуги, като по-този начин се повишава тяхната устойчивост;

32.

подчертава, че е важно да се гарантират сигурността и разнообразието на семената и посадъчния материал, за да се осигурят стабилни добиви и растителни сортове, адаптирани към натиска от изменението на климата, включително традиционни и адаптирани към местните условия сортове, както и сортове, подходящи за биологично производство и земеделски системи с ниско потребление на ресурси, като същевременно се гарантират прозрачността и свободата на избора за земеделските стопани и достъпа до генетични ресурси и иновативни техники за селекция на растенията, за да се допринесе за наличието на здрави семена и защитата на растенията от вредни вредители и от болести, както и за да се помогне на земеделските стопани да се справят с все по-големите рискове, произтичащи от изменението на климата, като се гарантира наличието на стимули за отворени иновации чрез селекция на растенията;

33.

насочва вниманието към потенциалните отрицателни последици от концентрацията и монополизацията в сектора на семената и призовава Комисията да предприеме мерки за противодействие срещу тях, ако това се окаже необходимо; в този контекст подчертава значението на отворените иновации въз основа на правата на селекционерите на растения и отбелязва със загриженост вредното въздействие на патентите с широк обхват в сектора на семената; счита, че производството с нетърговска цел и използването на традиционни и приспособени към местните условия сортове семена от обикновени граждани и дребни стопани не трябва да се уреждат от непропорционални национални разпоредби и разпоредби на ЕС; подчертава, че е важно да се съхрани съществуването на стабилен единен пазар за сектора на семената в ЕС;

34.

призовава за засилена координация на равнището на ЕС с цел стимулиране на опазването и устойчивото използване на генетичното разнообразие и за създаване на обща платформа на ЕС за обмен на информация относно опазваните генетични ресурси;

35.

посреща със задоволство обявяването на преразглеждането на правилата за предлагане на пазара на традиционни и адаптирани към местните условия сортове култури, чиято цел е да се допринесе за тяхното опазване и устойчиво използване; подчертава необходимостта да се предприемат мерки за улесняване на регистрацията на сортовете семена, включително за биологично земеделие, и да се осигури по-лесен достъп до пазара за традиционните и приспособените към местните условия сортове;

36.

отбелязва проучването относно статута на новите геномни техники съгласно правото на Съюза и в светлината на решението на Съда на Европейския съюз по дело C-528/61 (SWD(2021)0092), както и съобщението на Комисията, че тя възнамерява да предприеме регулаторни действия в тази сфера, включително оценка на въздействието и обществена консултация относно растенията, получени чрез определени нови геномни техники, с цел поддържане на високо равнище на защита на човешкото здраве и здравето на животните и на околната среда, като същевременно се извличат потенциални ползи от науката и иновациите, по-специално за да се допринесе за устойчивостта и целите по отношение на устойчивостта в рамките на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“; подчертава принципа на предпазните мерки и необходимостта да се гарантират прозрачността и свободата на избор за земеделските стопани, преработвателите и потребителите и подчертава, че това действие в рамките на политиката следва да включва оценки на риска и цялостен преглед и оценка на възможностите за проследимост и етикетиране с цел да се постигне целесъобразен регулаторен надзор и да се предостави на потребителите съответната информация, включително за продуктите от трети държави, така че да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

37.

отново призовава Комисията да представи спешно ново законодателно предложение по въпроса за клонирането и „клонираните храни“; настоява, че това предложение трябва да включва забрана за клониране, забрана за пускане на пазара и внос на клонирани животни, техния репродуктивен материал и техните потомци, както и забрана за пускане на пазара и внос на храни, получени от клонирани животни и техните потомци; изразява дълбоко съжаление относно липсата на действия за регламентиране на клонингите и техните потомци и отново заявява, че естественото или изкуственото развъждане или процедурите за развъждане, които причиняват или е вероятно да причинят страдания или наранявания на което и да било от засегнатите животни, не трябва да се практикуват и че е необходимо да се гарантира, че храната от клонирани животни и техните потомци не навлиза в хранителната верига;

38.

подчертава важната роля на европейските земеделски стопани за осъществяването на прехода към устойчива продоволствена система и подчертава, че за постигането на тази цел трябва да бъдат осигурени достатъчно финансови ресурси; подчертава необходимостта всички устойчиви производствени методи, включително биологичното, интегрирано производство и агроекологията, да бъдат използвани, насърчавани и подкрепяни, тъй като те могат да осигурят екологична устойчивост, да увеличат общия дял на земята, която се обработва съгласно екологосъобразни системи, и да предложат надеждни гаранции по отношение на качеството, безопасността, количеството и цената;

39.

настоява, че националните стратегически планове, които ще бъдат изготвени от държавите членки и одобрени от Комисията в рамките на новата ОСП, следва да гарантират предоставянето на подходяща финансова подкрепа за всички земеделски и горски стопани в ЕС с цел укрепване на тяхната конкурентоспособност и техните доходи, така че те и техните семейства да могат да постигнат достоен стандарт на живот, да се борят с обезлюдяването на селските райони и да поддържат жизнеспособни селски общности;

40.

посреща със задоволство факта, че новата ОСП ще предостави стимули за насърчаване на иновативните, цифровите, екологичните, регионалните и устойчивите бизнес модели за селското стопанство и занаятчийското производство на храни, по-специално чрез насърчаване на късите вериги на доставки, например продукти със защитени географски указания или наименования за произход, чрез спазване на правилата на единния пазар и чрез подходи, включващи иновативна местна логистика, като например „зелени центрове“, и интегриране на непромишленото производство на храни в други услуги в селските райони като туризма или гастрономията; подчертава, че регионалното предлагане на селскостопански продукти на пазара и партньорствата играят важна роля за насърчаването на устойчивите вериги на доставки; отчита, че когато липсва местно производство, се налага да се извършва внос;

41.

призовава Комисията да одобрява единствено национални стратегически планове по ОСП, които ясно показват ангажираност по отношение на устойчивостта от икономическа, екологична и социална гледна точка и които са в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, съответните цели за ЕС като цяло и Парижкото споразумение;

42.

призовава тези планове надлежно да отчитат специфичните предизвикателства, пред които са изправени най-отдалечените региони на ЕС по отношение на биологичното разнообразие, селскостопанското производство и доставката на хранителни продукти и суровини; подчертава, че наличието на подходяща финансова подкрепа в рамките на ОСП е от решаващо значение, за да се даде възможност на селското стопанство на ЕС да допринесе за прехода към неутралност по отношение на климата и да се подобри опазването на биологичното разнообразие; посочва, че засилените мерки за подкрепа, включително програми за обучение и консултантски услуги, са от съществено значение, за да се даде възможност на земеделските стопани да изпълняват своята роля за постигане на целите на стратегията; призовава за въвеждането на „усъвършенствани екосхеми“ в националните стратегически планове в съответствие с позицията на Парламента, което би предотвратило ненужно дублиране на проверките на изпълнението на условията;

43.

подчертава, че здравите почви са предпоставка за гарантиране на сигурността на производството на храни, фуражи и влакнодайни култури; съответно призовава Комисията и държавите членки да предотвратят допълнителното влошаване на състоянието им на равнището на ЕС; подчертава, че земеделската почва е основен природен ресурс, чието добро състояние е от ключово значение за изпълнението на стратегията „От фермата до трапезата“; в този контекст подчертава значението на новата стратегия за почвите и призовава Комисията да предприеме подходящи действия въз основа на нея, за да постигне необходимите решения; отчита първостепенното значение на органичния материал и биологичното разнообразие на почвите и на услугите и стоките, които те предоставят; изразява съжаление, че почвите са подлагани на все по-голям натиск; счита, че следва да се въведе надежден мониторинг в целия ЕС на почвените организми и тенденциите по отношение на техния обхват и обем, който да се извършва редовно във всички държави членки;

44.

отчита значението на богатото разнообразие от ландшафтни характеристики, които са от съществено значение за поддържането на основните екосистемни услуги, например опрашване или естествен контрол на вредителите, по отношение на селскостопанското производство и които увеличават производителността му в дългосрочен план; посреща със задоволство целта на ЕС да отдели най-малко 10 % от земеделските площи за тази цел; припомня констатациите в оценката на въздействието от 20 октомври 2011 г., озаглавена „Общата селскостопанска политика към 2020 г.“ (SEC(2011)1153), където се посочва, че няма да бъде оказано значително въздействие върху производството или доходите на равнище земеделско стопанство;

45.

подчертава, че земеделската земя е ограничена и следователно трябва да се използва ефикасно; подчертава необходимостта от включване в стратегията на иновативни модели на земеделие със слаб отпечатък върху земеползването, като например градинарство и отглеждане на насекоми;

46.

отбелязва, че „защитеното отглеждане“ на плодове и зеленчуци в съвременни оранжерии е изключително устойчива система за производство на храни, която все повече се използва и която предлага редица предимства; призовава Комисията да вземе под внимание продължаващата трансформация в европейския градинарски сектор, която позволява по-устойчиво производство на храни и допринася за продоволствената сигурност, безопасността на храните, повишената ефективност на ресурсите и намаляването на хранителните отпадъци по цялата верига за производство на храни; подчертава, че освен слабия отпечатък върху земеползването съвременното градинарство допринася за различни цели на стратегията, например слаба нужда от входящи ресурси, ефективно използване на ресурсите и производство на плодове и зеленчуци близо до мястото на потребление, като по този начин се насърчават по-късите вериги на доставки и сигурността на доставките; призовава Комисията да обмисли възможността за отпускане на средства за инвестиции в научни изследвания и иновации в областта на системите за отглеждане под покритие в модерни оранжерии, които използват по-малко ресурси за отглеждането на същия добив;

47.

призовава Комисията да насърчи правителствата на държавите членки да разширят или създадат системи, които позволяват на гражданите да наемат и използват изоставена и неизползвана държавна земя за производството на храни;

48.

подчертава значението на използването на агролесовъдството и горските пояси за намаляване на натиска върху естествените гори, за подпомагане на справянето с изменението на климата и за повишаване на производителността, както и на заместването на използването на торове в селскостопанското производство; насърчава Комисията и държавите членки да разработят инструменти в рамките на бъдещите си национални стратегически планове за насърчаване на повторното и новото залесяване и да насърчават устойчивото агролесовъдство, включително горските пасища, когато това е възможно; призовава Комисията да популяризира програмите за специализирано обучение в целия ЕС, с цел земеделските стопани да се информират по-подробно за ползите от интегрирането на дървесната растителност в селското стопанство; подчертава, че възстановяването и подмладяването на съществуващите агролесовъдни системи, както и създаването на нови такива системи, би допринесло за целта за 3 милиарда дървета, включена в стратегията за биологичното разнообразие, което ще допринесе както за целите в областта на биоразнообразието и климата, така и за целта, свързана с диверсификацията и кръговостта;

49.

подчертава значението на наличието на надеждни и строги критерии за производството на възобновяема енергия от биомаса и призовава Комисията да представи научнообосновани критерии като част от прегледа на Директивата за енергията от възобновяеми източници;

50.

припомня, че европейската система в областта на хранително-вкусовата промишленост и рибарството следва да осигурява на гражданите по всяко време достатъчно и разнообразно предлагане на безопасна, питателна, здравословна и произведена по устойчив начин храна на достъпни цени, и подчертава, че увеличаването на икономическата, екологичната и социалната устойчивост на производството на храни в крайна сметка ще увеличи тяхната средносрочна и дългосрочна устойчивост, както и ще създаде нови икономически възможности и ще допринесе за използването на суровини от европейски произход; подчертава, че наличието на повече местно произведени храни може да допринесе за постигането на всички тези цели, включително продоволствената сигурност; припомня, че в ЕС 33 милиона души (69) на всеки два дена не са в състояние да си позволят качествено хранене; подчертава, че достъпността и наличността на храните изискват подходящи политически решения и трябва да продължат да се разглеждат като ключов фактор при оценката на увеличението на производствените разходи, включително на разходите, произтичащи от променящите се селскостопански практики; подчертава, че е необходимо да се подкрепи развитието на устойчиви МСП за производство на храни в селските райони;

51.

настоятелно призовава Комисията да включи проблемите с продоволствената помощ в стратегията „От фермата до трапезата“, тъй като много европейци, по-специално семействата с един родител и студентите, страдат от недостиг на храна и тази цифра ще нарасне в резултат на социалните и икономическите последици от пандемията; отчита уникалната роля на сдруженията за продоволствена помощ в целия Европейски съюз, които трябва да получат по-силна подкрепа предвид нарастващия брой хора, които се нуждаят от помощ; счита, че за да повишим устойчивостта на нашата продоволствена система, е необходимо да увеличим връзките между продоволствените и селскостопанските политики на всяко ниво — от местното до европейското равнище;

52.

посреща със задоволство факта, че Европейският зелен пакт се стреми да осигури достойни условия на живот за хората, които работят в селското стопанство и рибарството, и за техните семейства; припомня, че социалното измерение трябва да бъде изцяло интегрирано във всички бъдещи инициативи на стратегията наред с икономическото и екологичното измерение; подчертава, че пандемията от COVID-19 хвърли нова светлина върху трудните условия на живот и труд, и поради това подчертава значението на защитата на индивидуалните и колективните трудови и социални права на работниците и служителите в стопанствата, включително сезонните и мобилните работници, наети в рамките на веригата на доставки на храни в ЕС; призовава за осигуряване на подходящи условия на труд и живот за всички работници в сектора, за колективно договаряне и за социална закрила;

53.

насърчава Комисията и държавите членки да разглеждат земеделската земя, земеделските умения, веригата на доставки на храни и работещите в нея като стратегически активи за безопасността и благосъстоянието на всички европейци и да гарантират, че условията на труд и социалната закрила в рамките на цялата верига на доставки на селскостопански продукти, включително наличието на надежден контрол на нелоялните практики във веригата, отговарят на националните стандарти и стандартите на ЕС за всички работници;

54.

подчертава значението на сезонните работници за гладкото функциониране на веригата на доставки и призовава да се прилагат надеждни мерки за гарантиране на подходящите условия на труд и живот за тези работници; насърчава търговците на дребно да поемат отговорност и в своите практики за покупки да се придържат към критерии за социална, екологична и икономическа устойчивост;

55.

посреща със задоволство намерението на Комисията да предложи план за действие при извънредни ситуации за справяне с продоволствените кризи, като се възползва от опита, придобит по време на пандемията от COVID-19, и като включи хармонизирани мерки за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар; счита, че насърчаването на проекти за териториално производство на храни, които стимулират развитието на къси хранителни вериги в държавите членки, може да помогне за справянето с такива кризи;

56.

споделя възгледа, че пандемията от COVID-19 разкри колко е важно да се обезпечи солидна, устойчива и стабилна продоволствена система, която функционира при всякакви обстоятелства и е способна да осигурява на европейските потребители достъп до достатъчни доставки на местни храни на достъпни цени; подчертава във връзка с това необходимостта да се запази гладкото функциониране на единния пазар, и по-специално движението на храните, включително в период на здравна криза; подчертава също така, че пандемията следва да се възприема и като възможност за изграждането на устойчива и солидна продоволствена система, а не като оправдание за понижаване на амбициите, тъй като устойчивостта и здравето са взаимосвързани;

57.

подчертава, че е необходимо, отчасти поради смущенията в световните производствени вериги и нарасналата нестабилност на цените, причинени от пандемията от COVID-19, да се развие отворена стратегическа автономност за ЕС с цел да се гарантира достъпът до ключови пазари и да се намали зависимостта от внос на стоки от жизнено значение, например източници на растителни протеини; отново заявява, че системите на хранително-вкусовата промишленост трябва да бъдат признати за ключов аспект на отворената стратегическа автономност на ЕС, за да се гарантира достатъчна наличност на безопасни и висококачествени храни и за да се поддържат добре функциониращи и издръжливи вериги на доставки на храни и търговски потоци по време на бъдещи кризи, в съответствие с член 2, параграф 1 от Парижкото споразумение;

58.

подчертава, че селскостопанският сектор подкрепя не само земеделските производители, но и предприятията нагоре и надолу по веригата, осигурява и създава работни места и е гръбнакът на цялата хранителна промишленост; подчертава в това отношение, че запазването на културния пейзаж е движещата сила за активността на селските райони; подчертава значението на традиционните занаяти в регионалното и местното производство на храни и на богатото културно разнообразие, което произтича от това; припомня, че поддържането и предаването на майсторски знания в рамките на производството на храни също следва да се подпомагат като хоризонтална част на стратегията „От фермата до трапезата“, например чрез по-целенасоченото им включване в изследователски програми за участие и развитие;

59.

изразява разочарованието си по повод на това, че в стратегията „От фермата до трапезата“ не се отдава достатъчно значение на рибарството и аквакултурите и че липсват амбиции по отношение на техния принос и потенциал; призовава Комисията да обърне надлежно внимание на спецификата на рибарството и аквакултурите във всички бъдещи законодателни предложения, стратегии или насоки; подчертава необходимостта от прилагането на екосистемен подход за постигане на устойчиви равнища на рибните популации и за възстановяване на морските и крайбрежните екосистеми, който следва да се съсредоточи и върху ползите и социалната, икономическата и екологичната устойчивост на секторите на рибарството и аквакултурите;

60.

подчертава, че стабилните и надеждни правни уредби за сектора на рибарството и аквакултурите, които прилагат последователно принципа на предпазните мерки и които са съобразени с актуализираните стратегически насоки за устойчиво развитие на сектора на аквакултурите на ЕС, следва да бъдат основата за устойчиво оползотворяване на потенциала на сектора и за прилагането на по-добри мерки за защита в подкрепа на здравето на животните, включително по-ограничено използване на ветеринарни лекарства, както и на антибиотици, което би довело до увеличаване на популациите на риби и до повече яснота относно използването на пространството и лицензиите за антропогенна употреба, включително в сектора на аквакултурите, като се даде възможност за по-голяма предвидимост на инвестициите, без да се накърнява законодателството в областта на околната среда; подчертава, че е важно да се въведе прозрачен и приобщаващ механизъм, в съответствие с Директива 2014/89/ЕС за морското пространствено планиране, за разпределяне на пространството по справедлив начин между всички заинтересовани лица; подчертава, че е необходимо защитените морски зони да бъдат изцяло зачитани;

61.

подчертава, че е от съществено значение да има надеждни механизми за проследяване, които да отговарят на изискванията на потребителите чрез предоставяне на информация относно това къде, кога, как и каква риба е уловена или отгледана, в т.ч. чрез етикетиране на произхода и метода на производство, както и относно стандартите за устойчивост и хуманно отношение към животните за всички продукти, продавани на пазарите на ЕС, включително продуктите, внасяни от държави извън ЕС, за да се гарантират безопасността на храните, прозрачността за потребителите, прозрачността на сектора и различните администрации и борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и за да се постигнат целите на Зеления пакт и целите за устойчиво развитие; с оглед на тази цел подчертава, че е важно да се внедрят технологии, които са надеждни от гледна точка на кибернетичната сигурност, за развитието на прецизни цифрови децентрализирани системи за проследяване; призовава да се прилага координиран подход, за да се гарантира съгласуваност между различните инициативи по този въпрос, като се включат всички участници във веригата за създаване на стойност; призовава да се прилагат мерки за контрол, за да се гарантира, че всички вносни рибни продукти, които влизат на пазара на ЕС, съблюдават международно приетите социални стандарти, например стандартите съгласно Конвенция № 188 на МОТ относно условията на труд в сектора на риболова, които се прилагат в ЕС чрез Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета (70), за да се предотврати пускането на пазара в ЕС на рибни продукти, уловени от кораби, които не спазват минималните социални стандарти;

62.

припомня целите на ОПОР за осигуряване на устойчивата експлоатация на живите морски биологични ресурси, за възстановяване и поддържане на рибните популации над равнищата на биомаса, при които може да се постигне максимален устойчив улов, и за гарантиране на рентабилността на риболовните дейности, както и за оказване на принос за снабдяването на пазара на ЕС с храни с висока хранителна стойност и за намаляване на зависимостта на пазара на ЕС от вноса на храни, и подчертава, че е необходимо да се подобрят мониторингът, контролът и прилагането на ОПОР, включително чрез пълно изпълнение на задължението за разтоварване и чрез въвеждане на електронно наблюдение на определени кораби;

63.

призовава Комисията и държавите членки да доразвият съществуващите устойчиви практики и да улесняват, насърчават и предоставят подходяща подкрепа за прехода към рибарство и аквакултури с ниско въздействие и за устойчивото развитие на секторите, включително дребномащабния крайбрежен риболов, например чрез използване на селективни риболовни уреди, екологосъобразни аквакултури, включително биологични аквакултури, и решения за енергийна ефективност, както и чрез увеличаване на процента на националните квоти, предвидени за дребномащабния крайбрежен риболов; подчертава, че е необходимо да се оказва подкрепа за рибарите и участниците във веригата на доставки на рибни продукти, включително в най-отдалечените региони, в прехода към по-цифровизирани практики чрез сериозни инвестиции в обучение, финансиране на цифровизацията и преминаване към „зелени“ практики и инструменти; подчертава значението на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) в това отношение с оглед на насърчаването на развитието на устойчива синя икономика и модернизирането на сектора на рибарството в съответствие с целите на ОПОР;

64.

изисква Съветът на Европейския съюз да публикува активно всички документи, свързани с приемането на регламенти за общия допустим улов (ОДУ), в съответствие с препоръката на Европейския омбудсман по дело 640/2019/FP;

65.

подчертава необходимостта от наблюдение и насърчаване на отговорната експлоатация на рибните ресурси, като същевременно се прилага нулева толерантност в борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов чрез пълноценно използване на инструментите, с които разполага ЕС в съответствие с Регламента относно незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (71), включително използване на „червени картони“, ако дадена държава не спазва изискванията на ЕС, и чрез укрепване на политиката за сключване на споразумения за устойчиво рибарство с държави извън ЕС; изтъква, че тези споразумения трябва да бъдат действително устойчиви и да бъдат в съответствие с най-добрите налични научни становища и че те не трябва нито да застрашават сектора на дребномащабния риболов в държавите извън ЕС, нито да подкопават продоволствената сигурност на местно равнище;

66.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изпълняват правно обвързващите мерки, по отношение на които са поели ангажимент в рамките на морските защитени зони по „Натура 2000“, да приемат цялостен подход към морската среда и да се справят с първопричините за замърсяването на водите, включително морските отпадъци и градските и промишлените отпадъчни води, като сложат край на практиките, които са вредни за морската среда и човешкото здраве, и стимулират рибарите да събират по устойчив начин морските отпадъци, като същевременно избягват допълнителното потребление на гориво и допълнителните емисии, както и прилова на морски животни и риби и отрицателното въздействие върху екосистемите, и да прилагат мерки за подобряване на качеството на водата и на контрола на болестите и да ограничават гъстотата на морските животни при производството на аквакултури с оглед на човешкото здраве и здравето на животните;

67.

подчертава значението на работата на жените и мъжете в секторите на рибарството и аквакултурите и важната роля, която жените играят при преработката, популяризирането и пускането на пазара на уловената риба; припомня за потенциала на устойчивите аквакултури и устойчивото рибарство за създаването на зелени работни места и счита, че екологичният преход на продоволствените системи, включително рибарството, следва да се осъществява по начин, който гарантира справедливи доходи и силна позиция по цялата верига за създаване на стойност, и във връзка с това подчертава значението на активното участие на организациите на производителите в сектора на рибарството и аквакултурите;

68.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават разработването на по-устойчиви риболовни техники и уреди и по-хуманни методи за улавяне, разтоварване, транспортиране и умъртвяване на риба и морски безгръбначни въз основа на най-добрите налични научни данни, както и подобряването на стандартите за хуманно отношение към животните по отношение на рибата, отглеждана в развъдници, с цел намаляване на стреса и подобряване на качеството на рибата; подчертава, че Съюзът следва да подкрепя и насърчава инвестициите в такива уреди, методи и подобрения;

69.

подчертава приноса на езерния риболов и неговите традиционни практики за управление за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и свързаната с нея стратегия за биологичното разнообразие; подчертава, че култивираните езерни площи осигуряват местообитания за редки видове, допринасят положително за климата и за водните резерви, служат като поглътители на хранителни вещества, задържат утайките и допринасят за устойчивото производство на регионални храни; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид езерния риболов при разработването на съответните мерки и програми;

70.

припомня, че по отношение на доходите първичните производители са в значително по-неблагоприятно положение в сравнение както с другите оператори по веригата на доставки на храни, така и с останалите участници в икономиката; подчертава, че е от съществено значение да се укрепи позицията на първичните производители във веригата на доставки на храни, особено що се отнася до малките и средните производители, за да им се даде възможност да получат справедлив дял от добавената стойност на устойчиво произведените храни, включително чрез насърчаване на сътрудничеството и колективните действия, като се използват възможностите, предвидени в общите организации на пазарите за селскостопански продукти, рибни продукти и продукти от аквакултури, включително адаптиране на правилата за конкуренцията;

71.

подчертава, че осигуряването на стабилни и справедливи доходи за първичните производители е от решаващо значение с оглед на прехода на продоволствената система към по-голяма устойчивост и по-кръгово селско стопанство, борбата с нелоялните търговски практики и управлението на рисковете и кризите; призовава за оказване на подкрепа на първичните производители в целия ЕС при осъществяването на този преход, включително чрез внедряване на нови технологии и повишаване на ефективността по отношение на селскостопанските системи, управлението на отпадъците, доставките на суровини и опаковките; подчертава, че цените на производителите следва да покриват производствените разходи и да отразяват социалната, икономическата и екологичната устойчивост и съответно да бъдат в съответствие с целите на Европейския зелен пакт;

72.

счита, че следва да се насърчават споразуменията в рамките на веригата на доставки, за да се обезпечи справедливо споделяне на стойността между земеделските стопани и за да се гарантира по-високата степен на прозрачност и проследимост на веригата на доставки като цяло, като се благоприятства за увеличаване на броя на младите хора, наети на работа в сектора;

73.

приветства целта веригите на доставки да бъдат по-къси; при все това подчертава реалността на островните държави членки и островните територии, отделени от континентална Европа, които са изправени пред проблеми, свързани с изолацията и зависимостта от вноса на необходими продукти като зърнени култури за фураж за животните, което трябва да се отчита при прилагането на мерки за намаляване на зависимостта от транспорта на дълги разстояния, както и на други мерки за скъсяване на веригите на доставки; подчертава, че без транспортирането на дълги разстояния на определени хранителни продукти продоволствената сигурност на тези откъснати територии ще бъде застрашена;

74.

отбелязва, че очакванията на гражданите се променят и водят до значителни промени на пазара на храни, вследствие на което нараства търсенето на местно произведени храни; подчертава значението на местно произведените храни, възможностите, които те предлагат на нашите земеделски стопани, и значителния положителен принос, който те могат да окажат за нашата околна среда; поради това насърчава Комисията и държавите членки активно да насърчават разработването на стратегии за местно производство на храни наред с инициативите за къси вериги на доставки;

75.

отчита значението на прясната биологична храна, която се консумира на местно равнище и която е от полза за здравето на потребителите, както и за околната среда; подчертава огромния потенциал, свързан с насърчаването на сътрудничеството между местните първични производители и доставчиците на услуги в туристическия сектор, което би могло да увеличи консумацията на пресни местно отгледани храни; призовава за въвеждане на подпомагащи мерки за насърчаване на това сътрудничество;

76.

призовава да се насърчат мерките, позволяващи суровините да бъдат обработвани възможно най-близо до мястото им на произход, с което значително се намалява въглеродният отпечатък и се гарантира по-добра проследимост на хранителните продукти;

77.

подчертава, че въпреки че новите устойчиви бизнес модели представляват огромни възможности за МСП, няколко от инициативите, предвидени в стратегията, могат да доведат до създаване на значителна бюрокрация; посреща със задоволство ангажимента на Комисията да се придържа към инструментите за по-добро регулиране, да оцени въздействието върху МСП, както и да предприеме действия за насърчаване на устойчиви и кръгови бизнес модели, по-специално за МСП, да използва фонда InvestEU за улесняване на достъпа до финансиране за МСП и да предлага специално разработени решения, за да помогне на МСП да развият нови умения и бизнес модели; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да намалят административната тежест върху малките и средните участници в хранителната верига посредством мерки като улесняване на процеса за регистрация и рационализиране на издаването на разрешения, лицензии и одобрения, както и чрез гарантиране на това, че съответните регулаторни органи разполагат с подходящи човешки ресурси, за да може малките производители на храни да пускат своите продукти на пазара възможно най-бързо и лесно;

78.

счита, че бюджетът, предвиден за постигане на амбициите на Зеления пакт на ЕС и на механизма за справедлив преход, е недостатъчен за справяне по социално устойчив начин с последиците от очакваната трансформация; призовава в обхвата на механизма за справедлив преход да се включат и селскостопанските региони, които могат да бъдат неблагоприятно засегнати, и подчертава необходимостта да се осигури надлежното участие на социалните партньори в определянето и изпълнението на бъдещите инициативи в рамките на стратегията; припомня, че преходът към тази система ще изисква значителни инвестиции и не може да бъде осъществен без участието и подкрепата на европейските земеделски стопани;

79.

настоятелно призовава Комисията надлежно да наложи изпълнението на Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики и да наблюдава внимателно транспонирането ѝ в националното право; призовава Комисията да положи повече усилия за укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни и да представи конкретни предложения в съответствие със стратегията;

80.

отново изтъква, че разликите в качеството на хранителните продукти са недопустими и че трябва изцяло да им се противодейства, за да се избегне дискриминацията и подвеждането на европейските потребители; счита следователно, че стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да включва разпоредби за предотвратяване на двойните стандарти за качество на храните и за тази цел призовава Комисията да следи отблизо положението на пазара и когато е необходимо да предложи целево законодателство; подчертава освен това ролята на потребителските организации за разкриването на тези подвеждащи практики;

81.

напомня на Комисията за необходимостта да предприеме последващи действия във връзка с кодекса на ЕС за поведение относно отговорните бизнес и маркетингови практики, като изготви рамка за мониторинг на хранителния сектор и сектора на търговията на дребно и осигури законодателни мерки, ако напредъкът при включването на съображения във връзка с икономическата, екологичната и социалната устойчивост и хуманното отношение към животните в корпоративните стратегии е недостатъчен, и по този начин да насърчи и възнагради усилията на устойчивите земеделски производители, като същевременно увеличи наличността и ценовата достъпност на вариантите на здравословни устойчиви храни и намали общия отпечатък на продоволствената система върху околната среда, както и социалната цена на нездравословното хранене;

82.

настоява за необходимостта кодексът на ЕС за поведение в предприятията за производство на храни и за търговия на дребно да се съсредоточи върху ангажименти, които са от значение за създаването на здравословна и устойчива хранителна среда, които са конкретни, измерими и обвързани със срокове и могат да се борят с двойните стандарти в практиките в хранително-вкусовата промишленост и също така наблягат върху основните операции на участващите субекти;

83.

подчертава значението на спирането и справянето с консолидацията и концентрацията в сектора на хранителните стоки, за да се осигурят справедливи цени за земеделските стопани и достойни условия на труд за работниците; настоява на необходимостта разходите за селскостопанско производство да бъдат взимани предвид от участниците нагоре по веригата и да се прилагат справедливи цени на всички етапи от веригата на доставки; припомня, че е важно да се създадат условия земеделските стопани да станат по-устойчиви на пазара, като получават повече стойност от хранителната верига, което се постига чрез насърчаване на тяхното участие например в организации или кооперативи на производителите;

84.

призовава за подобряване по недискриминационен начин на политиката на ЕС за насърчаване на селскостопанските и хранителните продукти, както и на схемата на ЕС за училищата и Европейската инициатива за здравословен обяд в училище; счита, че тези подобрения следва да укрепят висококачественото европейско селскостопанско производство и да допринесат за устойчивото производство и потребление в съответствие с тази стратегия, Европейския зелен пакт и целите за устойчиво развитие; счита, че тези подобрения следва да се съсредоточат върху образователни послания, основани на наличните научни данни, върху етикетите за качество на ЕС, като например етикета на ЕС за биологично производство и географските указания, върху късите, местни и регионални вериги на доставки, върху здравословното хранене и начин на живот, както и върху насърчаването на по-голяма консумация на плодове и зеленчуци като част от разнообразен и балансиран хранителен режим, както и върху намаляване на приема на захар, сол и мазнини с цел намаляване на нивата на затлъстяване;

85.

подчертава също, в контекста на програмата на ЕС за насърчаване, важното значение на т.нар. „екологизиране“ на околната среда както на закрито, така и на открито, като естествено решение по отношение на въздействията, свързани с изменението на климата и замърсяването на въздуха, както и значението на здравословната среда на живот и благосъстоянието на хората;

86.

подчертава необходимостта от активизиране на европейските информационни кампании за умерена консумация на вино и същевременно от продължаване на популяризирането на качествените продукти; счита, че само широкообхватните информационни и образователни кампании биха били ефективни в борбата срещу злоупотребата с консумацията, и припомня, че умерената консумация на вино е част от средиземноморската диета;

87.

признава ролята на схемите на ЕС за качество и на географските указания в ЕС, като например защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ), географско указание за спиртните напитки и ароматизираните вина и храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ), които представляват отлични примери за определянето от страна на ЕС на стандарти за качество в селското стопанство; приветства преразглеждането на политиката на ЕС за географските указания, за да се даде възможност на защитените географски указания или наименования за произход да допринасят допълнително за икономическата, социалната и екологичната устойчивост на европейските региони в полза на производителите, потребителите и обществото като цяло чрез производството на висококачествени продукти, които създават силна връзка с регионите; подчертава необходимостта от подобряване на разпознаваемостта на тяхната автентичност сред потребителите, които невинаги са в състояние да разграничават европейските географски указания от други продукти без това обозначение; счита, че е необходимо също така да се намали административната тежест за малките производители, които желаят да се присъединят към тези схеми за качество, и да се укрепи защитата на географските указания от злоупотреби или имитации на международно равнище; отново заявява важната им роля в търговията между ЕС и държавите партньори;

88.

подчертава, че в стратегията се отчита, че хранителните режими на повечето европейци не са в съответствие с препоръките за здравословно хранене и че е необходима промяна в моделите на потребление, обхващаща цялото население, към по-здравословни храни, хранителни режими и начин на живот, включително по-голямо потребление на устойчиво произведени в съответния регион растения и храни на растителна основа, например пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови растения, както и предприемане на мерки за справяне с прекомерното потребление на месо и свръхпреработени продукти, както и на продукти с високо съдържание на захар, сол и мазнини, което също ще е от полза за околната среда и за хуманното отношение към животните, и ще осигури по-голяма устойчивост на икономиката; подчертава, че изготвянето на научно обосновани препоръки за целия ЕС, включително ясни цели, за устойчиво, здравословно и по-балансирано хранене, като се вземе предвид културното и регионалното многообразие на европейските храни и хранителни режими, както и потребностите на потребителите, би помогнало на потребителите и би ги насърчило и би дало на държавите членки информация от полза за собствените им усилия за включване на елементи за устойчивост в националните препоръки относно хранителния режим; призовава Комисията да разработи такива препоръки и конкретни действия за ефективно насърчаване на здравословни, устойчиви и по-добре балансирани хранителни режими;

89.

посреща със задоволство факта, че в стратегията правилно се признават ролята и влиянието на хранителната среда при формирането на моделите на потребление и необходимостта потребителите да се улеснят при избора на здравословни и устойчиви хранителни режими; насърчава Комисията и държавите членки да възприемат по-систематичен и основан на доказателства подход, за да се улесни създаването на здравословна, устойчива и справедлива хранителна среда, вместо да се разчита единствено на кодекс за поведение; отново посочва, че е важно да се насърчават здравословните, по-балансирани и устойчиви хранителни режими, като се подобри хранителната среда, се повиши осведомеността на потребителите относно въздействията на моделите на потребление, включително чрез цифрови канали, и се предостави информация относно хранителните режими, които са по-полезни за здравето на хората и имат по-слаб въглероден отпечатък и влияние върху околната среда, като например продукти от късите вериги на доставки на местно и регионално равнище, които трябва да бъдат придружени от поредица от мерки, които да правят производството на храни по-устойчиво по подразбиране;

90.

призовава за изчерпателен и допълващ набор от мерки, включително регулаторни мерки и кампании за повишаване на осведомеността на потребителите, с цел намаляване на тежестта, която свръхпотреблението на високо преработени храни, както и на други продукти с високо съдържание на сол, захар и мазнини, представлява за общественото здраве; призовава основните производители на храни и търговци на дребно бързо и сериозно да променят състава на преработените храни, които не са обхванати от схемите за качество на ЕС, в случаите в които могат да бъдат постигнати подобрения в посока постигане на по-здравословен състав, и приветства намерението на Комисията да започне инициативи за стимулиране на тези промени в състава, включително чрез определяне на максимални нива на захар, мазнини и сол в някои преработени храни, и настоятелно призовава Комисията да следи отблизо напредъка при промените в състава; подчертава, че такива промени в състава следва също така да целят да сведат до минимум рисковете за здравето, породени от подобрители на храните, остатъчни вещества от пестициди и вредни химикали; призовава да се отдаде особено внимание на храните за деца и други храни със специално предназначение и за ефективен и общоевропейски регулаторен подход за справяне с излагането на деца и подрастващи на реклама и маркетинг на преработени храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол в електронните и цифровите медии;

91.

счита, че по-нататъшното развитие и устойчивите иновации в сферата на производството на растителни протеини и алтернативни източници на протеини в ЕС, като например насекоми или водорасли, е начин за ефективно справяне с много от предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, пред които е изправено селското стопанство на ЕС, както и за предотвратяване на обезлесяването, загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемите в държавите извън ЕС и за намаляване на сегашната зависимост на Европа от доставките на растителни протеини; призовава Комисията да доразвие своя доклад относно развитието на растителните протеини в Европейския съюз (COM(2018)0757) и да представи стратегия на ЕС за преход към протеини, която да обхваща търсенето и предлагането, за да се подкрепи и стимулира устойчивото производство на протеинови култури, включително местни доставки на фуражи и производство на храни, като се повиши самодостатъчността на ЕС и се намали глобалното въздействие върху околната среда и климата; подчертава значението на намаляването на зависимостта от вноса на протеинови култури от други континенти;

92.

отново призовава за разширяване на общата оценка на риска на ЕС в цялото законодателство с цел да се предотврати излагането на потребителите на опасни вещества в храните;

93.

припомня, че профилите на хранителните съставки, които отдавна трябваше да бъдат приети, продължават да бъдат уместни и необходими за постигане на целите на Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните (72); приветства обявяването на законодателно предложение за установяване на профили на хранителните съставки; посочва, че много хранителни продукти, включително някои, предлагани на пазара за деца, продължават да използват здравни и хранителни претенции, въпреки че имат високи нива на хранителни вещества, които будят безпокойство; подчертава, че трябва да се разработи надежден набор от профили на хранителните съставки, за да се забрани използването на хранителни и здравни претенции за храни с високо съдържание на мазнини, захари и/или сол; призовава да се обърне специално внимание на храните за деца и други храни със специално предназначение;

94.

признава, че етикетите за хранителните стойности на лицевата страна на опаковката са определени от международните органи за обществено здравеопазване като Световната здравна организация като ключов инструмент за подпомагане на потребителите при осъществяването на по-информиран, по-балансиран и по-здравословен избор на храните; подчертава, че системата за етикетиране на хранителните стойности на лицевата страна на опаковката, която е в съответствие с насоките за хранителния режим и я допълва, следва да помага на потребителите да правят по-здравословен избор на храни, като им предоставя разбираема информация за консумираните от тях храни; призовава Комисията да гарантира, че е разработен задължителен и хармонизиран етикет на ЕС за хранителните стойности на лицевата страна на опаковката въз основа на солидни, независими научни доказателства и доказано разбиране от страна на потребителите, с открит достъп за всички участници на пазара, включително за малките и средните оператори, като се взема предвид допълнителната тежест за стопанските субекти и съюзите в хранително-вкусовия сектор; подчертава освен това, че за да се улесни сравнението между продуктите, то следва да включва тълкувателен елемент за предоставяне на прозрачна, съпоставима и хармонизирана информация за продуктите и да се основава на единни референтни количества; призовава Комисията надлежно да вземе предвид специфичните характеристики на продуктите с една съставка и продуктите в рамките на европейските схеми за качество (ЗНП, ЗГУ, ГУ и т.н.), по-специално неизменимостта на техния състав, като същевременно подчертава, че всички съображения относно евентуални изключения следва да се основават на научна обосновка; призовава за създаване на цифрова система за предоставяне на допълнителна доброволна информация за хранителните продукти („Eu4healthyfood“) и предлага тази информация да може да бъде предоставена в цифров вид чрез QR код и да бъде намерена лесно от потребителя;

95.

отбелязва, че здравословните продукти, включително храните, могат да съдържат естествени или синтетични съставки, които имат различно въздействие върху околната среда и здравето на потребителите; призовава за въвеждане на задължителни схеми за етикетиране на здравословни продукти, при които се посочва дали дадена съставка е от синтетичен произход, когато е получена чрез химичен синтез, особено когато съществуват естествени еквиваленти;

96.

призовава Комисията да направи оценка на промените в поведението на потребителите, като онлайн закупуването на хранителни продукти;

97.

приветства инициативата на Комисията, насочена към подобряване на етикетирането на произхода, и нейното желание да я разшири чрез включване на по-голям диапазон от продукти; отново призовава за задължително етикетиране на произхода; подчертава, че то следва да бъде всеобхватно и хармонизирано и да обхваща всички хранителни продукти, че следва да обхваща заведенията за обществено хранене, ресторантите и търговията на дребно, както и да бъде напълно проверимо и проследимо и да не подкопава правилното функциониране на вътрешния пазар; подчертава, че Регламентът относно информацията за храните (73) трябва да бъде преразгледан с акцент върху млякото и месото като съставки; призовава Комисията да коригира настоящата практика, съгласно която продукти, чиито основни съставки не са с местен или регионален произход, могат да бъдат предлагани на пазара като такива, ако произходът на тези неместни основни съставки е посочен с дребен шрифт, и да направи произхода на основните съставки по-видим за потребителя; призовава Комисията да предложи законодателни промени по отношение на правилата за етикетиране на меда, които ще доведат до по-добра информация за потребителите, и да подкрепи сектора на пчеларството в ЕС чрез засилване на проверките на вноса с цел предотвратяване на вноса на фалшифициран мед, като същевременно подчертава, че етикетирането на страната на произход трябва да бъде ефективно прилагано с цел борба с измамите с храни;

98.

приветства намерението на Комисията да създаде рамка за етикетиране на устойчивите храни и призовава Комисията да определи методологията и да посочи кои измерения на устойчивостта ще бъдат обхванати, като същевременно гарантира, че новата схема не е в противоречие със съществуващата нормативна уредба в областта на околната среда, като например екомаркировката или логото на ЕС за биологично производство; подчертава, че понастоящем се използват много необосновани и дори подвеждащи твърдения за екологосъобразност и рекламни методи, и призовава Комисията да въведе регулаторна рамка, установяваща ясна, бърза и ефективна процедура за предварително одобрение на всички твърдения за устойчивост и етикети за устойчивост; подчертава, че подобна рамка би защитила потребителите от неверни претенции за устойчивост, като същевременно гарантира, че предприятията, които действително се стремят към по-екологосъобразни дейности, са надлежно възнаградени за своите усилия; подчертава необходимостта от инспекции от страна на публичните органи на всеки етикет върху хранителни продукти, който се разрешава;

99.

подчертава необходимостта от установяване на етикетиране на животинските продукти, което следва да се основава на определянето на метода на производство, както и на показателите за хуманно отношение към животните, и да съдържа мястото на раждане, отглеждане и клане на животното, и подчертава, че тези изисквания следва да обхванат и преработените продукти, за да се повиши прозрачността, да се помогне на потребителите да направят по-добър избор и да се допринесе за хуманното отношение към животните; подчертава, че производството и навлизането на пазара на растителни протеини следва да бъдат по-добре подкрепяни, и освен това призовава незабавно да се предложи отдавна необходимото хармонизиране на изискванията по отношение на етикетирането на вегетариански и вегански храни;

100.

отново потвърждава убеждението си, че политическите мерки за повишаване на устойчивостта на продоволствената система не следва да зависят единствено от прехвърлянето на отговорността за закупуване на устойчиви продукти към потребителите, тъй като това не е ефективно, въпреки че изборът на потребителите е важен фактор за потреблението на устойчиво произведени продукти и придържането към по-здравословни хранителни режими; подчертава значението на доброто образование в областта на храненето и околната среда, както и наличието на съответна лесно разбираема информация в тази връзка; подчертава, че етикетирането за устойчивост следва да се основава на научни хармонизирани критерии за устойчивост, следва да включва инспекции от страна на публичните контролни органи, когато това е възможно, както и нови законодателни мерки, когато това е необходимо; отбелязва при все това, че сертифицирането и етикетирането от трети лица сами по себе си не са ефективни, но могат да бъдат допълнителни инструменти за осигуряване на прехода към устойчиво производство и потребление; отчита, че повишаването на прозрачността чрез методи като етикетирането е важен елемент, който може да помогне на потребителите да вземат по-устойчиви решения за покупка, което е важно за постигане на прехода към по-устойчива, регионална и здравословна продоволствена система;

101.

подчертава, че цените на храните трябва да изпращат правилното послание на потребителите; счита, че действителните цени на хранителните продукти, които отразяват действителната цена на производството за земеделските стопани, както и за околната среда и обществото, са най-ефикасният начин за постигане на устойчиви и справедливи продоволствени системи в дългосрочен план; поради това приветства целта на стратегията да насочва хранителната промишленост към практики, които правят здравословния и устойчив избор лесен, достъпен и финансово приемлив за потребителите; подкрепя предоставянето на повече гъвкавост на държавите членки за диференциране на ставките на ДДС за храни с различно въздействие върху здравето и околната среда, както и да им се даде възможност да изберат нулева ставка на ДДС за здравословни и устойчиви хранителни продукти, като например плодове и зеленчуци, както вече се прилага в някои държави членки, но понастоящем не е възможно за всички (74), както и по-висока ставка на ДДС за нездравословни храни и храни с висок отпечатък върху околната среда; припомня, че разходите на домакинствата за хранителни продукти се различават значително в отделните държави — членки на ЕС, и че следва да се гарантира финансова достъпност за потребителите във всички държави членки, като същевременно се гарантират справедливи доходи за първичните производители за техните устойчиви и здравословни продукти и се повишава прозрачността и осведомеността на потребителите относно разходите и печалбите, свързани с всеки етап от веригата на доставки на храни; приканва Комисията да започне проучване, за да определи количествено в икономическо отношение екологичните и обществените разходи (включително разходи, свързани със здравето) във връзка с производството и консумацията на най-консумираните хранителни продукти на пазара на ЕС;

102.

призовава за преразглеждане на законодателството в областта на обществените поръчки с оглед на въвеждането или засилването на минимални задължителни критерии за детските градини и училищата, другите обществени институции и частните дружества, предоставящи обществени услуги, така че да се насърчат: устойчивото производство на храни, включително традиционни и типични храни с географски указания; потреблението на местни и, когато е възможно, сезонни продукти; късите вериги на доставки, включително директни продажби; по-високите стандарти за хуманно отношение към животните; и намаляването на разхищението на храни и опаковките в съответствие с принципите на кръговата икономика; призовава за насърчаване на по-здравословни и балансирани хранителни режими и модели на хранене чрез създаване на хранителна среда, която прави здравословния, информиран и устойчив избор най-лесен за потребителите; призовава Комисията да продължи да разработва инструменти за мониторинг и докладване относно устойчивите обществени поръчки за храни;

103.

приветства ангажимента на Комисията да преразгледа законодателството на ЕС относно материалите, предназначени за контакт с храни, като същевременно изразява съжаление относно липсата на хармонизирани действия досега, и предлага Комисията да изтегли напред датата на публикуване на предложението; настоява, че е необходимо всеобхватно и хармонизирано регулиране на всички материали, предназначени за контакт с храни, включително материалите и замърсителите, които все още не са обхванати на равнището на ЕС; настоява, че това следва да се основава на принципа на предпазните мерки, принципа „няма данни, няма пазар“ и всеобхватните оценки на безопасността въз основа на най-новите научни данни и научната дейност на Европейската агенция по химикали (ECHA) и ЕОБХ, и подчертава, че ефективното прилагане и предоставянето на по-добра информация на потребителите са от решаващо значение; отново призовава за преразглеждане на законодателството относно материалите, предназначени за контакт с храни, в съответствие с Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), както и разпоредбите за класифициране, етикетиране и опаковане и за незабавно включване на специални разпоредби за заместители на нарушителите на функциите на ендокринната система и на други опасни химични вещества във всички предназначени за контакт с храни материали, като в същото време се запазва ролята на опаковките за запазване на безопасността или качеството на храните; приветства намерението на Комисията да установи правила за безопасното рециклиране на всички пластмасови материали, различни от полиетилентерефталат (PET), в материалите, предназначени за контакт с храни; същевременно подчертава, че следва да се прилагат еднакви изисквания за безопасност по отношение на първичните и рециклираните материали и че отговорните участници във веригите на доставки и крайните потребители трябва да имат лесен достъп до информация относно идентичността и безопасността на химикалите в материалите, предназначени за контакт с храни;

104.

подчертава, че разхищението и загубата на храни имат огромни екологични последствия, задълбочават изменението на климата и представляват разхищение на ограничени ресурси като земя, енергия и вода, както и загуба на доходи за земеделските стопани; отново призовава да се предприемат необходимите мерки за постигане на цел на Съюза за намаляване на разхищението на храни с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г. спрямо базовото равнище от 2014 г.; подчертава, че за постигането на тази цел са необходими обвързващи цели на всеки етап от веригата на доставки, включително първичното производство, търговията на едро и търговията на дребно; призовава всички държави членки да създадат и приложат програми за предотвратяване на разхищението на храни, които изцяло да интегрират принципите на кръговата икономика и да включват насърчаването на къси вериги за доставка на храни, намаляващи риска от генериране на хранителни отпадъци; подчертава, че целите на ОСП включват предотвратяване на разхищението на храни; подчертава, че следва да се насърчават действия за ограничаване на разхищаването на храни на равнището на първичното производство и на ранните етапи от веригата на доставки, включително на храни при несъбрана реколта; подчертава, че е важно да се гарантира здравето на животните, наред с другото като средство за избягване на загубата и разхищението на храни при източника, и подчертава, че оползотворяването на хранителните отпадъци на растителна основа за хранене на животни е жизнеспособно решение в случаите, в които разхищението на храни не може да бъде предотвратено; подчертава значението на повишаването на обществената осведоменост и предоставянето на насоки за това как да се избегне разхищението на храни, за да се насърчи дългосрочна промяна в поведението на потребителите; призовава Комисията да идентифицира всички потенциални пречки, които възпрепятстват по-бързия темп на намаляване на разхищението на храни, и призовава Комисията и държавите членки да гарантират подходящо финансиране за научни изследвания, иновации, ангажираност на заинтересованите страни и информационни и образователни кампании чрез създаването на национални фондове за борба с разхищаването на храни с цел неговото премахване;

105.

подчертава, че в съответствие с йерархията на отпадъците акцентът следва да бъде върху предотвратяването на разхищението на храни; приветства предложеното преразглеждане за изясняване на действащите правила на ЕС относно маркирането на датата, за да се предотвратят и намалят разхищението и загубата на храна; подчертава, че всяка промяна на правилата за маркиране на датата следва да бъде научно обоснована и следва да подобри използването, изразяването и представянето на маркирането на датата от всички участници в хранителната верига, включително в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, и разбирането ѝ от потребителите, и по-специално обозначаването на срока „Използвай преди…“ и „Най-добър до …“ на етикета, като същевременно не се подкопава безопасността или качеството на храните; подчертава, че хармонизираното обозначаване на датите би спомогнало за борбата с разхищението на храни; призовава за придружаващо преразглеждане на правилата за разпространението на храните с цел да бъдат установени и премахнати потенциалните пречки за намаляването на отпадъците, увеличаването на ефективността и стимулирането на конкуренцията и иновациите;

106.

подчертава значението на борбата с измамите с храни и фалшифицирането в хранително-вкусовия сектор, които подвеждат потребителите и нарушават конкуренцията на вътрешния пазар; подчертава необходимостта спешно да се обърне внимание на сложния въпрос за измамите с храни, по-специално в това число невярно етикетиране, замяна, разреждане, добавяне, отстраняване или замяна на съставки с по-евтини или неотговарящи на стандартите заместители, неодобрена химическа обработка или процеси, както и фалшифицирана документация, като се обръща специално внимание на фалшифицирането и незаконната търговия с географски указания; изтъква значението на налагането на ефективни наказателни мерки, които да съответстват на тежестта на престъплението, и призовава държавите членки да отразят този принцип по подходящия начин в националното си законодателство в съответствие с Регламента относно официалния контрол (75); призовава Комисията да положи усилия за създаването на европейски сили срещу измамите с храни, за да подобри координацията между различните съответни национални агенции, за да се гарантира прилагането на европейските стандарти за храните както в рамките на единния пазар на ЕС, така и по отношение на нашия внос;

107.

настоятелно призовава Комисията да наблюдава и прилага непрекъснатото разпределяне на адекватни ресурси за официален контрол на храните, за да се гарантира, че се извършва достатъчен брой проверки, за да се провери съответствието с изискванията за храните и фуражите, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят митническите проверки, за да се гарантира спазването на производствените стандарти на ЕС, наред с другото, по отношение на безопасността на храните, антимикробната резистентност, хуманното отношение към животните и продуктите за растителна защита, както и за да се избегне навлизането на вредители по растенията и животните в ЕС; призовава държавите членки да прилагат стриктно и последователно разпоредбите за проследяване на продуктите на Регламента за общото законодателство в областта на храните (76) по цялата хранителна верига; подчертава, че в случаи на инциденти, които включват риск за общественото здраве и безопасност, обществените органи следва изцяло, правилно и незабавно да уведомят обществеността за потенциалните рискове, които представляват съответните хранителни продукти, съгласно съответните разпоредби на Регламента за общото законодателство в областта на храните;

Осигуряване на възможността за преход

108.

подчертава значението на финансирането от ЕС за научни изследвания и иновации, особено за МСП и дребните земеделски стопани, като ключови двигатели за ускоряване на прехода към по-устойчива, продуктивна, диверсифицирана, местна, здравословна и приобщаваща европейска продоволствена система; насърчава хранително-вкусовия сектор да използва активно финансирането, предвидено за него в „Хоризонт Европа“ в това отношение; подчертава също така необходимостта от улесняване на инвестициите, необходими за насърчаване на устойчивите практики и кръговата икономика и биоикономиката;

109.

отбелязва, че въвеждането на нови технологии и техники за интелигентно земеделие, включително цифровизацията и защитените системи за отглеждане, може да бъде от полза за подобряване на ефективността, използването на ресурсите и екологичната устойчивост и може да осигури положителни икономически ползи от селскостопанското производство; отчита, че иновациите трябва да продължат да бъдат съвместими с възстановяването и популяризирането на традиционните практики и знания, особено с практиките и знанията, адаптирани към агроклиматичните характеристики на всеки район;

110.

подчертава значението на прилагането на различните практики за интегрирано управление на вредителите и на предоставянето на независими консултантски услуги в областта на селското стопанство, за да се гарантира по-широк и приобщаващ трансфер на знания към селскостопанския сектор; счита, че това ще бъде подпомогнато чрез създаването на система за събиране и разпространение на устойчиви практики и чрез надграждане на съществуващите специализирани системи за обучение на земеделските стопани в държавите членки, без да се въвежда допълнителна административна тежест за земеделските стопани в държавите членки; призовава държавите членки да отделят достатъчен дял от отпуснатите им средства за консултантски услуги в областта на селското стопанство за услуги и техническа помощ, свързани с устойчиви практики, които допринасят за целите на стратегията; счита, че предвид придобитите от тях знания и ноу-хау приносът на дребните първични производители също ще играе важна роля за постигането на реални резултати на равнището на отделните земеделски стопанства;

111.

подчертава значението на висшите учебни заведения при насърчаването на популяризирането на научните изследвания и иновациите и предоставянето на съвети относно най-добрите устойчиви практики; признава ролята на университетите в развитието и прехода на секторите на хранително-вкусовата промишленост в регионите с особени характеристики, включително най-отдалечените региони; приветства намерението в стратегията МСП от хранително-вкусовия сектор да бъдат подпомогнати да развият нови умения, като същевременно се вземат мерки да не им бъде наложена допълнителна административна тежест; подчертава стратегическото значение на колективните подходи чрез организациите на производителите и кооперациите за обединяването на земеделските стопани при постигането на техните цели;

112.

подчертава, че са възможни множество полезни взаимодействия между земеделския сектор и европейската космическа политика за правилното разбиране на качеството на почвите и храните и за да се отговори на предизвикателствата, свързани с околната среда, климата и демографските промени; насърчава участието на всички държави членки в научно-изследователски програми и призовава Комисията да предприеме действия, за да гарантира постигането на по-равномерен напредък във всички държави членки;

113.

припомня необходимостта от насърчаване на ефективни системи за знания и иновации в селското стопанство (AKIS), които дават възможност на селскостопанския сектор да стане по-устойчив чрез ускоряване на иновациите и насърчаване на тясното сътрудничество между всички заинтересовани страни, като земеделски стопани, изследователи, консултанти, експерти и НПО, чрез висококачествено и приобщаващо обучение и учене през целия живот и чрез ускоряване на трансфера на знания, включително относно прилагането на интегрирани селскостопански техники, като например интегрирано управление на вредителите за всяка култура;

114.

призовава държавите членки, когато изготвят и изпълняват своите национални стратегически планове по ОСП, да се възползват в пълна степен от възможностите, предоставени от системи за знания и иновации в селското стопанство (AKIS); припомня освен това необходимостта от мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства с цел определяне на критерии за ефективността на земеделските стопанства, документиране на възприемането на устойчиви земеделски практики и даване на възможност за точно и съобразено с конкретните условия прилагане на нови производствени подходи на равнището на отделните земеделски стопанства, включително чрез обработка на събраните данни и осигуряване на земеделските стопани и на заинтересованите страни на лесен достъп до съответна информация, особено по отношение на най-добрите практики; посочва, че данните за селското стопанство и земеделската земя са от обществен интерес, но че същевременно трябва да се защитят достъпът и контролът на земеделските стопани върху данните за собствените им стопанства;

115.

подчертава значението на всеобхватния достъп до бързи широколентови връзки за улесняване на внедряването на цифрови селскостопански технологии на равнището на земеделските стопанства и подчертава, че е важно да се подпомагат земеделските стопани с оглед на ефективното използване на такива иновативни решения, като същевременно се гарантира тяхната икономическа жизнеспособност; признава организациите на земеделските стопани като полезни партньори за разработването на посреднически услуги, насочени към информираността и иновациите; подчертава значението на „Хоризонт Европа“ за постигане на целите на научните изследвания и иновациите в областта на здравето на почвите и храните, които имат потенциала да привлекат следващото поколение в селскостопанския сектор;

116.

подчертава основната роля на независимите системи за консултации в селското стопанство при разпространяването на иновации и знания, което стимулира обмена на опит, насърчава практическите демонстрации и призовава по-специално държавите членки да предоставят изчерпателни съвети на земеделските стопани относно приемането на по-устойчиви производствени системи; насърчава Комисията и държавите членки активно да подкрепят инициативи „отдолу нагоре“, които да сближат земеделските стопани и гражданите, като работят на местно равнище и включват местните знания, за да се адаптират по-добре към специфичните реалности по места; подчертава значението на насърчаването на обучението на младите земеделски стопани и предприемачите в областта на устойчивото земеделие и устойчивите продоволствени системи;

117.

призовава, в допълнение към системите за консултации в селското стопанство, за създаването и популяризирането на платформи с множество заинтересовани страни, които увеличават сътрудничеството и мобилизират обмена на знания и технологии по цялата селскостопанска и хранителна верига, за да се подпомогне увеличаването на иновациите и да се подобрят селскостопанските производствени системи; подчертава също така, че е важно тази възможност да бъде разширена до всички участници във веригата на доставки, без налагане на допълнителна административна тежест;

118.

подчертава ключовата роля, която младите земеделски стопани ще играят за осъществяването на прехода към устойчиво селско стопанство и за постигането на целите на стратегията; подчертава, че екологичният преход на нашата продоволствена система е възможност да се допринесе за жизнеспособни селски райони; подчертава, че ОСП следва да предоставя по-добра подкрепа на младите и новите земеделски стопани по отношение на доходите, приемствеността между поколенията, обучението, младежката заетост, предприемачеството и цифровизацията, особено в периферните и слабо населените райони, така че да се създаде пространство, позволяващо приобщаването и задържането на младите хора в селското стопанство, като се има предвид, че те вероятно ще бъдат първите, които ще възприемат новите и по-устойчиви земеделски методи;

119.

подчертава, че младите земеделски стопани и потенциалните нови участници срещат трудности при закупуването или наемането на земя, и подчертава необходимостта от улесняване на навлизането на млади земеделски стопани в сектора; подчертава необходимостта да се гарантира, че тази стратегия няма да се отрази неблагоприятно на наличието и цената на земята, като доведе до увеличаване на спекулациите и допълнително затрудняване на достъпа на младите хора до земя;

120.

отбелязва, че концентрацията на земеделска земя, както и заграбването на земя в ЕС, които в някои случаи се насърчават от политики на местно, регионално, национално и европейско равнище, могат да създадат трудности за младите земеделски стопани и новите участници, търсещи земя, върху която да създадат земеделско стопанство; призовава Комисията и държавите членки, както и регионалните и местните администрации, да сложат край на тези практики, за да подкрепят младите земеделски стопани и да улеснят навлизането им в селското стопанство;

121.

счита освен това, че тази стратегия е възможност за подобряване на перспективите на жените в селските райони и за подчертаване на ключовата роля, която те играят, като предоставя на жените предприемачи благоприятна среда, включително чрез правни и политически съображения, с цел подобряване на достъпа до информация, знания и умения, както и като улеснява достъпа до финансови ресурси, което води до създаването на повече работни места в селските райони;

Насърчаване на глобалния преход

122.

припомня глобалната отговорност на европейските продоволствени системи и тяхната ключова роля при определянето на глобални стандарти за безопасност на храните, опазване на околната среда, социална защита и хуманно отношение към животните; отново потвърждава своя ангажимент за прилагането на принципите за съгласуваност на политиките за развитие; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички хранителни и фуражни продукти, внасяни в ЕС, напълно отговарят на съответното законодателство и високи стандарти на ЕС, и да предоставят помощ за развитие за подпомагане на първичните производители от развиващите се държави при спазването на тези стандарти; приветства намерението на Комисията да вземе под внимание въздействието върху околната среда на поисканите допустимия отклонения по отношение на вноса; счита, че следва да се предприемат действия във връзка с интегрираните в земеползването и промените в земеползването емисии от вносни фуражи и храни;

123.

призовава Комисията и държавите членки да поддържат цялостен подход, тъй като изпълнението на определени цели от стратегията „От фермата до трапезата“ в ЕС не трябва да води до преместване на части от селскостопанското производство в други региони с по-ниски стандарти в сравнение със стандартите в ЕС;

124.

припомня, че достъпът до пазара на ЕС и неговите 450 милиона потребители предоставя на нашите търговски партньори силен стимул за подобряване на тяхната устойчивост, както и на техните производствени и трудови стандарти; счита, че успехът на Зеления пакт е тясно свързан с нашата търговска политика;

125.

приветства ангажимента на Комисията за насърчаване на постепенното премахване в световен мащаб на пестицидите, които вече не са одобрени в ЕС, както и за гарантиране на това, че опасните пестициди, забранени за употреба в ЕС в съответствие с относимото законодателство, не се изнасят извън Съюза, и настоятелно призовава Комисията да представи своите предложения за тази цел възможно най-скоро; счита, че ЕС следва да помогне на развиващите се страни да намалят неразумното използване на пестициди и да насърчават други методи за защита на растенията и рибните ресурси; подчертава, че стратегията не трябва да благоприятства вноса на продукти от държави извън ЕС, които оказват по-голямо въздействие върху околната среда и климата; в тази връзка припомня, че е задължително продуктите от хранително-вкусовата промишленост от държави извън ЕС да подлежат на същите изисквания, включително нулева толерантност спрямо остатъци от субстанции, отговарящи на критериите за изключване;

126.

посочва необходимостта от безопасна храна на достъпни цени за световното население, което към 2050 г. ще наброява около 10 милиарда души, в контекста на бързия прираст на населението, изменението на климата, недостига на природни ресурси и променящите се модели на потребление; призовава Комисията да засили глобалното измерение на стратегията, за да гарантира правото на подходяща храна, и да приложи Декларацията на ООН за правата на селяните и други лица, работещи в селските райони, и подчертава, че в рамките на политиките на ЕС за справедливи, устойчиви и издръжливи продоволствени системи следва изрично да се предприемат мерки във връзка с неравенството между половете; настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа за развиващите се страни с цел защита на зараждащите се отрасли, насърчаване на продоволствената сигурност, подпомагане на селското стопанство за смекчаване на последиците от изменението на климата и спазване на стандартите на ЕС и международните стандарти за устойчивост с цел износ на техните селскостопански продукти;

127.

подчертава, че е необходимо ЕС да защитава правата на човека и правото на прехрана като основен принцип и приоритет на продоволствените системи и като основен инструмент за трансформиране на продоволствените системи и гарантиране на правото на най-маргинализираните хора на достъп до питателни храни, както и да прилага Декларацията на ООН относно правата на селяните и други лица, работещи в селските райони;

128.

подчертава, че ако производствените стандарти по отношение на животните в държави извън ЕС не се приведат в съответствие с тези на ЕС, следва да се забрани вносът на животински продукти от тези държави;

129.

отбелязва със загриженост, че в няколко одита, извършени от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, както и в подробни разследвания на НПО се посочва, че не е гарантирана пълна проследимост на живите коне от Аржентина, предназначени за пазара на Европейския съюз, което включва рискове за безопасността на храните, и че е застрашено хуманното отношение към животните; призовава Комисията временно да преустанови вноса на конско месо от държави, в които не се спазват приложимите изисквания на ЕС, свързани с проследимостта и хуманното отношение към животните;

130.

припомня, че структурните изпитвания с животни, които не са наложителни, не трябва да бъдат включени в продоволствената верига, тъй като Директива 2010/63/EС предвижда заместване и намаляване на използването на животни в процедурите; призовава Комисията и държавите членки да прекратят вноса и местното производство на серумен гонадотропин от бременни кобили, който се извлича от кръвта на бременни кобили, които се оплождат системно и биват подлагани на вземане на кръв, което повдига въпроси, свързани със здравето и благосъстоянието;

131.

призовава Комисията спешно да представи предложение за правна рамка на ЕС, основана на задължителна хоризонтална надлежна проверка по цялата верига на доставки за дружествата от ЕС и чуждестранните дружества, извършващи дейност на единния пазар, която да гарантира устойчиви вериги на доставки и инвестиции, които не оказват неблагоприятни въздействия върху околната среда, включително обезлесяване, деградация на горите, преобразуване и деградация на екосистемите, нито неблагоприятни въздействия върху правата на човека и управлението, да насърчава доброто управление и да повишава проследимостта и отчетността в световните вериги на доставки;

132.

отбелязва, че вътрешният пазар на ЕС е най-големият вносител и износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост в света; изразява убеждение, че ЕС следва да използва своята позиция на основен участник на световната сцена, за да определи еталон и преки международни стандарти за устойчиви продоволствени системи, основани на зачитането на правата на човека и на трудовите права, лоялната конкуренция, принципа на предпазните мерки, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО); счита, че защитата на стандартите в тези области следва да бъде неразделна част от всички глави относно търговските споразумения и че многостранното и регулаторното сътрудничество биха могли да спомогнат допълнително за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“;

133.

призовава Комисията да задълбочи търговските аспекти на стратегията „От фермата до трапезата“, за да гарантира съгласуваност между общата търговска политика, Плана за действие за митническия съюз, Общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството и целите на стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и други свързани политики на ЕС, както и да преследва тези цели постепенно чрез разработването на ефикасни „зелени“ алианси във всички съответни двустранни, регионални и многостранни форуми, включително срещата на върха на ООН по въпросите на продоволствените системи през 2021 г., както и чрез амбициозно преразглеждане на своята търговска политика чрез създаването на специална рамка за системите и продуктите на хранително-вкусовата промишленост за бъдещите търговски споразумения, по-специално чрез клаузи за запазване на равнището на защита, подобряване на функционирането на предпазните клаузи и слагане на край на вноса на продукти, които превишават максимално допустимите граници на остатъчни вещества за продуктите за растителна защита, в съответствие с правилата на СТО; призовава Комисията да насърчава по-добрата координация между всички публични и частни заинтересовани страни, за да бъдат постигнати тези цели; счита, че ЕС следва да препотвърди мандата на Комитета по световната продоволствена сигурност като международна платформа за политики в областта на продоволствената сигурност и храненето;

134.

приветства амбицията на стратегията „От фермата до трапезата“ за осигуряване на гарантирано приложими глави за търговията и устойчивото развитие във всички търговски споразумения на ЕС като средство да се гарантира, че предложените по-големи регулаторни амбиции са в съответствие с търговската политика на ЕС и се спазват от трети държави, които са подписали търговски споразумения с ЕС; подчертава значението на засилването на гарантираната приложимост на главите за търговията и за устойчивото развитие в търговските споразумения, включително и като последна мярка, чрез основани на санкции механизми за разрешаване на спорове, с цел насърчаване на глобален подход към климата и биологичното разнообразие, поощряване на по-устойчиво производство в сектора на хранително-вкусовата промишленост, спиране на извършваното в световен мащаб обезлесяване и повишаване на трудовите стандарти в съответствие с осемте основни конвенции на МОТ; предлага в главите относно търговията и устойчивото развитие да бъдат вземани предвид и еквивалентните стандарти на производство, като например хуманното отношение към животните, проследимостта, въпросите, свързани с антимикробната резистентност, и използването на продукти за растителна защита, които следва да бъдат систематично сертифицирани от независими органи за одит и сертифициране на всички етапи на производство и разпространение, както и пътни карти с основни етапи, подлежащи на последващи оценки; настоятелно призовава Комисията да осигурява подкрепа на развиващите се страни с цел насърчаване на продоволствената сигурност и оказване на помощ за привеждането на производството в съответствие с европейските стандарти за устойчиви системи на хранително-вкусовия сектор; очаква от главния служител на Комисията по правоприлагането в областта на търговията да изпълни изцяло своята роля за гарантиране на правилното прилагане на въпросните споразумения чрез преодоляване на нарушенията на пазара, засилване на прилагането на главите за търговията и устойчивото развитие и започване на конструктивен диалог с правителствата и заинтересованите страни;

135.

призовава ЕС да помогне на развиващите се страни да приемат подходящо национално законодателство с оглед на защитата на застрашените генетични ресурси за прехрана и земеделие, като се гарантира непрекъснатото им използване и управление от местните общности, коренното население, мъжете и жените и се гарантира справедливо и равноправно споделяне на ползите от тяхното използване;

136.

отбелязва проучването на Комисията относно кумулативното икономическо въздействие на търговските споразумения на ЕС в областта на селското стопанство, от което се вижда, че както съгласно консервативните оценки, така и според по-амбициозните прогнози се очаква търговските споразумения на ЕС да генерират положителен цялостен баланс за неговата търговия с продукти на хранително-вкусовата промишленост и по-голяма стойност до 2030 г., което показва, че търговските споразумения на ЕС имат положително въздействие върху селскостопанския сектор на ЕС;

137.

подчертава, че споразумението между ЕС и Меркосур не може да бъде ратифицирано в настоящия му вид, тъй като, наред с другото, не гарантира защитата на биологичното разнообразие, и по-специално в Амазония, нито предоставя гаранции по отношение на стандартите в земеделието;

138.

отбелязва, че главите за търговията и за устойчивото развитие не разглеждат потенциалното отрицателно въздействие на търговските споразумения върху промяната в земеползването, обезлесяването или изменението на климата; счита, че европейските и международните стандарти в областта на околната среда, безопасността и хуманното отношение към животните и социалните стандарти следва да се включат цялостно във всички глави на търговските споразумения, така че това да възпрепятства накърняването на тези стандарти от каквито и да било други търговски разпоредби;

139.

изтъква, че търговските споразумения следва да гарантират активното участие на заинтересованите страни в насърчаването на принципите за устойчиво развитие и да гарантират, че международните стандарти са в съответствие с амбициите на ЕС в областта на околната среда и климата; освен това счита, че тези споразумения следва да вземат предвид обвързващия характер на спазването на Парижкото споразумение, за да се гарантира глобален преход към устойчиви продоволствени системи;

140.

изтъква, че селското стопанство и рибарството са жизненоважни сектори за развитието на устойчиви икономически дейности в най-отдалечените региони, и подчертава приноса и добавената стойност на тези сектори, що се отнася до продоволствената сигурност и задоволяването на общественото търсене на достатъчни, безопасни и висококачествени продукти; призовава структурните ограничения за агрономството и търговията на най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да бъдат систематично вземани под внимание при прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“ и в произтичащите от нея законодателни предложения, така че на тези региони да се дава възможност да се конкурират при еднакви условия и да се гарантира наличието на жизнеспособни алтернативни решения за хранително-вкусовите сектори, ако техните средства за производство и търговски потоци са ограничени;

141.

приветства предложената нова инициатива за климата и търговията в рамките на СТО; подчертава значението на използването на тази рамка за разработване на всеобхватна и устойчива система на хранително-вкусовата промишленост, основана на общи и амбициозни производствени стандарти; настоятелно призовава Комисията да се ангажира проактивно в СТО, за да се даде възможност за екологичен преход, да гарантира, че търговската политика е в съответствие с целите за устойчиво развитие, да продължава преговорите за прозрачни запаси за продоволствена сигурност и по-специално да спомага за предотвратяването на ситуации, при които продуктите на хранително-вкусовата промишленост се превръщат в променлива величина или косвени жертви на търговски конфликти, като същевременно продължава да разработва амбициозна устойчива търговска политика, съвместима с правилата на СТО;

142.

приветства направените в стратегията „От фермата до трапезата“ препратки към съответните процеси на ООН; подчертава, че е необходимо ЕС да подкрепя Комитета по световната продоволствена сигурност и неговия механизъм на гражданското общество като най-важната многостранна платформа на политиката в областта на продоволствените системи; призовава Комисията да насърчава глобалния преход към устойчиви продоволствени системи и продоволствена сигурност във всички съответни международни форуми, включително срещата на върха на ООН по въпросите на продоволствените системи през 2021 г.;

143.

подчертава колко е важно да се споделят съвременни технологии и експертен опит с развиващите се страни и да се обучават местните и европейските земеделски стопани, за да им се помогне да прилагат иновативни селскостопански практики, тъй като селскостопанският сектор е от решаващо значение за продоволствената сигурност и заетостта в тези региони;

o o

144.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 231, 6.9.2019 г., стр. 1.

(2) ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43.

(3) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(4) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(5) ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1.

(6) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.

(7) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(8) ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19.

(9) ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.

(10) ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23.

(11) ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53.

(12) ОВ L 182, 12.7.2007 г., стр. 19.

(13) ОВ L 47, 18.2.2009 г., стр. 5.

(14) ОВ L 10, 15.1.2009 г., стр. 7.

(15) ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.

(16) ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1.

(17) ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(18) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33.

(19) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 82.

(20) ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 29.

(21) ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 49.

(22) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 28.

(23) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 23.

(24) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 153.

(25) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 10.

(26) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 25.

(27) ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 34.

(28) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 14.

(29) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 51.

(30) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 278.

(31) ОВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 15.

(32) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 49.

(33) IPBES, Глобална оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, 2019 г.

(34) https://www.oecd.org/environment/resources/biodiversity/Executive-Summary-and-Synthesis-Biodiversity-Finance-and-the-Economic-and-Business-Case-for-Action.pdf

(35) ФАО, Състояние на горите в света, 2016 г. Гори и селско стопанство: предизвикателства, свързани със земеползването, и възможности, Рим, 2016 г., https://www.fao.org/3/i5588e/i5588e.pdf

(36) Европейска комисия, Въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването: Цялостен анализ на въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването. Окончателен доклад, проучване, финансирано от Европейската комисия и извършено от Vision on Technology (VITO), Международния институт за анализ на приложните системи (IIASA), Изследователския институт за работа и общество (HIVA) и Международния институт за опазване на природата, Нидерландия (IUCN NL), 2013 г.

(37) Lechenet, M., Dessaint, F., Py, G. и др, Reducing pesticide use while preserving crop productivity and profitability on arable farms (Намаляване на употребата на пестициди, като същевременно се запазва продуктивността на културите и рентабилността на обработваемите земеделски стопанства), Nature Plants 3, 17008, 2017 г.

(38) https://www.publiceye.ch/en/topics/pesticides/banned-in-europe

(39) Европейски орган за безопасност на храните, Доклад на Европейския съюз от 2019 г. относно остатъчните вещества от пестициди в храните, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2019 г., https://doi.org/10.2903/j.efsa.2021.6491.

(40) Евростат, Наднормено тегло и затлъстяване — свързана с ИТМ статистика.

(41) Евростат, Проучване „Европейско здравно интервю“, Wave 2, 2013 г.

(42) https://knowledge4policy.ec.europa.eu/health-promotion-knowledge-gateway/eu-burden-non-communicable-diseases-key-risk-factors_en

(43) Muncke, J. и др., „Impacts of food contact chemicals on human health: a consensus statement“ („Въздействие на химикалите в контакт с храни: декларация на консенсус) Environmental Health, 19.

(44) Keesing, F. и др., „Impacts of biodiversity on the emergence and transmission of infectious diseases“ („Влияние на биологичното разнообразие върху появата и предаването на инфекциозни болести“), Nature 468, стр. 647-652, 2010 г.

(45) Проект EU-FUSIONS, Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа, окончателен доклад, 2016 г.

(46) ФАО, Отпечатъкът от разхищението на храни и изменението на климата.

(47) Проект EU-FUSIONS, Оценка на равнищата на разхищение на храни в Европа, окончателен доклад, 2016 г.

(48) ICF, Пазарно проучване относно маркировката на дата и друга информация, предоставена върху етикетите на храните, и предотвратяването на разхищението на храни, окончателен доклад за Европейската комисия, 2018 г.

(49) EMA: Продажби на ветеринарни антимикробни агенти в 30 европейски държави. Тенденции от 2010 г. до 2016 г. Осми доклад на ESVAC (https://www.ema.europa.eu/en).

(50) Втори съвместен доклад на ECDC/ЕОБХ/EMA относно интегрирания анализ на консумацията на антимикробни агенти и появата на антимикробна резистентност при бактерии от хора и животни, отглеждани за производство на храни, 2017 г.

(51) Европейска сметна палата, „Предизвикателството „резистентност към антимикробни средства“: постигнат е напредък в сектора на животновъдството, но ЕС все още няма решение на тази здравна заплаха“, 2019 г.

(52) ЕАОС, Приложение за преглед на данни за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изпратени от държавите до РКООНИК и механизма на ЕС за мониторинг на парниковите газове, вж. също IEEP 2019, Селско стопанство с нулеви нетни емисии през 2050 г.: Как да го постигнем (https://ieep.eu/publications/net-zero-agriculture-in-2050-how-to-get-there).

(53) ЕАОС, Парникови газове — приложение за преглед на данни — Европейска агенция за околната среда (europa.eu)

(54) Доклад на Европейската агенция за околната среда № 1/2020.

(55) Отговори от г-жа Кириакиду на въпрос с искане за писмен отговор E-000689/2021.

(56) Институт за европейска политика в областта на околната среда (IEEP) и Института по екология, Документ на политиката на Think2030, Европейските храни и селско стопанство в нова парадигма: Може ли глобалните предизвикателства като изменението на климата да бъдат преодолени чрез подход „От фермата до трапезата“?, 2021 г., https://think2030.eu/wp-content/uploads/2021/02/European-food-and-agriculture-in-a-new-paradigm-WEB.pdf

(57) Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди (ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 48).

(58) Директива (EC) 2019/782 на Комисията от 15 май 2019 г. за изменение на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на установяването на хармонизирани показатели за риска (ОВ L 127, 16.5.2019 г., стр. 4).

(59) Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стp. 50).

(60) Директива 98/24/EO на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11).

(61) ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 49.

(62) Съгласно ангажимента, поет в рамките на инициативата на ЕС относно опрашителите (COM(2018)0395), действие 5В (5C според латинската азбука), https://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/pollinators/documents/EU_pollinators_initiative.pdf

(63) Регламент (ЕС) 2019/6 (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43).

(64) Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 1).

(65) Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).

(66) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(67) ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.

(68) Доклад от семинар на IPBES относно биологичното разнообразие и пандемиите; Служба на ЕП за парламентарни изследвания, „The link between biodiversity loss and the increasing spread of zoonotic diseases“ („Връзката между загубата на биологично разнообразие и все по-голямото разпространение на зоонозни заболявания“); доклад на Humane Society International, The connection between animal agriculture, viral zoonoses, and global pandemics („Връзката между животновъдството, вирусните зоонози и световните пандемии“); Dhingra SM, Artois J, Dellicour S, и др., 2018 г., „Geographical and historical patterns in the emergences of novel highly pathogenic avian influenza (HPAI) H5 and H7 viruses in poultry“ („Географски и исторически закономерности при появата сред домашните птици на нови вируси H5 и H7 на високопатогенната инфлуенца по птиците“), Frontiers in Veterinary Science 5:84. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5996087/; Jones BA, Grace D, Kock R, и др., 2013 г., „Zoonosis emergence linked to agricultural intensification and environmental change“ („Поява на зоонози, свързана с интензификацията на селското стопанство и изменението на климата“), Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 110(21):8399-404. www.pnas.org/content/110/21/8399.

(69) Евростат, 2018 г.

(70) Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета от 19 декември 2016 г. за изпълнение на Споразумението във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда, сключено на 21 май 2012 г. между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (Europêche) (ОВ L 25, 31.1.2017 г., стр. 12).

(71) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1).

(72) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(73) Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

(74) Подкрепа за междинната оценка на Плана за действие на ЕС относно затлъстяването при децата: Проучване на затлъстяването сред децата, Консорциум EPHORT: Йоланда Бьор, Жанин Дризенаар, Анке Блокстра, Франси Венеман, Николай Пушкарев, Йохан Хансен,https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/7e0320dc-ee18-11e8-b690-01aa75ed71a1/language-en.

(75) Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(76) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/33

P9_TA(2021)0426

Заетост и социални политики на еврозоната за 2021 г.

Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно заетостта и социалните политики на еврозоната за 2021 г. (2021/2062(ΙΝΙ))

(2022/C 184/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2021 г., озаглавено „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“ (COM(2021)0500),

—	като взе предвид изготвения от Комисията пролетен пакет на европейския семестър за 2021 г.: сборен доклад съгласно член 126, параграф 3 (COM(2021)0529),

—	като взе предвид европейската икономическа прогноза от пролетта на 2021 г., публикувана от Комисията на 12 май 2021 г. (1),

—	като взе предвид икономическите перспективи на ОИСР, том 2021, издание 1: предварителна версия (2),

—	като взе предвид Социалния ангажимент от Порто, подписан от португалското председателство на Съвета, председателя на Парламента и представители на социалните партньори и организации на гражданското общество (3),

—	като взе предвид декларацията от Порто от 8 май 2021 г., одобрена от Европейския съвет (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно възгледите на Парламента за текущата оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост, извършвана от Комисията и Съвета (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“ (COM(2020)0575),

—	като взе предвид Съвместния доклад за заетостта за 2021 г., приет от Съвета на 9 март 2021 г. (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права (7),

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014),

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (8) (Регламент за МВУ),

—	като взе предвид доклада, поръчан от Комитета на регионите и озаглавен „Прилагане на принципите на партньорство и многостепенното управление при програмирането на политиката на сближаване за периода 2021 — 2027 г.“ (9),

—	като взе предвид ежегодната конференция на Европейския икономически и социален комитет относно Европейския семестър от 31 май 2021 г. (10),

—	като взе предвид резолюцията на Европейския икономически и социален комитет от февруари 2021 г., озаглавена „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (11),

—	като взе предвид изявлението на председателството на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и европейските социални партньори от 2016 г., озаглавено „Ново начало за социалния диалог“,

—	като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 23 март 2021 г. озаглавено „COVID-19: Последици за заетостта и професионалния живот“ (12),

—	като взе предвид проучването на Eurofound от април 2021 г., озаглавено „Живот, работа и COVID-19 — Влошаване на психичното здраве и спад на доверието навсякъде в ЕС“ (13),

—	като взе предвид Специален доклад № 10/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Интегриране на принципа на равенство между половете в бюджета на ЕС: време е да превърнем думите в дела“ (14),

—	като взе предвид Доклада относно дългосрочните грижи от 2021 г., изготвен от Комисията и Комитета за социална закрила (15),

—	като взе предвид Специален доклад № 09/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Публично-частни партньорства в ЕС: широкоразпространени недостатъци и ограничени ползи“ (16),

—	като взе предвид доклада на Оливие де Шутер, специален докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека, след неговото посещение в институциите на ЕС от 25 ноември 2020 г. до 29 януари 2021 г. (17),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0274/2021),

А.

като има предвид, че кризата с COVID-19 оказа и най-вероятно ще продължи да оказва значително, но неравномерно въздействие върху различните държави членки, социални групи, сектори и региони, и че доведе до нарастване на равнищата на бедност в целия ЕС; като има предвид, че най-силно засегнати са най-уязвимите; като има предвид, че кризата оказа разрушително въздействие върху различни уязвими групи и създаде безпрецедентно предизвикателство за работната сила, предоставяща грижи за възрастни хора; като има предвид, че когато се направи сравнение с мъжете, както и с младите хора, се оказва, че непропорционално засегнати са били нискоквалифицираните работници, мигрантите, хората с увреждания, хората в неравностойно положение, възрастните хора и лицата на временни договори или с други нестандартни форми на заетост, но също и самостоятелно заетите лица; като има предвид, че някои дружества са сериозно засегнати, по-специално малките и средните предприятия (МСП) и микропредприятията;

Б.

като има предвид, че според Европейската икономическа прогноза на Комисията от пролетта на 2021 г. (18) икономиката на ЕС ще се разшири с 4,2 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г.; като има предвид, че се очаква равнище на безработица в ЕС от 7,6 % през 2021 г. и 7 % през 2022 г.; като има предвид, че тези равнища остават по-високи в сравнение с равнищата преди кризата;

В.

като има предвид, че пандемията от коронавирус представлява сътресение с исторически размери за европейските икономики, с икономически спад от 6,1 % през 2020 г.; като има предвид, че предприятията и потребителите се приспособяват, за да се справят по-добре с мерките за ограничаване, но някои сектори — като туризма и личните услуги — продължават да бъдат засегнати;

Г.	като има предвид, че противодействието на възрастовата дискриминация и премахването на пречките пред граждани в напреднала възраст да работят доброволно след навършване на обичайната пенсионна възраст е важно за активния живот на възрастните хора и за повече солидарност между поколенията;

Д.

като има предвид, че увеличаването на неравенствата в европейските общества по време на кризата с COVID-19 ускори опасните социални тенденции, което може да създаде климат на разделение, стрес и разочарование, което води до намаляване на равнището на благосъстояние на всички членове на обществото, а не само на лишените; като има предвид, че намаляването на неравенствата е решаваща предпоставка за постигане на устойчивост и благосъстояние за всички поради вредното им въздействие върху цялостното представяне на обществата по ключови показатели за благосъстояние, като например психично и физическо здраве и доверие в демократичните институции, както и върху социалния мир и сигурност; като има предвид, че системите за социална закрила са подложени на тежко изпитание, за да смекчат социалните последици от кризата и да осигурят на всички достойни условия на живот и достъп до основните услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване;

Е.

като има предвид, че по време на Социалната среща на върха в Порто, проведена на 7 и 8 май 2021 г., лидерите на ЕС признаха Европейския стълб на социалните права (ЕССП) за основен елемент на възстановяването, и като има предвид, че в декларацията от Порто те подчертаха решимостта си да продължат да задълбочават прилагането ѝ на равнището на ЕС и на национално равнище;

Ж.

като има предвид, че младите хора са претърпели най-рязък спад в заетостта (19), както и загуба на възможности поради липса на възможности за обучение или стажове; като има предвид, че в някои държави членки работниците с несигурна заетост бяха особено изложени на загубата на работни места заради пандемията и страдаха от липса на социална закрила; като има предвид, че са необходими повече инвестиции във финансово приемливо, достъпно, приобщаващо и висококачествено професионално образование и обучение (ПОО), така че всеки да има правилните компетентности и квалификации, включително необходимите за екологичния и цифровия преход; като има предвид, че един от основните приоритети е да се избегне още едно „изгубено поколение“ от млади хора; като има предвид, че политики, които увеличават неравенствата между поколенията засягат устойчивостта на нашата социална система, както и нашите демокрации;

З.	като има предвид, че цифровизирането на пазара на труда представлява възможност, чийто предимства следва да бъдат използвани, като същевременно се гарантира, че дистанционната работа и гъвкавостта на работното време не водят до нарушаване на правата на работниците;

И.

като има предвид, че от решаващо значение ще бъдат схемите на работа с намалено работно време, които могат да бъдат задействани по време на криза и които позволяват структурното приспособяване на икономиките и човешките ресурси; като има предвид, че силната ангажираност на социалните партньори страни ще предотврати неочаквано изключване във връзка с допустимостта; като има предвид, че тези схеми за запазване на работните места продължават да смекчават промените в пазара на труда, като обхващат около 5,6 % от работната сила през февруари 2021 г., което е повишение в сравнение с около 5 % през октомври 2020 г. в отговор на последните ограничителните мерки (20);

Й.

като има предвид, че пандемията ясно показа значението на интегрираните грижи с акцент върху предоставянето на качествени услуги през целия жизнен цикъл и обърна специално внимание на грижите за деца, хора с увреждания, уязвими и възрастни хора; като има предвид, че по време на ограничителните мерки жените са извършвали по-голямата част от неплатения труд, въпреки че мъжете са споделяли домакинската работа повече от преди (21) (жените посвещават 18,4 часа седмично за готвене и домакинска работа, в сравнение с 12,1 часа за мъжете, докато преди пандемията жените са прекарали 15,8 часа, а мъжете — 6,8 часа за тези задачи); като има предвид, че недостигът на персонал в секторите на здравеопазването и грижите, пред който някои държави членки бяха изправени още преди пандемията (22), дължащ се на липсата на инвестиции и/или на предвиждане на демографските промени, може да се е изострил от кризата, също и поради огромния натиск върху работата и психическия стрес в резултат на пандемията (23); като има предвид, че социалните партньори в здравеопазването и социалните услуги призовават за редица подобрения в предоставянето на здравни и социални грижи, за да се гарантират устойчивост и подготвеност (24);

К.

като има предвид, че Европейската сметна палата (ЕСП) посочи, че бюджетният цикъл на ЕС не е взел предвид адекватно равенството между половете; като има предвид, че ЕСП препоръча на Комисията да направи оценка и да докладва дали плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки вземат предвид равенството между половете; като има предвид, че Next Generation EU е насочен към екологичния и цифровия преход, засягащи предимно доминирани от мъже отрасли и професии;

Л.

като има предвид, че по отношение на социалното измерение на Механизма за възстановяване и устойчивост регламентът за МВУ определя общата цел за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза чрез повишаване на устойчивостта, готовност за действие при кризи, адаптиране на капацитета и потенциала за растеж на държавите членки, чрез смекчаване на социалното и икономическото въздействие на кризата, принос за прилагането на ЕССП и за възходящото социално сближаване, възстановяване и насърчаване на устойчивия растеж и чрез насърчаване на създаването на висококачествена заетост;

М.

като има предвид, че глобалните предизвикателства, като например цифровизацията и борбата с изменението на климата, ще продължат да съществуват независимо от кризата с COVID-19 и изискват справедлив преход, така че никой да не бъде изоставен; като има предвид, че според последния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) изменението на климата, глобалното затопляне и загубата на биологично разнообразие се ускоряват експоненциално; като има предвид, че последиците от влошаването на климата и от екстремните метеорологични явления се усещат по-интензивно и по-често от преди от европейските граждани и работници; като има предвид, че целите за декарбонизация до 2030 г. са повишени, за да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г.; като има предвид, че увеличените усилия за смекчаване и приспособяване ще изискват дълбока трансформация на европейската и националната икономика и пазарите на труда;

Н.

като има предвид, че конкретната цел на МВУ е да предостави финансова подкрепа на държавите членки с цел постигане на междинните етапи и целите на реформите и инвестициите, определени в националните планове за възстановяване и устойчивост; като има предвид, че това означава, че всички действия, посочени в плановете (включително цифровите и екологосъобразните инвестиции) и договорените реформи трябва да допринасят за прилагането на принципите на ЕССП, за създаването на качествени работни места и за възходящото социално сближаване; като има предвид, че действията, които не допринасят за постигането на тези социални цели, не са в съответствие с изискванията на Регламента за МВУ;

О.

като има предвид, че съгласно член 17, параграф 3 от Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, националните планове трябва да са съобразени със съответните специфични за отделните държави предизвикателства и приоритети, установени в рамките на европейския семестър, както и с тези, установени в последната препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната за държавите членки, чиято парична единица е еврото;

П.

като има предвид, че социално устойчивите реформи са тези, които се основават на солидарност, интеграция, социална справедливост, справедливо разпределение на богатството, равенство между половете, висококачествена държавна образователна система за всички, качествена заетост и устойчив растеж — модел, който осигурява равенство и социална закрила, дава повече възможности на уязвимите групи, укрепва участието и гражданството и подобрява жизнения стандарт на всички;

Р.

като има предвид, че кризата с COVID-19 ускори цифровия преход на европейската и националните икономики и развитието на нови методи на работа; като има предвид, че цифровизацията, роботизацията, автоматизацията и изкуственият интелект трябва да са в полза на работниците и обществото чрез подобряване на условията на труд и качеството на живот, осигуряване на добър баланс между професионалния и личния живот, създаване на по-добри възможности за заетост и принос за социално-икономическото сближаване;

припомня, че съгласно Договорите Съюзът следва да работи за устойчивото развитие на Европа въз основа на балансиран икономически растеж и стабилност на цените, силно конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост, здравословни и безопасни среда и условия на труд, и социален прогрес, висока степен на опазване и подобряване на качеството на околната среда, насърчаването на научния и технологичния напредък, борбата срещу бедността и неравенствата, социалното изключване и дискриминацията и насърчаването на възходящо социално сближаване, социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето и на хората с увреждания; настоява, че тези цели трябва да бъдат основните приоритети на дългосрочната стратегия на ЕС за устойчив растеж в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Европейския стълб на социалните права, Зеления пакт и да подкрепят плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост; призовава Комисията да гарантира, че европейският семестър е приведен в съответствие с тези цели и стратегии, като по този начин превърне европейския семестър действително във всеобхватен инструмент;

призовава държавите членки да използват изцяло потенциала, предлаган от общата клауза за дерогация, новата многогодишна финансова рамка и Next Generation EU, за да се подкрепят дружествата, които изпитват затруднение и липса на ликвидност, по-специално чрез подобряване на достъпа на МСП до финансиране, защита на работните места и условията на труд на хората, които работят в ЕС и чрез съпътстване на предприятията и работниците при екологичния и цифровия преход;

подчертава, че икономическата политика не може да бъде анализирана само от чисто макроикономическа гледна точка, съсредоточена върху традиционните показатели за растеж, дълг, дефицит и равнище на заетост, и че тя следва да е насочена към преодоляване на основните причини за дългосрочните икономически и социални неравновесия; настоява, че европейският семестър трябва да се основава на интегриран подход, който отдава еднакво значение на икономическите, социалните и екологичните политики; счита, че на политиките в областта на климата също трябва да бъде отредена важна роля; призовава европейският семестър да осигурява координация между държавите членки като гарантира, че те се движат в една и съща посока към неутрална по отношение на климата и по-цифрова икономика, без да бъде изоставян никой, както и да насърчава структурни промени за социален напредък, устойчиво развитие и благосъстояние; подчертава, че е важно да се имат предвид последиците от икономическите политики, за да се предотвратят отрицателните социални последици, както и отрицателното въздействие върху социалното сближаване, включително върху много уязвими групи, и следователно върху нашите демокрации и европейския проект;

приветства ангажимента на лидерите на ЕС за прилагането на ЕССП и за трите нови водещи цели на ЕС, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.; призовава Комисията да гарантира навременното и строгото прилагане на план за действие за ЕССП чрез конкретни стъпки и постижения и да се увери, че всяко предложение формулира и постига целта си; призовава за показатели, които да обхващат социалните рискове, които произтичат от въздействието на пандемията върху икономиката, заетостта и здравето, и които екологичната и цифровата трансформация могат да създадат за хората и работниците; отбелязва, че мониторингът на ЦУР и новият набор от социални показатели осигуряват по-цялостен мониторинг на тези рискове, но без да предоставят ясни цели за измерване на въздействието от действията на ЕС; подкрепя амбициозна програма за силно, устойчиво и приобщаващо икономическо и социално възстановяване и модернизация, която върви ръка за ръка с укрепването на европейския социален модел, така че всички хора да могат да се възползват от екологичния и цифровия преход и да живеят достойно; призовава държавите членки да определят амбициозни национални цели, които, като надлежно отчитат изходната позиция на всяка държава, представляват адекватен принос за постигането на европейските цели;

призовава Комисията да извлече поуки от тази криза и да работи за прилагането на подобрена устойчива структура на управление в ЕС, базирана на солидарност, социална справедливост и интеграция, справедливо разпределение на богатството, равенство между половете, висококачествени обществени услуги, включително обществена, универсална и висококачествена образователна система, качествена заетост и устойчив растеж; призовава Комисията, преди да вземе решение за дезактивиране на общата клауза за дерогация, да разгледа не само цялостна оценка на състоянието на икономиката въз основа на количествени критерии, но и оценка, която правилно отразява основните неравенства, както и заетостта, социалното и здравното положение на засегнатите държави членки; счита, че прегледът на рамката на ЕС за икономическо управление следва да се извърши за предпочитане преди деактивирането на общата клауза за дерогация;

припомня, че определени политически избори и фискални политики, направени след финансовата и икономическата криза през 2008 г. може да са довели до това здравните и социалните системи в някои държави членки да не са подходящо подготвени да се справят с пандемията; подчертава необходимостта от допълнителни критерии, особено тези, които отчитат необходимостта от устойчиви, публични, социални и екологични инвестиции, икономическата дейност на публичния и частния сектор и социалния напредък към прилагането на ЕССП в държавите членки; счита, че само достигането на равнищата на икономическа активност от преди кризата може да не е достатъчно, за да се консолидира устойчиво възстановяване; подчертава, че настоящите инструменти може да не бъдат достатъчни за преодоляване на рисковете от икономическа стагнация, нарастващи неравенства и социални и териториални различия;

отбелязва, че пандемията от COVID-19 е засегнала благосъстоянието на всички в ЕС и по-специално на уязвимите групи от населението; припомня, че председателят на Комисията е поел ангажимент да постави устойчивостта, социалното приобщаване и благосъстоянието на гражданите в центъра на икономическата стратегия на ЕС (25); счита, че това е от съществено значение, за да се гарантира, че Европа продължава да бъде дом на най-напредналите социални системи, става първият неутрален по отношение на климата континент и е динамичен център за иновации и конкурентно предприемачество; припомня, че социалните, икономическите и териториалните неравенства между държавите членки и вътре в тях се задълбочиха през последното десетилетие; призовава Комисията да включи социалните и екологичните неравновесия в своя анализ в рамките на семестъра; приканва държавите членки да участват в прегледа на фискалните правила на ЕС с цел насърчаване на устойчиви, социални и стимулиращи растежа инвестиции, като същевременно се запазят устойчиви публични финанси и стабилни социални системи;

подчертава отново колко е важна адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила в държавите членки; отбелязва комюникето на Г-20 от 9 и 10 юли 2021 г. и ангажимента на Г-20 за ефективен минимален данък в световен мащаб, както е посочено в „Statement on a two-pillar solution to address the tax challenges arising from the digitalisation of the economy“ (Декларация за решение, основано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката), разпространено от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) на 1 юли 2021 г.; очаква предложението на Комисията за това как да се транспонира международното споразумение в правото на ЕС, за да се избегне агресивното данъчно планиране и да се гарантира справедливост за средната класа и работещите хора в ЕС;

признава, че достъпът до основни услуги, като вода и енергия, е от решаващо значение за осигуряване на социално приобщаване и основни санитарни стандарти; призовава за мерки за подкрепа за осигуряване на приобщаващ и финансово приемлив достъп до основни услуги в рамките на прилагането на плана за действие на ЕССП; призовава Комисията и държавите членки да изготвят конкретни предложения за адекватно справяне с проблема на енергийната бедност в контекста на целите на Зеления пакт и да оценят енергийните пазари, за да се избегнат отрицателните последици от повишаващите се цени на енергията върху конкурентоспособността на МСП и върху домакинствата;

10.

подчертава, че добре обмислените системи за данъчно облагане на труда са от съществено значение за осигуряването на високи стандарти за защита на работниците срещу рискове и заболявания, както и за предоставянето на пенсии за осигурителен стаж и възраст; счита, че данъчните системи следва да бъдат проектирани по начин, който намалява неравенствата, насърчава справедливостта и защитава домакинствата и следва да бъдат балансирани, за да станат системите по-справедливи и по-ефикасни; подчертава, че публичните приходи биха могли да се използват за финансиране на ключови приоритети и за подпомагане на преодоляването на фискалните предизвикателства пред държавите членки и за да допринасят за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, включително чрез укрепване на обхвата, адекватността на системите за здравеопазване и социална закрила за всички и гарантиране на тяхното дългосрочно финансиране; призовава Комисията и държавите членки да предприемат реални действия за борба с избягването на данъци и данъчните измами като важно средство за намаляване на икономическите неравенства и подобряване на събирането на данъчни приходи в държавите членки;

11.

подчертава значението на по-доброто интегриране на социалните цели, социалния напредък, благосъстоянието и устойчивостта във всички политики на ЕС, особено при бюджетното планиране на ЕС, като по този начин се гарантира съгласуваност на публичните разходи и инвестиции със социалните и екологичните цели и се установят потенциалните социални въздействия на изборите, направени при бюджетирането; призовава Комисията да включи устойчивостта и благосъстоянието в годишната стратегия за устойчив растеж и в специфичните за всяка държава препоръки и да изведе на преден план социалното въздействие на мерките на политиката на ЕС при своята оценка на въздействието; подчертава значението на укрепването на всеобхватна и интегрирана рамка в рамките на процеса на европейския семестър, като се обръща специално внимание на най-уязвимите и маргинализирани групи от обществото;

12.

подчертава, че кризата с COVID-19 разкри пропуски в достъпа до социална закрила, като подчертава колко е важно насърчаването на по-голяма устойчивост, например чрез подобряване на адекватността и обхвата на схемите за минимални доходи и пенсии и облекчаване на условията за допустимост;

13.

изразява загриженост относно свръхзадлъжнялостта, произтичаща от пандемията, и нейните икономически и социални последици, и подчертава, че хората и МСП трябва да бъдат защитени от капана на свръхзадлъжнялостта; призовава за по-нататъшно подобряване на консултантските услуги по отношение на дълга и услугите за защита на дълга, както и за повишаване на финансовата осведоменост; счита, че по отношение на необслужваните кредити, посочени в съобщението на Комисията от 2 юни 2021 г., следва да бъдат подкрепени европейските МСП, работници и домакинства; отбелязва, че Механизмът за възстановяване и устойчивост предлага възможност за подкрепа на възстановяването чрез допълнителни инвестиции и реформи в това отношение; подчертава значението на приемането на политически инструменти за намиране на начина, по който домакинствата с ниски доходи, които изпитват трудности да плащат сметките си и да се издържат, могат да оцелеят след последствията от пандемията и да избегнат попадането в капана на бедността;

Европейска рамка за управление за 2022 г. за устойчивост, социално приобщаване и благосъстояние на хората

14.

счита, че в контекста на плановете за възстановяване и устойчивост, драстичното нарастване на равнищата на публичния дълг и предстоящата реформа на Пакта за стабилност и растеж и процеса на семестъра, по-голямо значение от всякога придоби предложението на Парламента за приемане на пакт за устойчиво благосъстояние и социален напредък, който да определя като задължителни социалните и устойчивите цели, за да се постигнат целите на ООН за устойчиво развитие; отбелязва във връзка с това, че ЦУР № 8 за устойчив растеж, заетост и достоен труд се оказа движещ фактор за цялата Програма на ООН до 2030 г.;

15.

счита, че интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж трябва да гарантира устойчива фискална политика в средносрочен план и че икономическите и социалните политики на ЕС работят за дълготрайно възстановяване, което да направи нашите икономики и общества по-устойчиви, приобщаващи, издръжливи, както и по-добре подготвени за екологичния и цифровия преход; подчертава във връзка с това, че прилагането на Плана за действие на Европейския стълб на социалните права ще помогне за укрепване на социалното измерение във всички политики на Съюза и ще гарантира приобщаващо възстановяване;

16.

подчертава, че по-голямото икономическо и социално управление между държавите членки, по-специално чрез преминаването към по-голямо сближаване на данъчните правила, би било движеща сила за възстановяване;

17.

изразява съгласие с европейските лидери по отношение на икономическото и социалното управление на ЕС относно необходимостта от редовна оценка на напредъка към постигането на водещите цели за 2030 г. и от възходящо сближаване на най-високо политическо равнище (26); счита, че министрите на труда и социалните политики и министрите на икономиката и финансите следва да участват в еднаква степен в рамките на процеса на преглед на управлението, за да се придаде еднаква стойност на икономическите, социалните и трудовите въпросите в рамките на механизма на европейския семестър; изразява съгласие със Съвета, че прилагането на ЕССП ще засили стремежа на Съюза към цифров, екологичен и справедлив преход и ще допринесе за постигане на възходящо социално и икономическо сближаване и справяне с демографските предизвикателства и че социалното измерение, социалният диалог и активното участие на социалните партньори са били винаги в основата на силно конкурентна социална пазарна икономика; счита, че наборът от социални показатели трябва да бъде обновен като част от рамката за координация на политиките на европейския семестър, за да се проследи напредъкът по тези въпроси и да се адаптира наборът от показатели към ситуацията след пандемията, както и да бъде приведен в съответствие с процеса на Механизма за възстановяване и устойчивост;

18.

подчертава, че ориентация на политиката и подход на управлението, които целят да поставят хората и тяхното благосъстояние в центъра на политиката и на процеса на вземане на решения, са жизненоважни за бъдещето на Европейския съюз; изисква от Комисията да представи всеобхватно предложение за тази цел, в което да уточни набор от специфични социални, екологични и икономически цели, които следва да отразяват съответните международни и вътрешни ангажименти на ЕС, включително тези, произтичащи от резолюцията на ЕП от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени (27), целите на ООН за устойчиво развитие, Парижкото споразумение за климата, целта на Европейския законодателен акт в областта на климата за постигане на неутралност по отношение на емисиите на парникови газове до 2050 г. и свързани междинни цели, Европейската харта на основните права, Европейския стълб на социалните права, ангажимента за премахване на бедността в Европа до 2050 г. посредством законодателен акт на ЕС за борба с бедността;

19.

счита, че е необходимо да се предприемат последващи действия във връзка с изявлението от 2016 г. относно „Ново начало за социалния диалог“ и да се преразгледат начините да се осигури включването на социалните партньори в управлението на европейския семестър, което досега беше неадекватно, като по този начин се споделят целите на реформата с работниците и предприятията, с което ще се улесни тяхното изпълнение;

20.

приветства съвместното предложение на европейските социални партньори за набор от алтернативни показатели за измерване на напредъка в областта на икономическите, социалните и екологичните политики и напредъка на политиките в областта на климата, които да допълват БВП като единица за измерване на благосъстоянието от гледна точка на приобщаващия и устойчивия растеж; счита, че наборът от социални показатели трябва да включва допълнителни показатели, които отразяват напълно тенденциите и причините за неравенствата; изтъква колко е важно в този процес да се вземат предвид интересите на най-уязвимите и маргинализираните членове на нашето общество; подчертава, че социалните партньори трябва да участват в процеса на вземане на решения за започване на стратегически действия, насочени към възстановяване; счита, че никое действие, предприето в това отношение, не трябва да засяга автономността на социалните партньори;

21.

изтъква необходимостта от измерване на социалното въздействие от влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата; призовава за защита на равнището на ЕС на правото на здраве и здравословна околна среда, тъй като това право е от съществено значение за гарантиране на реализацията на повечето други основни права като храна, подслон и работа и за постигане на приобщаващ преход;

От защита към създаване на екологосъобразни, цифрови и качествени работни места: необходимостта от амбициозна социална програма в Европа

22.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че профсъюзите имат достъп до работното място и до самите работници, включително когато се работи в цифрова среда; подчертава необходимостта да се гарантира, че всички работници, включително тези в цифровата икономика, имат право на колективно договаряне и на предприемане на колективни действия;

23.

изразява съгласие с европейските лидери, че с нарастването на безработицата и неравенствата поради пандемията е важно да се насочат ресурси там, където са най-необходими за укрепване на нашите икономики и да съсредоточим политическите си стремежи върху равен достъп до качествени услуги с цел подобряване на равните възможности за подобряване и създаване на качествени работни места, предприемачество, повишаване на квалификацията и преквалификация, както и намаляване на бедността и изключването; подчертава, че извънредните ресурси, предоставени в подкрепа на възстановяването на Европа, са шанс, който не може да бъде пропуснат;

24.

изтъква отрицателното въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19, върху европейския пазар на труда и произтичащите безпрецедентни загуби на работни места, особено в стратегическите сектори, както и свързаното с това повишаване на бедността и различията в стандарта на живот, което засяга по-специално младите хора, жените и работниците на нискоквалифицирани длъжности, както и несигурната заетост;

25.

признава, че се очаква до края на 2022 г. държавите — членки на ЕС, да достигнат тримесечното си равнище на производство отпреди кризата; подчертава, че за да бъде възстановяването устойчиво, от съществено значение е да се създадат качествени работни места и за средно- и нискоквалифицираните работници и особено за жените и младите хора, като същевременно се разпределят равномерно в Европа, за да се избегнат дисбалансите между регионите, тъй като е доказано, че те са от съществено значение за устойчивостта на нашите общества и икономики; счита, че социалните партньори играят решаваща роля в предвиждането на развитието на пазарите на труда и в гарантирането на плавни преходи за работниците, засегнати от структурни промени; счита, че укрепването на структурите за колективно договаряне на всички равнища е от съществено значение за създаването на качествена и устойчива заетост;

26.

подчертава, че качественото образование и добре образованата работна сила, заедно с ангажимента за научни изследвания и иновации, са предпоставка за устойчиво възстановяване и социално сближаване; посочва, че на средно- и нискоквалифицираните работници трябва да се даде шанс за преквалификация и повишаване на квалификацията; настоява, че устойчивите инвестиции в качествено чиракуване, участие на възрастните в обучението през целия живот и обучението на служители трябва да бъдат приоритет; посочва, че приобщаващото икономическо възстановяване ще изисква устойчиви публични и частни инвестиции, за да се гарантира достъп до обучение за безработните и нискоквалифицираните хора, за да получат сертифицирани основни умения, професионални умения и ключови компетентности, водещи до квалификации и преход в рамките на професионалната реализация; изтъква в този контекст значението на укрепването на образователните програми на ЕС, привеждането на обучението и образованието в съответствие с потребностите на обществото и икономиката и подкрепата за служителите и учителите, както и значението на инвестициите в цифрова, екологична и социална инфраструктура; подчертава, че прилагането на програмата на ЕС за умения за всички е от решаващо значение за справянето с недостига на умения; призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално усилията си за инвестиране във финансово поносимо, достъпно, приобщаващо и висококачествено професионално образование и обучение, да засилят мерките за повишаване на квалификацията и преквалификацията, включително цифрови и трансверсални умения, и да насърчават ученето през целия живот, за да се подготвят работниците за нуждите на пазара на труда в светлината на зелената и цифровата трансформация; подчертава, че взаимното признаване на квалификациите е от ключово значение за преодоляване на недостига на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда;

27.

приветства предложението на Комисията за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за правоприлагане; приветства факта, че това предложение въвежда обвързващи мерки за прозрачност в заплащането; настоятелно призовава за бързото приемане на тези мерки, с цел да се избегнат допълнителни неравенства, основани на пола; призовава държавите членки и Комисията да подкрепят предприемачеството сред жените и да улеснят достъпа им до финансиране; призовава държавите членки спешно да деблокират преговорите в Съвета за Директивата относно жените в управителните съвети;

28.

подчертава колко е важно да се гарантира, че работниците в ЕС са защитени чрез адекватни минимални работни заплати, определени от закон или колективни трудови договори, в съответствие с националните традиции и практики, като им се гарантира достоен стандарт на живот, независимо къде работят; приветства в това отношение предложението на Комисията за директива относно адекватността на минималните работни заплати в ЕС, чиято цел е да се увеличи обхватът на колективното договаряне, да се води борба срещу бедността сред работещите и да се повиши възходящата социална конвергенция;

29.

счита, че е необходимо да се увеличат финансовите и човешките ресурси на публичните служби по заетостта; призовава държавите членки да въведат ефективни механизми за управление на изпълнението в публичните служби по заетостта, за да се оцени въздействието на програмите им в областта на пазара на труда и да се проучат начини за подобрение; приканва държавите членки да оборудват своите публични служби по заетостта с технологични решения, за да се даде възможност за по-ефикасно интегриране на наемането на търсещите работа и за по-добра оценка и съответствие на уменията им с търсенето на пазара;

30.

припомня на държавите членки, че независимият живот, качествените социални услуги и услугите в областта на заетостта, адекватната социална закрила и по-силната социална икономика са крайно необходими за достоен живот на всички хора с увреждания, както е подчертано в стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания;

31.

призовава Комисията и държавите членки да използват конкретна система за наблюдение на създаването на качествени работни места във всички сектори, включително работните места, създадени в резултат на публични инвестиции, която следва да включва и специален раздел за зелени и цифрови работни места и да отчита перспективата за равенство между половете и за недискриминация, както и да се споразумеят за система за обвързване на дружествата, които искат достъп до публични средства, с условия за качествени и зелени работни места; призовава за наблюдение отблизо на активните информационни мерки, за да се осигури равно участие на хората, които са най-отдалечени от качествени работни места на пазара на труда; подчертава, че достъпът до публични средства на ЕС трябва да бъде обвързан със зачитането на правата на работниците и колективните трудови договори;

32.

призовава държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на липсата на достъп до системите за социална закрила, по-специално чрез спазване на препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (28); приветства още веднъж приемането на тази препоръка като първа мярка и ангажимента на Комисията за укрепване на системите за социална закрила в Европа, но подчертава необходимостта от превръщане на всеобщия достъп до социална закрила в реалност, особено при сегашните трудни обстоятелства; призовава Комисията да представи регулаторна рамка на ЕС, която има за цел укрепване и гарантиране на достойни условия на труд, права и достъп до социална закрила на работниците през платформи и работниците, упражняващи нестандартни форми на заетост;

33.

призовава Комисията да актуализира своята нормативна уредба за създаването и развитието на кооперации и предприятия от социалната икономика, които по своята същност поставят по-силен акцент върху справедливите условия на труд и овластяването на работниците;

34.

подчертава, че ако ЕС иска да бъде начело на глобалното устойчиво и приобщаващо възстановяване, като модернизира нашите икономики и осигури качествени работни места в хода на този процес, трябва да бъдат създадени милиони добре платени работни места, включително за средно- и нискоквалифицираните работници, като същевременно се осигури възходящо, социално и икономическо сближаване и равни възможности за всички, така че всеки да има възможност да допринесе за общия европейски проект; настоява, че са необходими повече инвестиции в екологосъобразна, цифрова и социална инфраструктура, в обществени услуги, образование и социални услуги, както и в научни изследвания, иновации и технологии с нулеви въглеродни емисии, като се взема предвид особеното естество на микропредприятията и МСП, които са ключови участници в европейската икономическа структура, за да се използва максимално техният иновационен потенциал, като същевременно се подобри достъпът на МСП до публично и частно финансиране и се гарантират устойчиви, благоприятстващи растежа инвестиции; призовава за укрепване на социалните и устойчиви измерения на промишлената стратегия, с особен акцент върху качествената заетост и стратегическите вериги за създаване на стойност в ЕС;

35.

изразява загриженост относно сериозното социално въздействие на кризата с COVID-19 и нейните последици за заетостта, особено за младите хора; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че всеки млад европеец има достъп до образование, обучение и пазара на труда; призовава държавите членки и Комисията да дадат приоритет на борбата срещу младежката безработица, не на последно място в контекста на инструмента за възстановяване NextGenerationEU, да използват пълноценно финансовите инструменти, като например гаранцията за младежта и европейските програми като „Еразъм+“, и да предприемат подходящи мерки за справяне с младежката безработица и за подобряване на пригодността за заетост на младите хора; изтъква освен това, че новият Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, предназначен за съкратените работници, би могъл да бъде мобилизиран в отговор на последиците от кризата с COVID-19 върху заетостта; призовава съответно държавите членки бързо да внесат в Комисията искания за финансиране, за да подпомогнат европейските работници, загубили своята работа вследствие на COVID-19, при тяхното пренасочване, преквалификация и повторно приобщаване на пазара на труда;

36.

подчертава значението на мобилността на работната сила в рамките на ЕС и подчертава, че свободното движение на работници допринася за икономическия растеж и сближаването в Съюза и създава възможности за работа; подчертава още повече, че мобилността на работната сила трябва да върви ръка за ръка с честни и общи правила, основани на принципа за равно третиране; във връзка с това призовава Комисията да наблюдава изпълнението и прилагането на правилата относно свободното движение на работници; призовава Комисията да анализира изтичането на мозъци в някои региони и сектори и да подкрепя мобилните работници чрез гарантиране на справедлива мобилност и засилване на преносимостта на правата; призовава държавите членки да се ангажират напълно с цифровизацията на обществените услуги, за да улеснят справедливата мобилност на работниците, особено по отношение на координирането на системите за социална сигурност; поради това отправя искане към Комисията да представи амбициозно предложение за цифров социалноосигурителен паспорт на ЕС;

37.

подчертава, че кризата с COVID-19 показа необходимостта от разработване на общ подход на ЕС към здравето, включително здравето на работното място; призовава за създаването на Европейски здравен съюз, основан на принципите на солидарност, стратегическа автономия и сътрудничество, както и призовава да се гарантира, че съображенията за общественото здраве са поставени в основата на създаването и прилагането на всички политики и дейности на ЕС, залегнали в Договорите, включително систематични оценки на въздействието върху здравето за всички съответни политики; приветства амбициозната цел за нулев процент смъртни случаи, свързани с работата, в новата Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд; припомня отново необходимостта от включване на токсичните за репродукцията вещества в обхвата на Директивата за канцерогените и мутагените (29) и от включване на опасните лекарствени продукти в приложение 1 към директивата с цел по-добра защита на работниците в сектора на здравеопазването;

38.

припомня, че принцип 15 от ЕССП установява, че работниците и самостоятелно заетите лица при пенсиониране имат право на пенсия, която осигурява адекватен доход и че всеки в напреднала възраст има право на ресурси, които гарантират достоен живот;

Полезни взаимодействия между семестъра и националните планове за възстановяване и устойчивост

39.

подчертава, че специфичните за всяка държава препоръки, които допринасят за социалните цели, установени в Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, трябва да бъдат взети предвид в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и че специфичните за всяка държава препоръки на НПВУ трябва да се тълкуват по начин, който допринася за постигането на социалните цели на регламента, включително икономическото, социалното и териториалното сближаване; настоява, че съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) трябва да допринасят за постигане на ЦУР на ООН, за изпълнението на стратегията на ЕС за растеж, както е посочено в Зеления пакт, и за изпълняването на принципите на ЕССП; припомня, че цикълът на европейския семестър за 2021 г. беше временно адаптиран, за да се даде възможност за стартиране на Механизма за възстановяване и устойчивост; изисква Комисията да бъде по-амбициозна в социалното измерение и да гарантира съгласуваност между специфичните за всяка държава препоръки и общите и специфичните цели на Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост;

40.

припомня, че съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост реформите и инвестициите „следва да водят до създаването на висококачествени и стабилни работни места [и] до приобщаването и интеграцията на групите граждани в неравностойно положение“;

41.

подчертава, че една от целите на Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост е да се насърчава създаването на висококачествена заетост; подчертава, че реформите в областта на труда, включени в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), трябва да допринесат за подобряване на качествената заетост; призовава Комисията да анализира трудовите реформи в НПВУ с оглед на този конкретен въпрос; припомня, че в член 152 от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че Съюзът признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза и трябва да зачита тяхната автономност; предупреждава, че Комисията не следва да се намесва по никакъв начин в процеса на социален диалог на национално равнище, предприет в рамките на реформите по НПВУ;

42.

призовава Комисията да включи социалните показатели от набора с показатели на европейския семестър, по-специално свързаните с достойния труд, социалната справедливост и равните възможности, стабилните социални системи и справедливата мобилност, в общите показатели, които ще се използват в МВУ за докладване относно напредъка и мониторинга и оценката на НПВУ, както и в методологията за социално проследяване, включително за Гаранцията за децата и Гаранцията за младежта; подчертава, че Парламентът ще анализира обстойно делегираните актове, които Комисията ще представи по този въпрос, за да установи дали социалните показатели, наборът от показатели и социалната методология са в съответствие с целите и да потвърди, че няма възражения;

43.

настоява, че социалният диалог е от ключово значение за гарантиране на ефикасни реформи и инвестиции, особено при сектори, които преходът ще промени дълбоко; подчертава, че адекватното участие на заинтересованите лица, например националните парламенти, местните и регионалните органи, социалните партньори, неправителствените организации и организациите на гражданското общество, в изготвянето и изпълнението на НПВУ ще бъде от решаващо значение за техния успех;

44.

изтъква, че съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост равенството между половете трябва да бъде интегрирано в подготовката и изпълнението на НПВУ и че докладването и интегрирането на принципа на равенство между половете не могат да се смесват със социалното проследяване и социалните инвестиции; счита, че равенството между половете заслужава собствена методология за интегриране в рамката на Механизма за възстановяване и устойчивост, и припомня, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) е разработил подходяща методология; подчертава, че съгласно Регламента за МВУ инвестициите в стабилна инфраструктура за полагане на грижи също са от основно значение за гарантиране на равенството между половете и за икономическото овластяване на жените, за изграждането на устойчиви общества, за борбата срещу несигурните условия в сектор, в който преобладават жените, за засилването на създаването на качествени работни места, за предотвратяването на бедността и социалното изключване, като оказват положително въздействие върху БВП, тъй като дават възможност на повече жени да извършват платен труд;

45.

призовава за създаването на европейска стратегия за полагане на грижи, включваща силно измерение, свързано с равенството между половете, която следва да възприеме подход към грижите, който е холистичен и обхваща целия живот, като същевременно предвижда конкретни мерки и действия за лицата, полагащи както официални, така и неформални грижи, както и за неплатения труд, свързан с полагането на грижи; приканва държавите членки да проучат и обменят най-добрите практики за това как да подкрепят обществени групи със специфични нужди от грижи и за това как да отразяват периоди, свързани с отговорностите по полагането на грижи, в пенсионните схеми, с оглед на преодоляване на разликата в пенсиите на жените и мъжете; посочва, че според Eurofound делът на работниците, полагащи дългосрочни грижи, се е увеличил с една трета през последното десетилетие — в рязко противоречие с трайно ниските заплати, които тези работници получават; призовава държавите членки да гарантират, че лицата, полагащи грижи получават достойни заплати, тъй като в момента заплатите в сферата на дългосрочните грижи и други социални услуги са с 21 % под средното равнище (30); призовава Комисията и държавите членки с оглед на Доклада за 2021 г. за дългосрочните грижи да приложат реформи, които „отговарят на общите цели за осигуряване на дългосрочна грижа с добро качество, достъпна и на разумни цени за всички, предоставяна по финансово устойчив начин“; призовава за ефективни политики за активен пазар на труда и равновесие между професионалния и личния живот с цел по-нататъшно запазване на личния и семейния живот на хората, включително чрез транспониране и прилагане на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот (31), както и предложение за препоръка на Съвета относно предоставянето на грижи;

46.

подчертава, че по-големите инвестиции в здравеопазване и социални грижи, включително в заплати на работниците, условия на труд и обучение на работниците, са от съществено значение за подобряване на набирането и запазването на персонал и за осигуряване на адекватно равнище на персонала и ориентирани към потребностите служби; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че значителна част от инвестициите в националните планове за възстановяване и устойчивост са предназначени за подобряване на здравеопазването, включително условията на труд и броя на служителите, за нуждите от обучение и увеличаване на основни услуги, за консолидиране на предоставянето на основни грижи и за подкрепа за дългосрочни грижи, както и за други обществени социални услуги; настоява за преодоляване на слабостите, определени в стрес тестовете на здравния и социалния сектор, чрез националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и следващата програма на ЕС за здравето (EU4Health), както и чрез специфичните за всяка държава препоръки за тези сектори;

47.

подчертава, че недостигът на инвестиции за достъпни жилища възлиза на 57 милиарда евро годишно; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че са на разположение достатъчно адекватни и финансово достъпни социални жилища, за да се покрият жилищните нужди на населението и да се намали степента на прекомерните жилищни разходи; призовава Комисията да включи тази цел в специфичните за всяка държава препоръки; във връзка с това призовава за реформа на рамката за икономическо управление, която да даде възможност на държавите членки да направят необходимите екологични и социални публични инвестиции, включително тези, свързани с развитието и подобряването на социални, публични, финансово достъпни и енергийно ефективни жилища; подчертава, че бездомничеството е една от най-екстремните форми на социално изключване; приветства стартирането на европейската платформа за борба с бездомничеството и нейната крайна цел да се сложи край на бездомничеството до 2030 г.; призовава държавите членки да приемат амбициозни национални стратегии, с подходящо национално и европейско финансиране, които се основават на принципа на жилищно настаняване преди всичко, да насърчават предотвратяването на бездомничеството и да предоставят достъп до адекватни, безопасни и финансово достъпни жилища; настоятелно призовава Комисията да предложи всеобхватна стратегия за борба с бедността;

48.

припомня, че Регламентът за Механизма за възстановяване и устойчивост предвижда, че следва да се гарантира интегриране на равните възможности за всички по време на подготовката и изпълнението на НПВУ, което надлежно се обяснява с нарастващите неравенства в няколко държави — членки на ЕС; призовава Комисията за тази цел да постави специален акцент върху наблюдението на изпълнението на НПВУ с помощта на съответните организации на гражданското общество и органите по въпросите на равенството в държавите членки;

49.

изтъква, че цифровата и екологичната трансформация и инвестициите следва също така да бъдат оценявани от социална гледна точка, за да се предотврати съкращаването на работни места, нарушаването на функционирането на пазара на труда, поляризацията на заетостта поради унищожаването на работни места със средна квалификация и за да се гарантира, че процесите на цифровизация и екологичния преход на дружествата не се използват като претекст за стратегии за намаляване на разходите за труд;

50.

подчертава, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти за работодателите и синдикатите, за да се определят справедливи заплати и условия на труд, и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза;

51.

изисква надзорът на семестъра да включва наблюдение на мобилността на работниците и настоява правата на работниците, особено на сезонните работници, да бъдат спазвани;

o o

52.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) https://ec.europa.eu/info/publications/european-economic-forecast-spring-2021_en

(2) https://www.oecd-ilibrary.org/sites/edfbca02-en/index.html?itemId=/content/publication/edfbca02-en

(3) https://www.2021portugal.eu/en/porto-social-summit/porto-social-commitment

(4) https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2021/05/08/the-porto-declaration/

(5) Приети текстове, P9_TA(2021)0288.

(6) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=89&furtherNews=yes&newsId=9834.

(7) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.

(8) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17.

(9) https://cor.europa.eu/en/engage/studies/Documents/Partnership_2021.pdf

(10) https://www.eesc.europa.eu/bg/agenda/our-events/events/european-semester-annual-conference-2021

(11) https://www.eesc.europa.eu/en/sections-other-bodies/other/ad-hoc-group-european-semester/civil-society-and-recovery-and-resilience-plans

(12) https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2021/covid-19-implications-for-employment-and-working-life

(13) https://www.eurofound.europa.eu/bg/publications/report/2021/living-working-and-covid-19-update-april-2021-mental-health-and-trust-decline-across-eu-as-pandemic

(14) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR21_10/SR_Gender_mainstreaming_BG.pdf

(15) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8396

(16) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR18_09/SR_PPP_BG.pdf

(17) https://undocs.org/A/HRC/47/36/Add.1

(18) https://ec.europa.eu/info/publications/european-economic-forecast-spring-2021_en

(19) https://www.eurofound.europa.eu/bg/publications/report/2021/covid-19-implications-for-employment-and-working-life

(20) https://www.ecb.europa.eu/pub/economic-bulletin/html/eb202103.en.html

(21) https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/unpaid-care-and-housework

(22) https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/22189434-395d-11eb-b27b-01aa75ed71a1/language-en

(23) https://www.fes.de/en/politik-fuer-europa/on-the-corona-frontline

(24) https://www.epsu.org/sites/default/files/article/files/Position%20of%20EPSU%20on%20lessons%20learnt_final.pdf

(25) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_19_6770?utm_campaign=58ca6a2173a6a3222e01b7f2&utm_content=5df9bbf40f09e4000147a897&utm_medium=smarpshare&utm_source=generic

(26) https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2021/05/08/the-porto-declaration/

(27) Приети текстове, P9_TA(2020)0371.

(28) ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1.

(29) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50.

(30) https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/unpaid-care-and-housework

(31) ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/45

P9_TA(2021)0427

Защита на работниците от азбест

Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. съдържащ препоръки към Комисията относно защитата на работниците от азбест (2019/2182(INL))

(2022/C 184/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 152 и 154 от ДФЕС относно ролята и консултациите със социалните партньори,

—	като взе предвид член 153, точки 1 и 2 от ДФЕС,

—	като взе предвид член 192, точки 1, 3, 4 и 5 от ДФЕС,

—	като взе предвид член 194, параграф 2 от ДФЕС,

—	като взе предвид член 114, параграф 1 от ДФЕС,

—	като взе предвид член 168 от ДФЕС,

—	като взе предвид член 169, параграф 3 от ДФЕС,

—	като взе предвид Директива 2009/148/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа (1),

—	като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (2),

—	като взе предвид Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (3),

—

като взе предвид Директива 2004/37/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (4),

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права, обявен на 17 ноември 2017 г. съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г., озаглавено „План за действие на Европейския стълб на социалните права“ (COM(2021)0102),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно свързаните с азбест заплахи за здравето на работното място и перспективите за премахване на всичкия съществуващ азбест (5),

—	като взе предвид практическите насоки на Комисията за информиране и обучение на работниците, участващи в дейности по отстраняване или поддръжка на азбеста (2012 г.),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2014 г. относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014–2020 г. (COM(2014)0332),

—	като взе предвид доклада на Комисията от ноември 2015 г., озаглавен „Оценка на практическото прилагане на директивите на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд (OSH) в държавите — членки на ЕС,

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 май 2019 г., озаглавено „Работа с азбест в областта на енергийното саниране“,

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 февруари 2015 г., озаглавено „Премахване на азбеста в ЕС“,

—	като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 305/2011 за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти (Регламент за строителните продукти) (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите. Към нетоксична околна среда“ (COM(2020)0667),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 март 2021 г., озаглавени „Стратегията на Съюза за устойчивост в областта на химикалите: време за действие“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“ (COM(2020)0662),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2021 г., озаглавено „Европейски план за борба с рака“ (COM(2021)0044),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика. За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

—	като взе предвид научния доклад на Европейската агенция по химикали (ECHA) от 1 февруари 2021 г. за оценка на граничните стойности за азбест на работното място,

—	като взе предвид доклада на Комисията от септември 2020 г., озаглавен „Борба с раковите заболявания: мисията възможна“,

—	като взе предвид препоръките на Световната здравна организация от март 2014 г., изложени в информационния документ „Премахване на свързаните с азбеста заболявания“,

—	като взе предвид Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации, и по-специално цел 3 относно правото на здравословен живот и благосъстояние,

—	като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0275/2021),

А.	като има предвид, че при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве;

Б.	като има предвид, че азбестът причинява между 30 000 и 90 000 смъртни случая годишно в Съюза;

В.

като има предвид, че най-често срещаното професионално раково заболяване е ракът на белите дробове, който представлява между 54 % и 75 % от професионалните ракови заболявания, и като има предвид, че азбестът е основната причина за рака на белите дробове (45 %) (8); като има предвид, че експозицията на азбест в съчетание с употребата на тютюн увеличава значително риска от развитие на рак на белите дробове (9);

Г.

като има предвид, че Международната агенция за изследване на рака (IARC) призна азбеста за доказан канцероген (група 1), отговорен за рака на белите дробове и мезотелиома, както и за рака на ларинкса и на яйчниците; като има предвид, че следва да се насърчават научните изследвания в областта на други ракови заболявания, причинени от азбест, както и в областта на други неракови заболявания (10); като има предвид, че сред части от населението, изложени на много ниски нива на въздействие на азбестови влакна, включително хризотилни влакна, е установен увеличен риск от рак; като има предвид, че азбестът може да причини други незлокачествени белодробни и плеврални нарушения, включително плеврални плаки, плеврално удебеляване и доброкачествен плеврален излив;

Д.

като има предвид, че азбестът е забранен в Съюза от 2005 г. насам; като има предвид, че някои държави членки забраниха азбеста още през 80-те години на ХХ век; като има предвид, че държавите членки трябва да гарантират, че азбестовите влакна са напълно премахнати в най-кратък срок; като има предвид, че естеството и степента на използване на азбест се различават значително в отделните държави членки;

Е.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (11) („Регламент REACH“) се посочва, че се забраняват производството, продажбата и употребата на азбестови влакна и продукти, съдържащи умишлено добавени такива влакна, и като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/1005 (12) за изменение на приложение XVII към Регламента REACH има за цел да гарантира пълното постепенно премахване на азбестови продукти в държавите членки до 1 юли 2025 г.;

Ж.

като има предвид, че азбестът е силно опасен канцерогенен агент, използван в целия свят в строителството и в други материали в много области от ежедневието; като има предвид, че много различни групи са изложени на риск от експозиция на азбест, включително работници в строителния и ремонтния сектор, минното дело, управлението на отпадъците, пожарникарите, както и собствениците на жилища и наемателите; като има предвид, че най-вредните последици за здравето от вдишването на азбестови влакна и свързаните с азбеста заболявания могат да отнемат до 40 години, преди да се проявят; като има предвид, че се очаква броят на случаите в Съюза да достигне своя връх около 2025 г. (13);

З.

като има предвид, че въпреки съществуващите разпоредби на равнището на Съюза и на национално равнище, много на брой случаи на свързани с азбеста заболявания твърде често не биват признавани за професионално заболяване и поради това жертвите не отговарят на условията за обезщетение, свързано с работата, което увеличава физическото страдание от болестта; като има предвид, че синдикалните организации и сдруженията, представляващи жертвите, играят важна роля за подпомагане на жертвите на професионални заболявания в процедурите за признаване и исковете за обезщетение;

И.

като има предвид, че управлението на азбеста в сградите, включително изоставените сгради, и неговото безопасно отстраняване изискват пълното отчитане на здравето и безопасността на работното място, във връзка с плана на Съюза за подобряване на топлинната изолация на неговата архитектурна среда с оглед на икономиите на енергия и превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.; като има предвид, че санирането на сгради с цел повишаване на енергийната ефективност често включва боравене с материали като покриви, стени или електрически инсталации, които могат да съдържат азбест, ако тяхното строителство предхожда разпоредбите на равнището на Съюза и на национално равнище, с които се забранява използването на азбест; като има предвид, че значителна част от съществуващата архитектурна среда в Съюза е на повече от 50 години; като има предвид, че влошаването на сградния фонд на Съюза увеличава риска от риска от експозиция в околната среда, което представлява заплаха за множество различни групи от населението и което по-специално би могло да доведе до повече случаи на мезотелиома; като има предвид, че сред населението, живеещо в близост до промишлени обекти, са наблюдавани заболявания, свързани с азбеста; като има предвид, че последиците за здравето от експозиция на околната среда до голяма степен се подценяват (14); като има предвид, че експозицията на азбест в околната среда може да достигне нива на професионална експозиция; като има предвид, че са необходими повече изследвания на рисковете, свързани с азбеста, посредством такива пътища, свързани с околната среда;

Й.

като има предвид, че депонирането на азбестови отпадъци в депа не е жизнеспособно дългосрочно решение, тъй като отпадъците ще трябва да бъдат третирани от бъдещите поколения, тъй като азбестовите влакна са практически неразрушими с течение на времето; като има предвид, че освобождаването на азбестови влакна в околната среда следва да се избягва; като има предвид, че е необходимо разработването на икономически ефективни методи за инертизация на отпадъците, съдържащи азбест, за дезактивиране на активните азбестови влакна и за превръщането им в материали, които не представляват риск за общественото здраве;

К.

като има предвид, че следва да се насърчават научните изследвания и иновациите с цел подобряване на проверката за азбест, идентифицирането на други свързани с азбеста ракови заболявания, различни от рака на белите дробове и мезотелиомите, техниките за безопасно отстраняване, управлението на отпадъците и безопасността на обитателите на сгради и на изложените на риск работници, включително технология за предупреждение и откриване на азбест в реално време;

Л.

като има предвид, че съгласно член 191, параграф 1 от ДФЕС политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за постигането на цели като защита на човешкото здраве, защита и подобряване на качеството на околната среда, насърчаване на разумното и рационално използване на природните ресурси и насърчаване на международно равнище на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда;

М.

като има предвид, че съгласно член 191, параграф 2 от ДФЕС, политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа за предпазливост и на принципите за предприемане на превантивни мерки, за приоритетно отстраняване на щетите, причинени на околната среда, още при източника и за прилагане на правилото „замърсителят следва да плати“;

Н.	като има предвид, че член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз изисква високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа за устойчиво развитие;

О.

като има предвид, че правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда вече е всеобщо признато право, като през последните няколко години броят на държавите, които го признават, се е увеличил и повече от 155 държави признават това право или отделни елементи от него в своите национални правни системи;

П.

като има предвид, че според Европейската агенция по химикали (ECHA) азбестът е канцероген без определен праг на въздействие; като има предвид, че съществуващата задължителна гранична стойност на професионална експозиция (OELV) за азбест е 0,1 влакна/cm3 като 8-часова средно претеглена във времето стойност; като има предвид, че Комитетът за оценка на риска на ECHA е подготвил становище за намаляване на задължителните гранични стойности на професионална експозиция за азбест; като има предвид, че експозицията следва винаги да се намалява дотолкова, доколкото това е технически възможно, особено когато не съществува безопасен праг; като има предвид, че вследствие на това следва да бъде направен преглед на OELV, за да се вземе предвид най-новото научно и техническо развитие, и съответно тази гранична стойност да бъде преразгледана;

Р.

като има предвид, че 80 % от професионалните ракови заболявания, признати в държавите членки, са свързани с азбеста; като има предвид, че 98 % от разходите за човека, включително въздействието върху качеството на живот и семействата на работниците, се поемат от работниците; като има предвид, че според оценките разходите, свързани с професионалните ракови заболявания в Съюза, възлизат на между 270 и 610 милиарда евро годишно, или между 1,8 % и 4,1 % от БВП (15); като има предвид, че действията за засилване на политиките за предотвратяване на лошото здравословно състояние са от решаващо значение, за да се гарантира, че работниците и техните семейства са в състояние да се радват на по-здравословен начин на живот;

С.

като има предвид, че азбестът е широко използван в помещенията за живеене и представлява риск за здравето; като има предвид, че правото на подходящо жилищно настаняване, чието определение включва защита срещу заплахи за здравето, е признато като право на човека и като ключово за справяне с неравнопоставеността в здравеопазването от страна на международните организации и държавите членки; като има предвид, че безопасното отстраняване на азбеста ще допринася за гарантирането на качествени жилища за всички, по-специално за собствениците и живеещите под наем с ниски доходи, чиито жилищни условия са се влошили през последните десетилетия;

Т.	като има предвид, че безопасното отстраняване на азбеста не следва да се използва като претекст за практики като изгонването на наематели на основание, че техните домове трябва да бъдат санирани;

У.

като има предвид, че въвеждането на изисквания за безопасното отстраняване на азбеста трябва да бъде социално справедливо и трябва да бъде придружено от подходящи мерки за подпомагане на собствениците на сгради да финансират необходимото саниране, както и от съпътстващи мерки за изграждане на капацитет за малките и средните предприятия (МСП), извършващи строителни работи; като има предвид, че в същото време средствата на Съюза в рамките на „Вълната на саниране за Европа“, посочена в съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. („вълната за саниране“), следва да бъдат гарантирани за бенефициентите, които спазват разпоредбите на Съюза и националните разпоредби, чиято цел е защитата на работниците от експозиция на азбест;

Ф.

като има предвид, че азбест все още се среща в много административни сгради, училища, жилища, инфраструктура, съоръжения за обществен транспорт и водоснабдителни мрежи; като има предвид, че познанията за употребата и наличието на това вещество намаляват с течение на времето; като има предвид, че наличието на азбест и липсата на информация за него представляват опасност за всички обитатели и ползватели на сградите;

Х.

като има предвид, че резолюцията на Парламента от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени (16) призова държавите членки да премахнат смъртните случаи, свързани с работата, и да намалят свързаните с работата заболявания до 2030 г., и призова Комисията да преразгледа Директива 2004/37/ЕО;

Ц.

като има предвид, че в съобщението на Комисията от 3 февруари 2021 г. се посочва, че 52 % от смъртните случаи на работното място в Съюза могат да бъдат отдадени на свързани с работата ракови заболявания; като има предвид, че подобряването на ранната диагностика, лечението и рехабилитацията са приоритети на плана на ЕС за борба с рака и следва да бъдат от полза за пациентите, страдащи от заболявания, свързани с азбеста; като има предвид, че Комисията предвижда да представи законодателно предложение през 2022 г. за по-нататъшно намаляване на експозицията на работниците на азбест като част от своя план;

Ч.

като има предвид, че Стълбът беше приет като отговор на социалните предизвикателства в Съюза; като има предвид, че Стълбът се състои от 20 принципа, разделени в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване; като има предвид, че принцип 10 предвижда високо равнище на защита на здравето и безопасността на работниците на работното място, което следва да включва защитата на работниците от експозиция на канцерогени и мутагени на работното място;

Ш.

като има предвид, че кризата открои значението на предотвратяването на свързаните с работата заболявания и на инвестициите в достъпно обществено здравеопазване за всички; като има предвид, че инспекциите по труда, синдикалните организации и представителите по въпросите на здравословните и безопасни условия на труд играят ключова роля за ефективното инспектиране и прилагане на правилата и разпоредбите, свързани с азбеста; като има предвид, че ефективните, пропорционални и възпиращи санкции са от ключово значение за възпиране на нарушенията на разпоредбите относно здравословните и безопасни условия на труд от страна на работодателите и за гарантиране на лоялна конкуренция на вътрешния пазар;

Щ.

като има предвид, че архитектурната среда оказва значително въздействие върху редица сектори на икономиката, заетостта на местно равнище и качеството на живот; като има предвид, че новата стратегия на Комисията за устойчива архитектурна среда има за цел, наред с другото, да насърчава принципите на кръговост през целия жизнен цикъл на сградите; като има предвид, че новият план на Комисията от 11 март 2020 г. за действие за кръговата икономика включва целенасочени инициативи за разглеждане на ключови продуктови вериги за създаване на стойност като строителството и сградите; като има предвид, че в съобщението на Комисията се признава, че строителният сектор ще трябва да инвестира в повишаване на уменията на работната сила, за да отговори на нуждите на „зеления“ преход, що се отнася до „зеления“ дизайн и материали, енергийната ефективност, кръговостта и санирането; като има предвид, че наличието на квалифицирани строителни работници е от ключово значение за успеха на вълната за саниране;

АА.

като има предвид, че азбестът и материалите и продуктите, съдържащи азбест, все още могат да бъдат законно произвеждани, преработвани, внасяни и изнасяни в над 100 държави по света, включително в съседни на Съюза региони; като има предвид, че Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета (17) установява прилагането на Ротердамската конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, преразгледана през 2019 г. (Ротердамската конвенция), съгласно която преди износа на продукт, съдържащ токсични химикали, се изисква конкретното съгласие на дадена държава; като има предвид, че увеличаването на усилията за недопускане до пазара на Съюза на несъответстващи на изискванията продукти беше определено като приоритет в съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г.; като има предвид, че въпреки забраните на Съюза и националните забрани и съществуващото регулиране азбестът все още навлиза на вътрешния пазар (18); като има предвид, че докато азбестът се произвежда и предлага законно на пазара в световен мащаб, винаги съществува риск той да навлезе на вътрешния пазар на ЕС;

АБ.

като има предвид, че солидните регистри на хората с предишна и/или текуща експозиция на азбест са важни, за да се осигури медицинско наблюдение и да се улесни признаването на професионалните заболявания, при едновременно спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (19); като има предвид, че държавите членки имат различни начини за организиране на националните социалноосигурителни схеми по отношение на трудови злополуки или заболявания, включително допълващата роля на колективните трудови договори; като има предвид, че принципите, залегнали в основата на тези схеми, и автономността на социалните партньори трябва да бъдат зачитани;

АВ.

като има предвид, че в становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 февруари 2015 г. относно „Премахване на азбеста в ЕС“ се посочва, че следва да се гарантира, че на равнището на държавите членки всички случаи на азбестоза, мезотелиома и други заболявания, свързани с азбеста, се регистрират чрез систематично събиране на данни за професионалните и непрофесионалните заболявания, свързани с азбеста, че плевралните плаки се категоризират и официално се регистрират като свързани с азбеста заболявания, че се осигурява надеждно картографиране на присъствието на азбест с помощта на специализирани обсерватории, и че медицинският персонал получава подходящо обучение, така че да може да изпълнява задължението си за надеждна диагностика;

АГ.

като има предвид, че законодателството, което е в сила в някои държави членки, въвежда определени задължения само за собствениците, администраторите или управителите на сгради, съдържащи азбест, когато започнат да използват сградата или възнамеряват да започнат нейното разрушаване, но не и когато продават сграда, оборудвана с продукти, съдържащи азбест;

Европейска стратегия за премахване на целия наличен азбест (ESRAA)

изтъква, че безопасното отстраняване на азбеста е пример за необходимостта от прилагането на принципа „Едно здраве“ във всички политики, посочен в член 168, параграф 1 от ДФЕС, тъй като то е пряко свързано със следните неотдавнашни и предстоящи инициативи на политиките на Съюза: новата рамка на Съюза за здравословни и безопасни условия на труд, Зеления пакт с Вълната на саниране, Next Generation EU и многогодишната финансова рамка, европейския план за борба с рака, стратегията на ЕС за отпадъците и пакета за кръговата икономика; подчертава, че при третирането на отпадъци, съдържащи азбест, следва да се прилага изцяло принципът на предпазните мерки; призовава Комисията да предложи съответно преразглеждане на съответното законодателство на Съюза в областта на отпадъците;

подчертава, че безопасното отстраняване на азбеста е трудна и неотложна задача, и отново призовава за всеобхватен и интегриран подход, който да свързва няколко области на политиките; посочва, че безопасните условия на труд следва да бъдат основен приоритет;

призовава Комисията да представи Европейска стратегия за премахване на целия наличен азбест (ESRAA), която да включва следните елементи:

а)	европейска рамка за национални стратегии за безопасно отстраняване на целия наличен азбест в държавите членки. Тази рамка следва да включва законодателно предложение за въвеждане на минимални стандарти за публично достъпни национални регистри за азбеста;

б)	предложение за актуализиране на Директива 2009/148/ЕО с цел засилване на мерките на Съюза за защита на работниците от заплахата от азбест и за предотвратяване на нова вълна от жертви на азбест в хода на Вълната на Съюза на саниране;

в)

законодателно предложение за:

i)	признаването на професионалните заболявания, включително всички известни заболявания, свързани с азбеста, с минимални стандарти за процедурите за признаване, и

ii)	минимални стандарти за обезщетяване на жертвите на свързани с азбест професионални заболявания;

г)	предложение за актуализиране на Директива 2010/31/ЕС с оглед въвеждане на изискване за задължителна проверка и последващо отстраняване на азбест и на други опасни вещества преди започването на дейностите по саниране, така че да бъде защитавано здравето на строителните работници;

д)

законодателно предложение, което взема предвид съществуващите национални разпоредби, както и оценка на въздействието на най-ефективните модели за задължителна проверка на сградите, състояща се от диагноза на повърхността за наличието на азбест, извършена от професионален субект с подходящи квалификации и разрешения, преди продажба или отдаване под наем и за създаване на сертификати за азбест за сгради, построени преди 2005 г. или преди годината на равностойна национална забрана за азбест, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано;

отбелязва, че всеобхватните стратегии за премахване на азбеста ще доведат до финансови и административни последици за собствениците на сгради, публичните органи и предприятията, по-специално за МСП, включително микропредприятията, както и до значително работно натоварване за сертифициращите органи; поради това подчертава, че следва да се предоставят подходящи преходни периоди и подходяща регулаторна и финансова подкрепа;

подчертава необходимостта от мобилизиране на всички съществуващи финансови механизми на равнището на Съюза и на държавите членки и подчертава, че Комисията вече е пояснила, че държавите членки могат да предоставят средства от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) за обработка и отстраняване на азбест (20); във връзка с това призовава за мобилизиране на ЕСИ фондовете за подобряване на надеждността и бързината на проверката за азбест и на измерването, отстраняването и безопасното управление на отпадъците в съответствие с целите на съответните национални или регионални програми; подчертава, че подкрепата за научноизследователската и развойната дейност, по-специално по отношение на разработването и подобряването на пътя до пазара на технологии за здравословни и безопасни условия на труд, включително системи за измерване и сигнализиране в реално време за азбест, както и икономически ефективни методи и технологии за инертизация на азбеста, е от решаващо значение; призовава Комисията и държавите членки да използват всички инструменти за подкрепа на инвестициите в технологии за устойчиво третиране, включително чрез специални важни проекти от общоевропейски интерес;

подчертава, че средствата на Съюза в рамките на вълната на саниране следва да бъдат гарантирани за бенефициентите, които спазват разпоредбите на Съюза и националните разпоредби, насочени към защита на работниците от азбест; призовава за система, която да гарантира, че средствата на Съюза се възстановяват от бенефициенти, за които е установено, че не спазват правилата на Съюза или националните правила за защита на работниците от азбест;

призовава за засилване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), за да бъдат предоставяни ефективни инструменти, например техническа и научна помощ, за подобряване на усилията за превенция, за да се наблюдава по-добре регистрацията на работните места, съдържащи азбест, и проследяването на работниците, които са или биха могли да са били в контакт с него, за да се подобряват обучението и предпазните средства, предоставяни на работниците; призовава за създаването на европейска платформа, в рамките на правомощията на EU-OSHA, която да представя добрите практики относно отстраняването на азбеста и безопасното обезвреждане на азбест, които вече са приложени в няколко държави членки, и да предвижда обмен на такива добри практики;

посочва съществената роля на инспекциите по труда за превенцията и контрола на експозицията на азбест, както и положителната им роля за повишаване на експертните познания и предоставянето на информация на равнище предприятия; призовава държавите членки да подобряват броя на инспекторите по труда, качеството на инспекциите по труда и инспекциите, както и честотата на инспекциите; счита, че държавите членки следва да надхвърлят значително препоръките на Международната организация на труда (МОТ) за осигуряване на минимум един инспектор на всеки 10 000 работници; настоятелно призовава държавите членки да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на предприятията, които не изпълняват задълженията си, по-специално по отношение на здравословните и безопасни условия на труд;

разглежда спешната необходимост от ефективен достъп до правосъдие и правна защита за всички вреди за здравето, а не само свързаните с тревожността, за всички жертви на азбест; подчертава, че всички медицински разходи, свързани с експозиция на азбест, следва да бъдат покрити от работодателите, когато те не са предприели всички подходящи мерки и не са положили усилия в рамките на своите средства за предотвратяване на експозицията на азбест; призовава Комисията да оцени възможната нужда от законодателство, установяващо обща система на отговорност за дифузно замърсяване, за да компенсира жертвите за всички щети, причинени от дифузно замърсяване, включително и тези, които са причинени от азбест;

Европейска рамкова директива за национални стратегии за премахване на азбеста

10.

приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“, в което се поставя целта за саниране на 35 милиона сгради до 2030 г.; споделя мнението, изразено в съобщението, че следва да се обръща специално внимание на защитата на работниците, които санират стари сгради и участват в спешни операции, от експозиция на азбест;

11.

подчертава, че по-добрите превантивни мерки и управлението на риска при свързани с азбеста рискове изискват достъп до съответната информация, адаптирана към потребностите на пряко засегнатите лица;

12.

призовава Комисията да подкрепи разпространението на информация относно различните системи за безопасно и безпроблемно отстраняване или депониране на азбестовите продукти въз основа на най-добрите налични техники;

13.

подчертава, че също така е необходима информация относно рисковете за тези групи от населението, които са изложени на въздействието на материали, които естествено съдържат азбест;

14.

настоява, че всяка инициатива на Съюза в подкрепа на енергийното саниране следва да бъде социално справедлива и да включва обвързващи мерки за защита на здравето на обитателите и работниците, включително чрез идентифициране на сградите, които съдържат азбест, за да се дава възможност за безопасното отстраняване на азбеста и на други опасни материали;

15.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че достъпът до достойно, достъпно и здравословно жилищно настаняване е един от крайъгълните камъни на плана за действие на стълба;

16.

приветства факта, че няколко държави членки и региони в настоящия момент следват амбициозни планове за премахване на азбеста от архитектурната среда с ясни срокове, сред които Нидерландия, Полша и Фландрия;

17.

отправя отново призива си към Комисията да създаде правна рамка за оценка, в консултация със съответните заинтересовани страни, включително социалните партньори, на целия съществуващ азбест в сградите и инфраструктурата в държавите членки, както и да направи оценка на разходите за безопасното му отстраняване във всяка държава членка;

18.

призовава Комисията да представи предложение за рамкова директива, в която държавите членки да създадат национални планове за премахване на азбеста, които да включват ясни и реалистични срокове, включително приоритети и междинни цели, откриване и регистриране на азбест, финансиране и подкрепа за собствениците на жилища и МСП, мерки за защита на работниците срещу риска от експозиция на азбест в съответствие с Директива 2009/148/ЕО, както и безопасното обезвреждане на азбест, за да се предотврати навлизането на азбест в процесите на рециклиране;

19.

настоява върху необходимостта от провеждане на дългосрочно епидемиологично наблюдение за оценка на ефективността на предприетите мерки; подчертава, че мезотелиомата е болест, чийто основен рисков фактор е азбестът, и че броят на диагностицираните с мезотелиома е важен показател за епидемиологично наблюдение; поради това призовава докладването на случаите на мезотелиома на компетентните органи да стане задължително;

20.

посочва, че според неотдавнашни проучвания около 20 % от случаите на мезотелиома в индустриализираните държави могат да се обяснят с непрофесионалната експозиция на азбест (21);

21.

припомня очакваното увеличаване на строителните дейности с оглед на вълната за саниране на сгради, което ще бъде придружено от по-голямо излагане на влиянието на азбестовите влакна на работното място и в околната среда; подчертава необходимостта азбестът да бъде заменен с енергийно ефективни материали в контекста на вълната за саниране на сгради;

22.

изразява отново своя призив за създаване на национални публични регистри на азбеста; призовава Комисията да въведе, като част от предложение за рамкова директива, минимални стандарти за публично достъпни цифрови национални регистри за азбест и други опасни вещества в обществени и частни сгради; подчертава, че регистрите за азбест следва да бъдат съвместими с базите данни и регистрите, свързани с тези, отнасящи се до енергийната ефективност, и да бъдат попълвани чрез общи инструменти (т.е. паспорти за саниране на сгради) в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679;

23.

призовава Европейската агенция за околната среда да проведе допълнителни проучвания относно наличието на азбест в реките и околните притоци и неговото въздействие върху растителността и дивата флора и фауна, по примера на проучването, проведено от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (22);

24.

подчертава, че фоновите нива на концентрация на азбест в атмосферата следва да бъдат наблюдавани и измервани във всички държави членки, че следва да се предоставя достъп до информация и че следва да се въведат гранични стойности на експозиция за жилищните пространства;

25.

отчита препоръките на Световната здравна организация (СЗО) от 2017г. (23), в които се посочва, че не е необходимо азбестовите влакна да бъдат включени в приложение I към Директива 98/83/ЕО на Съвета (24), и се стига до заключението , че азбестовите влакна в питейната вода не представляват заплаха за здравето; припомня, че италиански учени са повдигнали в проучване важния въпрос за това дали поглъщането на вода, съдържаща азбестови влакна, увеличава риска от рак на стомаха и дебелото черво (25); подчертава, че потенциалните заболявания, свързани с азбеста, които могат да бъдат причинени от поглъщането на идваща от азбестови тръби вода, съдържаща такива влакна, биха могли да отнемат няколко десетилетия, за да се проявят; подчертава, че дори ако на този етап италианското проучване само по себе си не позволява да се достигне до окончателно заключение за връзката между поглъщането на азбест чрез водата и развитието на ракови заболявания на стомашно-чревния тракт, принципът на предпазните мерки все пак следва да се прилага, предвид съществуващата несигурност; счита, че следва да се проведат повече проучвания по този важен въпрос; призовава следователно държавите членки да извършват редовен мониторинг на качеството на водата, която се използва за черпенето на питейна вода, и да предприемат необходимите превантивни и смекчаващи мерки в случай на риск за човешкото здраве;

26.

изразява загриженост относно състоянието на разпределителната мрежа за питейна вода в Съюза и относно наличието на азбестоциментови тръби, чието състояние се влошава, което води до отделяне на азбестови влакна във водата; освен това припомня, че в съответствие с препоръките на СЗО азбестоциментовите тръби не следва повече да се използват или да се одобряват за водоснабдяването с питейна вода (26); счита, че в рамките на европейската стратегия за пълно премахване на азбеста, както и чрез европейския план за възстановяване и тези на държавите членки, следва да се изготви и приложи всеобхватен план за саниране и отстраняване на азбеста за европейската мрежа за питейна вода;

Актуализиране на Директива 2009/148/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа

27.

припомня, че азбестът остава едно от най-значимите предизвикателства за здравето на работното място и че 125 милиона души по света са били изложени на въздействието на азбест на работното място (27), въпреки че здравните рискове в тази връзка са известни от десетилетия;

28.

посочва, че всяка година около 250 000 души по целия свят умират в резултат на експозиция на азбест (28); посочва, че през последните години процентът на смъртност в резултат на азбестовите влакна дори се е увеличил;

29.

призовава Комисията да актуализира Директива 2009/148/ЕО, като вземе предвид най-новите научни познания и технически разработки, включително оценка на различните видове азбестови влакна и техните неблагоприятни последици за здравето, както и да започне процеса на консултация за актуализиране на списъка на влакнести силикати в обхвата на директивата и в този контекст да оцени включването на рибекит, както и винчит, рихтерит, флуоро-еденит и ерионит в списъка, който вече обхваща актинолит, грунерит, антофилит, тремолит, грунерит;

30.

подчертава, че Директива 2009/148/EО се прилага по отношение на всички дейности, при които по време на работа работниците са или може да бъдат изложени на прах от азбест или съдържащи азбест материали; призовава за по-строги разпоредби, които да гарантират защитата на всички работници на местата за отстраняване на азбест, включително на работниците, които влизат в работното помещение след отстраняването му; призовава за по-силен акцент върху необходимостта от включване на всички изложени на риск професии, включително работниците в областта на санирането, разрушаването и управлението на отпадъците, миньорите и пожарникарите, в прилагането на тази директива на национално равнище;

31.

изразява загриженост, че според последните научни изследвания и препоръки в областта на медицината няма праг, под който концентрацията на азбестови влакна във въздуха е безвредна (29); във връзка с това счита, че не могат да бъдат оправдани изключения от защитните мерки, съдържащи се в Директива 2009/148/ЕО, по отношение на граничната стойност на професионална експозиция (OELV); призовава в Директива 2009/148/ЕО изцяло да залегне принципът, че подходящи лични предпазни мерки следва винаги да се вземат по време на дейности, при които работниците са или могат да бъдат изложени в хода на работата си на прах от азбест или съдържащи азбест материали; счита, че при оценката на рисковете следва да се вземе предвид опасното естество на неронливите материали, съдържащи азбест; счита, че необходимите и задължителни защитни мерки следва да се определят с индивидуална оценка на риска, свързана с планирания работен процес;

32.

настоява, че безопасното отстраняване и обезвреждане на части и материали, съдържащи азбест, е приоритет, тъй като ремонтът, поддръжката, капсулирането или запечатването водят единствено до отлагане на отстраняването, което запазва рисковете за жителите и работниците години по-късно; призовава за забрана на капсулирането и запечатването на материали, съдържащи азбест, които технически могат да бъдат отстранени; настоява, че тази забрана следва да избягва поставянето на домакинствата с най-скромни доходи в ситуация, в която те не биха могли да си позволят необходимото саниране; поради това подчертава необходимостта от подходящи съпътстващи мерки; настоява върху важността на идентифицирането, регистрирането и редовното наблюдение на съдържащи азбест части, които не могат да бъдат отстранени в краткосрочен план (например бетонни стени в сгради);

33.

насърчава създаването на полезни взаимодействия с базата данни, създавана от ECHA с цел събиране на информация и подобряване на знанията относно пораждащите безпокойство вещества в използваните и изхвърляните продукти;

34.

припомня основополагащия правен принцип за здравословни и безопасни условия на труд, според който най-новите технологии трябва винаги да се прилагат, за да се постигне възможно най-високо равнище на защита; призовава за засилване на техническите минимални изисквания с цел намаляване на концентрацията на азбестови влакна във въздуха до най-ниското възможно от техническа гледна точка равнище, включително чрез потискане на праха и изсмукване на прах при източника, непрекъснато утаяване и средства за обеззаразяване; призовава за минимални изисквания за разликата в налягането между съдържащите азбест затворени и окръжаващи пространства, подаването на свеж въздух и филтрите HEPA;

35.

подчертава необходимостта актуализираните минимални технически изисквания да съдържат разпоредби за отчитане на технологичното развитие; подчертава, че изискваното използване на роботи и други модерни технологии трябва да бъде допълнително проучено, включително чрез научни изследвания и по-систематичен обмен на най-добри практики между държавите членки с цел текущо разработване на нови стандарти за защита на здравето и безопасността на работниците; отбелязва, че оптичната микроскопия не е най-новата налична технология за преброяване на азбестовите влакна във въздуха за дишане и че електронната микроскопия за аналитично предаване (ATEM) е по-чувствителна и позволява да се разпознаят и преброят азбестовите влакна; призовава да се използва, когато е възможно, ATEM или подобни усъвършенствани методи за преброяване на влакната;

36.

припомня, че вземането на проби трябва да бъде представително за личната експозиция на работника, което означава, че пробите трябва да се вземат в представителни и реалистични ситуации на експозиция на работниците на прах от азбест чрез многократно измерване на редовни интервали по време на конкретните оперативни фази; счита, че ако вземането на проби не може да бъде представително за личната експозиция на работника, следва да се прилагат всички целесъобразни защитни мерки;

37.

счита, че информацията в уведомлението следва да включва всички елементи, добавени в приложение II към настоящата резолюция, например областите, в които ще се извършва работата, оборудването, използвано за защита и обеззаразяване на работниците, както и план за обезвреждане на отпадъците; счита, че националните компетентни органи следва да съхраняват информацията в продължение на най-малко 40 години;

38.

настоява, че е необходимо да се предоставя достатъчна и целенасочена административна подкрепа на работодателите при транспонирането на защитните мерки и изискванията за уведомяване, по-специално МСП, включително микропредприятията, за да се избягва неспазване на правилата; подчертава, че предоставянето на стандартизирани процедури за работа с материали, съдържащи азбест, би спомогнало за намаляване на равнищата на прах от азбестови влакна и на разходите за тези дейности и би улеснило изпълнението на изискванията за уведомление;

39.

отбелязва, че настоящият минимален стандарт на Съюза за граничните стойности на професионална експозиция, свързани с азбеста, е 100 000 влакна на m3 (0,1 влакна/cm3); подчертава, че повечето държави членки прилагат настоящия минимален стандарт; подчертава, че някои държави членки прилагат много по-ниски гранични стойности на професионална експозиция, за да защитят здравето на работниците, например гранични стойности на професионална експозиция от 2 000 влакна/m3 (0,002) в Нидерландия,

40.

подчертава, че водещите медицински изследователи от Международния комитет за здраве на работното място (ICOH) заключават, че граничните стойности на експозиция не осигуряват подходяща защита срещу рак, и предлагат гранична стойност на професионална експозиция от 1 000 влакна/m3 (0,001 влакна/cm3); приветства ангажимента на Комисията да представи законодателно предложение за допълнително намаляване на експозицията на работниците на азбест през 2022 г. и призовава Комисията да актуализира приоритетно тези гранични стойности на експозиция, които следва да бъдат определени на 0,001 влакна/cm3(1 000 влакна/m3), като се вземат предвид препоръките на различните заинтересовани страни и след консултация с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място; подчертава необходимостта от подходящ преходен период за прилагане на новата методика и новите стойности на експозиция;

41.

подчертава, че от работодателите, но също така и от собствениците, основните изпълнители и възлагащите органи, които възлагат работата, следва да се изисква да извършват диагностика на азбеста преди започване на работа в сгради, кораби, въздухоплавателни средства, оборудване или продукти; изисква преди започване на работа в помещения, които са били построени преди 2005 г. или преди годината на равностойна национална забрана за използването на азбест, в зависимост от това кое от двете е настъпило по-рано, да се извършва всеобхватна проверка за наличието на материали, съдържащи азбест, от квалифициран и сертифициран оператор; счита, че проверката следва винаги да включва диагностика, съобразена с конкретното работно място, и че в доклада следва да се посочва или отсъствието, или наличието на азбест, както и на вида влакно, с подробно описание на естеството на замърсяването и точното му местонахождение и прогнозните количества; счита, че в допълнение към изискванията, определени в член 14 от Директива 2009/148/ЕО, приложението към тази директива следва да включва изисквания за минимална продължителност на обучението, валидирано с изпит, що се отнася до съответния вид работа; подчертава в този контекст необходимостта от съгласувана методология за оценка на риска, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в Съюза и да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар;

42.

изразява загриженост, че изискванията за обучение и сертифицирането на провежданото обучение все още се различават значително в отделните държави членки, което представлява сериозна опасност за здравето и безопасността в контекста на трансграничната мобилност на работниците; призовава за ново приложение към Директива 2009/148/ЕО със задължителни минимални изисквания за обучение относно работа с азбест, включително специфични изисквания за работниците в специализирани дружества за отстраняване на азбест, както и за работниците, които биха могли да влязат в контакт с материали, съдържащи азбест, докато извършват своята работа; в допълнение към изискванията, определени в член 14 от Директива 2009/148/ЕО, счита, че приложението към тази директива следва да включва изисквания за минимална продължителност на обучението по отношение на съответния вид работа, подходяща документация за това обучение и редовни интервали, през които отделните работници трябва да посещават обучение;

Признаване на и компенсация за свързаните с азбест заболявания

43.

призовава Комисията да актуализира препоръката си от 19 септември 2003 г. относно Европейската програма за професионални заболявания (30), за да включи най-новите налични научни медицински познания относно професионалните заболявания, по-специално що се отнася до свързаните с азбеста заболявания;

44.

призовава държавите членки да улесняват процедурите за признаване чрез обръщане на тежестта на доказване, особено ако националните регистри за работниците, работещи с азбест, са били създадени неотдавна, и да установят подходящо обезщетение за работниците, страдащи от заболявания, свързани с азбеста;

45.

изтъква, че свързаните с азбеста заболявания са трансгранично предизвикателство поради свободното движение, като по този начин обръща специално внимание на ролята на мобилните работници в това отношение; припомня, че професионалните заболявания и рисковете за здравето, свързани с работното място, винаги са свързани с конкретна професия, трудова дейност, работно място и време; призовава Комисията, след консултация със социалните партньори, да представи предложение за директива въз основа на член 153, параграф 1, букви а) и б) от ДФЕС за определяне на минимални стандарти на Съюза за признаването и обезщетяването на професионалните заболявания, включително свързаните с азбеста заболявания;

46.

призовава Комисията да направи предложение държавите членки да установят национална функционална възможност или омбудсман, които да помагат на жертвите на професионални заболявания, и по-специално на свързани с азбеста заболявания, които имат дълъг латентен период, в процедурите за признаване; призовава държавите членки да подкрепят създаването на сдружения на пациенти и профсъюзни групи за жертвите на свързани с азбест заболявания и техните семейства и настоява, че е необходимо да се проведат консултации с тези сдружения, за да се улеснят и опростят процедурите за признаване; призовава за увеличаване на националното финансиране за обезщетяване на жертвите на свързани с азбеста заболявания, за да се гарантира достатъчно покритие на преките и непреките разходи и на човешката цена на заболяването;

47.

припомня, че синергичният ефект от тютюнопушенето и излагането на азбест значително увеличава риска от развитие на рак на белите дробове; призовава държавите членки да предложат програма за спиране на тютюнопушенето за всички работници, изложени на въздействието на азбеста; отново заявява, че тютюнопушенето никога не трябва да бъде причина за изключване на работник от признаването на свързано с азбеста професионално заболяване или от това той да има право да бъде компенсиран и да получи медицинско лечение за такова заболяване;

48.

призовава за по-добра оценка на рисковете, свързани с непрофесионалното вторично излагане, особено за членовете на семейството, живеещи с работници, работещи с азбест; призовава държавите членки да улеснят признаването и обезщетяването на документираните жертви на вторично излагане чрез непрофесионален контакт с азбест и да черпят от най-добрите практики от държави членки като Дания; отново посочва свързаните с пола аспекти на вторичното излагане;

49.

подчертава съществуването на различни видове непрофесионална експозиция на азбест с потенциално значителни последствия за здравето на човека, независимо дали е парапрофесионална (включително експозиция на азбестов прах, донесен неволно от работниците в дома), в домашни условия (по-специално поради наличието на домакински предмети, съдържащи азбест) или свързана със заобикалящата среда (съществуващи материали в сгради и инсталации или материали от промишлен произход);

50.

подчертава, че жените, които са изложени на рискове, свързани с азбеста, са особено уязвими по отношение на определени видове експозиция на азбест; призовава свързаните с пола аспекти в здравословните и безопасни условия на труд да бъдат по-добре признати, а принципът на равенство между половете да бъде интегриран във всички законодателни и незаконодателни инструменти в държавите членки, за да се гарантира, че предубежденията по отношение на пола не оказват въздействие върху проследяването, идентифицирането, лечението или разглеждането на дадено заболяване като свързано с азбеста, с произтичащ от това ефект върху равнището на обезщетение за жертвите; призовава при диагностицирането на заболявания дейностите по почистване да се отчитат в по-голяма степен като рискови фактори; призовава за по-добри оценки на риска и за идентифициране на експозицията на азбест за работниците, които са чистачи, особено за онези от тях, които са жени, както и за хората, които поемат отговорност за неплатената домакинска работа у дома, например почистването на продукти, замърсени с азбест;

51.

подчертава, че доколкото това е възможно, принципът „замърсителят плаща“ следва да бъде взет предвид при разпределянето на разходите за отстраняване на азбеста;

Проверка за наличие на азбест преди извършване на енергийно саниране и продажба или отдаване под наем на сграда

52.

припомня, че съображение 14 от Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета (31) за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите призовава държавите членки да подкрепят подобренията на енергийните характеристики на съществуващите сгради, включително чрез отстраняване на азбеста и на други вредни вещества, предотвратяване на незаконното отстраняване на вредни вещества и улесняване на спазването на съществуващите законодателни актове;

53.

призовава Комисията да представи предложение за изменение на член 7 от Директива 2010/31/ЕС в контекста на „Вълната на саниране за Европа“, с което да се въведе изискване за задължителна проверка за азбест, регистриране и отстраняване на азбеста и други опасни вещества, преди да могат да започнат каквито и да било дейности по саниране, като същевременно се спазва член 153, параграф 1, буква а) от ДФЕС за подобряване в частност на работната среда с цел закрила на здравето и безопасността на работниците;

54.

призовава Комисията да представи законодателно предложение, което взема предвид съществуващите национални разпоредби, както и оценка на въздействието на най-ефективните модели за задължителна проверка на сградите, състояща се от диагноза на повърхността за наличието на азбест, извършена от професионален субект с подходящи квалификации и разрешения, преди продажба или отдаване под наем и за създаване на сертификати за азбест за сгради, построени преди 2005 г. или преди годината на равностойна национална забрана за азбест, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано;

55.

призовава държавите членки да приемат защитни мерки за наемателите при откриването на азбест преди извършването на енергийно саниране; подчертава, че разходите за проверка и отстраняване не следва да се поемат от наемателите; призовава държавите членки да гарантират, че наемателите получават пълна информация по отношение на азбеста в сградите и че им се предоставя сертификатът за азбест;

Съюзът като световен лидер срещу азбеста

56.

приветства заключенията на Съвета от 12 март 2021 г., в които се подчертава необходимостта от укрепване на националния капацитет за надзор на пазара и ролята на митническите органи; призовава държавите членки да засилят контрола и надзора на пазара и да си сътрудничат с граничните и митническите органи на другите държави членки, за да се предотврати навлизането на незаконни продукти, съдържащи азбест, на вътрешния пазар; подчертава, че е важно да се подкрепят и разработват устойчиви решения за нарязване за скрап на плавателни съдове в рамките на Съюза в съответствие с Новия план за действие за кръгова икономика, за да се избегнат неблагоприятните последици за здравето на работниците поради експозиция на азбест при нарязване за скрап на плавателни съдове; призовава Комисията да гарантира високи стандарти за защита на работниците от експозиция на азбест в одобрените от Съюза съоръжения за рециклиране на кораби в трети държави; призовава Комисията да започне проучване на мащаба на незаконния внос в Съюза на продукти и материали, съдържащи азбест, и за определяне на потенциалните мерки за засилване на надзора на пазара, които биха могли да включват възможността да се ограничи достъпът до акостиране, пристанищни съоръжения и временно складиране в рамките на Съюза на плавателни съдове, които превозват продукти или материали, съдържащи азбест, като транзитен товар;

57.

призовава Комисията да приеме като свои водещи приоритети включването на хризотила в приложение III към Конвенцията от Ротердам и световната забрана на азбеста; призовава Съюза да работи съвместно с международни организации за въвеждането на инструменти за определяне на пазара на азбест като търговия с опасни вещества; призовава Съюза да включи борбата с азбеста и свързаните с азбеста заболявания в своите външни политики; призовава Комисията и държавите членки да увеличат своята подкрепа, включително финансова, за глобалните фактори, които работят срещу азбеста и свързаните с азбеста заболявания, включително СЗО; осъжда финансовите инвестиции в производството на азбест по света;

58.

припомня, че една трета от хората в европейския регион на СЗО живеят в държави, които все още не са забранили използването на всички видове азбест (32); подчертава, че 16 европейски държави все още използват азбест, най-вече като строителен материал, и продължават да го произвеждат и изнасят;

Финансови аспекти

59.

призовава Комисията да направи оценка на финансовите последици от исканията на Парламента в съответствие с параграфи 6 и 7 и точка 3 от приложение I;

o o

60.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея препоръки на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ L 330, 16.12.2009 г., стр. 28.

(2) ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.

(3) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(4) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50.

(5) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 102.

(6) Приети текстове, P9_TA(2021)0074.

(7) Приети текстове, P9_TA(2020)0201.

(8) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2016/581397/EPRS_BRI(2016)581397_EN.pdf.

(9) https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/asbestos-elimination-of-asbestos-related-diseases.

(10) https://publications.iarc.fr/Book-And-Report-Series/Iarc-Monographs-On-The-Identification-Of-Carcinogenic-Hazards-To-Humans/Arsenic-Metals-Fibres-And-Dusts-2012.

(11) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕС) 2016/1005 на Комисията от 22 юни 2016 г. за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) по отношение на азбестови влакна (хризотил) (ОВ L 165, 23.6.2016 г., стр. 4).

(13) Understanding a Man-Made Epidemic: The Relation between Historical Asbestos Consumption and Mesothelioma Mortality in Belgium (Разбиране на епидемия, предизвикана от човека. Връзката между използването на аспект в исторически план и смъртността поради мезотелиома в Беглия), Van den Borre, Laura & Deboosere, Patrick, Tijdschrift voor Sociale en Economische Geschiedenis (Журнал за социална и икономическа история), 2017 г.

(14) Експозиция на азбест в околната среда, от геология до мезотелиома, Bayram, Mehmeta; Bakan и Nur Dilekb, Current Opinion in Pulmonary Medicine, 2014 г.

(15) https://www.etui.org/sites/default/files/Web-executive%20summary-cancer-final.pdf

(16) Приети текстове, P9_TA(2020)0371.

(17) Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали (преработен текст) (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 60).

(18) http://www.ibasecretariat.org/alpha_ban_list.php; https://wits.worldbank.org/trade/comtrade/en/country/ALL/year/2019/tradeflow/Imports/partner/WLD/product/252400

(19) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(20) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-000862-ASW_EN.html

(21) The health impact of nonoccupational exposure to asbestos: what do we know? (Въздействието върху здравето на непрофесионалната експозиция на азбест: какво знаем?) (от уебсайта: nih.gov)

(22) Washington State Department of Health (Департамент по здравеопазване на щата Вашингтон, САЩ) (2009 г.), Advisory for Swift Creek Naturally Occurring Asbestos (Консултативен документ за естествено присъстващия азбест в Суифт Крийк). United States Environmental Protection Agency, Swift Creek (Агенция на САЩ за опазване на околната среда, Суифт Крийк) (https://response.epa.gov/site/site_profile.aspx?site_id=3639)

(23) Регионална служба на СЗО за Европа, Drinking Water Parameter Cooperation Project Support to the revision of Annex I Council Directive 98/83/EC on the Quality of Water Intended for Human Consumption (Drinking Water Directive) Recommendations (Проект за сътрудничество в областта на параметрите за питейната вода — Подкрепа за прегледа на приложение I към Директива 98/83/ЕО на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (Директива за питейната вода) — Препоръки), 2017 г.

(24) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(25) Agostino Di Ciaula, Valerio Gennaro. Rischio clinico da ingestione di fibre di amianto in acqua potabile (Клиничен риск от поглъщане на азбестови влакна в питейната вода). Epidemiologia&Prevenzione (Епидемиология и превенция), https://epiprev.it/3608

(26) https://ec.europa.eu/environment/water/water-drink/pdf/20171215_EC_project_report_final_corrected.pdf — point 13.1

(27) WHO, Asbestos: elimination of asbestos-related diseases (СЗО, Азбест: премахване на свързаните с азбеста заболявания), 2018 г.

(28) Furuya, Sugio; Chimed-Ochir, Odgerel; Takahashi, Ken; David, Annette; Takala, Jukka. 2018 г. Global Asbestos Disaster (Световна катастрофа с азбеста) Int. J. Environ. Res. Public Health 15, no. 5: 1000. https://doi.org/10.3390/ijerph15051000

(29) Научен доклад на Европейската агенция по химикали (ECHA) за оценка на граничните стойности за азбест на работното място, 1 февруари 2021 г.

(30) Препоръка на Комисията С(2003)3297 от 19 септември 2003 г. относно Европейската програма за професионални заболявания (ОВ L 238, 25.9.2003 г., стр. 28).

(31) Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).

(32) https://www.euro.who.int/en/media-centre/sections/press-releases/2015/04/at-least-one-in-three-europeans-can-be-exposed-to-asbestos-at-work-and-in-the-environment

ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Европейска рамкова директива за национални стратегии за премахване на азбеста

Европейският парламент отправя искане към Комисията, след консултация със социалните партньори, както е предвидено в член 154, въз основа на член 152, параграф 2 и член 192, параграфи 1–5 от ДФЕС, да представи рамкова директива, в която се определят минималните изисквания за националните стратегии за отстраняване на азбеста, като се вземат предвид най-малко следните елементи:

(1)	оценка на количествата и преобладаващите видове материали, съдържащи азбест, които трябва да бъдат отстранени от сградите и инфраструктурата в дадена държава членка или регион;

(2)	график за отстраняване на азбеста, включително като се даде приоритет на определени сгради (като училища, здравни заведения, спортни центрове или социални жилища), основни етапи и редовни оценки на постигнатия напредък най-малко на всеки 5 години;

(3)

финансова рамка, основана на използване на ЕСИ фондове, за подпомагане на собствениците на сгради и по този начин свързване на отстраняването на азбеста с други публични политики и програми (например енергийна ефективност, подобряване на жизнената среда, социални жилища, профилактика на заболяванията) от съображения за ефикасност и използване на полезни взаимодействия;

(4)

минимални критерии за националните цифрови регистри на азбеста, които следва да картографират целия съществуващ азбест в дадена държава членка или регион, включително най-малко следните изисквания:

а)	публична и безплатна достъпност, включително за работниците и дружествата, работещи в дадена сграда или инфраструктура, собствениците, обитателите, пожарникарите и другите спешни услуги и ползвателите, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679;

б)	годината на изграждане на съответната сграда или инфраструктура (преди или след националната забрана за азбест);

в)	информация за вида на сградата или инфраструктурата, в която се намира азбестът (частни, обществени или търговски помещения);

г)	специфичното местоположение на вредните вещества и частите от сградата, които са били проверени за азбест;

д)	посочване на мястото, където ще се извършва или е извършена работата (в затворено пространство/в открито пространство), както и на частта от сградата (подове, стени, тавани, покриви) или инфраструктурата;

е)	вида материал (съдържащ азбест цимент, изолационни материали, китове и т.н.) и приблизително определен дял на тези видове материали;

ж)	вида строителни работи, които трябва да бъдат извършени, и посочване на работните методи, които могат да нарушат съдържащи азбест материали (пробиване, рязане и т.н.) и очакваната продължителност на дейностите;

з)	срок за отстраняване и план за управление;

(5)	връзка към всички приложими национални разпоредби в областта на здравословните и безопасни условия на труд в съответствие с Директива 2009/148/ЕО;

(6)

план за безопасно, контролирано и документирано обезвреждане на отпадъци, съдържащи азбест, който гарантира наличието на подходящи съоръжения за отпадъци в съответствие с националните практики; планът следва да включва решение за цялото разделяне на циклите на отпадъците в съответствие с принципа за нулево замърсяване с азбест в циклите на отпадъците, като се предотвратява повторната употреба на строителни материали и се гарантират максимална защита на работниците в областта на кръговата икономика и безопасно за околната среда съхранение на азбестови отпадъци в съответствие с най-добрите налични технологии;

(7)	стратегия за контрол и принудително изпълнение на мерките, предвидени в рамковата директива, включително кампании за осведоменост, придружаващи мерки за изграждане на капацитет за МСП, инспекции и ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случай на неспазване;

(8)	внимателното участие на социалните партньори и други заинтересовани страни, например сдруженията на жертвите на азбест и националните институции за превенция за здравословните и безопасни условия на труд, в транспонирането, прилагането и мониторинга на Директива 2009/148/ЕО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Актуализиране на Директива 2009/148/ЕО

Европейският парламент отправя искане към Комисията, след консултация със социалните партньори, както е предвидено в член 154, въз основа на член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС, да представи предложение за изменение на Директива 2009/148/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа, въз основа на следните препоръки:

Член 3 се изменя, както следва:

а)	параграф 1 се заменя със следното (1): „1. Настоящата директива се прилага по отношение на всички дейности, при които работниците са или могат да бъдат експонирани по време на работа на прах от азбест или съдържащи азбест материали.“

б)	параграф 3 се заличава (2);

в)

параграф 4 се заменя със следното (3):

„4. След консултация с представителите на социалните партньори, в съответствие с националното законодателство и практика държавите-членки предвиждат практически насоки за определянето на спорадичната експозиция и на експозицията с ниска интензивност. Те също така разработват специфични за сектора мерки за защита на работниците от излагане на азбестов прах, включително дейности в сектора на санирането и разрушаването, управлението на отпадъците, минното дело, почистването и борбата с пожарите.“

Член 4 се изменя, както следва:

а)	параграф 1 се заменя със следното (4): „1. Мерките, посочени в параграфи 2—5, се предприемат при спазване на член 3[…].“

б)

параграф 3 се заменя със следното (5):

„3. Уведомлението, посочено в параграф 2, се изпраща от работодателя на отговорния орган на държавата-членка преди започване на работата в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби.

Уведомлението трябва да включва най-малкото кратко описание на:

а)	местонахождението на работната площадка и конкретните зони, в които ще се извършва работата ;

б)	вида и количествата на използвания или обработван азбест;

в)	провежданите дейности и процеси;

г)	броя на участващите работници, списъка на работниците, които е вероятно да бъдат назначени на обекта, индивидуалните удостоверения, доказващи тяхната компетентност и полученото обучение, както и датите на задължителните медицински прегледи;

д)	началната дата, продължителността на работата и планираното работно време ;

е)	мерките, предприети за ограничаване на експозицията на работниците на азбест;

ж)	характеристиките на средствата, използвани за защита и обеззаразяване на работниците;

з)	характеристиките на средствата, използвани за обезвреждане на отпадъците ;

и)	процедурата за обеззаразяване на работниците и оборудването, продължителността и работното време;

й)	временен баланс на въздуха за работа, извършена в затворено пространство;

к)	план за безопасно и устойчиво обезвреждане на отпадъци, включително по отношение на местоназначението на отпадъците, съдържащи азбест. Уведомленията се съхраняват от отговорния орган на държавата членка в съответствие с националното законодателство и практика най-малко за 40 години. “

Член 5 се заменя със следното (6):

„Член 5

[…]

Без да се засяга прилагането на други общностни разпоредби относно предлагането на пазара и употребата на азбест, се забраняват дейностите, при които работниците са експонирани на азбестови влакна по време на добива на азбест, на производството и преработката на азбестови продукти или на производството и преработката на продукти, съдържащи нарочно добавен азбест, с изключение на обработката и обезвреждането на продукти, получени в резултат на разрушаване или отстраняване на азбест.

Съдържащите азбест части и материали, които вече се използват, се отстраняват и обезвреждат по безопасен начин, когато това е технически възможно, и не се поправят, поддържат, запечатват или покриват. Съдържащи азбест материали, които не могат да бъдат отстранени в краткосрочен план, се идентифицират, регистрират и се наблюдават редовно.“

В член 6 буква б) се заменя със следното (7):

„б)

работните процеси трябва да бъдат разработени така, че да не се получава азбестов прах или ако това се окаже невъзможно, да се избягва изпускането на азбестов прах във въздуха, най-малко като се прилагат следните мерки:

i)	потискане на праха;

ii)	изсмукване на прах при източника;

iii)	непрекъснато утаяване на фибри във въздуха;

iv)	подходящо обеззаразяване;

v)	определяне на минимална разлика в налягането от - 10;

vi)	подаване на чист пресен въздух от по-далечно място;

vii)

проверка на ефективността на агрегатите за отрицателно налягане и преносимите всмукателни уреди на локалните смукателни вентилационни системи след смяната на филтъра HEPA и преди началото на отстраняването на азбеста или поне веднъж годишно, чрез измерване на ефективността на отстраняване на филтрите с брояч на частици с пряко отчитане.“

Член 7 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното (8):

„1. В зависимост от резултатите от първоначалната оценка на риска и за да се осигури спазването на граничната стойност, определена в член 8, се извършва измерване на концентрацията на азбестови влакна във въздуха на работното място чрез измерване в специфичните оперативни фази и на редовни интервали в рамките на работния процес. “

б)	параграф 2 се заменя със следното (9): „2. Взетите проби трябва да бъдат представителни за действителната лична експозиция на работника на прах от азбест или от съдържащи азбест материали.“

в)	параграф 5 се заменя със следното (10): „5. Продължителността на вземането на проби трябва да бъде такава, че да може да бъде установена представителната експозиция за всички операции във всички техни различни фази, извършвани в рамките на работния процес .“

г)	параграф 6, първа алинея се заменя със следното (11): „6. Преброяването на влакната се извършва по възможност чрез електронна микроскопия за аналитично предаване или посредством всеки друг метод, даващ равностойни резултати.“

6.	Член 8 се заменя със следното (12): „Член 8 „Работодателите следят никой работник да не бъде експониран на концентрация на азбест във въздуха, превишаваща 0,001 влакна на cm3, (1 000 фибри на m3) във всеки момент от работния процес.“

В член 10 параграф 1 се заменя със следното (13):

„1. При превишаване на граничната стойност, определена в член 8, или ако съществува основание да се счита, че съдържащи азбест материали, които не са били идентифицирани преди работата, са били нарушени и са генерирали прах, работата трябва незабавно да бъде прекратена. Колкото е възможно по-скоро трябва да се определят причините за превишаването на граничната стойност, както и да бъдат предприети подходящи мерки за подобряване на ситуацията.

Работата в засегнатите зони трябва да бъде прекъсната до предприемането на подходящи мерки за защита на работниците.“

Член 11 се заменя със следното (14):

„Член 11

Преди започването на работи по разрушаване или поддръжка или ремонтни работи на помещения, построени преди 2005 г. или преди годината на равностойна национална забрана на азбест, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано, помещенията трябва да бъдат проверени, за да се идентифицират всички материали, съдържащи азбест, в съответствие с изискванията на част 6 от приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 и приложение I към Регламент (ЕС) № 305/2011. Проверката трябва да се извърши от квалифициран и сертифициран оператор или орган, като се вземат предвид член 14 и член 15 от настоящата директива, както и разпоредбите на националното законодателство в областта на строителството.

Държавите членки регламентират подробностите относно проучванията и изследванията за откриване на материали, съдържащи азбест, в съответствие със своите национални разпоредби в областта на строителството. Ако пълната липса на азбест не може да бъде гарантирана, работите се извършват в съответствие с процедурите, които трябва да се следват при наличието на азбест.“

В член 12 първи параграф се заменя със следното (15):

„В случай на определени дейности, като например унищожаване или отстраняване на азбест[…], по отношение на които се предвижда, че граничната стойност, предвидена в член 8, ще бъде превишена, въпреки използването на всички възможни технически превантивни мерки за ограничаването на концентрацията на азбест във въздуха, работодателят трябва да определи мерките, предназначени за осигуряването на защитата на работниците, когато те се занимават с подобни дейности, по-конкретно, както следва:

а)	на работниците се раздава подходящо дихателно и друго персонално защитно оборудване, което трябва да бъде носено от тях;

б)	поставят се предупредителни знаци, указващи, че се предвижда граничната стойност, предвидена в член 8 да бъде превишена;

в)	избягва се разпространяването на прах, получен от азбест или от материали, съдържащи азбест, извън помещенията или площадката за действие и не се разрешава вентилация на въздуха от местата за отстраняване на азбест в затворени пространства; както и

ва)	след приключване на посочените в настоящия параграф дейности се извършва измерване на концентрацията на азбестови влакна във въздуха, за да се гарантира безопасното повторно навлизане на работниците на работното място.“

10.	В член 13 параграф 1 се заменя със следното (16): „1. Преди започването на каквато и да е работа във връзка с азбеста се изготвя план за работа.“

11.

В член 14 параграфи 2 и 3 се заменят със следното (17):

„2. Съдържанието на обучението трябва да бъде лесноразбираемо за работниците. То трябва да им даде възможност да придобият необходимите знания и умения по отношение на профилактиката и безопасността , в съответствие с приложимите законови и подзаконови разпоредби в държавата членка, в която се извършва работата.

3. Задължителните минимални изисквания за съдържанието, продължителността, интервалите и документирането на обучението са посочени в приложение 1а.“

12.

Член 15 се заменя със следното (18):

„Член 15

1. От предприятията, които възнамеряват да извършват работи по разрушаване или отстраняване на азбест, се изисква да получат от компетентния орган разрешение, подлежащо на подновяване, преди започването на работата. Компетентните органи могат да издадат такива разрешителни, ако кандидатстващото предприятие представи доказателство за подходящо съвременно техническо оборудване за процедури за работа без емисии или, когато това все още не е технически възможно, с ниски емисии — в съответствие с изискванията на член 6, както и сертификати за обучение за отделните работници — в съответствие с член 14 и приложение 1а.

2. Компетентните органи издават разрешителни на предприятията единствено ако нямат съмнения относно надеждността на предприятието и неговото управление. Разрешителните могат да бъдат подновявани на всеки пет години в съответствие с националното законодателство и практика.

3. Държавите членки създават публични регистри на предприятията, на които е разрешено да отстраняват азбест съгласно параграф 1.“

13.

В член 16 параграф 1 се заменя със следното (19):

„1. За всички дейности, посочени в член 3, параграф 1[…], се предприемат подходящи мерки, които да гарантират, че:

а)

местата, в които се извършват тези дейности, са:

i)	ясно разграничени и обозначени с табели;

ii)	недостъпни за работниците, освен за онези от тях, които поради своята работа или задължения трябва да влязат в тях;

iii)	райони, в които пушенето е забранено;

б)	съществуват зони, където работниците могат да се хранят и пият без риск от замърсяване с азбестов прах;

в)

работниците са снабдени с подходящо работно или защитно облекло, както и с предпазни средства, по-специално средства за защита на дихателните органи, които подлежат на задължителна индивидуална проверка на пригодността; всички работни или защитни облекла остават в рамките на предприятието; то обаче може да бъде почистено на места извън предприятието, специално оборудвани за този вид дейност, ако предприятието само не извършва тяхното почистване; в такива случаи облеклото се транспортира в затворени контейнери;

ва)	за работниците, които ползват оборудване за защита на дихателните органи, трябва да се предвидят редовни задължителни почивки и достатъчно време за възстановяване;

г)	за работното или защитното облекло, от една страна, и личните дрехи, от друга, са осигурени отделни помещения за съхранение;

д)	работниците подлежат на задължителна процедура за обеззаразяване ;

е)	защитното облекло се съхранява на предварително определено за целта място; то се проверява и почиства след всяка употреба, като се предприемат подходящи мерки за поправката или подмяната на повреденото облекло или лични предпазни средства преди по-нататъшната им употреба.“

14.	В член 17, параграф 2 уводното изречение се заменя със следното (20): „2. В допълнение към посочените в параграф 1[…] мерки се предприемат подходящи мерки с цел:“

15.

Член 18 се изменя, както следва:

а)	параграф 1 се заменя със следното (21): „1. Мерките, посочени в параграфи 2—5, се предприемат при спазване на член 3[…].“

б)

параграф 2 се заменя със следното (22):

„2. Преди да започне експозицията на прах от азбест или от съдържащи азбест материали, трябва да бъде изготвена оценка на здравето на всеки един работник.

Тази оценка включва специален преглед на гръдния кош . В приложение I са дадени практически препоръки, на които държавите членки могат да се позоват, за клинично наблюдение на работниците; тези препоръки се адаптират към техническия прогрес в съответствие с процедурата, посочена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО.

[…]

Докато продължава експозицията, трябва да се изготвя нова оценка най-малко веднъж на три години.

За всеки работник, посочен в първата алинея, се създава и се пази за минимален срок от 40 години личен медицински картон в съответствие с националното законодателство и/или практика.“

16.

Вмъква се следният член:

„ Член 18в

До … [пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] и на всеки пет години след това Комисията, след като се консултира със социалните партньори, прави преглед на технологичното и научното състояние на технологиите за идентифициране, измерване или предупреждение за азбест и издава насоки за това кога такива технологии следва да се използват с цел защита на работниците от излагане на азбест.“

17.	В член 19 параграф 1 се заменя със следното (23): „1. Мерките, посочени в параграфи 2, 3 и 4, се предприемат при спазване на член 3[…].“

18.

Член 21 се заменя със следното (24):

„Член 21

1. Държавите членки водят регистър на всички доказани случаи на свързани с азбеста професионални заболявания . Приложение 1б съдържа примерен списък на заболявания, които могат да бъдат причинени от експозиция на азбест според настоящите познания.

2. Понятието „доказани случаи“, посочено в параграф 1, не се ограничава до случаите, за които се предоставя компенсация, а до всички случаи на медицинско диагностицирани заболявания, свързани с азбеста.“

19.	Вмъква се следният член: „Член 21a В случай на пожар цялата съществуваща информация относно наличието и местоположението на азбест се предоставя на пожарникарите и службите за спешно реагиране.“

20.

Вмъкват се следните приложения:

„

Приложение 1а

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ

Всички работници, които са или има вероятност да бъдат експонирани на прах от азбест или от съдържащи азбест материали, преминават задължително обучение, обхващащо най-малко следните минимални изисквания:

1.	обучението се предоставя в началото на трудовото правоотношение и на интервали, не по-дълги от четири години.

2.	всеки курс на обучение е с минимална продължителност от три работни дни.

3.	обучението се предоставя от квалифицирана и сертифицирана институция и инструктор и се извършва от орган на държава членка или признат компетентен орган в съответствие с националното законодателство и практика.

Всеки работник, който е преминал обучение по задоволителен начин и успешно е положил необходимия изпит, получава удостоверение за обучение, в което се посочват:

а)	датите на обучението;

б)	продължителността на обучението;

в)	съдържанието на обучението;

г)	езика на обучението;

д)	и името, квалификацията и данните за контакт на инструктора и институцията, предоставяща обучението.

Всички работници, които са, има вероятност да бъдат или са изложени на риск да бъдат експонирани на прах от азбест или от съдържащи азбест материали, преминават най-малко обучение с теоретическа и практическа част относно:

а)	приложимото законодателство в държавата членка, в която се извършва работата;

б)	свойствата на азбеста и неговото въздействие върху здравето, включително синергичния ефект с тютюнопушенето, както и рисковете, свързани с вторичното излагане и излагането на околната среда;

в)	видовете продукти или материали, които е вероятно да съдържат азбест;

г)	операциите, които могат да доведат до експозиция на азбест и значението на профилактичния контрол за минимизиране на експозицията;

д)	безопасните работни практики, включително подготовка на работното място, избор на работни методи и планиране на изпълнението на работата, вентилация, екстракция, измерване и контрол, както и редовни почивки;

е)	подходящата роля, избора, подбора, ограниченията и правилното използване на предпазните средства, като се обръща специално внимание на средствата за защита на дихателните органи;

ж)	аварийните процедури;

з)	процедурите за обеззаразяване;

и)	процедурите за обезвреждане на отпадъците;

й)	изискванията в областта на медицинското наблюдение.

Обучението се адаптира във възможно най-голяма степен към характеристиките на професията и специфичните задачи и методи на работа, които тя включва.

Работниците, които извършват работи по разрушаване или отстраняване на азбест, в допълнение към точките, изброени в параграф 4, преминават обучение по отношение на:

а)	използването на технологично оборудване и машини за ограничаване на отделянето и разпространението на азбестови влакна по време на работните процеси — в съответствие с Директива 2009/104/ЕО;

б)	най-новите налични технологии и машини за процедури за работа без емисии или, когато това все още не е технически възможно, с ниски емисии — за ограничаване на отделянето и разпространението на азбестови влакна.

Приложение Iб

СПИСЪК НА СВЪРЗАНИТЕ С АЗБЕСТА ЗАБОЛЯВАНИЯ

Настоящите познания показват, че излагането на азбестови влакна може да доведе най-малко до следните свързани с азбеста професионални заболявания, които държавите членки следователно трябва да въведат в своите национални законови разпоредби:

—	азбестоза,

—	мезотелиома след вдишване на азбестов прах,

—	доброкачествени плеврални заболявания, включително фибротични лезии, закръглена ателектаза и доброкачествен плеврален излив, причинени от азбест,

—	рак на белия дроб, включително бронхиален рак, след вдишване на азбестов прах,

—	рак на ларинкса след вдишване на азбестов прах,

—	рак на яйчниците, причинен от азбест,

между излагането на азбест и следните болести Международната агенция за изследване на рака отбеляза положителни връзки:

—	фарингеален рак,

—	рак на дебелото черво,

—	рак на стомаха.

“

(1) Съществуващият текст гласи следното:

„1. Настоящата директива се прилага по отношение на дейности, при които работниците са или могат да бъдат експонирани по време на работа на прах от азбест или съдържащи азбест материали.“

(2) Заличеният параграф 3 гласи следното:

„3. При условие че експозицията на работниците е спорадична и с ниска интензивност и когато от резултатите от оценката на риска, посочена в параграф 2, е ясно, че граничните стойности на експозиция на азбест няма да бъдат превишавани във въздуха в зоната на работа, членове 4, 18 и 19 може да не се прилагат, когато работата е свързана със:

а)	кратки, непродължителни дейности по поддръжка, при които се работи само с нечупливи материали;

б)	отстраняване без повреждане на неразпаднали се материали, в които азбестовите влакна са здраво свързани в една матрица;

в)	капсулиране или запечатване на материали, съдържащи азбест, които са в добро състояние;

г)	наблюдение и контрол на въздуха и вземане на проби, предназначени за откриване на наличието на азбест в конкретен материал.“

(3) Съществуващият текст гласи следното:

(4) Съществуващият текст гласи следното:

„1. При спазване на член 3, параграф 3 се вземат мерките, посочени в параграфи 2-5 .“

(5) Съществуващият текст гласи следното:

Уведомлението трябва да включва най-малкото кратко описание на:

а)	местонахождението на работната площадка;

б)	вида и количествата на използвания или обработван азбест;

в)	провежданите дейности и процеси;

г)	броя на участващите работници;

д)	началната дата и продължителността на работата;

е)	мерките, предприети за ограничаване на експозицията на работниците на азбест.“

(6) Съществуващият текст гласи следното:

„Забраняват се прилагането на азбест посредством шприцоване и дейностите, включващи използване на изолационни или звуконепроницаеми материали с ниска плътност (под 1 g/cm3), които съдържат азбест.

(7) Съществуващият текст гласи следното:

„б)	Работните процеси трябва да бъдат разработени така, че да не се получава азбестов прах или, ако се окаже невъзможно, да се избягва изпускането на азбестов прах във въздуха;“

(8) Съществуващият текст гласи следното: „1. В зависимост от резултатите от първоначалната оценка на риска и за да се осигури спазването на граничната стойност, определена в член 8, се извършва редовно измерване на концентрацията на азбестови влакна във въздуха на работното място.“

(9) Съществуващият текст гласи следното: „2. Вземането на проби трябва да бъде представително за персоналната експозиция на работника на прах, получен от азбест или от материали, съдържащи азбест.“

(10) Съществуващият текст гласи следното: „5. Продължителността на вземането на проби трябва да бъде такава, че да може да бъде установена представителната експозиция за осемчасов референтен период (една смяна) чрез измервания или изчисления, представени като средна стойност за определен референтен период.“

(11) Съществуващият текст гласи следното: „6. Преброяването на влакната се извършва по възможност с фазово-контрастен микроскоп (РСМ) в съответствие с метода, препоръчан през 1997 г. от Световната здравна организация (СЗО) или посредством всеки друг метод, даващ равностойни резултати.“

(12) Съществуващият текст гласи следното: „Работодателите следят никой работник да не бъде експониран на концентрация на азбест във въздуха, превишаваща 0,1 влакна на cm3, измерена като средна стойност за осемчасов референтен период (TWA).“

(13) Съществуващият текст гласи следното:

„1. При превишаване на граничната стойност, определена в член 8, колкото е възможно по-скоро трябва да се определят причините за превишаването на граничната стойност, както и да бъдат предприети подходящи мерки за подобряване на ситуацията.

(14) Съществуващият текст гласи следното:

„Преди започването на работи по разрушаване или поддръжка, работодателите предприемат всички подходящи мерки, ако е необходимо чрез получаване на информация от собствениците на помещенията, за да установят наличието на материали, за които се предполага, че съдържат азбест.

Ако има някакво съмнение за наличието на азбест в даден материал или конструкция, се спазват приложимите разпоредби по настоящата директива.“

(15) Съществуващият текст гласи следното:

„При определени дейности, като например разрушаване, отстраняване на азбест, ремонт и поддръжка, по отношение на които може да се очаква превишаване на граничната стойност, определена в член 8, въпреки използването на технически превантивни мерки за ограничаването на концентрацията на азбест във въздуха, работодателят определя мерките, предназначени за осигуряване на защитата на работниците по време на тези дейности, и по-специално следните:

а)	на работниците се раздава подходящо дихателно и друго персонално защитно оборудване, което трябва да бъде носено от тях;

б)	поставят се предупредителни знаци, указващи, че се предвижда граничната стойност, предвидена в член 8 да бъде превишена; както и

в)	избягва се разпространяването на прах, получен от азбест или от материали, съдържащи азбест, извън помещенията или площадката за действие.“

(16) Съществуващият текст гласи следното:

„1.	Преди започване на работи по разрушаване или отстраняване на азбест и/или съдържащи азбест материали от сгради, строителни конструкции, машини, инсталации или от кораби, се изготвя план за работа.“

(17) Съществуващият текст гласи следното:

а)	свойствата на азбеста и неговото въздействие върху здравето, включително синергичния ефект с тютюнопушенето;

б)	видовете продукти или материали, които е вероятно да съдържат азбест;

в)	операциите, които могат да доведат до експозиция на азбест и значението на профилактичния контрол за минимизиране на експозицията;

г)	практиките за безопасна работа, контрол и защитни средства;

д)	подходящата роля, избора, подбора, ограниченията и правилното използване на средствата за защита на дихателните органи;

е)	аварийните процедури;

ж)	процедурите за обеззаразяване;

з)	процедурите за обезвреждане на отпадъците;

и)	изискванията в областта на медицинското наблюдение.

3. На общностно равнище се разработват практически насоки за обучение на работниците, занимаващи се с отстраняване на азбест.“

(18) Съществуващият текст гласи следното: „Преди извършването на работи по разрушаване или отстраняване на азбест предприятията трябва да предоставят доказателства за техните възможности в тази област. Доказателствата се изготвят в съответствие с националното законодателство и/или практика.“

(19) Съществуващият текст гласи следното:

„1. При спазване на член 3, параграф 3, за всички дейности, посочени в член 3, параграф 1, се предприемат подходящи мерки, които да гарантират, че:

а)

местата, в които ще бъдат извършени тези дейности, са:

i)	ясно разграничени и обозначени с табели;

(ii)	недостъпни за работниците, освен за онези от тях, които поради своята работа или задължения трябва да влязат в тях;

(iii)

райони, в които пушенето е забранено;

б)	съществуват зони, където работниците могат да се хранят и пият без риск от замърсяване с азбестов прах;

в)

работниците ще бъдат снабдени с подходящо работно или защитно облекло; работното или защитно облекло остава в рамките на предприятието. то обаче може да бъде почистено на места извън предприятието, специално оборудвани за този вид дейност, ако предприятието само не извършва тяхното почистване; в такива случаи облеклото се транспортира в затворени контейнери;

г)	за работното или защитното облекло, от една страна, и личните дрехи, от друга, са осигурени отделни помещения за съхранение;

д)	в случай на свързана с прах работа на работниците са предоставени подходящи и достатъчни помещения за измиване и личен тоалет, включително душове;

е)	защитното облекло се съхранява на предварително определено за целта място; то се проверява и почиства след всяка употреба, като се предприемат подходящи мерки за поправката или подмяната на повреденото облекло или лични предпазни средства преди по-нататъшната им употреба.“

(20) Съществуващият текст гласи следното:

„В допълнение към посочените в параграф 1 мерки и при спазване на член 3, параграф 3 се предприемат подходящи мерки с цел:“.

(21) Съществуващият текст гласи следното: „1. При спазване на член 3, параграф 3 се вземат мерките, посочени в параграфи 2-5 .“

(22) Съществуващият текст гласи следното:

Тази оценка включва специален преглед на гръдния кош . В приложение I са дадени практически препоръки, на които държавите-членки могат да се позоват, за клинично наблюдение на работниците. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18а за изменение на приложение I, за да го адаптира към техническия прогрес. Когато в надлежно обосновани и изключителни случаи, свързани с непосредствени, преки и сериозни рискове за физическото здраве и безопасността на работниците и други лица, наложителни причини за спешност изискват действия в много кратък срок, за делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 18б.

оценка най-малко веднъж на три години.

За всеки работник, посочен в първата алинея, се създава личен медицински картон в съответствие с националното законодателство и/или практика.“

(23) Съществуващият текст гласи следното: „1. При спазване на член 3, параграф 3 се вземат мерките посочени в параграфи 2, 3, и 4 .“

(24) Съществуващият текст гласи следното: „Държавите-членки водят регистър на доказаните случаи на азбестоза и мезотелиома.“

ПРИЛОЖЕНИЕ III КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Признаване на и компенсация за свързаните с азбест заболявания

Европейският парламент отправя искане към Комисията, след консултация със социалните партньори, както е предвидено в член 154, въз основа на член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС, да представи предложение за директива, в която се определят минимални изисквания за признаване на професионални заболявания, включително всички свързани с азбеста заболявания, както и подходяща компенсация за засегнатите лица. Предложението на Комисията следва да разглежда най-малко следните елементи:

(1)

списък на професионалните заболявания, отговарящи на условията за обезщетение и подлежащи на профилактични мерки, който да се признава от държавите членки и да не засяга по-благоприятно национално законодателство — въз основа на Препоръката на Комисията от 19 септември 2003 г. относно Европейската програма за професионални заболявания, и който да бъде актуализиран в съответствие с най-новите налични научни познания;

(2)	създаването на „единни звена“ като точки за контакт за засегнатите лица, които да се занимават с всички въпроси, свързани с професионалните заболявания;

(3)

създаването на национална функционална възможност, например омбудсман, за подпомагане на жертвите на професионални заболявания в процедурите за признаване, както и увеличаването на подкрепата и обмена на най-добри практики, наред с другото, с профсъюзите и сдруженията на жертвите по отношение на процедурите за признаване;

(4)

обръщане на тежестта на доказване за признаването на професионални заболявания или поне на ефективното ѝ опростяване, например като се предвиди, че когато излагането на азбест на работното място може основателно да бъде установено, може да се предположи, че е налице връзка между излагането и последващите симптоми;

(5)	разпоредби за подходяща компенсация на признати професионални заболявания.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Актуализиране на Директива 2010/31/ЕС — проверка за наличие на азбест преди извършване на енергийно саниране

Европейският парламент отправя искане към Комисията да представи, въз основа на член 194, параграф 2 от ДФЕС, предложение за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите, въз основа на следната препоръка:

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Съществуващи сгради

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени съгласно член 4, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо.

Тези изисквания се прилагат по отношение на цялата ремонтирана сграда или обособена част от сграда. В допълнение или като алтернативна възможност изискванията могат да се прилагат и по отношение на ремонтираните сградни компоненти.

Освен това държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при подмяна или модернизация на сграден компонент, който съставлява част от външните ограждащи елементи и оказва съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, енергийните характеристики на този компонент отговарят на минималните изисквания за такива характеристики, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо.

Държавите-членки определят минималните изисквания за енергийните характеристики в съответствие с член 4.

По отношение на сградите, по които се извършва основен ремонт, държавите членки насърчават алтернативните високоефективни инсталации, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо, и обръщат надлежно внимание на здравословния вътрешен микроклимат, противопожарната безопасност и рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност.

Държавите членки правят задължителни проверката на сградите за азбест и други опасни материали преди започването на ремонтните дейности. Резултатът от проверката се докладват в удостоверение, в което се посочва наличието или отсъствието на азбест или други опасни материали. В първия случай в удостоверението се посочват видовете съдържащи материали, които биват намирани, и точното им местоположение. Когато резултатът от проучването и изследванията не може да изключи наличието на азбест в даден материал, се прилага принципът на предпазливост. Отстраняването и обезвреждането на материалите, които ще бъдат засегнати от санирането, се извършва по организиран и безопасен начин в съответствие с Директива 2009/148/ЕО, Регламент (ЕС) № 305/2011 и други съответни законодателни актове.“

ПРИЛОЖЕНИЕ V КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Проверка за наличие на азбест в сгради за продажба или отдаване под наем

Европейският парламент отправя искане към Комисията да представи, въз основа на член 169, параграф 3 и член 114, параграф 1 от ДФЕС, директива, в която се определят минимални изисквания за сертификатите за азбест за сгради, построени преди 2005 г. или преди годината на равностойна национална забрана за азбест, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано, и които се продават или отдават под наем. В предложението следва да се вземат предвид най-малко следните елементи:

(1)

задължение за собствениците на сгради (публични и частни), построени преди 2005 г. или преди годината на равностойна национална забрана за азбеста, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано, да възлагат проверка на сградата, за да локализират и идентифицират наличието или отсъствието на материали, съдържащи азбест, преди сградата (или част от нея) да бъде продадена или отдадена под наем;

(2)	проверките се извършват единствено от сертифицирани оператори в съответствие с Директива 2009/148/ЕО, националното право и практика и под надзора на компетентен национален орган;

(3)

за да бъдат защитени по възможно най-ефективен начин ползвателите или обитателите, проверката и, в случай че се изисква, отстраняването, а ако такова не е технически възможно — капсулирането, се извършва от квалифицирани и сертифицирани оператори в съответствие с Директива 2009/148/ЕО и с националното право и практика и под надзора на компетентен национален орган;

(4)

сертифицираният оператор съобщава резултатите от проверката на собственика, а компетентен национален орган (единно звено за контакт) следва да издава сертификат, записан в национален регистър, както се посочва в точка 5, и дава информация и съвети на собствениците относно приложимите закони и разпоредби, включително относно правилното и безопасно отстраняване на открития азбест и наличната финансова подкрепа от релевантните ЕСИ фондове;

(5)

сертификатите за азбест съдържат резултата от проверката, включително списък на видовете материали, съдържащи азбест, точното им местоположение, текущото им състояние на запазване заедно с уведомление за необходимата работа и надзор с цел избягване на вреди за здравето на обитателите, концепция за безопасно отстраняване и информация относно вероятни зони от сградата, които не е било възможно да бъдат проверени или при които изследванията не могат да изключат наличието на азбест;

(6)	сертификатът, в който се посочва наличието на азбест, следва да има подходящ срок на валидност, отразяващ необходимия надзор, за да се избегне умножаване на проверките;

(7)	сертификатите се включват в съществуващите регистри на азбеста, предоставят се на дружествата и работниците, извършващи строителни работи в сградата, прилагат се към всеки договор за продажба, свързан с имота, и се предоставят на всички наематели на имота;

(8)	на продавачите и наемодателите на сгради, които не възлагат предвидената проверка и не я докладват на компетентния орган преди продажбата или отдаването под наем на имота, се налагат ефективни, пропорционални и възпиращи глоби;

(9)	в случай на неспазване се установяват подходящи режими на отговорност.

Компетентният национален орган публикува списък на сертифицираните оператори, както се посочва в параграф 1, точка 2.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/71

P9_TA(2021)0428

Европейските медии в цифровото десетилетие

Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно европейските медии в цифровото десетилетие: план за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията (2021/2017(INI))

(2022/C 184/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 167 и 173 от него,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 11 от нея,

—	като взе предвид Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (Амстердамски протокол),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020)0825),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за конкурентни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари) (COM(2020)0842),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2021 г. относно „Европейските медии в цифровото десетилетие: план за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 15 декември 2020 г. относно укрепването на устойчивостта и борбата с хибридните заплахи, включително дезинформацията в контекста на пандемията от COVID-19,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 7 юни 2019 г. относно подобряването на трансграничното разпространение на европейските аудио-визуални произведения с акцент върху копродукциите,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2021 г., озаглавено „Ръководство на Европейската комисия относно укрепването на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията“ (COM(2021)0262),

—	като взе предвид директивата (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (1),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 19 декември 2018 г. относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика,

—	като взе предвид класацията „Световен индекс за свобода на печата“, публикувана от „Репортери без граници“, както и тези от мониторинга на плурализма на медиите, извършен от Центъра за плурализъм и свобода на медиите към Европейския университетски институт, от юли 2020 г.,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (2) („Директивата за авторското право“),

—	като взе предвид Регламент (EС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 година за създаване на програмата InvestEU (3),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/1808 от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (4),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 ноември 2020 г. относно гарантирането на свободна и плуралистична медийна система,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 3 декември 2020 г. относно „Европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“ (COM(2020)0784),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 декември 2020 г., озаглавено „План за действие за европейската демокрация“ (COM(2020)0790),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2020 г., озаглавено „Максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС: План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС“ (COM(2020)0760),

—	като взе предвид разпоредбите за медиите на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици от 1 март 1998 г.,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 5 декември 2018 г., озаглавено „План за действие за борба с дезинформацията“ (JOIN(2018)0036),

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи: ответни действия на Европейския съюз“ (JOIN(2016)0018),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г., озаглавена „Укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите“ (5),

—	като взе предвид целите за цифровата сфера за 2030 г., съдържащи се в съобщението на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2020 г. в областта на културата и аудио-визуалните средства,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 декември 2018 г. относно работния план за културата за периода 2019 — 2022 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 ноември 2013 г. относно свободата и плурализма на медиите в цифровата среда,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (6),

—	като взе предвид предложението от 30 май 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.) (COM(2018)0366),

—	като взе предвид проучването от юли 2020 г., изискано от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и озаглавено „Безопасност на журналистите и борба с корупцията в ЕС“,

—	като взе предвид доклада от юни 2020 г. на Европейската аудио-визуална обсерватория, озаглавен „IRIS Plus 2020–2: Европейската аудио-визуална индустрия по време на пандемията от COVID-19“,

—	като взе предвид доклада от 3 януари 2020 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавен „Относно заплахите за свободата на медиите и сигурността на журналистите в Европа“,

—	като взе предвид доклада на Центъра за плурализъм и свобода на медиите от юли 2020 г., озаглавен „Монитор на медийния плурализъм — резултати за 2020 г.“,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно културното възстановяване на Европа (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2020 г. относно ефективните мерки за повишаване на екологосъобразността на програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“, както и на Европейския корпус за солидарност (8),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0278/2021),

А.	като има предвид, че за целите на настоящия доклад понятието „нови медии“ следва да се разбира като включващо всички редакционни медии, като например секторите на телевизията, радиото и издателската дейност, включително вестници, списания и цифрови медии;

Б.	като има предвид, че за целите на настоящия доклад понятието „аудио-визуални сектори“ следва да се разбира като обхващащо секторите на радио- и телевизионното разпръскване, аудио-, видео- и мултимедийните услуги и индустрии в цялото им многообразие, включително кинотеатрите и други физически места;

В.	като има предвид, че за целите на настоящия доклад термините „медии“ и „медиен сектор“ обхващат както новинарския, така и аудио-визуалния сектор;

Г.

като има предвид, че секторите на културата и творчеството, от които неразделна част са новинарският медиен и аудио-визуалният сектор, са сред секторите, засегнати най-силно от последиците от COVID-19, по-специално микропредприятията, малките и средните предприятия (ММСП); като има предвид, че се очаква също така тези сектори да се възстановяват с по-умерени темпове, отколкото икономиката в общ план; като има предвид, че последиците от пандемията засегнаха различните участници в новинарските и аудио-визуалните сектори и индустрии по различен начин и поради това те са изправени пред различни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени с подходящи мерки за преодоляване на кризата;

Д.

като има предвид, че аудио-визуалните сектори бяха сериозно засегнати и претърпяха огромна загуба на приходи — спад от почти 70 % в приходите за киносалоните и дистрибуторите през 2020 г., което доведе до общ спад на приходите в размер на 4 милиарда евро (9), както и до спад от 30 % в дейността за продукциите и пълно спиране на копродукциите, което застрашава тяхната способност за възстановяване и поставя под въпрос финансирането и дистрибуцията на европейски филми и култура (10); като има предвид, че тези сектори са изправени пред различни предизвикателства, включително увеличаване на оперативните разходи поради по-строги мерки за здраве и безопасност;

Е.

като има предвид, че киносалоните и кинофестивалите играят централна роля в европейската аудио-визуална екосистема, особено що се отнася до разпространението, а също така и по отношение качеството на гледането , което те предоставят на европейците; като има предвид, че продължаващите санитарни мерки пречат на тези физически места да функционират при пълен капацитет, ако изобщо може да се говори за функциониране; като има предвид, че на местата, където киносалоните отново са разтворили своите двери, броят на зрителите достига равнищата отпреди Covid;

Ж.

като има предвид, че пандемията внезапно спря инвестициите в рекламата, които са основен източник на приходи за целия сектор на новинарските медии; като има предвид, че според ранни оценки приходите от реклама на новинарските медии са намалели с между 20 % и 80 % (11); като има предвид, че медийните организации, по-специално МСП, често са изправени пред проблеми с ликвидността;

З.

като има предвид, че палитрата от организации и компании в новинарския медиен сектор варира от свободни професии, като например журналисти или технически персонал, до обществени телевизионни оператори и големи медийни конгломерати с висока степен на вертикална интеграция, малки местни и регионални новинарски медии и разнообразна гама от сдружения с нестопанска цел; като има предвид, че повечето държави членки се характеризират с висока степен на пазарна концентрация с монопол или олигопол в секторите на излъчването, олигополи във вестникарската индустрия и значителна конкуренция в издаването на списания и книги (12);

И.

като има предвид, че освен пред ефектите от пандемията, медийният сектор е изправен и пред съответни предизвикателства, свързани с дигиталната промяна и въздействието ѝ върху цялостния бизнес модел на сектора; като има предвид, че трябва да бъдат полагани допълнителни усилия за създаване на безопасна, справедлива и конкурентна онлайн среда, която също така защитава основните права на гражданите; като има предвид, че Комисията трябва да насърчава трансформирането на нови бизнес модели на аудио- и аудио-визуалните медии в цифровата област;

Й.

като има предвид, че висококачествените, добре финансирани и независими новинарски медии и професионалната журналистика са от съществено значение за свободата и плурализма на медиите и следователно са стълб на демокрацията и на върховенството на закона; като има предвид, че свободата на медиите силно се влошава през последното десетилетие; като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, засили значението на висококачествената журналистика, която може да информира гражданите и да стимулира тяхното критично мислене; като има предвид, че е необходимо да се възстанови балансът на информационната екосистема — от пазачите на информационния вход до медиите; като има предвид, че трябва да бъдат полагани всички усилия за гарантиране на стабилността на медийния сектор, за гарантиране на независимост от икономически и политически натиск и за увеличаване на свободата и плурализма на медиите (13), както и за насърчаване на по-добри стандарти в сектора, както офлайн, така и онлайн, и за гарантиране на безопасността на журналистите и източниците на информация; като има предвид, че прозрачността на финансирането на медиите е съществен елемент за повишаване на доверието сред гражданите;

К.

като има предвид, че новинарският медиен и аудио-визуалният сектор играят жизненоважна роля за стимулиране на издръжливостта и приобщаващия характер на нашите демократични общества, културно многообразие и медиен плурализъм; като има предвид, че веригата на създаване на стойност в новинарските медии и аудио-визуалния сектор се състои от различни действащи лица и предприятия, които произвеждат, излъчват или показват съдържание, което често се основава на права върху интелектуалната собственост, и че тези сектори се състоят предимно от МСП, което спомага за насърчаването, укрепването и подхранването на културното, езиковото, социалното и политическото многообразие на Европа; като има предвид, че структурирането на европейския аудио-визуален и медиен сектор в конкурентна индустрия следва да върви ръка за ръка с насърчаването на културното многообразие и достъпа до пазара за по-малки оператори;

Л.

като има предвид, че секторната стратегия, предвидена в Плана за действие за медиите и аудио-визуалните продукт, трябва да бъде възможно най-холистична, като се използва изцяло всички потенциални лостове за насърчаване на инвестициите в сектора на новините и издателствата, както и в аудио-визуалния сектор; като има предвид, че целта на плана следва да бъде насърчаването на културното, художественото и промишленото многообразие по веригите на създаване на стойност; като има предвид, че предвидените в плана действия следва да продължат да доусъвършенстват преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги и направлението „МЕДИИ“ на програмата „Творческа Европа“ в подкрепа на законния достъп до и наличност на кино и аудио-визуални произведения в цяла Европа с цел предоставяне на публиката на разнообразно в културно отношение качествено съдържание;

М.

като има предвид, че ЕС и държавите членки трябва да въведат мерки, целящи да гарантират, че медиите се основават на обществени ценности и са отворени, демократични, устойчиви и приобщаващи, както и че това представлява среда, в която все повече жени, хора от расови и етнически малцинства, мигранти и бежанци, както и членове на ЛГБТИК+ общности и хора с увреждания заемат творчески позиции и позиции за вземане на решения;

Н.

като има предвид, че поради кризата, предизвикана от COVID-19, държавите членки претърпяха забавяне при прилагането на Директивата за авторското право, Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на правила за упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващи организации и препредаване на телевизионни и радиопрограми (14) и Директивата за аудио-визуалните медийни услуги; като има предвид, че държавите членки трябва да се възползват от тези закъснения, за да включат в своето прилагане на законодателния акт смели решения за справяне с предизвикателствата в европейския аудио-визуален сектор, като възнаграждението на създателите за използването на техните произведения онлайн и финансовите инвестиции на глобални платформи в местното производство;

О.

като има предвид, че новинарските медии и секторите на излъчване биха се възползвали от един по-последователен и цялостен подход; като има предвид, че Комисията обяви намерението си да внесе Закон за свободата на медиите; като има предвид, че това следва да черпи вдъхновение от текущи инициативи като Плана за действие за демокрация, Плана за действие за медиите и аудио-визуалните продукти, Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари, като акцентът не се поставя главно върху нови закони;

П.	като има предвид, че териториалните и изключителните лицензионни права са жизненоважни за филмовия и аудио-визуалния сектор, за да се запазят и гарантират тяхната креативност, финансиране, свобода и дългосрочна устойчивост;

Р.	като има предвид, че политиките за информация и комуникация трябва да вземат предвид достъпността на съдържанието за хора със сетивни увреждания в съответствие с различните директиви на ЕС;

Възстановяване и подкрепа

подчертава последиците от икономическия спад и настоятелно повтаря призива си към Комисията и държавите членки да увеличат наличната подкрепа за новинарските медии и аудио-визуалните сектори, както и за секторите на културата и творчеството в по-широк план, с особен акцент върху МСП; счита, че разпределяните средства за новинарския медиен сектор и аудио-визуалния сектор следва да бъдат увеличени в рамките на различните програми по линия на Многогодишната финансова рамка (МФР); отбелязва необходимостта ЕС и държавите членки да подкрепят тези сектори и призовава Комисията да насърчава решително държавите членки да увеличат подкрепата за тях от средствата, предоставяни чрез техните одобрени национални планове за възстановяване, така че те да могат да се възстановят напълно от пандемията, да стават по-устойчиви и да продължават своя „зелен“ и цифров преход; счита, че във всички инициативи трябва да се обръща специално внимание на местните и регионалните медии, по-специално новинарските и други редакционни медии, работещи на малки пазари; подчертава необходимостта от прозрачен и отворен механизъм за подкрепа с цел поддържане на независимостта на медиите;

приветства стартирането на инициативата „NEWS“ за новинарските медии, включително предложението за създаване на Форум на европейските новинарски медии, който следва да бъде възможно най-приобщаващ и да води до задълбочени дискусии със съответните сектори относно текущите им трансформации. приканва Комисията да доразвие тази инициатива и да я превърне в постоянна, ако заинтересованите страни изискват това; приветства факта, че подобна инициатива ще бъде подкрепяна от различни програми по линия на МФР; подчертава обаче необходимостта от разработване на пълен надзор над инициативата, за да се гарантира правилното използване на средствата на ЕС; подчертава категорично многократните си призиви за създаване на постоянен фонд на ЕС за културни и новинарски медии, който да дава възможност за независимо отразяване на новини, да осигурява независимостта на европейските журналисти и журналистиката и да гарантира свободата на печата; подчертава, че услугите за изграждане на капацитет, които ще допълват инициативата „NEWS“, също следва да се фокусират върху местните и регионалните медии;

приветства създаването на специално разработен интерактивен инструмент, който помага на медийните организации да получават достъп до възможности за финансиране както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; счита, че по-специално по-малките медийни организации биха могли да се възползват до голяма степен от персонализирано обучение и подкрепа; подчертава, че такъв инструмент трябва да бъде лесен за използване и също така да предлага подходяща техническа подкрепа през целия процес на кандидатстване;

приветства приемането на новата програма „Творческа Европа“ и подчертава значението на това събитие, като приветства въвеждането на нови действия в рамките на префасонираното междусекторно направление, фокусирано върху повишаването на медийната свобода, висококачествената журналистика и медийната грамотност; счита, че достъпът до такава подкрепа и бързото ѝ предоставяне са от решаващо значение; счита обаче, че наличната подкрепа е недостатъчна предвид финансовите нужди на сектора; призовава Комисията да използва в пълна степен финансирането, което е на разположение на новинарския медиен сектор в рамките на съществуващото междусекторно направление на текущия програмен период;

отбелязва, че аудио-визуалните сектори спешно се нуждаят от силна и устойчива подкрепа чрез различните програми за финансиране от ЕС, като например „Хоризонт Европа“, направлението „Творческа Европа МЕДИЯ“ и кохезионните фондове; припомня, че що се отнася до получаването на достъп до средства, административните бариери следва да бъдат намалени и следва да се осигури по-голяма гъвкавост на кандидатите за достъп до средства, по-специално на МСП, които представляват по-голямата част от заинтересованите страни в сектора;

припомня, че програмата „Творческа Европа МЕДИЯ“ следва да се стреми да балансира финансирането между държавите членки и между различните подпомагани от нея клъстери и жанрове; припомня, че за сектора е от съществено значение държавите членки да развиват екосистема от независими участници като основен двигател за разнообразието на творчеството;

приветства създаването на основана на капитала пилотна инициатива чрез InvestEU, която ще може да подкрепя новинарския медиен сектор по новаторски начини; призовава Комисията да предоставя подходящи финансови средства за тази пилотна инициатива;

съжалява, че някои части от медийната екосистема не са обхванати от настоящите мерки за подпомагане; приканва Комисията да продължи да проучва специално разработени схеми за подкрепа на новинарски медии и да предвиди създаването на такива застрахователни гаранции за аудио-визуални копродукции; настоятелно призовава да се отделя специално внимание на всички действия за подкрепа на държавите членки с нисък капацитет за аудио-визуално производство; подчертава ползите от споделянето на най-добри практики между държавите членки с цел подкрепа на аудиовизуалната екосистема;

настоятелно призовава Комисията да признае уникалния характер на Euranet Plus като независима радиомрежа, която успешно преодолява информационната празнина между ЕС и неговите граждани, като укрепва разбирането и насърчава дебата във всички области на създаването на политиките на ЕС; призовава за подновяване на текущото основно финансиране на Euranet Plus под формата на преходно споразумение за безвъзмездна помощ за най-малко две години, така че да може да бъде разработен дългосрочен стратегически план, насочен към допълнително разработване на мрежата до края на 2027 г., с оглед разширяване на нейното членство и географско и езиково покритие, подготовка за преминаването към цифрови технологии и инвестиране в по-нататъшни подобрения на нейните продукти и услуги;

10.

приканва Комисията да проведе проучване относно финансовото подпомагане за новинарските медии в ЕС, да разработи насоки и да улесни обмена на информация и най-добри практики между държавите членки относно механизмите за публично финансиране; отново заявява, че проучването следва да се извърши от независими органи; припомня отговорността на държавите членки, що се отнася до културата, образованието, младежта и медийната политика и по-специално механизмите за финансиране в тези области, което трябва да бъде ясно и прозрачно;

11.

припомня, че малките медии не могат да се конкурират с основните медии в общите схеми, и изисква от държавите членки да подкрепят производството на съдържание на регионалните и малцинствените езици и неговото широко разпространение сред различни платформи;

12.

отбелязва, че въпреки че базата данни LUMIERE VOD и други бази данни на Европейската аудио-визуална обсерватория събират обилна информация за произхода на съдържанието на платформите VOD, няма данни за наличие на субтитри, жестомимични езици или други езици, използвани в различните медии; счита, че тези данни са от ключово значение, като се има предвид, че те служат като основа за разработването и мониторинга на аудио-визуалните политики на ЕС, както и за насърчаване на достъпността в сектора на видео по заявка за хора със сетивно многообразие;

13.

счита, че данъчните политики са жизненоважен инструмент, който би могъл да улеснява възстановяването и издръжливостта на медийния и културния и творческия сектор и да спомага за стимулиране на инвестициите в тези сектори; насърчава държавите членки с адекватен фискален обхват да спомагат за стимулиране на медийното производство, разпространението и потреблението на новинарски и аудио-визуални произведения, включително посещения на киносалони, чрез фискални и финансови стимули, съобразени с това, като същевременно се вземат предвид разликите между физическите места и онлайн домейна, особено по отношение на съответните им разходи за поддръжка; приветства съобщението на Комисията за допълнителна финансова подкрепа за европейската мрежа от киносалони; призовава Комисията да улеснява обмена на добри практики между държавите членки, за да подпомага конкурентоспособността на медийния и аудио-визуалния сектор; при все това подчертава, че специалните данъчни политики следва да предлагат еднакви условия за всички разработчици на медии и да не накърняват МСП и лицата на свободна практика;

14.

счита, че подкрепата за укрепването на независимите медии и на медийната и информационната грамотност следва също така да бъде неразделна част от външната политика на ЕС;

Гарантиране на условия на равнопоставеност

15.

обръща внимание на факта, че настоящата криза носи риск от ускоряване на консолидирането на новинарските медии, особено в рамките на държавите членки, което може да бъде пагубно за медийния плурализъм и качеството и безпристрастността на информацията, особено на по-малките пазари, където изборът вече е ограничен; признава обаче, че условията на конкуренция в медийния и аудиовизуалния сектор се променят бързо, и предупреждава, че въпреки че сливанията могат да бъдат крайна мярка за избягване на фалита на по-малките участници, подобни консолидации не трябва да се приемат като норма; поради това призовава органите за защита на конкуренцията да продължават да бъдат бдителни и да вземат предвид дългосрочното въздействие на сливанията и придобиванията не само върху пазарния дял, но и върху езиковото и културното многообразие; в същото време приканва Комисията да отчита в по-голяма степен развитието на цифровата конкурентна среда, за да даде възможност на медийните участници от ЕС да продължат да се конкурират и да играят важна роля в дългосрочен план; подчертава, че новите медии могат да играят конструктивна и активна роля на по-малките пазари и в държави и региони с нисък процент на медийна свобода, като позволяват достъп до независимо отразяване на информацията;

16.

отбелязва със загриженост, че глобалните онлайн платформи имат силно разрушително въздействие върху медийния сектор, тъй като заемат господстващо положение на пазара на данни и рекламна дейност и коренно променят моделите на потребление на публиката; подчертава необходимостта от равни условия; Подчертава във връзка с това, че действащото законодателство не предвижда изцяло справедлива среда по ключови въпроси в онлайн екосистемата, като например достъпа до данни, платформите и отчетността на алгоритмите, правилата за рекламата и прозрачността на тези данни, особено по отношение на онлайн политическата реклама, като всички те са от решаващо значение, за да могат европейските медии и заинтересованите страни в аудио-визуалния сектор да се конкурират лоялно с тези платформи; изразява загриженост относно бизнес практиките, използвани от платформите, за премахване или намеса в законно съдържание, предоставено под редакционна отговорност на доставчика на медийни услуги и което е предмет на специфични стандарти и надзор; счита, че навременното приемане на законодателство чрез съответни разпоредби, за да се подпомогне преодоляването на тези недостатъци, е неотложен въпрос, по-специално на бъдещия законодателен акт за цифровите услуги и на законодателния акт за цифровите пазари, както и значително засилен кодекс за поведение във връзка с дезинформацията;; отбелязва, че гражданите все повече имат достъп до новини и разнообразно съдържание чрез платформи на трети страни, като например социални мрежи и новинарски агрегатори; същевременно подчертава, че информираното използване на онлайн платформи също така позволява на хората да имат достъп до информация, особено в държави и региони с нисък процент на свобода на медиите;

17.

признава необходимостта от амбициозни, ясни и правно обвързващи мерки за борба с нарушенията на интелектуалната собственост, включително онлайн пиратството, и за ефикасно справяне с всички форми на заобикаляне; счита, че на отрицателното въздействие на пиратството върху европейския културен и медиен ландшафт трябва да се противодейства с практически инструменти, като например използването на динамични съдебни заповеди, незабавно закриване след уведомяване и разяснения на правния режим, приложим за услугите, публикуващи хипервръзки към уебсайтове, на които защитените с авторски права произведения са предоставени без съгласието на носителите на права; призовава държавите членки да транспонират в спешен порядък член 18 от Директивата за авторското право и да създават механизми за възнаграждение, които ще генерират подходящо и пропорционално възнаграждение за авторите и артистите изпълнители за използването на техните произведения и изпълнения във всички медии, и по-специално онлайн медиите;

18.

отбелязва, че осигуряването на по-добри равни условия, зачитащи авторските права и правата на интелектуална собственост, ще засили икономическия компонент на медийния сектор, ще запази хиляди работни места и ще защити и насърчи богатото културно и езиково многообразие в Европа; счита, че бързото изпълнение и ефективното прилагане на всички разпоредби на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Директивата за авторското право са от значение за гарантирането на еднакви условия на конкуренция и еднакво равнище на защита на творците и правна сигурност за потребителите и носителите на права; подчертава в този контекст значението на по-нататъшното засилване на защитата на ползвателите на платформи за споделяне на видеоклипове, особено на непълнолетните лица, срещу вредно съдържание чрез насърчаване на координирани превантивни мерки и ефективно прилагане на съществуващото законодателство, включително Директивата за аудио-визуалните медийни услуги; призовава Комисията да следи отблизо развитието в това отношение и я насърчава да проучи как медийният сектор може да бъде подпомаган по отношение на новото сродно право, за да се гарантира възможността за справедливи преговори с платформите; отбелязва, че ролята и капацитетът на групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) следва да бъдат засилени;

19.

признава допълнителните предизвикателства пред новинарските медии, работещи на по-малки пазари, включително местни, регионални и нишови медии, които имат ограничени приходи и не са жизнеспособни при сегашните търговски бизнес модели и които не могат да обхванат нови такива по същия начин, които медиите, работещи на по-големи пазари, могат да обхванат; подчертава появата на „новинарските пустини“, които могат да имат значителен неблагоприятен ефект върху културното и езиковото многообразие; поради това счита, че са необходими механизми за публично финансиране, които зачитат изцяло редакционната независимост и се основават на принципа на сделката между несвързани лица, съчетани с безпрепятствен достъп до рекламния пазар; подчертава, че ЕС следва да подкрепя трансграничното сътрудничество и да засилва разнообразието на пазарите, като по този начин се справя с предизвикателствата на фрагментацията и националния фокус; счита, че е от решаващо значение всички средства за възстановяване, заделяни за медиите и насочвани чрез държавите членки, да бъдат обвързвани с процес, който гарантира справедливо и обективно разпределение в подкрепа на независимата висококачествена журналистика, и че Комисията следва по-специално да изтъква подкрепата за медийните организации в държавите членки, в които независимите медии са изправени пред специфичен финансов и политически натиск, включително държавите членки, в които продължаващите опасения относно принципите на правовата държава поставят под съмнение способността на държавата да предоставя безпристрастна подкрепа за журналистиката;

20.

подчертава значението на двойната система на публични и търговски медии в Европа; призовава държавите членки да гарантират стабилно, открито, прозрачно, устойчиво и адекватно финансиране за обществените медии на многогодишна основа, за да се гарантира тяхната независимост от правителствен, политически и пазарен натиск и по този начин да се гарантира разнообразната европейска медийна среда;

21.

подчертава значението на наличието на информация и достъп до новинарски медии за всеки гражданин на ЕС на съответния му език; счита, че следва да се отделя по-голямо внимание на отразяването на новини за ЕС, за да се информират гражданите за дейностите на Съюза; отново заявява подкрепата си за новинарските медии, които са направили редакционния избор да отразяват европейските въпроси; призовава Комисията и държавите членки да продължат усилията си за насърчаване на появата на истинска европейска медийна екосистема; освен това разглежда ползите от алтернативни механизми за финансиране, ръководени от общността, като например „за медиите и от медиите“, с независими управителни съвети, управлявани чрез „каскадна“ система (15);

22.

подчертава, че е от съществено значение да се гарантира финансовата устойчивост на обществените медии и да се гарантира и поддържа независимостта на частните и обществените медии от всякаква вътрешна и външна политическа и икономическа намеса, независимо дали от правителства, мощни групи по интереси, трети държави или други външни участници; признава специфичното положение, пред което са изправени държавите членки, които са изложени на геополитически рискове, произтичащи от намеса на трети държави в тяхното информационно пространство, включително чрез медийно финансиране; счита, че най-добрата жизнеспособна „противоотрова“ е наличието на по-стабилна медийна среда със стабилни и надеждни източници на приходи; счита, че по-голямата прозрачност и задълженията за проверка на фактите са от жизненоважно значение, и поради това приветства инициативите „Мониторинг на собствеността върху медиите“ и „Мониторинг на медийния плурализъм“; призовава Комисията да осигури по-всеобхватен мониторинг на политическата икономика на новинарския медиен сектор в ЕС и в региона на европейско съседство и разширяване;

23.

предупреждава срещу несигурността, включително фиктивната самостоятелна заетост, в журналистическата професия и насърчава приемането на подходящи мерки за гарантиране на справедливи доходи и силна социална сигурност за журналистите;

24.

изразява дълбока загриженост от държавното завладяване на медиите в някои държави членки, водено от деформации на медийния пазар и концентрация на собственост и злоупотреба с регулаторни инструменти за изграждане на зависим от правителството медиен сектор за сметка на критичната журналистика от обществен интерес;

25.

счита, че ЕС може да допринася за по-нататъшното укрепване на международните стандарти за свобода на медиите както в рамките на ЕС, така и извън него; настоятелно призовава Комисията да разработи амбициозен, стабилен и цялостен механизъм, който обхваща всички медии, основан на действащото законодателство, по-специално Директивата за аудио-визуалните медийни услуги , за укрепване на капацитета на ЕС за наблюдение и санкциониране на действия, които биха ограничили или навредили на свободата на медиите; подчертава, че развитието на стабилна и независима медийна среда може да се осъществява чрез допълване с действията, предвидени в рамките на Европейския план за действие за демокрация, и счита, че предстоящото предложение на Комисията относно свободата на медиите (Европейският акт за свободата на медиите) би могло да подпомогне допълнително тези усилия, като същевременно разглежда медиите като крайъгълен камък на европейската демокрация и като икономически фактор;

26.

приветства препоръката на Комисията от 16 септември 2021 г. (16) относно гарантирането на защитата, сигурността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз и призовава Комисията и държавите членки да защитават ефективно журналистите, НПО и гражданското общество със законодателни и незаконодателни инструменти срещу нарастващото използване на злонамерени съдебни процеси (SLAPP) с цел сплашване и мълчание; подчертава значението на разследващата журналистика, която е застрашена от свързаните с това високи разходи, и приветства фонда за разследваща журналистика за Европа (IJ4EU) в подкрепа на тази журналистика;

27.

предупреждава, че функционирането на някои медии все повече бива нарушавано от глобални платформи и интерфейси, някои от които са вертикално интегрирани конкуренти; изразява загриженост относно тези нарушаващи нормалния ритъм тенденции в новите медии, тъй като те могат да накърняват конкуренцията в дългосрочен план и да намаляват възможностите за други участници; счита, че множество онлайн платформи не инвестират нито в творческо съдържание, нито в журналистика и въпреки това извличат голям дял от приходите от реклама от съдържанието, което хостват; призовава за справедлива дискусия между медиите, които произвеждат редакционно съдържание, и платформите, които използват това съдържание чрез препратки в своите услуги за търсене, комуникация и компютърни услуги „в облак“ за индивидуални, институционални и бизнес потребители;; изисква от Комисията да следи отблизо положението и, ако е целесъобразно, да предприема необходимите действия, за да прави условията за конкуренция по-справедливи, така че да се гарантира, че гражданите на ЕС се обслужват добре независимо от средствата за разпространение, които те избират за получаване на достъп до съдържание и информация;

28.

изразява загриженост относно непропорционалната икономическа мощ на световните онлайн участници и тяхната способност за предлагане на пазара, чрез която да достигат до голяма публика, както и относно случаите на хищническо поведение чрез несправедливи договорни условия; отбелязва, че подобни действия могат да създават условия на нелоялна конкуренция и да водят до отслабване на аудио-визуалния сектор в Европа, често с въздействие върху независимото производство и разпространение на аудио-визуални произведения; Ето защо изисква от Комисията да продължава да бъде бдителна, що се отнася до тези развития на събитията, и да следи отблизо положението и, ако е целесъобразно, да предприема всички необходими действия, за да прави условията за конкуренция по-справедливи;

29.

счита, че прозрачността на алгоритмите и препоръчващите системи е необходима, за да се гарантира по-справедливо присъствие на европейските произведения на онлайн платформите и да се осигури реален избор за потребителите; приканва Комисията да направи оценка на ролята на услугите за стрийминг, по-специално с оглед на сближаването на онлайн медийната среда, и ако е необходимо, да предостави стимули за културното многообразие и откриваемостта на европейските произведения на такива услуги, които могат да бъдат насърчавани и чрез алгоритми;

30.

приветства забележимия напредък, постигнат през 2021 г., в разработването на глобално решение за ефективно данъчно облагане на цифровата икономика, по-специално равнището на споразуменията от юли 2021 г., основано на двустълбовия подход под приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР относно плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) (17); подчертава необходимостта от бързо прилагане на споразумението и подкрепа от всички засегнати държави; подчертава, че това споразумение трябва да бъде основано на разбирането, че взаимодействието с ползвателите и потребителите значително допринася за създаването на стойност в цифровите бизнес модели и поради това следва да бъде взето предвид при разпределянето на правата за данъчно облагане между различните държави; освен това счита, че тези нови източници на приходи следва също така да бъдат с подходящ обхват, за да се избягва двойното данъчно облагане, и да бъдат насочвани от държавите членки в подкрепа на техния аудио-визуален и издателски сектор, включително малките участници, които развиват дейност на местно равнище;

31.

отбелязва, че въпреки някои сходства, новинарският и аудио-визуалният сектор са изправени пред различни предизвикателства; поради това призовава Комисията да разработи всеобхватни стратегии за европейските новинарски медии и аудиовизуалния сектор, като ангажира заинтересованите страни за дейности с висока добавена стойност, в които ЕС е конкурентоспособен участник или има потенциал да бъде такъв, като например видеоигри и виртуална реалност, които ще осигуряват съобразени с нуждите мерки за подкрепа на новинарските медии и аудио-визуалния сектор; счита, че такава стратегия следва да бъде цялостна и да проучва всички налични възможности, включително данъчни стимули, търговска политика, програма за либерализация на медиите и повече отчетност и правила за онлайн платформи за създаване на регулаторни равни условия, които да позволяват на медиите да продължат да инвестират в новини и културно съдържание, като същевременно защитават европейските потребители еднакво онлайн и офлайн;

Към трансформация и насърчаване на европейския медиен и аудио-визуален сектор

32.

подчертава необходимостта от трансформация в новинарския сектор, включително чрез допълнителна подкрепа за обучението по журналистика, изграждане на индивидуални и колективни умения за иновации и сътрудничество, като по този начин се улеснява по-голямото разнообразие в медийните ръководни роли, цифровизацията на редакциите, внедряването на изкуствен интелект (ИИ), включително машинен превод и човешка адаптация, промени и подобрения в създаването и представянето на съдържание, както и по-добри модели за разпространение и абонамент, включително микроплащания; отбелязва, че това изисква допълнителни инвестиции и умения, които участниците в медийния сектор често не притежават, включително тези с малък пазарен дял; призовава Комисията и държавите членки да предоставят съобразена с нуждите подкрепа за цифровата трансформация на тези сектори, а именно чрез заделяне на средства в „Хоризонт Европа“;

33.

признава значението на независимата журналистика и нейния потенциал за растеж поради улеснените от технологична гледна точка по-ниски бариери за навлизане на пазара, по-специално възхода на новаторски решения за публикуване и плащане, които предоставят по-лесни начини за достигане до аудитория онлайн и монетизирано съдържание, което следва да спомага за подобряване на икономическото положение и условията на труд на тези независими професионалисти;

34.

призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за медийна и информационна грамотност; подчертава добавената стойност от включването на заинтересованите лица от медийния сектор в инициативи за медийна и информационна грамотност (MIL) (включително мониторинг и действия); счита, че организациите на гражданското общество играят ключова роля за стимулиране на медийната и информационна грамотност, и поради това изисква от Комисията и държавите членки да ги включат като заинтересовани страни в инициативи, посветени на насърчаването на журналистиката и медийната и информационна грамотност; подчертава необходимостта медийното образование да бъде насърчавано във формална, неофициална и неформална среда чрез подход за учене през целия живот с цел насърчаване на цифровите и медийните умения през целия живот и от ранна възраст; призовава по-специално Комисията да насърчава подкрепата за образователни програми и инициативи за медийна грамотност в университетите; приветства прилагането, в тясно сътрудничество с Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), на инструментариум за медийна грамотност и практическото прилагане на новите задължения за медийна грамотност, предвидени в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги;

35.

счита, че подкрепата за укрепването на независимите медии и на медийната и информационната грамотност следва също така да бъде неразделна част от външната политика на ЕС; подчертава, че за да се оказва принос за публичната дипломация на Съюза, да се насърчава използването на „мека сила“ и да се повишава геополитическата видимост, е необходима по-силна политическа, техническа и финансова подкрепа, по-специално в съседните на ЕС държави и регионите, обхванати от процеса на разширяване;

36.

счита, че за да се стимулира конкуренцията, ЕС трябва също така да насърчава създаването и растежа на стартиращи предприятия в областта на цифровите медии чрез по-лесен достъп до финансиране и благоприятна рамка за новаторство, която дава възможност за разрастване;

37.

приветства обявяването на публикувания всеки две години „Доклад за медийната индустрия“ с цел изследване на медийните тенденции; подчертава необходимостта да се разглежда езикът като единица за анализ, отвъд световните тенденции и националните пространства, като по този начин се дава възможност за мониторинг на тенденциите, които засягат по различен начин различни езикови пространства, включително както официалните езици на ЕС, така и регионалните и малцинствените езици;

38.

подчертава значението на териториалната изключителност и лицензионните права за оцеляването и ефикасното функциониране на аудио-визуалния сектор, не на последно място в името на културното многообразие; счита, че запазването на принципа на териториалност, който е един от крайъгълните камъни на европейската аудио-визуална индустрия, е от съществено значение; ето защо подчертава необходимостта от справяне с концентрацията на доминиращи оператори на пазара, която е пагубна за алтернативните или независими предложения; отбелязва, че собствеността на правата върху интелектуалната собственост често се притежава от автори, изпълнители и независими и интегрирани продуценти в Европа; насърчава действия, насочени към подкрепа на създателите на съдържание и към създаване на възможности и справедливи условия за тях, така че те да могат справедливо да се възползват от приходите от своите усилия, особено в цифровата среда;

39.

същевременно призовава за осезаемо разширяване на европейската публика чрез законно предоставяне на съдържание в целия ЕС, като същевременно се защитава принципът на свобода на договаряне и се използват съществуващите възможности, налични в целия ЕС, като например регламента относно преносимостта; подчертава необходимостта от увеличаване на предлагането на алтернативи за законен достъп до съдържание, за да се дава отпор на пиратството в целия ЕС и също така да се възнаграждават творците, и отбелязва факта, че постепенната цифровизация все повече размива националните граници; изразява загриженост във връзка с високата цена на някои правата за излъчване, което затруднява много по-малките участници да използват аудио-визуални произведения с въздействието, което има върху съдържанието, културното многообразие и конкуренцията; приветства започнатия от Комисията диалог със заинтересованите страни за по-широк достъп до аудио-визуално съдържание в целия ЕС и призовава Комисията да взема надлежно предвид резултатите от този диалог и да ги използва за проучване на алтернативни модели на финансиране при пълно зачитане на правилата за авторското право, териториалната изключителност и справедливото възнаграждение на носителите на права;

40.

счита, че следва да се дава по-голяма видимост на програми и инициативи на ЕС, насочени към насърчаване разпространението на висококачествени европейски произведения с международен потенциал в целия ЕС и извън Съюза; отново подчертава необходимостта от съобразена с нуждите подкрепа в това отношение; застъпва мнението, че целевите мерки за подпомагане на съвместни продукции, превод, субтитри и дублиране, предварителна продажба на бъдещи права за дистрибуция и съвместно разпространение биха могли да допринесат за увеличаване на наличността на разнообразно европейско аудио-визуално съдържание; приветства направените инвестиции за насърчаване на европейското производство и отбелязва с интерес няколко новаторски проекта, осъществявани във връзка с това от европейските обществени медийни организации; изразява своята непрекъсната подкрепа за наградата на публиката „Lux“ и неотдавнашното ѝ разширяване, така че да обхваща правото на глас на хората като инструмент за повишаване на осведомеността на европейската общественост относно многообразието на европейското кино и отново изтъква факта, че независимите киносалони и независимите филмови фестивали са от ключово значение за издръжливостта на сектора;

41.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създават инструменти и подкрепящи действия, които обръщат внимание на ниския аудио-визуален производствен капацитет на някои държави членки; Припомня приемането на преразгледаната версия на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и призовава по-специално държавите членки да прилагат правилно член 13, параграф 1 от нея, което ще гарантира, че доставчиците на медийни услуги, занимаващи се с аудио-визуални медийни услуги по заявка под тяхна юрисдикция, осигуряват поне 30 процента от европейските произведения в своите каталози; изисква от Комисията и ERGA да следят отблизо ефективното прилагане на тази мярка и да оценяват успеха на нейната цел;

42.

подчертава, че услугите за видео по заявка (VOD) и други нововъведения понастоящем са пълноценна част от аудио-визуалната медийна среда и че те създават както предизвикателства, така и възможности за съществуващите участници; отбелязва, че в много отношения е в ход необратима трансформация, включваща, наред с другото, създаването на нови пазари; насърчава установените в сектора участници да продължат да навлизат на нови пазари и да възприемат иновативни бизнес модели, така че да предлагат възможно най-добрите услуги на своята публика; счита, че въвеждането на многотериториални услуги за видео по заявка не следва да възпрепятства културното и езиковото многообразие на ЕС;

43.

подчертава възможностите, предлагани от големите доставчици на VOD услуги, на европейски аудио-визуални творци и продуценти; изразява загриженост обаче относно системата за договори за наемане и изкупуване, използвана от тези доставчици на услуги, които са склонни да изкупуват правата за интелектуална собственост върху произведение срещу еднократно плащане и по този начин да печелят от генерираните приходи чрез използването на тези произведения; признава, че лоялната пазарна конкуренция между телевизионни оператори и доставчици на VOD услуги (видео по заявка) е от първостепенно значение за бъдещото съществуване на секторите, както е потвърдено с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги; настоятелно призовава Комисията да проведе проучване относно въздействието на услугите за видео по заявка върху европейския филмов и аудио-визуален пазар, по-специално относно отношенията между различните участници във веригата за създаване на стойност, и да предприеме конкретни стъпки за предотвратяване на потенциално принудителни практики, които могат да пречат на творците да получават адекватно и пропорционално възнаграждение;

44.

подчертава централната роля, изиграна от медиите, за формиране на възприятията, идеите, нагласите и поведението на обществото; посочва липсата на многообразие в сектора и недостатъчния дял на жените на творчески и ръководни длъжности в рамките на отрасъла; подчертава значението на насърчаването на европейските медийни таланти, включително чрез разработване на нови менторски програми и кампании за многообразието както пред, така и зад камерата, за да се подобри представянето на жените и групите в неравностойно положение в обществото и да ги насърчи да обмислят кариера в медиите;

45.

подчертава значението на намаляването на въглеродния отпечатък на аудио-визуалния сектор, особено на етапа на производство, на който се дължат повечето емисии на CO2; отбелязва, че цифровите решения, като например виртуалните аудио-визуални производствени техники, могат да улеснят това намаляване; счита, че настоящата МФР предоставя уникална възможност за финансиране на проекти за „озеленяване“ и постигане на нулеви нетни емисии за сектора в рамките на настоящото десетилетие; призовава Комисията да проведе проучване на емисиите на CO2 по веригата на стойността и да предложи целеви мерки; приканва Комисията да спомага за ускоряването на това развитие и да подпомага обмена на най-добри практики, общи инструменти и доброволни стандарти, обхващащи цялата верига за създаване на стойност за намаляване на въглеродния отпечатък на аудио-визуалния сектор, за да се постигне целта на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.; поради това приветства намерението на Комисията да изготви ръководство за най-добри практики за „зелено“ производство и предоставяне на услуги; подчертава, че устойчивостта на околната среда може да бъде ключов фактор и актив при превръщането на индустрията в по-конкурентна и по-привлекателна за инвестиции;

46.

подчертава, че филмовата грамотност е особено важна за повишаване на осведомеността на по-младата публика за европейското културно многообразие и история и има огромен потенциал за създаване и повишаване на чувството за принадлежност и обща европейска идентичност; отбелязва, че европейските творци, продуценти, разпространители и киноразпространители играят важна роля; счита, че е необходимо да се разработи набор от инструменти за филмова грамотност; припомня спецификите на европейската кинематографична продукция и културното изключване в тази област, за да се запази качествената продукция на европейския континент; поради това изисква от държавите членки да обмислят въвеждането на филмова грамотност в училищните програми и на всички образователни равнища;

47.

счита, че повишеното финансиране за цифровизацията и насърчаването на наличността на европейското аудио-визуално и филмово наследство е необходимо, за да се съхрани и да стане то по-достъпно за по-широката публика; призовава Комисията да проучи възможностите за подкрепа за аудио-визуалното и филмовото наследство в рамките на програмата „Творческа Европа“, включително насърчаването и улесняването на обмена и изграждането на капацитет сред професионалистите в областта на реставрирането и съхранението на филми, като надлежно се вземат предвид независимите МСП, които чрез специфичния си бизнес модел играят ключова роля за опазването на богатото и разнообразно аудио-визуално наследство на Европа;

48.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят допълнително възстановяването и трансформацията на целия новинарски медиен и аудио-визуален сектор и да засилват тяхната издръжливост и пазарна конкурентоспособност, за да се справят със съществуващите и с бъдещите кризи възможно най-ефективно; подчертава необходимостта от насърчаване на полезни взаимодействия между различни схеми за финансиране от ЕС със специфични суми, предназначени за целия медиен и аудио-визуален сектор, като например програмата „Творческа Европа“, „Хоризонт Европа“, „InvestEU“ и „Цифрова Европа“;

o o

49.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70.

(2) ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.

(3) ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30.

(4) ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0320.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(7) Приети текстове, P9_TA(2020)0239.

(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0211.

(9) https://www.unic-cinemas.org/en/news/news-blog/detail/european-cinema-industry-sees-eur62-billion-box-office-drop-in-2020/

(10) Европейска аудио-визуална обсерватория, https://www.obs.coe.int/en/web/observatoire/home/-/asset_publisher/wy5m8bRgOygg/content/theatrical-gross-box-office-in-the-eu-and-the-uk-collapsed-by-70-4-in-2020

(11) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0784&from=EN

(12) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2021/690866/IPOL_BRI(2021)690866_EN.pdf

(13) Вж. стр. 50 от доклада „Мониторинг на медийния плурализъм в цифровата ера“, според който нито една държава членка не регистрира ниско ниво на риск в областта на пазарния плурализъм:

https://cadmus.eui.eu/bitstream/handle/1814/67828/MPM2020-PolicyReport.pdf?sequence=5&isAllowed=y

(14) ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 82.

(15) https://eic.ec.europa.eu/eic-funding-opportunities/european-innovation-ecosystems/calls-proposals/ufo-open-call-cascade_en

(16) https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/recommendation-protection-safety-and-empowerment-journalists

(17) https://www.oecd.org/tax/beps/about/#:~:text=The%20Inclusive%20Framework%20on%20BEPS%20allows%20interested%20countries%20and%20jurisdictions,implementation%20of%20the%20BEPS%20Package

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/82

P9_TA(2021)0429

Ефективност при използване на средствата от ЕС чрез фонд „Солидарност“ от страна на държавите членки в случай на природни бедствия

Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно ефективността при използване на средствата от ЕС чрез фонд „Солидарност“ от страна на държавите членки в случай на природни бедствия (2020/2127(INI))

(2022/C 184/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 175, член 310, параграф 5 и член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид членове 2, 3 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (1) („Регламентът за ФСЕС“) и неговите последващи изменения от 15 май 2014 г. и 30 март 2020 г.,

—	като взе предвид окончателния доклад на Комисията от 7 декември 2018 г. относно последващата оценка на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за периода 2002 — 2016 г.,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 15 май 2019 г. относно оценяването на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за периода 2002 — 2017 г. (SWD(2019)0186),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/461 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки и на държавите, водещи преговори за присъединяване към Съюза, които са сериозно засегнати от тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 май 2021 г. относно прегледа на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2016 г., озаглавена „Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: оценка“ (5),

—	като взе предвид Специален доклад № 3/2008 от 15 април 2008 г. на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: доколко работата на фонда е бърза, ефективна и гъвкава?“

—	като взе предвид Специален доклад № 24/2012 на ЕСП от 3 август 2013 г., озаглавен „Помощ от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за земетресението в Абруци през 2009 г. — полза и разходи за извършените дейности“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по бюджети,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0273/2021),

А.

като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (EUSF) беше създаден през 2002 г. в отговор на тежките наводнения в Централна Европа през лятото на 2002 г.; като има предвид, че той беше създаден с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки и страните кандидатки, засегнати от природни бедствия, като наводнения, земетресения или бури; като има предвид, че EUSF се превърна в един от основните инструменти на Съюза за възстановяване след бедствия, както и в конкретен израз на солидарност в Съюза;

Б.

отбелязва, че EUSF е една от най-конкретните прояви на солидарност на ЕС и че всички граждани на ЕС очакват тази солидарност да се прояви при природни бедствия или сериозни извънредни ситуации, свързани с общественото здраве; като има предвид, че в своята резолюция относно координираните действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея Парламентът посочи, че солидарността между държавите членки не е факултативна, а всъщност е основна ценност на Съюза, както е посочено в член 3 от ДЕС, и задължение, произтичащо, inter alia, от членове 2 и 21 от ДЕС; като има предвид, че в същата резолюция Парламентът призовава настоятелно Комисията да подсили всички компоненти на своите механизми за управление на кризи и реагиране при бедствия;

В.	като има предвид, че нормативната уредба на EUSF беше изменена през 2014 г. и 2020 г. в отражение на необходимостта от опростяване на процедурите и от разширяване на обхвата на фонда, така че да се включат извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, като например COVID-19;

Г.

като има предвид, че по линия на EUSF са изплатени общо 6,548 милиарда евро, средно 339,9 милиона евро годишно; като има предвид, че годишно изплащаните суми варират значително от година на година; като има предвид, че неизползваните през дадена година средства могат да бъдат пренесени за следващата година и че също така е възможно предварително да се използват средства, разпределени за следващата година, което предоставя необходимата гъвкавост при справянето с непредвидени бедствия;

Д.

като има предвид, че разходите по EUSF са се увеличили от средна стойност за петгодишен период от около 270 милиона евро за периода 2002 — 2015 г. до средна стойност за петгодишен период от 534 милиона евро за периода 2016 — 2020 г.; като има предвид, че това увеличение се дължи на комбинация от увеличаване на щетите и нарастване на сумата, изплащана за всяко евро от щетите; като има предвид, че това увеличение е и отражение на добавената стойност на фонда;

Е.	като има предвид, че поради изменението на климата сериозността и честотата на природните бедствия и на извънредните ситуации, свързани с общественото здраве, със сигурност ще нараснат още повече, което ще повиши и необходимостта от силен и добре прилаган механизъм за възстановяване след бедствия;

Ж.

като има предвид, че новата многогодишна финансова рамка (МФР) предвижда нов бюджетен пакет, наречен „резерв за солидарност и спешна помощ“ (SEAR), обединяващ EUSF и резерва за спешна помощ (EAR), който има за цел да се реагира, от една страна, на извънредни ситуации, предизвикани от тежки бедствия в държавите членки или в държави в процес на присъединяване (EUSF), и от друга страна — на специфични спешни нужди в Съюза или в трети държави, по-конкретно в случай на хуманитарни кризи (EAR);

З.	като има предвид, че някои региони са структурно уязвими по отношение на определени повтарящи се природни бедствия като наводнения, интензивна сеизмична активност или вулканична дейност или кризи, свързани с общественото здраве, и поради това за тях е необходим специален проактивен подход;

И.	като има предвид, че времето, необходимо за отпускане на пълния размер на безвъзмездните средства, може да бъде допълнително намалено, за да се отговори на неотложната необходимост от солидарност в Съюза;

подчертава факта, че между 2002 г. и 2020 г. EUSF мобилизира над 6,5 милиарда евро за намеса при 96 бедствия в 23 държави членки и една страна — кандидатка за присъединяване; отбелязва, че най-голям брой заявления са подадени за покриване на щети, причинени от наводнения, като повече от 60 % от бедствията, във връзка с които е предоставено подпомагане, попадат в тази категория; отбелязва също така, че земетресенията са събитията, предизвикали най-големи общи щети във финансово отношение, като на тях се дължат 48 % от подкрепата, предоставена по линия на EUSF;

отбелязва, че като част от координирания пакет на ЕС в отговор на пандемията от COVID-19 обхватът на EUSF беше разширен с Регламент (ЕС) 2020/461, който влезе в сила на 1 април 2020 г.; приветства факта, че кризите, свързани с общественото здраве, понастоящем попадат в обхвата на EUSF, което дава възможност за мобилизирането му, ако е необходимо, в подкрепа на най-тежко засегнатите държави членки и държави в процес на присъединяване; приветства факта, че в хода на това преразглеждане процентът на авансовите плащания за засегнатите държави беше увеличен от 10 % от очаквания размер на помощта (ограничен до максимум 30 милиона евро) на 25 % (ограничен до максимум 100 милиона евро); насърчава държавите членки да се възползват от тази възможност в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи;

отбелязва, че през март 2021 г. Комисията предложи пакет от почти 400 милиона евро по линия на EUSF за 17 държави членки и 3държави в процес на присъединяване с цел борба с извънредната здравна ситуация, свързана с COVID-19; отбелязва, че финансирането ще покрие част от публичните разходи, използвани за финансиране на медицинско оборудване и лични предпазни средства, спешна подкрепа за населението и мерки за превенция, наблюдение и контрол на разпространението на болести;

подчертава, че въпреки тежестта на кризата, предизвикана от COVID-19, EUSF трябва да продължи да предоставя подкрепа на държавите, възстановяващи се от природни бедствия; подчертава, че изменението на климата е безспорна реалност и че поради това е от съществено значение да се предприемат действия също така и в средносрочен и дългосрочен план; продължава да изразява загриженост по въпроса дали е достатъчно наличното финансиране по EUSF, особено предвид разширяването на неговия обхват и сливането с EAR в МФР за периода 2021 —2027 г.; отбелязва, че максималният таван на Резерва за солидарност и спешна помощ (РССП) е 1,2 милиарда евро;

изразява съжаление, че поради бюджетни ограничения държавите, които кандидатстват за подкрепа в резултат на пандемията от COVID-19 през 2020 г., ще получат под 50 % от потенциалния размер на помощта; продължава да изразява загриженост относно наличните ресурси за EUSF за периода 2021 — 2027 г., особено с оглед на по-широкия му обхват; поради това счита, че е необходимо да се следи дали общата сума на финансирането и механизмите за отпускане на средства за SEAR оказват въздействие върху ефективността на EUSF предвид разширяването на неговия обхват и броя и мащаба на бедствията;

приветства факта, че реформата от 2014 г. изясни критериите за допустимост за регионални бедствия и че това увеличи техния процент на одобрение от 31 % на 85 %; признава, че това беше важна стъпка към повишаване на предвидимостта на процеса на кандидатстване и ефективността на EUSF; посочва, че е важно също така да се вземе предвид приблизителната оценка във финансово отношение на екологичните щети, причинени от бедствието;

припомня, че следва да се обърне специално внимание на най-отдалечените региони, засегнати от трудни климатични условия, които сериозно възпрепятстват тяхното развитие; счита, че поради това е от решаващо значение да се приемат специфични мерки за най-отдалечените региони и за всички райони, които са особено изложени на риск от природни бедствия, например острови, планински региони и слабо населени региони;

подчертава необходимостта от предоставяне на финансова помощ чрез EUSF на регионите и районите, които са особено засегнати от природни бедствия в Съюза; счита, че предоставяната от фонда финансова помощ трябва да бъде справедливо разпределена между най-засегнатите региони и райони на държавите членки;

подчертава голямата добавена стойност на фонда за подкрепата на мерките и усилията за възстановяване при извънредни ситуации и за облекчаване на финансовата тежест за националните, регионалните и местните органи, макар да трябва да се извършат подобрения по отношение на бързината, съгласуваността, ефикасността и популяризирането на интервенциите;

10.

подчертава важната роля на превенцията и управлението на риска от бедствия в ЕС; приканва Комисията да улесни изготвянето на координиран план за точна и бърза оценка на щетите; призовава всяка държава бенефициент да опише подробно в своите доклади за изпълнението превантивните мерки, които е предприела или планира да предприеме, включително как ще използва структурните фондове на Съюза, за да ограничи бъдещите щети и да избегне, доколкото е възможно, повтарянето на подобни природни бедствия; подчертава, че бъдещите предизвикателства, свързани с изменението на климата или с извънредни ситуации в областта на общественото здраве, изискват преди всичко превантивна политика; отбелязва, че фонд „Солидарност“ на ЕС има за цел възстановяване от щетите; поради това припомня необходимостта от ефективни полезни взаимодействия с други политики и програми на Съюза, по-специално с фондовете на политиката на сближаване, с Механизма за гражданска защита на Съюза, с Европейския зелен пакт и с политиките и програмите на Съюза, които подпомагат предотвратяването на бедствия и управлението на риска; призовава да се извърши преразглеждане на EUSF, за да се гарантира интегрирането в него на принципа „да изграждаме отново, но по-добре“;

11.

припомня, че зачитането на принципите на правовата държава и защитата на финансовите интереси на Съюза са важни; поради това счита, че Комисията, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и когато е приложимо — Европейската прокуратура, следва да могат да контролират изпълнението на EUSF в рамките на своите правомощия и в съответствие със своите прерогативи;

12.

подчертава необходимостта от практическа подкрепа от страна на Комисията за държавите членки, по-специално за оценка на щетите, и насърчава Комисията да гарантира разпространението на добри практики по отношение на управлението и използването на институционалните структури за координация при бедствия; подчертава, че в случаи на тежки земетресения или сериозни наводнения смекчаването на последиците може да отнеме повече време, отколкото при други природни бедствия; счита, че това следва да бъде отразено във всяко бъдещо преразглеждане на EUSF, по-специално по отношение на предоставянето на достатъчното време за усвояване, надхвърлящо настоящите крайни срокове за кандидатстване;

Качество на заявленията

13.

отбелязва със съжаление, че качеството на заявленията за финансиране варира и че това може да удължи процеса на мобилизиране на средствата; отбелязва, че оценката на щетите често е най-трудният компонент в това отношение поради проблемите със събирането на данни, припокриването и дублирането, както и разработването на обобщени данни в съответствие с изискванията на Комисията; призовава Комисията да въведе възможно най-прости и ясни изисквания, като същевременно запази необходимото ниво на подробност; призовава Комисията да разработи общ инструмент или система за укрепване на капацитета на бенефициентите да следват стандартизирани подходи за количествено определяне на данните за загубите от бедствия и системи за събиране на данни за загубите, като по този начин да се намали административната тежест и се опрости във възможно в най-голяма степен процедурата за кандидатстване;

14.

подчертава важната роля на местните органи, и по-специално общините, неправителствените организации (НПО) и гражданското общество, за предоставянето на полеви данни на националните органи; във връзка с това подчертава, че ефективното сътрудничество с местните органи и НПО може също така да подобри качеството на заявленията; призовава държавите членки да разработят ефективни механизми за координация с цел пълноценно използване на данните, предоставени от НПО;

15.

подчертава, че събирането на данни за заявления за средства от EUSF във връзка с кризи, свързани с общественото здраве, е новост за държавите и следователно може да се окаже особено сериозно предизвикателство; призовава Комисията да обърне специално внимание на този въпрос и да подкрепя държавите по всички възможни начини, включително чрез предоставяне на техническа подкрепа;

16.

изразява съжаление, че понастоящем регламентът за EUSF не дава възможност за подаване на заявления за помощ на трансгранична основа, въпреки че някои особено уязвими спрямо природни бедствия райони, като например планинските, често са трансгранични;

Своевременна намеса

17.

отбелязва, че съгласно член 1 от Регламент за EUSF фондът беше създаден, за да се даде възможност на Съюза „да реагира по бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации“; отбелязва, че в своя Специален доклад № 3/2008 ЕСП заключава, че EUSF не реагира бързо при извънредни ситуации, тъй като времето между бедствието и плащането обикновено е около една година; отбелязва, че този срок беше съкратен съвсем слабо след реформата на EUSF от 2014 г., както се подчертава в оценката на EUSF от 2018 г.; продължава да изразява загриженост във връзка с бъдещата продължителност на процедурата съгласно договореностите по новата МФР, която включва бюджета на EUSF в рамките на SEAR;

18.

припомня, че е от съществено значение помощта и средствата да бъдат изпращани възможно най-бързо, лесно и гъвкаво на засегнатите региони; припомня в този смисъл значението на полезните взаимодействия между Механизма за гражданска защита на Съюза, компонента за адаптиране към изменението на климата на Европейския фонд за регионално развитие и програмите за териториално сътрудничество и фонд „Солидарност“ на ЕС; подчертава, че тези взаимодействия са от съществено значение, за да се гарантира всеобхватна и бърза реакция при извънредна ситуация, като същевременно се осигурява силен пакет за устойчивост;

19.

изразява загриженост, че въпреки увеличената стойност на авансовото плащане от 10 % на 25 % от очакваната финансова вноска, средното времетраене за извършване на авансовите плащания все още е много дълго (около пет месеца);

20.

приканва отново Комисията да разгледа по-активни решения, и по-специално да продължи да работи по насоките за опростеното ползване на EUSF, за да се улеснят действията на националните, регионалните и местните органи, както и да продължи работата си за опростяване и ускоряване на процедурата за кандидатстване за държавите членки, например като обърне специално внимание на опростяването на заявленията за задействане на EUSF в няколко региона в контекста на трансгранични бедствия, за да се гарантира по-бърза реакция на зачестяващите големи и регионални природни бедствия и на сериозните извънредни ситуации в областта на общественото здраве; настоятелно призовава Комисията да създаде механизъм, чрез който да се предоставя финансова подкрепа на държава членка в извънредна ситуация, независимо дали годишният бюджет на фонд „Солидарност“ на ЕС е бил изразходван;

21.

отбелязва със съжаление, че преводът на документи или други специфични технически проблеми могат да доведат до значителни забавяния на различните етапи от интервенциите по EUSF; призовава Комисията да осигури необходимите средства за по-бърза обработка на езиковия превод на документите, представени от засегнатата от бедствието държава, и по този начин да предотврати всякакво забавяне на интервенциите по EUSF;

22.

отбелязва със загриженост, че продължителността на периода между бедствието и пълното изплащане на помощта, както се докладва от Комисията в нейните годишни доклади относно EUSF, продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред фонда; подчертава, че това е особено важно в настоящата ситуация, тъй като пандемията от COVID-19 и изменението на климата вероятно ще доведат до значително нарастване на броя на заявленията, което би могло да доведе до допълнителни забавяния; отбелязва становището на Комисията, че възможностите за ускоряване на процеса на вземане на решения за мобилизиране на EUSF са напълно оползотворени чрез промените, въведени при преразглеждането на фонда през 2014 г., и че възможностите за по-нататъшно ускоряване на мобилизирането на средства от EUSF са ограничени; припомня, че бързата реакция при извънредни ситуации може да бъде от решаващо значение за гарантиране на ефективното функциониране на EUSF; подчертава, че това е от особено значение в регионите с ограничени алтернативни източници на финансиране; призовава Комисията да изчерпи всички възможни начини за ускоряване на мобилизирането на EUSF в рамките на новата МФР, особено по отношение на по-слабо развитите райони;

Констатации от оценката

23.

отбелязва със съжаление констатацията от оценката, че докладите за изпълнението, предоставени от държавите получатели, се различават значително по отношение на дължината, съдържанието и степента на подробност на данните; отбелязва със загриженост, че поради това разнообразие не е възможно да се извършат систематични и сравнителни анализи на постиженията или да се сравнят планираните с действителните резултати; отбелязва освен това, че анализираните конкретни случаи разкриха чести разлики между допусканията относно приоритетите за подкрепа от EUSF в споразумението за изпълнение и това, което всъщност е било необходимо на място; изразява загриженост, че тази липса на информация и съпоставими данни възпрепятства ефективния мониторинг на изпълнението на EUSF от страна на Комисията и потенциално застрашава ефективното и ефикасното използване на фонда, което има отрицателно въздействие върху насърчаването на териториалното, икономическото и социалното сближаване в ЕС;

24.

отбелязва доказателствата от проучванията на конкретни случаи в доклада за външна оценка, че изпълнението на пълния процес на възлагане на обществени поръчки в рамките на ограниченото време, налично в ситуация на криза, е било проблемно за някои държави бенефициенти; предупреждава, че обществените поръчки при извънредни ситуации са област, особено чувствителна по отношение на измами, корупция и нередности, поради което подчертава колко са важни ефективните системи за контрол и процедури за докладване; подчертава, че е важно да се гарантира, че процедурите за възлагане на обществени поръчки се следват от държавите членки при реакция в кризисни ситуации; подчертава, че всякакви дерогации от това правило трябва да гарантират съответствието на процедурите за възлагане на обществени поръчки с принципите на добро финансово управление и защита на финансовите интереси на Съюза, включително на регионално и на местно равнище;

25.

отбелязва, че задействането на EUSF е резултат от настъпването на бедствие и поради това разпределението на средствата не съответства на териториалните квоти; въпреки това изразява изненада от констатацията в оценката, че разпределените средства са концентрирани в малък брой получатели, като 77 % от средствата се разпределят между четирите най-големи държави членки; подчертава необходимостта от основана на потребностите солидарност, като се вземе предвид способността на държавите получатели да се справят с бедствие;

26.

отбелязва, че EUSF се изпълнява от определените органи в държавите бенефициенти съгласно принципа на споделено управление; отбелязва, че във връзка с това правомощията на Комисията да влияе върху подбора на проекти, които получават финансиране, са ограничени; припомня на Комисията резолюцията на Парламента от 1 декември 2016 г., в която Парламентът подчертава колко е важно да се определи дали субсидиите по EUSF са били използвани в съответствие с принципите на доброто финансово управление и призовава Комисията и държавите членки да подобрят прозрачността и да гарантират публичен достъп до информация по време на целия процес на мобилизиране на помощта; призовава Комисията да обърне специално внимание на случаите на потенциална злоупотреба със средства от EUSF при споделено управление и да въведе мерки за подобряване на прозрачността, както и да извършва мониторинг и да предотвратява такива потенциални злоупотреби;

27.

отбелязва със съжаление закъснялото приключване на някои интервенции; изразява загриженост поради факта, че в някои случаи националните органи са имали нужда от дълги срокове, за да предоставят отговори на одитни въпроси, или не са отговорили на многократни искания за одитна информация; признава значението на своевременното приключване; призовава Комисията да докладва на Парламента за приключването;

28.

отбелязва, че годишните доклади на EUSF обхващат периода 2008 — 2018 г. и се публикуват нередовно; отбелязва освен това, че все още не е публикуван годишен доклад за 2019 г. и 2020 г.; припомня на Комисията задължението ѝ да докладва ежегодно преди 1 юли относно дейността на EUSF през предходната година; призовава ЕСП да информира Парламента за всички свързани с изпълнението на EUSF констатации в рамките на годишната декларация за достоверност;

29.

настоява ролята на бюджетния орган да бъде напълно запазена; отбелязва, че съгласно новата МФР бюджетните кредити за EUSF се вписват в общия бюджет и се предоставят чрез трансфери; подчертава необходимостта от навременна информация относно тези трансфери и независимо от новата процедура Комисията да предоставя същата информация, както при предходната МФР; изразява съжаление също така във връзка с липсата на подробна обща информация относно заявленията за подпомагане от EUSF, което възпрепятства контрола, и настоява Комисията да предостави „цялата налична информация“ в съответствие с член 4 от Регламента за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз;

30.

приканва ЕСП да извърши нов одит на EUSF с цел евентуална преоценка на инструментите и евентуално на бюджета, за да се гарантира наличието на достатъчен и функционален бюджет за ефективно справяне с големи и регионални природни бедствия, както и със сериозни извънредни ситуации в областта на общественото здраве;

31.

припомня целта на EUSF да се демонстрира и укрепва солидарността; подчертава, че тази цел може да бъде постигната само ако гражданите са запознати с интервенциите по EUSF; подчертава, че във връзка с това е важно да се подобри публичността; призовава държавите членки да споделят най-добри практики за повишаване на видимостта на EUSF; насърчава държавите членки да включат описание на комуникационните и популяризиращите дейности, предприети за операциите по EUSF, в своите доклади за изпълнението, за да предоставят пълен и систематичен преглед на медийното отразяване;

32.

изразява съжаление относно липсата на видимост на EUSF, което означава, че ролята на Съюза невинаги е ясно демонстрирана; изразява съжаление, че Регламентът за EUSF не съдържа нито задължение за популяризиране на подкрепата от фонда, нито изискване за докладване по този въпрос; подчертава, че държавите членки са разработили добри практики за комуникация относно подкрепата от EUSF, например използването на знамена и на логото на Съюза; призовава държавите членки да популяризират финансовата помощ от EUSF и да сигнализират за дейностите и услугите, които вече са финансирани или ще бъдат финансирани от фонда; изразява очакване, че бъдещото преразглеждане на Регламента за EUSF ще включва задължение за популяризиране и съобщаване на подкрепата от фонда, например чрез националните медии и други организации, за да се гарантира, че гражданите са информирани;

33.

припомня, че плащанията по EUSF покриват единствено възстановяването на предишното състояние на инфраструктурата в областта на енергетиката, водния сектор и отпадъчните води, телекомуникациите, транспорта, здравеопазването и образованието, но не и допълнителни разходи, произтичащи от възстановяването на такива инфраструктури по такъв начин, че да станат по-устойчиви на бедствия и на изменението на климата, както се препоръчва в Европейския зелен пакт, тъй като тези допълнителни разходи трябва да бъдат финансирани от държавата бенефициент със собствени ресурси и от други фондове на Съюза, например Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд; призовава за по-високо равнище на полезни взаимодействия между инструментите на политиката на сближаване и фонд „Солидарност“ на ЕС;

34.

призовава Комисията да определи регионите, които са по-податливи на специфични или повтарящи се природни бедствия, и да предложи план за действие за намаляване на риска и целенасочени изпреварващи действия; освен това призовава Комисията да предложи преразглеждане на фонд „Солидарност“ на ЕС, за да се създаде по-целенасочен, ефективен и навременен механизъм за бързо реагиране в райони и региони, предразположени към специфични или повтарящи се природни бедствия;

o o

35.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

(2) ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 9.

(3) Приети текстове, P9_TA(2021)0220.

(4) ОВ C 316, 6.8.2021 г., стр. 2.

(5) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 140.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/88

P9_TA(2021)0430

Положението на хората на изкуството и възстановяването на сектора на културата в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно положението на хората на изкуството и възстановяването на сектора на културата в ЕС (2020/2261(INI))

(2022/C 184/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Преамбюла и членове 2, 3 и 4 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид членове 6 и 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално член 19 от него,

—	като взе предвид препоръката на ЮНЕСКО относно статута на хората на изкуството,

—	като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата“ (COM(2018)0268),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Нова европейска програма за култура“ (COM(2018)0267),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 15 ноември 2018 г. относно работния план за културата за периода 2019 — 2022 г. (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно културното възстановяване на Европа (4),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (5),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010oг. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021 — 2027 г.) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1295/2013 (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (8),

—	като взе предвид заключенията на германското председателство на Съвета от 20 ноември 2020 г. относно равенството между половете в областта на културата,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2021 г. относно възстановяването, издръжливостта и устойчивостта на секторите на културата и творчеството,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—	като взе предвид доклада на работната група от експерти от държавите членки за отворения метод на координация (ОМК) от 22 март 2018 г. относно ролята на публичните политики за развитието на предприемаческия и иновационния потенциал на секторите на културата и творчеството,

—

като взе предвид проучването, озаглавено „The Situation of Artists and Cultural Workers and the post-COVID-19 Cultural Recovery in the European Union — Background Analysis“ (Положението на хората на изкуството и културните дейци и възстановяването на културата след COVID-19 в Европейския съюз — контекстуален анализ), публикувано от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на 1 февруари 2021 г. (9),

—

като взе предвид прегледа, озаглавен „The Situation of Artists and Cultural Workers and the post-COVID-19 Cultural Recovery in the European Union: Policy Recommendations“ (Положението на хората на изкуството и културните дейци и възстановяването на културата след COVID-19 в Европейския съюз: политически препоръки), публикувано от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на 4 май 2021 г. (10),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0283/2021),

А.

като има предвид, че в своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на хората на изкуството Парламентът вече изрично призова държавите членки да разработят или приложат правна и институционална рамка за творческата дейност чрез приемането или прилагането на редица последователни и всеобхватни мерки по отношение на договорите, социалното осигуряване, здравното осигуряване, прякото и непрякото данъчно облагане и спазването на европейските правила;

Б.

като има предвид, че в своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно културното възстановяване на Европа Парламентът отново подчерта необходимостта от подобряване на условията на труд на работниците в секторите на културата и творчеството и настоятелно призова Комисията да създаде европейска рамка за условията на труд в културните и творческите сектори и индустрии (КТСИ);

В.	като има предвид, че културата има вътрешно присъща стойност като израз на хуманност, демокрация и граждански ангажимент, които могат да бъдат от ключово значение за постигането на напредък в областта на устойчивото развитие;

Г.

като има предвид, че културата и свободата на изкуствата допринасят значително за динамиката на обществото и дават възможност на всички сегменти на обществото да изразяват своята идентичност, като допринасят за социалното сближаване и междукултурния диалог и проправят път към един все по-близък Европейски съюз, както и като играят решаваща роля за насърчаване на цифровия и зеления преход;

Д.

като има предвид, че културата, изкуствата, културното наследство и културното многообразие са изключително ценни за европейското общество от културна, образователна, демократична, екологична, социална и икономическа гледна точка и от гледна точка на правата на човека и следва да бъдат насърчавани и подкрепяни; като има предвид, че КТСИ на Европа допринасят значително за общата европейска идентичност и нашите ценности, за нашето психично здраве и икономическо благосъстояние и в дългосрочен план за създаването на европейска публична сфера;

Е.	като има предвид, че европейските КТСИ представляват между 4 и 7 % от БВП на ЕС и 8,7 милиона работни места в ЕС;

Ж.

като има предвид, че досега Съюзът е имал само ограничена компетентност в областта на културата; като има предвид, че Парламентът трябваше да се бори ожесточено за постигане на значително увеличение на бюджета за програмата „Творческа Европа“; като има предвид, че „Творческа Европа“ е единствената програма на Съюза, посветена на културата; като има предвид, че финансирането на тази програма все още далеч не отговаря на нуждите на нашите европейски творци и на КТСИ като цяло;

З.

като има предвид, че КТСИ се състоят главно от микро-, малки и средни организации и предприятия с ограничен достъп до финансовите пазари, както и самостоятелно заети творци, културни дейци, специалисти на свободна практика и предприемачи, които е по-вероятно да работят на непълно работно време и които често разчитат на нередовни и смесени доходи от различни източници;

И.

като има предвид, че равнищата на самостоятелна заетост са по-високи (33 %) в КТСИ, отколкото в заетостта за икономиката (14 %) като цяло, и като има предвид, че е по-вероятно работещите в областта на културата и изкуството да работят на непълно работно време, което води до предизвикателства при достъпа до мерки за подкрепа и до защитни мрежи и намалява цялостната устойчивост на самостоятелно заетите лица в КТСИ;

Й.	като има предвид, че в някои държави членки някои специалисти в областта на културата и творчеството изобщо нямат правен статут;

К.

като има предвид, че ограничителните мерки, предприети в отговор на пандемията от COVID-19, сериозно подкопаха крехката културна и творческа екосистема, като по този начин застрашиха културното и художественото творчество и изява и отслабиха приноса на изкуствата и културата за нашето благоденствие, културно многообразие, демокрация и др.; като има предвид, че КТСИ претърпяха загуби на оборот от над 30 % през 2020 г. — обща загуба в размер на 199 милиарда евро — като секторите на музиката и сценичните изкуства претърпяха загуби съответно от 75 % и 90 % (11);

Л.

като има предвид, че културата е екосистема, която не само генерира висока икономическа стойност (представляваща 4,4 % от БВП на ЕС по отношение на общия оборот и осигуряваща заетост на около 7,6 милиона души), но също така има значително социално въздействие, като допринася за демократични, устойчиви, свободни, справедливи и приобщаващи общества и като отразява и укрепва нашето европейско многообразие, ценности, история и свободи;

М.

като има предвид, че убедително е доказано, че културното съдържание, разпространявано по време на ограничителните мерки във връзка с COVID-19, е подобрило значително психичното състояние на европейските граждани и е предотвратило влошаването на проблемите, свързани с психичното здраве, причинени от продължителната изолация;

Н.	като има предвид, че традиционната култура и творците трябва да бъдат подкрепяни с цел опазване на културното наследство;

О.

като има предвид, че развитието на една многоизмерна европейска рамка за условията на труд в КТСИ ще изисква координация с политиките на ЕС в областта на заетостта, конкуренцията, вътрешния пазар, социалната политика, основните права и равенството, авторското право и финансирането за културата, както и постоянно наблюдение на напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на подобряването на условията на труд в КТСИ и споделянето на най-добри практики между тях, при пълно зачитане на областите на компетентност на Европейския съюз и неговите държави членки;

П.

като има предвид, че не е постигнат голям напредък от призива на Парламента за подобряване на положението на хората на изкуството в неговите резолюции от юни 2007 г., ноември 2016 г. и септември 2020 г. досега и че повечето от исканията в тях остават в сила, особено с оглед на големите различия между схемите за подкрепа на творците и специалистите в областта на културата в различните държави членки и факта, че положението на хората на изкуството се влоши и следователно повечето от исканията на Парламента станаха неотложни;

Р.

като има предвид, че кризата с COVID-19 разкри съществуващите още отпреди уязвимости на КТСИ, характеризиращи се с непостоянство, разнородност и нестабилност, крехкия поминък на хората на изкуството и културните дейци, както и ограничените бюджети на много културни институции и недостатъчното публично финансиране, и постави хората на изкуството и специалистите и работещите в областта на културата и творчеството в още по-несигурни ситуации, тъй като загубата на доходи на работещите на свободна практика и работниците с нестандартни форми на заетост, които съставляват по-голямата част от КТСИ, често се изостряше от слабите или липсващи национални схеми за социална сигурност и специални мерки за подкрепа;

С.

като има предвид, че продължаващото въздействие на пандемията направи невъзможно за по-голямата част от творците и работещите в областта на културата и творчеството да извършват своите дейности и да запазят работата си, като същевременно създаде несигурност относно бъдещите перспективи, които биха могли да накарат специалистите да напуснат сектора, което ще има дълготраен ефект върху състава и разнообразието на европейските КТСИ като цяло и ще обезкуражи младите хора, както и хората, произхождащи от маргинализирани групи, да работят в тези сектори и ще намали съзидателността на европейското общество и икономиката на ЕС като цяло;

Т.

като има предвид, че много от държавите членки въведоха съществени извънредни мерки, за да помогнат на КТСИ да оцелеят по време на кризата; като има предвид обаче, че тази подкрепа се различава значително в отделните държави членки, невинаги е била подходяща за всички КТСИ и понякога е била предоставена със закъснения, които застрашават части от КТСИ; като има предвид, че подкрепата не беше на разположение за няколко категории работещи в областта на културата, творци и професии в областта на културното посредничество поради специфичния им трудов статус и като такава не беше достатъчна, за да се гарантират устойчиви условия на труд; като има предвид, че късната и понякога недостатъчна публична подкрепа накара сектора да разчита на себе си за подкрепа, като подчерта необходимостта от функциониращи механизми за подкрепа, за да се гарантират социалните права на хората на изкуството и специалистите в областта на културата и да се защити многообразието от форми на културно изразяване;

У.

като има предвид, че трансграничната мобилност продължава да бъде съществен елемент от професионалното развитие на хората на изкуството и културните дейци; като има предвид обаче, че повечето от настоящите инструменти за финансиране в подкрепа на мобилността не стимулират в достатъчна степен екологично и социално устойчивата мобилност и възпрепятстват равновесието между професионалния и личния живот на хората на изкуството и специалистите в областта на културата;

Ф.

като има предвид, че работният план на Съвета за културата за периода 2019 — 2022 г. отдава приоритет на създаването на екосистема, подкрепяща хората на изкуството и специалистите в областта на културата и творчеството, и признава необходимостта от съвместни действия в тази област; като има предвид, че съществува спешна необходимост от такива съвместни действия;

Х.

като има предвид, че в ЕС съществуват едновременно няколко определения за хора на изкуството и културни дейци, което затруднява потенциалното хармонизиране; като има предвид, че много работещи в КТСИ, включително, но не само, писатели, преводачи на литературни произведения, продуценти и техници, страдат от несигурност поради липсата на последователно определение на техния статус;

Ц.

като има предвид, че няколко държави членки са въвели специфично законодателство, което предоставя специален статут на хората на изкуството, за да им се гарантира достъп до социални обезщетения; като има предвид обаче, че това законодателство се различава значително в отделните държави членки, което възпрепятства взаимното признаване на статута на хората на изкуството и работещите в областта на културата и творчеството и трансграничното сътрудничество и мобилност, като по този начин създава пречки за културното и художественото творчество, изразяване и свободно движение и в крайна сметка за европейското културно многообразие и социална устойчивост;

Ч.

като има предвид, че финансовата подкрепа за КТСИ варира значително в отделните държави членки по отношение на размера на бюджета, водещите приоритети и ценности, което допринася за по-нататъшни различия по отношение на устойчивостта на кариерите на работещите в областта на културата и възпрепятства приобщаването, устойчивостта и равновесието на трансграничното сътрудничество и мобилност;

Ш.

като има предвид, че хората на изкуството и работещите в областта на културата и творчеството обикновено участват в нетипични модели на работа поради естеството на самия сектор и често са подложени на несигурни условия на труд, които възпрепятстват достъпа им до пълна социална закрила и ги изключват от плащанията за пенсии, здравеопазване и безработица;

Щ.

като има предвид, че възнагражденията на хората на изкуството и на работещите в областта на културата и творчеството често са нестабилни и несигурни, идват от различни източници, като договори, авторски и лицензионни възнаграждения, безвъзмездни средства и субсидии, което прави доходите им много непредвидими, оставя ги в несигурно положение и намалява тяхната устойчивост;

АА.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 и мерките за изолация силно ограничиха възможните източници на приходи за по-голямата част от хората на изкуството, изпълнителите и културните дейци; като има предвид, че текущите приходи от авторски и сродни права бяха един от малкото оставащи източници на приходи; като има предвид, че в много държави членки тези права не се спазват подобаващо от платформите за разпространение, които упражняват натиск върху носителите на права да се откажат от правата си, понякога безсрочно, като част от договорите си, като по този начин сериозно ограничават способността им да се издържат от своята работа;

АБ.	като има предвид, че авторите, изпълнителите и всички културни творци следва да имат достъп до гарантирани минимални стандарти на социална сигурност, включително трудово и здравно осигуряване и пенсионни фондове, така че да могат да се съсредоточат изцяло върху артистичния процес и творчеството си;

АВ.

като има предвид, че липсата на колективно договаряне за самостоятелно заетите хора на изкуството и работещите в областта на културата и творчеството и пречките пред тях допълнително подкопават тяхната позиция на пазара на труда и водят до липса на адекватна социална закрила и до дълготрайно отрицателно влияние върху тяхната позиция и сигурност; като има предвид, че колективното управление на авторските права представлява основен източник на доходи за по-голямата част от творците и хората на изкуството в Европа, като гарантира тяхното непрекъснато възнаграждение, и следва също така да ги защитава от нелоялни практики на големи и доминиращи медии и дружества за платформи за стрийминг;

АГ.

като има предвид, че трансграничната мобилност е съществена част от работата на хората на изкуството, авторите, изпълнителите и всички културни творци и работещите в областта на културата, но често е възпрепятствана от бюрократични процедури, липса на ясна информация и многобройни административни правила и изисквания в държавите членки, по-специално по отношение на социалната закрила и данъчното облагане, както и сложните и скъпи процедури за специфичните транспортни нужди на крехко художествено оборудване; като има предвид, че тези пречки пред трансграничната културна мобилност подкопават принципа на свободно движение;

АД.

като има предвид, че публичните безвъзмездни средства се считат за най-жизненоважната и най-ефективната форма на финансова подкрепа за КТСИ, но често са недостатъчни, прекалено бюрократични и твърде трудни за достъп или недостъпни, особено за маргинализираните групи, и понякога са пристрастни в резултат на политическо влияние, което обезкуражава по-специално начинаещите хора на изкуството и творците да кандидатстват за тях; като има предвид освен това, че липсата на всеобхватна европейска стратегия за финансиране за сектора от страна на Комисията, различните източници в рамките на многогодишната финансова рамка и тяхната липса на интегриране също възпрепятстват достъпа до публични безвъзмездни средства;

АЕ.	като има предвид, че работещите на свободна практика страдат от най-висока степен на несигурност по отношение на достъпа както до социални схеми, така и до национални и европейски безвъзмездни средства, фондове и други възможности за финансиране;

АЖ.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчерта зависимостта на хората на изкуството от публична и частна краткосрочна финансова подкрепа и средносрочна подкрепа, основана на проекти, и като има предвид, че това разкри общите структурни трудности в сектора;

АЗ.

като има предвид, че достъпът до финансиране остава основното предизвикателство, особено за по-малките участници в КТСИ, включително за отделните хора на изкуството, кооперациите на творци и работещите в областта на културата и творчеството, които често не отговарят на условията за отпускане на заеми и банкови гаранции, което увеличава значението на достъпа до и наличието на публични и частни безвъзмездни средства; отново подчертава значението на подкрепата за всички сектори на културата, включително професиите в областта на културното посредничество, които играят жизненоважна роля като свързващо звено между обществеността и художественото произведение или наследството, като по този начин се гарантира достъпът до културата и нейното разпространение сред широката публика;

АИ.

като има предвид, че много частни инвеститори и публични финансиращи организации намалиха или напълно оттеглиха финансовата си подкрепа за културни проекти, особено за такива с трансгранично измерение, по време на кризата; като има предвид, че това подчертава значението на надеждното и постоянно публично финансиране;

АЙ.	като има предвид, че образованието и културата са от ключово значение за изграждането на приобщаващи и сплотени общества за всички, за насърчаване на интеграцията и за поддържане на европейската конкурентоспособност;

АК.	като има предвид, че услугите за стрийминг, базирани извън ЕС, увеличиха инвестициите си в инфраструктурите на КТСИ на държавите членки с цел създаване на допълнително съдържание, предназначено за онлайн разпространение;

АЛ.

като има предвид, че хората на изкуството често са обект на расизъм, ксенофобия, дискриминация и изключване въз основа на тяхната възприемана идентичност в резултат на структурен и институционален расизъм и символизъм, които водят до напрежение в отношенията и сътрудничеството със съответните институции, както и до възпрепятстване на тяхната творческа свобода;

АМ.	като има предвид, че хората на изкуството с увреждания са изключени от политиката и финансирането в КТСИ поради липса на внимание, например по отношение на ограничената мобилност или предизвикателствата, породени от бюрократичните процедури за финансиране;

АН.

като има предвид, че въпреки че участието на жените в КТСИ е високо, все още има голяма дискриминация, основана на пола, както и липса на достъп, разлика в заплащането на жените и мъжете и пречки пред представителството и видимостта; като има предвид, че жените рядко заемат ключови творчески роли или позиции, свързани с вземането на решения, в културните институции; като има предвид, че жените творци често са заглушени и са обект на непропорционални критики в резултат на работата си, а жените и творците ЛГБТИК+ е по-вероятно да бъдат обект на нападения или да бъдат подложени на ограничения;

АО.

като има предвид, че хората на изкуството и специалистите в областта на културата от малцинствени групи, включително жените, младите хора, представителите на расови, етнически и географски малцинства, хората с уязвим социално-икономически произход, хората с увреждания и ЛГБТИК+ лицата, имат по-ограничен достъп до художествени и културни кариери и по-малко възможности за развитие на дългосрочни кариери в сектора; като има предвид, че въздействието на пандемията от COVID-19 беше особено силно върху жените и изостри вече съществуващите пречки по отношение на достъпа, равното заплащане, представителството и видимостта в КТСИ, с които се сблъскват тези групи;

АП.

като има предвид, че свободата на изразяване и свободата на изкуствата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, понастоящем са застрашени в няколко държави членки в резултат на държавна намеса и политически мотивирани ограничения и понякога са възпрепятствани от използването на законодателството за борба с тероризма или твърденията, че художествените произведения обиждат религиозни чувства или национални символи или се считат за обидни или неподходящи, което води и до случаи на самоцензуриране;

АР.

като има предвид състоянието на националните програми за помощ по време на кризата, и по-специално че помощта за работещите в КТСИ, които не попадат в обхвата на националните определения за хора на изкуството, включително, но не само, лицата на свободна практика като писатели и автори, беше и продължава да бъде фрагментирана;

АС.

като има предвид, че с оглед на последиците от пандемията цяло едно поколение млади творци и културни дейци ще срещнат трудности да намерят работа в областта на културата или да се запишат във висше художествено образование в резултат на стесняването на възможностите; като има предвид, че за хората на изкуството има по-голяма вероятност да бъдат безработни, да приемат неплатен труд и да бъдат подложени на експлоататорски условия на труд, като неплатени заплати и несигурни договори;

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да признаят вътрешно присъщата стойност на културата, както и основната роля на културата за обществото, неговия напредък и нашето благосъстояние, икономиката и приобщаването, и да превърнат това признание в подходяща и непрекъсната финансова и структурна подкрепа;

изразява съжаление относно факта, че културната дейност често се счита за несъществена; припомня, че културата играе съществена роля в нашето общество, още повече по време на криза, и поради това призовава за повторно отваряне на всички културни пространства във възможно най-кратък срок; признава, че за да може културният и творческият сектор да оцелеят при настоящите предизвикателства, е от основно значение не само да се осигури незабавна подкрепа и да се въведат всички необходими спешни мерки, но също така и да се помисли за организирано възобновяване на този жизненоважен сектор, като се предоставя структурна подкрепа не само чрез програми за иновации и бюджетни ресурси, но също така и чрез възможности за обучение в тази област за по-младото поколение;

призовава Комисията да доразвие и консолидира рамката на промишлената политика за екосистемата на КТСИ в последователна, конкурентоспособна и дългосрочна стратегия, за да се повиши тяхната конкурентоспособност, стратегическата им стойност за европейската икономика и европейския начин на живот и да им се даде възможност да реализират своя потенциал по отношение на създаването на работни места и растеж; подчертава потенциала на КТСИ по отношение на заетостта на младите хора и реиндустриализацията, и по-специално нарастващите възможности за младите хора в КТСИ, създадени от цифровата среда;

призовава Комисията и държавите членки да включат КТСИ във всички инструменти за финансова подкрепа, като например InvestEU и NextGenerationEU; подчертава значението на насочването на тези ресурси въз основа на особеностите на различните сектори и измеренията на потенциалните бенефициери, за да се гарантират съвместими решения, които не създават допълнителни неравенства в рамките на ЕС;

призовава държавите членки и Комисията да признаят европейската добавена стойност на трансграничното сътрудничество и да премахнат всички пречки пред устойчивата и приобщаваща трансгранична мобилност в рамките на ЕС и с държавите извън ЕС за хората на изкуството и специалистите в областта на културата;

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и предоставят на авторите, изпълнителите и другите творчески специалисти и работещите в КТСИ ясна информация и насоки относно възможностите за мобилност и да прегледат и, при необходимост, да преразгледат административните изисквания във всички държави членки, включително относно визите, данъчното облагане, социалната сигурност и достъпа до обучение и признаването на образователните степени в областта на изкуството, включително професионалното образование и обучение и академичните квалификации, с оглед на опростяването и уеднаквяването на достъпа до всички гореспоменати, както и относно програмите и фондовете на Съюза, които могат да служат на техните нужди, като например „Творческа Европа“, включително онези, които не са пряко или специално насочени към КТСИ; призовава за създаването на специални програми, посветени на мобилността на младите творци и новатори, с цел насърчаване на обмена и иновациите в областта на културата и творчеството;

приветства създаването на информационни пунктове относно мобилността, които да предоставят съдействие на хората на изкуството и специалистите в областта на културата и да подкрепят устойчивата мобилност; призовава всички държави членки да създадат поне един такъв информационен пункт относно мобилността, който да предлага безплатна и съобразена с конкретните нужди подкрепа на хората на изкуството и работещите в областта на културата и творчеството; препоръчва на Комисията да предоставя последователна и по-изчерпателна информация, съобразена с нуждите на трансграничните културни дейци, както и на авторите, изпълнителите и творците, относно мобилността чрез инициативи като актуализирани набори от инструменти и наръчници;

призовава Комисията да предостави ясна информация на хората на изкуството по въпросите на мобилността, свързани с отношенията между ЕС и Обединеното кралство;

осъжда факта, че повечето държави членки не приложиха Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право в цифровия единен пазар навреме преди крайния срок 7 юни 2021 г.; изразява съжаление относно факта, че Комисията публикува насоките едва три дни преди крайния срок за прилагане; счита, че това показва необходимостта от регламент, който покрива и процедурни въпроси;

10.

насърчава държавите членки да разрешат на специалистите в областта на културата и творчеството да приспадат стопанските разходи във връзка с тяхната художествена дейност от данъците си, както и разходите във връзка с оборудване или обучение (повишаване на квалификацията и преквалификация);

11.

подчертава необходимостта от подробни, групирани по полов признак, съпоставими данни и статистика относно заетостта и доходите в областта на културата в КТСИ;

12.

насърчава по-голямото взаимодействие между културния и образователния сектори и насърчаването на по-голямо участие на училищата и институциите в областта на изкуствата и културата в дейностите по „Еразъм+“, както и в други действия по програми на ЕС, както за учащи се, така и за преподаватели; призовава държавите членки изцяло да включат и насърчат достъпа до образование в областта на изкуствата, професионално и образователно обучение и академични квалификации като част от цялостен подход за възстановяването на КТСИ и на обществото като цяло; отбелязва значението на предоставянето на достъп до учене през целия живот, повишаване на квалификацията, преквалификация и обучение, наред с другото, чрез програми за наставничество, както и разработването на материали за обучение за целия ЕС за прехода от образование към заетост в областта на културата и творчеството;

13.

призовава държавите членки да транспонират Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право в цифровия единен пазар със силен акцент върху закрилата на културните и творческите произведения и на онези, които ги създават, и по-специално да гарантират справедливо, подходящо и пропорционално възнаграждение за авторите и изпълнителите; призовава Комисията да следи отблизо ефективното прилагане на тези ключови принципи;

14.

изтъква значението на териториалните лицензи в бизнес модела на мнозинството от предприятията в областта на КТСИ; припомня средносрочния преглед на Комисията на необоснования Регламент относно блокирането на географски принцип; изтъква необходимостта, преди да бъдат разгледани евентуални последващи мерки, да бъдат взети предвид гласовете на носителите на права във всяко обсъждане на защитено с авторско право съдържание; припомня, че приходите от авторското право представляват ядрото не само на справедливото възнаграждение на хората на изкуството и творците, но също така и на многобройни малки участници в КТСИ; припомня, че всяка драстична промяна в тази област би могла да доведе до драматични последици за много от тях;

15.

изразява съжаление относно факта, че транспонирането на директиви (ЕС) 2019/790 и (ЕС) 2019/789 (12) на национално равнище е донякъде забавено, като само няколко държави членки са се възползвали от предоставената от член 18 възможност за прилагане на механизми за подходящо възнаграждение; настоятелно призовава държавите членки да превърнат член 18 от Директива (ЕС) 2019/790 в ефективни механизми за възнаграждение;

16.

призовава Комисията да насърчава колективното управление на правата при прилагането на наскоро приетите директиви относно авторското право, както и в предстоящите си инициативи за гарантиране на справедливо възнаграждение на творците и широк достъп на обществеността до културните и творческите произведения;

17.

настоятелно призовава Комисията да прилага ефективно инициативи за равенство между половете, приобщаване и интеграция в културната и аудио-визуалната сфера чрез програмата „Творческа Европа“ и да наблюдава резултатите от тях;

18.

приканва Комисията да направи оценка на въздействието на платформите за стрийминг на музика в Европа, за да се гарантира прозрачност на техните алгоритми за препоръки, тъй като те до голяма степен определят какво съдържание слушат и виждат техните потребители в плейлистите и потребителските интерфейси на услугите, и да обмисли въвеждането на позитивни задължения за насърчаване на културното многообразие и откриваемостта на европейските произведения в техните услуги;

19.

решително осъжда стереотипите, сексизма и сексуалния тормоз в КТСИ;

20.

приветства инициативите на някои държави членки за насърчаване на равенството между половете в процеса на подбор за висши длъжности в публични културни институции;

21.

признава решаващата роля на културата и изкуствата за насърчаването на културното многообразие и поощряването на приобщаващи общества и в борбата срещу всички форми на дискриминация;

22.

подчертава, че настоящата пандемия подчерта значението на цифровата сфера и засили зависимостта на хората на изкуството и потребителите от доминиращите цифрови платформи; във връзка с това подчертава необходимостта от повече прозрачност; припомня, че за някои хора на изкуството и творци, които бяха зависими основно от публични събития, тази промяна в икономическата парадигма представлява предизвикателство по отношение на стабилността на приходите; изразява загриженост относно факта, че в този нов бизнес модел много хора на изкуството и творци не могат да постигнат същия размер приходи, тъй като практиката на доминиращите или големите платформи за стрийминг да налагат клаузи за изкупуване лишава авторите от техните лицензионни възнаграждения и възпрепятства адекватното и пропорционално възнаграждение за творците; поради това изисква от Комисията да направи оценка на положението и да предприеме мерки, за да гарантира, че приходите се разпределят надлежно и справедливо между всички творци, хора на изкуството и носители на права;

23.

приветства първоначалната оценка на въздействието на Комисията и неотдавнашната обществена консултация относно колективното договаряне за самостоятелно заетите лица, в която се разглежда възможността за премахване на пречките пред колективното договаряне за самостоятелно заетите лица и лицата на свободна практика, свързани с правото в областта на конкуренцията; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да възприеме възможно най-широк подход, за да се гарантира достъп до колективно договаряне за всички индивидуални самостоятелно заети лица, включително хората на изкуството и културните дейци; приканва Комисията да направи допълнителна оценка на настоящите правила за държавната помощ и тяхното прилагане по отношение на КТСИ, както и на възможните нужди от адаптиране; призовава държавите членки да признаят правото на сдружаване на всички работещи в КТСИ и да насърчават колективното договаряне;

24.

отбелязва, че нетипичната заетост (договорите за работа на непълно работно време и срочните договори, временната заетост и икономически зависимата самостоятелна заетост) е често срещана практика в сектора на медиите и културата, което често води до несигурни условия на труд за творците и специалистите в областта на културата; подчертава неотложната необходимост от подобряване на условията на труд в КТСИ; насърчава държавите членки да използват сближаването във възходяща посока, за да установят минимални стандарти за хората на изкуството и специалистите в областта на културата по отношение на условията на труд, справедливото възнаграждение и социалната сигурност, като същевременно признаят специфичните характеристики на КТСИ, като например сезонната работа и това, че творчеството не може да бъде монетизирано;

25.

призовава Комисията да предложи европейски статут на хората на изкуството, като определи обща рамка за условията на труд и общи за всички държави от ЕС минимални стандарти, при пълно зачитане на отговорностите на държавите членки и на ЕС по отношение на пазара на труда и културната политика чрез приемането или прилагането на редица последователни и всеобхватни насоки по отношение, наред с другото, на договорите, средствата за колективно представителство и управление, социалната сигурност, здравното осигуряване и осигуряването срещу безработица, пенсионните схеми, прякото и непрякото данъчно облагане, нетарифните бариери и информационните асиметрии; във връзка с това приветства предстоящите разисквания в рамките на отворения метод на координация между държавите членки относно статуса на хората на изкуството като първа стъпка; призовава за създаването на работна група в рамките на отворения метод на координация, за да се улесни обменът на най-добри практики между държавите членки, както и да се улесни наблюдението на напредъка по отношение на подобряването на условията на труд за хората на изкуството;

26.

призовава Комисията да картографира съществуващите определения за хора на изкуството и културни дейци във всички държави членки с цел да се развие общо разбиране, което да бъде отразено в изготвянето на политиките на ЕС и в статистиката в областта на културата; отбелязва, че това определение следва да отчита ориентирания към процеса характер на културната дейност и да признава интензивността на труда на различните етапи от творческия процес; счита, че това определение следва също така да бъде приведено в съответствие с Препоръката на ЮНЕСКО от 1980 г. относно статута на хората на изкуството;

27.

призовава за по-голяма трансгранична преносимост и признаване на културните и творческите умения, квалификации и дипломи, за да се улесни мобилността на хората, работещи в КТСИ;

28.

призовава държавите членки и Комисията да подкрепят програмите и инициативите за професионално обучение за кариерното развитие на всички автори, изпълнители и културни творци, и по-специално да ги подкрепят при придобиването на цифрови, предприемачески и други умения, за да се възползват от цифровите възможности за насърчаване на тяхната работа и за сътрудничество с други творци;

29.

настоятелно призовава всички държави членки да изпълнят отговорността и задължението си да поощряват и защитават творческата свобода, за да подкрепят основното право на свобода на изразяване и да гарантират, че гражданите на ЕС могат свободно да се радват на творчески произведения и да участват в културата, и настоятелно призовава Комисията да налага санкции на онези държави членки, които не изпълняват задълженията си; приканва Комисията да извърши допълнителни изследвания по темата и да изготви пътна карта за постигане на по-добра защита на свободата на художественото изразяване в Европа; призовава държавите членки съвместно да установят структуриран диалог между хората на изкуството, правните експерти и съответните заинтересовани страни с цел определяне на общи стандарти за свободата на художественото изразяване и разработване и прилагане на съответните насоки;

30.

приветства неотдавнашните заключения на Съвета относно възстановяването, издръжливостта и устойчивостта на КТСИ, по-специално по отношение на призива за справедлив и устойчив пазар на труда и социална закрила за дейците в КТСИ, както и необходимостта от осигуряване на доходи на хората на изкуството; призовава държавите членки да работят за бързото прилагане на тези заключения;

31.

призовава държавите членки да гарантират пълен достъп до социална закрила за хората на изкуството и културните дейци, независимо от техния трудов статус, включително достъп до обезщетения за безработица, здравеопазване и пенсии; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да предприемат конкретни мерки за различните категории творчески професии, за да се справят с нестабилните доходи, неплатения труд и несигурността на работното място и да гарантират минимален стандарт за техните доходи;

32.

призовава държавите членки да вземат надлежно предвид уникалното положение на хората на изкуството от маргинализирани групи при разработването на всички съответни политики, програми за финансиране и дейности и да премахнат всички пречки пред постигането на равенство между половете в сектора, по-специално чрез въвеждане на мерки, които да дават възможност за равен достъп, участие и представителство на всички културни дейци и хора на изкуството;

33.

призовава държавите членки да увеличат подкрепата си за КТСИ чрез засилване на публичните инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в КТСИ, както и публично-частните партньорства; призовава държавите членки да гарантират по-лесен достъп до финансиране за хората на изкуството и всички културни творци;

34.

призовава държавите членки да диверсифицират източниците на подкрепа за КТСИ и да гарантират, че не се прилагат финансови съкращения или намаляване на съществуващите средства, тъй като секторът все още се бори с последиците от последната серия от съкращения;

35.

призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до публични безвъзмездни средства и заеми чрез намаляване на административната тежест на всички етапи от процеса на кандидатстване и докладване и да гарантират прозрачност; подчертава необходимостта от насърчаване на полезните взаимодействия между всички съответни схеми на ЕС за финансиране със специфични суми, предназначени за културния и творческия сектори, като например „Хоризонт Европа“, „Творческа Европа“, InvestEU и „Цифрова Европа“, фондовете на политиката на сближаване и Механизма за възстановяване и устойчивост, които да бъдат използвани, за да се предостави по-добра подкрепа на хората на изкуството и работещите в областта на културата и да се осигурят нови, достъпни и, когато е възможно, редовни потоци на финансиране;

36.

подчертава, че е важно подходяща част от мерките за икономическо възстановяване да се насочва към КТСИ; отново призовава Комисията и държавите членки да включат културата в националните планове за възстановяване и устойчивост и да заделят поне 2 % от бюджетния пакет за Механизма за възстановяване и устойчивост за културата с конкретни и приобщаващи мерки, които са достъпни за всички, така че никой да не бъде пренебрегнат; изразява тревога, че в някои държави членки представените планове изглежда предвиждат по-нисък процент или изобщо не разполагат със специално финансиране за тези сектори; призовава Комисията да публикува данни относно сумите и предназначението на средствата, заделени в плановете, за да се гарантира прозрачност и да се улесни демократичният контрол;

37.

отново подчертава значението на подкрепата за всички сектори на културата, включително професиите в областта на културното посредничество, които играят жизненоважна роля като свързващо звено между обществеността и художественото произведение или наследството, като по този начин се гарантира достъпът до културата и нейното разпространение сред широката публика;

38.

подчертава, че КТСИ са първите засегнати от пандемията сектори, бяха най-тежко засегнати и са последните, които ще се възстановят, докато, предвид ограниченията по отношение на капацитета на културните прояви и обекти, възстановяването на КТСИ се очаква да бъде още по-бавно; подчертава, че възстановяването на КТСИ трябва да върви ръка за ръка с прехода към устойчивост на сектора; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят краткосрочното възстановяване на цялата културна екосистема и да подобрят устойчивостта, конкурентоспособността и иновациите на КТСИ в дългосрочен план, както и да укрепят тези сектори чрез предоставяне на справедлива и структурирана подкрепа на всички, особено на най-уязвимите участници, и да насърчат възможностите за заетост на хората на изкуството, авторите, изпълнителите, културните дейци и специалистите в областта на културното посредничество, като подкрепят сътрудничеството в различните дисциплинарни области, както и като осигуряват всеобхватен мониторинг на социално-икономическото положение в КТСИ с помощта на Европейската рамка за условията на труд, с цел справяне с всякакви големи кризи възможно най-ефективно в бъдеще и съпътстване на техния цифров и екологичен преход;

39.

подчертава, че всяко действие, предприето с цел подпомагане на КТСИ в тяхното възстановяване, следва не само да бъде насочено към икономическо възстановяване, но и да се използва за подобряване на условията на труд на хората на изкуството и културните дейци, за повишаване на квалификацията и преквалификация на тези работници, за да могат да участват в цифровата ера и цифровия свят, както и за инвестиции в зелената иновационна сила на КТСИ, които са двигател на устойчивостта, както и пионери във възприемането и способстването на революционните технологии, необходими за справяне с изменението на климата; подчертава предизвикателствата, наложени от цифровизацията на КТСИ, и следователно необходимостта от постоянно преосмисляне и промяна на бизнес моделите с цел разработване на пазарно ориентирани решения, основани на големи информационни масиви, изчисления в облак, ИКТ, изкуствен интелект и силната роля на интернет платформите; подчертава значението за европейските носители на права от КТСИ на достъпа до и прозрачността на данните за публиката и системите за препоръки на съдържание; поради това подчертава значението на гарантираното финансиране за цифровизацията, съхранението и онлайн достъпността на културно и творческо съдържание и на нашето европейско културно наследство;

40.

призовава Комисията и държавите членки да събират и споделят надеждни данни относно най-добрите практики и методи за разпределяне на помощта за КТСИ; призовава освен това за обмен на най-добри практики относно най-ефективните начини за разпределяне на средствата за възстановяване в краткосрочен и средносрочен план, за да се гарантира максимално покритие на КТСИ, така че нито един човек на изкуството или културен деец да не бъде пренебрегнат;

41.

подчертава значението на възнаграждението за авторите и изпълнителите онлайн и офлайн, по-специално чрез насърчаването на колективното договаряне;

42.

призовава Комисията да осъществява непрекъснат мониторинг на КТСИ чрез редовни проучвания относно положението на хората на изкуството, за да разполага с точни, надеждни, актуализирани и специфични за сектора данни на европейско равнище с цел разработване на солидни политики, както и подобряване на картографирането на КТСИ и осигуряване на по-добра подготвеност в случай на бъдещи кризи;

43.

приветства факта, че по време на кризата много културни екосистеми на работници и организации се адаптираха към новите формати на цифрово разпространение, като възприеха иновативни начини за достигане до своята публика; посочва, че независимо от това цифровото участие не следва да замества личното културно преживяване;

44.

насърчава популяризирането на използването на нови технологии, като изкуствения интелект, така че хората на изкуството да могат да изследват нови начини за създаване и разпространение на своята работа и да се възползват в по-голяма степен от възможностите, които предлага цифровата среда;

45.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 460, 21.12.2018 г., стр. 12.

(2) ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 28.

(3) ОВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.

(4) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 152.

(5) ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.

(6) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

(7) ОВ L 189, 28.5.2021 г., стр. 34.

(8) ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30.

(9) Проучване — „The Situation of Artists and Cultural Workers and the post-COVID-19 Cultural Recovery in the European Union — Background Analysis“ (Положението на хората на изкуството и културните дейци и възстановяването на културата след COVID-19 в Европейския съюз — контекстуален анализ), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б — Структурни политики и политика на сближаване, 1 февруари 2021 г.

(10) Преглед — „The Situation of Artists and Cultural Workers and the post-COVID-19 Cultural Recovery in the European Union: Policy Recommendations“ (Положението на хората на изкуството и културните дейци и възстановяването на културата след COVID-19 в Европейския съюз: политически препоръки), Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б — Структурни политики и политика на сближаване, 4 май 2021 г.

(11) Ernst & Young, „Rebuilding Europe: The cultural and creative economy before and after the COVID-19 crisis“, (Възстановяване на Европа: икономиката на културата и творчеството преди и след кризата с COVID-19), януари 2021 г.

(12) Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 82).

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/99

P9_TA(2021)0435

Прозрачност на ЕС при разработването, закупуването и разпространението на ваксини срещу COVID-19

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно прозрачността на ЕС при разработването, закупуването и разпределението на ваксини срещу COVID-19 (2021/2678(RSP))

(2022/C 184/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и членове 4, 6, 9, 15, параграф 3, и 169, параграф 1, от него,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 3 и 35 от нея,

—	като взе предвид Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г., и по-специално член 11 от нея,

—	като взе предвид член 31 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация (СТО),

—	като взе предвид резолюцията, приета на пленарното заседание на 72-рата Световна здравна асамблея на 28 май 2019 г., озаглавена „Подобряване на прозрачността на пазарите на лекарства, ваксини и други здравни продукти“,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2),

—	като взе предвид Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО на Съвета (4),

—	като взе предвид своите резолюции относно борбата с пандемията от COVID-19, и по-специално своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за ваксините срещу COVID-19“ (COM(2020)0245),

—	като взе предвид решението на Комисията от 18 юни 2020 г. за одобряване на споразумението с държавите членки относно снабдяването с ваксини срещу COVID-19 от името на държавите членки и свързаните с това процедури, включително приложението към него (C(2020)4192),

—	като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и по-специално неговите решения по дела C-183/95 и C-221/10, (6)

—	като взе предвид поредицата от проверки и инициативи на Европейския омбудсман, които разглеждат прозрачността на отговора на администрацията на ЕС във връзка с COVID-19, (7)

—	като взе предвид Резолюция 2361 (2021 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 27 януари 2021 г., озаглавена „Covid-19 vaccines: ethical, legal and practical considerations“ (Ваксини срещу COVID-19: етични, правни и практически съображения), (8)

—	като взе предвид Конвенцията от Овиедо за правата на човека и биомедицината и протоколите към нея (9),

—	като взе предвид въпроса до Комисията относно прозрачността на ЕС при разработването, закупуването и разпределението на ваксини срещу COVID-19 (O-000046/2021 — B9-0033/2021),

—	като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.	като има предвид получените в комисията по петиции №№ 1477/2020, 0062/2021 и 0066/2021, в които се изразява загриженост относно липсата на прозрачност в ЕС относно разработването, закупуването и разпределението на ваксини срещу COVID-19;

Б.

като има предвид, че в получените петиции се отправя искане за своевременно публикуване на пълните подробности относно договорите за ваксини срещу COVID-19, сключени между Комисията, държавите членки и фармацевтичната промишленост, както и на данните от клиничните изпитвания на равнище пациенти, както и за временно преустановяване на патентното право, за да се даде възможност за бърз, справедлив и всеобщ достъп до ваксини във всички части на света;

В.

като има предвид, че пълната прозрачност по отношение на всички подробности във връзка с научните изследвания и разработването, закупуването и разпределението на ваксини срещу COVID-19 е основната предпоставка за повишаване на доверието на гражданите във ваксините и начина, по който институциите са изразходвали огромни суми публични средства; като има предвид, че всяка липса на прозрачност в рамките на най-тежката криза в областта на общественото здраве в съвременната история представлява нарушение на правото на гражданите на информация и може да доведе до несигурност, разпространение на дезинформация и повишен риск от колебания относно ваксинацията и така да подкопае бързите и ефективни действия срещу пандемията; като има предвид, че прозрачността е основен стълб за успеха на стратегията на ЕС за ваксините срещу COVID-19;

Г.

като има предвид, че Европейската агенция по лекарствата (EMA) прилага извънредни мерки за постигане на максимална прозрачност на регулаторните си дейности по отношение на леченията и ваксините срещу COVID-19, които са одобрени или са в процес на оценяване, включително като публикува докладите от клиничните изследвания, представени на EMA в заявленията за разрешаване за употреба; като има предвид, че мерките, прилагани от EMA, имат за цел да отговорят на големия интерес към информация относно научните изследвания в световен мащаб в областта на лекарствата, свързани с COVID-19, и да подкрепят тези изследвания;

Д.	като има предвид, че през първите две тримесечия на 2021 г. фармацевтичните дружества не изпълняваха своите ангажименти за доставка на ваксини, което доведе до значителни забавяния в процеса на ваксинация в държавите членки и така изложи общественото здраве на сериозна заплаха;

Е.	като има предвид, че прозрачността при закупуването и разпределението на ваксините срещу COVID-19 е в основата на сътрудничеството в областта на ваксините в Европа;

Ж.

като има предвид, че над 200 000 граждани вече са подкрепили Европейската гражданска инициатива „Без печалба от пандемията“, в която се изисква „данните за производствените разходи, публичния принос и ефективността и безопасността на ваксините и лекарствата да бъдат публични, а договорите между публичните органи и фармацевтичните дружества да бъдат публично оповестявани“;

З.	като има предвид, че справянето с пандемията от COVID-19 е проверка на доверието за всички държави членки и институции на ЕС и ще определи отговора при евентуални бъдещи извънредни ситуации в областта на общественото здраве;

И.

като има предвид, че Комисията и държавите членки са длъжни да работят възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите по време на преговорите по договорите за ваксини срещу COVID-19 с фармацевтични дружества; като има предвид, че Комисията отказва да разкрие имената на експертите или дори седемте държави членки, представени в съвместния екип за преговори; като има предвид, че демократичната отчетност е предпоставка за ефективността и доверието в стратегията на ЕС за ваксините в усилията за ваксиниране в световен мащаб;

Й.	като има предвид, че обществото е изложено на дезинформация и като има предвид, че често се предоставя противоречива и подвеждаща информация относно закупуването и разпределението на ваксините срещу COVID-19;

К.	като има предвид, че Комисията и държавите членки са публикували само редактирани версии на предварителните споразумения за закупуване и на споразуменията за закупуване, като основна информация е заличена или липсва, което доведе до ненужна липса на прозрачност и доверие в обществото;

Л.

като има предвид, че европейските граждани имат право да получават истинска и вярна информация относно управлението на пандемията и относно борбата срещу COVID-19 от европейските институции и други официални източници; като има предвид, че всички европейски органи са задължени да предоставят тази информация;

М.	като има предвид, че ЕС е финансирал голяма част от научните изследвания и разработването на ваксините, е улеснил работата на фармацевтичните дружества с предварителни, намаляващи риска инвестиции, е предоставил разрешение под условие и е закупил ваксини с публични средства;

Н.	като има предвид, че Съдът на Европейския съюз признава общия принцип, че защитата на общественото здраве безспорно трябва да има предимство пред икономическите съображения;

О.

като има предвид, че Комисията трябва адекватно и ефикасно да информира Парламента относно всички аспекти на отражението върху бюджета на научните изследвания, разработването, преговорите, разпределението и прилагането на ваксини срещу COVID-19 в Европейския съюз, така че Парламентът да може да изпълнява в пълна степен задължението си да упражнява контрол върху изпълнението на бюджета на ЕС;

П.

като има предвид, че по-голямата част от фармацевтичните дружества, участващи в стратегията на ЕС за ваксините срещу COVID-19, на този етап не са предоставили данни от клинични изпитвания на равнище пациенти, и като има предвид, че тези данни няма да бъдат публикувани до периода между средата на 2022 г. и края на 2023 г.;

Р.

като има предвид, че след шестмесечно проучване (10) на работата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) по време на кризата с COVID-19 Европейският омбудсман установи пропуски в практиките за прозрачност на ECDC, включително в данните, на които се основават неговите оценки на риска и взаимодействия с международни партньори, като СЗО и Китайския център за профилактика и контрол върху заболяванията; като има предвид, че омбудсманът направи редица предложения за създаване на възможности за по-голям обществен контрол и за повече разбиране сред обществото на работата на ECDC по отношение на ваксините срещу COVID-19;

С.	като има предвид, че поверителността на цените при закупуване на лекарствени продукти е практика, която може да доведе до фрагментиране на вътрешния пазар на равнището на държавите членки;

Т.

като има предвид, че ускоряването на темпа на ваксинация срещу COVID-19 в световен мащаб следва да се счита за приоритет на общественото здраве; като има предвид, че настоящият ѝ темп е недостатъчен за предотвратяването на влошаване на пандемията, дължащо се на по-заразни варианти на COVID-19 и появата на нови и още по-опасни такива, които може да са в състояние да заобиколят имунната защита, осигурявана от съществуващите ваксини срещу COVID-19;

посочва значението на съвместния, бърз и ефективен отговор на пандемията от COVID-19 като Европейски съюз и като част от световната общност и признава особената отговорност на Европейския съюз за гарантирането на справедлив и всеобщ достъп до ваксини срещу COVID-19;

изразява дълбоката си загриженост относно липсата на прозрачност от страна на Комисията и държавите членки при разработването, закупуването и разпределението на ваксини срещу COVID-19, особено в контекста на повтарящи се нарушения на подписаните договори;

подчертава ограниченията, на които Парламентът е подложен като съзаконодател, поради непрозрачността на стратегията за ваксините, приета от Комисията, които попречиха на Парламента да упражнява ефективен контрол върху процеса на закупуване и разпределение на ваксини, лишавайки го от възможността да упражнява контрол върху правилното прилагане на бюджета на Съюза;

подчертава необходимостта от засилване на диалога с гражданите с цел по-добро разбиране на техните реални опасения и съмнения относно ваксинацията; призовава Комисията да подобри комуникацията си с обществеността относно стратегията на ЕС за ваксините срещу COVID-19, като я направи ясна, прозрачна и стриктна, за да се зачете правото на гражданите на ЕС на достъп до информация, пряко свързана с тяхното здраве, включително за критериите, по които се подбират някои ваксини спрямо други;

призовава Комисията да направи законодателно предложение относно съвместното възлагане в бъдеще на обществени поръчки за ваксини с ясни разпоредби относно прозрачността и разпределението на компетентностите между участниците в институционалната рамка на ЕС и държавите членки, както и относно бъдещите терапии срещу COVID-19 и лечения с „лекарства сираци“ в рамките на фармацевтичната стратегия за Европа; призовава Комисията да преразгледа условията на споразуменията за поверителност на цените, за да се преодолее настоящата разпокъсаност на европейския вътрешен пазар;

призовава Комисията да оповести имената на членовете на екипите, участващи в договарянето на предварителни споразумения за закупуване с фармацевтични дружества за закупуването на ваксини срещу COVID-19; изисква от Комисията да изясни критериите си за избор на членовете на преговарящия екип;

настоятелно призовава Комисията да включи контактната група за COVID-19 между Комисията и Парламента, обявена от председателя на Комисията през февруари 2021 г. (11), в процеса на вземане на решения за одобряване на бъдещи договори, за да се гарантира по-голяма прозрачност в процеса на преговори; изисква на тази група всяка седмица да се предоставя актуализирана информация, включително подробно проучване на производството на ваксини, вноса, износа и прогноза за дозите;

призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност като публикува нередактираните версии на предварителните споразумения за закупуване и на споразумението за закупуване, без по-нататъшно забавяне и по-специално да оповести следните подробности: сумата на публичните инвестиции за разработването на ваксините; авансовите плащания и плащанията след доставката от Комисията за всеки разработчик на ваксини, с подробности за разпределението на тези средства между разработването и производството на ваксини; подробности за поделянето на разходите между публичните и частните инвеститори в научноизследователската и развойната дейност и производството на ваксини; броя на дозите, дадени за всяка страна и броя на дозите, които трябва да бъдат доставени по тримесечие; цени за доза; броя и местоположението на наличните производствени обекти; подробности за споразуменията за очаквани по-нататъшни покупки; отговорността и режимите на обезщетение за всяка потенциална вреда, която може да бъде причинена от ваксините; санкциите в случай на нарушение на договора или забавяне на доставката; информация относно евентуалното споделяне на права върху интелектуалната собственост, по-специално дали Комисията запазва каквото и да е влияние върху правата на интелектуална собственост поради първоначалните си инвестиции в процеса на разработване на ваксини, както и всяка друга свързана информация, която може да представлява интерес за обществеността; ролята на Европейската агенция по лекарствата и националните компетентни органи при определянето на разпоредбите по договорите; и подробности за трансфера и даренията на технологии на трети държави, както и всяка свързана с тях информация, която може да представлява интерес за обществеността;

призовава Комисията да разкрие цените за доза на ваксината на всеки производител и да предостави подробна информация относно своята стратегия за възлагане на обществени поръчки, тъй като цените на ваксините варират значително между отделните производители;

10.

призовава Комисията да направи оповестяването на всички подробности от обществен интерес във връзка с бъдещите договори за ваксини срещу COVID-19 и спазването на тези договори, както и на тези за закупуването на други технологии, свързани с COVID-19, предварително условие за бъдещи преговори с фармацевтични дружества;

11.

критикува решението на Комисията да се въздържи от използването на обикновената законодателна процедура в съответствие с член 168 от ДФЕС при създаването на новия Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), като по този начин не го създаде като пълноправна независима агенция, която има мандат да защитава обществения интерес и подлежи на същия строг контрол като другите агенции на ЕС; изразява съжаление във връзка с факта, че подходът на Комисията, който доведе до изключването на Парламента от надзора на работата на HERA, може да се разглежда като още един недостатък, който подкопава прозрачността и отчетността на публичните разходи и вземането на решения в областта на общественото здраве;

12.

призовава Комисията да оповестява публично всички потенциални нарушения на договорите от страна на фармацевтичните дружества, както и причините за тях, и да използва всички инструменти, с които разполага, за да санкционира всички възможни нарушения или неоправдани забавяния;

13.

призовава Комисията да предостави на Парламента подробна информация относно начина, по който плащанията от ЕС са използвани от дружествата, с които е сключен договор, включително методологията за измерване на плащанията и средствата за контрол и проверка; призовава Комисията да оповести подробно всички последици за бюджета от стратегията на ЕС за ваксините срещу COVID-19;

14.

призовава Комисията да гарантира, че дружествата, с които са сключени договори, предоставят пълните резултати и протоколи от клиничните изпитвания на потенциални ваксини срещу COVID-19 за оценка, веднага щом това бъде възможно, от независими научни експерти, в допълнение към експертите от EMA, включително планове за статистически анализ, клинични изследвания и доклади; посочва, че в случай че по време на клиничните изпитвания бъдат открити тежки и/или чести нежелани реакции, тези събития следва да бъдат съобщавани незабавно;

15.

призовава Комисията да гарантира, че дружествата, с които са сключени договори, публикуват данните от докладите за фармакологична бдителност в пълно съответствие с правилата относно зачитането на личните данни на съответните пациенти, както и да насърчава и наблюдава обществения контрол върху нежеланите реакции, възникнали в резултат на поставянето на ваксините;

16.

призовава Комисията да извърши проучване на връзката между равнището на прозрачност на договорите за ваксини, общественото доверие в стратегията на ЕС за ваксините и степента на излагане на дезинформация, с цел да се преодолеят причините за колебанията относно ваксините;

17.

призовава Комисията да извърши и публикува оценка на стратегията на ЕС за ваксините срещу COVID-19 и на публичното ѝ представяне, като направи подробен преглед на всички елементи и отправи препоръки относно рамката за бъдещо общо възлагане на обществени поръчки на европейско равнище, особено що се отнася до прозрачността;

18.

изисква от Комисията да продължи да проявява солидарност с други държави по света, по-специално с тези, които са част от политиката за съседство, и да подкрепя техните усилия за превенция и борба с COVID-19;

19.

подчертава, че Комисията трябва да гарантира, че ваксините срещу COVID-19 се считат за световно обществено благо в полза на всички, като се осигурява всеобщ достъп до тях; подчертава, че този аспект трябва да бъде отразен и във всички свързани договори, подписани с фармацевтични дружества, чрез включване на най-силните защитни мерки в това отношение за гарантиране на наличността и физическата и финансовата достъпност на ваксините срещу COVID-19; подкрепя глобалните усилия за предоставяне на ваксини, оборудване и лечения за COVID-19 на разположение на всички държави, включително развиващите се държави; подчертава първостепенното значение на трансфера на технологии и износа на основни компоненти за трети държави за увеличаване на производството и разпределението на ваксини срещу COVID-19 в световен мащаб с оглед ускоряване на увеличаването на процента на ваксинираните в целия свят и по този начин предотвратяване на по-нататъшното увеличаване на смъртните случаи и хоспитализацията и разпространението на варианти на COVID-19; признава, че основна пречка пред наличието на ваксини е производственият капацитет; подчертава значението на сътрудничеството с дружествата, използващи mRNA технология, за установяване на нови производствени обекти за ваксини и оборудване за COVID-19, както и на увеличаването на приноса на ЕС и САЩ към инициативата COVAX, като се направят прозрачни всички дарения за даден период от време, за да се спасят човешки животи в държавите, които не са били включени при разпределението на ваксини;

20.

призовава Комисията да гарантира, че фармацевтичните дружества споделят своите знания и данни чрез Платформата за достъп до технологии на СЗО във връзка с COVID-19 (C-TAP) и че използват всички налични възможности за увеличаване на производството и разпределението в световен мащаб, включително асоцииране с други дружества за процесите на разработване и разпространение;

21.

изразява твърдото си убеждение, че предложенията на Омбудсмана, направени след Стратегическо проучване OI/3/2020/TE, за подобряване на работата на ECDC и неговите практики за прозрачност трябва да се прилагат изцяло и последователно, за да се засили общественото доверие в стратегията на ЕС за ваксиниране срещу COVID-19, като се има предвид ключовата роля на ECDC в събирането и популяризирането на ключова информация относно ваксините срещу COVID-19;

22.

призовава Комисията да публикува и оцени глобалната стратегия на ЕС за гарантиране на бързото и справедливо разпределение на ваксините в световен мащаб, включително участието му в инициативата COVAX, C-TAP и трансграничното предлагане на материали, необходими за производството на ваксини, както и своята стратегия за увеличаване на производствения капацитет и критериите за разпределение на дозите между държавите;

23.

призовава Комисията да определи осигуряването на бърз и равнопоставен достъп до ваксини в световен мащаб като една от основните цели на ЕС при подписването на бъдещи договори с фармацевтични дружества, като се вземат предвид клаузите, свързани с правата на интелектуална собственост и неизключителните лицензи, цените и най-добрите усилия за увеличаване на производството и разпределението на ваксините;

24.

призовава Комисията да засили диалога, чрез подходящи канали, с развиващите се държави, за да проучи и научи за предизвикателствата и трудностите, пред които са изправени при производството на ваксини срещу COVID-19, с цел да им се предоставят необходимите средства, за да стане възможно производството на ваксини срещу COVID-19 на тяхна територия и по този начин да се постигне по-ефективна борба срещу пандемията в световен мащаб;

25.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1.

(2) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(3) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.

(4) ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 1.

(5) ОВ C 316, 6.8.2021 г., стр. 2.

(6) Решение на Съда от 17 юли 1997 г., Affish BV срещу Rijksdienst voor de keuring van Vee en Vlees, C-183/95, EU:C:1997:373, параграф 43, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:61995CJ0183&from=en

Решение на Съда (трети състав) от 19 април 2012 г., Artegodan срещу Комисия, C-221/10 P, EU:C:2012:216 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:62010CJ0221&from=bg.

(7) Обща информация: https://www.ombudsman.europa.eu/en/news-document/en/136499.

(8) https://pace.coe.int/en/files/29004/html

(9) https://www.coe.int/en/web/bioethics/oviedo-convention

(10) Стратегическо проучване OI/3/2020/TE на Европейския омбудсман относно начина, по който ECDC събираше и съобщаваше информация по време на кризата с COVID-19.

(11) Европейска комисия, реч на председателя Фон дер Лайен на пленарното заседание на Европейския парламент относно актуалното състояние на стратегията на ЕС за ваксиниране срещу COVID-19, 10 февруари 2021 г. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/speech_21_505

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/105

P9_TA(2021)0436

Стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан (2021/2006(INI))

(2022/C 184/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид споразумението, прието на 12 декември 2015 г. по време на 21-вата конференция на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКOОНИК) в Париж (Парижкото споразумение),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (COM(2020)0663),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на директивите относно качеството на атмосферния въздух: Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО (6),

—	като взе предвид доклада на Международната агенция по енергетика от октомври 2018 г., озаглавен „Бъдещето на нефтохимичните продукти: към по-устойчиви пластмаси и торове“,

—	като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда от 26 ноември 2019 г. относно разликите по отношение на емисиите и нейния първи обобщаващ доклад относно производството на изкопаеми горива от 20 ноември 2019 г.,

—	като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда от 6 май 2021 г., озаглавен „Глобална оценка на метана: ползи и разходи във връзка с намаляването на емисиите на метан“,

—	като взе предвид доклада на Международната агенция по енергетика от 18 май 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 23 ноември 2020 г., озаглавен „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2020 г.“,

—

като взе предвид доклада на междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги и нейния доклад от семинара през 2020 г. за биологичното разнообразие и пандемията,

—	като взе предвид научното становище на групата на главните научни съветници на Комисията от март 2020 г., озаглавено „Към устойчива продоволствена система: преминаване от третирането на храната като стока към третиране на храната като общо благо“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

—	като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0277/2021),

А.

като има предвид, че метанът е мощен парников газ, над 80 пъти по-силен от въглеродния диоксид (CO2) за период от 20 години, което го прави вторият най-важен парников газ, както и прекурсор на замърсители за тропосферния озон (O3), допринасящ за около една четвърт от глобалното затопляне, наблюдавано днес (7); като има предвид, че емисиите на метан представляват 10 % от общите емисии на парникови газове в ЕС; като има предвид, че сценариите, моделирани въз основа на специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5 oC на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), шестия доклад за оценка на IPCC и глобалната оценка на метана от 2021 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), които ограничават глобалното затопляне до 1,5 oC без или с ограничено превишаване, включват значително намаляване на емисиите на метан; като има предвид, че според UNEP с намаляването на причинените от човека емисии на метан с 45 % ще се избегне глобално затопляне с почти 0,3 oC до 40-те години на ХХI век и ще се допълнят всички дългосрочни усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата;

Б.

като има предвид, че в своя доклад, озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“, Международната агенция по енергетика посочва, че емисиите на метан от изкопаеми горива следва да бъдат намалени със 75 % в периода 2020 — 2030 г. при сценарий за нулеви нетни емисии;

В.

като има предвид, че много от най-разходно ефективните икономии на емисии на метан могат да бъдат постигнати в енергийния сектор; като има предвид, че според глобалната оценка на метана на UNEP емисиите на метан могат да бъдат намалени с 45 % до края на настоящото десетилетие и че е възможно бързо и значително намаляване на емисиите на метан чрез използване на съществуващи технологии и на много ниска цена; като има предвид, че по оценки на системата за проследяване на метана („Methane Tracker“) на Международната агенция по енергетика, около 40 % от свързаните с енергетиката емисии на метан могат да бъдат намалени без нетни разходи, главно чрез отстраняване на изтичането на метан и премахване на изпусканията в сектора на изкопаемите горива;

Г.

като има предвид, че Генералната дирекция за парламентарни изследвания отбеляза факта, че емисиите на метан произхождат от широк кръг сектори, а именно от селското стопанство, отпадъците и енергетиката, и че веднъж в атмосферата, метанът се смесва добре с други газове, което затруднява измерването и докладването; като има предвид, че несигурността относно данните за емисиите на метан обикновено е много по-висока в сравнение с емисиите на CO2, когато се изключват емисиите от горите и други свързани със земеползването емисии; като има предвид, че в неотдавнашни проучвания се изчислява, че антропогенните емисии на метан от изкопаеми източници в световен мащаб са подценени с около 25 до 40 % (8);

Д.	като има предвид, че ЕС няма политика, специално посветена на определянето на цели за намаляване на емисиите на метан чрез междусекторен подход;

Е.

като има предвид, че метанът е газообразен прекурсор за вредния тропосферен озон (O3) и допринася за замърсяването на въздуха; като има предвид, че замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на околната среда в Европа (9), като тропосферният озон допринася за почти 20 000 случая на преждевременна смърт всяка година (10); като има предвид, че поради това справянето с емисиите на метан е не само приоритет в областта на околната среда и климата, но е необходимо и за защита на здравето на гражданите на ЕС;

Ж.

като има предвид, че увеличаването на емисиите на метан оказва въздействие върху биологичното разнообразие и дори върху продоволствената сигурност; като има предвид, че намаляването на емисиите на метан може да доведе до множество ползи в допълнение към ефекта му на охлаждане, включително до по-висок добив от посевите и по-голяма продоволствена сигурност;

З.

като има предвид, че вече съществува законодателство на ЕС, което спомага за предоставянето на информация относно емисиите на метан, включително Регламент (ЕО) № 166/2006 за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (11) и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (12) (Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП)), но понастоящем няма политика в ЕС, насочена конкретно към намаляване на емисиите на метан;

И.

като има предвид, че Европейският законодателен акт за климата ангажира ЕС да постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., с по-големи намаления на емисиите от поне 55 % до 2030 г. в съответствие с Парижкото споразумение; като има предвид, че справянето с емисиите на метан, свързани с енергетиката, е ключов елемент от Европейския зелен пакт, тъй като това е секторът, в който може да се постигне икономически най-ефективно намаляване на емисиите на метан; като има предвид, че в секторите на селското стопанство и отпадъците също са необходими мерки за постигане на целите на ЕС в областта на климата; като има предвид, че в стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан се отбелязва, че ЕС следва също така да играе водеща роля за гарантиране на намаляването на емисиите на метан на световно равнище, тъй като е най-големият вносител на изкопаеми горива в световен мащаб и важен участник в селскостопанския сектор; като има предвид, че ЕС следва да разработи ефективни методи за мониторинг, докладване и намаляване на тези емисии в рамките на подходящите международни форуми, като същевременно използва регулиране на вноса; като има предвид, че според Европейската агенция за околна среда и въз основа на данни, докладвани на РКООНИК от държавите членки, в ЕС 53 % от антропогенните емисии на метан произлизат от селското стопанство, 26 % от отпадъците и 19 % от енергетиката;

Й.

като има предвид, че над 80 % от природния газ от изкопаеми източници, 90 % от нефта и 40 % от въглищата, потребявани в Европа, са внос, и че повечето емисии на метан, произхождащи от потреблението на изкопаеми горива в ЕС, се генерират извън ЕС, което превръща ЕС в най-големия вносител в света на природен газ от изкопаеми източници и важен двигател за емисиите на метан в световен мащаб; като има предвид, че изтичането на метан по време на производството и транспортирането на природен газ от изкопаеми източници допринася значително за емисиите на метан в енергийния сектор; като има предвид, че подобряването на откриването и отстраняването на течове и строгите правила за рутинното изпускане и изгаряне на газ във факел са мерки от ключово значение за намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор;

К.	като има предвид, че емисиите от течове от оборудване, инфраструктура или затворени и изоставени обекти, както и емисиите от изпускането и непълното изгаряне на метан представляват най-голямата част от емисиите на метан в енергийния сектор;

Л.

като има предвид, че намаляването на емисиите на метан е абсолютно необходимо в борбата срещу изменението на климата и трябва да се осъществява на световно и европейско равнище, както е посочено в оценката на въздействието за плана за целта в областта на климата за 2030 г. (13), в която се заявява, че целта за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. изисква да бъде обърнато внимание на емисиите на метан в съответствие с целите на Парижкото споразумение; като има предвид, че емисиите на метан допринасят за замърсяването на въздуха и следователно е необходимо да се предприемат мерки срещу тези емисии, за да се защити здравето на гражданите на ЕС и да се избегнат отрицателни последици за посевите и за стабилността на екосистемите; като има предвид, че трябва да се избягва прекомерната административна тежест, когато се регулира метанът — както като парников газ, така и като замърсител на въздуха;

М.	като има предвид, че депата за твърди битови отпадъци са идентифицирани като значителни източници на метан и че в някои държави членки разпоредбите на ЕС относно депата не се прилагат в задоволителна степен, особено по отношение на контрола върху натрупването и отделянето на газове от депата;

Н.

като има предвид, че според глобалната оценка за емисиите на метан на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) намаляването на причинените от човека емисии на метан е една от най-ефективните в икономическо отношение стратегии за бързо намаляване на темпа на затопляне и за значителен принос към усилията в световен мащаб за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 oC; като има предвид, че намаляването на емисиите на метан може да има голямо и по-бързо въздействие върху забавянето на глобалното затопляне, отколкото намаляването на емисиите на CO2, тъй като метанът е атмосферен замърсител с краткотраен живот, оставащ в атмосферата около 12 години, преди в крайна сметка да се превърне, наред с другото, във CO2; като има предвид, че намаляването на емисиите на метан може да има най-бърз охлаждащ ефект; като има предвид, че мерките трябва да бъдат в допълнение към усилията, които трябва да продължим да полагаме, за да намалим емисиите на CO2 във всички засегнати сектори с цел постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г;

О.	като има предвид че много от мерките, които могат да се предприемат на равнище земеделско стопанство с цел намаляване на метана, са също така ефективни за намаляване на амоняка, като по този начин представляват двоен успех за качеството на въздуха;

П.	като има предвид, че подобно на CO2, няма разлика между молекулите на биогенния метан и метана от изкопаеми източници;

Р.

като има предвид, че над половината от световните емисии на метан произтичат от човешките дейности в три сектора: изкопаеми горива (35 %), отпадъци (20 %) и селско стопанство (40 %); като има предвид, че в сектора на изкопаемите горива добивът, преработката и разпределението на нефт и природен газ възлизат на 23 %, а въгледобивът съответно възлиза на 12 % от антропогенните емисии на метан в световен мащаб; като има предвид, че в сектора на отпадъците депата и отпадъчните води възлизат на 20 % от антропогенните емисии на метан в световен мащаб; като има предвид, че в селското стопанство емисиите от животновъдството, които произлизат от оборска тор и чревна ферментация, представляват приблизително 32 %, а отглеждането на ориз съответно 8 % от антропогенните емисии на метан в световен мащаб (14);

С.	като има предвид, че съществуват планове за създаване на международна обсерватория за емисиите на метан в партньорство с Програмата на ООН за околната среда, Коалицията за климат и чист въздух и Международната агенция по енергетика;

Т.	като има предвид, че наситеността на емисиите на метан в ЕС варира значително според степента на зависимост от източници на изкопаеми горива в енергийния микс; като има предвид, че предвид зависимостта на ЕС от трети държави за неговите енергийни доставки, газът представлява само преходно решение;

Междусекторни действия

приветства междусекторния подход в стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан и смекчаване на въздействието им; призовава Комисията да предложи справедлива, всеобхватна и ясна законодателна рамка, определяща обвързващи мерки и цели за намаляване на метана, които да обхващат всички сектори, което да доведе до значително намаляване на емисиите на метан в ЕС до 2030 г., в съответствие с Парижкото споразумение и сценариите за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5 oC, моделирани въз основа на специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5 oC на IPCC, шестия доклад за оценка на IPCC и глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда, за да се постигнат целите на ЕС в областта на околната среда и климата във взаимодействие с европейския и международния бизнес;

подчертава, че е важно да се постигне незабавно и бързо намаляване на емисиите на метан през това десетилетие като една от най-ефективните мерки за действия на ЕС в областта на климата, като се обръща внимание на икономическата и социалната устойчивост; отбелязва, че намаляването на емисиите на метан допълва необходимото намаляване на емисиите на CO2 и че голяма част от изискваното по Парижкото споразумение намаляване на емисиите вече може да бъде постигнато с евтино и технически изпълнимо намаляване на емисиите на метан; призовава Комисията и държавите членки да предложат и договорят обвързващо глобално споразумение за смекчаване на последиците от изменението на климата по време на 26-ата конференция на страните по РКООНИК в Глазгоу в съответствие със сценариите за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5 oC, моделирани въз основа на специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5 oC на IPCC, шестия доклад за оценка на IPCC и глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда; отбелязва, че глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда определи количествено глобалните ползи за всички пазарни и непазарни въздействия на приблизително 4 300 щатски долара на тон намалени емисии на метан и че за всеки един милион тона намаление биха могли да бъдат предотвратени приблизително 1 430 случая на преждевременна смърт; счита, че в оценка на въздействието, придружаваща предстоящото законодателно предложение, поради това следва да се вземат предвид разходите за предложените действия, както и разходите, свързани с бездействието или забавените действия;

счита за изключително важно всички сектори, които отделят метан, да намалят емисиите си; признава необходимостта да се осигури справедлив преход за сектори, в които намаляването на емисиите на метан може да има социално-икономическо въздействие;

подчертава значението на приемането на задължителен мониторинг, докладване и проверка за всички сектори, които отделят метан, включително чрез приемане на правила, стандарти и методики; подчертава освен това значението на приемането на задължителни програми за откриване и отстраняване на течове, обхващащи цялата верига на доставки в енергийния и нефтохимическия сектор; призовава Комисията да търси ефективни инструменти за подобряване на качеството на измерването и докладването на тези емисии във всички засегнати сектори; подчертава, че докладваните данни относно емисиите на метан следва да бъдат публични или, в случай на чувствителна информация, достъпни за компетентните органи и независимите проверители; при все това подчертава, че липсата на данни не е причина да не се предприемат действия за намаляване на антропогенните емисии на метан и смекчаване на въздействието им;

подчертава необходимостта от преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на климата и околната среда по последователен начин, за да отразява засилената амбиция в съответствие с целите на Парижкото споразумение; призовава Комисията да предложи всеобхватна и обвързваща законодателна рамка относно емисиите на метан, за да се избегне ненужно припокриване между законодателството, да се гарантира съгласуваност на Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите (15) с постигането на целите на ЕС относно качеството на въздуха, целите в областта на климата за 2030 г. и целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., както е заложено в Европейския законодателен акт за климата, и съответно да преразгледа Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите възможно най-скоро; подчертава, че задължителните цели за намаляване на емисиите за държавите членки в Регламента за разпределяне на усилията (16) са един от ключовите законодателни инструменти за намаляване на емисиите на метан като част от общото намаляване на емисиите на парникови газове, заедно с предстоящото преразглеждане на ДЕП и друго законодателство;

счита, че като част от цялостния преглед на приложимото законодателство за постигане на целите, определени в Европейския законодателен акт за климата, е целесъобразно да се приемат обвързващи цели на ЕС за намаляване на метана; отбелязва предложението в стратегията за метана за преразглеждане на Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите и приветства включването на метана сред регулираните замърсители; освен това призовава Комисията да включи метана в списъка на замърсяващите вещества, посочен в приложение II към ДЕП, и да разшири обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността, за да включи по-добре секторите, отделящи метан; счита, че националните цели по Регламента за споделяне на усилията по отношение на емисиите на метан трябва да бъдат проектирани, като се вземе изцяло предвид по-голямото краткосрочно въздействие на метана върху климата и потенциалът за намаляване на метана в атмосферата, така че да се допринесе за неутралност на климата най-късно до 2050 г.;

подчертава, че е важно да се изработи списък на ЕС на най-добрите практики и наличните технологии, за да се насърчи по-широко предприемане на иновативни действия за смекчаване на последиците във всички съответни сектори; подчертава, че тези практики и технологии следва да бъдат поставени на солидна научна основа и да бъдат в съответствие с екологичните цели, както и че е необходимо да се проучат различията в достъпа на операторите до тези практики и технологии;

посочва, че според глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда, намаляването на хранителните отпадъци и на загубите, съчетано с преминаване към енергия от възобновяеми източници и по-голяма енергийна ефективност, може да намали глобалните емисии на метан с 15 % до 2030 г. и да донесе и допълнителни ползи, като спомага за намаляване на натиска върху преживните животни и върху производството на култури;

подчертава, че предстоящите регулаторни мерки за метана следва да се стремят да постигнат значително намаляване на емисиите бързо и възможно най-ефективно от гледна точка на разходите и да предоставят стимули и подкрепа на дружествата да постигнат стандарти за изпълнение по оптимален начин, като същевременно зачитат изцяло принципа „замърсителят плаща“; подчертава факта, че според глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда приблизително 60 % от целевите мерки, налични в секторите на енергетиката, отпадъците и селското стопанство, са с ниски разходи, докато 50 % имат отрицателни разходи;

10.

признава значението и необходимостта от подпомагане на доброволните инициативи в промишлеността, насочени към намаляване на емисиите на метан; подчертава обаче, че съществуват ограничения за това, което може да бъде постигнато само чрез доброволни действия, и че сега са необходими регулаторни мерки за ускоряване на намаляването на емисиите на метан, необходимо за постигане на целите в областта на климата на Парижкото споразумение; счита, че регулаторните инициативи следва да вземат предвид най-добрите практики от съществуващите доброволни действия и трябва да бъдат предшествани от задълбочени оценки на въздействието, да включват всички заинтересовани страни, за да се гарантира осъществимост и ефективност на предложените регулаторни инициативи, и да отчитат икономическите, социалните и екологичните разходи както за действие, така и за бездействие, а така също човешкото здраве и здравето на околната среда и на животните, и да прилагат ефективно принципа за ненанасяне на значителни вреди;

11.

призовава Комисията да анализира последиците за политиките и мерките от използването на 20-годишен времеви хоризонт за потенциала за глобалното затопляне, като допълнение към 100-годишния срок, използван понастоящем в съответствие с насоките за инвентаризация на парниковите газове по РКООНИК; отбелязва, че по-голяма прозрачност относно краткосрочните последици за глобалното затопляне от емисиите на метан би спомогнала за по-доброто информиране на политиките на ЕС за климата; подчертава, че използването на такъв допълващ показател по никакъв начин не следва да се използва за забавяне на необходимите действия за драстично и бързо намаляване на емисиите на CO2;

12.

призовава Комисията да включи метана в рамката за мониторинг за нулево замърсяване;

13.

посочва липсата на глобално лидерство в областта на намаляването на емисиите на метан, тъй като се предприемат много малко действия по отношение на метана в международен план; призовава Комисията да превърне намаляването на емисиите на метан в основен приоритет в своята дипломация в областта на климата и да предприеме действия, по-специално чрез базиран на ООН подход, в рамките на дипломатическите и външните отношения на ЕС, за да се даде тласък за международно споразумение за намаляване на емисиите на метан, като се насърчават координирани действия за намаляване на емисиите на метан и се актуализират изискванията за намаляване на емисиите на метан;

14.

призовава Комисията да подкрепи създаването на независима международна обсерватория за емисиите на метан, в партньорство с Програмата на ООН за околната среда, Коалицията за климат и чист въздух и Международната агенция по енергетика, която следва да има за задача да събира, съгласува, проверява и публикува данни за антропогенните емисии на метан на световно равнище и да разработи индекс за емисиите на метан; приветства факта, че Комисията желае да бъде начело на тази инициатива, включително чрез мобилизиране на финансиране; счита, че независимите, съпоставими, проверими и прозрачни данни за емисиите са от ключово значение за придобиване на знания относно мащаба на проблема с емисиите и за борба с подценяването на мащаба и количеството на течовете; счита, че такава обсерватория следва да разглежда емисиите на метан във всички имащи отношение сектори; подчертава, че наличието на подробни данни за емисиите следва да доведе до това правителствата и регулаторните органи да могат да налагат принципа „замърсителят плаща“;

Енергетика

15.

приветства новата стратегията на ЕС за интеграция на енергийната система (17);

16.

отбелязва, че почти 20 % от емисиите на метан в ЕС произлизат от енергийния сектор, включително добив, производство, преработка, транспорт, съхранение, пренос и разпределение на нефт и природен газ; признава, че вносът представлява над 80 % от потреблението на нефт и газ в ЕС и че повечето емисии на метан, свързани с нефта и газа, възникват извън границите на ЕС; признава, че изкопаемите горива нямат дългосрочна роля в енергийния микс на Съюза, и призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да приемат национални планове за постепенно извеждане от употреба на всички изкопаеми горива във възможно най-кратък срок, за да се постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., в съчетание с преход към високо енергийно ефективна и основана в голяма степен на възобновяеми източници енергийна система в рамките на Съюза; счита, че това следва да бъде свързано с преразглеждане и актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата и че Комисията следва да оценява тези планове като част от етапа на оценка;

17.

повтаря призива си от своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. (18), като настоятелно призовава държавите членки да не разрешават никакви нови дейности по хидравлично разбиване в ЕС и да спрат всички съществуващи дейности — въз основа на принципа на предпазливост и на принципа, че следва да се предприемат превантивни действия, и при отчитане на рисковете и отрицателните въздействия върху климата, околната среда и биологичното разнообразие, свързани с хидравличното разбиване за добив на неконвенционални въглеводороди;

18.

призовава за спиране на подкрепата на ЕС за разширяване на инфраструктурата за изкопаеми горива; припомня, че според последния доклад на Международната агенция по енергетика относно постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., в нейния сценарий за нулеви нетни емисии няма нужда от инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива, заключение, споделено от Комисията в нейното предложение за регламент за изменение на насоките за трансевропейска енергийна инфраструктура (19);

19.

отбелязва, че значителен брой газови кладенци, които са прекратили производството, продължават да отделят метан в атмосферата; призовава компетентните органи да приемат политики, с които да се гарантира, че тези кладенци, чиято собственост може да бъде документирана, са покрити или запълнени, за да се прекрати изтичането на метан, както и да се гарантира правилното прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

20.

отбелязва, че някои държави извън ЕС вече са въвели забрана на изпускането в атмосферата и изгарянето; призовава Комисията да предложи законодателство за енергийния сектор със задължителни правила относно мониторинга, докладването и проверката, въз основа на методологията на Партньорството за метан в добива на нефт и газ (OSGMP) 2.0 и задължителното откриване и отстраняване на течове, включително за вноса, което следва да се основава на най-добрите практики и да се прилага по цялата верига на доставки; освен това счита, че откриването на течове следва да бъде придружено от надлежно поддържане на регистри и изискване за отстраняване на потенциални течове в рамките на конкретен период от време; приветства обмислянето на правила, обхващащи цялата верига на доставки, за забрана на рутинното изпускане и изгаряне във факел в енергийния сектор до момента на производството, освен в изключителни случаи, необходими от съображения за безопасност; счита, че използването за суровина на газ от изкопаеми източници и нефт, включително за неенергийни цели, като например производството на нефтохимически продукти, следва да бъде включено в подобно предложение;

21.

отбелязва, че природният газ от изкопаеми източници и нефтът се използват в енергетиката и нефтохимическата промишленост и че поради това и двата сектора допринасят за емисиите на метан от площадки за добив на природен газ от изкопаеми източници и нефтени кладенци и преработвателни инсталации; отбелязва, че според Международната агенция по енергетика на нефтохимичните продукти се дължат съответно 8 % и 14 % от общото първично търсене на природен газ от изкопаеми източници и нефт и тези проценти неминуемо ще нараснат; призовава Комисията да гарантира, че задълженията за измерване, отчитане и проверка и за откриване и отстраняване на течовете, както и правилата за рутинно изпускане и изгаряне във факел се прилагат по същия начин за природния газ от изкопаеми източници и нефта, използвани в нефтохимическата промишленост;

22.

приканва Комисията, при изготвянето на бъдещото законодателство относно емисиите на метан, надлежно да вземе предвид факта, че инвестициите, направени от операторите на инфраструктура с цел справяне с изтичането на метан, следва да бъдат признати в обхвата на регулираните дейности като знак за значението на дейностите за безопасност и устойчивост, които могат да бъдат насърчавани от регулаторните органи;

23.

подчертава, че производството и транспортът на втечнен природен газ (ВПГ) не само са изключително неефективни, предвид загубата на енергия при втечняване и охлаждане, но и допринасят с несъразмерно голям процент към емисиите на метан от сектора за добив на нефт и природен газ; отбелязва със загриженост навлизането на ВПГ като транспортно гориво в сектора на корабоплаването;

24.

признава, че вносът представлява над четири пети от потреблението на нефт и газ в ЕС и че повечето емисии на метан, свързани с нефта и природния газ, възникват извън границите на ЕС, поради което допринасят за наличието на значителни емисии на метан в световен мащаб; призовава Комисията да обвърже целия внос на изкопаеми горива в ЕС с условието за съответствието му с разпоредбите на ЕС относно измерването, отчитането и проверката, откриването и отстраняването на течове и правилата относно изпускането и изгарянето, което да се прилага по цялата верига на доставки на изкопаеми горива, включително и производството; счита, че трябва да бъде въведена надеждна система, за да се гарантира, че вносът отговаря на изискванията на ЕС, и че поради това Комисията следва да разработи стабилна независима методика за оценка на съответствието на вноса с изискванията на ЕС; подчертава, че тези правила следва да влязат в сила възможно най-скоро, като същевременно се отдава дължимото внимание на енергийната сигурност; призовава Комисията освен това да подкрепи създаването и използването на система за оценка от трета страна заедно с други методи на мониторинг като възможно решение за проверка на данните за емисиите по цялата верига на доставки, включително по отношение на вноса; подкрепя освен това създаването на независимо одитирана и приложима в световен мащаб система за сертифициране, която ще осигури надеждна оценка на емисиите от метан от цялото производство на природен газ от изкопаеми източници по целия свят; счита, че сертифицирането следва да се одитира и проверява от независима трета страна и да се основава на единен подход към измерването, основаващ се на подробна информация от съответните съоръжения, активи и държави;

25.

призовава Комисията да приеме конкретни мерки за идентифициране и справяне с изтичането на метан от свръх големи източници на емисии във всички сектори, без да се ограничава само до енергийния сектор, включително чрез използване на международната обсерватория за емисиите на метан;

26.

подчертава значението на програма „Коперник“ и нейната услуга за мониторинг на атмосферата за откриването и наблюдението на свръх големи глобални източници на емисии, както и на по-малки по мащаб източници;

27.

подчертава, че въздушното наблюдение също е важно за откриването на изпускане, изгаряне и изтичане на газове; подчертава, че спътниковите данни дават възможност за независима проверка на отпечатъка на дадено предприятие и улесняват ангажимента за намаляване на емисиите; решително подкрепя обмена на информация и технологии между заинтересованите страни в Съюза и на международно равнище, както и с обществеността, с цел той да действа като катализатор на усилията за намаляване на емисиите;

28.

приветства инициативите на Комисията за намаляване на емисиите на метан от въгледобивните мини, включително от закрити и изоставени обекти; изразява силната си подкрепа за задължително измерване, отчитане и проверка и откриване и отстраняване на течове за емисиите на метан от въгледобивни мини, включително изискването дружествата, които притежават закрити обекти, или държавите членки (за изоставени мини, за които не съществува собственик, който да е отговорен) да затворят и запечатат ефективно всички изоставени обекти в ЕС възможно най-скоро и да приемат същите мерки за измерване, отчитане и проверка и за откриване и отстраняване на течове, както за обектите в експлоатация; призовава Комисията да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че държавите членки обръщат внимание на проблема със собствеността на изоставени обекти и подпомагат мерките за намаляване на емисиите на метан от въгледобивните мини; призовава Комисията да възприеме стандарти за измервателно оборудване и да наложи изискване за измерване по отношение на всички мини; подчертава, че Европейският регистър за изпускането и преноса на замърсители следва да бъде в съответствие с новото докладване, за да се гарантира съгласуваност на политиките;

29.

подчертава значението на дейностите по почистване, насочени към предотвратяване и в крайна сметка премахване на емисиите на метан от закритите обекти; призовава Комисията да разработи специална програма за справяне с емисиите на метан от закрити и изоставени въгледобивни мини чрез предоставяне на стимули за бившите въгледобивни мини да предприемат мерки за справяне със своите емисии на метан, без това да води до насърчаване на ползи за собствениците, отговорни за тяхното запечатване, или до пренебрегване на отговорностите им, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, заложен в член 191, параграф 2 от ДФЕС, и да подкрепи справедливия преход на въгледобивните региони при разработването на алтернативни дейности, които са в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.; освен това призовава Комисията и държавите членки да обмислят конкретна програма или други действия, включително финансова подкрепа за мониторинг, докладване и проверка и намаляване на емисиите в изоставени нефтени и газови обекти, за които не е известен собственикът, при пълно зачитане на принципа „замърсителят плаща“; подчертава колко е важно подходящото извеждане от експлоатация на такава инфраструктура;

Селско стопанство

30.

изразява загриженост, че на селското стопанство се дължи най-големият дял от антропогенните източници на емисии на метан в ЕС; подчертава обаче, че емисиите на парникови газове в ЕС от европейското селско стопанство (включително животновъдството) отчитат намаляване с 22,2 % за периода между 1990 и 2018 г. в ЕС-28, поради намаляване на емисиите на метан в селското стопанство с 21 % (чревна ферментация с 22 % и управление на оборския тор със 17 %); отбелязва обаче, че е налице леко увеличение на емисиите на метан през последните пет години поради увеличения размер на стадата; отбелязва, че макар селското стопанство да е на второ място сред секторите с най-голям общ потенциал за намаляването на емисиите на метан, както е видно от съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за метана, източниците на емисии на метан в този сектор понякога са дифузни, поради което може да породят затруднения във връзка с мониторинга, докладването и проверката; отбелязва обаче, че съществуващата система за мониторинг, основана на методиката от ниво 2, позволява да бъдат предприети действия; подчертава, че емисиите на метан в селското стопанство се дължат предимно на броя на животните, особено на преживните животни; призовава държавите членки да въведат ефективни и устойчиви мерки за справяне с тези емисии в своите национални стратегически планове и призовава Комисията да ги анализира надлежно преди да одобри плановете, с цел да се осигури съгласуваност на политиките; подчертава, че въвеждането на по-строги рамкови условия по отношение на емисиите на метан в селското стопанство, и по-специално в сектора на животновъдството, не трябва да води до изместване на производството в чужбина;

31.

посочва, че значителен дял от световните емисии на метан от селското стопанство са с произход извън ЕС, и призовава Комисията да гарантира, че храните продължават да се произвеждат в най-устойчивите в екологично отношение места; подчертава необходимостта ЕС да поеме водачеството в обмена на най-добри практики с търговските си партньори от трети държави с цел намаляване на емисиите на метан от селското стопанство; подчертава значението на международното сътрудничество за намаляването на емисиите на метан;

32.

приветства целта на Комисията за многостранен ангажимент и подкрепя активното сътрудничество с международните партньори в рамките на програма „Koronivia Joint Work on Agriculture“ на РКООНИК и на Коалицията за климат и чист въздух, които предоставят важни многостранни платформи за обмен на най-добри практики и за насърчаване на нашите световни партньори да намалят селскостопанското производство, което е източник на емисии на метан, и за подкрепа на техния устойчив преход;

33.

припомня, че значителен дял от емисиите на метан в хранително-вкусовата промишленост се дължат на вноса; призовава Комисията да гарантира еднакви условия на конкуренция за европейските производители, като настоява вносът от трети държави да отговаря на същите високи стандарти, както в ЕС;

34.

призовава Комисията да оцени приноса на вносните продукти на хранително-вкусовата промишленост за антропогенните емисии на метан в ЕС чрез базата данни EDGAR-FOOD;

35.

подчертава, че бъдещите политически решения трябва да осигурят ясна уредба за животновъдния сектор, за да се гарантира известна степен на предвидимост;

36.

отбелязва проучването относно статута на новите геномни техники съгласно правото на Съюза и в светлината на решението на Съда на Европейския съюз по дело C-528/16 (SWD(2021)0092), както и съобщението на Комисията, че тя възнамерява да предприеме регулаторни действия в тази сфера, включително оценка на въздействието и обществена консултация относно растенията, получени чрез определени нови геномни техники, с цел поддържане на високо равнище на защита на човешкото здраве и здравето на животните и на околната среда, като същевременно се извличат потенциалните ползи от науката и иновациите, по-специално за да се допринесе за устойчивостта и целите по отношение на устойчивостта в рамките на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“; подчертава принципа на предпазните мерки и необходимостта да се гарантират прозрачността и свободата на избор за земеделските стопани, преработвателите и потребителите и подчертава, че това действие в рамките на политиката следва да включва оценки на риска и цялостен преглед и оценка на възможностите за проследимост и етикетиране с цел да се постигне целесъобразен регулаторен надзор и да се предостави на потребителите съответната информация, включително за продуктите от трети държави, така че да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

37.

отбелязва, че екстензивното животновъдство може да доведе до по-ниски емисии на метан от стопанствата, но увеличава емисиите на единица произведен продукт; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид въздействието на стратегиите за смекчаване на последиците върху емисиите на метан в световен мащаб;

38.

подчертава значението на селското стопанство за улавянето и съхраняването на въглерод; отбелязва важната роля, която изпълнява по-широката кръгова икономика, както и че следва да се стимулира навлизането на прогресивно поглъщане на емисиите на CO2 и засиленото кръговото използване на въглерода, като същевременно се избягва допълнителен натиск върху цената на селскостопанската земя, който би бил в ущърб на младите земеделски стопани; настоятелно призовава мерките, които се предприемат, да не възпрепятстват конкурентоспособността на ЕС;

39.

призовава Комисията, в съответствие с Европейския законодателен акт за климата, да проучи разработването на нормативна уредба за сертифициране на поглъщането на въглерод въз основа на надеждно и прозрачно отчитане на въглеродните емисии, която да отчита разликите между парниковите газове, и да проверява автентичността на поглъщането на въглерод и да възнаграждава земеделските стопани за техните усилия за смекчаване на последиците;

40.

приветства съобщението на Комисията за създаването на експертна група с цел анализ на матрицата на емисиите на метан през жизнения цикъл;

41.

настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в събирането на данни относно потенциала на пасищата за улавяне на въглерод, за да се даде възможност за прилагане на по-целенасочен подход към политиката в областта на климата;

42.

признава, че животновъдството е ключова дейност, извършвана върху постоянни пасища, която дава възможност за оцеляване, икономическа стабилност и съществуване на селски стопанства в хълмистите и планинските региони, като по този начин се предотвратява обрастването на тези области; призовава Комисията да съсредоточи инвестиционните усилия върху финансирането на иновациите в областта на метановите инхибитори, включително тези за пасищни системи, и да си сътрудничи с трети държави, участващи в подобни изследвания;

43.

отбелязва емисиите на метан, генерирани от възстановяването на торфища; подчертава факта, че при все това, според научните изследвания, ефектът на затопляне достига плато след възстановяването на влажните зони, поради спирането на емисиите на CO2/N2O от възстановените торфища и краткия атмосферен живот на излъчените емисии на метан (20); подчертава, че това не се отнася за непрекъснатите емисии на CO2 от пресушените торфища, които причиняват по-нататъшно затопляне; призовава за незабавно възстановяване на торфищата, за да се гарантира най-ползотворно охлаждащо въздействие;

44.

отбелязва, че съгласно стратегията „От фермата до трапезата“ хранителният режим на повечето европейци не е в съответствие с препоръките за здравословно хранене и че е необходима промяна в моделите на потребление, обхващаща цялото население, към по-здравословни храни, хранителни режими и начин на живот, включително по-голямо потребление на устойчиво произведени растения и храни на растителна основа, например пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови растения, както и предприемане на мерки за справяне с прекомерното потребление на месо и свръхпреработени продукти, което също ще е от полза за околната среда, а именно чрез намаляване на емисиите на метан и хуманно отношение към животните, и ще осигури по-голяма устойчивост на икономиката; подчертава, че изготвянето на научно обосновани препоръки за целия ЕС, включително ясни цели, за устойчиво, здравословно и по-балансирано хранене, като се вземе предвид културното и регионалното многообразие на европейските храни и хранителни режими, както и потребностите на потребителите, би помогнало на потребителите и би ги насърчило, и би дало на държавите членки информация от полза за собствените им усилия за включване на елементи за устойчивост в националните препоръки относно хранителния режим; призовава Комисията да разработи такива препоръки и конкретни действия за ефективно насърчаване на здравословни, устойчиви и по-добре балансирани хранителни режими;

45.

подчертава, че технологиите и практиките за ограничаване на емисиите на метан от селското стопанство, включително практиките за устойчиво управление на селскостопанските животни, се развиват с бързи темпове и следва да бъдат стимулирани и приложени възможно най-скоро; призовава Комисията да гарантира, че в ЕС бързо се прилагат доказано ефективни и икономически ефикасни иновации, които смекчават мерките по отношение на метана в селскостопанското производство, и че вече наличните иновации се използват от производителите от ЕС, за да продължи намаляването на емисиите на метан в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) и националните стратегически планове, включително чрез специфични, специално разработени екосхеми и инициативи за улавяне на въглерод в рамките на ОСП и чрез други частни или публични потоци на финансиране; подчертава, че земеделските стопани следва да получат финансови стимули за въвеждане на практики за смекчаване на последиците по линия на програма „Хоризонт Европа“ и средства по инициативата за икономическа устойчивост; признава обаче, че е малко вероятно земеделските стопани сами да решат проблемите с емисиите, свързани с животновъдството; отбелязва, че структурните различия в областта на селското стопанство между отделните държави членки и националните особености ще засегнат разходите за внедряването на тези техники;

46.

подчертава, че вече съществуват добре изпробвани практики за подпомагане на намаляването на емисиите от управлението на оборски тор; отбелязва, че тези практики намаляват и количеството амоняк, отделяно от селскостопанския сектор; призовава Комисията да предложи регулаторни мерки, за да се гарантира внедряването на тези техники, с реалистични и амбициозни цели и срокове; подчертава също така, че торовете на основата на азот са причината за голяма част от емисиите на метан; призовава Комисията да предприеме подходящи действия за намаляване на свързаните с това емисии като част от стратегията „От фермата до трапезата“;

47.

подчертава ключовата роля, която ЕС следва да играе в подкрепа на научните изследвания, иновациите и развитието, както и в разгръщането на нови устойчиви технологии и практики, за да спомогне за намаляване на емисиите на метан от всички сектори, включително животновъдството, включително чрез подобряване на измерването, отчитането и проверката на емисиите на метан в сектора, за да се проследи напредъкът към постигането на тези цели, и чрез прилагане на технологии, които вече са налични, като например технологии, свързани с измерването, отчитането и проверката; счита, че следва да се разработят мерки за намаляване на емисиите на метан от пасищни животни, които да зачитат здравето на животните и хуманното отношение към тях и да са в съответствие с принципа на предпазливост; посочва по-специално необходимостта от изследвания, в рамките на няколко поколения, на фуражните добавки и призовава Комисията да гарантира своевременното преразглеждане на Регламента относно фуражните добавки (21);

48.

счита, че използването на селскостопански отпадъци и остатъци за производството на биогаз може да бъде двигател за кръговата икономика, и подчертава добавената стойност на селскостопанските остатъци, при условие че се спазва принципът на каскадно използване и се прилагат подходящи критерии за устойчивост; посочва, че производството на биогаз от селскостопански остатъци и други органични отпадъци може да намали емисиите на метан в селскостопанския сектор и да стимулира модела „произвеждащ потребител“ (производител и потребител); призовава за по-добра координация и подобрена инфраструктура между земеделските стопани и производителите на енергия от възобновяеми източници, за да се даде възможност за навлизане на местно свързано производство на устойчив биогаз, и счита, че ОСП следва да стимулира смекчаването и намаляването на емисиите на метан и да подпомага мерките за подкрепа в това отношение; съответно призовава Комисията да гарантира пълна съгласуваност между Европейския закон за климата, ОСП и стратегията за метана;

49.

приветства признанието в стратегията за метана, че полученият от хранителни или фуражни култури биогаз увеличава емисиите на метан и следователно може да бъдат подкопани ползите от биогаза по отношение на смекчаването на последиците, и че разработването на съоръжения за биогаз следва да се основава предимно на отпадъци или остатъци; призовава Комисията да разработи стабилна, независима схема за сертифициране на произхода по отношение на методите за производство на биогаз и на изходните суровини; подчертава, че производството на биогаз следва да се основава на модел на кръгова икономика на местно равнище, за да се избегнат свързаните с транспорта емисии и разходи; подчертава, че подкрепата следва да не насърчава интензификацията на животновъдството;

50.

отбелязва, че развитието на кръговата икономика и биоикономиката може да създаде повече работни места в първичното производство, и подчертава, че за целите на биоикономиката е необходимо да бъдат разработени и/или допълнително интегрирани в обучението и образованието в този сектор нови умения, нови знания и нови дисциплини, за да се предприемат мерки за справяне с обществените промени, свързани с биоикономиката, да се насърчават конкурентоспособността, растежът и създаването на работни места, да се отговори на нуждите на сектора и да се гарантира по-добро съответствие между уменията и работните места;

Отпадъци

51.

призовава Комисията през 2022 г. да продължи с анализа на емисиите на метан от утайки и отпадъчни води и да преразгледа Директивата за утайките от отпадъчни води (22) и Директивата за пречистване на градските отпадъчни води (23) през 2022 г., които следва да съдържат и мерки за справяне със замърсителите на въздуха и емисиите на парникови газове, и по-специално метан; освен това призовава Комисията да бъде амбициозна и да включи силен акцент върху емисиите на метан в прегледа през 2024 г. на Директивата относно депонирането на отпадъци (24) и в предстоящия преглед на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП); подчертава необходимостта от мерки, изискващи от депата за отпадъци да използват биометана, който произвеждат, докато енергийното му съдържание спадне под дадена полезна стойност, и когато вече не е възможно да се използва биометанът, произведен в депо за отпадъци, да се използват биологично окисляване и други технологии в горещите точки, за да се намалят оставащите емисии на метан; припомня във връзка с това, че емисиите на метан от сектора на отпадъците отчасти се дължат на течове от инсталации за биогаз; призовава Комисията да публикува насоки относно най-добрите методи за изграждане и експлоатация на инсталации за биогаз с цел предприемане на мерки за справяне с течовете, дължащи се на лоша поддръжка, експлоатация и проектиране; припомня освен това, че ДЕП допринесе за намаляването на замърсяването от промишлени дейности; подчертава обаче, че обезвреждането на отпадъци в депа не е обхванато от нито един референтен документ за най-добрите налични техники (НДНТ);

52.

подчертава, че обезвреждането на отпадъци в депа, което представлява най-нежелателният вариант в йерархията на управлението на отпадъците, е най-замърсяващият начин за управление на отпадъците както по отношение на емисиите на парникови газове, така и на другите замърсители във въздуха, почвата и водата; призовава държавите членки да спазват изцяло действащите изисквания на Директивата относно депонирането на отпадъци и призовава директивата да бъде приведена в съответствие с общите принципи на плана за действие за кръговата икономика, включително целта за 2016 г., до която дата количеството на депонираните биоразградими отпадъци трябваше да бъде намалено до 35 % или по-малко в сравнение с нивата от 1995 г.; призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия, за да гарантира, че държавите членки, които не са постигнали съответствие с тази целева стойност, предприемат корективни мерки и действия; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в усилията им да се откажат от депата за отпадъци; освен това изразява загриженост, че през 2017 г. 15 държави членки не бяха изпълнили изцяло задължението, предвидено в директивата, за третиране на отпадъците преди депонирането им; във връзка с това припомня призива от своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика за привеждане на Директивата относно депонирането на отпадъци в съответствие с общите принципи на плана за действие за кръговата икономика и за фокусиране на бъдещото преразглеждане на съответните директиви върху предотвратяването и ограничаването на генерирането на остатъчни отпадъци, както и за подобряване на целта от 10 % депониране на отпадъци чрез определяне на таван за депонирането, изразен в килограми на човек за година, за да се постигнат най-добрите екологични резултати от комбинираното въздействие на намаляването, повторната употреба, рециклирането и компостирането, като същевременно се сведе до минимум депонирането на остатъци; счита освен това, че би било постигнато подобрение с ключово значение, ако се гарантира, че методиката за отчитане на парниковите газове от депата е по-стабилна и хармонизирана в целия ЕС;

53.

във връзка с гореизложеното призовава Комисията:

—	да определи задължителни цели на ЕС по отношение на търговските и промишлените отпадъци, тъй като все още няма конкретни цели по този въпрос;

—	да предложи цели за ограничаване на генерирането на остатъчни отпадъци в планирания преглед на Рамковата директива за отпадъците (25) и на Директивата относно депонирането на отпадъци през 2024 г.;

—	да приведе Директивата относно депонирането на отпадъци в съответствие с общите цели на ЕС в областта на изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове, след задълбочен анализ с цел по-добро справяне с проблемите, свързани с парниковите газове;

—	да изготви референтен документ за най-добрите налични техники (НДНТ) за депониране на отпадъци, включително разпоредби относно метана;

54.

призовава Комисията да наблюдава напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на разделното събиране на биологични отпадъци — правило, което следва да бъде приложено до 2023 г.; припомня, че съгласно йерархията за третиране на отпадъците държавите членки са правно задължени да предприемат мерки за насърчаване на рециклирането на биологични отпадъци, което включва компостиране и смилане на биологични отпадъци, като се има предвид, че биологичните отпадъци обикновено се събират и обработват на местно равнище; поради това подчертава, че Комисията следва да насърчава по-нататъшното сътрудничество между регионите и държавите членки, както и хармонизирането посредством обмен на най-добри практики;

55.

повтаря целите на новия план за действие относно кръговата икономика за постигане на значителен кръгов характер и избягване на изпускането на емисии на парникови газове, и по-специално на метан, от затворения цикъл; разбира, че за да се прилага успешно йерархията на отпадъците и за да се отдава по-голям приоритет на третирането на отпадъците, следва да се насърчава истински интегрирано управление на отпадъците;

56.

подчертава, че процедурите за закриване и последващи грижи за клетките на депата са от ключово значение за намаляване на течовете, като се взема предвид целият жизнен цикъл на депата за отпадъци; призовава Комисията да предостави подкрепа, съобразена с условията във всяка държава членка, за да се гарантира пълно прилагане на йерархията на управлението на отпадъци, като се постави акцент върху предотвратяването на отпадъци, постигането на целта за разделяне при източника и за разделно събиране на биологичните отпадъци до 31 декември 2023 г., включително чрез насърчаване на сътрудничеството между публичния и частния сектор за осигуряване на висока степен на разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на биоразградимите отпадъци, така че да се осигури ефективно отклоняване от депата, без да се предоставя финансиране от ЕС за изгаряне; подчертава, че винаги следва да има осъществима възможност за биологично преработване, например компостиране или анаеробно разлагане; отчита във връзка с това потенциала на анаеробното разлагане от биоразградими отпадъци, което позволява производство на биометан; подчертава, в съответствие с йерархията на управление на отпадъците, че изгарянето е едва на предпоследно място сред вариантите за управление на отпадъците, и припомня позициите си относно изгарянето, изложени в резолюцията си от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръговата икономика;

57.

подчертава, че повърхностите на водоемите са източник от световно значение на емисии на парникови газове, включително на метан, основно поради натрупването на утайки във водоемите, и че премахването на язовирните стени може да доведе до значително намаляване на емисиите от водоемите; призовава Европейската агенция за околна среда да събере информация по този въпрос с цел да се извърши оценка на потенциалните политически мерки;

o o

58.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стp. 1.

(2) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1.

(3) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 28.

(4) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 2.

(5) Приети текстове, P9_TA(2021)0040.

(6) Приети текстове, P9_TA(2021)0107.

(7) Myhre, G., D. Shindell, F.-M. Bréon, W. Collins, J. Fuglestvedt, J. Huang, D. Koch, J.-F. Lamarque, D. Lee, B. Mendoza, T. Nakajima, A. Robock, G. Stephens, T. Takemura и H. Zhang, „Anthropogenic and Natural Radiative Forcing“ („Антропогенно и естествено радиационно форсиране“), Изменение на климата 2013 г.: Физико-научни основи, Принос на работна група I към петия доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата, глава 8, Cambridge University Press, Cambridge, United Kingdom and New York, NY, USA, 2013 г., стр. 714.

(8) Hmiel, B., Petrenko, V.V., Dyonisius, M.N. и др., „Preindustrial 14CH4 indicates greater anthropogenic fossil CH4 emissions“ („Датиране с въглерод-14 на метан (14CH4) от прединдустриалния период показва по-високи антропогенни емисии на метан“), списание Nature, брой 578, 2020, стр. 409 — 412, наред с други.

(9) Световна здравна организация, „Ambient Air Pollution: a global assessment of exposure and burden of disease“ (Замърсяване на атмосферния въздух: глобална оценка на експозицията и тежестта на заболяванията), 2016 г.

(10) Европейска агенция за околна среда, „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2020 г.“, стр. 7.

(11) Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).

(12) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(13) Работен документ на службите на Комисията от 17 септември 2020 г., придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.: инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (SWD(2020)0176).

(14) Глобална оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда за 2021 г.

(15) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021 — 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

(17) Съобщение на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“ (COM(2020)0299).

(18) Приети текстове, P9_TA(2021)0277.

(19) Предложение на Комисията от 15 декември 2020 г. за регламент относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013 (COM(2020)0824).

(20) Günther, A., Barthelmes, A., Huth, V., Joosten, H., Jurasinski, G., Kobesch, F. и Couwenberg, J., „Prompt rewetting of drained peatlands reduce climate warming despite methane emissions“ („Бързото възстановяване на пресушените торфища намалява затоплянето на климата въпреки емисиите на метан“), Nature Communications, 11, 1644 (2020 г.).

(21) Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).

(22) Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6).

(23) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).

(24) Директива 1999/31/EО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(25) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/118

P9_TA(2021)0437

Конференция на ООН относно изменението на климата в Глазгоу, Обединено кралство (COP26)

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно конференцията на ООН по изменението на климата за 2021 г., която се провежда в Глазгоу, Обединеното кралство (COP26) (2021/2667(RSP))

(2022/C 184/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—	като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—

като взе предвид 25-ата конференция на страните по РКООНИК (COP25), 15-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP15) и втората сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на среща на страните по Парижкото споразумение (CMA2), проведена в Мадрид, Испания, в периода от 2 до 13 декември 2019 г.,

—

като взе предвид решението на Бюрото на Конференцията на страните по РКООНИК от 28 май 2020 г., взето заедно с Обединеното кралство и неговите италиански партньори, за отлагане на 26-ата конференция на ООН по изменението на климата поради COVID-19 и за подновяването ѝ в Глазгоу, Обединеното кралство, в периода от 1 до 12 ноември 2021 г.,

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид международната среща на високо равнище относно адаптирането към изменението на климата, проведена на 25 и 26 януари 2021 г.,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата (Европейски законодателен акт за климата) (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г., която се провежда в Мадрид, Испания (COP25) (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2020 г. относно ролята на ЕС за опазване и възстановяване на горите в света (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 април 2021 г. относно защитата на почвите (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (8),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (COM(2020)0663),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 25 януари 2021 г. относно дипломацията по въпросите на климата и енергетиката — реализиране на външното измерение на Европейския зелен пакт,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 6 октомври 2021 г. относно подготовката за срещите по РКООНИК в Глазгоу, които ще се проведат в периода 31 октомври — 12 ноември 2021 г.,

—	като взе предвид доклада за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги на междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES),

—

като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) „Глобалното затопляне с 1,5 oC“, неговия пети доклад за оценка и обобщаващия му доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

—	като взе предвид доклада на Спомагателния орган за научно-технологични консултации на РКООНИК от 29 април 2021 г., озаглавен „Диалог за океана и изменението на климата, за да се обмисли как да се засилят действията за адаптиране и смекчаване на последиците“,

—	като взе предвид водещия доклад на Световната комисия по въпросите на адаптацията от 10 септември 2019 г., озаглавен „Адаптация веднага: глобален призив за лидерство за устойчивост по отношение на климата“,

—	като взе предвид обобщаващия доклад на РКООНИК от 17 септември 2021 г. относно национално определените приноси съгласно Парижкото споразумение,

—	като взе предвид 11-ия доклад относно разликите в емисиите по Програмата на ООН за околната среда от 9 декември 2020 г.,

—	като взе предвид доклада на Международната агенция по енергетика от май 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

—	като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда от 18 февруари 2021 г., озаглавен „Постигане на мир с природата: Научен план за справяне с извънредните ситуации, свързани с климата, биологичното разнообразие и замърсяването“,

—	като взе предвид доклада на IPBES от 29 октомври 2020 г., озаглавен „Семинар на IPBES относно биологичното разнообразие и пандемиите — доклад от семинара“,

—	като взе предвид доклада от семинара, спонсориран съвместно от IPBES и IPCC, относно биологичното разнообразие и изменението на климата от 10 юни 2021 г.,

—	като взе предвид доклада на Световната метеорологична организация (WMO) от април 2021 г. относно състоянието на световния климат през 2020 г.,

—	като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 — 2030 г.,

—	като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда от 6 май 2021 г., озаглавен „Глобална оценка на метана: ползи и разходи във връзка с намаляването на емисиите на метан“,

—	като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2021 г., която се провежда в Глазгоу, Обединеното кралство (COP26) (O-000065/2021 — B9-0039/2021 и O-000066/2021 — B9-0040/2021),

—	като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.	като има предвид, че Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г.; като има предвид, че към 12 октомври 2021 г. 191 от 197-те страни по РКООНИК са депозирали пред ООН своите актове за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

Б.

като има предвид, че на 17 декември 2020 г. ЕС и неговите държави членки представиха своя актуализиран национално определен принос (НОП) по РКООНИК, който ангажира ЕС с обвързваща цел за постигане на общо за икономиката нетно вътрешно намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г., без принос от международни кредити;

В.

като има предвид, че според доклада на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) от 2020 г. относно разликите в емисиите, ангажиментите, които са поети до момента от страните по Парижкото споразумение, няма да бъдат достатъчни за постигане на общата му цел и ще доведат до глобално затопляне с повече от 3 oC над равнищата от прединдустриалния период; изразява съжаление относно факта, че много страни по РКООНИК все още не са предприели достатъчно действия, дори за да се доближат до постигането на своите национално определени приноси, и че голяма част от реализирания напредък се компенсира от контрапродуктивни политики, като например продължаващите субсидии за изкопаеми горива и изграждането на нови електроцентрали на въглища; в тази връзка предупреждава за самоукрепващия се цикъл на взаимосвързаните вериги в природата, които могат да доведат до катастрофални последици за глобалното затопляне;

Г.

като има предвид, че концентрацията на основните парникови газове продължи да нараства и през 2020 г. въпреки временното намаляване на емисиите поради COVID-19, и че концентрацията на въглероден диоксид (CO2) в нашата атмосфера беше най-високата от над 3 милиона години, според Световната метеорологична организация (WMO); като има предвид, че 2020 г. беше една от трите най-топли години, със средни температури от 1,2 oC над равнищата от прединдустриалния период; като има предвид, че последното десетилетие (2011 — 2020 г.) беше най-топлото, откакто съществуват измервания;

Д.

като има предвид, че вътрешните политики на ЕС не са достатъчни, за да намалят глобалните емисии на парникови газове и да ограничат повишаването на температурата, в съответствие с Парижкото споразумение; като има предвид, че е важно да се предприемат колективни, незабавни и амбициозни глобални действия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 oC над равнищата от прединдустриалния период;

Е.

като има предвид, че в преамбюла на Парижкото споразумение се признава „значението на гарантирането на целостта на всички екосистеми, включително океаните“, а в член 4, параграф 1, буква г) от РКООНИК се подчертава, че страните по конвенцията насърчават устойчивото управление, опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите за всички парникови газове, включително биомаса, гори и океани, както и на други сухоземни, крайбрежни и морски екосистеми; като има предвид, че в член 2, параграф 1, буква б) от Парижкото споразумение се подчертава, че адаптирането към последиците от изменението на климата и развитието на устойчивост и ниски емисии на парникови газове трябва да се извършва по начин, който да не застрашава производството на храни; като има предвид, че в доклада на IPBES за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги се подчертава, че устойчивото използване на природата ще бъде от жизненоважно значение за адаптирането към опасните антропогенни смущения в климатичната система, както и за тяхното смекчаване;

Ж.

като има предвид, че въздействието върху изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са две от най-важните предизвикателства и рискове за човешките общества; отбелязва, че по-голямата част от предишните политики са разглеждали проблемите за изменението на климата и загубата на биологично разнообразие поотделно;

З.	като има предвид, че глобалните цели от Аичи за биологичното разнообразие за 2020 г. не бяха изпълнени, което прави още по-неотложно бързото повишаване на амбициите и разширяване на обхвата във връзка с опазването на биологичното разнообразие;

И.

като има предвид, че опазването на океаните е много важно не само като основен източник на храна, но и заради тяхното значение за въглеродния цикъл, регулирането на климата и производството на по-голямата част от кислорода във въздуха, който дишаме; като има предвид, че в специалния доклад на IPCC относно океаните и криосферата се посочва, че механизмите на климата зависят от състоянието на океаните и че понастоящем морските екосистеми са засегнати от глобалното затопляне, както и от замърсяване, прекомерна експлоатация на морското биоразнообразие, увеличаване на киселинността на водите, намаляване на кислорода и ерозия на бреговата линия; като има предвид, че в доклада също така се припомня, че от 1970 г. насам океаните постепенно се затоплят и са погълнали над 90 % от излишната топлина в климатичната система, както и че океаните са част от решението за смекчаване и адаптиране към последиците от изменението на климата; като има предвид, че за целта е необходимо да се намалят емисиите на парникови газове и замърсяването на екосистемите и да се увеличат естествените въглеродни поглътители;

Й.

като има предвид, че природосъобразните решения и екосистемните подходи играят ключова роля за смекчаването и адаптирането към последиците от изменението на климата; като има предвид, че опазването и възстановяването на естествените поглътители на въглерод, които вече съществуват и функционират ефективно, включително и въглеродните резервоари в океаните, е много важно;

К.

като има предвид, че горите играят основна роля в борбата срещу изменението на климата, тъй като те действат като поглътители на въглерод, поглъщайки около 2 милиарда тона въглероден диоксид годишно; като има предвид, че опазването и подобряването на състоянието на горите в световен мащаб е една от икономически най-изгодните форми на мерки в областта на климата, и че ако действията за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, основаващи се на горите, бъдат изпълнени напълно, те биха могли да намалят емисиите на парникови газове с около 15 гигатона CO2 годишно до 2050 г., което евентуално би могло да е достатъчно за ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2 oC;

Л.	като има предвид, че ограничаването на обезлесяването и деградацията на горите може да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове, причинени от човека, в широк диапазон от 0,4 — 5,8 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно (9);

М.

като има предвид, че една четвърт от северното полукълбо е покрита с трайно замръзнала почва, също така известна като „вечна замръзналост“; като има предвид, че в резултат на повишаването на глобалната температура вечно замръзналият лед в Арктическия регион се топи с безпрецедентна скорост; като има предвид, че вечно замръзналият лед е масов резервоар за парниковите газове, който може да побира до 1 600 гигатона CO2 — почти два пъти повече от понастоящем наличния в атмосферата въглероден диоксид, както и метан и азотен оксид; като има предвид, че неговото освобождаване би могло да ускори много и да влоши глобалното затопляне (10);

Н.

като има предвид, че според Световната здравна организация до 2030 г. прогнозираното изменение на климата ще доведе до смъртта на около 250 000 човека годишно и че разходите във връзка с преките вреди, засягащи здравето на хората, се оценяват на сума между 2 и 4 милиарда щатски долара годишно до 2030 г.;

О.

като има предвид, че загубата на биологично разнообразие, свързана с промяната на ландшафта, може да доведе до по-висок риск от появата на болести в някои случаи, когато видовете, които се адаптират добре към доминираните от човека ландшафти, могат да станат също така приносители на патогени, свързани с висок риск от зоонозно предаване на болести;

П.

като има предвид, че замърсяването на въздуха и изменението на климата са тясно взаимосвързани и споделят едни и същи антропогенни източници; като има предвид, че според Световната здравна организация замърсяването на атмосферния въздух в световен мащаб причинява смъртта на около 4,2 милиона души годишно поради инсулт, сърдечни заболявания, рак на белите дробове, остри и хронични респираторни заболявания;

Р.	като има предвид, че според Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия през последните 20 години броят на регистрираните бедствия и мащабът на икономическите загуби почти са се удвоили, като голяма част от тях се дължат на значителното увеличаване на броя на свързаните с климата бедствия;

С.

като има предвид, че изменението на климата и неговото опустошително въздействие вече оказват влияние върху моделите на миграция; като има предвид, че според проучване на Световната банка от 2018 г. почти 3 % от населението в регионите на Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка може да бъде принудено да се придвижва в рамките на собствените си държави, за да избегне бавното въздействие на последиците от изменението на климата (11); като има предвид, че без съгласувани усилия за адаптация, над 700 милиона души, живеещи в ниско разположени крайбрежни райони и малки островни държави, рискуват да се сблъскат с по-интензивни бури, наводнения и в крайна сметка — със загубата на земя и преместване;

Т.

като има предвид, че Парижкото споразумение е първият международен договор, в който изрично се признава връзката между действията в областта на климата и правата на човека, като по този начин могат да се използват съществуващите правни инструменти, свързани с правата на човека, за да се призовават настоятелно държавите и частните предприятия да намалят емисиите; като има предвид, че в рамките на Парижкото споразумение не съществуват конкретни инструменти за подвеждане под отговорност на държавни и корпоративни субекти за тяхното въздействие върху изменението на климата и за упражняването на правата на човека;

У.

като има предвид, че изменението на климата има също така значимо измерение, свързано с правата на човека, което влияе пряко и косвено върху реализирането на редица общопризнати човешки права, с най-голямо въздействие върху уязвимите групи, като например жените, децата, възрастните и болните хора, групите с ниски доходи и коренното население; като има предвид, че както РКООНИК, така и Парижкото споразумение се основават на солидарността между поколенията и ангажимента на държавите за защита на климатичната система за настоящите и бъдещите поколения; като има предвид, че изменението на климата утежнява предизвикателствата, пред които понастоящем е изправено коренното население, и води до още по-голяма културна, икономическа и политическа маргинализация и неравенство между хората;

Ф.	като има предвид, че действията в областта на климата са една от целите на ООН за устойчиво развитие, приети през 2015 г. от всички държави — членки на ООН, като част от Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.;

Х.

като има предвид, че през 2009 г. страните по РКООНИК поеха ангажимент да мобилизират 100 милиарда щатски долара годишно, считано от 2020 г., което по-късно беше потвърдено в Парижкото споразумение; като има предвид обаче, че реалните ангажименти, поети от развитите държави, все още са далеч от колективната цел; като има предвид, че последиците от изменението на климата и потребностите в развиващите се страни, и по-специално в най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, са се увеличили;

Ц.

като има предвид, че според прогнозата на Програмата на ООН за развитие до 2030 г. всяка година ще трябва да се осигуряват по 140 — 300 милиарда щатски долара, за да се покрият нуждите във връзка с адаптирането към климата само на развиващите се страни, като тези средства ще достигнат ежегодно до 280 — 500 милиарда щатски долара до 2050 г. (12);

Ч.

като има предвид, че неблагоприятното едногодишно забавяне на Конференцията на страните по РКООНИК от 2020 г. и на Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) поради разпространението на COVID-19 предоставя уникална възможност за преминаване от модела на „реакция“ към „проактивен“ модел на предпазливост, и в крайна сметка — към извършване на необходимите радикални промени; като има предвид, че новите научни постижения следва да предоставят информация и да засилят връзките между международните програми и тяхното изпълнение на национално равнище;

Ш.

като има предвид, че докато светът се бори с последиците от пандемията от COVID-19, кризата с климата не е отминала; като има предвид, че икономическото възстановяване следва да се използва като уникална възможност за ускоряване на прехода към неутралност по отношение на климата и за гарантиране на постигането на целта от 1,5 oC чрез разработване на социално-икономически модел, съвместим с възможностите на планетата, и за насочване на инвестициите към възстановяване на природните екосистеми и по този начин — укрепване на техния капацитет за адаптиране, както и към някои приоритетни области, като например енергийна ефективност, устойчиво производство на храни, технологии за генериране на възобновяема енергия, иновативни и устойчиви технологии с нулеви емисии и съответната необходима инфраструктура, отклонявайки инвестициите от дейности, които вредят на климата и околната среда, чрез включване на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ при вземането на инвестиционни решения; като има предвид, че в този процес на преход следва надлежно да се вземат предвид разликите в потребностите и капацитета на отделните региони, като същевременно се зачитат принципите за справедлив преход;

Щ.

като има предвид, че според Европейската агенция за околна среда „системната промяна“ означава фундаментална, трансформираща и многостранна форма на промяна, която води до големи промени и преориентиране в системните цели, стимули, технологии, социални практики и норми, както и в системите от знания и подходи за управление; като има предвид, че за основните обществени системи това означава преосмисляне не само на технологиите и производствените процеси, но и на моделите на потребление и начина на живот, с оглед на осигуряването на по-устойчиви алтернативи, насочени, например, към благосъстояние и устойчивост (13);

АА.

като има предвид, че природосъобразните решения и екосистемните подходи имат потенциала да създадат силни политически връзки между РКООНИК, Конвенцията за биологичното разнообразие и другата Конвенция от Рио за борба с опустиняването, като осигуряват възможност за председателствата и секретариатите на трите споразумения да работят заедно за прилагане на интегриран и съгласуван подход към изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

АБ.

като има предвид, че Европейският зелен пакт и планът на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU) представляват уникална възможност за укрепване на икономиката на ЕС и за превръщането ѝ в по-иновативна, конкурентоспособна и ориентирана към бъдещето система, като по този начин се осигурява европейско лидерство в „зелената“ икономика и развитие на европейския социален модел и социалната пазарна икономика;

АВ.

като има предвид, че свързаните с климата рискове за здравето, поминъка, продоволствената сигурност, водоснабдяването и икономическия растеж се очаква да бъдат много по-големи при глобално затопляне от 2 oC; като има предвид, че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 oC, вместо до 2 oC, се очаква да намали въздействието върху сухоземните, сладководните и крайбрежните екосистеми и те да запазят по-голямата част от своите услуги за хората; като има предвид, че поради това е наложително да се продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 oC над равнищата от прединдустриалния период;

АГ.	като има предвид, че лидерството на ЕС чрез даване на пример е много важно за ангажирането на трети държави в борбата срещу изменението на климата и по този начин — за повишаване на равнището на международните амбиции в областта на климата;

АД.	като има предвид, че ЕС трябва да признае своята отговорност и да предприеме мерки във връзка с историческите емисии на парникови газове и разликите в развитието между северното и южното полукълбо;

АЕ.

като има предвид, че съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение привеждането на финансовите потоци в съответствие с подхода за намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на устойчиво на климатичните изменения развитие е много важно за борбата със заплахата от изменението на климата;

АЖ.	като има предвид, че нараства обществената осведоменост и участието на гражданите в действията в областта на климата; като има предвид, че гражданите изискват повече действия от страна на правителствата, както и амбициозни мерки за справяне с последствията от изменението на климата;

АЗ.

като има предвид, че вторият период на задължения по Протокола от Киото приключи на 31 декември 2020 г.; като има предвид, че насоките за отчитане на намаляването на емисиите в рамките на дейностите по механизма за чисто развитие след 31 декември 2020 г. бяха отложени; като има предвид, че са въведени временни мерки за разширяване на дейностите по механизма за чисто развитие след 2020 г.; като има предвид, че срещата на страните по Протокола от Киото е предвидена да се проведе съвместно с COP26 в Глазгоу;

припомня, че изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са сред най-големите предизвикателства пред човечеството и че всички правителства по света трябва да положат максимални усилия, за да се справят с тях незабавно; подчертава, че за да изпълним нашата колективна отговорност за ограничаване на глобалното затопляне и предотвратяване на загубата на биологично разнообразие, и съответно за опазване на цялата планета и благоденствието на всички хора, са необходими международно сътрудничество, включване на недържавните организации, солидарност и съгласувани действия, подкрепени от науката и от непоколебим ангажимент за повишаване на амбициите; отбелязва в това отношение призива на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който настоятелно призовава всички правителства по света да обявят извънредно положение във връзка с изменението на климата, докато светът не достигне нулеви нетни емисии на парникови газове;

изразява загриженост във връзка с констатациите в доклада на Програма на ООН за околната среда (UNEP) относно разликите в емисиите за 2020 г., и най-вече във връзка с факта, че въпреки свързания с COVID-19 кратък спад на емисиите на CO2, прогнозираните емисии, при пълно спазване на безусловните НОП, ще доведат до повишаване на температурата с 3,2 oC в световен мащаб; приветства обявените до момента актуализации на национално определени приноси, при които са заложени повишени амбиции в областта на климата; но отбелязва със загриженост, че този принос все още няма да е достатъчен, за да се насочат емисиите към постигане на целта от Парижкото споразумение; изразява тревога във връзка с обобщаващия доклад на РКООНИК за национално определените приноси от септември 2021 г., в който се констатира, че взети заедно, всички НОП, представени до 30 юли 2021 г., сочат значително увеличение на глобалните емисии на парникови газове с около 16 % през 2030 г., в сравнение с 2010 г.; подчертава, че според IPCC пътят до 1,5 oC включва намаляване на глобалните емисии с поне 45 % до 2030 г., в сравнение с нивата от 2010 г.;

припомня неотдавнашното решение на един конституционен съд, който постанови, че опазването на климата не трябва да зависи от политическо решение и че разпоредбите на конституцията относно защитата на околната среда налагат на държавата конституционния дълг да постигне неутралност по отношение на климата;

подчертава обаче, че според доклада относно разликите в емисиите за 2020 г. екологосъобразното възстановяване от пандемията би могло да намали емисиите на парникови газове с около 25 % до 2030 г., като по този начин те ще попаднат в обхвата на емисиите, които осигуряват 66 % шанс за задържане на покачването на температурите под 2 oC, което все пак няма да е достатъчно за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 oC; следователно подчертава, че мерките за възстановяване биха могли да повлияят силно върху изпълнението на целите от Парижкото споразумение; призовава правителствата да положат максимални усилия, за да обезпечат екологосъобразно възстановяване, като същевременно поемат по-големи ангажименти, в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да увеличат своите национално определени приноси преди COP26, като приемат научнообосновани политики; подчертава, че според неотдавнашни проучвания постигането на целта на Парижкото споразумение по отношение на температурата представлява „оптимална от икономическа гледна точка“ политика за климата (14);

приветства ангажимента на държавите от Г-7 за полагане на амбициозни и ускорени усилия за намаляване на емисиите, за да може целта за ограничаване на повишаването на температурата с до 1,5 oC да остане постижима (15); припомня, че това би довело до множество съпътстващи ползи за околната среда, икономиката, обществото и общественото здраве; подчертава, че все повече държави се ангажират с цели за постигане на нулеви нетни емисии до средата на века; подчертава обаче, че тези ангажименти трябва незабавно да се превъплътят в солидни краткосрочни политики, действия и финансови ресурси, и да се отразят в преразгледаните НОП, които ще бъдат представени преди провеждането на COP26 под формата на завишени климатични цели до 2030 г., за да могат световните емисии на парникови газове да достигнат до своя пик възможно най-скоро; настоятелно призовава държавите от Г-20 да поемат водеща роля с цел завишаване на краткосрочните и дългосрочните амбиции;

приветства факта, че пет години след влизането в сила на Парижкото споразумение най-големите икономики в света започнаха надпревара за постигане на неутралност по отношение на климата; обръща внимание на факта, че ангажиментите за нетни нулеви емисии трябва да бъдат подкрепени от дългосрочни стратегии, представени на РКООНИК; подчертава необходимостта от превръщане на тези ангажименти в ефективни мерки и политики на всички равнища и във всички сектори;

подчертава, че е важно използването на изкопаеми горива да се преустанови постепенно и възможно най-скоро; признава заключенията от доклада на Международната агенция по енергетика, озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.“, който показва рязък спад в търсенето на изкопаеми горива, като по този начин се твърди, че не са необходими инвестиции за нови доставки на изкопаеми горива и че за постигането на целта от 1,5 oC трябва да не се одобряват нови находища на нефт и газ с цел експлоатация, а от 2021 г. нататък да не се строят нови въгледобивни мини, нито да се удължава експлоатацията на съществуващите мини; подкрепя ангажимента на държавите от Г-7 за спиране на финансирането за въглища, които горят без улавяне и съхранение на въглерод, до края на 2021 г.; призовава държавите от Г-7 да дадат пример за енергийния преход и да спрат всички нови инвестиции за добива на изкопаеми горива; подкрепя председателството на COP26, Обединеното кралство и сдружението „Powering Past Coal Alliance“, които се опитват да постигнат споразумение за спиране на изграждането на нови електроцентрали, използващи въглища, които горят без улавяне и съхранение на въглерод; признава, че изкопаемите горива не се характеризират с дългосрочна роля в енергийния микс на ЕС, и призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да приемат национални планове за постепенно премахване на всички изкопаеми горива възможно най-скоро, за да се постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

изрично подкрепя инициативата, предприета от Дания и Коста Рика, за създаване на съюз от държави, които желаят постепенно да прекратят добива на нефт и газ и да прекратят издаването на разрешения за нови проучвания; припомня заключенията на доклада на Международната агенция по енергетика, озаглавен „Нулева нетна стойност до 2050 г. — пътна карта за глобалния енергиен сектор“, в който се потвърждава, че такива мерки са необходими, за да се постигне целта от 1,5 oC;

припомня, че всички страни следва да приведат финансовите потоци — публични и частни, национални и международни — в съответствие с пътя към постигане на целта от 1,5 oC и с устойчиво на изменението на климата развитие; настоятелно призовава Комисията да предостави, като част от предстоящия пакет в областите на климата и енергетиката, който ще бъде представен на 14 декември 2021 г., цялостен преглед на актуалното състояние по отношение на спазването от страна на Съюза и държавите членки на член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение, както и да предприеме всички необходими мерки за отстраняване на всички пропуски;

10.

изразява сериозна загриженост относно нарастващия международен интерес към запасите от изкопаеми горива в Арктика, които стават все по-достъпни, тъй като морската ледена покривка намалява поради изменението на климата; подчертава уязвимостта на природата в Арктическия регион и изключителната трудност за почистване на екосистемата след разливи на петрол поради разкъсване и течове на тръбопроводи или произшествия при корабоплаване; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да призоват за глобален мораториум срещу офшорните сондажи на нефт в Арктика;

11.

подчертава необходимостта от възстановяване на международните коалиции с цел постигане на амбициозни резултати и висок екологичен интегритет в рамките на COP26; призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с най-големите източници на емисии, уязвимите към климатичните промени държави, трансатлантическите партньори и британското председателство на COP26, за да представят на конференцията политически предложения за начините, по които държавите следва да ускорят мерките за намаляване на разликите в амбициите, с цел запазване на глобалното затопляне до 1,5 oC; насърчава ЕС да засили дипломатическите си контакти и създаването на съюзи с развиващите се и най-уязвимите държави, за да играе ролята на обединяващ фактор между развитите и развиващите се държави, което в миналото се оказа много важно за постигането на най-амбициозните резултати от COP;

12.

приветства действията, предприети от президента Байдън за връщане на САЩ към Парижкото споразумение още от първия ден на мандата му, и неговия ангажимент САЩ да намали наполовина своите емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г., както и да се стреми към нетни нулеви емисии до 2050 г.; очаква своевременно да последват конкретни политически мерки и финансови потоци, за да се изпълнят ангажиментите на САЩ; подчертава значението на лидерството и партньорството между ЕС и САЩ за постигането на целите на Парижкото споразумение; подчертава, че справянето с изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие, насърчаването на екологосъобразния растеж и опазването на нашите океани са в основата на новата Съвместна трансатлантическа програма, и че ЕС и САЩ са поели съвместен ангажимент да положат максимални усилия за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб с до 1,5 oC; признава усилията на президента Байдън за засилване на глобалната амбиция за действия в областта на климата, включително чрез провеждане на срещата на високо равнище на лидерите по въпросите на климата през април 2021 г.;

13.

подчертава ролята на Китай като втората най-голяма икономика в света и държавата с най-високи общи емисии на парникови газове; признава готовността на Китай да действа като конструктивна сила в международните преговори за климата; отбелязва обаче с особена загриженост, че страната продължаваща да зависи много от въглищата и насърчава нейното правителство да продължи да настоява за ускоряване на екологичния преход, като ключова предпоставка за постигане на глобалните цели на Парижкото споразумение; отбелязва съобщението на президента Си Дзинпин от септември 2020 г., че Китай ще постигне пик в емисиите на CO2 до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2060 г.; подчертава, че тези ангажименти следва да обхващат всички емисии на парникови газове; очаква допълнителни ангажименти, както и конкретни политически мерки и съгласувани финансови потоци за изпълнението на тези ангажименти;

14.

подчертава, че според IPBES основните причини за пандемиите са същите глобални промени в околната среда, които водят до загуба на биологично разнообразие и изменение на климата, включително промяна в земеползването, разширяване и интензификация на селското стопанство, търговия и консумация на диви животни и други фактори; подчертава, че пандемията показа значението на принципите „едно здраве“ и „здраве във всички политики“ при изготвянето на политиките и че са необходими радикални промени; припомня, че в преамбюла на Парижкото споразумение правото на здраве се признава като основно право на човека; подчертава, че в член 4, параграф 1, буква е) от РКООНИК се посочва, че всички страни по нея следва да „използват подходящи методи, например оценки на въздействието, формулирани и определени на национално равнище, с оглед минимизиране на вредите върху икономиката, общественото здраве и качеството на околната среда, като последици от проекти или мерки, осъществени от тях за смекчаване или адаптиране към изменението на климата“; счита, че здравето следва да бъде включено в националните планове за адаптиране и националните доклади, представяни в рамките на РКООНИК;

15.

подчертава, че постигането на целите на Парижкото споразумение и неговите цели за неутралност по отношение на климата изисква големи инвестиции и безпрецедентна трансформация на всички сектори на нашите икономики; счита, че тази трансформация към нов устойчив икономически модел може да бъде постигната, само ако се гарантира справедлив преход, който да съчетава социален и екологичен напредък, да подобрява благосъстоянието на хората и да не изключва никого;

COP26 в Глазгоу

16.

изразява съжаление за липсата на напредък на COP25 в Мадрид през 2019 г. и за липсата на ангажименти и прозрачност при някои страни; изразява съжаление за отлагането на финализирането на наръчника за изпълнение на Парижкото споразумение за следваща конференция COP и недостатъчно амбициозния резултат от обсъжданията относно загубите и щетите; въпреки организационните трудности, признава постигнатия напредък по някои важни аспекти, като например насърчаването на социалното измерение в програмата за климата и масовата мобилизация на недържавните организации;

17.

подчертава, че е жизненоважно COP26 да постигне нов консенсус относно необходимите действия и амбиции в областта на климата с цел постигане на глобална неутралност по отношение на климата до средата на века, както и относно стабилни краткосрочни и средносрочни политически мерки;

18.

призовава всички страни по РКООНИК, в сътрудничество с регионите и недържавните организации, и по-специално гражданското общество, да допринасят конструктивно за процеса, водещ до COP26, по време на който НОП трябва да бъдат завишени, за да се гарантира, че те съответстват на дългосрочната цел на Парижкото споразумение във връзка с покачването на температурите и на най-добрите налични научни познания, както и че те отразяват възможно най-високото равнище на амбиция на страните; подчертава, че тъй като настоящите ангажименти не са достатъчни за постигане на целите на споразумението, а глобалните емисии на парникови газове трябва спешно да достигнат до своя пик и след това драстично да спаднат, всички страни следва да засилят усилията си и да актуализират своите НОП, в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и призовава по-специално ЕС и всички държави от Г-20 да демонстрират своята водеща роля в световен мащаб в това отношение, както и да се ангажират с постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

19.

подчертава, че според доклада на UNEP за разликите в емисиите за 2020 г. емисиите, генерирани от най-богатия 1 % от световното население, надхвърлят повече от два пъти общия дял на емисиите, генерирани от най-бедните 50 %; отбелязва, че някои други проучвания (16) показват, че в рамките на ЕС най-богатите 10 % от европейските граждани са отговорни за почти една трета от кумулативните емисии от потребление в ЕС за периода 1990 — 2015 г. и че за същия период общите годишни емисии, свързани с потреблението на най-бедните 50 % от европейските граждани, са намалели с 24 %, докато емисиите, генерирани от най-богатите 10 %, са нараснали с 3 %; подчертава, че е необходимо да се обърне внимание на справедливостта при прилагането на Парижкото споразумение и Съюзът да ограничи и драстично да намали емисиите, като същевременно осигури подкрепа за най-бедните домакинства, за да се гарантира справедлив преход;

20.

призовава Комисията да се ангажира, заедно с други големи източници на емисии на CO2, за да създаде международен климатичен клуб от държави, които да проправят пътя към климатична неутралност, с общи цели за намаляване на емисиите на парникови газове, постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., формулиране на дефиниция за единни стандарти за измерване на емисиите, за съпоставими преки и косвени цени на CO2 в енергийния и промишления сектор, както и за защита на държавите, които изявят желание да прилагат мерките за опазване на климата, от неблагоприятните последици на международната конкуренция чрез общ механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите;

21.

подчертава необходимостта от продължаване на засилените и координирани секторни мерки за декарбонизация чрез съгласуване на целите и сътрудничество между страните и другите участници в процеса; призовава страните да укрепят партньорството от Маракеш за глобални действия в областта на климата, като пространство за насърчаване на недържавните организации и поднационалните структури на управление да предприемат незабавни действия в областта на климата, основани на научни знания, да си поставят много амбициозни цели и да насърчават съвместно учене между различни групи, географски региони и сектори с цел ускоряване на мерките и изготвяне на политики за подкрепа на целите на Парижкото споразумение;

22.

подчертава, че е необходимо COP26 да реши останалите въпроси от работната програма на Парижкото споразумение, за да може през следващите пет години усилията да се насочат към по-нататъшното развитие и засилено прилагане и привеждане в действие на програмата; настоятелно призовава всички страни да решат нерешените въпроси по финализирането на наръчника за прилагане на Парижкото споразумение, по-специално по отношение на прозрачността, общите срокове и механизмите за сътрудничество по член 6, с цел да се гарантира прозрачност и добра екологосъобразност, както и да се постигне най-високо равнище на амбиция;

23.

призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за строги и ясни международни правила във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, въз основа на принципите от Сан Хосе; подчертава по-специално необходимостта да се насърчава международното сътрудничество, като се избягват всякакви форми на двойно отчитане, да се обезпечи екологосъобразността с реални, допълнителни, измерими, постоянни и независимо проверени съкращения на емисиите, да се гарантира, че единиците емисии, които се отчитат съгласно Протокола от Киото, не се вземат предвид в съществуващите и бъдещи национално определени приноси, както и да се осигури защита за правата на човека; отново изразява своята подкрепа за използването на част от постъпленията по механизмите, предвидени в член 6, за финансиране на Фонда за адаптация; отново изразява подкрепата си за въвеждането на петгодишна времева рамка и призовава ЕС да заеме позиция в подкрепа на евентуално споразумение за петгодишен общ срок, за да се ускори темпът на действията в областта на климата;

24.

призовава за привеждане в действие на подобрената рамка за прозрачност, която утвърждава принципите на прозрачност, точност, последователност, сравнимост и пълнота;

25.

подчертава, че изменението на климата засяга хората по различен начин, в зависимост от някои фактори като пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност и бедност, и че съществуващите неравенства, основаващи се на пола на лицето, могат да увеличат уязвимостта на това лице към неизбежните последици от изменението на климата, включително и настъпването на природни бедствия; поради това приветства приемането на засилената работна програма от Лима по въпросите на пола и плана за действие относно равенството между половете на COP25 в Мадрид и призовава за бързото им прилагане; счита, че трансформацията към устойчиво общество трябва да се извършва по приобщаващ, справедлив и равноправен начин и че балансът между половете и овластяването на жените и момичетата са ключови фактори от тази трансформация; подчертава необходимостта от по-ефективно интегриране на принципа за равенство между половете във всички съответни цели и задачи; отново призовава Комисията да изготви конкретен план за действие за изпълнение на ангажиментите по обновения План за действие относно равенството между половете и да създаде постоянно звено за контакт на ЕС по въпросите на равенството между половете и изменението на климата, което да разполага с достатъчно бюджетни средства, за да може да прилага и да наблюдава съобразените с равенството между половете действия в областта на климата, както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб (17); счита, че това би могло да даде пример на други страни да приемат подобни мерки;

26.

приветства факта, че страните все по-често вземат предвид равенството между половете в своите национално определени приноси, и призовава всички страни да приемат съобразени с равенството между половете и социално справедливи национално определени приноси, както и финансиране за борба с изменението на климата, с цел постигане на справедливост в областта на климата; призовава Комисията и държавите членки да увеличат съгласуваността между подкрепата в областта на равенството между половете и изменението на климата чрез инструменти за външно действие и чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), включително чрез засилване на участието на жените и женските организации в управлението и вземането на решения, достъпа им до финансиране и до програми, които подкрепят ролята на жените в управлението на изменението на климата и в определени сектори, като например селското стопанство и горското стопанство, със специален фокус върху жените от коренното население;

27.

изразява загриженост относно потенциалното въздействие на ограниченията за пътуване и други ограничения, свързани с COVID-19, върху справедливото и балансирано присъствие на участниците в COP26; призовава британското председателство на COP26 да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира широко и приобщаващо присъствие, при пълно спазване на санитарните мерки; счита, че следва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира, че всички развиващи се страни, и по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, могат да участват в COP26, и призовава британското председателство да преодолее пречките пред участието, свързани с пандемията;

28.

припомня значението на участието на всички държави в процесите на вземане на решения по линия на РКООНИК; подчертава, че настоящият процес на вземане на решения в рамките на РКООНИК трябва да бъде подобрен, за да ангажира в по-голяма степен делегатите от бедните и уязвимите държави; отново призовава делегацията на ЕС, участваща в конференциите на страните по РКООНИК, да засили сътрудничеството си с делегатите от уязвимите държави;

29.

отново изразява своята подкрепа за въвеждането на специфична политика относно конфликтите на интереси като част от РКООНИК и призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля в този процес;

30.

счита, че ЕС има историческа отговорност да бъде най-амбициозната страна по Парижкото споразумение както чрез собствените си ангажименти, така и с помощта, която оказва на другите, и че Съюзът следва да признае своите отговорности по отношение на климата и околната среда и да предприеме действия в тази връзка, като дава добър пример; припомня принципа „общи, но разграничени отговорности и съответни възможности“, който възлага на Съюза и на държавите членки конкретна отговорност и им предоставя капацитет за действие;

Амбициозна политика на ЕС в областта на климата и дългосрочната визия

31.

приветства приемането на Европейския законодателен акт за климата; очаква Европейският зелен пакт, и по-специално законодателният пакет „Готови за 2030 г.“, да обезпечат необходимите за ЕС и неговите държави членки мерки, които да бъдат в пълно съответствие с Парижкото споразумение; счита, че е изключително важно ЕС да дава пример и да изпрати ясно послание на COP26, че е готов да увеличи своите НОП и приноса си за постигането на целите на Парижкото споразумение, и призовава другите страни да проявят същото равнище на ангажираност;

32.

подчертава, че част от ЕС принадлежи към тези региони от света, които са най-силно засегнати от изменението на климата; отбелязва, че Средиземноморският басейн се затопля с 20 % по-бързо от средното за света и че регионът е една от основните горещи точки в областта на климатичните промени в света, където се очаква 250 милиона души да бъдат засегнати от недостиг на вода до 20 години (18); подчертава, че Средиземно море се превръща в най-бързо затоплящото се море в света (19), с последици за някои важни икономически сектори и за цялата морска екосистема, което води до необратими промени в екосистемата и отделните видове; призовава ЕС да действа незабавно и да си сътрудничи със своите средиземноморски партньори, за да работи по амбициозни мерки за адаптиране и да ръководи действията за смекчаване на последиците;

33.

подчертава, че успехът на Европейския зелен пакт зависи от ефективното глобализиране на съответните стандарти и норми, в партньорство с трети държави; припомня заключенията на Съвета от януари 2021 г. и целта на Комисията да засили ролята на Съюза като глобален фактор; призовава за разработване на оперативна и съгласувана европейска стратегия за дипломация във връзка с Европейския зелен пакт, преди провеждането на COP27 в Африка;

34.

подчертава значението на реалното намаляване на отпечатъка на ЕС върху околната среда за изпълнението на международните ангажименти на Съюза в областта на климата; отбелязва обаче, че не съществува официален показател на ЕС за измерване на настоящия екологичен отпечатък на Съюза, и призовава Комисията и Европейската агенция за околна среда да приемат такъв показател;

35.

отново призовава Комисията, след приемането на Европейския законодателен акт за климата и предвид важната роля на естествените въглеродни поглътители за постигането на неутралност по отношение на климата, да предложи амбициозна научно обоснована цел на ЕС за 2030 г., насочена към премахване на емисиите на парникови газове от естествените въглеродни поглътители, която да бъде в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и да е предвидена в законодателството; припомня освен това, че бързото намаляване на емисиите трябва да остане приоритет;

36.

подчертава необходимостта от интегриране на амбициозни цели по отношение на климата във всички политики на ЕС; настоятелно призовава Комисията да актуализира начина, по който извършва оценки на въздействието във всички области на политиката на ЕС, за да се гарантира пълното прилагане на член 6, параграф 4 от Европейския законодателен акт за климата; разглежда новите инициативи в неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (20), и по-специално включването на анализ за „ненанасянето на значителни вреди“ в оценките на въздействието, като първа стъпка в това отношение;

37.

подчертава централната роля на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност в прехода към неутрална по отношение на климата икономика; признава постигнатия напредък в изграждането на инфраструктура за възобновяеми енергийни източници; отбелязва предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в рамките на пакета „Подготвени за цел 55 %“ и подчертава, че е важно да се завишат целите за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност с оглед на постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и прилагане на Парижкото споразумение, като се използва възможността във връзка с настоящото намаляване на разходите за възобновяеми енергийни източници и технологии за съхранение;

38.

отбелязва предложението на Комисията за преразглеждане на рамката за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) по линия на пакета „Подготвени за цел 55 %“ и подчертава значението на увеличаването на естествените поглътители и насърчаването на екосистемни решения, като същевременно се взема предвид важността на различните екосистеми за биологичното разнообразие, както и количеството въглерод, което продължава да се отстранява и да се съхранява, за да се постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

39.

счита, че всички политики в областта на климата и свързаните с тях политики в областта на енергетиката следва да отразяват най-новите научни постижения във връзка с екосистемите и различните въглеродни депа, както и тяхното реално значение за смекчаването и адаптирането към изменението на климата; счита, че природосъобразните решения, екосистемният подход и възстановяването и опазването на екосистемите и биологичното разнообразие са жизненоважни фактори за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него; призовава за осигуряване на повече данни за районите във и извън екосистемите, които са богати на въглерод и на растителни и животински видове, както и за качеството на мерките за управление на опазването, защитата и възстановяването на околната среда, за да се вземат информирани решения относно приоритетите за възстановяването, както и относно мерките и политиките за борба с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

40.

подчертава, че всички политики в областта на климата следва да се изпълняват в съответствие с принципа за справедлив преход и принципа „замърсителят плаща“, като постепенно се премахват всякакви вредни за околната среда субсидии, в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, социалните партньори и частния сектор, без да се пренебрегва нито една страна; поради това счита, че по-голямата прозрачност, засилването на социалното партньорство и ангажираността на гражданското общество на местно, регионално и национално ниво и на равнището на ЕС е от основно значение за постигането на неутралност по отношение на климата във всички сектори на обществото по справедлив, приобщаващ и социално устойчив начин; припомня, че член 10 от Европейския законодателен акт за климата предоставя инструменти за създаването на доброволни индикативни секторни пътни карти за декарбонизация за секторите с най-големи емисии в ЕС, и настоятелно призовава Комисията да се ангажира с тези сектори, за да улесни прилагането на тези пътни карти;

41.

подчертава, че мерките, предприети за смекчаване или адаптиране към последиците от изменението на климата, не трябва да водят до изостряне на други съществуващи екологични проблеми или до създаване на нови проблеми в ЕС или в трети държави; в този контекст обръща внимание на рисковете за околната среда, свързани с нарастващото търсене на някои много важни суровини, които са необходими за прехода към нисковъглеродна икономика или за климатичния инженеринг, и призовава Комисията да вземе предвид тези рискове при своите действия и да се стреми да ги минимизира, в съответствие с принципа на предпазливост;

42.

вярва, че амбициозното прилагане на пакета за възстановяване Next Generation EU под формата на устойчиви политики предлага редица предимства за стимулиране на растежа при икономически спадове, като например създаване на нови работни места, обезпечаване на по-големи краткосрочни фискални мултипликатори и генериране на по-големи дългосрочни икономии на разходи, като това е възможност да се покажат на другите държави ползите за техните икономики; насърчава Комисията, Съвета и държавите членки да максимизират потенциала на този пакет за подкрепа на екологичния преход;

43.

подчертава, че устойчивият икономически растеж и развитието на нови, екологосъобразни технологии следва да бъдат подкрепяни, тъй като те могат да действат като важни двигатели за смекчаване на изменението на климата;

Адаптиране към изменението на климата, загуби и щети

44.

отново заявява, че действията за адаптиране са неизбежна необходимост за всички държави, за да могат те да сведат до минимум отрицателните последици от изменението на климата и да постигнат устойчивост по отношение на изменението на климата и устойчиво развитие, като отбелязва, че развиващите се държави, и най-вече най-слабо развитите и малките островни развиващи се държави, са особено уязвими към последиците от изменението на климата; призовава ЕС и държавите членки да засилят мерките за адаптиране и да ангажират местните власти, за да изпълнят изцяло ангажиментите по Парижкото споразумение и да гарантират, че политиките на ЕС за адаптиране съответстват на водещата роля на ЕС в световен мащаб по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата; в този контекст приветства новата стратегия на ЕС за адаптация, връзките със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и новата регулаторна рамка за адаптирането, произтичащи от Европейския законодателен акт за климата, и призовава за амбициозното им прилагане, включително и на техните международни компоненти;

45.

подчертава, че стратегията на ЕС за адаптация, приета от Комисията на 24 февруари 2021 г., изразява целта на Комисията за увеличаване на ресурсите и по-нататъшно мобилизиране на по-мащабно финансиране за адаптация, и че е необходимо специално внимание, за да се гарантира, че финансовите средства достигат до най-уязвимите общности в развиващи се държави;

46.

приветства новата регулаторна рамка за адаптиране към изменението на климата съгласно член 4 от Европейския законодателен акт за климата; подчертава, че са необходими допълнителни регулаторни мерки с ясни цели и етапи, за да се подобри капацитетът за адаптиране, да се засили устойчивостта и да се сведе до минимум уязвимостта към изменението на климата;

47.

подчертава, че макар изменението на климата да е глобален проблем, отделните региони ще бъдат засегнати по различен начин, и че поради тази причина управлението на местно равнище, което е най-близо до населението, често е най-подходящата институция, която да отговаря за разработването на стратегии за адаптиране, насочени към решаването на проблема;

48.

подчертава, че екологосъобразната инфраструктура допринася за адаптацията към изменението на климата чрез защита на природния капитал, опазване на естествените местообитания и видове, осигуряване на добро екологично състояние, управление на водите и продоволствена сигурност;

49.

подчертава разрушителните екологични, социални и икономически последици от опустиняването и необходимостта от общи подходи за адекватно предотвратяване на този проблем и адаптиране към него; подчертава следователно значението на наличието на вода за смекчаването на последиците от изменението на климата и за адаптирането към него, тъй като освен че прави възможен растежа на растения, които улавят и задържат въглерод, водата в почвата подобрява живота на микроорганизмите, увеличава съдържанието на органични вещества в почвата и води по същество до увеличаване на капацитета за задържане на въглерод в почвата; подчертава необходимостта да се обърне голямо внимание на управлението на водите в контекста на адаптирането; подчертава необходимостта от бързо и пълно прилагане на Рамковата директива на ЕС за водите (21) с цел постигане на нейните цели и по-добро управление на този ресурс;

50.

подчертава, че признаването на истинската стойност на водата и нейната роля за смекчаването на последиците от изменението на климата и за адаптирането към него е от основно значение за справяне с въздействието на климата върху качеството на водата и за постигането на неутралност по отношение на климата; признава, че диверсификацията на водоизточниците, ефективността на водата, кръговото управление на водите, природосъобразните решения, цифровите решения за мониторинг, наблюдение и анализ на водата, както и достъпът до питейна вода и канализация допринасят за намаляване на замърсяването и емисиите на CO2;

51.

подчертава, че в преамбюла на Парижкото споразумение се признава основният приоритет за гарантирането на продоволствената сигурност и поставяне на край на глада, и по-специално уязвимостта на системите за производство на храни към неблагоприятните последици от изменението на климата; припомня, че съгласно член 2, параграф 1, буква б) от РКООНИК повишаването на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата и насърчаването на устойчивост по отношение на изменението на климата и развитието при ниски емисии на парникови газове следва да се извършва по начин, който не застрашава производството на храни; призовава всички страни да обмислят надлежно продоволствената сигурност в своите национални планове за адаптиране;

52.

подчертава значението на подхода на системно ниво за оценка на множеството опасности, свързани с климатичните рискове и нуждите и действията за адаптиране, необходимостта от подобряване на показателите за измерване на информираната относно риска адаптация и засилването на техническата и финансовата подкрепа за държавите с цел разработване на сигурни проекти за достъп до повече финансиране за адаптация;

53.

подкрепя прегледа на глобалната цел за адаптация и подчертава необходимостта тя да се превърне в измерими резултати, основани на ясното разбиране на риска на множество нива, наличието на последователни и сравними данни и използването на количествен и качествен напредък по отношение на устойчивостта във времето;

54.

призовава 26-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP26) да задейства изцяло мрежата от Сантяго за загуби и вреди, инициирана на COP25, за да може тя да генерира по ефективен начин техническа помощ за развиващите се страни с цел предотвратяване, свеждане до минимум и справяне със загуби и вреди и за да изпълнява функции, които се основават на най-разпространените предизвикателства и пропуски, пред които са изправени развиващите се държави, включително липса на капацитет и липса на финансиране и подкрепа; счита, че функционирането на мрежата от Сантяго следва да бъде включено в структурите на РКООНИК и да се финансира по предвидим и надежден начин от развитите държави, като се използва приносът на страните и наблюдателите по РКООНИК;

55.

отбелязва, че в член 8 от Парижкото споразумение относно загубите и вредите се заявява, че страните следва да възприемат подход на сътрудничество по отношение на загубите и вредите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата; подчертава поради това значението на действията за подкрепа в световен мащаб в областите, които са особено уязвими по отношение на въздействието на изменението на климата, като крайбрежните райони и островите, и където капацитетът за адаптиране е ограничен;

56.

подчертава, че изменението на климата и деградацията на околната среда все повече взаимодействат с факторите за разселването на хора; изразява подкрепата си за работната група по въпросите на разселването по Варшавския международен механизъм за загуби и вреди и я призовава да засили дейността си и да осигури по-приобщаващ подход към най-слаборазвитите държави и развиващите се малки островни държави; призовава за по-голям акцент върху разселването, предизвикано от климата, на бъдещите конференции на страните;

Природосъобразни решения и основани на екосистеми подходи към изменението на климата

57.

припомня, че изменението на климата е един от основните преки фактори за загубата на биологично разнообразие и влошаването на качеството на земите и че загубата на биологично разнообразие и изменението на климата са взаимно свързани и взаимно се изострят, като представляват еднакви заплахи за планетата; подчертава, че отрицателните последици от изменението на климата върху природата и биологичното разнообразие, върху екосистемите и върху наличието на вода, океаните и продоволствената сигурност се очаква да станат критични през следващите десетилетия; отново заявява, че стриктното опазване и възстановяване на високовъглеродни екосистеми като торфища, влажни зони, пасища и екосистеми със син въглерод, като солни блата, морски треви и мангрови гори, както и девствени гори е вариант за реагиране с незабавен ефект и че предлага широк спектър от ползи за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него; като има предвид, че когато се влошат или разрушат, сините въглеродни екосистеми отделят въглерода, който са съхранили за векове в атмосферата и в океаните, които след това се превръщат в източник на емисии на парникови газове; подчертава, че някои мерки, които биха могли да смекчат кризата във връзка с климата, биха могли да бъдат вредни за биологичното разнообразие, и подчертава необходимостта кризата във връзка с климата и кризата във връзка със загубата на биологично разнообразие да бъдат разгледани заедно; поради това предлага подходящо финансирана съвместна работна програма на КБР и РКООНИК за определяне и насърчаване на полезните взаимодействия;

58.

подчертава, че въпреки по-широкия консенсус в РКООНИК и КБР относно необходимостта от интегрирани действия на държавно и местно равнище за съвместно справяне както със загубата на биологично разнообразие, така и с климатичните кризи, в много национални ангажименти и стратегии в областта на климата все още липсват природосъобразни решения; счита, че една многостранна платформа за природосъобразни решения може да спомогне за укрепване на взаимодействието между многостранните международни конвенции за биологичното разнообразие и изменението на климата и да създаде условия за постигането на ЦУР;

59.

подчертава необходимостта от полезни взаимодействия между Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и действията в областта на климата както за смекчаване на последиците от изменението на климата, така и за адаптиране към него;

60.

припомня също така решаващата роля на биологичното разнообразие за предоставяне на възможност на хората да се борят с глобалното затопляне и да се адаптират към него и да повишават равнището си на устойчивост; подчертава, че екосистемните подходи, установени в КБР, и природосъобразните решения използват потенциала на природата и биологичното разнообразие за намаляване на емисиите на парникови газове и за подпомагане на адаптирането ни към последиците от изменението на климата, че те са печеливши за всички решения, които включват опазване, възстановяване, устойчиво управление и подобряване на екосистемните услуги и функции, насочени към справяне с предизвикателствата пред обществото и насърчаване на благосъстоянието на хората; подчертава, че природосъобразните решения могат да бъдат най-ефективни, когато са планирани дългосрочно, а не само тясно фокусирани върху бързото улавяне и поглъщане на въглерод (22);

61.

приветства инициативата на председателството на COP26 за стартиране на диалога за горите, селското стопанство и търговията със стоки, който ще обедини ключови държави износители на селскостопански продукти и държавите, потребяващи тези продукти, за да бъде обсъдено как да направят този процес по-устойчив; припомня своите позиции, подробно изложени в резолюцията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване (23), които следва да бъдат включени в приноса на ЕС; призовава Комисията спешно да представи предложение за правна рамка на ЕС въз основа на задължителна надлежна проверка, която да гарантира, че веригите за създаване на стойност са устойчиви и че продуктите и стоките, които се продават на пазара в ЕС, не водят до и не са свързани с обезлесяване, деградация на горите, преобразуване и деградация на екосистемите и нарушения на правата на човека; отбелязва, че подобна правна рамка на ЕС следва да бъде разширена, така че да включва и областите с големи въглеродни запаси и екосистемите, а именно морските и крайбрежните екосистеми, влажните зони, торфищата и саваните, така че да се избегне изместването на натиска върху тези екосистеми;

62.

обръща внимание на факта, че потенциалните емисии от вечната замръзналост не се отчитат напълно в глобалните бюджети за емисии, нито се включват в национално определените приноси; подчертава необходимостта от ускорени научни усилия за по-точна оценка и доклад на вероятния размер на увеличените емисии на CO2 и метан от затоплящата се Арктика, за да се вземат информирани решения относно повишената амбиция, необходима за поддържане на глобалната температура в рамките на целите на Парижкото споразумение; призовава ЕС да инициира и ръководи глобална коалиция относно вечната замръзналост, насочена към финансиране на научни изследвания за по-добра оценка на настоящото състояние на проблема и към мерки за финансиране за спешно овладяване на топенето ѝ;

63.

подчертава необходимостта от всеобхватно картографиране на районите, богати на въглерод и природа, ефектите и качеството на тяхното управление, състоянието на местообитанията и други фактори, за да се получат данни, които да подпомогнат вземането на решения относно приоритетите за възстановяване

64.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че пазарът и моделите на потребление на Съюза не засягат пагубно горите и природните екосистеми и биологичното разнообразие, нито правата на коренното население и местните общности;

65.

отбелязва значението на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие през октомври 2021 г. и април-май 2022 г. в Кунмин, Китай; изтъква, че е необходима по-силна, обвързваща и по-амбициозна международна рамка за защита на биологичното разнообразие в световен мащаб, което е с незаменима стойност, за да бъде спрян настоящият процес на неговото намаляване и то да бъде възстановено, доколкото това е възможно; счита, че тази рамка следва да се основава на цели, количествено измерими показатели, ефективни механизми за мониторинг и твърди ангажименти, включващи национално определените приноси и други подходящи инструменти, финансови ангажименти и подобрени гаранции за изграждане на капацитет, както и механизъм за преразглеждане на всеки пет години, с акцент върху високо ниво и възходяща траектория на амбицията; отново призовава ЕС да настоява за същото високо ниво на амбиция по време на преговорите, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в световен мащаб, включително правно обвързващи международни цели за възстановяване и защита в световен мащаб от най-малко 30 % до 2030 г., с цел отразяване на вътрешните амбиции на ЕС, заложени в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.;

66.

подчертава в този контекст, че в Прегледа на изпълнението на ЦУР (24) се стига до заключението, че рамката за мониторинг на ЦУР 15 не включва съществени точки, свързани с качеството, които да са от решаваща важност за по-значими резултати, като се посочва необходимостта от допълнителни показатели в области като непокътнатост на горите, ефективност на управление в защитените зони и значимо интегриране на биологичното разнообразие в други процеси;

67.

подчертава, че механизмите на климата зависят от здравето на океанските и морските екосистеми, които понастоящем са засегнати от глобалното затопляне, от замърсяване, прекомерна експлоатация на морското биологично разнообразие, увеличаване на киселинността на водите, намаляване на кислорода и ерозия на бреговата линия; подчертава, че Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) припомня, че океаните са част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях;

68.

подчертава, че глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. следва да ангажира страните да включат природосъобразни решения, които защитават и възстановяват биологичното разнообразие и целостта на екосистемата, както в националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие, така и в национално определените приноси, с цел изпълнение на Парижкото споразумение;

69.

признава важната роля на здравата почва, като най-големия сухоземен поглътител на въглерод, за смекчаване на изменението на климата; отправя отново призива си към държавите членки да засилят възстановяването и устойчивото използване на почвите като инструмент за политиката в областта на климата в своите национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК), и по-специално в мерките, приложими към селскостопанския сектор и сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), и да запазят, възстановят и увеличат поглътителите на въглерод (по-специално в районите с богати на въглерод почви, като например пасищата и торфищата), в допълнение към предприемането на действия за утвърждаване на устойчивото използване на почвата в селскостопанската политика и намаляване на емисиите от селското стопанство; отново призовава Комисията за законодателно предложение за създаване на обща правна рамка за опазване на почвите и устойчиво използване на почвата в целия ЕС, която да отговори на всички основни заплахи за почвата;

Устойчиво финансиране в областта на климата

70.

подчертава, че ЕС и неговите държави членки са най-големият източник на публично финансиране в областта на климата; подчертава значението, което има финансирането в областта на климата, тъй като много развиващи се държави имат условни национално определени приноси, чието постигане зависи от финансова подкрепа; приветства поради това решението на COP24 да се определи нова, по-амбициозна цел за периода след 2025 г., която да надхвърля настоящия ангажимент за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно от 2020 г. нататък, но изразява загриженост, че действителните ангажименти от страна на развитите държави са все още далеч от колективната цел от 100 милиарда щатски долара годишно и призовава тази разлика да бъде запълнена; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят усилията си за мобилизиране на международно финансиране в областта на климата за развиващите се държави и да изградят международна пътна карта, очертаваща справедливия дял на всяка развита държава от финансовия ангажимент за 100 милиарда щатски долара, и механизми, гарантиращи, че обещанията се превръщат в дела; очаква от 2025 г. нататък бързо развиващите се икономики да допринасят за по-големия размер на международното финансиране в областта на климата в бъдеще; подкрепя в този контекст започването на преговори за нова финансова цел за периода след 2025 г., проучване на подход за матрица на целите с отделни подцели, включително финансиране чрез безвъзмездни средства, отразяващо нарастващата тежест на въздействията на климата и неотложността за пълно ускоряване на действията в областта на климата през това десетилетие;

71.

подчертава, че финансовите потоци са решаващи за адаптирането към изменението на климата; подчертава значението на привеждането в действие на глобалната цел за адаптиране и на мобилизирането на значителни нови средства за адаптиране в развиващите се държави; призовава ЕС и неговите държави членки да поемат ангажимент за значително допълнително увеличаване на предоставяните от тях финансови средства за адаптиране, за да се постигне баланс между финансирането за адаптиране и финансирането за смекчаване на последиците, като се даде приоритет на финансирането с безвъзмездни средства, и да подготвят подходящи ангажименти, които да се поемат на COP26;

72.

потвърждава, че приходите от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите биха могли да се използват за увеличаване на предоставянето на финансиране в областта на климата на развиващите се държави, по-специално за адаптиране, но също така и за намаляване на въглеродния интензитет на техния износ, както и на продуктите, продавани на техния вътрешен пазар;

73.

отчита необходимостта от напредък и по въпроса за загубите и вредите, за които следва да бъдат набрани допълнителни и адекватни средства чрез иновативни източници на публично финансиране, като се използва Варшавският международен механизъм, и за които ЕС следва да подкрепи мандата на COP26 за новата експертна група за действие и подкрепа по Варшавския международен механизъм за проучване и търсене на такива източници;

74.

отбелязва факта, че кризата с COVID-19 отново показа, че разчитаме един на друг за справяне с глобалните предизвикателства и това следва да се разглежда като „сигнал за събуждане“ за по-амбициозни и колективни действия; подчертава необходимостта от изграждане на устойчивост чрез вземане на всички поуки от настоящата криза по отношение на недостатъчното планиране и недостатъчния капацитет за реагиране при извънредни ситуации; предупреждава, че кризата с COVID-19 води до отстъпление от напредъка към ЦУР и увеличава крайната бедност в развиващите се държави и влошава нивата на дълга; подчертава, че е необходимо значително увеличаване на финансирането в областта на климата и спешно намиране на жизнеспособни решения във връзка с облекчаването на дълга на трети държави в рамките на международни форуми, за да се улесни глобалното екологично възстановяване;

75.

счита, че е от съществено значение големите международни финансови институции бързо да приемат и развият екологосъобразно финансиране, за да се постигне успешна декарбонизация на световната икономика; припомня ролята на ЕИБ като банка на ЕС за климата и наскоро приетата от нея пътна карта на Банката за климата и актуализираната политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката; призовава многостранните банки за развитие, включително ЕИБ, и финансовите институции за развитие да финансират повече свързани с климата инвестиции, да приведат своите портфейли в съответствие с Парижкото споразумение и да подкрепят развиващите се държави за възстановяването им от COVID-19 по екологичен, приобщаващ и устойчив начин; посочва необходимостта от създаване на платформи и инструменти за насърчаване и споделяне на най-добри практики за устойчиво възстановяване и от насърчаване на практическото сътрудничество за отделяне на емисиите на парникови газове от икономическия растеж, като същевременно се увеличава просперитетът; призовава за разработване и подкрепа на глобално споразумение относно принципите за устойчиво финансиране, включително международните стандарти за финансова отчетност за устойчивост;

76.

приветства решението Фондът за адаптация да продължава да обслужва Парижкото споразумение; признава значението на този фонд за общностите, които са най-уязвими по отношение на изменението на климата, и отбелязва, че от 2010 г. насам фондът е предоставил над 830 милиона щатски долара за проекти и програми за адаптиране към изменението на климата и за устойчивост, включително за над 120 конкретни, локализирани проекта за най-уязвимите общности на развиващите се държави по света; подчертава обаче, че тези сума не е достатъчна и призовава държавите донори да увеличат значително своя принос към Фонда за адаптация с по-предсказуем и многогодишен подход;

77.

отново изтъква необходимостта от спешно прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и на други екологично вредни субсидии в ЕС и по целия свят; отбелязва, че субсидиите за изкопаеми горива в ЕС възлизат на около 50 милиарда евро и призовава всички държави членки да прилагат конкретни политики, срокове и мерки за постепенно премахване на всички преки и непреки субсидии за изкопаеми горива най-късно до 2025 г.; призовава всички други страни да предприемат подобни мерки;

78.

подкрепя работата на коалицията на министрите на финансите за действията в областта на климата, и насърчава всички правителства да приемат ангажиментите на коалицията за съобразяване на всички политики и практики в обхвата на компетентността на министрите на финансите с целите на Парижкото споразумение, както и да приемат ефективно ценообразуване на въглеродните емисии, както е определено в „принципите от Хелзинки“;

79.

подчертава значението на ролята, която частният сектор, включително корпорациите и финансовите пазари, трябва да играят за пренастройването на икономиката по път, съвместим с целите на Парижкото споразумение; приветства инициативата на центъра за частно финансиране (Private Finance Hub) на COP26 с акцент върху изграждането на система, която да мобилизира частно финансиране в подкрепа на преустройството на нашите икономики с цел постигане на нулеви нетни емисии; признава значимостта на широкия обществен интерес и участие в устойчиви инвестиции; приветства нарастващия ангажимент на големите международни финансови институции в развитието на зелени финанси и счита, че е от съществено значение да се насърчи тази тенденция, за да се постигне успешна декарбонизация на световната икономика; приветства Финансовия алианс от Глазгоу за нулеви нетни емисии и неговия ангажимент да мобилизира необходимите глобални инвестиции за нулеви нетни емисии не по-късно от 2050 г. въз основа на научно ориентирани критерии;

80.

подчертава факта, че механизмът за чисто развитие не е успял да постигне реални допълнителни намаления на емисиите; приканва страните да обмислят незабавно прекратяване на дейностите по механизма за чисто развитие; подчертава, че продължаването на механизма за чисто развитие би подкопало Парижкото споразумение и колективните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове;

81.

подчертава, че старите кредити, генерирани в миналото, не трябва да се използват съгласно Парижкото споразумение; подчертава, че старите кредити не трябва да се използват за постигане на целите за климата след 2020 г.;

82.

подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие и насърчаване на оповестяването на финансови данни, свързани с климата и устойчивостта, от финансовите институции и дружества;

Всеобхватно усилие от страна на всички сектори

83.

подчертава факта, че транспортният сектор е единственият сектор, в който емисиите на равнище ЕС са се увеличили от 1990 г. насам, и че това не е съвместимо с дългосрочната цел за неутралност по отношение на климата, която изисква по-голямо и по-бързо намаляване на емисиите от всички сектори на обществото, включително от секторите на въздушния и морския транспорт; счита, че за да се гарантира съответствието на национално определените приноси с изискваните от Парижкото споразумение ангажименти, приложими за цялата икономика, страните по Споразумението следва да бъдат насърчавани да включат емисиите от международното корабоплаване и въздухоплаване в своите национално определени приноси и да договорят и прилагат мерки на международно, регионално и национално равнище за намаляване на емисиите от тези сектори, включително на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването; отново заявява в този контекст необходимостта от регулиране на тези сектори в рамките на системата на ЕС за търговия с квоти за емисии на парникови газове (СТЕ), което би могло да служи също и като модел за паралелната работа в подкрепа на по-високи глобални амбиции на международно равнище, включително в рамките на Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО); изразява загриженост от бавния напредък, постигнат от ММО и ИКАО за справяне с емисиите от международното корабоплаване и въздухоплаване; изтъква, че въздухоплаването предизвиква приблизително 2,1 % от емисиите на CO2 в световен мащаб; призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно за укрепване на схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) и да подкрепят приемането от ИКАО на дългосрочна цел за намаляване на емисиите в сектора, като същевременно се запази законодателната автономност на ЕС при прилагането на Директивата за СТЕ;

84.

припомня, че според Международната агенция по енергетика, за да се постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г., всички нови леки пътнически автомобили, пуснати на пазара в световен мащаб, ще трябва да бъдат с нулеви емисии най-късно до 2035 г.; освен това подчертава, че за да бъде Европа неутрална по отношение на климата най-късно до 2050 г., буквално всички автомобили по европейските пътища трябва да бъдат дотогава с нулеви емисии; подчертава, че транспортният сектор може значително да улесни разгръщането на енергията от възобновяеми източници; подчертава ролята, която електрическата мобилност може да играе като форма на интелигентна интеграция на енергийния и транспортния сектори чрез отключване на капацитет за гъвкавост, като подчертава значението на въвеждането на интелигентно зареждане в целия ЕС;

85.

отбелязва, че емисиите на сажди от корабоплаването са нараснали в световен мащаб с 12 % в периода между 2012 и 2018 г. и с 85 % в Арктика в периода между 2015 и 2019 г.; подчертава, че се очаква саждите да причинят около 21 % от емисиите от корабоплаването в течение на 20-годишен период; като има предвид неотложната необходимост от справяне с изменението на климата, и по-специално обезпокоителният темп, с който Арктика се топи; призовава за незабавни действия за обръщане на настоящата тенденция на увеличение на емисиите на сажди от корабоплаването в Арктика; изразява силно съжаление поради факта, че приетата от ММО забрана за използването на мазут в Арктика съдържа много вратички и се е оказала неефективна при защитата на Арктика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички кораби, акостиращи в пристанищата на ЕС и пътуващи във или близо до Арктика, преминават към по-чисти дестилати и инсталират филтри за твърди частици, които следва да намалят емисиите на сажди с над 90 %;

86.

посочва факта, че през 2012 г. на корабоплаването са се дължали около 2,5 % от глобалните емисии на парникови газове (25); изразява загриженост, че корабоплаването е освободено както от международните цели в областта на климата (РКООНИК), така и от тези на ЕС, и обръща внимание на факта, че се очаква тези емисии да се увеличат с до 50 % между 2018 г. и 2050 г., ако останат неконтролирани (26); приветства факта, че през 2018 г. ММО прие първоначална стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове от кораби, съгласно която емисиите трябва да достигнат своя пик възможно най-скоро и до 2050 г. да спаднат с поне 50 % в сравнение с 2008 г., като същевременно продължават усилията за тяхното пълно премахване, но изразява загриженост от бавния напредък, постигнат до момента, и настоятелно призовава ММО да продължи бързо напред, като приеме амбициозни мерки в краткосрочен и средносрочен план;

87.

припомня, че градовете играят ключова роля за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава, че градовете трябва да покажат лидерство на местно и глобално ниво в екологичния преход; призовава Комисията да обмисли конкретни мерки в подкрепа на намаляването на емисиите на CO2 в градовете, които да се прилагат в сътрудничество с промишлеността, гражданите и местните власти; подчертава факта, че градовете могат да служат като люлка на новите технологии в електрификацията, автоматизацията и цифровизацията, като подкрепят иновациите и действията на пионери;

88.

подчертава необходимостта от обединяване на усилията, за да се постигне напредък както в областта на изменението на климата, така и в областта на качеството на въздуха; счита, че е необходим цялостен подход за намаляване на емисиите при източника във всички сектори, по-специално автомобилния и морския транспорт, въздухоплаването, промишлените инсталации, сградите, селското стопанство и производството на енергия, за да защитим по-добре здравето на нашите граждани и нашата планета;

89.

припомня, че 23 % от световните емисии на парникови газове и приблизително 10 % от емисиите на парникови газове в ЕС произхождат от селското стопанство, и признава значителния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в селскостопанския сектор, както и за положителен принос в борбата с изменението на климата чрез увеличаване на улавянето и поглъщането на въглерод; подчертава, че преходът към регенеративно земеделие, по-къси вериги на доставки и към по-здравословен, по-балансиран и устойчив режим на хранене, включително чрез повишена консумация на произведени по устойчив начин растителни храни и храни на растителна основа, би допринесъл за значително намаляване на селскостопанските емисии, като същевременно ще се намали натискът върху земята и ще се подпомогне възстановяването на екосистемите;

90.

отбелязва, че големите предимства на агроекологията в областта на климата, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност са признати в докладите на IPCC и IPBES, специалния докладчик на ООН за правото на прехрана и ръководената от ФАО Международна оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие; отново заявява, че агроекологията и семейното земеделие следва да бъдат поставени в центъра на действията в областта на климата;

91.

отбелязва, че приблизително 60 % от метана в световен мащаб се отделя от източници като селското стопанство, депата за отпадъци, съоръженията за отпадъчни води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е парников газ с мощно действие, чийто потенциал за ефект на затопляне в перспектива от 20-годишен период е 80 пъти по-висок от този на CO2, и е вторият най-голям причинител на изменението на климата след въглеродния диоксид; подчертава поради това значението на незабавното и бързо намаляване на емисиите на метан през това десетилетие като една от най-ефективните мерки за действие на ЕС в областта на климата; отбелязва, че вече има много икономически ефективни технологии и практики за намаляване на емисиите на метан, особено от енергийния сектор; отбелязва факта, че намаляването на емисиите на метан допълва необходимото намаляване на емисиите на въглероден диоксид и че 15 % от изискваното по Парижкото споразумение намаляване на емисиите би могло вече да бъде постигнато с евтино и технически изпълнимо намаляване на емисиите на метан; приветства в този контекст новата стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан, представена от Комисията през октомври 2020 г., и призовава всички страни да предприемат бързи и амбициозни действия за значително намаляване на емисиите на метан; призовава Комисията да предложи справедлива, всеобхватна и ясна законодателна рамка, определяща обвързващи мерки и цели за намаляване на емисиите на метан, водещи до значително снижаване на емисиите на метан в ЕС в срок до 2030 г.; призовава Комисията и държавите членки да поемат ръководна роля в международно сътрудничество и координация в областта на смекчаването на последиците от емисиите на метан и да поставят началото на глобално споразумение за смекчаване на последиците от емисиите на метан в рамките на COP26, в което се определят нови амбиции за глобално смекчаване на последиците от емисиите на метан в съответствие с доклада на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5 oC, доклада на Програмата на ООН за околната среда за оценка на метана и шестия доклад за оценка на IPCC;

92.

припомня, че както е посочено в оценката на въздействието в целевия план за климата за 2030 г. (27), целта за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко с 55 % в срок до 2030 г. изисква справяне с емисиите на метан в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

93.

подкрепя усилията на Комисията да се застъпва за създаването на правно обвързваща рамка на международно равнище в рамките на ООН за намаляване на емисиите на метан;

94.

приветства обявеното намерение на американската администрация на Байдън и на китайския президент Си Дзинпин за ратифициране на изменението от Кигали към Монреалския протокол, което заедно с предстоящия преглед на правилата на ЕС относно флуорираните парникови газове представлява уникална възможност за приближаване на света до постигане на целите на Парижкото споразумение; призовава Комисията да представи амбициозно преразглеждане на Регламента за флуорсъдържащите парникови газове до края на 2021 г., за да се ускори постепенното извеждане от употреба на флуоровъглеводородите (HFC); счита, че следва да се предприемат допълнителни действия срещу употребата на серен хексафлуорид (SF6);

95.

насърчава ЕС да поеме водеща роля в популяризирането на ценообразуването на въглеродните емисии като ефективно средство на политиката в областта на климата като част от по-широка регулаторна рамка, да проучи връзките и възможностите за други форми на сътрудничество със съществуващите механизми за ценообразуване на въглеродните емисии в трети държави и региони, да ускори икономически ефективно намаляване на емисиите в световен мащаб, както и в същото време да намали риска от изместване на въглеродни емисии, което следва да допринесе за еднакви условия на конкуренция в световен мащаб; призовава Комисията да въведе предпазни мерки, за да гарантира, че всички връзки със СТЕ на ЕС ще продължават да предоставят допълнителен и постоянен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и няма да подкопават вътрешните ангажименти на ЕС по отношение на емисиите на парникови газове; подчертава, че създаването на съвместим с правилата на Световната търговска организация (СТО) механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите е ключова част от Зеления пакт и следва да бъде ключов приоритет; подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се използва като модел за по-решителни действия в областта на климата в рамките на ЕС и в световен мащаб, като същевременно се гарантира лоялна конкуренция между местните и чуждестранните производители в ЕС;

96.

подчертава значението на силния ангажимент срещу обезлесяването; отбелязва, че макар в ЕС горските площи да се разширяват през последните години, в други региони, особено в държавите с бързо развиващи се икономики, зависими от суровини, масовото обезлесяване, главно поради селското стопанство и животновъдството, е проблем, който трябва да бъде решен адекватно;

Промишленост и конкурентоспособност

97.

счита, че COP26 е най-важната за европейските промишлени и енергийни сектори след подписването на Парижкото споразумение през 2015 г., тъй като Съюзът е заложил път за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и е стартирал пакета „Готови за 55“; счита, че икономическият просперитет, социалното сближаване, създаването на работни места, устойчивото развитие на промишлеността и политиката в областта на климата следва взаимно да се укрепват; подчертава факта, че борбата с изменението на климата предоставя възможности за промишлеността на ЕС, които могат да бъдат реализирани, ако законодателите се ангажират с навременен, индивидуално съобразен, основан на солидарност и адекватен политически отговор; подчертава необходимостта от всеобхватна стратегия за постигане на целите, определени за 2030 г. и след това, като се съгласуват публичните и частните финансови потоци; счита, че е от изключително значение ЕС да гарантира предимство на пионера и да играе водеща роля, давайки пример;

98.

подчертава, че ЕС следва да направи всичко възможно, за да запази водещата си позиция и конкурентоспособността си в световен мащаб в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове; посочва, че следва да се използват наличните и иновативни политически инструменти за поддържане и разширяване на областите, в които ЕС има водеща роля; подчертава необходимостта от по-нататъшно декарбонизиране на европейската промишленост и от продължаване на подкрепата на ЕС за това начинание; приветства инициативите, предприети във връзка със стратегическите вериги за създаване на стойност; признава положителните последици за европейската промишленост от ранните действия в борбата с изменението на климата, както и от ЕС, даващ пример за постигане на неутралност по отношение на климата, което проправя пътя за по-слабо развитите или по-малко амбициозните държави и гарантира силно ползотворно конкурентно предимство за промишлеността и предприятията в ЕС; подчертава необходимостта от установяване на приложими многостранни и двустранни споразумения между ЕС и неговите партньори, насочени към износ на екологичните стандарти на Съюза и гарантиране на еднакви условия на конкуренция в търговията и инвестициите; подчертава необходимостта да се предотврати преместването на производството и инвестициите на европейската промишленост извън Съюза поради по-малко амбициозни мерки в областта на климата и по този начин да се насърчават международните партньори да съгласуват усилията си за борба с изменението на климата; счита, че зелената таксономия на ЕС следва да създава прозрачност и да дава яснота, за да се даде възможност на правителствата и предприятията да предоставят стимули за инвестиции, допринасящи за постигането на целите на Парижкото споразумение;

99.

признава съществената роля на МСП, по-специално на микропредприятията и новосъздадените предприятия, за стимулирането и постигането на резултати по отношение на заетостта и растежа, както и за водещата роля по отношение на цифровия и екологичния преход; припомня, че МСП са съществена част от европейската икономическа и социална структура и трябва да бъдат подкрепяни и стимулирани в този преход от законодателите, по-специално чрез гарантиране на достъп до финансиране за устойчиви технологии, услуги и процеси и чрез опростяване на административните процедури; изразява загриженост, че много МСП все още не са запознати с възможностите, които дава екологичният преход, и поради това призовава за преодоляване на този недостиг на знания с подкрепата на консултантите по въпросите на устойчивостта и услугите за устойчивост на мрежата „Enterprise Europe“;

100.

приветства ангажираността, усилията и постигнатия досега напредък от страна на европейските граждани, общности, общини, градове, региони, промишлени отрасли и институции за изпълнение на задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение; същевременно отбелязва необходимостта от бързо разрастване на действията, за да се постигне пълно съответствие с Парижкото споразумение; поради това насърчава всички участници, в рамките на Съюза и извън него, да адаптират своите амбиции и поведение към по-високи стандарти, за да се справят с предизвикателствата, свързани с климата;

101.

подчертава възможностите, които една солидна стратегия за растеж в рамките на възстановяването след COVID предлага не само за преодоляване на икономическата криза, но и за по-нататъшно развитие на зелена и устойчива икономика на ЕС чрез осъществяване на цифровия и екологичния преход; отбелязва със загриженост, че пренебрегването на благоприятния съществуващ в момента импулс би било в ущърб на промишлеността на ЕС, като се има предвид степента на трансформация на промишлеността, необходима за постигане на целите за 2030 г. в силно конкурентна и бързо развиваща се среда;

102.

приветства факта, че няколко търговски партньори на ЕС са въвели търговия с въглеродни емисии или други механизми за ценообразуване; приветства социално справедлив механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите в съответствие с предложенията, направени в резолюцията на Европейския парламент относно съвместим с правилата на СТО механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите, който включва създаването на ефективен механизъм за изместване на въглеродни емисии, и неговия ефект да тласка към формиране на световна цена на въглеродните емисии; призовава страните по COP26 да се споразумеят за ясни, справедливи и издържани от екологична и социална гледна точка правила относно пазарите на въглеродни емисии, които да осигуряват конкретен и измерим принос за устойчивото развитие;

Енергийна политика

103.

приветства преразглеждането на законодателството в областта на енергетиката в рамките на пакета „Готови за 55“ с цел привеждането му в съответствие с повишената цел на Съюза за намаляване на емисиите с най-малко 55 % в срок до 2030 г., за да се постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

104.

припомня ангажимента на Съюза към принципа „енергийната ефективност на първо място“; подчертава значението на интегрирането на принципа във всички съответни законодателни актове и инициативи; изтъква неизползвания потенциал на енергийната ефективност в сектори като транспорта и сградите, включително отоплението и охлаждането;

105.

припомня, че през 2018 г. в Съюза са изразходвани 50 милиарда евро за субсидии за изкопаеми горива, което съответства на около една трета от всички енергийни субсидии в Съюза; счита, че субсидиите за изкопаеми горива подкопават целите на Европейския зелен пакт и задълженията по Парижкото споразумение; подчертава неотложната необходимост от предоставяне на по-последователни ценови сигнали в енергийните сектори и държавите членки, както и факта, че външните разходи не се интернализират; призовава държавите членки и другите страни по COP26 да дадат приоритет на инвестициите в зелена енергия и инфраструктура и постепенно да премахнат преките и непреките субсидии за изкопаеми горива;

106.

счита, че за да може ЕС да постигне неутралност по отношение на климата, неговата енергийна система следва да бъде интегрирана и основана на каскаден приоритет, като се започне от прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, водещ до икономии на енергия, последван от декарбонизация на крайното потребление чрез пряка електрификация, горива на основата на възобновяеми източници и, по време на преходна фаза, нисковъглеродни горива за приложения, които нямат друга алтернатива, като същевременно се поддържа достъпност на енергията и финансова достъпност и сигурност на доставките чрез разработването на кръгова, високо енергийно ефективна, интегрирана, взаимосвързана, устойчива и мултимодална система;

107.

припомня, че е важно да се вземе предвид разнообразието от национални енергийни системи и предизвикателства; подчертава необходимостта от справедлив преход и отново заявява обещанието, подчертано в новия Зелен пакт, че никой не следва да бъде изоставен; изразява загриженост във връзка с факта, че около 50 милиона домакинства в ЕС все още живеят в енергийна бедност; подчертава значението на социалното измерение на по-амбициозните цели в областта на климата, при което следва да се приемат политики за предотвратяване и премахване на енергийната бедност във възможно най-кратък срок; подчертава, че всички политики в областта на енергетиката следва да се изпълняват в съответствие с принципа за справедлив преход, както и в тясно сътрудничество с гражданското общество и социалните партньори; поради това счита, че публичното планиране и засиленото социално партньорство и ангажираността на гражданското общество на местно, регионално и национално ниво и на равнището на ЕС е от основно значение за постигането на неутралност по отношение на климата във всички сектори на обществото по справедлив, приобщаващ и социално устойчив начин;

108.

приветства приемането на европейската стратегия за водорода, в която се определят цели за инсталирането на електролизьори за водород от възобновяеми източници в Съюза с капацитет най-малко 6 GW до 2024 г. и електролизьори за водород от възобновяеми източници с капацитет 40 GW до 2030 г.; припомня необходимостта от ускоряване на декарбонизацията на съществуващото производство на водород чрез увеличаване на производството на водород от възобновяеми източници; подчертава значението на постепенното премахване на водорода на основата на изкопаеми горива във възможно най-кратък срок, като вместо това се постави акцент върху безопасни и устойчиви технологии; настоятелно призовава Комисията и държавите членки незабавно да започнат да планират този преход внимателно, така че производството на водород с произход от изкопаеми горива да започне да намалява бързо, предвидимо и необратимо и по този начин да се избегне удължаването на жизнения цикъл на производствените съоръжения, използващи изкопаеми горива; отбелязва, че редица обекти за производство на водород на основата на изкопаеми горива са разположени в териториите за справедлив преход и поради това подчертава факта, че са необходими ефективни мерки за подкрепа, които улесняват намаляването на емисиите на парникови газове и допринасят за преквалификацията и по-нататъшната пригодност за заетост на местната работна сила;

109.

приветства стратегията на ЕС за възобновяема енергия от разположени в морето инсталации и нейната амбиция за увеличаване на капацитета на Европа в крайбрежни води до най-малко 60 GW до 2030 г. и до 340 GW до 2050 г.; подчертава необходимостта да се гарантира, че изпълнението на стратегията е от полза за целия Съюз, включително за държавите членки без излаз на море;

110.

изразява убеждението си, че е необходимо да се създадат условия потребителите да имат повече стимули за избор на по-устойчиви форми на енергия и да бъдат по-активни; призовава Комисията да направи оценка на оставащите пречки пред потреблението на собствена електроенергия от възобновяеми източници и общностите за енергия от възобновяеми източници, по-специално в домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства;

111.

приветства инициативата за преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (2003/96/ЕО) с цел превръщането ѝ в инструмент, който да приведе данъчните политики в съответствие с целите в областта на енергетиката и климата за 2030 г. и 2050 г., като същевременно се направи оценка на въздействието, включително върху потребителите, енергийната и транспортната бедност; призовава държавите членки да разгледат възможността за намаляване на данъците и налозите върху енергията от възобновяеми източници в целия Съюз, доколкото е целесъобразно, и да засилят финансовите стимули за производство на енергия от възобновяеми източници;

112.

подчертава, че макар Европа да работи за постигане на амбициозните си цели, постигането на нулеви нетни емисии в световен мащаб най-късно до 2050 г. ще изисква координирани действия в световен мащаб; подчертава, че развиващите се държави ще се нуждаят от различна степен на международна помощ, за да постигнат своя екологичен преход; подчертава значението на засилването на тясното трансгранично сътрудничество и споделянето на най-добри практики с международните партньори в областта на разработването на политики и на науката, включително трансфера на технологии, с цел насърчаване на енергийната ефективност и инвестициите в устойчиви енергийни технологии и инфраструктура;

113.

приветства намерението на Комисията да приеме план за действие за цифровизацията на енергийния сектор, за да може ЕС да заеме мястото на технологичен лидер и за да се даде възможност за по-интегрирана енергийна система с интелигентни решения в конкретни сектори и с по-добро финансиране за периода 2021—2027 г.; припомня колко важно е справянето с рисковете за киберсигурността в енергийния сектор, за да се гарантира устойчивостта на енергийните системи;

Научни изследвания, иновации, цифрови технологии и космическа политика

114.

приветства ролята на програмата „Хоризонт Европа“ и нейния принос за неутралността по отношение на климата; счита, че партньорствата по линия на „Хоризонт Европа“, включително съвместните предприятия, ще насърчават сътрудничеството между публичния и частния сектор с цел да допринесат за постигането на екологичния преход, като същевременно гарантират наличието на устойчиви иновации, които да са налични, достъпни и финансово достъпни; подчертава значението на подобряването на комуникацията с гражданите относно резултатите от европейските научноизследователски и развойни проекти и относно новите технологии, включително водещи проекти, за да се повиши възприемането от страна на обществото и ролята на Съюза да стане по-видима за неговите граждани;

115.

подчертава необходимостта от привличане на повече инвестиции, както публични, така и частни, в научните изследвания, иновациите и внедряването на нови устойчиви технологии, включително в трудоемките промишлени отрасли, в необходимите нови инфраструктурни мрежи и проекти, допринасящи за постигането на целите на Европейския зелен пакт и Парижкото споразумение;

116.

подчертава, че е важно да се гарантира съгласуваност и последователност на стимулите за насърчаване на иновативни технологии за постигане на целите за 2030 г. и 2050 г., като се обърне внимание на внедряването на вече утвърдени технологии, както и на инвестициите в нови технологии, които трябва да бъдат разработени, за да се постигне целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

117.

подчертава основната роля, която цифровите технологии могат да играят в подкрепа на екологичния преход на ЕС; подчертава, че възстановяването на ЕС изисква създаването на стабилна регулаторна рамка и финансови стимули и за частните участници, за да се установи и гарантира пазарно ориентиран напредък в областта на научните изследвания, иновациите и развитието на устойчиви технологии;

118.

подчертава, че цифровизацията е един от ключовите фактори за интеграцията на енергийната система, тъй като тя може да даде възможност за динамични и взаимосвързани потоци от енергоносители, да създаде условия за взаимно свързване на по-разнообразни пазари и да предостави необходимите данни, за да се постигне съответствие между търсенето и предлагането; подчертава потенциала на цифровите технологии за повишаване на енергийната ефективност и по този начин за намаляване на общите емисии на парникови газове; припомня, че според оценките на Комисията екологичният отпечатък на ИКТ представлява между 5 % и 9 % от световното потребление на електроенергия и повече от 2 % от глобалните емисии на парникови газове; подчертава, че според проучване относно изкуствения интелект от 2018 г. на Съвместния изследователски център на Комисията центровете за данни и преносът на данни биха могли да представляват между 3 % и 4 % от общото потребление на електроенергия в Съюза; подчертава, че между 2018 г. и 2030 г. Комисията очаква увеличение с 28 % на потреблението от страна на центровете за данни; подчертава, че 47 % от цифровите въглеродни емисии се дължат на потребителско оборудване като компютри, смартфони, таблети и други свързани предмети; поради това призовава за мерки за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора на ИКТ чрез гарантиране на енергийна ефективност и ефективност на ресурсите и отново заявява целта центровете за данни да станат неутрални по отношение на климата и с висока енергийна ефективност не по-късно от 2030 г., както е посочено в цифровата стратегия;

119.

припомня значението на приноса на научните изследвания и иновациите за постигането на целите, определени в Парижкото споразумение, и на целите на Европейския зелен пакт; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят научните изследвания и иновациите и общото увеличение на бюджета на ЕС и националните бюджети, предназначени за научни изследвания и иновации в областта на устойчивите и безопасни енергийни технологии и иновации; призовава Комисията да разгледа възможността за допълнително подпомагане на технологиите и иновативните решения, които ще допринесат за устойчива на изменението на климата и интегрирана енергийна система, включително в онези области, където Европа има водеща роля в световен мащаб и вътрешни вериги за създаване на стойност; счита, че е от основно значение наличието на ключови сегменти от веригите за създаване на стойност на основата на възобновяема енергия в Съюза за постигане на целите по отношение на климата и за осигуряване на значителни икономически ползи за европейците, и призовава за адекватни мерки за подпомагане на ролята на съдържанието с произход от Европа във веригата на доставки в системите на основата на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и в законодателството в тази област;

Изменение на климата и развитие

120.

счита, че COP26 представлява възможност за подновяване на усилията за постигане на целите на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално ЦУР 13 (Действия в областта на климата); счита, че Програмата до 2030 г. трябва да действа като пътна карта за по-екологосъобразно, по-справедливо и по-устойчиво бъдеще;

121.

подчертава значението на подхода в действията в областта на климата, съобразен с аспекта на правата на човека, за да се гарантира, че всички мерки зачитат и подкрепят правата на човека на всички хора;

122.

настоятелно призовава страните по РКООНИК да продължат да си поставят все по-амбициозни цели за смекчаване на последиците и адаптиране в съответствие с целите на Парижкото споразумение и да включат измерението за правата на човека в своите национално определени приноси и в комуникацията си във връзка с адаптирането; призовава Секретариата на РКООНИК да разработи насоки относно начините за интегриране на защитата на правата на човека в национално определените приноси и комуникацията във връзка с адаптирането в сътрудничество с върховния комисар на ООН по правата на човека;

123.

осъзнава множеството доказателства, че последиците от изменението на климата причиняват и изострят недостига на жизненоважни ресурси, като обработваема земя, увреждат или разрушават екосистеми, поддържащи поминъка, и увеличават честотата и сериозността на природните бедствия, като по този начин действат като двигатели на конфликти, разселване на населението и хуманитарни кризи;

124.

посочва, че според петия доклад за оценка на IPCC формите на знание на коренното население и на местно и традиционно знание са основен ресурс за адаптиране към изменението на климата; изразява съжаление, че знанията на коренното население не се използват ефективно, като в правната, политическата и институционалната рамка на много държави продължава да липсва изричното признаване на коренното население и племенните народи, както и на техните права, и прилагането на тези права продължава да бъде основен проблем;

125.

подчертава абсолютната необходимост от включване в оперативните правила на Механизма за устойчиво развитие на солидни гаранции за смекчаване на последиците и за защита на правата на коренното население и местните общности във всеки проект по този механизъм; подчертава, че е важно да се използват знанията на коренните и местните общности относно опазването на околната среда и да се гарантира, че техният глас се чува като част от международните усилия за действия в областта на климата;

126.

призовава ЕС да поеме водеща роля в привеждането на споразуменията на СТО в пълно съответствие с Парижкото споразумение и да гарантира, че неговите собствени търговски и инвестиционни споразумения не създават пречки за изпълнението на Парижкото споразумение и за постигането на ЦУР на ООН, а изцяло ги подкрепят;

Ролята на Европейския парламент

127.

счита, че тъй като трябва да дава одобрението си за международни споразумения и тъй като играе централна роля при изпълнението в рамките на Съюза на Парижкото споразумение в качеството си на съзаконодател, Парламентът следва да бъде неразделна част от делегацията на ЕС; поради това настоява да бъде предоставена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС на COP26 в Глазгоу и да му бъде гарантиран достъп до всички подготвителни документи от момента на започване на преговорите;

o o

128.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Секретариата на РКООНИК с молба да бъде разпратена до всички страни по тази конвенция извън ЕС.

(1) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1.

(2) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 30.

(3) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 28.

(4) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 2.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0212.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0382.

(7) Приети текстове, P9_TA(2021)0143.

(8) Приети текстове, P9_TA(2021)0277.

(9) Доклад от семинара, спонсориран съвместно от IPBES и IPCC, относно биологичното разнообразие и изменението на климата, от 10 юни 2021 г.

(10) Natali, S. M., и др., „Permafrost carbon feedbacks threaten global climate goals“ (Обратното изпускане на въглерод от вечната замръзналост застрашава глобалните цели в областта на климата), Издания на Националната академия на науките на Съединените американски щати, 118 (21), 25 май 2021 г.

(11) Rigaud, K. K. и др., Groundswell: „Preparing for Internal Climate Migration“ (Подготовка за вътрешна миграция във връзка с изменението на климата), Група на Световната банка, 19 март 2018 г.

(12) Програма на ООН за развитие, „The trillion dollar climate finance challenge (and opportunity)“ (Предизвикателства (и възможности) във връзка с финансирането на борбата с изменението на климата, в трилиони долари), 27 юни 2021 г.

(13) Европейска агенция за околна среда, „Building the foundations for fundamental change“ (Изграждане на основите за извършването на основна промяна), 4 юни 2021 г.

(14) Hänsel, M. C., Drupp, M. A., Johansson, D. J. A., Nesje, F., Azar, C., Freeman, M. C., Groom, B. и Sterner, T., „Climate economics support for the UN Climate targets“ (Икономическа подкрепа за климата с оглед постигане на целите на ООН в областта на климата), Nature Climate Change, 10, стр. 781 — 789, 2020 г.

(15) Съобщение от срещата на върха на G7 в залива Корбис, проведена в периода 11– 13 юни 2021 г.

(16) Oxfam, „Confronting carbon inequality in the European Union. Why the European Green Deal must tackle inequality while cutting emissions“ (Преодоляване на въглеродното неравенство в Европейския съюз. Защо Европейският зелен пакт трябва да се справи с неравенството, като същевременно се намалят емисиите), 7 декември 2020 г.

(17) Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно европейската стратегия за равенство между половете (Приети текстове, P9_TA(2021)0025).

(18) Средиземноморски експерти по изменението на климата и околната среда, „Risks associated to climate and environmental changes in the Mediterranean region“ (Рискове, свързани с изменението на климата и околната среда в Средиземноморския регион), 2019 г.

(19) Морска инициатива за Средиземно море на Световния фонд за дивата природа, „The climate change effect in the Mediterranean. Six stories from an overheating sea“ (Въздействието на изменението на климата в Средиземноморието. Шест истории от едно прегряващо море), Рим, Италия, 2021 г.

(20) COM(2021)0219.

(21) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стp. 1).

(22) Доклад от семинара, спонсориран съвместно от IPBES и IPCC, относно биологичното разнообразие и изменението на климата от 10 юни 2021 г.

(23) Приети текстове, P9_TA(2020)0285.

(24) Политически форум на високо равнище, Преглед на изпълнението на ЦУР от 2018 г., извършен от Политическия форум на високо равнище.

(25) Политика на ЕС за действие в областта на климата в отговор на глобалната извънредна ситуация, Генерална дирекция за парламентарни изследвания на Европейския парламент, март 2021 г.

(26) Генерална дирекция за парламентарни изследвания, март 2021 г.

(27) SWD(2020)0176.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/141

P9_TA(2021)0438

Досиетата „Пандора“: последици за усилията за борба с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно досиетата „Пандора“: последици за усилията за борба с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (2021/2922(RSP))

(2022/C 184/10)

Европейският парламент,

—

като взе предвид изявлението от 8 октомври 2021 г. относно основаното на два стълба решение за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, на приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби,

—	като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г., озаглавена „Защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова“ (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (2) (резолюция на комисията TAXE),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (3) (резолюция на комисията TAX2),

—	като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (препоръка на комисията PANA) (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (5) (резолюция на комисията TAX3),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно принципите на правовата държава в Малта след неотдавнашните разкрития за убийството на Дафне Каруана Галиция (6),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2020 г. относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C(2020)2800),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма — план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития (7),

—	като взе предвид докладите относно подробните планове за първия и втория стълб, приети от приобщаващата рамка на ОИСР/Г20 на 14 октомври 2020 г., както и резултатите от икономическия анализ и оценката на въздействието на предложенията, извършени от ОИСР,

—	като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища (8),

—	като взе предвид Специален доклад № 3/2021 на Европейската сметна палата (ЕСП) от 26 януари 2021 г., озаглавен „Обмен на данъчна информация в ЕС: солидна основа, пропуски в изпълнението“,

—	като взе предвид Специален доклад № 13/2021 на ЕСП от 28 юни 2021 г., озаглавен „Усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2021 г., озаглавено „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (COM(2021)0251),

—	като взе предвид законодателния пакет, представен от Комисията на 20 юли 2021 г., за укрепване на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

—	като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно реформирането на политиката на ЕС относно вредните данъчни практики (включително реформата на групата „Кодекс за поведение“) (10),

—	като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че досиетата „Пандора“ представляват масово изтичане на данни с безпрецедентен размер, което документира действителните собственици на корпоративни образувания, установени в юрисдикции, практикуващи строга поверителност; като има предвид, че Международният консорциум на разследващите журналисти започна да публикува досиетата „Пандора“ на 3 октомври 2021 г.;

Б.

като има предвид, че 2,94 терабайта данни бяха изпратени на Международния консорциум на разследващите журналисти и споделени с медийни партньори по света; като има предвид, че някои от досиетата датират от 70-те години на ХХ-ти век, но повечето от досиетата, разгледани от Международния консорциум на разследващите журналисти, са създадени между 1996 г. и 2020 г.; като има предвид, че според сведенията новото изтичане на данни засяга над 330 политици и държавни служители от почти 100 държави, включително 35 настоящи или бивши държавни или правителствени ръководители;

В.

като има предвид, че досиетата „Пандора“ разкриват как лица с висока нетна стойност на активите, включително политици, престъпници, държавни служители и известни личности, биват подпомагани от посредници като банки, счетоводители и адвокатски кантори при учредяването на сложни корпоративни структури, регистрирани в юрисдикции, практикуващи строга поверителност, или данъчни убежища, в тясно сътрудничество с офшорни професионални доставчици на услуги, с цел предпазване на доходите и активите от справедливо данъчно облагане и контрол;

Г.

като има предвид, че досиетата „Пандора“ са най-новото значително изтичане на данни, което разкрива вътрешните дела на офшорния финансов свят, след случаите „Люкс лийкс“ през 2014 г., „Суис лийкс“ през 2015 г., „Досиетата от Панама“ през 2016 г., „Досиетата от рая“ през 2017 г., „Мавриций лийкс“ през 2019 г., „Луанда Лийкс“ и досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN) през 2020 г., както и „Писмата Люкс“ през 2021 г.;

Д.	като има предвид, че досиетата „Пандора“ подчертават основната роля на информацията относно действителните собственици в подкрепа на борбата срещу изпирането на пари и други финансови престъпления, както и спешната необходимост от публичен достъп и по-точна информация;

Е.

като има предвид, че дейностите, за които се съобщава в досиетата „Пандора“, включват създаването на фиктивни дружества, фондации и тръстове за следните цели: анонимно закупуване на недвижими имоти, яхти, самолети и застраховки „Живот“, инвестиране и прехвърляне на пари между банкови сметки, избягване на данъци и извършване на финансови престъпления, включително изпиране на пари;

Ж.	като има предвид, че дейностите, за които се съобщава в досиетата „Пандора“, макар и не всички незаконни по същество, често представляват избягване на данъци и злоупотреба с корпоративната тайна;

З.	като има предвид, че според информацията данъчните органи са възстановили над 1 милиард евро след разкритията във връзка с „Досиетата от Панама“ (11);

И.	като има предвид, че като използва най-консервативната формула за разпределяне, ЕС има най-големи загуби в световен мащаб вследствие на прехвърлянето на печалби към данъчни убежища и по оценки губи около 20 % от своите приходи от корпоративен данък всяка година;

Й.

като има предвид, че след финансовата криза от 2008 — 2009 г. и поредицата от разкрития за практики на отклонение от данъчно облагане, агресивно данъчно планиране, избягване на данъци и изпиране на пари, държавите от Г-20 постигнаха съгласие да вземат глобални мерки по тези въпроси на равнището на ОИСР чрез проекта относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), което доведе до създаването на Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

К.

като има предвид, че адекватното международно данъчно законодателство е от ключово значение за предотвратяване на практики на данъчни измами и избягване на данъци, а също и за създаването на справедлива и ефикасна система на данъчно облагане, насочена към преодоляване на неравенството и гарантиране на сигурност и стабилност, които са предпоставки за конкурентоспособност, а така също и за еднакви условия на конкуренция между дружествата, особено за малките и средните предприятия (МСП);

Л.

като има предвид, че според данъчната обсерватория на ЕС размерът на финансовото богатство, държано в данъчни убежища през 2017 г., възлиза на 7 900 милиарда евро; като има предвид, че тази сума е равностойна на 8 % от световния брутен вътрешен продукт (БВП); като има предвид, че резултатът е загуба на данъчни приходи в размер на около 155 милиарда евро годишно в световен мащаб;

М.

като има предвид, че според оценките за мащаба на данъчните приходи на ЕС, които се губят единствено поради избягване на корпоративното данъчно облагане, варират между 50 и 70 милиарда евро годишно, и като има предвид, че сумата достига почти 190 милиарда евро, ако бъдат включени други фактори, например специални данъчни договорености и неефективност при събирането на данъци; като има предвид, че според данъчната обсерватория на ЕС около 11 % от общото нетно богатство на ЕС, или 2 300 милиарда евро, се държат в офшорни зони;

Н.

като има предвид, че Европейският парламент, в своите резолюции и препоръки на комисиите TAXE, TAX2, PANA и TAX3, както и в неотдавнашните резолюции, приети въз основа на докладите на неговата подкомисия по данъчни въпроси (FISC), многократно призова за реформа на международната система за корпоративно данъчно облагане с цел справяне с данъчните измами и избягването на данъци;

О.

като има предвид, че според Европол за 0,7 % — 1,2 % от БВП на Съюза е „установено, че са свързани с подозрителна финансова дейност“ като изпиране на пари, свързано с корупция, трафик на оръжие и хора, търговия с наркотици, данъчни измами и отклонение от данъчно облагане, финансиране на тероризма или други незаконни дейности, които засягат гражданите на ЕС в тяхното ежедневие; като има предвид, че според данни на Европол от 1,1 милиона съобщения за подозрителни дейности през 2019 г. едва 10 % са били проучени задълбочено от публичните органи (с големи разлики между държавите);

П.	като има предвид, че макар да е трудно да се оцени мащабът на изпирането на пари, тъй като поради самото си естество дейността не се оповестява, освен ако не бъде разкрита, ясно е, че тя нараства в световен мащаб;

Р.	като има предвид, че според Службата на ООН по наркотиците и престъпността всяка година се изпират средства, равностойни на 2,7 % от световния годишен БВП;

С.	като има предвид, че Комисията започна производства за установяване на нарушение срещу повечето държави членки за това, че не са транспонирали правилно четвъртата и петата директива относно борбата с изпирането на пари (12) в националното законодателство;

Т.

като има предвид, че рамката на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма страда от недостатъци в прилагането, съчетани с липса на ефективен надзор; като има предвид, че през последните години чрез поредните законодателни реформи беше направен опит за укрепване на рамката, за да се преодолеят възникващите рискове и недостатъци;

У.

като има предвид, че през последното десетилетие ЕС прие поредица от законодателни реформи за борба с избягването на данъци и финансовите престъпления; като има предвид, че тези реформи оказаха положително въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и върху защитата на данъчната основа и приходите на държавите членки, които са предварителни условия за създаването на работни места, растежа и по-специално за възстановяването на икономиката на ЕС след пандемията от COVID-19; като има предвид обаче, че нараства необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС;

Ф.

като има предвид, че Европейската прокуратура, Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европол, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и националните звена за финансово разузнаване вършат безценна работа за разкриване на и борба с трансграничните измами, изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане; като има предвид, че тези служби и агенции страдат от хроничен недостиг на персонал и на финансови ресурси поради нежеланието на Съвета, в качеството му на един от бюджетните органи, да даде разрешение за достатъчно човешки и финансови ресурси по време на годишната бюджетна процедура, наред с другото поради твърде ограничената рамка за персонала в многогодишната финансова рамка; като има предвид, че Съветът, особено в контекста на досиетата „Пандора“, трябва да преразгледа и промени позицията си относно годишната бюджетна процедура за бюджета за 2022 г. и бъдещите бюджети с оглед на укрепването на човешките и финансовите ресурси на горепосочените институции;

Общи съображения

отбелязва публикуването на т.нар. досиета „Пандора“ на 3 октомври 2021 г. от Международния консорциум на разследващите журналисти; приветства разследващата дейност на Международния консорциум на разследващите журналисти и безценния му принос за разкриването на тайни офшорни практики и повишаването на обществената осведоменост по въпроси, които са от явен обществен интерес;

подчертава ролята на международната разследваща журналистика и на лицата, сигнализиращи за нередности, за разкриването на нарушения, корупция, организирана престъпност, изпиране на пари и неправомерно поведение, извършени по-специално от политически изявени личности; подчертава ключовия принос на разследващата журналистика за запазването на демокрацията и принципите на правовата държава;

счита, че е необходимо да се защити поверителността на източниците на разследваща журналистика, включително на лицата, подаващи сигнали за нередности, и потвърждава значението на защитата в обществен интерес на източници, които са изправени пред съдебни производства или съдебно преследване за разкриване на информация с безспорен обществен интерес; подчертава значението на защитата на свободата на журналистите да получават поверителни, секретни или ограничено достъпни документи, набори от данни или други материали, независимо от техния произход, и да докладват по тези въпроси от обществен интерес без заплаха от скъпоструващи съдебни процеси или наказателно преследване, за да се гарантира ролята на разследващата журналистика като пазител в демократичното общество;

във връзка с това отново заявява необходимостта от защита на разследващата журналистика от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, както и от личен тормоз, сплашване и заплахи за живота; счита, че са крайно необходими обвързващи правила на равнището на ЕС, които осигуряват стабилна и последователна защита на независимите медии и журналисти срещу злонамерени съдебни дела, целящи да ги заглушат или сплашат в ЕС, за да се спомогне за прекратяването на тези злоупотреби; подчертава текущата си работа по доклад по собствена инициатива относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността; приветства факта, че Комисията работи по инициатива срещу злоупотребата със завеждане на дела срещу журналисти и защитници на правата;

отбелязва приемането през 2019 г. на Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности (13), и подчертава, че държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си право до края на 2021 г.;

изразява съжаление, че въпреки десетилетие на данъчни скандали и законодателни реформи в ЕС, досиетата „Пандора“ показват, че на световно равнище не е постигнат достатъчен напредък за ограничаване на корпоративната тайна и данъчните измами и избягването на данъци в офшорни зони; припомня, че тайната на корпоративната собственост се използва за укриване на лични финансови интереси;

посочва, че досиетата „Пандора“ показват как данъчните убежища са адаптирали вредните практики към новите стандарти, за да останат привлекателни за целите на избягването на данъци; счита, че това адаптиране води до надпревара за достигане на най-ниски равнища и до постоянна поява на нови данъчни убежища с все по-привлекателни режими в ущърб на други, които стават по-малко привлекателни;

изразява съжаление относно факта, че гражданите и лицата, отговорни за вземането на решения, все още трябва да разчитат на изтичане на данни, за да получат достъп до информация относно тайни офшорни практики; настоятелно призовава държавите членки да постигнат напредък в предоставянето на информация относно действителните собственици пред обществеността и на цялата останала относима информация пред парламентите и компетентните органи, включително данъчните администрации, когато е целесъобразно;

изтъква, че тайната система, разкрита в досиетата „Пандора“, засяга репутацията на законно действащите предприятия, увеличава икономическите и социалните неравенства, вреди на ефективното предоставяне на обществени услуги и на помощ за най-уязвимите, подкопава икономическото развитие там, където има загуба на приходи, и силно подрива доверието на гражданите в принципите на правовата държава и нашата икономическа и демократична система;

10.

настоятелно призовава компетентните органи на държавите членки, включително данъчните администрации, да анализират наборите от данни на Международния консорциум на разследващите журналисти и да започнат задълбочени разследвания на всички закононарушения, които са разкрити в досиетата „Пандора“ и в които участват техните юрисдикции, включително одити на всички лица, посочени в досиетата „Пандора“;

11.

призовава Комисията да направи преглед на данните, изложени в досиетата „Пандора“, и да анализира дали са целесъобразни допълнителни законодателни действия на равнището на ЕС, както и дали са необходими изпълнителни производства по отношение на действащото законодателство, и да докладва на Парламента за резултатите;

12.

призовава Европейската прокуратура да прецени дали данните, разкрити в досиетата „Пандора“, дават основание за конкретни разследвания в рамките на нейната компетентност;

13.

изразява съжаление във връзка с факта, че редица политици, включително високопоставени лица, отговорни за вземането на решения в ЕС, също присъстват в досиетата „Пандора“, и призовава органите на засегнатите държави членки да проведат подходящи разследвания на закононарушенията; изразява съжаление по-специално във връзка с факта, че политици като Андрей Бабиш, министър-председател на Чехия, и Никос Анастасиадис, президент на Кипър, които участват в Европейския съвет, наред с Вопке Хукстра, министър на финансите на Нидерландия, както и Илхам Алиев, президент на Азербайджан, Тони Блеър, бивш британски министър-председател, Мило Джуканович, президент на Черна гора, и Джон Дали, бивш малтийски министър и бивш член на Европейската комисия, се споменават в досиетата „Пандора“ и според твърденията са свързани с офшорни сделки;

14.

подчертава, че е важно да се гарантират високи стандарти на почтеност, честност и отговорност сред държавните служители в ЕС; призовава държавите членки да гарантират, че разполагат с мерки и системи, изискващи от длъжностните лица да декларират своите външни дейности, заетост, инвестиции, активи и големи подаръци или облаги, които могат да доведат до конфликт на интереси по отношение на функциите им на държавни служители, както се препоръчва в Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията; отново заявява, че членовете на Европейския парламент вече оповестяват информация относно финансовите си интереси; призовава по-специално политиците, при липса на задължителни мерки, доброволно да разкриват всички дялови участия във фиктивни дружества; отново заявява, че тези декларации имат превантивен характер, целят насърчаване на прозрачността и почтеността в публичната сфера и не следва да се тълкуват като стигматизиране на политиците като участници в престъпна дейност;

15.

настоятелно призовава държавите членки и световните лидери, в рамките на междуправителствения форум на Г-20, приобщаващата рамка и ООН, да предприемат ефективни мерки за ограничаване на данъчните убежища и на техния оперативен модел, като действително забранят фиктивните дружества (корпорации без икономическа същност, чиято единствена цел е избягването на данъци или на други закони) чрез въвеждането на специфични задължителни критерии за прозрачност и стопанска дейност, за да се предотврати тяхното използване, и като забранят други форми на финансова тайна, и да постигнат съгласие и бързо да въведат минимална ефективна ставка на корпоративния данък, като едновременно с това разширят допълнително и усъвършенстват глобалния автоматичен и задължителен обмен на информация относно всички видове частни участия;

16.

приветства факта, че 136 юрисдикции, участващи в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, подписаха декларацията за решение, основано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, като по този начин постигнаха съгласие за фундаментална реформа на международните данъчни правила;

17.

посочва, че след като бъде приложено, споразумението ще гарантира по-справедливо разпределение на печалбите и на правата за данъчно облагане между държавите по отношение на най-големите мултинационални дружества с най-големи печалби и ще въведе глобална минимална ефективна ставка на корпоративния данък от 15 %, приложима за дружествата с годишен приход от над 750 милиона евро;

18.

отново подчертава значението на многостранните действия и на международната координация в борбата срещу отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране;

19.

призовава лидерите на Г-20, които ще заседават в Рим на 30 и 31 октомври 2021 г., да предоставят мандат на ОИСР да предприеме нова глобална инициатива за преразглеждане на автоматичния обмен на информация и за укрепване на глобалното управление на прилагането на стандартите за борба с изпирането на пари;

20.

припомня всеобщите принципи на справедливост, прозрачност и сътрудничество по отношение на данъчното облагане; отново призовава държавите членки да опростят своите данъчни системи, за да се осигури по-справедливо данъчно облагане, данъчна сигурност и инвестиции в реалната икономика и да се облекчи натискът върху данъчните органи, които използват значителни ресурси в борбата си срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

Актуално състояние на правоприлагането в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в ЕС, корпоративната прозрачност и обмена на информация

21.

отбелязва, че ЕС вече притежава едни от най-високите законодателни стандарти за корпоративна прозрачност в света; подчертава обаче, че тези стандарти са все още недостатъчни, като се има предвид нарастващата мобилност на капитали, хора и активи, бързото развитие на цифровите финансови услуги и все по-усъвършенстваните средства за защита на собствеността върху активите;

22.

подчертава, че по-конкретно Петата директива относно борбата с изпирането на пари изисква от държавите членки да създадат регистри на действителните собственици на всички правни субекти, установени в ЕС, включително тръстове, и предоставя публичен достъп до информация относно действителните собственици за повечето корпоративни структури;

23.

отбелязва непрекъснатите прегледи от страна на ЕС на съществуващите правила в борбата срещу изпирането на пари, трансграничните данъчни измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, които имат положително въздействие върху правилното функциониране на единния пазар и върху защитата на данъчните основи и приходи на държавите членки, представляващи предпоставки за създаването на работни места, за растежа и особено за възстановяването на икономиката на ЕС след пандемията от COVID-19;

24.

подчертава, че съгласно правото на ЕС държавите членки трябва да изискват информацията, съхранявана в регистрите, да бъде подходяща, точна и актуална, и освен това трябва да въведат механизми за проверка за тази цел, включително задължението на компетентните органи да докладват за несъответствия; подчертава необходимостта да се гарантира, че компетентните органи на държавите членки разполагат с подходящи ресурси за проверка на информацията относно действителните собственици в регистрите и че се прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи мерки или санкции в случаите, когато правни субекти, тръстове и други видове правни форми не предоставят подходяща, точна и актуална информация относно действителните собственици;

25.

отново призовава Комисията да обърне внимание на липсата на достатъчно и точни данни в националните регистри, които могат да се използват за идентифициране на крайните действителни собственици, особено в ситуации, в които се използва мрежа от фиктивни дружества;

26.

посочва, че в досиетата „Пандора“ се подчертава необходимостта и голямата полза от взаимосвързани и публично достъпни регистри на действителните собственици за тръстове и сходни форми, например дружества, за да се осигури възможност за по-строг контрол и по-добра кръстосана проверка на информацията от страна на журналисти и гражданското общество; подчертава, че е важно тези регистри да съдържат хармонизирани и машинночитаеми данни и да предвиждат възможност за търсене;

27.

изразява загриженост, че както е документирано от гражданското общество (14), една година след изтичането на крайния срок за прилагане на Петата директива относно борбата с изпирането на пари девет държави все още не са създали публични регистри, докато други са наложили географски ограничения на достъпа в нарушение на правилата на ЕС; изразява освен това съжаление, че повечето държави от ЕС изглежда са въвели пречки, например платен достъп и регистрация, които, въпреки че привидно са в съответствие с правото на ЕС, затрудняват ползването на регистрите; подкрепя усилията на Комисията да продължи пълното транспониране и прилагане на Петата директива относно борбата с изпирането на пари чрез започване на производства за установяване на неизпълнение на задължения;

28.

изразява съжаление, че се забавя създаването на Системата за взаимно свързване на регистрите на действителните собственици (Beneficial Ownership Registers Interconnection System — BORIS) поради технически трудности; припомня на Комисията и на държавите членки факта, че това е правно изискване съгласно Петата директива относно борбата с изпирането на пари и че е абсолютно необходимо информацията относно действителните собственици да бъде достъпна за звената за финансово разузнаване (ЗФР), правоприлагащите органи, задължените субекти и широката общественост; изразява съжаление поради факта, че някои държави членки подкопават ефикасността на BORIS още преди влизането на системата в действие, като забавят създаването и гладкото функциониране на своите национални регистри на действителните собственици, и призовава всички участници спешно да предприемат действия във връзка с това забавяне;

29.

отбелязва, че разкритията по случая „OpenLux“ вече показаха ограниченията на мерките за прозрачност и настоящата степен на прилагане на режима на публичните регистри на действителните собственици от страна на държавите — членки на ЕС; отбелязва освен това, че в досиетата „Пандора“ са посочени примери за физически лица, които заобикалят прозрачността по отношение на действителните собственици в държавите членки;

30.

отново заявява, че действителни собственици, включени в регистъра, следва да бъдат всички лица, които са крайни притежатели на или контролират юридическо лице чрез пряка или непряка собственост;

31.

подчертава сложността на транспонирането в националното законодателство на законодателството на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, което досега се основаваше на минимална хармонизация; изразява съжаление относно липсата на политическа воля в някои държави членки за правилно транспониране и прилагане на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; изразява съжаление, че крайният срок за транспониране на Петата директива относно борбата с изпирането на пари — 10 януари 2020 г., и сроковете за регистрите на действителните собственици за корпоративни и други правни образувания — 10 януари 2020 г., и за тръстовете и сходните правни форми — 10 март 2020 г., не бяха спазени от редица държави членки;

32.

приветства във връзка с това новия пакет за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, предложен от Комисията през юли 2021 г., включително единен наръчник относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и по-специално новите правила относно прозрачността във връзка с действителните собственици; очаква работата по предложенията на Комисията и потвърждава ангажимента си за по-нататъшно усъвършенстване на стандартите за корпоративна прозрачност в ЕС и за осигуряване на ефективна рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

33.

приветства по-специално факта, че Комисията въвежда задължение за правните субекти от трети държави, които или встъпват в делови отношения със задължен субект от ЕС, или придобиват недвижимо имущество в Съюза, да регистрират своя действителен собственик в регистрите на ЕС на действителните собственици в съответствие с предходните призиви на Парламента за подобни мерки с цел да се отстрани значителен пропуск в системата;

34.

подчертава предложението на Комисията да изиска от държавите членки да предоставят на компетентните органи достъп до съществуващите регистри на недвижими имоти, за да се осигури своевременното идентифициране на всяко физическо или юридическо лице, което притежава недвижимо имущество; приветства това предложение и се ангажира да работи в предстоящите законодателни процедури в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма за по-нататъшно повишаване на прозрачността на собствеността върху недвижимо имущество в ЕС, което продължава да бъде привлекателна стока за физическите лица с висока нетна стойност на активите, тъй като предоставя възможност за защита на стойността на активите, и за престъпниците — тъй като е начин да изпират приходите от своите незаконни дейности;

35.

приветства освен това предложението на Комисията за въвеждане в целия ЕС на взаимосвързаност на централизираните автоматизирани механизми с информация за плащанията и банковите сметки чрез единна точка за достъп, за да се улесни по-бързият достъп на правоприлагащите органи и ЗФР по време на различните фази на разследванията до финансова информация и за да се улесни трансграничното сътрудничество, при спазване на правилата за защита на данните;

36.

приветства предложението на Комисията за създаване на нов европейски орган за борба с изпирането на пари като единен надзорен орган на избрани задължени субекти от финансовия сектор и като единен механизъм за координация и подкрепа за ЗФР в ЕС; подчертава, че новият орган следва да получи повече бюджетни кредити и да разполага с подходящи ресурси, за да упражнява надзорни правомощия над финансовите субекти, както и ефективен надзор над нефинансовите задължени субекти;

37.

отбелязва факта, че новият орган ще бъде упълномощен да създаде и управлява механизъм за координация между ЗФР; приветства постигнатото развитие и изразява надежда, че новият орган ще играе важна роля за подобряването на обмена на информация и на сътрудничеството между ЗФР;

38.

приветства предложението на Комисията за въвеждане на по-хармонизиран набор от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на равнище ЕС за неспазване на разпоредбите относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

39.

очаква освен това бързото публикуване на предложението на Комисията за справяне със злоупотребите с фиктивни дружества за данъчни цели; настоятелно призовава Комисията да не се ограничава до изискванията по същество, които понастоящем са включени в списъка на ЕС на юрисдикциите, които не оказват съдействие („списъка на ЕС“), а да разработи строги и прогресивни изисквания с реална икономическа същност; подчертава, че тези субекти често се използват за прехвърляне на пари към юрисдикции с ниски данъчни ставки чрез необлагаеми дивиденти, лицензионни възнаграждения или лихвени плащания;

40.

изразява съжаление поради факта, че въпреки всички положителни промени и предстоящи реформи, съществуващите празноти в законодателството и различията и несъответствията между практиките на прилагане в държавите членки продължават да са факт; подчертава освен това, че ограниченията на европейската рамка за обмен на информация са отчасти резултат от недостига на ресурси в данъчните администрации и в ЗФР; отново изтъква необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС;

41.

настоятелно призовава държавите членки да използват подходящи ресурси за обработка и обмен на информация чрез ЗФР и цялата рамка за правоприлагане; призовава Комисията да направи оценка дали ЗФР разполагат с достатъчно ресурси, за да се справят ефективно с рисковете, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

42.

счита, че следва да се обмислят допълнително инициативи, чрез които биха могли да се предприемат действия на равнището на ЕС и на национално равнище за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, например увеличаване на правомощията на Европейската прокуратура за преследване на престъпления, които не са свързани с бюджета на ЕС, увеличаване на правомощията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и укрепване на съществуващи агенции като Европол и Евроюст;

43.

призовава Европол да задълбочи сътрудничеството си с правоприлагащите органи на държавите членки в контекста на разследванията на данъчни престъпления;

44.

подчертава заключенията и препоръките на Специалния доклад 13/2021 на Европейската сметна палата, съгласно който „усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“; изразява съжаление поради факта, че Европейската сметна палата установи институционална разпокъсаност и слаба координация на равнището на ЕС по отношение на дейностите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и по отношение на предприемането на действия при установен риск;

45.

отбелязва със загриженост, че Комисията забави оценката на транспонирането на директивите от страна на държавите членки поради високото качество на комуникацията от страна на някои държави членки и ограничените ресурси в Комисията;

46.

приветства факта, че служителите на Европейския банков орган (ЕБО) са извършили задълбочени разследвания на възможни нарушения на правото на ЕС, но изразява съжаление във връзка с прекомерните забавяния в този процес; изразява съжаление, че ЕБО не е започнал повече разследвания по собствена инициатива; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не разполага с вътрешни насоки за отправяне на искане към ЕБО за провеждане на разследване;

47.

изразява дълбока загриженост във връзка с доказателствата, установени от Европейската сметна палата, за опити за оказване на влияние върху Съвета на надзорниците като част от процеса на обсъждане в едно от разследванията на нарушение на правото на ЕС; призовава ЕБО да предотвратява по-нататъшните опити за оказване на влияние върху членовете на групата за разследване в хода на разискванията им;

48.

призовава Комисията, ЕБО и Европейската централна банка да разглеждат повдиганите въпроси и препоръките на Европейската сметна палата в определения от Европейската сметна палата срок;

49.

отново призовава държавите членки да гарантират, че всички съществуващи схеми за гражданство срещу инвестиции или пребиваване срещу инвестиции са прозрачни и се основават на ясни правила; изразява загриженост, че всички тези схеми може да са увеличили заплахата от изпиране на пари и от отклонение от данъчно облагане, като същевременно подронват взаимното доверие и целостта на Шенгенското пространство и на еврозоната и пораждат други политически, икономически и свързани със сигурността рискове за Съюза и неговите държави членки; призовава Комисията да представи предложения за регулиране на схемите за гражданство срещу инвестиции и пребиваване срещу инвестиции възможно най-скоро след като Парламента отправи своите препоръки;

50.

призовава Комисията да вземе предвид данните от досиетата „Пандора“ в процеса на съставяне на списъка на ЕС на високорискови трети държави, и по-специално юрисдикции, които служат като центрове за учредяване на дружества и улесняват финансовите престъпления; отново заявява, че трети държави, които не сътрудничат с държавите членки по важни европейски разследвания в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, следва да отговарят на условията за включване в списъка; подчертава значението на независимата оценка на третите държави в ЕС, която следва да бъде свободна от геополитическо вмешателство, както и предимството, което следва да се дава на прозрачността по отношение на действителните собственици като критерий за оценка на трети държави;

51.

отбелязва със загриженост, че според разкритията задължението за задълбочена надлежна проверка по отношение на видни политически личности, членове на техните семейства и близки сътрудници невинаги се изпълнява от задължените субекти; призовава Комисията да направи оценка на степента, в която се идентифицират ефективно видни политически личности и се прилага задълбочена надлежна проверка, както и пречките, пред които са изправени задължените субекти в това отношение; подчертава значението на събирането на данни относно степента на спазване на изискванията от страна на задължените субекти;

52.

отбелязва текущото проучване на Съвета на Европа относно оценката на конкретното изпълнение и ефективното прилагане на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари в държавите членки, както беше поискано от Комисията; призовава Комисията да публикува докладите на Съвета на Европа за оценка на държавите членки и да гарантира, че организациите на гражданското общество участват в процеса на оценяване;

Необходими действия на световната сцена

53.

осъжда факта, че някои щати на САЩ, като например Южна Дакота, Аляска, Уайоминг, Делауеър и Невада, са се превърнали в центрове на финансова и корпоративна тайна, както беше разкрито от досиетата „Пандора“, в допълнение към известните данъчни убежища, които бяха разкрити по-рано; призовава федералното правителство и правителствата на щатите на САЩ да предприемат по-нататъшни действия, за да осигурят по-голяма корпоративна прозрачност и да се присъединят към общия стандарт за предоставяне на информация, като по този начин обменят напълно информация с други държави; припомня, че списъкът на ЕС оценява дали дадена юрисдикция има рейтинг, поне „до голяма степен съответстващ“ на общия стандарт за предоставяне на информация, според Световния форум относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели; призовава Съвета да извърши повторна оценка на САЩ в контекста на списъка на ЕС, по-специално по отношение на критериите за данъчна прозрачност;

54.

подчертава, че САЩ понастоящем не участват в общия стандарт за предоставяне на информация — стандарт за информация за автоматичния обмен на информация между данъчните органи относно финансовите сметки на световно равнище, разработен от ОИСР през 2014 г.; поради това отбелязва, че САЩ изостават от останалия свят, що се отнася до общите стандарти за обмен на информация; признава, че САЩ изиграха водеща роля за насърчаване на прозрачността, като приведоха в действие Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки; изразява съжаление обаче относно ограниченията на акта по отношение на реципрочността и неговите странични ефекти върху т.нар. „случайни американци“; изразява съжаление във връзка с факта, че все още не е намерено трайно решение на европейско равнище; припомня, че за сравнение, общият стандарт за предоставяне на информация изисква напълно реципрочен обмен на данни за финансовите сметки между юрисдикциите, които участват в споразумението за общия стандарт за предоставяне на информация; поради това отбелязва, че САЩ се превръщат във важен фактор, благоприятстващ финансовата тайна за лица, които не са граждани на САЩ, чрез две основни празноти в разпоредбите: споделя се само информация за активите в САЩ и не се споделя информация относно действителните собственици;

55.

приветства наскоро приетия Закон за корпоративна прозрачност на САЩ, който изисква някои корпорации и дружества с ограничена отговорност да разкриват информация относно действителните собственици пред правоприлагащите органи и други органи със законово определени отговорности в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; отбелязва обаче, че новото законодателство не гарантира пълна корпоративна прозрачност, подобна на настоящия стандарт в ЕС, и по-специално не обхваща тръстовете и сходните правни форми, разкрити в досиетата „Пандора“;

56.

приветства освен това предложения закон на САЩ за създаване на нови органи за борба с изпирането на пари и с факторите, благоприятстващи рисковете за сигурността (Закон за благоприятстващите фактори), разработен вследствие на досиетата „Пандора“, който ще изисква от Министерството на финансите на САЩ да създаде нови правила за надлежна проверка за американски посредници, които улесняват притока на чуждестранни активи към САЩ;

57.

отбелязва, че САЩ ще бъдат домакин на срещата на високо равнище по въпросите на демокрацията на 9 и 10 декември 2021 г., която ще включва стълб, посветен на борбата срещу корупцията; призовава правителството на САЩ да се възползва от тази възможност и да обяви предстоящи по-нататъшни реформи, за да се гарантира, че САЩ вече няма да бъдат използвани за изпиране на незаконни средства и за възможности за избягване на данъци;

58.

призовава Комисията и държавите членки да започнат нови преговори със САЩ в рамките на ОИСР, за да се постигне пълна реципрочност в контекста на съвместно договорен и засилен общ стандарт за предоставяне на информация; подчертава, че това би довело до значителен напредък и до по-ниски разходи за привеждане в съответствие за финансовите институции и би намалило значително прекомерната бюрокрация;

59.

подчертава освен това, че всички държави членки са се присъединили към общия стандарт за предоставяне на информация; отбелязва, че от 2016 г. насам втората Директива относно административното сътрудничество (ДАС2) служи за прилагането на Общия стандарт за предоставяне на информация за обмена на информация в ЕС; в този контекст отново отправя препоръките от своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че всички държави членки — с изключение на Финландия и Швеция — отказаха да предоставят на Парламента достъп до данните, които са от значение, за да се направи оценка на прилагането на разпоредбите на ДАС; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не предостави на Парламента достъп до относимите данни, с които разполага; отбелязва, че този отказ не съответства на призивите за по-голяма прозрачност и сътрудничество в областта на данъчното облагане;

60.

счита, че процесът на партньорска проверка на Специалната група за финансови действия (FATF) е всеобхватен инструмент за оценка на степента, в която са били изпълнени препоръките на FATF, и на цялостните резултати на дадена държава в областта на борбата с изпирането на пари;

61.

призовава FATF да определи обществено достъпните регистри на действителните собственици като изискване за спазване на стандарта при текущото преразглеждане на Препоръка 24 относно прозрачността и действителната собственост на юридически лица и да подобри определението за действителен собственик, за да се премахнат всички възможни вратички, да се забранят акциите на приносител, да се повишат изискванията за номинираните акционери и накрая, да се задължат спазващите изискванията юрисдикции да изискват от чуждестранни дружества, които имат връзки с държавата, да спазват същите правила за оповестяване на действителните собственици, които се прилагат по отношение на местните дружества;

62.

призовава държавите — членки на ЕС, в рамките на FATF, и Комисията да гарантират, че на световно равнище ЕС изразява единна позиция относно рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и да настояват за горепосочените реформи, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и ефективно да се забрани тайната на корпоративната собственост, като същевременно се насърчава подлежаща на по-голяма отчетност и по-прозрачна международна рамка за управление в областта на борбата с изпирането на пари;

63.

призовава Комисията и държавите — членки на ЕС, в рамките на FATF, също така приоритетно да направят оценка на държавите, в които се намират центрове за учредяване на дружества и за които международни органи са установили значителен брой недостатъци в техните уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, но които все още не са били подложени на преглед от FATF, тъй като не отговарят на приоритетните критерии на Групата за преглед на международното сътрудничество към FATF;

64.

отбелязва, че над 1 500 недвижими имота в Обединеното кралство с приблизителна стойност над 4 милиарда британски лири са били закупени чрез офшорни дружества от тайни собственици; отчита, че правителството на Обединеното кралство се ангажира с приемането през 2018 г. на законопроект за въвеждане на публичен регистър на действителните собственици на чуждестранни отвъдморски субекти, притежаващи недвижимо имущество в Обединеното кралство;

65.

подчертава, че досиетата „Пандора“ разкриха как Обединеното кралство, чрез подчинените на Британската корона територии и отвъдморските територии, продължава да се използва като център за избягване на данъци и тайни офшорни сделки; призовава Комисията да набележи възможни начини и ответни мерки за гарантиране на сътрудничество и привеждане в съответствие на стандартите в областта на данъчното облагане и борбата с изпирането на пари, включително чрез обвързване на решенията за еквивалентност в областта на финансовите услуги с приемането на стандарти за данъчна прозрачност и борба с изпирането на пари, равностойни на тези в ЕС;

Регулиране на посредниците

66.

изразява съжаление във връзка с факта, че след предишни разкрития досиетата „Пандора“ разкриха, че 14 професионални доставчици на офшорни корпоративни услуги, включително правни кантори, данъчни консултанти и управители на активи, помагат на физически лица с висока нетна стойност на активите при създаването на корпоративни структури за защита на техните активи, като същевременно осигуряват законност на тези дейности;

67.

подчертава, че съгласно международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма нефинансовият сектор трябва да спазва задълженията за надлежна проверка на клиента и да докладва на органите за подозрителна дейност;

68.

изразява съжаление във връзка с факта, че много юрисдикции, включително в ЕС, в продължение на много години изостават от спазването на основните изисквания на FATF да налагат задължения във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма на нефинансовия сектор с цел справяне със създаването на тайни структури;

69.

посочва, че саморегулирането и надзорът на тези професии не са ефективни за гарантиране на спазването и санкциониране на нарушенията на закона; приветства във връзка с това предложението на Комисията да предостави на новия орган за борба с изпирането на пари правомощието да координира надзора на нефинансовия сектор, да координира партньорските проверки на надзорните стандарти и практики и да изисква от нефинансовите надзорни органи да разследват евентуални нарушения на изискванията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

70.

призовава FATF приоритетно да извърши хоризонтален преглед на прилагането от страна на държавите на нейните стандарти, свързани с нефинансовите предприятия и професии, и да приложи специален процес на последващи действия, както направи успешно с проучвателната инициатива за финансирането на тероризма, с цел бързо да се повиши спазването в световен мащаб на изискванията на Специалната група за финансови действия в нефинансовия сектор;

71.

отново изразява загриженост, че тези оператори често съчетават предоставянето на правни консултации, данъчни консултации и одиторски услуги, когато консултират както корпоративни клиенти, така и публични органи; поради това изразява загриженост, че икономическите стимули, които улесняват структурите за избягване на данъци, захранват сектора на доставчиците на услуги, който може да бъде мобилизиран и за изпиране на приходи от престъпна дейност; отново отправя своите искания от предходни резолюции и препоръки (15) по този въпрос и приканва Комисията и държавите членки да направят оценка на регулаторната рамка, която се прилага за тези оператори, с цел да се възпрепятства достъпът до пазара на посредниците за избягване на данъци, отклонение от данъчно облагане и изпиране на пари; очаква подобрения в правната рамка чрез преразглеждането от страна на Комисията на Директивата относно задължителния одит;

72.

припомня задължението съгласно ДАС6 посредниците да докладват на данъчните органи схемите въз основа на типични белези, които са ясен признак за избягване на данъци, особено с оглед на структурните пропуски в данъчното законодателство;

73.

призовава Комисията да разшири изискванията за докладване на ДАС6, така че да обхванат трансграничните договорености за управление на активи на клиенти, които са физически лица;

74.

призовава Комисията да включи в бъдещото си предложение относно Осмата директива за административното сътрудничество — наред с други предишни препоръки, свързани с ДАС3 и посочени в резолюцията на Парламента относно прилагането на изискванията на ЕС за обмен на данъчна информация — обмена на данъчни постановления относно физически лица, които често се изготвят от посредници, с цел да се гарантира, че договореностите на лица с висока нетна стойност на активите с данъчните органи на дадена държава членка се споделят с всички държави членки;

75.

подчертава, че адвокатската тайна не може да се използва за прикриване на незаконни практики; отбелязва констатациите на Европейския съд по правата на човека по едно дело (16), че поверителността на отношенията между адвокат и клиент и адвокатската тайна не изместват задължението за докладване на подозрения с легитимната цел за предотвратяване на престъпна дейност и че това докладване е било необходимо за постигането на тази цел;

76.

отново повтаря призива си към Комисията да издаде насоки относно тълкуването и прилагането на принципа на адвокатска тайна и да установи ясна разграничителна линия между традиционните юридически консултации и дейността на адвокатите като финансови оператори, в съответствие с практиката на европейските съдилища;

Реформа на списъка на ЕС и данъчна политика

77.

отново изтъква отрицателното въздействие на агресивното данъчно планиране, тъй като то води до подронване на данъчните основи на държавите членки и прехвърля непропорционална данъчна тежест върху гражданите и дружествата — особено МСП — които спазват данъчните закони;

78.

подчертава, че избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, наред със схемите за прехвърляне на печалби, лишават държавите и хората от ресурси, които са от съществено значение за по-нататъшното развитие и социалната справедливост и за осигуряването на държавата на приходите, от които тя се нуждае, за да функционира правилно;

79.

настоява, че за да извърши бъдещите законодателни реформи на данъчната политика, необходими за ефективно справяне с проблемите, подчертани в досиетата „Пандора“, Комисията следва да проучи всички възможности, предлагани от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително член 116, за да направи вземането на решения по-ефективно;

80.

изразява съжаление във връзка с факта, че списъкът на ЕС, наричан още „черен списък на ЕС за данъчните убежища“, продължава да бъде неефективен инструмент въпреки все повечето данъчни скандали и тревожни доклади на журналисти и неправителствени организации; изразява съжаление, че финансовите министри на държавите членки все още не са поели своите индивидуални и съвместни отговорности в борбата срещу данъчните убежища, офшорните дружества и тръстовете, а вместо това се занимават със съкращения на съществуващия черен списък;

81.

изразява особено съжаление във връзка с факта, че след разкритията на досиетата „Пандора“ съветът на финансовите министри на ЕС реши да съкрати списъка на ЕС на данъчните убежища на заседанието си на 5 октомври 2021 г., като премахне карибските острови Ангила и Доминика, както и Сейшелските острови, които присъстваха в разкритията и все още само частично изпълняват международния стандарт за прозрачност и обмен на информация при поискване, въпреки че Световният форум неотдавна разреши втора оценка;

82.

отбелязва, че две трети от фиктивните дружества в досиетата „Пандора“ се намират на Британските Вирджински острови, които никога не са фигурирали в черния списък на ЕС (приложение I към съответните заключения на Съвета) и са били извадени от сивия списък (приложение II) през февруари 2020 г.;

83.

потвърждава отново заключенията и препоръките от своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища, призовава за повече прозрачност относно критериите, използвани за процеса на изготвяне на списъка; счита, че тази реформа следва да бъде извършена до края на 2021 г., за да се защити ЕС от всякакви допълнителни загуби на приходи в периода на възстановяване след COVID-19;

84.

изразява съжаление във връзка с нежеланието на Съвета да постигне съгласие по предстоящия критерий за прозрачност по отношение на крайните действителни собственици; призовава Съвета спешно да постигне съгласие по този критерий в съответствие с разпоредбите на ДАС5;

85.

отново призовава за засилване на критериите и гарантиране на по-голямо изпълнение на ангажиментите по отношение на списъка на ЕС, по-специално критериите за справедливо данъчно облагане, съгласно които „юрисдикцията не следва да улеснява офшорни структури или договорености, целящи привличане на печалби, които не отразяват действителната икономическа дейност в юрисдикцията“; припомня своето искане да бъдат оценени и наблюдавани и данъчните схеми в рамките на ЕС, като по този начин се реформират, в съответствие със същите критерии като списъка на ЕС, политиката на ЕС относно вредните данъчни практики и Кодексът за поведение при данъчното облагане на предприятията, който следва да стане обвързващ; призовава по-специално за въвеждане на минимално равнище на икономическа същност като критерий за това какво представлява „данъчно убежище“, за подходящи санкции, за минимално ефективно данъчно облагане в съответствие с международно приетата минимална ефективна данъчна ставка в рамките на стълб II от приобщаващата рамка и за разширяване на обхвата на Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията, така че да включва преференциални режими за данъчно облагане на доходите на физическите лица, да обхваща специалните схеми за гражданство или мерки, предназначени за привличане на силно мобилни богати лица и цифрови номади, които могат да доведат до значителни нарушения на единния пазар;

86.

отбелязва, че включването на трети държави в списъка на ЕС има ограничени непосредствени и обвързващи последици; счита, че включването в черния списък на ЕС следва да означава санкции, които имат ефективен възпиращ ефект, и че преразгледаният списък следва да бъде свързан с режим на санкции;

87.

припомня, че Комисията критикува някои държави членки по време на процеса на европейския семестър за недостатъци в техните данъчни системи, които улесняват агресивното данъчно планиране;

88.

призовава Комисията да представи предложение за реформиран кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията въз основа на неотдавнашните предложения, очертани в резолюцията на Парламента от 7 октомври 2021 г., относно реформирането на политиката на ЕС относно реформирането на политиката на ЕС относно вредните данъчни практики (включително реформата на групата „Кодекс за поведение“);

89.

приветства намерението на Комисията да предложи директива относно обща за целия ЕС система за удържане на данък при източника върху дивиденти или лихвени плащания; подчертава, че докато не бъде въведена обща система, държавите членки могат да предприемат законни мерки за противодействие, за да защитят своите данъчни основи;

o o

90.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията и на Специалната група за финансови действия.

(1) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 111.

(2) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51.

(3) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79.

(4) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стp. 132.

(5) ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 8.

(6) ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 22.

(7) ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 92.

(8) Приети текстове, P9_TA(2021)0022.

(9) Приети текстове, P9_TA(2021)0392.

(10) Приети текстове, P9_TA(2021)0416.

(11) Международен консорциум на разследващите журналисти, Panama Papers revenue recovery reaches $1.36 billion as investigations continue (Възстановяването на приходи след Досиетата от Панама достига 1,36 милиарда щатски долара, разследванията продължават), 6 април 2021 г.

(12) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73); Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43).

(13) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

(14) Трансперънси Интернешънъл, Access denied? Availability and accessibility of beneficial ownership data in the European Union (Достъпът отказан? Наличие и достъпност на данни за действителните собственици в Европейския съюз), 26 май 2021 г.

(15) Вж. напр. параграф 143 от неговата препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 132).

(16) Вж. решението на ЕСПЧ от 6 декември 2012 г. по дело Michaud/Франция.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/154

P9_TA(2021)0439

Кризата с принципите на правовата държава в Полша и върховенството на правото на ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно кризата с принципите на правовата държава в Полша и върховенството на правото на ЕС (2021/2935(RSP))

(2022/C 184/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

—	като взе предвид членове 1, 2, 4 и 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и свързаната с нея практика на Европейския съд по правата на човека,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз („Съда на ЕС“),

—	като взе предвид мотивираното предложение на Комисията за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша, представено в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС (COM(2017)0835),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (1) („Регламент за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава“),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно създаването на насоки за прилагането на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно свободата на медиите и по-нататъшното влошаване на положението с принципите на правовата държава в Полша (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2021 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2021 г. — ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2021)0700),

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.	като има предвид, че съгласно залегналото в член 2 от ДЕС, Съюзът се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства;

Б.	като има предвид, че на 29 март 2021 г. министър-председателят на Полша подаде молба до широко оспорвания и незаконен „Конституционен съд“ да разгледа дали разпоредбите на ДЕС, свързани с върховенството на правото на ЕС и ефективната съдебна защита, са в съответствие с Полската конституция (8);

В.

като има предвид, че с определение от 14 юли 2021 г. Съдът на ЕС постанови временни мерки, поискани от Комисията съгласно член 279 от ДФЕС и свързани с функционирането на дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша и суспендирането на допълнителни разпоредби на полското право, засягащи независимостта на съдебната власт (9);

Г.	като има предвид, че на 14 юли 2021 г. незаконният полски „Конституционен съд“ постанови, че временните мерки на Съда на ЕС относно структурата на съдилищата в Полша са несъвместими с Полската конституция (10);

Д.	като има предвид, че на 15 юли 2021 г. Съдът на ЕС постанови в решението си по дело (11) C-791/19, че дисциплинарният режим за съдиите в Полша не е съвместим с правото на ЕС;

Е.	като има предвид, че на 6 октомври 2021 г. Съдът на ЕС постанови, че прехвърлянето без съгласието на съдия от един съд в друг или между две отделения на един и същ съд може да накърни принципите на несменяемост на съдиите и на независимост на съдебната власт (12);

Ж.

като има предвид, че на 6 октомври 2021 г. заместник-председателят на Съда на ЕС отхвърли искането на Полша за отменяне на определението на заместник-председателят на Съда на ЕС от 14 юли 2021 г., с което се изисква спирането на прилагането на националните разпоредби, свързани по-специално с правомощията на дисциплинарната колегия на Върховния съд (13);

З.

като има предвид, че на 7 октомври 2021 г. незаконният „Конституционен съд“ представи решението си по дело K 3/21, прието с две особени мнения, по искането, отправено от полския министър-председател на 29 март 2021 г., в което се констатира, че разпоредбите на ДЕС се обявяват за несъвместими с Полската конституция на множество основания;

И.	като има предвид, че на 10 октомври 2021 г. над 100 000 полски граждани проведоха мирни демонстрации в цяла Полша, за да покажат своята подкрепа за членството на Полша в ЕС;

Й.	като има предвид, че на 22 октомври 2020 г. незаконният „Конституционен съд“ също беше използван политически за атака срещу правата на жените;

К.	като има предвид, че на 12 октомври 2021 г. решението по дело K 3/21 беше публикувано в Държавния вестник на Полша (14), като по този начин му беше придадена правна сила в полската правна система;

Л.	като има предвид, че Асоциацията на европейските административни съдии също изрази мнението, че решението на незаконния „Конституционен съд“ противоречи ясно на основния принцип на върховенство на правото на ЕС (15);

М.

като има предвид, че в експресно проучване на Евробарометър от август 2021 г. по-голямата част от респондентите изразяват съгласие, че ЕС следва да предоставя средства на държавите членки само при условие че техните правителства защитават и прилагат принципите на правовата държава и демократичните принципи; като има предвид, че тази цифра беше много висока и в Полша (72 %) (16);

Н.

като има предвид, че според различни проучвания на общественото мнение, проведени в Полша през септември 2021 г. и октомври 2021 г., едва 5 % от анкетираните заявяват, че биха искали Полша да напусне ЕС (17), 90 % оценяват положително членството на Полша в ЕС (18), а 95 % също така заявяват, че подкрепата от ЕС има положително въздействие върху развитието на техния град или регион, което е по-високо от средното за ЕС (19);

изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на незаконния „Конституционен съд“ (20) от 7 октомври 2021 г. като нападение срещу европейската общност на ценности и закони като цяло, накърняващо върховенството на правото на ЕС като един от основните му принципи в съответствие с добре установената съдебна практика на Съда на ЕС; изразява дълбока загриженост, че това решение би могло да създаде опасен прецедент; подчертава, че незаконният „Конституционен съд“ не само няма правна валидност и независимост (21), но и не е квалифициран да тълкува Конституцията в Полша;

подчертава, че съгласно член 47 от Хартата основното право на ефективни правни средства за защита изисква достъп до независим съд; отбелязва нарастващите предизвикателства, поставяни от националните конституционни съдилища и някои политици в това отношение, и призовава държавите членки да зачитат решаващата роля на Съда на ЕС и да спазват неговите решения;

изразява съжаление във връзка с факта, че инициативата за поставяне под въпрос на върховенството на правото на ЕС пред националното законодателство беше предприета от настоящия министър-председател на Полша, като по този начин той злоупотребява допълнително със съдебната система като инструмент за постигане на политическата му програма; изразява съжаление във връзка с тази инициатива като едностранно решение за поставяне под въпрос на правната рамка на ЕС и придържането на Полша към нея; припомня, че присъединяването на Република Полша към ЕС се осъществи чрез ратифициране на Договора за присъединяване, със съгласието на полската нация, изразено чрез референдум; припомня освен това, че Република Полша доброволно се е ангажирала да бъде обвързана с разпоредбите на учредителните договори и със съдебната практика на Съда на ЕС; осъжда използването на съдебната система за политически цели и призовава полските власти да спрат произволното използване на нейните изпълнителни и законодателни правомощия за накърняване на разделението на властите и принципите на правовата държава;

потвърждава, че една съдебна система трябва да бъде разглеждана в нейната цялост, за да се определи дали тя служи на целта за ефективен и независим съдебен контрол, и категорично отхвърля многократните опити на настоящото правителство на партията „Право и справедливост“ да се опитва да оправдава законодателните промени в областта на съдебната система в Полша, особено въз основа на отделни, изолирани примери в различни държави членки;

изразява съжаление относно факта, че решение K 3/21 има отрицателно въздействие върху полските и европейските граждани и предприятия, тъй като тяхното основно право на независима съдебна система, която прилага изцяло достиженията на правото на ЕС и законодателството, вече не може да бъде гарантирано; изразява загриженост относно ефективната защита на основните права на полските и европейските граждани в този контекст;

приветства десетките хиляди полски граждани, които излязоха по улиците в мирни масови протести и които се борят за своите права и свободи като граждани на ЕС; споделя тяхното въжделение за силна демократична Полша в центъра на европейския проект;

подчертава незаконосъобразността на решението от 22 октомври 2020 г. (K 1/20) и признава, че тези строги ограничения на репродуктивното здраве и права на жените са незаконни;

изразява граничещо със страх опасение, че решение K 3/21 ще окаже силно възпиращо въздействие върху полските съдии, тъй като то ще ги обезкуражава да използват правомощията си за прилагане на правото на ЕС; отново изразява пълната си подкрепа за полските съдии, които все още прилагат върховенството на правото на ЕС и отнасят дела до Съда на ЕС за преюдициално заключение, включително след решението по дело K 3/21, въпреки риска за тяхната кариера, включително за дисциплинарното отстраняване от длъжност, уволнение или принудителна оставка;

припомня, че Договорите на ЕС не могат да бъдат изменяни с решение на национален съд и че в член 91 от Конституцията на Полша се припомня, че едно ратифицирано международно споразумение представлява част от националния правен ред, че то трябва да се прилага пряко и че неговите закони имат предимство в случай на стълкновение на закони; изразява дълбока загриженост, че полският „Конституционен съд“ е преобразуван от ефективен пазител на Конституцията в инструмент за узаконяване на незаконните дейности на органите на властта; припомня, че решенията на Съда на ЕС не накърняват правата на държавите членки да извършват организационни промени в рамките на съдебната система;

10.

приветства инициативите на някои национални парламенти да обсъждат и да заемат ясни позиции относно неотдавнашните действия, предприети от полското правителство на партията „Право и справедливост“, и атаките му срещу върховенството на правото на ЕС;

11.

отново изразява мнението, че на правителства, които явно, целенасочено и систематично подкопават ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, не следва да се предоставят пари на данъкоплатците в ЕС;

12.

призовава Комисията и Съвета да предприемат спешни и координирани действия чрез:

—

започване на производства за установяване на неизпълнение на задължения във връзка със законодателството относно незаконния „Конституционен съд“, неговия незаконен състав и ролята му за възпрепятстване на изпълнението на решенията на Съда на ЕС, както и искане към Съда на ЕС да наложи временни мерки, както и започване на производство за установяване на нарушение във връзка със Службата за извънреден контрол и обществени дела на Върховния съд, Националния съдебен съвет и Държавната прокуратура на Полша;

—

задействане на процедурата, предвидена в член 6, параграф 1 от Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава, за Полша, от страна на Комисията, като същевременно припомня, че член 5 от регламента защитава достъпа до финансиране за крайните получатели и бенефициери, и задължаване на Комисията да прави всичко възможно, за да гарантира извършването на плащанията;

—

въздържане от одобряване на проекта на план за възстановяване и устойчивост на Полша, докато правителството на Полша не изпълни изцяло и правилно решенията на Съда на ЕС и на международните съдилища, и гарантиране, че оценката на плана гарантира спазването на съответните специфични за всяка държава препоръки, по-специално относно гарантирането на независимостта на съдебната власт;

—

приемане на недвусмислени препоръки, които не изискват единодушие, за справяне с нарушенията на принципите на правовата държава от страна на Полша, с ясен график, и обявяване, че съществува очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Полша, в съответствие с процедурата, предвидена в член 7, параграф 1 от ДЕС, от страна на Съвета, и разширяване на обхвата на тази процедура, така че тя да обхваща основните права и демокрацията;

—

използване на своите правомощия, включително прекъсване или спиране на плащанията или извършване на финансови корекции, когато е необходимо, в съответствие с приложимия Регламент за общоприложимите разпоредби, предвид риска от сериозни недостатъци в ефективното функциониране на системите за контрол в Полша поради липсата на независимост на съдебната власт, което излага на риск законосъобразността и редовността на разходите;

—

обсъждане на кризата с принципите на правовата държава в Полша в присъствието на председателя на Европейския парламент и заемане на ясна позиция, изготвяне на възможно най-категорична съвместна декларация по въпроса, подписана от държавните и правителствените ръководители от ЕС на предстоящата им среща на върха на 21– 22 октомври 2021 г., и предприемане на спешни последващи действия на следващото заседание на Съвета по общи въпроси;

13.

подчертава, че тези искания не са предназначени да бъдат наказателни мерки срещу народа на Полша, а средства за възстановяване на върховенствата на закона в Полша поради продължаващото влошаване на положението; призовава Комисията да използва всички инструменти, с които разполага, за да установи начини за гарантиране, че полските граждани и пребиваващи в Полша лица няма да бъдат лишени от ползите от фондовете на ЕС поради действията на настоящото правителство, и да установи начини за пряко управление на тези средства от Комисията за крайните бенефициенти;

14.

отбелязва гласуването в комисията по правни въпроси от 14 октомври 2021 г. в подкрепа на дело, заведено пред Съда на ЕС, срещу Комисията във връзка с нейното бездействие за задействане на механизма на ЕС за обвързване с условия във връзка с принципите на правовата държава;

15.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на Съвета на Европа.

(1) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.

(2) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17.

(3) ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 2.

(4) Приети текстове, P9_TA(2021)0313.

(5) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 317.

(6) Приети текстове, P9_TA(2021)0348.

(7) Приети текстове, P9_TA(2021)0395.

(8) Молба по дело K 3/21.

(9) Определение на Съда на ЕС от 14 юли 2021 г. по дело Комисия/Полша, C-204/21 R, ECLI:EU:C:2021:593.

(10) Решение на Конституционния съд от 14 юли 2021 г. по дело P 7/20.

(11) Решение на Съда на ЕС от 15 юли 2021 г. по дело Комисия/Полша, C-791/19 R, ECLI:EU:C:2021:596.

(12) Решение на Съда на ЕС от 6 октомври 2021 г., Дело C-487/19, W.Ż., EU:C:2021:798.

(13) Определение на Съда на ЕС от 6 октомври 2021 г. по дело Комисия/Полша, C-204/21 R, ECLI:EU:C:2021:834.

(14) DZIENNIK USTAW 2021 R. POZ. 1852.

(15) https://twitter.com/AEAJ2000/status/1450008198375686145?t=AY2yz-vezln6Mlq6ZwSDJQ&s=19&fbclid=IwAR3JNygjzCo9QR1R6RghaCOeM8diOQuzRQRe48eAtEwPcmOQC1x5QWkFNrY

(16) Експресно проучване на Евробарометър — Състояние на Европейския съюз, IPSOS, август 2021 г.

(17) Ipsos за OKO.press и вестник „Газета Виборча“, 23-25 септември 2021 г. Цифрите са представени в %.

(18) Kantar, 21 септември 2021 г.

(19) Проучване на Евробарометър от октомври 2021 г., https://europa.eu/eurobarometer/api/deliverable/download/file?deliverableId=77331

(20) Решение K 3/21

(21) Европейски съд по правата на човека, дело Xero Flor w Polsce sp. z o.o. (ООД) срещу Полша.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/159

P9_TA(2021)0440

Положението в Тунис

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно положението в Тунис (2021/2903(RSP))

(2022/C 184/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своите предходни резолюции относно Тунис и резолюцията си от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Тунис (1),

—	като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите относно президентските и парламентарните избори в Тунис, проведени на 15 септември и 6 октомври 2019 г.,

—	като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Тунис и различните тематични срещи, проведени в рамките на споразумението през 2019 г. и 2020 г.,

—	като взе предвид заключенията на Изпълнителния съвет на Международния валутен фонд (МВФ) от 26 февруари 2021 г. след консултациите по член IV с Тунис,

—	като взе предвид съвместното комюнике относно сътрудничеството между ЕС и НАТО от 4 юни 2021 г., озаглавено „За едно подновено партньорство“,

—

като взе предвид указ № 2021-69 на президента на Тунис от 26 юли 2021 г. за прекратяване на функциите на правителствения ръководител и членовете на правителството, указ № 2021-80 на президента на Тунис от 29 юли 2021 г. относно спирането на правомощията на Събранието на народните представители, указ № 2021-109 на президента на Тунис от 24 август 2021 г. във връзка с удължаването на срока на действие на извънредните мерки, свързани със спирането на правомощията на Събранието на народните представители, и указ № 2021-117 на президента на Тунис от 22 септември 2021 г. относно извънредните мерки;

—	като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от името на Европейския съюз от 27 юли 2021 г., и неговите изявления за пресата в Тунис от 10 септември 2021 г.,

—	като взе предвид Конституцията на Тунис от 2014 г.,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Тунис е страна,

—	като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, която Тунис ратифицира през 1985 г. и по която оттегли резервите си през 2014 г.,

—	като взе предвид Националния план за действие по отношение на жените, мира и сигурността за периода 2018 — 2022 г., приет през 2018 г.,

—	като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Тунис е привилегирован партньор на ЕС и че предоставянето на непрекъсната помощ и подкрепа е било приоритет, като мисиите за наблюдение на изборите през 2011 г., 2014 г., 2018 г. и 2019 г. потвърдиха твърдия ангажимент на ЕС към демокрацията в Тунис; като има предвид, че отбелязваната тази година десета годишнина от революцията в Тунис бележи важен момент в демократичното развитие на Тунис;

Б.

като има предвид, че социално-икономическото положение се характеризира с широкоразпространена икономическа стагнация, свързана с вътрешния политически контекст, и санитарна криза с втория най-висок процент на смъртни случаи, свързани с COVID-19 в света; като има предвид, че пандемията от COVID-19, липсата на туризъм и високите равнища на младежка безработица и инфлация задълбочиха нестабилността на икономиката на Тунис; като има предвид, че ендемичната корупция, неадекватната преходна система на правосъдие и сериозните икономически предизвикателства и предизвикателствата в областта на сигурността продължават да бъдат значителни пречки пред пълното укрепване на демокрацията в Тунис;

В.

като има предвид, че в този контекст на 25 юли 2021 г. президентът Каис Сайед задейства член 80 от Конституцията на Тунис, който оправомощава президента да въвежда извънредни мерки за справяне с непосредствена заплаха за държавата, и освободи от длъжност министър-председателя Хишем Мешиши, спря дейността на Събранието на народните представители за срок от 30 дни с възможност за удължаването му и сне парламентарния имунитет на всички членове на парламента; като има предвид, че на 24 август 2021 г. президентът удължи срока за спирането на дейността на парламента;

Г.	като има предвид, че правителствата на ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет незабавно отправиха похвали и подкрепиха с изказванията си инициативата на президента Сайед;

Д.

като има предвид, че липсата на състав на Конституционния съд и произтичащата от това невъзможност на членовете на парламента да обжалват едностранното удължаване на извънредната ситуация от страна на президента, както е установено в съответния член от Конституцията, породиха сериозни опасения относно демократичния преход в Тунис и основните права в страната;

Е.

като има предвид, че на 22 септември 2021 г. президентът издаде президентски указ № 2021-117, в който се съдържат разпоредби, с които се потвърждава върховенството на указа над Конституцията, като по този начин се подкопава Конституцията и всички правомощия на държавата се съсредоточават в ръцете на президента Каис Сайед; като има предвид, че разпоредбите на Конституцията относно правата и свободите ще бъдат спазвани и гарантирани само когато не противоречат на закони, основаващи се на президентски укази със силата на закон, и на извънредните мерки; като има предвид, че президентски указ № 117 не позволява обжалване на президентските решения пред съд, включително пред Върховния административен съд и пред Касационния съд на Тунис;

Ж.

като има предвид, че тази концентрация на правомощия е предоставена на ръцете на президента без ограничение във времето; като има предвид, че президентът си предостави сам пълни законодателни правомощия да изменя с укази законите, уреждащи политическите партии, изборите, съдебната система, профсъюзите и сдруженията, свободата на печата и свободата на информация, организацията на Министерството на правосъдието, правата и свободите на човека, Кодекса за личния статут, силите за вътрешна сигурност, митниците и държавния бюджет;

З.

като има предвид, че въпреки че гражданското общество на Тунис публично изрази сериозната си загриженост относно новите ограничения, мерките на президента Каис Сайед от месец юли се радват на значителна обществена подкрепа, което показва общественото недоволство от сериозното социално-икономическо положение и тежката криза във функционирането на правителството, пред която е изправена страната; като има предвид, че 18 местни и международни неправителствени организации излязоха със съвместна декларация, предупреждаваща за положението с демокрацията в Тунис; като има предвид, че Г-7 призова Тунис да възстанови конституционния ред и да възобнови парламентарната дейност;

И.	като има предвид, че на 26 юли 2021 г. тунизийската полиция затвори бюрата на „Ал Джазира“ в Тунис, без да предостави каквито и да било обяснения;

Й.

като има предвид, че гражданското общество в Тунис е добре развито и укрепнало и играе основна роля за оформянето и укрепването на демократичния преход в Тунис от 2011 г. насам, като редица активисти призовават за спешни реформи, включително мерки за борба с корупцията, и като има предвид, че националният диалог е една от специфичните черти на страната; като има предвид, че свободата на печата и свободата на публикуване са съществени компоненти на откритото, свободно и демократично общество; като има предвид, че от 26 юли 2021 г. насам гражданското общество не е включено в националния диалог и че с него не се провеждат консултации по отношение на мерките, предприемани от президента Каис Сайед;

К.

като има предвид, че на 10 септември 2021 г. тунизийският Общ съюз на синдикатите (UGTT) представи своята програма и призова за създаване на национален консултативен съвет с цел да се осигури нормативна уредба за приобщаващи социални и политически реформи в страната, и по-специално реформата на политическата система и на избирателния закон, както и изменението на Конституцията;

Л.

като има предвид, че икономиката на Тунис е силно зависима от чуждестранните инвестиции, туризма и износа на продукти за ЕС; като има предвид, че според Световната банка дефицитът по текущата сметка и бюджетният дефицит на Тунис изискват стабилни структурни реформи; като има предвид, че ЕС е най-големият търговски партньор на Тунис, на който се падат 57,9 % от търговията на Тунис през 2020 г., като 70,9 % от износа на Тунис е за ЕС, а 48,3 % от вноса му е от ЕС; като има предвид, че икономически разцвет може да се постигне само ако демокрацията бъде възстановена и ако се гарантират сигурност и стабилност;

М.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 допълнително влоши и без това нестабилното положение в Тунис; като има предвид съществуващия недостиг на доставки от кислород и ваксини, необходими за ефективен отговор на здравната криза;

Н.	като има предвид, че все по-голям брой тунизийци напускат страната си, като понякога рискуват живота си, прекосявайки Средиземно море; като има предвид, че Тунис страда от едно от най-високите равнища на изтичане на мозъци сред арабските държави;

О.

като има предвид, че от 2011 г. насам ЕС полага значителни и непрекъснати усилия в подкрепа на Тунис, като предоставя над 2 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства в подкрепа на декларирания ангажимент на Тунис да осъществи преход към демокрация, включително 260 милиона евро през 2020 г. и 200 милиона евро считано от юни 2021 г. като част от макрофинансовата помощ; като има предвид, че през май 2021 г. беше предоставена на разположение вноска в размер на 600 милиона евро в рамките на програмата за макрофинансова помощ за Тунис с конкретната цел за смекчаване на икономическите последици от пандемията от COVID-19 в страната; като има предвид, че в периода 2021 — 2027 г. ЕС ще замени различните инструменти с новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС — Глобална Европа), и като има предвид, че укрепването, подкрепата и насърчаването на демокрацията, зачитането на принципите на правовата държава и на правата на човека е една от основните цели на външната помощ на ЕС, предоставяна по линия на този инструмент;

П.	като има предвид, че ангажиментът на ЕС да активизира усилията си за насърчаване на демокрацията беше потвърден в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет от Съвета през ноември 2020 г.;

Р.	като има предвид, че Конституцията на Тунис от 2014 г. призовава за свобода на убежденията и съвестта;

отново потвърждава ангажимента си за привилегировано партньорство между ЕС и Тунис и към демократичния процес в Тунис; изразява обаче дълбока загриженост относно съсредоточаването на правомощия в ръцете на президента за неопределено време с президентски указ № 2021-117; отново заявява, че трябва да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава, конституцията и законодателната рамка и че е необходим пълноценно функциониращ и легитимен парламент, тъй като той е институцията, която представлява народа; поради това изразява съжаление във връзка с разпореждането на президента Сайед за спиране на дейността на парламента на Тунис за неопределено време от 24 август 2021 г. насам;

призовава за възстановяване на нормалното функциониране на държавните институции, включително за възстановяване на пълноценна демокрация и възобновяване на парламентарната дейност във възможно най-кратък срок, като част от националния диалог, както и за обявяване на ясна пътна карта;

категорично подчертава, че парламентът е основна институция на демокрацията и е необходим за всяка конституционна реформа; посочва, че липсата на конституционен съд в Тунис позволява широко тълкуване и прилагане на член 80 от Конституцията и лишава членовете на парламента от възможността да оспорят в съда спирането на дейността им и допълнителните мерки, предприети от президента въз основа на член 80; призовава Тунис да учреди конституционен съд с цел да се избегнат неправилно тълкуване и злоупотребите с неговата конституция;

повтаря призива на ЗП/ВП за възстановяване на институционалната стабилност във възможно най-кратък срок, и по-специално за зачитане на основните права и свободи, залегнали в Конституцията на Тунис от 2014 г., и за въздържане от всякакви форми на насилие;

отбелязва назначаването на Наджла Буден Рамадан за министър-председател на 29 септември 2021 г. и сформирането на министерски съвет на 11 октомври 2021 г.; приветства назначаването на 10 жени за министри;

призовава президента да преразгледа своята позиция и активно да подкрепи всички стъпки за гарантиране на равни права между жените и мъжете във всички области, особено в законите срещу жените в областта на наследствените права, родителските права, правата, предоставени като глава на домакинството, правото на родителски отпуск и трудовите права, особено за домашните работници и жените селскостопански работници;

призовава тунизийските органи да спазват Конституцията и да гарантират зачитането на основните права на всички граждани; припомня неотменимия характер на основните права и правата на човека и тяхното безусловно върховенство, и призовава за възстановяването на Конституцията като основен закон; призовава Тунис да премахне напълно смъртното наказание;

призовава органите да избягват правната несигурност, създавана с налагането на забрани за пътуване и на домашни арести; счита, че съдебните процеси срещу цивилни лица пред военни съдилища са изключително проблематични, и призовава за възстановяването на независима съдебна система, която да доведе до реформа на военните съдилища в Тунис, което би премахнало военните съдебни процеси срещу цивилни граждани;

настоява, че всякакви промени в Конституцията и политическата система могат да се извършват единствено в пределите на Конституцията; отбелязва критиката на Тунизийската лига за защита на правата на човека и други организации на гражданското общество на съсредоточаването на правомощия в ръцете на президента; подчертава, че демократичното управление следва да се основава на баланс на правомощията и на разделението на властите;

10.

признава ключовата роля на Четворката за национален диалог, състояща се от UGTT, Тунизийската конфедерация на промишлеността, търговията и занаятите (UTICA), Тунизийската лига за правата на човека (LTDH) и Тунизийската колегия на адвокатите, за улесняването на приобщаващ национален диалог, за който беше присъдена Нобеловата награда за мир през 2015 г.; призовава президента да допринесе за създаването на национална рамка за всички заинтересовани страни с цел ефективно възобновяване на този диалог; припомня ключовата роля на Групата на Европейския парламент за подкрепа на демокрацията и координация на избори (DEG) за насърчаване на диалога между гражданското общество и политическите лидери на Тунис;

11.

подчертава неотложната необходимост от преодоляване на социално-икономическата криза, пред която е изправена страната, чрез структурни реформи и политики;

12.

отново потвърждава твърдия ангажимент на ЕС да подкрепя Тунис в преодоляването на финансовата и икономическа криза, както и по пътя към по-нататъшно укрепване на демокрацията; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да засилят диалога си с тунизийските органи, икономически субекти и тунизийското гражданско общество; подчертава необходимостта от стабилни и функциониращи институции за постигането на напредък по структурните реформи, необходими за получаване на спасителен заем от МВФ;

13.

подчертава, че общото разбиране за принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека са основополагащи за едно силно партньорство между ЕС и Тунис; настоятелно призовава президента да позволи пълното и правилно функциониране на независими регулаторни държавни органи, включително временния орган за контрол на конституционосъобразността на законите и на Националната агенция за борба с корупцията;

14.

изразява загриженост относно чуждестранната намеса, която подкопава демокрацията в Тунис;

15.

призовава ЕС да продължи действието на програмите, които подпомагат гражданите на Тунис, както и да засили помощта, когато това е необходимо, с оглед на настоящата криза, включително подпомагането в областта на здравеопазването чрез системата COVAX, за да се помогне на страната да се справи с тежкото въздействие на пандемията от COVID-19;

16.

призовава ЗП/ВП и държавите членки да следят отблизо положението в Тунис и призовава ЗП/ВП да докладва редовно пред комисията по външни работи на Парламента, за да се гарантира адекватен парламентарен диалог относно тази важна и тревожна ситуация;

17.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, ЕСВД, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, президента на Тунис, правителството на Тунис и на парламента на Тунис.

(1) ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 117.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/163

P9_TA(2021)0441

Насоки във връзка с държавните помощи за климата, енергетиката и околната среда

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда (2021/2923(RSP))

(2022/C 184/13)

Европейският парламент,

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, съгласно който вътрешният пазар на Съюза трябва да работи за устойчивото развитие на Европа, и членове 9 и 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в които се призовава за интегриране на опазването на околната среда и човешкото здраве в определянето и изпълнението на политиките на Съюза,

—	като взе предвид проекта на съобщение на Комисията от 7 юни 2021 г., озаглавен „Насоки относно държавната помощ за климата, опазването на околната среда и енергетиката за 2022 г.“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2021 г., озаглавено „Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от мерки за действие и подкрепа“ (COM(2021)0660),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.: Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (COM(2020)0562),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“ (COM(2020)0662),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—

като взе предвид Парижкото споразумение от 21-вата конференция (COP21) на страните по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), както и 11-ата конференция на страните, служеща за среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юли 2021 г., озаглавено „„Подготвени за цел 55“: постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (COM(2021)0550),

—	като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията от 28 септември 2021 г., озаглавена „Енергийната ефективност на първо място: от принципи към практики“, и приложените към нея насоки (1),

—	като взе предвид оценката на Комисията на правилата на ЕС за държавната помощ,

—	като взе предвид обществената консултация относно преразгледаните насоки относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда (CEEAG),

—	като взе предвид обществената консултация относно целенасочения преглед на Общия регламент за групово освобождаване (държавна помощ): преразгледани правила за държавната помощ за насърчаване на екологичния и цифровия преход,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (2) (Директива за енергията от възобновяеми източници),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (3),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (7) (Регламент за таксономията),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (8) (Регламент от Орхус),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно европейска стратегия за интеграция на енергийните системи (9),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (10),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юли 2021 г. относно политиката в областта на конкуренцията (COM(2021)0373),

—	като взе предвид Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция),

—	като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че правилата относно държавната помощ за проекти в областта на климата, енергетиката и околната среда следва да бъдат подходящи за устойчивия преход и в съответствие с целите и амбициите на Съюза в областта на климата, енергетиката, кръговостта, нулевото замърсяване и биологичното разнообразие;

Б.	като има предвид, че срокът на действие на настоящите насоки за периода 2014 — 2020 г. относно държавната помощ за опазването на околната среда и енергетиката (EEAG) ще изтече на 31 декември 2021 г.;

В.

като има предвид, че е необходим широкообхватен и задълбочен преглед на насоките относно държавната помощ за опазването на околната среда и енергетиката, за да се приведат в пълно съответствие насоките с Европейския зелен пакт, Парижкото споразумение и целите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.;

Г.	като има предвид, че е необходимо да има стабилна и прозрачна рамка за държавната помощ, за да се поддържа конкурентоспособността на пазарите и да се избегнат несъразмерните и неоправдани нарушения на пазара;

Д.	като има предвид, че в насоките относно държавната помощ за опазването на околната среда и енергетиката се определят условията, при които държавната помощ за енергетиката и за опазване на околната среда може да се счита за съвместима с единния пазар;

Е.

като има предвид, че амбициозните цели на ЕС в областта на енергетиката и климата са изправени пред безпрецедентни предизвикателства, които ще изискват огромни равнища на публични и частни инвестиции; като има предвид, че бездействието в тази област би било по-скъпо, тъй като неуспехът или забавянето на инвестициите за постигане на екологичния преход би могло да струва на ЕС до 5,6 % от неговия БВП през 2050 г.;

Ж.

като има предвид, че в съобщението относно Европейския зелен пакт изрично се посочва, че правилата за държавната помощ следва да бъдат преразгледани, за да се отразят целите на Европейския зелен пакт, да се подкрепи икономически ефективният преход към неутралност по отношение на климата до 2050 г. и да се улесни постепенното извеждане от употреба на изкопаемите горива, по-специално на най-замърсяващите, като по този начин се гарантират еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар;

З.	като има предвид, че списъкът на енергоемките сектори, които отговарят на условията за получаване на държавна помощ, беше съкратен в проекта на Комисията на насоки относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда;

И.

като има предвид, че настоящите насоки относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда изключват прилагането на диференциран подход, основан на регионалните специфики и разпределение, което забавя необходимото разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници в селските райони в държавите членки с хетерогенни природни условия;

Й.	като има предвид, че на 7 юни 2021 г. Комисията започна целенасочена обществена консултация и публикува проекта на насоки относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда; като има предвид, че периодът на консултация приключи на 2 август 2021 г.;

К.

като има предвид, че Комисията заяви, че двете основни движещи сили на преразглеждането на насоките относно държавната помощ за опазването на околната среда и енергетиката са разширяването на обхвата на насоките чрез включване на нови области и на всички технологии, които могат да осигурят реализирането на Европейския зелен пакт, както и по-голяма гъвкавост на правилата за съвместимост; като има предвид, че привеждането в съответствие и съгласуваността с цялото съответно законодателство на ЕС в областта на околната среда и енергетиката и достиженията на правото на Съюза като цяло са от съществено значение;

Л.

като има предвид, че за да може ЕС да поеме по отговорен начин по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., ЕС реши да намали своите емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. и че Комисията предложи да приведе в съответствие цялото съответно законодателство в областта на климата и енергетиката, включително като предложи цели на Съюза за 2030 г. за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници с най-малко 40 % и на енергийната ефективност с най-малко 36 % в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“;

М.	като има предвид, че Комисията заяви, че тези цели в областта на климата и енергетиката сами по себе си ще изискват допълнителни инвестиции в размер на 350 милиарда евро годишно;

Н.

като има предвид, че правилата за държавната помощ, по-специално правилата за климата, енергетиката и опазването на околната среда, следва да улесняват постепенното премахване на изкопаемите горива в съответствие с Европейския закон за климата и не следва да причиняват, нито да допринасят за зависимостта от емисиите на парникови газове или за създаването на блокирани активи;

О.

като има предвид, че правилата за държавната помощ следва да обслужват прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, който държавите членки са задължени да прилагат при своите решения в областта на енергийното планиране, политиките и инвестициите в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата;

П.	като има предвид, че осъвременените правила за държавната помощ следва да бъдат съобразени с бъдещето и следователно да подлежат на редовен мониторинг и преглед;

Р.

като има предвид, че преразглеждането на насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда следва да допринесе за осъществяването на справедлив преход и че съответно социалните аспекти следва да се отразят в целите, включително в насоките относно механизмите за поканите за представяне на оферти, за да се противодейства на непропорционалните и непредвидени социални последици и неравенства, като се има предвид, че 30 милиона души, или 6,9 % от населението на ЕС, живеят в енергийна бедност, като се наблюдават значителни различия между държавите членки;

С.	като има предвид, че е необходимо да има стабилна уредба за държавната помощ, за да се поддържа конкурентоспособността на пазарите, и че тази уредба може също така да създаде необходимите условия за подпомагане на промишлеността на ЕС в прехода към неутрална по отношение на климата икономика;

приветства проекта на съобщение на Комисията относно насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда и нейните усилия за укрепване на насоките относно държавната помощ за опазването на околната среда и енергетиката и за постигане на по-високо равнище на опазване на околната среда, включващо декарбонизация на енергийния сектор; приветства засиления акцент върху борбата с изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове в проекта на насоки относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда и подчертава, че това следва да върви ръка за ръка с опазването на околната среда и здравето;

отбелязва, че с оглед на технологичните промени, предизвикани от прехода към модел с по-нисък въглероден интензитет, правилата за държавната помощ трябва да се характеризират с известна степен на гъвкавост;

припомня целта на Съюза в областта на климата за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г., както е посочено в Европейския закон за климата, и целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; признава, че много законодателни актове в областта на климата и енергетиката понастоящем са в процес на преразглеждане, за да бъдат приведени в съответствие с тези цели, като предложените цели за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници вече са „най-малко 40 %“, а за енергийната ефективност — „най-малко 36 %“; посочва, че преходът към икономически модел с неутралност по отношение на климата изисква значителни инвестиции както от частния, така и от публичния сектор; подчертава, че цената на бездействието е очевидно по-висока от разходите за изпълнение на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

застъпва становището, че екологично устойчивата държавна помощ е от основно значение за постигане на целите на ЕС в областта на климата, енергетиката и опазването на околната среда; счита, че Комисията следва да изпрати ясен сигнал, че всяка подкрепа следва да бъде съвместима с Парижкото споразумение, с целите на ЕС във връзка с екологичния преход и със социалните цели на ЕС;

призовава Комисията да приведе различните категории помощ в съответствие с Европейския закон за климата, като по този начин подкрепи икономически ефективния и справедлив преход към неутралност по отношение на климата и улесни постепенното извеждане от употреба на изкопаемите горива; подчертава, че това постепенно извеждане от употреба следва да бъде придружено от възможности за подпомагане на нови технологии с по-нисък въглероден интензитет в съответствие с принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ по смисъла на член 17 от Регламента за таксономията и от последователни усилия за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

отбелязва, че насоките за държавната помощ имат за цел да улеснят постепенното премахване на изкопаемите горива; подчертава обаче, че всяка все още съществуваща подкрепа за проекти за изкопаем газ следва да допринася за значително намаляване на общите емисии и за избягване на дългосрочната зависимост от изкопаеми горива чрез ориентирано към бъдещето проектиране, например газови проекти, които са обвързани със задължителен срок за превръщането си в съоръжения за водород в съответствие със законодателството в областта на енергийната инфраструктура; подчертава необходимостта от съразмерни инвестиционни графици за възобновяемите енергийни източници, като тези графици трябва да подлежат на най-строги критерии и контрол;

подчертава, че държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката е ключов средносрочен инструмент за справяне с покачването на цените на енергията, по-специално чрез подпомагане на мерките за енергийна ефективност и устойчивите източници на възобновяема енергия; счита, че политиките и мерките за енергийна ефективност, особено за сградите, са важни за уязвимите граждани; изразява загриженост, че в проекта на насоки относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда категорията помощ за „подобряване на енергийните и екологичните характеристики на сградите“ не е достатъчно амбициозна, тъй като предвижда само незначителни ремонтни дейности; призовава Комисията да увеличи основното изискване за намаляване на търсенето на първична енергия в сградите с най-малко 40 % — минималното равнище, необходимо за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. в строителния сектор; призовава Комисията да разшири възможността за по-голяма гъвкавост на насоките за държавната помощ за екологичните мерки за социалното жилищно настаняване в целия Европейски съюз;

призовава Комисията да категоризира секторите достатъчно подробно, за да се избегне изключването на дружества, които иначе биха отговаряли на условията, от получаването на държавна помощ поради неблагоприятна секторна категоризация;

подчертава, че с оглед на амбицията на пакета „Подготвени за цел 55“ може да се окаже, че по-скоро повече, а не по-малко, от секторите се нуждаят от публична подкрепа под формата на държавна помощ; призовава Комисията да включи повече сектори като отговарящи на условията за отпускане на държавна помощ в насоките относно държавната помощ за климата, опазването на околната среда и енергетиката за 2022 г., по-специално за помощта под формата на намаления на налозите върху електроенергията за енергоемките потребители;

10.

подчертава, че е необходимо законодателството и политиките на ЕС в областта на климата, околната среда, нулевото замърсяване, биологичното разнообразие и енергетиката да се интегрират в новата уредба за държавната помощ, като същевременно се гарантира, че тя продължава да бъде актуална и в съответствие с актуализираната уредба в областта на климата и енергетиката, която е в процес на преразглеждане;

11.

подчертава, че ако не се установят строги правила за държавната помощ в съответствие с пакета „Подготвени за цел 55“ и Зеления пакт, това би могло да има отрицателни последици за конкурентоспособността и устойчивостта на промишлеността в ЕС, да изложи на риск създаването на работни места и икономическото възстановяване на ЕС и в крайна сметка да подкопае ефективността на програмата на Съюза в областта на климата;

12.

подчертава, че амбицията на пакета „Подготвени за цел 55“ ще изисква някои енергоемки сектори да получат определена степен на публична подкрепа, за да се справят с прехода; приканва Комисията да разгледа възможността за преразглеждане на списъка на секторите, които отговарят на условията за компенсиране на цените на енергията;

13.

14.

посреща със задоволство общите цели за разширяване на обхвата на насоките относно държавната помощ за опазването на околната среда и за енергетиката, така че да бъдат включени нови области, като чистата мобилност, повишаването на гъвкавостта и рационализирането на действащите правила; отбелязва обаче, че е необходима по-голяма амбиция по отношение на държавната помощ за проектите в областта на климата, опазването на околната среда, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, както и че са необходими ясни определения и методологии за оценка на новите концепции, въведени от насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда;

15.

подчертава, че насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда следва да подкрепят по подходящ начин екологичната трансформация на дружествата в ЕС в рамките на прехода към въглеродно неутрална икономика, като същевременно гарантират възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19, създаването на работни места в ЕС и конкурентоспособността;

16.

подчертава, че целта на насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда е да изяснят как държавите членки могат да стимулират ранното закриване на дейности, свързани с въглища, торф и битуминозни шисти; счита обаче, че тази категория помощи следва да бъде значително подобрена, например чрез:

въвеждане на ясни предпазни мерки при постепенното премахване на изкопаемите горива и свързаните с тях дейности, като се вземат предвид получените в миналото преки и непреки субсидии, корпоративните отговорности за преобразуването на обектите след закриването им и като цяло всички задължения съгласно принципа „замърсителят плаща“, които не трябва да се изплащат с държавна помощ; осъществяване на тези предпазни мерки, например чрез определяне на задължителни дати за закриване; определяне на крайна дата за режима за предоставяне на помощ за закриване и/или постепенно прекратяване на помощта;

ii)

изискване да се представи цялостна оценка на въздействието и да се направят сравнения с алтернативи, осигуряващи енергийна ефективност, а ако те се окажат недостатъчни, да се извършат сравнения с по-устойчиви алтернативи за енергия от възобновяеми източници за неудовлетворените енергийни нужди, за да се покаже, че държавната помощ се предоставя на най-разходно ефективното, енергийно ефективно и устойчиво дългосрочно решение, основано на възобновяема енергия, в съответствие с най-новите научни постижения и цели на Европейския зелен пакт, по-специално целите относно енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

iii)	определяне на естеството на „допълнителните разходи“, отговарящи на условията за отпускане на държавна помощ за улесняване на закриването на доходоносни дейности, както е направено за държавната помощ за улесняване на приключването на неконкурентоспособни дейности;

iv)	изискване за прозрачност на плановете за закриване на дейности, свързани с изкопаеми горива, и на помощта, предоставяна в този контекст;

17.

подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., е необходимо незабавно и масово да се въведат мерки за енергийна ефективност и да се внедрят устойчиви технологии за енергия от възобновяеми източници; подчертава, че публичните инвестиции в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в дългосрочен план ще доведат не само до намаляване на емисиите, но и до понижаване и стабилизиране на цените на енергията, като по този начин ще се освободи повече разполагаем доход и в крайна сметка ще се укрепят просперитетът и енергийната сигурност в ЕС; отбелязва със загриженост, че в проекта на насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда е заличена категорията помощ, предназначена за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, и че вследствие на това енергията от възобновяеми източници се конкурира за получаването на държавна помощ с други нисковъглеродни и следователно основани на изкопаеми горива решения; поради това призовава в окончателните насоки относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда да бъде включена специална глава относно подкрепата за енергията от възобновяеми източници, да се изтъкне, че схемите за подпомагане, свързани с конкретни технологии, следва да бъдат правило, а не изключение, и да се предвиди възможността за регионално диференцирани равнища на подпомагане, за да се даде възможност за диверсификация и икономически ефективна интеграция на енергията от възобновяеми източници в системата на регионално равнище; призовава в съответствие с Директивата за енергията от възобновяеми източници да се въведе специална глава с конкретни разпоредби за подкрепа на общностите за възобновяема енергия от всякакъв размер и на по-малките участници, включително освобождаване от задължително участие в търг и/или значително увеличаване на праговете за тяхното освобождаване от участие в търгове или, ако това не е възможно, поне запазването на праговете на равнищата, предвидени в насоките относно държавната помощ за опазването на околната среда и енергетиката;

18.

подчертава, че постигането на целта за 15 % трансгранична ефективна електроенергийна междусистемна свързаност, премахването на трудностите на национално равнище, увеличаването на капацитета за съхранение на енергията от възобновяеми източници и по-интелигентните преносни и разпределителни мрежи са също ключови фактори за разширяването на трансграничните енергийни връзки, което е необходимо за повишаване на сигурността на енергийните доставки, намаляване на нестабилността и насърчаване на енергийната автономност на ЕС;

19.

настоява, че правилата за държавната помощ следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се улесни интегрирането на нови решения за нулеви емисии, кръговост и устойчивост във всички сектори, и по-специално в секторите, в които е трудно емисиите да се намалят;

20.

изисква в насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда да се интегрират принципите на енергийната йерархия, съгласно които се отдава приоритет на икономиите на енергия и енергийната ефективност, последвани от пряката електрификация на енергията от възобновяеми източници и засиленото използване на топлинна енергия от възобновяеми източници и, накрая, от използването на други устойчиви ресурси, основаващи се на възобновяемите източници на енергия, единствено за приложения, които не разполагат с други алтернативи за своя преход; призовава Комисията също така да преразгледа помощта под формата на намаления на таксите върху електроенергията за енергоемките потребители с оглед на тези принципи, като осигури, че подкрепата е свързана с реални инвестиции в енергийна ефективност и с използване на възобновяеми източници на енергия за техните процеси;

21.

призовава Комисията изрично да включи принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда, по-специално като:

използва принципа като приоритетна основа за оценка на необходимостта от въвеждане на дадена мярка в енергийния сектор, по-специално на мерки за предоставяне на помощ за производството на енергия (раздел 4.1), помощ за сигурност на доставките, по-специално в контекста на механизмите за заплащане на капацитета (раздел 4.8), и помощ за енергийна инфраструктура (раздел 4.9);

ii)

интегрира принципа в логиката на мерките по отношение на схемите за енергийна ефективност (например специфични за технологиите тръжни процедури по първата категория помощ — раздел 4.1) и подобряването на енергийните и екологичните характеристики на сградите (раздел 4.2) или за централно отопление и охлаждане (раздел 4.10);

22.

подчертава, че правилата на ЕС за държавната помощ следва да гарантират еднакви условия на конкуренция между държавите членки, тъй като не всички държави членки ще са в състояние да предоставят еднакво равнище на подкрепа на предприятията, създавайки риск от нарушения на пазара, фрагментация и повече различия между държавите, което от своя страна би създало допълнителни социални различия на единния пазар;

23.

призовава Комисията да проучи много внимателно дали предложените промени ще стимулират конкуренцията и иновациите или дали по-вероятно те ще създадат нови пречки пред конкуренцията, особено за МСП; призовава Комисията да вземе предвид дългосрочните последици за евентуалното стесняване на възможностите за трансформация;

24.

отбелязва, че инвестициите в енергийно ефективни и възобновяеми технологии изискват икономическа предвидимост, за да се сведат до минимум инвестиционните рискове; призовава Комисията да разреши схемите за предоставяне на помощ за достатъчно дълъг период, който взема предвид сроковете за планиране и разработване на съответните проекти в съответствие с разпоредбите, определени в относимото законодателство;

25.

призовава Комисията да гарантира правна сигурност за схемите за подпомагане, които вече са били одобрени съгласно стария режим за държавната помощ; призовава Комисията да включи в насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда механизъм за преразглеждане, за да се гарантират последователността и съгласуваността с окончателните законодателни актове и актовете за изпълнение от пакета „Подготвени за цел 55“;

26.

призовава Комисията да избягва в новите насоки прекомерните равнища на тежест на доказване и обосновка, за да се избегнат бюрокрацията и несигурността, които биха възпрепятствали целите на Зеления пакт и постигането на целите за намаляване на емисиите до 2030 г.;

27.

подчертава ключовото значение на запазването и създаването на устойчиви и качествени работни места в контекста на устойчивия преход;

28.

призовава Комисията да предвиди възможността за отпускане на извънредна държавна помощ, когато други части от насоките не обхващат такава подкрепа, но когато подпомаганите иновации биха имали положително въздействие върху обществото или икономиката на ЕС в съответствие с целите на политиката на Съюза;

29.

изразява загриженост относно липсата на прозрачност във връзка с обмена между Комисията и държавите членки относно уведомяването и одобряването на национални мерки за предоставяне на държавна помощ, както и относно критериите, използвани за оценка на съответствието на националните мерки за предоставяне на държавна помощ с целите и законодателството на ЕС в областта на околната среда, биологичното разнообразие и опазването на климата; призовава Комисията да разгледа този въпрос, като, наред с другото, оповести графика на процедурните стъпки в регистъра на държавната помощ, публикува решението за предварително уведомяване и писмата до държавите членки, когато предложените от тях мерки не се считат за държавна помощ, подобри образците, използвани от държавите членки за уведомяване за предоставянето на държавна помощ, и подобри оценките на Комисията на съответствието;

30.

припомня, че в своите констатации по дело ACCC/C/2015/128, приети на 17 март 2021 г., Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус е установил, че ЕС не е в съответствие с член 9, параграф 3 и параграф 4 от Конвенцията от Орхус поради факта, че понастоящем за гражданското общество е невъзможно да оспори решения за държавна помощ, взети от Комисията съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС, които могат да са в разрез със законодателството на ЕС в областта на околната среда; призовава Комисията и Съвета да демонстрират пълна ангажираност с международните задължения на ЕС по отношение на екологичната справедливост; насърчава Комисията да изпълни ангажимента, поет в изявлението, приложено към преразгледания регламент относно Конвенцията от Орхус, а именно до края на 2022 г. да направи оценка на наличните варианти за предприемане на действия в отговор на констатациите на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус и ако е целесъобразно, да представи мерки до края на 2023 г.;

31.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ L 350, 4.10.2021 г., стр. 9.

(2) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82.

(3) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стp. 210.

(4) ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125.

(5) ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 54.

(6) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стp. 1.

(7) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

(8) ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.

(9) Приети текстове, P9_TA(2021)0240.

(10) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/170

P9_TA(2021)0431

Политически отношения и сътрудничество между ЕС и Тайван

Препоръка на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно политическите отношения и сътрудничеството между ЕС и Тайван (2021/2041(INI))

(2022/C 184/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид годишните доклади на Европейския парламент относно ОВППС и техните раздели относно отношенията между ЕС и Тайван,

—	като взе предвид механизма за диалог в областта на промишлената политика между ЕС и Тайван, създаден през 2015 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2013 г. относно търговските отношения между ЕС и Тайван (1),

—	като взе предвид участието на Тайван в мрежата „Enterprise Europe“, Европейската платформа за сътрудничество между клъстерите и Диалога относно цифровата икономика,

—	като взе предвид комюникето на министрите на външните работи и развитието от Г-7 от 5 май 2021г., и по-специално раздела относно подкрепата за пълноценното участие на Тайван в Световната здравна организация и Световната здравна асамблея,

—	като взе предвид споразуменията за сътрудничество за борба с търговските измами и прилагането от страна на Тайван, считано от 2017 г., на международните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане,

—	като взе предвид успешното сътрудничество и участие на Тайван в рамковите програми на Европейския съюз (РПЕС),

—	като взе предвид консултациите между ЕС и Тайван по въпросите на труда, чието начало беше поставено през 2018 г.,

—	като взе предвид премахването на изискването за виза за ЕС по отношение на притежателите на тайвански паспорти от 2011 г. насам,

—	като взе предвид политиката на ЕС за „единен Китай“,

—	като взе предвид съвместното изявление на ръководителите на САЩ и на Япония от 16 април 2021 г.,

—	като взе предвид съвместното изявление на ръководителите на САЩ и на Република Корея от 21 май 2021 г.,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

—	като взе предвид заключението на Съвета от 16 април 2021 г. относно стратегия на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 септември 2021 г. относно стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион (JOIN(2021)0024),

—	като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0265/2021),

A.	като има предвид, че ЕС и Тайван са единомислещи партньори, които споделят общи ценности — свобода, демокрация, права на човека и върховенство на закона;

Б.

като има предвид, че продължаващата военна враждебност и дейности в „сива зона“, както и други форми на провокация, като например шпионаж, кибератаки и наемане на служители от конкурентни дружества, от страна на Китай срещу Тайван представлява сериозна заплаха за статуквото между Тайван и Китай, както и за мира и стабилността в Индийско-Тихоокеанския регион, и може да доведат до опасна ескалация; като има предвид, че министърът на отбраната на Тайван Као Куанчи заяви, че с оглед на непрекъснатото и значително увеличаване на военното присъствие, Китай може би ще е в състояние да предприеме „мащабна“ инвазия в Тайван до 2025 г.; като има предвид, че напрежението между Китай и Тайван е на най-сериозното си равнище за последните 40 години, като от 1 октомври 2021 г. до момента Китай е изпратил 150 военни самолета, включително бойни изтребители и бомбардировачи с ядрени способности, в опознавателната зона за противовъздушната отбрана на Тайван; като има предвид, че този регион е от голямо значение за ЕС както поради многобройните му близки партньори там, така и поради факта, че една от неговите държави членки, Франция, има отвъдморски територии там;

В.	като има предвид, че през 2016 г. ЕС пое ангажимент да използва всеки наличен канал да насърчава инициативи, целящи да поощрят диалога, сътрудничеството и изграждането на доверие между двете страни на Тайванския проток; като има предвид, че тези стремежи засега не са осъществени;

Г.

като има предвид, че на 9 октомври 2021 г. китайският президент Си Дзинпин обеща да се стреми към „обединяване“ с Тайван чрез обявени за мирни средства, но предупреди, че най-голямата пречка за това са силите за „тайванска независимост“; като има предвид, че войнствените изявления и действия на Китай поставят под сериозно съмнение един подобен мирен подход; като има предвид, че според проучване, публикувано от Центъра за изследване на изборния процес на Националния университет Ченгчи в Тайпе през юли 2021 г., едва 1,5 % от тайванското население подкрепя обединение с континентален Китай в най-кратки срокове, като същевременно преобладаващото мнозинство подкрепя запазването на статуквото, поне в краткосрочен план;

Д.

като има предвид, че усилията на Тайван за ограничаване на разпространението на коронавируса се оказаха сред най-ефективните в света; като има предвид, че усилията, които Тайван полага в различни области с цел активен принос за общото благо на международната общност в контекста на пандемията, включително чрез многобройни международни проучвания, са ярък пример за поведението на Тайван като партньор и доказателство, че той трябва да бъде третиран като такъв; като има предвид, че това показва, че Тайван има капацитета да предостави еднакво ценен принос за международната общност в справянето с многото други предизвикателства на нашето време; като има предвид, че скорошното увеличаване на случаите на заразяване с COVID, липсата на ваксини и китайската намеса в усилията на Тайван да ги получи директно, са повод за сериозна загриженост;

Е.

като има предвид, че ЕС остава най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за Тайван, с натрупана стойност от 48 милиарда евро до 2019 г., което представлява 31 % от входящите в Тайван ПЧИ; като има предвид, че съществува значителен потенциал за увеличаване на ПЧИ на Тайван в ЕС; като има предвид, че Тайван доминира пазарите на производство на полупроводници, като производителите му произвеждат около 50 % от полупроводниците в света;

Ж.	като има предвид, че местоположението на Тайван, решаващата му роля в световните вериги на доставки на високотехнологични продукти и демократичният му начин на живот го правят стратегически важен за европейските демокрации;

З.	като има предвид, че общият обем на двустранната търговия между ЕС и Тайван достигна 51 милиарда евро през 2019 г., като Тайван е петият по големина търговски партньор на ЕС в Азия и 15-тият по големина търговски партньор в света;

препоръчва на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Комисията:

да работят в тясно сътрудничество с държавите членки за засилване на политическите отношения между ЕС и Тайван и за стремеж към всеобхватно и засилено партньорство под ръководството на политиката на ЕС за единен Китай; да считат Тайван за ключов партньор и демократичен съюзник в Индийско-Тихоокеанския регион въз основа на собствените му заслуги като стабилна демокрация и напреднала в технологично отношение икономика, който би могъл да допринесе за поддържането на основан на правила ред в средата на засилващо се съперничество на големите сили;

б)

да започнат незабавно оценка на въздействието, публични консултации и подготвително проучване на двустранно инвестиционно споразумение с тайванските органи като подготовка за преговори за задълбочаване на двустранните икономически връзки, тъй като подобно двустранно инвестиционно споразумение би довело до облекчаване на изискванията за „собствено съдържание“ на европейските инвеститори и производители в Тайван; в контекста на регионалната динамика да си припомнят значението на търговските и икономическите отношения между ЕС и Тайван, включително по въпросите, свързани с многостранното сътрудничество и СТО, технологиите и общественото здраве, както и същественото сътрудничество при доставката на някои стоки от първостепенно значение, като например полупроводниците; да насърчават Тайван да увеличи инвестициите в ЕС и отбелязва, че Тайван е пълноправен член на СТО;

в)

да изразят дълбока загриженост относно продължаващата военна враждебност на Китай срещу Тайван и натиска върху него, по-специално чрез значителните инвестиции на Китай във военни способности, нападенията му и честите нарушения тайванската опознавателна зона за противовъздушната отбрана; да призоват Китай да спре незабавно да навлиза в опознавателната зона за противовъздушната отбрана на Тайван, особено като се има предвид, че между 1 и 4 октомври 2021 г. са регистрирани около 150 навлизания на въздухоплавателни средства, в това число бойни изтребители; освен това да разобличат подстрекателската китайска реторика, която сигнализира за привидно противоречивото намерение на Китай да иска Тайван да бъде включен в тоталитарното управление на Китайската комунистическа партия (ККП), като същевременно твърди, че се стреми към мирно развитие на отношенията с Тайван, и да настояват евентуалните промени в отношенията между двете страни на протока да не се извършват едностранно, нито против волята на тайванските граждани; да призоват настоятелно ЕС и държавите членки да поемат проактивна роля в работата с единомислещи международни партньори за опазване на мира и стабилността в Тайванския проток и да установят партньорства с демократичното правителство на Тайван;

г)

да изразят сериозна загриженост относно положението в Източнокитайско море и Южнокитайско море и решително да се противопоставят на всякакви едностранни опити за промяна на статуквото и за увеличаване на напрежението; да заявят отново голямото значение на зачитането на международното право, и по-специално на Конвенцията на ООН по морско право и нейните разпоредби относно задължението за уреждане на спорове по мирен начин и относно поддържане на свободата на корабоплаването и прелитането;

д)

да изразят дълбока загриженост относно способностите, с които разполага Китай за предприемане не мащабна инвазия в Тайван до 2025 г.; категорично да осъдят безпрецедентното нарушаване на тайванската опознавателна зона за противовъздушната отбрана от страна на Китай от 1 октомври 2021 г. до момента, което включва полети на 150 военни самолета, включително бойни изтребители и бомбардировачи с ядрени способности; да изразят становище, че неотдавнашните военни провокации на Китай поставят под съмнение дългосрочните му намерения да търси мирно решение;

е)

да припомнят, че поддържането на мира и стабилността в Индийско-Тихоокеанския регион е от основен интерес за ЕС и неговите държави членки; да подчертаят, че военен конфликт в Тайванския проток не само би причинил значителни икономически смущения, засягащи европейските интереси, но също така сериозно би подкопал основания на правила ред в региона, както и демократичното управление, чието ядро са правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

ж)

да не забравят, че ЕС цени високо сигурността в Тайванският проток и че има пряка връзка между европейския просперитет и сигурността в Азия и поради тази причина последиците за Европа от конфликт биха се разпрострели далеч отвъд икономическата сфера; да заявят, че действията на Китай срещу Тайван и в Южнокитайско море ще имат последици за отношенията между ЕС и Китай;

з)	да изразят загриженост относно свързаното с Тайван законодателство на Китай и да изтъкнат, че налагането на Закона за националната сигурност на Хонконг е направило абсолютно ненадеждно твърдението на закона от 2005 г. за предоставяне на Тайван на висока степен на автономност в случай на обединение;

и)

да подчертаят значението на по-нататъшното развитие на партньорството и сътрудничеството между ЕС и Тайван, особено в светлината на продължаващите провокации от страна на Китай и засилването на военното му присъствие; да подчертаят по-специално водещата роля, която Европейският парламент може да играе, когато става въпрос за определяне на области за по-нататъшно сътрудничество, както и за ясно установяване и изобличаване на китайските провокации и демонстриране на солидарност с Тайван;

й)

да се застъпват решително за пълноценното участие на Тайван като наблюдател в заседанията, механизмите и дейностите на международните органи, включително Световната здравна организация (СЗО), Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК); настоятелно да призоват държавите членки и институциите на ЕС да подкрепят международните инициативи, призоваващи за участие на Тайван в международни организации; да приветстват отново проактивното сътрудничество на Тайван с международната общност, що се отнася до извличане на поуки от пандемията от COVID-19 и намирането на най-добрите начини за справяне с нея, и да подчертаят, че този случай е доказал, че приносът на Тайван в СЗО би имал добавена стойност за здравето и благосъстоянието на гражданите на всичките ѝ членове;

к)

да насърчават засиления икономически, научен, културен и политически обмен и обмена между хората, заседанията и сътрудничеството между ЕС и Тайван, както и размяната на мнения с участието на представители на държавите членки, включително на най-високо равнище, така че напълно да се отрази динамичното, многостранно и тясно сътрудничество между ЕС и Тайван като единомислещи партньори; да осъдят заплахите за репресии и натиск, на които е подложен Милош Вистърчил, председателят на чешкия сенат, от страна на КНР във връзка с посещението му в Тайван през август 2020 г., и да отбележат, че Чешката република и всяка друга суверенна държава има правото да развива икономическо и културно сътрудничество с Тайван;

л)

да продължат да подкрепят включването на Тайван в стратегията на ЕС за Индийско-Тихоокеанския регион; да отчетат като положителна стъпка, че Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност неотдавна публикуваха стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско Тихоокеанския регион, в която се отбелязва, че значителното увеличаване на военното присъствие на Китай е довело до засилване на напрежението в регионалните горещи точки като Южнокитайско и Източнокитайско море, както и в Тайванския проток, и се потвърждава, че е от съществено значение ЕС да задълбочи сътрудничеството с регионалните партньори, за да се гарантират мир, стабилност и просперитет в протока; да призоват настоятелно ЕС да продължи да работи в тясно сътрудничество с други единомислещи партньори чрез стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион, за да се преодолее твърдата позиция на Китай в региона и да се укрепи основаният на правила ред предвид собствените интереси на ЕС в региона;;

м)

да продължат да приемат инициативи за укрепване на двустранните икономически отношения и контактите между хората, по-специално между младежите, включително в академичните среди, гражданското общество, в секторите на спорта, културата и образованието, както и партньорствата между градовете и между регионите; да приветстват настоящите партньорства на градове побратими между европейски и тайвански градове и да насърчава дипломацията на градовете като инструмент за подпомагане на участието на Тайван в международни инициативи, което би позволило на Тайван да заобиколи опитите на Китай да засили допълнително дипломатическата му изолация;

н)	да насърчават европейско и тайванско сътрудничество в медийния сектор, за да се диверсифицира китайскоезичната медийна среда в ЕС и да се предостави алтернатива на контролираните от КНР медии;

о)

да насърчават ЕС и държавите членки да помагат за повишаването на осведомеността в Европа относно положението в Тайванския проток, както и относно сложността на отношенията между Тайван и Китай посредством създаването и финансирането на специални програми и проучвания, насочени към обществото като цяло; да подчертаят значимостта на инвестирането в приобщаващ дебат във всички държави — членки на ЕС, в рамките на който да се обяснят на европейската общественост рисковете от авторитарен възход в Индийско-Тихоокеанския регион, които се проявяват в решителната позиция на Китай и в усилията му да подкопае демокрацията, по-специално в Тайван, и последиците, които оставянето на такива заплахи без реакция би имало за демокрациите по целия свят;

п)

да насърчават диалога и сътрудничеството с Тайван във всички промишлени сектори и вериги на доставки, по-специално нововъзникващи отрасли и промишлени отрасли от стратегическо значение, като например електронните превозни средства, роботиката и интелигентното производство, както и полупроводниковите технологии;

р)

да подкрепят допълнителното насърчаване на инициативи, позволяващи на ЕС да участва в партньорства с Тайван в областта на ИКТ, биотехнологиите, здравеопазването и сигурността, и да работят по конкретно сътрудничество и инициативи между стратегията на ЕС за свързване и новата политика на Тайван за Азия и Индийско-Тихоокеанския регион; решително да подкрепят по-интензивно партньорство между двете страни в областта на полупроводниците;

с)

да отчетат ключовата роля на Тайван за стратегически промишлени сектори като петото поколение комуникационна инфраструктура (5G), тъй като в Тайван се намира най-голямата леярна и той е водещият производител на полупроводници в света; да подчертаят, че в бъдещето микрочиповете ще играят ключова роля за формирането на световния ред и че този, който контролира дизайна и производството на микрочипове, ще бъде водеща фигура в определянето на курса за 21-ви век; да припомнят, че смущенията в световните вериги на доставки, причинени от пандемията, поставиха Тайван в центъра на технологичния тласък и също така накараха ЕС да осъзнае собствените си уязвимости, като показват спешната необходимост да се обмисли намаляването на зависимостите му от външни участници; по тази причина настоятелно да призоват за засилено сътрудничество с Тайван за подкрепа на дневния ред на ЕС относно неговия екологичен и цифров преход, както и усилията на ЕС за диверсификация на веригите за създаване на стойност и доставки, тъй като пандемията ускори търсенето и на двете, като изтъкна необходимостта от увеличено инвестиране и политическа подкрепа, особено във вериги за създаване на стойност от стратегическо значение, като микроелектроника, автономно управление на превозни средства и изкуствен интелект (ИИ), които са области, в които Тайван играе централна роля;

т)

да приветстват организирането на първия по рода си европейски инвестиционен форум в Тайван през септември 2020 г. и да насърчават повече двустранни инвестиции и в двете посоки; да призоват настоятелно за увеличаването на такива инвестиции, особено в областта на промишлени сектори, в които Тайван има водеща роля, а именно технологии от критично значение, включително полупроводници, които биха подпомогнали усилията на ЕС да засили своя собствен капацитет в областта на микроелектрониката; да отбележат, че след Диалога относно цифровата икономика между Тайван и ЕС през 2020 г. ЕС и Тайван следва допълнително да развият дискусиите си в областта на проучването и технологичното сътрудничество, блоковите вериги, ИИ, сертифицирането за киберсигурност, икономиката, основана на данни, и цифровата свързаност с цел да определят допълнителни взаимодействия, да разширят обмена на политики в областта на развитието на цифровата икономика и да установят по-силни партньорства;

у)	да приветстват доброволните ангажименти на Тайван за подпомагане на борбата с глобалното затопляне, като по този начин допринася за изпълнението на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

ф)

да насърчат ЕС и държавите членки да задълбочат сътрудничеството си с Тайван в борбата с дезинформацията от злонамерени трети държави, включително споделянето на най-добри практики, съвместни подходи за утвърждаване на свободата на медиите и журналистиката, задълбочаване на сътрудничеството относно киберсигурността и киберзаплахите, повишаване на осведомеността на гражданите и подобряване на общата цифрова грамотност сред населението с цел укрепване на устойчивостта на нашите демократични системи; да подкрепят засиленото сътрудничество между съответните европейски и тайвански мозъчни тръстове в тази област;

х)

да обсъдят извличането на поуки от опита на Тайван в борбата с дезинформацията от континенталната част, насочена срещу независимостта на медиите в Тайван, чрез използване на платформи на социалните медии, проникване в тайванската телевизия и печатни медии с цел оказване на влияние върху общественото мнение, като се стремят да подкопаят изборите в Тайван; да приветстват факта, че Тайван счита медийната грамотност за полезен и жизненоважен инструмент за образоване на хората да разпознават дезинформация и по тази причина е включил медийната грамотност в училищната учебна програма;

ц)	да подчертаят, че ползите от усилията на Тайван за борбата с дезинформацията и с фалшивите новини надхвърлят границите на Тайван, като влияят не само на неговото общество на острова, но също така на китайскоговорещата общност в Хонконг и други държави в Югоизточна Азия;

ч)

да осъдят опитите на Китай да дискредитира справянето на тайванското правителство с пандемията; да приветстват тайванския ефективен подход „от долу нагоре“, ръководен от гражданите му, за проверка на новини и информация посредством технология, като изкуствен интелект, за увеличаване на усилията и за подпомагане на проверяващите да разпознават най-вредните твърдения, които се разпространяват в социалните медийни платформи, и така да спрат тяхното разпространение;

щ)

да припомнят, че заплахата от операциите на Китай по дезинформация, пред която Тайван е изправен, е част от по-голям проблем, пред който са изправени демокрациите по цял свят във време, в което комуникационните технологии заемат централно място в геополитическата надпревара за глобално лидерство; да припомнят, че Китай, заедно с други недемократични държави, остава значима заплаха също за демокрациите в Европа посредством прилагането на кампании за дезинформация, заплаха, която значително е нараснала с пандемията, както отбелязва докладът на ЕСВД от юни 2020 г.; да отбележат, че сътрудничеството в борбата с дезинформацията следователно е от интерес както за ЕС, така и за Тайван;

щ)	да продължат да насърчават съществуващото сътрудничество между ЕС и Тайван в областта на научните изследвания и иновациите съгласно рамковата програма „Хоризонт Европа“ (2021 — 2027 г.); да призоват настоятелно за участието на повече тайвански изследователи в „Хоризонт Европа“ в бъдеще;

аа)

да продължават да насърчават туризма и младежкия обмен с Тайван чрез инициативи като работни ваканции, програмите „Еразъм“ и стипендията за свързване между Тайван и Европа, и да проучи възможностите за сътрудничество във висшето образование и други области, като има за цел да засили китайския и тайванския експертен опит в Европа и да допринесе за по-добро разбиране за Европа в Тайван;

аб)	да насърчават ЕС и неговите държави членки да засилват сътрудничеството с Тайван по рамката за глобално сътрудничество и обучение, която е платформа за регионално сътрудничество за предоставяне на програми за изграждане на капацитет и обучения на трети държави по цял свят;

ав)	да променят наименованието на Европейската икономическа и търговска служба в Тайван на „Бюро на Европейския съюз в Тайван“, за да отрази широкия обхват на нашите връзки;

аг)

да приветстват плановете за създаване на представителство на Тайван в Литва; да осъдят реакцията на китайското правителство за налагане на икономически санкции на Литва; да изразят своята подкрепа и солидарност с Литва в това отношение, да предприемат подходящи мерки, и да призоват Съвета да направи същото;

ад)

да приветстват Тайван като изключителен партньор в утвърждаването на правата на човека и свободата на вероизповедание в Индийско-Тихоокеанския регион; да отчетат успеха на Тайван да бъде пример в региона със своята добра история в областта на зачитането на основните свободи, както икономически, така и социални, както и на политическите и културните права, включително напредъка по отношение на правата на LGBTQI-хората, и в областта на правата на коренното население; да изискат от специалния представител на ЕС за правата на човека и от специалния пратеник за свободата на религията и убежденията на ЕС да участват в международните конвенции за правата на човека в Тайван и да предприемат конкретни действия за работа с Тайван за постигане на напредък в областта на правата на човека, социалните права, свободата на вероизповедание, цифровата икономика и устойчивия растеж на развиващите се държави в Индийско-Тихоокеанския регионн;

ае)

да засилят сътрудничеството с Тайван с цел обмен на най-добри практики за справяне с пандемията от COVID-19, като бъдат започнати инициативи за улесняване на получаването на ваксини, и по-нататъшно засилване на сътрудничеството на ЕС с Тайван в областта на здравеопазването и контрола на заразните болести; да приветстват тайванското правителство и народа на Тайван за тяхното относително успешно овладяване на пандемията във вътрешен план и за тяхната щедрост при предоставяне на помощ на други държави; да припомнят, че ефективната реакция на Тайван се е основавала на прозрачност и отвореност и на използването на технологии в сътрудничество с обществото — подход, който се корени в общественото доверие;

аж)	да приветстват действията на Тайван за солидарност с ЕС, демонстрирани с даряването на над 7 милиона хирургически маски на няколко държави членки по време на пандемията, както и 5 производствени линии за маски на Чешката република; да призоват за реципрочност на тази солидарност;

аз)	да продължават да насърчават обмена на разузнавателни данни между държавите членки и Тайван и съвместната борба с трансграничните престъпления;

аи)

да отчетат, че в неотдавнашно съвместно изявление на двустранна среща на високо равнище, което беше последвано от подобно изявление на Г-7 в началото на май, САЩ и Япония подчертаха за пръв път значимостта на мира и стабилността в Тайванския проток; да призоват настоятелно ЕС да работи заедно с други единомислещи партньори, като Австралия, Нова Зеландия, Индия, Япония, Южна Корея и САЩ, и да обмисли да покани Тайван да се включи с неговите партньори в съществуващите платформи и работни групи в областта на секторите от ключово значение;

ай)	да насърчат държавите членки, които нямат споразумение за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на данъчните измами или споразумение за обмен на данъчна информация с Тайван, да започнат преговори по такива споразумения възможно най-скоро;

възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителството на Тайван.

(1) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 52.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/176

P9_TA(2021)0422

Проект на коригиращ бюджет 4/2021: Актуализация на приходите, преразгледана прогноза на собствените ресурси и други приходи

Резолюция на Европейския парламент от 19 октомври 2021 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 4/2021 на Европейския съюз за финансовата 2021 година — Актуализация на приходите след влизането в сила на 1 юни 2021 г. на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, преразгледаната прогноза за собствените ресурси и други приходи (11796/2021 — C9-0363/2021 — 2021/0193(BUD)

(2022/C 184/15)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (1), и по-специално член 44 от него,

—	като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2021 година, приет окончателно на 18 декември 2020 г. (2),

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 (3) („Регламента за МФР“),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (4) („Междуинституционалното споразумение“),

—	като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (5),

—	като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 4/2021, приет от Комисията на 2 юли 2021 г. (COM(2021)0444),

—	като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 4/2021, приета от Съвета на 21 септември 2021 г. и предадена на Европейския парламент на следващия ден (11796/2021 — C9-0363/2021),

—	като взе предвид членове 94 и 96 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0268/2021),

А.

като има предвид, че целта на проект на коригиращ бюджет № 4/2021 е да се актуализира приходната част на бюджета, за да се вземе предвид влизането в сила на 1 юни 2021 г. на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета, приложимо от 1 януари 2021 г., актуализираната прогноза за собствените ресурси в бюджета за 2021 г., одобрена от Консултативния комитет по собствените ресурси на 26 май 2021 г., и за да се актуализират други приходи, като вноската на Обединеното кралство, глоби и други;

Б.

като има предвид, че основните промени, въведени с Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета, са: увеличените тавани на собствените ресурси, увеличена ставка на разходите за събирането на мита за държавите членки (25 вместо 20 % съгласно Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета (6), единна изискуема ставка за ДДС без изключение и опростено определение на базата за ДДС, нов собствен ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса; и изменени брутни намаления на собствения ресурс на база брутен национален доход (БНД) за Дания, Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция;

В.	като има предвид, че прогнозите на Комисията за приходите се основават на икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2021 г. (7), в която се предвижда, че икономиката на Съюза ще се върне на равнището си отпреди кризата до края на 2022 г.;

приема за сведение проект на коригиращ бюджет № 4/2021 във вида, в който е представен от Комисията;

подчертава специалния ангажимент на Парламента по отношение на новите собствени ресурси и тяхното въвеждане в рамките на срока на действие на МФР за периода 2021 — 2027 г. съобразно пътната карта, установена в Междуинституционалното споразумение;

одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 4/2021;

възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 4/2021 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(2) ОВ L 93, 17.3.2021 г.

(3) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.

(4) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.

(5) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.

(6) Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105).

(7) Европейска комисия, 2021 г., Европейска икономическа прогноза — пролет 2021 г., European Economy, Institutional Paper 149.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/178

P9_TA(2021)0424

Лица, обслужващи кредити, и купувачи на кредити ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 октомври 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити, купувачите на кредити и събирането на обезпеченията (COM(2018)0135 — C8-0115/2018 — 2018/0063A(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2022/C 184/16)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0135),

—	като взе предвид член 294, параграф 2, член 53 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0115/2018),

—	като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид становището на Европейската централна банка от 20 ноември 2018 г. (1),

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2018 г. (2),

—	като взе предвид решението на Председателския съвет от 16 октомври 2019 г. да разреши на комисията по икономически и парични въпроси да раздели посоченото по-горе предложение на Комисията и да изготви два отделни законодателни доклада въз основа на него,

—

като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 28 юни 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0003/2021),

приема изложената по-долу позиция на първо четене;

приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 444, 10.12.2018 г., стр. 15.

(2) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 43.

P9_TC1-COD(2018)0063A

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 19 октомври 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2021/2167.)

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/179

P9_TA(2021)0432

Общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година — всички раздели

Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година (11352/2021 — C9-0353/2021 — 2021/0227(BUD))

(2022/C 184/17)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—	като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (2) („Финансовия регламент“),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 („Регламента за МФР“) (3) и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията в този контекст (4), както и съответните едностранни декларации (5),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (6),

—	като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2022 година, раздел III — Комисия (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2022 година (9),

—	като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, приет от Комисията на 9 юли 2021 г. (COM(2021)0300) („ПБ“),

—	като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, приета от Съвета на 6 септември 2021 г. и предадена на Парламента на 10 септември 2021 г. (11352/2021 — C9-0353/2021),

—	като взе предвид член 94 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на съответните комисии,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0281/2021),

Раздел III — Комисия

Общ преглед

припомня, че в горепосочената си резолюция от 25 март 2021 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2022 г. Парламентът определи ясни политически приоритети за бюджета за 2022 г. в подкрепа на възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19, за стимулиране на инвестициите и справяне с безработицата, както и за полагане на основите за по-устойчив Съюз; отново потвърждава твърдия си ангажимент по отношение на тези приоритети и представя долупосочената позиция с цел осигуряване на подходящо равнище на финансиране за постигането им;

счита, че бюджетът на Съюза трябва да бъде снабден с инструменти, които да му дадат възможност да отговори на множество кризи едновременно; отново изразява становището на Парламента, че 2022 г. следва да бъде година на пълно изпълнение и бюджетът за 2022 г. следва да играе ключова роля за осигуряване на положително и осезаемо въздействие върху живота на гражданите; в този контекст подкрепя увеличаването на инвестициите, със специален акцент върху МСП, които са основен елемент от икономиката на Съюза и играят решаваща роля за осигуряване на инвестиции с отлично качество и създаване на работни места във всички държави членки, за активизиране на усилията във връзка с екологичния и цифровия преход, за осигуряване на нови възможности за младите хора и предоставяне на закрила за децата, както и за изграждане на силен Европейски здравен съюз и подкрепа на програмата COVAX; освен това засилва приоритетите в областта на сигурността, миграцията, убежището и интеграцията, основните права и ценностите на Съюза, като същевременно отчита влошаващото се напоследък положение във външната политика и хуманитарната помощ и необходимостта да се реагира бързо на предстоящите предизвикателства в средносрочен и дългосрочен план;

отбелязва позицията на Съвета относно ПБ, съгласно която бюджетните кредити за поети задължения по функциите на МФР се съкращават с 1,43 милиарда евро в сравнение с предложението на Комисията; счита, че предложените от Съвета съкращения следват обичайния подход „отгоре надолу“ за изпълнение на произволна обща цел за намаляване на бюджетните кредити, което не се основава нито на обективна оценка за тенденциите в изпълнението, нито на капацитета за усвояване, и не отразява множеството предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, или поетите от него ангажименти; посочва противоречието с основните споделени приоритети на политиката; заявява в заключение, че позицията на Съвета е далеч от очакванията на Парламента за бюджет за възстановяване; следователно взема решение принципно да възстанови бюджетните кредити по всички бюджетни редове, съкратени от Съвета, до равнището от ПБ, както за оперативните, така и за административните разходи, и да използва ПБ като отправна точка за определянето на своята позиция; приема обаче да впише 1 299 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания през 2022 г. в резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит , тъй като това отразява политическото споразумение относно Регламента за резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит (10);

настоява, че новите политически приоритети или задачи трябва да бъдат придружени от нови ресурси и че създаването на агенция или разширяването на нейния мандат не следва да бъде за сметка на съществуващите програми или агенции; следователно компенсира съкращенията на бюджетни кредити за финансиране на програми, предложени от Комисията, за да се увеличат финансовите пакети за децентрализираните агенции; подчертава необходимостта от добра координация и полезни взаимодействия между агенциите, за да се повиши ефективността на тяхната работа, особено когато е налице припокриване по конкретни цели на политиките, за да могат публичните средства да се използват справедливо и ефикасно;

отбелязва в този контекст неотдавнашната инициатива за Европейски орган за подготвеност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA); изразява дълбока загриженост относно изключването на Парламента от процедурата за вземане на решение за създаването на такъв орган; освен това посочва важните последици за бюджета, произтичащи от тази инициатива, и необходимостта Парламентът да може да изпълнява пълноценно своята роля като едно от подразделенията на бюджетния орган; решително се противопоставя на всяка структура за финансиране, която би пренасочила средства от ключовите цели и действия, първоначално планирани и договорени от съзаконодателите по програма „Хоризонт Европа“, програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health) и RescEU; подчертава в този контекст необходимостта да се осигури подходящо финансиране за европейския план за борба с рака като приоритетна цел за бюджета на Съюза, която не следва да бъде изложена на риск поради преразпределяне на средства за други политически инициативи; подчертава, че графикът за подобна инициатива не даде възможност на Парламента да я вземе предвид при своето четене на бюджета за 2022 г.; очаква този въпрос да бъде разгледан по време на бюджетната помирителна процедура по бюджета за 2022 г. и призовава да бъдат проучени други начини за финансиране за тази цел;

подчертава също така, че Комисията обяви пакет в полза на бежанците от Сирия и от други държави след публикуването на своя проектобюджет; във връзка с това призовава за постигане на всеобхватно споразумение относно цялостния пакет в рамките на бюджетната помирителна процедура по бюджета за 2022 г., който ще включва и проект на коригиращ бюджет № 5/2021; признава, че ще бъдат необходими допълнителни мерки, за да се реагира по подходящ начин на неотдавнашните събития в Афганистан, включително чрез предоставяне на подкрепа за гражданите, в това число жените и момичетата, децата, уязвимите групи, както и силно засегнатите рискови групи, като например изследователи, учители, лекари и учени, които нямат възможност да продължат да живеят и работят в Афганистан; подчертава, че предвид променящата се ситуация и липсата на всеобхватна и дългосрочна оценка на потребностите, тези въпроси не можаха да бъдат взети изцяло предвид при четенето в Парламента и ще бъдат преразгледани, с оглед на писмото за внасяне на корекции № 1/2022 на Комисията и последващата информация, представена на по-късен етап;

взема решение да увеличи средствата по бюджетните редове, които имат отлична степен на изпълнение и оперативен капацитет за усвояване на допълнителните бюджетни кредити през 2022 г.; посочва, че за целите на адекватното финансиране на горепосочените неотложни приоритети Инструментът за гъвкавост трябва да бъде напълно мобилизиран, и освен това ще бъде необходимо частично използване на Единния инструмент за маржовете (сума, компенсирана от маржовете за текущата година); изисква освен това цялата сума на отменените бюджетни кредити за 2020 г. да бъде предоставена през 2022 г., в съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент;

подчертава необходимостта да се възстанови равнището на ПБ за разходите за финансиране на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, за да се избегне подаване на отрицателен сигнал към финансовите пазари, в очакване на повторна оценка на Комисията за прогнозните нужди в рамките на помирителната процедура; отново изразява своята ясна позиция, защитавана при преговорите за МФР за периода 2021 — 2027 г., че разходите за лихвите и възстановяванията по линия на инструмента Next Generation EU следва да се отчитат над таваните по МФР;

подчертава, че е важно да се подкрепят действията в областта на климата и опазването на околната среда, като се предоставят допълнителни средства за съответните програми и инструменти на Съюза през 2022 г.; подчертава още веднъж, че в духа на интегрирането на въпросите, свързани с климата, следва да се положат повече усилия във всички области на политиката, с оглед на постигането на общата цел разходите в областта на климата за цялата МФР за периода 2021 — 2027 г. да бъдат най-малко 30 % от общата сума на бюджета на Съюза и от разходите по линия на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване; подчертава освен това необходимостта да се продължи работата, за да се осигурят 7,5 % от годишните разходи по МФР за цели в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10 % — от 2026 г. нататък; подчертава, че Комисията трябва да установи ефективна методика, по-специално за проследяване, спиране и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие, преди представянето на проектобюджета за 2023 г., за да се гарантира, че целта, определена в Междуинституционалното споразумение за 2024 г., може да бъде постигната ефективно; настоява Парламентът да участва пълноценно при разработването на по-стабилни, прозрачни и всеобхватни методологии за изпълнение и проследяване на тези разходи, и запазва ангажимента си за провеждането на годишни консултации и тясно сътрудничество с Комисията и Съвета, както е предвидено в Междуинституционалното споразумение; припомня, че за изпълнението на Зеления пакт е важно финансиране да се отпуска само за дейности, които са в съответствие с принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ и са съгласувани с Парижкото споразумение; подчертава, че публикуваните насоки за Механизма за възстановяване и устойчивост следва да се разглеждат като стандарт за всички други разходи от същото естество, и по-специално трябва да служат като основа за изпълнението на политиката на сближаване; припомня, че прилагането на принципа по отношение на биологичното разнообразие трябва да надхвърля пълното зачитане на съответните достижения на правото на Съюза;

10.

припомня, че жените са непропорционално засегнати от последиците от кризата с COVID-19; подчертава, че е важно принципът за равенство между половете да се интегрира във всички съответни програми на бюджета за 2022 г. и да се прилага бюджетиране, съобразено с равенството между половете, за да се гарантира, че жените и мъжете се възползват в еднаква степен от публичните разходи; в този контекст призовава Комисията да ускори въвеждането на ефективна, прозрачна и всеобхватна методология, в тясно сътрудничество с Парламента, за измерване на съответните разходи във връзка с равенството между половете, както е посочено в Междуинституционалното споразумение, за да могат да се демонстрират осезаеми резултати за бюджета за 2022 г. и с оглед на разширяването на обхвата на методологията за всички програми по МФР, и в този контекст призовава по-специално за систематично и всеобхватно събиране и анализ на данни в контекста на всички политики и програми на Съюза с цел измерване на тяхното съответно въздействие върху равенството между половете във всички измерения и на всички етапи на подготовката, мониторинга, изпълнението и оценката на бюджета; освен това призовава за бързо прилагане на стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020 — 2025 г. и подчертава необходимостта от конкретни обвързващи цели и от допълнителни действия, и по-специално обучение и инициативи за насърчаване на равенството между половете и борба с предубежденията по отношение на пола;

11.

отбелязва, че голям брой документи и съобщения от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза са достъпни само на английски език; отбелязва също така, че се провеждат работни срещи без възможност за устен превод; изисква да се зачитат принципите, правата и задълженията, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз и Регламент № 1/1958 (11), както и във вътрешните насоки и решения, като Кодекса за добро административно поведение; призовава следователно институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да осигурят необходимите човешки ресурси, за да се гарантира зачитането на многоезичието, като се увеличи броят на служителите, отговарящи за писмения и устния превод;

12.

ето защо определя общото равнище на бюджетните кредити за поети задължения в бюджета за 2022 г. (всички раздели) на 171 802 114 290 EUR, което представлява увеличение с 4 008 766 380 EUR спрямо ПБ; взема освен това решение да предостави бюджетни кредити за поети задължения в размер на 486 000 000 EUR, които са на разположение в резултат на отмяната на бюджетни кредити съгласно член 15, параграф 3 от Финансовия регламент; определя общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2022 г. (всички раздели) на 172 467 593 189 EUR;

Функция 1 — Единен пазар, иновации и цифрова сфера

13.

счита, че една успешна програма за научни изследвания и иновации е от съществено значение за бъдещия просперитет на Съюза; подчертава, че приносът на програма „Хоризонт Европа“, която има много висока европейска добавена стойност, ще бъде от решаващо значение за Зеления пакт и за усилията за постигане на неутрална по отношение на климата икономика, за осъществяване на успешен цифров преход и за възстановяване на икономиката на Съюза от пандемията; подчертава по-специално необходимостта от увеличаване на инвестициите на Съюза за научни изследвания в областта на здравеопазването, включително финансиране за научни изследвания на раковите заболявания; подчертава отличната степен на изпълнение на тази програма, която отразява нейната способност за усвояване на допълнителни бюджетни кредити в бюджета за следващата година; по тази причина увеличава разпределените за „Хоризонт Европа“ бюджетни кредити за поети задължения с 305 милиона евро над равнището от ПБ;

14.

подкрепя предложението в ПБ за предоставяне на 77,3 милиона евро под формата на отменени бюджетни кредити за трите клъстера, посочени в съответното съвместно политическо изявление, приложено към Регламента за програма „Хоризонт Европа“ (12); отбелязва обаче, че останалите отменени бюджетни кредити за научни изследвания за 2020 г. възлизат на 408,7 милиона евро; отново изразява твърдото си убеждение, че тази неочаквано голяма сума на отменени бюджетни кредити за научни изследвания, която не беше предвидена от Комисията при преговорите за МФР, следва да бъде предоставена изцяло по програма „Хоризонт Европа“, в пълно съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент; изразява твърдото си убеждение, че с оглед на продължаващата здравна криза половината от оставащата сума следва да бъде предназначена за клъстер „Здравеопазване“;

15.

подчертава, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) играе изключително важна роля за изграждането на висококачествени, устойчиви, финансово достъпни и взаимосвързани трансевропейски транспортни, енергийни и цифрови мрежи и затова е в основата на усилията за укрепване на икономиката на Съюза и за постигане на успех в екологичния и цифровия преход; припомня, че МСЕ има много значим принос за постигането на общата цел за заделяне на най-малко 30 % от разходите в полза на климата по линия на МФР и инструмента Next Generation EU; отбелязва, че МСЕ играе съществена роля за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и за насърчаване на взаимосвързаността на територията на Съюза; предлага следователно да се увеличи финансирането за трите направления на МСЕ с бюджетни кредити за поети задължения в размер на общо 207,3 милиона евро над равнището на ПБ;

16.

подчертава, че е необходимо да се преодолее цифровото разделение и да се подобрят устойчивостта и цифровият суверенитет на Съюза; счита, че програма „Цифрова Европа“ е жизненоважен инструмент за увеличаване на темповете на цифровизация в Съюза, което води до значително повишаване на производителността, както и за подкрепа на инвестициите в областта на киберсигурността и изкуствения интелект; припомня необходимостта от оказване на подкрепа за предприятията, и по-специално за иновативните цифрови МСП и стартиращите предприятия; счита освен това, че са необходими допълнителни бюджетни кредити за насърчаване на цифровото приобщаване и цифровата грамотност и умения в цяла Европа, със специален акцент върху цифровата грамотност на жените; поради това предлага да се увеличи сумата, отпусната за програмата, с малко над 71 милиона евро;

17.

подкрепя увеличенията за различните направления на клъстера за единния пазар с обща сума от малко над 37 милиона евро, под формата на бюджетни кредити за поети задължения над равнището на ПБ; подчертава, че е важно програмата за единния пазар да се финансира по подходящ начин, за да се повиши конкурентоспособността, да се насърчи предприемачеството и да се осигури ефективна подкрепа за малките предприятия, включително и стартиращите предприятия, с цел преодоляване на значителното двойно предизвикателство, свързано с екологичния и цифровия преход; следователно обръща специално внимание на необходимостта от значително увеличаване на средствата по бюджетния ред, предназначен за подобряване на конкурентоспособността на предприятията и техния достъп до пазари, като се вземат предвид по-специално тежките и дълготрайни последици от здравната криза за МСП;

18.

подчертава отдавнашното си искане за специален бюджетен ред и средства за туризма, особено като се има предвид сериозното свиване на сектора, който включва множество МПС, в резултат на пандемията от COVID-19; признава, че няколко програми на Съюза допринасят за дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на сектора, но изразява твърдото си убеждение, че една програма на Съюза в областта на туризма би осигурила по-координирани, видими и прозрачни действия, които биха подпомогнали ефективно възстановяването на сектора и биха го насочили към устойчиво бъдеще;

19.

счита, че InvestEU е основен елемент от стратегията за възстановяване, и подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране в бюджета за 2022 г., така че програмата да може да постигне незабавно своите цели и да възстанови европейската конкурентоспособност в дългосрочен план; подчертава освен това значението на консултантския център InvestEU и портала InvestEU за подобряването на инвестиционната и стопанската среда в целия Съюз; следователно отхвърля всички предложени от Съвета съкращения по тази програма и решава, като минимално изискване, да възстанови всички съответни бюджетни редове на равнището от ПБ;

20.

решава да създаде резерв, обвързан с по-нататъшни подобрения в управлението на Съвета по международни счетоводни стандарти, който работи в рамките на Фондацията за международните стандарти за финансово отчитане, в съответствие с исканията, съдържащи се в своята резолюция от 7 юни 2016 г. (13); решава да създаде резерв за Европейския банков орган (ЕБО) с оглед на сериозните недостатъци и пропуски, установени от Европейската сметна палата (ЕСП) в нейния Специален доклад № 13/2021 по отношение на липсата на достатъчно действия в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, до пълното изпълнение на препоръките на ЕСП;

21.

укрепва Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA), в съответствие с установените потребности на тази агенция, за да се гарантира, че тя може да изпълнява адекватно ролята си за подкрепа на прехода към декарбонизация на отделните видове транспорт, също така и за някои сегменти, в които пряката електрификация е сложна, и за да се обезпечат еднакви общи условия на конкуренция с другите видове транспорт, като се гарантира, наред с другото, завършване на липсващите железопътни връзки, и по-специално на трансграничните връзки; подчертава, че са необходими повече служители, за да може Агенцията да се справи с голямото търсене на услуги във връзка с издаването на разрешения за превозни средства, единни сертификати за безопасност (SSC) и одобрения на оборудване по железопътната линия по Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), както и с прилагането на четвъртия железопътен пакет;

22.

увеличава следователно равнището на бюджетните кредити за поети задължения по функция 1а с 668 593 067 EUR над ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия), което ще бъде финансирано чрез използване на наличния марж и чрез мобилизиране на специалните инструменти; освен това предоставя по тази функция сума с общ размер от 486 000 000 EUR за бюджетни кредити за поети задължения, които съответстват на бюджетните кредити, отменени по силата на член 15, параграф 3 от Финансовия регламент;

Подфункция 2а — Икономическо, социално и териториално сближаване

23.

решава да създаде отделен бюджетен ред в рамките на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), за да се осигурят специални допълнителни средства за насърчаване на прилагането на Европейската гаранция за децата, с цел да се допринесе за изкореняването на детската бедност и да се постигнат целите на плана за действие на Европейския стълб на социалните права, като същевременно се смекчат отрицателните последици от пандемията за децата; за тази цел увеличава бюджетните кредити за поети задължения по подфункция 2а със 700 000 000 EUR над равнището от ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия), което ще бъде финансирано чрез използване на наличния марж и мобилизиране на специалните инструменти;

24.

припомня, че подкрепата чрез помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) за ЕСФ+ и за Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) следва да допринася по-специално за създаване на работни места и качествена заетост, особено за лицата в уязвимо положение, както и за мерки за социално приобщаване и изкореняване на бедността, и по-конкретно на детската бедност;

Подфункция 2б — Устойчивост и ценности

25.

подчертава, в контекста на кризата с COVID-19, необходимостта от изграждане на силен Европейски здравен съюз и укрепване на устойчивостта на здравните системи; следователно взема решение да увеличи средствата за програма „ЕС в подкрепа на здравето“ с 80 милиона евро;

26.

подчертава, че следва да бъдат отпуснати допълнителни средства, по-конкретно за сексуалното и репродуктивното здраве и права, по-специално за да се гарантира своевременен и свободен достъп, както и качество на услугите;

27.

подчертава, че младежта продължава да бъде основен приоритет за бюджета на Съюза; поради това увеличава финансирането с обща сума от малко над 137 милиона евро, за да може да се удовлетвори нарастващият интерес към програма „Еразъм+“, тъй като едно увеличение от 5 % осигурява допълнително 40 000 възможности за мобилност с цел обмен и е важна стъпка за компенсиране на пропуснатите възможности от миналата година; припомня, че „Еразъм+“ е ключова водеща програма и е една от най-успешните програми на Съюза със стратегически инвестиции в бъдещето на Съюза и неговите граждани; припомня, че недостатъчното финансиране за програма „Еразъм+“ би застрашило продължаването на създаването на нови възможности за младите хора и тяхната повишена пригодност за заетост; освен това увеличава бюджетните кредити за Европейския корпус за солидарност с 5 милиона евро, тъй като икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, не следва да оказва неблагоприятно въздействие върху подкрепата за младите хора;

28.

подчертава, че в бюджета на Съюза трябва да бъдат мобилизирани достатъчно средства за извънредни ситуации, включително и такива, които са свързани с все по-сериозните последици от изменението на климата; подчертава в тази връзка значението на увеличаването на бюджетните кредити за Механизма за гражданска защита на Съюза (rescEU) с 10 милиона евро, по-специално във връзка с природните бедствия в Европа, за да се подобри защитата на гражданите на Съюза и да се повиши готовността в случай на бъдещи бедствия, дължащи се на изменението на климата; поради това подчертава необходимостта от инвестиции с цел смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране на особено уязвимите региони към него, а така също и по-устойчивото им възстановяване;

29.

предлага освен това укрепване на направлението „Култура“ на програма „Творческа Европа“ с 10 милиона евро, с цел подпомагане процеса на възстановяване на секторите на културата и творчеството, както и на творческата индустрия в Европа, които са особено силно засегнати от кризата с COVID-19; подчертава, че не следва да се използва финансиране от нито едно от трите направления на програма „Творческа Европа“ за финансиране на проекти по новата европейска инициатива „Баухаус“;

30.

подчертава решаващата роля на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ за укрепване на европейското гражданство и демокрацията, равнопоставеността, равенството между половете и принципите на правовата държава в Съюза, както и за подкрепа на жертвите на насилие, основано на пола, и настоява, че са необходими допълнителни бюджетни кредити за подкрепа на тези цели; увеличава средствата по програма „Правосъдие“, за да се компенсира предложеното съкращение за финансиране на увеличените задачи на Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) съгласно предложението e-CODEX;

31.

решава да увеличи бюджета за „Мултимедийни действия“, да създаде резерв, за да насърчи Комисията да осигури по-голяма стабилност и предвидимост за радиомрежите, отразяващи въпроси, свързани с ЕС, като финансирането следва да покрива период от най-малко две години, и да изясни различните цели, финансирани чрез този бюджетен ред; увеличава също така бюджетните кредити за социален диалог, за да се засили социалният диалог и да се подкрепят по-специално националните социални партньори в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, и нейните дългосрочни последици;

32.

счита, че е необходимо да се увеличат бюджетните кредити по бюджетния ред за общността на турските кипърци, за да се осигури решаващ принос за продължаването и активизирането на работата на мисията на Комитета за безследно изчезналите лица в Кипър и за да се окаже подкрепа на двуобщностния технически комитет по културното наследство, с което ще се насърчат доверието и помирението между двете общности;

33.

укрепва направлението „Заетост и социални иновации“ на ЕСФ+, с акцент върху повишаването на участието на жените на пазара на труда;

34.

припомня важната роля на децентрализираните агенции, действащи в рамките на тази подфункция; решава да увеличи финансирането за Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), в съответствие с установените потребности на тези агенции; увеличава допълнително броя на служителите за Европейската агенция по лекарствата (EMA), Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и Евроюст; подчертава също така, че е важно да се направи допълнителна оценка и евентуално по-нататъшно увеличение на финансирането, в съответствие с потребностите на агенциите на Съюза, които се занимават с последиците от здравната криза с COVID-19 в бъдеще, и по-специално за Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), с оглед на неговия променен учредителен регламент;

35.

подчертава, че е важно да се повиши защитата на бюджета на Съюза срещу измами и нередности; в този контекст отново изтъква важната роля на Европейската прокуратура за защитата на финансовите интереси на Съюза, включително при използването на средства от инструмента Next Generation EU, както и за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава; решава следователно да приложи целеви увеличения за Европейската прокуратура и да увеличи броя на нейните служители, за да може органът да изпълнява задълженията си в съответствие с изискванията за изпълнение на мандата; призовава Комисията, с оглед на трудностите, с които Европейската прокуратура се сблъска при набирането на необходимия персонал за изпълнението на мандата си през 2021 г., да демонстрира необходимата гъвкавост, за да се гарантира пълно усвояване в бъдеще на бюджетните кредити, договорени от бюджетния орган; посочва значителния обем на натрупани дела и факта, че след едва няколко седмици работа Европейската прокуратура е регистрирала над 1 000 сигнала за измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, което подчертава неотложността на искането;

36.

увеличава бюджетните кредити за поети задължения по подфункция 2б с 296 065 210 EUR над равнището от ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия), което ще бъде финансирано чрез използване на наличния марж и мобилизиране на специалните инструменти;

Функция 3 — Природни ресурси и околна среда

37.

отбелязва, че пандемията от COVID-19 послужи да подчертае стратегическата роля на селското стопанство за избягване на продоволствена криза чрез осигуряване на безопасни и висококачествени храни на достъпни цени в цяла Европа; настоява, че през 2022 г. трябва да продължи финансирането на мерки за допълнителна подкрепа по някои бюджетни редове за избрани селскостопански сектори, и по-специално подкрепата за училищната схема, младите фермери и пчеларството, за да се смекчи въздействието на пандемията от COVID-19;

38.

подчертава неотложната необходимост от предприемане на мерки във връзка с изменението на климата, както се подчертава в последния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата, публикуван на 9 август 2021 г.; припомня значението на програма LIFE за подкрепа и подпомагане на действията в областта на климата и опазването на околната среда в Съюза; с оглед на забележителния капацитет за усвояване на средства по програмата, увеличава бюджетната подкрепа за LIFE със 171 милиона евро (25 % над ПБ) по различните направления на програмата;

39.

подчертава необходимостта от значително увеличение на бюджета на Европейска агенция за околна среда, за да се осигурят достатъчно финансови и човешки ресурси, с оглед на пълното изпълнение на Европейския зелен пакт и свързаните с него политики, както и постигането на целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; подчертава, че укрепването на Европейската агенция за околна среда не следва да се финансира от програма LIFE, която не е предвидена от съзаконодателите за подобни цели;

40.

настоятелно призовава за увеличаване на подкрепата за най-отдалечените региони, включително и програмата POSEI (програмата за опции, специфични за отдалечените региони и за островите);

41.

призовава следователно за увеличаване на бюджетните кредити за поети задължения по функция 3 с 212 750 473 EUR над равнището от ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия), което ще бъде финансирано, като се използва част от наличния марж;

42.

припомня, че традиционно картината относно наличностите за ЕФГЗ ще бъде допълнена с писмо за внасяне на корекции и че подходът за внасяне на изменения по функция 3 може да бъде съответно коригиран в хода на помирителната процедура;

Функция 4 — Миграция и управление на границите

43.

подчертава значението на увеличаването на бюджетните кредити за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, по-специално с оглед на неотдавнашните събития в Афганистан; освен това отменя намалението на средствата за инструмента за управление на границите и визите (ИУГВ), програмирано от Комисията за финансиране на нови задачи за Европол в рамките на разширения му мандат, тъй като необходимите бюджетни кредити за Европол следва да се вземат изключително от неразпределените маржове в рамките на таваните на МФР за съответните функции и/или чрез мобилизиране на съответните специални инструменти на МФР; в този контекст компенсира и преразпределението на средства от ИУГВ за eu-LISA;

44.

припомня, че е важно да се предостави на бюджета на Съюза достатъчно подробна номенклатура, която да позволява на бюджетния орган да изпълнява ефективно своята роля за вземане на решения, и по-специално на Парламента да изпълнява своите функции по отношение на упражняването на демократичен надзор и контрол по всички функции; поради това изразява съжаление, че за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ няма по-подробна номенклатура, отразяваща специфичните цели на фонда;

45.

подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането и броя на персонала за Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в съответствие със задачите, произтичащи от политическото споразумение относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището; подчертава необходимостта от допълнително увеличаване на персонала на eu-LISA в съответствие с установените нужди на Агенцията, като се подпомага Агенцията да изпълни редица изключително важни проекти на Съюза в областта на вътрешната сигурност и управлението на границите през 2022 г., като например Системата за влизане/излизане, ETIAS, оперативната съвместимост, преразгледания регламент за ВИС и преразглеждането на регламента за Евродак;

46.

отменя съкращенията на Съвета за Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), тъй като агенцията трябва да бъде подходящо оборудвана и персоналът ѝ да бъде повишен, за да може тя да постигне резултати във всички области на отговорност, попадащи в обхвата на новия ѝ мандат; решава обаче да остави 90 000 000 EUR в резерва, с условието да бъдат наети останалите 20 наблюдатели на основните права на степен AD, да бъдат назначени тримата заместник изпълнителни директори и да бъде приета процедура за прилагането на член 46 от Регламент (ЕС) 2019/1896 (14);

47.

увеличава следователно бюджетните кредити за поети задължения по функция 4 със 106 231 750 EUR над равнището от ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия), което ще бъде финансирано чрез използване на наличния марж и мобилизиране на специалните инструменти;

Функция 5 — Сигурност и отбрана

48.

изтъква значението на постепенното определяне на рамката на една обща политика за сигурност и отбрана на Съюза, като същевременно се зачита неутралитетът на някои от държавите членки; подчертава значението на задълбочаването на европейското сътрудничество по въпросите на отбраната, тъй като така не само ще се осигури по-голяма сигурност за Европа и нейните граждани, но и ще се намалят разходите; отбелязва, че целта на европейското сътрудничество в областта на отбраната е да се създадат полезни взаимодействия и да се избегне дублиране на разходите в държавите членки; призовава за увеличаване на финансирането за Европейския фонд за отбрана и за военна мобилност с цел цялостно насърчаване на една иновативна и конкурентоспособна отбранителна промишлена база, която ще допринесе за така необходимата стратегическа автономност на Съюза;

49.

припомня важната роля на децентрализираните агенции, работещи в областта на сигурността и правоприлагането, по-специално на Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), и предлага целенасочени увеличения и/или промени на персонала, за да им се даде възможност да изпълняват правилно своите задачи; подчертава, че тъй като до края на 2021 г. не беше прието преразгледаното правно основание на Европол, резервът, запазен в бюджета на Агенцията, може да доведе до забавяне на набирането на персонал, който е необходим, за да се осигури подготовка за ефективното прилагане на преразгледаното правно основание и мандата на Европол и да се засили отговорът на Европол на тероризма и киберпрестъпността, да се увеличат иновациите, да се подкрепят широкомащабни разследвания, сътрудничество с Европейската прокуратура и дейности за борба с изпирането на пари;

50.

увеличава общите средства по функция 5 с 82 621 461 EUR над ПБ, които ще бъдат финансирани чрез използване на част от наличния марж;

Функция 6 — Съседните региони и светът

51.

подчертава, че във време, когато външните предизвикателства и въпросите от областта на международната политика стават все по-важни на сцената на международната политика, Съюзът трябва да гарантира, че външното измерение на неговия бюджет е финансирано в подходящ размер и е подготвено да реагира незабавно на настоящи, възникващи и бъдещи и дългосрочни предизвикателства; настоява за подкрепа на договорените приоритети в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III);

52.

подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, като признание за нейната съществена роля да допринася за регионалната стабилност и като единствен доставчик на жизненоважни услуги за милиони палестински бежанци; подчертава, че предложеното увеличение е предназначено за осигуряване на предвидимо финансиране за UNRWA; подчертава значението на образованието на децата в дух на толерантност, мир и взаимно уважение; призовава Комисията да продължи да работи с Палестинската власт и UNRWA за насърчаване на качествено образование за палестинските деца и да продължи да гарантира пълното спазване на стандартите на ЮНЕСКО;

53.

подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за държавите от Западните Балкани и държавите от източното и южното съседство, за да се подкрепят всеобхватните реформи и възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19, и дългосрочните социални, екологични и икономически последици от нея, и да се увеличи финансирането за гражданското общество и недържавните участници в присъединяващите се държави; посочва в този контекст необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране за ключови области като подкрепата за демокрацията, гражданското общество и принципите на правовата държава; призовава по-специално за продължаване на подкрепата за активистите в областта на правата на човека и демокрацията и за организациите на гражданското общество в Беларус и съседните държави;

54.

изразява сериозна загриженост относно настоящата ситуация в Афганистан; подчертава, че бюджетът за хуманитарна помощ за Афганистан и съседните държави следва да бъде значително увеличен, за да се подкрепят и защитят уязвимите афганистанци, по-специално жените, децата и силно засегнатите рискови групи, и техните семейства; настоява освен това цялото финансиране за независимите организации в областта на развитието и хуманитарната помощ в Афганистан да се разпределя пряко на тези организации, без да се използва талибанското правителство като посредник; предвид нуждите, възникващи поради настоящото положение в Афганистан и в други части на света, които се очаква да бъдат финансирани от резерва за солидарност и спешна помощ както във вътрешен, така и във външен план, което може да доведе до финансов недостиг, решава да увеличи финансирането на хуманитарната помощ с 20 %;

55.

изразява съжаление за неравенството по отношение на ваксинационното покритие в света; поради това подчертава необходимостта да се осигури достъп до ваксини срещу COVID-19 в развиващите се държави, по-специално чрез инициативата COVAX, както и да се подкрепи подобряването на техните здравни системи; поради това взема решение да задели за тази цел сумата от 1 милиард евро в рамките на резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети на ИССРМС — Глобална Европа за 2022 г., като от тази сума се приспаднат пренесените средства по ИССРМС от 2021 г., както и още 100 милиона евро по бюджетен ред „Хора — глобални предизвикателства“ в допълнение към всички обещания и ангажименти, вече поети от Комисията; отправя искане към държавите членки спешно да изпълнят вече направените чрез инициативата COVAX обещания и ги приканва да заделят допълнителни 2 милиарда евро, за COVAX или под формата на дози ваксини, през първата половина на 2022 г.; припомня, че бюджетният ред „Хора — глобални предизвикателства“ има за цел също да финансира непосредствени, средносрочни и дългосрочни предизвикателства;

56.

подчертава усилията на Съюза за глобална подкрепа за бежанците и припомня важната роля на Турция и други приемащи държави, включително в Южното Средиземноморие, за посрещането на бежанците, най-вече от Сирия; отново потвърждава, че Съюзът и неговите държави членки трябва да продължат да предоставят ефективна и наблюдавана помощ за сирийските бежанци в приемащите държави; подчертава, че бъдещото финансиране за нуждите на сирийските бежанци не е било взето предвид в преговорите по МФР или ИССРМС — Глобална Европа и поради това не следва да се поема от програмираните инструменти, включително резерва за ИССРМС — Глобална Европа, тъй като пакетът в полза на бежанците от Сирия, Ирак или други държави не е в отговор на нова криза или непредвидени нужди; изисква всеки инструмент-приемник на Механизма на ЕС за бежанците в Турция да бъде финансиран с нови бюджетни кредити и допълнителни вноски от държавите членки и да бъде придружен от съответното преразглеждане на Регламента за МФР, за да се увеличи таванът на функция 6, така че да се отразят действителните финансови потребности за външните действия на Съюза; изисква от Комисията да гарантира, че турското правителство не участва пряко в управлението и разпределянето на финансови средства по линия на приемника на Механизма за бежанците в Турция и че тези средства се предоставят предимно пряко на бежанците и приемните общности и се управляват от организации, които гарантират отчетност и прозрачност;

57.

подчертава ключовата роля на макрофинансовата помощ от ЕС за Молдова, Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Йордания, Косово, Черна гора, Северна Македония, Тунис и Украйна за насърчаване на инвестициите и подпомагане на възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19;

58.

подчертава, че защитата и насърчаването на правата на човека и демокрацията в световен мащаб, както и овластяването на жените и защитата на уязвими групи като децата, продължава да бъде от основен интерес за външните действия на Съюза; поради това взема решение да увеличи финансирането по тези бюджетни редове

59.

взема решение за увеличаване на подкрепата за стратегическата комуникация, и по-специално за мерки за борба с дезинформацията в световен мащаб чрез системно проследяване и разкриване на дезинформация, разпространявана от държавни и други участници;

60.

увеличава следователно равнището на бюджетните кредити за поети задължения по функция 6 с 563 429 451 EUR над ПБ (с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия), което ще бъде финансирано чрез използване на наличния марж и чрез мобилизиране на специалните инструменти;

Функция 7 — Европейска публична администрация

61.

счита, че съкращенията, предложени от Съвета, са необосновани и не биха позволили на Комисията да изпълнява своите задачи; поради това възстановява ПБ за административните разходи на Комисията, включително за офисите ѝ;

62.

подчертава, че предвид новите законодателни предложения и стратегическите инициативи, възникващи от целите на Европейския зелен пакт, като например пакета „Подготвени за цел 55“, стратегията за биологичното разнообразие, стратегията за устойчивост в областта на химикалите и увеличените разходи на Съюза поради Next Generation EU и Механизма за възстановяване и устойчивост, някои служби, по-специално Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията и Европейската служба за борба с измамите (OLAF), ще се нуждаят от увеличаване на персонала; изисква от Комисията като честен посредник бързо да оцени отново тези потребности и да предложи подходящи увеличения в своето писмо за внасяне на корекции или по време на помирителната процедура, без да се засяга настоящото равнище на човешките ресурси в другите ѝ служби или агенции; подчертава, че настоящото равнище на бюджета и персонала възпрепятства способността на OLAF да извършва дейността си във всички държави членки; подчертава също така увеличеното работно натоварване на OLAF във връзка с прилагането на Механизма на Съюза за възстановяване и устойчивост и контактите с Европейската прокуратура;

Пилотни проекти и подготвителни действия (ПП и ПД)

63.

припомня значението на пилотните проекти и подготвителните действия (ПП и ПД) като инструменти за формулиране на политически приоритети и за въвеждане на нови инициативи, които биха могли да се преобразуват в постоянни дейности и програми на Съюза; взема решение, след внимателен анализ на всички внесени предложения и като отчита изцяло оценката на Комисията относно спазването на законовите изисквания и изпълнимостта им, да приеме балансиран пакет от ПП и ПД, отразяващ политическите приоритети на Парламента; призовава Комисията бързо да приложи ПП и ПД и да предостави обратна информация за тяхното изпълнение и постигнатите на местно равнище резултати;

Плащания

64.

подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно равнище на бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2022 г. и поради това взема решение да отмени съкращенията, предложени от Съвета, и да увеличи бюджетните кредити за плащания по тези бюджетни редове, които са изменени в бюджетни кредити за поети задължения;

Други раздели

Раздел I — Европейски парламент

65.

запазва без промяна общото равнище на своя бюджет за 2022 г., в съответствие със своята бюджетна прогноза за приходите и разходите, приета от пленарното заседание на 29 април 2021 г., в размер на 2 112 904 198 EUR; внася неутрални от бюджетна гледна точка технически корекции с цел отразяване на актуализираната информация, която не е била известна по-рано тази година;

66.

в съответствие с посочената по-горе резолюция от 29 април 2021 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2022 година:

а)

отбелязва предстоящия междинен преглед на средносрочната стратегия за системата за управление на околната среда (EMAS); отново призовава за изменение на сегашния си план за намаляване на емисиите на CO2 с цел постигане на въглеродна неутралност до 2030 г., като се използва вътрешна цена на въглеродните емисии;

б)

отбелязва, че една от основните приоритетни области за EMAS в средносрочен план ще бъде намаляването на емисиите от превоза на хора; повтаря призива си за разумно намаляване на пътуванията за заседания, за които има възможност да се провеждат ефективно от разстояние или в хибриден режим, и за насърчаване на преминаването към нисковъглеродни алтернативи за всички останали пътувания, доколкото това не засяга качеството на законодателната и политическата работа;

в)

приветства разширяването на доброволната работа от разстояние за служителите на Парламента; отново призовава да се отдава предпочитание на хибридните или напълно дистанционните заседания, когато те не включват вземане на политически решения, като например изслушвания и размяна на мнения или вътрешни и подготвителни заседания; отново призовава провеждането на напълно дистанционни подготвителни заседания и брифинги след всички официални командировки на делегации да бъде условие за получаване на разрешение, а така също от 2022 г. нататък разрешенията за командировки на делегации да се ограничават само до тези, които са заложени в планирането; отново призовава Бюрото да гарантира, че извънредните заседания на комисиите в Страсбург са строго ограничени до извънредни обстоятелства и че те трябва да бъдат надлежно обосновани, преди да бъдат одобрени във всеки отделен случай;

г)

приветства текущия процес на преразглеждане на правилата за командировките; отново призовава за наистина основано на потребностите одобряване и за използване на нисковъглеродни видове транспорт, когато това е възможно; отново призовава за преразглеждане на правилата за командировките на акредитираните парламентарни сътрудници, като се следват същите принципи;

д)

насърчава членовете на ЕП да използват нисковъглеродни транспортни алтернативи; отново призовава за преразглеждане на мерките за прилагане на Устава на членовете на ЕП с оглед на възстановяването на разходите за самолетни билети от гъвкав икономичен клас при пътуване в рамките на Съюза, с изключение на надлежно обосновани изключения;

е)

отново призовава Парламента да си сътрудничи тясно със съответните местни органи, и по-специално с регион Брюксел, в усилията си да бъде лидер в устойчивата градска мобилност, като поеме проактивна роля в изпълнението на плана „GoodMove“, особено що се отнася до местата за паркиране; отново призовава за разширяване на схемата за служебни велосипеди в рамките на Парламента и за използване на служебни автомобили за превоз на членове на ЕП, служители и акредитирани парламентарни сътрудници със заповеди за командировка между Брюксел и Страсбург; отново призовава за подходящо увеличаване на броя на местата за паркиране, запазени изключително за електрически автомобили;

ж)

приветства бъдещото предложение за преразглеждане на правилата относно групите посетители; отбелязва действията, предприети от отговорните служби по отношение на информирането на групите посетители относно въздействието на техния транспорт върху околната среда; отново призовава за създаване през 2022 г. на система от стимули за възстановяване на пътните разходи въз основа на въздействието върху околната среда; призовава преразгледаните правила да са в съответствие със съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020)0789), и по-специално параграф 9 от това съобщение, относно колективното пътуване, и да адаптира пътните разходи на групите посетители към променящите се пазарни цени и да даде възможност за промени, за да се избегнат колебания на пазара по отношение на пътните разходи, създаващи непряка дискриминация на посетителите по географски признак;

з)

отбелязва, че са в ход проучвания за осъществимост, за да се оцени икономическата ефективност на инсталирането на нови фотоволтаични панели в няколко сгради в Брюксел, и в същото време повтаря призива си за инсталиране на най-съвременни покривни фотоволтаични панели с максимален потенциал в Брюксел до 2023 г.; повтаря призива си за спиране на модернизирането на отоплителните инсталации, задвижвани от изкопаеми горива, и за пътна карта за постепенно премахване на изкопаемите горива с конкретни етапи, която да бъде приета през 2022 г., за да се избегнат блокирани активи, и за анализ на ефективността и ефикасността на използването на отоплителни помпени системи и други имащи отношение технологии в съответствие с целите на EMAS; успоредно с това отново призовава за постепенно заместване на обществените поръчки с гаранции за произход с местни възобновяеми енергийни източници;

и)

припомня, че голяма част от членовете на Европейския парламент са изразили подкрепа за едно седалище, за да се гарантира ефикасно изразходване на парите на данъкоплатците в Съюза, както и Парламентът да поеме своята институционална отговорност за намаляване на въглеродния си отпечатък; припомня, че съгласно Договора за Европейския съюз седалището на Европейския парламент е в Страсбург; отбелязва, че постоянните промени ще изискват изменения на Договора, за които е необходимо единодушие;

й)

приветства факта, че планът за действие EMAS за 2021 г. предвижда задължителна консултация с информационното бюро за екологосъобразни обществени поръчки за всички процедури за възлагане на обществени поръчки в приоритетните категории продукти, ако това се счита за целесъобразно; отново призовава обаче за задължение за консултиране с информационното бюро за екологосъобразни обществени поръчки за обществени поръчки на стойност над 15 000 EUR;

к)	припомня, че след решението на Бюрото от 2018 г. относно надбавката за общи разноски бяха взети последващи решения на пленарно заседание, и поради това отново отправя своето искане към Бюрото за въвеждане на промени в правилата относно надбавката за общи разходи до края на 2021 г.;

л)	приканва Бюрото да определи ясни и правно сигурни стандарти, конкретизиращи в какви случаи може да бъде предоставена защита на лицата, сигнализиращи за нередности, включително за акредитираните парламентарни сътрудници, и да публикува тези стандарти;

м)

подчертава необходимостта от преразглеждане на политиката на Парламента в областта на човешките ресурси, за да може институцията да използва експертния опит, придобит от всички служители на Парламента; счита, че за тази цел е необходимо да се променят правилата, за да се даде възможност на всички категории служители, включително на акредитираните парламентарни сътрудници, да участват във вътрешни конкурси, и да се създадат схеми за развитие на човешките ресурси, които ще позволят на Парламента да запази експертния опит на тези категории служители в служба на институцията;

н)

изразява съжаление, че Бюрото отказва да изпълни многократно изразената от пленарното заседание воля за предприемане на действия за пълно привеждане в съответствие на надбавките на длъжностните лица, другите служители и акредитираните парламентарни сътрудници по отношение на служебните пътувания между трите места на работа на Парламента; призовава Бюрото да разгледа този въпрос, за да коригира това неравенство без по-нататъшно забавяне, и да предприеме незабавни действия за преразглеждане на приложимите правила, което е необходимо за промяна на правната рамка;

о)

призовава отново Председателския съвет да преразгледа разпоредбите за прилагане, уреждащи дейността на делегациите и командировките извън Европейския съюз; подчертава, че при такова преразглеждане следва да се обмисли възможността при определени условия акредитирани парламентарни сътрудници да придружават членовете на ЕП в официални парламентарни делегации и командировки;

п)

отбелязва решението на Бюрото от 8 февруари 2021 г. относно гласуването при режим на дистанционно участие; отбелязва, че понастоящем не е възможно дистанционно гласуване, ако няма решение на председателя за установяване на извънредни обстоятелства; отново призовава Бюрото да позволи на членовете на ЕП да упражняват правото си на глас, докато се ползват от отпуск по майчинство или бащинство, по време на продължително заболяване или в случай на непреодолима сила;

р)	отбелязва текущите дейности за подмяна на WI-FI инфраструктурата в трите места на работа; призовава за бързо инсталиране на новата инфраструктура;

с)

припомня присъщите рискове за информационната сигурност и неприкосновеността на личния живот при използването на решения, зависими от трети страни, както и положителното въздействие от използването на софтуер с отворен код; настоява, че ползвателите следва да имат възможност да използват софтуер с отворен код на устройствата на Парламента, и настоява на необходимостта от децентрализирани решения с отворен код за виртуални заседания и съобщения в реално време; подчертава необходимостта от надлежно обучение на ползвателите със специален акцент върху киберсигурността; подчертава необходимостта от автоматичен езиков софтуер за транскрипция и превод, който да подпомага еднаквото разпространение на информация на всички официални езици;

т)

отбелязва стратегическите насоки за компютърните услуги в облак, приети от Бюрото през юни 2020 г.; отново призовава за мерки, с които да се гарантира, че когато Парламентът възлага обществени поръчки за софтуер и цифрова инфраструктура, включително за решения в облак, се избягват ефектите на зависимост от конкретен доставчик чрез въвеждане на изисквания за преносимост и за пълна оперативна съвместимост и използване на софтуер с отворен код, и са предвидени обществени поръчки за МСП и стартиращи предприятия;

у)

отбелязва услугите, предоставяни от някои бюра за връзка на ЕП на неофициални езици на Съюза; изисква от Бюрото да анализира осъществимостта и да оцени финансовите разходи за предоставяне на комуникационни материали, например за центровете „Europa Experience“, на езиците на езиковите малцинства, регионите и общностите в различните държави членки;

ф)

отбелязва приблизителните разходи за възлагане на външни изпълнители на превода на ключови резолюции в областта на външната политика на официалния език на съответната държава; отново призовава за превод на такива документи с оглед засилване на въздействието и обхвата на дейностите на Парламента в областта на външните работи, и призовава да се гарантира, че за тази цел са предоставени достатъчно бюджетни кредити;

х)

отбелязва проекта „Интерактивно онлайн преживяване“ и други онлайн дейности, достъпни за посетителите; призовава да се разработят и насърчат възможности гражданите и жителите на държавите членки и държавите партньори да правят виртуални обиколки с екскурзовод в Парламента, за да се постигне по-добро разбиране на работата и ценностите на институцията сред широката общественост;

ц)	изисква отново от Бюрото да оповести своето решение относно сградата „Пол-Анри Спак“, включително подробна разбивка на разходите и оправдателните документи;

ч)	припомня член 27, параграфи 1 и 2 от Устава на членовете на Европейския парламент относно доброволния пенсионен фонд, създаден от Парламента;

ш)

отбелязва действията, предприети от Парламента за смекчаване на последиците от пандемията от COVID-19 за доставчиците на услуги по почистване и кетъринг; отново призовава Бюрото да преразгледа политиката на Парламента за възлагане на външни изпълнители по отношение на услугите по почистване и кетъринг.

Други раздели (раздели IV — X)

67.

отбелязва, че в основни линии ПБ отразява прогнозата на всяка от институциите, попадащи в другите раздели на бюджета, и следователно той съответства, с някои изключения, на заявените от тях финансови потребности; счита, че систематичните съкращения, предложени от Съвета, биха имали следователно вредно въздействие върху работата на съответните институции, а по тази причина и върху жизненоважния им принос за функционирането на Съюза; поради това предлага да се възстановят равнищата на ПБ в почти всички случаи, в т.ч. по отношение на Европейския надзорен орган по защита на данните и Комитета на регионите, включително неговото щатно разписание, за да им се даде възможност да изпълняват всички възложени им задачи, включително новите функции; в съответствие с джентълменското споразумение не променя позицията на Съвета относно Съвета и Европейския съвет;

68.

счита, че в някои случаи и като се вземат предвид прогнозите на институциите, е необходимо бюджетните кредити или персоналът да се увеличат над ПБ, за да се отговори на новите потребности и цели на политиката; поради това предлага:

а)

по отношение на Съда на Европейския съюз и Европейския икономически и социален комитет, да се увеличат бюджетните кредити над ПБ за бюджетните редове, свързани с възнагражденията и правата на персонала, включително по отношение на щатните разписания, така че да се запази равнището на бюджетните кредити в съответствие с техните прогнози;

б)

във връзка с Европейската сметна палата, да се увеличат бюджетните кредити над ПБ за бюджетен ред 1200 „Възнаграждения и надбавки“, включително по отношение на щатното разписание, така че да се запази равнището на бюджетните кредити, което Европейската сметна палата счита за необходимо, по-специално за покриване на допълнителни одитни задачи, свързани с увеличените средства на Съюза (Механизъм за възстановяване и устойчивост и Next Generation EU);

в)

във връзка с Европейската служба за външна дейност, да се увеличат бюджетните кредити над ПБ за бюджетен ред 2214 „Капацитет за стратегическа комуникация“ и бюджетен ред 1200 „Договорно наети служители“ с цел по-нататъшно засилване на борбата с дезинформацията, по-специално в Далечния изток; освен това да се увеличат бюджетните кредити за бюджетен ред 1100 „Основни заплати“, още няколко свързани с него бюджетни редове и щатното разписание, за да се даде възможност на Европейската служба за външна дейност да замени командированите национални експерти с редовен персонал и да изпълнява функциите си съгласно глобалния режим за санкции в областта на правата на човека.

o o

69.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, придружена от измененията към проекта на общ бюджет, съответно на Съвета и Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.

(2) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(3) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.

(4) ОВ C 444 I, 22.12.2020 г.

(5) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2020 г. относно проекта за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027, приложение 2: Декларации (Приети текстове, P9_TA(2020)0357).

(6) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.

(7) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1.

(8) Приети текстове, P9_TA(2021)0106.

(9) Приети текстове, P9_TA(2021)0158.

(10) Регламент (ЕС) 2021/1755 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 г. за създаване на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брексит (ОВ L 357, 8.10.2021 г., стр. 1).

(11) Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ P 17, 6.10.1958 г., стр. 385).

(12) Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1).

(13) Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно оценката на международните счетоводни стандарти и на дейността на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB) (ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 24).

(14) Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1).

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/192

P9_TA(2021)0433

Застраховка при използването на моторни превозни средства ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (COM(2018)0336 — C8-0211/2018 — 2018/0168(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2022/C 184/18)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0336),

—	като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0211/2018),

—	като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г. (1),

—

—	като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по правни въпроси (A8-0035/2019),

приема изложената по-долу позиция на първо четене (2);

приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 85.

(2) Тази позиция заменя измененията, приети на 13 февруари 2019 г. (ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 586).

P9_TC1-COD(2018)0168

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 октомври 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2021/2118.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно директивата на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО

Комисията остава ангажирана със защитата на висока степен на закрила на жертвите в контекста на Директивата за автомобилното застраховане. Нашата цел е да гарантираме, че жертвите, включително в трансгранични ситуации, получават възможно най-бързо обезщетение и не подлежат на непропорционални процедурни изисквания, които биха могли да възпрепятстват достъпа им до обезщетение. Ефективността на обезщетението зависи до голяма степен от това дали то се извършва своевременно. Във връзка с това отбелязваме загрижеността, изразена многократно от Европейския парламент, що се отнася до различията между държавите членки по отношение на давностните срокове, т.е. съответния срок, през който увреденото лице може да предяви иск. Комисията ще разгледа внимателно този въпрос и ще проучи възможните средства за правна защита с цел по-нататъшно засилване на защитата на жертвите, ако доказателствата сочат, че е оправдано действие на равнището на Съюза.

5.5.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/194

P9_TA(2021)0434

Съвместни предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ (COM(2021)0087 — C9-0166/2021 — 2021/0048(NLE))

(Консултация)

(2022/C 184/19)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2021)0087),

—	като взе предвид член 187 и член 188, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C9-0166/2021),

—	като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид писмото на комисията по транспорт и туризъм,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0246/2021),

одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си в съответствие с член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение 1

Предложение за регламент

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

За да се постигнат възможно най-голямо въздействие на финансирането от Съюза и най-ефективният принос за постигане на целите на политиката на Съюза, с Регламент [XXXX] на Европейския парламент и на Съвета (10) („Регламент за „Хоризонт Европа“)] се определят политическата и правната рамка за европейските партньорства с партньори от частния и/или публичния сектор. Европейските партньорства са ключов елемент от подхода на политиката на програмата „Хоризонт Европа“. Те се създават, за да осъществяват приоритетите, заложени в „Хоризонт Европа“, и да гарантират ясно въздействие за ЕС и неговите граждани, което може да бъде постигнато по-ефективно в партньорство, чрез стратегическа визия, която е споделена и по която ангажименти са поети не само от Съюза, а и от партньорите.

(1)

За да се постигнат възможно най-голямо въздействие на финансирането от Съюза и най-ефективният принос за постигане на целите на политиката на Съюза, с Регламент [XXXX] на Европейския парламент и на Съвета (10) („Регламент за „Хоризонт Европа“)] се определят политическата и правната рамка за европейските партньорства с партньори от частния и/или публичния сектор. Европейските партньорства са ключов елемент от подхода на политиката на програмата „Хоризонт Европа“. Те се създават, за да осъществяват ангажиментите и приоритетите, заложени в „Хоризонт Европа“, и да гарантират ясно въздействие за ЕС, неговите граждани и околната среда , което може да бъде постигнато по-ефективно в партньорство, чрез стратегическа визия, която е споделена и по която ангажименти са поети не само от Съюза, а и от партньорите.

Изменение 2

Предложение за регламент

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

По-специално, европейските партньорства в рамките на стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ от програмата „Хоризонт Европа“ играят важна роля за постигане на стратегическите цели, като например ускоряването на прехода към целите за устойчиво развитие и екологична и цифрова Европа, и следва да допринесат за възстановяването от безпрецедентната криза във връзка с COVID-19. Чрез европейските партньорства се търси отговор на сложни трансгранични предизвикателства, които изискват интегриран подход. Партньорствата дават възможност да се намери решение на неефективностите на трансформацията, системите и пазарите, описани в оценките на въздействието, които придружават настоящия регламент, чрез обединяване на широк кръг участници във веригите за създаване на стойност и екосистемите за постигането на обща визия и превръщането ѝ в конкретни пътни карти и координирано изпълнение на дейности. Освен това те позволяват концентриране на усилията и ресурсите върху общи приоритети за решаване на сложните предизвикателства.

(2)

По-специално, европейските партньорства в рамките на стълба „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ от програмата „Хоризонт Европа“ играят важна роля за постигане на стратегическите цели, като например ускоряването на постигането на целите на Организацията на обединените нации (ООН) за устойчиво развитие (ЦУР), ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (1 a) (Парижкото споразумение) и прехода към екологична и цифрова Европа, и следва да допринесат за социално, икономическо и екологично устойчиво възстановяване от безпрецедентната криза във връзка с COVID-19 при същевременно засилване на европейското промишлено лидерство . Чрез европейските партньорства се търси отговор на сложни трансгранични предизвикателства, които изискват интегриран подход. Партньорствата дават възможност да се намери решение на неефективностите на трансформацията, системите и пазарите, описани в оценките на въздействието, които придружават настоящия регламент, чрез обединяване на широк кръг участници във веригите за създаване на стойност и екосистемите за постигането на обща визия и превръщането ѝ в конкретни пътни карти и координирано изпълнение на дейности. Освен това те позволяват концентриране на усилията и ресурсите върху общи приоритети за решаване на сложните предизвикателства в полза на обществото .

Изменение 3

Предложение за регламент

Съображение 2 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2a)	За да се гарантират високи научни постижения и в съответствие с член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), следва да се осигури свобода на научните изследвания и да се насърчават най-високите стандарти за научен интегритет.

Изменение 4

Предложение за регламент

Съображение 2 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2б)

Важно е всички европейски партньорства да зачитат етичните практики и основните етични принципи, като същевременно спазват етичните стандарти, определени в различните национални, секторни или институционални етични кодекси. Техните научноизследователски дейности следва винаги да прилагат принципите, определени в член 19 от Регламента за „Хоризонт Европа“ и в декларацията на Комисията относно етиката и научните изследвания в областта на стволовите клетки във връзка с този член.

Изменение 5

Предложение за регламент

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

За да се осъществят приоритетите и да се постигне въздействие, следва да се изградят европейски партньорства с широко участие на съответните заинтересовани страни в Европа, включително промишлеността, научноизследователските организации, органите със задача за предоставяне на обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище, както и организациите на гражданското общество, като например фондациите, които подпомагат и/или извършват научни изследвания и иновации. Те следва да бъдат и една от мерките за укрепване на сътрудничеството между партньорите от частния и/или публичния сектор на международно равнище, включително чрез обединяване на програми за научни изследвания и иновации и чрез трансгранични инвестиции в научни изследвания и иновации, които принасят взаимни ползи за гражданите и предприятията, като същевременно се гарантира, че ЕС може да отстоява своите интереси в стратегически области .

(3)

За да се осъществят приоритетите и да се постигне въздействие, следва да се изградят европейски партньорства с широко участие на всички съответни заинтересовани страни в Европа, включително промишлеността, малките и средните предприятия (МСП), стартиращите предприятия, университетите, научноизследователските организации, органите със задача за предоставяне на обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище, организациите на гражданското общество, включително неправителствените организации (НПО) и фондациите, които подпомагат и/или извършват научни изследвания и иновации. Те следва да бъдат и една от мерките за укрепване на сътрудничеството между партньорите от частния и/или публичния сектор на международно равнище, включително чрез обединяване на програми за научни изследвания и иновации и чрез трансгранични инвестиции в научни изследвания и иновации, които принасят взаимни ползи за гражданите и предприятията, като същевременно се гарантира, че ЕС може да развие стратегическата си автономност при отворена икономика .

Изменение 6

Предложение за регламент

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6)

С Регламент (ЕС) 2020/852 (11) се установява общата рамка, чрез която се определя дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на определянето на устойчиви инвестиции. С него се създава обща рамка, която инвеститорите, банките, промишлеността и изследователите могат да използват, когато инвестират в проекти и икономически дейности, които имат съществено положително въздействие върху климата и околната среда и не оказват значителни вреди върху тях. Това е рамката за екологосъобразни инвестиции в Съюза.

(6)

С Регламент (ЕС) 2020/852 (11) се установява общата рамка, чрез която се определя дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на определянето на устойчиви инвестиции. С него се създава обща рамка, която инвеститорите, банките, промишлеността и изследователите могат да използват, когато инвестират в проекти и дейности, които попадат в рамките на неговия обхват и които имат съществено положително въздействие върху климата и околната среда и не оказват значителни вреди върху тях. Това е рамката за екологосъобразни инвестиции в Съюза.

Изменение 7

Предложение за регламент

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7)

Когато е приложимо, партньорствата следва да вземат предвид техническите критерии за проверка, упоменати в член 3, и „принципа за ненанасяне на значителни вреди“, упоменат в член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852, като инструмент за подобряване на готовността на своите проекти и достъпа до зелено финансиране, които ще бъдат от решаващо значение за навлизането на пазара и за по-широкото внедряване на иновативните технологии и решения, които те ще предоставят. В основата на техническите критерии за проверка стоят научните доказателства. Научните изследвания и иновациите, провеждани от партньорствата, следва да играят важна роля, за да помогнат на икономическите оператори да достигнат или да надхвърлят стандартите и праговете, установени в посочения регламент, и да поддържат техническите критерии за проверка актуални и съгласувани с целите на Европейския зелен пакт.

(7)

Когато е приложимо, партньорствата следва да вземат предвид техническите критерии за проверка, упоменати в член 3, и „принципа за ненанасяне на значителни вреди“, упоменат в член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато дейността на съвместното предприятие попада в обхвата на този регламент, като инструмент за подобряване на готовността на своите проекти и достъпа до зелено финансиране, които ще бъдат от решаващо значение за навлизането на пазара и за по-широкото внедряване на иновативните технологии и решения, които те ще предоставят. В основата на техническите критерии за проверка стоят научните доказателства. Научните изследвания и иновациите, провеждани от партньорствата, следва да играят важна роля, за да помогнат на икономическите оператори да достигнат или да надхвърлят стандартите и праговете, установени в посочения регламент, и да поддържат техническите критерии за проверка актуални и съгласувани с целите на Европейския зелен пакт.

Изменение 8

Предложение за регламент

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10)

Научноизследователските и иновационните дейности, предприемани от съвместните предприятия, следва да се финансират от програмата „Хоризонт Европа“. За да се постигне максимално въздействие, съвместните предприятия следва да изградят тесни полезни взаимодействия с други съюзни програми и инструменти за финансиране, и преди всичко с тези от тях, които подкрепят внедряването на иновативни решения, образованието и регионалното развитие, за да се задълбочават икономическото и социалното сближаване и да се намаляват дисбалансите.

(10)

Научноизследователските и иновационните дейности, предприемани от съвместните предприятия, следва да се финансират от програмата „Хоризонт Европа“. За да се постигне максимално въздействие, съвместните предприятия следва да изградят тесни полезни взаимодействия с други съюзни програми и инструменти за финансиране, и преди всичко с тези от тях, които подкрепят внедряването на иновативни устойчиви решения, образованието и регионалното развитие, за да се отговори на глобалните предизвикателства и да се задълбочават икономическото и социалното сближаване, и да се намаляват дисбалансите и да се смекчават въздействията върху околната среда .

Изменение 9

Предложение за регламент

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11)

Новият подход на политиката за европейски партньорства, и по-специално институционализираните европейски партньорства, налага нов начин за създаване на правната рамка, съгласно която те ще функционират. Въпреки че създаването на съвместни предприятия въз основа на член 187 от ДФЕС за целите на „Хоризонт 2020“ се оказа ефективно по отношение на изпълнението, в това отношение е необходимо да се полагат повече усилия. Ето защо настоящият регламент има за цел изпълнението да стане по-съгласувано, по-ефикасно, по-ефективно и по-силно ориентирано към въздействието, като разпоредбите относно програмата „Хоризонт Европа“ и опитът, натрупан при изпълнението на програмата „Хоризонт 2020“, се превърнат в общоприложими за всички съвместни предприятия разпоредби по хармонизиран начин. Той следва да се улесни създаването на сътрудничество и полезни взаимодействия между европейските партньорства, като по този начин се използват пълноценно техните взаимовръзки на организационно равнище. Съвместните предприятия следва да търсят възможности за включване на представители на други европейски партньорства в разискванията по време на изготвянето на работните си програми, да определят областите, в които допълващите или съвместните дейности биха се справили по-ефективно и по-ефикасно с предизвикателствата, да избягват припокриване, да съгласуват графика на своите дейности и да осигуряват достъп до резултати и други подходящи средства за обмен на знания.

(11)

Новият подход на политиката за европейски партньорства, и по-специално институционализираните европейски партньорства, налага нов начин за създаване на правната рамка, съгласно която те ще функционират. Въпреки че създаването на съвместни предприятия въз основа на член 187 от ДФЕС за целите на „Хоризонт 2020“ се оказа ефективно по отношение на изпълнението, в това отношение е необходимо да се полагат повече усилия. Ето защо настоящият регламент има за цел изпълнението да стане по-съгласувано, по-ефикасно, по-ефективно и по-силно ориентирано към въздействието и добавената стойност за обществото , като разпоредбите относно програмата „Хоризонт Европа“ и опитът, натрупан при изпълнението на програмата „Хоризонт 2020“, се превърнат в общоприложими за всички съвместни предприятия разпоредби по хармонизиран начин. Той следва да се улесни създаването на сътрудничество и полезни взаимодействия между европейските партньорства, като по този начин се използват пълноценно техните взаимовръзки на организационно равнище. Съвместните предприятия следва да търсят възможности за включване на представители на други европейски партньорства в разискванията по време на изготвянето на работните си програми, да определят областите, в които допълващите или съвместните дейности биха се справили по-ефективно и по-ефикасно с предизвикателствата, да избягват припокриване, да съгласуват графика на своите дейности и да осигуряват достъп до резултати и други подходящи средства за обмен на знания.

Изменение 10

Предложение за регламент

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12)

След набелязването на полезните взаимодействия помежду си, съвместните предприятия следва да се стремят да определят бюджетните дялове, които следва да се използват за допълващи или съвместни дейности между съвместните предприятия. Освен това с настоящия регламент се цели да се постигнат повишаване на ефикасността и хармонизиране на правилата чрез интензивно оперативно сътрудничество и чрез проучване на възможностите за икономии от мащаба, включително създаването на общ бекофис, който следва да осигури хоризонтални функции за подкрепа на съвместните предприятия. Общият бекофис следва да улесни постигането на по-голямо въздействие и хармонизиране по общи въпроси, като същевременно се запазва известна степен на гъвкавост, за да се отговори на специфичните нужди на всяко съвместно предприятие. Структурата следва да бъде създадена посредством споразумения за нивото на обслужване, които трябва да се сключват съвместно от съвместните предприятия. Функциите на общия бекофис следва да обхващат функциите за координация и административна подкрепа в области, в които техният мониторинг се е оказал ефективен и рентабилен, и следва да са съобразени с изискването за отчетност на всеки отделен разпоредител с бюджетни кредити. Правната уредба следва да бъде разработена така, че да обслужва по най-добрия начин общите нужди на съвместните предприятия , да гарантира тясното им сътрудничество и да проучва всички възможни полезни взаимодействия между европейските партньорства и съответно между различните части на програмата „Хоризонт Европа“, както и между другите програми, управлявани от съвместните предприятия.

(12)

След набелязването на полезните взаимодействия помежду си, съвместните предприятия следва да се стремят да определят бюджетните дялове, които следва да се използват за допълващи или съвместни дейности между съвместните предприятия. Освен това с настоящия регламент се цели да се постигнат повишаване на ефикасността и хармонизиране на правилата чрез интензивно оперативно сътрудничество и чрез проучване на възможностите за икономии от мащаба, включително , когато е приложимо, възможността за създаване на функции на общ бекофис, които следва да осигуряват хоризонтална подкрепа на съвместните предприятия. Увеличаването на броя на функциите, които съвместните предприятия извършват заедно, улеснява постигането на по-голямо въздействие и хармонизиране по общи въпроси, като същевременно се запазва известна степен на гъвкавост, за да се отговори на специфичните нужди на всяко съвместно предприятие. Функциите на общия бекофис може да обхващат функциите за координация и административна подкрепа в области, в които техният мониторинг се е оказал ефективен и рентабилен, и следва да са съобразени с изискването за отчетност на всеки отделен разпоредител с бюджетни кредити. Съвместните предприятия следва да могат да сключват съвместно споразумения за нивото на услугите , за да се гарантира тясното им сътрудничество и да се проучват всички възможни полезни взаимодействия между европейските партньорства и съответно между различните части на програмата „Хоризонт Европа“, както и между другите програми, управлявани от съвместните предприятия.

Изменение 11

Предложение за регламент

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13a)

Съвместните предприятия следва да разширяват познанията си и да имат по-интегриран и системен подход към управлението на дейностите в своите научноизследователски области. Взаимното допълване и полезното взаимодействие със съвместните научноизследователски работни програми и с Европейския съвет за научни изследвания биха подхранили потока от иновации, тласкан „отдолу нагоре“. Това би създало възможности за научни изследвания в области, които понастоящем не са обхванати, а също така би насърчило приложенията в други сектори — както нагоре, така и надолу по този поток.

Изменение 12

Предложение за регламент

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14)

С програмата „Хоризонт Европа“ се въвежда по-стратегически, съгласуван и ориентиран към въздействието подход към европейските партньорства, който се основава на поуките, извлечени от междинната оценка на програмата „Хоризонт 2020“. В съответствие с новите амбициозни цели, с настоящия регламент се търси по-ефективно използване на институционализираните европейски партньорства, по-специално чрез съсредоточаване върху ясни цели, резултати и въздействие, които могат да бъдат постигнати до 2030 г., и чрез осигуряване на ясен принос към съответните приоритети на политиката и политики на Съюза. Тясното сътрудничество и полезните взаимодействия с други съответни инициативи на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище, по-специално с други европейски партньорства, са от ключово значение за постигането на по-голямо научно, социално-икономическо и екологично въздействие и за гарантирането на усвояване на резултатите. Комисията следва да разработи ясни, прости и конкретни насоки, за да даде възможност за различни видове полезни взаимодействия, като прехвърляне на ресурси, алтернативно финансиране, кумулативно финансиране и интегрирано финансиране. От особена важност за държавите членки и регионите е да увеличат максимално привеждането на своите стратегии и оперативни програми за интелигентна специализация в съответствие с работните програми на съвместните предприятия, за да се даде възможност за механизъм за прехвърляне от 5 % от европейските структурни и инвестиционни фондове към съвместните предприятия, както е предвидено в член 15, параграф 5 от Регламента за „Хоризонт Европа“ и при спазване на условията, определени в съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (1a) (Регламента за общоприложимите разпоредби). Следва също така да се проучат полезните взаимодействия и взаимното допълване с европейските финансови институции, например Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, както и между самите съвместни предприятия и с други програми на Съюза за финансиране и със съответните промишлени сдружения и благотворителни фондации и тръстове. При оценяването на цялостното въздействие следва да се вземат предвид по-широките инвестиции, надхвърлящи вноските на партньорите и осъществени от съвместните предприятия, които допринасят за постигането на техните цели , за да се улесни ускоряването на навлизането на пазара на иновативни решения .

Изменение 13

Предложение за регламент

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15)

Настоящият регламент се основава на принципите и критериите, определени в Регламента за „Хоризонт Европа“, включително откритост и прозрачност, силен ефект на ливъридж и дългосрочни ангажименти на всички участващи страни. Една от целите на настоящия регламент е да гарантира, че инициативите са открити за широк кръг от субекти, включително за нови участници. Партньорствата следва да бъдат отворени за всеки субект, който желае и може да работи за постигането на общата цел, и да насърчават широкото и активно участие на заинтересованите страни в техните дейности, членството в тях и тяхното управление, както и да гарантират, че резултатите ще бъдат в полза на всички европейци, по-специално чрез широко разпространение на резултатите и дейностите преди внедряване в целия Съюз.

(15)

Настоящият регламент се основава на принципите и критериите, определени в Регламента за „Хоризонт Европа“, включително откритост и прозрачност, силен ефект на ливъридж и дългосрочни ангажименти на всички участващи страни. Една от целите на настоящия регламент е да гарантира, че инициативите са открити за широк кръг от субекти, включително за нови участници. Партньорствата следва да бъдат отворени за всеки субект, който желае и може да работи за постигането на общата цел, и да насърчават широкото и активно участие на заинтересованите страни в техните дейности, членството в тях и тяхното управление, както и да гарантират, че резултатите ще бъдат в полза на всички европейци, като същевременно допринасят за глобалното устойчиво развитие, по-специално чрез широко разпространение на резултатите и дейностите преди внедряване възможно в най-голяма степен в целия Съюз.

Изменение 14

Предложение за регламент

Съображение 17 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17a)

Дял от 5,4 милиарда евро, отпуснати за „Хоризонт Европа“ от Next Generation EU съгласно Междуинституционалното споразумение относно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. („МФР“), може да допринесе за увеличаване на средствата на съвместните предприятия. Този принос може също така да бъде допълнен с отменени бюджетни кредити, както е предвидено в член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (1a) („Финансовия регламент“), и да бъде коригиран, за да отразява вноските на асоциираните държави. Допълнителните вноски от Съюза съгласно член 13 от Регламента за „Хоризонт Европа“, член 5 от Регламент на Съвета (EС, Евратом) 2020/2093 („Регламента за МФР“) (1б) и член 15, параграф 3 от Финансовия регламент се разпределят по справедлив начин в рамките на клъстерите по стълб II на програмата „Хоризонт Европа“, като се вземат предвид приоритетите на Съюза в областта на научните изследвания, както и предвид целите на политиката му. Всяка допълнителна вноска на Съюза следва да бъде съчетана с вноски от членове, различни от Съюза.

Изменение 15

Предложение за регламент

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18)

В съответствие с амбициозните цели, заложени в Регламента за „Хоризонт Европа“, една от предпоставките за създаване на институционализирани партньорства е осигуряването на вноски от партньорите през целия жизнен цикъл на инициативите. В този контекст частноправните партньори следва да предоставят значителна част от своите вноски под формата на вноски в натура за оперативните разходи на съвместното предприятие. Съвместните предприятия следва да могат да търсят мерки за улесняване на тези вноски чрез своите работни програми , по-специално чрез намаляване на ставката на финансиране . Тези мерки следва да се основават на специфичните нужди на дадено съвместно предприятие и на съответните дейности. В обосновани случаи следва да е възможно да се въведат допълнителни условия, които изискват участието на член на съвместното предприятие или на неговите съставни или свързани субекти, насочени към дейности, в които промишлените партньори на съвместното предприятие могат да играят ключова роля, като например широкомащабни демонстрационни дейности и водещи проекти, и да допринасят повече чрез по-ниски ставки на финансиране . Изпълнителният директор следва да следи степента на участие на членовете, за да оправомощава управителния съвет да предприема подходящи действия, с които да се гарантира баланс между ангажираността на партньорите и откритостта. В надлежно обосновани случаи капиталовите разходи, например за широкомащабни демонстрационни дейности или водещи проекти, може да се считат за допустими разходи в съответствие с приложимата правна рамка.

(18)

В съответствие с амбициозните цели, заложени в Регламента за „Хоризонт Европа“, една от предпоставките за създаване на институционализирани партньорства е осигуряването на вноски от партньорите през целия жизнен цикъл на инициативите. В този контекст частноправните партньори следва да предоставят значителна част от своите вноски под формата на вноски в натура за оперативните разходи на съвместното предприятие. Съвместните предприятия следва да могат да търсят мерки за улесняване на тези вноски чрез своите работни програми. Тези мерки следва да се основават на специфичните нужди на дадено съвместно предприятие и на съответните дейности. В обосновани случаи следва да е възможно да се въведат допълнителни условия, които изискват участието на член на съвместното предприятие или на неговите съставни или свързани субекти, насочени към дейности, в които промишлените партньори на съвместното предприятие могат да играят ключова роля, или да се постигне интегрирана системна програма . Изпълнителният директор следва да следи степента на участие на членовете, за да оправомощава управителния съвет да предприема подходящи действия, с които да се гарантира баланс между ангажираността на партньорите и откритостта. В надлежно обосновани случаи капиталовите разходи, например за широкомащабни демонстрационни дейности или водещи проекти, може да се считат за допустими разходи в съответствие с приложимата правна рамка.

Изменение 16

Предложение за регламент

Съображение 19

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19)

В съответствие с принципа на справедливо поделяне на вноските между членовете на съвместните предприятия, финансовите вноски за административните разходи на съвместните предприятия следва да се разделят поравно между Съюза и членовете, различни от Съюза. Отклонения от този принцип следва да се обмислят само в изключителни и надлежно обосновани случаи, например когато размерът или структурата на участието на член на съвместното предприятие, различен от Съюза, биха довели до вноски за съставен или свързан субект, по-специално малките и средните предприятия ( МСП), на такова високо равнище, че биха застрашили сериозно мотивацията им да станат или да останат съставни или свързани субекти на члена на съвместното предприятие. В такива случаи минималният процент на годишната финансова вноска за административните разходи на съвместното предприятие от членове, различни от Съюза, следва да е 20 % от общите годишни административни разходи, а вноските от МСП следва да са значително по-ниски от тези на по-големите съставни или свързани субекти. След като бъде достигната критична маса на членско участие, която позволява вноска, по-висока от 20 % от общите годишни административни разходи, годишните вноски за всеки съставен или свързан субект следва да се поддържат или увеличават с цел постепенно увеличаване на дела на членовете, различни от Съюза, в общата вноска за годишните административни разходи на съвместното предприятие. Членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, следва да се стремят да увеличат броя на съставните или свързаните субекти с цел максимално увеличаване на вноската до 50 % от административните разходи на съвместното предприятие през целия му жизнен цикъл.

(19)

Съотношението на административните разходи към общия бюджет следва да бъде със сравнима стойност за всички съвместни предприятия и не следва да надвишава 5 % от техния бюджет. Освен това, в съответствие с принципа на справедливо поделяне на вноските между членовете на съвместните предприятия, финансовите вноски за административните разходи на съвместните предприятия следва да се разделят поравно между Съюза и членовете, различни от Съюза. Членове, различни от Съюза, следва да се договорят помежду си относно справедливото разпределение на тяхната част от административните разходи на техните съвместни предприятия. Отклонения от този принцип следва да се обмислят само в изключителни и надлежно обосновани случаи, например когато размерът или структурата на участието на член на съвместното предприятие, различен от Съюза, биха довели до вноски за съставен или свързан субект, по-специално МСП , научноизследователските организации и университетите , на такова високо равнище, че биха застрашили сериозно мотивацията им да станат или да останат съставни или свързани субекти на члена на съвместното предприятие. В такива случаи минималният процент на годишната финансова вноска за административните разходи на съвместното предприятие от членове, различни от Съюза, следва да е 20 % от общите годишни административни разходи, а вноските от МСП , научноизследователските организации и университетите следва да са значително по-ниски от тези на по-големите съставни или свързани субекти. След като бъде достигната критична маса на членско участие, която позволява вноска, по-висока от 20 % от общите годишни административни разходи, годишните вноски за всеки съставен или свързан субект следва да се поддържат или увеличават с цел постепенно увеличаване на дела на членовете, различни от Съюза, в общата вноска за годишните административни разходи на съвместното предприятие. Членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, следва да се стремят да увеличат броя на съставните или свързаните субекти с цел максимално увеличаване на вноската до 50 % от административните разходи на съвместното предприятие през целия му жизнен цикъл.

Изменение 17

Предложение за регламент

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20)

Регламентът за „Хоризонт Европа“ изисква партньорите да докажат своя дългосрочен ангажимент, включително минимален дял от публичните и/или частните инвестиции. Следователно е необходимо Съюзът да определи в настоящия регламент членовете учредители, установени в държавите членки, държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, или международни организации. При необходимост обаче следва да е възможно след създаването на съвместните предприятия тяхната база от членове да се разшири с асоциирани членове, избрани след открити и прозрачни процедури, като се вземат предвид по-специално технологичните новости или асоциирането на допълнителни държави към програмата „Хоризонт Европа“. На правните субекти, които имат интерес към подпомагането на целите на съвместните предприятия в техните специфични области на научни изследвания, без да стават членове, също следва да се предложи възможността да станат допринасящи партньори на тези съвместни предприятия.

(20)

Регламентът за „Хоризонт Европа“ изисква партньорите да докажат своя дългосрочен ангажимент, включително минимален дял от публичните и/или частните инвестиции. Следователно е необходимо Съюзът да определи в настоящия регламент членовете учредители, установени в държавите членки, държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, или международни организации. При необходимост обаче следва да е възможно след създаването на съвместните предприятия тяхната база от членове да се разшири с асоциирани членове, избрани след редовни, открити , справедливи и прозрачни покани за заявяване на интерес и последващи процедури за подбор , като се вземат предвид становището на научния консултативен орган, както и технологичните новости и иновативни подходи или асоциирането на допълнителни държави към програмата „Хоризонт Европа“. На правните субекти, които имат интерес към подпомагането на целите на съвместните предприятия в техните специфични области на научни изследвания, без да стават членове, също следва да се предложи възможността да станат допринасящи партньори на тези съвместни предприятия.

Изменение 18

Предложение за регламент

Съображение 21

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(21)

Създаването на съвместно предприятие осигурява взаимноизгодно публично-частно партньорство за участващите членове, включително чрез насърчаване на сигурността относно разпределянето на значителни бюджетни средства за съответните отрасли през седемгодишен период . Статутът на член учредител, на асоцииран член или на техен съставен или свързан субект , позволява да се получи влияние в управителния съвет на съвместното предприятие, било то пряко, или чрез представители на отрасъла . Управителният съвет е органът за вземане на решения на съвместното предприятие, който взема решения относно дългосрочната стратегическа насоченост на партньорството, както и относно годишните му приоритети. Ето защо членовете учредители, асоциираните членове и — ако е приложимо — представителите на техните съставни субекти, следва да могат да допринасят за програмата и определянето на приоритети на съвместното предприятие чрез приемането и евентуалното изменение на стратегическата програма за научни изследвания и иновации, както и приемането на годишната работна програма, включително съдържанието на поканите за представяне на предложения, приложимата ставка на финансиране по съответните теми на поканите, както и съответните правила за процедурите на подаване, оценка, подбор, възлагане и преразглеждане.

(21)

Създаването на съвместно предприятие осигурява взаимноизгодно публично-частно партньорство за участващите членове, включително чрез насърчаване на сигурността относно разпределянето на значителни бюджетни средства за съответните отрасли през седемгодишен период и чрез предоставяне на политическо сигнализиране , засилено планиране и сигурност за инвеститорите . Управителният съвет е органът за вземане на решения на съвместното предприятие, който взема решения относно дългосрочната стратегическа насоченост на партньорството, както и относно годишните му приоритети въз основа на приноса на партньорите, включително частния сектор, научната общност, представители на държавите членки и организации на гражданското общество с нестопанска цел, работещи в областта на съответното съвместно предприятие . Ето защо членовете учредители, асоциираните членове и — ако е приложимо — представителите на техните съставни субекти, заедно с всички други съответни заинтересовани страни, следва да могат да допринасят за програмата и определянето на приоритети на съвместното предприятие чрез приемането и евентуалното преразглеждане на стратегическата програма за научни изследвания и иновации, както и приемането на годишната работна програма, включително съдържанието на поканите за представяне на предложения, приложимата ставка на финансиране по съответните теми на поканите, както и съответните правила за процедурите на подаване, оценка, подбор, възлагане и преразглеждане.

Изменение 19

Предложение за регламент

Съображение 22

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22)

Целесъобразно е членовете, различни от Съюза, да се ангажират с изпълнението на настоящия регламент чрез писмо за поемане на ангажимент. Тези писма за поемане на ангажимент следва да бъдат правно валидни през целия жизнен цикъл на инициативата и да бъдат внимателно наблюдавани от съвместното предприятие и Комисията. Съвместните предприятия следва да създадат правна и организационна среда, която да дава възможност на членовете да изпълняват ангажиментите си, като същевременно гарантира постоянна откритост на инициативата и прозрачност по време на тяхното изпълнение, по-специално за определяне на приоритети и за участие в покани за представяне на предложения.

(22)

Съвместните предприятия следва да могат да работят динамично, просто и гъвкаво и да имат въведен набор от ясни правила, като по този начин повишат привлекателността за всички заинтересовани страни, по-специално за промишлеността, МСП, научноизследователските организации и участващите държави. Целесъобразно е членовете, различни от Съюза, да се ангажират с изпълнението на настоящия регламент чрез писмо за поемане на ангажимент. Тези писма за поемане на ангажимент следва да бъдат публикувани своевременно на уебсайта на съответното съвместно предприятие при гарантиране на зачитането на правилата за поверителност, и да бъдат валидни през целия жизнен цикъл на инициативата и да бъдат внимателно наблюдавани от съвместното предприятие и Комисията. Съвместните предприятия следва да създадат правна и организационна среда, която да дава възможност на членовете да изпълняват ангажиментите си, като същевременно гарантира постоянна откритост на инициативата, прозрачност и зачитане на правилата по отношение на конфликтите на интереси, по време на тяхното изпълнение, по-специално за определяне на приоритети и за участие в покани за представяне на предложения , като се насърчава участие, при което има баланс между половете и географско разнообразие. Съвместните предприятия следва, ако е уместно, да установят покани за представяне на предложения, когато се насърчава координираща роля за участниците МСП.

Изменение 20

Предложение за регламент

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23)

Крайъгълен камък на Рамковата програма „Хоризонт Европа“ е по-нататъшното опростяване. В този контекст следва да има опростен механизъм за докладване за партньорите, от които вече не се изисква да докладват за недопустимите разходи. Вноските в натура за оперативни дейности следва да се отчитат единствено въз основа на допустимите разходи. Това дава възможност за автоматизирано изчисляване на вноските в натура за оперативни дейности чрез информационните инструменти на „Хоризонт Европа“, намалява административната тежест за партньорите и прави по-ефективен механизма за докладване на вноските. Вноските в натура за оперативни дейности следва да се следят внимателно от съвместните предприятия и изпълнителният директор на управителния съвет следва да изготвя редовни доклади, за да се установява дали напредъкът към постигането на целите за вноски в натура е задоволителен. Управителният съвет следва да оценява както положените усилия, така и резултатите, постигнати от членовете, които допринасят за оперативните дейности, както и други фактори, като равнището на участие на МСП и привлекателността на инициативата за нови участници. Когато е необходимо, той следва да предприеме подходящи коригиращи мерки, като се съобразява с принципите на откритост и прозрачност.

(23)

Крайъгълен камък на Рамковата програма „Хоризонт Европа“ е по-нататъшното опростяване. В този контекст следва да има опростен механизъм за докладване за партньорите, от които вече не се изисква да докладват за недопустимите разходи. Вноските в натура за оперативни дейности следва да се отчитат единствено въз основа на допустимите разходи. Това дава възможност за автоматизирано изчисляване на вноските в натура за оперативни дейности чрез информационните инструменти на „Хоризонт Европа“, намалява административната тежест за партньорите и прави по-ефективен механизма за докладване на вноските. Вноските в натура за оперативни дейности следва да се следят внимателно от съвместните предприятия и изпълнителният директор на управителния съвет следва да изготвя и публикува своевременно на уебсайта на съответното съвместно предприятие редовни доклади, за да се установява дали напредъкът към постигането на целите за вноски в натура е задоволителен. Управителният съвет следва да оценява както положените усилия, така и резултатите, постигнати от членовете, които допринасят за оперативните дейности, както и други фактори, като равнището на участие на МСП, привлекателността на инициативата за нови участници и географското разнообразие . Когато е необходимо, той следва да предприеме подходящи коригиращи мерки, като се съобразява с принципите на откритост и прозрачност.

Изменение 21

Предложение за регламент

Съображение 24

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(24)

Съвместните предприятия следва да предоставят систематична възможност и стимул за членове, различни от Съюза, да съчетават своите научноизследователски и иновационни дейности с тези на съвместното предприятие. Допълнителните дейности не следва да получават финансова подкрепа от съвместното предприятие. Те обаче може да се отчитат като вноски в натура на членовете, когато допринасят за целите на съвместното предприятие и са пряко свързани с неговите дейности. Тази връзка може да се създаде чрез усвояване на резултатите от непреките действия, финансирани от съвместното предприятие или предшестващите го инициативи, или чрез доказване на значителна добавена стойност от Съюза. В настоящия регламент следва да се определят по-специфични разпоредби относно обхвата на допълнителните дейности за всяко съвместно предприятие, доколкото това е необходимо за постигане на желаната насоченост и въздействие. Освен това управителните съвети на съвместните предприятия следва да решат дали за оценяването на вноските е необходимо да се използват опростяващи методи, като еднократни суми или единични разходи, с цел постигане на опростяване, разходна ефективност и подходящо равнище на защита на поверителните търговски данни.

(24)

Съвместните предприятия следва да предоставят систематична възможност и стимул за членове, различни от Съюза, да съчетават своите научноизследователски и иновационни дейности с тези на съвместното предприятие. Допълнителните дейности не следва да получават финансова подкрепа от съвместното предприятие. Те обаче може да се отчитат като вноски в натура на членовете, когато допринасят за целите на съвместното предприятие и са пряко свързани с неговите дейности. Тази връзка може да се създаде чрез усвояване на резултатите от непреките действия, финансирани от съвместното предприятие или предшестващите го инициативи, или чрез доказване на значителна добавена стойност от Съюза. В настоящия регламент следва да се определят по-специфични разпоредби за определяне на обхвата на допълнителните дейности по най-прозрачния начин за всяко съвместно предприятие, доколкото това е необходимо за постигане на желаната насоченост и въздействие. Освен това управителните съвети на съвместните предприятия следва да решат дали за оценяването на вноските е необходимо да се използват опростяващи методи, като еднократни суми или единични разходи, с цел постигане на опростяване, разходна ефективност и подходящо равнище на защита на поверителните търговски данни.

Изменение 22

Предложение за регламент

Съображение 24 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(24a)

За да подпомогнат професионалната кариера на младите изследователи и да насърчат високите постижения в научноизследователската и иновационната дейност, съвместните предприятия следва да предоставят актуална информация и редовни открити покани до докторантите и постдокторантите в рамките на съответното съвместно предприятие, като насърчава, ако е уместно, взаимното допълване и полезните взаимодействия с действията „Мария Склодовска-Кюри“.

Изменение 23

Предложение за регламент

Съображение 25

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(25)

Управлението на съвместните предприятия следва да гарантира, че техните процеси на вземане на решения могат да се движат в крак с бързо променящата се социално-икономическа и технологична среда и с глобалните предизвикателства. Съвместните предприятия следва да се ползват от експертните познания, консултации и подкрепа от всички заинтересовани страни, за да могат ефективно да изпълняват задачите си и да осигуряват полезни взаимодействия на равнището на Съюза и на национално равнище. Следователно съвместните предприятия следва да бъдат оправомощени да създават консултативни органи, които да им предоставят експертни консултации и да изпълняват всяка друга задача от консултативен характер, която е необходима за постигането на целите на съвместните предприятия. При създаването на консултативните органи съвместните предприятия следва да осигурят балансирано представителство на експертите в обхвата на дейностите на съвместното предприятие , включително по отношение на баланса между половете . Консултациите, предоставяни от тези органи, следва да привнасят научни гледни точки, както и гледните точки на националните и регионалните органи и на други заинтересовани от съвместните предприятия страни.

(25)

Управлението на съвместните предприятия следва да гарантира, че техните процеси на вземане на решения са прозрачни и могат да се движат в крак с бързо променящата се социално-икономическа и технологична среда и с глобалните предизвикателства. Управителните органи на съвместните предприятия следва да вземат предвид принципа на баланс между половете и географско разнообразие. Съвместните предприятия следва да се ползват от експертните познания, консултации и подкрепа от всички заинтересовани страни, включително, но не само, университети и други научноизследователски организации, представители на промишлеността и МСП, за да могат ефективно да изпълняват задачите си и да осигуряват полезни взаимодействия на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище. Следователно съвместните предприятия следва да бъдат оправомощени да създават консултативни органи, които да им предоставят експертни консултации и да изпълняват всяка друга задача от консултативен характер, която е необходима за постигането на целите на съвместните предприятия. При създаването на консултативните органи съвместните предприятия следва да осигурят балансирано представителство на експертите в обхвата на дейностите на съвместното предприятие. Консултациите, предоставяни от тези органи, следва да привнасят научни гледни точки, както и гледните точки на националните и регионалните органи, на други заинтересовани от съвместните предприятия страни и на организации на гражданското общество .

Изменение 24

Предложение за регламент

Съображение 26

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(26)

Съвместните предприятия следва да могат да създадат консултативен орган с научна консултативна функция. Този орган или неговите членове следва да могат да предоставят независими научни консултации и подкрепа на съответното съвместно предприятие. Научните консултации следва да се отнасят по-специално до годишните работни планове, допълнителните дейности, както и всеки друг аспект от задачите на съвместните предприятия, ако е необходимо.

(26)

Съвместните предприятия следва да създадат консултативен орган с научна консултативна функция. Този орган или неговите членове следва да предоставят независими научни консултации и подкрепа на съответното съвместно предприятие независимо от членовете на други ръководни органи на съвместното предприятие . Научните консултации следва да се отнасят по-специално до стратегическата програма за научни изследвания и иновации, годишните работни планове, допълнителните дейности , социално-икономически, екологични и климатични въздействия, потенциалните нови членове , както и всеки друг аспект от задачите на съвместните предприятия, ако е необходимо.

Изменение 25

Предложение за регламент

Съображение 26 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(26a)

Управителните съвети следва да предоставят на научния консултативен орган своевременна информация във връзка с решенията относно препоръките и становищата, предложени от научния консултативен орган. Тези решения се публикуват.

Изменение 26

Предложение за регламент

Съображение 28

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(28)

С цел да се гарантира, че съвместните предприятия са запознати с позициите и мненията на заинтересованите страни от цялата верига за създаване на стойност в съответните им области, съвместните предприятия следва да могат да създават съответни консултативни групи на заинтересованите страни, с които да се провеждат консултации по хоризонтални въпроси или конкретни въпроси, в зависимост от нуждите на всяко съвместно предприятие. Тези групи следва да бъдат отворени за всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително организирани групи по интереси и международни групи по интереси от държави членки, асоциирани държави, както и от други държави, които групи работят в сферата на дейност на съвместното предприятие.

(28)

С цел да се гарантира, че съвместните предприятия са запознати с позициите и мненията на заинтересованите страни от цялата верига за създаване на стойност в съответните им области, съвместните предприятия следва да могат да създават съответни консултативни групи на заинтересованите страни, с които да се провеждат консултации по хоризонтални въпроси или конкретни въпроси, в зависимост от нуждите на всяко съвместно предприятие. Тези групи следва да бъдат отворени за всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително организирани групи по интереси , организации на гражданското общество и международни групи по интереси от държави членки, асоциирани държави, както и от други държави, които групи работят в сферата на дейност на съвместното предприятие.

Изменение 27

Предложение за регламент

Съображение 29

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(29)	Съвместните предприятия следва да функционират по открит и прозрачен начин, като предоставят своевременно цялата необходима информация на своите съответни органи и като популяризират своите дейности, включително по информиране и по разпространение на резултатите, сред широката общественост.

(29)

Съвместните предприятия следва да функционират по прост, гъвкав, открит , справедлив и прозрачен начин, като предоставят своевременно цялата необходима информация на своите съответни органи и като популяризират своите дейности, включително по информиране и по разпространение на резултатите, сред широката общественост , участвайки в кампании за повишаване на осведомеността и насърчавайки образователни дейности и дейности по разпространение, с участието на мрежи от академичните среди и от сферите на науката и знанието, социални и икономически партньори, медии, организации, представляващи промишлените предприятия и МСП, както и други участници. Всички съвместни предприятия следва да полагат специални усилия, за да гарантират, че обществеността ще бъде достатъчно и своевременно информирана за дейностите на съвместните предприятия, и следва да предоставят подходяща информация на съответните си уебсайтове, включително да публикуват съответната документация, като например годишни дейности, доклади за напредъка, програми и протоколи от заседанията на съветите в съответствие с правилата за поверителност. Те следва да укрепват диалога с обществото, да повишават осведомеността, да благоприятстват активното участие във всички етапи на научните изследвания, като по този начин дават възможност на гражданите да участват съвместно в разработването на решения, да допринасят за идеите и да създават конструктивни нагласи относно дейностите и резултатите на съвместните предприятия, като така се увеличава доверието в технологичните решения по отношение на настоящите и бъдещите предизвикателства.

Изменение 28

Предложение за регламент

Съображение 30

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(30)

Съвместните предприятия следва да бъдат приведени в действие чрез структура и правила, с които се повишава ефикасността и се осигурява опростяване. За тази цел съвместните предприятия следва да приемат специфични за своите нужди финансови правила в съответствие с член 71 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(30)

Управленската структура и специализираната програмна служба са уникални характеристики на съвместните предприятия, които следва да дават възможност за по-високо равнище на основани на доверие операции. Съвместните предприятия следва да бъдат приведени в действие чрез структура и правила, с които се повишава тяхното въздействие, ефикасността и се осигурява максимално административно опростяване за бенефициерите и намаляване на административната тежест върху тях . За тази цел съвместните предприятия следва да приемат специфични за своите нужди финансови правила в съответствие с член 71 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (2). За да се даде възможност на съвместните предприятия да изпълняват своите задачи и допълнителни дейности, следва да се осигурят подходящи бройки служители с подходящ ранг.

Изменение 29

Предложение за регламент

Съображение 32

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(32)

Участието в непреки действия, финансирани от съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, следва да съответства на правилата, определени в Регламента за „Хоризонт Европа“. Съвместните предприятия следва да осигурят последователното прилагане на тези правила въз основа на съответните мерки, приети от Комисията. Съвместните предприятия следва да използват образеца на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, изготвен от Комисията. Във връзка със срока за представяне на възражения срещу прехвърлянето на собствеността върху резултатите, посочен в [член 36, параграф 4] от Регламента за „Хоризонт Европа“, следва да се вземе предвид продължителността на иновационните цикли в областите, обхванати от съответните съвместни предприятия.

(32)

Участието в непреки действия, финансирани от съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, следва да съответства на правилата, определени в Регламента за „Хоризонт Европа“. По-специално МСП може да не разполагат с ресурси за активно участие в европейски проекти и следва да бъдат подкрепяни от всички съвместни предприятия, за да участват в техните дейности. За да насърчават участието на МСП обаче, съвместните предприятия следва да могат да прилагат различни ставки за възстановяване на разходите от предоставеното от Съюза финансиране в рамките на дадено действие в зависимост от вида на участниците. Ставките за възстановяване на разходите следва да се посочват в работната програма. Съвместните предприятия следва да осигурят последователното прилагане на тези правила въз основа на съответните мерки, приети от Комисията. Съвместните предприятия следва да използват образеца на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, изготвен от Комисията. Във връзка със срока за представяне на възражения срещу прехвърлянето на собствеността върху резултатите, посочен в [член 36, параграф 4] от Регламента за „Хоризонт Европа“, следва да се вземе предвид продължителността на иновационните цикли в областите, обхванати от съответните съвместни предприятия.

Изменение 30

Предложение за регламент

Съображение 32 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(32a)

Тъй като липсата на умения е основна пречка за конкурентоспособността, съвместните предприятия следва активно да допринасят за намаляване на недостига на специфични умения в целия Съюз и за приемане на мерки за подобряване на баланса между половете и във връзка с измерението на равенството между половете, включително в областите на НТИМ, чрез подпомагане на изграждането на нови знания и човешки капитал, чрез участие в кампании за повишаване на осведомеността и чрез насърчаване на образователни дейности и дейности по разпространение, с участието на мрежи от академичните среди, от сферите на науката и знанието, социални и икономически партньори, медии, организации, представляващи промишлени организации и МСП, както и други участници. Съвместните предприятия следва да търсят възможности за информиране на студентите, които биха желали да продължат кариера в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, както и в други области, свързани с оперативните дейности на съвместните предприятия. Съвместните предприятия следва да бъдат един от инструментите за привличане на таланти и за намаляване на проблема с изтичането на мозъци, като се поддържа балансирано движение на изследователи и специализиран експертен опит.

Изменение 31

Предложение за регламент

Съображение 33

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(33)

Една от основните цели на съвместните предприятия е да насърчават икономическия капацитет на Съюза, и по-специално неговия научен и технологичен суверенитет. Освен това възстановяването след пандемията извежда на преден план необходимостта да се инвестира в ключови технологии, като 5G, изкуствен интелект, облачни технологии, киберсигурност, екологосъобразни технологии, и оползотворяването на тези технологии в Съюза. В това отношение важна роля ще играят резултатите, генерирани от всички участници, като посредством резултатите, генерирани в рамките на даден проект, и правата на достъп до тях, от финансирането от Съюза ще извличат полза всички участници, дори и участниците, които не са получили финансиране от Съюза. Следователно, за да се защитят интересите на Съюза, правото на съвместните предприятия да възразяват срещу прехвърляне на собствеността върху резултати или срещу предоставяне на изключителен лиценз във връзка с резултати следва да се прилага и за участниците, които не са получили финансиране от Съюза. При упражняването на това право на възражение съвместното предприятие следва да намира справедлив баланс между интересите на Съюза и защитата на основните права върху резултатите на участниците без финансиране, в съответствие с принципа на пропорционалност и като се има предвид, че тези участници не са получили финансиране от Съюза за действието, при което са генерирани резултатите.

(33)

Сред основните цели на съвместните предприятия е целта да насърчават икономическия капацитет на Съюза, и по-специално неговия промишлен, научен и технологичен суверенитет , както и неутралността по отношение на климата, и да изграждат по-устойчива и конкурентна икономика чрез научни, цифрови и технологични иновации . Освен това възстановяването след пандемията извежда на преден план необходимостта да се инвестира в необходими инфраструктури и ключови технологии, като нови комуникационни технологии, 5G и 6G , изкуствен интелект, облачни технологии, киберсигурност, екологосъобразни технологии, както и оползотворяването , внедряването и реализирането на пазара на тези технологии в Съюза . Съвместните предприятия следва да допринасят за насърчаване на отворената наука в съответствие с принципите, определени в членове 14 и 39 от Регламента за „Хоризонт Европа“, в които се посочва, че достъпът до научноизследователски данни следва да бъде „свободен в максималната възможна степен, ограничен само толкова, колкото е необходимо“, като се вземат предвид законните интереси на бенефициерите . В това отношение важна роля ще играят резултатите, генерирани от всички участници, като посредством резултатите, генерирани в рамките на даден проект, и правата на достъп до тях, от финансирането от Съюза ще извличат полза всички участници, дори и участниците, които не са получили финансиране от Съюза. Следователно, за да се защитят интересите на Съюза, правото на съвместните предприятия да възразяват срещу прехвърляне на собствеността върху резултати или срещу предоставяне на изключителен лиценз във връзка с резултати следва да се прилага и за участниците, които не са получили финансиране от Съюза. При упражняването на това право на възражение съвместното предприятие следва да намира справедлив баланс между интересите на Съюза и защитата на основните права върху резултатите на участниците без финансиране, в съответствие с принципа на пропорционалност и като се има предвид, че тези участници не са получили финансиране от Съюза за действието, при което са генерирани резултатите.

Изменение 32

Предложение за регламент

Съображение 38

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(38)

В съответствие с [член 8, параграф 2, буква в)] от Регламента за „Хоризонт Европа“ съвместните предприятия следва да имат подход, основан на ясен жизнен цикъл. За да се защитят адекватно финансовите интереси на Съюза, съвместните предприятия следва да бъдат създадени за срок, приключващ на 31 декември 2031 г., за да им се даде възможност да упражняват отговорностите си по отношение на изпълнението на безвъзмездните средства до приключване на последните започнати непреки действия.

(38)

Съвместните предприятия следва да се финансират от програмите на Съюза в рамките на МФР и когато е приложимо, от Next Generation EU. В съответствие с [член 8, параграф 2, буква в)] от Регламента за „Хоризонт Европа“ съвместните предприятия следва да имат подход, основан на ясен жизнен цикъл. За да се защитят адекватно финансовите интереси на Съюза, съвместните предприятия следва да бъдат създадени за срок, приключващ на 31 декември 2031 г., за да им се даде възможност да упражняват отговорностите си по отношение на изпълнението на безвъзмездните средства до приключване на последните започнати непреки действия.

Изменение 33

Предложение за регламент

Съображение 38 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(38a)

Съвместното предприятие, неговите органи и персоналът му следва да избягват всякакви конфликти на интереси при осъществяването на своите дейности. Управителният съвет и изпълнителният директор следва да приемат правила за предотвратяването, избягването и управлението на конфликти на интереси. Членовете на Научния комитет следва да публикуват и актуализират пълна декларация за своите професионални дейности, финансови интереси и евентуалните конфликти на интереси.

Изменение 34

Предложение за регламент

Съображение 39

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(39)

В контекста на приоритета на Европейската комисия във връзка с „Европейския зелен пакт“ (3), подкрепен от преработената Стратегия на ЕС за биоикономика (4), Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (5), съобщението „Чиста планета за всички“ (6), Плана за действие относно кръговата икономика (7) и новото съобщение „От фермата до трапезата“ (8), европейският биотехнологичен сектор, включително МСП, регионите и първичните производители следва да станат неутрални по отношение на климата, по-ангажирани с принципите на кръговост и по-устойчиви, като същевременно останат конкурентни в световен мащаб. Една силна, ефективна по отношение на ресурсите и конкурентоспособна екосистема за иновации с областта на биотехнологиите може да намали зависимостта от невъзобновяеми изкопаеми суровини и минерални ресурси и да ускори замяната им. В нея може да се разработват възобновяеми биотехнологични продукти, материали, процеси и хранителни вещества на база на отпадъци и биомаса чрез основани на устойчивост и кръговост иновации. Чрез такава екосистема може също така да се създава стойност от местни изходни суровини, включително отпадъци, остатъци и странични потоци, за да се осигуряват работни места, икономически растеж и развитие в целия Съюз не само в градските райони, а и в селските и крайбрежните територии, където се произвежда биомаса и които често са периферни райони, рядко облагодетелствани от промишленото развитие.

(39)

В контекста на приоритета на Комисията във връзка с „Европейския зелен пакт“ (3), подкрепен от преработената Стратегия на ЕС за биоикономика (4), Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (5), съобщението „Чиста планета за всички“ (6), Плана за действие относно кръговата икономика, новото съобщение „От фермата до трапезата“ (7) и ЦУР на ООН (8), европейският биотехнологичен сектор, включително МСП и стартиращите предприятия , регионите и първичните производители следва да станат неутрални по отношение на климата, по-ангажирани с принципите на кръговост и по-устойчиви, като същевременно останат конкурентни в световен мащаб. Една силна, ефективна по отношение на ресурсите и конкурентоспособна екосистема за иновации с областта на биотехнологиите може да намали зависимостта от невъзобновяеми изкопаеми суровини и минерални ресурси и да ускори замяната им. В нея може да се разработват възобновяеми биотехнологични продукти, материали, процеси и хранителни вещества на база на отпадъци и биомаса чрез основани на устойчивост и кръговост иновации. Чрез такава екосистема може също така да се създава стойност от местни изходни суровини, включително отпадъци, остатъци и странични потоци, за да се осигуряват работни места, икономически , социален растеж и развитие в целия Съюз не само в градските райони, а и в селските и крайбрежните територии, където се произвежда биомаса и които често са периферни райони, рядко облагодетелствани от промишленото , икономическото и социалното развитие. Тя може също така да допринесе за идентифицирането на решения, използващи технологии и подходи с отрицателни емисии.

Изменение 35

Предложение за регламент

Съображение 40

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(40)

Съвместното предприятие „Биотехнологични производства“, създадено в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, е съсредоточено върху устойчивото използване на ресурсите, особено в секторите с висок разход на ресурси и мащабно въздействие, като селското стопанство, текстилната промишленост и строителството, и е насочено по-специално също към местни оператори, производители, предприятия и фабрики. Неговата междинна оценка, публикувана през октомври 2017 г., включва солиден набор от 34 препоръки, които са отразени в проекта на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“, което се създава с настоящия регламент. Съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ не е пряко продължение на съвместното предприятие „Биотехнологични производства“, а по-скоро е програма, която се основава на постиженията на предшественика си и преодолява неговите недостатъци. В съответствие с препоръките съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ следва да включва по-широк кръг заинтересовани страни, в това число първичния сектор (селско стопанство, аквакултури, рибарство и горско стопанство), както и доставчици на отпадъци, остатъци и странични потоци, регионални органи и инвеститори, за да се предотвратяват неефективности на пазара и неустойчиви биотехнологични процеси. За да постигне целите си, то следва да финансира само проекти, които са съобразени с принципите на кръговост и устойчивост, както и с ограничените възможности на планетата.

(40)

Съвместното предприятие „Биотехнологични производства“, създадено в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, е съсредоточено върху устойчивото използване на ресурсите, особено в секторите с висок разход на ресурси и мащабно въздействие, като селското стопанство, текстилната промишленост и строителството, и е насочено по-специално също към местни оператори, производители, предприятия и фабрики. Неговата междинна оценка, публикувана през октомври 2017 г., включва солиден набор от 34 препоръки, които са отразени в проекта на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“, което се създава с настоящия регламент. Съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ не е пряко продължение на съвместното предприятие „Биотехнологични производства“, а по-скоро е програма, която се основава на постиженията на предшественика си и преодолява неговите недостатъци. В съответствие с препоръките съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ следва да включва по-широк кръг заинтересовани страни, в това число първичния сектор ( сред различните технологии, селско стопанство, аквакултури, рибарство и горско стопанство), както и доставчици на отпадъци, остатъци и странични потоци, регионални органи и инвеститори, за да се предотвратяват неефективности на пазара и неустойчиви биотехнологични процеси , както и представители от организациите на гражданското общество. По-специално тя следва да гарантира отвореност за по-малките участници . За да постигне целите си, то следва да финансира само проекти, които са съобразени с принципите на кръговост и устойчивост и с ограничените възможности на планетата и които смекчават потенциалните социални въздействия и въздействията, свързани с околната среда .

Изменение 36

Предложение за регламент

Съображение 41

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(41)

Съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ следва да създаде групи по внедряване, които следва да служат като консултативни органи и да участват активно в стратегическите обсъждания, с които се определя програмата на партньорството. От решаващо значение е тези консултативни органи да бъдат включени в управленската структура, за да се гарантират по-широко участие и по-големи частни инвестиции в кръговия биотехнологичен сектор. Групите по внедряване следва по-специално да предоставят подкрепа за стратегическите заседания на управителния съвет, на които лидери в промишлените отрасли и представители на заинтересованите страни заедно с високопоставени представители на Комисията се присъединяват към постоянния управителен съвет, за да обсъждат и определят стратегическата насоченост на партньорството.

(41)

Изменение 37

Предложение за регламент

Съображение 42

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(42)

Основната цел на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да бъде да допринесе за намаляване на екологичния отпечатък на въздухоплаването чрез ускоряване на разработването на неутрални по отношение на климата авиационни технологии с цел възможно най-ранното им внедряване, като по този начин допринесе значително за амбициозните цели за намаляване на въздействието върху околната среда, заложени в Европейски зелен пакт, а именно намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. и неутралност по отношение на климата до 2050 г. Тази цел може да бъде постигната единствено чрез ускоряване и оптимизиране на научноизследователските и иновационните процеси в областта на въздухоплаването и чрез подобряване на глобалната конкурентоспособност на въздухоплавателния сектор на Съюза. Съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва също така да гарантира, че по-чистото въздухоплаване остава безопасно, сигурно и ефикасно за целите на превоза на пътници и товари по въздух.

(42)

Основната цел на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да бъде да допринесе за намаляване на екологичния отпечатък на въздухоплаването чрез ускоряване на разработването на неутрални по отношение на климата авиационни технологии с цел възможно най-ранното им внедряване, като по този начин допринесе значително за амбициозните цели за намаляване на въздействието върху околната среда, заложени в Европейския зелен пакт, и в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (1a) („Европейския законодателен акт за климата“), а именно намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. и неутралност по отношение на климата до 2050 г . най-късно в съответствие с Парижкото споразумение . Тази цел може да бъде постигната единствено чрез ускоряване и оптимизиране на научноизследователските и иновационните процеси в областта на въздухоплаването и чрез подобряване на глобалната конкурентоспособност на въздухоплавателния сектор на Съюза. Съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва също така да гарантира, че по-чистото въздухоплаване остава безопасно, сигурно и ефикасно за целите на превоза на пътници и товари по въздух.

Изменение 38

Предложение за регламент

Съображение 44 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(44a)

Чистото и устойчиво въздухоплаване, изправено пред значителни предизвикателства поради пандемията от COVID-19, беше признато за жизненоважен елемент за успеха на Съюза в един силно конкурентен свят. Съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ би могло да разшири базата за подкрепа на научните изследвания в областта на въздухоплаването по различни начини. То би могло да спомогне за привнасянето на нови знания, решения и потенциал за иновации, като черпи идеи от други науки и сектори. То би могло също така да даде възможност на студентите да дават свой принос в промишлена среда, особено в МСП. Успешното сътрудничество между съвместни предприятия и академични институции може да доведе до спонсорирани научноизследователски договори, финансирани сътрудничества, програми за студентски стажове, споделени специализирани съоръжения, програми за връзки с промишлеността, безвъзмездни средства, награди и отличия, които да влеят енергия в академичната общност.

Изменение 39

Предложение за регламент

Съображение 47

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(47)

Европа е изправена пред предизвикателството да играе водеща роля в интернализирането на обществените разходи, свързани с емисиите на парникови газове, в модела на стопанска дейност на въздушния транспорт, като същевременно продължава да гарантира еднакви условия на конкуренция за европейските продукти на световния пазар. Ето защо съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да подкрепи европейските представители в сферата на международната стандартизация и международните законодателни усилия.

(47)

Европа е изправена пред предизвикателството да играе глобална водеща роля в интернализирането на обществените разходи, свързани с емисиите на парникови газове, и въздействието върху околната среда в модела на стопанска дейност на въздушния транспорт, като същевременно продължава да гарантира еднакви условия на конкуренция за европейските продукти и услуги на световния пазар , както и правото на свързаност и конкурентоспособността на сектора . Ето защо съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ следва да подкрепи европейските представители в сферата на международната стандартизация и международните законодателни усилия.

Изменение 40

Предложение за регламент

Съображение 48

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(48)

През последните пет години интересът към водорода се развива драматично, като всички държави членки са подписали и ратифицирали Парижкото споразумение от 21-вата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. В края на 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт, който има за цел да превърне Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна, ресурсноефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове. Приоритетните области включват чист водород, горивни клетки, други алтернативни горива и съхранение на енергия. Водородът е водеща тема в публикуваните през юли 2020 г. съобщения „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ и „Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“, както и във връзка с привеждането в действие на Европейския алианс за чист водород, който обединява всички заинтересовани страни с цел идентифициране на потребностите от технологии, възможностите за инвестиции и регулаторните пречки пред изграждането на екосистема на чистия водород в Съюза.

(48)

През последните пет години интересът към водорода се развива драматично, като всички държави членки са подписали и ратифицирали Парижкото споразумение от 21-вата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. В края на 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт, който има за цел да превърне Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна, ресурсноефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. най-късно няма да има нетни емисии на парникови газове. Приоритетните области включват чист водород, горивни клетки, други алтернативни горива, съхранение на енергия и технологии за отрицателни емисии . Водородът е водеща тема в публикуваните през юли 2020 г. съобщения „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ и „Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“ и в резолюцията на Европейския парламент от 19 май 2021 г. относно Европейска стратегия за водорода (1a), както и във връзка с привеждането в действие на Европейския алианс за чист водород, който обединява всички заинтересовани страни с цел идентифициране на потребностите от технологии, научни изследвания и инфраструктура, възможностите за инвестиции и регулаторните , както и икономическите пречки пред изграждането на екосистема на чистия водород в Съюза.

Изменение 41

Предложение за регламент

Съображение 49

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(49)

От 2008 г. насам са подпомогнати специализирани научноизследователски и иновационни дейности, свързани с приложенията на водорода, главно чрез съвместните предприятия „Горивни клетки и водород“ (съвместно предприятие „ГКВ“ и съвместно предприятие „ГКВ 2“) в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие („РП7“) и програмата „Хоризонт 2020“, както и чрез традиционни проекти за сътрудничество, които обхващат всички етапи/сфери от веригата за създаване на стойност във връзка с водорода. Съвместното предприятие „Чист водород“ следва да укрепи и интегрира научния капацитет на Съюза, за да се ускорят разработването и подобряването на усъвършенстваните приложения за чист водород, готови за пазара, за всички крайни употреби в секторите на енергетиката, транспорта , строителството и промишлеността. Това ще бъде възможно само ако се съчетае със засилване на конкурентоспособността на веригата на Съюза за създаване на стойност във връзка с чистия водород, и по-специално на МСП.

(49)

От 2008 г. насам са подпомогнати специализирани научноизследователски и иновационни дейности, свързани с приложенията на водорода, главно чрез съвместните предприятия „Горивни клетки и водород“ (съвместно предприятие „ГКВ“ и съвместно предприятие „ГКВ 2“) в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие („РП7“) и програмата „Хоризонт 2020“, както и чрез традиционни проекти за сътрудничество, които обхващат всички етапи/сфери от веригата за създаване на стойност във връзка с водорода. Съвместното предприятие „Чист водород“ следва да укрепи и интегрира научния капацитет на Съюза, за да се ускорят разработването и подобряването на усъвършенстваните приложения за чист водород, готови за пазара, за всички крайни употреби в секторите на енергетиката, авиацията, морския и тежкотоварния транспорт , строителството и промишлеността. Това ще бъде възможно само ако се съчетае със засилване на конкурентоспособността на веригата на Съюза за създаване на стойност във връзка с чистия водород, и по-специално на МСП и стартиращите предприятия .

Изменение 42

Предложение за регламент

Съображение 51

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(51)

Тъй като водородът може да се използва като гориво, енергиен носител, както и за съхранение на енергия, от съществено значение e партньорството за чист водород да установи структурирано сътрудничество с много други партньорства в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, по-специално за крайна употреба. Партньорството за чист водород следва да взаимодейства по-специално с партньорството за нулеви емисии в сухоземния и водния транспорт, партньорството за европейски железопътен транспорт, партньорството за чисто въздухоплаване, партньорството „Processes4Planet“ и партньорството за екологичен стоманодобив. За тази цел следва да се създаде структура, която да докладва на управителния съвет, за да осигури сътрудничество и полезни взаимодействия между тези партньорства в областта на водорода. Инициативата за чист водород ще бъде единственото партньорство, насочено към технологиите за производство на водород. Сътрудничеството с партньорствата, насочени към крайните употреби, следва по-специално да се съсредоточи върху демонстрирането на технологиите и съвместното определяне на спецификации.

(51)

Тъй като водородът може да се използва като гориво, енергиен носител, както и за съхранение на енергия, от съществено значение e партньорството за чист водород да установи структурирано сътрудничество с много други партньорства в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, по-специално за крайна употреба , и да участва във важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) . Партньорството за чист водород следва да взаимодейства и развива полезни взаимодействия по-специално с партньорството за нулеви емисии в сухоземния и водния транспорт, партньорството за европейски железопътен транспорт, партньорството за чисто въздухоплаване, партньорството „Processes4Planet“ и партньорството за екологичен стоманодобив. За тази цел следва да се създаде структура, която да докладва на управителния съвет, за да осигури сътрудничество и полезни взаимодействия между тези партньорства в областта на водорода. Инициативата за чист водород ще бъде единственото партньорство, насочено към технологиите и инфраструктурата за производство на водород. Сътрудничеството с партньорствата, насочени към крайните употреби, следва по-специално да се съсредоточи върху демонстрирането на технологиите и съвместното определяне на спецификации.

Изменение 43

Предложение за регламент

Съображение 53

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(53)

Европейският зелен пакт има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсноефективна и конкурентоспособна икономика, в която към 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. Приоритетните области включват ускоряване на преминаването към устойчива и интелигентна мобилност.

(53)

Европейският зелен пакт има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, енергийно и ресурсноефективна , устойчива и конкурентоспособна икономика, в която към 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. Приоритетните области включват ускоряване на преминаването към устойчива и интелигентна мобилност.

Изменение 44

Предложение за регламент

Съображение 54

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(54)

В съобщението на Комисията „Нова промишлена стратегия за Европа“ (22) (март 2020 г.) се подчертава, че секторите на устойчива и интелигентна мобилност, като например железопътният сектор, имат както отговорността, така и потенциала да осъществят цифровия и екологичния преход, да подкрепят промишлената конкурентоспособност на Европа и да подобрят свързаността. Поради това е необходимо автомобилният, железопътният, въздушният и водният транспорт да допринесат за намаляване с 90 % на емисиите от транспорт до 2050 г. Приоритетна задача е значителна част от 75-процентния дял от вътрешните товари, които днес се превозват по шосе, да бъде пренасочена към железопътния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища.

(54)

В съобщението на Комисията „Нова промишлена стратегия за Европа“ (22) (март 2020 г.) , включително нейната актуализирана версия от май 2021 г., се подчертава, че секторите на устойчива и интелигентна мобилност, като например железопътният сектор, имат както отговорността, така и потенциала да осъществят цифровия и екологичния преход, да подкрепят промишлената конкурентоспособност на Европа , да засилят възстановяването и да подобрят свързаността. Поради това е необходимо автомобилният, железопътният, въздушният и водният транспорт да допринесат за намаляване с 90 % на емисиите от транспорт до 2050 г. Приоритетна задача е значителна част от 75-процентния дял от вътрешните товари, които днес се превозват по шосе, да бъде пренасочена към железопътния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища.

Изменение 45

Предложение за регламент

Съображение 56

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(56)

Целта на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да бъде постигането на интегрирана европейска железопътна мрежа с висок капацитет чрез премахване на пречките пред оперативната съвместимост и осигуряване на решения за пълна интеграция, обхващащи управлението на движението, транспортните средства, инфраструктурата и услугите. Чрез мрежата следва да се оползотвори огромният потенциал за цифровизация и автоматизация с цел намаляване на разходите на железопътния транспорт, увеличаване на капацитета и повишаване на неговата гъвкавост и надеждност, и тя следва да се основава на солидна референтна функционална системна архитектура, съвместно използвана от сектора в координация с Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз.

(56)

Целта на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да бъде постигането на интегрирана европейска железопътна мрежа с висок капацитет , която се стреми към най-високите стандарти за безопасност както за крайните потребители, включително пътниците, така и за работниците, чрез премахване на пречките пред оперативната съвместимост и осигуряване на решения за пълна интеграция, обхващащи управлението на движението, транспортните средства, инфраструктурата и услугите , включително чрез издаване на билети . Чрез мрежата следва да се оползотвори огромният потенциал за цифровизация и автоматизация с цел намаляване на разходите на железопътния транспорт, увеличаване на капацитета и повишаване на неговата гъвкавост и надеждност , безопасност и приобщаване , и тя следва да се основава на солидна референтна функционална системна архитектура, съвместно използвана от сектора в координация с Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз.

Изменение 46

Предложение за регламент

Съображение 58

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(58)

Железниците са сложна система с много тясно взаимодействие между управителите на инфраструктура, железопътните предприятия (операторите на влакове) и съответното им оборудване (инфраструктура и подвижен състав). Невъзможно е да се постигнат иновации без общи спецификации и стратегия на железопътната система. Ето защо стълбът на системата на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да позволи на сектора да се обедини около единна оперативна концепция и системна архитектура, включително определянето на услугите, функционалните блокове и интерфейсите, които формират основата на операциите на железопътната система. Той следва да осигури цялостна рамка за гарантиране, че научните изследвания са насочени към изискванията на клиентите и оперативните нужди, които са общоприети и споделени изисквания на клиентите и оперативни нужди. Моделът на управление и процесът на вземане на решения на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да отразяват водещата роля на Комисията за обединяването и интегрирането на европейската железопътна система, особено във връзка с бързото и ефективно реализиране на единната оперативна концепция и системна архитектура, като същевременно включват частните партньори в ролята на консултанти и оказващи техническа подкрепа.

(58)

Железниците са сложна система с много тясно взаимодействие между управителите на инфраструктура, железопътните предприятия (операторите на влакове) и доставчиците на съответното им оборудване ( напр. инфраструктура и подвижен състав). Невъзможно е да се постигнат иновации без общи спецификации и стратегия на железопътната система. Ето защо стълбът на системата на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да позволи на сектора да се обедини около единна оперативна концепция и системна архитектура, включително определянето на услугите, функционалните блокове и интерфейсите, които формират основата на операциите на железопътната система. Той следва да осигури цялостна рамка за гарантиране, че научните изследвания са насочени към изискванията на клиентите и оперативните нужди, за да се постигнат засилени права на пътниците, които са общоприети и споделени изисквания на клиентите и оперативни нужди. Моделът на управление и процесът на вземане на решения на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ следва да отразяват водещата роля на Комисията за обединяването и интегрирането на европейската железопътна система, особено във връзка с бързото и ефективно реализиране на единната оперативна концепция и системна архитектура, като същевременно включват частните партньори в ролята на консултанти и оказващи техническа подкрепа и отчитат нуждите на крайните потребители, включително пътниците, и на работниците, конкретно по отношение на безопасността и приобщаването .

Изменение 47

Предложение за регламент

Съображение 61

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(61)

В контекста на приоритетите на Комисията, свързани с целите на ООН за устойчиво развитие , по-специално ЦУР 3, и съобщението „Към цялостна стратегия с Африка“ (23), Съюзът се ангажира да допринесе за осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието за всички, да изгради още по-силно партньорство между нашите два континента и да подкрепя развитието на капацитета за научни изследвания и иновации в Африка. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да отговори на липсата на подходяща диагностика, лечения и ваксини, наред с други т.нар. „здравни технологии“, с цел справяне с инфекциозни болести, като ХИВ, малария и туберкулоза, както и с други свързани с бедността и пренебрегвани инфекциозни болести, които са широко разпространени в Африка, особено в Субсахарска Африка. Пандемията от COVID-19 разкри, че с повишената свързаност на различните региони по света, чрез световната търговия и туризъм, инфекциозните болести могат бързо да се разпространяват по целия свят. Ето защо разработването на здравни технологии е от решаващо значение за ограничаване на разпространението на инфекциозни болести, както и за борба с тях, след като те се разпространят, за да се опазва здравето на гражданите в засегнатите държави и в Съюза. С цел да се постигне по-силно глобално лидерство в областта на здравеопазването, отколкото при сегашната инициатива EDCTP2, обхватът на партньорството следва да бъде разширен, за да включи отговора на заплахите от нововъзникващи инфекциозни болести, нарастващите проблеми с антимикробната резистентност и незаразните съпътстващи заболявания.

(61)

В контекста на приоритетите на Комисията, свързани с ЦУР на ООН, по-специално ЦУР 3, и съобщението „Към цялостна стратегия с Африка“ (23), Съюзът се ангажира да допринесе за осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието за всички, да изгради още по-силно партньорство между нашите два континента и да подкрепя развитието на капацитета за научни изследвания и иновации в Африка. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да отговори на липсата на подходяща диагностика, лечения и ваксини, наред с други т.нар. „здравни технологии“, с цел справяне с инфекциозни болести, като ХИВ, малария и туберкулоза, както и с други свързани с бедността и пренебрегвани инфекциозни болести, които са широко разпространени в Африка, особено в Субсахарска Африка. Пандемията от COVID-19 разкри, че с повишената свързаност на различните региони по света, чрез световната търговия и туризъм, инфекциозните болести могат бързо да се разпространяват по целия свят. Ето защо разработването на здравни технологии е от решаващо значение за ограничаване на разпространението на инфекциозни болести, както и за борба с тях, след като те се разпространят, за да се опазва здравето на гражданите , да се подобрява и укрепва здравето в засегнатите държави и в Съюза , като се подпомага насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията, намалява се неравнопоставеността в здравеопазването и се осигурява равен и пълен достъп до здраве . С цел да се постигне по-силно глобално лидерство в областта на здравеопазването, отколкото при сегашната инициатива EDCTP2, обхватът на партньорството следва да бъде разширен, за да включи отговора на заплахите от нововъзникващи инфекциозни болести, нарастващите проблеми с антимикробната резистентност и незаразните съпътстващи заболявания.

Изменение 48

Предложение за регламент

Съображение 62

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(62)

Борбата с инфекциозните болести, които засягат Субсахарска Африка, чрез модерни технологични инструменти изисква участието на голям набор от участници и дългосрочни ангажименти. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да посредничи за продуктивната и устойчива работа в мрежа и сътрудничество „Север—Юг“ и „Юг—Юг“, на изграждането на връзки с множество организации от частния , нестопанския и публичния сектор с оглед укрепване на проектното и институционалното сътрудничество . Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да установи тесни връзки и полезни взаимодействия с инициативите, изпълнявани досега от Европейския фонд за развитие, и следва да подобри координацията в различните области на дейност, като си сътрудничи в изграждането на капацитет и споделянето на съоръжения и инфраструктури с действията, подкрепяни от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество в Африка. Програмата следва също така да спомогне за установяването на нови сътрудничества „Север—Юг“ и „Юг—Юг“ за провеждане на проучвания с участието на различни държави и на различни места в Субсахарска Африка. Освен това форумът на EDCTP, който е редовна международна конференция, следва да предостави платформа за учени и съответни мрежи от Европа, Африка и други места за споделяне на констатации и идеи, както и за установяване на връзки за сътрудничество.

Изменение 49

Предложение за регламент

Съображение 64

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(64)

От първостепенно значение е научноизследователските дейности, финансирани от съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ или по друг начин обхваната от неговата работна програма, да са в пълно съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз , Европейската конвенция за защита на правата на човека и допълнителните протоколи към нея, етичните принципи, включени в Декларацията от Хелзинки на Световната медицинска асоциация от 2008 г., стандартите за добра клинична практика, приети от Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба, приложимото законодателство на Съюза и местните етични изисквания на държавите, в които ще се провеждат научноизследователските дейности. Освен това съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да изисква иновациите и интервенциите, разработени въз основа на резултатите от подкрепяните от програмата непреки действия, да са финансово приемливи и достъпни за уязвимите групи от населението.

(64)

От първостепенно значение е научноизследователските дейности, финансирани от съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ или по друг начин обхваната от неговата работна програма, да са в пълно съответствие с Хартата, Европейската конвенция за защита на правата на човека и допълнителните протоколи към нея, етичните принципи, включени в Декларацията от Хелзинки на Световната медицинска асоциация от 2008 г., стандартите за добра клинична практика, приети от Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба, приложимото законодателство на Съюза и местните етични изисквания на държавите, в които ще се провеждат научноизследователските дейности. Освен това съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да изисква иновациите и интервенциите, разработени въз основа на резултатите от подкрепяните от програмата непреки действия, да са финансово приемливи и достъпни за уязвимите групи от населението , които живеят при ниски равнища на ресурси . Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва също така да подкрепя създаването на комитети по етика в африканските държави в подкрепа на научноизследователските и иновационните дейности.

Изменение 50

Предложение за регламент

Съображение 65

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(65)

За да бъде успешно и да стимулира участието в партньорството, съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да има финансиране, ограничено до правните субекти, които са допустими за финансиране по програмата „Хоризонт Европа“ и са установени в държавите, участващи в Асоциация „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP). Субектите, установени в други държави — членки на Съюза, в асоциираните държави и в държавите от Субсахарска Африка, следва да могат да участват в поканите, без да получават финансиране. В допълнение, следва също така да бъде възможно субектите, установени в други държави, различни от членовете на Асоциация EDCTP3, да са допустими за финансиране по конкретни теми на покани или в случай на покана в отговор на извънредна ситуация в областта на общественото здраве, когато това е предвидено в работната програма. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да предприема всички подходящи мерки, включително договорни мерки, за защита на финансовите интереси на Съюза. Следва да се предприемат действия за сключване на споразумения в областта на науката и технологиите с трети държави. Преди сключването им, когато субектите, установени в трета държава без такова споразумение, участват с финансиране в непряко действие, съвместното предприятие „EDCTP3“ следва да прилага алтернативни мерки за защита на интересите на Съюза: финансовият координатор на действието следва да е установен в държава членка или в асоциирана държава, а размерът на предварителното финансиране, както и разпоредбите относно отговорността от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва да са адаптирани с цел адекватно отчитане на финансовите рискове.

(65)

За да бъде успешно и да стимулира участието в партньорството, съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да има финансиране, ограничено до правните субекти, които са допустими за финансиране по програмата „Хоризонт Европа“ и са установени в държавите, участващи в Асоциация „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP). Субектите, установени в други държави — членки на Съюза, в асоциираните държави и в държавите от Субсахарска Африка, следва да могат да участват в поканите, без да получават финансиране. В допълнение, следва също така да бъде възможно субектите, установени в други държави, различни от членовете на Асоциация EDCTP3, да са допустими за финансиране по конкретни теми на покани или в случай на покана в отговор на извънредна ситуация в областта на общественото здраве, когато това е предвидено в работната програма. Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ следва да предприема всички подходящи мерки, включително договорни мерки, за защита на финансовите интереси на Съюза. Следва да се предприемат действия за сключване на споразумения в областта на науката и технологиите с трети държави. Преди сключването им, когато субектите, установени в трета държава без такова споразумение, участват с финансиране в непряко действие, съвместното предприятие „EDCTP3“ следва да прилага алтернативни мерки за защита на интересите на Съюза: освен в случаите на проекти, ръководени от субекти и държави от Африка, финансовият координатор на действието следва да е установен в държава членка или в асоциирана държава, а размерът на предварителното финансиране, както и разпоредбите относно отговорността от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства следва да са адаптирани с цел адекватно отчитане на финансовите рискове.

Изменение 51

Предложение за регламент

Съображение 66

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(66)

В контекста на приоритетите на Европейската комисия за „Икономика в интерес на хората“, и „Европа, подготвена за цифровата ера“, европейската промишленост, включително МСП, трябва да стане по-екологосъобразна , по-ангажирана с принципите на кръговост и по-цифрова, като същевременно остане конкурентоспособна в световен мащаб. Комисията подчерта ролята на медицинските изделия и цифровите технологии за справяне с възникващите предизвикателства и използването на услуги за електронно здравеопазване за предоставяне на висококачествено здравно обслужване и отправи призив за осигуряване на доставки на финансово достъпни лекарства, които да отговорят на нуждите на Съюза , като същевременно се подпомага новаторска и водеща в света европейска фармацевтична промишленост. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ има за цел да допринесе за засилване на конкурентоспособността на здравния сектор на Съюза — крайъгълен камък на неговата основана на знанието икономика, за увеличаване на икономическата дейност в областта на разработването на здравни технологии, по-специално на интегрирани здравни решения, като по този начин служи като инструмент за повишаване на технологичния суверенитет и стимулиране на цифровата трансформация на нашите общества. Тези политически приоритети могат да бъдат постигнати чрез обединяване на ключовите участници: академичните среди, дружества с различни размери и крайни потребители на здравни иновации, в рамките на публично-частно партньорство в областта на здравните изследвания и иновации. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да спомогне за постигане на целите на Европейския план за борба с рака (9) и Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (10). Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да бъде съгласувано с Новата промишлена стратегия за Европа (11), Фармацевтичната стратегия за Европа (12) и Стратегията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа13 (13).

(66)

В контекста на приоритетите на Комисията за „Икономика в интерес на хората“, и „Европа, подготвена за цифровата ера“, европейската промишленост, включително МСП и стартиращите предприятия , трябва да стане по-устойчива с оглед на околната среда , по-ангажирана с принципите на кръговост и по-цифрова, като същевременно остане конкурентоспособна в световен мащаб. Комисията подчерта ролята на медицинските изделия , засилената диагностика, леченията и цифровите технологии за справяне с възникващите здравни предизвикателства и използването на услуги за електронно здравеопазване за предоставяне на висококачествено здравно обслужване и отправи призив за осигуряване на доставки на финансово достъпни лекарства, които да отговорят на нуждите на пациентите , като същевременно се подпомага новаторска и водеща в света европейска фармацевтична промишленост. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ има за цел да допринесе за засилване на конкурентоспособността на здравния сектор на Съюза в областта на разработването на здравни технологии, по-специално на интегрирани здравни решения, като по този начин подобри качеството и предоставянето на здравни услуги в целия Съюз, служи като инструмент за повишаване на технологичното развитие и иновативните решения и стимулиране на цифровата трансформация на нашите общества. Тези политически приоритети могат да бъдат постигнати чрез обединяване на ключовите участници: публичния сектор, академичните среди, дружества с различни размери и крайни потребители на здравни иновации, в рамките на публично-частно партньорство в областта на здравните изследвания и иновации. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да спомогне за постигане на целите на Европейския план за борба с рака (9) , Мисията срещу рака на „Хоризонт Европа“ и Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (10) и следва също така да подобри сътрудничеството с различните европейски инициативи за редки заболявания . Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да бъде съгласувано с Новата промишлена стратегия за Европа (11) и нейната актуализирана версия , Фармацевтичната стратегия за Европа (12) и Стратегията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа (13). Следва да се търсят полезни взаимодействия с Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), за да се осигури структурна система за сътрудничество, която да позволи на Съюза да предвижда и да се справя по-ефективно със свързани със здравето заплахи. Механизмите за сътрудничество и полезните взаимодействия с програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ са от полза и заповишаване на подготвеността на Съюза за трансгранични заплахи за здравето, укрепване на здравните системи и подобряване на наличността и достъпността на иновационните фармацевтични продукти. Съвместното предприятие следва също да развива полезни взаимодействия с европейското пространство за здравни данни, както и с изследователските инициативи в областта на редките заболявания.

Изменение 52

Предложение за регламент

Съображение 67

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(67)

Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ се основава на опита, придобит от дейността на съвместното предприятие „Инициатива за иновативни лекарства 2“ (съвместно предприятие „ИИЛ 2“), включително работата, извършена по тази инициатива за борба с пандемията от COVID-19. В съответствие с препоръките от междинната оценка на съвместното предприятие „ИИЛ 2“ (14), следващата инициатива трябва да „даде възможност за активното ангажиране на други промишлени сектори с фармацевтичната промишленост, за да се извлекат ползи от техния опит при разработването на нови здравни интервенции“. Поради това секторите на промишлеността трябва да обхванат секторите на биофармацевтиката, биотехнологиите и медицинските технологии, включително дружествата, които работят в областта на цифровите технологии. Обхватът на инициативата следва да включва профилактиката, диагностиката, лечението и управлението на заболяванията и трябва да бъде определен при надлежно отчитане на голямата тежест за пациентите и/или обществото поради сериозността на заболяването и/или на броя засегнати лица, както и на голямото икономическо въздействие на заболяването за пациентите и системите на здравеопазване. Финансираните действия трябва да отговорят на нуждите на Съюза в областта на общественото здраве, като подкрепят развитието на бъдещи здравни иновации, които са безопасни, ориентирани към хората, ефективни, икономически ефективни и финансово достъпни за пациентите и системите на здравеопазване.

(67)

Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ се основава на опита, придобит от дейността на съвместното предприятие „Инициатива за иновативни лекарства 2“ (съвместно предприятие „ИИЛ 2“), включително работата, извършена по тази инициатива за борба с пандемията от COVID-19. В съответствие с препоръките от междинната оценка на съвместното предприятие „ИИЛ 2“ (14), следващата инициатива трябва да „даде възможност за активното ангажиране на други промишлени сектори с фармацевтичната промишленост, за да се извлекат ползи от техния опит при разработването на нови здравни интервенции“. Поради това секторите на промишлеността трябва да обхванат секторите на биофармацевтиката, биотехнологиите и медицинските технологии, включително дружествата, които работят в областта на цифровите технологии. Новата инициатива следва да гарантира активното участие на гражданското общество и организациите на пациентите. Обхватът на инициативата следва да включва профилактиката, диагностиката, лечението и управлението на заболяванията и трябва да бъде определен при надлежно отчитане на голямата тежест за пациентите , техните семейства и/или обществото поради сериозността на заболяването и/или на броя засегнати лица или лица, които е вероятно да бъдат засегнати, както и на голямото икономическо въздействие на заболяването за пациентите и системите на здравеопазване. Финансираните действия трябва да отговорят на нуждите на Съюза в областта на общественото здраве, като подкрепят развитието на бъдещи здравни иновации, които са безопасни, ориентирани към хората и към пациентите , ефективни, икономически ефективни , физически и финансово достъпни за пациентите и системите и услугите на здравеопазване с цел подобряване на качеството на здравето .

Изменение 53

Предложение за регламент

Съображение 68

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(68)

За да се осигури най-добрата възможност за генериране на нови научни идеи и успешни научноизследователски и иновационни дейности, ключовите участници в съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да са изследователи от различни видове субекти от публичния и частния сектор. В същото време крайните потребители, като гражданите на Съюза, здравните специалисти и доставчиците на здравно обслужване следва да предоставят входни данни за стратегическата концепция и дейностите на инициативата , за да се гарантира, че тя отговаря на техните нужди. Освен това регулаторните органи на равнището на ЕС и на национално равнище, органите, оценяващи здравните технологии, и лицата, които заплащат за здравеопазване, следва също да предоставят на ранен етап входни данни за дейностите на партньорството, като същевременно гарантират липсата на каквито и да е конфликти на интереси, за да се увеличи вероятността резултатите от финансираните действия да отговарят на изискванията, необходими за усвояването им и съответно за постигането на очакваното въздействие. Всички тези входни данни следва да помогнат за по-добро насочване на научноизследователските усилия към области с незадоволени нужди.

(68)

За да се осигури най-добрата възможност за генериране на нови научни идеи и успешни научноизследователски и иновационни дейности, ключовите участници в съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да са изследователи от различни видове субекти от публичния и частния сектор. В същото време крайните потребители, като гражданите на Съюза, техните семейства, групите на потребители и пациенти, здравните специалисти и доставчиците на здравно обслужване , и други съответни застъпващи обществени интереси групи от целия Съюз, следва да предоставят входни данни за стратегическата концепция и дейностите на инициативата . Съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ следва да гарантира, че дейностите, които то извършва, отговарят на тези нужди. Освен това регулаторните органи на равнището на ЕС и на национално равнище, органите, оценяващи здравните технологии, и лицата, които заплащат за здравеопазване, следва също да предоставят на ранен етап входни данни за дейностите на партньорството, като същевременно гарантират липсата на каквито и да е конфликти на интереси, за да се увеличи вероятността резултатите от финансираните действия да отговарят на нуждите на пациентите и на изискванията, необходими за усвояването им и съответно за постигането на очакваното въздействие. Всички тези входни данни следва да помогнат за по-добро насочване на научноизследователските усилия към области с незадоволени или недостатъчно финансирани нужди.

Изменение 54

Предложение за регламент

Съображение 70

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(70)

Целите на партньорството следва да се съсредоточат върху предконкурентния етап, като по този начин се създаде безопасно пространство за ефикасно сътрудничество между дружествата, работещи в областта на различни здравни технологии. По-голямата част от проектите, финансирани по инициативата, следва да са междусекторни, за да се отрази интегриращият характер на инициативата, да се спомогне за разчупване на тясното мислене, разделящо секторите на здравната промишленост, и да се подсили сътрудничеството между промишлеността и академичната общност.

(70)

Целите на партньорството следва да се съсредоточат върху неконкурентния и предконкурентния етап, като по този начин се създаде безопасно пространство за ефикасно и ефективно сътрудничество между дружествата, работещи в областта на различни здравни технологии. По-голямата част от проектите, финансирани по инициативата, следва да са междусекторни, за да се отрази интегриращият характер на инициативата, да се спомогне за разчупване на тясното мислене, разделящо секторите на здравната промишленост, и да се подсили сътрудничеството между промишлеността и академичната общност.

Изменение 55

Предложение за регламент

Съображение 71

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(71)

Терминът „Ключови цифрови технологии“ се отнася до електронни компоненти и системи, които са в основата на всички важни икономически сектори. Комисията подчерта необходимостта от овладяване на тези технологии в Европа, особено в контекста на изпълнението на приоритетите на европейските политики, като автономността на цифровите технологии (30). Значимостта на тази област и предизвикателствата, пред които са изправени заинтересованите страни в Съюза, налагат спешни действия, за да не остане слабо звено в европейските иновации и веригите за създаване на стойност. Ето защо следва да се създаде механизъм на равнището на Съюза, който да комбинира и да насочва предоставянето на подкрепа за научните изследвания и иновациите в електронни компоненти и системи от страна на държавите членки, Съюза и частния сектор.

(71)

Изменение 56

Предложение за регламент

Съображение 72

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(72)

Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да работи по ясно определени теми, които биха дали възможност на европейските предприятия като цяло да проектират, произвеждат и употребяват най-новаторските технологии в областта на електронните компоненти и системи. Необходима е структурирана и координирана финансова подкрепа на европейско равнище, за да се помогне на изследователските екипи и европейските отрасли да запазят настоящите си силни страни в челните редици в един изключително конкурентен международен контекст и да се преодолее пропастта в технологиите, които са от решаващо значение за цифровата трансформация в Европа , която отразява основните ценности на Съюза, включително неприкосновеността на личния живот и доверието, сигурността и безопасността. Сътрудничеството между заинтересованите страни от екосистемата, представляващи всички сегменти от веригите за създаване на стойност, е от съществено значение за развитието на новите технологии и бързото навлизане на иновациите на пазара. Откритостта и гъвкавостта на съответните заинтересовани страни да се интегрират, включително по-специално МСП, в нововъзникващи или близки до тях технологични области, или и в двете, също са от жизненоважно значение.

(72)

Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да работи по ясно определени теми, които биха дали възможност на европейските предприятия като цяло да проектират, произвеждат и употребяват най-новаторските технологии в областта на електронните компоненти и системи. Необходима е структурирана и координирана финансова подкрепа на европейско равнище, за да се помогне на изследователските екипи и европейските отрасли да запазят настоящите си силни страни в челните редици в един изключително конкурентен международен контекст и да се преодолее пропастта в технологиите, които са от решаващо значение за цифровата трансформация на Съюза и неговото технологично лидерство , която отразява основните ценности на Съюза, включително неприкосновеността на личния живот , защитата на данните и доверието, сигурността и безопасността на всички равнища на веригите на стойността . Сътрудничеството между заинтересованите страни от екосистемата, представляващи всички сегменти от веригите за създаване на стойност, е от съществено значение за развитието на новите технологии въз основа на принципа за сигурност и неприкосновеност на личния живот още при проектирането и бързото навлизане на иновациите на пазара. Откритостта и гъвкавостта на организациите на гражданското общество и съответните заинтересовани страни да се интегрират, включително по-специално МСП, в нововъзникващи или близки до тях технологични области, или и в двете, също са от жизненоважно значение. Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва също така да разработи научноизследователски дейности, за да допринесе за целите, посочени в съобщението на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие“.

Изменение 57

Предложение за регламент

Съображение 73

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(73)

Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да съчетава финансовите и техническите средства, които са от съществено значение за оползотворяване на ескалиращия темп на развитие на иновациите в тази област, за генериране на важни външни ефекти за обществото и за поделяне на риска чрез хармонизиране на стратегиите и инвестициите в полза на общия европейски интерес. Ето защо членовете на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да са Съюзът, държавите членки и държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, на доброволна основа, както и асоциациите като частноправни членове, които представляват съставляващите ги дружества [и други правни субекти, работещи в областта на електронните компоненти и системи в Европа]. Участието на държавите членки ще улесни допълнително последователното съгласуване с националните програми и стратегии, като намалява припокриването и разпокъсването на усилията и същевременно осигурява полезни взаимодействия между заинтересованите страни и дейностите.

(73)

Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да съчетава финансовите и техническите средства, които са от съществено значение за оползотворяване на ескалиращия темп на развитие на иновациите в тази област, за генериране на важни външни ефекти за обществото чрез хармонизиране на стратегиите и инвестициите в полза на общия европейски интерес. Ето защо членовете на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да са Съюзът, държавите членки и държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, на доброволна основа, както и асоциациите като частноправни членове, които представляват съставляващите ги дружества [и други правни субекти, работещи в областта на електронните компоненти и системи в Европа]. Участието на държавите членки ще улесни допълнително последователното съгласуване с националните програми и стратегии, като намалява припокриването и разпокъсването на усилията и същевременно осигурява полезни взаимодействия между заинтересованите страни и дейностите.

Изменение 58

Предложение за регламент

Съображение 74

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(74)

В съответствие с [член 8, параграф 1, буква в)] от Регламента за „Хоризонт Европа“ участващите държави следва да поверят на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ разходването на своите вноски в полза на участниците от тяхната държава в непреки действия. Бенефициерите следва да подпишат единно споразумение за отпускане на безвъзмездни средства със съвместното предприятие в съответствие с правилата на програмата „Хоризонт Европа“, включително и със съответната рамка за правата върху интелектуална собственост , в зависимост от програмата на Съюза, по която се подпомага съответната финансирана с безвъзмездни средства дейност. Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ следва да обработва декларациите за направени разходи и да извършва плащанията към бенефициерите .

(74)

В съответствие с [член 8, параграф 1, буква в)] от Регламента за „Хоризонт Европа“ съвместните предприятия следва да прилагат централно управление на всички финансови вноски чрез координиран подход. Съответно всяка участваща държава следва да сключи административно споразумение със съвместното предприятие за определяне на координационния механизъм за плащане на вноските в полза на заявителите, установени в тази участваща държава , и за докладване във връзка с тези вноски. За да се осигури съгласуваност с националните им стратегически приоритети и в надлежно обосновани случаи, участващите държави следва да имат право на вето върху използването на техните национални финансови вноски за конкретни кандидати .

Изменение 59

Предложение за регламент

Съображение 77

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(77)

С правната рамка на Съюза за единно европейско небе (31) се цели да се реформира европейската система за управление на въздушното движение (УВД) чрез институционални, оперативни, технологични и регулаторни действия с оглед подобряване на нейната работа по отношение на капацитета, безопасността, ефективността и въздействието върху околната среда.

(77)

С правната рамка на Съюза за единно европейско небе (31) се цели да се реформира европейската система за управление на въздушното движение (УВД) чрез институционални, оперативни, технологични и регулаторни действия с оглед подобряване на нейната работа по отношение на капацитета, безопасността, ефективността , климата и въздействието върху околната среда.

Изменение 60

Предложение за регламент

Съображение 78

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(78)

Проектът за научни изследвания и разработки за управление на въздушното движение (УВД) в единното европейско небе („проектът SESAR“) (32) има за цел да модернизира УВД и да обедини технологичните и оперативните иновации в подкрепа на единното европейско небе. Той има за цел да осигури технологични решения за високоефективно УВД до 2035 г., за да даде възможност за още по-безопасно и по-екологично функциониране на сектора на въздушния транспорт без претоварване. Проектът SESAR включва три взаимосвързани, непрекъснати и развиващи се съвместни процеса, чрез които се определят, разработват и внедряват иновативни технологични системи и оперативни процедури в основата на цифровото европейско небе, определено в Европейския генерален план за УВД (33) .

(78)

Проектът за научни изследвания и разработки за управление на въздушното движение (УВД) в единното европейско небе („проектът SESAR“) (32) има за цел да модернизира УВД и да обедини технологичните и оперативните иновации в подкрепа на единното европейско небе. Той има за цел да осигури технологични решения за високоефективно УВД до 2035 г., за да даде възможност за още по-безопасно, по-екологично и благоприятно за климата функциониране на сектора на въздушния транспорт без претоварване , в съответствие с Европейския зелен пакт и Европейския законодателен акт за климата . Проектът SESAR включва три взаимосвързани, непрекъснати и развиващи се съвместни процеса, чрез които се определят, разработват и внедряват иновативни технологични системи и оперативни процедури в основата на цифровото европейско небе, определено в Европейския генерален план за УВД (33).

Изменение 61

Предложение за регламент

Съображение 79

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(79)	Европейският генерален план за УВД е инструментът за планиране на модернизацията на УВД в цяла Европа, който свързва дейностите по научни изследвания и иновации за УВД със сценарии за дейности по внедряване за постигане на целите за изпълнение на единното европейско небе.

(79)

Европейският генерален план за УВД е инструментът за планиране на модернизацията на УВД в цяла Европа, който свързва дейностите по научни изследвания и иновации за УВД със сценарии за дейности по внедряване за постигане на целите за изпълнение на единното европейско небе , като не само подобрява ефикасността в хода на отделните полети, но и също така дава възможност за непрекъснато приспособяване на цялостния му капацитет спрямо технологичния напредък .

Изменение 62

Предложение за регламент

Съображение 81

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(81)

Съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да използва опита на съвместното предприятие SESAR и да продължи своята роля за координиране на научните изследвания на УВД в Съюза. Основните цели на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да бъдат укрепването и по-нататъшното интегриране на капацитета за научни изследвания и иновации в Европа, като се спомага за ускоряване на цифровизацията на сектора и превръщането му в по-устойчив и приспособим към колебанията в движението. То следва да подсили чрез иновации конкурентоспособността на управлявания от пилоти и безпилотния въздушен транспорт и услугите за УВД, за да се подкрепят икономическото възстановяване и растеж. Съвместното предприятие следва да разработи и ускори навлизането на пазара на иновативни решения за утвърждаване на въздушното пространство на единното европейско небе като най-ефективното и екологосъобразно небе за полети в света.

(81)

Съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да използва опита на съвместното предприятие SESAR и да продължи своята роля за координиране на научните изследвания на УВД в Съюза. Основните цели на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да могат да подкрепят действията, предназначени за укрепването и по-нататъшното интегриране на капацитета за научни изследвания и иновации в Европа, което от своя страна би спомогнало за ускоряване на цифровизацията на сектора и превръщането му в по-устойчив и приспособим към колебанията в движението. То следва да допринася за подсилване чрез иновации на конкурентоспособността на управлявания от пилоти и безпилотния въздушен транспорт и услугите за УВД, за подкрепяне на икономическото и социалното възстановяване и растеж. Съвместното предприятие следва да подкрепя разработването и да ускори навлизането на пазара на иновативни решения за утвърждаване на въздушното пространство на единното европейско небе като най-ефективното и екологосъобразно небе за полети в света.

Изменение 63

Предложение за регламент

Съображение 83

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(83)

Участието в съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да бъде отворено за възможно най-широк кръг и представителство на заинтересованите страни от всички държави членки и държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, включително МСП, чрез различни форми на участие. По-специално участието следва да гарантира подходящ баланс между производителите на оборудване както за управлявания от пилоти, така и за безпилотния въздушен транспорт, ползвателите на въздушното пространство, доставчиците на аеронавигационно обслужване, летищата, сдруженията на военния и професионалния персонал и да предлага възможности за МСП, академичните среди и научноизследователските организации. С оглед на определянето на най-обещаващите подходи и субектите, които са в състояние да ги реализират, Комисията отправи покана за заявяване на интерес за потенциални членове. Управителният съвет следва да има право да избира асоциирани членове въз основа на резултатите от тази покана, за да осигури бързо разширяване на групата от членове.

(83)

Участието в съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да бъде отворено за възможно най-широк кръг и представителство на заинтересованите страни от всички държави членки и държавите, асоциирани към програмата „Хоризонт Европа“, включително МСП , научни експерти и съответни организации на гражданското общество, включително в областите на околната среда и климата , чрез различни форми на участие. По-специално участието следва да гарантира подходящ баланс между производителите на оборудване както за управлявания от пилоти, така и за безпилотния въздушен транспорт, ползвателите на въздушното пространство, доставчиците на аеронавигационно обслужване, летищата, сдруженията на военния и професионалния персонал и да предлага възможности за МСП, академичните среди и научноизследователските организации. С оглед на определянето на най-обещаващите подходи и субектите, които са в състояние да ги реализират, Комисията отправи покана за заявяване на интерес за потенциални членове. Управителният съвет следва да има право да избира асоциирани членове въз основа на резултатите от тази покана, за да осигури бързо разширяване на групата от членове.

Изменение 64

Предложение за регламент

Съображение 86

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(86)

Евроконтрол разполага с подходяща инфраструктура и необходимите административни, информационни, комуникационни услуги и услуги за логистична подкрепа. Съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да се възползва от тази инфраструктура и услуги на Евроконтрол. В този контекст съществуват малко потенциални полезни взаимодействия, които могат да бъдат получени от обединяването на административните ресурси с други съвместни предприятия чрез общ бекофис . Поради тази причина съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да се откаже от функциите на общия бекофис, установени с настоящия регламент.

(86)

Евроконтрол разполага с подходяща инфраструктура и необходимите административни, информационни, комуникационни услуги и услуги за логистична подкрепа. Съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да се възползва от тази инфраструктура и услуги на Евроконтрол. В този контекст съществуват малко потенциални полезни взаимодействия, които могат да бъдат получени от обединяването на административните ресурси с други съвместни предприятия. Поради тази причина съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ следва да се откаже от функциите на общия бекофис, установени с настоящия регламент.

Изменение 65

Предложение за регламент

Съображение 88

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(88)

В контекста на приоритетите на Европейската комисия за 2019—-2024 г. „Европа, подготвена за цифровата ера“, „Икономика в интерес за хората“ и целите на политиката, определени в контекста на нейното съобщение за „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, Европа трябва да разработи критичните цифрови инфраструктури, базирани на 5G мрежи и да изгради технологичния си капацитет за 6G с времеви хоризонт 2030 г. В този контекст Комисията подчерта стратегическото значение на европейското партньорство за интелигентни мрежи и услуги за предоставяне на сигурни услуги, базирани на свързаност за потребителите и предприятията. Тези приоритети могат да бъдат постигнати чрез обединяване на ключовите участници, т.е. промишлеността, академичните среди и публичните органи, в рамките на европейско партньорство, което се основава на постиженията на инициативата за публично-частно партньорство за 5G, която успешно разработи 5G технологии и стандарти.

(88)

В контекста на приоритетите на Комисията за 2019—-2024 г. „Европа, подготвена за цифровата ера“, „Икономика в интерес за хората“ и целите на политиката, определени в контекста на нейните съобщения за „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ и „Цифров компас 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ , Европа трябва да разработи критичните цифрови инфраструктури, базирани на 5G мрежи и да изгради своята база от знания и технологичния си капацитет за 6G и новите съответни комуникационни технологии с времеви хоризонт 2030 г. В този контекст Комисията подчерта стратегическото значение на европейското партньорство за интелигентни мрежи и услуги за предоставяне на сигурни услуги, базирани на свързаност за потребителите и предприятията. Тези приоритети могат да бъдат постигнати чрез обединяване на ключовите участници, т.е. промишлеността, академичните среди , организациите на гражданското общество и публичните органи, в рамките на европейско партньорство, което се основава на постиженията на инициативата за публично-частно партньорство за 5G, която успешно разработи 5G технологии и стандарти.

Изменение 66

Предложение за регламент

Съображение 89

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(89)

Съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ има за цел да се занимава с въпросите на политиката в областта на цифровата инфраструктура и да разшири технологичния обхват на научните изследвания и иновациите за 6G мрежи. То следва да укрепи, с активното участие на държавите членки, отговора на политиката на Съюза и на социалните нужди по отношение на енергийната ефективност на мрежата, киберсигурността, технологичния суверенитет, неприкосновеността на личния живот и етиката и ще разшири обхвата на научните изследвания и иновациите от предоставяне на услуги, основани на мрежи, до предоставяне на услуги, основани на облачни технологии, както и компоненти и устройства, които позволяват услуги за гражданите и широк спектър от икономически сектори, като здравеопазването, транспорта, производството и медиите.

(89)

Съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ има за цел да се занимава с въпросите на политиката в областта на цифровата инфраструктура и да разшири технологичния обхват на научните изследвания и иновациите за 6G и други комуникационни мрежи. То следва да укрепи, с активното участие на държавите членки, отговора на политиката на Съюза и на социалните нужди по отношение на енергийната ефективност на мрежата, киберсигурността, технологичния суверенитет и устойчивост , неприкосновеността на личния живот и етиката и ще разшири обхвата на научните изследвания и иновациите от предоставяне на услуги, основани на мрежи, до предоставяне на услуги, основани на облачни технологии, както и компоненти и устройства, които позволяват услуги за гражданите и широк спектър от икономически и социални сектори, като здравеопазването, транспорта, производството и медиите.

Изменение 67

Предложение за регламент

Съображение 91

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(91)

Усъвършенстваните 5G инфраструктури ще съставляват основата за изграждане на екосистемите за цифровия и екологичния преход, а на следващ етап — за способността на Европа да приеме 6G технологиите. Механизмът за свързване на Европа — Цифрови технологии (МСЕ2), както и програмите „Цифрова Европа“ и InvestEU предлагат възможности за развитие на цифрови екосистеми, базирани на 5G, а по-късно — и на 6G. Като се има предвид широкият набор от заинтересовани страни от публичния и от частния сектор, които участват в такива проекти за внедряване, от съществено значение е да се координират създаването на стратегическа програма, приносът към програмирането, както и информацията и ангажираността на заинтересованите страни, свързани с такива програми. Като стратегическа основа за тези задачи съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ следва да координира разработването на стратегически програми за внедряване за съответните области на внедряване, като например 5G системи по пътищата и по железопътните линии. Тези програми следва, inter alia, да определят пътните карти за внедряване, основните възможности за модели за сътрудничество и други стратегически въпроси.

(91)

Усъвършенстваните 5G инфраструктури могат да съставляват основата за изграждане на екосистемите за цифровия и екологичния преход, а на следващ етап — за способността на Европа да приеме 6G технологиите по прозрачен и открит начин, тъй като създаването на световни и съвместими стандарти за 6G ще намали разходите, ще създаде по-ефективни цифрови вериги на доставки и ще засили иновациите . Механизмът за свързване на Европа — Цифрови технологии (МСЕ2), както и програмите „Цифрова Европа“ и InvestEU предлагат възможности за развитие на цифрови екосистеми, базирани на 5G, а по-късно — и на 6G. Като се има предвид широкият набор от заинтересовани страни от публичния и от частния сектор, които участват в такива проекти за внедряване, от съществено значение е да се улеснят създаването на стратегическа програма, приносът към програмирането, както и информацията и ангажираността на заинтересованите страни, свързани с такива програми. Като стратегическа основа за тези задачи съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ следва да координира разработването на стратегически програми за внедряване за съответните области на внедряване, като например 5G системи по пътищата и по железопътните линии. Тези програми следва, inter alia, да определят пътните карти за внедряване , технологичните препоръки , основните възможности за модели за сътрудничество и други стратегически въпроси.

Изменение 68

Предложение за регламент

Член 1 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С настоящия регламент се създават девет съвместни предприятия по смисъла на член 187 от Договора за функционирането на Европейския съюз за прилагането на институционализирани европейски партньорства, определени в [член 2, точка 3] и посочени в [член 8, параграф 1, буква в)] от Регламента за „Хоризонт Европа“. В него се определят техните цели, задачи, членове, организация и други оперативни правила.

С настоящия регламент се създават девет съвместни предприятия по смисъла на член 187 от Договора за функционирането на Европейския съюз за прилагането на институционализирани европейски партньорства, определени в [член 2, точка 3] и посочени в [член 8, параграф 1, буква в)] и приложение III към Регламента за „Хоризонт Европа“. В него се определят техните цели, задачи, членове, организация и други оперативни правила , включително относно прозрачността и отчетността .

Изменение 69

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 1 — точка 6 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6а.	„свързани субекти“ означава субектите съгласно определението в член 187, параграф 1 от Финансовия регламент;

Изменение 70

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 1 — точка 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

„допълнителна дейност“ означава дейност извън основната част на работната програма, която дейност не получава финансова подкрепа от съвместното предприятие, но допринася за неговите цели и е пряко свързана с усвояването на резултатите от проектите по линия на това съвместно предприятие или предшестващите го инициативи или има значителна добавена стойност от Съюза;

„допълнителна дейност“ означава дейност , която е включена в годишния план за допълнителни дейности, приложен към основната част на работната програма и която дейност не получава финансова подкрепа от съвместното предприятие, но допринася пряко за неговите цели и е пряко свързана с усвояването на резултатите от проектите по линия на това съвместно предприятие или предшестващите го инициативи или има значителна добавена стойност от Съюза и допринася за политиките на Съюза;

Изменение 71

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Съвместните предприятия, посочени в член 3, допринасят за общите цели на Регламента за „Хоризонт Европа“, определени в [член 3] от него.	1. Съвместните предприятия, посочени в член 3, допринасят за общите и конкретните цели на Регламента за „Хоризонт Европа“, определени в [член 3] от него.

Изменение 72

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 2 — уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Съвместните предприятия , чрез участието и ангажимента на партньорите в разработването и изпълнението на програма за научноизследователски и иновационни дейности, постигат следните общи цели:	2. Съвместните предприятия постигат следните общи цели:

Изменение 73

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

укрепване и интегриране на научния и технологичния капацитет на Съюза в подкрепа на създаването и разпространението на висококачествени нови знания, по-специално за постигане на решения на глобални предизвикателства, осигуряване на конкурентоспособност на Съюза, устойчивост и принос за укрепване на европейското научноизследователско пространство;

укрепване и интегриране на научния , иновационния и технологичния капацитет на Съюза , на държавите членки и на регионите, в подкрепа на създаването и разпространението на висококачествени нови знания, по-специално за постигане на решения на глобални обществени предизвикателства, осигуряване и повишаване на конкурентоспособността на Съюза, на европейската добавена стойност, издръжливост и устойчивост и допринасяне за укрепване на европейското научноизследователско пространство;

Изменение 74

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	осигуряване на насочено към устойчивост глобално лидерство на веригите за създаване на стойност на Съюза и отворена стратегическа автономност на Съюза в областта на ключови технологии и отрасли в съответствие с промишлената стратегия за Европа;

б)

осигуряване на насочено към устойчивост глобално лидерство и издръжливост на веригите за създаване на стойност на Съюза и гарантиране на стратегическа автономност на Съюза при същевременно запазване на отворена икономика в областта на ключови технологии и отрасли в съответствие с промишлената и свързаната с МСП стратегия за Европа, Европейския зелен пакт, други политики на Съюза и Плана за възстановяването на Европа;

Изменение 75

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

разработване и ускоряване на навлизането в целия Съюз на иновативни решения за справяне с климатични, екологични, здравни и други глобални обществени предизвикателства, които допринасят за стратегическите приоритети на Съюза, по-специално за осъществяване на целите на ООН за устойчиво развитие и постигане на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г.

в)

разработване и ускоряване на навлизането в целия Съюз на иновативни решения за справяне с климатични, екологични, здравни , цифрови и други глобални обществени предизвикателства, които допринасят за стратегическите приоритети на Съюза, ускоряват икономическия растеж в Съюза и благоприятстват екосистемите за иновации, като в същото време постигат целите на ООН за устойчиво развитие и неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г. , в съответствие с Парижкото споразумение

Изменение 76

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	повишаване на критичната маса и научния капацитет за междусекторни и интердисциплинарни научни изследвания и иновации в целия Съюз;

a)	повишаване на критичната маса и научния и технологичния капацитет за съвместни, междусекторни и интердисциплинарни научни изследвания и иновации в целия Съюз;

Изменение 77

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	ускоряване на социалния, екологичния и икономическия преход в области и сектори от стратегическо значение за приоритетите на Съюза, по-специално за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в съответствие с целите, определени съгласно Европейския зелен пакт;

б)

ускоряване на екологичния и цифровия преход в области и сектори от стратегическо значение за приоритетите на Съюза, по-специално за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в съответствие с целите в областта на климата и енергетиката , определени съгласно Европейския зелен пакт и Европейския законодателен акт за климата, както и за постигане на нулево замърсяване и нетоксична околна среда, при опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие ;

Изменение 78

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 –буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	подобряване на свързаните с иновациите възможности и резултати на съществуващите и новите европейски вериги за създаване на стойност в областта на научните изследвания и иновациите , включително на малките и средните предприятия (МСП);

в)	подобряване на свързаните с научните изследвания и иновациите възможности и резултати на съществуващите и новите европейски екосистеми и вериги за създаване на стойност, включително на малките и средните предприятия (МСП) и стартиращите предприятия ;

Изменение 79

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

ускоряване на внедряването, усвояването и разпространението на иновативни решения в подсилените европейски научноизследователски и иновационни екосистеми, включително чрез широко и своевременно ангажиране и съвместно създаване с крайни потребители, граждански организации, регулаторни органи и органи по стандартизация;

г)

ускоряване на внедряването, усвояването и разпространението на иновативни решения , технологии, услуги и умения в подсилените европейски научноизследователски и иновационни и промишлени екосистеми и като крайна цел в обществото , включително чрез широко и своевременно ангажиране и съвместно създаване с крайни потребители , включително МСП, стартиращи предприятия, потребителски организации , граждански организации, регулаторни органи и органи по стандартизация;

Изменение 80

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 — буква г а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)

допринасяне за намаляване на недостига на специфични умения в целия Съюз чрез повишаване на осведомеността и подпомагане за натрупването на нови знания и човешки капитал по отношение на сферите на научните изследвания; допринасяне за ускоряването на повишаването на квалификацията и преквалификацията на европейските работници и участието на МСП в промишлените екосистеми, свързани с дейностите на съвместните предприятия; улесняване на интегрирането на съответните научни и иновационни компетентности в целия Съюз в европейски екосистеми и вериги за създаване на стойност за научни изследвания и иновации;

Изменение 81

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	осигуряване на подобрения в областта на околната среда и производителността на новите продукти и услуги благодарение на оползотворяването на капацитета и ресурсите на Съюза.

д)	осигуряване на подобрения в областта на околната среда , спестяването на енергия и суровини, устойчивостта, обществото и производителността , кръговостта на новите продукти , технологии, приложения и услуги посредством взаимосвързаност и пълно оползотворяване на капацитета и ресурсите на Съюза.

Изменение 82

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 — буква д а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)

допринасяне за преодоляване на неравенството между половете в областите на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) в Европа, както и за включване на въпроса за равенството между половете в резултатите от научните изследвания, разработени от европейските партньорства, като по този начин се постига по-добро привеждане на европейските партньорства в съответствие с целите на Комисията за равенство между половете;

Изменение 83

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 3 — буква д б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дб)	търсене на възможности за информиране на студентите, които биха желали да продължат кариерата си в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, както и в други области, свързани с оперативните дейности на съвместните предприятия;

Изменение 84

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 4 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4а. При осъществяването на своите изследователски дейности съвместните предприятия търсят взаимодействие с европейските структурни и инвестиционни фондове, други инициативи на „Хоризонт Европа“, както и всички програми на Съюза, свързани с научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. В допълнение към това съвместните предприятия работят в тясно сътрудничество със Съвместния изследователски център на Европейската комисия в съответните им научни области.

Изменение 85

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	увеличаване и разпространение на високите постижения, включително чрез насърчаване на по-широкото участие в целия Съюз;

увеличаване и разпространение на високите постижения, включително чрез насърчаване на по-широкото участие и географско разнообразие в целия Съюз , включително от участие от държави членки, които понастоящем се считат за скромни и умерени в областта на иновациите съгласно Европейския сравнителен доклад за иновациите ;

Изменение 86

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква a а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

aа)	насърчаване и възнаграждаване на високите научни постижения, включително гарантиране, че при изпълнението на дейностите се вземат предвид най-съвременните достижения на науката и фундаменталните изследвания;

Изменение 87

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	укрепване на връзката между научните изследвания, иновациите и — когато е целесъобразно — образованието и други политики, включително допълняемост с националните, регионалните и съюзните политики и дейности в областта на научните изследвания и иновациите;

в)	укрепване на връзката между научните изследвания, иновациите и — когато е целесъобразно – равенството между половете, образованието и други политики, включително допълняемост с националните, регионалните и съюзните умения, политики и дейности в областта на научните изследвания и иновациите;

Изменение 88

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва)	насърчаване на отговорни научни изследвания и иновации, като се взема под внимание принципът на предпазливост;

Изменение 89

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква в б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

вб)	засилване на свързаното с пола измерение в научните изследвания и иновациите, включително сред съвместните предприятия;

Изменение 90

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	засилване на международното сътрудничество;

д)

засилване на международното сътрудничество в съответствие с целите на външната политика и международните ангажименти на Съюза и насърчаване на европейската конкурентоспособност и водещите позиции в промишлеността, като същевременно се зачита стратегическата автономност на Съюза, но се запазва отворената икономика ;

Изменение 91

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	повишаване на обществената осведоменост, приемане, търсене и усвояване на нови решения чрез включване на гражданите и крайните потребители в процесите на съвместно проектиране и съвместно създаване;

е)

повишаване на обществената осведоменост, приемане, търсене и усвояване на нови решения чрез включване на гражданите , организациите на гражданското общество, потребителските организации и крайните потребители , включително МСП и стартиращите предприятия, в процесите на съвместно проектиране и съвместно създаване;

Изменение 92

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква ж

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ж)	насърчаване на използването на резултатите от научните изследвания и иновациите и активно разпространяване и използване на резултатите , по-специално за привличане на частни инвестиции и разработване на политики ;

ж)

насърчаване на активното разпространение, използването на резултатите от научните изследвания и иновациите и тяхното прилагане, включително за разработване на политики, чрез стандартизация , обществени поръчки за новаторски решения и обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, с цел ускоряване на процеса на внедряване на пазара на резултатите от научните изследвания и резултатите в съответните им научноизследователски области ;

Изменение 93

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква з

Текст, предложен от Комисията

Изменение

з)	ускоряване на трансформацията на промишлеността, включително чрез подобрени умения за иновации;

з)	ускоряване на трансформацията на промишлеността и устойчивостта във веригите за създаване на стойност , включително чрез подобрени умения за иновации;

Изменение 94

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква з а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

за)

повишаване на нивото на уменията и опита в целия Съюз сред студентите, представителите на академичните среди и експертите, като се насърчава разработването на специфични университетски степени и образователни програми в различните области, със специално внимание върху свързаните с пола аспекти, и се гарантира възможно най-широко географско покритие в Съюза;

Изменение 95

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 1 — буква и

Текст, предложен от Комисията

Изменение

и)	подкрепа за основано на доказателства прилагане на свързаните политики на Съюза, както и на регулаторните дейности и дейностите за стандартизация и инвестиции за устойчиво развитие на европейско и световно равнище.

и)	подкрепа за научно, основано на доказателства прилагане на свързаните политики на Съюза, както и на регулаторните дейности и дейностите за стандартизация и инвестиции за устойчиво развитие на национално, европейско и световно равнище.

Изменение 96

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	предоставят финансова подкрепа, главно под формата на безвъзмездни средства, на непреки действия за научни изследвания и иновации, избрани след открити и конкурентни покани, освен ако в работната им програма е посочено друго ;

a)	предоставят финансова подкрепа, главно под формата на безвъзмездни средства, на непреки действия за научни изследвания и иновации, избрани след открити , справедливи, прозрачни и конкурентни покани, освен в надлежно обосновани случаи, посочени в работната програма ;

Изменение 97

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	развиват тясно сътрудничество и осигуряват координация с други европейски партньорства, включително чрез разпределяне, когато е целесъобразно, на част от бюджета на съвместното предприятие за съвместни покани;

б)	развиват тясно сътрудничество и осигуряват координация и полезни взаимодействия с други европейски партньорства, включително чрез разпределяне, когато е целесъобразно, на част от бюджета на съвместното предприятие за съвместни покани;

Изменение 98

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

търсят полезни взаимодействия и, когато е целесъобразно, възможности за по-нататъшно финансиране от съответните дейности и програми на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище, по-специално с такива дейности и програми, които подкрепят внедряването на иновативни решения, образованието и регионалното развитие, като например фондовете на Кохезионната политика в съответствие със стратегиите за интелигентнa специализация;

в)

търсят и осигуряват ефективни полезни взаимодействия и когато е целесъобразно, възможности за по-нататъшно финансиране от съответните дейности и програми на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище, по-специално с такива дейности и програми, които подкрепят внедряването и пазарната реализация на иновативни решения , обучението , образованието и регионалното развитие, като например фондовете на Кохезионната политика в съответствие със стратегиите за интелигентнa специализация , както и с европейските финансови институции, например Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, както и със съответните промишлени сдружения и благотворителни фондации и тръстове ;

Изменение 99

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва)

засилване на връзката между научните изследвания, иновациите и действията, предвидени в съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (Европейската програма за умения), особено тези, насочени към развиване на умения за подпомагане на екологичния и цифровия преход и към увеличаване на броя на завършилите висше образование в дисциплините НТИМ, особено в областта на промишлените екосистеми, свързани с действията на съвместните предприятия;

Изменение 100

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

гарантират, че техните операции допринасят за стратегическото многогодишно планиране, докладване, мониторинг и оценка, както и за други изисквания на „Хоризонт Европа“, посочени в [членове 45 и 47] от Регламента за „Хоризонт Европа“, като например прилагането на общата рамка за обратна връзка относно политиките;

г)

гарантират, че техните операции допринасят за стратегическото многогодишно планиране, докладване, мониторинг и оценка, без да се увеличава административната тежест за тях или за техните бенефициери, както и за други изисквания на „Хоризонт Европа“, посочени в [членове 45 и 47] от Регламента за „Хоризонт Европа“, като например прилагането на общата рамка за обратна връзка относно политиките;

Изменение 101

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	насърчават участието на МСП в своите дейности и вземат мерки за осигуряване на информация на МСП в съответствие с целите на „Хоризонт Европа“;

д)

насърчават и гарантират участието на МСП и стартиращите предприятия, както и техните асоциации, в дейностите на съвместните предприятия и осигуряват навременна информация на МСП и стартиращите предприятия в съответствие с целите на „Хоризонт Европа“; когато е целесъобразно, определят поканите за представяне на предложения, при които координиращата роля е запазена за МСП или стартиращи предприятия;

Изменение 102

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква д a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)

разработване на мерки за привличане на нови участници, включително МСП, в научноизследователските и иновационните дейности на съвместните предприятия и за разширяване на мрежите за сътрудничество, както и насърчаване на по-доброто свързване на съществуващите национални екосистеми и мрежи за научни изследвания и иновации помежду им и с европейското равнище;

Изменение 103

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква д б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дб)	насърчаване и гарантиране на участието на младите изследователи, докторантите и постдокторантите в дейностите на съответното съвместно предприятие, в тясно сътрудничество с действията „Мария Склодовска-Кюри“;

Изменение 104

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	мобилизират необходимите ресурси от обществения и частния сектор за постигане на целите, определени в настоящия регламент;

е)	мобилизират необходимите ресурси от обществения и частния сектор , както и — когато е възможно, допълнителни ресурси за постигане на целите, определени в настоящия регламент;

Изменение 105

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква ж

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ж)	наблюдават напредъка по изпълнението на целите, определени в настоящия регламент, както и в съответствие с целите, посочени в [член 45] и [приложение V] от Регламента за „Хоризонт Европа“;

ж)	наблюдават напредъка по изпълнението на целите, определени в настоящия регламент, както и в съответствие с целите, посочени в [член 45] и [приложения III и V] към Регламента за „Хоризонт Европа“;

Изменение 106

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква з

Текст, предложен от Комисията

Изменение

з)	определят и изпълняват своята работна програма;

з)	разработват и прилагат стратегическа програма за научни изследвания и иновации, въз основа на която определят и изпълняват своята работна програма;

Изменение 107

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква и

Текст, предложен от Комисията

Изменение

и)

поддържат връзка с най-широк кръг заинтересовани страни, включително, но не само, децентрализирани агенции, научноизследователски организации, университети, крайни потребители и публични органи, по-специално с цел определяне на приоритетите и дейностите на всяка инициатива, както и за гарантиране на приобщаване;

и)

поддържат връзка с най-широк кръг заинтересовани страни, включително, но не само, децентрализирани агенции, научноизследователски организации, университети, организации на гражданското общество с нестопанска цел, крайни потребители , асоциации на МСП и публични органи, по-специално с цел определяне на приоритетите и дейностите на всяка инициатива, както и за гарантиране на приобщаване , отвореност и обществена добавена стойност ;

Изменение 108

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква й

Текст, предложен от Комисията

Изменение

й)

извършват дейности за информиране, комуникация, оповестяване, разпространение и използване на резултатите чрез прилагане mutatis mutandis на [член 46] от Регламента за „Хоризонт Европа“, включително предоставяне на подробна информация за резултатите от финансираните дейности, свързани с научни изследвания и иновации, налични и достъпни в обща електронна база данни на „Хоризонт Европа“;

й)

извършват дейности за информиране, комуникация, оповестяване, разпространение и използване на резултатите чрез прилагане на членове 10 и 39 от настоящия регламент и mutatis mutandis на [член 46] от Регламента за „Хоризонт Европа“, включително предоставяне на подробна информация за резултатите от финансираните дейности, свързани с научни изследвания и иновации, налични за широката общественост и достъпни в обща електронна база данни на „Хоризонт Европа“ по удобен начин ;

Изменение 109

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква й а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

йа)	насърчават кампании за повишаване на осведомеността, образователни дейности и дейности по разпространение, с участието на мрежи от академичните среди, от сферите на науката и знанието, предоставят подходяща информация на съответните си уебсайтове, включително публикуват съответната документация;

Изменение 110

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква л

Текст, предложен от Комисията

Изменение

л)	допринасят за разработването на по-ефективна връзка между науката и политиката, за насърчаване на отворената наука чрез осигуряване на по-добро използване на резултатите и в отговор на нуждите на политиката, както и за насърчаване на по-бързото разпространение и усвояване на резултатите;

л)

допринасят за разработването на по-ефективна връзка между науката и политиката, за насърчаване на отворената наука и зачитане на нейните принципи, както е посочено в членове 14 и 39 от Регламента за „Хоризонт Европа“, и в отговор на нуждите на политиката, както и за насърчаване на по-бързото използване, разпространение и усвояване на резултатите и повишената видимост, както е посочено в член 51, параграф 1 от Регламента за „Хоризонт Европа“ ; съвместните предприятия определят строги правила за дерогации от изискванията за отворен достъп, посочени в Регламента за „Хоризонт Европа“ и Комисията наблюдава практиките, свързани със свободния достъп, и всички изключения следва да бъдат изброени по прозрачен начин на съответните уебсайтове.

Изменение 111

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква н

Текст, предложен от Комисията

Изменение

н)

подпомагат Комисията при разработването и изпълнението на надеждни и научно обосновани технически критерии за проверка съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852 относно устойчивите инвестиции , чрез мониторинг и оценка на тяхното прилагане в рамките на икономическия сектор, в който работят, с цел осигуряване на ad hoc обратна връзка за изготвянето на политики, когато е необходимо ;

н)	подпомагат Комисията при разработването и изпълнението на надеждни и научно обосновани технически критерии за проверка съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато дейностите на съвместните предприятия попадат в обхвата на този регламент ;

Изменение 112

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — буква о

Текст, предложен от Комисията

Изменение

о)	когато е приложимо, вземат предвид „принципа за ненанасяне на значителни вреди“ съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 и се съобразяват с разпоредбите на посочения регламент за подобряване на достъпа до финансиране за устойчиво развитие;

о)

когато е приложимо, вземат предвид „принципа за ненанасяне на значителни вреди“ съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 за дейности на съвместните предприятия, които попадат в обхвата на този регламент, и се съобразяват с разпоредбите на посочения регламент за подобряване на достъпа до финансиране за устойчиво развитие;

Изменение 113

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2а. За целта на прилагането на параграф 2, буква в) Комисията разработва ясни, прости и конкретни насоки относно осъществяването от страна на съвместните предприятия на различните видове полезни взаимодействия, като прехвърляне на ресурси, алтернативно финансиране, кумулативно финансиране и интегрирано финансиране.

Изменение 114

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Съвместните предприятия могат да отправят открита покана за заявяване на интерес с цел да бъдат избрани асоциирани членове. В поканата за заявяване на интерес се определя ключовият капацитет, необходим за постигане на целите на съвместното предприятие. Всички покани се публикуват на уебсайта на съвместното предприятие и се съобщават по всички подходящи канали, включително, когато е приложимо, чрез групата на представителите на държавите, за да се гарантира възможно най-широкото участие в интерес на постигането на целите на съвместното предприятие.

1. Съвместните предприятия отправят открити, справедливи и прозрачни покани за заявяване на интерес с цел да бъдат избрани асоциирани членове , като същевременно допринасят за повишаването на географското разнообразие . Поканата за заявяване на интерес се провежда по открит и прозрачен начин и в нея се определят ключовият капацитет и очакванията по отношение на вноските , в натура и финансови, необходими за постигане на целите на съвместното предприятие. Всички покани се публикуват на уебсайта на съвместното предприятие и се съобщават по всички подходящи канали, включително, когато е приложимо, чрез групата на представителите на държавите, за да се гарантира възможно най-широкото участие в интерес на постигането на целите на съвместното предприятие.

Изменение 115

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Изпълнителният директор оценява заявленията за членство със съдействието на независими експерти и, когато е целесъобразно, на съответните органи на съвместното предприятие, въз основа на документирани знания, опит и потенциална добавена стойност на заявителя за постигане на целите на съвместното предприятие, финансовата стабилност и дългосрочния ангажимент на заявителя за финансови вноски и вноски в натура в съвместното предприятие и като се вземат предвид потенциалните конфликти на интереси.

2. Управителният съвет оценява заявленията за членство със съдействието на независими експерти и когато е целесъобразно, на съответните органи на съвместното предприятие , включително на научния консултативен орган , въз основа на документирани знания, опит и потенциална добавена стойност на заявителя за постигане на целите на съвместното предприятие, финансовата стабилност и дългосрочния ангажимент на заявителя за финансови вноски и вноски в натура в съвместното предприятие и като се вземат предвид потенциалните конфликти на интереси.

Изменение 116

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 2 a (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2а. Членството на правен субект, установен в държава, асоциирана към програмата „Хоризонт Европа“, не води до допълнителна тежест върху учредителите и асоциираните членове на съвместното предприятие.

Изменение 117

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Управителният съвет оценява и , когато е целесъобразно, одобрява заявленията за членство.	3. Управителният съвет оценява и одобрява или отхвърля заявленията за членство.

Изменение 118

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Между избраните асоциирани членове и изпълнителния директор, който действа като представител на съвместното предприятие, се подписва писмо за поемане на ангажимент, в което се описва обхватът на членството по отношение на съдържанието, дейностите и продължителността, вноската на асоциираните членове в съвместното предприятие, включително данни за предвидените допълнителни дейности, посочени в член 11, параграф 1, буква б), както и разпоредбите, свързани с представителството на асоциирания член и правата на глас в управителния съвет.

4. Между избраните асоциирани членове и изпълнителния директор, който действа като представител на съвместното предприятие, се подписва писмо за поемане на ангажимент, в което се описва обхватът на членството по отношение на съдържанието, дейностите и продължителността, вноската (финансова и в натура) на асоциираните членове в съвместното предприятие, включително данни за предвидените допълнителни дейности, посочени в член 11, параграф 1, буква б), както и разпоредбите, свързани с представителството на асоциирания член и правата на глас в управителния съвет. Писмата за поемане на ангажимент на избраните асоциирани членове се публикуват на уебсайта на съответното съвместно предприятие, като се гарантира зачитане на правилата за поверителност.

Изменение 119

Предложение за регламент

Член 8 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Всеки член информира съвместното предприятие за всяко сливане или придобиване между членове, което би могло да засегне съвместното предприятие, или всяко поглъщане на член от субект, който не е член на съвместното предприятие.

2. Всеки член информира без ненужно отлагане съвместното предприятие за всяко сливане или придобиване между членове, което би могло да засегне съвместното предприятие, или всяко поглъщане на член от субект, който не е член на съвместното предприятие.

Изменение 120

Предложение за регламент

Член 8 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Всеки частноправен член информира съвместното предприятие за всякакви други съществени промени в своята собственост, контрол или състав. Ако Комисията прецени, че с промените има вероятност да бъдат засегнати интересите на Съюза или на съвместното предприятие поради съображения, свързани със сигурността или опазването на обществения ред, тя може да предложи на управителния съвет да прекрати членството на съответния частноправен член. Управителният съвет взема решение за прекратяване на членството на съответния член. Съответният частноправен член не участва в гласуването на управителния съвет.

4. Всеки частноправен член информира без ненужно отлагане съвместното предприятие за всякакви други съществени промени в своята собственост, контрол или състав. Ако Комисията прецени, че с промените има вероятност да бъдат засегнати интересите на Съюза или на съвместното предприятие поради съображения, свързани със сигурността или опазването на обществения ред, тя може да предложи на управителния съвет да прекрати членството на съответния частноправен член. Управителният съвет взема решение за прекратяване на членството на съответния член. Съответният частноправен член не участва в гласуването на управителния съвет.

Изменение 121

Предложение за регламент

Член 9 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Всеки кандидат за допринасящ партньор, както е определен в член 2, точка 7, представя на управителния съвет писмо за одобрение. В писмото за одобрение се посочват обхватът на партньорството по отношение на предмета, дейностите и продължителността и се описва подробно вноската на заявителя в съвместното предприятие. Писмото за одобрение се публикува на уебсайта на съответното съвместно предприятие, като се гарантира зачитане на правилата за поверителност.

Изменение 122

Предложение за регламент

Член 9 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Управителният съвет оценява писмото за одобрение и одобрява или отхвърля заявлението.	2. Управителният съвет оценява писмото за одобрение и взема предвид научното становище на органите на съвместните предприятия, както и евентуални конфликти на интереси и одобрява или отхвърля заявлението.

Изменение 123

Предложение за регламент

Член 10 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Финансовата вноска на Съюза в съвместните предприятия, включително бюджетните кредити на ЕАСТ, покрива административните и оперативните разходи до максималните суми, посочени във втора част , при условие че тази сума съответства най-малкото на вноската на членовете, различни от Съюза, или на техните съставни или свързани субекти . Вноската на Съюза, посочена във втора част, бива увеличена с вноски от трети държави, когато такива вноски станат налични, в съответствие с член 16, параграф 5 от Регламента за „Хоризонт Европа“ .

Изменение 124

Предложение за регламент

Член 10 — параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2а. Финансовото участие на Съюза, посочено в параграф 2 от настоящия член, може да бъде допълнено с разпределени средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване в съответствие с член 13 от Регламента за „Хоризонт Европа“ и глоби в съответствие с член 5 от Регламента за МФР. Този принос може също така да бъде допълнен от отменени бюджетни кредити, както е предвидено в член 15, параграф 3 от Финансовия регламент. Вноската от Съюза се коригира, за да отразява вноските от асоциираните държави. Всяка допълнителна вноска от Съюза бива съчетана с вноски от членове, различни от Съюза. Вноските от Съюза и от членовете, различни от Съюза, трябва да бъдат балансирани.

Изменение 125

Предложение за регламент

Член 10 — параграф 2 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2б. Допълнителните вноски от Съюза съгласно член 13 от Регламента за „Хоризонт Европа“, член 5 от Регламента за МФР и член 15, параграф 3 от Финансовия регламент се разпределят по справедлив начин в рамките на клъстерите по стълб II на програмата „Хоризонт Европа“, като се вземат предвид приоритетите на Съюза в областта на научните изследвания, както и целите на политиката му. При справедливото разпределение се вземат предвид по-специално съвместните предприятия, извършващи дейност в сектори, които са били най-силно засегнати по време на пандемията от COVID-19 и които са от най-голямо значение за постигането на целите на Съюза и за социално-икономическото възстановяване.

Изменение 126

Предложение за регламент

Член 10 — параграф 5 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5а. Финансовите вноски по програмите, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ+, ЕФМДР и ЕЗФРСР, както и от Механизма за възстановяване и устойчивост, може да бъдат счетени за вноска на участващата държава в съвместно предприятие, при условие че са спазени относимите разпоредби на Регламента за общоприложимите разпоредби, както и разпоредбите, отнасящи се за отделните фондове. Комисията разработва прости и практически насоки, за да изясни какво представлява финансово участие на участваща държава в съвместно предприятие.

Изменение 127

Предложение за регламент

Член 11 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Освен ако във втора част е посочено друго, до 31 март всяка година частноправните членове докладват на съответния си управителен съвет стойността на вноските, посочени в параграф 1, буква б), направени през всяка от предходните финансови години . За целите на остойностяването на тези вноски, разходите се определят в съответствие с обичайните практики за осчетоводяване на разходите на съответните субекти, приложимите счетоводни стандарти на държавата, в която е установен съответният субект, и приложимите международни счетоводни стандарти и международни стандарти за финансово отчитане. Разходите се заверяват от независим външен одитор, назначен от съответния субект. В случай че заверката дава повод за каквато и да било несигурност, методът на оценяване може да бъде проверен от съответното съвместно предприятие. В надлежно определени случаи управителният съвет може да разреши за оценяване на вноските да се използват еднократни суми или единични разходи.

2. Освен ако във втора част е посочено друго, до 30 юни всяка година частноправните членове докладват на съответния си управителен съвет стойността на вноските, посочени в параграф 1, буква б), направени през предходната финансова година . За целите на остойностяването на тези вноски, разходите се определят в съответствие с обичайните практики за осчетоводяване на разходите на съответните субекти, приложимите счетоводни стандарти на държавата, в която е установен съответният субект, и приложимите международни счетоводни стандарти и международни стандарти за финансово отчитане. Разходите не се одитират от съответното съвместно предприятие или от орган на Съюза, а се заверяват от независим външен одитор, назначен от съответния субект. В случай че заверката дава повод за каквато и да било несигурност, методът на оценяване може да бъде проверен от съответното съвместно предприятие. В надлежно определени случаи управителният съвет може да разреши за оценяване на вноските да се използват еднократни суми или единични разходи.

Изменение 128

Предложение за регламент

Член 11 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. За целите на настоящия регламент разходите, направени за извършване на допълнителни дейности, не подлежат на одит от съответното съвместно предприятие или от друг орган на Съюза.	заличава се

Изменение 129

Предложение за регламент

Член 11 — параграф 7 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

7. Комисията може да прекрати, да намали пропорционално или да спре временно финансовите вноски на Съюза в съвместно предприятие, или да започне производство по ликвидация на предприятието съгласно член 43 във всеки от следните случаи:

7. Комисията може , след като задейства взаимозастрахователния механизъм, предвиден в член 37, параграф 7 от Регламента за „Хоризонт Европа“, да прекрати, да намали пропорционално или да спре временно финансовите вноски на Съюза в съвместно предприятие, или да започне производство по ликвидация на предприятието съгласно член 43 във всеки от следните случаи:

Изменение 130

Предложение за регламент

Член 11 — параграф 9 a (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	9а. Европейският парламент се уведомява за всички промени във финансовите вноски на Съюза.

Изменение 131

Предложение за регламент

Член 11 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 11 а

Преди приемането на работната програма всяка участваща държава поема примерен ангажимент за размера на своите национални финансови вноски в съвместното предприятие, когато е уместно.

В допълнение към критериите, посочени в член 22 от Регламента за „Хоризонт Европа“, работната програма може да включва като приложение критерии за допустимост по отношение на националните правни субекти.

Всяка участваща държава възлага на съвместното предприятие оценката на предложенията в съответствие с правилата и критериите на „Хоризонт Европа“.

Подборът на предложенията се основава на списъка с класирането, предоставен от комисията за оценка. Управителният съвет може да се отклони от този списък в надлежно обосновани случаи, по-специално за да гарантира цялостната съгласуваност на портфейлния подход.

Изменение 132

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. В срок от една година след приемането на настоящия регламент съвместните предприятия сключват споразумения за нивото на обслужване за функциите на общия бекофис , освен ако във втора част и като се отчита необходимостта да се гарантира равностойно ниво на защита на финансовия интерес на Съюза, когато на съвместни предприятия се възлагат задачи по изпълнението на бюджета. Тези функции включват следните области, при условие че се потвърди жизнеспособност и след проверка на ресурсите:

1. Съвместните предприятия могат да използват функциите на общия бекофис, като сключват споразумения за нивото на обслужване, освен ако във втора част не е определено друго и като се отчита необходимостта да се гарантира равностойно ниво на защита на финансовия интерес на Съюза, когато на съвместни предприятия се възлагат задачи по изпълнението на бюджета. Тези функции може да включват следните области, при условие че се потвърди жизнеспособност, след проверка на ресурсите и без да се засягат специфичните области на изследване на съвместните предприятия :

Изменение 133

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 1 — буква ж a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

жа)	насърчаване на обмена на най-добри практики между съвместните предприятия.

Изменение 134

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Функциите на общия бекофис, посочени в параграф 1, се предоставят от едно или повече избрани съвместни предприятия на всички останали. За да се осигури съгласувана организационна структура, взаимосвързаните функции се изпълняват в едно и също съвместно предприятие.

2. Функциите на общия бекофис, посочени в параграф 1, могат да се предоставят от едно или повече избрани съвместни предприятия на всички останали. За да се осигури съгласувана организационна структура, взаимосвързаните функции се изпълняват в едно и също съвместно предприятие.

Изменение 135

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Без да се засяга преразпределянето за други задачи в рамките на съвместното предприятие или други административни договорености, които не влияят върху трудовите договори, персоналът, на който са възложени функциите , прехвърлени на общия бекофис, поддържан от друго съвместно предприятие, може да бъде прехвърлен към това съвместно предприятие. Когато член на съответния персонал изрази писмено отказа си, договорът на този член на персонала може да бъде прекратен от съвместното предприятие при условията, посочени в член 47 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

4. Без да се засяга преразпределянето за други задачи в рамките на съвместното предприятие или други административни договорености, които не влияят върху трудовите договори, персоналът, на който са възложени функциите на общия бекофис, прехвърлен към едно съвместно предприятие, може да бъде прехвърлен към това съвместно предприятие. Когато член на съответния персонал изрази писмено отказа си, договорът на този член на персонала може да бъде прекратен от съвместното предприятие при условията, посочени в член 47 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

Изменение 136

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Персоналът, посочен в параграф 4, който е прехвърлен към съвместното предприятие, поддържащо общия бекофис , остава със същия вид договор и в същата функционална група и степен и се счита, че през цялото време е служил в това съвместно предприятие.

5. Персоналът, посочен в параграф 4, който е прехвърлен към съвместното предприятие, отговарящо за изпълнението на специфичните общи функции , остава със същия вид договор и в същата функционална група и степен и се счита, че през цялото време е служил в това съвместно предприятие.

Изменение 137

Предложение за регламент

Член 13 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Всяко съвместно предприятие има управителен съвет и изпълнителен директор.	1. Всяко съвместно предприятие има управителен съвет, изпълнителен директор , както и орган, който предоставя научни консултации в съответствие с член 19 .

Изменение 138

Предложение за регламент

Член 14 — параграф 1 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1а. Полагат се максимални усилия в състава на управителните съвети да се спазва баланса между половете и географско разнообразие, както и да са представени различни сектори и опит, в зависимост от положението на членовете в съответните им области на компетентност.

Изменение 139

Предложение за регламент

Член 15 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Председателят на управителния съвет се назначава всяка година на ротационен принцип от Съюза и от другите представители последователно, освен ако във втора част е предвидено друго.	3. Председателят на управителния съвет се назначава всяка година на ротационен принцип измежду членовете му от Съюза и от другите представители последователно, освен ако във втора част е предвидено друго.

Изменение 140

Предложение за регламент

Член 15 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Управителният съвет провежда редовни заседания най-малко два пъти годишно. Извънредни заседания може да се свикват по искане на председателя, на изпълнителния директор, на Комисията или на мнозинството от представителите на членовете, различни от Съюза, или на участващите държави. Заседанията на управителния съвет се свикват от председателя и се провеждат в седалището на съответното съвместно предприятие, освен ако по изключение, в надлежно обосновани случаи, управителният съвет реши друго.

Изменение 141

Предложение за регламент

Член 15 — параграф 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

7. Други лица, по-специално представители на други европейски партньорства, изпълнителни или регулаторни агенции, регионални органи в рамките на Съюза и европейски технологични платформи също могат да бъдат поканени от председателя да присъстват като наблюдатели в зависимост от всеки отделен случай, при спазване на правилата за поверителност и конфликт на интереси.

7. Други лица, по-специално представители на други европейски партньорства, изпълнителни или регулаторни агенции, представители на участващите държави, национални регионални органи в рамките на Съюза и европейски технологични платформи също могат да бъдат поканени от председателя да присъстват като наблюдатели в зависимост от всеки отделен случай, при спазване на правилата за поверителност и конфликти на интереси.

Изменение 142

Предложение за регламент

Член 15 — параграф 10

Текст, предложен от Комисията	Изменение
10. Управителният съвет приема свой процедурен правилник.	10. Управителният съвет приема свой процедурен правилник , включително мерки за избягване на конфликт на интереси в процеса на вземане на решения .

Изменение 143

Предложение за регламент

Член 15 — параграф 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

11. Представителите на членовете са обвързани от разпоредбите на кодекс за поведение. В кодекса за поведение се определят задълженията на тези членове да защитават интегритета и репутацията на съответното съвместно предприятие и на Съюза.

11. Представителите на членовете и наблюдателите са обвързани от разпоредбите на кодекс за поведение. В кодекса за поведение се определят задълженията на тези членове да защитават интегритета и репутацията на съответното съвместно предприятие и на Съюза.

Изменение 144

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 1 — алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Управителният съвет на всяко съвместно предприятие носи цялата отговорност за стратегическата насоченост и операциите на съвместното предприятие и следи за изпълнението на неговите дейности.

Управителният съвет на всяко съвместно предприятие носи цялата отговорност за стратегическата насоченост , съгласуваността с всеобхватните цели и политики на Съюза и операциите на съвместното предприятие и следи за изпълнението на неговите дейности.

Изменение 145

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 1 — алинея 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Комисията, според своята роля в управителния съвет, се стреми да осигури координация между дейностите на съвместните предприятия и съответните дейности на програмите на Съюза за финансиране, с оглед на насърчаването на полезни взаимодействия и допълване , като същевременно се избягват случаи на дублиране, при определянето на приоритетите, обхванати от съвместните научни изследвания. Комисията гарантира, че съвместните предприятия разполагат с подходящ мандат, оперативни насоки и ефективни механизми за насочване, управление и осъществяване на полезни взаимодействия със съвместни научноизследователски теми и произтичащите от тях проекти.

Изменение 146

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

осигурява внимателното и своевременно наблюдение на напредъка по програмата за научни изследвания и иновации на съвместното предприятие и отделните му действия във връзка с приоритетите на Комисията и стратегическата програма за научни изследвания и иновации и предприема коригиращи мерки, когато е необходимо, за да се гарантира, че съвместното предприятие постига целите си;

взема мерки за осигуряване на изпълнението на общите, конкретните и оперативните цели на съвместното предприятие, оценява тяхната ефективност и въздействие, осигурява внимателното и своевременно наблюдение на напредъка по програмата за научни изследвания и иновации на съвместното предприятие и отделните му действия във връзка с приоритетите на всеобхватните цели и политики на Съюза и стратегическата програма за научни изследвания и иновации и предприема коригиращи мерки, когато е необходимо, за да се гарантира, че съвместното предприятие постига целите си;

Изменение 147

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	разглежда, приема или отхвърля заявленията за членство в съответствие с член 7;

б)	разглежда, приема или отхвърля заявленията за членство в съответствие с член 7 , като взема под внимание становището на научния консултативен орган в съответствие с член 19 и потенциални конфликти на интереси ;

Изменение 148

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	разглежда, приема или отхвърля заявленията на потенциални допринасящи партньори в съответствие с член 9;

в)	разглежда, приема или отхвърля заявленията на потенциални допринасящи партньори в съответствие с член 9 , като взема под внимание становището на научния консултативен орган в съответствие с член 19 и потенциален конфликт на интереси ;

Изменение 149

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква и

Текст, предложен от Комисията

Изменение

и)	назначава, освобождава от длъжност, удължава мандата, дава указания и контролира дейността на изпълнителния директор;

и)

назначава, въз основа на отворена и прозрачна процедура, освобождава от длъжност, удължава мандата, дава указания и контролира дейността на изпълнителния директор, в съответствие с член 17, включително чрез определянето на набор от ключови показатели за ефективност за оценяване на ефективността на изпълнителния директор;

Изменение 150

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква й

Текст, предложен от Комисията

Изменение

й)

приема стратегическата програма за научни изследвания и иновации в началото на инициативата и я изменя през целия срок на действие на „Хоризонт Европа“, когато е необходимо. В стратегическата програма за научни изследвания и иновации се определят целенасоченото въздействие на партньорството, предвиденият портфейл от дейности, измеримите очаквани резултати, ресурсите, продуктите и етапите в рамките на определен график. В нея се определят и другите европейски партньорства, с които съвместното предприятие установява официално и редовно сътрудничество, както и възможностите за полезни взаимодействия между действията на съвместното предприятие и националните или регионалните инициативи и политики, въз основа на информация, получена от участващите държави или групата на представителите на държавите, както и за полезни взаимодействия с други програми на Съюза;

й)

приема стратегическата програма за научни изследвания и иновации в началото на инициативата и я изменя през целия срок на действие на „Хоризонт Европа“, когато е необходимо , въз основа на информация от всички партньори, в това число и от частния сектор, научната общност, представители на държавите членки и организации на гражданското общество, осъществяващи дейност в сферата на съответното съвместно предприятие . В стратегическата програма за научни изследвания и иновации се определят целенасоченото въздействие на партньорството, предвиденият портфейл от дейности, измеримите очаквани резултати, ресурсите, продуктите и етапите в рамките на определен график. В нея се определят и другите европейски партньорства, с които съвместното предприятие установява официално и редовно сътрудничество, както и възможностите за полезни взаимодействия между действията на съвместното предприятие и националните или регионалните инициативи и политики, въз основа на информация, получена от участващите държави или групата на представителите на държавите, както и за полезни взаимодействия с други програми и политики на Съюза , съгласно предоставените от Комисията насоки, включително действията, предвидени в Европейската програма за умения ;

Изменение 151

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква к

Текст, предложен от Комисията

Изменение

к)

приема работната програма и съответните прогнози за разходите, предложени от изпълнителния директор за изпълнение на стратегическата програма за научни изследвания и иновации, включително административните дейности, съдържанието на поканите за представяне на предложения, като категорично гарантира, че има редица открити покани, които покриват ниското равнище на технологична готовност, критериите за насърчаване на участие, основано на баланса между половете и географско разнообразие, научноизследователските области, които подлежат на съвместни покани и сътрудничество с други партньорства, и полезни взаимодействия с други програми на Съюза, приложимата ставка на финансиране за всяка тема от поканата, както и съответните правила за процедурите по подаване, оценка, подбор, възлагане и преразглеждане, включително специфични процедури за идентифициране и недопускане на конфликти на интереси, и с особено внимание към обратната връзка за изискванията на политиката;

Изменение 152

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква к а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ка)

подкрепя видимостта и откритостта на дейностите на съвместните предприятия и приема мерки за привличане на нови участници, по-специално МСП, университети, научноизследователски организации и организации на гражданското общество, в дейностите и действията на съвместното партньорство, като същевременно осигурява ефективен контрол от страна на широката общественост и организациите на гражданското общество;

Изменение 153

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква м а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

мa)	взема подходящи и коригиращи мерки въз основа на резултатите от междинната оценка, извършена от Комисията при спазване на разпоредбите, посочени в член 171, и въз основа на резултатите от годишния одит, извършен от Европейската сметна палата;

Изменение 154

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква н

Текст, предложен от Комисията

Изменение

н)	оценява консолидирания годишен отчет за дейността, включително съответните разходи и бюджета, предназначен за съвместни покани с други европейски партньорства;

н)	оценява и одобрява консолидирания годишен отчет за дейността, включително съответните разходи и бюджета, предназначен за съвместни покани с други европейски партньорства;

Изменение 155

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква т

Текст, предложен от Комисията

Изменение

т)	одобрява списъка на действията, избрани за финансиране;

т)	одобрява списъка на действията, избрани за финансиране , при необходимост след консултация с научния консултативен орган ;

Изменение 156

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква ф

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ф)	приема правила относно командироването на национални експерти към съвместните предприятия или относно използването на стажанти;

ф)	приема правила относно командироването на национални експерти , включително тяхното възнаграждение, към съвместните предприятия или относно използването на стажанти;

Изменение 157

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква ц

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ц)	когато е необходимо, представя пред Комисията искане за изменение на настоящия регламент по предложение на член на съвместното предприятие ;

ц)	когато е необходимо, събира и представя пред Комисията евентуални искания за изменение на настоящия регламент;

Изменение 158

Предложение за регламент

Член 16 — параграф 2 — буква ш

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ш)	приема до края на 2022 г. план за постепенно прекратяване на финансирането по „Хоризонт Европа“ за съвместното предприятие по препоръка на изпълнителния директор;

ш)

не по-късно от една година след междинната оценка на „Хоризонт Европа“ , както е посочено в член 52, параграф 1 от Регламента за „Хоризонт Европа“, и не по-късно от 2025 г. приема план за постепенното прекратяване на финансирането по линия на „Хоризонт Европа“ за съвместното предприятие по препоръка на изпълнителния директор;

Изменение 159

Предложение за регламент

Член 17 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Управителният съвет назначава изпълнителния директор въз основа на заслуги и умения, от списъка с кандидати, предложен от Комисията, след открита и прозрачна процедура за подбор, в която се спазва принципът на баланс между половете.

1. Управителният съвет назначава изпълнителния директор въз основа на заслуги, умения и съответeн опит , от списъка с кандидати, предложен от Комисията, след покана за заявяване на интерес и последваща открита и прозрачна процедура за подбор, в която се спазва принципът на високи постижения, баланс между половете и географско разнообразие .

Изменение 160

Предложение за регламент

Член 17 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Комисията предлага списък с кандидати за изпълнителен директор след консултация с членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза. За целите на тази консултация членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, определят по общо съгласие свои представители, както и един наблюдател от името на управителния съвет.	2. Комисията предлага списък с кандидати за изпълнителен директор след консултация с членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза. Списъкът на кандидатите съдържа най-малко 50 % кандидати от различен пол. Комисията полага всички усилия, за да гарантира балансирано представителство на половете. За целите на тази консултация членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, определят по общо съгласие свои представители, както и един наблюдател от името на управителния съвет.
	При провеждането на процедурата за подбор Комисията се придържа към най-високите стандарти за прозрачност, включително като предоставя ясен график и съответната информация на кандидатите и оповестява публично списъка на кандидатите за всяко съвместно предприятие и резултатите.

Изменение 161

Предложение за регламент

Член 17 — параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3а. Преди назначаването избраният изпълнителен директор подписва декларация за липса на конфликт на интереси, както и декларация за финансови интереси, в която включва поне професионалната си дейност през трите години преди поемането на функциите му в съвместното предприятие, както и своето участие за този период в управителни или други съвети на дружества, неправителствени организации, асоциации или други органи, притежаващи правосубектност. Декларацията за конфликт на интереси, както и декларацията за финансови интереси са лесно достъпни на уебсайта на съвместното предприятие.

Изменение 162

Предложение за регламент

Член 17 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Мандатът на изпълнителния директор е четиригодишен. До края на този срок Комисията след консултация с членовете, различни от Съюза, извършва оценка на работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред съвместното предприятие , включително чрез оценка на набора от ключови показатели за ефективност, както са определени в член 16, буква и) .

Изменение 163

Предложение за регламент

Член 18 — параграф 4 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	подготвя и представя за приемане на управителния съвет работната програма и съответните прогнози за разходите за съвместното предприятие, за изпълнение на стратегическата програма за научни изследвания и иновации;

в)

подготвя и представя за приемане на управителния съвет работната програма въз основа на информацията от партньорите, в това число частния сектор, научната общност, представители на държавите членки и организации на гражданското общество в сферата на съответното съвместно предприятие и съответните прогнози за разходите за съвместното предприятие за изпълнение на стратегическата програма за научни изследвания и иновации;

Изменение 164

Предложение за регламент

Член 18 — параграф 4 — буква е а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

еa)	наблюдава изпълнението на мерките за привличане на нови участници, по-специално МСП, университети, научноизследователски организации и организации на гражданското общество;

Изменение 165

Предложение за регламент

Член 18 — параграф 4 — буква н

Текст, предложен от Комисията

Изменение

н)	осъществява комуникационната политика на съвместното предприятие;

н)	разработва и прилага благоприятна за гражданите и МСП комуникационна политика на съвместното предприятие;

Изменение 166

Предложение за регламент

Член 18 — параграф 4 — буква р

Текст, предложен от Комисията

Изменение

р)

защитава финансовите интереси на Съюза чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и при установяването на нередности — чрез събирането на недължимо платените суми, и когато е уместно, чрез налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции;

р)

защитава финансовите интереси на Съюза и на членовете, различни от Съюза, чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама , конфликт на интереси , корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и при установяването на нередности — чрез събирането на недължимо платените суми, и когато е уместно, чрез налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции;

Изменение 167

Предложение за регламент

Член 18 — параграф 6 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	управлява изпълнението на работната програма на съвместното предприятие през целия цикъл на изпълнение;

б)	управлява изпълнението на работната програма на съвместното предприятие през целия цикъл на изпълнение и гарантира, че работната програма и всички промени по нея са публично достъпни ;

Изменение 168

Предложение за регламент

Член 18 — параграф 6 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	предоставя на членовете и на органите на съвместното предприятие цялата съответна информация и подкрепа, необходими за изпълнение на техните задължения;

в)	предоставя своевременно на членовете и на органите на съвместното предприятие цялата съответна информация и подкрепа, необходими за изпълнение на техните задължения;

Изменение 169

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 1 — алинея 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Съвместните предприятия търсят независими научни консултации посредством:

1. Освен ако не е посочено друго в част II от настоящия регламент, съвместните предприятия търсят независими научни консултации посредством научен консултативен орган, който трябва бъде създаден от съвместното предприятие в съответствие с приложимите разпоредби, установени в част II от настоящия регламент и настоящия член; Когато е целесъобразно, съвместните предприятия могат да изискват независими външни ad hoc експертни становища по конкретни въпроси.

Изменение 170

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 1 — алинея 1 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	научен консултативен орган или неговите членове, който трябва бъде създаден от съвместното предприятие в съответствие с приложимите разпоредби, установени във втора част, и при спазване на разпоредбите на настоящия член; и/или

заличава се

Изменение 171

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 1 — алинея 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	ad hoc искания за външни експертни становища от управителния съвет до съвместното предприятие по конкретни въпроси.

заличава се

Изменение 172

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 1 — алинея 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В изключителни случаи и когато това е надлежно обосновано, част от функцията по предоставяне на научни консултации може да се изпълнява от членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, при условие че няма конфликт на интереси.

заличава се

Изменение 173

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Сред членовете на научния консултативен орган трябва да има балансирано представителство на експертите в обхвата на дейностите на съвместното предприятие, включително по отношение на баланса между половете. Взети заедно, членовете на научния консултативен орган трябва да разполагат с необходимите компетенции и експертни познания, които обхващат съответната техническа област, за да изготвят научно обосновани препоръки за съвместното предприятие, като вземат предвид социално-икономическото въздействие на тези препоръки и целите на съвместното предприятие.

2. Сред членовете на научния консултативен орган трябва да има балансирано представителство на експертите в обхвата на дейностите на съвместното предприятие, включително по отношение на високите постижения, баланса между половете и географското разнообразие . Взети заедно, членовете на научния консултативен орган трябва да разполагат с необходимите компетенции и експертни познания, които обхващат съответната техническа област, за да изготвят научно обосновани препоръки за съвместното предприятие, като вземат предвид въздействието върху климата, околната среда и социално-икономическото въздействие , включително въздействията върху конкурентоспособността и технологичния суверенитет на тези препоръки и целите на съвместното предприятие , както и въздействията на изследванията, извършени от съвместното предприятие, върху свързани с измерението на социалния пол проблеми .

Изменение 174

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Управителният съвет установява специфични критерии и процедура за подбор на състава на научния консултативен орган на съвместното предприятие и назначава неговите членове . Когато е приложимо, управителният съвет взема предвид потенциалните кандидати, предложени от групата на представителите на държавите.

4. Въз основа на прозрачни и открити покани за заявяване на интерес управителният съвет установява специфични критерии и процедура за подбор на състава на научния консултативен орган на съвместното предприятие и назначава неговите членове за срок от най-много четири години , който може да бъде подновен веднъж .

Изменение 175

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. Научният консултативен орган заседава най-малко два пъти годишно и заседанията се свикват от председателя. Председателят може да кани други лица да присъстват на неговите заседания като наблюдатели. Научният консултативен орган приема свой процедурен правилник , включително мерки за избягване на конфликт на интереси в процеса на вземане на решения . Дневният ред, участниците и протоколите от заседанията се публикуват своевременно на уебсайта на съвместното предприятие;

Изменение 176

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 7 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	предоставя консултации относно научните приоритети, които трябва да бъдат включени в работните програми, в съответствие със стратегическата програма за научни изследвания и иновации и стратегическото планиране на „Хоризонт Европа“;

a)	предоставя консултации относно научните приоритети, които трябва да бъдат включени в стратегическата програма за научни изследвания и иновации и свързаните с нея работни програми, в съответствие със стратегическото планиране на „Хоризонт Европа“;

Изменение 177

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 7 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	по искане на управителния съвет предоставя независими консултации и научен анализ по конкретни въпроси, по-специално по отношение на развитието в близки сектори;

г)	по искане на управителния съвет предоставя независими консултации и научен анализ по конкретни въпроси, по-специално по отношение на развитието в близки сектори , както и относно потенциалните въздействия на дейностите на съвместното предприятие върху околната среда, обществото и климата ;

Изменение 178

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 7 — буква e a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

еa)	дава оценки и консултации за управителните съвети относно заявленията на потенциални асоциирани членове и допринасящи партньори;

Изменение 179

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8. След всяко заседание на научния консултативен орган неговият председател представя на управителния съвет доклад, в който се посочват становищата на органа и неговите членове по въпросите, обсъждани по време на заседанието. Доколкото това е възможно, докладът следва да се оповести публично на уебсайта на съвместното предприятие.

Изменение 180

Предложение за регламент

Член 19 — параграф 9 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

9а. Управителният съвет информира без ненужно забавяне научния консултативен орган за последващите действия във връзка със своите препоръки или предложения или посочва причините за непроследяването им и ги прави обществено достъпни.

Изменение 181

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Председателят на групата на представителите на държавите може да кани други лица да присъстват на нейните заседания като наблюдатели, по-специално представители на съответните федерални или регионални органи от Съюза, представители на сдружения на МСП и представители на други органи на съвместното предприятие.

5. Председателят на групата на представителите на държавите може да кани други лица да присъстват на нейните заседания като наблюдатели, по-специално представители на съответните федерални или регионални органи от Съюза, представители на сдружения на МСП и промишлеността, представители на организациите на гражданското общество и представители на други органи на съвместното предприятие.

Изменение 182

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. Дневният ред на заседанията на групата на представителите на държавите се изпраща достатъчно време преди тяхното провеждане, за да се осигури подходящо представителство от всяка държава членка и асоциирана държава. Дневният ред се изпраща за информация и до управителния съвет.

6. Дневният ред на заседанията на групата на представителите на държавите се изпраща достатъчно време преди тяхното провеждане, за да се осигури подходящо представителство от всяка държава членка и асоциирана държава. Дневният ред се изпраща своевременно за информация и до управителния съвет.

Изменение 183

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 7 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	актуализирането на стратегическата насоченост в съответствие със стратегическото планиране на „Хоризонт Европа“ и с други инструменти за финансиране от Съюза и от държавите членки;

б)	актуализирането на стратегическата насоченост в съответствие със стратегическото планиране на „Хоризонт Европа“ , общите политики и цели на Съюза и с други инструменти за финансиране от Съюза и от държавите членки;

Изменение 184

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 7 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	участието на МСП.

д)	участието на МСП и стартиращи предприятия, техните бизнес сдружения, университети и научноизследователски организации, организации на гражданското общество и мерки, предприети за насърчаване на участието на новодошлите .

Изменение 185

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 7 — буква д a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)	потенциални въздействия на дейностите на съвместното предприятие върху околната среда и климата, както и социалната им добавена стойност.

Изменение 186

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 8 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	състоянието на съответните национални или регионални програми за научни изследвания и иновации и установяването на възможни области на сътрудничество, включително конкретни действия, предприети или предвидени за внедряване на подходящи технологии и иновативни решения;

състоянието на съответните национални или регионални програми за научни изследвания и иновации и установяването на възможни области на сътрудничество, включително конкретни действия, предприети или предвидени (като напр. координирани покани между съвместни предприятия и техните програми за научни изследвания и иновации и инвестиционни програми) за разработване и внедряване и навлизане на пазара и в обществото на подходящи технологии и иновативни решения;

Изменение 187

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

9. В края на всяка календарна година групата на представителите на държавите представя доклад, в който са описани националните или регионалните политики в обхвата на съвместното предприятие и са определени конкретни начини за сътрудничество с действията, финансирани от съвместното предприятие.

Изменение 188

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 13 a (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	13а. При изпълнението на своите задачи групата на представителите на държавите спазва правилата за поверителност и конфликти на интереси, определени в членове 31 и 40.

Изменение 189

Предложение за регламент

Член 21 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. В групата на заинтересованите страни могат да участват всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително организирани групи, работещи в областта на съвместното предприятие, международни групи по интереси от държавите членки и асоциираните държави, както и от други държави.

2. В групата на заинтересованите страни могат да участват всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително организирани групи и организации на гражданското общество , работещи в областта на съвместното предприятие, международни групи по интереси от държавите членки и асоциираните държави, както и от други държави.

Изменение 190

Предложение за регламент

Член 21 — параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2а. Управителният съвет определя специфичните критерии и процеса на подбор на състава на групата на заинтересованите страни и се стреми да осигури състав, в който е има баланс между половете, географско разнообразие, както и да са представени различни сектори и опит. Когато е приложимо, управителният съвет взема предвид потенциалните кандидати, предложени от групата на представителите на държавите. Гарантира се, че групата на заинтересованите страни е постоянно отворена за нови членове, което следва да бъде предмет на разглеждане в междинната оценка и при необходимост да бъде коригирано.

Изменение 191

Предложение за регламент

Член 21 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Групата на заинтересованите страни получава редовно информация за дейностите на съвместното предприятие и се приканва да представя коментари относно планираните инициативи на съвместното предприятие.

Изменение 192

Предложение за регламент

Член 21 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Заседанията на групата на заинтересованите страни се свикват от изпълнителния директор.	4. Заседанията на групата на заинтересованите страни се свикват от изпълнителния директор поне веднъж годишно .

Изменение 193

Предложение за регламент

Член 21 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Изпълнителният директор може да посъветва управителния съвет да се консултира с групата на заинтересованите страни по конкретни въпроси. Когато се провежда такава консултация, след съответното обсъждане в групата на заинтересованите страни се представя доклад до управителния съвет.

Изменение 194

Предложение за регламент

Член 21 — параграф 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	5а. При изпълнението на своите задачи групата на заинтересованите страни спазва правилата за поверителност и конфликти на интереси, определени в членове 31 и 40.

Изменение 195

Предложение за регламент

Член 23 — параграф 1 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1а. В съответствие с член 17, параграф 2 от Регламента за „Хоризонт Европа“ и чрез дерогация от член 34 от посочения регламент съвместните предприятия може да прилагат различни ставки за възстановяване на разходите от предоставеното от Съюза финансиране в рамките на дадено действие в зависимост от вида на участниците и от вида на действието. Ставките за възстановяване на разходите се посочват в работната програма.

Изменение 196

Предложение за регламент

Член 23 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Работната програма се приема до края на годината, предшестваща нейното изпълнение. Работната програма се публикува на уебсайта на съвместното предприятие и, за подкрепа на координацията с цялостната стратегия на „Хоризонт Европа“, се споделя за информация със съответния програмен комитет на клъстерите.

2. Работната програма се приема до края на годината, предшестваща нейното изпълнение. Работната програма се публикува на уебсайта на съвместното предприятие , на уебсайта на „Хоризонт Европа“ и в обща електронна база данни и за подкрепа на координацията с цялостната стратегия на „Хоризонт Европа“, се споделя за информация със съответния програмен комитет на клъстерите.

Изменение 197

Предложение за регламент

Член 23 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Годишният бюджет се адаптира, за да се вземе предвид размерът на финансовите вноски на Съюза, както е посочено в бюджета на Съюза.

5. Годишният бюджет се адаптира, за да се вземе предвид размерът на финансовите вноски на Съюза, както е посочено в бюджета на Съюза , както и размерът на финансовите вноски и вноските в натура от членове, различни от Съюза .

Изменение 198

Предложение за регламент

Член 24 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Изпълнителният директор представя на управителния съвет консолидиран годишен отчет за дейността относно изпълнението на своите задължения в съответствие с финансовите правила на съвместното предприятие. Консолидираният годишен отчет за дейността следва своевременно да се оповести публично на уебсайта на съответното съвместно предприятие.

Изменение 199

Предложение за регламент

Член 24 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	представените предложения, включително разбивка по видове участници, в това число МСП, и разбивка по държави;

б)	представените предложения, включително разбивка по видове участници, в това число МСП, и разбивка по държави , като се посочи процентът нови участници ;

Изменение 200

Предложение за регламент

Член 24 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	сътрудничеството с други европейски партньорства, включително съвместни покани, и полезните взаимодействия между действията на съвместното предприятие и националните или регионалните инициативи и политики.

д)	сътрудничеството с други европейски партньорства, включително съвместни покани, и полезните взаимодействия между действията на съвместното предприятие и други програми на Съюза, както и националните или регионалните инициативи и политики.

Изменение 201

Предложение за регламент

Член 24 — параграф 2 — буква д a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)	напредъка в изпълнението на измеримите очаквани резултати, продуктите и етапите в рамките на определен график, както са определени в стратегическата програма за научни изследвания и иновации и работната програма на съвместното предприятие;

Изменение 202

Предложение за регламент

Член 24 — параграф 2 — буква д б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дб)	размера на финансовите вноски от членове, различни от Съюза, и на финансовите вноски на Съюза, които са били действително предоставени;

Изменение 203

Предложение за регламент

Член 24 — параграф 2 — буква д в (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дв)	приноса на съвместното предприятие за дейностите на европейската програма за умения, особено за онези, целящи развитие на умения в подкрепа на екологичния и цифровия преход и увеличаване на дипломираните специалисти по дисциплини НТИМ в съответните сфери на работа на съвместното предприятие;

Изменение 204

Предложение за регламент

Член 24 — параграф 2 — буква д г (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

дг)	всяко действие, свързано с интегрирането на принципа на равенство между половете, включително действията, целящи да се преодолее неравенството между половете в сферата на научните изследвания и иновациите.

Изменение 205

Предложение за регламент

Член 26 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Членовете, различни от Съюза, се споразумяват как да поделят своята колективна вноска помежду си в съответствие с финансовите правила на съвместното предприятие .	2. Членовете, различни от Съюза, се споразумяват как да поделят своята колективна вноска помежду си.

Изменение 206

Предложение за регламент

Член 26 — параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2а. При вземането на решение относно начина на споделяне на колективния им принос към съвместното предприятие членовете, различни от Съюза, действат в съответствие с финансовите правила на съвместното предприятие, без да налагат утежняващи условия за малки и средни предприятия, чието участие в съвместното предприятие се поддържа също така чрез благоприятни условия, които вземат под внимание техния размер, както и по-ограничените им възможности за договаряне по веригата за създаване на стойност в сравнение с по-големите участници.

Изменение 207

Предложение за регламент

Член 26 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. Ако членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, са в неизпълнение на ангажимента си по отношение на своята вноска, изпълнителният директор ги информира писмено и определя разумен срок, в който това неизпълнение следва да бъде отстранено. Когато при изтичането на този срок съответният член, различен от Съюза, все още е в неизпълнение, изпълнителният директор информира Комисията с оглед на потенциалните мерки, както и съответния член, че в съответствие с член 11, параграф 9 е дисквалифициран от гласуване в управителния съвет.

6. Ако членовете на съвместното предприятие, различни от Съюза, са в неизпълнение на ангажимента си по отношение на своята вноска, изпълнителният директор ги информира писмено и определя разумен срок, в който това неизпълнение следва да бъде отстранено. Когато при изтичането на този срок съответният член, различен от Съюза, все още е в неизпълнение, изпълнителният директор информира Комисията и участващите държави с оглед на потенциалните мерки, както и съответния член, че в съответствие с член 11, параграф 9 е дисквалифициран от гласуване в управителния съвет.

Изменение 208

Предложение за регламент

Член 28 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Независимо от параграфи 1—3, споразуменията, решенията и договорите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, съответното съвместно предприятие, Сметната палата, Европейската прокуратура и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити, проверки на място и разследвания съгласно съответната си компетентност.

Изменение 209

Предложение за регламент

Член 29 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Одитите на разходите за непреки действия се извършват в съответствие с [член 48] от Регламента за „Хоризонт Европа“ като част от непреките действия по „Хоризонт Европа“, по-специално в съответствие одитната стратегия, посочена в [член 48, параграф 2] от същия регламент.

Изменение 210

Предложение за регламент

Член 30 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Вътрешният одитор на Комисията упражнява същите правомощия по отношение на съвместните предприятия, каквито упражнява по отношение на Комисията.

1. Вътрешният одитор на Комисията упражнява същите правомощия по отношение на съвместните предприятия, каквито упражнява по отношение на Комисията , и предприема мерки за намаляване на административната тежест за съвместното предприятие .

Изменение 211

Предложение за регламент

Член 34 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Съвместното предприятие предоставя на институциите на Съюза и на органите, службите или агенциите на Съюза достъп до цялата информация, свързана с непреките действия, които финансира. Тази информация включва резултатите на бенефициерите, които участват в непреки действия на съвместното предприятие, или всякаква друга информация, която бъде счетена за необходима за разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политики или програми на Съюза. Тези права на достъп са ограничени до употреба с нетърговска и неконкурентна цел и отговарят на приложимите правила за поверителност.

1. Съвместното предприятие предоставя на институциите на Съюза и на органите, службите или агенциите на Съюза достъп до цялата информация, свързана с непреките действия, които финансира. Тази информация включва резултатите на бенефициерите, които участват в непреки действия на съвместното предприятие, или всякаква друга информация, която бъде счетена за необходима за разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политики или програми на Съюза. Тези права на достъп са ограничени до употреба с нетърговска и неконкурентна цел , подлежат на адекватни стандарти за сигурност в областта на ИТ и за информационна сигурност, в съответствие са с принципите на необходимост и пропорционалност и отговарят на приложимите правила за защита на личните данни и за поверителност.

Изменение 212

Предложение за регламент

Член 34 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Съвместното предприятие предоставя на Комисията информацията, съдържаща се в представените предложения, за целите на разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките или програмите на Съюза. Всички съответни данни, свързани с проектите, представени от съвместните предприятия, се включват в единната база данни на „Хоризонт Европа“.

Изменение 213

Предложение за регламент

Член 35 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Числеността на персонала се определя в щатното разписание на всяко съвместно предприятие в съответствие с неговия годишен бюджет, като се посочва броят на временните длъжности по функционални групи и по степени, както и броят на договорно наетия персонал, изразен в еквиваленти на пълно работно време.

2. Числеността на персонала се определя в щатното разписание на всяко съвместно предприятие и отразява по подходящ начин броя на длъжностите и степените, необходими за осигуряване на най-високите стандарти на набиране на персонал в тази област, в съответствие с неговия годишен бюджет, като се посочва броят на временните длъжности по функционални групи и по степени, както и броят на договорно наетия персонал, изразен в еквиваленти на пълно работно време и като се взема предвид принципът на баланс между половете .

Изменение 214

Предложение за регламент

Член 40 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Съвместното предприятие, неговите органи и персоналът му избягват всякакви конфликти на интереси при осъществяването на своите дейности .

1. Съвместното предприятие, неговите органи и членове, както и персоналът му , следва да избягват конфликт на интереси в процеса на вземане на решения по отношение на дейностите на съвместното предприятие, както и при тяхното изпълнение .

Изменение 215

Предложение за регламент

Член 40 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Управителният съвет приема правила за предотвратяване, избягване и управление на конфликти на интереси по отношение на персонала на съвместното предприятие, членовете и другите лица, участващи в управителния съвет и в другите органи или групи на съвместното предприятие, в съответствие с финансовите правила на съвместното предприятие и Правилника за длъжностните лица по отношение на персонала.

2. Управителният съвет приема правила за предотвратяване, избягване и управление на конфликти на интереси по отношение на персонала на съвместното предприятие, членовете и другите лица, участващи в управителния съвет и в другите органи или групи на съвместното предприятие, в съответствие с настоящия регламент, финансовите правила на съвместното предприятие и Правилника за длъжностните лица по отношение на персонала.

Изменение 216

Предложение за регламент

Член 40 — параграф 2 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2а. Членовете на научния консултативен орган и изпълнителните директори публикуват и актуализират пълна декларация за своите професионални дейности, финансови интереси и евентуалните конфликти на интереси. Тези декларации съдържат също така информация за членството им в различни управителни съвети и комитети, както и информация за всички публични участия, когато има потенциални последици за обществената политика или когато това участие дава на лицето значително влияние върху дейността на дружеството или партньорството. Изпълнителните директори имат професионален опит, който доказва, че имат опит в съответния оперативен сектор на съответното съвместно предприятие.

Изменение 217

Предложение за регламент

Член 43 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. По време на процедурата по ликвидация активите на съвместното предприятие се използват за покриване на неговите пасиви и разходите, свързани с ликвидацията му. Всеки излишък се разпределя между членовете на съвместното предприятие към датата на ликвидацията пропорционално на финансовата им вноска в съвместното предприятие. Всеки такъв излишък, разпределен на Съюза, се връща в общия бюджет на Съюза .

Изменение 218

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	ускоряване на иновационния процес и разработване на иновативни биотехнологични решения;

a)	ускоряване на научноизследователския и иновационния процес и разработване на устойчиви иновативни биотехнологични решения;

Изменение 219

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	ускоряване на навлизането на съществуващите зрели и иновативни биотехнологични решения на пазара;

б)	ускоряване на навлизането на съществуващите устойчиви, зрели и иновативни биотехнологични решения на пазара;

Изменение 220

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	осигуряване на високо равнище на екологични резултати на промишлените биотехнологични системи.

в)	осигуряване на високо равнище на екологични резултати на промишлените устойчиви биотехнологични системи.

Изменение 221

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	увеличаване на интензивността на интердисциплинарните научноизследователски и иновационни дейности с цел да се извлекат ползите от напредъка в науките за живота и в други научни дисциплини за разработването и демонстрирането на устойчиви биотехнологични решения;

a)	увеличаване на интензивността на интердисциплинарните научноизследователски и иновационни дейности с цел да се извлекат ползите от напредъка в науките за живота и в други научни дисциплини за разработването и демонстрирането на икономически, екологично и социално устойчиви биотехнологични решения;

Изменение 222

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	увеличаване и интегриране на капацитета за научни изследвания и иновации на заинтересованите страни в Съюза за използване на потенциала на местната биоикономика;

б)	увеличаване и интегриране на капацитета за научни изследвания и иновации на заинтересованите страни в Съюза за използване на потенциала на местната биоикономика в съответствие с целите на Съюза в областта на климата, околната среда и биологичното разнообразие ;

Изменение 223

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	увеличаване на капацитета за научни изследвания и иновации за справяне с екологичните предизвикателства и разработване на по-устойчиви биотехнологични иновации;

в)	увеличаване на капацитета за научни изследвания и иновации за справяне с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства и разработване на устойчиви биотехнологични иновации;

Изменение 224

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

вa)	допринасяне за намирането на решения, при които се използват технологии и подходи с отрицателни емисии и улавяне на въглерод в природни системи, и при които са налице други ползи за околната среда;

Изменение 225

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	засилване на интеграцията на процесите на биотехнологични научни изследвания и иновации във веригите за създаване на стойност на промишлеността на Съюза;

г)	засилване на интеграцията на процесите на биотехнологични научни изследвания и иновации във веригите за създаване на стойност на промишлеността на Съюза при същевременно насърчаване на по-високо ниво на устойчивост и кръговост ;

Изменение 226

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	намаляване на риска за инвестиции в научни изследвания и иновации в биотехнологични дружества и проекти;

д)	намаляване на риска за инвестиции в научни изследвания и иновации в устойчиви биотехнологични дружества и проекти;

Изменение 227

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	гарантиране, че екологичните съображения се вземат предвид при разработването и изпълнението на проекти за биотехнологични научни изследвания и иновации.

е)

гарантиране, че екологичните съображения и смекчаването на потенциалните отрицателни въздействия се вземат предвид при разработването и изпълнението на проекти за биотехнологични научни изследвания и иновации , за да се допринесе за постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата .

Изменение 228

Предложение за регламент

Член 45 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	подкрепя мултидисциплинарни научноизследователски и иновационни проекти с голямо въздействие, които засилват промишлените иновации в биотехнологичната промишленост за постигане на целите на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“;

в)

подкрепя мултидисциплинарни научноизследователски и иновационни проекти с голямо въздействие, които засилват промишлените иновации и устойчивостта в биотехнологичната промишленост за постигане на целите на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и енергетиката ;

Изменение 229

Предложение за регламент

Член 45 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	интензифицира научноизследователските и иновационните дейности на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ по цялата иновационна верига от ниските до високите равнища на технологична готовност;

г)	интензифицира научноизследователските и иновационните дейности на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ по цялата иновационна верига от ниските до високите равнища на технологична готовност и смекчава техните потенциални отрицателни социални и екологични въздействия;

Изменение 230

Предложение за регламент

Член 45 — параграф 1 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	мобилизира и интегрира участниците в научните изследвания и иновациите от селските, крайбрежните и градските райони и региони с неизползван потенциал за развитие на биотехнологичната промишленост за сътрудничество в дейности по проекти;

д)	мобилизира и интегрира участниците в научните изследвания и иновациите от селските, крайбрежните и градските райони и региони на различни географски равнища с неизползван потенциал за развитие на устойчива биотехнологична промишленост за сътрудничество в дейности по проекти;

Изменение 231

Предложение за регламент

Член 45 — параграф 1 — буква ж

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ж)

насърчава комуникацията и сътрудничеството между участниците в научните изследвания и иновациите и заинтересованите страни от промишлеността в рамките на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ с цел повишаване на осведомеността относно бързо развиващите се знания и технологии, улеснява междусекторното сътрудничество и улеснява навлизането на иновативни биотехнологични решения на пазара;

ж)

насърчава комуникацията и сътрудничеството между участниците в научните изследвания и иновациите и заинтересованите страни от промишлеността , включително МСП, малки организации от първичния сектор и организации на гражданското общество, в рамките на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ с цел повишаване на осведомеността относно бързо развиващите се знания и технологии, улеснява междусекторното сътрудничество и улеснява навлизането на устойчиви иновативни биотехнологични решения на пазара;

Изменение 232

Предложение за регламент

Член 45 — параграф 1 — буква з

Текст, предложен от Комисията

Изменение

з)	мобилизира национални и регионални органи, които могат да създадат по-благоприятни условия за навлизане на биотехнологични иновации на пазара;

з)	мобилизира национални и регионални органи, които могат да създадат по-благоприятни условия за навлизане на устойчиви биотехнологични иновации на пазара;

Изменение 233

Предложение за регламент

Член 45 — параграф 1 — буква й

Текст, предложен от Комисията

Изменение

й)	съобщава и популяризира иновативни биотехнологични решения пред създателите на политики, промишлеността , неправителствените организации и потребителите като цяло .

й)	публикува констатациите си и резултатите по прозрачен и достъпен начин, включително за собствените си социални и екологични въздействия в рамките на Съюза и трети държави , и съобщава и популяризира устойчиви иновативни биотехнологични решения .

Изменение 234

Предложение за регламент

Член 46 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

Консорциумът за биотехнологични производства, организация с нестопанска цел, учредена съгласно белгийското законодателство, със седалище в Брюксел, Белгия, след като уведоми за решението си да се присъедини към съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ чрез писмо за поемане на ангажимент , без да се накърняват правата на членовете, по-специално на МСП, както е посочено в настоящия регламент и други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза ;

Изменение 235

Предложение за регламент

Член 49 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Независимо от правомощията на управителния съвет за вземане на решение относно плана за допълнителни дейности съгласно член 16, параграф 2, буква л) и в обхвата на член 2, точка 9 и член 2, точка 10, Консорциумът за биотехнологични производства или неговите съставни или свързани субекти всяка година правят предложение за допълнителните дейности. Допълнителни дейности са дейностите, които са пряко свързани с проекти и дейности на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“, включително по-специално:

1. Независимо от правомощията на управителния съвет за вземане на решение относно плана за допълнителни дейности съгласно член 16, параграф 2, буква л) и в обхвата на член 2, точка 9 и член 2, точка 10, членовете, различни от Съюза, всяка година правят предложение за допълнителните дейности. Допълнителни дейности са дейностите, които са пряко свързани с проекти и дейности на съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“, включително по-специално:

Изменение 236

Предложение за регламент

Член 49 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	инвестиции в нова иновативна и устойчива производствена инсталация или водеща инициатива;

б)	инвестиции в нова иновативна и устойчива производствена инсталация или водеща инициатива , включително пилотна и иновативна демонстрационна инсталация ;

Изменение 237

Предложение за регламент

Член 49 — параграф 1 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	дейности по комуникация, разпространение на резултатите и повишаване на осведомеността.

д)	дейности по комуникация, разпространение на резултатите и повишаване на осведомеността сред МСП и обществеността .

Изменение 238

Предложение за регламент

Член 52 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Управителният съвет избира свой председател за срок от две години.	2. Управителният съвет избира председател измежду своите членове за срок от две години.

Изменение 239

Предложение за регламент

Член 52 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. В допълнение към заседанията, посочени в параграф 2 , управителният съвет провежда най-малко веднъж годишно и стратегическо заседание, чиято основна цел е да се набележат предизвикателствата и възможностите за устойчива биотехнологична промишленост и да се осигури допълнителна стратегическа насоченост за съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“.

4. В допълнение към заседанията, посочени в параграф 3 , управителният съвет провежда най-малко веднъж годишно и стратегическо заседание, чиято основна цел е да се набележат предизвикателствата и възможностите за устойчива биотехнологична промишленост и да се осигури допълнителна стратегическа насоченост за съвместното предприятие „Кръгова биотехнологична Европа“ , по-конкретно в усвояването на пълния потенциал на участниците в цяла Европа .

Изменение 240

Предложение за регламент

Член 52 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. На стратегическото заседание се канят допълнителни главни изпълнителни директори или служители с правомощия за вземане на решения на водещи европейски биотехнологични дружества и Комисията. Председателите на групата на представителите на държавите, на научния комитет и на групите по внедряване може да бъдат поканени като наблюдатели.

5. На стратегическото заседание се канят допълнителни главни изпълнителни директори или служители с правомощия за вземане на решения на водещи европейски биотехнологични дружества, Комисията , както и когато е целесъобразно, независими външни експерти и други съответни заинтересовани лица, включително от гражданското общество и научноизследователската общност . Председателите на групата на представителите на държавите, на научния комитет и на групите по внедряване следва бъдат постоянни наблюдатели.

Изменение 241

Предложение за регламент

Член 53 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Председателят на научния комитет се избира за срок от две години.	3. Председателят на научния комитет се избира измежду членовете му за срок от две години.

Изменение 242

Предложение за регламент

Член 53 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Научният комитет създава работна група, съставена от членове с подходящи профили, за да допринесе за осигуряване на необходимото съсредоточаване върху всички аспекти на устойчивостта на работната програма. Когато е възможно, консултациите, които научният комитет предоставя във връзка с работната програма, включват аспекти, свързани с кръговостта, екологичната устойчивост, опазването и подобряването на биологичното разнообразие, както и по-широки аспекти на устойчивостта на биотехнологичните системи и свързаните с тях вериги за създаване на стойност.

4. Научният комитет създава работна група, съставена от членове с подходящи профили, за да допринесе за осигуряване на необходимото съсредоточаване върху всички аспекти на устойчивостта на работната програма. Консултациите, които научният комитет предоставя във връзка с работната програма, включват аспекти, свързани с ограниченото наличие на природни ресурси, кръговостта, екологичната устойчивост, опазването и подобряването на биологичното разнообразие, качеството на земята, почвата, водата, както и по-широки аспекти на социалните и климатичните въздействия, както и устойчивостта на биотехнологичните системи и свързаните с тях вериги за създаване на стойност.

Изменение 243

Предложение за регламент

Член 54 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Съгласно член 21 се създават една или повече групи по внедряване. Ролята на групите по внедряване е да консултират управителния съвет по въпроси, които са от решаващо значение за навлизането на биотехнологични иновации на пазара и за насърчаване на внедряването на устойчиви биотехнологични решения.

1. Съгласно член 21 се създават една или повече групи по внедряване. Ролята на групите по внедряване е да консултират управителния съвет по въпроси, които са от решаващо значение за навлизането на устойчиви биотехнологични иновации на пазара и за насърчаване на внедряването на устойчиви биотехнологични решения.

Изменение 244

Предложение за регламент

Член 54 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Съставът на групите по внедряване осигурява подходящ тематичен акцент и представителност на заинтересованите страни от областта на биотехнологичните иновации. Всяка заинтересована страна, различна от членовете на Консорциума за биотехнологични производства и техните съставни или свързани субекти, може да изрази интереса си да стане член на група по внедряване , която да гарантира представителството на МСП, както и на организациите на гражданското общество. Съставът на групите по внедряване се стреми към възможно най-широко представителство на заинтересовани страни, като това включва първичния сектор (селско стопанство, аквакултури, рибно стопанство и горско стопанство), както и доставчици на отпадъци, остатъци и странични потоци, регионални органи и инвеститори, за да се предотвратяват сривове на пазара и неустойчиви биотехнологични процеси. Управителният съвет определя предвидения размер и състав на групите по внедряване, продължителността на мандатите и възможността за подновяване на техните членове, и избира техните членове в съответствие с член 21 от настоящия регламент . Списъкът на членовете е публично достъпен.

Изменение 245

Предложение за регламент

Член 54 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Групите по внедряване заседават най-малко веднъж годишно на физическо или виртуално заседание. На първото заседание групите по внедряване приемат свой процедурен правилник. Този процедурен правилник се одобрява от управителния съвет. Извънредните заседания на групите по внедряване се свикват по искане на управителния съвет. Управителният съвет може да поиска в извънредните заседания да участват допълнителни лица. Списъкът на присъстващите на тези извънредни заседания е публично достъпен.

3. Групите по внедряване заседават най-малко веднъж годишно на физическо или виртуално заседание. На първото заседание групите по внедряване приемат свой процедурен правилник. Този процедурен правилник се одобрява от управителния съвет. Извънредните заседания на групите по внедряване се свикват по искане на управителния съвет. Управителният съвет може да поиска в извънредните заседания да участват допълнителни лица. Дневният ред, протоколът и списъкът на присъстващите на тези извънредни заседания са публично достъпни.

Изменение 246

Предложение за регламент

Член 54 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. По искане на управителния съвет групите по внедряване предоставят препоръки по въпросите, свързани с внедряването на биотехнологична иновация. Групите по внедряване могат също така да отправят препоръки към управителния съвет по всяко време по своя собствена инициатива.

5. По искане на управителния съвет групите по внедряване предоставят препоръки по въпросите, свързани с внедряването на устойчива биотехнологична иновация. Групите по внедряване могат също така да отправят препоръки към управителния съвет по всяко време по своя собствена инициатива.

Изменение 247

Предложение за регламент

Член 55 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

допринасяне за намаляването на екологичния отпечатък на въздухоплаването чрез ускоряване на разработването на неутрални по отношение на климата авиационни технологии за възможно най-ранно внедряване, като по този начин значително се допринася за постигането на общите цели на Европейския зелен пакт (47), по-специално по отношение на целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове в целия Съюз с най-малко 55 % до 2030 г., в сравнение с равнищата от 1990 г., и пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

Изменение 248

Предложение за регламент

Член 55 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

гарантиране, че свързаните с въздухоплаването дейности за научни изследвания и иновации допринасят за глобалната устойчива конкурентоспособност на авиационния сектор на Съюза и че неутралните по отношение на климата технологии в областта на въздухоплаването отговарят на съответните изисквания за авиационна безопасност, както и че въздушният транспорт продължава да е сигурно, надеждно, икономически ефективно и ефикасно средство за превоз на пътници и товари (48);

б)

гарантиране, че свързаните с въздухоплаването дейности за научни изследвания и иновации допринасят за глобалната устойчива конкурентоспособност на авиационния сектор на Съюза и че неутралните по отношение на климата технологии в областта на въздухоплаването отговарят на съответните изисквания за авиационна безопасност, както и че въздушният транспорт продължава да е конкурентоспособно, сигурно, надеждно , устойчиво, достъпно , икономически ефективно и ефикасно средство за превоз на пътници и товари (48);

Изменение 249

Предложение за регламент

Член 55 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

интегриране и демонстриране на революционни технологични иновации в областта на въздухоплавателните средства, които могат да намалят нетните емисии на парникови газове с не по-малко от 30 % до 2030 г., в сравнение с най-съвременните технологии от 2020 г., като същевременно полагат основите за неутрално по отношение на климата въздухоплаване до 2050 г.;

интегриране и демонстриране на революционни технологични иновации в областта на въздухоплавателните средства, които могат да намалят нетните емисии на парникови газове , включително несвързани с CO2 въздействия, с не по-малко от 30 % до 2030 г., в сравнение с най-съвременните технологии от 2020 г., като същевременно полагат основите за неутрално по отношение на климата въздухоплаване до 2050 г.;

Изменение 250

Предложение за регламент

Член 55 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

гарантиране, че технологичната и потенциалната промишлена готовност на иновациите могат да подкрепят пускането на революционни нови продукти и услуги до 2035 г., с цел замяна на 75 % от работния парк до 2050 г. и разработване на иновативна, надеждна, безопасна и рентабилна европейска система на въздухоплаването, която е в състояние да постигне целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

б)

Изменение 251

Предложение за регламент

Член 55 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

разширяване и насърчаване на интеграцията на веригите за създаване на стойност при научните изследвания и иновациите в областта на неутралното по отношение на климата въздухоплаване, включително академичните среди, научноизследователските организации, промишлеността , МСП и стартиращите предприятия, както и организациите на гражданското общество и социалните партньори , като се използват и полезните взаимодействия с други съответни национални и европейски програми и като се подкрепя навлизането на свързани с отрасъла умения по цялата верига за създаване на стойност;

Изменение 252

Предложение за регламент

Член 55 — параграф 2 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва)	насърчаване на качествени работни места в сектора на въздухоплаването, както и възстановяване и създаване на растеж, като се има предвид специалното му значение за икономическото и социалното възстановяване на Съюза и за постигането на неговите цели в областта на климата и околната среда.

Изменение 253

Предложение за регламент

Член 56 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	публикува на съответните уебсайтове цялата информация, необходима за подготовката и представянето на предложения за съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“;

a)	публикува на съответните уебсайтове цялата информация, необходима за подготовката и представянето на предложения за съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ по прозрачен и удобен за ползване начин ;

Изменение 254

Предложение за регламент

Член 56 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

наблюдава и оценява технологичния напредък по постигането на общите и специфичните цели, посочени в член 55, и улеснява пълния достъп до данни и информация за независимия мониторинг на въздействието на научните изследвания и иновациите в областта на въздухоплаването , извършван под прекия надзор на Комисията ;

б)	наблюдава и оценява технологичния напредък по постигането на общите и специфичните цели, посочени в член 55, и улеснява пълния достъп до данни и информация за извършвания независим мониторинг на въздействието на научните изследвания и иновациите в областта на въздухоплаването;

Изменение 255

Предложение за регламент

Член 56 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

подпомага Комисията при поискване от нея при създаването и координирането на разработването на регламенти и стандарти в подкрепа на навлизането на пазара на решения за чисто въздухоплаване, по-специално чрез провеждане на проучвания, симулации и предоставяне на технически консултации, като същевременно отчита необходимостта от премахване на пречките пред навлизането на пазара.

в)

подпомага и предоставя обратна връзка за Комисията при поискване от нея при създаването и координирането на разработването на регламенти и стандарти в подкрепа на навлизането на пазара на решения за чисто въздухоплаване, по-специално чрез провеждане на проучвания, симулации и предоставяне на технически консултации, като същевременно отчита необходимостта от премахване на пречките пред навлизането на пазара.

Изменение 256

Предложение за регламент

Член 56 — параграф 1 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

вa)	разработва механизми за засилване на координацията и привеждането в съответствие между дейностите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ и изпълнението на националните планове за възстановяване;

Изменение 257

Предложение за регламент

Член 56 — параграф 1 — буква в б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

вб)

насърчава координацията с националните програми за научни изследвания и иновации, което дава възможност за основана на участие пътна карта нагоре по веригата и съвместно изпълнение на някои дейности с цел максимално увеличаване на ефекта на лоста от синхронизирането на научноизследователските програми.

Изменение 258

Предложение за регламент

Член 57 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	членовете учредители, изброени в приложение I, след като уведомят за решението си да се присъединят безусловно към съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ посредством писмо за поемане на ангажимент;

б)

членовете учредители, изброени в приложение I, след като уведомят за решението си да се присъединят към съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ посредством писмо за поемане на ангажимент , чието членство се основава на справедлив баланс между получаваното от Съюза финансиране и поетите ангажименти за вноски в натура, и без да се накърняват правата на членовете, по-специално на МСП, както е посочено в настоящия регламент и други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза ;

Изменение 259

Предложение за регламент

Член 60 — параграф 1 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	дейности, които са обхванати от непреките действия на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ , но не са финансирани в рамките на тези непреки действия ;

a)	дейности, обхващащи цялата нефинансирана от Съюза част на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ и допринасящи за постигането на работната програма на съвместното предприятие ;

Изменение 260

Предложение за регламент

Член 60 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	частни научноизследователски и иновационни проекти, които допълват проекти по стратегическата програма за научни изследвания и иновации;

г)	частни научноизследователски и иновационни проекти, които допълват проекти по стратегическата програма за научни изследвания и иновации , както и дейности, допринасящи за навлизането на специфични за отрасъла умения по цялата верига за създаване на стойност ;

Изменение 261

Предложение за регламент

Член 61 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	Европейският консултативен орган за чисто въздухоплаване;

г)	Европейският научен консултативен орган за чисто въздухоплаване;

Изменение 262

Предложение за регламент

Член 62 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

девет представители на членовете, различни от Съюза, избрани и произлизащи от членовете учредители и асоциираните членове, които осигуряват балансирано представителство на веригата за създаване на стойност на въздухоплаването, като например интегратори на въздухоплавателни средства, производители на двигатели и производители на оборудване. В своя процедурен правилник управителният съвет създава ротационен механизъм за разпределяне на местата на членовете, различни от Съюза. Избраните представители включват най-малко един представител на европейските МСП, един представител на научноизследователските организации и един представител на академичните институции.

б)

дванадесет представители на членовете, различни от Съюза, избрани и произлизащи от членовете учредители и асоциираните членове, които осигуряват балансирано представителство на веригата за създаване на стойност на въздухоплаването, като например производители на въздухоплавателни средства, производители на двигатели и производители на оборудване. В своя процедурен правилник управителният съвет създава ротационен механизъм за разпределяне на местата на членовете, различни от Съюза , като се отчита балансът между половете . Избраните представители включват най-малко двама представители на европейските МСП , един представител на асоциираните членове , един представител на научноизследователските организации и един представител на академичните институции.

Изменение 263

Предложение за регламент

Член 64 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	насърчава навлизането на пазара на технологии и решения, допринасящи за постигането на целите на Европейския зелен пакт , и осигурява постигането на специфичните цели на съвместното предприятие, посочени в член 55;

б)	насърчава навлизането на пазара на технологии и решения, допринасящи за постигането на специфичните цели на съвместното предприятие, посочени в член 55 , в съответствие с целите на Европейския зелен пакт ;

Изменение 264

Предложение за регламент

Член 64 — параграф 2 — уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Управителният съвет взема решения във връзка с изпълнението на програмата и с постигането на целите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“, включително относно:	2. Управителният съвет оценява и взема решения във връзка с изпълнението на програмата и с постигането на целите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“, включително относно:

Изменение 265

Предложение за регламент

Член 64 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	стратегическата програма за научни изследвания и иновации, нейните евентуални изменения и работната програма, включително открити покани за представяне на предложения;

a)	стратегическата програма за научни изследвания и иновации, нейните евентуални изменения и работната програма, включително открити покани за представяне на предложения , след консултация с Европейския научен консултативен орган за чисто въздухоплаване ;

Изменение 266

Предложение за регламент

Член 64 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

стратегическото многогодишно планиране на поканите в областта на чистото въздухоплаване и тяхното съгласуване с целите на програмата „Хоризонт Европа“ и съответните работни програми, с техническите приоритети и научноизследователските действия, включително откритите покани за представяне на предложения;

б)

стратегическото многогодишно планиране на поканите в областта на чистото въздухоплаване и тяхното съгласуване с общите приоритети и цели на Съюза, както и целите на програмата „Хоризонт Европа“ и съответните работни програми, с техническите приоритети и научноизследователските действия, включително откритите покани за представяне на предложения;

Изменение 267

Предложение за регламент

Член 65 — параграф 1 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	подходящ брой представители на Комисията и органи на Съюза, както е решено от представителите на Съюза в управителния съвет;

a)	двама представители на Комисията и органи на Съюза, както е решено от представителите на Съюза в управителния съвет;

Изменение 268

Предложение за регламент

Член 65 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	двама висши представители на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“, делегирани от изпълнителния директор;

в)	двама висши представители на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ като наблюдатели , делегирани от изпълнителния директор;

Изменение 269

Предложение за регламент

Член 65 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Техническият комитет разработва и поддържа технологичната пътна карта и стратегия на програмата. Той предлага и подготвя за приемане от управителния съвет, в зависимост от случая, обхвата и програмирането на научноизследователските действия, техническата стратегия и цялостната пътна карта за научни изследвания на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“. Проследяването на дейностите на техническия комитет може да се делегира на член на управителния съвет.

5. Техническият комитет актуализира и развива технологичната пътна карта и стратегия на програмата в съответствие с техническия напредък . Той предлага и подготвя за приемане от управителния съвет, в зависимост от случая, обхвата и програмирането на научноизследователските действия, техническата стратегия и цялостната пътна карта за научни изследвания на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“. Проследяването на дейностите на техническия комитет може да се делегира на член на управителния съвет.

Изменение 270

Предложение за регламент

Член 65 — параграф 6 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	изготвя предложения за изменение на стратегическата програма за научни изследвания и иновации, които да бъдат представени за обсъждане и окончателно решение от управителния съвет;

a)	въз основа на диалог с широк кръг от заинтересовани страни изготвя предложения за изменение на стратегическата програма за научни изследвания и иновации, които да бъдат представени за обсъждане и окончателно решение от управителния съвет;

Изменение 271

Предложение за регламент

Член 65 — параграф 6 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	изготвя предложения за техническите приоритети и научноизследователските действия, които да бъдат включени в работната програма, в това число научноизследователските теми за открити покани за представяне на предложения;

б)	въз основа на диалог с широк кръг от заинтересовани страни изготвя предложения за техническите приоритети и научноизследователските действия, които да бъдат включени в работната програма, в това число научноизследователските теми за открити покани за представяне на предложения;

Изменение 272

Предложение за регламент

Член 65 — параграф 6 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

предлага за обсъждане и окончателно решение на управителния съвет преразглежданията или оптимизирането на техническия обхват на програмата, за да съгласува работната програма и целите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ с общите работни програми по програмата „Хоризонт Европа“ и с работните програми на други европейски партньорства;

г)

предлага за обсъждане и окончателно решение на управителния съвет въз основа на независими прегледи на резултатите и анализ на потенциалното въздействие на програмата, преразглежданията или оптимизирането на стратегическата програма за научни изследвания и иновации и на техническия обхват на програмата, за да се запази съгласуваността на работната програма с целите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“, с общите цели на „Хоризонт Европа“ и с работните програми , свързани с други европейски партньорства;

Изменение 273

Предложение за регламент

Член 66 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В допълнение към задачите, посочени в член 18, изпълнителният директор на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ изпълнява и следните задачи:

В допълнение към задачите, посочени в член 18, изпълнителният директор на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ изпълнява и следните задачи под ръководството и при спазване на насоките на Управителния съвет :

Изменение 274

Предложение за регламент

Член 66 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

улеснява координацията от страна на Комисията, в съответствие със становището на техническия комитет, между дейностите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ и съответните научноизследователски и иновационни дейности в рамките на „Хоризонт Европа“, за да се избегне припокриването и да се насърчават полезните взаимодействия;

г)

отговаря, в тясно сътрудничество с Комисията и в съответствие със становището на техническия комитет, за координацията между дейностите на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ и съответните научноизследователски и иновационни дейности в рамките на „Хоризонт Европа“, с оглед на тяхното насочване и изпълнение с цел избягване на припокривания и насърчаване на полезните взаимодействия , както и за определяне на подходящи оперативни механизми за свързване на научноизследователските теми, свързани със сътрудничеството, и проектите, произтичащи от стратегическата програма за научни изследвания и иновации ;

Изменение 275

Предложение за регламент

Член 66 — параграф 1 — буква ж

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ж)

гарантира, че съвместното предприятие улеснява пълния достъп до данни и информация за независимия мониторинг на въздействието на научните изследвания и иновациите в областта на въздухоплаването , извършван под прекия надзор на Комисията , и предприема всички подходящи действия, необходими за гарантиране на независимостта на този процес от самото съвместно предприятие „Чисто въздухоплаване“, например чрез обществени поръчки, независими оценки, прегледи или ad hoc анализ. Докладът за мониторинг и оценка на програмата се представя на управителния съвет веднъж годишно;

ж)

гарантира, че съвместното предприятие улеснява пълния достъп до данни и информация за извършвания независим мониторинг на въздействието на научните изследвания и иновациите в областта на въздухоплаването, и предприема всички подходящи действия, необходими за гарантиране на независимостта на този процес от самото съвместно предприятие „Чисто въздухоплаване“, например чрез обществени поръчки, независими оценки, прегледи или ad hoc анализ , без това да увеличава административна тежест за съвместното предприятие . Докладът за мониторинг и оценка на програмата се представя на управителния съвет веднъж годишно;

Изменение 276

Предложение за регламент

Член 68 — заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Европейски консултативен орган за чисто въздухоплаване	Европейски научен консултативен орган за чисто въздухоплаване

Изменение 277

Предложение за регламент

Член 68 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Европейският консултативен орган за чисто въздухоплаване е научният консултативен орган на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“, създаден в съответствие с член 19 , параграф 1, буква а) .	1. Европейският научен консултативен орган за чисто въздухоплаване се създава в съответствие с член 19.

Изменение 278

Предложение за регламент

Член 68 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Европейският консултативен орган за чисто въздухоплаване има не повече от 15 постоянни членове.	2. Европейският научен консултативен орган за чисто въздухоплаване има не повече от 15 постоянни членове , които не са членове на някои от другите органи на съвместното предприятие „Чисто въздухоплаване“ .

Изменение 279

Предложение за регламент

Член 68 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Председателят на Европейския консултативен орган за въздухоплаване се избира за срок от две години.	3. Председателят на Европейския научен консултативен орган за чисто въздухоплаване се избира измежду постоянните му членове за срок от две години.

Изменение 280

Предложение за регламент

Член 68 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Представител на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) е постоянен член на Европейския консултативен орган за чисто въздухоплаване.	4. Представител на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) е постоянен член на Европейския консултативен научен орган за чисто въздухоплаване.

Изменение 281

Предложение за регламент

Член 68 — параграф 4 a (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	4а. Има поне един научен експерт от научните среди от областта на околната среда и климата в контекста на въздухоплаването.

Изменение 282

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

допринасяне за целите, посочени в Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. (51) и Европейския зелен пакт (52), чрез засилване на амбицията на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до поне 55 % под нивата от 1990 г. до 2030 г. и неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

допринасяне за целите, посочени в Плана във връзка с целта в областта на климата (51) за 2030 г., Европейския зелен пакт (52) и европейския законодателен акт в областта на климата чрез засилване на амбицията на ЕС по отношение на постигането на енергийна ефективност и разширяването на възобновяемите енергийни източници, както и за намаляване на емисиите на парникови газове до поне 55 % под нивата от 1990 г. до 2030 г. и за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

Изменение 283

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	допринасяне за изпълнението на стратегията на Европейската комисия от 2020 г. за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа (53);

б)

допринасяне за изпълнението на стратегията на Комисията от 2020 г. за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа (53) , „Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“ и резолюцията на Европейския парламент от 19 май 2021 г. относно Европейска стратегия за водорода ;

Изменение 284

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	засилване на конкурентоспособността на веригата на Съюза за създаване на стойност във връзка с чистия водород с оглед подпомагане, по-специално на участващите МСП, ускоряване на навлизането на пазара на иновативни конкурентни решения за чист водород;

в)

разработване, засилване на водещата роля на Съюза и конкурентоспособността на веригата на Съюза за създаване на стойност във връзка с чистия водород с оглед подпомагане, по-специално на участващите МСП и на стартиращите предприятия , ускоряване на научноизследователската и развойната дейност и на навлизането на пазара на иновативни конкурентни и енергийно ефективни решения за чист водород;

Изменение 285

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	стимулиране на производството, разпределението, съхранението и приложенията за крайна употреба на чист водород.

г)	стимулиране на производството, разпределението, транспорта, съхранението и приложенията за крайна употреба на чист водород.

Изменение 286

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 1 — буква г а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)	ускоряване на научноизследователските и иновационните дейности за производството на водород от възобновяеми източници;

Изменение 287

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

подобряване чрез научни изследвания и иновации на разходната ефективност, надеждността, количеството и качеството на решенията, основани на чист водород, включително производството, разпределението, съхранението и крайната употреба, разработени в Съюза, като например по-ефективни и по-евтини електролизьори за водород и по-евтини приложения за транспорта и промишлеността ;

подобряване чрез научни изследвания и иновации на разходната ефективност, финансовата достъпност, надеждността, количеството и качеството на решенията, основани на чист водород, включително производството, разпределението, транспорта, съхранението и крайната употреба, разработени в Съюза, като например по-ефективни и по-евтини електролизьори за водород , намаляване на енергийните загуби и загубите при преобразуването и по-евтин въздушен, морски и тежкотоварен транспорт и приложения за промишлеността и иновативни и чисти водородни технологии, както и безопасността и достъпността на производството, транспорта и съхранението му ;

Изменение 288

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	укрепване на знанията и капацитета на научните и промишлените участници по веригата на Съюза за създаване на стойност във връзка с водорода;

б)	укрепване на знанията и капацитета на научните и промишлените участници по веригата на Съюза за създаване на стойност във връзка с водорода , като същевременно се подкрепя навлизането на свързани с отрасъла умения ;

Изменение 289

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

извършване на демонстрации на решения, основани на чист водород, с оглед на внедряването на местно, регионално и общо за целия Съюз равнище, като се обърне внимание на производството, разпределението, съхранението и използването на енергия от възобновяеми източници за транспортния сектор и енергоемки сектори, както и за други приложения;

в)

извършване на демонстрации на решения, основани на чист водород, с оглед на внедряването на местно, регионално и общо за целия Съюз равнище, като се обърне внимание на производството, разпределението, транспорта, съхранението , технологиите за отрицателни емисии и използването на енергия от възобновяеми източници за трудни за намаляване на емисиите отрасли като морския, въздушния и тежкотоварния транспорт, и енергоемки сектори, както и за други приложения;

Изменение 290

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 2 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва)	увеличаване на иновативните инвестиции в секторите на крайното потребление, с особен акцент върху транспортния сектор, в подкрепа на революционни решения и технологии;

Изменение 291

Предложение за регламент

Член 71 — параграф 2 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	повишаване на осведомеността в обществения и в частния сектор, както и на приемането и навлизането на решения, основани на чист водород, по-специално чрез сътрудничество с други европейски партньорства в рамките на програмата „Хоризонт Европа“.

г)

повишаване на осведомеността в обществения и в частния сектор, както и на приемането и навлизането на решения и инфраструктура , основани на чист водород, по-специално чрез сътрудничество с други европейски партньорства в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ , както и с инициативи като европейския алианс за чист водород, и с цел да се допринесе за подобряване на стандартите на ЕС за безопасност и техническите стандарти за повишаване на безопасността и безопасното боравене със съответните технологии и приложения .

Изменение 292

Предложение за регламент

Член 72 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	оценява и наблюдава технологичния напредък и технологичните, икономическите и обществените пречки пред навлизането на пазара;

a)	оценява и наблюдава технологичния напредък , напредъка, свързан с необходимата инфраструктура, както и технологичните, икономическите , регулаторните, обществените и екологичните пречки пред навлизането на пазара , както и въздействието върху околната среда ;

Изменение 293

Предложение за регламент

Член 72 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

независимо от прерогативите на политиката на Комисията, съгласно насоките на политиката и надзора на Комисията допринася за разработването на регламенти и стандарти с оглед премахване на пречките пред навлизането на пазара и подкрепа на взаимозаменяемостта, оперативната съвместимост и търговията на вътрешния пазар и в световен мащаб;

б)

независимо от прерогативите на политиката на Комисията, съгласно насоките на политиката и надзора на Комисията допринася за разработването на регламенти и стандарти с оглед премахване на пречките пред навлизането на пазара , особено за МСП и за стартиращите предприятия, свеждане до минимум на въздействието върху околната среда и климата и на социалното въздействие, включително в трети държави, и подкрепа на прозрачността, взаимозаменяемостта, оперативната съвместимост и търговията на вътрешния пазар и в световен мащаб;

Изменение 294

Предложение за регламент

Член 72 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	подкрепя Комисията в нейните международни инициативи относно стратегията за използването на водорода, като Международното партньорство в областта на водородната икономика (IPHE), „Мисията за иновации“ и инициативата „Водород“ в рамките на Министерския форум по въпросите на чистата енергия.

в)

независимо от прерогативите на политиката на Комисията, съгласно насоките на политиката и надзора на Комисията, подкрепя и предоставя технически експертен опит, включително по време на срещи, на Комисията в нейните международни инициативи относно стратегията за използването на водорода, като Международното партньорство в областта на водородната икономика (IPHE), „Мисията за иновации“ и инициативата „Водород“ в рамките на Министерския форум по въпросите на чистата енергия.

Изменение 295

Предложение за регламент

Член 73 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

Hydrogen Europe AISBL, организация с нестопанска цел, учредена съгласно белгийското законодателство (регистрационен номер: 890 025 478), със седалище в Брюксел, Белгия (наричана по-долу „промишлената група“), след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Чист водород“ чрез писмо за поемане на ангажимент , без да се накърняват правата на членовете, по-специално на МСП, както е посочено в настоящия регламент и други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза ;

Изменение 296

Предложение за регламент

Член 73 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

Hydrogen Europe Research AISBL, организация с нестопанска цел, учредена съгласно белгийското законодателство (регистрационен номер: 0897 679 372), със седалище в Брюксел, Белгия (наричана по-долу „научноизследователската група“), след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Чист водород“ чрез писмо за поемане на ангажимент;

в)

Hydrogen Europe Research AISBL, организация с нестопанска цел, учредена съгласно белгийското законодателство (регистрационен номер: 0897 679 372), със седалище в Брюксел, Белгия (наричана по-долу „научноизследователската група“), след като уведоми за решението си да се присъедини към съвместното предприятие „Чист водород“ чрез писмо за поемане на ангажимент , без да се засягат правата на членовете, по-специално МСП, съгласно посоченото в настоящия регламент и други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза.

Изменение 297

Предложение за регламент

Член 73 — параграф 1 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва)	асоциираните членове, избрани в съответствие с член 7, при условие че е взето решение на управителния съвет.

Изменение 298

Предложение за регламент

Член 76 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. За целите на член 11, параграф 1, буква б) допълнителните дейности може да включват дейности, които са пряко свързани с дейностите на съвместното предприятие „Чист водород“ и допринасят за неговите цели , включително следното:

1. За целите на член 11, параграф 1, буква б) допълнителните дейности може да включват дейности, които са пряко свързани с дейностите на съвместното предприятие „Чист водород“ , които имат ясна връзка със стратегическата програма за научни изследвания и иновации, финансирани са по линия на национални или регионални програми и допринасят за целите на съвместното предприятие , включително следното:

Изменение 299

Предложение за регламент

Член 76 — параграф 1 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	дейности за повишаване на осведомеността относно водородните технологии и мерките за безопасност;

д)	дейности за повишаване на осведомеността относно чистите водородни технологии и мерките за безопасност , включително в рамките на веригата за създаване на стойност ;

Изменение 300

Предложение за регламент

Член 77 — параграф 1 — буква г а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)	независимият научен консултативен съвет;

Изменение 301

Предложение за регламент

Член 78 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	шестима представители на Hydrogen Europe, като се имат предвид географското представителство и представителството на половете и на секторите ;

б)	шестима представители на Hydrogen Europe, като се имат предвид географски район и пол, представляващи различни части от веригата за създаване на стойност, като поне един от тях е от МСП и един — от организация на гражданското общество ;

Изменение 302

Предложение за регламент

Член 80 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

насърчава полезните взаимодействия със съответните дейности и програми на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище, по-специално с тези, които подкрепят внедряването на научноизследователски и иновационни решения, инфраструктурата, образованието и регионалното развитие относно използването на чист водород , като се постави специален акцент върху трудни за намаляване на емисиите отрасли като някои промишлени сектори, въздухоплаването, морския транспорт и тежкотоварния транспорт ;

Изменение 303

Предложение за регламент

Член 80 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

предоставя в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) и член 16, параграф 1 стратегическа насоченост по отношение на сътрудничеството с други европейски партньорства, включително партньорството за нулеви емисии в сухоземния транспорт, партньорството за нулеви емисии във водния транспорт, партньорството за европейски железопътен транспорт, партньорството за чисто въздухоплаване, партньорството „Processes4Planet“ и партньорството за екологичен стоманодобив съгласно съответните им стратегически програми за научни изследвания и иновации или друг еквивалентен документ;

б)

предоставя в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) и член 16, параграф 1 стратегическа насоченост по отношение на сътрудничеството с други европейски партньорства, включително партньорството за нулеви емисии в сухоземния транспорт, партньорството за нулеви емисии във водния транспорт, партньорството за европейски железопътен транспорт, партньорството за чисто въздухоплаване, партньорството „Processes4Planet“ и партньорството за екологичен стоманодобив съгласно съответните им стратегически програми за научни изследвания и иновации , както и Стратегията на ЕС за интеграция на енергийната система и свързаните с нея инициативи за енергийна ефективност, електрификация и възобновяеми енергийни източници или друг еквивалентен документ;

Изменение 304

Предложение за регламент

Член 80 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	насърчава навлизането на пазара на технологии и решения за постигане на целите на Европейския зелен пакт.

в)	насърчава навлизането на пазара на устойчиви технологии и решения в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и подобряване на Европейската екосистема на чистия водород .

Изменение 305

Предложение за регламент

Член 81 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	предлага дейности, които благоприятстват полезните взаимодействия със съответните дейности и програми на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище;

a)	предлага и извършва, заедно със съответните участници, дейности, които благоприятстват полезните взаимодействия със съответните дейности и програми на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище;

Изменение 306

Предложение за регламент

Член 81 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	подкрепя и допринася за други инициативи на Съюза, свързани с водорода, при наличие на одобрение от управителния съвет ;

б)	подкрепя и допринася за други инициативи на Съюза, свързани с водорода, включително европейския алианс за чист водород и важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) ;

Изменение 307

Предложение за регламент

Член 81 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	свиква ежегоден форум на европейското партньорство за чист водород, който , когато е възможно, се провежда съвместно и паралелно с Европейския форум за водород на Алианса за чист водород.

в)	свиква ежегоден форум на европейското партньорство за чист водород, който се провежда съвместно и паралелно с Европейския форум за водород на Алианса за чист водород.

Изменение 308

Предложение за регламент

Член 82 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Групата на заинтересованите страни се състои от представители на сектори от целия Съюз, които генерират, разпределят, съхраняват, се нуждаят или използват чист водород, включително представители на други съответни европейски партньорства, както и представители на междурегионалното партньорство „Европейски водородни долини“.

2. Групата на заинтересованите страни се състои от представители на сектори от целия Съюз, които генерират, разпределят, транспортират, съхраняват, се нуждаят или използват чист водород, включително представители на други съответни европейски партньорства, както и представители на междурегионалното партньорство „Европейски водородни долини“ , представители на сектора на електроенергията от възобновяеми източници, на организациите на гражданското общество и научната общност .

Изменение 309

Предложение за регламент

Член 82 — параграф 3 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

предоставя входни данни във връзка със стратегическите и технологичните приоритети, с които трябва да се занимава съвместното предприятие „Чист водород“, както е посочено в стратегическата програма за научни изследвания и иновации или друг еквивалентен документ и свързаните с тях подробни технологични пътни карти, като надлежно отчита напредъка и потребностите в близки сектори;

предоставя входни данни във връзка със стратегическите , инфраструктурните и технологичните приоритети, с които трябва да се занимава съвместното предприятие „Чист водород“, както е посочено в стратегическата програма за научни изследвания и иновации или друг еквивалентен документ и свързаните с тях подробни технологични пътни карти, като надлежно отчита напредъка и потребностите в близки сектори , като например трудни за намаляване на емисиите отрасли, в т.ч. някои промишлени сектори, въздухоплаването, морския транспорт и тежкотоварния транспорт ;

Изменение 310

Предложение за регламент

Член 82 — параграф 3 –буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	прави предложения, за да се даде възможност за осъществяване на конкретни полезни взаимодействия между съвместното предприятие „Чист водород“ и близки сектори или всеки сектор, полезните взаимодействия с който се считат за добавена стойност;

б)

прави предложения, за да се даде възможност за осъществяване на конкретни полезни взаимодействия между съвместното предприятие „Чист водород“ и близки сектори или всеки сектор, полезните взаимодействия с който се считат за добавена стойност , като взема предвид по-специално принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и интеграцията на енергийната система ;

Изменение 311

Предложение за регламент

Член 82 — параграф 3 –буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	предоставя входни данни за ежегодния Европейски форум за водород на Алианса за чист водород.

в)	предоставя входни данни за ежегодния Форум на европейското партньорство за чист водород и за ежегодния Европейски форум за водород на Алианса за чист водород.

Изменение 312

Предложение за регламент

Член 82 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 82a

Научен консултативен съвет

1. Съвместното предприятие „Чист водород“ създава независим научен консултативен съвет, посочен в членове 19 и 77, с цел да може да провежда научни консултации с независими академични експерти на високо равнище.

2. Независимият научен консултативен съвет се състои от не повече от 15 постоянни членове и избира свой председател измежду членовете си за срок от две години.

3. Независимият научен консултативен съвет може да предоставя консултации по искане на управителния съвет и на други органи на съвместното предприятие „Чист водород“ или по своя собствена инициатива.

4. Независимият научен консултативен съвет си сътрудничи със съответните консултативни органи, създадени съгласно „Хоризонт Европа“.

Изменение 313

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	осигуряване на бърз преход към по-привлекателна, лесна за използване, конкурентоспособна, финансово достъпна, ефективна и устойчива европейска железопътна система, интегрирана в по-широката система за мобилност;

б)	осигуряване на бърз преход към по-безопасна, по-привлекателна, лесна за използване, конкурентоспособна, финансово достъпна, ефективна , приобщаваща, по-цифрова и устойчива европейска железопътна система, интегрирана в по-широката система за мобилност;

Изменение 314

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

осигуряване на интегрирана европейска железопътна мрежа чрез проектиране, премахване на пречките пред оперативната съвместимост и осигуряване на решения за пълна интеграция, обхващаща управлението на движението, превозните средства, инфраструктурата и услугите, и предоставяне на най-добрия отговор на нуждите на пътниците и предприятията, ускоряване на навлизането на новаторски решения в подкрепа на единното европейско железопътно пространство, като същевременно се увеличават капацитетът и надеждността и се намалява себестойността на железопътния транспорт;

осигуряване на интегрирана европейска железопътна мрежа чрез проектиране, премахване на пречките пред оперативната съвместимост и осигуряване на решения за пълна интеграция, обхващаща управлението на движението, превозните средства, инфраструктурата и услугите, включително издаването на директни билети, и предоставяне на най-добрия отговор на нуждите и правата на пътниците , железопътните работници и предприятията, ускоряване на навлизането на новаторски решения в подкрепа на единното европейско железопътно пространство, като същевременно се увеличават капацитетът и надеждността и се намалява себестойността на железопътния транспорт;

Изменение 315

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

разработване чрез своя стълб на системата на единна оперативна концепция и функционална системна архитектура за интегрирани европейски системи за управление, контрол и сигнализация на железопътното движение, включително автоматизирана експлоатация на влакове, което гарантира, че научните изследвания и иновациите са насочени към общоприети и споделени изисквания на клиентите и оперативните нужди са отворени за развитие; единната оперативна концепция и функционална архитектура за интегрирано европейско управление на железопътното движение са оперативно съвместими за цялата железопътна мрежа (основната и широкообхватната мрежа TEN-T, както и за основни линии и за регионални линии, които не са включени в TEN-T).

Изменение 316

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	разработване на демонстрационни проекти в заинтересованите държави членки, включително в онези, на чиято територия понастоящем няма изградена железопътна система;

д)

разработване на демонстрационни проекти в заинтересованите държави членки, включително в онези, на чиято територия понастоящем няма изградена железопътна система. Такива проекти, включително широкомащабни демонстрационни проекти, обхващат възможно най-широка територия на Съюза по прозрачен и географски разнообразен начин.

Изменение 317

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 2 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	допринасяне за развитието на силен и конкурентоспособен в световен мащаб европейски железопътен сектор.

е)	допринасяне за развитието на силен и конкурентоспособен в световен мащаб европейски железопътен сектор , който има своя стабилна верига на доставките и изключително иновативна екосистема, включително високотехнологични МСП .

Изменение 318

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 2 — буква e a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

еа)	допринасяне за премахване на пречките, които понастоящем възпрепятстват постигането на изцяло приобщаващ характер на железопътния транспорт, като специално се посочват хората с увреждания;

Изменение 319

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 2 — буква e б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

еб)	разработване на техника за конструкция на коловози от следващо поколение, която включва всички компоненти: от подструктурата до коловозите и надстройката;

Изменение 320

Предложение за регламент

Член 83 — параграф 2 — буква е в (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ев)	подкрепяне на разработването на иновативни решения, които са от полза за работниците, пътуващи ежедневно с железопътен транспорт, включително за живеещите в много слабо населени и слабо населени райони.

Изменение 321

Предложение за регламент

Член 84 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. В допълнение към задачите, посочени в член 5, съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“, заедно с Комисията, изготвя и представя за приемане от управителния съвет генералния план, разработен в консултация с всички заинтересовани страни в железопътната система и сектора за оборудване за железопътния транспорт.

Изменение 322

Предложение за регламент

Член 84 — параграф 5 — буква а — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в своя стълб на системата да разработи системен подход, който обединява производителите на железопътно оборудване, общността на железопътните оператори и други заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително органи, които представляват клиенти, като пътници, товари и персонал , както и съответните участници извън традиционния железопътен сектор. Системният подход обхваща:

в своя стълб на системата да разработи оперативно съвместим системен подход, който обединява производителите на железопътно оборудване, общността на железопътните оператори и други заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително представители на държавите членки и органи, които представляват клиенти, като пътници и товари, както и работници, и други съответни участници извън традиционния железопътен сектор. Системният подход обхваща:

Изменение 323

Предложение за регламент

Член 84 — параграф 5 — буква а — подточка iv

Текст, предложен от Комисията

Изменение

iv.	гарантирането, че необходимите интерфейси с други видове транспорт се оценяват и валидират, по-специално за товарните и пътническите потоци.

iv.	гарантирането, че необходимите интерфейси с други видове транспорт , както и с градските и регионалните железопътни системи, се оценяват и валидират, по-специално за товарните и пътническите потоци.

Изменение 324

Предложение за регламент

Член 85 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	членовете учредители, изброени в приложение II, след като уведомят за решението си да се присъединят безусловно към съвместното предприятие посредством писмо за поемане на ангажимент;

б)

членовете учредители, изброени в приложение II, след като уведомят за решението си да се присъединят безусловно към съвместното предприятие посредством писмо за поемане на ангажимент , което се основава на справедлив баланс между получаваното от Съюза финансиране и поетите ангажименти за вноски ; без да се засягат правата на членовете, по-специално на МСП, както е предвидено в настоящия регламент и в други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза;

Изменение 325

Предложение за регламент

Член 85 — параграф 2 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2а. Чрез дерогация от член 7, параграф 2 оценката на заявленията за членство от правен субект, установен в държава, асоциирана към програмата „Хоризонт Европа“, зависи от пропорционалното увеличение на вноската на Съюза от програмата „Хоризонт Европа“ в съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ чрез вноски от съответната държава, асоциирана към програмата „Хоризонт Европа“.

Изменение 326

Предложение за регламент

Член 88 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	усвояване на резултатите от дейностите, финансирани в рамките на съвместното предприятие „Shift2Rail“, по-нататъшно използване, демонстрационни дейности и стандартизация.

г)	усвояване на резултатите от дейностите, финансирани в рамките на съвместното предприятие „Shift2Rail“ и разгръщане на тези дейности, включително актуализация на техническите спецификации за оперативна съвместимост , по-нататъшно използване, демонстрационни дейности и стандартизация.

Изменение 327

Предложение за регламент

Член 88 — параграф 1 — буква г a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)	европейски дейности по издаване на разрешения и сертифициране, свързани с решения за железопътния транспорт в Европа от проектите на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ или предшестващите го инициативи.

Изменение 328

Предложение за регламент

Член 89 — параграф 1 — буква д а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)	научният консултативен съвет.

Изменение 329

Предложение за регламент

Член 89 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Освен това съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ може да създаде научна ръководна група или да търси научни консултации от независими академични експерти или от общи научни консултативни органи.

заличава се

Изменение 330

Предложение за регламент

Член 91 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Председателят или заместник-председателят на групата на представителите на държавите се поканват да присъстват постоянно на заседанията на управителния съвет като наблюдатели и да участват в разискванията, но нямат право на глас. Представителите на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и на Европейския консултативен съвет за научни изследвания в железопътния сектор се поканват да присъстват на заседанията на управителния съвет като наблюдатели и да участват в разискванията, но нямат право на глас.

2. Председателят и заместник-председателят на групата на представителите на държавите се поканват да присъстват постоянно на заседанията на управителния съвет като наблюдатели и да участват в разискванията, но нямат право на глас. Представителите на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и на Европейския консултативен съвет за научни изследвания в железопътния сектор се поканват да присъстват на заседанията на управителния съвет като наблюдатели и да участват в разискванията, но нямат право на глас.

Изменение 331

Предложение за регламент

Член 91 — параграф 4 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4а. В съответствие с член 15, параграф 2 Съюзът разполага с 50 % от правото на глас в управителния съвет, а гласът на Съюза е неделим. Останалите права на глас се разпределят между другите членове на управителния съвет пропорционално на вноската на членовете, които те представляват, към средствата на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“.

Изменение 332

Предложение за регламент

Член 92 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	приема работните програми, включително бюджета, на стълба на системата и техните изменения въз основа на препоръките, направени от ръководната група за стълба на системата, и на предложенията на изпълнителния директор.

б)	приема работните програми, включително бюджета, на стълба на системата и техните изменения въз основа на препоръките, направени от ръководната група за стълба на системата и консултативните органи на съвместното предприятие и въз основа на предложенията на изпълнителния директор.

Изменение 333

Предложение за регламент

Член 93 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Ръководната група за стълба на системата се състои от представители на Комисията, представители на железопътния сектор, сектора на мобилността и на съответните организации, изпълнителния директор на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ и представители на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз. Окончателното решение относно състава на групата се взема от Комисията. Когато е обосновано, Комисията може да покани допълнителни съответни експерти и заинтересовани страни да присъстват на заседанията на ръководната група за стълба на системата като наблюдатели.

1. Ръководната група за стълба на системата се състои от представители на Комисията, представители на железопътния сектор, сектора на мобилността и на съответните организации, изпълнителния директор на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ и представители на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз. Окончателното решение относно състава на групата се взема от Комисията , като надлежно се взема под внимание и баланса между половете и географското разнообразие . Когато е обосновано, Комисията може да покани допълнителни съответни експерти и заинтересовани страни да присъстват на заседанията на ръководната група за стълба на системата като наблюдатели.

Изменение 334

Предложение за регламент

Член 94 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Групата по внедряване е отворена за всички заинтересовани страни, също като ръководната група за стълба на системата. Управителният съвет избира членовете на групата по внедряване и определя по-специално нейния размер и състав, продължителността на мандата и условията за подновяване на нейните членове. Съставът на групата по внедряване осигурява подходящ тематичен акцент и представителност. Списъкът на членовете се публикува на уебсайта на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“.

2. Групата по внедряване е отворена за всички заинтересовани страни, също като ръководната група за стълба на системата. Управителният съвет избира членовете на групата по внедряване и определя по-специално нейния размер и състав, продължителността на мандата и условията за подновяване на нейните членове. Съставът на групата по внедряване осигурява подходящ тематичен акцент и представителност , включително по отношение на асоциациите на крайните потребители и на пътниците, както и на представителите на работниците . Списъкът на членовете се публикува на уебсайта на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“.

Изменение 335

Предложение за регламент

Член 96 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 96a

Научен консултативен съвет

1. Европейското съвместно предприятие „Европейски железопътен транспорт“ създава независим научен консултативен съвет, посочен в членове 19 и 89, с цел да може да провежда научни консултации с независими академични експерти на високо равнище.

3. Независимият научен консултативен съвет може да предоставя консултации по искане на управителния съвет и на други органи на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ или по своя собствена инициатива.

Изменение 336

Предложение за регламент

Член 97 — параграф 1 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	намаляване на социално-икономическата тежест на инфекциозните болести в Субсахарска Африка чрез насърчаване на разработването и усвояването на нови или усъвършенствани здравни технологии;

намаляване на социално-икономическата тежест на инфекциозните болести , и по-специално на свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания, в Субсахарска Африка чрез насърчаване на разработването и усвояването на нови или усъвършенствани здравни технологии , диагностика и лечения, които са физически и финансово достъпни и подходящи за среда с ниски равнища на ресурси ;

Изменение 337

Предложение за регламент

Член 97 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации и националните системи за научни изследвания в здравеопазването в Субсахарска Африка с цел борба с инфекциозните болести;

б)	укрепване и увеличаване на капацитета за научни изследвания и иновации и националните системи за научни изследвания в здравеопазването в Субсахарска Африка с цел борба с инфекциозните болести;

Изменение 338

Предложение за регламент

Член 97 — параграф 2 — буква б а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

бa)	увеличаване на дела на проектите под африканско ръководство;

Изменение 339

Предложение за регламент

Член 98 — параграф 1 — буква г a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)	насърчаване на полезните взаимодействия, сътрудничеството и съвместни действия с Европейския фонд за развитие и Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, по-специално за изграждане на капацитет и споделяне на съоръжения и инфраструктури.

Изменение 340

Предложение за регламент

Член 99 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	Асоциацията EDCTP — организация с нестопанска цел, учредена съгласно нидерландското законодателство, след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ посредством писмо за поемане на ангажимент.

б)

Асоциацията EDCTP — организация с нестопанска цел, учредена съгласно нидерландското законодателство, след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ посредством писмо за поемане на ангажимент , без да се накърняват правата на членовете, по-специално на МСП, както е посочено в настоящия регламент и други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза;

Изменение 341

Предложение за регламент

Член 102 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	дейности на съставни субекти на Асоциацията EDCTP, съгласувани с подобни дейности на други съставни субекти на Асоциацията EDCTP и управлявани независимо в съответствие с националните правила за финансиране;

a)	дейности на съставни субекти на Асоциацията EDCTP, доказуемо съгласувани , координирани или програмирани съвместно с подобни дейности на други съставни субекти на Асоциацията EDCTP и управлявани независимо в съответствие с националните правила за финансиране;

Изменение 342

Предложение за регламент

Член 106 — параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1а. Научният комитет се създава в съответствие с член 19 и се състои от заинтересовани страни, при които е спазен баланса между половете и географското и тематично разнообразие, и по-специално осигурява включването на научни експертни познания от африкански държави.

Изменение 343

Предложение за регламент

Член 106 — параграф 2 — буква й a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

йа)	оценява заявленията на допринасящите партньори в съвместното предприятие „Глобално здравеопазване“ и предоставя съвети на управителния съвет относно отхвърлянето или приемането на заявления и относно обхвата на всяко потенциалното сътрудничество .

Изменение 344

Предложение за регламент

Член 107 — параграф - 1 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

-1.

Групата на заинтересованите се състои от заинтересовани страни, при които е спазен баланса между половете и географското и тематично разнообразие, по-специално експертен опит от африкански държави, и се стреми да насърчава членството и пълноценното участие на гражданското общество, особено на НПО, работещи с общности, които са най-силно засегнати от свързани с бедността и пренебрегвани инфекциозни заболявания.

Изменение 345

Предложение за регламент

Член 107 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
В допълнение към задачите, посочени в член 21, групата на заинтересованите страни изпълнява и следните задачи:	2. В допълнение към задачите, посочени в член 21, групата на заинтересованите страни изпълнява и следните задачи:

Изменение 346

Предложение за регламент

Член 111 — заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Сътрудничество с Европейската агенция по лекарствата и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията	Сътрудничество с Африканската и Европейската агенция по лекарствата и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и други съответни агенции и организации

Изменение 347

Предложение за регламент

Член 111 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“ осигурява тясно сътрудничество с Европейската агенция по лекарствата и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията , както и със съответните африкански агенции и организации, включително африканските центрове за контрол и профилактика на заболяванията, регионалните икономически общности на Африканския съюз, AUDA-NEPAD и Африканската академия на науките .

Изменение 348

Предложение за регламент

Член 112 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Участниците в непреките действия, финансирани от съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“, гарантират, че продуктите и услугите, разработени въз основа или отчасти въз основа на резултатите от непрякото действие, са налични и достъпни за обществеността при справедливи и разумни условия. За тази цел , когато е приложимо, в работната програма се определят допълнителни задължения за използване на резултатите, които задължения се прилагат към конкретни непреки действия.

Участниците в непреките действия, финансирани от съвместното предприятие „Глобално здравеопазване EDCTP3“, гарантират, че продуктите и услугите, разработени въз основа или отчасти въз основа на резултатите от непрякото действие, са налични, достъпни , включително финансово, за уязвимите групи от населението и за обществеността като цяло, най-вече в обстановка на ниски равнища на ресурси, при справедливи и разумни условия. За тази цел в работната програма се определят допълнителни задължения за използване на резултатите, които задължения се прилагат към конкретни непреки действия.

Изменение 349

Предложение за регламент

Член 113 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

насърчаване на разработването на безопасни, ефективни, ориентирани към хората и икономически ефективни иновации, които отговарят на стратегически неудовлетворени нужди на общественото здравеопазване, като в най-малко пет примера се демонстрира осъществимостта на интегрирането на здравните продукти или услуги, с доказана годност за навлизане в здравните системи. Проектите, свързани с това, следва да бъдат насочени към профилактиката, диагностиката, лечението и/или управлението на болести, които засягат населението на Съюза, включително приноса към европейския план за борба с рака;

б)

насърчаване на разработването на безопасни, ефективни, ориентирани към хората , финансово достъпни за пациентите и системите на здравеопазване, икономически ефективни иновации, продукти и лечения, които отговарят на стратегически неудовлетворени нужди на общественото здравеопазване, като в най-малко пет примера се демонстрира осъществимостта на интегрирането на здравните продукти или услуги, с доказана годност за навлизане в здравните системи. Проектите, свързани с това, следва да бъдат насочени към наблюдението, профилактиката, диагностиката, лечението и/или управлението на болести, които засягат населението на Съюза, включително борбата с рака в синергия с европейския план за борба с рака , и чрез подкрепа на създаването на Европейския институт в областта на рака и Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност ;

Изменение 350

Предложение за регламент

Член 113 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	даване на тласък на междусекторните здравни иновации за постигане на конкурентоспособна европейска здравна промишленост в световен мащаб и допринасяне за постигането на целите на новата промишлена стратегия за Европа и фармацевтичната стратегия за Европа.

в)

даване на тласък на междусекторните здравни иновации за постигане на конкурентоспособна европейска здравна промишленост в световен мащаб и допринасяне за постигането на целите на новата промишлена стратегия за Европа , включително на нейния актуализиран вариант, и фармацевтичната стратегия за Европа.

Изменение 351

Предложение за регламент

Член 113 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	допринасяне за по-доброто разбиране на факторите, определящи здравето, и приоритетните области, свързани с болестите;

допринасяне за по-доброто разбиране на факторите, определящи неудовлетворените медицински нужди, свързани със здравето , aварийната готовност, заразните и редките болести, включително социално-икономическите и екологичните фактори, които влияят върху здравословното състояние на човек , и приоритетните области, свързани с болестите;

Изменение 352

Предложение за регламент

Член 113 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

интегриране на разпокъсаните усилия в областта на научните изследвания и иновациите в здравеопазването чрез обединяване на сектори на здравната промишленост и други заинтересовани страни, както и концентриране върху неудовлетворените нужди на общественото здравеопазване, за да се даде възможност за разработване на инструменти, данни, платформи, технологии и процеси за по-добро предвиждане, профилактика, откриване, диагностика, лечение и управление на заболяванията, като се посрещат нуждите на крайните потребители;

б)

Изменение 353

Предложение за регламент

Член 113 — параграф 2 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	използване на пълния потенциал на цифровизацията и обмена на данни в здравеопазването;

г)

използване на пълния потенциал на цифровизацията и обмена на данни в здравеопазването , разгръщане на полезни взаимодействия с инициативи като европейското пространство за здравни данни, като същевременно се спазват принципите на защита на данните в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (1a);

Изменение 354

Предложение за регламент

Член 113 — параграф 2 — буква д a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)	увеличаване на европейските изследвания на редки болести и развиване на полезни взаимодействия с други инициативи в тази област.

Изменение 355

Предложение за регламент

Член 114 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

насърчава тясното и дългосрочно сътрудничество между Съюза, други членове, допринасящи партньори и други заинтересовани страни, които участват в здравеопазването, като например други съответни индустрии, здравни органи (като регулаторни органи, органи за оценка на здравните технологии и платци), организациите на пациенти, здравните специалисти, доставчиците на здравно обслужване и академичните среди;

Изменение 356

Предложение за регламент

Член 114 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	гарантира, че всички заинтересовани страни имат възможността да предложат области за бъдещи покани за представяне на предложения;

в)	гарантира, че всички заинтересовани страни имат възможността да предложат области за бъдещи покани за представяне на предложения въз основа на провеждането на редовни открити консултации и организирането на годишно заседание на Форума на заинтересованите страни ;

Изменение 357

Предложение за регламент

Член 114 — параграф 1 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва)	гарантира, че бенефициерите се ангажират с принципите на достъп, ефективност, финансова достъпност и наличност;

Изменение 358

Предложение за регламент

Член 114 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

извършва редовен преглед и прави необходимите промени в стратегическата програма за научни изследвания и иновации на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ в контекста на научните постижения, осъществени по време на нейното изпълнение или възникващите нужди на общественото здравеопазване;

г)

извършва редовен преглед и прави необходимите промени в стратегическата програма за научни изследвания и иновации на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ в контекста на научните постижения, осъществени по време на нейното изпълнение или възникващите нужди и извънредни ситуации на общественото здравеопазване в сътрудничество със здравни специалисти и сдружения на пациенти, както и с групата за иновации ;

Изменение 359

Предложение за регламент

Член 114 — параграф 1 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	публикува информация за проектите, включително за участващите субекти и размера на финансовата вноска на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ и поетите задължения за вноски в натура от всеки участник;

д)	публикува своевременно информация за проектите, включително за участващите субекти и размера на финансовата вноска на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ и поетите задължения за вноски в натура от всеки участник;

Изменение 360

Предложение за регламент

Член 114 — параграф 1 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	организира редовна комуникация, включително поне една годишна среща с групи по интереси и със своите заинтересовани страни, за да осигури откритост и прозрачност на дейностите за научноизследователските и иновационните дейности на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“;

е)

организира редовна комуникация, включително поне една годишна среща с групи по интереси и със своите заинтересовани страни, за да осигури приобщаване, откритост и прозрачност на дейностите за научноизследователските и иновационните дейности на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“;

Изменение 361

Предложение за регламент

Член 115 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

Европейският координационен комитет на ИТ в областта на радиологията, медицинското електронно оборудване и здравеопазването (COCIR), Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации, EuropaBio, MedTech Europe, VaccinesEurope, след като уведомят за своите съответни решения да се присъединят безусловно към съвместното предприятие „Иновативно здравеопазване“ посредством писмо за поемане на ангажимент;

б)

Изменение 362

Предложение за регламент

Член 117 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Разходите, направени за непреки действия в трети държави, различни от асоциираните държави по „Хоризонт Европа“, са обосновани и относими към целите, посочени в член 113. Те не надвишават 20 % от вноските в натура за оперативните разходи, предоставени от членове, различни от Съюза, и от допринасящите партньори на равнището на програмата „Инициатива за иновативно здравеопазване“. Разходите, които надвишават 20 % от вноските в натура за оперативни разходи на равнището на програмата „Инициатива за иновативно здравеопазване“, не се считат за вноски в натура за оперативни разходи.

5. Разходите, направени за непреки действия в трети държави, различни от асоциираните държави по „Хоризонт Европа“, са обосновани и относими към целите, посочени в член 113 , и имат положителни странични въздействия за Съюза . Те не надвишават 20 % от вноските в натура за оперативните разходи, предоставени от членове, различни от Съюза, и от допринасящите партньори на равнището на програмата „Инициатива за иновативно здравеопазване“. Разходите, които надвишават 20 % от вноските в натура за оперативни разходи на равнището на програмата „Инициатива за иновативно здравеопазване“, не се считат за вноски в натура за оперативни разходи.

Изменение 363

Предложение за регламент

Член 118 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Когато е приложимо, предложенията за проекти включват план за свързаните с тях допълнителни дейности. Разходите, свързани с такива специфични за дадения проект допълнителни дейности, трябва да са направени между датата на представяне на предложението и датата, която е две години след крайната дата на непрякото действие.

2. Когато е приложимо, предложенията за проекти включват план за количествено определяне на свързаните с тях допълнителни дейности. Разходите, свързани с такива специфични за дадения проект допълнителни дейности, трябва да са направени между датата на представяне на предложението и датата, която е три години след крайната дата на непрякото действие.

Изменение 364

Предложение за регламент

Член 119 — параграф 1 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

вa)	независимият научен консултативен съвет;

Изменение 365

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Групата за иновации предоставя консултации на управителния съвет по въпроси, свързани с научноизследователските и иновационните дейности на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ , при прилагане на член 19 .

1. Въз основа на становищата на научния консултативен съвет, посочен в член 19, групата за иновации може допълнително да предоставя консултации на управителния съвет по въпроси, свързани с научноизследователските и иновационните дейности на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ и други стратегически въпроси .

Изменение 366

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 2 — уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Групата за иновации се състои от следните постоянни членове:	2. Групата за иновации се състои от следните членове:

Изменение 367

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 2 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	двама представители на научната общност , назначени от управителния съвет след открита процедура за подбор, при прилагане на член 19, параграф 4 ;

г)	четирима представители на научната общност;

Изменение 368

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)

до шестима постоянни членове , назначени от управителния съвет след открита процедура за подбор, при прилагане на член 19, параграф 4, като по-конкретно се осигури подходящо представителство на заинтересованите страни, участващи в здравеопазването, и се обхващат по-специално публичният сектор, пациентите и крайните потребители като цяло;

д)	шестима представители на заинтересованите страни, участващи в здравеопазването , назначени от управителния съвет след открита и прозрачна процедура за подбор, при прилагане на член 19, параграфи 2 и 4, като се обхващат по-специално публичният сектор, пациентите и крайните потребители като цяло;

Изменение 369

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 3 — алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Членовете на групата , представляващи членовете на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, може да назначат ad hoc членове на групата, когато това е целесъобразно за обсъждането на конкретни теми. Те могат съвместно да назначат максимум шестима ad hoc членове на групата за всяко заседание.

Членовете на групата за иновации може да назначат ad hoc членове на групата, когато това е целесъобразно за обсъждането на конкретни теми. Те могат съвместно да назначат максимум шестима ad hoc членове на групата за всяко заседание.

Изменение 370

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 3 — алинея 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Членовете на групата , представляващи членовете на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, назначават ad hoc членове на групата с консенсус за определен период. Те съобщават решенията си на програмната служба и на останалите постоянни членове на групата.

Членовете на групата за иновации назначават ad hoc членове на групата с консенсус за определен период. Те съобщават решенията си на програмната служба и на останалите постоянни членове на групата.

Изменение 371

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 3 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3а. Групата за иновации се подпомага от независим научен консултативен съвет, по-специално по отношение на консултациите относно научните, стратегическите и технологичните приоритети, свързани с целите на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“.

Изменение 372

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 4 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	научните приоритети;

a)	научните приоритети въз основа на становището, получено от независимия научен консултативен съвет ;

Изменение 373

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 4 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	създаването на полезни взаимодействия с други дейности на програмата „Хоризонт Европа“, включително други европейски партньорства, както и други програми за финансиране на Съюза и национални програми за финансиране.

д)	създаването на полезни взаимодействия с други дейности на програмата „Хоризонт Европа“, включително други европейски партньорства и мисии, по-специално със съвместното предприятие „Глобално здравеопазване“ , както и други програми за финансиране на Съюза и национални програми за финансиране.

Изменение 374

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 4 — буква д a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)	възприемане от обществото, достъпност и финансова достъпност на резултатите от проектите;

Изменение 375

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Групата за иновации се председателства от изпълнителния директор . В надлежно обосновани случаи изпълнителният директор може да назначи висш член на персонала на програмната служба на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ да председателства групата за иновации от негово име.

5. Постоянните представители на групата за иновации избират председател измежду своите членове в съответствие с член 19, параграф 5 . В надлежно обосновани случаи председателят на групата за иновации може по изключение да назначи друг член на групата за иновации измежду представителите на научната общност, който да председателства групата за иновации от негово име.

Изменение 376

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. Като част от доклада, посочен в член 19, параграф 8, членовете на групата , представляващи членовете на съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, приемат предложения по въпросите, посочени в параграф 4, с консенсус след обсъждане с всички членове на групата, които присъстват на заседанието. При липса на консенсус председателят докладва ситуацията на управителния съвет. Всеки член на групата има право да изрази в доклада особено мнение.

6. Като част от доклада, посочен в член 19, параграф 8, членовете на групата за иновации приемат предложения по въпросите, посочени в параграф 4, с консенсус след обсъждане с всички членове на групата, които присъстват на заседанието. При липса на консенсус председателят докладва ситуацията на управителния съвет. Всеки член на групата за иновации има право да изрази в доклада особено мнение.

Изменение 377

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

7. Групата за иновации провежда редовни заседания най-малко два пъти годишно. Тя може да провежда извънредни заседания по искане на членовете си, които представляват Комисията, или на мнозинство от членовете си , които представляват членовете , различни от Съюза.

7. Групата за иновации провежда редовни заседания най-малко два пъти годишно. Тя може да провежда извънредни заседания по искане на членовете си, които представляват Комисията, или най-малко една четвърт от членовете си, различни от Съюза.

Изменение 378

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8. Членовете на групата за иновации обменят всякаква важна информация и обсъждат идеите си преди заседанията под всякаква подходяща форма. Когато това е необходимо, те координират дейностите си с тези на която и да било друга консултативна група.

(Не се отнася до българския текст.)

Изменение 379

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 8 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8а. Членовете на групата за иновации се назначават въз основа на тяхната компетентност и експертен опит, за да осигуряват предоставяне на съвместното предприятие на препоръки, основани на научните постижения и здравните потребности.

Изменение 380

Предложение за регламент

Член 122 — параграф 8 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8б. Групата на заинтересованите страни организира редовно открити обществени консултации, включително по планирани инициативи, насърчава международното сътрудничество, насърчава използването на резултатите от научните изследвания и иновациите и подкрепя сътрудничеството и създаването на полезни взаимодействия с други инициативи на Съюза и глобални инициативи.

Изменение 381

Предложение за регламент

Член 122 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 122 а

Независим научен консултативен съвет

В допълнение към задачите, посочени в член 19, независимият научен консултативен съвет изпълнява и следните задачи:

предоставя входни данни във връзка с научните, стратегическите, технологичните и иновационните приоритети, които трябва да бъдат разглеждани от съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, както е посочено в стратегическата програма за научни изследвания и иновации и последващите работни програми или други еквивалентни документи, като отчита потребностите на близките сектори;

б)	прави предложения, за да се дава възможност за конкретни полезни взаимодействия между съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“ и програми, политики и сектори, полезните взаимодействия с които се считат за добавена стойност;

в)	предоставя съвети на управителния съвет относно стратегии за насърчаване на високите научни постижения;

г)	предоставя принос към групата за иновации.

Независимият научен консултативен съвет се състои от осем независими представители, назначени след открита процедура за подбор в съответствие с член 19, параграф 4. В състава на независимия научен консултативен съвет е спазен баланса между половете и географско разнообразие.

Независимият научен консултативен съвет приема свой процедурен правилник.

Изменение 382

Предложение за регламент

Член 123 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. За целите на настоящия регламент „неудовлетворена нужда на общественото здравеопазване“ означава нужда, която понастоящем не е обхваната от здравните системи поради причини, свързани с наличност или достъпност, например когато не е налице задоволителен метод за диагностика, профилактика или лечение за дадено здравословно състояние или ако достъпът на хората до здравно обслужване е ограничен поради разходи, разстояние до здравните заведения или време за изчакване. „Ориентирано към хората обслужване“ означава подход към обслужването, при който съзнателно се вземат под внимание гледните точки на отделните лица, лицата, полагащи грижи, семействата и общностите и те се разглеждат като участници и бенефициери на здравните системи, които са организирани спрямо техните нужди и предпочитания, а не спрямо отделни заболявания.

1. За целите на настоящия регламент „неудовлетворена нужда на общественото здравеопазване“ означава здравна нужда, която понастоящем не е обхваната от здравните системи поради причини, свързани с наличност , финансова достъпност или физическа достъпност, например когато не е налице задоволителен метод за диагностика, профилактика или лечение за дадено предизвикателство, свързано с общественото здраве (както заразни, така и незаразни болести) или здравословно състояние, или ако достъпът на хората до здравно обслужване е ограничен поради разходи, включително преки плащания, разстояние до здравните заведения или време за изчакване . При определянето на понятието „неудовлетворена нужда на общественото здравеопазване“ се вземат предвид и предизвикателствата, изброени в последните доклади на надеждни източници, като например европейски агенции и органи, както и Световната здравна организация, като се обръща особено внимание на показателите и списъка на приоритетните лекарства, разработени от СЗО за Европа . „Ориентирано към хората обслужване“ означава подход към обслужването, при който съзнателно се вземат под внимание гледните точки на отделните лица, лицата, полагащи грижи, семействата и общностите и те се разглеждат като участници и бенефициери на здравните системи, които са организирани спрямо техните нужди и предпочитания, а не спрямо отделни заболявания.

Изменение 383

Предложение за регламент

Член 123 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Непреките действия, финансирани от съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, може да включват клинични проучвания, при които целевата област или предвидената употреба представляват неудовлетворена нужда на общественото здравеопазване, която значително засяга или застрашава населението на Съюза.

2. Непреките действия, финансирани от съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, може да включват клинични проучвания, при които целевата област или предвидената употреба представляват неудовлетворена нужда на общественото здравеопазване, която засяга или застрашава населението на Съюза.

Изменение 384

Предложение за регламент

Член 123 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Участниците в непреките действия, финансирани от съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, трябва да гарантират, че продуктите и услугите, разработени въз основа или отчасти въз основа на резултатите от непреките действия, са налични и достъпни за обществеността при справедливи и разумни условия. За тази цел, когато е приложимо, в работната програма се определят допълнителни задължения за използване на резултатите , които задължения се прилагат към конкретни непреки действия .

3. Участниците в непреките действия, финансирани от съвместното предприятие „Инициатива за иновативно здравеопазване“, трябва да гарантират, че продуктите и услугите, разработени въз основа или отчасти въз основа на резултатите от непреките действия, са налични , финансово достъпни и достъпни за обществеността при справедливи и разумни условия. За тази цел, когато е приложимо, в работната програма се уточнява предварително дали действието е определено действие, за което се прилагат тези допълнителни задължения за използване, и това се посочва в поканите за представяне на предложения или поканите за участие в търг .

Изменение 385

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

засилване на отворената технологична автономност на Съюза в областта на електронните компоненти и системи в подкрепа на бъдещите нужди на вертикалните сектори и икономиката като цяло. Общата цел е да се допринесе за удвояване на стойността на проектите и производството на електронни компоненти и системи в Европа до 2030 г., което да съответства на силната позиция на Съюза по отношение на продуктите и услугите;

засилване на отворената технологична автономност и устойчивост на Съюза в областта на електронните компоненти и системи в подкрепа на бъдещите нужди на вертикалните сектори и икономиката като цяло. Общата цел е да се допринесе за удвояване на стойността на проектите и производството на електронни компоненти и системи в Европа до 2030 г., което да съответства на силната позиция на Съюза по отношение на продуктите и услугите;

Изменение 386

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

гарантиране, че технологиите за компоненти и системи са насочени към обществените и екологичните предизвикателства, пред които е изправена Европа. Целта е да се постигне съгласуване с политиката на Съюза относно енергийната ефективност и да се допринесе за намаляване на енергопотреблението с 32,5 % през 2030 г .

в)

гарантиране, че технологиите за компоненти и системи са насочени към обществените и екологичните предизвикателства, пред които е изправена Европа , включително ефективното използване на ресурсите . Целта е да се постигне съгласуване с политиката на Съюза относно енергийната ефективност и кръговостта , включително принципите на екопроектирането .

Изменение 387

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	създаване на капацитет за проектиране и производство в Европа за стратегически области на приложение;

a)	подпомагане на научните изследвания и иновациите за създаване на капацитет за проектиране и производство в Европа за стратегически области на приложение;

Изменение 388

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	създаване на балансиран портфейл от големи и малки проекти в подкрепа на бързия трансфер на технологии от научните изследвания към промишлената среда;

б)	създаване на балансиран портфейл от големи и малки проекти в подкрепа на бързия трансфер на технологии от научните изследвания към промишлената среда , включително МСП ;

Изменение 389

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 2 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	изграждане на динамична екосистема в целия Съюз въз основа на вериги за създаване на стойност в областта на цифровите технологии с опростен достъп за новите участници;

в)	изграждане на динамична екосистема в целия Съюз въз основа на вериги за създаване на стойност в областта на цифровите технологии с опростен достъп за новите участници , включително стартиращите предприятия и МСП, както и организациите на гражданското общество ;

Изменение 390

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 2 — буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ва)	допринасяне за постигането на целите, определени в съобщението на Комисията, озаглавено „Цифров компас за 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие“ (март 2021 г.), особено на тези, които се отнасят до полупроводници, специалисти в областта на ИКТ и цифровизация на бизнес моделите.

Изменение 391

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 2 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)	усъвършенстване на технологиите за компоненти, които технологии гарантират сигурност, доверие и енергийна ефективност за критични инфраструктури и сектори в Европа;

г)	усъвършенстване на технологиите за компоненти, които технологии гарантират сигурност, доверие , подобрени експлоатационни показатели и енергийна ефективност за критични инфраструктури и сектори в Европа;

Изменение 392

Предложение за регламент

Член 124 — параграф 2 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	установяване на съгласуваност между стратегическата програма за научни изследвания и иновации на инициативата и политиките на ЕС, така че технологиите за електронни компоненти и системи да имат ефективен принос.

е)	установяване на съгласуваност между стратегическата програма за научни изследвания и иновации на инициативата и политиките на ЕС, така че технологиите за електронни компоненти и системи да имат ефективен принос , включително посредством решения, базирани на отворен код .

Изменение 393

Предложение за регламент

Член 126 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

частноправните членове, състоящи се от следните промишлени асоциации и техните съставни субекти: Сдружението за дейности в областта на наноелектрониката в Европа (AENEAS), регистрирано съгласно френското право, със седалище в Париж, Франция; браншовото сдружение за модерни научни изследвания и технологии за вградени интелигентни системи ARTEMIS Industry Association (ARTEMISIA), регистрирано съгласно нидерландското право, със седалище в Айндховен, Нидерландия; Европейската технологична платформа за интегриране на интелигентни системи (EPoSS e.V.), регистрирана съгласно германското право, със седалище в Берлин, Германия.

б)

частноправните членове, състоящи се от следните промишлени асоциации , представляващи техните съставни субекти: Сдружението за дейности в областта на наноелектрониката в Европа (AENEAS), регистрирано съгласно френското право, със седалище в Париж, Франция; браншовото сдружение за модерни научни изследвания и технологии за вградени интелигентни системи ARTEMIS Industry Association (ARTEMISIA), регистрирано съгласно нидерландското право, със седалище в Айндховен, Нидерландия; Европейската технологична платформа за интегриране на интелигентни системи (EPoSS e.V.), регистрирана съгласно германското право, със седалище в Берлин, Германия.

Изменение 394

Предложение за регламент

Член 126 — параграф 1 — буква б a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ба)	асоциираните членове, които се избират в съответствие с член 7.

Изменение 395

Предложение за регламент

Член 128 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. През периода, посочен в член 3, участващите държави от съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ правят обща вноска, която е равна най-малко на размера на вноската на Съюза за оперативните разходи, посочена в член 127.

1. През периода, посочен в член 3, участващите държави от съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ правят обща вноска, която е съразмерна на размера на вноската на Съюза за оперативните разходи, посочена в член 127.

Изменение 396

Предложение за регламент

Член 128 — параграф 3 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3а. В съответствие с член 26, параграф 2 частноправните членове се споразумяват помежду си как да разпределят колективните си вноски за оперативните и административните разходи на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“.

Изменение 397

Предложение за регламент

Член 128 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Вноските, посочени в параграф 1, се състоят от вноски, предвидени в член 11, параграф 4. Вноските, посочени в параграф 2, се състоят от вноски, предвидени в член 11, параграф 1 , включително най-малко 2 489 074 000 EUR от вноски, предвидени в член 11, параграф 1, буква а) . Вноските, посочени в параграф 3, се състоят от вноски, предвидени в член 11, параграф 1, буква в).

4. Вноските, посочени в параграф 1, се състоят от вноски, предвидени в член 11, параграф 4. Вноските, посочени в параграф 2, се състоят от вноски, предвидени в член 11, параграф 1. Вноските, посочени в параграф 3, се състоят от вноски, предвидени в член 11, параграф 1, буква в).

Изменение 398

Предложение за регламент

Член 128 — параграф 4 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4а. Всяка участваща държава има право на вето по всички въпроси, свързани с използването на собствените ѝ национални финансови вноски в съвместното предприятие, въз основа на стратегическите приоритети и в надлежно обосновани случаи. Обосновката е публично достъпна, за да се гарантира, че правото на вето се упражнява по прозрачен, обоснован и пропорционален начин.

Изменение 399

Предложение за регламент

Член 129

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 129	заличава се
Вноски от участващите държави
1. Всяка участваща държава възлага на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ изпълнението на своите вноски към участниците в непреките действия, установени в тази участваща държава, чрез споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, сключени от съвместното предприятие. Участващите държави също така възлагат на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ плащането на своите вноски в полза на участниците. Те посочват сумите, предназначени за непреки действия.
2. Бенефициерите на непреките действия на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ подписват единно споразумение за отпускане на безвъзмездни средства със съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“. Подробните правила на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, включително съответната рамка за правата върху интелектуална собственост, следват правилата на програмата „Хоризонт Европа“.
3. Участващите държави поемат задължение да заплатят пълния размер на своите вноски чрез правно обвързващи споразумения между субектите, определени за тази цел от всяка от участващите държави, и съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“. Тези споразумения се сключват преди приемането на работната програма.
4. Управителният съвет взема надлежно под внимание споразуменията, посочени в параграф 3, при приемането на прогнозите за разходите за свързаните с тях научноизследователски и иновационни дейности, за да се гарантира спазването на принципа на балансираност на бюджета на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“.
5. Изпълнителният директор представя на управителния съвет споразуменията, посочени в параграф 3, в подкрепа на прогнозите за разходите за свързаната с тях научноизследователска и иновационна дейност.
6. Други договорености за сътрудничество между участващите държави и съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ и за поетите задължения по отношение на вноските, посочени в параграф 1, се установяват чрез споразумения, които се сключват между субектите, определени за тази цел от всяка от участващите държави, и съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“.

Изменение 400

Предложение за регламент

Член 130 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	частни инвестиции с цел въвеждане в промишлено производство на резултатите от проектите на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ и съвместното предприятие ECSEL;

a)	инвестиции с цел въвеждане в промишлено производство на резултатите от проектите на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ и съвместното предприятие ECSEL;

Изменение 401

Предложение за регламент

Член 130 — параграф 2 — буква б а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ба)	проекти по ВПОИ в областта на микроелектрониката и потенциалния му приемник;

Изменение 402

Предложение за регламент

Член 130 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	дейности за развитие на екосистемата в подкрепа на сътрудничеството между ползвателите и доставчиците на технологии.

д)	дейности за развитие на екосистемата в подкрепа на сътрудничеството между ползвателите и доставчиците на технологии , също и с проекти в рамките на възловите инициативи;

Изменение 403

Предложение за регламент

Член 130 — параграф 2 — буква д a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

да)	дейности в областта на комуникацията и разпространението.

Изменение 404

Предложение за регламент

Член 131 — параграф 1 — буква г a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)	научният консултативен съвет.

Изменение 405

Предложение за регламент

Член 136 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Председателят може да кани други лица да присъстват на неговите заседания като наблюдатели, по-специално представители на регионални органи от Съюза, представители на сдружения на МСП и представители на други органи на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“.

5. Председателят може да кани други лица да присъстват на неговите заседания като наблюдатели, по-специално представители на регионални органи от Съюза, представители на сдружения на МСП , организации на гражданското общество и представители на други органи на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“.

Изменение 406

Предложение за регламент

Член 139 — параграф 4 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4а. Съветът на частноправните членове може да покани избрани членове на академичните среди и организации на гражданското общество да участват в заседанията като наблюдатели. Те получават всички съответни документи и могат да участват в разискванията без право на глас.

Изменение 407

Предложение за регламент

Член 140 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	изготвя и редовно актуализира проекта на стратегическата програма за научни изследвания и иновации за постигане на целите на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“, посочени в членове 4 и 124, като взема предвид входните данни от публичните органи;

разработва входни данни включително чрез открита обществена консултация за изготвянето и редовното актуализиране на проекта на стратегическата програма за научни изследвания и иновации за постигане на целите на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“, посочени в членове 4 и 124, като взема предвид входните данни от публичните органи и от консултативния форум на заинтересованите страни ;

Изменение 408

Предложение за регламент

Член 140 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

организира консултативен форум на заинтересованите страни, който е открит за всички заинтересовани страни от публичния и от частния сектор, които имат интерес в областта на ключовите цифрови технологии, за да ги информира и да събере отзиви за проекта на стратегическата програма за научни изследвания и иновации за дадена година;

в)

без да се засягат разпоредбите на член 21, организира консултативен форум на заинтересованите страни, който е открит за всички заинтересовани страни от публичния и от частния сектор, които имат интерес в областта на ключовите цифрови технологии, по-специално сдружения и представители на МСП и организации на гражданското общество, за да ги информира и да събере входни данни и отзиви за проекта на стратегическата програма за научни изследвания и иновации и работната програма за дадена година;

Изменение 409

Предложение за регламент

Член 140 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 140 a

Научен консултативен съвет

1. Съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ създава независим научен консултативен съвет, посочен в членове 19 и 131, с цел да може да провежда научни консултации с независими академични експерти на високо равнище.

3. Независимият научен консултативен съвет може да предоставя консултации по искане на управителния съвет и на други органи на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ или по своя собствена инициатива.

Изменение 410

Предложение за регламент

Член 142 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	укрепване и интегриране на капацитета на Съюза за научни изследвания и иновации в сектора на УВД, което го прави по-устойчив и приспособим към колебанията в движението, като същевременно позволява безпроблемната експлоатация на всички въздухоплавателни средства;

укрепване и интегриране на капацитета на Съюза за научни изследвания и иновации в сектора на УВД, което го прави по-устойчив и приспособим към колебанията в движението, като същевременно позволява безпроблемната експлоатация на всички въздухоплавателни средства, включително на летища с различни условия за управление на въздушното движение ;

Изменение 411

Предложение за регламент

Член 142 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	засилване, чрез иновации, на конкурентоспособността на управлявания от пилоти и безпилотния въздушен транспорт в Съюза и пазарите на услугите за УВД в подкрепа на икономическия растеж в Съюза;

б)	засилване, чрез иновации, на конкурентоспособността на въздушния транспорт в Съюза и пазарите на услугите за УВД в подкрепа на икономическия растеж в Съюза;

Изменение 412

Предложение за регламент

Член 142 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	разработване и ускоряване на навлизането на пазара на иновативни решения за създаване на въздушно пространство на единното европейско небе като най-ефективното и екологосъобразно небе за полети в света.

в)

разработване и ускоряване на навлизането на пазара на иновативни решения за създаване на въздушно пространство на единното европейско небе като най-безопасното и най-ефективното и екологосъобразно небе за полети в света , с което се допринася за намаляване на замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване .

Изменение 413

Предложение за регламент

Член 142 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	координиране на определянето на приоритети и планирането на усилията на Съюза за модернизация на УВД въз основа на базиран на консенсус процес между заинтересованите страни при УВД;

д)

координиране на определянето на приоритети и планирането на усилията на Съюза за модернизация на УВД въз основа на базиран на консенсус процес между заинтересованите страни при УВД и поставяне на акцента отвъд подобряването на ефективността на отделните полети също и върху непрекъснатото адаптиране на цялостния капацитет въз основа на технологичния напредък ;

Изменение 414

Предложение за регламент

Член 144 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), представлявана от своята агенция, след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ чрез писмо за поемане на ангажимент;

б)

Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), представлявана от своята агенция, след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ чрез писмо за поемане на ангажимент , без да се накърняват правата на други членове, по-специално на МСП, както е посочено в настоящия регламент и други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза ;

Изменение 415

Предложение за регламент

Член 144 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	членовете учредители, изброени в приложение III към настоящия регламент, след като уведомят за решението си да се присъединят безусловно към съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ посредством писмо за поемане на ангажимент;

в)

членовете учредители, изброени в приложение III към настоящия регламент, след като уведомят за решението си да се присъединят към съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ посредством писмо за поемане на ангажимент , което се основава на справедлив баланс между полученото от Съюза финансиране и поетите ангажименти за вноски в натура; без да се засягат правата на други членове, по-специално на МСП, както е предвидено в настоящия регламент и в други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза;

Изменение 416

Предложение за регламент

Член 146 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. През периода, посочен в член 3, частноправните членове на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ правят или вземат мерки техните съставни или свързани субекти да направят обща вноска от най-малко 500 000 000 EUR, включително до 25 000 000 EUR за административни разходи.

1. През периода, посочен в член 3, частноправните членове на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ правят или вземат съвместно мерки техните съставни или свързани субекти да направят обща вноска от най-малко 500 000 000 EUR, включително до 25 000 000 EUR за административни разходи.

Изменение 417

Предложение за регламент

Член 150 — параграф 2 — буква ж

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ж)	представител на съответните научни институции или съответната научна общност, излъчен от тяхна представителна организация на европейско равнище:

ж)	представител на съответните научни институции или съответната научна общност, включително с конкретни експертни познания в областта на околната среда и климата, излъчен от тяхна представителна организация на европейско равнище:

Изменение 418

Предложение за регламент

Член 150 — параграф 2 — буква й а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

йа)	представител на съответните организации на гражданското общество;

Изменение 419

Предложение за регламент

Член 152 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
В допълнение към задачите, изброени в член 18, изпълнителният директор на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ изпълнява следните задачи:	В допълнение към задачите, изброени в член 18, изпълнителният директор на съвместното предприятие „Изследване на УВД в единното европейско небе 3“ изпълнява следните задачи под ръководството на управителния съвет :

Изменение 420

Предложение за регламент

Член 153 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Научният комитет има не повече от 15 постоянни членове.	2. Научният комитет има не повече от 15 постоянни членове , като се осигурява присъствието на експерти по климата и околната среда .

Изменение 421

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

насърчаване на технологичния суверенитет на Европа в бъдещите интелигентни мрежи и услуги чрез укрепване на настоящите предимства от гледна точка на промишлеността и чрез разширяване на обхвата от 5G свързаност към по-широката стратегическа верига за създаване на стойност, включително предоставянето на услуги, основани на облачни технологии, както и компоненти и устройства;

насърчаване на киберсигурността, устойчивостта и технологичния суверенитет на Европа в бъдещите интелигентни мрежи и услуги чрез укрепване на настоящите предимства от гледна точка на промишлеността и чрез разширяване на обхвата от 5G свързаност към по-широката стратегическа верига за създаване на стойност, включително предоставянето на услуги, основани на облачни технологии, както и компоненти и устройства;

Изменение 422

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	съгласуване на стратегическите пътни карти на по-широк кръг промишлени участници, включващи не само телекомуникационната индустрия, но и участници от секторите на интернета на предметите, облачните технологии, както и компонентите и устройствата;

б)	съгласуване на стратегическите пътни карти на по-широк кръг промишлени участници, включващи не само телекомуникационната индустрия, но и участници от секторите на интернета на предметите, облачните технологии, МСП и стартиращи предприятия в същата област, както и компонентите и устройствата;

Изменение 423

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	насърчаване на европейските високи технологични и научни постижения в подкрепа на европейското лидерство за оформяне и овладяване на системите от 6-о поколение до 2030 г;

в)	насърчаване на европейските високи технологични и научни постижения в подкрепа на европейското лидерство за оформяне и овладяване на системите от 6-о поколение до 2030 г ., както и на други съответни нови комуникационни технологии ;

Изменение 424

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

засилване на внедряването на цифрови инфраструктури и навлизането на цифрови решения на европейските пазари, по-специално чрез осигуряване на механизъм за стратегическо координиране за МСЕ 2 — Цифрови технологии, както и полезни взаимодействия в рамките на МСЕ2 и с програмата „Цифрова Европа“ и програмата InvestEU като част от обхвата и управлението на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“;

г)

засилване на внедряването на цифрови инфраструктури и навлизането на цифрови продукти и технологии на европейските пазари, по-специално чрез осигуряване на механизъм за стратегическо координиране за МСЕ 2 — Цифрови технологии, както и полезни взаимодействия в рамките на МСЕ2 и с програмата „Цифрова Европа“ и програмата InvestEU като част от обхвата и управлението на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“;

Изменение 425

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)

улесняване на цифровите иновации, така че до 2030 г. да бъдат удовлетворени потребностите на европейския пазар и свързаните с обществения ред изисквания, включително най-строгите изисквания на вертикалните сектори, както и обществените изисквания в области, включващи сигурността, енергийната ефективност и електромагнитните полета;

е)

улесняване на цифровите иновации, така че до 2030 г. да бъдат удовлетворени потребностите на европейския пазар и свързаните с обществения ред изисквания, включително най-строгите изисквания на вертикалните сектори, както и обществените изисквания в области, включващи безопасността, сигурността, енергийната ефективност и електромагнитните полета;

Изменение 426

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква e a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

еа)	насърчаване на разработването на най-високи стандарти за 6G иновации по справедлив, прозрачен и открит начин;

Изменение 427

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква ж a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

жа)	допринасяне за постигането на целите, определени в съобщението на Комисията относно цифров компас за 2030 г., по-специално тези, които се отнасят до свързаността, компютърните услуги в „облак“ и специалистите в областта на ИКТ;

Изменение 428

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 1 — буква ж б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

жб)	допринасяне за намаляването на разликите в свързаността, които все още засягат европейските периферни райони, като например островите, най-отдалечените региони, както и слабо населените и селските райони.

Изменение 429

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

улесняване на разработването на технологии, които могат да отговорят на съвременните изисквания за комуникация, като същевременно се подкрепят високите европейски постижения, свързани с технологиите и архитектурите на интелигентните мрежи и услуги, и тяхното развитие в посока към 6-о поколение, включително силни европейски позиции по отношение на стандартите, основните патенти и идентифицирането на ключови изисквания, като например радиочестотни ленти, необходими за бъдещите авангардни интелигентни мрежови технологии;

улесняване на разработването на технологии, които могат да отговорят на съвременните изисквания за комуникация, като същевременно се подкрепят високите европейски постижения, свързани с технологиите и архитектурите на интелигентните мрежи и услуги, и тяхното развитие в посока към 6-о поколение, както и на нови съответни комуникационни технологии, включително силни европейски позиции по отношение на стандартите, основните патенти и идентифицирането на ключови изисквания, като например радиочестотни ленти, необходими за бъдещите авангардни интелигентни мрежови технологии;

Изменение 430

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 2 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)

укрепване на позициите на промишлеността на Съюза в глобалната верига за създаване на стойност в областта на интелигентните мрежи и услуги чрез създаване на критична маса от участници от публичния и от частния сектор, по-специално чрез увеличаване на приноса от страна на участниците от секторите на софтуера и интернета на предметите, привличане на национални инициативи и подкрепяне на появата на нови участници;

д)

укрепване на позициите на промишлеността на Съюза , по-специално на МСП, в глобалната верига за създаване на стойност в областта на интелигентните мрежи и услуги чрез създаване на критична маса от участници от публичния и от частния сектор, по-специално чрез увеличаване на приноса от страна на участниците от секторите на софтуера и интернета на предметите, привличане на национални инициативи и подкрепяне на появата на нови участници;

Изменение 431

Предложение за регламент

Член 159 — параграф 2 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	оказване на подкрепа за привеждането в съответствие с етичните изисквания и изискванията за сигурност чрез включването им в стратегическите програми за научни изследвания и иновации и осигуряване на входни данни за законодателния процес на Съюза по целесъобразност.

е)

оказване на подкрепа за привеждането в съответствие с етичните изисквания и изискванията за сигурност , по-специално неприкосновеността на личния живот и сигурността още при проектирането, чрез включването им в стратегическите програми за научни изследвания и иновации и осигуряване на входни данни за законодателния процес на Съюза по целесъобразност.

Изменение 432

Предложение за регламент

Член 160 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	допринася за работните програми на други програми на Съюза, като МСЕ 2 — Цифрови технологии, програмата „Цифрова Европа“ и програмата InvestEU, в рамките на които се изпълняват дейности в областта на интелигентните мрежи и услуги;

a)	допринася , когато това се изисква, за работните програми на други програми на Съюза, като МСЕ 2 — Цифрови технологии, програмата „Цифрова Европа“ и програмата InvestEU, в рамките на които се изпълняват дейности в областта на интелигентните мрежи и услуги;

Изменение 433

Предложение за регламент

Член 160 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	координира инициативи на Съюза за пилотни проекти и внедряване в областта на интелигентните мрежи и услуги, като общоевропейски 5G коридори за свързана и автоматизирана мобилност съгласно МСЕ 2 — Цифрови технологии, в сътрудничество с Комисията и съответните компетентни органи за финансиране;

б)	улеснява инициативи на Съюза за пилотни проекти и внедряване в областта на интелигентните мрежи и услуги, като общоевропейски 5G коридори за свързана и автоматизирана мобилност съгласно МСЕ 2 — Цифрови технологии, в сътрудничество с Комисията и съответните компетентни органи за финансиране;

Изменение 434

Предложение за регламент

Член 160 — параграф 1 — буква г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

разработва и координира стратегическите програми за внедряване за общоевропейски 5G коридори за свързана и автоматизирана мобилност с участието на заинтересованите страни. Тези програми са програмни документи, които обхващат продължителността на МСЕ 2 — Цифрови технологии, като създават обща визия за изграждането на екосистеми, основаващи се на 5G, и съответните изисквания за мрежа и услуги и определят целите за внедряване и пътни карти, както и потенциални модели на сътрудничество.

г)

разработва и осигурява обратна информация за стратегическите програми за внедряване за общоевропейски 5G коридори за свързана и автоматизирана мобилност с участието на заинтересованите страни. Тези програми са индикативни програмни документи, които обхващат продължителността на МСЕ 2 — Цифрови технологии, като създават обща визия за изграждането на екосистеми, основаващи се на 5G, и съответните изисквания за мрежа и услуги и определят целите за внедряване и пътни карти, както и потенциални модели на сътрудничество.

Изменение 435

Предложение за регламент

Член 161 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	Асоциацията за 5G инфраструктура, след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ посредством писмо за поемане на ангажимент.

б)

Асоциацията за 5G инфраструктура, след като уведоми за решението си да се присъедини безусловно към съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ посредством писмо за поемане на ангажимент , без да се накърняват правата на членовете, по-специално на МСП, както е посочено в настоящия регламент и други свързани с този въпрос законодателни актове на Съюза;

Изменение 436

Предложение за регламент

Член 164 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	производни научноизследователски и развойни дейности;

a)	производни научноизследователски и развойни дейности , включително относно софтуер и технологии с отворен код ;

Изменение 437

Предложение за регламент

Член 164 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	приноси към стандартизацията;

б)	приноси към стандартизацията , включително за отворени стандарти ;

Изменение 438

Предложение за регламент

Член 164 — параграф 1 — буква д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)	приноси за дейностите на Асоциацията за 5G инфраструктура и всяка друга група или сдружение на заинтересовани страни в областта на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“, които не са финансирани с безвъзмездни средства от Съюза;

д)

приноси за дейностите , свързани с научни изследвания, разработване и внедряване, на Асоциацията за 5G инфраструктура и всяка друга група или сдружение на заинтересовани страни в областта на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“, които не са финансирани с безвъзмездни средства от Съюза;

Изменение 439

Предложение за регламент

Член 164 — параграф 1 — буква е

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)	дейности за развитие на екосистемата, включително изграждане на сътрудничество с вертикалните сектори;

е)	дейности за развитие на екосистемата, включително изграждане на отворени, оперативно съвместими и съвместни комуникационни технологии и мрежи и сътрудничество с вертикалните сектори;

Изменение 440

Предложение за регламент

Член 164 — параграф 1 — буква ж

Текст, предложен от Комисията

Изменение

ж)	дейности по разпространение на резултатите в световен мащаб за постигане на консенсус относно подкрепяните технологии като подготовка на бъдещи стандарти;

ж)	дейности по разпространение на резултатите в световен мащаб за постигане на консенсус относно подкрепяните технологии като подготовка на бъдещи стандарти , включително чрез веригата за създаване на стойност ;

Изменение 441

Предложение за регламент

Член 165 — параграф 1 — буква г a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)	научният консултативен съвет.

Изменение 442

Предложение за регламент

Член 168 — параграф 1 — буква a

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)	приема стратегически програми за внедряване и — ако е целесъобразно — ги изменя през периода на действие на МСЕ 2 — Цифрови технологии;

a)	приема стратегическите програми за внедряване на съвместното предприятие и — ако е целесъобразно — ги изменя през периода на действие на МСЕ 2 — Цифрови технологии;

Изменение 443

Предложение за регламент

Член 168 — параграф 1 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)	гарантира, че законодателството на Съюза в областта на киберсигурността и съществуващите и бъдещите координирани насоки на държавите членки се вземат предвид във всички дейности на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“;

б)	гарантира, че законодателството на Съюза в областта на киберсигурността и съществуващите и бъдещите координирани насоки на държавите членки се изпълняват по подходящ начин и се вземат предвид във всички дейности на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“;

Изменение 444

Предложение за регламент

Член 168 — параграф 1 — буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)	насърчава полезните взаимодействия и взаимното допълване между цифровия, транспортния и енергийния сектор на МСЕ 2 чрез определяне на областите на интервенция и приноса за работните програми, както и полезните взаимодействия и взаимното допълване с другите съответни програми на Съюза.

в)	насърчава полезните взаимодействия и взаимното допълване между цифровия, транспортния и енергийния сектор на МСЕ 2 чрез определяне на областите на интервенция и на евентуалния принос за работните програми, както и полезните взаимодействия и взаимното допълване с другите съответни програми на Съюза.

Изменение 445

Предложение за регламент

Член 169 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 169 а

Научен консултативен съвет

1. Съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ създава независим научен консултативен съвет, посочен в членове 19 и 165, с цел да може да търси научни консултации с независими академични експерти на високо равнище.

3. Независимият научен консултативен съвет може да предоставя консултации по искане на управителния съвет и на други органи на съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“ или по своя собствена инициатива.

Изменение 446

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Дейностите на съвместните предприятия са обект на непрекъснат мониторинг и периодични прегледи в съответствие с техните финансови правила, за да се осигурят най-голямо въздействие, високи научни постижения и най-ефикасно използване на ресурсите. Резултатите от мониторинга и периодичните прегледи се включват в мониторинга на европейските партньорства и оценките на съвместните предприятия като част от оценките на програмата „Хоризонт Европа“.

1. Дейностите на съвместните предприятия са обект на непрекъснат мониторинг и периодични прегледи в съответствие с техните финансови правила, за да се осигурят най-голямо въздействие, високи научни постижения , добавена стойност за обществото и най-ефикасно и ефективно използване на ресурсите. Резултатите от мониторинга и периодичните прегледи се включват в мониторинга на европейските партньорства и оценките на съвместните предприятия като част от оценките на програмата „Хоризонт Европа“. Този мониторинг и тези прегледи не трябва да увеличават административната тежест за съвместните предприятяе, нито за техните бенефициери.

Изменение 447

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 2 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Съвместните предприятия следва да организират непрекъснат мониторинг на своите управленски дейности и периодични прегледи на постиженията, резултатите и въздействията на проектите си, изпълнявани в съответствие с [член 45] и [приложение III] от Регламента за „Хоризонт Европа“. Този мониторинг включва:

2. Съвместните предприятия следва да организират непрекъснат мониторинг на управлението и изпълнението на дейностите и периодични прегледи на постиженията, резултатите и въздействията на проектите си, изпълнявани в съответствие с [член 45] и [приложения III и V] от Регламента за „Хоризонт Европа“. Този мониторинг се оповестява своевременно в сбита форма на съответния уебсайт на всяко съвместно предприятие и включва:

Изменение 448

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 2 — буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

информация за равнището на интегриране на социалните и хуманитарните науки, съотношението между по-ниските и по-високите равнища на технологична готовност в съвместните изследвания, напредъка по отношение на разширяване на участието на държавите, географския състав на консорциумите в съвместни проекти, използването на двуетапната процедура за представяне и оценяване на предложения, мерките, насочени към улесняване на връзките за сътрудничество в европейските научни изследвания и иновации, използването на прегледа на оценките и на броя и видовете жалби, равнището на включване на политиката в областта на изменението на климата и съответните разходи, участието на МСП, участието на частния сектор, участието на половете във финансираните действия, комисиите за оценка, съветите и консултативните групи, ставката на съфинансиране, допълнителното и кумулативното финансиране от други фондове на Съюза, срока за отпускане на безвъзмездни средства, равнището на международно сътрудничество, ангажирането на участието на гражданите и на гражданското общество;

б)

информация за равнището на интегриране на социалните и хуманитарните науки, съотношението между по-ниските и по-високите равнища на технологична готовност в съвместните изследвания, напредъка по отношение на разширяване на участието на държавите, географския състав на консорциумите в съвместни проекти, използването на двуетапната процедура за представяне и оценяване на предложения, мерките, насочени към улесняване на връзките за сътрудничество в европейските научни изследвания и иновации, използването на прегледа на оценките и на броя и видовете жалби, равнището на включване на политиката в областта на изменението на климата и съответните разходи, участието на МСП, участието на частния сектор, интегрирането на измерението, свързано с равенството между половете, в съдържанието на финансираните дейности, както и участието на половете във финансираните действия, комисиите за оценка, съветите и консултативните групи, ставката на съфинансиране, допълнителното и кумулативното финансиране от други фондове на Съюза, срока за отпускане на безвъзмездни средства, равнището на международно сътрудничество, ангажирането на участието на гражданите и на гражданското общество и практики за открит достъп ;

Изменение 449

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 2 — буква г a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

га)	мерките за привличане на нови участници и за разширяване на мрежите за сътрудничество;

Изменение 450

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 2 — буква г б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

гб)	количествен и качествен ефект на лоста, по-специално равнището на поетите задължения и действително предоставените финансови вноски и вноски в натура както по отношение на оперативните, така и на допълнителните дейности.

Изменение 451

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Оценките на операциите на съвместните предприятия се извършват своевременно, за да се включат в цялостните междинни и окончателни оценки на „Хоризонт Европа“ и в свързания с тях процес на вземане на решения относно „Хоризонт Европа“, нейния приемник и други инициативи, свързани с научните изследвания и иновациите, които оценки са посочени в [член 47] от Регламента за „Хоризонт Европа“.

Изменение 452

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Комисията извършва междинна и окончателна оценка на всяко съвместно предприятие, която се включва в оценките на „Хоризонт Европа“, посочени в [член 47] от Регламента за „Хоризонт Европа“. В оценките се разглежда начинът, по който всяко съвместно предприятие изпълнява своята мисия и цели, обхващат се всички дейности на съвместното предприятие и се оценяват съответната европейска добавена стойност на съвместното предприятие, неговата ефективност и ефикасност, включително откритостта и прозрачността му, значимостта на извършваните дейности и тяхната съгласуваност и взаимно допълване със съответните регионални и национални политики и политики на Съюза, включително полезните взаимодействия с други части на „Хоризонт Европа“, като мисии, клъстери или тематични или специфични програми. При оценките се вземат предвид становищата на заинтересованите страни както на европейско, така и на национално равнище и, когато е приложимо, се включва и оценка на дългосрочните научни, обществени, икономически и технологични въздействия на инициативите, посочени в член 174, параграфи 3—9. Оценките включват също така, когато е уместно, оценка на най-ефективния режим на интервенция на политиката за каквито и да е бъдещи действия, както и уместността и съгласуваността на всяко евентуално подновяване на всяко съвместно предприятие, като се имат предвид общите приоритети на политиката и положението с подкрепата за научни изследвания и иновации, включително позицията му спрямо други инициативи, подпомагани чрез Рамковата програма, по-специално европейските партньорства или мисиите. При оценките се взема предвид и планът за постепенно прекратяване, приет от управителния съвет в съответствие с член 16, параграф 2, буква ш).

4. Комисията извършва и публикува междинна и окончателна оценка на всяко съвместно предприятие, която се включва в оценките на „Хоризонт Европа“, посочени в [член 47] от Регламента за „Хоризонт Европа“. В оценките се разглежда начинът, по който всяко съвместно предприятие изпълнява своята мисия и цели, обхващат се всички дейности на съвместното предприятие и се оценяват съответната европейска добавена стойност на съвместното предприятие, неговата ефективност и ефикасност, включително откритостта и прозрачността му, значимостта на извършваните дейности , що се отнася до всеобхватните политики и цели на Съюза, както и оказването на принос за обществените нужди и ползи, а също и тяхната съгласуваност и взаимно допълване със съответните регионални и национални политики и политики на Съюза, включително полезните взаимодействия с други партньорства и с други части на „Хоризонт Европа“, като мисии, клъстери или тематични или специфични програми. При оценките се вземат предвид становищата на заинтересованите страни както на европейско, така и на национално равнище и, когато е приложимо, се включва и оценка на дългосрочните научни, обществени, икономически и технологични въздействия на инициативите, посочени в член 174, параграфи 3—9 и приложение V от Регламента за „Хоризонт Европа“ . Оценките включват също така, когато е уместно, оценка на най-ефективния режим на интервенция на политиката за каквито и да е бъдещи действия, както и уместността и съгласуваността на всяко евентуално подновяване на всяко съвместно предприятие, като се имат предвид общите приоритети на политиката и положението с подкрепата за научни изследвания и иновации, включително позицията му спрямо други инициативи, подпомагани чрез Рамковата програма, по-специално европейските партньорства или мисиите. При оценките се взема предвид и планът за постепенно прекратяване, приет от управителния съвет в съответствие с член 16, параграф 2, буква ш).

Изменение 453

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. Комисията може да извършва допълнителни оценки по теми или въпроси от стратегическо значение с помощта на външни независими експерти, избрани въз основа на прозрачен процес , с цел да разгледа постигнатия от съвместно предприятие напредък по набелязаните цели, да определи факторите, допринасящи за изпълнението на дейностите, и да установи най-добри практики. Като извършва посочените допълнителни оценки, Комисията в пълна степен взема предвид административните последици за съответното съвместно предприятие.

6. Комисията може да извършва допълнителни оценки по теми или въпроси от стратегическо значение с помощта на външни независими експерти, избрани въз основа на открита и прозрачна покана за заявяване на интерес , с цел да разгледа постигнатия от съвместно предприятие напредък по набелязаните цели, да определи факторите, допринасящи за изпълнението на дейностите, и да установи най-добри практики. Като извършва посочените допълнителни оценки, Комисията в пълна степен взема предвид административните последици за съответното съвместно предприятие и полага максимални усилия, за да се намали административната тежест и да се гарантира, че процесът на оценяване продължава да бъде опростен и напълно прозрачен. Всяка оценка в областта се основава на стабилна оценка на вариантите на политиката от гледна точка на управлението, включително по-специално възможността за въвеждане на подходящи защитни механизми с цел гарантиране, че обществените интереси се зачитат надлежно във всички операции .

Изменение 454

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 7 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

7а. Докладването е в съответствие със стандартните изисквания за докладване на „Хоризонт Европа“. Разработването на системите за докладване в контекста на процеса на стратегическо координиране включва също така представители на държавите членки и на партньорството, за да се гарантира синхронизиране и координиране на усилията за докладване и мониторинг, включително по отношение на разпределянето на задачите по събиране на данни и докладване.

Изменение 455

Предложение за регламент

Член 171 — параграф 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

9. Комисията съобщава резултатите от оценките на съвместните предприятия, в които се включват заключенията от оценката и наблюденията на Комисията като част от оценките на „Хоризонт Европа“, посочени в [член 47] от Регламентa за „Хоризонт Европа“, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

9. Комисията оповестява публично и съобщава резултатите от оценките на съвместните предприятия, в които се включват заключенията от оценката и наблюденията на Комисията като част от оценките на „Хоризонт Европа“, посочени в [член 47] от Регламентa за „Хоризонт Европа“, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Изменение 456

Предложение за регламент

Член 171 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 171 а

Отчетност пред европейските граждани

Без да се засягат изискванията за публичност, определени в настоящия регламент, информацията, съдържаща се в консолидирания годишен отчет за дейността на съвместните предприятия, както и в докладването в съответствие с член 171, се предоставя на обществеността онлайн чрез лесни за ползване инструменти, включително инфографики и системи за проследяване на разходите.

(10) ОВ […].

(1 a) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(11) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(1a) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

(1a) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(1б) Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11).

(2) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(3) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg.

(4) COM(2018)0673.

(5) COM(2020)0380.

(6) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018DC0773&from=bg.

(7) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg.

(8) COM(2020)0381.

(3) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg.

(4) COM(2018)0673.

(5) COM(2020)0380.

(6) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018DC0773&from=bg.

(7) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg.

(8) COM(2020)0381.

(1a) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(1a) Приети текстове, P9_TA(2021)0241.

(22) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1593086905382&uri=CELEX:52020DC0102.

(23) Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета „Към цялостна стратегия с Африка“, Брюксел, 9.3.2020 г., JOIN(2020) 4 final.

(9) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12154-Europe-s-Beating-Cancer-Plan.

(10) https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/antimicrobial_resistance/docs/amr_2017_action-plan.pdf.

(11) COM(2020)0102.

(12) COM(2020)0761.

(13) COM(2020)0103.

(9) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12154-Europe-s-Beating-Cancer-Plan.

(10) https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/antimicrobial_resistance/docs/amr_2017_action-plan.pdf.

(11) COM(2020)0102.

(12) COM(2020)0761.

(13) COM(2020)0103.

(14) The Interim Evaluation of the Innovative Medicines Initiative 2 Joint Undertaking (2014-2016) operating under Horizon 2020 (ISBN 978-92-79-69299-4) [Междинна оценка на съвместно предприятие „Инициатива за иновативни лекарства 2“ (2014—2016 г.), осъществяващо дейност в рамките на „Хоризонт 2020“].

(30) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067 final).

(31) Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1).

(32) Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR) (ОВ L 64, 2.3.2007 г., стр. 1).

(33) Решение 2009/320/EО на Съвета за одобрение на Европейския генерален план за управление на въздушното движение на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (ОВ L 95, 9.4.2009 г., стр. 41).

(47) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите (COM(2019)0640 final).

(48) Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз.

(51) COM(2020)0562 final.

(52) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите (COM(2019)0640 final).

(51) COM(2020)0562 final.

(53) COM(2020)0301 окончателен : Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа.

(53) COM(2020)0301 final : Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа.

(1a) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 184

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 5 май 2022 г.

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2021—2022 Заседания от 18 до 21 октомври 2021 г. Текстовете, приети на 19 и 21 октомври 2021 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на Бюджет 2019 г., са публикувани в ОВ L 47, 25.2.2022 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Сряда, 20 октомври 2021 r.
2022/C 184/01	Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно стратегията От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (2020/2260(INI))	2
2022/C 184/02	Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно заетостта и социалните политики на еврозоната за 2021 г. (2021/2062(ΙΝΙ))	33
2022/C 184/03	Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. съдържащ препоръки към Комисията относно защитата на работниците от азбест (2019/2182(INL))	45
2022/C 184/04	Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно европейските медии в цифровото десетилетие: план за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията (2021/2017(INI))	71
2022/C 184/05	Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно ефективността при използване на средствата от ЕС чрез фонд Солидарност от страна на държавите членки в случай на природни бедствия (2020/2127(INI))	82
2022/C 184/06	Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2021 г. относно положението на хората на изкуството и възстановяването на сектора на културата в ЕС (2020/2261(INI))	88
	Четвъртък, 21 октомври 2021 r.
2022/C 184/07	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно прозрачността на ЕС при разработването, закупуването и разпределението на ваксини срещу COVID-19 (2021/2678(RSP))	99
2022/C 184/08	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан (2021/2006(INI))	105
2022/C 184/09	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно конференцията на ООН по изменението на климата за 2021 г., която се провежда в Глазгоу, Обединеното кралство (COP26) (2021/2667(RSP))	118
2022/C 184/10	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно досиетата Пандора: последици за усилията за борба с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (2021/2922(RSP))	141
2022/C 184/11	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно кризата с принципите на правовата държава в Полша и върховенството на правото на ЕС (2021/2935(RSP))	154
2022/C 184/12	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно положението в Тунис (2021/2903(RSP))	159
2022/C 184/13	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно насоките относно държавната помощ за климата, енергетиката и околната среда (2021/2923(RSP))	163
	ПРЕПОРЪКИ
	Европейски парламент
	Четвъртък, 21 октомври 2021 r.
2022/C 184/14	Препоръка на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно политическите отношения и сътрудничеството между ЕС и Тайван (2021/2041(INI))	170

	III Подготвителни актове
	Европейски парламент
	Вторник, 19 октомври 2021 r.
2022/C 184/15	Резолюция на Европейския парламент от 19 октомври 2021 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 4/2021 на Европейския съюз за финансовата 2021 година — Актуализация на приходите след влизането в сила на 1 юни 2021 г. на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, преразгледаната прогноза за собствените ресурси и други приходи (11796/2021 — C9-0363/2021 — 2021/0193(BUD)	176
2022/C 184/16	P9_TA(2021)0424 Лица, обслужващи кредити, и купувачи на кредити ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 октомври 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити, купувачите на кредити и събирането на обезпеченията (COM(2018)0135 — C8-0115/2018 — 2018/0063A(COD)) P9_TC1-COD(2018)0063A Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 19 октомври 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС	178
	Четвъртък, 21 октомври 2021 r.
2022/C 184/17	Резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година (11352/2021 — C9-0353/2021 — 2021/0227(BUD))	179
2022/C 184/18	P9_TA(2021)0433 Застраховка при използването на моторни превозни средства ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (COM(2018)0336 — C8-0211/2018 — 2018/0168(COD)) P9_TC1-COD(2018)0168 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 октомври 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка	192
2022/C 184/19	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2021 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на съвместните предприятия в рамките на програмата Хоризонт Европа (COM(2021)0087 — C9-0166/2021 — 2021/0048(NLE))	194