1)

Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че няма „специално предназначение“ по смисъла на тази разпоредба такса, постъпленията от която като цяло са предоставени на публично предприятие — концесионер на националната пътна мрежа, и чиято структура не сочи никакво намерение за възпиране на потреблението на основните горива.

2)

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националните органи да мотивират отказа си да възстановят косвен данък, който е в противоречие с Директива 2008/118, като презумират прехвърляне на този данък върху трети лица и съответно на неоснователно обогатяване на данъчнозадълженото лице.

1.

Допуска ли правото на Съюза при определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, съгласно разпоредба на националното право да се придаде самостоятелно значение на интересите на детето, с което кандидатката е била бременна към момента на подаване на молбата?

2.

3.

Ако при определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, правото на Съюза допуска съгласно разпоредба на националното право да се придаде самостоятелно значение на интересите на неродено дете, може ли член 16, параграф 1 от Дъблинския регламент да се прилага към отношението между нероденото дете и бащата на това неродено дете, който пребивава законно в държавата членка, до която е подадена молбата?

1а)

За да бъде класифициран даден продукт като храна за специални медицински цели, трябва ли да е доказано, че той може да постигне обещаните във връзка с конкретно заболяване или страдание резултати само в рамките на диетотерапията, която по здравословни съображения е целесъобразна при това заболяване или страдание с оглед на произтичащите от това страдание или заболяване хранителни изисквания?

1б)

Следва ли в този контекст да се счита, че диетотерапия е налице само когато дадено лице промени хранителния си режим, като приема други или допълнителни хранителни съставки, които се усвояват от организма чрез процеса на храносмилане?

1в)

За квалифицирането като храна за специални медицински цели необходимо ли е освен това страданието или заболяването, за което е предназначен продуктът, да изисква диетотерапия, при която пациентът приема съдържащите се в продукта хранителни съставки, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим?

1г)

Трябва ли храната за специални медицински цели да оказва медицинското си действие само поради обстоятелството, че съдържа всички или някои от хранителните съставки, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим, но които за пациента са абсолютно необходими или наложителни за поддържането на жизнените му функции?

2а)

Изключва ли класифицирането на даден продукт като добавка към храни възможността за класифицирането му като храна за специални медицински цели?

2б)

При отрицателен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че дадена добавка към храни не може да бъде класифицирана като храна за специални медицински цели?

2в)

Възможно ли е „диетотерапия“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013 да се състои и само в употребата на „добавки към храни“ по смисъла на Директива 2002/46/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни?

2г)

За да бъде дадена храна храна за специални медицински цели, достатъчно ли е да съдържа хранителни съставки, които могат да бъдат усвоени и чрез приема на добавки към храни или на други храни, които обаче с оглед на определено заболяване или страдание са съчетани по специфичен начин?

3)

Въз основа на какви критерии следва да се прави разлика между лекарствен продукт и храна за специални медицински цели или съответно да се прави разграничение между двете?

4)

Трябва ли изискването в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013, съгласно което съставките, които са от определящо значение за класифицирането като храна за специални медицински цели, трябва да произведат действието си в рамките на диетотерапия, която не може да бъде постигната чрез промяна на нормалния хранителен режим, да се тълкува в смисъл, че пациент, с оглед на чието заболяване или страдание се пуска на пазара храната за специални медицински цели, не може да задоволи в достатъчна степен хранителните си изисквания чрез приема на широко разпространени храни?

5a)

Относителен ли e изразът „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013, доколкото следва да се счита, че това изискване е изпълнено и когато необходимият с оглед на съответното заболяване или страдание хранителен прием може да бъде осъществен само с особени усилия чрез приема на широко разпространени храни (по-специално добавки към храни)?

5б)

При утвърдителен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че свързаните с приема на широко разпространени храни усилия изпълняват изискването „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013? Следва ли да се приеме, че за да е изпълнено това изискване, е достатъчно по-специално пациентът да трябва да приема поотделно няколко широко разпространени добавки към храни?

6a)

Какво следва да се разбира под понятието „хранителна съставка“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013?

6б)

По какви критерии следва да се установи дали определена съставка на даден продукт следва да се класифицира като хранителна съставка по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013?

7a)

За да е изпълнено изискването „се използват под медицинско наблюдение“, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент 609/2013 (ЕС), достатъчно ли е този продукт да се отпуска в аптека, без да е необходимо предварително лекарско предписание?

7б)

Въз основа на какви критерии следва да се установи дали изискването за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013 е изпълнено по отношение на определен продукт?

7в)

Какви последици би имало евентуалното обстоятелство, че в конкретния случай или съответно дори по принцип, не се изпълнява посоченото изискване за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013?

8a)

Следва ли да се приеме, че храна за специални медицински цели е налице само ако тази храна не може да се използва без медицинско наблюдение?

8б)

При утвърдителен отговор, въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна може да се използва и без медицинско наблюдение?

1)

Могат ли разрешенията при определени условия, издадени от Комисията въз основа на положително становище на ЕМА [Европейска агенция по лекарствата], за ваксините, които понастоящем се предлагат на пазара, все още да се считат за валидни по смисъла на член 4 от Регламент № 507/2006 (1), с оглед на факта, че в редица държави членки са били одобрени ефикасни алтернативни лечения на COVID SARS 2 (например в Италия одобрение от AIFA [Италианска агенция за лекарствените продукти] на протокола за лечение с моноклонални антитела и/или антивирусни препарати), които според ищеца са по-малко опасни за здравето на хората, и по-специално в светлината на членове 3 и 35 от Хартата [на основните права на Европейския съюз]?

2)

Могат ли ваксините, одобрени от Комисията под условие в съответствие с Регламент № 507/2006, да се използват за целите на задължителната ваксинация при здравни работници, за които съгласно законодателството на държавата членка се изисква задължително ваксиниране, дори когато въпросните здравни работници вече са се били заразили и поради това вече са придобили естествен имунитет, и следователно могат да поискат дерогиране на задължението?

3)

Могат ли ваксините, одобрени от Комисията под условие в съответствие с Регламент № 507/2006, да се използват за целите на задължителната ваксинация при здравни работници, за които съгласно законодателството на държавата членка се изисква задължително ваксиниране, без никаква процедура с охранителна цел, или, предвид условния характер на разрешението, същите здравни работници могат да се противопоставят на поставянето на ваксината, поне докато компетентният здравен орган не установи конкретно и с достатъчна сигурност, от една страна, че не съществуват противопоказания за това и, от друга страна, че ползите, произтичащи от тях, са по-големи от ползите, извличани от други понастоящем налични лекарствени продукти? Може ли Съдът да изясни дали в такъв случай компетентните здравни органи трябва да действат в съответствие с член 41 от Хартата?

4)

Може ли в случай на ваксина, разрешена от Комисията под условие, евентуалното неспазване на задължението за ваксиниране от страна на здравно-медицинския персонал, за който съгласно националното законодателството се изисква задължително ваксиниране, автоматично да води до отстраняване от работа без право на възнаграждение или следва да се предвиди степенуване на санкционните мерки в съответствие с основния принцип на пропорционалност?

5)

Когато националното право допуска форми на „dépeçage“, трябва ли проверката дали на работника е възможно да се възложат алтернативни задачи да се извършва при спазване на принципа на състезателност по смисъла на член 41 от Хартата, като неспазването му води до право на обезщетение?

6)

В светлината на Регламент № 2021/953 (2), който забранява всякаква дискриминация между ваксинирани лица и лица, които не са пожелали или не са можели по медицински причини да се подложат на ваксинация, законосъобразна ли е национална правна уредба като произтичащата от член 4, параграф 11 от Декрет-закон № 44/2021, която допуска здравният персонал, освободен от задължението за ваксиниране, да упражнява дейността си в контакт с пациентите, като обаче спазва мерките за безопасност, наложени от действащото законодателство, докато здравният работник, който подобно на ищеца — тъй като е придобил естествен имунитет в резултат на заразяване — не желае да се подложи на ваксинация без задълбочени медицински изследвания, автоматично се отстранява от всякаква професионална дейност и не получава възнаграждение?

7)

Съвместима ли е с Регламент № 2021/953 и със съдържащите се в него принципи на пропорционалност и на недопускане на дискриминация правна уредба на държава членка, която задължително изисква разрешената от Комисията под условие ваксина срещу Covid за всички здравни работници, дори ако те са от друга държава членка и се намират в Италия с цел упражняване на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване?

1.

Следва ли, че чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл.75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/891 (2) на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския Парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, към преценката на условието по чл.70, параграф 3, буква г) от кодекса — „купувачът и продавачът не са свързани“ във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:

В случай, че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл.142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (3) на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюз?

В случай, че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл.75, параграф 6 от Делегирания регламент (ЕС) № 2017/891, възниква ли задължение да бъде извършена преценката, дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?

2.

Следва ли от чл. 47, параграф 1 и чл. 41, параграф 2, буква в) от Хартата за основните права на ЕС, тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл.22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съдът служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че

3.

Следва ли от чл.75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/891 на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците — „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т.1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г., BV, С-160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл.70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:

4.

Следва ли чл.75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/891 на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С-291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:

—

да приеме жалбата за допустима и основателна,

—

да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да се произнесе окончателно по делото, като уважи исканията на жалбоподателите, формулирани на първа инстанция, включително искането за осъждане на ответника да заплати съдебните разноски, или

—

да върне делото на Общия съд за постановяване на решение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

—

нарушение на правото на защита и неизпълнение на задължението за мотивиране,

—

неправилна преценка на фактите и изопачаване на няколко доказателства, което е довело до това Общият съд да допусне грешка при прилагане на правото при преценката на фактите,

—

грешка при прилагане на правото при тълкуването на приложимото право.

1)

Достатъчно ли е, за да се приеме, че са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията на пътуването по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО (1) (наричана по-нататък „Директивата за пакетните туристически пътувания“), местоназначението на пътуването да е класифицирано като рискова зона от създадения на национално равнище специализиран орган за защита от инфекциозни болести и същевременно на мястото на пребиваване да не са налице условията за класифициране като рискова зона?

2)

Трябва ли към датата на прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директивата за пакетните туристически пътувания пътникът да може да предвиди, че към датата на отпътуване или по време на пътуването ще са налице значителни смущения в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него?

3)

Трябва ли прекратяването да се извърши непосредствено преди пътуването или при всички положения волеизявлението за прекратяване може да се направи по всяко време между датата на резервиране на пътуването и началото на пътуването, ако към датата на прекратяването липсват каквито и да е индикации за възможността да настъпи извънредното обстоятелство?

1.

Следва ли чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че правни средства, необходими за ефективна съдебна защита, не са осигурени на гражданите поради накърняване на независимостта на съда, когато в една държава от Европейския съюз е допустимо командироване на съдии за неограничен период от време с тяхно съгласие във висшестоящ съд по решение на орган на управлението на съдебната власт, който е независим от останалите държавни органи, ако са предвидени условия за вземане на решение прекратяване на командироването, както и съдебна защита срещу последното решение, но без възможност да се прекрати действието му, докато процесът е висящ, и по какви критерии следва да се преценява конкретно, че е допустимо командироване без срок?

2.

Следва ли отговорът на първия въпрос да е различен, ако обективните условия за решение за прекратяване на командироването са предвидени в закона и подлежат на съдебен контрол, но не са предвидени такива условия, подлежащи на съдебен контрол, при вземането на решения за избор кой магистрат да бъде командирован?

3.

Ако отговорът на първия въпрос е, че при подобни условия командироването на съдии е допустимо, ако се спазват обективни правила, следва ли при преценка за това доколко националният режим нарушава изискването за достатъчност на необходимите средства по чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, да се вземат предвид не само установените в закона критерии, а и начинът на прилагането им от компетентните национални административни и съдебни органи?

4.

Следва ли Решение 2006/929/ЕО на Комисията да се тълкува в смисъл, че променя отговора на предходните три въпроса, ако е установена национална практика на командироване, която е имала сходна на действащата уредба, и това е било повод за повдигане на забележки в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, въведен с цитираното решение?

5.

Ако се установи, че предвидените национални правила за командироване на съдии евентуално накърняват задължението за предоставяне на правни средства, необходими за осъществяване на ефективна съдебна защита, съгласно чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, следва ли последната разпоредба да се тълкува в смисъл, че изключва задължителни указания към националния съд, които са дадени от висшестоящ съд, в чийто състав е имало командирован съдия, и при какви условия? По-специално, засегнати ли са от порок указания, които не засягат съществото на съдебния спор, а указват какви процесуални действия да се предприемат?

1)

Трябва ли да се считат за „оператори“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 (1) физическите и юридическите лица, които участват в пускането на пазара на включени в списъка вещества по такъв начин, че това участие представлява наказуемо деяние по член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757 (2)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)

1.

В съответствие ли е член 38а, параграф 1 от Закона за пребиваването (Aufenthaltsgesetz, наричан по-нататък „AufenthG“) — който съгласно националното право трябва да се тълкува в смисъл, че мигриралият отново дългосрочно пребиваващ, трябва да има статут на дългосрочно пребиваващ в първата държава членка и към момента на подновяване на неговото разрешение за пребиваване — с разпоредбите на член 14 и следващите от Директива 2003/109/ЕО (1), които предвиждат само, че дългосрочно пребиваващият има право да пребивава повече от три месеца на територията на други държави членки, различни от държавата членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, при условие че са изпълнени останалите условия, установени в глава III от Директивата?

2.

Съгласно разпоредбите на член 14 и следващите от Директива 2003/109/ЕО има ли право службата за чужденците, когато се произнася по заявление за подновяване по член 38а, параграф 1 от AufenthG, ако са изпълнени останалите условия за временно подновяване и чужденецът има по-специално постоянен и редовен доход, да установи с решение, което води до отнемане на правото на подновяване, че междувременно, т.е. след преместването си във втората държава членка, чужденецът е загубил статута си в първата държава членка съгласно член 9, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109/ЕО? Представлява ли датата на последното административно или съдебно решение релевантната дата за посоченото решение?

3.

При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:

Носи ли дългосрочно пребиваващият тежестта да докаже, че не е загубил правото си на пребиваване като дългосрочно пребиваващ в първата държава членка?

Ако отговорът е отрицателен: Има ли право национален съдебен или административен орган да провери дали безсрочно предоставеното разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ вече не е валидно, или това би противоречало на принципа на взаимно признаване на административните решения съгласно правото на Съюза?

4.

Може ли липсата на доказателство за достатъчна жилищна площ да се противопостави на гражданка на трета страна, която е влязла в Германия от Италия с безсрочно разрешение за дългосрочно пребиваване и която има постоянни и редовни доходи, въпреки че Германия не се е възползвала от правото по член 15, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109/ЕО и настаняването на гражданката на трета страна в социално жилище е било необходимо само поради обстоятелството, че докато не разполага с разрешение за пребиваване по член 38а от AufenthG, не ѝ се изплащат детски надбавки?

1)

Съвместима ли е с член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО (1) испанската национална правна уредба, която предвижда данъчно облагане на въглищата, предназначени за производство на електроенергия, когато, макар в нея да се посочва, че то има за цел опазването на околната среда, това предназначение не е отразено в структурата на данъка и данъците се събират с цел финансиране на разходите за електроенергийната система?

2)

Може ли да се счита, че целта, свързана с опазването на околната среда, е конкретизирана в структурата на данъка, поради обстоятелството че данъчните ставки се определят въз основа на калорийната мощност на въглищата, използвани за производство на електроенергия?

3)

За да бъде изпълнено предназначението, свързано с опазването на околната среда, достатъчно ли е да се въведат данъци върху определени невъзобновяеми енергийни продукти, а използването на енергийни продукти, които се считат за по-екологично чисти, да не подлежи на данъчно облагане?

1)

Следва ли разпоредбата на чл. 30, параграф 2 във връзка с чл. 30, параграф 1, б. „а“ от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия да се тълкува в смисъл, че лицата, посочени във втората разпоредба, попадат в персоналният обхват на чл. 31, параграф 1 от това споразумение, ако те без прекъсване са били едновременно и граждани на една и съща държава членка, и подчинени на законодателството на Обединеното кралство през целия преходен период, или следва да бъде тълкувана в смисъл, че лицата по чл. 30, параграф 1, б. „а“ от това споразумение попадат в персоналния обхват на чл. 31, параграф 1 само докато упражняват дейност като заето лице на територията на Обединеното кралство към края на преходния период и/или след него?

2)

Следва ли разпоредбата на чл. 30, параграф 2 във връзка с чл. 30, параграф 1, б. „в“ от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия да се тълкува в смисъл, че лицата, посочени във втората разпоредба, попадат в персоналния обхват на чл. 31, параграф 1 от това споразумение, ако те в качеството си на европейски граждани без прекъсване през целия преходен период са пребивавали само на територията на Обединеното кралство, като едновременно с това през целия този преходен период до изтичането му са били подчинени на законодателството на една и съща държава членка, или следва да бъде тълкувана в смисъл, че лицата по чл. 30, параграф 1, б. „в“ от това споразумение не попадат в персоналния обхват на чл. 31, параграф 1, когато са престанали да пребивават на територията на Обединеното кралство след изтичането на преходния период?

3)

В случай че тълкуването на разпоредбите на чл. 30, параграф 2 във връзка с чл. 30, параграф 1, букви „а“ и „в“ от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия води до извод за неприложимостта им към фактите от главното производство поради прекъсването на пребиваването на територията на Обединеното кралство от страна на гражданин на Съюза след изтичането на преходния период, следва ли от тълкуването на чл. 30, параграф 4 във връзка с параграф 3 от това споразумение, че пребиваващите или работниците в приемащата държава или в държавата на месторабота вече не са обхванати от разпоредбата на чл. 31, параграф 1, ако правоотношенията им като заети лица (работници) са прекратени и в резултат на това те са загубили право на пребиваване и са напуснали територията на държавата на месторабота, респ. на приемащата държава след изтичането на преходния период, или тези разпоредби следва да бъдат тълкувани в смисъл, че ограничението, което поставя разпоредбата на чл. 30, параграф 4, касае правото на пребиваване или правото на работа, упражнени след изтичането на преходния период, като е без значение кога впоследствие тези права са прекратени, ако са били налице след изтичането на този преходен период?

1)

Попадат ли в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение от ДФЕС — независимо от предмета на разследване — дейности на назначена от парламента на държава членка анкетна комисия, които тя извършва, като упражнява правото си на контрол върху изпълнителната власт, така че към обработването на лични данни, извършвано от парламентарна анкетна комисия на държава членка, да е приложим Регламент (ЕС) 2016/679 (1)?

2)

Попадат ли в приложното поле на изключението по член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД дейности на назначена от парламента на държава членка анкетна комисия, които тя извършва, като упражнява правото си на контрол върху изпълнителната власт, в случай че тази комисия действа като полицейски орган за защита на държавата и следователно предметът на нейното разследване са дейности, свързани със защитата на националната сигурност по смисъла на съображение 16 от ОРЗД?

3)

Ако — както е в настоящия случай — дадена държава членка е създала само един надзорен орган съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД, произтича ли неговата компетентност да разглежда жалби по смисъла на член 77, параграф 1 във връзка с член 55, параграф 1 от ОРЗД пряко от самия Общ регламент за защита на данните?

—

да установи, че Чешката република, като не е транспонирала правилно член 3, параграф 1, букви ж) и з), член 6, буква б), член 7, параграф 3, член 21, параграф 6, член 31, параграф 3, член 45, параграф 2, букви в), е) и част от буква д), член 45, параграф 3, член 50, параграф 1 във връзка с точка 1, букви г) и д) от приложение VII, както и член 51, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации, изменена с Директива 2013/55/ЕС (2) на Европейския парламент и на Съвета, не е изпълнила задълженията си, произтичащи от същата,

—

да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.

—

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 1 декември 2021 г. по дело T-230/21, Jalkh/Парламент,

—

да отмени Решение P9_TA(2021)0092 на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно искането за снемане на имунитета на жалбоподателя [2020/2110(IMM)],

—

да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски.

—

да уважи настоящата жалба,

—

да отмени обжалваното решение,

—

да обяви за основателна и допустима жалбата срещу решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по преписка R 544/2020-1 относно заявка за марка на Европейския съюз № 18 144 809,

—

да отмени акт № L110/8.11.2019 г. в частта, в която се излагат мотивите относно отхвърлянето на заявка за марка на Европейския съюз № 18144809, за да се уважи изцяло посочената заявка и да се регистрира спорната марка като отличителен знак за стоките и услугите на дружеството на жалбоподателя на географската територия на Европейския съюз за заявените класове,

—

да отмени акт L 123/20.1.2020 г. в частта, с която се отхвърля заявка за марка на Европейския съюз № 18144809, за да се уважи изцяло посочената заявка и да се регистрира спорната марка като отличителен знак за стоките и услугите на дружеството на жалбоподателя на географската територия на Европейския съюз за заявените класове,

—

да разпореди на ответника — Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост — да регистрира марката „POLIS LOUTRON“ за заявените класове и за всички заявени стоки и услуги, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

да уважи жалбата,

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и дружеството LULU’S FASHION LOUNGE LLC да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят съвместно съдебните разноски на г-н Ugo Bensoussan, както и разноските, направени в производството пред EUIPO.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз.

—

да обяви жалбата за допустима, както е формулирана и мотивирана,

—

да отмени обжалваното решение и съответно да уважи искането за обвяване на недействителност на марка на Европейски съюз № 10 864 511.

—

Нарушение на член 60, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да обяви жалбата за допустима, както е формулирана и мотивирана,

—

да отмени обжалваното решение и съответно да уважи искането за обвяване на недействителност на марка на Европейски съюз № 18 100 664.

—

Нарушение на член 60, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да обяви жалбата за допустима, както е формулирана и мотивирана,

—

да отмени обжалваното решение и съответно да уважи искането за обвяване на недействителност на марка на Европейски съюз № 18 064 805.

—

Нарушение на член 60, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да уважи жалбата;

—

да отмени и двете обжалвани решения (освен частта от второто обжалвано решение, в която ответникът е уважил оплакването относно пенсионната възраст);

—

да обяви, че размерът на пенсията на жалбоподателя трябва да бъде установен според средната стойност на всички получени от него заплати от 24 юни 2010 г. до 31 март 2021 г. (правилото за пропорционалност);

—

да обяви, че за изчисляването на размера на пенсията на жалбоподателя следва да бъде взет и времето, прослужено от него в институцията между 27 юли 2004 г. и 1 юли 2009 г.;

—

да осъди ответника да обезщети жалбоподателя за причинените му вреди в размер, който да бъде определен съгласно формулата, посочена в точка 74 (от жалбата), или във всеки друг размер, който Съдът счете за справедлив (в недопускания и малко вероятен случай, че Съдът не присъди посоченото в тирета 2, 3 и 4 по-горе); и,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски (при всички случаи).

1.

Първо основание: в обжалваните решения са определени предварително някои подробни условия за изчисляване на размера на пенсионните права на жалбоподателя и следователно жалбата е допустима

2.

Второ основание: обжалваните решения тълкуват неправилно съдебната практика относно допустимостта.

3.

Трето основание: търсеното от жалбоподателя решение не засяга неблагоприятно ответника, дори ако в бъдеще се промени трудовият статус на първия.

4.

Четвърто основание: прослуженото от жалбоподателя време между 2004 г. и 2009 г. следва да се счита за служба в институцията.

5.

Пето основание: при повторното определяне на пенсионната възраст да се установи 63-годишна възраст, без да се засяга правото на обжалване на предстоящото решение на ответника.

6.

Шесто основание: необходимост от прилагане на т.нар. правило за пропорционалност.

7.

Седмо основание: възможно частично неприлагане (що се отнася до двете думи „последната“ [„final“ и „last“]) на член 77, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, за да се отстранят нарушенията на принципите на равенство и пропорционалност.

8.

Осмо основание: искане за присъждане на обезщетения.

—

да отмени частично Решение 2021/2020, що се отнася до изключването на финансирането от Европейския съюз на разходите на обща стойност 178 320 110,85 EUR, направени от платежна агенция, акредитирана в Румъния и декларирани в рамките на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР, представляващи фиксирани финансови корекции (5 % и 2 %), прилагани на основание нарушение на правото на ЕС във връзка с плащания на площ за референтните години 2017 и 2018 (финансови години 2018 и 2019) (1),

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: несъответно упражняване от страна на Комисията на правомощието ѝ за изключването на определени суми от финансиране от Съюза на основание член 52 от Регламент № 1306/2013 (2).

Комисията е провела по неподходящ начин процедурата по проверка на съответствието за референтните години 2017 и 2018 г.:

Комисията допуснала грешка, като е приела, че е налице нередност по отношение на административните проверки относно плащанията за екологизиране с въздействие върху фондовете. Дори да се допусне, че е имало подобна нередност, поведението на институцията на Съюза, и по-специално особено неясната формулировка на констатациите и съвпадението по време на разследванията за годините 2017 и 2018 г., би довело до невъзможност да се представят изчисления за въздействието съгласно изискванията на член 34, параграф 3, трета алинея от Регламент № 908/2014 (3). В този контекст Комисията отказала неоснователно и в нарушение на член 34, параграф 6 от същия регламент да анализира данните и изчисленията, предоставени от румънските органи в искането за помирителна процедура относно разследването за 2018 г. ([искане от] 5 февруари 2020 г.). в никакъв случай Комисията не е трябвало да наложи фиксирани корекции от 5 %.

Поведението на институцията на Съюза в рамките на разследването за 2018 г. относно нередностите във връзка с актуализацията на СИЗП (4) — качество и правилна идентификация на референтните парцели в СИЗП-ГИС (5) — по-специално факта, че са били изяснени съществени аспекти в окончателното ѝ становище относно разследването за 2017 г. ([становище, изпратено на] 20 декември 2019 г.) — би довело до невъзможност за определяне на обхвата на посочените нередности и представянето на съответните изчисления на въздействието съгласно изискванията на член 34, параграф 3, трета алинея от Регламент № 908/2014. В този контекст Комисията отказала неоснователно и в нарушение на член 34, параграф 6 от същия регламент да анализира данните и изчисленията, предоставени от румънските органи в искането за помирителна процедура относно разследването за 2018 г. ([искане от] 5 февруари 2020 г.).

Поведението на институцията на Съюза в рамките на разследването за 2018 г. относно нередността, свързана с максимално допустимата площ за мерките за подкрепа за финансираните площи по ЕЗФРСР, поведение, изразяващо се в налагане на собствения метод за изчисление, не би могло да замени анализа на данните и изчисленията, предоставени от румънските власти на 10 юни 2019 г. Освен това, такова поведение би поставило румънските власти в невъзможност да установят в срока по член 34, параграф 3, трета алинея от Регламент № 908/2014, необходимите адаптации, които трябва да се направят към предоставените данни и изчисления. В този контекст Комисията отказала неоснователно и в нарушение на член 34, параграф 6 от същия регламент да анализира данните и изчисленията, предоставени от румънските органи в искането за помирителна процедура относно разследването за 2018 г. ([искане от] 5 февруари 2020 г.).

Комисията неправилно приела, че е налице нередност във връзка с осъществяването на достатъчен брой проверки на място в рамките на схемата за плащане за екологизиране, като неправилно се е позовала на контролни данни и статистики, съобщени съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 809/2014 (6). Дори да се допусне, че е налице подобна нередност, Комисията не е трябвало да наложи фиксирани корекции от 5 %.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на пропорционалност.

Румъния счита, че обжалваното решение противоречи на принципа на пропорционалност, като се има предвид фактът, че чрез прилагането на фиксирани корекции от 5 % за плащанията по ЕФГЗ и от 2 % за плащанията по ЕЗФРСР за референтните години 2017 и 2018 (финансови години 2018 и 2019) се е стигнало до надценяване на загубата на средства на Съюза, причинена от констатираните нередности, като се има предвид, че ставките от 5 % и от 2 % не отчитали естеството и тежестта на нарушението, както и финансовото му отражение върху бюджета на Съюза.

3.

Трето основание: нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията нарушила задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, като не е изложила достатъчни и подходящи мотиви, от една страна за наличието на нередност и отхвърлянето на представените от румънските власти доводи и изчисления, и от друга страна, за неприложимостта на член 34, параграф 6 от Регламент № 908/2014 във връзка със спецификата на процедурата за проверка на съответствието по отношение на референтните години 2017 и 2018.

—

да отмени изцяло обжалваното решение,

—

или, при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до класове 35 и 39, посочени в обжалваната заявка,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Не е определена пряката връзка между знака „FRESH“ и недопустимостта на регистрацията му за стоки и услуги от класове 35 и 39.

—

да измени обжалваното решение и да отхвърли искането за обявяване на недействителност в неговата цялост,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят тези на жалбоподателя, включително направените в производството пред EUIPO.

—

Нарушение на член 95, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 27, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията,

—

Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (1),

—

Нарушение на член 8, параграф 4 и член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 16, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2, буква г) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията.

—

да отмени на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз решение на ECHA SME D (2021)8531-DC от 25 ноември 2021 г., с което агенцията приема, че жалбоподателят не може да бъде признат за МСП и няма право на намалени такси за средно предприятие, чието прилагане е поискал при подаване на документите,

—

да осъди ECHA да заплати изцяло съдебните разноски.

1.

Първото основание е наличието на грешка при прилагане на правото, допусната от ECHA в обжалваното решение, тъй като агенцията тълкува неправилно приложимите правни норми за преценка на големината на малките и средни предприятия (наричани по-нататък „МСП“), съдържащи се в Регламента REACH (1), Препоръка 2003/361 (2), както и в Регламент № 340/2008 (3).

2.

Второто основание е наличието на явна грешка в преценката на фактите по случая, тъй като обжалваното решение се основава на неправилно тълкуване на истинността на фактите, обуславящи квалификацията като МСП, въпреки че ЕСНА разполага с всички необходими данни за оценка на големината на жалбоподателя.

3.

Третото основание е наличието на неизпълнение на задължението за мотивиране, както и нарушение на принципа на добра администрация, тъй като въпреки подробните и документално подкрепени бележки на жалбоподателя, свързани с определянето на размерите на предприятието, ЕСНА изобщо не взема предвид изложените аргументи.

—

да отмени двете решения от 8 декември 2021 г. за отхвърляне на офертите на временната група от дружества, на която Siemens SAS е било член, в рамките на лот № 1 и на лот № 2,

—

да отмени двете решения за възлагане на лот № 1 на дружеството Santerne Alsace и на лот № 2 на дружеството Detection Electronique Française (DEF),

при условията на евентуалност,

—

да осъди Европейския парламент да заплати сумата от 1 967 994 евро на дружеството Siemens SAS като обезщетение да вредите, произтичащи от пропуснатата възможност да спечели лотове № 1 и № 2 в рамките на спорната обществена поръчка,

във всички случаи,

—

да възложи на Европейския парламент разходите в настоящото производство.

1.

Първото основание е незаконосъобразност на отстраняването на дружеството Siemens SAS от лотове № 1 и № 2. В това отношение жалбоподателят посочва от една страна явна грешка в преценката при оценяването на офертите от страна на Европейския парламент и, от друга страна, нарушение на принципа на прозрачност поради предоставянето от Парламента на дружеството Siemens SAS на инструмент за симулации, съдържащ недостатъци, който е изиграл определяща роля при изготвянето на офертите.

2.

Второто основание е ангажиране на извъндоговорната отговорност на Парламента. Жалбоподателят претендира обезщетение на претърпяната вреда, която произтича от загубата на възможност за спечелване на лотове № 1 и № 2.

—

да отмени Решение C(2021) 8946 окончателен от 3 декември 2021 г., с което се отказва оповестяването на плана за възстановяване и устойчивост на Испания и

—

да осъди ответника да плати съдебните разноски.

1.

Първото основание е, че ответникът е приложил неправилно член 4, параграф 1, буква a), четвърто тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1), като е подценил обществения интерес по отношение на финансовата и икономическата политика. Твърди се освен това, че в обжалваното решение не са били надлежно посочени фактите, свързани с хипотетична заплаха за икономическата стабилност на Кралство Испания поради оповестяването на жалбоподателя на плана за възстановяване и устойчивост на Испания.

2.

Второто основание е, че ответникът е приложил неправилно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001, като е приел, че оповестяването на исканите документи би нарушило частния живот и личната неприкосновеност на лицата, посочени в тези документи.

3.

Третото основание е че ответникът е приложил неправилно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, като е приел, че публичното оповестяване на исканите документи би нарушило сериозно текущия процес на вземане на решения.

4.

Четвъртото основание е, че ответникът е приложил неправилно член 4, параграф 3 от Регламент (EО) № 1049/2001, като е приел, че не е било установено съществуването на по-висш обществен интерес от оповестяване на исканите документи, който има предимство пред необходимостта от защита на текущия процес на вземане на решения.

—

Като главно искане

—

при условията на евентуалност,

—

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, неправилни и противоречиви мотиви, увеличаване на тежестта на доказване, неотчитане на конкретните обстоятелства по случая и нарушение на понятието за издръжка.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на предвидимост, на правна сигурност и на еднакво прилагане във времето на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“), както и непълнота на мотивите.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на добра администрация, положителна дискриминация, незаконно отхвърляне на заверено удостоверение, нарушаване на задължението за полагане на грижа и на правото на всяко лице да бъде изслушано, преди да бъде прието решение, с което се засягат неговите интереси или положение.

4.

Четвърто основание: явна грешка в преценката на положението на жалбоподателя и на действителното поемане на финансовите разходи на децата на съпруга.

1.

Първо основание: нарушение на правото на изслушване.

2.

Второ основание: нарушение на член 85 от Правилника и на предвидените условия за прилагане на възстановяването на надвзетите суми.