ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК

от 2 декември 2021 година

относно общоевропейската рамка за координация на системни киберинциденти за съответните органи

(ECCP/2021/17)

(2022/C 134/01)

ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство (1), и по-специално приложение IX към него,

Като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (2), и по-специално член 3, параграф 2, буква б) и буква г) и членове16 и 18 от него,

като взе предвид Решение ЕССР/2011/1 на Европейския съвет за системен риск от 20 януари 2011 г. за приемане на процедурен правилник на Европейския съвет за системен риск (3), и по-специално членове 18—20 от него,

като има предвид, че:

(1)

Както е посочено в съображение 4 от Препоръка ЕССР/2013/1 на Европейския съвет за системен риск (4), основната цел на макропруденциалната политика е да допринася за запазването на стабилността на финансовата система като цяло, включително чрез укрепване на устойчивостта на финансовата система и чрез намаляване на натрупването на системни рискове, като по този начин се осигурява устойчив принос на финансовия сектор към икономическия растеж. Европейският съвет за системен риск (ЕССР) отговаря за макропруденциалния надзор на финансовата система в рамките на Съюза. При изпълнението на своя мандат ЕССР следва да допринася за предотвратяването и смекчаването на системните рискове за финансовата стабилност, включително тези, свързани с киберинциденти, и да предлага как тези рискове могат да бъдат смекчени.

(2)

Съществените киберинциденти могат да породят системен риск за финансовата система, като се има предвид техният потенциал да нарушават критични финансови услуги и операции. Усилването на първоначалния шок може да възникне или чрез оперативно или финансово разпространение, или чрез подкопаване на доверието във финансовата система. Ако финансовата система не е в състояние да поеме тези шокове, финансовата стабилност ще бъде изложена на риск и тази ситуация може да доведе до системна киберкриза (5).

(3)

Постоянно развиващата се картина на киберзаплахи и неотдавнашното увеличаване на съществените киберинциденти са показатели за по-голям риск за финансовата стабилност в Съюза. Пандемията от COVID-19 подчерта значението на ролята, която играе технологията, за да позволи на финансовата система да функционира. Съответните органи и институции трябваше да адаптират своята техническа инфраструктура и рамки за управление на риска към внезапното увеличаване на дистанционната работа, което увеличи цялостното излагане на финансовата система на киберзаплахи и позволи на престъпниците както да изработят нови начини на действие, така и да адаптират съществуващите, за да се възползват от ситуацията (6). В този контекст броят на киберинцидентите, докладвани на банковия надзор на ЕЦБ през 2020 г., се е увеличил с 54 % в сравнение с 2019 г (7)..

(4)

Потенциално големият мащаб, скоростта и нивото на разпространение на съществени киберинциденти изискват ефективен отговор от съответните органи, за да се смекчат потенциалните отрицателни последици за финансовата стабилност. Бързата координация и комуникация между съответните органи на равнището на Съюза могат да подпомогнат ранната оценка на въздействието на съществен киберинцидент върху финансовата стабилност, поддържайки доверието във финансовата система и ограничавайки разпространението към други финансови институции и по този начин допринасят за предотвратяване на превръщането на съществен киберинцидент в риск за финансовата стабилност.

(5)

Базисният шок възниква по нов начин в сравнение с традиционните финансови и ликвидни кризи, пред които обикновено се изправят съответните органи. Освен финансовите аспекти, цялостната оценка на риска трябва да включва мащаба и въздействието на оперативните смущения, тъй като те могат да повлияят на избора на макропруденциални инструменти. По същия начин финансовата стабилност може да повлияе и върху избора от страна на киберексперти на оперативни смекчаващи средства. Това изисква тясна и бърза координация и открита комуникация с цел, наред с другото, изграждане на ситуационна осведоменост.

(6)

Рискът от неуспех на координацията от страна на органите съществува и трябва да бъде преодолян. Съответните органи в Съюза ще трябва да се координират помежду си и с други органи, като Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), с които може обикновено да не си взаимодействат. Тъй като значителен брой финансови институции на Съюза извършват дейност по света, съществен киберинцидент вероятно няма да бъде ограничен до Съюза или може да бъде предизвикан извън Съюза и може да изисква световна координация на отговора.

(7)

Съответните органи трябва да бъдат подготвени за тези взаимодействия. В противен случай те могат да рискуват да предприемат несъгласувани действия, които противоречат или застрашават отговорите на други органи. Подобен неуспех на координацията би могъл да усили шока за финансовата система, като доведе до подкопаване на доверието във функционирането на финансовата система, което в най-лошия случай би породило риск за финансовата стабилност (8). Поради това следва да се предприемат необходимите стъпки за справяне с риска за финансовата стабилност, произтичащ от неуспеха на координацията в случай на съществен киберинцидент.

(8)

В доклада на ЕССР (2021) „Смекчаване на системния киберриск“ (9) се установява необходимостта от създаване на общоевропейска рамка за координация на системните киберинциденти (ЕС-РКСКИ) за съответните органи в Съюза. Целта на ЕС-РКСКИ ще бъде да се увеличи нивото на подготвеност на съответните органи, за да се улесни координираният отговор при потенциално съществен киберинцидент. Докладът на ЕССР (2021) „Смекчаване на системния киберриск“ предоставя оценката на ЕССР относно характеристиките на рамката, които биха били необходими prima facie за справяне с риска от неуспех на координацията.

(9)

Основната цел на настоящата препоръка е да се надгражда върху една от предвидените роли на Европейските надзорни органи (ЕНО) съгласно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (10) (наричан по-нататък „РОУЦТ“) — постепенно да позволи ефективен координиран отговор на равнището на Съюза в случай на съществен трансграничен инцидент, свързан с информационните и комуникационните технологии (ИКТ) или свързана с него заплаха, който има системно въздействие върху финансовия сектор на Съюза като цяло. Този процес ще доведе до създаването на ЕС-РКСКИ за съответните органи.

(10)

ЕС-РКСКИ не следва да има за цел да замени съществуващите рамки, а да преодолее всякакви пропуски в координацията и комуникацията между съответните органи и с други органи в Съюза, и други ключови участници на международно равнище. В това отношение следва да се разгледа позиционирането на ЕС-РКСКИ в съществуващата рамка за финансовата криза и рамката на Съюза за киберинциденти. Относно координацията между съответните органи, следва да се разгледат, но не само, ролите и дейностите на групата за сътрудничество в областта на мрежите и информационните системи (МИС) за финансовите субекти съгласно Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (11), и механизмите за координация, предвидени чрез създаването на съвместно киберзвено, наред с участието на АЕСМИС.

(11)

По-специално предложението за започване на подготовката на ЕС-РКСКИ има за цел да подкрепи потенциалните роли на ЕНО, както е предвидено в предложението за РОУЦТ. РОУЦТ предлага „ЕНО, чрез съвместния комитет и в сътрудничество с компетентните органи, Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕССР, могат да създадат механизми, за споделяне на ефективните практики сред финансовите сектори, за да се повишава осведомеността за възникващите ситуации и да се установят общите за секторите уязвими места и рискове, свързани с кибернетичното пространство“ и „могат да разработят симулационни сценарии за управление на кризи и действие при извънредни ситуации в резултат на кибератаки, с цел да се изградят комуникационни канали и постепенно да се създадат условия за ефективни координирани ответни действия на равнище ЕС при мащабен трансграничен инцидент с ИКТ или свързана с него заплаха, които имат системно въздействие върху целия финансов сектор на Съюза“ (12). Все още не съществува общоевропейска рамка като ЕС-РКСКИ, и следва да бъде създадена и разработена в контекста на РОУЦТ.

(12)

Като се има предвид рискът за финансовата стабилност в Съюза, произтичащ от киберриска, подготвителната работа за постепенното създаване на ЕС-РКСКИ следва, доколкото е възможно, да започне дори преди да е напълно приложима необходимата правна рамка и рамка на политиката за неговото създаване. Тази правна рамка и рамка на политиката ще бъде напълно завършена и финализирана, след като станат приложими съответните разпоредби на РОУЦТ и на делегираните актове към него.

(13)

Ефективната комуникация допринася за ситуационната осведоменост сред съответните органи и поради това е необходима предпоставка за координация в целия Съюз по време на съществени киберинциденти. В това отношение следва да бъде определена комуникационната инфраструктура, необходима за координиране на отговора при съществен киберинцидент. Това означава да се посочи видът на информацията, която трябва да бъде споделяна, редовните канали, които да бъдат използвани за обмен на такава информация, и звената за контакт, с които следва да се обменя информация. При обмена на информация трябва да се спазват съществуващите правни изисквания. В допълнение, може да се наложи съответните органи да определят ясен план за действие и протоколи, които да бъдат следвани, за да се гарантира подходяща координация между органите, които участват в планирането на координиран отговор при съществен киберинцидент.

(14)

Системна киберкриза ще изисква задействането на пълно сътрудничество на национално равнище и на равнището на Съюза. Поради това може да се предвиди определянето на звена за контакт за ЕНО, ЕЦБ и всяка държава членка измежду съответните ѝ национални органи, които следва да бъдат съобщени на ЕНО, за да се установят основните партньори в схемата за координация на ЕС-РКСКИ, които да бъдат информирани в случай на съществен киберинцидент. Необходимостта от определяне на звена за контакт следва да бъде оценена по време на разработването на ЕС-РКСКИ, като се вземе предвид определеното единно звено за контакт съгласно Директива (ЕС) 2016/1148, което държавите членки са създали относно сигурността на мрежите и информационните системи, за да се гарантира трансгранично сътрудничество с други държави членки и с групата за сътрудничество за МИС (13).

(15)

Провеждането на учения за управление на кризи и извънредни ситуации би могло да улесни изпълнението на ЕС-РКСКИ и да позволи на органите да оценят готовността и подготовката си за системна киберкриза на равнището на Съюза. Тези учения ще предоставят на органите извлечените поуки и ще дадат възможност за непрекъснато подобряване и развитие на ЕС-РКСКИ.

(16)

За развитието на ЕС-РКСКИ е от съществено значение ЕНО да извършат съвместно съответната подготвителна работа, за да разгледат потенциалните ключови елементи на рамката и необходимите ресурси и потребности, за да продължат с нейното разработване. След това ЕНО биха могли да започнат работа по предварителен анализ на всякакви пречки, които биха могли да възпрепятстват ЕНО и възможностите на съответните органи да създадат ЕС-РКСКИ и да споделят съответната информация чрез комуникационни канали в случай на съществен киберинцидент. Такъв анализ би бил важна стъпка за информиране за всички по-нататъшни действия както от законодателен характер или от други подкрепящи инициативи, които Европейската комисия може да предприеме на етапа на изпълнение след РОУЦТ,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

РАЗДЕЛ 1

ПРЕПОРЪКИ

Препоръка А — Създаване на общоевропейска рамка за координация на системни киберинциденти (ЕС-РКСКИ)

1.

Препоръчва се, както е предвидено в предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (наричан по-долу „РОУЦТ“), европейските надзорни органи (ЕНО), съвместно посредством Съвместния комитет, и заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и съответните национални органи, да започнат подготовка за постепенното разработване на ефективен координиран отговор на равнището на Съюза в случай на съществен трансграничен киберинцидент или свързана с него заплаха, които биха могли да имат системно въздействие върху финансовия сектор на Съюза. Подготвителната работа за координиран отговор на равнището на Съюза следва да доведе до постепенното разработване на ЕС-РКСКИ за ЕНО, ЕЦБ, ЕССР и съответните национални органи. Това следва да включва и оценка на необходимите ресурси за ефективното разработване на ЕС-РКСКИ.

2.

Препоръчва се ЕНО да предприемат, предвид подпрепоръка А, параграф 1, в консултация с ЕЦБ и ЕССР, картографиране и последващ анализ на настоящите пречки, правните и други оперативни бариери пред ефективното разработване на ЕС-РКСКИ.

Препоръка Б — Създаване на звена за контакт на ЕС-РКСКИ

Препоръчва се ЕНО, ЕЦБ и всяка държава членка да определят измежду съответните си национални органи основно звено за контакт, което да бъде съобщено на ЕНО. Този списък с контакти ще улесни разработването на рамката и, след въвеждането на ЕС-РКСКИ, звената за контакт и ЕССР следва да бъдат информирани в случай на съществен киберинцидент. Следва също така да се предвиди координация между ЕС-РКСКИ и определеното единно звено за контакт съгласно Директива (ЕС) 2016/1148, което държавите членки са създали относно сигурността на мрежите и информационните системи, за да осигури трансгранично сътрудничество с други държави членки и с Групата за сътрудничество в областта на мрежите и информационните системи.

Препоръка В — Подходящи мерки на равнището на Съюза

Въз основа на резултатите от анализите, извършени в съответствие с препоръка А, се препоръчва Комисията да разгледа подходящите мерки, необходими за осигуряване на ефективна координация на отговорите при системни киберинциденти.

РАЗДЕЛ 2

ИЗПЪЛНЕНИЕ

1.   Определения

За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

а)	„кибер“ означава свързано с, в рамките на или чрез средата на взаимосвързаната информационна инфраструктура за взаимодействия между лица, процеси, данни и информационни системи (14);

б)	„съществен киберинцидент“ означава инцидент, свързан с ИКТ с потенциално голямо неблагоприятно въздействие върху мрежите и информационните системи, които поддържат критичните функции на финансовите субекти (15);

в)

„системна киберкриза“ означава съществен киберинцидент, който причинява ниво на сътресение във финансовата система на Съюза, което потенциално води до сериозни отрицателни последици за гладкото функциониране на вътрешния пазар и функционирането на реалната икономика. Такава криза би могла да възникне в резултат на съществен киберинцидент, който причинява шокове по редица канали, включително оперативни, финансови и канали на доверието;

г)

„Европейски надзорни органи“ или „ЕНО“ означава Европейският надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (16), заедно с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (18);

д)	„Съвместен комитет“ означава Съвместният комитет на европейските надзорни органи, създаден съгласно член 54 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010;

е)

„съответен национален орган“ означава: 1. компетентен или надзорен орган в държава членка, както е посочено в актовете на Съюза, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, и всеки друг национален компетентен орган, както е посочено в актовете на Съюза, с които на ЕНО се възлагат задачи; 2. компетентен орган в държава членка, определен в съответствие с: i. член 4 от Директива № 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (19), без да се засягат специфичните задачи, възложени на ЕЦБ с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (20); ii. член 22 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (21); iii. член 37 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (22); iv. член 4 от Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета (23); v. член 3, параграф 1, буква дд), първо тире от предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (24); vi. член 11 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (25); vii. член 22 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (26); viii. член 67 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (27); ix. член 22 от Регламент (ЕС) № 648/2012; x. член 44 от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (28); xi. член 97 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (29); xii. член 30 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (30); xiii. член 12 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета (31); xiv. член 47 от Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета (32); xv. член 22 от Регламент (ЕС) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (33); xvi. член 3, параграф 2 и член 32 от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (34); xvii. член 40 от Регламент (ЕС) № 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета (35); xviii. член 29 от Регламент (ЕС) № 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета (36); 3. орган, на когото е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, като например анализа, който се извършва в подкрепа на другите задачи, свързани с финансовата стабилност, включително, но не само: i. определеният орган съгласно Директива 2013/36/ЕС, дял VII, глава 4 или член 458, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (37); ii. макропруденциалният орган с целите, правния режим, задачите, правомощията, инструментите, изискванията за отчетност и другите характеристики, изложени в Препоръка ЕССР/2011/3 на Европейския съвет за системен риск (38);

ж)	„съответен орган“ означава: 1. ЕНО; 2. ЕЦБ за задачите, които са ѝ възложени в съответствие с членове 4, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013; 3. съответен национален орган.

2.   Критерии за изпълнение

По отношение на изпълнението на настоящата препоръка се прилагат следните критерии:

а)	да се обърне дължимото внимание на принципа на предоставяне на информация при необходимост и принципа на пропорционалност, като се вземат предвид целта и съдържанието на всяка препоръка;

б)	да се изпълнят специфичните критерии за спазване, изложени в приложението, във връзка с всяка препоръка.

3.   Срок за последващи действия

В съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 адресатите трябва да уведомят Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР за действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, или да обосноват всяко бездействие. От адресатите се изисква да представят такова съобщение при спазване на посочените по-долу срокове:

1.

Препоръка A а) До 30 юни 2023 г., но не по-рано от шест месеца след влизането в сила на РОУЦТ, от ЕНО се изисква да представят на Европейския парламент, Съвета, Комисията и на ЕССР междинен доклад относно изпълнението на подпрепоръка А, параграф 1. б) До 30 юни 2024 г., но не по-рано от осемнадесет месеца след влизането в сила на РОУЦТ, от ЕНО се изисква да представят на Европейския парламент, Съвета, Комисията и на ЕССР окончателен доклад относно изпълнението на подпрепоръка А, параграф 1. в) До 30 юни 2025 г., но не по-рано от тридесет месеца след влизането в сила на РОУЦТ, от ЕНО се изисква да представят на Европейския парламент, Съвета, Комисията и на ЕССР доклад относно изпълнението на подпрепоръка А, параграф 2.

2.	Препоръка Б До 30 юни 2023 г., но не по-рано от шест месеца след влизането в сила на РОУЦТ, от ЕНО, ЕЦБ и държавите членки се изисква да представят на Европейския парламент, Съвета, Комисията и на ЕССР доклад относно изпълнението на препоръка Б.

3.

Препоръка В а) До 31 декември 2023 г., но не по-рано от 12 месеца след влизането в сила на РОУЦТ, от Комисията се изисква да представи на Европейския парламент, Съвета и на ЕССР доклад относно изпълнението на препоръка В с оглед на междинния доклад на ЕНО в съответствие с подпрепоръка А, параграф 1. б) До 31 декември 2025 г., но не по-рано от 36 месеца след влизането в сила на РОУЦТ, от Комисията се изисква да представи на Европейския парламент, Съвета и на ЕССР доклад относно изпълнението на препоръка В с оглед на докладите на ЕНО в съответствие с препоръка А.

4.   Наблюдение и оценка

1.

Секретариатът на ЕССР: а) подпомага адресатите, като осигурява координацията на процеса на докладване и предоставянето на съответните образци, и когато е необходимо, определя процедурата и срока за последващи действия; б) проверява последващите действия на адресатите, подпомага ги при поискване от тяхна страна и представя докладите за последващите действия на Генералния съвет. Сроковете за започването на оценките са следните: i) в срок от 12 месеца след влизането в сила на РОУЦТ, по отношение на изпълнението на препоръки А и Б; ii) в срок от 18 месеца след влизането в сила на РОУЦТ, по отношение на изпълнението на препоръка В; iii) в срок от 24 месеца след влизането в сила на РОУЦТ, по отношение на изпълнението на препоръка А; iv) в срок от 36 месеца след влизането в сила на РОУЦТ, по отношение на изпълнението на препоръка А; v) в срок от 42 месеца след влизането в сила на РОУЦТ, по отношение на изпълнението на препоръка В;

2.	Генералният съвет извършва оценка на действията и обосновките, за които са го уведомили адресатите, и ако е уместно, може да реши, че настоящата препоръка не е била спазена и че адресатът не е предоставил подходяща обосновка за бездействието си.

---

(1)  OВ L 1, 3.1.1994 г, стр. 3.

(2)  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.

(3)  OВ C 58, 24.2.2011 г., стр. 4.

(4)  Препоръка ЕССР/2013/1 на Европейския съвет за системен риск от 4 април 2013 г. относно междинните цели и инструментите на макропруденциалната политика (OВ C 170, 15.6.2013 г., стр. 1).

(5)  Виж Системен киберриск, ЕССР, февруари 2020 г., достъпен на уебсайта на ЕССР www.esrb.europa.eu.

(6)  Виж Оценка на заплахата от организираната престъпност в интернет, Европол, 2020 г., достъпна на уебсайта на Европол www.europol.europa.eu.

(7)  Виж ИТ и киберриск: постоянно предизвикателство, ЕЦБ, 2021 г., достъпно на уебсайта на Банков надзор в ЕЦБ www.bankingsupervision.europa.eu.

(8)  Виж Системен киберриск, ЕССР, февруари 2020 г., достъпен на уебсайта на ЕССР www.esrb.europa.eu.

(9)  Виж Смекчаване на системния киберриск, ЕССР, 2021, предстоящ).

(10)  COM (2020) 595 final.

(11)  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

(12)  Виж проекта на член 43 от предложението за РОУЦТ.

(13)  Виж Европейска комисия, Група за сътрудничество за МИС, достъпно на уебсайта на Европейската комисия www.ec.europa.eu.

(14)  Виж Кибер речник, Съвет за финансова стабилност, 12 ноември 2018 г., достъпен на уебсайта на Съвета за финансова стабилност www.fsb.org.

(15)  Виж точка 7 от проекта на член 3 от предложението за РОУЦТ.

(16)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(17)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(18)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(19)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(20)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(21)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

(22)  Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(23)  Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/EС, 2014/59/ЕС и 2014/65/EС (OВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 64).

(24)  COM (2020) 593 final.

(25)  Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).

(26)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(27)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(28)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (OВ L 174, 1.7.2011 г., стp. 1).

(29)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(30)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(31)  Директива (ЕС) № 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19).

(32)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37).

(33)  Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).

(34)  Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).

(35)  Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 1).

(36)  Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1).

(37)  Регламент (ЕС) No 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) No 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(38)  Препоръка ЕССР/2011/3 на Европейския съвет за системен риск от 22 декември 2011 г. относно макропруденциалния мандат на националните органи (OВ C 41, 14.2.2012 г., стр. 1).

Обменен курс на еврото (1)

24 март 2022 година

(2022/C 134/02)

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0978
JPY	японска йена	133,71
DKK	датска крона	7,4397
GBP	лира стерлинг	0,83288
SEK	шведска крона	10,3555
CHF	швейцарски франк	1,0225
ISK	исландска крона	141,20
NOK	норвежка крона	9,4923
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	24,720
HUF	унгарски форинт	374,44
PLN	полска злота	4,7421
RON	румънска лея	4,9489
TRY	турска лира	16,2917
AUD	австралийски долар	1,4668
CAD	канадски долар	1,3806
HKD	хонконгски долар	8,5897
NZD	новозеландски долар	1,5812
SGD	сингапурски долар	1,4912
KRW	южнокорейски вон	1 342,53
ZAR	южноафрикански ранд	16,1478
CNY	китайски юан рен-мин-би	6,9933
HRK	хърватска куна	7,5745
IDR	индонезийска рупия	15 778,31
MYR	малайзийски рингит	4,6396
PHP	филипинско песо	57,426
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	36,837
BRL	бразилски реал	5,3057
MXN	мексиканско песо	22,1770
INR	индийска рупия	83,8790

---

(1)  Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

Становище на Консултативния комитет по сливанията от неговото заседание от 30 април 2021 г. относно предварителен проект на решение по Дело M.8181 — Merck / Sigma-Aldrich — член 14, параграф 1 „Процедура“

Докладчик: Румъния

(2022/C 134/03)

Окончателен доклад на служителя по изслушването (1)

Дело M.8181 — Merck/Sigma-Aldrich (член 14, параграф 1 „Процедура“)

(2022/C 134/04)

I.   УВОД

1.

Настоящият доклад се отнася до проекторешение („проекторешението“) съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) („Регламента за сливанията“). В проекторешението се констатира, че предприятието Sigma-Aldrich Corporation („Sigma“) умишлено или поради небрежност е предоставило на Комисията неточна и/или подвеждаща информация по време на прегледа на придобиването от Merck KGaA („Merck“) на едноличен контрол върху Sigma по дело M.7435 — Merck/Sigma Aldrich („разглеждането на сливането“) (3). Според проекторешението Sigma е предоставило неточна и/или подвеждаща информация в отговора си на две искания за информация от страна на Комисията, отправени съгласно член 11, параграф 2 от Регламента за сливанията, и в окончателния формуляр „RM“, представен съгласно член 20, параграф 1а от Регламент (ЕО) № 802/2004 на Съвета (4) („Регламента за изпълнение“).

II.   ХРОНОЛОГИЯ НА ПРЕПИСКАТА

2.

На 15 юни 2015 г. след разглеждането на сливането Комисията обяви придобиването на Sigma от Merck за съвместимо с вътрешния пазар, при условие че бъдат предприети определени средства за правна защита („решението за сливането“). Пакетът от средства за правна защита, одобрен с решението за сливането, включваше продажбата на по-голямата част от стопанската дейност на Sigma с разтворители и неорганични вещества в ЕИП („продаваната стопанска дейност“). Сключването на споразумението между Merck и Sigma беше обвързано с подписването на споразумение за продажба на продаваната стопанска дейност с подходящ купувач, одобрен от Комисията.

3.

На 19 и 20 октомври 2015 г. Merck и Sigma подписаха споразумение с Honeywell International Inc. („Honeywell“) за продажбата на продаваната стопанска дейност. Това споразумение включваше списък, съдържащ определени активи, които са изрично изключени от обхвата на стопанската дейност, която Sigma ще продаде на Honeywell („списъка на изключените активи“). Списъкът на изключените активи включваше позоваване на заявка за патент, озаглавена „затваряне на съд“, което всъщност беше позоваване на проекта iCap на Sigma. ICap, проект, разработен съвместно от Sigma и Metrohm AG, представлява интелигентна капачка за бутилки, с която бутилки с течни химикали се затварят херметически и могат да се свързват с прибори за титруване.

4.

На 10 ноември 2015 г. Комисията одобри Honeywell като подходящ купувач на продаваната стопанска дейност и на 18 ноември 2015 г. Merck приключи придобиването на Sigma. На 15 декември 2015 г. Honeywell приключи придобиването на продаваната стопанска дейност.

5.

На 10 февруари 2016 г. назначеното по дело M.7435 контролиращо доверено лице („контролиращото доверено лице“) информира генерална дирекция „Конкуренция“ (ГД „Конкуренция“) за твърдението на Honeywell, че iCap е трябвало да бъде част от продаваната стопанска дейност. Според Honeywell проектът iCap е бил от изключителна важност за жизнеспособността на продаваната стопанска дейност и е бил неправомерно включен в списъка на изключените активи.

6.

На 29 юли 2016 г. Комисията уведоми Merck, че е в ход производство относно евентуално предоставяне на неточна и/или подвеждаща информация от страна на Merck и Sigma с оглед на евентуално налагане на глоби съгласно член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията.

III.   ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ АДВОКАТИ И КЛИЕНТИ

7.

На 14 октомври 2016 г. Комисията прие две решения съгласно член 11, параграф 3 от Регламента за сливанията, с които поиска от Merck и Sigma да предоставят данни за адреса на електронната поща на определени лица от Merck и Sigma, генерирани през 2015 г. („решенията от октомври по член 11, параграф 3“) (5). Макар Merck и Sigma да предоставиха някои документи, Комисията счете, че отговорът им не е пълен, по-специално поради претенциите на Merck и Sigma за поверителност на отношенията между адвокати и клиенти (ПОАК), които бяха счетени за твърде широки. Вследствие на това на 1 декември 2016 г. Комисията прие две нови решения съгласно член 11, параграф 3 от Регламента за сливанията, с които поиска информацията, която не беше предоставена от Merck и Sigma в отговор на решенията от октомври по член 11, параграф 3 („решенията от декември по член 11, параграф 3“) (6). През декември 2016 г. и януари 2017 г. Merck и Sigma предоставиха отговори на решенията от декември по член 11, параграф 3 и през февруари 2017 г., март 2017 г., април 2017 г. и юни 2017 г. представиха актуализирани регистри за поверителните данни.

8.

Въпреки това ГД „Конкуренция“ и Merck продължиха да са на различни мнения относно обхвата на претенциите на Merck за ПОАК и в резултат на това на 30 август 2017 г. Merck поиска от служителя по изслушването да разгледа, съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Решение 2011/695/ЕС, твърденията на Merck, че някои документи, поискани от Комисията в контекста на производството по член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията („оспорваните документи“), попадат в обхвата на ПОАК. На 7 ноември 2017 г. Merck представи на служителя по изслушването оспорваните документи в приемливо защитен формат (7).

9.

Двамата служители по изслушването, които бяха на длъжност по това време, решиха, че единият от тях, г-н Stragier, ще изпълнява функцията на служител по изслушването във връзка с искането на Merck по член 4, параграф 2, буква а) от Решение 2011/695/ЕС, а другият, г-н Wils, ще изпълнява функцията на служител по изслушването за всички останали цели по дело M.8181 и че последният няма да има достъп до оспорваните документи.

10.

На 1 август 2018 г., в съответствие с член 4, параграф 2, буква а) от Решение 2011/695/ЕС, служителят по изслушването изпрати предварителното си становище относно поверителния характер на някои документи на Merck на директора, отговорен за това дело, както и на Merck. Предварителното становище по същество гласеше, че общите доводи на Merck до голяма степен са погрешно формулирани или преувеличени и че неадекватният начин, по който са представени многобройните конкретни твърдения на предприятието, означава, че те не могат да бъдат разглеждани по-нататък въз основа на искането на Merck от август 2017 г. На 8 септември 2018 г. Merck отговори на предварителното становище, като оспори констатациите в него, но прикани служителя по изслушването да предложи подходящи стъпки за насърчаване на постигането на взаимно приемливо решение на въпроса съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Решение 2011/695/ЕС. На 16 октомври 2018 г. служителят по изслушването председателства среща между ГД „Конкуренция“ и Merck, на която бяха обсъдени решения на въпроса относно оспорваните документи.

11.

На 9 ноември 2018 г. Merck одобри протокол, който ще позволи на ГД „Конкуренция“ да получи достъп до оспорваните документи в зала за данни („протокола“). На 23 ноември 2018 г. ГД „Конкуренция“, след преглед съгласно процедурата, описана в протокола, определи някои документи, на които желае да се позове при разследването си, и прикани Merck да се откаже от претенциите си за ПОАК по отношение на тези документи. Merck се съгласи да се откаже от претенциите си по отношение на някои от документите, но не и по отношение на други. На 2 май 2019 г. членове на екипа по делото на ГД „Конкуренция“ присъстваха на среща с правния съветник на Merck, по време на която екипът по делото отбеляза документите, за които Merck продължи да има претенции за ПОАК. Тези бележки бяха добавени към преписката на Комисията по настоящото дело единствено с цел евентуална процедура за отхвърляне на претенциите за ПОАК по тези конкретни документи (8).

IV.   ИЗЛОЖЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА И ПЪРВО УСТНО ИЗСЛУШВАНЕ

12.

На 7 юли 2017 г. Комисията адресира изложение на възраженията (ИВ) до Merck и Sigma, а на 10 юли 2017 г. предостави достъп до преписката. В ИВ Комисията стигна до предварителното заключение, че по време на разглеждането на сливането както Merck, така и Sigma са нарушили член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията, като умишлено (в случая на Sigma) или най-малкото поради небрежност (в случая на Merck) са предоставили на Комисията неточна и/или подвеждаща информация.

13.

Първоначалният краен срок за страните да представят коментари от 31 август 2017 г. беше удължаван неколкократно, най-вече за да може Комисията да определи възможен диапазон от глоби, които може да бъдат налагани на страните в случай че те сключат споразумение за сътрудничество. На 30 април 2018 г. страните уведомиха ГД „Конкуренция“, че не желаят да сключат споразумение за сътрудничество при условията, предложени от Комисията. На същия ден страните предоставиха писмените си коментари по ИВ („отговор на ИВ“) и отправиха искане за допълнителен достъп до преписката.

14.

След искането за допълнителен достъп до преписката ГД „Конкуренция“ периодично предоставяше на страните редица допълнителни документи. Последните липсващи документи бяха изпратени на страните на 5 октомври 2018 г.

15.

В своя отговор на ИВ страните поискаха да им бъде предоставена възможност да развият доводите си на устно изслушване. Устното изслушване („първото устно изслушване“) се проведе на 11 септември 2018 г.

16.

На 12 ноември 2018 г. страните предоставиха допълнителен отговор на ИВ, по-конкретно, като включиха своите констатации след допълнителния достъп до преписката.

V.   ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА И ВТОРО УСТНО ИЗСЛУШВАНЕ

17.

На 30 юни 2020 г. Комисията прие допълнително изложение на възраженията („ДИВ“) срещу Sigma. ДИВ изцяло замени ИВ и в него не се поддържаха твърденията в ИВ относно Merck.

18.

В ДИВ Комисията стигна до предварителното заключение, че като не е разкрило пред Комисията информация за iCap по време на разглеждането на сливането, предприятието Sigma умишлено или най-малкото поради небрежност е предоставило неточна и/или подвеждаща информация: а) по смисъла на член 14, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията в отговорите си на две искания на Комисията, отправени в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламента за сливанията; и б) по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от Регламента за сливанията при подаването на информация и документи във формуляра „RM“, предвиден в приложение IV към Регламента за изпълнение.

19.

Sigma получи достъп до преписката на 7 юли 2020 г. и предостави писмените си коментари по ДИВ на 15 септември 2020 г. („отговорът на ДИВ“) в рамките на (удължения) срок, определен от ГД „Конкуренция“.

20.

В отговора на ДИВ предприятието Sigma поиска да му бъде предоставена възможност да развие доводите си на устно изслушване. Това устно изслушване („второ устно изслушване“) беше проведено на 13 ноември 2020 г. (9).

VI.   ТВЪРДЕНИЯ НА SIGMA ОТНОСНО ЛИПСАТА НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТ

VI.1.   Доводи на Sigma

21.

Както при първото устно изслушване, така и при второто устно изслушване, а също и в отговора на ИВ (10) и отговора на ДИВ (11) Sigma (и Merck) твърди, че организацията на разследването по дело M.8181 е довела до пристрастия и следователно са нарушени принципите на безпристрастност и добра администрация. Според Sigma проблемът с пристрастността възниква поради конкретните обстоятелства по делото, което включва твърдения за предоставяне от Sigma на подвеждаща информация на екипа по делото по време на разглеждането на сливането, както и поради факта, че тези твърдения се разследват от същия екип по делото, който е увреден от предполагаемото подвеждащо поведение (12). В отговора на ДИВ Sigma, позовавайки се на съдебната практика на Съда на Европейския съюз („Съда“) и на Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ“) относно безпристрастността (13), твърди, че разследването в настоящото производство е било организирано по такъв начин, че да създаде „силно впечатление, че разследването не е обективно безпристрастно“. Sigma също така твърди, че някои аспекти на разследването предполагат, че екипът по делото „може да не е бил напълно субективно безпристрастен“. В подкрепа на твърденията си Sigma представи редица фактически доводи, които според предприятието подкрепят становището му, че разглеждането на делото от страна на Комисията не е било безпристрастно, включително следното: а. факта, че в ИВ е посочен адрес на вътрешна електронна поща от фирмения адвокат на Sigma за това, че отговарящият за делото „е непреклонен“ (14), без това да е ясно свързано със съществото на делото (15), (16); б. съобщението за медиите на Комисията от 6 юли 2017 г., с което се обявява приемането на ИВ (17), включващо изявлението, че „iCap е тясно свързан с продадената стопанска дейност и има потенциал значително да увеличи продажбите на предприятието. Невключването му е довело до нарушаване на жизнеспособността на продадената стопанска дейност“. Според Sigma формулировката на съобщението за медиите е била неподходяща, тъй като „са направени категорични заключения относно ролята на iCap за продаваната стопанска дейност и на Sigma (а по това време и на Merck) е отказано предоставяне на необходимата презумпция за невинност“ (18); в. в ИВ екипът по делото е показал „прекомерна готовност да разчита на доказателства, подкрепящи заключенията му на пръв поглед“, включително като е разчитал прекомерно на становищата на Honeywell (19). По същия начин в ДИВ (според Sigma) екипът по делото също така „неправилно е описал документите и резултатите от допитването до участниците на пазара във връзка с предполагаемото значение на НИРД“ (20); г. Макар (според Sigma) първоначално да признава, че ясният текст на ангажиментите и на списъка на изключените активи от договора за покупко-продажба между Merck и Honeywell (21) не предоставя голяма възможност за разследване, екипът по делото все пак информира Honeywell, че „ще помисли какво може да се направи“; (22) д. ДИВ предполага „двоен стандарт по отношение на степента на усърдие, която различните участници в процеса на разглеждане на сливането се очаква да проявят“ (23). Sigma твърди, че макар ДИВ, от една страна, да цели да привлече Sigma под квазинаказателна отговорност за това, че не е разкрило информация за iCap, от друга страна, в ДИВ не се очаква екипът по делото (или контролиращото доверено лице) да е забелязал(о) споменаването на iCap в списъка на изключените активи.

22.

И накрая, Sigma твърди, че настоящото производство се различава от това по делото GE/LM Wind (24), при което служителят по изслушването в окончателния си доклад (25) отхвърля доводите на General Electric, че подобна организация на разследването (т.е. такава, при която екипът по делото е отговарял както за процедурата по разрешаването, така и за разследването за подвеждаща информация) създава впечатление за пристрастност (26). В окончателния доклад по делото GE/LM Wind служителят по изслушването заключава, че твърденията на GE за обективна пристрастност са неубедителни, по-конкретно тъй като се пренебрегват „i) фактът, че окончателното решение по това производство не е на екипа по делото, а на Комисията като институция, действаща чрез своя колегиум, в края на процедура, включваща многобройни участници, различни от екипа по делото; както и ii) свързаните с това контрол и баланс при производства във връзка с прилагането на член 14 от Регламента за сливанията“ (27). Според Sigma настоящото производство се различава от това по делото GE/LM Wind, тъй като: а) доказателствата показват, че организацията на разследването е създала впечатление за пристрастност; б) предприятието Sigma (за разлика от General Electric) е изразило опасенията си относно пристрастността по време на първото устно изслушване; и в) ангажирането на „многобройни участници“ в производството не намалява впечатлението за пристрастност, тъй като разследването по дело M.8181 е било „ръководено от самото начало“ от екипа по делото. Според Sigma участието на структурите на Комисията в одобряването на окончателното решение може да отстрани явните случаи на пристрастност, но не е достатъчна гаранция, когато цялостната организация на делото е повлияна от обективна пристрастност. Според Sigma нито един от „многобройните участници“ в производството не е извършил подробен преглед на фактите и документите, за да си изгради независимо информирано мнение, и е трябвало да разчита на информацията, представена му от екипа по делото.

VI.2.   Разглеждане на доводите на Sigma

VI.2.1.   Общи принципи

23.

На първо място трябва да се припомни, че Съдът последователно е заявявал, че Комисията не е съд или правораздавателен орган по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) (28). Съдът също така потвърди, че системата за контрол на Европейския съюз е съвместима с член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и член 47 от Хартата (29).

24.

С оглед на това е очевидно, че цитираната от Sigma съдебна практика на ЕСПЧ (спомената в бележка под линия 14 по-горе) не е пряко приложима в този контекст, тъй като тя се отнася до изискването за безпристрастност на съдилищата. Позоваването от страна на Sigma на решението по делото Ziegler също не е в подкрепа на неговата позиция: по това дело Съдът вече е постановил, че тъй като решенията на Комисията подлежат на контрол от страна на съдилищата на Съюза и че правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол върху решенията на Комисията, не би могло да се приеме, че Комисията може да е едновременно „увредена“ от нарушението и да се „произнася“ по санкционирането му (30).

25.

Това, разбира се, не означава, че Комисията (като административен орган) е освободена от изискването да действа безпристрастно. Точно обратното, правото на добра администрация, залегнало в член 41 от Хартата, изисква всяко лице да има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно. В това отношение е уместно да се разгледа въпросът дали в конкретния случай Комисията е действала безпристрастно. Както е видно от съдебната практика на Съда, изискването за безпристрастност включва както субективни, така и обективни елементи (31).

VI.2.2.   Съображения относно субективната безпристрастност

26.

Доводите на Sigma относно субективната безпристрастност не са особено убедителни и поради причините, описани по-долу, всички доводи за действителна пристрастност на екипа по делото губят своето значение, когато процесът на вземане на Комисията се разгледа в неговата пълнота.

27.

Що се отнася до съобщението за медиите, дори ако част от формулировката може да бъде критикувана (тъй като може да е създала впечатлението, че Комисията е предопределила оценката на някои факти), жалбата на Sigma в крайна сметка не е убедителна, тъй като в съобщението за медиите ясно се посочва, че заключенията в ИВ са предварителни (32). Предварителният характер на позицията на Комисията към момента на съобщението за медиите и наличието на „презумпция за невинност“ всъщност се илюстрира отлично от факта, че макар и да е адресат на ИВ, Merck не е адресат на проекторешението.

28.

Що се отнася до довода на Sigma, че Комисията е имала прекомерна готовност да използва доказателства, които на пръв поглед подкрепят нейните заключения, Sigma изглежда просто отправя критики към използването в ИВ и ДИВ на неверни (според предприятието) сведения като доказателство за „ентусиазъм“ и пристрастност на екипа по делото. Същността на изложението на възражения обаче е на страните да се предостави възможност да представят коментари по доводите на Комисията, включително използваните от нея доказателства. Твърдението, че Комисията е използвала сведенията неправилно, само по себе си не може да бъде доказателство за пристрастност. Дори ако твърдението на Sigma, че Комисията е тълкувала неправилно някои доказателства, е основателно, това само по себе си не доказва пристрастност, а в най-лошия случай може да означава погрешно разбиране на даден документ (33).

29.

Доводът на Sigma във връзка с „двойните стандарти“, както е посочено в точка 21, буква e) по-горе, също e неубедителен, тъй като разглежданият въпрос в дело M.8181 е дали Sigma умишлено или поради небрежност е предоставило на Комисията неточна и/или подвеждаща информация. Това дали екипът по делото е можел да установи наличието на iCap в списъка на изключените активи или не няма отношение към установяването на нарушение и Sigma не обяснява защо това би довело до пристрастност при разследването. Освен това Sigma не обяснява защо степента на предпазливост от страна на Комисията при изпълнение на нейните задължения в настоящото дело следва да бъде съобразена тази на Sigma при обстоятелствата, довели до настоящия случай, в които разминаването в информацията между Sigma и Комисията е особено явно (34).

30.

Във всеки случай, дори да се приеме, че Sigma е доказало субективна пристрастност на един или повече членове на екипа по делото, това не би било достатъчно, за да се докаже, че Комисията като институция е била субективно пристрастна, както Sigma изглежда твърди (35).

VI.2.3.   Съображения относно обективната безпристрастност

31.

Съдът многократно е заявявал, че фактът, че Комисията като административен орган упражнява едновременно функциите по разследване и санкциониране, не представлява нарушение на изискването за безпристрастност, тъй като нейните решения подлежат на контрол от съдилищата на Съюза (36). Същината на това дело е дали фактите в настоящото производство се различават по някакъв начин от други дела в областта на конкурентното право, при които Комисията действа едновременно като разследващ орган и като орган с правомощие за вземане на решение, или дали съществуват „достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос“ (37).

32.

Като начало следва да се припомни, че макар екипът по делото несъмнено да има важна функция в процеса на разследване, той не взема решение относно изхода на делото: това задължение се изпълнява от колегиума на членовете на Комисията (38). Освен това с подобно твърдение за пристрастност се пренебрегват принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, изградени в рамките на вътрешните процеси на вземане на решение на Комисията. За приемането на всяко решение е необходимо ангажиране на редица участници (39). Доводът на Sigma, че многобройните участници в процеса на вземане на решение не са били „достатъчна гаранция“, тъй като те „не са извършили подробен преглед на фактите и документите, за да си изградят независимо информирано мнение по делото“, не е убедителен в този случай. Ангажирането на тези участници е спомогнало за намаляване на обхвата на делото на Комисията, тъй като в ДИВ (противно на ИВ) не са разгледани никакви възражения на Merck и на Sigma е предоставена възможност да представи своите доводи по време на второто устно изслушване. Самото предприятие Sigma признава ефикасността на процеса на устно изслушване по време на представянето коментарите във второто устно изслушване (40), което би означавало, че мнението на Sigma е, че устното изслушване предоставя ефективен форум на страните да представят своите доводи пред по-широка аудитория от екипа по делото, което може да доведе до стесняване на обхвата на делото или дори до пълното му отпадане.

33.

Решението по делото Испания/Съвет и решението по делото August Wolff (цитирани от Sigma по време на второто устно изслушване и/или в отговора на ДИВ) също не подкрепят доводите на Sigma. В решението по делото Испания/Съвет Испания оспорва решение на Съвета, с което той налага глоба на Испания за погрешно представяне на данни за дефицита след разследване и препоръка на Комисията. Испания твърди, че Комисията не е изпълнила изискването за обективна безпристрастност, като е поверила провеждането на въпросното разследване до голяма степен на същия екип, който е участвал в предишни рутинни посещения и оценки за проверка на качеството на някои данни (включително данни за дефицита), предоставени от Испания преди започването на съответната процедура. Като отхвърля доводите на Испания за неизпълнение на изискването за обективна безпристрастност, Съдът отбелязва на първо място, че разследването, довело до препоръката на Комисията за налагане на глоба, и посещенията и оценките на качеството на данните за дефицита и други на данни имат различен правен режим и различна цел (41). Поради това предварителните посещения и оценки на качеството на данните сами по себе си не предопределят евентуалното становище на Комисията дали същите тези данни са били погрешно представени (42). На второ място, Съдът отбелязва, че съответните разпоредби не предоставят на дадена служба на Комисията (43) правомощието да започне процедура по разследване, отговорността за разследването или възможността да представи на Съвета съответните препоръки и предложения, с които това разследване да приключи. Това правомощие е предоставено на Комисията — институция, действаща като колективен орган. Вследствие на това Съдът констатира, че ролята, поверена на служителите на Комисията в посочената процедура по разследване, не е „решаваща“ нито за протичането, нито за изхода на тази процедура (44).

34.

В решението по делото August Wolff Съдът, прилагайки сходни съображения като в решението по делото Испания/Съвет, стигна до заключението, че изискването за обективна безпристрастност не е изпълнено по отношение на обжалваната процедура. Решението по делото August Wolff се отнася до сезирането от компетентния германски орган (BfArM) на Комитета по лекарствените продукти за хуманна употреба („Комитета“) относно отказа за издаване на разрешение за търговия с определен лекарствен продукт. Въпросът, свързан с неизпълнението на изискването за обективна безпристрастност възникна, тъй като Комитетът е назначил главен докладчик от Германия да изготви неговото становище, въпреки че този докладчик същевременно е бил нает по трудов договор към BfArM. Към момента на сезирането на Комитета BfArM е бил ангажиран в съдебен спор с жалбоподателите във връзка с отказа му да поднови разрешението за търговия с въпросния лекарствен продукт. Съдът счита, че следните фактори са от значение за анализа на обективната безпристрастност: че процедурата пред BfArM и процедурата пред Комитета имат по същество един и същ предмет (45) и също са от идентично естество; че докладчикът на Комитета играе важна роля при подготовката на становището, което Комитетът е поканен да даде, и в рамките на тази процедура носи своя собствена отговорност; и че само изключителни обстоятелства могат да обосноват необходимостта Комисията да не последва това становище (46). Според Съда трети страни наблюдатели можели обосновано да приемат, че тъй като BfArM е сезирал Комитета, той продължавал да преследва защитаваните от него на национално равнище свои интереси и че поведението на наетите от BfArM по трудов договор лица, взели участие в процедурата пред Комитета, можело да бъде опорочено поради пристрастност (47).

35.

Анализът, извършен от Съда по горепосочените дела, не води до констатиране на нарушение на обективната безпристрастност в настоящото производство. Както по в решението по делото Испания/Съвет , така и в решението по делото August Wolff Съдът установи, че общата цел на двете процедури, довели до твърдение за конфликт на интереси, е ключов фактор при оценката му. В решението по делото August Wolff германската и европейската процедура са имали за цел издаването на разрешение за търговия с въпросния лекарствен продукт. Вследствие на това германският докладчик неизбежно се сблъсква с конфликт на интереси в европейския процес, тъй като докладчикът не може да се счита за безпристрастен, когато неговият работодател не само вече е отказал издаването на въпросното разрешение за търговия, но и е участвал в съдебен спор с жалбоподателите по този въпрос. В решението по делото Испания/Съвет, от друга страна, Съдът отбелязва, че разследването на Комисията относно погрешно представяне, направено във връзка с определени данни за дефицита, и предварителната рутинна оценка на качеството на същите данни са изпълнявали различни цели, поради което приема, че предварителната работа по оценката не е предопределила евентуалното становище на Комисията по отношение на последващото разследване относно погрешно представяне.

36.

Ако се приложат горните съображения към настоящото производство, изглежда, че предметът и естеството на разследването по дело M.7435 и на разследването по дело M.8181 са различни. Всъщност целта на разследването по дело M.7435 е била да се вземе решение за разрешаване на сливане въз основа на член 8, параграфи 1—3 от Регламента за сливанията. Целта на разследването по дело M.8181, от друга страна, е да се установи дали Merck и/или Sigma (поради небрежност или умишлено) са предоставили на Комисията неточна и/или подвеждаща информация в контекста на разглеждането на сливането въз основа на член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията. Не е ясно по какъв начин разглеждането от страна на екипа по дело M.7435 би му попречило да действа безпристрастно по отношение на дело M.8181.

37.

Освен това в решението по делото August Wolff Съдът изтъкна особеното значение на докладчика в процеса на вземане на решение по това дело, като заяви, че той има „важна роля при подготовката на становището“ и „носи своя собствена отговорност“. По подобен начин в решението по делото Испания/Съвет Съдът разглежда въпроса дали ролята на лицата, обвинени в липса на безпристрастност, е била „решаваща“ за протичането или за изхода на тази процедура. В настоящото производство екипът по делото, макар и да заема важна позиция във връзка с разследването, не носи отговорност за вземането на решения. Противно на твърдението на Sigma, че „разследването по дело M.8181 е било ръководено от самото начало от екипа по делото“ (48), в действителност други участници, освен екипа по делото, са имали решаваща роля за променяне на хода на делото и за намаляването на обхвата на евентуалното нарушение в сравнение с описаното в ИВ. Това със сигурност не е ситуация, в която позицията на екипа по делото само „по изключение“ не би била следвана от Комисията, какъвто беше случаят с делото August Wolff.

38.

В светлината на горните съображения доводи на Sigma относно липсата на безпристрастност са неубедителни.

VII.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

39.

Проекторешението съгласно член 16, параграф 1 от Решение 2011/695/ЕС се отнася само до възраженията, по отношение на които на Sigma е била предоставена възможност да изрази своите становища.

40.

Като цяло може да се заключи, че ефективното упражняване на процесуалните права по това дело е било спазено.

---

(1)  В съответствие с членове 16 и 17 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Европейската комисия от 13 октомври 2011 г. относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 275, 20.10.2011 г., стр. 29) (наричано по-нататък „Решение 2011/695/ЕС“).

(2)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(3)  По-нататък в настоящия доклад Sigma и Merck са наричани заедно „страните“.

(4)  Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 133, 30.4.2004 г., стр. 1—39).

(5)  C(2016) 6772 (final) (Merck), C(2016) 6771 final (Sigma).

(6)  C(2016) 8202 (final) (Merck), C(2016) 8210 (final) (Sigma).

(7)  Първоначално Merck поиска от служителя по изслушването да разгледа претенциите на Merck за ПОАК по отношение на 9 635 документа, но впоследствие броят им беше намален на 7 980 документа след първоначалните коментари на служителя по изслушването относно обхвата на ПОАК съгласно правото на ЕС.

(8)  Съгласно протокола Комисията може да реши да започне процедура за отхвърляне на претенциите на Merck за ПОАК по отношение на определени документи, в случай че Merck запази претенциите си по отношение на документи, които по мнение на Комисията не попадат в обхвата на ПОАК. Решение 2011/695/ЕС не предоставя на служителя по изслушването правомощия за вземане на решения във връзка с претенции за ПОАК, а само възможност да изготви обоснована препоръка до компетентния член на Комисията, без да разкрива потенциалното поверително съдържание на документа. Предвид споразумението между ГД „Конкуренция“ и Merck не беше необходимо служителят по изслушването да изготви такава препоръка.

(9)  Поради настоящата пандемия от COVID-19 второто устно изслушване се проведе дистанционно чрез защитена криптирана видеоконференция, както и чрез защитена с парола виртуална озвучена зала за лица, които не беше нужно да бъдат изслушвани по време на второто устно изслушване.

(10)  Отговор на ИВ, точки 147, 148 и 322.

(11)  Отговор на ДИВ, точки 284—294.

(12)  Отговор на ДИВ, точка 286.

(13)  В раздел 5.1 от отговора на ДИВ и по време на второто устно изслушване Sigma се позова на решение на Съда от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C-439/11 P, EU:C:2011:815 („Ziegler“), точка 155; решение на Съда от 20 декември 2017 г., Испания/Съвет на Европейския съюз, C-521/15, EU:C:2017:982 („Испания/Съвет“), точка 91; решение на ЕСПЧ от 26 февруари 1993 г., Padovani/Италия, 13396/87, точка 25; решение на ЕСПЧ от 4 март 2014 г., Grande Stevens и др./Италия, 18640/10, точка 137 и решение на Съда от 24 юли 2012 г., Toziczka/Полша, 29995/08, точка 36. По време на второто устно изслушване Sigma също така се позова на скорошното решение от 27 март 2019 г., August Wolff и Remedia/Комисия, C-680/16 P, EU:C:2019:257 („August Wolff“). В точка 282 от отговора на ДИВ и по време на второто устно изслушване Sigma също така цитира редица решения на съдилища на Англия и Уелс или на Обединеното кралство, но не обяснява защо те са от значение за тълкуването на правото на ЕС.

(14)  ИВ, бележка под линия 351.

(15)  Отговор на ДИВ, точка 290.

(16)  Както се признава в отговора на ДИВ, този адрес е заличен от ДИВ.

(17)  Съобщение за медиите на Комисията от 6 юли 2017 г., озаглавено „Комисията твърди, че Merck и Sigma-Aldrich, General Electric и Canon са нарушили процедурните правила на ЕС за сливанията“, IP/17/1924 („съобщението за медиите“).

(18)  Отговор на ДИВ, точка 292, буква а).

(19)  Например в параграф 292, буква д) от отговора на ДИВ Sigma заявява, че „през пролетта на 2016 г. екипът по делото първоначално прие идеята на Honeywell, че iCap е ключов проект, което замъгли изхода от делото на етапа на изложението на възраженията от 6 юли 2017 г. и продължава да го замъглява. […].“

(20)  Отговор на ДИВ, точка 292, буква в).

(21)  В списъка на изключените активи са изброени редица активи, които е трябвало да бъдат изключени от обхвата на стопанската дейност, продадена на Honeywell. Патентът, свързан с iCap, е включен в списъка на изключените активи.

(22)  Отговор на ДИВ, точка 292, точка г).

(23)  Отговор на ДИВ, точка 293.

(24)  Дело M.8436 — General Electric Company/LM Wind Power Holding (процедура по член 14, параграф 1).

(25)  Окончателен доклад на служителя по изслушването — General Electric Company/LM Wind Power Holding (член 14), 2020/C 24/05, ОВ C 24, 24.1.2020 г., стр. 7—11 („окончателен доклад по делото GE/LM Wind“).

(26)  Отговор на ДИВ, точки 295—302.

(27)  Окончателен доклад по делото GE/LM Wind, точка 17.

(28)  Вж. решение на Съда по съединени дела 100/80—103/80 от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, EU:C:1983:158, точка 7.

(29)  Вж. решение на Съда от 6 ноември 2012 г., Otis/Комисия, C-199/11, EU:C:2012:684, точки 56—64 и решение на Съда от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C-386/10 P, EU:C:2011:815, точка 67.

(30)  Вж. решението по делото Ziegler, точка 159.

(31)  Вж. решението по делото Ziegler, точка 155, решение на Съда от 19 февруари 2009 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, C-308/07 P, EU:C:2009:103, точка 46, Заключение на генералния адвокат Kokott по дело Испания/Съвет, C-521/15, EU:C:2017:420, точки 97—115.

(32)  По-конкретно, в съобщението за медиите се посочва, че „Комисията е информирала германското предприятие Merck KGaA и предприятието Sigma-Aldrich за своето предварително заключение , че предприятията са предоставили неточна или подвеждаща информация в контекста на придобиването на Sigma-Aldrich от Merck. ... Предварителното заключение на Комисията е, че Merck и Sigma-Aldrich не са предоставили на Комисията важна информация за иновационен проект, свързан с някои химикали за лабораторен анализ, които са в основата на анализа на Комисията.“ (подчертаването е добавено).

(33)  Вж. по аналогия решение на Съда от 13 януари 2004 г., JCB Service/Комисия, T-67/01, EU:T:2004:3, точка 55.

(34)  Във всеки случай доводът на Sigma, че Комисията е трябвало да забележи споменаването на iCap в списъка на изключените активи, няма отношение към фактите, които могат да доведат до нарушение по член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията. Дори ако Комисията беше забелязала, че iCap е споменат в списъка на изключените активи, това не би имало отношение към въпроса дали по време на разглеждането на сливането Sigma е предоставила неточна и/или подвеждаща информация поради небрежност или умишлено.

(35)  Вж. по аналогия решение на Съда от 20 март 2002 г., ABB Asea Brown Boveri/Комисия, T-31/99, EU:T:2002:77, точка 104.

(36)  Вж. решение на Съда от 27 юни 2012 г., Bollore/Комисия, T-372/10, EU:T:2012:325, точка 66 и решение на Съда от 14 май 1998 г., Enso Española/Комисия, T-348/94, EU:T:1998:102, точки 56—64.

(37)  Вж. решение по делото Ziegler, точка 155.

(38)  Вж. по аналогия решение на Съда от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste / UFEX и др., C-341/06 P, EU:C:2007:20, точка 54.

(39)  Съответните участници (различни от екипа по делото) включват комисаря по въпросите на конкуренцията, подпомаган от членовете на неговия кабинет; висшето ръководство на ГД „Конкуренция“, в това число генералния директор на ГД „Конкуренция“; съответния отдел за хоризонтална координация на ГД „Конкуренция“; екипа на главния икономист (когато е целесъобразно); Правната служба; свързани служби в Комисията, служителя по изслушванията и Консултативния комитет по концентрациите. Освен това принципите предвиждат и възможността за „партньорска оценка“ в рамките на Комисията, която беше извършена в настоящото производство.

(40)  По-специално, по време на устното изслушване един от законните представители на Sigma заяви, че „устните изслушвания наистина дават резултати“ (подчертаването е добавено) и че настоящото производство „перфектно илюстрира стойността на такива изслушвания“.

(41)  По-конкретно, предварителните посещения се основават на член 8, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (ОВ 2009 L 145, стр. 1), и имаха за цел се осигури възможност на съответната служба на Комисията (Евростат) да оцени качеството на данните за дълга и дефицита, докладвани два пъти годишно от държавите членки. За разлика от това процедурата по разследване се основава на член 8, параграф 3 от същия регламент и има за цел да се осигури възможност на Комисията да проведе всички необходими разследвания за установяване на наличието на погрешно представяне на тези данни, извършено умишлено или поради груба небрежност, когато установи, че съществуват сериозни данни за наличието на факти, които могат да представляват такова погрешно представяне. Решение по дело Испания/Съвет, точки 96—98.

(42)  Вж. решението по делото Испания/Съвет, точки 100—101.

(43)  В този случай Евростат.

(44)  Вж. решението по делото Испания/Съвет, точки 102—104.

(45)  А именно, да се преценят качеството, безвредността и ефективността на лекарствените продукти с оглед на издаването на разрешение за търговия.

(46)  Вж. решението по делото August Wolff, точки 31—35.

(47)  Вж. решението по делото August Wolff, точки 38—39.

(48)  Отговор на ДИВ, точка 300.

РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 май 2021 година

за налагане на глоби съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета

(ДЕЛО M.8181 — MERCK/SIGMA-ALDRICH (ЧЛЕН 14, ПАРАГРАФ 1)

(за което е изпратено уведомление номер c(2021) 2400)

(само текстът на английски език е автентичен)

(2022/C 134/05)

На 3 май 2021 г. Комисията прие решение съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия („Регламента за сливанията“) (1) , и по-специално съгласно член 14, параграф 1 от този регламент. Неповерителна версия на пълния текст на решението на автентичния език на делото може да бъде намерена на уебсайта на генерална дирекция „Конкуренция“ на следния адрес:-- http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/index.cfm?clear=1&policy_area_id=2

I.   ФАКТОЛОГИЧЕН КОНТЕКСТ

А.   Разглежданите предприятия

(1)

Sigma-Aldrich Corporation („Sigma-Adlrich“, САЩ) осъществява дейност в областта на разработването, производството и продажбата на природонаучни инструменти и услуги, както и химикали, реактиви за химичен анализ и лабораторни принадлежности. След приключване на сделката на 18 ноември 2015 г. Sigma-Aldrich стана дъщерно дружество на Merck.

(2)

Merck KGaA („Merck“, Германия) е световно дружество в сектора на лекарствата и химикалите. Наред с други продукти и услуги, по времето на придобиването на Sigma-Aldrich Merck разработва и предлага на пазара химикали за лабораторен анализ, включително разтворители и неорганични вещества.

Б.   Разглеждане на сливането от страна на Комисията

(3)

На 22 септември 2014 г. Merck и Sigma-Aldrich (наричани по-нататък колективно „страните“) подписаха споразумение за покупка на акции във връзка със сделката, по силата на което Merck придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Sigma-Aldrich чрез покупка на ценни книжа („сделката“).

(4)

На 21 април 2015 г. Комисията беше официално нотифицирана за сделката с подаването на формуляр „СО“ в съответствие с член 4 от Регламента за сливанията (2). На същата дата Комисията започна първата фаза на пазарно проучване в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламента за сливанията.

(5)

На 13 май 2015 г. Комисията уведоми страните, че след първата фаза на пазарното проучване и въз основа на информацията, предоставена от страните, има вероятност сделката да породи сериозни съмнения по отношение на нейната съвместимост с вътрешния пазар във връзка с химикали за лабораторен анализ, и по-специално във връзка с разтворителите и неорганичните вещества в ЕИП (3).

(6)

На 22 май 2015 г., с цел да разсеят сериозните съмнения във връзка с разтворителите и неорганичните вещества в ЕИП, Merck и Sigma-Aldrich официално представиха първоначални ангажименти, заедно с първоначален формуляр „RM“. Първоначалните ангажименти се състояха в продажбата на по-голямата част от стопанската дейност на Sigma-Aldrich в ЕИП с разтворители и неорганични вещества („продаваната стопанска дейност“). На същата дата Комисията започна провеждането на допитване до участниците на пазара във връзка с първоначалните ангажименти.

(7)

На 29 май 2015 г. Комисията изпрати на страните искане за информация („ИИ“) в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламента за сливанията („ИИ I-3“), включващо въпроси относно съдържанието на първоначалния формуляр „RM“. На 2 юни 2015 г. страните отговориха на повечето въпроси в „ИИ I-3.

(8)

На 2 юни 2015 г. Комисията изпрати на страните още едно ИИ в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламента за сливанията („ИИ I-4“), в което отправи конкретни въпроси относно споразуменията за научноизследователска и развойна дейност („НИРД“) и персонала, свързани със стопанската дейност на Sigma-Aldrich в ЕИП в сектора на разтворителите и неорганичните вещества. На 8 юни 2015 г. страните отговориха на ИИ I-4.

(9)

В контекста на получената обратна информация по време на допитването до участниците на пазара и на мненията на Комисията страните прецизираха и коригираха първоначалните ангажименти. На 11 юни 2015 г. на Комисията бяха представени окончателните ангажименти. На 12 юни 2015 г. страните представиха окончателния вариант на формуляра „RM“.

(10)

На 15 юни 2015 г. Комисията прие решение в съответствие с член 6, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 2 от Регламента за сливанията, с което обяви сделката за съвместима с вътрешния пазар при спазване на условията и задълженията, определени в окончателните ангажименти („решението за разрешаване на концентрация“).

В.   Събития след решението за разрешаване на концентрация

(11)

Сключването на споразумението между Merck и Sigma-Aldrich беше обвързано с подписването на споразумение за продажба на продаваната стопанска дейност с подходящ купувач, одобрен от Комисията.

(12)

На 19 и 20 октомври 2015 г. Merck и Sigma-Aldrich подписаха споразумение с Honeywell International Inc. („Honeywell“) за продажбата на продаваната стопанска дейност. На 10 ноември 2015 г. Комисията одобри Honeywell като подходящ купувач на продаваната стопанска дейност и на 18 ноември 2015 г. Merck приключи придобиването на Sigma-Aldrich. На 15 декември 2015 г. Honeywell приключи придобиването на продаваната стопанска дейност.

(13)

През февруари 2016 г. в контекста на процеса на продажба Комисията получи информация, че проект за НИРД, разработван от Sigma-Aldrich съвместно с Metrohm AG („Metrohm“, Германия), е трябвало да бъде част от продаваната стопанска дейност. Този проект за НИРД беше iCap. Според получената информация проектът iCap е бил от изключителна важност за жизнеспособността на продаваната стопанска дейност и е бил неправомерно изключен от обхвата ѝ.

II.   ПРОИЗВОДСТВА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

(14)

На 29 юли 2016 г. Комисията изпрати писмо на страните, за да ги информира, че тече разследване с оглед на евентуална отмяна на решението за разрешаване на концентрация в съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Регламента за сливанията и възможно налагане на глоби съгласно член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията (4).

(15)

На 7 юли 2017 г. Комисията изпрати до Merck и Sigma-Aldrich изложение на възраженията („ИВ“), в което съобщи предварителното си становище, че и двете предприятия — Merck и Sigma-Aldrich, са нарушили член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията, като умишлено (Sigma-Aldrich) или най-малкото поради небрежност (Merck) са предоставили на Комисията неточна и/или подвеждаща информация.

(16)

Merck и Sigma-Aldrich отговориха на ИВ на 30 април 2018 г. В своя отговор на ИВ страните поискаха да им бъде предоставена възможност да развият доводите си на устно изслушване. То се проведе на 11 септември 2018 г.

(17)

На 30 юни 2020 г. Комисията прие допълнително изложение на възраженията („ДИВ“) срещу Sigma-Aldrich. ДИВ изцяло замени ИВ и в него не се поддържаха твърденията в ИВ относно Merck.

(18)

На 15 септември 2020 г. Sigma-Aldrich предостави отговор на ДИВ. В отговора на ДИВ Sigma-Aldrich поиска да му бъде предоставена възможност да развие доводите си на устно изслушване. То се проведе на 13 ноември 2020 г.

(19)

Проекторешението беше обсъдено с държавите членки на заседанието на Консултативния комитет по концентрациите от 30 април 2021 г., който даде положително становище. В своя доклад от 30 април 2021 г. служителят по изслушването даде положително становище относно производството.

III.   РЕЗЮМЕ

(20)

Съгласно Регламента за сливанията Комисията може да наложи глоби на предприятия, които умишлено или поради небрежност нарушават процесуалните задължения, залегнали в Регламента за сливанията.

(21)

По-специално в член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията е предвидено, че Комисията може с решение да наложи на предприятия глоби, непревишаващи 1 на сто от общия оборот на съответните предприятия, „когато умишлено или поради небрежност: а) предоставят неточна или подвеждаща информация в становище [...]; б) предоставят неточна или подвеждаща информация в отговор на искане, направено на основание член 11, параграф 2“.

(22)

Въз основа на всички доказателства, събрани по време на производството, с решението се обявява, че Sigma-Aldrich е нарушило член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията в контекста на придобиването му от Merck. В резултат на това с решението на Sigma-Aldrich се налага глоба по силата на член 14, параграф 1, букви а) и б) от Регламента за сливанията.

IV.   НАРУШЕНИЯ НА SIGMA-ALDRICH

А.   iCap

(23)

iCap е интелигентна технология за затваряне на бутилки, разработена от Sigma-Aldrich в сътрудничество с Metrohm, производител на лабораторни прибори. С помощта на iCap бутилки с течни химикали се затварят херметически и се прикрепят към прибора. В резултат на това iCap осигурява ограничен риск от замърсяване и позволява обмена на данни между прибора и бутилката.

(24)

По данни от разследването на Комисията Sigma-Aldrich i) е планирало да използва iCap със своите бутилки за разтворители и неорганични вещества и ii) е предвиждало, че iCap осезаемо ще увеличи продажбите на дружеството и пазарните му дялове на съответните пазари.

Б.   Нарушение на член 14, параграф 1, буква а) по отношение на формуляра „RM“

(25)

Sigma-Aldrich (съвместно с Merck) представи на Комисията формуляр „RM“, придружаващ неговите окончателни ангажименти.

(26)

В раздел 5.3 от формуляр „RM“ изрично се изискват изброяване и описване на „всички планирани иновации или нови продукти или услуги“, свързани с продаваната стопанска дейност. В този раздел трябва да се опишат всички иновации или нови продукти, планирани във връзка със стопанската дейност, която трябва да се продаде.

(27)

Sigma-Aldrich е трябвало да разкрие информация относно iCap в отговор на раздел 5.3 от формуляр „RM“. Приспособлението iCap, използвано в комбинация с разтворители и неорганични вещества, представлява „планиран нов продукт“. Освен това iCap е проект за иновация. Нещо повече, iCap е разработено специално за разтвори за титруване, разтвори за титруване на Карл Фишер и разтворители за високоефективна течна хроматография (HPLC), които i) са част от продаваната стопанска дейност и ii) формират преобладаващата част от продажбите в ЕИП на продукти, които могат да бъдат комбинирани с iCap.

(28)

Sigma-Aldrich не е разкрило информация за iCap в отговор на раздел 5.3 от формуляр „RM“. Вместо това Sigma-Aldrich отбелязва, че „в близко бъдеще не се планират нови продукти или иновации във връзка с“ продаваната стопанска дейност.

(29)

Комисията стига до заключението, че като не разкрива информация за iCap и като посочва, че в близко бъдеще не се планират нови продукти или иновации, Sigma-Aldrich е предоставило неточна и/или подвеждаща информация в раздел 5.3 от формуляр „RM“ в нарушение на член 14, параграф 1, буква а) от Регламента за сливанията.

В.   Нарушение на член 14, параграф 1, буква б) по отношение на ИИ I-3

(30)

На 29 май 2015 г. Комисията изпрати на страните ИИ, а именно ИИ I-3. Във въпрос 6 от ИИ I-3 страните се приканват да опишат всички разлики между продаваната стопанска дейност и дейността на Sigma-Aldrich в ЕИП в областта на разтворителите и неорганичните вещества.

(31)

В отговор на въпрос 6 от ИИ I-3 е трябвало да се разкрие информация относно iCap. Приспособлението iCap е разработено за разтвори за титруване, разтвори за титруване на Карл Фишер и разтворители за HPLC и съответно е част от стопанската дейност на Sigma-Aldrich в ЕИП, свързана с разтворители и неорганични вещества. Въпреки това iCap е било изключено от продаваната стопанска дейност. Следователно то представлява разлика между продаваната стопанска дейност и стопанската дейност на Sigma-Aldrich в ЕИП, свързана с разтворители и неорганични вещества.

(32)

Sigma-Aldrich не е разкрило информация относно iCap в отговор на въпрос 6 от ИИ I-3. Вместо това Sigma-Aldrich изрично е посочило други активи като изключени от обхвата на продаваната стопанска дейност (например сухи безводни разтвори). Този отговор в крайна сметка е включен в раздел 5.12 от формуляр „RM“.

(33)

Комисията стига до заключението, че като не е разкрило информация за iCap и като е описало други активи като изключени от обхвата на продаваната стопанска дейност, Sigma-Aldrich е предоставило неточна и/или подвеждаща информация в отговор на въпрос 6 от ИИ I-3 в нарушение на член 14, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията.

Г.   Нарушение на член 14, параграф 1, буква б) по отношение на ИИ I-4

(34)

На 2 юни 2015 г. Комисията изпрати на страните ИИ, а именно ИИ I-4. Във въпроси 12, 13 и 16 от ИИ I-4 страните се приканват да дадат обяснения относно дейностите или функциите за НИРД, свързани със стопанската дейност на Sigma-Aldrich в ЕИП в областта на разтворителите и неорганичните вещества (включително наличието на споразумения за НИРД и съответен персонал).

(35)

Информация относно iCap е трябвало да бъде разкрита в отговор на въпроси 12, 13 и 16 от ИИ I-4. Споразумението за НИРД на Sigma-Aldrich с Metrohm във връзка с iCap се отнася за разтворители и неорганични вещества в ЕИП. Единадесет служители на Sigma-Aldrich са работели по iCap и съответно са били отговорни за НИРД в областта на разтворителите и неорганичните вещества.

(36)

Sigma-Aldrich не е разкрило информация относно iCap в отговор на въпроси 12, 13 и 16 от ИИ I-4. Вместо това Sigma-Aldrich е отбелязало, че то „няма официално подписани споразумения за НИРД по отношение на текущата си продукция на разтворители и неорганични вещества, предлагана в ЕИП“, и че „не разполага с ресурси, специално предназначени за НИРД, заделени за производството на разтворители и неорганични вещества, с изключение на ограничен брой такива, предназначени за изпитвания за [контрол на качеството]“. Този отговор в крайна сметка беше включен в раздел 5.4 от формуляр „RM“.

(37)

Комисията стига до заключението, че като не е разкрило информация за iCap и като е посочило, че не съществуват споразумения за НИРД и особено, че не са заделени специални ресурси за НИРД за разтворители и неорганични вещества, предлагани в ЕИП, Sigma-Aldrich е предоставило неточна и/или подвеждаща информация в отговор на въпрос 12, 13 и 16 от ИИ I-4 в нарушение на член 14, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията.

Д.   Отговорност на Sigma-Aldrich

(38)

Въз основа на всички доказателства, събрани по време на производството (включително документи на Sigma-Aldrich за същия период), Комисията заключава, както следва: а) Sigma-Aldrich е било наясно (или не би могло да не е наясно) с факта, че поисканата информация (в ИИ I-3, ИИ I-4 и във формуляра „RM“) е била необходима и съществена за оценката на сделката от страна на Комисията; и б) Sigma-Aldrich е било наясно (или не би могло да не е наясно), че информацията, предоставена на Комисията, е неточна и/или подвеждаща.

(39)

Гореизложеното е достатъчно, за да се докаже, че Sigma-Aldrich не би могло да не е наясно с естеството на своето поведение и следователно то е извършило нарушение умишлено или най-малкото поради небрежност.

(40)

Освен това, макар това да не е необходимо за установяването на отговорност за нарушение съгласно член 14, параграф 1 от Регламента за сливанията, доказателствата в преписката на Комисията сочат, че предоставянето на неточна и/или подвеждаща информация е било част от стратегия, прилагана от Sigma-Aldrich, за да избегне прехвърлянето на iCap на купувача на продаваната стопанска дейност.

V.   ГЛОБА

(41)

Комисията счита, че следва да бъде наложена една глоба за трите нарушения на Sigma-Aldrich, които са посочени в раздел IV по-горе. Всяко от тези нарушения се отнася до различен въпрос в ИИ или раздел от формуляра „RM“, но цялата информация е предоставена в контекста на оценката на предложените ангажименти.

(42)

При определянето на размера на глобата Комисията взе предвид следните съображения: a) нарушенията, извършени от Sigma-Aldrich, са тежки по своя характер, тъй като възпрепятстват Комисията да получи достъп до информацията, необходима за оценка на наличието на концентрация (и нейните изменения в случай на поети на ангажименти); b) нарушенията, извършени от Sigma-Aldrich, са особено тежки, тъй като предприятието е действало умишлено или най-малкото е проявило небрежност; неточната и/или подвеждаща информация, свързана с проекта за НИРД (и факта, че Комисията няма друг начин, по който да получи информация относно проекти за НИРД); и това, че iCap е било от значение за продаваната стопанска дейност; c) факта, че нарушенията на Sigma-Aldrich са моментни; и d) това, че в този случай няма никакви утежняващи или смекчаващи обстоятелства.

(43)

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че налагане на глоба в размер на 7 500 000 EUR за извършените от Sigma-Aldrich нарушения на член 14, параграф 1, букви а) и б) от Регламента за сливанията е подходящо, пропорционално и възпиращо.

VI.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поради причините, посочени по-горе, в решението се стига до заключението, че на Sigma-Aldrich следва да бъде наложена глоба за нарушенията на член 14, параграф 1, букви а) и б) от Регламента за сливанията.

---

(1)  OB L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

(2)  Комисията разгледа сделката в дело M.7435 — Merck/Sigma-Aldrich.

(3)  Всяко позоваване на ЕИП в настоящото решение включва и Обединеното кралство. Макар че Обединеното кралство се оттегли от ЕС считано от 1 февруари 2020 г., съгласно член 92 от Споразумението за оттегляне (ОВ L 29, 31.1.2020 г., стр. 7), Комисията продължава да бъде компетентна да прилага правото на Съюза по отношение на Обединеното кралство за административни процедури, образувани преди края на преходния период.

(4)  На 24 октомври 2016 г. Sigma-Aldrich и Metrohm предоставиха лиценз за iCap в полза на Honeywell, който беше изменен на 5 декември 2016 г. въз основа на обсъждания с Honeywell.

Известие от Хърватската агенция за енергийно регулиране относно публичната покана за участие в тръжна процедура за избор на доставчик на газ от последна инстанция, която се публикува в съответствие с членове 61 и 62 от Закона за пазара на газ („Narodne novine“, № 18/18 и 23/20)

(2022/C 134/06)

Публичната покана за участие в тръжни процедури за избор на доставчик на газ от последна инстанция е публикувана на 18 февруари 2022 г.

Придружаващата документация за публичната покана за участие в тръжни процедури за избора на доставчик на газ от последна инстанция се публикува на официалния уебсайт Хърватската агенция за енергийно регулиране (www.hera.hr).

уведомление от страна на Италия за прилагането на член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 по отношение на правилата за разпределение на въздушното движение между летищата Милано Малпенса и Милано Линате.

(текст от значение за еип)

(2022/C 134/07)

В съответствие с член 19, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (1), на 22 февруари 2022 г. Комисията получи уведомление от Италия за проект на указ за изменение на съществуващото правило за разпределение на въздушното движение (2) между летищата Милано Малпенса и Милано Линате. С предложеното правило, след като бъде прието и влезе в сила, ще се разпределя движението между летищата Милано Малпенса и Милано Линате на следния принцип:

„1.

Въздушните превозвачи могат да обслужват редовни маршрути от точка до точка, като използват теснокорпусни въздухоплавателни средства, между летище Милано Линате и други летища в Европейския съюз, или летища, принадлежащи на държава, която е сключила вертикално споразумение с Европейския съюз, уреждащо нейните въздухоплавателни услуги, и които също се намират в радиус от 1 500 km — измерен по метода на дъгата на големя кръг — от летище Милано Линате, в границите на определения оперативен капацитет на летище Милано Линате. Само следните въздушни превозвачи могат да обслужват такива маршрути: а) превозвачи, определени като въздушни превозвачи на Общността съгласно член 2, параграф 10 и (11) от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. и отговарящи на изискванията, определени от компетентните авиационни органи в съответствие с посочения регламент; б) превозвачи, определени от дадена държава да извършват въздухоплавателни услуги въз основа на вертикално споразумение, сключено от тази държава с Европейския съюз, при условие че маршрутът се отнася до летище в радиус от 1 500 km от летище Милано Линате, измерен по метода на дъгата на големя кръг.

2.	За да се гарантира спазването на разпоредбите на параграф 1, разпространението и продажбата на билети и превозът на пътници по маршрути от точка до точка, летящи от или до летище Милано Линате, се разрешават само по отношение на летища, разположени в географските граници, определени в параграф 1“.

Комисията приканва заинтересованите страни да представят своите коментари в срок от 20 дни, считано от датата на публикуване на настоящото съобщение, на следния адрес:

Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ (отдел E1 „Политика в областта на въздухоплаването“) Европейска комисия

MOVE-TRAFFIC-DISTRIBUTION-RULES@ec.europa.eu

---

(1)  ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3.

(2)  Указ № 15 на министъра на транспорта и навигацията от 3 март 2000 г.

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.10378 – VUB / SLOVENSKA SPORITELNA / TATRA BANKA / 365.BANK / CSOB / JV)

(текст от значение за еип)

(2022/C 134/08)

---

(1)  OВ L 24, 29.1.2004, стp. 1 („Регламент за сливанията“).

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.10531 — Santander/Mapfre/JV)

Дело кандидат за опростена процедура

(текст от значение за еип)

(2022/C 134/09)

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

(2)  ОВ C 366, 14.12.2013 г., стр. 5.

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.10594 — SECURITAS / STANLEY SECURITY)

(текст от значение за еип)

(2022/C 134/10)

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.10584 – LUFTHANSA / VW / JV)

Дело кандидат за опростена процедура

(текст от значение за еип)

(2022/C 134/11)

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

(2)  ОВ C 366, 14.12.2013 г., стр. 5.

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.10678 — AIP / MACQUARIE / ABERDEEN / ONIVIA)

Дело кандидат за опростена процедура

(текст от значение за еип)

(2022/C 134/12)

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

(2)  ОВ C 366, 14.12.2013 г., стр. 5.

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.10583 — CPP INVESTMENTS / VOTORANTIM / JV)

Дело кандидат за опростена процедура

(текст от значение за еип)

(2022/C 134/13)

---

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

(2)  ОВ C 366, 14.12.2013 г., стр. 5.

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2022/C 134/14)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на публикацията.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Valašský frgál“

ЕС №: PGI-CZ-0805-AM01 — 28.8.2020

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1.   Група заявител и законен интерес

Sdružení Valašské lidové tradice [Сдружение за народни традиции от Валашко]

Pavla Stoklasová, Velké Karlovice 326

756 06 Velké Karlovice

Тел. + 420 736136364

Електронна поща: stoklasova.pavla@seznam.cz

Законният интерес произтича от факта, че сдружението (заявителят) е законният производител и ползвател на наименованието „Valašský frgál“, а неговите членове извършват дейност в определения географски район.

2.   Държава членка или трета държава

Чешка република

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

☐ Наименование на продукта

☒ Описание на продукта

☐ Географски район

☐ Доказателство за произход

☒ Метод на производство

☐ Връзка

☐ Етикетиране

☐ Друго [да се посочи]

4.   Вид на изменението/измененията

☒ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☐ Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

I.   Изменения в описанието на продукта:

1.   изменение

i.

Точка 4.2, параграф 1 от спецификациите а. След седмото изречение от параграф 1 следва да се добавят следните две изречения: „Когато се разпространяват за продажба за непосредствена консумация, неопакованите печива могат да бъдат транспортирани в подходящи съдове с цел запазване на качеството и спазване на хигиената, при условие че са спазени предвидените в действащото законодателство изисквания за етикетиране. Те не трябва да се преопаковат; след като бъдат транспортирани, те са предназначени единствено за директна продажба.“ б. Мотиви: Това изменение е в отговор на потребителското търсене (на пазари и панаири) на неопаковани продукти, продавани за непосредствена консумация, както и с цел да се създаде възможността цял валашки фъргал да бъде събран от парчета с различни плънки.

ii.

Точка 3.2, параграф 6 от единния документ а. Първото изречение от параграф 6 следва да се измени, като се добави „и когато се разпространява за продажба за непосредствена консумация“, а след измененото първо изречение на параграф 1 следва да се добавят следните две нови изречения: „Неопакованите печива трябва да се транспортират в подходящи съдове с цел запазване на качеството и спазване на хигиената, като трябва да се съблюдават предвидените в действащото законодателство изисквания за етикетиране. Те не трябва да се преопаковат; след като бъдат транспортирани, те са предназначени единствено за директна продажба.“ б. Нова формулировка на параграф 6: „На мястото, където се произвежда, и когато се разпространява за продажба с цел непосредствена консумация, фъргалът може да се продава и неопакован. Неопакованите печива трябва да се транспортират в подходящи съдове с цел запазване на качеството и спазване на хигиената, като трябва да се съблюдават предвидените в действащото законодателство изисквания за етикетиране. Те не трябва да се преопаковат; след като бъдат транспортирани, те са предназначени единствено за директна продажба.“ в. Мотиви: Вж. част I, първото изменение, и точка i), буква б), второто изменение

2.   изменение

i.

Точка 4.2 от спецификацията, подрубрика „Характеристики“, шесто тире, и съответно точка 4.5 „Метод за производство на различните плънки“, шести параграф (относно плънките от боровинки) от спецификацията а. Шесто тире следва да се измени, като се добави „същото важи и за плънките от ягоди, червени боровинки и горски плодове; свойствата съответстват на вида на използвания плод“, а в края на параграф 6 (относно плънките от боровинки) следва да се добави „същото важи и за плънките от ягоди, червени боровинки и горски плодове.“. б. Мотиви: Асортиментът на плодовете, използвани в плънката, трябва да се разшири в резултат на нововъведенията, обусловени от потребителското търсене и по-добрата наличност на суровини.

ii.

Точка 3.2, параграф 3 от единния документ и съответно и точка 3.3, параграф 10 от единния документ. а. Към списъка на изброени в скоби плодове в първото изречение на точка 3.2, параграф 3 следва да се добавят думите „ягоди, червени боровинки, горски плодове“. б. Първото изречение на точка 3.3, параграф 10 следва да се измени, като се добавят следните думи: „същото важи и за плънките от ягоди, червени боровинки и горски плодове“. в. Мотиви: Вж. част I, второ изменение, точка i), буква б).

3.   изменение

i.

Точка 4.2, подрубрика „Състав“, първо изречение от спецификацията а. Думите „средно едро смляно“ и „или смес от фино, средно едро смляно и едро смляно брашно“ следва да бъдат заличени. б. Мотиви: Производителите традиционно използват различни смеси от различни типове пшенични брашна, без това да се отразява на крайните характеристики на продукта, така че за по-голяма яснота информацията за типовете пшенични брашна следва да бъде заличена.

ii.	Точка 3.3, параграф 1 от единния документ а. Думите „средно едро смляно пшенично брашно или смес от 3 вида брашно — фино, средно едро смляно и едро смляно“ следва да бъдат заличени. б. Мотиви: Вж. част I, трето изменение, точка i), буква б).

4.   изменение

i.	Точка 4.2 et seq. от спецификациите а. Поради това думата „подсладител“ се заменя с „естествен подсладител (фруктоза)“ в целия документ. б. Мотиви: С оглед на терминологичната точност и яснота една от суровините (видът на подсладителя) трябва да бъде хармонизирана в целия документ.

ii.	Точка 3.3 et seq. от единния документ а. Поради това думата „подсладител“ се заменя с „естествен подсладител (фруктоза)“ в целия документ. б. Мотиви: Вж. част I, четвърто изменение, точка i), буква б).

5.   изменение

i.

Точка 4.2 et seq. от спецификациите а. В целия документ след термина „яйчни жълтъци“ следва да се добави „или цели яйца“. б. Мотиви: Предвид различията между семейните рецепти на отделните производители и настоящите спецификации, използването на цели яйца, макар и сравнително рядко, не може да бъде изключено, тъй като използването им не променя крайните характеристики на продукта.

ii.	Точка 3.3 et seq. от единния документ а. В целия документ след термина „яйчни жълтъци“ следва да се добави „или цели яйца“. б. Мотиви: Вж. част I, пето изменение, точка i), буква б).

6.   изменение

i.

Точка 4.2, подрубрика „Състав“, първо изречение от спецификацията а. Думите „плодови сокове (лимонов, ябълков, крушов)“ следва да се преместят и да се вмъкнат след първото изречение като второ изречение със следната формулировка: „Може да се добавят плодови сокове (лимонов, ябълков, крушов).“ б. Мотиви: Списъкът на съставките трябва да бъде изменен с оглед на съгласуваността с първото изречение на подрубрика „Състав“. Освен това предвид различията между семейните рецепти на отделните производители и настоящите спецификации правилата за използване на плодови сокове трябва да бъдат изменени. Различията се дължат на настоящата формулировка на последното изречение на точка 4.2, подрубрика „Състав“.

ii.

Точка 3.3, параграф 1 от единния документ а. Думите „плодови сокове (лимонов, ябълков, крушов)“ следва да се преместят и да се вмъкнат след първото изречение като второ изречение със следната формулировка: „Може да се добавят плодови сокове (лимонов, ябълков, крушов).“ б. Мотиви: Вж. част I, шесто изменение, точка i), буква б).

7.   изменение

i.

Точка 4.2, подрубрика „Състав“ от спецификацията а. Навсякъде в тази подрубрика думите „общото тегло на тестото“ следва да бъдат заменени с „общото тегло на брашното“. б. Мотиви: При извършена след регистрацията на географското указание щателна проверка на пропорциите на суровините, използвани за приготвянето на тестото, е установена формална грешка, като за пропорциите на отделните суровини, използвани за направата на тестото, погрешно е посочено, че са спрямо крайното тегло на тестото. Всъщност те следва да бъдат посочени спрямо теглото на брашното. Пропорциите на суровините трябва да са спрямо брашното, в противен случай тестото ще бъде неизползваемо.

ii.	Точка 3.3, параграф 2 от единния документ а. Навсякъде в тази подрубрика думите „общото тегло на тестото“ следва да бъдат заменени с „общото тегло на брашното“. б. Мотиви: Вж. част I, седмо изменение, точка i), буква б).

II.   Изменения, отнасящи се до рубриката „Метод на производство“:

1.   изменение

i.

Точка 4.5, параграф 1, последно изречение от спецификациите а. След последното изречение на параграф 1 следва да се добавят следните две изречения: „Когато се разпространяват за продажба за непосредствена консумация, неопакованите печива трябва да бъдат транспортирани в подходящи съдове с цел запазване на качеството и спазване на хигиената, като трябва да се съблюдават предвидените в действащото законодателство изисквания за етикетиране. Печивата не трябва да се преопаковат; след като бъдат транспортирани, те са предназначени единствено за директна продажба.“ б. Мотиви: Вж. част I, първо изменение, точка i), буква б).

2.   изменение

i.

Точка 4.5 „Метод на производство на различните плънки“, трети параграф (относно плънката от моркови) от спецификацията а. Към второто изречение следва да се добави следният текст: „или, в зависимост от местните обичаи, само питейна вода,“. б. Второто изречение вече следва да гласи: „Добавят се захар или естествен подсладител и мляко или, в зависимост от местните обичаи, само питейна вода, и сместа се вари.“ в. Мотиви: Като се имат предвид различията между семейните рецепти на отделните производители и настоящите спецификации, правилата за използване на определени съставки в този вид плънка трябва да бъдат изменени.

3.   изменение

i.

Точка 4.5 „Метод на производство на различните плънки“, шести параграф (относно плънката от боровинки) от спецификацията а. Целият параграф трябва да бъде преформулиран. б. Предишен текст: „Плънката от боровинки е смес от термостабилен конфитюр от боровинки и боровинки (пресни, от компот или замразени), разпределени върху конфитюра от боровинки.“ в. Нова формулировка (включваща второто изменение на „Изменения в описанието на продукта“, съдържащо се в настоящото заявление): „Плънката от боровинки се приготвя от боровинки (пресни, от компот или замразени), които може да бъдат разпределени върху термостабилен конфитюр, като същото се отнася и за плънките от ягоди, червени боровинки и горски плодове.“ г. Мотиви: Асортиментът на плодовете, използвани в плънките, трябва да се разшири в резултат на нововъведенията, обусловени от потребителското търсене и по-добрата наличност на суровини. Освен това предвид различията между семейните рецепти на отделните производители съгласно настоящите спецификации, дължащи се на семейни и местни традиции и на разнообразния социален статус на пекарите и техните клиенти, правилата за този вид плънка трябва да бъдат изменени.

4.   изменение

i.

Точка 4.5 „Метод на производство на различните плънки“, седми параграф (относно плънката от кайсии) от спецификацията а. Целият параграф трябва да бъде преформулиран. б. Нова формулировка: „Плънката от кайсии се приготвя от нарязани на по-малки парчета кайсии (пресни, от компот или замразени), които може да бъдат разпределени върху термостабилен конфитюр.“ в. Мотиви: Вж. част II, трето изменение, точка i), буква г).

5.   изменение

i.

Точка 4.5 „Метод на производство на различните плънки“, единадесети параграф (относно плънката от моркови) от спецификацията а. Думата „добавено“ във второто изречение следва да се замени с „може да бъде добавено“. б. Мотиви: Като се имат предвид различията между семейните рецепти на отделните производители и настоящите спецификации, правилата за този вид плънка трябва да бъдат изменени. Различията се дължат на настоящата формулировка на последното изречение на точка 4.2, подрубрика „Състав“.

ii.

Точка 3.3 в параграф 15 от единния документ а. Думите „маково семе“ следва да се преместят, като се вмъкнат в края на параграф 15 със следната формулировка: „може да бъде добавено маково семе.“ б. Нова формулировка: Плънка от моркови: пресни моркови, захар от захарно цвекло или естествен подсладител, ванилова захар, краве масло, растителна мазнина, растително масло, фино пшенично брашно, питейна вода, канела на прах, сол; може да бъде добавено маково семе. в. Мотиви: Вж. част I, пето изменение, точка i), буква б).

III.   Редакционни изменения

1.   изменение

В съответствие с новия формуляр на единния документ точка 5 от единния документ е преструктурирана, като е премахната повтарящата се информация и целият текст е изяснен за целите на новия формуляр. Това изменение е чисто редакционно; не се прави промяна в спецификацията.

2.   изменение

В съответствие с промените в законодателството номерацията на единния документ трябва да бъде приведена в съответствие с актуалния формуляр.

3.   изменение

В точка 2 „Група“ от спецификацията е необходимо да се промени наименованието на групата и да се изменят адресът по договор и информацията за връзка.

IV.   Изменения, отнасящи се само до единния документ

1.   изменение

Точка 3 от единния документ — Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

а.	Думата „нарязване“ следва да бъде вмъкната в първото изречение.

б.

Нова формулировка: „Всички етапи — като се започне от производството на тестото (по отношение на технологичния процес втасалото тесто не позволява забавяне между отделните етапи на производство) и се стигне до разпределянето на плънката и изпичането на колачите и последващото им нарязване и опаковане с цел запазване на качеството и спазване на хигиената — трябва да протичат в определения географски район.“

в.

Мотиви: Уточнението е необходимо, за да се отстранят значителни неясноти, тъй като логическата последователност на обработката на печивата прави информацията за нарязването решаваща за определянето на цялостния процес на производство на печивата, което е в съответствие с четиринадесетото изречение на точка 4.5, параграф 1.

2.   изменение

Точка 3 от единния документ — „Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.“

а.	Следва да бъде добавено следното изречение: „За непосредствена консумация фъргалът може да се продава и неопакован.“

б.	Мотиви: Изменението се налага поради формулировката на седмото изречение на точка 4.2, параграф 1 от спецификацията и първото изменение, произтичащо от част I на настоящото заявление.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„VALAŠSKÝ FRGÁL“

ЕС №: PGI-CZ-0805-AM01 — 28.8.2020 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1.   Наименование/наименования [(ЗНП или ЗГУ)]

„Valašský frgál“

2.   Държава членка или трета държава

Чешка република

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт (както е в приложение XI)

Клас 2.3.

Хляб, хлебни изделия, сладкарски и захарни изделия, бисквити и други печива

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Кръгъл колач (сладкиш от козуначено тесто) с диаметър 30—32 сm. Колач (наричан диалектно още „вдолек“, „пецак“ или „лопатяк“) се приготвя от фино втасало тесто с плънка върху тестото.

След печене цветът на колача е златист, а този на плънката — характерен за използваната плънка, със светли трохи по повърхността, която може да бъде поръсена със стрити меденки и канела на прах, полята с масло и поръсена със захар.

Видове плънка — от круши, извара, маково семе, мармалад, плодове (сливи, ябълки, боровинки, кайсии, ягоди, червени боровинки, горски плодове), ядки, зеле (прясно или кисело), моркови, алабаш. Плънката представлява около 42—48 % от целия продукт.

Колачът се поставя върху кръгла хартиена подложка и най-често се опакова в термосвиваемо фолио за хранителни продукти или в друг вид използвано на пазара фолио за хранителни продукти. Той може да бъде опакован и в хартиена, пластмасова или дървена кутия или в пергаментова хартия.

Разфасовки: цял фъргал: 600—700 g; половин фъргал 300—350 g; четвърт фъргал: 150—175 g.

На мястото, където се произвежда, и когато се продава за непосредствена консумация, фъргалът може да се продава неопакован. Неопакованите печива трябва да се транспортират в подходящи съдове с цел запазване на качеството и спазване на хигиената, като трябва да се съблюдават предвидените в действащото законодателство изисквания за етикетиране. Те не трябва да се преопаковат; след като бъдат транспортирани, те са предназначени единствено за директна продажба.

Валашки фъргал може да се предлага на пазара и в замразено състояние. Качествата на продукта не се променят в процеса на замразяване. Продуктът се замразява след като вече е бил опакован. Замразеният продукт може да се съхранява при температура, не по-висока от –18 °C, за срок от 9 месеца. След размразяване се препоръчва продуктът да се консумира в рамките на 24 часа. Необходимата информация за срока на годност и условията на съхранение се посочват върху опаковката.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

При приготвянето на тестото се използват следните суровини: пшенично брашно, захар от захарно цвекло или естествен подсладител (фруктоза), растителни мазнини, растително масло, свинска мас или краве масло, пресни или пастьоризирани яйчни жълтъци или цели пресни яйца, сухо или прясно мляко или питейна вода, хлебна мая и сол; вече може да се използва и подобрител на тестото с цел запазване на печивото прясно за по-дълъг период от време. Може да се добавят плодови сокове (лимонов, ябълков, крушов).

Основна съставка е брашното; останалите съставки трябва да отговарят на следните количествени ограничения: мазнини (растителни мазнини, растително масло, свинска мас или краве масло) — най-малко 20 % от общото тегло на брашното, захар или естествен подсладител (фруктоза) — най-малко 10 % от общото тегло на брашното (при използване на друг естествен подсладител използваното количество съответства на неговата подслаждаща сила), яйчни жълтъци или цели яйца — най-малко 5 % от общото тегло на брашното. Количеството плодов сок, мая, сол и други овкусяващи суровини зависи от използваната от отделните производители рецепта.

Плънката на валашкия фъргал трябва да представлява около 42—48 % от общото тегло на продукта в сурово състояние.

При приготвянето на плънката се използват следните суровини:

Плънка от круши: крушово пюре, произведено от сушени круши, пюре от сливи или плодов конфитюр, сушени ябълки, стрити меденки, аромати на основата на етилоксихидрат (наричани по-нататък за краткост „аромати“), смлян звездовиден анасон, ванилова захар, питейна вода.

Плънка от извара: мека извара, захар от захарно цвекло или естествен подсладител, пресни или пастьоризирани яйчни жълтъци или пастьоризирани или пресни цели яйца, питейна вода, стафиди, ванилова захар или ванилов крем, може да се добави плодов сок; растително масло, аромати, смлян мускатов цвят, стабилизатор на изварата, горски плодове.

Плънка от маково семе: смляно маково семе, захар от захарно цвекло или естествен подсладител, сухо или прясно мляко, питейна вода, растителна мазнина, фино пшенично брашно, ванилова захар, стафиди, галета, канела на прах, аромати.

Плънка от мармалад (плодови консерви): сливов мармалад, ванилова захар или естествен подсладител, питейна вода, аромати.

Плънка от ябълки: настъргани ябълки или компот от ябълки, захар от захарно цвекло или естествен подсладител, ванилова захар, канела на прах, натрошени ядки, стафиди, питейна вода.

Плънка от ядки: смлени ядки (орехи, лешници или смес от двете), захар от захарно цвекло или естествен подсладител, фино пшенично брашно, мляко, краве масло, растителна мазнина или растително масло, галета, конфитюр от кайсии, питейна вода, стафиди, ванилова захар, аромати.

Плънка от моркови: пресни моркови, захар от захарно цвекло или естествен подсладител, ванилова захар, краве масло, растителна мазнина, растително масло, фино пшенично брашно, питейна вода, канела на прах, сол; може да бъде добавено маково семе.

Плънка от боровинки: боровинки (пресни, от компот или замразени), конфитюр от боровинки. Същото важи и за плънките от ягоди, червени боровинки и горски плодове.

Плънка от кайсии: кайсии (пресни, от компот или замразени), конфитюр от кайсии.

Плънка от сливи: сливи (пресни, от компот или замразени), мармалад от сливи, смляно маково семе, захар от захарно цвекло или естествен подсладител.

Плънка от зеле: нарязано прясно или кисело зеле, добре измито, захар от захарно цвекло или естествен подсладител, краве масло, растителна мазнина или растително масло, фино пшенично брашно, питейна вода, смлян черен пипер, сол.

Плънка от алабаш: пресен алабаш, захар от захарно цвекло или естествен подсладител, краве масло, растителна мазнина или растително масло, фино пшенично брашно, плодов сок (лимонов или ябълков), питейна вода, смлян черен пипер, пресен или сушен магданоз, сол.

3.4.   Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Всички етапи — като се започне от производството на тестото (по отношение на технологичния процес втасалото тесто не позволява забавяне между отделните етапи на производство) и се стигне до разпределянето на плънката и изпичането на колачите и последващото им нарязване и опаковане с цел запазване на качеството и спазване на хигиената — трябва да протичат в определения географски район. Не е задължително самото производство на плънката да се извършва в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Нарязването и опаковането още при производителя е оправдано с оглед характера на продукта — става дума за краткотраен продукт и с цел запазване на качеството се налага той да бъде нарязван и опакован при производителя. При превозването на неопаковани готови продукти би се стигнало до влошаване на тяхното качество в резултат на начупване, смачкване или нарушаване на хигиенните изисквания. Освен това е необходимо продуктът да бъде обозначен върху опаковката с етикет, на който е посочена информация за производителя, състав на продукта и всички останали задължителни данни, които гарантират произхода от определения географски район и служат като основа за евентуални проверки. За непосредствена консумация фъргалът може да се продава и неопакован.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Производителите на валашки фъргал трябва да поставят върху опаковката на продукта на видно място наименованието „Valašský frgál“. Същевременно върху опаковката се поставя знакът на защитеното географско указание, който ще служи за информация на потребителите, за контрол от страна на контролните органи и за целите на проследяемостта на продукта. В случай че продуктът се продава неопакован, на мястото, където се извършва продажбата, трябва да бъде ясно посочено, че там се продава валашки фъргал, като трябва да се спазват предвидените в действащото законодателство изисквания за етикетиране.

4.   Кратко определение на географския район

Моравско-валашка област (Валашко) — географска област, разположена в югоизточната част на Чешката република. Границите на тази територия според кадастралния план се оформят от отделни общини — от източната част на територията: Велке Карловице, Хорни Бечва, Челадна, Кунчице под Ондржейникем, Козловице, Мерковице, Тиха, Вълчовице, Копршивнице, Щрамберк, Лихнов, Вержовице, Моржков, Ходславице, Страник, Койетин, Лоучка, Бернартице, Хурка, Староицка Лхота, Висока, Хустопече, Милотице, Шпички, Скаличка, Хорни Тешице, Роуске, Вшеховице, Проводовице, Комарно, Подхрадни Лхота, Райноховице, Дръжкова, Русава, Луковечек, Фрищак, Младцова, Злин-Пръщне, Злин-Ярославице, Бржезнице, Желеховице, Липа, Задвержице, Визовице, Слопне, Халузице, Влаховице, Върбетице, Попов, Йестржаби, Щитна над Вларжи, Билнице, Брумов, Недашов, Недашова Лхота, Щудлов, Стршелна, Францова Лхота, Валашска Сенице, Ховези, Халенков, Нови Хрозенков.

5.   Връзка с географския район

Искането се основава на специфичния характер и известността на продукта не само на цялата територия на Валашко. Първите писмени свидетелства за големи колачи, т.нар. вдолки или фъргали, са открити в хрониката от 1826 г. „Bromatologia moravo-rustica“ на Й.Х.А. Галаш. Там се посочват данни за колачи от пшенично или ръжено брашно, намазани с извара, мармалад или сладко от сварени и намачкани сушени круши, което е типично за този край и се произвежда само в определения географски район Валашко.

При производството на валашки фъргал се изхожда от историческите рецепти от определения географски район, запазени в писмени източници от 1826 г. Народната традиция за производството на този специфичен вид колач произхожда преди всичко от празниците в област Валашко, като например сватби, кръщенета, Коледа и Великден, при приключване на жътвата. Бедните семейства са го приготвяли само за Коледа. В по-заможните семейства фъргалът се е приготвял и като неделно печиво. Размерите на колача (диаметър 30—32 cm) са резултат най-вече на това, че се е използвала цялата площ на фурнаджийската лопата, с която той се е поставял в пещта. За производството на фъргали са се използвали предимно суровини с домашен произход — особено сушени плодове, извара, домашно смляно брашно, краве масло, мас, ленено масло, яйца, мляко.

Най-известен е крушовият валашки фъргал, чиято плънка се приготвя от сушени круши. В миналото до всяка къща във Валашко е имало крушово дърво. Най-често срещаният сорт круши са били т.нар. „овеснянки“, които са се отличавали с по-малкия си размер, но са имали много сладка месеста част. Други видове круши, предимно зреещи през есента, обаче също са били подходящи за сушене. Трябвало е винаги да бъдат оставени чак до първите слани, за да узреят добре. След това тези круши постепенно са били изсушавани цели в сушилня, отоплявана с изгаряне на дърва, за предпочитане — от овощни дръвчета. Много важно е било те да бъдат добре изсушени и след това надлежно съхранявани на тавана на къщата във висящи тъкани чували. Рецептите за производството на крем от сушени круши и на тези големи пирози с този и с други видове плънка са се предавали от поколение на поколение в продължение на векове.

Валашкият фъргал се отличава от останалите печива най-вече по силата на следните характеристики:

Метод на приготвяне и състав на тестото: по-редките съставки на тестото първо се разбиват заедно, докато се получи фина маса. След това се прибавят омекналите мазнини и отново всичко се разбърква до получаването на фина маса. Едва след това се добавя мая, а след това постепенно и брашно, и се приготвя фино тесто, което трябва да се меси до получаването на мехури (да съдържа много въздух) и не трябва да лепне.

—	Тестото се разточва в кръг с помощта на точилка, с която се борави с една ръка и която също произхожда от област Валашко. Равномерното разточване на тестото от средата към краищата способства за това тестото, макар и тънко, дори и след изпичането да остане здраво и еластично, с фина структура.

—	За Валашко също така е типично, че за един фъргал се е използвал един вид намазка (плънка). Това е традиция; върху един фъргал никога не е бил полаган повече от един вид плънка, както свидетелстват и историческите извори. Най-характерната използвана плънка е от сушени круши.

—	Друга характерна особеност на валашкия фъргал е голямото съдържание на плънка, на която се падат около 42—48 % от теглото на колача преди изпичане.

През XIX век славата на тези колачи се е разнесла чак до отдалечената столица Прага. Особено при провеждането на националното изложение в Прага — Холешовице в края на XIX век тези колачи са били доставени заедно с много други продукти от Валашко и са привлекли голямо внимание. Валашките фъргали и до днес се радват на голяма популярност (обстойна информация може да се намери в интернет, регионалния и националния печат, туристическите пътеводители) и печелят редица награди на изложения и панаири (Zlatá Salima, 2006 г. и 2008 г.; Perla Zlínska, 2006 г., 2007 г. и 2008 г.; Trendy, 2006 г.; HIT, 2006 г.; Moderní obchod, Značka kvality KLASA през 2007 г.).

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

https://isdv.upv.cz/doc/vestnik/2021/vestnik_UPV_202108.pdf#page=187

Věstník, бр. 8, 24.2.2021 г., стр. 187 et seq.

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.