—

като взе предвид Международния съюз за опазване на природата,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР) от 1992 г. и предстоящото петнадесето заседание на Конференцията на страните по нея (COP15),

—

като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие,

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г.,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 2018 г. относно правата на селяните и други хора, които работят в селските райони,

—

като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет на ООН по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата и земите от 2019 г.,

—

като взе предвид специалния доклад от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат,

—

като взе предвид доклада на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

—

като взе предвид доклада от семинара на IPBES за биологичното разнообразие и пандемията от 29 октомври 2020 г.,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по правата на коренното население, представен в Общото събрание на ООН през 2016 г.,

—

като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи от 1989 г.,

—

като взе предвид „Глобална перспектива в областта на биологичното разнообразие 5“ на секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие от 15 септември 2020 г.,

—

като взе предвид срещата на ООН на високо равнище относно биоразнообразието от 30 септември 2020 г.,

—

като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

—

като взе предвид изявлението от Канкун от 14 декември 2016 г. относно насърчаването на устойчиво скотовъдство и животновъдство с цел опазване на биологичното разнообразие в пасищата в рамките на 13-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие,

—

като взе предвид доклада на експертната група на високо равнище на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) по въпросите на продоволствената сигурност и изхранването от юли 2019 г., озаглавен „Агроекологични и други иновативни подходи за устойчиво селско стопанство и продоволствени системи, които повишават продоволствената сигурност и изхранването“,

—

като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно състоянието на почвеното биологично разнообразие — състояние, предизвикателства и потенциал, публикуван през 2020 г.,

—

като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS),

—

като взе предвид доклада „Глобални анализи за 2020 г.“ на фондация „Защитници на първа линия“ (Front Line Defenders),

—

като взе предвид „Рационализиране на европейските показатели за биологичното разнообразие“ (SEBI) за 2020 г., публикувани от Европейската агенция за околна среда,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. — Да върнем природата в живота ни“ (COM(2020)0380),

—

като взе предвид Препоръка на Комисията 2013/396/ЕС от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2019 г. относно засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб (COM(2019)0352) и последващите заключения на Съвета,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2017 г. относно коренното население,

—

като взе предвид новия Европейски консенсус за развитие от 2017 г.,

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия, приет през ноември 2003 г.,

—

като взе предвид задълбочения анализ на търговията и биологичното разнообразие, публикуван от Генерална дирекция по външни политики на Парламента през юни 2020 г. (2),

—

като взе предвид средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (3),

—

като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Връзката между загубата на биологично разнообразие и увеличаващото се разпространение на зоонозни заболявания“, публикувано от Генерална дирекция по вътрешни политики на Парламента през юни 2020 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи (5),

—

като взе предвид проучването, озаглавено „Местните народи, добивната промишленост и правата на човека“, публикувано от Генерална дирекция по външни политики на Парламента през септември 2014 г. (6),

—

като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „Предизвикателства пред правото в областта на околната среда и правата на коренното население в басейна на река Амазонка“, публикувано от Генерална дирекция по външни политики на Парламента през юни 2020 г. (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване (8),

—

като взе предвид Европейския зелен пакт,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0258/2021),

А.

като има предвид, че около 70 % от бедните в света зависят пряко от биологичното разнообразие за своето препитание;

Б.

като има предвид, че по-голямата част от загубата на биологично разнообразие протича в развиващите се страни;

В.

като има предвид, че биологичното разнообразие продължава да бъде основен източник за разработването на лекарства;

Г.

като има предвид, че най-всеобхватната глобална оценка показва, че екосистемните услуги осигуряват ползи в размер на 125—140 трилиона щатски долара годишно, т.е. повече от един път и половина от размера на световния БВП (9);

Д.

като има предвид, че биологичното разнообразие е засегнато от изменението на климата и има важен принос за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него чрез екосистемните услуги, които то подкрепя;

Е.

като има предвид, че се предвижда биологичното разнообразие и екосистемните услуги да намалеят през следващите десетилетия, а предлагането и търсенето на материали, извлечени от природни ресурси с настояща пазарна стойност (храни, фуражи, дървесина и биоенергия), се очаква да се увеличат;

Ж.

като има предвид, че сред основните видове натиск върху сухоземното, морското и друго водно биологично разнообразие са загубата и разпокъсаността на местообитанията (особено от разрастването на селското стопанство и интензификацията), прекомерната експлоатация на природните ресурси (напр. риба), замърсяването, инвазивните чужди видове и изменението на климата;

З.

като има предвид, че според доклада на IPBES от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги повечето от целите за биологично разнообразие от Аичи за 2020 г. няма да бъдат постигнати;

И.

като има предвид, че докладът на Световния икономически форум за глобалните рискове през 2020 г. определи рисковете за околната среда като най-големите системни рискове за нашата глобална икономика;

Й.

като има предвид, че според оценките на ОИСР финансовите потоци, които потенциално са вредни за биологичното разнообразие (под формата на субсидии за изкопаеми горива и субсидии за селското стопанство), възлизат на 500 милиарда щатски долара годишно, което е десет пъти по-висока стойност от световните финансови потоци за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие, и като има предвид, че разходите в резултат на бездействието във връзка със загубата на биологично разнообразие са високи и се очаква да нараснат (10);

К.

като има предвид, че IPBES докладва, че промените в земеползването, разрастването на селското стопанство и урбанизацията са причина за над 30 % от възникващите заболявания;

Л.

като има предвид, че неотдавнашни проучвания показват, че между 1,65 и 1,87 милиарда души от коренно население, местни общности и население с африкански произход живеят във важните зони за опазване на биологичното разнообразие в света; като има предвид, че според друга констатация 56 % от хората, живеещи във важни защитени зони на биологично разнообразие, са в държави с ниски доходи и ниски средни доходи; като има предвид, че само 9 % живеят в държави с високи доходи; като има предвид, че това подчертава непропорционалното въздействие на опазването на биологичното разнообразие върху южното полукълбо съгласно Инициативата за правата и ресурсите;

М.

като има предвид, че съществуват научни доказателства за сложна връзка между загубата на биологично разнообразие и нарастващия риск от зоонозни заболявания като COVID-19;

Н.

като има предвид, че коренното население и местните общности (КНМО) са силно зависими от земята, природните ресурси и екосистемите за своите основни нужди и поминък, като се има предвид фактът, че ниският им стандарт на живот и изключването им от политическия и икономическия живот могат да доведат до конфликти със съществено значение във връзка с ползването на природните ресурси и поземлените права;

О.

като има предвид, че териториите на коренното население обхващат приблизително 22 % от повърхността на земята в света и по приблизителни оценки там се намира 80 % от биологичното разнообразие на планетата;

П.

като има предвид, че защитените зони имат потенциала да опазват биологичното разнообразие в полза на цялото човечество, но в някои случаи във връзка с тях са установени широкомащабни нарушения на правата на човека по отношение на КНМО;

Р.

като има предвид, че коренното население продължава да бъде сред най-бедните от бедните, и като има предвид, че една от основните трудности, пред които е изправено коренното население в световен мащаб, е получаването на законно признаване на колективната собственост върху земите на техните предци, особено когато те са обявени за защитени територии;

С.

като има предвид, че според оценки 50 % от защитените зони по света са създадени върху земи, които традиционно се заемат и използват от коренното население, и че този дял е най-висок в Северна и Южна Америка, като в Централна Америка той може да надхвърли 90 %;

Т.

като има предвид, че липсата на признаване на обичайните поземлени права на коренното население и общности създава риск от заграбване на земя, като по този начин се застрашават поминъкът и способността им да реагират на изменението на климата или загубата на биологично разнообразие;

У.

като има предвид, че специалният докладчик на ООН за коренното население определи добивната промишленост като основен източник на конфликти и насилие на териториите на коренното население;

Ф.

като има предвид, че според глобалния анализ на Front Line Defenders за 2020 г. най-малко 331 защитници на правата на човека са били убити през 2020 г., 69 % от които са защитници на околната среда, а 26 % са работили специално за правата на коренното население;

Х.

като има предвид, че ЕС се стреми да настоява за цел за най-малко 30 % защита на биологичното разнообразие съгласно КБР;

Ц.

като има предвид, че според все повече изследвания КНМО притежават решаващи знания и играят жизненоважна роля за устойчивото управление на природните ресурси и за опазването на биологичното разнообразие, както и за подобряването на поминъка в селските райони и повишаването на устойчивостта на коренното население и общности; като има предвид, че глобалните цели в областта на биологичното разнообразие не могат да бъдат постигнати без признаване и зачитане на правата на КНМО;

Ч.

като има предвид, че ЕС предложи силни екологични ангажименти и цели с Европейския зелен пакт, но общият екологичен отпечатък на ЕС остава висок, което има отрицателни последици за околната среда в развиващите се държави; като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие има за цел да се постигне положение, при което всички екосистеми в света са възстановени, устойчиви и адекватно защитени до 2050 г., в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, и изразява ангажираност с целта за прекратяване на причиненото от човека изчезване на видове до 2050 г., ръководена от отговорността между поколенията и принципа на равенство, включително зачитането на правата, и пълното и ефективно участие на КНМО; като има предвид, че стратегията на ЕС и неговите държави членки в подкрепа на развиващите се страни следва да бъде разработена така, че да предвижда последиците от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

Ш.

като има предвид, че биологичното разнообразие е от ключово значение за продоволствената сигурност, човешкото благосъстояние и развитието в световен план; като има предвид, че ползите, които хората извличат от екосистемите, включват, наред с друго, пречистването на водата и въздуха, контрола на вредителите и болестите, опрашването на културите, плодородието на почвата, генетичното разнообразие, снабдяването с прясна вода, защитата от наводнения, улавянето на въглерод и устойчивостта спрямо изменението на климата; като има предвид, че горите представляват над 75 % от сухоземното биологично разнообразие в света и че повече от 25 % от световното население разчита на горски ресурси за своя поминък; като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчерта области на неравенство в системите на хранително-вкусовата промишленост и необходимостта от устойчиво адаптиране и подобряване на дребното производство в развиващите се държави, от трансформиране на системите на хранително-вкусовата промишленост и от преориентиране на селското стопанство към устойчивост по отношение на климата;

Щ.

като има предвид, че специалният доклад на IPCC относно изменението на климата и земята от 8 август 2019 г. показва, че коренното население отдавна се адаптира към променливостта на климата, като се основава на традиционните си знания, което повишава тяхната устойчивост;

АА.

подчертава, че специалният доклад на IPCC относно океаните и криосферата в условията на променящия се климат от 24 септември 2019 г. също предоставя доказателства за ползите от съчетаването на научни с местни и коренни знания за с цел осигуряване на устойчивост;

АБ.

като има предвид, че член 8, буква й) от КБР задължава държавите — страни по Конвенцията да зачитат и поддържат знанията, иновациите и практиките на коренните и местните общности, които са от значение за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие; като има предвид, че КБР обаче не съдържа изрично признаване на правата на човека на коренното население;

АВ.

като има предвид, че според оценката на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) около 75 % от генетичното разнообразие на растенията е загубено в световен мащаб, като понастоящем 75 % от световното производство на храна се осигурява само от 12 сорта растения и пет животински вида, което представлява сериозен риск за световната продоволствена сигурност;

АГ.

като има предвид, че загубата на генетично разнообразие, особено замяната на местни, добре адаптирани породи, увеличава уязвимостта спрямо вредители, болести и промени в околната среда, включително изменението на климата; като има предвид, че глобализацията на селскостопанските пазари е подсилваща движеща сила за такава ерозия на биологичното разнообразие в селското стопанство, което означава по-малък капацитет за иновации и адаптиране към изменението на климата;

АД.

като има предвид, че според оценките 30 % от заплахите за видовете в световен мащаб се дължат на международната търговия;

АЕ.

като има предвид, че незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна и незаконната търговия с дървен материал и суровини могат да ускорят влошаването и унищожаването на биологичното разнообразие в държави със слаби институции и разпоредби в областта на околната среда;

АЖ.

като има предвид, че океаните са огромни резервоари на биологично разнообразие и основен регулатор на световния климат; като има предвид, че тяхното опазване е от решаващо значение за устойчивото развитие и изкореняването на бедността, като осигурява устойчив поминък и продоволствена сигурност за милиарди хора; като има предвид, че замърсяването на морските екосистеми с пластмаси е както световен, така и местен проблем с потенциално тежки последици за дивата природа, икономическите дейности и човешкото здраве в развиващите се страни; като има предвид, че мащабът на това замърсяване е значително подценен и че продължават да съществуват пропуски в знанията, по-специално относно въздействието върху крайбрежните земи и общности; като има предвид, че според неотдавнашния доклад на Програмата на ООН за околната среда, озаглавен „Neglected: Environmental Justice Impacts of Marine Litter and Plastic Pollution“ такива отпадъци и замърсяване оказват непропорционално въздействие върху уязвимите хора, застрашават пълното и ефективно упражняване на правата на човека и представляват съществени пречки за постигането на ЦУР;

АЗ.

като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие е ангажирана със справедливо и равноправно споделяне на ползите от използването на генетични ресурси, свързани с биологичното разнообразие, и с насърчаването на благоприятна рамка, като се използват научни изследвания, иновации и технологични инструменти;

АИ.

като има предвид, че според оценката на Програмата на ООН за околната среда и Интерпол стойността на щетите от престъпленията срещу околната среда възлиза на до два пъти общия бюджет за помощ в световен мащаб и тези престъпления ускоряват загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, по-специално чрез престъпленията в областта на горското стопанство;

АЙ.

като има предвид, че съществуват припокривания между горещите точки на биологичното разнообразие и районите, засегнати от бедност, тъй като повечето горещи точки за опазване на природата се намират в държави с висока степен на бедност и продоволствена несигурност;

АК.

като има предвид, че в изявлението си от 3 декември 2019 г. Република Малдивски острови призова за изменение на Римския статут на Международния наказателен съд с цел признаване на престъпни деяния, които биха съставлявали екоцид;

АЛ.

като има предвид, че IPBES съобщава, че международната законна търговия с екземпляри от дивата флора и фауна е нараснала на стойност с 500 % от 2005 г. насам и с 2 000 % от 80-те години на миналия век насам (11);

АМ.

като има предвид, че ЕС е един от най-големите вносители на продукти от дивата флора и фауна и на продукти, свързани с дивата флора и фауна в световен мащаб;

АН.

като има предвид, че световният трафик на екземпляри от дивата флора и фауна е една от най-печелившите форми на организирана трансгранична престъпна дейност;

АО.

като има предвид, че при обичаен сценарий се очаква изменението на климата да намали рибната биомаса с 30—40 % в някои тропически региони до 2100 г. и да окаже силно въздействие върху морското биологично разнообразие; като има предвид, че държавите в тези райони са силно зависими от рибарството, но не разполагат със социални и финансови ресурси, за да могат да се приспособят и да се подготвят за бъдещето;

АП.

като има предвид, че Международният съюз за опазване на природата се застъпва за превръщането на най-малко 30 % от всички морски местообитания до 2020 г. в мрежа от силно защитени морски защитени територии;

АР.

като има предвид, че незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов застрашава устойчивостта на световните морски ресурси, като допринася за тяхната свръхексплоатация;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 2 и 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16 от него,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 6, 7, 8, 11, 12, 13, 20, 21, 24 и 47 от нея,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, и протокола за изменението ѝ (Конвенция 108+);

—

като взе предвид „Европейската етична харта за използване на изкуствения интелект в съдебните системи и тяхната среда“ на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието(CEPEJ) към Съвета на Европа;

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 април 2019 г., озаглавено „Изграждане на доверие в ориентирания към човека изкуствен интелект“ (COM(2019)0168),

—

като взе предвид Насоките относно етичните аспекти за надежден ИИ на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект от 8 април 2019 г.,

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (1),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (3),

—

като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно протестите срещу расизма след смъртта на Джордж Флойд (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно последиците за основните права, породени от големи информационни масиви: неприкосновеност на личния живот, защита на личните данни, недопускане на дискриминация, сигурност и правоприлагане (7),

—

като взе предвид изслушването в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на 20 февруари 2020 г. относно изкуствения интелект в наказателното право и употребата му при наказателноправни въпроси от полицията и съдебните органи;

—

като взе предвид доклада от командировката на LIBE в Съединените американски щати през февруари 2020 г.,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правни въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0232/2021),

A.

като има предвид, че цифровите технологии като цяло и разпространението на обработването на лични данни и анализи, осигурено от изкуствения интелект (ИИ), носят със себе си изключителни обещания и рискове; като има предвид, че чрез развитието на ИИ през последните години беше направена голяма крачка напред, което превърна ИИ в една от стратегическите технологии на 21-ви век, съдържаща потенциал за създаване на значителни ползи по отношение на ефективността, точността и удобството, като по този начин доведе до положителна промяна на европейската икономика и обществото, но също до големи рискове за основните права и демократичните устои на принципите на правовата държава; като има предвид, че ИИ не следва да се разглежда като самоцел, а като инструмент за обслужване на хората, чиято крайна цел е повишаването на благосъстоянието на хората, човешките способности и безопасност;

Б.

като има предвид, че въпреки постоянния напредък в областта на изчислителната скорост и капацитета на паметта на компютрите, засега не съществуват програми, които да могат да заместят човешката адаптивност в обширни области или при задачи, изискващи разбиране на контекста или критичен анализ; като има предвид, че някои приложения, свързани с ИИ достигнаха равнищата на показатели на хората с опит и професионалистите при изпълнението на определени конкретни задачи (например „правни технологии“), и могат да постигат резултати с категорично по-висока скорост и по-широк мащаб;

В.

като има предвид, че някои държави, включително няколко държави членки, използват в по-голяма степен приложенията на ИИ или вградени системи на ИИ в областта на правоприлагането и съдебната система, отколкото други, което отчасти се дължи на липсата на законова уредба и наличието на регулаторни различия, които позволяват или забраняват използването на ИИ за определени цели; като има предвид, че нарастващата употреба на ИИ в наказателно-правната област се основава най-вече на обещанията, че това ще намали определени видове престъпления и ще доведе до по-обективни решения; като има предвид обаче, че тези обещания невинаги се оказват верни;

Г.

като има предвид, че основните права и свободи, залегнали в Хартата, следва да бъдат гарантирани през целия жизнен цикъл на ИИ и свързаните с него технологии, по-специално по време на проектирането, разработването, внедряването и използването им, и следва да се прилагат за целите на правоприлагането при всички обстоятелства;

Д.

като има предвид, че технологиите в областта на ИИ следва да бъдат развивани по такъв начин, че да определят централно място за хората, да заслужават обществено доверие и винаги да работят в услуга на хората; като има предвид, че системите с ИИ следва по най-добър начин да гарантират, че са проектирани по такъв начин, че винаги да могат да бъдат затворени от човешки оператор;

Е.

като има предвид, че системите с ИИ трябва да бъдат проектирани с цел защита и осигуряване на ползи за всички членове на обществото (като при тяхното проектиране се включат съображения относно уязвимите, маргинализираните групи от населението), да бъдат недискриминационни, безопасни, решенията им да подлежат на разяснение и да бъдат прозрачни, и да зачитат автономността на човека и основните права, за да бъдат надеждни, както това е описано в Етичните насоки на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект;

Ж.

като има предвид, че Съюзът, наред с държавите членки, носи отговорност за гарантиране, че решенията, свързани с жизнения цикъл на приложение и използване на ИИ в областта на съдебната система и правоприлагането, се приемат по прозрачен начин, изцяло зачитат основните права и по-специално не затвърждават дискриминация, пристрастия или увреждания, когато последните съществуват; като има предвид, че съответните политически решения следва да зачитат принципите на необходимост и пропорционалност, за да се гарантира конституционосъобразност и справедлива и хуманна съдебна система;

З.

като има предвид, че приложенията с ИИ могат да предложат големи възможности в областта на правоприлагането, по-специално за подобряване на работните методи на правоприлагащите и съдебните органи, както и за по-ефективна борба с определени видове престъпления, по-специално финансовите престъпления, изпирането на пари и финансирането на тероризма, сексуалното насилие над деца онлайн и експлоатацията на цена, както и някои видове киберпрестъпления, като по този начин допринасят за безопасността и сигурността на гражданите на ЕС, като същевременно могат да доведат до значителни рисове за основните права на хората; като има предвид, че всяко общо приложение на ИИ за целите на масовото наблюдение би било непропорционално;

И.

като има предвид, че разработването и оперирането на системи с ИИ от страна на полицейските и съдебни органи предполага принос от различни лица, организации, машинни елементи, софтуерни алгоритми и човешки ползватели в среда, която често е сложна и крие предизвикателства; като има предвид, че приложенията на ИИ в областта на правоприлагането и съдебната система са на различни етапи на развитие, от концептуализацията през създаването на прототипи или оценка до използването след одобрение; като има предвид, че в бъдеще могат да възникнат нови възможности за използване, тъй като технологиите все повече се усъвършенстват благодарение на продължаващите научни изследвания в световен мащаб;

Й.

като има предвид, че е задължително наличието на ясен модел за търсене на правна отговорност за потенциалното вредно въздействие на системите с ИИ в областта на наказателното право; като има предвид, че регулаторните разпоредби в тази област следва винаги да запазват отчетността на човека и трябва да имат за цел, на първо място, да се избегне първоначалното причиняване на вредни последици;

К.

като има предвид, че в крайна сметка държавите членки носят отговорност за гарантирането на цялостното зачитане на основните права, когато се използват системи с ИИ в областта на правоприлагането и съдебната система;

Л.

като има предвид, че връзката между защитата на основните права и ефективната полицейска дейност трябва винаги да бъде съществен елемент в обсъжданията относно това дали и как ИИ следва да се използва от сектора на правоприлагането, където решенията могат да имат дълготрайни последици за живота и свободата на физическите лица; като има предвид, че това е от особено значение, тъй като ИИ има потенциала да бъде постоянна част от нашата екосистема за наказателно правосъдие, като предоставя анализ и съдействие при разследването;

М.

като има предвид, че ИИ се използва от правоприлагащите органи в приложения като технологии за лицево разпознаване, напр. за търсене в бази данни на заподозрени лица и идентифициране на жертвите на трафик на хора или сексуална експлоатация на деца, автоматизирано разпознаване на регистрационни номера, разпознаване на говорещите, разпознаване на речта, технологии за четене по устните, звуково наблюдение (напр. алгоритми за откриване на изстрели), автономно изследване и анализиране на разкрити бази данни, прогнозиране (прогнози за полицейската дейност и анализ на горещи точки на престъпността), инструменти за разкриване на поведение, усъвършенствани инструменти за виртуална аутопсия, които да помогнат да се определи причината за смъртта, автономни инструменти за разкриване на финансови измами и финансиране на тероризма, наблюдение на социалните медии (извличане и събиране на данни за връзки за интелигентен анализ на текст) и автоматизирани системи за наблюдение с различни способности за разкриване (като детектори за сърдечна дейност и термокамери); като има предвид, че посочените по-горе приложения, наред с други потенциални или бъдещи приложения на технологията с изкуствен интелект в областта на правоприлагането, имат твърде различни степени на надеждност и точност и се отразяват върху защитата на основните права и върху динамиката на наказателноправните системи; като има предвид, че много от тези инструменти се използват в държави извън ЕС, но биха били незаконни съгласно постиженията на правото на Съюза и съдебната практика в областта на защитата на данни; като има предвид, че рутинното внедряване на алгоритми, дори и с нисък процент на фалшива положителна идентификация, може да доведе до неверни сигнали, които далеч надминават точните сигнали;

Н.

като има предвид, че инструментите и приложенията с ИИ се използват също така от съдебната система на редица държави в световен мащаб, включителнов подкрепа на решения за предварително задържане, при постановяването на присъди, изчисляването на вероятността от рецидив и определянето на изпитателния срок,онлайн решаване на спорове, управление на съдебната практика и предоставянето на улеснен достъп до правото; като има предвид, че това доведе до вмешателство в и намаляване на възможностите за цветнокожите и други малцинства; като има предвид, че понастоящем в ЕС, с изключение на някои държави членки, тяхното използване е ограничено главно до гражданскоправни въпроси;

О.

като има предвид, че използването на ИИ в правоприлагането е свързано с редица потенциално високи и в някои случаи неприемливи рискове за защитата на основните права на физическите лица, като например непрозрачен процес на вземане на решения, различни видове дискриминация и присъщи на базовия алгоритъм грешки, които могат да бъдат засилени от веригите за обратна информация, както и рискове по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, защитата на свободата на изразяване на мнение и на информация, презумпцията за невиновност, правото на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес, както и рискове за свободата и сигурността на физическите лица;

П.

като има предвид, че системите с ИИ, използвани от правоприлагащите органи и съдебната система, са също така уязвими по отношение на атаките с помощта на ИИ срещу информационните системи или заразяването на данни, при които преднамерено се включва неправилен набор от данни, за да се получат необективни резултати; като има предвид, че в тези ситуации произтичащите от това вреди потенциално са дори по-значителни и могат да доведат в много по-висока степен до по-голямо увреждане както на отделни лица, така и на групи;

Р.

като има предвид, че внедряването на ИИ в областта на правоприлагането и съдебната система не следва да се разглежда само от гледна точка на техническата осъществимост, а по-скоро като политическо решение относно проектирането и целите на правоприлагането и на системите за наказателно правосъдие; като има предвид, че съвременното наказателно право се основава на идеята, че органите реагират на престъпление, след като то е извършено, без да се допуска предположението, че всички хора са опасни и трябва постоянно да бъдат наблюдавани, за да се предотврати потенциално нарушение; като има предвид, че основаните на ИИ техники за наблюдение подкопават из основи този подход и налагат спешната необходимост законодателите по света да извършат задълбочена оценка на последиците от разрешаването на внедряването на технологии, които намаляват ролята на човека в правоприлагането и правораздаването;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 6, 8 и 67 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (Директивата за правата на жертвите) (1),

—

като взе предвид членове 21, 23, 24 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

—

като взе предвид Общ коментар № 13 на Комитета по правата на детето от 18 април 2011 г. относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие,

—

като взе предвид Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—

като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (2),

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета на 18 декември 1979 г., и Обща препоръка № 35 относно основаното на пола насилие над жени, с която се актуализира Обща препоръка № 19 на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно насилието над жени,

—

като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принцип 2 от него,

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, която влезе в сила на 1 януари 2016 г., и по-специално Цели за устойчиво развитие 5 относно равенството между половете и 16.2 за прекратяване на малтретирането, експлоатацията, трафика и всички форми на насилие и изтезания на деца,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2016 г. за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152), и по-специално първата цел за освобождаване на жените и момичетата от насилие и стереотипи,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0698),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0258),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 март 2019 г., озаглавен „Доклад относно равенството между жените и мъжете в ЕС за 2019 г.“ (SWD(2019)0101),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно необходимостта от специален състав на Съвета относно равенството между половете (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете (7),

—

като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент „Брюксел IIа“) (10),

—

като взе предвид индекса за равенството между половете за 2020 г. на Европейския институт за равенство между половете (EIGE),

—

като взе предвид проучването на EIGE от 12 юни 2019 г., озаглавено „Understanding intimate partner violence in the EU: the role of data“ (Разбиране на насилието от страна на интимния партньор в ЕС: ролята на данните),

—

като взе предвид проучването на EIGE от 18 ноември 2019 г., озаглавено „A guide to risk assessment and risk management of intimate partner violence against women for police“ (Ръководство за оценка и управление на риска от насилие над жени от страна на интимния партньор за целите на полицията),

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 3 март 2014 г., озаглавен „Violence against women: an EU-wide survey“ (Насилието над жени: общоевропейско проучване),

—

като взе предвид Платформата от независими експертни механизми относно дискриминацията и насилието над жени (платформата EDVAW) и нейното изявление от 31 май 2019 г., озаглавено „Intimate partner violence against women is an essential factor in the determination of child custody“ (Насилието над жени от страна на интимния партньор е съществен фактор при определянето на родителските права върху детето),

—

като взе предвид изявлението от 24 март 2020 г. на председателя на Експертната група на Съвета на Европа за действие срещу насилието над жени и домашното насилие Марселин Науди, озаглавено „For many women and children, the home is not a safe place“ (За много жени и деца домът не е безопасно място), относно необходимостта от спазване на стандартите на Конвенцията от Истанбул по време на пандемия,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 58 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A9-0254/2021),

А.

като има предвид, че равенството между половете е основна ценност и ключова цел на ЕС и следва да бъде отразено във всички политики на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите (11) и в Хартата (12), и следва да бъде зачитано в пълна степен; като има предвид, че основаното на пола насилие във всичките му форми представлява крайна форма на дискриминация срещу жените и нарушение на правата на човека, което е вкоренено в неравенството между половете и спомага за неговото утвърждаване и засилване; като има предвид, че този вид насилие произтича от свързаните с пола стереотипи относно ролите и способностите на жените и мъжете, които поддържа, и от неравнопоставените властови отношения в обществата; като има предвид, че то продължава да бъде широко разпространено и засяга жените на всички равнища на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение или държавата на произход или пребиваване, и като има предвид, че то е една от най-сериозните пречки пред постигането на равенство между половете; като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените и децата в ЕС не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола;

Б.

като има предвид, че въпреки многобройните случаи на официално признаване и постигнатия напредък по отношение на равенството между половете, жените все още са дискриминирани и поставяни в неравностойно положение и продължават да съществуват социални, икономически и културни неравенства; като има предвид, че според индекса за равенството между половете за 2020 г. на EIGE нито една държава членка все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че напредъкът на ЕС в областта на равенството между половете все още е бавен, като резултатът в индекса се подобрява средно с един пункт на всеки две години; като има предвид, че при тези темпове ще са необходими почти 70 години, за да може ЕС да постигне равенство между половете; като има предвид, че този Парламент вече призова да бъде създаден нов състав на Съвета с участие на министрите и държавните секретари, отговарящи за равенството между половете;

В.

като има предвид, че различните форми на потисничество не съществуват самостоятелно, а се припокриват и засягат лицата едновременно, като по този начин пораждат комбинирани форми на дискриминация; като има предвид, че основаната на пола дискриминация често е комбинирана с дискриминация на други основания, като например раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст и сексуална ориентация;

Г.

като има предвид, че през настоящото десетилетие се наблюдава видима и организирана офанзива на световно и равнище и на равнището на ЕС срещу равенството между половете и правата на жените, включително в ЕС;

Д.

като има предвид, че равенството между половете е съществено условие за иновативна, конкурентоспособна и просперираща икономика на ЕС, което води до създаване на нови работни места и повишена производителност, особено в контекста на цифровизацията и прехода към екологосъобразна икономика;

Е.

като има предвид, че насилието от страна на интимния партньор се отнася до всеки акт на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, който се случва между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата; като има предвид, че насилието от страна на интимния партньор е една от най-разпространените форми на насилие, основано на пола, като според оценките 22 % от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие, а 43 % са били подложени на психологическо насилие от страна на своя партньор (13); като има предвид, че жените и децата са непропорционално засегнати от този вид насилие; като има предвид, че домашно насилие означава „всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата“ (14); като има предвид, че домашното насилие е сериозен и често дълготраен и скриван социален проблем, който причинява системна психологическа и/или физическа травма със сериозни последици за жертвите и със сериозно въздействие върху емоционалното, икономическото и социалното благополучие на цялото семейство поради това, че извършителят е лице, на което жертвата следва да е в състояние да се доверява; като има предвид, че между 70 % и 85 % от децата, които са жертви на насилие, познават своя насилник, и като има предвид, че по-голямата част от тези деца стават жертва на хора, на които имат доверие (15); като има предвид, че жертвите често са подложени на принудителен контрол от своя насилник, който се характеризира със сплашване, контрол, изолиране и малтретиране;

Ж.

като има предвид, че процентите на насилие от страна на интимния партньор в селските и отдалечените общности са дори по-високи, отколкото тези в градските райони; като има предвид, че жените в селските и отдалечените райони са подложени на по-високи проценти на насилие от страна на интимния партньор, както и по-чест и по-тежък физически, психологически и икономически тормоз, който се усилва от факта, че те живеят далеч от налични ресурси и служби, от които биха могли да потърсят помощ; като има предвид, че недоброто разбиране на домашното насилие от здравните, социалните и правните служби в селските и отдалечените региони може да се определи като значителен проблем за лицата, преживели насилие от страна на интимния партньор;

З.

като има предвид, че на равнището на ЕС по-голямата част от домакинствата с един родител се оглавяват от самотни майки, които са особено уязвими в икономическо отношение, особено тези в категориите с ниско заплащане, и за които е по-вероятно да напуснат рано пазара на труда, когато станат родители, което ги поставя в неравностойно положение, когато се опитват да се върнат на пазара на труда; като има предвид, че през 2019 г. 40,3 % от домакинствата с един родител в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване (16);

И.

като има предвид, че 30 % от жените, които са били жертва на сексуално насилие от страна на бивш или настоящ партньор, са преживели сексуално насилие и в детска възраст, и като има предвид, че 73 % от майките, които са били жертви на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньор, посочват, че поне едно от децата им е разбрало за наличието на такова насилие (17);

Й.

като има предвид, че в много държави членки ограничителните мерки и мерките за социално дистанциране по време на пандемията от COVID-19 бяха свързани с експоненциално увеличаване на разпространението и интензитета на случаите на насилие от страна на интимния партньор, психологическо насилие, принудителен контрол и кибернасилие, както и с 60 % увеличение на спешните повиквания, подадени от жертви на домашно насилие (18); като има предвид, че изискването за оставане у дома и тревожното нарастване на „пандемията в сянка“ затрудниха достъпа на жените и децата до ефективна защита, услуги за подкрепа и правосъдие и разкриха, че ресурсите и структурите за подкрепа са били недостатъчни и че жертвите са имали ограничен достъп до услуги за подкрепа, оставяйки много от тях без адекватна и навременна защита; като има предвид, че държавите членки следва да споделят най-добрите практики във връзка със специфичните мерки за осигуряване на навременна и достъпна помощ на жертвите, включително създаване на системи за текстови съобщения при спешни ситуации или на точки за контакт в аптеки или супермаркети при нужда от помощ; като има предвид, че макар и често срещано явление, насилието над жени от страна на интимния партньор продължава да не се докладва достатъчно в ЕС от жертвите, техните семейства, приятели, познати и съседи по различни причини, особено по време на пандемията от COVID-19, и като има предвид, че има значителна липса на всеобхватни, сравними и разбити по полов признак данни, в резултат на което е трудно да се направи пълна оценка на въздействието на кризата; като има предвид, че проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно насилието над жени показва, че жертвите съобщават на полицията за най-сериозните си инциденти с насилие от страна на партньора само в 14 % от случаите и че две трети от жените жертви системно не съобщават на органите или от страх, или заради липса на информация относно правата на жертвите, или поради принципното убеждение, че насилието от страна на интимния партньор е личен въпрос, който не следва да се оповестява (19);

К.

като има предвид, че домашното насилие и насилието, основано на пола, са се увеличили в резултат на въведените ограничителни мерки по време на пандемията от COVID-19, и като има предвид, че според последния доклад на Европол (20) сексуалното насилие над деца онлайн в ЕС се е увеличило драстично;

Л.

като има предвид, че по време на ограничителните мерки беше отчетено значително увеличение на домашното насилие срещу ЛГБТИ+ лицата, особено младите хора;

М.

като има предвид, че икономическото насилие над жени под формата на имуществена вреда, ограничаване на достъпа до финансови ресурси, образование или пазара на труда, или неизпълнение на икономическите отговорности, като например плащането на издръжка, заслужава надлежно внимание, тъй като възпрепятстването на финансовата независимост и семейното благосъстояние върви ръка за ръка с други форми на насилие и представлява допълнителен капан за жертвите; като има предвид, че жертвите, които не са финансово независими, често са принудени да продължат да живеят със своя извършител, за да избегнат финансова несигурност, бездомничество или бедност, и като има предвид, че тази тенденция се изостри от пандемията от COVID-19; като има предвид, че справедливото възнаграждение и икономическата независимост са от основно значение, за да могат жените да прекъснат отношения, в които са подложени на тормоз и насилие; като има предвид, че в някои държави членки изпълнението на съдебни решения във връзка с финансово обезщетение може да изиска от жертвата да поддържа контакт с насилника си, което я излага на риск от допълнително финансово и емоционално насилие;

Н.

като има предвид, че децата могат да станат жертва и на т. нар. „съпреживяно насилие“ (21) в домашна и семейна среда, посредством преживяването на всякакви форми на малтретиране, извършено чрез актове на физическо, словесно, психологическо, сексуално и икономическо насилие над важни за тях хора или други значими в емоционално отношение лица; като има предвид, че подобно насилие има много сериозни последици за психологическото и емоционалното развитие на детето, и като има предвид, че поради това е изключително важно да се обърне дължимото внимание на този вид насилие при разделите и договореностите за родителските права, като се гарантира, че висшите интереси на детето са първостепенното съображение, особено при определянето на родителските права и правата на посещение в случай на раздяла; като има предвид, че съпреживяното насилие невинаги е лесно разпознаваемо, и като има предвид, че жените, жертви на домашно насилие, живеят в състояние на напрежение и емоционални трудности; като има предвид, че в случаи, свързани както с домашно насилие, така и с касаещи закрилата на децата въпроси, съдилищата следва да се обръщат към експерти с необходимите знания и инструменти с цел да се избегнат решенията срещу майката, които не отчитат надлежно всички обстоятелства;

О.

като има предвид, че образованието играе основна роля в изграждането на уменията на децата и младите хора, помагайки им да формират здравословни отношения, по-специално като ги обучава за свързаните с пола норми, равенството между половете, властовата динамика в отношенията, съгласието и зачитането на границите, и спомага за борбата с основаното на пола насилие; като има предвид, че според международните технически насоки на ЮНЕСКО относно сексуалното образование учебните програми за комплексно сексуално образование дават възможност на децата и младите хора да развиват знания, положителни нагласи и умения в тази област, включително зачитане на правата на човека, равенството между половете, съгласието и многообразието, и като има предвид, че овластяват децата и младите хора;

П.

като има предвид, че за да се реши проблемът с изкореняването на насилието, основано на пола, е необходимо да се разчита на последователни и сравними административни данни, базирани на стабилна и координирана рамка за събиране на данни; като има предвид, че наличните понастоящем данни, събрани от правоприлагащите и съдебните органи на държавите членки, не отразяват пълния обхват на насилието от страна на интимния партньор и неговото въздействие и дългосрочни последици за жените и децата, тъй като повечето държави членки нито събират разделени по полов признак сравними данни относно насилието, нито признават насилието от страна на интимния партньор за специфично престъпление, което създава сива зона, отразяваща факта, че реалното разпространение и честотата на случаите на насилие от интимния партньор остават до голяма степен неопределени и неизследвани; като има предвид, че няма данни и относно повишените рискове и разпространението на домашното насилие и насилието от страна на интимния партньор при специфични групи, като например за групите жени, които са в неравностойно положение или са дискриминирани;

Р.

като има предвид, че в някои държави членки насилието над жени от страна на интимния партньор често се пренебрегва и че обичайното правило за съвместно упражняване на родителски права или родителска отговорност изглежда доминира при договореностите и решенията за родителски права, достъп, контакти и посещения; като има предвид, че пренебрегването на подобно насилие води до тежки последици за жените и децата, които могат да ескалират в убийства на жени и/или деца; като има предвид, че жертвите на насилие от страна на интимния партньор се нуждаят от специални мерки за защита; като има предвид, че положението на жертвите значително се влошава, ако те са зависими от извършителя в икономически или социален план; като има предвид, че поради това е изключително важно този вид насилие да се вземе изцяло предвид при вземането на решение относно разделите и договореностите за родителските права и твърденията за насилие да се разгледат преди въпросите за попечителството и посещенията; като има предвид, че съдилищата на държавите членки следва да гарантират, че се извършва всеобхватна оценка съгласно принципа на „висшите интереси на детето“, за да определят родителските права и правата на посещение, което включва изслушване на детето, ангажиране на всички съответни служби, предоставяне на психологическа подкрепа и отчитане на експертния опит на всички участващи специалисти;

С.

като има предвид, че оценките на риска за целите на правоприлагането в повечето държави членки не включват систематично информацията, предоставена от децата относно техните изживявания, свързани с насилие от стана на интимния партньор;

Т.

като има предвид, че висшите интереси на детето следва винаги да бъдат първостепенно съображение във всички решения, засягащи деца, включително семейни спорове, и като има предвид, че правото на всяко дете да поддържа контакт и с двамата си родители, предвидено в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и член 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето, следва да бъде ограничено, ако това е необходимо в името на висшите интереси на детето;

У.

като има предвид, че съгласно член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето и членове 4 и 16 от Директива (ЕС) 2016/800 децата имат правото да изразяват своите възгледи по всички въпроси, отнасящи се до тях, включително при съдебни и административни процедури, по подходящ за децата начин, и като има предвид, че на тези възгледи винаги трябва да се обръща първостепенно внимание в зависимост от възрастта и зрелостта на детето;

Ф.

като има предвид, че две от най-престижните институции в областта на психичното здраве — Световната здравна организация и Американската психологическа асоциация, отхвърлят използването на т.нар. синдром на родителско отчуждение и сходни понятия и термини, тъй като те могат да се използват като стратегия срещу жертвите на насилие, като поставят под въпрос родителските умения на жертвите, отхвърлят думите им и пренебрегват насилието, на което са изложени децата; като има предвид, че според препоръка на платфромата EDVAW обвиненията в родителско отчуждение от страна на бащи, които проявяват насилие, срещу майките трябва да се считат за продължение на властта и контрола от държавните агенции и участници, включително тези, които вземат решения относно упражняването на родителски права (22);

Х.

като има предвид, че анонимните жалби и жалбите, които са оттеглени впоследствие от жертвите, може да възпрепятстват допълнителното разследване от страна на органите и да създадат пречка за предотвратяването на бъдещо насилие;

Ц.

като има предвид, че наказателните производства, произтичащи от жалба за домашно насилие, често се разглеждат напълно отделно от производствата за раздяла и упражняване на родителски права; като има предвид, че това може да означава постановяването на съвместно упражняване на родителски права върху децата и/или налагането на права на посещение, които застрашават правата и безопасността на жертвата и децата; като има предвид, че това може да има необратими последици за умственото и емоционалното развитие на децата, което действително засяга висшите им интереси; като има предвид, че следователно е необходимо държавите членки да гарантират, че според нуждите си жертвите имат безплатен достъп до поверителни служби за подкрепа на жертвите, които действат в интерес на жертвите преди, по време на и за подходящ срок след наказателното производство, включително чрез система за психосоциална подкрепа, особено по време и след процедурите за разпити, при която да се взема под внимание емоционалното напрежение, свързано с конкретните обстоятелства;

Ч.

като има предвид, че съгласно член 67 от ДФЕС „Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права“, като недискриминационният достъп до правосъдие за всички е от съществено значение за тази цел;

Ш.

като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че се отдава първостепенно значение на безопасността и защитата на жертвите в производствата по семейноправни спорове, и като има предвид, че в случаите, в които е налице насилие над жени и деца, не следва да се използват алтернативни механизми за уреждане на спорове, като например медиация, нито преди, нито по време на съдебното производство, за да се избегне по-нататъшна вреда за жертвите;

Щ.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул изисква от страните да приемат законодателни или други необходими мерки, за да гарантират, че случаите на домашно насилие се вземат предвид при определянето на родителските права и правата на посещение по отношение на децата, както и че упражняването на каквито и да било права на посещение или родителски права не застрашава правата и безопасността на жертвата или нейните деца (23); като има предвид, че осем години след нейното влизане в сила, Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана от шест държави — членки на ЕС, нито от ЕС; като има предвид, че Конвенцията от Истанбул е най-важната съществуваща международна рамка за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола;

АА.

като има предвид, че съвместното упражняване на родителски права в случаи на насилие от страна на интимния партньор излага жените на непрекъснато и предотвратимо насилие, като ги принуждава да останат в географска близост до насилниците си и продължава да ги излага на физическо и психологическо насилие, както и на емоционален тормоз, което може да има пряко или непряко въздействие върху децата им; като има предвид, че в случаите на насилие от страна на интимния партньор правото на жените и децата да бъдат защитени и да живеят без физическо и психологическо насилие следва да има предимство пред предпочитанието за съвместно упражняване на родителски права; като има предвид, че малтретирането на деца от извършителите на насилие над интимния партньор може да се използва с цел упражняване на власт и извършване на актове на насилие над майката, което е вид непряко насилие, основано на пола, известно в някои държави членки като „косвено насилие“;

АБ.

като има предвид, че телефонните линии за помощ са изключително важен канал за получаване на подкрепа, но само 13 държави членки са въвели телефонна линия за помощ 116 006 в ЕС за всички жертви на престъпления и само няколко държави членки имат специализирани телефонни линии за помощ за жертвите на насилие от страна на интимния партньор;

АВ.

като има предвид, че насилието от страна на интимния партньор е неразривно свързано с насилието над деца и малтретирането на деца; като има предвид, че излагането на деца на домашно насилие трябва да се счита за насилие над деца; като има предвид, че децата, които са изложени на домашно насилие, понасят отрицателни последици за психичното и/или физическото си здраве, които биха могли да бъдат остри и хронични по своя характер; като има предвид, че виктимизацията на деца в ситуациите на насилие над жени може да продължи и да ескалира в контекста на родителските спорове относно родителските права и грижи; като има предвид, че психичното здраве и благосъстояние на децата са се влошили поради ограничителните мерки, въведени с цел справяне с COVID-19; като има предвид, че броят на услугите в областта на психичното здраве за деца се различава значително в отделните държави членки и в много от тях е недостатъчен;

АГ.

като има предвид, че израстването в домашна среда с насилие има много отрицателни последици за физическото, емоционалното и социалното развитие на детето и последващото му поведение като възрастен; като има предвид, че излагането на насилие в детството, било то посредством преживяването на малтретиране и/или вследствие на факта, че в присъствието на детето е извършено насилие от страна на партньора, представлява рисков фактор за това детето да се превърне в жертва, да извърши насилие като възрастен или да има поведенчески проблеми или проблеми, свързани с физическото или психичното здраве;

АД.

като има предвид, че въпреки напредъка последните доклади показват, че жертвите на престъпления все още не са в състояние напълно да упражняват правата си в ЕС; като има предвид, че достъпът до услуги за подкрепа е от решаващо значение за жените, които са изложени на насилие от страна на интимния партньор; като има предвид, че броят на специализираните и общите услуги за подкрепа на жертвите на насилие от страна на интимния партньор продължава да е недостатъчен, и като има предвид, че жертвите често се сблъскват с трудности при получаването на правосъдие поради липса на информация и недостатъчна подкрепа и защита; като има предвид, че жертвите често се сблъскват с вторична виктимизация в наказателните производства и при предявяване на иск за обезщетение; като има предвид, че има няколко случая, в които служители на правоприлагащите органи и съдебните системи не са в състояние да предоставят достатъчна подкрепа на жените и децата жертви на домашно насилие, и като има предвид, че жертвите на насилие, основано на пола, дори са били подложени на пренебрежително поведение или неподходящи коментари при подаването на сигнал за насилието; като има предвид, че организациите на гражданското общество и публичните организации, и по-специално тези, които работят със и за деца и жертви на домашно насилие и основано на пола насилие, са важни участници в предотвратяването и справянето с домашното насилие и насилието от страна на интимния партньор; като има предвид, че такива организации могат също така да предоставят ценен принос за политиките и законодателството предвид опита си на местно равнище; като има предвид, че програмите на ЕС за финансиране, като например програма „Правосъдие“ и програма „Граждани, равенство, права и ценности“, могат да се използват за подпомагане на дейности за закрила и подкрепа на жертвите на домашно насилие и основано на пола насилие, включително за осигуряване на достъп до правосъдие и финансирането на организации, които работят с жертви;

АЕ.

като има предвид, че трансграничните производства за раздяла, развод и родителски права са по-сложни по своя характер и обикновено отнемат повече време; като има предвид, че нарасналата мобилност в рамките на ЕС води до все по-чести трансгранични спорове относно родителската отговорност и родителските права; като има предвид, че автоматичното признаване на решения по производства, свързани с родителски права, при които е налице основано на пола насилие, е проблематично, тъй като законодателството в областта на основаното на пола насилие се различава във всяка държава членка и не всички държави членки признават насилието от страна на интимния партньор за престъпление и форма на основано на пола насилие; като има предвид, че Комисията трябва да увеличи усилията си за насърчаване във всички държави членки на последователното и конкретно прилагане на принципите и целите, предвидени в Конвенцията на ООН за правата на детето, която беше ратифицирана от всички държави — членки на ЕС; като има предвид, че като страни по Конвенцията на ООН за правата на детето държавите членки трябва да приемат висшите интереси на детето за първостепенно съображение при всички публични действия, включително при решаване на трансгранични семейни спорове; като има предвид, че в член 83, параграф 1 от ДФЕС се предвижда възможността за установяване на „минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие“; като има предвид, че в член 83, параграф 2 от ДФЕС се предвижда възможността за установяване на „минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите“, „за да се осигури ефективното прилагане на политика на Съюза в област, в която са приети мерки за хармонизиране“;

АЖ.

като има предвид, че в член 82, параграф 2 от ДФЕС се предвижда възможността за установяване на минимални правила, приложими в държавите членки, „за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение“, по-специално във връзка с правата на жертвите на престъпления;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 юни 2019 г., озаглавен „Рамка за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 — 2030 г. — следващи стъпки към „Нулева смъртност“ (SWD(2019)0283),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020)0789),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения (1) свързани с безопасността по пътищата (Директива за трансграничното правоприлагане),

—

като взе предвид Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (2) (Директива относно свидетелствата за управление на превозни средства),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно изискванията за одобрение на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на тяхната обща безопасност и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата (3) (Регламент относно общата безопасност),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 април 2021 г. относно доклада за изпълнението относно аспектите на пакета за техническата изправност, свързани с безопасността по пътищата (4),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2017 г. относно пътната безопасност за одобряване на Декларацията от Валета от март 2017 г.,

—

като взе предвид Стокхолмската декларация от 19– 20 февруари 2020 г., направена по време на Третата световна конференция на министрите по безопасността на движението по пътищата,

—

като взе предвид Декларацията на Съвета от 7 октомври 2015 г. относно колоезденето като благоприятен за климата вид транспорт, подписана от министрите на транспорта в ЕС на неофициална среща в Люксембург,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0211/2021),

А.

като има предвид, че все още към 22 700 души ежегодно губят живота си по пътищата на ЕС, а към 120 000 души биват тежко ранени; като има предвид, че през последните 10 години при пътнотранспортни произшествия в ЕС са загинали над 11 800 деца и младежи на възраст до 17 години; като има предвид, че през последните години резултатите от усилията за намаляването на смъртните случаи в ЕС са в застой и съответно целта за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи по пътищата между 2010 и 2020 г. не беше постигната; като има предвид, че посочените по-горе цифри са неприемлива човешка и социална цена за гражданите на ЕС и че външните разходи от пътните катастрофи в ЕС представляват около 2 % от годишния му БВП;

Б.

като има предвид, че ЕС е изправен пред нови тенденции и предизвикателства в областта на автоматизацията, които биха могли да имат огромно въздействие върху пътната безопасност; като има предвид, че трябва да се вземат мерки по отношение на все по-голямото разсейване на вниманието поради мобилни устройства; като има предвид, че в близко бъдеще присъствието както на превозни средства с широк набор от автоматизирани/свързани характеристики, така и на традиционни превозни средства в смесения трафик ще създаде нов риск, особено за уязвимите участници в движението като мотоциклетисти, велосипедисти и пешеходци;

В.

като има предвид, че технологичният напредък, свързаността, автоматизацията и икономиката на споделянето предоставят нови възможности за пътна безопасност и за справяне със задръстванията, особено в градските райони; като има предвид, че развиването на полезни взаимодействия между мерките за безопасност и устойчивост и стремежът към преминаване към видове обществен транспорт и активна мобилност биха могли да доведат до по-ниски емисии на CO2, да подобрят качеството на въздуха и да спомогнат за развитието на по-активен и здравословен начин на живот;

Г.

като има предвид, че за пътниците в автомобили, оценени в изпитването Euro NCAP с 5 звезди, е имало 68 % по-нисък риск от смъртоносно нараняване и 23 % по-нисък риск от сериозно нараняване в сравнение с пътниците в автомобили, оценени с 2 звезди;

Д.

като има предвид, че докато ползвателите на автомобили са основните бенефициери на подобрените мерки за безопасност на превозните средства и на други мерки за пътна безопасност, то делът на смъртните случаи по пътищата сред уязвимите участници в пътното движение нараства; като има предвид, че теглото, мощността и максималната скорост на новите автомобили, продавани в ЕС, се увеличават и че това води до по-големи рискове за пътната безопасност; като има предвид, че трябва спешно да се обърне внимание на безопасността на мотоциклетистите, велосипедистите и пешеходците;

Е.

като има предвид, че 17 % от общия брой смъртни случаи по пътищата стават с двуколесни моторни превозни средства, при положение че техният дял от общия брой изминати километри е само 2 %; като има предвид, че между държавите съществуват големи разлики; като има предвид, че ЕС следва да даде приоритет на повече действия за подобряване на безопасността на тези превозни средства през следващото десетилетие;

Ж.

като има предвид, че според проучване на Европейската комисия само 8 % от смъртните случаи стават на автомагистралите, 37 % — в градските райони, а 54 % — на пътища в селските райони; като има предвид, че новите инвестиции и правилното поддържане на съществуващата инфраструктура по време на нейния жизнен цикъл са от ключово значение за пътната безопасност;

З.

като има предвид, че за не всички жертви на произшествия се съобщава, което изкривява наличните статистически данни; като има предвид, че е необходимо да се разработят ефективни методи за проверка, за да се определи действителният брой на жертвите на пътнотранспортни произшествия;

И.

като има предвид, че гарантирането и прилагането на безопасно поведение на участниците в пътното движение, като например пътуване с подходяща скорост, използване на предпазни средства като обезопасителни колани и защитни каски, недопускане на управление на МПС под въздействието на алкохол или наркотици, както и шофиране, управление или ходене без отклоняване на вниманието, е от ключово значение за предотвратяването и смекчаването на смъртоносните катастрофи по пътищата;

Й.

като има предвид, че в областта на мобилността и пътната безопасност съществуват неравенства между половете и по отношение на възрастта, както и социални неравенства;

К.

като има предвид, че постигането на новите цели на ЕС в областта на пътната безопасност изисква по-интензивни съвместни усилия за разработването на силни европейски политики в областта на пътната безопасност със заинтересованите страни, подкрепа за научни изследвания и иновации, за да се подготвят политически решения, основани на солидни данни и анализ на въздействието, както и по-многобройни и по-целенасочени мерки за изпълнение на национално равнище и ефективно сътрудничество в областта на трансграничното налагане на санкции;

Л.

като има предвид, че от 40 до 60 % от всички смъртни случаи, свързани с работата, са пътнотранспортни произшествия, настъпили по време на работа или по време на пътуване до работното място; като има предвид, че водачите на автомобили по пътищата на ЕС често са изморени;

М.

като има предвид, че изпълнението на националните планове за пътна безопасност и новата рамка на политиката на ЕС относно пътната безопасност изискват стабилни и достатъчни финансови ресурси както от държавите членки, така и от бюджета на ЕС;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640) и резолюцията на Парламента от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г.„Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—

като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., изложена в съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), и по-специално точка 2.2.6 „Възстановяване на доброто екологично състояние на морските екосистеми“, „включително чрез осигуряване на финансови стимули посредством бъдещите финансови инструменти на политиката за рибарство и морско дело за защитени морски райони (включително зоните от „Натура 2000“ и тези, създадени съгласно международни или регионални споразумения)“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2021 г.“, (COM(2020)0248),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“ (COM(2020)0575),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море (2),

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда („Рамкова директива за морска стратегия“) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство (6) и като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2018)0390),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета от 19 декември 2016 година за изпълнение на Споразумението във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда, сключено на 21 май 2012 година между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (Europêche) (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2107 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 година за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на Конвенцията на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) (9);

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за установяване на многогодишен план за риболова на запаси от дънни видове в западната част на Средиземно море (10),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/982 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1343/2011 относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство за Средиземно море) (11),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/560 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2020 година за изменение на регламенти (ЕС) № 508/2014 и (ЕС) № 1379/2013 по отношение на специални мерки за смекчаване на въздействието на избухването на COVID-19 върху сектора на рибарството и аквакултурите (12),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2020 година относно прилагането на Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО) (COM(2020)0259),

—

като взе предвид Специален доклад № 26/2020 на Европейската сметна палата от 26 ноември 2020 г., озаглавен „Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост“,

—

като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 9 февруари 2021 година, озаглавено „Обновеното партньорство с държавите от Южното съседство — Нова програма за Средиземноморието“ (JOIN(2021)0002),

—

като взе предвид членове 38 и 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Европейската политика за съседство (ЕПС) на ЕС,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS),

—

като взе предвид средносрочната стратегия на GFCM (2017–2020), която има за цел устойчивото развитие на рибарството на Средиземно и Черно море,

—

като взе предвид доклада за 2018 г. на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) относно състоянието на рибарството в Средиземно и Черно море,

—

като взе предвид цел за устойчиво развитие (ЦУР) 14 „Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.,

—

като взе предвид доклада от 2020 г. на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) на Комисията относно наблюдението на изпълнението на общата политика в областта на рибарството (STECF-Adhoc-20-01),

—

като взе предвид ретроспективното проучване на Комисията от май 2016 г. за оценка на Регламента за Средиземно море,

—

като взе предвид доклад № 17/2019 на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Морски послания II — Насочване на курса към чисти, здравословни и продуктивни морета чрез прилагане на екосистемен подход“,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (Барселонска конвенция) и свързаните с нея протоколи и решения на ЕС,

—

като взе предвид министерската декларация на средиземноморските крайбрежни държави MedFish4Ever, приета във Валета, Малта, на 30 март 2017 г.,

—

като взе предвид министерската декларация от София от 7 юни 2018 г.,

—

като взе предвид министерската декларация от 26 септември 2018 г., имаща за цел прилагане на регионалния план за действие за дребномащабния и устойчивия риболов в Средиземно море и Черно море,

—

като взе предвид доклада от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES),

—

като взе предвид специалния доклад от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

—

като взе предвид част II, раздел 2 от UNCLOS, озаглавен „Граници на териториалното море“,

—

като взе предвид първия доклад за оценка на Средиземно море (MAR1) на независимата мрежа от експерти от Средиземноморието по въпросите на климата и изменението на околната среда (MedECC),

—

като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и на GFCM, озаглавен „Състоянието на риболова в Средиземно и Черно море през 2020 г.“,

—

като взе предвид доклада на своята комисия по рибно стопанство относно последиците за рибните запаси и рибното стопанство, свързани с покачването на температурите на морската вода (2019/2163(INI)),

—

като взе предвид становището на комисията по рибно стопанство на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по земеделие и развитие на селските райони относно стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (2020/2260(INI)) PECH_AD(2021)662054,

—

като взе предвид законодателната си резолюция от 17 април 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1379/2013 и Регламент (ЕС) № 508/2014 по отношение на специални мерки за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19 върху сектора на рибарството и аквакултурите (COM(2020)0142 — C9-0093/2020 — 2020/0059(COD)) (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г., озаглавена „Повече риба в моретата? Мерки за насърчаване на възстановяването на запасите над максималния устойчив улов (МУУ), включително зони за възстановяване на рибните ресурси и защитени морски зони“ (14),

—

като има предвид настоящите и дългосрочни отрицателни социално-икономически последици от пандемията от COVID-19 за сектора, включително за предприятията за търговия на дребно и търговията с пресни храни;

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0225/2021),

А.

като има предвид, че Средиземно море е едно от основните места на световното биологично разнообразие и басейн около който са разположени крайбрежни общности, които зависят до голяма степен от риболова, и по-специално от непромишления риболов; като има предвид, че настоящото тревожно състояние на околната среда, отчасти в резултат на прекомерния улов, сериозно застрашава не само биологичното разнообразие, но и оцеляването на сектор, чиято загуба на рентабилност може да има изключително отрицателни социално-икономически последици за рибарските общности, промишлеността и свързаните с нея сектори;

Б.

като има предвид, че рибните запаси нямат неограничена възпроизводителна способност, докато търсенето и консумацията на риба непрекъснато се увеличават;

В.

като има предвид, че в Средиземно море, особено в западното Средиземноморие, се предприемат нови мерки, но все още е твърде рано за окончателната им оценка, тъй като е необходимо да се осъществят още инициативи, не на по-нататъшни действия, а положението в Черно море като цяло остава непроменено от началото на събирането на данни през 2003 г., въпреки че може да е налице леко увеличение на биомасата от 2012 г. насам;

Г.

като има предвид, че според доклада на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) от 2020 г. относно състоянието на рибарството в Средиземно море и Черно море делът на подложените на прекомерен риболов рибни запаси е спаднал от 885 през 2014 г. до 755 през 2018 г., като ясно показва, че предстои още много работа, но отразява постепенно подобряващи се резултати, което се дължи на ангажимента на рибарите в региона; като има предвид, че състоянието на много запаси остава критично, тъй като повече от 80 % от запасите, подложени на научна оценка, се експлоатират над равнищата на максималния устойчив улов (МУУ), според НТИКР;

Д.

като взе предвид приемането през 2019 г. на Регламента за установяване на многогодишен план за риболова на запаси от дънни видове в западната част на Средиземно море и необходимостта да се изчака въздействието на приетите в него мерки;

Е.

като има предвид, че значителното социално-икономическо въздействие на ограниченията върху риболовните дейности подкопава жизнеспособността на хиляди предприятия и застрашават тяхното оцеляване, с потенциално опустошителни последици за заетостта и социалното сближаване в крайбрежните райони;

Ж.

като има предвид, че изчерпването на запаса и намаляването на морското биологично разнообразие застрашават продоволствената сигурност на крайбрежните общности, работните места и доходите по цялата верига за създаване на стойност в сектора на непромишления риболов;

З.

като има предвид, че неравномерното спазване на ограниченията върху риболовните дейности не позволява да бъдат постигнати определените цели, като поставя в явно неблагоприятно положение онези, които ги спазват;

И.

като има предвид, че Европейският фонд за рибарство и аквакултури следва да се използва за смекчаване на отрицателните социално-икономически въздействия както и за диверсифициране на сектора;

Й.

като има предвид, че по-голямата част от средиземноморската риболовна флота се състои от дребномащабни риболовни кораби за непромишлен риболов, които представляват около 84 % от риболовния флот и 60 % от работните места в Средиземноморския басейн, и като има предвид, че въпреки че някои флотове са намалели значително, макар и в различна степен в рамките на ЕС и неевропейските държави със значително въздействие върху местните икономики, тенденциите по отношение на броя на корабите са останали относително стабилни;

К.

като има предвид, че за повечето крайбрежни и островни райони дребномащабният риболов е традиционна форма на риболов, която представлява начин на живот и важен източник на препитание и изисква специфични мерки и подкрепа за растеж и развитие;

Л.

като има предвид, че трябва да се постигнат добри равнища на рибните запаси, за да се предотврати загубата на работни места и да се поддържат важни икономически сектори, които зависят от рибарството;

М.

като има предвид, че сред факторите, оказващи натиск върху рибните запаси и морското биологично разнообразие в Средиземно море включват предизвикани от човека проблеми, като замърсяването с пластмаси, разлив на гориво, загубата на местообитания, корабоплаването и изменението на климата, както и разпространението на инвазивни чуждоземни видове;

Н.

като има предвид, че статистическите данни сочат постоянно нарастване на потреблението на рибни продукти, съчетано със съответно увеличение на вноса;

О.

като има предвид, че има възможност за подобряване на етикетирането на европейските продукти, за да се повиши стойността на риболова в Средиземно море и да се подобри проследимостта чрез борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (НННР);

П.

като има предвид, че е налице постоянен спад в производството и че са необходими мерки, за да се възстанови устойчивостта на ресурсите;

Р.

като има предвид, че риболовът и аквакултурите са сред най-тежко засегнатите от пандемията на COVID-19 сектори, тъй като търсенето претърпя внезапен спад;

С.

като има предвид, че Комисията предложи редица временни и целенасочени мерки за справяне с предизвикателствата, пред които е изправена произвеждащата морски храни общност вследствие на COVID-19;

Т.

като има предвид, че състоянието на политическа нестабилност и размирици в Либия представлява осезаема заплаха за рибарите от ЕС, извършващи дейност в Южното Средиземноморие, като то застрашава личната им свобода и безопасността на риболовните операции;

У.

като има предвид, че докато рибарите в ЕС са задължени да спазват правилата за опазване на рибните запаси, тези от средиземноморски държави не са задължени да спазват същите правила, което подкопава усилията за възстановяване на запасите и същевременно осъществяват нелоялна конкуренция на риболова в ЕС;

Ф.

като има предвид, че Средиземно море се затопля с 20 процента по-бързо от останалата част на света; като има предвид, че изменението на климата би могло да доведе до изчезване на местно равнище на до 50 % от търгуваната риба и морските безгръбначни до 2050 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1449 на Комисията от 3 септември 2021 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на сроковете на одобренията на активните вещества 2-фенилфенол (включително неговите соли, например натриевата сол), 8-хидроксихинолин, амидосулфурон, бифенокс, хлормекват, хлоротолурон, клофентезин, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, дикамба, дифеноконазол, дифлуфеникан, диметахлор, етофенпрокс, феноксапроп-Р, фенпропидин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, ленацил, MCPA, MCPB, никосулфурон, парафинови масла, парафиново масло, пенконазол, пиклорам, пропахизафоп, просулфокарб, хизалофоп-P-етил, хизалофоп-P-тефурил, сяра, тетраконазол, триалат, трифлусулфурон и тритосулфурон (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (2), и по-специално член 17, първи параграф и член 21 от него,

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 г. за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за установяване на списък на кандидати за замяна (3),

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита (5),

—

като взе предвид своята резолюции от 10 октомври 2019 г. и 26 ноември 2020 г., в които се възразява срещу предишното удължаване на срока на одобрението на активното вещество хлоротолурон (6),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че хлоротолурон беше включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (7) на 1 март 2006 г. чрез Директива 2005/53/ЕО на Комисията (8) и се счита за одобрен съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009;

Б.

като има предвид, че от 2013 г. насам е в ход процедура за подновяване на одобрението на хлоротолурон по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (9);

В.

като има предвид, че срокът на одобрението на активното вещество хлоротолурон вече беше удължен с пет години с Регламент за изпълнение (ЕС) № 533/2013 на Комисията (10), а впоследствие, от 2017 г. насам, всяка година — с по една година с регламенти за изпълнение (ЕС) 2017/1511 (11), (ЕС) 2018/1262 (12), (EС) 2019/1589 (13) и (ЕС) 2020/1511 (14) на Комисията и сега отново беше удължен с една година с регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1449 на Комисията, който удължава срока на одобрението до 31 октомври 2022 г.;

Г.

като има предвид, че Комисията не е пояснила причините за удължаването на срока, а само е заявила следното: „Поради факта, че оценката на тези вещества е била забавена по независещи от заявителите причини, е възможно срокът на одобренията на посочените активни вещества да изтече, преди да е взето решение за тяхното подновяване“;

Д.

като има предвид, че целта на Регламент (ЕО) № 1107/2009 е да гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и на животните и на опазване на околната среда и същевременно да запази конкурентоспособността на селското стопанство на Съюза; като има предвид, че следва да се обърне особено внимание на закрилата на уязвими групи от населението, включително на бременните жени, кърмачетата и децата;

Е.

като има предвид, че следва да се прилага принципът на предпазливост и че в Регламент (ЕО) № 1107/2009 се посочва, че в състава на продуктите за растителна защита следва да се включват само вещества, за които е доказано, че определено са от полза за растениевъдството, и които не се очаква да окажат вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда;

Ж.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1107/2009 се посочва, че от съображения за безопасност срокът на одобрението за активни вещества следва да бъде ограничен във времето; като има предвид, че срокът на одобрението следва да бъде пропорционален на възможните рискове, присъщи на употребата на тези вещества, но че в настоящия случай такава пропорционалност очевидно липсва;

З.

като има предвид, че откакто хлоротолурон беше приет като активно вещество преди 15 години, се установи, че е вероятно той да представлява вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система, и че въпреки това през целия този период неговото одобрение не e било преразгледано или оттеглено;

И.

като има предвид, че Комисията и държавите членки имат възможността и отговорността да действат съгласно принципа на предпазните мерки в случаите, в които е установена вероятността за вредно въздействие върху здравето, но все още няма сигурни научни данни за това, като приемат временни мерки за управление на риска, които са необходими, за да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве;

Й.

като има предвид по-специално, че член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 предвижда, че Комисията може да преразгледа одобрението на дадено активно вещество по всяко време, особено когато предвид нови научно-технически познания счита, че са налице признаци, че веществото вече не отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от посочения регламент, и като има предвид, че това преразглеждане може да доведе до оттегляне или изменение на одобрението на веществото;

К.

като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (15) хлоротолурон е включен в хармонизираната класификация на веществата, които са силно токсични за водните организми; които са силно токсични за водните организми с дълготраен ефект; за които се подозира, че причиняват ракови заболявания (канцерогенност, категория 2); и за които се подозира, че увреждат плода при бременност (токсичност за репродукцията, категория 2);

Л.

като има предвид, че в научни публикации хлоротолурон е свързан със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система (16);

М.

като има предвид, че през 2015 г. хлоротолурон беше включен в „списъка на кандидати за замяна“ чрез Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията, тъй като се счита, че той притежава свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху хората, и тъй като той отговаря на критериите за устойчиво и токсично вещество;

Н.

като има предвид, че съгласно точка 3.6.5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 активно вещество не може да бъде одобрено, ако се счита, че има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човека, освен ако експозицията на хора на това активно вещество в състава на продукт за растителна защита е незначително ниска при реалистични условия на употреба, тоест продуктът се употребява в затворени системи или при други условия, при които контактът с хора е изключен, и когато остатъчните вещества от съответното активно вещество в храните и фуражите не надхвърлят стойността по подразбиране, определена в съответствие с член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (17);

О.

като има предвид, че е неприемливо вещество, за което има вероятност да отговаря на критериите за изключване за активни вещества със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, да продължава да бъде разрешено за употреба в Съюза, като по този начин се излагат на риск общественото здраве и състоянието на околната среда;

П.

като има предвид, че заявителите могат да се възползват от автоматичната система, която е част от работните методи на Комисията и която незабавно удължава срока на одобрение на активните вещества, в случай че повторната оценка на риска не е приключила, като умишлено удължават процеса на повторна оценка чрез предоставянето на непълни данни и предявяването на искания за допълнителни дерогации и специални условия, което води до неприемливи рискове за околната среда и човешкото здраве, тъй като през това време излагането на опасните вещества продължава;

Р.

като има предвид, че в своята резолюция от 13 септември 2018 г. Парламентът призова Комисията и държавите членки „да гарантират, че процедурното удължаване на срока за одобрение, докато продължава процедурата, в съответствие с член 17 от Регламента няма да бъде използвано за активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и токсични за репродукцията и които по тази причина попадат в категория 1A или 1B, или за активни вещества, които имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, и вредят на хората или животните, какъвто понастоящем е случаят с вещества като флумиоксазин, тиаклоприд, хлоротолурон и димоксистробин“;

С.

като има предвид, че Парламентът вече възрази срещу предишните удължавания на срока за одобрение на хлоротолурон в своите резолюции от 10 октомври 2019 г. и 26 ноември 2020 г.;

Т.

като има предвид, че в отговорите си (18) на предишните възражения срещу удължаванията на срока на одобрение на хлоротолурон Комисията се позовава само на „проучването, което е в основата на оценката на въздействието, извършена преди приемането на Регламент (ЕС) 2018/605 на Комисията“ (19), в което „хлоротолурон не е бил идентифициран като потенциален нарушител на функциите на ендокринната система“, но не признава, че това проучване не е довело до отстраняването на хлоротолурон от списъка на кандидатите за замяна;

У.

като има предвид, че след приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2100 на Комисията (20) и Регламент (ЕС) 2018/605 Комисията възложи на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и на Европейската агенция по химикали (ECHA) да разработят хармонизирани насоки, за да се гарантира, че приетите от Съюза критерии за вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, се прилагат последователно при оценката на биоцидите и пестицидите в Съюза; като има предвид, че тези насоки, които включват нови изпитвания на ОИСР, бяха публикувани през юни 2018 г. (21), но не бяха използвани за оценка на нарушаващите функциите на ендокринната система свойства на хлоротолурон;

Ф.

като има предвид, че поради това за хлоротолурон не е извършена правилна оценка, така че да може да не се счита вече за вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система;

Х.

като има предвид, че проектът на доклад за оценка във връзка с подновяването по отношение на хлоротолурон все още не е оценен от ЕОБХ;

Ц.

като има предвид, че след предишното удължаване през 2020 г. на одобрението на няколко активни вещества, включително хлоротолурон, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 само за едно от 27-те вещества, обхванати от посочения регламент, одобрението не беше подновено, а съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1449 срокът на одобрение на цели 39 вещества отново ще бъде удължен, като на много от тях — за трети или четвърти път;

Ч.

като има предвид, че се предполага, че дифеноконазол, използван самостоятелно, както и в комбинация с различни азоли, като например пенконазол, предизвиква резистентност към триазол в гъбичния щам Aspergillus fumigatus (22);

Ш.

като има предвид, че резистентността към триазол при Aspergillus fumigatus е нарастващ проблем за общественото здраве (23); като има предвид, че данните от няколко проучвания (24) категорично показват, че селскостопанските азоли са причината за неуспеха на медицинското лечение при пациенти, нелекувани преди това с азоли, в клинични условия;

Щ.

като има предвид, че за всеки четвърти пациент, приет за интензивно лечение поради здравословни проблеми, свързани с COVID-19, е установено, че е заразен с Aspergillus fumigatus, а 15 % от тях са диагностицирани с резистентен вариант на Aspergillus fumigatus; като има предвид, че тези пациенти почти не могат да бъдат лекувани и преживяемостта им се оценява на едва 20 % (25);

АА.

като има предвид, че удължаването на сроковете на одобрение на веществата, които водят до резистентност към лекарства срещу гъбични инфекции, е неприемливо от здравна гледна точка;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 2 декември 2020 г., озаглавено „Нова програма на ЕС и САЩ за глобална промяна“ (JOIN(2020)0022),

—

като взе предвид съвместното изявление на Трансатлантическия диалог между законодателите от 24 август 2020 г. относно отношенията между ЕС и САЩ,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно отношенията между ЕС и САЩ от 7 декември 2020 г.,

—

като взе предвид изявлението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен пред комисията по външна политика на Сената на САЩ на 19 януари 2021 г.,

—

като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет от 26 февруари 2021 г. относно сигурността и отбраната,

—

като взе предвид съвместното съобщение за медиите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен от 24 март 2021 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление на държавния секретар на Съединените американски щати и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 март 2021 г.,

—

като взе предвид изявлението на Държавния департамент на САЩ от 26 април 2021 г., озаглавено „U.S. Commitment to the Western Balkans“ („Ангажимент на Съединените щати към Западните Балкани“),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 ноември 2016 г. относно Глобалната стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност, озаглавена „Обща визия, общи действия: по-силна Европа“,

—

като взе предвид съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписана във Варшава на 8 юли 2016 г. от председателите на Европейския съвет и Европейската комисия и генералния секретар на НАТО,

—

като взе предвид размяната на мнения с генералния секретар на НАТО по време на съвместното заседание на комисията по външни работи, подкомисията по сигурност и отбрана и делегацията за връзки с Парламентарната асамблея на НАТО, проведено на 15 март 2021 г.,

—

като взе предвид участието на ЗП/ВП на срещата на министрите на отбраната на НАТО на 17 и 18 февруари 2021 г. и на срещата на министрите на външните работи на НАТО на 23 и 24 март 2021 г.,

—

като взе предвид комюникето на държавните и правителствените ръководители, участващи в срещата на Северноатлантическия съвет в Брюксел на 14 юни 2021 г.,

—

като взе предвид изявлението от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ от 15 юни 2021 г., озаглавено „Към обновено трансатлантическо партньорство“,

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно отношенията между ЕС и НАТО (1),

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно трансатлантическите отношения, и по-специално резолюцията си от 26 март 2009 г. относно състоянието на трансатлантическите отношения след изборите в САЩ (2), резолюцията си от 13 юни 2013 г. относно ролята на ЕС за насърчаването на по-широко трансатлантическо партньорство (3) и резолюцията си от 12 септември 2018 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и САЩ (4),