ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/2

Решение на Съда (пети състав) от 13 януари 2022 г. — Федерална република Германия/Ville de Paris (Франция), Ville de Bruxelles (Белгия), Ayuntamiento de Madrid (Испания), Европейска комисия (C-177/19 P), Унгария/Ville de Paris (Франция), Ville de Bruxelles (Белгия), Ayuntamiento de Madrid (Испания), Европейска комисия (C-178/19 P), Европейска комисия/Ville de Paris (Франция), Ville de Bruxelles (Белгия), Ayuntamiento de Madrid (Испания) (C-179/19 P)

(Съединени дела C-177/19 Р—С-179/19 P) (1)

(Обжалване - Жалба за отмяна - Околна среда - Типово одобрение на моторни превозни средства - Регламент (ЕС) 2016/646 - Емисии от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) - Определяне на непревишавани стойности (NTE) за емисиите на азотни оксиди при изпитвания в реални условия на движение (RDE) - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Допустимост на жалба - Правомощия на субдържавно образувание в областта на опазването на околната среда да ограничи движението на някои превозни средства - Условие жалбоподателят да е пряко засегнат)

(2022/C 109/02)

Език на производството: испански и френски

Страни

(Дело C-177/19 P)

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: J. Möller, D. Klebs и S. Eisenberg)

Други страни в производството: Ville de Paris (Франция) (представител: J. Assous, адвокат), Ville de Bruxelles (Белгия) (представители: M. Uyttendaele, C. Derave, N. Mouraux и A. Feyt, адвокати, и S. Kaisergruber, Rechtsanwalt), Ayuntamiento de Madrid (Испания) (представител: J. Assous, адвокат), Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и M. Huttunen)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Association des Constructeurs Européens d’Automobiles (представители: F. Di Gianni и G. Coppo, avvocati), Румъния (представители: първоначално от E. Gane, O.-C. Ichim, L. Liţu и C.-R. Canţăr, впоследствие от E. Gane, O.-C. Ichim и L. Liţu), Словашка република (представител: B. Ricziová)

(Дело C-178/19 P)

Жалбоподател: Унгария (представител: M. Z. Fehér)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Association des Constructeurs Européens d’Automobiles (представители: F. Di Gianni и G. Coppo, avvocati)

(Дело C-179/19 P)

Жалбоподател: Европейска комисия (представител: J.-F. Brakeland)

Диспозитив

1)	Отменя решението на Общият съд на Европейския съюз от 13 декември 2018 г., Ville de Paris, Ville de Bruxelles и Ayuntamiento de Madrid/Комисия (T-339/16, T-352/16 и T-391/16, EU:T:2018:927).

2)	Отхвърля като недопустими жалбите за отмяна по съединени дела T-339/16, T-352/16 и T-391/16, подадени съответно от град Париж, град Брюксел и община Мадрид.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, свързани с производството по обжалване.

4)	Град Париж, град Брюксел и община Мадрид понасят, наред с направените от тях съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване, съдебните разноски, направени от Европейската комисия в първоинстанционното производство.

(1) ОВ C 155, 6.5.2019 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/3

Решение на Съда (втори състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Napoli — Италия) — YT и др./Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca — MIUR, Ufficio Scolastico Regionale per la Campania

(Дело C-282/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клаузи 4 и 5 - Срочни трудови договори в публичния сектор - Преподаватели по католическа религия - Понятие за обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори - Постоянна нужда от заместващ персонал)

(2022/C 109/03)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Napoli

Страни в главното производство

Ищци: YT, ZU, AW, BY, CX, DZ, EA, FB, GC, IE, JF, KG, LH, MI, NY, PL, HD, OK

Ответници: Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca — MIUR, Ufficio Scolastico Regionale per la Campania

при участието на: Federazione GILDA-UNAMS

Диспозитив

Клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, не допуска национална правна уредба, която изключва прилагането към преподавателите по католическа религия в публичните учебни заведения на правила за санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, когато във вътрешния правен ред не е заложена никаква друга ефективна мярка за санкциониране на тази злоупотреба, и от друга страна, че необходимостта от притежаване на удостоверение за годност, издадено от църковен орган, за да могат тези преподаватели да преподават католическа религия, не представлява „обективна причина“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, тъй като това удостоверение се издава еднократно, а не преди всяка учебна година, което да обоснове сключването на срочен трудов договор.

(1) ОВ C 206, 17.6.2019 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/4

Решение на Съда (втори състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Benedetti Pietro e Angelo S.S. и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA)

(Дело C-377/19) (1)

(Преюдициално запитване - Сектор на млякото и млечните продукти - Квоти - Допълнителна такса - Регламент (ЕО) № 1788/2003 - Доставки, които превишават свободното референтно количество на производителя - Събиране на вноската в размера на допълнителната такса от изкупвачите - Възстановяване на надвзетата такса - Регламент (ЕО) № 595/2004 - Член 16 - Критерии за разпределяне на надвзетата такса)

(2022/C 109/04)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Benedetti Pietro e Angelo Ss, Capparotto Giampaolo e Lorenzino Ss, Gonzo Dino Ss, Mantovani Giuseppe e Giorgio Ss, Azienda agricola Padovani Luigi, Azienda agricola La Pila di Mastrotto Piergiorgio e C. Ss, Azienda agricola Mastrotto Giuseppe, Soc. agr. semplice F.lli Isolan

Ответник: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA)

Диспозитив

Член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, вследствие на която от възстановяването на надвзетата допълнителна такса трябва приоритетно да се ползват производителите, по отношение на които изкупвачите са изпълнили задължението си за месечно плащане на тази такса.

(1) ОВ C 312, 16.9.2019 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/4

Решение на Съда (пети състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Krajský soud v Brně — Чешка република) — Tesco Stores ČR a.s./Ministerstvo zemědělství

(Дело C-881/19) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Сближаване на законодателствата - Регламент (ЕС) № 1169/2011 - Част Д, точка 2, буква а) от приложение VII - Предоставяне на потребителите на информация за храните - Етикетиране и представяне на храните - Директива 2000/36/ЕО - Част А, точка 2, буква в) от приложение I - Какаови и шоколадови продукти - Списък на съставките на храна, предназначена за потребителите в дадена държава членка)

(2022/C 109/05)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Brně

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tesco Stores ČR a.s.

Ответник: Ministerstvo zemědělství

Диспозитив

Част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че при етикетирането на продукти, предлагани на пазара на дадена държава членка, икономическият оператор е освободен от задължението да изброи всички съставки, съдържащи се в сложна съставка по смисъла на член 2, параграф 2, буква з) от този регламент, само ако тази сложна съставка — която има търговско наименование по част А от приложение I към Директива 2000/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2000 година относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека — е посочена в списъка на съставките на продукта с това търговско наименование така, както то присъства в текста на Директивата на езика на въпросната държава членка.

(1) ОВ C 68, 2.3.2020 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/5

Решение на Съда (трети състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Sąd Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie — Полша) —производство по дело, образувано по жалба на Minister Sprawiedliwości

(Дело C-55/20) (1)

(Преюдициално запитване - Допустимост - Член 267 ДФЕС - Понятие за национална юрисдикция - Дисциплинарен съд към адвокатската колегия - Дисциплинарно разследване, образувано срещу адвокат - Решение, в което дисциплинарният обвинител приема, че не е имало дисциплинарно нарушение, и прекратява разследването - Жалба от министъра на правосъдието до дисциплинарния съд към адвокатската колегия - Директива 2006/123/ЕО - Услуги на вътрешния пазар - Член 4, точка 6 и член 10, параграф 6 - Разрешителен режим - Оттегляне на разрешението - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Неприложимост)

(2022/C 109/06)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister Sprawiedliwości

при участието на: Prokurator Krajowy — Pierwszy Zastępca Prokuratora Generalnego, Rzecznik Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie

Диспозитив

Член 10, параграф 6 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че не прави член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз приложим към производство, образувано по жалба на орган на публичната власт пред дисциплинарния съд към адвокатска колегия за отмяна на решение, с което дисциплинарният обвинител е прекратил воденото срещу адвокат разследване, след като е заключил, че няма дисциплинарно нарушение, за което последният да е отговорен, и в случай че това решение бъде отменено, за връщане на преписката на дисциплинарния обвинител.

(1) ОВ C 191, 8.6.2020 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/6

Решение на Съда (втори състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Regione Puglia/Ministero dell'Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare и др.

(Дело C-110/20) (1)

(Преюдициално запитване - Енергетика - Директива 94/22/ЕО - Условия за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди - Разрешение за проучване за въглеводороди в конкретна географска област за определен период - Съседни области - Предоставяне на няколко разрешения на един и същ оператор - Директива 2011/92/ЕС - Член 4, параграфи 2 и 3 - Оценка на въздействието върху околната среда)

(2022/C 109/07)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Regione Puglia

Ответници: Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero dei Beni e delle Attività culturali e del Turismo, Ministero dello Sviluppo economico, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Commissione tecnica di verifica dell’impatto ambientale,

при участието на: Global Petroleum Ltd

Диспозитив

Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди и член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда максимален размер на площта на областта, обхваната от дадено разрешение за проучване за въглеводороди, но не забранява изрично на един и същ оператор да бъдат предоставени няколко разрешения за съседни зони, които заедно обхващат площ, по-голяма от този размер, стига такова предоставяне да е годно да гарантира и от техническа, и от икономическа гледна точка възможно най-доброто упражняване на съответната дейност по проучване, както и постигането на целите, преследвани с Директива 94/22. При оценката на въздействието върху околната среда трябва да се прецени и кумулираният ефект от проектите, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда и са представени от този оператор в подадените от него заявления за издаване на разрешение за проучване за въглеводороди.

(1) ОВ C 247, 27.7.2020 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/6

Решение на Съда (първи състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom — Обединеното кралство) — Zipvit Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-156/20) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 168 - Право на приспадане - Неправилно освободена доставка на пощенски услуги - ДДС, който се счита за включен в търговската цена на доставката за целите на упражняването на правото на приспадане - Изключване - Понятие за дължим или платен ДДС)

(2022/C 109/08)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Жалбоподател: Zipvit Ltd

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Диспозитив

Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че съответният данък върху добавената стойност (ДДС) не може да се счита за дължим или платен по смисъла на тази разпоредба и следователно за подлежащ на приспадане от данъчнозадълженото лице, когато, от една страна, това лице и доставчикът му погрешно са приели, въз основа на неправилно тълкуване на правото на Съюза от страна на националните органи, че процесните услуги са били освободени от ДДС, и съответно в издадените фактури не е посочен ДДС — в хипотеза, при която в сключения между тези две лица договор е било уговорено, че ако се дължи ДДС, същият е за сметка на получателя на услугата — и от друга страна, не са били направени своевременно никакви постъпки за събирането на ДДС и съответно е погасено по давност всяко вземане на доставчика и на данъчната и митническа администрация за неначисления ДДС.

(1) ОВ C 215, 29.6.2020 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/7

Решение на Съда (трети състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Administratīvā apgabaltiesa — Латвия) — „MONO“ SIA/Valsts ieņēmumu dienests

(Дело C-326/20) (1)

(Преюдициално запитване - Акцизи - Директива 2008/118/ЕО - Освобождаване от хармонизиран акциз - Стоки, предназначени за ползване в рамките на дипломатически или консулски отношения - Определяни от приемащата държава членка условия за освобождаване от акциз - Плащане с непарични платежни средства)

(2022/C 109/09)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Administratīvā apgabaltiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател:„MONO“ SIA

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Диспозитив

Член 12 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска приемащата държава членка, когато определя условията и ограниченията, при които ползваните в рамките на дипломатическите и консулските отношения стоки се освобождават от акциз, да обвързва това освобождаване с условието цената за придобиване на тези стоки да се заплаща с непарични платежни средства.

(1) ОВ C 329, 5.10.2020 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/8

Решение на Съда (девети състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Opolu — Полша) — Skarb Państwa — Starosta Nyski/New Media Development & Hotel Services Sp. z o.o.

(Дело C-327/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2011/7/ЕС - Борба със забавяне на плащането по търговски сделки - Приложно поле - Понятие „търговски сделки“ - Публичен орган, действащ като кредитор на предприятие - Изключване - Отдаване на недвижим имот за дългосрочно ползване от публичен орган на предприятие срещу заплащане на годишна такса)

(2022/C 109/10)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Opolu

Страни в главното производство

Жалбоподател: Skarb Państwa — Starosta Nyski

Ответник: New Media Development & Hotel Services Sp. z o.o.

Диспозитив

Понятието „търговска сделка“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща събирането от страна на публичен орган на такса, дължима като възнаграждение за правото на дългосрочно ползване на поземлен имот, от предприятие, на което този публичен орган е кредитор.

(1) ОВ C 28, 25.1.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/8

Решение на Съда (трети състав) от 13 януари 2022 г. — Liviu Dragnea/Европейска комисия

(Дело C-351/20 P) (1)

(Обжалване - Разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) - Доклади за разследвания - Искане за започване на разследване във връзка с хода на предходни разследвания, провеждани от OLAF - Заявление за достъп до документи - Писмо за отказ - Член 263 ДФЕС - Решение, което може да бъде предмет на жалба за отмяна - Срок за подаване на жалбите - Жалба срещу писмо, с което се потвърждават доклади на OLAF за разследвания - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Член 6 и член 7, параграф 2 - Задължение за уведомяване на заявителя за правото му да представи потвърждение на заявлението)

(2022/C 109/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Liviu Dragnea (представители: C. Toby, O. Riffaud и B. Entringer, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne и J. Baquero Cruz)

Диспозитив

Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 12 май 2020 г., Dragnea/Комисия (T-738/18, непубликувано, EU:T:2020:208) в частта му, в която Общият съд е отхвърлил като недопустима жалбата на г-н Liviu Dragnea за отмяна на писмото на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 1 октомври 2018 г., доколкото с това писмо последната е отказала да му предостави достъп до документите, поискани в писмото му от 22 август 2018 г.

2)	Връща делото на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе по това искане за отмяна.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Г-н Liviu Dragnea и Европейската комисия понасят съдебните разноски, които са направили в настоящото производство по обжалване.

5)	Не се произнася по останалата част от съдебните разноски.

(1) ОВ C 313, 21.9.2020 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/9

Решение на Съда (осми състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék — Унгария) — MARCAS MC Szolgáltató Zrt./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-363/20) (1)

(Преюдициално запитване - Дружества - Корпоративен данък - Данъчен контрол - Приложно поле на правото на Съюза - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 51, параграф 1 - Прилагане на правото на Съюза - Липса - Четвърта директива 78/660/ЕИО - Годишни счетоводни отчети на някои видове дружества - Осчетоводяване на приходите от права на интелектуална собственост - Член 2, параграф 3 - Принцип на вярната и точна представа - Член 31 - Оценка на позициите в годишния счетоводен отчет - Спазване на счетоводните принципи)

(2022/C 109/13)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: MARCAS MC Szolgáltató Zrt.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз не е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) с решение от 29 юни 2020 г., доколкото те се отнасят до практики на данъчната администрация на държава членка, свързани с контрола и санкционирането на данъчните нарушения в областта на корпоративния данък.

Член 2, параграф 2 и член 31 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, приета на основание член [50, параграф 2, буква ж) ДФЕС] относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, изменена с Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2003 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат практика на данъчната администрация на държава членка, която оспорва счетоводни документи на дружество с мотива, че те не зачитат принципите на изчерпателност и независимост на финансовите години, съдържащи се в правната уредба на тази държава членка, независимо че всички други счетоводни принципи, предвидени в тази правна уредба, са спазени, когато това неспазване не се дължи на изключение и не е необходимо за осигуряване за гарантиране на спазването на принципа на вярна и точна представа, посочено в приложението към годишните отчети и надлежно обосновано с посочване на въздействието му върху имуществото, финансовото състояние и резултатите.

(1) ОВ C 413, 7.12.2020 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/10

Решение на Съда (седми състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo — Португалия) — Autoridade Tributária e Aduaneira/Termas Sulfurosas de Alcafache SA

(Дело C-513/20) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, буква б) - Освобождавания за някои дейности от обществен интерес - Освобождаване на болничната и медицинската помощ - Тясно свързани дейности - Балнеологично лечение - Сума, събирана за откриването на индивидуално досие, включващо клинично досие)

(2022/C 109/14)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autoridade Tributária e Aduaneira

Ответник: Termas Sulfurosas de Alcafache SA

Диспозитив

Член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че дейността по откриване на индивидуално досие, включващо клинично досие, което дава право на закупуване на процедури за медицинска помощ в рамките на „класическо балнеологично лечение“ в балнеологична станция, може да попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност като дейност, тясно свързана с медицинската помощ, щом тези досиета съдържат данни за здравословното състояние и за предписаната и планирана медицинска помощ, както и за условията на нейното извършване — данни, консултирането на които е от съществено значение, за да се предостави тази помощ и да се постигнат преследваните терапевтични цели. Освен това посочената медицинска помощ и тясно свързаните с нея дейности трябва да се извършват при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове или от друго надлежно признато заведение с подобен характер по смисъла на член 132, параграф 1, буква б).

(1) ОВ C 19, 18.1.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/11

Решение на Съда (шести състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — DS/Koch Personaldienstleistungen GmbH

(Дело C-514/20) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 31, параграф 2 - Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Член 7 - Годишен отпуск - Работно време - Извънреден труд - Изчисляване на работното време на месечна основа - Липса на увеличение за извънреден труд при ползване на отпуск)

(2022/C 109/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ищец: DS

Ответник: Koch Personaldienstleistungen GmbH

Диспозитив

Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време в светлината на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на колективен трудов договор, според която часовете, съответстващи на използвания от работника платен годишен отпуск, не се отчитат като изработени часове, за да се определи дали е достигнат прагът на отработените часове, което дава право на увеличение за извънреден труд.

(1) ОВ C 19, 18.1.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/11

Решение на Съда (осми състав) от 13 януари 2022 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-683/20) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2002/49/EО - Оценка и управление на шума в околната среда - Главни пътища и главни железопътни линии - Член 8, параграф 2 - Планове за действие - Член 10, параграф 2 - Приложение VI - Обобщения на плановете за действие - Неизпращане на Комисията в предвидените срокове)

(2022/C 109/16)

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lindenthal и M. Noll-Ehlers)

Ответник: Словашка република (представител: B. Ricziová)

Диспозитив

Като не е разработила планове за действие за посочените в приложението към настоящото решение главни пътища и главни железопътни линии, от една страна, и като не е изпратила на Европейската комисия обобщения на посочените планове за действие, от друга страна, Словашката република не е изпълнила задълженията си съответно по член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива 2002/49 във връзка с приложение VI към нея.

2)	Осъжда Словашката република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 53, 15.2.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/12

Решение на Съда (трети състав) от 13 януари 2022 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Paget Approbois SAS/Depeyre entreprises SARL, Alpha Insurance A/S

(Дело C-724/20) (1)

(Преюдициално запитване - Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Застрахователна и презастрахователна дейност - Директива 2009/138/ЕО - Ликвидация на застрахователни предприятия - Член 292 - Последици за висящите производства от производството за ликвидация - Изключение за прилагането на lex concursus - Lex processus)

(2022/C 109/17)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Paget Approbois SAS

Ответници: Depeyre entreprises SARL, Alpha Insurance A/S

Диспозитив

Член 292 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него понятие „висящо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие“ се отнася до висящо съдебно производство с предмет искане от страна на застраховател за застрахователно обезщетение за претърпени в дадена държава членка вреди, насочено към застрахователно предприятие, по отношение на което има образувано производство по ликвидация в друга държава членка.

Член 292 от Директива 2009/138 трябва да се тълкува в смисъл, че законът на държавата членка, на чиято територия е висящо съдебното производство по смисъла на този член, има за цел да уреди всички последици от производството по ликвидация за това съдебно производство. В частност следва да се приложат разпоредбите на правото на държавата членка, които, първо, предвиждат образуването на такова производство да води до спиране на висящото съдебно производство, второ, обвързват възобновяването на съдебното производство с декларирането от кредитора на неговото вземане за застрахователно обезщетение към застрахователното предприятие и с привличането в производството на органите, които са натоварени с осъществяването на производството по ликвидация, и трето, забраняват да се присъжда каквото и да било плащане на обезщетение, което вече би могло единствено да бъде установено по основание и определено по размер, при което подобни разпоредби поначало не засягат запазената за държавата членка по произход компетентност съгласно член 274, параграф 2 от Директива 2009/138.

(1) ОВ C 79, 8.3.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/14

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Tirol (Австрия), постъпило на 6 септември 2021 г. — C.G./Bezirkshauptmannschaft Landeck

(Дело C-548/21)

(2022/C 109/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Tirol

Страни в главното производство

Жалбоподател: C.G.

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Landeck

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 15, параграф 1 (евентуално във връзка с член 5) от Директива 2002/58 (1), изменена с Директива 2009/136/ЕО (2), в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до запазените на мобилни телефони данни представлява намеса в закрепените в тези членове от Хартата основни права, тежестта на която е такава, че в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления посоченият достъп трябва да бъде ограничен до борбата с тежката престъпност?

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, в светлината на членове 7, 8 и 11, както и на член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 18 във връзка с член 99, параграф 1 от Strafprozessordnung, която позволява органите в сферата на сигурността да имат в хода на наказателното разследване широк и неконтролиран достъп до всички запазени на мобилен телефон цифрови данни, без да разполагат с разрешение за това от съд или независим административен орган?

Трябва ли член 47 от Хартата, евентуално във връзка с членове 41 и 52 от нея, разглеждани с оглед на принципа за равните процесуални възможности и правото на ефективни правни средства за защита, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която като член 18 във връзка с член 99, параграф 1 от Strafprozessordnung позволява да бъдат анализирани цифрови данни от мобилен телефон, без засегнатото лице да бъде уведомено за това преди или най-малкото след налагането на съответната мярка?

(1) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63).

(2) Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11).

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/14

Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 30 ноември 2021 г. — SOMEO S.A., предишно наименование PEARL STREAM S.A./Република Словения

(Дело C-725/21)

(2022/C 109/21)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Жалбоподател: SOMEO S.A., предишно наименование PEARL STREAM S.A.

Ответник: Република Словения

Преюдициални въпроси

Необходимо ли е — с оглед на квалификацията на отделна стока като „част“ за седалка на моторно превозно средство по смисъла на глава 94 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), в приложимите за главното производство редакции — седалката да не може без тази стока да изпълнява своята съществена и основна функция (в смисъл на функционалното ѝ единство), или е достатъчно отделната част, която е предназначена единствено за монтиране върху автомобилните седалки, да бъде призната за част от седалката?

2)	Влияе ли възможността за (не)самостоятелна обща употреба на двете посочени стоки върху тяхното класиране (или не) в подпозиция 9401 90 80?

(1) Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3).

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/15

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Хасково (България) на 7 декември 2021 година — JP EOOD / Отдел „Митническо разследване и разузнаване“ в Териториална дирекция „Митница Бургас“

(Дело C-752/21)

(2022/C 109/22)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Хасково

Страни в главното производство

Жалбоподател: JP EOOD

Ответник: Отдел „Митническо разследване и разузнаване“ в Териториална дирекция „Митница Бургас“

Преюдициални въпроси

Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Регламент 952/2013г. (1) на Европейският парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г., във връзка с член 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма като тази на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата, имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственикът на вещите, отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние.

Следва ли норматите на член 22, т.7, вр. член 29 и член 44 от Регламент 952/2013г. на Европейският парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г., във връзка с член 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на чл. 232, ал.1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата имущество — собственост на трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице.

Следва ли per argumentum a fortiori нормата на член 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР (2) на Съвета от 24 февруари 2005г., във вр. член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че същата е относима и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление и следва ли същата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изключваща собственикът на отнетото имущество от кръга на лицата, с право на обжалване и тази на чл. 232 от ЗМ, предвиждаща изрична необжалваемост на акт, с който по националното законодателство е допустимо отнемането на имущество, от трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице.

(1) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OB 2013, L 269, стр. 1)

(2) Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (OB 2005, L 68, стр. 49; специално българско издание: глава 19, том 7, стр. 147)

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/16

Жалба, подадена на 8 декември 2021 г. от Jérôme Rivière и др. срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 6 октомври 2021 г. по дело T-88/20, Rivière и др./Парламент

(Дело C-767/21 P)

(2022/C 109/23)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Jérôme Rivière, Dominique Bilde, Joëlle Mélin, Aurélia Beigneux, Thierry Mariani, Jordan Bardella, Jean-Paul Garraud, Jean-François Jalkh, Gilbert Collard, Gilles Lebreton, Nicolaus Fest, Gunnar Beck, Philippe Olivier (представител: F. Wagner, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите молят Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 октомври 2021 г. по дело T-88/20, Rivière и др./Парламент,

—	предвид членове 236 ДФЕС и 277 ДФЕС, да обяви жалбата за допустима,

—	да констатира липсата на правно основание на устното решение на председателя на Европейския парламент от 13 януари 2020 г. и да го отмени,

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателите излагат две основания.

Първото основание е изопачаване на фактите и грешка в правната квалификация на фактите. По-конкретно, жалбоподателите изтъкват, че точка 38, второ изречение от съдебното решение изопачава фактите. Действителната практическа последица на оспорваната мярка e отнемането на правото на изказване на членовете на парламента, които са отказали да махнат флага си. Изопачаването на фактите е накарало Общия съд да пренебрегне втората последица от решението от 13 януари 2020 г. Следователно Общият съд е допуснал грешка в правната квалификация на фактите. Той не е взел предвид лишаването на член на парламента от един от основните елементи при упражняването на неговия мандат, а именно правото на изказване.

Второто основание е нарушение и изопачаване от правна и фактическа страна на член 10 от вътрешния правилник на Европейския парламент, както и явна грешка в преценката. Според жалбоподателите Общият съд е трябвало да анализира на практика дали малкият флаг, използван от членовете на парламента, е плакат или надпис, както и дали наличието на този флаг нарушава добрия ред в пленарната зала или представлява неуместно поведение и нарушава нормалното протичане на парламентарната работа и да изведе от това съответните правни последици. Като е направил сравнение с други официални езици на Съюза Общият съд е нарушил член 1 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (1), който обявява френския език за официален и работен език на институциите на Европейския съюз, следователно на Парламента. По отношение на френските членове на парламента член 10 от вътрешния правилник трябва да се тълкува съгласно обхвата, който му дава френския език.

Общият съд не е анализирал и израза „Те не излагат на показ плакати или надписи“, нито пък е анализирал член 10, алинея 3 в контекста на член 10, алинея 2. Доказателството за липсата на неудобство, причинено от наличието на флаг, е представено в отговора на възражението за недопустимост, тъй като членовете на парламента могат да поставят малки европейски флагове и белгийският член на парламента Guy Verhofstadt може да се изказва с такъв флаг пред него.

Като развива в точки 43 —49 от решението си мотиви, копирани от тези на Парламента, по напълно различна правна ситуация от тази по член 10 и като се основава на член 171 от правилника, озаглавен „Разпределение на времето за изказвания и списък на ораторите“, за да изтъкне равенството на членовете на парламента относно времето за изказвания, Общият съд добавя към член 10 предмет, какъвто той няма. Това е изопачаване на текста, в резултат на което Общият съд придава на този член правни последици, каквито той няма. Според жалбоподателите решението от 13 януари 2020 г. произвежда правни последици, които могат да засегнат условията за упражняване на мандата на жалбоподателите, като изменят съществено правното им положение. Следователно мярката е обжалваем акт и съдебното решение трябва да се отмени.

(1) ОВ X 17, 6.10.1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/17

Преюдициално запитване от Retten i Esbjerg (Дания), постъпило на 17 декември 2021 г. — Skatteministeriet Departementet/Global Gravity ApS

(Дело C-788/21)

(2022/C 109/24)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Retten i Esbjerg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Skatteministeriet Departementet

Ответник: Global Gravity ApS

Преюдициални въпроси

Какви критерии трябва да се прилагат, за да се определи дали даден артикул представлява контейнер по подпозиция 8609 00 9000 от Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, както е посочена в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1001/2013 (1) на Комисията от 4 октомври 2013 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 (2) на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, и по-конкретно:

а)	може ли тези критерии, взети поотделно, да доведат до класирането на даден артикул като контейнер;

б)	за да се определи дали даден артикул следва да се класира като контейнер, трябва ли да се направи цялостна оценка на критериите, така че изпълнението на няколко — но не на всички — критерии да води до класиране на артикула като контейнер; или

в)	трябва всички критерии да бъдат изпълнени кумулативно, за да може даден артикул да бъде класиран като контейнер?

Следва ли терминът „контейнер“ в подпозиция 8609 00 9000 от Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, в редакцията, посочена в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1001/2013 на Комисията от 4 октомври 2013 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, да се тълкува в смисъл, че обхваща артикул, който представлява система за транспортиране на тръби, състояща се от няколко алуминиеви носещи профила, всеки от които е с по два стоманени опорни пръта и с по два болта М20, използвани за закрепване на носещите профили. Тръбите се поставят върху носещите профили. Добавя се нов комплект носещи профили, след което върху тях се полагат тръби и така нататък, докато се опакова желаното количество тръби. Накрая винаги се поставя комплект носещи профили. След като тръбите бъдат опаковани в носещите профили, към опорните пръти се прикрепят стоманени вериги през всеки от четирите ъгъла (чрез прорези в опорните пръти) и артикулът е готов за натоварване с кран или с мотокар, ако транспортирането се извършва по суша.

(1) Регламент (ЕС) № 1001/2013 на Комисията от 4 октомври 2013 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 290, 2013 г., стp. 1).

(2) OВ L 256, 1987 г., стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/18

Иск, предявен на 21 декември 2021 г. — Европейска комисия/Чешка република

(Дело C-808/21)

(2022/C 109/25)

Език на производството: чешки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Ondrůšek, J. Tomkin)

Ответник: Чешка република

Искания на ищеца

—

да бъде установено, че като отказва на гражданите на Съюза, които не са граждани на Чешката република, но пребивават в тази държава членка, правото да членуват в политическа партия или политическо движение, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 22 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

—	Чешката република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 22 от Договора за функционирането на Европейския съюз всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в държава членка, на която не е гражданин, има право да избира и да бъде избиран в местни избори и в изборите за Европейски парламент в държавата членка, където пребивава при същите условия като гражданите на тази държава.

Според Комисията, тъй като гражданите на Съюза, които не са граждани на Чешката република, но пребивават в Чешката република, нямат право да членуват в политическа партия или политическо движение, те не могат да се ползват от политическите права, които са им признати с член 22 Договора за функционирането на Европейския съюз, при същите условия като гражданите на Чешката република.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/18

Жалба, подадена на 12 януари 2022 г. от KS и KD срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 10 ноември 2021 г. по дело T-771/20, KS и KD/Съвет и др.

(Дело C-29/22 P)

(2022/C 109/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: KS и KD (представители: J. Stojsavljevic-Savic, Solicitor, F. Randolph QC и P. Koutrakos, Barrister)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска служба за външна дейност (EEAS)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда да:

—	уважи жалбата, да отмени обжалваното определение и да уважи исканията, предявени пред Общия съд,

—	при условията на евентуалност, да уважи жалбата и да върне делото на Общия съд и

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски, възникнали в производството по обжалване, в производството пред Общия съд и пред експертната група по правата на човека на EULEX.

Основания и основни доводи

Основанието за обжалване е допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото, приемайки, че не е компетентен да разгледа иска за обезщетение на вредите, които жалбоподателите са претърпели в резултат на нарушаване на техните основни човешки права от ответниците. Основанието за обжалване е разделено на четири части.

Първо, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тълкувайки широко изключването за ОВППС (обща външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз), установено в последното изречение на втора алинея от член 24, параграф 1 ДЕС и в първа алинея от член 275 ДФЕС.

Второ, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил неправилно решение от 6 октомври 2020 г., Bank Refah Kargaran/Съвет (C-134/19 P, EU:C:2020:793).

Трето, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил неправилно решение от 25 март 2021 г., Carvalho и др./Парламент и Съвет (C-565/19 P, not published, EU:C:2021:252).

Четвърто, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал иска по същество и като не е изложил достатъчно мотиви за решението си.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/19

Жалба, подадена на 19 януари 2022 г. от Европейската комисия срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 10 ноември 2021 г. по дело T-771/20, KS и KD/Съвет и др.

(Дело C-44/22 P)

(2022/C 109/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: Й. Маринова и J. Roberti di Sarsina)

Други страни в производството: KS, KD, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда да:

—	да отмени изцяло обжалваното определение,

—	да обяви, че съдилищата на Съюза имат изключителна компетентност да разгледат и решат делото,

—	да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по допустимостта и по същество,

—	да не се произнася по разноските в настоящото и предходните производства.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири основания.

Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като i) не признал естеството на ограничаването на компетентността на Съда на Европейския съюз (СЕС) по член 24 ДЕС и член 275 ДФЕС като дерогация от общата компетентност на СЕС, ii) не тълкувал тази дерогация ограничително, за разлика от установената практика на СЕС и като iii) тълкувал неправилно в този контекст решения H (1), SatCen (2) и Elitaliana (3) в смисъл, че не подкрепят тезата за компетентност на СЕС по делото.

Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не квалифицирал правилно иска като иск за обезщетение поради предполагаеми нарушения на основни човешки права и не тълкувал ограниченията на компетентността на СЕС в светлината на човешките права и изискванията на правовата съгласно първичното право на ЕС, което установявало компетентност на СЕС по делото.

Първа част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като квалифицирал оспорените от ищците в първоинстанционното производство актове, действия и бездействия като такива, които са от сферата на свързани с Мисията политически или стратегически въпроси и които се отнасят до определянето или прилагането на ОВППС (Европейската обща външна политика и политика на сигурност), а не като актове, действия и бездействия, причинили вреди, произтекли от предполагаеми нарушения на човешки права в контекста на ОВППС.

Втора част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не тълкувал член 24 ДЕС и член 275 ДФЕС в светлината на основните права и свободи съгласно Хартата и ЕКПЧ, както и на основополагащите ценности на правовата държава и зачитането на човешките права в Договорите (член 2, член 3, параграф 5, член 6, параграфи 1 и 3, член 21, параграф 2, буква б) и член 23 ДЕС, както и член 19 ДЕС и член 47 от Хартата).

Трето основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като тълкувал неправилно решение Bank Refah (4) и не разгледал иска за обезщетение като самостоятелно правно средство за защита, за което СЕС е компетентен съгласно член 268 и член 340, втора алинея, ДФЕС.

Четвърто основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не гарантирал автономията на правния ред на Съюза и лишил ищците в първоинстанционното производство от ефективно правно средство за защита.

Първа част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не установил изключителната компетентност на съдилищата на Съюза да разгледат и решат делото.

Втора част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като лишил ищците в първоинстанционното производство от всякакво ефективно правно средство за защита, без да има оставя на практика никаква реална възможност да защитят основните си права.

(1) Решение на Съда от 19 юли 2016 г., H срещу Съвет на Европейския съюз и др., C-455/14 P, EU:C:2016:569.

(2) Решение на Общия съд от 25 октомври 2018 г., KF/SatCen, T-286/15, EU:T:2018:718; решение на Съда от 25 юни 2020 г., SatCen/KF, C-14/19 P, ECLI:EU:C:2020:492; определение на Общия съд от 10 юли 2020 г., KF/SatCen, T-619/19, непубликувано, EU:T:2020:337; решение от 14 октомври 2021г., KF/SatCen, C-464/20 P, непубликувано, ECLI:EU:C:2021:848.

(3) Решение от 12 ноември 2015 г., Elitaliana SpA срещу Eulex Kosovo, C-439/13 P, EU:C:2015:753.

(4) Решение от 6 октомври 2020 г., Bank Refah Kargaran/Съвет, C-134/19 P, EU:C:2020:793.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/21

Определение на Общия съд от 20 декември 2021 г. — Niemelä и др./ЕЦБ

(Дело T-321/17) (1)

(Жалба за отмяна - Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Конкретни надзорни задачи, възложени на ЕЦБ - Решение за отнемане на лиценза на кредитна институция - Замяна на обжалвания акт в хода на съдебното производство - Отпадане на предмета на спора - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за произнасяне - Искане на обезщетение - Явна недопустимост)

(2022/C 109/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Heikki Niemelä (Оен, Белгия) Mika Lehto (Еспо, Финландия), Nemea plc (Сан Юлиан, Малта), Nevestor SA (Оен), Nemea Bank plc (Сан Юлиан) (представител: A. Meriläinen, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка (представители: C. Hernández Saseta и A. Witte, подпомагани от B. Schneider, адвокат)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: A. Steiblytė и A. Nijenhuis)

Предмет

От една страна, искане, основано на член 263 ДФЕС за отмяна на решение ECB/SSM/2017 -213800JENPXTUY75VSO/1 WHD-2017-0003 на Европейската централна банка от 23 март 2017 г. за отнемане на лиценза за дейност на кредитна институция на Nemea Bank plc и, от друга страна, искане, основано на член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели

Диспозитив

1)	Отпада основанието за произнасяне по искането за отмяна.

2)	Отхвърля искането за обезщетение като явно недопустимо.

3)	Осъжда Heikki Niemelä, Mika Lehto, Nemea plc, Nevestor SA, Nemea Bank plc и Европейската централна банка (ЕЦБ) да понесат направените от всеки от тях съдебни разноски във връзка с искането за отмяна.

4)	Осъжда Heikki Niemelä, Mika Lehto, Nemea, Nevestor и Nemea Bank да понесат направените от тях съдебни разноски, както и разноските, направени от ЕЦБ във връзка с искането за обезщетение.

5)	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея разноски.

(1) ОВ C 283, 28.8.2017 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/22

Определение на Общия съд от 15 декември 2021 г. — Legero Schuhfabrik/EUIPO — Rieker Schuh (обувка)

(Дело T-682/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ обувка - По-ранни национални и общностен промишлен дизайн, представени след подаването на искането за обявяване на недействителност - Член 28, параграф 1, буква б), точка v) от Регламент (ЕО) № 2245/2002 - Основания за недействителност - Липса на новост - Липса на оригиналност - Степен на свобода на автора - Липса на различно общо впечатление - Член 5, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2022/C 109/29)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Legero Schuhfabrik GmbH (Фелдкирхен бай Грац, Австрия) (представител: M. Gail, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Rieker Schuh AG (Tайнген, Швейцария) (представител: A. Schabenberger, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 10 септември 2020 г. (преписка R 1650/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Legero Schuhfabrik и Rieker Schuh Legero

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Legero Schuhfabrik GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 19, 18.1.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/22

Определение на Общия съд от 15 декември 2021 г. — Legero Schuhfabrik/EUIPO — Rieker Schuh (обувка)

(Дело T-683/20) (1)

(2022/C 109/30)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Legero Schuhfabrik GmbH (Фелдкирхен бай Грац, Австрия) (представител: M. Gail, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 10 септември 2020 г. (преписка R 1648/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Legero Schuhfabrik и Rieker Schuh

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Legero Schuhfabrik GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 19, 18.1.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/23

Определение на Общия съд от 15 декември 2021 г. — Legero Schuhfabrik/EUIPO — Rieker Schuh (обувка)

(Дело T-684/20) (1)

(2022/C 109/31)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Legero Schuhfabrik GmbH (Фелдкирхен бай Грац, Австрия) (представител: M. Gail, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 10 септември 2020 г. (преписка R 1649/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Legero Schuhfabrik и Rieker Schuh

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Legero Schuhfabrik GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 19, 18.1.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/23

Определение на Общия съд от 15 декември 2021 г. — Boquoi Handels/EUIPO (Изображение на леден кристал върху син кръгъл фон)

(Дело T-734/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за регистрация на фигуративен знак, изобразяващ леден кристал върху син кръгъл фон - Частично отхвърляне на заявката - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)

(2022/C 109/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Boquoi Handels OHG (Грюнвалд, Германия) (представител: S. Lorenz, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Graul и E. Markakis)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 25 септември 2020 г. (преписка R 522/2020-2) относно заявка за регистрация на фигуративен знак, изобразяващ леден кристал върху син кръгъл фон, като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Boquoi Handels OHG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 53, 15.2.2021 г.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/24

Жалба, подадена на 20 декември 2021 г. — SC Ha Ha Ha Production/EUIPO — The Smiley Company (SMILEY)

(Дело T-785/21)

(2022/C 109/33)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: SC Ha Ha Ha Production SRL (Калинещи, Румъния) (представител: O. Anghel, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: The Smiley Company SPRL (Брюксел, Белгия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „SMILEY“ — Заявка за регистрация № 17 569 641

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 23 септември 2021 г. по преписка R 2936/2019-5 относно отмяната на неговото решение от 15 януари 2021 г. и решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 октомври 2021 по преписка R 2936/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 септември 2021 г. по преписка R 2936/2019-5 относно отмяната на неговото решение от 15 януари 2021 г.;

—	да отмени решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 октомври 2021 по преписка R 2936/2019-5,за да бъде регистрирана марката на Европейския съюз „SMILEY“, заявена под № 17 569 641, за стоки и услуги от клас 41;

—	да осъди ответника и евентуално другата страна в производството пред Апелативния състав, да заплатят съдебните разноски, включително направените в производството по обжалване.

Изложени основания

—	Нарушение на член 103 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на общите принципи на правото на ЕС.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/25

Жалба, подадена на 27 декември 2021 г. — NQ/Съвет и др.

(Дело T-803/21)

(2022/C 109/34)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: NQ (представители: R. Leandro Vasconcelos и M. Martins Pereira, advogadas)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Службата за инструментите в областта на външната политика FPI („Service for Foreign Policy Instruments“) на Комисията от 1 декември 2021 г. и решението да не се препоръчат бъдещи мисии за наблюдение на избори МНИ-ЕС за период от пет години;

при условията на евентуалност, в случай че се приеме, че това не е актът, който следва да бъде оспорен,

да отмени доклада за оценка от 16 октомври 2021 г.;

при условията на евентуалност спрямо предходното искане, в случай, че се приеме, че и това не е актът, който следва да се оспори,

да отмени Решението на DCO (Deputy Chief Observer) от 22 октомври 2021 г.;

—	да осъди Европейската комисия и ако намери за необходимо Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя, освен направените от тях разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на правото на изслушване

Процесът на оценяване, който завършва с доклад за оценка от 16 октомври 2021 г. протича в нарушение на правото на жалбоподателя на изслушване във връзка с проектодоклада за оценка, т.е. преди приемането на окончателното решение. Това право произтича от правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права в Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

Второ основание: нарушение на задължението за мотивиране

Обжалваното решение е прието в нарушение на задължението за мотивиране от страна на FPI. Това задължение е закрепено още в член 296, втора алинея ДФЕС. Това задължение е припомнено и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата. В мотивите на обжалваното решение не е възможно да се установят мотивите в основата на решението за неотправяне на препоръка и прилагане на мярка за отстраняване за срок от пет години.

Трето основание: нарушение на принципа на правна сигурност

Обжалваното решение е прието в нарушение на принципа на правна сигурност. Принципът на правна сигурност е общ принцип на правото на Съюза. Обжалваното решение не съдържа позоваване на правното основание на марката за отстраняване, като това основание не може да бъде установено чрез препращане към други елементи от решението.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност Налагането на мярка за неотправяне на препоръка за бъдещи мисии за срок от пет години е непропорционална предвид липсата на евентуални тежки нарушения на въпросния Кодекс на поведение.

Пето основание: нарушение на правото на личен и семеен живот

Обжалваното решение нарушава правото на личен и семеен живот, закрепено в член 7 от Хартата и в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Семейните ангажименти на жалбоподателя не са пречка за извършване на дейностите, които е трябвало да завърши.

Шесто основание: нарушение на свободата на изразяване

Обжалваното решение нарушава свободата на изразяване на жалбоподателя. Свободата на изразяване е закрепена в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ. Тази свобода обхваща изразяването, в писмена или устна форма, на мнения на несъгласие или малцинствени мнения спрямо защитаваните от институцията в която работят длъжностните лица и другите служители на Съюза.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/26

Жалба, подадена на 4 януари 2022 г. — Puma/EUIPO — Doosan Machine Tools (PUMA)

(Дело T-4/22)

(2022/C 109/35)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Puma SE (Херцогенаурах, Германия) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Doosan Machine Tools Co. Ltd (Seongsan-gu, Changwon-si, Южна Корея)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „PUMA“ — заявка за регистрация № 11 376 209

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 28 октомври 2021 г. по преписка R 1677/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и Doosan Machine Tools Co., Ltd да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/27

Жалба, подадена на 7 януари 2022 г. — Medivet Group/EUIPO (MEDIVET)

(Дело T-11/22)

(2022/C 109/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Medivet Group Ltd (Уотфорд, Обединено кралство) (представители: M. Kloth, R. Briske и M. Tillwich, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „MEDIVET“ — заявка за регистрация № 18 132 743

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 13 октомври 2021 г. по преписка R 1066/2021-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/27

Жалба, подадена на 7 януари 2022 г. — Hasco TM/EUIPO — Esi (NATURCAPS)

(Дело T-12/22)

(2022/C 109/37)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Hasco TM sp. z o.o. sp.k. (Вроцлав, Полша) (представител: M. Krekora, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Esi Srl (Албизола Супериоре, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „NATURCAPS“ — марка на Европейския съюз № 16 289 795

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 ноември 2021 г. по преписка R 617/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме жалбата за допустима и основателна,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски в производството пред Общия съд.

Изложени основания

—

Нарушение на член 64, параграф 2, член 47, параграф 2 и член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 2, параграф 1 от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, член 1, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година, член 2, буква а) от Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година и член 24 от Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (2003 г.).

—	Нарушение на член 60, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/28

Жалба, подадена на 13 януари 2022 г. — AL/Съвет

(Дело T-22/22)

(2022/C 109/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AL (представител: R. Rata, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	първо, да отмени решението на ответника от 27 септември 2021 г., с което жалбоподателят е отстранен от длъжност;

—	да възстанови жалбоподателя като длъжностно лице на предишната му длъжност и позиция;

—	да върне досието на Генералния секретариат на Съвета за възобновяване на дисциплинарното производство в съответствие с член 28 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица в светлината на всички факти, установени в решенията на Органа по назначаването, взети след датата на спорното решение;

—	да разгледа служебно всеки друг въпрос от обществени интерес, който Общият съд счете за релевантен;

—	да осъди ответника да заплати както направените от него съдебни разноски, така и тези на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква тринадесет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: нарушение от Съвета на член 22, параграф 1 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица и лошо администриране.

Второ основание: нарушение на член 10, буква a) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) санкцията не е пропорционална на характера на нарушението (що се отнася до надбавките, получени за майката на жалбоподателя като дете на издръжка) и на обстоятелствата, при които се осъществило предполагаемото нарушение; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

Трето основание: нарушение на член 10, буква a) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) наложената санкция не е пропорционална на характера на нарушението (що се отнася до надбавките, получени за полаганите за A и B грижи) и на обстоятелствата, при които се осъществило предполагаемото нарушение; (ii) спорното решение не е мотивирано (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

Четвърто основание: нарушение на член 10, буква a) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) наложената санкция не е пропорционална на характера на нарушението (що се отнася до подадените през 2014 г. молби за признаване на C и D като деца на издръжка) и на обстоятелствата, при които се осъществило предполагаемото нарушение; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

Пето основание: нарушение на член 10, буква б) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) предполагаемото нарушение не е накърнило престижа, репутацията или интересите на Генералния секретариат на Съвета; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

Шесто основание: нарушение на член 10, буква в) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) нарушението не е извършено умишлено, а по-скоро по небрежност; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката и от нарушение на член 85 от Правилника за длъжностните лица, тъй като липсва всякакъв умисъл за заблуждаване на администрацията.

Седмо основание: нарушение на член 10, буква г) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) мотивите за извършване на нарушението са предимно висшият интерес и благосъстоянието на децата; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

Осмо основание: нарушение на член 10, буква д) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) степента и старшинството на жалбоподателя са от средни до ниски; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

Девето основание: нарушение на член 10, буква ж) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) нивото на служебните задължения и отговорности на жалбоподателя са от средни до ниски; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

10.

Десето основание: нарушение на член 10, буква з) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) нарушението не се изразява в системни действия или поведение; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

11.

Единадесето основание: нарушение на член 10, буква и) от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, доколкото (i) поведението на жалбоподателя през цялата му кариера е безупречно; (ii) спорното решение не е мотивирано; (iii) спорното решение не спазва презумпцията за невиновност; и (iv) спорното решение е резултат от явна грешка в преценката.

12.	Дванадесето основание: нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на добра администрация.

13.	Тринадесето основание: неизпълнение на задължението за полагане на грижа що се отнася до благосъстоянието на длъжностните лица и на лицата на тяхна издръжка.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/30

Жалба, подадена на 13 януари 2022 г. — CIMV/Комисия

(Дело T-26/22)

(2022/C 109/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Compagnie industrielle de la matière végétale (CIMV) (Neuilly-sur-Seine, Франция) (представители: B. Le Bret, R. Rard и P. Renié, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—	да отмени обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 3 от обжалваното решение в частта, в която предвижда обжалване на принудителното изпълнение,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата срещу решение C(2021) 7932 окончателен на Европейската комисия от 28 октомври 2021 г. за възстановяване на сумата от 5 888 214,59 EUR заедно с лихвите, дължими от CIMV, жалбоподателката изтъква четири основания.

1.	Първо основание: явна фактическа грешка, произтичаща от неотчитане на графика, предложен от CIMV и недостатъчна обоснованост на обжалваното решение.

2.	Второ основание: нарушение на оправдани правни окачвания и правна сигурност.

3.	Трето основание: нарушение на правото на изслушване и на принципа на добра администрация.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност и целта за ефективна защита на финансовите интереси на Съюза.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/30

Жалба, подадена на 18 януари 2022 г. — Innovaciones Cosmético Farmacéuticas/EUIPO — Benito Oliver (th pharma)

(Дело T-27/22)

(2022/C 109/40)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Innovaciones Cosmético Farmacéuticas SL (Alhama de Murcia, Испания) (представител: J. Oria Sousa-Montes, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Miguel Ángel Benito Oliver (Pont D’Inca-Marratxi, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз th pharma — заявка за регистрация № 17 916 522

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 9 ноември 2021 г. по преписка R 1605/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/31

Жалба, подадена на 14 януари 2022 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-28/22)

(2022/C 109/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair DAC (Суордс, Ирландия) (представители: E. Vahida, S. Rating и G.-I. Metaxas-Maranghidis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 26 юли 2021 г. относно държавна помощ SA.63203 (2021/N) — Германия — Помощ за преструктуриране на Condor и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква десет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: ответникът допуснал грешка при прилагане на правото и спорната държавна помощ е извън материалния обхват на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (1), тъй като Condor Flugdienst GmbH („Condor“) е поето от по-голяма икономическа група и затрудненията му не са вътрешни за него и са резултат от произволно разпределение на разходите.

2.	Второ основание: ответникът не доказал пазарна неефективност и социални трудности.

3.	Трето основание: ответникът не предоставил сравнение с надежден алтернативен сценарий без държавна помощ и не установил, че „Condor“ е изчерпало всички пазарни възможности.

4.	Четвърто основание: спорното решение не установява, че планът за преструктуриране е реалистичен, последователен и мащабен и е годен да възстанови дългосрочната жизнеспособност на „Condor“, без да разчита на допълнителна държавна помощ, в рамките на разумен период.

5.	Пето основание: спорното решение не установява, че държавната помощ е целесъобразна предвид щетите, причинени от кризата с COVID-19.

6.	Шесто основание: спорното решение не установява, че държавната помощ е пропорционална предвид щетите, причинени от кризата с COVID-19.

7.	Седмо основание: спорното решение не разглежда адекватно на отрицателните ефекти от държавната помощ.

Осмо основание: спорното решение нарушава конкретни разпоредби от ДФЕС и общи принципи на правото на ЕС, които са в основата на либерализацията на въздушния транспорт в ЕС от края на 80-те години на миналия век (а именно недопускане на дискриминация, свободно предоставяне на услуги — прилаган към въздушния транспорт посредством Регламент 1008/2008 (2) — и свобода на установяване).

9.	Девето основание: ответникът не започнал официална процедура по разследване, въпреки сериозните затруднения и нарушил процесуалните права на жалбоподателя.

10.	Десето основание: ответникът не изпълнил задължението си за мотивиране.

(1) Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (OВ C 249, 2014 г., стp. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3).

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/32

Жалба, подадена на 19 януари 2022 г. — Vyatsky Plywood Mill/Комисия

(Дело T-32/22)

(2022/C 109/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Vyatsky Plywood Mill OOO (Киров, Русия) (представители: М. Крестиянова и N. Tuominen, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 на Комисията от 8 ноември 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия (1), в неговата цялост, доколкото се отнася до жалбоподателя,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Комисията нарушила членове 3 и 4 от основния регламент (2), допуснала явна грешка в преценката, като не взела предвид твърденията на сдруженията на производители на шперплат от ЕС при определянето на свързания с продукта обхват, установяването на състава и определението за промишленост на Съюза, и нарушила принципа на добра администрация. Всъщност в качеството на безпристрастен разследващ орган Комисията трябвало по свой почин да се съсредоточи върху представените от сдруженията на производители на шперплат от ЕС доказателства, да ги разгледа и да извърши правилна фактическа и правна преценка в контекста на свързания с продукта обхват, което е основен елемент на антидъмпинговото разследване и има значение за всички изводи. Също така Комисията в действителност отхвърлила/пренебрегнала всички представени от жалбоподателя доказателства или доводи във връзка с твърденията на сдруженията на производители на шперплат от ЕС.

Второ основание: Комисията нарушила член 3 от основния регламент, като направила неправилен анализ на цените в контекста на установяването на вредата и на причинно-следствената връзка. Първо, Комисията пренебрегнала промените на цените след разследвания период и не отчела надлежно явното сегментиране на пазара. Второ, Комисията пропуснала да прецени последиците от достъпа до основната суровина от страна на промишлеността на Съюза, отражението на вноса от трети страни и на всяка евентуална дискриминация спрямо Русия.

Трето основание: Комисията нарушила член 21 от основния регламент, тъй като налагането на антидъмпингови мерки за вноса на брезов шперплат с произход от Русия било в противоречие с общия интерес на Съюза. Промишлеността на Съюза, несвързаните вносители и ползвателите щели да бъдат изправени пред недостиг на висококачествен и екологосъобразен брезов шперплат на достъпна цена.

Четвърто основание: при условията на евентуалност, ако Общият съд приеме, че обжалваният регламент трябва да бъде оставен в сила — Комисията допуснала явна грешка в преценката, като наложила мярката в настоящата ѝ форма, което било в противоречие с интереса на Съюза. Целта на производството щяла да бъде постигната в по-голяма степен, ако мерките били под формата на променливо мито, основаващо се на адвалорно мито, чиято стойност е ограничена от минимална вносна цена.

(1) ОВ L 394, 2021 г., стр. 7.

(2) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/33

Жалба, подадена на 20 януари 2022 г. — Cunsorziu di i Salamaghji Corsi — Consortium des Charcutiers Corses и др./Комисия

(Дело T-34/22)

(2022/C 109/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Cunsorziu di i Salamaghji Corsi — Consortium des Charcutiers Corses (Борго, Франция) и 9 други жалбоподатели (представители: T. de Haan и V. Le Meur-Baudry, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1879 на Комисията от 26 октомври 2021 година за отхвърляне на три заявления за предоставяне на защита на географско указание в съответствие с член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета „Jambon sec de l’Île de Beauté“ (ЗГУ), „Lonzo de l’Île de Beauté“ (ЗГУ), „Coppa de l’Île de Beauté“ (ЗГУ) (IGP)] (1),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение, от една страна, на членове 49, 50 и 52 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OВ L 343, 2012 г.,. стр. 1) и от друга страна, на общия правен принцип на пресъдено нещо, доколкото Комисията превишила границите на компетентността, предоставена ѝ с този регламент.

2.	Второ основание: нарушение на членове 7 и 13 от Регламент № 1151/2012, доколкото Комисията допуснала грешки при прилагането на горепосочените разпоредби.

(1) ОВ L 383, 2021 г., стр. 1.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/34

Жалба, подадена на 24 януари 2022 г. — Weider Germany/EUIPO — Ден и нощ (YIPPIE!)

(Дело T-45/22)

(2022/C 109/44)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Weider Germany GmbH (Хамбург, Германия) (представители: T. Pfeifer и N. Böhmer, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав:„Ден и нощ“ ООД (Горна Оряховица, България)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „YIPPIE!“ — марка на Европейския съюз № 12 411 567

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 12 ноември 2021 г. по преписка R 2227/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи жалбата срещу решението на отдела по отмяна по преписка 36 243 C и

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и евентуално встъпилата страна („Ден и нощ“ ООД) да заплати съдебните разноски, направени в производството по отмяна и в производството пред апелативния състав на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 64, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

7.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/34

Жалба, подадена на 25 януари 2022 г. — Esedra/Парламент

(Дело T-46/22)

(2022/C 109/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Esedra (Брюксел, Белгия) (представител: M. Vastmans, avocate)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да обяви за допустима и основателна жалбата за отмяна

и в резултат от това:

—	да отмени решението на Европейския парламент за възлагане на разглежданата обществена поръчка на SAS PEOPLE & BABY и за отхвърляне на офертата на SRL ESEDRA,

—	да обезщети SRL ESEDRA за вредите, претърпени във връзка с това незаконосъобразно решение,

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу решението на Европейския парламент от 26 ноември 2021 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателя, представена в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка № PE PERS 2021 027 за цялостно управление на яслата на Европейския парламент в Брюксел на адрес rue Wayenberg и поръчката се възлага на SAS People & Baby, жалбоподателят изтъква две основания.

Първото основание е нарушение на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, на член 170 ДФЕС, на член 16.1. от спецификацията за обществената поръчка, на общите принципи на правото и по-конкретно на принципите на грижливост, на мотивиране и на принципа patere legem ipse fecisti, както и явна грешка в преценката.

Второто основание е нарушение на член 3.13. от спецификацията за обществената поръчка, на Décret visant à renforcer la qualité et l’accessibilité de l’accueil de la petite enfance en communauté française [Декрет относно повишаването на качеството и достъпността на грижите в ранна детска възраст в рамките на френската общност] от 21 февруари 2019 г. и на Аrrêté du Gouvernement de la communauté française fixant le régime d’autorisation et de subvention des crèches, des services d’accueil d’enfants et des (co)accueillants d’enfants indépendant(s) [Наредба на правителството на френската общност, с която се установява разрешителният режим и режимът на субсидиране на яслите, детските градини и физическите лица, осигуряващи самостоятелно или съвместно детска грижа] от 2 май 2019 г. и/или Arrêté du Gouvernement flamand portant les conditions d’agrément et la politique de qualité pour l’accueil familial et de groupe de bébés et de bambins [Наредба на фламандското правителство относно условията за издаване на разрешение и политиката за качество на грижата за бебета и малки деца, осигурявана от семейства или групи лица] от 22 ноември 2013 г., нарушаване на общите принципи на правото и по-специално на принципите на грижливост и на принципа patere legem ipse fecisti, както и явна грешка в преценката.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 109

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 7 март 2022 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2022/C 109/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1