Европейски икономически и социален комитет

564-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — INTERACTIO, 20.10.2021 г. – 21.10.2021 г.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съчетаване на амбициозни, устойчиви и социални цели с благоприятна среда за малките и средните предприятия

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/01)

Докладчик:

Bruno CHOIX

Решение на пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	227/0/9

1. Заключения и препоръки

1.1.

99,8 % от европейските предприятия са микропредприятия/МСП, в които работят 82,4 милиона души. Те са основни участници в икономическото възстановяване и постигането на социалните и екологичните цели на ЕС. Тяхната същност — човешко измерение и близост — улеснява естествената им ангажираност по отношение на тези предизвикателства, във връзка с които постигат добри резултати дори в период на криза.

1.2.

Ето защо микропредприятията/МСП се нуждаят от съобразена с техните специфики регулаторна среда. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава за реално прилагане на Законодателния акт за малкия бизнес, на принципа „Мисли първо за малките“ и на стратегията в полза на МСП. Административните тежести, по-специално за прозрачност и докладване, трябва да бъдат строго ограничени, тъй като всяко задължение води до разходи.

1.3.

ЕИСК подкрепя подхода за „по-добро законотворчество“ и препоръчва системно участие на социалните партньори, професионалните сектори и консултативните органи на всички етапи на законодателния процес (подготовка на обществени консултации, анализ на въздействието, изменения). Комитетът призовава Комисията да отчита надлежно резултатите от оценките на въздействието. Принципът за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови („One in, one out“) трябва да бъде прилаган бързо, ефективно и балансирано, за да се постигне амбициозно законодателство в областта на околната среда и социалната сфера. И накрая, ЕИСК предлага да се укрепи координацията на представителите на МСП (SME Envoys) както на национално, така и на европейско равнище.

1.4.

Комитетът призовава европейските институции да проучват системно алтернативи на задълженията за прозрачност и докладване, когато те създават прекомерни тежести.

1.5.

Националните и регионалните инициативи за социален диалог в микропредприятията, занаятите и свободните професии улесняват ангажираността за социалните въпроси, диалога между ръководители на предприятия и работници, както и предотвратяването на конфликти, и следва да бъдат насърчавани.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че трябва да бъде използван в по-голяма степен потенциалът на браншовите организации и сдружения и на камарите, както по отношение на разпространение на социалните, екологичните и управленските иновации, така и на подпомагане на микропредприятията/МСП. Комитетът препоръчва на Комисията и на държавите членки да разчитат по-скоро на своя експертен опит и своята мрежа, отколкото да създават нови обременяващи и задължителни разпоредби.

1.7.

ЕИСК желае да се гарантира достъпът до учене през целия живот за ръководителите на предприятия веднага след встъпването им в длъжност или поемането на предприятие, за да им се даде възможност да придобият необходимите умения за доброто предприемаческо управление, за включването на социалния диалог и за екологичния и цифровия преход.

2. Контекст и общи бележки

2.1.

Микропредприятията/МСП са в основата на европейската икономика и представляват, благодарение на присъствието си на цялата територия, съществен фактор за подпомагане на местните общности, изправени пред икономическа несигурност, и насърчават устойчивостта за цялата система.

2.2.

Възстановяването е единственият начин да се избегне обезлюдяването — то дава възможност за запазване на равнището на заетост и разпределение на богатствата, още повече, че в Европа то се основава на цели за устойчивост.

2.3.

Микропредприятията/МСП са насочени към екологична и цифрова икономика. Кръговата икономика, устойчивото развитие и социалният диалог са „генетично заложени“ в микропредприятията, занаятчийските предприятия и свободните професии. ЕИСК призовава европейските институции да се доверят на тяхната способност за развитие и да подкрепят водещата им роля в двойния преход (целеви програми за финансиране, за техническа помощ и инженеринг и адаптирани политики), а не да възпират техния устрем.

2.4.

Комитетът отбелязва, че много предприятия и публични власти въвеждат иновации, за да помогнат на микропредприятията/МСП да включат кръговата икономика в своя икономически модел (премахване на отпадъци и непродадена продукция, насърчаване на поправянето, повторната употреба и рециклирането), в съответствие с целите на ЕС.

2.5.

Въпреки Законодателния акт за малкия бизнес („Small Business Act“) от 2008 г., през последните тринадесет години стана ясно, че вместо да приемат благоприятни за административния и финансов капацитет на микропредприятията/МСП текстове, законодателите най-често предпочитат правила, които се отнасят за всички предприятия, а след това ги адаптират към най-малките, като създават нови тежести за тях и вредят на тяхната конкурентоспособност и на капацитета им за иновации и за създаване на работни места. Отчитането на резултатите от теста за МСП може да бъде подобрено. Увеличаването на мерките за прозрачност и публикуване на информация може да нанесе вреди. По този начин с Общия регламент относно защитата на данните (1) се въведоха неясни процедури, които задължават микропредприятията/МСП да се позовават на ръководства или да използват външни експерти, което води до разходи. В регламента относно машиностроителните изделия се определят подобни задължения, като се изискват процедури за оценка чрез сертифициране от външни субекти. С Директивата относно изпирането на пари (2) се въвежда изискване за предоставяне на информация относно действителните собственици за всички предприятия, което в множество държави членки се заплаща.

2.6.

Докладът за 2020 г. на Комитета за регулаторен контрол показва, че въздействието на законодателните предложения относно МСП не е оценено в достатъчна степен.

2.7.

ЕИСК приветства стратегията за МСП, публикувана от Комисията през 2020 г. Комитетът подкрепя резолюцията (3) на Парламента, според която трябва да се въведат добрите административни, регулаторни и технически условия, за да се помогне на микропредприятията/МСП да подобрят по-специално своите екологични резултати, и че прекомерните административни и регулаторни тежести спират техния подем.

2.8.

ЕИСК приветства съобщението „По-добро законотворчество“, в което се подчертава, че по-доброто регулиране е ключът за устойчиво развитие. То не може да се основава единствено на икономическия растеж, а изисква баланс между устойчивите и социалните икономически подходи.

2.9.

Въпреки това няколко законодателни предложения и дебати предвиждат нови задължения за микропредприятията/МСП за докладване (устойчива комуникация на предприятията (4), прозрачност в заплащането (5) и бъдещо предложение за задължение за надлежна проверка). Тези задължения могат да засегнат пряко или непряко микропредприятията/МСП в резултат на исканията на големи предприятия от веригата за създаване на стойност и представляват разход, като се има предвид, че не разполагат с човешките и финансовите ресурси, за да ги изпълнят, което застрашава тяхната дейност, техния икономически модел и следователно оцеляването им, особено по време на криза.

2.10.

Микропредприятията/МСП обаче постигат насърчаващи, дори по-добри резултати от средните национални стойности и то без ограничения. ЕИСК призовава законодателството да бъде създавано за 21 милиона европейски микропредприя/МСП, а не за онези 0,2 % по-големи предприятия, като след това се търсят начини за прилагане на неговите принципи за другите, за да се отговори на нуждите не само на ръководителите на предприятия, но и на многобройните им работници. Освен това ЕИСК призовава да се предлагат постоянно алтернативи на докладването.

3. Разходи и ползи от мерките за докладване

3.1.

Оценката на разходите и административната тежест от страна на Комисията често е лишена от прозрачност и ощетява микропредприятията/МСП. Към това се добавят и непреките последици от задълженията по веригата за създаване на стойност, които Комисията се затруднява да изчисли. Както се посочва в съобщението „По-добро законотворчество“, внесените от Парламента и Съвета изменения рядко са предмет на оценки на въздействието и на тестове за МСП. И накрая, транспонирането на мерки в националното право понякога е съпроводено с допълнителни разходи.

3.2.

За да се съобразят с тези нарастващи задължения, ръководителите на предприятия нямат друг избор освен самите те да реагират във времето, предназначено за професионалната им дейност, или да се обърнат към външен експертен опит. Двата метода засягат дейността на предприятието и водят до допълнителни разходи. В микропредприятията те са пропорционално по-високи, отколкото в големите предприятия. Освен това ЕИСК предупреждава за увеличаването на мерките за докладване, които въпреки че взети поотделно могат да изглеждат минимални, заедно оказват значително въздействие.

3.3.

В области, в които няма задължение за докладване, обаче се отбелязват добри резултати: множество микропредприятия/МСП, насърчавани от своята професионална федерация или камари, инвестират в кръговата икономика, тъй като в нея виждат полза за своето развитие и репутация (6); човешкото измерение на микропредприятията/МСП улеснява обмена между работодател и работници, което прави разликите в заплащането между жените и мъжете често по-малки, отколкото на национално равнище (7), и др. Държавите, които са въвели прагове за МСП за някои социални законодателства, съобщават за малък брой жалби, което показва, че тези МСП могат да бъдат изрядни, без да им се налагат обременяващи мерки. В съответствие със становищата на ЕИСК (8) следва да бъде разгледано определението за МСП.

3.4.

Микропредприятията/МСП, в това число предприятията от социалната икономика са пълноправни участници в кръговата икономика, тъй като предлагат местни услуги, които укрепват социалните връзки, създават работни места, които не подлежат на преместване, и богатства в райони, където няма промишленост и определени обществени услуги, а също и предоставят възможности за търговия и за заетост на уязвими социални групи. Повече от половината от участниците в дуално обучение се обучават в микропредприятия/МСП, с което се дава възможност за активен принос за заетостта на младите хора. Техният икономически модел и човешкото им измерение отдават приоритет на прилагане на изкуствения интелект, който остава под контрола на човека, и акцентират върху качеството на живот на работното място и основаното на участието управление.

3.5.

Добавянето на мерки за докладване често се разглежда като несправедлива тежест, която оказва отрицателно въздействие върху тяхната дейност, излага ги на риск да им бъде отказан достъп до обществените поръчки или до финансиране, без обаче да доведе до значителен напредък по отношение на политики, които често самите те са инициирали. Това натрупване подклажда недоволството срещу Европа, считана за твърде бюрократична и откъсната от действителността.

3.6.

Освен това ЕИСК счита, че социалните и екологичните цели ще бъдат постигнати само като се открият причините за дисбалансите, а не като се увеличават обременяващите изисквания.

3.7.

За да се насърчава благоприятна за МСП среда, трябва да се обърне специално внимание на демографските промени, които значително намаляват наличността на квалифицирани работници и по този начин — производителността на МСП. Професионалното образование и обучение, чиракуването и развитието на умения трябва да станат приоритет, включително и в областта на зелените и цифровите умения.

4. По-добро законотворчество

4.1.

По-доброто законотворчество изисква добър баланс между икономическия, устойчивия и социалния подход. ЕИСК препоръчва на Комисията да разчита повече на социалните партньори, професионалните сектори и консултативните органи на европейско, национално, регионално и местно равнище при оценката на въздействието на дадено законодателство.

4.2.

Всяка мярка за прозрачност води до определени разходи. Комитетът припомня на Комисията, че е необходимо да прилага Законодателния акт за малкия бизнес и принципа „Мисли първо за малките“ в съответствие със своите ангажименти. Във връзка със съобщението „По-добро регулиране“ ЕИСК призовава всяка нова пряка или непряка административна тежест да бъде ограничена до строго необходимото.

4.3.

Комитетът призовава Комисията да проведе обсъждане с него при подготовката на консултациите, за да се вземат предвид спецификите на МСП с разглеждане на обективни и съобразени с всички видове предприятия въпроси. ЕИСК подчертава, че е необходимо да се даде приоритет на кратките консултации на всички езици на ЕС, за да се улесни техният принос.

4.4.

Комитетът призовава Комисията да подобри мрежата и координацията на „SME Envoys“ на национално равнище и при техния обмен с Комисията.

4.5.

ЕИСК отбелязва принципа за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, който Комисията е поела ангажимент да прилага. Намаляването на административните тежести трябва да бъде проучвано съвместно със социалните партньори, с цел да бъдат облекчени, без да се излагат на риск, стратегическите цели или да се занижават високите икономически, социални и екологични стандарти на ЕС. Поради това ЕИСК призовава Комисията да предостави оперативни и методологически подробности, с което да се даде възможност за идентифициране на излишните тежести. Срокът за прилагане на този принцип не изглежда съобразен с работната програма на Комисията, която предвижда публикуването на някои основни текстове през следващите месеци. ЕИСК призовава Комисията бързо да определи административните тежести, които могат да бъдат отстранени. Освен това ЕИСК призовава Комисията, след всяко оттегляне на тежест, да следи за намаляването ѝ в националните законодателства, за да се гарантира ефективността на принципа и равно третиране.

4.6.

Комитетът призовава всяко ново предложение, особено когато то води до преки или непреки мерки за прозрачност и докладване, да бъде предмет на истинска оценка на въздействието. Тестът за МСП трябва да се прилага от всички институции. Той трябва да съдържа икономически и правен анализ и неговите източници трябва да бъдат публикувани. Той трябва да се извършва за всяка нова версия на текста на етапа на предложението и по време на преговорите. ЕИСК препоръчва да се провеждат консултации със социалните партньори, по-специално с работодателските организации, при всяка оценка на въздействието, с цел да се допринесе за анализа на разпоредбите относно микропредприятията/МСП. Резултатите от оценките на въздействието трябва да бъдат надлежно взети под внимание от Комисията при определянето на предпочитания вариант на политика. В съответствие с предложенията в съобщението относно „По-добро законотворчество“ ЕИСК призовава членовете на ЕП и Съвета да документират въздействията на своите изменения върху микропредприятията/МСП.

4.7.

Докладът на Комитета за регулаторен контрол показва, че броят на предложенията, включващи съобразени с МСП разпоредби, е намалял значително (от 22 % за 2017—2019 г. до 15 % през 2020 г.). В случай че се приемат мерки за прозрачност, ЕИСК призовава институциите да предвидят прагове, за да бъдат намалени тежестите за микропредприятията/МСП. ЕИСК призовава за ускоряване на въвеждането на единната цифрова платформа, предвидено за 2023 г.

5. Алтернативи на публикуването на информация

5.1.

За да се избегне повсеместно прилагане на мерките, които могат да се разглеждат като наказателни, ЕИСК насърчава Комисията във всяко предложение да включва алтернативи на задълженията за микропредприятията/МСП за докладване.

5.2.

В редица държави членки съществуват специални камари, с които социалните партньори могат да обсъждат социални и икономически мерки и практическото им организиране. Множество национални организации на МСП представляват интересите си. ЕИСК препоръчва на Комисията да разчита повече на сдруженията на МСП, социалните партньори, професионалните сектори, както и на консултативните органи на европейско, национално, регионално и местно равнище. Техният опит, експертни знания и активна мрежа им дават възможност да бъдат в най-добра позиция, за да подкрепят и насърчават микропредприятията/МСП и да разработват инструменти, които съответстват на социалните и екологичните цели. Важно е да им се предоставят финансовите и човешките ресурси, необходими за разработването на мерки за подкрепа.

5.3.

ЕИСК отбелязва, че Комисията е разработила редица инструменти, които могат да бъдат полезни за микропредприятията/МСП, но които не достигат до тези, за които са предназначени. Комитетът препоръчва да се засили мобилизирането на „SME Envoys“, с цел тези инструменти да бъдат съобразени с нуждите на микропредприятията/МСП и да се улесни тяхното познаване и използване.

5.4.

ЕИСК предлага да се насърчават и надграждат националните и регионалните мерки, които улесняват социалния диалог в микропредприятията, занаятите и свободните професии (9), като на работниците и служителите се предоставя всяка информация/съвети относно правните разпоредби или клаузите от колективните трудови договори, които са приложими за тях, като се разисква и подкрепя всяко уместно становище по конкретните за предприятията и за техните работници въпроси и се допринася за предотвратяването на конфликтите чрез информация и препоръки за работниците и работодателите.

5.5.

ЕИСК насърчава държавите членки да подкрепят браншовите организации в техните мерки за обучение, съвети и подпомагане на микропредприятията/МСП, за да се отговори на социалните и екологичните изисквания. Тези мерки трябва да бъдат предпочетени пред задължителните разпоредби.

5.6.

В съответствие със становището по собствена инициатива на Комитета „Към кръгови обществени поръчки“ (10) ЕИСК призовава публичните власти да подкрепят микропредприятията/МСП по отношение на осведомеността им за по-устойчивите обществени поръчки, по-специално на местно равнище, и да гарантират, че в тръжните условия се спазва стриктно баланс между количествените и качествените критерии.

5.7.

Обучението на ръководителите на предприятия в микропредприятия/МСП трябва да бъде достъпно за тях през целия живот по същия начин, както и за работниците, включително и по време на встъпване в длъжност или поемане на предприятие. За да се създаде резерв от ръководители на предприятия и приобретатели на съществуващи дейности, които са в състояние да се справят със социалните, екологичните и икономическите предизвикателства, ЕИСК счита, че е от съществено значение да се предложи и да се насърчава участието им в цикли на обучение, съобразени с новите умения.

5.8.

Комитетът предлага да бъдат подкрепени мерки за стимулиране на намаляването на въглеродния баланс в микропредприятията/МСП чрез финансова подкрепа, без това да бъде пречка за развитието на предприятията или допълнителна тежест.

5.9.

ЕИСК препоръчва да се насърчават инициативите за сертифициране на предприятията на доброволни начала, безплатно и с посредничество на трета страна, за да се легитимира действието (11), като същевременно се гарантира, че тези системи не представляват пречка за достъпа до пазара, и като се избегне тяхното умножаване, за да не се стигне до объркване на потребителите.

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(2) Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (OB L 156, 19.6.2018 г., стр. 43).

(3) Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2020 г. относно нова стратегия за европейските МСП [2020/2131(INI)].

(4) Предложение за директива относно устойчивата комуникация на предприятията [2021/0104(COD)].

(5) Предложение за директива за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за контрол на прилагането [2021/0050(COD)].

(6) Пример за занаятчийско предприятие, въвело мерки за кръгова икономика без задължение за прозрачност в Нидерландия: https://www.deb.nl/ondernemersverhalen/slagerij-van-koppen-dacht-na-over-duurzaamheid/

(7) Местните предприятия, ръководени от жени (март 2019 г.):

https://u2p-france.fr/sites/default/files/etude_les_entreprises_de_proximite_au_feminin.pdf

(8) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15 и ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(9) Съвместни регионални междубраншови занаятчийски комисии: https://cpria.proximeo-france.fr/) и съвместни регионални комисии за свободните професии.

(10) ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 16

(11) Пример на Répar’acteurs: https://www.artisanat.fr/reparacteurs#:~:text=Le%20label%20%C2%AB%20R%C3%A9par’acteurs%20%C2%BB,de%20la%20r%C3%A9duction%20des%20d%C3%A9chets

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/6

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно рекламата в служба на модерно и отговорно потребление

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/02)

Докладчик:

Thierry LIBAERT

Решение на пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	132/0/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава необходимостта Европейският съюз (ЕС) да подкрепя своята рекламна индустрия, която е сериозно засегната от кризата с COVID-19. В сравнение с цифровия преход и конкуренцията от GAFA рекламата е по-важен лост за икономически дейности и работни места от всякога.

1.2.

Изискванията за по-голямо уважение към потребителя и предизвикателствата на екологичния преход и на борбата срещу изменението на климата налагат цялостен анализ, за да може рекламният сектор да интегрира по-специално целите на Парижкото споразумение.

1.3.

ЕИСК отправя искане към рекламния сектор той да поеме ангажимент за намаляване на своя въглероден отпечатък, за да постигне, в съответствие с целите на ЕС, въглеродна неутралност на своите дейности до 2050 г. и да намали с 55 % емисиите на парникови газове до 2030 г., за да допринесе за колективната въглеродна неутралност до 2050 г.

1.4.

ЕИСК отправя искане всеки участник от рекламния сектор, според своята област на дейност, да поеме ангажимент в полза на намаляване на въздействието си върху околната среда. Това може да се извърши чрез намаляване на енергопотреблението на цифровите рекламни екрани и повишаване на възможността за рециклирането им чрез преференциалното използване на хартия, получена от устойчиво управлявани гори (маркировка PEFC, PFC), и на мастила, съобразени със стандартите REACH и GreenGuard, за рекламни хартиени афиши и диплянки, както и чрез намаляване на техническите, енергийните и логистичните въздействия в областта на аудио-визуалната продукция.

1.5.

ЕИСК препоръчва на участниците от рекламния сектор да увеличат своя принос pro bono, за да подкрепят екологосъобразните инициативи на участници, които не притежават достатъчно финансови ресурси (МСП, нововъзникващи предприятия, кооперации и др.).

1.6.

ЕИСК отправя искане към участниците от сектора да обучават своите членове по въпросите, свързани с предизвикателствата на екологичния преход. Това повишаване на информираността трябва да се извършва успоредно и в рамките на университетското образование по професиите в областта на комуникацията.

1.7.

ЕИСК препоръчва на рекламния сектор да започне обсъждане относно рекламните образи и съответното им представяне. Това ще помогне да се направи така, че вместо да бъде пречка, рекламата да се превърне в истински лост за екологичния преход, който дава възможност на базата на точни доказателства да се рекламират продуктите, подпомагащи намаляването на въздействията върху околната среда.

1.8.

ЕИСК отправя искане работата, насочена към укрепване на регулирането на рекламата в европейски мащаб с цел борба със „зелените“ заблуди (greenwashing) и заблуждаващите твърдения, свързани с околната среда, да продължи и да се стреми към хармонизация между държавите на ЕС.

1.9.

ЕИСК изразява надежда, че наред с аспектите на екологичния преход ще се обърне специално внимание на рекламата, насочена към младите хора, по-специално в социалните мрежи.

1.10.

ЕИСК счита, че не може да има напълно отговорна реклама, ако рекламодателите в Европа не поемат своята отговорност за дезинформацията. Европейската комисия (ЕК) трябва да увеличи усилията си за борба с превръщането на дезинформацията в източник на приходи (1).

1.11.

ЕИСК отправя искане рекламният сектор да се отвори в по-силно степен към гражданското общество и да създава по-често възможности за обмен с различните си видове публика, като така му се дава възможност да се развива в съответствие с новите обществени очаквания.

2. Определения

2.1.

Използваното тук определение за „реклама“ e това на ЕС, който я определи като „всяко съобщение във връзка с търговия, занятие, занаят или професия, което има за цел да насърчи предоставянето на стоки или услуги“. Това определение обаче пропуска рекламата, имаща цел от институционално естество (подобряване на репутацията на предприятието) или идваща от публични участници или сдружения.

2.2.

Отговорната реклама е тази, която призовава за отговорност на рекламата за справяне с големите обществени и екологични предизвикателства, по-специално изискването за борба с изменението на климата.

3. Рекламата — фактор за икономическа активност и заетост в Европа

3.1.

Рекламата е тясно свързана с растежа и с работните места. Там, където инвестициите в рекламата са големи, растежът е по-голям отколкото там, където те са по-слаби (2). Според проучване от 2017 г. на Световната федерация на рекламодателите, отнасящо се за 2016 г., 92 милиарда евро разходи за реклама в тесен смисъл на думата биха генерирали 643 милиарда евро допълнително богатство (3).

3.2.

Според различни проучвания, инвестиция от едно евро в реклама предизвиква мултиплициращ ефект и въздействие върху други области с 5—7 пункта растеж в повече. Приложен за Белгия, коефициентът на мултиплициране ще бъде 5 (2,2 милиарда евро разходи за реклама са донесли 13 милиарда евро на белгийската икономика) (4).

3.3.

Рекламата ускорява разпространението на нови, понякога иновативни продукти и услуги, което се илюстрира ясно от дълготрайността на оборудването на някои продукти, какъвто е примерът с покупките на ИТ устройства или телефони. Ускореното разпространение на нови продукти повдига въпроси относно неговите въздействията върху околната среда.

3.4.

Рекламата динамизира конкуренцията. Без реклама всички щяхме да бъдем в една и съща банкова институция, която определя своите тарифи, както прецени. Всъщност общо взето банковите услуги си приличат в различните банки, като разликата се дължи на рекламата. Тази констатация важи за голям брой сектори на дейност (енергетика, разпределение и др.).

3.5.

Рекламата дава живот на голям брой сектори, като се започне с медийния. В много държави на ЕС по този начин тя финансира до голяма степен печатните медии, радиото или телевизията. Това, впрочем, представлява както ресурс, така и зависимост, която понякога може да влияе силно върху съдържанието на продукциите и да поставя въпроси за редакционната независимост.

3.6.

Рекламата представлява оборот от 140 милиарда евро (2018 г.) в Европа, 280 000 предприятия, често малки и средни, които работят отчасти или изцяло за комуникацията на предприятията и осигуряват заетост на 998 000 души (5).

3.7.

Във връзка със своята дейност рекламата поражда непряк ефект върху множество професии, като например на сектора на аудио-визуалното производство, на художественото творчество или фотографията. Белгийското проучване показа, че заетостта на 87 000 души е била финансирана чрез приходи от реклама или са били включени в производството на рекламни материали чрез веригите на доставки.

3.8.

Освен това, ако се включат всички разходи за комуникация на предприятията, трябва да се добавят сериозни суми, плащани всяка година в ЕС за подкрепа под формата на спонсорство или наставничество на развлекателни, спортни или културни дейности.

4. Въздействие, което надхвърля икономическите и социалните аспекти

4.1.

Въздействието върху пресата е признато като съществено за по-широк достъп до медиите. Без реклама, цената на вестниците би трябвало да се увеличи значително и за множество заглавия намаляването на рекламата би довело до изчезването им.

4.2.

Рекламата също така предоставя безплатни заглавия, като по този начин дава възможност на милиони хора да четат новини всеки ден.

4.3.

Трябва да се подчертае художественият и творчески аспект. Трябва да се отбележи, че много голям брой кинорежисьори, фотографи и художници са започнали кариерата си в рекламата.

4.4.

Включването на рекламата в някои градски пейзажи ги е превърнало в туристически обекти като Times Square в Ню Йорк или Piccadilly Circus в Лондон. Самата рекламна анимация слага своя отпечатък върху града и придава блясък на определени места. Разбира се това доминиране на рекламата в общественото пространство може да бъде силно оспорвано.

4.5.

Рекламата допринася за отправяне на положително послание за света, за щастието, удоволствието и красотата. Обградено от реалност на постоянни кризи, рекламното послание участва в разпространението на оптимистични и насърчаващи послания. Освен това рекламата ни предоставя житейски съвети „Не подражавайте, а иновирайте“ (Hugo Boss), „Погрижи се за себе си“ (Garnier), „Няма нищо невъзможно“ (Adidas). Така рекламата като цяло предава положителна представа за света. Тази положителна визия може да бъде важен лост за екологичния преход.

5. Рекламният модел и последиците от него за обществото и околната среда

5.1.

Рекламата има преки последици за емисиите на парникови газове. Тя оказва въздействие върху използването на хартията, както и върху потреблението на различни ресурси (по-специално чрез новите екрани с течни кристали) и енергия чрез интернет или аудио-визуалните медии. Въздействието по отношение на емисиите на парникови газове или в по-общ план върху околната среда (например възможност за рециклиране на носителя) на практика никога не се използва като един от критериите за избор за определяне на правилата на някоя рекламна кампания.

5.2.

Освен това външната реклама оказва специфично въздействие върху околната среда. То може да се наблюдава по-специално със светлинните и цифровите панели, чието потребление на енергия и въздействие върху светлинното замърсяване не са пренебрежими. Що се отнася до изработването на рекламен цифров екран се счита, че на базата на стандартна табела от 200 кг, за производството му са необходими 8 тона материали (6).

5.3.

Като цели да накара да се консумира все повече това, което обещава, рекламата насърчава свръхпотребление, което не съответства непременно на потребностите. Много са примерите за продукти и устройства, действителната полза от които в крайна сметка е много ограничена, понякога несъизмерима с тяхното въздействие върху околната среда. Някои от тях понякога се озовават в коша за боклук още при първото използване. Рекламата моделира потребностите и очакванията на хората в зависимост от интересите на рекламиращите, а не непременно на колективните интереси.

5.4.

Със силното си присъствие в големите метрополиси рекламата може да допринесе и за стандартизиране на градското пространство на големите европейски градове. Чрез идентични рекламни кампании, градските пейзажи се уеднаквяват и губят от качеството си. Фактът, че повечето от рекламите идват от малък брой рекламодатели, обяснява това явление.

5.5.

Чрез излъчваните послания, представяните от рекламите ценности често се отдалечават от ценностите на споделяне, солидарност и умереност. Рекламата създава образ на щастието, което зависи от придобиването. Рекламните образи ни напомнят, че всичко може да се купи. За да си щастлив, трябва да притежаваш и да консумираш повече. Според проучвания на общественото мнение обаче няма силна статистическа връзка между потреблението и представата за щастие, тъй като тази представа зависи най-вече от вярванията в определени ценности и от значимостта на семейната структура и на реалната социална мрежа. Рекламата може да се окаже също и източник на постоянна неудовлетвореност за потребителя, като го задължава да консумира все повече и повече, както и на фрустрация за всички лица в неравностойно положение, и по-специално най-уязвимите, които не могат да си позволят да закупят рекламираните продукти и услуги.

5.6.

Без да знаят за това, европейските дружества изразходват над 400 милиона евро за уебсайтове за дезинформация (7). Признато е, че основните източници на дезинформация преследват финансови цели, включително чрез подобряване позицията и видимото присъствие на уебсайтове в страниците с резултатите от търсене с търсачка, което позволява получаването на големи суми пари от онлайн реклама.

5.7.

ЕИСК отбеляза, че все повече реклами в социалните медии не се афишират като реклама, а са скрити зад повече или по-малко известни инфлуенсъри. Изчислено е, че повече от една четвърт (26,6 %) от рекламите в социалните мрежи не споменават търговската марка и търговските намерения (8). Това създава объркване, което вреди на доверието в марките, а законодателният акт за цифровите услуги може да помогне за борба с това объркване, като направи задължително съобщаването на името на организацията, от чието име се излъчва рекламата (9).

6. Ускоряване на развитието на рекламата, за да бъде нейният модел по-съвместим с предизвикателствата на екологичния преход

6.1.

Докато все повече се налагат неотложните действия във връзка с изменението на климата, трудно може да се разбере, че рекламната сфера не поема официално ангажимент за спазване на Парижкото споразумение. Неотдавна Европейският парламент гласува резолюция за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. а на 14 юли 2021 г. ЕК публикува своя пакет от дванадесет мерки „Адаптиране към цел 55“ („Fit for 55“) за постигането на тази цел. Всички професионални вериги трябва да участват в колективното усилие и рекламната професия трябва както другите сектори да интегрира тази основна цел само за десетилетие.

6.2.

Повечето от занимаващите се с реклама разбраха добре предизвикателствата на изменението на климата и че е необходимо да се вслушват в големите очаквания на обществото. От няколко години насам те се мобилизират за борба срещу заблуждаващите екологични твърдения и „зелените“ заблуди. Занапред трябва да полагат повече усилия.

6.3.

Тази динамика се подкрепя от ЕК. През 2012 г. ГД „Правосъдие“ създаде работна група (Многостранни група на заинтересованите страни относно твърденията за екологосъобразност). През 2013 г., а след това и през 2016 г. бяха публикувани няколко доклада. Тези документи дадоха възможност за по-добро разбиране на проблема с подвеждащите твърдения за екологосъобразност и повлияха на прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики. ЕК работи по актуализирането на тези насоки, които трябва да бъдат публикувани до края на 2021 г. Окончателният текст би трябвало допълнително да изясни прилагането на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10) относно подвеждащите екологични декларации. През 2020 г. националните органи за защита на потребителите извършиха „повсеместна проверка“, координирана от ЕК, на уебсайтове на предприятия, които твърдят, че продават екологосъобразни продукти. Според заключението от тази проверка в 42 % от случаите твърденията са преувеличени, неверни или подвеждащи и потенциално биха могли да се квалифицират като нелоялни търговски практики съгласно правилата на ЕС (11).

6.4.

В новия план за действие на ЕК „Кръгова икономика“, публикуван на 11 март 2020 г., за първи път се съдържа насока, свързана с отговорността на рекламата. В точка 2.2 от него се посочва волята на Комисията да се засили защитата на потребителя срещу т.нар. „екологични заблуди“. В нея се предвижда, че предприятията ще трябва да подкрепят своите твърдения за екологосъобразност по отношение на продукт или организация, като използват методите за отпечатъка върху околната среда. В точка 3.2. се изразява желанието за разработване на средствата за стимулиране, за да се повиши процентът на заетост на превозните средства (което може да бъде постигнато чрез реклами, показващи по-малко водачи, които са сами в своя автомобил).

6.5.

През ноември 2020 г. в ЕП беше гласуван доклад по собствена инициатива „Към по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите“ (12), изготвен от комисия IMCO (Вътрешен пазар). В този текст се „подчертава значението на отговорната реклама, която спазва публичните стандарти за опазването на околната среда и здравето на потребителя“.

6.6.

ЕИСК беше особено активен, по-специално относно премахването на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, наред с другото и чрез становище относно, „Екологични, социални и здравни твърдения в рамките на вътрешния пазар“ (13). Той гласува становище, озаглавено „Към стратегия на ЕС за устойчиво потребление“ (14), в което беше подчертана важността на по-добро регулиране на рекламата в услуга на по-устойчиво потребление. Неотдавна в становището относно новата програма на потребителя (15) беше припомнена необходимостта от по-добро информиране на потребителя и от борба срещу „зелените“ заблуди.

7. За европейска реклама в услуга на по-устойчиво и отговорно потребление

7.1.

ЕИСК препоръчва стимулиращ подход, който да призовава за отговорност от страна на самите работещи в сферата на рекламата. Този подход е мотивиран едновременно от постигнатия от професията напредък, по-специално в областта на борбата срещу заблуждаващите екологични твърдения и на регулирането. Този подход се обяснява и с необходимостта от оказване подкрепа на сектор, който създава растеж и работни места в особено деликатен период. ЕИСК счита, че има риск всички пречки пред европейските рекламни модели да бъдат в полза на оборудването за цифрова реклама, притежавано основно от GAFA (Google, Apple, Facebook, Amazon), въпреки че те все още в много голяма степен избягват европейските данъчни разпоредби. Самият този модел ще бъде задължен да се развива в бъдеще поради правилата, свързани с „бисквитките“. ЕИСК обаче признава, че за някои видове продукти с особено силно въздействие, като например изкопаемите горива, може да бъдат предвидени форми на по-силно регулиране.

7.2.

В контекста на настоящата икономическа криза ЕИСК препоръчва предоставяне на бърза и извънредна финансова подкрепа за най-малките и най-уязвимите участници от рекламния сектор (МСП), за да могат структурите да оцелеят в настоящия контекст, срещу ангажимент за структурни промени по посочените по-горе въпроси.

7.3.

Всяка професия от рекламната индустрия в Европ, както и рекламните агенции, действащи в Европейския съюз, включват целите на Парижкото споразумение от 2015 г. в своята политика за намаляване на емисиите на парникови газове, и по-специално последните цели на ЕС за намаляване с 55 % до 2030 г.

7.4.

Всички икономически участници от рекламния сектор признават свързаните с екологичния преход цели и ги включват във функционирането на своите структури, като предлагат оценки на своя баланс по отношение на емисиите на парникови газове, траектории за намаляване и планове за действие, съобразени с тези цели. Тази промяна в рекламите трябва да се извършва по гъвкав начин, по-специално с цел насърчаване и подкрепа на средните агенции.

7.5.

Участниците от рекламния сектор трябва да поемат ангажимент за извършване на оценка на въздействието на въглеродните емисии от производството на реклами, за да се постигне напредък в практиките, да се предложат по-екологични алтернативи за производство и да се разгледат възможностите за преместване в Европа.

7.6.

Участниците от рекламния сектор трябва да увеличат своя принос pro bono към най-активните организации в областта на климатичния преход и за социално приобщаване. В по-общ план, трябва да се обмисли промяната в управлението на регулирането на рекламата, за да може гражданското общество да бъде по-добре информирано, евентуално посредством форми на управление, които да се преосмислят.

7.7.

Участниците от рекламния сектор трябва да предприемат действия за системно обучение във връзка с предизвикателствата на екологичния преход и на практиките на по-отговорна реклама, като провеждат вътрешно обучение на своя персонал и допринасят за обучението на студентите по маркетинг и комуникация.

7.8.

Рекламният сектор трябва да поеме ангажимент да продължи да укрепва механизмите за професионално регулиране на рекламата като разшири правомощията за контрол на регулаторните органи в Европа и като предложи по-голямо ефективно включване на гражданското общество (екологични НПО, сдружения на потребители, профсъюзни организации…) в нейното управление.

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Европейска комисия: Насоки за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. 26 май 2021 г. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_2585

(2) Maximilien Nayaradou, „Въздействието на регулирането на рекламата върху икономическия растеж“, съкратена версия на „Реклама и икономически растеж“, Съюз на рекламодателите, 2006 г. Дисертация, защитена в Paris Dauphine през 2004 г.

(3) World Federation of Advertising. The value of advertising, Deloitte, 2017 г.

(4) Белгийски съюз на рекламодателите, „Въздействието на рекламата върху икономическия растеж в Белгия“, 3 декември 2015 г.

(5) Източник: Евростат. Реклама и статистически данни от изследване на пазара.

(6) ADEME (Агенция по околната среда и управление на енергията на Франция). Моделиране и екологична оценка на цифровите рекламни табели. Септември 2020 г.

(7) Claudia Cohen, „Des marques financent, malgré elles, la désinformation“(Марките без да искат финансират дезинформацията), Le Figaro, 5 август 2021 г..

(8) Обсерватория за отговорно влияние. ARPP. 13.9.2021 г.

(9) ОВ C 286, 16.7.2021 г. стр. 70.

(10) Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (OB L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(11) Bulletin quotidien. Agence Europe, брой 12646, 24 януари 2021 г.

(12) https://oeil.secure.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?reference=2020/2021(INI)&l=bg

(13) ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 8.

(14) ОВ,C 429, 11.12.2020 г., стр. 51.

(15) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 45.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/03)

Докладчик:

Dominika BIEGON

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване
Приемане от секцията	5.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	168/3/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейските фискални правила трябва да бъдат преразгледани: след финансовата криза през 2008—2009 г. недостатъците вече бяха очевидни, а пандемията от COVID-19 поставя още по-сериозни предизвикателства пред настоящата фискална рамка. В предходни становища ЕИСК приветства извършения от Европейската комисия преглед на икономическото управление. В настоящото становище ЕИСК потвърждава позицията си относно необходимостта от реформи и призовава Комисията бързо да продължи преразглеждането на рамката за икономическо управление на ЕС, което понастоящем е спряно. Преди преразгледаната рамка да влезе в сила, Комисията следва да представи насоки за преходен период, по време на който не следва да се задейства процедурата при прекомерен дефицит и на всяка държава следва да се предостави възможност да използва „клаузата за необичайни събития“.

1.2.

Бъдещата фискална рамка трябва: а) да засили публичните инвестиции, б) да даде възможност за по-голяма свобода на действие в съответствие с фазата на икономическия цикъл и в) да позволи по-голяма гъвкавост и специфична за всяка държава диференциация по отношение на плановете за коригиране на дълга, като в същото време гарантира фискална устойчивост. Преразглеждането на фискалната рамка на ЕС е наложително не само с цел краткосрочно до средносрочно стабилизиране на икономиката. То е от жизненоважно значение и за финансирането на социално-екологичната трансформация на нашата икономика, за да се гарантират пълна заетост, висококачествени работни места и справедливи преходи.

1.3.

По-конкретно основното предложение на ЕИСК във връзка с преразглеждането на фискалната рамка е да се въведе „златно правило“ за публичните инвестиции, каквото ЕИСК вече предложи в предходни становища, в комбинация с правило за разходите. В допълнение към това ЕИСК приветства предложението на Европейския фискален съвет (ЕФС) относно специфичната за всяка държава диференциация по отношение на плановете за фискална корекция.

1.4.

Накрая, ЕИСК посочва, че фискалната политика е традиционна област на парламентарната политика и решенията, свързани с нея, засягат цялата структура на държавните разходи и приходи. Следователно както националните парламенти, така и Европейският парламент трябва да получат важна роля в бъдещата рамка за икономическо управление на ЕС.

1.5.

Също така е необходимо гражданското общество да се включи в по-голяма степен в европейския семестър както на национално равнище, така и на равнището на ЕС. По този начин може да се установи балансирана икономическа политика, при която всички интереси са съгласувани. Това важи особено за управлението на Механизма за възстановяване и устойчивост, по отношение на което участието на гражданското общество не е задоволително (1). Принципът на партньорство, който отдавна е традиция в управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да служи като модел за ефективен механизъм за участие на гражданското общество.

2. Контекст на становището: новите предизвикателства след пандемията от COVID-19

2.1.

Европейските фискални правила трябва да бъдат преразгледани. Преди кризата в извършената от Европейския фискален съвет (2019 г.) (2) оценка на фискалната рамка на ЕС правилно се посочват два основни проблема: първо, фискалните правила обикновено са проциклични: след финансовата криза през 2008—2009 г. фискалната консолидация беше осъществена твърде рано поради огромните опасения за устойчивостта, което доведе европейската икономика до двойна рецесия. Второ, публичните инвестиции в ЕС бяха първата мишена за намаляване на разходите. Ако средният дял на държавните инвестиции за 2015—2019 г. се сравни с този преди кризата (2005—2009 г.), при 20 от 27 държави членки се вижда, че той намалява, в някои случаи с цели 50 %, до такава степен, че в еврозоната стойността на размера на публичния капитал, белязан с отрицателни нетни публични инвестиции, се влоши между 2013 и 2017 г.

2.2.

Пандемията от COVID-19 поставя още по-сериозни предизвикателства пред фискалната рамка на ЕС: икономическият спад, заедно с политическите мерки за смекчаване на социалното и икономическото въздействие на пандемията доведоха до значително увеличаване на държавния дефицит и дълг спрямо равнищата на БВП в много държави членки (3). Оценките на Европейския фискален съвет (2020 г.) (4) показват, че ако фискалните правила на ЕС влязат в сила непроменени след премахване на общата клауза за дерогация, очакваният план за намаляване на съотношението на дълга ще създаде прекомерна тежест за някои държави членки, със значителни отрицателни икономически, социални и политически последици, застрашаващи икономическото възстановяване в ЕС.

2.3.

Реформирането на фискалните правила на ЕС е наложително не само с цел краткосрочно до средносрочно стабилизиране на икономиката. То е от жизненоважно значение и за финансирането на социално-екологичната трансформация на нашата икономика, за да се гарантират пълна заетост, висококачествени работни места и справедливи преходи. За постигане на целите на ЕС в областта на климата е необходима задълбочена модернизация на капитала. Устойчивата икономика се нуждае от значително разширяване на публичните инвестиции, в противен случай европейските икономики ще бъдат изправени пред фискални рискове, свързани с климата (5). В същото време трябва да се гарантира фискална устойчивост. В предишни становища ЕИСК вече подчерта необходимостта от въвеждане на „златно правило“ за публичните инвестиции във фискалната рамка на ЕС (6). Тези изисквания остават в сила: за да изпълни Европа своите цели в областта на климата и околната среда, определени за 2030 г., Европейската комисия наскоро оцени общия недостиг на финансиране на около 470 млрд. евро годишно до 2030 г. (7) Както правилно беше подчертано, „мобилизирането на необходимия обем на финансиране ще бъде значително предизвикателство за политиката“ и очевидно публичните инвестиции ще играят решаваща роля, не на последно място и за стимулиране на частни инвестиции. Тези съображения трябва да бъдат взети предвид при реформата на фискалната рамка на ЕС.

2.4.

ЕИСК подчертава, че държавите членки трябва да се справят с предизвикателството, свързано с намаляването на съотношението на публичния дълг към БВП, след като икономическото възстановяване се утвърди, за да се запази достатъчно фискално пространство за противодействие на следващата икономическа криза. Предложеното в настоящото становище правило за разходите (вж. параграфи 3.3.2 и 3.3.3) действително би гарантирало, че държавите членки ще консолидират публичните си финанси в благоприятни периоди.

2.5.

ЕИСК подчертава, че при преразглеждането на фискалната рамка на ЕС трябва да се вземе предвид настоящият макроикономически контекст. И МВФ (8), и Европейската комисия (9) заявяват, че съотношението между дълга и БВП би трябвало да се стабилизира в краткосрочен до средносрочен план благодарение на ниските лихвени проценти и увеличените темпове на растеж. Устойчивостта на държавния дълг зависи от (реалния) темп на растеж на БВП, годишното първично салдо и (реалните) лихвени проценти по непогасения държавен дълг. ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да вземе предвид тези фактори при оценката на устойчивостта на дълга на държавите членки.

2.6.

Освен това ЕИСК подчертава, че устойчивите публични финанси до голяма степен зависят от надеждните публични приходи и справедливото данъчно облагане, включващо например борбата срещу данъчните измами и агресивното данъчно планиране. В допълнение обявените нови собствени ресурси следва да допринесат за подобряване на справедливото данъчно облагане, както и за социална и климатична справедливост. С цел да се гарантират устойчиви публични финанси, са необходими и прозрачност на приходите и разходите, отворени договори и постоянно участие на гражданското общество в надзора на управлението на публичните финанси.

2.7.

В предходни становища ЕИСК приветства извършения от Европейската комисия преглед на икономическото управление и подчертава необходимостта от преразглеждане (10). Също така ЕИСК предложи на Конференцията за бъдещето на Европа да бъде обсъден въпросът за реформиране на икономическото управление на ЕС. Адаптирането на разпоредбите на ДФЕС за икономическото управление към настоящата икономическа реалност на ЕС не следва да бъде табу. ЕИСК припомня този призив, особено на фона на кризата с COVID-19. За да се предотврати връщане към старите фискални правила и да се осъществи преход към насочено към просперитет икономическо управление, ЕИСК настоятелно призовава за възобновяване на процеса на преразглеждане (11) във възможно най-кратки срокове.

3. Конкретни бележки

3.1. Ребалансиране на икономическото управление на ЕС

3.1.1.

Фискалната политика следва да бъде част от по-широка рамка за многостепенно и балансирано управление. ЕИСК подкрепя насочено към просперитет икономическо управление, при което се отдава приоритет на социалното и икономическото благосъстояние на хората, така че никой да не бъде изоставен, като същевременно се гарантира устойчивостта на публичния дълг. Поради това Комитетът призовава за балансирана икономическа политика, при която се подчертава значението и се придава еднаква тежест на редица ключови цели на политиката, като устойчив и приобщаващ растеж, пълна заетост, достоен труд и справедливи преходи, справедливо разпределение на доходите и богатството, обществено здраве и качество на живот, устойчивост на околната среда, стабилност на финансовите пазари, ценова стабилност, добре балансирани търговски отношения, конкурентна социална пазарна икономика и устойчиви публични финанси. Тези цели са в съответствие както с целите, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз, така и с настоящите цели на ООН за устойчиво развитие (12).

3.1.2.

За да се подпомогнат държавите членки по пътя им към устойчива и приобщаваща икономика, е необходимо не само да се позволи по-голяма фискална свобода на действие при определени условия. В допълнение към това трябва да се насърчават стимули за реформи. Настоящата рамка за икономическо управление на ЕС се състои от три стълба: а) фискален надзор б) макроикономически надзор и в) координация на социалната политика и политиката по заетостта. Следователно в нея вече е поставен силен акцент върху реформите. В различни емпирични проучвания се подчертава, че въпреки реформите в по-голямата част от предишните специфични за всяка държава препоръки се акцентира върху повишаване на конкурентоспособността и консолидиране на публичните бюджети (13). ЕИСК настоятелно призовава институциите на ЕС да бъдат по-балансирани в бъдещите специфични за всяка държава препоръки: фискалните критерии, както и целите на ЕС в областта на климата и Европейският стълб на социалните права също следва да служат като важни ориентири за специфичните за всяка държава препоръки. Специален акцент следва да се постави върху реформите, които подпомагат прехода към екологосъобразна и цифрова икономика (като активни политики по заетостта и схеми за учене през целия живот, включително програми за преквалификация и предлагане на подкрепа при смяна на професията), както и върху реформи, които гарантират, че средствата на ЕС се усвояват ефективно (като например изграждане на технически капацитет в публичните администрации за управление на инвестиционни проекти, ефективни и отворени системи за обществени поръчки и реформи за премахване на други непарични бариери пред ефективната инвестиционна политика).

3.2. Засилване на публичните инвестиции

3.2.1.

ЕИСК подчертава, че фискалната рамка на ЕС трябва да бъде реформирана по начин, който защитава по-добре публичните инвестиции (14). Мултиплициращият ефект на публичните инвестиции е особено висок и поради това съкращенията в публичните инвестиции оказват особено отрицателно въздействие върху икономическия растеж и заетостта. Съкращенията по-специално в публичните инвестиции и по-общо в държавните разходи са особено вредни по време на икономически спад и рецесия (15). В допълнение много изследвания също така посочват публичните инвестиции като катализатор на растежа в дългосрочен план (16). Дългосрочното увеличение на публичните инвестиции предоставя освен това по-сигурна основа за планиране на частния сектор (17).

3.2.2.

Тези факти оправдават подход, при който публичните инвестиции се третират преференциално, що се отнася до оценката на спазването от страна на държавите членки на фискалните правила на ЕС. ЕИСК подкрепя „златно правило“ за публичните инвестиции (18), за да се защити производителността и социалната и екологичната база за благосъстоянието на бъдещите поколения, като същевременно се гарантира фискална устойчивост. Като цяло ЕИСК предлага в преразгледаната фискална рамка да се прилага „златното правило“, което е класическа концепция на публичните финанси (19). Това означава, че нетните публични инвестиции трябва да бъдат изключени от изчисляването на основния дефицит. Ако се приложи правило за разходите, както призовава ЕИСК (вж. параграфи 3.3.2 и 3.3.3), нетните публични инвестиции следва също така да бъдат изключени от тавана на публичните разходи, докато инвестиционните разходи ще бъдат разпределени през целия експлоатационен живот вместо за четиригодишен период, както е понастоящем. Нетните публични инвестиции увеличават публичния и/или социалния капитал и осигуряват ползи за бъдещите поколения (20). Последните наследяват обслужването на публичния дълг, но в замяна получават съответния увеличен публичен капитал.

3.2.3.

ЕИСК подчертава, че златното правило води до преференциално третиране на публичните инвестиции съгласно фискалната рамка на ЕС. То не освобождава правителствата от задължението да обосновават и печелят мнозинства за съответните инвестиционни проекти. Във всички случаи прозрачността и парламентарната отчетност трябва да бъдат запазени, също и за да се гарантира, че се осъществяват само публичните инвестиции, които служат на общото благо.

3.2.4.

Като първа стъпка ЕИСК препоръчва фундаментално преразглеждане на „инвестиционната клауза“. Първо, ЕИСК предлага по-гъвкаво тълкуване на „инвестиционната клауза“ в Пакта за стабилност и растеж. Досега тя е използвана рядко, главно поради включените в нея ограничителни критерии за допустимост (21). Тези критерии за допустимост следва да бъдат облекчени: по принцип публичните инвестиции следва да оправдават временно отклонение от плана за корекция независимо от позицията на държавата членка в икономическия цикъл и дори тези инвестиции да доведат до превишение над референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП.

3.2.5.

Понастоящем отклонения от средносрочната бюджетна цел или плана за корекция към нея са допустими само ако са свързани с националните разходи по проекти, съфинансирани от ЕС (22). ЕИСК предлага по-широко определение на инвестициите. В същото време то трябва да бъде ясно и приложимо, за да не се допуска „творческо счетоводство“. Насоките на Европейската комисия към държавите членки в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост и определението на инвестициите в него представляват добра отправна точка (23), тъй като включват инвестиции в материални активи, но и инвестиции в здравеопазване, социална закрила, образование и обучение, както и инвестиции, насочени към екологичния и цифровия преход.

3.2.6.

ЕИСК приветства таксономията за устойчиви дейности. Тя предоставя ясно определение за това какво представлява „екологично устойчива икономическа дейност“, което от своя страна дава възможност за определяне на „екологично устойчиви инвестиции“ (24). Поради това ЕИСК препоръчва добре развитата таксономия на ЕС за устойчиви дейности да се използва като основа за оценка на устойчивостта на публичните инвестиции, в комбинация със „златно правило“. Освен това ЕИСК очаква с интерес предложенията на Комисията за екологосъобразно бюджетиране.

3.3. По-голяма свобода на действие за фискалната политика в съответствие с фазата на икономическия цикъл

Реформиране на методите за корекция спрямо фазата на икономическия цикъл или въвеждане на правило за разходите

3.3.1.

ЕИСК подчертава, че методът на Европейската комисия за корекция в съответствие с фазата на икономическия цикъл е непрозрачен и е източник на процикличност. Методът на Европейската комисия за определяне на структурното салдо се оказа проблематичен, тъй като върху изчисления потенциален БВП оказва силно влияние текущата икономическа ситуация. В периоди на икономически спад например потенциалният БВП бързо и рязко се преразглежда и понижава, макар и това да не отразява задължително реалните условия (25). Преразглеждането с цел понижаване на потенциалния БВП има тежки последици за изчисления структурен дефицит и съответно за установените усилия за консолидация. Намаляването на чувствителността при изчислението на потенциалния БВП към цикличните колебания може да открие значителна фискална възможност за държавите членки за антициклични икономически политики. Това предложение за реформа би могло да се приложи лесно и следва да се вземе предвид само като минимално изискване, за да станат фискалните правила на ЕС по-подходящи за справяне с цикличните колебания. Въпреки това, дори и да бъде реформиран, структурният дефицит ще остане изключително сложна концепция и неговото изчисляване е почти невъзможно да се обясни на гражданите и заинтересованите страни. Поради техническите проблеми и непрозрачността на концепцията следва да се обмислят алтернативни варианти.

3.3.2.

Алтернативен вариант на реформа е да се изостави напълно оспорваната концепция за структурния дефицит и вместо това да се приложи правило за публичните разходи в преработена фискална рамка (26). За разлика от дефицита, коригиран в съответствие с фазата на икономическия цикъл, публичните разходи могат да се наблюдават в реално време и се контролират директно от правителството. Публичните инвестиции следва да бъдат облагодетелствани чрез разделяне на текущия и инвестиционния бюджет, като само текущият бюджет се подлага на ограничения по отношение на нарастването на номиналните разходи. По този начин подходът на „златното правило“ може да се комбинира с правило за разходите (27).

3.3.3.

Номиналните публични разходи ще се изчисляват нето от лихвените плащания и от цикличните държавни разходи. Границите могат да бъдат определени от средносрочния темп на растеж на действителния потенциален БВП плюс целевата инфлация от 2 % на Европейската централна банка (ЕЦБ). Ако цикличните фактори предизвикват намаляване на данъчните приходи (при рецесия) или тяхното повишаване (при бурно развитие), правилото насърчава стабилността, като гарантира, че държавните разходи се увеличават само в предвидените граници. Разходи, надвишаващи установените граници, следва да бъдат разрешени само ако са неутрални по отношение на бюджета, тоест, ако разходите са намалени със същата сума на друго място или ако данъчните приходи се увеличават. В случай на общо намаляване на данъците, темповете на растеж на разходите ще трябва да включват тези оттегляния на ресурси. Предложената комбинация от правило за разходите и „златно правило“ за публичните инвестиции би могла да представлява ефективен инструмент за ограничаване на публичните разходи до устойчиви равнища, като в същото време позволява на автоматичните стабилизатори да работят и дава възможност на правителствата да предприемат дискреционни мерки.

Гъвкав и специфичен за всяка държава план за коригиране на дълга

3.3.4.

ЕИСК подкрепя предложението на Европейския фискален съвет (2020 г.) (28) за въвеждане на специфични за всяка държава елементи в една опростена фискална рамка. По-специално ЕИСК приветства предложението относно диференцирането на фискалната корекция в държавите членки, като същевременно се запази устойчивостта на дълга. Стратегиите за диференцирано за всяка държава намаляване на дълга спрямо БВП следва да се основават на цялостен икономически анализ, като се вземат предвид фактори като първоначалното равнище на дълга и неговия състав, разликите в лихвения процент и растежа по отношение на устойчивостта, перспективите за инфлация, прогнозираните разходи, свързани със застаряването и екологичните предизвикателства, равнищата на безработица и бедност, разпределението на доходите и богатството, вътрешните и външните дисбаланси и преди всичко дали фискалната корекция (напр. необходимият първичен бюджетен излишък) е реалистична (29).

3.3.5.

ЕИСК припомня, че фискалните референтни стойности не са определени в самия член 126 от ДФЕС, а в Протокол № 12 в приложението към Договора. Следователно тези стойности могат да бъдат променени с единодушно гласуване в Съвета без официална процедура за изменение на Договора. ЕИСК насърчава институциите на ЕС да разгледат възможността за повишаване на тавана за дълга от 60 %, като същевременно вземат предвид настоящия макроикономически контекст и гарантират фискална устойчивост.

3.3.6.

И накрая, в този контекст е важно да се добави, че разчитането единствено на националните автоматични стабилизатори по време на рецесия не съответства напълно на идеята за антициклична политика. Фискалните дефицити, предизвикани от намаленото производство и заетостта, не компенсират напълно цикличните загуби и не са достатъчни, за да се противодейства напълно на цикличния спад. Те са само пасивни и частични антициклични реакции и трябва да бъдат допълнени с активни дискреционни временни отговори на циклични спадове, които да бъдат отменени при подем. В миналото редица държави членки решиха да продължат да намаляват съотношението между дълга и БВП, което доведе до отрицателни икономически последици, при положение че фискалните стимули биха били по-подходящи. При условие че лихвените проценти останат благоприятни, в една бъдеща фискална рамка следва да се допуснат по-големи първични дефицити, като същевременно съотношенията между дълга и БВП се запазят постоянни или бъдат намалени и се гарантира устойчивостта на дълга. Ето защо изключителните клаузи трябва да останат крайъгълен камък на всяка бъдеща фискална рамка на ЕС и следва да бъдат съответно адаптирани.

Дезактивиране на клаузата за дерогация

3.3.7.

ЕИСК приветства активирането на общата клауза за дерогация на фискалната рамка и предупреждава да не се прибързва с „нормализирането“, тъй като това би могло да стимулира съкращения и да накара по този начин държавите членки да намалят разходите, за да постигнат средносрочните цели, какъвто беше случаят след 2010 г., предизвиквайки двойна рецесия. Това би противодействало на целта на програмата „Next Generation EU“ и би могло да предизвика нова рецесия.

3.3.8.

ЕИСК подкрепя решението на Европейската комисия да продължи да прилага общата клауза за дерогация през 2022 г. и да я дезактивира през 2023 г., при условие че равнището на икономическа активност достигне това отпреди кризата (30). Нещо повече, ЕИСК подкрепя твърдението на Европейската комисия, че „специфичните за всяка държава ситуации ще продължат да се вземат предвид след дезактивирането на общата клауза за дерогация“ (31). И накрая, Комисията следва да представи насоки за преходен период, докато не бъде въведена новата фискална рамка, по време на който не следва да се активира процедурата при прекомерен дефицит и на всяка държава следва да се предостави възможност да използва „клаузата за необичайни събития“. Освен това ЕИСК призовава Комисията бързо да продължи преразглеждането на рамката за икономическо управление на ЕС, което е спряно. Вместо „нормализиране“ ЕИСК препоръчва да се премине към преразгледана рамка за икономическо управление, както е посочено по-долу (32).

3.4. Международната роля на еврото

3.4.1.

Нашата обща валута — еврото — се радва на силна международна репутация и е призната заради глобалното си значение като резервна и търговска валута. Репутацията на еврото като стабилна и надеждна валута зависи от ясни, разбираеми и приложими фискални правила, които засилват публичните инвестиции, за да се даде възможност за модернизация на капитала и да се генерира по-голяма свобода на действие в съответствие с фазата на икономическия цикъл при икономически спад, като в същото време се гарантира устойчивостта на дълга. Ето защо ЕИСК е убеден, че преразглеждането на фискалните правила не трябва по никакъв начин да подкопава стабилността на еврото като основната „опорна“ валута на Съюза. По време на дебата за преразглеждане на фискалните правила следва да се обърне особено внимание на виждането на финансовия пазар за дългосрочните перспективи на еврото като глобално значима валута. Като цяло репутацията на еврото зависи от икономическата, социалната и политическата стабилност.

3.5. Укрепване на ролята на парламентите и гражданското общество в икономическото управление на ЕС

3.5.1.

ЕИСК посочва че, фискалната политика е традиционна област на парламентарната политика и решенията, свързани с нея, засягат цялата структура на държавните разходи и приходи. Следователно както националните парламенти, така и Европейският парламент трябва да получат важна роля в бъдещата рамка за икономическо управление на ЕС. Ролята на Европейския парламент следва да бъде укрепена в европейския семестър чрез междуинституционално споразумение. Същевременно трябва да се зачитат принципът на субсидиарност и разделението на правомощията в Договорите. Националните парламенти трябва да търсят отговорност от правителствата за провежданата от тях фискална политика. Поради това те трябва да участват ефективно в европейския семестър и в изпълнението на националните планове за възстановяване.

3.5.2.

Също така е необходимо гражданското общество да се включи в по-голяма степен в европейския семестър както на национално равнище, така и на равнището на ЕС. По този начин може да се установи балансирана икономическа политика, при която всички интереси са съгласувани. Това важи особено за управлението на Механизма за възстановяване и устойчивост, по отношение на което участието на гражданското общество не е задоволително (33). Принципът на партньорство, който отдавна е традиция в управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да служи като модел за ефективен механизъм за участие на гражданското общество.

3.5.3.

В случай на значителни отклонения от показателите, представящи целите на икономическата политика, следва да се проведат преговори между институциите на ЕС и държавите членки. Двете страни следва да разработят решения заедно и на равна основа. Вместо заплашване на засегнатите държави членки с финансови санкции, въвеждането на положителни стимули би могло да облекчи проблема. Насърчаването на приобщаващ и устойчив растеж трябва да бъде основният критерий в препоръките (34).

3.5.4.

ЕИСК критикува така наречените „макроикономически условия“ в Регламента за общоприложимите разпоредби, приложими за европейските структурни и инвестиционни фондове, в Регламента относно Механизма за възстановяване и устойчивост и в междуправителствения договор за Европейския механизъм за стабилност, които като цяло позволяват отпускането на средства от ЕС да бъде спряно, ако държавите членки нарушат фискалните правила на ЕС или допринесат за макроикономически дисбаланси. След дезактивирането на клаузата за дерогация тези макроикономически условия могат да предизвикат импулс за съкращения, което да накара държавите членки да намалят разходите, за да постигнат фискалните цели. Това би противодействало на политическата цел за териториално сближаване и на по-широките цели на програмата „Next Generation EU“.

3.5.5.

Гъвкавата парична политика продължава да е от жизненоважно значение за устойчивото възстановяване. Европейският парламент би могъл да използва своите годишни резолюции относно ЕЦБ и своите тримесечни изслушвания във връзка с „диалога по въпросите на паричната политика“ с ЕЦБ, за да гласува второстепенни цели и да разработи по-демократичен процес, с насоки за макроикономическата и промишлената политика. Това би позволило по-голямо участие на социалните партньори и гражданите, заедно с националните парламенти. По този начин ЕЦБ ще получи подновена легитимност за разширен набор от цели. Тя би могла да работи ефективно, като използва пълния си набор от инструменти, за да работи за ясен и политически определен набор от политически цели, направлявана от демократичните институции. ЕЦБ е публична институция и може да бъде включена, за да помогне на държавите членки да получат финансиране във времена на повишаване на лихвените проценти, било от гледна точка на ценовата стабилност, или от гледна точка на заетостта, чрез насочване на лихвените проценти и спредовете и чрез целеви парични инструменти.

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Резолюция на ЕИСК относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (2021 г.) (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1).

(2) Европейски фискален съвет (2019 г.): „Assessment of EU fiscal rules with a focus on the six and two-pack legislation“ (Оценка на фискалните правила на ЕС с акцент върху пакета от шест и пакета от два законодателни акта).

(3) Европейска комисия, „Пролетна Европейска икономическа прогноза за 2021 г.“

(4) Европейски фискален съвет (2020 г.): „Annual Report 2020“ (Годишен доклад за 2020 г.).

(5) Finance Watch (2021), Fiscal Mythology Unmasked. Debunking eight tales about European public debt and fiscal rules“ (Фискалната митология — разкрита. Развенчаване на осем легенди за европейския публичен дълг и фискални правила).

(6) ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 32; ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 12 и ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(7) Работен документ на службите на Комисията (2020 г.), „Identifying Europe’s recovery needs“ (Идентифициране на нуждите на Европа за възстановяване), SWD(2020) 98 final.

(8) IMF Fiscal Monitor Reports (доклади за фискален мониторинг на МВФ), април 2021 г.

(9) Debt Sustainability Monitor (Обзор за устойчивостта на дълга), Европейска комисия, февруари 2021 г.

(10) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(11) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 12.

(12) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(13) Crespy, Amandine и Vanheuverzwijn, Pierre (2019 г.), „What Brussels means by structural reforms: empty signifier or constructive ambiguity?“ (Какво има предвид Брюксел под структурни реформи: несъдържателно означение или конструктивна неяснота?), в „Comparative European Politics (Сравнителна европейска политика), том. 17, бр. 1, стр. 92—111; Hacker, Björn (2019 г.): „A European Social Semester? The European Pillar of Social Rights in Practice“ (Европейски социален семестър? Европейският стълб на социалните права на практика). Брюксел, ETUI.

(14) Вж. също Европейски фискален съвет (2019 г.).

(15) Европейска комисия (2016 г.), „Доклад относно публичните финанси в ИПС през 2016 г.“, институционален документ № 045; J-M Fournier (2016 г.), „The positive effect of public investment on potential growth“ (Положителният ефект на публичните инвестиции върху потенциалния растеж), икономически отдел на ОИСР, работен документ № 1347.

(16) Доклад „Fiscal Monitor“ (Фискален мониторинг) на МВФ (2020 г.), „Policies for the Recovery“ (Политики за възстановяване).

(17) H. Bardt, S. Dullien, M. Hüther and K. Rietzler (2020), For a sound fiscal policy. Enabling public investments“ (За стабилна фискална политика. Подпомагане на публичните инвестиции), IW policy paper № 6/2020 (Документ за политиката на IW № 6 от 2020 г.), Institut der deutschen Wirtschaft (IW), Köln.

(18) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(19) A. Truger (2020 г.), „Reforming EU Fiscal Rules: More Leeway, Investment Orientation and Democratic Coordination“ (Реформиране на фискалните правила на ЕС: Повече свобода, инвестиционна ориентация и демократична координация), Intereconomics, 55(5).

(20) Вж. също P. Bom и J. Ligthart (2014 г.), „What have we learned from three decades of research on the productivity of public capital?“ (Какво научихме от три десетилетия изследвания на производителността на публичния капитал?), Journal of Economic Surveys, 28(5), 889-916.

(21) J. Valero (2019 г.), „New investment clause fails to win EU member state support“ (Новата инвестиционна клауза не успява да спечели подкрепата на държавите — членки на ЕС), Euractiv. Вж. Европейска комисия (2015 г.), „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015) 012 final).

(22) Европейска комисия (2015 г.).

(23) Европейска комисия (2021 г.), „Guidance to Member States. Recovery and resilience plans“ (Насоки за държавите членки. Планове за възстановяване и устойчивост) (SWD(2021) 12 final, част 2/2).

(24) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 103.

(25) A. Truger (2015 г.), „Austerity, cyclical adjustment and the remaining leeway for expansionary fiscal policies within the current EU fiscal framework“ (Бюджетните ограничения, корекцията в съответствие с фазата на икономическия цикъл и оставащата свобода на действие за експанзивни фискални политики в рамките на настоящата фискална рамка на ЕС), Journal for a Progressive Economy, 6, 32-37;

(26) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(27) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(28) Европейски фискален съвет (2020 г.).

(29) Европейски фискален съвет (2020 г.).

(30) Европейска комисия (2021 г.): „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“ (COM(2021) 500 final).

(31) Европейска комисия (2021 г.): „Една година от началото на пандемията от COVID-19: ответни мерки на фискалната политика“ (COM(2021) 105 final).

(32) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(33) Резолюция на ЕИСК относно „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (2021 г.) (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1).

(34) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет „Производството на стъкло в Европа на кръстопът: подобряване на екологичността и енергийната ефективност в съчетание с повишаване на конкурентоспособност и запазване на качествените работни места“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/04)

Докладчик:	Aurel Laurențiu PLOSCEANU
Съдокладчик:	Gerald KREUZER

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	29.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	21.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	142/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейската стъкларска промишленост е иновативен сектор с голямо стратегическо значение, от който ЕС има големи ползи. Изделията от стъкло са необходими за прехода към неутрална по отношение на климата кръгова икономика: за саниране на сгради, производство на повече електроенергия от възобновяеми източници, декарбонизиране на транспортните средства и произвеждане на устойчиви опаковки. Стъклото допринася и за революцията в цифровизацията на Европа. Накратко: стъклото е бъдещето.

1.2.

ЕИСК отправя искане към създателите на политики от ЕС да поставят стъкларския сектор и всички негови подсектори в центъра на настоящите приоритети на политиката, като например пакета „Адаптиране към цел 55“, пакета за кръговата икономика, Програмата в областта на цифровите технологии, програмата за стратегическите вериги за създаване на стойност и международната търговска политика на ЕС и свързаните с нея инструменти.

1.3.

Вълната на саниране в ЕС би била огромен източник на бизнес възможности за стъкларството, като предизвика привличането на инвестиции и същевременно допринесе значително за намаляване на емисиите на CO2 от сградите. Призоваваме ЕС и националните създатели на политики поне да поддържат настоящите предложени цели и да ги засилват, когато е възможно.

1.4.

В рамките на сектора е необходим енергиен преход, за да се превърне енергоемкият по своята същност процес на производство на стъкло в неутрален по отношение на въглерода. Този енергиен преход ще доведе до значително увеличение на разходите при извършването на стопанска дейност поради по-високите оперативни разходи и капиталови изисквания.

1.5.

ЕИСК силно препоръчва политиките на ЕС да подкрепят стъкларския сектор, за да се направи възможен този преход, с финансова подкрепа както за капиталовите, така и за оперативните разходи, с изграждане на капацитет за енергия от възобновяеми източници, с достъпни енергийни доставки, както и като се гарантира, че секторът не е изложен на нелоялна конкуренция извън пазара на ЕС.

1.6.

ЕИСК подкрепя всички политики на ЕС и национални планове за възстановяване, които улесняват транспортната революция в посока към интелигентни и неутрални по отношение на климата автомобили и масовото разширяване на системите за обществен транспорт. Високотехнологичните изделия от стъкло също играят важна роля.

1.7.

ЕИСК силно препоръчва ЕС да класифицира стъклото като дълготраен материал поради неговите характеристики за инертност, многократна употреба и неограничено рециклиране.

1.8.

ЕИСК изисква да се премине от нелинейни материали към напълно кръгово, подлежащо на многократна употреба и рециклиране стъкло, за да се намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, добивът на необработени суровини и изчерпването на ресурси. Комитетът предлага ЕС да признае ползите от стъклото за допринасянето за устойчивите опаковъчни системи.

1.9.

ЕИСК силно препоръчва по-широко прилагане на принципите на кръговата икономика, съчетано с публична и частна финансова подкрепа и партньорства, като например инициативата „Затваряне на цикъла в стъкларския сектор“, за да се насърчи навлизането на рециклирането на стъкло. Това ще даде възможност на Европа да избегне отпадъците от стъкло, да намали потреблението на енергия и емисиите на CO2 и да създаде нови работни места в сектора за рециклиране на стъкло.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да признае, че стъклото е необходимо за производството на „зелена“ енергия. Стъклото е ключов компонент не само на фотоволтаичните слънчеви панели, но и на вятърните турбини и може да се използва и по други начини за производството на „зелена“ електроенергия. ЕИСК призовава Комисията и Парламента да разработят нови политики на ЕС по отношение на целите в областта на климата и стратегическите вериги за създаване на стойност, за да се възобнови производството на фотоволтаични клетки в Европа и да се защити производството на други стратегически изделия от стъкло и веригите за създаване на стойност, към които те принадлежат (напр. предни стъкла за производителите на транспортни средства).

1.11.

ЕИСК иска да се подкрепят инвестициите в образование и обучение, за да се осигури навлизането на нови и млади служители в сектора, с цел да се замени застаряващата работна сила с необходимите знания и способности, както и да се даде възможност на настоящите работници да бъдат в крак с иновациите и преходните промени в отрасъла.

1.12.

ЕИСК призовава ЕС да защити отраслите на нашата стъкларска промишленост от риска от изместване на въглеродни емисии. Нарастващите амбиции в областта на климата и увеличаващите се въглеродни емисии изискват укрепване, а не намаляване на защитата срещу изместването на въглеродни емисии. Конкурентоспособността на изделията от стъкло на пазарите за износ и в самия ЕС може частично да бъде осигурена чрез ефективни мерки във връзка с изместването на въглеродни емисии чрез схемата за търговия с емисии (СТЕ). Тази схема следва да се поддържа, за да се подпомогне отрасълът в прехода към постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. Въвеждането на механизма за въглеродна корекция по границите и на пакета за таксономията трябва да бъде внимателно обмислено. Комитетът призовава в механизма за въглеродна корекция по границите да бъде включено решение за износа и за укрепване на мерките във връзка с изместването на въглеродни емисии чрез пълно безплатно разпределяне на квоти въз основа на референтни показатели в допълнение към механизма за въглеродна корекция по границите поне до 2030 г., в съответствие с правилата на СТО.

1.13.

Екологичният и цифровият преход в Европа, и по-специално в стъкларската промишленост, трябва да бъде справедлив преход. За да се осигури максимална подкрепа за този преход, ЕИСК призовава да бъдат включени работниците. Следователно социалният диалог на всяко равнище следва да бъде подкрепен от законодателството на ЕС.

1.14.

За да следи развитията в стъкларската промишленост по отношение на намаляването на CO2, производството и други съответни променливи, ЕИСК би приветствал по-целенасочена подкрепа и анализ за сектора като цяло и неговите подсектори и за всяка държава членка.

2. Общо описание на стъкларския сектор

2.1. Производство

Производството на стъкло в ЕС достигна 36,8 милиона тона през 2020 г. според Glass Alliance Europe. ЕС е един от най-големите производители на стъкло в света. Състои се от пет подсектора:

а)	60,4 % — амбалажно стъкло;

б)	29,2 % — плоско стъкло;

в)	3,2 % — стъкло за битови цели;

г)	5,3 % — влакна (укрепващи и изолиращи влакна);

д)	2,1 % — специални стъкла.

2.2.

Заетост

През 2018 г. в стъкларския сектор са заети около 290 000 работници в ЕС-27 (1). Тази цифра обхваща производството, рециклирането и преработката на стъкло, тъй като някои сектори, по-специално плоското стъкло, имат сложни вериги за създаване на стойност. Секторът на преработване на стъкло също включва значителен брой МСП.

2.3. Здраве и безопасност

2.3.1.

Европейската стъкларска промишленост предлага качествени работни места за широк спектър от профили: от работни места за неквалифицирани работници до работни места за инженери на високи позиции.

2.3.2.

Работата като работник в стъкларската промишленост може да бъде физически трудна, а понякога и все още опасна. Мерките за здраве и безопасност изискват инвестиции и често имат положително въздействие върху производителността. Мерките за предотвратяване на професионални заболявания непрекъснато се подобряват, какъвто е случаят с профилактиката на силикоза, като част от социалния диалог на Европейската мрежа за силициев диоксид (NEPSI) относно вдишвания кристален силициев диоксид. Културата на безопасност и превенция допринесе за качеството на работните места в сектора.

2.4. Възраст, образование и обучение

За разлика от Централна и Източна Европа, работната сила на западноевропейските държава е предимно по-възрастна (над 50 години) и с много опит. Привличането на нови и по-млади работници става все по-трудно. Замяната на по-възрастни и опитни работници означава обучение на нови работници и даване на възможност на настоящите работници да бъдат в крак с иновациите и промените в промишлеността.

2.5. Стъклото е много иновативен сектор

2.5.1.

Тенденциите в областта на здравето и благосъстоянието отварят нови възможности и пазари за устойчиви, здравословни, подлежащи на многократна употреба и неограничено рециклиране стъклени опаковки със затворен цикъл. Стъкларският сектор понастоящем работи по иновации на дизайна и „по-революционни“ маршрути за декарбонизиране на производствения процес, предвещавайки голяма трансформация в производството на стъкло.

2.5.2.

Стъклото, използвано в строителството и в автомобилния сектор, става все по-усъвършенствано чрез интегриране на фолиа, газове, покрития, камери, радари и други материали за подобряване на безопасността, изолационните свойства и предаваемостта на данните. Фотоволтаичните клетки могат да бъдат интегрирани във фасадно стъкло или в панорамни покриви на автомобили, за да се поддържа ефективността и да се генерира възобновяема електроенергия.

2.5.3.

Високотехнологични изделия от стъкло се използват и в космическата промишленост и в сектора на отбраната. Изделия от стъкло и композити се използват също и в космическите кораби и спътниците като покрития, електроника, сензори, дисплеи и др. Това прави стъкларската промишленост един не само високотехнологичен и иновативен сектор, но и с голямо стратегическо значение.

2.6. Въздействие на COVID-19

От началото на пандемията се наблюдава спад на пазарите в ключови сектори, което доведе до намаляване на производството с бавно възстановяване в някои важни стъкларски сектори (плоско стъкло, стъкло за битови цели, влакна). През 2020 г. в сектора е отбелязан спад с от 1 % до 14 % в зависимост от подсектора. В сектора на плоското стъкло, който обслужва предимно строителната и автомобилната промишленост, пазарът на ЕС се сви с повече от 10 % през 2020 г. Въпреки че навлизането в сектора на строителството е по-стабилно от очакваното, към днешна дата пазарът на автомобилно стъкло продължава да бъде много свит.

3. Принос на стъклото за неутралността по отношение на климата на ЕС, кръговата икономика, благосъстоянието и Програмата в областта на цифровите технологии

3.1. Неутралност по отношение на климата

3.1.1. Вълна на саниране

3.1.1.1.

Изделията от стъкло са в основата на вълната на саниране в ЕС, която има за цел да намали драстично потреблението на енергия и емисиите на CO2 от сградите. За изолация на сградите при прозорците ще трябва да се използва остъкляване, отговарящо на най-високите стандарти за енергийни характеристики. Това би означавало значително намаляване на емисиите на CO2, тъй като остъкляването с високи енергийни характеристики би могло да намали с 37,4 % емисиите на CO2 от сградите до 2050 г. (2) Стъклената вата, „пеностъклото“ и други изолационни производни от стъклени влакна също са от основно значение за постигането на оптимална изолация в сградите.

3.1.1.2.

Вълната на саниране в ЕС би била огромен източник на възможности за бизнес. Удвояването на процента на подмяна на прозорци може да доведе до нарастване на пазара на плоско стъкло с над 60 %, като по този начин може да се мобилизират инвестиции.

3.1.2. Производство на „зелена“ енергия

3.1.2.1.

Стъклото е необходимо за производството на „зелена“ енергия. Стъклото е ключов компонент на фотоволтаичните слънчеви панели. При вятърните турбини се използват стъклени влакна, за да се направят те леки, но здрави. „Зелена“ електроенергия може да се генерира и чрез специално огледално стъкло, което фокусира светлина върху централен елемент, свързан към генератор.

3.1.2.2.

Бързият възход и спад на европейската промишленост за производство на слънчеви панели поради нелоялна конкуренция от страна на китайски дружества може да послужи за пример как да не се управляват новите възможности за „зелена“ енергия в международно конкурентна среда. Целта на новите политики на ЕС по отношение на целите в областта на климата и стратегическите вериги за създаване на стойност следва да бъде обновяване на производството на фотоволтаични клетки в Европа.

3.1.3. Транспорт

3.1.3.1.

Стъкларският сектор е голям доставчик за производителите на подвижен състав. Поради кризата, свързана с COVID-19, някои дружества за обществен транспорт са спрели или са отменили редица големи поръчки, като няколко обекта са застрашени от затваряне, което може да доведе до увеличаване на вноса. Навременните национални планове за възстановяване биха могли да бъдат ефективни при подкрепата на европейското производство.

3.1.3.2.

Въпреки че автомобилната промишленост беше в криза още преди COVID-19, вероятно ще има търсене на по-модерни леки високоизолационни стъкла. Автономните автомобили ще засилят търсенето на по-сложни специализирани изделия от стъкло, които да служат като дисплеи, контролни панели и устройства с разширена реалност и т.н.

3.1.4. Устойчиви опаковки

Стъклото осигурява здрави и устойчиви инертни опаковки за европейските сектори на храните и напитките, козметиката и фармацевтичните продукти (например за ваксините срещу COVID-19). Стъкларският сектор заема челна позиция в широк кръг от иновации в областта на процесите на екопроектиране, декарбонизация и енергийна ефективност, за да се трансформира начинът на производство на стъкло. Всяка година не по-малко от 10 % от производствените разходи се инвестират в декарбонизация, енергийна ефективност и модернизация на инсталациите. Най-новият проект за амбалажно стъкло „Пещ за бъдещето“ (3), за който беше подадено заявление за средства по линия на Фонда за иновации на СТЕ, ще намали емисиите с 60 %. Това е една от няколко инициативи в подкрепа на целта на сектора за доставяне на неутрални по отношение на климата стъклени опаковки, които ще трансформират сектора и ще предложат големи възможности за растеж в областта на нисковъглеродните стъклени опаковки.

3.2. Кръгова икономика: стъклото като идеален продукт на кръговата икономика.

3.2.1.

Стъклото е дълготраен, инертен материал, който може да се използва многократно и неограничено да се рециклира, без да губи свойствата си.

3.2.2.

Стъклото е екологосъобразна алтернатива за много пластмасови приложения и води в надпреварата по отношение на ефективното рециклиране, както и е 100 % многократно използваемо, което осигурява една напълно кръгова система. То е единствената опаковка, която не се нуждае от пластмасов слой или покритие и винаги остава здрава и безопасна за опаковането на хранителни продукти, независимо колко пъти се рециклира, което го прави единствената опаковка, която може да постигне това. Стъклото е един от най-рециклираните опаковъчни материали, като 76 % от цялото стъкло, предлагано на пазара в наши дни, се събира за рециклиране. Използването на рециклирано стъкло спестява както енергия, така и емисии на CO2. Следва да продължат да се подкрепят стимулите в целия ЕС за насърчаване на заинтересованите страни по цялата верига за създаване на стойност, включително потребителите, да рециклират повече и по-добре.

3.2.3.

В сектора на стъклото за строителни цели днес рециклираното стъкло представлява 26 % от вложените суровини (4). Съществува потенциал за увеличаване на рециклирането чрез подобряване на събирането, сортирането и почистването на стъкло, идващо от стари прозорци или фасади.

3.2.4.

Излизането от употреба на първото поколение фотоволтаични клетки може да създаде нова възможност за обновяване на промишлената политика по отношение на слънчевата енергия и за запазване на ценните материали в Европа чрез засилено рециклиране. Ясната визия и политика на ЕС следва да подкрепят това.

3.3. Благосъстояние

3.3.1.

Стъклото е навсякъде около нас. Съвременният живот не би бил възможен без него. Освен това стъкларският сектор е една от най-старите индустрии и има дълбоки исторически корени в Европа в областта на декоративното стъкло, изкуствата и културата. Тази дълга традиция е формирала европейското ноу-хау, практики и изкуството на производство на стъкло.

3.3.2.

В днешно време стъклото прави възможен инженеринга на медицинските технологии, биотехнологиите и науките за живота. Стъклото ни предпазва и от рентгеново лъчение (радиология) и гама лъчи (ядрено лъчение). Стъклото в интериорния дизайн и стъклените мебели като огледала, прегради, балюстради, маси, рафтове и стъклено осветление подобряват нашите жилищни и офис пространства.

3.3.3.

Стъклото запазва качеството и срока на годност на нашите храни и напитки. Стъклените съдове за хранене позволяват изработката на изискани и артистични аксесоари за хранене. Стъклените прозорци пропускат естествена светлина в домовете и офисите ни. Стъклото се използва в домакински и офис уреди и електроника като врати за фурни, котлони, екрани на телевизори, компютри и смартфони.

3.4. Цифрова Европа

Европейските производствени обекти вече правят най-тънкото стъкло, което се използва за дисплеи, смартфони, таблети и други (сензорни) екрани. Оптичните проводници и кабели от стъклени влакна осигуряват широкомащабен и дори междуконтинентален транспорт на данни, както и микровръзки в електронни устройства и чипове.

4. Стъклото като енергоемък сектор

4.1.

Всяка година нови пещи постепенно се възобновяват или адаптират с иновативни нисковъглеродни технологии, които са много по-енергийно ефективни. Промишлеността продължава да намалява потреблението на енергия, като използва технологии за повторно използване на отпадна топлина, технология на органичен цикъл на Ранкин, увеличава употребата на натрошено стъкло и други симбиотични технологии. Новите системи и технологии за управление на енергията, внедрени в стъкларските заводи, спомагат за повишаване на енергийната ефективност.

4.2.

Потреблението на енергия в стъкларския сектор е с тенденция на силно намаляване в продължение на почти 100 години и сега достига своята термодинамична граница.

4.3.

Тъй като емисиите на CO2 в стъкларския сектор са пряко свързани с използваната енергия, подобренията в енергийната ефективност могат да се видят при намаляването на емисиите на CO2. Тези подобрения всъщност доведоха до рязко намаляване на емисиите на CO2. Например френската стъкларска промишленост — която е доста разнообразна и усъвършенствана — намали емисиите си на CO2 със 70 % в периода 1960—2010 г.

4.4.

За да се следи напредъкът, постигнат от стъкларската промишленост в сравнение с други енергоемки сектори, следва да се разработи по-целенасочена подкрепа за сектора като цяло, за неговите подсектори и за всяка държава членка.

4.5. Пътища за постигане на неутралност по отношение на климата/въглеродна неутралност

4.5.1.

Стъкларският сектор почти е достигнал своята термодинамична граница, което означава, че постигането на значително намаляване на емисиите на CO2 вече не е възможно с настоящите техники и с изгарянето на природен газ. Необходим е енергиен преход и още по-голяма кръговост в производството на стъкло в районите, където има потенциал.

4.5.2. „Зелена“ електроенергия

Електрификацията е друг обещаващ начин за декарбонизиране на производството на стъкло. Понастоящем се разработва демонстрационен проект — „Пещ за бъдещето“. Това ще бъде първата широкомащабна хибридна електрическа пещ от амбалажно стъкло в света. В подсектора за амбалажно стъкло и за стъкло за битови цели вече работят малки електрически пещи. Както в случая с водорода, трябва да бъде развит капацитетът за „зелена“ електроенергия.

4.5.3. „Зелен“ водород

Водородът е много обещаваща алтернатива на природния газ. Стъкларският сектор вече проучва възможността за водородни пещи. Ще са необходими още няколко години, преди първата пещ с водород да заработи в конкурентни условия и преди да има достатъчен капацитет за производство и транспортиране на водород.

4.5.4. Кръговост

При топене на стъкло в пещи на природен газ до 80 % от CO2 се отделя чрез изгарянето на природен газ и 20 % се отделя от необработени суровини. Замяната на необработените суровини с рециклирано стъкло (натрошено стъкло) отстранява необходимостта от извличане на необработени материали, намалява отпадъците и емисиите на CO2 и спестява енергия. Съществува потенциал за „затваряне на цикъла в стъкларския сектор“ (5) и за рециклиране на повече стъкло след използването му. Както в подсектора на стъкларството за автомобилни цели, така и в подсектора на стъкларството за строителни цели се изпробват няколко инициативи и модели за подобряване на събирането. Следва да се предвиди предварително демонтиране на стъклото и остъкляването от сгради преди разрушаването, както и цел за събиране на конкретни материали, за да се допълни общата цел за отпадъците от строителство и разрушаване, която е неефективна, когато става въпрос за леки материали като стъклото. Необходими са системи за разделно събиране за гарантиране на високо качество, така че в стъклените продукти да могат да се използват високи нива на рециклирано съдържание.

4.5.5. Пречки и предизвикателства

Енергийният преход ще доведе до по-високи оперативни разходи (OPEX) и капиталови изисквания (CAPEX). Политиките на ЕС трябва да подкрепят инвестициите на сектора, за да се направи възможен този преход, и трябва да гарантират, че секторът не е изложен на нелоялна конкуренция извън пазара на ЕС. Освен това трябва да се предприемат действия сега, тъй като пещите имат експлоатационен живот от около 10 до 15 години (за амбалажно стъкло) или от 15 до 20 години (за плоско стъкло). Това ни дава само две поколения пещи до решаващата 2050 година.

5. Стъкларската промишленост в политиката на ЕС

5.1.

Екологосъобразно възстановяване: Зеленият пакт, вълната на саниране в ЕС, стремежът към повече енергия от възобновяеми източници, политиката за устойчив транспорт и инициативите за кръгова икономика следва да бъдат ефективни двигатели за производството на нисковъглеродни изделия от стъкло.

5.2.

Нови енергийни източници: подкрепа и изграждане на капацитет за енергия от възобновяеми източници в областта на „зелената“ електроенергия и „зеления“ водород и осигуряване на наличието на биогаз. Подкрепа за вятърната и слънчевата енергия в енергийния микс.

5.3.

НИРД: увеличаване на обществената подкрепа и финансиране за научноизследователски и развойни проекти и демонстрационни проекти (6), като например Фонда за иновации на СТЕ, с цел декарбонизиране на производството и по-нататъшно развитие на енергийно ефективни пещи. В първата покана за представяне на проекти Фондът получи значително повече искания, отколкото може да удовлетвори, като се очаква това да се повтори и при следващите покани.

5.4.

Навлизане на пазара: необходими са механизми за подпомагане на навлизането на пазара на нисковъглеродни изделия от стъкло, за да се осигури възвръщаемост на инвестициите в нисковъглеродно производство. Подкрепа за подмяната на пластмасите с устойчиви алтернативи от стъкло в сектора на търговията на дребно, у дома, в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, при вземането на храна за вкъщи и на храна и напитки в движение, за да се подпомогне преминаването от линейни към кръгови икономически системи.

5.5.

Вълна на саниране: подкрепа за мерки, свързани с вълната на саниране, които имат потенциала да насърчат използването на продукти, при които се избягва CO2, за да се повиши енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници както в сградите, така и в транспорта. Увеличаване на целта за енергийна ефективност и въвеждането ѝ като задължителна цел на равнището на ЕС, за да се насърчи санирането на обществени сгради и да се повиши равнището на амбициите по отношение на задълженията за икономия на енергия. Подкрепа за увеличаването на финансирането за саниране на сгради чрез редица инструменти, включително Новия социален фонд за климата.

5.6.

Устойчив транспорт: подкрепа за транспортната революция в посока към интелигентни и неутрални по отношение на климата автомобили и разширяването на системите за обществен транспорт. Високотехнологичните изделия от стъкло играят важна роля в това отношение.

5.7.

Устойчиви опаковки: подкрепа на преминаването от нелинейни материали към напълно кръгово, подлежащо на многократна употреба и рециклиране стъкло, за да се намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, добивът на необработени суровини и изчерпването на ресурси.

5.8.

Кръговост: подкрепа за инфраструктурите за разделно събиране и рециклиране, изграждането на капацитет и технологиите с цел максимално увеличаване на количеството и качеството на стъклото, след като е било използвано, с цел рециклиране със затворен цикъл и използването му обратно в нови изделия от стъкло. Насърчаване на съвместната работа на партньорствата между държавния и частния сектор, като например платформата „Затваряне на кръговата верига в стъкларския сектор“ (7).

5.8.1.

По-специално, трябва да се положат усилия в областта на дейностите в строителния сектор, включително отпадъците от разрушаване, за да се използва потенциалът на излезлите от употреба строителни стъкла.

5.8.2.

Установено е, че високите равнища на повторна употреба на опаковките от стъкло и рециклиране на стъклените опаковъчни материали допринасят за намаляване на въздействието на системите за стъклено опаковане върху околната среда и за повишаване на ресурсната ефективност. За да се постигне високо равнище на повторна употреба и рециклиране, в допълнение към схемите за разширена отговорност на производителя за рециклиране на стъклени опаковки за еднократна употреба, отрасълът въведе системи за доброволно депозиране на опаковки за многократна употреба, а някои държави членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) въведоха задължителни системи за възстановяване на депозит за еднократни опаковки за напитки. Въпреки че задължителните системи за възстановяване на депозит се смятат за ефективно средство за предотвратяване на замърсяването и постигане на високи равнища на рециклиране на опаковките за напитки, ЕИСК счита, че депозитните системи за връщане на празни стъклени опаковки (не само опаковки за напитки) не са съвместими с добре функциониращите схеми за разширена отговорност на производителя, които са с доказана пригодност като система за събиране с цел рециклиране и са довели до много високи равнища на рециклиране.

5.8.3.

За контейнерите от амбалажно стъкло, които не могат да бъдат повторно напълнени“ — подкрепа за схеми за разширена отговорност на производителя, по които да може да се събира стъкло в насипно състояние. Те са много по-ефективни от схемите за възстановяване на депозити за еднократните опаковки, както в екологичен, така и в икономически план.

5.9.

Цифровизация: подкрепа за секторите и служителите, които правят възможно съществуването на „цифрова Европа“ (оптични влакна, сензорни екрани, дисплеи, сензори) чрез ефективна промишлена политика на ЕС и развитието на екосистеми, като се вземат под внимание всички горепосочени предизвикателства и се отразят специфичните характеристики на различните подсектори на стъкларството.

5.10. Гарантиране на конкурентоспособност на европейския пазар

5.10.1.

Енергийният преход в стъкларския сектор ще отнеме време и по време на прехода много високите и увеличаващи се енергийни разходи създават изключително трудна ситуация в стъкларския сектор, като понастоящем представляват около 25—30 % от производствените разходи за стъкло, в зависимост от продуктите и колебанията в цените.

5.10.2. Държавна помощ

Всички подсектори на стъкларския сектор следва да се възползват от инструменти за подпомагане за капиталови и оперативни разходи, като например модернизационния фонд, структурните фондове на ЕС и Фонда за иновации в рамките на СТЕ, наред с другото. Стъкларският сектор следва да бъде изключен от Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, но да бъде включен в груповото освобождаване за компенсация на електроенергията, и следва да се възползва от договори за въглеродни разлики, така че да може да инвестира в процеси с ниско производство на CO2. По-конкретно специалните стъкла следва да се добавят към списъка на свързана с климата държавна помощ.

5.10.3.

Конкурентоспособност в световен мащаб

5.10.3.1.

Нелоялните търговски практики от трети държави трябва бързо да бъдат отстранени с ефективни инструменти на търговската политика.

5.10.3.2.

Секторът на стъклените влакна с непрекъсната нишка е засегнат от изкривяване на пазара поради големия внос на дъмпингови и субсидирани стъклени влакна от Азия. Има спешна необходимост от мерки за борба със заобикалянето, например при вноса от Египет и Бахрейн.

5.10.3.3.

Стъкларският сектор за производство на предни стъкла за автомобилния сектор също е изправен пред остра конкуренция главно от китайски производители. По-ниските стандарти за околната среда и емисиите на CO2 в съчетание с по-ниските заплати и по-лошите условия на труд водят до нелоялна конкуренция, която може да накара европейските дружества за монтаж на автомобили да увеличат вноса от Далекоизточна Азия, което ще доведе до повече емисии на CO2 в световен мащаб.

5.10.3.4.

Европа е водещият производител на стъклени опаковки в света. Секторът обслужва основния сектор на ЕС за храни и напитки — най-големия сектор в ЕС. Стъклото допринася и за външната търговия на продукти на стойност приблизително 250 милиарда евро, които са пакетирани или е вероятно да бъдат пакетирани в стъклени опаковки, осигурявайки повече допълнителни приходи от износа на ЕС от пластмасовите смоли и пелети, органичните химикали и въздухоплавателните средства.

5.11. Гарантиране на справедлив преход

Ученето през целия живот и обучението следва да бъдат насърчавани и подкрепяни, за да се гарантира, че работната сила се адаптира към новите технологии и процеси и за да се осигури по-голяма сигурност на работните места както в самия сектор, така и в по-широк план — на пазара на труда. Работниците следва да бъдат включени в прехода и поради това социалният диалог на всяко равнище следва да бъде подкрепен от законодателството на ЕС.

5.12. Законодателна стабилност и сигурност

5.12.1.

Изместване на въглеродни емисии: следва да се поддържат ефективни мерки във връзка с изместването на въглеродни емисии чрез схемата за търговия с емисии (СТЕ), за да се подпомогне промишлеността при прехода към постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата и да се запазят еднакви условия на конкуренция на европейско и международно равнище.

5.12.2.

Механизъм за въглеродна корекция по границите: ЕИСК подкрепя внимателното въвеждане на механизма за въглеродна корекция по границите в съответствие с правилата на СТО, но той следва да включва решение за износа и да е в допълнение към пълното безплатно разпределение на квоти при изпълнение на референтните показатели поне до 2030 г., за да се даде възможност на дружествата да се съсредоточат върху нисковъглеродни инвестиции и да се оцени ефективността на механизма за въглеродна корекция по границите.

5.12.3.

Таксономия: Комитетът приветства работата по пакета на ЕС за таксономията, имащ за цел насочване на частното финансиране към устойчиви дейности, но счита, че следва да се разгледа ролята на производството на стъкло и неговият принос за адаптирането към изменението на климата и неговото смекчаване.

5.12.4.

Кръговост: Комитетът приветства плана за действие за кръговата икономика и призовава за пълно признаване на стъклото като постоянен материал, който продължава да бъде продуктивен в нашите икономики, както и за пълна подкрепа за инициативите за подобряване на кръговостта на стъклото.

5.12.5.

„Подготвени за цел 55“: този пакет беше представен по време на изготвянето на настоящото становище. В него се предлага да се изменят десетина съществуващи предложения (Директивата за търговия с квоти за емисии, Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, Директивата за енергията от възобновяеми източници и т.н.) и се правят няколко нови предложения (като предложението за механизъм за въглеродна корекция по границите). Комитетът призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на този пакет върху стъкларската промишленост. Като се има предвид мащабът на промените, въведени в голям брой различни области, от решаващо значение е да се гарантира съгласуваност между различните законодателни актове и да се избегнат потенциални конфликти. Пакетът следва да подкрепя промишлеността в нейния енергиен преход, като същевременно гарантира еднакви условия на конкуренция с конкуренти извън ЕС, които не са изправени пред същите разходи за въглеродни емисии.

Брюксел, 21 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Източник: Евростат и FERVER.

(2) Източникът е доклад на TNO от 2019 г.: Glazing potential: energy savings and CO2 emission reduction — Glass for Europe („Потенциал за остъкляване: икономия на енергия и намаляване на емисиите на CO2 — Стъкло за Европа“).

(3) Пещ за бъдещето: https://feve.org/about-glass/furnace-for-the-future/.

(4) Glass for Europe — 2050: Flat glass in climate-neutral Europe — 2019 (Стъкло за Европа — 2050 г.: Плоското стъкло в една неутрална по отношение на климата Европа — 2019 г.) https://glassforeurope.com/wp-content/uploads/2020/01/flat-glass-climate-neutral-europe.pdf,

(5) Затваряне на цикъла в стъкларския сектор: https://closetheglassloop.eu/.

(6) Стъкларската промишленост има няколко стратегии за декарбонизация, като например преминаване към възобновяеми енергийни източници, мерки за енергийна ефективност, нисковъглеродни суровини, използване на рециклирано стъкло, транспорт и логистика.

(7) Затваряне на цикъла в стъкларския сектор www.closetheglassloop.eu.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегията на ЕС за мобилността и промишлените вериги за създаване на стойност в ЕС: подход към автомобилните екосистеми

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/05)

Докладчик:	Arnaud SCHWARTZ
Съдокладчик:	Monika SITÁROVÁ

Решение на пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	29.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	235/1/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че европейската автомобилна екосистема може да се превърне във водещ фактор при разработването и внедряването на решения за устойчива мобилност. Следователно автомобилната екосистема трябва активно да разработва стратегии за структуриране на текущите смущения и мегатенденциите в автомобилния сектор на Европа.

1.2.

За да се намалят емисиите в транспортния сектор с 90 % до 2050 г., ЕИСК иска ЕС да положи усилия да направи всички видове транспорт устойчиви, като същевременно осигури широк и лесен достъп на гражданите на ЕС до устойчивите алтернативи. Тази цел може да бъде постигната с интелигентна комбинация от задвижващи системи, при която се постига баланс между опазването на околната среда, ефективното използване на възобновяемите енергийни източници, икономическата жизнеспособност и приемането от потребителите, като същевременно се спазва принципът на технологична неутралност.

1.3.

ЕИСК подчертава категорично, че индивидуалната мобилност трябва да остане физически и финансово достъпна за всички, по-специално за ежедневно пътуващите до работното място без достъп до качествен обществен транспорт или други решения за мобилност. На всяка цена трябва да се избягва поляризация в обществото между тези, които могат да си позволят закупуването на екологичен автомобил, и тези, които нямат тази възможност. В това отношение ЕИСК предупреждава, че създаването на прилежаща система за СТЕ за транспортния сектор би могло да отслаби обществената подкрепа за дефосилизация на автомобилния транспорт, ако групите с по-ниски доходи и тези, чието препитание зависи от автомобилния превоз, не бъдат компенсирани по подходящ начин.

1.4.

ЕИСК посочва, че европейската автомобилна промишленост винаги е била световен лидер и движеща сила за растеж и работни места. При прехода към модел на цифровизирана и декарбонизирана система на автомобилния транспорт тя следва да запази тази позиция и да разработи пътища за трансформация, които да ѝ дадат възможност да се справи с революционните тенденции, пред които в момента е изправена. Тя следва да направи това, като използва за основа силните си страни в областта на технологиите, квалифицираната си работна ръка, инженерството от световна класа, взискателните потребители, усъвършенстваните вериги на доставки, силната традиция по отношение на МСП и конструктивните трудови отношения.

1.5.

Успешното стартиране на важния проект от общ европейски интерес (ВПОИ) за акумулаторните батерии доказа, че обединяването на публични и частни ресурси очевидно допринася за укрепването на веригата на доставки в автомобилната промишленост. Ето защо ЕИСК е убеден, че трябва да се вземат под внимание повече ВПОИ в този сектор, например за водорода (в процес на подготовка), автоматизираните и свързаните автомобили, кръговата икономика, суровините и др. Необходими са смели действия за справяне с трудностите при доставките в областта на полупроводниците, а създаването на втори ВПОИ за полупроводниците би помогнало за справяне с този проблем.

1.6.

ЕИСК иска ЕС да подкрепя еднакви условия на конкуренция в световен мащаб. Европа трябва да има амбицията да запази силната си позиция в областта на износа в автомобилната промишленост. Следователно трябва да се предприемат действия за:

—	стремеж към реципрочност в търговските отношения (достъп до пазара, обществени поръчки, инвестиции, зачитане на ПИС, субсидии);

—	сключване на двустранни споразумения за свободна търговия (включващи глава за автомобилния транспорт/превоз);

—	борба срещу нелоялните търговски практики (субсидии, двустранни споразумения за свободна търговия, разлики в цената на въглерода, социален и екологичен дъмпинг);

—	насърчаване на международното сътрудничество в областта на екологично чистите автомобили и нисковъглеродните горивни технологии.

1.7.

Трансформацията на автомобилната промишленост ще има сериозно въздействие върху количеството и качеството на необходимите работни места. Поради това са необходими активни политики в областта на пазара на труда, за да се поддържа пригодността за заетост на работната сила, например чрез инициативи за повишаване на квалификацията и преквалификация (като Алианса на уменията в автомобилния сектор), за да могат работещите да получат уменията, необходими за бъдещето. За служителите, които трябва да напуснат сектора, трябва да се гарантира плавен преход към друго работно място (в допълнение към схемите за ранно пенсиониране).

1.8.

ЕИСК призовава за ясно проследяване на въздействието на цифровия и екологичния преход в сектора, за да се идентифицират регионите и частите от веригата на доставки, които са изложени на най-голям риск. Освен това трябва да се наблюдава променящият се поради декарбонизацията и цифровизацията отпечатък на промишлеността, като се отчитат всички съответни етапи от жизнения цикъл. Поради огромните предизвикателства, с които трябва да се справи веригата на доставки в автомобилната промишленост, ЕИСК счита, че е наложително да се създаде механизъм за справедлив преход в сектора, за да се въведат необходимите съпътстващи мерки за избягване на социални смущения и за гарантиране на социално отговорен преход.

2. Общи бележки

Актуално състояние

2.1.

Автомобилната промишленост винаги е била крайъгълен камък на промишлеността на ЕС и има важни връзки с отраслите нагоре по веригата, като стоманения, химическия и текстилния, както и с отраслите надолу по веригата, като ИКТ, ремонти, горива, смазочни материали и услуги за мобилност. На сектора се падат над 8 % от БВП на ЕС и 28 % от общите разходи на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, а неговият износ генерира голям търговски излишък. Бъдещето на европейската автомобилна промишленост обаче ще зависи от това как ще може да направи основните промени, необходими за справяне с безпрецедентните предизвикателства, пред които е изправена днес.

2.2.

Европейската автомобилна промишленост е изправена пред коренно нов модел в резултат от сложния преход към цифрова и екологична икономика. На 28 ноември 2018 г. Комисията прие дългосрочна визия за неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. Транспортният сектор бе определен като важен участник в този преход. С Европейския зелен пакт от декември 2019 г. се определя стратегическа рамка за постигане на неутралност по отношение на климата. В него се призовава за намаляване с 90 % на емисиите в транспортния сектор до 2050 г. В този контекст ЕС реши да преразгледа своята цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. с поне 55 %. За да се постигне тази цел, на 14 юли 2021 г. Комисията ще представи своя пакет „Адаптиране към цел 55“, с който се преразглежда Регламентът за разпределяне на усилията, Директивата за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и Регламентът за определяне на стандарти за емисиите на CO2.

2.3.

Преходът от изкопаеми горива към енергия с ниски въглеродни емисии, както и преминаването от създаване на добавена стойност от масовото производство на автомобили към предоставянето на услуги за мобилност, ще създаде дълбоки сътресения за промишлеността, за множеството МСП в сложните ѝ вериги на доставки и за 13,8-те милиона работещи в сектора. Следователно предизвикателството ще бъде този преход към нетни нулеви емисии да се управлява по социално приемлив начин.

Революционни мегатенденции

2.4.

Глобализацията. Тъй като продажбите на развитите пазари се забавят, продажбите на автомобили нарастват на развиващите се пазари. В резултат на това икономическият притегателен център се премества от ЕС и САЩ към Азия. Понастоящем Китай произвежда 26 милиона автомобила годишно спрямо 22 милиона в ЕС. Освен това Китай беше сред първите, започнали да произвеждат електрически превозни средства, и има развита промишленост в областта на акумулаторните батерии. Япония и Южна Корея също имат преднина при акумулаторните батерии, като са особено силни в областта на полупроводниците. Европа има проблемен достъп и до етично добивани суровини, като литий и кобалт (1). Освен това автомобилният сектор трябва да вземе предвид нарастващото геополитическо напрежение.

2.5.

Предизвикателството на устойчивото развитие. Според визията, изложена в стратегията на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност, по европейските пътища „до 2030 г. ще бъдат въведени в движение най-малко 30 милиона леки автомобила с нулеви емисии“. На 14 юли Европейската комисия предложи от 2035 г. да бъде разрешено пускането на пазара само на превозни средства с нулеви емисии. Това ще изисква рязко увеличение на дела на автомобилите с нулеви емисии в автомобилния парк (от 0,2 % в момента на 11—14 % през 2030 г.) (2). Постигането на целите на Зеления пакт ще създаде стартови предимства и ще подкрепи водещата позиция на Европа в областта на нисковъглеродните технологии и нейната световна конкурентоспособност. Това означава също така мащабни инвестиции в разработването на алтернативни задвижващи системи (акумулаторно-електрически, хибридни, водородни) и дефосилизирани горива за конвенционални задвижващи системи, които за дълго ще продължат да присъстват в автомобилния парк. Темпът на навлизане на тези задвижващи системи и горива зависи от благоприятната регулаторна рамка и периодите на изплащане на тези инвестиции. В стратегията на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност се признава необходимостта „да направим всички видове транспорт по-устойчиви“. Този подход изисква използването за сухопътния, водния и въздушния транспорт на превозни средства с ниски и нулеви емисии, както и възобновяеми и нисковъглеродни горива.

2.6.

Промяната на нагласите на потребителите. Поведението в областта на мобилността се променя. Новото поколение потребители не е толкова заинтересовано да притежава автомобил, тъй като много от тях живеят в градски райони с добре изградени системи за колективен транспорт. Вместо да притежават автомобил, те търсят друго решение за мобилност (споделено пътуване с автомобил, коли под наем с шофьор, микромобилност). Други вече видими тенденции бяха подсилени от пандемията, като онлайн пазаруване, работа от разстояние, видеоконференции, услуги за доставка. Те ще доведат до намаляване на мобилността с личен автомобил, докато използването на търговски микробуси ще се увеличи.

2.7.

Увеличаването на свързаността. Целта на цифровите технологии е да осигурят възможност за почти непрекъсната свързаност между автомобилите. Това може да създаде значителен потенциал за нови бизнес модели, базирани на данни. Интелигентните автомобили ще бъдат оборудвани с функции за активна безопасност, информационно-развлекателни системи, информационни услуги за движението по пътищата, комуникация между превозните средства и инфраструктурата и др.

2.8.

Постепенната автоматизация на автомобилите. Преходът към автомобили без водач ще доведе до постоянно нарастващи нива на автономни функции на превозните средства. Автоматизираното шофиране ще изисква огромни инвестиции в софтуер, комуникационни мрежи и хардуер (радари, лидари, транспондери). Освен това то създава много предизвикателства по отношение на надеждността, правната рамка, цената, пътното оборудване и отговорностите.

2.9.

Цифровизацията на производството. Автомобилната промишленост създаде поточната линия (Ford), принципите за оптимизиране на производството (Toyota) и глобализираните производствени платформи (VW). В момента тя възприема принципите на Индустрия 4.0 с усъвършенствана роботизация, цифрово интегрирани вериги на доставки, усъвършенствани производствени системи и технология на печатане с наслояване.

Последици от екологичната и цифровата трансформация

2.10.

Една по-малка, цифровизирана и декарбонизирана автомобилна промишленост ще създаде огромно предизвикателство за заетостта. Задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства имат по-малко компоненти и са по-лесни за производство, като най-малко 36 % от добавената им стойност е в батериите. Въз основа на екстраполация от скорошно проучване на германския институт IFO 620 000 работни места ще бъдат изложени на риск във веригата за създаване на стойност на конвенционалните задвижващи системи в ЕС. Решенията могат да бъдат частично намерени например в (ранното) пенсиониране (3) или, в по-широк смисъл, в коренна промяна на бъдещето на труда (4). От друга страна, преходът ще генерира и нови работни места в прилежащи отрасли, като например силова електроника, интелигентни мрежи, пътна инфраструктура и инфраструктура за зареждане, акумулаторни батерии, нови материали и задвижващи системи с алтернативно гориво.

2.11.

Тенденция за консолидация, стратегически съюзи (напр. Stellantis, съюзи между BMW и Mercedes, както и между VW и Ford), за да се обединят научноизследователските и развойните дейности в нови задвижващи системи, да се комбинира закупуването на компоненти. Тези сливания и съюзи винаги ще водят до нови фирмени стратегии, преразглеждане на отпечатъка на промишлеността, изнесени производства в региони с по-ниски разходи за труд, схеми за намаляване на работните места и засилен натиск върху доставчиците. Освен това разделянето на вече развити предприятия позволява на дружествата да концентрират ресурси върху новите задвижващи системи.

2.12.

Размиване на границите между автомобилната промишленост и ИТ сектора. Информационните технологии ще проникват на всички етапи от веригата на доставки. Данните ще се превърнат в нова суровина и източник на приходи. В ход е глобално преструктуриране на отрасъла с нови участници, които навлизат в бранша: доставчици на мобилност (Uber), ИТ гиганти (Google, Apple, Baidu), производители на чипове (Intel, NXP, STM), производители на акумулаторни батерии (Panasonic, CATL, LG), нововъзникващи производители на оригинално оборудване (Tesla).

2.13.

Добавената стойност може да се измести от ядрото на автомобилната промишленост (производителите на оригинално оборудване) към други части от веригата на доставки, тъй като делът на информационните технологии като процент от добавената стойност само ще се увеличава, за сметка на механичните компоненти.

2.14.

Вероятно ще се създава все повече и повече добавена стойност в услугите за мобилност, като например коли под наем с шофьор, споделено пътуване, споделено ползване на автомобили и множество цифрови услуги, като приложения за навигация, информационно-развлекателни системи, системи за рекламиране и усъвършенствани системи в помощ на водача. Това ще създаде нови бизнес модели: докато производителите на оригинално оборудване виждат автомобилната промишленост като пазар от 100 милиона автомобила, цифровите платформи гледат на нея като на пазар, на който всяка година могат да бъдат продадени 10 трилиона километра.

2.15.

Структурата на работните места в сектора ще бъде изцяло обновена. Ще са необходими нови умения и експертен опит (в областта на електрониката, електрохимията, новите материали, информационните технологии), докато успоредно с това ще има спад в търсенето на традиционните умения по механика. Придобиването на тези умения от страна на работната сила ще бъде важно предизвикателство за автомобилната промишленост.

2.16.

Всички гореспоменати мегатенденции ще се подсилват взаимно. Въпреки че има широко разпространен консенсус, че е започнало фундаментално сътресение, по-голямата плавност на социалния преход към декарбонизиран транспорт чрез организиране на справедлив преход трябва да стане приоритет за всички заинтересовани страни. Устойчивата мобилност трябва да бъде достъпна за всички, за да бъде приета.

3. Овладяване на трансформацията

Околна среда: преминаване към устойчивост

3.1.

За да се намалят емисиите в транспортния сектор с 90 % до 2050 г., ЕС следва да положи усилия да направи всички видове транспорт устойчиви, като същевременно осигури широк и лесен достъп на гражданите на ЕС до устойчивите алтернативи. Тази цел може да бъде постигната чрез интелигентна комбинация от задвижващи системи, при която се постига баланс между опазването на околната среда, ефективното използване на възобновяемите енергийни източници, икономическата жизнеспособност и приемането от потребителите, като същевременно се спазва принципът на технологична неутралност. Това изисква комбинация от различни стратегии:

—	Намаляване на емисиите на CO2„от резервоара до потребителя“ (48 V, хибриди, електричество, водород, по-ефективни двигатели с вътрешно горене и др.).

—

Намаляване на емисиите на CO2„от източника на гориво до потребителя“. Разработването на електронни горива и горива на основата на електроенергияа, които са в съответствие с ЦУР на ООН и критериите за устойчивост, определени в Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (5), се нуждае от подкрепа, за да се избегне въздействието върху земеползването, биологичното разнообразие и горите.

—	Координирана стратегия за чисти градове (например чрез декарбонизация на транспорта до крайна точка, иновативни решения за микромобилност, интермодално пътуване).

—	Намаляване на емисиите от жизнения цикъл (производство и рециклиране).

—

Намаляване на интензивността на емисиите в транспортния сектор (интелигентни транспортни решения, споделена мобилност). За всяка необходимост от транспорт трябва да има решение за устойчива мобилност (товарен транспорт на дълги разстояния чрез биогорива и синтетични горива/водород, електрически задвижващи системи с акумулаторни батерии за доставка до крайна точка в градска среда) при зачитане на принципа на технологична неутралност.

—	Насърчаване на преоборудването, при което двигателите с вътрешно горене се заменят с електрически двигатели или към тях се добавят двигатели, интегрирани в колелата (хибридизиране).

—	Намаляване на теглото на наскоро пуснатите на пазара автомобили (6).

3.2.

Комисията възнамерява да създаде прилежаща система за СТЕ за автомобилния транспорт и сградите. Поставянето на цена на емисиите от автомобилния транспорт ще се равнява на облагане на горивата (но с квалифицирано мнозинство). Приходите ще бъдат използвани за компенсиране на лицата, които зависят от превозно средство с двигател с вътрешно горене, било то за работа или поради липса на възможности за алтернативен транспорт. Тъй като проектирането на такъв компенсационен механизъм ще бъде изключително сложно и по-високите цени на горивата ще засегнат непропорционално групите с по-ниски доходи, ЕИСК не е убеден, че това е пътят напред, тъй като така ще се отслаби обществената подкрепа за действията в областта на климата. Вместо това усилията за намаляване на разходите за жизнения цикъл на алтернативните задвижващи системи и за намаляване на разходите за горивата с ниски и нулеви нетни въглеродни емисии изглеждат по-добър вариант за привеждане на транспорта с ниски въглеродни емисии в съответствие с финансовите възможности на мнозинството.

3.3.

Би трябвало да се даде приоритет на т.нар. „пустини за зареждане (charging deserts). Понастоящем са налице 213 000 станции за зареждане, а 70 % от всички станции за зареждане в ЕС са съсредоточени в три държави (Нидерландия, Германия и Франция). С целта от 1 милион обществени зарядни устройства до 2025 г. и 3 милиона до 2030 г., недостигът, който трябва да се преодолее по отношение на развитието на инфраструктурата, е огромен (според европейската стратегия за устойчива и интелигентна мобилност необходимите допълнителни инвестиции в инфраструктурата за зареждане и презареждане с горива с ниски въглеродни емисии се равняват на 130 милиарда евро годишно за следващото десетилетие). Ето защо ЕИСК подкрепя въвеждането на задължителни цели. Като част от Механизма за възстановяване и устойчивост водещият проект „Презареждане и зареждане с гориво“ само насърчава държавите членки да ускорят разполагането на станции за презареждане и зареждане с гориво като част от техните планове за възстановяване. Специално внимание трябва да се обърне на жилищата, подготовката на мрежите за повишената интеграция на електромобилите, оперативната съвместимост на инфраструктурата за зареждане, развитието на интелигентни услуги за зареждане (например чрез балансиране на товара) и доставката на горива от възобновяеми източници и на горива с ниски въглеродни емисии. Тъй като изцяло електрическите тежкотоварни превозни средства (ТПС) стават реалност, те заслужават и специално внимание.

3.4.

Докато не се постигне паритет на цените между конвенционалните и електрическите превозни средства (предвиден за периода 2025—2027 г.), ще са необходими финансови стимули, за да се подпомогне навлизането на пазара на нисковъглеродни превозни средства. Те могат да бъдат финансови (субсидии, данъчни облекчения и системи за бракуване) или нефинансови (приоритетни ленти, освобождаване от такси за изминато разстояние, запазени места за паркиране), включително съгласувана регулаторна среда за насърчаване на инвестициите в нисковъглеродни горива. Специално внимание следва да се обърне на екологизирането на автопарковете, тъй като това може да бъде важен лост за ускоряване на прехода, а също и защото това ще допринесе за създаването на пазар за втора употреба на автомобили с нулеви и ниски въглеродни емисии.

3.5.

Подкрепа за развитието на кръговата икономика в автомобилната екосистема: рециклиране, повторна употреба и повторно включване в производството на автомобили и части. Принципите на кръговата икономика следва също да се прилагат, за да се увеличи количеството на наличните за промишлеността вторични суровини и да се намали зависимостта от вноса. Последните проучвания обаче показват, че рециклираните материали ще бъдат в подходящ за пазара мащаб едва след десетилетие, когато бъде достигнат жизненият цикъл на ЕПС. Ето защо трябва да бъдем реалисти и да разберем, че добивът на първичните суровини е от решаващо значение поне до 2030 г. Следователно диверсификацията на веригите на доставки, както и стратегията за екологичен и етичен добив трябва да гарантират сигурността на доставките. Освен това при предстоящото преразглеждане на Директива 2000/53/ЕО (7) относно излезлите от употреба превозни средства трябва да се вземат предвид електрификацията на превозните средства и необходимостта от развитие на пазари за вторични материали.

Икономика: поддържане и развитие на цялостната верига на доставки в автомобилната промишленост в рамките на ЕС

3.6.

Насърчаване на промишленото сътрудничество. Огромните бюджети за научноизследователска и развойна дейност (в момента 60 милиарда евро годишно), които понастоящем се инвестират в развитието на декарбонизирана, свързана, автоматизирана и споделена мобилност, изискват промишлено сътрудничество и публично-частни партньорства. В това отношение разгръщането на партньорства за иновации по клъстер 5 (климат, енергия, мобилност) на „Хоризонт Европа“ (чист водород, акумулаторни батерии, свързана и автоматизирана мобилност, автомобилен транспорт с нулеви емисии, стимулиране на градския преход) заслужава пълна подкрепа. Освен това промишлените алианси под егидата на Европейската комисия (като тези за акумулаторни батерии, водород, суровини и обявения алианс за веригата за създаване на стойност на горива от възобновяеми източници и на горива с ниски въглеродни емисии) осигуряват широка и отворена платформа за установяване на стратегически пътни карти и координация на научноизследователската и развойната дейност, инвестициите и въвеждането на пазара на нови иновации. И накрая, обединяването на публични и частни ресурси във ВПОИ очевидно ще укрепи европейската верига на доставки в автомобилната промишленост, ще намали стратегическите зависимости и ще насърчи двойния екологичен и цифров преход. Трябва да се разгледа възможността за нови ВПОИ: свързани и автоматизирани автомобили, кръгова икономика, интеграция на енергийни системи, доставка на суровини, основана на данни икономика, полупроводници.

3.7.

Предизвикателства пред развитието на устойчива и кръгова верига за създаване на стойност на акумулаторните батерии (8) в рамките на ЕС Локализирането на производството на акумулаторни батерии и горивни клетки трябва да бъде ключова цел на ЕС. Алиансите на ЕС за акумулаторни батерии и водород заслужават да бъдат подкрепени и трябва да им бъдат предоставени достатъчно ресурси. Тези промишлени алианси трябва да доведат до мащабни инвестиции в производствени мощности и да осигурят хиляди работни места в Европа. Трябва да се положат усилия за предотвратяване на раздробяването между регионите на Европа, както се вижда в момента.

3.8.

Мегатенденцията на свързани и автоматизирани автомобили може да доведе до промяна в добавената стойност от продажба и обслужване на превозни средства към нови революционни бизнес модели, базирани на основани на данни услуги и мобилността като услуга. Автомобилната екосистема трябва да бъде подготвена за навлизане и осигуряване на присъствието си в тези нови бизнес модели. Това ще изисква технологични и регулаторни стандарти за предоставяне на нови иновативни услуги за мобилност, като заплащане за ползване, рекламиране въз основа на местоположението, актуална информация за изминатото разстояние/поддръжка на превозните средства. Изграждането на европейско пространство на данни за мобилността ще бъде от ключово значение и за осигуряването на европейската водеща позиция в областта на услугите за цифрова мобилност. Също така ще е необходимо да се внедри необходимата цифрова комуникационна инфраструктура и да се разработят пътни карти за повишаване на нивата на автоматизация (включително рамка за широкомащабни тестове, достъп до данни и нов подход за одобряване на типа на превозните средства). Освен това трябва да се оцени дългосрочното въздействие на все по-автоматизираните превозни средства, по-специално върху работните места и етичните въпроси, тъй като това ще бъде важно за гарантиране на приемането им от обществото. И накрая, тъй като товарният транспорт може да се засили в бъдеще (електронна търговия), трябва да се разработят интелигентни решения за транспортна мобилност, базирани на мултимодалната организация на транспорта, икономическата ефективност (комбинации от превозни средства с голям капацитет) и устойчивите видове транспорт, като се използват решения за автоматизация и свързаност в логистичната верига.

3.9.

Интелигентните технологии и цифровите решения, базирани на модела „Индустрия 4.0“, трябва да подкрепят интеграцията на производствените системи и да спомагат за тяхното по-гъвкаво развитие. Подобрените производствени системи (не само интегриране на производствените процеси на равнището на предприятието) по цялата верига на доставки ще направят веригите на доставки в автомобилната промишленост по-устойчиви и ще подкрепят конкурентоспособността. Цифровизацията трябва да бъде подкрепена чрез създаване на пространство на промишлени данни за сектора. Тези технологии обаче водят и до повишена автоматизация с отрицателно въздействие върху работните места и на този въпрос трябва да се обърне внимание.

3.10.

Поддържане на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб. Европа трябва да има амбицията да запази силната си позиция в областта на износа в автомобилната промишленост. Следователно трябва да се предприемат действия за:

—	стремеж към реципрочност в търговските отношения (достъп до пазара, обществени поръчки, инвестиции, зачитане на ПИС, субсидии);

—	сключване на двустранни споразумения за свободна търговия (включващи глава за автомобилния транспорт/превоз);

—	борба срещу нелоялните търговски практики (субсидии, двустранни споразумения за свободна търговия, разлики в цената на въглерода, социален и екологичен дъмпинг);

—	насърчаване на международното сътрудничество в областта на екологично чистите автомобили и нисковъглеродните горивни технологии.

3.11.

Подкрепата за глобална техническа хармонизация в рамките на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) трябва да бъде засилена. Трудностите при доставките на полупроводници в автомобилната промишленост трябва да бъдат преодолени чрез смели действия. Търсенето на полупроводници ще продължи да нараства, тъй като автомобилите се превръщат в електронни устройства. В това отношение ЕИСК напълно подкрепя предложението в последното съобщение относно промишлената политика за разработване на набор от инструменти за намаляване и предотвратяване на стратегическите зависимости на Европа. Освен това целта, поставена в Европейския цифров компас, за удвояване на пазарния дял на Европа в световните полупроводници от 10 % на 20 % се нуждае от пълна подкрепа. Създаването на втори ВПОИ за полупроводниците със сигурност ще допринесе за постигането на тази цел. Държавите — членки на ЕС, следва също да изпълнят обещанието си да изразходват 20 % от свързания с COVID-19 Механизъм за възстановяване и устойчивост за цифровия преход. По-нататъшните действия могат да включват привличане на преки чуждестранни инвестиции и установяване на стратегическо сътрудничество между автомобилните предприятия и производителите на полупроводници. И накрая, Обсерваторията за критични технологии трябва внимателно да наблюдава множеството други стратегически зависимости в автомобилната промишленост: суровини, водород, акумулаторни батерии, енергия от възобновяеми източници, облачни технологии и т.н.

3.12.

Трябва да се обърне внимание на въздействието на новите условия в автомобилния сектор върху следпродажбеното обслужване. Секторът на автомобилното следпродажбено обслужване, в който работят четири милиона души, ще бъде изправен пред дълбоки структурни промени, произтичащи от намалените продажби, електрификацията, намаленото търсене на горива, онлайн продажбите и намаленото техническо обслужване. Секторът ще трябва да се преустрои като доставчик на услуги за мобилност: актуализиране на системите в автомобилите, превантивна поддръжка, коли под наем с шофьор, споделено ползване на автомобили и разработване на бизнес модели в областта на микромобилността. Трябва да се преодолеят конфликтните интереси по отношение на достъпа до данните в превозните средства и да се създаде оперативно съвместима и стандартизирана платформа, за да се позволи на следпродажбеното обслужване да развива основани на данни услуги (като дистанционна диагностика, актуализиране на софтуера, превантивна поддръжка).

Общество: управление на промяната и гарантиране на социално справедлив преход

3.13.

Трансформацията на автомобилната промишленост ще окаже сериозно въздействие върху броя на работните места, необходими в областта на производството на автомобили и техните компоненти, както и върху професионалните профили, необходими за новия модел. Поради това политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху поддържането/увеличаването на пригодността за заетост на работната сила чрез учене през целия живот и върху създаването на гъвкави пътища между сектора на образованието и сектора на труда (напр. дуални системи на обучение, добре функциониращи пазари на чиракуване и сертифициране на неформалното обучение). Вътрешната мобилност на работещите в предприятията следва да се насърчава чрез повишаване на квалификацията и преквалификация, така че те да получат уменията на бъдещето (намаляване на ръчния труд и рязко увеличаване на цифровите умения със специален акцент върху софтуерното и електронното инженерство). Европейските секторни инициативи, като DRIVES и ALBATTS, и новият Алианс на уменията в автомобилния сектор са ключови инструменти за справяне с предизвикателството, свързано с уменията.

3.14.

За служителите, които трябва да напуснат сектора, следва да се организира плавен преход към друго работно място. Трябва да им се предложи достъп до новите работни места, които в действителност ще бъдат създадени в бързо развиващите се сектори, като ИТ, 5G мрежи, силова електроника, инфраструктура за зареждане, производство на възобновяеми източници на енергия, интелигентни мрежи, интелигентни пътища, услуги за мобилност, акумулаторни батерии, алтернативни горива, съхранение на енергия, производство и разпределение на електроенергия. Това ще бъде голямо предизвикателство, тъй като тези работни места вероятно ще бъдат създадени на друго място, по друго време и с други набори от умения, различни от тези за работните места, които ще изчезнат. Сигурността на доходите трябва да бъде гарантирана по време на прехода. Масовите съкращения могат да бъдат избегнати и чрез системи за ранно пенсиониране, краткосрочна работа и намаляване на работното време. Трябва да се осигури подходящ социален диалог, за да се предвиди навреме промяната и да се избегнат социални смущения и конфликти.

3.15.

Необходимо е ясно проследяване на въздействието на цифровия и екологичния преход в сектора, за да се идентифицират регионите и частите от веригата на доставки, които са изложени на най-голям риск. Не би трябвало да се появяват нови социални разделения между Изтока и Запада, нито между Южна и Северна Европа. Освен това трябва да се наблюдава променящият се поради декарбонизацията и цифровизацията отпечатък на промишлеността. Би трябвало да се разгледа внимателно потенциалният напредък в използването на устойчива биомаса, тъй като тук има и възможности за създаване на нови работни места, като същевременно надлежно се отчита необходимостта от оставане в рамките на екологичните граници.

3.16.

Всички заинтересовани страни (предприятия, синдикални организации, клъстерни организации, органи, агенции на пазара на труда, органи за регионално развитие) в автомобилните региони следва да работят интензивно заедно по всеобхватни регионални планове за повторно развитие.

3.17.

Трябва да се избягват блокираните активи във веригите на доставки в автомобилната промишленост, като се гарантира навременна и подходяща подкрепа за множеството МСП, които нямат ресурси (човешки и финансови), за да преустроят дейността си и да преминат към по-обещаващи бизнес модели.

3.18.

Индивидуалната мобилност трябва да остане физически и финансово достъпна за всички, по-специално за ежедневно пътуващите до работното място без достъп до качествен обществен транспорт или други решения за мобилност. Това може да се постигне чрез предоставяне на компенсация за по-високата цена на алтернативните задвижващи системи и на горивата с ниски и нулеви нетни въглеродни емисии, които могат да се използват в конвенционален автомобил. На всяка цена трябва да се избягва поляризация в обществото между тези, които могат да си позволят закупуването на екологичен автомобил, и тези, които нямат тази възможност.

3.19.

Заключение. Европейската автомобилна промишленост винаги е била световен лидер и движеща сила за растеж и работни места. При прехода към модел на цифровизирана и декарбонизирана система на автомобилния транспорт тя следва да запази тази позиция и да разработи пътища за трансформация, които да ѝ дадат възможност да се справи с революционните тенденции, пред които в момента е изправена. Тя следва да направи това, като използва за основа силните си страни в областта на технологиите, квалифицираната си работна ръка, инженерството от световна класа, взискателните потребители, усъвършенстваните вериги на доставки, силната традиция по отношение на МСП и конструктивните трудови отношения. Европейската автомобилна екосистема трябва да се превърне във водещ фактор при разработването и внедряването на решения за устойчива мобилност. Следователно автомобилната екосистема трябва активно да разработва стратегии за структуриране на текущите смущения и мегатенденциите в автомобилния сектор на Европа. Поради огромните предизвикателства, с които трябва да се справи веригата на доставки в автомобилната промишленост, ЕИСК счита, че е наложително да се създаде механизъм за справедлив преход в сектора, за да се въведат необходимите съпътстващи мерки за избягване на социални смущения и за гарантиране на социално отговорен преход.

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/ebg/ip_20_2312

(2) Работен документ на службите на Комисията — Устойчива и интелигентна мобилност, SWD(2020) 331, стр. 248.

(3) Dr. Oliver Falck, Dr. Nina Czernich, Auswirkungen der vermehrten Produktion elektrisch betriebener Pkw auf die Beschäftigung in Deutschland, Mai 2021, ifo Institut; https://www.ifo.de/DocDL/ifoStudie-2021_Elektromobilitaet-Beschaeftigung.pdf.

(4) https://eeb.org/library/escaping-the-growth-and-jobs-treadmill/.

(5) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(6) Автомобилите под 1 000 kg/над 1 500 kg са били съответно 36 %/7 % от продадените във Франция през 1998 г. и 15 %/16 % през 2019 г. (Eurostat).

(7) Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (OB L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).

(8) В това отношение ролята на европейския регламент относно батериите е описана подробно в Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изисквания за устойчивост на акумулаторните батерии в ЕС“ (ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 128).

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/34

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно обществено и екологично въздействие на екосистемата 5G

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/06)

Докладчик:

Dumitru FORNEA

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	210/2/19

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че бързата цифровизация и развитие на електронните съобщения оказват силно въздействие върху икономиката и обществото като цяло. Чрез отговорното използване на тези технологии човечеството има историческа възможност да изгради по-добро общество. При все това без надлежна проверка и демократичен контрол нашите общности могат да се сблъскат със сериозни предизвикателства във връзка с управлението на тези технологични системи в бъдеще.

1.2.

ЕИСК признава, че инфраструктурата за електронна комуникация може значително да подобри качеството на живот на гражданите и оказва пряко влияние върху борбата с бедността. Технологията 5G представлява огромна възможност за подобряване на услугите в областта на човешкото здраве чрез развитието на телемедицината и чрез подобряване на достъпа до медицински грижи. Важната роля на телемедицината по време на пандемията е призната в обществото.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че дебатът относно разгръщането на 5G мрежите се превърна в противоречива и политическа дискусия, но въпреки това е необходимо да бъдат изяснени социалните, здравните и екологичните въпроси, като се включат гражданите и всички съответни участници.

1.4.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да продължи с процеса на оценка на многосекторното въздействие на новите технологии 5G и 6G, като вземе предвид факта, че за преодоляване на рисковете и уязвимите места са необходими инструменти и мерки. Поради това ЕИСК препоръчва да се разпределят европейски и национални средства за по-задълбочени мултидисциплинарни изследвания и проучвания на въздействието, насочени както към хората, така и към околната среда, както и към разпространението на тези резултати с цел образоване на обществеността и лицата, отговорни за вземането на решения.

1.5.

ЕИСК предлага Европейската комисия да се консултира с гражданите и организациите на гражданското общество и чрез ангажирането на всички съответни публични институции да може да допринесе за процеса на вземане на решения относно общественото и екологичното въздействие, свързано с мобилните електронни комуникации.

1.6.

ЕИСК счита, че ЕС се нуждае от независим европейски орган, със съвременни методологии в съответствие с настоящия технологичен контекст и с мултидисциплинарен подход, за да създаде насоки за защитата на широката общественост и работниците в случай на излагане на радиочестотно електромагнитно излъчване.

1.7.

ЕИСК препоръчва да бъде изготвен списък на всички радиочестотни предавателни станции и на радиочестотните ленти, на които те предават, и тази информация да бъде публикувана с цел по-добро управление на териториално равнище и защита на интересите на гражданите, по-специално на уязвимите групи (деца, бременни жени, хронично болни хора, възрастни хора, свръхчувствителни към електромагнитно излъчване хора). Здравето и безопасността на работниците също трябва да се вземат предвид.

1.8.

ЕИСК подкрепя идеята оборудването за 5G мрежите да бъде проектирано още от завода с възможности за предоставяне на публична информация в реално време относно силата на излъчване, както и други съществени технически параметри за потребителските организации и заинтересованите лица. Тези данни трябва да бъдат централизирани и да се управляват и оповестяват от компетентните органи.

1.9.

ЕИСК счита, че наблюдението и контролът на електромагнитното замърсяване трябва да се извършват въз основа на стриктен междуинституционален и интердисциплинарен научен подход, подкрепен от осигуряването на съвременно оборудване за измерване на параметрите на електронните съобщителни мрежи, така че да бъдат очертани и оценени правилно кумулативните ефекти за по-дълги периоди от време.

1.10.

Въпреки че няма признати научни данни, които доказват отрицателно въздействие на 5G върху човешкото здраве, ЕИСК счита, че социалните, здравните и екологичните аспекти на 5G трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато в съответствие с принципа на предпазливост. Той признава загрижеността относно последиците за здравето, включително топлинните и нетоплинните ефекти, силата на излагане и дългосрочните последици от такова излагане. В някои региони/области ще има по-концентрирано излагане, отколкото в други, като в подобни случаи би трябвало да бъдат обмислени конкретни мерки, включително препоръката за удължаване на прилагането на принципа ALARA, за да се ограничи въздействието на електромагнитното излъчване, генерирано от 5G мрежите.

1.11.

ЕИСК отбелязва, че е почти невъзможно да се избегне излагането на населението на множество електромагнитни полета. Социалните партньори би трябвало да бъдат ангажирани от самото начало при прегледа на граничните стойности на експозиция в Европейската директива относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (1). Специално внимание би трябвало да се отдели на нетоплинните ефекти.

1.12.

Мерките за защита на здравето и безопасността трябва да бъдат засилени и консолидирани чрез строг мониторинг на нивата на радиация и чрез стриктно прилагане на стандартите за безопасност за хората, работещи в близост до източници на електромагнитно излъчване.

1.13.

ЕИСК отбелязва необходимостта от актуализиране на институционалните механизми, насочени към зачитането на всички човешки права в новия контекст на свръхцифровизация, свръхавтоматизация и хиперсвързаност, благоприятствани от внедряването на 5G, като се вземе предвид, че всяко технологично развитие трябва да включва тези универсални ценности, които представляват солидно и необходимо измерение при оценката на доклада относно разходите и ползите.

1.14.

ЕИСК разбира притеснението на гражданите относно гарантирането на зачитането на тяхното право на собственост при разпространението на антените или на правото им да вземат решения във връзка със собственото си тяло в контекста на разширяването на 5G мрежите навсякъде — от техните домове до орбиталния спътник. Правото на собственост и изборът на хората трябва да се зачитат. Би трябвало да се предостави определение за информирано съгласие, така че гражданите да имат реално право на свободно, напълно информирано и валидно съгласие.

1.15.

ЕИСК подкрепя засилването на европейския капацитет за предотвратяване, образование и защита срещу киберрискове както чрез укрепване на съответните институции, като например ENISA, така и чрез създаване на технологични, институционални и правни инструменти, за да се гарантира, че се зачитат правата на гражданите. С цел да се преодолеят някои заплахи за сигурността, ЕС би трябвало да инвестира повече в изграждането на свои собствени технологии и в подкрепата на технологичната промишленост и разработчиците. Най-важното е, че тези действия би трябвало да бъдат пригодени, за да стимулират европейските МСП да разработят сигурна и надеждна 5G инфраструктура.

2. Въведение

2.1.

5G сама по себе си не е нова технология; тя е развитие на съществуващите технологии (от 1G до 4G) и ще съществува успоредно с тях. Това ще доведе до смесена мрежа от мрежи — по-голям брой по-разнообразни радиочестотни ленти, набор от устройства, които обменят данни, и множество взаимодействия с ползвателите. Част от използваното ново оборудване и технологии може да има различно въздействие в сравнение с предишните поколения.

2.2.

5G технологията би трябвало да позволи безжична хиперсвързаност — способността за покриване и свързване на огромен брой устройства и с много по-бърза скорост на прехвърляне, измервана в Gbps. Това ще се постигне посредством съвместно използване на радиочестотен спектър с генериране на лъчи и множество паралелни връзки, като се използват както широкомащабни антенни системи (Massive MIMO (базовата станция с фазова подредба на оператора), така и обикновени антени MIMO (собственото устройство на клиента) и ниска латентност (милисекунди за собствената инфраструктура на оператора, но не и с останалата част от интернет).

2.3.

Проучване на GSMA от 2019 г. показва, че новите способности на 5G мрежата са необходими за автономно шофиране, виртуална реалност, разширена реалност и сензорен интернет. Другите приложения могат да бъдат постигнати чрез използване на сегашните технологии (4G LTE и оптични влакна). 5G технологията ще ускори и прехода към четвъртата индустриална революция и ще улесни разработването на приложения въз основа на изкуствения интелект, поради което тази технология се счита за ключов и необходим елемент при развиването на една съвременна, все по-автоматизирана и цифровизирана икономика.

2.4.

Има научни общности света, които са представили доказателства (2), според които е налице основателна причина за опасения по отношение на продължителното повсеместно излагане на човешкото тяло и други биологични организми на микровълновия честотен диапазон, използван от 5G мрежите, и на специфичните за 5G технологиите радиосегменти и честоти от 10-20-30 или повече гигахерца, както и потенциалните вредни последици за човешкото здраве, биологичното разнообразие и околната среда. Досега обаче съответните публични органи на ЕС и на национално равнище съобщават, че няма научни доказателства за отрицателно въздействие на 5G върху човешкото здраве. СЗО посочва, че до днешна дата, след множество извършени проучвания, няма причинно-следствена връзка между неблагоприятните последици за здравето и излагането на безжични технологии.

2.5.

Заедно с нововъзникващите технологии, които благоприятства, 5G поражда несигурност и — както при всяка нова технология — някои ефекти, които може все още да са невидими. За да се обърне подходящо внимание на всеки въпрос относно въздействието на 5G върху общественото здраве и да не се допусне общественото мнение да стане жертва на дезинформацията, гражданското общество счита, че е необходимо подходящо предварително управление, като спрямо европейския законодателен процес за регулиране на това ново технологично поколение електронни комуникации се прилага принципът на предпазливост.

3. Общи бележки

3.1.

Най-общо казано, международните институции, корпорациите и националните органи показват очевиден ентусиазъм по отношение на предимствата, които 5G технологията ще донесе. Въпреки това е необходимо да се проучи дали биха могли да се появят отрицателни последици с развитието на екосистемата 5G, а косвено и необходимите условия за социално приемане на тези инфраструктури и услуги, които оказват значително обществено въздействие.

3.2.

С бързото развитие на електронните съобщителни технологии и интернет инфраструктурата има все повече дебати сред широката общественост и организираното гражданско общество в развитите държави по отношение на необходимостта и ползите от експоненциално ускоряване на развиването на мрежите за ИКТ. Необходимо е публичните органи да признаят предизвикателствата във връзка с начините, по които тези технологични системи биха могли потенциално да засегнат околната среда, живите организми или гражданските права на хората.

3.3.

Притесненията на европейско равнище относно потенциалните последици от електромагнитното замърсяване за здравето са формулирани в съображение 31 от Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и Съвета (3): „Последователният подход към даването на разрешения за радиочестоти в Съюза следва да отчита в пълна степен защитата на общественото здраве от електромагнитни полета, което е от съществено значение за благосъстоянието на гражданите. При съблюдаването на Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на излагането на широката общественост на електромагнитни полета (0 hz — 300 ghz) е важно да се гарантира постоянно наблюдение на йонизиращите и нейонизиращите ефекти от използването на радиочестоти върху здравето, включително реалните кумулативни последствия от използването на радиочестотния спектър в различни честотни диапазони от нарастващия брой видове оборудване.“

4. Конкретни бележки

Технологията 5G и въздействието върху гражданските права на хората

4.1.

През последните години няколко организации на гражданското общество в ЕС и в други държави отправиха предупреждение относно вредните ефекти и комплексните сериозни кризи, които могат да бъдат предизвикани от липса на демократичен контрол и прозрачност, както и от заплахи за сигурността, произтичащи от зависимост от технологии, предоставяни от участници от трети страни.

4.2.

Секторът на електронните съобщения и революционните приложения от вида 5G, които той предлага, се основават на използването на два много важни ресурса. На първо място е използването на радиочестотния спектър. Това е ограничен природен ресурс, който се притежава от хората и се управлява от тяхно име от правителства чрез национални агенции или други публични органи, които отдават под наем тези ресурси на оператори на електронни съобщения.

4.3.

Друг основен ресурс е достъпът на потребителите и на отделните хора до данни. С развитието на пазара на цифрови услуги тези данни са изключително ценни и осигуряват огромни ползи на дружествата, които ги използват. Някои от предизвикателствата във връзка с това бяха изтъкнати в становището на ЕИСК относно стратегията за данните (4).

4.4.

Като се вземе предвид горното, трябва да се подчертае, че 5G и обменът и обединяването на данни като много други технологии представляват мощен инструмент, който може да се използва за укрепване на гражданското общество, за по-голяма ефективност и надеждност на публичните услуги и за намаляване на неравенствата чрез насърчаване на икономическия растеж. Поради това ЕС и държавите членки би трябвало да се възползват от 5G технологията, за да подобрят достъпа до висококачествени данни и да развият по-добра инфраструктура за цифрова администрация (електронна администрация), като по този начин доближат публичните и демократичните институции до гражданите.

4.5.

Следователно отговорното и устойчиво развитие на инфраструктурата за електронни съобщения би трябвало да подобри качеството на живот на обикновените граждани, особено в по-слабо развитите региони и страни. По този начин развитието на тези технологии оказва пряко влияние върху борбата с бедността.

4.6.

С цел 5G мрежите да бъдат разгърнати много бързо, посредством Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (5) (членове 42, 43 и 44) Европейският съюз създаде регулаторна рамка, улесняваща достъпа на операторите на електронни съобщения до собственост, върху която е необходимо да бъдат монтирани оборудване и инфраструктурни съоръжения от жизнена важност за развитието на тези мрежи. Гражданското общество наблюдава тълкуването на тази разпоредба, така че транспонирането на директивата да не води до противоконституционни дерогации от гарантирането на правата на собственост на гражданите.

Въздействие на екосистемата 5G върху околната среда

4.7.

Някои организации на гражданското общество сигнализираха за потенциалното въздействие на новите 5G мрежи върху околната среда. Някои от твърденията им са свързани с недостатъчното осигуряване на проучвания относно въздействието върху околната среда или с неподходящи механизми и мерки за намаляване на енергийния отпечатък на 5G мрежовата инфраструктура или насърчаване на рециклирането на електронни отпадъци (6).

4.8.

С цел извършване на подходяща оценка на въздействието на 5G върху околната среда и климата публичните органи трябва да вземат предвид аспекти като емисиите на парникови газове (7), наличието и потреблението на суровини, количеството (и източниците на) енергия, използвана от всички свързани обекти и използвана в рамките на интернет на предметите, както и количеството (и източниците на) енергия, използвана за пренос на безжични данни и за управление на централизацията на данни и на транзитните пунктове.

4.9.

С разгръщането на 5G и интернет на предметите към категорията електронни отпадъци (8) ще бъдат добавени милиарди нови елементи на 5G мрежата и стоки на домакинствата (електронни и „бяла“ техника, съоръжения и т.н.), което трябва да бъде взето предвид в контекста на концепцията за кръговата икономика, както и на политиките за нулеви отпадъци.

Притеснения относно въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и живите организми

4.10.

5G технологията представлява отлична възможност за подобряване на човешкото здраве. Развитието на инфраструктурата на ИКТ и внедряването на 5G ще ускорят напредъка на телемедицината, включително чрез концепцията за интернет на предметите. 5G ще направи възможно извършването на сложни хирургически операции от разстояние, с което значително ще се подобри достъпът до висококачествени медицински грижи, особено за хората, които не могат да си позволят да пътуват в чужбина, за да получат лечението, от което се нуждаят.

4.11.

Развитието на телемедицината е особено важно във времена на пандемия, когато стационарният достъп до медицински грижи е значително намален. Освен това технологията 4G даде възможност за развитие на телерадиологията. ИКТ инфраструктурата осигури възможност за дистанционна диагностика (MRI, CT) на пациентите и предоставяне на качествена медицинска услуга, независимо от местоположението им. Технологията на 5G ще доразвие този процес, като позволи на хората да имат по-добър достъп до диагностика и преки медицински услуги, които се извършват дистанционно.

4.12.

От друга страна, бързото технологично развитие от последните 20 години доведе до увеличаване на електромагнитните полета и косвено до по-голямо замърсяване вследствие на този електросмог. Въздействието на електросмога трябва да се проучи на базата на основан на доказателства подход, за да се направи оценка на реалния риск.

4.13.

Електромагнитната свръхчувствителност или електромагнитната непоносимост е заболяване, което е признато от Европейския парламент (9), ЕИСК (10) и Съвета на Европа (11). То засяга известен брой хора, а с разгръщането на 5G (която се нуждае от много по-гъста електронна мрежа) се очаква, че това състояние може да засегне повече хора.

4.14.

В световен мащаб са извършени проучвания, в които се прави заключението, че биологичните ефекти от електромагнитното излъчване не представляват никакви рискове за здравето, при условие че са спазени националните стандарти или стандартите на Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (ICNIRP). Същевременно има и проучвания, извършени от 70-те години на миналия век до момента (12), в които е направено заключението, че има рискове за човешкото здраве (13).

4.15.

В докладите относно притесненията във връзка с дългосрочното излагане на хората на електромагнитни полета в резултат на 5G технологиите, изготвени съответно през 2019 г. и 2020 г., Европейската комисия и Федералната комисия по далекосъобщения (FCC) (14) твърдят, че няма солидни или достоверни научни доказателства за проблеми със здравето, причинени от излагането на излъчвана от мобилните телефони радиочестотна енергия.

4.16.

Преди години Световната здравна организация класифицира електромагнитното поле в резултат на радиочестоти като възможен канцероген, а сега поддържа позиция подобна на тази на органите на ЕС и САЩ. С разгръщането на 5G мрежите обаче през 2022 г. тя обяви, че ще извърши друга оценка на рисковете от електромагнитните полета за радиочестотния спектър (от 3 kHz до 3000 GHz) (15).

4.17.

В окончателната версия на Резолюция № 1815 от 27 май 2011 г. на Съвета на Европа относно „Потенциалните опасности от електромагнитните полета и тяхното въздействие върху околната среда“ се отправя предупреждение относно въздействието на електромагнитното замърсяване върху човешкото здраве и се включва набор от общи и конкретни препоръки за последователен подход в средносрочен и дългосрочен план към предизвикателствата в резултат на разпространението на мобилната телефония. В документа се подчертава необходимостта от предприемане на всички разумни мерки за намаляване на излагането на електромагнитни полета в съответствие с принципа ALARA (16), който трябва да се прилага в случай на йонизиращо лъчение.

4.18.

Съществуват проучвания, в които се твърди, че въздействието на лъчението, излъчвано от мобилните телефони и инфраструктурата за безжични комуникации (дори нетоплинните излъчвания), създава рискове за човешкото здраве от неврологична, репродуктивна, онкологична и генотоксична гледна точка (17). Въз основа на свои собствени оценки и методологии обаче съответните институции считат, че радиацията, която се излъчва от мобилните телефони и безжичната съобщителна инфраструктура, е безопасна за хората.

4.19.

Както се посочва по-горе, съществуват проучвания, в които е изследвано въздействието на електромагнитното излъчване върху здравето на хората и животните. Много малко обаче са разясненията и още по-малко са съобщенията по отношение на комплексното въздействие, което излагането на нейонизиращо електромагнитно излъчване може да оказва като нетоплинен ефект върху флората и фауната. В най-добре познатите проучвания се посочва значителното и непосредствено въздействие върху опрашителите и птиците, но учените са силно притеснени от дългосрочното въздействие на електромагнитните лъчения върху живите екосистеми.

Твърдения по отношение на насоките на ICNIRP (18)

4.20.

Европейската комисия и по-голямата част от националните правителства по света използват насоките на ICNIRP при определянето на граничните стойности за излагането на обществеността на излъчване от електромагнитни полета. В насоките на ICNIRP, които са актуализирани и публикувани през 2020 г., са взети под внимание и генерирането на лъчи и честотите — параметри, които са специфични за 5G, но не са взети предвид обединяването на честоти и по-голямата гъстота на връзките.

4.21.

Въпреки факта, че ICNIRP полага огромни усилия да разпространи научните методи, използвани за установяване на насоките за защита, тя признава за потенциално вредни единствено топлинните ефекти от електромагнитно излъчване.

4.22.

В извършеното от Европейския парламент проучване за оценка на научно-технологичните възможности (STOA) (19) в съответствие с препоръките в Резолюция № 1815 на Съвета на Европа от 2011 г. се представят аргументи в полза на спазването на принципа на предпазливост, като се прави преглед на предложените от ICNIRP прагове и се приемат технически и административни мерки за намаляване на електромагнитното замърсяване от електронните съобщителни услуги.

4.23.

Целта на предложените мерки е да се гарантира по-отговорна архитектура за съобщителната инфраструктура (поставяне на антени и друго специфично оборудване), да се гарантира информиране на широката общественост относно потенциалните последици от електромагнитното замърсяване и относно наличните възможности пред нея за намаляване на въздействието от излагането на електромагнитно излъчване, за създаване на капацитет за наблюдение на електромагнитните полета и т.н. Би трябвало да се осигурят европейски и национални средства за осъществяване на по-задълбочени мултидисциплинарни изследвания и проучвания на въздействието върху хората и околната среда, както и да се разпространят резултатите с цел образование на обществеността и лицата, отговорни за вземането на решения.

Киберсигурност на 5G — инструменти, мерки и тяхната ефективност

4.24.

ЕИСК вече изтъкна много от предизвикателствата във връзка с киберсигурността в своето становище „Сигурно внедряване на технологии от пето поколение (5G) — инструментариум на ЕС“ (20). Уязвимите места по отношение на киберсигурността, на които не е намерено решение при 4G, ще се задълбочат при 5G. Те се намират на техническото равнище на архитектурата, топологията и протокола, очертани от ENISA (21), които в съответствие с доклада за МИС (22) все още не могат да бъдат преодолени с ефикасни мерки.

4.25.

С цел да се преодолеят някои заплахи за сигурността, ЕС би трябвало да инвестира повече в изграждането на свои собствени технологии и в подкрепата на технологичната промишленост и разработчиците. Най-важното е, че тези действия би трябвало да бъдат пригодени, за да стимулират европейските МСП да разработят сигурна и надеждна 5G инфраструктура.

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО (OB L 179, 29.6.2013 г., стр. 1). .

(2) https://ehtrust.org/environmental-health-trust-et-al-v-fcc-key-documents/.

(3) Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7).

(4) TEN/708 (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 290).

(5) Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(6) https://www.greenpeace.org/static/planet4-eastasia-stateless/2021/05/a5886d59-china-5g-and-data-center-carbon-emissions-outlook-2035-english.pdf.

(7) https://www.hautconseilclimat.fr/wp-content/uploads/2020/12/rapport-5g_haut-conseil-pour-le-climat.pdf.

(8) https://www.itu.int/en/ITU-D/Climate-Change/Pages/Global-E-waste-Monitor-2017.aspx.

(9) Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно опасенията във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето (2008/2211(INI)) 28. https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-6-2009-0216_BG.html.

(10) Становище на ЕИСК относно „Сигурно внедряване на технологии от пето поколение (5G) — инструментариум на ЕС“: TEN/704 (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 281).

(11) Резолюция № 1815 (2011) окончателна версия, член 8.1.4 http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=17994.

(12) https://bioinitiative.org/updated-research-summaries/.

(13) Агенция за военно разузнаване — Biological Effects of Electromagnetic Radiation (Radiowaves and Microwaves) (Биологични ефекти от електромагнитното излъчване (радиовълни и микровълни) — март 1976 г.

(14) Позицията на FCC беше оспорена по съдебен ред от организации на гражданското общество от САЩ: https://ehtrust.org/eht-takes-the-fcc-to-court/.

(15) Съгласно разпоредбите на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) в областта на радиото.

(16) „Толкова ниски, колкото е разумно достижимо (As Low As Reasonably Achievable)“ — принципът ALARA се използва при създаването на програми за предпазване от йонизиращо лъчение.

(17) Например европейското проучване REFLEX (2004 г.), което е проведено от 12 академични институции от името на ЕС с общ бюджет от 3 милиона евро, като Европейската комисия допринася с 2,059 милиона евро.

(18) Международна комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения.

(19) https://www.home-biology.com/images/emfsafetylimits/EuropeanParliamentSTOA.pdf.

(20) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 281.

(21) https://www.enisa.europa.eu/publications/enisa-threat-landscape-report-for-5g-networks/at_download/fullReport.

(22) https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=64468.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/40

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Търговия и устойчиво развитие от следващо поколение — преглед на плана за действие от 15 точки“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/07)

Докладчик:

Tanja BUZEK

Решение на пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	28.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	236/2/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Търговията се нуждае от подходяща политическа рамка, за да стимулира растежа, създаването на достойни работни места, устойчивото развитие и за да подкрепя устойчиво икономическо възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19, което ще позволи на предприятията да възстановят и реорганизират нарушените си вериги за доставки и създаване на стойност. 2021 г. е повратна точка за преосмисляне на управлението на търговията в ЕС и ЕИСК подкрепя неговия отворен, устойчив и ясно заявен нов път.

1.2.

В главите относно търговията и устойчивото развитие (ТУР) е изразен ангажиментът на ЕС към „търговска програма, основана на ценности“, която насърчава едновременно икономическото, социалното и екологичното развитие. Справянето с неспазването и подобряването на изпълнението на ангажиментите за ТУР е от решаващо значение за постигането на високи стандарти по отношение на труда и устойчивостта чрез търговски инструменти. Както на двустранно, така и на световно равнище ЕС би трябвало да определи амбициозни целеви показатели за търговията и устойчивото развитие с единомислещи търговски партньори, готови да поемат водещата роля.

1.3.

ЕИСК приветства ранното преразглеждане на плана за действие от 15 точки и очаква в него да бъде преодоляна ограничената и ограничаваща рамка, създадена през 2018 г. Фактът, че главите за ТУР не са на нивото на своите правно обвързващи ангажименти, кара ЕИСК да предложи амбициозен преглед, включващ обновен подход на налагане на санкции с по-строг мониторинг от страна на гражданското общество, използване на иновативни инструменти и засилване на ефекта на лоста за ТУР. „ТУР от следващо поколение“ трябва да бъде неразделна част от търговската стратегия на ЕС, като се прилага както за настоящите, така и за бъдещите мандати за преговори.

1.4.

За да се постигне нова визия, е необходимо да се преодолеят ограниченията. Успешното внедряване и осъществяване на ТУР изисква активно, структурирано и по-тясно сътрудничество между участниците. Обмен между институциите, международните органи и най-вече с вътрешните консултативни групи (ВКГ) и между самите ВКГ. Като признат орган на международно равнище, Международната организация на труда (МОТ) следва да участва в наблюдението на прилагането на конвенциите на МОТ в споразуменията за свободна търговия (ССТ).

1.5.

Основните проблеми често възникват от самото начало. ЕИСК подчертава, че е важно в рамките на самата глава за ТУР да се гарантират ангажименти, предшестващи ратифицирането на основните международни конвенции или обвързващи и приложими пътни карти, с ясни срокове за ратифицирането им. Първото по рода си дело за правоприлагане в областта на ТУР в рамките на настоящия модел потвърди, че неясната терминология е недостатъчна.

1.6.

И трите измерения на ТУР са взаимосвързани и не трябва да се разглеждат изолирано. ЕИСК приветства активната роля на предприятията в усилията за гарантиране на устойчива търговия и счита, че те могат да изиграят положителна роля в насърчаването на възможностите за действия в областта на климата, например за сектора на чистите технологии, като се обръща специално внимание на МСП. В главите за ТУР трябва да развият по-задълбочени връзки с Тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, като насърчават ратифицирането на нейните конвенции, а също и с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия, особено по веригата на доставки.

1.7.

Ефективната промяна по места изисква да се излезе извън рамките на класическите глави за ТУР и да се вземе предвид големият ефект на лоста на допълнителните политически инструменти. ЕИСК призовава обществените поръчки да се възлагат само на предприятия, базирани в държави, които спазват основните стандарти на МОТ и Парижкото споразумение. Той също така призовава за амбициозно законодателство на ЕС относно задължителната надлежна проверка като друга ключова съпътстваща мярка. Чуждестранните инвеститори би трябвало да изпълнят изискването за надлежна проверка, преди да могат да се възползват от международно инвестиционно споразумение. Мерките следва да бъдат допълнени с действия срещу изпирането на пари, данъчните престъпления и избягването на данъци, както и с борба с корупцията с цел постигане на устойчива търговия.

1.8.

Устойчивото развитие трябва да отразява промените и да ги стимулира, при което трудовите и екологичните стандарти трябва да остават равнопоставени приоритети в неговия дневен ред. Зеленият пакт, инициативите за кръгова икономика и механизмът за въглеродна корекция по границите следва да допълнят съответните теми в областта на ТУР, както вече стана с биологичното разнообразие. За да се определят конкретни задължения, е необходимо ангажиментите в областта на околната среда да бъдат превърнати в международни стандарти.

1.9.

Няма панацея, която да гарантира изпълнение, но то започва с увеличаване на ефективната изпълнимост. ЕИСК отдавна призовава за преработен механизъм на Експертната група с възможност за финансови или други санкции и за активна роля на ВКГ при неговото задействане. С това, че поставя равнопоставените условия на конкуренция и устойчивостта на първо място, което е в интерес както на предприятията, така и на работниците, Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство може да служи като образец.

1.10.

Търговските партньори на ЕС демонстрират нестандартни идеи за нови търговски инструменти. Възприемайки новаторски подход към уреждането на трудови спорове, ЕС следва да разгледа възможността за суспендиране на преференциалните тарифи за дружества, които нарушават договорените международни стандарти. За да се постигне постепенно икономическа връзка, ЕИСК подкрепя поетапно намаляване на тарифите за изпълнение от страна на държавите партньори на ангажиментите в областта на ТУР с възможност за оттегляне в случай на нарушения.

1.11.

Без гражданското общество няма устойчивост. Създаването на ВКГ не е самоцел. За да бъдат възприемани сериозно, те се нуждаят от информация, ресурси и достъп, за да консултират страните относно изпълнението и прилагането, както и от по-силна институционална рамка. Освен за ВКГ, ЕИСК призовава за възстановяване на експертната група по ССТ.

1.12.

ЕИСК е един от най-силните застъпници на ВКГ и ще продължи да подкрепя тяхната работа. Дебатите относно укрепването на ВКГ напоследък се засилиха и ЕИСК насърчава Комисията (ЕК) и другите заинтересовани страни (1) да работят с ВКГ за подобряване на техния състав, организацията на работата им, обхвата и ролята им в механизмите за правоприлагане, както и на институционалните им канали, както е изложено подробно в пета глава от настоящото становище.

2. Въведение

2.1.

Активната търговска политика трябва да допринася ефективно за устойчивото развитие и е в полза на предприятията, работниците, потребителите и хората като цяло, при условие че създава нови пазарни възможности, достойни работни места и изравнява условията на конкуренция. Тя крие и присъщи рискове, които могат да бъдат смекчени само от приобщаваща търговска политика, която предоставя на гражданското общество, заинтересованите страни и широката общественост възможност да изразяват своите опасения.

2.2.

ЕИСК отдавна призовава устойчивостта да бъде един от двигателите на търговската политика, като се има предвид жизненоважната роля, която търговията трябва да играе за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Тази година новата търговска стратегия на ЕС определя рамката за следващите години. В отделно становище (2) ЕИСК отправи препоръки относно търговските аспекти, като същевременно приветства акцента върху устойчивостта и призова за амбициозно укрепване на главите за ТУР и тяхното ефективно прилагане.

2.3.

Въз основа на предишната работа на ЕИСК в настоящото становище се прави оценка от страна на гражданското общество на настоящия подход, с цел тя да послужи за основа на текущия преглед на търговията и устойчивото развитие. Тази оценка се основава на иновативен подход към търговията, за да се постигнат ценностите на ЕС за устойчиво развитие: главите за ТУР за бъдещите поколения.

3. Търговия и устойчиво развитие: търговска програма на ЕС, основана на ценности

3.1.

Чрез системно интегриране на главите за ТУР в своите споразумения за свободна търговия (ССТ) ЕС изтъква ангажимента си към „търговска програма, основана на ценности“, която насърчава едновременно икономическото, социалното и екологичното развитие. Справянето с неспазването и подобряването на изпълнението на ангажиментите за ТУР е от решаващо значение за постигането на високи стандарти по отношение на труда и устойчивостта чрез търговски инструменти.

3.2.

Главите за ТУР водят началото си в още съвсем слабо развита форма от ССТ между ЕС и Южна Корея от 2011 г. и последователно се развиват във всички последващи ССТ на ЕС. Те включват само механизъм за уреждане на спорове, основан на консултации, и ВКГ за институционализиран мониторинг от страна на гражданското общество. Те съдържат ангажименти за спазване на многостранни споразумения в областта на труда и околната среда и за предотвратяване на разхлабване или намаляване на равнищата на закрила на труда и опазване на околната среда с цел привличане на търговия и инвестиции. В качеството си на двустранни форуми за диалог и сътрудничество те могат да служат и като платформи за постигане на напредък по многостранната програма за устойчива търговия.

3.3.

Въпреки че ЕС предприе стъпки за извеждане на устойчивостта в основата на своите търговски амбиции, текущите преговори не водят до това. Като вдъхва живот и предоставя повече възможности чрез нестандартно мислене, прегледът на търговията и устойчивото развитие трябва да излезе от стария си неофициален статут и като неразделна част от търговската стратегия на ЕС да се прилага и за договорените понастоящем споразумения и да бъде включен в преразгледаните мандати за преговори.

4. План за действие от 15 точки — оценка

4.1.

ЕП, ЕИСК и голяма група заинтересовани страни участваха в засилващ се обществен дебат относно ефективността на подхода на ЕС в областта на търговията и устойчивото развитие, който беше прекъснат в началото на 2018 г., като ЕК стартира план за действие от 15 точки. Той съдържа четири основни раздела и в него е определена ограничената и ограничаваща рамка за развитието на ТУР, която беше в сила през последните години и на която по-долу се дава оценка въз основа на нейните резултати и недостатъци.

Съвместна работа

4.2.

Партньорство с държавите членки и ЕП: Експертната група на ЕК по ТУР укрепи връзката с държавите членки, но самата ѝ структура води до загуба на важен експертен опит и информация в процеса. Нейната работа заслужава по-добро съобщаване на констатациите и препоръките и изисква по-силни и редовни връзки с ВКГ и ЕИСК. Ангажираността на ГД „Търговия“ трябва да обхване водещите отдели за ТУР в държавите членки, евентуално чрез включване на други генерални дирекции (ГД), имащи отношение съм въпроса, като ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и ГД „Действия по климата“, заради собствените им мрежи и работата с международни организации за формиране на непрекъснатост на информацията и отзивите. Предоставянето на ЕП на актуална информация по въпроси, свързани с ТУР, следва да включва на равна основа и ВКГ и не трябва да се случва при закрити врата. ЕП трябва да играе роля в мониторинга и изпълнението на ТУР и да бъде изцяло информиран за дейностите и да участва в решенията на Комитета за ТУР и на други съответни органи за съвместно управление. Това е от особено значение в контекста на механизма за равни условия на СТС между ЕС и Обединеното кралство.

4.3.

Работа с международните организации: Като се застъпва за по-проактивен и системен подход, ЕИСК призовава за участието на международни органи като МОТ дори по време на преговорите и по време на изпълнението на ССТ, включително на всички етапи от пътните карти. Както показва случая с ратификацията на Виетнам, МОТ би могла да играе съществена роля на етапа, предшестваш прилагането, и на ранния етап на прилагане. Необходимостта от по-тясно сътрудничество между ЕК, МОТ и ЕИСК е от основно значение за оформянето на проектите на МОТ за техническа помощ и на проектите за изграждане на капацитет в страните партньори. Действията трябва да вървят ръка за ръка с по-силна интеграция между МОТ с мониторинговата роля на ВКГ, а годишните заседания на високо равнище на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ биха могли да бъдат отворени за ЕИСК и евентуално за председателствата на ВКГ. Подходът относно многостранните споразумения по околната среда изглежда недостатъчно проучен и би могъл да бъде разширен, така че да обхване и други международни организации, които имат отношение към въпроса, като ОИСР и, във връзка с нарастващото значение на финансирането на ЦУР, Световната банка и Международния валутен фонд.

Предоставяне на възможност на гражданското общество, включително социалните партньори, да играе роля в изпълнението

4.4.

Улесняване на мониторинговата роля на гражданското общество, включително на социалните партньори: ЕИСК приветства проекта на Инструмента за партньорство на ЕС, по който се финансира част от участието на членове на ВКГ на ЕС в срещи и се запазва политическата независимост на ВКГ. Той призовава Европейската комисия да поднови финансирането и да си сътрудничи с ВКГ по неговото проектиране. Препоръчва по-голяма гъвкавост в бъдещата логистична и техническа подкрепа. Използването на видеоконференции може да допълни, но не и да замени физическите срещи. Бъдещото финансиране следва да осигурява средства за годишни срещи, на които да се събират всички членове на ВКГ, за да обсъдят междусекторни въпроси, свързани с ТУР. Освен предоставянето на финансови ресурси, е необходимо да се обърне внимание на структурните и организационните предизвикателства, за да се предоставят пълни правомощия на ВКГ, както е изложено в глава 5.

4.5.

Разширяване на обхвата за гражданското общество, включително социалните партньори, така че да обхване цялото споразумение за свободна търговия: ЕИСК отдавна и настоятелно препоръчва ВКГ да консултират по всички аспекти на търговските споразумения на ЕС, като същевременно запазват специален акцент върху изпълнението на ангажиментите в областта на ТУР и въздействието на търговията върху устойчивото развитие. Този нов обхват ще бъде изпитан на първо място по отношение на СТС между ЕС и Обединеното кралство. ЕИСК предлага да се разшири обхватът на ВКГ във всички съществуващи споразумения за свободна търговия чрез преразглеждане на текстовете на споразуменията или посредством хармонизирани практики съгласно правилника за дейността на ВКГ.

4.6.

Предприемане на действия във връзка с отговорно бизнес поведение: ЕИСК приветства активната роля на предприятията в усилията за гарантиране на устойчива търговия и ангажимента на ЕК за насърчаване на отговорно бизнес поведение. Изразява обаче съжаление, че нито ЕИСК, нито съответните ВКГ са участвали в надзора на проектите с ОИСР и МОТ. ЕК следва да разработи показатели за оценка на конкретни резултати от проекти извън повишаването на осведомеността и да включва по-целенасочен и задълбочен преглед надолу по веригите на доставки.

Постигане

4.7.

Приоритети по държави: ЕИСК изразява съгласие с един стратегически и по-фокусиран подход, но държавите партньори се различават значително, дори в рамките на отделно регионално споразумение като това между ЕС и Централна Америка. В процеса на определяне на приоритетите и оценяване трябва проактивно и на различни етапи да се търсят консултации с гражданското общество, по-специално с участието на ВКГ. Географските отдели в ГД „Търговия“ и делегациите на ЕС следва да си взаимодействат повече с ВКГ, за да получават информация и да предоставят системно обратна информация. Това изисква редовна оценка на напредъка или отстъплението на ЕК по отношение на тези приоритети.

4.8.

Стриктно правоприлагане: Случаят с корейския трудов спор води до важни поуки. Първо, ЕК трябва да бъде по-активна и бърза при задействането на процедурите за уреждане на спорове във връзка с търговията и устойчивото развитие, като отреди активна роля на ВКГ. Второ, от значение е наличието на експерти по международно трудово право в експертните групи, които провеждат консултации с МОТ относно нейната съдебна практика и обвързващото тълкуване. Трето, докладът на групата потвърждава необходимостта от обвързващи и подлежащи на санкции пътни карти с ясни срокове за ратифициране на конвенциите на МОТ. Неясният термин „продължителни и непрекъснати усилия“ предоставя на страните твърде много свобода за маневриране. Въпреки че Корея ратифицира три от четирите липсващи конвенции на МОТ (не и № 105 относно премахването на принудителния труд), остават отворени въпросите за това дали измененията на корейското законодателство включват пълното прилагане на разпоредбите на № 29, № 87 и № 98. Поради това случаят остава неприключен и ЕИСК потвърждава призива си за последващи действия. Проблеми със спазването обаче съществуват не само в партньорските държави. ЕИСК отбелязва със загриженост, че изглежда липсват инструменти за стабилно прилагане в ЕС и неговите държави членки.

4.9.

Насърчаване на ранното ратифициране на основни международни споразумения: ЕИСК подкрепя ратифицирането на основните международни конвенции преди сключването и подписването на ССТ, за да се извлече максимална полза от преговорите и дипломатическите лостове. Например случаят с Виетнам показа тези положителни ефекти, тъй като държавата ратифицира Конвенция № 98 и Конвенция № 105 на МОТ. Няма обаче напредък по ратифицирането на Конвенция № 87. Поради това ЕИСК подчертава, че е важно да се осигурят ангажименти, предшестващи ратифициране на основните международни споразумения, или обвързващи и приложими пътни карти в рамките на самата глава за ТУР, с ясни срокове за тяхното ратифициране.

4.10.

Преглед на ефективността на прилагането на ТУР: ЕИСК е съгласен с необходимостта от редовни прегледи и оценки на прилагането на ТУР. Изразява съжаление обаче за малката видимост на работата на ВКГ и пренебрегването на техните препоръки в тези процеси, особено в годишните доклади за изпълнение. Бъдещите доклади следва да отразяват по-добре работните програми на ВКГ и съвместните декларации с партньорските ВКГ. По-специално ЕИСК изразява съжаление за липсата на напредък до момента в ефективната приложимост на настоящите глави за ТУР. Що се отнася до Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада (ВИТС), ЕИСК, ВКГ на ЕС и канадските ВКГ многократно са призовавали за стабилен напредък по отношение на ранното преразглеждане, за което страните са се ангажирали в Съвместния тълкувателен инструмент (СИС), който има за цел да осигури по-ефективно прилагане на разпоредбите в областта на труда и околната среда. Този процес на преглед следва да включва тясно ВКГ на двете страни.

4.11.

Наръчник за прилагане: ЕИСК приветства разработването на наръчници за прилагане, за да се помогне на партньорите по ССТ да разберат по-добре ангажиментите за ТУР и насоките за тяхното изпълнение. По отношение на въпросите, свързани с труда, социалните партньори трябва да се разглеждат като ключови партньори по места. Официалните сравнителни бази данни трябва да надхвърлят значително напредъка по формулировката на споразумението и да се съсредоточат върху действителното равнище на прилагане на разпоредбите в областта на ТУР.

4.12.

Увеличаване на ресурсите: ЕС следва да насочи част от средствата си за подпомагане на търговията за подкрепа на участието и изграждането на капацитет на ВКГ и организациите на гражданското общество от държави извън ЕС във връзка с усилията за устойчива търговия и инвестиции.

4.13.

Действия в областта на климата: Ако търговията не е движещата сила на политиката в областта на климата, тя следва да играе своята роля в създаването на условия за глобалната програма в областта на климата, като оказва положително въздействие върху бизнеса, насърчавайки възможностите за сектора на чистите технологии, като обръща специално внимание на МСП. Превръщането на Парижкото споразумение в „съществен елемент“ за всички бъдещи всеобхватни търговски споразумения, което означава да бъдат прекратени в случай на неспазване, е положителна стъпка, която следва да бъде разширена, за да обхване основните и актуалните конвенции на МОТ.

4.14.

Търговия и труд: ЕИСК приветства разширения обхват на въпросите, свързани с труда, включени в главите за ТУР, и насърчава по-нататъшното актуализиране на ангажиментите. Главите за ТУР трябва да имат по-дълбоки връзки с Декларацията на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика и с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия. ЕК следва да насърчава ратифицирането на конвенциите на МОТ, включени в Декларацията относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика. Усъвършенстваното законодателство на ЕС, по-специално устойчивото корпоративно управление и задължителната надлежна проверка, следва да предоставя непрекъснат контекст за по-нататъшното развитие на главите за ТУР. Въпреки това, за да се направи разлика по места, тези ангажименти изискват по-проактивна прилагане и по-голяма приложимост.

Прозрачност и комуникация

4.15.

Повече прозрачност и по-добра комуникация: ЕИСК се присъединява към всички институции и заинтересовани страни, подчертавайки значението на прозрачността и комуникацията. Публикуването на подробен протокол представлява полезна отправна точка за участието на гражданското общество. Срещите за диалог с гражданското общество на ЕК са важен канал, но те трябва да се подобрят в посока по-структурирани последващи действия. За тази цел ЕИСК препоръчва да се сложи край на ограниченията и да се гарантира, че каналите за комуникация се подсилват взаимно — с ЕП, държавите членки и гражданското общество.

4.16.

Обвързан със срок отговор на жалбите, подадени във връзка с ТУР: ЕИСК приветства стартирането през 2020 г. на система за жалби посредством единно звено за контакт, и по-специално на специалното звено към Главния служител по правоприлагането в областта на търговията, което се занимава изключително с жалби относно ТУР. Твърде рано е да се оценява ефективността, но ЕИСК очаква непрекъснатото оформяне на този механизъм да включва и следва препоръките на гражданското общество.

5. ТУР от следващо поколение

5.1.

След плана за действие от 2018 г. светът на търговията се промени, също както и дебатът по въпросите на търговията и устойчивото развитие. Зеленият пакт е всеобхватна политическа цел, включително и за програмата на ЕС в областта на търговията. Институционалните участници като ЕП и държавите членки все по-често призовават за амбициозна реформа на ТУР. Пандемията от COVID-19 наруши търговските потоци по безпрецедентен начин, като разкри сериозни проблеми в световните вериги за доставки и създаване на стойност, които често са свързани и с неспазване на ангажиментите в областта на ТУР. Първото по рода си дело за уреждане на спорове, свързано с ТУР, постави настоящата система на институционален лакмусов тест. Новият главен служител по правоприлагането в областта на търговията създаде големи очаквания за по-голяма насоченост, ресурси и нови законодателни инструменти за по-добро изпълнение и прилагане на ангажиментите за ТУР. Междувременно търговските партньори на ЕС като Канада и САЩ приеха силни инструменти за правоприлагане в собствените си споразумения за свободна търговия или, подобно на Нова Зеландия, внесоха амбициозни предложения в търговските преговори с ЕС, които гарантират, че търговията работи за всички.

5.2.

ТУР не е само дебат за ценностите, а е въпрос на оцеляване както на равнище ЕС, така и на световно равнище. Като се застъпва за цялостен подход, ЕИСК подкрепя усилията на ЕС да даде тласък на програмата за устойчивост на многостранно равнище и призовава за стратегически съюзи с ключови търговски партньори по приоритетни въпроси като изместването на въглеродни емисии или надлежната проверка. Той изтъква отново необходимостта ЕС да поеме водеща роля в амбициозна реформа на Световната търговска организация (СТО) и да премахне табута, т.е. въпросите, свързани със социалните аспекти на търговията. Като положително преосмисляне ЕИСК приветства предложението на САЩ за решаване на глобалния проблем с принудителния труд на риболовните кораби в рамките на текущите преговори на СТО за субсидиите в областта на рибарството (3).

5.3.

ЕИСК винаги е отправял искания за включване на по-силни глави за ТУР, като счита, че планът за действие от 15 точки не е постигнал резултати. В същия ред на мисли прегледът на търговската политика от 2021 г. разглежда по-нататъшни действия за ефективното изпълнение и прилагане на главите за ТУР, включително, наред с другото, „възможността за санкции при неспазване“.

5.4.

Вече е натрупан достатъчен опит и са извлечени поуки, за да се преосмисли настоящият подход, и ЕИСК предлага да се въведе нова нагласа спрямо инициативите, която да даде възможност на главите за ТУР да изпълнят изцяло своите правно обвързващи ангажименти. Този дебат трябва да поддържа еднакво високи екологичните и трудовите стандарти в програмата за изпълнение и прилагане.

Инструменти на политиката, осигуряващи допълнителен лост за прилагането на ТУР

5.5.

През май 2020 г. Франция и Нидерландия публикуваха неофициален документ, с който поискаха от ЕС да подобри своя анализ на „социално-икономическите аспекти на търговските ефекти и да увеличи амбицията си по отношение на връзката между търговията и устойчивото развитие във всичките му измерения“ (4), в съответствие с прилагането на Европейския зелен пакт. ЕИСК приветства възприемането на по-аналитичен подход към въздействието върху търговията и категорично подкрепя препоръката за стимулиране на ефективното изпълнение на ангажиментите за ТУР с поетапно намаляване на тарифите, включващо възможността за оттегляне на конкретни тарифни линии в случай на последващо нарушение, както и изясняването на условията, които държавите трябва да изпълнят за тези намаления.

5.6.

Освен това ЕИСК насърчава да се погледне извън класическия набор от инструменти за търговия за съпътстващи мерки, които биха помогнали за ефективна промяна по места. ЕС би трябвало да приеме амбициозна директива на ЕС относно задължителната надлежна проверка, която признава отговорността, основана на настоящите стандарти, и предлага ясна и сигурна правна рамка за европейските предприятия и предприятията от трети държави, извършващи дейност в рамките на ЕС. ЕИСК категорично се застъпи за задължения за надлежна проверка в търговските споразумения по отношение на световните вериги за доставки и създаване на стойност, за да се направляват управленските решения, насочени към устойчивост на предприятията в икономически, екологичен и социален аспект (5).

5.7.

За да подобри програмата си за устойчиво развитие, ЕК трябва също така да разгледа глави и области, различни от традиционните глави за ТУР, като инвестиции, установяване на връзки и полезни взаимодействия. Чуждестранните инвеститори би трябвало да се съобразят с надлежната проверка, преди да могат да се възползват от покритието на международно инвестиционно споразумение. По същия начин страните по дадено ССТ следва да гарантират, че дружествата, пребиваващи на тяхна територия, спазват изискванията за надлежна проверка (6).

5.8.

За да има устойчива търговия, ЕС трябва задължително да въведе разпоредби за сътрудничество между страните в борбата срещу изпирането на пари, данъчните престъпления и избягването на данъци. Корупцията също подбива усилията за устойчиво развитие и изисква включването на сравними високи стандарти за нейното премахване.

5.9.

Възлагането на обществени поръчки следва да бъде обвързано с условия, като договорите се възлагат на дружества от държави, които спазват основните стандарти на МОТ и Парижкото споразумение. ССТ на ЕС трябва също така да насърчават най-добрите практики за включването на социални и свързани с околната среда критерии в обществените поръчки (7).

5.10.

Въпреки че по отношение на екологичния аспект в главите за ТУР през последното десетилетие е постигнат най-голям напредък, се запазват две основни предизвикателства. Първо, климатичните задължения по Парижкото споразумение се свеждат до национално определено изпълнение, което затруднява установяването на нарушения. Второ, липсата на международни екологични стандарти, т.е. за чист въздух или вода, затруднява определянето на задължения. Важно е да се работи в посока на оперативните ангажименти за опазване на околната среда, за да се изготвят стандарти, свързани също и с надлежна проверка. С оглед пандемията от COVID-19, с по-голяма спешност от всякога възникнаха въпроси, свързани с биологичното разнообразие. Зеленият пакт, законодателните инициативи на ЕС в областта на механизма за въглеродна корекция по границите (8) се превръщат в актуални теми в контекста на ТУР.

5.11.

Възприемането на по-всеобхватен поглед разкрива сериозни проблеми с устойчивостта във връзка със ССТ, които не могат да бъдат решени в главите за ТУР. Например селското стопанство, което е един от основните аргументи в преговорите на ЕС, оказва несъмнено въздействие върху устойчивостта. ЕИСК акцентира специално върху поставянето на продоволствената сигурност и устойчивост в ЕС в центъра на анализа (9). С цел постигане на по-ефективна и по-справедлива верига за доставки на храни, ЕИСК призовава за безпроблемно прилагане на Директивата относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Засилване на ефективното прилагане

5.12.

ЕИСК отдавна призовава за реорганизирана експертна група, която да може да задейства договорния механизъм за уреждане на спорове между държави с възможности за финансови глоби или санкции и средства за защита за пострадалата страна (10). ВКГ следва да играят активна роля в рамката за уреждане на спорове. Екипът на главния служител по правоприлагането в областта на търговията би трябвало да разследва случаите, представени от ВКГ, и да информира и проследява всички действия по правоприлагане и доклади на експертната група.

5.13.

ЕИСК приветства новия подход в споразуменията за търговия и сътрудничество, при който на преден план се поставят еднаквите условия на конкуренция и устойчивостта и прилага механизъм за уреждане на спорове с достъп до средства за правна защита при всяко нарушение. Този „хибриден“ модел комбинира подхода на експертната група с приложим лост за постоянна липса на спазване с недопускане на влошаване на условията или вътрешно прилагане по отношение на трудовите, социалните, екологичните или климатичните разпоредби. Това включва временно обезщетение, договорено между страните, или едностранно спиране на задълженията от страната жалбоподател във всяка област (например търговски тарифи, права на въздушно движение, достъп до риболовни води) при определени условия.

5.14.

Прилагането на главите относно ТУР следва да бъде допълвано от независим секретариат по труда, който да разгледа транснационалните трудови въпроси в рамките на ССТ, включително въздействието върху пазара на труда, и да наблюдава и проучи съответствието на главата относно труда, както и на механизъм за колективни жалби (11). Като признат орган на международно равнище, МОТ следва да участва в наблюдението на прилагането на конвенциите на МОТ в ССТ. Нейната роля следва да бъде засилена и институционализирана, когато става въпрос за правилното тълкуване на инструментите на МОТ в случай на спор, включващ международните трудови стандарти. МОТ следва да участва систематично, за да дава насоки на експертната група по тези въпроси.

5.15.

ЕИСК предлага да се разгледат новаторски подходи към уреждането на трудови спорове, които биха позволили на ad hoc международни работни групи да налагат средства за правна защита на дружество, нарушаващо договорените международни трудови стандарти. ВКГ на ВИТС между ЕС и Канада (12) отбелязаха примера на механизма за бързо реагиране на САЩ и Канада (13), съгласно който санкциите включват суспендиране на преференциалните тарифи въз основа на нарастваща степен на тежест и повторно нарушение. Целта остава да се насърчи, където е възможно, прилагането на корективни мерки чрез двустранно сътрудничество и диалог между страните. Предвиждането на последствия обаче възпира фирмите да не спазват изискванията.

5.16.

Оценката на изпълнението въз основа на успешни съдебни дела предоставя само частична картина, особено като се има предвид, че съдебният спор винаги е крайна мярка. Възможността за санкции също така представлява „твърдо насърчаване“ на спазването, независимо дали се използва или не. В крайна сметка случаите, при които не се завеждат дела, и тяхното развитие представляват убедителни истории, които ЕК следва да обмисли, за да проведе своето сравнително проучване на различните подходи на страните. Само сравнението на формулировката на споразуменията и на начина, по който те напредват по отношение на езика, само по себе си не би позволило достатъчно смислено разбиране. Необходима е също качествена оценка на резултатите от изпълнението, например чрез използване на опита на гражданското общество при консултирането на преговорите и наблюдението на прилагането на тези разпоредби.

Рамка за увеличаване на възможностите за участие на гражданското общество във ВКГ

5.17.

ВКГ са ключово постижение на ССТ от ново поколение, но те се нуждаят от по-силна институционализирана рамка, за да изпълняват успешно задачите за мониторинг, било то по отношение на търговията и устойчивото развитие или на всички ССТ на ЕС.

5.18.

Основните безпокойства са свързани с това, че някои органи на ВКГ в страните партньори не са активни, не са представителни или дори не са независими от правителствено влияние. Проблемът често произтича от процесите на създаване, които остават недефинирани в споразумението, свободния избор на съществуващи органи вместо създаването на ВКГ със специално възложена задача и липсата на последици, в случай че ангажиментите не бъдат изпълнени изцяло. ЕИСК се опасява по-специално, че заличаването на „балансиран“ в споразумението за търговия и сътрудничество по отношение на състава на ВКГ би могло да окаже сериозно въздействие върху функционирането му.

5.19.

В рамките на регионалните търговски споразумения, като например ЕС-Централна Америка и ЕС—Колумбия/Перу/Еквадор, или всяко бъдещо ССТ ЕС-Меркосур остават опасенията относно създаването на отделни ВКГ във всяка държава партньор, без да се обмисля формиране на регионална ВКГ. Този строг „вътрешен“ подход представлява сериозна пречка за всякаква значима ангажираност между местните партньорски ВКГ, както и с техните партньорски ВКГ от ЕС.

5.20.

Следователно главите относно ТУР трябва да създадат специално натоварени органи на ВКГ с ясно определена независимост, представителност и балансиран състав. Страните трябва да носят отговорност за тяхното създаване и функциониране. Регионалните споразумения следва да създадат съвместни регионални органи с подходящо секретарско обслужване. Делегациите на ЕС и ЕИСК следва да подкрепят процеса на създаване и управление, включително насоки и най-добри практики. По същия начин ЕИСК предлага да се проучи възможността за по-добро съответствие между представителните организации в рамките на ВКГ на ЕС и извън него, по-специално за заинтересованите страни в областта на околната среда и бизнеса.

5.21.

За да се засили сътрудничеството на ВКГ на ЕС с техните партньори от гражданското общество в страните партньори, ежегодните съвместни заседания на ВКГ са наложителни и следва да бъдат включени в самите ССТ. ЕИСК вижда добавена стойност от създаването на съвместни органи на гражданското общество и допринася значително, по-специално като подкрепя гражданското общество в страните партньори. Неговата специална роля следва да се запази в съвместните консултативни комитети (СКК) като основно пространство за диалог за гражданското общество от двете страни на споразуменията за асоцииране, като например ЕС-Чили (14).

5.22.

Ролята на ЕИСК за оформянето и гарантирането на ефективното функциониране на ВКГ е от ключово значение и следва да бъде засилена. През юли 2021 г. ЕИСК определи посоката, като организира първото по рода си заседание #AllDAG, на което всички членове на съществуващите понастоящем 11 ВКГ обсъдиха конкретни стъпки за подобрение. Като член на всички ВКГ, ЕИСК представлява жизненоважна част от председателствата на ВКГ, съставени от председател и двама заместник-председатели, избрани измежду трите групи и всички членове на ВКГ. Сътрудничеството в рамките на съвместните председателства на ВКГ дава възможност на експерти от ЕИСК и извън него да ръководят работата на ВКГ и тази практика следва да продължи. По-специално при ВКГ за Украйна, Молдова и Грузия членството на ЕИСК, идващо от съседни държави от ЕС, се оказа изключително ценно. Освен ролята на своите членове, ЕИСК също така помага на ВКГ, като предоставя на ВКГ ценно секретарско обслужване.

5.23.

Засилената видимост и структурираните институционални канали са от решаващо значение за постигането на резултати. Председателствата на ВКГ следва да имат постоянна покана за заседанията на подкомитета на страните относно ТУР и групите на ЕП за наблюдение на съответните споразумения. Експертната група с държавите членки относно ТУР и главният служител на ЕС по правоприлагането в областта на търговията следва да бъдат тясно обвързани с работата на ВКГ посредством структури за докладване и обмен. Това следва да бъде допълнено от обмен на информация с МОТ относно прилагането на ТУР, свързани с труда, и със секретариатите на многостранните споразумения в областта на околната среда и климата. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на ЕС и делегациите на ЕС в държавите партньори следва да провеждат редовни брифинги с ВКГ, а в целевите държави да бъдат подкрепяни от специализирани аташета по труда и околната среда.

5.24.

ЕИСК подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството с гражданското общество — от формирането до наблюдението на търговските инструменти и споразумения. Той призовава за възстановяването на експертната група по ССТ, чиято ангажираност с търговските въпроси беше изключително ценна, необходима и редовна. ВКГ представляват също неизползвано богатство от ноу-хау по междусекторни въпроси на ТУР, което следва да се използва пълноценно.

5.25.

Нарастващите предизвикателства пред ВКГ изискват системни решения с подходящи ресурси, както човешки, така и финансови. Самите ВКГ следва да бъдат по-ангажирани със съответните решения.

5.26.

Рационализирането на ВКГ не е самоцел. Всеки потенциален нов подход, като по-силното насочване на структурите към отделните въпроси, трябва да гарантира ефективното им функциониране за справяне с предизвикателствата при изпълнението на конкретното споразумение и да включва самите ВКГ в неговото формиране. Редовните заседания на всички членове на ВКГ на ЕС ще спомогнат за намирането на общи решения на междусекторни въпроси и ще предоставят платформа за обсъждане на прагматични и практически начини преди следващото подновяване на състава на ВКГ през пролетта на 2023 г.

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) През 2020 г. в проучване на фондацията Friedrich-Ebert (FES) бяха анализирани недостатъците на ВКГ, а група от членуващи във ВКГ организации, координирани от CNV Internationaal, понастоящем изготвя неофициален документ с препоръки за тяхното укрепване.

(2) ОВ C 374, 16.9.2021 г, стр. 73.

(3) ОВ C 374, 16.9.2021 г, стр. 73.

(4) Неофициален документ относно търговията, социалното икономическо въздействие и устойчивото развитие, 2020 г.

(5) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 136 и ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 197.

(6) Ebd.

(7) ОВ C 374, 16.9.2021 г, стр. 73.

(8) Предстоящо становище NAT/834 относно механизма за въглеродна корекция по границите.

(9) Предстоящо становище NAT/822 относно Стратегическа автономност и продоволствена сигурност и устойчивост.

(10) ОВ C 364, 28.10.2020 г, стр. 53.

(11) ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 27.

(12) Съвместна декларация на ВКГ на ЕС и Канада, септември 2020 г.

(13) Споразумение Съединени американски щати-Мексико-Канада.

(14) В предстоящо становище REX/536 ще бъде разгледана рамката за участие на гражданското общество през целия жизнен цикъл на търговските и политическите споразумения, която трябва да бъде приета през пролетта на 2022 г.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/49

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/08)

Докладчик:	Josep PUXEU ROCAMORA
Съдокладчик:	Piroska KÁLLAY

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.,
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане от секцията	4.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	21.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК е убеден, че бъдещето на Европа ще зависи от начина, по който се отнасяме към селските райони, и че е необходимо по-голямо сътрудничество с градските райони, за да се гарантира, че нито един регион или гражданин няма да бъде „пренебрегнат“ при справедливия преход към неутрален по отношение на климата, устойчив и проспериращ Европейски съюз. Това би трябвало да бъде в съответствие с целите на Европейския зелен и социален пакт, пакета за възстановяване Next Generation EU, Териториалната програма до 2030 г. и 17-те цели за устойчиво развитие.

1.2

ЕИСК счита, че ЕС би трябвало да намали различията между регионите, като насърчава политики, които осигуряват справедлив и устойчив преход във всички области и гарантират добро качество на живот в селските райони.

1.3

Предвид предизвикателствата, свързани с изменението на климата и пандемиите, ЕИСК подчертава неотложната необходимост да се предприемат действия за смяна на парадигмата, за да се покаже добавената стойност от съвместната работа и от насърчаването на взаимното уважение и разбирателство в полза на всички граждани.

1.4

Ето защо ЕИСК призовава политиците да разработят и приложат всеобхватна и цялостна стратегия на ЕС за балансирано, съгласувано, справедливо и устойчиво развитие на селските и градските райони, като използват ролята на местните общности, стимулират традиционните индустрии и създават нови икономически дейности и възможности за работа, като същевременно насърчават синергиите с градските райони.

1.5

За да се укрепи равнопоставеността между селските общности и градската среда, ЕИСК отправя следните препоръки:

необходимо е да се предоставят достатъчно ресурси за политиките за развитие на селските райони, да се осигури технологична комуникационна и транспортна инфраструктура (особено обществен транспорт, който е жизненонеобходим за ежедневието и заетостта), както и ефикасни системи за образование и предоставяне на здравни услуги. Те би трябвало да съответстват напълно на съответните градски услуги (равнопоставеност по отношение на здравето);

2.	предлагането на заетост, обучение и жилища следва да отразява и да се възползва от селските природни ресурси, като същевременно създава иновативни бизнес възможности;

като модели на демокрация на участието селските парламенти и воденото от общностите местно развитие (ВОМР) би трябвало да бъдат подкрепяни от вземащите политически решения и да приобщават всички жители на селските райони, включително социалните партньори, жените, възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата и най-вече младите;

4.	ценностите на културното наследство би трябвало да бъдат опазвани и популяризирани (1).

1.6

ЕИСК отправя следните препоръки за развитието на селските/градските райони:

1.	властите трябва да проявяват прозрачност и справедливост при предоставянето на услуги на гражданите във всички области;

2.	организациите на гражданското общество, включително LEADER и местните групи за действие, следва да развиват местни партньорства в селските и градските райони, за да създават икономически, социални и екологични възможности и да насърчават по-добро разбиране на взаимозависимостите;

моделът на управление на съветите по продоволствена политика би могъл да послужи като вдъхновение за ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни на местно равнище. Възможностите за работа от разстояние, необходимостта от жилища в селските райони и достъпът до земеползване се промениха в резултат на новите въздействия и предизвикателства, свързани с околната среда и с пандемията;

4.	насърчаването и подкрепата на обмена на добри практики и рискови случаи между териториите би трябвало да се приветстват;

5.	достъпът до висококачествено образование в селските райони може да бъде един от факторите, допринасящи за местното икономическо развитие, и може да помогне на селските общности да се адаптират към бързо променящата се среда.

1.7

По-специално, ЕИСК отправя следните препоръки към Европейската комисия и към държавните и регионалните правителства:

необходимо е наскоро приетата дългосрочна визия на Комисията за развитие на селските райони (2) да бъде доразвита, за да се превърне в ангажимент за селските и градските райони за справедлив подход. Важно е да се покаже добавената стойност на съвместната работа на организациите в селските и градските райони, като например инициативата „От фермата до трапезата“ и социално приобщаващия Зелен пакт;

2.	Европейската комисия би трябвало да се ангажира със създаването на група заинтересовани страни от селските и градските райони въз основа на инициативата „Интелигентни селища“ за разработване на добри практики в моделите на партньорство;

3.	за да се подкрепи ангажираността, следва да се инвестира в местни пилотни проекти, да се създадат общоевропейски стимули/схеми за обвързване с условия и да се учредят награди за водещи примери, които да илюстрират приобщаващи споразумения.

1.8

Освен това ЕИСК се ангажира да си сътрудничи с Европейския парламент и Комитета на регионите, възлагайки проучвания, провеждайки консултации с организираното гражданско общество и насърчавайки Европейска харта за правата и отговорностите на селските и градските райони.

1.9

В бъдещите си становища ЕИСК ще предложи интегрирана визия относно политиките за развитие на териториите, градските и селските райони. Така например, преди да бъде прието, настоящото становище беше представено и обсъдено в различни секции на ЕИСК.

2. Въведение

2.1

Следвайки препоръките на становището на ЕИСК „Интегриран подход към селските райони на ЕС със специален акцент върху уязвимите региони“, прието през септември 2020 г. (3), и от изслушването, организирано на 18 юни 2021 г. (4), сега ЕИСК възнамерява да определи как би трябвало да изглежда цялостната стратегия за ЕС за устойчиво развитие на селските и градските райони, като анализира общата рамка, която свързва политиката за селските райони с всички други съответни политики, идентифицира съществуващите предизвикателства и пречки, и подчертае ролята на гражданското общество, бизнеса и местните общности в разработването на подходи „от долу нагоре“. ЕИСК ще допринася активно, за да се гарантира, че тази стратегия се взема предвид при изготвянето на политиките на ЕС.

2.2

От съществено значение е да се управлява по-добре многообразието, което съществува в селските райони, въз основа на възможностите на всеки един от тях. Има селски райони, които поради близостта си до градските райони могат да се възползват от „ефекта на агломерацията“ чрез взаимодействието между селото и града, и други, които са по-отдалечени, зависят много повече от един сектор, като често това е селското, горското стопанство, риболовът или минното дело, и при тях взаимодействието с градовете е по-малко видимо.

2.3

Въпреки че селските и градските райони са два различни вида територии със свои специфични характеристики и нееднакво развитие, реалността показва, че те са тясно взаимносвързани. В същото време тези взаимозависимости стават все по-сложни и динамични и включват структурни и функционални потоци от хора и капиталови активи, информация, технологии и начин на живот. Ето защо е от решаващо значение да се намери баланс между селските и градските райони — два вида територии, които се нуждаят една от друга и не могат да съществуват една без друга.

2.4

Идеалът за селския начин на живот като състояние на благополучие и качество на живот за гражданите трябва да бъде цел, която да бъде постигната, дори в отдалечените или необлагодетелстваните райони. Стратегията трябва да намери формулата за постигане на необходимия баланс между тези два аспекта и начин за допълването им, за да се постигне устойчивост в бъдеще.

2.5

Предизвикателствата, пред които са изправени селските райони (демографски промени, обезлюдяване, цифрово разделение, ниски равнища на доходи, ограничен достъп до определени услуги, необходимост от по-добри перспективи за заетост или специфични въздействия от изменението на климата), могат да бъдат преодолени само от всеобхватна и преосмислена териториална перспектива, която да ускорява търсенето на взаимна връзка по отношение на развитието.

2.6

Този нов контекст, който надхвърля традиционната връзка между селските райони, съсредоточени върху селскостопанския сектор и отделени от градската среда, изисква мерките за развитие на селските райони да се основават на многосекторен и интегриран подход във всички региони, който да се възползва от полезните взаимодействия и допълняемостта между селските, градските и междинните райони.

3. Предизвикателства и предложения за действие

3.1

Традиционният подход, който прави ясно разграничение между селските и градските райони, изисква нови концепции, нови тълкувания и нови подходи, а местната реалност трябва да бъде взета предвид при определянето на въпросния регион.

3.2

Бъдещото развитие на европейските територии би трябвало да се основава на взаимното допълване между селските и градските райони и на координацията на насочените към тях политики, с крайна цел постигане на социално и икономическо сближаване и екологична устойчивост на тези територии.

3.3

ЕИСК счита, че е необходима по-голяма последователност в стратегическите подходи за развитие на селските и градските райони, за да се избегнат припокривания и несъответствия между стратегиите (напр. стратегията за местни групи за действие, стратегията за интегрирани териториални инвестиции, стратегията за местно развитие, стратегията за регионално развитие) и да се улесни тяхното прилагане от местните участници в процесите на развитие и инвестиране.

3.4

Развитието на селските и градските райони трябва да се ръководи в съответствие с принципите, определени в Териториалната програма на ЕС до 2030 г., Лайпцигската харта, Програмата на ООН за градовете, Програмата на ЕС за градовете, Пакта от Амстердам, Декларацията от Корк 2.0 „По-добър живот в селските райони“ и принципите на ОИСР за политиката за градските и селските райони, в които се вземат под внимание тематичните партньорства и споделеното управление между градските и селските райони.

3.5

Средните по големина градове играят ключова роля за свързването на градските метрополни области със селските, поради което заслужават специално внимание както при териториалното планиране, така и при разпределението на ресурси и услуги. Много европейски градове (включително Тулуза във Франция, Манреса в Испания, Торино в Италия и Олборг в Дания) вече са приложили много успешни подходи. Мрежите от градове, като Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI (5)), Eurotown (6) и Eurocities (7), са ключови участници в обмена на опит и популяризирането на най-добри практики.

3.6

Взаимодействието между селото и града следва да присъства в политическия дневен ред и трябва да улесним разбирането му от страна на политиците и тези, които изготвят политиките, както и да насърчим начини за тяхното структуриране, изхождащи от съответната територия.

3.7

Освен това финансираните от ЕС проучвания би трябвало да продължат да търсят начини за насърчаване на справедливо и устойчиво развитие на селските/градските райони и за съживяване на икономическото развитие в селските райони. Проекти като ROBUST (8), RUBIZM (9) и LIVERUR (10) би трябвало да бъдат доразвити и да доведат до конкретни промени.

3.8

Постигането на устойчивост (икономическа, социална и екологична) на тези територии, селски и градски, изисква цялостна политика, свързана с реалната социално-икономическа, културна и етнографска обстановка, която да насърчава сътрудничеството между селските и градските райони и ангажираността между различните социални и икономически участници, в допълнение към адекватни механизми за управление на местно равнище.

3.9

Отдалечените селски райони са засегнати в още по-голяма степен от предизвикателствата, пред които са изправени селските райони, поради което изискват специфични политики и отношение. Освен да се намери решение на проблемите, свързани с трудния достъп до обществени услуги, в т.ч. здравеопазване и образование, ЕИСК предлага да се създадат програми, които да вдъхнат нов живот на местната икономическа екосистема, в сътрудничество със съседните селища.

3.10

Много от предизвикателствата, пред които са изправени селските райони, надхвърлят обхвата на общата селскостопанска политика (ОСП), както се изтъква в неотдавнашния ни информационен доклад относно оценката на въздействието на ОСП върху териториалното развитие на селските райони (11), и затова е необходимо да се премине към интегриран подход за действие в различните политики, които оказват влияние върху селските райони. Средствата от националните политики би трябвало да допълват средствата на ОСП за развитие на селските райони.

3.11

Селскостопанската и продоволствената политика, както и политиката за развитие на селските райони следва да бъдат съгласувани с политиките в областта на климата и биологичното разнообразие, политиките, насочени към намаляване на бедността, политиките в областта на инфраструктурата и транспорта, политиките в областта на образованието и обучението, тези, свързани с предоставянето на основни услуги от общ интерес (здравеопазване, жилищно настаняване и др.), тези, които насърчават развитието на нови дейности, базирани на кръговата икономика и биоикономиката, цифровизацията или борбата срещу обезлюдяването.

3.12

Тези политики също трябва да бъдат съгласувани и да се допълват с европейски стратегии като Зеления пакт (12) и „От фермата до трапезата“ (13), и по-специално с обявената нова промишлена стратегия (14), в която хранително-вкусовият сектор се определя като една от ключовите стратегически екосистеми на ЕС, както и политиките, гарантиращи продоволствената сигурност. Експериментирането с нови форми на сътрудничество между градовете и селските райони в контекста на Европейския зелен пакт е не само предпоставка, но и възможност за справедлив преход и териториално балансирано устойчиво развитие.

3.13

Трябва да се подобрят управлението и хармонизирането на европейските, националните и поднационалните фондове, за да се отговори по-добре на устойчивото развитие чрез по-добро решаване на хоризонталните въпроси, като винаги се обръща внимание на потребностите на всяка територия.

3.14

ЕИСК изтъква необходимостта да се осигури достъп до устойчиво финансиране и да се разработят адаптирани финансови инструменти за развитие на селските и градските райони, като се вземат предвид структурата на риска и характеристиките на икономическия микс. Освен това таксономията и фискалният подход към селските райони следва да отчитат нуждите от развитие и инвестиции.

3.15

Този интегриран подход изисква координация между различните администрации и управляващи органи, включително многобройните дирекции на Европейската комисия, които се занимават с междусекторните политики. Тази хоризонтална координация предполага подход, при който създателите на политики включват проблемите на селските райони във всички политики, за да гарантират, че нуждите на селските райони се вземат предвид.

3.16

Успешната координация между администрациите би трябвало да отчита следните аспекти:

i)	идентифициране на правилния мащаб на намеса;

ii)	установяване на ясна водеща роля в координацията на политиките;

iii)	укрепване на споразуменията за сътрудничество между региони или общини;

iv)	насърчаване на партньорства между селските и градските райони, за да се използват функционалните връзки;

v)	подобряване на вертикалната координация между управленските равнища.

3.17

Необходимо е да се поддържа пряка връзка със селските територии чрез активното участие на регионите на ЕС, които играят ключова роля при определянето и прилагането на политиките за развитие на селските райони на местно равнище. Участието на различни заинтересовани страни и подходът „от долу нагоре“ са ключови елементи за гарантиране на устойчивостта и ангажираността с политиките за развитие на селските райони на местно равнище. ЕИСК призовава да се вземе предвид ролята, която могат да играят местните групи за действие и моделът на воденото от общностите местно развитие.

3.18

Освен това ЕИСК предлага моделът на управление на съветите по продоволствена политика да послужи като вдъхновение за ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни на местно равнище.

3.19

Би трябвало да се постигне напредък по отношение на териториалните договори, подкрепени от политики за ангажименти, които изискват определяне на цели, обединяване на силите, насърчаване на публични и частни ангажименти с териториален подход, разработване на механизми за междуинституционално и междусекторно сътрудничество, създаване на нова институционална структура, насърчаване на устойчивото развитие, признаване на многообразието на селските райони и насърчаване на връзките между града и селото. В това отношение предприятията и организациите в хранително-вкусовия сектор вече имат възможност да подпишат кодекса за поведение относно отговорните стопански и маркетингови практики (15), въведен от Комисията като част от стратегията „От фермата до трапезата“.

3.20

Териториалните договори би трябвало да се основават на справедливост и уважение. В Англия, Уелс и Шотландия има селски кодекси за поведение, които помагат на хората да разберат как да зачитат селските райони. Това би могло да се превърне в Европейска харта на правата и (16) отговорностите за справедливи и устойчиви отношения между селските и градските райони. Настоящата харта би трябвало да бъде включена в образование по гражданственост за всички.

3.21

ЕИСК отчита факта, че няма единни формули, приложими за различните територии, и че всяка териториална единица би трябвало да се съсредоточи върху своите специфики и да се специализира, като зачита уникалността, многообразието и многофункционалността на своите обичаи и практики и намира решения въз основа на собствения си потенциал, нужди, възможности и очаквания. Използването на съществуващата инфраструктура и обмислянето на разработването на нови инфраструктури трябва да се разглеждат в световен мащаб, като същевременно се анализират тенденциите за инвестиране в правилните места.

3.22

Необходимостта от подобряване на възможностите за заетост:

i)	пандемията от COVID-19 ускори процесите на цифровизация и екологизация, които изискват усилия, за да бъдат поддържани във времето;

ii)	необходимо е да се създадат и запазят нови възможности за заетост в селските райони, включително свързани с предоставянето на услуги в селските райони, работата от разстояние, новите технологии или възобновяемата енергия;

iii)	укрепването на многофункционалните аспекти на селското стопанство, насърчаването на неземеделски дейности, създаването на предприятия в сектора на услугите за чиста енергия и промишлеността в селските райони могат да създадат много възможности за заетост;

iv)	насърчаване на предприемачеството, гарантиране на справедливи правила за конкуренция за МСП и отчитане на потребностите на по-младите поколения (напр. дистанционна работа);

v)	работните места и магазините трябва да бъдат запазени близо до хората. Визията за взаимодействието между селото и града предлага възможности за развитие на кръгова икономика;

vi)	необходимо е да се насърчава достойният труд и да се подобрят условията на труд в селските райони, като същевременно се гарантира, че мненията на всички участници се вземат предвид в този процес на подобряване;

vii)	установяване на връзка между потребителското търсене и регионалните и селските пазари чрез предлагане на пазара на местни продукти и етикети за качество;

viii)

би трябвало широко да се стимулира създаването на културни възможности в селските райони, включително насърчаването на културни прояви и опазването на селските исторически и религиозни обекти (църкви, замъци и т.н.);

ix)

процесите на цифровизация разкриват нови възможности, които биха могли да създадат очаквания, да привлекат гражданите- — особено младите хора- — и да доведат до промяна в тенденциите на обезлюдяване и качеството на живот в селските райони. За целта селската среда трябва да разполага с подходяща инфраструктура, която да гарантира свързаност. Стратегиите за свързаност и цифровите платформи предлагат решения в това отношение, а цифровият акт за селските райони би улеснил развитието на цифровите технологии в селското стопанство и селските райони;

би трябвало да се подкрепят земеделието и аквакултурата (17) в селските и крайградските райони, наред с екотуризма-, дейностите за отдих и образователните дейности по въпросите на устойчивостта, като тези дейности следва да бъдат съвместими с опазването на биологичното разнообразие, за да се гарантира качеството на живот на общностите;

xi)

качественото и достъпно образование в селските райони, като се започне от ранните години на децата, може да спомогне за подобряване на резултатите в образованието, а достъпът до обществени услуги, като например грижи за децата и училища, е фактор, основан на местоположението, който оформя привлекателността на селските райони, включително за висококвалифицираните работници.

3.23

Икономическият растеж и създаването на работни места са важни, но следва да бъдат допълнени с достатъчно предлагане на услуги, жилища, енергия, дейности за отдих, образование и обучение, учене през целия живот и качествени здравни системи, гарантиращи, че селските райони са не само устойчиви, но и привлекателни за живеене. ЕС трябва спешно да разработи основите на устойчива и приобщаваща икономика на благосъстоянието, която да работи за всички (18).

3.24

По-специално, непрекъснатото развитие на финансово достъпен обществен транспорт следва да бъде приоритет за развитието на селските райони и следователно за свързаността с градските райони. Осигуряването на финансово достъпен обществен транспорт е жизненонеобходимо за ежедневието и заетостта с оглед на достъпността на основните обществени услуги като училища, детски заведения, лекари или аптеки, и на пътуването до и от работното място.

3.25

Това изисква нови форми на предоставяне на услуги в селските райони:

i)	интегрирано предоставяне на услуги (съвместно предлагане на различни услуги в едно и също пространство; сътрудничество между доставчици на услуги; сътрудничество между екипи от професионалисти; съвместно производство между публични, частни и общностни организации);

ii)	подход за предоставяне на алтернативни и по-гъвкави услуги (мобилни услуги, които доставят услугата на гражданите на място; модели на радиални системи, в които услугите се предоставят редовно от централно място; услуги, по-добре адаптирани към местните нужди);

iii)	технологични и цифрови решения, включително в секторите на образованието и здравеопазването.

3.26

Една цялостна стратегия за достигане на праговете за услуги в различните територии и обменът на услуги между различните части на териториите са ключови елементи за изграждането на устойчиви градски и селски райони.

3.27

Необходимо е да се разработи стратегия, която чрез подобряване на услугите в селските райони и нови възможности за заетост да позволи на населението да се установи и най-вече да се гарантира необходимото обновяване на поколенията.

Брюксел, 21 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК относно „Приносът на селските райони в Европа към Европейската година на културното наследство за гарантиране на устойчивост и сближаване между градските и селските райони“ (NAT/738) (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стp. 22).

(2) COM(2021) 345 final.

(3) ОВ C 429, 11.12.2020 г, стр. 60.

(4) Към цялостна стратегия за устойчиво и справедливо развитие на селските и градските райони | Европейски икономически и социален комитет.

(5) https://www.iclei.org

(6) https://www.eurotowns.org

(7) https://eurocities.eu

(8) https://rural-urban/eu

(9) https://rubizmo.eu

(10) https://liverur.eu/

(11) https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/information-reports/evaluation-caps-impact-territorial-development-rural-areas-information-report

(12) Европейски зелен пакт| Европейска комисия.

(13) Стратегия „От фермата до трапезата“.

(14) Communication-industrial-strategy-update-2020_bg.pdf (europa.eu).

(15) Кодекс за поведение (europa.eu).

(16) The Countryside Code: advice for countryside visitors gov.uk.

(17) Вж. становищата относно „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите в ЕС“ — NAT/816 (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 103) и относно „Нов подход за устойчива синя икономика в ЕС“ — NAT/817 (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 108).

(18) Становище на ЕИСК относно „Устойчивата икономика, от която се нуждаем“ (ОВ C 106, 31.3.2020 г., стр. 1).

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/56

Становище на Европейския икономически и социален комитет „Стратегическа автономност, продоволствена сигурност и устойчивост“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/09)

Докладчик:

Klaas Johan OSINGA

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	4.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	128/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК предлага определение за отворена стратегическа автономност, прилагана по отношение на продоволствени системи, което се основава на производството на храни, работната ръка и справедливата търговия, като първостепенната цел е да се гарантира продоволствена сигурност и устойчивост за всички граждани на ЕС чрез справедливо, здравословно, устойчиво и гъвкаво предлагане на храни.

1.2.

По-специално, продоволствените системи в ЕС би трябвало да бъдат по-диверсифицирани; работната ръка в селското стопанство би трябвало да бъде увеличена, особено чрез привличане на млади хора и гарантиране на достойни условия на труд и заплащане; търговските политики би трябвало да бъдат приведени в съответствие със стандартите на ЕС за продоволствена устойчивост и конкурентоспособността (1).

1.3.

Отворената стратегическа автономност и устойчивост на продоволствените системи ще бъдат гарантирани най-добре чрез разработване на инструментариум, включващ мерки за управление на риска, които да помогнат на веригите за доставки на храни да се справят с екстремни ситуации, а на националните и европейските власти — да предприемат незабавни действия.

1.4.

Неотдавнашни събития, причинени от COVID-19, екстремните метеорологични условия, дължащи се на смущенията в климата, и кибератаките, показаха необходимостта от по-голяма гъвкавост на продоволствените системи. В рамките на стратегията „От фермата до трапезата“ Европейската комисия (ЕК) разработва план за действие при извънредни ситуации на ЕС за доставка на храни и продоволствена сигурност и свързан с него механизъм на ЕС за реакция при продоволствени кризи (2). Той би трябвало да спомогне за повишаване на осведомеността за рисковете и да включва установяването, оценката, картографирането и мониторинга на основните рискове, чрез провеждане на стрес тестове на критичните системи на равнището на ЕС и на държавите членки и да спомогне за прилагане на мерки, които да решат възникналите проблеми;

1.5.

ЕС се нуждае от система за предотвратяване на събития като нарушаване на електрозахранването и мрежите или кибератаки, водещи до каскадна загуба на контрол поради зависимостите. Например: град, в който трябва да бъдат наложени ограничения на свободата на движение в продължение на няколко седмици, прекъсване на електричеството, продължаващо няколко дни, предприятие за храни или търговия на дребно, обект на кибератака.

1.6.

За да се подобрят механизмите за приспособяване, е налице необходимост от развитие на наличните продоволствени системи и в същото време диверсифициране на продоволствените системи, включително бизнес модели за фермерски магазини, градско земеделие, вертикално земеделие и като цяло подход „местно производство за местно снабдяване“. За целта се изисква земеделските стопани и растениевъдите по-широко да прилагат научни изследвания и иновации, като това би трябвало да спомогне за намаляване до минимум на рисковете от „хранителни пустини“ и специализация на производството (3). Същевременно би трябвало да бъдат засилени предимствата на ефективната система за дистрибуция от стопанства към преработвателния сектор и пазарите.

1.7.

За да се гарантира дългосрочно производство на достатъчно количество безопасна храна и жизнеспособен поминък, е важно природните ресурси да се използват устойчиво, като се опазват почвените и водните ресурси, води се борба с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и се защитава доброто състояние на животните. ЕС трябва да укрепи също местното и регионалното производство, за да се съчетаят добре балансираното производство и преработката на храни с намаляването на въглеродния отпечатък на храните.

1.8.

ОСП играе жизненоважна икономическа, социална и екологична роля. Тя би трябвало да стабилизира пазарите по време на кризи, като осигурява предпазни механизми за земеделците и преработвателите и опазва околната среда, климата, работната сила и доброто състояние на животните. ОСП играе роля за поддържането на стратегическия производствен капацитет, безопасността на храните и продоволствената сигурност.

1.9.

Земеделските стопанства, плодородната земеделска земя и водите са стратегически активи и трябва да бъдат защитени до определена степен в целия ЕС: те са гръбнакът на нашата отворена стратегическа продоволствена автономност.

1.10.

ЕИСК отново отправя препоръката си да се проучи възможността за създаване на многостранен и многостепенен Европейски съвет за продоволствена политика (4). В контекста на отворената стратегическа автономност такъв съвет би могъл да играе, наред с другото, ролята на наблюдател и да спомогне за оценяването и предвиждането на рисковете във веригата за доставки на храни.

1.11.

ЕС трябва да гарантира, че границите остават безопасно отворени, а работната сила заедно с логистиката продължават да работят за производството и дистрибуцията на храни („зелени коридори“), както във вътрешността на ЕС, така и към трети страни. Това изисква силен механизъм за координация между държавите членки, ЕК и третите страни.

2. Въведение

2.1.

Настоящото становище по собствена инициатива има за цел да проучи концепцията за „отворена стратегическа автономност“ на Европа във връзка с бъдещата продоволствена сигурност и устойчивост и да предостави далновидни гледни точки и политически препоръки от гражданското общество. По-специално, в становището се предлага „храна за размисъл“ по въпроси, произтичащи от неотдавнашни събития като COVID-19, екстремните метеорологични явления, кибератаките и политическите/социалните напрежения.

2.2.

„Отворената стратегическа автономност“ би трябвало да се разглежда като възможност за ЕС да гарантира сигурността на своите продоволствени доставки и да установи високи стандарти за устойчивост, по-специално в контекста на Европейския зелен пакт и ЦУР на ООН. Свързаното с продоволствената устойчивост предизвикателство, пред което е изправена Европа, трябва да бъде преодоляно както във вътрешен, така и във външен план, като в настоящото становище ще бъдат разгледани и възможните начини за защита и подобряване на наличието на устойчиви храни за всички граждани на ЕС, особено по време на криза.

2.3.

Становището надгражда редица предложения и конкретни идеи, които ЕИСК вече е представил в своята предишна работа (5). Тези предложения могат да бъдат обобщени, както следва:

—

поощряване на всеобхватна продоволствена политика в ЕС с цел благоприятстване на здравословни режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с прехраната и екосистемните услуги и гарантиращи вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички части от европейското общество. Такава политика, сега намерила израз в стратегията на Комисията „От фермата до трапезата“, би трябвало да подобри съгласуваността между свързаните с прехраната области на политиката, да възстанови стойността на храните и да насърчи прехода в дългосрочен план от продуктивизъм и консуматорство на храни към гражданско съзнание за храните;

—	подобряване на потенциала на късите вериги за доставки на храни, агроекологията и схемите за качество на продуктите;

—	гарантиране на справедливи цени и забрана на нелоялните търговски практики;

—	включване на Зеления пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие като глобални стандарти за устойчивост във всички бъдещи търговски споразумения на ЕС;

—	гарантиране на структурираното привличане и участие на гражданското общество и на всички заинтересовани страни по цялата верига за доставки на храни, включително посредством европейски съвет по продоволствена политика.

2.4.

И накрая, становището по собствена инициатива има за цел да представи ценни гледни точки за текущата работа по стратегията „От фермата до трапезата“ от Зеления пакт, ОСП, прегледа на търговската политика и програмата за стратегическо прогнозиране, като постави в центъра на анализа продоволствената сигурност и устойчивост на ЕС.

2.5.

През септември 2021 г. ООН проведе среща на върха по въпросите на продоволствените системи, която имаше за цел да помогне на държавите да постигнат 17-те ЦУР и по-специално ЦУР 2 — „Нулев глад“. ЕИСК допринесе за този дебат (6).

3. Отворена стратегическа автономност, ключовите елементи за продоволствената система

3.1.

Според ЕК „отворена стратегическа автономност“ е способността на ЕС да взема собствени решения и да формира заобикалящия свят чрез водачество и ангажираност, отразявайки своите стратегически интереси и ценности. Това позволява на ЕС да бъде по-силен в икономически и геополитически план, като е (7):

—	отворен за търговия и инвестиции, които допринасят за възстановяване на икономиката на ЕС от кризи и за запазване на конкурентоспособността и свързаността със света;

—	устойчив и отговорен, като поеме водеща роля в международен план за формиране на по-екологосъобразен и справедлив свят, като засилва съществуващите съюзи и се ангажира с много партньори;

—	твърд срещу несправедливи и принудителни практики и готов да наложи своите права, като винаги отдава предпочитание на международното сътрудничество за решаване на глобалните проблеми.

3.2.

Необходимо е понятието „отворена стратегическа автономност“ да бъде определено по-добре, що се отнася до продоволствените системи. ЕИСК иска да допринесе за обмислянето на начини, по които ЕС може да бъде по-добре подготвен за бъдещи кризи. Това би трябвало да бъде част от плана за възстановяване на ЕС, например посредством използването на средствата по Next Generation EU.

3.3.

ЕИСК предлага определение за отворена стратегическа автономност въз основа на: производство на храни, работна ръка и справедлива търговия, като първостепенната цел е да се гарантира продоволствена сигурност и устойчивост за гражданите на ЕС чрез справедливо, здравословно, устойчиво и гъвкаво предлагане на храни.

3.4. Производство на храни

3.4.1.

Към продоволствената сигурност би трябвало да се подходи от международна, национална и местна гледна точка. 55 % от световното население живее в градове, където се произвеждат малко пресни храни, т.нар. „хранителни пустини“. ООН очаква до 2050 г. този процент да се повиши до 68 %. Прогнозите показват, че в резултат на урбанизацията, съчетана с общото нарастване на световното население, жителите в градските райони биха могли да се увеличат допълнително с 2,5 милиарда души до 2050 г. (8) Очаква се равнището на урбанизация в Европа да се увеличи до около 83,7 % до 2050 г. (9)

3.4.2.

На вътрешния пазар на Европейския съюз всекидневно се превозват храни предимно от селските райони и преработвателните предприятия до супермаркетите в градските райони. Местните, фермерските и електронните магазини обаче се радваха на все по-голяма популярност сред потребителите по време на ограниченията на свободата на движение през 2020—2021 г.

3.4.3.

Развитието на къси вериги на доставки допринася за издръжливостта на Европа. Местните канали би трябвало да са съобразени с потребностите на населението и особеностите на териториите и климата. Преработвателният капацитет би трябвало да бъде доразвит на местно равнище.

3.4.4.

Диверсификацията на производството също ще повиши издръжливостта на ЕС. Увеличаването на земеделската земя, предназначена за биологично земеделие е предвидено в стратегията „От фермата до трапезата“, като разпределението на земята, градското и вертикалното земеделие (10) са възможни решения за скъсяване на веригите и стават все по-популярни. Тези инициативи би трябвало да бъдат свързани с други местни и регионални дейности за производство и преработка на храни, за да се изгради защитна мрежа.

3.4.5.

Набелязването на уязвимостите би трябвало да бъде първостепенен въпрос в дневния ред на ЕС. Държавите членки и ЕК би трябвало да си сътрудничат при разкриване на пропуските, намаляване на хранителните отпадъци, разработване на сценарии и координиране на целево обучение и комуникация.

3.4.6.

Интелигентното управление на хранителните запаси би трябвало да е част от стратегията на ЕС за отворена продоволствена автономност. Това би трябвало да включва редовна обращаемост на стратегическите запаси, като същевременно се избягват спекулациите от страна на търговците, включително чрез закупуване на стоки и храни под тяхната себестойност (11), и силни реакции на пазара чрез гарантиране на прозрачност на пазара.

3.5. Работна ръка

3.5.1.

Няма достатъчно млади хора, които да са обучени и да желаят да се занимават със земеделие. През 2016 г. на един земеделски стопанин на възраст до 35 години в ЕС се падат над шестима земеделски стопани над 65 години (12).

3.5.2.

Освен това земеделските стопани продължават да поемат непропорционален дял от щетите и загубите, причинени от бедствия. Тяхната нарастваща честота и интензивност, наред със системното естество на риска, преобръщат живота на хората, унищожават поминъка и поставят под угроза цялата ни продоволствена система.

3.5.3.

От съществено значение е да се увеличи работната ръка в селското стопанство в Европа, да се защитава земеделската земя и да се предоставят подходящи селскостопански знания и иновационни системи. Младите хора и жените трябва да бъдат насърчавани да навлизат в селското стопанство и да бъдат привличани да останат на работа в земеделските стопанства дълги години.

3.5.4.

Гарантирането на достойни условия на труд за работници в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост от ЕС и извън него на всички равнища на веригата за доставки е предпоставка за постигане на устойчива и гъвкава продоволствена система. Би трябвало да бъдат предоставени подходящо финансиране, справедливи и по-високи заплати, справедливи цени, субсидии за адаптиране към изменението на климата и права на сезонните работници.

3.5.5.

Според ЕИСК наличието на всеобхватна продоволствена политика на ЕС би трябвало да доведе до икономическа, екологична и социално-културна устойчивост. Поради това е необходимо да се гарантира, че стратегията „От фермата до трапезата“ из основи ще промени динамиката на веригите на доставки и трайно ще подобри доходите и поминъка на земеделските стопани (13). Поставяме въпроса дали тази необходима фундаментална промяна ще се осъществи, ако не бъдат въведени правилните политически и икономически стимули?

3.6. Търговия

3.6.1.

Износът от ЕС-27 на селскостопански и хранителни продукти през 2020 г. е на стойност 184,3 милиарда евро, което е увеличение от 1,4 % спрямо 2019 г., докато вносът е на стойност 122,2 милиарда евро — с 0,5 % по-висок от предходната година. Излишъкът от търговията със селскостопански и хранителни продукти през 2020 г. е 62 милиарда евро, което е увеличение с 3 % спрямо 2019 г. (14) Според Съвместния изследователски център износът на селскостопански и хранителни продукти на стойност един милиард евро създава средно 20 000 работни места, 13 700 от които са в първичния сектор. В същото време в селското стопанство са заети около 4,2 % от общо заетите в ЕС през 2016 г. (15).

3.6.2.

Обединеното кралство, САЩ, Китай, Швейцария и Япония са най-големите пазари за селскостопански и хранителни продукти от ЕС, като на тях се падат над 52 % от целия износ. Сред най-големите източници на внос на селскостопански и хранителни продукти в ЕС през 2020 г. са Обединеното кралство, Бразилия, САЩ, Украйна и Китай.

3.6.3.

ЕС играе важна роля в глобалната търговия на селскостопански и хранителни продукти и по тази причина е от първостепенно значение търговските политики да бъдат съобразени с неговите цели за устойчиво развитие. В свое предходно становище (16) ЕИСК предложи всички бъдещи търговски споразумения на ЕС да включват стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие от Зеления пакт като глобални стандарти за устойчивост. Комитетът призна значението и ценността на основаната на правила търговия, която се осъществява при еднакви условия на конкуренция, и съществения принос от нея за икономическото възстановяване след COVID-19.

3.6.4.

За да се намали зависимостта от селскостопански производствени ресурси, ЕС би трябвало да подкрепя практики с използване на малко ресурси, по-специално по отношение на изкопаемите горива и пестицидите, и да насърчава производствения капацитет за селскостопански производствени ресурси в Европа.

3.6.5.

Необходими са иновативни системи, които да опазват и подобряват базата от природни ресурси, като същевременно популяризират ефикасната производителност (17). Новите технологии, роботите и ваксините са важни активи, които трябва да бъдат разработени.

4. Управление на риска и сценарий за провеждане на стрес тест

4.1.

Според ФАО човечеството и нашата продоволствена сигурност се сблъскват с редица нови, безпрецедентни заплахи като екстремни метеорологични явления, дължащи се на смущенията в климата, болести и пандемии. Селското стопанство е изправено пред спектър от рискове, които си взаимодействат в един свръхсвързан свят (18).

4.2.

В докладите на ФАО се посочва, че през 2020—2021 г. цените на храните са се увеличили до най-високите равнища от 2011 г. насам (19). Често се съобщава, че ценовата нестабилност е породена отчасти от спекулации. ООН и ОИСР съобщават, че през 2020 г. между 720 и 811 милиона души са гладували. Почти една трета от хората по света (2,37 милиарда души) не са имали достъп до достатъчно храна през 2020 г. — увеличение с 320 милиона за една година (20).

4.3.

Пандемията от COVID-19 показа, че продоволствената сигурност не може да се приема за даденост дори в Европа. Всички участници и дейности по цялата верига за доставки на храни са свръхсвързани. По време на пандемията държавите въведоха търговски ограничения. Дори в рамките на ЕС държавите членки предприеха едностранни мерки със затваряне на границите, застрашавайки превоза на храни и сезонни работници. Благодарение на бързите мерки за адаптиране от страна на земеделските стопани и партньорите по веригата за доставки на храни производството, преработването и дистрибуцията продължиха. Комисията също предприе действия, за да може вътрешният пазар да продължи да функционира. Въпреки това много предприемачи бяха засегнати финансово от кризата, тъй като пътуванията, туризмът и ресторантьорството спряха своята дейност.

4.4.

Кибератаки, като атаки със софтуер за изнудване, доведоха до напълно реални кризи, тъй като днес толкова много елементи са онлайн („интернет на нещата“). Информационната агенция AP съобщи, че средната сума, плащана на киберпрестъпници, се е увеличила с 311 % през 2020 г., достигайки 310 000 щатски долара. Жертвите са получавали отново достъп до своите данни след средно 21 дни (21).

4.5.

През април 2021 г. най-големият нидерландски супермаркет (Albert Heijn) остана без определени продукти от сирене в продължение на няколко дни заради кибератака срещу голям дистрибутор (22). Неотдавна беше атакувано най-голямото предприятие за опаковане на месо JBS. Това засили опасенията в САЩ във връзка със сигурността на националните доставки на храни (23). Изглежда, че много предприятия не съобщават за кибератаки, за да избегнат реакции на пазара, като презапасяване и рязък скок на цените. Предприятия са понесли също значителни въздействия от кибератаки, макар да не са били тяхна пряка цел, като например затварянето през юли 2021 г. на няколкостотин магазина на Кооперативната група в Швеция след атака със софтуер за изнудване срещу доставчика на софтуер от САЩ Kaseya (24).

4.6.

Също толкова обезпокоителна беше блокадата на Суецкия канал от 200 000-тонния контейнеровоз в началото на април 2021 г. Подобни инциденти показват уязвимостта на глобалните доставки. Ако тези вериги бъдат прекъснати за няколко дни, наваксването отнема много време и това може да доведе до повишения на цените за потребителите и предприятията.

4.7.

През септември ЕК публикува своя доклад за стратегическото прогнозиране от 2021 г., в който акцентът беше поставен върху отворената стратегическа автономност (25). Комисията счита, че „осигуряването на устойчиви и издръжливи продоволствени системи“ е една от ключовите стратегически области за укрепване на водещата роля на ЕС в световен мащаб. В това отношение се споменава необходимостта да се инвестира в иновации, за да се запазят устойчиви и издръжливи продоволствени системи (26).

4.8.

Освен това, в неотдавнашен технически документ, изготвен от Съвместния изследователски център, се предоставят сведения за информационните табла за издръжливостта, представени в доклада за стратегическото прогнозиране от 2020 г. на ЕК (27). Те включват показатели за уязвимостта, свързани с достъпа до местни услуги и зависимостта от вноса на храни, и доказват геополитическата значимост на храните. Информационното табло помага за установяване на уязвимостта и провеждане на целеви стрес тест. Това, обаче, е общ подход, тъй като не съществува един-единствен показател, а информационните табла за издръжливостта понастоящем са в процес на преразглеждане.

4.9.

Необходимо е веригите на доставки да се променят и от доставка „в точния момент“ (just in time) да преминат към доставка „за всеки случай“ (just in case). Зависимостта от монополни доставчици на определени стоки може да бъде обект на намеса от враждебни правителства. Това е важно и за доставката на производствени суровини за земеделските производители и преработвателните предприятия на хранителни продукти. Поради това ЕИСК призовава за преглед на сигурността на наличността на храна в ЕС. Това следва да се направи посредством проучване на сценарии.

4.10.

Би трябвало да се използва стрес тестване за разкриване на уязвимостите. Например: какви са възможните последици от местно/регионално/национално нарушаване на енергийната и телекомуникационната мрежа, което продължава няколко дни? Според широко разпространеното разбиране това са едни от изискващите най-сериозно внимание рискове за критичната инфраструктура на всяка нация, включително доставките на храни. Преките въздействия за доставките на храни включват: прекъсване на снабдяването с електроенергия, вода и газ; загуба на възможност за хладилно съхранение и замразяване; загуба на съоръжения за готвене, печене и преработване/обработване; прекъсване на отопление и осветление; невъзможност да се осигури базова хигиена на храните; невъзможност за получаване на гориво за превозните средства на дистрибуцията или други видове употреба във веригата на доставки. Непреките въздействия, дължащи се на въздействията върху друга критично важна инфраструктура, обаче също биха могли да имат значителни последици. Продължителната липса на телекомуникации и обмен на данни би създала сериозни и непосредствени предизвикателства за вътрешните комуникации на предприятията, както и за комуникациите им с правителствени органи, доставчици, клиенти и потребители, с които се улеснява разпространението на жизненоважна информация и се правят нови поръчки и плащания, включително посредством свързаните системи за банкиране.

4.11.

ЕИСК препоръчва този сценарий да бъде проучен допълнително.

5. Препоръки относно бъдещите действия

5.1.

Отворената стратегическа автономност като концепция предлага възможности, но е свързана и с рискове. Благополучието на ЕС зависи от световната търговия и следователно — от ясни правила за търговия и определени мерки.

5.2.

Когато храната не достига или поне така изглежда, може да има паническо пазаруване, като същевременно желанието на потребителите да мислят за климата, биологичното разнообразие, хуманното отношение към животните може да изчезне. Така Европа може да стане по-екологосъобразна само ако стане и по-издръжлива.

5.3.

COVID-19 показа, че когато веригите на доставки бъдат прекъснати за по-дълг период, има резонанс в цялата икономика. Може да са необходими години за връщане към нормалността.

5.4.

Отворената стратегическа автономност не може да съществува без отворена и справедлива търговска политика. Европейският съюз не може да се върне към протекционистични политики, тъй като това би създало нови уязвимости и евентуално да причини големи щети (28). Например ЕС доставя жито на Северна Африка и Близкия Изток. Често международните вериги на доставки са по-ефективни и диверсифицирани и поради това — по-способни на бърза адаптация към нови трусове в сравнение с местните вериги.

5.5.

ЕС би трябвало да оцени в кои случаи и за кои продукти самостоятелното справяне е ценен подход. Би трябвало да се повиши информираността на потребителите и широката общественост за начина на работа на веригите на доставки.

5.6.

ЕС заедно с ООН и своите търговски партньори трябва да намери решение на първопричините за продоволствената несигурност и да допринесе за така необходимата трансформация на продоволствената система, като направи селското стопанско по-издръжливо на сътресения. Правителствата играят роля в оказването на подкрепа на веригите за доставки за повишаване на тяхната устойчивост, надеждност и сигурност.

5.7.

В неотдавнашен съвместен неофициален документ Франция и Нидерландия призоваха за по-твърди търговски условия на ЕС, включително план на ЕС за отговорно бизнес поведение. Това би трябвало да гарантира съгласувана и хармонизирана политика, като същевременно запази равните условия на конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. Планът за действие на ЕС за отговорно бизнес поведение би трябвало да бъде всеобхватна стратегия за подход на ЕС с цел насърчаване на лоялната търговия и отговорното производство, както и на управлението на веригите на доставки.

5.8.

Испания и Нидерландия наскоро изготвиха съвместен неофициален документ относно постигането на стратегическа автономност при запазване на отворена икономика. Едно от застъпените в документа виждания беше, че „отворената стратегическа автономност“ би трябвало да бъде един от обсъжданите въпроси на конференцията за бъдещето на Европа.

5.9.

В този контекст са от значение също така и обсъжданията в ЕС относно дължимата грижа (29) и относно кодекса за поведение (30) в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“. В това отношение предприятията и организациите в хранително-вкусовия сектор вече имат възможност да подпишат кодекса за поведение относно отговорните бизнес и маркетингови практики, въведен от Европейската комисия като част от стратегията „От фермата до трапезата“ (31).

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Една всеобхватна европейска продоволствена политика ще има наистина смисъл за европейските потребители, ако храните, произвеждани в ЕС в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, са конкурентоспособни. Това означава, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор трябва да е в състояние да осигурява храни за потребителите на цени, които включват допълнителни разходи за критерии като устойчивост, хуманно отношение към животните, безопасност на храните и хранителна стойност, но също и справедлива възвръщаемост за земеделските стопани, като в същото време запазва позицията си на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите. (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стp. 18; OВ C 429, 11.12.2020 г., стp. 268).

(2) План за действие в извънредни ситуации, ЕС.

(3) COVID-19 и явленията, свързани с храните, ФАО.

(4) ОВ C 129, 11.4.2018 г., стp. 18 и ОВ C 429, 11.12.2020 г., стp. 268.

(5) Сред тях са: ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18, ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9, ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 268, ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 66, ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 165, становище на ЕИСК Към справедлива верига за доставки на храни NAT/823 (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 38).

(6) Принос към срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи през 2021г., ЕИСК.

(7) „Преглед на търговската политика“, ЕК.

(8) 68% of the world population projected to live in urban areas by 2050 (Според прогнози до 2050 г. 68 % от световното население ще живее в градски райони), ООН.

(9) Урбанизация в Европа,, ЕК; Перспективи на ООН за световната урбанизация 2018 г.

(10) Vertical farming (Вертикално земеделие), Университет и научноизследователски център на Вахенинген.

(11) Становище на ЕИСК относно „Към справедлива верига за доставки на храни“ NAT/823 (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 38).

(12) CAP — Structural change and generational renewal (ОСП — структурни промени и приемственост между поколенията), ЕК.

(13) ОВ C 429, 11.12.2020 г, стр. 268.

(14) 2020 a year of stability for EU agri-food trade (2020 г. — година на стабилност за търговията със селскостопански и хранителни продукти в ЕС), ЕК.

(15) Земеделските стопани и работната сила в селското стопанство — статистически данни, Евростат.

(16) ОВ C 429, 11.12.2020 г, стр. 66.

(17) The future of food and agriculture (Бъдещето на прехраната и селското стопанство), ФАО.

(18) The impact of disasters and crises on agriculture and food security: 2021 (Въздействието на бедствията и кризите върху селското стопанство и продоволствената сигурност: 2021 г.), ФАО.

(19) FAO Food Price Index (Индекс на цените на храните), ФАО.

(20) 2021 State of Food Security and Nutrition in the World (Състояние на продоволствената сигурност и прехраната в света 2021 г.), СПП.

(21) Cyber attack on US pipeline is linked to criminal gang (Кибератака срещу газопровод в САЩ е свързана с престъпна банда), AP News.

(22) Kaasschaarste bij Albert Heijn na hack leverancier (Дефицит на сирена в супермаркет след кибератака срещу досставчик), de Volkskrant.

(23) Hacking American beef: the relentless rise of ransomware (Хакерско посегателство над американско говеждо: неумолимият възход на софтуера за изнудване), Financial Times.

(24) Декларация на NCSC относно инцидента с Kaseya, NCSC.

(25) Доклад за стратегическото прогнозиране от 2021 г., EК.

(26) Оформяне и осигуряване на отворена стратегическа автономност на ЕС до 2040 г. и след това, Съвместен изследователски център (JRC).

(27) Информационни табла за издръжливост, ЕК.

(28) Всички бъдещи търговски споразумения на ЕС би трябвало да включват и стратегията „От фермата до трапезата“, и стратегията относно биологичното разнообразие, предложени в Зеления пакт като световни стандарти за устойчивост (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 66).

(29) Towards a mandatory EU system of due diligence for supply chains (Към задължителна система на ЕС за дължима грижа за веригите на доставки), Euractiv.

(30) Code of Conduct for Responsible Business and Marketing Practices (Кодекс за поведение за отговорни бизнес и маркетингови практики), ЕК.

(31) Становище на ЕИСК относно Привеждане на бизнес стратегиите и дейностите в хранителната промишленост в съответствие с ЦУР за устойчиво възстановяване след COVID-19 (все още непубликувано в ОВ).

Европейски икономически и социален комитет

564-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — INTERACTIO, 20.10.2021 г. – 21.10.2021 г.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/63

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа

[COM(2021) 350 final]

(2022/C 105/10)

Докладчик:

Sandra PARTHIE

Съдокладчик:

Dirk BERGRATH

Консултация	Европейска комисия, 1.7.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	21.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	194/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Една съгласувана промишлена стратегия следва да бъде съсредоточена върху две измерения: възстановяване от пандемията и реконструкция и издръжливост. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства призива за съвместно създаване на пътища за преход за екологичното и цифровото бъдеще и подчертава, че това трябва да се направи в партньорство с промишлеността, публичните органи, социалните партньори и други заинтересовани страни. Според ЕИСК първата стъпка към успешно и съгласувано изпълнение на промишлената стратегия е да се създаде подходяща рамка с акцент върху конкурентоспособността и иновациите, които следва да бъдат разгледани във всяка екосистема, с ясни цели и задачи.

1.2.

Във връзка с това ЕИСК призовава за специални ключови показатели за ефективност, които да измерват не само конкурентоспособността на екосистемата, но и хоризонтални аспекти, и подчертава необходимостта от редовни оценки на избраните показатели и от тяхното адаптиране или промяна във времето.

1.3.

ЕИСК приветства ангажимента на Европейската комисия да запази и да развие промишлената и производствената база на Европа и подчертава, че социалните партньори и организациите на гражданското общество имат ключова роля и трябва да бъдат включени в проектирането на бъдещето на европейската промишленост. ЕИСК призовава също предвидените мерки за постигане на неутралност по отношение на климата и осъществяване на цифровия преход да бъдат приведени в съответствие с целта за социално благоденствие и устойчив растеж.

1.4.

1.5.

В някои области пандемията за съжаление допринесе за увеличаването на разликата между проспериращите и не толкова проспериращите държави — членки на ЕС. Това допълнително излага на риск социалното и икономическото сближаване. Next Generation EU е безпрецедентен инструмент за ЕС за смекчаване на това въздействие и трябва да се използва за постигане на по-добро сближаване между европейските държави членки и региони, включително по отношение на двойния преход към устойчива и цифрова Европа.

1.6.

Промишлените съюзи се оказват успешен метод за разработване на широкомащабни и трансгранични промишлени проекти в стратегически области. Тези промишлени съюзи, заедно с важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), са от решаващо значение за възстановяването и насърчаването на европейските стандарти и ключови технологии, по-специално в области, в които пазарът сам по себе си не може да постигне резултати или бива изкривяван.

1.7.

Според ЕИСК успешното осъществяване на такива проекти изисква тесен диалог с представители на работниците и синдикалните организации, както и с представители на предприятията и федерациите на работодателите, за да се включи тяхното ноу-хау и да се намали, доколкото е възможно, несигурността при преобразуването. Те трябва да бъдат придружени от оценка на въздействието по отношение на въздействието на процесите на декарбонизация върху създаването на стойност, заетостта и уменията, необходими за декарбонизираното промишлено производство и кръговата икономика.

1.8.

Определянето на ясни и подходящи мерки в подкрепа на европейските ММСП (1) е от първостепенно значение и ЕИСК подкрепя намерението на дружествата от всякакъв мащаб да се предостави достъпна подкрепа, за да могат да внедряват иновации и да възприемат изцяло цифровизацията. Необходимо е също така да се преразгледат политиките за справяне с предизвикателствата при наемането на работа, пред които са изправени дружествата, и да се привлече квалифицирана работна сила, както и да се осигурят благоприятна за бизнеса среда, инвестиции в социална инфраструктура, умения и обучение на работниците и достойни условия на труд.

1.9.

Недостигът в стратегическите вериги за създаване на стойност, както и недостигът на квалифицирани работници подронват способностите на европейските индустрии за бързо възстановяване от пандемията. От решаващо значение е държавите членки и ЕС да действат решително, за да се справят със стратегическите зависимости (2), включително чрез реиндустриализация, кръговата икономика, търговската политика и мерки, свързани с уменията. Като цяло предприятията са в най-добра позиция за извършване на преглед и преразглеждане на своите вериги на доставки.

1.10.

Необходимо е ЕС да остане отворен, справедлив и основан на ценности, за да привлича инвеститори и да подпомага икономическата дейност. Въпреки това ЕИСК подкрепя един отворен и справедлив единен пазар, на който европейските предприятия могат да се конкурират на чуждестранните пазари, и поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че средствата се инвестират в цифрови решения, които носят добавена стойност за европейските икономики. Цифровизацията на икономиката следва да се насърчава по приобщаващ начин, като се предотвратява всякакъв вид цифрова дискриминация.

1.11.

ЕИСК счита, че обявеният от Комисията набор от мерки за справяне с нелоялната конкуренция вследствие на чужди субсидии би трябвало да се използва като инструмент за реиндустриализация на Европа и за подпомагане на нейните промишлени вериги за създаване на стойност. ЕИСК подкрепя и картографирането на европейските производствени вериги, което поставя промишлеността в челните редици на тази реконструкция и призовава за по-добро популяризиране на европейските стандарти на световно равнище.

2. Съобщението на Комисията

2.1.

Съобщението е актуализация на публикуваната на 10 март 2020 г.„Нова промишлена стратегия за Европа“. Актуализацията има за цел да отрази въздействието на пандемичната криза върху европейската икономика и промишленост, да изложи поуките, извлечени от кризата, и да определи приоритетите на политиката в три основни направления:

—	укрепване на адаптивността на единния пазар;

—	справяне със стратегическите зависимости на Европа;

—	ускоряване на екологичния и цифровия преход на промишлеността на ЕС.

2.2.

С актуализацията се прави оценка на адаптивността и функционирането на единния пазар, оценяват се нуждите на всяка промишлена екосистема, определят се стратегическите зависимости в ключови уязвими екосистеми и се предлагат ключови показатели за ефективност за наблюдение на изпълнението на стратегията. Тя включва измерение, свързано с МСП, с адаптирана финансова подкрепа и мерки, които ще дадат възможност на МСП и на стартиращите предприятия да приемат двойния преход.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства актуализирането на промишлената стратегия. Тя се нуждае от преразглеждане, тъй като кризата, предизвикана от COVID-19, подложи на натиск европейската икономика и промишлените вериги за създаване на стойност, микропредприятията, малките и средните предприятия, както и гражданите — по-специално младите хора, хората, които са загубили работата си, лицата с ниски доходи, уязвимите групи, като например хората с увреждания и жените. Бяха разкрити допълнителни слабости, зависимости и пропуски във веригите на доставки, които се нуждаят от основана на факти оценка, за да бъдат успешно преодолени. ЕИСК приветства ангажимента на Комисията да запази и да развие промишлената и производствената база на Европа и подчертава, че социалните партньори и организациите на гражданското общество имат ключова роля и трябва да бъдат включени в проектирането на бъдещето на европейската промишленост. ЕИСК подчертава по-специално решаващата роля на социалния диалог, социалните партньори, колективното договаряне и участието на работниците, както и включването на гражданското общество, за постигането на конкурентоспособна промишлена политика.

3.2.

Въпреки това, тъй като предизвикателствата отпреди кризата с COVID-19 не са изчезнали, е целесъобразно да има съгласуваност с мерките, предложени в промишлената стратегия за Европа за 2020 г. Възстановяването ще отнеме време и в този процес е необходима продължителна подкрепа за европейската промишленост, дружествата и работниците. Предизвикателството, свързано с двойния преход — справяне с изменението на климата и ускоряване на цифровизацията — изисква усилия от страна на дружествата и публичните органи и трябва да играе централна роля в една съвременна промишлена стратегия за Европа. ЕИСК подчертава, че мерките, предвидени за постигане на неутралност по отношение на климата и на цифровия преход, трябва да бъдат приведени в съответствие с целта за социално благосъстояние и устойчив растеж, за да бъде постигнат справедлив преход, при който да не се пренебрегва никой. Освен поставянето на акцент върху възстановяването от кризата, породена от COVID-19, от съществено значение е да има по-дългосрочна перспектива относно екологичния и цифровия преход, но и относно производителността и конкурентоспособността като цяло.

3.3.

Комитетът споделя виждането, че издръжливостта на веригите за създаване на стойност е придобила по-голямо значение, и подкрепя усилията на Комисията за осигуряване на веригите на доставки и за повишаване на издръжливостта на предприятията, тъй като това е важно за икономиката на ЕС, а пандемията от COVID-19 открои неочаквани недостатъци, включително в единния пазар. Една силна хоризонтална промишлена политика обаче, би трябвало да подпомага европейската промишлена база без дискреционна намеса в пазарните резултати. ЕИСК посочва значението на иновациите. Проучването на начините за намиране на подходящо равнище на сигурност на доставките и укрепването на капацитета за справяне със смущения би трябвало да бъдат включени в политическия, но преди всичко в корпоративния дневен ред.

3.4.

Уменията са от решаващо значение за подпомагането на двойния преход и за приноса към възстановяването. ЕС може да бъде географска сила само ако разполага със силно конкурентна промишлена база, със силни дружества и висококвалифицирани работници, съоръжения за производство на европейска земя и ясни и справедливи правила за вътрешния пазар. ЕИСК подкрепя инициативата „Пакт за уменията“, чиято цел е да насърчава действията за повишаване на квалификацията и за преквалификация на възрастни работници. Действията в рамките на пакта, като например развиването на партньорства в областта на уменията за всяка екосистема, включително публично-частни партньорства, са развити най-добре на секторното равнище с участието на секторните социални партньори и съответните организации на гражданското общество. Важно е също така националните инициативи в областта на уменията да стимулират работодателите да предлагат възможности за обучение. В това отношение териториалното измерение е от изключително значение. Пазарите на труда би трябвало да бъдат оценени по подходящ начин с оглед на създаването на нови работни места във всички региони. ЕИСК ще следи тези аспекти и призовава Комисията и държавите членки да включат социалните партньори и гражданското общество в наблюдението и прилагането на плановете в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), които трябва да бъдат в съответствие с Европейския зелен пакт и с промишлената стратегия. Европа се нуждае от висококвалифицирана работна сила, адаптирана към промените, пред които е изправена икономиката. Постигането на успех при повишаването на квалификацията и преквалификацията е огромно предизвикателство (3).

3.5.

ЕИСК приветства извършения в контекста на стратегията задълбочен анализ на въздействието на пандемията от COVID-19. С предложените постоянни дейности и инструменти за мониторинг и наблюдение, като например годишният доклад за единия пазар или наблюдението на суровините от критично значение, могат да се създадат много полезни набори от данни за оценка на състоянието на европейската промишлена мощ и да се допринесе за една хоризонтална промишлена политика, която отново да постави Европа в позицията на световен лидер.

3.6.

Обаче наличието на набор от стратегии или планове, напр. относно Зеления пакт или NextGenerationEU, не е достатъчно, ако те не се изпълняват. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че различните планове за възстановяване на Европа са приведени в съответствие с необходимата регулаторна рамка и стимули, така че на промишления сектор, неговите дружества и работници да се даде възможност за преход към устойчиво и цифрово бъдеще.

3.7.

В съответствие с Европейския стълб на социалните права това значително използване на публични средства би трябвало да бъде насочено към принципа на социална устойчивост и солидарност. Това следва да бъде водещ принцип при изпълнението на актуализираната стратегия. Предвид мащаба на предизвикателствата, ресурсите, които понастоящем са осигурени чрез Фонда за справедлив преход, не са достатъчни за създаването на достатъчно перспективи за засегнатите при процеса на структурна промяна региони и служители. Един справедлив преход в промишления сектор може да бъде успешен само ако се извърши по координиран начин. Според ЕИСК публичните инвестиции би трябвало да се осъществяват посредством широкообхватни и отворени научноизследователски програми като „Хоризонт Европа“, за да се избегне субсидиране на дейности, които са по-близо до пазарите.

3.8.

Политиките в областта на промишлеността и търговията са взаимносвързани и трябва да се подкрепят взаимно и да отстраняват нарушенията на пазара. Гарантирането, че ЕС ще остане отворен за търговия и инвестиции е предпоставка за постигането на издръжливост. Търговията може да помогне за разнообразяването на веригите на доставки и да позволи на ЕС безпрепятствен достъп до ресурси от решаващо значение за нашия капацитет за иновации и разрастване на производството (4). Търговската политика на ЕС може да спомогне за повишаване на нашата конкурентоспособност в световен мащаб, наред с другото, чрез повишаване на амбициите на търговските партньори в областта на климата, например чрез либерализиране на търговията с екологични стоки и услуги. ЕИСК подчертава, че всички политики на ЕС би трябвало да насърчават устойчивото развитие както на европейско, така и на международно равнище, и да гарантират, че икономическото развитие върви ръка за ръка със социалната справедливост, зачитането на правата на човека, както и високи трудови и екологични стандарти. Необходимо е ЕС да остане отворен, справедлив и основан на ценности, за да привлича инвеститори и да подпомага икономическите си дейности.

3.9.

Единният пазар е най-големият актив на Европа и успехът му ще бъде от ключово значение за осъществяването на прехода. Комисията би трябвало да продължи да акцентира върху изпълнението и прилагането на правилата, както и върху премахването на пречките на единния пазар, които съществуваха още преди кризата.

3.10.

В някои райони пандемията увеличи разликата между проспериращите и не толкова проспериращите държави — членки на ЕС. Това допълнително излага на риск социалното и икономическото сближаване. Next Generation EU е безпрецедентен инструмент за смекчаване на това въздействие, но ЕИСК изразява съжаление, че в актуализираната промишлена стратегия отсъстват регионалният аспект, както и периферното или географското местоположение. Само един екосистемен подход няма да коригира ситуацията или да намали различията. Една от основните цели на стратегията би трябвало да бъде да се намалят различията между държавите членки и регионите, като същевременно целта е да се постигне сближаване във възходяща посока.

4. Наблюдение на тенденциите в промишлеността, вериги за създаване на стойност и конкурентоспособност

4.1.

Производството е двигател на иновациите, фокусна точка за веригите за създаване на стойност, включително услугите, и център на висока производителност и работни места с високи доходи. Гарантирането на бъдещето на производството, засилването на промишленото производство и осигуряването на благоприятстваща стопанска и регулаторна среда би трябвало да бъдат крайъгълните камъни на една издръжлива и модерна европейска икономическа и промишлена политика, която запазва и създава работни места.

4.2.

Недостигът в стратегическите вериги за създаване на стойност, както и недостигът на квалифицирани работници подронват способностите на европейските индустрии за бързо възстановяване от пандемията. Държавите членки и ЕС трябва да се справят със стратегическите зависимости, включително чрез привличане на стратегическо производство на територията на ЕС, кръгова икономика и мерки на търговската политика. Като цяло предприятията са в най-добра позиция за извършване на преглед и преразглеждане на своите вериги на доставки. ЕИСК счита, че обявеният от Комисията набор от мерки за справяне с нелоялната конкуренция вследствие на чужди субсидии би трябвало да се използва като инструмент за реиндустриализация на Европа и за подпомагане на нейните промишлени вериги за създаване на стойност. Повишаването на стратегическия капацитет на Европа чрез нови промишлени съюзи, които иначе не биха се развили, може да създаде работни места и растеж чрез преустройството на някои стратегически производствени съоръжения.

4.3.

Европейският производствен сектор е изправен пред все по-голяма конкуренция от страна на САЩ и Китай. Европа се конкурира за инвестиции, които могат да бъдат реализирани в много части на света. Благоприятните условия за инвестиции са ключова предпоставка за бъдещия просперитет на Европа. Необходимо е местните, европейските и международните инвеститори да намират привлекателни условия, за да поддържат и увеличават капитала, който спомага за бъдещия растеж. Съществуващите дружества трябва да отговарят на условията за развитие, докато учредителите трябва да бъдат убедени, че техните бизнес проекти могат да се развиват успешно в Европа. ЕИСК препоръчва да се укрепи хоризонталният подход в промишлената стратегия, допълнен с вертикални подходи.

4.4.

Данъчното облагане може да играе ключова роля за осигуряването на необходимите стимули, но не и докато държавите членки още се конкурират помежду си по нелоялен и нанасящ щети начин, с което създават условия за някои големи корпорации да избягват плащането на справедлив дял от своите данъци. ЕИСК подкрепя разработването на законодателното предложение относно BEFIT (Бизнесът в Европа: рамка за подоходно данъчно облагане) и оценява положително постигнатите наскоро споразумения във връзка с данъчното облагане на дружествата в рамките на ОИСР.

4.5.

В годишния доклад за единния пазар се определя набор от ключови показатели за ефективност (КПЕ), с които да се анализират икономическите развития и да се наблюдава постигнатият напредък в различните области, определени като приоритети за европейската промишленост. ЕИСК подкрепя КПЕ като инструмент за наблюдение и приветства целта за осигуряване на преглед на изпълнението на икономиката на ЕС, като се съпоставя с международните партньори и се анализират спецификите на промишлените екосистеми. Комитетът призовава Комисията да изготвя ежегодна оценка, в която подробно да се описва как КПЕ са постигнали предложените цели, и при необходимост да въвежда коригиращи мерки. ЕИСК счита също така, че ако ключовите показатели за ефективност са ключов инструмент за изпълнението на стратегията за промишлеността, са необходими измерими цели, ясен график и управление.

4.6.

Според ЕИСК обаче са необходими показатели, които не само осигуряват друг набор от данни, но и описват кое е важно за конкурентоспособността на ЕС. Предложените КПЕ пропускат важни показатели, като например възрастта, пола или профила на уменията на работната сила в различните екосистеми. Тези аспекти са от решаващо значение за предвиждането на бъдещата промяна и за избягването на трудности и пречки в процеса на трансформиране на европейската промишленост. Но те са и ключови за изграждането на приобщаващо възстановяване предвид факта, че младите хора, жените и работниците с несигурни места са засегнати най-силно от кризата. ЕИСК препоръчва да бъдат допълнени предложените КПЕ с показатели, с които се измерва социалното изпълнение на промишлената стратегия и на нейните 14 екосистеми, като целта е да се гарантират добри условия на труд и производство и качествени работни места. Той призовава за специални показатели, с които да се измерват не само екосистемите, но и хоризонтални въпроси, и за възможност за тяхното адаптиране, промяна или развитие с течение на времето, ако е необходимо. КПЕ следва, например, да вземат предвид предпочитанията на потребителите, и особено преминаването към устойчиви продукти.

5. Укрепване на адаптивността на единния пазар

5.1.

ЕИСК приветства факта, че единният пазар заема централно място в актуализацията на промишлената стратегия. Един силен вътрешен пазар е предпоставка за създаването, развитието и непрекъснатото процъфтяване на европейските дружества. ЕИСК припомня, че целта е да се гарантират високи трудови, социални и екологични стандарти и гладко функциониране на веригите на доставки и на мрежите за създаване на стойност в Европа. Социалното сближаване, достъпните системи за здравеопазване, ефикасните обществени услуги, добрата инфраструктура, успешните образователни системи и добре функциониращите промишлени отношения са ключови предпоставки за привличане на инвестиции и създаване на просперитет.

5.2.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за създаване на извънреден инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации за по-голяма прозрачност и координация. Той подкрепя и подробния анализ на промишлените екосистеми, който ще трябва да бъде придружен от секторни анализи и пътни карти, в които да се подчертаят не само взаимозависимостите и връзките, но и пропуските в много сектори в ЕС, включително оценката на развитията на пазара на труда и съответните нужди от умения. Освен това би трябвало да има и възможност за преразглеждане на начина, по който се определят и използват екосистемите (5), както и кои сектори се проучват, така че инструментът да не стане прекалено избирателен.

5.3.

ЕИСК приветства признаването на ролята на ММСП в Европа и одобрява намерението да им се помогне да се разраснат и да привличат квалифицирана работна сила. Това изисква благоприятна бизнес среда и инвестиции в умения и обучение на работниците, както и достойни условия на труд и добра социална инфраструктура. ЕИСК оценява специалното внимание, което Комисията отделя на забавените плащания. Разрешаването на проблема със забавените плащания е от особено значение за МСП. Алтернативните системи за разрешаване на спорове, при които споровете могат да бъдат поверителни, могат да бъдат важна стъпка в тази посока.

5.4.

Промишлените съюзи се оказват успешен метод за разработване на широкомащабни и трансгранични промишлени проекти в стратегически области. Тези промишлени съюзи, заедно с важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), са от решаващо значение за възстановяването и за насърчаването на европейските стандарти и ключови технологии, по-специално в области, в които пазарът сам по себе си не може да постигне резултати или бива изкривяван.

5.5.

ЕИСК призовава за реформа на правилата за държавна помощ. Сегашната структура вече не е пригодна за целта. Нуждаем се от система, която намалява административната тежест, ускорява вземането на решения и улеснява спазването на изискванията на съответната клауза. С правилата за държавна помощ могат също така да се създават или преустановяват ВПОИ, които са от ключово значение за насърчаването на публични и частни инвестиции.

5.6.

ЕИСК изразява съжаление, че в съобщението не е отчетена решаващата роля на предприятията от социалната икономика по време на пандемията и тяхното значение за изграждането на една издръжлива и ориентирана към бъдещето Европа. Във връзка с това ЕИСК препраща към предстоящия план за действие за насърчаване на социалната икономика.

5.7.

Научноизследователската и развойната дейност и иновациите са много важни за бъдещето на европейската промишленост. ЕИСК изразява съжаление, че целта за инвестиции в НИРД и иновации в размер на 3 % от БВП все още далеч не е постигната. Някои държави членки са постигнали това равнище, но други са под 1 %. Тези разлики възпрепятстват общия капацитет на ЕС като блок, като го оставят след САЩ, Япония и Китай.

5.8.

Укрепването на адаптивността на единния пазар изисква насърчаване на неговата интеграция. За тази цел би трябвало да се вземат предвид фискалното измерение, фискалната интеграция и мерките за избягване на нелоялна данъчна конкуренция както на европейско, така и на международно равнище. Правилата в областта на конкуренцията също трябва да бъдат адаптирани към новите реалности, пред които сме изправени днес, отделно от промишлената политика.

6. Справяне със зависимостите: отворена стратегическа автономност на практика

6.1.

Необходимо е ЕС да остане отворен, справедлив и основан на ценности, за да привлича инвеститори и да подпомага икономическите си дейности. Неговата геополитическа мощ е свързана с наличието на конкурентна промишлена база със силни предприятия и висококвалифицирани работници, съоръжения за производство в рамките на ЕС и ясни и справедливи правила за вътрешния пазар, които могат да служат за пример в международен план (6). Важно е обаче той да използва разумно инструментите за защита на търговията с цел поддържане на лоялна конкуренция в ЕС.

6.2.

ЕИСК е убеден, че една съсредоточена върху автономността политика не е пригодна за целта. Вместо това в търговската политика на ЕС трябва да се признае фактът, че отвореността е ключов компонент за постигането на издържливост. Важно е да се намери правилният баланс между отвореността и планирания правен инструмент за справяне с ефектите на евентуално нарушаване на конкуренцията от чуждестранните субсидии на единния пазар за дружествата и за работниците. ЕИСК подкрепя отворен и справедлив единен пазар и еднакви условия на конкуренция, при които европейските дружества могат да се конкурират на чуждестранните пазари.

6.3.

От друга страна, би трябвало да се избягва въвеждането на нови термини като „конкурентоспособна устойчивост“ без допълнително разяснение. Предприятията ще бъдат изправени пред трудна битка по време на фазата на възстановяване и за това ще имат нужда от лесна за договаряне законодателна рамка.

6.4.

Подходът на създаване и подкрепа на промишлените съюзи се оказа успешен в настоящите примери с акумулаторните батерии и водорода. ЕИСК счита, че това е много добър инструмент и подкрепя стартирането на други съюзи в избраните сектори, напр. процесори и полупроводникови технологии, промишлени данни, периферни технологии и услуги в облак, ракети-носители и авиация с нулеви емисии. Комитетът обаче настоятелно призовава съюзите да бъдат създадени по прозрачен и приобщаващ начин, като се обърне специално внимание на ММСП.

7. Ускоряване на двойния преход

7.1.

Както се признава в Зеления пакт, цифровизацията играе ключова роля във всички екосистеми. Ето защо би трябвало да има увеличаване на инвестициите в целия ЕС, с цел да се повиши способността за разрастване на нови сектори в областта на информационните и комуникационните технологии, като например основаната на данни икономика, интернет на предметите, изчисленията в облак, роботиката, изкуствения интелект и авангардното производство, както и използването на разработени в Европа промишлени стандарти. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че средствата се инвестират в цифрови решения, които носят добавят стойност за европейските икономики.

7.2.

Конкурентоспособността на Европа в цифровата сфера е първостепенен приоритет. В стратегията правилно се отбелязва необходимостта от бързо приемане от съзаконодателите на законодателния акт за цифровите услуги и на законодателния акт за цифровите пазари и първостепенната роля на хармонизираните стандарти за укрепване на единния пазар на стоки и за даване на възможност за лидерска роля на ЕС в световен план в областта на технологиите, включително чрез използване на цифровизацията, за постигане на по-голяма енергийна ефективност. Една добре функционираща европейска система за стандартизация е от решаващо значение за постигането на целите на двойния преход и за повишаване на конкурентоспособността и издръжливостта на промишлените отрасли на ЕС. ЕИСК призовава Комисията да повиши усилията си за постигане на лидерска роля посредством и при определянето на стандарти, като съвместно с дружествата насърчава и развива съществуващите европейски стандарти в промишлеността. Ето защо ЕИСК приветства цялостния подход на Комисията, като се има предвид и значението на сектора на услугите за един добре функциониращ единен пазар и за справянето с двойния преход.

7.3.

Обезпечаването на европейската работна сила с цифрови умения за този нов етап от индустриализацията е от ключово значение. Възприемането на ерата на цифровите технологии може да се постигне само с квалифицирана и добре подготвена работна сила. Уменията са важен катализатор за иновациите и за създаването на добавена стойност. Повишаването на пригодността за заетост изисква всеобхватни стратегии за пазара на труда с участието на всички съответни заинтересовани страни (социални партньори, институции на пазара на труда, организации на гражданското общество, доставчици на обучение). Цифровите умения и компетентности трябва да бъдат интегрирани на всички нива на образование и обучение и при секторните социални партньори. Местните дружества би трябвало да бъде включени в управлението на системите за образование и професионално обучение, тъй като познават добре системите на дружествата и потребностите на местния пазар. Цифровизацията на икономиката би трябвало да се насърчава по приобщаващ начин, като се предотвратява всякакъв вид цифрова дискриминация, особено срещу по-възрастните хора, хората с увреждания и живеещите в селските и отдалечените региони.

7.4.

ЕИСК подчертава, че създаването на силен европейски производствен сектор, основан на технологии с ниски или нулеви емисии и на енергийна ефективност, е най-доброто решение за постигането на икономически просперитет и за климата. Намаляването на производствения капацитет и рискът от изместване на въглерода и изтичане на инвестиции към държави с по-малко амбициозни стандарти за емисиите биха били фундаментален неуспех. Разработването на достъпни технологии с ниски емисии или без емисии, както и на енергийно ефективни технологии и въвеждането им на световните пазари, са най-важният лост за намаляване на емисиите в световен план. Отговорност на Европа е да покаже, че амбициозното намаляване на емисиите е възможно без да се излага на опасност икономическият просперитет.

7.5.

Кръговата икономика (7) и създаването на пазари за вторични суровини са жизненоважни. Политики за управление на отпадъците, задължение за рециклирано съдържание в опаковките и другите продукти са жизненоважни за пускането в ход на инвестиции по веригите за рециклиране.

7.6.

За да се постигне равнището на необходимите за финансирането на Зеления пакт инвестиции, би трябвало да се предвиди и преглед на правилата за държавната помощ по отношение на инвестициите в нисковъглеродни продукти и процеси. Освен това новосъздадените Фонд за иновации и Модернизационен фонд, както и приходите от търгове по схемата за търговия с емисии и предлаганите договори за въглеродни разлики, следва да осигурят допълнителни ресурси в подкрепа на проекти в областта на климата и енергетиката и да се справят със социалното въздействие на прехода, чиято цел е никой да не бъде пренебрегнат. Промишлената стратегия би трябвало да се обвърже и с Европейския зелен пакт и Плана за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“.

7.7.

ЕИСК подкрепя възприетата в актуализацията на промишлената стратегия линия за механизъм за въглеродна корекция по границите. Комитетът желае да подчертае, че механизмът за въглеродна корекция по границите, въведен за избрани сектори, трябва да бъде в пълно съответствие с правилата на СТО, за да се избегнат репресивни мерки от търговските партньори. При преследването на неутралност по отношение на въглерода определянето на сходни равнища на цената на въглерода в международен план следва да бъде приоритетната цел в бъдещите многостранни преговори.

7.8.

Анализът на данни ще играе решаваща роля в краткосрочен и средносрочен план. ЕС се нуждае от усъвършенствани програми за анализ на данни, които да могат да оценят равнището на конкурентоспособност на Европа в сравнение с това на нашите конкуренти в световен мащаб. Ето защо ЕИСК приветства усилията за създаване на Алианс за промишлени данни, периферни технологии и услуги в облак.

Брюксел, 21 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

Приложението към настоящия документ (допълнителното становище на Консултативната комисия по индустриални промени — CCMI/185 „Актуализиране на новата промишлена стратегия — Въздействие върху здравната индустриална екосистема“ EESC-2021-02562-00-00-AS-TRA) може да бъде намерено на следващите страници.

(1) Микро-, малки и средни предприятия (ММСП).

(2) ЕИСК иска да отбележи, че би било по-логично да се говори за стратегически „независимости“, а не за „зависимости“, но за по-голяма съгласуваност ще продължи да следва терминологията, въведена от Комисията.

(3) ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 16.

(4) Вж. ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 197 и ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 53.

(5) Използването на термина „екосистеми“ навежда погрешно на идеята за устойчиво равновесие. В съобщенията на Европейската комисия няма съгласувано използване на термина „екосистеми“. В съобщението относно Европейския зелен пакт от декември 2019 г. „екосистема“ се използва за природни, а не за създадени от хора системи. В съобщението относно актуализирането на промишлената стратегия терминът се използва само за промишлени системи.

(6) Вж. ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108.

(7) Вж. ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 94 и ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 29.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Становище на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI)

Актуализиране на новата промишлена стратегия — Въздействие върху здравната промишлена екосистема

(допълнително становище към INT/935)

Докладчик:	Anastasis YIAPANIS
Съдокладчик:	Antonello PEZZINI

Решение на Пленарната асамблея	26.4.2021 г.
Правно основание	Член 37, параграф 2 от Правилника за дейността
	допълнително становище
Компетентен орган	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от CCMI	29.9.2021 г.

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е твърдо убеден, че здравето е в центъра на новия международен геополитически контекст и че е от решаващо значение да се подкрепи силна и координирана европейска здравна екосистема, за да се допринесе за стратегическата промишлена автономност и технологичния суверенитет на ЕС, както и за по-доброто качество на живот на гражданите на ЕС, въз основа на цялостен подход, с ясно установени пътни карти и измерими, прозрачни показатели за изпълнение.

1.2.

Заедно с държавите членки и заинтересованите страни в сектора следва да се извърши картографиране и анализ „от долу нагоре“, за да се оцени точното естество на установените зависимости, включително рисковете, които те представляват за издръжливостта и функционирането на промишлената екосистема, и да се преодолеят уязвимостите и недостигът на стратегически материали.

1.3.

ЕИСК счита, че са необходими действия за създаване на по-силна, по-справедлива и по-ефикасна и достъпна здравна екосистема, с ефективно управление, подходяща диверсификация на източниците на доставки и оперативно съвместима и взаимосвързана цифрова архитектура в областта на здравеопазването. ЕС трябва да намери подходящите стимули за връщане в Европа на стратегическия производствен капацитет.

1.4.

Европа зависи от други държави за доставката на определени суровини. Здравният сектор се нуждае от по-силни и по-разнообразни международни вериги на доставки, за да бъде готов да посрещне бъдещи кризи. ЕИСК приветства обявеното предложение за създаване на Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации.

1.5.

ЕИСК подчертава необходимостта от ускоряване на действията, включително чрез полезни взаимодействия между публичния и частния сектор. Крайно наложително е да има стратегическо прогнозиране на равнището на Съюза, като се насърчава справедливостта по отношение на достъпността на оборудването и достъпа до здравната екосистема, по-голямата солидарност, справедливостта и многостранното сътрудничество. ЕИСК призовава за осигуряването на социално благосъстояние чрез лесен достъп до висококачествени и ефективни лекарства за всички граждани на ЕС.

1.6.

Потенциалните полезни взаимодействия между големите дружества и МСП не се използват пълноценно, което сериозно спъва предоставянето на възможности на МСП и пречи на здравния сектор да се превърне в инкубатор на революционни открития. Инструментите за подкрепа на инвестициите трябва да бъдат ефективно координирани, със специални покани за представяне на предложения за промишлените МСП.

1.7.

ЕИСК призовава за повече яснота относно споделянето на здравни данни и използването на ИИ, за отстраняване на регулаторните пречки и за подкрепа за общ подход на ЕС за използването на телемедицински услуги. Той изцяло подкрепя разгръщането на европейското пространство на здравни данни при пълно зачитане на индивидуалните права и защитата на личните данни.

1.8.

Здравният сектор може да допринесе значително за неутралността на ЕС по отношение на климата чрез подходящо разработени политики за управление на отпадъците, нови стопански модели на кръговата икономика и увеличен капацитет на транспортната инфраструктура.

1.9.

Инвестициите в НИРД са от съществено значение за конкурентоспособността и устойчивостта на здравния сектор. Европейските политики трябва да стимулират публичните и частните инвестиции, така че те да интегрират социалните и здравните аспекти.

1.10.

ЕИСК призовава за засилване на ангажимента във връзка с регулаторните процедури за разработването на хармонизирани стандарти за качество и безопасност по отношение на предпазните средства и медицинските изделия. ЕИСК призовава за ясни мандати за органите по стандартизация в процеса на техническо регулиране.

1.11.

За справяне с новите предизвикателства на Зеления пакт са необходими специално обучение, преквалификация, повишаване на квалификацията и програми за учене през целия живот за европейската работна сила в областта на здравеопазването. Акцентът трябва да бъде поставен не само върху здравните специалисти, но и върху изследователите, преподавателите, работещите в медиите и самите пациенти. Поради това ЕИСК призовава за повече комуникация на равнището на ЕС относно правата на потребителите/пациентите, с пълноценно включване на социалните партньори и съответните организации на гражданското общество.

1.12.

ЕИСК призовава Комисията да продължи сътрудничеството и диалога между заинтересованите страни относно издръжливостта на фармацевтичния сектор въз основа на съществуващите структури в рамките на фармацевтичната стратегия за Европа и да продължи да развива силна, устойчива и цифрова трансформация на здравната промишлена екосистема, както е посочено в промишлената стратегия за Европа.

2. Контекст и въведение

2.1.

Пандемията от COVID-19 създаде безпрецедентна криза във всички държави — членки на ЕС, която за разлика от други кризи оказа въздействие както върху търсенето, така и върху предлагането, а също и върху обществото като цяло. ЕС беше засегнат тежко в сравнение с други части на света и в него бяха регистрирани повече смъртни случаи на един милион души, отколкото е световната тенденция (1). Съюзът реагира адекватно и почти координирано. Можеше да се направи повече, ако ЕС беше по-подготвен като Съюз за такъв вид сътресение.

2.2.

Единният пазар е едно от най-важните постижения на проекта за Европейски съюз. Все още съществуват пречки, произтичащи от нехармонизираното прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки. Пандемията от COVID-19 засили тези пречки, като показа по-специално уязвимостта на веригите за създаване на стойност и нарастването на проблемите в областта на дистрибуцията. Стана ясно, че ЕС е зависим от трети държави по отношение на медицинските продукти.

2.3.

През 2018 г. здравният сектор е осигурил над 7 милиона работни места (2). Секторът е важен актив за единния пазар с над 800 000 преки работни места и 109,4 милиарда евро търговски излишък (3). Най-голям принос по отношение на инвестициите в НИРД през 2019 г. са имали производителите на лекарства, а европейският пазар на електромедицинско оборудване понастоящем е на стойност 120 милиарда евро. Инвестициите на ЕС обаче са по-малки от тези на търговските ни партньори: за иновации в здравеопазването са предназначени 19,2 % от инвестициите в промишлена НИРД в ЕС в сравнение например с 26,4 % в САЩ. Европа е важен център на световно равнище за сектора на медицинските изделия. Пазарът на медицински изделия в ЕС възлиза на една трета от световния пазар, с около 32 000 дружества и 730 000 служители.

3. Общи бележки

3.1.

Здравето е една от мегатенденциите на бъдещето, особено в Европа, и в новия геополитически контекст е от жизненоважно значение да се подкрепя здравната промишлена екосистема, която допринася за стратегическата автономност и технологичния суверенитет на ЕС.

3.2.

ЕИСК счита, че в съобщението на Европейската комисия промишлеността, и по-специално здравеопазването, се поставя в центъра на европейските политики, като се признава способността му да предизвиква важни промени, да тълкува новите нужди и предизвикателства в обществото и да предлага иновативни и конкурентоспособни решения. ЕИСК обаче призовава за по-цялостен подход от възприетия от Комисията, в който да се акцентира най-вече върху промишлеността. Създателите на политики носят голяма отговорност, тъй като здравето е един от основните стълбове на индивидуалното съществуване и несъмнено най-ценният актив на хората. Поради това ЕИСК призовава за повече комуникация на равнище ЕС относно правата на потребителите/пациентите, включително основните права, залегнали в Хартата на основните права на ЕС. ЕС се нуждае от силна и координирана здравна система.

3.3.

Промишлената структура на здравната екосистема е обширна конструкция с няколко големи участници и значителен брой МСП. Възможните полезни взаимодействия между тези две групи обаче не се използват изцяло, което сериозно възпрепятства осигуряването на възможности за МСП. В резултат на това здравната екосистема не функционира пълноценно и се възпретятства нейната роля да се превърне в инкубатор на нови иновативни открития.

3.4.

Здравната промишлена екосистема има нужда от силен вътрешен пазар, със стабилни съоръжения за производство и дистрибуция. ЕИСК е подчертавал и преди колко е важен „функциониращият, справедлив и ефикасен вътрешен пазар, на който се насърчават и възнаграждават истинските медицински иновации с действителна добавена стойност за здравеопазването, от една страна, а от друга, се засилва и конкуренцията за справедлив и ценово приемлив достъп до лекарствени продукти“ (4).

3.5.

Изглежда има значителна нужда от засилване на интеграцията на единния пазар чрез гарантиране на по-ефективно управление, особено в здравния промишлен сектор (5): добре функциониращият единен пазар и политиката на конкуренция осигуряват възможност за силна стопанска динамика, която може да играе съществена роля за диверсифициране на източниците на доставки в рамките на ЕС и да предотврати установяването на разпокъсана архитектура в областта на здравеопазването.

3.6.

Както показа пандемията от COVID-19, сътрудничеството и солидарността между държавите подобряват капацитета за реакция на ЕС и повишават издръжливостта на Съюза като цяло. Крайно наложително е да има стратегическо прогнозиране на равнището на Съюза, особено като се има предвид че пандемията засегна по-дълбоко секторите и веригите за създаване на стойност, които имат трансгранични взаимовръзки.

3.7.

Стратегическите зависимости оказват влияние върху основните интереси на ЕС. Те засягат по-специално сферите на безопасността и сигурността, здравето на европейците и възможността за достъп до стоки, услуги и технологии, които са от ключово значение за екологичния и цифровия преход, поставени в центъра на приоритетите на ЕС.

3.8.

ЕИСК препоръча представяне на „ясна конкретна и всеобхватна стратегия за европейската промишленост в кратко-, средно- и дългосрочен план“ и настоятелно призова Комисията да „публикува конкретен план за действие с ясни ежегодни цели и процедури за мониторинг, който да включва тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни“ (6), като същевременно подчерта как „ролята на работодателите, предприемачите и участието на частния сектор в даването на тласък на структурната промяна са от основно значение за индустриалния преход“ (7).

3.9.

Иновативната медицинско-фармацевтична промишленост се обуславя от напредъка в областта на медицината. Недостъпните цени или липсата на лекарства са важен проблем, който трябва незабавно да бъде решен. Трябва да се осигури социално благосъстояние чрез лесен достъп до висококачествени и ефективни лекарства за всички граждани, живеещи в ЕС. Оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз има значими последици за производителите на медицински изделия.

3.10.

Зависимостта на Европа от някои суровини, доставяни само от малък брой производители и страни стана очевидна по време на пандемията от COVID-19. Освен това дори и екологосъобразните и цифровите технологии, често свързани със здравната промишлена система, също зависят от редица дефицитни суровини, внасяни в Европа, като много голяма част от необходимите редкоземни елементи идват от един единствен доставчик — Китай (8). Укрепването и диверсифицирането на международните вериги за доставки също е от жизненоважно значение за развитието на здравния сектор и за гарантирането на подготвеността на ЕС да се справи с бъдещи кризи като пандемията от COVID-19. Крайната цел следва да бъде премахване на уязвимите места и създаване на стабилна и предсказуема търговска среда с ефективно използване на ресурсите. Обявеното предложение за създаване на Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации заслужава да бъде приветствано.

3.11.

Европа постигна успех в стратегията си за развиване на публично-частни партньорства за стимулиране на НИРД във фармацевтичната промишленост, но сумите, за които става въпрос, възлизат на една десета от сумата, изразходвана от Органа на САЩ за авангардна научноизследователска и развойна дейност в областта на биомедицината (BARDA).

3.12.

Най-големите възможности през следващите години ще произтичат от цифровите технологии в областта на здравеопазването. Независимо дали става въпрос за лекарствени продукти, медицински изделия и процедури или мерки за профилактика, диагностика или лечение на заболявания, всички те са от жизненоважно значение за всички граждани на ЕС. Предстоящият Регламент за изкуствения интелект (9), законодателното предложение за европейското пространство на здравни данни (10) и стандартизацията ще внесат повече яснота относно споделянето на здравни данни и използването на ИИ, ще премахнат регулаторните пречки и ще подкрепят общ подход на ЕС за използването на телемедицински услуги, а Актът за управление на данните (11) следва да може да гарантира споделянето на здравни данни, като същевременно гарантира и защитата на личните данни и другите права на човека.

4. Конкретни бележки

4.1.

Цифровият преход в здравния сектор представлява огромна възможност. Възприемането на двойния преход може да осигури допълнителни конкурентни предимства за Съюза в една сложна и напрегната международна обстановка. По-специално като инвестира във високопроизводителни изчислителни технологии и технологии с изкуствен интелект, ЕС може да разработи авангардни технологии, особено прогнозни. Пандемията показа непосредствената нужда от интелигентни здравни услуги, като например телездравни услуги.

4.2.

Освен това здравният сектор може да допринесе значително за неутралността на ЕС по отношение на климата, като намали емисиите си на парникови газове по веригите за създаване на стойност. Политиките за управление на отпадъците трябва да бъдат укрепени, тъй като секторът произвежда значителни количества отпадъци от залежали лекарства и използвано технологично и лично оборудване. Трябва да бъдат развивани нови стопански модели на кръговата икономика и да се увеличи капацитетът на транспортната инфраструктура, като същевременно всички държави членки и заинтересовани страни се ангажират с декарбонизация на веригите за създаване на стойност.

4.3.

Човешкото здраве в крайна сметка зависи от екосистемните продукти и услуги (като наличност на прясна вода, храна и източници на гориво), които са необходими за доброто здраве на хората и продуктивния поминък. Загубата на биологично разнообразие може да има значително пряко въздействие върху човешкото здраве, ако екосистемните услуги вече не са подходящи за посрещане на социалните нужди.

4.4.

Традиционната медицина продължава да играе съществена роля в здравеопазването, особено в първичната медицинска помощ. Употребата на медицински растения е най-разпространеното средство за лечение в традиционната медицина и комплементарната медицина в световен план. Много общности разчитат на естествени продукти, събрани от екосистемите, за медицински и културни цели, в допълнение към храните.

4.5.

Стратегическото запасяване и връщането в Европа на дружества от ЕС са други важни посоки на развитие, които трябва да бъдат разгледани и са част от споделените компетентности на ЕС. Тъй като технологиите се усъвършенстват, а заедно с тях се подобрява и производственият капацитет, ЕС трябва да намери подходящите стимули за връщане на стратегическия производствен капацитет на своя територия. Данъчните стимули могат да играят основна роля в тази връзка.

4.6.

Трябва да се направи картографиране и анализ от долу нагоре с държавите членки и промишлеността, за да се осигури възможност за по-подробна оценка на точния характер на установените зависимости, включително рисковете, които те представляват за устойчивостта и функционирането на промишлените екосистеми в ЕС, както и възможните перспективи за намаляване на тези зависимости, а също и на търговските спорове и кибератаките, в бъдеще.

4.7.

Инвестициите в НИРД са от съществено значение за конкурентоспособността и устойчивостта на здравния сектор. В допълнение към приноса на средствата от ЕС, европейските политики трябва да стимулират във възможно най-голяма степен публичните и частните инвестиции. Развиването на публично-частни партньорства, като съвместното предприятие „ИИЛ 2“, ще насърчи производителите да инвестират в НИРДИ и да извършват дейности в тази област, които са жизненоважни за бъдещите медицински открития. Този вид инициативи са способни да задържат Европа в челните редици на медицинските иновации.

4.8.

Също така е от изключителна важност да бъдат подкрепени усилията на държавите членки за обединяване на публични ресурси чрез важни проекти от общ европейски интерес (ВПОЕИ) в сектори, в които пазарът сам по себе си не може да осигури революционни иновации, какъвто е случаят във фармацевтичния сектор.

4.9.

Конкурентоспособността на сектора трябва да бъде подкрепена чрез стабилна рамка за правата върху интелектуална собственост, която предоставя възможности за иновации и ги защитава. Достъпът до данни е от жизненоважно значение и за производителите, особено за МСП, които бяха силно засегнати от пандемията и трябва да бъдат насърчени да се разрастват и развиват. ЕС се нуждае от специално разработени политики за анализ на големи информационни масиви и оперативно съвместима инфраструктура за достъп до данни.

4.10.

МСП се нуждаят и от лесен достъп до финансиране, за да просперират и да се разрастват. Това означава и алтернативни източници на обичайните банкови заеми, като например възможности за финансиране чрез частен или рисков капитал. Инструментите за подкрепа на инвестициите трябва да бъдат ефективно координирани, със специални линии за промишлените МСП. В тази област е важно инициативите, произтичащи от рамката на ЕС за устойчиво финансиране, включително прилагането на таксономията, да бъдат проектирани да предоставят възможност за европейската икономика, отчитайки както нуждите на финансовите пазари, така и предизвикателствата в промишлеността.

4.11.

Разработването на европейски формат за обмен на електронни здравни досиета с цел отблокиране на потока на здравни данни между държавите осигурява рамка за по-нататъшното разработване на общи технически спецификации за безопасното споделяне на здравни данни между държавите — членки на ЕС, по които Европейският комитет по стандартизация работи понастоящем. ЕИСК призовава за засилване на ангажимента и по-голямо включване на съответните заинтересовани страни в регулаторните процедури за разработването на хармонизирани стандарти за качество и безопасност по отношение на личните предпазни средства и медицинските изделия.

4.12.

Механизмът за възстановяване и устойчивост може да се използва за удовлетворяване на много от нуждите на здравната екосистема чрез инвестиции и реформи в националните здравни системи, засилване на издръжливостта и подготвеността за кризи, първични грижи, увеличаване на справедливия и прозрачен достъп до услуги, справяне с уязвимите места във веригата на доставки и с въпроса за цифровите умения на здравните работници, решения в областта на телемедицината и научноизследователска и развойна дейност и иновации.

4.13.

ЕИСК призовава за разработването на специални програми за обучение, преквалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот за европейската здравна работна сила, в съответствие с нейната ключова професионална и социална роля, технологичния напредък и новите изисквания за засилена устойчивост. За да се осигури наличието на квалифицирани работници, които да са в състояние да се справят с новите предизвикателства на Зеления пакт, са необходими ясни политики за обучение, водени от заинтересованите страни в сектора.

4.14.

ЕИСК и преди е посочвал, че „следва да се разработят нови политики в областта на уменията с участието на организациите на гражданското общество и социалните партньори с оглед ускоряване на адаптирането на системите за образование и обучение, така че да отговарят на търсенето на нови работни места“ (12). В здравния сектор акцентът трябва да се постави не само върху здравните специалисти, но и върху изследователите, преподавателите, всички вземащи решения, работещите в медиите, самите пациенти и техните представителни организации.

4.15.

Стратегическите обществени поръчки играят ключова роля за свързването на промишлеността на ЕС, изследователските центрове и регулаторните органи на ЕС и националните регулаторни органи, особено в здравния сектор, и улесняват публично-частното сътрудничество с оглед удовлетворяване на нуждите на обществените и частните здравни системи и осигуряване на възможност за купуването на иновативни и финансово достъпни здравни технологии, включително екологосъобразни и цифрови решения и социални клаузи (13).

4.16.

ЕИСК вече призова институциите на ЕС и държавите членки да демонстрират политическата воля за прилагането на „Здравен пакт за бъдещето на Европа“ (14) който да бъде в съответствие с основните ценности на ЕС.

4.17.

Инициативата за структуриран диалог (15), обявена във фармацевтичната стратегия, е жизненоважна за Европа, за да се установят причините и факторите за потенциалните уязвими места и зависимости на веригите на доставки на лекарства.

4.18.

ЕИСК напълно подкрепя разгръщането на европейското пространство на здравни данни (16), за да се осигури необходимата инфраструктура за споделяне на данни за диагностични инструменти и лечение, когато става въпрос за сътрудничество и участие в усилията за съвместно инвестиране в здравни екосистеми от следващо поколение в цялата верига за създаване на стойност.

4.19.

ЕИСК счита, че хармонизираните стандарти следва да се използват като инструмент за покриване на основните изисквания за безопасност на продуктите, подкрепяни от инструменти, които да улесняват пускането на продуктите на пазара. Европейският съюз трябва да избягва прекомерното регулиране на продуктите, като приоритетът е да се облекчи административната тежест, причинена от прекомерно много законодателни актове, като същевременно се осигури лесен достъп до документация, надеждна информация, безпроблемен обмен на най-добри практики и ефективно сътрудничество.

4.20.

Накрая, ЕИСК призовава Комисията да продължи сътрудничеството и диалога между всички заинтересовани страни с цел укрепване на издръжливостта на фармацевтичната система на ЕС при бъдещи кризи, като се опира на съществуващите механизми, установени във фармацевтичната стратегия за Европа (17) и в промишлената стратегия за Европа (18). ЕИСК също така призовава Комисията да създаде допълнителни полезни взаимодействия между държавите членки, да предложи нови инициативи за засилване на координацията на различните национални системи (в съответствие с ДФЕС (19)) и да продължи да развива силна, устойчива и цифрова трансформация на здравната промишлена екосистема.

Брюксел, 29 септември 2021 г.

Председател на Консултативната комисия по индустриални промени

Pietro Francesco DE LOTTO

(1) EP study — Impacts of the COVID-19 pandemic on EU industries (Проучване на ЕП, Въздействие на пандемията от COVID-19 върху отраслите в ЕС).

(2) Eurostat — Healthcare personnel statistics (Евростат, Статистически данни за персонала в здравеопазването).

(3) Международна търговия със стоки по вид стока.

(4) Становище на ЕИСК относно „Фармацевтична стратегия“ (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стp. 53).

(5) Questions and Answers: EU4Health Programme 2021-27 (Въпроси и отговори: Програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health) за периода 2021—2027 г.).

(6) Становище на ЕИСК относно „Нова промишлена стратегия за Европа“ (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108).

(7) Становище на ЕИСК относно „Индустриален преход към екологосъобразна и цифрова европейска икономика“ (ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 10).

(8) Например платина за производство на чист водород, метален силиций за слънчеви панели и литий за електрически автомобили.

(9) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза (COM(2021) 206 final).

(10) Съобщение относно „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020) 66 final).

(11) Предложение за регламент относно европейска рамка за управление на данните (Акт за управление на данните) (COM(2020) 767 final).

(12) Становище на ЕИСК относно „Нова промишлена стратегия за Европа“ (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108).

(13) „Социално отговорни покупки — ръководство за предвиждане на социални критерии при възлагане на обществени поръчки“ (второ издание) (ОВ C 237, 18.6.2021 г.).

(14) Становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент за създаване на програма за действията на Съюза в областта на здравето за периода 2021—2027 г.“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 251).

(15) Structured dialogue on security of medicines supply (Структуриран диалог относно сигурността на доставките на лекарства).

(16) Комисията публикува открита обществена консултация относно европейското пространство на здравни данни.

(17) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020DC0761.

(18) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1593086905382&uri=CELEX:52020DC0102

(19) Договор за функционирането на Европейския съюз.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/77

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите — Стратегия на Европа за международното сътрудничество в един променящ се свят“

(COM(2021) 252 final)

(2022/C 105/11)

Докладчик:

Neža REPANŠEK

Искане за консултация	Европейска комисия, 1.7.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	231/0/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства ангажимента на ЕС да поеме водеща роля и да запази отвореността в международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, като същевременно насърчава еднакви условия на конкуренция и реципрочност, подкрепени от основни ценности.

1.2.

ЕИСК приветства заключенията на Бонската декларация относно свободата на научните изследвания, приета на министерската конференция по въпросите на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) в Бон на 20 октомври 2020 г., тъй като декларацията представлява предпоставка за динамична среда за научните изследвания и иновациите със стремеж към напредък в знанията и ползи за обществото. ЕИСК подкрепя приемането на тези принципи на международно равнище в бъдеще.

1.3.

ЕИСК счита, че е необходимо организациите на гражданското общество да участват в по-голяма степен в подпомагането на институциите на ЕС и държавите членки в разработването на извънредни политики и специални програми (мобилност на професионалното развитие, привличане/запазване на изследователите и резултати от приложните научни изследвания и иновациите за културата на предприемачество на МСП в ЕС), способни да донесат европейска добавена стойност, която на свой ред може да създаде амбициозно европейско научноизследователско пространство (1) за следващото десетилетие. Това следва да включва по-специално отчитане на поуките, извлечени по време на пандемията, и въздействието на изменението на климата върху обществата и икономиките, както и необходимостта да се гарантира пълният трансфер на знания и технологии чрез цифровата трансформация на научните изследвания. Пандемията изведе на преден план сътрудничеството в областта на здравеопазването, където акцентът трябва да бъде поставен върху предоставянето на здравни грижи, работата за своевременното подобряване и укрепване на здравето, както и върху сътрудничеството между здравните специалисти, където съвместната работа може да доведе до намиране на решения дори на най-сложните здравни проблеми.

1.4.

ЕИСК би искал да изтъкне значението на укрепването на водещата роля на ЕС при подпомагането на многостранните партньорства за научни изследвания и иновации с цел предоставяне на нови решения на екологичните, цифровите, здравните, социалните и иновационните предизвикателства, като се има предвид настоящото въздействие на COVID-19 върху европейските здравни системи, общества, бизнес общности и световната икономика като цяло.

1.5.

За да допринесе конкретно за целта за по-силен ЕС на световната сцена, ЕИСК призовава организациите на гражданското общество да бъдат включени по подходящ начин на равнището на ЕС и на национално равнище в работата на Европейската комисия за мониторинг на действията, както е посочено в нейното съобщение. С оглед на планирания Форум на ЕНП за преход, ЕИСК предлага да се улеснят съвместните действия с институциите на ЕС и националните институции чрез предварителен доклад на Мрежата за знания на гражданското общество, който ще бъде представен и обсъден на международна конференция през 2022 г.

2. Общи бележки

2.1.

Глобалният подход към научните изследвания и иновациите представя визията на Комисията за европейска стратегия за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите. Освен това стратегията има за цел да укрепи партньорствата за намиране на нови решения на екологичните, цифровите, здравните, социалните и иновационните предизвикателства.

2.2.

Новата стратегия се опира на две основни цели. Първо, тя има за цел създаването на среда за научни изследвания и иновации, основана на правила и ценности, която е и отворена, за да помага на изследователите и новаторите по света да работят заедно, в рамките на многостранни партньорства, и да намират решения на глобалните предизвикателства. Второ, тя има за цел да гарантира реципрочност и еднакви условия на конкуренция в международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите.

2.3.

Новият глобален подход следва да се прилага чрез:

—	модулиране на двустранното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите, така че то да бъде съвместимо с европейските интереси и ценности и да се укрепи отворената стратегическа автономност на ЕС;

—	мобилизиране на науката, технологиите и иновациите за ускоряване на устойчивото и приобщаващо развитие и прехода към издръжливи общества и икономики, основани на знанието, в държавите с ниски и средни доходи;

—	стартиране на инициативи по модела на подхода „Екип Европа“, който съчетава действия на ЕС, финансовите институции и държавите членки за постигане на максимална ефективност и въздействие на действията.

2.4.

Съобщението служи и като ръководство за изпълнение на международното измерение на новата програма на ЕС за граждански научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и нейните полезни взаимодействия с други програми на ЕС, по-специално Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа.

3. Ангажимент към международната отвореност и основните ценности в областта на научните изследвания и иновациите

3.1.

За да запази водещата си роля, програмата на ЕС за научни изследвания и иновации трябва да остане отворена към света. Това означава, че участниците от цял свят, независимо от мястото им на установяване или пребиваване, следва да могат да участват в програми на ЕС като „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“. Освен това зачитането и общото разбиране на ценностите в научните изследвания следва да бъдат допълнително насърчавани и прилагани във всички международни партньорства.

3.2.

В духа на Европейския кодекс за интегритет в научните изследвания (2), в становището на ЕИСК относно „Ново европейско научноизследователско пространство (ЕНП) за научни изследвания и иновации“ (3) се подчертава необходимостта от включване на принципа на научния и етичния интегритет в етиката и интегритета на научните изследвания, за да се предотвратят загуби по отношение на човешкото здраве, финансовите ресурси и неуспехите в научната област. В съобщението се набляга на ролята на ЕС за защита на общите основни ценности при решаването на етичните предизвикателства и осигуряването на технологични иновации, ориентирани към човека.

3.3.

Академичната свобода, институционалната автономност, етичните и свързаните с интегритета аспекти на научните изследвания, емпиричните основи, равенството между половете, многообразието и приобщаването следва да бъдат внедрени и интегрирани в международното сътрудничество в областта на научните изследвания. ЕИСК споделя безрезервно позицията на Комисията относно значението на баланса и равенството между половете, овластяването и участието на младите хора, приобщаването и многообразието в научните изследвания и иновациите на световно равнище. На всички равнища следва да се насърчават приобщаваща и подкрепяща среда за научни изследвания без политическа намеса, както и възможности за научни изследвания. ЕИСК приветства инициативата на ЕК за разработване и популяризиране на насоки за действие по отношение на чуждестраннатата намеса, насочени към научноизследователските организации и институциите за висше образование в ЕС.

3.4.

Глобалната цел на ЕС е наборите от данни да отговарят на принципите FAIR (Findable, Accessible, Interoperable and Reusable), т.е да са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и многократно използваеми в рамките на концепцията за отворени данни и отворена наука.

3.5.

Важно е да се осигури основно финансиране на национално равнище, като се гарантира подходящо равнище на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, даващо възможност да се постигнат определените за сектора цели.

3.6.

Научната дипломация би могла да помогне на ЕС да прилага „мека сила“ и да преследва по-ефективно своите икономически интереси и ценности, като отговаря на търсенето и интереса на държавите партньори и използва преимуществата на ЕС като движеща сила в областта на научните изследвания и иновациите. ЕИСК е убеден, че конструктивният социален и граждански диалог на всички равнища ще допринесе за успеха на научната дипломация в нашите общности.

4. Нов баланс — Към еднакви условия на конкуренция и реципрочност в научните изследвания и иновациите

4.1.

Чрез своите политики и програми ЕС е основен катализатор за интернационализацията в областта на научните изследвания и иновациите. Той е състояние да включи и производствените системи и да мобилизира науката, младите изследователи, интердисциплинарните мрежи, технологиите и иновациите, за да ускори устойчивото и приобщаващо развитие, от една страна, и прехода към устойчиви, основани на знанието общества и икономики в държавите с ниски и средни доходи, от друга. ЕИСК подчертава значението на частните и по-специално публичните инвестиции в науката, за да се върви в крак с другите световни сили в областта на научните изследвания и иновациите и същевременно да се защитят правата на човека и основните ценности.

4.2.

Понастоящем други големи сили в областта на науката изразходват повече средства като процент от брутния вътрешен продукт отколкото ЕС. Геополитическото напрежение нараства и правата на човека и основните ценности, като например академичната свобода, са поставени под въпрос. Академичната свобода е гръбнакът на висшето образование в ЕС и следва да бъде защитавана по отношение на трети държави. Във връзка с последните събития ЕИСК приветства и подкрепя призива на европейски учени (4) да се търсят незабавни действия за създаване на ускорени допълнителни законни пътища за изследователите и учените, изложени на риск, включително учени, студенти и представители на гражданското общество от Афганистан, особено жени и етнически и религиозни малцинства.

5. Съвместно справяне с глобалните предизвикателства

5.1.

ЕИСК подкрепя напълно поставянето на ясен акцент върху справедливия двоен преход, т.е. цифровия преход и Зеления пакт, здравеопазването и дългосрочните политики за възстановяване след COVID-19. Европа трябва да осъществява трансгранично сътрудничество в безпрецедентен мащаб, да се научи как да разработва, съвместно с други партньори, иновативни решения за реализиране на справедлив екологичен и цифров преход в съответствие с целите за устойчиво развитие и да насърчава издръжливостта, просперитета и конкурентоспособността на Европа, особено в полза на МСП, както и да подкрепя икономическото и социалното благосъстояние. Насърчавайки прехода към по-издръжлива европейска икономика, приобщаващото възстановяване, при което не е пренебрегнат нито един европеец, е от съществено значение в рамките на процеса на преход към устойчива европейска икономика, при който същевременно се създават нови възможности за работниците. Социалните иновации също могат да играят важна роля в тези процеси.

5.2.

Взаимната отвореност, свободният обмен на идеи и съвместното създаване на решения са от съществено значение за придобиването и развитието на основни познания. Това са ключови компоненти на една динамична екосистема за иновации, тъй като отвореността на сътрудничеството, която характеризира действията на ЕС, се осъществява в трансформирана глобална среда.

5.3.

Мобилизирането на изследователите и новаторите в света ще бъде от решаващо значение за благосъстоянието на гражданите и на бъдещите поколения. Както показа неотдавнашната световна пандемия, засилването на международното сътрудничество по въпроси като здравеопазването в световен мащаб ни помага да постигнем революционни иновации. ЕС следва да подкрепя целите си за отворена стратегическа автономност, като успоредно с това модулира двустранното си сътрудничество с държави извън ЕС в определени области (5).

5.4.

В отговор на настоящите глобални тенденции ЕС следва да даде пример, като насърчава основаното на правила многостранно сътрудничество. На многостранния ред трябва да се вдъхне нова динамика, за да може да се справя с глобалните предизвикателства и да отговаря на нарастващите изисквания на гражданите за прозрачност, качество и приобщаване. ЕС следва също така да насърчава амбициозната модернизация на ключови многостранни международни институции, като се стреми към обща пътна карта за взаимна отвореност в сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите, за да се улесни глобалният отговор на глобалните предизвикателства и да се обменят най-добрите практики.

5.5.

ЕС следва да играе водеща роля като създател на глобални устойчиви стандарти и това следва да се развива и чрез засилена роля в международното сътрудничество при „благоприятни за МСП“ изследвания в преднормативната фаза и в областта на стандартизацията. Освен това ЕИСК подчертава значението на мерките за подкрепа на МСП във всички области на защитата на правата върху интелектуалната собственост.

5.6.

ЕИСК напълно подкрепя плана за действие в областта на интелектуалната собственост (6) като много добър и цялостен подход за модернизиране на системата на ЕС за интелектуална собственост; Стартирането на единната патентна система трябва да бъде основен приоритет и то ще повиши значително конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

5.7.

Някои държави търсят във все по-голяма степен технологично лидерство чрез дискриминационни мерки и често използват научните изследвания и иновациите като инструмент за глобално влияние и социален контрол. Трябва да се укрепят просперитетът и икономическата конкурентоспособност на ЕС, както и способността му да доставя самостоятелно и да предоставя на своите граждани жизненоважни технологии и услуги, които да са безопасни и сигурни. ЕС следва да бъде начело на разработването на нови глобални норми, международни стандарти и рамки за сътрудничество в области като цифровите технологии, включително изкуствения интелект и други нови технологии. Демократичните и регулаторните сили на ЕС са предимство за изграждането на един по-добър свят, а доверието в него като фактор за мира и неговите структури за сигурност и отбрана могат да спомогнат за подпомагане на многостранните усилия за запазване, трайно поддържане и изграждане на мира.

5.8.

ЕИСК беше в челните редици на дебата относно ИИ от първото си становище по този въпрос през 2017 г. (7) и публикува редица становища по темата през последните няколко години (8). Той се застъпва за подход към ИИ, при който хората запазват както контрола върху ИИ в технически смисъл, така и способността да решават дали, кога и как да го използват в нашето общество като цяло. Наред с другото, вниманието следва да се насочи към въздействието на ИИ върху работните места, значението на намирането на правилния баланс между регулирането, саморегулирането и етичните насоки, както и към въздействието на ИИ върху потребителите. Понастоящем ЕИСК е в процес на изготвяне на официалното си становище относно предложението на Европейската комисия за Законодателен акт за изкуствения интелект (9).

5.9.

Капацитетът на ЕС да бъде глобален фактор се гарантира и чрез съгласуваността между външните действия и вътрешните политики на ЕС във всяка държава членка. Единният и последователен глас на ЕС е от съществено значение за стабилизирането на нашите партньорства и съюзи с трети държави, за подкрепата на многостранните и регионалните организации и за договарянето на основан в по-голяма степен на интересите подход към световните обществени блага.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Бележка на председателството до Съвета: „Обновяване на европейското научноизследователско пространство — как да се подготви разгръщането на амбициозно ЕНП, подготвено за следващото десетилетие?“ и „Ново европейско научноизследователско пространство: Съветът приема заключения“, съобщение за печата, 1 декември 2020 г.

(2) The European Code of Conduct for Research Integrity, www.allea.org (accessed 6 June 2021).

(3) Становище на ЕИСК A new European Research Area (ERA) for Research and Innovation (ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 79).

(4) https://www.scholarsatrisk.org/2021/08/urgent-appeal-to-european-governments-and-eu-institutions-take-action-for-afghanistans-scholars-researchers-and-civil-society-actors/.

(5) Интегриране на сътрудничеството с държавите от ЕАСТ, Западните Балкани, Турция, държавите, обхванати от Европейската политика за съседство, и Обединеното кралство, задълбочаване на партньорствата на ЕС с Африка, Латинска Америка и други региони и т.н.

(6) Становище на ЕИСК относно „План за действие относно правата върху интелектуалната собственост“ (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 59).

(7) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(8) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 1; ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 51; ОВ C 240, 16.7.2019 г., стр. 51; ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 64; ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 87.

(9) INT/940 — Регламент относно изкуствения интелект (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 61).

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/81

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност

[COM(2021) 281 final — 2021/0136 (COD)]

(2022/C 105/12)

Докладчик:

Tymoteusz Adam ZYCH

Консултация	Европейски парламент, 8.7.2021 г. Съвет, 15.7.2021 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	229/2/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложението на Европейската комисия относно инструмент за изменение на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (eIDAS) по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност, който да приспособи този правен акт към текущите нужди на пазара. Оценката на съществуващия регламент показа, че е необходимо да се предоставят подобрени решения за цифрови услуги, които биха разширили достъпа както до частния, така и до публичния сектор и биха били достъпни за по-голямата част от европейските граждани и пребиваващите в ЕС.

1.2.

ЕИСК отбелязва обаче, че предложената цифровизация на услугите може да доведе до изключване на части от европейското общество, по-специално възрастните хора, притежаващите ниска цифрова грамотност и хората с увреждания. Ето защо ЕИСК приканва Европейската комисия и държавите членки да създадат необходимата рамка за цифрово образование и съответната информационна кампания, която в същото време следва да служи за повишаване на осведомеността в областта на защитата на личните данни.

1.3.

ЕИСК приветства факта, че европейските портфейли за цифрова самоличност ще могат да се използват „по усмотрение“ и безплатно. Независимо от това, въвеждането на нови цифрови решения означава неизбежно значително време и разходи. Поради това ЕИСК приканва Европейската комисия да направи допълнителна оценка на времето, необходимо за действителното прилагане на новия регламент, за да се избегне отрицателно въздействие върху пазара, и да предостави допълнителен анализ и по-голяма яснота в регламента относно очакваните разходи за неговото прилагане.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че предложеният раздел 9 от регламента предвижда задължително трансгранично признаване на квалифицираното електронно удостоверение на атрибути, издадено в държава членка. Като се има предвид обаче, че разпоредбите на вътрешното законодателство на държавите членки често се различават значително, ЕИСК признава необходимостта да се изясни, че признаването на квалифицираното електронно удостоверение на атрибути в една държава членка се ограничава до потвърждаване на фактите, аналогично на член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета (1) за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз: „Настоящият регламент не се прилага за признаването в държава членка на правните последици, свързани със съдържанието на официални документи, издадени от органите на друга държава членка“.

1.5.

От гледна точка на ЕИСК е особено важно ефективната защита на данните да се разглежда в контекста на защитата на основните права, по-конкретно правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни. Ето защо ЕИСК напълно подкрепя изискването рамката за европейска цифрова самоличност да предоставя на потребителите средства за контрол върху това кой има достъп до техния „цифров близнак“ и до точно кои данни. ЕИСК приканва Европейската комисия и държавите членки, след консултации относно техническите аспекти на рамката за европейска цифрова самоличност, да включат въпроса за създаването на регистър, който да позволява на потребителите да проследяват всеки достъп до техните данни.

1.6.

ЕИСК би искал да изтъкне опасенията за сигурността, свързани с процеса на цифровизация, особено развитието на огромните системи, които съхраняват и обработват данни, уязвими спрямо измами и загуба. Освен това ЕИСК е наясно, че понастоящем няма система за сигурност, която да е в състояние да осигури пълна защита на данните. Ето защо според ЕИСК на потребителите на европейски портфейли за цифрова самоличност следва да бъде гарантирано обезщетение за всяка нежелана ситуация, свързана с техните данни (например кражба или разкриване на данни). Тази отговорност следва да бъде независима от това дали доставчикът е виновен.

2. Въведение

2.1.

Предмет на настоящото становище е предложението на Европейската комисия за регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2) („Регламент eIDAS“) по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност (ЕЦС).

2.2.

Както се посочва в обяснителния меморандум, Регламентът eIDAS следва да осигури следните защити и предимства: (1) достъп до надеждни решения за електронна самоличност с висока степен на сигурност, (2) гаранция, че публичните и частните услуги могат да разчитат на надеждни и сигурни решения за цифрова самоличност, (3) увереност, че физическите и юридическите лица имат по-широки възможности да използват решения за цифрова самоличност, (4) гаранция, че тези решения са свързани с разнообразни атрибути и позволяват целево споделяне на данни за самоличност, ограничено до необходимото за конкретната поискана услуга, и (5) приемане на квалифицирани удостоверителни услуги в ЕС и равни условия за тяхното предоставяне. Предложените изменения са отговор на нарастващото търсене на надеждни цифрови трансгранични решения, основани на необходимостта от идентифициране и удостоверяване на потребители с високо ниво на осигуреност.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК е наясно с новите изисквания на вътрешния пазар относно развитието на електронна идентификация и удостоверителни услуги за електронни трансгранични сделки. Съществуващите решения, предвидени в Регламента eIDAS, който започна да създава правни последици на няколко етапа, започвайки през юли 2016 г., не отговарят на тези изисквания, което се потвърждава от факта, че в настоящия момент само 59 % от пребиваващите в ЕС имат достъп до надеждни и сигурни решения за електронна идентификация. Нещо повече, трансграничният достъп до такива услуги е ограничен поради липсата на оперативна съвместимост между системите, предлагани от отделните държави членки.

3.2.

Ето защо ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия относно инструмент за изменение на Регламента eIDAS по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност, който да приспособи този правен акт към текущите нужди на пазара. Счита се, че решенията, предложени в документа на Комисията, биха могли да спомогнат за увеличаване на броя на използващите електронна идентификация до 80 % или дори 100 % от всички граждани и пребиваващи в ЕС.

3.3.

ЕИСК приветства по-специално решенията, които имат за цел да повишат сигурността на личните данни на потребителите, като гарантират споделяне на данните „по усмотрение“ и възможността за контрол на естеството и обема на данните, предоставяни на доверяващите се страни. Тъй като съгласно предложението държавите членки ще запазят контрола върху доставчиците на цифрови услуги, те ще гарантират, че чувствителните набори от данни (например свързаните със здравето, религията и убежденията, политическите възгледи, расовия или етническия произход) се предоставят само при поискване от доставчиците на услуги след информирано решение, взето от собственика на самоличността в съответствие с приложимото национално законодателство.

3.4.

ЕИСК посочва, че графикът за прилагане на някои разпоредби от новия регламент е доста оптимистичен, и приканва Европейската комисия, когато определя крайните срокове за прилагане, да вземе предвид и времето, необходимо на доставчиците на услуги за надграждане на техните ИТ системи с цел спазване на новите задължения. Поради това ЕИСК приканва Европейската комисия да анализира допълнително времето, необходимо за действителното прилагане на новия регламент, и да удължи срока за неговото прилагане, така че да не се засегне съответният пазар. Като пример, влизането в сила на регламента ще изисква съществуващите доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, предлагащи дистанционно подписване чрез устройство за създаване на квалифициран подпис, да станат квалифицирани доставчици за тази конкретна услуга; както прилагането на техническите аспекти, така и процедурата за получаване на разрешение ще им отнемат време.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че предложената цифровизация на услугите, независимо от нейните ползи, може да доведе също така до изключване на части от европейското общество, включително по-специално възрастните хора, притежаващите ниска цифрова грамотност и хората с увреждания. ЕИСК признава ключовата роля на образованието на европейските граждани, за да се противодейства на това изключване; в същото време то следва да служи за повишаване на осведомеността в областта на защитата на личните данни.

4. Наличие и използване на рамката за европейска цифрова самоличност „по усмотрение“

4.1.

ЕИСК приветства идеята за предоставяне на подобрени решения за цифрови услуги, които да разширят достъпа както до публични услуги, така и до частния сектор. Освен това ЕИСК посреща със задоволство усилията на Европейската комисия да направи рамката за европейска цифрова самоличност достъпна за по-голямата част от европейските граждани. Поради съществуващите пречки пред достъпа до услуги за електронна идентификация през границите (например липсата на оперативна съвместимост между схемите за електронна идентификация, разработени от държавите членки), много пребиваващи в ЕС изобщо не ги използват. Новите решения, базирани на европейските портфейли за цифрова самоличност, могат да допринесат за това най-малко 80 % от европейците да имат достъп до надеждни онлайн услуги.

4.2.

Поради това ЕИСК подкрепя предложението да се изисква от държавите членки да издават европейски портфейл за цифрова самоличност — инструмент, който би позволил на потребителя: (1) по сигурен начин да изисква и получава, да съхранява, избира, комбинира и споделя — по прозрачен и проследим от него начин, необходимите идентификационни данни на юридическо лице и електронно удостоверение на атрибути за удостоверяване онлайн и офлайн, за да използва онлайн публични и частни услуги, и (2) да подписва документи чрез квалифициран електронен подпис, приет в целия ЕС.

4.3.

Освен това ЕИСК приветства предложението да се гарантира, че европейският портфейл за цифрова самоличност е еднакво достъпен за хората с увреждания в съответствие с разпоредбите на приложение I към Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (3), което е в съответствие с принципа на ЕС за недискриминация, посочен в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. За да се избегне цифрово изключване в това отношение, ЕИСК предлага решенията да се разработват в сътрудничество с компетентните институции и НПО за хората с увреждания въз основа на „подход на участие на множество заинтересовани страни“.

4.4.

От гледна точка на ЕИСК фактът, че използването на европейския портфейл за цифрова самоличност ще бъде „по усмотрение“ на гражданите и пребиваващите, също е положителен аспект. Според ЕИСК потребителите не следва да бъдат задължени да използват портфейла за достъп до частни или обществени услуги, а просто да имат възможност да го направят.

4.5.

От гледна точка на ценовата достъпност ЕИСК приветства факта, че използването на европейския портфейл за цифрова самоличност ще бъде безплатно за потребителите. ЕИСК обаче приканва Европейската комисия да анализира допълнително и да осигури яснота в регламента относно i) разходите за издаване за физически лица, ii) разходите (за издаване и използване) за юридически лица и iii) разходите за добавяне на каквито и да е атрибути за цифрова самоличност към такъв портфейл, тъй като според ЕИСК всяко такова допълнение би представлявало удостоверителна услуга, което води до разходи за собственика на портфейла.

5. Аспекти на използваемостта на рамката за европейска цифрова самоличност

5.1.

ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия за подобряване на използваемостта на средствата за електронна идентификация чрез създаване на обща рамка за европейска цифрова самоличност въз основа на трансграничното използване на европейските портфейли за цифрова самоличност.

5.2.

Съгласно предложението използваемостта може да бъде подобрена чрез средствата, предвидени в новия член 12б от Регламента eIDAS, съдържащ набор от изисквания относно признаването на ЕПЦС, адресирани не само към държавите членки, но и към частни доверяващи се страни, предоставящи услуги, и „много големи онлайн платформи“, определени в член 25, параграф 1 от предложения законодателен акт за цифровите услуги (4). Въз основа на тези нови разпоредби някои частни сектори (т.е. транспорт, енергетика, банкови и финансови услуги, социално осигуряване, здравеопазване, питейна вода, пощенски услуги, цифрова инфраструктура, образование и телекомуникации) следва да приемат използването на европейските портфейли за цифрова самоличност за предоставянето на услуги в случаите, когато съгласно националното законодателство, законодателството на ЕС или договорните задължения се изисква стриктно удостоверяване на автентичността на потребителя с цел онлайн идентификация. В светлината на предложението на Комисията същото изискване би се прилагало за много големите онлайн платформи (напр. социалните мрежи), които следва да приемат използването на европейските портфейли за цифрова самоличност по отношение на минималните атрибути, необходими за конкретна онлайн услуга, за която се иска удостоверяване на автентичността, като например доказване на възраст.

5.3.

ЕИСК отбелязва, че за да се гарантира широката наличност и използваемост на средствата за електронна идентификация, включително европейските портфейли за цифрова самоличност, частните доставчици на онлайн услуги (които не се считат за „много големи платформи“) следва да участват в разработването „кодексите за поведение“ с цел саморегулиране, улесняващи широкото приемане на средствата за електронна идентификация. Европейската комисия следва да отговаря за оценката на ефективността и използваемостта на тези разпоредби за ползвателите на европейските портфейли за цифрова самоличност.

6. Въпроси, свързани с правните последици от европейските портфейли за цифрова самоличност

6.1.

ЕИСК подкрепя предложението по отношение на подобряването на достъпа до цифрови обществени услуги, включително в трансгранични ситуации.

6.2.

Предложеният нов раздел 9 от Регламента eIDAS предвижда, че квалифицирано електронно удостоверение за атрибути, издадено в една държава членка, се признава като квалифицирано електронно удостоверение за атрибути във всяка друга държава членка.

6.3.

Що се отнася обаче до вътрешното законодателство на държавите членки, което може да се различава значително в някои случаи, ЕИСК посочва, че атрибутите, проверявани спрямо автентични източници в една държава членка, следва да бъдат ограничени единствено до потвърждаване на фактическите обстоятелства и не следва да пораждат правни последици в други държави членки, освен ако удостоверяваните атрибути не съответстват на националното законодателство. По същество предложените правни решения не следва да засягат признаването в една държава членка на правни последици, свързани със съдържанието на атрибутите, удостоверени спрямо автентични източници в друга държава членка, по аналогия с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1191. Като пример могат да бъдат приведени някои лични данни (относно религията или убежденията на дадено лице). В някои държави от ЕС този вид информация създава правни последици (напр. в Германия актовете за гражданско състояние включват информация за религията, което определя задължението за плащане на църковен данък при бракосъчетание с религиозна церемония), докато в други държави — не (напр. в Полша).

6.4.

Поради това ЕИСК приканва Европейската комисия да обмисли изясняване на текста на раздел 9, за да стане ясно, че признаването на квалифицирано електронно удостоверяване на атрибути във всяка друга държава членка се ограничава до потвърждаване на фактическите обстоятелства, свързани с въпросния атрибут, и не поражда правни последици в други държави членки, освен ако удостоверяваните атрибути не съответстват на националното им законодателство.

7. Аспекти, свързани със сигурността

А. Защита на данните в контекста на основните права

7.1.

ЕИСК отбелязва, че поради липсата на обща рамка за европейска цифрова самоличност в повечето случаи гражданите и другите пребиваващи се сблъскват с пречки при цифровия трансграничен обмен на информация, свързана с тяхната самоличност, по-специално, що се отнася до сигурността и високото ниво на защита на данните при обмена на такава информация.

7.2.

Ето защо ЕИСК приветства усилията за създаване на оперативно съвместима и сигурна система, основана на европейски портфейли за цифрова самоличност, която може да засили обмена на информация между държавите членки, наред с другото, по въпроси, свързани със заетостта или социалните права. В този контекст ЕИСК очаква, че новата рамка за европейска цифрова самоличност например ще създаде възможности за бързо увеличаване на възможностите за трансгранична заетост и за разширяване на автоматичното предоставяне на социални права без допълнителни процедури за подаване на заявление или други административни усилия.

7.3.

От гледна точка на ЕИСК обаче ефективната защита на данните е основният проблем, който трябва да бъде разгледан в контекста на защитата на основните права, особено правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни.

7.4.

Поради това ЕИСК напълно подкрепя изискването рамката за европейска цифрова самоличност да предлага на всички потребители средства за контрол на това кой има достъп до техния „цифров близнак“ и точно до кои данни (включително достъп от публичния сектор). Както се посочва в предложението, това също ще изисква високо ниво на сигурност по отношение на всички аспекти на предоставянето на цифрова самоличност, включително издаването на европейски портфейли за цифрова самоличност, както и инфраструктурата за събиране, съхранение и разкриване на данни за цифрова самоличност.

7.5.

В този контекст ЕИСК приветства предложението потребителите да имат право избирателно да разкриват своите атрибути, като ги ограничават до онези, които са необходими в конкретна ситуация. Съгласно предложението при използването на европейски портфейл за цифрова самоличност потребителят ще има контрол върху количеството данни, предоставяни на трети страни, и следва да бъде информиран за атрибутите, необходими за предоставянето на конкретна услуга.

7.6.

ЕИСК подкрепя предложението за физическо и логическо разделяне на личните данни, свързани с предоставянето на европейски портфейли за цифрова самоличност, от всички други данни, съхранявани от издателите на европейски портфейли за цифрова самоличност, и одобрява изискването доставчиците на услуги за квалифицирано електронно удостоверяване на атрибути да действат като отделно юридическо лице.

7.7.

В допълнение към ефективната защита на данните, която трябва да бъде гарантирана, от съществено значение е контролът на потребителите върху техните данни. В тази връзка ЕИСК би одобрил и създаването на рамка за европейска цифрова самоличност, основаваща се на юридическите самоличности, издадени от държавите членки, и на предоставянето на квалифицирани и неквалифицирани атрибути за цифрова самоличност.

7.8.

ЕИСК посочва, че за да се гарантира високо ниво на правна защита на данните на потребителите, следва да им предостави по-голям контрол върху европейските портфейли за цифрова самоличност, включително проследяването на достъпа до данните на всеки потребител. За тази цел техническите аспекти, които трябва да бъдат определени по време на обсъжданията след одобрението на предложението, следва да включват създаване на регистър, който да позволява на потребителя да провери при поискване всеки достъп до неговите данни.

Б. Други аспекти, свързани със сигурността и отговорността

7.9.

Съгласно предложението новата рамка за европейска цифрова самоличност ще предостави механизми за предотвратяване на измами и за гарантиране на автентичността на данните за идентификация на лица. Тъй като предложението включва разпоредба, с която се въвеждат средства, позволяващи проверка на атрибутите спрямо автентични източници, това може да подобри например безопасността на децата онлайн, като им попречи да имат достъп до съдържание, неподходящо за тяхната възраст. ЕИСК отбелязва, че на национално равнище такава ефективна защита понастоящем или не е налична, или е твърде неефективна.

7.10.

ЕИСК приветства идеята, че уеб браузърите следва да осигурят поддръжка и оперативна съвместимост с квалифицирани удостоверения за автентичност на уебсайтове съгласно Регламента eIDAS. Те следва да разпознават и показват квалифицирани удостоверения за автентичност на уебсайтове, за да се осигури висока степен на увереност, което да позволи на собствениците на уебсайтове да доказват своята самоличност като собственици на уебсайт, а на потребителите — да идентифицират собствениците на уебсайтове с висока степен на сигурност. В същото време ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат предоставени опростени, бързи и ефективни механизми за обжалване, за да се гарантира деблокирането на уебсайт, който е бил неправилно посочен като опасен. Следва да бъдат установени и правила за отговорност за всички случаи, когато даден уебсайт е погрешно определен като опасен.

7.11.

ЕИСК би искал да отбележи, че всяка цифровизация на данни поражда опасения за сигурността, особено огромните системи, които съхраняват и обработват данни, представляващи източник на информация, изложен на риск от измами и загуба на данни. ЕИСК е наясно и, че понастоящем няма напълно ефективна система за сигурност (т.е. без пропуски и грешки), която да премахне изцяло такава заплаха.

7.12.

Поради това ЕИСК посочва, че за да се сведат до минимум всички подобни нежелани ситуации, свързани с данните на потребителите, техническата архитектура на рамката за европейска цифрова самоличност, разработена от държавите членки в координация с Комисията, следва да се съсредоточи върху мерки за повишаване на сигурността на данните и осигуряване на механизми за контрол на данните. Такива механизми са важни например в контекста на използването на данни, събрани от потребители за цели, различни от първоначално предвидените. В същото време ЕИСК счита, че техническата архитектура следва да бъде разработена при зачитане на основните права и принципа на суверенитет на държавите членки.

7.13.

ЕИСК отбелязва, че член 13, параграф 1 от Регламента eIDAS установява отговорност за доставчиците на удостоверителни услуги за вреди, причинени умишлено или по небрежност на физическо или юридическо лице поради неизпълнение на задълженията по регламента (и задълженията за управление на риска за киберсигурността съгласно член 18 от предложената „Директива МИС 2“, съгласно предложението на Комисията). Тази разпоредба следва да се прилага в съответствие с националните правила относно отговорността (член 13, параграф 3).

7.14.

В контекста на опасенията във връзка с отговорността ЕИСК би искал да отбележи, че въпросите, свързани с определянето на вредите, техния размер и дължимото обезщетение, се уреждат от вътрешното законодателство на държавите членки. В съответствие с тези правила отговорността на доставчиците на удостоверителни услуги може да бъде ограничена съгласно съответните разпоредби на вътрешното законодателство и „политиките за предоставяне на услуги“, които са определени от доставчиците.

7.15.

ЕИСК счита, че на ползвателите на европейски портфейли за цифрова самоличност следва да бъде гарантирано обезщетение за всяка нежелана ситуация, свързана с техните данни, като кражба, загуба или разкриване на данни, използването им за цели, различни от първоначално предвидените, и т.н. Тази отговорност следва да включва всички споменати по-горе ситуации, независимо от наличието на умисъл или небрежност от страна на доставчика (независимо дали има наличие на вина на доставчика).

7.16.

Всяка кражба, неразрешено разкриване или загуба на данни (особено на лични данни) може да причини дългосрочна вреда на собственика им. След като бъде публикувана цифрова информация, тя може да бъде придобита в дългосрочен план от много субекти против волята на нейния собственик. ЕИСК насърчава Комисията и държавите членки да търсят и разработват ефективни механизми, които биха представлявали средство за защита на собствениците на данни в такива случаи.

7.17.

Предложените решения на новата система ще принудят доставчиците на услуги да подобрят значително своите системи за електронна сигурност до много по-високо ниво, като обърнат особено внимание на киберсигурността. ЕИСК очаква, че това ще доведе до значителни разходи и модернизация на съществуващата ИТ инфраструктура и може да представлява прекомерна тежест за някои доставчици на услуги, която дори може да доведе до изчезването от някои пазари на доставчици на услуги, които не могат да си позволят такива инвестиции за кратък период от време. Поради това според ЕИСК Комисията и държавите членки следва да търсят решения, които да защитят доставчиците от дискриминация в тази област и да позволят плавен преход в това отношение, включително чрез предлагане на възможност за осигуряване на съответствие с новите изисквания на няколко етапа, в разумен период от време.

Брюксел, 20 октомври 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (OB L 200, 26.7.2016 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(3) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изискванията за достъпност на продукти и услуги (OB L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(4) COM(2020) 825 final.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/87

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар“

(COM(2021) 223 final — 2021/0114 (COD)

(2022/C 105/13)

Докладчик:

Maurizio MENSI

Консултация	Европейски парламент, 7.6.2021 г. Съвет, 3.6.2021 г.
Правно основание	член 114 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секция	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/3/9

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК оценява положените от Комисията усилия и споделя необходимостта от укрепване на инструментите за намеса в защита на пазара на ЕС и на неговите предприятия, като се запълни празнота на регулаторната рамка в областта на конкуренцията, търговията и обществените поръчки с цел да се гарантира лоялна и без ненарушения от чуждестранни субсидии конкуренция.

1.2.

В този смисъл ЕИСК счита, че предложението на Комисията, което се отнася до държавното финансиране, предоставяно от чуждестранни източници на предприятия, извършващи дейност на пазара на ЕС, което може да наруши пазара, е полезен и важен оперативен инструмент. Във връзка с това се счита, че някои аспекти на регулаторната намеса, сама по себе си сложна и многостранна, изискват допълнително разработване.

1.3.

Съгласно предложението широкото определение за чуждестранна субсидия може да се отнася до много форми на субсидиране от страна на чужда държава, в това число фискални. Оттук и възможността Комисията да посочи на какви разследвания възнамерява да даде приоритет, като определи, ако е необходимо, критерии, които могат да регламентират разглеждането на различните практики, за да се насърчи прозрачността и опростяването.

1.4.

С предложението на Комисията се възлага контролът на инвестициите в ЕС от страна на субсидирани от чужбина субекти. Във връзка с това ЕИСК счита, че е целесъобразно Комисията да изясни точно, ако е необходимо, чрез подходящи насоки приложното поле на регламента, така че да се гарантира еднаквото му прилагане на равнището на ЕС и да се сведе до минимум рискът от различни тълкувания с държавите членки, които отговарят за контрола на чуждестранните инвестиции. За тази цел той предлага също да се създаде информационно бюро за предприятията по въпросите на чуждестранните субсидии, изискванията и задълженията за уведомяване.

1.5.

За целите на започването на процедурата Комисията извършва оценка на чуждестранната субсидия, като претегля нейните отрицателни и положителни последици за развитието на съответната икономическа дейност. Комитетът счита, че е важно Комисията да предостави допълнителни указания как тази оценка да се извършва на практика, какви биха могли да бъдат положителните ефекти или кога балансирането е оправдано.

1.6.

По отношение на настоящата система за контрол на концентрациите ЕИСК счита за целесъобразно Комисията да изясни отношението си към предвидената нова система, за да се избегнат разминаващи се срокове и резултати, водещи до значителна тежест за предприятията.

1.7.

За целите на започването на процедурата от страна на Комисията е необходимо общият размер на чуждестранните субсидии да надвишава прага от 5 милиона евро за три последователни финансови години. Комитетът счита, че в абсолютно изражение този праг е по-скоро нисък и че е целесъобразно да се предложи на Комисията да го увеличи така, че да се избегнат по-маловажни и незначителни случаи и в полза на малките и средните предприятия.

1.8.

В областта на обществените поръчки рискът от служебно разследване и от широкообхватно преразглеждане на търговете за възлагане на обществени поръчки може да доведе до рискове и тежест за предприятията, които извършват дейност и инвестират в ЕС. Оттук и необходимостта Комисията да опрости и изясни в максимална степен приложимата система, за да се улесни прилагането на новите правила, особено когато те се конкурират с вече действащите законодателни разпоредби, и да се облекчи административната тежест за предприятията от ЕС.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК счита, че е от съществено значение ЕС и неговите пазари да останат отворени и конкурентоспособни и в това отношение отдава първостепенно значение на правилното и балансирано функциониране на социално-икономическата му система, стабилността на предприятията и благосъстоянието на гражданите, което е в основата и на неговия модел за стратегическа автономност (1). С оглед на това обстоятелство счита, че целта за защита на единния пазар от субсидии, които водят до нелоялна конкуренция, трябва да бъде съпроводена от целта да се разполага с ефикасен инструмент, който да се прилага съгласувано в целия ЕС с възможно най-ниска тежест за предприятията.

2.2.

На 17 юни 2020 г. Комисията прие бяла книга относно чуждестранните субсидии с цел да се заеме с въпроса, да постави началото на обществен дебат и да предложи възможни решения. Тази бяла книга открива законодателен пропуск в правилата на ЕС за държавната помощ в областта на конкуренцията, търговията и обществените поръчки, което на практика пречи на ЕС да се намеси, когато субсидиите с чуждестранен произход водят до нарушаване на функционирането на вътрешния пазар, като насърчават определена концентрация или определени участници в търгове за възлагането на обществени поръчки. В Бялата книга също така се съобщава за редица проблеми, свързани с достъпа до финансиране от ЕС на получаващи чуждестранни субсидии оператори, което може да наруши конкуренцията за европейските фондове. Засега нито една държава членка няма действащо законодателство за справяне с възможните нарушаващи търговията ефекти на чуждестранните субсидии.

2.3.

Въпросът за чуждестранните субсидии не е нов и е бил разглеждан многократно на равнището на ЕС. Съветът се позова на Бялата книга на Комисията в заключенията си от 11 септември 2020 г.; в заключенията от 1—2 октомври 2020 г. Европейският съвет призова за „допълнителни инструменти за преодоляване на нарушаващите търговията ефекти на чуждестранните субсидии в единния пазар“. В доклада си от февруари 2020 г. относно политиката в областта на конкуренцията Европейският парламент призова Комисията „да проучи подходящи инструменти за разследване в случаи, когато се счита че дадено дружество е нарушило правилата поради получаване на държавни субсидии или че е реализирало прекомерни печалби въз основа на господстващо положение на пазара в неговата държава на произход“. В съвместно писмо до изпълнителните заместник-председатели на Комисията Vestager и Dombrovskis и до комисар Breton 41 членове на Европейския парламент изразиха силна подкрепа за инструмент срещу „дружества от трети държави, които са получили значителна държавна помощ“.

2.4.

Както беше съобщено в работната програма на Комисията за периода 2020—2021 г., в разглежданото предложение за регламент се урежда подробно нов оперативен инструмент (система за предварително уведомяване за най-големите и потенциално най-сериозните случаи на нарушаване на конкуренцията, както и процедура, която да стартира ex officio), за да се запълнят регулаторни пропуски в европейското законодателство и да се гарантират еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар, като се избегнат нееднакви условия за конкуренция. Всъщност предложението за регламент е споменато и в точка 3.2.6. от съобщението относно преразглеждането на търговската политика, свързана със спазването на еднаквите условия на конкуренция.

2.5.

Накратко, целта на предложеното законодателство е да се контролират и, ако е необходимо, да се демотивират или възпрепятстват концентрации, обществени поръчки и поведение на пазара от страна на предприятия, субсидирани от чужбина, които могат да нарушат функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз. То предвижда задължително уведомяване, както за концентрациите, когато оборотът на съответното предприятие надхвърля 500 милиона евро и страните са се възползвали от над 50 милиона евро чуждестранни финансови средства през последните три години, така и за търговете за възлагане на обществени поръчки, когато стойността на договора надхвърля 250 милиона евро, в случай, че в тях участват субсидирани от чужбина субекти. В предложението се предвижда и възможността Комисията да разследва пазарното поведение, включително сливания и придобивания под тези прагове от всеки субект, който се възползва от чуждестранна финансова помощ над 5 милиона евро за три последователни години.

2.6.

От предложението е видно, че проблемът не са чуждестранните инвестиции, а субсидиите, които улесняват придобиването на предприятия от ЕС, влияят на инвестиционните решения, нарушават търговията със стоки и услуги, обуславят поведението на бенефициерите и вредят на конкуренцията. За разлика от субсидиите, за които Комисията си запазва изключително правомощие за намеса в случай на чуждестранни инвестиции, компетентността е на държавите членки, които винаги имат възможност да контролират чуждестранните инвестиции от съображения за сигурност или свързани с обществения ред.

2.7.

Този конкретен случай се урежда от Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета (2), приложим от 11 октомври 2020 г., който създава система за обмен на информация между Комисията и държавите членки и подобрява механизмите за скрининг, където вече са предвидени, давайки възможност на Комисията да коментира или да приема становища относно одобрените от държавите членки операции. Този регламент се отнася предимно за инвестиции в критични инфраструктури и технологии, чувствителни данни и медии, без да определя минимални прагове, като следователно позволява на държавите членки да проучват почти всички инвестиции с произход извън ЕС.

3. Специфични акценти

3.1.

В предложението за регламент понятието „чуждестранни субсидии“ си определя много общо (член 2): включва всяко действие, с което трета държава отпуска финансова помощ, която облагодетелства предприятия, извършващи икономическа дейност на вътрешния пазар на ЕС, било когато тази помощ е ограничена до отделно предприятие, било когато засяга различни предприятия или сдружения на предприятия. Финансовите помощи могат да бъдат под много различни форми, сред които прехвърляне на средства или задължения, вливания на капитал, безвъзмездни средства, заеми, гаранции по заеми, фискални стимули, компенсация за оперативни загуби, компенсация за финансови тежести, наложени от публични органи, опрощаване на дълга, размяна на дълга срещу капитал или разсрочване, отказ от приходи, които иначе са дължими; или предоставяне на стоки или услуги или закупуване на стоки и услуги.

3.2.

Следователно, съгласно предложението широкото определение за чуждестранна субсидия, като цяло съответстващо на определението на ЕС за държавна помощ, може да се отнася до много форми на субсидии и стимули от страна на чужда държава, което поставя някои въпроси относно реалния капацитет на Комисията да се справи с големия обем от работа, която фактически ще се отнася до субсидиите от всякакъв вид, отпускани от всички държави в света. Това би могло да създаде положение на правна несигурност и риск от възможни спорове, предизвикани от конкурентите в оспорваните сливания и придобивания. В този случай би трябвало да бъде ясно посочено на кои разследвания Комисията възнамерява да даде приоритет и във връзка с това дали счита, че трябва да създаде критерии, за които да уведоми предварително.

3.3.

С предложението на Комисията по същество се възлага контролът на инвестициите в ЕС, извършени от субсидирани от чужбина субекти. Ето защо някои държави могат да считат, че тези решения влизат в тяхната сфера на компетентност като част от националните системи за контрол на чуждестранните инвестиции на държавите членки. Във връзка с това ЕИСК счита, че е целесъобразно Комисията да изясни точно, ако е необходимо, чрез подходящи насоки приложното поле на регламента, така че да се гарантира еднаквото му прилагане на равнище ЕС и да намали до минимум рисковете от различни тълкувания от страна на държавите членки. За тази цел той предлага също да се създаде информационно бюро за предприятията по въпросите на чуждестранните субсидии, изискванията и задълженията за уведомяване.

3.4.

Поради това предложеният регламент се превръща в нова система за контрол, който се осъществява както предварително (за големи концентрации и процедури за възлагане на обществени поръчки), така и последващо, в допълнение към системата, която понастоящем се предвижда за сливанията в ЕС, изготвена е по неин образец, но се различава от нея (глава 3). И в този случай сделките, за които се изисква уведомяване, включват сливания, придобивания на контрол и пълноправни съвместни предприятия, когато финансовите прагове са различни от тези в регламента относно концентрациите.

3.5.

Комисията ще прецени дали е налице „нарушаване на функционирането на вътрешния пазар“ (член 5); тази преценка ще бъде ограничена до контекста на съответната концентрация, въпреки че това изглежда не изисква от Комисията да установи пряка причинно-следствена връзка между операцията и нарушаването на пазара. Нарушаване на вътрешния пазар би било налице, когато дадена чуждестранна субсидия е в състояние да подобри конкурентната позиция на предприятието на вътрешния пазар и когато в резултат на това действително или потенциално оказва по нарушаващ конкуренцията начин влияние върху конкуренцията на вътрешния пазар.

3.6.

Ето защо предложението за регламент предоставя на Комисията голяма свобода на преценка, като изброява като потенциално значими показатели размера и естеството на субсидията, състоянието на предприятието и на съответните пазари, равнището на стопанската дейност на съответното предприятие на вътрешния пазар и целта и условията, свързани с чуждестранната субсидия, както и нейното използване на вътрешния пазар.

3.7.

В този смисъл Комисията може да бъде оправомощена да съпостави отрицателните последици от чуждестранна субсидия по отношение на нарушаването на функционирането на вътрешния пазар с нейните положителни ефекти върху развитието на съответната икономическа дейност (член 5); където тези позитиви преобладават, не се приема никаква мярка. В такъв случай се счита за целесъобразно Комисията да предостави допълнителни насоки как тази оценка да се извършва на практика, и преди всичко какви биха могли да бъдат положителните ефекти или кога балансирането е оправдано. Във връзка с това се отбелязва, че Комисията е разработила всеобхватни и подробни насоки относно субсидиите в рамките на ЕС, съвместими с вътрешния пазар.

3.8.

Ако прецени, че дадена чуждестранна субсидия нарушава функционирането на вътрешния пазар, Комисията може да наложи мерки, които да отстранят причинените вреди. Предприятията могат също да представят ангажименти за отстраняване на евентуални нарушения, а Комисията може да направи тези ангажименти задължителни. Ангажиментите или компенсационните мерки могат да включват предлагане на достъп при справедливи и недискриминационни условия до инфраструктура, лицензиране на активи, придобити или разработени с помощта на чуждестранни субсидии, намаляване на капацитета или на присъствието на пазара, въздържане от определени инвестиции, публикуване на резултатите от научноизследователската и развойната дейност, продажба на активи, връщане на чуждестранната субсидия на третата държава с лихвите или разваляне на сделката.

3.9.

Във връзка с това се счита за подходящо да бъде изяснена по-добре връзката между предвидената нова и настоящата система за контрол на концентрациите в ЕС. Когато праговете за уведомяване и основната оценка се различават, Комисията би могла да бъде уведомена за много операции паралелно съгласно двете системи с риск от несъответстващи помежду им срокове и резултати, което води до значителна тежест за предприятията.

3.10.

В предложението за регламент се предлага отделна система за задължително уведомяване за обществените поръчки в ЕС, които надхвърлят 250 милиона евро (глава 4). Предвидено е уведомяване на възложителя от страна на предприятията, които участват в тези обществени поръчки за всяка чуждестранна финансова помощ, получена през трите години, предхождащи уведомлението, или необходимостта от декларация, че не са получавали никаква чуждестранна финансова помощ през този период (член 28).

3.11.

Възлагащите органи са длъжни веднага да съобщят за тези уведомления на Комисията, която разполага със срок от 60 дни от уведомлението да извърши предварителна проверка и други 140 дни за задълбочено разследване, което може да продължи по-дълго в изключителни случаи. Уведомленията не спират процедурата за възлагане на обществена поръчка, но възлагащият орган няма да може да определи процедурата и да възложи договора на дружество, което e в процес на разглеждане от страна на Комисията. Когато предприятията не извършват уведомяване, Комисията може да налага глоби до 10 % от съвкупния им оборот. Това е по-скоро тромава процедура, която може да забави изпълнението на сложни процедури, като тези, които са свързани с обществени поръчки и са от съществено значение, за да се даде възможност на държавите членки да изпълнят плановете за Next Generation EU.

3.12.

Предложението за регламент дава възможност на Комисията да действа по собствена инициатива, за да разследва всяко потенциално нарушаване на функционирането на вътрешния пазар на ЕС от страна на чуждестранна субсидия (глава 2). Единственото изискване Комисията да може да проведе разследване е общият размер на чуждестранните субсидии да надвишава прага от 5 милиона евро за три последователни финансови години. В абсолютно изражение този праг е по-скоро нисък и се счита, че е целесъобразно да се предложи на Комисията да го увеличи, за да се избегнат по-маловажни и незначителни случаи и в полза на малките и средните предприятия. Впрочем Комисията има правомощия да провежда разследвания на чуждестранни финансови помощи до 10 години преди началото на своето разследване с възможност да направи преглед на чуждестранните субсидии, отпуснати през 10-те години преди датата на влизане в сила на новия регламент, когато нарушаващите търговията ефекти възникват след влизането в сила на регламента.

3.13.

Предложението за регламент ще има значимо икономическо въздействие, тъй като се отнася потенциално до всички предприятия, които се възползват от подкрепата на трети държави и извършват икономически дейности в ЕС (по-специално за дейностите, свързани със сливания и придобивания или офертите при участие в търгове за възлагане на обществени поръчки над установените прагове), а освен това ще има и положително въздействие върху всички предприятия, които не получават чуждестранни субсидии.

3.14.

На практика предложението ще даде възможност на Комисията към субсидиите отпуснати от правителства извън ЕС, да прилага контрол, сходен на този, разрешен от правилата на ЕС относно държавната помощ. Има риск това да усложни допълнително регулаторната рамка, която вече е много подробна, създавайки сериозна тежест за предприятията от ЕС. Например една и съща сделка в бъдеще може да подлежи на три различни процедури: контрол на сливанията, скрининг на чуждестранните инвестиции и контрол на чуждестранните субсидии съгласно предложението, като всяка от тях е със собствени процедурни правила и срокове.

3.15.

В областта на сливанията и придобиванията проверката на чуждестранните субсидии би се добавило към задължителните уведомления за контрола на концентрациите (на равнище ЕС или държава членка) и към националните уведомления за чуждестранните инвестиции с риск от спорове с участващите предприятия.

3.16.

В областта на обществените поръчки рискът от служебно разследване и от широкообхватно преразглеждане на търговете за възлагане на обществени поръчки може да доведе до рискове и тежест за предприятията, които извършват дейност и инвестират в ЕС. Това би засегнало чуждестранните субекти, които инвестират в ЕС, и установените в ЕС предприятия, които могат да разчитат на чуждестранна финансова помощ (посредством инвеститори или чуждестранни помощи за конкретни проекти). В такъв случай предприятията би трябвало я да разгледат внимателно всички получени чуждестранни субсидии, за да направят оценка на възможността за прилагане на новите правила.

3.17.

Оттук и необходимостта Комисията да опрости и изясни в максимална степен приложимата система, за да се улесни прилагането на новите правила, особено когато те се конкурират с вече действащите законодателни разпоредби и да се облекчи административната тежест за предприятията от ЕС.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Съобщение на Комисията „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020) 456 final). Вж. също съобщението на Комисията „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта (COM(2021) 32 final).

(2) Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79 I, 21.3.2019 г., стр. 1).

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/92

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно потребителските кредити“

(COM(2021) 347 final — 2021/0171 (COD)

(2022/C 105/14)

Докладчик:

Bogdan PREDA

Консултация	Европейски парламент, 8.7.2021 г. Съвет, 14.7.2021 г.
Правно основание	Член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	21.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/5/16

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства тази актуализация на законодателството относно потребителското кредитиране, но посочва, че все още има области, в които директивата би трябвало да бъде по-амбициозна или не гарантира подходящия баланс между своите цели и предложените решения. Освен това ЕИСК счита, че предвидените в директивата решения би трябвало да се съсредоточат в по-голяма степен върху въздействието на цифровизацията и увеличаването на използването на цифрови устройства, както и върху предоставянето на .„зелени“ потребителски заеми, за да се помогне на потребителите да правят по-устойчиви покупки.

1.2.

ЕИСК оценява усилията на Европейската комисия за насърчаване на кампаниите за финансово образование/цифрова грамотност, тъй като подобни усилия могат да донесат само ползи за потребителите и кредиторите.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че според доказателствата, свързани с произхода на свръхзадлъжнялостта, налагането на максимални размери за разходите по кредитиране, с цел да се избегнат крайности при ценообразуването, носят осезаеми ползи за уязвимите потребители, при условие че максималните размери са правилно калибрирани след внимателен анализ на пазара и потенциалното въздействие. Поради това ЕИСК отбелязва, че Директивата за потребителските кредити (ДПК) би трябвало да предостави ясна и хармонизирана методология, която държавите членки би трябвало да вземат предвид при прилагането на такива максимални размери, с цел да предотвратят и възпрепятстват крайните практики, които биха могли да доведат до свръхзадлъжнялост. Това ще гарантира и еднакви условия на конкуренция за кредиторите от различни държави.

1.4.

ЕИСК счита, че е полезно допълнително да се уточни задължението на всички кредитори да извършват задълбочена оценка на кредитоспособността на потребителите. В тази връзка ЕИСК одобрява подхода на Комисията по отношение на типа данни, които да се използват при оценката на кредитоспособността, включително изключването на чувствителни лични данни, като например здравни данни, тъй като е много важно да се осигури балансиран подход в рамките на процеса. От изключителна важност, обаче, е в директивата да се подчертае, че дори задълбочена оценка на кредитоспособността не може да гарантира погасяването на кредита.

1.5.

ЕИСК счита, че текстът на ДПК би трябвало да бъде преразгледан, за да се гарантира еднакво третиране на всички кредитори — от процеса на даване на разрешение/лицензиране до оперативните разпоредби/задължения, така че да се гарантират еднакви условия за всички конкуренти.

1.6.

ЕИСК счита, че Комисията би трябвало допълнително да анализира задълженията, свързани с преддоговорната информация, за да намери подходящия баланс между необходимостта от информация и нейната целесъобразност за потребителите, и най-ефективния и гъвкав начин за нейното представяне, като същевременно обмисли и цифровизацията на целия процес.

1.7.

ЕИСК препоръчва на Комисията да изясни текста на ДПК относно ранното възстановяване на разходите.

2. Въведение

2.1

Настоящото становище е свързано с предложението на Европейската комисия за директива относно потребителските кредити за отмяна на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) относно договорите за потребителски кредити.

2.2

Както е посочено в обяснителния меморандум, необходимостта от новата директива се обосновава с факта, че от 2008 г. насам цифровизацията е увеличила мащабите си и коренно е променила както навиците за кредитиране (напр. нови начини за оповестяване на информация по електронен път, оценка на кредитоспособността с използване на автоматизирани системи за вземане на решения и нетрадиционни данни), така и профила на кредиторите. В контекста на кризата с COVID-19 стана необходимо да се предложат и законодателни инструменти за облекчаване на финансовата тежест за по-уязвимите във финансово отношение граждани и домакинства.

3. Общи бележки

3.1

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за актуализиране на правната рамка относно потребителските кредити, тъй като пазарът действително се е променил от 2008 г. насам и настоящите разпоредби не обхващат по подходящ начин всички видове участници/продукти, поради което има области, в които няма подходяща защита за потребителите, или където съществуващите правила могат да бъдат подобрени.

3.2

ЕИСК счита, че двете основни цели при изготвянето на ДПК, а именно i) намаляване на вредите за потребителите, които вземат заеми в един променящ се пазар, и ii) улесняване на трансграничното предоставяне на потребителски кредити и конкурентоспособността на вътрешния пазар, са тясно свързани помежду си и са от съществено значение за гарантиране на подходящо равнище на покритие и еднакво прилагане на новата директива. Например, предложението за налагане на задължителни максимални размери на разходите за потребителски кредити трябва да бъде допълнително уточнено и хармонизирано в Директивата относно потребителските кредити (ДПК) с изяснена методология. Това е необходимо, за да се гарантира еднакво равнище на защита на потребителите, като ефективно се предотвратят безотговорните практики на кредитиране в целия ЕС и разработването на потребителски кредитни продукти с неправомерно високи лихви или прекомерни разходи, които често са насочени към най-уязвимите потребители и често могат да доведат до ситуации на свръхзадлъжнялост. Такава хармонизирана методология е необходима и за да се гарантират равни условия за кредиторите от различни държави.

3.3

Разширяването на прилагането на директивата и изясняването на определенията на редица термини могат да донесат само ползи за потребителите и кредиторите, както и да предоставят по-голяма яснота относно свързаните права и задължения. Освен това ЕИСК счита, че предложението да се въведе задължение за държавите членки да предоставят независими консултантски услуги в областта на задълженията на свръхзадлъжнели или други уязвими потребители също би трябвало да помогне на потребителите в трудни ситуации. Освен това ЕИСК предлага директивата да насърчава кредиторите да приемат политики, улесняващи ранното откриване на финансови затруднения, които ще включват и разпоредби относно мерките за преструктуриране. И двете действия биха предотвратили ситуации на свръхзадлъжнялост и биха насърчили кредиторите да намерят решения за кредитополучателите в затруднено положение.

3.4

ЕИСК оценява усилията на Комисията за насърчаване на инициативите за финансово образование/цифрова грамотност, за да се гарантира, че потребителите правилно разбират кредитните продукти и рисковете, които поемат при вземане на заем, тъй като това е най-ефективният метод за поддържане на доброто им финансово състояние. В тази връзка ЕИСК счита, че текстът на директивата относно комуникацията между кредиторите и потребителите на всички етапи от взаимоотношенията би трябвало да бъде коригиран така, че да се адаптира към цифровия преход и увеличаването на използването на цифрови устройства.

3.5

ЕИСК също така оценява усилията на Комисията за предоставяне на ясни разпоредби относно финансовите консултантски услуги по договорите за кредит, но би приветствал ясна правна перспектива за това как тези услуги могат да бъдат предлагани.

3.6

ЕИСК приветства инициативата допълнително да се уточни задължението на всички кредитори да извършват задълбочена оценка на кредитоспособността на потребителите, за да се провери дали те могат да си позволят въпросните заеми и дали техните финансови нужди са защитени, като същевременно се избягват практики на безотговорно кредитиране и свръхзадлъжнялост. Комисията обаче би трябвало да има предвид, че новите правила не могат и не би трябвало да прехвърлят върху кредиторите отговорността за реалната способност на потребителите за изпълнение на задълженията за плащане, тъй като последните трябва да положат всички усилия, за да изпълнят задълженията си за погасяване на дълга и да управляват предпазливо личните си разходи. ЕИСК приканва Комисията да анализира допълнително текста на ДПК, за да стане ясно, че задълбочената оценка на кредитоспособността не е гаранция за погасяване на кредита. Освен това, за да се гарантира подходяща защита на потребителите, ЕИСК приканва Комисията да уточни подробно ситуациите, при които при специфични и добре обосновани обстоятелства кредиторите имат право, без никакво задължение в това отношение, да отпускат заеми на потребителите, въпреки че последните не са издържали оценката за кредитоспособност.

4. Конкретни бележки

4.1

ЕИСК приканва Комисията да анализира допълнително някои от новите определения, за да се гарантира яснотата на текста. Например определението за кредитор би трябвало да бъде преразгледано, за да се гарантира, че всички дружества за кредитиране попадат в обхвата на директивата и получават еднакъв контрол/лицензиране, когато извършват един и същ вид дейност. Освен това, с цел осигуряване на равнопоставени условия и ефективно предоставяне на еднакво равнище на защита на потребителите, всички кредитори, независимо от правния статут на дружеството им, би трябвало да прилагат едни и същи правила и да бъдат обект на едни и същи задължения, включително по отношение на докладването, освен в случаите на безлихвени заеми, при условие че са спазени всички разпоредби за защита на потребителите.

4.2

По отношение на задълженията, произтичащи от дейността по потребителско кредитиране, директивата би трябвало да бъде по-амбициозна, като в нея се уточни, че такава кредитна дейност изисква разрешение/лиценз от компетентния орган, за да се гарантира подходяща защита на потребителите, ефективен мониторинг и еднакви условия за кредитиране на потребителите. Предложената понастоящем система изглежда е комбинация между издаване на разрешение и регистрация, въпреки че това не е съвсем ясно.

4.3

По отношение на конкретната разпоредба относно превръщането на сумите на заеми, изразени в евро, в национална валута ЕИСК приканва Комисията да преразгледа допълнително член 4 от ДПК, за да изясни неговата приложимост. В предложеното решение, освен че не е съобразено с член 23 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители, липсва яснота относно неговата цел/приложимост и действителната предложена методика за превалутиране.

4.4

Що се отнася до принципа на недискриминация (член 6 от ДПК), ЕИСК изразява загриженост, че е възможно прилагането му да е много трудно поради редица причини, свързани най-вече с различните изисквания на национално равнище и трудностите при обезпечаването на всички необходими проверки като част от процеса на оценка на кредитоспособността. Що се отнася до достъпа до бази данни, ЕИСК изразява опасение, че при определени обстоятелства може да е непрактично или неикономично кредиторите да имат пряк достъп до бази данни от други държави членки поради редица причини (напр. липсата на търсене на трансгранични кредити, различните изисквания на национално равнище и трудността да се обезпечат всички проверки в рамките на процеса на оценка на кредитоспособността). Поради това ЕИСК приканва Комисията да анализира допълнително принципа, включително като разгледа възможността за непряк достъп до такива бази данни, например кредиторите да изискват документацията, необходима за оценка на кредитоспособността, чрез своята местна база данни или местни фискални органи.

4.5

Що се отнася до националните бази данни за докладване, ЕИСК отбелязва, че третирането на кредитни данни по време на пандемията от COVID-19 или друга подобна извънредна ситуация би могло да окаже въздействие върху неприкосновеността на системата за докладване на кредити и в крайна сметка на предоставянето на потребителски кредити. Поради това ЕИСК призовава Комисията да подчертае в ДПК, че е важно по време на криза да продължи пълното споделяне на кредитна информация, включително докладването на данни за пропуснати плащания/мораториуми, както и в нормални условия. Освен това, в съответствие с насоките на ЕБО относно предоставянето на кредити ЕИСК също така препоръчва Комисията да уточни, че базите данни за докладване би трябвало да съдържат като минимум информация за поведението на потребителите при погасяване на съществуващите им договори за кредит, включително всички просрочени задължения.

4.6

ЕИСК оценява усилията на Комисията да направи преддоговорната информация по-достъпна за потребителите. Според ЕИСК подходящото решение не би трябвало да бъде създаването на допълнителен документ — „Стандартно описание на потребителския кредит“, тъй като това може да доведе до допълнителна тежест както за потребителите, така и за кредиторите, и може да бъде подвеждащо за потребителите в смисъл, че те биха могли да ограничат своя анализ само до информацията, предоставена в описанието, без да отчетат надлежно цялата друга информация, посочена във формуляра „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит“ (СЕИПК). Предвид необходимостта да се отговори на новите цифрови методи, по-добро решение би било да се обмисли опростяване на процеса на установяване (и осъществяване) на отношенията с потребителите, включително чрез специално предвиждане на цифрови начини за изпълнение на задължението за предоставяне на СЕИПК.

4.7

По отношение на освобождаването от правилата за обвързване и за пакетна продажба, свързани с разплащателни или спестовни сметки, е много съмнително дали всъщност е в интерес на потребителя това освобождаване да се ограничи само до сметки, чиято единствена цел е ограничена до изискванията на кредитите. Според текста кредиторите би трябвало да забранят на потребителите да използват въпросните сметки за лични цели, извън изискванията на кредита. ЕИСК изразява съгласие, че потребителят не би трябвало да бъде принуждаван да открива сметка, която не е необходима за използване/погасяване на кредита, но след като бъде открита, тази сметка би трябвало да се използва от потребителя както счете за подходящо.

4.8

По отношение на правата на потребителите, когато оценката на кредитоспособността включва използването на профилиране или друга автоматизирана обработка на лични данни, според ЕИСК предложеното решение поражда рисковете от подкопаване на способността на финансовите институции да определят условия за оценка в съответствие със собствената си склонност към поемане на рискове, като по този начин се намалява гъвкавостта на процеса. По наше мнение целият член 18, параграф 6 би трябвало да бъде преформулиран в съответствие с изискванията на ОРЗД, така че потребителят да има правата, предоставени от ОРЗД, когато оценката на кредитоспособността се извършва изключително автоматично и поражда последици, засягащи частно лице.

4.9

ЕИСК счита, че предсрочното погасяване на заемите е основна разпоредба в директивата, тъй като е насочена към насърчаване на конкурентоспособността на пазара и засяга ситуациите на свръхзадлъжнялост, и оценява общите намерения на предложението. Въпреки това ЕИСК подчертава, че е необходимо текстът на ДПК да бъде преразгледан, за да може i) действително да се улесни упражняването на това право и ii) да се избегнат съдебните спорове, възникнали във връзка с определението за „всички разходи“.

4.10

4.11

В съответствие с последната директива относно защитата на потребителите в член 44 от ДПК се предвижда, че държавите членки трябва да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в националното законодателство в случай на нарушение на правилата за транспониране на директивата. ЕИСК приветства тези разпоредби, но изисква от Комисията също така да посочи в директивата, че административните санкции не засягат правата на потребителите да получават обезщетение или възстановяване на разходите в зависимост от случая.

Брюксел, 21 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стp. 6).

(2) Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стp. 34).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следният текст от становището на секцията беше отхвърлен в полза на изменение, прието от Асамблеята, но събра най-малко една четвърт от подадените гласове:

ИЗМЕНЕНИЕ 2

Внесено от:

TEDER, Reet

INT/956 — Договори за потребителски кредити

Параграф 4.1

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК приканва Комисията да анализира допълнително някои от новите определения, за да се гарантира яснотата на текста. Например определението за кредитор би трябвало да бъде преразгледано, за да се гарантира, че всички дружества за кредитиране попадат в обхвата на директивата и получават еднакъв контрол/лицензиране, когато извършват един и същ вид дейност. Освен това, с цел осигуряване на равнопоставени условия и ефективно предоставяне на еднакво равнище на защита на потребителите, всички кредитори, независимо от правния статут на дружеството им, би трябвало да прилагат едни и същи правила и да бъдат обект на едни и същи задължения, включително по отношение на докладването , освен в случаите на безлихвени заеми, при условие че са спазени всички разпоредби за защита на потребителите.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	88
Гласове „против“:	79
Гласове „въздържал се“:	21

КОМПРОМИС ПО ИЗМЕНЕНИЕ 3

Внесен от:

PREDA Bogdan (RO)

INT/956 — Договори за потребителски кредити

Параграф 4.10

Становище на секцията

Компромисен текст

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	82
Гласове „против“:	79
Гласове „въздържал се“:	17

КОМПРОМИС ПО ИЗМЕНЕНИЕ 4

Внесен от:

PREDA Bogdan (RO)

INT/956 — Договори за потребителски кредити

Параграф 1.3

Становище на секцията

Компромисен текст

ЕИСК отбелязва, че от доказателствата, свързани с произхода на свръхзадлъжнялостта, става ясно, че налагането на максимални размери за разходите по кредитиране носят осезаеми ползи за потребителите , особено за уязвимите . Все пак, предложението за налагане на задължителни максимални размери на разходите за потребителски кредити трябва да бъде допълнително уточнено и хармонизирано в Директивата относно потребителските кредити (ДПК) с ясна методология, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за кредиторите от различни страни.

ЕИСК отбелязва, че от доказателствата, свързани с произхода на свръхзадлъжнялостта, налагането на максимални размери за разходите по кредитиране , за да се избегнат крайности при ценообразуването, носи осезаеми ползи за уязвимите потребители, при условие че максималните размери са правилно калибрирани след внимателен анализ на пазара и потенциалното въздействие . Поради това ЕИСК отбелязва, че Директивата за потребителските кредити (ДПК) би трябвало да предостави ясна и хармонизирана методология, която държавите членки би трябвало да обмислят, за да прилагат такива тавани с цел да предотвратят и възпрепятстват крайните практики, които биха могли да доведат до свръхзадлъжнялост . Това ще гарантира и еднакви условия на конкуренция за кредиторите от различни държави.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	88
Гласове „против“:	77
Гласове „въздържал се“:	15

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/99

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/357/ЕИО на Съвета и Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета“

(COM(2021) 346 final — 2021/0170 (COD)

(2022/C 105/15)

Докладчик:

Mordechaj Martin SALAMON

Консултация	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет, 23.8.2021 г.
Правно основание	член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	30.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	231/0/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложението за регламент относно общата безопасност на продуктите (РОБП), тъй като с него се актуализира и има потенциал да се подобри настоящата Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) относно общата безопасност на продуктите (ДОБП), по-специално по отношение на предизвикателствата и новите развития на пазарите и в технологиите.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че в предложената рамка са включени много от поуките, извлечени от 20-годишното прилагане на ДОБП, което дава надежда, че потребителите ще се ползват с по-добра защита, особено когато продуктите се окажат небезопасни. Същевременно икономическите оператори и онлайн пазарите най-вероятно ще имат полза от по-ясни и хармонизирани правила.

1.3.

ЕИСК подкрепя предложението за РОБП, тъй като в него се признава необходимостта от установяването отново на еднакви условия на конкуренция между различните икономически оператори, по-специално между европейските производители и МСП, спрямо чуждестранните дружества във връзка с онлайн продажбите.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че определенията на понятията „безопасност“ и „продукт“ са актуализирани, за да отрази развитието на пазарите и технологиите, така че сега заплахите за безопасността от свързани стоки с възможност за хакерски атаки, липса на актуализации на софтуера и вредни химикали могат да бъдат ограничени. За да се повиши правната сигурност, ЕИСК предлага да се укрепи определението за безопасни продукти и някои от критериите, използвани за оценка на безопасността.

1.5.

ЕИСК подкрепя новите задължения, наложени на онлайн пазарите, но изразява силно съмнение, че защитата ще бъде достатъчна за потребителите, ако в усилията за прилагане продължава да се разчита предимно на националните правоприлагащи органи, а не на платформи.

1.6.

ЕИСК подчертава, че е необходимо да се гарантира безпроблемно взаимодействие с останалите основни законодателни актове, обхващащи същите или близки теми, като например Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Законодателния акт за цифровите пазари (DMA), както и предстоящото преразглеждане на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, особено по отношение на търсенето на отговорност от различните видове онлайн пазари.

1.7.

ЕИСК изразява съжаление, че в РОБП не се уточнява, че онлайн пазарите са вносители или дистрибутори на продукти в зависимост от тяхната дейност и роля в (цифровата) верига на доставки, и за тях не се определят подобни задължения и отговорности както за традиционните магазини. ЕИСК би приветствал по-голяма яснота по отношение на проблемите във връзка с отговорността.

1.8.

ЕИСК счита, че усилията за надзор на пазара трябва да се разширят, за да обхванат всички потребителски стоки, и следва да бъдат споделено, координирано, добре финансирано и рационализирано усилие в цяла Европа.

1.9.

ЕИСК изразява съжаление, че не са налице задължения за държавите членки да събират и да предоставят по-добри данни за инциденти и наранявания. Без база данни за вредите на равнището на ЕС ще бъде трудно да се гарантира разходноефективно прилагане и впоследствие извършване на коректни оценки на РОБП. Поради това РОБП би трябвало да изисква от държавите членки да събират и споделят данни за нараняванията, свързани с потребителски продукти, въз основа на обща методология.

1.10.

ЕИСК би приветствал приемането на мерки за подпомагане на МСП, и по-специално на микропредприятията, в техните задължения, включително период на финансова подкрепа, с предоставяне на ясни и полезни насоки, консултации и подходящо обучение, за да се гарантира, че МСП не са в неравностойно положение в усилията си за постигане на съответствие в сравнение с по-големите оператори с по-добри ресурси.

2. Предложението на Комисията

2.1.

РОБП (2) е в съответствие с новата програма за потребителите от 2020 г. (3) и цели:

—	да се актуализира и модернизира общата рамка за безопасността на нехранителните потребителски продукти;

—	да се запази ролята ѝ на предпазна мрежа за потребителите;

—	да се адаптират разпоредбите към предизвикателствата, породени от новите технологии и онлайн продажбите, и

—	да се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията.

2.2.

Въпреки че с предложението ще се замени (4) ДОБП, тя ще продължи да се прилага по отношение на промишлените нехранителни потребителски продукти. С предложения регламент ще се осигури и приемственост на ДОБП чрез:

—	изискването потребителските продукти да бъдат „безопасни“;

—	определянето на някои задължения за икономическите оператори; и

—	наличието на разпоредби за разработване на стандарти в подкрепа на общото изискване за безопасност.

2.3.

Целта на предложения регламент е както да се актуализират определените понастоящем в Директива 2001/95/ЕО правила, за да се осигури предпазна мрежа за всички продукти, така и да се гарантира, че режимът осигурява по-голяма съгласуваност чрез привеждане в съответствие на правилата за надзор на пазара във връзка с продуктите, които не попадат в обхвата на законодателството на ЕС за хармонизация („нехармонизирани продукти“), с правилата, приложими за продуктите, които попадат в обхвата на законодателството на ЕС за хармонизация („хармонизирани продукти“), както е посочено в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета (5).

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията да преразгледа и осъвремени ДОБП като част от Новата програма за потребителите за периода 2020—2025 г. ДОБП беше важен законодателен акт за защита на потребителите на единния пазар, който изисква на пазара да бъдат пускани само безопасни продукти и действа като предпазна мрежа за потребителите, които не се ползват от по-специфично за сектора законодателство. РОБП запазва тази много важна роля.

3.2.

Ако разгледаме извлечения опит от прилагането на директивата и фундаменталните промени при продуктите и пазарите след приемането ѝ през 2001 г., преразглеждането е доста закъсняло. ЕИСК подкрепя преразглеждането, защото въпреки че директивата послужи като важен инструмент за осигуряване на еднакви условия на конкуренция между европейските производители и МСП спрямо чуждестранните дружества, необходимо е да се положат усилия за преустройването им, по-специално във връзка с онлайн продажбите (потребност, призната в РОБП).

3.3.

Естеството на продаваните на потребителите продукти се разви до степен, поради която старите определения за „безопасност“ и „продукт“ вече не са валидни. Определението за безопасност, което обхваща само „здравето“ и „физическата неприкосновеност“, вече не съответства на действителните рискове, на които могат да бъдат изложени потребителите. ЕИСК приветства включването в член 7 на редица аспекти за оценка на безопасността на продуктите. ЕИСК обаче изразява съжаление, че в член 3, параграф 2 не се посочва ясно връзката му с член 7, което би подобрило правната сигурност.

3.4.

ЕИСК приветства акцента върху понятието „сигурност“ и включването на „киберсигурността“ като изискване, за да се счита даден продукт за „безопасен“. Въпреки това, за да се повиши правната сигурност, ЕИСК предлага да се предвиди оценка на киберсигурността при всички обстоятелства и по време на жизнения цикъл на продукта. Освен това, когато вредни химикали присъстват в продукти за ежедневна употреба, настоящата ДОБП се затруднява в защитата на потребителите. ЕИСК счита за очевидно и неизбежно, че която и да било бъдеща регулаторна рамка трябва да защитава потребителите от заплахи за тяхната безопасност от свързани стоки с възможност за хакерски атаки, липса на актуализации на софтуера и вредни химикали, и приветства промените в това отношение.

3.5.

Въпреки наличието на инициативи за саморегулиране с цел подобряване на защитата срещу небезопасни продукти, продавани онлайн, неотдавнашно проучване (2020 г.) (6) показва, че две трети от 250 закупени и тествани продукта не отговарят на законодателството за безопасност и техническите стандарти на ЕС, като застрашават потребителите. Това сочи необходимостта от ефективно регулиране, а не от саморегулиране. ЕИСК подкрепя приемането на регламент в тази област и приветства новите задължения, наложени на онлайн пазарите, въпреки че предупреждава, че те може да не са напълно подходящи да защитят потребителите, тъй като голяма част от откриването и прилагането продължава да е отговорност на правоприлагащите органи, а не на платформите. ЕИСК също така изразява съжаление, че в РОБП не се уточнява, че онлайн пазарите са вносители (или дистрибутори, където е целесъобразно) на продукти в зависимост от тяхната дейност и роля в (цифровата) верига на доставки, и за тях не се определят подобни задължения и отговорности както за традиционните магазини. ЕИСК призовава отговорността на платформите да бъде пояснена в случаите, когато никой друг участник във веригата на доставки не предприема действия срещу даден небезопасен продукт.

3.6.

Потребителите търгуват повече онлайн, повече през границите и чрез по-дълги и по-сложни вериги на доставки. Настоящият режим за контрол на пазара разполага само със слаби международни и трансгранични правомощия и е една недостатъчно финансирана нехомогенна система, която обхваща само определени видове стоки, а това показва очевидна нужда от действие. ЕИСК счита, че усилията за надзор на пазара трябва да се разширят, за да обхванат всички потребителски стоки, и следва да бъдат споделено, координирано, добре финансирано и рационализирано усилие в цяла Европа. ЕИСК приветства създаването на механизъм за арбитраж — и ролята на Комисията в него — за намирането на решение на всякакви трайни различия в тълкуването и/или прилагането между държавите. ЕИСК подкрепя също и развитието на силни връзки на сътрудничество в световен мащаб, и насърчава участието в международни инициативи.

3.7.

РОБП ще изпълни целта си да защитава потребителите само ако си взаимодейства безпроблемно с останалите основни законодателни актове, обхващащи същите или близки теми. По-специално по отношение на въпроса за търсене на отговорност от различните видове онлайн пазари всяка успешна версия на РОБП ще трябва да бъде координирана с DSA и с Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, и изисква съответни корекции в тях. Следва да се гарантира съгласуваност и по отношение на законодателното предложение за изкуствения интелект, стратегията в областта на химикалите и плана за действие относно кръговата икономика. Въпреки че в РОБП връзките са ясно признати, ЕИСК би приветствал по-конкретни подробности относно оперативната съвместимост на различните законодателни актове, за да се гарантира ефективна защита на място. Би било неприемливо да се оставят пропуски. ЕИСК призовава също така да се обърне внимание на международни инициативи като инициативите на ОИСР, Конференцията на ООН за търговия и развитие и СТО по отношение на международното сътрудничество и насърчава водещата роля на ЕС в тази област.

3.8.

ДОБП беше изградена на принципа на предпазливост и ЕИСК приветства факта, че той остава стълб на структурата на РОБП. Този принцип дава възможност за приемането на най-високи равнища на защита на потребителите. ЕИСК счита, че обвързването с принципа на предпазливост е от ключово значение за осигуряване на защитата на потребителите, като същевременно се предоставя гъвкава концепция, която позволява РОБП да се адаптира към новите предизвикателства. Следователно предпазни мерки следва да бъдат предприемани винаги, когато научните доказателства за опасност за околната среда или човешкото здраве са несигурни, но залогът е голям. Това прави по-ефективна и функцията на предпазна мрежа на ДОБП — като се предоставят решения, когато потребителите са в риск или в специфичното за сектора законодателство има пропуски. Прилагането на принципа на предпазливост също така прави по-пълен надзора на пазара.

4. Конкретни бележки

ЕИСК:

4.1.

подкрепя преобразуването на ДОБП в регламент, тъй като това е избор, който позволява по-бързо и по-съгласувано прилагане в целия ЕС. Въпреки че използването на директива би дало възможност правилата да бъдат приспособени към местното законодателство, то би повишило разходите за съответствие и би увеличило несигурността на дружествата, които търгуват през границите или произвеждат за множество пазари. Опитът до момента показва, че две от всеки пет предприятия отчитат допълнителни разходи, свързани с нехомогенното прилагане на ДОБП (7);

4.2.

приветства по-ясния и по-широк обхват на законодателството, по-специално пояснението и въвеждането на вторичните пазари (съображение 16), поясняването, че рискът за околната среда е част от оценката за безопасен продукт (съображение 11) и включването в обхвата на регламента на доставчиците на услуги за обработка на поръчки, което дава възможност за по-ефективен надзор на пазара;

4.3.

приветства конкретните задължения за онлайн пазарите в РОБП. Въпреки това предупреждава, че пропуските трябва да бъдат отстранени. Необходимо е задълженията да бъдат допълнително определени, и по-специално следва да се обърне внимание на подчиняването на пазарите на член 5 и приравняване на отговорността им на тази на вносител (или дистрибутор, където е целесъобразно), за да се възпрепятстват платформите да заобикалят РОБП и настоящото предложение за DSA. Препоръчва онлайн пазарите да имат и задължение да наблюдават (уведомяване и недопускане на повторно качване) продуктите, продавани чрез техните посредници, както е въведено в DSA, за да се премахне от националните правоприлагащи органи тежестта за действия по уведомяване и недопускане на повторно качване. Бихме приветствали и пояснение за това как задълженията, предвидени в DSA, ще се прилагат в допълнение на РОБП;

4.4.

подкрепя по-строги изисквания за проследимост и подчертава, че държавите членки трябва да разполагат с правилните инструменти, за да прилагат ефективна проследимост. В този случай новите правомощия на Комисията да приема мерки за прилагане и да определя конкретни изисквания за проследимост също потенциално укрепват защитата на потребителите;

4.5.

подкрепя укрепването на процедурите за обратно изземване, но счита, че публикуването на известията за обратно изземване винаги следва да е задължително. В случаи, когато потребителите са закупили дадено изделие и са го подарили или са го закупили на пазар за стоки втора употреба, иначе добре функциониращата система за директни известия за обратно изземване до купувачите би могла да не проработи, тъй като реалният ползвател на продукта не получава директното известие за обратно изземване;

4.6.

изразява съжаление, че за държавите членки няма задължения да събират и да предоставят по-добри данни за инциденти и наранявания, когато една база данни за вредите на равнището на ЕС би улеснила разходноефективно прилагане и впоследствие извършване на коректни оценки на РОБП. Използването на данни от RAPEX за измерване на количеството наранявания на потребителите е проблематично, тъй като групите продукти, свързани с най-високия брой наранявания, не показват голяма взаимовръзка с уведомленията в RAPEX. Този въпрос е допълнително подчертан в проучването от общ характер за оценката на въздействието, в което се констатира, че „данните от RAPEX не могат да се използват просто като заместител за тенденциите в безопасността на потребителските продукти …“ (8). Поради това РОБП би трябвало да изисква от държавите членки да събират и споделят данни за нараняванията, свързани с потребителски продукти, въз основа на обща методология, за да се създаде представителна база данни, обхващаща единния пазар. Програмата „Единен пазар“ би могла да осигури стабилна финансова основа за общоевропейско наблюдение на нараняванията, свързани с продукти. Прехвърлянето на тази тежест върху икономическите оператори, какъвто е случаят с предложението, без ясна общоевропейска стратегия за правоприлагане, вероятно ще бъде незадоволително;

4.7.

счита, че РОБП би трябвало да позволява определянето на критерии за безопасност на химикалите за продуктите, които попадат в обхвата на законодателството. В настоящата ДОБП не се посочва какво е „безопасен“ продукт, когато става въпрос за химикали. Не е ясно дали регламентът ще внесе по-голяма яснота в това отношение. Например ЕС забранява причиняващите рак химикали в играчките, но не и в продуктите за грижа за децата, макар че рискът от експозиция често е сходен. Целта на Комисията за преминаване към нетоксична среда, изразена в Стратегията за устойчивост в областта на химикалите и подкрепяна от ЕИСК (9), следва да бъде изпълнена като част от прилагането на РОБП (10);

4.8.

подкрепя факта, че рисковете за киберсигурността, които засягат безопасността на потребителите, сега ще бъдат обхванати от концепцията за сигурност. Това включва своевременното въвеждане на понятието „съответствие при експлоатация“, тъй като актуализациите на софтуера променят продукта и той трябва да бъдат проверяван с течение на времето. Това става все по-уместно със свързването на повече потребителски стоки, което поражда рискове от хакерски атаки, водещи до потенциални рискове за безопасността. Определенията за безопасен продукт обаче би трябвало да съдържат ясно позоваване на тези изисквания и критерии;

4.9.

счита, че надзорът на пазара следва във възможно най-голяма степен да бъде на еднакво равнище във всички сектори. В това отношение промените трябва да бъдат проучени внимателно, за да се гарантира, че правоприлагащите органи (във всички обхванати сектори) разполагат с подходящ инструментариум, както и че има силна връзка с митническия съюз. Въпреки че се приветства акцентът върху основан на риска надзор на пазара, ще бъде от решаващо значение органите да извършват и проверки на случаен принцип, за да се оптимизира защитата и да се възпрепятстват вредите за потребителите. В противен случай опасни продукти, за които не е известно, че са небезопасни, ще бъдат откривани единствено след като са причинили вреди на потребителите;

4.10.

счита, че определенията, термините и системите трябва да се съгласуват във всичките различни инструменти за безопасност на продуктите, като същевременно се даде възможност за различия в зависимост от отделната продуктова категория (играчки, козметика, електроника и т.н.);

4.11.

приветства факта, че определенията на стандартите за безопасност през целия процес на стандартизация са усъвършенствани, така че стандартите да се изготвят своевременно и с възможността държавите членки да възразяват срещу стандарти, които не гарантират безопасност за потребителите и по този начин не отговарят на предоставения мандат. За да се гарантира, че стандартизацията отговаря на потребностите на потребителите и не се използва за изтласкване на малките субекти от пазара, е особено важно непрекъснато да се подкрепя представителството на потребителите и на сектора на МСП в европейската стандартизация (11);

4.12.

приветства факта, че определените в РОБП задължения ще се прилагат за всички предприятия независимо от техния размер, затвърждавайки принципа, че безопасността не може да бъде подлагана на „по-леки“ режими, и че всеки потребителски продукт трябва да бъде безопасен. Въпреки това изразява съжаление, че възгледите на МСП не бяха достатъчно представени на етапа на консултациите, което изостри нарушенията, които вече съществуват на пазара. Освен това отбелязва, че цифрите в глава 3 „Финансово въздействие“ от оценката на въздействието са приблизителни. За да се избегнат евентуални бъдещи нарушения, ЕИСК препоръчва ключовите показатели за ефективност за годишното докладване от страна на държавите членки (съгласно член 22, параграф 1) да определят количествено въздействието върху МСП и микропредприятията;

4.13.

признава, че МСП, и по-специално микропредприятията, може да бъдат непропорционално засегнати от мерките поради по-малкия оборот и по-малкия човешки капитал за изпълнение на задълженията (12). Приветства факта, че в настоящата нормативна уредба се обръща внимание на някои конкретни нужди, по-специално чрез: режим на санкции, който отчита размера на предприятието при налагането на санкции (член 40, параграф 2, буква з), и се застъпва за пропорционални санкции и система за основан на риска надзор на пазара, която не е в ущърб на по-малките предприятия (13). Въпреки това ЕИСК би приветствал приемането на мерки за подпомагане на МСП, и по-специално на микропредприятията, в техните задължения, включително период на финансова подкрепа, с предоставяне на ясни и полезни насоки, консултации и подходящо обучение, за да се гарантира, че МСП не са в неравностойно положение в усилията си за постигане на съответствие в сравнение с по-големите оператори с по-добри ресурси;

4.14.

приветства факта, че всички потребители ще имат възможност за достъп до информация относно идентифицирането на продуктите, естеството на риска и предприетите мерки (14), по-специално чрез справка в портала Safety Gate (15), но предупреждава, че това не следва да дава възможност да се изисква от потребителите да ограничават рисковете като придобиват тази информация преди дадена покупка (в контекста на това, което може да бъде тълкувано като „разумни очаквания на потребителите относно безопасността“ (член 7, параграф 3, буква и). Освен това базите данни и уведомленията би трябвало да бъдат лесно достъпни за уязвимите потребители, както и за потребителите с увреждания;

4.15.

отбелязва, че член 8, параграф 11 изисква от производителите да използват Safety Business Gateway, за да предупреждават незабавно потребителите за риска за тяхното здраве и безопасност и незабавно да информират органите за надзор на пазара. Отново заявява, че регламентът трябва да гарантира по-конкретно, че фактът, че тази информация се предоставя, не налага пряко или косвено задължение за потребителите да се консултират с базата данни, което може да се отрази върху това дали даден продукт се смята за небезопасен или не. Освен това уведомленията би трябвало да бъдат лесно достъпни за уязвимите потребители и за потребителите с увреждания;

4.16.

би приветствал по-ясно разграничение и подробности относно разликата между Safety Gate (член 24, в който държавите членки издават нотификации) и Safety Business Gateway (член 25, в който икономическите оператори предоставят на органите за надзор на пазара и на потребителите информация относно безопасността на своите продукти) и как тези портали могат да си взаимодействат;

4.17.

приветства предоставената на потребителите възможност да подават жалби до националните органи (16), както и възможността да информират портала Safety Gate за рискове (17), което трябва да продължи. Призовава да бъде осигурено подходящо финансиране, така че всички тези жалби да могат да бъдат надлежно разследвани, за да се спомогне за ефикасната защита на потребителите. Приветства обвързването на този механизъм за подаване на жалби с необходимостта производителите да разследват получените жалби (член 8, параграф 2) и да предприемат корективни действия, когато считат или имат основание да считат, че продукт, който са пуснали на пазара, може да не е безопасен (член 8, параграф 10).

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Директива 2001/95/ЕО на Европейския парлaмент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стp. 4).

(2) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/357/ЕИО на Съвета и Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2021/0170 (COD).

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Нова програма за потребителите — Повишаване на издръжливостта на потребителите за постигане на устойчиво възстановяване (COM(2020) 696 final).

(4) Съображение 2, РОБП.

(5) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стp. 1).

(6) https://www.beuc.eu/publications/beuc-x-2021-004_is_it_safe_to_shop_on_online_marketplaces.pdf, стр. 15.

(7) РОБП, стр. 13.

(8) https://ec.europa.eu/info/files/study-support-preparation-evaluation-gpsd-well-impact-assessment-its-revision-part-1-evaluation_en, стр. 40.

(9) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стp. 181.

(10) https://webapi2016.eesc.europa.eu/v1/documents/eesc-2020-05343-00-00-ac-tra-bg.docx/content.

(11) ОВ L 316, 14.11.2012 г., стp. 12, Приложение III.

(12) Проучване в подкрепа на изготвянето на оценка на Директивата относно общата безопасност на продуктите, както и на оценка на въздействието на евентуалното ѝ преразглеждане, стр. 11 и стр. 320. Вж. също предложение за регламент (COM(2021) 346 final), стр. 13.

(13) ОВ L 316, 14.11.2012 г., стp. 12, приложение III.

(14) Член 31.

(15) Член 32, параграф 1.

(16) Член 31, параграф 4.

(17) Член 32, параграф 2.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/105

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Регламент на Съвета за временно суспендиране на автономните мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в Канарските острови“

(COM(2021) 392 final — 2021/0209 (CNS)

(2022/C 105/16)

Докладчик:

Tymoteusz Adam ZYCH

Искане за консултация	Съвет, 15.9.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	21.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	101/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя предложението на Европейската комисия, като се има предвид голямото му социално-икономическо значение за региона и правомощието на ЕС да го приеме с оглед на неговата компетентност по отношение на регулирането на митата.

1.2.

В допълнение към категорията продукти, която вече е обхваната от Регламент (ЕС) № 1386/2011 на Съвета (1), предложението беше разширено, така че да включва седем нови категории, обхванати от следните кодове по КН: 3903 19, 5603 94, 5604 10, 7326 90, 7607 20, 8441 40 и 8479 90 (машини за промишлени цели и суровини).

1.3.

Счита се, че продължаването на суспендирането на митата върху вноса на промишлени продукти, както и разширяването на продуктовите категории, обхванати от него, са от полза за икономиката на Канарските острови, която претърпя особено неблагоприятни икономически последици в сравнение с други региони на Съюза поради епидемията от COVID-19, по-специално по отношение на обема на националния БВП.

1.4.

Налагането на контрол върху крайната употреба съгласно разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза и разпоредбите за изпълнението му е установена практика в този контекст и не създава значителна допълнителна административна тежест за регионалните и местните власти и икономическите оператори.

1.5.

ЕИСК подчертава, че както въвеждането на ново законодателство, така и продължаването на съществуващите правни решения в подкрепа на най-отдалечените региони са от съществено значение за техния икономически растеж, за гарантирането на баланс на вътрешния пазар и за създаването на работни места в местния сектор.

1.6.

Според ЕИСК за да се гарантира, че предприемачите могат да вземат дългосрочни инвестиционни решения, предложеното суспендиране следва да бъде въведено за многогодишен период.

2. Въведение

2.1.

Канарските острови, автономна област на Испания с обща площ от около 7 446,95 км2, образуват архипелаг в Атлантическия океан, състоящ се от тринадесет острова, отдалечен на около 1 000 км от брега на Иберийския полуостров. Те са един от периферните региони на Европейския съюз, принадлежащ към групата на най-отдалечените региони, и заедно с архипелазите на островите Селваженш, Кабо Верде, Мадейра и Азорските острови образува географска област, наречена Макаронезия.

2.2.

Понастоящем населението е около 2 175 952 жители. Двата най-населени острова са Тенерифе (904 713) и Гран Канария (846 717), в които живеят над 80 % от общото население. Такава висока концентрация на населението само на два от тринадесетте острова е причина за част от социално-икономическите проблеми на региона, включително високия процент на емиграция.

3. Цел на предложението на Комисията

3.1.

ЕИСК припомня, че въз основа на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Регламент (ЕС) № 1386/2011 предвижда специфични митнически мерки за Канарските острови като един от най-отдалечените региони на Европейския съюз — временно суспендиране на автономните мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти.

3.2.

Мерките, предвидени в Регламент (ЕС) № 1386/2011, които бяха насочени към укрепване на конкурентоспособността на местните икономически оператори и по този начин към осигуряване на по-стабилна заетост на тези острови, изтичат на 31 декември 2021 г. През април 2021 г. испанското правителство поиска удължаване на суспендирането на автономните мита от Общата митническа тарифа за редица продукти. Според искането ограниченията, пред които е изправен регионът, са структурни и трайни, продължават да бъдат свързани с изолираността, с малкия размер на пазара и с неговата разпокъсаност. Освен това тези острови не могат да се възползват от европейската интеграция в същата степен като регионите на континенталната част. Предложената схема за суспендиране има за цел да намали тези ограничения на пазара на Канарските острови. Освен това поради икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, испанското правителство поиска допълнително суспендиране на митата от Общата митническа тарифа за седем нови продуктови категории.

3.3.

Целта на предложението на Комисията е да се подкрепи най-отдалеченият регион на Испания в надграждането на неговите предимства, за да се даде възможност за растеж и създаване на работни места в местната икономика. Предложението допълва Програмата от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI), насочена към подкрепа на първичния сектор и производството на суровини, Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и финансирането със специални допълнителни средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

3.4.

Предложението на Комисията е съобразено с политиките на Съюза, по-специално с общата политика за най-отдалечените региони и политиката в областта на международната търговия, конкуренцията, околната среда, предприятията, развитието и външните отношения.

3.5.

Предложението ще позволи на икономическите оператори в периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2031 г. да внасят безмитно определени суровини, компоненти, части и капиталови стоки чрез временно суспендиране на митата.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства предложеното изменение на съществуващия регламент на Съвета и отбелязва, че предвидените в него конкретни мерки могат да бъдат приети, без да се застрашават целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза, включително вътрешния пазар и общите политики. Според ЕИСК тази промяна ще спомогне за подобряване на баланса на вътрешния пазар.

4.2.

ЕИСК многократно е посочвал, че положението на островните региони е много по-трудно, отколкото условията в останалата част на Съюза, особено в континенталната част. Те страдат от сериозни и постоянни неблагоприятни географски, демографски и екологични проблеми, като например: изолираност от континента, ограничена площ на земята, зависимост от морския и въздушния транспорт и свързаните с това по-високи разходи, намаляване на населението и трудна ситуация на пазара на труда; съсредоточаване на производството в малките предприятия и микропредприятията, които са по-малко устойчиви на динамиката на икономическите промени в сравнение с по-големите предприятия; ограничения при извличането на ползите от европейския единен пазар и конкурентните икономически условия.

4.3.

Ограничените транспортни средства и увеличените разходи за дистрибуция на стоките водят до по-високи разходи за производството на даден продукт за предприемача, отколкото би имал, ако извършваше стопанска дейност в континенталната част, което води пряко до намаляване на конкурентоспособността. Това води до трудности за местните предприемачи да намерят клиенти извън националните граници и принуждава промишления сектор да концентрира производството си на местния пазар. ЕИСК счита, че в митническата политика на Съюза следва да се отчита тази трудна икономическа ситуация в островните региони и да предприема подходящи мерки за подобряване на техните шансове и конкурентоспособност спрямо континенталната част.

4.4.

ЕИСК отбелязва, че туризмът, който е и основният икономически ресурс на Канарските острови, е ключов фактор за икономическата стабилност в много островни райони. През 2018 г. делът на входящия туризъм в БВП на Канарските острови беше 28 % и отбелязваше възходяща тенденция. През 2017 г. броят на пристигналите на Канарските острови туристи почти надхвърли прага от 16 милиона души и беше с около един милион повече, отколкото през 2016 г., докато през 2019 г. до Канарските острови пътуваха 15,11 млн. души.

4.5.

Въпреки че появата на туризма доведе до икономически растеж, важно е също така да се имат предвид отрицателните последици за този основен икономически фактор, възникнали с пандемията от COVID-19. Според данни, публикувани от Националния статистически институт на Испания, през 2020 г. броят на чуждестранните туристи на Канарските острови е намалял с над 70 %, когато в архипелага са пристигнали едва 3,78 милиона души. Със същия процент спаднаха и приходите в региона, който през миналата година получи около 4 млн. евро приходи от туризма. Най-голямо намаление е отчетено на остров Лансароте (73,7 %), докато най-малкият спад е бил на Тенерифе (66,4 %). Ограничението на туристическата дейност на Канарските острови през 2020 г. доведе до спад на БВП от близо 20 %. Налице е и рецесия в строителството и промишлеността с очакван спад от 13 % в сравнение с 2019 г. Следва да се подчертае, че последиците от световната здравна криза имат дългосрочен ефект. Очаква се равнището на европейския туризъм да се задържи под това от 2019 г. до 2023 г. (2).

4.6.

В резултат на кризата с пандемията от COVID-19 значително се повиши и безработицата на Канарските острови. През първото тримесечие на 2020 г. нейният дял възлизаше на 18,89 %, а за една година той нарасна до 25,42 %, което е значително повече от средното за страната и Съюза, съответно 15,5 % и7,1 % (Евростат, 2021 г.).

4.7.

ЕИСК отбелязва, че настоящото предложение е в съответствие с политиката, следвана от Съюза, една от основните цели на която е териториалното, икономическото и социалното сближаване и която чрез добре управлявана икономическа политика цели да укрепи Съюза, така че най-отдалечените региони да имат равни възможности за развитие и достъп до по-добри условия на живот. В съответствие с член 174 от ДФЕС островните райони бяха признати за необлагодетелствани региони, нуждаещи се от специално внимание.

4.8.

ЕИСК отбелязва също така, че повишаването на цените на енергията през последните две години и въздействието му върху световните транспортни разходи несъмнено допринесоха за по-голямо намаляване на конкурентоспособността на промишления сектор на островите. Освен това намаля ефективността на ползите от суспендирането на автономните тарифи, въведено през 1991 г. Вследствие на това спадна конкурентоспособността на местната промишленост спрямо нейните конкуренти в Испания и останалата част от Съюза, разположени на континента. Отчитайки географските и икономическите характеристики на региона на Канарските острови, ЕИСК счита, че следва да се подкрепят мерки, насочени към смекчаване на отрицателните последици от местните условия.

4.9.

ЕИСК отбелязва, че предложеното решение би могло да допринесе значително за запазването на икономическата стабилност на тази част от Европейския съюз и че премахването му би имало инфлационен ефект върху пазара, което в дългосрочен план би застрашило и без това скромната промишлена база на островите и по този начин би увеличило различията спрямо останалите региони от ЕС.

4.10.

ЕИСК счита, че следва да се подкрепи и вече прилаганото решение за обвързване на използването на тарифните мерки с крайната употреба на продуктите, така че от тях да се ползват единствено намиращите се на територията на Канарските острови икономически оператори.

4.11.

Въпреки това ЕИСК обръща внимание на възможната поява на трудности в икономическия обмен в региона на Канарските острови — или дори в по-широк план — в целия ЕС поради липсата на определение на термина „отклонение на търговския поток“, използван в член 4 от разглеждания законодателен акт. При поява на т.нар. „отклонения на търговския поток“ Комисията има правомощието временно да оттегли суспендирането на автономните мита, което ще има редица икономически последици за региона и местните предприемачи. ЕИСК би искал да обърне внимание на необходимостта от точно определение на този термин както в качествено, така и в количествено отношение.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) № 1386/2011 на Съвета от 19 декември 2011 г. за временно суспендиране на автономните мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в Канарските острови (ОВ L 345, 29.12.2011 г., стp. 1).

(2) https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/126/tourism.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/108

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство“

(COM(2021) 277 final)

и „Предложение за регламент на Съвета относно създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013“

(COM(2021) 278 final — 2021/0140 (CNS)

(2022/C 105/17)

Докладчик:

Ionuț SIBIAN

Искане за консултация	Европейска комисия, 10.8.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	6.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	232/1/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства стратегията на Комисията за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство.

1.2.

Комитетът потвърждава отново пълната си подкрепа, изразена в резолюцията му от 17 февруари 2016 г., за принципите, залегнали в основата на шенгенското сътрудничество: безпрепятственото упражняване на основните свободи по Договора в рамките на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и необходимостта от укрепване на общата отговорност и солидарността при управлението на външните граници.

1.3.

Комитетът припомня, че при формулирането и прилагането на политиката на ЕС в областта на управлението на границите, оперативната съвместимост, управлението на миграцията и убежището, полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на наказателното правосъдие ЕС и неговите държави членки са неизменно обвързани от Хартата на основните права, чиито разпоредби са задължени не само да зачитат, но и да насърчават.

1.4.

Комитетът изразява дълбока загриженост във връзка със сигналите за нарушения на основните права по външните граници на ЕС и призовава Комисията и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (EBCGA — Frontex) незабавно да предприемат коригиращи действия, да наблюдават и проследяват сигналите за нарушения на основните права и да гарантират, че механизмите за отчетност, предвидени в Регламента за европейската гранична и брегова охрана, се прилагат ефективно. Комитетът призовава Консултативният форум за основните права да бъде укрепен и организираното гражданско общество да бъде привлечено за участие в него чрез ЕИСК.

1.5.

Комитетът изразява загриженост във връзка с полупостоянното повторно въвеждане на граничен контрол в части от вътрешните граници на държавите членки и отрицателното икономическо и социално въздействие, което то оказа върху гражданите, предприятията и по-специално пограничните работници, граничните общности и еврорегионите в ЕС. Той призовава Комисията внимателно да следи и периодично да оценява необходимостта и пропорционалността на тези повторни въвеждания и да предприема действия, когато е необходимо. Той приветства заявеното от Комисията намерение да използва в по-голяма степен своите правомощия за правоприлагане, когато оценките по Шенген могат да доведат до такива действия.

1.6.

Комитетът изразява загриженост във връзка с продължаващото изключване на държавите членки Кипър, Румъния, България и Хърватия от пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген. Заедно с Комисията той призовава за бързи и решителни действия от страна на Съвета в това отношение.

1.7.

Комитетът отбелязва, че много от елементите, които са съставни компоненти на стратегията, все още са на етап законодателни предложения. Той би желал да отбележи, че е изготвил конкретни становища по някои от тези предложения, по-специално относно Новия пакт за миграцията и убежището и относно оперативната съвместимост. Комитетът приканва Комисията надлежно да вземе под внимание тези становища.

1.8.

Комитетът отбелязва, че много от елементите на пакта се основават на своевременното прилагане на наскоро приетото законодателство, по-специално Регламента за оперативната съвместимост и Регламента за европейската гранична и брегова охрана 2.0. Комитетът изразява загриженост относно постигнатия в това отношение напредък и призовава Комисията да следи отблизо всяко забавяне и превишаване на бюджета и да ги коригира ефективно.

1.9.

Комитетът оценява предложенията за подобряване на функционирането на механизма за оценка по Шенген като положителни, по-специално по-бързото проследяване, засилените полезни взаимодействия с механизма за оценка на уязвимостта и повишеното внимание в по-хоризонтален план, което се отделя на правата на човека, включително предвидената роля на Агенцията за основните права. Следва обаче да се предприемат действия, за да се гарантира, че механизмът за оценка по Шенген не политизира въпроси от технически характер.

1.10.

Комитетът счита, че Шенгенският форум може да даде политически тласък на защитата и развитието на Шенгенското пространство, но предупреждава, че той не следва да води до връщане към междуправителственото минало на Шенген, чието функциониране беше засегнато от междуправителствения подход и липсата на прозрачност. Другите институции на ЕС, както и Комитетът, следва да бъдат информирани по всяко време и да могат да присъстват като участници.

1.11.

Комитетът е наясно, че свързаните области на полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на наказателното правосъдие, включително подобреното сътрудничество предотвратяването на тероризма, са от първостепенно значение за доверието на гражданите на ЕС и на държавите членки в Шенгенското пространство. Това сътрудничество следва да изисква във всеки един момент пълно зачитане на основните права във всички държави членки, включително гарантирането на независима съдебна система, за да се даде възможност за правилно функциониране на инструментите на взаимното доверие, като например европейската заповед за арест.

1.12.

Комитетът е твърдо убеден, че сътрудничеството с трети държави не следва да се съсредоточава изключително върху контрола на миграцията и убежището, а следва да представлява истинско партньорство, насочено към подобряване на положението на мигрантите и бежанците в трети държави, и по-специално на жертвите на трафика на хора, и да се стреми да се справи с първопричините за миграцията, като насърчава безопасната и организирана миграция.

1.13.

Както председателят на Комисията Ursula von der Leyen подчерта в речта си за състоянието на Съюза през 2021 г., жизненоважно е да се постигне съгласие по обща европейска система за управление на външните ни граници, миграцията и убежището, за да не се позволи на трети държави да се възползват от липсата на единство.

2. Контекст на становището

2.1.

През 1985 г. редица държави членки приеха международното Шенгенско споразумение, като взеха решение за премахване на всички гранични проверки на своите вътрешни граници. Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 1990 г. предостави необходимите „съпътстващи мерки“ за компенсиране на външните ефекти, произтичащи от премахването на контрола.

2.2.

Договорът от Амстердам включи достиженията на правото от Шенген в правния ред на ЕС и регламентира специалната позиция на Обединеното кралство, Ирландия и Дания.

2.3.

Сключването на двустранни споразумения с Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн позволи на тези държави да участват в шенгенското сътрудничество.

2.4.

България, Румъния и Хърватия прилагат части от достиженията на правото от Шенген, но премахването на проверките по вътрешните им граници изисква единодушно решение на Съвета. Съветът отказа да вземе такова решение, въпреки че Комисията установи, че тези държави са технически готови.

2.5.

Откакто бяха включени в правния ред на ЕС, достиженията на правото от Шенген продължиха да се развиват, особено с приемането на Кодекса на шенгенските граници, Визовия кодекс и Регламента за европейската гранична и брегова охрана. Сътрудничеството в областта на границите, визите, миграцията и убежището е подкрепено от редица мащабни ИТ бази данни за обмен на информация (ШИС, ВИС, Евродак, СВИ, ETIAS, ECRIS-TCN), които понастоящем са оперативно съвместими.

2.6.

Въпреки че имат споделена отговорност, отделните държави членки остават отговорни за съответните си части на външните граници, което означава, че пропуските в управлението на външните граници в една държава членка вероятно ще имат сериозни последици за цялото пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

2.7.

През последните пет години Шенгенското пространство беше подложено на значителен натиск в резултат на многократното и продължаващо възстановяване на проверките на вътрешните граници от някои държави членки. Това се случи в отговор на ситуацията с бежанците и миграцията от 2015 г. и заплахата от терористично насилие в Европа.

2.8.

Пандемията от COVID-19 доведе до допълнително затваряне на границите и ограничения на свободното движение на хора.

2.9.

В отговор на ситуацията с бежанците и миграцията от 2015 г. Frontex — Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, беше реформирана през 2016 г. като Европейска агенция за гранична и брегова охрана и допълнително подсилена през 2019 г.

2.10.

В своя Нов пакт за миграцията и убежището Европейската комисия заяви, че „интегрираното управление на границите е незаменим инструмент на политиката“ за целостта на Шенгенското пространство и „съществен елемент на цялостната миграционна политика“. Комисията обяви отделна стратегия за бъдещето на Шенгенското пространство, която беше публикувана на 2 юни 2021 г.

2.11.

Целта на стратегията е Шенгенското пространство да стане по-силно и по-устойчиво. В нея се прави преглед на предизвикателствата, пред които е изправено Шенгенското пространство през последните години, включително по време на кризата с пандемията, и се очертава вариант за бъдещо развитие, при който ползите от Шенген се запазват.

2.12.

Целите на стратегията са:

1)	гарантиране на ефективно управление на външните граници на ЕС;

2)	укрепване Шенгенското пространство във вътрешен план;

3)	подобряване на готовността и управлението;

4)	завършване на Шенгенското пространство.

2.13.

Новата стратегия е придружена от предложението за регламент на Съвета относно създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013 (1).

2.14.

Комисията предлага основно преразглеждане на механизма за оценка и наблюдение по Шенген. Промените включват ускоряване на процеса на оценка, както и ускорена процедура в случай на сериозни недостатъци, които биха могли да изложат на риск Шенген като цяло.

3. Общи бележки

3.1. Модерно и ефективно управление на външните граници

3.1.1.

Комитетът подкрепя бързото приемане на многогодишна стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите като част от интегрираната система за управление, предвидена в член 77, параграф 2, буква г) от ДФЕС. Той иска да бъде консултиран относно тази стратегия преди нейното приемане (2).

3.1.2.

Комитетът продължава да подкрепя концепцията за ефективна Европейска агенция за гранична и брегова охрана и създаването на нейното оперативно звено. Той обаче е загрижен за постигнатия в това отношение напредък. По-специално той посочва последните констатации на Сметната палата на ЕС, в които се заявява, че Агенцията не е изпълнила изцяло своя мандат за 2016 г. и че има редица рискове и недостатъци във връзка с изпълнението на мандата ѝ за 2019 г. (3)

3.1.3.

Комитетът изразява особена загриженост относно докладите за нарушения на основните права по време на координираните от Frontex оперативни дейности и факта, че Агенцията е знаела за тях, както беше съобщено от различни медии и НПО и обсъдено в доклада на работната група за контрол на Frontex към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). ЕИСК изразява задоволство от неотдавнашното назначаване на нов служител по въпросите на основните права и текущата процедура по назначаване на наблюдатели на основните права, но подчертава, че Службата по въпросите на основните права трябва да получи адекватни ресурси, за да изпълнява задачите си при пълна независимост. ЕИСК призовава Агенцията да прилага изцяло механизмите и структурите за отчетност, предвидени в нейния регламент за учредяване.

3.1.4.

Комитетът изразява загриженост относно поставения в стратегията акцент върху системата за скрининг преди влизането, която в своето становище относно пакта счете за нов принос, който заслужава да бъде разгледан. Комитетът обаче постави под съмнение практическата ѝ осъществимост и я счете за неподходяща от гледна точка на основните права (4). Той изтъква необходимостта от механизъм за независим мониторинг от страна на държавите членки, както е предвидено в Регламента за скрининга.

3.1.5.

Комитетът винаги е смятал постигането на пълна оперативна съвместимост на ИТ системите като необходима стъпка към изграждането на последователна и ефективна политика в целия ЕС. В съответствие с това мнение той също така подкрепя по-нататъшното цифровизиране на визовите процедури и документите за пътуване.

3.1.6.

Комитетът изразява своята загриженост по отношение на изявлението на Комисията, че забавянията в отделните държави членки могат да попречат на прилагането на оперативната съвместимост в цяла Европа. Предвид предишния опит с прилагането на ШИС II и с оглед на последното актуално състояние на прилагането на Системата за влизане/излизане и Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (5) Комитетът би искал да чуе какви конкретни стъпки предприема Комисията, за да гарантира своевременното прилагане на оперативната съвместимост, в съответствие с предвидения бюджет.

3.1.7.

Комитетът подчертава, че следва да се постигне по-нататъшно технологично развитие и пълна оперативна съвместимост, като надлежно се отчита защитата на личните данни и на основните права. Що се отнася до предложението за ревизирана система Евродак и по отношение на използването на мащабни бази данни като цяло, Комитетът отново подчертава, че следва да се постигне пълна оперативна съвместимост, като надлежно се отчита защитата на основните права. Мерките трябва да бъдат строго необходими и пропорционални предвид чувствителността на данните, особено що се отнася до кандидатите за международна закрила и поверителността на процедурата. Следва да се отбележи, че личните данни, обработвани във връзка с управлението на граници и връщането, попадат в Общия регламент за защита на данните и не се квалифицират като оперативни лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (6).

3.1.8.

ЕИСК посочва, че когато Frontex си сътрудничи с трети държави, особено когато действа на територията на трета държава, основните права, включително правото на защита на личните данни, трябва да бъдат спазвани изцяло и да бъдат въведени подходящи механизми за отчетност.

3.2. Мерки за вътрешно укрепване на Шенген

3.2.1.

Комитетът със задоволство отбелязва вниманието, което се обръща на мерки, които макар да не са точно мерки за развитието на Шенген, са свързани с функционирането на Шенгенското пространство.

3.2.2.

Опасенията на държавите членки във връзка със сигурността се преодоляват по-добре с повече и засилено сътрудничество между правоприлагащите органи, отколкото с повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници.

3.2.3.

Комитетът подчертава, че при всички форми на полицейско сътрудничество и сътрудничество в областта на наказателното правосъдие основните права, включително правото на защита (7) и правата на жертвите (8), трябва да бъдат изцяло зачитани. Това също така означава, че ако основните права бъдат нарушени, разпределението на отговорностите между различните участници (ЕС и национални) не трябва да води до дефицит на отчетност.

3.2.4.

Защитата на личните данни, съгласно подходящите правни рамки, трябва да се спазва по всяко време, особено когато става въпрос за силно чувствителни лични данни, както е съгласно решенията от Прюм.

3.2.5.

Що се отнася до използването на изкуствен интелект за трансгранична полиция, Комитетът посочва становището си относно Регламента за изкуствения интелект (9).

3.2.6.

Комитетът би желал да отбележи, че приложението към предложението за акт за изкуствения интелект (10) дава възможност за използване на ИИ за управлението на миграцията, убежището и граничния контрол. По-специално буди безпокойство упоменаването на използването на „полиграфи и подобни инструменти или [инструменти] за разпознаване на емоционалното състояние на физическо лице“, тъй като липсват научни доказателства за надеждността на тези методи.

3.2.7.

По отношение на конкретните мерки, предложени в новия пакт за миграцията и убежището, Комитетът посочва своето становище от 17 декември 2020 г. (11)

3.2.8.

Комитетът поставя под съмнение добавената стойност от увеличаването на използването на предварителната информация за пътниците в съчетание с резервационните им данни и констатира, че Комисията не е предоставила убедителен аргумент, който да позволи систематичен и масов обмен на лични данни в рамките на Шенген, което по подразбиране би засегнало и гражданите на ЕС, които упражняват правото си на свободно движение.

3.2.9.

Що се отнася до използването на европейската заповед за арест и други инструменти, които улесняват сътрудничеството в областта на правоприлагането, като например Европейската заповед за разследване, Комитетът посочва, че за безпроблемното функциониране на тези инструменти за взаимно признаване е необходимо взаимно доверие. Това изисква още по-ефективно наблюдение на върховенството на закона от институциите на ЕС и води до отговорност от страна на държавите членки да поддържат върховенството на закона, по-специално правото на ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на ЕС (наричана по-нататък „Хартата“) и член 19, параграф 1 от ДЕС.

3.3. Подобрено управление

3.3.1.

Комитетът оценява това, че Шенгенският форум може да предостави на държавите членки място за обсъждане на политически важни въпроси, свързани със Шенгенското сътрудничество. Други институции на ЕС обаче, както и Комитетът, следва да продължат да бъдат информирани и да имат право да присъстват като участници. Форумът и неговите действия следва да бъдат възможно най-прозрачни и да се предоставя достъп до документите от него. Възобновяването на доклада за състоянието на Шенгенското пространство трябва да бъде приветствано, но не е достатъчно в това отношение.

3.3.2.

Комитетът подкрепя идеята, че е необходимо изменение на Кодекса на шенгенските граници, за да се включат част от поуките, извлечени от пандемията от COVID-19. Той подчертава, че тези поуки надхвърлят въпроса за вътрешните граници и засягат функционирането на самия вътрешен пазар. Следователно всяко такова изменение следва да бъде част от по-широк тест за пригодност към европейската регулаторна рамка за свободно движение в един свят, в който е вероятно COVID-19 да продължи да бъде реалност. Комитетът подкрепя идеята, че такъв подход следва да включва правила относно пътуванията в ЕС, които понастоящем липсват в Кодекса на шенгенските граници. Комитетът би искал също да узнае от Комисията дали предвижда някакво изменение на Регламента за местния граничен трафик.

3.3.3.

Комитетът счита, че Комисията следва да заеме по-силна позиция в подкрепа на пътуванията без граничен контрол в Европа. В Договора за ЕС ясно е посочено, че ЕС предлага на своите граждани пространство без граници. Правото на държавите членки да въведат отново граничен контрол е изключение от това право, което трябва да се тълкува тясно. То не може да се разглежда като прерогатив за независимост, а е обвързано от правилата на Кодекса на шенгенските граници. Всяко преразглеждане на Кодекса трябва изцяло да отчита изключителния характер на възстановяването на граничния контрол.

3.3.4.

Комитетът възприема положително предложенията за подобряване на функционирането на механизма за оценка по Шенген, по-специално тези за осигуряване на по-бързо проследяване, засилено полезно взаимодействие с механизма за оценка на уязвимостта и тези, които обръщат по-голямо внимание и възприемат междусекторен подход по отношение на човешките права. Следва обаче да се внимава механизмът за оценка по Шенген да не политизира въпроси от технически характер.

3.3.5.

Комитетът насърчава Комисията активно да използва правомощията си по прилагане съгласно Договорите в ситуации, при които липсват последващи действия по отношение на недостатъците, установени по време на оценките по Шенген. Приоритетно трябва да се разглеждат системни практики, които нарушават нормите на основните права. Важно е Комисията да не разчита единствено на констатациите на механизма за оценка по Шенген, но да наблюдава активно и самата ситуация с основните права.

3.4. Завършване на Шенгенското пространство

3.4.1.

Комитетът приветства позицията на Комисията по отношение на завършването на Шенгенското пространство. Той подчертава връзката между свободното движение, гражданството на ЕС и липсата на граничен контрол. В момента гражданите на България, Румъния и Хърватия не използват изцяло правата си като граждани на ЕС съгласно Договорите.

3.4.2.

Комитетът подчертава, че тези държави членки вече контролират своите външни граници в съответствие с Кодекса на шенгенските граници. Пълното им присъединяване би увеличило функционирането и сигурността на Европейския съюз чрез пълното им участие във всички мащабни бази данни на правосъдието и вътрешните работи (ПВР).

3.4.3.

Комитетът приканва Комисията да представи по-подробна пътна карта за пълно присъединяване и приканва Съвета бързо да предприеме съответните действия.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2021) 278 final.

(2) Вж. параграф 4.8 от ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 62.

(3) Специален доклад на Европейската сметна палата, „Подкрепата на Frontex за управлението на външните граници все още не е достатъчно ефективна“, 2021 г.

(4) Становища на ЕИСК за миграцията, ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 15, ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 58, ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 64.

(5) Бележка на Европейската комисия относно „Прилагане на оперативната съвместимост: актуално състояние на прилагането на Системата за влизане/излизане и Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им“, юни 2021 г.

(6) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стp. 39).

(7) В съответствие с дял VI от Хартата на основните права и съответното вторично законодателство.

(8) Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57), както и законодателството, отнасящо се за специфични категории жертви на трафик на хора, сексуална експлоатация и детска порнография, и тероризъм.

(9) INT/940 (OJ C 517, 22.12.2021, p. 61). .

(10) COM(2021) 206 final, стр. 4 и 5.

(11) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 15.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/114

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021-2027 г. — Здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда“

(COM(2021) 323 final)

(2022/C 105/18)

Докладчик:

Carlos Manuel TRINDADE

Сезиране на Комитета	Комисия, 10.8.2021 г.
Правно основание	Член 153, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	6.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	153/25/41

1. Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) потвърждава, че защитата на работниците срещу рисковете за здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ) е от основно значение за гарантирането на достойни и устойчиви условия на труд, залегнала е в Договорите и в Хартата на основните права, представлява право, установено в принцип 10 на Европейския стълб на социалните права, и е един от ключовите елементи за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие (1).

1.2

ЕИСК изцяло споделя схващането, че „[з]дравословните и безопасни условия на труд са предпоставка за здрава и продуктивна работна сила. Никой не трябва да страда от свързани с работата заболявания или злополуки. Това е и важен аспект както за устойчивостта, така и за конкурентоспособността на икономиката на ЕС.“ (2) ЕИСК подкрепя също така констатацията, че „[о]свен това благодарение на добрите ЗБУТ се намаляват разходите за здравеопазване и други тежести върху обществото. За разлика от това цената на лошите ЗБУТ е висока за лицата, предприятията и обществото.“ (3)

1.3

ЕИСК като цяло изразява съгласие със стратегическата визия и действията, предвидени в стратегическата рамка (без да се засягат бележките, предложенията и препоръките, изложени по-долу в настоящото), по-специално:

1.3.1

Комитетът отбелязва по-конкретно изявлението на Комисията, че „в края на 2021 г. ще предложи инициатива за подобряване на условията на труд на хората, които работят чрез цифрови платформи … [за] … да се гарантират адекватни условия на труд, включително от гледна точка на здравето и безопасността“, в случай че социалните партньори не желаят да преговарят помежду си (4).

1.3.2

Това включва: (i) „нулевата смъртност“ по отношение на смъртните случаи, свързани с работата; (ii) планираните мерки за борба с рака; (iii) ратифицирането на Конвенцията на МОТ от 2019 г. относно насилието и тормоза (№ 190); (iv) законодателната инициатива, която трябва да бъде предприета до 2021 г., относно предотвратяването и борбата с основаното на пола насилие срещу жените и домашното насилие; (v) целта на Комисията да включи психо-социалните и ергономичните рискове в кампанията за здравословни работни места.

1.3.3

ЕИСК в общи линии подкрепя по-специално: (i) че „е от съществено значение да се извлекат поуки от пандемията от COVID-19 и да се увеличи подготвеността за потенциални бъдещи здравни кризи […] и следва допълнително да се развият взаимодействията между ЗБУТ и общественото здраве“; (ii) включването на COVID-19 в препоръката на Европейския списък на професионалните заболявания (5).

1.3.4

ЕИСК като цяло подкрепя по-специално: (i) необходимостта държавите членки да предприемат инициативи за преодоляване на „тенденцията на спад в броя на инспекциите на условията на труд“; (ii) провеждането на среща на високо равнище относно ЗБУТ през 2023 г., която ще се съсредоточи върху постигнатия напредък в реализирането на целта за „нулева смъртност“ спрямо свързаните с работата смъртни случаи; (iii) наличието на нов показател за трудови злополуки с фатален изход, вече предложен в плана за действие по Европейския стълб на социалните права; (iv) подобряване на дейността на инспекторите по труда посредством насоки и обучение на европейско равнище и на равнището на държавите членки; (v) насърчаване на сътрудничеството на равнището на ЕС и на държавите членки за осигуряване на съгласуваност в прилагането на законодателството; (vi) насоки и подкрепа за предприятията, по-специално микропредприятията и малките предприятия, за спазване на законодателството в областта на ЗБУТ (6).

1.3.5

ЕИСК като цяло подкрепя по-специално: (i) осъществяването на сътрудничество между ЕС, МОТ и СЗО в областта на данните и познанията; (ii) факта, че ЕС, в сътрудничество с държавите членки, ще подкрепи създаването на нов показател относно смъртността от заболявания, дължащи се на професионални рискови фактори (в контекста на целите за устойчиво развитие на Организациите на обединените нации); (iii) факта, че ЕС ще подпомага интегрирането на правото на безопасни и здравословни условия на труд в рамката на МОТ относно основни принципи и права на работното място; (iv) намерението на ЕС да насърчава ЗБУТ в световните вериги на доставки; (v) намерението на ЕС да гарантира, че стандартите за ЗБУТ се вземат правилно под внимание като част от обвързващите ангажименти относно трудовите и социалните стандарти и да насърчава достойния труд в бъдещите търговски споразумения на ЕС; (vi) подкрепа за страните кандидатки да включат в законодателството си достиженията на законодателството на ЕС в областта на ЗБУТ (7).

1.4

По-специално ЕИСК предлага на Комисията следните действия, мерки или инициативи, които да бъдат включени в стратегическата рамка на ЕС за периода 2021—2027 г.:

1.4.1

Относно подглава 2.1 — (i) по отношение на лицата, класифицирани като самостоятелно заети, за които стратегическата рамка счита, че правилата за ЗБУТ не се прилагат, препоръчва своевременно да се извърши проучване с участието на Комисията, експерти и социалните партньори, за да се намери най-доброто решение при надлежно зачитане на принципа, че всички самостоятелно заети трябва също да работят в безопасна и здравословна среда, като съответните заключения се представят до срещата на високо равнище по ЗБУТ през 2023 г.; (ii) що се отнася до незаконодателната инициатива, свързана с психичното здраве на работното място, която Комисията планира да стартира на равнището на ЕС, ЕИСК предлага, именно поради значението на причините, изложени в стратегическата рамка, тази инициатива да бъде законодателна.

1.4.2

Относно подглава 2.2 — (i) призовава Комисията да включи професионалните ракови заболявания в бъдещия Европейски план за борба с рака и да разшири обхвата на Директивата относно експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа, така че да обхване токсичните за репродукцията вещества и опасните лекарства, като гарантира дългосрочното проследяване на здравословното състояние на работниците, изложени на канцерогенни вещества, дори в случай, когато работата вече не се извършва в тези условия; (ii) препоръчва намерението на Комисията да „оцени по какъв начин да засили ефективността на Директивата за налагане на санкции на работодателите (2009/52/ЕО)“ да доведе до преразглеждане с цел налагането на по-строги санкции за работодателите, които не спазват изискванията; (iii) предлага, както показаха последните констатации във връзка с COVID-19, спешно да се изготви законодателна инициатива за предотвратяване на психосоциалните рискове; (iv) натрупаният опит и научните изследвания в областта на мускулно-скелетните заболявания обосновават необходимостта от законодателна инициатива в тази област.

1.4.3

Относно подглава 2.3 — (i) препоръката относно Европейския списък на професионалните заболявания да бъде преобразувана в директива; (ii) да се подобри Директивата за биологичните агенти чрез включване на натрупания наскоро опит; (iii) националните инспекции по труда да определят цел, съгласно която до края на стратегическата рамка съотношението, определено в стандартите на МОТ за 1 инспектор по труда на 10 000 работници, ще бъде постигнато в държавите членки. Ако тази цел не бъде постигната в периода, обхванат от настоящата стратегическа рамка, Комисията ще представи законодателна инициатива за тази цел.

1.4.4

Относно глава 3 — контролната дейност на Европейския орган по труда (ЕОТ) да бъде правилно интегрирана и насърчавана в стратегическата рамка, като се има предвид важната роля, която той играе за координирането на трансграничните инспекции.

1.5

ЕИСК отбелязва, че въпреки някои подобрения през последните години все още е налице значителна липса на информация и знания за действителната ситуация в областта на ЗБУТ в ЕС и в държавите членки. ЕИСК е убеден, че тези знания са абсолютно необходими за по-доброто идентифициране на предизвикателствата и предотвратяването на риска, за определянето на подходящи политики и за мониторинга на изпълнението и напредъка, постигнат на равнище ЕС и в отделните държави членки, по-специално по отношение на целите и действията, произтичащи от стратегическата рамка за ЗБУТ за периода 2021—2027 г.

1.6

ЕИСК подчертава, че в процеса на преглед на съществуващото законодателство на равнището на ЕС и на държавите членки в областта на ЗБУТ трябва да бъдат взети предвид екологичните, цифровите, демографските и социалните трансформации на европейската икономика, по-специално в сферата на труда, за да се защитят служителите или самостоятелно заетите лица, в този случай в съответствие с параграф 1.4.1 (i).

1.7

Държавите членки носят особена отговорност за спазването на законодателството в областта на ЗБУТ и за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за всички европейски работници, по-специално сезонните работници, най-уязвимите групи като младежите, възрастните хора, жените, хората с увреждания, мигрантите и лицата с несигурна заетост. Укрепването на техническите и човешките ресурси на инспекциите по труда, които бяха възстановени през последните години в много държави членки, и увеличаването на координацията, сътрудничеството и обучението на европейско равнище са ключови фактори за значителни подобрения в прилагането на законодателството в областта на ЗБУТ. Насоките и подкрепата за МСП, по-специално микропредприятията, за спазване на законодателството в областта на ЗБУТ също би трябвало да бъдат приоритет за различните държави членки. Европейската комисия, в качеството си на пазител на Договорите, трябва да гарантира, че държавите членки спазват адекватно законодателството в областта на ЗБУТ.

1.8

ЕИСК препоръчва на Комисията и на държавите членки, когато актуализират националните си стратегии в областта на ЗБУТ, да предприемат инициативи за насърчаване на постоянен социален диалог между социалните партньори по въпросите на ЗБУТ в отраслите, предприятията и работните места. Участието на синдикатите и представителите на работниците и постоянната им обратна връзка относно оценката на риска и превенцията са от ключово значение за насърчаване на безопасна и здравословна работна среда, с пряко въздействие върху здравето на работниците, производителността на предприятията и общественото здравеопазване.

1.9

С оглед на предизвикателствата на глобализацията и европейската стойност на „повишаването на стандартите за ЗБУТ в световен план“ ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с МОТ и СЗО за насърчаване на правото на безопасни и здравословни условия на труд в рамките на основните принципи и права на МОТ в областта на труда и за гарантиране на спазването на тези принципи от световните вериги на доставки.

2. Обща информация

2.1

ЕИСК отбеляза че „[в]ече близо 20 години стратегическите рамки на ЕС за ЗБУТ изпълняваха първостепенна роля в начина, по който националните органи и социалните партньори вземат решения относно целите за ЗБУТ“ (8). ЕИСК обаче подчертава, че макар и значението на тези стратегически рамки в националните планове да е безспорно, те не са добре видими и че в няколко държави членки профсъюзите и организациите на работодателите не участват в изготвянето и наблюдението им.

2.2

ЕИСК взема под внимание оценката на стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ за периода 2014—2020 г., по-специално по отношение на определянето на важни аспекти като: (i) ограниченията на ресурсите в държавите членки; (ii) необходимостта от засилване на фокуса върху професионалните заболявания, демографските изменения, психосоциалните рискове и мускулно-скелетните смущения; и (iii) необходимостта от подпомагане както на инспекциите по труда, така и на дружествата с цел подобряване на техните стандарти за ЗБУТ (9).

2.3

ЕИСК отбелязва, че европейското законодателство намали тези рискове и допринесе за подобряване на стандартите за ЗБУТ във всички сектори на икономическата дейност във всички държави членки. Продължават обаче да съществуват предизвикателства, а пандемията от COVID-19 изостри рисковете, които трябва да бъдат преодолени.

2.4

ЕИСК признава значителния напредък в областта на ЗБУТ в ЕС през последните години: трудовите злополуки с фатален изход намаляха с около 70 % в периода от 1994 г. до 2018 г. Макар че деиндустриализацията в Европа и подобрените медицински грижи допринесоха за това, вярно е също така, че системата на ЕС за ЗБУТ изигра важна роля (10).

2.5

ЕИСК отбелязва, че въпреки този напредък през 2018 г. в ЕС—27 все пак са регистрирани над 3 300 злополуки с фатален изход и 3,1 милиона злополуки с нефатален изход, а всяка година над 200 000 работници умират от свързани с работата заболявания. Тези ситуации на голямо човешко страдание изискват запазване и подобряване на стандартите за защита на работниците и представляват постоянно предизвикателство и необходимост (11).

2.6

ЕИСК подчертава, че свързаните с работата злополуки и заболявания струват на европейската икономика над 3,3 % от БВП всяка година (около 460 000 милиарда евро през 2019 г.) и че се счита, че за всяко евро, инвестирано в ЗБУТ, възвръщаемостта за работодателя е почти двойна (12).

2.7

Пандемията от COVID-19 показа колко важно е значението на ЗБУТ за защитата на здравето на работниците, за функционирането на нашето общество и за непрекъснатостта на критичните икономически дейности. ЕИСК споделя констатацията, че пандемията подчерта също необходимостта от стратегия, изградена между ЗБУТ и политиките в областта на общественото здраве, която да създаде полезни взаимодействия между двете измерения, които оказват пряко въздействие върху „функционирането на нашето общество и за непрекъснатостта на критични икономически и социални дейности“ (13).

3. Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г.

3.1

В този общ контекст Комисията представя новата стратегическа рамка на ЕС за ЗБУТ за периода 2021—2027 г. (14) (наричана по-долу „стратегическата рамка“), обявена в Европейския стълб на социалните права, която е съсредоточена върху следните три основни цели:

—	очакване и управление на промяната в новия свят на труда, дължащи се на екологичния, цифровия и демографския преход;

—	подобряване на превенцията на злополуки и заболявания на работното място;

—	увеличаване на подготвеността за потенциални бъдещи здравни кризи.

3.2

ЕИСК изразява съгласие с Европейската комисия, че постигането на тези цели изисква:

(i)	засилен социален диалог;

(ii)	увеличаване на капацитета за научни изследвания и събиране на данни на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС;

(iii)

засилено прилагане;

(iv)	повишаване на осведомеността;

(v)	по-голяма мобилизация на финансиране.

3.3

ЕИСК отбелязва, че стратегическата рамка предвижда, през периода на нейното изпълнение, извършването на 36 действия, като 17 действия са пряка отговорност на Комисията, 16 на държавите членки и 3 на социалните партньори.

4. Бележки относно стратегическата рамка

4.1 Относно точка 2.1 — Предвиждане и управление на промените

4.1.1

В контекста на екологичния и цифровия преход естеството на ролите, моделите на работа и работните места се променя, което създава значителни предизвикателства за държавите членки и предприятията, за да се гарантира здравето и благосъстоянието на работниците.

4.1.2

Застаряващата работната сила изисква работната среда и задачите да се адаптират към специфичните нужди на по-възрастните работници, за да се сведат до минимум рисковете, като ЗБУТ играят съществена роля за адекватния отговор на демографските промени.

4.1.3

Също така цифровите технологии могат да осигурят на работниците, включително на работниците с увреждания или по-възрастните, по-големи възможности за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот както за жените, така и за мъжете, и за подпомагане на прилагането на ЗБУТ чрез достъпни инструменти, повишаване на осведомеността и по-ефективни проверки.

4.1.4

ЕИСК счита, че роботизацията и използването на изкуствен интелект могат да намалят рисковете от опасни задачи като тези в силно замърсени райони, системите за отпадъчни води, депата за отпадъци или зони за фумигация в земеделието. Те могат също така да предоставят нови възможности за работниците и предприятията. Факт е обаче, че новите технологии също пораждат сериозни предизвикателства поради нередовността на времето и мястото на извършването на работата, възможността за наблюдение на работниците и рисковете, свързани с новите инструменти и машини. Тези предизвикателства увеличават психическия стрес, водещ до нарастващ броя психосоматични заболявания, за които трябва да се намерят подходящи мерки.

4.1.5

Въпреки че законодателството на ЕС в областта на ЗБУТ вече обхваща много от рисковете, произтичащи от развитието на промишлеността, оборудването и работните места, ЕИСК е съгласен с идеята на Европейската комисия, че технологичното развитие, застаряващата работна сила и променящите се форми на труд изискват нови законодателни предложения.

4.1.6

В този контекст ЕИСК препоръчва на Комисията да преразгледа самата Рамкова директива за ЗБУТ, за да я адаптира към реалностите на работното място и към новите рискове и предизвикателства, свързани с изменението на климата (като работата при високи температури на открито), демографските промени и цифровизацията.

4.1.7

ЕИСК счита, че психосоциалните рискове, които още преди пандемията бяха на много високо равнище, се увеличиха значително в резултат на COVID-19 и масовото въвеждане на задължителната дистанционна работа и свързаните с нея специални условия, като например заличаването на границата между професионалния и личния живот, постоянната свързаност, липсата на социални контакти и увеличеното използване на ИКТ.

4.2 Относно точка 2.2: подобряване на превенцията на свързаните с работата заболявания и злополуки

4.2.1

ЕИСК споделя мнението на Комисията, по-специално, че подходът на „нулева смъртност“ при „свързаните с работата смъртни случаи ще бъде възможна само чрез: (i) задълбочени разследвания на злополуки и смъртни случаи на работното място; (ii) определяне и справяне с причините за тези злополуки и смъртни случаи; (iii) повишаване на осведомеността за рисковете, произтичащи от свързани с работата злополуки, наранявания и професионални заболявания; и (iv) укрепване на прилагането на съществуващите правила и насоки.“

4.2.2

ЕИСК счита за неприемливо, че около 100 000 смъртни случаи са свързани с професионални ракови заболявания, като призовава държавите членки бързо да изпълнят стратегията, залегнала в основата на пътната карта за канцерогените, и да приложат граничните стойности и други разпоредби, приети на равнище ЕС, като ограничат експозицията на 26 опасни вещества и по този начин подобрят условията на труд за около 40 милиона работници. ЕИСК счита, че списъкът на опасните вещества би трябвало да бъде преразгледан и допълнен, по-специално с наноматериалите и тяхното канцерогенно въздействие, като препоръчва списъкът на канцерогените, за които се прилагат гранични стойности на експозиция, да наброява 50 такива.

4.2.3

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да насърчават здравето на работното място и да дадат приоритет на засилването на научните изследвания и събирането на данни както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. Тези действия следва да обхващат по-специално професионалните сърдечносъдови заболявания, мускулно-скелетните смущения и психосоциалните рискове.

4.2.4

ЕИСК подкрепя предложението за постоянно актуализиране на методологията за третиране на опасни вещества и за определяне на нова ефективност при определянето на гранични стойности за ЗБУТ. ЕИСК подчертава и подкрепя процеса на работа с опасните вещества въз основа на научна оценка, в съответствие с принципа „едно вещество, една оценка“. Консултацията с тристранния Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място и активното участие на всички заинтересовани страни се счита за успешна.

4.2.5

В контекста на позициите на Европейския парламент и на заинтересованите страни относно необходимостта от защита на здравните специалисти, изложени на опасни лекарства и други рискове, ЕИСК счита, че този въпрос следва да се доразвие не само чрез обучение, образование и насоки, но и чрез приемане на обвързващо законодателство.

4.2.6

ЕИСК счита, че признаването на многообразието, включително разликите и неравенствата между половете, и борбата срещу дискриминацията сред работната сила са от съществено значение, за да се гарантира безопасността и здравето на работниците, включително при оценяване на риска на работното място, и че трябва да се насърчават действия, за да се избягват предубежденията по отношение на пола. Във всеки случай следва да се има предвид, че трудоспособността може да бъде засегната от биологично състояние (кърмене, бременност).

4.2.7

Трябва също така да се подобрят перспективите на пазара на труда за хората с увреждания, включително при конкретното прилагане на ЗБУТ и в схемите за професионална рехабилитация за хората, страдащи от хронични заболявания, или хората, които са били жертви на злополуки.

4.2.8

Защитата на особено уязвимите групи работници трябва да бъде подобрена. В този контекст всички държави членки би трябвало да обърнат специално внимание на инспекторатите по труда и ратифицирането на Конвенцията от 2019 г. за насилието и тормоза. ЕИСК призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията по време на изпълнението на тази стратегия.

4.3 Относно точка 2.3: увеличаване на подготвеността — бързо реагиране на заплахи

4.3.1

Кризата с COVID-19 показа, че ЗБУТ имат ключова роля в подпомагането на работниците, предприятията и правителствата да защитават живота и да управляват рисковете за благосъстоянието, непрекъснатостта и устойчивостта на стопанската дейност.

4.3.2

Една от поуките, които трябва да се извлече за бъдещето и която гарантира ефективността на реакциите по време на кризата, е значението на полезните взаимодействия между ЗБУТ и общественото здраве. Това взаимодействие трябва да бъде засилено във всички държави членки, за да може ЕС да бъде подготвен да се справя с бъдещи здравни кризи.

4.3.3

ЕИСК признава значението на работата на Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) за създаването на инструменти за ориентиране в сътрудничество с държавите членки и социалните партньори, които позволиха на предприятията, особено на МСП, да реагират адекватно на различните етапи на пандемията.

4.3.4

Класифицирането на SARS-CoV-2 съгласно Директивата за биологичните агенти спомогна да се гарантира защитата на работниците в съоръженията, където вирусът се обработва за производството, разпространението и поставянето на ваксини.

4.3.5

Пандемията показа, че мобилните и трансграничните работници, включително сезонните работници, мигрантите и лицата с несигурна заетост са изложени в по-голяма степен на нездравословни или небезопасни условия на живот и труд, като лоши условия на настаняване или настаняване в помещения, препълнени с хора, или липса на информация за правата им. ЕИСК призовава държавите членки да изпълняват своите задължения в областта на здравословните и безопасни условия на труд и да повишават осведомеността относно необходимостта от насърчаване на справедливи и безопасни условия на труд и живот за сезонните, мобилните и трансграничните работници.

4.3.6

ЕИСК отбелязва значението, подчертано от Комисията, за подпомагане на работниците, заразени с COVID-19, и семействата, загубили членове на семейството поради професионална експозиция на SARS-CoV-2, както и факта, че 25 държави членки вече са предприели стъпки в тази посока, включително чрез признаването на COVID-19 за професионално заболяване (15).

4.4 Относно глава 3 — Прилагане на актуализираната стратегическа рамка

4.4.1

ЕИСК подкрепя твърдението на Комисията, че „[с]оциалните партньори са в особено благоприятна позиция за намиране на решения, адаптирани към обстоятелствата на дадена дейност или сектор“ (16).

4.4.2

ЕИСК отбелязва, че пандемията показа, че предприятията и работните места играят съществена роля в разпространението на заразата, поради което е по-важно да се прилагат мерки в областта на ЗБУТ за всяка конкретна икономическа единица.

4.4.3

ЕИСК препоръчва на Комисията да предприеме инициативи във връзка с това, в стратегическата рамка, за насърчаване на постоянен социален диалог между социалните партньори по въпросите на ЗБУТ в секторите на дейност и, по-специално, в предприятията. Участието на синдикатите и представителите на работниците и постоянната им консултации относно актуалното състояние, в тясна координация с колективното договаряне, като се извършва оценка, превенция и управление на рисковете, използват се възможностите и се създава безопасна и здравословна работна среда, има пряко въздействие върху здравето на работниците, производителността и конкурентоспособността на предприятията и самото общество, по-специално в услугите на общественото здравеопазване.

4.4.4

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че само точните и навременни познания за състоянието в областта на ЗБУТ, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, дават възможност за идентифициране на предизвикателствата и предотвратяване на рисковете, определяне на подходящи политики, наблюдение на тяхното изпълнение и анализ на резултатите от тях. Познанията за научните и технологичните иновации и тяхното постоянно интегриране в политическите решения позволява също постоянно развитие в тази област.

4.4.5

ЕИСК подкрепя необходимостта от наличието на равнището на ЕС и на държавите членки на актуални и реалистични бази данни в областта на ЗБУТ, с нови социални показатели, които позволяват да се извършват научни изследвания и да се изготвят доклади, анализи и проучвания в областта на ЗБУТ във всички измерения (17).

4.4.6

ЕИСК отбелязва, че „[у]спехът на тази стратегическа рамка до голяма степен зависи от нейното прилагане на национално и местно равнище. За да бъде постигнат той, държавите членки се приканват“ (18). Това разбиране дава на държавите членки по-голяма отговорност за спазване и прилагане на законодателството и за насърчаване и премахване на пречките пред социалния диалог между социалните партньори, тъй като едно от основните условия за успеха на стратегическата рамка е намесата на инспекциите по труда на равнището на държавите членки, действията на професионалните медицински техници и лекари, както и участието на синдикатите и представителите на работниците в областта на ЗБУТ.

4.4.7

За да бъдат успешни целите на стратегическата рамка, ЕИСК припомня, че отговорността на предприятията за ЗБУТ е всеобхватна, било то на работното място или когато работникът работи от разстояние. Това обаче представлява предизвикателство, когато работникът извършва работа от дома си или от друго място, където работодателят няма контрол или достъп.

4.4.8

ЕИСК споделя мнението, че повишаването на осведомеността относно рисковете от трудови злополуки, наранявания и професионални заболявания е от ключово значение за постигане на целите на стратегическата рамка, с акцент върху „нулевата визия“ за смъртните случаи при трудови злополуки. ЕИСК счита в действителност, че повишаването на осведомеността е една от ключовите мерки за прилагането на законодателството, но предварителното съществуване на законодателство и след това участието и наблюдението като цяло са ключът към успеха. ЕИСК е убеден, че съсредоточаването върху превенцията и спазването на директивите в областта на ЗБУТ е от ключово значение за постигането на целите на тази стратегия.

4.4.9

ЕИСК счита, че повишаването на осведомеността зависи до голяма степен от активното участие на социалните партньори и всички заинтересовани страни. Именно в този контекст ЕИСК оценява и препоръчва на Комисията да подчертае по-добре ролята на Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място.

4.4.10

ЕИСК счита, че макар постигането на тези цели да се споделя от всички заинтересовани страни — държавите членки, предприятията, инспекциите по труда и работниците — степента на отговорност варира, като работниците са най-уязвими и с най-малко права, и поради това следва да им бъде предоставена най-голяма защита.

4.4.11

Поради тази причина ЕИСК счита, че на работника следва да се даде възможност, когато установи, че съществува опасност от злополука на работното му място или сериозно заболяване, по-специално смъртен риск, да откаже да работи и в крайна сметка да има право да прекрати договора с обезщетение, ако съществува риск за живота, тъй като правилата за ЗБУТ не се спазват от предприятието.

4.4.12

ЕИСК отбелязва, че съществуват общо 11 европейски фонда и финансови механизми, които разполагат с капацитет за финансиране на действия в различните области на ЗБУТ (19). ЕИСК подчертава, че финансовата подкрепа за действия в областта на ЗБУТ е една от ключовите мерки за успеха на самата стратегическа рамка. ЕИСК препоръчва на Комисията да предостави по-подробна информация на държавите членки, и по-специално на социалните партньори, така че достъпът им до проекти в областта на ЗБУТ и тяхното изпълнение да станат по-достъпни.

4.5 Относно глава 4 — Популяризиране на ефективни стандарти в областна на ЗБУТ в целия свят

4.5.1

ЕИСК подкрепя твърдението, че „[в] глобализиран свят границите не спират заплахите за здравето и безопасността“ и че целта на стратегическата рамка е „повишаване на стандартите за ЗБУТ в световен план“ (20).

4.5.2

ЕИСК поддържа също така позицията на Комисията да работи с МОТ при изпълнението и мониторинга на Декларацията от 2019 г. относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на МОТ, като подкрепя интегрирането на правото на безопасни и здравословни условия на труд в рамките на основните трудови принципи и права на МОТ.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Съобщение на Комисията (COM(2021) 323 final).

(2) Пак там.

(3) Пак там.

(4) Пак там.

(5) Пак там.

(6) Пак там.

(7) Пак там.

(8) Пак там.

(9) Пак там.

(10) Съобщение на Комисията (COM(2021) 323 final).

(11) Пак там.

(12) Пак там.

(13) Съобщение на Комисията (COM(2021) 323 final).

(14) Пак там.

(15) Пак там.

(16) Пак там.

(17) Пак там.

(18) Пак там.

(19) Пак там.

(20) Пак там.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 43, параграф 2 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 1

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 4.1.5

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Въпреки че законодателството на ЕС в областта на ЗБУТ вече обхваща много от рисковете, произтичащи от развитието на промишлеността, оборудването и работните места, ЕИСК е съгласен с идеята на Европейската комисия, че технологичното развитие, застаряващата работна сила и променящите се форми на труд могат да изискват нови законодателни предложения.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	70
Гласове „против“:	118
Гласове „въздържал се“:	11

ИЗМЕНЕНИЕ 2

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 4.1.6

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

В този контекст ЕИСК препоръчва на Комисията да продължи да следи отблизо транспонирането на Рамковата директива за ЗБУТ и ако е необходимо да я преразгледа , за да гарантира, че тя обхваща и новите рискове и предизвикателства, свързани с изменението на климата (като работата при високи температури на открито), демографските промени и цифровизацията.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	68
Гласове „против“:	124
Гласове „въздържал се“:	12

ИЗМЕНЕНИЕ 3

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 4.2.2

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК счита за неприемливо, че около 100 000 смъртни случаи са свързани с професионални ракови заболявания, като призовава държавите членки бързо да изпълнят стратегията, залегнала в основата на пътната карта за канцерогените, и да приложат граничните стойности и други разпоредби, приети на равнище ЕС, като ограничат експозицията на 26 опасни вещества и по този начин подобрят условията на труд за около 40 милиона работници. ЕИСК счита, че списъкът на опасните вещества би трябвало да бъде преразгледан и допълнен, по-специално със специфични наноматериали, които имат доказано канцерогенно въздействие, като препоръчва максимални усилия за разширяване на списъка на канцерогените, за които се прилагат гранични стойности на експозиция.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	68
Гласове „против“:	135
Гласове „въздържал се“:	6

ИЗМЕНЕНИЕ 4

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 4.2.5

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

В контекста на позициите на Европейския парламент и на заинтересованите страни относно необходимостта от защита на здравните специалисти, изложени на опасни лекарства и други рискове, ЕИСК счита, че този въпрос следва да се доразвие не само чрез обучение, образование и насоки, но и че е необходимо ефективно прилагане на съществуващото законодателство.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	71
Гласове „против“:	133
Гласове „въздържал се“:	9

ИЗМЕНЕНИЕ 5

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 4.3.5

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Пандемията показа, че мобилните и трансграничните работници, включително сезонните работници , мигрантите и лицата с несигурна заетост са изложени в по-голяма степен на нездравословни или небезопасни условия на живот и труд, като лоши условия на настаняване или настаняване в помещения, препълнени с хора, или липса на информация за правата им. ЕИСК призовава държавите членки да изпълняват своите задължения в областта на здравословните и безопасни условия на труд и да повишават осведомеността относно необходимостта от насърчаване на справедливи и безопасни условия на труд и живот за сезонните, мобилните и трансграничните работници.

Пандемията показа, че мобилните и трансграничните работници, включително сезонните работници и работниците мигранти с несигурна заетост, са изложени в по-голяма степен на нездравословни или небезопасни условия на живот и труд, като лоши условия на настаняване или настаняване в помещения, препълнени с хора, или липса на информация за правата им. ЕИСК призовава държавите членки да изпълняват своите задължения в областта на здравословните и безопасни условия на труд и да повишават осведомеността относно необходимостта от насърчаване на справедливи и безопасни условия на труд и живот за сезонните, мобилните и трансграничните работници.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	72
Гласове „против“:	125
Гласове „въздържал се“:	11

ИЗМЕНЕНИЕ 6

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 4.4.11

се заличава:

Становище на секцията

Изменение

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	69
Гласове „против“:	135
Гласове „въздържал се“:	8

ИЗМЕНЕНИЕ 7

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 1.4.1

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Относно подглава 2.1 — (i) по отношение на лицата, класифицирани като самостоятелно заети, за които стратегическата рамка счита, че правилата за ЗБУТ не се прилагат, препоръчва своевременно да се извърши проучване с участието на Комисията, експерти и социалните партньори, за да се намери най-доброто решение при надлежно зачитане на принципа, че всички самостоятелно заети трябва също да работят в безопасна и здравословна среда, като съответните заключения се представят до срещата на високо равнище по ЗБУТ през 2023 г.; (ii) що се отнася до незаконодателната инициатива, свързана с психичното здраве на работното място, която Комисията планира да стартира на равнището на ЕС, ЕИСК приветства подхода, възприет от Комисията .

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	66
Гласове „против“:	135
Гласове „въздържал се“:	8

ИЗМЕНЕНИЕ 8

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 1.4.2

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Относно подглава 2.2 — (i) призовава Комисията да включи професионалните ракови заболявания в бъдещия Европейски план за борба с рака и да разшири обхвата на Директивата относно експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа, така че да обхване токсичните за репродукцията вещества и опасните лекарства, като гарантира дългосрочното проследяване на здравословното състояние на работниците, изложени на канцерогенни вещества, дори в случай, когато работата вече не се извършва в тези условия ; (ii) препоръчва намерението на Комисията да „оцени по какъв начин да засили ефективността на Директивата за налагане на санкции на работодателите (2009/52/ЕО)“ да доведе до преразглеждане с цел налагането на по-строги санкции за работодателите, които не спазват изискванията ; (iii) предлага, както показаха последните констатации във връзка с COVID-19, спешно да се изготви законодателна инициатива за предотвратяване на психосоциалните рискове ; (iv) натрупаният опит и научните изследвания в областта на мускулно-скелетните заболявания обосновават необходимостта от законодателна инициатива в тази област .

Относно подглава 2.2 — (i) подкрепя предложението в стратегическата рамка за ЗБУТ да се определи приоритетен списък на репротоксични вещества, който да бъде съставен въз основа на становището, договорено в рамките на Консултативния комитет за безопасност и здраве, за определяне на списък с приоритетни вещества с гранична стойност на професионална експозиция и призовава Комисията да включи професионалните ракови заболявания в бъдещия Европейски план за борба с рака; (ii) препоръчва намерението на Комисията да „оцени по какъв начин да засили ефективността на Директивата за налагане на санкции на работодателите (2009/52/ЕО)“ да доведе до ефективно прилагане и спазване ; (iii) изразява съгласие с подхода на Комисията да подготви, в сътрудничество с държавите членки и социалните партньори, незаконодателна инициатива на равнището на ЕС, свързана с психичното здраве на работното място, която да оцени възникващите проблеми, свързани с психичното здраве ; (iv) подкрепя целта на Комисията да направи психосоциалните и ергономичните рискове част от кампанията за здравословни работни места .

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	70
Гласове „против“:	140
Гласове „въздържал се“:	7

ИЗМЕНЕНИЕ 9

Внесено от:

LE BRETON Marie-Pierre

МИНЧЕВА Мария

PILAWSKI Lech

VADÁSZ Borbála

VERNICOS George

SOC/698 — Здравословни и безопасни условия на труд — Стратегическа рамка на ЕС (2021—2027 г.)

Параграф 1.4.3

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Относно подглава 2.3 — (i) препоръката относно Европейския списък на професионалните заболявания да бъде преобразувана в директива ; (ii) да се подобри Директивата за биологичните агенти чрез включване на натрупания наскоро опит ; (iii) националните инспекции по труда да определят цел, съгласно която до края на стратегическата рамка съотношението, определено в стандартите на МОТ за 1 инспектор по труда на 10 000 работници, ще бъде постигнато в държавите членки . Ако тази цел не бъде постигната по време на настоящата стратегическа рамка, Комисията ще представи законодателна инициатива за тази цел.

Относно подглава 2.3 — ЕИСК отбелязва, че (i) в държавите членки би трябвало да се предприемат подходящи последващи действия във връзка с препоръката относно Европейския списък на професионалните заболявания; (ii) Директивата за биологичните агенти беше подобрена чрез включване на натрупания наскоро опит.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	70
Гласове „против“:	133
Гласове „въздържал се“:	7

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/128

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Препоръка на Съвета относно смесеното обучение за висококачествено и приобщаващо начално и средно образование“

(COM(2021) 455 final)

(2022/C 105/19)

Главен докладчик:

Tatjana BABRAUSKIENĖ

Главен докладчик:

Michael MCLOUGHLIN

Консултация	Съвет, 30.8.2021 г.
Правно основание	Член 165, параграф 4 и член 166, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	654
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	152/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства факта, че в предложението се отбелязва, че „образованието е основно право на човека и право на детето“. Комитетът приветства също така факта, че намерението на предложението е да се прилага Европейският стълб на социалните права (ЕССП) и други важни инициативи на ЕС (1), които имат за цел засилване на сътрудничеството между държавите членки, за да се превърне качественото и приобщаващото образование в реалност при екологичния и цифровия преход на социалния и икономическия живот и на пазара на труда.

1.2

ЕИСК отново призовава „Европейската комисия и държавите членки да прилагат първия принцип на Европейския стълб на социалните права (ЕССП), който предвижда качественото и приобщаващото образование, обучение и учене през целия живот (УПЦЖ) да се превърне в право за всички в Европа“ (2), и да го прилагат, за да подобрят предоставянето на цифрови умения и компетентности с подкрепа за равен достъп до смесено обучение (СО) за всички и с устойчиво публично финансиране, договорено със социалните партньори и гражданското общество.

1.3

Комитетът се позовава на становището си (3), в което подчертава, че „изпълнението на плана за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. трябва да гарантира ефективен социален диалог и консултации със заинтересованите страни, зачитане и прилагане на трудовите права и информиране, консултиране и участие на работниците в развиването на цифрови и предприемачески умения, по-специално ПОО, учене за възрастни и обучение на служителите, за да се намали недостигът на умения, с който се сблъскват дружествата“.

1.4

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да се опрат на опита, извлечен от образованието по време на кризата с COVID-19, и да осигурят внимателно планиране и практикуване на смесеното обучение (СО) в балансирани учебни програми с подкрепата на подходящи педагогически инструменти, за да гарантират предоставянето на всички деца на подходяща и иновативна учебна среда и инструменти. Държавите членки трябва да гарантират, че СО е създадено, за да подпомага качественото и приобщаващото образование, по-специално за децата в нужда. Концепцията за СО, въпреки че набира популярност и получава по-голямо внимание, все още се нуждае от повече изследвания и проучване, по-специално от гледна точка на неравностойното положение в образованието, както и за началните училища и прогимназиите.

1.5

ЕИСК отбелязва, че с цел да се осигури по-голяма автономност за учениците в учебния им процес, е важно всички ученици да имат достъп до СО, а не само живеещите в селските райони, където достъпът до училище е невъзможен, или във висшето образование, в което се изисква независимо учене от страна на студентите.

1.6

Комитетът отбелязва, че в случаите на извънучилищно, основано на проекти обучение, трябва да се гарантират здравето и безопасността на учениците, по-специално на учащите в сферата на ПОО. Дългосрочното дистанционно обучение, провеждано по време на кризата с COVID-19, имаше отрицателно въздействие върху психичното и физическото благосъстояние на учениците и учителите, както и върху резултатите на учениците. ЕИСК приветства това, че в предложението се поставя акцент върху факта, че квалифицирани специалисти за психично здраве трябва да предоставят ефективна подкрепа за благосъстоянието на учениците и учителите.

1.7

Комитетът призовава държавите членки да гарантират, че СО е включено в образователната им стратегия след ефективен диалог със съответните социални партньори и заинтересовани страни в областта на образованието по начин, който допринася положително за качествено и приобщаващо обучение за учениците, гарантира достъп до добра среда за преподаване и обучение и необходимите инструменти и подкрепа за учителите, и не оставя учениците без подкрепа.

1.8

ЕИСК освен това призовава държавите членки да гарантират, че СО не вреди на социалната стойност на образованието или на значението на присъственото обучение в образователните програми. Опитът с онлайн обучението и преподаването в извънредната ситуация по време на пандемията от COVID-19 хвърли светлина върху незаменимата стойност на присъственото обучение и на непрекъснатото взаимодействие и получаване на обратна информация между учителите и учениците за гарантиране на качествено и приобщаващо образование. Взаимоотношенията между учениците и учителите са ключов фактор за мотивацията и обучението на учениците, които не трябва да се подкопават от СО.

1.9

ЕИСК призовава държавите членки да гарантират, че при разработването на индивидуализирани образователни планове се вземат предвид изискванията на учениците за помощни технологии. Освен това Комитетът отбелязва, че това налага учителите да бъдат подходящо подпомагани от помощен персонал, да са запознати с тези технологии и да могат да ги използват ефективно, за да се отговори на потребностите на учениците с увреждания.

1.10

ЕИСК подчертава основната роля на учителите в СО. Обменът на персонал, съвместните проекти и индивидуализираното преподаване са възможни, ако на учителите са разпределени достатъчно работни часове за целта и ако училищното ръководство ги подкрепя. Много е важно да се създаде общност в областта на СО, за да се популяризира стойността на технологиите за обучение и преподаване.

1.11

В допълнение ЕИСК отбелязва, че за да се гарантира качествено и приобщаващо образование, СО следва да допринася за изпълнението на „Заключенията на Съвета относно европейските учители и обучители за бъдещето“. Във връзка с това Комитетът призовава държавите членки да подпомагат ефективно учителите в тяхната подготовка за предоставяне на подкрепа на учениците относно качествено СО чрез подобряване, актуализиране и привеждане на първоначалното и непрекъснатото професионално развитие в по-голямо съответствие с нуждите на учителите и учениците.

1.12

ЕИСК приветства предложените мерки за подкрепа на грамотността на учителите по ИТ като курсове, програми и инструменти за повишаване на цифровите умения и разработване и разпространение на педагогически модули и ресурси за прилагане онлайн и на място. Освен това предложението следва да подкрепя правото на учителите на актуално и достъпно непрекъснато професионално развитие; това право следва да бъде признато в социален диалог и колективно договаряне на национално, регионално и местно равнище с пълноценното участие на социалните партньори в областта на образованието.

1.13

ЕИСК отбелязва, че масовите отворени онлайн курсове (МООК) не са непременно интерактивни или основани на добри педагогически практики. Ето защо Комитетът призовава Комисията да предоставя по-разнообразна подкрепа за обучението по отношение на СО за учители, обучители, директори на училища и специалисти, подготвящи учителите, на портала за училищно образование, което води до сертифициране. Техническите ресурси и материали, разработени с подкрепата на Комисията, които ще бъдат използвани при СО, трябва да бъдат надеждни, лесни за използване, преведени на всички официални езици на ЕС и единодушно приети от всички заинтересовани страни в учебния процес. ЕИСК препоръчва да бъде поискано проектите на Европейската академия за учители да разработват съвместни акредитирани програми за обучение на учители за подобряване на педагогическите практики по СО. Следва да бъде проучена ролята на микроквалификациите по отношение на СО.

1.14

ЕИСК приветства факта, че в предложението се поставя акцент върху благосъстоянието и привлекателността на учителската професия и предлага държавите членки да наемат повече учители, за да се подпомогне благосъстоянието на учителския персонал. Комитетът отбелязва, че големият недостиг на учители и непривлекателните условия на труд и заплати (4) имат отрицателно въздействие върху качеството на преподаването. Това може да създаде пречки пред развитието на висококачествени и приобщаващи системи за СО.

1.15

ЕИСК отбелязва, че съчетаването на присъственото и дистанционното обучение изисква учителите да бъдат креативни и иновативни (5) и да имат добри педагогически умения. От съществено значение е СО да се разработи по начин, който зачита работното натоварване, работното време и достойните условия на труд на учителите и гарантира, че те разполагат с благоприятна работна среда.

1.16

ЕИСК препоръчва да се гарантира демократично училищно ръководство, при което има ефективна независимост за учениците и учителите да ръководят свой собствен учебен процес и процес на преподаване. Комитетът отново отбелязва значението на осигуряването и укрепването на демократичното управление на системите за образование и обучение, което следва да включва съдържателни консултации с организираното гражданско общество. (6)

1.17

ЕИСК отбелязва, че СО извън формалното образование, например при неформалното и самостоятелното учене, трябва да бъде признато с ефективно изпълнение на Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 година относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене. Наистина неформалното и самостоятелното учене играят важна роля в подкрепа на развитието на основни междуличностни, комуникационни и когнитивни умения, включително, наред с другото, креативност, активно гражданство и умения за професионалния живот. Участието в процесите на валидиране трябва да е достъпно за всеки и да се подкрепя с устойчиви публични инвестиции.

1.18

ЕИСК отбелязва, че добре разработеното СО трябва да се подкрепя с устойчиви публични инвестиции, да бъде изтъкнато като част от европейския семестър и да получи подкрепа чрез допълнителни средства от ЕС, като например по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, „Еразъм+“ и ЕСФ+. За всеки обучаващ се подкрепата за достъп до качествени програми за обучение онлайн е от съществено значение. Необходими са повече инвестиции, по-специално за осигуряване на висококачествено дистанционно обучение за учениците в сферата на ПОО и гарантиране на достъпа им до инструменти и симулатори, които им помагат с необходимото практическо обучение в безопасна среда, както и като се предоставят общностни центрове за обучение през целия живот (7) и библиотеки.

1.19

ЕИСК отбелязва, че нарастващото използване на цифрови инструменти в рамките на СО все по-често застрашава безопасността на данните на учениците и учителите, както и правата на учителите върху интелектуалната собственост. Затова Комисията и държавите членки следва да предоставят устойчиво публично финансиране и да въведат устойчива правна рамка в сътрудничество със социалните партньори и заинтересованите страни в областта на образованието, с които се гарантира защитата на данните и правата върху интелектуалната собственост в образованието. ЕИСК изразява загриженост, че в препоръката се предвижда, че за изпълнението на плановете в предложението „няма да са необходими допълнителни средства“. Финансирането може да бъде начин за мобилизиране на сътрудничеството в области, в които ЕС не разполага с изключителна компетентност. Разходите биха могли да включват разходи за хостинг, поддръжка и оборудване за интегриране на платформа, за хостинг на ресурси за преподаване, сигурност на данните, оборудване на учителите и учениците и др. Учениците в най-неравностойно положение ще пострадат най-много от липсата на достатъчно ресурси.

1.20

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на изобилието от доставчици на образование и разширяването на сектора на образователните технологии, които ще се бъдат благоприятствани все повече от прилагането на СО в образователните програми. Комитетът призовава държавите членки да разработят национални разпоредби, включително възможността за създаване на публични платформи за преподаване и обучение онлайн, за да защитят обществената стойност на образованието. Освен това публичните платформи следва да бъдат прилагани при пълноценно консултиране със социалните партньори и заинтересованите страни в областта на образованието, при пълно зачитане на професионалната автономност на учителите и педагогическия персонал, както и на академичната свобода и автономия на образователните институции, без да се оказва натиск върху учителите или педагогическия персонал по отношение на образователните материали и педагогическите методи, които използват.

1.21

Предвид значението, отдавано на цялата област на СО, ЕИСК предлага за настоящата препоръка да бъдат разработени дискретно измерване и диференцирано събиране на данни в зависимост от възрастта, като се отчитат различните нужди от развитие на децата и младежите — това следва да позволи и събирането на информация относно свързаните показатели за неравностойно положение като тормоза и преждевременното напускане на училище. Точните измервания могат да бъдат разработени в сътрудничество със съответните партньори. Също така, вследствие на това трябва да има ясно докладване и наблюдение на изпълнението на препоръката.

2. Общи бележки

2.1

В настоящото становище се разглежда предложението за препоръка на Съвета относно смесеното обучение за висококачествено и приобщаващо начално и средно образование. В становището също така се поставя акцент върху първоначалното професионално образование в гимназиалния етап на средното образование. В предложената препоръка не се отстоява намаленото присъствие на преподавателите в ученето, нито се насърчава прекарването на повече часове пред екран. ЕИСК приветства участието на младите хора, което следва да се запази и да продължава през целия процес.

2.2

Според проучване на Европейската комисия (8)„смесеното обучение се разбира като хибриден подход, който съчетава ученето в училище с дистанционното обучение, включително обучение онлайн. Смесеното обучение е гъвкав модел, който може да подпомага развитието на проект или курс на обучение, като същевременно не изисква учителите и обучаващите се да бъдат по всяко време на едно и също физическо място“.

2.3

Докато обучението в училище подобрява социалните умения на обучаващите се, благосъстоянието, чувството за принадлежност и за общност и по-доброто взаимодействие между учителите и учениците и между самите ученици, добре организираното СО може да помогне на обучаващите се да постигнат по-независимо, индивидуализирано и самонасочено обучение (9). То може да има особено добри перспективи за свързаното с изкуствата обучение, включително видеоматериали.

2.4

Въпреки че в предложението СО се описва като хибриден подход, като се подчертава неговата гъвкавост и потенциалът му да насърчава независимото учене, необходимо е допълнително пояснение относно ролята, която учителите и обучителите имат в прилагането на СО. В това отношение е важно да се гарантира, че СО се прилага в учебните програми с подход, обхващащ цялото училище, като се вземат предвид потребностите на учителите, учениците и техните семейства. Необходимо е също така СО да се прилага през учебно време и да не води до неустойчиво претоварване на учителите или до допълнителна тежест за семействата на учениците.

3. Конкретни бележки

3.1

Кризата с COVID-19 принуди учениците от началните, средните и професионалните училища да бъдат по-независими учащи се. Училищата и учителите — в повечето случаи без каквато и да е подходяща подготовка — бяха принудени да се адаптират към спешно онлайн и дистанционно обучение, като използват електронни съобщения, електронна поща, онлайн видео разговори и други средства за връзка с децата, за да предоставят подходящо обучение по време на ограничителните мерки. Това представляваше и значително предизвикателство за децата с увреждания, които са в по-неравностойно положение при взаимодействието чрез електронните медии. Правителствата, телевизионните разпространители, доставчиците на образование и обучение, НПО и хората предприеха невероятно бързо стъпки, за да подпомогнат учителите при създаването на виртуални класни стаи и платформи за сътрудничество, но е необходимо да се направи още много.

3.2

Предвид голямото въздействие на кризата с COVID-19 върху младите хора и образователната система трябва да сме внимателни относно намирането на подходящия момент за промяната. Връщането към присъственото обучение се нуждае от време, за да бъде осмислено, и много млади хора трябва да свикнат с връщането към „нормалното“ — прекалено голяма промяна в прекалено кратки срокове може да бъде дестабилизираща. Децата и младите хора понесоха тежестта на кризата с COVID-19. По време на пандемията тяхното образование, социални контакти, икономически перспективи и психично здраве бяха засегнати особено силно. През предстоящия период приоритет следва да бъде нормализирането и поставянето на специален акцент върху благосъстоянието, психичното здраве и формалното обучение.

3.3

ЕИСК изразява безпокойството си във връзка с възможността учениците в началните училища и дори в началните паралелки на средните училища да могат да се справят със СО, тъй като на тази възраст те често не притежават необходимите компетентности да бъдат активни учащи в среда на СО. Обикновено на тях им липсва самонаправляване, умения за съвместна работа, умения в областта на ИКТ, структура на знанията, умения за самооценка и няколко други така наречени „умения на ХХI век“. Тези умения са необходими за успешно обучение в смесена среда и липсата им при учащите е истинска заплаха за осъществяването на качествено СО. Трябва да се устави принцип, че експерименталните стъпки към СО в образованието започват с по-възрастните ученици, а не с по-малките.

3.4

ЕИСК отбелязва, че по време на кризата с COVID-19 учениците в сферата на ПОО пропуснаха най-много практически учебен опит във връзка със стажовете. Липсата на достъп до широколентов интернет и ИТ инструменти, незадоволителното взаимодействие между учители и ученици и отсъствието на подходяща учебна среда доведоха да повече отпаднали учащи се, по-специално сред момичетата и децата в неравностойно социално-икономическо положение. Следователно смесеното обучение трябва да бъде внимателно разработено и приложено, за да се гарантира, че се осигурява приобщаваща учебна среда и инструменти за всички деца. Въпреки че препоръката в голяма степен е насочена към началното и средното образование, както и към първоначалното ПОО в гимназиалния етап на средното образование, би било полезно да се проучи потенциалът за СО в областта на стажовете.

3.5

Като пряк отговор на кризата сред мерките в предложението е включено „определяне на физическото и психичното благополучие на учащите и техните семейства като приоритет“, както и „стимулиране на изграждането на цифрови компетентности на учащите и семействата“. Във връзка с това ЕИСК отбелязва колко е важно да се разшири обхватът на гарантирането на благополучието и подобряването на цифровите компетентности, за да се обхване цялата образователна система, включително учителите, обучителите и по-специално директорите на училища.

3.6

Комитетът приветства факта, че Комисията предлага в сътрудничество с държавите членки да се разработят специални насоки, ръководства и други конкретни материали въз основа на факти, дейности за партньорско обучение и добри практики. Това ще попълни установените пропуски в подпомагането на разработването на подход за СО на равнището на училищата и на системите. Социалните партньори и други съответни заинтересовани страни следва също да са част от това сътрудничество. Всяка стъпка, промяна или корекция на образователните системи трябва да бъде извършвана много внимателно. Трябва да сме съвсем сигурни, че подобни промени по никакъв начин не влошават неравностойното положение в образованието и преждевременното напускане на училище, които вероятно са най-големите предизвикателства, пред които е изправена образователната ни система.

3.7

ЕИСК счита, че СО има потенциала да промени напълно както преподаването, така и обучението. Въпреки че в предложението се подчертават „възможностите, създавани от смесеното обучение, включително подобряване на качеството и приобщаващия характер на образованието и обучението, както и развиване на общи компетентности и благосъстоянието на учащите“, ЕИСК отбелязва, че ограниченията в прилагането на СО следва да бъдат разгледани внимателно. По-специално в селските и бедните райони, в които липсват инфраструктура (липса на достъп до широколентов интернет и ИТ инструменти) и помощна среда (семейна среда, финансови средства и т.н.) за качествено СО, полезно за учениците. От решаващо значение е свързването с мощни и надеждни мрежи, особено когато се налага цялото семейство да се свърже за своите дейности. Освен това не всички ученици притежават в достатъчна степен цифрови умения, самодисциплина или автономност, необходими за самостоятелно следване на уроците и изпълнение на задачите без лично взаимодействие с учителите. Като цяло успехът на СО зависи много от наблюдението и помощта на родителите — по-специално за по-малките ученици. Това обстоятелство поражда риск от създаване и разширяване на неравенствата в учебните резултати на учениците и принос за увеличаване на процента на преждевременно напусналите училище, тъй като не всеки има родители, които ще могат да изпълняват ефективно тази роля или ще бъдат на разположение за тази цел.

3.8

Въпреки че през последните години в образователните системи се наблюдава нарастване на приватизацията, СО следва да се прилага по начин, който защитава отчетността и прозрачността в управлението на обществените образователни системи от влиянието на частни и търговски интереси и участници. Образованието като обществено благо не трябва да се подкопава от СО.

3.9

Преди пандемията от COVID-19 преподавателите бяха изправени пред предизвикателството на нарастващи разлики между учащите поради различен социално-икономически натиск. Други фактори включват расизъм, сегрегация и общ спад във възходящата мобилност, както и спад в световната икономика. Например като цяло се увеличи разчитането на домашната работа, което служи само за увеличаване на разликите в постиженията. Изолацията и самообучението имат също вредни психологически последици. За много ученици, особено за тези в социално-икономическо неравностойно положение, личното взаимодействие с учителите и връстниците предлага източник на подкрепа и спомага за намаляване на разликите между учащите. Продължаващата пандемия от COVID-19 влоши тези разлики, включително различията в цифровите умения, като повече ученици са изложени на риск да пострадат от загубите от учене.

3.10

ЕИСК обръща внимание на факта, че първоначалното образование и продължаващото професионално развитие на учителите не осигурява в достатъчна степен подходящи умения на учителите, включително цифрови умения, педагогически методи или учебни материали, за да преподават чрез СО. Това се отнася по-специално за работата с ученици със специални потребности, в мултикултурна среда или с ученици в неравностойно положение, която е дори по-проблематична от обичайното, тъй като санкционира точно онези групи от учащите, които се нуждаят от допълнителна подкрепа в настоящата ситуация. Европейският форум на хората с увреждания призовава за равен достъп до образователни услуги за служителите и учениците с увреждания и за предоставяне на мерки като жестомимичен превод, субтитри на живо и адаптирана работа.

3.11

Посочените в предложението инструменти за самооценка, като предстоящия инструмент SELFIE за учителите, имат потенциала да подкрепят прилагането на СО. ЕИСК обаче обръща внимание на риска, че тези инструменти може да създадат база за сравнение между образователните институции с оглед на определяне на класации, категории и конкурси на училищата. Важно е при прилагането на СО да се зачитат специфичните характеристики на всички образователни институции и приоритетите по отношение на използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), което следва да зависи от съгласието на учителите, обучителите и директорите на училищата.

3.12

Работата с децата и младежите все повече трябва да се основава на реално непрекъснато участие на заинтересованите в съответствие с член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето. С изключение на една консултация в препоръката не е поставен голям акцент върху мнението на децата. Този пропуск следва да бъде преодолян. Много държави членки разработват модели на най-добра практика, а ЕС е в процес на разработване на своя собствена стратегия за правата на детето. Този вид промяна рано или късно следва да се прояви в управлението и оценката на училищата.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2020) 625 final, COM(2020) 624 final, ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 1, ОВ C 221, 10.6.2021 г., стр. 3.

(2) ОВ C 56, 16.2.2021 г., стp. 1.

(3) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стp. 27.

(4) ЕК: Teachers in Europe Careers, Development and Well-being (Учителите в Европа — кариери, развитие и благосъстояние), 2021 г.

(5) ЕК: Blended learning in school education — guidelines for the start of the academic year 2020/21 (Смесено обучение в училищното образование — насоки за началото на учебната година 2020—2021).

(6) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стp. 27.

(7) Downes, P. (2011 г.). Multi/Interdisciplinary Teams for Early School Leaving Prevention: Developing a European Strategy Informed by International Evidence and Research (Мултидициплинарни екипи за превенция на преждевременното напускане на училище: разработване на европейска стратегия, основана на международни факти и научни изследвания). Европейска комисия, NESET (Мрежа от експерти, работещи по социалните измерения на образованието и обучението), ГД „Образование и култура“, Брюксел.

(8) ЕК: Blended learning in school education — guidelines for the start of the academic year 2020/21 (Смесено обучение в училищното образование — насоки за началото на учебната година 2020—2021).

(9) Пак там.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/134

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт“

(COM(2021) 561 final — 2021/0205 (COD)

(2022/C 105/20)

Докладчик:

Thomas KROPP

Искане за консултация	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет на Европейския съюз, 14.9.2021 г.
Правно основание	член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	231/0/9

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отново посочва, че авиационният пазар на ЕС има съществено значение за търговията и туризма в Европейския съюз, както и за международната конкурентоспособност на европейската икономика (1).

Въпреки това, тъй като въздухоплаването е един от най-бързо развиващите се сектори по отношение на емисиите на CO2, ЕИСК подкрепя регулаторните инициативи, предприети от институциите на ЕС, за смекчаване на въздействието на въздухоплаването върху околната среда (2).

1.2.

Пакетът „Подготвени за цел 55“ на Комисията има за цел да позволи на ЕС да постигне амбициозната си цел за намаляване с 55 % на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г., като съгласува политиката на ЕС с амбициозните политически мандати на Зеления пакт и законодателния акт на ЕС в областта на климата. ЕИСК подкрепя тази много амбициозна политика, която съдържа няколко законодателни предложения, засягащи въздухоплаването, съществен елемент от които е насърчаването на устойчивите авиационни горива (УАГ). Въпреки че Комисията е направила оценка на допълващия характер на това предложение с други съответни предложения, ЕИСК счита, че тя следва да вземе предвид и кумулативните финансови последици от всички съответни регулаторни мерки.

1.3.

В контекста на регулаторните инициативи, предназначени да ускорят прехода към нулеви нетни емисии, предложението за ReFuelEU — сектор „Авиация“ е от ключово значение за въздухоплаването. За разлика от други сектори, въздухоплаването зависи от изкопаемите горива като източник на енергия. За да се даде възможност на сектора на въздухоплаването да се разраства, като същевременно се намалят емисиите му на CO2, предложението за регламент ReFuelEU — сектор „Авиация“ има за цел да ускори производството, разпространението и зареждането с УАГ, като наложи задължение на доставчиците на гориво за реактивни двигатели за въздухоплаването да доставят все по-голям дял от авиационното гориво, смесено с УАГ, на всички летища в ЕС, и като изиска от авиокомпаниите да увеличат зареждането с УАГ в предварително определени поетапни стъпки.

В съответствие с подхода си за насърчаване на устойчивото въздухоплаване ЕИСК подкрепя замисъла на предложението на Комисията, но предлага изменения, за да се гарантира неговото ефективно и ненарушаващо конкуренцията изпълнение.

1.4.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за ускоряване на разрастването на пазара за УАГ. Вярно е, че ако УАГ се произвежда в достатъчни количества и е на разположение на всички авиокомпании, това значително би намалило емисиите на CO2 в сектора. Не е ясно обаче дали следваният от Комисията подход би предотвратил нарушаването на конкуренцията.

1.5.

Въздухоплаването е международен сектор на услугите, който на практика обхваща два отделни пазара с различна пазарна динамика: единния европейски пазар на ЕИП, от една страна, и международно регулирания пазар, от друга. ЕИСК счита, че проектопредложението следва ясно да отразява тази разлика, и призовава Комисията да поддържа еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕИП и проактивно да насърчава приложими в световен мащаб стандарти за устойчивост.

1.6.

Предложеният регламент ще обхване всички операции на всички авиокомпании от ЕС, независимо дали те извършват дейност в ЕИП или в международен план; мрежите на авиокомпании от държави извън ЕС обаче ще бъдат обхванати само дотолкова, доколкото включват услуги от летище в ЕС. Всички други глобални услуги на авиокомпании извън ЕС няма да бъдат засегнати от изискването за минимално зареждане със смесено с УАГ авиационно гориво. Следователно очакваната ценова разлика между авиационното гориво и УАГ би могла да предостави конкурентно предимство на авиокомпаниите извън ЕС. В момент, когато целият световен въздухоплавателен сектор се опитва да се възстанови от най-тежката криза в следвоенната си история, авиокомпаниите от ЕС не следва да поемат едностранно допълнителни разходи. Освен това, ако ценовата разлика се прехвърли на пътниците, по-малко щадящите околната среда полети, извършвани от авиокомпании от държави извън ЕС, ще станат по-привлекателни за пътниците от ЕС.

1.7.

ЕИСК препоръчва пилотна фаза, предшестваща реалното изпълнение на този регламент, по време на която вътрешните за ЕИП разпоредби, свързани със смекчаването на въздействието на въздухоплаването върху околната среда, да могат да бъдат приведени в съответствие, а Комисията да съсредоточи усилията си върху тясното координиране на насърчаването на УАГ от страна на ЕС с други подобни инициативи, предприети на международно равнище. След като бъде произведено достатъчно количество УАГ, което да е на разположение на превозвачи от ЕС и извън него, регламентът следва да се прилага изцяло, така че да бъдат обхванати и задълженията на авиокомпании от държави извън ЕС, опериращи от летища в ЕС. Такъв поетапен подход би свел до минимум рисковете от стартови неблагоприятни условия, би намалил опасността от изместване на въглеродни емисии, би позволил икономически ефективен процес на изпълнение и би установил стабилност на планирането за всички заинтересовани страни, включително за производителите на УАГ. Освен това би улеснил прилагането на последователен подход към биогоривата.

1.8.

Като се има предвид, че значително по-голям дял от емисиите на CO2 се отделя по международните маршрути на дълги разстояния, отколкото по маршрутите на средни до къси разстояния в ЕИП (3), ЕИСК счита, че Комисията следва да съсредоточи усилията си върху средствата за постигане на координация на международните регулаторни мерки. Тези мерки на трети страни, заедно с вече договорените механизми за компенсиране, като CORSIA (4), ще дадат допълнителен тласък на производството, разпространението и зареждането с УАГ в международен план, като по този начин ще се ускори повишеното търсене на УАГ и ще се намали рискът от изместване на въглеродни емисии (5).

ЕИСК е съгласен с анализа на Комисията, че създаването на пазар за УАГ ще отнеме време. Комитетът призовава Комисията да разработи реалистична и всеобхватна пътна карта за постепенното увеличаване на използването на УАГ, за да се осигурят стабилност на планирането за всички заинтересовани страни, в т.ч. производителите на УАГ, и насоки за процеса на политически мониторинг.

2. Общи бележки

2.1.

Необходим е всеобхватен и ефективен регулаторен подход за насърчаване на растежа на устойчивото въздухоплаване.

2.1.1.

Проектопредложението ReFuelEU — сектор „Авиация“ е включено в няколко други регулаторни предложения в пакета „Подготвени за цел 55“, като всички те са насочени към смекчаване на въздействието на въздухоплаването върху околната среда (6). Поради това при оценката на въздействието и практическата осъществимост на предложението ReFuelEU — сектор „Авиация“ трябва да се обърне дължимото внимание на взаимозависимостта на тези предложения и на техния кумулативен ефект върху авиационния пазар.

2.1.2.

Преразгледаната Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията ще въведе минимална данъчна ставка, приложима за полетите в рамките на ЕС; УАГ ще се ползва от нулева минимална данъчна ставка, докато минималните данъчни ставки ще се увеличат постепенно в рамките на десетгодишен период до равнище от 10,75 EUR/гигаджаул. Заявената цел на това предложение е да се стимулира използването на повече УАГ и да се насърчат въздушните превозвачи да използват по-ефективни и по-малко замърсяващи въздухоплавателни средства, както и да се избегне евентуална липса на приходи в размер на 32 %. Ако държавите членки индивидуално надвишават минималната ставка, тези допълнителни национални данъци върху емисиите на CO2 биха увеличили значително тежестта на разходите за авиокомпаниите, освен ако УАГ не се произвеждат в достатъчни количества. Изглежда от съществено значение да се установи такава връзка с наличността на УАГ, тъй като в противен случай правилата биха могли да имат наказателен ефект, вместо да предоставят повече стимули за производство и използване на УАГ.

2.1.3.

В действителност е спорно дали допълнителните данъци могат да осигурят стимул за преминаване от изкопаеми горива към УАГ, ако УАГ не са налични в достатъчни количества.

2.1.4.

При липсата на значими антидъмпингови разпоредби понастоящем пазарните условия позволяват на конкуриращи си авиокомпании да предлагат билети на цени, които са по-ниски от пределните им оперативни разходи, дори под кумулативните разходи за управление на въздушното движение (УВД) и летищните такси. Допълнителен данък няма да засегне тези пределни ценови равнища и следователно не предоставя стимули за възползване от УАГ като конкурентна мярка. Такъв минимален данък за целия ЕС просто би изчерпал финансовите средства на авиокомпаниите, необходими за инвестиции в по-ефективни въздухоплавателни средства. Освен това приходите, получени от тези допълнителни данъци, по дефиниция не могат да се използват за предварително определени цели (свързани с околната среда), а ще отидат в хазната на държавите членки. Следователно те не биха позволили увеличаване на предлагането, за да се отговори на нарастващото търсене на въздушен транспорт.

2.1.5.

Поради това ЕИСК счита, че е необходима по-диференцирана оценка на динамиката на пазара, като се обърне специално внимание на потенциалната необходимост да се отговори, като допълнителна регулаторна мярка, на нуждата от целенасочено антидъмпингово законодателство, което да изисква ефективно минимално равнище на цените, за да се покрият външните разходи (7).

Комисията предлага също така преразглеждане на правилата за въздухоплаванетопо на СТЕ като друга мярка в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. По-рано СТЕ е обхващала около 40 % от общите емисии в ЕС; преработеният текст увеличи този дял с включването на допълнителни сектори като морския транспорт. Задължението за намаляване на емисиите за секторите, обхванати от СТЕ, също се е увеличило от 40 % на 61 % до 2030 г. въз основа на нивата от 2005 г., докато безплатните квоти във въздухоплаването ще бъдат постепенно премахнати между 2023 г. и 2025 г.

2.1.6.

В действителност търговията с емисии е пазарен механизъм за намаляване на емисиите, а допълнителното прецизиране на параметрите на този инструмент може да укрепи механизма. При оценката на въздействието на такива мерки върху динамиката на пазара, както е посочено по-горе, трябва да се има предвид, че постепенното намаляване на безплатните квоти добавя разходна тежест към вече предвидените допълнителни разходи за минималния данък в целия ЕС. Освен това Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, Директивата за СТЕ и Регламентът за ReFuelEU — сектор „Авиация“ изискват данни за използването и потреблението на авиационно гориво за реактивни двигатели, както и за зареждането с УАГ. Следва да се обърне допълнително внимание на рационализирането на разпоредбите за събиране на данни, докладване и проверка, така че да се избегне ненужната сложност и да се гарантира практическата осъществимост на процесите.

Предложеният регламент за инфраструктура за алтернативни горива има за цел да гарантира наличието на подходяща инфраструктура на летищата, за да се осигури достъп до УАГ на всички летища в ЕС. Въпреки че осигуряването на ефективна логистика за разпространението на УАГ очевидно е от съществено значение, самият регламент се нуждае от допълнително изясняване. Съгласно настоящата формулировка превозните средства за доставка на екологосъобразно гориво за авиацията могат да се считат за неекологосъобразни (8). При липсата на такива пояснения е трудно да се прецени до каква степен биха могли да възникнат допълнителни разходи на летищата, които потенциално биха били прехвърлени на авиокомпаниите.

2.2.

Предложеният Регламент за ReFuelEU — сектор „Авиация“ е ключово предложение за гарантиране на устойчивостта на въздухоплаването, но трябва да се избягва изкривяващо въздействие върху авиационния пазар.

2.2.1.

Комисията признава, че ще са необходими значителни инвестиции и време за съществено увеличаване на производството и разпространението на УАГ на промишлено равнище. Тъй като юрисдикцията на Комисията е правно ограничена до въздушния трафик в рамките на ЕС и ефективно до въздушния трафик в рамките на ЕИП, Комисията предлага да се сведат до минимум нарушенията на международната конкуренция чрез две мерки: гарантиране на използването на смесено с УАГ гориво за реактивни двигатели за всички полети, заминаващи от летищата в ЕС, независимо от тяхната дестинация, и налагане на минимално зареждане с авиационно гориво за реактивни двигатели на летищата в ЕС. Първата мярка е насочена към доставчика и е недискриминационна по отношение на авиокомпаниите. Спорно е обаче дали втората мярка е осъществима и ефективна с оглед предотвратяване на нарушения на пазара.

2.2.2.

Член 7 налага задължение на всички авиокомпании да предоставят данни, inter alia, относно използването на авиационно гориво за реактивни двигатели на дадено летище в ЕС, както и задължение да докладват общото количество на смесеното с УАГ авиационно гориво, закупено от доставчиците. Понастоящем авиокомпаниите вече докладват за зареденото и използвано гориво за реактивни двигатели за всеки полет в контекста на задълженията за докладване съгласно СТЕ на ЕС; тази схема се прилага само за вътрешни за ЕС полети (9). Предложеният регламент разширява обхвата на задълженията за докладване по отношение на международните полети от летища в ЕС. Такива полети се извършват и от превозвачи извън ЕС, които поради това са включени в задълженията за докладване на данни. На международно равнище е прието задълженията за докладване на данни да се отнасят и до чуждестранните авиокомпании, така че националните органи да могат да осъществяват контрол. Следователно това задължение за докладване не следва да срещне съпротива на международно равнище.

2.2.3.

Член 5 обаче задължава (всички) авиокомпании да гарантират, че годишното им зареждане с гориво за реактивни двигатели на дадено летище в ЕС е най-малко 90 % от необходимото за година гориво за реактивни двигатели. Целта на тази разпоредба е да се предотврати т.нар. „свръхзареждане“ (tankering). Комисията посочва „свръхзареждането“ като средство, чрез което авиокомпания може да зареди повече гориво за реактивни двигатели, отколкото е необходимо, за да се избегне зареждането на летището на местоназначение, където горивото може да бъде по-скъпо (10). Хъбовете на някои авиокомпании с мрежи в държави извън ЕС обаче се намират в близост до ЕИП (например Лондон, Доха, Дубай, Истанбул) и е необходим само един полет на късо разстояние от дадено летище в ЕИП до този хъб. След това дестинациите на дълги разстояния биха могли да бъдат достигнати с използване на гориво, заредено в хъба извън ЕС, без „свръхзареждане“. Размерът на допълнителните разходи, свързани с УАГ, прехвърлени на пътника в цената на билета, би могъл да стимулира пътниците да достигнат крайната си далечна дестинация, като летят през (по-евтин) хъб извън ЕС (11). В член 5 обаче не се разглеждат системните нарушения, породени от създаването на конкурентни недостатъци за възловите летища (хъбове) в ЕС и по този начин за мрежовите авиокомпании от ЕС.

2.2.4.

Като се има предвид, че маршрутите до хъбовете в близост до ЕС включват полети на къси разстояния, използването на гориво за тези напускащи ЕС полети обхваща само малка част от общите международни операции на авиокомпаниите извън ЕС. С течение на времето, тъй като делът на смесеното с УАГ гориво ще се увеличава, ще се увеличава и ценовата разлика между сместа с УАГ и традиционното авиационно гориво, като по този начин ще се повиши конкурентната привлекателност на полетите през хъбове извън ЕС. Пътниците ще бъдат допълнително стимулирани да избягват маршрути, включващи зареждане с УАГ; това би повлияло отрицателно на заявената цел на настоящото регулаторно предложение да насърчи зареждането с УАГ и по този начин да намали емисиите на CO2, включително за дестинациите извън ЕС.

2.2.5.

С оглед на гореизложеното ЕИСК препоръчва да се „въведе поетапност“ в прилагането на това предложение за регламент. В пилотната фаза акцентът на дейностите следва да бъде поставен върху привеждането в съответствие на съществуващите разпоредби относно докладването на данни и таксите, свързани с CO2, на равнището на ЕС и на национално равнище. Понастоящем съществуват паралелно няколко такива разпоредби, които формират основата за изчисляване както на квотите за емисии, така и на компенсациите, както и на националните данъци върху CO2/авиационните горива, които трябва да бъдат платени. Понастоящем обаче тези разпоредби не се разглеждат в един и същи контекст, което води до паралелни административни процедури за заинтересованите страни и администрациите. В настоящия си вид предложеният регламент ще въведе допълнително изискване за предоставяне на още повече данни за зареждането на гориво на всички летища, включително за зареждането с УАГ и зареждането с УАГ в целия ЕС; ЕААБ и Евроконтрол също така ще бъдат задължени да докладват събраните данни, получени в съответствие с разпоредбите на регламента, но не непременно други данни.

2.2.6.

Изглежда необходимо да се започне с установяване на прозрачност и намаляване на ненужната сложност, като се рационализират механизмите за докладване, проверка и мониторинг на действащите регламенти за авиокомпаниите от ЕС и така се създаде съгласуван, ефективен и ефикасен набор от мерки; те биха могли да включат и различните национални инициативи и по този начин да създадат хармонизирана рамка. В тази пилотна фаза данните, предоставени от авиокомпаниите от ЕС, ще отразяват използването на УАГ (само) от авиокомпаниите от ЕС за полети в рамките на ЕИП. Това изглежда реалистично с оглед на времето, необходимо за увеличаване на производството на УАГ. Такива полети в рамките на единния европейски авиационен пазар следва първоначално да не включват международни пътници.

2.2.7.

Тази предложена пилотна фаза не би забавила непременно пълното прилагане на регламента, като целта ѝ е да се рационализират процесите на докладване и проверка на данните в рамките на ЕС, за да се гарантира, че мерките в рамките на „Подготвени за цел 55“ в областта на въздухоплаването няма да доведат до ненужно усложнена бюрокрация. Това би създало също прозрачност относно кумулативното финансово въздействие на мерките върху европейския въздухоплавателен сектор. Пилотната фаза няма да попречи на Комисията да приведе в съответствие процесите с тези, приети извън ЕИП.

2.2.8.

Прилагането на този регламент по отношение на международните полети от летища в ЕС следва да зависи от наличието на УАГ, за да се отговори на увеличеното търсене. Една ефективна схема за зареждане с УАГ в ЕИП би могла да послужи на международно равнище като възможен еталон, образец и стандарт. С поетапното разрастване на обхвата на предложената схема ще се избегне освен това повторение на разногласията, с които Комисията се сблъска във връзка с включването на заминаващите от ЕС полети в СТЕ на ЕС. От ключово значение е Комисията да разработи приложими регулаторни инструменти на равнището на ЕИП и да договори хармонизиран подход на световно равнище.

2.2.9.

В контекста на координирането на стъпките към усъвършенствана и целенасочена международна рамка схемата CORSIA може и трябва да бъде разгледана. Като се запази разграничението между основните етапи за мерките в рамките на ЕИП и основните етапи за международната рамка, CORSIA може да бъде адаптирана с консенсус към вторите, без да създава допълнителна сложност за първите.

2.3.

Необходима е всеобхватна, ясна и убедителна пътна карта за изпълнението на всички изготвени предложения, както и мониторинг на основните етапи.

2.3.1.

Целите в областта на климата, които бяха политически договорени в рамките на ЕИП за всички сектори, по-специално за въздухоплаването, са изключително амбициозни и, както се потвърждава от наскоро публикувания доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), са спешни. Въпреки това особеностите на въздухоплаването, описани от Комисията и обобщени накратко по-горе, изискват стимулиране на търсенето и предлагането за един понастоящем незначителен пазар (УАГ), без да се застрашава конкурентоспособността в международен план на европейския въздухоплавателен сектор или да се излага на опасност сигурността на работните места в Европа. За да се отговори на тези специфични за сектора предизвикателства, от съществено значение ще бъде прилагането на ефективни мерки чрез ясно определени поетапни стъпки, към които заинтересованите страни могат реалистично да адаптират своите вътрешни продукти и процеси.

2.3.2.

Текущият законодателен процес се характеризира с известна несигурност по отношение на крайния резултат от законодателните пакети. ЕИСК настоятелно призовава всички институции на ЕС да се стремят да запазят и дори допълнително да подобрят общата ефективност на предложените мерки, както и да постигнат консенсус по пътната карта за тяхното изпълнение.

2.3.3.

Тази пътна карта ще включва привеждане в съответствие на вече съществуващите национални мерки. Някои държави членки вече са разработили такива пътни карти след консултации със заинтересованите страни (12).

3. Конкретни бележки

3.1.

От съществено значение за успешното изпълнение на предложението е да се изключат сериозни грешки при планирането на задължителното използване на УАГ. Комисията е разработила 8 проекта на политики, които се различават по отношение на задължената страна по регламента (доставчик и/или въздушен превозвач), географския обхват (в рамките на ЕИП със или без държави извън ЕИП), допълнителните задължения, свързани с бъдещи усъвършенствани продукти с УАГ (по-конкретно възобновяемите горива от небиологичен произход), целта (обема УАГ/намалените емисии на парникови газове) и логистичните изисквания (т.е. включва ли вариантът система с търгуеми сертификати, която прави излишно физическото снабдяване на всяко летище, така че да се избегне необходимостта да се гарантира, че всяка партида гориво на всяко летище ще трябва да съдържа УАГ).

3.2.

ЕИСК подкрепя подхода на Комисията за задължително използване на биогоривата от ново поколение и синтетичния керосин. Предложението на ЕС ще замени определени национални задължения, които отчасти разчитат на горивата от хранителни култури. Поради това, тъй като производството на биогорива е от първостепенно значение за много сектори, а не само за въздухоплаването, от решаващо значение е да се гарантира неговата устойчивост.

3.3.

В предложението на Комисията се предвижда 5 % смес с УАГ до 2023 г., от които 4,3 % се падат на биогорива, а 0,7 % — на синтетичния керосин. Комисията следва да преразгледа баланса между биогоривата от ново поколение и синтетичния керосин. Тъй като биогоривата от ново поколение се произвеждат от отпадъци и остатъци, ресурсите ограничават заявената амбициозна цел за използване. Ако обаче синтетичният керосин е произведен от (зелена) възобновяема електроенергия и CO2, уловен от атмосферата, това би осигурило гориво с незначителни емисии на CO2. ЕИСК счита, че допълнителното вторично законодателство би могло да ускори въвеждането на усъвършенствани производствени процеси и да улесни постигането на по-амбициозни средносрочни и дългосрочни цели за смесите с УАГ.

3.4.

С оглед на неговия потенциал ЕИСК препоръчва да се търси по-амбициозно включване на синтетичния керосин. Не изглежда реалистично минималната цел да се повиши до 0,7 % през 2027 г. и 5 % през 2030 г. Според ЕИСК Комисията подценява динамиката на пазара на синтетичен керосин. Развиващите се страни в Южна Америка и Африка могат да разработват електроцентрали, да съхраняват и транспортират горива на основата на електроенергия до държави, които се нуждаят от УАГ и горива на основата на електроенергия. В степента, в която централите се разрастват, производството на горива на основата на електроенергия ще става все по-достъпно за тези държави. Настоящата формулировка на Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници обаче не предвижда достатъчна стабилност при планирането, за да могат инвеститорите да инвестират в нови технологии. Този енергиен източник обаче е толкова важен, че е необходима ясна политическа пътна карта, както е посочено по-горе.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 99; ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 86.

(2) Съобщение относно Европейския зелен пакт (COM(2019) 640 final).

Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, https://ec.europa.eu/transport/themes/mobilitystrategy_en;

Директива на ЕС за търговия с емисии, включително въздухоплаването (COM(2021) 552 final);

Директива за енергията от възобновяеми източници (COM/2021/557 final);

Директива за инфраструктурата за алтернативни горива (COM(2021) 560 final).

(3) Половината от емисиите на CO2 са от 6 % от полетите: полетите на дълги разстояния. Извадка от данните относно емисиите на CO2 и полетното разстояние. | Евроконтрол.

(4) Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване CORSIA е глобален режим на пазарни мерки за компенсиране на дела на емисиите на CO2 от международни полети над равнището им от 2020 г. Прилага се от 1 януари 2021 г. на доброволни начала до 2026 г.; 81 държави (включително всички държави — членки на ЕС), които представляват 77 % от международното въздухоплаване, участват доброволно.

(5) Няколко държави, като например Обединеното кралство и САЩ, също планират мерки за насърчаване на УАГ и намаляване на емисиите на CO2, вж. SWD(2021) 633 final.

(6) SWD(2021) 633 final, раздел 7.2.

(7) Всяка регулаторна намеса в пазарните механизми противоречи на целите за либерализиране на авиационния пазар. Либерализацията обаче не е догма и има своите ограничения, когато възпрепятства постигането на целите в областта на климата, определени в Зеления пакт. Поради това се налага изискването за подробен и диференциран анализ на последиците за пазара от подобни намеси в либерализирана регулаторна рамка. Това важи в още по-голяма степен, ако няколко допълващи се регулаторни инициативи са взаимозависими и могат да имат кумулативно финансово въздействие върху заинтересованите страни.

(8) Становище на ЕИСК относно „Таксономия за устойчиво финансиране — изменение на климата“, прието на 22.9.2021 г., ECO/549 (ОВ C 517, 22.12.2021, p. 72).

(9) Първоначалното намерение за разширяване на приложимостта на СТЕ на ЕС за полети до/от летища в ЕС отпадна поради противопоставянето на държави извън ЕС, които настояват, че техните авиокомпании не могат законно да бъдат включени в регулаторна схема на ЕС, подобна на данък.

(10) Обяснителният меморандум (1. Основания и цели на предложението), стр. 1.

(11) Пример: Цената на билета за полет Щутгарт—Виена—Куала Лумпур ще бъде повлияна от по-скъпото зареждане със смесено с УАГ гориво за късата отсечка Щутгарт—Виена, както и от необходимото зареждане с УАГ за дългата отсечка Виена—Куала Лумпур. За разлика от това полетът Щутгарт—Истанбул—Куала Лумпур ще изисква единствено използването на смесено с УАГ авиационно гориво за късата отсечка Щутгарт—Истанбул.

В примера, посочен по-горе, действително би било финансово изгодно за авиокомпанията, оперираща полета Истанбул—Щутгарт, да зареди достатъчно гориво от Истанбул, за да намали необходимостта от по-нататъшно зареждане с гориво за обратния полет Виена—Истанбул, като по този начин се избегне изцяло използването на смесено с УАГ гориво. Този вид сметки са предотвратени от разпоредбите на член 5.

(12) Пътна карта на Германия за преминаване от електрическа енергия към течни горива, 2021 г., https://www.bmvi.de/SharedDocs/DE/Anlage/LF/ptl-roadmap.pdf?__blob=publicationFile

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/140

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на уведомяването относно компенсирането във връзка с глобална, основана на пазара мярка, за оператори на въздухоплавателни средства, установени в Съюза“

(COM(2021) 567 final — 2021/0204 (COD)

(2022/C 105/21)

Докладчик:

Thomas KROPP

Консултация	от Съвета на Европейския съюз, 14.9.2021 г. Европейски парламент, 13.9.2021 г.
Правно основание	член 192 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	238/0/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отбелязва, че поради пандемията от COVID-19 емисиите на CO2 от въздухоплаването са намалели с 64 % през 2020 г. спрямо 2019 г. (1) Според прогнозата на Евроконтрол (Европейската организация за безопасност на въздухоплаването), на която се основава предложението на Комисията, обемът на трафика не се очаква да достигне равнищата от 2019 г. преди 2024 г. (2)

1.2.

През юли 2020 г. Съветът на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) реши, че емисиите през 2019 г. следва да се използват като референтна стойност за изчисляване на компенсирането (3) от авиокомпаниите за периода 2021—2022 г.

1.3.

В съответствие с предложеното изменение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) държавите членки следва да бъдат задължени да докладват през 2022 г. компенсациите за 2021 г., както се изисква от международното право, въпреки че увеличението на емисиите през 2021 г. спрямо 2019 г. се очаква да бъде незначително или дори нулево.

1.4.

С оглед на това ЕИСК подкрепя предложението (5) на Комисията за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на уведомяването относно компенсирането през 2021 г. Изменението следва да бъде прието незабавно, за да се постигне правна сигурност (6).

1.5.

ЕИСК препоръчва да се предвиди удължаване на срока на действие на променената референтна стойност, докато средният брой на пътниците достигне равнищата от 2019 г., поне за 2022 г. и 2023 г.; това са годините, през които на този етап се очаква да се осъществи възстановяването. В противен случай операторите на въздухоплавателни средства ще бъдат задължени да компенсират емисиите, въпреки че летят по-малко и генерират по-малко емисии, отколкото през референтната година.

1.6.

Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) е част от пакет от мерки, целящи да смекчат въздействието на въздухоплаването върху околната среда. ЕИСК насърчава Комисията да преразгледа всички свързани с въздухоплаването регулаторни предложения в пакета „Подготвени за цел 55“ в рамките на политиката си по Зеления пакт, за да установи каква е взаимозависимостта на предложенията с цел да оцени тяхното кумулативно финансово въздействие и да съгласува съответните процедури.

1.7.

През 2016 г. държавите — членки на ИКАО, в това число държавите от ЕС, се споразумяха да въведат CORSIA като инструмент за опазване на климата в международното въздухоплаване. ЕИСК приветства глобалните мерки за световните отрасли. С оглед на това той призовава Европейската комисия, Европейския парламент и държавите членки да продължат да оказват пълна подкрепа и поддръжка на CORSIA.

2. Общи бележки

2.1.

През 2016 г. Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) прие CORSIA с цел справяне с емисиите на CO2 от въздухоплаването. Стандартите и процедурите за прилагане на тази схема бяха приети като приложение към Чикагската конвенция, което всички държави — членки на ИКАО, трябва да прилагат от януари 2019 г.

2.2.

Схемата за компенсиране не намалява емисиите на сектора, но авиокомпаниите компенсират нарастването на емисиите от въздухоплаването в други сектори, така че нетните емисии на CO2 да се стабилизират. Основно изискване е намаляването на емисиите другаде да бъде постоянно и да не води до непреднамерено увеличение на емисиите.

2.3.

Значението на CORSIA е неоценимо, тъй като това е международно договорен механизъм на равнището на ООН. Всички присъединили се държави — членки на ИКАО, трябва да гарантират, че техните превозвачи докладват емисиите ежегодно; при международните полети мониторингът започна на 1 януари 2019 г. Следователно авиокомпаниите са длъжни да създадат бази данни за горивото, използвано за всеки полет, за да изчислят емисиите на CO2, като прилагат един от няколкото одобрени метода за измерване на разхода на гориво. Държавите — членки на ИКАО, обаче се споразумяха да прилагат CORSIA на отделни етапи; от 2021 г. до 2026 г. само полетите между държави, които са изразили желание да участват в тази първа фаза, ще подлежат на компенсиране (7). От 2027 г. нататък всички международни полети ще бъдат обхванати от схемата, с много малки изключения за някои развиващи се държави. Вътрешните полети попадат в сферата на компетентност на друга агенция на ООН — РКООНИК (8), и са обхванати от Парижкото споразумение.

2.4.

Заради уникалната по рода си криза с COVID-19 и рязкото намаляване на обема на трафика, а оттам — и на емисиите на CO2 през 2020 г., както и последвалия продължителен период на възстановяване, е твърде малко вероятно през 2021—2023 г. да се прилагат изискванията за компенсиране; това би могло да породи несигурност дали задълженията за докладване продължават да важат. С настоящото предложение се установява правно задължение за държавите — членки на ЕС, да уведомят до 30 ноември 2022 г. установените в ЕС авиокомпании за размера на компенсациите по отношение на емисиите за 2021 г., дори ако те са нулеви. Така се осигурява правна сигурност както за авиокомпаниите от ЕС, така и за държавите членки.

2.5.

Според прогнозите CORSIA ще намали CO2 с около 2,5 милиарда тона между 2021 г. и 2035 г., което представлява средногодишна стойност от 165 милиона тона CO2 (9). Тъй като не намалява емисиите от въздухоплаването, CORSIA обаче няма да засегне действителните нива на CO2 от сектора. Затова CORSIA трябва да се разглежда в съчетание с други механизми, които оказват въздействие върху нивата на емисиите на CO2 в сектора (10). Три допълнителни мерки в контекста на пакета „Подготвени за цел 55“ (11) са насочени към постигането на тази цел: въвеждане на данък върху керосина само на равнището на ЕС, въвеждане на мандат за смесване на устойчиви авиационни горива (SAF) (12) и изменения на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ).

2.6.

И CORSIA, и СТЕ визират емисиите на CO2, но функционират по различен начин. СТЕ на ЕС намалява общите допустими емисии, като задължава авиокомпаниите да закупуват квоти за своите индивидуални емисии. CORSIA от своя страна задължава авиокомпаниите да закупуват компенсации, за да компенсират колективното секторно увеличение на емисиите, така че всеки тон CO2, отделян от въздухоплаването, да бъде избегнат или намален в друг сектор. СТЕ се прилага за въздухоплаването в рамките на ЕС. Това обаче включва пътници, които просто се прехвърлят от летище в ЕС до летищен център в ЕС, за да направят прекачване към международна дестинация; в тези случаи се таксуват емисиите на CO2 за всички сегменти на пътуването. Същият този пътник би могъл да се прехвърли до същата далечна дестинация през летищен център в близост до ЕС, като Лондон, Истанбул, Дубай, Доха или Москва; тогава емисиите на CO2 за полета на далечно разстояние, отпътуващ от летищен център извън ЕС, не са обхванати от СТЕ на ЕС. Трябва да се обърне внимание на тези случаи на изместване на въглеродни емисии.

2.7.

Предложението относно ReFuelEU — сектор „Авиация“ също би могло да доведе до нарушаване на конкуренцията, тъй като използването на смесени устойчиви авиационни горива би било задължително (само) за всички летища в ЕС, но не и за летищните центрове извън ЕС. Въпреки че устойчивите авиационни горива отделят по-малко CO2, производствените им разходи са значително по-високи от тези на авиационното гориво. Без публично финансиране на тези устойчиви авиационни горива допълнителните разходи за тях в крайна сметка ще бъдат прехвърлени на пътниците, което ще направи международните полети от летищен център в ЕС по-скъпи от полетите до същата дестинация от летищен център извън ЕС. Подобни значителни нарушения на международната конкуренция следва да се избягват; те в крайна сметка застрашават желаното от политическа, търговска и преди всичко екологична гледна точка намаляване на емисиите на CO2.

2.8.

Данъчното облагане на керосина ще има ефект върху пазара само ако се стимулира производството на устойчиви авиационни горива, което не се прави.

2.9.

ЕИСК препоръчва на Комисията да направи цялостен преглед на всички пазарни мерки и тяхното планирано въздействие върху авиационния пазар.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://ec.europa.eu/clima/news/emissions-trading-greenhouse-gas-emissions-reduced-2020_en

(2) https://www.eurocontrol.int/publication/eurocontrol-five-year-forecast-2020-2024

(3) Компенсирането е дейност на дружество или физическо лице, чрез която то компенсира своите емисии, като финансира намаляване на емисиите другаде. На пазари, на които компенсирането е задължително, се отпускат сертифицирани кредити за намаляване на емисиите за компенсации в резултат на проекти за намаляване на емисиите. Тези кредити могат да се търгуват между дружества и правителства, за да се спазят международните споразумения, ограничаващи количеството CO2, което може да бъде изпуснато от даден орган или организация.

(4) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стp. 32).

(5) Предметът на настоящото становище: COM(2021) 567 final — 2021/0204 (COD).

(6) ЕИСК следва обосновката на съображение (9) от предложение COM(2021) 567 final — 2021/0204 (COD).

(7) От 2021 г. схемата обхваща поне 88 държави, представляващи 77 % от международното въздухоплаване, включително всички държави — членки на ЕС.

(8) Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Протоколът от Киото, който беше подписан през 1997 г. и се прилагаше от 2005 г. до 2020 г., беше първото изпълнение на мерки по РКООНИК. Протоколът от Киото беше заменен от Парижкото споразумение, което влезе в сила през 2016 г. РКООНИК включва 197 присъединили се държави, а напредъкът в изпълнението на нейните решения се наблюдава от Конференцията на страните (COP), която заседава ежегодно.

(9) Информационен фиш на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) за CORSIA, 12 май 2019 г.

(10) Като например включването на въздухоплаването в СТЕ на ЕС 2003/87/ЕО; ReFuelEU — сектор „Авиация“, COM (2021) 561 final — 2021/0205 (COD).

(11) Пакетът „Подготвени за цел 55“ на Комисията се състои от няколко независими регулаторни предложения, които да дадат възможност на Европейския съюз да постигне целта за нетно намаляване на емисиите на парникови газове на континента с 55 %, която беше договорена от Съвета на ЕС през 2020 г.; тази цел е залегнала в Европейския закон за климата. Предложенията в този пакет засягат и европейските транспортни и туристически екосистеми. Без ефективни стимули предложенията няма да доведат до устойчиви политики на ЕС в областта на туризма и транспорта. Напротив, предложените мерки биха могли да доведат до значително увеличение на разходите за предприятията от ЕС, било то големи или малки, и да засегнат тяхната конкурентоспособност по отношение на транспортните и туристическите дружества, разположени около границите на ЕС, като по този начин изложат на риск работните места в ЕС в тези сектори. Вследствие на това регионите на ЕС, които са силно зависими от туризма, ще бъдат особено тежко засегнати. Предложеният от Комисията ориентиран към бъдещето, устойчив подход включва допълнителни мерки; в съчетание помежду си обаче те трябва да действат като катализатор за постигане на сектор, който да е неутрален по отношение на емисиите на парникови газове; с оглед на това трябва да се вземе предвид тяхното кумулативно въздействие върху разходите за европейските транспортни и туристически екосистеми, за да се осигури стабилност при планирането на инвестициите в нови работни места.

(12) Проектостановище на ЕИСК TEN/744 (вж. страница 136 от настоящия брой на Официален вестник).

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/143

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите —Път към здравословна планета за всички — План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“

(COM(2021) 400 final)

(2022/C 105/22)

Докладчик:

Maria NIKOLOPOULOU

Сезиране	Европейска комисия, 31.5.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане от секцията	4.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	105/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя плана на Комисията за цялостно справяне с различните видове замърсяване и за изпълнение на ангажиментите от Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР). За да бъде планът наистина амбициозен, целите следва да бъдат напълно съобразени с препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и равнището на амбиция следва да бъде повишено от самото начало, т.е. сега.

1.2.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да започне да събира данни, за да може да направи законодателни предложения в близко бъдеще в области, в които липсват такива, например за светлинното и вибрационното замърсяване.

1.3.

ЕИСК приветства създаването на платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване за ускоряване на деконтаминацията и желае да съдейства чрез Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (1) или чрез други средства.

1.4.

ЕИСК изразява съжаление, че в йерархията за нулево замърсяване се обръща по-малко внимание на отстраняването на щетите, свързани със замърсяването, и тяхното компенсиране. Следва да бъдат определени действия за предприемане, когато отговорните за замърсяването лица не могат да бъдат установени или не могат да компенсират щетите.

1.5.

ЕИСК предлага при оценката на източниците на прахови частици (ПЧ) техният окислителен потенциал и ултрафините частици да бъдат включени в законодателството и мониторинга на замърсяването с ПЧ.

1.6.

За борба с морското замърсяване всички пристанища следва да разполагат със съвременна система за събиране и управление на отпадъците. Освен това ЕС следва да насърчава действия за непрекъснато извозване на боклук от морето, както за да подпомага деконтаминацията, така и за да осигурява вторична риболовна дейност.

1.7.

Част от замърсяването с пластмаси в морето идва от вътрешни води. Почистването на европейските реки изисква координация между заинтересованите държави.

1.8.

ЕИСК счита, че трябва да се хармонизира управлението на отпадъците и че те следва да се управляват и оползотворяват на територията, на която са генерирани, или там, където има подходящи съоръжения за рециклиране, за да се избегне неблагоприятното им въздействие в трети държави.

1.9.

Въпреки че целите се определят на равнище ЕС, ЕИСК препоръчва определянето на минимални прагове по държави, за да се гарантира, че всички държави членки постигат адекватен напредък въпреки различните темпове.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки и Комисията да ускорят процеса на преход към възобновяеми енергийни източници, които са толкова важни за предприятията в усилията им да декарбонизират производството си.

1.11.

2. Предложение на Комисията

2.1.

Планът за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ е един от последните ключови елементи на Зеления пакт. С него се определя като основна цел до 2050 г. замърсяването да бъде намалено до равнища, които не са вредни за човешкото здраве и околната среда. Комисията ще интегрира и свърже едновременно всички текущи действия по множество цели по отношение на замърсяването.

2.2.

В съответствие с правото на ЕС и амбициите, заявени в Зеления пакт, и във взаимодействие с други инициативи до 2030 г. ЕС следва да намали:

—	с повече от 55 % въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето (случаи на преждевременна смърт),

—	с 30 % дела на хората, които страдат от хронични проблеми, причинени от шума от транспорта,

—	с 25 % екосистемите на ЕС, чието биологично разнообразие е застрашено от замърсяването на въздуха,

—	с 50 % загубите на хранителни вещества, използването и риска от химически пестициди, използването на най-опасните от тях, както и продажбата на антимикробни средства за селскостопански животни и за аквакултури,

—	с 50 % пластмасовите отпадъци в морето и с 30 % пластмасовите микрочастици, които се отделят в околната среда,

—	значително общото количество на генерираните отпадъци и с 50 % остатъчните битови отпадъци.

2.3.

Докладите в рамките на плана за мониторинга и перспективите за нулево замърсяване, планирани за 2022 г. и 2024 г., ще имат за цел да оценят напредъка към постигане на целите за 2030 г. и ще бъдат отправна точка за вземане на решение кои мерки следва да бъдат приложени или засилени, за да се гарантира успешното изпълнение на целите за 2030 г. На тази основа ще бъдат представени следващите стъпки за постигане на нулево замърсяване до 2050 г.

2.4.

Европейската комисия съвместно с Европейския комитет на регионите ще постави началото на Платформа на заинтересованите страни за нулево замърсяване.

2.5.

Рамковата директива за морска стратегия ще бъде преразгледана до 2023 г. с цел намаляване на пластмасовите и другите отпадъци, подводния шум и замърсителите.

2.6.

Преразглеждането на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата за утайките от отпадъчни води ще повиши равнището на амбиция за премахване на хранителните вещества от отпадъчните води и ще подготви пречистената вода и утайките за повторната им употреба.

Регламентът относно превоза на отпадъци ще бъде преразгледан, за да се контролира по-добре износът на отпадъци, да се гарантира тяхното устойчиво третиране и да се ограничи износът на отпадъци с вредно въздействие върху околната среда и здравето в трети страни.

3. Общи бележки

3.1.

Както е посочено в плана за действие, борбата срещу замърсяването е и борба за справедливост, тъй като най-вредно въздействие върху здравето изпитват най-уязвимите групи. Сред тях са децата, възрастните хора или хората със заболявания, хората с увреждания и тези, които живеят в по-лоши социално-икономически условия (2). В световен мащаб държавите с ниски и средни доходи поемат основната тежест на болестите, свързани със замърсяването, като приблизително 92 % от смъртните случаи са свързани с този фактор (3).

3.2.

ЕИСК подкрепя плана на Комисията и нейните водещи инициативи за цялостно справяне с различните видове замърсяване и за изпълнение на ангажиментите от Парижкото споразумение и ЦУР. За да бъде планът наистина амбициозен, целите следва да бъдат напълно съобразени с препоръките на СЗО.

3.3.

ЕИСК е съгласен с подхода за укрепване на съществуващото законодателство в различните области и за адаптирането му, когато то не се прилага успешно, например във връзка с качеството на въздуха и водите. Комитетът подчертава отново, че политиката на ЕС в областта на околната среда показва, че незадоволителното, разпокъсаното и непоследователното изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда е сериозен проблем в много държави — членки на ЕС (4). Освен това, липсват не знания за това, какво би трябвало да се направи, а прилагане на добре познати, често отдавна приети мерки, както и политическа воля (5).

3.4.

3.5.

Степента на постигане на целите ще бъде оценявана с оглед на резултатите от мониторинга и перспективите за 2024 г. Това ще постави началото на дебата за оценка на равнището на амбиция и ако е необходимо, за по-задълбочен преглед на целите и законодателството. ЕИСК се опасява, че този процес ще бъде твърде дълъг предвид малкото време, което остава за изпълнение на целите до 2030 г., и счита, че трябва да се поставят по-високи амбиции от самото начало, тоест сега.

3.6.

Целите по отношение на замърсяването на въздуха, определени за 2030 г., се основават на твърде стари референтни години. Референтните години се различават по различните цели, тъй като се основават на различни данни и законодателство. Макар да е вярно, че дългите периоди с натрупани данни улесняват прогнозите, ЕИСК счита, че времевата отправна точка за оценка на напредъка на целите следва да бъде съгласувана за всички цели, за да се получи реалистична картина върху степента на съответствие.

3.7.

Референтната рамка следва да подпомогне малките и средните предприятия (МСП) в прилагането на законодателството за контрол на замърсяването, като сведе до минимум административната тежест. Съществува необходимост и от хармонизирана регулаторна рамка в международен план, тъй като замърсяването в ЕС не свършва на границите.

3.8.

ЕИСК счита, че процесът на сътрудничество между секторите е от съществено значение за гарантиране на прехода. Поради тази причина приветства създаването на платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване и желае да съдейства чрез Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика и чрез други средства. Комитетът препоръчва също така да се установи тясно сътрудничество с трети държави и пространство за сътрудничество между гражданското общество в различните региони, тъй като замърсяването няма граници.

4. Конкретни бележки

4.1.

Подкрепата от страна на ЕС за иновациите, инвестициите и научните изследвания в областта на ново оборудване и технологии е важна за всички предприятия и за създаването на нови качествени работни места. Необходимо е обаче да се инвестира в природа и биологично разнообразие (възстановяване на екосистемите и възстановително земеделие); просперитет (устойчива инфраструктура и преход към възобновяеми източници/енергиен преход, сгради и зелена/обществена мобилност); в хората (образование и преодоляване на разделението в областта на цифровите технологии/НИРД, данъчни реформи за създаване на по-справедливи и равни възможности в образованието, здравеопазването и околната среда).

4.2.

ЕИСК изразява съжаление, че в йерархията за нулево замърсяване се обръща по-малко внимание на отстраняването на щетите, свързани със замърсяването, и тяхното компенсиране. Оказа се, че принципът „замърсителят плаща“ не е много ефективен, както е видно от големия брой замърсени обекти, които все още съществуват в ЕС. Следва да бъдат определени действия, които да се предприемат, когато отговорните за замърсяването лица не могат да бъдат установени или не могат да компенсират щетите.

4.3.

Що се отнася до замърсяването на въздуха, ЕИСК насочва вниманието на Комисията върху праховите частици (ПЧ), свързани с милиони случаи на преждевременна смърт по целия свят. При оценката на токсикологичните ефекти на праховите частици (ПЧ) върху човешкото здраве следва да се установи стандартизиран показател, основан не само на масовата концентрация, но и на размера и химичния състав. Оценката на източниците на прахови частици (ПЧ), техният окислителен потенциал и ултрафините частици са важни, тъй като степента на опасност зависи от тях и те трябва да бъдат включени в законодателството и мониторинга на замърсяването с прахови частици (ПЧ).

4.4.

Законодателството за водите ще бъде адаптирано към намаляването на химическите замърсители и пластмасовите микрочастици. Пластмасовите отпадъци будят дълбока загриженост, тъй като са трудни за отстраняване, адсорбират други замърсители, а високото химическо и токсикологично въздействие на техните добавки и на производните от тяхното раздробяване пластмасови наночастици не се взема предвид (6). Държавите от ОИСР допринасят значително за пластмасовите отпадъци, които се генерират в други държави, затова трябва да се намерят решения за трансграничното замърсяване и да се установи нов конкретен световен предел за пластмасовите отпадъци. Превенцията също така е от съществено значение, трябва да се насърчава и стимулира производството за екопроектиране. Промишлеността и науката за околната среда следва да работят заедно за проучване на жизнеспособни решения.

4.5.

Важно е, и по-специално в селскостопанския сектор, да се инвестира в иновации в областта на технологиите и модели на работа, които улесняват повторното използване на водата и подобряват нейното качество, както и прилагането на решения за намаляване на екологичния отпечатък (напр. торене по отношение на капково напояване, използване на пестициди и емисии на нитрати). Подготовката на операторите и обучението по нови технологии и цифрови решения ще улеснят внедряването им и спазването на нормативната уредба относно водите.

4.6.

Отпадъците от риболовните дейности, и по-специално риболовните мрежи, следва да се управляват стриктно. Като се има предвид, че мобилността на пластмасовите отпадъци в морето следва произволни модели, трябва да се въведат международни разпоредби или поне да се адаптират към производството и потреблението на пластмаса във всяка страна, така че който замърсява най-много, да плаща повече. НПО и някои държави показаха, че съществуват инструменти и подготвени хора за извозване на морските отпадъци и че могат да бъдат създадени необходимите пристанищни структури за съхранението и рециклирането им (7). Мярката обаче не се прилага, тъй като рибарите нямат икономическа изгода от събирането и сортирането на отпадъците, а малките пристанища все още не са готови за тази дейност. Всички пристанища, в т.ч. най-малките, следва да разполагат със съвременна система за събиране и прозрачно управление на отпадъците (8). ЕС следва да насърчава непрекъснато тези действия, както за да подпомага деконтаминацията, така и за да осигурява вторична риболовна дейност (9).

4.7.

80 % от отпадъците в моретата преминават през вътрешните води (езера и реки) (10). Управлението и контролът на проблема при източника са по-ефективни. Почистването на европейските реки изисква координация между държавите. Засегнатите държави обаче имат много различни правни системи и различни равнища на задължения на управление по отношение на управлението на речните басейни.

4.8.

ЕИСК счита, че разглеждането на химическите смеси е целесъобразна стъпка напред в оценката рисковете, свързани с химикалите. Научноизследователската и развойната дейност са от решаващо значение за подобряване на знанията, оценката и управлението на смесите (11).

4.9.

За да поеме ЕС курс към нулево замърсяване, са необходими също така стимули за улесняване на промяната, подготовката по нови технологии и цифрови решения, техническа помощ, образованието на обществото, хармонизиране и изготвяне на ръководства за добри практики за производство и потребление. Предприятията трябва да разполагат с достатъчно възобновяема енергия на достъпни цени и газообразни горива с ниско или нулево съдържание на въглерод, за да декарбонизират производствените си процеси. ЕИСК призовава държавите членки и Комисията да ускорят процеса на преход към възобновяеми енергийни източници.

4.10.

Преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността осигурява високо равнище на защита на околната среда в своята цялост. Прилагането на най-добрите налични техники, които не включват прекомерни разходи, би било по-целесъобразен подход за МСП. Прилагането на Директивата относно емисиите от промишлеността следва да обхваща цялата верига за създаване на стойност, включително снабдяването със суровини извън ЕС. Равнищата на изпълнение следва да бъдат правно обвързващи за промишлените емисии и е необходима стандартизирана и надеждна методология за мониторинг, която осигурява сравнението на достоверни данни и хармонизирана оценка, която да осигурява равни условия в цялата промишленост на ЕС.

4.11.

ЕИСК счита, че програмата за умения е ключов елемент за развитието на пазара на труда, насочено към обучението на специалисти, които да осъзнават важността на климата, околната среда и здравето. Също така приветства обучението на работници в здравния и социалния сектор, което ще подобри способността им да се справят с екологичните рискове. Тази стратегия ще улесни адаптирането на предприемачите, предприятията, МСП, самостоятелно заетите лица и всички работници, свеждайки до минимум загубата на работни места.

4.12.

Градовете и регионите са на първа линия при прилагането на програмите за борба със замърсяването. Изпълнението на програмата е предизвикателство, което зависи от усилията на местните и регионалните власти. От решаващо значение е да се хармонизират изискванията и мерките във всички региони и да се гарантира, че прилагането и накрая постигнатите цели остават постоянни във времето, независимо от политическите промени. Въпреки че целите се определят на равнище ЕС, ЕИСК препоръчва определянето на минимални прагове по държави, за да се гарантира, че всички държави членки постигат адекватен напредък въпреки различните темпове.

4.13.

Важно е да се хармонизира управлението на отпадъците, тъй като разделянето и третирането не функционират еднакво в регионите на ЕС и на местно равнище във всяка държава, което намалява ефективността на управлението и предотвратяването на замърсяването. Износът на всякакви отпадъци, които не отговарят на стандартите на ЕС, следва да бъде забранен, независимо от регулаторните мерки на държавата, за която се предвижда износ. Освен това отпадъците от ЕС следва да се управляват и оползотворяват на територията, на която са генерирани, или там, където има подходящи съоръжения за рециклиране, за да се избегне тяхното въздействие върху трети държави, освен ако отпадъците не се използват като суровина в екологосъобразно устойчиво производство.

4.14.

Комисията ще разработи интегрирана рамка за мониторинг и перспективи във връзка с целта за нулево замърсяване, за да направи оценка на въздействието на замърсяването върху здравето, околната среда, икономиката и социалната сфера. Наблюдението на състоянието на реките също следва да бъде включено. Събраните данни следва да бъдат получавани с помощта на стандартизирани методи, да бъдат прозрачни, надеждни, проследими и достъпни за всички. Базата данни следва да включва източниците на основните институции, свързани с Комисията, както и на всяка призната институция, която желае да допринесе за мониторинга на замърсяването и неговите последици.

4.15.

ЕИСК поздравява Комисията за стратегията за гражданска наука, която да активизира участието на хората и да постигне ангажираността им чрез повишаване на осведомеността относно замърсяването, здравето и благосъстоянието. Това дава възможност на хората да извършват мониторинг на замърсяването и да интегрират събраните данни за вземане на решения. За да се гарантира успехът ѝ, е необходимо да се осигури координация между властите, неправителствените организации, общностите и науката.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Европейска платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика.

(2) Доклад № 22/2018 на ЕАОС: Unequal exposure and unequal impacts (Неравномерно излагане и неравномерно въздействие).

(3) UNEP/EA.4/3 (2018 г.): План за изпълнение „За планета без замърсяване“.

(4) ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33.

(5) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 76.

(6) Вж. Sendra et al., 2020 г.

(7) Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стp. 116).

(8) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 207.

(9) Могат ли рибарите да помогнат за почистването на морето от пластмасови отпадъци?, ETF

(10) Програма на ООН за околната среда, Marine plastic Debris and microplastics („Морски пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици“), 2016 г.

(11) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стp. 181.

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/152

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“

(COM(2020) 575 final)

(допълнение към становище)

(2022/C 105/27)

Докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Решение на Бюрото на Комитета	26.4.2021 г.
Правно основание	член 32, параграф 1 от Правилника за дейността и член 29, буква а) от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	5.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	168/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) все още е обезпокоен от факта, че в повечето държави членки няма достатъчно яснота относно системите за управление на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и относно разпределението на отговорностите за тяхното изпълнение между централното, регионалното и местното равнище. Разбира се, няма достатъчно яснота и относно подходящите механизми за включване на организациите на гражданското общество (ОГО) и социалните партньори във фазите на изпълнение, мониторинг и адаптиране на НПВУ. Това беше посочено в резолюцията (1) на ЕИСК от февруари и положението остава същото въпреки усилията на Комисията. ЕИСК настоятелно призовава за по-голям надзор върху тези изключително важни аспекти за възстановяването на Съюза.

1.2

ЕИСК обръща внимание на необходимостта от измерване на напредъка в изпълнението на ПВУ. Необходими са добри показатели за мониторинг, тъй като те ще са компасът за посоката, в която следва да продължат развитието и възстановяването. Държавите членки трябва да реагират по подходящ начин на това предизвикателство и е нужна смелост, за да се осведомят гражданите за огромните трудности, които предстоят.

1.3

ЕИСК е твърдо убеден във важността на следващия цикъл на европейския семестър за Съюза като ключов инструмент за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). В националните планове има два вида инструменти: държавите членки могат да приложат и да направят радикални структурни промени от една страна посредством двоен преход, а от друга, посредством инвестиции и реформи за гражданите (семейството, работниците, предприемачите и т.н.), които са засегнати по-пряко от тази криза. Според ЕИСК и двата варианта трябва да бъдат взети под внимание. Те изискват различни инструменти и понякога тези инструменти не могат да съвпадат. Възстановяването е необходимо, за да стане икономическата система по-издръжлива.

1.4

Кризата с COVID-19 открои някои от най-опасните слабости на Европа: липсата на политика за координиране за промишлеността и зависимост от други икономически райони за много продукти и услуги. ЕИСК разбира, че е трудно да се променят навиците и политиките, както и че са необходими няколко години, за да се усетят действителните ефекти от новите политики. Времето обаче е ценно, ако Съюзът иска да се промени и да се възстанови. Повишаването на цените на суровините (и трудностите при дистрибуцията им), липсата на полупроводници и високите цени на енергията също показват зависимостта на Съюза от активи от критично значение. ЕИСК иска да види реални действия от всички държави членки за инвестиции в политиката за образованието, инфраструктурата и промишлеността, които могат да повишат заетостта и да насърчат гражданите, така че да бъде стимулирана европейската промишленост.

1.5

ЕИСК подкрепя инвестициите във висококачествено образование, учене през целия живот и научноизследователска и развойна дейност (НИРД), които са от първостепенно значение за стимулирането и допълването на икономическите и социалните промени, които NextGenerationEU насърчава. Ясно е, че инвестициите, които укрепват политиките в областта на здравните системи и общественото здраве на обществата, засегнати тежко от пандемията от COVID-19, са жизненоважни. Това трябва да се съчетае с наистина силна промишлена политика, която може да насърчи производството и разработването на продукти и услуги в Европа, за да се избегне пълна зависимост от други икономически райони.

1.6

ЕИСК счита, че е настъпил моментът за цялостна и задълбочена реформа на пакта. Необходима е настоятелна препоръка в този нов преразгледан семестър и нов пакт, който да включва някои обвързващи процедури и правила за консултациите с ОГО и местните органи. За това са необходими действия. Време е да се формулират обвързващи правила за участие във всички етапи от подготовката до изпълнението, за да се избегнат структурни проблеми в бъдеще.

1.7

Според ЕИСК кратък анализ на основните приоритети на ПВУ показва ясен акцент върху целите на Зеления пакт. За ЕИСК това очевидно е важно, но съществуват притеснения относно изпълнението и въздействието на някои мерки, които не изглеждат много добре обосновани. Гражданите, работниците и дружествата трябва да бъдат подкрепени при осъществяването на този преход и целите трябва да бъдат определени ясно и разумно, за да се избегне положение, при което имаме впечатляваща политическа реторика, но лошо практическо изпълнение с огромни странични ефекти „под повърхността“.

1.8

ЕИСК изтъква факта, че един от най-ценните резултати от процеса на семестъра беше пренебрегнат през годините. В действителност специфичните за всяка държава препоръки дават възможност за подобрение и се основават на съгласувани данни. Държавите членки следва да преразгледат отношението си към този инструмент, особено след кризата с COVID-19 и с оглед на възможността, която МВУ предоставя за прилагане на структурните реформи (в областта на образованието, фискалните политики, трудовия пазар, социалната закрила в рамките на Социалния стълб и препоръките на срещата на върха в Порто), които са жизненоважни за повечето държави членки. ЕИСК настоятелно препоръчва промяна в отношението на държавите членки, а организациите на гражданското общество трябва да бъдат много активни и да играят надзорна роля в този процес.

1.9

ЕИСК също така привлича вниманието върху капацитета на някои държави членки да усвояват средства, като се има предвид тяхната предистория в това отношение. Половината от структурните фондове по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. не са били използвани до края на 2020 г. и следва да бъдат изразходвани през следващите години. Със своите опит и данни Комисията следва да предупреждава държавите членки и да им помага по-добре да пренасочват средствата от гледна точка на разпределението и графика. Много е важно държавите членки да бъдат предупреждавани, че техният политически избор не трябва да подкопава процеса на възстановяване и че трябва да се предприемат някои мерки, за да се избегнат проблеми в системата. Това включва не само необходимостта да се избегне бюрокрацията, но и нуждата да се осигури подходяща политическа подкрепа за ефективността.

1.10

ЕИСК счита, че неизбежният процес на цифровизация, особено при обществените услуги в областта на здравеопазването или социалните системи, ще премахне редица работни места. Тази цифровизация може да породи проблеми и за възрастните граждани, на които е по-трудно да се справят с процеса на цифровизация. ЕИСК изтъква необходимостта от разработване на програми, които действително да подкрепят гражданите и да улесняват прехода. Държавите членки трябва да отпуснат средства за инвестиции в преквалификация на хората, засегнати от тази промяна, като за справянето с това предизвикателство са нужни политическа смелост и добра комуникация с гражданите, за да се пояснят политиките и целите.

1.11

ЕИСК приветства предложената инициатива за набор от показатели за възстановяване и устойчивост. ЕИСК счита, че това ще бъде много важен инструмент, който може да даде тласък на инвестиционния процес и да създаде механизми, които биха могли да бъдат от решаващо значение за Съюза. ЕИСК подкрепя и предложения график с очаквано приемане от Комисията до края на септември (2). ЕИСК обаче настоява ОГО също да участват в този процес. Тук не става въпрос само за прозрачност, но и за бдителност, и ЕИСК изтъква необходимостта от овластяване и подготовка на ОГО за това предизвикателство. Безполезно е да се призовава за действия от страна на ОГО, ако те не са подготвени или не разполагат с необходимите ресурси, за да предприемат действия. Това представлява огромна отговорност и възможност за ОГО.

2. Общи бележки

2.1

ЕИСК приветства публикуването на съобщението на Комисията „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“ (3). Светът е изправен пред сериозна криза, която изглежда подкопава всички планове и стратегии за възстановяване. Устойчивостта и мощта на Европа обаче трябва да вземат надмощие, ако искаме да запазим нашия Съюз.

2.2

Факт е, че Европейският съюз предприе безпрецедентни действия за борба с пандемията от COVID-19, смекчаване на въздействието на кризата и насочване на икономиката ни по пътя на солиден, устойчив и приобщаващ растеж. Въпреки това продължава да съществува голяма несигурност относно ефективността на здравните политики предвид факта, че кризата оказа огромно въздействие върху доверието на гражданите, което е от съществено значение за икономическото и социалното възстановяване. Целта за ваксиниране на над 70 % от европейското население ще има огромно въздействие върху доверието на хората и ЕИСК приветства осъществената координация между държавите членки за постигане на тази цел. ЕИСК изтъква и необходимостта да се обясни на гражданите, че тези постижения са важни, но все още е нужна предпазливост, защото тези мерки може да не са достатъчни да се сложи край на здравната криза.

2.3

Дадената на държавите членки възможност за представяне на национални планове за възстановяване и устойчивост е огромен фактор, който трябва да бъде приоритет. ЕИСК изразява твърдо убеждение, че организациите на гражданското общество могат да играят жизненоважна роля в изпълнението и мониторинга на тези планове. Това трябва да е ясно на всички държави членки. Както е посочено в резолюцията на ЕИСК, „ЕИСК счита, че всички реформи в процеса на преструктуриране трябва да се основават на принципите, залегнали в основата на ЕС: защитата на правата на човека и социалните права, демократичните ценности и върховенството на закона. Инвестициите по линия на МВУ трябва да имат за цел отключване на пълния потенциал на единния пазар, укрепване на икономическата устойчивост на ЕС, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, създаване на кръгова икономика, постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г., насърчаване на иновациите и модернизацията, свързани с цифровизацията на икономиката и обществото, и осигуряване на ефективно прилагане на Европейския стълб на социалните права, за да се гарантира социалното сближаване, да се изкорени бедността и да се намалят неравенствата“ (4).

2.4

NextGenerationEU, възлизащ на 750 милиарда евро (500 млрд. от които се използват сега), е ключов инструмент на ЕС за насърчаване на инвестициите и възстановяването, така че да се излезе от настоящата криза с нараснали сили и устойчивост.

2.5

ЕИСК счита, че Планът за действие на Европейския стълб на социалните права определя конкретни действия за укрепване на социалното измерение във всички политики на Съюза и ще спомогне за осигуряването на приобщаващо възстановяване.

2.6

Освен това ЕИСК потвърждава позицията си, че екологичната устойчивост, производителността, справедливото и честно разпределение, и макроикономическата стабилност продължават да бъдат водещите принципи на икономическата програма на ЕС. Въпреки всички предизвикателства Зеленият пакт остава дългосрочен приоритет и Европа трябва да се възползва от възможността да поеме водеща роля по този въпрос.

2.7

ЕИСК е твърдо убеден, че осигуряването на ефективна координация на политиките в рамките на европейския семестър продължава да бъде от решаващо значение за насочването на икономиката на ЕС по пътя на засиления, устойчив и приобщаващ растеж след пандемията. Това е заявявано от ЕИСК през последните месеци и продължава да бъде приоритет.

2.8

ЕИСК счита, че като цяло участието на организираното гражданско общество в държавите членки все още е слабо. Организациите бяха информирани и в много случаи мнението им беше изслушано, но това доведе до малко осезаеми резултати. В повечето държави членки не бяха проведени ефективни консултации, които да доведат до значителни изменения на първоначалните предложения на правителството, с някои малки изключения.

3. Конкретни бележки

3.1

Благодарение на мерките, предприети на равнището на ЕС и на национално равнище, въздействието на пандемията върху европейските пазари на труда беше ограничено. Продължават обаче да съществуват различни гледни точки и ситуации в рамките на Съюза. ЕИСК счита, че трябва да се предприемат диференцирани подходи, за да се гарантира възстановяването на държавите членки, които страдат от кризата повече от останалите.

3.2

ЕИСК изразява съгласието си с виждането, че икономическата политика трябва да продължи да бъде подкрепяща през 2021 г. и 2022 г. Държавите членки са изправени пред огромна битка, която далеч не е приключила. Съюзът трябва да поеме контрол и да осъзнае, че ще е необходимо време плановете за възстановяване да окажат въздействие и че за да бъдат постигнати резултати, е нужна устойчивост. ЕИСК призовава изрично за краткосрочни и средносрочни стратегии, за да бъдат преодолени по подходящ начин отрицателните последици от кризата и да се постигне силен и устойчив растеж през годините.

3.3

Съществува интересна тенденция гражданите на Европа да спестяват повече. Тази тенденция следва да е и положителна възможност за стимулиране на съчетаването на частни и публични инвестиции, които могат да допринесат значително за възстановяването на икономиката и социалните условия. ЕИСК призовава за специални действия в тази област и счита, че Комисията следва да насърчава всички държави членки да възприемат силна фискална политика. Необходим е творчески подход, за да се приемат стратегии за превръщане на тези спестявания в интелигентни инвестиции, като отговорността за това трябва да бъде споделена с правителствата, заинтересованите страни и финансовите институции.

3.4

ЕИСК, с активната подкрепа и принос на група „Европейски семестър“, възнамерява да работи по следващата си резолюция през идните месеци, с участието на нашите 27 тричленни делегации в групата, създадени за тази цел, и да проследи участието на гражданското общество в процеса на изпълнение, като същевременно анализира съдържанието на политиката от гледна точка на гражданското общество. За момента е отчетено само малко подобрение, главно по отношение на официалните информационни срещи, с много ограничени възможности за оказване на влияние върху плановете.

3.5

ОГО считат, че е по-вероятно правителствата да използват средствата за стимулиране на инвестициите, отколкото за насърчаващи растежа реформи, като много от членовете са на мнение, че националните планове за възстановяване и устойчивост на техните държави не са достатъчно амбициозни или ангажирани с реформите, а други критикуват липсата на допълнителни инвестиции, които вече не са били предвидени преди кризата с COVID-19.

3.6

Европа се сблъска с огромни трудности по време на кризата с COVID-19, което разкри една опасна слабост на Съюза: липсата на политика на координиране за промишлеността и зависимост от други икономически области при много продукти и услуги. Към този факт трябва да се подходи координирано, за да се улесни възстановяването. Повече от всякога е необходима подходяща промишлена политика и именно сега е моментът да се предприемат действия. Повишаването на цените на суровините също показва зависимостта на Съюза от активи от критично значение. ЕИСК иска да види реални действия от всички държави членки за инвестиции в политиката за образованието, инфраструктурата и промишлеността, които могат да повишат заетостта и да насърчат гражданите, така че да бъде стимулирана европейската промишленост.

3.7

Голяма част от ОГО (71 %) считат, че участието им в изготвянето на националните планове за възстановяване и устойчивост на техните държави варира от донякъде недостатъчно до изключително ограничено.

3.8

ЕИСК счита, че процесът на цифровизация е от първостепенно значение за стимулирането на икономиката и обществото, но съществува реална необходимост държавите членки да разработят програми и да заделят ресурси за премахване на пречките пред този процес, особено за някои части от населението — възрастните хора и хората с по-ниска квалификация. Затова от приоритетно значение е да се разработят ИТ програми с необходимото въздействие, които да бъдат синхронизирани със софтуера и от които да могат да се възползват всички граждани. Подкрепяме цифровизацията, но не на всяка цена.

3.9

ЕИСК е изключително удовлетворен от инициативата на Комисията за „Набор от показатели за възстановяване и устойчивост“. Това е важна стъпка в процеса на наблюдение на изпълнението на ПВУ, която според ЕИСК дава възможност за стимулиране на инвестиционния процес и създаване на механизми, които биха могли да бъдат от решаващо значение за Съюза. ОГО отново могат да играят решаваща роля в този процес и са готови да сътрудничат.

4. Плановете за възстановяване и различните подходи

4.1

ЕИСК счита, че що се отнася до съществуващата уредба, приоритет трябва да бъде политиката за устойчивия и приобщаващ растеж и фискалните баланси на държавите членки. Щом бъде преодоляна опасността за здравето, причинена от пандемията от COVID-19, е очевидна необходимостта от приспособяване към нова фаза. Следва да съществува алтернатива на прекомерния дисбаланс, който понастоящем е единствено възможната последица от огромния ръст на дълга и дефицита в държавите членки. ЕИСК счита, че е настъпил моментът за радикална и задълбочена реформа на рамката за фискално управление и отправя остро предупреждение срещу връщането към „старите“ фискални правила. Нуждаем се от силна препоръка за този нов преразгледан семестър и нов пакт, който да включва някои обвързващи процедури и правила за консултациите с ОГО и местните власти, като за това са необходими действия. Време е да се формулират обвързващи правила за участие във всички етапи от подготовката до изпълнението и държавите членки трябва да обмислят нови цели за намаляване на дефицита с акцент върху растежа, а също и върху управлението.

4.2

Спешно необходимо е да се модернизира фискалната и икономическата рамка, да се възприеме позиция, ориентирана към просперитета, и да се приложи правило за балансиран бюджет. Освен това в момента Комисията разглежда разходната част, но също така — съвсем правилно — приходната част. ЕИСК препоръчва данъчното облагане на труда да бъде изместено към екологични данъци, като същевременно се следи за прилагането на регресивен подход и за това домакинствата с ниски доходи да не бъдат натоварвани. ЕИСК също така настоява да се води борба с агресивното данъчно планиране и данъчните измами, които биха могли да подкопаят икономическото и фискалното възстановяване на държавите членки и на ЕС като цяло. Тук е необходим интелигентен подход, както и по-голямо сближаване в Съюза, за да може да се върви напред. Друг възможен вариант трябва да бъде паричната и фискална политика, евентуално с прогресивни екологични данъци, която да предвижда постепенно намаляване на данъците. Ясно е, че данъчната конкуренция с трети държави, вместо в рамките на ЕС, може да доведе до положителни резултати.

4.3

ЕИСК подчертава факта, че в допълнение към пандемията съществува натиск върху цената на суровините. По този въпрос следва да се работи много внимателно. ЕИСК вярва в лоялната конкуренция и подкрепя необходимостта от равни условия на конкуренция, но посочва, че положението става сериозно и възниква риск от тежко увреждане на целия Съюз. През последните месеци цените на суровините са се повишили с между 30 % и 120 % и натискът продължава.

4.4

В НПВУ се показват различните гледни точки на държавите членки по отношение на възстановяването на всяка икономика и всяко социално положение. Това показва и неравенствата в държавите членки. ЕИСК отправя искане за по-координирани политики, които да са в състояние да укрепят Съюза. Необходимо е сътрудничество между държавите членки и биха могли да се споделят „добри практики“, за да се избегнат погрешни стъпки. Сектори като туризма и промишленото производство, наред с други, пострадаха най-тежко и извеждането им на друго ниво следва да е приоритет. Това ще бъде от голямо значение при създаването на работни места и приспособяването на работната сила към действителните потребности на икономиката; важно ще е и ОГО да бъдат включени в процеса на изпълнение.

4.5

ЕИСК е обезпокоен от факта, че отправяните от Комисията специфични за всяка държава препоръки досега бяха като цяло пренебрегвани от някои държави членки, което породи скептицизъм относно евентуална бъдеща промяна в отношението. Освен това капацитетът за усвояване на някои държави членки и преобразуващото въздействие на инвестициите по линия на МВУ са под въпрос, което поражда съмнения относно тяхната потенциална ефикасност и ефективност. Затова ЕИСК настоява, че е необходим строг мониторинг.

4.6

ЕИСК счита, че прилагането на НПВУ не трябва да бъде просто „отмятане на задължение“, а да протече в истинския дух на този инструмент: ролята на ОГО да бъде призната и консултациите да се провеждат в рамките на публични форуми, а не при закрити врата.

4.7

Кризата с COVID-19 изтъкна и изостри отдавна съществуващите недостатъци на нашите общества, където най-уязвимите често са засегнати в най-голяма степен. Случаите на заразяване с COVID-19 бяха най-много при най-нуждаещите се лица, а някои слоеве на обществото често понасят основната тежест на мерките за борба с кризата. Най-голям спад в заетостта в резултат на кризата се наблюдава непропорционално при нискоквалифицираните и/или младите хора. Освен това за много хора образователният процес беше сериозно нарушен. Нарастват рисковете от неравенство при по-малко квалифицираните групи граждани.

5. Единният пазар като силна страна на европейския начин на живот

5.1

Кризата с COVID-19 беше усетена във всички държави членки, но въздействието беше различно. Координираният подход към ваксинирането даде възможност на Съюза да постигне много добри резултати. Целта за ваксиниране на 70 % от населението на Съюза представляваше огромно начинание и реакцията на ЕС беше много положителна. Въпреки някои проблеми (които може да се очакват при такъв проект), това беше успех и добър пример за „мирния проект“, какъвто Съюзът представлява от самото си начало.

5.2

Повече от всякога приоритет трябва да бъдат единният пазар и неговата интеграция, а политическите спорове трябва да се избягват. Политическата реторика в някои държави членки, която подкопава единния пазар, беше опровергана от фактите: договарянето и изготвянето на ПВУ в толкова кратки срокове беше възможно единствено благодарение на силния Съюз и координирания подход Комуникацията е от съществено значение за насърчаване на европейските ценности и единният пазар е част от процеса. Всички граждани на Европа следва да извличат ползи от вътрешния пазар, за да могат да се гордеят със способността на Европа да реагира на кризата въпреки всички пречки на предизвикателството да се отговори координирано на кризата.

5.3

ЕИСК разбира, че държавите членки са възприели различни подходи по отношение на здравната ситуация, но подчертава също така факта, че координацията и добрите практики следва да се насърчават повече след процеса на ваксинация. Съюзът трябва да се възползва от достиженията си, по-специално от свободното движение на граждани, стоки и капитали. ЕИСК изразява желание тази свобода да се подкрепя, без да се накърняват здравните системи на държавите членки, а това е възможно единствено чрез координация на единния пазар. Няколко пъти в историята държавите членки са показвали, че това е възможно. Сега е моментът за правилна реакция.

5.4

ЕИСК подкрепя единния пазар и неговите възможности, съчетани със силен социален пазар, който е жизненоважен и е „запазена марка“ на Съюза. Това е постижение, което трябва да бъде защитено.

6. Организациите на гражданското общество в плановете за възстановяване

6.1

ЕИСК подчертава, че участието на ОГО е от първостепенно значение за възстановяването, особено като се има предвид — както е редно да признаем —че извънредните мерки за възстановяване както на национално равнище, така и на равнище ЕС, може да придобият постоянен характер.

6.2

ОГО подкрепят висококачествените инвестиции в образование, учене през целия живот и научноизследователска и развойна дейност, които са от първостепенно значение за стимулирането и допълването на икономическите и социалните промени, които NextGenerationEU насърчава, както и инвестициите, които укрепват здравните системи и политиките в областта на общественото здраве на обществата, засегнати тежко от пандемията от COVID-19. Повече от всякога организациите „по места“ имат способността и отговорността да посочват и предлагат начини за справяне с действителните предизвикателства и държавите членки трябва да имат смелостта да ги включат в процеса на вземане на решения. ЕИСК отправя искане да се приложи такъв подход основно поради опита и знанията, натрупани от десетилетия служба на различни каузи с много добри резултати.

6.3

Във времена на криза гласът на ОГО е по-важен от всякога не само заради опита на тези организации, но най-вече защото те имат предимството да са в пряк контакт с действителността, което е от съществено значение за мониторинга и изпълнението на политиките, оказващи реално въздействие.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1).

(2) Набор от показатели за възстановяване и устойчивост и общи показатели, проект на делегиран акт: Набор от показатели за възстановяване и устойчивост — общи показатели и подробни елементи.

(3) COM(2021) 500 final, 2.6.2021 г., „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“.

(4) „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1).

4.3.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 105/158

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“

(COM(2020) 746 final)

(допълнение към становище)

(2022/C 105/28)

Докладчик:

Kristi SŐBER

Решение на Бюрото	26.4.2021 г.
Правно основание	член 32, параграф 1 от Правилника за дейността и член 29, буква а) от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	5.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	166/2/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) си дава ясна сметка, че пандемията все още не е приключила и че икономическите последици ще продължат няколко години и се нуждаят от специален, нов микс от извънредни икономически политики. Комитетът приветства последната прогноза на Европейската комисия, в която се посочва, че от 2021 г. икономиките на ЕС и на еврозоната отново бързо ще се ускорят (което се потвърждава от предварителните данни), особено благодарение на възстановяването на инвестициите, подкрепяни решително от използването на пакета NextGenerationEU (NGEU), по-специално на Механизма за възстановяване и устойчивост.

1.2.

Същевременно ЕИСК признава, че ЕС преминава през най-тежкия период от икономическата история на европейската интеграция, който засяга частното потребление и инвестиции, както и резултатите в областта на външната търговия. В този критичен момент само държавните разходи могат да спомогнат за смекчаване на ситуацията.

1.3.

Тази специфична и уникална по рода си ситуация наложи необходимостта от създаване на нов микс от извънредни икономически политики за справяне с кризата. ЕИСК оценява бързата реакция както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, и приветства факта, че двойният процес на преход стана съществена част от усилията и стратегията за възстановяване.

1.4.

Особено през първата половина на 2020 г. инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса спомогнаха за облекчаване на много трудните икономически условия, главно като стабилизираха пазарите, работните места и личните доходи. Тази първа стъпка беше последвана от NGEU — стабилният и изключително иновативен фискален принос, който беше прекият отговор на последиците от пандемията. ЕИСК горещо приветства двете инициативи като бърз и гъвкав отговор на пандемията.

1.5.

ЕИСК е добре запознат с различните позиции и последици от пандемията, които доведоха до по-голямо разделение между държавите членки. ЕИСК призовава да се обърне внимание на съществуващите различия в рамките на еврозоната, както и да се даде разумен отговор на значително влошените фискални резултати, а в една обща рамка Комитетът приветства гъвкавостта, която беше възприета в специално разработените национални икономически политики и програми за възстановяване, отчитащи специфичните нужди на държавите членки. Препоръчва се такава гъвкавост да бъде възприета и при изпълнението на програмите за възстановяване и устойчивост.

1.6.

Комитетът подчертава, че е необходимо да се постигне нов баланс между паричната и фискалната политика и през предстоящия период да се отстранят установените макроикономически дисбаланси. ЕИСК осъзнава значителното нарастване на съотношението на дълга към БВП през последната година. След като бъде постигнато икономическо възстановяване, намаляването на съотношението на дълга към БВП трябва да стане по начин, който да насърчава приобщаващия растеж и да избягва социалните несправедливости и отрицателните последици за дружествата и пазара на труда.

1.7.

Комитетът зачита факта и разбира, че възстановяването след пандемията от COVID-19 ще бъде придружено до голяма степен от мерки на структурната политика (1), които ще бъдат основно в съответствие с Европейския зелен пакт. Във връзка с това ЕИСК подкрепя връзките между процеса на възстановяване, фискалната консолидация и практиките на екологосъобразно бюджетиране.

1.8.

Комитетът е твърдо убеден, че поуките от пандемията следва да бъдат отразени в общите усилия да се допринесе за икономически ефективното, социално справедливото и екологично устойчивото развитие на ЕС и на еврозоната в дългосрочен план.

1.9.

За разлика от предишната криза през 2009—2011 г., когато банковият и финансовият сектор бяха един от факторите, задействали последвалата рецесия, този път ЕИСК приветства доброто и здравословно състояние на банковия и финансовия сектор, което спомогна за по-лесното преодоляване на тази трудна ситуация.

1.10.

Комитетът с уважение призовава за запазване на целостта на единния пазар и за предотвратяване на всякакви признаци за неговото разпокъсване като основно условие за бъдещите положителни резултати на икономиките на ЕС и на еврозоната. Тази цялост следва допълнително да бъде подкрепена чрез подходящ напредък в развитието на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари.

1.11.

ЕИСК признава и зачита факта, че някои важни поуки от предишната криза са извлечени и използвани за подкрепа на макроикономическата стабилност, и призовава отговорните институции на ЕС да подобрят управлението на икономическата политика на ЕС и да гарантират, че извлечените от пандемията поуки са отразени в непрекъснатите усилия за реформи.

2. Основна информация и контекст

Настоящи макроикономически резултати и перспективи

2.1.

Пандемията от COVID-19 предизвика внезапна и дълбока икономическа депресия, но през 2020 г. спадът на БВП в крайна сметка беше малко по-малък от първоначално очаквания. Той беше по-голям отколкото при последната икономическа криза (през 2020 г. икономиката на еврозоната спадна с 6,5 % на годишна база спрямо 4,5 % през 2009 г.; икономиката на ЕС спадна с 6,0 % на годишна база през 2020 г. спрямо 4,3 % през 2009 г., като през 2021 г. се очаква икономиките както на ЕС, така и на еврозоната да нараснат с 4,8 %). Следователно сме изправени пред извънредно икономическо положение и пред най-лошите икономически резултати на Европа от Втората световна война насам.

2.2.

През 2020 г. частното потребление и инвестициите намаляха значително (и двете със 7,4 % спрямо предходната година), а външната търговия също беше сериозно засегната. Само държавните разходи през 2020 г. са нараснали слабо при сравнение на годишна база (1,3 %). Поради спешните мерки до момента не са настъпили нито масови загуби на работни места, нито големи загуби на доходи от мащаба на кризата от 2008 г. Предвид съществения спад в икономическата дейност обаче това означава, че производителността също е намаляла.

2.3.

Като цяло 2021 г. се счита за година на възстановяването (главно поради нарастването на инвестиционните дейности, което според прогнозата на Европейската комисия ще достигне 6,2 %), но при все това продължава да бъде изпълнена с несигурност поради въздействието на пандемията върху стопанските субекти и промените в тяхното поведение.

Микс от извънредни икономически политики

2.4.

Поради пандемията трябваше да се създаде нов микс от извънредни икономически политики, за да се осигури непосредствена, но и средносрочна реакция на сътресението. Основният му приоритет е да се преодолеят, елиминират и намалят икономическите и социалните последици от пандемията, а Европа да продължи да върви по пътя на конкурентоспособността и устойчивостта.

2.5.

Друга неразделна част от средносрочната и дългосрочната реакция на пандемията и от усилията за възстановяване, реконструкция и устойчивост (стратегия „3R“) е процесът на двоен преход (екологичен и цифров) със силния си акцент върху социалните съображения и зачитането на принципите на правовата държава и други основни ценности на ЕС. Освен това ЕИСК призовава за по-голям акцент върху борбата с неравенствата и справянето с последиците от кризата, особено за най-уязвимите.

Парична политика

2.6.

ЕЦБ продължава своята изключително експанзионистична политика като целенасочен отговор на пандемията. Наскоро обаче ЕЦБ обяви, че благоприятните финансови условия може да се запазят с умерено по-нисък темп на нетните покупки на активи спрямо предходните две тримесечия в рамките на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (ПЗАИСП).

Фискална позиция и фискална консолидация

2.7.

Инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (CRII и CRII+), чрез които бяха пренасочени и преразпределени средства от политиката на сближаване, помогнаха до голяма степен за компенсиране на отрицателните последици, за стабилизиране на пазарите и за защита на работните места и личните доходи.

2.8.

Най-иновативният инструмент, замислен, разработен и прилаган понастоящем като пряк отговор на пандемията от COVID-19, несъмнено е програмата NGEU, чиято основна цел е да бъдат смекчени отрицателните въздействия на пандемията.

2.9.

Експанзионистичната фискална позиция на NGEU беше подкрепена извънредно и временно чрез активиране на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж.

2.10.

Въпреки това, заедно с предприетите на национално равнище мерки, фискалният ангажимент се оказа скъп и доведе до влошаване на фискалните показатели.

2.11.

Трябва да се постигне осезаемо намаляване на съотношението на дълга към БВП по начин, който да избягва социалните несправедливости и несъразмерните отрицателни последици за пазара на труда. За да се подобрят фискалните показатели, е жизненоважно да има приобщаваща и устойчива стратегия за растеж.

Структурна политика и регулаторни мерки

2.12.

Пандемията от COVID-19 показа някои сериозни структурни недостатъци във функционирането на европейските икономики и общества. Следователно поуките, които следва да бъдат извлечени след COVID-19, включват не само установяване на „нова нормалност“, но и прилагане на мерки, които да направят икономическите и обществените системи по-устойчиви (което вече предполага по-малка степен на нестабилност и уязвимост). Това включва не само ключовите етапи за социално справедлив двоен преход и по-ефективни и взаимосвързани системи на здравеопазване и разпределение на медицински услуги на територията на Европа, но и подкрепа за по-конкурентна еврозона вътре в Европа и извън нея, включително стратегически инвестиции в подкрепа на европейската промишленост и укрепване на позицията на ЕС в световен контекст.

2.13.

През първата фаза на пандемията единният пазар беше засегнат тежко, тъй като традиционните търговски потоци бяха прекъснати между държавите — членки на ЕС, а дори и вътре в тях, поради сериозните ограничителни мерки. Ситуацията беше разрешена с намесата на Европейската комисия, която създаде зелени коридори.

Финансово посредничество

2.14.

Банковият и финансов сектор на ЕС и на еврозоната доказа своята сила и устойчивост благодарение на новите нормативни актове и правила, приети след предишната криза. Понастоящем секторът е по-силен по отношение на капиталовата си обезпеченост и доброто състояние на портфейла си. Може обаче да съществуват някои рискове, свързани с платежоспособността на неговите клиенти, които може да доведат до повече необслужвани кредити.

Управление

2.15.

Настоящата криза ни припомни, че архитектурата на рамката на ЕС за икономическо управление не е завършена. С Механизма за възстановяване и устойчивост характерът на европейския семестър се промени из основи: тъй като отпускането на средства е свързано с изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, те станаха по-обвързващи политически. Гражданското общество следва да участва в по-голяма степен в процеса на европейския семестър. Принципът на партньорство, който отдавна е традиция в политиката на сближаване, следва да служи като модел за ефективен инструмент за участие на гражданското общество.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК отчита факта, че сценариите за възстановяване ще зависят силно от интензивността на пандемията и от успеха на ваксинационните кампании, както и от структурните аспекти (например резултатите в секторите, които бяха засегнати в голяма степен или изцяло, като например туризмът, хотелиерството, транспортът, културата и отдихът, и тяхната тежест в икономиката). Потенциалната гъвкавост на фискалната политика, с цел да се даде възможност за приемане на компенсаторни мерки, както и ефективността на тези мерки, също ще бъде от ключово значение.

3.2.

ЕИСК изразява съжаление, че икономическото въздействие на пандемията доведе до по-големи разлики сред икономиките от еврозоната по отношение на икономическите резултати, фискалните показатели, инфлацията и външния баланс. Това би могло да повлияе силно на икономическото и социалното положение и на конкурентоспособността на засегнатите икономики и на еврозоната като цяло, както и на вътрешните и външните дисбаланси.

3.3.

ЕИСК изразява висока оценка за всеобхватната и доста гъвкава реакция на основните участници в икономическата политика на ЕС спрямо пандемията, по-специално Европейската централна банка (с нейните програми за закупуване и основни лихвени проценти), Европейският механизъм за стабилност (ЕМС — с неговите инструменти за подкрепа на макроикономическата стабилност) и Комисията (с нейната много иновативна инициатива NGEU, допълнена с други извънредни мерки, като например CRII(+), Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), гъвкавост във фискалните правила и правилата в областта на държавната помощ, както и във финансовото регулиране, и други извънредни мерки, които дават на държавите членки необходимата гъвкавост да приемат необходимите мерки за управление на кризата).

3.4.

ЕИСК е убеден, че резултатът от микса от извънредни икономически политики е изключително важен. По-специално, трябва да бъде постигната обща и координирана съгласуваност между реакциите на паричната и на фискалната политика. Трябва да бъдат приети съответни реформи в подкрепа на устойчивото възстановяване (наред с останалото, чрез мерки за чиста енергия, цифровизация, иновации и кръгова икономика). Въздействието на NGEU и неговото взаимодействие с други икономически политики са важни, особено в държавите, които получават значителни средства.

3.5.

ЕИСК оценява положително факта, че този микс от извънредни икономически политики съдържа също така някои лимити с цел предотвратяване на евентуални бъдещи отрицателни последици за показателите за ценова стабилност и фискална дисциплина в средносрочен и дългосрочен план вследствие на настоящите експанзионистични политики. По-специално бъдещото развитие на публичните финанси е изложено на високи рискове. В този контекст ЕИСК подчертава необходимостта от справедлива и устойчива данъчна политика, наред с другото, чрез борба с данъчните измами и агресивното данъчно планиране.

3.6.

Комитетът очаква, че NGEU не само ще върне икономиките на еврозоната и на ЕС отново на равнищата им отпреди пандемията, но и ще подкрепи важни мерки на структурната политика основно в посока към екологичен и цифров преход, като надлежно отчита проблемите, свързани със заетостта и социалната област. Що се отнася до NGEU, Комитетът оценява факта, че ЕС е успял да приеме такава мащабна стъпка за толкова кратко време, но счита също така, че трябва да се стремим към справяне с възможните недостатъци, като например недостатъчни консултации с гражданското общество при разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост.

3.7.

ЕИСК е наясно, че друг иновативен инструмент, разработен и прилаган като пряк отговор на пандемията, е SURE, чиято цел е да се подпомагат правителствата в усилията им за защита на работните места и личните доходи.

3.8.

ЕИСК препоръчва следващата фискална консолидация да зачита практиките на екологосъобразно бюджетиране (2) и подкрепата за екологосъобразните публични инвестиции, така че да допринесе за изпълнението на Европейския зелен пакт и за по-добро състояние на фискалната позиция на ЕС. ЕИСК напълно съзнава значителното отрицателно въздействие на настоящата криза върху публичните финанси.

3.9.

Макар ЕИСК да предупреждава да се внимава с преждевременното дезактивиране на общата клауза за дерогация (3), след категоричното приключване на пандемията и постигането на добър напредък в областта на възстановяването усилията трябва да бъдат съсредоточени върху фискалната устойчивост. След това фискалните политики и инструменти следва да бъдат пренасочени, така че в средносрочен и дългосрочен план да бъдат приети подходящи стратегии. ЕИСК приветства решението на Комисията да възобнови през есента на 2021 г. прегледа на рамката за икономическо управление на ЕС. Фискалните правила следва да се прилагат изцяло само след като бъдат преразгледани. Затова вместо „нормализиране“ ЕИСК препоръчва „преминаване“ към преразгледана рамка за икономическо управление (4). Според ЕИСК всяка бъдеща фискална рамка трябва да бъде благоприятна за инвестициите чрез въвеждането на „златно правило“ за публичните инвестиции, без да излага на риск средносрочната фискална и финансова стабилност, както и да насърчава растежа и да дава възможност на държавите членки да прилагат антициклична политика по време на икономически спад.

3.10.

ЕИСК изразява подкрепата си за реформи с цел по-ефективни и справедливи системи за публични приходи, при които данъчното облагане се отдалечава от труда и продуктивните инвестиции и се съсредоточава повече върху екологичното данъчно облагане и външните фактори на ценообразуването, както и върху по-ефективни и подобрени системи от стимули за ограничаване на практиките за избягване на данъци.

3.11.

ЕИСК оценява високо факта, че банковият и финансовият сектор на ЕС и на еврозоната са в много по-добра форма в сравнение с предишната криза; те по-специално са по-малко уязвими и по-устойчиви. Същевременно обаче ЕИСК препоръчва да не се подценяват някои свързани с платежоспособността рискове, които може да произтекат от загубите на приходи, понесени от клиентите на тези сектори. Това би могло да доведе до повече необслужвани кредити в счетоводните баланси на банките. ЕИСК изразява задоволство, че банковият сектор в еврозоната е доказал своята стабилност и до момента не е засегнат значително от кризата.

3.12.

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че безпроблемното функциониране на единния пазар означава и по-устойчиви и ефективни икономики на еврозоната и на ЕС като цяло. Комитетът счита също така, че е особено важно да бъде завършен единният пазар, за да се ограничат липсата на гъвкавост и недостатъците в икономиката.

3.13.

ЕИСК приветства специалния микс от икономически политики, който беше приет миналата година, за да се осигури незабавна реакция на пандемията, и който беше коригиран непрекъснато, за да бъде отразена променящата се ситуация. ЕИСК счита, че мерките за реагиране на ЕС биха могли да смекчат ефективно потенциалните дългосрочни отрицателни въздействия на кризата върху икономическите резултати на еврозоната и на ЕС и върху пазарите на труда на ЕС и биха могли да намалят разширяването на икономическите и социалните разлики. В същото време е от решаващо значение да се обърне внимание на значителните дисбаланси, за да се покрият ефективно значителните макроикономически рискове, включително рисковете от нарастващи неравенства.

3.14.

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че добре функциониращите системи на здравеопазване, социална защита и действия при извънредни ситуации са от съществено значение за положителното дългосрочно устойчиво икономическо развитие. Пандемията показа и засили тази връзка, която следва впоследствие да бъде отразена и в прилагането на Европейския стълб на социалните права.

3.15.

ЕИСК силно препоръчва да продължат усилията за завършване на архитектурата на икономическия и паричния съюз, включително за адаптиране на европейския семестър спрямо програмата NGEU, завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари и преразглеждане на рамката за икономическо управление. Следва да се обмисли дали замисълът на NGEU би могъл да послужи също така за пример как общите финансови ресурси на ЕС биха могли да се мобилизират и използват в бъдеще.

3.16.

ЕИСК посочва, че основният пакет от мерки за преодоляване на отрицателните въздействия на пандемията беше изготвен през първата половина на 2020 г., т.е. непосредствено преди най-тежките последици от пандемията да бъдат усетени в повечето държави членки. Следователно би могло да се обмисли оценяване на уместността и адекватността на приетите мерки. Планирането играе ключова роля в предвиждането, което ще даде възможност да се продължи да се реагира на новата реалност, причинена от пандемията, която далеч не е преодоляна и налага необходимост от постоянно планиране.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК изразява високата си оценка за публикуваните от Комисията седем водещи инициативи, които да послужат като насоки за практическото прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост в отделните държави членки. Много е важно тези инициативи да бъдат съгласувани с предизвикателствата и приоритетите, определени за възстановяването след COVID-19 в препоръката на Съвета относно Икономическата политика на еврозоната.

4.2.

ЕИСК признава силно подкрепящата роля на общоевропейския Гаранционен фонд към Европейската инвестиционна банка за защитата и стимулирането на стопанския сектор в еврозоната и в ЕС като цяло.

4.3.

Във връзка с възстановяването Комитетът предлага съсредоточаване върху икономическия растеж и социалната справедливост, които ще доведат до по-високи доходи и БВП. С оглед на намаляването на тежестта за бъдещите поколения и ограничаването на риска, свързан с по-високите лихвени проценти или намаленото производство, устойчивата фискална позиция изисква по-голямо увеличаване на икономическата дейност, което може да стане възможно чрез а) укрепване на публичните инвестиции и б) реформи в подкрепа на прехода към екологична и цифрова икономика.

4.4.

ЕИСК признава и зачита факта, че някои важни поуки от предишната криза са извлечени и използвани за подкрепа на макроикономическата стабилност, и изразява силното си убеждение, че поуките, извлечени от пандемията, следва впоследствие да бъдат отразени в постоянни усилия за реформа, съсредоточени върху намаляване на административната тежест за предприятията посредством цифровизация на публичните администрации, на МСП и на стопанския сектор като цяло, електронна идентификация и по-ефективни съдебни системи.

Брюксел, 20 октомври 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Определение на ЕЦБ в: ECB Occasional Paper Series (Тематични материали на ЕЦБ) „Структурни политики в еврозоната“, юни 2018 г.: Структурна икономическа политика = мерки на икономическата политика, приети за трудовите, стоковите и финансовите пазари с цел подобряване на институционалните и регулаторните рамки, така че да се подобрят условията за дългосрочен растеж и да се гарантира желаното въздействие върху разпределението.

(2) Документ за обсъждане, Elva Bova (2021 г.), Green Budgeting Practices in the EU: A First Review (Практики на екологосъобразно бюджетиране в ЕС: първи преглед).

(3) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.

(4) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр.227 и становището на ЕИСК по собствена инициатива относно „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход“ (ECO/553), вж. страница 10 от настоящия брой на Официален вестник..

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 105

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 4 март 2022 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	564-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — INTERACTIO, 20.10.2021 г. – 21.10.2021 г.
2022/C 105/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съчетаване на амбициозни, устойчиви и социални цели с благоприятна среда за малките и средните предприятия (становище по собствена инициатива)	1
2022/C 105/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно рекламата в служба на модерно и отговорно потребление (становище по собствена инициатива)	6
2022/C 105/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход (становище по собствена инициатива)	11
2022/C 105/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет Производството на стъкло в Европа на кръстопът: подобряване на екологичността и енергийната ефективност в съчетание с повишаване на конкурентоспособност и запазване на качествените работни места (становище по собствена инициатива)	18
2022/C 105/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегията на ЕС за мобилността и промишлените вериги за създаване на стойност в ЕС: подход към автомобилните екосистеми (становище по собствена инициатива)	26
2022/C 105/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно обществено и екологично въздействие на екосистемата 5G (становище по собствена инициатива)	34
2022/C 105/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Търговия и устойчиво развитие от следващо поколение — преглед на плана за действие от 15 точки (становище по собствена инициатива)	40
2022/C 105/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони (становище по собствена инициатива)	49
2022/C 105/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет Стратегическа автономност, продоволствена сигурност и устойчивост (становище по собствена инициатива)	56

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	564-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет — INTERACTIO, 20.10.2021 г. – 21.10.2021 г.
2022/C 105/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа [COM(2021) 350 final]	63
2022/C 105/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите — Стратегия на Европа за международното сътрудничество в един променящ се свят (COM(2021) 252 final)	77
2022/C 105/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност [COM(2021) 281 final — 2021/0136 (COD)]	81
2022/C 105/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар (COM(2021) 223 final — 2021/0114 (COD)	87
2022/C 105/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно потребителските кредити (COM(2021) 347 final — 2021/0171 (COD)	92
2022/C 105/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/357/ЕИО на Съвета и Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (COM(2021) 346 final — 2021/0170 (COD)	99
2022/C 105/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент на Съвета за временно суспендиране на автономните мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в Канарските острови (COM(2021) 392 final — 2021/0209 (CNS)	105
2022/C 105/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство (COM(2021) 277 final) и Предложение за регламент на Съвета относно създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013 (COM(2021) 278 final — 2021/0140 (CNS)	108
2022/C 105/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021-2027 г. — Здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда (COM(2021) 323 final)	114
2022/C 105/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Препоръка на Съвета относно смесеното обучение за висококачествено и приобщаващо начално и средно образование (COM(2021) 455 final)	128
2022/C 105/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (COM(2021) 561 final — 2021/0205 (COD)	134
2022/C 105/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на уведомяването относно компенсирането във връзка с глобална, основана на пазара мярка, за оператори на въздухоплавателни средства, установени в Съюза (COM(2021) 567 final — 2021/0204 (COD)	140
2022/C 105/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите —Път към здравословна планета за всички — План за действие на ЕС: Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата (COM(2021) 400 final)	143
2022/C 105/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари (COM(2021) 483 final — 2021/0275 (COD)	148
2022/C 105/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1286/2014 по отношение на удължаването на срока на действие на преходните разпоредби за управляващите дружества, инвестиционните дружества и лицата, които консултират относно или продават дялове от предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и фондове, различни от ПКИПЦК (COM(2021) 397 final — 2021/0215 (COD)	149
2022/C 105/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/65/ЕО по отношение на използването на основни информационни документи от управляващите дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (COM(2021) 399 final — 2021/0219 (COD)	150
2022/C 105/26	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за опазване и управление, приложими за опазването на южния червен тон (COM(2021) 424 final — 2021/0242 (COD)	151
2022/C 105/27	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. (COM(2020) 575 final) (допълнение към становище)	152
2022/C 105/28	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2020) 746 final) (допълнение към становище)	158

Искания за консултация	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет на Европейския съюз, 24.9.2021 г.
Правно основание	член 91 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	219/0/1

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 29.7.2021 г. Европейски парламент, 13.9.2021 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	216/0/7

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 1.9.2021 г.
Правно основание	член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	218/0/11