ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 80

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 65
18 февруари 2022 г.


Съдържание

Страница

 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейска комисия

2022/C 80/01

Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.

1


BG

 


II Съобщения

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейска комисия

18.2.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/1


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА —

Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.

(2022/C 80/01)

Съдържание

1.

ВЪВЕДЕНИЕ 8

2.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ 9

2.1

Приложно поле 9

2.2

Мерки за помощ, които попадат в обхвата на настоящите насоки 10

2.3

Структура на насоките 11

2.4

Определения 11

3.

ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В) ОТ ДОГОВОРА 21

3.1

Положително условие: помощта трябва да улеснява развитието на икономическа дейност 22

3.1.1

Определяне на улесняваната с мярката икономическа дейност, на нейните положителни последици за обществото като цяло и, където е уместно, на нейното значение за конкретни политики на Съюза 22

3.1.2

Стимулиращ ефект 22

3.1.3

Ненарушаване на приложими разпоредби на правото на Съюза 23

3.2

Отрицателно условие: мярката за помощ не трябва да влияе неправомерно върху условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес 23

3.2.1

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 23

3.2.1.1

Необходимост от помощта 23

3.2.1.2

Целесъобразност 24

3.2.1.2.1

Целесъобразност на алтернативни инструменти на политиката 25

3.2.1.2.2

Целесъобразност на различни инструменти за помощ 25

3.2.1.3

Пропорционалност 25

3.2.1.3.1

Кумулация 27

3.2.1.4

Прозрачност 27

3.2.2

Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията 28

3.3

Съпоставяне на положителните последици от помощта с отрицателните последици за конкуренцията и търговията 29

4.

КАТЕГОРИИ ПОМОЩ 30

4.1

Помощ за намаляване и премахване на емисиите на парникови газове, включително чрез подпомагане на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност 30

4.1.1

Обосновка 30

4.1.2

Обхват и подпомагани дейности 31

4.1.2.1

Помощ за възобновяема енергия 31

4.1.2.2

Друга помощ за намаляване и премахване на емисиите на парникови газове и за енергийна ефективност 31

4.1.3

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 32

4.1.3.1

Необходимост от помощта 32

4.1.3.2

Целесъобразност 32

4.1.3.3

Допустимост 32

4.1.3.4

Обществена консултация 33

4.1.3.5

Пропорционалност 34

4.1.4

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията, съпоставяне 37

4.2

Помощ за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на сградите 40

4.2.1

Обосновка на помощта 40

4.2.2

Обхват и подпомагани дейности 40

4.2.3

Стимулиращ ефект 41

4.2.4

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 41

4.2.4.1

Целесъобразност 41

4.2.4.2

Пропорционалност 41

4.2.4.3

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне 42

4.3

Помощ за чиста мобилност 43

4.3.1

Помощ за придобиване и лизинг на екологично чисти превозни средства и екологично чисто мобилно оборудване за обслужване, както и за модернизиране на превозни средства и мобилно оборудване за обслужване 43

4.3.1.1

Обосновка на помощта 43

4.3.1.2

Обхват и подпомагани дейности 44

4.3.1.3

Стимулиращ ефект 44

4.3.1.4

Свеждане на нарушаването на конкуренцията и търговията до минимум 44

4.3.1.4.1

Целесъобразност 44

4.3.1.4.2

Пропорционалност 44

4.3.1.5

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията, съпоставяне 46

4.3.2

Помощ за инсталирането на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво 47

4.3.2.1

Обосновка на помощта 47

4.3.2.2

Обхват и подпомагани дейности 47

4.3.2.3

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 47

4.3.2.3.1

Необходимост от помощта 47

4.3.2.3.2

Целесъобразност 48

4.3.2.3.3

Пропорционалност 48

4.3.2.4

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне 49

4.4

Помощ за ресурсна ефективност и за подпомагане на прехода към кръгова икономика 51

4.4.1

Обосновка на помощта 51

4.4.2

Обхват и подпомагани дейности 51

4.4.3

Стимулиращ ефект 52

4.4.4

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 53

4.4.4.1

Необходимост от помощта 53

4.4.4.2

Целесъобразност 53

4.4.4.3

Пропорционалност 53

4.4.5

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията 55

4.5

Помощ за предотвратяване или намаляване на замърсяването от източници, различни от парникови газове 55

4.5.1

Обосновка на помощта 55

4.5.2

Обхват и подпомагани дейности 55

4.5.3

Стимулиращ ефект 56

4.5.4

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 56

4.5.4.1

Необходимост от помощта 56

4.5.4.2

Пропорционалност 57

4.5.5

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията 57

4.6

Помощ за отстраняване на екологични щети, възобновяване на природни местообитания и екосистеми, опазване или възстановяване на биологичното разнообразие и прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него 58

4.6.1

Обосновка на помощта 58

4.6.2

Обхват и подпомагани дейности 58

4.6.3

Стимулиращ ефект 59

4.6.4

Пропорционалност 59

4.7

Помощ под формата на намаления на данъци или парафискални такси 59

4.7.1

Помощ под формата на намаления на екологичните данъци и парафискални такси 60

4.7.1.1

Обосновка на помощта 60

4.7.1.2

Обхват и подпомагани дейности 60

4.7.1.3

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 60

4.7.1.3.1

Необходимост 61

4.7.1.3.2

Целесъобразност 61

4.7.1.3.3

Пропорционалност 61

4.7.2

Помощ за опазване на околната среда под формата на данъчни облекчения или намаляване на парафискални такси 62

4.7.2.1

Обосновка на помощта 62

4.7.2.2

Обхват и подпомагани дейности 62

4.7.2.3

Стимулиращ ефект 62

4.7.2.4

Пропорционалност 63

4.7.2.5

Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията 63

4.8

Помощ за сигурността на доставките на електроенергия 63

4.8.1

Обосновка на помощта 63

4.8.2

Обхват и подпомагани дейности 63

4.8.3

Стимулиращ ефект 64

4.8.4

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 64

4.8.4.1

Необходимост 64

4.8.4.2

Целесъобразност 65

4.8.4.3

Допустимост 65

4.8.4.4

Обществена консултация 66

4.8.4.5

Пропорционалност 67

4.8.5

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне 67

4.9

Помощ за енергийна инфраструктура 69

4.9.1

Обосновка на помощта 69

4.9.2

Обхват и подпомагани дейности 70

4.9.3

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 71

4.9.3.1

Необходимост и целесъобразност 71

4.9.3.2

Пропорционалност на помощта 71

4.9.4

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне 71

4.10

Помощ за районни отоплителни и охладителни системи 72

4.10.1

Обосновка на помощта 72

4.10.2

Обхват и подпомагани дейности 72

4.10.3

Необходимост и целесъобразност 73

4.10.4

Пропорционалност на мярката за помощ 73

4.10.5

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне 74

4.11

Помощ под формата на намаляване на таксите за електроенергия за енергоемки потребители 74

4.11.1

Обосновка на помощта 74

4.11.2

Обхват: Такси, за които може да се предоставят облекчения 75

4.11.3

Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията 75

4.11.3.1

Допустимост 75

4.11.3.2

Пропорционалност на мярката за помощ 76

4.11.3.3

Форма на държавната помощ 76

4.11.3.4

Енергийни обследвания и системи за управление на енергията 77

4.11.3.5

Преходни разпоредби 77

4.12

помощ за закриване на електроцентрали, в които се използват въглища, торф или битуминозни шисти, и на минни дейности, свързани с добив на въглища, торф или битуминозни шисти 78

4.12.1

Помощ за преждевременното закриване на рентабилни дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти 78

4.12.1.1

Обосновка на помощта 78

4.12.1.2

Обхват и подпомагани дейности 79

4.12.1.3

Стимулиращ ефект 79

4.12.1.4

Необходимост и целесъобразност 79

4.12.1.5

Пропорционалност 79

4.12.1.6

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията 80

4.12.2

Помощ за извънредни разходи във връзка със закриването на неконкурентоспособни дейности, свързани с добиването на въглища, торф и битуминозни шисти 80

4.12.2.1

Обосновка на помощта 80

4.12.2.2

Обхват и подпомагани дейности 80

4.12.2.3

Необходимост и целесъобразност 80

4.12.2.4

Стимулиращ ефект и пропорционалност 80

4.12.2.5

Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията 81

4.13

Помощ за проучвания или консултантски услуги по въпроси, свързани с климата, опазването на околната среда и енергетиката 81

4.13.1

Обхват и подпомаганидейности 81

4.13.2

Стимулиращ ефект 81

4.13.3

Пропорционалност 82

5.

ОЦЕНКА 82

6.

ДОКЛАДВАНЕ И МОНИТОРИНГ 83

7.

ПРИЛОЖИМОСТ 83

8.

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ 83

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

Комисията изведе Европейския зелен пакт като основен политически приоритет, чиято цел е да превърне Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, в която ресурсите се използват ефективно, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите, като същевременно никой не е изоставен. Със съобщението си „Европейският зелен пакт“ от 2019 г. (1) Комисията повиши своите амбиции в областта на климата, като определи цел за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. С цел нашата икономика и общество да поемат по справедлив, екологичен и проспериращ курс към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Комисията предложи също до 2030 г. нетните емисии на парникови газове да бъдат намалени с поне 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. (2) Тези амбициозни цели залегнаха в европейския законодателен акт в областта на климата (3).

2.

С пакета от законодателни предложения „Подготвени за цел 55“ се подкрепя постигането на тези цели (4) и се определя пътят на Съюза към климатична неутралност до 2050 г.

3.

За осъществяването на целите за неутралност по отношение на климата, адаптиране към изменението на климата, ефективност на ресурсите и енергийна ефективност и принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, кръговост, нулево замърсяване и възстановяване на биологичното разнообразие, от една страна, и на прехода към зелена икономика, от друга, ще са необходими значителни усилия и подходяща подкрепа. Постигането на амбицията, залегнала в Европейския зелен пакт, ще изисква значителни инвестиции, включително във възобновяеми енергийни източници. Съгласно оценки на Комисията за постигането на новите, по-високи цели в областта на климата, енергията и транспорта до 2030 г. ще са необходими допълнителни инвестиции в размер на 390 милиарда евро годишно в сравнение с нивата през периода 2011—2020 г. (5), както и още 130 милиарда евро годишно, прогнозирани по-рано, за осъществяване на останалите цели в областта на околната среда (6). Мащабът на това инвестиционно предизвикателство изисква мобилизирането както на частни, така и публични средства по икономически ефективен начин. Това ще засегне всички сектори, следователно и икономиката на Съюза като цяло.

4.

Политиката в областта на конкуренцията, и по-специално правилата за държавна помощ, имат важната функция да подпомагат и подкрепят Съюза при изпълнението на целите на политиката, залегнали в Европейския зелен пакт. В съобщението „Европейският зелен пакт“ специално се посочва, че правилата за държавна помощ ще бъдат преразгледани с цел да се отразят тези цели на политиката, да се подпомогне икономически ефективният преход към неутралност по отношение на климата и да се способства за постепенното преустановяване на употребата на изкопаеми горива, като същевременно се гарантират еднакви условия за конкуренция на вътрешния пазар. Настоящите насоки отразяват това преразглеждане.

5.

За да се предотвратят ситуации, в които държавната помощ нарушава или заплашва да наруши конкуренцията на вътрешния пазар и засяга търговията между държавите членки, в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз се постановява принципът, че държавната помощ е забранена. Въпреки това в определени случаи тази помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 2 и параграф 3 от Договора.

6.

Държавите членки трябва да представят уведомление за държавна помощ съгласно член 108, параграф 3 от Договора, с изключение на мерките, които отговарят на условията, определени в регламент за групово освобождаване, приет от Комисията съгласно член 1 от Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета (7).

7.

В настоящите насоки се съдържат указания относно начина, по който Комисията ще извършва оценка на съвместимостта на мерките за опазване на околната среда, включително за опазване на климата, и на мерките за подпомагане на енергетиката, които са предмет на задължението за уведомяване съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора. Всички позовавания в настоящите насоки на „опазване на околната среда“ следва да се разбират като отнасящи се до „опазване на околната среда, включително опазване на климата“.

8.

Съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора дадена мярка за помощ може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, ако са изпълнени две условия — положително и отрицателно. Съгласно положителното условие помощта трябва да улеснява развитието на дадена икономическа дейност. Съгласно отрицателното условие помощта не трябва да засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

9.

Като цяло е прието, че конкурентните пазари обикновено водят до ефективни резултати по отношение на цените, продукцията и използването на ресурсите. Въпреки това държавната намеса може да бъде необходима за улесняване на развитието на някои икономически дейности, които при липса на помощ изобщо не биха се развивали или не биха се развивали със същото темпо или при същите условия. Следователно намесата допринася за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

10.

В контекста на опазването на околната среда, когато вземат решения за потребление, инвестиция или производство, въпреки регулаторната намеса участниците на пазара не отчитат в пълна степен разходите и ползите на дадена икономическа дейност, което се дължи на външни ефекти за околната среда, несъвършенства на информацията и пропуски в координацията. Тази пазарна неефективност, т.е. ситуации, в които пазарите най-вероятно няма да постигнат ефективни резултати без външна намеса, не създава оптимално благосъстояние за потребителите и обществото като цяло, което при липса на държавна подкрепа води до недостатъчно високо равнище на опазване на околната среда по отношение на съответните икономически дейности.

11.

Органите на държавите членки следва да гарантират, че мярката за помощ, свързаните с нея условия, процедурите за приемането ѝ и подпомаганата дейност не противоречат на законодателството на Съюза в областта на околната среда. Органите на държавите членки следва също така да гарантират, че има възможност да бъдат проведени консултации със заинтересованата общественост при вземането на решения относно помощите. И накрая, на физическите лица и организациите следва да се даде възможност да оспорят помощта или мерките за прилагане на помощта пред националните съдилища, когато могат да представят доказателства, че законодателството на Съюза в областта на околната среда не е спазено (8).

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1   Приложно поле

12.

Настоящите насоки се прилагат по отношение на държавната помощ, предоставяна за улесняване на развитието на икономически дейности по начин, подобряващ опазването на околната среда, както и на дейностите в сектора на енергетиката, които са регламентирани от Договора, доколкото мерките за помощ са обхванати от раздел 2.2 от настоящите насоки. Следователно настоящите насоки се прилагат към секторите, които са предмет на специфични правила на Съюза за държавната помощ, освен ако в тези специфични правила на Съюза е посочено друго или ако в тях се съдържат разпоредби относно помощта за опазване на околната среда или помощта в областта на енергетиката, които са приложими към същата мярка, и в този случай предимство имат специфичните правила за сектора. Настоящите насоки имат предимство пред точка 17, буква б) от Насоките за въздухоплаването (9) по отношение на мерките за помощ за опазване на околната среда в полза на големите летища с пътникопоток от над 5 милиона пътници годишно.

13.

Настоящите насоки не се прилагат за:

a)

държавна помощ за проектирането и производството на екологосъобразни продукти, машини, оборудване или превозни средства, с оглед използване на по-малко природни ресурси, и за предприемането на действия в заводи или други производствени единици за подобряване на безопасността или хигиената (10);

б)

държавните помощи за научни изследвания, развитие и иновации, които са подчинени на правилата, определени в Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (11);

в)

държавна помощ, обхваната от правилата за държавна помощ в сектора на селското и горското стопанство (12) или в сектора на рибарството и аквакултурите (13);

г)

държавна помощ в областта на ядрената енергия.

14.

Помощ за опазване на околната среда и за енергетиката не трябва да се предоставя на предприятия в затруднение по смисъла на насоките на Комисията за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (14).

15.

Когато се извършва оценка на помощ в полза на предприятие, което е обект на неизпълнено нареждане за събиране, след като с предишно решение на Комисията е било обявено, че дадена държавна помощ е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Комисията ще вземе под внимание размера на помощта, който все още не е събран (15).

2.2   Мерки за помощ, които попадат в обхвата на настоящите насоки

16.

Комисията определи редица категории мерки в областта на околната среда и енергетиката, за които предоставянето на държавна помощ при определени условия може да бъде счетено за съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора:

a)

помощ за намаляване и премахване на емисиите на парникови газове, включително чрез подпомагане на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

б)

помощ за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на сградите;

в)

помощ за придобиване и лизинг на екологично чисти превозни средства (използвани за въздушен, автомобилен, железопътен, вътрешноводен и морски транспорт) и екологично чисто мобилно оборудване за обслужване, както и за модернизиране на превозни средства и мобилно оборудване за обслужване;

г)

помощ за разгръщане на инфраструктура за зареждане с електроенергия или гориво на екологични чисти превозни средства;

д)

помощ за ефективно използване на ресурсите и за подпомагане на прехода към кръгова икономика;

е)

помощ за предотвратяване или намаляване на замърсяването от източници, различни от парникови газове;

ж)

помощ за отстраняване на екологични щети, възобновяване на природни местообитания и екосистеми, и опазване или възстановяване на биологичното разнообразие или прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него;

з)

помощ под формата на данъчни облекчения или намаляване на парафискални такси;

и)

помощ за сигурността на доставките на електроенергия;

й)

помощ за енергийна инфраструктура;

к)

помощ за районни отоплителни и охладителни системи;

л)

помощ под формата на намаляване на таксите за електроенергия за енергоемки потребители;

м)

помощ за закриване на електроцентрали, в които се използват въглища, торф или битуминозни шисти, и на минни дейности, свързани с добив на въглища, торф или битуминозни шисти;

н)

помощ за проучвания или консултантски услуги по въпроси, свързани с климата, опазването на околната среда и енергетиката.

2.3   Структура на насоките

17.

В глава 3 са посочени критериите за съвместимост, които се прилагат по принцип за различните категории помощ, обхванати от настоящите насоки. Раздел 3.2.1.3.1 относно натрупването се прилага към всички категории помощ, обхванати от настоящите насоки. В глава 4 са посочени специфични критерии за съвместимост, които се прилагат към мерките за помощ, обхванати от различните раздели на тази глава. Критериите за съвместимост в глава 3 се прилагат, освен ако в конкретните раздели на глава 4 не са предвидени по-специфични разпоредби.

18.

Условията, определени в настоящите насоки, се прилагат към схеми за помощ и индивидуални помощи, независимо дали тези индивидуални помощ са предоставени въз основа на схема за помощ или ad hoc, освен ако е предвидено друго.

2.4   Определения

19.

За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения:

1)

„помощ ad hoc“ означава помощ, която не е предоставена въз основа на схема за помощ;

2)

„интензитет на помощта“ означава размерът на помощта, изразен като процент от допустимите разходи. Всички цифри са суми преди приспадане на данъци или други такси. Когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездни средства, за размер на помощта се приема брутният еквивалент на безвъзмездна помощ. Помощта, платима на няколко вноски, трябва да бъде изчислена по стойността ѝ към момента на нейното предоставяне. Лихвеният процент, използван за сконтиране и за изчисляване на размера на помощта в случай на кредит при облекчени условия (16), трябва да е равен на референтния лихвен процент, приложим към момента на предоставяне. Интензитетът на помощта се изчислява за всеки бенефициер;

3)

„подпомагани региони“ означава региони, които към момента на предоставяне на помощта са посочени в одобрена карта на регионалните помощи в изпълнение на член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора;

4)

„балансиране“ по отношение на електроенергията означава балансиране съгласно определението в член 2, точка 10 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета (17);

5)

„отговарящо за баланса лице“ означава отговарящо за баланса лице съгласно определението в член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) 2019/943;

6)

„биологично разнообразие“ означава биологично разнообразие съгласно определението в член 2, точка 15 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (18);

7)

„биогорива“ означава биогорива съгласно определението в член 2, точка 33 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (19);

8)

„биогаз“ означава биогаз съгласно определението в член 2, точка 28 от Директива (ЕС) 2018/2001;

9)

„течни горива от биомаса“ означава течни горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 32 от Директива (ЕС) 2018/2001;

10)

„биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива (ЕС) 2018/2001;

11)

„газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 27 от Директива (ЕС) 2018/2001;

12)

„механизъм за осигуряване на капацитет“ означава механизъм за осигуряване на капацитет съгласно определението в член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) 2019/943;

13)

„улавяне и съхранение на въглерод“ означава набор от технологии, които позволяват улавянето на въглеродния диоксид (CO2), отделян от промишлени съоръжения, включително присъщите на процеса емисии, или улавянето му директно от околния въздух, транспортирането му до обект за съхранение и нагнетяването му в подходящи подземни геоложки формации с цел постоянно съхранение;

14)

„улавяне и използване на въглерод“ означава набор от технологии, които позволяват улавянето на CO2, отделян от промишлени съоръжения, включително присъщите на процеса емисии, или улавянето му директно от околния въздух, и транспортирането му до обект за потребление или използване на СО2;

15)

„поглъщане на CO2“ означава антропогенни дейности за отстраняване на CO2 от атмосферата и за трайното му съхраняване в геоложки, сухоземни или океански въглеродни депа или в продукти. Това включва съществуващо и потенциално антропогенно подобряване на биологични или геохимични поглътители и пряко улавяне от въздуха и съхранение, но не включва естественото поглъщане на CO2, което не е пряко причинено от човешки дейности;

16)

„схема, основана на задължения на доставчика“ означава схема, в която се създава стойност за предоставянето на стоки или услуги посредством сертифициране на тези стоки или услуги и налагането на задължение на доставчиците или потребителите да закупуват сертификати;

17)

„екологично чисто мобилно наземно оборудване“ означава мобилно оборудване, използвано в обслужващи дейности, присъщи на въздушния или морския транспорт, което има нулеви преки емисии на (отработил) CO2;

18)

„екологично чисто мобилно оборудване за обслужване“ означава екологично чисто мобилно оборудване за терминали и екологично чисто мобилно наземно оборудване;

19)

„екологично чисто мобилно оборудване за терминали“ означава мобилно оборудване, използвано за товарене, разтоварване и претоварване на стоки и интермодални товарни единици, както и за придвижване на товари в района на терминала, което има нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или, при липсата на нулеви преки емисии на (отработил) CO2, което има преки емисии на (отработил) CO2 , значително по-ниски от тези на конвенционалното оборудване за терминали;

20)

„екологично чисто превозно средство“ означава:

a)

относно дву-, три- и четириколесните превозни средства:

i)

превозно средство, попадащо в обхвата на Регламент (ЕС) № 168/2013, което има нулеви емисии на отработил CO2 , изчислени в съответствие с изискванията, определени в член 24 от посочения регламент и в приложение V към него;

б)

по отношение на лекотоварните превозни средства:

i)

превозно средство от категория M1, M2 или N1 с нулеви емисии на отработил CO2 , определени в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията (20);

ii)

екологично чисто превозно средство съгласно определението в член 4, параграф 4, буква а) от Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21);

в)

по отношение на тежкотоварните превозни средства:

i)

тежкотоварно превозно средство с нулеви емисии съгласно определението в член 4, параграф 5 от Директива 2009/33/ЕО;

ii)

до 31 декември 2025 г. — тежкотоварно превозно средство с ниски емисии съгласно определението в член 3, точка 12 от Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета (22);

iii)

до 31 декември 2025 г. — екологично чисто превозно средство съгласно определението в член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2009/33/ЕО, което не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2019/1242;

г)

по отношение на плавателните съдове за вътрешен воден превоз:

i)

плавателен съд за вътрешен воден превоз на пътници или товари с нулеви преки емисии на (отработил/изпускан) CO2;

ii)

плавателен съд за вътрешен воден превоз на пътници с хибриден двигател или двигател, работещ с два вида гориво, който за нормалната си работа получава най-малко 50 % от енергията си от горива с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или чрез зареждане от електрическата мрежа;

iii)

плавателен съд за вътрешен воден превоз на товари с преки емисии на (отработил) CO2 на тонкилометър (gCO2/tkm), изчислени (или прогнозирани в случай на нови плавателни съдове) посредством оперативния индекс за енергийна ефективност (ОИЕЕ) на Международната морска организация, които са с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO2 , определена за тежкотоварни превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;

Когато преценява дали даден плавателен съд отговаря на условията за екологично чисто превозно средство, Комисията ще вземе предвид развитието в съответния сектор, включително чрез позоваване на техническите критерии за проверка, съгласно които дадена дейност се определя като допринасяща съществено за смекчаване на последиците от изменението на климата, както е посочено в съответния делегиран акт съгласно Регламент (ЕС) 2020/852;

д)

по отношение на морските съдове:

i)

плавателен съд за морски и крайбрежен превоз на пътници или товари, плавателен съд за пристанищни операции или за спомагателни дейности, който има нулеви преки емисии на (отработил) CO2; или

ii)

морски и крайбрежен плавателен съд за превоз на пътници, на товари, за пристанищни операции или за спомагателни дейности, който има хибриден двигател или двигател, работещ с два вида гориво, който за нормалната си работа в морето и в пристанищата получава поне 25 % от енергията си от горива с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или чрез зареждане от електрическата мрежа, или който е постигнал стойност на конструктивния индекс за енергийна ефективност (EEDI) на Международната морска организация с 10 % под изискванията за този индекс, приложими към 1 април 2022 г., и който може да се движи с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или ползвайки горива от възобновяеми източници; или

iii)

морски и крайбрежен плавателен съд за превоз на товари, който се използва изключително за обслужване на крайбрежни и морски линии на къси разстояния с цел да се създадат условия за преминаването към други видове транспорт на товари, които понастоящем се превозват до морето по суша, и който има преки емисии на (отработил) CO2, изчислени чрез EEDI, с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисии на CO2, определена за тежкотоварни превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;

Когато преценява дали даден плавателен съд отговаря на условията за екологично чисто превозно средство, Комисията ще вземе предвид развитието в съответния сектор, включително чрез позоваване на техническите критерии за проверка, съгласно които дадена дейност се определя като допринасяща съществено за смекчаване на последиците от изменението на климата, както е посочено в съответния делегиран акт съгласно Регламент (ЕС) 2020/852;

е)

по отношение на подвижния железопътен състав:

i)

подвижен състав с нулеви преки емисии на (отработил) CO2;

ii)

подвижен състав с нулеви преки емисии на отработил CO2, когато се движи по релси с необходимата инфраструктура и използва конвенционален двигател, ако липсва такава инфраструктура (двумодален режим);

ж)

по отношение на въздухоплавателните средства:

i)

въздухоплавателно средство с нулеви преки емисии на (отработил) CO2;

ii)

въздухоплавателно средство със значително подобрени екологични характеристики в сравнение с въздухоплавателно средство със същата излетна маса, съответстващо на алтернатива, широко разпространена на пазара;

21)

„когенерация“ или „комбинирано производство на енергия“ означава комбинирано производство на енергия съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (23);

22)

„замърсен терен“ означава терен, където има потвърдено причинено от човека наличие на материали или вещества в степен, в която те излагат човешкото здраве или околната среда на значителен риск, като се имат предвид настоящото и съгласуваното бъдещо използване на земята, морското дъно или реките;

23)

„демонстрационен проект“ означава демонстрационен проект съгласно определението в член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2019/943;

24)

„цифровизация“ означава приемането на технологии, които се извършват чрез електронни устройства и/или системи, които дават възможност да се увеличат функционалните възможности на продуктите, да се развият онлайн услуги, да се модернизират процесите или да се премине към бизнес модели, които се основават на премахването на посредничеството при производството на стоки и предоставянето на услуги, като в крайна сметка се генерира преобразяващо въздействие;

25)

„обезвреждане“ означава обезвреждане съгласно определението в член 3, точка 19 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24);

26)

„оператор на разпределителна система“ означава оператор на разпределителна система съгласно определението в член 2, точка 29 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (25);

27)

„районно отопление“ или „районно охлаждане“ означава районно отопление или районно охлаждане съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (26);

28)

„районни топлофикационни и/или охладителни системи“ означава централи за производство на енергия за отопление и/или охлаждане, мрежа за акумулиране и разпределение на топлинна енергия, включително както първична (преносна), така и вторична мрежа от тръбопроводи за доставяне на енергия за отопление или охлаждане до потребителите. Понятието „районно отопление“ следва да се тълкува като „районни топлофикационни и/или охладителни системи“ в зависимост от това дали мрежите доставят енергията за отопление и охлаждане заедно или поотделно;

29)

„екоиновация“ означава всички форми на иновационни дейности, включително нови производствени процеси, нови продукти или услуги и нови методи за управление и развиване на стопанска дейност, чийто резултат или цел е значително подобряване на опазването на околната среда и значително намаляване на въздействието на замърсяването върху околната среда. За целите на това определение за иновации не се считат:

a)

дейности, които водят до несъществена промяна или подобрение по отношение на опазването на околната среда;

б)

увеличаване на производствения или обслужващия капацитет чрез добавяне на производствени или логистични системи, които са много сходни с вече използваните;

в)

промени в търговската практика, организацията на работното място или външните отношения, които се основават на вече използвани в предприятието организационни методи;

г)

промени в управленската стратегия;

д)

сливания и придобивания;

е)

преустановяване на използването на даден процес;

ж)

обикновена подмяна или разширяване на капитала;

з)

промени, произтичащи единствено от изменение във факторните цени, персонализирано производство, редовни сезонни и други циклични промени;

и)

търговия с нови или значително подобрени продукти;

30)

„екосистема“ означава екосистема съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕС) 2020/852;

31)

„енергийна ефективност“ означава енергийна ефективност съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2012/27/ЕС;

32)

„съхраняване на енергия“ означава съхраняване на енергия в електроенергийната система съгласно определението в член 2, точка 59 от Директива (ЕС) 2019/944;

33)

„съоръжения за съхраняване на енергия“ означава съоръжения за съхраняване на енергия в електроенергийната система съгласно определението в член 2, точка 60 от Директива (ЕС) 2019/944;

34)

„ефективни районни отоплителни и охладителни системи“ означава ефективни районни отоплителни и охладителни системи съгласно определението в член 2, точка 41 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета;

35)

„енергия от възобновяеми източници“ означава енергията, произведена от съоръжения, които използват само възобновяеми енергийни източници съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, както и съответният дял, измерен в топлинна стойност, на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в хибридни съоръжения, които използват и конвенционални енергийни източници, като тази енергия включва електроенергията от възобновяеми източници, използвана за зареждане на системи за съхраняване, свързани „зад електромера“ (инсталирани заедно с инсталацията за енергия от възобновяеми източници или като допълнение към нея), но изключва електроенергията, произведена като резултат от системите за съхраняване;

36)

„енергийна инфраструктура“ (27) означава всяко материално оборудване или съоръжение, което е разположено в Съюза или свързва Съюза с една или повече трети държави и което попада в една от следните категории:

a)

относно електроенергията:

i)

системи за пренос и разпределение, като „пренос“ означава транспортирането на електроенергия на сушата и в морето по свързана мрежа на свръхвисоко и високо напрежение с цел нейната доставка до крайни потребители или до разпределителни предприятия, но без да се включва пласмент, а „разпределение“ означава транспортирането на електроенергия на сушата и в морето по разпределителни системи на високо, средно и ниско напрежение с цел нейната доставка до потребители, но без да се включва пласмент;

ii)

всяко оборудване или инсталация, които са от основно значение за безопасната, сигурна и ефективна работа на системите, посочени в подточка i), включително системите за защита, следене и управление при всички нива на напрежение и във всички подстанции;

iii)

напълно интегрирани компоненти на мрежата съгласно определението в член 2, точка 51 от Директива (ЕС) 2019/944;

iv)

интелигентни електроенергийни мрежи, което означава системи и компоненти, в които са интегрирани информационни и комуникационни технологии посредством оперативни цифрови платформи, системи за контрол и сензорни технологии на нивото на преносните мрежи и на разпределителните мрежи с цел изграждане на по-сигурни, ефективни и интелигентни преносни и разпределителни мрежи, увеличаване на способността за интегриране на нови форми за производство, съхраняване и потребление на енергия и улесняване на нови бизнес модели и пазарни структури;

v)

електроенергийни мрежи в морето, което означава всяко оборудване или съоръжение от инфраструктура за пренос или разпределение на електроенергия съгласно определението в подточка i) по-горе, което притежава двойна функционалност: междусистемна свързаност и пренос или разпределение на електроенергия от възобновяеми източници в морето от обекти за производство, разположени в морето, до две или повече държави. Това включва също интелигентни мрежи, както и съседни съоръжения или инсталации, които са разположени в морето и имат основно значение за безопасната, сигурна и ефективна експлоатация, включително системи за защита, следене и контрол, и необходимите подстанции, ако те също гарантират оперативна съвместимост и, наред с другото, съвместимост на интерфейсите между различни технологии.

б)

относно газа (природен газ, биогаз — включително биометан — и/или възобновяем газ от небиологичен произход):

i)

преносни и разпределителни газопроводи за транспортиране на газ, които са част от мрежа, с изключение на газопроводите с високо налягане, използвани за разпределение на природен газ в сборната част от мрежата;

ii)

подземни хранилища, свързани с газопроводите за високо налягане, посочени в подточка i);

iii)

съоръжения за приемане, съхраняване и регазификация или понижаване на налягането на втечнен или сгъстен газ;

iv)

всяко оборудване или инсталация, които са от основно значение за безопасната, сигурна и ефективна работа на системата или за осигуряване на двупосочен капацитет, включително компресорни станции;

v)

интелигентни газопреносни мрежи, което означава всяко от следните съоръжения или инсталации, предназначени за създаване на възможности или за улесняване на интегрирането в мрежата на възобновяеми и нисковъглеродни газове (включително водород или газове от небиологичен произход): цифрови системи и компоненти, в които са интегрирани информационни и комуникационни технологии, системи за управление и сензорни технологии с цел осигуряване на възможност за интерактивно и интелигентно следене, измерване, контрол на качеството и управление на производството, транспортирането, разпределението и потреблението на газ в газопреносната мрежа. Освен това интелигентите енергийни мрежи могат също да включват съоръжения, които създават възможност за реверсивно подаване на газ от разпределителното към преносното ниво и съответните необходими модернизации на съществуващата мрежа.

в)

относно водорода (28):

i)

преносни тръбопроводи за транспортиране на водород под високо налягане, както и разпределителни тръбопроводи за локално разпределение на водород, които предоставят достъп на множество ползватели на мрежата въз основа на прозрачни и недискриминационни условия;

ii)

„съоръжения за съхранение“, което означава съоръжения, използвани за складиране на водород с висока степен на чистота, включително частта от водородния терминал, използвана за съхранение, но с изключение на частта, използвана за производствени операции, и включително съоръженията, запазени изключително за операторите на водородни мрежи при изпълнението на техните функции. Съоръженията за съхранение на водород включват подземни хранилища, свързани с посочените в подточка i) тръбопроводи за пренос или разпределение на водород под високо налягане;

iii)

съоръжения за диспечиране, приемане, регазификация или понижаване на налягането на водород или на водород, вграден в други химични вещества, с цел нагнетяването му в мрежа за газ или в мрежа, специално предназначена за водород;

iv)

терминали, което означава инсталации, използвани за преобразуване на течен водород в газообразен водород за нагнетяването му във водородната мрежа. Терминалите включват спомагателно оборудване и временно съхранение, необходими за процеса на преобразуване и последващото нагнетяване във водородната мрежа, но не включва нито една част от водородния терминал, използван за съхранение

v)

междусистемни връзки, което означава водородна мрежа (или част от нея), която пресича или се простира върху граница между държави членки или между държава членка и трета държава до територията на държавите членки или териториалното море на тази държава членка;

vi)

всяко оборудване или инсталация, които са от основно значение за безопасната, сигурна и ефективна работа на системата за водород или за осигуряване на двупосочен капацитет, включително компресорни станции;

г)

относно въглеродния диоксид: (29):

i)

газопроводи, различни от тези на сборните газопроводни мрежи, използвани за транспортиране на въглероден диоксид, получен от повече от един източник, т.е. промишлени инсталации (включително електроцентрали), които генерират въглероден диоксид чрез изгаряне или други химични реакции, включващи изкопаеми и неизкопаеми въглеродосъдържащи съединения, с цел постоянно геоложко съхраняване на въглероден диоксид в съответствие с член 3 от Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (30) или с цел използване на въглеродния диоксид като изходна суровина или за повишаване на добивите от биологични процеси;

ii)

съоръжения за втечняване и съхраняване на въглероден двуокис с оглед на неговото транспортиране или съхраняване;

iii)

инфраструктура в рамките на геоложка формация, използвана за постоянно геоложко съхраняване на въглероден двуокис съгласно член 3 от Директива 2009/31/ЕО и съответните наземни съоръжения и съоръжения за инжектиране;

iv)

всяко оборудване или инсталация, които са от основно значение за правилната, сигурна и ефективна работа на въпросната система, включително системи за защита, следене и управление. Това може да включва специализирани мобилни средства за транспортиране и съхраняване на въглероден диоксид, при условие че тези мобилни средства отговарят на определението за екологично чисто превозно средство;

д)

инфраструктура, използвана за пренос или разпределение на топлинна енергия във вид на пара, гореща вода или охладени течности от множество производители/потребители, в чиято основа е използването на възобновяема енергия или на отпадна топлина от промишлени приложения;

е)

проекти от общ интерес съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета (31) и проекти от взаимен интерес, посочени в член 171 от Договора;

ж)

други категории инфраструктура, свързани със съоръжения, създаващи възможност за физическа или безжична връзка между производители и потребители на възобновяема или нисковъглеродна енергия посредством множество точки за достъп и изход, достъпът до които е отворен за трети страни извън състава на предприятията — собственици или управители на инфраструктурата;

37)

„енергийни характеристики“ означава енергийни характеристики на сграда съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2010/31/ЕС;

38)

„икономии на енергия“ означава икономии на енергия съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2012/27/ЕС;

39)

„опазване на околната среда“ означава всяко действие и дейност, предприети с цел да се намали или предотврати замърсяване, отрицателно въздействие върху околната среда или друга вреда на заобикалящата физическа среда (включително на въздуха, водата и почвата), екосистемите или природните ресурси чрез дейността на човека, включително да се смекчат последиците от изменението на климата, да се намали рискът от такава вреда, да се опази или възстанови биологичното разнообразие или да се постигне по-ефективно използване на природните ресурси, включително мерките за икономия на енергия и използването на възобновяеми източници на енергия и на други техники за намаляване на емисиите на парникови газове и на други замърсяващи вещества, както и да се премине към модели на кръговата икономика с цел да се намали употребата на суровини и да се увеличи ефективността. Това обхваща действия, с които се укрепва капацитетът за адаптиране и се свежда до минимум уязвимостта към климатичните въздействия;

40)

„екологичен данък или парафискална такса“ означава данък или такса, прилагани върху специална данъчна основа, продукти или услуги, които имат ясно неблагоприятно въздействие върху околната среда, или с които се облагат определени дейности, стоки или услуги, така че разходите за опазване на околната среда да бъдат включени в тяхната цена или производителите и потребителите да се насочат към дейности, които опазват по-добре околната среда;

41)

„план за оценка“ означава документ, който обхваща една или повече схеми за помощ и съдържа най-малко следните аспекти:

a)

целите, които трябва да бъдат оценени,

б)

въпросите за оценка,

в)

показателите за резултатите,

г)

предвидения метод за извършване на оценката,

д)

изискванията за събирането на данни,

е)

предложения график за оценката, включително датата на представяне на междинния и окончателния доклад за оценката,

ж)

описанието на независимия орган, който ще извърши оценката, или критериите, които ще бъдат използвани за неговия подбор, и условията за публично оповестяване на оценката;

42)

„схема за разширена отговорност на производителя“ означава схема за разширена отговорност на производителя съгласно определението в член 2, параграф 21 от Директива 2008/98/ЕО;

43)

„производител“ означава предприятие, което произвежда електроенергия за търговски цели;

44)

„парников газ“ означава всеки газ, който допринася за парниковия ефект чрез поглъщане на инфрачервено лъчение, включително въглероден диоксид, метан, азотен оксид и флуорирани газове, като например флуоровъглеводороди;

45)

„високоефективно комбинирано производство на енергия“ означава високоефективно комбинирано производство на енергия съгласно определението в член 2, точка 34 от Директива 2012/27/ЕС;

46)

„оператор на водородна система“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейността по пренос и отговаря за експлоатацията, осигурява поддръжката и при необходимост развива водородната система в даден район, и, където е приложимо, взаимовръзките с други водородни системи, и осигурява дългосрочната способност на системата да посреща разумните искания за пренос на водород;

47)

„дисбаланс“ означава дисбаланс съгласно определението в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията;

48)

„уреждане на дисбаланса“ означава уреждане на дисбаланса съгласно определението в член 9, точка 2 от Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията;

49)

„период за уреждане на дисбаланса“ означава период за уреждане на дисбаланса съгласно определението в член 15, точка 2 от Регламент (ЕС) 2019/943;

50)

„индивидуална помощ“ означава помощ ad hoc и предоставяне на помощ на базата на схема за помощ, която подлежи на уведомяване;

51)

„схема, основана на възможност за прекъсване“ означава мярка за сигурност на доставките на електроенергия, която е предназначена да гарантира стабилна честота на електроенергийната система или да способства за преодоляването на краткотрайни проблеми със сигурността на снабдяването, включително чрез прекъсване на товара;

52)

„микропредприятие“ означава предприятие, което отговаря на условията за микропредприятията, установени в Препоръката на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия (32);

53)

„природосъобразно решение“ означава решение, което е вдъхновено от природата и се опира на нея и което е разходноефективно, осигурява едновременно екологични, социални и икономически ползи и спомага за изграждането на издръжливост, внася повече и по-разнообразна природа и природни елементи и процеси в градовете, ландшафтите на сушата и в морето, посредством адаптирани на местно равнище, ресурсноефективни и системни намеси;

54)

„мярка за недопускане на претоварване на мрежата“ означава мярка за сигурност на електроснабдяването, която е предназначена да компенсира недостатъчност в електропреносната или електроразпределителната мрежа;

55)

„замърсяващо вещество“ означава замърсител съгласно определението в член 2, точка 10 от Регламент (ЕС) 2020/852;

56)

„замърсител“ означава замърсител съгласно определението в точка 3 от приложението към Препоръка 75/436/Евратом, ЕОВС, ЕИО на Съвета (33);

57)

„замърсяване“ означава замърсяване съгласно определението в член 3, точка 2 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (34);

58)

„принцип „замърсителят плаща“ означава, че разходите за мерки за отстраняване на замърсяването трябва да бъдат поети от този, който ги е причинил;

59)

„подготовка за повторна употреба“ означава подготовка за повторна употреба съгласно определението в член 3, точка 16 от Директива 2008/98/ЕО;

60)

„инфраструктура за зареждане с електроенергия“ означава фиксирана или мобилна инфраструктура за снабдяване на екологично чисти превозни средства или на екологично чисто мобилно оборудване за обслужване с електроенергия;

61)

„оползотворяване“ означава оползотворяване съгласно определението в член 3, точка 15 от Директива 2008/98/ЕО;

62)

„рециклиране“ означава рециклиране съгласно определението в член 3, точка 17 от Директива 2008/98/ЕО;

63)

„референтен проект“ означава примерен проект, който е представителен за средния проект за категория бенефициери, допустими за дадена схема за помощ;

64)

„инфраструктура за зареждане“ означава фиксирана или мобилна инфраструктура за доставка на водород, природен газ в газообразна форма (сгъстен природен газ — СПГ) и втечнена форма (втечнен природен газ — ВПГ), биогаз и биогорива, включително биогорива от ново поколение или синтетични горива, произведени от възобновяеми или нисковъглеродни енергийни източници;

65)

„възобновяване“ означава мерки за управление по околна среда, насочени към възстановяване до определено ниво на функциониране на екосистема, намираща се на места с влошено състояние, като целта е отново да започнат да се предоставят и трайно да се осигуряват екосистемни услуги, а не да се достигнат биологичното разнообразие и целостта на определена естествена или полуестествена референтна екосистема;

66)

„отстраняване на щети“ означава мерки за управление по околна среда, като например отстраняване или детоксикация на замърсители или излишни хранителни вещества от почвата и водата, която има за цел да се премахнат причините за влошаване на състоянието;

67)

„електроенергия от възобновяеми източници“ означава електроенергия, генерирана от възобновяеми източници съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

68)

„общност за възобновяема енергия“ означава общност за възобновяема енергия съгласно определението в член 2, точка 16 от Директива (ЕС) 2018/2001;

69)

„възобновяема енергия“ означава енергия от възобновяеми източници или „възобновяема енергия“ съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

70)

„възобновяем водород“ означава водород, произведен от възобновяема енергия в съответствие с методиките, определени за възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход в Директива (ЕС) 2018/2001;

71)

„възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход“ означава възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход съгласно определението в член 2, точка 36 от Директива (ЕС) 2018/2001;

72)

„адекватност на ресурсите“ означава ниво на мощностите за производство на електроенергия, което се счита за адекватно за задоволяване на равнищата на търсене в дадена пазарна зона във всеки един период от време, въз основа на конвенционален статистически показател, използван от организациите, за които институциите на ЕС признават, че изпълняват решаваща роля в изграждането на единен пазар на електроенергия, например Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E);

73)

„ефективно използване на ресурсите“ означава намаляване на количествата материали, необходими за производството на единица продукция или заместване на първични материали с вторични материали;

74)

„възстановяване“ означава процес на подпомагане на възстановяването на дадена екосистема като средство за съхраняване на биологичното разнообразие и увеличаване на нейната устойчивост, по-специално на изменението на климата. Възстановяването на екосистемите включва мерки, предприети с цел да се подобри състоянието на екосистемата и да се създаде или изгради отново екосистемата, когато състоянието ѝ е непоправимо увредено, както и за подобряване на устойчивостта и адаптирането на екосистемите към изменението на климата;

75)

„повторна употреба“ означава повторна употреба съгласно определението в член 3, точка 13 от Директива 2008/98/ЕО и включва всяка дейност, посредством която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени;

76)

„малко предприятие“ означава предприятие, което отговаря на условията за малко предприятията, установени в Препоръката на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия;

77)

„малко и средно предприятие“ (МСП) означава предприятие, което отговаря на условията, определени в Препоръката на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия;

78)

„малко дружество със средна капитализация“ означава предприятие, което не е МСП, с не повече от 499 служители, изчислени в съответствие с членове 3—6 от приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (35), чийто годишен оборот не надвишава 100 милиона евро или чийто годишен счетоводен баланс не надвишава 86 милиона евро. Няколко субекта могат да бъдат разглеждани като едно предприятие, ако е изпълнено някое от условията, изброени в член 3, параграф 3 от приложение I към Регламент на Комисията (ЕС) № 651/2014;

79)

„интелигентно зареждане“ означава операция за зареждане с електроенергия, при която големината на тока, подаван на акумулаторната батерия, се регулира в реално време въз основа на информация, получена чрез електронна комуникация;

80)

„подготвеност за интелигентно управление“ означава способността на сградите или на обособените части от сгради да адаптират своето функциониране към потребностите на обитателя, включително да оптимизират своята енергийна ефективност и цялостни експлоатационни характеристики, и да се адаптират към сигналите от електроенергийната мрежа;

81)

„стандартни отговорности за балансиране“ означава недискриминационни отговорности за балансиране за всички технологии, при които никой производител не се освобождава от отговорност за балансиране, както е предвидено в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/943;

82)

„започване на работа“ означава първият неотменим ангажимент (например за поръчване на оборудване или за започване на строителство), с който дадена инвестиция става необратима. Закупуването на земя и подготвителните работи, като например получаване на разрешителни и провеждане на предварителни проучвания за осъществимост, не се считат за започване на работа. При поглъщания на предприятия „започване на работа“ е моментът на придобиване на активите, пряко свързани с придобитото предприятие;

83)

„стратегически резерв“ означава механизъм за осигуряване на капацитет, при който определени електроенергийни мощности, като например за производство, съхраняване или оптимизация на енергопотреблението, се държат извън пазара на електроенергия и се диспечират само при специфични обстоятелства;

84)

„общи разходи за собственост“ означава общите разходи за придобиване и притежаване на превозно средство през целия му жизнен цикъл, включително разходите за придобиване или лизинг на превозното средство, разходите за гориво, разходите за техническо обслужване и ремонт, застрахователните, финансовите и данъчните разходи;

85)

„оператор на преносна система“ (ОПС) означава оператор на преносна система съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2019/944;

86)

„превозно средство“ означава всяко от следните:

a)

пътно превозно средство от категории M1, M2, N1, M3, N2, N3 или L;

б)

плавателен съд за морски, крайбрежен или вътрешен воден превоз на пътници или товари;

в)

подвижен железопътен състав;

г)

въздухоплавателно средство;

87)

„третиране“ означава третиране съгласно определението в член 3, точка 14 от Директива 2008/98/ЕО;

88)

„минимално данъчно ниво за Съюза“ означава минималното ниво на данъчно облагане, предвидено в правото на Съюза; за енергийните продукти и електроенергията това означава минималното ниво на данъчно облагане, предвидено в приложение I към Директива 2003/96/ЕО на Съвета (36);

89)

„стандарт на Съюза“ означава:

a)

задължителен стандарт на Съюза, въз основа на който се определят равнищата, които отделните предприятия трябва да постигнат в екологично отношение, с изключение на стандартите или целите, определени на равнището на Съюза, които са задължителни за държавите членки, но не и за отделните предприятия;

б)

задължението да се използват най-добрите налични техники (НДНТ), определени в Директива 2010/75/ЕС, и да се гарантира, че нивата на емисиите не надвишават нивата, които биха били постигнати при прилагане на НДНТ; когато равнищата на емисиите при използване на НДНТ (37) са определени в актовете за изпълнение, приети по Директива 2010/75/ЕС или по други приложими директиви, тези равнища ще бъдат приложими за целите на настоящите насоки; когато тези равнища са изразени като диапазон, ще се прилага пределната стойност, постигната за първи път с НДНТ за съответното предприятие;

90)

„отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО;

91)

„отпадна топлина“ означава отпадна топлина съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива (ЕС) 2018/2001.

3.   ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В) ОТ ДОГОВОРА

20.

Настоящите насоки определят критериите за съвместимост съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора на мерките за помощ за опазване на околната среда, включително опазване на климата, и енергийни цели, които подлежат на задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора.

21.

Въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО Комисията може да счете за съвместима с вътрешния пазар държавна помощ за улесняване развитието на някои икономически дейности в Съюза (положително условие), доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес (отрицателно условие).

22.

Когато преценява дали помощта за опазване на околната среда и за енергетика може да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора, Комисията ще анализира следните аспекти:

a)

по отношение на първото (положително) условие — дали помощта улеснява развитието на дадена икономическа дейност:

i)

определяне на улесняваната с мярката икономическа дейност, на нейните положителни последици за обществото като цяло и, където е уместно, на нейното значение за конкретни политики на Съюза (вж. раздел 3.1.1);

ii)

стимулиращ ефект на помощта (вж. раздел 3.1.2);

iii)

ненарушаване на приложими разпоредби на правото на Съюза (вж. раздел 3.1.3);

б)

по отношение на второто (отрицателно) условие — дали помощта не влияе неправомерно върху условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес:

i)

необходимост от държавна намеса (вж. раздел 3.2.1.1);

ii)

целесъобразност на помощта (вж. раздел 3.2.1.2);

iii)

пропорционалност на помощта (ограничаване на помощта до минимума, необходим за постигането на нейната цел (вж. раздел 3.2.1.3);

iv)

прозрачност на помощта (вж. раздел 3.2.1.4);

v)

избягване на неоправдани отрицателни последици от помощта за конкуренцията и търговията (вж. раздел 3.2.2);

vi)

съпоставка на положителните и отрицателните последици от помощта (вж. раздел 3.3)

3.1   Положително условие: помощта трябва да улеснява развитието на икономическа дейност

3.1.1   Определяне на улесняваната с мярката икономическа дейност, на нейните положителни последици за обществото като цяло и, където е уместно, на нейното значение за конкретни политики на Съюза

23.

В своите уведомления за помощта държавите членки трябва да посочат икономическите дейности, които ще бъдат улеснени в резултат на помощта, и начина, по който се подпомага развитието на тези дейности.

24.

Помощ за предотвратяване или намаляване на отрицателните последици от дадени икономически дейности за климата или околната среда може да улеснява развитието на икономически дейности посредством увеличаване на устойчивостта на съответната икономическа дейност. С помощта може също да се гарантира, че тази дейност може да продължи в бъдеще, без да предизвиква непропорционални екологични щети, както и чрез подпомагане на създаването на нови икономически дейности и услуги (подпомагане на развитието на т.нар. „зелена икономика“).

25.

Държавите членки трябва също да опишат дали и по какъв начин помощта ще допринесе за постигането на целите на политиките на Съюза в областта на климата, околната среда и енергетиката, и по-специално очакваните ползи от помощта по отношение на нейния съществен принос за опазването на околната среда, включително за смекчаването на последиците от изменението на климата, или за ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар.

3.1.2   Стимулиращ ефект

26.

Помощта може да се смята за улесняваща дадена икономическа дейност само ако има стимулиращ ефект. Стимулиращ ефект възниква, когато помощта насърчава бенефициера да промени своето поведение, да участва в допълнителна или в по-екологосъобразна икономическа дейност, която без помощта той не би извършвал или би извършвал по ограничен или различен начин.

27.

С помощта не трябва да се подпомагат разходи за дейност, която даден бенефициер така или иначе би извършил, и не трябва да се компенсира обичайният търговски риск за дадена икономическа дейност (38).

28.

Доказването на стимулиращ ефект означава да бъдат посочени както фактическият сценарий, така и вероятният съпоставителен сценарий при липса на помощ (39). Комисията ще разглежда това въз основа на количествената оценка, упомената в раздел 3.2.1.3.

29.

Комисията счита, че помощта няма стимулиращ ефект за бенефициера във всички случаи, в които започването на работата по проекта или дейността е настъпило преди бенефициерът да кандидатства за помощ пред националните органи. В случай че бенефициерът започне да изпълнява проект преди да кандидатства за помощ, евентуално предоставената помощ във връзка с този проект по принцип ще бъде счетена за несъвместима с вътрешния пазар.

30.

Заявлението за помощ може да приема различни форми, включително например подаването на предложение в конкурентна тръжна процедура. Всяко заявление следва да включва поне наименованието на кандидата, описание на проекта или дейността, включително мястото, на което се осъществява, и размера на помощта, необходим за осъществяването на проекта или дейността.

31.

В някои изключителни случаи помощта може да има стимулиращ ефект дори за проекти, които са започнали преди подаването на заявлението за помощ. По-специално се приема, че помощта има стимулиращ ефект в следните случаи:

a)

помощта се предоставя автоматично в съответствие с обективни и недискриминационни критерии и без допълнително упражняване на преценка от страна на държавата членка и мярката е приета и влязла в сила преди започването на работа по подпомагания проект или подпомаганата дейност, с изключение на последващите фискални схеми, при които дейността вече е била обхваната от предишни схеми под формата на данъчни предимства;

б)

преди започването на работа националните органи са публикували известие за намерението си да въведат предложената мярка за помощ, при условие че Комисията одобри мярката, както се изисква съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Това известие трябва да е обнародвано на публичен уебсайт или в друго публично достъпно средство за масова информация със сравнително широк и лесен достъп и в него трябва да са посочени ясно типът проекти, които държавата членка предлага да бъдат допустими, и моментът, от който държавата членка възнамерява да разглежда тези проекти като допустими. Предложената допустимост не трябва да е неоправдано ограничена. Преди започването на работа бенефициерът трябва да е уведомил предоставящия помощта орган, че предложената мярка за помощ е била разглеждана като условие за взетите инвестиционни решения. Когато държавата членка се позовава на посоченото известие, за да докаже наличието на стимулиращ ефект, заедно със своето уведомление за държавната помощ тя трябва да предостави копие от известието и линк към уебсайта, където то е било публикувано, или съответните доказателства, че известието е било достъпно за обществеността;

в)

оперативна помощ, предоставяна за екологосъобразно производство със съществуващи инсталации, когато няма „започване на работа“ поради липса на значителни нови инвестиции. В тези случаи доказателство за стимулиращия ефект може да е промяната на експлоатацията на инсталация по екологосъобразен начин, а не въвеждането на алтернативен, по-евтин режим на експлоатация, който е по-малко екологосъобразен.

32.

Комисията счита, че помощ, която се предоставя само с цел покриване на разходите за адаптиране към стандарти на Съюза, по принцип няма стимулиращ ефект. Като общо правило, стимулиращ ефект може да има само помощта за постигане на показатели, които са по-добри от предвидените в стандартите на Съюза. Ако обаче съответният стандарт на Съюза вече е приет, но още не е влязъл в сила, помощта може да има стимулиращ ефект, ако стимулира инвестицията да бъде осъществена и финализирана поне 18 месеца преди стандартът да влезе в сила, освен ако е посочено друго в раздели 4.1—4.13. За да не се попречи на държавите членки да определят задължителни национални стандарти, които са по-строги или амбициозни от съответните стандарти на Съюза, мерките за помощ може да имат стимулиращ ефект независимо от наличието на такива национални стандарти. Същото важи и за помощта, предоставена при наличието на задължителни национални стандарти, приети при липса на стандарти на Съюза.

3.1.3   Ненарушаване на приложими разпоредби на правото на Съюза

33.

Ако подпомаганата дейност или мярката за помощ, или свързаните с нея условия, включително методът за финансиране, когато той представлява неразделна част от мярката, водят до нарушение на приложимото право на Съюза, помощта не може да бъде определена като съвместима с вътрешния пазар. Например такъв може да е случаят с помощ, която е обвързана с клаузи, поставящи я в пряка или непряка зависимост от произхода на дадени продукти или оборудване, като изисквания за това бенефициерът да закупува продукти местно производство.

3.2   Отрицателно условие: мярката за помощ не трябва да влияе неправомерно върху условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес

3.2.1   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

3.2.1.1   Необходимост от помощта

34.

Предложената мярка за държавна помощ трябва да се предоставя в случаи, в които тя може да доведе до съществено развитие, което пазарът не може да постигне без външна намеса, например чрез преодоляване на пазарна неефективност по отношение на проектите или дейностите, за които се предоставя помощта. Макар да е общоприето схващането, че конкурентните пазари обикновено водят до ефективни резултати по отношение на развитието на икономически дейности, на цените, производството и използването на ресурси, при наличието на пазарна неефективност с публична интервенция под формата на държавна помощ може да се подобри ефективното функциониране на пазарите и по този начин да се допринесе за развитието на дадена икономическа дейност, доколкото пазарът не успява да постигне ефективен резултат без външна намеса. Държавата членка следва да установи случаите на пазарна неефективност, които възпрепятстват постигането на достатъчно равнище на опазване на околната среда или на ефективен вътрешен енергиен пазар. Основните случаи на пазарна неефективност, свързани с околната среда и енергетиката, които може да възпрепятстват постигането на оптимални резултати и да доведат до неефективни резултати, са следните:

a)

отрицателни външни ефекти: те се срещат най-често за мерки за опазване на околната среда и възникват, когато замърсяването не е адекватно оценено, т.е. съответното предприятие не е изправено пред пълните разходи за замърсяването. В този случай предприятията, които действат в свой интерес, невинаги разполагат с достатъчно стимули да поемат разходите за тези отрицателни външни ефекти, възникващи в резултат на тяхната икономическа дейност, когато вземат решение за конкретна технология или за обема на производството. С други думи разходите, които поема предприятието, не отразяват напълно разходите, понасяни от потребителите и обществото като цяло. Поради това предприятията обикновено не са стимулирани в достатъчна степен да намалят обема на замърсяването, което генерират, или да предприемат индивидуални мерки за опазване на околната среда;

б)

положителни външни ефекти: фактът, че част от ползата от дадена инвестиция ще достигне и до пазарни участници, различни от инвеститора, може да накара предприятията да инвестират по-малко средства от необходимото. Положителни външни ефекти могат да възникнат например при инвестиции в екоиновации, стабилност на системата, нови и иновационни технологии за възобновяема енергия и иновационни мерки за оптимизация на енергопотреблението или при енергийни инфраструктури или мерки за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия, които са от полза за множество държави членки или за по-голям брой потребители;

в)

асиметрична информация: тя обикновено възниква на пазари, където съществува несъответствие между информацията, достъпна за едната страна на пазара, и информацията, достъпна за другата страна на пазара. Такъв може да е случаят например, когато външни финансови инвеститори не разполагат с информация относно вероятната възвръщаемост и рисковете от даден проект. Освен това такава ситуация може да възникне при трансгранично инфраструктурно сътрудничество, при което единият партньор е поставен в неблагоприятно положение от информационна гледна точка в сравнение с другия партньор. Макар че рискът или несигурността сами по себе си не водят до неефективност на пазара, проблемът с асиметричната информация е свързан със степента на този риск и несигурност. Като цяло те са по-високи при инвестициите в областта на околната среда, които обикновено са с по-дълъг амортизационен срок, а това води до съсредоточаване на вниманието върху краткосрочните резултати, които могат да бъдат влошени от условията на финансиране на такива инвестиции, особено за МСП;

г)

неефективност на координацията: тя може да попречи на изпълнението на проекта или на ефективното му структуриране поради противоречащите интереси и стимули на отделните инвеститори, т.нар. „разделени стимули“, разходите за наемане на изпълнители или договореностите относно застраховката за професионална отговорност, несигурност относно резултата от сътрудничеството и мрежовите ефекти, например непрекъснатост на доставките на електроенергия. Подобна неефективност на координацията може да възникне например в отношенията между собственик на сграда и наемател във връзка с прилагането на решения за енергийна ефективност. Неефективността на координацията може да бъде влошена допълнително поради проблеми с достъпа до информация, по-специално във връзка с асиметрична информация. Тя може да произтича също от необходимостта да се достигне до определена критична маса, преди започването на даден проект да стане привлекателно от търговска гледна точка, което може да бъде особено значим аспект при (трансгранични) инфраструктурни проекти.

35.

Наличието на неефективност на пазара в определен контекст само по себе си обаче не е достатъчно, за да се докаже необходимостта от държавната помощ. Възможно е вече да са били предприети други политики и мерки за преодоляване на част от установената пазарна неефективност. Примери за това са регулирането на даден сектор, задължителните стандарти на Съюза във връзка със замърсяването, задълженията за снабдяване, механизми за ценообразуване като системата на Съюза за търговия с емисии (СТЕ) и данъците върху въглеродните емисии. Към допълнителни мерки, включително предоставянето на държавна помощ, може да се прибягва, само за да се преодолее остатъчната пазарна неефективност, т.е. която не е обхваната от други подобни политики и мерки. Освен това е важно да се демонстрира по какъв начин държавната помощ способства за укрепването на други въведени политики и мерки, чиято цел е да се преодолее същата пазарна неефективност. Следователно доказването на необходимостта от държавна помощ е по-трудно, ако противодейства на други политики, насочени към същата пазарна неефективност. Ето защо държавата членка следва също да идентифицира всички съществуващи политики и мерки, които вече са насочени към преодоляване на установените регулаторни пропуски и пазарна неефективност.

36.

Комисията ще счита, че помощта е необходима, ако държавата членка докаже, че въпросната помощ е насочена към ефективното преодоляване на остатъчната пазарна неефективност, като се вземат предвид и всички други вече въведени политики и мерки за частично преодоляване на установената пазарна неефективност.

37.

Когато държавната помощ се предоставя за проекти или дейности, които по отношение на своето технологично съдържание, ниво на риска и размер са подобни на тези, които вече са били реализирани в рамките на Съюза при пазарни условия, Комисията по принцип ще счита, че не е налице пазарна неефективност, и ще поиска допълнителни доказателства за необходимостта от държавна помощ.

38.

За да обоснове необходимостта от помощта, държавата членка трябва да докаже, че осъществяването на проекта или на референтния проект, когато става дума за схеми, не би било възможно без тази помощ. Комисията ще оценява това въз основа на количествената оценка съгласно раздел 3.2.1.3 или на обоснован с доказателства специфичен анализ, представен от държавата членка за обосноваване на необходимостта от помощта.

3.2.1.2   Целесъобразност

39.

Предложената мярка за помощ трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигане на желаната цел на помощта, т.е. не трябва да има инструмент на политиката за помощ, който да нарушава конкуренцията в по-малка степен, и който да е в състояние да постигне същите резултати.

3.2.1.2.1   Целесъобразност на алтернативни инструменти на политиката

40.

Държавната помощ не е единственият инструмент на политиката, с който държавите членки разполагат за насърчаване на по-високи равнища на опазване на околната среда или за гарантиране на ефективен вътрешен енергиен пазар. Възможно е да съществуват други, по-подходящи инструменти като пазарни инструменти или мерки за оптимизиране на потреблението, включващи регулиране, спазване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (40), възлагане на обществени поръчки или стандартизация, както и възможности за увеличаване на финансирането на публична инфраструктура и за въвеждане на общи фискални мерки. Инструментите с незадължителен характер, като например доброволната употреба на екомаркировки и разпространението на екологосъобразни технологии, също могат да играят важна роля за постигането на по-високо равнище на опазване на околната среда (41).

41.

Възможно е отделните мерки за преодоляване на дадена пазарна неефективност да си противоречат. Това се наблюдава, когато се въвежда ефективен пазарен механизъм конкретно с цел да се противодейства на проблема с външните ефекти, като например СТЕ на Съюза. Допълнителна мярка за помощ, насочена към преодоляването на същата пазарна неефективност, би довела до риск от подкопаване на ефективността на пазарния механизъм. Поради това схема за помощ, която е насочена към преодоляването на остатъчната пазарна неефективност, следва да бъде структурирана така, че да не се подкопава ефективността на пазарния механизъм.

42.

Спазването на принципа „замърсителят плаща“ чрез законодателни актове в областта на околната среда има за цел да се гарантира, че пазарната неефективност, свързана с отрицателни външни ефекти, ще бъде коригирана. Поради това държавната помощ не е подходящ инструмент и не може да се предоставя, ако на бенефициера на помощта може да бъде вменена отговорност за замърсяването съгласно съществуващото право на Съюза или националното законодателство.

3.2.1.2.2   Целесъобразност на различни инструменти за помощ

43.

Държавна помощ за опазване на околната среда и за енергетика може да бъде предоставяна под различни форми. Държавата членка следва обаче да гарантира, че помощта е отпусната под форма, която вероятно ще наруши в най-малка степен търговията и конкуренцията.

44.

В тази връзка държавата членка трябва да докаже защо не е толкова подходящо да бъдат предоставени други форми на помощ, които евентуално биха нарушили конкуренцията в по-малка степен, като например: възстановяеми аванси вместо преки безвъзмездни средства; данъчни кредити вместо данъчни облекчения; или форми на помощ, основани на финансови инструменти, например дългови вместо капиталови инструменти, в това число нисколихвени заеми или лихвени отстъпки, държавни гаранции или алтернативно предоставяне на финансиране при благоприятни условия.

45.

Изборът на инструмент за помощ следва да съответства на пазарната неефективност, която мярката за помощ има за цел да отстрани. Възстановяемият аванс може да е най-подходящият инструмент, когато съществува несигурност по отношение на действителните приходи, например в случай на мерки за икономии на енергия.

46.

Държавата членка трябва да докаже, че помощта и нейните условия са подходящи за постигането на целта на мярката, към която е насочена помощта.

3.2.1.3   Пропорционалност

47.

Помощта се счита за пропорционална, когато сумата на помощта, предоставена на всеки отделен бенефициер, е ограничена до минимума, необходим за осъществяването на подпомагания проект или дейност.

48.

Като общ принцип помощта ще се счита за ограничена до необходимия минимум за осъществяване на подпомагания проект или дейност, ако отговаря на нетните допълнителни разходи (недостиг на финансиране), необходими за постигане на целта на мярката за помощ, в сравнение със съпоставителния сценарий при липса на помощ. Нетните допълнителни разходи се определят от разликата между икономическите приходи и разходи (включително инвестиционни и оперативни разходи) на подпомагания проект и тези на алтернативния проект, който бенефициерът на помощта най-вероятно би осъществил при липса на помощ.

49.

Подробна оценка на нетните допълнителни разходи няма да се изисква, когато размерът на помощта се определя посредством конкурентна тръжна процедура, защото такава процедура предоставя надеждна оценка на необходимия минимум на помощта, искана от потенциалните бенефициери (42). Поради това Комисията счита, че пропорционалността на помощта е гарантирана, когато са изпълнени следните критерии:

a)

тръжната процедура е конкурентна, а именно: тя е открита, ясна, прозрачна и недискриминационна, основана е на обективни критерии, които са определени предварително в съответствие с целта на помощта и свеждат до минимум риска от стратегическо офериране;

б)

критериите са публикувани достатъчно време преди крайния срок за подаване на заявления, за да се създадат условия за ефективна конкуренция (43);

в)

бюджетът или обемът, свързани с тръжната процедура, представляват обвързващо ограничение в смисъл, че може да се очаква, че не всички оференти ще получат помощ, очакваният брой оференти е достатъчен, за да се гарантира ефективна конкуренция, и разработването на тръжни процедури с недостатъчно участие по време на прилагането на дадена схема се коригира, за да се възстанови ефективната конкуренция в последващите тръжни процедури или, ако това не е възможно, веднага щом това е целесъобразно;

г)

не се допускат последващи корекции на резултатите от тръжната процедура (като например последващи преговори по резултатите от кандидатстването или въвеждане на квоти), защото тези корекции могат да подкопаят ефективността на резултата от процедурата.

50.

Критериите за подбор, използвани за класиране на офертите и в крайна сметка за разпределяне на помощта в конкурентната тръжна процедура, следва като общо правило да поставят приноса към основните цели на мярката в пряка или косвена връзка с размера на помощта, поискана от заявителя. Това може да бъде изразено например като помощ за единица опазване на околната среда или помощ за единица енергия (44). Може също така да е целесъобразно да се включат други критерии за подбор, които не са пряко или косвено свързани с основните цели на мярката. В такива случаи тези други критерии трябва да представляват не повече от 30 % от тежестта на всички критерии за подбор. Държавата членка трябва да представи обосновка на предложения подход и да гарантира, че той е подходящ за поставените цели.

51.

Когато помощта не се предоставя въз основа на конкурентна тръжна процедура, нетните допълнителни разходи се определят чрез сравняване на рентабилността при фактическия и съпоставителния сценарий. За определянето на недостига на финансиране в тези случаи държавата членка трябва да представи — за фактическия сценарий и за правдоподобен съпоставителен сценарий — количествена оценка на всички основни разходи и приходи, оценената средна претеглена цена на капитала на бенефициерите с цел дисконтиране на бъдещите парични потоци, както и нетната настояща стойност (ННС) при фактическия и при съпоставителния сценарий, за жизнения цикъл на проекта. Комисията ще провери дали този съпоставителен сценарий е реалистичен (45). Държавата членка трябва да представи обосновка на предположенията, използвани за всеки аспект от количествената оценка, и да обясни и обоснове всички приложени методики. Типичните нетни допълнителни разходи могат да бъдат изчислени като разлика между ННС при фактическия сценарий и при съпоставителния сценарий за жизнения цикъл на референтния проект.

52.

Съпоставителният сценарий може да се състои в това бенефициерът да не осъществи дадена дейност или инвестиция или да продължи стопанската си дейност без промени. Когато има доказателства, че това е най-вероятният съпоставителен сценарий, приблизителният размер на нетните допълнителни разходи може да бъде получен въз основа на отрицателната ННС на проекта при фактическия сценарий без помощ за жизнения цикъл на проекта (т.е. като се допуска по подразбиране, че ННС на съпоставителния сценарий е нула) (46). Такъв може да е случаят по-специално при инфраструктурните проекти.

53.

За случаите на индивидуална помощ и схеми, от които се възползват особено ограничен брой бенефициери, изчисленията и прогнозите в точка 51 трябва да бъдат представени на равнището на подробния бизнес план на проекта, а за схемите за помощ — въз основа на един или повече референтни проекти. По подобен начин, ако се прилага точка 52, подкрепящите доказателства трябва да бъдат представени на равнището на подробния бизнес план на проекта, а за схемите за помощ — въз основа на един или повече референтни проекти.

54.

При определени обстоятелства е възможно да има трудности при определянето на всички ползи и разходи на бенефициера и съответно при количествената оценка на ННС при фактическия и съпоставителния сценарий. За тези случаи могат да се прилагат алтернативни подходи, както е описано подробно в глава 4 за конкретни видове помощ. В тези случаи помощта може да се счита за пропорционална, когато размерът на помощта не надвишава максималния интензитет на помощта.

55.

Когато не се използва конкурентна тръжна процедура и бъдещите изменения на разходите и приходите са свързани с висока степен на несигурност и когато съществува значителна асиметрия на информацията, от държавата членка може да бъде изискано да въведе модели за компенсиране, които не са изцяло предварителни. Вместо това тези модели ще бъдат комбинация от предварителен и последващ подход или ще се въведат механизми за последващо възстановяване на предоставени средства или за мониторинг на разходите, като същевременно се запазват стимулите за бенефициерите да свеждат до минимум разходите си и да развиват дейността си по по-ефективен начин във времето.

3.2.1.3.1   Кумулация

56.

Помощ за едни и същи допустими разходи може да бъде предоставена едновременно по няколко схеми или да се натрупва с помощ ad hoc или помощ de minimis, при условие че общият размер на помощта за даден проект или дейност не води до свръхкомпенсация или не превишава максималния разрешен размер на помощта в съответствие с настоящите насоки. Ако държавата членка позволи помощта по една мярка да бъде кумулирана с помощ по други мерки, за всяка една от тези мерки трябва да бъде посочен методът, който е използван, за да се гарантира спазването на условията, определени в настоящата точка.

57.

Финансиране от Съюза, което се управлява централизирано и не е под пряк или косвен контрол на държавата членка, не представлява държавна помощ. Когато това финансиране от Съюза се съчетава с държавна помощ, трябва да се гарантира, че общият размер на публичното финансиране, предоставено във връзка със същите допустими разходи, не води до свръхкомпенсация.

3.2.1.4   Прозрачност

58.

С цел да намали отрицателните последици, като осигури достъпа на конкуренти до информация от значение за подпомаганите дейности, съответната държава членка трябва да гарантира, че следната информация е публикувана в базата данни на Комисията за прозрачност на държавните помощи (47) или на подробен уебсайт за държавна помощ на национално или регионално ниво:

(a)

пълният текст на решението за предоставяне на одобрената схема за помощ или индивидуалната помощ или електронна препратка към него;

(б)

информация за всяка индивидуална помощ, отпусната ad hoc или по схема за помощ, одобрена въз основа на настоящите насоки, чийто размер надхвърля 100 000 евро (48).

59.

Държавите членки трябва да организират подробни уебсайтове за държавна помощ, на които се публикува информацията, изисквана съгласно настоящия раздел, така че достъпът до тази информация да е лесен. Информацията се публикува във вид на електронна таблица в отворен машинночетим формат, който позволява данните да бъдат ефективно търсени, извличани, сваляни и лесно споделяни в интернет, например във формат CSV или XML. Уебсайтът трябва да е достъпен за широката общественост без ограничения. За достъп до уебсайта не трябва да се изисква предварителна регистрация като потребител.

60.

За схеми под формата на данъчни или парафискални предимства условията, посочени в точка 58, буква б), се считат за изпълнени, ако държавите членки публикуват необходимата информация за индивидуалните помощи в следните диапазони (в милиони евро):

 

0,1—0,5;

 

0,5—1;

 

1—2;

 

2—5;

 

5—10;

 

10—30;

 

30—60;

 

60—100;

 

100—250;

 

250 и повече.

61.

Информацията в точка 58, буква б) трябва да бъде публикувана в срок от шест месеца от датата на предоставяне на помощта или, за помощ под формата на данъчно предимство — в срок от една година от датата, на която се изисква данъчната декларация (49). В случай на неправомерна, но съвместима помощ от държавите членки ще се изисква впоследствие да публикуват тази информация в срок от шест месеца, считано от датата на решението на Комисията, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар. За да има възможност за прилагането на правилата за държавните помощи съгласно Договора, информацията трябва да е на разположение най-малко 10 години от датата на предоставяне на помощта.

62.

Комисията ще публикува на своя уебсайт електронните препратки към уебсайтовете за държавна помощ, посочени в точка 59.

3.2.2   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

63.

Съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора Комисията има право да обявява за съвместими помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, но само „доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“.

64.

За прилагането на това отрицателно условие е необходимо на първо място да се извърши оценка на нарушаващия ефект на въпросната помощ върху условията на търговия. По своята същност всяка мярка за помощ предизвиква или заплашва да предизвика нарушаване на конкуренцията и има последици за търговията между държавите членки, тъй като увеличава конкурентоспособността на бенефициерите дори когато мярката е необходима, целесъобразна, пропорционална и прозрачна.

65.

Помощта за екологични цели по своята същност в повечето случаи благоприятства екологосъобразни продукти и технологии за сметка на други, които са по-замърсяващи, и този ефект на помощта по принцип няма да се възприема като неоправдано нарушаване на конкуренцията, тъй като допринася за преодоляване на пазарната неефективност, която обуславя необходимостта от помощта. Освен това подкрепата за щадящи климата продукти и технологии благоприятства постигането на целите на европейския законодателен акт в областта на климата за 2030 и 2050 г. Ето защо по отношение на мерките за опазване на околната среда Комисията ще разглежда нарушаващия ефект върху тези конкуренти, които и без помощ също осъществяват дейност по екологосъобразен начин.

66.

Комисията счита, че нарушаващият ефект върху конкуренцията на схемите, отворени за по-широк кръг потенциални бенефициери, е или вероятно би бил по-ограничен от този на подкрепата, насочена само към ограничен брой конкретни бенефициери, по-специално когато обхватът на мярката за помощ включва всички конкуренти, желаещи да предоставят една и съща услуга, продукт или придобивка.

67.

Възможно е държавната помощ за цели в областта на околната среда и енергетиката да има непреднамерен ефект, изразяващ се в това, че тя ограничава степента, в която пазарът възнаграждава най-ефективните и иновативни производители и стимулира най-неефективните да въвеждат подобрения, да се преструктурират или да напуснат пазара. Това може също да създаде пораждащи неефективност бариери пред навлизането на потенциални конкуренти, които са по-ефикасни или иновативни. В дългосрочен план подобно нарушаване може да задуши иновациите, ефективността и въвеждането на по-чисти технологии. Тези нарушаващи търговията ефекти могат да придобият особено значение, когато помощта се предоставя на проекти, които създават ограничени, преходни ползи, но блокират навлизането на по-чисти технологии за по-продължителен период, включително такива, необходими за постигане на средносрочните и дългосрочните цели в областта на климата, залегнали в европейския законодателен акт в тази област. Такъв може да е случаят например с подкрепата за определени дейности, свързани с използването на изкопаеми горива, които осигуряват незабавно намаляване на емисиите на парникови газове, но забавят темпа на намаляване на тези емисии в дългосрочен план. При равни други условия колкото по-близо е подпомаганата инвестиция във времето до съответната целева дата, толкова по-голяма е вероятността преходните ползи от нея да са по-малко от възможните възпиращи фактори за развитието на по-чисти технологии. Ето защо в оценката си Комисията ще вземе предвид тези възможни краткосрочни и дългосрочни отрицателни ефекти за конкуренцията и търговията.

68.

Помощта може също да нарушава конкуренцията, като води до увеличаване или запазване на значителна пазарна мощ на бенефициера. Дори когато помощта не укрепва пряко значителната пазарна мощ, това може да стане косвено, като възпре разрастването на съществуващи конкуренти, като ги накара да напуснат пазара или възпре навлизането на нови конкуренти. Това трябва да се има предвид по-специално в случаите, когато мярката за помощ е насочена към ограничен брой конкретни бенефициери или когато завареният оператор е придобил пазарна мощ преди либерализацията на пазара, както например се получава понякога на енергийните пазари. Това има отношение също и към конкурентните тръжни процедури, провеждани на пазари, намиращи се в началните етапи на своето развитие, където съществува риск участник със силна позиция на пазара да печели повечето процедури и да възпира в значителна степен навлизането на нови участници.

69.

Освен че може да доведе до нарушаване на продуктовия пазар, помощта може също да повлияе на търговията и избора на местоположението на дейността. Тези нарушения могат да се проявят между държавите членки, когато предприятията се конкурират в трансграничен план или когато проучват различни места за осъществяване на инвестиции. Помощ, насочена към запазване на икономическа дейност в даден регион или привличането ѝ в този регион за сметка на други региони в рамките на вътрешния пазар, може да доведе до прехвърлянето на дейности или инвестиции от един регион в друг без никакво нетно въздействие върху опазването на околната среда. Комисията ще проверява дали помощта не поражда явни отрицателни последици за конкуренцията и търговията. Например помощ за цели в областта на околната среда и енергетиката, която води единствено до промяна на местоположението на икономическата дейност без да подобрява съществуващото равнище на опазване на околната среда в държавите членки, ще се счита за несъвместима с вътрешния пазар.

70.

Комисията ще одобри мерките съгласно настоящите насоки за максимален срок от 10 години, въпреки че в някои случаи това може да бъде допълнително ограничено (вж. точка 76). Ако държава членка желае да удължи срока на действие на мярката над този максимален срок, тя може да изпрати повторно уведомление за мярката. Това означава, че помощта може да бъде предоставяна по одобрени мерки в рамките на максимален срок от 10 години, считано от датата на нотифициране за решението на Комисията, с което помощта се обявява за съвместима.

3.3   Съпоставяне на положителните последици от помощта с отрицателните последици за конкуренцията и търговията

71.

Като последна стъпка Комисията ще съпоставя установените отрицателни ефекти от мярката за помощ за конкуренцията и условията на търговия с положителните ефекти от планираната помощ върху подкрепяните стопански дейности, включително нейния принос за опазването на околната среда и осъществяването на целите на енергийна политика, и по-специално за прехода към екологично устойчиви дейности и за постигането на правно обвързващите цели съгласно Европейския законодателен акт в областта на климата и целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.

72.

При съпоставянето Комисията ще обърне особено внимание на член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852, включително на принципа за ненанасяне на значителни вреди (50), или на други съпоставими методики. Освен това като част от оценката на отрицателните последици за конкуренцията и търговията Комисията ще вземе предвид, когато е целесъобразно, отрицателните външни ефекти от подпомаганата дейност, ако те засягат по неблагоприятен начин условията на търговия между държавите членки до степен, която противоречи на общия интерес или води до задълбочаване на пазарната неефективност, и особено външните ефекти, които могат да възпрепятстват постигането на целите в областта на климата, залегнали в правото на Съюза (51).

73.

Комисията ще счита дадена мярка за помощ за съвместима с вътрешния пазар само ако положителните последици надвишават отрицателните. В случаите, когато предложената мярка за помощ не е насочена към преодоляването на ясно установена пазарна неефективност по подходящ и пропорционален начин, например поради преходния характер на ползата и предизвикваното от нея дълготрайно нарушаване съгласно точка 67, отрицателните нарушаващи конкуренцията последици обикновено ще надвишават положителните последици от мярката. При това положение Комисията вероятно ще направи извод, че предложената мярка за помощ е несъвместима.

74.

Мерки, с които пряко или непряко се подпомагат изкопаеми горива, особено най-замърсяващите изкопаеми горива, е малко вероятно да доведат до положително въздействие върху околната среда и често имат съществени отрицателни последици, защото могат да увеличат отрицателните външни ефекти за околната среда на пазара. Същото се отнася за мерките, които включват нови инвестиции в природен газ, освен ако се докаже отсъствието на ефект на зависимост (52). В такъв случай по принцип е малко вероятно резултатът от съпоставянето на мерките да бъде положителен, както е обяснено по-подробно в глава 4.

75.

Като цяло Комисията ще гледа положително на характеристиките на мерките, предложени от държавите членки за улесняване на участието на МСП и, когато е уместно, на общностите за възобновяема енергия в конкурентни тръжни процедури, при условие че положителните ефекти от осигуряването на участие и приемане надхвърлят възможните нарушаващи ефекти.

76.

Други фактори, които трябва да се вземат предвид при цялостното съпоставяне на определени категории схеми за помощ в някои случаи, са:

a)

изискването за последваща оценка, както е описано в глава 5; в такива случаи Комисията може да ограничи продължителността на схемите (обикновено до период от четири години или по-малко) с възможност впоследствие да се отправи повторно уведомление за тяхното удължаване;

б)

изискването — при липса на конкурентна тръжна процедура — да се изпращат индивидуални уведомления за подпомагането на проекти с определен размер или с определени характеристики;

в)

изискването мерките за помощ да са ограничени във времето.

4.   КАТЕГОРИИ ПОМОЩ

4.1   Помощ за намаляване и премахване на емисиите на парникови газове, включително чрез подпомагане на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност

4.1.1   Обосновка

77.

В Европейския закон за климата Съюзът определи обвързващи и амбициозни цели по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове до 2030 и до 2050 г. В Регламент (ЕС) 2018/1999 Съюзът е определил целите на Съюза в областта на енергетиката и климата до 2030 г. В Директивата за енергийната ефективност Съюзът е определил задължителни цели за енергийната ефективност до 2030 г. Държавната помощ може да е необходима, за да се допринесе за постигането на тези цели на Съюза и на свързания с тях национален принос.

4.1.2   Обхват и подпомагани дейности

78.

В раздел 4.1 се определят правилата за съвместимост на мерките за енергия от възобновяеми източници, включително помощ за производството на енергия от възобновяеми източници или синтетични горива, произведени чрез използване на енергия от възобновяеми източници. В него също така се определят правилата за съвместимост на мерките за помощ, включващи широк спектър от други технологии, насочени основно към намаляване на емисиите на парникови газове (53).

4.1.2.1   Помощ за възобновяема енергия

79.

В настоящия раздел се определят правилата за съвместимост на мерките за подпомагане на всички видове енергия от възобновяеми източници.

80.

Подкрепа за биогорива, течни горива от биомаса, биогаз (включително биометан) и газообразни и твърди горива от биомаса може да бъде одобрена само доколкото подпомаганите горива съответстват на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 и свързаните с нея актове за изпълнение или делегирани актове.

81.

Помощта за производство на енергия от отпадъци може да бъде счетена за съвместима по този раздел, доколкото е ограничена до отпадъци, които попадат в обхвата на определението за възобновяеми енергийни източници.

82.

Помощта за производство на водород от възобновяеми източници (54) може да бъде оценявана съгласно настоящия раздел.

4.1.2.2   Друга помощ за намаляване и премахване на емисиите на парникови газове и за енергийна ефективност

83.

Всички технологии, които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове, по принцип са допустими, включително помощ за производството на нисковъглеродна енергия или синтетични горива, произведени с използване на нисковъглеродна енергия, помощ за енергийна ефективност, включително високоефективно комбинирано производство на енергия, помощ за CCS/CCU, помощ за оптимизация на потреблението и съхранение на енергия, когато това намалява емисиите, и помощ за намаляване или избягване на емисии, дължащи се на промишлени процеси, включително преработката на суровини. Това обхваща също подкрепата за отстраняване на парникови газове от околната среда. Този раздел не се отнася за мерки, чиято основна цел не е намаляването или отстраняването на емисиите на парникови газове. Когато дадена мярка допринася както за намаляване на емисиите на парникови газове, така и за предотвратяване или намаляване на замърсяване, различно от причиненото от парникови газове, съвместимостта на тази мярка ще се оценява въз основа на настоящия раздел или на раздел 4.5 в зависимост от това коя от двете цели има превес.

84.

Настоящият раздел обхваща също специализирани инфраструктурни проекти (включително за водород, други нисковъглеродни газове и въглероден диоксид за съхранение/използване), които не попадат в обхвата на определението за енергийна инфраструктура, както и проекти, включващи специална инфраструктура или енергийна инфраструктура, или и двете, съчетани с производство или потребление/използване.

85.

Доколкото тази помощта улеснява инвестициите за подобряване на енергийните характеристики на промишлените дейности, този раздел се прилага и за помощи за МСП и малки дружества със средна капитализация, които са доставчици на мерки за подобряване на енергийните характеристики, с цел да се улесни сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат по смисъла на член 2, параграф 27 от Директива 2012/27/ЕС.

86.

Помощта за производство на енергия от отпадъци може да бъде счетена за съвместима по този раздел, доколкото е ограничена до отпадъци, използвани за гориво в инсталации, които попадат в обхвата на определението за високоефективно комбинирано производство на енергия.

87.

Помощта за производство на нисковъглероден водород може да бъде оценявана съгласно настоящия раздел.

88.

Помощта за подпомагане на електрификацията с използване на електроенергия от възобновяеми източници и/или нисковъглеродна електроенергия също може да бъде оценявана съгласно настоящия раздел, включително подкрепа за отопление и промишлени процеси.

4.1.3   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.1.3.1   Необходимост от помощта

89.

Точки 34—37 не се прилагат за мерки за намаляване на емисиите на парникови газове. Държавата членка трябва да посочи вече въведените мерки на политиката за намаляване на емисиите на парникови газове. Въпреки че в СТЕ на Съюза и в съответните политики и мерки са обхванати някои от разходите за емисии на парникови газове, тези разходи все още не са включени напълно.

90.

Държавата членка следва да докаже, че помощта е необходима за предложените дейности, както се изисква в точка 38, като вземе предвид съпоставителният сценарий (55) и съответните разходи и приходи, включително тези във връзка със СТЕ и със свързаните политики и мерки, посочени в точка 89. Когато е налице значителна несигурност относно бъдещото развитие на пазара, свързано с голяма част от икономическата обосновка (какъвто например може да е случаят с инвестициите в енергия от възобновяеми източници, при които приходите от електроенергия не са обвързани с разходи за производствени ресурси), подпомагането под формата на гарантирано възнаграждение за ограничаване на излагането на отрицателни сценарии може да се счита за необходимо, за да се гарантира осъществяването на частните инвестиции. В такива случаи може да се изисква ограничаване на рентабилността и/или възстановяване на средства във връзка с възможни положителни сценарии, за да се осигури пропорционалност.

91.

Когато държавата членка докаже, че помощта е необходима съгласно точка 90, Комисията приема, че продължава да съществува остатъчна пазарна неефективност, която може да бъде преодоляна чрез помощ за декарбонизация, освен ако няма доказателства за противното.

92.

За схеми, които продължават повече от три години, държавата членка трябва да потвърди, че ще актуализира своя анализ на съответните разходи и приходи най-малко на всеки три години или, за схеми, включващи по-рядко предоставяне, преди отпускането на помощта, за да гарантира, че помощта остава необходима за всяка допустима категория бенефициери. Когато помощта вече не е необходима за дадена категория бенефициери, тази категория следва да бъде премахната, за да не се отпуска повече помощ за нея (56).

4.1.3.2   Целесъобразност

93.

Раздел 3.2.1.2 не се прилага за мерки за намаляване на емисиите на парникови газове. Комисията приема, че държавната помощ по принцип може да е подходяща мярка за постигането на целите за декарбонизация, като се има предвид, че други инструменти на политиката обикновено не са достатъчни за постигането на тези цели, при условие че са изпълнени всички останали условия за съвместимост. Предвид мащаба на предизвикателството, свързано с декарбонизацията, и неговия неотложен характер могат да се използват разнообразни инструменти, включително пряко предоставяне на безвъзмездни средства.

94.

Помощта за улесняване на сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, посочена в точка 85, може да бъде под една от следните форми:

a)

заем или гаранция за доставчика на мерки за подобряване на енергийните характеристики по договор за енергоспестяване с гарантиран резултат;

б)

финансов продукт, предназначен за рефинансиране на съответния доставчик (например факторинг или форфетиране).

4.1.3.3   Допустимост

95.

Може да се очаква, че мерките за декарбонизация, насочени към конкретни дейности, които се конкурират с несубсидирани дейности, ще доведат до по-голямо нарушаване на конкуренцията в сравнение с мерките, които са достъпни за всички конкуриращи се дейности. Поради това държавата членка следва да обоснове мерките, които не обхващат всички конкуриращи се технологии и проекти — например всички проекти, функциониращи на пазара за електроенергия, или всички предприятия, които произвеждат заменяеми продукти и имат техническа възможност да допринесат ефективно за намаляването на емисиите на парникови газове (57). Тази обосновка следва да се основава на обективни съображения, свързани например с ефективността, разходите или други важни обстоятелства. Когато е уместно, за тези обосновки могат да се използват доказателства, събрани чрез обществената консултация съгласно раздел 4.1.3.4.

96.

Комисията ще оцени тази обосновка и може да прецени например, че по-ограничената допустимост не води до неоправдано нарушаване на конкуренцията в следните случаи:

a)

мярката е насочена към специфична секторна цел или цел в областта на технологиите, залегнала в правото на Съюза (58), като например схема за енергия от възобновяеми източници или за енергийна ефективност (59);

б)

мярката е насочена конкретно към подпомагането на демонстрационни проекти;

в)

мярката е насочена не само към декарбонизацията, но и към проблеми, свързани с качеството на въздуха, или други видове замърсяване;

г)

дадена държава членка установи причини да очаква, че допустимите сектори или иновативни технологии имат потенциала да дадат важен и икономически ефективен принос за опазването на околната среда и дълбоката декарбонизация в дългосрочен план;

д)

мярката е необходима за постигането на нужната диверсификация с цел да се предотврати задълбочаването на проблеми, свързани със стабилността на мрежата (60);

е)

може да се очаква, че един по-селективен подход ще доведе до по-ниски разходи за постигане на опазване на околната среда (например чрез намаляване на разходите за интегриране на системата в резултат на диверсификацията, включително между възобновяемите енергийни източници, което може да включва и оптимизация на потреблението и/или съхранение) и/или ще доведе до по-малко нарушаване на конкуренцията;

ж)

даден проект е избран след открита покана за представяне на предложения да стане част от голям интегриран трансграничен проект, съвместно разработен от няколко държави членки и предназначен да допринесе съществено за опазването на околната среда в общия интерес на Съюза, като или прилага иновативна технология, която произтича от научноизследователска и развойна дейност и иновации (НИРДИ), извършвани от бенефициера или от друг субект, доколкото първият придобива правата да използва резултатите от предишните НИРДИ, или е сред първите проекти, които въвеждат иновативна технология в своя сектор.

97.

Държавите членки трябва редовно да преразглеждат правилата за допустимост и свързаните с тях правила, за да гарантират, че основанията, представени за да се обоснове по-ограничената допустимост, остават приложими през жизнения цикъл на всяка схема, т.е. да гарантират, че всички ограничения на допустимостта могат да бъдат обосновани дори след разработването на нови технологии или подходи или след появата на повече данни.

4.1.3.4   Обществена консултация

98.

Раздел 4.1.3.4 се прилага от 1 юли 2023 г.

99.

Освен при надлежно обосновани извънредни обстоятелства, преди да уведомят за помощта, държавите членки трябва да проведат обществена консултация относно въздействието върху конкуренцията и пропорционалността на мерките, за които се изпраща уведомление съгласно настоящия раздел. Задължението за консултиране не се прилага по отношение на изменения на вече одобрени мерки, които не променят техния обхват или допустимост, нито удължават срока им над 10 години след уведомяването за първоначалното решение на Комисията, с което помощта се счита за съвместима, нито по отношение на случаите, посочени в точка 100. За да се определи дали дадена мярка е оправдана, като се имат предвид критериите, изложени в настоящите насоки, е необходимо да бъдат проведени следните обществени консултации (61):

a)

за мерки, при които прогнозният средногодишен размер на помощта, която ще се предоставя, е най-малко 150 млн. евро на година — обществена консултация, която продължава поне шест седмици и обхваща следните аспекти:

i)

допустимост;

ii)

метод и очакван размер на субсидията за тон CO2 еквивалент (62) на избегнати емисии (за всеки проект или референтен проект);

iii)

предложено използване на конкурентни тръжни процедури, техния обхват и предложени изключения, ако има такива;

iv)

основни параметри на процедурата за разпределение на помощта (63), включително относно осигуряване на възможност за конкуренция между различни видове бенефициери (64);

v)

основни предположения във връзка с количествената оценка, използвана за доказване на стимулиращия ефект, необходимостта и пропорционалността;

vi)

когато се подпомагат нови инвестиции в производство на електроенергия или в промишлено производство на основата на природен газ, предложени гаранции за осигуряване на съгласуваност с целите на Съюза в областта на климата (вж. точка 129);

б)

за мерки, при които прогнозният средногодишен размер на помощта, която ще се предоставя, е под 150 милиона евро на година — обществена консултация, която продължава най-малко четири седмици и обхваща следните аспекти:

i)

допустимост;

ii)

предложено използване на конкурентни тръжни процедури, техния обхват и предложени изключения, ако има такива;

iii)

когато се подпомагат нови инвестиции в производство на електроенергия или в промишлено производство на основата на природен газ, предложени гаранции за осигуряване на съгласуваност с целите на Съюза в областта на климата (вж. точка 129);

100.

Не се изисква обществена консултация за мерки, попадащи в обхвата на точка 99, буква б), когато се използват конкурентни тръжни процедури и мярката не подпомага инвестиции в производство на енергия, промишлено производство или други дейности.

101.

Въпросниците за консултацията трябва да се публикуват на публичен уебсайт. Държавите членки трябва да публикуват отговор на консултацията, в който се обобщават и разглеждат получените становища. В отговора следва да бъдат включени разяснения по какъв начин възможните отрицателни последици за конкуренцията са сведени до минимум чрез обхвата или допустимостта на предложената мярка. Държавите членки трябва да предоставят линк към своя отговор на консултацията като част от уведомлението за мерките за помощ съгласно настоящия раздел.

102.

В изключителни и надлежно обосновани случаи Комисията може да разгледа алтернативни методи за консултация, при условие че мненията на заинтересованите страни се вземат предвид при (продължаващото) прилагане на помощта. В такива случаи може да се наложи алтернативните методи да се съчетаят с коригиращи действия за свеждане до минимум на възможните нарушения на конкуренцията вследствие на мярката.

4.1.3.5   Пропорционалност

103.

Помощта за намаляване на емисиите на парникови газове следва по принцип да се предоставя чрез конкурентна тръжна процедура, както е описано в точки 49 и 50, така че целите на мярката (65) да могат да бъдат постигнати по пропорционален начин, който свежда до минимум нарушаването на конкуренцията и търговията. Бюджетът или обемът, свързани с тръжната процедура, представляват обвързващо ограничение в смисъл, че може да се очаква, че не всички оференти ще получат помощ, очакваният брой оференти е достатъчен, за да се гарантира ефективна конкуренция, и разработването на тръжни процедури с недостатъчно участие по време на прилагането на дадена схема се коригира, за да се възстанови ефективната конкуренция в последващите тръжни процедури или, ако това не е възможно, веднага щом това е целесъобразно (66).

104.

Тръжната процедура следва по принцип да е отворена за всички допустими бенефициери, за да се създадат условия за икономически ефективно разпределение на помощта и да се намали нарушаването на конкуренцията. Тръжната процедура обаче може да бъде ограничена до една или повече конкретни категории бенефициери, когато се предоставят доказателства, включително събрани чрез обществената консултация, например за следното:

a)

една-единствена процедура, отворена за всички допустими бенефициери, не би дала оптимални резултати или не би позволила да се постигнат целите на мярката; за тази обосновка може да се използват критериите в точка 96;

б)

налице е значително отклонение между равнищата на офертите, които различните категории бенефициери се очаква да предложат (това обикновено е така, когато очакваните конкурентни нива на заявките — определени въз основа на анализа, изискван съгласно точка 90 — се различават с повече от 10 %); в такъв случай може да се използват отделни конкурентни тръжни процедури, за да може да се конкурират помежду си категории бенефициери с подобни разходи.

105.

Когато държава членка се позовава на посочените в точка 104, буква б) изключения за схема, която ще продължи повече от три години, изискваният по точка 92 анализ следва също така да разгледа дали все още може да се разчита на тези изключения. По-специално, държавите членки трябва да потвърдят, че тези схеми ще бъдат адаптирани с течение на времето, за да се гарантира, че технологиите, които се очаква да оферират в рамките на 10 % една от друга, са предмет на една и съща конкурентна тръжна процедура. По същия начин държавата членка може да избере да организира отделни тръжни процедури, когато актуализираният анализ по точка 92 покаже, че разходите са се отклонили и офертите се различават с повече от 10 %.

106.

Когато анализът, изискван съгласно точка 90, покаже, че може да има значително отклонение между нивата на офертите, които различните категории бенефициери се очаква да предложат, държавите членки следва да разгледат риска от свръхкомпенсиране на по-евтини технологии. Това ще бъде взето предвид и в оценката на Комисията. Когато е уместно, може да е необходимо да се ограничи максималният размер на предложенията на отделните оференти за определени технологии. Евентуално ограничение на размера на предложенията следва да бъде обосновано въз основа на количествената оценка за референтни проекти съгласно точки 51, 52 и 53.

107.

Изключения от изискването отпускането на помощ и определянето на нейния размер да става чрез конкурентна тръжна процедура може да са оправдани, когато се представят доказателства, включително събрани чрез обществената консултация, че е изпълнено едно от следните условия:

a)

няма достатъчно потенциално предлагане или брой потенциални оференти, за да се гарантира конкуренция; в този случай държавата членка трябва да докаже, че няма възможност за увеличаване на конкуренцията чрез намаляване на бюджета или улесняване на участието в тръжната процедура (например чрез определяне на допълнителни площи за застрояване или адаптиране на изискванията за предварителна квалификация), според случая;

б)

бенефициерите са малки проекти, както е определено по-долу:

i)

за проекти за производство или съхранение на електроенергия — проекти с инсталирана мощност под или равна на 1 MW;

ii)

за потребление на електроенергия — проекти с максимално търсене под или равно на 1 MW;

iii)

за технологии за производство на топлинна енергия и газ — проекти с инсталирана мощност или еквивалент под или равна на 1 MW;

iv)

за проекти, които са 100 % собственост на МСП или на общности за възобновяема енергия, с инсталирана мощност или максимално търсене, равни на 6 MW или по-малко;

v)

за проекти, които са 100 % собственост на малки предприятия и микропредприятия или на общности за възобновяема енергия само за производството на вятърна енергия, с инсталирана мощност, равна на 18 MW или по-малко;

vi)

за мерки за енергийна ефективност, които не включват производство на енергия в полза на МСП, когато бенефициерите получават по-малко от 300 000 EUR на проект.

в)

отделните проекти отговарят на следните две условия:

i)

проектът е бил избран след открита покана за представяне на предложения, за да бъде част от голям интегриран трансграничен проект, съвместно разработен от няколко държави членки, който има за цел да допринесе значително за опазването на околната среда в общия интерес на Съюза;

ii)

проектът прилага или иновативна технология, която произтича от дейност в областта на НИРДИ, извършвана от бенефициера или от друг субект, доколкото първият придобива правата за използване на резултатите от предишната дейност в областта на НИРДИ, или е сред първите проекти, които въвеждат иновативна технология в своя сектор.

108.

За установяването на размера на помощта и за разпределянето на помощта държавите членки могат също да използват конкурентни схеми, основани на сертификати или задължения на доставчици, при условие че:

a)

търсенето в схемата е определено на по-ниско ниво от потенциалното предлагане;

б)

цената на изкупуване или санкцията, приложима за потребител или доставчик, който не е закупил необходимия брой сертификати (т.е. цената, представляваща максималната сума на подкрепата, която може да бъде отпусната), е в достатъчно голям размер, за да се стимулира изпълнението на задължението. Размерът на санкцията обаче следва да се основава на количествената оценка съгласно точки 51, 52 и 53, за да не се допусне прекалено големият размер да доведе до свръхкомпенсация;

в)

когато схемите включват подпомагане за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, държавите членки трябва да вземат предвид информацията относно подпомагането, което вече е получено, от документацията на системата за масов баланс съгласно член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, за да се избегне свръхкомпенсация.

109.

Държавите членки могат също така да разработят схеми за подпомагане, насочени към декарбонизация или енергийна ефективност под формата на намаления на данъци или парафискални такси, като например такси за финансиране на целите на политиката в областта на околната среда. За тези схеми не е задължително да се прилага конкурентна тръжна процедура. Подобна помощ обаче трябва да се предоставя по еднакъв начин за всички отговарящи на условията предприятия от един и същ сектор на икономическа дейност, които са в еднакво или сходно фактическо положение по отношение на целите или задачите на мярката за помощ. Уведомяващата държава членка трябва да въведе механизъм за ежегоден мониторинг, чрез който да проверява дали помощта е все още необходима. Настоящият раздел не обхваща намаления на данъци или такси, които отразяват съществените разходи за предоставяне на енергия или свързани с нея услуги. Например от обхвата на настоящия раздел са изключени намаленията на мрежовите такси или таксите за финансиране на механизми за капацитет.

110.

Когато чрез намаляването на данък или парафискална такса се намаляват регулярни оперативни разходи, размерът на помощта не трябва да надвишава разликата между разходите при екологосъобразен проект или дейност и тези при съпоставителния, по-малко екологосъобразен сценарий. Когато по-екологосъобразният проект или дейност може да доведе до потенциални икономии на разходи или до допълнителни приходи, те трябва да се вземат предвид при определянето на пропорционалността на помощта.

111.

Когато проектира схема за помощ, държавата членка трябва да вземе предвид информацията относно подпомагането, което вече е получено, от документацията на системата за масов баланс съгласно член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001.

112.

Когато като част от мерки за помощ се предоставят концесии или други ползи — като например правото на ползване на земя, морското дъно или реките или правото на инфраструктурна връзка — държавите членки трябва да гарантират, че тези концесии се възлагат въз основа на обективни и прозрачни критерии, свързани с целите на мярката (вж. точка 50).

113.

Когато помощта е под формата на първостепенен заем за доставчика на мерките за подобряване на енергийните характеристики по договор за енергоспестяване с гарантиран резултат, кредитните инструменти следва да гарантират значителна степен на съинвестиране от страна на търговските доставчици на дългово финансиране. Приема се, че това е така, ако съвместната инвестиция съставлява поне 30 % от стойността на базовия портфейл от договори за енергоспестяване с гарантиран резултат на доставчика. Погасяването от страна на доставчика на мерките за подобряване на енергийните характеристики трябва да бъде най-малко равно на номиналната стойност на заема. Когато помощта се предоставя под формата на гаранция, публичната гаранция не трябва да надвишава 80 % от главницата на заема и загубите трябва да бъдат понесени пропорционално и при същите условия от кредитната институция и държавата. Гарантираният размер трябва да се намалява пропорционално, така че гаранцията никога да не покрива повече от 80 % от непогасената част от заема. Срокът на публичния заем или гаранция за доставчика на мерки за подобряване на енергийните характеристики трябва да бъде ограничен до максимум 10 години.

4.1.4   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията, съпоставяне

114.

С изключение на точка 70, раздели 3.2.2 и 3.3 не се прилагат за мерки за намаляване на емисиите на парникови газове.

115.

Тази точка се прилага от 1 юли 2023 г. Субсидията за тон CO2 еквивалент на избегнати емисии трябва да бъде оценена за всеки проект, а в случай на схеми на схеми, за всеки референтен проект, и да се представят предположенията и методиката за нейното изчисляване. Доколкото е възможно, тази оценка следва да идентифицира нетното намаляване на емисиите от дейността, като се вземат предвид създадените или намалените емисии в рамките на жизнения цикъл. Освен това следва да бъдат разгледани краткосрочните и дългосрочните взаимодействия с всички други политики и мерки от значение, включително схемата на ЕС за търговия с емисии. За да е възможно сравняването на разходите за различните мерки за опазване на околната среда, тази методика по принцип трябва да бъде подобна за всички мерки, насърчавани от държавата членка (67).

116.

За да се постигне положително въздействие върху околната среда във връзка с декарбонизацията, помощта не трябва да води просто до прехвърляне на емисиите от един сектор към друг, а да осигурява цялостно намаляване на емисиите на парникови газове.

117.

С цел да се избегне рискът от двойно субсидиране и да се гарантира контролът на намалените емисии на парникови газове, помощта за декарбонизация на дадена промишлена дейност трябва да води до намаляване на емисиите, отделяни пряко от тази промишлена дейност. Помощта за повишаване на енергийната ефективност на промишлени дейности трябва да води до повишаване на енергийната ефективност на дейностите на бенефициера.

118.

По изключение от изискването, посочено в последното изречение на точка 117, подобряването на енергийната ефективност на промишлените дейности може да бъде подкрепено с помощ, предоставена за улесняване на сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат.

119.

Когато помощта за улесняване на сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат не се предоставя в резултат на конкурентна тръжна процедура, по принцип държавната помощ трябва да се предостави по еднакъв начин за всички допустими предприятия от един и същи сектор или икономическа дейност, които са в еднакво или сходно фактическо положение по отношение на целите или задачите на мярката за помощ.

120.

За да не се допусне отпускането на средства за проекти, които не се осъществяват, което може да доведе до блокиране на навлизането на нови участници на пазара, държавите членки следва да докажат, че ще бъдат предприети разумни мерки с цел да се гарантира, че проектите, на които е предоставена помощ, действително ще бъдат развити, например като се определят ясни срокове за изпълнението на проекта, като се провери осъществимостта на проекта в рамките на предварителната квалификация за получаване на помощта, като се изисква внасянето на гаранция от участниците или се наблюдава развитието и строителството на проекта. Държавите членки обаче могат да предоставят повече гъвкавост по отношение на изискванията за предварителна квалификация за проекти, разработени и 100 % притежавани от МСП или от общности за възобновяема енергия, като средство за намаляване на пречките пред тяхното участие (68).

121.

Помощта за декарбонизация може да приема различни форми, включително авансово предоставяне на безвъзмездни средства и договори за текущи отпускания на помощ, например договори за разлики (69). Помощ за покриването на разходи предимно от оперативен вместо от инвестиционен характер следва да се използва само когато държавата членка докаже, че тази помощ води до вземането на по-екологосъобразни решения.

122.

Когато помощта се изисква предимно за покриване на краткосрочни разходи, които могат да бъдат променливи, като например разходи за гориво от биомаса или разходи за електроенергия, и се изплаща за периоди, надвишаващи една година, държавите членки следва да потвърдят, че производствените разходи, на които се основава размерът на помощта, ще бъдат наблюдавани и размерът на помощта ще се актуализира поне веднъж годишно.

123.

Помощта трябва да е проектирана така, че да предотвратява всяко неоправдано нарушаване на ефективното функциониране на пазарите и по-специално да запазва ефективните оперативни стимули и ценови сигнали. Например бенефициерите следва да продължат да бъдат изложени на риск от колебания в цената и на пазарен риск, освен ако това възпрепятства постигането на целта на помощта. По-специално бенефициерите не следва да бъдат стимулирани да предлагат своята продукция на стойност под пределните си разходи и не трябва да получават помощ през периоди, когато пазарната стойност на това производство е отрицателна величина (70).

124.

Комисията ще оценява индивидуално мерките, които включват проекти за специализирана инфраструктура. В своята оценка Комисията ще разглежда, наред с другото, съотношението между размера на инфраструктурата и съответния пазар, въздействието върху вероятността за привличане на допълнителни инвестиции на пазарен принцип, степента, в която инфраструктурата е първоначално предвидена за отделен потребител или група потребители, и наличието на надежден план или неотменим ангажимент за присъединяване към по-широка мрежа, продължителността на евентуални дерогации или изключения от законодателството за вътрешния пазар, структурата на съответния пазар и позицията на бенефициерите на този пазар.

125.

Когато например инфраструктурата свързва първоначално само ограничен брой потребители, нарушаващият ефект може да бъде смекчен, ако тя е част от план за развитие на по-широка мрежа на Съюза въз основа на следните критерии:

a)

счетоводството на инфраструктурата следва да се води отделно от всички останали дейности и да е осигурена прозрачност на разходите за достъп и ползване;

б)

условие за помощта следва да е поемането на ангажимент за отваряне на инфраструктурата (71) към трети страни при справедливи, разумни и недискриминационни условия (включително публични покани за представяне на искания при еквивалентни условия), освен ако това възпрепятства постигането на целта на помощта;

в)

в някои случаи е необходимо предимствата, получавани от бенефициерите до реализацията на това по-широко развитие, да бъдат компенсирани, например чрез допринасяне за по-нататъшното разширяване на мрежата;

г)

в някои случаи е необходимо предимствата, получавани от потребителите, за които първоначално е предвидена инфраструктурата, да бъдат ограничавани и/или споделяни с други участници.

126.

За да не се възпрепятства постигането на целта на мярката или на други цели на Съюза в областта на опазването на околната среда, не трябва да се предоставят стимули за производството на енергия, която би изместила по-малко замърсяващи видове енергия. Ако например обект на помощта е комбинирано производство на енергия от невъзобновяеми източници или производство на енергия от биомаса, доколкото е възможно, тази помощ не трябва да включва стимули за производство на електрическа или топлинна енергия през периоди, когато това би довело до ограничаването на възобновяеми енергийни източници с нулево замърсяване на въздуха.

127.

Помощта за декарбонизация може да доведе до неоправдано нарушаване на конкуренцията, когато измества инвестиции във вече съществуващи на пазара по-екологосъобразни алтернативи или когато създава зависимост от определени технологии, спъвайки по-широкото развитие на пазара за по-чисти решения и тяхното използване. Поради това Комисията ще проверява дали мярката за помощ не стимулира или не удължава във времето потреблението на горива и енергия, основани на изкопаеми суровини (72), с което спъва развитието на по-чисти алтернативи и ограничава в значителна степен цялостната полза на инвестицията за околната среда. Държавите членки следва да обяснят как възнамеряват да избегнат този риск, например чрез обвързващи ангажименти за използване предимно на възобновяеми или нисковъглеродни горива или за постепенно прекратяване на употребата на източници на изкопаеми горива.

128.

Комисията счита, че определени мерки за помощ имат отрицателни последици за конкуренцията и за търговията, които e малко вероятно да бъдат компенсирани. По-специално определени мерки за помощ може да утежнят пазарната неефективност, създавайки неефективност в ущърб на потребителите и на социалната система. Например мерки, които стимулират нови инвестиции в енергийни или промишлени производства на основата на най-замърсяващите изкопаеми горива като въглища, дизелово гориво, лигнит, нефт, торф и битуминозни шисти, увеличават отрицателните външни ефекти за околната среда на пазара. Предвид несъвместимостта на тези горива с целите на Съюза в областта на климата, те няма да се счита, че имат каквито и да било положителни последици за околната среда.

129.

Също така мерките, които стимулират нови инвестиции в енергийни или промишлени производства на основата на природен газ, може в краткосрочен план да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове и на други замърсяващи вещества, но в дългосрочен план влошават отрицателните външни ефекти за околната среда в сравнение с алтернативните инвестиции. За да се приеме, че такива инвестиции в природен газ имат положителни последици за околната среда, държавите членки трябва да обяснят по какъв начин ще гарантират, че инвестицията допринася за постигането на целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. и на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. По-специално държавите членки трябва да обяснят по какъв начин ще се избегне създаването на зависимост от производството на енергия от природен газ или от оборудването за такова производство. Например това може да се основава на национален план за декарбонизация с обвързващи цели и/или може да включва задължителен ангажимент на бенефициера да приложи технологии за декарбонизация, например за улавяне и съхранение или улавяне и използване на въглерод, или да замени природния газ с възобновяем или нисковъглероден газ, или да закрие инсталацията в срок, съвместим с целите на Съюза в областта на климата. Ангажиментите следва да включват един или повече реалистични етапи за намаляване на емисиите в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

130.

Производството на биогорива от хранителни и фуражни култури може да създаде допълнително търсене на земя и да доведе до разширяване на обработваемите земи, така че да се обхванат райони с високи въглеродни запаси като гори, влажни зони и торфища, което да доведе до допълнителни емисии на парникови газове. Ето защо с Директива (ЕС) 2018/2001 се ограничава количеството на биогоривата от хранителни и фуражни култури, течните горива от биомаса и газообразните и твърди горива, които се отчитат при постигането на целите за възобновяема енергия. Комисията счита, че определени мерки за помощ могат да доведат до задълбочаване на непреките отрицателни външни ефекти. Поради това Комисията по принцип ще счита, че държавната помощ за биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, надвишаваща горните граници, въз основа на които се определя тяхната допустимост за целите на изчисляването на брутното крайно енергопотребление от възобновяеми източници в съответната държава членка съгласно член 26 от Директива (ЕС) 2018/2001, няма вероятност да породят положителни ефекти, които да надхвърлят отрицателните ефекти от мярката.

131.

Когато са установени рискове от допълнително нарушаване на конкуренцията или мерките са особено нови или сложни, Комисията може да наложи условията, описани в точка 76.

132.

За мерки за индивидуална помощ или за схеми в полза на особено ограничен брой бенефициери или на заварен бенефициер, държавите членки следва да докажат също, че предложената мярка за помощ няма да доведе до нарушаване на конкуренцията, например чрез увеличаване на пазарната мощ. Дори когато помощта не увеличава пряко пазарната мощ, това може да стане косвено, като възпре разрастването на съществуващи конкуренти, като ги накара да напуснат пазара или възпре навлизането на нови конкуренти. Когато оценява отрицателните ефекти на тези мерки за помощ, Комисията ще съсредоточава анализа си върху предвидимото въздействие, което помощта може да окаже върху конкуренцията между предприятията в засегнатия продуктов пазар, както и на пазарите нагоре или надолу по веригата, когато е подходящо, както и върху риска от свръхкапацитет. Комисията ще оценява също потенциалните отрицателни ефекти върху търговията, включително риска от надпревара между държавите членки по отношение на субсидиите, която може да възникне по-специално във връзка с избора на местоположение.

133.

Когато помощта се предоставя без конкурентна тръжна процедура и мярката е от полза за особено ограничен брой бенефициери или заварени бенефициери, Комисията може да изиска от държавата членка да гарантира, че бенефициерът ще разпространи ноу-хауто, получено в резултат на подпомагания проект, с цел ускоряване на внедряването на успешно демонстрираните технологии.

134.

При условие че са изпълнени всички останали условия за съвместимост, в общия случай Комисията ще счита, че балансът по отношение на мерките за декарбонизация е положителен (т.е. положителните последици надвишават нарушаването на вътрешния пазар) предвид техния принос за смекчаване на последиците от изменението на климата, което е определено като цел в областта на околната среда в Регламент (ЕС) 2020/852, и/или с оглед на техния принос за постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата, стига да няма очевидни признаци за несъответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди (73). В случай че горното предположение не се прилага, Комисията ще прецени дали в крайна сметка положителните ефекти (включително спазването на точките в раздел 4.1.4 и всички ангажименти, свързани с точка 129) надхвърлят отрицателното въздействие върху вътрешния пазар.

4.2   Помощ за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на сградите

4.2.1   Обосновка на помощта

135.

Мерките за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на сградите са насочени към преодоляването на отрицателни външни ефекти чрез създаване на индивидуални стимули за постигане на целите за икономии на енергия и намаляване на емисиите на парникови газове и на замърсяващи вещества на въздуха. В допълнение към общите видове пазарна неефективност, посочени в глава 3, по отношение на енергийните и екологичните характеристики на сградите, може да възникне специфична пазарна неефективност. Когато например се планира саниране на сгради, ползите от мерките, насочени към енергийните и екологичните характеристики, обикновено облагодетелстват не само собственика на сградата, който обичайно поема разходите за санирането, но и наемателя. Поради това Комисията счита, че държавната помощ може да е необходима за насърчаването на инвестиции, насочени към подобряване на енергийните и екологичните характеристики на сградите.

4.2.2   Обхват и подпомагани дейности

136.

Помощ може да бъде предоставяна за подобряване на енергийната ефективност на сградите.

137.

Тази помощ може да бъде съчетана с помощ за всяка от следните мерки, поотделно или заедно:

a)

инсталиране на интегрирани локални инсталации за производство на електроенергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници;

б)

инсталиране на оборудване за съхраняване на енергията, произведена от изградените локални инсталации за енергия от възобновяеми източници;

в)

изграждане и инсталиране на инфраструктура за зареждане, която да използват ползвателите на сградата, и на свързана инфраструктура, като например изграждане на кабелни канали, когато съоръженията за паркиране са разположени или в сградата, или физически са близо до нея;

г)

инсталиране на оборудване за цифровизация на екологичното и енергийно управление и контрол сградата, по-специално за повишаване на нейната подготвеност за интелигентно управление, включително пасивно вътрешно окабеляване или структурирано окабеляване за мрежи за данни, както и допълнителната част от пасивната мрежа в имота, към който принадлежи сградата, но без окабеляване за мрежи за данни извън имота;

д)

други инвестиции, които водят до подобряване на енергийните или екологичните характеристики на сградата, включително инвестиции в „зелени“ покриви и в оборудване за оползотворяване на дъждовна вода.

138.

Помощ може да бъде предоставяна също за подобряване на енергийните характеристики на оборудването за отопление или охлаждане, монтирано в сградата. Помощта за оборудването за отопление или охлаждане, пряко свързано с районни отоплителни и охладителни системи, ще бъде оценявана съгласно условията, приложими за помощта за районни отоплителни и охладителни системи, посочена в раздел 4.10. Помощта за подобряване на енергийната ефективност на производствените процеси и на оборудването за производство на енергия, използвана за захранване на машини, ще бъде оценявана съгласно условията, приложими към помощта за намаляване и поглъщане на емисии на парникови газове, посочени в раздел 4.1.

139.

Помощта трябва да стимулира:

a)

в случай на саниране на съществуващи сгради — подобрения на енергийните характеристики, водещи до намаляване на търсенето на първична енергия с най-малко 20 % в сравнение с положението преди инвестицията, или, когато подобренията са част от поетапно саниране, намаляване на потреблението на първична енергия с най-малко 30 % в сравнение с положението преди инвестицията, за период от пет години,

б)

в случай на мерки за саниране във връзка с инсталирането или замяната само на един вид сградни компоненти (74) по смисъла на член 2, точка 9 от Директива 2010/31/ЕС — намаляване на потреблението на първична енергия с най-малко 10 % в сравнение с положението преди инвестицията, при условие че държавата членка докаже, че мярката има на равнището на схемата цялостно значително въздействие по отношение на намаляването на търсенето на първична енергия,

в)

за нови сгради — подобряване на енергийните характеристики, водещо намаляване на потреблението на първична енергия най-малко с 10 % спрямо прага, определен в изискванията за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия съгласно националните мерки за изпълнение на Директива 2010/31/ЕС.

140.

Помощ за подобряване на енергийните характеристики на сградите може също да бъде предоставяна на МСП и малки дружества със средна капитализация, които са доставчици на мерки за подобряване на енергийните характеристики, с цел да се улесни сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат по смисъла на член 2, параграф 27 от Директива 2012/27/ЕС.

4.2.3   Стимулиращ ефект

141.

Изискванията, определени в точки 142 и 143, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.1.2.

142.

Комисията счита, че помощта за проекти със срок на изплащане на инвестицията (75) под пет години по принцип няма стимулиращ ефект. Държавите членки обаче могат да представят доказателства, че помощта е необходима с цел да се предизвика промяна на поведението дори при проекти с по-кратък срок на изплащане на инвестицията.

143.

Когато правото на Съюза налага на предприятията минимални стандарти за енергийни характеристики, които отговарят на критериите за стандарти на Съюза, помощта за всички необходими инвестиции, даващи възможност на предприятията да спазват тези стандарти, ще се счита за оказваща стимулиращ ефект, при условие че помощта е предоставена преди изискванията да станат задължителни за съответното предприятие (76). Държавата членка трябва да гарантира, че бенефициерите представят точен план и график за саниране, които показват, че подпомаганото саниране е най-малкото достатъчно, за да приведе сградата в съответствие с тези минимални стандарти за енергийни характеристики.

4.2.4   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.2.4.1   Целесъобразност

144.

Изискванията, определени в точка 145, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.2.

145.

Помощта за улесняване на прилагането на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат може да е под формата на заем или гаранция в полза на доставчика на мерки за подобряване на енергийните характеристики по договор за енергоспестяване с гарантиран резултат или да се състои от финансов продукт, предназначен за финансиране на доставчика (например факторинг или форфетиране).

4.2.4.2   Пропорционалност

146.

Допустимите разходи са инвестиционните разходи, които са пряко свързани с постигането на по-добри енергийни или екологични характеристики.

147.

Интензитетът на помощта не трябва да надвишава 30 % от допустимите разходи за мерките, посочени в точка 139, букви а) и в). За мерките, посочени в точка 139, буква б), интензитетът на помощта не трябва да надвишава 25 %. Когато помощ за инвестиции, даваща възможност на предприятията да спазват минималните стандарти за енергийни характеристики, които отговарят на критериите за стандарти на Съюза, се предоставя по-малко от 18 месеца преди стандартите на Съюза да влязат в сила, интензитетите на помощ не трябва да надвишава 20 % от допустимите разходи за мерките, посочени в точка 139, букви а) и в), или 15 % от допустимите разходи за мерките, посочени в точка 139, буква б).

148.

Интензитетът на помощта, предоставена за подобряване на енергийната ефективност на съществуващи сгради, може да бъде увеличен с 15 процентни пункта, ако подобрението на енергийните характеристики води до намаляване на потреблението на първична енергия най-малко с 40 %. Това увеличение на интензитета на помощта обаче не се прилага, когато проектът, въпреки че постига намаление на търсенето на първична енергия с 40 % или повече, не подобрява енергийните характеристики на сградата над равнището, наложено от минималните стандарти за енергийни характеристики, които се определят като стандарти на Съюза и които ще влязат в сила в рамките на по-малко от 18 месеца.

149.

Интензитетът на помощта може да бъде увеличен с 20 процентни пункта за помощи, предоставени на малки предприятия, или с 10 процентни пункта за помощи, предоставени на средни предприятия.

150.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 15 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква а) от Договора, или с 5 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

151.

В зависимост от специфичните характеристики на мярката, държавата членка може да докаже, въз основа на анализ на недостига на финансиране, както е посочено в точки 48, 51 и 52, че е необходим по-голям размер на помощта. Размерът на помощта не трябва да надвишава недостига на финансиране, определен съгласно точки 51 и 52. Когато помощ за инвестиции, даваща възможност на предприятията да спазват минималните стандарти за енергийни характеристики, които отговарят на критериите за стандарти на Съюза, се предоставя по-малко от 18 месеца преди стандартите на Съюза да влязат в сила, максималният размер на помощта не трябва да надвишава 70 % от недостига на финансиране.

152.

Когато помощта се предоставя след конкурентна тръжна процедура, проведена в съответствие с критериите, посочени в точки 49 и 50, размерът на помощта се счита за пропорционален. Когато помощта за инвестиции, позволяващи на предприятията да спазват минималните стандарти за енергийни характеристики, които отговарят на изискванията за стандарти на Съюза, се предоставя по-малко от 18 месеца преди влизането в сила на стандартите на Съюза, държавата членка трябва да гарантира, че рискът от свръхкомпенсация е разрешен по подходящ начин, например чрез определяне на тавани на офертите.

153.

Максималните интензитети на помощта, посочени в точки 147—151, не се прилагат за помощ, която се предоставя под формата на финансови инструменти. Когато помощта се предоставя под формата на гаранция, тази гаранция не следва да надвишава 80 % от базовия заем. Когато помощта се предоставя под формата на заем, размерът на погасяването от страна на собствениците на сградата към фонда за енергийна ефективност или за енергия от възобновяеми източници или към друг финансов посредник трябва да е поне равен на номиналния размер на заема.

4.2.4.3   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне

154.

Изискванията, определени в точки 155—157, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.2.

155.

Помощта за инвестиции в оборудване, работещо с природен газ, насочени към повишаване на енергийната ефективност на сградите, може да способства за намаляване на потреблението на енергия в краткосрочен план, но в дългосрочен план да доведе до влошаване на отрицателните външни ефекти за околната среда в сравнение с алтернативните инвестиции. Помощта за инсталиране на оборудване, работещо с природен газ, може да доведе до неоправдано нарушаване на конкуренцията, когато измества инвестициите в по-екологосъобразни алтернативи, вече съществуващи на пазара, или когато създава зависимост от определени технологии, спъвайки развитието на пазара за по-чисти технологии и тяхното използване. Положителните ефекти от мерки, водещи до такова изместване или зависимост, е малко вероятно да надвишават техните отрицателни последици за конкуренцията. Като част от своята оценка Комисията ще разгледа дали оборудването, работещо с природен газ, заменя енергийно оборудване, работещо с най-замърсяващите изкопаеми горива, като нефт и въглища.

156.

На пазара вече се предлагат алтернативи на оборудването за производство на енергия от замърсяващи изкопаеми горива, като нефт и въглища. В този контекст се счита, че помощта за инсталиране на енергийноефективно оборудване за производство на енергия от такива горива не създава същите положителни последици, които създава помощта за инсталиране на оборудване за производство на по-чиста енергия. Първо, слабото подобрение чрез намаляване на потреблението на енергия се неутрализира от продължаващото отделяне на въглеродни емисии, свързано с употребата на изкопаеми горива. Второ, предоставянето на помощ за инсталиране на оборудване за производство на енергия, работещо с твърди или течни изкопаеми горива, е свързано със значителен риск от създаване на зависимост от технологии, свързани с изкопаеми горива, и от изместване на инвестициите в по-екологосъобразни и иновативни алтернативи, налични на пазара, чрез намаляване на търсенето на оборудване, което не работи с твърди или течни изкопаеми горива. Това също така би възпрепятствало по-нататъшното развитие на пазара за технологии, които не са свързани с изкопаеми горива. Поради това Комисията счита, че отрицателните ефекти върху конкуренцията на помощта за енергийно оборудване, работещо с твърди или течни изкопаеми горива, е малко вероятно да бъдат компенсирани.

157.

Когато помощта се предоставя на фонд за енергийна ефективност или за енергия от възобновяеми източници или на друг финансов посредник под формата на обезпечение, капитал, гаранция или заем, Комисията ще проверява дали са налице условия, които гарантират, че фондът за енергийна ефективност или за енергия от възобновяеми източници или другият финансов посредник не получава неправомерно предимство и прилага стабилна от търговска гледна точка инвестиционна стратегия за изпълнение на мярката, насочена към енергийните характеристики. По-специално трябва да са изпълнени следните условия:

a)

изборът на финансови посредници или управители на фондове трябва да се осъществява чрез отворена, прозрачна и недискриминационна процедура, изготвена в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и на държавата членка;

б)

трябва да са въведени условия, които гарантират, че финансовите посредници, включително фондовете за енергийна ефективност или за енергия от възобновяеми източници, се управляват въз основа на търговски принципи и техните решения за финансиране са насочени към реализирането на печалба;

в)

управителите на фонда за енергийна ефективност или за енергия от възобновяеми източници или други финансови посредници прехвърлят предимството във възможно най-висока степен на крайните бенефициери (собствениците или наемателите на сгради) под формата на по-висок размер на финансирането, по-облекчени изисквания за обезпечение, по-ниски премии по гаранциите или по-ниски лихвени ставки.

4.3   Помощ за чиста мобилност

158.

В раздели 4.3.1 и 4.3.2 се определят условията, при които държавната помощ за определени инвестиции за намаляване или избягване на емисии на CO2 и други замърсяващи вещества от секторите на въздушния, автомобилния, железопътния, водния и морския транспорт може да улесни развитието на дадена икономическа дейност по екологосъобразен начин, без това да засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес на Съюза.

159.

Помощта за инвестиции в леки и тежкотоварни пътни превозни средства, използващи газ (по-специално ВПГ, СПГ и биогаз), и за инвестиции в съответната инфраструктура за зареждане с газ за пътища, с изключение на инфраструктурата за ВПГ за зареждане само на тежкотоварни пътни превозни средства, попада извън обхвата на настоящите насоки. Въз основа на настоящия етап на развитие на пазара се очаква тези технологии да имат значително по-малък потенциал да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата и за намаляване на замърсяването на въздуха в сравнение с по-чистите и по-иновативни алтернативи и поради това се очаква неправомерно да нарушат конкуренцията чрез изместване на инвестициите в тези по-чисти алтернативи и трайно установяване на решения за мобилност, които не са в съответствие с целите за 2030 г. и 2050 г.

4.3.1   Помощ за придобиване и лизинг на екологично чисти превозни средства и екологично чисто мобилно оборудване за обслужване, както и за модернизиране на превозни средства и мобилно оборудване за обслужване

4.3.1.1   Обосновка на помощта

160.

С оглед постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г. в Европейския зелен пакт е поставена цел за намаляване на емисиите от транспорта с най-малко 90 % до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. В Съобщението относно стратегия за устойчива и интелигентна мобилност (77) се очертава пътят към постигането на тази цел чрез декарбонизация както на отделните видове транспорт, така и на цялата транспортна верига (78).

161.

Макар съществуващите политики да предоставят стимули за навлизането на екологично чисти превозни средства, като се поставят обвързващи цели по отношение на емисиите на CO2 за производителите на парка от нови пътни превозни средства (79), като се включват в разчетите външни ефекти за климата и околната среда (80) или като се увеличава търсенето на превозни средства посредством възлагане на обществени поръчки (81), тези стимули невинаги са достатъчни, за да се преодолее в пълна степен пазарната неефективност в съответния сектор. Въпреки съществуващите политики някои пазарни пречки и случаи на пазарна неефективност може да не бъдат преодолени, включително финансовата достъпност на екологично чистите превозни средства в сравнение с конвенционалните, ограничената наличност на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво и наличието на външни ефекти за околната среда. По тези причини държавите членки може да предоставят помощ за справяне с тази остатъчна пазарна неефективност и за подпомагане на развитието на сектора на чистата мобилност.

4.3.1.2   Обхват и подпомагани дейности

162.

Помощта може да се предоставя за придобиване и лизинг на нови или употребявани екологично чисти превозни средства и за придобиване и лизинг на екологично чисто мобилно оборудване за обслужване.

163.

Помощ може да се предоставя също за модернизиране, преоборудване и адаптиране на превозни средства или мобилно оборудване за обслужване в следните случаи:

(a)

когато помощта дава възможност тези превозни средства или мобилно оборудване за обслужване да бъдат класифицирани като екологично чисти; или

(б)

когато е необходимо да се позволи на плавателни съдове и въздухоплавателни средства да използват или да увеличават дела на биогоривата и синтетичните горива, включително възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, в допълнение към или като алтернатива на изкопаеми горива; или

(в)

когато е необходимо да се позволи на плавателните съдове да използват вятърно задвижване.

4.3.1.3   Стимулиращ ефект

164.

Условията, определени в точки 165—169, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.1.2.

165.

Държавата членка трябва да представи правдоподобен съпоставителен сценарий при липса на помощ. Съпоставителният сценарий съответства на инвестиция със същия капацитет, жизнен цикъл и, когато е уместно, други важни технически характеристики като на екологосъобразната инвестиция. Когато инвестицията се отнася до придобиването или лизинга на екологични чисти превозни средства или екологично чисто мобилно оборудване за обслужване, съпоставителният сценарий в общия случай се изразява в придобиването или лизинга на превозни средства или мобилно оборудване за обслужване от същата категория и със същия капацитет, съответстващи най-малко на стандартите на Съюза, ако е приложимо, които биха били придобити или взети на лизинг без помощта.

166.

Съпоставителният сценарий може да се състои в поддържане на съществуващи превозни средства или мобилно оборудване за обслужване за период, съответстващ на жизнения цикъл на екологосъобразната инвестиция. В такъв случай следва да се вземат предвид дисконтираните разходи за поддръжка, ремонт и модернизация за същия период.

167.

В други случаи съпоставителният сценарий може да се изразява в подмяна на дадено превозно средство или мобилно оборудване за обслужване на по-късен етап и тогава следва да се вземе предвид дисконтираната стойност на превозното средство или мобилното оборудване за обслужване, а разликата в съответния икономически жизнен цикъл на оборудването следва да се уравновеси. Този подход може да е особено уместен за превозни средства с по-дълъг икономически жизнен цикъл, като плавателни съдове, подвижен железопътен състав или въздухоплавателни средства.

168.

При превозни средства или мобилно оборудване за обслужване, които са обект на споразумение за лизинг, дисконтираната стойност на лизинга на екологично чистите превозни средства или мобилно оборудване за обслужване следва да се сравни с дисконтираната стойност на лизинга на по-неблагоприятните за околната среда превозни средства или мобилно оборудване за обслужване, които биха били използвани при липса на помощ.

169.

Когато инвестицията се състои в добавяне на оборудване към съществуващо превозно средство или мобилно оборудване за обслужване с цел подобряване на неговите екологични показатели (например модернизиране на системите за контрол на замърсяването), допустимите разходи могат да се състоят от общите инвестиционни разходи.

4.3.1.4   Свеждане на нарушаването на конкуренцията и търговията до минимум

4.3.1.4.1   Целесъобразност

170.

Изискванията, определени в точка 171, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.2.

171.

При проверката на целесъобразността на алтернативни инструменти на политиката следва да се отчита възможността за други видове интервенции за насърчаване на развитието на пазара за чиста мобилност, различни от държавна помощ, както и тяхното очаквано въздействие в сравнение с въздействието на предложената мярка. Такива други видове интервенции могат да включват въвеждането на общи мерки, насочени към насърчаване на придобиването на екологично чисти превозни средства, като например екологични бонуси или схеми за бракуване или създаване на зони с ниски емисии в съответната държава членка.

4.3.1.4.2   Пропорционалност

172.

Помощта не трябва надвишава разходите, необходими за улесняване на развитието на съответната икономическа дейност по начин, който води до по-високо равнище на опазване на околната среда (т.е. чрез преминаване от конвенционални към екологично чисти превозни средства и чисто мобилно оборудване) в сравнение със съпоставителния сценарий при липса на помощ. Помощта може да се счита за пропорционална, когато са изпълнени условията, изложени в точки 173—181.

173.

Като общо правило помощта трябва да бъде предоставена след конкурентна тръжна процедура, проведена в съответствие с критериите, определени в точки 49 и 50.

174.

Точка 50 се прилага при сложни конкуренти тръжни процедури, в които са включени критерии, различни от размера на исканата от кандидата помощ. Критериите за подбор може например да са свързани с очакваните екологични ползи от инвестицията по отношение на намаляването на емисиите на CO2 еквивалент и на други замърсяващи вещества през целия жизнен цикъл на тази инвестиция. С цел в тези случаи да се улесни определянето на екологичните ползи държавата членка може да поиска кандидатите да посочат в своите предложения очакваното от инвестицията равнище на намаляване на емисиите в сравнение с равнището на емисии на съпоставимо превозно средство, съответстващо на стандартите на Съюза, когато е приложимо. Екологичните критерии, използвани в конкурентната тръжна процедура, може да включват съображения, отнасящи се до целия жизнен цикъл, като въздействието върху околната среда на управлението на продукта при излизането му от употреба.

175.

Конкурентната тръжна процедура трябва да е структурирана така, че да се гарантира оставането на достатъчно стимули за участниците да кандидатстват за проекти, свързани с придобиването на превозни средства с нулеви емисии, които по принцип са по-скъпи от по-неблагоприятните за околната среда алтернативи, доколкото такива превозни средства са налични за съответния вид транспорт. Това включва предвиждането на гаранции, че при прилагането на критериите тези проекти няма да бъдат поставени в неизгодна позиция спрямо други екологично чисти превозни средства, които не са квалифицирани като превозни средства с нулеви емисии. Екологичните критерии може например да бъдат разработени като премии, които дават възможност да се присъждат повече точки на проекти, носещи повече екологични ползи от тези, които произтичат от изискванията за допустимост или от основната цел на мярката. Когато е уместно, може да е необходимо да се ограничи максималният размер на предложенията на отделните оференти за определени технологии. Евентуално ограничение на размера на предложенията следва да бъде обосновано въз основа на количествената оценка за референтни проекти съгласно точки 51, 52 и 53.

176.

Чрез дерогация от точки 173—175 помощта може да се отпуска без конкурентна тръжна процедура, в следните случаи:

a)

когато очакваният брой на кандидатите не е достатъчен за осигуряване на ефективна конкуренция или за избягване на стратегическо офериране;

б)

когато държавата членка предостави подходяща обосновка, че провеждането на конкурентна тръжна процедура, както е описана в точки 49 и 50, не е целесъобразно за гарантиране на пропорционалността на помощта и че използването на алтернативните методи, посочени в точки 177—180, не би увеличило риска от неоправдано нарушаване на конкуренцията (82), в зависимост от характеристиките на мярката или на секторите или съответните видове транспорт; или

в)

когато помощта се предоставя за придобиване или лизинг на превозни средства, предназначени за използване от предприятия, осъществяващи дейност в сектора на обществения пътнически сухопътен, железопътен или воден транспорт.

177.

В случаите, посочени в точка 176, помощта може да се счита за пропорционална, ако не надвишава 40 % от допустимите разходи. Интензитетът на помощ може да се увеличи с 10 процентни пункта за превозни средства с нулеви емисии и с 10 процентни пункта за средни предприятия или с 20 процентни пункта за малки предприятия.

178.

Допустимите разходи са нетните допълнителни разходи за инвестицията. Те се изчисляват като разлика, от една страна, между общите разходи за собственост на екологично чистото превозно средство, което се предвижда да бъде придобито или взето на лизинг, и, от друга страна, помощта и общите разходи за собственост в съпоставителния сценарий. Разходите, които не са пряко свързани с постигането на по-високо равнище на опазване на околната среда, не са допустими за подпомагане.

179.

Що се отнася до модернизирането на превозни средства или мобилно оборудване за обслужване, в съответствие с точка 169 допустимите разходи могат да бъдат общите разходи за модернизирането, при условие че при съпоставителния сценарий икономическият жизнен цикъл на превозните средства или мобилното оборудване без модернизиране остава същият.

180.

В зависимост от специфичните характеристики на мярката, държавата членка може да докаже, въз основа на анализ на недостига на финансиране, както е посочено в точки 48, 51 и 52, че е необходим по-голям размер на помощта. В такъв случай държавата членка трябва да извърши последващ контрол, за да провери допусканията относно необходимия размер на помощта и да въведе механизъм за възстановяване на предоставените средства, както е посочено в точка 55. Размерът на помощта не трябва да надвишава недостига на финансиране, определен съгласно точки 51 и 52.

181.

В случай на индивидуална помощ размерът на помощта трябва да бъде определен въз основа на анализ на недостига на финансиране, както е посочено в точки 48, 51 и 52. В такъв случай държавата членка трябва да извърши последващ контрол, за да провери предположенията относно необходимия размер на помощта и да въведе механизъм за възстановяване на предоставените средства, както е посочено в точка 55.

4.3.1.5   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията, съпоставяне

182.

Изискванията, определени в точки 183—189, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.2.

183.

Комисията смята, че помощта за инвестиции в превозни средства и мобилно оборудване за обслужване, работещи с природен газ, може в краткосрочен план да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове и на други замърсяващи вещества, но в дългосрочен план влошава отрицателните външни ефекти за околната среда в сравнение с алтернативните инвестиции. Помощта за придобиване на работещи с природен газ превозни средства и мобилно оборудване за обслужване може да доведе до неоправдано нарушаване на конкуренцията, когато измества инвестициите в по-екологосъобразни алтернативи, вече съществуващи на пазара, или когато създава зависимост от определени технологии, спъвайки развитието на пазара за по-чисти технологии и тяхното използване. Поради това в тези случаи Комисията счита, че отрицателните ефекти от помощта за превозни средства и мобилно оборудване за обслужване, работещи с природен газ, е малко вероятно да бъдат компенсирани.

184.

Въпреки това може да се счита, че помощта за придобиване или лизинг на превозни средства, работещи със СПГ и ВПГ, за водния транспорт и мобилното оборудване за обслужване не води в дългосрочен план до създаване на зависимост, нито измества инвестициите в по-чисти технологии, ако държавата членка докаже, че на пазара не са налични по-чисти алтернативи и не се очаква те да бъдат налични в краткосрочен план (83).

185.

Алтернативи на превозните средства, използващи най-силно замърсяващите изкопаеми горива като дизелово гориво, бензин или втечнен нефтен газ вече са налични на пазара и могат да бъдат ползвани в секторите на автомобилния, водния и железопътния транспорт. Предоставянето на помощ за придобиване на такива превозни средства е свързано със значителен риск от това да се създаде зависимост от конвенционални технологии и да се изместят инвестициите в по-чисти алтернативи, налични на пазара, като се намали търсенето на по-екологосъобразни превозни средства. Това също така би възпрепятствало по-нататъшното развитие на пазара за технологии, които не са свързани с изкопаеми горива. В този контекст ще се счита, че помощ за придобиване или лизинг на такива превозни средства, включително превозни средства, които са от ново поколение и надвишават стандартите на Съюза, когато са приложими, няма да има същото положително въздействие като помощта за придобиване или лизинг на екологично чисти превозни средства с по-ниски преки емисии на (отработил/изпускан) CO2. По тези причини Комисията счита, че отрицателните последици върху конкуренцията от помощта за превозни средства, които използват най-замърсяващите изкопаеми горива като дизелово гориво, бензин или втечнен природен газ, е малко вероятно да бъдат компенсирани.

186.

В краткосрочен план не се очаква да бъдат налични на пазара въздухоплавателни средства с нулеви емисии, независимо дали са електрически или задвижвани с водород. Въз основа на това Комисията счита, че отрицателните ефекти от държавната помощ за екологично чисти въздухоплавателни средства, различни от въздухоплавателни средства с нулеви емисии, могат да бъдат компенсирани от положителните ефекти, когато помощта допринася за въвеждането на пазара или за ускореното навлизане на нови, по-ефективни и значително по-екологосъобразни въздухоплавателни средства, в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата, без да се създава зависимост от определени технологии и без да се изместват инвестициите в по-чисти алтернативи.

187.

По отношение на въздушния транспорт, когато е целесъобразно, за да се смекчат особено нарушаващите ефекти на помощта, включително като се вземе предвид пазарната позиция на бенефициера, или за да се увеличат положителните ефекти от мерките, Комисията може да изиска бенефициерът да изведе от експлоатация еквивалентен брой по-малко екологосъобразни въздухоплавателни средства със сходна излетна маса като тези, които са били придобити или взети на лизинг с държавна помощ.

188.

Когато оценява нарушаването на конкуренцията вследствие на помощ за придобиване на екологични чисти превозни средства или мобилно оборудване за обслужване, Комисията ще взема предвид дали въвеждането в експлоатация на нови превозни средства би довело до пазарна неефективност или би задълбочило съществуваща пазарна неефективност, като например свръхкапацитет в съответния сектор.

189.

За да се справи с очакваните по-големи нарушаващи ефекти на мерките за предоставяне на целева подкрепа на отделен бенефициер или на ограничен брой конкретни бенефициери (84) при липса на конкурентна тръжна процедура, държавата членка трябва да обоснове по подходящ начин структурата на мярката и да докаже, че по-високите рискове от нарушаване на конкуренцията са надлежно преодолени (85).

4.3.2   Помощ за инсталирането на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво

4.3.2.1   Обосновка на помощта

190.

За да се осигури възможност за широко навлизане на екологично чисти превозни средства и за преминаване към мобилност с нулеви емисии е необходима цялостна мрежа от инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво. Всъщност особено критична пречка за навлизането на екологични чисти превозни средства на пазара е ограниченото наличие на инфраструктура за тяхното зареждане. Освен това инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво не е равномерно разпространена в държавите членки. Докато делът на екологично чистите превозни средства в експлоатация остава ограничен, възможно е необходимата инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво да не бъде осигурена само от пазара без външна намеса.

191.

С Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (86) се създава обща рамка от мерки за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива за транспорта в Съюза и се определя рамка от общи мерки за разгръщането на такава инфраструктура. При това останалите политики за насърчаване на навлизането на екологично чисти превозни средства на пазара може вече да дават сигнали за инвестиции за инсталиране на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво. Само тези политики обаче може да не са достатъчни, за да се коригира изцяло пазарната неефективност. По тези причини държавите членки може да предоставят помощ за справяне с тази остатъчна пазарна неефективност и за подпомагане на инсталирането на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво.

4.3.2.2   Обхват и подпомагани дейности

192.

Помощ може да се предоставя за изграждането, инсталирането, модернизирането или разширяването на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво.

193.

Проектите могат да включват и инсталации за интелигентно зареждане и за производство на място на електроенергия от възобновяеми източници, водород от възобновяеми източници или водород с ниски въглеродни емисии, свързани към инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво чрез пряка връзка, както и съоръжения за съхранение на място на електроенергия, водород от възобновяеми източници или водород с ниски въглеродни емисии, доставяни като транспортни горива. Номиналният производствен капацитет на инсталацията за производство на електроенергия или водород на място следва да бъде пропорционален на номиналната мощност или на капацитета за зареждане с гориво на инфраструктурата за зареждане с електроенергия или гориво, към която инсталацията е свързана.

4.3.2.3   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.3.2.3.1   Необходимост от помощта

194.

Държавата членка трябва да провери необходимостта от помощ за стимулиране на разгръщането на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво от същата категория като инфраструктурата, която би била разгърната с държавна помощ (87), посредством предварителна открита обществена консултация, независимо проучване на пазара или въз основа на други подходящи доказателства, както е посочено в раздел 3.2.1.1. По-специално, държавата членка трябва да докаже, че няма вероятност подобна инфраструктура да бъде разработена в краткосрочен план в търговски план (88), и да разгледа въздействието на СТЕ, когато е приложимо.

195.

При оценката на необходимостта от помощ за разгръщането на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, която е отворена за достъп за ползватели, различни от бенефициера или бенефициерите на помощта, включително публично достъпна инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, може да се вземе предвид степента на навлизане на пазара на екологично чистите превозни средства, които тази инфраструктура би обслужвала, и обемите на трафика в съответния регион или региони.

4.3.2.3.2   Целесъобразност

196.

Изискването, определено в точка 197, се прилага в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.2.

197.

При проверката на целесъобразността на алтернативни инструменти на политиката следва да се отчита възможността за нови регулаторни интервенции за насърчаване на преминаването към екологосъобразна мобилност, както и тяхното очаквано въздействие в сравнение с въздействието на предложената мярка.

4.3.2.3.3   Пропорционалност

198.

Помощта не трябва да надвишава разходите, необходими за улесняване на развитието на дадената икономическа дейност по начин, който повишава нивото на опазване на околната среда. Помощта може да се счита за пропорционална, когато са изпълнени условията, изложени в точки 199—204.

199.

Помощта трябва да бъде предоставена след конкурентна тръжна процедура, проведена в съответствие с критериите, определени в точки 49 и 50. Конкурентната тръжна процедура трябва да е замислена така, че да гарантира достатъчно стимули кандидатите да представят предложения за проекти за инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, осигуряваща електроенергия или водород само от възобновяеми източници. Прилагането на критериите за възлагане не трябва да води до това проектите, свързани с инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, която доставя само възобновяема електроенергия или възобновяем водород, да бъдат поставени в неравностойно положение в сравнение с проекти, свързани с инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, която доставя също електроенергия или водород, чиито интензитет на CO2 е по-висок в сравнение с този на възобновяемата енергия или възобновяемия водород, или не са възобновяеми. Когато е уместно, може да е необходимо да се ограничи максималният размер на предложенията на отделните оференти за определени технологии. Евентуално ограничение на размера на предложенията следва да бъде обосновано въз основа на количествената оценка за референтни проекти съгласно точки 51, 52 и 53.

200.

Чрез дерогация от точка 199 помощта може да се отпуска въз основа на методи, различни от конкурентна тръжна процедура, в следните случаи:

a)

когато очакваният брой на кандидатите не е достатъчен за осигуряване на ефективна конкуренция или за избягване на стратегическо офериране;

б)

когато не може да се организира конкурентна тръжна процедура, както е посочено в точки 49 и 50;

в)

когато помощта се предоставя за инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, предназначена за използване изключително или предимно от предприятия, осъществяващи дейност в сектора на обществения пътнически сухопътен, железопътен или воден транспорт (89).

г)

когато помощта се предоставя за инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, предназначена за използване изключително или предимно от бенефициера на помощта и която не е публично достъпна (90), ако е подходящо обоснована от съответната държава членка; или

д)

когато помощта се предоставя за инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, предназначена за използване от определени видове превозни средства, за които съответната степен на навлизане на пазара (за всеки съответен вид превозно средство) в съответната държава членка или обемът на трафика в съответния регион или региони са много ограничени (91).

201.

В случаите, изброени в точка 200, размерът на помощта може да се определи въз основа на анализ на недостига на финансиране както е посочено в точки 48, 51 и 52. Държавата членка трябва да извърши последващ контрол, за да провери допусканията относно необходимия размер на помощта, и да въведе механизъм за възстановяване на предоставените средства, както е посочено в точка 55.

202.

Като алтернатива на точка 201, помощта може да се счита за пропорционална, ако не надхвърля 30 % от допустимите разходи или, когато инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво доставя само електроенергия от възобновяеми източници или водород от възобновяеми източници — 40 % от допустимите разходи. Интензитетът на помощта може да се увеличи с 10 процентни пункта за средни предприятия или с 20 процентни пункта за малки предприятия. Интензитетът на помощта може да се увеличи с 15 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква а) от Договора, или с 5 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

203.

В такива случаи допустимите разходи са всички инвестиционни разходи за изграждането, инсталирането, модернизирането или разширяването на инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво. Например те могат да включват разходите за:

a)

инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво и съответното техническо оборудване;

б)

инсталиране или модернизиране на електрически или други компоненти, включително електрически кабели и силови трансформатори, необходими за свързване на инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво към електрическата мрежа или към местно съоръжение за производство или съхранение на електроенергия или водород, и за осигуряване на готовност за интелигентно управление на инфраструктурата за зареждане с електроенергия и гориво;

в)

строително-монтажни работи, приспособяване на земя или пътища, разходи за монтаж и разходи за получаване на съответните разрешителни.

204.

Когато даден проект включва производство на място на електроенергия от възобновяеми източници, водород от възобновяеми източници или водород с ниски въглеродни емисии, или съхранение на място на електроенергия от възобновяеми източници, водород от възобновяеми източници или водород с ниски въглеродни емисии, допустимите разходи могат да включват инвестиционните разходи на производствените единици или на съоръженията за съхранение.

4.3.2.4   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне

205.

Изискванията, определени в точки 206—216, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.2.

206.

Новата инфраструктура за зареждане, която дава възможност за пренос на електроенергия с изходна мощност до 22 kW, трябва да е в състояние да поддържа функции за интелигентно зареждане. Това ще гарантира, че операциите по презареждане се оптимизират и управляват по начин, който не причинява претоварване, и че се извлича цялостна полза от наличието на електроенергия от възобновяеми източници и от ниските цени на електроенергията в системата.

207.

За да се избегне дублирането на инфраструктура и за да се използват активи, които все още не са достигнали края на икономическия си жизнен цикъл, в случай на инфраструктура за зареждане на водния и въздушния транспорт, доставяща синтетични горива, включително възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход или биогорива (92), държавата членка трябва да обоснове необходимостта от нова инфраструктура, като вземе предвид техническите характеристики на горивото или горивата, които ще се доставят чрез тази инфраструктура. В случай на заместващи (93) синтетични горива или биогорива държавата членка трябва да разгледа степента, до която съществуващата инфраструктура може да се използва за доставката на заместващи синтетични горива или биогорива.

208.

Помощта за изграждането, инсталирането, модернизирането или разширяването на инфраструктурата за зареждане може да доведе до неоправдано нарушаване на конкуренцията, когато измества инвестициите в по-екологосъобразни алтернативи, вече съществуващи на пазара, или когато създава зависимост от определени технологии, спъвайки развитието на пазара за по-чисти технологии и тяхното използване. Затова Комисията счита, че в такива случаи e малко вероятно да бъдат компенсирани отрицателните ефекти за конкуренцията на помощта за инфраструктура за зареждане с горива на основата на природен газ.

209.

Като се има предвид настоящият етап на развитие на пазара за екологично чисти технологии за мобилност във водния сектор, може да се счита, че помощта за изграждането, инсталирането, модернизирането или разширяването на инфраструктура за зареждане със СПГ и ВПГ за водния транспорт не води в дългосрочен план до създаване на зависимост и не измества инвестициите в по-чисти технологии, ако държавата членка докаже, че на пазара не са налице по-чисти алтернативи и не се очаква те да бъдат налични в краткосрочен план (94), и при условие че инфраструктурата ще се използва за започване на прехода към нисковъглеродни горива. Когато оценява такава помощ, Комисията ще вземе предвид дали инвестицията е част от надежден път за декарбонизация и дали помощта допринася за постигането на целите, определени в законодателството на Съюза относно разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

210.

В областта на автомобилния транспорт превозните средства с нулеви емисии вече са реалистичен вариант, особено за леките превозни средства. Що се отнася до тежкотоварните превозни средства, очаква се те да станат по-широко достъпни на пазара в близко бъдеще. Следователно помощта за инфраструктура за зареждане с ВПГ за тежкотоварни превозни средства, предоставена след 2025 г., вероятно ще има отрицателни ефекти върху конкуренцията, които е малко вероятно да бъдат компенсирани от каквито и да било положителни ефекти. При оценката на помощта за инфраструктура за зареждане на тежки превозни средства Комисията ще вземе предвид дали тя допринася за постигането на целите, определени в законодателството на Съюза относно разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

211.

Алтернативи на изкопаемите горива вече са на разположение на пазара за употреба в сектора на автомобилния транспорт, в някои сегменти на сектора на водния транспорт и в сектора на железопътния транспорт. В този контекст се счита, че помощта за разгръщането на инфраструктура за зареждане с горива, произведени от изкопаеми източници или енергия, включително водород от изкопаеми горива (95), не води до същия положителен ефект като помощта за разгръщането на инфраструктура за зареждане, доставяща неизкопаеми или нисковъглеродни горива. Първо, намаляването на преките емисии на CO2, постигнато в транспортния сектор, вероятно ще бъде неутрализирано от продължаващото изпускане на емисии на CO2, свързани с производството и употребата на изкопаеми горива, по-специално при липсата на ефективно улавяне и съхранение на тези емисии. Второ, предоставянето на помощ за инфраструктура за зареждане, която доставя изкопаеми горива, които не са нисковъглеродни, може да доведе до риск от зависимост от определени производствени технологии, като по този начин се изместят инвестициите в по-чисти алтернативи чрез отдръпване на търсенето на производствени процеси, които не включват използването на изкопаеми източници или енергия или които са с ниски нива на въглеродни емисии. Това също така би възпрепятствало развитието на пазара за чисти технологии за мобилност с нулеви емисии, при които не се разчита на изкопаеми горива, и за производството на горива и енергия от неизкопаеми източници. Поради това Комисията счита, че отрицателните ефекти върху конкуренцията на помощта за инфраструктура за зареждане с изкопаеми горива, включително водород от изкопаеми горива, при която емисиите на парникови газове като част от производството на водород не се улавят ефективно, е малко вероятно да бъдат компенсирани, при липсата на надежден път към доставката и използването на възобновяеми или нисковъглеродни горива в средносрочен план.

212.

Поради това помощта за инфраструктура за зареждане с водород, която не доставя изключително водород от възобновяеми източници или нисковъглероден водород, може да се разглежда като нямаща дългосрочен ефект на зависимост или неизместваща инвестициите в по-чисти технологии, ако държавата членка докаже надежден път към постепенното премахване на водорода, който не е от възобновяеми източници или нисковъглероден, в инфраструктурата с гориво до 2035 г.

213.

При липса на подходящи предпазни мерки помощта може да доведе до създаването или укрепването на позиции на пазарна мощ, което може да възпрепятства или да ограничи практически осъществимата конкуренция на зараждащите се или развиващи се пазари. Следователно държавата членка трябва да гарантира, че замисълът на мярката за помощ включва подходящи предпазни мерки за справяне с този риск. Тези предпазни мерки може да включват например определяне на максимален процент от бюджета на мярката, който може да бъде отпуснат на едно предприятие.

214.

Когато е целесъобразно, Комисията ще прецени дали са налице достатъчно предпазни мерки, за да се гарантира, че операторите на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, които предлагат или позволяват плащания въз основа на договор в своята инфраструктура, не дискриминират неоснователно доставчиците на услуги за мобилност, например като прилагат необосновани преференциални условия за достъп или необосновано диференциране на цените. Когато такива предпазни мерки не са въведени, Комисията счита, че мярката вероятно може да доведе до неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията на пазара на услуги за мобилност.

215.

Всяка концесия или друго възлагане на трета страна на експлоатацията на инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво трябва да се извършва по конкурентен, прозрачен и недискриминационен начин, като се зачитат правилата на Съюза за възлагане на обществени поръчки, където е приложимо.

216.

Ако се отпуска помощ за изграждане, инсталиране, модернизиране или разширяване на инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, която е достъпна за потребители, различни от бенефициера или бенефициерите на помощта, включително на публично достъпна инфраструктура за зареждане с електроенергия или с гориво, тази инфраструктура трябва да е публично достъпна и да е осигурен недискриминационен достъп за потребителите, включително, според случая, по отношение на тарифите, методите за идентификация и плащане и други условия на ползване. Освен това държавата членка трябва да гарантира, че таксите, начислявани на потребители, различни от бенефициера или бенефициерите на помощта, за ползване на инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво съответстват на пазарната цена.

4.4   Помощ за ресурсна ефективност и за подпомагане на прехода към кръгова икономика

4.4.1   Обосновка на помощта

217.

Планът за действие на ЕС за кръгова икономика (96) осигурява ориентирана към бъдещето програма, чиято цел е да се ускори преходът на Съюза към кръгова икономика като част от преобразуващата промяна, за която допринася Европейският зелен пакт. Планът за действие благоприятства за процесите на кръгова икономика, насърчава устойчивото потребление и производство и има за цел да се гарантира, че генерирането на отпадъци ще се предотвратява и използваните ресурси ще остават в икономиката на ЕС възможно най-дълго. Тези цели са и предпоставка за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и на по-екологосъобразна и устойчива икономика.

218.

В плана за действие специално се отбелязва необходимостта целите, свързани с кръговата икономика, да бъдат отразени при преразглеждането на насоките за държавната помощ в областта на околната среда и енергетиката. В това отношение финансовата подкрепа под формата на държавна помощ, съчетана с обстойни, ясни и последователни правила, може да има ключова роля за насърчаване на кръговост в производствените процеси като част от по-широка трансформация на промишлеността на Съюза към неутралност по отношение на климата и конкурентоспособност в дългосрочен план. Тя може също така да има определяща роля в подкрепа на създаването на добре функциониращ пазар на вторични суровини в ЕС, с което ще се намали натискът по отношение на природните ресурси, ще се създадат предпоставки за устойчив растеж и работни места и ще се подобри издръжливостта.

219.

Освен това в плана за действие се признава нарастващото значение на биологичните ресурси като ключов принос за икономиката на ЕС. В съответствие със стратегията на ЕС за биоикономиката (97) биоикономиката подкрепя целите на Европейския зелен пакт, тъй като допринася за въглеродно неутрална икономика, подобрява екологичната, икономическата и социалната устойчивост и насърчава екологосъобразния растеж. Финансовата подкрепа под формата на държавна помощ може да играе ключова роля за внедряването на устойчиви практики на биоикономиката, като например подкрепата за устойчиво произведени материали и продукти на биологична основа, които могат да спомогнат за постигането на неутралност по отношение на климата и не биха били поети самостоятелно от пазара.

4.4.2   Обхват и подпомагани дейности

220.

Помощ по настоящия раздел може да бъде предоставяна за следните видове инвестиции:

a)

инвестиции, насочени към подобряване на ресурсната ефективност чрез някое от следните:

i)

нетно намаляване на ресурсите, изразходвани за производството на едно и също количество краен продукт (98);

ii)

замяна на първични суровини или суровини с вторични (повторно използвани или рециклирани) или възстановени суровини; или

iii)

замяна на суровините на основата на изкопаеми горива със суровини на биологична основа;

б)

инвестиции за намаляване, предотвратяване, подготовка за повторна употреба, оползотворяване на материали, обеззаразяване и рециклиране на отпадъци (99), генерирани от бенефициера;

в)

инвестиции за подготовка за повторна употреба, оползотворяване на материали, обеззаразяване и рециклиране на отпадъци, генерирани от трети страни, които иначе биха били обезвредени или биха били третирани въз основа на операция по третиране, която е разположена по-ниско в приоритетния ред на йерархията на отпадъците (100) или по начин с по-малко ефективно използване на ресурсите, или която би довела до по-ниско качество на рециклирането;

г)

инвестиции за намаляване, предотвратяване, подготовка за повторна употреба, оползотворяване на материали, обеззаразяване, повторна употреба и рециклиране на други продукти, материали или вещества (101), генерирани от бенефициера или от трети страни, които не са непременно определени като отпадъци и които иначе биха били неизползвани, обезвредени или оползотворени по начин, който е по-малко ефективен от гледна точка на ресурсите, биха представлявали отпадъци, освен ако се използват повторно или биха довели до по-ниско качество на рециклирането;

д)

инвестиции за разделно събиране (102) и сортиране на отпадъци или други продукти, материали или вещества с оглед на подготовката им за повторна употреба или рециклиране.

221.

При определени условия помощ за покриване на оперативните разходи може да се отпуска за разделното събиране и сортирането на отпадъци във връзка със специфични потоци от отпадъци или специфични видове отпадъци (вж. точка 247).

222.

Помощта, свързана с оползотворяване на отпадна топлина от производствени процеси или с улавяне и използване на въглерод, ще се оценява при представените в раздел 4.1. условия, приложими за помощта за намаляване на емисиите на парникови газове.

223.

Помощта, свързана с производството на биогорива, течни горива от биомаса, биогаз и горива от биомаса от отпадъци, ще се оценява при посочените в раздел 4.1 условия, приложими за помощта за намаляване на емисиите на парникови газове.

224.

Помощта за производство на енергия от отпадъци ще се оценява при посочените в раздел 4.1 условия, приложими за помощта за намаляване на емисиите на парникови газове. Когато е свързана с инвестиции в районни отоплителни и охладителни системи или с тяхната експлоатация, помощта за производство на енергия или топлина от отпадъци ще бъде оценявана при посочените в раздел 4.10 условия, приложими към помощта за районно отопление или охлаждане.

4.4.3   Стимулиращ ефект

225.

Изискванията, определени в точки 226—233, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.1.2.

226.

Що се отнася до изискването, посочено в точка 28, държавите членки да определят надежден съпоставителен сценарий; съпоставителният сценарий по принцип ще съответства на инвестиция със същия капацитет, продължителност на живота и, когато е целесъобразно, други съответни технически характеристики като екологосъобразната инвестиция.

227.

Съпоставителният сценарий може да се състои и в поддържане на съществуващи инсталации или оборудване в експлоатация за период, съответстващ на жизнения цикъл на екологосъобразната инвестиция. В такъв случай следва да се вземат предвид дисконтираните разходи за поддръжка, ремонт и модернизация за същия период.

228.

В определени случаи съпоставителният сценарий може да се изразява в подмяна на инсталациите или оборудването на по-късен етап и тогава следва да се вземе предвид дисконтираната стойност на инсталациите или оборудването тяхната дисконтирана стойност, а разликата в съответния икономически жизнен цикъл на инсталациите или оборудването следва да се уравновеси.

229.

При оборудване, което е обект на споразумение за лизинг, дисконтираната стойност на лизинга на екологосъобразното оборудване следва да се сравни с дисконтираната стойност на лизинга на по-неблагоприятното за околната среда оборудване, което би било използвано при липса на помощ.

230.

Когато инвестицията се състои в добавяне на инсталации или оборудване към съществуващи съоръжения, инсталации или оборудване, допустимите разходи ще се състоят от пълните инвестиционни разходи.

231.

Комисията счита, че помощта за проекти със срок на изплащане на инвестицията под пет години по принцип няма стимулиращ ефект. Държавите членки обаче могат да представят доказателства, че помощта е необходима с цел да се предизвика промяна на поведението дори при проекти с по-кратък срок на изплащане на инвестицията.

232.

Помощта за инвестиции, която дава възможност на предприятията просто да спазват задължителните стандарти на Съюза, които вече са в сила, няма да се счита за имаща стимулиращ ефект (вж. точка 32). Както е обяснено в точка 32, може да се счита, че помощта има стимулиращ ефект, когато дава възможност на дадено предприятие да повиши равнището си на опазване на околната среда в съответствие със задължителни национални стандарти, които са по-строги от стандартите на Съюза или които са приети при липса на стандарти на Съюза.

233.

Помощ с цел адаптиране към стандарти на Съюза, които са приети, но все още не са влезли в сила, ще се разглежда като имаща стимулиращ ефект, ако инвестицията е изпълнена и финализирана поне 18 месеца преди стандартите на Съюза да влязат в сила.

4.4.4   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.4.4.1   Необходимост от помощта

234.

Изискванията, определени в точки 235 и 236, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.1.

235.

Инвестицията трябва да надхвърля установените търговски практики, които обикновено се прилагат в целия Съюз и в различните технологии (103).

236.

При помощ за разделно събиране и сортиране на отпадъци или други продукти, материали или вещества държавата членка трябва да докаже, че разделното събиране и сортирането в тази държава е слабо развито (104). Когато се предоставя помощ за покриване на оперативни разходи, държавата членка трябва да докаже, че тази помощ е необходима през преходен период, за да се улесни развитието на дейностите, свързани с разделното събиране и сортирането на отпадъци. Държавата членка трябва да вземе предвид всички задължения на предприятията по схемите за разширена отговорност на производителя, които тя може да е изпълнила съгласно член 8 от Директива 2008/98/ЕО.

4.4.4.2   Целесъобразност

237.

Изискванията, определени в точка 238, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.2.

238.

В съответствие с принципа „замърсителят плаща“ (105) предприятията, които генерират отпадъци, следва да не бъдат освобождавани от разходите за тяхното третиране. Следователно помощта не следва да освобождава предприятията, които генерират отпадъци, от никакви разходи и задължения, свързани с преработването на тези отпадъци, които те са задължени да поемат съгласно правото на Съюза или националното право, включително по схеми за разширена отговорност на производителя. Освен това помощта не следва да освобождава предприятията от разходи, които следва да се считат нормални за едно предприятие.

4.4.4.3   Пропорционалност

239.

Допустимите разходи са допълнителните инвестиционни разходи, определени чрез сравняване на общите инвестиционни разходи по проекта с тези на не толкова екологосъобразен проект или дейност, например:

a)

съпоставима инвестиция съгласно описаното в точка 226, която може да бъде надеждно реализирана без помощта и която не постига същото равнище на ефективност на ресурсите;

б)

третиране на отпадъците чрез дейност по третиране, която е по-ниско в приоритетния ред на йерархията на отпадъците или при която ресурсите се използват по-неефективно;

в)

конвенционалният производствен процес, свързан с първичната суровина или първичния продукт, ако е технически и икономически възможно повторно употребяваният или рециклираният (вторичен) продукт да бъде заместен с първичната суровина или първичния продукт;

г)

друг съпоставителен сценарий, основан на надлежно обосновани предположения.

240.

Когато продуктът, веществото или материалът би представлявал отпадък, ако не бъде употребен повторно и няма законово изискване този продукт, вещество или материал да се обезвреди или третира по друг начин, допустимите разходи може да съответстват на инвестицията, необходима за неговото оползотворяване.

241.

Интензитетът на помощта не трябва да превишава 40 % от допустимите разходи.

242.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 10 процентни пункта за средни предприятия или с 20 процентни пункта за малки предприятия.

243.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 15 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква а) от Договора, или с 5 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

244.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 10 процентни пункта за екоиновационни дейности, ако са спазени следните кумулативни условия:

a)

екоиновационната дейност трябва да бъде нова или съществено подобрена в сравнение с върховите постижения на съответния сектор в Съюза (106);

б)

очакваната полза за околната среда трябва да бъде значително по-голяма от подобрението, произтичащо от общото развитие на технологичния напредък при сравними дейности (107);

в)

иновационният характер на дейността е свързан с ясна степен на риск в технологично, пазарно или финансово отношение, който е по-висок от риска, обичайно свързан със съпоставими неиновационни дейности (108).

245.

Като изключение от точки 241—244 държавата членка може също така да докаже въз основа на анализ на недостига на финансиране, както е посочено в точки 48, 51 и 52, че е необходим по-голям интензитет на помощта. В такъв случай държавата членка трябва да извърши последващ контрол, за да провери допусканията относно необходимия размер на помощта и да въведе механизъм за възстановяване на предоставените средства, както е посочено в точка 55. Размерът на помощта не трябва да надвишава недостига на финансиране, определен съгласно точки 51 и 52.

246.

Когато помощта се предоставя след конкурентна тръжна процедура, проведена в съответствие с критериите, посочени в точки 49 и 50, размерът на помощта се счита за пропорционален.

247.

Помощта може да покрива оперативни разходи, когато се отнася за разделно събиране и сортиране на отпадъци или други продукти, материали или вещества във връзка със специфични потоци от отпадъци или специфични видове отпадъци с оглед на подготовката им за повторна употреба или рециклиране, като в такъв случай трябва да са изпълнени следните условия:

a)

помощта трябва да се предоставя след конкурентна тръжна процедура, проведена в съответствие с критериите, посочени в точки 49 и 50, която трябва да е открита и недискриминационна за всички оператори, предоставящи услуги за разделно събиране и сортиране;

б)

ако съществува значителна степен на несигурност относно бъдещото развитие на оперативните разходи през времетраенето на мярката, условията на конкурентната тръжна процедура може да включват правила за ограничаване на помощта при определени ясно посочени обстоятелства, при условие че тези правила и обстоятелства са определени предварително;

в)

всяка инвестиционна помощ, отпусната за инсталация, която се използва за разделно събиране и сортиране на отпадъци във връзка със специфични потоци от отпадъци или специфични видове отпадъци, трябва да се приспада от оперативната помощ, отпусната за същата инсталация, когато двете форми на помощ покриват едни и същи допустими разходи;

г)

помощта може да се предоставя за максимален период от пет години.

4.4.5   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията

248.

Изискванията, определени в точки 249—252, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.2.

249.

С помощта не трябва да се стимулира генерирането на отпадъци или увеличаването на използването на ресурси.

250.

Помощта не трябва просто да води до повишаване в търсенето на отпадъчни и други материали и ресурси, предназначени за повторна употреба, рециклиране или оползотворяване, без да нараства събирането им.

251.

Когато оценява въздействието на помощта върху пазара, Комисията ще взема предвид потенциалните последици от помощта за функционирането на пазарите на първични и вторични материали, свързани със съответните продукти.

252.

По-специално, когато оценява въздействието върху пазара на помощ за оперативни разходи, свързани с разделно събиране и сортиране на отпадъци или други продукти, материали или вещества във връзка със специфични потоци от отпадъци или специфични видове отпадъци с оглед подготовката им за повторна употреба или рециклиране, Комисията ще вземе предвид потенциалното взаимодействие със схеми за разширена отговорност на производителя в разглежданата държава членка.

4.5   Помощ за предотвратяване или намаляване на замърсяването от източници, различни от парникови газове

4.5.1   Обосновка на помощта

253.

Амбицията за нулево замърсяване за нетоксична околна среда, залегнала в Европейския зелен пакт, следва да осигури намаляване на замърсяването до 2050 г. до равнища, които вече не са вредни за хората и природните екосистеми и са съобразени с границите, до които нашата планета е в състояние да се справи, като по този начин се създава нетоксична околна среда в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (109) и с дългосрочните цели на Осмата програма за действие за околната среда (110). Съюзът е определил конкретни цели за намаляване на нивото на замърсяване, например за по-чист въздух (111) и за нулево замърсяване на водните обекти (112), за по-малко шум, минимално използване и изпускане на вещества, пораждащи безпокойство, по-малко замърсяване с пластмасови отпадъци и микрочастици и генериране на по-малко отпадъци (113), както и целеви стойности за излишните хранителни вещества и торове, за опасните пестициди и за веществата, причиняващи антимикробна резистентност (114).

254.

Финансовата подкрепа под формата на държавна помощ може да допринесе значително за постигането на целта по отношение на околната среда за намаляване на форми на замърсяване, различни от емисиите на парникови газове.

4.5.2   Обхват и подпомагани дейности

255.

Помощ за предотвратяване или намаляване на замърсяване, различно от причиненото от парникови газове, може да се предоставя за инвестиции, даващи възможност на предприятията да надвишават стандартите на Съюза за опазване на околната среда, да повишават нивото на опазване на околната среда при липса на стандарти на Съюза или да прилагат стандарти на Съюза, които са приети, но още не са влезли в сила.

256.

Когато помощта се предоставя под формата на търгуеми разрешителни (115), мярката за помощ трябва да бъде проектирана по такъв начин, че да се предотврати или намали замърсяването над нивата, наложени от стандартите на Съюза, които са задължителни за съответните предприятия.

257.

Помощта трябва да е насочена към предотвратяване или намаляване на замърсяването, пряко свързано със собствената дейност на бенефициера.

258.

Помощта не трябва да води просто до прехвърляне на замърсяването от един сектор към друг или от един компонент на околната среда към друг (например от въздуха към водите). Когато помощта е насочена към намаляване на замърсяването, тя трябва да води до цялостно намаляване на замърсяването.

259.

Раздел 4.5 не се прилага за мерки за помощ, попадащи в обхвата на раздел 4.1. Когато дадена мярка допринася както за предотвратяване или намаляване на емисиите на парникови газове, така и за предотвратяване или намаляване на замърсяване, различно от причиненото от парникови газове, съвместимостта на тази мярка ще се оценява въз основа на раздел 4.1 или въз основа на настоящия раздел в зависимост от това коя от двете цели има превес (116).

4.5.3   Стимулиращ ефект

260.

Изискванията, определени в точки 261 и 262, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.1.2.

261.

Счита се, че помощта има стимулиращ ефект, когато дава възможност на дадено предприятие да предотврати или намали замърсяването при липса на стандарти на Съюза или в степен, надвишаваща равнищата, изисквани от вече действащите стандарти на Съюза. Както е обяснено в точка 32, може също да се счита, че помощта има стимулиращ ефект, когато дава възможност на дадено предприятие да предотврати или намали замърсяването в съответствие със задължителни национални стандарти, които са по-строги от стандартите на Съюза или които са приети при липса на стандарти на Съюза.

262.

Помощ с цел адаптиране към стандарти на Съюза, които са приети, но все още не са влезли в сила, ще се разглежда като имаща стимулиращ ефект, ако инвестицията е изпълнена и финализирана поне 18 месеца преди стандартите на Съюза да влязат в сила.

4.5.4   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.5.4.1   Необходимост от помощта

263.

Изискванията, определени в точка 264, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.1.

264.

За помощ под формата на търгуеми разрешителни (117) държавата членка трябва да докаже, че са изпълнени следните кумулативни условия:

a)

тръжната продажба на квоти води до съществено увеличение на производствените разходи за всеки сектор или категория отделни бенефициери;

б)

същественото увеличение на производствените разходи не може да се прехвърля върху потребителите, без да доведе до значително намаляване на продажбите (118);

в)

отделните предприятия в сектора нямат възможност да намалят нивата на емисии, за да намалят цената на сертификатите до равнище, което е приемливо за тези предприятия. Фактът, че потреблението не може да бъде намалено, може да се докаже чрез сравняване на нивата на емисиите с тези, получени от най-добрата техника в Европейското икономическо пространство. Всяко предприятие, което постига най-добрата техника, може да се възползва в най-добрия случай от квота, съответстваща на увеличението на производствените разходи и която не може да бъде прехвърлена на клиентите. Всяко предприятие, при което опазването на околната среда е на по-ниско равнище, ползва по-малка квота, съответстваща на неговите екологични резултати.

4.5.4.2   Пропорционалност

265.

Допустимите разходи са допълнителните инвестиционни разходи, пряко свързани с постигането на по-високо равнище на опазване на околната среда.

266.

Допълнителните инвестиционни разходи се състоят от разликата между подпомаганите инвестиционни разходи и разходите за инвестицията при съпоставителния сценарий, както е описано в точки 226—230. Когато проектът се изразява в предварително адаптиране към стандарти на Съюза, които още не са влезли в сила, съпоставителният сценария следва по принцип да бъде описаният в точка 228.

267.

Интензитетът на помощта не трябва да превишава 40 % от допустимите разходи.

268.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 10 процентни пункта за средни предприятия или с 20 процентни пункта за малки предприятия.

269.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 15 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква а) от Договора, или с 5 процентни пункта за инвестиции в подпомагани региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

270.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 10 процентни пункта за екоиновационни дейности, ако са спазени условията, посочени в точка 244, букви а)—в).

271.

Като изключение от точки 267—270 държавата членка може също така да докаже въз основа на анализ на недостига на финансиране, както е посочено в точки 48, 51 и 52, че е необходим по-голям размер на помощта. В такъв случай държавата членка трябва да извърши последващ контрол, за да провери допусканията относно необходимия размер на помощта и да въведе механизъм за възстановяване на предоставените средства, както е посочено в точка 55. Размерът на помощта не трябва да надвишава недостига на финансиране, определен съгласно точки 51 и 52.

272.

Когато помощта се предоставя след конкурентна тръжна процедура, проведена в съответствие с критериите, посочени в точки 49 и 50, размерът на помощта се счита за пропорционален.

273.

За помощ под формата на търгуеми разрешителни Комисията ще провери също дали:

a)

разпределението на квотите се извършва по прозрачен начин въз основа на обективни критерии и на източници на данни с възможно най-високо качество; и

б)

общото количество квоти, предоставяни на всяко предприятие под пазарната им цена, не надвишава очакваните нужди според преценката за ситуация при липса на схемата за търговия.

4.5.5   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията

274.

Изискванията, определени в точка 275, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.2.

275.

За помощ под формата на търгуеми разрешителни Комисията ще провери също дали:

a)

изборът на получателите се основава на обективни и прозрачни критерии и по принцип помощта се отпуска по един и същ начин за всички конкуренти в един и същи сектор, ако те се намират в сходно фактическо положение;

б)

методиката за разпределение на квотите не облагодетелства някои предприятия или сектори (119), освен ако това е оправдано от логиката за опазване на околната среда на самата схема или когато такива правила са необходими за постигане на съгласуваност с други политики, свързани с опазване на околната среда;

в)

новонавлизащите предприятия на пазара не получават разрешителни или квоти при по-благоприятни условия от съществуващите предприятия, действащи на същите пазари;

г)

евентуалното предоставяне на повече квоти на съществуващите инсталации в сравнение с новонавлизащите на пазара не води до създаването на неоправдани бариери за навлизане на нови предприятия на пазара.

4.6   Помощ за отстраняване на екологични щети, възобновяване на природни местообитания и екосистеми, опазване или възстановяване на биологичното разнообразие и прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него

4.6.1   Обосновка на помощта

276.

Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. (120) е насочена към опазване на природата, обръщане на тенденцията на влошаване на състоянието на екосистемите и създаване на възможност биологичното разнообразие в Съюза да поеме по пътя към възстановяване до 2030 г. В стратегията, която представлява ключова част от Европейския зелен пакт, са определени амбициозни цели и ангажименти за 2030 г. с цел постигането на здрави и устойчиви екосистеми.

277.

Финансовата подкрепа под формата на държавна помощ може значително да допринесе за целта по отношение на околната среда за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите по няколко начина, включително чрез осигуряване на стимули да се възстановят щетите в замърсени терени, да се рехабилитират естествени местообитания и екосистеми с влошено състояние или да се предприемат инвестиции за опазване на екосистемите.

278.

Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата (121) има за цел да се привлекат инвестиции в природосъобразни решения за адаптиране (122), тъй като тяхното прилагане в голям мащаб би повишило устойчивостта спрямо изменението на климата и би допринесло за постигане на много от целите на Европейския зелен пакт.

4.6.2   Обхват и подпомагани дейности

279.

В настоящия раздел се определят правила за съвместимост на мерките за помощ за отстраняване на екологични щети, възобновяване на природни местообитания и екосистеми, опазване или възстановяване на биологичното разнообразие или прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него.

280.

Настоящият раздел не се прилага по отношение на:

a)

помощ за отстраняване на щети или възстановяване след закриването на електроцентрали и миннодобивни или добивни дейности, доколкото въпросната помощ е обхваната от раздел 4.12 (123);

б)

помощ за възстановяване на щетите, причинени от природни бедствия като земетресения, лавини, свлачища, наводнения, торнадо, урагани, вулканични изригвания и естествено възникнали горски пожари.

281.

Помощ по настоящия раздел може да бъде предоставяна за следните дейности:

a)

отстраняване на екологични щети, включително щетите върху качеството на почвата, повърхностните или подпочвените води, или на морската околна среда;

б)

възобновяване на естествени местообитания и екосистеми във влошено състояние;

в)

опазване или възстановяване на биологичното разнообразие или на екосистемите с цел да се допринесе за постигане на добро състояние на екосистемите или за опазването на екосистеми, които вече са в добро състояние;

г)

прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него.

282.

Настоящият раздел не се прилага за мерки за помощ, попадащи в обхвата на раздел 4.1. Когато дадена мярка допринася както за намаляването на емисиите на парникови газове, така и за отстраняването на екологични щети, възобновяването на естествени местообитания и екосистеми, опазването или възстановяването на биологичното разнообразие и прилагането на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него, съвместимостта на мярката ще се оценява или въз основа на раздел 4.1, или въз основа на настоящия раздел, в зависимост от това коя от двете цели има превес (124).

4.6.3   Стимулиращ ефект

283.

Изискванията, определени в точки 284—287, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.1.2.

284.

Без да се засягат разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или други приложими правила на Съюза (125), помощта за отстраняване на екологични щети, възобновяване на природни местообитания и екосистеми, опазване или възстановяване на биологичното разнообразие или прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него може да се разглежда като имаща стимулиращ ефект само когато субектът или предприятието в основата на екологичните щети не могат да бъдат идентифицирани или подведени под правна отговорност за финансирането на работите, необходими за предотвратяване и коригиране на екологичните щети в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.

285.

Държавата членка трябва да докаже, че са предприети всички необходими мерки, включително правни действия, с цел субектът или предприятието — причинител на екологичните щети да бъде установен и принуден да поеме съответните разходи. Когато предприятието или субектът, който носи отговорност съгласно приложимото законодателство, не е установен или не може да бъде принуден да поеме разходите, с държавна помощ могат да бъдат подкрепени всички дейности по отстраняване на щетите или възобновяване, и може да се счита, че тази помощ има стимулиращ ефект. Комисията може да приеме, че дадено предприятие не може да бъде принудено да поеме разходите за отстраняване на причинените от него екологични щети, когато правно то вече не съществува и никое друго предприятие не може да се счита за негов правен или икономически приемник (126) или когато няма достатъчно финансово обезпечение за покриване на разходите за отстраняването.

286.

Помощта, предоставена за прилагането на компенсаторните мерки, посочени в член 6, точка 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета (127), няма стимулиращ ефект. Възможно е да се установи, че помощ за покриване на допълнителните разходи, необходими за увеличаване на обхвата или амбициозността на тези мерки извън правните задължения съгласно член 6, параграф 4 от посочената директива, има стимулиращ ефект.

287.

Помощта за отстраняване на екологични щети и за възобновяване на природни местообитания и екосистеми ще се счита за оказваща стимулиращ ефект, когато разходите за отстраняване или възстановяване надвишават увеличението на стойността на земята (вж. точка 288).

4.6.4   Пропорционалност

288.

За инвестиции в отстраняване на екологични щети или за възобновяване на природни местообитания и екосистеми допустимите разходи включват разходите, направени за действията по отстраняване или възстановяване, без увеличението на стойността на земята или имота. Оценките на увеличението на стойността на земята или имота, произтичащо от отстраняването на щетите или възобновяването, трябва да се извършват от квалифициран независим експерт.

289.

За инвестициите в опазване или възстановяване на биологичното разнообразие и в прилагане на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него допустимите разходи са общите разходи за дейностите, водещи до принос за опазването или възстановяването на биологичното разнообразие или до прилагането на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него.

290.

Когато помощта се предоставя за прилагането на природосъобразни решения в сгради, за които съществува сертификат за енергийни характеристики, държавите членки ще трябва да докажат, че тези инвестиции не възпрепятстват прилагането на мерките за енергийна ефективност, препоръчани в сертификата за енергийни характеристики.

291.

Интензитетът на помощта може да достигне до 100 % от допустимите разходи.

4.7   Помощ под формата на намаления на данъци или парафискални такси

292.

Раздел 4.7 обхваща помощта в областта на опазването на околната среда под формата на намаляване на данъци или парафискални такси. Той е структуриран в два подраздела, всеки от които има отделна логика. Раздел 4.7.1 се отнася до данъците или таксите, които санкционират увреждащото околната среда поведение и следователно имат за цел да насочат предприятията и потребителите към по-екологичен избор. Съгласно раздел 4.7.2 държавите членки могат да решат да насърчават предприятията, посредством целеви намаления на данъци или такси, да променят или адаптират своето поведение чрез участие в по-екологични проекти или дейности.

4.7.1   Помощ под формата на намаления на екологичните данъци и парафискални такси

4.7.1.1   Обосновка на помощта

293.

Целта на екологичните данъци и парафискални такси е да се интернализират външните разходи за увреждащо околната среда поведение, като по този начин се възпира такова поведение чрез налагане на цена и се повишава равнището на опазване на околната среда. По принцип екологичните данъци и парафискални такси следва да отразяват общите разходи за обществото (външни разходи) и съответно размерът на данъка или на парафискалната такса за единица емисии, други замърсяващи вещества или изразходвани ресурси следва да бъде еднакъв за всички предприятия, отговорни за дейности, нанасящи вреда на околната среда. Въпреки че намаленията на екологичните данъци или парафискални такси могат да имат отрицателно въздействие за целта за опазване на околната среда, те могат все пак да бъдат необходими, ако бенефициерите иначе биха били поставени в такова неблагоприятно конкурентно положение, че не би било възможно изобщо да се въведе екологичен данък или парафискална такса.

294.

Когато екологичните данъци или парафискални такси не могат да бъдат наложени, без да се изложи на риск икономическата дейност на определени предприятия, предоставянето на по-благоприятно третиране на някои предприятия може да позволи постигането на по-голям общ принос към екологичните данъци или парафискални такси. В съответствие с това в някои обстоятелства намаленията на екологичните данъци или такси могат косвено да допринесат за по-висока степен на опазване на околната среда. Те обаче не следва да подкопават общата цел на екологичния данък или парафискалната такса да възпират вредното за околната среда поведение и/или да увеличават разходите за такова поведение, когато липсват задоволителни алтернативи.

4.7.1.2   Обхват и подпомагани дейности

295.

Комисията ще счита, че помощ под формата на намаления на данъци или такси може да бъде предоставена, ако държавата членка докаже, че са изпълнени следните две условия:

a)

намаленията са насочени към предприятията, които са най-силно засегнати от екологичния данък или такса, които не биха могли да упражняват икономическата си дейност по устойчив начин без намалението;

б)

равнището на опазване на околната среда, постигнато в действителност чрез прилагане на намаленията, е по-високо от това, което би било постигнато без прилагането на тези намаления.

296.

За да докаже, че двете условия по точка 295 са изпълнени, държавата членка трябва да предостави на Комисията следната информация:

a)

описание на секторите или категориите бенефициери, които отговарят на условията за намаленията,

б)

списък на най-големите бенефициери във всеки засегнат сектор, техния оборот, пазарен дял, размера на данъчната основа и дела, който екологичният данък или такса би представлявал в печалбата им преди данъчно облагане със и без намалението,

в)

описание на положението на тези бенефициери, в което се обяснява защо те не биха могли да плащат стандартната ставка на екологичния данък или такса,

г)

обяснение на начина, по който намаленият данък или такса биха допринесли за действително повишаване на нивото на опазване на околната среда в сравнение с нивото на опазване на околната среда, което ще се постигне при липса на намаления (например чрез сравняване на стандартната ставка, включваща намаленията, със стандартната ставка, не включваща намаленията, която би била приложена, общия брой на предприятията, които биха подлежали на облагане с данъка или таксата, или други показатели, отразяващи действителната промяна във вредното за околната среда поведение).

4.7.1.3   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

297.

Когато екологичните данъци са хармонизирани, Комисията може да прилага опростен подход за оценка на необходимостта и пропорционалността на помощта. В контекста на Директива 2003/96/ЕО Комисията може да прилага опростен подход за намаляване на данъците при спазване на минималното данъчно равнище на Съюза, определено в точки 298 и 299.

298.

Комисията ще разглежда помощта под формата на намаления на хармонизирани данъци като необходима и пропорционална, при условие че са изпълнени следните кумулативни условия:

a)

бенефициерите заплащат поне минималния размер на данъка, установен за Съюза в приложимата директива.

б)

бенефициерите се избират въз основа на обективни и прозрачни критерии;

в)

по принцип помощта се отпуска по един и същи начин за всички предприятия в един и същи сектор, ако те се намират в сходно фактическо положение,

г)

държавата членка проверява дали има необходимост от помощ за непряк принос към по-високо равнище на опазване на околната среда чрез предварителна открита обществена консултация, в която секторите, отговарящи на условията за намаления, са надлежно описани и е представен списък на най-големите бенефициери за всеки сектор.

299.

Държавите членки могат да предоставят помощ под формата на намаление на данъчната ставка или като фиксирана годишна сума за компенсация (възстановяване на данъци), или като комбинация от двете. Предимството на възстановяването на платени данъци е, че предприятията остават изложени на въздействието на ценовия сигнал, който дава екологичният данък. Размерът на възстановяването на данъци следва да се изчислява въз основа на исторически данни, т.е. въз основа на размера на производството и на потреблението или замърсяването, наблюдавани за предприятието през дадена базова година. Размерът на възстановяването на данъка не трябва да надхвърля минималния данъчен размер на Съюза, който иначе би бил дължим за базовата година.

300.

Когато екологичните данъци не са хармонизирани или бенефициерите плащат по-малко от минималното равнище за Съюза на хармонизирания данък, когато това е позволено от приложимата директива, е необходима задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на помощта, както е посочено в раздели 4.7.1.3.1—4.7.1.3.3.

4.7.1.3.1   Необходимост

301.

Изискванията, определени в точки 302 и 303, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.1.

302.

Комисията ще счита помощта за необходима, ако са изпълнени следните кумулативни условия:

a)

бенефициерите се избират въз основа на обективни и прозрачни критерии и помощта се предоставя по еднакъв начин за всички отговарящи на условията предприятия от един и същи сектор или развиващи една и съща икономическа дейност, които са в еднакво или сходно фактическо положение по отношение на целите или задачите на мярката за помощ.

б)

без намалението екологичният данък или парафискална такса води до значително увеличение на производствените разходи, изчислени като дял от брутната добавена стойност за всеки сектор или категория бенефициери;

в)

значителното увеличение на производствените разходи не може да бъде прехвърлено върху потребителите, тъй като би довело до съществено намаляване на обема на продажбите.

303.

Що се отнася до данъчните намаления за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, държавата членка трябва да въведе механизъм за проверка дали мярката все още е необходима, като прилага условията за необходимост от раздел 4.1.3.1., и да предприеме подходящи мерки, като например прекратяване на освобождаването или намаляване на равнището на подпомагане.

4.7.1.3.2   Целесъобразност

304.

Изискванията, определени в точки 305 и 306, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.1.2.

305.

Комисията ще разрешава схеми за помощ с максимален срок от 10 години, след който държавата членка може да изпрати повторно уведомление за мярката, ако оцени отново целесъобразността на съответните мерки за помощ.

306.

Когато помощта се предоставя под формата на възстановяване на платени данъци, размерът на възстановяването следва да се изчислява въз основа на исторически данни, т.е. въз основа на размера на производството и на потреблението или замърсяването, наблюдавани за предприятието през дадена базова година.

4.7.1.3.3   Пропорционалност

307.

Раздел 3.2.1.3 не се прилага за помощ под формата на намаления на екологични данъци и парафискални такси.

308.

Комисията ще счита помощта за пропорционална, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

a)

всеки бенефициер на помощ плаща най-малко 20 % от номиналния размер на екологичния данък или парафискална такса, който иначе би бил приложим за този бенефициер при липса на намаление;

б)

данъчното облекчение или намалението на таксата не превишава 100 % от националния данък или парафискална такса, свързан/а с опазването на околната среда, и е обвързано с условието да се сключат споразумения между държавата членка и бенефициерите или сдруженията на бенефициери, съгласно които бенефициерите или сдруженията на бенефициери се ангажират да постигнат цели за опазване на околната среда, които имат същия ефект, както ако плащат поне 20 % от националния данък или такса, свързан/а с опазването на околната среда. Тези споразумения или ангажименти могат да бъдат свързани, наред с други неща, с намаляване на потреблението на енергия, намаляване на емисиите и на други замърсяващи вещества или с друга мярка в областта на опазването на околната среда.

309.

Тези споразумения трябва да отговарят на следните кумулативни условия:

a)

съдържанието на споразуменията се договаря от държавата членка, като се посочват цели и се определя график за постигането им;

б)

държавата членка гарантира независим и редовен мониторинг на ангажиментите, поети в споразуменията;

в)

периодично се извършва преглед на споразуменията с оглед на технологични и други развития и се предвиждат ефективни санкции в случай на неспазване на ангажиментите.

4.7.2   Помощ за опазване на околната среда под формата на данъчни облекчения или намаляване на парафискални такси

4.7.2.1   Обосновка на помощта

310.

Държавите членки могат да разгледат възможността за стимулиране на предприятията да участват в проекти или дейности, които повишават равнището на опазване на околната среда, чрез намаляване на данъци или парафискални такси. Когато тези облекчения имат за цел да стимулират бенефициерите да предприемат проекти или дейности, водещи до по-малко замърсяване или потребление на ресурси, Комисията ще оцени мерките с оглед на изискванията, посочени в раздел 4.7.2.

4.7.2.2   Обхват и подпомагани дейности

311.

Настоящият раздел се отнася за помощ за екологосъобразни проекти и дейности, попадащи в обхвата на раздели 4.2—4.6, която е под формата на намаления на данъци или парафискални такси.

312.

Когато целта на намалението на даден данък или такса е свързана основно с декарбонизацията, се прилага раздел 4.1.

313.

Настоящият раздел не обхваща намаления на данъци или такси, които отразяват съществените разходи за предоставяне на енергия или свързани с нея услуги. Например от обхвата на раздел 4.7.2 са изключени намаленията на мрежовите такси или таксите за финансиране на механизми за капацитет. Настоящият раздел не обхваща намаленията на такси върху потреблението на електроенергия, с които се финансира цел на енергийната политика.

4.7.2.3   Стимулиращ ефект

314.

Изискванията, определени в точки 315 и 316, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.1.2.

315.

За всеки допустим проект или референтен проект за категория бенефициери държавата членка трябва да представи количествена оценка, както е посочено в точка 51, или равностойни данни за оценка от Комисията, в които се сравнява рентабилността на референтния проект или дейност със и без намалението на данъци или парафискални такси и в които се показва, че намалението стимулира реализирането на екологосъобразния проект или дейност.

316.

Приема се, че помощ за проекти, започнали преди подаването на заявлението за помощ, има стимулиращ ефект, когато са изпълнени следните кумулативни условия:

a)

мярката предвижда право на помощ в съответствие с обективни и недискриминационни критерии и без допълнителна преценка по собствено усмотрение от страна на държавата членка;

б)

мярката е приета и е била в сила преди започване на работите по подпомагания проект или дейност, освен в случай на последващи фискални схеми, когато дейността вече е била включена в предходните схеми под формата на данъчни или парафискални предимства.

4.7.2.4   Пропорционалност

317.

Раздел 3.2.1.3 не се прилага за помощ за опазване на околната среда под формата на намаления на данъци или парафискални такси.

318.

Помощта не трябва да надвишава обичайната ставка или сума на данъка или таксата, която би била приложима в противен случай.

319.

Когато облекченията за данъка или парафискалната такса са свързани с инвестиционни разходи, помощта ще се счита за пропорционална, при условие че не надвишава интензитетите и максималните размери на помощта, посочени в раздели 4.2—4.6. Когато съгласно посочените раздели се изисква конкурентна тръжна процедура, това изискване не се прилага за помощ, предоставяна под формата на намаления на данъци или парафискални такси.

320.

Когато чрез намаляването на данък или парафискална такса се намаляват регулярни оперативни разходи, размерът на помощта не трябва да надвишава разликата между оперативните разходи при екологосъобразен проект или дейност и тези при съпоставителния, по-малко екологосъобразен сценарий. Когато по-екологосъобразният проект или дейност може да доведе до потенциални икономии на разходи или до допълнителни приходи, те трябва да се вземат предвид при определянето на пропорционалността на помощта.

4.7.2.5   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

321.

Изискванията, определени в точки 322—324, се прилагат в допълнение към условията, посочени в раздел 3.2.2.

322.

Една и съща помощ трябва да се предоставя по еднакъв начин за всички допустими предприятия от един и същи сектор или развиващи една и съща икономическа дейност, които са в еднакво или сходно фактическо положение по отношение на целите или на задачите на мярката за помощ.

323.

Държавата членка трябва да гарантира, че помощта остава необходима за срока на действие на схемите, които продължават повече от три години, и трябва да оценява схемите поне веднъж на всеки три години.

324.

Ако намалението на данъка или парафискалната такса се отнася до проекти, попадащи в обхвата на:

a)

раздел 4.2, се прилагат точки 154—156;

б)

раздел 4.3.1, се прилагат точки 183—188;

в)

раздел 4.3.2, се прилагат точки 206—216.

4.8   Помощ за сигурността на доставките на електроенергия

4.8.1   Обосновка на помощта

325.

Пазарната и регулаторната неефективност може да означава, че ценовите сигнали не осигуряват достатъчно ефективни инвестиционни стимули, което води например до неподходящо съчетание, капацитет, гъвкавост или разположение на електроенергийните ресурси. Освен това значителната трансформация в електроенергийния сектор поради технологични промени и свързани с климата предизвикателства създава нови трудности при гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия. Макар че все по-интегрираният пазар на електроенергия обикновено дава възможност за обмен на електроенергия в целия ЕС, като по този начин допринася за смекчаването на проблеми със сигурността на доставките на национално равнище, възможно е да възникнат ситуации, при които сигурността на доставките в някои държави членки или региони, дори на свързани пазари, не може бъде гарантирана по всяко време. В резултат на това държавите членки може да разгледат възможността за въвеждане на мерки за гарантиране на определени равнища на сигурност на доставките на електроенергия.

4.8.2   Обхват и подпомагани дейности

326.

Настоящият раздел обхваща правилата за съвместимост на мерките за помощ, насочени към повишаване на сигурността на доставките на електроенергия. Това включва механизми за капацитет и всякакви други мерки за справяне с дългосрочни и краткосрочни проблеми в сигурността на доставките на електроенергия в резултат на пазарна неефективност, която спъва достатъчното инвестиране в мощности за производство на електроенергия, в съхранение или в оптимизация на потреблението, взаимосвързаност, както и в мерки при претоварване на мрежата, насочени към коригиране на недостига на електропреносни и електроразпределителни мрежи (128).

327.

Такива мерки може да са предназначени и за подпомагане на целите за опазване на околната среда, например чрез изключване на по-замърсяващи мощности или чрез мерки за даване на предимство на по-благоприятни за околната среда мощности в процеса на подбор.

328.

В своите уведомления държавите членки трябва да посочат икономическите дейности, които ще бъдат развити в резултат на помощта. Помощта за повишаване на сигурността на доставките на електроенергия пряко спомага за развитието на икономическите дейности, свързани с производството и съхранението на електроенергия и оптимизацията на потреблението, включително нови инвестиции и ефективно обновяване и поддръжка на съществуващите активи. Тази помощ може също така косвено да подкрепя широк кръг икономически дейности, които разчитат на електроенергия като входящ ресурс, включително електрификацията на отоплителната и транспортната мрежа.

4.8.3   Стимулиращ ефект

329.

Прилагат се правилата за стимулиращия ефект, посочени в точки 29, 30, 31 и 32.

4.8.4   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.8.4.1   Необходимост

330.

Раздел 3.2.1.1 не се прилага за мерки, насочени към сигурността на доставките на електроенергия.

331.

Естеството и причините за проблемите със сигурността на доставките на електроенергия и съответно необходимостта от държавна помощ за гарантиране на такава сигурност трябва да бъдат анализирани и определени количествено по подходящ начин, включително времето и мястото, където се очаква да възникне проблем и когато е приложимо — във връзка с нормата за надеждност, определена в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/943. По отношение на мерките за недопускане на претоварване на мрежата държавата членка следва да представи анализ (след консултация с отговорния национален регулаторен орган и като вземе предвид неговото становище), в който се определя и обосновава с анализ на разходите и ползите равнището на сигурност на доставките, което се постига с предложената мярка. За всички мерки за сигурност на доставките следва да се опише единицата мярка за количествено изразяване и да се представи методът за нейното изчисляване, като се вземат предвид всички приложими изисквания на секторното законодателство.

332.

Когато е приложимо, установяването на проблеми със сигурността на доставките на електроенергия следва да съответства на последния анализ, направен от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия съгласно законодателството за вътрешния енергиен пазар, по-специално:

a)

за мерки, насочени към адекватността на ресурсите — оценките на адекватността на европейските ресурси, посочени в член 23 от Регламент (ЕС) 2019/943;

б)

за мерки за недопускане на претоварване на мрежата — докладите по член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/943 относно структурни претоварвания и други големи физически претоварвания между и в рамките на пазарните зони.

333.

Държавите членки може да се позовават и на оценки на адекватността на националните ресурси, за да докажат необходимостта от механизми за капацитет, доколкото това е разрешено съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2019/943. За други мерки за сигурност на доставките, включително мерки при претоварване на мрежата, държавите членки могат също така да разчитат на национална оценка на необходимостта от предложената намеса. Националните оценки, посочени в тази точка, следва да бъдат одобрени или прегледани от отговорния национален регулаторен орган.

334.

Мерките, свързани с риска от кризи в електроснабдяването, следва да бъдат определени в националния план за готовност за справяне с рисковете съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2019/941 (129).

335.

Държавите членки, които предлагат да въведат няколко мерки, насочени към сигурността на доставките на електроенергия, трябва ясно да обяснят как те си взаимодействат при осигуряването на цялостната разходна ефективност на комбинираните мерки за гарантиране на сигурността на доставките, например по отношение на механизмите за осигуряване на капацитет, като обяснят как те достигат (но не надхвърлят) нормата за надеждност, посочена в точка 331.

336.

Трябва да се установят пропуските в нормативната уредба или пазарната неефективност, както и всички други проблеми, които пречат да се постигне достатъчно високо равнище на сигурност на доставките на електроенергия (и на опазването на околната среда, ако е уместно) при липсата на намеса.

337.

Трябва да бъдат установени и съществуващите мерки, които вече са насочени към пазарната или регулаторната неефективност или други проблеми, установени в точка 336.

338.

Държавите членки трябва ясно да покажат причините, поради които не може да се очаква пазарът да гарантира сигурност на доставките на електроенергия при липса на държавна помощ, като се вземат предвид планираните от държавата членка пазарни реформи и подобрения и развитието на технологиите.

339.

В своята оценка Комисията ще вземе под внимание следните елементи, които следва да бъдат предоставени от държавата членка:

a)

оценка на въздействието на променливото производство на електроенергия, включително от съседни системи;

б)

оценка на въздействието на участието от страна на търсенето и съхранението, включително описание на мерките за насърчаване на управлението на енергопотреблението;

в)

оценка на действителното или потенциалното наличие на междусистемни връзки и на основна инфраструктура на вътрешната електропреносна мрежа, включително описание на проекти в етап на изграждане и планиране;

г)

оценка на всички други елементи, които могат да доведат до възникване или изостряне на проблема със сигурността на доставките на електроенергия, например тавани на цените за търговия на едро или други прояви на регулаторни пропуски или пазарна неефективност. Когато се изисква съгласно Регламент (ЕС) 2019/943, Комисията трябва да даде становище по плана за изпълнение, посочен в член 20, параграф 3 от този регламент, преди да може да бъде отпусната помощта. Планът за изпълнение и становището ще бъдат взети предвид при оценката на необходимостта; както и

д)

всяко съответно съдържание в плана за действие съгласно член 15 от Регламент (ЕС) 2019/943.

4.8.4.2   Целесъобразност

340.

Раздел 3.2.1.2 не се прилага за мерки, насочени към сигурността на доставките на електроенергия.

341.

Държавите членки следва на първо място да разгледат възможността за алтернативни начини за постигане на сигурност на доставките на електроенергия, по-специално по-ефективна структура на пазара на електроенергия, която може да смекчи пазарната неефективност, подкопаваща тази сигурност. Например подобряване на функционирането на механизма за уреждане на електроенергийния дисбаланс, по-добро интегриране на променливото производство, стимулиране и интегриране на реакцията на потреблението и на съхранението, осигуряване на възможност за ефективни ценови сигнали, премахване на пречките пред трансграничната търговия и подобряване на инфраструктурата, включително на междусистемните връзки. Помощ за мерки за сигурност на доставките на електроенергия може да се смята за уместна и пропорционална, когато въпреки подходящите подобрения в структурата на пазара (130) и инвестиции в мрежови активи, било то осъществени или планирани, продължават да съществуват опасения относно сигурността на доставките.

342.

По отношение на мерките за предотвратяване на претоварването на мрежата държавите членки следва освен това да обяснят как се подобрява ефективността на мерките за повторно диспечиране в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) 2019/943.

4.8.4.3   Допустимост

343.

Мярката за помощ следва да е отворена за всички бенефициери или проекти, които имат техническа възможност да допринесат ефективно за постигането на целта за сигурност на доставките на електроенергия. Това включва производство, съхранение, оптимизация на потреблението, както и обединяване на малки части от тези форми на капацитет в по-големи блокове.

344.

Считат се за целесъобразни ограниченията за участие в мерки за сигурност на доставките на електроенергия, чиято цел е да се гарантира, че тези мерки няма да окажат неблагоприятно въздействие върху опазването на околната среда (вж. точки 368 и 369).

345.

Държавите членки се насърчават да включат в своите мерки за сигурност на доставките на електроенергия допълнителни критерии или характеристики, за да разширят участието на по-екологосъобразни технологии (или да ограничат участието на замърсяващи технологии), необходими за подпомагане на изпълнението на целите на Съюза за опазване на околната среда. Тези допълнителни критерии или характеристики трябва да са обективни, прозрачни и недискриминационни във връзка с ясно определени цели за опазване на околната среда и да не водят до свръхкомпенсиране на бенефициерите.

346.

Когато е технически приложимо, мерките за сигурност на доставките на електроенергия трябва да са отворени за пряко трансгранично участие на доставчици на капацитет, намиращи се в друга държава членка (131). Държавите членки трябва да гарантират, че чуждестранен капацитет, който е в състояние да осигури равностойни на националния капацитет технически характеристики, има възможност да участва в същите конкурентни процедури като националният. Държавите членки могат да изискват чуждестранният капацитет да бъде разположен в държава членка с пряка мрежова връзка между тази държава членка и държавата членка, която прилага мярката. Когато са приложими, трябва да се спазват и съответните правила, определени в член 26 от Регламент (ЕС) 2019/943.

4.8.4.4   Обществена консултация

347.

Раздел 4.8.4.4 се прилага от 1 юли 2023 г.

348.

Освен при надлежно обосновани извънредни обстоятелства, преди да уведомят за помощта, държавите членки трябва да проведат обществена консултация относно пропорционалността и въздействието върху конкуренцията на мерките, за които се изпраща уведомление съгласно настоящия раздел. Задължението за консултиране не се прилага по отношение на изменения на вече одобрени мерки, които не променят техния обхват или допустимост, нито удължават срока им над 10 години след датата на първоначалното решение, нито по отношение на случаите, посочени в точка 349. За да се определи дали дадена мярка е оправдана, като се имат предвид критериите, изложени в настоящите насоки, е необходимо да бъдат проведени следните обществени консултации (132):

a)

за мерки, при които прогнозната средногодишна помощ, която ще се предоставя, е най-малко 100 млн. евро на година — обществена консултация, която продължава най-малко шест седмици и обхваща следните аспекти:

i)

допустимост;

ii)

предложено използване на конкурентни тръжни процедури, техния обхват и предложени изключения, ако има такива;

iii)

основни параметри на процедурата за разпределение на помощта (133), включително относно осигуряване на възможност за конкуренция между различни видове бенефициери (134);

iv)

методиката за разпределяне на разходите за мярката между потребителите;

v)

ако не се използва конкурентна тръжна процедура, предположенията и данните, въз основа на които е извършена количествената оценка, използвана за доказване на пропорционалността на помощта, включително разходи, приходи, оперативни предположения и жизнен цикъл, както и средна претеглена цена на капитала; както и

vi)

когато се подпомагат нови инвестиции в производство на електроенергия на основата на природен газ, предложени гаранции за осигуряване на съгласуваност с целите на Съюза в областта на климата.

б)

за мерки, при които прогнозната средногодишна помощ, която ще се предоставя, е под 100 милиона евро на година — обществена консултация, която продължава най-малко четири седмици и обхваща следните аспекти:

i)

допустимост;

ii)

предложено използване на конкурентни тръжни процедури, техния обхват и предложени изключения, ако има такива;

iii)

методиката за разпределяне на разходите за мярката между потребителите; както и

iv)

когато се подпомагат нови инвестиции в производство на електроенергия на основата на природен газ, предложени гаранции за осигуряване на съгласуваност с целите на Съюза в областта на климата.

349.

Не се изисква обществена консултация за мерки, попадащи в обхвата на точка 348, буква б), когато се използват конкурентни тръжни процедури и мярката не подпомага инвестиции в производство на енергия на основата на изкопаеми горива.

350.

Въпросниците за консултация трябва да се публикуват на публичен уебсайт. Държавите членки трябва да публикуват отговор на консултацията, в който се обобщават и разглеждат получените становища. В него следва да бъдат включени разяснения как чрез обхвата или допустимостта на предложената мярка се свеждат до минимум възможните последици за конкуренцията. Държавите членки трябва да предоставят линк към своя отговор на консултацията като част от уведомлението за мерките за помощ съгласно настоящия раздел.

351.

В изключителни и надлежно обосновани случаи Комисията може да разгледа алтернативни методи на консултиране, при условие че становищата на заинтересованите страни се вземат под внимание при (продължаващото) прилагане на помощта. В такива случаи може да се наложи консултацията да се съчетае с коригиращи действия за свеждане до минимум на нарушаващия конкуренцията ефект на мярката.

4.8.4.5   Пропорционалност

352.

Правилата, определени в точки 353, 354, 355, 356 и 357, се прилагат в допълнение към правилата, посочени в точки 49, 50, 51, 52, 53 и 55.

353.

Търсенето при мерките за сигурност на доставките следва да се определя въз основа на нормата за надеждност или анализа на разходите и ползите, посочен в точка 331, и въз основа на анализа на ресурсите, необходими за гарантиране на адекватно ниво на сигурност на доставките, посочен в точки 332, 333 и 334. Анализът, използван за определяне на равнището на търсенето, трябва да е извършен не повече от дванадесет месеца преди момента на определяне на това равнище.

354.

Процедурното време между предоставянето на помощта и срока, в който трябва да бъдат изпълнени проектите, следва да дава възможност за практически осъществима конкуренция между различните проекти, отговарящи на условията.

355.

Изключенията от изискването за разпределяне на помощта и определяне на нейния размер чрез конкурентна тръжна процедура могат да бъдат обосновани само в следните случаи:

a)

когато са представени доказателства, включително всички доказателства, събрани по време на обществената консултация, ако е приложимо, които показват, че потенциалното участие в такава тръжна процедура няма да е достатъчно, за да се осигури конкуренция; или

б)

само за мерки за предотвратяване на претоварването на мрежата — когато държавата членка представи анализ (след консултация с отговорния национален регулаторен орган и като вземе предвид неговото становище), основан на доказателства, включително събраните по време на обществената консултация, ако е приложимо, че тръжна процедура би била икономически по-малко ефективна, например поради стратегическо офериране или нарушаване на пазара.

356.

Бенефициерите на мерките за сигурност на доставките следва да имат ефективни стимули да допринасят за сигурността на доставките през периода на доставка. Тези стимули по принцип следва да бъдат свързани със стойността на загубите от прекъсване на електроснабдяването (VOLL) (135). Ако например даден бенефициер не е осигурил капацитет на разположение, той следва да понесе санкция, свързана със стойността на загубите от прекъсване на електроснабдяването. С изключение на мерките за предотвратяване на претоварването на мрежата, тази санкция по принцип следва да се налага чрез цените за уреждане на електроенергийния дисбаланс, за да се избегнат нарушения във функционирането на пазара.

357.

Държавите членки може също да използват конкурентни схеми, основани на сертификати или задължения на доставчици, при условие че:

a)

търсенето в схемата е определено на по-ниско ниво от потенциалното предлагане; както и

б)

цената на изкупуване/санкцията, прилагана по отношение на потребител/доставчик, който не е закупил необходимия брой сертификати (т.е. цената, представляваща максималния размер на сумата, която може да бъде платена на бенефициерите), е определена на равнище, с което се гарантира, че бенефициерите не могат да получат свръхкомпенсация.

4.8.5   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне

358.

Освен точка 70, раздел 3.2.2 не се прилага за мерки, насочени към сигурността на доставките на електроенергия.

359.

Помощта трябва да е структурирана така, че да допринася за ефективното функциониране на пазарите и за запазване на ефективните оперативни стимули и ценови сигнали.

360.

Не трябва да се осигуряват стимули за производство на електроенергия, която би изместила по-малко замърсяващи видове електроенергия.

361.

Изискванията в точки 359 и 360 обикновено ще бъдат изпълнени, когато дадена мярка плаща за капацитет (EUR за мегават (MW)), а не за произведена електроенергия (EUR/MWh). Когато плащането е за MWh, е необходимо допълнително внимание, за да се гарантира, че ще се избягват неблагоприятни пазарни ефекти и няма да се изместват по-малко замърсяващи източници за производство на електроенергия.

362.

Мерките за сигурност на доставките на електроенергия трябва да отговарят на всички приложими условия относно структурата, посочени в член 22 от Регламент (ЕС) 2019/943 (136).

363.

За стратегически резерви и за други мерки адекватност на ресурсите, включително схемите за прекъсваеми доставки, при които се поддържа капацитет извън пазара, се прилагат следните допълнителни кумулативни изисквания, за да се гарантира, че не се изкривява формирането на пазарната цена:

a)

ресурсите на мярката следва да се диспечират само ако съществува вероятност операторите на преносни системи да изчерпят своите балансиращи ресурси за създаване на равновесие между търсенето и предлагането (137);

б)

по време на периодите за уреждане на дисбаланса, когато ресурсите, включени в мярката, са били диспечирани, дисбалансите на пазара следва да се уреждат най-малко на стойността на загубите от прекъсване на електроснабдяването или на стойност по-висока от техническия ценови лимит в рамките на деня (138), в зависимост от това коя от двете стойности е по-висока;

в)

резултатът от мярката след диспечиране трябва да бъде приписан на отговарящите за баланса лица чрез механизма за уреждане на дисбаланса;

г)

ресурсите не получават възнаграждение от пазара на електроенергия на едро или от балансиращите пазари;

д)

ресурсите, включени в мярката, трябва да се държат извън енергийния пазар най-малко за срока на договора.

364.

По отношение на мерките за предотвратяване на претоварването на мрежата, когато ресурсите се държат извън пазара, тези ресурси не могат да получават възнаграждение от пазара на електроенергия на едро или от балансиращите пазари и трябва да се държат извън енергийните пазари поне за договорния срок.

365.

За механизмите за капацитет, различни от стратегическите резерви, държавите членки трябва да гарантират, че мярката:

a)

е структурирана по начин, който гарантира, че цената, заплащана за наличност, автоматично клони към нула, когато се очаква равнището на предоставяния капацитет да бъде достатъчно, за да се постигне равнището на търсения капацитет;

б)

предоставя възнаграждение за участващите ресурси само за тяхното наличие и гарантира, че възнаграждението не оказва влияние върху решенията на доставчика на капацитет дали да произвежда или не; както и

в)

позволява задълженията за осигуряване на капацитет да могат да се прехвърлят между отговарящите на условията доставчици на капацитет.

366.

Мерките за сигурност на доставките на електроенергия не следва:

a)

да пораждат ненужни нарушения на пазара и да ограничават междузоновата търговия;

б)

да намаляват стимулите за инвестиции в капацитет за междусистемни връзки, например като водят до намаляване на приходите от претоварване за съществуващи или нови междусистемни електропроводи;

в)

да подкопават свързването на пазарите, включително пазарите в рамките на деня и балансиращите пазари;

г)

да подронват инвестиционните решения за производствени мощности, предшестващи мярката.

367.

За да не се допусне ограничаване на стимулите за реакция на потреблението и утежняване на пазарната неефективност, водеща до необходимост от мерки за сигурност на доставките на електроенергия, и за да се гарантира, че намесата за сигурност на тези доставки е възможно най-ограничена по размер, разходите за мярката за сигурност на доставките на електроенергия следва да се поемат от участниците на пазара, които допринасят за необходимостта от тази мярка. Например това може да се постигне чрез разпределяне на разходите за мярка за сигурност на доставките между потребителите на електроенергия в периоди на върхово търсене на електроенергия или чрез разпределяне на разходите за мярка за недопускане на претоварването на мрежата между потребителите в региона, изпитващ недостиг, в периодите, когато капацитетът, обхванат от мярката, се диспечира. Такова разпределяне на разходите обаче може да не се изисква, когато държавата членка предостави анализ, основан на доказателства, включително събрани по време на обществената консултация, че разпределянето на разходите по този начин би подкопало разходната ефективност на мярката или би довело до сериозни нарушения на конкуренцията, които очевидно биха подкопали потенциалните ползи от такова разпределяне на разходите.

368.

Комисията счита, че определени мерки за помощ имат отрицателни последици за конкуренцията и за търговията, които e малко вероятно да бъдат компенсирани. По-специално определени мерки за помощ може да утежнят пазарната неефективност, създавайки неефективност в ущърб на потребителя и на социалната система. Например мерки — включително мерките за предотвратяване на претоварването на мрежата и схемите за прекъсваеми доставки — които нарушават прага на емисии, приложим по отношение на механизмите за осигуряване на капацитет, посочени в член 22 от Регламент (ЕС) 2019/943, и които може да стимулират нови инвестиции в електроенергия, основана на най-замърсяващите изкопаеми горива, като например въглища, дизелово гориво, лигнит, нефт, торф и битуминозни шисти, може да влошат отрицателните външни ефекти за околната среда на пазара.

369.

Мерките, които насърчават нови инвестиции в производство на електроенергия на основата на природен газ, може да подпомагат сигурността на доставките на електроенергия, но в дългосрочен план влошават отрицателните външни ефекти за околната среда в сравнение с алтернативните инвестиции в технологии без емисии. За да дадат възможност на Комисията да се увери, че отрицателните последици от тези мерки може да се компенсират от положителни последици при сравнителния тест, държавите членки следва да обяснят как ще гарантират, че тази инвестиция допринася за постигане на целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. и на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. По-специално държавите членки трябва да обяснят как ще се избегне създаването на зависимост от производството на енергия от природен газ. Това може да включва например задължителен ангажимент на бенефициера да приложи технологии за декарбонизация, например за улавяне и съхранение или улавяне и използване на въглерод, или да замени природния газ с възобновяем или нисковъглероден газ, или да закрие инсталацията в срок, съвместим с целите на Съюза в областта на климата.

370.

За мерки за индивидуална помощ или за схеми в полза единствено на особено ограничен брой бенефициери или на заварен бенефициер, държавите членки следва да докажат също, че предложената мярка за помощ няма да доведе до увеличаване на пазарната мощ.

4.9   Помощ за енергийна инфраструктура

4.9.1   Обосновка на помощта

371.

За постигане на целите на Съюза във връзка с климата ще са необходими значителни инвестиции и модернизиране на енергийната инфраструктура. Наличието на модерна енергийна инфраструктура е от решаващо значение за интегрирания енергиен пазар, който отговаря на целите във връзка с климата и същевременно гарантира сигурност на доставките на електроенергия в Съюза. Адекватната енергийна инфраструктура е необходим елемент от един ефективен енергиен пазар. Подобряването на енергийната инфраструктура укрепва стабилността на системата, адекватността на ресурсите, интегрирането на различни енергийни източници и енергийните доставки в по-слабо развити мрежи.

372.

Когато пазарните оператори не могат сами да изградят необходимата инфраструктура, може да е необходима държавна помощ, за да се преодолеят случаите на пазарна неефективност и да се гарантира задоволяване на значителните инфраструктурни нужди на Съюза. Един вид пазарна неефективност, която може да възникне в областта на енергийната инфраструктура, е свързана с проблеми в координацията. Различните интереси на инвеститорите, несигурността във връзка с резултата от сътрудничеството и мрежовите ефекти могат да възпрепятстват разработването на проект или изготвянето на ефективен проект. Същевременно енергийната инфраструктура може да генерира значителни положителни външни ефекти, при което разходите и ползите от инфраструктурата могат да бъдат разпределени по асиметричен начин сред отделните пазарни участници и държавите членки. Поради това Комисията счита, че помощта за енергийната инфраструктура може да е полезна за вътрешния пазар, тъй като допринася за преодоляването на пазарната неефективност. Това се отнася по-специално за инфраструктурни проекти с трансгранично въздействие, като например проекти от общ интерес съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013.

373.

В съответствие с Известието относно понятието за помощ (139) подкрепата за енергийна инфраструктура в рамките на законен монопол не подлежи на правилата за държавна помощ. В енергийния сектор това важи по-специално за онези държави членки, в които изграждането и експлоатацията на определени инфраструктури по закон е запазено изключително за оператора на електропреносната система или на разпределителната мрежа.

374.

Комисията счита, че законен монопол, при който се изключват нарушения на конкуренцията, е налице, когато са изпълнени следните кумулативни условия:

a)

изграждането и експлоатацията на инфраструктурата са обект на законен монопол, установен в съответствие с правото на Съюза; такъв е случаят, когато операторът на електропреносната система или на разпределителната мрежа е по закон единственият субект, който има право да извършва определен вид инвестиция или дейност, и друг субект не може да експлоатира алтернативна мрежа (140);

б)

законният монопол изключва не само конкуренцията на пазара, но и за пазара, с което се изключва всякаква евентуална конкуренция за функцията на изключителен оператор на въпросната инфраструктура;

в)

услугата не се конкурира с други услуги;

г)

ако операторът на енергийната инфраструктура извършва дейност на друг (географски или продуктов) пазар, отворен за конкуренция, кръстосано субсидиране е изключено; за това е необходимо да се водят отделни счетоводни отчети, разходите и приходите да се разпределят по подходящ начин и публичното финансиране, предоставено за услугата, предмет на законен монопол, не може да се ползва за други дейности. По отношение на инфраструктурата за електроенергия и за газ това изискване по всяка вероятност ще бъде изпълнено, тъй като съгласно член 56 от Директива (ЕС) 2019/944 и член 31 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се изисква вертикално интегрираните предприятия да водят отделни счетоводни отчети за своята дейност.

375.

Също така Комисията приема, че не е налице държавна помощ при инвестиции, при които енергийната инфраструктура се експлоатира като „естествен монопол“, който се счита, че съществува, когато са изпълнени следните кумулативни условия:

a)

инфраструктурата няма пряка конкуренция, какъвто е случаят, когато енергийната инфраструктура не може да бъде икономически възпроизведена и по тази причина не участват други оператори освен операторът на електропреносната система или на разпределителната мрежа;

б)

алтернативното финансиране в мрежовата инфраструктура в допълнение към финансирането за мрежата е незначително в разглеждания сектор и в разглежданата държава членка;

в)

инфраструктурата не е проектирана така, че избирателно да облагодетелства конкретно предприятие или сектор, а осигурява ползи за цялото общество.

г)

Държавите членки трябва също така да гарантират, че финансирането, предоставено за изграждането и/или експлоатацията на инфраструктурата на енергийната мрежа не може да се използва за кръстосано или косвено субсидиране на други стопански дейности. За инфраструктурата за електроенергия и за газ вж. точка 374.

4.9.2   Обхват и подпомагани дейности

376.

Настоящият раздел 4.9 се прилага по отношение на помощ за изграждането или модернизирането на инвестиции в енергийна инфраструктура съгласно определението в раздел 19, точка (36) (141). Допустимите инвестиции могат да включват цифровизация, усъвършенстване на енергийната инфраструктура, например с цел да се даде възможност за интегриране на енергията от възобновяеми източници или енергията с ниски въглеродни емисии, както и модернизиране въз основа на устойчивостта спрямо изменението на климата. Оперативните разходи по принцип следва да се поемат от ползвателите на мрежата и следователно помощ за тези разходи по принцип не следва да се иска. При изключителни обстоятелства, когато държавата членка докаже, че оперативните разходи не могат да бъдат възстановени от ползвателите на мрежата, и когато оперативната помощ не е свързана с невъзстановими разходи, а води до промяна в поведението, която позволява постигането на целите за сигурност на доставките или опазване на околната среда, оперативната помощ за инфраструктура може да бъде счетена за съвместима. Освен ако проектът е изключен от контрола върху държавната помощ (вж. точки 374 и 375), Комисията ще го оцени съгласно описаното в настоящия раздел.

377.

Настоящият раздел 4.9 ще се прилага и за съоръжения за съхраняване на енергия до 31 декември 2023 г., свързани към преносни или разпределителни линии (самостоятелно съхранение на електроенергия (142)), независимо от нивата на напрежението (143).

4.9.3   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.9.3.1   Необходимост и целесъобразност

378.

Раздели 3.2.1.1. и 3.2.1.2 не се прилагат за помощ за енергийната инфраструктура.

379.

Енергийната инфраструктура обикновено се финансира чрез потребителските тарифи. За много категории инфраструктура тези тарифи подлежат на регулиране, за да се осигури необходимото равнище на инвестиции, като същевременно се защитят правата на потребителите, гарантират отразяване на разходите и се определят без намеса от страна на държавата.

380.

Предоставянето на държавна помощ е начин за преодоляване на пазарна неефективност, която не може да бъде напълно преодоляна чрез задължителните потребителски тарифи. Затова за доказване на нуждата от държавна помощ се прилагат следните принципи:

a)

Комисията счита, че за проектите от общ интерес съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013, които са изцяло подчинени на законодателството за вътрешния енергиен пазар, пазарната неефективност, свързана с проблеми с координацията, е от такова естество, че финансирането посредством тарифи може да се окаже недостатъчно и може да се предоставя държавна помощ;

б)

за проекти от общ интерес, които са частично или изцяло освободени от законодателството за вътрешния енергиен пазар, и за други категории инфраструктура Комисията ще извършва оценка на необходимостта от държавна помощ за всеки отделен случай. В своята оценка Комисията ще вземе под внимание следните фактори: i) доколко пазарната неефективност води до недостатъчно осигуряване на необходимата инфраструктура; ii) доколко инфраструктурата е отворена за достъп за трети страни и е предмет на тарифно регулиране; както и iii) доколко проектът допринася за сигурността на енергийните доставки в Съюза или за целите на Съюза за неутралност по отношение на климата. За инфраструктура между Съюза и трета държава, ако проектът не се съдържа в списъка на проекти от взаимен интерес, могат да бъдат взети предвид и други фактори, за да се оцени съвместимостта с правилата на вътрешния пазар (144).

в)

По отношение на съоръженията за съхранение на електроенергия Комисията може да изиска от държавата членка да докаже конкретна пазарна неефективност при разработването на съоръжения за предоставяне на подобни услуги.

4.9.3.2   Пропорционалност на помощта

381.

Пропорционалността ще се оценява въз основа на принципа за недостиг на финансиране, както е определено в точки 48, 51, и 52. Както е обяснено в точка 52, по отношение на помощите за инфраструктура се приема, че съпоставителният сценарий представлява ситуация, в която проектът не би се осъществил. Въвеждането на механизми за мониторинг и възстановяване на предоставени средства е необходимо, когато съществува риск от извънредни печалби, например когато размерът на помощта е близък до максимално допустимия, като същевременно се запазват стимулите за бенефициерите да сведат разходите си до минимум и да развиват дейността си по по-ефикасен начин във времето.

4.9.4   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне

382.

Раздел 3.2.2. не се прилага за енергийната инфраструктура. При анализа на въздействието на държавната помощ за енергийната инфраструктура върху конкуренцията Комисията ще следва описания по-долу подход.

a)

С оглед на съществуващите изисквания в законодателството за вътрешния енергиен пазар, насочени към засилване на конкуренцията, Комисията по принцип ще счита, че помощ за енергийна инфраструктура, която подлежи на пълно регулиране на вътрешния пазар, не води до неоправдано нарушаване на конкуренцията (145).

б)

За инфраструктурни проекти, които са частично или изцяло освободени от законодателството за вътрешния енергиен пазар, Комисията ще извършва оценка на потенциалните нарушения на конкуренцията за всеки отделен случай, като отчита по-специално степента на достъп на трети страни до подпомаганата инфраструктура, достъпа до алтернативна инфраструктура, изтласкването на частни инвестиции и конкурентната позиция на бенефициера или бенефициерите. За инфраструктурни проекти, които са частично или изцяло освободени от законодателството за вътрешния енергиен пазар, отрицателният нарушаващ ефект върху конкуренцията се счита за особено сериозен.

в)

В допълнение към подхода, посочен в букви а) и б), Комисията счита, че по отношение на инвестициите в инфраструктура за природен газ държавите членки трябва да докажат следните положителни ефекти, които могат да компенсират отрицателните ефекти върху конкуренцията: i) дали инфраструктурата е готова за използването на водород и води до увеличаване на използването на възобновяеми газове, или ако това не е така — причината, поради която не е възможно проектът да бъде разработен така, че да е готов за използването на водород, и как проектът не създава ефект на зависимост от използването на природен газ; и ii) по какъв начин инвестицията допринася за постигането на целите на Съюза в областта на климата до 2030 г. и за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

г)

За подпомагане на съоръжения за съхранение на електроенергия, както и на други ПОИ и инфраструктура от ППИ, които не са предмет на законодателството за вътрешния пазар, Комисията ще оцени по-специално рисковете от нарушаване на конкуренцията, които могат да възникнат на свързаните пазари на услуги, както и на други енергийни пазари.

4.10   Помощ за районни отоплителни и охладителни системи

4.10.1   Обосновка на помощта

383.

Изграждането или модернизирането на районни отоплителни и охладителни системи може да има положителен принос за опазване на околната среда чрез подобряване на енергийната ефективност и устойчивостта на подпомаганата система. Секторното законодателство за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (Директива (ЕС) 2018/2001) изрично изисква от държавите членки да предприемат необходимите стъпки за развитие на ефективна инфраструктура за районни отоплителни и охладителни системи с цел насърчаване на отоплението и охлаждането от възобновяеми източници (146).

384.

Външни ефекти за околната среда обаче, свързани с експлоатирането на районни отоплителни и охладителни системи, може да доведат до неефективни и недостатъчни инвестиции в изграждането и модернизирането на такива системи. Държавната помощ може да допринесе за преодоляването на тази неефективност на пазара чрез стимулиране на допълнителни ефективни инвестиции или подпомагане на извънредни оперативни разходи поради необходимостта от това да бъде подкрепяна екологичната цел на районните отоплителни системи.

4.10.2   Обхват и подпомагани дейности

385.

Подкрепа, която е ограничена до разпределителните мрежи за районно отопление, може при определени обстоятелства да се разглежда като инфраструктурна мярка, която не засяга конкуренцията и търговията и поради това не е обект на контрола на държавната помощ. Това би могло по-специално да е случаят, когато разпределителните мрежи за районно отопление се управляват по същия начин, както и друга енергийна инфраструктура — чрез разделяне на производството на топлинна енергия, осигуряване на достъп на трети страни и регулирани тарифи.

386.

При такива обстоятелства, когато разпределителните мрежи за районно отопление се управляват в ситуация на естествен или законен монопол, или и двете, се прилагат същите условия като в точки 374 и 375 (147).

387.

Освен ако проектът е изключен от контрола върху държавната помощ (вж. точка 385 (148)), Комисията ще го оцени съгласно описаното в настоящия раздел.

388.

Настоящият раздел се прилага за помощи за изграждане, модернизиране или експлоатация на инсталации за производство и съхранение на енергия за отопление или охлаждане, на разпределителни мрежи или и на двете.

389.

Тези мерки за помощ обикновено обхващат изграждането, модернизирането и експлоатацията на централи за производство, така че те да използват възобновяема енергия (149), отпадна топлина или високоефективно комбинирано производство на енергия, включително решения за топлинно акумулиране, или модернизиране на разпределителната мрежа, за да се намалят загубите и да се повиши ефективността, също и чрез интелигентни и цифрови решения (150). Помощта за производство на енергия въз основа на отпадъци може да бъде счетена за съвместима съгласно настоящия раздел, доколкото тя е ограничена или до отпадъци, които отговарят на определението за възобновяеми енергийни източници, или до отпадъци, използвани за гориво в инсталации, които отговарят на определението за високоефективно комбинирано производство на енергия.

390.

Когато помощта се предоставя за модернизиране на районна отоплителна или охладителна система, без на този етап да се спазва стандартът за ефективно районно отопление и охлаждане (151), държавата членка трябва да се ангажира да гарантира, че бенефициерът на помощта започва работата по постигане на този стандарт в срок от три години след работите по модернизацията.

4.10.3   Необходимост и целесъобразност

391.

Раздели 3.2.1.1 и 3.2.1.2 не се прилагат за помощ за районни отоплителни и охладителни системи. Комисията счита, че държавната помощ може да допринесе за преодоляването на пазарната неефективност, като дава импулс за инвестиционните разходи, необходими за създаването, разширяването или модернизирането на ефективни районни отоплителни и охладителни системи.

392.

Оперативните разходи по принцип следва да се заплащат от потребителите на топлинната енергия и следователно помощ за тези разходи по принцип не следва да се иска. Когато държава членка докаже, че оперативните разходи не могат да бъдат прехвърлени на потребителите на топлинна енергия, без да се засегне опазването на околната среда, оперативната помощ за производство на топлинна енергия може да бъде счетена за съвместима, доколкото нетните допълнителни оперативни разходи (в сравнение със съпоставителния сценарий) допринасят за реализирането на ползи за околната среда (като например намаляване на CO2 и друго замърсяване в сравнение с алтернативни решения за отопление (152)). Такъв би бил случаят например, когато има доказателства, че битовите потребители на топлинна енергия (или други субекти, които не упражняват стопанска дейност) ще преминат към по-замърсяващи източници на топлинна енергия при липса на оперативна помощ (153) или че при липсата на подкрепа дългосрочната жизнеспособност на районната отоплителна система би била застрашена в полза на по-замърсяващи решения за отопление. За оперативна помощ за съоръжения за производство на районно отопление се прилагат точки 122 и 126.

393.

Освен това държавната помощ за ефективни районни отоплителни и охладителни системи, при които за гориво се използват отпадъци, може да окаже положителен принос за опазване на околната среда, при условие че не заобикаля принципа за йерархията на отпадъците (154).

4.10.4   Пропорционалност на мярката за помощ

394.

Пропорционалността ще се оценява въз основа на принципа за недостиг на финансиране, както е определено в точки 48, 51, и 52.

395.

Както е обяснено в точка 52, за изграждането, модернизирането и експлоатацията на разпределителни мрежи съпоставителният сценарий представлява ситуация, в която проектът не би се осъществил.

4.10.5   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията и съпоставяне

396.

Раздел 3.2.2. не се прилага за помощ за районни отоплителни и охладителни системи. Комисията счита, че подкрепата за модернизиране, изграждане или експлоатация на районни отоплителни и охладителни системи, които разчитат на най-замърсяващите изкопаеми горива като въглища, лигнит, петрол и дизелово гориво, има негативни последици за конкуренцията и търговията, които не е вероятно да бъдат компенсирани, освен ако са изпълнени следните кумулативни условия:

a)

помощта е ограничена до инвестиции в разпределителната мрежа;

б)

разпределителната мрежа вече позволява пренасянето на енергия за отопление или охлаждане, произведена от възобновяеми източници, отпадъчна топлина или въглеродно неутрални източници;

в)

помощта не води до увеличено производство на енергия от най-замърсяващите изкопаеми горива (например чрез присъединяване на допълнителни потребители) (155);

г)

има ясен срок с твърди ангажименти за преминаване към горива, различни от най-замърсяващите изкопаеми горива, с оглед на целите на Съюза в областта на климата до 2030 г. и за неутралност по отношение на климата до 2050 г. (156)

397.

Що се отнася до изграждането, модернизирането или експлоатацията на районни отоплителни инсталации, мерките, които стимулират нови инвестиции или експлоатация на активи за производство на енергия, основани на природен газ, могат в краткосрочен план да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове, но в дългосрочен план влошават отрицателните външни ефекти за околната среда в сравнение с алтернативните инвестиции или съпоставителните сценарии. За да се счита, че инвестициите или експлоатацията на активи, основани на природен газ, имат положително въздействие върху околната среда, държавите членки трябва да обяснят как ще гарантират, че помощта ще допринесе за постигането на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата и целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и по-специално как ще се избегне създаването на зависимост от производството на енергия с гориво природен газ, и как не се изместват инвестициите в по-чисти алтернативи, които вече са на разположение на пазара, като по този начин се възпрепятства разработването на по-чисти технологии и тяхното използване. Това може да включва например задължителен ангажимент от страна на бенефициера да приложи технологии за улавяне и съхранение или улавяне и използване на въглерод или да замени природния газ с възобновяем или нисковъглероден газ, или да закрие инсталацията в срок, съвместим с целите на Съюза в областта на климата.

398.

При анализа на въздействието на държавната помощ за районни отоплителни и охладителни системи върху конкуренцията Комисията ще направи оценка, като съпоставя ползите от проекта, изразени в енергийна ефективност и устойчивост (157), с отрицателните последици за конкуренцията и особено с евентуалното отрицателно въздействие върху алтернативни технологии или доставчици на услуги за отопление и охлаждане, и алтернативни мрежи. В този контекст Комисията ще вземе предвид дали районната отоплителна система е или може да бъде отворена за достъп (158) на трети страни и дали са възможни устойчиви алтернативни решения за отопление (159).

4.11   Помощ под формата на намаляване на таксите за електроенергия за енергоемки потребители

4.11.1   Обосновка на помощта

399.

Трансформацията на икономиката на Съюза в съответствие с Европейския зелен пакт частично се финансира чрез такси върху потреблението на електроенергия. За изпълнението на Европейския зелен пакт е необходимо държавите членки да приемат амбициозни политики за декарбонизация, за да се намалят значително емисиите на парникови газове в Съюза до 2030 г. и да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. В този контекст вероятно държавите членки ще продължат да финансират такива политики чрез такси и затова е възможно тези такси да нараснат. Финансирането на подкрепата за декарбонизация чрез такси само по себе си не е насочено към отрицателен външен ефект. Следователно тези такси не са екологични такси за целите на настоящите насоки и за тях не се прилага раздел 4.7.1.

400.

За някои икономически сектори, които са особено изложени на международна търговия и разчитат в голяма степен на електроенергия за създаването на стойност, задължението за плащане на пълния размер на таксите върху потреблението на електроенергия, с които се финансират цели на енергийната политика и политиката в областта на околната среда, може да увеличи риска от преместване на дейностите от тези сектори извън Съюза към места, където не се предприемат мерки за опазване на околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни. Освен това тези такси увеличават разходите за електроенергия в сравнение с разходите за преки емисии, произтичащи от използването на други енергийни източници, и по тази причина може да възпрепятстват електрифицирането на производствени процеси, което е от основно значение за успешната декарбонизация на икономиката на Съюза. За да се смекчат тези рискове и неблагоприятни въздействия върху околната среда, държавите членки може да предоставят облекчения за тези такси за дружества, развиващи дейност във въпросните стопански сектори.

401.

В настоящия раздел са изложени критериите, които Комисията ще прилага, когато оценява развитието на дадена стопанска дейност, стимулиращия ефект, необходимостта, целесъобразността, пропорционалността на такива облекчения и въздействието върху конкуренцията на намаляването на таксите върху електроенергията за определени енергоемки потребители. Критериите за съвместимост в глава 3 се прилагат само доколкото в раздел 4.11 не са предвидени специфични правила.

402.

Комисията използва подходящи мерки, за да определи секторите, които са изложени в особено голяма степен на рисковете, посочени в точка 400, и въведе изисквания за пропорционалност, като взе предвид, че ако намаленията на таксите са твърде големи или се предоставят на твърде много потребители на електроенергия, общото финансиране на подкрепата за енергията от възобновяеми източници може да бъде застрашено и нарушенията на конкуренцията и търговията могат да бъдат особено големи.

4.11.2   Обхват: Такси, за които може да се предоставят облекчения

403.

Държавите членки могат да предоставят намаления от таксите върху потреблението на електроенергия, с които се финансират цели на енергийната политика и политиката в областта на околната среда. Това включва такси за подпомагане на възобновяеми източници или на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и такси за финансиране на социални тарифи или на цените на електроенергията в изолирани райони. Раздел 4.11 не обхваща такси, които отразяват част от разходите за електроснабдяването на въпросните бенефициери. Например освобождаването от мрежови такси или от такси за финансиране на механизми за осигуряване на капацитет не са включени в този раздел. Разделът не обхваща и такси върху потреблението на други видове енергия, по-специално природен газ.

404.

Решенията за местоположението на предприятията и свързаното с тях неблагоприятно въздействие върху околната среда зависят от общия комбиниран финансов ефект на таксите, от които могат да бъдат предоставяни намаления. Следователно държавите членки, желаещи да въведат мярка, която ще бъде оценявана съгласно настоящия раздел, трябва да включат всички такива облекчения в единствена схема и в уведомлението да информират Комисията за кумулативния ефект на всички допустими такси и всички предложени облекчения. В случай че държава членка на по-късен етап реши да въведе допълнителни облекчения на таксите, обхванати от настоящия раздел, тя трябва да уведоми за изменение в съществуващата схема.

4.11.3   Свеждане до минимум на нарушаването на конкуренцията и търговията

4.11.3.1   Допустимост

405.

По отношение на таксите, обхванати от раздел 4.11.2, рискът на секторно равнище от преместване на дейности извън Европейския съюз към места, където не се предприемат мерки за опазване на околната среда или целите в тази област не са толкова амбициозни, зависи до голяма степен от електроенергийната интензивност на въпросния сектор и неговата отвореност към международната търговия. Съответно помощ може да се предоставя само на предприятия от:

a)

сектори, изложени на значителен риск, за които умножението на тяхната търговска и електроенергийна интензивност на равнището на Съюза достига най-малко 2 % и чиято търговска и електроенергийна интензивност на равнището на Съюза е най-малко 5 % за всеки показател;

б)

сектори, изложени на риск, за които умножението на тяхната търговска и електроенергийна интензивност на равнището на Съюза достига най-малко 0,6 % и чиято търговска и електроенергийна интензивност на равнището на Съюза е съответно най-малко 4 % и 5 %.

Секторите, които отговарят на тези критерии за допустимост, са изброени в приложение I.

406.

Сектор или подсектор (160), който не е включен в приложение I, също се счита за допустим, при условие че отговаря на критериите за допустимост по точка 405 и че държавите членки докажат това с данни, които са представителни за сектора или подсектора на равнището на Съюза (161), проверени от независим експерт и основани на период от най-малко три последователни години, започващ не по-рано от 2013 г.

407.

Ако държава членка предоставя подпомагане само на подгрупа от допустими бенефициери или предоставя различни намаления на допустими бенефициери, попадащи в една и съща категория по точка 405, буква а) или б), тя трябва да докаже, че това решение е взето въз основа на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии и че по принцип помощта се предоставя по еднакъв начин за всички допустими бенефициери в един и същи сектор, ако те се намират в сходно фактическо положение.

4.11.3.2   Пропорционалност на мярката за помощ

408.

Комисията ще счита помощта за пропорционална, ако бенефициерите от секторите, посочени в точка 405, букви а) и б), плащат съответно най-малко 15 % и 25 % от разходите, генерирани от таксите за електроенергия, които държава членка включва в своята схема. Комисията също така счита, че за да бъде помощта пропорционална, тези намаления не трябва да водят до такса под 0,5 EUR/MWh.

409.

Собствен принос, основан на точка 408, може обаче да е извън възможностите на предприятията, които са особено засегнати от тази тежест. Следователно държавата членка може вместо това да ограничи допълнителните разходи, произтичащи от таксите за електроенергия, до 0,5 % от брутната добавена стойност („БДС“) на предприятията в секторите, посочени в точка 405, буква а), и до 1 % от БДС на предприятията в секторите, посочени в точка 405,буква б). Комисията също така счита, че за да бъде помощта пропорционална, тези намаления не трябва да водят до такса под 0,5 EUR/MWh.

410.

Комисията ще счита помощта за пропорционална, ако прилагането на по-високите интензитети на помощ по точки 408 и 409 обхване и предприятията от секторите по точка 405, буква б), при условие че съответните предприятия намалят въглеродния отпечатък на своето потребление на електроенергия. За тази цел бенефициерите ще покриват поне 50 % от своето потребление на електроенергия от източници без въглеродни емисии, от които поне 10 % ще бъдат обхванати от форуърден инструмент, като например споразумение за изкупуване на електроенергия, или поне 5 % ще бъдат обхванати от производство на място или в близост до обекта.

411.

За целите на точка 409 брутната добавена стойност на едно предприятие е брутната добавена стойност по факторна себестойност, която представлява брутната добавена стойност по пазарни цени, намалена с косвените данъци, както и с всички субсидии. Брутната добавена стойност по факторна себестойност може да се изчисли на базата на оборота плюс капитализираното производство, плюс друг оперативен приход, плюс или минус изменението в материалните запаси, минус закупените стоки и услуги (162), минус други данъци върху продукти, които са свързани с оборота, но не се признават за разход, минус таксите и данъците, свързани с производството. Като алтернатива тя може да бъде изчислена и от брутния оперативен излишък, като се прибавят разходите за персонала. Приходите и разходите, които се класифицират като финансови или извънредни във фирмените сметки, се изключват от добавената стойност. Добавената стойност към факторна себестойност се изчислява на брутно равнище, тъй като корекциите на стойността (като амортизация) не се приспадат (163).

412.

За целите на точка 411 се използва средноаритметичната стойност от последните 3 години, за които има налични данни за брутната добавена стойност.

4.11.3.3   Форма на държавната помощ

413.

Държавите членки могат да предоставят помощта под формата на намаление на такси, като фиксирана годишна сума на компенсация (възстановяване на сума) или като съчетание от двете (164). Когато помощта се предоставя под формата на намаление на таксите, трябва да се създаде механизъм за последващ контрол, за да се гарантира, че всяка надплатена помощ ще бъде възстановена преди 1 юли следващата година. Когато помощта се отпуска под формата на възстановяване на суми, трябва да бъде изчислена на базата на наблюдаваните нива на потребление на електроенергия и ако е приложимо, брутната добавена стойност за периода, през който са били прилагани допустимите такси.

4.11.3.4   Енергийни обследвания и системи за управление на енергията

414.

За помощта, предоставена по раздел 4.11, държавата членка трябва да се ангажира да провери дали бенефициерът изпълнява задължението си да извърши енергиен одит по смисъла на член 8 от Директива 2012/27/ЕС. Това може да се извършва или като самостоятелен енергиен одит, или в рамките на сертифицирана система за енергийно управление или система за управление на околната среда, както е посочено в член 8 от Директивата за енергийната ефективност.

415.

Държавите членки трябва също така да се ангажират да наблюдават дали бенефициерите, подлежащи на задължението да извършат енергийно обследване съгласно член 8, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС, осъществяват една или повече от следните дейности:

a)

изпълняват препоръките от доклада от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните инвестиции не надхвърля 3 години и разходите за техните инвестиции са пропорционални;

б)

намаляват въглеродния отпечатък на своето потребление на електроенергия, така че да покриват най-малко 30 % от своето потребление на електроенергия от източници без въглеродни емисии;

в)

инвестират значителен дял от най-малко 50 % от размера на помощта в проекти, които водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове от инсталацията; когато е уместно, инвестицията следва да води до намаляване на емисиите до равнище, значително по-ниско от съответния референтен показател, използван за безплатно разпределяне на квоти в схемата на Съюза за търговия с емисии.

4.11.3.5   Преходни разпоредби

416.

За да се избегнат резки промени в тежестта на таксата за отделни предприятия, които не отговарят на условията за допустимост, посочени в раздел 4.11, държавите членки могат да изготвят преходен план за тези предприятия. Преходният план ще бъде ограничен до предприятия, които отговарят на следните два кумулативни критерия:

a)

през поне една от последните две години преди адаптирането по точка 468, буква а) те са получили помощ под формата на намалени такси по национална схема за помощ, обявена за съвместима въз основа на раздел 3.7.2 от Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (165);

б)

към момента на предоставяне на помощта по точка 416, буква а) те са отговаряли на критериите за допустимост, посочени в раздел 3.7.2 от Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.

417.

Този преходен план ще доведе до постепенно и пълно адаптиране на условията, произтичащи от прилагането на критериите за допустимост и пропорционалност, посочени в раздел 4.11, което трябва да бъде завършено до 2028 г. в съответствие със следния график:

a)

за таксите, приложими за годините до 2026 г., съответните предприятия плащат най-малко 35 % от разходите, генерирани от таксите за електроенергия, които дадена държава членка включва в своята схема, или равностойността на 1,5 % от тяхната БДС;

б)

за таксите, приложими за 2027 г., съответните предприятия плащат най-малко 55 % от разходите, генерирани от таксите за електроенергия, които дадена държава членка включва в своята схема, или равностойността на 2,5 % от тяхната БДС;

в)

за таксите, приложими за 2028 г., съответните предприятия плащат най-малко 80 % от разходите, генерирани от таксите за електроенергия, които дадена държава членка включва в своята схема, или равностойността на 3,5 % от тяхната БДС;

418.

Преходният план може да позволи интензитетите на помощта по точка 417, буква а) да се прилагат за целия преходен период, при условие че съответните предприятия намалят въглеродния отпечатък на своето потребление на електроенергия. За тази цел бенефициерите ще покриват поне 50 % от своето потребление на електроенергия от източници без въглеродни емисии, от които поне 10 % ще бъдат обхванати от форуърден инструмент, като например споразумение за изкупуване на електроенергия, или поне 5 % ще бъдат обхванати от производство на място или в близост до обекта.

419.

Комисията счита, че помощ, за която не е постъпило уведомление, предоставена под формата на намалени такси за електроенергията за енергоемки потребители в периода преди влизането в сила на настоящите насоки, може да се счита съвместима с вътрешния пазар при следните кумулативни условия:

a)

помощта е била необходима за развитието на икономическите дейности, извършвани от бенефициерите;

б)

да е избегнато прекомерно нарушаване на конкуренцията.

4.12   помощ за закриване на електроцентрали, в които се използват въглища, торф или битуминозни шисти, и на минни дейности, свързани с добив на въглища, торф или битуминозни шисти

420.

Преустановяването на употребата на въглища, торф и битуминозни шисти за производство на електроенергия е един от най-важните фактори за декарбонизацията на енергийния сектор на Съюза. В раздели 4.12.1 и 4.12.2 са установени правилата за съвместимост, приложими за два вида мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да подпомогнат закриването на електроцентрали, изгарящи въглища (включително антрацитни и лигнитни въглища), торф или битуминозни шисти, и прекратяването на дейности по добиването на тези горива (наричани заедно „дейности, свързани с въглища, торф и битуминозни шисти“).

421.

В раздели 4.12.1 и 4.12.2 са посочени критериите, които Комисията ще прилага, когато оценява стимулиращия ефект, необходимостта, целесъобразността, пропорционалността и влиянието върху конкуренцията и търговията. Критериите за съвместимост в глава 3 се прилагат само за онези критерии, за които в раздели 4.12.1 и 4.12.2 не са предвидени специфични правила.

422.

Особено голямо предизвикателство е ускоряването на енергийния преход в държавите членки с много нисък доход на глава от населението. За да се подкрепи екологичният преход в най-засегнатите региони чрез постепенно премахване на най-замърсяващите енергийни източници, може да се наложи държавите членки да съчетаят постепенното преустановяване на дейностите, свързани с въглища, торф или битуминозни шисти, с едновременни инвестиции в по-щадящо за околната среда производство, като например природен газ. По изключение до 31 декември 2023 г. за държави членки с реален БВП на глава от населението, равен или по-нисък от 35 % от средната стойност за Съюза през 2019 г. по пазарни цени в евро, Комисията може да базира своята оценка на такива инвестиции на критерии, които се отклоняват от настоящите насоки. Проектите, обхванати от тази точка, трябва:

a)

да включват едновременно затваряне на електроцентрали, използващи въглища, торф или битуминозни шисти с капацитет най-малко същия като този на новото производство, обхванато от инвестицията, не по-късно от 2026 г.;

б)

да се отнасят до държави членки, които не разполагат с механизъм за осигуряване на капацитет и които се ангажират да предприемат необходимите пазарни реформи, така че сигурността на доставките на електроенергия да може да бъде гарантирана в бъдеще, без да се прибягва до индивидуални мерки за подкрепа; и

в)

да бъдат част от надеждна и амбициозна стратегия за декарбонизация, включително предотвратяване на блокирането на активи с оглед на целите за 2030 г. и 2050 г. (вж. точка 129).

4.12.1   Помощ за преждевременното закриване на рентабилни дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти

4.12.1.1   Обосновка на помощта

423.

Движеща сила на преустановяването на дейности, свързани с въглища, торф и битуминозни шисти, са до голяма степен на нормативната уредба и пазарни сили като например влиянието на цените на въглеродните емисии и конкуренцията от страна на възобновяеми енергийни източници с ниски пределни разходи.

424.

Държавите членки обаче може да решат да ускорят този воден от пазара преход, като забранят употребата на въглища, торф и битуминозни шисти за производство на електроенергия след определена дата. При подобна забрана може да се наложи рентабилни дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти да бъдат преустановени, преди да е изтекъл икономическият им жизнен цикъл, и следователно може да се стигне до пропусната печалба. Държавите членки могат да пожелаят да предоставят обезщетение извън съдебните процедури, за да се гарантира правна сигурност и предвидимост, като се улесни екологичният преход.

4.12.1.2   Обхват и подпомагани дейности

425.

В настоящия раздел се определят правила за съвместимост на мерките, предприети за ускоряване на закриването на рентабилни дейности, свързани с добиването на въглища, торф и битуминозни шисти, и за компенсиране на засегнатите предприятия. Тази компенсация обикновено се изчислява въз основа на пропуснатите печалби, понесени от предприятията поради преждевременното закриване. Тя може също така да покрива допълнителни разходи, направени от предприятията, например свързани с допълнителни социални и екологични разходи, ако тези разходи са пряко причинени от преждевременното закриване на рентабилните дейности. Допълнителните разходи не могат да включват разходи, когато те биха възникнали и в съпоставителния сценарий.

426.

Мерките, обхванати в настоящия раздел, могат да бъдат насочени към улесняване на развитието на определени икономически дейности или сектори. Например тези мерки могат да създадат пространство за развитието на други дейности за производство на електроенергия в съответствие с Европейския зелен пакт, за да се компенсира намаляването на мощностите за производство на електроенергия, причинено от преждевременното закриване. Без предприемането на такива мерки подобни дейности може да не се развият в същата степен. Освен това правната сигурност и предсказуемостта, които се създават с такива мерки, може да допринесе за добре организираното закриване на рентабилни дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти.

4.12.1.3   Стимулиращ ефект

427.

Мярката трябва да предизвика промяна в стопанското поведение на операторите, които прекратяват дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти преди да е изтекъл икономическият им жизнен цикъл. За да определи дали това е така, Комисията ще сравнява фактическия сценарий (т.е. последствията от мярката) със съпоставителен сценарий (т.е. без мярката). Мярката не следва да води до заобикаляне на правилата, приложими за мерки за сигурност на доставките.

4.12.1.4   Необходимост и целесъобразност

428.

Комисията счита, че е необходима мярка, ако държавата членка може да докаже, че мярката е насочена към ситуация, при която тя може да доведе до съществено подобрение, което пазарът сам по себе си не може да постигне. Например, като се даде възможност за постепенно спиране на мощностите за производство на електроенергия въз основа на въглища, торф и битуминозни шисти и по този начин се допринесе за развитието на икономическата дейност за производство на електроенергия от алтернативни източници, което не би се случило в същата степен без мярката. В този контекст Комисията може също така да прецени дали самият пазар би постигнал подобно намаляване на емисиите на CO2 без мярката или дали мярката допринася значително за гарантиране на правна сигурност и предвидимост, които не биха били налице при липсата на мярката, като по този начин се улеснява екологичният преход.

429.

Освен това държавата членка следва да докаже, че мярката е подходящ инструмент на политиката за постигане на преследваната цел, т.е. не трябва да има политика и инструмент за помощ, нарушаващи конкуренцията в по-малка степен, които могат да постигнат същите резултати. Например, ако мярката е добре насочена, за да допринесе за развитието на производството на електроенергия от алтернативни източници, като същевременно смекчи въздействието върху функционирането на пазара на електроенергия и заетостта, и за да гарантира предвидимост на закриването, като същевременно допринася за постигането на целите за намаляване на емисиите на CO2.

4.12.1.5   Пропорционалност

430.

По принцип помощта трябва да се предоставя чрез конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии в съответствие с раздел 3.2.1.3 (166). Това изискване не се прилага когато държавата членка докаже, че тръжната процедура е малко вероятно да бъде конкурентна по основателни причини. Такъв може да е случаят например, когато броят на потенциалните кандидати е ограничен, при условие че това не се дължи на дискриминационни критерии за допустимост.

431.

Ако помощта се предоставя чрез конкурентна тръжна процедура, Комисията ще приеме, че тя е пропорционална и се ограничава до минимално необходимото.

432.

При липса на конкурентна тръжна процедура Комисията ще оценява пропорционалността за всеки отделен случай, за да провери дали компенсацията е ограничена до необходимия минимум. В този контекст Комисията подробно ще анализира предположенията, използвани от държавата членка за определяне на пропуснатата печалба и допълнителните разходи, въз основа на които е изчислена компенсацията за ранното закриване, като сравни очакваната рентабилност в действителния и в съпоставителния сценарий. Съпоставителният сценарий следва да се основава на надлежно обосновани допускания, реалистично развитие на пазара и да отразява прогнозните приходи и разходи на всеки от въпросните субекти, като същевременно се вземат предвид възможните преки функционални връзки между субектите.

433.

Когато закриването на дейности, свързани с въглища, торф и битуминозни шисти, се осъществява повече от три години след предоставянето на компенсацията, държавата членка трябва да въведе механизъм за актуализиране на изчисленията на компенсацията въз основа на най-новите предположения, освен когато може да докаже защо използването на такъв механизъм не е оправдано поради извънредни обстоятелства в дадения случай.

4.12.1.6   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията

434.

Държавата членка трябва да определи и да изрази количествено очакваните ползи за околната среда от мярката, използвайки, когато е възможно по отношение на помощта, метричната мярка тон избегнати емисии в еквивалент на CO2. Освен това Комисията ще оценява положително включването в мерките на доброволно анулиране на квоти за емисии на CO2 на национално равнище.

435.

Важно е да се гарантира, че мярката е структурирана по начин, който свежда до минимум нарушаването на конкуренцията на пазара. Ако помощта се предоставя чрез конкурентна тръжна процедура, отворена на недискриминационна основа за всички оператори, извършващи дейности, свързани с въглища, торф и битуминозни шисти, Комисията ще приеме, че нейният нарушаващ ефект върху конкуренцията и търговията е ограничен. При липса на конкурентна тръжна процедура Комисията ще оцени последиците на помощта за конкуренцията и търговията въз основа на структурата на мярката и нейното въздействие върху съответния пазар.

4.12.2   Помощ за извънредни разходи във връзка със закриването на неконкурентоспособни дейности, свързани с добиването на въглища, торф и битуминозни шисти

4.12.2.1   Обосновка на помощта

436.

Закриването на неконкурентоспособни дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти може да доведе до значителни социални разходи и разходи за околната среда на нивото на електроцентралите и миннодобивните дейности. Държавите членки може да вземат решение да покрият тези извънредни разходи, за да намалят социалните и регионалните последици от процеса на закриване.

4.12.2.2   Обхват и подпомагани дейности

437.

В настоящия раздел се посочват правилата за съвместимост за мерки, предприети за покриване на извънредни разходи, възникнали поради закриването на неконкурентоспособни дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти.

438.

Мерките, обхванати в настоящия раздел, могат да бъдат насочени към улесняване на прехода на съответния сектор от социална гледна точка, както и от гледна точка на опазването на околната среда и на безопасността.

439.

Този раздел се прилага, доколкото мярката не попада в приложното поле на Решение на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (167).

4.12.2.3   Необходимост и целесъобразност

440.

Комисията ще счита помощта за покриване на такива извънредни разходи необходима и целесъобразна, доколкото тя може да способства за смекчаване на социалното въздействие и въздействието върху околната среда на закриването на неконкурентоспособни дейности, свързани с въглища, торф и битуминозни шисти в засегнатия район и в засегнатата държава членка.

4.12.2.4   Стимулиращ ефект и пропорционалност

441.

Държавна помощ за извънредни разходи може да се предоставя само за покриване на разходи, възникнали поради закриването на неконкурентоспособни дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти.

442.

Категориите допустими разходи са определени в приложение II. Разходите в резултат на неспазване на нормативната уредба за околната среда и разходите, свързани с настоящото производство, не са допустими.

443.

Без да се засягат разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (168) или други приложими правила на Съюза (169), помощта за покриване на извънредни разходи за околната среда може да се разглежда като имаща стимулиращ ефект само когато субектът или предприятието в основата на екологичните щети не могат да бъдат идентифицирани или подведени под правна отговорност за финансирането на работите, необходими за предотвратяване и коригиране на екологичните щети в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.

444.

Държавата членка трябва да докаже, че са предприети всички необходими мерки, включително правни действия, с цел субектът или предприятието — причинител на екологичните щети да бъде установен и принуден да поеме съответните разходи. Когато предприятието или субектът, който носи отговорност съгласно приложимото законодателство, не е установен или не може да бъде принуден да поеме разходите, с държавна помощ могат да бъдат подкрепени всички дейности по отстраняване на щетите или възобновяване, и може да се счита, че тази помощ има стимулиращ ефект. Комисията може да приеме, че дадено предприятие не може да бъде принудено да поеме разходите за отстраняване на причинените от него екологични щети, когато правно то вече не съществува и никое друго предприятие не може да се счита за негов правен или икономически приемник (170) или когато няма достатъчно финансово обезпечение за покриване на разходите за отстраняването.

445.

Размерът на помощта трябва да е ограничен до покриване на извънредните разходи на бенефициера и не трябва да надхвърля действително направените разходи. Комисията ще изиска от държавата членка да определи ясно размера на помощта за всяка категория допустими разходи поотделно, както е описано подробно в приложение II. В случай че държавата членка покрива такива разходи въз основа на прогнозни оценки, преди бенефициерът действително да ги е направил, тя трябва да извърши последваща проверка на направените разходи въз основа на подробни отчети, представени на предоставящия помощта орган от бенефициера, включително фактури или документи за направените извънредни разходи, и да коригира предоставените суми съобразно с това.

4.12.2.5   Избягване на неоправдани отрицателни последици за конкуренцията и търговията

446.

При условие че помощта е ограничена до покриване на извънредните разходи на бенефициера, Комисията счита, че тя има ограничени последици за нарушаване на конкуренцията и търговията.

447.

Получената помощ следва да се отрази в отчета за приходите и разходите на бенефициера като отделен приход, различен от оборота. Когато бенефициерът продължава да търгува или да извършва дейност след закриването на съответните дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти, той трябва да поддържа точни и отделни счетоводни отчети за тази дейност. Предоставената помощ трябва да се управлява по такъв начин, че да не е възможно тя да се прехвърля към други стопански дейности на същото предприятие.

4.13   Помощ за проучвания или консултантски услуги по въпроси, свързани с климата, опазването на околната среда и енергетиката

4.13.1   Обхват и подпомаганидейности

448.

Този раздел се прилага за помощта за проучвания или консултантски услуги, които са пряко свързани с проекти или дейности, обхванати от настоящите насоки и се отнасят до въпроси в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката. Помощ може да се предостави независимо от това дали проучването или консултантската услуга е следвано от инвестиция, обхваната от настоящите насоки.

449.

Съответните проучвания или консултантски услуги не трябва да са постоянна или периодична дейност, нито да са свързани с обичайните оперативни разходи на предприятието.

4.13.2   Стимулиращ ефект

450.

Изискването, определено в точка 451, се прилага в допълнение към условията, посочени в раздел 3.1.2.

451.

Може да се счита, че помощ за енергийно обследване съгласно изискванията на съгласно Директива 2012/27/ЕС има стимулиращ ефект само доколкото енергийното обследване се извършва в допълнение към задължителното енергийното обследване по посочената директива.

4.13.3   Пропорционалност

452.

Допустими са разходите за проучването или консултантските услуги, свързани с проекти или дейности, обхванати от настоящите насоки. Когато само част от проучването или консултантската услуга се отнася за инвестиции, обхванати от настоящите насоки, допустими са разходите за онези части от проучването или консултантската услуга, които са свързани с тези инвестиции.

453.

Интензитетът на помощта не трябва да превишава 60 % от допустимите разходи.

454.

Интензитетът на помощта може да се увеличи с 20 процентни пункта за проучвания или консултантски услуги, предприети в интерес на малки предприятия, и с 10 процентни пункта за проучвания или консултантски услуги, предприети в интерес на средни предприятия.

5.   ОЦЕНКА

455.

За да гарантира в допълнителна степен, че нарушаването на конкуренцията и търговията е ограничено, Комисията може да изиска подлежащи на уведомяване схеми за помощ да бъдат подложени на последваща оценка. Оценки следва да се извършват за схеми, при които потенциалът за нарушаване на конкуренцията и търговията е особено голям, т.е. когато съществува риск от значително ограничаване или нарушаване на конкуренцията, ако прилагането на схемите не бъде своевременно подложено на преглед.

456.

Последваща оценка се изисква само за схеми за помощ с големи бюджети на помощта, схеми с нови характеристики или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Във всеки случай последваща оценка ще се изисква за схеми, при които бюджетът за държавната помощ или отчетените разходи надвишават 150 милиона евро за дадена година или 750 милиона евро за общата продължителност на схемите. Общата продължителност на схемите включва продължителността на съответната схема и на евентуална предхождаща схема, насочена към сходна цел и географска област, считано от 1 януари 2022 г. Предвид целите на оценката и за да не се налага прекомерна тежест върху държавите членки, както и по отношение на проекти с по-малък размер на помощта, изискването за последваща оценка се прилага само за схеми за помощ с обща продължителност над три години, считано от 1 януари 2022 г.

457.

Изискването за последваща оценка може да бъде отменено по отношение на схеми за помощ, които са пряк приемник на схема, насочена към сходна цел и географска област, която е била предмет на оценка, за която е представен окончателен доклад за оценка в съответствие с плана за оценка, одобрен от Комисията, и в него не се съдържат отрицателни заключения. Всяка схема, за която окончателният доклад за оценка не е в съответствие с одобрения план за оценка, трябва незабавно да бъде прекратена.

458.

С последващата оценка следва да се провери дали са се осъществили хипотезите и условията, върху които се основава съвместимостта на схемата, по-специално каква е необходимостта от мярката за помощ и ефективността ѝ с оглед на нейните общи и конкретни цели. В допълнение оценката следва да предоставя ориентировъчна информация по отношение на въздействието на схемата върху конкуренцията и търговията.

459.

Държавата членка трябва да изпрати проект на плана за оценка, който ще бъде неразделна част от оценката на Комисията на схемата, както следва:

a)

заедно със схемата за помощ, ако нейният бюджет за държавна помощ надхвърля 150 милиона евро за дадена година, или 750 милиона евро за общата продължителност на схемата; или

б)

в рамките на 30 работни дни след всяка значителна промяна, с която бюджетът на схемата се увеличава до стойност над 150 милиона евро за дадена година или 750 милиона евро за общата продължителност на схемата; или

в)

за схеми, които не попадат в обхвата на букви а) или б), в рамките на 30 работни дни след отчитане в официалните сметки на разходи, които надвишават 150 милиона евро за предходната година.

460.

Проектът на плана за оценка трябва да съответства на общите методологични принципи, предоставени от Комисията (171). Планът за оценка, одобрен от Комисията, трябва да бъде оповестен публично.

461.

Последващата оценка трябва да бъде извършена въз основа на плана за оценка от експерт, независим от органа, предоставящ държавната помощ. Всяка оценка трябва да включва поне един междинен и един окончателен доклад за оценка. И двата доклада трябва да бъдат оповестени публично.

462.

В случай на схеми за помощ, изключени от приложното поле на регламент за групово освобождаване само на основание на техния голям бюджет, Комисията ще оцени тяхната съвместимост единствено въз основа на плана за оценка.

463.

Окончателният доклад за оценка трябва да бъде представен на Комисията своевременно, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и поне девет месеца преди изтичането на срока на схемата. Този срок може да бъде съкратен за схеми, при които изискването за оценка се задейства през последните две години от тяхното изпълнение. Точният обхват и условията на всяка оценка ще бъдат изложени в решението за разрешаване на схемата за помощ. При всяка последваща мярка за помощ със сходна цел трябва да се представи обяснение как са взети предвид резултатите от оценката.

6.   ДОКЛАДВАНЕ И МОНИТОРИНГ

464.

Съгласно Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (172) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (173) държавите членки трябва да представят годишни доклади на Комисията.

465.

Държавите членки трябва да водят подробна документация за всички мерки за помощ. Документацията трябва да съдържа цялата информация, необходима, за да бъде установено, че са изпълнени условията за допустимост на разходите и максималния интензитет на помощ. Тази документация трябва да се съхранява в продължение на 10 години от датата на отпускане на помощта и при поискване да бъде предоставена на Комисията.

7.   ПРИЛОЖИМОСТ

466.

Комисията ще прилага настоящите насоки за оценка на съвместимостта на всички подлежащи на уведомяване помощи в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката, които са предоставени или са предвидени за предоставяне от 27 януари 2022 г. нататък. Неправомерната помощ ще се оценява в съответствие с правилата, приложими към датата, на която е отпусната помощта.

467.

Настоящите насоки заменят Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (174)

468.

Комисията предлага на държавите членки следните подходящи мерки в съответствие с член 108, параграф 1 от Договора:

a)

държавите членки изменят при необходимост своите съществуващи схеми за помощ за опазване на околната среда и за енергетиката, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки, не по-късно от 31 декември 2023 г.;

б)

държавите членки дават своето изрично и безусловно съгласие с подходящите мерки, предложени в точка 468, буква а), в срок от два месеца от датата на публикуване на настоящите насоки в Официален вестник на Европейския съюз. При липса на отговор Комисията ще приеме, че въпросната държава членка не е съгласна с предложените мерки.

8.   ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

469.

След 31 декември 2027 г. Комисията възнамерява да извърши оценка на настоящите насоки, за да разгледа тяхната ефективност, ефикасност, уместност, съгласуваност и добавена стойност.

470.

Комисията може да реши да преразгледа или измени настоящите насоки по всяко време, ако това е необходимо по причини, свързани с политиката в областта на конкуренцията, или за да се вземат предвид други политики на Съюза и международни ангажименти, или по други основателни причини.

(1)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт (COM(2019) 640 final).

(2)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (COM(2020) 562 final).

(3)  Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(4)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата (COM(2021) 550 final).

(5)  https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/amendment-renewable-energy-directive-2030-climate-target-with-annexes_en.pdf

(6)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление“, COM(2021) 662 final.

(7)  Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 1).

(8)  Вж. Известие на Комисията относно достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда (ОВ C 275, 18.8.2017 г., стр. 1) по отношение на прилагането на национално равнище на Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.

(9)  Съобщение на Комисията — Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании (ОВ C 99, 4.4.2014 г., стр. 3).

(10)  Помощта за опазване на околната среда като цяло нарушава в по-малка степен конкуренцията и е по-ефективна, ако се предоставя на потребителя/ползвателя на екологосъобразни продукти, а не на производителя на такива продукти. Това не засяга възможността държавите членки да предоставят на предприятията помощ за опазване на околната среда за повишаване нивото на опазване на околната среда в техните производствени дейности.

(11)  Съобщение на Комисията „Рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации“ (ОВ C 198, 27.6.2014 г., стp. 1).

(12)  Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014—2020 г. (ОВ C 204, 1.7.2014 г., стр. 1).

(13)  Съобщение на Комисията „Насоки за преглед на държавната помощ за рибарството и аквакултурите“ (ОВ C 217, 2.7.2015 г., стр. 1).

(14)  Съобщение на Комисията „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение“ (ОВ C 249, 31.7.2014 г., стр. 1).

(15)  Вж. Решение на Първоинстанционния съд от 13 септември 1995 г. по дело TWD/Комисия, T-244/93 и T-486/93, ECLI:EU:T:1995:160, точка 56. Вж. също Съобщение на Комисията „Известие на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (ОВ C 247, 23.7.2019 г., стр. 1).

(16)  Заем с лихвен процент, по-нисък от пазарния.

(17)  Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (OB L 158, 14.6.2019 г., стр. 54).

(18)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(19)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(20)  Регламент (ЕС) № 2017/1151 на Комисията от 1 юни 2017 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 175, 7.7.2017 г., стр. 1).

(21)  Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 5).

(22)  Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови тежкотоварни превозни средства и за изменение на регламенти (ЕО) № 595/2009 и (ЕС) 2018/956 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/53/ЕО на Съвета (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 202).

(23)  Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(24)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(25)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).

(26)  Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

(27)  Проектите, които са изградени за един предварително определен потребител или за малка група предварително определени потребители и са съобразени с техните нужди („специална инфраструктура“), не се класифицират като енергийна инфраструктура.

(28)  Всеки един от активите, изброени в точки i)—vi) относно водорода, може да е създаден чрез ново строителство или чрез преобразуване на съоръжения за природен газ в съоръжения за водород („преоборудване“), или чрез комбинация от двата способа. Активите, изброени в точки i)—vi) относно водорода, които подлежат на достъп на трети страни, се класифицират като енергийна инфраструктура.

(29)  Активите, изброени в точки i)—iv) относно въглеродния диоксид, които подлежат на достъп на трети страни, се класифицират като енергийна инфраструктура.

(30)  Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).

(31)  Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(32)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(33)  Препоръка на Съвета от 3 март 1975 г. относно разпределението на разходите и действията на държавните власти в областта на екологията (ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 1).

(34)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(35)  Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

(36)  Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).

(37)  Това може да включва свързаните нива на емисиите (НДНТ-СЕН), свързаните нива на енергийна ефективност (НДНТ-СЕЕН) или свързаните нива на екологична ефективност (НДНТ-СНЕЕ).

(38)  Вж. решение на Съда от 13 юни 2013 г., HGA и други/Комисия, C-630/11 P до C-633/11 P, ECLI:EU:C:2013:387, т. 104.

(39)  Този сценарий трябва да бъде надежден, реален и свързан с фактори за вземане на решения, преобладаващи към момента на вземане на решението на бенефициера на помощта по отношение на проекта. Държавите членки се приканват да използват официални документи на управителните органи, оценки на риска, финансови доклади, вътрешни бизнес планове, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания проект. Документи, съдържащи информация относно прогнози за търсенето, прогнози за разходите, финансови разчети, документи, представени пред инвестиционен комитет, в които са разработени сценарии за инвестиции/операция, или документи, предоставени на финансовите институции, могат да помогнат на държавите членки да докажат стимулиращия ефект. Тези документи трябва да датират от процеса на вземане на решения относно инвестицията/операцията.

(40)  Според този принцип държавите членки трябва да отчитат във възможно най-голяма степен в енергийното планиране и в решенията в областта на политиките и инвестициите на алтернативни разходоефективни мерки за енергийна ефективност, насочени към повишаване на ефикасността на търсенето на енергия и доставките на енергия, по-специално чрез разходоефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефективното преобразуване, пренос и разпределение на енергията, при същевременно постигане на целите на тези решения. Вж. Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(41)  Използването на екологични маркировки/етикети и твърдения за екологосъобразност на продуктите може да бъде друго средство, с което да се даде възможност на потребителите/ползвателите да вземат информирани решения за покупка, и с което да се повиши търсенето на екологосъобразни продукти. Когато са добре изготвени, и когато потребителите ги разпознават, разбират, доверяват им се и ги считат за подходящи, стабилните екологични маркировки/етикети и правдивите твърдения за екологосъобразност могат да се превърнат в мощен инструмент за насочване и формиране на (потребителското) поведение към по-екологичен избор. Използването на реномирано етикетиране/схема за сертифициране с ясни критерии и предмет на външна (гражданска) проверка ще бъде един от най-ефективните начини за предприятията да докажат на потребителите и на заинтересованите страни, че отговарят на високи екологични стандарти. В тази връзка Комисията не включва в приложното поле на настоящите насоки специфични правила относно помощта за проектиране и производство на екологосъобразни продукти.

(42)  Въпреки това, в случай че има възможност за „оферти за нулева субсидия“, държавите членки следва да обяснят как ще се гарантира пропорционалността. Оферти за нулева субсидия могат да възникнат например защото пазарните приходи се очаква да нараснат с течение на времето и/или защото спечелилите търга оференти получават концесии или други ползи, както и ценова подкрепа. Следва да се избягват ценови прагове или тавани, които ограничават конкурентния процес и подкопават пропорционалността, дори и да са нулеви.

(43)  Шест седмици по принцип са достатъчни. По-дълъг срок може да е необходим за особено сложни или нови процедури. В обосновани случаи може да са подходящи по-кратки срокове, например за опростени или редовни/повторяеми процедури.

(44)  Когато оценяват единиците опазване на околната среда, държавите членки могат например да разработят методика, която отчита емисиите или друго замърсяване на различни етапи от подпомаганата икономическа дейност, времето за осъществяване на проекта или разходите за интегриране на системата. Когато определят взаимовръзка между приноса към основните цели и размера на исканата помощ, държавите членки могат например да претеглят различните обективни критерии и да изберат въз основа на размера на помощта за единица среднопретеглена стойност на обективните критерии или да изберат измежду ограничен набор от оферти с най-нисък размер на помощта за единица обективни критерии тези с най-високи оценки по обективните критерии. Параметрите на всеки подобен подход трябва да бъдат калибрирани, за да се гарантира, че тръжната процедура остава недискриминационна, ефективно конкурентна и отразява икономическата стойност.

(45)  Съпоставителен сценарий, който предлага като алтернативен сценарий за инвестиции/операция продължаване в дългосрочен план на текущите неекологични дейности, няма да се счита за реалистичен.

(46)  При липса на алтернативен проект Комисията проверява дали размерът на помощта не надвишава необходимия минимум за осигуряване на достатъчна рентабилност на подпомогнатия проект, например като прави възможно постигането на вътрешна норма на възвръщаемост, съответстваща на стандартния или минималния процент на възвръщаемост за сектора или предприятието. За тази цел могат също да се използват стандартната норма на възвръщаемост, която се изисква от бенефициера в други инвестиционни проекти от подобно естество, цената на неговия общ капитал или обичайната норма на възвръщаемост в съответния отрасъл. Трябва да се отчетат всички съответни очаквани разходи и ползи в целия жизнен цикъл на проекта.

(47)  Страницата за публично търсене в базата данни за прозрачност на държавните помощи е достъпна на адрес: https://webgate.ec.europa.eu/competition/transparency/public?lang=bg.

(48)  При надлежно обосновано искане на държава членка това изискване може да бъде отменено, в случай че пълното подробно публикуване би подкопало конкуренцията в последващи процеси на разпределяне, например като се даде възможност за стратегическо офериране.

(49)  Когато няма официално изискване за годишна декларация, за дата на предоставяне на помощта за целите на въвеждането ще се счита 31 декември от годината, за която е предоставена помощта.

(50)  За мерки, които са идентични с мерките в рамките на одобрените от Съвета планове за възстановяване и устойчивост, тяхното съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди се смята за спазено, тъй като вече е проверено.

(51)  Това може също да се отнася за случаите, когато помощта нарушава функционирането на икономически инструменти, въведени с цел да се обхванат подобни отрицателни външни ефекти (например като засяга ценовите сигнали, подавани от схемата на Съюза за търговия с емисии или от подобен инструмент).

(52)  Например това може да се основава на национален план за декарбонизация с обвързващи цели и/или може да включва задължителен ангажимент на бенефициера да приложи технологии за декарбонизация, например за улавяне и съхранение или улавяне и използване на въглерод, или да замени природния газ с възобновяем или нисковъглероден газ, или да закрие инсталацията в срок, съвместим с целите на Съюза в областта на климата. За да се постигнат целите на Съюза в областта на климата за 2030 г. и 2050 г., е необходимо да има ясна низходяща траектория за всички изкопаеми горива, включително природния газ. В оценката на въздействието, изготвена от Комисията за плана за целта в областта на климата за 2030 г., се обяснява, че до 2050 г. „ненамаляващото използване на природен газ ще стане несъвместимо с целта за неутралност по отношение на климата и неговото използване [трябва] да бъде намалено с 66—71 % в сравнение с 2015 г.“ (SWD(2020) 176 final).

(53)  Това включва както инвестиции в съществуващи промишлени обекти, така и инвестиции на зелено.

(54)  Това включва електролизьори в мрежата, които са сключили споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници с икономически оператори, произвеждащи електроенергия от възобновяеми източници, които отговарят на условията, определени в делегирания регламент на Комисията, приет съгласно член 27, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001.

(55)  Съпоставителният сценарий е дейността, която би била извършена от бенефициера при липса на помощ. В някои случаи на декарбонизация това може да включва инвестиция в по-малко екологична алтернатива. В други случаи е възможно инвестиции да липсват или да се отлагат, а да се вземат например решения относно експлоатацията, които биха довели до по-малко ползи за околната среда, като продължаване на експлоатацията на съществуващи съоръжения на обекта и/или закупуване на енергия.

(56)  Това не би се отразило на правото на получаване на вече отпусната помощ (например по 10-годишен договор).

(57)  Комисията по принцип няма да изисква мерките да са отворени през границите, въпреки че това може да способства за облекчаването на проблемите, свързани с конкуренцията.

(58)  Например, ако е приложимо, за водород от възобновяеми източници.

(59)  В тези случаи допустимостта следва да бъде ограничавана само в съответствие с приложимите определения, когато такива определения са дадени в секторното законодателство. Например схема, предназначена да изпълни водещата цел на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници, следва да бъде отворена за всички технологии, които отговарят на определението за „възобновяеми енергийни източници“ в Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 8), докато схема, предназначена за постигане на подцел на Съюза, следва да бъде отворена за всички технологии, които могат да допринесат за постигането на тази подцел. Държавите членки обаче могат също така допълнително да ограничат обхвата на своите мерки за подпомагане, включително до конкретни видове възобновяеми енергийни източници, въз основа на други обективни критерии, като например изброените в точка 96, букви б)—(g).

(60)  В случай на регионална подкрепа държавата членка следва да докаже, че допълнителните услуги и правилата за повторно диспечиране дават възможност за ефективно участие на възобновяемите енергийни източници, съхранението и оптимизацията на потреблението по целесъобразност и възнаграждават избора на местоположение и технологии в подкрепа на стабилността на мрежата в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944. Ако държавата членка установи проблем със сигурността на доставките на местно равнище, който не може да бъде решен в средносрочен план (например в рамките на 5—10 години) посредством подобряване на структурата на пазара или достатъчно укрепване на мрежата, за преодоляването на този проблем следва да бъде разработена и оценена мярка съгласно раздел 4.8.

(61)  Държавите членки могат да разчитат на съществуващите национални процеси на консултация по отношение на тези изисквания. Ако консултацията обхваща точките, изброени в настоящите насоки и е с изискваната продължителност, не е необходима отделна консултация. Отделна консултация може да не се изисква и в случаите, посочени в точка 96, буква ж).

(62)  CO2 еквивалент (CO2 e) е метрична мярка, използвана за сравняване на емисиите от различни парникови газове въз основа на техния потенциал за глобално затопляне чрез превръщане на количествата на други газове в еквивалентно количество въглероден диоксид със същия потенциал за глобално затопляне.

(63)  Например процедурното време между конкурентната процедура и срока на доставка, правила за офертите/предложенията, правила за ценообразуване.

(64)  Например ако има различна продължителност на договорите, различни методи за изчисляване на размера на допустимия капацитет / отдадената мощност при различните технологии, различни методи за изчисляване или изплащане на субсидии.

(65)  Например постигането на целите на държавата членка за декарбонизация.

(66)  Такова обвързващо ограничение може да бъде постигнато по различни допълващи се начини, включително действия за облекчаване на евентуални ограничения по отношение на предлагането, коригиране на обема, така че да отразява вероятното налично предлагане във всеки един момент, и/или промяна на други характеристики на структурата на тръжната процедура (например критерии за допустимост за участие); за постигане на целта на мярката (например целите на държавите членки за декарбонизация) по пропорционален начин, който свежда до минимум нарушаването на конкуренцията и търговията. Държавите членки могат да вземат предвид и оправданите правни очаквания на инвеститорите, като същевременно гарантират пропорционалност и конкурентоспособност.

(67)  Принципите за изчисляване на намаляването на емисиите на парникови газове, използвани за иновационния фонд на ЕС, са полезна отправна точка и могат да бъдат намерени на адрес: https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/docs/2021-2027/innovfund/wp-call/2021/call-annex_c_innovfund-lsc-2021_en.pdf. Когато като входящ ресурс се използва електроенергия, в избраната методика трябва да се отчитат емисиите от производството на тази електроенергия. Като критерий за подбор в своите мерки за помощ държавите членки могат, но не са длъжни, да използват равнището на субсидията за тон избегнати емисии, изразени в еквивалент на CO2.

(68)  В допълнение към посоченото в точка 75, Комисията ще гледа като цяло положително на други характеристики, предложени от държавите членки за улесняване на участието на МСП и на общностите за възобновяема енергия в конкурентни тръжни процедури, при условие че положителните ефекти от осигуряването на участие и приемане надхвърлят възможните нарушаващи ефекти.

(69)  Договорът за разлика дава право на бенефициера да получи сума, равна на разликата между фиксирана „цена на упражняване“ и референтна цена, например пазарна цена за единица продукция. Този вид договори се използват за мерки за производство на електроенергия през последните години, но могат да включват и референтна цена, свързана със СТЕ — т.е. да са договори за разлика във въглеродните емисии. Тези договори за разлика във въглеродните емисии могат да бъдат полезен инструмент за въвеждането на пазара на революционни технологии, които може да са необходими за декарбонизирането на промишлеността. Договорите за разлика могат също да предвиждат възстановяване на средства от бенефициерите на данъкоплатците или потребителите за периоди, в които референтната цена надвишава цената на упражняване.

(70)  Малките инсталации за електроенергия от възобновяеми източници могат да се възползват от пряко ценово подпомагане, което покрива пълните разходи за експлоатация, и за чието получаване не се изисква инсталациите да продават произведената от тях електроенергия на пазара, в съответствие с освобождаването, предвидено в член 4, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001. Инсталациите ще се считат за малки, ако мощността им е под приложимия праг, определен в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/943.

(71)  Отнася се до списъка с активи в точка 19, подточка 36.

(72)  Включително нисковъглеродни горива от невъзобновяеми източници и енергоносители, които не отделят отработили газове, но процесът на производството им е с висок въглероден интензитет.

(73)  За мерки, които са идентични с мерките в рамките на одобрените от Съвета планове за възстановяване и устойчивост, тяхното съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди се смята за спазено, тъй като вече е проверено.

(74)  Такива инвестиции биха могли например да имат за цел подмяна на прозорци или котли в сградата или съсредоточаване върху изолацията на стените.

(75)  Срокът на изплащане е времето, необходимо за възстановяване на разходите за дадена инвестиция (без помощ).

(76)  Това се прилага винаги когато се предоставя помощ, за да се даде възможност на предприятията да спазват минималните стандарти за енергийни характеристики, които отговарят на критериите за стандарти на Съюза, преди те да станат задължителни за съответното предприятие, независимо от наличието на по-ранни стандарти на Съюза, които вече са в сила.

(77)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020) 789 final).

(78)  Съобщението включва, наред с другото, амбицията за пускане в експлоатация на най-малко 30 милиона автомобили с нулеви емисии и 80 000 товарни автомобила с нулеви емисии до 2030 г. и намерението до 2050 г. почти всички леки автомобили, микробуси, автобуси и нови тежкотоварни превозни средства ще бъдат с нулеви емисии.

(79)  Регламент (ЕС) 2019/1242 и Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13).

(80)  Например чрез Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 20.7.1999 г., стр. 42) и СТЕ на Съюза.

(81)  Например чрез Директива 2009/33/ЕО.

(82)  Това може да се докаже, като се гарантира, че помощта се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин и че потенциалните заинтересовани страни са достатъчно информирани за обхвата на мярката и потенциалните условия на помощта.

(83)  За тази оценка, в зависимост от съответните сектори и видове транспорт, Комисията по принцип ще разглежда период от две до пет години след уведомлението или след изпълнението на мярката за помощ. Тя ще основава оценката си на представени от държавата членка независими пазарни проучвания или на други уместни данни.

(84)  Вж. точка 66.

(85)  Това може да включва гарантиране, че свръхкомпенсирането е изключено, като се провери дали помощта не надвишава нетните допълнителни разходи, както е показано чрез сравняване на недостига на финансиране във фактическия и съпоставителния сценарий, както и че държавата членка въвежда механизъм за последващ мониторинг, за да провери направените предположения относно размера на изискваната помощ, заедно с механизъм за възстановяване на предоставените средства.

(86)  Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).

(87)  Например за инфраструктура за зареждане с електроенергия, при нормално или високо напрежение.

(88)  За тази оценка Комисията по принцип ще прецени дали се очаква инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво да бъде разгърната при търговски условия в рамките на период, който е от значение, като се вземе предвид продължителността на мярката. Тя ще основава оценката си на резултатите от предварителната обществена консултация, на представени от държавата членка независими пазарни проучвания или на други подходящи доказателства.

(89)  Инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво, предназначена за използване предимно от предприятия, осъществяващи дейност в сектора на обществения пътнически сухопътен, железопътен или воден транспорт, може да бъде отворена допълнително за използване от служители, външни изпълнители или доставчици на тези предприятия.

(90)  Инфраструктурата за зареждане с електроенергия или с гориво, предназначена за използване предимно от бенефициера на помощта, може да бъде отворена допълнително за използване от служители, външни изпълнители или доставчици на бенефициера на помощта.

(91)  Например мярка, насочена към инвестиции в станции за зареждане с водород за тежкотоварни превозни средства на товарни терминали и логистични паркове в държава членка, в която пазарният дял на тежкотоварните превозни средства с водород е по-малък от 2 %.

(92)  Това включва устойчиви авиационни горива.

(93)  Заместващи горива означава горива, които са функционално еквивалентни на изкопаемите горива, които се използват понастоящем, и са напълно съвместими с разпределителната инфраструктура и бордовите машини и двигатели.

(94)  За тази оценка Комисията по принцип ще разглежда период от две до пет години след уведомлението или след изпълнението на мярката за помощ. Тя ще основава оценката си на представени от държавата членка независими пазарни проучвания или на други уместни данни.

(95)  Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ (COM(2020) 301 final, стр 3).

(96)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Нов план за действие относно кръговата икономика. За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020) 98 final).

(97)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“ (COM(2018)673 final и SWD(2018)431).

(98)  Изразходваните ресурси могат да включват всички изразходвани материални ресурси, с изключение на електроенергията. Намалението може да бъде определено, като се измери или прогнозира потреблението преди и след прилагането на мярката за помощ, включително евентуална корекция за отчитане на външните условия, които може да засягат потреблението на даден ресурс.

(99)  Вж. определенията за повторна употреба, оползотворяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране и отпадък в точки 19(59), (61), (62), (75) и (90).

(100)  Йерархията на отпадъците включва: a) предотвратяване, б) подготовка за повторна употреба, в) рециклиране, г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия, и д) обезвреждане. Член 4, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО.

(101)  Други продукти, материали или вещества могат да включват странични продукти (посочени в член 5 от Директива 2008/98/ЕО), остатъци от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство, отпадъчни води, дъждовна вода и отточни води, минерали, миннодобивни отпадъци, хранителни вещества, остатъчни газове от производствени процеси, излишни продукти, части и материали и т.н. Излишните продукти, части и материали са продукти, части или материали, които вече не са необходими или полезни за своя притежател, но са подходящи за повторна употреба.

(102)  Вж. определението за „разделно събиране“ в член 3, параграф 11 от Директива 2008/98/ЕО.

(103)  От технологична гледна точка инвестицията следва да доведе до по-голяма възможност за рециклиране или до по-високо качество на рециклирания материал в сравнение с нормалната практика.

(104)  Когато е надлежно доказано от държавата членка, специфичното положение на ниво съответен регион или региони също може да бъде взето под внимание.

(105)  Вж. определението в точка 19, подточка 58.

(106)  Новият характер може да бъде демонстриран от държавите членки например на базата на точното описание на нововъведението и на пазарните условия за неговото въвеждане или разпространение, сравнявайки го с технологичния напредък в процесите или организационните техники, използвани от други предприятия в същия промишлен отрасъл.

(107)  Ако могат да бъдат използвани количествени параметри за сравнение на екоиновационните дейности със стандартни, неиновационни дейности, „значително по-голяма“ означава, че пределното подобрение, което се очаква от екоиновационните дейности, изразено като намален риск или замърсяване на околната среда, или повишена ефективност при енергията или ресурсите, трябва да бъде поне два пъти по-голямо от пределното подобрение, което се очаква от общото развитие на съпоставими неиновационни дейности. Когато предложеният подход не е подходящ за даден случай или не е възможно да се направи количествена съпоставка, формулярът за кандидатстване за държавна помощ трябва да съдържа подробно описание на използвания метод за оценка на този критерий, като се осигури стандарт, сравним с този на предложения метод.

(108)  Този риск може да бъде доказан от държавата членка например по отношение на: разходите като съотношение от оборота на предприятието, времето, необходимо за разработката, очакваните печалби от екоиновационната дейност в сравнение с разходите и вероятността от неуспех.

(109)  Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие може да бъде намерена на адрес: https://sustainabledevelopment.un.org/content/documents/21252030%20Agenda%20for%20Sustainable%20Development%20web.pdf.

(110)  Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (COM(2020) 652 final).

(111)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Програма за чист въздух за Европа“ (COM (2013) 918 final). Вж. също Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3) и Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1) по отношение на приземния озон, суспендираните прахови частици, азотните оксиди, опасните тежки метали и редица други замърсяващи вещества. Вж. също Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсяващи вещества, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1) по отношение на най-важните трансгранични замърсяващи вещества на въздуха: серни диоксиди, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения и прахови частици.

(112)  Съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1) се изисква поддържането на добро екологично състояние на всички повърхностни и подземни водни обекти, освен когато се прилагат изключения.

(113)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Път към здравословна планета за всички — План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, COM(2021) 400 final.

(114)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381 final).

(115)  Квотите за емисии на парникови газове може да са свързани с държавна помощ, по-специално когато държавите членки предоставят разрешителни и квоти на по-ниска от пазарната им стойност.

(116)  За да определи коя от двете цели има превес, Комисията може да изиска от държавата членка да представи сравнение на очакваните резултати от мярката по отношение на предотвратяването или намаляването на емисиите на парникови газове и на други замърсяващи вещества въз основа на достоверни и подробни количествени данни.

(117)  Квотите за емисии на парникови газове може да са свързани с държавна помощ, по-специално когато държавите членки предоставят разрешителни и квоти на по-ниска от пазарната им стойност.

(118)  Анализът може да бъде извършен въз основа на преценка на ценовата еластичност на продукта за съответния сектор, наред с други фактори, както и на преценка за пропуснатите продажби и тяхното въздействие върху печалбата на бенефициера.

(119)  Например новонавлизащи предприятия на пазара или обратно, съществуващи предприятия или инсталации.

(120)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final).

(121)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).

(122)  https://www.eea.europa.eu/publications/nature-based-solutions-in-europe/.

(123)  Например помощ за възстановяване на торфища, която не е свързана с помощ за ранно закриване на добив на торф или с помощ за извънредни разходи, свързани с такива дейности, може да бъде обхваната от раздел 4.6.

(124)  За да определи коя от двете цели има превес, Комисията може да изиска от държавата членка да представи сравнение на очакваните резултати от мярката по отношение на предотвратяването или намаляването на емисиите на парникови газове, от една страна, и от друга — на отстраняването на екологични щети, възобновяването на естествени местообитания и екосистеми, опазването или възстановяването на биологичното разнообразие и прилагането на природосъобразни решения за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него, когато е целесъобразно, въз основа на достоверни и подробни количествени данни.

(125)  Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56). Вж. също Известие на Комисията „Насоки за осигуряване на общо разбиране на понятието „екологични щети“, определено в член 2 от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети“ (ОВ C 118, 7.4.2021 г., стр. 1).

(126)  Вж. Решение на Комисията C(2012) 558 final от 17 октомври 2012 г. във връзка със случай SA.33496 (2011/N) — Austria — Einzelfall, Altlast, DECON Umwelttechnik GmbH, съображения 65—69 (ОВ C 14, 17.1.2013 г., стp. 1).

(127)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(128)  Настоящият раздел не обхваща спомагателните услуги, включително мерките от плановете за защита на системата съгласно Регламент (ЕС) 2017/2196 на Комисията, целящи да се гарантира експлоатационна сигурност, която се осигурява от оператори на електропреносна система или на разпределителна мрежа чрез недискриминационна конкурентна тръжна процедура, отворена за всички ресурси, които могат да допринесат за установеното изискване за експлоатационна сигурност, без участието на държавата във възлагането на обществена поръчка и финансирането на услугата.

(129)  Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния отрасъл (Регламент за готовност за справяне с рискове (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 1).

(130)  Като се вземат предвид Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944.

(131)  Техническа приложимост се допуска за механизмите за осигуряване на капацитет, за които се изисква трансгранично участие съгласно Регламент (ЕС) 2019/943.

(132)  Държавите членки могат да разчитат на съществуващите национални процеси на консултация по отношение на тези изисквания. Ако консултацията обхваща изброените тук точки, не е необходимо да се провежда отделна консултация.

(133)  Например процедурното време между конкурентната процедура и срока на доставка, правила за офертите/предложенията, правила за ценообразуване.

(134)  Например ако има различна продължителност на договорите, различни методи за изчисляване на размера на допустимия капацитет/отдадената мощност при различните технологии, различни методи за изчисляване или изплащане на субсидии.

(135)  Определени съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2019/943.

(136)  За мерки, включени в плана за готовност за справяне с рискове, посочен в Регламент (ЕС) 2019/941, вж. също член 12, параграф 1 от този регламент.

(137)  Това изискване не засяга активирането на ресурсите преди действителното диспечиране, за да бъдат спазени ограничаващите условия за линейно изменение и експлоатационните изисквания на ресурсите. Производството на стратегическия резерв по време на активиране не трябва да се отдава на балансовите групи чрез пазарите на едро, нито да променя дисбалансите им.

(138)  Съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/943.

(139)  Вж. Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 262, 19.7.2016 г., стр. 1). Като се има предвид, че понятието за държавна помощ е обективно и правно понятие, определено пряко от Договора (решение на Съда от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C-487/06 P, ECLI:EU:C:2008:757, точка 111), възгледите, изложени в точки 373—375, не засягат тълкуването на понятието за държавна помощ от съдилищата на Съюза (решение на Съда от 21 юли 2011 г., Alcoa Trasformazioni / Комисия,, C-194/09 P, ECLI:EU:C:2011:497, точка 125); основната отправна точка за тълкуване на Договора винаги е съдебната практика на съдилищата на Съюза.

(140)  Законен монопол е налице, когато дадена услуга е запазена по закон или чрез регулаторни мерки за един-единствен доставчик в определен географски район (както в рамките на една държава членка) и съществува категорична забрана друг оператор да предоставя същата услуга (дори за удовлетворяване на евентуално остатъчно търсене от определени групи потребители). При все това, фактът, че предоставянето на обществена услуга е възложена на конкретно предприятие, сам по себе си не означава, че това предприятие има законен монопол.

(141)  Настоящият раздел не се прилага за проекти, включващи специална инфраструктура и/или друга енергийна инфраструктура, комбинирани с дейности по производство и/или потребление.

(142)  За разлика от съоръженията за съхраняване „зад електромера“.

(143)  Подпомагането на съхраняването на енергия може също така да се оценява съгласно раздели 4.1, 4.2, 4.3 и 4.8, когато е уместно. Активите за съхранение, избрани като ПОИ — в съответствие с приложимото законодателство за TEN-E — се определят като енергийна инфраструктура съгласно настоящия раздел и подкрепата ще се оценява съгласно раздел 4.9. Подкрепата за активи за съхранение, които са „притежавани или контролирани“ от оператори на електропреносна система или на разпределителна мрежа в съответствие с член 54 и/или член 36 от Директива 944/2019, също е обхваната от раздел 4.9.

(144)  По-специално Комисията ще прецени дали съответната(ите) трета(и) държава(и) има(т) висока степен на регулаторно съответствие и ще подкрепя(т) общите цели на политиката на Съюза, по-специално тъй като те са свързани с добре функциониращ вътрешен енергиен пазар; сигурност на енергийните доставки въз основа на сътрудничество и солидарност; енергийна система по пътя към декарбонизация в съответствие с Парижкото споразумение и целите на Съюза в областта на климата; и избягване на изместване на въглеродни емисии.

(145)  За инфраструктура между една държава членка и една или повече трети държави; - За частта, разположена на територията на Съюза, проектите ще трябва да бъдат в съответствие с директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944; - За съответната(ите) трета(и) държава(и) проектите ще трябва да имат висока степен на регулаторно съответствие и да подкрепят общите цели на политиката на Съюза, по-специално за да се гарантира добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, сигурност на енергийните доставки въз основа на сътрудничество и солидарност и енергийна система по пътя към декарбонизация в съответствие с Парижкото споразумение и целите на Съюза в областта на климата; и по-специално като не се допуска изместване на въглеродни емисии.

(146)  В член 20 от Директива (ЕС) 2018/2001 се посочва, че „държавите членки предприемат, по целесъобразност, необходимите стъпки с оглед разработване на инфраструктура за районни отоплителни и охладителни системи, за да се даде възможност за развитие на топлинна енергия и енергия за охлаждане от централи на база биомаса, инсталации за слънчева енергия, енергия от околната среда, геотермална енергия и от отпадна топлина и студ“.

(147)  За да се гарантира, че разпределителната мрежа действително функционира като съоръжение, отворено за потребителите, в съответствие със съобщението за Плана за инвестиции за устойчива Европа (вж. раздел 4.3.3. от Съобщението на Комисията относно Плана за инвестиции за устойчива Европа — приложение към Съобщението относно Европейския зелен пакт от 14.1.2020 г., COM(2020) 21 final), обикновено — по аналогия с правилата на вътрешния пазар за енергийния сектор, по-специално за газа или електроенергията — ще трябва да бъдат въведени специфични правила (за възлагане на достъп на трети страни, отделяне и регулирани тарифи), освен обикновено „отделно счетоводство“.

(148)  Докато в случаите на естествен или законен монопол, или и двете, подкрепата за разпределителната инфраструктура за районно отопление попада извън обхвата на правилата за държавна помощ (при определени условия), всяка подкрепа за дейността по производство на районно отопление ще продължи да бъде предмет на правилата за държавна помощ.

(149)  Количеството енергия, уловена от термопомпи, която се счита за възобновяема, се изчислява съгласно приложение VII към Директива (ЕС) 2018/2001. Освен това, когато се използва електроенергия, тя може да се счита за напълно възобновяема по аналогия с методите, използвани за разглеждане на електроенергията като напълно възобновяема съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 — както и съгласно делегираното законодателство — или други еквивалентни методи, гарантиращи, че цялата действително използвана електроенергия би била от възобновяеми източници, при условие че се избягва двойното отчитане на енергия от възобновяеми източници и свръхкомпенсацията. Подкрепата за нови инвестиции или модернизация — както и експлоатация — в никакъв случай не трябва да се отнася до инсталации за съвместно изгаряне, които използват горива, различни от енергия от възобновяеми източници или отпадна топлина.

(150)  Оборудването за отопление и охлаждане, включително топлинното акумулиране, в помещенията на клиентите, както е посочено в точка 138, когато е свързано с районни отоплителни или охладителни системи, също може да бъде обхванато.

(151)  Вж. член 2, точка 41 от Директива 2012/27/ЕС.

(152)  В този контекст държавите членки по-специално демонстрират, че подпомаганите районни отоплителни системи са въвели необходимите мерки за повишаване на ефективността, намаляване на емисиите на CO2 и други източници на замърсяване, както и на загубите по мрежата.

(153)  Потребителите на топлинна енергия, които са предприятия, извършващи стопанска дейност, трябва във всички случаи да заплащат пълния си дял от разходите за отопление, поне равен на техния най-евтин алтернативен източник на отопление, за да се избегне нарушаване на конкуренцията на други пазари.

(154)  Йерархията на отпадъците включва: a) предотвратяване, б) подготовка за повторна употреба, в) рециклиране, г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия, и д) обезвреждане. Вж. член 4, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО.

(155)  Държавите членки трябва да докажат, че са предприети мерки за добавяне на устойчиви източници на отопление към системата, за да се обслужват допълнителни клиенти.

(156)  Държавите членки следва например да предоставят доказателства, че въпросните районни отоплителни системи са част от национални или местни планове за декарбонизация или са част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999 относно необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за районно отопление и охлаждане от възобновяеми източници, за да се постигне целта на Съюза, определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, и да се ангажират с прехода към горива, различни от изкопаеми, чрез постигане на междинни и крайни цели за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

(157)  С оглед на техния принос за смекчаване на последиците от изменението на климата, което е определено като екологична цел в Регламент (ЕС) 2020/852, доколкото няма очевидни признаци за неспазване на принципа за ненанасяне на значителни вреди.

(158)  Вж. също член 24 от Директива 2018/2001/ЕС.

(159)  Вж. също член 18, параграф 5 и член 24 от Директива 2018/2001/ЕС.

(160)  В определението на статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност (NACE rev. 2), до ниво на дезагрегация, не по-високо от осем цифри (ниво „PRODCOM“).

(161)  Например данни, обхващащи значителен процент от брутната добавена стойност на равнище ЕС за съответния сектор или подсектор.

(162)  Понятието „стоки и услуги“ не включва разходите за персонал.

(163)  Код 12 15 0 в правната рамка, установена с Регламент (ЕО, Евратом) № 58/97 на Съвета от 20 декември 1996 г. относно структурната бизнес статистика (ОВ L 014, 17.1.1997 г., стp. 1).

(164)  Използването на фиксирани годишни компенсации (възстановяване на суми) има предимството, че увеличението на пределните разходи за електроенергия (т.е. на разходите за електроенергия за всеки допълнителен потребен MWh) е едно и също за предприятията, които се ползват от помощта, като по този начин се ограничава потенциалното нарушаване на конкуренцията в рамките на сектора.

(165)  Съобщение на Комисията „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.“ (ОВ C 200, 28.6.2014 г.).

(166)  Изискването за 30 %, посочено в точка 50, не се прилага за тръжни процедури съгласно раздел 4.12. Държавите членки могат да обмислят използването на допълнителни критерии, като например други екологични ползи, които да бъдат постигнати.

(167)  Решение на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (ОВ L 336, 21.12.2010 г., стр. 24).

(168)  Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56).

(169)  Вж. също Известие на Комисията „Насоки за осигуряване на общо разбиране на понятието „екологични щети“, определено в член 2 от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети“, 2021/C 118/01 (ОВ C 118, 7.4.2021 г., стр. 1).

(170)  Вж. Решение на Комисията C(2012) 558 final от 17 октомври 2012 г. във връзка със случай SA.33496 (2011/N) — Austria — Einzelfall, Altlast, DECON Umwelttechnik GmbH, съображения 65—69 (ОВ C 14, 17.1.2013 г., стp. 1).

(171)  Работен документ на службите на Комисията „Обща методика за оценка на държавната помощ“, 28.5.2014 г., SWD(2014) 179 final.

(172)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

(173)  Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, 30.4.2004, стр. 1).

(174)  Съобщение на Комисията „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.“ (ОВ C 200, 28.6.2014 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Списък с допустимите сектори в раздел 4.11

Сектори, изложени на значителен риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1

Код по NACE

Описание

0510

Добив на антрацитни и черни въглища

0620

Добив на природен газ

0710

Добив на железни руди

0729

Добив на руди на цветни метали

0811

Добив на строителни и декоративни скални материали, варовик, суров гипс, креда, доломит и шисти

0891

Добив на минерални суровини за химическото производство и на естествени торове

0893

Добив на сол

0899

Добив на други неметални материали и суровини, некласифицирани другаде

1020

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия

1031

Преработка и консервиране на картофи

1032

Производство на плодови и зеленчукови сокове

1039

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови ястия

1041

Производство на растителни и животински масла и мазнини, без маргарин

1062

Производство на нишесте и нишестени продукти

1081

Производство на захар

1086

Производство на детски, диетични и други хомогенизирани храни

1104

Производство на други недестилирани алкохолни напитки

1106

Производство на малц

1310

Подготовка и предене на текстилни влакна

1320

Производство на тъкани

1330

Облагородяване на прежди, платове и облекло

1391

Производство на плетени платове

1393

Производство на килими и текстилни подови настилки

1394

Производство на канапи, въжета, мрежи и изделия от тях

1395

Производство на нетъкани текстилни изделия, без облекло

1396

Производство на други текстилни изделия за техническа и производствена употреба

1411

Производство на облекло от обработени меки кожи

1431

Производство на чорапи и чорапогащи

1511

Обработка на кожи без косъм; обработка и багрене на кожухарски кожи

1610

Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал

1621

Производство на фурнир и дървесни плочи

1622

Производство на сглобени паркетни плочи

1629

Производство на други изделия от дървен материал; производство на изделия от корк, слама и материали за плетене

1711

Производство на влакнести полуфабрикати

1712

Производство на хартия и картон

1722

Производство на домакински, санитарно-хигиенни и тоалетни изделия от хартия и картон

1724

Производство на тапети и подобни стенни облицовки

1920

Производство на рафинирани нефтопродукти и брикети от въглища и торф

2011

Производство на промишлени газове

2012

Производство на багрила и пигменти

2013

Производство на други основни неорганични химични вещества

2014

Производство на други основни органични химични вещества

2015

Производство на азотни съединения и торове

2016

Производство на полимери в първични форми

2017

Производство на синтетичен каучук в първични форми

2059

Производство на други химични продукти, некласифицирани другаде

2060

Производство на изкуствени и синтетични влакна

2110

Производство на лекарствени вещества

2211

Производство на външни и вътрешни гуми; регенериране на пневматични гуми

2219

Производство на други изделия от каучук

2221

Производство на листове, плочи, тръби и профили, от пластмаси

2222

Производство на опаковки от пластмаси

2229

Производство на други изделия от пластмаси

2311

Производство на необработено плоско стъкло

2312

Формуване и обработване на плоско стъкло

2313

Производство на опаковки и домакинско стъкло

2314

Производство на стъклени влакна

2319

Производство и обработване на други изделия от стъкло, вкл. за техническа употреба

2320

Производство на огнеупорни изделия

2331

Производство на керамични плочки

2342

Производство на санитарна керамика

2343

Производство на керамични изолатори

2344

Производство на друга техническа керамика

2349

Производство на други керамични изделия, некласифицирани другаде

2351

Производство на цимент

2391

Производство на абразивни изделия

2399

Производство на изделия от други неметални минерали, некласифицирани другаде

2410

Производство на чугун, стомана и феросплави

2420

Производство на тръби, кухи профили и фитинги за тях от стомана

2431

Студено изтегляне на пръти

2432

Студено валцуване на тесни ленти

2434

Студено изтегляне на тел

2442

Производство на алуминий

2443

Производство на олово, цинк, калай

2444

Производство на мед

2445

Производство на други цветни метали

2446

Преработка на ядрено гориво

2451

Леене на чугун

2550

Коване, щамповане и валцуване на метал; прахова металургия

2561

Повърхностно обработване и нанасяне на покритие върху метал

2571

Производство на кухненски прибори и ножарски изделия

2593

Производство на изделия от тел, вериги и пружини

2594

Производство на свързващи елементи

2611

Производство на електронни елементи

2720

Производство на акумулаторни батерии и акумулатори

2731

Производство на кабели от оптични влакна

2732

Производство на други електрически и електронни проводници и кабели

2790

Производство на други електрически съоръжения

2815

Производство на лагери, предавки и съединители

3091

Производство на мотоциклети и техните двигатели

3099

Производство на други превозни средства, некласифицирани другаде


Сектори, изложени на риск, както е посочено в раздел 4.11.3.1

Код по NACE

Описание

1011

Производство и преработка на месо, без месо от домашни птици

1012

Производство и преработка на месо от домашни птици

1042

Производство на маргарин и подобни хранителни мазнини

1051

Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед

1061

Производство на мелничарски продукти

1072

Производство на сухари, бисквити и сухи сладкарски изделия

1073

Производство на макарони, юфка, кус-кус и подобни макаронени изделия

1082

Производство на какао, шоколадови и захарни изделия

1085

Производство на готови ястия

1089

Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде

1091

Производство на готови храни (фуражи) за селскостопански животни

1092

Производство на готови храни за домашни любимци

1107

Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води

1723

Производство на канцеларски материали от хартия и картон

1729

Производство на други изделия от хартия и картон

2051

Производство на експлозиви

2052

Производство на лепила

2332

Производство на тухли, керемиди и други изделия от печена глина за строителството

2352

Производство на вар и гипс

2365

Производство на влакнесто-циментови изделия

2452

Леене на стомана

2453

Леене на леки метали

2591

Производство на варели и подобни съдове от стомана

2592

Производство на леки опаковки от метал

2932

Производство на други части и принадлежности за автомобили


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Дефиниция на разходите, посочени в раздел 4.12.2

1.   Разходи на предприятия, които са закрили или закриват дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти

Единствено следните категории разходи и само ако те са възникнали в резултат на закриването на дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти:

a)

разходите по изплащане на социални осигуровки в резултат на пенсионирането на работници, преди те да са достигнали изискваната от закона пенсионна възраст;

б)

други извънредни разходи за работници, които са останали или остават без работа;

в)

разходите за изплащане на пенсии и надбавки извън законоустановената система на работници, които са останали или остават без работа, и на работници, които са имали право на такива плащания преди закриването;

г)

разходите, направени от предприятията за повторното адаптиране на работници с цел намиране на нова работа извън въгледобивната, торфената и шистовата промишленост, и по-специално разходите за обучение;

д)

предоставянето на безплатни въглища, торф и битуминозни шисти за работници, които са останали или остават без работа, и за работници, които са имали право на такова предоставяне преди закриването, или неговата парична равностойност;

е)

остатъчни разходи, произтичащи от административни, правни или данъчни разпоредби, които са специфични за въгледобивната, торфената и шистовата промишленост;

ж)

допълнителни дейности по осигуряване на безопасността под земята, възникнали в резултат на закриването на дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти;

з)

вреди, дължащи се на минна дейност, при условие че са предизвикани от дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти, които са закрити или са в процес на закриване;

и)

всички надлежно обосновани разходи, свързани с техническата ликвидация и консервация на закрити електроцентрали и минни обекти, включително:

остатъчни разходи, свързани с изплащане на обезщетение на органи, отговарящи за водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води;

други остатъчни разходи, свързани с водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води;

й)

остатъчни разходи, необходими за покриване на здравното осигуряване на съкратени работници;

к)

разходи за прекратяване или изменение на съществуващи договори (на максимална стойност, равняваща се на 6-месечно производство);

л)

изключителна присъща амортизация, при условие че тя настъпва в резултат на закриването на дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти;

м)

разходи по техническа рекултивация на нарушени терени.

Увеличението на стойността на земята трябва да се приспадне от допустимите разходи за категориите разходи, посочени в букви ж), з), и) и м).

2.   Разходи, направени от няколко предприятия

Единствено следните категории разходи:

а)

увеличаване на вноските извън законоустановената система с цел покриване на разходите за социална сигурност, което се дължи на спад в броя на осигуряваните работници вследствие на закриването на дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти;

б)

разходи, възникнали в резултат на закриването на дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти, за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчните води;

в)

увеличаване на вноските за органите, отговарящи за водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води, при условие че това увеличение се дължи на намаление на облагаемото производство на въглища, вследствие на закриването на дейности по добиването на въглища, торф и битуминозни шисти.