Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 51/01)

Последна публикация

ОВ C 37, 24.1.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 24, 17.1.2022 г.

ОВ C 11, 10.1.2022 г.

ОВ C 2, 3.1.2022 г.

ОВ C 513, 20.12.2021 г.

ОВ C 502, 13.12.2021 г.

ОВ C 490, 6.12.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (трети състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Cour administrative — Люксембург) — État luxembourgeois/L

(Дело C-437/19) (1)

(Преюдициално запитване - Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане - Директива 2011/16/ЕС - Член 1, параграф 1, член 5 и член 20, параграф 2 - Искане за информация - Разпореждане за предоставяне на информация - Отказ да се изпълни разпореждането - Санкция - „Предполагаемо значим“ характер на поисканата информация - Липса на поименна и индивидуална идентификация на съответните данъчнозадължени лица - Понятие „самоличност на проверяваното или разследвано лице“ - Мотивиране на искането за информация - Обхват - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на ефективна съдебна защита срещу разпореждането за предоставяне на информация - Член 52, параграф 1 - Ограничаване - Зачитане на основното съдържание на правото)

(2022/C 51/02)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative

Страни в главното производство

Жалбоподател: État luxembourgeois

Ответник: L

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 1, член 5 и член 20, параграф 2 от Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО трябва да се тълкуват в смисъл, че дадено искане за информация трябва да се приеме като отнасящо се до информация, която не е явно лишена от предполагаема значимост, когато проверяваните или разследвани лица по смисъла на последната разпоредба не са идентифицирани поименно и индивидуално в искането, но запитващият орган установи въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване срещу ограничена група от лица, което е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно законово задължение.

2)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лице, което притежава информация: — на което е наложена административна имуществена санкция за неизпълнение на разпореждане за предоставяне на информация в рамките на обмен между национални данъчни администрации на основание на Директива 2011/16, което разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, и — което е оспорило инцидентно законосъобразността на това разпореждане в рамките на жалба срещу решението за налагане на санкция поради неспазване на това разпореждане, като по този начин се е запознало с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, в хода на съдебното производство, образувано по тази жалба,

трябва — след окончателното признаване на законосъобразността на издадените спрямо него решения — да получи възможност да се съобрази с разпореждането за предоставяне на информация в първоначално предвидения за тази цел срок в националното право, без това да води до оставане в сила на санкцията, която е трябвало да понесе, за да упражни правото си на ефективни правни средства за защита. Само ако това лице не изпълни разпореждането в този срок, наложената санкция би станала законно изискуема.

---

(1)  ОВ C 270, 12.8.2019 г.

Решение на Съда (голям състав) от 23 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Pesti Központi Kerületi Bíróság — Унгария) — Наказателно производство срещу IS

(Дело C-564/19) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Директива 2010/64/ЕС - Член 5 - Качество на устния и писмения превод - Директива 2012/13/ЕС - Право на информация в наказателното производство - Член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 - Право на информация относно обвинението - Право на устен и писмен превод - Директива 2016/343/ЕС - Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес - Член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Член 267 ДФЕС - Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС - Допустимост - Протест в интерес на закона срещу акт, с който се разпорежда преюдициално запитване - Дисциплинарно производство - Правомощие на висшестоящия съд да обяви за незаконосъобразно преюдициалното запитване)

(2022/C 51/03)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Pesti Központi Kerületi Bíróság

Страна в главното производство

IS

Диспозитив

1)

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вследствие на протест в интерес на закона върховен съд на държава членка да установи незаконосъобразността на преюдициално запитване, отправено до Съда от по-нисшестоящ съд на основание на посочената разпоредба, тъй като поставените въпроси не са релевантни и необходими за решаването на спора в главното производство, без обаче да засяга правните последици на съдържащия запитването акт. Принципът на предимство на правото на Съюза изисква по-нисшестоящият съд да не се съобразява с подобно решение на националния върховен съд.

2)	Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство, с довода че е отправил до Съда преюдициално запитване на основание на тази разпоредба.

3)

Член 5 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да вземат конкретни мерки, за да гарантират, че осигуреният устен и писмен превод е достатъчно качествен, така че заподозреният или обвиняемият да разбере повдигнатото срещу него обвинение и националните съдилища да упражнят контрол върху устния превод. Член 2, параграф 5 от Директива 2010/64, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство във връзка с член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат дадено лице да бъде съдено задочно, при положение че поради неадекватно качество на устния превод то не е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение или когато е невъзможно да се установи качеството на осигурения устен превод и следователно да се установи, че лицето е било уведомено на език, който разбира, за повдигнатото срещу него обвинение.

---

(1)  ОВ C 95, 23.3.2020 г.

Решение на Съда (голям състав) от 23 ноември 2021 г. — Съвет на Европейския съюз/Hamas

(Дело C-833/19 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Борба с тероризма - Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания - Замразяване на средства - Обща позиция 2001/931/ОВППС - Регламент (ЕО) № 2580/2001 - Оставяне на организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия - Нотифицирано до организацията изложение на индивидуалните мотиви, което е включено в документ, отделен от акта с общи мотиви - Удостоверяване на изложението на индивидуалните мотиви - Член 297, параграф 2 ДФЕС)

(2022/C 51/04)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и S. Van Overmeire)

Друга страна в производството: Hamas (представител: L. Glock, avocate)

Диспозитив

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет (T-308/18, EU:T:2019:557), в частта, в която приема, че осмото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство, е налице и отменя Решение (ОВППС) 2018/475 на Съвета от 21 март 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/1426, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 на Съвета от 21 март 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420, Решение (ОВППС) 2018/1084 на Съвета от 30 юли 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/475, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 на Съвета от 30 юли 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 в частта, в която тези актове се отнасят до Hamas, включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

2)	Отхвърля жалбата на Hamas по дело T-308/18.

3)	Осъжда Hamas да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на Съвета на Европейския съюз, направени както в настоящото производство по обжалване, така и в първоинстанционното производство.

---

(1)  ОВ C 10, 13.1.2020 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 2 декември 2021 г. — Европейска комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd, GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH (C-884/19 P), GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd, Европейска комисия (C-888/19 P)

(Съединени дела C-884/19 и C-888/19 P) (1)

(Обжалване - Дъмпинг - Внос на слънцезащитно стъкло с произход от Китай - Регламент (ЕО) № 1225/2009 - Член 2, параграф 7, букви б) и в) - Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика - Отказ - Понятие за „значително нарушение, пренесено от предишната система на непазарна икономика“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире - Данъчни облекчения)

(2022/C 51/05)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Европейска комисия (представители: първоначално L. Flynn, T. Maxian Rusche и A. Demeneix, впоследствие L. Flynn и T. Maxian Rusche) (C-884/19 P), GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH (представител: R. MacLean, Solicitor) (C-888/19 P)

Други страни в производството: Xinyi PV Products (представители: Y. Melin и B. Vigneron, адвокати), (C-884/19 P и C-888/19 P) GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH (представител: R. MacLean, Solicitor) (C-884/19 P), Европейска комисия (представители: първоначално L. Flynn, T. Maxian Rusche и A. Demeneix, впоследствие L. Flynn и T. Maxian Rusche) (C-888/19 P)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 септември 2019 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T-586/14 RENV, EU:T:2019:668).

2)	Връща делото за ново разглеждане от Общия съд на Европейския съюз, който да се произнесе по изтъкнатите пред него второ, трето и четвърто основание.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 54, 17.2.2020 г.

ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Решение на Съда (голям състав) от 30 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Rīgas rajona tiesa — Латвия) — Наказателно производство срещу AB, CE, „MM investīcijas“ SIA

(Дело C-3/20) (1)

(Преюдициално запитване - Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз - Член на орган на Европейската централна банка - Управител на национална централна банка на държава членка - Имунитет по отношение на наказателни производства - Обвинение във връзка с действия, извършени при изпълнение на задължения в държава членка)

(2022/C 51/06)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Rīgas rajona tiesa

Страни в главното производство

AB, CE, „MM investīcijas“ SIA

LR Ģenerālprokuratūras Krimināltiesiskā departamenta Sevišķi svarīgu lietu izmeklēšanas nodaļa

Диспозитив

1)

Член 22 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, разглеждан във връзка с член 130 ДФЕС и член 7 от Протокол (№ 4) за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, трябва да се тълкува в смисъл, че управител на централна банка на държава членка може да се ползва от имунитета по отношение на съдебни производства, предвиден в член 11, буква а) от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, за действията, които е осъществил при изпълнението на служебните си задължения на член на орган на Европейската централна банка.

2)

Член 11, буква а) във връзка с член 22 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че управител на централна банка на държава членка продължава да се ползва от имунитета по отношение на съдебни производства, предвиден в член 11, буква а) от този протокол, за действията, които е осъществил при изпълнението на служебните си задължения, и след като е престанал да заема тази си длъжност.

3)

Член 11, буква а) във връзка с членове 17 и 22 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че провеждащият наказателното производство национален орган — а именно, според етапа на производството, органът на досъдебното производство или компетентният наказателен съд — има право да прецени първо дали евентуалното нарушение на управителя на националната централна банка в качеството му на член на орган на Европейската централна банка представлява действие на този управител по изпълнение на задачите му в този орган, а ако има съмнения дали това е така, е длъжен да поиска, както налага принципът на лоялно сътрудничество, становище от Европейската централна банка и да се съобрази с него. Когато е сезирана с искане за отнемане на имунитета на този управител, Европейската централна банка трябва обаче сама да прецени дали това отнемане не противоречи на интересите на Европейския съюз, като преценката ѝ би могла евентуално да бъде предмет на контрол от Съда.

4)

Член 11, буква а) от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него имунитет по отношение на съдебни производства допуска всички действия по наказателно преследване, и в частност по разследване, събиране на доказателства и връчване на обвинителния акт. Ако обаче още при разследването в досъдебната фаза на производството се установи, че разследваното лице може да се ползва за разследваните деяния от имунитет по отношение на съдебни производства, националните органи трябва да поискат от съответната институция на Европейския съюз да му го отнеме. Този имунитет допуска използването в други съдебни производства на събраните по време на разследването доказателства.

5)

Член 11, буква а) и член 17 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че имунитетът по отношение на съдебни производства не се прилага, когато срещу ползващото се с този имунитет лице се води наказателно производство за действия, които то не е извършило при изпълнение на задължения от името на институция на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 77, 9.3.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Višje sodišče v Ljubljani — Словения) — Производство, образувано по искане на NK, в качеството му на синдик на Alpine BAU GmbH

(Дело C-25/20) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Производство по несъстоятелност - Регламент (ЕО) № 1346/2000 - Членове 4 и 28 - Член 32, параграф 2 - Срок за предявяване на вземания в производство по несъстоятелност - Предявяване на вземания в провеждано в държава членка вторично производство по несъстоятелност от синдика по провеждано в друга държава членка главно производство по несъстоятелност - Краен срок, предвиден в правото на държавата на откриване на вторичното производство по несъстоятелност)

(2022/C 51/07)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Višje sodišče v Ljubljani

Страни в главното производство

Жалбоподател: NK, в качеството му на синдик на Alpine BAU GmbH

при участието на: Alpine BAU GmbH, Залцбург — клон Целье, в несъстоятелност

Диспозитив

Член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност във връзка с членове 4 и 28 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че за предявяването във вторично производство по несъстоятелност на вземания, които вече са били предявени в главното производство по несъстоятелност от синдика по последното производство, се прилагат разпоредбите относно сроковете за предявяване на вземания и последиците от несвоевременното предявяване, предвидени в законодателството на държавата на образуване на това вторично производство.

---

(1)  ОВ C 103, 30.9.2020 г.

Решение на Съда (трети състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz GmbH/eprimo GmbH

(Дело C-102/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2002/58/ЕО - Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации - Член 2, втора алинея, буква з) - Понятие „електронна поща“ - Член 13, параграф 1 - Понятие „използване на електронна поща за целите на директен маркетинг“ - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Приложение I, точка 26 - Понятие „упорито и нежелано увещаване по електронна поща“ - Рекламни съобщения - Inbox advertising)

(2022/C 51/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz GmbH

Ответник: eprimo GmbH

при участието на: Interactive Media CCSP GmbH

Диспозитив

1)

Член 13, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „използване […] на електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на тази разпоредба показването във входящата пощенска кутия на потребителя на услуга за електронна поща на рекламни съобщения във форма, която наподобява формата на същинско електронно писмо, и на същото място като него, като в това отношение няма значение нито определянето на случаен принцип на получателите на тези съобщения, нито установяването на степента на интензивност на наложеното на потребителя бреме, тъй като това използване е разрешено само при условие че посоченият потребител е бил ясно и точно информиран за начина на разпространение на тази реклама, по-специално в списъка с получените лични електронни писма, и е изразил конкретно и при пълно познаване на фактите съгласието си да получава такива рекламни съобщения.

2)

Точка 26 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялни търговски практики) трябва да се тълкува в смисъл, че действие, състоящо се в показването във входящата пощенска кутия на потребителя на услуга за електронна поща на рекламни съобщения във форма, която наподобява формата на същинско електронно писмо, и на същото място като него, попада в обхвата на понятието „упорито и нежелано увещаване“ на потребителите на услуги за електронна поща по смисъла на тази разпоредба, ако показването на тези рекламни съобщения, от една страна, е достатъчно често и редовно, за да може да се квалифицира като „упорито увещаване“, а от друга страна, може да се квалифицира като „нежелано увещаване“ при липсата на съгласие, дадено от потребителя преди показването.

---

(1)  ОВ C 209, 22.6.2020 г.

Решение на Съда (седми състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — WD/job-medium GmbH, в ликвидация

(Дело C-233/20) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2003/88/EО - Защита на безопасността и здравето на работниците - Член 7, параграф 1 - Право на финансово обезщетение, заместващо платен годишен отпуск, неизползван преди прекратяването на трудовото правоотношение - Предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение от служителя)

(2022/C 51/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: WD

Ответник: job-medium GmbH, в ликвидация

Диспозитив

1)

Член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, съгласно която, ако работникът или работничката предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение без основателна причина, не се дължи финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата последна работна година.

2)	Не е необходимо националният съд да проверява дали за работника е било невъзможно да използва дните платен отпуск, на които е имал право.

---

(1)  ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Решение на Съда (десети състав) от 25 ноември 2021 г. — Европейска комисия/UG

(Дело C-249/20 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Договорно нает служител - Договор за неопределено време - Прекратяване - Основания за уволнение - Изопачаване - Неимуществена вреда - Допустимост - Липса на произнасяне по някое от исканията)

(2022/C 51/10)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Mongin и L. Radu Bouyon)

Друга страна в производството: UG (представители: първоначално M. Richard и P. Junqueira de Oliveira, впоследствие M. Richard, адвокати)

Диспозитив

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 2 април 2020 г., UG/Комисия (T-571/17, непубликувано, EU:T:2020:141), в частта, в която е отменено решението на Европейската комисия от 17 октомври 2016 за прекратяване на сключения с UG договор за неопределено време, в частта, в която се установява незаконосъобразност, за която отговорност носи тази институция, и в частта, в която се отхвърля като недопустимо искането на UG за присъждане на обезщетение за претърпяната неимуществена вреда.

2)	Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 348, 19.10.2020 г.

Решение на Съда (пети състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия) — Aurubis AG/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-271/20) (1)

(Преюдициално запитване - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Безплатно разпределяне на квоти - Решение № 2011/278/ЕС - Член 3, буква г) - Подинсталация с горивен показател - Понятия „изгаряне“ и „гориво“ - Производство на първична мед чрез топене в летящо състояние - Искане за разпределяне - Поискани и все още неразпределени квоти към датата на изтичане на период на търгуване - Възможност за издаване на такива квоти през следващия период на търгуване въз основа на изпълнение на съдебно решение, постановено след тази дата)

(2022/C 51/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Aurubis AG

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Диспозитив

1)

Член 3, буква г) от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „подинсталация с горивен показател“ обхваща, в рамките на произвеждаща първична мед инсталация, чиято дейност попада в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87 с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, пещ за топене в летящо състояние, в която се окислява сярата, съдържаща се в използваната суровина, а именно меден концентрат.

2)	Решение 2011/278 трябва да се тълкува в смисъл, че безплатните квоти, на които операторът на дадена инсталация има право за третия период на търгуване (2013—2020 г.), все още могат да бъдат издадени на последния след 31 декември 2020 г. в изпълнение на съдебно решение, постановено след тази дата.

---

(1)  ОВ C 287, 31.8.2020 г.

Решение на Съда (трети състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Paris — Франция) — IB/FA

(Дело C-289/20) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Компетентност за разглеждане на иск за развод - Член 3, параграф 1, буква a) - Понятие за „обичайно местопребиваване“ на ищеца)

(2022/C 51/12)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Paris

Страни в главното производство

Жалбоподател: IB

Ответник: FA

Диспозитив

Член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съпруг, който поделя живота си между две държави членки, може да има обичайно местопребиваване само в една от тези държави членки, така че единствено съдилищата на държавата членка, на чиято територия е това обичайно местопребиваване, са компетентни да се произнесат по иска за разтрогване на брачните връзки.

---

(1)  ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Решение на Съда (седми състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Veszprémi Törvényszék — Унгария) — Amper Metal Kft/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-334/20) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2 - Сделка, която подлежи на облагане с ДДС - Понятие - Член 168, буква a) и член 176 - Право на приспадане на платения ДДС по получени доставки - Отказ - Рекламни услуги, които според данъчния орган са прекомерно скъпи и не носят изгода - Липса на оборот, генериран в полза на данъчнозадълженото лице)

(2022/C 51/13)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Veszprémi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Amper Metal Kft

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице може да приспадне платения данък върху добавената стойност (ДДС) по получена доставка на рекламни услуги, когато такава доставка на услуги подлежи на облагане с ДДС по смисъла на член 2 от Директива 2006/112 и има пряка и непосредствена връзка с една или няколко последващи облагаеми сделки или с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (като част от неговите общи разходи), без да трябва да се вземе предвид обстоятелството, че фактурираната цена за такива услуги е прекомерна спрямо референтна стойност, определена от националния данъчен орган, или че тези услуги не са довели до увеличение на оборота на това данъчнозадължено лице.

---

(1)  ОВ C 423, 7.12.2020 г.

Решение на Съда (осми състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzgericht — Австрия) — QY/Finanzamt Österreich, по-рано Finanzamt Wien für den 8., 16. und 17. Bezirk

(Дело C-372/20) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС - Свободно движение на работници - Равно третиране - Семейни обезщетения, предоставяни на сътрудниците по програми за помощ за развитие, които взимат със себе си членове на семейството си в третата държава, в която са изпратени на работа - Отмяна - Член 288, втора алинея ДФЕС - Правни актове на Съюза - Обхват на регламентите - Национална правна уредба, чийто персонален обхват е по-широк от този на регламент - Условия - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Член 11, параграф 3, букви a) и д) - Приложно поле - Работничка, гражданка на държава членка, наета по трудово правоотношение като сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка и командирована в трета държава - Член 68, параграф 3 - Право на лицето, което иска семейни обезщетения, да подаде едно заявление до институцията на държавата членка с основна компетентност или до институцията на държавата членка с вторична компетентност)

(2022/C 51/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: QY

Ответник: Finanzamt Österreich, по-рано Finanzamt Wien für den 8., 16. und 17. Bezirk

Диспозитив

1)

Член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че работничка, гражданка на държава членка, в която тя и нейните деца пребивават, и която е наета по трудово правоотношение в качеството на сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, спрямо която по силата на законодателството на тази друга държава членка се прилага схемата на задължително социално осигуряване на последната, при положение че е командирована в трета страна не непосредствено след наемането си на работа, а след приключване на подготвителен курс в посочената друга държава членка и след връщането ѝ впоследствие за период на реинтеграция, трябва да се счита за осъществяваща заетост в същата, по смисъла на тази разпоредба.

2)

Член 288, втора алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме национална правна уредба, чийто персонален обхват е по-широк от този на Регламент № 883/2004, тъй като предвижда приравняване на гражданите на държавите — страни по Споразумението от 2 май 1992 г. за Европейското икономическо пространство, на собствените ѝ граждани, при условие че тази правна уредба се тълкува в съответствие с този регламент и предимството на последния не се поставя под въпрос.

3)

Член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че обвързват взаимно институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка с вторична компетентност, така че заявителят на семейни обезщетения трябва да подаде само едно заявление само до една от тези институции и след това двете институции трябва съвместно да обработят посоченото заявление.

4)

Членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да премахне общо семейните обезщетения, които до този момент е предоставяла на сътрудниците по програми за помощ за развитие, които вземат със себе си членовете на семействата си в трета страна, в която са командировани, доколкото, от една страна, това премахване се прилага без разлика както за получателите — граждани на тази държава членка, така и за получателите — граждани на останалите държави членки, и от друга страна, доколкото посоченото премахване предполага различно третиране между засегнатите сътрудници не според това дали са упражнили правото си на свободно движение преди или след същото, а според това дали децата им пребивават заедно с тях в държава членка или в трета страна.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 2 декември 2021 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht München — Германия) — Vodafone Kabel Deutschland GmbH/Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

(Дело C-484/20) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива (ЕС) 2015/2366 - Платежни услуги - Член 62, параграф 4 - Приложими такси - Член 107, параграф 1 - Пълна хармонизация - Член 115, параграфи 1 и 2 - Транспониране и прилагане - Абонаменти за кабелна телевизия и интернет - Договори с продължително изпълнение, сключени преди датата на транспониране на Директивата - Такси за инициираните след тази дата платежни операции без директен дебит)

(2022/C 51/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht München

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vodafone Kabel Deutschland GmbH

Ответник: Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

Диспозитив

Член 62, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която при договори с продължително изпълнение, сключени с потребители, забраната да се налагат такси за използването на платежни инструменти и за платежните услуги по член 62, параграф 4 се прилага само по отношение на платежните операции, инициирани в изпълнение на сключени след 13 януари 2018 г. договори, така че тези такси остават приложими за платежните операции, инициирани след тази дата в изпълнение на сключени преди нея договори с продължително изпълнение.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Решение на Съда (трети състав) от 25 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie — Полша) — Delfarma Sp. z o.o./Prezes Urzędu Rejestracji Produktów Leczniczych, Wyrobów Medycznych i Produktów Biobójczych

(Дело C-488/20) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 34 и 36 ДФЕС - Свободно движение на стоки - Мярка с равностоен на количествено ограничение ефект - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Паралелен внос на лекарствени продукти - Правна уредба на държава членка, предвиждаща отпадане по право на разрешението за паралелен внос една година след изтичането на срока на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт - Закрила на здравето и живота на хората - Пропорционалност - Директива 2001/83/ЕО - Фармакологична бдителност)

(2022/C 51/16)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Delfarma sp. z o.o.

Ответник: Prezes Urzędu Rejestracji Produktów Leczniczych, Wyrobów Medycznych i Produktów Biobójczych

Диспозитив

Членове 34 и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда отпадане по право на разрешение за паралелен внос на лекарствен продукт една година след датата на изтичане на референтното разрешение за търговия, без да се разглежда евентуалният риск за здравето и живота на хората. Освобождаването на паралелните вносители от задължението да представят периодични доклади за безопасност само по себе си не оправдава приемането на такова решение.

---

(1)  ОВ C 19, 18.1.2021 г.

Определение на Съда (девети състав) от 4 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Corte dei conti — Sezione regionale di controllo per la Campania — Италия) — Comune di Camerota

(Дело C-161/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Директива 2011/85/ЕС - Директива 2011/7/ЕС - Икономическа и парична политика - Орган на местно самоуправление с финансови затруднения - План за финансово уравновесяване - Национална правна уредба, с която се суспендират разследващите правомощия на Сметната палата поради санитарната криза, свързана с пандемията от COVID-19 - Член 267 ДФЕС - Понятие за „национална юрисдикция“ - Липса на спор пред запитващата юрисдикция - Явна недопустимост)

(2022/C 51/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte dei conti — Sezione regionale di controllo per la Campania

Страни в главното производство

Жалбоподател: Comune di Camerota

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Corte dei conti — Sezione regionale di controllo per la Campania (Сметна палата — регионална камера за контрол за област Кампания, Италия), с решение от 9 март 2021 г. е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 217, 7.6.2021 г.

Определение на Съда (девети състав) от 6 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Landgericht Hamburg — Германия) — TUIfly GmbH/FI, RE

(Дело C-253/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Член 5 - Член 7 - Член 8, параграф 3 - Отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети - Обезщетяване и помощ на пътниците - Понятие „отмяна“ - Пренасочване на полет към летище, което не обслужва същия град, същата агломерация или същия регион като летището, за което е направена резервацията - Премаршрутиране на пътниците с автобус)

(2022/C 51/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: TUIfly GmbH

Ответници: FI, RE

Диспозитив

Член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкуват в смисъл, че кацането на летище, различно от това, за което е направена резервацията, и което не обслужва същия град, същата агломерация или същия регион, може да предостави на пътника право на обезщетение за отмяна на полет.

---

(1)  ОВ C 289, 19.7.2021 г.

Жалба, подадена на 2 юли 2021 г. от Съвет на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 21 април 2021 г. по дело T-252/19, Pech/Съвет

(Дело C-408/21 P)

(2022/C 51/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Dumitriu-Segnana, K. Pavlaki, E. Rebasti)

Други страни в производството: Laurent Pech, Кралство Швеция

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд,

—	да постанови окончателно решение по въпросите, които са предмет на настоящата жалба, и

—	да осъди жалбоподателя по дело T-252/19 да заплати съдебните разноски на Съвета, направени в производството по това дело и в настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

Съветът изтъква три основания в подкрепа на жалбата:

Първо основание: неправилно тълкуване и прилагане на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 (1)

Първа част от основанието: Общият съд е преценил неправилно дали поисканото становище има особено широк обхват и е тълкувал този установен от съдебната практика критерий по начин, който го прави неприложим. Като не отговаря на доводите на Съвета в това отношение, Общият съд не изпълнява и задължението си да изложи мотиви.

Втора част от основанието: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е преценил чувствителния характер на правното становище с оглед на конкретните обстоятелства на контекста, в който е представено, по-конкретно решаващото му значение за процеса на вземане на решения. Предложеното от Общия съд тълкуване на чувствителния характер на правното становище, което отделя съдържанието на правното становище от заобикалящите го обстоятелства, е правно необосновано и лишава от голяма част от нейното съдържание предоставената съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламента защита.

Трета част от основанието: Общият съд е преценил неправилно дали оповестяването на правното становище би се отразило неблагоприятно на предстоящото съдебно производство, накърнявайки равенството на страните пред съда и правото на защита на Съвета.

Второ основание: неправилно тълкуване и прилагане на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001

Първа част от второто основание: като се произнася по приложимостта на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че в потвърдителното решение е трябвало — и не са били представени — конкретни доказателства. Освен това Общият съд е ограничил мотивите си само до общи твърдения, които като цяло отказват защитата, вместо да отговори конкретно на обосновките, представени от Съвета по отношение на риска за неговия процес на вземане на решения.

Втора част от второто основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и като е приел, че принципът на демократична отчетност, който е в основата на увеличената прозрачност на законодателните документи, се прилага по еднакъв начин за всички свързани със законодателните процедури документи, независимо дали те съдържат становища на лица, които вземат политически решения, или съставляват принос на вътрешни служби, включително на правната служба.

Трето основание: нарушение на член 113 от Процедурния правилник на Общия съд и изопачаване на фактите

Накрая, Общият съд отказал да възобнови устната фаза на производство и да вземе предвид обстоятелството, че са започнали съдебни производства срещу Регламент 2020/2092 (2) във връзка със съвсем същите правни въпроси, разгледани в становището. Това представлява процесуално нарушение, което не е позволило на Съвета да бъде изслушан по съществен за делото пред Общия съд елемент.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2)  Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (ОВ L 433 I, 2020 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 28 юли 2021 г. от Puma SE срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 19 май 2021 г. по дело T-510/19 — Puma/EUIPO — Gemma Group (Изображение на скачаща котка)

(Дело C-462/21 P)

(2022/C 51/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Puma SE (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, abogado)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 1 декември 2021 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допуска обжалване и постановява Puma SE да понесе направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 19 юли 2021 г. от Electrodomésticos Taurus, S.L. срещу определението на Общия съд (десети състав), постановено на 17 май 2021 г. по дело T-328/20 — Electrodomésticos Taurus, S.L./EUIPO — Shenzen Aukey E-Business Co. Ltd

(Дело C-468/21 P)

(2022/C 51/21)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Electrodomésticos Taurus, S.L. (представител: E. Manresa Medina, адвокат)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Shenzen Aukey E-Business Co. Ltd

С определение от 6 октомври 2021 г. заместник-председателят на Съда обявява жалбата за недопустима и постановява, че Electrodomésticos Taurus, S.L. понася направените от него съдебни разноски

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 14 септември 2021 г. — Caixabank S.A./X

(Дело C-565/21)

(2022/C 51/22)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Caixabank S.A.

Ответник: X

Преюдициални въпроси

1)

Предвид специфичната уредба на комисионата за обработка в националното право като възнаграждение за услуги по проучването, одобряването и разглеждането на искане за ипотечен заем или кредит или за други подобни услуги, присъщи за дейността на кредитодателя във връзка с отпускането на заеми или кредити, което се заплаща еднократно и поначало при сключване на съответния договор, допускат ли член 3, параграф 1, член 4 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО (1) национална съдебна практика, която приема, че клаузата, установяваща това възнаграждение, урежда съществен елемент от договора, тъй като същото съставлява основна част от цената, и че тази клауза не може да се проверява за неравноправност, ако е съставена на ясен и разбираем език в съответствие с широкото тълкуване, възприето в практиката на Съда на ЕС?

2)

Допуска ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО национална съдебна практика, съгласно която при преценката дали дадена клауза, уреждаща съществен елемент от договор за ипотечен заем или кредит, е ясна и разбираема, се вземат предвид обстоятелства като общата осведоменост на потребителите за тази клауза, задължителната информация, която финансовата институция трябва да предостави на потенциалния кредитополучател в съответствие със стандартизираните информационни формуляри, рекламната дейност на банките, специалното внимание на средния потребител, доколкото клаузата се отнася до част от цената, която трябва да бъде платена изцяло при отпускането на заема, и до съществена част от икономическата тежест, която той понася във връзка със заема, както и това дали текстът, мястото и структурата на клаузата дават основание да се приеме, че същата представлява съществен елемент от договора?

3)

Допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО национална съдебна практика, която приема, че договорна клауза като спорната в главното производство, отнасяща се до комисионата за обработка във връзка с договор за заем или за кредит, която се дължи за услугите по проучване, изготвяне и индивидуално разглеждане на искането за отпускане на заем или кредит (проучване на кредитния риск и на платежоспособността на длъжника, проверка за наличието на вещни тежести върху имота, върху който ще бъде учредена ипотеката, и т.н.) като предварително условие за отпускането на заема или кредита, и която е изрично предвидена в националното законодателство като възнаграждение за присъщите за отпускането на заем или кредит дейности, не създава в противоречие с изискванията за добросъвестност и в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 1 de Madrid (Испания), постъпило на 20 септември 2021 г. — NC/BA, DA, DV и CG

(Дело C-583/21)

(2022/C 51/23)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 1 de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: NC

Ответници: BA, DA, DV и CG

Преюдициален въпрос

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (1), и следователно съдържанието на тази директива, в хипотеза, при която нотариус, който е държавен служител, но същевременно е работодател на работещите при него служители и правоотношението му с тези служители се урежда от общото трудово право и от колективния трудов договор в тази област, заема мястото на предходен, прекратил дейността си, нотариус, приемайки служебния му архив, продължавайки дейността на същото работно място и със същите материални ресурси и запазвайки трудовото правоотношение на служителите, работили за предходния нотариус, заемал това място?

---

(1)  ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 1 de Madrid (Испания), постъпило на 20 септември 2021 г. — JD/BA, DA, DV и CG

(Дело C-584/21)

(2022/C 51/24)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 1 de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: JD

Ответници: BA, DA, DV и CG

Преюдициален въпрос

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (1), и следователно съдържанието на тази директива, в хипотеза, при която нотариус, който е държавен служител, но същевременно е работодател на работещите при него служители и правоотношението му с тези служители се урежда от общото трудово право и от колективния трудов договор в тази област, заема мястото на предходен, прекратил дейността си, нотариус, приемайки служебния му архив, продължавайки дейността на същото работно място и със същите материални ресурси и запазвайки трудовото правоотношение на служителите, работили за предходния нотариус, заемал това място?

---

(1)  ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 1 de Madrid (Испания), постъпило на 20 септември 2021 г. — TA/BA, DA, DV и CG

(Дело C-585/21)

(2022/C 51/25)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 1 de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: TA

Ответници: BA, DA, DV и CG

Преюдициален въпрос

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (1), и следователно съдържанието на тази директива, в хипотеза, при която нотариус, който е държавен служител, но същевременно е работодател на работещите при него служители и правоотношението му с тези служители се урежда от общото трудово право и от колективния трудов договор в тази област, заема мястото на предходен, прекратил дейността си, нотариус, приемайки служебния му архив, продължавайки дейността на същото работно място и със същите материални ресурси и запазвайки трудовото правоотношение на служителите, работили за предходния нотариус, заемал това място?

---

(1)  ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 1 de Madrid (Испания), постъпило на 20 септември 2021 г. — FZ/BA, DA, DV и CG

(Дело C-586/21)

(2022/C 51/26)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 1 de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: FZ

Ответници: BA, DA, DV и CG

Преюдициален въпрос

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (1), и следователно съдържанието на тази директива, в хипотеза, при която нотариус, който е държавен служител, но същевременно е работодател на работещите при него служители и правоотношението му с тези служители се урежда от общото трудово право и от колективния трудов договор в тази област, заема мястото на предходен, прекратил дейността си, нотариус, приемайки служебния му архив, продължавайки дейността на същото работно място и със същите материални ресурси и запазвайки трудовото правоотношение на служителите, работили за предходния нотариус, заемал това място?

---

(1)  ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.

Преюдициално запитване от Bundesfinanzgericht (Австрия), постъпило на 20 октомври 2021 г. — Climate Corporation Emissions Trading GmbH/Finanzamt Österreich

(Дело C-641/21)

(2022/C 51/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Climate Corporation Emissions Trading GmbH

Ответник: Finanzamt Österreich

Преюдициален въпрос

Трябва ли Директива 2006/112/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че националните административни органи и съдилища са длъжни да разглеждат мястото на доставка на услуга, което съгласно позитивното право формално се намира в другата държава членка, в която е седалището на получателя на доставката, като намиращо се на територията на страната, когато местното данъчнозадължено лице, което извършва доставката, е трябвало да знае, че с предоставената услуга участва в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (ОВ L 44, 2008 г., стр. 11).

Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 9 ноември 2021 г. — А

(Дело C-676/21)

(2022/C 51/28)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: А

Друга страна по делото: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö

Преюдициални въпроси

1)

Възможно ли е разпоредбите относно свободното движение на стоки в част трета, дял II от Договора за функционирането на Европейския съюз или член 110 ДФЕС да не допускат законодателството на държава членка, което предвижда, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство включеният в стойността на автомобил данък върху моторните превозни средства по смисъла на Autoverolaki (1482/1994) (Закон за данъка върху моторните превозни средства 1482/1994) не се възстановява на собственика на автомобила, когато той го изнася с цел да го ползва трайно в друга държава членка, и от значение ли е в този контекст дали е налице намерение за трайно ползване на превозното средство основно на територията на държавата членка, която е събрала данъка върху моторното превозно средство, и дали то действително е трайно ползвано основно там?

2)

Ако намерението за ползване и действителното ползване на превозното средство са от значение за отговора на първия въпрос, как следва да се докаже въпросното намерение за временно ползване и действителното ползване, ако не може предварително да се определи продължителността на ползването на личния автомобил в държавата членка?

3)

Ако при обстоятелства като разглежданите в главното производство отказът за възстановяване при износ по смисъла на Autoverolaki представлява ограничение на свободното движение на стоки, може ли това ограничение да бъде обосновано с целта да се ограничи износът на стари моторни превозни средства, които са често в лошо състояние и замърсяват околната среда? Следва ли ограничението на възстановяването при износ до моторни превозни средства на по-малко от десет години да се счита за несъвместимо с правото на Съюза с мотива, че върху внесените употребявани моторни превозни средства все пак се събира данък върху моторните превозни средства, независимо от продължителността на ползването им?

Преюдициално запитване от Landgericht München I (Германия), постъпило на 17 ноември 2021 г. — RSD Reise Service Deutschland GmbH/QL

(Дело C-690/21)

(2022/C 51/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht München I

Страни в главното производство

Жалбоподател: RSD Reise Service Deutschland GmbH

Ответник: QL

Преюдициален въпрос

В случай на прекратяване на договора от туроператора поради световна пандемия трябва ли член 12, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2302 (1) да се тълкува в смисъл, че вместо поисканото плащане пътуващият евентуално е принуден да приеме ваучер и/или разсрочване на плащането?

---

(1)  Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 2015 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 24 ноември 2021 г. от Évariste Boshab срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 15 септември 2021 г. по дело T-107/20, Boshab/Съвет

(Дело C-708/21 P)

(2022/C 51/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Évariste Boshab (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, T. Payan, A. Guillerme, адвокати)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 септември 2021 г. по дело T-107/20, Boshab/Съвет,

—

да разгледа делото по същество и да отмени Решение 2019/2109/ОВППС (1) в частта, в която името на жалбоподателя остава вписано под номер 8 от приложението към Решение 2010/788/ОВППС, както и Регламент за изпълнение 2019/2101/ЕС (2) в частта, в която името на жалбоподателя остава вписано под номер 8 от приложение Iа към Регламент (ЕО) № 1183/2005,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските за двете съдебни инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания за обжалване, а именно нарушение на правото на защита и явна грешка в преценката.

Що се отнася до първото основание за обжалване, жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правото му на защита, и в частност правото му да бъде изслушан, тъй като не е направил надлежните изводи от факта, че Съветът е изпразнил от съдържание правото на изслушване, като не е извършил необходимите проверки, по-специално чрез изслушване, и че съответно процедурата, довела до подновяването, е можела да има друг изход.

Що се отнася до второто основание за обжалване, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, тъй като не е взел предвид обстоятелството, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер и действието им винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които са приети, както и от необходимостта да бъдат запазени с оглед на осъществяването на техните цели; тъй като не е констатирал, че представените от Съвета доказателства по никакъв начин не сочат поведение, което отговаря на критерия за включване в спорните списъци, а именно действия, които представляват тежки нарушения на правата на човека; и тъй като не е санкционирал пропуска на Съвета да разгледа представените от жалбоподателя в процедурата по преразглеждане доказателства и съответно да извърши собствена проверка.

---

(1)  Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Piteşti (Румъния), постъпило на 24 ноември 2021 г. — МК

(Дело C-709/21)

(2022/C 51/31)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Piteşti

Страна в главното производство

Жалбоподател: МК

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 148, параграф 2 от Конституцията на Румъния, според тълкуването, което му е дадено от Curtea Constituțională (Конституционен съд) в неговото решение № 390/2021, съгласно която националните съдилища нямат право да проверяват съответствието на национална разпоредба, обявена за конституционосъобразна с решение на Curtea Constituțională, с разпоредбите на правото на Европейския съюз?

2)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 99, буква ș) от румънския Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, който позволява да се образува дисциплинарно производство и да бъдат наложени дисциплинарни наказания на съдия поради неспазване на решение на Curtea Constituțională (Конституционен съд), в случай че той трябва да признае предимството при прилагането на правото на Европейския съюз пред съображения от решение на Curtea Constituțională — национална разпоредба, която лишава съдията от правото да приложи решение на Съда на ЕС, което счита, че се ползва с предимство?

3)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална съдебна практика, която забранява на съдията — под страх от дисциплинарни последици — да прилага практиката на Съда на Европейския съюз в наказателни производства, като например оспорването, свързано с разумната продължителност на наказателното производство, уредено в член 4881 от румънския Наказателно-процесуален кодекс?

Жалба, подадена на 9 декември 2021 г. от Ryanair DAC, Airport Marketing Services Ltd, FR Financing (Malta) Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 29 септември 2021 г. по дело T-448/18, Ryanair и др./Комисия

(Дело C-758/21 P)

(2022/C 51/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair DAC, Airport Marketing Services Ltd, FR Financing (Malta) Ltd (представители: E. Vahida, avocat, B. Byrne, advocaat, и S. Rating, abogado)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да отмени членове 5 и 6, както и членове 9, 10 и 11 Решение (ЕС) 2018/628 на Комисията (спорното решение) (1), доколкото се отнасят до жалбоподателите, или при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и

—	при всички положения да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд по дело T-448/18.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания за обжалване.

Първо, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е отхвърлил като недопустими и следователно не е взел предвид в рамките на проведения съдебен контрол ключови доказателства, представени от жалбоподателите преди закриването на устната фаза на производството пред Общия съд. Общият съд е допуснал грешка като въобще не взел предвид или не отчел надлежно правните принципи в основата на разпоредбите по член 85, параграфи 1—3 от Процедурни правилник на Общи съд; освен това е допуснал грешка като не е взел предвид съдебната практика относно прилагането на тези разпоредби.

Второ, Общият съд е тълкувал неправилно член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (2) и е приложил неправилно член 296 ДФЕС като е приел съответно, че: i) Комисията не е нарушила приложимия давностен срок за възстановяване на помощта; и ii) спорното решение съдържа достатъчно мотиви в това отношение.

Трето, Общият съд е изопачил представените пред него доказателства при преценката дали Комисията е приложила правомерно така наречения критерий „оператор в условията на пазарна икономика“ при определянето на това дали жалбоподателите са получили предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Общият съд е изопачил доказателствата относно: i) уговорената в договор за летищни услуги между летището и Ryanair такса за сигурност; ii) оценката на допълнителните оперативни разходи, очаквани от летището; и iii) възприетият от Комисията коефициент на натоварване при извършването ex ante на оценка на рентабилността.

Четвърто, Общият съд е допуснал греша при прилагане на правото като е заключил, че грешките относно размера на помощта, която трябва да бъде възстановена, изчислен въз основа на ex ante данни, не трябва да се поправят въз основа на ex post данни, включени в преписката към датата на приемане на спорното решение.

---

(1)  Решение (ЕС) 2018/628 на Комисията от 11 ноември 2016 година относно държавна помощ SA.24221 (2011/C) (ex 2011/NN), приведена в действие от Австрия в полза на летище Клагенфурт, Ryanair и други авиокомпании, ползващи летището (нотифицирано под номер С(2016) 7131 (ОВ L 107, 2018 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

Определение на председателя на Съда от 6 октомври 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Veszprémi Törvényszék — Унгария) — ENERGOTT Fejlesztő és Vagyonkezelő Kft/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-643/20) (1)

(2022/C 51/33)

Език на производството: унгарски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 98, 22.3.2021 г.

Решение на Общия съд от 8 декември 2021 г. — BZ/ЕЦБ

(Дело T-500/16) (1)

(Публична служба - Персонал на ЕЦБ - Искане за признаване на заболяване за професионално - Извъндоговорна отговорност - Имуществени вреди - Неимуществена вреда)

(2022/C 51/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BZ (представител: H. Tettenborn, avocat)

Ответник: Европейска централна банка (представители: E. Carlini и F. Feyerbacher, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Искане на основание 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз от една страна, за отмяна на решенията на ЕЦБ от 29 август 2011 г., от 20 декември 2011 г. и от 25 април 2012 г., и от друга страна, за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят претърпял поради действията на ЕЦБ

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда BZ да заплати съдебните разноски.

---

(1)  [поверително] (регистрирано първоначално под номер [поверително] пред Съда на публичната служба на Европейския съюз и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1 септември 2016 г.).

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — Al Zoubi/Съвет

(Дело T-257/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Грешки в преценката)

(2022/C 51/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Khaldoun Al Zoubi (Дамаск, Сирия) (представител: L. Cloquet, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 13), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 4), на Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 на Съвета от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 1), на Решение (ОВППС) 2020/719 на Съвета от 28 май 2020 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 168, 2020 г., стр. 66) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/716 на Съвета от 28 май 2020 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 168, 2020 г., стр. 1), в частта, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя.

Диспозитив

1)

Отменя Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 на Съвета от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Решение (ОВППС) 2020/719 на Съвета от 28 май 2020 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/716 на Съвета от 28 май 2020 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, в частта, в която се отнасят до г-н Khaldoun Al Zoubi.

2)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 238, 15.7.2019 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — HC/Комисия

(Дело T-804/19) (1)

(Публична служба - Назначаване - Обявление за конкурс - Конкурс на общо основание EPSO/AD/363/18 - Решение да не се допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката - Възражение за незаконосъобразност - Равно третиране - Пропорционалност - Право на изслушване - Принцип на добра администрация - Езиков режим на конкурса - Дискриминация, основана на език - Отговорност)

(2022/C 51/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: HC (представители: G. Pandey, V. Villante и D. Rovetta, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Brauhoff, T. Lilamand и D. Milanowska)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна, първо, на обявление за конкурс EPSO/AD/363/18 от 11 октомври 2018 г., организиран с оглед на съставянето на два списъка с одобрени кандидати, от които Комисията да назначи администратори (AD 7) в областите на митниците и данъчното облагане, второ, на решението на конкурсната комисия да не включи името на жалбоподателя в списъка на лицата, поканени в оценителния център, трето, на решението на същата комисия да отхвърли искането му за преразглеждане, четвърто, на решението на Комисията от 20 август 2019 г. за отхвърляне на жалбата му на основание член 90, параграф 2 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз, пето, на списъка с кандидати, поканени за следващата фаза на конкурса, и от друга страна, за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради това

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда HC да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 54, 17.2.2020 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — JR/Комисия

(Дело T-265/20) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи относно устния изпит от конкурс - Частичен отказ да се предостави достъп - Метода за закръгляне на оценките - Коефициенти на тежест на отделните части и подчасти на устния изпит - Поверителност на работата на конкурсната комисия - Регламент (ЕС) 2018/1725 - Частична липса на основание за произнасяне)

(2022/C 51/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: JR (представители: L. Levi и A. Champetier, avocates)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Milanowska, C. Ehrbar и H. Kranenborg)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията от 28 февруари 2020 г. и от 9 април 2020 г., с които на жалбоподателя е отказан достъпът до някои документи, свързани с вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — 1 — Администратори.

Диспозитив

1)

Липсва основание за произнасяне по исканията на жалбоподателя за отмяна на решенията на Европейската комисия от 28 февруари 2020 г. и 9 април 2020 г., доколкото му отказват достъпът до метода за закръгляне на оценките, използван от конкурсната комисия по вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — 1 — Администратори.

2)

Отменя решението от 9 април 2020 г. на Комисията, доколкото отказва да предостави достъп до документа с коефициентите на тежест на двете части на устния изпит от конкурса (събеседване и структурирано представяне), предвидени в обявлението за вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — 1 — Администратори, както и двете подчасти на събеседването (професионален опит и мотивация), също предвидени в обявлението за конкурса.

3)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 247, 27.7.2020 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Ruiz-Ruiz/Комисия

(Дело T-293/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/371/19 - Решение на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса - Критерий за допускане, свързан с професионалния опит - Съответствие на използвания от конкурсната комисия критерий с обявлението за конкурса - Явна грешка в преценката)

(2022/C 51/38)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Vanesa Ruiz-Ruiz (Алкмар, Нидерландия) (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, T. Lilamand и I. Melo Sampaio)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на конкурсната комисия от 20 септември 2019 г., с което е отхвърлено искането за преразглеждане на отказа за допускане на жалбоподателя до следващия етап от конкурса на общо основание EPSO/AD/371/19, и от друга страна, на решението на органа по назначаването от 7 февруари 2020 г. за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя срещу посоченото решение

Диспозитив

1)	Отменя решението на конкурсната комисия от 20 септември 2019 г., с което е отхвърлено искането за преразглеждане на изключването на г-жа Vanesa Ruiz-Ruiz от конкурс EPSO/AD/371/19.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 222, 6.7.2020 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium/Комисия

(Дело T-546/20) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Услуги за определяне на спецификациите, разработване, поддръжка и обслужване на компютърните платформи за ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ - Отхвърляне на офертата на един и възлагане на поръчката на друг оферент - Задължение за мотивиране - Оферта с необичайно ниска стойност)

(2022/C 51/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Sopra Steria Benelux (Иксел, Белгия) и Unisys Belgium (Махелен, Белгия) (представители: L. Masson и G. Tilman, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. André и M. Илкова)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 2 юли 2020 г., с което, от една страна, се отхвърля подадената от Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium съвместна оферта за обособена позиция A в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка с референтен номер TAXUD/2019/OP/0006 за предоставяне на услуги за определяне на спецификациите, разработване, поддръжка и обслужване от трето ниво на компютърните платформи на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“, и от друга страна, се възлага обществената поръчка на другия подал оферта консорциум

Диспозитив

1)

Отменя, в частта относно обособена позиция А, решението на Европейската комисия от 2 юли 2020 г., с което, от една страна, се отхвърля подадената от Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium съвместна оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка с референтен номер TAXUD/2019/OP/0006 за предоставяне на услуги за определяне на спецификациите, разработване, поддръжка и обслужване от трето ниво на компютърните платформи на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“, и от друга страна, се възлага обществената поръчка на другия подал оферта консорциум.

2)	Осъжда Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium.

---

(1)  ОВ C 359, 26.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Muratbey Gida/EUIPO — Ем Джей Дериз (Сирене във формата на тройна спирала)

(Дело T-662/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ сирене във формата на тройна спирала - Предходен международен промишлен дизайн - Основание за недействителност - Оригиналност - Оповестяване на предходния промишлен дизайн - Член 7 от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Различно общо впечатление - Член 6 от Регламент № 6/2002)

(2022/C 51/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Muratbey Gida Sanayí Ve Tícaret AŞ (Истанбул, Турция) (представител: M. Schork, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Capostagno)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд:„Ем Джей Дериз“ ЕООД (София, България) (представители: Д. Димитрова и И. Пакиданска, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 21 август 2020 г. (преписка R 1925/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни „Ем Джей Дериз“ и Muratbey Gida Sanayí ve Tícaret

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Muratbey Gida Sanayí ve Tícaret AŞ да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 9, 11.1.2021 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Schmid/EUIPO — Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark (Steirisches Kürbiskernöl g.g.A)

(Дело T-700/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Steirisches Kürbiskernöl g.g.A GESCHÜTZTE GEOGRAFISCHE ANGABE“ - Абсолютно основание за отказ - Марка, включваща символи, емблеми или гербове - Емблема на една от областите на дейност на Съюза - Защитени географски указания - Член 7, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 51/41)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Gabriele Schmid (Халбенрайн, Австрия) (представител: A. Ginzburg, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Hanf и M. Eberl)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark (Грац, Австрия) (представител: I. Hödl, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 23 септември 2020 г. (преписка R 2186/2019-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark и г-жа Schmid.

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 23 септември 2020 г. (преписка R 2186/2019-4).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на г-жа Gabriele Schmid.

3)	Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 28, 25.1.2021 г.

Решение на Общия съд от 8 декември 2021 г. — QB/Комисия

(Дело T-71/21) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Възнаграждение - Надбавка за експатриране - Член 4, параграф 1, буква a) от приложение VII към Правилника - Отказ за предоставяне на надбавка за експатриране - Основна професионална дейност - Работа за друга държава)

(2022/C 51/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: QB (представител: R. Wardyn, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Bohr и A.-C. Simon)

Предмет

Искане на основание на член 270 ДФЕС за отмяна на решението от 6 април 2020 г. на Службата за управление и плащане по индивидуални права от името на Комисията (PMO), с което на жалбоподателя се отказва изплащането на надбавка за експатриране

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда QB да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 148, 26.4.2021 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Jieyang Defa Industry/EUIPO — Mattel (глава на кукла)

(Дело T-84/21) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ глава на кукла - Предходен промишлен дизайн - Основание за обявяване на недействителност - Липса на оригиналност - Степен на свобода на автора - Липса на различно общо впечатление - Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) №o 6/2002)

(2022/C 51/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Jieyang Defa Industry Co. Ltd (Jieyang, Китай) (представители: C. Bercial Arias и F. Codevelle, avocates)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Mattel, Inc. (Ел Сегундо, Калифорния, Съединени щати) (представители: A. Pompe-Ciszewska и P. Mleczak, avocates)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 14 декември 2020 г. (преписка R 2021/2019-3) относно производство за обявяване на недействителност със страни Mattel и Jieyang Defa Industry Co.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Jieyang Defa Industry Co. Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 110, 29.3.2021 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Union syndicale Solidaires des SDIS de France et DOM/TOM/Комисия

(Дело T-152/21) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Подаване на оплакване до Комисията във връзка с прилагането на правото на Съюза - Срок за отговор - Право на добра администрация - Задължение за полагане на дължима грижа - Разумен срок - Липса на достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти)

(2022/C 51/44)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Union syndicale Solidaires des services départementaux d’incendie et de secours (SDIS) de France et DOM/TOM (Ним, Франция) (представител: O. Coudray, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Ehrbar и A. Spina)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради виновното бездействие на Комисията при разглеждане на оплакването му, заведено на 27 юни 2019 г. под номер CHAP(2019)01840, отнасящо се до твърдяно неизпълнение на правото на Европейския съюз от страна на Френската република

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Union syndicale Solidaires des services départementaux d’incendie et de secours (SDIS) de France et DOM/TOM да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 182, 10.5.2021 г.

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Jalkh/Парламент

(Дело T-230/21) (1)

(Институционално право - Член на Европейския парламент - Привилегии и имунитети - Решение за отнемане на парламентарния имунитет - Членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Съюза - Процедура за отнемане на имунитета - Явна грешка в преценката)

(2022/C 51/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-François Jalkh (Гретц-Аменвийе, Франция) (представител: F. Wagner, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: N. Lorenz и A.-M. Dumbrăvan)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение P9_TA(2021)0092 на Парламента от 25 март 2021 г. относно отнемането на имунитета на жалбоподателя [2020/2110(IMM)]

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Jean-François Jalkh да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 242, 21.6.2021 г.

Жалба, подадена на 4 ноември 2021 г. — AL/Комисия

(Дело T-714/21)

(2022/C 51/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AL (представител: R. Rata, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	първо, да отмени решението на ответника от 4 август 2021 г. (реф. Ares (2021) 4962656) в отговор на административната жалба по член 90, параграф 2, подадена от жалбоподателя на 9 април 2021 г. срещу решението на PMO от 11 януари 2021 г. (1),

—

да разпореди на ответника да оповести и да представи (i) писмено доказателство във връзка с изчисляването, стоящо в основата на решението на PMO от 21 ноември 2019 г.; и (ii) целия текст на „отговор на Генерална дирекция Човешки ресурси по друга административна жалба“, отчасти цитиран от PMO в електронната поща от 8 октомври 2020 г.,

—	да разпореди на ответника да определи разходите, направени по издръжката, за периода от 1 ноември 2020 г. до 30 септември 2021 г., въз основа на постоянното пребиваване на майката на жалбоподателя в Белгия; и

—	да разпореди на ответника да плати обезщетение за майката на жалбоподателя, приравнена на дете, за периода от 1 ноември 2020 г. до 30 септември 2021 г.,

—	да разпореди ответникът да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение от ответника на член 2, параграф 4 от Приложение VII към Правилника и на решението на Комисията от 15 април 2014 г. относно общите разпоредби за прилагане по отношение на лица, които следва да се считат за деца на издръжка, доколкото при изчисляването на разходите по издръжката на майката на жалбоподателя ответникът неправилно е приел, че мястото на пребиваване на майката на жалбоподателя е в Румъния, а не в Беглия. Освен това Комисията сгрешила като определила разходите по издръжката на майката на жалбоподателя като 50 % от основната заплата на длъжностно лице от първа стъпка в степен AST 1, коригирана с коефициента за Румъния, тъй като майката на жалбоподателя пребивава постоянно в семейното жилище на жалбоподателя и поради това е следвало да се вземе предвид 40 % от тази основна заплата (без корекция).

2.	Второ основание: нарушение на член 85 от Правилника, доколкото жалбоподателят нито е знаел, че плащането на еквивалентната надбавка за периода от 1 ноември 2019 г. до 31 октомври 2020 г. е направено неоснователно, нито надплащането е било толкова явно, че той не е могъл да не знае.

---

(1)  Бел. ред.: обжалваното решение се отнася до плащането на семейни надбавки съгласно член 2, параграф 4 от Приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

Жалба, подадена на 26 ноември 2021 г. — Beauty Biosciences/EUIPO — Société de Recherche Cosmétique (BIO-BEAUTÉ)

(Дело T-750/21)

(2022/C 51/47)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Beauty Biosciences LLC (Далас, Тексас, Съединени щати) (представител: D. Mărginean, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Société de Recherche Cosmétique SARL (Люксембург, Люксембург)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „BIO-BEAUTÉ“ — Марка на Европейския съюз № 13 609 631

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 септември 2021 г. по съединени дела R 1871/2020-4 и R 1891/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени отчасти обжалваното решение така, че спорната марка да се обяви за недействителна за стоките от клас 3: „паста за зъби, етерични масла, парфюми, тоалетна вода, одеколон, тамян, ароматизирана вода“,

—

да отмени отчасти обжалваното решение така, че спорната марка да се обяви за недействителна за стоките от клас 3: „Козметични средства; дезодоранти за грижа за тялото; Растителни екстракти за козметични цели; Сапуни, тоалетно мляко за почистване; Козметични кремове, гелове, млека, лосиони, маски, помади, пудри, серуми и препарати за грижи за кожата; Препарати против бръчки; Козметични балсами за устни; Препарати за слънчев загар (козметични средства), препарати за употреба след излагане на слънце (козметични средства); Козметични препарати за отслабване; Депилатори; Продукти за коса (препарати за грижа за косата и скалпа); Козметични препарати за вани; Грим и препарати за сваляне на грим; Препарати за бръснене и лосиони за след бръснене“,

—	да промени оспорваното решение така че спорната марка да се обяви за недействителна за стоките от клас 3: „паста за зъби, етерични масла, парфюми, тоалетна вода, одеколон, тамян, ароматизирана вода“,

—

да промени оспорваното решение така че спорната марка да се обяви за недействителна за стоките от клас 3: „Козметични средства; дезодоранти за грижа за тялото; Растителни екстракти за козметични цели; Сапуни, тоалетно мляко за почистване; Козметични кремове, гелове, млека, лосиони, маски, помади, пудри, серуми и препарати за грижи за кожата; Препарати против бръчки; Козметични балсами за устни; Препарати за слънчев загар (козметични средства), препарати за употреба след излагане на слънце (козметични средства); Козметични препарати за отслабване; Депилатори; Продукти за коса (препарати за грижа за косата и скалпа); Козметични препарати за вани; Грим и препарати за сваляне на грим; Препарати за бръснене и лосиони за след бръснене“,

—	да осъди Société de Recherche Cosmétique S.A.R.L. да заплати разноските, направени от Beauty Biosciences LLC в настоящото производство, в производството пред апелативния състав и в производството пред отдела по отмяна.

Изложени основания

—

нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е преценил, че Марка на Европейския съюз № 13 609 631 „BIO-BEAUTÉ“ не е описателна във връзка със стоките от клас 3: „паста за зъби, етерични масла, парфюми, тоалетна вода, одеколон, тамян, ароматизирана вода“,

—

нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е преценил, че на Марка на Европейския съюз № 13 609 631 „BIO-BEAUTÉ“ не липсва отличителен характер във връзка със стоките от клас 3: „паста за зъби, етерични масла, парфюми, тоалетна вода, одеколон, тамян, ароматизирана вода“,

—

нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 3 и член 59, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно е преценил, че Марка на Европейския съюз № 13 609 631 „BIO-BEAUTÉ“ е придобила отличителен характер във връзка със стоките от клас 3: „Козметични средства; дезодоранти за грижа за тялото; Растителни екстракти за козметични цели; Сапуни, тоалетно мляко за почистване; Козметични кремове, гелове, млека, лосиони, маски, помади, пудри, серуми и препарати за грижи за кожата; Препарати против бръчки; Козметични балсами за устни; Препарати за слънчев загар (козметични средства), препарати за употреба след излагане на слънце (козметични средства); Козметични препарати за отслабване; Депилатори; Продукти за коса (препарати за грижа за косата и скалпа); Козметични препарати за вани; Грим и препарати за сваляне на грим; Препарати за бръснене и лосиони за след бръснене“.

Жалба, подадена на 29 ноември 2021 г. — Peace United/EUIPO — 1906 Collins (bâoli)

(Дело T-754/21)

(2022/C 51/48)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Peace United Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: M. Artzimovitch, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: 1906 Collins LLC (Маями, Флорида, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „bâoli“ — марка на Европейския съюз № 6 619 977

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 14 септември 2021 г. по преписка R 275/2020-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, тъй като, вследствие на допуснати различни грешки в преценката на правни и фактически обстоятелства, и паради незачитане на задължението за добра администрация, апелативният състав е приел, че през спорния период марката на Европейския съюз № 6 619 977 „bâoli“ не е била реално използвана за претендираните услуги от класове 41 и 43;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 63, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради допусната от апелативния състав грешка в преценката относно наличието на злоупотреба при предявяване на отмяната;

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради допусната от апелативния състав грешка в преценката относно реалното използване на марката.

Жалба, подадена на 1 декември 2021 г. — Dorsum/EUIPO — ID Quantique (Clavis)

(Дело T-758/21)

(2022/C 51/49)

Език на жалбата: унгарски

Страни

Жалбоподател: Dorsum Informatikai Fejlesztő és Szolgáltató Zrt. (Будапеща, Унгария) (представител: Gy. Hajdu, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: ID Quantique SA (Каруж, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Clavis“ — заявка за регистрация № 18064876

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 22 септември 2021 г. по преписка R 189/2021-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	като главно искане, да отмени обжалваното решение и уважи жалбата на жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, с действие, което обхваща и решението на EUIPO от 27 ноември 2020 г.,

—	да присъди на жалбоподателя съдебните разноски по производството.

Изложени основания

—	Нарушение на член 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 107 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Съществени процесуални нарушения.

Жалба, подадена на 29 ноември 2021 г. — DCM Film Distribution/Комисия

(Дело T-760/21)

(2022/C 51/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DCM Film Distribution GmbH (Берлин, Германия) (представители: A. Huttenlauch, M. Klasse и P. Hesse, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени на основание член 264, първа алинея ДФЕС Решение на Европейската комисия C(2021) 7095 окончателен от 28 септември 2021 година относно контрол за законност на акт на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 (1) на Съвета и

—	да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва седем основания за жалбата.

1.

Първото основание е, че начинът, по който Комисията тълкува понятието „европейско дружество“, е несъвместим с точното значение на Насоките и Работната програма: — Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като тълкувала критерия за гражданство в смисъл, че се отнася само до физическите лица, които притежават дружеството заявител. Комисията неправилно приела, че понятието „собственост“ означава „крайна собственост“. Текстът не давал основание да се заключи, че гражданството на „крайните акционери“, а не само на преките акционери, е определящо за квалифицирането на жалбоподателя като европейско дружество. Тясното тълкуване на Комисията не само не се подкрепяло от текста, но и противоречало на общото разбиране на установените в правото на Съюза понятия за гражданство, дружество от ЕС и европейско произведение.

2.

Второто основание е, че тълкуването на Европейската комисия на понятието „европейско дружество“ е несъвместимо с норма от по-висок ранг от правото на Съюза: — решението на Комисията противоречало на целите на приложимото право на Съюза, тъй като било основано на погрешно тълкуване и не било в достатъчна степен основано на фактите по случая.

3.

Третото основание е, че решението на Комисията противоречи на Регламент (ЕС) № 1295/2013 (2), представляващ основание за схемата за финансиране на подпрограма „МЕДИА“ на програма „Творческа Европа“: — изискването относно гражданството на крайните собственици на дружеството заявител за целите на допустимостта за финансирането не било основано на Регламента за създаване на програма „Творческа Европа“ и в действителност противоречало на идеята за последователно изпълнение на общите и специфичните цели на подпрограма „МЕДИА“ на програма „Творческа Европа“.

4.

Четвъртото основание е, че решението на Комисията нарушава изискванията на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 (3): — тълкуването на Комисията на критериите за допустимост не отговаряло на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация, които тя била длъжна да спазва в решенията си за финансиране с безвъзмездни средства.

5.	Петото основание е, че решението на Комисията нарушава член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз: — решението на Комисията водело до разлика в третирането на сходни положения в ущърб на определени образувания, която не била обективно обоснована.

6.

Шестото основание е, че Комисията е превишила правото си на преценка: — като възприела тълкуване, което не било съобразено с правото на Съюза и му противоречало, въпреки че можела да възприеме няколко други, съответстващи на правото на Съюза тълкувания, Комисията злоупотребила с правото си на преценка.

7.	Седмото основание е, че решението на Комисията нарушава принципа на пропорционалност: — предоставянето на финансиране под условие да се избягва изтичането на ползите от него към трети страни било също толкова ефективно, но по-малко ограничаващо средство.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256).

(2)  Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 — 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (ОВ L 347, 2013 г., стр. 221).

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 6 декември 2021 г. — Courtois и др./Комисия

(Дело T-761/21)

(2022/C 51/51)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fabien Courtois (Рюей-Малмезон, Франция) и други 2088 жалбоподатели (представител: A. Durand, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да допусне участието на жалбоподателите и да обяви техните искания за основателни;

—	да отмени мълчаливия отказ от 24 септември 2021 г., който е следствие от липсата на отговор на подаденото от жалбоподателите на 13 август 2021 г. искане за потвърждаване;

—	да осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъква две основания в подкрепа на своята жалба.

1.

Първото основание е изведено от допустимостта на жалбата. В това отношение жалбоподателите твърдят, че са правно легитимирани да подадат жалба по смисъла на член 8, алинея 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) (наричан по-нататък „Регламент 1049/2001“), включително като адресати на обжалвания акт по смисъла на член 263, параграф 4 ДФЕС. Освен това жалбоподателите посочват, че имат правен интерес вследствие на мълчаливия отказ на Комисията от 24 септември 2021 г. да им предостави достъп до документи и вследствие на засягането на техните основни права от обжалваното решение.

2.

Второто основание е изведено от вътрешната законосъобразност на решението на Комисията. Жалбоподателите считат, че Комисията е нарушила правото на достъп до техните документи, позовавайки се на непълни и погрешни доводи. В допълнение те посочват наличието на по-висш обществен интерес, който обосновава предоставянето на достъп до документите. Накрая, според жалбоподателите Комисията нарушила принципа на пропорционалност, тъй като е надхвърлила необходимото за постигането на своите цели.

---

(1)  ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.

Жалба, подадена на 10 декември 2021 г. — Euranimi/Комисия

(Дело T-769/21)

(2022/C 51/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Association of Non-Integrated Metal Importers & distributors (Euranimi) (Брюксел, Белгия) (представители: M. Campa, D. Rovetta, P. Gjørtler, V. Villante, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1483 на Комисията от 15 септември 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван вследствие на преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета,

—	да осъди Европейската комисия да понесе направените от жалбоподателя и от нея съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1483 на Комисията от 15 септември 2021 г. (1)

1.	Първо основание: нарушение на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. (2) — явна грешка в преценката на службите на Комисията.

2.	Второ основание: нарушение на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно вредата и причинно-следствената връзка по отношение на китайските и тайванските продукти — явна грешка в преценката.

3.

Трето основание: нарушение на член 2, параграф 6а от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. по отношение на правния статус на доклада, с който Европейската комисия установява наличието на значителни нарушения на пазара в определена страна или в определен сектор в тази страна и използването на такива доклади за определянето на дъмпинга.

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1483 на Комисията от 15 септември 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван вследствие на преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 327, 2021 г., стр. 1)

(2)  Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21)

Жалба, подадена на 9 декември 2021 г. — OC/ЕСВД

(Дело T-770/21)

(2022/C 51/53)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: OC (представители: L. Levi и N. Flandin, адвокати)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

и вследствие на това

—	да отмени решението от 10 септември 2020, съобщено на 11 февруари 2021 г., с което органът по назначаването е отхвърлил молбата за помощ на жалбоподателя, подадена съгласно член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,

—	доколкото е необходимо, за отмени решението на органа по назначаването от 31 август 2021 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя на 6 май 2021 г. срещу решението от 10 септември 2021 г.,

—	да осъди жалбоподателя да заплати изцяло съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: неизпълнение на задължението за мотивиране и на правото на изслушване.

2.	Второ основание: нарушение на процедурата и на правилата за компетентност в областта на разделение на властите. В това отношение жалбоподателят изтъква, че решението за започване на административно разследване е трябвало да бъде взето от генералния секретар на ЕСВД.

3.	Трето основание: явни грешки в преценката, които били допуснати от ЕСВД по отношение на определението за морален тормоз, прието от тази служба и нарушение на член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

4.	Четвърто основание: неизпълнение на задължението за полагане на грижа.

Жалба, подадена на 14 декември 2021 г. — Trend Glass/EUIPO (ECO STORAGE)

(Дело T-777/21)

(2022/C 51/54)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Trend Glass sp. z o.o. (Радом, Полша) (представител: J. Gwiazdowska, radca prawny)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „ECO STORAGE“ — заявка за регистрация № 18 324 347

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 11 октомври 2021 г. по преписка R 1315/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	изцяло да отмени обжалваното решение и сам да реши спора, като допусне регистрацията на марка на Европейския съюз № 18 324 347,

—	при условията на евентуалност — да отмени обжалваното решение на четвърти апелативен състав и да му върне преписката за ново разглеждане,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, в това число разноските на жалбоподателя в производството пред апелативния състав и пред оперативния отдел на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 33, параграфи 2 и 7 и на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 94, параграф 1 и на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 20 и на член 41, параграф 1 и параграф 2, букви а) и в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, в това число правото на изслушване, задължението за мотивиране на решенията, принципа на добра администрация, принципа на правна сигурност и принципа на равно третиране.