ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/2

Определение на Съда (девети състав) от 17 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona — Испания) — Marc Gómez del Moral Guasch/Bankia SA

(Дело C-655/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Договор за ипотечен кредит - Променлив лихвен процент - Референтен индекс за ипотечните кредити (IRPH) - Контрол за прозрачност от националния съд - Преценка на неравноправния характер на договорните клаузи - Последици от обявяване на недействителност - Решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C-125/18, EU:C:2020:138) - Нови въпроси)

(2022/C 37/02)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: Marc Gómez del Moral Guasch

Ответник: Bankia SA

Диспозитив

Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и изискването за прозрачност на договорните клаузи, в рамките на ипотечен кредит, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на продавач или доставчик да не включва в подобен договор пълното определение на референтния индекс, служещ за изчисляването на променлив лихвен процент или да не предостави на потребителя, преди сключването на този договор, информационна брошура с колебанията на този индекс в миналото, с мотива, че данните относно посочения индекс се публикуват официално, при условие, че с оглед на обществено наличната и достъпна информация, както и на данните, които продавачът или доставчикът евентуално е предоставил, среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е в състояние да схване конкретното функциониране на начина на изчисляване на референтния индекс и по този начин да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения.

Член 3, параграф 1, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато национална юрисдикция приеме, че договорна клауза, имаща за предмет определянето на начина на изчисляване на променлив лихвен процент в договор за ипотечен кредит, не е съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4, параграф 2 или на член 5 от тази директива, тя следва да провери дали тази клауза е „неравноправна“ по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива.

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че налага на националния съд да предостави на потребителя избор между, от една страна, изменение на договора посредством замяната на счетена за неравноправна договорна клауза за определяне на променлив лихвен процент с клауза, позоваваща се на предвиден субсидиарно в закона индекс, и от друга страна, отмяна на целия договор за ипотечен кредит, когато същият не може да продължи да съществува без тази клауза.

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 1, параграф 2 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай на недействителност на неравноправна клауза за определяне на референтния индекс за изчисляването на променливите лихвени проценти на заем, националният съд, при спазване на условията по точка 67 от решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C 125/18, EU:C:2020:138), да замести този индекс със законен индекс, приложим при липсата на противно споразумение между страните по договора, когато тези два индекса се определят по еднакво сложен метод на изчисляване и националното право предвижда това заместване в случаите, при които е безспорно, че целта е да се запази равновесието на престациите между страните, при условие, че заместващият индекс действително отразява субсидиарна разпоредба на националното право.

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в положение, в което договор между продавач или доставчик и потребител не може да продължи да съществува след премахването на неравноправна клауза, отмяната на целия договор излага потребителя на особено увреждащи последици, националният съд може да поправи недействителността на тази клауза като я замести със субсидиарна разпоредба на националното право, при което прилагането на лихвения процент, произтичащ от заместващия индекс, трябва да се извърши към датата на сключването на договора.

(1) Дата на постъпване в Съда: 2 декември 2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/3

Определение на Съда (девети състав) от 17 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia no 2 de Ibiza — Испания) — YB/Unión de Créditos Inmobiliarios SA

(Дело C-79/21) (1)

(Преюдициално запитване - Членове 53 и 99 от Процедурния правилник на Съда - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Договор за ипотечен кредит - Променлив лихвен процент - Референтен индекс за ипотечните кредити (IRPH) - Контрол за прозрачност от националния съд - Задължение за предоставяне на информация - Преценка на неравноправния характер на договорните клаузи - Изисквания за добросъвестност, равновесие и прозрачност - Последици от обявяването на недействителност)

(2022/C 37/03)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia no 2 de Ibiza

Страни в главното производство

Ищец: YB

Ответник: Unión de Créditos Inmobiliarios SA

Диспозитив

В рамките на договор за ипотечен кредит член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и изискването за прозрачност на договорните клаузи трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство и съдебна практика, които освобождават продавача или доставчика от задължението при сключването на договор за ипотечен кредит да предоставят на потребителя информация относно предходните колебания на референтния индекс най-малко за последните две години, като направят сравнение с поне един различен индекс, какъвто е например индексът Euribor, при положение, че това национално законодателство и съдебна практика позволяват съдът все пак да се увери, че средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен, е бил в състояние да разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на референтния индекс и така да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения с оглед на наличната и достъпна за обществеността информация и на информацията, която евентуално е предоставена от продавача или доставчика.

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и съдебна практика, съгласно които липсата на добросъвестност от страна на продавача или доставчика е предварително условие, необходимо за всяко упражняване на контрол върху съдържанието на непрозрачна клауза на договор, сключен с потребител. Запитващата юрисдикция трябва да определи дали с оглед на всички релевантни обстоятелства по спора в главното производство трябва да се счита, че продавачът или доставчикът е действал добросъвестно, избирайки законово предвиден индекс, и дали клаузата, съдържаща подобен индекс, може да създаде значителен дисбаланс между произтичащите от договора права и задължения на страните във вреда на потребителя.

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато клауза, определяща референтен индекс за изчисляване на променливия лихвен процент на договор за кредит, е обявена за недействителна поради нейната неравноправност, посочените разпоредби допускат националният съд да замести този индекс със законоустановен индекс, приложим при липса на уговорка за противното между страните по договора, когато тези два индекса имат едни и същи последици, доколкото са изпълнени условията, предвидени в точка 67 от решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C-125/18, EU:C:2020:138).

4)	Шестнадесетият въпрос, поставен от Juzgado de Primera Instancia no 2 de Ibiza (Първоинстанционен съд № 2 на Ибиса, Испания), е явно недопустим.

(1) Дата на подаване: 9.2.2021 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/6

Жалба, подадена на 19 август 2021 г. от DI срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 9 юни 2021 г. по дело T-514/19, DI/ЕЦБ

(Дело C-513/21 P)

(2022/C 37/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DI (представител: L. Levi, avocate)

Друга страна в производството: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда да:

—	отмени обжалваното съдебно решение,

—

съответно да уважи исканията на жалбоподателя за:

—	отмяна на решението от 7 май 2019 г. на Изпълнителния съвет на ЕЦБ за дисциплинарно уволнение без предизвестие,

—	отмяна на решението от 25 юни 2019 г. на Изпълнителния съвет на ЕЦБ за отказ за възобновяване на дисциплинарното производство след прекратяването на наказателното производство,

—	във всички случаи, обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя и оценени по справедливост на 20 000 EUR,

—	възстановяване на всички направени съдебни разноски.

—	осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски, направени както във въззивното, така и в първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагането на правото, доколкото е отхвърлено първото основание, с което се твърди липса на компетентност на лицето, издало спорните мерки.

В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагането на правото, доколкото е отхвърлено второто основание, с което се твърди нарушение на член 8.3.2 от Правилата за персонала и на принципа на правна сигурност.

В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагането на правото, доколкото е отхвърлено седмото основание, с което се твърди нарушение на правото на презумпция за невиновност и на член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагането на правото, доколкото е отхвърлено четвъртото основание, с което се твърди нарушение на член 8.3.7 от Правилата за персонала и на принципа на безпристрастност, залегнал в член 41 от Хартата.

В обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагането на правото, доколкото е отхвърлено четвъртото основание, с което се твърдят явни грешки в преценката.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/7

Жалба, подадена на 26 август 2021 г. от CE срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 юни 2021 г. по дело T-355/19, CE/Комитет на регионите

(Дело C-539/21 P)

(2022/C 37/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CE (представител: M. Casado García-Hirschfeld, адвокат)

Друга страна в производството: Комитет на регионите

Искания на жалбоподателя

—	да бъде частично отменено решението от 16 юни 2021 г., CE/ Комитет на регионите (T-355/19),

—	да бъде осъден Комитетът на регионите да заплати всички съдебни разноски, включително направените пред Общия съд в главното и в обезпечителното производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят оспорва в частност точки 69, 70, 73—77, 83—91, 109—116, 126—139, 149 и 150 от обжалваното решение. Той посочва едно-единствено основание за обжалване, като твърди наличие на изопачаване на фактите и на явни грешки в преценката, довело от правна гледна точка до недостатъчност и неправилност на мотивите.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/8

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 13 септември 2021 г. — ZS/Zweckverband „Kommunale Informationsverarbeitung Sachsen“ KISA, публичноправен субект

(Дело C-560/21)

(2022/C 37/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZS

Ответник: Zweckverband „Kommunale Informationsverarbeitung Sachsen“ KISA, публичноправен субект

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 38, параграф 3, второ изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 (1) (Общ регламент относно защитата на данните, наричан по-нататък „ОРЗД“) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право като разглеждания в случая член 6, параграф 4, първо изречение от Bundesdatenschutzgesetz (Федерален закон за защита на данните, наричан по-нататък „BDSG“), която обвързва освобождаването от длъжност на длъжностното лице по защита на данните от администратора, който е негов работодател, с посочените в тази разпоредба условия, независимо дали освобождаването от длъжност е мотивирано с изпълнението на задълженията на длъжностното лице?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2.	Налице ли е достатъчно правно основание за член 38, параграф 3, второ изречение от ОРЗД, по-специално с оглед на обстоятелството, че в приложното му поле се включват длъжностни лица по защита на данните, които се намират в трудово правоотношение с администратора?

(1) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/8

Жалба, подадена на 23 септември 2021 г. от DD срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 14 юли 2021 г. по дело T-632/19, DD/FRA

(Дело C-587/21 P)

(2022/C 37/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DD (представител: N. Lorenz, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Агенция на Европейския съюз за основните права

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени изцяло обжалваното съдебно решение,

—

съответно,

—	да отмени решението на директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права (наричана по-нататък „FRA“) от 19 ноември 2018 г. за отхвърляне на искането, направено от жалбоподателя на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица,

—	при необходимост, да отмени решението на директора на FRA от 12 юни 2018, получено на 13 юни 2018 г., за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу горепосоченото решение от 19 ноември 2019 г.,

—	да присъди на жалбоподателя обезщетение за претърпените неимуществени вреди, описани в настоящата жалба, определени по справедливост на 100 000 EUR,

—	да осъди FRA да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Грешка при прилагане на правото и изопачаване на доказателства във връзка с изложението на фактите.

Грешка при прилагане на правото и нарушение на принципа на правна сигурност във връзка с първото основание за неправомерност.

Грешка при прилагане на правото и нарушение на принципа за res iudicata, непълнота на мотивите, непроизнасяне по отделна част от исканията на жалбоподателя, изопачаване на доказателства във връзка с второто основание за неправомерност.

Грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката и непълнота на мотивите във връзка с третото основание за неправомерност.

Грешка при прилагане на правото, изопачаване на доказателства, явна грешка в преценката, твърдение, че Общият съд е действал ultra vires и ultra petita, твърдение, че Общият съд неправилно е отхвърлил искането на жалбоподателя да разпореди представянето на документ от значение за делото и непълнота на мотивите във връзка с четвъртото основание за неправомерност.

Грешка при прилагане на правото, непълнота на мотивите, неправилна правна квалификация на фактите, изопачаване на доказателства и явна грешка в преценката във връзка с петото основание за неправомерност.

Грешка при прилагане на правото, изопачаване на доказателства, непроизнасяне по отделна част от исканията на жалбоподателя, неправилна правна квалификация, твърдение, че Общият съд е действал ultra petita и че неправилно е отхвърлил искането на жалбоподателя да разпореди представянето на документ от значение за делото, непълно разглеждане на жалбата в първоинстанционното производство и на твърдението за тормоз, направено от жалбоподателя във връзка с шестото основание за неправомерност.

Грешка при прилагане на правото във връзка с частта относно твърдяната действителна вреда и причинно-следствената връзка.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/9

Преюдициално запитване от Areios Pagos (Гърция), постъпило на 23 септември 2021 г. — Charles Taylor Adjusting Limited, FD/Starlight Shipping Company, Overseas Marine Enterprises INC

(Дело C-590/21)

(2022/C 37/14)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Areios Pagos

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Charles Taylor Adjusting Limited, FD

Ответници: Starlight Shipping Company, Overseas Marine Enterprises INC

Преюдициални въпроси

Трябва ли явното противоречие с публичната политика на Съюза, а оттам и с националната публична политика, което e основание за отказ за признаване и за декларация за изпълняемост съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 (1), да се разбира в смисъл, че освен изричните „anti-suit injunctions“, забраняващи откриването и продължаването на производства пред съд на друга държава членка, визира и решения или определения на съдилища на държави членки, които: i) предотвратяват и възпрепятстват жалбоподателя при получаването на съдебна защита от съд на друга държава членка или при продължаването на вече висящи пред него производства и ii) това съответно представлява намеса в компетентността на съда на друга държава членка да разгледа определен спор, с който вече е сезиран и който е признат за съвместим с публичната политика на Съюза? По-специално, противоречи ли на публичната политика на Съюза съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение на съд на държава членка, с които на молителите за признаване и за декларация за изпълняемост се предоставя временно и предсрочно парично обезщетение за разноските и разходите, свързани с предявяването на съдебния иск или с продължаването на производство пред съда на друга държава членка, с мотива че: a) след разглеждането на този иск делото е обвързано от споразумение за уреждане на задълженията, редовно установено и потвърдено от съд на държавата членка, който постановява решението (или) и определението, и б) на съда на другата държава членка, сезиран от ответника с нов иск, липсва компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?

При отрицателен отговор на първия въпрос представлява ли явното и пряко противоречие с националната публична политика — в съответствие с посочените по-горе и възприети в страната основни културни и правни разбирания, и с основните норми на гръцкото право относно същината на правото на съдебна защита (член 8 и член 20 от гръцката Конституция, член 33 от гръцкия Граждански кодекс и принципът на защита на това право, конкретизиран в член 176 и член 173, параграфи 1—3, член 185, член 205 и член 191 от гръцкия Граждански процесуален кодекс, цитиран в точка 6 от мотивите), както и с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, така че в този случай да може да не се прилага правото на Съюза, свързано със свободното движение на съдебни решения, и непризнаването поради този отказ да е в съответствие с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива — основание за възпрепятстване съгласно член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, в смисъла, в който трябва да се тълкува от Съда на ЕС, на признаването и изпълнението в Гърция на посочените по-горе решение и определения (точка I), постановени от съдилища на друга държава членка (Обединеното кралство)?

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/10

Жалба, подадена на 1 октомври 2021 г. от Европейски парламент срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 14 юли 2021 г. по дело T-670/19, Carbajo Ferrero/Парламент

(Дело C-613/21 P)

(2022/C 37/15)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: I. Terwinghe, C. González Argüelles, R. Schiano)

Друга страна в производството: Fernando Carbajo Ferrero

Искания на жалбоподателя

Главни искания:

—	да се отмени решението от 14 юли 2021 г. на Общия съд по дело T-670/19,

—	да се върне делото на Общия съд,

—	да не се произнася по съдебните разноски.

При условията на евентуалност:

—	да се отмени решението от 14 юли 2021 г. на Общия съд по дело T-670/19,

—	да се отхвърли жалбата, подадена пред първата инстанция,

—	да се осъди г-н Carbajo Ferrero да понесе всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание е изведено, от една страна, от грешки при прилагане на правото при тълкуването на решението от 16 май 2000 г. за определяне на етапите на процедурата за подбор на високопоставени длъжностни лица, изменено с решението на Бюрото от 18 февруари 2008 г., и при тълкуването на принципите на равно третиране и прозрачност, и от друга страна, от изопачаване на фактите. Парламентът поддържа, че Общият съд погрешно е приел, че процедурата по назначаване на директор за медиите в Генерална дирекция „Комуникации“ е проведена редовно, доколкото Консултативният комитет по назначаването на високопоставени длъжностни лица не е приложил едни и същи критерии на сравнителен анализ на заслугите по време на цялата процедура.

С второто основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на фактите и на доказателствата, Парламентът сочи, че съдът, разгледал спора по същество, не е взел предвид ролята на изготвения от консултативния комитет доклад относно събеседванията и е заключил погрешно, че ОН не е взел предвид правилно професионалния опит на жалбоподателя.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/11

Преюдициално запитване от Landgericht Ravensburg (Германия), постъпило на 6 октомври 2021 г. — RU, PO/Nissan Leasing, Volkswagen Leasing GmbH

(Дело C-617/21)

(2022/C 37/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Ravensburg

Страни в главното производство

Ищци: RU, PO

Ответници: Nissan Leasing, Volkswagen Leasing GmbH

Преюдициални въпроси

Попадат ли в приложното поле на Директива 2011/83/ЕС (1) и/или на Директива 2008/48/ЕО (2) и/или на Директива 2002/65/ЕО (3) договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега в километри, които са със срок от приблизително две или повече години и изключват правото на прекратяване на общо основание и при които потребителят е длъжен да сключи застраховка „гражданска отговорност“ и пълно автокаско за автомобила, длъжен е освен това да предявява претенциите за недостатъци към трети лица (по-специално към търговеца и производителя на превозното средство) и също така носи риска от погиване, повреда и други намаления на стойността? Може ли да се приеме, че това са договори за кредит по смисъла на член 3, буква в) от Директива 2008/48 и/или договори за финансови услуги по смисъла на член 2, точка 12 от Директива 2011/83 и член 2, буква б) от Директива 2002/65?

Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега в километри, както е описано в точка 1, са договори за финансови услуги:

а)

представляват ли и търговските обекти на дадено лице, което участва в подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото то няма представителна власт да сключва съответните договори, недвижими търговски обекти по смисъла на член 2, точка 9 от Директива 2011/83?

При утвърдителен отговор:

б)	това важи ли и за случаите, когато лицето, което участва в подготовката на сключването на договора, извършва стопанска дейност в друг отрасъл и/или няма право по силата на разпоредби в областта на надзора и/или на гражданското право да сключва договори за финансови услуги?

3)	При отрицателен отговор на въпрос 2, буква а) или б): трябва ли член 16, буква л) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега в километри (както е описано по-горе в първи въпрос) попадат в обхвата на това изключение?

Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега в километри, както е описано в първи въпрос, са договори за финансови услуги:

а)

налице ли е договор от разстояние по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2002/65 и член 2, точка 7 от Директива 2011/83 и когато по време на преговорите за сключване на договора е имало личен контакт само с лице, което участва в подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото то няма представителна власт да сключва съответните договори?

При отрицателен отговор:

б)	това важи ли и за случаите, когато лицето, което участва в подготовката на сключването на договора, извършва стопанска дейност в друг отрасъл и/или няма право по силата на разпоредби в областта на надзора и/или на гражданското право да сключва договори за финансови услуги?

(1) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

(2) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).

(3) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 2002 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/12

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 8 октомври 2021 г. — VB/GUPFINGER Einrichtungsstudio GmbH

(Дело C-625/21)

(2022/C 37/17)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: VB

Ответник: GUPFINGER Einrichtungsstudio GmbH

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) да се тълкуват в смисъл, че при разглеждането на свързан с договор иск за обезщетение за вреди, предявен от търговец срещу потребител, на основание неправомерен отказ от договора от страна на потребителя, прилагането на диспозитвни национални норми е изключено, ако общите условия на търговеца съдържат неравноправна клауза, която наред с диспозитивните национални разпоредби дава на търговеца право на избор да предяви иск за обезщетение за вреди с фиксиран размер срещу потребител, който нарушава договора?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)	Изключено ли е подобно прилагане на диспозитивните национални норми и когато искът за обезщетение за вреди, предявен от търговеца срещу потребителя, не се основава на клаузата? При утвърдителен отговор на първи и втори въпрос:

В случай на клауза, която съдържа няколко правила (напр. алтернативни санкции при неправомерен отказ от договора), допускат ли посочените разпоредби на правото на Съюза онези части от клаузата, които при всички положения не противоречат на диспозитивните национални норми и не следва да се квалифицират като неравноправни, да се запазят в договорното правоотношение?

(1) ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/13

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 11 октомври 2021 г. — Funke Sp. z o.o.

(Дело C-626/21)

(2022/C 37/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Funke Sp. z o.o.

Ответник: Landespolizeidirektion Wien

Преюдициални въпроси

Трябва ли

—	Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (1), в изменената с Регламент (ЕО) № 765/2008 (2) и с Регламент (ЕО) № 596/2009 (3), и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,

—	Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, и по-специално членове 20 и 22 от него, както и

—

Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране (4), да се тълкуват в смисъл, че

1.	от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска попълване на нотификация в RAPEX?

2.	компетентна за вземането на решение по такова искане е Европейската комисия (Комисията)? или

3.	компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка? (При утвърдителен отговор на третия въпрос)

4.	(националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?

(1) ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52.

(2) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 2008 г., стр. 30).

(3) Регламент (ЕО) № 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета на някои актове, за които се прилага процедурата, предвидена в член 251 от Договора, във връзка с процедурата по регулиране с контрол — адаптиране към процедурата по регулиране с контрол — част четвърта (ОВ L 188, 2009 г., стр. 14).

(4) ОВ L 73, 2019 г., стр. 121.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/14

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Германия), постъпило на 15 октомври 2021 г. — OQ/Land Hessen

(Дело C-634/21)

(2022/C 37/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wiesbaden

Страни в главното производство

Жалбоподател: OQ

Ответник: Land Hessen

Встъпила страна: SCHUFA Holding AG

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 22, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (1) да се тълкува в смисъл, че още самото автоматизирано изготвяне на вероятностна оценка за възможностите на субекта на данните да обслужва кредит в бъдеще представлява решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, включващо профилиране, което поражда правни последствия за субекта на данните или по подобен начин го засяга в значителна степен, при положение че администраторът съобщава на трето лице администратор оценката, която е определил с помощта на личните данни на субекта, и това трето лице основава до голяма степен на тази оценка решението си относно установяването, изпълняването или прекратяването на договорни отношения със субекта на данните?

При отрицателен отговор на първия въпрос трябва ли член 6, параграф 1 и член 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която използването на вероятностна оценка — в случая оценка за платежоспособността и готовността за плащане на дадено физическо лице, която включва и информация за вземания — за определено бъдещо поведение на физическо лице за целите на решението относно установяването, изпълняването или прекратяването на договорни отношения с това лице (финансово оценяване) се допуска само ако са изпълнени определени допълнителни условия, описани подробно в мотивите на това преюдициално запитване?

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/15

Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 25 октомври 2021 година — М. Я. M.

(Дело C-651/21)

(2022/C 37/20)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страна в главното производство

Молител в главното производство: М. Я. M.

Преюдициални въпроси

Следва ли чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 (1) във връзка с принципа за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска, след като наследник е вписал в съда на държавата по своето обичайно местопребиваване приемане или отказ от наследството на наследодател, който е имал към датата на смъртта си обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, да се поиска последващо вписване на извършения отказ или приемане в последната държава?

Ако отговорът на първия въпрос е, че последващо вписване се допуска, следва ли чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 във връзка с принципа за защита на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите по чл. 4, пар. 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат да се поиска отбелязване на извършения от наследник по държавата на неговото обичайно местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател от друг наследник, който пребивава в държавата на обичайно местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, въпреки че процесуалното право на последната държава не допуска възможност за вписване на отказ от наследство от чуждо име?

(1) Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство; OB 2012, L 201, стр. 107

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/15

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 27 октомври 2021 г. — Syndicat Uniclima/Ministre de l'Intérieur

(Дело C-653/21)

(2022/C 37/21)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Syndicat Uniclima

Ответник: Ministre de l'Intérieur

Преюдициални въпроси

Допуска ли хармонизацията, наложена с Директиви 2006/42/ЕО (1), 2014/35/ЕС (2) и 2014/68/ЕС (3) държавите членки да предвиждат изисквания за безопасност — и евентуално при какви условия и в какви граници — приложими към регламентираните от тях съоръжения, при положение че въпросните изисквания не предполагат модифициране на онези съоръжения, които, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?

Допуска ли наложената с въпросните директиви хармонизация държавите членки да предвиждат — само в хипотезата на използване на тези съоръжения в общественодостъпни помещения и с оглед на специфичните рискове за пожарната безопасност — изисквания за безопасност, които могат да доведат до модифициране на съоръжения, които същевременно, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?

При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се даде положителен отговор, когато разглежданите изисквания за безопасност, от една страна, се налагат само при условие че в същите тези съоръжения са използвани алтернативни на флуорсъдържащите парникови газове запалими хладилни агенти, в съответствие с целите, посочени в Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за флуорсъдържащите парникови газове (4), и от друга страна, се отнасят само до онези от въпросните съоръжения, които, макар да са в съответствие с изискванията на тези директиви, не предлагат, от гледна точка на риска от пожар в случай на използване на запалими хладилни агенти, безопасността на херметически затворените?

(1) Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (ОВ L 157, 2006 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 120).

(2) Директива 2014/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (ОВ L 96, 2014 г., стp. 357).

(3) Директива 2014/68/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на съоръжения под налягане (ОВ L 189, 2014 г., стp. 164).

(4) Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 2014 г., стp. 195).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/16

Преюдициално запитване, отправено от Районен съд — Несебър (България) на 27 октомври 2021 година — наказателно производство срещу Г. СТ. Т.

(Дело C-655/21)

(2022/C 37/22)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Несебър

Страна в главното производство

Г. СТ. Т.

Преюдициални въпроси

Съответстват ли на стандартите относно вредите от неправомерно упражняване на права върху интелектуална собственост, въведени с ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО (1) НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година, законодателство и съдебна практика, според които част от състава на престъпленията по чл. 172б, ал. 1 и ал. 2 НК, са претърпените от притежателя вреди;

При положителен отговор на първия въпрос — съответства ли на стандартите на ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година въведeният от съдебната практика в Република България презумптивен механизъм за определяне на вредите — в размер на стойността на предлаганите за продажба стоки, изчислена по цени на дребно на правомерно произведени стоки;

Съответства ли на принципа на законоустановеност на престъпленията, прокламиран в чл. 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, законодателство, в което липсва разграничение между административното нарушение (чл. 127, ал. 1 от сега действащия ЗМГО и чл. 81, ал. 1 от действалия към 2016г. ЗМГО), престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК, а при отрицателен отговор на първия въпрос и престъплението по чл. 172б, ал. 2 НК;

Съответстват ли на принципа, прокламиран в чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на европейския съюз — тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, предвидените в чл. 172б, ал. 2 НК наказания — от 5 до 8 години Лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева.

(1) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (OB 2004, L 157, стр. 45; специално българско издание: глава 17, том 2, стр. 56)

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/17

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Португалия), постъпило на 29 октомври 2021 г. — IM GESTÃO DE ATIVOS — SOCIEDADE GESTORA DE ORGANISMOS DE INVESTIMENTO COLETIVO, S.A. и др./Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-656/21)

(2022/C 37/23)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: IM GESTÃO DE ATIVOS — SOCIEDADE GESTORA DE ORGANISMOS DE INVESTIMENTO COLETIVO, S.A. и др.

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7/ЕО (1) национална правна уредба като правило 17.3.4 от Código do Imposto do Selo (Кодекса за гербовия налог), което предвижда облагане с гербов налог на комисионите, начислявани от банките на образувания, управляващи отворени инвестиционни фондове, във връзка с предоставянето на услуги по набиране на нови записани дялове, т.е. набиране на нови капиталови приходи за инвестиционните фондове чрез нови записани дялове, емитирани от фондовете?

Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7/ЕО национална правна уредба, която предвижда облагане с гербов налог на комисионите за управление, събирани от управляващите дружества на отворени инвестиционни фондове, доколкото тези комисиони за управление включват комисиони, начислявани за посочената дейност от банките към управляващите дружества?

(1) Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (ОВ L 46, 2008 г., стр. 11).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/18

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Senāts) (Латвия), постъпило на 8 ноември 2021 г. — SIA Druvnieks/Lauku atbalsta dienests

(Дело C-668/21)

(2022/C 37/24)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (Senāts)

Страни в главното производство

Жалбоподател в първоинстанционното и в касационното производство: SIA Druvnieks

Друга страна в касационното производство: Lauku atbalsta dienests

Преюдициални въпроси

Има ли основание за прилагането на член 60 от Регламент № 1306/2013 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато предприятие на собственика на дружеството заявител на помощта, различно от последното, е извършило нередност, чиито финансови последици не са отстранени, и дружеството заявител на помощта фактически е поело селскостопанската дейност на посоченото предприятие?

Може ли член 60 от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика да бъде приложен по такъв начин, че да се приеме, че дадено лице е заобиколило административната санкция, предвидена в член 64, параграф 4, буква г) от посочения регламент, въпреки че срещу дружеството жалбоподател или неговия собственик не е издадено решение за налагане на административна санкция, водещо до изключването му от кръга на потенциалните заявители на помощта?

Може ли член 60 от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година да се приложи по такъв начин, че органът, компетентен да разгледа проектното предложение, трябва да провери дали други предприятия, притежавани преди това от собственика на дружеството заявител на помощта, отговарят на предвиденото в член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2) и в случай че условията не са изпълнени, да отхвърли проектното предложение без допълнителна индивидуална преценка на фактическите обстоятелства?

(1) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(2) ОВ L 193, 2014 г., стр. 1.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/18

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 15 ноември 2021 г. — VW, Legea S.r.l./SW, CQ, ET, VW, Legea S.r.l.

(Дело C-686/21)

(2022/C 37/25)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: VW, Legea S.r.l.

Ответници: SW, CQ, ET, VW, Legea S.r.l.

Преюдициални въпроси

Като предвиждат изключително право за притежателя на марка на ЕС и в същото време възможност за дялово съвместно притежание от няколко лица, нормите на Съюза (1) предполагат ли решението за предоставяне на изключителна, безвъзмездна и безсрочна лицензия за общата марка на трети лица да може да бъде вземано с мнозинство от съпритежателите, или пък за него е необходимо единодушно съгласие?

Във втората хипотеза, ако правото върху национални марки и марки на Съюза се притежава съвместно от няколко субекта, съвместимо ли е с принципите на правото на Съюза тълкуване, което утвърждава невъзможността за един от съпритежателите на правото върху марката, за която е предоставена безвъзмездна и безсрочна лицензия на трети лица с единодушно решение, да оттегли едностранно посоченото решение; или напротив, трябва да се приеме, че в съответствие с принципите на Съюза е обратното тълкуване, тоест да се изключи трайното обвързване на съпритежателя с първоначалното волеизявление, така че да може да се освободи от него със съответните последици по отношение на акта на лицензиране?

(1) Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г., стр. 1); Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/19

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 17 ноември 2021 г. — Confédération paysanne, Réseau Semences Paysannes, Les Amis de la Terre France, Collectif vigilance OGM et Pesticides 16, Vigilance OG2M, CSFV 49, OGM: dangers, Vigilance OGM 33/Premier ministre, Ministre de l'Agriculture et de l'Alimentation

(Дело C-688/21)

(2022/C 37/26)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Confédération paysanne, Réseau Semences Paysannes, Les Amis de la Terre France, Collectif vigilance OGM et Pesticides 16, Vigilance OG2M, CSFV 49, OGM: dangers, Vigilance OGM 33

Ответници: Premier ministre, Ministre de l'Agriculture et de l'Alimentation

Друга страна: Fédération française des producteurs d’oléagineux et de protéagineux

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (1), във връзка с точка 1 от приложение I Б към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се разграничат сред мутагенезните техники/методи техниките/методите, които традиционно са били използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна по смисъла на решението на Съда от 25 юли 2018 г., е достатъчно да се вземат предвид само начините, по които мутагенът модифицира генетичния материал на организма, или, напротив, следва да се вземат предвид всички вариации на организма, предизвикани от използвания способ, включително сомаклоналните вариации, които могат да засегнат човешкото здраве и околната среда?

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО от 12 март 2001 година, във връзка с точка 1 от приложение I Б към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дадена мутагенезна техника или даден мутагенезен метод традиционно е бил(а) използван(а) в редица приложения и дали безопасността ѝ(му) е отдавна известна по смисъла на решението на Съда от 25 юли 2018 г., е достатъчно да се вземат предвид само отглежданите на полето култури от получени чрез тази техника или този метод организми или, напротив, че е възможно да се вземат предвид и научните изследвания и публикации, които не се отнасят до тези култури, като що се отнася до тези изследвания и публикации, само тези от тях, имащи отношение към рисковете за човешкото здраве и за околната среда, ли са меродавни?

(1) ОВ L 106, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/20

Жалба, подадена на 17 ноември 2021 г. от Brunswick Bowling Products LLC срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 8 септември 2021 г. по дело T-152/19, Brunswick Bowling Products LLC/Комисия

(Дело C-694/21 P)

(2022/C 37/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Brunswick Bowling Products LLC (представител: R. Martens, avocat)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Швеция

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното решение;

—	и да върне делото за ново разглеждане на Общия съд;

—	или при условията на евентуалност, да отмени точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното решение и да се произнесе по жалбата, подадена пред първата съдебна инстанция, като отмени в неговата цялост Решение за изпълнение (EС) 2018/1960 на Комисията (1);

—	и при всички положение да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски по делото.

Основания и основни доводи

Първото основание е изведено от твърдение за нарушение на член 263 във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС и на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на добра администрация, защото Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като пропуснал да подложи на преценка информацията, на която Комисията се позовала или на която тя пропуснала да се позове при приемането на окончателното си решение и по този начин не взела предвид да вземе предвид всички релевантни фактори, при положение че в хипотезата, в която Комисията имала задължение да гарантира, че разполага с най-пълната и благонадеждна информация, за да може да бъде адекватно проведен съдебният контрол за законосъобразност на решението на Комисията от страна на Общия съд, се предполагало да бъде проверено дали Комисията се е позовала на цялата относима информация и дали, доколкото е приложимо, информацията, на която тя се позовала в решението си, е фактически вярна, благонадеждна, пълна и състоятелна.

Второто основание е изведено от твърдение за нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС, на член 41, параграф 1 и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата и на задължението за мотивиране, тъй като Общият съд не изложил достатъчно подробни и обосновани мотиви, при положение че в съответствие със задължението за мотивиране той следвало да изложи мотивите си по такъв начин, че да позволи на жалбоподателя да установи причините, поради които е постановил съответното решение.

(1) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1960 на Комисията от 10 декември 2018 година относно защитна мярка, наложена от Швеция съгласно Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за забрана на пускането на пазара на тип машина за нареждане на кегли и допълнителен комплект, който трябва да бъде използван заедно с машината за нареждане на кегли, произведени от дружеството Brunswick Bowling & Billiards, и за изтегляне на тези машини, които вече са пуснати на пазара (OВ L 315, 2018 г., стр. 29).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/21

Жалба, подадена на 19 ноември 2021 г. от Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 22 септември 2021 г. по съединени дела T-639/14 RENV, Τ-352/15 и Τ-740/17, Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE/Европейска комисия, подпомагана от Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon

(Дело C-701/21 P)

(2022/C 37/28)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon (представители: Vassilios-Spyridon Christianos и Georgios Karydis, адвокати)

Други страни в производството: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Отмяна на решението на Общия съд по съединени дела T-639/14 RENV, T-352/15 и T-740/17,

—	при необходимост, връщане на делото на Общия съд за постановяване на решение,

—	осъждане на DEI AE да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Обжалваното съдебно решение е следвало да установи дали у Комисията е трябвало да се породят съмнения по смисъла на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 (1) или сериозни затруднения във връзка с установяването на държавна помощ при цената за доставка на електроенергия, прилагана от DEI AE по отношение на жалбоподателя въз основа на арбитражно решение, с оглед на които тя е трябвало да започна официална процедура по разследване.

Жалбоподателят сочи три основания за обжалване и поддържа, че в обжалваното съдебно решение:

—	На първо място, Общият съд не разгледал общите принципи на правото на „nemo auditur (…)“ и „venire contra factum proprium“, що се отнася до легитимния интерес на DEI AE да поиска отмяна.

—	На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, от една страна, по отношение на критерия за частния оператор по член 107, параграф 1 ДФЕС и от друга страна, по отношение на качеството на арбитражния съд като държавен орган.

—

На трето място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 4 от Регламент 2015/1589, от една страна, по отношение на изискването за съмнения или за сериозни затруднения при установяване на съществуването на държавна помощ във фазата на предварителното разглеждане на оплакванията и от друга страна, по отношение на преобръщането на доказателствената тежест.

(1) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/22

Жалба, подадена на 25 ноември 2021 г. от Françoise Grossetête срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 15 септември 2021 г. по съединени дела T-720/19 — 725/19, Ashworth и др./Парламент

(Дело C-714/21 P)

(2022/C 37/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Françoise Grossetête (представители: J. M. Martínez Gimeno, abogado, D. Sarmiento Ramírez-Escudero, abogado, E. Arnaldos Orts, abogado, F. Doumont, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	Да отмени обжалваното решение в неговата цялост;

—	Да разгледа спора и да отмени решението на Парламента, съдържащо се в становището за определяне на правото на допълнителна пенсия, дължима на жалбоподателя, доколкото установява специална удръжка от 5 % от номиналния размер на пенсията му, внасяна директно по фонд доброволна допълнителна пенсия;

—	Да осъди Парламента да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и в производството пред Общия съд по дело T-722/19.

Основания и основни доводи

Основанията на жалбата са: (i) липса на компетентност на Бюрото да приеме решение на Бюрото от 2018 г., по специално, доколкото определя материалноправни условия за правата в процес на придобиване преди влизане в сила на Правилника; (ii) нарушение на член 27, параграф 2, първо изречение от Правилника поради незачитане на правата в процес на придобиване преди влизането в сила на последния; (iii) нарушение на принципа на равнопоставеност и забрана на дискриминацията, както и на принципа на пропорционалност; (iv) нарушение на принципа на правна сигурност (липса на преходни мерки) и на принципа на оправдани правни очаквания.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/22

Жалба, подадена на 25 ноември 2021 г. от Gerardo Galeote (T-243/20) срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 15 септември 2021 г. по съединени дела T-240/20 — T-245/20, Arnaoutakis и др./Парламент

(Дело C-715/21 P)

(2022/C 37/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gerardo Galeote (представители: J. M. Martínez Gimeno, abogado, D. Sarmiento Ramírez-Escudero, abogado, E. Arnaldos Orts, abogado, F. Doumont, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	Да отмени обжалваното решение в неговата цялост;

—	Да разгледа спора и да отмени решението на Парламент в частта, в която се отхвърля искането на жалбоподателя, тъй като не е навършил 65 години, да му предостави право на допълнителна доброволна пенсия;

—	Да осъди Парламента да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и в производството пред Общия съд по дело T-243/20.

Основания и основни доводи

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/23

Жалба, подадена на 25 ноември 2021 г. от Graham R. Watson (T-245/20) срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 15 септември 2021 г. по съединени дела T-240/20 — T-245/20, Arnaoutakis и др./Парламент

(Дело C-716/21 P)

(2022/C 37/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Graham R. Watson (представители: J. M. Martínez Gimeno, abogado, D. Sarmiento Ramírez-Escudero, abogado, E. Arnaldos Orts, abogado, F. Doumont, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	Да отмени обжалваното решение в неговата цялост;

—	Да разгледа спора и да отмени решението на Парламент в частта, в която се отхвърля искането на жалбоподателя, тъй като не е навършил 65 години, да му предостави право на допълнителна доброволна пенсия;

—	Да осъди Парламента да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и в производството пред Общия съд по дело T-245/20.

Основания и основни доводи

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/24

Жалба, подадена на 1 декември 2021 г. от Европейка комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 22 септември 2021 г. по съединени дела T-639/14 RENV, Τ-352/15 и Τ-740/17, Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI)/Европейска комисия, подпомагана от Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon

(Дело C-739/21 P)

(2022/C 37/32)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Европейка комисия (представители: Antonios Bouchagiar и Paul-John Loewenthal)

Други страни в производството: Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) (жалбоподател в първоинстанционното производство)

Mytilinaios AE — Omilos Epicheiriseon (встъпила страна в първоинстанционното производство)

Искания на жалбоподателя

—	Отмяна на решение на Общия съд (трети разширен състав) от 22 септември 2021 г. по съединени дела DEI/Комисия (T-639/14 RENV, T-352/15 и T-740/17),

—

постановяване на окончателно решение по първоинстанционната жалба по дело T-740/17 и отхвърляне на същата (при условията на евентуалност, окончателно произнасяне по трето и четвърто основание за отмяна и отхвърляне на същите, както и по първа и втора част на пето основание за отмяна; и връщане на дело T-740/17 на Общия съд по останалите основания за отмяна) и успоредно с това установяване на отпадането на предмета по дела T-639/14 RENV и T-352/15 и липсата на основание за произнасяне по тях, както и

—	осъждане на ответника, жалбоподател в първоинстанционното производство, да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят сочи едно-единствено основание за обжалване:

Според жалбоподателя Общият съд тълкува и прилага неправилно член 107, параграф 1 ДФЕС, като приема, че Комисията не е можела да изключи наличието на предимство, основано на прилагането на критерия за оператор в условията на пазарна икономика в арбитражното производство между DEI и Mytilineos, а е трябвало да разгледа дали цената, определена от арбитражния съд, е била в реално съответствие с покупната цена, тъй като арбитражният съд е трябвало да бъде приравнен на общ държавен съд.

Поради посочената грешка при прилагане на правото Общият съд достигнал до погрешен извод, че у Комисията е трябвало да се породят съмнения по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 (1), като на това основание тя е трябвало да започне официална процедура по разследване по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, що се отнася до цената, определена от арбитражния съд.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/25

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — CX/Комисия

(Дело T-743/16 RENV II) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Дисциплинарно наказание - Отмяна - Разследване на OLAF - Неразрешено и незаконно договаряне на поръчка - Конфликт на интереси - Удостоверяване на фактура, неотговаряща на изискванията - Право на защита - Право на изслушване - Повтарящи се отсъствия на жалбоподателя и адвоката му на заседание по дисциплинарно производство - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Пропорционалност - Разумен срок - Принцип ne bis in idem - Явна грешка в преценката - Задължение за мотивиране)

(2022/C 37/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CX (представител: É. Boigelot, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Bohr и C. Ehrbar)

Предмет

Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от 16 октомври 2013 г., с което на жалбоподателя се налага наказание освобождаване от длъжност без намаляване на пенсионните му права, и от друга страна, за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда CX да понесе направените разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия във връзка с настоящото производство, както и с производствата по дела F 5/14 R, F 5/14, T 493/15 P, T 743/16 RENV и C 131/19 P.

(1) ОВ C 85 от 22.3.2014 г. (дело, първоначално завесено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-5/14 и прехвърлено към Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/25

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — Assi/Съвет

(Дело T-256/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Грешки в преценката - Пропорционалност - Право на собственост - Свобода на стопанската инициатива - Злоупотреба с власт - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на справедлив съдебен процес)

(2022/C 37/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bashar Assi (Дамаск, Сирия) (представител: L. Cloquet, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 13), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 4), на Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 на Съвета от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 1), на Решение (ОВППС) 2020/719 на Съвета от 28 май 2020 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 168, 2020 г., стр. 66) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/716 на Съвета от 28 май 2020 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 168, 2020 г., стр. 1), в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя.

Диспозитив

Отменя Решение (ОВППС) 2020/719 на Съвета от 28 май 2020 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/716 на Съвета от 28 май 2020 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия в частта, в която се отнасят до г-н Bashar Assi.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Съветът на Европейския съюз понася, наред направените от него съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на г-н Assi.

4)	Г-н Assi понася половината от направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 246, 22.7.2019 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/26

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — Foz/Съвет

(Дело T-258/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на финансови средства - Грешка в преценката - Пропорционалност - Право на собственост - Свобода на стопанската инициатива - Злоупотреба с власт - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на справедлив съдебен процес)

(2022/C 37/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Samer Foz (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: L. Cloquet и J.-P. Buyle, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 13), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г. стр. 4), на Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36), на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 на Съвета от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 132, 2019 г., стр. 1), на Решение (ОВППС) 2020/719 на Съвета от 28 май 2020 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 168, 2020 г., стр. 66) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/716 на Съвета от 28 май 2020 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 168, 2020 г., стр. 1) в частта, отнасяща се до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Samer Foz да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 238, 15.7.2019 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/27

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — Aman Dimashq/Съвет

(Дело T-259/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Грешка в преценката - Пропорционалност - Право на собственост - Свобода на стопанската инициатива - Злоупотреба с власт - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на справедлив съдебен процес - Право на ефективна съдебна защита)

(2022/C 37/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aman Dimashq JSC (Дамаск, Сирия) (представители: L. Cloquet и J.-P. Buyle, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou и V. Piessevaux)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Aman Dimashq JSC да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 238, 15.7.2019 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/28

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Team Beverage/EUIPO — Zurich Deutscher Herold Lebensversicherung (Team Beverage)

(Дело T-359/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз Team Beverage - По-ранна словна марка на Европейския съюз TEAM - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 37/37)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Team Beverage AG (Бремен, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch, N. Willich и N. Achilles, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Zurich Deutscher Herold Lebensversicherung AG (Бон, Германия) (представител: F. Kramer, адвокат)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 април 2020 г. (преписка R 2727/2019-4) във връзка с производството по възражение между Zurich Deutscher Herold Lebensversicherung и Team Beverage

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Team Beverage AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 255, 3.8.2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/28

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — KL/ЕИБ

(Дело T-370/20) (1)

(Публична служба - Персонал на ЕИБ - Здравословно състояние - Работоспособност - Отсъствие без основателна причина - Жалба за отмяна - Понятие за инвалидност - Правомощие за пълен съдебен контрол - Спорове от финансов характер - Изплащане на пенсията за инвалидност с обратно действие - Иск за обезщетение)

(2022/C 37/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: KL (представители: L. Levi и A. Champetier, адвокати)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) (представители: G. Faedo и M. Loizou, подпомагани от A. Duron, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз, първо, за отмяна на решенията на ЕИБ от 8 февруари и 8 март 2019 г., с които се обявява, че жалбоподателят е работоспособен и че от 18 февруари 2019 г. отсъства от работа без основателна причина, и доколкото е необходимо, на решението на председателя на ЕИБ от 16 март 2020 г., с което се потвърждават тези решения, второ, за осъждане на ЕИБ да изплати пенсията за инвалидност с обратно действие от 1 февруари 2019 г., и трето, за заплащане на обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на тези решения

Диспозитив

1)	Отменя решенията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 8 февруари и 8 март 2019 г., с които се обявява, че KL е работоспособен и че от 18 февруари 2019 г. отсъства от работа без основателна причина, и решението на председателя на ЕИБ от 16 март 2020 г., което ги потвърждава.

Осъжда ЕИБ да изплати пенсия за инвалидност на KL от 1 февруари 2019 г. ведно с лихвите за забава във връзка с тази пенсия, до окончателното ѝ изплащане, като лихвата за забава се определи по лихвения процент, който е прилаган от Европейската централна банка (ЕЦБ) към основните ѝ операции по рефинансиране и е в сила на първия ден от месеца, за който се дължи плащането, увеличен с два пункта, като бъдат приспаднати сумите, които са платени на жалбоподателя като възнаграждение през същия период и за които е видно, че не са му били дължими поради изплащането на пенсията за инвалидност.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Осъжда ЕИБ да заплати съдебните разноски

(1) ОВ C 255, 3.8.2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/29

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — KY/Съд на Европейския съюз

(Дело T-433/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Пенсии - Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба към Европейския съюз - Прехвърляне към схемата на Съюза - Бонус за осигурителен стаж - Връщане на сумата на пенсионните права, които не са отчетени в схемата при изчисляване на осигурителния стаж за пенсия от Съюза - Член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника - Правило за „жизнения минимум“ - Неоснователно обогатяване)

(2022/C 37/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: KY (представител: J.-N. Louis, адвокат)

Ответник: Съд на Европейския съюз (представители: J. Inghelram и A. Ysebaert)

Предмет

Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС за отмяна на мълчаливия отказ, потвърден с изрично решение от 10 октомври 2019 г. за отхвърляне на искането за връщане на небонифицираната част от пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди встъпването му в длъжност и прехвърлени към пенсионния режим на институциите на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда KY да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 279, 24.8.2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/30

Решение на Общия съд от 1 декември 2021 г. — Inditex/EUIPO — Ffauf Italia (ZARA)

(Дело T-467/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз ZARA - По-ранна международна словна марка LE DELIZIE ZARA и по-ранна национална фигуративна марка ZARA - Доказателство за реално използване на по-ранните марки - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 [впоследствие член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001)

(2022/C 37/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Industria de Diseño Textil, SA (Inditex) (Артейхо, Испания) (представители: G. Marín Raigal и E. Armero Lavie, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ffauf Italia SpA (Риезе Пио Х, Италия) (представители: P. Creta, A. Lanzarini, B. Costa и M. Lazzarotto, адвокати)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 май 2020 г. (преписка R 2040/2019-4) във връзка с производство по възражение между Ffauf Italia и Inditex

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Industria de Diseño Textil, SA (Inditex) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 304, 14.9.2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/30

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — YP/Комисия

(Дело T-581/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура за повишаване 2019 г. - Решение за неповишаване - Член 45 от Правилника - съпоставяне на заслуги - Използване на езици при изпълнение на функциите от длъжностни лица, назначени на езикови длъжности и от длъжностни лица, назначени на длъжности, различни от езикови - Прослужено време в степента - Презумпция за невиновност - Член 9 от приложение IX към Правилника - Задължение за мотивиране - Изпълнение на споразумение за извънсъдебно уреждане на спор)

(2022/C 37/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: YP (представители: J. Van Rossum и J.-N. Louis, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Brauhoff, L. Radu Bouyon и L. Hohenecker)

Предмет

Жалба, подадена на основание 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 14 ноември 2019 г., в което името на жалбоподателя не е вписано в списъка с повишените в степен длъжностни лица в рамките на процедурата за повишаване за 2019 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда YP да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 371, 3.11.2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/31

Определение на Общия съд от 22 ноември 2021 г. — Garment Manufacturers Association in Cambodia/Комисия

(Дело T-454/20) (1)

(Жалба за отмяна - Обща търговска политика - Общ режим на преференциални митнически тарифи, въведени с Регламент (ЕС) № 978/2012 - Временно оттегляне на търговските преференции, приложими по отношение на определени продукти с произход от Камбоджа, поради тежки и систематични нарушения на правата на човека - Липса на пряко засягане - Липса на лично засягане - Недопустимост)

(2022/C 37/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Garment Manufacturers Association in Cambodia (Пном Пен, Камбоджа) (представители: C. Borelli, S. Monti и C. Ziegler, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Biolan и E. Schmidt)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2020/550 на Комисията от 12 февруари 2020 година за изменение на приложения II и IV към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с временното оттегляне на режимите, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 978/2012, по отношение на определени продукти с произход от Кралство Камбоджа (ОВ L 127, 2020 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Garment Manufacturers Association in Cambodia да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 287, 31.8.2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/32

Определение на Общия съд от 8 ноември 2021 г. — Satabank/ЕЦБ

(Дело T-494/20) (1)

(Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор върху по-малко значимите кредитни институции - Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Конкретни задачи на ЕЦБ - Отказ за извършване на пряк пруденциален надзор - Отказ да се дадат инструкции на компетентното лице - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2022/C 37/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Satabank plc (Сейнт-Джулианс, Малта) (представител: O. Behrends, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка (представители: C. Hernández Saseta, F. Bonnard и A. Лефтеров)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на ЕЦБ от 15 май 2020 г., с което се отказва да се поеме пряк надзор на жалбоподателя и да се дадат инструкции на компетентното лице

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Satabank plc да понесе наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ).

(1) ОВ C 371, 3.11.2020 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/32

Определение на Общия съд от 18 ноември 2021 г. — RG/Съвет

(Дело T-157/21) (1)

(Жалба за отмяна - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Споразумение за търговия и сътрудничество между Съюза и Евратом, от една страна, и Обединеното кралство, от друга страна - Решение на Съвета относно подписването и временното прилагане на Споразумението за търговия и сътрудничество - Механизъм за предаване въз основа на заповед за арест - Лице, арестувано и задържано под стража в Ирландия след края на преходния период с цел изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от Обединеното кралство по време на предходния период - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2022/C 37/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: RG (представител: R. Purcell, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Antoniadis, J. Ciantar и A. Stefanuc)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2020/2252 на Съвета от 29 декември 2020 година относно подписването, от името на Съюза, и временното прилагане на Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, и на Споразумението между Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно процедурите за сигурност при обмен и защита на класифицирана информация (OВ L 444, 2020 г., стр. 2).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата ката недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване на Ирландия и на Европейската комисия.

3)	Осъжда RG да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз, с изключение на разноските, свързани с молбите за встъпване.

4)	RG, Съветът, Ирландия и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

(1) ОВ C 288, 14.6.2021 г.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/33

Определение на заместник-председателя на Общия съд от 26 ноември 2021 г. — Puigdemont i Casamajó и др./Парламент

(Дело T-272/21 R II)

(Обезпечително производство - Институционално право - Член на Европейския парламент - Привилегии и имунитети - Снемане на парламентарния имунитет на член на Европейския парламент - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2022/C 37/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Carles Puigdemont i Casamajó (Ватерло, Белгия), Antoni Comín i Oliveres (Ватерло), Clara Ponsatí i Obiols (Ватерло) (представители: P. Bekaert, G. Boye, J. Costa i Rosselló и S. Bekaert, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: N. Lorenz, N. Görlitz и J.-C. Puffer)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: S. Centeno Huerta)

Предмет

Искане на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на решения P9_TA(2021)0059, P9_TA(2021)0060 и P9_TA(2021)0061 на Парламента от 9 март 2021 г. по искане за снемане на имунитета на жалбоподателите.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/33

Определение на председателя на Общия съд от 25 ноември 2021 г. — VP/Cedefop

(Дело T-534/21 R)

(Обезпечително производство - Публична служба - Срочно наети служители - Молба за постановяване на временни мерки - Недопустимост)

(2022/C 37/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VP (представител: L. Levi, адвокат)

Ответник: Европейски център за развитие на професионалното обучение (представители: T. Bontinck, A. Guillerme и T. Payan, адвокати)

Предмет

Искане на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, да се спре изпълнението на решението на изпълнителния комитет на Cedefop да подкрепи предложението на изпълнителния му директор за възстановяване на длъжността вътрешен правен съветник и за започване на подборна процедура, и от друга страна, да се разпореди на Cedefop да запази свободна длъжност за срочно нает служител със степен AD, на която жалбоподателят евентуално да бъде възстановен на работа като правен съветник

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/34

Жалба, подадена на 19 октомври 2021 г. — XH/Комисия

(Дело T-613/21)

(2022/C 37/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: XH (представител: E. Auleytner, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да се отмени решението от 4 декември 2020 г. относно отказа на искането на жалбоподателя за правна помощ и решението на органа по назначаването в отговор на подадената от него жалба по административен ред,

—	да се отмени решението от 26 май 2021 г. за образуване на процедура по инвалидизиране и решението на органа по назначаването в отговор на подадената от жалбоподателя жалба по административен ред,

—	да присъди обезщетение в полза на жалбоподателя за претърпени вреди,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разходи и разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания.

Първо основание — грешка при прилагане на правото и нередовност в оспорената процедура: нарушение на член 12a и член 24 от Правилника за длъжностните лица в светлината на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа и на принципа на добра администрация, установен в член 41 от Хартата.

2.	Второ основание: нарушение на членове 12a, 24, и 59—60 от Правилника на длъжностните лица чрез поставянето на ясно непостижими цели, които изискват от жалбоподателя да полага труд по време на отпуск по болест при 100 % неработоспособност.

3.	Трето основание: нарушение на член 59 от Правилника за длъжностните лица в светлината на членове 12a и 24 от него — образуване на процедура по инвалидизиране без необходимия брой дни отпуск по болест към момента на образуване на процедурата.

4.	Четвърто основание: нарушение на членове 7 и 8 от Хартата на основните права.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/35

Жалба, подадена на 4 октомври 2021 г. — Pharmadom/EUIPO — Wellbe Pharmaceuticals (WellBe PHARMACEUTICALS)

(Дело T-644/21)

(2022/C 37/48)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Pharmadom (Булон Биянкур, Франция) (представител: M-P. Dauquaire, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Wellbe Pharmaceuticals S.A. (Варшава, Полша)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „WellBe PHARMACEUTICALS“ — заявка за регистрация № 17 151 176

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 12 юли 2021 г. по преписка R 1423/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/35

Жалба, подадена на 19 октомври 2021 г. — ClientEarth/Съвет

(Дело T-682/21)

(2022/C 37/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth AISBL (Брюксел, Белгия) (представители: O. Brouwer, B. Verheijen и T. van Helfteren, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решение № SGS 21/2870 на ответника от 9 август 2021 г., получено от жалбоподателя на 9 август 2021 г., с което е отказан достъп до някои документи, поискани съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) и Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността, (2)

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя съгласно член 134 от Процедурния правилник на Общия съд, включително разноските, свързани с евентуалните встъпили страни.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката, водещи до неправилно прилагане на изключението относно защитата на процеса на вземане на решение (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001), тъй като оповестяването не би засегнало сериозно процеса на вземане на решение, на който се прави позоваване.

—

Жалбоподателят поддържа, че Съветът не е достигнал високият праг, установен от правния критерий за проверка оповестяването сериозно да засяга процеса на вземане на решение. Първо, към момента на обжалваното решение вече не е имало процес на вземане на решение по същество. Освен това Съветът неправилно се основал на довод, че външното въздействие от страна на обществеността при процеса на вземане на решение относно Регламент 1367/2006 би било проблематично.

Второ основание: грешки при прилагането на правото и явна грешка в преценката, водещи до неправилно прилагане на изключението относно защитата на правните становища (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001), тъй като оповестяването не би засегнало сериозно защитата на правно становище.

—

Съветът не е доказал, че поисканият документ съдържа конкретно практическо правно становище. Освен това Съветът не взел предвид установени в правната уредба и в съдебната практика релевантни правни разпоредби и принципи, съгласно които законодателният процес в ЕС трябва да е открит и правният анализ, направен от правната служба на институция на ЕС, който съдържа важни правни съображения от общ характер относно законодателния процес по приемането на изменение на законодателството на ЕС трябва да бъде оповестен (когато това е поискано съгласно Регламент 1049/2001).

Трето основание: грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката, водещи до неправилно прилагане на изключението относно процеса на вземане на решение (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001) и изключението за защита на правните становища (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001), тъй като обжалваното решение не признало и не предоставило достъп на основание на по-висш обществен интерес.

—

Съветът не признал и не предоставил достъп на основание на по-висш обществен интерес. По-специално бил налице по-висш обществен интерес, тъй като изменението на Регламент 1367/2006 било от много съществено значение за бъдещото равнище на достъп до правосъдие по въпроси на околната среда и обжалваното решение засягало особено и значително жалбоподателя при изпълнението на задачата му като неправителствена организация, която обслужва обществен интерес.

Четвърто основание: грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката, водещи до неправилно прилагане на изключението за защита на международните отношения (член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент 1049/2001).

—

Съветът не достигнал високият праг, установен от правния критерий за проверка, съгласно който, за да се позове валидно на изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент 1049/2001, е необходимо по-специално оповестяването на документ конкретно и действително да засяга защитата на международните отношения, а опасността от засягане на интереси трябва да е разумно предвидима, а не чисто хипотетична.

Пето основание: при условията на евентуалност се изтъкват грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката, водещи до неправилно прилагане на задължението да се предостави частичен достъп (член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001).

—	На последно място се твърди, че Съветът не е разгледал и предоставил надлежно частичен достъп. Той неправилно приложил правният критерий за проверка, съгласно който е необходимо Съветът да прецени дали за всяка част от поискания документ се прилага (някое от) изтъкнатите изключения.

(1) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.

(2) OВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126. Бел. изд.: поисканият документ се отнася до процеса на вземане на решение относно предложеното изменение на Регламент 1367/2006.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/37

Жалба, подадена на 19 октомври 2021 г. — Leino-Sandberg/Съвет

(Дело T-683/21)

(2022/C 37/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Päivi Leino-Sandber (Хелзинки, Финландия) (представители: O. Brouwer, B. Verheijen и T. van Helfteren, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на ответника от 9 август 2021 г., референтен № SGS 21/2869, получено от жалбоподателя на 9 август 2021 г., да откаже достъпа до някои документи (1), поискан в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2),

—	да осъди ответника да плати направените от жалбоподателя съдебни разноски в съответствие с член 134 от Процедурния правилник на Общия съд, включително съдебните разноски, свързани с встъпили страни.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание, в което се твърди наличието на грешки при прилагане на правото и на явни грешки в преценката, довели до неправилно прилагане на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001), тъй като разкриването на информация няма да засегне сериозно посочения процес на вземане на решения.

—	Жалбоподателят посочва, че Съветът не е достигнал високия праг, установен при правния тест, който е, че разкриването трябва сериозно да засегне процеса на вземане на решения.

—	Първо, към момента на оспорваното решение вече не е имало процес по същество по вземане на решения. Освен това Съветът неправилно се основал на аргумент, че външна намеса от обществеността в процеса на вземане на решения във връзка с Регламент № 1367/2006 би била проблемна.

Второ основание, в което се твърди наличието на грешки при прилагане на правото и на явна грешка в преценката, довели до неправилното прилагане на изключението за защита на правните становища (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001), тъй като разкриването няма да засегне съществено защитата на правните становища.

—

Съветът не доказал, че поисканият документ съдържа специфични оперативни правни становища. Освен това Съветът не взел предвид релевантните правни разпоредби и принципи, установени в правната уредба и съдебната практика, че законодателният процес на ЕС трябва да бъде открит и че правни анализи на правната служба на институция на ЕС, съдържащи важни общи правни анализи относно законодателния процес за приемане или изменение на законодателство на ЕС, трябва (когато е поискано в съответствие с Регламент № 1049/2001) да бъдат оповестени.

Трето основание, в което се твърди наличието на грешки при прилагане на правото и на явна грешка в преценката, довели до неправилното прилагане на изключението относно процеса на вземане на решения (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001) и на изключението относно защитата на правните становища (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001), тъй като с оспорваното решение не е признат и предоставен достъп въз основа на по-висш обществен интерес.

—

Съветът не признал и не предоставил достъп въз основа на по-висш обществен интерес. По-специално, по-висш обществен интерес съществувал, тъй като изменението на Регламент № 1367/2006 е от много голямо значение за бъдещото равнище на достъп до правосъдие в областта на околната среда и оспорваното решение засяга жалбоподателя по особен и съществен начин при изпълнението на неговата задача като изследовател и учен, който служи на обществения интерес.

Четвърто основание, в което се твърди наличието на грешки при прилагане на правото и на явна грешка в преценката, довели до неправилно прилагане на изключението относно защитата на международните отношения (член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001).

—

Съветът не достигнал високия праг, установен при правния тест, за да се позове валидно на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, а именно, че оповестяването на документа ще засегне конкретно и действително защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения и че опасността от засягане на съответния интерес трябва да е разумно предвидима, а не чисто хипотетична.

Пето основание, при условията на евентуалност, в което се твърди наличието на грешки при прилагане на правото и на явна грешка в преценката, довели до неправилното изпълнение на задължението да се представи частичен достъп до документи (член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001).

—	На последно място, жалбоподателят посочва, че Съветът не разгледал надлежно възможността за и не предоставил надлежно частичен достъп. Той не приложил правния тест, който изисква от Съвета да прецени дали всяка част от поискания документ се покрива от (някое) от изтъкнатите изключения.

(1) Бел. ред.: поисканият документ е свързан с процеса на вземане на решения във връзка с предложеното изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стp. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

(2) ОВ L 145, 2001 г., стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/38

Жалба, подадена на 22 октомври 2021 г. — AL/Комисия и OLAF

(Дело T-692/21)

(2022/C 37/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AL (представител: R. Rata, адвокат)

Ответници: Европейска комисия, Европейска служба за борба с измамите (OLAF)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени (i) решение OCM (2021)22007 на OLAF от 22 юли 2021 г.; (ii) решение OCM (2021)22008 на OLAF от 22 юли 2021 г.; (iii) решение на Комисията (реф. Ares(2021)20233749) от 22 март 2021 г. и (iv) решение на Комисията (реф. Ares(2021)1610971) от 3 март 2021 г.;

—

да разпореди ответниците да платят (i) сумата от 1 127,66 EUR, удържана при липсата на индивидуално решение на Службата на Европейската комисия за управление и плащане по индивидуални права (PMO) относно възстановяването; (ii) сумата от 9 250,05 EUR удържана за месеците май, юни, юли, август и септември 2021 г. и (iii) 1 EUR ex aequo et bono като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя вследствие от незаконното поведение на OLAF в рамките на разследване OF/2016/0928/A1, което в крайна сметка е довело до уволнението на жалбоподателя;

—	да осъди ответниците да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят разноските на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение от OLAF на член 90, параграф 2 и член 90a от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, поради отхвърлянето на административната жалба на жалбоподателя от 23 март 2021 г. като недопустима, въз основа на постоянната съдебна практика на ЕС в съответствие с която окончателният доклад и препоръките на OLAF не са актове, пораждащи правни последици.

Второ основание: нарушение от OLAF на член 90, параграф 2 и член 90a от посочения Правилник, поради отхвърлянето на административната жалба на жалбоподателя от 23 април 2021 г. като недопустима. Жалбоподателят твърди, че административната му жалба е трябвало да бъде обявена за допустима от OLAF, тъй като OLAF е служба на Комисията, тоест тя е част от Комисията, и е трябвало да разгледа административната жалба на жалбоподателя.

Трето основание: нарушение от Комисията на член 90, параграф 2 от посочения Правилник, доколкото Комисията е приела имплицитно решение за отхвърляне на административната жалба на жалбоподателя срещу решението на Комисията от 22 март 2021 г. (реф. ARES(2021)2023374), което потвърждава решението на Комисията от 3 март 2021 г. (реф. ARES(2021)1610971).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/39

Жалба, подадена на 25 октомври 2021 г. — NJ/Комисия

(Дело T-693/21)

(2022/C 37/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NJ (представител: C. Maczkovics, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви, в съответствие с член 265 ДФЕС, че Комисията неправомерно не предприела действия по неговата жалба от 19 април 2018 г. относно мярка за държавна помощ SA.50952(2018FC);

—	да разпореди на Комисията незабавно да се произнесе по неговата жалба, регистрирана под номер SA.50952(2018FC);

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, в това число направените от жалбоподателя, дори ако след подаването на настоящата жалба тя вземе мерки, което според Общия съд би направило настоящата жалба безпредметна или ако Общият съд я отхвърли като недопустима.

Основания и основни доводи

В подкрепа на настоящата си жалба си жалбоподателят изтъква само едно основание — Комисията не изпълнила задълженията си по Договора за функционирането на Европейския съюз. По-конкретно той твърди нарушение на член 265 ДФЕС, както и на член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент 2015/1589, (1) изискването за надлежно и безпристрастно разглеждане, принципа на добра администрация и принципа за приемане на решения в разумен срок, тъй като Комисията изобщо не приела решение по член 4, параграфи 2, 3 или 4 от Регламент 2015/1589 над три години и шест месеца след като жалбоподателят подал своята жалба относно мярка за държавна помощ SA.50952(2018FC). Той твърди, че Комисията е трябвало да приеме такова решение в рамките на дванадесет месеца, съгласно своя Кодекс на най-добри практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи (2) или поне в разумен срок.

(2) Кодекс на най-добри практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи (ОВ C 136, 2009 г., стр. 13).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/40

Жалба, подадена на 31 октомври 2021 г. — Peace United/EUIPO — 1906 Collins (MY BOYFRIEND IS OUT OF TOWN)

(Дело T-699/21)

(2022/C 37/53)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Peace United Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представител: M. Artzimovitch, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: 1906 Collins LLC (Маями, Флорида, Съединените щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „MY BOYFRIEND IS OUT OF TOWN“ — марка на Европейския съюз № 11 352 804

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2021 г. по преписка R 276/2020-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, тъй като вследствие на различни грешки в преценката на фактическите и правните обстоятелства и на нарушаване на задължението за добра администрация апелативният състав е приел, че марката на Европейския съюз „MY BOYFRIEND IS OUT OF TOWN“ № 11 352 804 не е била реално използвана през спорния период за стоките от класове 41 и 43,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 63, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради допусната от апелативния състав грешка в преценката относно злоупотреба с искането за отмяна,

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради допусната от апелативния състав грешка в преценката относно реалното използване на марката.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/41

Жалба, подадена на 3 ноември 2021 г. — Balaban/EUIPO (Stahlwerk)

(Дело T-705/21)

(2022/C 37/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Okan Balaban (Борнхайм, Германия) (представител: T. Schaaf, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за регистрация на словна марка на Европейския къюз — Заявка № 18 235 592

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 2 септември 2021 г. по преписка R 77/2021-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението за отказ на ответника от 18 ноември 2020 г. относно заявка за регистрация № 18 235 592, както и обжалваното решение, доколкото с него частично се отказва регистрацията, и да осъди ответника да регистрира марката за всички заявени стоки и услуги;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/41

Жалба, подадена на 3 ноември 2021 г. — Balaban/EUIPO (Stahlwerkstatt)

(Дело T-706/21)

(2022/C 37/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Okan Balaban (Борнхайм, Германия) (представител: T. Schaaf, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка:: Заявка за регистрация на словна марка на Европейския къюз — Заявка № 18 219 170

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 2 септември 2021 г. по преписка R 1987/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението за отказ на ответника от 27 август 2020 г., както и да измени обжалваното решение, като осъди ответника да регистрира марката за услугите в сферата на обучението и образованието от клас 41;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/42

Жалба, подадена на 5 ноември 2021 г. — Cellnex Telecom и Retevisión I/Комисия

(Дело T-715/21)

(2022/C 37/56)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Cellnex Telecom, SA (Мадрид, Испания) и Retevisión I, SA (Мадрид) (представители: J. Buendía Sierra; A. Lamadrid de Pablo и N. Bayón Fernández, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да приеме и уважи мотивите за отмяна, изтъкнати в жалбата им;

—	да отмени Решение (ЕС) 2021/2034 на Комисията от 10 юни 2021 година относно държавна помощ SA.28599 (C 23/2010) (ex NN 36/2010, ex CP 163/2009), приведена в действие от Испания, за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони (извън Кастилия-Ла Манча) (1);

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание, с което се твърди явно нарушение на производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и нарушение на процесуалните права, които правото на Съюза предоставя на заинтересованите страни.

—

В тази връзка се твърди, че посоченото нарушение е допуснато с приемането на обжалваното решение, без да е било прието ново решение за откриване на процедурата, нито да е било изменено решението за откриване на процедурата, предшестващо решението от 2013 г., нито жалбоподателите да са били информирани преди това за предварителния анализ на Комисията в областта на селективността.

Второ основание, с което се твърди грешка при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с понятието за селективност, нарушение на тежестта на доказване и липса на мотиви.

—

В тази връзка се твърди, че Комисията е допуснала грешка при „основния“ си анализ на селективността като е приела, че референтната система са „нормалните пазарни условия, при които предприятията следва да работят“, включвайки всички предприятия и всички сектори на икономиката. Комисията е допуснала грешка и в своя „допълнителен“ анализ на селективност, като е приела, че наземната и сателитната технологии се намират в сходно положение що се отнася до предаването на цифров телевизионен сигнал в това, което обжалваното решение нарича зона II.

(1) ОВ L 417, 2021 г., стр. 1.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/43

Жалба, подадена на 16 ноември 2021 г. — Společnost pro eHealth databáze/Комисия

(Дело T-731/21)

(2022/C 37/57)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Společnost pro eHealth databáze, a.s. (Прага, Чешка република) (представител: adwokat P. Konečný)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решение C(2021) 6597 на Комисията от 2 септември 2021 г.,

—	да осъди ответника да заплати както собствените си съдебни разноски в това производството, така и тези на жалбоподателя.

Твърдения и основни доводи

Жалбоподателят излага четири твърдения в подкрепа на жалбата.

Първото твърдение е за нарушение на принципната забрана за обратно действие и неправилно прилагане на по-строги условия за участие в проекта.

—	Жалбоподателят твърди, че ответникът не може да се позовава на задължения, произтичащи от необвързващ документ, тъй като страните по договора не са знаели за съществуването му и никога не са се съгласявали за прилагането на документа.

—	На следващо място жалбоподателят твърди, че позоваването на задължения, произтичащи от посочения необвързващ документ, се използва от ответника в нарушение на процесния договор за предоставяне на безвъзмездни средства.

—	Едновременно с това жалбоподателят твърди, че ответникът нарушава принципната забрана за обратно действие, позовавайки се на по-строги формални изисквания, произтичащи от документ, съставен след подписване на договора за предоставянето на безвъзмездни средства.

Второто твърдение е за нарушение на принципа на законност на правния акт, тъй като представените доказателства не са взети под внимание.

—	Жалбоподателят твърди, че ответникът не взема под внимание представените от него доказателства в окончателния доклад за извършения финансов одит, въпреки че е бил длъжен да направи това, поради което нарушава принципа на законност на правния акт.

—	Жалбоподателят твърди също, че представените доказателства са били приложени по искане на одитора.

Третото твърдение е за нарушение на принципа на законност на правния акт, изразяващо се в грешка в изчисленията.

—	Жалбоподателят твърди, че ответникът допуска грешка при определяне на основата, от която се изчислява сумата, която жалбоподателят трябва да възстанови на ответника.

—	Жалбоподателят възразява, че ако върне сумата, изчислена от ответника, би възстановил сума, която никога не е била на негово разположение, поради което би възстановил на ответника значително по-висока сума.

Четвъртото твърдение е за нарушение на принципа на пропорционалност.

—

Жалбоподателят твърди, че следва да му се възстановят разходите за персонал поне в размера на средното възнаграждение на служителите в периода 2008—2011 г. в предприятия от IT сектора в Чешката република. Жалбоподателят счита, че невъзстановяването на тези разходи представлява несправедливо и непропорционално действие на ответника.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/44

Жалба, подадена на 16 ноември 2021 г. — Asociación de Elaboradores de Cava de Requena/Комисия

(Дело T-732/21)

(2022/C 37/58)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Asociación de Elaboradores de Cava de Requena (Рекена, Испания) (представител: G. Guillem Carrau, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени въз основа на член 263 ДФЕС публикуването на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на „Cava“, PDO-ES-A0735-AM10 (1), публикувано в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. (2)

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: неспазване на основно изискване на производството при разглеждането на заявлението за изменение, предмет на настоящата жалба, тъй като въпреки знанието за това, че изменението все още е било предмет на обжалване пред съдебните органи на Кралство Испания не е било спряно производството, което е в разрез с действащата съдебна практика във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второ основание: нарушение на правото относно прилагането на Договорите, въз основа на следните мотиви: изменението било счетено за стандартно, при все че става въпрос за изменение, идентифицирано сред измененията „на равнището на Съюза“ в съответствие с предвиденото в член 14, параграф 1, букви в) и г) и съответните (членове 15, 17 и 55, наред с останалите) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. и член 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/34 (3); нарушение на общия принцип на истинност в областта на незадължителното етикетиране на изискването за съвпадане на по-малката географска единица с община Рекена и правото на потребителя да може да установи неговия произход (член 120 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 (4) на Европейския парламент и на Съвета и член 55, параграфи 1 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 de la Комисията от 17 октомври 2018 г.); нарушение на придобитите права от преработвателите от сдружението, представляващо през почти 40 години непрекъснато използване наименованието „CAVA DE REQUENA“ и правната уредба, която ги закриля (Решение на Върховния съд на Кралство Испания № 1893/1989 и решения за изпълнение от 1991 г.) и нарушение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г., чийто член 40 препращайки към член 119 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент, прави задължително посочването върху етикета на произхода, като не е достатъчен само пощенски код, както се твърди; нарушение на принципа на равно третиране що се отнася до останалите преработватели на „CAVA“, които наистина имат по-малка географска единица и възможност да посочат географския произход на продукта пред потребителя; нарушение на доктрината на Съда за достъп до пазара в областта на свободното движение на стоки (член 34 и сл. от ДФЕС) и допускане на кумулативния ефект на заявлението на пазара на „CAVA“, което положение е в разрез с предвиденото в член 101 ДФЕС.

(1) ОВ C 369, 2021 г., стр. 2.

(2) Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (ОВ L 9, 2019 г., стр. 2 и поправка в OB L 269, 23.10.2019г., стр. 13).

(3) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/34 на Комисията от 17 октомври 2018 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, измененията на спецификациите на продуктите, регистъра на защитените наименования, отмяната на закрилата и използването на символи, и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подходяща система за проверки (ОВ L 9, 2019 г., стр. 46).

(4) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013, стр. 671).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/45

Жалба, подадена на 17 ноември 2021 г. — The Chord Company/EUIPO — AVSL Group (CHORD)

(Дело T-734/21)

(2022/C 37/59)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: The Chord Company Ltd (Уилшър, Обединеното кралство) (представител: A. Deutsch, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: AVSL Group Ltd (Манчестър, Обединеното кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „CHORD“ — заявка за регистрация № 8 254 229

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 31 август 2021 г. по преписка R 1664/2020-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и/или другата страна в производството пред апелативния състав да заплати/заплатят съдебните разноски на жалбоподателя, възникнали в производството пред Общия съд, апелативния състав и производството по отмяна.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията,

—	Нарушение на член 27, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията и член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—	Нарушение на правото на изслушване съгласно член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/46

Жалба, подадена на 17 ноември 2021 г. — Aprile и Commerciale Italiana/EUIPO — DC Comics partnership (Емблема със стилизирано изображение на черен прилеп в бяла овална рамка)

(Дело T-735/21)

(2022/C 37/60)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподатели: Luigi Aprile (Сан Джузеппе Везувиано, Италия), Commerciale Italiana Srl (Нола, Италия) (представител: C. Saettel, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: DC Comics partnership (Бърбанк, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Емблема със стилизирано изображение на черен прилеп в бяла овална рамка) — марка на Европейския съюз № 38 158

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 6 септември 2021 г. по преписка R 1447/2020-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски в съответствие с член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

Изложени основания

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/47

Жалба, подадена на 19 ноември 2021 г. — Refractory Intellectual Property/EUIPO (e-tech)

(Дело T-737/21)

(2022/C 37/61)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Refractory Intellectual Property GmbH & Co. KG (Виена, Австрия) (представител: J. Schmidt, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „e-tech“ — заявка за регистрация № 18 274 481

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 септември 2021 г. по преписка R 548/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/47

Жалба, подадена на 19 ноември 2021 г. — Bora Creations/EUIPO (essence)

(Дело T-738/21)

(2022/C 37/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Bora Creations, SL (Андраткс, Испания) (представител: R. Lange и M. Ebner, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Съюза „essence“ — Заявка № 18 269 704

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 21 септември 2021 г. по преписка R 693/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да разпореди регистрацията на заявената марка на Съюза;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/48

Жалба, подадена на 22 ноември 2021 г. — LG Electronics/EUIPO — ZTE Deutschland (V10)

(Дело T-741/21)

(2022/C 37/63)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Bölling, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: ZTE Deutschland (Дюселдорф, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: Словна марка на Европейския съюз „V10“ — Марка на Европейския съюз № 14 328 892

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 14 септември 2021 г. по преписка R 2101/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението за отмяна само по отношение на стоките смартфони, мобилни телефони и преносими смартфони,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета поради недостатъчно разграничение между стоките, по отношение на които е постановена отмяната;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета поради несъстоятелни доводи относно възприятието от страна на потребителите;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като е прието, че не са налице същностни и присъщи характеристики на стоките;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 на Съвета, тъй като е прието, че не е налице лесно разпознаваема характеристика на стоките;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 by finding, тъй като е прието, че не е налице дпецифична, точна и обективна характеристика на стоките.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/49

Жалба, подадена на 19 ноември 2021 г. — Preventicus/EUIPO (NIGHTWATCH)

(Дело T-742/21)

(2022/C 37/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Preventicus GmbH (Йена, Германия) (представител: J. Zecher, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „NIGTHWATCH“ — Заявка за регистрация № 17 996 007 — Отказ — Искане за преобразуване на заявка за марка на Европейския съюз в заявка за национална марка на Обединеното Кралство

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 септември 2021 г. по преписка R 1241/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Общия съд, и разноските, направен в производствата по обжалване и разглеждане пред EUIPO.

Изложено основание/Изложени основания

—	Нарушение на член 139, параграф 1 във връзка с член 37 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на правото на правото на справедливо разглеждане на делото в разумен срок съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	Нарушение на правото на изслушване по член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/50

Жалба, подадена на 22 ноември 2021 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-743/21)

(2022/C 37/65)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair DAC (Суордс, Ирландия) (представители: E. Vahida, F-C. Laprévote, V. Blanc, D. Pérez de Lamo, S. Rating и I.-G. Metaxas-Maranghidis, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 16 юли 2021 г. относно държавна помощ SA. 57369 (2020/N) — Португалия — Помощ за оздравяване за TAP SGPS (1) и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката с твърдението, че държавната помощ попада в предметното приложно поле на Насоките за оздравяване и преструктуриране, без да определи правилно дали затрудненията на жалбоподателя са прекалено големи, за да може той да се справи с тях сам, и са вътрешни или са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, от която той е част.

Второ основание: ответникът е приложил неправилно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Твърди се, че прегледът на ответника за изпълнението на условието за съвместимост, а именно помощта да има принос за цел от общ интерес, и оценката му на целесъобразността и пропорционалността на помощта за оздравяване и на отрицателните ѝ последици са опорочени от грешки при прилагане на правото и от явни грешки в преценката.

3.	Трето основание: обжалваното решение нарушава принципите на недопускане на дискриминация и свободно предоставяне на услуги (прилагани към въздушния транспорт посредством Регламент (EО) № 1008/2008 (2)) и също принципа на свобода на установяване.

4.	Четвърто основание: ответникът не е започнал официална процедура по разследване въпреки големите затруднения и е нарушил процесуалните права на жалбоподателя.

5.	Пето основание: обжалваното решение нарушава задължението за мотивиране на Комисията съгласно член 296, втора алинея ДФЕС.

(1) ОВ С 345, 2021 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3).

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/51

Жалба, подадена на 24 ноември 2021 г. — Medela/EUIPO (MAXFLOW)

(Дело T-744/21)

(2022/C 37/66)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Medela Holding AG (Баар, Швейцария) (представители: M. Hartmann и S. Fröhlich, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „MAXFLOW“ — заявка за регистрация № 18 328 426

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 30 август 2021 г. по преписка R 876/2021-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/51

Жалба, подадена на 22 ноември 2021 г. — Rotkäppchen-Mumm Sektkellereien/EUIPO — Cantina San Donaci (Passo Lungo)

(Дело T-745/21)

(2022/C 37/67)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Rotkäppchen-Mumm Sektkellereien GmbH (Фрайбург, Германия) (представители: K. Schmidt-Hern и A. Lubberger, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Cantina Sociale Cooperativa San Donaci (Сан Доначи, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: Другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „Passo Lungo“ — Заявка за регистрация № 18 082 770

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 септември 2021 г. по преписка R 130/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 46, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/52

Жалба, подадена на 26 ноември 2021 г. — Borussia VfL 1900 Mönchengladbach/EUIPO — Neng (Fohlenelf)

(Дело T-747/21)

(2022/C 37/68)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Borussia VfL 1900 Mönchengladbach GmbH (Мьонхенгладбах, Германия) (представител: R. Kitzberger, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: David Neng (Брюген, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Fohlenelf“ — марка на Европейския съюз № 12 246 898

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 септември 2021 г. по преписка R 2126/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително тези на жалбоподателя, направени в предходното производство.

Изложени основания

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 97, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/53

Жалба, подадена на 26 ноември 2021 г. — Gerhard Grund Gerüste/EUIPO — Josef Grund Gerüstbau (Josef Grund Gerüstbau)

(Дело T-749/21)

(2022/C 37/69)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Gerhard Grund Gerüste (Камп-Линтфорт, Германия) (представител: P. Lee, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Josef Grund Gerüstbau GmbH (Ерфурт, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Josef Grund Gerüstbau“ — марка на Европейския съюз № 17 372 178

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 22 септември 2021 г. по преписка R 1925/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и изцяло да отмени марка на Европейския съюз № 17 372 178,

—	да осъди EUIPO и подпомагащата я страна да заплатят съдебните разноски, включително направените в производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/53

Жалба, подадена на 29 ноември 2021 г. — Associação do Socorro e Amparo/EUIPO — De Bragança (quis ut Deus)

(Дело T-752/21)

(2022/C 37/70)

Език на жалбата: португалски

Страни

Жалбоподател: Associação do Socorro e Amparo (Лисабон, Португалия) (представител: J. Motta Veiga, advogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Duarte Pio De Bragança (Синтра, Португалия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка „quis ut Deus“ — марка на Европейския съюз № 9 131 566

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 октомври 2021 г. по преписка R 581/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да даде ход на настоящата жалба, като замени решението на четвърти апелативен състав с решение за отмяна на арка на Европейския съюз № 9 131 566 за всички стоки и услуги, обхванати от марката на основание член 58, параграф l, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като марката не е предмет на реално използване за непрекъснат период от 5 години,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски, включително адвокатски хонорари на стойност, която ще бъде установена на последен етап.

Изложено основание

Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/54

Жалба, подадена на 1 декември 2021 г. — Illumina/Комисия

(Дело T-755/21)

(2022/C 37/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Illumina, Inc. (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати) (представители: D. Beard, Barrister-at-law, и P. Chappatte, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решение на Комисията от 29 октомври 2021 г. по дело COMP/M.10493, прието съгласно член 8, параграф 5, буква a) Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (1) (i), в което се установява, че Illumina е осъществила придобиване на GRAIL в нарушение на член 7 от Регламента за сливанията; (ii) налага на Illumina и GRAIL временните мерки, предвидени в раздел 4.7 от решението; и (iii) изисква от Illumina и GRAIL да приложат или да осигурят незабавно прилагане на такива мерки, като в противен случай ще бъдат наложени периодични санкции (наричано по-нататък „Решението“); и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото първоинстанционно производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание — Решението не е от компетентността на Комисията, тъй като член 7 от Регламента за сливанията не е приложим. По-конкретно:

—	правомощието на Комисията съгласно член 8, параграф 5 от Регламента за сливанията да приеме Решението зависи от това дали концентрацията е била осъществена в нарушение на член 7.

—

ако жалбата, подадена от Illumina по дело T-227/21 във връзка с решението за препращане бъде уважена и решенията за препращане бъдат отменени, тогава за Illumina няма да е съществувало задължението по член 7 от Регламента за сливанията да преустанови осъществяването на концентрацията и Комисията съответно няма да е била компетентна да приеме Решението или която и е да е негова част.

Второ основание — разпоредбите на Решението относно финансирането са непропорционални. По-конкретно:

—	изискването в Решението Illumina да осигури финансиране за GRAIL при условия, които не дават на Illumina възможност да установи каква е целта на това финансиране, е непропорционално, тъй като Illumina има належаща нужда от такава информация, за да изпълни други законоустановени задължения.

—	опасенията на Комисията могат лесно да получат отговор чрез мерки, които налагат много по-малка намеса.

Трето основание — Решението е непропорционално, доколкото третира вече съществуващи договорни задължения на Illumina и/или Комисията не предоставила достатъчно мотиви, както изискват член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно:

—	мотивите на Комисията се въртят в кръг, така че тя не изпълнила задължението си да изложи адекватно мотивите, на които се основава нейното решение.

—	Решението непропорционално твърди, че Illumina трябва да наруши вече съществуващи договорни задължения за предоставяне на информация на конкретни притежатели на финансови инструменти.

(1) ОВ L 24, 2004 г., стр. 1.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/55

Жалба, подадена на 2 декември 2021 г. — Activa — Grillküche/EUIPO — Targa (Грилове)

(Дело T-757/21)

(2022/C 37/72)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Activa — Grillküche GmbH (Зелб, Германия) (представители: F. Stangl и M. Würth, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Targa GmbH (Зоест, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Европейския съюз № 3 056 449-0001

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 4 октомври 2021 г. по преписка R 1651/2020-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение и решение № ICD 104479 на отдела по отмяна на EUIPO от 12 юни 2020 г. в неговата цялост,

—	да обяви разглеждания промишлен дизайн за недействителен, и

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент (EО) № 6/2002 на Съвета,

—	Нарушение на член 63, параграф 1, първо изречение във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент (EО) № 6/2002 на Съвета,

—	Нарушение на член 63, параграф 1, второ изречение от Регламент (EО) № 6/2002 на Съвета.

24.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/56

Жалба, подадена на 6 декември 2021 г. — Société des produits Nestlé/EUIPO — The a2 Milk Company (A2)

(Дело T-759/21)

(2022/C 37/73)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Société des produits Nestlé SA (Вьове, Швейцария) (представители: A. Jaeger-Lenz и J. Thomsen, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: The a2 Milk Company Ltd (Окланд, Нова Зеландия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка „А2“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 438 650

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 15 октомври 2021 г. по преписка R 2447/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени решението на отдела по споровете на EUIPO от 17 ноември 2020 г. и да отхвърли изцяло възражение № B 3080425 и да разреши посочването на Европейския съюз за международна регистрация № WO 1438650, и

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и да осъди потенциалната встъпила страна да заплати разноските в производствата пред апелативния състав и отдела по споровете в EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 37

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 24 януари 2022 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2022/C 37/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1