Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 24/01)

Последна публикация

ОВ C 11, 10.1.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 2, 3.1.2022 г.

ОВ C 513, 20.12.2021 г.

ОВ C 502, 13.12.2021 г.

ОВ C 490, 6.12.2021 г.

ОВ C 481, 29.11.2021 г.

ОВ C 471, 22.11.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (шести състав) от 18 ноември 2021 г. — Fulmen/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

(Дело C-680/19 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради включването и оставянето на името му в списъка на лицата и образуванията, за които се прилага замразяването на средства и икономически ресурси - Иск за обезщетение - Компетентност на Съда да се произнесе по искане за присъждане на обезщетение за вреди, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, предвидени в решения в областта на ОВППС - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти)

(2022/C 24/02)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fulmen (представители: A. Bahrami, адвокат, N. Korogiannakis, dikigoros)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-C. Cadilhac и M. Bishop), Европейска комисия (представители: A. Bouquet и J. Roberti di Sarsina)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Fulmen да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 372, 4.11.2019 г.

Решение на Съда (шести състав) от 18 ноември 2021 г. — Fereydoun Mahmoudian/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

(Дело C-681/19 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради включването и оставянето на името му в списъка на лицата и образуванията, за които се прилага замразяването на средства и икономически ресурси - Иск за обезщетение - Компетентност на Съда да се произнесе по искане за присъждане на обезщетение за вреди, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, предвидени в решения в областта на ОВППС - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти)

(2022/C 24/03)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fereydoun Mahmoudian (представители: A. Bahrami, адвокат, N. Korogiannakis, dikigoros)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-C. Cadilhac и M. Bishop), Европейска комисия (представители: A. Bouquet и J. Roberti di Sarsina)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Fereydoun Mahmoudian да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 372, 4.11.2019 г.

Решение на Съда (голям състав) от 16 ноември 2021 г. (преюдициални запитвания от Sąd Okręgowy w Warszawie — Полша) — наказателни производства срещу WB (C-748/19), XA, YZ (C-749/19), DT (C-750/19), ZY (C-751/19), AX (C-752/19), BV (C-753/19), CU (C-754/19)

(Съединени дела C-748/19—C-754/19) (1)

(Преюдициално запитване - Правова държава - Независимост на съдебната власт - Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС - Национална правна уредба, предвиждаща възможност министърът на правосъдието да командирова съдии в по-високи по степен съдилища и да оттегля командироването - Съдебни състави по наказателни дела, в които участват съдии, командировани от министъра на правосъдието - Директива (ЕС) 2016/343 - Презумпция за невиновност)

(2022/C 24/04)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страни в главните наказателни производства

WB (C-748/19), XA, YZ (C-749/19), DT (C-750/19), ZY (C-751/19), AX (C-752/19), BV (C-753/19), CU (C-754/19)

при участието на: Prokuratura Krajowa, по-рано Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim (C-748/19), Prokuratura Rejonowa Warszawa-Żoliborz w Warszawie (C-749/19), Prokuratura Rejonowa Warszawa-Wola w Warszawie (C-750/19, C-753/19 и C-754/19), Prokuratura Rejonowa w Pruszkowie (C-751/19), Prokuratura Rejonowa Warszawa-Ursynów w Warszawie (C-752/19), както и Pictura sp. z o.o. (C-754/19)

Диспозитив

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разгледан в светлината на член 2 ДЕС, както и член 6, параграфи 1 и 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, съгласно които министърът на правосъдието на държава членка може на основание на критерии, които не са публично оповестени, от една страна, да командирова съдия в по-висок по степен наказателен съд за определен или неопределен срок и от друга страна, във всеки момент с немотивирано решение може да оттегли командироването, независимо дали е било за определен или неопределен срок.

---

(1)  ОВ C 54, 17.2.2020 г.

Решение на Съда (голям състав) от 16 ноември 2021 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-821/19) (1)

(Иск за установяване на неизпълнение на задължения - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Политика относно убежището - Директиви 2013/32/ЕС и 2013/33/ЕС - Процедура за предоставяне на международна закрила - Основания за недопустимост - Понятия „сигурна трета страна“ и „първа страна на убежище“ - Помощ, оказвана на кандидатите за убежище - Инкриминиране - Забрана за влизане в граничната зона на съответната държава членка)

(2022/C 24/05)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: първоначално J. Tomkin, A. Tokár и M. Condou-Durande, впоследствие J. Tomkin и A. Tokár)

Ответник: Унгария (представители: K. Szíjjártó, M. Tátrai и M. Z. Fehér)

Диспозитив

1)

Унгария не е изпълнила задълженията си — по член 33, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, като е позволила да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила, с мотива че кандидатът е пристигнал на нейната територия през страна, където не е изложен на преследване или на опасност от тежко посегателство, или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила, — по член 8, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2013/32, както и по член 10, параграф 4 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, като е предвидила във вътрешното си право наказателна отговорност за всяко лице, което в рамките на организационна дейност оказва помощ за подаване или внасяне на молба за убежище на нейна територия, когато може да се докаже по несъмнен начин, че това лице е знаело, че тази молба не може да бъде уважена съгласно това право, — по член 8, параграф 2, член 12, параграф 1, буква в) и член 22, параграф 1 от Директива 2013/32, както и по член 10, параграф 4 от Директива 2013/33, като е лишила от правото да се приближава до външните ѝ граници всяко лице, заподозряно в извършването на такова престъпление.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Унгария понася, освен направените от нея съдебни разноски, и четири пети от съдебните разноски на Европейската комисия.

4)	Европейската комисия понася една пета от направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 19, 20.1.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 18 ноември 2021 г. — Република Гърция/Европейска комисия

(Дело C-107/20 P) (1)

(Обжалване - Обща селскостопанска политика (ОСП) - Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) - Разходи, изключени от финансиране от страна на Европейския съюз - Разходи, направени от Република Гърция - Регламент (ЕС) № 1306/2013 - Член 52, параграф 4, буква в) - Фиксирани финансови корекции - 24-месечен период - Разходи, които попадат в този период - Метод за изчисляване на корекцията - Коригиране на размера на корекцията)

(2022/C 24/06)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: E. Tsaousi, A.-E. Vasilopoulou и E.-E. Krompa)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: M. Konstantinidis и J. Aquilina)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 161, 11.5.2020 г.

Решение на Съда (седми състав) от 18 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie — Полша) — M.P., B.P./„A.“, осъществяваща дейност чрез „A.“ S.A.

(Дело C-212/20) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута - Договорна клауза относно курс купува и курс продава на чуждестранна валута - Изискване за разбираемост и прозрачност - Правомощия на националния съд)

(2022/C 24/07)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподател: M.P., B.P.

Ответник:„A.“, осъществяваща дейност чрез „А.“ S.A.,

при участието на: Rzecznik Praw Obywatelskich

Диспозитив

1)

Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че съдържанието на клауза от договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, която определя курс купува и курс продава на чуждестранната валута, в която се индексира кредитът, трябва да позволи на потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии начина на определяне на обменния курс на чуждестранната валута, използван за изчисляване на размера на погасителните вноски, така че този потребител да може да определи самостоятелно във всеки един момент прилагания от продавача или доставчика обменен курс.

2)

Членове 5 и 6 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд, който е установил неравноправния характер на клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, да тълкува тази клауза, за да неутрализира нейния неравноправен характер, дори това тълкуване да съответства на общата воля на страните по договора.

---

(1)  ОВ C 304, 14.9.2020 г.

Решение на Съда (седми състав) от 18 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Administratīvā apgabaltiesa — Латвия) — „Visma Enterprise“ SIA/Konkurences padome

(Дело C-306/20) (1)

(Преюдициално запитване - Конкуренция - Картели - Член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС - Вертикални споразумения - Ограничение „с оглед на целта“ или „с оглед на резултата“ - Освобождаване - Регистриране от дистрибутора на потенциалната сделка с крайния потребител - Клауза, която за период от шест месеца, считано от регистрацията, предоставя на дистрибутора „предимство за осъществяването на продажбата“ - Изключение - Възражение на потребителя - Компетентност на Съда - Изцяло вътрешно положение - Национално законодателство, съобразено с възприетото в правото на Съюза)

(2022/C 24/08)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Administratīvā apgabaltiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Visma Enterprise“ SIA

Ответник: Konkurences padome

Диспозитив

1)

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че споразумението, сключено между доставчик и дистрибутор, по силата на което дистрибуторът, който пръв е регистрирал потенциалната сделка с крайния потребител, се ползва в продължение на шест месеца, считано от регистрацията на тази сделка, с „предимство за осъществяването на продажбата“, освен ако този потребител не възрази, не може да бъде квалифицирано като „споразумение, което има за цел“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на тази разпоредба, освен когато предвид неговия текст, цели и контекст може да се счита за имащо достатъчната степен на вредност за конкуренцията, за да бъде квалифицирано по този начин. Ако такова споразумение не представлява ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд трябва да провери дали с оглед на всички релевантни обстоятелства по случая в главното производство, а именно икономическия и правен контекст на дейност на съответните предприятия, естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на въпросния пазар, би могло да се приеме, че това споразумение ограничава конкуренцията по достатъчно съществен начин поради действителните си или потенциални последици.

2)

Член 101, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че споразумението, сключено между доставчик и дистрибутор, по силата на което дистрибуторът, който пръв е регистрирал потенциалната сделка с крайния потребител, се ползва в продължение на шест месеца, считано от регистрацията на тази сделка, с „предимство за осъществяването на продажбата“, освен ако този потребител не възрази, може — в случай че представлява споразумение, което има „за своя цел“ или „резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС — да се ползва от освобождаването по параграф 3 от този член само ако отговаря на съдържащите се в него кумулативни условия.

3)

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не може наличието на забранено от тази разпоредба споразумение да се изключи с единственото съображение, че органът, натоварен с прилагането на посочената разпоредба, е направил диференцирана преценка, що се отнася до отговорността на страните по това споразумение за нарушението.

---

(1)  ОВ C 304, 14.9.2020 г.

Решение на Съда (осми състав) от 18 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Judecătoria Oradea — Румъния) — Promexor Trade SRL/Direcția Generală a Finanțelor Publice Cluj — Administrația Județeană a Finanțelor Publice Bihor

(Дело C-358/20) (1)

(Преюдициално запитване - Хармонизация на данъчните законодателства - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане на ДДС - Заличаване на регистрацията за целите на ДДС на данъчнозадължено лице - Отказ да се признае право на приспадане - Формални предпоставки)

(2022/C 24/09)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Judecătoria Oradea

Страни в главното производство

Жалбоподател: Promexor Trade SRL

Ответник: Direcția Generală a Finanțelor Publice Cluj — Administrația Județeană a Finanțelor Publice Bihor

Диспозитив

Член 168, член 213, параграф 1, член 214, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., както и принципът на неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС), разглеждани във връзка с принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност, трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай че регистрацията на данъчнозадължено лице за целите на ДДС е била заличена поради непосочване на облагаеми сделки в неговите справка-декларации за ДДС, подадени за шест последователни месеца, но това данъчнозадължено лице развива дейност независимо от заличаването, допускат национално законодателство, което позволява на компетентната данъчна администрация да му наложи задължение да събира дължимия върху облагаемите му сделки ДДС, при условие че то може да поиска нова регистрация за целите на ДДС и да приспада платения по получени доставки ДДС. Обстоятелството, че управителят на данъчнозадълженото лице е съдружник в друго дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, не може само по себе си да се изтъква, за да се отказва систематично на това данъчнозадължено лице нова регистрация за целите на ДДС.

---

(1)  ОВ C 378, 9.11.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 18 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance francophone de Bruxelles — Белгия) — État belge/LO и др.

(Дело C-413/20) (1)

(Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Регламент (ЕС) № 1178/2011 - Технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване - Допълнение 3, точка A, параграфи 9 и 10 от приложение I - Курсове на обучение за издаването на свидетелство за правоспособност на професионален пилот - Летателно обучение - Време на наземна тренировка по прибори - Изчисляване - Обучение в полетен тренажор - Проверка на уменията - Принцип на правната сигурност - Ограничаване във времето на действието на решение по преюдициално запитване)

(2022/C 24/10)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance francophone de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: État belge

Ответници: LO, OG, SH, MB, JD, OP, Bluetail Flight School SA (BFS)

Диспозитив

1)

Допълнение 3, точка А, параграф 9, буква д) от приложение I към Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2018/1119 на Комисията от 31 юли 2018 г., следва да се тълкува в смисъл, че за изчисляването на 115-те часа време по прибори съгласно тази разпоредба не е възможно да се зачитат повече от 55 часа време на наземна тренировка по прибори.

2)

Допълнение 3, точка А, параграф 10 от приложение I към Регламент № 1178/2011, изменен с Регламент 2018/1119, трябва да се тълкува в смисъл, че когато кандидат е положил изпита за проверка на уменията, преди да е преминал всички изисквани часове за обучение, свидетелството CPL (A) може да му бъде предоставено едва след като е завършил обучението си и е положил отново съответния изпит за проверка на уменията.

---

(1)  ОВ C 378, 9.11.2020 г.

Решение на Съда (голям състав) от 16 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу SN, SD

(Дело C-479/21 PPU) (1)

(Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Член 50 ДЕС - Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия - Член 217 ДФЕС - Споразумение за търговия и сътрудничество с Обединеното кралство - Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Запазване от Споразумението за оттегляне, като преходна мярка, на режима на европейската заповед за арест по отношение на Обединеното кралство - Прилагане към европейска заповед за арест на разпоредби относно механизма за предаване, установен със Споразумението за търговия и сътрудничество с Обединеното кралство - Режими, обвързващи Ирландия)

(2022/C 24/11)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподатели: SN, SD

при участието на: Governor of Cloverhill Prison, Irlande, Attorney General, Governor of Mountjoy prison,

Диспозитив

Член 50 ДЕС, член 217 ДФЕС и Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че член 62, параграф 1, буква б) от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия във връзка с член 185, четвърта алинея от това споразумение и член 632 от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, са обвързващи за Ирландия.

---

(1)  ОВ C 391, 27.9.2021 г.

Определение на Съда (девети състав) от 11 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal de Proximité d’Aulnay-sous-Bois — Франция) — YE и др./Vueling Airlines SA

(Дело C-686/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети - Член 3, параграф 3 - Приложно поле - Пътници, пътуващи безплатно или на намалена тарифа, която не се предлага директно или индиректно на всички клиенти - Малко дете, пътуващо безплатно - Член 2, буква е) - Понятието „билет“)

(2022/C 24/12)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de Proximité d’Aulnay-sous-Bois

Страни в главното производство

Ищци: YE, LP, AN, чрез родителите си YE и LP като нейни законни представители, OL, чрез родителите си YE и LP като нейни законни представители, VX, чрез родителите си YE и LP като негови законни представители, CE, чрез родителите си YE и LP като нейни законни представители

Ответник: Vueling Airlines SA

Диспозитив

1)

Член 3, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба условие за директна или индиректна общодостъпност не ес отнася до пътниците, които пътуват безплатно.

2)

Член 3, параграф 3, второ изречение от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът, който пътува безплатно защото е на съвсем малка възраст, но няма нито отделно място, нито бордна карта и чието името не фигурира в направените от родителите му резервации, не попада в приложното поле на този регламент.

---

(1)  Дата на постъпване в Съда: 18.12.2020 г.

Определение на Съда (десети състав) от 29 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy w Opatowie — Полша) — HG, TC/Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny

(Дело C-688/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства - Директива 2009/103/ЕО - Член 3, първа алинея - Задължение за сключване на застрахователен договор - Обхват - Превозно средство, което е негодно за движение, не е регистрирано и надлежно е спряно от движение)

(2022/C 24/13)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy w Opatowie

Страни в главното производство

Ищци: HG, TC

Ответник: Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny

Диспозитив

Член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторно превозно средство не е задължително за периода, през който съответното превозно средство е негодно за движение поради техническото си състояние, не е регистрирано и временно е било спряно от движение в съответствие с приложимото национално право.

---

(1)  Дата на постъпване: 17.12.2020 г.

Жалба, подадена на 3 юни 2021 г. от Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 24 март 2021 г. по дело T-282/19 — Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO

(Дело C-345/21 P)

(2022/C 24/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi (представители: S. Malynicz, BL, S. Baran, Barrister, V. Marsland, Solicitor)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 23 ноември 2021 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допуска обжалването и определя, че Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi понася направените от нея съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 21 юли 2021 г. — J.K., B.K./Przedsiębiorstwo Państwowe X

(Дело C-452/21)

(2022/C 24/15)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподатели: J.K., B.K.

Ответник: Przedsiębiorstwo Państwowe X

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 191, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 7, 17 и 37 от Хартата на основните права във връзка с член 1, параграф 1 и членове 2, 8 и 9 от Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно оценката и управлението на шума в околната среда (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на разпоредба от националното право като член 129, параграф 4 от Ustawa z dnia 27 kwietnia 2001 r. — Prawo ochrony środowiska [Закон от 27 април 2001 г. за опазване на околната среда], където се предвижда тригодишен преклузивен срок за предявяване на искания, свързани с ограничаването на начина на ползване на недвижим имот, което тълкуване възпрепятства собствениците на недвижими имоти, попадащи в зона с ограничено ползване поради експлоатацията на летище, да получат обезщетение за намаляването на стойността на недвижимите имоти и да им бъдат покрити разходите за подсилване на звукоизолацията, както в разглеждания случай?

---

(1)  ОВ L 189, 2002 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 196.

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 29 юли 2021 г. — Consejo General de Colegios Oficiales de Farmacéuticos de España/Administración General del Estado

(Дело C-469/21)

(2022/C 24/16)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Consejo General de Colegios Oficiales de Farmacéuticos de España

Ответник: Administración General del Estado

Преюдициални въпроси

1)	Съвместима ли е с Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 (1), и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от този регламент, национална правна разпоредба, която създава възел — като инструмент, обслужващ съответния регистър — който е публична собственост и се управлява от държавен орган?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от този регламент, национална правна разпоредба, която налага на аптеките използването на посочения възел, когато отпускат лекарствени продукти, заплащани от Националната здравна система?

3)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент (ЕС) 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от този регламент, национална правна разпоредба, която предвижда, че ако не се постигне споразумение между съответния държавен орган и правния субект, управляващ националния регистър, за присъединяването към последния на посочения по-горе възел, решението за това присъединяване може да бъде взето едностранно и с властническо волеизявление със заповед на министъра?

---

(1)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 година за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба (ОВ L 32, 2016 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 12 август 2021 г. от Birkenstock IP GmbH и Birkenstock Sales GmbH срещу определението на Общия съд (шести състав), постановено на 2 юни 2021 г. по дело T-365/20 — Birkenstock Sales GmbH/ Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-498/21 P)

(2022/C 24/17)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Birkenstock IP GmbH, Birkenstock Sales GmbH (представители: N. Weber и D. Leisner, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 22 ноември 2021 г. Съдът на Европейския съюз (състав по допускането на обжалване) не допуска до разглеждане подадената жалба и постановява жалбоподателите да понесат направените от тях съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy Poznań-Stare Miasto w Poznaniu (Полша), постъпило на 23 август 2021 г. — MJ/AA

(Дело C-521/21)

(2022/C 24/18)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy Poznań-Stare Miasto w Poznaniu

Страни в главното производство

Ищец: MJ

Ответник: AA

При участието на: Rzecznik Praw Obywatelskich

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) да се тълкуват в смисъл, че не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, при която: а) изборът на лицето, предложено на президента на Република Полша за назначаване на съдийската длъжност, е направен от сегашния, избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби Национален съдебен съвет, който не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията; б) участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права?

2.

Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда включително служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis); в) изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, доколкото в него се приема, че националното право не допуска да се разглеждат искания за отстраняване на съдия на основание пороци на назначението му, което не е отговаряло на изискванията на Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата; г) изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, ако то е пречка за изпълнението на определение на Съда на Европейския съюз за допускане на временни мерки, с което е разпоредено да се спре прилагането на националните разпоредби, които отнемат възможността на националните съдилища да проверяват дали са изпълнени изискванията на Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата?

Жалба, подадена на 30 август 2021 г. от Joëlle Mélin срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 30 юни 2021 г. по дело T-51/20, Mélin/Парламент

(Дело C-541/21 P)

(2022/C 24/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Joëlle Mélin (представител: F. Wagner, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателката моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 30 юни 2021 г. по дело T-51/20, Mélin/Парламент,

—	да обяви за допустимо възражението за незаконосъобразност и да обяви незаконосъобразността на член 33, параграфи 1 и 2 и на член 68, параграфи 1 и 2 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент („МПУЧЕП“),

—	да установи липсата на правно основание на решението на Генералния секретар от 17 декември 2019 г. и да го отмени,

Като главно искане:

—	да констатира, че Joëlle Mélin е представила доказателства за работата на своя сътрудник в съответствие с член 33, параграфи 1 и 2 от МПУЧЕП и с практиката на Съда на Европейския съюз,

Вследствие на това:

—

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 17 декември 2019 г., съобщено с писмо № D202484 от 18 декември 2019 г., взето съгласно член 68 от измененото Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, с което се установява наличието на вземане спрямо жалбоподателката в размер на 130 339,35 EUR на основание недължимо платени суми за парламентарни сътрудници и с което се обосновава събирането на тази сума,

—

да отмени дебитно известие № 2019-2081, уведомяващо жалбоподателката, че спрямо нея е констатирано вземане съгласно решението на Генералния секретар от 17 декември 2019 г. за възстановяване на недължимо платени суми за парламентарни сътрудници, прилагане на член 68 от МПУЧЕП и на членове 98—101 от Финансовия регламент,

—	да осъди Европейския парламент за заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква едно основание, озаглавено „НАРУШЕНИЕ ОТ ОБЩИЯ СЪД НА ПРАВОТО НА СЪЮЗА — ГРЕШКА ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО И ГРЕШКА В ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ФАКТИТЕ — ЯВНА ГРЕШКА В ПРЕЦЕНКАТА — ИЗОПАЧАВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ“, което тя разделя на две части. Първата се отнася до повдигнатото в първоинстанционното производство възражение за незаконосъобразност и до анализа на първото основание от Общия съд, а втората — е по същество и се отнася до анализа на третото основание от Общия съд.

В рамките на първата част жалбоподателката повдига възражение за незаконосъобразност и изтъква, че член 33, параграфи 1 и 2 и член 68, параграфи 1 и 2 от МПУЧЕП са в разрез с принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквани. Доводите, изтъкнати от жалбоподателката в рамките на втората част, се отнасят до преценката на Общия съд на фактическите грешки, в които е упрекнат Генералният секретариат.

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Полша), постъпило на 13 септември 2021 г. — I.S., K.S./YYY. S.A.

(Дело C-570/21)

(2022/C 24/20)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie

Страни в главното производство

Ищци: I.S., K.S.

Ответник: YYY. S.A.

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ[?]

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?

---

(1)  ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

Жалба, подадена на 17 септември 2021 г. от Marie-Christine Arnautu срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 14 юли 2021 г. по дело T-740/20, Arnautu/Парламент

(Дело C-573/21 P)

(2022/C 24/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marie-Christine Arnautu (представител: F. Wagner, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателката моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г. по дело T-740/20, Arnautu/Парламент,

—	да обяви за допустимо възражението за незаконосъобразност и да обяви незаконосъобразността на член 33, параграфи 1 и 2 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент („МПУЧЕП“),

—	да установи липсата на правно основание на решението на Генералния секретар от 21 септември 2020 г. и да го отмени.

Като главно искане:

—	да констатира, че Marie-Christine Arnautu е представила доказателства за работата на своя сътрудник в съответствие с член 33, параграфи 1 и 2 от МПУЧЕП и с практиката на Съда на Европейския съюз.

Вследствие на това

—

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 21 септември 2020 г., взето съгласно член 68 от измененото Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, с което се установява наличието на вземане спрямо жалбоподателката в размер на 87 203,46 EUR на основание недължимо платени суми за парламентарни сътрудници и с което се обосновава събирането на тази сума,

—

да отмени дебитно известие № 7000001577, уведомяващо жалбоподателката, че спрямо нея е констатирано вземане съгласно решението на Генералния секретар от 21 септември 2020 г. за възстановяване на недължимо платени суми за парламентарни сътрудници, прилагане на член 68 от МПУЧЕП и на членове 98—101 от Финансовия регламент,

—	да осъди Европейския парламент за заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква едно основание, озаглавено „НАРУШЕНИЕ ОТ ОБЩИЯ СЪД НА ПРАВОТО НА СЪЮЗА — ГРЕШКА ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО И ГРЕШКА В ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ФАКТИТЕ — ЯВНА ГРЕШКА В ПРЕЦЕНКАТА“, което тя разделя на две части. Първата се отнася до повдигнатото в първоинстанционното производство възражение за незаконосъобразност и до анализа на първото основание от Общия съд, а втората — е по същество и се отнася до анализа на третото основание от Общия съд.

В рамките на първата част жалбоподателката повдига възражение за незаконосъобразност и изтъква, че член 33, параграфи 1 и 2 и член 68, параграфи 1 и 2 от МПУЧЕП са в разрез с принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквани. Доводите, изтъкнати от жалбоподателката в рамките на втората част, се отнасят до преценката на Общия съд на понятието „необходими и пряко свързани с упражняването на мандата на член на ЕП задачи“.

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 6 октомври 2021 година — „Момтрейд — Русе“ ООД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-620/21)

(2022/C 24/22)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател и ответник по насрещната жалба:„Момтрейд — Русе“ ООД

Ответник и жалбоподател по насрещната жалба: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

1.

Тълкуването на чл. 132, § 1, б. „ж“ от Директивата за ДДС (1) позволява ли на търговско дружество, регистрирано като доставчик на социални услуги в една държава членка (в случая България), да се позовава на тази разпоредба, за да получи освобождаване на извършени от него доставки на социални услуги в полза на физически лица, граждани на други държави членки на територията на тези държави? Има ли значение за отговора на този въпрос, че получателите на услугите са осигурявани на доставчика с посредничеството на търговски дружества, регистрирани в държавите членки, на чиято територия са предоставяни услугите?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при тълкуването и прилагането на посочената разпоредба на Съюзното право, по какви критерии и съгласно българското и/или австрийското и германското право ли следва да се преценява дали ревизираното дружество е „организация, призната за благотворителна“ и следва да се счита за доказано извършването на доставки на услуги, „тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“?

3.	Съгласно това тълкуване, регистрацията на търговско дружество като доставчик на социални услуги, както са дефинирани в националното законодателство, достатъчно ли е, за да се приеме, че дружеството представлява „организация, призната за благотворителна“ от съответната държава членка?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност; OB 2006, L 347, стр. 1; специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 6 октомври 2021 години — WS / Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет

(Дело C-621/21)

(2022/C 24/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: WS

Ответник: Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет

Преюдициални въпроси

1)

За целите на квалифициране на насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и по Директива 2011/95/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, ОВ L 337, 20.12.2011 г., приложими ли са съгласно Съображение 17 от Директива 2011/95/ЕС дефинициите и определенията по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, или насилието над жени, основано на пола, като основание за предоставяне на международна закрила по Директива 2011/95 има самостоятелно значение, различно от това в посочените актове на международното право?

2)

Следва ли за установяване на принадлежност към определена социална група, като мотив за преследване по чл.10, пар.1, б.„г“ Директива 2011/95, при твърдения за насилие над жени, основано на пола, да се отчете единствено биологичният или социалният пол на жертвата на преследване (насилие, насочено срещу жена, само защото е жена), могат ли конкретните форми/актове/действия на преследване като посочените неизчерпателно в Съображение 30 от Директива 2011/95/ЕС да бъдат определящи за „видимостта на групата в обществото“, т.е. нейна отличителна черта, в зависимост от условията в страната на произход или тези актове са относими единствено към действията на преследване по чл.9, пар.2, б.„а“ и б.„е“ от Директива 2011/95?

3)

При твърдяно от кандидата за закрила насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие, представлява ли биологичният или социален пол достатъчно основание за определяне на принадлежност към определена социална група по чл.10, пар.1, б.„г“ от Директива 2011/95 или следва да се установи допълнителна отличителна черта на групата, при буквално, словесно тълкуване на разпоредбата на чл.10, пар.1, б.„г“ от Директива 2011/95/ЕС, която поставя изискванията в условие на кумулативност, а аспектите на пола — на алтернативност?

4)

Следва ли причинно-следствената връзка по чл.9, пар.3 от Директива 2011/95 при твърдяно насилие, основано на пола, под формата на домашно насилие от недържавен субект на преследване по смисъла на чл.6, б.„в“ от Директива 2011/95, да се тълкува, че е достатъчно да се установи връзка между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по параграф 1, или задължително следва да се установи липса на закрила срещу твърдяното преследване, респ. налице ли е връзката в случаите, когато недържавните субекти на преследване не възприемат отделните актове на преследване/насилие, като такова, свързано с пола на преследваното лице?

5)

При изпълнение на останалите изисквания за това, може ли реалната заплаха с убийство на честта при евентуално връщане в страната на произход да обоснове предоставяне на субсидиарна закрила по чл.15, б.„а“ от Директива 2011/95, вр. чл.2 ЕКПЧ (никой не може умишлено да бъде лишен от живот) или следва да се квалифицира като посегателство по чл.15, б.„б“ от Директива 2011/95, вр. чл.3 ЕКПЧ, както са тълкувани в практиката на Европейския съд за правата на човека, при съвкупна преценка с опасност от други актове на насилие, основано на пола, респ. достатъчно ли е за предоставяне на тази закрила заявеното от кандидата субективно нежелание да получи закрилата на държавата си на произход?

---

(1)  OB 2011, L 337, стр. 9

Преюдициално запитване от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 14 октомври 2021 г. — Taxi Horn Tours BV/Gemeente Weert, Gemeente Nederweert, Touringcars VOF

(Дело C-631/21)

(2022/C 24/24)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof ’s-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: Taxi Horn Tours BV

Ответник: Gemeente Weert, Gemeente Nederweert, Touringcars VOF

Преюдициални въпроси

1)

Когато лица, които си сътрудничат (физически и/или юридически лица), имат общо предприятие (в случая в правноорганизационната форма на събирателно дружество по нидерландското право) — трябва ли всяко от лицата, които си сътрудничат, да подаде отделно по един единен европейски документ за обществени поръчки, или — трябва всяко от лицата, които си сътрудничат, и общото им предприятие да подадат отделно по един единен европейски документ за обществени поръчки, или — само общото предприятие трябва да подаде един единен европейски документ за обществени поръчки?

2)

Има ли значение в това отношение — дали общото предприятие е предприятие, което е учредено за определен или неопределен срок, — че самите лица, които си сътрудничат, са търговци, — че лицата, които си сътрудничат, упражняват дейност по занятие със собствено предприятие, сходно по вид с общото предприятие, което при всички положения извършва дейност на същия пазар, — че общото предприятие не е юридическо лице, — че въпреки това общото предприятие може да има отделно (от имуществото на съдружниците) имущество (с което да отговаря), — дали съгласно националното право общото предприятие има право да представлява лицата, които си сътрудничат, при отговорите на въпросите в единния европейски документ за обществени поръчки, — че по отношение на събирателно дружество националното право предвижда съдружниците да поемат задълженията, произтичащи от обществената поръчка, и да носят солидарна отговорност за изпълнението на тези задължения (т.е. не самото събирателно дружество)?

3)	Ако от значение са няколко от посочените във втория въпрос фактори, каква е тяхната взаимовръзка? По-важни ли са някои фактори или дори имат ли решаващо значение в сравнение с други фактори?

4)

Вярно ли е, че в случай на общо предприятие при всички положения е необходимо лице, което си сътрудничи в това предприятие, да подаде отделно единен европейски документ за обществени поръчки, ако за изпълнението на обществената поръчка трябва да се използват (също) средства, които са включени в собственото предприятие на това лице (като персонал и съоръжения)?

5)	Трябва ли общото предприятие да изпълнява определени изисквания, за да може да се счита за отделно предприятие? При утвърдителен отговор, какви са тези изисквания?

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 18 октомври 2021 г. — K. R., друга страна: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-637/21)

(2022/C 24/25)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: K. R.

Друга страна: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 16, параграф 4 от Директива 2004/38/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че всяко присъствие в приемащата държава членка на гражданин на Съюза с право на постоянно пребиваване, колкото кратко и да е то, е достатъчно, за да се прекъсне срок на отсъствие от приемащата държава членка, надвишаващ две последователни години?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: какви аспекти трябва да се вземат предвид, за да се определи дали присъствието на такъв гражданин на Съюза в приемащата държава членка прекъсва срок на отсъствие от приемащата държава членка, надвишаващ две последователни години? Може ли в това отношение да се придаде значение на обстоятелството, че съответният гражданин на Съюза е преместил центъра си на интереси в друга държава членка?

---

(1)  ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 25 октомври 2021 г. — K, L/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-646/21)

(2022/C 24/26)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподатели: K, L

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 (1) да се тълкува в смисъл, че западните стандарти, ценности и поведение, които гражданите на трети държави възприемат, когато пребивават на територията на държава членка и неограничено участват в обществения живот там през значителна част от жизнения период, в който се формира идентичността им, следва да се считат за обща история, която не подлежи на изменение, или за характеристика, която е до такава степен съществена за идентичността, че не може да се изисква от лицата да се откажат от нея?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли гражданите на трети държави, които независимо по какви причини са възприели сходни западни стандарти и ценности в резултат от действително пребиваване в държава членка през жизнения период, в който се формира идентичността им, да се считат за „членове на определена социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95? Трябва ли въпросът дали е налице „определена социална група, която има собствена идентичност в съответната държава“, да се преценява от гледна точка на държавата членка, или във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2011/95 това трябва да се тълкува в смисъл, че решаващото е чужденецът да може да докаже, че в държавата на произход е считан за част от определена социална група или най-малкото за притежаващ съответните ѝ характеристики? В съответствие ли е с член 10 от Директива 2011/95 във връзка с принципа за забрана на връщането и с правото на убежище изискването, съгласно което възприемането на западния начин на живот може да обоснове предоставяне на бежански статут само когато се основава на религиозни или политически причини?

3)

В съответствие ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 24, параграф 2 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), национална практика, съгласно която при произнасянето по молба за международна закрила решаващият орган претегля висшия интерес на детето, без преди това конкретно (за всеки отделен случай) да установи (да даде възможност да се установи) какъв е този интерес? Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако държавата членка трябва да разгледа молба за издаване на разрешение за пребиваване на общо основание и при произнасянето по тази молба следва да се вземе предвид висшият интерес на детето?

4)

Как и на какъв етап от разглеждането на молба за международна закрила трябва да се вземе предвид и да се претегли в светлината на член 24, параграф 2 от Хартата висшият интерес на детето, и по-специално посегателствата, които ненавършилото пълнолетие лице е понесло заради дългосрочното си действително пребиваване в държава членка? От значение ли е в това отношение дали действителното му пребиваване е законно? При претеглянето на висшия интерес на детето при разглеждането на тази молба от значение ли е дали държавата членка се е произнесла по молбата за международна закрила в предвидените в правото на Съюза срокове за това, дали е налице неизпълнение на наложено преди това задължение за връщане и дали е налице пропуск на държавата членка да изведе лицето след приемането на решението за връщане, което е дало възможност на ненавършилото пълнолетие лице да продължи действително да пребивава в тази държава членка?

5)	В светлината на член 7 във връзка с член 24, параграф 2 от Хартата в съответствие ли е с правото на Съюза национална практика, която провежда разграничение между първата и последващите молби за международна закрила, съгласно което при последващи молби вече не се вземат предвид общите основания?

---

(1)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

Преюдициално запитване от Tribunal correctionnel de Villefranche-sur-Saône (Франция), постъпило на 29 октомври 2021 г. — Procureur de la République/K.B., F.S.

(Дело C-660/21)

(2022/C 24/27)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal correctionnel de Villefranche-sur-Saône

Страни в главното производство

Обвинител: Procureur de la République

Ответници: K.B., F.S.

Преюдициален въпрос

„Трябва ли член 3 (право на информация относно правата) и член 4 (декларация за правата при арест) от Директива на Европейския парламент [и на Съвета] от 22 май 2012 г. (1), член 7 (право на лицата да запазят мълчание) от Директива на Европейския парламент [и на Съвета] от 9 март 2016 г. (2), във връзка с член 48 (презумпция за невиновност и право на защита) от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наложената на националния съд забрана да разглежда служебно нарушение на правото на защита, гарантирано от посочените директиви, и по-специално забраната да разглежда служебно, с оглед на отмяната на производството, непредоставянето на информация за правото да се запази мълчание при ареста или късното предоставяне на информация за правото да се запази мълчание?“

---

(1)  Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1).

(2)  Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 4 ноември 2021 г. — Booky.fi Oy

(Дело C-662/21)

(2022/C 24/28)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Booky.fi Oy

Заинтересована страна: Kansallinen audiovisuaalinen instituutti (KAVI)

Преюдициални въпроси

1)

Като се има предвид член 36 ДФЕС, допуска ли член 34 ДФЕС тълкуване на член 5, параграф 1 от Kuvaohjelmalaki, според което във връзка с продуктовата информация се изисква класификация на аудио-визуални програми съгласно Kuvaohjelmalaki и наличие на основаващите се на тази класификация обозначения относно минималната възраст за гледане на програмите, още от момента, в който носителите на аудио-визуални програми се предлагат за продажба в онлайн магазин, въпреки че аудио-визуалните програми са били класифицирани и обозначени в друга държава членка, но още не са доставени във Финландия? От значение ли е за преценката на въпроса, че Kuvaohjelmalaki не съдържа разпоредба относно изключения от класификацията и обозначаването поради обстоятелството, че е установено, че купувачът на носителя на аудио-визуална програма е навършил пълнолетие и че описаното по-горе изискване за нови класификация и обозначаване при предлагането на носител на аудио-визуална програма в онлайн магазин се прилага само ако програмата се предлага от организации или търговци, които са регистрирани или установени във Финландия, или ако се предлага от лице, което е финландски гражданин или пребивава постоянно във Финландия, съответно когато решението за предлагане на програмата е взето във Финландия?

2)

Ако пропорционалността на посоченото по-горе изискване за нови класификация и обозначаване предполага допускането на изключение от изискването, тъй като е установено, че купувачът на аудио-визуалната програма е навършил пълнолетие: трябва ли при продажба на пълнолетно лице да се изисква да бъде установено с абсолютна сигурност, че към момента на поръчка и продажба на носителите на аудио-визуални програми купувачът е навършил пълнолетие, или е достатъчно продавачът на този носител да има за цел да се увери, че купувачът е навършил пълнолетие?

Преюдициално запитване от Hovrätten för Nedre Norrland (Швеция), постъпило на 5 ноември 2021 г. — AI и Åklagarmyndigheten

(Дело C-666/21)

(2022/C 24/29)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Hovrätten för Nedre Norrland

Страни в главното производство

Жалбоподатели и ответници: AI и Åklagarmyndigheten

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли изразът „автомобилен превоз на стоки“ в член 2, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 561/2006 (1) да се тълкува като включващ превоз от превозно средство с обща маса, надхвърляща 3,5 тона, чиято основна употреба е да подсигурява временна зона за живеене за лично ползване?

2)	При такива обстоятелства релевантен ли е товарният капацитет на превозното средство или начинът, по който превозното средство е регистрирано в националния регистър за пътното движение?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214).

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — Anastassopoulos и др./Съвет и Комисия

(Дело T-147/17) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Икономическа и парична политика - Преструктуриране на гръцкия публичен дълг - Участие на частния сектор - Клаузи за колективно действие - Частни кредитори - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Равно третиране - Физически и юридически лица - Погасителна давност - Вменяване на отговорност - Допустимост - Безвиновна отговорност - Необичайна и специална вреда)

(2022/C 24/30)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Nikolaos Anastassopoulos (Неа Еритрая, Гърция), Aristeidis Anastassopoulos (Неа Еритрая), Alexia Anastassopoulos (Неа Еритрая), Maria-Myrto Anastassopoulos (Неа Еритрая), Sophie Velliou (Кифисия, Гърция) (представители: K. Floros, M. Meng-Papantoni и H. Tagaras, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: K. Michoel, E. Chatziioakeimidou и J. Bauerschmidt) и Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne, L. Flynn и T. Maxian Rusche)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вреди, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие на въвеждането на задължителна замяна на държавни облигации в рамките на преструктурирането на гръцкия публичен дълг през 2012 г., при участие на частни инвеститори, включващо клаузи за колективно действие, поради свързани с нея действия или актове на Еврогрупата, на нейния председател, на държавни или правителствени ръководители от еврозоната и на Комисията

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Nikolaos Anastassopoulos, г-н Aristeidis Anastassopoulos, г-жа Alexia Anastassopoulos, г-жа Maria-Myrto Anastassopoulos и г-жа Sophie Velliou да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 202, 26.6.2017 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping)

(Дело T-612/17) (1)

(Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Обикновено търсене и специализирано търсене на продукти в интернет - Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 54 от Споразумението за ЕИП - Злоупотреба посредством лостов ефект - Конкуренция, основана на качествата, или антиконкурентна практика - Условия за достъп на конкурентите до услуга на предприятие с господстващо положение, чието използване не може ефективно да бъде заменено - Благоприятно показване от предприятието с господстващо положение на резултатите от собствената му услуга за специализирано търсене - Последици - Необходимост да се изготви алтернативен сценарий - Липса - Обективна обосновка - Липса - Възможност за налагане на глоба при определени обстоятелства - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите - Правомощие за пълен съдебен контрол)

(2022/C 24/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Google LLC, по-рано Google Inc. (Маунтин Вю, Калифорния, Съединени щати), Alphabet, Inc. (Маунтин Вю) (представители: T. Graf, R. Snelders, C. Thomas, K. Fountoukakos-Kyriakakos, avocats, R. O’Donoghue, M. Pickford, QC, и D. Piccinin, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Christoforou, N. Khan, A. Dawes, H. Leupold и C. Urraca Caviedes)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателите: Computer & Communications Industry Association (Вашингтон, Съединени щати) (представители: J. Killick и A. Komninos, avocats)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: J. Möller, S. Heimerl и S. Costanzo), Надзорен орган на ЕАСТ (представители: C. Zatschler и C. Simpson), Европейско бюро на съюзите на потребителите (BEUC) (Брюксел, Белгия) (представител: A. Fratini, avocate), Infederation Ltd (Кроуторн, Обединеното кралство) (представители: A. Morfey, S. Gartagani, L. Hannah, A. D’heygere, K. Gwilliam, solicitors, и T. Vinje, avocat), Kelkoo (Париж, Франция) (представители: J. Koponen и B. Meyring, avocats), Verband Deutscher Zeitschriftenverleger eV (Берлин, Германия) (представители: T. Höppner, професор, P. Westerhoff и J. Weber, avocats), Visual Meta GmbH (Берлин) (представители: T. Höppner, професор, и P. Westerhoff, avocat), BDZV — Bundesverband Digitalpublisher und Zeitungsverleger eV, по-рано Bundesverband Deutscher Zeitungsverleger eV (Берлин) (представители: T. Höppner, професор, и P. Westerhoff, avocat), Twenga (Париж) (представители: L. Godfroid, S. Hautbourg и S. Pelsy, avocats)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС главно, за отмяна на решение C(2017) 4444 окончателен на Комисията от 27 юни 2017 г., относно производство по член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП [Дело AT.39740 — Moteur de recherche Google (Пазаруване)], и при условията на евентуалност, за отмяна или намаляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба

Диспозитив

1)

Отменя член 1 от решение C(2017) 4444 окончателен на Комисията от 27 юни 2017 г. относно производство по член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП [Дело AT.39740 — Moteur de recherche Google (Пазаруване) само доколкото в него Европейската комисия констатира, че Google LLC и Alphabet, Inc. Са нарушили тези разпоредби в тринадесет национални пазара за обикновено търсене в интернет в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) с мотива, че на тези пазари са налице антиконкурентни ефекти.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Google и Alphabet понасят направените от тях съдебни разноски и разноските на Комисията, с изключение на разноските, направени от нея поради встъпването на Computer & Communications Industry Association.

4)	Computer & Communications Industry Association понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията поради неговото встъпване.

5)

Федерална република Германия, Надзорният орган на ЕАСТ, Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), Infederation Ltd, Kelkoo, Verband Deutscher Zeitschriftenverleger eV, Visual Meta GmbH, BDZV — Bundesverband Digitalpublisher und Zeitungsverleger eV и Twenga понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 369, 30.10.2017 г.

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — LTTE/Съвет

(Дело T-160/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки за борба с тероризма - Замразяване на средства - Списък на лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяването на средства и икономически ресурси - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Фактическо основание на решенията за замразяване на средства - Грешка в преценката - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита)

(2022/C 24/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейско политическо подразделение на Тигрите за освобождение на Тамил Илам (European Political Subdivision of the Liberation Tigers of Tamil Eelam, LTTE) (Хернинг, Дания) (представители: A. van Eik и T. Buruma, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и S. van Overmeire)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: F. Shibli и S. McCrory, подпомагани от P. Nevill, barrister)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета от 8 януари 2019 година за изменение и актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 (ОВ L 6, 2019 г., стр. 6), второ, на Решение (ОВППС) 2019/1341 на Съвета от 8 август 2019 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2019/25 (ОВ L 209, 2019 г., стр. 15), трето, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/19 на Съвета от 13 януари 2020 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1337 (ОВ L 8 I, 2020 г., стр. 1), и четвърто, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1128 на Съвета от 30 юли 2020 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2020/19 (ОВ L 247, 2020 г., стр. 1), както и на Решение (ОВППС) 2020/1132 на Съвета от 30 юли 2020 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2020/20 (ОВ L 247, 2020 г., стр. 18)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Европейското политическо подразделение на Тигрите за освобождение на Тамил Илам (LTTE) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 155, 6.5.2019 г.

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — Think Schuhwerk/EUIPO (Изображение на червени краища на връзки за обувки)

(Дело T-298/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща червени краища на връзки за обувки - Отхвърляне на заявката - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - По-ранна заявка, която по същество е идентична - Липса на присъдено нещо - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Служебна проверка на фактите - Член 95 от Регламент 2017/1001)

(2022/C 24/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Think Schuhwerk GmbH (Копфинг, Австрия) (представител: M. Gail, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Walicka, S. Hanne и M. Eberl)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 1 март 2019 г. (преписка R 1170/2018-5) относно заявка за регистрация на фигуративен знак, изобразяващ червени краища на връзки за обувки, като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Think Schuhwerk GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 220, 1.7.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Eternit/EUIPO — Eternit Österreich (Панели за строителство)

(Дело T-193/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ панел за строителство - По-ранен промишлен дизайн, изобразяващ панел за шумоизолираща преграда - Основание за недействителност - Липса на оригиналност - Съответен сектор - Информиран потребител - Степен на свобода на автора - Липса на различно общо впечатление - Релевантност на действително пуснатите в продажба продукти - Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002)

(2022/C 24/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eternit (Капел-о-Боа, Белгия) (представители: J. Muyldermans и P. Maeyaert, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Eternit Österreich GmbH (Фьоклабрук, Австрия) (представители: M. Prohaska-Marchried, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 5 февруари 2020 г. (преписка R 1661/2018-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Eternit Österreich и Eternit

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Eternit понася собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Eternit Österreich GmbH.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — KR/Комисия

(Дело T-408/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Възнаграждение - Надбавка за дете на издръжка - Член 2 от приложение VII към Правилника - Понятие „дете на издръжка“ - Отказ да се признае качеството „дете на издръжка“ на студент, който получава стипендия - Действителна издръжка на детето - Здравноосигурителна схема)

(2022/C 24/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: KR (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Bohr и D. Milanowska)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) на Комисията от 25 октомври 2019 г., в което се приема, че считано от 1 септември 2019 г., детето на жалбоподателя вече не е на негова издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII към Правилника за длъжностните лице на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда KR да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — KV/Комисия

(Дело T-430/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/371/19 - Решение на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса - Критерий за допустимост, свързан с професионалния опит - Съответствие на използвания от конкурсната комисия критерий с обявлението за конкурса)

(2022/C 24/36)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: KV (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, T. Lilamand и I. Melo Sampaio)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решение на конкурсната комисия от 19 септември 2019 г., с което се отхвърля искането за преразглеждане на отказа за допускане на жалбоподателя до следващия етап на конкурс на общо основание EPSO/AD/371/19, и от друга страна, на решението на органа по назначаването от 31 март 2020 г., с което се отхвърля жалбата по административен ред, подадена от него, против споменатото решение

Диспозитив

1)	Отменя решение на конкурсната комисия от 19 септември 2019 г., с което се отхвърля искането за преразглеждане на отстраняването на KV от конкурс EPSO/AD/371/19.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — Włodarczyk/EUIPO — Ave Investment (dziandruk)

(Дело T-434/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „dziandruk“ - Основание за абсолютна недействителност - Липса на недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001)

(2022/C 24/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Piotr Włodarczyk (Пабианице, Полша) (представители: M. Bohaczewski и A. Zalewska, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Walicka и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ave Investment sp. z o.o. (Пабианице) (представител: K. Błach Morysińska, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 май 2020 г. (преписка R 2192/2019-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни г-н Włodarczyk и Ave Investment

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Piotr Włodarczyk да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 287, 31.8.2020 г.

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — Soapland/EUIPO — Norma (Manòu)

(Дело T-504/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Manòu“ - По-ранна национална и по-ранна международна словна марка „MANOU“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001] - Доказване на реалното използване на по-ранните марки)

(2022/C 24/38)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Soapland GmbH & Co. OHG (Aндернах, Германия) (представител: M. Gail, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Fischer и A. Graul)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Norma Lebensmittelfilialbetrieb Stiftung & Co. KG (Нюрнберг, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 8 юни 2020 г. (преписка R 1504/2019-1), постановено в производство по възражение със страни Norma Lebensmittelfilialbetrieb Stiftung & Co. и Soapland GmbH & Co.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Soapland GmbH & Co. OHG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 320, 28.9.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — VF International/EUIPO — National Geographic Society (NATIONAL GEOGRAPHIC)

(Дело T-517/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „NATIONAL GEOGRAPHIC“ - По-ранна нерегистрирана марка „geographic“ - Относително основание за отказ - Използване в процеса на търговията на знак с по-голям обхват от местния - Член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 и член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 24/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VF International Sagl (Стабио, Швейцария) (представители: T. van Innis и A. Van der Planken, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Fischer и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: National Geographic Society (Вашингтон, Окръг Колумбия, Съединени американски щати) (представители: S. Malynicz, QC, и C. de Haas, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 21 май 2020 г. (преписка R 1665/2019-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни VF International и National Geographic Society

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда VF International Sagl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 339, 12.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — VF International/EUIPO — National Geographic Society (NATIONAL GEOGRAPHIC)

(Дело T-518/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „NATIONAL GEOGRAPHIC“ - По-ранна нерегистрирана марка „GEOGRAPHIC“ - Относително основание за отказ - Използване в процеса на търговията на знак с по-голям обхват от местния - Член 8, параграф 4 и член 52, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 4 и член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 24/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VF International Sagl (Стабио, Швейцария) (представители: T. van Innis и A. Van der Planken, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Fischer и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: National Geographic Society (Вашингтон, Окръг Колумбия, Съединени американски щати) (представители: S. Malynicz, QC, и C. de Haas, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 21 май 2020 г. (преписка R 1664/2019-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни VF International и National Geographic Society

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда VF International Sagl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 339, 12.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — Guasch Pubill/EUIPO — Nap-Kings (Покривка за маса)

(Дело T-538/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ покривка за маса - Оповестяване на предходния промишлен дизайн - Член 7 от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Основание за недействителност - Липса на оригиналност - Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 - Недопустимост на искането за обявяване на недействителност - Член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 6/2002)

(2022/C 24/41)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Marcos Guasch Pubill (Барселона, Испания) (представители: R. Guerras Mazón и M. Centell Ribas, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Palmero Cabezas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Nap-Kings SL (Мадрид, Испания) (представител: A. Otero Iglesias, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 23 юни 2020 г. (преписка R 1051/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Nap-Kings и г-н Guasch Pubill

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Marcos Guasch Pubill да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 359, 26.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 24 ноември 2021 г. — Jeronimo Martins Polska/EUIPO — Rivella International (Riviva)

(Дело T-551/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявление за словна марка на Европейския съюз „Riviva“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „RIVELLA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Частично отхвърляне на заявката за регистрация - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Доказателство за реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 [понастоящем член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2022/C 24/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Jeronimo Martins Polska S.A. (Костшин, Полша) (представител: R. Skubisz, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Rivella International AG (Ротрист, Швейцария) (представители: S. Pietzcker и C. Spintig, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 1 юли 2020 г. (преписка R 2420/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Rivella International и Jeronimo Martins Polska

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Jeronimo Martins Polska S.A. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 359, 26.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — Société des produits Nestlé/EUIPO — Amigüitos pets & life (THE ONLY ONE by alphaspirit wild and perfect)

(Дело T-616/20) (1)

(Mарка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „THE ONLY ONE by alphaspirit wild and perfect“ - По-ранна словна малка на Европейския съюз „ONE“ - Относителни основания за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Решение, взето след отмяната от Общия съд на предходно решение - Член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Сила на пресъдено нещо)

(2022/C 24/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Société des produits Nestlé SA (Веве, Швейцария) (представители: A. Jaeger-Lenz и C. Elkemann, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: G. Sakalaitė-Orlovskienė и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Amigüitos pets & life SA (Лорка, Испания) (представител: N. Fernández Fernández-Pacheco, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 29 юли 2020 г. (преписка R 424/2020-5), постановено в производство по възражение със страни Société des produits Nestlé и Amigüitos pets & life

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 29 юли 2020 г. (преписка R 424/2020-5).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Société des produits Nestlé SA, направени в производството пред Общия съд.

3)	Amigüitos pets & life SA понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 23.11.2020 г.

Решение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — Jakober/EUIPO (Форма на чаша)

(Дело T-658/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за триизмерна марка на Европейския съюз - Форма на чаша - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 24/44)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Philip Jakober (Щутгарт, Германия) (представител: J. Klink, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Fischer, D. Hanf и M. Eberl)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 20 август 2020 г. (преписка R 554/2020-5) относно заявка за регистрация на триизмерен знак във формата на чаша, като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Philip Jakober да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Определение на Общия съд от 17 ноември 2021 г. — Trasta Komercbanka/ЕЦБ

(Дело T-247/16 RENV) (1)

(Жалба за отмяна - Пруденциален надзор над кредитните институции - Конкретни надзорни задачи, възложени на ЕЦБ - Решение за отнемане на лиценза на кредитна институция - Отпадане на предмета на иска или жалбата - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за произнасяне)

(2022/C 24/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Trasta Komercbanka AS (Рига, Латвия) (представител: O. Behrends, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка (представители: E. Koupepidou и C. Hernández Saseta, подпомагани от B. Schneider и M. Petite, адвокати)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Латвия (представител: K. Pommere), Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и A. Steiblytė)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB/SSM/2016 — 529900WIP0INFDAWTJ81/1 WOANCA-2016-0005 на ЕЦБ от 3 март 2016 г., прието на основание член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Trasta Komercbanka AS и Европейската централна банка (ЕЦБ) понасят направените от тях съдебни разноски.

3)	Република Латвия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 270, 25.7.2016 г.

Определение на Общия съд от 12 ноември 2021 г. — Proodeftiki/Комисия

(Дело T-271/19) (1)

(Държавни помощи - Жалбоподател, спрял да отговаря на писмата на Общия съд - Липса на основание за произнасяне)

(2022/C 24/46)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Proodeftiki ATE (Атина, Гърция) (представител: M. Panagopoulou, avocate)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar и L. Haasbeek)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Гърция (представител: K. Boskovits), Aftokinitodromos Kentrikis Elladas AE Parachorisis (Odos Kentrikis Elladas AE) (Ламиа, Гърция) (представители: E. Bourtzalas и A. Kedikoglou, avocats)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 6717 окончателен на Комисията от 19 октомври 2018 г. относно държавна помощ S.A. 50233 (2018/N) — Гърция, с което се обявява държавната помощ, предоставена от Република Гърция на Aftokinitodromos Kentrikis Elladas AE Parachorisis (Odos Kentrikis Elladas AE) за построяването на отсечката Lamia-Xyniada от автомагистрала E65 за съвместима с вътрешния пазар

Диспозитив

1)	Основанието за произнасяне по настоящата жалба е отпаднало.

2)	Осъжда Proodeftiki ATE да понесе освен собствените си съдебни разноски, и тези, направени от Европейската комисия и от Aftokinitodromos Kentrikis Elladas AE Parachorisis (Odos Kentrikis Elladas AE).

3)	Република Гърция понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 220, 1.7.2019 г.

Определение на Общия съд от 11 ноември 2021 г. — ZU/ЕСВД

(Дело T-689/19) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Публична служба - Длъжностни лица - Персонал на Комисията на служба към ЕСВД - Искане за възстановяване на командировъчни разходи - Молба за подпомагане - Отхвърляне - Компетентност на издаващия акта - Делегиране на правомощия - Процедура за досъдебно уреждане на спорове - Определяне на ответника - Частична недопустимост - Принцип на добро финансово управление - Злоупотреба с власт - Жалба, която отчасти е явно лишена от всякакво правно основание)

(2022/C 24/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZU (представител: C. Bernard-Glanz, адвокат)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (представители: S. Marquardt и R. Spáč)

Предмет

Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на ЕСВД от 30 ноември 2018 г., с което се отхвърлят молбите на жалбоподателя за възстановяване на командировъчни разходи и за подпомагане, предвидено в член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и доколкото е необходимо на решението на Европейската комисия от 28 юни 2019 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба от жалбоподателя срещу посоченото по-горе решение на ЕСВД и, от друга страна, за изплащане на обезщетение за вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда ZU да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 423, 16.12.2019 г.

Определение на Общия съд от 11 ноември 2021 г. — Ardex/EUIPO — Chen (ArtiX PAINTS)

(Дело T-136/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Оттегляне на обжалваното решение - Отпадане на предмета на спора - Липса на основание за произнасяне)

(2022/C 24/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ardex GmbH (Витен, Германия) (представител: C. Becker, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Palmero Cabezas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Lian Chen (Сесеня Нуево, Испания) (представители: A. González López-Menchero и V. Valero Piña, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 18 ноември 2019 г. (преписка R 2503/2018-2), постановено в производство по възражение със страни Ardex и г-н Chen

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Ardex GmbH и г-н Lian Chen.

---

(1)  ОВ C 161, 11.5.2020 г.

Определение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — KS и KD/Съвет и др.

(Дело T-771/20) (1)

(Иск за обезщетение - Обща външна политика и политика на сигурност - Мисия Eulex Kosovo - Явна липса на компетентност)

(2022/C 24/49)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: KS, KD (представители: F. Randolph, QC, и J. Stojsavljevic-Savic, solicitor)

Ответници: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro, P. Mahnič и K. Kouri), Европейска комисия (представители: Й. Маринова и J. Roberti di Sarsina), Европейска служба за външна дейност (представители: S. Marquardt, S. Rodríguez Sánchez-Tabernero и E. Orgován)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС да бъдат поправени вредите, които ищците твърдят, че са понесли вследствие на различни действия и бездействия на Съвета, Комисията и ЕСВД в рамките на прилагането на Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 година относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX KOSOVO (OВ L 42, 2008 г., стр. 92), и по-конкретно във връзка с провежданите по време на тази мисия разследвания относно изчезването и убийството на членове на семейството на ищците през 1999 г. в Прищина (Косово)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска, тъй като разглеждането му явно не е от компетентността на Общия съд.

2)	KS и KD понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.

3)	Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 62, 22.2.2021 г.

Определение на Общия съд от 4 ноември 2021 г. — Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt/ЕАОС

(Дело T-5/21) (1)

(Жалба за отмяна - Околна среда - Директива 2008/50/ЕО - Задължение за държавите членки да опазват и подобряват качеството на атмосферния въздух - Отказ на ЕАОС да постави въпрос на Съда - Регламент (ЕО) № 1367/2006 - Искане за вътрешно преразглеждане - Недопустимост)

(2022/C 24/50)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt (Хелвоирт, Нидерландия) (представител: J. Gebruers, avocat)

Ответник: Европейска агенция по околната среда (представители: O. Cornu, подпомаган от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС с предмет отмяна на решението, което ЕАОС била приела в електронно писмо от 9 ноември 2020 г., относно отказа ѝ да постави въпроси на Съда на Европейския съюз във връзка с тълкуването на разпоредба от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската агенция по околната среда (ЕАОС).

---

(1)  ОВ C 88 от 15.3.2021 г.

Определение на Общия съд от 11 ноември 2021 г. — QC/Комисия

(Дело T-77/21) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Пенсия - Прехвърляне на национални пенсионни права - Решение за определяне на броя на годините осигурителен стаж - Обвързана компетентност - Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание - Отказ да се образува производство за установяване на неизпълнение на задължения - Недопустимост - Искане за издаване на разпореждане - Явна липса на компетентност)

(2022/C 24/51)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: QC (представител: F. Moyse, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Martin, B. Mongin и M. Brauhoff)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на известие за определяне на пенсионни права от 6 април 2020 г., и от друга страна, за получаване на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които жалбоподателят е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата отчасти като явно лишена от всякакво правно основание, отчасти като недопустима и отчасти поради явна липса на компетентност на Общия съд да се произнесе по нея.

2)	Осъжда QC да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 138, 19.4.2021 г.

Определение на Общия съд от 9 ноември 2021 г. — Amort и др./Комисия

(Дело T-96/21) (1)

(Жалба за отмяна - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Условно разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт за хуманна употреба „Comirnaty — иРНК ваксина срещу COVID-19 (нуклеозидно модифицирана)“ - Липса на правен интерес - Липса на пряко засягане - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2022/C 24/52)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Heidi Amort (Сан Дженезио Атезино, Италия) и 35 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: R. Holzeisen, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann и A. Sipos)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение C(2020) 9598 (final) на Комисията от 21 декември 2020 година за издаване на условно разрешение за пускане на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на „Comirnaty — иРНК ваксина срещу COVID-19 (нуклеозидно модифицирана)“, лекарствен продукт за хуманна употреба, изменено и допълнено

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от Roberta Riccio и Alessandra Rizzotto, от Gheorghe Piperea, от TN, от TF, TG, TH и TI, от Jean Gouezo и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от VV, от Stefano Del Gaudio и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от TO, TP и TQ, от TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и от Dieter Achtschin и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и от VW, както и от BioNTech Manufacturing GmbH и Pfizer Inc.

3)	Осъжда г-жа Heidi Amort и другите лица, чиито имена са посочени в приложение I, да заплатят съдебните разноски.

4)

Roberta Riccio и Alessandra Rizzotto, Gheorghe Piperea, TN, TF, TG, TH и TI, Jean Gouezo и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, VV, Stefano Del Gaudio и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, TO, TP и TQ, TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и Dieter Achtschin и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и VW, както и BioNTech Manufacturing GmbH и Pfizer Inc. понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

---

(1)  ОВ C 148, 26.4.2021 г.

Определение на Общия съд от 9 ноември 2021 г. — Amort и др./Комисия

(Дело T-136/21) (1)

(Жалба за отмяна - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Условно разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт за хуманна употреба „COVID-19 Vaccine Moderna — иРНК ваксина срещу COVID-19 (нуклеозидно модифицирана)“ - Липса на правен интерес - Липса на пряко засягане - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2022/C 24/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Heidi Amort (Сан Дженезио Атезино, Италия) и 37 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение I към определението (представител: R. Holzeisen, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann и A. Sipos)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение C(2021) 94 (final) на Комисията от 6 януари 2021 година за издаване на условно разрешение за пускане на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на „COVID-19 Vaccine Moderna — иРНК ваксина срещу COVID-19 (нуклеозидно модифицирана)“, лекарствен продукт за хуманна употреба

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от TN, от TF, TG, TH и TI, от Jean Gouezo и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от Stefano Del Gaudio и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и от Dieter Achtschin и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, както и от Moderna Biotech Spain SL.

3)	Осъжда г-жа Heidi Amort и другите лица, чиито имена са посочени в приложение I, да заплатят съдебните разноски.

4)

TN, TF, TG, TH и TI, Jean Gouezo и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, Stefano Del Gaudio и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и Dieter Achtschin и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, както и Moderna Biotech Spain понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

---

(1)  ОВ C 148, 26.4.2021 г.

Определение на Общия съд от 9 ноември 2021 г. — Amort и др./Комисия

(Дело T-165/21) (1)

(Жалба за отмяна - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Условно разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт за хуманна употреба „COVID-19 Vaccine AstraZeneca — ваксина COVID-19 (ChAdOx1-S[рекомбинантна])“ - Липса на правен интерес - Липса на пряко засягане - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2022/C 24/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Heidi Amort (Сан Дженезио Атезино, Италия) и 31 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: R. Holzeisen, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann и A. Sipos)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение C(2021) 698 (final) на Комисията от 29 януари 2021 година за издаване на условно разрешение за пускане на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на „COVID-19 Vaccine AstraZeneca — ваксина COVID-19 (ChAdOx1-S[рекомбинантна])“, лекарствен продукт за хуманна употреба

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от TN, от TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, от Stefano Del Gaudio и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и от Dieter Achtschin и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II.

3)	Осъжда г-жа Heidi Amort и другите лица, чиито имена са посочени в приложение I, да заплатят съдебните разноски.

4)

TN, TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, Stefano Del Gaudio и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и Dieter Achtschin и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

---

(1)  ОВ C 189, 17.5.2021 г.

Определение на Общия съд от 9 ноември 2021 г. — Amort и др./Комисия

(Дело T-267/21) (1)

(Жалба за отмяна - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Условно разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт за хуманна употреба „COVID-19 Vaccine Janssen — Ваксина срещу COVID-19 (Ad26.COV2-S [рекомбинантна])“ - Липса на правен интерес - Липса на пряко засягане - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2022/C 24/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Heidi Amort (Сан Дженезио Атезино, Италия) и 22 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: R. Holzeisen, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann и A. Sipos)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение C(2021) 1763 (final) на Комисията 11 март 2021 година за издаване на условно разрешение за пускане на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на „COVID-19 Vaccine Janssen — Ваксина срещу COVID-19 (Ad26.COV2-S [рекомбинантна])“, лекарствен продукт за хуманна употреба, изменено и допълнено

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от TF, TG, TH и TI, от TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и от VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II.

3)	Осъжда г-жа Heidi Amort и другите лица, чиито имена са посочени в приложение I, да заплатят съдебните разноски.

4)	TF, TG, TH и TI, TR и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, и VH и другите лица, чиито имена са посочени в приложение II, понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

---

(1)  ОВ C 263, 5.7.2021 г.

Жалба, подадена на 6 октомври 2021 г. — Callaway/Комисия

(Дело T-653/21)

(2022/C 24/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: James C. Callaway (Куопио, Финландия) (представител: P. Hoffman, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1214 на Комисията от 22 юли 2021 година за разрешаване на Полша да забрани търговията на своя територия със сорта коноп Finola съгласно Директива 2002/53/ЕО на Съвета (1),

—	да осъди Комисията да понесе, освен собствените си съдебни разноски, и тези на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири твърдения в подкрепа на жалбата.

1.

Първото твърдение се отнася до искането на Полша за получаване на разрешението, предоставено с обжалваното решение, и е за незаконосъобразност на член 9, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията (2). — Обжалваното решение е прието на основание на уведомление, направено от Полша, което не представлява заявление, каквото се изисква от член 18 от Директива 2002/53/ЕО на Съвета (3), и при всички положение уведомлението е направено само в изпълнение на правно задължение, произтичащо от член 9, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014; последната разпоредба обаче е опорочена поради незаконосъобразност, на която жалбоподателят се позовава по реда на член 277 ДФЕС. В допълнение, уведомлението е приключено след крайния срок, определен в член 9, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014.

2.

Второто твърдение е за нарушение на член 18 от Директива 2002/53 и незаконосъобразността на член 9, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014. — Обжалваното решение е прието, въпреки че обективно липсва риск за човешкото здраве, какъвто се изисква от член 18 от Директива 2002/53, и въпреки че Полша не сочи наличието на такъв, както и без всякакви разяснения относно мотивите, които са позволили на Комисията да приеме решението, без да е установила ясно такъв риск, което представлява нарушение на член 296 ДФЕС. По съображения за изчерпателна предпазливост, в случай че според Комисията съгласно член 9, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 не се налага установяването на такъв риск или тя е можела да презумира неговото наличие, жалбоподателят твърди по реда на член 277 ДФЕС, че въпросната разпоредба е незаконосъобразна.

3.

Третото твърдение е за нарушение на член 32, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (4) и незаконосъобразността на същата разпоредба. — Изчисляването на средното съдържание на тетрахидроканабинол (ТХК) в сорта коноп Finola от полските власти, което е фактическото основание на обжалваното решение, е в нарушение на член 32, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, тъй като резултатът не е закръглен до първия знак след десетичната запетая. Освен това при всички положения последната разпоредба, установяваща праг за съдържанието на ТХК от едва 0,2 %, е опорочена поради незаконосъобразност, на която жалбоподателят се позовава по реда на член 277 ДФЕС.

4.

Четвъртото твърдение е за нарушение на член 9, параграфи 2—5 от, и на приложение III към, Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014, както и на основните права на жалбоподателя. — Полските власти използват дефиниция за „край на цъфтежа“ на конопа, която не е в съответствие с приложение III към Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 и е неправилна от научна гледна точка, в резултат на което пробите, използвани за установяване на съдържанието на ТХК в сорта Finola, са взети твърде късно в нарушение на приложение III. Освен това полските власти не са събрали данни относно пробите, които да позволят проверка на тяхната точност, в разрез с изискванията на член 9, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014. Накрая, нарушени са били правото на изслушване на жалбоподателя и правото му на ефективна съдебна защита, тъй като Комисията не го е изслушала и не е установила или проверила самостоятелно необходимите обстоятелства, като с това е отказала на жалбоподателя реална възможност за ефективна съдебна защита, при положение че според твърденията на Полша нейното уведомление по член 9, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 не подлежи на контрол пред полските съдилища.

---

(1)  ОВ L 265, 2021 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181, 2014 г., стр. 1).

(3)  Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 година относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове (ОВ L 193, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 43, стр. 139).

(4)  Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

Жалба, подадена на 7 октомври 2021 г. — ClientEarth/Комисия

(Дело T-661/21)

(2022/C 24/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth AISBL (Брюксел, Белгия) (представители: O. Brouwer, B. Verheijen и T. van Helfteren, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени мълчаливия отказ на ответника да предостави достъп до някои документи, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) и на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (2),

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на жалбоподателя по това производство, включително разноските на встъпили страни, ако има такива.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква едно основание в подкрепа на жалбата, според което в резултат от липсата на изрично решение по заявлението за достъп на жалбоподателя в предвидените срокове за обработване на потвърдителни заявления, съдържащи се в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, се счита, че ответникът е отказал достъп по смисъла на член 8, параграф 3 от него.

---

(1)  ОВ L 145, 2001 г., стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.

(2)  ОВ L 264, 2006 г., стp. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126.

Жалба, подадена на 8 октомври 2021 г. — Zegers/Комисия

(Дело T-663/21)

(2022/C 24/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tanja Zegers (Хоеилаарт, Белгия) (представител: C. Bernard-Glanz, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 3 декември 2020 г., с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за прехвърляне на пенсионни права, и при необходимост решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред,

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква едно основание в подкрепа на жалбата, а именно грешка в преценката, нарушение на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника на длъжностните лица и нарушение на принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans, доколкото:

—

като твърди, че пенсионните права, чието прехвърляне е заявено, са били придобити след постъпването на служба на Съюза, тъй като участието на жалбоподателя в Algemeen Burgerlijk Pensioen-Fonds (ABP) е приключило на 31 януари 2015 г., без да направи разграничение между периодите от 1 юли 1992 г. до 31 декември 2010 г. и от 1 януари 2011 г. до 31 януари 2015 г., Комисията е пренебрегнала период от осемнадесет години и шест месеца подлежащи на прехвърляне пенсионни права, като така е допуснала грешка при преценката на фактите и е нарушила член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника на длъжностните лица,

—

като не е осигурила предоставянето на необходимото изчисление от ABP или от надзорния му орган в рамките на нидерландската държава, Комисията не може основателно да отхвърли заявлението на жалбоподателя за прехвърляне на пенсионни права, тъй като това е равносилно на извличане на предимство от собствения пропуск, в нарушение на принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans.

Иск, предявен на 30 октомври 2021 г. — Екобулкос/Комисия

(Дело T-702/21)

(2022/C 24/59)

Език на производството: български

Страни

Ищец:„Екобулкос“ ЕООД (Тодоричене, България) (представител: М. Димитров, адвокат)

Ответни: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът моли Общия съд:

—	да установи неправомерно бездействие на Европейската комисията по жалба SA.56620 (2020/FC) на „Екобулкос“ ЕООД,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на „Екобулкос“ ЕООД,

—	при условията на алтернативност, ако Комисията се произнесе по жалбата след предявяване на настоящия иск, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска ищецът излага пет основания.

1.	Комисията не е изпълнила задълженията си да следи за предоставяните помощи от държавите членки, произтичащи от членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.

2.	Комисията не е разгледала своевременно жалба SA.56620 (2020/FC) от 21 февруари 2020 г. на дружеството относно възможна неправомерна помощ съгласно член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (1).

3.

Комисията не се е произнесла с необходимото решение съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета, с което е следвало: — да обяви, че мярката, за която е уведомена, не представлява помощ, или — да обяви, че мярката е съвместима с вътрешния пазар, или — да започне производството по член 108, параграф 2 ДФЕС („решение за започване на официална процедура по разследване“).

4.	Комисията не е изпратила копие от решението си до жалбоподателя съгласно член 15, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета.

5.	Комисията не е предприела необходимите действия и след като е поканена за това на 22 юни 2021 г. съгласно член 265 ДФЕС.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

Жалба, подадена на 3 ноември 2021 г. — Hoteles Olivencia/EUIPO — Corporacion H10 Hotels (HOTELES HO)

(Дело T-707/21)

(2022/C 24/60)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Hoteles Olivencia, SL (Алмерия, Испания) (представител: S. Mohamed Acosta, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Corporacion H10 Hotels, SL (Барселона, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HOTELES HO“ — Заявка за регистрация № 18 202 245

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 27 август 2021 г. по преписка R 782/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като допусне регистрацията на спорната марка и осъди лицето, възразило срещу първоначалната заявка за регистрация на марката, да заплати съдебните разноски,

—

при условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде отхвърлена, да постанови, че всяка страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски предвид предмета на спора и очевидната му сложност, за която свидетелстват възприеманите от отделните инстанции различни подходи, обстоятелства, които да се вземат под внимание във връзка с предвиденото в член 109, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Изложени основания

—	Поставя се като спорен въпрос прилагането или неприлагането член 8, параграф 1, буква б) и съответно неприлагането на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Твърди се неправилно прилагане на член 109, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 10 ноември 2021 г. — Sunrise Medical и Sunrise Medical Logistics/Комисия

(Дело T-721/21)

(2022/C 24/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Sunrise Medical BV (Амстердам, Нидерландия), Sunrise Medical Logistics BV (Амстердам) (представители: L. Ruessmann и J. Beck, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1367 на Комисията от 6 август 2021 г. от момента на влизането му в сила,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излагат три твърдения в подкрепа на жалбата, с която искат отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1367 на Комисията от 6 август 2021 г. (1).

1.

Първото твърдение е за нарушение на Договорите, както и на всички приложими по жалбата правни норми. Първо, жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е взема предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за защита и насърчаване зачитането на правата и достойнството на хората с увреждания. Второ, Комисията не е взела предвид или не е взела в достатъчна степен предвид въвеждането на конвенцията в правото на Европейския съюз в конкретния контекст, по-конкретно съгласно прилагането ѝ по дело C-198/15, Invamed Group (2), като вместо това е приложила неправилно понятие за увреждане. За сметка на това обжалваният регламент си служи с ирелевантни критерии, изведени от актове отпреди решението на Съвета от 26 ноември 2009 г. (3) и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания.

2.

Второто твърдение е за явна грешка по смисъла на решение по дело C-463/98, Cabletron (4). Жалбоподателите считат, че са взети предвид и съобразени ирелевантни съображения във връзка с решението, че стоката, идентифицирана в обжалвания регламент (в колона 3 от приложението към него), трябва да се класира в рамките в позиция 8703 по КН, а не в позиция 8713 по КН. В допълнение и при условията на евентуалност, Комисията е класирала стоката неправилно, а съгласно насоките, съдържащи се в решение по дело C-198/15, Invamed, тя е следвало да се класира в позиция 8713 по КН.

3.	Третото твърдение е за нарушение на съществени процесуални изисквания, и по-конкретно на процесуалния стандарт, гарантиращ формулиране на мерки с дължимата грижа, чието спазване е възможно да повлияе на съдържанието на мярката.

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1367 на Комисията от 6 август 2021 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 294, 2021 г., стр. 1).

(2)  Решение от 26 май 2016 г., Invamed Group Ltd и др. срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs, C-198/15, EU:C:2016:362.

(3)  Решение на Съвета от 26 ноември 2009 година относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (2010/48/ЕО) (ОВ L 23, 2010 г., стр. 35).

(4)  Решение от 10 май 2001 г., Cabletron Systems Ltd срещу The Revenue Commissioners, C-463/98, EU:C:2001:256.

Жалба, подадена на 12 ноември 2021 г. — Łosowski/EUIPO — Skawiński (KOMBI)

(Дело T-730/21)

(2022/C 24/62)

Език на жалбата: полски

Страни

Жалбоподател: Sławomir Łosowski (Гданск, Полша) (представител: K. Czub, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Grzegorz Skawiński (Сопот, Полша)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „KOMBI“— марка на Европейския съюз № 12 534 491

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност на марката

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 8 септември 2021 г. по преписка R 381/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и Grzegorz Skawiński да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 19 ноември 2021 г. — Alcogroup и Alcodis/Комисия

(Дело T-740/21)

(2022/C 24/63)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Alcogroup (Брюксел, Белгия) и Alcodis (Брюксел) (представители: P. de Bandt, C. Binet и M. Nuytten, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	в рамките на процесуално-организационните действия да разпореди на Комисията да представи обжалваните решения,

—	да отмени обжалваните решения,

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу, от една страна, решението на Комисията, с което Abengoa SA и Abengoa Bioenergia SA са поканени отново да започнат, при определени условия, процедурата за постигане на споразумение по преписка AT.40054 — Референтни стойности за етанол, и от друга страна, решението за възобновяване на посочената процедура, жалбоподателите изтъкват едно основание, а именно нарушение на приложимите правила в областта на постигането на споразумение.

Жалбоподателите изтъкват, че с приемането на обжалваните решения Комисията е нарушила приложимите правила в областта на постигането на споразумение. Всъщност приложимите правила не позволявали на Комисията да възобнови дадена процедура за постигане на споразумение на този етап на производството и, a fortiori, изключвайки всякакво обсъждане на прегледа на преписката, съобщен в рамките на първоначалната процедура за постигане на споразумение през 2016 г. и 2017 г. Жалбоподателите твърдят още, че обжалваните решения водят до явно нарушение на правото им на защита.

Определение на Общия съд от 16 ноември 2021 г. — Vodafone Group и др./Комисия

(Дело T-491/19) (1)

(2022/C 24/64)

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 312, 16.9.2019 г.