Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 2/01)

Последна публикация

ОВ C 513, 20.12.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 502, 13.12.2021 г.

ОВ C 490, 6.12.2021 г.

ОВ C 481, 29.11.2021 г.

ОВ C 471, 22.11.2021 г.

ОВ C 462, 15.11.2021 г.

ОВ C 452, 8.11.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (трети състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Софийски градски съд — България) — Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/ZV, AX, „Медицински център по дерматология и естетична медицина ПРИМА ДЕРМ“ ООД

(Дело C-319/19) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Директива 2014/42/ЕС - Приложно поле - Национално законодателство, предвиждащо отнемане на незаконно придобито имущество при липса на осъдителна присъда)

(2022/C 2/02)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски градски съд

Страни в главното производство

Ищец: Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Ответници: ZV, AX, „Медицински център по дерматология и естетична медицина ПРИМА ДЕРМ“ ООД

Диспозитив

Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep — Нидерландия) — Y/CAK

(Дело C-636/19) (1)

(Преюдициално запитване - Трансгранично здравно обслужване - Понятие „осигурено лице“ - Регламент (ЕО) № 883/2004 - член 1, буква в) - Член 2 - Член 24 - Право на обезщетения в натура, предоставени от държавата членка на пребиваване за сметка на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията - Директива 2011/24/EC - Член 3, буква б), подточка i) - Член 7 - Възстановяване на разходите за здравно обслужване, получено в държава членка, различна от държавата членка на пребиваване и от държавата членка, отговорна за изплащането на пенсията - Условия)

(2022/C 2/03)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: Y

Ответник: CAK

Диспозитив

Член 3, буква б), подточка i) и член 7, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване във връзка с член 1, буква в) и член 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че лице, което е пенсионер съгласно законодателството на държава членка и което има право съгласно член 24 от този регламент да получава обезщетения в натура, предоставяни от държавата членка по пребиваването му за сметка на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията, трябва да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Директивата, което може да получи възстановяване на разходи за здравно обслужване, получено в трета държава членка, без да е осигурено по схемата за задължително здравно осигуряване на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията.

---

(1)  ОВ C 383, 11.11.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 28 октомври 2021 г. — Vialto Consulting Kft./Европейска комисия

(Дело C-650/19 P) (1)

(Обжалване - Иск за обезщетение - Извъндоговорна отговорност - Инструмент за предприсъединителна помощ - Децентрализирано управление - Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) - Проверки на място - Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 - Член 7 - Достъп до компютърни данни - Цифрова криминалистична експертиза - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Право на изслушване - Неимуществена вреда)

(2022/C 2/04)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Vialto Consulting Kft. (представители: D. Sigalas и S. Paliou, dikigoroi)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou, J. Baquero Cruz и A. Katsimerou)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 юни 2019 г., Vialto Consulting/Комисия (T-617/17, непубликувано, EU:T:2019:446), доколкото с него се отхвърля като неоснователно оплакването на Vialto Consulting Kft. за нарушение от Европейската комисия на правото на изслушване.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Връща делото на Общия съд на Европейския съюз, който да се произнесе относно условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз, свързани с наличието на вреди и с наличието на причинно-следствена връзка между нарушението от Европейската комисия на правото на изслушване и твърдените вреди.

4)	Не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 372, 4.11.2019 г.

Решение на Съда (десети състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Iaşi — Румъния) — BX/Unitatea Administrativ Teritorială D.

(Дело C-909/19) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на безопасността и здравето на работниците - Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Член 2, точки 1 и 2 - Понятия „работно време“ и „почивка“ - Задължително професионално обучение, преминавано по искане на работодателя)

(2022/C 2/05)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Iaşi

Страни в главното производство

Жалбоподател: BX

Ответник: Unitatea Administrativ Teritorială D.

Диспозитив

Член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник преминава наложено от работодателя му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън обичайното му работно място, в помещенията на доставчика на услугите по обучение, и през който не изпълнява обичайните си служебни задължения — представлява „работно време“ по смисъла на тази разпоредба.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Решение на Съда (пети състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Eco Fox Srl (C-915/19), Alpha Trading SpA unipersonale (C-916/19), Novaol Srl (C-917/19)/Fallimento Mythen SpA (C-915/19), Ministero dell’Economia e delle Finanze, Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali, Ministero dello Sviluppo economico (C-915/19—C-917/19), Agenzia delle Dogane e dei Monopoli (C-915/19)

(Съединени дела C-915/19—C-917/19) (1)

(Преюдициално запитване - Държавни помощи - Пазар на биодизел - Схема за помощи, въвеждаща квоти за биодизел, освободени от плащане на акциз - Изменение на разрешена схема за помощи - Изменение на критериите за предоставяне на квоти - Задължение за предварително уведомяване на Европейската комисия - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Член 1, буква в) - Понятие за нова помощ - Регламент (ЕО) № 794/2004 - Член 4, параграф 1 - Понятие за изменение на съществуваща помощ)

(2022/C 2/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Eco Fox Srl (C-915/19), Alpha Trading SpA unipersonale (C-916/19), Novaol Srl (C-917/19)

Ответници: Fallimento Mythen SpA (C-915/19), Ministero dell’Economia e delle Finanze, Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali, Ministero dello Sviluppo economico (C-915/19—C-917/19), Agenzia delle Dogane e dei Monopoli (C-915/19)

при участието на: Oil.B Srl unipersonale, Novaol Srl (C-915/19), Fallimento Mythen SpA, Ital Bi-Oil Srl, Cereal Docks SpA, Agenzia delle Dogane e dei Monopoli (C-916/19 и C-917/19)

Диспозитив

Членове 107 и 108 ДФЕС, както и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС], изменен с Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г., и на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999 трябва да се тълкуват в смисъл, че изменение на разрешен от Комисията облекчен данъчен режим за биодизел не трябва да се счита за нова помощ, за която е приложимо задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, когато това изменение се състои в промяна с обратно действие на критериите за разпределяне на квотите за биодизел, ползващи се от намалена акцизна ставка съгласно този режим, доколкото изменението не засяга съставните елементи на дадената схема за помощи, както са преценени от Комисията с оглед на нейната оценка на съвместимостта на предходните редакции на тази схема с вътрешния пазар.

---

(1)  ОВ C 95, 23.3.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Административен съд Варна — България) — „ВАРЧЕВ ФИНАНС“ ЕООД/Комисия за финансов надзор

(Дело C-95/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2014/65/ЕС - Пазари на финансови инструменти - Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 - Инвестиционни посредници - Член 56 - Оценка за целесъобразност и задължения за водене на съответните регистри - Член 72 - Съхраняване на документация - Ред и условия за съхраняване - Информация относно категоризирането на клиенти - Информация относно разходите и свързаните такси, отнасящи се до инвестиционните услуги)

(2022/C 2/07)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Варчев финанс“ ЕООД

Ответник: Комисия за финансов надзор

в присъствието на: Окръжна прокуратура Варна

Диспозитив

Член 56, параграф 2 и член 72, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива, във връзка с приложение I към този делегиран регламент, трябва да се тълкуват в смисъл, че инвестиционните посредници не са длъжни да съхраняват документация за извършените за всеки клиент оценки на уместността и целесъобразността на инвестиционните продукти или услуги, както и за предоставената на всеки клиент информация относно разходите и свързаните такси, отнасящи се до инвестиционните услуги, в самостоятелни единни регистри под формата по-специално на информационна база данни, като начинът на съхранение на тази документация може да бъде свободно избран, при условие обаче че отговаря на всички изисквания по член 72, параграф 1 от посочения делегиран регламент.

---

(1)  ОВ C 175, 25.5.2020 г.

Решение на Съда (голям състав) от 26 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Högsta domstolen — Швеция) — Republiken Polen/PL Holdings Sàrl

(Дело C-109/20) (1)

(Преюдициално запитване - Споразумение между правителството на Кралство Белгия и правителството на Великото херцогство Люксембург, от една страна, и правителството на Народна република Полша, от друга страна, относно взаимното насърчаване и защита на инвестициите, подписано на 19 май 1987 г. - Арбитражно производство - Спор между инвеститор от една държава членка и друга държава членка - Арбитражна клауза, предвидена в това споразумение, която противоречи на правото на Съюза - Недействителност - Арбитражно споразумение ad hoc между страните по този спор - Участие в арбитражното производство - Мълчаливо волеизявление на тази друга държава членка да сключи посоченото арбитражно споразумение - Незаконосъобразност)

(2022/C 2/08)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta domstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Republiken Polen

Ответник: PL Holdings Sàrl

Диспозитив

Членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на държава членка да сключи с инвеститор от друга държава членка арбитражно споразумение ad hoc, даващо възможност да се продължи арбитражно производство, заведено въз основа на арбитражна клауза, идентична по съдържанието си с това споразумение, която се съдържа в сключено между тези две държави членки международно споразумение и е недействителна поради противоречието си със същите тези членове.

---

(1)  ОВ C 161, 11.5.2020 г.

Решение на Съда (пети състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Ferrari SpA/Mansory Design & Holding GmbH, WH

(Дело C-123/20) (1)

(Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 6/2002 - Промишлен дизайн на Общността - Членове 4, 6 и 11 - Иск за нарушение - Нерегистриран промишлен дизайн на Общността - Видим външен вид на част от продукт - Условия за закрила - Компонент на съставен продукт - Оригиналност - Публично оповестяване)

(2022/C 2/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ferrari SpA

Ответници: Mansory Design & Holding GmbH, WH

Диспозитив

Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, води до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част от този продукт по смисъла на член 3, буква а) от този регламент или за компонент на посочения продукт като съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) и на член 4, параграф 2 от цитирания регламент, стига при това оповестяване видимият външен вид на тази част или на този компонент да е ясно разпознаваем.

За да е възможно да се провери дали този видим външен вид отговаря на условието за оригиналност, залегнало в член 6, параграф 1 от същия регламент, е необходимо съответната част или съответният компонент да представлява видима зона от продукта или от съставния продукт, ясно обособена чрез линии, контури, цветове, форми или особен строеж.

---

(1)  ОВ C 215, 29.6.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — KAHL G.m.b.H. & Co. K.G. (C-197/20) и C. E. Roeper GmbH (C-216/20)/Hauptzollamt Hannover (C-197/20), Hauptzollamt Hamburg (C-216/20)

(Съединени дела C-197/20 и С-216/20) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Тарифни подпозиции 1521 90 91 и 1521 90 99 - Тълкуване на обяснителните бележки относно подпозиция 1521 90 99 - Восък от пчели, който, преди да бъде внесен, е бил стопен и втвърден отново)

(2022/C 2/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподатели: KAHL G.m.b.H. & Co. K.G. (C-197/20) и C. E. Roeper GmbH (C-216/20)

Ответници: Hauptzollamt Hannover (C-197/20) и Hauptzollamt Hamburg (C-216/20)

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакциите съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 г. и Регламент за изпълнение 2015/1754 на Комисията от 6 октомври 2015 г., трябва да се тълкува в смисъл, че восък от пчели, който е бил стопен и от който при стопяването механично е отстранена част от чуждите тела, а след това е бил втвърден във формата на блокчета или плочки, спада към подпозиция 1521 90 99 от номенклатурата, която се отнася до „друг“ восък от пчели, а не към подпозиция 1521 90 91 от посочената номенклатура, която се отнася до „суров“ восък от пчели.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Решение на Съда (седми състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Производства, образувани по жалби на A Oy (C-221/20), B Oy (C-223/20)

(Съединени дела C-221/20 и С-223/20) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Директива 92/83/ЕИО - Акцизи - Бира - Член 4, параграф 2 - Възможност за прилагане на намалени акцизни ставки за бира, произведена в независими малки пивоварни - Третиране като една независима малка пивоварна на две или повече малки пивоварни - Задължение за транспониране)

(2022/C 2/11)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A Oy (C-221/20), B Oy (C-223/20)

при участието на: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö

Диспозитив

Член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, която се ползва от възможността, предвидена в член 4, параграф 1 от тази директива, за прилагане на намалени акцизни ставки за бирата, произведена от независими малки пивоварни, все пак не е длъжна да третира като една независима пивоварна две или повече малки пивоварни, които осъществяват съвместна дейност и чието общо годишно производство не надхвърля 200 000 хектолитра.

---

(1)  ОВ C 262, 10.8.2020 г.

Решение на Съда (първи състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt B/X-Beteiligungsgesellschaft mbH

(Дело C-324/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2006/112/ЕО - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Доставка на услуги - Член 63 - Изискуемост на ДДС - Член 64, параграф 1 - Понятие за доставка, която води до последователни плащания - Еднократна престация, която се изплаща на разсрочено плащане - Член 90, параграф 1 - Намаляване на данъчната основа - Понятие за неплащане на цената)

(2022/C 2/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt B

Ответник: X-Beteiligungsgesellschaft mbH

Диспозитив

1)

Член 64, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че еднократната доставка на услуги, възнаграждението за която е платимо разсрочено, не попада в приложното поле на тази разпоредба.

2)

Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на договор за разсрочено плащане неплащането на определена вноска от възнаграждението, преди тя да е станала изискуема, не може да се квалифицира като неплащане на цената по смисъла на тази разпоредба и поради това не може да доведе до намаляване на данъчната основа.

---

(1)  ОВ C 313, 21.9.2020 г.

Решение на Съда (втори състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wien — Австрия) — IE/Magistrat der Stadt Wien

(Дело C-357/20) (1)

(Преюдициално запитване - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Директива 92/43/ЕИО - Член 12, параграф 1 - Строга система за опазване на животинските видове - Приложение IV, буква а) - Cricetus cricetus (обикновен хомяк) - Места за почивка и места за размножаване - Повреждане или унищожаване)

(2022/C 2/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец/Жалбоподател: IE

Ответник: Magistrat der Stadt Wien

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „място за размножаване“, което се съдържа в тази разпоредба, включва и местата около него, ако те се окажат необходими, за да позволят на защитените животински видове, фигуриращи в буква а) от приложение IV към посочената директива, какъвто е Cricetus cricetus (обикновен хомяк), да се размножават успешно.

2)

Член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че местата за размножаване на защитен животински вид трябва да бъдат защитени, докато това е необходимо, за да се позволи успешното размножаване на този животински вид, така че тази защита обхваща и места за размножаване, които вече не се използват, ако съществува достатъчно голяма вероятност посоченият животински вид да се завърне на тези места.

3)

Член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че понятията „повреждане“ и „унищожаване“, посочени в тази разпоредба, трябва да се тълкуват в смисъл, че обозначават съответно постепенното намаляване на екологичната функционалност на място за размножаване или почивка на защитен животински вид и пълното погиване на тази функционалност, независимо дали посегателствата са умишлени или не.

---

(1)  ОВ C 359, 26.10.2020 г.

Решение на Съда (десети състав) от 28 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Milano — Италия) — Associazione per gli Studi Giuridici sull’Immigrazione (ASGI), Avvocati per niente onlus (APN), Associazione NAGA — Organizzazione di volontariato per l’Assistenza Socio-Sanitaria e per i Diritti di Cittadini Stranieri, Rom e Sinti/Presidenza del Consiglio dei Ministri — Dipartimento per le politiche della famiglia, Ministero dell'Economia e delle Finanze

(Дело C-462/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2003/109/ЕО - Статут на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни - Член 11 - Директива 2011/98/ЕС - Права на работници от трети страни, които притежават единно разрешение - Член 12 - Директива 2009/50/ЕО - Права на граждани на трети страни, които притежават синя карта на ЕС - Член 14 - Директива 2011/95/ЕС - Права на лица, на които е предоставена международна закрила - Член 29 - Равно третиране - Социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Координиране на системите за социална сигурност - Член 3 - Семейни обезщетения - Социални помощи - Социална закрила - Достъп до стоки и услуги - Правна уредба на държава члена, която изключва възможността граждани на трети страни да се ползват от „семейна карта“)

(2022/C 2/14)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Milano

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Associazione per gli Studi Giuridici sull’Immigrazione (ASGI), Avvocati per niente onlus (APN), Associazione NAGA — Organizzazione di volontariato per l’Assistenza Socio-Sanitaria e per i Diritti di Cittadini Stranieri, Rom e Sinti

Ответници: Presidenza del Consiglio dei Ministri — Dipartimento per le politiche della famiglia, Ministero dell'Economia e delle Finanze

Диспозитив

Член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, и член 14, параграф 1, буква д) от Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която изключва гражданите на трети страни, посочени в тези директиви, от кръга на лицата, които имат право на карта, предоставяна на семействата, която им позволява да получават отстъпки или ценови намаления при покупката на стоки и услуги, доставяни от публични или частни субекти, сключили договор с правителството на тази държава членка.

Член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни трябва да се тълкува в смисъл, че също допуска такава правна уредба, доколкото съгласно националното законодателство на тази държава членка такава карта не попада в обхвата на понятията „социално осигуряване“, „социално подпомагане“ или „социална закрила“, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Член 29 от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такава правна уредба, ако посочената карта попада в обхвата на установена от публичните органи схема за помощи, използвана от лице, което не разполага с достатъчно средства, за да посрещне основните си нужди, както и тези на семейството си, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2003/109, член 12, параграф 1, буква ж) от Директива 2011/98 и член 14, параграф 1, буква ж) от Директива 2009/50 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат такава правна уредба.

---

(1)  ОВ C 433, 14.10.2020 г.

Решение на Съда (първи състав) от 26 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam — Нидерландия) — Изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу HM (C-428/21 PPU), TZ (C-429/21 PPU)

(Съединени дела C-428/21 PPU и C-429/21 PPU) (1)

(Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 - Искане за съгласие за наказателно преследване за престъпления, различни от тези, за които се иска предаване - Член 28, параграф 3 - Искане за съгласие за последващо предаване на съответното лице в друга държава членка - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право на ефективна съдебна защита - Право на съответното лице да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган - Правила)

(2022/C 2/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

HM (C-428/21 PPU), TZ (C-429/21 PPU)

при участието на: Openbaar Ministerie

Диспозитив

Член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4, както и член 28, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., разглеждани във връзка с правото на ефективна съдебна защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че лице, предадено на издаващия съдебен орган в изпълнение на европейска заповед за арест, има право да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган, когато този орган е сезиран от издаващия съдебен орган с искане за съгласие в съответствие с тези разпоредби от посоченото рамково решение, като изслушването може да се проведе в издаващата държава членка и в този случай нейните съдебни органи са длъжни да гарантират, че правото на съответното лице да бъде изслушано се упражнява надлежно и ефективно, без прякото участие на изпълняващия съдебен орган. Изпълняващият съдебен орган следва обаче да гарантира, че разполага с достатъчна информация, по-специално относно становището на съответното лице, за да може да произнесе при пълно познаване на фактите — и при пълно зачитане на правото на защита на това лице — решението си по искането за съгласие, отправено на основание член 27, параграф 4 или на основание член 28, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, и при необходимост да поиска издаващият съдебен орган незабавно да му предостави допълнителна информация.

---

(1)  ОВ C 368, 13.9.2021 г.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 11 февруари 2021 г. — Iveco Orecchia SpA/Brescia Trasporti SpA

(Дело C-84/21)

(2022/C 2/16)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивник: Iveco Orecchia SpA

Въззиваем: Brescia Trasporti SpA

Преюдициални въпроси

1)

В съответствие ли е с европейското право — и по-специално с изискванията по Директива 2007/46/ЕО (1) (съдържащи се в членове 10, 19 и 28 от посочената директива на Общността), както и с принципите на равно третиране, безпристрастност, пълна конкурентност и добра администрация — обстоятелството, че конкретно във връзка с доставката на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги посредством процедура за възлагане на обществена поръчка, е допустимо възлагащият орган да приема резервни части, предназначени за определено превозно средство, които са изготвени от производител, различен от производителя на превозното средство, и следователно не са типово одобрени заедно с превозното средство, които са от някой от типовете компоненти, уредени от техническите разпоредби, изброени в приложение IV към посочената директива (Списък на изискванията за целите на типовото одобрение на ЕО на превозни средства), и са предложени в процедура за възлагане на обществена поръчка, без да са придружени от сертификат за типово одобрение и без никаква информация за действително типово одобрение, а въз основа на презумпцията, че типовото одобрение не е необходимо, а е достатъчна само декларация от страна на оферента за еквивалентност с одобрената оригинална част?

2)

В съответствие ли е с европейското право — и по-специално с член 3, точка 27 от Директива 2007/46/ЕО — обстоятелството, че във връзка с доставката на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, е допустимо отделен оферент да се самоопредели като „производител“ на дадена неоригинална резервна част, предназначена за определено превозно средство, по-специално когато е от някой от типовете компоненти, уредени в техническите разпоредби, изброени в приложение IV (Списък на изискванията за целите на типовото одобрение на ЕО на превозни средства) към Директива 2007/46/ЕО, или въпросният оферент трябва да докаже — за всяка от така предлаганите резервни части и за да удостовери еквивалентността с техническите спецификации на процедурата за възлагане на обществена поръчка — че е субектът, носещ отговорност пред органа по одобряването за всички аспекти на процеса на типово одобрение, както и за съответствието на продукцията и съответното равнище на качество, и пряко осъществява поне някои от етапите от производството на частта, която подлежи на одобрение, като при утвърдителен отговор следва да се изясни и с какви средства следва да се представи посоченото доказателство?

---

(1)  Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 7 юли 2021 г. от Comercializadora Eloro S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 28 април 2021 г. по дело T-310/20 — Comercializadora Eloro/EUIPO — Zumex Group (JUMEX)

(Дело C-415/21 P)

(2022/C 2/17)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Comercializadora Eloro S.A. (представител(и): J. L. Gracia Albero, P. Merino Baylos и E. Cebollero González, abogados)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Zumex Group, S.A.

С определение от 10 ноември 2021 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) допуска обжалване по делото и определя, че Comercializadora Eloro, S.A. понася направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 18 август 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 9 юни 2021 г. по дело T-47/19, Dansk Erhverv/Комисия

(Дело C-508/21 P)

(2022/C 2/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Stromsky, T. Maxian Rusche)

Други страни в производството: Dansk Erhverv, Danmarks Naturfredningsforening, Федерална република Германия, Interessengemeinschaft der Grenzhändler (IGG)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени диспозитива на обжалваното съдебно решение,

—	да се произнесе по дело T-47/19, Danske Erhverv/Комисия, като отмени раздел 3.3 от обжалваното решение (1),

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати разноските в производството по обжалване,

—	да осъди всяка главна и встъпила страна да понесе направените от нея разноски в първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

Първо основание за обжалване: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че вследствие на констатацията, че единственото основание е налице в третата му част, обжалваното решение трябва да бъде отменено в неговата цялост. Този извод бил в разрез с член 264 ДФЕС, както е тълкуван от Съда в решение Комисия/Département du Loiret, и с принципа на пропорционалност.

В решение Комисия/Département du Loiret Съдът тълкува член 264 ДФЕС, както следва (2):

„[…] самото обстоятелство, че приема за основателно правно основание, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не допуска Първоинстанционният съд автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато явно личи, че посоченото правно основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е основа само за частична отмяна“.

В настоящия случай третата част от единственото основание, изтъкнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство, била насочена само срещу едно от трите решения, обединени в един акт — обжалваното решение. Ставало въпрос за решението, с което се установява, че неналагането на глоба за неначисляване от пограничните търговски обекти на депозита за напитки в кутии не включва използване на държавни ресурси, поради което не съставлява държавна помощ. Третата част от единственото изтъкнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство основание не била насочена срещу другите решения, с които се установява, че неначисляването на депозит и неначисляването на ДДС върху неначисления депозит не включват използването на държавни ресурси, поради което не съставляват държавна помощ.

Второ основание за обжалване: Общият съд не изложил мотиви и изложил противоречиви мотиви, като приел, че трите решения са неразривно свързани едно с друго.

Трето основание за обжалване: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че трите решения са неразривно свързани. Всъщност трите мерки, разгледани в трите решения, не били свързани. По-конкретно неналагането на глоба не било свързано пряко и автоматично с неначисляването на депозит и неначисляването на ДДС. Налагането на глоба можело да доведе до промяна в поведението на пограничните търговци, но можело и да не доведе до такава промяна. Пограничните търговци можело да оспорят наложената глоба пред компетентните съдилища и да продължат да не начисляват депозит (и да не събират ДДС върху неначисления депозит). При всички положения неначисляването на депозит не водело до загуба на държавни ресурси, тъй като водело до липса на парични средства в изцяло частна депозитна система, която не била контролирана от държавата.

---

(1)  Решение C(2018) 6315 final относно държавна помощ SA.44865 (2016/FC) — Германия — Твърдяна държавна помощ за германските погранични магазини за напитки

(2)  Решение Комисия/Département du Loiret, C-295/07 P, EU:C:2008:707, точка 104.

Жалба, подадена на 18 август 2021 г. от Interessengemeinschaft der Grenzhändler (IGG) срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 9 юни 2021 г. по дело T-47/19, Dansk Erhverv/Комисия

(Дело C-509/21 P)

(2022/C 2/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Interessengemeinschaft der Grenzhändler (IGG) (представители: M. Bauer, F. von Hammerstein, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Dansk Erhverv, Европейска комисия, Danmarks Naturfredningsforening, Федерална република Германия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение в неговата цялост,

—	да отхвърли първоинстанционната жалба,

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Обжалваното съдебно решение било опорочено поради редица грешки при прилагане на правото. В него се тълкували неправилно редица правни понятия от областта на държавните помощи, включително понятието „сериозни затруднения“, що се отнася до необходимостта от започване на официална процедура по разследване, понятието „достатъчно пряка връзка“ между дадено предимство и държавния бюджет, що се отнася до установяването на критерия за наличие на „държавни ресурси“, и понятието „делимост“, що се отнася до отделни части на съдебно решение. В обжалваното съдебно решение също така не били разгледани някои представени доводи и/или се изопачавали или тълкували неправилно Решение C(2018) 6315 final на Комисията относно държавна помощ SA.44865 (2016/FC) — Германия — Твърдяна държавна помощ за германските погранични магазини за напитки и/или твърденията на жалбоподателя, както и не били изложени мотиви.

По-подробно, жалбоподателят излага следните основания:

1)	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и приложил неправилно член 107, параграф 1 ДФЕС, като тълкувал неправилно необходимостта от „достатъчно пряка връзка“ между дадено предимство и държавния бюджет при преценка на критерия за наличие на „държавни ресурси“.

2)

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и приложил неправилно член 107, параграф 1 ДФЕС, като приложил погрешно изискване за преценката от страна на Комисията на критерия за наличие на „държавни ресурси“ в случай на затруднения при тълкуването на приложимото право, за нарушенията на което може да бъде наложена глоба. — Част 1: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 159—164, като приел за неприложим възприетия от Комисията критерий за „основателни и сериозни причини“; — Част 2: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 140—158, като изискал допълнителен критерий („необходимост от постепенно изясняване на нормите“) спрямо възприетия от Комисията критерий за „основателни и сериозни причини“.

3)	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 166—203, като за преценката от страна на Комисията на критерия за наличие на държавни ресурси приложил изискване, което надхвърля критерия за „основателни причини“.

4)

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 166—203, що се отнася до допълнителните шест съображения, въз основа на които приел, че Комисията е изправена пред „сериозни затруднения“. — Част 1: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точка 166, що се отнася до връзката между неналагането на глоби и неначисляването на депозит; — Част 2: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 169—175, що се отнася до липсата на правно основание в германското право; — Част 3: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 175—177, що се отнася до различните правни възгледи в Германия; — Част 4: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 178—182, що се отнася до прилагането на изключението в Германия; — Част 5: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 183—190, що се отнася до мотивите на местните органи; — Част 6: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 191—195, що се отнася до необходимостта от анализ на залегналата в основата правна уредба; — Част 7: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 196—202, що се отнася до правното тълкуване, направено от германските местни органи въз основа на „извод по аналогия“.

5)

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил допълнителните доводи на жалбоподателя в подкрепа на извода, че Комисията не е била изправена пред „сериозни затруднения“. — Част 1: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 222—229, като отхвърлил довода на жалбоподателя относно факта, че националното законодателство не изисква органите да налагат глоби; — Част 2: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 231—234, като не разгледал довода на жалбоподателя относно решението на Съда по дело Radlberger и нарушението на член 34 ДФЕС.

6)	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точка 238, като отменил решението на Комисията в неговата цялост, включително в частта относно ДДС.

Жалба, подадена на 19 август 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 9 юни 2021 г. по дело T-202/17, Calhau Correia de Paiva/Комисия

(Дело C-511/21 P)

(2022/C 2/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Schima, I. Melo Sampaio, L. Vernier)

Друга страна в производството: Ana Calhau Correia de Paiva

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли второто, третото и четвъртото основание на жалбата на жалбоподателя в първоинстанционното производство,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на първото и петото основание на жалбата на жалбоподателя в първоинстанционното производство и

—	да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу точки 54—58 от обжалваното съдебно решение, т.е. срещу част от съдебното решение, отнасяща се до допустимостта на възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство срещу езиковия режим на разглеждания конкурс.

Комисията изтъква едно-единствено основание, а именно че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извода, че има тясна връзка между мотивите на обжалваното решение и езиковия режим, посочен в обявлението за конкурса, като по този начин признава, че възражението за незаконосъобразност на езиковия режим е допустимо.

Това единствено правно основание е разделено на три части:

(1)

Първо, Общият съд направил погрешна правна квалификация на фактите в член 54 от обжалваното съдебно решение, като от оценката, получена от жалбоподателя в първоинстанционното производство за общото умение „комуникативност“, направил извод за наличие на тясна връзка между езиковия режим на разглеждания конкурс и мотивите на обжалваното решение.

(2)

Второ, в точки 55—57 от обжалваното съдебно решение Общият съд направил погрешна правна квалификация на фактите, като приел наличието на тясна връзка въз основа на обстоятелството, че за кандидата е по-трудно да полага изпити на нейния или неговия втори език, отколкото на нейния или неговия майчин език. Общият съд също така изопачил доказателствата, като пренебрегнал обстоятелството, че в настоящия случай другите два езика, които жалбоподателят в първоинстанционното производство владее най-добре, са английски и френски. Поради това ограничаването на избора на втори език до английски, френски и немски не можело да го постави в по-неблагоприятно положение.

(3)

Трето и последно, в точка 58 от обжалваното съдебно решение Общия съд погрешно квалифицирал фактите, като обосновал тясната връзка и с обстоятелството, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е трябвало да положи писмения изпит с конфигурация на клавиатурата, различна от конфигурацията QWERTY-PT, с която той е свикнал. Първо, това нямало връзка с мотивите на обжалваното решение. Второ, макар EPSO да предлага ограничен избор от конфигурации на клавиатурата (AZERTY, QWERTY-EN и QWERTZ-DE), това било въпрос, различен от въпроса за езиковия режим на конкурса.

Преюдициално запитване от Landgericht Mainz (Германия), постъпило на 31 август 2021 г. — ID/Stadt Mainz

(Дело C-544/21)

(2022/C 2/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Mainz

Страни в главното производство

Жалбоподател: ID

Ответник: Stadt Mainz

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО (1) (наричана по-нататък „Директивата за услугите“) пораждат директен ефект по такъв начин, че противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 4 от германската Verordnung über die Honorare für Architekten und Ingenieurleistungen (Наредба за хонорарите на архитектите и инженерите) от 1996 г., в редакцията от 2002 г. (наричана по-нататък „Наредбата от 2002 г.“), според които с някои изключения предвидените в Наредбата минимални ставки за дейности по проектиране и контрол на архитектите и инженерите са задължителни и споразумения за плащане на хонорар под минималните ставки в договори с архитекти и инженери са недействителни, вече не трябва да се прилагат дори ако става въпрос за претенции, произтичащи от договор за проектиране, сключен през 2004 г., т.е. преди приемането на Директивата за услугите?

2)

При отрицателен отговор на въпрос 1: а) Трябва ли член 49 ДФЕС (предишен 43 ДЕО) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 4 от Наредбата от 2002 г., според която с някои изключения предвидените в Наредбата минимални ставки за дейности по проектиране и контрол на архитектите и инженерите са задължителни и споразумения за плащане на хонорар под минималните ставки в договори с архитекти и инженери са недействителни, респ. че такава национална разпоредба представлява нарушение на член 49 ДФЕС (предишен член 43 ДЕО)? б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: следва ли от едно такова нарушение, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти националните разпоредби относно задължителни минимални ставки (в случая: член 4 от Наредбата от 2002 г.) вече не следва да се прилагат?

---

(1)  Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Германия), постъпило на 7 септември 2021 г. — FT/Land Hessen

(Дело C-552/21)

(2022/C 2/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wiesbaden

Страни в главното производство

Жалбоподател: FT

Ответник: Land Hessen

Встъпила страна: SCHUFA Holding AG

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 77, параграф 1 във връзка с член 78, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (Общ регламент относно защитата на данните, наричан по нататък „ОРЗД“) (1) да се тълкува в смисъл, че резултатът, за който надзорният орган информира субекта на данни, a) има характер на решение по петиция, в резултат на което съдебният контрол върху решение на надзорен орган по жалба съгласно член 78, параграф 1 от ОРЗД се ограничава основно до това дали органът е разгледал жалбата, извършил е надлежна проверка на нейния предмет и е информирал жалбоподателя за резултата от проверката, или б) трябва да се счита за административно решение по същество, в резултат на което съдебният контрол върху решение на надзорен орган по жалба съгласно член 78, параграф 1 от ОРЗД води до необходимостта решението по същество да бъде разгледано в цялото свое съдържание от националния съд, като в отделни случаи — например в случай че правото на преценка е сведено до нула — надзорният орган може също да бъде задължен от националния съд да предприеме конкретна мярка по смисъла на член 58 от ОРЗД?

2)

Съвместимо ли е с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 12 декември 2007 г. (наричана по-нататък „Хартата“, OB C 202, 2016 г., стр. 389) съхранение на данни от частна агенция за събиране на икономическа информация, в която се извършва съхранение на лични данни от публичен регистър като „националните бази данни“ по смисъла на член 79, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2015/848 (2), без да е налице конкретна причина, за да може да бъде предоставена информация при поискване?

3)

Допустими ли са по принцип частни паралелни бази данни (по-специално бази данни на агенция за събиране на информация), които се създават наред с държавните бази данни и в които данните от държавните бази данни (в случая публикации за несъстоятелност) се съхраняват за по-дълъг период от регламентирания в тясната рамка на Регламент (ЕС) 2015/848 във връзка с националното право, или от правото „да бъдеш забравен“ съгласно член 17, параграф 1, буква г) от ОРЗД следва, че тези данни трябва да бъдат изтрити, ако a) е предвиден срок за обработване на данните, който е идентичен с този на публичния регистър, или б) е предвиден срок за съхранение на данни, надхвърлящ срока за съхранение на данни, предвиден за публични регистри?

4)

Доколкото член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД се разглежда като единствено правно основание за съхранение на данни от частни агенции за събиране на икономическа информация по отношение на данните, съхранявани и в публични регистри, трябва ли да се приеме, че такава агенция има законен интерес, дори ако тя получава данните от публичния регистър, без да е налице конкретна причина, с цел тези данни да са на разположение при поискване?

5)

Могат ли кодексите на поведение, които са одобрени от надзорните органи в съответствие с член 40 от ОРЗД и предвиждат срокове за проверка и заличаване, надхвърлящи сроковете за съхранение на публичните регистри, да премахнат предписаното от член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД претегляне?

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 2015 г., стр. 19).

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 14 септември 2021 г. — Европейска заповед за арест срещу Х; друга страна в производството: Openbaar Ministerie

(Дело C-562/21)

(2022/C 2/23)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Европейска заповед за арест срещу: Х

Друга страна в производството: Openbaar Ministerie

Преюдициален въпрос

Какъв критерий следва да приложи съд, който трябва да се произнесе по изпълнението на европейска заповед за арест за целите на изпълнението на влязла в сила присъда, с която се налага наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, когато разглежда въпроса дали в издаващата държава членка правото на предварително създаден със закон съд е нарушено в наказателното производство, вследствие на което е постановена осъдителна присъда, при положение че в тази държава членка не е налице ефективно средство за съдебна защита срещу евентуално нарушение на това право?

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 14 септември 2021 г. — Европейска заповед за арест срещу Y; друга страна в производството: Openbaar Ministerie

(Дело C-563/21)

(2022/C 2/24)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Европейска заповед за арест срещу: Y

Друга страна в производството: Openbaar Ministerie

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли да се приложи критерият, установен в решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (1), и потвърден в решение от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) (C-354/20 PPU и C-412/20 PPU, EU:C:2020:1033), когато е налице реален риск съответното лице да бъде изправено пред съдилища, които не са предварително създадени със закон?

2)

Следва ли да се приложи критерият, установен в решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C-216/18 PPU, EU:C:2018:586), и потвърден в решение от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) (2), когато издирвано лице, оспорващо предаването си, не може да изпълни този критерий, тъй като, предвид случайното разпределение на делата, към съответния момент не е възможно да се установи съдебният състав, който ще разгледа случая на лицето?

3)

Представлява ли липсата на ефективно правно средство за защита, чрез което да се оспори действителността на назначаването на съдии в Полша — при обстоятелства, при които е очевидно, че към съответния момент издирваното лице не може да установи дали съдилищата, пред които то ще бъде изправено, ще се състоят от съдии, чието назначаване е недействително — нарушение на същественото съдържание на правото на справедлив съдебен процес, което предполага изпълняващата държава да откаже предаването на издирваното лице?

---

(1)  C-216/18 PPU, EU:C:2018:586.

(2)  C-354/20 PPU и C-412/20 PPU, EU:C:2020:1033.

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 14 септември 2021 г. — AA/Banca S

(Дело C-566/21)

(2022/C 2/25)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Ищец — ответник в първоинстанционното производство: Banca S

Ответник — ищец в първоинстанционното производство: AA

Преюдициален въпрос

Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), както е тълкуван в практиката на Съда, изменение на клауза в смисъл, че чисто потестативното право на продавача или доставчика да конвертира валутата на договора за кредит в действителност представлява задължение за продавача или доставчика, когато такова изменение е изцяло в полза на потребителя, а самото изключване на неравноправната клауза от договора не му носи никаква полза?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 16 септември 2021 г. — Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid; други страни: E. и S., и за техните ненавършили пълнолетие деца

(Дело C-568/21)

(2022/C 2/26)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Ответници: E. и S., и за техните ненавършили пълнолетие деца

Преюдициален въпрос

Следва ли член 2, буква л) от Регламента „Дъблин“ (1) да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wien (Австрия), постъпило на 20 септември 2021 г. — WertInvest Hotelbetriebs GmbH

(Дело C-575/21)

(2022/C 2/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: WertInvest Hotelbetriebs GmbH

Строителен орган: Magistrat der Stadt Wien

Преюдициални въпроси

I.

В разрез ли е с Директива 2011/92/ЕС (1), изменена с Директива 2014/52/ЕС (2), национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ се изисква както да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и 150 000 м2 разгъната застроена площ, така и да става дума за комплексен проект за строителство на многофункционални сгради най-малкото с жилищно и търговско предназначение, включително предвидените към тях пътища за достъп и комунални мрежи, обхватът на които се простира извън територията на проекта? В тази насока има ли значение, че в националното право са предвидени специални хипотези за: — увеселителните или атракционни паркове, стадионите или игрищата за голф (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой), — промишлените или търговски паркове (когато е усвоена площ над определен размер), — търговските центрове (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой), — заведенията за настаняване, като хотели или ваканционни селища, включително спомагателни съоръжения (с легла над определен брой, с усвоена площ над определен размер, само в райони извън затворени населени места), и — обществено достъпните паркинги или гаражи (с паркоместа над определен брой)?

II.

Изисква ли Директива 2011/92 — по-специално с оглед на текста на точка 2, буква в), подточка viii) от приложение III, съгласно който когато се преценява дали е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на проектите, изброени в приложение II, трябва да се имат предвид и „ландшафтите и обектите с историческа, културна или археологическа стойност“ — да се определят по-ниски прагове или критерии с по-ниски прагове (от споменатите в първия въпрос) за районите с особено историческо, културно, градоустройствено или архитектурно значение, като например обектите от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО?

III.

Допуска ли Директива 2011/92 национална правна уредба, която при оценката на даден „проект за обекти с обществено предназначение“ по смисъла на първия въпрос ограничава сумирането (кумулирането) с други подобни и свързани в пространствено отношение проекти само до сбора от капацитетите, одобрени през последните пет години, включително заявения капацитет, съответно заявеното разширяване на капацитета, при положение че проектите за обекти с обществено предназначение, съответно техните части след изпълнението им, вече не отговарят на понятието за проекти за обекти с обществено предназначение и поради това, ако капацитетът на планирания проект е под 25 % от определения праг, не се пристъпва към необходимата във всеки отделен случай проверка дали кумулирането на въздействията би могло да доведе до значителни вредни, нежелателни или неблагоприятни последици за околната среда и следователно трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на планирания проект?

IV.

При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос: в случай че е действано извън обхвата на предоставената на държавата членка свобода на преценка (в съответствие с пряко приложимите в този случай разпоредби на член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС), допустимо ли е проверката, която националните органи трябва да извършат във всеки отделен случай, дали проектът може да окаже значително въздействие върху околната среда и поради това трябва да му се направи оценка на въздействието върху околната среда, да се ограничи до някои аспекти на защитата, като например целта за защита на определена територия, или в този случай трябва да се имат предвид всички посочени в приложение III към Директива 2011/92/ЕС критерии и аспекти?

V.

Като се отчитат по-специално предвидените в член 11 правни средства за защита, Директива 2011/92/ЕС позволява ли посочената в четвъртия въпрос проверка да се извърши за първи път от запитващата юрисдикция (в производство по одобряване на строително разрешение и като част от проверката на собствената ѝ компетентност), при положение че в производството пред нея съгласно изискванията на националното право „обществеността“ има качеството на страна само в извънредно ограничена степен и че членовете на „заинтересованата общественост“ по смисъла на член 1, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2011/92 разполагат с извънредно ограничени правни средства за защита срещу нейното решение? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че националната правна уредба — отделно от възможността за установяване по служебен път — предвижда само кандидатът за проекта, съдействащ орган или омбудсманът за околната среда да могат да искат отделна проверка дали проектът подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда?

VI.

Позволява ли Директива 2011/92 в случай на „проекти за обекти с обществено предназначение“ съгласно точка 10, буква б) от приложение II към тази директива да се издават разрешения за отделни строителни дейности, които са част от цялостния проект за градско строителство, преди или едновременно с извършването на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, съответно преди приключване на проверката на въздействието във всеки отделен случай, с която трябва да се изясни дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда, при положение че в рамките на производството относно строителното разрешение не се извършва цялостна оценка на въздействието върху околната среда по смисъла на Директива 2011/92 и обществеността само в ограничена степен има качеството на страна?

---

(1)  Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1).

(2)  Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 124, 2014 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 4 октомври 2021 г. — G/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-614/21)

(2022/C 2/28)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: G

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли Регламентът от Дъблин (1), с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 6, 18, 19 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати обратно съгласно Регламента от Дъблин, напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?

2)

При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламента от Дъблин във връзка с членове 1, 4, 6, 18, 19 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че ако компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може да приложи принципа на взаимно доверие между държавите, а трябва да отстрани всички съмнения, че след прехвърлянето му кандидатът ще се окаже в положение, което противоречи на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?

3)

Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламента от Дъблин не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи? С оглед на позоваването в съображенията от Регламента от Дъблин на достиженията на правото на Съюза, има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права на граждани на трета държава да се изискват индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат (напълно) спазени след прехвърлянето му? Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 15 октомври 2021 г. — NN/Regione Lombardia

(Дело C-636/21)

(2022/C 2/29)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: NN

Ответник: Regione Lombardia

Преюдициален въпрос

Допускат ли член 220 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1323 на Комисията от 2 август 2019 г. година (2) национална правна уредба (като постановлението от 15 януари 2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите), която се разбира и прилага в смисъл, че достъп до мерките за компенсиране на вредите, причинени от инфлуенцата по птиците, се предоставя само на предприятията, които не са преустановили дейността си към датата на подаване на заявлението?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1323 на Комисията от 2 август 2019 г. година относно извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на яйцата и сектора на птичето месо в Италия (ОВ L 206, 2019 г., стр. 12).

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 19 октомври 2021 г. — PB/Geos SAS, Geos International Consulting Limited

(Дело C-639/21)

(2022/C 2/30)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: PB

Ответници: Geos SAS, Geos International Consulting Limited

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 4, параграф 1 и член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) да се тълкуват в смисъл, че когато по отношение на дружество със седалище в държава членка, срещу което назначен от друго дружество работник или служител е завел дело пред нейните съдилища, се твърди, че има съвместно наемане на работа на същия работник или служител, този съд не е длъжен предварително да преценява има ли съвместно наемане на работа, за да определи дали е компетентен да се произнесе по предявените срещу двете дружества искове?

2)

Трябва ли същите членове да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай автономията на специалните правила за компетентност по дела във връзка с индивидуални трудови договори не е пречка да се приложи предвиденото в член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 общо правило, че компетентни са съдилищата на държавата членка по местоживеене на ответника?

---

(1)  ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

Определение на председателя на Съда от 13 октомври 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — LU/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-314/20) (1)

(2022/C 2/31)

Език на производството: португалски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  Дата на постъпване в Съда: 9.7.2020 г.

Решение на Общия съд от 27 октомври 2021 г. — Съвместно предприятие „Чисто небе“2/Revoind Industriale di Pindaru Gelu

(Дело T-268/17) (1)

(Арбитражна клауза - Споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства, сключено по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013) - Неизпълнение на договора - Възстановяване на авансово платените суми - Лихви за забава - Производство, проведено в отсъствието на ответника)

(2022/C 2/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 (представители: B. Mastantuono, подпомаган от M. Velardo, avocate)

Ответник: Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas (Рим, Италия)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС за осъждане на Revoind Industriale di Pindaru Gelu да възстанови сумата, платена авансово по споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства за партньори № 632462, заедно с лихва за забава

Диспозитив

1)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas да заплати на съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 сумата от 101 370,94 EUR, заедно с лихва за забава от 3,5 % годишно, считано от 7 февруари 2017 г. до пълното изплащане на задължението.

2)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 27 октомври 2021 г. — Съвместно предприятие „Чисто небе“2/Revoind Industriale di Pindaru Gelu

(Дело T-269/17) (1)

(Арбитражна клауза - Споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства, сключено по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013) - Неизпълнение на договора - Възстановяване на авансово платените суми - Лихви за забава - Производство, проведено в отсъствието на ответника)

(2022/C 2/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 (представители: B. Mastantuono, подпомаган от M. Velardo, avocate)

Ответник: Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas (Рим, Италия)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС за осъждане на Revoind Industriale di Pindaru Gelu да възстанови сумата, платена авансово по споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства за партньори № 325954, заедно с лихва за забава

Диспозитив

1)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas да заплати на съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 сумата от 433 485,93 EUR, заедно с лихва за забава от 3,5 % годишно, считано от 7 февруари 2017 г. до пълното изплащане на задължението.

2)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 27 октомври 2021 г. — Съвместно предприятие „Чисто небе“2/Revoind Industriale di Pindaru Gelu

(Дело T-270/17) (1)

(Арбитражна клауза - Споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства, сключено по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013) - Неизпълнение на договора - Възстановяване на авансово платените суми - Лихви за забава - Производство, проведено в отсъствието на ответника)

(2022/C 2/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 (представители: B. Mastantuono, подпомаган от M. Velardo, avocate)

Ответник: Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas (Рим, Италия)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС за осъждане на Revoind Industriale di Pindaru Gelu да възстанови сумата, платена авансово по споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства за партньори № 620108, заедно с лихва за забава

Диспозитив

1)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas да заплати на съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 сумата от 625 793,42 EUR, заедно с лихва за забава от 3,5 % годишно, считано от 7 февруари 2017 г. до пълното изплащане на задължението.

2)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 27 октомври 2021 г. — Съвместно предприятие „Чисто небе“2//Revoind Industriale di Pindaru Gelu

(Дело T-271/17) (1)

(Арбитражна клауза - Споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства, сключено по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013) - Неизпълнение на договора - Възстановяване на авансово платените суми - Лихви за забава - Производство, проведено в отсъствието на ответника)

(2022/C 2/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 (представители: B. Mastantuono, подпомаган от M. Velardo, avocate)

Ответник: Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas (Рим, Италия)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС за осъждане на Revoind Industriale di Pindaru Gelu да възстанови сумата, платена авансово по споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства за партньори № 632456, заедно с лихва за забава

Диспозитив

1)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas да заплати на съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 сумата от 189 128,26 EUR, заедно с лихва за забава от 3,5 % годишно, считано от 7 февруари 2017 г. до пълното изплащане на задължението.

2)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 27 октомври 2021 г. — Съвместно предприятие „Чисто небе“2/Revoind Industriale di Pindaru Gelu

(Дело T-318/17) (1)

(Арбитражна клауза - Споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства, сключено по линия на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 — 2013) - Неизпълнение на договора - Възстановяване на авансово платените суми - Лихви за забава - Производство, проведено в отсъствието на ответника)

(2022/C 2/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 (представители: B. Mastantuono, подпомаган от M. Velardo, avocate)

Ответник: Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas (Рим, Италия)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС за осъждане на Revoind Industriale di Pindaru Gelu да възстанови сумата, платена авансово по споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства за партньори № 325940, заедно с лихва за забава

Диспозитив

1)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu Sas да заплати на съвместно предприятие „Чисто небе“ 2 сумата от 359 913,75 EUR, заедно с лихва за забава от 3,5 % годишно, считано от 31 януари 2017 г. до пълното изплащане на задължението.

2)	Осъжда Revoind Industriale di Pindaru Gelu да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 231, 17.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 27 октомври 2021 г. — WM/Комисия

(Дело T-411/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Обявление за конкурс - Конкурс на общо основание EPSO/AD/338/17 - Решение на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса - Членове 21 и 26 от Хартата на основните права - Член 1г, параграфи 1, 4 и 5 от Правилника - Разумни приспособления - Принцип за недопускане на дискриминация, основана на увреждане - Директива 2000/78/EО - Отговорност - Имуществени и неимуществени вреди)

(2022/C 2/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: WM (представител: B. Entringer, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и D. Milanowska)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на конкурсната комисия от 27 септември 2017 г. в конкурс на общо основание EPSO/AD/338/17 да не допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса и на решението на органа по назначаване от 19 април 2018 г., с което е отхвърлена неговата жалба по административен ред и, от друга страна — за присъждане на обезщетение за вредите, които той твърди, че е претърпял вследствие на тези решения

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 61, 24.2.2020 г.

Решение на Общия съд от 20 октомври 2021 г. — Kerstens/Комисия

(Дело T-220/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Дисциплинарно производство - Член 266 ДФЕС - Административни разследвания - Принцип на добра администрация - Принцип на безпристрастност - Жалба за отмяна и искане за обезщетение)

(2022/C 2/38)

Език на производството: френски

Страни

Ищец/Жалбоподател: Petrus Kerstens (Ла Форклаз, Швейцария) (представител: C. Mourato, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Mongin и A.-C. Simon)

Предмет

Жалба на основание член 270 ДФЕС за отмяна на записка на Комисията от 27 март 2017 г., с която жалбоподателят е уведомен за възобновяването на дисциплинарно производство и за решение от 11 юли 2019 г., с което му е отправено предупреждение, от една страна, и от друга страна, за поправяне на вредите, претърпени от него поради провеждането на три дисциплинарни производства и тяхната продължителност

Диспозитив

1)	Отменя решение на Европейската комисия от 11 юли 2019 г., с което на г-н Petrus Kerstens се налага наказание „предупреждение“.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Комисията понася наред със собствените си съдебни разноски и две трети от съдебните разноски на г-н Kerstens.

---

(1)  ОВ C 247, 27.7.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Stada Arzneimittel/EUIPO — Pfizer (RUXXIMLA)

(Дело T-239/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявление за словна марка на Европейския съюз „RUXXIMLA“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „RUXIMERA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 2/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Stada Arzneimittel AG (Бад Филбел, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pfizer Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 13 февруари 2020 г. (преписка R 1879/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Pfizer и Stada Arzneimittel.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Stada Arzneimittel AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 209, 20.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Stada Arzneimittel/EUIPO — Pfizer (RUXYMLA)

(Дело T-248/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „RUXYMLA“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „RUXIMERA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство между знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 2/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Stada Arzneimittel AG (Бад Вилбел, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pfizer Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 13 февруари 2020 г. (преписка R 1878/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Pfizer и Stada Arzneimittel

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Stada Arzneimittel AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 209, 22.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — AC Milan/EUIPO — InterES (ACM 1899 AC MILAN)

(Дело T-353/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Посочваща Европейския съюз международна регистрация - Фигуративна марка ACM 1899 AC MILAN - По-ранни национални словни марки „Milan“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Доказване на реалното използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001) - Липса на промяна в отличителния характер)

(2022/C 2/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Associazione Calcio Milan SpA (AC Milan) (Милано, Италия) (представители: A. Perani и G. Ghisletti, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Söder, V. Ruzek и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: InterES Handels- und Dienstleistungs Gesellschaft mbH & Co. KG (Нюрнберг, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 14 февруари 2020 г. (преписка R 161/2019-2), постановено в производство по възражение със страни InterES Handels- und Dienstleistungs Gesellschaft и AC Milan

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Associazione Calcio Milan SpA (AC Milan) да понесе съдебните разноски, с изключение на собствените си транспортни разходи.

3)	Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) понася транспортните разходи, направени от AC Milan.

---

(1)  ОВ C 262, 10.8.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Sanford/EUIPO — Avery Zweckform (Етикети)

(Дело T-443/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ етикет - Предходен промишлен дизайн - Доказване на оповестяването - Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Доказателства, представени след изтичане на определения срок - Правомощие за преценка на апелативния състав - Член 63, параграф 2 от Регламент № 6/2002 - Основание за недействителност - Липса на оригиналност - Член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002)

(2022/C 2/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sanford LP (Атланта, Джорджия, Съединени щати) (представител: J. Zecher, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Avery Zweckform GmbH (Оберлайндерн/Вали, Германия) (представител: H. Förster, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението от 15 май 2020 г. на трети апелативен състав на EUIPO (преписка R 2413/2018-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Avery Zweckform и Sanford

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sanford LP да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Selmikeit & Giczella/EUIPO — Boehmert & Boehmert (HALLOWIENER)

(Дело T-500/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „HALLOWIENER“ - Липса на реално използване - Член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 2/43)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Selmikeit & Giczella (Остероде, Германия) (представител: S. Keute, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Söder)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Boehmert & Boehmert Anwaltspartnerschaft mbB — Patentanwälte Rechtsanwälte (Бремен, Германия) (представител: U. Ulrich, avocate)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 27 май 2020 г. (дело R 1893/2019-1) относно производство по отмяна при страни Boehmert & Boehmert Anwaltspartnerschaft mbB — Patentanwälte Rechtsanwälte и Selmikeit & Giczella

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Selmikeit & Giczella GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 329, 5.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Stada Arzneimittel/EUIPO — Pfizer (RUXIMBLIS)

(Дело T-542/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявление за словна марка на Европейския съюз „RUXIMBLIS“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „RUXIMERA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 2/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Stada Arzneimittel AG (Бад Вибел, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. Frydendahl, A. Folliard-Monguiral и D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Pfizer Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединените щати) (представители: V. von Bomhard, J. Fuhrmann и P.-F. Karamolegkou, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 16 юни 2020 г. (преписка R 1877/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Pfizer и Stada Arzneimittel

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Stada Arzneimittel AG.

---

(1)  ОВ C 339, 12.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Spisto/Комисия

(Дело T-572/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Назначаване - Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/371/19 - Решение на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателя до следващия етап от конкурса - Критерий за оценката на професионалния опит - Съответствие на използвания от конкурсната комисия критерий с обявлението за конкурса)

(2022/C 2/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Amanda Spisto (Амстердам, Нидерландия) (представител: N. de Montigny, avocate)

Ответник: Европейска комисия (представители: I. Melo Sampaio и T. Lilamand)

Предмет

Искане на основание на член 270 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на конкурсната комисия от 24 септември 2019 г. за отхвърляне на искането за преразглеждане на отказа за допускане на жалбоподателя до следващия етап от конкурс на общо основание EPSO/AD/371/19 и от друга страна, на решението на органа по назначаването от 26 май 2020 г. за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя срещу посоченото решение

Диспозитив

1)	Отменя решението на конкурсната комисия от 24 септември 2019 г. за отхвърляне на искането за преразглеждане на изключването на г-жа Amanda Spisto от конкурс EPSO/AD/371/19.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 371, 3.11.2020 г.

Решение на Общия съд от 20 октомври 2021 г. — YG/Комисия

(Дело T-599/20) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура по повишаване за 2019 г. - Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AST 9 - Член 45 от Правилника - Съпоставяне на заслугите - Явна грешка в преценката - Задължение за мотивиране)

(2022/C 2/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: YG (представители: S. Rodrigues и A. Champetier, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Hohenecker, L. Radu Bouyon и L. Vernier)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 14 ноември 2019 г. през процедурата по повишаване за 2019 г. да не повиши жалбоподателя в степен AST 9

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда YG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 423, 7.12.2020 г.

Решение на Общия съд от 27 октомври 2021 г. — Egis Bâtiments International и InCA/Парламент

(Дело T-610/20) (1)

(Арбитражна клауза - Проект за разширяване и модернизиране на сградата „Конрад Аденауер“ в Люксембург - Договор за спогодба - Клауза за поверителност - Принцип на добросъвестност - Договорна отговорност)

(2022/C 2/47)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Egis Bâtiments International (Монтрьой, Франция), InCA — Ingénieurs Conseils Associés Sàrl (Нидеранвен, Люксембург) (представители: A. Rodesch и R. Jazbinsek, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: A. Caiola и L. Chrétien)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС с предмет, от една страна, да се установи, че Парламентът е нарушил член VIII от договора за спогодба от 9 април 2019 г., както и задължението за добросъвестност при изпълнението на договореностите, установено в член 1134 от гражданския кодекс на Люксембург, а от друга страна, да се осъди същия да плати сумата от 100 000 EUR на основание на същия договор или при условията на евентуалност, всякаква друга сума, която да се определи ex aequo et bono

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Egis Bâtiments International и InCA — Ingénieurs Conseils Associés Sàrl да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 390, 16.11.2020 г.

Решение на Общия съд от 20 октомври 2021 г. — Standardkessel Baumgarte Holding/EUIPO (Standardkessel)

(Дело T-617/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Standardkessel“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на описателен характер - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 2/48)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Standardkessel Baumgarte Holding GmbH (Дуисбург, Германия) (представител: J. Vogtmeier, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Bosse и E. Markakis)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 27 юли 2020 г. (преписка R 2665/2019-1) относно заявка за регистрация на словния знак „Standardkessel“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 27 юли 2020 г. (преписка R 2665/2019-1) по отношение на стоките „неблагородни метали и техните сплави; необработени и полуобработени материали от метал, които не са предназначени за самостоятелна употреба; метални материали за строителство и изграждане (неелектрически)“ от клас 6, „повдигащи съоръжения (машини), кранове“ от клас 7 и услугите „отдаване под наем на генератори; рециклиране на отпадъци и боклук“, както и „изгаряне на отпадъци и боклуци; рециклиране на отпадни материали и на материали за рециклиране; преработване на химически вещества; обработване на отпадъци и боклук [трансформиране]; сортиране на отпадъците и суровините за преработка (трансформиране)“ от клас 40 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 414, 30.11.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Nissan Motor/EUIPO — VDL Groep (VDL E-POWER)

(Дело T-755/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „VDL E-POWER“ - По-ранни национални фигуративни марки „e-POWER“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 - Задължение за мотивиране - Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2022/C 2/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nissan Motor Co. Ltd (Йокохама-ши, Япония) (представител: P. Martini-Berthon, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: VDL Groep BV (Айндховен, Нидерландия) (представител: M. Rijks, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 20 октомври 2020 г. (преписка R 2914/2019-1), постановено в производство по възражение със страни Nissan Motor и VDL Groep

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Nissan Motor Co. Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на VDL Groep BV.

---

(1)  ОВ C 53, 15.2.2021 г.

Решение на Общия съд от 10 ноември 2021 г. — Nissan Motor/EUIPO — VDL Groep (VDL E-POWERED)

(Дело T-756/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „VDL E-POWERED“ - По-ранни национални фигуративни марки „e-POWER“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Задължение за мотивиране - Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2022/C 2/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nissan Motor Co. Ltd (Йокохама-ши, Япония) (представител: P. Martini-Berthon, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: VDL Groep BV (Айндховен, Нидерландия) (представител: M. Rijks, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 20 октомври 2020 г. (преписка R 2915/2019-1), постановено в производство по възражение със страни Nissan Motor и VDL Groep

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Nissan Motor Co. Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на VDL Groep BV.

---

(1)  ОВ C 53, 15.2.2021 г.

Определение на Общия съд от 3 ноември 2021 г. — Aurubis/Комисия

(Дело T-729/20) (1)

(Жалба за отмяна - Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Парникови газове - Разпределяне на квоти за емисии - Искане за прехвърляне на Германия на сертификати за емисии - Искане, отправено в рамките на национално производство за постановяване на привременни мерки, за да се обезпечи полезният ефект на преюдициалното производство по дело C-271/20 - Решение на Комисията за отказ - Процесуална легитимация - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2022/C 2/51)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aurubis AG (Хамбург, Германия) (представители: S. Altenschmidt и J. Hoss, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. De Meester и G. Wils)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмото на Комисията от 8 декември 2020 г., с което тази институция е отхвърлила искането на Deutsche Emissionshandelsstelle (германската служба за търговия с квоти за емисии) най-късно до 31 декември 2020 г. да прехвърли като привременна мярка по националната партида на Федерална република Германия или, субсидиарно, по партидата на жалбоподателя за квоти на оператор, брой квоти за емисии на парникови газове, равен на броя допълнителни квоти, за които жалбоподателят е направил искане пред Verwaltungsgericht Berlin (административен съд Берлин, Германия) да бъдат разпределени безплатно за третия период на търговия с квоти за емисии на парникови газове

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Aurubis AG да заплати съдебните разноски, включително тези за обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 44, 8.2.2021 г.

Определение на Общия съд от 3 ноември 2021 г. — ExxonMobil Production Deutschland/Комисия

(Дело T-731/20) (1)

(Жалба за отмяна - Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Парникови газове - Разпределяне на квоти за емисии - Искане за прехвърляне на Германия на сертификати за емисии - Искане, отправено в рамките на национално производство за постановяване на привременни мерки, за да се обезпечи полезният ефект на преюдициалното производство по дело C-126/20 - Решение на Комисията за отказ - Процесуална легитимация - Липса на пряко засягане - Недопустимост)

(2022/C 2/52)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ExxonMobil Production Deutschland (Хановер, Германия) (представители: S. Altenschmidt и J. Hoss, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. De Meester и G. Wils)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмото на Комисията от 8 декември 2020 г., с което тази институция е отхвърлила искането на Deutsche Emissionshandelsstelle (германската служба за търговия с квоти за емисии) най-късно до 31 декември 2020 г. да прехвърли като привременна мярка по националната партида на Федерална република Германия или, субсидиарно, по партидата на жалбоподателя за квоти на оператор, брой квоти за емисии на парникови газове, равен на броя допълнителни квоти, за които жалбоподателят е направил искане пред Verwaltungsgericht Berlin (административен съд Берлин, Германия) да бъдат разпределени безплатно за третия период на търговия с квоти за емисии на парникови газове

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда ExxonMobil Production Deutschland GmbH да заплати съдебните разноски, включително тези за обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 44, 8.2.2021 г.

Определение на Общия съд от 29 октомври 2021 г. — Apex Brands/EUIPO — Sartorius Werkzeuge (SATA)

(Дело T-430/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

(2022/C 2/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Apex Brands Inc. (Уилмингтън, Делауеър, САЩ) (представители: S. Fröhlich, M. Hartmann и H. Lerchl, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Sartorius Werkzeuge GmbH & Co. KG (Ратинген, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 4 май 2021 г. (преписка R 2322/2020-4), постановено в производство по възражение със страни Sartorius Werkzeuge и Apex Brands

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Apex Brands, Inc. да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 357, 6.9.2021 г.

Определение на председателя на Общия съд от 29 октомври 2021 г. — Abenante и др./Парламент и Съвет

(Дело T-527/21 R)

(Обезпечително производство - Регламент (ЕС) 2021/953 - Цифров COVID сертификат на ЕС - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2022/C 2/54)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Stefania Abenante (Фераре, Италия) и 423 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: M. Sandri, avocat)

Ответници: Европейски парламент (представители: L. Visaggio, J. Rodrigues и P. López-Carceller), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Moore и S. Scarpa Ferraglio)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС с предмет спиране на изпълнението на член 3, параграф 1, букви и) и б) от Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19 (ОВ L 211, 2021 г., стр. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 3 ноември 2021 г. — PBL и WA/Комисия

(Дело T-538/21 R)

(Обезпечително производство - Държавни помощи - Помощи, отпуснати от Франция в полза на професионален футболен клуб - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност)

(2022/C 2/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Penya Barça Lyon: Plus que des supporters (PBL) (Брон, Франция), WA (представител: J. Branco, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Stromsky и G. Braga da Cruz)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС, от една страна, за отмяна на писмо на Комисията от 1 септември 2021 г. с референтен номер COMP.C.4/AH/mdr 2021(092342), с което се предоставя отговор на жалба във връзка с държавни помощи (SA.64489 — Държавна помощ за футболен клуб Paris Saint-Germain), и от друга страна, за отправяне на разпореждания до Комисията

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 8 октомври 2021 г. — Eurecna/Комисия

(Дело T-654/21)

(2022/C 2/56)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Eurecna SpA (Венеция, Италия) (представител: R. Sciaudone, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да разпореди на Комисията да представи доклада на Европейската служба за борба с измамите и приложенията към него, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: неизпълнение на задължението за мотивиране — В това отношение се твърди несъгласуваност и необичайност на документите в основата на обжалваното решение; липса и несъгласуваност на мотивите във връзка с писмото за спиране от 25 юни 2019 г.; неизпълнение на задължението за мотивиране във връзка с действията по разследване на Европейската служба за борба с измамите и неизпълнение на задължението за мотивиране поради неопределеност, общ характер и несъдържателност на изводите на Европейската служба за борба с измамите.

2.	Второ основание: нарушение на принципа на добра администрация и полагане на необходимата грижа при осъществяването на административната дейност във връзка с одита, извършен от Ernst & Young.

3.	Трето основание: нарушение на правото на защита във връзка с одита, извършен от Ernst & Young.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на добра администрация поради незачитането на задължението за безпристрастност в административното производство.

5.	Пето основание: неправилно тълкуване на договора в доклада на Ernst & Young.

Жалба, подадена на 15 октомври 2021 г. — Società Navigazione Siciliana/Комисия

(Дело T-666/21)

(2022/C 2/57)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Società Navigazione Siciliana SCpA (Трапани, Италия) (представители: R. Nazzini, F. Ruggeri Laderchi, C. Labruna и L. Calini, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени частично решението от 17 юни 2021 г. в частта, в която Società Navigazione Siciliana SCpA се разглежда като получател на неправомерна помощ, произтичаща от предвиденото от Закона от 2010 г. освобождаване от данъци, и се разпорежда на италианската държава да я възстанови,

—	да осъди Комисията да заплати обезщетение за вредите, както са били изчислени и предстои да бъдат изчислени в (евентуален) по-късен стадий на производството,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: неправилно определяне на получателя на помощта — нарушение на закона — В това отношение се изтъква, че решението от 17 юни 2021 г. е опорочено от явна грешка при тълкуването и прилагането на европейската правна уредба в частта, в която Комисията приема, че Società Navigazione Siciliana SCpA (а не Siremar) е получател на помощта, която е приета за несъвместима с европейската правна уредба във връзка с плащането на данъка при вписването за придобиването на частта от предприятието Siremar.

2.

Второ основание: съвместимост на помощта с дерогацията, предвидена в член 106, параграф 2 ДФЕС — Нарушение на закона — Неизпълнение на задължението за мотивиране — В това отношение се изтъква, че във всички случаи решението от 17 юни 2021 г. е опорочено от явна грешка при тълкуването и прилагането на европейската правна уредба, както и от неизпълнение на задължението за мотивиране в тежест на ответника, в частта, в която Комисията — без да извърши никакъв анализ в това отношение — изключва съвместимостта на помощта в полза на Società Navigazione Siciliana SCpA с дерогацията, предвидена в член 106, параграф 2 ДФЕС за услугите от общ икономически интерес (УОИИ).

Жалба, подадена на 15 октомври 2021 г. — Siremar/Комисия

(Дело T-668/21)

(2022/C 2/58)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Sicilia Regionale Marittima SpA — Siremar (Рим, Италия) (представители: B. Nascimbene, F. Rossi Dal Pozzo и A. Moriconi, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени членове 2 и 3 от решението от 17 юни 2021 г.,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 5 и 6 от решението, с които се разпорежда незабавно и действително възстановяване на твърдените помощи,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на член 107, параграф 1 и на член 108, параграф 2 ДФЕС, както и на Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. — В това отношение се твърди, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на Насоките от 2004 г., доколкото в него се приема, че предоставената на Siremar помощ за оздравяване е удължена незаконосъобразно с една година и че е несъвместима с разпоредбите на правото на Съюза в областта на държавните помощи.

2.

Второ основание: нарушение на член 107, параграф 1 и на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с освобождаването от заплащането на някои данъци. — В това отношение се твърди, че правото на спорното освобождаване от данъци зависи от общо определените условия на производствата за обявяване в несъстоятелност.

3.

Трето основание: нарушение на принципите на правна сигурност и на добра администрация във връзка с продължителността на производството и на произтичащата от това незаконосъобразност на разпореждането за възстановяване. — В това отношение се твърди, че спорното производство по разследване е с прекомерна продължителност в нарушение на принципите на правна сигурност и на добра администрация, както и на свързаните с тях основни принципи.

Жалба, подадена на 20 октомври 2021 г. — Alves Casas/EUIPO — Make-Up Art Cosmetics (mccosmetics NY)

(Дело T-681/21)

(2022/C 2/59)

Език на жалбата: португалски

Страни

Жалбоподател: Ana Maria Alves Casas (Порто, Португалия) (представител: Â. Rodrigues Oliveira, advogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Make-Up Art Cosmetics, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят в производството пред апелативния състав

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз mccosmetics NY — Заявка за регистрация № 17 866 777

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 20 октомври 2021 г. по преписка R 2398/2020-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски с всички правни последици.

Изложено основание

Нарушение на член 47, параграфи 2 и 3, член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 21 октомври 2021 г. — Mostostal/EUIPO — Polimex — Mostostal (MOSTOSTAL)

(Дело T-684/21)

(2022/C 2/60)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Mostostal S.A. (Варшава, Полша) (представител: C. Saettel, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Polimex — Mostostal S.A. (Варшава)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: Словна марка на Европейския съюз „MOSTOSTAL“ — марка на Европейския съюз № 9 329 848

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2021 г. по преписка R 2508/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да обяви за валидна марката на Европейския съюз, регистрирана на 20 май 2011 г. с № 9 329 848,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски в съответствие с член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 61 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 28 октомври 2021 г. — aTmos Industrielle Lüftungstechnik/EUIPO — aTmos Industrielle Lüftungstechnik (aTmos)

(Дело T-694/21)

(2022/C 2/61)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: aTmos Industrielle Lüftungstechnik GmbH (Дюселдорф, Германия) (представители: F. Stangl и S. Pilgram, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: aTmos Industrielle Lüftungstechnik GmbH (Риделщат, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „aTmos“ — марка на Европейския съюз № 12 285 649

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 2 септември 2021 г. по преписка R 1844/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително направените разноски в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква в) във връзка с член 8 параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 28 октомври 2021 г. — Alauzun и др./Комисия

(Дело T-695/21)

(2022/C 2/62)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Virginie Alauzun (Сен-Канна, Франция) и 774 други ищци (представител: F. Di Vizio, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищците молят Общия съд:

—	да установи, че Европейската комисия (ЕК) неправомерно не е включила изпитанията за канцерогенност и генотоксичност в предклиничната фаза на РНК ваксините,

—	да разпореди на Европейската комисия да включи изпитанията за канцерогенност и генотоксичност в предклиничната фаза на РНК ваксините, които все още не са одобрени в рамките на процедурата на Европейската агенция по лекарствата (EMA),

—	да разпореди на Европейската комисия да включи изпитанията за канцерогенност и генотоксичност във фазата на фармакологична бдителност на РНК ваксините, които вече са одобрени в рамките на процедурата на Европейската агенция по лекарствата (EMA),

—	да поиска от Комисията да съобщи следната информация: — конкретното правно основание за невключването на въпросните изпитания в предклиничната фаза и във фазата на фармакологична бдителност, — правилникът, който установява кои са задължителните изследвания, необходими за одобряване на РНК ваксини,

—	да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разходи на жалбоподателите.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците се позовават на нарушение на правото на Съюза и на бездействие от страна на Комисията. В това отношение ищците посочват, че като е дала разрешение за условното пускане на пазара на РНК ваксините, без провеждане на изпитвания за канцерогенност и генотоксичност, Комисията не е изпълнила задължението си по член 168 ДФЕС за осигуряване на „високо равнище на закрила на човешкото здраве“.

Жалба, подадена на 28 октомври 2021 г. — Les Bordes Golf International/EUIPO — Mast-Jägermeister (LES BORDES)

(Дело T-696/21)

(2022/C 2/63)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Les Bordes Golf International (Сент-Лоран-Нуан, Франция) (представител: M. Maier, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mast-Jägermeister SE (Волфенбютел, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „LES BORDES“ — заявка за регистрация № 18 082 876

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 1 септември 2021 г. по преписка R 67/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да потвърди решението от 17 април 2020 г. на отдела по споровете по възражение № B 3 094 876 и

—	да осъди EUIPO и другата страна да заплатят разноските, направени от жалбоподателя, включително разноските в производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 26 октомври 2021 г. — FC/EASO

(Дело T-697/21)

(2022/C 2/64)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: FC (представители: V. Christianos, A. Skoulikis и G. Kelepouri, адвокати)

Ответник: EASO

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решение № EASO/EDD/2021/112 от 25 юли 2021 г. на органа по назначаването на EASO, с което е отхвърлена неговата жалба от 26 март 2021 г. по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз;

—	да осъди EASO да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на своята жалбата.

1.	Първото основание се отнася до твърдението, че обжалваното решение е опорочено от нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

2.	Второто основание се отнася до твърдението, че обжалваното решение е опорочено от нарушаване на правото на добра администрация.

3.	Третото основание се отнася до твърдението, че обжалваното решение е опорочено от нарушаване на правото на жалбоподателя на ефективна правна защита.

4.	Четвъртото основание се отнася до твърдението, че обжалваното решение е опорочено от нарушаване на общия принцип на процесуална икономия.

Жалба, подадена на 27 октомври 2021 г. — Paraskevaidis/Съвет и Комисия

(Дело T-698/21)

(2022/C 2/65)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Georgios Paraskevaidis (Везембек Опем, Белгия) (представители: S. Pappas и D.-A. Pappa, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 4 февруари 2021 на Комисията и плана за разсрочване от 9 март 2021 г., както и решението на Съвета от 19 юли 2021 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя срещу решението на Комисията, в частта, в която то съдържа допълнителни мотиви, и

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първото основание е, че обжалваните решения нарушават принципа на законосъобразност. Твърди се също така, че Редактирано заключение № 237/05 (1) не е приложимо за периода, за който жалбоподателят претендира надбавката за образование.

2.	Второто основание е че Редактирано заключение № 237/05 е било приложено незаконосъобразно с обратна сила.

3.	Третото основание е, че Редактирано заключение № 237/05 е било прието от административните ръководители извън тяхната компетентност.

4.	Четвъртото основание е, че Редактирано заключение № 237/05 нарушава член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за персонала.

---

(1)  Редактирано заключение № 237/05 относно надбавката за образование по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за персонала, одобрено от административните ръководители на тяхната 284-а среща на 1 юли 2020 г.

Жалба, подадена на 2 ноември 2021 г. — Voco/EUIPO (форма на опаковка)

(Дело T-700/21)

(2022/C 2/66)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Voco GmbH (Куксхафен, Германия) (представители: C. Spintig и S. Pietzcker, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Съюза (форма на опаковка) — заявка № 17 959 421

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 23 август 2021 г. по преписка R 117/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд, както и разноските, направени в производството пред апелативния състав, по-специално като бъдат включени направените от жалбоподателя разноски.

Изложено основание/Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 2 ноември 2021 г. — Allessa/EUIPO — Dumerth (CASSELLAPARK)

(Дело T-701/21)

(2022/C 2/67)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Allessa GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: S. Fröhlich, M. Hartmann и H. Lerchl, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Carim Dumerth (Франкфурт на Майн)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „CASSELLAPARK“ — словна марка на Европейския съюз № 16 917 429

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 11 август 2021 г. по преписка R 1043/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, както и направените от жалбоподателя разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на правото на изслушване поради липса на мотиви,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 3 ноември 2021 г. — Compass Tex/EUIPO (Trusted Handwork)

(Дело T-704/21)

(2022/C 2/68)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Compass Tex Ltd (Тцуен Ван, Хонконг) (представител: M. Gail, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Trusted Handwork“ — заявка за регистрация № 18 244 483

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 31 август 2021 г. по преписка R 0034/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 1 ноември 2021 г. — WhatsApp Ireland/ЕКЗД

(Дело T-709/21)

(2022/C 2/69)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: WhatsApp Ireland Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: H.-G. Kamann, F. Louis, A. Vallery, lawyers, P. Nolan, B. Johnston, C. Monaghan, Solicitors, P. Sreenan, D. McGrath, C. Geoghegan и E. Egan McGrath, Barristers-at-Law)

Ответник: Европейски комитет по защита на данните (ЕКЗД)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решение 1/2021 на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД) от 28 юли 2021 г. в неговата цялост или, при условията на евентуалност, релевантните части от него и

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем основания в подкрепа на жалбата за отмяна на задължителното Решение 1/2021 на ЕКЗД от 28 юли 2021 г. относно спора във връзка с проекторешението на Irish Supervisory Authority относно WhatsApp Ireland на основание на член 65, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (ОРЗД) (1).

1.	Първото основание е, че ЕКЗД е надхвърлил правомощията си по член 65 от ОРЗД.

2.	Второто основание е, че ЕКЗД е нарушил членове 13, параграф 1, буква г) и член 12, параграф 1 от ОРЗД, като е тълкувал и приложил разширително тези разпоредби, както и задълженията на WhatsApp за прозрачност, като е поискал от WhatsApp да предостави информация, която не се изисква.

3.	Третото основание е, че ЕКЗД е нарушил член 4, параграф 1 от ОРЗД, като е тълкувал и приложил разширително тази разпоредба, както и термина „лични данни“.

4.

Четвъртото основание е, че ЕКЗД е нарушил презумпцията за невиновност, която е установена в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като е прехвърлил неправомерно тежестта на доказване върху WhatsApp що се отнася до обстоятелството, че неговата работна среда е такава, че рисковете от повторно идентифициране на обектите на данни са напълно спекулативни.

5.

Петото основание е, че ЕКЗД е нарушил правото на добра администрация, установено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като не е взел предвид правото на WhatsApp на изслушване и задълженията на ЕКЗД да разгледа внимателно и безпристрастно доказателствата и да мотивира адекватно решението си.

6.	Шестото основание е, че ЕКЗД е нарушил член 83 от ОРЗД и различните основни принципи, които уреждат определянето на глобите съгласно ОРЗД.

7.	Седмото основание е, че ЕКЗД е нарушил принципа на правна сигурност, като не е признал, че неговото решение предполага ново тълкуване и прилагане на различни разпоредби от ОРЗД, а от това следва, че нарушението е било непредвидимо.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 2016 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 8 ноември 2021 г. — Kaczorowska/EUIPO — Groupe Marcelle (MAESELLE)

(Дело T-716/21)

(2022/C 2/70)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Katarzyna Kaczorowska (Варшава, Полша) (представител: P. Kurcman, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Groupe Marcelle Inc. (Лашин, Квебек, Канада)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „MAESELLE“ — заявка за регистрация № 18 131 833

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 септември 2021 г. по преписка R 670/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени решението на отдела по споровете от 15 февруари 2021 г., постановено в производство по възражение № B 3 108 583 по отношение на всички стоки и услуги, за които възражението е уважено,

—	да върне делото на EUIPO, за да може тя да измени решението по същество и да регистрира спорната марка за всички стоки и услуги, обхванати от нея, независимо от тези, които не се оспорват,

—	да осъди EUIPO да плати съдебните разноски в производствата пред отдела по споровете, апелативния състав и Общия съд.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 8 ноември 2021 г. — ICA Traffic/Комисия

(Дело T-717/21)

(2022/C 2/71)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ICA Traffic GmbH (Дортмунд, Германия) (представители: S. Hertwig и C. Vogt, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника, доколкото с достигането на обявеното максимално количество роботи за дезинфекция рамковото споразумение с Fa. UVD Robots APS за доставка на до 200 робота за дезинфекциране е изчерпило действието си,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата е изложено следното основание.

Решението на Европейската комисия, обявено в прессъобщението от 21 септември 2021 г., да закупи още 100 робота въпреки че рамковият договор бил изчерпил действието си, нарушавало принципа на правото на Съюза на законосъобразност на действията на администрацията, който бил залегнал в първичното право в член 263, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 264 ДФЕС.

По дело C-23/20 (1) Съдът на ЕС постановил, че с достигането на максималното количество, залегнало в обявлението, рамковият договор е изчерпил действието си. Ето защо решението на Европейската комисия, въз основа на сключеното с Fa. UVD Robots APS рамково споразумение за доставка на до 200 робота за дезинфекциране, понастоящем да поръча още 100 робота за дезинфекциране, било в разрез с член 49 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (2), както и с приложение V, част В, точки 7, 8 и 10, буква а) към нея във връзка с член 33 от нея и упоменатите в член 18, параграф 1 от тази директива принципи на равно третиране и на прозрачност.

---

(1)  Решение от 17 юни 2021 г., Simonsen & Weel, C-23/20, EU:C:2021:490.

(2)  ОВ L 94, 2014 г., стр. 65.

Жалба, подадена на 8 ноември 2021 г. — Kaczorowska/EUIPO — Groupe Marcelle (MAESELLE)

(Дело T-718/21)

(2022/C 2/72)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Katarzyna Kaczorowska (Варшава, Полша) (представител: P. Kurcman, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Groupe Marcelle Inc. (Лашин, Квебек, Канада)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „MAESELLE“ — заявка за регистрация № 18 130 823

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 септември 2021 г. по преписка R 671/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени решението на отдела по споровете от 15 февруари 2021 г., постановено в производство по възражение № B 3 108 698 по отношение на всички стоки и услуги, за които възражението е уважено,

—	да върне делото на EUIPO, за да може тя да измени решението по същество и да регистрира спорната марка за всички стоки и услуги, обхванати от нея, независимо от тези, които не се оспорват,

—	да осъди EUIPO да плати съдебните разноски в производствата пред отдела по споровете, апелативния състав и Общия съд.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Определение на Общия съд от 29 октомври 2021 г. — LF/Комисия

(Дело T-178/21) (1)

(2022/C 2/73)

Език на производството: френски

Председателят на четвърти състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 206, 31.5.2021 г.