—

като взе предвид пакета за техническа изправност, включващ Директива № 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета (1), Директива № 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (2) и Директива № 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г., озаглавена „В името на човешкия живот: повишаване на безопасността на автомобилите в ЕС“ (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 31 май 2018 г., съдържаща препоръки към Комисията относно манипулирането с километражния брояч при моторните превозни средства: преразглеждане на правната рамка на ЕС (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2010 г., озаглавено „Към европейско пространство на пътна безопасност: насоки за политиката в областта на пътната безопасност през периода 2011 — 2020 г.“ (COM(2010)0389),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Рамка за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 — 2030 г. — следващи стъпки към „Нулева смъртност“ (SWD(2019)0283),

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 3.6 за намаляване наполовина на смъртните случаи и на нараняванията при пътнотранспортни произшествия в световен мащаб до 2020 г. и ЦУР 11.2 за осигуряване до 2030 г. на достъп до безопасни, финансово и физически достъпни и устойчиви транспортни системи за всички и подобряване на пътната безопасност, най-вече чрез разширяване на обществения транспорт, със специален акцент върху нуждите на хората в уязвимо положение, жените, децата, хората с увреждания и възрастните хора,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020)0789),

—

като взе предвид своята резолюция относно европейската стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи (6), в която Европейската комисия се призовава бързо да публикува законодателно предложение относно достъпа до бордови данни и ресурси,

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 16 февруари 2020 г. относно Европейска стратегия за данните (COM(2020)0066), в което се посочва преразглеждането на действащото законодателство относно достъпа до бордовите данни с цел осигуряване на справедлив достъп до определени данни за автомобилите,

—

като взе предвид оценката на прилагането на европейско равнище, възложена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания и публикувана през септември 2020 г., относно прилагането на Пакета за техническа изправност,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 4 ноември 2020 г. относно прилагането на Директива 2014/45/ЕС относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета (COM(2020)0699),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 3 ноември 2020 г. относно прилагането на Директива 2014/47/ЕС относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза (COM(2020)0676),

—

като взе предвид проучването, възложено от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Комисията (ГД „Мобилност и транспорт“) и публикувано през февруари 2019 г., относно включването на леки ремаркета и на двуколесни или триколесни превозни средства в обхвата на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност,

—

като взе предвид проучването, поръчано от ГД „Мобилност и транспорт“ и публикувано през февруари 2019 г., относно включването на eCall в периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства,

—

като взе предвид проучването за осъществимост, възложено от ГД „Мобилност и транспорт“ и публикувано през април 2015 г. относно платформата с информация за превозните средства,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно изискванията за одобрение на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на тяхната обща безопасност и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата (7),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0028/2021),

А.

като има предвид, че през 2010 г. ЕС прие политика в областта на пътната безопасност, имаща за цел намаляване на броя на смъртните случаи по пътищата с 50 % до 2020 г.; като има предвид, че през 2011 г. ЕС определи целта за „нулева смъртност“, която предвижда нулев брой смъртни случаи в автомобилния транспорт до 2050 г.; като има предвид, че през 2019 г. около 22 800 души загинаха, а около 135 000 бяха тежко ранени по пътищата на Европа; като има предвид, че е необходимо да се предприемат по-ефективни и по-координирани мерки на равнището на ЕС и от държавите членки, за да се постигне целта за нулева смъртност;

Б.

като има предвид, че въпреки усилията за подобряване на пътната безопасност в ЕС напредъкът в намаляването на броя на смъртните случаи по пътищата през последните години, макар и значителен, е твърде бавен; като има предвид, че техническите неизправности в превозните средства се считат за причина за около 5 % от произшествията с участието на превозни средства в товарния транспорт; като има предвид, че лошата поддръжка на превозните средства се счита за причина за 4 % от произшествията с участници в пътното движение;

В.

като има предвид, че съгласно предварителните данни за 2019 г. броят на смъртните случаи по пътищата на ЕС е по-малък в сравнение с предходната година, но този напредък продължава да бъде твърде бавен; като има предвид, че е сигурно, че целта на ЕС за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи по пътищата между 2010 г. и края на 2020 г. ще бъде постигната приблизително наполовина, тъй като досега е регистрирано намаление само с 23 %; като има предвид, че честите, подробни и периодични проверки на превозните средства, извършвани от добре квалифицирани проверяващи, както и крайпътните технически проверки са от основно значение за повишаване на пътната безопасност;

Г.

като има предвид, че големите различия в смъртните случаи по пътищата между държавите членки, с над четири пъти повече смъртни случаи по пътищата в държавата с най-лоши резултати, отколкото в държавата с най-добри резултати, подчертават необходимостта от специален мониторинг, партньорство и помощ за държавите членки с най-лоши резултати;

Д.

като има предвид, че все още съществуват големи различия в пътната безопасност между държавите членки в Източна Европа и тези в Западна Европа; като има предвид, че първите често се превръщат в дестинация за автомобилния парк втора употреба с произход от последните, което може да създаде както рискове за безопасността на хората, така и рискове за околната среда, които трябва да бъдат разгледани на равнището на ЕС;

Е.

като има предвид, че техническата изправност на превозните средства не само поражда загриженост, свързана с климата и околната среда, но е и въпрос от областта на общественото здраве, както по отношение на гарантирането на пътната безопасност, така и във връзка с въздействието на емисиите върху качеството на въздуха; като има предвид, че неотдавнашните скандали, свързани с емисиите, доказаха необходимостта от независими проверки през целия жизнен цикъл на превозното средство, като се вземат предвид действителните му емисии;

Ж.

като има предвид, че анализът на транспонирането и прилагането от страна на държавите членки на пакета за техническа изправност показва, че процедурите за хармонизация трябва да бъдат подобрени на равнището на ЕС;

З.

като има предвид, че пазарът на употребявани автомобили в Европейския съюз е два до три пъти по-голям от пазара на нови автомобили и че измамите с километражните броячи в употребяваните автомобили излагат на сериозен риск пътната безопасност; като има предвид, че според проучванията делът на манипулираните превозни средства е между 5 и 12 % от употребяваните автомобили при националните продажби и между 30 и 50 % от трансграничните продажби; като има предвид, че само шест държави членки признават манипулирането на километражните броячи за престъпление; като има предвид, че липсата на обща европейска база данни също така възпрепятства правоприлагането срещу подобни измамни практики;

И.

като има предвид, че засиленото използване на автоматизирани характеристики при управлението налага актуализиране на пакета за техническа изправност, за да бъдат включени проверката и обучението във връзка с новите характеристики за подпомагане на управлението, които предстои да бъдат въведени от 2022 г.;

Й.

като има предвид, че някои държави членки вече въведоха инструменти за свеждане до минимум на манипулирането на километражните броячи, като например „Car-Pass“ в Белгия и „Nationale AutoPas“ (NAP) в Нидерландия; като има предвид, че и двете държави членки използват база данни за събиране на показанията на километражните броячи при всяка операция по поддръжката, обслужването, ремонта или периодичния преглед на превозното средство, без да се събират каквито и да било лични данни, и че и в двете държави това доведе до почти пълно премахване на измамите с километражните броячи на техните територии в рамките на кратък период от време;

К.

като има предвид, че качеството на пътната инфраструктура е от първостепенно значение за пътната безопасност; като има предвид, че с разпространението на свързаните и автономните превозни средства свързаността и цифровата инфраструктура са и ще бъдат във все по-голяма степен от първостепенно значение за пътната безопасност;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

—

като взе предвид петиции № 1328/2019 и № 0406/2020,

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, членове 4 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 35 и 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид своята резолюция от 18 септември 1997 г. относно екологичния проблем в Балтийско море (1) и целта на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (2) за намаляване на замърсяването и опасните вещества, както и ангажимента на държавите членки да наблюдават химическите боеприпаси под вода съгласно Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за установяване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (3),

—

като взе предвид ангажиментите за „спасяване на морето“ и за превръщане на региона на Балтийско море в световен първенец в областта на морската сигурност в рамките на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море, както и ангажимента на държавите — членки на ЕС, да премахнат изхвърлените в морето химически боеприпаси и невзривените боеприпаси в рамките на плана за действие относно стратегията за морска сигурност на ЕС,

—

като взе предвид целта на Комисията за нулево замърсяване и постигане на нетоксична околна среда, посочена в глава 2.1.8 от нейното съобщение от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640), и ангажимента на ЕС да спре загубата на биологично разнообразие и да се превърне в световен лидер в справянето с глобалната криза в това отношение в съответствие със своите стратегии за биологичното разнообразие до 2020 г. и за 2030 г.,

—

като взе предвид задълженията, поети от държавите — страни по конвенцията, съгласно член 2 от Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, както и по член 4 от Протокола за водите и здравето към нея от 1999 г.,

—

като взе предвид предстоящата програма по Interreg на Комисията за региона на Балтийско море за периода 2021 — 2027 г.,

—

като взе предвид Хелзинкската конвенция от 1992 г. за защита на морската среда в района на Балтийско море, плана за действие за Балтийско море и констатациите на Комисията за защита на морската среда в Балтийско море (HELCOM) относно изхвърлените в морето химически боеприпаси,

—

като взе предвид ангажиментите на държавите по целите на ООН за устойчиво развитие, и по-точно цел 3.9 за намаляване на смъртните случаи и заболяванията от опасни химикали и замърсяване, цел 6.3 за подобряване на качеството на водата чрез премахване на изхвърлянето и свеждане до минимум на изпускането на опасни химикали и цели 14.1 и 14.2 за предотвратяване на замърсяването на морската среда и опазване на морските и крайбрежните екосистеми,

—

като взе предвид Резолюция 1612(2008) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно химическите боеприпаси, погребани в Балтийско море, и придружаващия я доклад от 28 април 2008 г.,

—

като взе предвид разискванията относно петиции № 1328/2019 и № 0406/2020 по време на заседанието на комисията по петиции от 3 декември 2020 г.,

—

като взе предвид член 227, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че в Балтийско море от края на Втората световна война са изхвърлени поне 50 000 тона конвенционални и химически оръжия, съдържащи опасни вещества (като например иприт и сълзотворен газ, нервни и задушаващи химични агенти);

Б.

като има предвид, че тези боеприпаси се разграждат бавно и изпускат токсични вещества във водата, представляват опасност за човешкото здраве чрез замърсяване на храната и причиняване на тежки изгаряния и отравяне при пряк контакт, увреждат морските екосистеми и биологичното разнообразие и застрашават местните икономически дейности като риболов, добив на природни ресурси и генериране на възобновяема енергия от електроцентрали;

В.

като има предвид, че поради географското си положение Балтийско море е полузатворено море с бавен оборот на вода и много нисък капацитет за самопочистване; като има предвид, че то се счита за едно от най-замърсените морета в света и дълбоководните му нива на кислород намаляват, което само по себе си застрашава морския живот;

Г.

като има предвид проведените ценни изследвания от специалната работна група на HELCOM относно изхвърлените химически боеприпаси (CHEMU), финансирания от ЕС проект, озаглавен „Моделиране на екологичните рискове, свързани с изхвърлените в морето химически боеприпаси“ (MERCW), и ad hoc експертните групи на HELCOM за актуализиране и преглед на съществуващата информация относно изхвърлените химически боеприпаси в Балтийско море (MUNI) и относно рисковете за околната среда от подводните обекти (подземни обекти);

Д.

като има предвид, че по време на проведения в Брюксел на 20 февруари 2019 г. колоквиум относно предизвикателствата, свързани с невзривените боеприпаси в морето, беше призната необходимостта от по-голямо сътрудничество;

Е.

като има предвид, че международната общност не разполага с надеждна информация относно обема, естеството и местоположението на изхвърлените боеприпаси поради липсата на документация за тези дейности и недостатъчните изследвания на дъното на Балтийско море;

Ж.

като има предвид, че не е постигнат консенсус относно текущото състояние на боеприпасите, точно до каква степен са опасни и какви са възможните решения на този проблем;

З.

като има предвид, че програмата по Interreg за региона на Балтийско море предостави финансиране за проекта за търсене и оценка на химически боеприпаси (CHEMSEA) за периода 2011 — 2014 г., за проекта „Помощ за морските боеприпаси“ (DAIMON) за периода 2016 — 2019 г. и за проекта DAIMON 2 за периода 2019 — 2021 г., на обща стойност 10,13 милиона евро (от които 7,8 милиона евро — 77 % — от Европейския фонд за регионално развитие); като има предвид, че в рамките на тези проекти са проучени местата на изхвърляне, съдържанието и състоянието на боеприпасите, както и начините, по които те реагират на условията в Балтийско море, а на администрациите са предоставени инструменти за вземане на решения и обучение в областта на технологиите, използвани за анализ на риска, методи за отстраняване и оценка на въздействието върху околната среда;

И.

като има предвид, че въпросът с конвенционалните и химическите боеприпаси, изхвърлени в морето, се разглежда от НАТО, която разполага с подходящите средства, инструменти и опит за успешното разрешаване на този проблем;

Й.

като има предвид, че заключенията от проекта CHEMSEA, който приключи през 2014 г., гласят, че макар местата за изхвърляне на химически боеприпаси да не представляват непосредствена заплаха, те ще продължат да бъдат проблем за Балтийско море;

К.

като има предвид, че поради голямата интензивност на транспорта и високата степен на икономическа активност в региона на Балтийско море този проблем е не само екологичен, но е и въпрос със значителни икономически последици, включително за риболовната промишленост;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (1),

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 16 септември 2020 г., относно глобалната система за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите (2),

—

като взе предвид Третото проучване на Международната морска организация относно парниковите газове (3),

—

като взе предвид окончателния доклад на Четвъртото проучване на Международната морска организация относно парниковите газове (4),

—

като взе предвид декларацията на министрите, приета през декември 2019 г. от договарящите се страни по Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (Барселонска конвенция),

—

като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2019 г. относно емисиите на CO2 от морския транспорт,

—

като взе предвид Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (5),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0029/2021),

А.

като има предвид, че морският транспорт и пристанищата играят ключова роля за икономиката на ЕС, тъй като почти 90 % от външната търговия на ЕС е със стоки, транспортирани по море (6), и играят съществена роля и за туризма; като има предвид, че те са от решаващо значение за гарантиране на непрекъснати вериги на доставки, както беше показано по време на пандемията от COVID-19; като има предвид, че общият икономически ефект от морския сектор в ЕС представлява принос от 149 милиарда евро към БВП на ЕС през 2018 г. и осигурява над два милиона работни места (7); като има предвид, че прекият икономически ефект на сектора за 2018 г. включва осигуряването на 685 000 работни места по суша и море в ЕС; като има предвид, че 40 % от световния флот като брутен тонаж е под контрола на ЕС;

Б.

като има предвид, че морският транспорт на стоки и пътници е ключов фактор за икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС, особено що се отнася до свързаността и достъпността на периферните, островните и най-отдалечените региони; като има предвид във връзка с това, че ЕС следва да инвестира в конкурентоспособността на морския сектор и в способността му да осъществи на практика устойчивия преход;

В.

като има предвид, че морският сектор на ЕС следва също така да допринася за справянето със загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на околната среда, както и да допринася за целите на Европейския зелен пакт и на стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г.;

Г.

като има предвид, че океаните в добро здраве и опазването и възстановяването на техните екосистеми са от съществено значение за човечеството, защото те са регулатори на климата, производители на най-малко половината от кислорода в земната атмосфера, приемници на биологично разнообразие, източник на световна продоволствена сигурност и човешко здраве и източник на икономически дейности, включително рибарство, транспорт, търговия, туризъм, възобновяема енергия и здравни продукти, които следва да се базират на принципа на устойчивостта;

Д.

като има предвид, че морският сектор е сектор, който се регулира както на равнището на ЕС, така и на международно равнище и който продължава да разчита до голяма степен на изкопаеми горива; като има предвид, че понастоящем се извършва преглед на система за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на CO2 от морския транспорт с цел намаляване на емисиите на парникови газове във водите на ЕС;

Е.

като има предвид, че секторът полага непрекъснати усилия за постигане на целите за намаляване на парниковите газове, като спазва действащата регулаторна рамка и прилага постигнатото до момента технологично развитие;

Ж.

като има предвид, че поради това адекватното финансиране е от съществено значение за постигането на този необходим преход; като има предвид, че по-нататъшните научни изследвания и иновации са от решаващо значение за въвеждането на морски транспорт с нулеви въглеродни емисии;

З.

като има предвид, че международният морски транспорт отделя около 940 милиона тона CO2 годишно и че на него се дължат приблизително 2,5 % от емисиите на парникови газове в света (8); като има предвид, че морският транспорт оказва въздействие и върху околната среда, като допринася за изменението на климата и чрез различни източници на замърсяване, по-специално освобождаване от газове, оставяне на двигателите да работят в пристанищата, изхвърляне на баластна вода, въглеводороди, тежки метали и химикали и загубени в морето контейнери, които от своя страна засягат биологичното разнообразие и екосистемите; като има предвид, че регламентите на Международната морска организация (ММО) за намаляване на емисиите на SOx от кораби за първи път влязоха в сила през 2005 г. съгласно Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенцията MARPOL), и като има предвид, че впоследствие граничните стойности за емисиите на SOx постепенно станаха по-строги, като максимално допустимото съдържание на сяра понастоящем е 0,5 %, а в зоните за контрол на емисиите — 0,1 %; като има предвид, че това решение следва да спомогне за намаляване на емисиите; като има предвид, че ММО е на път да постигне световно споразумение за ограниченията на така наречените „емисии на сажди“ през 2021 г.; като има предвид, че секторът на морския транспорт е енергийно най-ефективният вид транспорт предвид количеството на превозвания товар и съответните емисии на тон превозени стоки и на изминат километър;

И.

като има предвид, че ако не бъдат въведени своевременно мерки за смекчаване на последиците, емисиите от международния морски транспорт биха могли да се увеличат от около 90 % от емисиите от 2008 г. през 2018 г. до 90 — 130 % от емисиите от 2008 г. до 2050 г. (9), като по този начин не се допринася достатъчно за постигане на целите на Парижкото споразумение;

Й.

като има предвид, че е необходимо да се ограничат и премахнат всички емисии от морския сектор, които вредят на качеството на въздуха и на здравето на гражданите, след провеждане на оценка на въздействието на съответното законодателство;

К.

като има предвид, че ЕС следва да защитава високо равнище на амбиция за намаляване на емисиите в морския сектор както на международно равнище, така и на равнище ЕС;

Л.

като има предвид, че чистите технологии и решения следва да бъдат адаптирани към различните видове кораби и сегменти на флота; като има предвид, че научните изследвания и инвестициите и подходящата подкрепа са от основно значение за осигуряване на иновативни решения и устойчив преход на морския сектор;

М.

като има предвид, че публичните и частните инвестиции, свързани с декарбонизацията на морския сектор, трябва да спазват Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции (10), както и основните принципи на справедливия преход, включително създаването на качествени работни места, гаранции за преквалификация и преразпределение и структурни мерки за здраве и безопасност за всички работници, със специален акцент върху възможностите за жените и младите работници с цел да се диверсифицира работната сила в морския сектор; като има предвид, че подходящото обучение и достойните условия на труд на морските служители са от основно значение, наред с другото, за предотвратяване на инциденти, в това число екологични;

Н.

като има предвид, че в момента Комисията работи върху оценка на въздействието във връзка с интегрирането на морския транспорт в схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ);

О.

като има предвид, че за да се постигнат целите на Зеления пакт, е необходим неутрален по отношение на климата преход на сектора на морския транспорт до 2050 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

—

като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на приложения II, III и IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от аклонифен, акринатрин, Bacillus pumilus QST 2808, хлорантранилипрол, етиримол, луфенурон, пентиопирад, пиклорам и Pseudomonas sp. щам DSMZ 13134 във или върху определени продукти (D070113/03,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква а) от него,

—

като взе предвид становището, представено на 4 декември 2020 г. от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

—

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (2),

—

като взе предвид мотивираното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 15 юли 2020 г. и публикувано на 18 август 2020 г. (3),

—

като взе предвид мотивираното становище, прието от ЕОБХ на 18 ноември 2016 г. и публикувано на 5 януари 2017 г. (4),

—

като взе предвид научния доклад, одобрен от ЕОБХ на 30 септември 2008 г. и публикуван на 22 юни 2009 г. (5),

—

като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3, и член 112, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че луфенурон е пестицид на основата на бензоилурея, който потиска производството на хитин при насекомите и се използва като пестицид и фунгицид; като има предвид, че одобрението на луфенурон от страна на Съюза изтече на 31 декември 2019 г. и не беше подадено заявление за подновяване съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7); като има предвид, че луфенурон вече не разполага с одобрение за употреба в Съюза, а се изнася като пестицид в хранително-вкусовата промишленост; като има предвид, че според данните от проучване на Германската агенция за околната среда (8) луфенурон отговаря на критериите за вещества, които са устойчиви, биоакумулиращи и токсични, определени в приложение XIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (9);

Б.

като има предвид, че член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя принципа на предпазните мерки като един от основните принципи на Съюза;

В.

като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС „[п]ри разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

Г.

като има предвид, че Директива 2009/128/ЕО има за цел да се постигне устойчива употреба на пестициди в Съюза чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и животните и върху околната среда чрез насърчаване на алтернативни подходи;

Д.

като има предвид, че Стокхолмската конвенция на ООН за устойчивите органични замърсители и срещата на Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители през 2012 г. (10) установиха големия потенциал на луфенурон да отговаря на всички критерии за устойчиви органични замърсители;

Е.

като има предвид, че съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (11), насърчава „глобалния преход към устойчиви системи в сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост“ не само в границите на Съюза, но и извън него, и има за цел „да се вземат предвид аспектите, свързани с околната среда, при оценката на искания за допустимост на вноса на пестицидни вещества, които вече не са одобрени в ЕС, като същевременно се спазват стандартите и задълженията в рамките на СТО“;

Ж.

като има предвид, че проектът за регламент на Комисията беше предложен вследствие на подадено заявление за допустимост на вноса по отношение на луфенурон, използван в Бразилия за грейпфрути и захарна тръстика, в което се посочва, че са необходими по-високи максимално допустими стойности на остатъчни количества, за да се избегнат нетарифните пречки пред търговията при вноса на тези култури;

З.

като има предвид, че проектът на регламент на Комисията поражда опасения относно безопасността на луфенурон въз основа на принципа на предпазливост, като се имат предвид пропуските в данните, свързани с въздействието на луфенурон върху общественото здраве и околната среда;

И.

като има предвид, че в своето становище от 15 юли 2020 г. ЕОБХ отбелязва следното: „В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 396/2005 Syngenta Crop Protection AG е подал до компетентния национален орган в Португалия (оценяваща държава членка, ОДЧ) заявление за определяне на допустимост на вноса по отношение на активното вещество луфенурон в различни култури и продукти от животински произход въз основа на разрешената употреба на луфенурон в Бразилия, Чили и Мароко. ОДЧ е изготвила доклад за оценка в съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 396/2005, който беше представен на Европейската комисия и предаден на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 24 май 2019 г.“; като има предвид, че ОДЧ предложи да се повишат максимално допустимите стойности на остатъчни количества за луфенурон в грейпфрути (x30) и захарна тръстика (x2) от Бразилия, както и да се повишат максимално допустимите стойности на остатъчни количества за луфенурон в стоки от животински произход;

Й.

като има предвид, че заключенията, направени от ЕОБХ в становището му от 15 юли 2020 г., обосновават увеличаването на максимално допустимите стойности на остатъчни количества за луфенурон само въз основа на необходимостта от спазване на нормативните стойности в Бразилия и пропускат всякакви съображения относно дългосрочния кумулативен ефект на луфенурон по отношение на токсичността за репродукцията, невротоксичността за развиващия се организъм и имунотоксичния му потенциал след продължителен период на поглъщане;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

—

като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на приложения II, III и IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчните количества от ацехиноцил, ацибензолар-S-метил, Bacillus subtilis, щам IAB/BS03, емамектин, флоникамид, флутоланил, фосетил, имазамокс и оксатиапипролин във или върху определени продукти (D063854/04,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква а) от него,

—

като взе предвид становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите от 18 февруари 2020 г.,

—

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (2),

—

като взе предвид мотивираното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 27 май 2019 г. и публикувано на 2 август 2019 г. (3),

—

като взе предвид мотивираното становище, прието от ЕОБХ на 17 август 2018 г. и публикувано на 25 септември 2018 г. (4),

—

като взе предвид мотивираното становище, прието от ЕОБХ на 29 август 2018 г. и публикувано на 18 септември 2018 г. (5),

—

като взе предвид заключението, прието от ЕОБХ на 18 декември 2009 г. и публикувано на 7 май 2010 г. (6),

—

като взе предвид становището от 5 юни 2013 г. (7) на Комитета за оценка на риска към Европейската агенция по химикали,

—

като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) и член 5а, параграф 5 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 и член 112, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (9), насърчава „глобалния преход към устойчиви системи в сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в съответствие с целите на настоящата стратегия и целите за устойчиво развитие“;

Б.

като има предвид, че флоникамид е селективен, системен инсектицид, който действа чрез нарушаване на храненето, движението и други видове поведение на насекомите, което води до глад и дехидратация, последвани от смърт (10);

В.

като има предвид, че срокът на одобрението на активното вещество флоникамид беше удължен чрез Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2069 на Комисията (11);

Г.

като има предвид, че в становището си от 5 юни 2013 г. (12) Комитетът за оценка на риска към Европейската агенция по химикали докладва за резултатите от експерименти с плъхове, които се изразяват в повишено тегло на плацентата, забавено разтваряне на влагалището, намалено тегло на матката и яйчниците, намалено ниво на естрадиол и повишено ниво на LH, но същевременно констатира, че тези резултати не са свързани или не са относими; като има предвид, че компетентният орган на датската държава членка отбелязва, че се наблюдава „явно въздействие върху вътрешните малформации, възникващи при зайците при нива на експозиция, които не са токсични за майката“ (13);

Д.

като има предвид, че в решението за междинно преразглеждане на регистрацията на флоникамид (досие № 7436) на Агенцията на Съединените американски щати за защита на околната среда (EPA) от 14 декември 2020 г. се констатира, че „не може да се извърши по-пълна оценка на риска за пчелите, ако тя не е придружена от данни от по-високо ниво за опрашителите“, че „наличното изследване от ниво I на острата орална токсичност не е подходящо за извършването на количествен анализ, а понастоящем липсват изследвания на опрашителите от нива II и III по отношение на флоникамид“, както и че „все още не са изпълнени изискванията за провеждане на тест за остра орална токсичност сред възрастните медоносни пчели и за използването на данни от нива II и III за медоносните пчели (тоест полуполеви/полеви изследвания)“ (14).

Е.

като има предвид, че в забележките си от 2 ноември 2020 г. (15) относно предложеното решение за междинен преглед на регистрацията главният прокурор на Калифорния Ксавие Бесера изрази критичното си отношение към факта, че Агенцията на САЩ за защита на околната среда не разполага с достатъчно информация, за да определи какви са рисковете от флоникамид за опрашителите;

Ж.

като има предвид, че като се позовава на оценката на риска за околната среда, изготвена от Агенцията на САЩ за защита на околната среда, главният прокурор обяснява допълнително, че в рамките на едно ново изследване на хроничната токсичност сред възрастните медоносни пчели периодът на наблюдение е бил удължен с цел да се проследят по-късните прояви на токсичността на флоникамид, като се има предвид, че в много случаи ефектите се проявяват много дни по-късно, след като насекомите умрат от глад; като има предвид, че това ново изследване е установило, че флоникамид е изключително токсичен за възрастните пчели; като има предвид, че въз основа на тези резултати Агенцията на САЩ за защита на околната среда определи, че регистрираните употреби на флоникамид биха изложили пчелите на количества флоникамид, които са от 17 до 51 пъти по-големи от количеството, за което е установено, че причинява значителни вреди; като има предвид, че по време на удължения период на наблюдение смъртността е продължила да нараства при всички тествани концентрации в зависимост от дозата; като има предвид, че що се отнася до частта от изследването, посветена на флоникамид, до края на удължения период на наблюдение смъртността не се е стабилизирала;

З.

като има предвид, че в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) принципът на предпазните мерки се определя като един от основните принципи на Съюза;

И.

като има предвид, че член 168, параграф 1 от ДФЕС гласи, че при „разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

Й.

като има предвид, че Директива 2009/128/ЕО цели постигане на устойчива употреба на пестицидите в Съюза чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и на животните и върху околната среда, както и чрез насърчаване на използването на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или техники, например нехимични алтернативи на пестицидите;

К.

като има предвид, че при определянето на максимално допустимите граници на остатъчни вещества трябва да се вземат под внимание кумулативният и синергичният ефект и че е от изключително значение спешно да се разработят подходящи методи за извършването на тази оценка;

Л.

като има предвид, че съгласно проекта на регламент на Комисията максимално допустимата граница на остатъчни количества от флоникамид би се увеличила от 0,03 mg/kg (тази стойност съответства на настоящата граница на откриване) на 0,7 mg/kg за ягодите, на 1 mg/kg за къпините и малините, на 0,7 mg/kg за шипките, черниците, азаролския глог/средиземноморските мушмули, плодовете от черен бъз и други малки плодове и ягодоплодни култури, на 0,8 mg/kg за боровинките, червените боровинки, френското грозде и цариградското грозде и на 0,3 mg/kg за кореноплодните и грудковите зеленчуци като цяло, но на 0,6 mg/kg за репичките, на 0,07 mg/kg за марулите и салатните растения и на 0,8 mg/kg за варивата;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),

—

като взе предвид проекта на решение на Съвета (05022/2021),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2020/2252 на Съвета от 29 декември 2020 г. относно подписването, от името на Съюза, и временното прилагане на Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, и на Споразумението между Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно процедурите за сигурност при обмен и защита на класифицирана информация (1),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 217 и член 218, параграф 6, втора алинея и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз(C9-0086/2021),

—

като взе предвид своите резолюции от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз (2), от 3 октомври 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство (3), от 13 декември 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство (4), от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство (5), от 18 септември 2019 г. относно актуалното състояние във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (6), от 15 януари 2020 г. относно прилагането и мониторинга на разпоредбите относно правата на гражданите в Споразумението за оттегляне (7), от 12 февруари 2020 г. относно предложения мандат за преговори за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (8) и от 18 юни 2020 г. относно преговорите за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (9),

—

като взе предвид своята законодателна резолюция от 29 януари 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (10),

—

като взе предвид Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (11) („Споразумението за оттегляне“) и политическата декларация, очертаваща рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство (12), която придружава Споразумението за оттегляне („политическата декларация“),

—

като взе предвид приноса на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по рибно стопанство, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по конституционни въпроси,

—

като взе предвид Препоръката за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, която определя Комисията за преговарящ от името на Съюза, и приложението към нея, съдържащо указанията за водене на преговори за ново партньорство (COM(2020)0035) („указанията за водене на преговори“),

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 191 от него,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. относно изменението на климата,

—

като взе предвид заключенията на Съвета „Биологичното разнообразие изисква неотложни действия“ от 23 октомври 2020 г.,

—

като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета (1)“ („Седмата ПДОС“) и неговата визия до 2050 г.,

—

като взе предвид Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (2),

—

като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (3),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за опазване на почвите и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (COM(2006)0232),

—

като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (4),

—

като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (5);

—

като взе предвид Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (6),

—

като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (Директива за нитратите) (7),

—

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (8) и последващите ѝ изменения,

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (10),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. (11),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (12),

—

като взе предвид политическите насоки на Комисията за периода 2019 — 2024 г., по-специално относно амбицията за нулево замърсяване за Европа,

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2018)0392),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският зелен пакт“, от 11 декември 2019 г. (COM(2019)0640),

—

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година (8-мата програма за действие за околната среда — ПДОС) (COM(2020)0652),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

—

като взе предвид Status of the World Soil Resources Report (Доклад за състоянието на световните почвени ресурси), публикуван през 2015 г. от Междуправителствена техническа група в областта на почвите (ITPS), Глобалното партньорство в областта на почвите (GSP) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 13 февруари 2021 г. относно „Изпълнение на Тематичната стратегия за опазване на почвите и текущи дейности“ (COM(2012)0046),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите: Към нетоксична околна среда“ (COM(2020)0667),

—

като взе предвид съобщението на Комисията 16 април 2002 г., озаглавено „Към тематична стратегия за опазване на почвите“ (COM(2002)0179),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 12 април 2012 г., озаглавен „Насоки относно най-добрите практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвата“ (SWD(2012)0101),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 ноември 2003 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Към тематична стратегия за опазване на почвите“ (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2007 г. относно Тематичната стратегия за опазване на почвите (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2007 г. относно Тематичната стратегия за опазване на почвите (21),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 януари 2013 г., озаглавено „Изпълнение на Тематичната стратегия за опазване на почвите“ (22),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Към Тематичната стратегия за опазване на почвите“ (COM(2002)0179) (23),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 февруари 2021 г. относно агроекологията (CDR 3137/2020),

—

като взе предвид Специалния доклад № 33/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борба с опустиняването в ЕС — нарастваща заплаха, която изисква повече действия“,

—

като взе предвид Проверката на ЕС за пригодност на законодателството на ЕС в областта на водите (SWD(2019)0439),

—

като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР № 15 за опазване, възстановяване и насърчаване на устойчиво управление на горите, борба с разпространението на необработваемите площи, спиране и обръщане на процеса на деградация на земите и предотвратяване загубата на биологично разнообразие,

—

като взе предвид новата Лайпцигска харта — „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“, приета на неформалното заседание на министрите по въпросите на градоустройството на 30 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (UNCBD),

—

като взе предвид доклада за оценка на деградацията на земите и тяхното възстановяването, публикуван от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) на 23 март 2018 г.,

—

като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.“ (SOER 2020),

—

като взе предвид доклада „Състоянието на почвите в Европа — принос на JRC към доклада за състоянието и перспективите на околната среда на Европейската агенция за околна среда — SOER 2010“, публикуван от Комисията и Съвместния изследователски център през 2012 г.,

—

като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата и земите, публикуван на 8 август 2019 г.,

—

като взе предвид доклада на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNDRR) от 2018 г., озаглавен „Economic losses, poverty & disasters: 1998 — 2017“ (Икономически загуби, бедност и бедствия: 1998 — 2017 г.),

—

като взе предвид въпросите с искане за устен отговор до Съвета и Комисията относно опазването на почвите (O-000024/2021 — B9-0011/2021 и O-000023/2021 — B9-0010/2021),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че почвата е основна, сложна, многофункционална и жива екосистема с ключово екологично и социално-икономическо значение, която изпълнява много ключови функции и предоставя услуги от жизненоважно значение за човешкото здраве и съществуване и оцеляването на екосистемата, така че настоящите и бъдещите поколения да бъдат в състояние да удовлетворяват собствените си потребности;

Б.

като има предвид, че почвите на Земята са най-големият сухоземен резервоар на въглерод и съдържат около 2 500 гигатона въглерод (1 гигатон = 1 милиард тона), в сравнение с 800 гигатона в атмосферата и 560 гигатона в животните и растенията; като има предвид, че здравите почви са изключително важни за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като те отстраняват приблизително 25 % от еквивалентното количество въглерод, отделен чрез използването на изкопаеми горива в света всяка година; като има предвид, че обработваемите почви в света са загубили между 50 % и 70 % от първоначалния си въглероден запас (24);

В.

като има предвид, че в Европа са идентифицирани над 320 основни вида почви, с огромни физически, химични и биологични различия между тях;

Г.

като има предвид, че почвата играе централна роля като местообитание и генетичен фонд, тъй като приютява 25 % от световното биологично разнообразие, предоставя ключови екосистемни услуги на местните общности и в глобален контекст, например осигуряването на храна, осигурява суровини, регулиране на климата чрез улавяне на въглерод, пречистване на водите, регулиране на хранителните вещества и борба с вредителите, служи като платформа за човешка дейност и спомага за предотвратяването на наводнения и суши; като има предвид, че образуването на почвите е един от екосистемните процеси, за които е известно, че намаляват в Европа;

Д.

като има предвид, че макар почвата да е много динамична, тя е също така много крехка и е невъзобновяем, ограничен ресурс предвид времето, необходимо за нейното образуване — с темп около един сантиметър горен почвен слой на всеки 1 000 години; като има предвид, че това прави почвата много ценен ресурс;

Е.

като има предвид, че почвите допринасят за красотата на нашите европейски пейзажи — също както горските площи, крайбрежията, планинските райони и всички европейски екосистеми;

Ж.

като има предвид, че почвите под пасища и гори са нетни въглеродни поглътители, които според оценките отстраняват до 80 милиона тона въглерод годишно в ЕС (25); като има предвид обаче, че заедно обработваемите земи и пасищата в ЕС са нетни източници на емисии, като през 2017 г. са отделили около 75,3 милиона тона еквивалент на въглеродния диоксид (MtCO2e) (26); като има предвид, че следователно секторите на селското и горското стопанство имат ключова позиция в приноса за отстраняването на въглерода от атмосферата чрез улавянето и съхранението на въглерод в почвите и биомасата;

З.

като има предвид, че структурата и характеристиките на почвата са резултат от образуването на почвата, геоморфологични и геологични процеси в продължение на хилядолетия, което я прави невъзобновяем ресурс; като има предвид, че поради това предотвратяването на всякакъв вид разрушаване на почвената покривка (ерозия, разрушаване, деградация, засоляване и т.н.) и на нейното замърсяване е свързано с много по-ниски разходи, отколкото опитите за възстановяване на функциите на почвата;

И.

като има предвид, че функциите на почвата са силно зависими от пълното биологично разнообразие в почвите; като има предвид, че надземното и подземното разнообразие имат важни връзки и биологичното разнообразие в почвите има важен принос за местните равнища на разнообразие на растителни видове;

Й.

като има предвид, че защитата на биологичното разнообразие в почвите не е включена в повечето закони за опазването на околната среда (като Директивата за местообитанията или „Натура 2000“) и общото законодателство на ЕС в областта на селското стопанство; като има предвид, че увеличаването или поддържането на биологичното разнообразие в почвите е ефективно решение, което може да спомогне за възстановяване на почвите и отстраняване на замърсяването на почвите;

К.

като има предвид, че както в ЕС, така и в световен мащаб земята и почвата продължават да се влошават в резултат на широк кръг човешки дейности като лошо управление на земята, промени в земеползването, неустойчиви селскостопански практики, изоставяне на земята, замърсяване, неустойчиви горскостопански практики и запечатване на почвата, загуба на биологично разнообразие и изменение на климата, често в съчетание с други фактори, като по този начин се намалява капацитетът им да предоставят екосистемни услуги за цялото общество;

Л.

като има предвид, че за съжаление към момента ЕС и държавите членки не са на път да изпълняват своите международни и европейски ангажименти, свързани с почвите и земите, по-специално:

М.

като има предвид, че почвите играят жизненоважна роля за управлението на водите, тъй като здравите почви с високо равнище на органични вещества са по-полезни за водната система и допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към изменението на климат; като има предвид, че влажните зони, торфищата и природосъобразните решения в селските и градските райони съхраняват и инфилтрират дъждовна вода, което позволява запълване на водоносния хоризонт с цел преодоляване на периодите на засушаване и избягване на свързване с канализацията, което намалява разливите на непречистени отпадъчни води по време на проливни дъждове;

Н.

като има предвид, че в ЕС бяха установени няколко основни заплахи за почвата, например: изменение на климата, запечатване, ерозия, уплътняване, наводнения и свлачища, суша, хидрогеоложка нестабилност, загуба на органични вещества в почвата, пожари, бури, засоляване, замърсяване, загуба на почвено биоразнообразие, повишаване на киселинното съдържание и опустиняване; като има предвид, че повечето от тези продължаващи процеси на деградация не са разгледани подходящо или изобщо не са разгледани в съществуващото законодателство на ЕС и в националното законодателство;

О.

като има предвид, че ерозията на почвата засяга 25 % от селскостопанската земя в ЕС и се е увеличила с около 20 % между 2000 и 2010 г.; като има предвид, че според изчисленията ерозията на почвата причинява загуба на селскостопанско производство от 1,25 милиарда евро годишно в ЕС (27); като има предвид, че въглеродните запаси в обработваемите горни почвени слоеве намаляват и ЕС непрестанно губи влажните зони и торфищата си; като има предвид, че значими райони със земеделска земя в ЕС са изправени пред засоляване и опустиняване, като 32 — 36 % от подпочвените слоеве в Европа (28) са силно податливи на уплътняване;

П.

като има предвид, че ерозията е природно явление, което може да доведе до кални реки, понякога с катастрофални последици като появата на дълбоки набраздявания, предизвикващи загубата на повърхностния плодороден слой на почвите, както и като има предвид, че в дългосрочен план ерозията може да причини деградация на почвите и загуба на обработваеми площи;

Р.

като има предвид, че неустойчивото управление на земята и почвата има няколко отрицателни въздействия не само върху сухоземното и сладководното биологично разнообразие, но и върху морското биологично разнообразие, което предизвиква промени в хидрографските условия, прекомерни концентрации на хранителни вещества и замърсяване и увеличаване на загубата и влошаването на крайбрежните морски екосистеми; като има предвид, че според прогнозите опазването на крайбрежните ивици в Европа намалява, което е заплаха за естествения капацитет на крайбрежните екосистеми да намаляват въздействието на изменението на климата и на екстремните метеорологични явления в най-уязвимите крайбрежни зони;

С.

като има предвид, че земеползването променя качеството и количеството на екосистемните услуги, като обвързва потенциала на земята и почвата с предоставянето на тези услуги; като има предвид, че основните фактори за деградацията на земята и почвата са неустойчивите селскостопански и горскостопански практики, разрастването на градовете и изменението на климата (29);

Т.

като има предвид, че информацията за почвите в Европа е все още непълна и не е хармонизирана; като има предвид, че това възпрепятства приемането на съответни решения за опазване на почвите както на регионално, така и на местно равнище;

У.

като има предвид, че отговорността на ЕС за опазване на почвата не спира до границите на ЕС, тъй като търсенето на райони за заселване, отглеждане на храни и производство на биомаса нараства по целия свят и изменението на климата вероятно ще окаже отрицателно въздействие върху търсенето, наличието и деградацията на земята; като има предвид, че ЕС допринася за деградацията на земята в трети държави като нетен „вносител“ на земя, интегрирана във вносни продукти;

Ф.

като има предвид, че деградацията на земята изостря въздействието на природните бедствия и допринася за социални проблеми;

Х.

като има предвид, че ако не се предприемат сериозни действия, голяма част от Южна Европа е вероятно да опустинее до 2050 г. в резултат на изменението на климата и неподходящите селскостопански и агрономически практики; като има предвид, че в ЕС тази заплаха не се разглежда съгласувано, ефикасно и ефективно (30); като има предвид, че засоляването засяга 3,8 милиона хектара земя в ЕС, със сериозна соленост на почвата по крайбрежието, по-специално в Средиземно море;

Ц.

като има предвид, че понастоящем опазването на почвите в Европа произтича от опазването на други екологични ресурси и заплахи и е частично и фрагментирано сред многото политически инструменти, които не са координирани и често са незадължителни на равнището на ЕС, на равнището на държавите членки и на регионално равнище;

Ч.

като има предвид, че доброволните национални инициативи и съществуващите национални мерки са важни за постигане на целта за по-добро опазване на почвите, но се оказват недостатъчни сами по себе си, както и като има предвид, че са необходими повече усилия за предотвратяване на по-нататъшната деградация, включително на усвояването на земя; като има предвид, че въпреки наличието на тематична стратегия за опазване на почвите деградацията на почвите продължава в целия ЕС; като има предвид, че за разрешаване на сериозни инциденти или проблеми, свързани със замърсяване, са необходими и трансгранични мерки;

Ш.

като има предвид, че през периода 2000 — 2018 г. е усвоена 11 пъти повече земя, отколкото е била рекултивирана (31); като има предвид, че без обвързващи мерки за ограничаване на усвояването на земя и за насърчаване на възстановяването, рекултивацията и рециклирането, ще бъде невъзможно да се постигне целта за нулево нетно усвояване на земя до 2050 г.;

Щ.

като има предвид, че липсата на всеобхватна, адекватна, съгласувана и интегрирана правна рамка на ЕС за опазване на земните и почвените ресурси на Европа е определена като ключова празнина, която допринася за непрекъснатото влошаване на състоянието на много почви в рамките на Съюза, намалява ефективността на съществуващите стимули и мерки и ограничава способността на Европа да постигне своята програма в областта на околната среда, устойчивото развитие и климата и международните си ангажименти; като има предвид, че предишният опит за въвеждане на правна рамка за опазване на почвите в ЕС беше безуспешен, тъй като през май 2014 г. беше оттеглен, след като в продължение на осем години малцинство от държави членки го блокираха в Съвета; припомня Европейската гражданска инициатива „People4Soil“ от 2016 г., подкрепена от петстотин европейски институции и организации, които призоваха ЕС да направи повече за опазване на почвите;

АА.

като има предвид, че настоящите секторни политики, например общата селскостопанска политика (ОСП), не дават своя справедлив дял по отношение на опазването на почвите; като има предвид, че макар и по-голямата част от обработваемата земя да е под режима на ОСП, средно за по-малко от една четвърт от нея (32) се прилага ефективна защита от ерозия на почвите;

АБ.

като има предвид, че 80 % от азота се разхищава или губи в околната среда; като има предвид, че прекомерното отлагане на азот застрашава качеството на въздуха и водата, допринася за изменението на климата чрез емисии на диазотен оксид, застрашава качеството на почвата и биологичното разнообразие, включително взаимодействието между растенията и опрашителите и техните мрежи, и води до изчерпване на стратосферния озон; като има предвид, че подобряването на ефективността на използване на азот не само подкрепя целите в областта на климата, природата и здравето, но също така би могло да спести сто милиарда щатски долара годишно в световен мащаб;

АВ.

като има предвид, че интензификацията на селското стопанство и прекомерната употреба на пестициди причиняват замърсяване на почвата с остатъчни вещества от пестициди, включително поради голямата устойчивост на почвата на някои пестициди и токсичността за нецелеви видове, както и оказват трайно въздействие върху здравето на почвите; като има предвид, че дифузното замърсяване от агрохимикали представлява заплаха за почвата;

АГ.

като има предвид, че законодателството на ЕС е относително всеобхватно относно опазване на водите, но разглежда контрола на замърсителите от почвите от гледна точка на опазването на водите, а не на по-обширното опазване на околната среда, което обхваща опазването на самите почви; като има предвид, че замърсителите, които се отделят в атмосферата и водата, могат да имат непряко въздействие чрез отлагане на земята, което може да има отрицателно влияние върху качеството на почвата;

АД.

като има предвид, че според научните доказателства почвата и организмите в нея са изложени в значителна степен на смеси от химикали, включително устойчиви и биоакумулиращи химикали, остатъци от пестициди, въглеводороди, тежки метали, разтворители и техните смеси, като това води до значителен висок риск от хронична токсичност, която може да промени биологичното разнообразие, да възпрепятства възстановяването и да нарушава функциите на екосистемата; като има предвид, че в Европа, са идентифицирани приблизително три милиона обекта с потенциално замърсяващи дейности, 340 000 (33) от които се очаква да се нуждаят от възстановяване; като има предвид, че липсва изчерпателна информация относно дифузното замърсяване на почвите;

АЕ.

като има предвид, че според ЕАОС липсата на подходящо законодателство на ЕС в областта на почвите допринася за деградация на почвите в рамките на Европа, както и като има предвид, че напредъкът към устойчиво развитие в Европа и в световен мащаб не е възможен, ако не се обърне достатъчно внимание на земните и почвените ресурси (34);

АЖ.

като има предвид, че 95 % от хранителните ни продукти се произвеждат пряко или непряко от почвите ни;

АЗ.

като има предвид, че според прегледа на настоящите данни за състоянието на почвите в ЕС приблизително 60 — 70 % от почвите в ЕС са в нездраво състояние поради настоящите практики на управление, като допълнителен, все още неопределен процент от почвите са в нездраво състояние поради проблеми, свързани с неправилно изчислено замърсяване (35);

АИ.

като има предвид, че според оценките ерозията на почвите от вода и вятър засяга 22 % от земите в Европа, както и като има предвид, че повече от половината селскостопански земи в ЕС имат средни нива на ерозия, по-високи от тези, които могат да бъдат заменени по естествен път (представляващи над един тон загуба на почва на хектар годишно) (36), като подчертава необходимостта от техники за устойчиво управление на почвите;

АЙ.

като има предвид, че около 25 % от напояваните земеделски земи в Средиземноморския регион се оценяват като засегнати от солта, което оказва въздействие върху селскостопанския потенциал; като има предвид, че понастоящем въпросът за засоляването не се разглежда в съществуващото законодателство на ЕС (37);

АК.

като има предвид, че загубата на плодородна земя за градско развитие намалява потенциала за производство на материали и горива на биологична основа в подкрепа на нисковъглеродната биоикономика;

АЛ.

като има предвид, че инвестирането в избягване на деградацията на земята и във възстановяването на деградирала земя са сериозно обосновани от икономическа гледна точка, тъй като цяло ползите далеч надхвърлят разходите; като има предвид, че според изчисленията разходите за възстановяване са десет пъти по-високи от разходите за превенция (38);

АМ.

като има предвид, че земята е предимно частна собственост в ЕС, което следва да бъде зачитано, като същевременно почвата е общо благо, което е необходимо за производството на храна и осигурява основни екосистемни услуги за цялото общество и природата; като има предвид, че е в обществен интерес ползвателите на земята да бъдат насърчавани да предприемат предпазни мерки за предотвратяване на деградацията на почвата и за опазване на почвата, както и да я управляват устойчиво за бъдещите поколения; като има предвид, че поради това следва да се разгледа възможността за мерки за подкрепа и допълнителни финансови стимули за собствениците на земи с цел опазване на почвата и земята;

АН.

като има предвид, че рециклирането на земя представлява едва 3 % от градското развитие в ЕС, както и като има предвид, че целта на ЕС за нулево нетно усвояване на земя до 2050 г. е малко вероятно да бъде изпълнена, освен ако не се намалят допълнително годишните темпове на усвояване на земя и/или не се увеличи рециклирането на земята; (39)

АО.

като има предвид, че деградацията на почвите и земята има присъщите трансгранични аспекти, свързани например с изменението на климата и замърсяването, количеството и качеството на водата, както и замърсяването, които изискват реакция на равнището на ЕС, конкретни действия от държавите членки и многостранно сътрудничество с трети държави; като има предвид, че практиките във връзка с деградирането на почвата в една държава могат да доведат до разходи, поемани от друга държава членка; като има предвид, че разликите между националните режими за защита на почвата, например що се отнася до замърсяването на почвата, могат да наложат на икономическите оператори много различни задължения и да нарушат конкуренцията на вътрешния пазар;

АП.

като има предвид, че през 2018 г. поради изкопните почви са произведени над 520 милиона тона отпадъци (40) и че изкопните почви са най-големият източник на отпадъци, произведени в ЕС; като има предвид, че съгласно правото на ЕС понастоящем изкопните почви се считат за отпадъци и поради това се депонират; като има предвид, че по-голямата част от тези почви не са замърсени и могат да бъдат повторно използвани по безопасен начин, ако се въведе цел за възстановяване, съчетана с цялостна система за проследяване;

АР.

като има предвид, че последователната и адекватна политика на ЕС за опазване на почвите е предпоставка за постигането на ЦУР, на целите на Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт, по-специално целта за неутралност по отношение на климата, стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията за биологичното разнообразие, амбицията за нулево замърсяване и стратегията за биоикономиката, както и други основни екологични и обществени предизвикателства;

АС.

като има предвид, че редовно актуализираните, хармонизирани и отворени данни и информация за почвите са предварително условие за постигане на по-добро, основано на данни и факти изготвяне на политики за защита на почвените ресурси на равнището на ЕС и на национално равнище;

АТ.

като има предвид, че в своето становище от 5 февруари 2021 г. Европейският комитет на регионите призова Комисията „да предложи нова европейска директива относно земеделските почви, за да се спре намаляването на съдържанието на органичните вещества в тях, да се спре ерозията, а в селскостопанските практики да се даде приоритет на биологичната активност в почвата“ (41);

АУ.

като има предвид, че продоволствената сигурност зависи от сигурността на почвата и всяка практика, която накърнява здравето на почвата, представлява заплаха за продоволствената сигурност; като има предвид, че по-здравите почви произвеждат по-здравословна храна;

АФ.

като има предвид, че в член 4 и член 191 от ДФЕС са заложени основните принципи на политиката на ЕС в областта на околната среда и е установена споделена компетентност в тази област;

АХ.

като има предвид, че горските почви представляват половината от почвите в ЕС и че биологично разнообразните и здрави гори могат да допринесат значително за здравето на почвите;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

—

като взе предвид членове 113 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 1– 2 октомври 2020 г. (1) и 21 юли 2020 г. (2),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 27 ноември 2020 г. (3),

—

като взе предвид предложенията на Комисията, които предстои да бъдат приети, по-специално относно общата основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) (4), общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и пакета за данъчно облагане на цифровия сектор (5), както и позициите на Парламента по тези предложения,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2019 г., озаглавено „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“ (COM(2019)0008),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки (6), сходни по естество или въздействие, предложена от специалната комисия относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие (комисия TAXE),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (7), предложена от неговата втора специална комисия относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие (комисия TAXE2),

—

като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, проведено от анкетната комисия на ЕП за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (комисия PANA) (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (9), предложена от специалната комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (TAX3),

—

като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с всяка от горепосочените -резолюции на Парламента (10),

—

като взе предвид своето проучване, озаглавено Impact of Digitalisation on International Tax Matters: Challenges and Remedies („Въздействие на цифровизацията върху международните данъчни въпроси: предизвикателства и средства за правна защита“) (11),

—

като взе предвид Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР относно плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) от октомври 2015 г., и по-специално действие 1 от него относно данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията,

—

като взе предвид междинния доклад на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР, озаглавен Tax Challenges Arising from Digitalisation („Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията“), приет през 2018 г., и нейната Работна програма за разработване на консенсусно решение за предизвикателствата в областта на данъчното облагане, произтичащи от цифровизацията на икономиката, приета през май 2019 г.,

—

като взе предвид придружителното изявление и докладите относно Подробните планове за първия и втория стълб, приети от Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР през октомври 2020 г., както и приложените резултати от икономическия анализ и оценката на въздействието, извършени от секретариата на ОИСР,

—

като взе предвид резултатите от различните срещи на върха на Г-7, Г-8 и Г-20 по международни данъчни въпроси,

—

като взе предвид текущата работа на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН относно данъчните предизвикателства, свързани с цифровизацията на икономиката,

—

като взе предвид оценката на въздействието на Комисията от етапа на създаване относно данък върху цифровите технологии от 14 януари 2021 г. (Ares(2021)312667),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г., озаглавена „Справедливо данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2.0“ (12),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по бюджети,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0103/2021),

А.

като има предвид, че настоящите международни правила за корпоративно данъчно облагане се основават на принципи, които са разработени в началото на 20-и век и вече не са подходящи за все по-глобализираната и цифровизирана икономика, което благоприятства многобройни вредни данъчни практики, подкопаващи публичните финанси и лоялната конкуренция;

Б.

като има предвид, че пропорционалността и практическата приложимост на тези международни данъчни правила вече са предмет на преразглеждане в контекста на преговорите в рамките на ОИСР с цел да се гарантира конкурентоспособността на европейските дружества в една все по-глобализирана и цифровизирана икономика;

В.

като има предвид, че цифровизираната икономика изостри съществуващите проблеми, причинени от прекомерната зависимост на многонационалните дружества от нематериални активи като интелектуалната собственост;

Г.

като има предвид, че след финансовата криза от 2008 — 2009 г. и поредицата от разкрития за практики на отклонение от данъчно облагане, агресивно данъчно планиране, избягване на данъци и изпиране на пари, държавите от Г-20 постигнаха съгласие да вземат глобални мерки по тези въпроси на равнището на ОИСР посредством проекта относно борбата със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), което доведе до създаването на Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

Д.

като има предвид, че Планът за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби успя да постигне глобален консенсус по много въпроси с цел борба с отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и избягването на данъци; като има предвид обаче, че нямаше съгласие относно справянето с данъчните предизвикателства, породени от цифровизацията на икономиката, което доведе до приемането на отделен окончателен доклад относно действие 1 от Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби през 2015 г.;

Е.

като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за реформа на международната система за корпоративно данъчно облагане с цел справяне с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и предизвикателствата, свързани с данъчното облагане на цифровата икономика;

Ж.

като има предвид, че през 2018 г. Комисията представи две предложения относно данъчното облагане на цифровата икономика, включително временно краткосрочно решение за въвеждане на данък върху цифровите услуги (ДЦУ) и дългосрочно решение, определящо значителното цифрово присъствие като връзка за корпоративното данъчно облагане, което следва да замени ДЦУ; като има предвид, че Комисията представи предложение от 25 октомври 2016 г. за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683); като има предвид, че Парламентът подкрепи всички тези предложения, но те не бяха приети в Съвета, което принуди някои държави членки да въведат едностранно ДЦУ;

З.

като има предвид, че въвеждането на некоординирани и отделни данъци върху цифровите услуги от страна на държавите членки, с различни правила и критерии за данъчно облагане, увеличават разпокъсаността в рамките на единния пазар, създават по-голяма данъчна несигурност и са по-неефективни от общо решение на европейско равнище;

И.

като има предвид, че мерките, предприети едностранно от държавите членки, заплашват да увеличат международните търговски спорове, което може да засегне както цифровите, така и нецифровите предприятия в рамките на единния пазар;

Й.

като има предвид, че в съответствие с мандата, даден от финансовите министри на държавите от Г-20 през март 2017 г., и след приемането на работната програма през май 2019 г., Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби чрез своята работна група по въпросите на цифровата икономика работи върху основано на консенсус глобално решение, базирано на два стълба: първият стълб обхваща разпределението на правата за данъчно облагане посредством нови правила за разпределение на печалбата и за връзката, докато вторият стълб обхваща оставащите въпроси, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, и въвежда мерки за гарантиране на минимално равнище на данъчно облагане;

К.

като има предвид, че на 12 октомври 2020 г. Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР публикува пакет, състоящ се от придружително изявление и доклади относно подробните планове за първия и втория стълб, които отразяват сближаване на възгледите относно редица политически характеристики, принципи и параметри и в двата стълба, като същевременно набелязват оставащите политически и технически въпроси, които следва да бъдат разгледани;

Л.

като има предвид, че печалбите на водещите многонационални дружества в цифровата сфера се увеличиха значително през последните години; като има предвид, че локдауните в отговор на пандемията от COVID-19 допълнително ускориха тенденцията на преход към икономика, основана на цифрови услуги, поставяйки физическите предприятия и най-вече малките и средните предприятия (МСП) в още по-неблагоприятно положение; като има предвид, че е налице спешна необходимост от бързи действия, като се вземе предвид целта на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР за приключване на преговорите през юли 2021 г. като правилна стъпка по посока на по-справедливо разпределение на данъчната тежест;

М.

като има предвид, че адекватното международно данъчно законодателство е от ключово значение за предотвратяването на практики на данъчни измами и избягване на данъци, а също и за създаването на справедлива и ефикасна система на данъчно облагане, която се насочва към преодоляване на неравенството и гарантира сигурност и стабилност, които са предпоставки за конкурентоспособност, както и за еднакви условия на конкуренция между дружествата, особено за МСП;

Н.

като има предвид, че цифровизацията на икономиката даде възможност на всички малки дружества от различни сектори да станат по-конкурентоспособни и да достигнат до нови клиенти; като има предвид, че по-малките стартиращи и разрастващи се предприятия следва да останат необременени от мерките на ЕС за данъчно облагане на цифровия сектор;

О.

като има предвид, че цифровите предприятия в голяма степен разчитат на нематериални активи, за да създават съдържание, по-специално като използват и монетизират потребителски данни, както и че това създаване на стойност не е обхванато от настоящите данъчни системи; като има предвид, че това явление води до несъответствие между мястото на създаване на стойност и мястото на данъчно облагане;

П.

като има предвид, че липсата на международно споразумение или регламент на ЕС относно данъчното облагане на цифровия сектор е пречка за една по-конкурентна и благоприятстваща растежа бизнес среда в рамките на цифровия единен пазар;

Р.

като има предвид, че тежката икономическа криза, пред която е изправен Съюзът, изисква модерни данъчни политики, които позволяват на държавите членки да събират по по-ефикасен и ефективен начин дължимите данъци за дейности, извършвани в рамките на единния пазар;

С.

като има предвид, че държавите членки следва тясно да си сътрудничат и да заемат единна, силна и амбициозна позиция в международните преговори в областта на данъчното облагане;

Т.

като има предвид, че в заключенията на Съвета от 27 ноември 2020 г. се посочва, че през март 2021 г. Европейският съвет ще направи „оценка на състоянието на работата по важния въпрос на данъчното облагане на цифровия сектор“;

У.

като има предвид, че министрите на финансите на държавите от Г-20 се срещнаха на 7– 8 април 2021 г. и на 9– 10 юли 2021 г. ще се срещнат и ще направят преглед на двата стълба на преговорите по Приобщаващата рамка;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.