ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/2

Становище на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. — Европейски парламент

(Становище 1/19) (1)

(Становище, постановено на основание член 218, параграф 11 ДФЕС - Конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) - Подписване от Европейския съюз - Проект за сключване от Съюза - Понятието „предвидено споразумение“ по смисъла на член 218, параграф 11 ДФЕС - Области на външна компетентност на Съюза - Материалноправно основание - Член 78, параграф 2 ДФЕС - Член 82, параграф 2 ДФЕС - Член 83, параграф 1 ДФЕС - Член 84 ДФЕС - Член 336 ДФЕС - Членове 1 — 4а от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие - Частично участие на Ирландия в сключването на Истанбулската конвенция от Съюза - Възможност за разделяне на акта за сключване на международно споразумение в две отделни решения, в зависимост от приложимите правни основания - Практиката на „общо съгласие“ - Съвместимост с Договора за ЕС и с Договора за функционирането на ЕС)

(2021/C 481/02)

Език на производството: всички официални езици

Страна, направила искането

Европейски парламент (представители: D. Warin, A. Neergaard и O. Hrstková Šolcová)

Диспозитив

При спазване във всеки момент на всички изисквания, предвидени в член 218, параграфи 2, 6 и 8 ДФЕС, Договорите не забраняват на Съвета на Европейския съюз, действащ в съответствие с процедурния си правилник, преди да приеме решение относно сключването на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) от Европейския съюз, да изчака „общото съгласие“ на държавите членки, да бъдат обвързани от тази конвенция в областите от нея, попадащи в техните компетенции. За сметка на това те му забраняват да добавя допълнителен етап към процедурата по сключване, предвидена в посочения член, изисквайки предварителна констатация на такова „общо съгласие“ за приемането на решение за сключването на споменатата конвенция.

Подходящото материалноправно основание за приемането на акт на Съвета за сключване от Съюза на частта от Истанбулската конвенция, предмет на предвиденото споразумение по смисъла на член 218, параграф 11 ДФЕС, се състои от член 78, параграф 2 ДФЕС, от член 82, параграф 2 ДФЕС, както и от членове 84 ДФЕС и 336 ДФЕС.

Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, и Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, оправдават разделянето в две отделни решения на акта на Съвета за сключване от Съюза на частта от Истанбулската конвенция, предмет на предвиденото споразумение, само доколкото това разделяне цели да отчете обстоятелството, че Ирландия или Кралство Дания не участват в приетите мерки, отнасящи се до сключването на посоченото споразумение и попадащи в приложното поле на тези протоколи, разглеждани в тяхната съвкупност.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/3

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. — Sigma Alimentos Exterior, SL/Европейска комисия

(Дело C-50/19 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Система на данъчно облагане - Разпоредби относно корпоративния данък, позволяващи на предприятията, които подлежат на данъчно облагане в Испания, да амортизират репутацията, която произтича от придобиването на дялово участие в предприятия, подлежащи на данъчно облагане извън тази държава членка - Понятие за държавна помощ - Условие за селективност - Референтна система - Дерогиране - Различно третиране - Обоснованост на различното третиране)

(2021/C 481/03)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Sigma Alimentos Exterior, SL (представители: първоначално M. Linares-Gil и M. Muñoz Pérez, abogados, впоследствие M. Muñoz Pérez, abogado)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Федерална република Германия (представители: R. Kanitz и J. Möller)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sigma Alimentos Exterior SL да заплати съдебните разноски.

3)	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/3

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. — World Duty Free Group SA, по-рано Autogrill España, SA (C-51/19 P), Кралство Испания (C-64/19 P)/Европейска комисия, Федерална република Германия, Ирландия

(Съединени дела C-51/19 P и С-64/19 Р) (1)

(2021/C 481/04)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: World Duty Free Group SA, по-рано Autogrill España, SA (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados (C-51/19 P), Кралство Испания (представители: първоначално A. Rubio González и A. Sampol Pucurull, а впоследствие S. Centeno Huerta и S. Jiménez García (C-64/19 P)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková), Федерална република Германия (представители: J. Möller и R. Kanitz), Ирландия

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	World Duty Free Group SA и Кралство Испания понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/4

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. — Banco Santander, SA/Европейска комисия

(Дело C-52/19 P) (1)

(2021/C 481/05)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Santander, SA (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Banco Santander SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/5

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. — Banco Santander, SA, Santusa Holding, SL (C-53/19 P), Кралство Испания (C-65/19 P)/Европейска комисия, Федерална република Германия, Ирландия

(Съединени дела C-53/19 P и C-65/19 P) (1)

(2021/C 481/06)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Banco Santander, SA, Santusa Holding, SL (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados (C-53/19 P), Кралство Испания (представители: първоначално A. Rubio González и A. Sampol Pucurull, а впоследствие S. Centeno Huerta и S. Jiménez García (C-65/19 P)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková), Федерална република Германия (представители: J. Möller и R. Kanitz), Ирландия

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Banco Santander SA, Santusa Holding SL и Кралство Испания понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/5

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. — Axa Mediterranean Holding, SA/Европейска комисия

(Дело C-54/19 P) (1)

(2021/C 481/07)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Axa Mediterranean Holding, SA (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Axa Mediterranean Holding SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/6

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. — Prosegur Compañía de Seguridad, SA/Европейска комисия

(Дело C-55/19 P) (1)

(2021/C 481/08)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Prosegur Compañía de Seguridad, SA (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Prosegur Compañía de Seguridad SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 112, 25.3.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/6

Решение на Съда (пленум) от 30 септември 2021 г. — Европейска сметна палата/Karel Pinxten

(Дело C-130/19) (1)

(Член 286, параграф 6 ДФЕС - Нарушение на задълженията, произтичащи от длъжността на член на Европейската сметна палата - Лишаване от правото на пенсия - Право на ефективна съдебна защита - Законосъобразност на разследването на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) - Вътрешна процедура в Сметната палата - Дейност, несъвместима с функциите на член на Сметната палата - Разходи за командировки и дневни надбавки - Представителни разходи и разходи за приеми - Използване на служебния автомобил - Използване на шофьор - Конфликт на интереси - Пропорционалност на санкцията)

(2021/C 481/09)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска сметна палата (представители: първоначално C. Lesauvage, J. Vermer и É. von Bardeleben, а впоследствие C. Lesauvage)

Ответник: Karel Pinxten (представител: L. Levi, адвокат)

Диспозитив

1.	Отхвърля искането на г-н Karel Pinxten за спиране на производството до приключване на наказателното производство, образувано от люксембургските органи въз основа на доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по преписка № OC/2016/0069/A 1.

2.	Отхвърля искането на г-н Karel Pinxten да се разпореди на Европейската сметна палата да представи определен доклад от вътрешен одит, взетите в резултат на този доклад мерки и всички документи, свързани с евентуално засягане на независимостта на вътрешния одитор.

3.	Изключва от материалите по делото електронното писмо на председателя на Европейската сметна палата от 13 февруари 2019 г. до останалите членове и генералния секретар на тази институция, което г-н Karel Pinxten е представил като приложение B.10 към писмената си защита.

Г-н Karel Pinxten е нарушил задълженията, произтичащи от длъжността на член на Европейската сметна палата, по смисъла на член 286, параграф 6 ДФЕС, като:

—	не е декларирал и незаконно е упражнявал дейност в рамките на управителния орган на политическа партия,

—	злоупотребил е със средства на Сметната палата за финансиране на дейности, които не са свързани със задълженията на член на тази институция, доколкото това е установено в точки 387—799 от настоящото решение,

—	използвал е карта за гориво, за да купува гориво за превозни средства на трети лица, и

—	е създал конфликт на интереси с отношенията си с ръководител на одитиран обект.

5.	Лишава г-н Karel Pinxten от две трети от правото му на пенсия, считано от обявяването на настоящото решение.

6.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

7.	Съдът не е компетентен да се произнесе по искането на г-н Karel Pinxten за обезщетение.

8.	Г-н Karel Pinxten понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската сметна палата.

(1) ОВ C 148, 29.4.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/7

Решение на Съда (първи състав) от 6 октомври 2021 г. — Scandlines Danmark ApS, Scandlines Deutschland GmbH/Европейска комисия, Кралство Дания, Föreningen Svensk Sjöfart, Naturschutzbund Deutschland (NABU) eV (C-174/19 P), Stena Line Scandinavia AB/Европейска комисия, Кралство Дания, Föreningen Svensk Sjöfart (C-175/19 P)

(Съединени дела C-174/19 P и С-175/19 P) (1)

(Обжалване - Жалба за отмяна - Държани помощи - Публично финансиране на фиксираната железопътна-сухопътна връзка на протока Ферман - Индивидуални помощи - Нотифицирани помощи, обявени за съвместими с вътрешния пазар - Изпълнение на важен проект от общоевропейски интерес - Решение да не се предявяват възражения - Монопол - Нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията)

(2021/C 481/10)

Език на производството: английски

Страни

(Дело C-174/19 P)

Жалбоподатели: Scandlines Danmark ApS, Scandlines Deutschland GmbH (представител: L. Sandberg-Mørch, advokat)

Други страни в производството: Европейска комисия: (представители: V. Bottka, S. Noë и L. Armati), Кралство Дания (представители: първоначално J. Nymann-Lindegren, впоследствие V. Jørgensen, подпомагани от R. Holdgaard, advokat), Föreningen Svensk Sjöfart (представител: J. L. Buendía Sierra, abogado), Naturschutzbund Deutschland (NABU) eV (представители: T. Hohmuth, Rechtsanwalt, и L. Sandberg-Mørch, advokat)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателите: Aktionsbündnis gegen eine feste Fehmarnbeltquerung eV (представители: L. Sandberg-Mørch, advokat, и W. Mecklenburg, Rechtsanwalt), Rederi Nordö-Link AB (представители: L. Sandberg-Mørch и A. Godsk Fallesen, advokater), Trelleborg Hamn AB (представители: L. Sandberg-Mørch, advokat, и J. L. Buendía Sierra, abogado)

(Дело C-175/19 P)

Жалбоподател: Stena Line Scandinavia AB (представители: L. Sandberg-Mørch, advokat, и P. Alexiadis, solicitor)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: V. Bottka, S. Noë и L. Armati), Кралство Дания (представители: първоначално J. Nymann-Lindegren, впоследствие V. Jørgensen, подпомагани от R. Holdgaard, advokat), Föreningen Svensk Sjöfart (представител: J. L. Buendía Sierra, abogado)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Aktionsbündnis gegen eine feste Fehmarnbeltquerung eV (представители: L. Sandberg-Mørch, advokat, и W. Mecklenburg, Rechtsanwalt), Rederi Nordö-Link AB (представители: L. Sandberg-Mørch и A. Godsk Fallesen, advokater), Trelleborg Hamn AB (представители: L. Sandberg-Mørch, advokat, и J. L. Buendía Sierra, abogado)

Диспозитив

1)	Отхвърля главните жалби и насрещните жалби.

2)	Осъжда Scandlines Danmark ApS и Scandlines Deutschland GmbH, както и Stena Line Scandinavia AB да заплатят освен направени от тях разноски и разноските, направени от Европейската комисия връзка с главните жалби.

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея разноски във връзка с насрещните жалби.

4)	Осъжда Кралство Дания, Föreningen Svensk Sjöfart и Naturschutzbund Deutschland (NABU) eV да заплатят направените от тях разноски.

5)	Осъжда Rederi Nordö-Link AB, Trelleborg Hamn AB et Aktionsbündnis gegen eine feste Fehmarnbeltquerung eV да заплатят направените от тях разноски.

(1) ОВ C 148, 29.4.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/8

Решение на Съда (първи състав) от 6 октомври 2021 г. — ClientEarth/Европейска комисия, Европейска агенция по химикали

(Дело C-458/19 P) (1)

(Обжалване - Жалба за отмяна - Решение за изпълнение C(2016) 3549 final на Комисията - Разрешение за употреби на бис(2-етилхексил) фталат (DEHP) - Регламент (ЕО) № 1907/2006 - Членове 60 и 62 - Регламент (ЕО) № 1367/2006 - Искане за вътрешно преразглеждане - Решение C(2016) 8454 final на Комисията - Отхвърляне на искането)

(2021/C 481/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth (представители: A. Jones, Solicitor, J. Stratford, BL)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, R. Lindenthal и K. Mifsud-Bonnici), Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä, W. Broere и F. Becker)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда ClientEarth да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Европейската агенция по химикали (ECHA) понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 263, 5.8.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/9

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Sąd Najwyższy — Полша) — Производство, образувано по искане на W.Ż

(Дело C-487/19) (1)

(Преюдициално запитване - Правова държава - Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза - Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС - Принципи на несменяемост и на независимост на съдиите - Принудително преместване на съдия от общ съд - Жалба - Определение за недопустимост, прието от съдия от Sąd Najwyższy (Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych) Върховен съд (колегия за извънреден контрол и публични въпроси), Полша) - Съдия, назначен от президента на Република Полша въз основа на решение на Националния съдебен съвет въпреки съдебно решение за спиране на изпълнението на това решение до произнасянето от Съда на решение по преюдициално запитване - Съдия, който не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон - Предимство на правото на Съюза - Възможност да се приеме за нищожно такова определение за недопустимост)

(2021/C 481/12)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател: W.Ż.

при участието на: Prokurator Generalny zastępowany przez Prokuraturę Krajową, преди Prokurator Prokuratury Krajowej Bożena Górecka, Rzecznik Praw Obywatelskich

Диспозитив

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд, сезиран с искане за отвод, подадено в допълнение към жалба, с която съдия в съд, който тълкува и прилага правото на Съюза, оспорва решение, с което е преместен без неговото съгласие, трябва — когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза — да приеме за нищожно определение, с което действащ като последна инстанция орган в състав от един съдия е отхвърлил посочената жалба, ако от всички условия и обстоятелства, при които е протекъл процесът по назначаване на този съдия, е видно, че той е назначен в явно нарушение на основни правила, които са неразделна част от изграждането и функционирането на съответната съдебна система, и че почтеността на резултата, до който е довел посоченият процес на назначаване, е застрашена поради пораждането у правните субекти на оправдани съмнения относно независимостта и безпристрастността на съдията по делото, така че посоченото определение не може да бъде считано за постановено от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на посочения член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

(1) ОВ C 337, 7.10.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 6 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Constanţa — Румъния) — TS, UT, VU/Casa Naţională de Asigurări de Sănătate, Casa de Asigurări de Sănătate Constanţa

(Дело C-538/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална сигурност - Здравно осигуряване - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Член 20, параграфи 1 и 2 - Медицинско лечение, проведено в държава членка, различна от тази по местопребиваването на осигуреното лице - Предварително разрешение - Условия - Изискване да се представи доклад, изготвен от лекар от националната обществена здравноосигурителна схема, предписващ лечение - Получено в държава членка, различна от тази по местопребиваването на осигуреното лице, второ медицинско становище, в рамките на което е предписано алтернативно лечение, което има предимството да не причинява инвалидност - Възстановяване на всички медицински разходи за това алтернативно лечение - Свободно предоставяне на услуги - Член 56 ДФЕС)

(2021/C 481/13)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Constanţa

Страни в главното производство

Жалбоподатели: TS, UT, VU

Ответници: Casa Naţională de Asigurări de Sănătate, Casa de Asigurări de Sănătate Constanţa

Диспозитив

Член 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., във връзка с член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че осигуреното лице, за което в държава членка, различна от тази по местопребиваването му, е проведено лечение, което е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка по местопребиваване, има право да му бъдат възстановени всички разходи за лечението при условията по този регламент, когато лицето не е могло да получи разрешение от компетентната институция в съответствие с член 20, параграф 1 от посочения регламент, тъй като, макар диагнозата и необходимостта от спешно провеждане на лечение да са били потвърдени от лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, този лекар му е предписал лечение, различно от това, на което лицето е решило да се подложи съобразно второ медицинско становище на лекар в друга държава членка, като се има предвид, че второто лечение, за разлика от първото, не води до инвалидност.

(1) ОВ C 357, 21.10.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/10

Решение на Съда (първи състав) от 6 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Благоевград — България) — „ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — София

(Дело C-544/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 63 ДФЕС - Свободно движение на капитали - Директива (ЕС) 2015/849 - Приложно поле - Национална правна уредба, която изисква плащанията над определена сума да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка - Член 65 ДФЕС - Обосноваване - Борба с данъчните измами и избягването на данъци - Пропорционалност - Административнонаказателни санкции - Член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Принципи на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието)

(2021/C 481/14)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Благоевград

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД

Ответник: Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — София

в присъствието на: прокурор от Окръжна прокуратура — Благоевград

Диспозитив

Правна уредба на държава членка, която забранява на физическите и юридическите лица да извършват в брой плащания на територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща определен праг, и изисква от тях да извършват такива плащания само чрез превод или внасяне по платежна сметка, не попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.

Член 63 ДФЕС във връзка с член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка — която с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, от една страна, забранява на физическите и юридическите лица да извършват плащания в брой на територията на страната, когато са на стойност, равна на или надвишаваща определен праг, и изисква тези плащания да се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка, включително когато става въпрос за разпределяне на дивиденти от дружество, и от друга страна, за нарушение на тази забрана предвижда санкционен режим, при който размерът на налаганата глоба или имуществена санкция се изчислява като фиксиран процент от общия размер на плащането, направено в нарушение на посочената забрана, без тази глоба или имуществена санкция да може да бъде съобразена с конкретните обстоятелства по случая — при условие че посочената правна уредба е в състояние да гарантира осъществяването на посочените цели и не надхвърля необходимото за тяхното постигане.

(1) ОВ C 357, 21.10.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/11

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Consorzio Italian Management, Catania Multiservizi SpA/Rete Ferroviaria Italiana SpA

(Дело C-561/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 267 ДФЕС - Обхват на задължението на националните юрисдикции от последна инстанция за отправяне на преюдициално запитване - Изключения от това задължение - Критерии - Въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат от страните в националното производство, след като Съдът веднъж вече е постановил решение по преюдициално запитване в рамките на това производство - Липса на уточнения относно причините, обосноваващи необходимостта да се отговори на преюдициалните въпроси - Частична недопустимост на преюдициалното запитване)

(2021/C 481/15)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Consorzio Italian Management, Catania Multiservizi SpA

Ответник: Rete Ferroviaria Italiana SpA

Диспозитив

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, трябва да изпълни задължението си да сезира Съда с повдигнат пред нея въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, освен ако не установи, че този въпрос е ирелевантен, разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда или правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение.

Съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед на специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебната практика в рамките на Съюза.

Такава юрисдикция не може да бъде освободена от посоченото задължение само поради това че веднъж вече е сезирала Съда с преюдициално запитване в рамките на същото национално дело. Тя обаче може да не постави преюдициален въпрос на Съда поради основания за недопустимост, присъщи на производството пред тази юрисдикция, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност.

(1) ОВ C 357, 21.10.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/12

Решение на Съда (пети състав) от 6 октомври 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia del País Vasco — Испания) — Confederación Nacional de Centros Especiales de Empleo (Conacee)/Diputación Foral de Guipúzcoa

(Дело C-598/19) (1)

(Преюдициално запитване - Възлагане на обществени поръчки - Директива 2014/24/ЕС - Член 20 - Запазени поръчки - Национално законодателство, което запазва правото на участие в определени процедури за възлагане на обществени поръчки за специални центрове за заетост със социална цел - Допълнителни условия, които не са предвидени в Директивата - Принципи на равно третиране и на пропорционалност)

(2021/C 481/16)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia del País Vasco

Страни в главното производство

Жалбоподател: Confederación Nacional de Centros Especiales de Empleo (Conacee)

Ответник: Diputación Foral de Guipúzcoa

Диспозитив

Член 20, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да налага допълнителни условия освен посочените в тази разпоредба, като по този начин изключва от процедурите за възлагане на запазени обществени поръчки някои икономически оператори, които изпълняват предвидените в тази разпоредба условия, стига държавата членка да спазва принципите на равно третиране и на пропорционалност.

(1) ОВ C 363, 28.10.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/13

Решение на Съда (десети състав) от 30 септември 2021 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словакия) — HYDINA SK s.r.o./Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky

(Дело C-186/20) (1)

(Преюдициално запитване - Административно сътрудничество и борба с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Регламент (ЕС) № 904/2010 - Членове 10 — 12 - Обмен на информация - Данъчна ревизия - Срокове - Спиране на данъчна ревизия в случай на обмен на информация - Превишаване на срока, определен за предоставяне на информация - Последици за законосъобразността от спирането на данъчна ревизия)

(2021/C 481/17)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: HYDINA SK s.r.o.

Ответник: Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky

Диспозитив

Член 10 във връзка със съображение 25 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не предвижда срокове, чието превишаване може да засегне законосъобразността на спирането на данъчна ревизия, предвидено в правото на запитващата държава членка, докато запитаната държава членка представи информация, поискана в рамките на установения с този регламент механизъм за административно сътрудничество.

(1) ОВ C 222, 6.7.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/13

Решение на Съда (осми състав) от 30 септември 2021 г. (преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep — Нидерландия) — K/Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

(Дело C-285/20) (1)

(Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Член 65, параграфи 2 и 5 - Приложно поле - Напълно безработен работник - Обезщетения за безработица - Работник, който пребивава и е нает на работа в компетентната държава членка - Преместване на пребиваването му в друга държава членка - Лице, което не е ефективно заето в компетентната държава членка, преди да бъде напълно безработно - Лице в отпуск поради болест и получаващо на това основание обезщетения за болест, изплащани от компетентната държава членка - Дейност като заето лице - Сходни правни положения)

(2021/C 481/18)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: K

Ответник: Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

Диспозитив

Член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към положение, при което съответното лице, преди да бъде напълно безработно, е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка, и не е упражнявало ефективно дейност като заето лице, а е било в отпуск по болест и на това основание е получавало обезщетения за болест, изплащани от компетентната държава членка, при условие обаче че съгласно националното право на компетентна държава членка предоставянето на такива обезщетения се приравнява на упражняване на дейност като заето лице.

Член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 465/2012, трябва да се тълкува в смисъл, че причините, по-специално от семеен характер, поради които съответното лице е преместило пребиваването си в държава членка, различна от компетентната държава членка, не следва да се вземат предвид за целите на прилагането на тази разпоредба.

(1) ОВ C 313, 21.9.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/14

Решение на Съда (шести състав) от 30 септември 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Commerzbank AG/E.O.

(Дело C-296/20) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения - Граждански и търговски дела - Конвенция от Лугано II - Член 15, параграф 1, буква в) - Компетентност при потребителски договори - Преместване на местоживеенето на потребителя в друга държава, обвързана с конвенцията)

(2021/C 481/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Commerzbank AG

Ответник: E.O.

Диспозитив

Член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба определя компетентността, когато търговецът и потребителят, страни по потребителски договор, към датата на сключването му са имали местоживеене в една и съща държава, обвързана по тази конвенция, и едва след това сключване в правоотношението се появява чуждестранен елемент, поради това че впоследствие потребителят премества местоживеенето си в друга държава, обвързана по тази конвенция.

(1) ОВ C 348, 19.10.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/15

Решение на Съда (първи състав) от 30 септември 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Icade Promotion SAS, наричано преди това Icade Promotion Logement SAS/Ministère de l'Action et des Comptes Publiques

(Дело C-299/20) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 392 - Режим на облагане на маржа - Приложно поле - Доставки на сгради и на земя за строеж, закупени с цел препродажба - Данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката на недвижими имоти не подлежи на приспадане - Препродажба, подлежаща на облагане с ДДС - Понятие за „земя за строеж“)

(2021/C 481/20)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Icade Promotion SAS, наричано преди това Icade Promotion Logement SAS

Ответник: Ministère de l'Action et des Comptes Publiques

Диспозитив

Член 392 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска режимът на облагане на маржа да се прилага за сделки за доставка на земя за строеж както когато придобиването ѝ се облага с данък върху добавената стойност (ДДС), без данъчнозадълженото лице, което я препродава, да има право да извърши приспадане на този данък, така и когато придобиването ѝ не се облага с ДДС, а цената, на която данъчнозадълженият дилър е придобил земята, включва вече платен от първоначалния ѝ купувач ДДС. Извън тази хипотеза обаче посочената разпоредба не се прилага за сделки за доставка на земя за строеж, чието първоначално придобиване не е подлежало на облагане с ДДС, или защото доставката е извън нейното приложно поле, или защото тя е освободена от данъчно облагане.

Член 392 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на режима на облагане на маржа за сделки за доставка на земя за строеж, когато между придобиването и препродажбата ѝ от данъчнозадълженото лице придобитата в незастроен вид земя е станала земя за строеж, но не изключва прилагането на този режим за сделки за доставка на земя за строеж, когато между придобиването и препродажбата ѝ от данъчнозадълженото лице характеристиките на тази земя са претърпели промени, като например парцелиране или извършване на работи по облагородяване, позволяващи свързването на посочената земя с различни мрежи на прилежащата ѝ техническа инфраструктура, по-конкретно като газоснабдителни или електроснабдителни мрежи.

(1) ОВ C 297, 7.9.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/15

Жалба, подадена на 21 юли 2021 г. от Великото херцогство Люксембург срещу решението, постановено от Общия съд (втори разширен състав) на 12 май 2021 г. по съединени дела T-516/18 и Т-525/18, Велико херцогство Люксембург и Engie Global LNG Holding и др./Комисия

(Дело C-451/21 P)

(2021/C 481/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Велико херцогство Люксембург (представители: A. Germeaux и T. Uri, подпомагани от D. Waelbroeck, J. Bracker, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Ирландия

Искания на жалбоподателя

Великото херцогство Люксембург моли Съда:

—	да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 май 2021 г. по съединени дела T-516/18 и Т-525/18, Люксембург и Engie Global LNG Holding и др./Комисия,

—

да се произнесе окончателно по спора на основание член 61 от Статута на Съда и да уважи исканията, направени от Великото херцогство Люксембург в първоинстанционното производство, като отмени Решение (ЕС) 2019/421 на Комисията от 20 юни 2018 година относно държавна помощ SA.44888 (2016/C) (ex 2016/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на Еngie (Анжи) (ОВ L 78, 2019 г., стр. 1),

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от Великото херцогство Люксембург.

Основания и основни доводи

Великото херцогство Люксембург изтъква четири основания за обжалване.

Първо основание за обжалване — нарушение на член 107 ДФЕС, тъй като Общият съд потвърждава, че въпросните две серии предварителни данъчни становища дават „селективно“ предимство в светлината на възприетата от Комисията „тясна“ референтна рамка. (i) Като възприема наличието на „тясна“ референтна рамка (а именно правилата на люксембургската система за корпоративно данъчно облагане, отнасящи се до данъчното освобождаване на приходите от дялови участия и до данъчното облагане на разпределението на печалбата), Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото. Той утвърждава не само една непълна и изкуствено ограничена референтна рамка, но изопачава и люксембургското право, като потвърждава тълкуване contra legem на разглежданите разпоредби. Освен това с обжалваното съдебно решение се утвърждава дискриминацията между трансграничните и чисто националните сделки, тъй като от референтната рамка се изключват люксембургските дружества, притежаващи дялови участия в дружества от други държави членки. (ii) Изводът за наличието на дерогация от „тясната“ референтна рамка е неправилен. Той е резултат от пренаписването на националното право и е в разрез с практиката на Съда относно проверката за селективност, и по-точно с практиката, изискваща да се докаже дискриминация спрямо намиращи се в сходно положение предприятия.

Второ основание за обжалване — нарушение на член 107 ДФЕС, тъй като Общият съд потвърждава наличието на „селективно“ предимство поради неприлагането на люксембургската разпоредба относно злоупотребата със закона, а субсидиарно — нарушение на Регламент (ЕС) 2015/1589 (1) и правото на защита. (i) Правната квалификация „селективност“, възприета от Общия съд поради неприлагането на люксембургската разпоредба относно злоупотребата със закона, е следствие от погрешна изходна постановка и изопачаване на националното право. Всъщност, противно на гледището на Общия съд, използването на „пряк“ ZORA е щяло да доведе до същия облагаем резултат. (ii) Съжденията на Общия съд във връзка с определянето на референтната рамка са опорочени от редица грешки при прилагане на правото и при мотивирането. (iii) Съжденията на Общия съд във връзка с наличието на дерогация са неправилни. Констатацията, че в случая критериите за прилагането на разпоредбата относно злоупотребата със закона са изпълнени, се основава на погрешната изходна постановка, че използването на „пряк“ ZORA е нямало да доведе до същия облагаем резултат. С обжалваното съдебно решение се нарушава и член 107 ДФЕС, тъй като се презумира наличието на злоупотребата със закона, и в частност липсата на извънданъчни аргументи. Освен това Общият съд не изпълнява задължението си за мотивиране и не извършва цялостна преценка на фактите, като пренебрегва някои факти, потвърждаващи, че не може да се установи злоупотреба със закона съгласно люксембургското право. Той нарушава и член 107 ДФЕС, тъй като не доказва наличието на каквато и да било дискриминация в полза на Engie и съответно в ущърб на предприятия в сходно фактическо и правно положение. (iv) Накрая и субсидиарно, с обжалваното съдебно решение се нарушава правото на защита на Великото херцогство Люксембург.

Трето основание за обжалване — нарушение на членове 4 и 5 ДЕС. Великото херцогство Люксембург поддържа, че в разрез с членове 4 и 5 ДЕС и принципите, уреждащи разпределянето на правомощията между държавите членки и Европейския съюз, обжалваното съдебно решение ограничава самостоятелността на националните данъчни органи в област от компетентността на държавите членки.

Четвърто основание за обжалване — нарушение на член 296 ДФЕС, тъй като Общият съд не изпълнява задължението си за мотивиране.

(1) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/17

Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 6 август 2021 година — „Банка ДСК“ ЕАД / M. B.

(Дело C-489/21)

(2021/C 481/22)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Ищец:„Банка ДСК“ ЕАД

Ответник: M. B.

Преюдициални въпроси

Следва ли чл. 3, пap. 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) във връзка с т. 1, буква „д“ и „е“ от приложението към същата Директива да се тълкуват в смисъл, че не отговарят на изискванията за добросъвестност и създават задължения в тежест на потребителя клаузи, които съществено увеличават разходите на потребителя по договора за кредит в случай, че потребителят не извършва ежемесечен превод на работната си заплатата на банката-кредитодател, като се вземе предвид, че при условията на договора той е длъжен да учреди залог върху вземането си за работна заплата?

В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли чл. 3, пap. 1 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с т. 1, буква „д“ и „е“ от приложението към същата Директива да се тълкуват в смисъл, че не отговарят на изискванията за добросъвестност и създават задължения в тежест на потребителя клаузи, които задължават потребителя да ползва ефективно и други услуги на предоставящия кредита търговец освен да извършва превод на заплатата си при него?

В случай, че отговорът на втория въпрос е положителен по принцип, от какви критерии следва да се ръководи националният съд при преценката за неравноправност? По-специално следва ли да се вземат предвид степента на свързаност между предмета на договора за кредит и допълнителните услуги, които потребителят е задължен да ползва, броят на услугите, както и национални правила относно ограничаването на свързаните продажби?

Следва ли принципът за съответно тълкуване на националния закон с актовете на правото на Европейския съюз, въведен в т. 26 от Решението по дело 14/83, Von Colson, да се прилага и при тълкуване на национални правни разпоредби, уреждащи различна от въведената в правото на Съюза, но свързана, правна материя (в случая — правила относно нелоялната конкуренция) спрямо тази на акта от правото на Европейския съюз, който националният съд прилага по делото пред него (в случая — Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителски договори), и при това тълкуване на националния закон следва да се прилагат стандартите на Хартата на основните права на Европейския съюз?

Следва ли чл. 7, пар. 2 от Директива 2005/29/ЕО (2) във връзка с чл. 6, пap. 1, буква „г“ от същата Директива и чл. 10, пар. 2, б. „е“ от Директива 2008/48/ЕО (3) да се тълкуват в смисъл, че забранява посочването на по-нисък лихвен процент в основния текст на договора за потребителски кредит, ако отпускането на кредита при този лихвен процент е поставено в зависимост от условия, които са описани в приложение към договора? Следва ли при тази преценка да се оценява начинът на формулиране на условията за намаляване на лихвения процент, отпадането на такова намаление и способите за възстановяването му?

Следва ли чл. 5, пар. 2, буква „б“ от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че при преценка на възможността съществено да се измени икономическото поведение на потребителите следва да се вземе предвид пазарният дял на банка, която предоставя потребителски кредити с оглед нуждите на потребителите на такива продукти?

Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите по договори, свързани с договор за потребителски кредит, и при чието изпълнение се получава лихвена отстъпка по договора за потребителски кредит, представляват част от годишния процент на разходите по кредита и следва да се включат при изчисляването му?

Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО във връзка с чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че при неизпълнение на задължения по свързани с договора за кредит договори, което е обвързано с увеличаване на лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличения годишен лихвен процент съобразно неизпълнението?

Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител –кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?

10.

Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори; OB 1993, L 95, стр. 29, специално българско издание: глава 15, том 2, стр. 273

(2) Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“); OB 2005, L 149, стр. 22, специално българско издание: глава 15, том 14, стр. 260

(3) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета; OB 2008, L 133, стр. 66

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/18

Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 10 август 2021 г. — WA/Direcţia pentru Evidenţa Persoanelor şi Administrarea Bazelor de Date din Ministerul Afacerilor Interne

(Дело C-491/21)

(2021/C 481/23)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

Жалбоподател: WA

Ответник: Direcţia pentru Evidenţa Persoanelor şi Administrarea Bazelor de Date din Ministerul Afacerilor Interne

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 20, член 21, параграф 1 и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и членове 4, 5 и 6 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (1), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява издаването на карта за самоличност — която може да служи като документ за пътуване в рамките на Европейския съюз — на гражданин на държава членка поради факта, че последният е установил своето местоживеене в друга държава членка?

(1) ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/18

Преюдициално запитване от Högsta domstolen (Швеция), постъпило на 16 септември 2021 г. — CC/VO

(Дело C-572/21)

(2021/C 481/24)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta domstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: CC

Ответник: VO

Преюдициален въпрос

Запазва ли юрисдикция на държава членка компетентността си на основание член 8, параграф 1 от Регламент „Брюксел II“ (1), когато детето, за което се отнася производството, прехвърли в хода на същото обичайното си местопребиваване от държава членка в трета държава, която е страна по Хагската конвенция от 1996 г. (вж. член 61 от посочения регламент)?

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/19

Преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky (Чехия), постъпило на 20 септември 2021 г. — QT/O2 Czech Republic a. s.

(Дело C-574/21)

(2021/C 481/25)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší soud České republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: QT

Ответник: O2 Czech Republic a. s.

Преюдициални въпроси

Трябва ли изразът „изгубена комисиона“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква а), второ тире от Директива 86/653/ЕИО (1) на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, да се тълкува в смисъл, че такава е и комисионата за сключване на договори, които търговският представител би сключил, ако още действаше договорът му за търговско представителство, с клиентите, които е привлякъл за принципала или с които значително е увеличил обема на търговията?

2)	Ако е така, при какви условия този извод се отнася и до т.нар. еднократни комисиони за сключване на договор?

(1) ОВ L 382, 1986 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/19

Преюдициално запитване от Itä-Suomen hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 22 септември 2021 г. — J.M.

(Дело C-579/21)

(2021/C 481/26)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Itä-Suomen hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: J.M.

Други страни в производството: Заместник на длъжностното лице по защита на данните, Pankki S

Преюдициални въпроси

Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните (1), във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по–специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?

Трябва ли, при положителен отговор на първия въпрос и на основание член 15, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от посочения регламент, в случая да бъде взета предвид все пак информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)] и:

как трябва да се тълкува целта на обработването по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целта на обработването да обоснове право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целта на обработването на личните данни?

б.	В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J. M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от Общия регламент относно защитата на данните, до които субектът на данни би имал право да получи достъп?

3)	От значение ли е за производството обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J. M. едновременно упражнява дейност за банката и е неин клиент?

4)	Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J. M. са били обработени преди влизане в сила на Общия регламент относно защитата на данните?

(1) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/22

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Sipcam Oxon/Комисия

(Дело T-518/19) (1)

(Продукти за растителна защита - Активно вещество хлороталонил - Неподновяване на вписването в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 - Оценителна процедура - Право на защита - Предложение за класифициране на активно вещество - Правна сигурност - Пропорционалност - Принцип на предпазните мерки)

(2021/C 481/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sipcam Oxon SpA (Милано, Италия) (представители: C. Mereu и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castilla Contreras, A. Dawes и I. Naglis)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/677 на Комисията от 29 април 2019 година за неподновяване на одобрението на активното вещество хлороталонил в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 114, 2019 г., стр. 15)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sipcam Oxon SpA да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 305, 9.9.2019 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/22

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Kondyterska korporatsiia „Roshen“/EUIPO — Krasnyj Octyabr (Изображение на омар)

(Дело T-254/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща омар - Абсолютни основания за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001) - Право на изслушване - Член 94 от Регламент 2017/1001)

(2021/C 481/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dochirnie pidpryiemstvo Kondyterska korporatsiia „Roshen“ (Киев, Украйна) (представител: I. Lukauskienė, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: PAO Moscow Confectionery Factory „Krasnyj Octyabr“ (Москва, Русия) (представители: M. Geitz и J. Stock, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 4 март 2020 г. (преписка R 1916/2019-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Dochirnie pidpryiemstvo Kondyterska korporatsiia „Roshen“ и PAO Moscow Confectionery Factory „Krasnyj Octyabr“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Dochirnie pidpryiemstvo Kondyterska korporatsiia „Roshen“ да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 215, 29.6.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/23

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Indo European Foods/EUIPO — Chakari (Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice

(Дело T-342/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice“ - По-ранна нерегистрирана словна марка „BASMATI“ - Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство от Съюза и от Евратом - Преходен период - Правен интерес - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Режим на иска за злоупотреба с наименование (action for passing off) по common law - Вероятност от заблуждаващо представяне - Риск от размиване на по-ранната марка, ползваща се с добра репутация)

(2021/C 481/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Indo European Foods Ltd (Хароу, Обединено кралство) (представители: A. Norris, barrister, и N. Welch, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Hamid Ahmad Chakari (Виена, Австрия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 април 2020 г. (преписка R 1079/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Indo European Foods и г-н Chakari

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 април 2020 г. (преписка R 1079/2019 4).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски, включително необходимите разходи, направени от Indo European Foods Ltd във връзка с производството пред апелативния състав на EUIPO.

(1) ОВ C 262, 10.8.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/24

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Dermavita Company/EUIPO — Allergan Holdings France (JUVEDERM)

(Дело T-372/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „JUVEDERM“ - Реално използване на марката - Използване за стоките, за които е регистрирана марката - Използване със съгласието на притежателя - Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 481/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dermavita Company S.a.r.l. (Бейрут, Ливан) (представител: Д. Тодоров, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: K. Zajfert, J. Crespo Carrillo и V. J. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Allergan Holdings France SAS (Курбевуа, Франция) (представители: J. Day, solicitor, и T. de Haan, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 14 април 2020 г. (преписка R 877/2019-4), постановено в производство по отмяна със страни Dermavita Company и Allergan Holdings France

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Dermavita Company S.a.r.l. да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

(1) ОВ C 262, 10.8.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/24

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Allergan Holdings France/EUIPO — Dermavita Company (JUVEDERM)

(Дело T-397/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „JUVEDERM“ - Реално използване на марката - Използване за стоките, за които е регистрирана марката - Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 481/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Allergan Holdings France SAS (Курбевуа, Франция) (представители: J. Day, solicitor, и T. de Haan, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: K. Zajfert и V. J. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Dermavita Company S.a.r.l. (Бейрут, Ливан) (представител: Д. Тодоров, адвокат)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля възражението за недопустимост.

2)	Отхвърля жалбата.

3)	Осъжда Allergan Holdings France SAS да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), както и две трети от съдебните разноски на Dermavita Company S.a.r.l., направени в настоящото производство.

4)	Dermavita Company S.a.r.l. понася една трета от направените от него съдебни разноски в настоящото производство.

(1) ОВ C 279, 24.8.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/25

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Global Translation Solutions/Комисия

(Дело T-404/20) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Услуги за писмен превод - Отхвърляне на офертата на оферент - Възлагане на поръчката на друг оферент - Критерии за възлагане - Метод за оценяване - Явна грешка в преценката - Равно третиране - Прозрачност - Задължение за мотивиране - Задължение за полагане на грижа - Принцип на добра администрация)

(2021/C 481/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Global Translation Solutions (Валета, Малта) (представител: C. Mifsud Bonnici, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Katsimerou, L. André и М. Илкова)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на съдържащото се в писмото от 17 април 2020 г. решение на Комисията за отхвърляне на офертата на жалбоподателя за обособена позиция № 22 (EN>MT) в процедурата за възлагане на обществена поръчка TRAD 19 и за възлагане на тази обособена позиция на друг участник, както и за отмяна на „всички свързани решения“.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Global Translation Solutions ltd. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 297, 7.9.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/26

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Esteves Lopes Granja/EUIPO — IVDP (PORTWO GIN)

(Дело T-417/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз PORTWO GIN - По-ранно наименование за произход „Porto“ - Понятия за използване и експлоатиране на защитено наименование за произход - Член 103, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013)

(2021/C 481/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Joaquim José Esteves Lopes Granja (Вила Нова де Гайа, Португалия) (представител: O. Santos Costa, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, IP (IVDP) (Песу да Регуа, Португалия) (представител: P. Sousa e Silva, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 21 април 2020 г. (преписка R 993/2019-2) относно производство по възражение между Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, IP и Joaquim Jósé Esteves Lopes Granja.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Joaquim José Esteves Lopes Granja да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 279, 24.8.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/26

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Guo/EUIPO — Sand Cph (sandriver)

(Дело T-505/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „sandriver“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „SAND“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 481/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Xiuling Guo (Шанхай, Китай) (представител: L. Le Stanc, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Mrozowski, A. Folliard-Monguiral и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Sand Cph A/S (Копенхаген, Дания)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2020 г. (преписка R 2019/2019-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Sand Cph и г-жа Guo

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Xiuling Guo да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 320, 28.9.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/27

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Dermavita Company/EUIPO — Allergan Holdings France (JUVÉDERM VYBRANCE)

(Дело T-635/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „JUVÉDERM VYBRANCE“ - Закъсняло плащане на таксата за жалбата - Недопустимост на жалбата пред апелативния състав - Член 101, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Член 106, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Restitutio in integrum)

(2021/C 481/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dermavita Company S.a.r.l. (Бейрут, Ливан) (представител: Д. Тодоров, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Markakis и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Allergan Holdings France SAS (Курбьовоа, Франция)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 август 2020 г. (преписка R 1014/2020-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Dermavita Company и Allergan Holdings France

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Dermavita Company S.a.r.l. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 443, 21.12.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/27

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Dermavita Company/EUIPO — Allergan Holdings France (JUVÉDERM VOLUMA)

(Дело T-636/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „JUVÉDERM VOLUMA“ - Несвоевременно плащане на таксата за обжалване - Недопустимост на жалбата пред апелативния състав - Член 101, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Член 106, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 - Restitutio in integrum)

(2021/C 481/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dermavita Company S.a.r.l. (Бейрут, Ливан) (представител: Д. Тодоров, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Markakis и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Allergan Holdings France SAS (Курбьовоа, Франция)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 август 2020 г. (преписка R 1016/2020-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Dermavita Company и Allergan Holdings France

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Dermavita Company S.a.r.l. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 443, 21.12.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/28

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Dermavita Company/EUIPO — Allergan Holdings France (JUVÉDERM VOLITE)

(Дело T-637/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „JUVÉDERM VOLITE“ - Несвоевременно плащане на таксата за обжалване - Недопустимост на жалбата пред апелативния състав - Член 101, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Член 106, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 - Restitutio in integrum)

(2021/C 481/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dermavita Company S.a.r.l. (Бейрут, Ливан) (представител: Д. Тодоров, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Markakis и V. Ruzek)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 21 август 2020 г. (преписка R 1015/2020-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Dermavita Company иAllergan Holdings France

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Dermavita Company S.a.r.l. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 443, 21.12.2020 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/29

Решение на Общия съд от 6 октомври 2021 г. — Power Horse Energy Drinks/EUIPO — Robot Energy Europe (UNSTOPPABLE)

(Дело T-3/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „UNSTOPPABLE“ - Абсолютни основания за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001)

(2021/C 481/41)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Power Horse Energy Drinks GmbH (Линц, Австрия) (представител: M. Woller, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Robot Energy Europe (Михас, Испания)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 6 октомври 2020 г. (преписка R 232/2020-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Power Horse Energy Drinks и Robot Energy Europe

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Power Horse Energy Drinks GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 62, 22.2.2021 г.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/29

Жалба, подадена на 18 август 2021 г. — TB/ENISA

(Дело T-511/21)

(2021/C 481/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TB (представители: L. Levi и N. Flandin, адвокати)

Ответник: Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на ENISA да поднови договора за наемане на жалбоподателя на работа, доколкото със същото той е преназначен на неръководна длъжност, като това решение се формализира с подписания вариант на документа, изпратен от ENISA на 13 октомври 2020 г. и представен като изменение на сключения договор, и с подписването на въпросния документ както от жалбоподателя, така и от ENISA на 26 октомври 2020 г.,

—	да отмени, ако е необходимо, решението на ответника от 12 май 2021 г., с което се отхвърля жалбата по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, подадена от жалбоподателя против решението за подновяване,

—	да присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: решението за подновяване е незаконосъобразно, тъй като е резултат на предприето от ENISA преструктуриране, което не било извършено в интерес на службата — нарушение на член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, нарушение на принципите на прозрачност и на недискриминация и нарушение на член 18, параграф 1 и член 20, параграф 2, буква a) от Решение MB/2018/14 на управителния съвет.

—	Процесът на преструктуриране е опорочен поради липсата на яснота и прозрачност, поради нарушение на принципа на правната сигурност, поради явна грешка в преценката и поради нарушение на принцип 6 от Решение MB/2020/5.

—	Процесът на преструктуриране е опорочен поради липсата на мотиви.

—	Процесът на преструктуриране е извършен в нарушение на приложение 1 към административното известие.

—	Процесът на преструктуриране е извършен в нарушение на принципи 7 и 8 от Решение MB/2020/5, на принципа на добра администрация и на член 41 от Хартата на основните права и в разрез със задължението за полагане на грижа.

Второ основание: решението за подновяване е незаконосъобразно, тъй като договорът на жалбоподателя не е бил подновен чрез прилагането на прозрачна и честна процедура — нарушение на член 1 от Решение 38/2017 на изпълнителния директор, на точка 5.1 от Стандартната оперативна процедура и на принципа на добра администрация.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/30

Жалба, подадена на 2 септември 2021 г. — TB/ENISA

(Дело T-560/21)

(2021/C 481/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TB (представители: L. Levi и N. Flandin, адвокати)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за киберсигурност

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението, взето от подборната комисия на ENISA да не включи името на жалбоподателя в списъка на успешно издържалите конкурса кандидати за длъжността началник на отдел „Офис на изпълнителния директор“ (TA/AD 9) — реф. № ENISA-TA-70-AD- 2020-04,

—	да отмени решението, взето от подборната комисия на ENISA да не включи името на жалбоподателя в списъка на успешно издържалите конкурса кандидати за длъжността началник на отдел „Корпоративни услуги за подкрепа“ (TA/AD 9) — реф. № ENISATA71-AD-2020-05,

—	да отмени, ако е необходимо, решението на ответника от 8 юни 2021 г., с което се отхвърля жалбата по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, подадена от жалбоподателя против посочените по-горе решения,

—	да присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: решенията на отдел „Офис на изпълнителния директор“ (EDO) и на отдел „Корпоративни услуги за подкрепа“ (CSS) са незаконосъобразни, тъй като се основават на решение от 5 август 2020 г., с което са обявени две свободни места за длъжностите началник на отдел EDO и началник на отдел CSS и което също е незаконосъобразно.

2.	Второ основание: нарушение на принципа на добра администрация и недостатъчна мотивираност на решенията на отдел EDO и на отдел CSS.

3.	Трето основание: порочност на решението на отдел EDO поради липсата на безпристрастност на подборната комисия и поради незаконосъобразност — нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и нарушение на член 14 от Решение MB/2013/6 на Управителния съвет на ENISA.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/31

Жалба, подадена на 9 септември 2021 г. — Zásilkovna/Комисия

(Дело T-585/21)

(2021/C 481/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zásilkovna s. r. o (Прага, Чешка република) (представител: R. Kubáč, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение на Комисията по преписка SA.55208 (2020/C) — Компенсация за ЗПУУ за изпълняваното от Česká pošta (чешки пощи) за периода 2018—2022 г., във формата на писмо с дата (i) 9 юли 2021 г. и (ii) 31 август 2021 г., с което отчасти е отхвърлено оплакването на жалбоподателя от 8 ноември 2019 г. във връзка с кръстосаното субсидиране от страна на Česká pošta s.p. на неговите търговски дейности,

—	да осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати разноските, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Комисията е допуснала явна грешка като е приела, че кръстосаното субсидиране на чешките пощи не представлявало държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

По-специално се твърди, че кръстосаното субсидиране на чешки пощи представлявало самостоятелна държавна помощ, несъвместима с член 107, параграф 1 ДФЕС и предоставена най-малко още през периода 2013—2017 г. (но много вероятно дори преди това), която Комисията е трябвало да разгледа задълбочено в отделно административно производство, а не инцидентно в рамките на производството по преписка SA.55208 (2020/C), ограничено за периода 2018—2022 г. Предишната практика на Комисията е в подкрепа на този довод. Комисията обаче неправилно приела, че кръстосаното субсидиране изобщо не представлявало държавна помощ.

Второ основание: Комисията нарушила съществено процесуално изискване, тъй като решението ѝ да не счита кръстосаното субсидиране на чешките пощи за самостоятелна държавна помощ не е надлежно мотивирано.

—

По-специално Комисията не е мотивирала в достатъчна степен обжалваното решение. Ето защо Комисията е нарушила основното процесуално право на жалбоподателя, тъй като всички институции на ЕС са длъжни да посочват мотиви за съответната мярка, за да се гарантира възможността тя да бъде подложена на съдебен контрол.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/32

Жалба, подадена на 20 септември 2021 г. — WS и др./Frontex

(Дело T-600/21)

(2021/C 481/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: WS и 5 други жалбоподатели (представители: A. van Eik и L.-M. Komp, адвокати)

Ответник: Европейска агенция за гранична и брегова охрана

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да постанови, че Агенцията е отговорна на основание член 268 и член 340, параграф ДФЕС за причинените им от нея вреди,

—

да постанови, че е налице достатъчно сериозно нарушение на задълженията на Агенцията по членове 16, 22, 26, 28, 34 и 72 от Регламент 2016/1624, стъпки 1-5 от Стандартните оперативни процедури и член 4 от Кодекса за поведение, които предоставят права на жалбоподателите, както са предвидени в членове 1, 4, 18, 19, 24, 41 и 47 от Хартата на ЕС, както и достатъчно сериозно нарушение от страна на Агенцията на основните права на жалбоподателите по членове 1, 4, 18, 19, 24, 41 и 47 от Хартата на ЕС, причинявайки пряко по този начин претърпените от жалбоподателите вреди,

—

да задължи Агенцията да компенсира изцяло вредите, претърпени от жалбоподателите като пряка последица от незаконосъобразното поведение на Агенцията, а именно 96 212,55 EUR имуществени вреди през септември 2021 г., заедно с лихвите до плащането им, както и 40 000 EUR неимуществени вреди, заедно с лихвите до плащането им, както е изложено по-горе, или да задължи Агенцията да компенсира частично вредите според преценката на Съда,

—	да осъди Агенцията да плати съдебните разноски на жалбоподателите, направени в настоящото производство, заедно с лихвите,

—	да осъди Агенцията да плати тези суми в двуседмичен срок от постановяване на съдебното решение, заедно с лихви за забава за всеки просрочен ден.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват осем основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание, в което се посочва, че Агенцията не е направила оценка на риска, както се изисква по член 34 от Регламент 2016/1624 (1), членове 18 и 19 от Хартата на ЕС и стъпки 1 и 2 от Стандартните оперативни процедури (2).

Второ основание, в което се посочва, че Агенцията не е взела мерките, за които разумно е можело да се очаква, че ще смекчат сериозните рискове за основните права, както се изисква по член 34 от Регламент 2016/1624, членове 18 и 19 от Хартата на основните права на ЕС и стъпка 1 (2) от Стандартните оперативни процедури.

3.	Трето основание, в което се посочва, че Агенцията не е направила (достатъчно подробен) оперативен план, както се изисква по членове 16 и 34 от Регламент 2016/1624, членове 18 и 19 от Хартата на основните права на ЕС и стъпка 2 от Стандартните оперативни процедури.

Четвърто основание, в което се посочва, че Агенцията е провела операция по връщане така че нарушения на основните права не са могли нито да бъдат отбелязани, нито сигнализирани, в нарушение на членове 22, 25, 28 и 34 от Регламент 2016/1624, членове 18 и 19 от Хартата на основните права на ЕС, стъпка 3 от Стандартните оперативни процедури и член 4, параграф 3, буква а) от Кодекса за поведение (3).

5.	Пето основание, в което се твърди, че Агенцията не е взела никакви мерки в отговор на добре видимите нарушения на членове 1, 4 и 24 от Хартата на основните права на ЕС, в нарушение на членове 22 и 34 от Регламент 2016/1624 и член 4 от Кодекса за поведение.

6.	Шесто основание, в което се твърди, че Агенцията не е осигурила ефективен мониторинг на съвместната операция по връщане, както се изисква по членове 28 и 34 от Регламент 2016/1624.

7.	Седмо основание, в което се посочва, че Агенцията не е направила оценка на операцията по връщане, както се изисква по членове 26 и 28 от Регламент 2016/1624 и стъпки 4 и 5 от Стандартните оперативни процедури.

Осмо основание, в което се твърди, че Агенцията не е взела надлежно предвид жалбата на жалбоподателите, подадена в съответствие с механизма за индивидуални жалби, както се изисква по членове 34 и 72 от Регламент 2016/1624, член 10 от Правилника за механизма за подаване на жалби (4), членове 41 и 47 от Хартата на основните права на ЕС.

(1) Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (ОВ L 251, 2016 г., стр. 1).

(2) Решение № 2012/87 от 19 юли 2012 г. на изпълнителния директор за приемане на стандартни оперативни процедури на Frontex с цел да се осигури спазването на основните права при съвместни операции и пилотни проекти на Frontex.

(3) Решение № 2013/67 от 7 октомври 2013 г. на изпълнителния директор относно Кодекс на поведение при координирани от Frontex съвместни операции по връщане.

(4) Решение № R-ED-2016-106 от 6 октомври 2016 г. на изпълнителния директор относно механизма за подаване на жалби.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/33

Жалба, подадена на 20 септември 2021 г. — Pharmadom/EUIPO — Wellstat Therapeutics (WELLMONDE)

(Дело T-601/21)

(2021/C 481/47)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Pharmadom (Булон Биянкур, Франция) (представител: M.-P. Dauquaire, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Wellstat Therapeutics Corp. (Роквил, Мериленд, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „WELLMONDE“ — заявка за регистрация № 16 152 803

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 23 юни 2021 г. по преписка R 1776/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/34

Жалба, подадена на 22 септември 2021 г. — L’Oréal/EUIPO — Heinze (K K WATER)

(Дело T-610/21)

(2021/C 481/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Париж, Франция) (представител: T. de Haan, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Arne-Patrik Heinze (Хамбург, Германия)

Производство пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „K K WATER“ — заявка за регистрация № 18 092 777

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 21 юни 2021 г. по преписка R 2327/2020-2.

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски, включително и тези, направени от жалбоподателя в производството пред втори апелативен състав на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/35

Жалба, подадена на 24 септември 2021 г. — KPMG Advisory/Комисия

(Дело T-614/21)

(2021/C 481/49)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: KPMG Advisory SpA (Милано, Италия) (представители: G. Roberti, I. Perego и R. Fragale, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

–

(i) съгласно член 263, параграф 4, да отмени, изцяло или частично, Решение от 13 юли 2021 г. on the exclusion of KPMG Advisory S.p.A. from participating in award procedures governed by Regulation (EU, Euratom) 2018/1046 of the European Parliament and of the Council or from being selected for implementing Union funds [Ref. Ares(2021)4544873], нотифицирано на 14 юли 2021 г. (обжалваното решение);

–	(ii) при условията на евентуалност, съгласно член 261 ДФЕС и на член 143, параграф 9 от Финансовия регламент от 2018 г. — да отмени или намали санкцията отстраняване и/или да отмени санкцията публикуване, наложени с обжалваното решение;

–	(iii) при необходимост, да обяви съгласно член 277 ДФЕС незаконосъобразността на член 73, параграф 3 от Регламент 2018/1046 (1) и/или на член 146, параграф 6 от Регламент 2018/1046;

–	(iv) и при всички положения да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: съществено процесуално нарушение и нарушение на принципа на колегиалност.

—

В това отношение се посочва, че решението е опорочено от съществено процесуално нарушение и нарушение на принципа на колегиалност, тъй като е прието не от Комисията, а от генералния директор в нарушение на разпоредбите в областта на делегирането, предвидено в членове 1 и 14 от Вътрешния правилник на Комисията.

—	Освен това се изтъква възражение за незаконосъобразност на член 73, параграф 3 от Регламент 2018/1046.

Второ основание: нарушение на правото на защита и основното правно на добра администрация.

—	В това отношение се посочва, че решението е опорочено, тъй като жалбоподателят не е имал възможност да упражни напълно правото си на състезателно производство, по-специално пред разпоредителя с бюджетни кредити, отговорен за приемането на решението.

—	Освен това се изтъква нарушение на задължението за безпристрастно и справедливо разглеждане, закрепено в член 41 от Хартата.

—	Освен това се предявява и възражение а незаконосъобразност на член 136, параграф 6 от Регламент 2018/1046.

Трето основание: нарушение на член 106, параграф 1 от Финансовия регламент от 2015 г. (2) и член 136, параграф 2 от Регламент 2018/1046 — грешки в преценката и необоснованост

—	В това отношение се изтъква, че решението е опорочено, тъй като разпоредителят с бюджетни кредити е трябвало да провери, прецени и мотивира в решението, с оглед на всички налични обстоятелства, наличието или липсата на сериозно професионално нарушение.

Четвърто основание: нарушение на член 136, параграфи 6 и 7 от Регламент 2018/1046 — грешки в преценката и необоснованост

—	В това отношение се изтъква, че обжалваното решение е опорочено, тъй като разпоредителят с бюджетни кредити, вследствие липсващо разследване и грешки в преценката, е приел за подходящи корективните мерки, приети в от жалбоподателя съгласно член 136, параграфи 6 и 7 от Регламент 2018/1046.

Пето основание: възражение за изтекла погасителна давност на правомощието за отстраняване на икономически оператор съгласно член 136 от Регламент 2018/1046 и нарушение на принципа на пропорционалност

—	В това отношение се изтъква, че е предявено възражение за изтекла погасителна давност на правомощието на разпоредителя с бюджетни кредити да отстрани жалбоподателя и да разпореди публикуване на отстраняването.

—	Налагането на отстраняване и неговото публикуване нарушават принципа на пропорционалност.

(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС, Евратом) 2015/1929 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2015 година за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 286, 2015 г., стр. 1).

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/36

Жалба, подадена на 29 септември 2021 г. — Primagran/EUIPO — Primagaz (prımagran)

(Дело T-624/21)

(2021/C 481/50)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Primagran sp. z o.o. (Стегна, Полша) (представител: E. Jaroszyńska-Kozłowska, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Compagnie des gaz de pétrole Primagaz (Париж, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „prımagran“ — заявка за регистрация № 18 051 750

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 юли 2021 г. по преписка R 2486/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение в частта, в която се отхвърля жалбата на жалбоподателя R 2486/2020-4 срещу решението на отдела по споровете на EUIPO от 30 октомври 2020 г. относно заявка за регистрация на марка на Европейския съюз № 18 051 750 и всяка от страните се осъжда да понесе направените от нея съдебни разноски в производството по възражение и в производството по обжалване,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, а в случай че другата страна пред апелативния състав встъпи в производството, да осъди встъпилата страна.

Изложени основания

—	нарушение на член 27, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията и на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на принципа на забраната за reformatio in pejus,

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/37

Жалба, подадена на 4 октомври 2021 г. — Apart/EUIPO — S. Tous (Изображение на контурите на мечка)

(Дело T-638/21)

(2021/C 481/51)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Apart sp. z o.o. (Сухи Ляс, Полша) (представител: J. Gwiazdowska, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: S. Tous, SL (Манреса, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на контурите на мечка) — марка на Европейския съюз № 8 127 144

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2021 г. по преписка R 1437/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение и да измени решението, като отмени спорната марка,

—	при условията на евентуалност, да отмени изцяло обжалваното решение и да върне преписката на апелативния състав,

—	да осъди EUIPO и S. TOUS, S.L. да заплатят разноските за производството по обжалване пред апелативния състав и за производството пред Общия съд.

Изложени основания

—	Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 и на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради неизлагане на мотивите, на които почиват съображенията относно характера на спорната марка,

—

Нарушение на член 20 и на член 41, параграф 1 и параграф 2, букви а) и в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на правото на изслушване, на задължението на администрацията да мотивира своите решения и на принципите на добра администрация, правна сигурност и равно третиране.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/38

Жалба, подадена на 4 октомври 2021 г. — CB/EUIPO — China Construction Bank (CCB)

(Дело T-639/21)

(2021/C 481/52)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Groupement des cartes bancaires (CB) (Париж, Франция) (представител: C. Herissay-Ducamp, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: China Construction Bank Corp. (Пекин, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „CCB“ — заявка за регистрация № 13 359 609

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2021 г. по преписка R 1305/2020-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, да уважи възражението и да отхвърли заявка за регистрация на марка № 13 359 609,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/38

Жалба, подадена на 5 октомври 2021 г. — Foodwatch/Комисия

(Дело T-643/21)

(2021/C 481/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Foodwatch eV (Берлин, Германия) (представители: R. Klinger, C. Douhaire и S. Ernst, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решението на Комисията от 5 август 2021 г. [C(2021)5963 окончателен] по Регламент (ЕО) № 1049/2001, с което е отхвърлено потвърдителното заявление на жалбоподателя от 6 май 2021 г. за пълен достъп до документа „Briefing for the EU RCF co-chair for the Regulatory Cooperation Forum meeting on 3-4 February 2020“ [Ares(2021)1264866], в частта, в която достъпът е отказан на основанието по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001, и

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски в производството, включително и тези на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение на Комисията [C(2021)5963 окончателен] от 5 август 2021 г., с което му е отказан неограничен достъп до документ относно подготовката на заседание на форума за регулаторно сътрудничество (RCF) за Всеобхватно икономическо и търговско споразумение ЕС — Канада (ВИТС) жалбоподателят изтъква следните основания:

Първо основание: нарушение на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 (1) чрез неправилно прилагане на правото

—	Неправилно се приема накърняване на международните отношения по смисъла на тази разпоредба с мотива, че разкриването на вътрешни стратегически съображения би могло да застраши успешното приключване на продължаващите преговори за прилагане на споразумението.

—	Неправилно се приема накърняване на международните отношения по смисъла на тази разпоредба с мотива, че ползваната информация може да се използва срещу ЕС от трети държави.

—	Неправилно се приема накърняване на международните отношения по смисъла на тази разпоредба и с мотива, че в противен случай може да се застраши сътрудничеството с Канада.

2.	Второ основание: нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 поради неправилното решение да се разгласят само части от спорния документ.

3.	Трето основание: нарушение на член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001 поради неограничаване на отказа за достъп във времето.

4.	Четвърто основание: нарушаване на произтичащото от член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за мотивиране.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/39

Жалба, подадена на 6 октомври 2021 г. — Bloom/Парламент и Съвет

(Дело T-645/21)

(2021/C 481/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bloom (Париж, Франция) (представители: C. Saynac и L. Chovet-Ballester, avocates)

Ответник: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

на основание членове 256 и 263 ДФЕС да отмени частично Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 година за създаване на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004 (ОВ L 247, 2021 г., стр. 1), а именно членове 17, 18 и 19 от него,

—	да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на своята жалба.

Първото основание е изведено от нарушаването на целите за постигане на високо равнище на защита на околната среда и устойчивото развитие. Според жалбоподателя с членове 17, 18 и 19 от Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 година за създаване на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004 (наричан по-нататък „регламентът ЕФМДРА), се въвеждали отново пагубни за морската среда субсидии, без да се зачитат целите за постигане на високо равнище на защита на околната среда и устойчивото развитие, утвърдени в европейските нормативни актове.

Второто основание е изведено от нарушаването на общите принципи на европейското право на предпазните мерки и на пропорционалност. Според жалбоподателя членове 17, 18 и 19 от регламента ЕФМДРА противоречат на принципа на предпазните мерки, установен в член 191, параграф 2 ДФЕС. Освен това възникващите въз основа на тези членове последици влизали в противоречие с приложимия в областта на рибарството принцип на пропорционалност.

Третото основание е изведено от нарушаването на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 година, на Конвенцията за опазване на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието от 9 юли 2004 година, и на принципа на добросъвестно изпълнение на конвенциите. Според жалбоподателя членове 17, 18 и 19 от регламента ЕФМДРА противоречат на предвидените в тези конвенции задължения в областта на борбата с прекомерния улов и защитата на морските ресурси. С приемането на оспорените членове Парламентът и Съветът нарушили принципа на добросъвестно изпълнение на конвенциите.

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/40

Жалба, подадена на 1 октомври 2021 г. — Sberbank Europe/ЕЦБ

(Дело T-647/21)

(2021/C 481/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sberbank Europe AG (Виена, Австрия) (представител: M. Fellner, lawyer)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 2 август 2021 г. (1) и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква дванадесет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: ответникът е нарушил забраната за наказване два пъти съгласно член 50 от Хартата на основните права („Хартата“) на Европейския съюз и член 4 Европейската конвенция за правата на човека („ЕКПЧ“).

2.	Второ основание: ответникът е нарушил член 49 от Хартата и член 7 от ЕКПЧ, като е наложил глоба, която надвишава границите, установени в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 (2).

3.	Трето основание: ответникът е нарушил член 17 от Хартата и член 1 от първия допълнителен протокол към ЕКПЧ.

4.	Четвърто основание: ответникът е нарушил принципа на добросъвестността, защото неправилно е приложил метода за налагане на административни имуществени наказания съгласно член 18, параграфи 1) и 7) от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

5.	Пето основание: ответникът е нарушил член 6 от ЕКПЧ.

6.	Шесто основание: ответникът е нарушил максималния размер за налагане на наказания съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

7.	Седмо основание: член 97 от Austrian Banking Act („BWG“) не се прилага, ако не е реализирана печалба или не е избегната загуба, превишавайки максималните размери на големите експозиции.

8.	Осмо основание: възможността на ответника да налага на жалбоподателя възстановителни лихви е ограничена във времето съгласно член 97 от BWG във връзка с член 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

9.	Девето основание: ответникът е приложил неправилно член 97, параграф 1 от BWG във връзка с член 30, буква a) от BWG и член 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

10.	Десето основание: жалбоподателят не е имал намерение да надвиши максималните размери на големите експозиции съгласно член 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (3).

11.	Единадесето основание: в периода, предмет на спора, жалбоподателят не е реализирал печалба, нито е избегнал загуба, която да бъде покрита, превишавайки максималните размери на големите експозиции.

12.	Дванадесето основание: ответникът е злоупотребил с правото си на преценка, като по отношение на жалбоподателя не е приложил изключението съгласно член 396, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(1) No ECB-SSM-2021-ATSBE-7 — ESA-2020-00000051.

(2) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

(3) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1).

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/41

Жалба, подадена на 7 октомври 2021 г. — Saure/Комисия

(Дело T-651/21)

(2021/C 481/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hans-Wilhelm Saure (Берлин, Германия) (представител: C. Partsch, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени, считано от 1 април 2020 г. за всеки от двата акта, решението на Комисията, с което се отказва поисканият от жалбоподателя достъп до документи на Комисията от 2 юни 2021 г., и решението на Комисията, с което се отказва исканият от жалбоподателя достъп до документи на Комисията от 11 август 2021 г., като задължи Комисията да предостави копия от цялата ѝ кореспонденция със:

a)	дружеството BioNTech SE,

б)	с германското федерално канцлерство относно дружеството BioNTech SE и неговите продукти,

в)	с германския федерален министър на здравеопазването относно покупката на ваксини за борба с пандемията на коронавируса,

с които актове по-специално на жалбоподателя се отказва частично или изцяло достъп до информацията относно количеството на предлаганите от BioNTech ваксини и сроковете за техните доставки;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

1.	С първото основание се твърди, че жалбоподателят имал право на достъп до спорните документи на Европейската комисия по силата на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1).

С второто основание се твърди, че член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 не е пречка за правото на достъп до спорните сведения. Поисканата информация била необходима както за националната сигурност, за обществения мир и спокойствие и за обществения ред, за икономическото благосъстояние на страната, за защитата на реда, така и за опазването на общественото здраве. Ето защо била допустима евентуална намеса в личния живот и личната неприкосновеност. Накрая Комисията изтъква, че оповестяването на исканата информация е от значим обществен интерес.

С третото основание се твърди, че член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 не е пречка за правото на достъп до спорните сведения. Не съществувало никакво основание за прилагане на изключението по тази разпоредба, тъй като тя предвиждала ограничена във времето деогация, отнасяща се само до текущите обсъждания. За сметка на това искането на жалбоподателя за предоставяне на информация се отнасяло единствено до приключените операции.

С четвъртото основание се твърди, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001 не е пречка за правото на достъп до спорната информацията. Тази разпоредба закриляла само текущия процес на вземане на решения. Искането на жалбоподателя по преписката обаче имало за предмет документи, свързани с преговорите на ответника във връзка с доставките на ваксини. Тези преговори вече били приключили. Освен това съществувал по-висш обществен интерес от оповестяването на спорните сведения, доколкото в цяла Европа седмици наред бил обсъждан проблемът за набавянето на ваксини от Съюза.

С петото основание се твърди, че член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 не бил пречка за правото на достъп до спорните сведения. Оповестяването на информацията не засягало търговските интереси на физическо или юридическо лице. Поисканата информация не съдържала търговска тайна по смисъла на Директива (ЕС) 2016/943 (2).

6.	С шестото основание накрая се твърди, че съществувал по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на исканите документи.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, 2001г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (OB L 157, 2016 г., стр. 1).

29.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 481/42

Жалба, подадена на 11 октомври 2021 г. — L. Oliva Torras/EUIPO — Mecánica del Frío (Прикачни устройства за превозни средства)

(Дело T-652/21)

(2021/C 481/57)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: L. Oliva Torras, SA (Manresa, Испания) (представител: E. Sugrañes Coca, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mecánica del Frío, SL (Корнейа де Льобрегат, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността (Прикачни устройства за превозни средства) — промишлен дизайн на Общността № 002217588-0001

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 27 август 2021 г. по преписка R 1306/2020-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, или

—	да измени обжалваното решение, и

—	да осъди загубилата делото страна да заплати съдебните разноски, ако другата страна е направила такова искане.

Изложени основания

—	Нарушение на член 4, параграфи 2 и 3 и на член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

—	Нарушение на членове 5, 6 и 7 от Регламент № 6/2002.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 481

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 29 ноември 2021 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2021/C 481/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1