17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/4

P9_TA(2021)0039

Европейска централна банка — годишен доклад за 2020 г.

Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2020 г. (2020/2123(INI))

(2021/C 465/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2019 г.,

—	като взе предвид обратната връзка от страна на ЕЦБ относно приноса на Европейския парламент като част от резолюцията на Парламента относно годишния доклад на ЕЦБ за 2018 г.,

—	като взе предвид устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ, и по-специално членове 15 и 21 от него,

—	като взе предвид член 123, член 127, параграфи 1, 2 и 5, членове 130, 132 и член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната и мерките, приети от Управителния съвет на ЕЦБ на 4 юни 2020 г.,

—	като взе предвид проучването на ЕЦБ относно достъпа до финансиране на предприятията в еврозоната от октомври 2019 г. до март 2020 г., публикувано на 8 май 2020 г.,

—	като взе предвид макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната, публикувани на 10 септември 2020 г.,

—	като взе предвид проведените на 6 февруари и 8 юни 2020 г., както и на 28 септември 2020 г. диалози по въпросите на паричната политика с г-жа Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка,

—	като взе предвид своята позиция от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за улесняване на инвестициите в устойчиво развитие (1),

—

като взе предвид специалния документ № 247 на Работната група за криптоактиви на ЕЦБ, публикуван през септември 2020 г., озаглавен „Stablecoins: Implicationsfor monetary policy, financial stability, market infrastructure and payments, and banking supervision in the euro area“ („Стабилни валути: последици за паричната политика, финансовата стабилност, пазарната инфраструктура и плащанията и банковия надзор в еврозоната“),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС (2),

—	като взе предвид доклада на ЕЦБ от октомври 2020 г. относно цифровото евро,

—	като взе предвид специален документ № 201 на ЕЦБ от ноември 2017 г., озаглавен „Използване на пари в брой от домакинствата в еврозоната“,

—	като взе предвид актуализацията от 2020 г. на Доклада на ЕЦБ за околната среда,

—	като взе предвид член 142, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0002/2021),

А.

като има предвид, че съгласно икономическите прогнози на Комисията от лятото на 2020 г., при отчитане на икономическите сътресения, предизвикани от пандемията от COVID-19, икономиката на еврозоната ще се свие с 8,7 % през 2020 г. и ще нарасне с 6,1 % през 2021 г., а икономиката на ЕС-27 ще се свие с 8,3 % през 2020 г. и ще нарасне с 5,8 % през 2021 г.;

Б.

като има предвид, че съгласно макроикономическата прогноза на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. годишната инфлация за еврозоната според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да бъде средно в размер на 0,3 % през 2020 г., на 1,0 % през 2021 г. и на 1,3 % през 2022 г., докато прогнозите за инфлацията показват значително вариране в еврозоната;

В.

като има предвид, че съгласно Евростат равнището на безработицата през август 2020 г. е било 7,4 % в ЕС и 8,1 % в еврозоната; като има предвид, че се очаква равнището на безработица да нарасне; като има предвид, че равнището на безработица е неравномерно в целия Съюз; като има предвид, че продължават да съществуват изключително големи регионални неравенства по отношение на безработицата както в рамките на държавите членки, така и между тях; като има предвид, че високото равнище на младежката безработица остава сериозен проблем, с който ЕС трябва да се справи;

Г.	като има предвид, че данните на ЕЦБ относно ХИПЦ за 2020 г. показват дефлационно въздействие поради кризата, породена от COVID-19, в няколко държави членки;

Д.	като има предвид, че прогнозите на ЕЦБ за септември за глобалния реален БВП (без еврозоната) са за спад с 3,7 % през 2020 г., следван от подем в размер на 6,2 % през 2021 г. и 3,8 % през 2022 г.;

Е.

като има предвид, че независимо от многократните призиви на Европейския парламент да получи кратък списък с кандидати, който да съдържа балансирано представителство на половете и поне две имена за позиции в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, краткият списък за назначаването на нов член на Изпълнителния съвет на мястото на Ив Мерш беше съставен само от мъже; като има предвид, че жените продължават да бъдат много по-слабо представени в Управителния съвет на ЕЦБ;

Ж.

като има предвид, че през 2019 г. нетната печалба на ЕЦБ възлиза на 2,366 милиарда евро в сравнение с 1,575 милиарда евро през 2018 г.; като има предвид, че това увеличение може да се отдаде главно на увеличението на нетния доход от лихви върху портфейла в щатски долари и портфейла на програмата за закупуване на активи (ПЗА);

З.	като има предвид, че в края на 2019 г. размерът на счетоводния баланс на Евросистемата беше достигнал рекордно равнище от 4 671 425 милиона евро, което представлява второто най-високо рекордно равнище след рекордното равнище през 2018 г.;

И.	като има предвид, че МСП, които продължават да бъдат гръбнакът на икономиката и на обществата на ЕС и които засилват икономическото и социалното сближаване, се нуждаят от допълнителна подкрепа;

Й.	като има предвид, че МСП бяха тежко засегнати от кризата с COVID-19; като има предвид, че развитието на общата икономическа перспектива се отрази неблагоприятно върху достъпа им до финансиране;

К.	като има предвид, че в ДФЕС се определя мандатът на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност и за подкрепа на основните икономически политики в Съюза с оглед на оказване на принос за постигането на целите на Съюза;

Л.

като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и че мисията на ЕЦБ е да помага за нейното постигане; като има предвид, че задачите на ЕЦБ не се ограничават до ценовата стабилност, а включват също сигурността и стабилността на банковата система и стабилността на финансовата система;

М.	като има предвид, че според проучването на Евробарометър от ноември 2019 г. публичната подкрепа за Европейския икономически и паричен съюз с една единна валута — еврото — е 62 % през 2019 г.;

Н.

като има предвид, че на 18 март 2020 г. ЕЦБ обяви Програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (ПЗАИСП — извънредната програма при пандемия), като нова, временна програма за закупуване на активи от публичния и частния сектор с пакет от 750 милиарда евро, за да се противодейства на рисковете за трансмисионния механизъм на паричната политика в еврозоната, породени от пандемията от коронавирус;

О.

като има предвид, че на 4 юни 2020 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да увеличи пакета за извънредната програма при пандемия на 1,35 трилиона евро, да удължи периода на нетните покупки по извънредната програма при пандемия поне до края на юни 2021 г., както и че плащанията по главницата от ценни книжа с настъпващ падеж по извънредната програма при пандемия ще бъдат реинвестирани поне до края на 2022 г.; освен това отбелязва, че нетните покупки по програмата на ЕЦБ за закупуване на активи (ПЗА) ще продължат с месечен темп от 20 милиарда евро, заедно с покупките по линия на допълнителния временен пакет от 120 милиарда евро до края на 2020 г.;

П.	като има предвид, че бяха предприети други мерки на политиката за осигуряване на ликвидност, като например целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР-III) и ПОДРИС — специален механизъм за ликвидност в условията на пандемия;

Р.	като има предвид, че европейската схема за застраховане на депозитите беше значително забавена въпреки предложенията на Комисията и ЕЦБ относно спешната необходимост от защита на депозитите на равнището на ЕС;

Общ преглед

приветства ролята на ЕЦБ за гарантиране на стабилността на еврото; изтъква, че установеният в Договорите статут на независимост на ЕЦБ е предпоставка за изпълнението на нейния мандат за поддържане на ценова стабилност, както и за гарантиране на демократична легитимност; подчертава, че независимостта изисква ЕЦБ нито да търси, нито да приема указания от институции или органи на Съюза, от което и да е правителство на държава членка или от всякакъв друг орган; подчертава, че тази независимост трябва да не бъде нарушавана, и освен това подчертава, че независимостта на централната банка следва винаги да се допълва от съответно равнище на отчетност; подчертава, че в ДФЕС се посочва, че освен първичния си мандат за поддържане на ценова стабилност, ЕЦБ трябва също така да подкрепя общите икономически политики в Съюза с оглед на допринасяне за постигането на целите на Съюза, при условие че те не са в противоречие с първичния мандат; подчертава, че устойчивото развитие, сближаването, пълната заетост и социалният напредък са общи цели на Съюза, както е посочено в член 3 от ДФЕС;

приветства създаването на център по изменението на климата като ново звено в рамките на ЕЦБ;

подчертава необратимия характер на единната валута; подчертава, че еврото е не само икономически, но и политически проект;

изразява загриженост във връзка с безпрецедентната здравна, икономическа и социална криза, причинена от пандемията от COVID-19, която доведе до рязко свиване на икономиката на еврозоната и до бързо влошаване на условията на пазара на труда, включително до увеличаване на безработицата; отбелязва, че се очаква съживяване на еврозоната, въпреки че скоростта и мащабът на възстановяването продължават да бъдат твърде несигурни и неравномерни в отделните държави членки;

освен това изразява загриженост, че балансът на рисковете за перспективите за растеж продължава да е отрицателен в контекста на изключителна несигурност, когато степента на свиването и възстановяването ще зависи от продължителността и ефективността на мерките за ограничаване на разпространението, от успеха на фискалните и паричните политики за смекчаване на отрицателното въздействие върху доходите и заетостта и от степента, до която капацитетът за снабдяване, вътрешното търсене и международните вериги на доставки са трайно засегнати;

призовава за спешно повторно оценяване на системния риск във финансовия сектор след пандемията; приветства във връзка с това създаването на работен съвет, свързан с пандемията, към Европейския съвет за системен риск; препоръчва в бъдещите стрес тестове да се включи оценка на качеството на идиосинкратичния риск;

приветства усилията на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност; отбелязва, че целта за инфлацията не е постигната систематично и че е необходима допълнителна бдителност; подчертава, че еврозоната е отчела дефлация през последните месеци; подчертава, че дефлацията крие значителни рискове за еврозоната, което изисква силна намеса от страна на ЕЦБ;

приветства факта, че ЕСЦ понастоящем обсъжда адаптирането на своите измервания на инфлацията; отбелязва, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е много тясна концепция за измерване на инфлацията, при която се подценява инфлацията в еврозоната поради неподходящ дял на жилищните разходи в кошницата на ХИПЦ (3); призовава за корекция на кошницата, за да бъде отразен фактът, че европейските домакинства изразходват 24 % от своите доходи за жилищни разходи; насърчава ЕЦБ също така да отчита инфлацията на цените на активите, причинена, наред с другото, от ниските лихвени проценти; признава предизвикателствата пред трансмисионния механизъм на паричната политика;

признава силния призив на председателя Лагард за „пълно съгласуване на фискалните и паричните политики“, както и ангажимента „да се използват всички инструменти, които ще доведат до най-ефективни, ефикасни и пропорционални резултати“ в подкрепа на икономическото възстановяване на еврозоната; подчертава, че съществува силно взаимно допълване между фискалните и паричните политики; приветства Програмата на ЕЦБ за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, за подкрепа на икономическото възстановяване на еврозоната;

Парична политика

10.

приветства бързата и съществена реакция на ЕЦБ, що се отнася до паричната политика, спрямо кризата, предизвикана от COVID-19, в контекста на извънредна ситуация; признава положителното въздействие на тази реакция върху икономическото състояние на еврозоната; очаква ЕЦБ да запази подкрепата си толкова дълго, колкото е необходимо; приема за сведение изявлението на члена на Надзорния съвет на ЕЦБ Ив Мерш, че тази гъвкавост няма да бъде разширена, така че да обхване и други операции;

11.

подчертава, че паричната политика сама по себе си няма да е достатъчна за постигане на устойчиво икономическо възстановяване; подчертава, че са необходими реформи, които засилват конкурентоспособността и социалното сближаване, за да се възстанови и засили икономическият растеж в целия Съюз; счита, че сам по себе си потенциалът на паричната политика да улеснява възстановяването е ограничен и че въпреки че зачита независимостта на ЕЦБ, призовава ЕЦБ да проучи възможността за използване на други мерки на политиката, които имат потенциала да стимулират икономиката, в рамките на правомощията на ЕЦБ; подчертава страничните ефекти на една много гъвкава парична политика, като например въздействието върху спестителите или риска от инфлация на цените на активите; предупреждава държавите членки да не приемат средата с ниски лихвени проценти за даденост, тъй като повишаването на лихвените проценти може да има неблагоприятно въздействие върху обслужването на държавния дълг;

12.

предупреждава обаче за опасността от прекалено завишени оценки на пазарите на облигации, които крият риск от трудно овладяване, ако лихвените проценти започнат отново да нарастват, особено за държавите, участващи в процедурата при прекомерен дефицит, или тези с високи равнища на дълг;

13.

отбелязва значението на активната парична политика за облекчаване на натиска, упражняван от финансовите ограничения, върху малките и средните предприятия; признава, че процентът на МСП, изправени пред финансови ограничения, е намалял от 18 % през периода 2009 — 2012 г. до 8 % през 2016 — 2019 г.; подчертава, че кризата, свързана с COVID-19, има силно въздействие върху МСП; признава значението на микропредприятията, малките и средните предприятия в ЕС; посочва във връзка с това необходимостта от насърчаване на публичните и частните инвестиции в ЕС, както и на реформите, и поради това призовава за полагане на допълнителни усилия за гарантиране на финансирането на реалната икономика;

14.

изисква от ЕЦБ да наблюдава пропорционалността на количественото облекчаване (увеличаването на паричната маса) спрямо рисковете в счетоводните си баланси, инфлацията на цените на активите и потенциалното неправилно разпределение на ресурсите;

15.

отбелязва въздействие на ниските лихвени проценти в дългосрочен план; подчертава, че от една страна, ниските лихвени проценти представляват удобна възможност за потребителите, дружествата, включително МСП, работниците и кредитополучателите, които могат да извличат ползи от по-силната икономическа динамика, по-ниската безработица и по-ниските разходи по заеми; признава разминаващите се последици за разпределението в резултат на политиките на ЕЦБ; призовава ЕЦБ да проучи въздействието на своите политики върху неравенството в богатството; изразява съжаление, от друга страна, във връзка с нарастването на броя на нежизнеспособните и силно задлъжнели предприятия, намалените стимули за правителствата да провеждат реформи за насърчаване на растежа и устойчивостта, както и пагубното въздействие върху застрахователите и пенсионните фондове, и подчертава финансовата тежест, която това създава за много на брой граждани в целия Съюз;

16.

отбелязва връзката между паричната политика и повишаването на цените на жилищата в еврозоната; подчертава, че трайно високите равнища на прекомерните жилищни разходи в размер на 9,6 % през 2018 г. се очаква да нараснат поради пандемията, и призовава ЕЦБ да направи оценка на регионалното и секторното въздействие, както и на въздействието, свързано със справедливостта между различните поколения, на своята програма за увеличаване на паричната маса върху разходите за живот в целия Съюз;

17.

счита, че тежестта на кризата принуди ЕЦБ да отклони вниманието си от прегледа на своята рамкова стратегия за паричната политика; приема за сведение ангажимента, поет от председателя г-жа Лагард по време на диалога по въпросите на паричната политика, проведен на 28 септември 2020 г., за по-тясно взаимодействие с Парламента и за гарантиране на редовни диалози;

18.

подчертава, че всеки преглед на стратегията за рамката на паричната политика следва да отчита категорично естеството на европейската икономика, която е все по-свързана с услугите и цифровизирана, и следва да оценява степента, до която това възпрепятства трансмисията на паричните политики в реалната икономика;

Мерки за борба с изменението на климата

19.

Като зачита независимостта на ЕЦБ, отбелязва въздействието на изменението на климата върху динамиката на инфлацията и рисковете от пренос в паричната политика; припомня въздействието на ЕЦБ за поддържане на стабилността на еврото; припомня, че ЕЦБ като европейска институция е обвързана от Парижкото споразумение;

20.

приема за сведение ангажимента на председателя г-жа Лагард за разглеждане на благоприятни за климата промени в операциите на ЕЦБ и за „проучване на всички налични начини за борба с изменението на климата“; призовава ЕЦБ да приведе своята рамка за обезпеченията в съответствие с рисковете, свързани с изменението на климата, и да оповести своето равнище на привеждане в съответствие с Парижкото споразумение, както и да проучи това привеждане в съответствие в банковия сектор;

21.

призовава за проактивен и качествен подход за управление на риска, който интегрира системните рискове, свързани с изменението на климата;

22.

приветства факта, че закупуването на „зелени“ облигации и техният дял в портфейла на ЕЦБ продължават да се увеличават;

23.

насърчава усилията за повишаване на научноизследователския капацитет, що се отнася до въздействието на изменението на климата върху финансовата стабилност и еврозоната;

Други аспекти

24.

призовава ЕЦБ да продължи да полага усилия, за да гарантира стабилността на финансовите пазари на ЕС с оглед на всички възможни непредвидени сценарии, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;

25.

изразява загриженост относно непрестанно нарастващите различия между салдата на TARGET2 в рамките на ЕСЦБ; отбелязва, че тълкуването на тези разминавания се оспорва;

26.

отбелязва резултатите от анализа на Специалната група на ЕЦБ за криптоактиви; призовава ЕЦБ да се заеме със справянето с рисковете, свързани с изпиране на пари, финансиране на тероризма и други престъпни дейности, свързани с анонимността, която осигуряват криптоактивите; призовава ЕЦБ да засили своето наблюдение на развитието на криптоактивите, включително „стейбълкойните“, и повишените рискове за киберсигурността;

27.

приветства анализа и подготвителната работа на ЕЦБ за въвеждане на цифрово евро; отбелязва, че цифровото евро не представлява криптоактив; подчертава, че цифровото евро ще трябва да отговаря на редица минимални изисквания, включително стабилност, безопасност, ефикасност и защита на неприкосновеността на личния живот; подчертава, че цифровото евро трябва да не заменя парите в брой като платежно средство; подкрепя препоръката на ЕЦБ емитирането на цифрово евро да бъде достъпно извън еврозоната по начин, който е в съответствие с целите на Евросистемата, за да се стимулира търсенето на евро сред чуждестранните инвеститори и по този начин да се утвърди по-силната роля на еврото на международно равнище; призовава ЕЦБ да осигури подходящ баланс между въвеждането на регулаторни финансови нововъведения в областта на финансовите технологии и гарантирането на финансова стабилност;

28.

споделя загрижеността на ЕЦБ, породена от бързия растеж на небанковия финансов сектор, познат още като банкиране в сянка; подчертава необходимостта от подходяща регулаторна дейност в тази сфера; подчертава необходимостта ЕЦБ да смекчи системния риск, произтичащ от струпването на все по-голям брой небанкови регулирани субекти около банките за достъп до платежната система;

29.

приветства продължаващите усилия на ЕЦБ за засилване на нейните способности за реакция и възстановяване в случай на кибератака срещу собствената ѝ организация; отбелязва със загриженост неотдавнашните технически неизправности на системата за сетълмент на TARGET2 през октомври и ноември 2020 г.; приветства последващото разследване на тези пропуски от страна на ЕЦБ и изисква оповестяване на резултатите пред Парламента;

30.

признава успеха на ЕЦБ в борбата с фалшифицирането, както се вижда от постоянно ниския дял на фалшивите банкноти в обращение; приветства въвеждането през 2019 г. на осъвременени банкноти от 100 EUR и 200 EUR с подобрени защитни елементи; изтъква значението на парите в брой като платежно средство за гражданите на ЕС; призовава ЕЦБ да не намалява допълнително количеството на различните банкноти в обращение;

31.

призовава ЕЦБ да проучи начини за засилване на международната роля на еврото, тъй като това би увеличило способността на ЕС да определя самостоятелно позицията на своите политики спрямо други световни сили и тъй като това е ключов елемент за гарантиране на европейския икономически суверенитет; отбелязва, че превръщането на еврото в по-привлекателна валута като резервна валута ще засили допълнително неговото използване в международен план; подчертава, че засилването на ролята на еврото изисква задълбочаване на Европейския икономически и паричен съюз; приветства многократните призиви на ЕЦБ за завършване на изграждането на банковия съюз; подчертава, че създаването на добре проектиран европейски сигурен актив би могло да улесни финансовата интеграция и да спомогне за смекчаване на отрицателните взаимовръзки между държавите и националните банкови сектори;

32.

приветства България и Хърватия с добре дошли в ERM II през юли 2020 г.; подкрепя приемането на еврото във възможно най-кратък срок и в двете държави; приветства цялостния скрининг на хърватските и българските банки от страна на ЕЦБ през юли и август 2019 г.; обръща внимание на изискването, установено в Договорите, всяка държава членка, с изключение на Дания, да приеме единната валута, след като е изпълнила критериите за конвергенция от Маастрихт;

33.

призовава ЕЦБ да продължи ползотворното сътрудничество и с държавите — членки на ЕС, които са извън еврозоната;

Отчетност

34.

откликва на откритостта на председателя на ЕЦБ г-жа Лагард и подчертава необходимостта от допълнително подобряване на механизмите на ЕЦБ за отчетност и прозрачност; подчертава необходимостта от размишления относно начините, по които контролът над ЕЦБ от Европейския парламент може да бъде подобрен, също така чрез диалог с националните парламенти; призовава за договаряне на официално Междуинституционално споразумение с цел придаване на официален характер и надхвърляне на съществуващите практики за отчетност, що се отнася до паричните функции;

35.

изразява силно безпокойство, че едва двама от 25-ата членове на Управителния съвет на ЕЦБ са жени, въпреки неколкократните призиви от Европейския парламент и от висши служители в ЕЦБ, включително и нейния председател г-жа Кристин Лагард, за подобряване на баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции, свързани с икономическите и паричните въпроси на ЕС; подчертава, че номинациите на членовете на Изпълнителния съвет следва да бъдат подготвяни внимателно, при пълна прозрачност и съвместно с Парламента в съответствие с Договорите; подчертава, че номинациите на членовете на Изпълнителния съвет следва да бъдат подготвяни внимателно, при пълна прозрачност и съвместно с Парламента в съответствие с Договорите; изразява съжаление, че до момента не е постигнат задоволителен напредък; припомня, че равното третиране на мъжете и жените е конституционен принцип, който трябва да се спазва стриктно;

36.

припомня, че само двама от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ са жени; посочва, че въпреки многократно отправяното от Парламента искане до Съвета за преодоляване на липсата на баланс между половете в рамките на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, Съветът не приема сериозно това искане; припомня ангажимента на Парламента да не взема под внимание списъци с кандидати, в които принципът за баланс между половете не е бил спазен; призовава правителствата на държавите членки, Европейския съвет, Съвета, Еврогрупата и Комисията да работят активно за постигане на баланс между половете в своите предстоящи предложения за списъци с подбрани кандидати и назначения;

37.

приветства подробната, разпределена по раздели и съществена обратна информация, предоставена от ЕЦБ, относно резолюцията на Парламента относно годишния доклад на ЕЦБ за 2018 г.; призовава ЕЦБ да продължи с този ангажимент, свързан с отчетността, както и с ежегодното публикуване на отзивите си по резолюциите на Парламента относно годишния доклад на ЕЦБ;

38.

отбелязва решението на Германския федерален конституционен съд от 5 май 2020 г. относно ЕЦБ, както и изявлението на Управителния съвет на ЕЦБ от същия ден; признава постоянната оценка от ЕЦБ на пропорционалността на всички програми; отбелязва последващото решение на ЕЦБ да разкрие пред Европейския парламент, Германското федерално правителство, Бундестага и Bundesbank непублични документи, свързани с програмата за закупуване на активи на публичния сектор (ПЗАПС);

39.

отдава признание и поздравява ЕЦБ и председателя на ЕЦБ г-жа Лагард за продължаващите усилия за подобряване на комуникацията и прозрачността с Европейския парламент; изразява съгласие с г-жа Лагард, председател на ЕЦБ, че ЕЦБ трябва да подобри мерките си за комуникация с гражданите относно въздействието на своите политики; предлага, от друга страна, да бъде провеждан редовен диалог при закрити врата между членовете на комисията по икономически и парични въпроси към ЕП и съответните представители на ЕЦБ след публикуването на последния наличен протокол на разискванията на Управителния съвет с цел оценяване на решенията на ЕЦБ преди диалозите по въпросите на паричната политика и паралелно с тях;

40.

приветства публикуването на становищата на Комитета по етика на ЕЦБ за случаи на конфликти на интереси и трудовата дейност срещу възнаграждение след приключване на мандата на членовете на Изпълнителния съвет, Управителния съвет и Надзорния съвет на ЕЦБ; призовава ЕЦБ да гарантира независимостта на членовете на своя комитет за вътрешен одит, да гарантира, че Комитетът по етика не се председателства от бивш председател или други предишни членове на Управителния съвет, нито от лице, което може да има конфликт на интереси, и да взема за пример тази прозрачност относно потенциални конфликти на интереси и платена трудова заетост след изтичане на мандата;

41.

отбелязва, че ЕЦБ „преразглежда“ своята политика на позволяване на главния икономист да провежда частни телефонни разговори с големи инвеститори след срещи, на които се вземат политически решения, но счита, че тази практика трябва да приключи незабавно, тъй като не е прозрачна;

42.

отправя отново призив за приемане на засилена политика, що се отнася до подаването на сигнали за нередности, и за преразглеждане на правилата за персонала на ЕЦБ, които да бъдат приведени в съответствие най-малко със стандартите и целите, посочени в Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения (4), така че лицата, които подават сигнали за нарушения, да бъдат защитавани и да им се дава възможност за изяви, като им се помага да изразяват безпокойство уверено и без страх от ответни действия с цел отмъщение, включително като им се гарантира анонимност, когато това е необходимо;

43.

призовава за по-подробно оповестяване на социални въпроси и въпроси, свързани със служителите, както и на управленски въпроси, в съответствие с Директива 2014/95/ЕС на относно оповестяването на нефинансова информация (5);

o o

44.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0325.

(2) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 105.

(3) Вж. „Устойчиво ниско равнище на инфлацията в еврозоната: Погрешно измерване, а не причина за безпокойство?“ (https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2018/614214/IPOL_IDA(2018)614214_EN.pdf).

(4) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

(5) Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1).

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/11

P9_TA(2021)0040

Нов план за действие за кръгова икономика

Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика (2020/2077(INI))

(2021/C 465/03)

Европейският парламент,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098) и работния документ на службите на Комисията „Leading the way to a global circular economy: state of play and outlook“ (Проправяне на пътя към глобална кръгова икономика: настояща ситуация и перспективи) (SWD(2020)0100),

—	като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 12 „Отговорно потребление и производство“ и ЦУР 15 „Живот на земята“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите — Към нетоксична околна среда“ (COM(2020)0667) (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

—	като взе предвид доклада на Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от май 2019 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 октомври 2018 г., озаглавено „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“ (COM(2018)0673),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ (COM(2018)0028),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно всеобхватен европейски подход към съхранението на енергия (8),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно минималните изисквания за повторното използване на водата (9),

—	като взе предвид предложението за Осмата програма на ЕС за действие за околната среда, представено от Комисията на 14 октомври 2020 г., по-специално приоритетната цел за ускоряване на прехода към кръгова икономика, посочена в член 2, параграф 2, буква в) от предложението,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—

като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно изменението на климата, опустиняването, влошаването на качеството на земите, устойчивото управление на земята, продоволствената сигурност и отделянето на парникови газове в сухоземни екосистеми, както и относно океаните и криосферата в изменящия се климат, и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата, „Глобално затопляне с 1,5 oC“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и обобщаващия доклад от септември 2018 г.,

—

като взе предвид първия план за действие за кръговата икономика, чието начало беше поставено през 2015 г. (съобщение на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614)), и действията, предприети в рамките на този план,

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (13),

—	като взе предвид резолюцията си от 31 май 2018 г. относно прилагането на Директивата за екодизайна (14),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (15) („Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба“),

—

като взе предвид приетото през 2018 г. преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците: Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (16) („Рамковата директива за отпадъците“); Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (17) („Директивата относно отпадъците“); Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци (18) („Директивата относно депонирането на отпадъци“); и Директива (EС) 2018/849 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на директиви 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/EС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (19),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (20) („Регламента CLP“),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2017 г. относно ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика (COM(2017)0034),

—	като взе предвид документа „Перспективи пред световните ресурси — 2019 г.“ (21) и докладите относно ресурсната ефективност и изменението на климата (22), изготвени от Международната комисия по ресурсите,

—	като взе предвид научната публикация „Evaluating scenarios toward zero plastic pollution“ (Оценка на сценариите по пътя към нулево замърсяване с пластмаси) (23),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по международна търговия, комисията по транспорт и туризъм и комисията по земеделие и развитие на селските райони,

—	като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0008/2021),

А.

като има предвид, че в доклада си „Перспективи пред световните ресурси — 2019 г.“ Международната комисия за ресурсите сочи, че половината от общите емисии на парникови газове и над 90 % от загубата на биологично разнообразие и от недостига на вода се дължат на добива и преработката на ресурси; като има предвид, че световната икономика използва равностойността на 1,5 пъти повече ресурси, отколкото планетата може да предложи, и като има предвид, че ако потреблението на всеки един човек би било равностойно на средното потребление на гражданин на ЕС, вече сега се нуждаем от 3 планети, и като има предвид, че основната цел на кръговата икономика е намаляването на общото потребление на природни ресурси и на генерирането на отпадъци; като има предвид, че за тази цел ще трябва икономическият растеж да се отдели от използването на ресурсите, като се отчита разграничението между абсолютно и относително отделяне;

Б.

като има предвид, че тези стойности ясно показват, че централна роля следва да изпълнява устойчивото използване на ресурсите, по-специално на първичните суровини, и че е необходимо да се усилят действията на всички равнища и в целия свят; като има предвид, че концепцията за кръгова икономика по своето естество е хоризонтална и ще допринесе значително за постигането на други екологични цели, включително на целите на Парижкото споразумение;

В.

като има предвид, че преходът към кръгова икономика играе решаваща роля за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС, както и за постигане на целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. и на целта за нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г., а също така изисква дълбока трансформация на веригите за създаване на стойност в цялата икономика;

Г.

като има предвид, че преминаването към кръгова икономика има потенциала да насърчава устойчиви бизнес практики и като има предвид, че се очаква европейските дружества и икономики да бъдат сред първите, които ще участват на практика в световната надпревара за постигане на кръговост, но и ще се ползват от нея, благодарение на добре развитите бизнес модели на ЕС, нашите знания в областта на кръговата икономика и експертния опит в областта на рециклирането;

Д.	като има предвид, че принципите на кръговата икономика следва да бъдат основният елемент на всяка европейска и национална промишлена политика, както и на националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост;

Е.	като има предвид, че общото потребление на енергия в ЕС е значително и че действията в областта на кръговата икономика следва да включват също така енергийната ефективност и устойчивото използване на енергийните източници;

Ж.	като има предвид, че кръговата икономика е свързана с редица ЦУР, включително цел 12 „Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство“ и цел 13 „Предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и неговите последици“;

З.	като има предвид, че проектирането на продуктите така, че да се свеждат до минимум отпадъците и замърсяването, е един от принципите на кръговата икономика;

И.

като има предвид, че по данни на неотдавнашни проучвания кръговата икономика има потенциала да увеличи до 2030 г. БВП на ЕС с още 0,5 % и да създаде над 700 000 нови работни места (24), като същевременно има потенциала да подобри качеството на работните места; като има предвид, че между 2012 г. и 2018 г. броят на работните места в ЕС, свързани с кръговата икономика, се увеличи с 5 % и достигна около 4 милиона; като има предвид, че с помощта на политики за подкрепа и промишлени инвестиции се очаква до 2030 г. стойността на годишното вторично производство в ЕС да достигне 70 — 100 млрд. евро, а броят на свързаните с него работни места — между 450 000 и близо 600 000;

Й.

като има предвид, че устойчивото и отговорно снабдяване с първични суровини е от съществено значение за постигането на ресурсна ефективност и за изпълнението на целите на кръговата икономика; ето защо е необходимо да се разработят стандарти за устойчиво снабдяване с приоритетни материали и суровини;

К.	като има предвид, че до 80 % от въздействието на продуктите върху околната среда се определя на етапа на проектирането и че едва 12 % от използваните в промишлеността на ЕС материали са продукт на рециклиране;

Л.	като има предвид, че бързото развитие на електронната търговия значително увеличи отпадъците от опаковки, като например пластмасови и картонени отпадъци от опаковки за еднократна употреба; и като има предвид, че превозът на отпадъци в трети държави продължава да буди загриженост;

М.

като има предвид, че съгласно оценките всяка година в ЕС се генерират 88 милиона тона хранителни отпадъци и като има предвид, че се счита, че над 50 % от хранителните отпадъци са с произход от домакинствата и потребителското равнище; като има предвид, че хранителните отпадъци оказват значително въздействие върху околната среда, тъй като причиняват около 6 % от общите емисии на парникови газове в ЕС;

Н.	като има предвид, че ако не се управляват правилно, пластмасите създават проблеми за околната среда, като например нерегламентирано изхвърляне, трудности при повторната употреба и рециклирането, вещества, пораждащи безпокойство, емисии на парникови газове и използване на ресурси;

О.	като има предвид, че Европейската агенция по химикали (ECHA) е приела научно становище за ограничаване на използването на пластмасови микрочастици, които се добавят умишлено в продуктите на пазара на ЕС/ЕИП в концентрации с масова част от над 0,01 %;

П.

като има предвид, че по данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) в периода 1996 — 2012 г. количеството закупени дрехи на глава от населението в ЕС се е увеличило с 40 %, като същевременно над 30 % от дрехите в гардеробите на европейските граждани не са били ползвани поне в продължение на една година; освен това, след като бъдат изхвърлени, повече от половината от дрехите не се рециклират, а се озовават в смесените битови отпадъци, след което се изпращат в инсинератори или в депа за отпадъци (25);

Р.

като има предвид, че изминаха повече от две години откакто Междуправителственият комитет по изменение на климата публикува своя специален доклад относно глобалното затопляне с 1,5 oC, в който беше посочено, че за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 oC са необходими бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото;

приветства представения от Комисията нов план за действие за кръгова икономика; подчертава факта, че кръговата икономика в комбинация с амбицията за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда е от ключово значение за намаляване на общия отпечатък върху околната среда на европейското потребление и производство, за съобразяване с границите на планетата, за защита на здравето на човека, като същевременно се осигурява конкурентоспособна и иновативна икономика; подчертава големия принос, който кръговата икономика може има за постигането на целите на Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие и целите на ООН за устойчиво развитие;

призовава Комисията да представи всички инициативи в рамките на плана за действие в съответствие с датите, посочени в приложението към съобщението, и при всяко законодателно предложение да се основава на цялостна оценка на въздействието; подчертава, че е важно да се вземат предвид и разходите, свързани с непредприемането на действия;

подчертава, че кръговата икономика може да предостави решения на новите предизвикателства, причинени и засилени от кризата с COVID-19, като укрепва веригите за създаване на стойност в рамките на ЕС и в световен мащаб и намалява тяхната уязвимост, като повишава издръжливостта и устойчивостта на европейските промишлени екосистеми, както и тяхната конкурентоспособност и рентабилност; отбелязва, че това ще насърчи стратегическата автономност на ЕС и ще допринесе за създаването на работни места; подчертава, че пандемията от COVID-19 показа необходимостта от създаване на благоприятна за кръговата икономика среда; призовава държавите членки да включат кръговата икономика в своите национални планове за възстановяване и устойчивост;

счита, че кръговата икономика е начинът, по който ЕС и европейските предприятия ще могат да запазят своята иновативност и своята конкурентоспособност на световния пазар, като същевременно намалят екологичните си отпечатъци; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насочат инвестиции за засилване на инициативите за кръгова икономика и в подкрепа на иновациите; счита, че планът на ЕС за икономическо възстановяване (Next Generation EU), както и Фондът за справедлив преход и програма „Хоризонт Европа“ следва да се използват за създаване и насърчаване на инициативи, практики, инфраструктура и технологии в областта на кръговата икономика;

подчертава, че подобряването на функционирането на вътрешния пазар е предпоставка за постигането на кръгова икономика в рамките на ЕС; подчертава по-специално колко е важно за един добре функциониращ устойчив единен пазар действащите правила да се изпълняват правилно и да се прилагат ефективно; припомня, че ЕС е едновременно втората по големина икономическа сила в света и най-голямата търговска сила в света; посочва, че единният пазар е мощен инструмент, който трябва да се използва за разработването на устойчиви и кръгови продукти или технологии, които ще се утвърдят като бъдещите стандарти, като по този начин гражданите ще могат да купуват на достъпна цена продукти, които са безопасни, здравословни и зачитащи планетата;

подчертава необходимостта от решително отделяне на икономическия растеж от използването на ресурсите; призовава Комисията да предложи научно обосновани обвързващи средносрочни и дългосрочни цели на ЕС за намаляване на използването на първични суровини и на въздействието върху околната среда; призовава за определяне на целите на ЕС чрез подход на обратно планиране, за да се гарантира, че целите на политиката са на надежден път за постигане най-късно до 2050 г. в рамките на възможностите на планетата на икономика, която е неутрална по отношение на въглеродните емисии, екологично устойчива, нетоксична и изцяло кръгова;

призовава Комисията да предложи обвързващи цели на ЕС за 2030 г. за значително намаляване както на материалния отпечатък, така и на отпечатъка от потреблението на ЕС и за привеждането им до 2050 г. в рамките на възможностите на планетата, като използва показателите, които предстои да бъдат приети до края на 2021 г. като част от актуализираната рамка за мониторинг; призовава Комисията да взема за пример най-амбициозните държави членки, като отчита надлежно различията, които съществуват между отделните държави членки по отношение на изходни позиции и възможности;

призовава Комисията да въведе до 2021 г. хармонизирани, сравними и единни показатели за кръговост, обхващащи показатели за материалния отпечатък и за отпечатъка от потреблението, а също и редица подпоказатели за ресурсната ефективност и екосистемните услуги; тези показатели следва да измерват потреблението на ресурси и производителността на ресурсите и да включват вноса и износа на равнището на ЕС, на държавите членки и на равнището на промишлеността и да бъдат в съответствие с хармонизираната оценка на жизнения цикъл и методологиите за отчитане на природния капитал; те следва да се прилагат във всички политики, финансови инструменти и регулаторни инициативи на Съюза;

приветства ангажимента на Комисията да актуализира и преразгледа рамката за наблюдение на кръговата икономика; изразява съжаление, че настоящата рамка за наблюдение не съдържа изчерпателен и цялостен набор от показатели, позволяващи да се измери отделянето на икономическия растеж от използването на ресурси и въздействието върху околната среда; подчертава, че рамката за наблюдение следва да обхваща посочените по-горе показатели за кръговост и освен това най-малко пълния набор от цели и конкретни действия, съдържащи се в плана за действие за кръгова икономика, за да предоставя ефективен инструмент за измерване на кръговостта и напредъка към постигането на целите по всеобхватен начин;

10.

подчертава също така необходимостта от научно обосновано измерване за установяване на полезните взаимодействия между кръговата икономика и мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата, включително чрез измервания на емисиите на въглероден диоксид;

11.

подчертава възможностите, които предоставя оптимизираното използване на продукти и услуги в допълнение към мерките, удължаващи жизнения цикъл и използването на материалите; в този контекст подчертава по-специално възможностите за съчетаване на решенията за кръгова икономика с цифровизацията; призовава Комисията и държавите членки да разработят политики в подкрепа на нови устойчиви и кръгови бизнес модели, като например подходи „продукта като услуга“, с които се пестят ресурси и се намалява въздействието върху околната среда, като същевременно се осигурява защита на потребителите; приканва Комисията да улесни подобни подходи „продукта като услуга“ в новата инициатива за устойчиви продукти и призовава Комисията и държавите членки да премахнат неоправданите регулаторни и фискални пречки пред тях и да насърчават развитието на инфраструктури, които дават възможност за кръговост и устойчива цифрова икономика; припомня, че цифровизацията има също така значителни последствия за климата и околната среда, като например нарастващото търсене на енергия, добива на суровини и генерирането на отпадъци от електронно оборудване; призовава Комисията да направи оценка и да предприеме действия за справяне с тези предизвикателства, като създаде методология за мониторинг и количествено определяне на въздействието на цифровите технологии, структури и услуги, в т.ч. центровете за данни, върху околната среда и като предложи мерки — включително, когато е целесъобразно, законодателни мерки — за гарантиране на екологичната устойчивост на цифровите решения, при които енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове и на използването на ресурсите, както и създаването на кръгова икономика се поставят в центъра на устойчивия цифров преход;

12.

призовава Комисията да определи какви регулаторни мерки и други действия биха били необходими за премахване на административните и правните препятствия, които спъват изграждането на кръгова икономика на споделянето и на услугите, и да предложи стимули за развитието на такава икономика; призовава Комисията да проучи по-специално възможностите за решения на определени предизвикателства като например въпроси, отнасящи се до отговорността и до правата на собственост във връзка с икономиката на споделянето и на услугите, като се има предвид, че подобряването на правната сигурност както за производителите, така и за потребителите е от основно значение за реализирането на тези концепции; предлага Комисията да разгледа възможностите за разработване на европейска стратегия за икономиката на споделянето и на услугите, която да се съсредоточи върху тези въпроси, като засяга така също и социални въпроси;

13.

подчертава, че е необходимо по-добро разбиране на това по какъв начин технологиите за изкуствен интелект могат да подкрепят развитието на кръгова икономика, като се насърчават техните приложения в проектирането, бизнес моделите и инфраструктурата; изтъква, че е важно цифровизацията да се разглежда като двигател за развитието на кръгова икономика, особено по отношение на паспорти на продукти или съществена информация в контекста на „пространство на данни“ в целия ЕС; подчертава, че подобряването на достъпността на данните и на обмена на данни при същевременно осигуряване на активно сътрудничество между заинтересованите страни ще бъде от ключово значение, за да се гарантира, че новите подходи остават справедливи и приобщаващи, както и за да се обезпечат неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните;

14.

подчертава необходимостта от създаване на икономически стимули и подходяща регулаторна среда за иновации в кръгови решения, материали и бизнес модели, като същевременно се премахват нарушаващите пазара субсидии и вредните за околната среда субсидии, и призовава за подкрепа в това отношение в новата промишлена стратегия за Европа и стратегията за МСП; подчертава, че в прехода към кръгова икономика предприятията пионери, МСП (малките и средните предприятия) и стартиращите предприятия изпълняват специфична роля; подчертава, че научните изследвания в областта на устойчивите материали, процеси, технологии и продукти, както и в областта на промишленото им разрастване, могат да осигурят на европейските предприятия световно конкурентно предимство; подчертава необходимостта от политики на равнището на ЕС и на национално равнище, които да са в подкрепа на водещите предприятия в кръговата икономика, както и на кръговите бизнес модели;

15.

подчертава, че в прехода към по-кръгова икономика е необходимо европейската промишленост да бъде ангажирана като заинтересована страна; припомня решаващата роля на мерките за кръгова икономика за постигането на декарбонизация на промишлеността; призовава за използването на подходи на кръговост в промишлеността на всички равнища на проектиране на продуктите, снабдяване с материали, повторна употреба и рециклиране на продуктите и управление на отпадъците, и подчертава необходимостта от стимулиране на развитието на водещи пазари за устойчиви промишлени материали и изделия;

16.

насърчава дружествата да изготвят планове за преход като част от годишните си доклади, в които да посочат как и кога възнамеряват да постигнат неутралност по отношение на климата, кръгова икономика и устойчивост;

17.

призовава държавите членки да отдават приоритет на вариантите, които са свързани с най-малка административна тежест, и да укрепят развитието на публично-частни партньорства в областта на научноизследователската и развойната дейност, които да предоставят системни и цялостни решения;

18.

призовава Комисията да въведе регулаторна рамка за сертифициране на всички природосъобразни и технологични решения за поглъщане на CO2, включително за улавяне, съхранение и оползотворяване на CO2;

19.

подчертава ключовата роля на биомиметиката като ускорител за кръговостта, насърчаващ основаващи се на биомиметиката решения, които са проектирани така, че да свеждат до минимум използването на материали, енергия и токсични съединения, като предоставят устойчиви, регенеративни и иновативни решения, вдъхновени от природата и приложими в редица сектори;

20.

призовава за осигуряване на подходящо кадрово обезпечаване и бюджет за службите на Комисията, ангажирани с гарантирането на успешното изпълнение на Плана за действие; подчертава, че отпускането на средства трябва да отговаря както на настоящите, така и на дългосрочните политически приоритети, и следователно очаква в контекста на Европейския зелен пакт значително да бъдат укрепени човешките ресурси, по-специално в рамките на Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията;

Рамка на политиката за устойчиви продукти

21.

подчертава, че икономиката, основана на линейния модел „вземи — произведи — изхвърли“ трябва да се превърне в действително кръгова икономика, която да се основава на следните принципи: намаляване на потреблението на енергия и ресурси; запазване на стойността в икономиката; предотвратяване на генерирането на отпадъци; проектиране на продуктите така, че да се сведат до минимум генерирането на отпадъци, емисиите на вредни вещества и замърсяването; запазване на пригодността за използване на продуктите и материалите и осигуряване на затворени цикли; защита на здравето на човека; насърчаване на ползите за потребителите; и регенериране на природните системи; тези цели следва да представляват ръководни принципи на новата рамка на политиката за устойчиви продукти, на стратегията за кръгова икономика като цяло, а така също и на промишлената стратегия; подчертава необходимостта от пълно интегриране на концепцията за устойчиви кръгови системи във всички дейности, включително политики, продукти, производствени процеси и бизнес модели;

22.

подчертава, че устойчивите, кръгови, безопасни и нетоксични продукти и материали следва да не представляват изключение на пазара на ЕС, а да се превърнат в норма, и следва да се разглеждат като избор по подразбиране, който е привлекателен, финансово приемлив и достъпен за всички потребители; ето защо приветства плана на Комисията да предложи законодателна инициатива относно устойчивите продукти, в която да се определят хоризонтални принципи за продуктовата политика и обвързващи изисквания за продуктите, които се пускат на пазара на ЕС;

23.

категорично подкрепя разширяването на обхвата на Директивата за екодизайна (26), така че да бъдат включени продукти, които не са свързани с енергопотреблението, и да бъдат определени стандарти за производителност, трайност, повторна използваемост, възможност за поправка, нетоксичност, осъвременяване и годност за рециклиране, рециклирано съдържание, както и ресурсна и енергийна ефективност на продуктите, които се пускат на пазара на ЕС, и приканва Комисията през 2021 г. да представи предложение в това отношение; същевременно отново призовава Комисията да подходи амбициозно в прилагането на екопроектирането за всички продукти, свързани с енергопотребление, в рамките на настоящата Директива за екодизайна, включително по отношение на аспектите, свързани с кръговата икономика;

24.

подчертава значението на поддържането на последователна и ясна законодателна рамка на ЕС за устойчиви продукти и подчертава необходимостта от засилване на полезните взаимодействия с други политики, включително екомаркировката на ЕС; подчертава, че успоредно със законовите минимални стандарти за проектирането на продукти е важно да се предоставят пазарни стимули за най-устойчивите дружества и за устойчиви продукти и материали;

25.

призовава Комисията да предложи обвързващи цели по отношение на материалите и отпечатъка върху околната среда за целия жизнен цикъл на продуктите за всяка категория продукти, пуснати на пазара на ЕС, включително полуготовите продукти с най-високо съдържание на въглерод; освен това призовава Комисията да предложи специфични за даден продукт и/или специфични за сектора обвързващи цели за рециклирано съдържание, като същевременно гарантира експлоатационните показатели и безопасността на съответните продукти, както и че те са проектирани така, че да подлежат на рециклиране; настоятелно призовава Комисията да създаде благоприятни технологични, регулаторни и пазарни условия за постигането на тези цели и да вземе предвид необходимите индустриални промени и инвестиционните цикли във всеки сектор; същевременно призовава Комисията настоятелно да обмисли задължителни изисквания за повишаване на устойчивостта на услугите;

26.

подкрепя плана за въвеждане на цифрови продуктови паспорти, за да се помогне на дружествата, потребителите и органите за надзор на пазара да проследяват климатичните, екологичните, социалните и другите въздействия на даден продукт по цялата верига за създаване на стойност и да предоставят надеждна, прозрачна и лесно достъпна информация относно трайността на продукта и възможностите за неговата поддръжка, повторна употреба, поправка и разглобяване и обработката му след излизане от употреба, както и относно неговия състав по отношение на използваните материали и химикали и тяхното въздействие върху околната среда и други въздействия; приканва Комисията да разгледа възможностите за въвеждане на съответно означение; счита, че продуктовите паспорти следва да бъдат въведени по такъв начин, че да се избегне ненужна регулаторна тежест за дружествата, по-специално за МСП; счита, че те следва да бъдат съвместими с други цифрови инструменти, като например предстоящия паспорт за саниране на сгради и базата данни SCIP;

27.

подчертава, че постигането на нетоксични и възстановителни цикли на материалите е от ключово значение за успеха на кръговата икономика и за създаването на устойчив единен пазар и в крайна сметка за осигуряването на нетоксична околна среда за европейските граждани; поради това припомня становището си, застъпено в резолюцията относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост и резолюцията относно взаимодействието между законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците, и настоява за предприемане на бързи действия за изпълнение на „Стратегията за химичните вещества с цел устойчивост — към създаването на среда без токсични вещества“;

28.

подчертава правото на потребителите на по-прецизна, хармонизирана и вярна информация относно въздействието на продуктите и услугите върху околната среда и климата през целия им жизнен цикъл, включително по отношение на трайността и възможностите за поправка, и призовава за предприемане на мерки срещу заблуждаващи и неверни твърдения за екологосъобразност във връзка с продукти, предлагани както онлайн, така и офлайн; решително подкрепя намерението на Комисията да представи предложения за регламентиране на използването на твърдения за екологосъобразност чрез установяването на солидни и хармонизирани методи на изчисление през цялата верига на създаване на стойност въз основа на хармонизирани показатели и оценки на жизнения цикъл, като например отпечатъците върху околната среда, включително по отношение на предотвратяването на генерирането на отпадъци, използването на суровини, избягването на вредни вещества, осигуряването на дълготрайност и пригодност за дълга употреба на продукта, както и по отношение на проектирането му, така че да подлежи на поправка и рециклиране; освен това подчертава необходимостта от прилагане на наскоро изменената Директива 2005/29/ЕО (27) чрез проактивни мерки, насочени към разглеждането на твърдения за екологосъобразност;

29.

призовава Комисията да подкрепи разработването на цифрови инструменти за предоставяне на информация на потребителите с цел овластяване на потребителите в цифровата ера; подчертава, че онлайн платформите и онлайн местата за търговия са важни за насърчаването на устойчиви продукти и услуги, и отбелязва, че те биха могли да предоставят на потребителите по-ясна и лесно разбираема информация относно дълготрайността и възможностите за поправка на продуктите, които предлагат;

30.

подчертава необходимостта от укрепване на екомаркировката на ЕС като показател за екологична устойчивост чрез увеличаване на осведомеността за нея и нейното разпознаване на пазара и от потребителите, определяне на всеобхватни стандарти и допълнително разширяване на схемата, за да се включат подходящи продукти и да се улесни нейното използване при възлагането на обществени поръчки;

31.

подкрепя заплануваните инициативи за подобряване на трайността и възможностите за поправка на продуктите в съответствие с принципите за предотвратяване на генерирането на отпадъци в йерархията на отпадъците, като същевременно се укрепват правата на потребителите както на потребителския пазар, така и на пазара между стопанските субекти; поради това горещо приветства заплануваните инициативи за установяване на ново „право на поправка“, което следва да обхваща поне удължения жизнен цикъл на продуктите, достъпа до резервни части и до изчерпателна информация и до финансово приемливи за потребителите ремонтни услуги;

32.

призовава в този контекст за мерки, с които — като се вземат предвид императивите за безопасност на потребителите и без да се засяга Директива (ЕС) 2016/943 (28) — на всички пазарни участници да се предоставя безплатен достъп до необходимата информация за поправка и поддръжка, включително информация за резервни части и актуализации на софтуера, на всички участници в ремонтния сектор, включително независимите техници/сервизи и потребителите да се гарантира достъп до резервни части без несправедливи пречки, да се определят задължителни минимални срокове за наличност на резервни части и/или актуализации и максимални срокове за доставка за разширен кръг продуктови категории, като се вземат предвид техните специфики, както и да се обмисли как може да се насърчат поправките в рамките на режима на законова гаранция; подчертава, че продавачите следва да информират всички участници на пазара относно възможностите за поправка на техните продукти;

33.

призовава — с цел улесняване на вземането на решения от страна на потребителите — за въвеждане на ясно и лесно разбираемо хармонизирано етикетиране, което би могло да бъде под формата на индекс, относно дълготрайността (т.е. прогнозния жизнен цикъл на даден продукт) и възможностите за поправка на продукта, както и за разработване на система за единно оценяване за поправките и за въвеждане на измервателни уреди за ползването на определени категории продукти; призовава за минимални изисквания за предоставяне на информация съгласно директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС (29); изисква от Комисията при подготовката на своя преглед на Директива (ЕС) 2019/771 (30) да разгледа възможността да увеличи както законоустановените гаранционни права, така и правилата за обръщане на тежестта на доказване за някои категории продукти, които имат по-дълъг прогнозен жизнен цикъл, и да въведе пряка отговорност на производителя;

34.

призовава за законодателни мерки за прекратяване на практиките, водещи до планирано остаряване, като също така се обмисли добавянето на такива практики в списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО;

35.

приветства намерението на Комисията да въведе законодателство за забрана на унищожаването на непродадени трайни стоки, освен в случай че представляват заплаха за безопасността или здравето; подчертава, че рециклирането, повторното използване и редистрибуцията на нехранителни продукти следва да бъде правило, чието изпълнение да се налага посредством законодателството;

36.

подчертава необходимостта от стимулиране на вътрешния пазар за устойчиви продукти и счита, че публичният сектор следва да поеме водеща роля; отбелязва, че публичните органи все още често прилагат критерия за най-ниска цена като критерий за възлагане, когато избират най-добрата оферта за стоки, услуги или строителни работи; подкрепя определянето на минимални задължителни критерии и цели за екологосъобразни обществени поръчки в секторното законодателство;

37.

подчертава ролята на екологосъобразните обществени поръчки за ускоряване на прехода към устойчива и кръгова икономика и значението на въвеждането на екологосъобразни обществени поръчки в периода на икономическото възстановяване на ЕС;

38.

настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение за процедури за възлагане на екологосъобразни обществени поръчки; счита, че при всички обществени поръчки изборът по подразбиране в съответствие с целите на Европейския зелен пакт следва да са продукти, които се използват повторно, които са поправени, преработени и обновени, както и други продукти и решения, получени чрез ефективно използване на енергията и ресурсите, при които въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл се свежда до минимум, и счита, че ако те не бъдат предпочетени, следва да се прилага принципът „или съобразяване с правилото, или даване на обяснение“; също така изисква от Комисията да предостави насоки за подкрепа на устойчивите корпоративни обществени поръчки; призовава за Комисията и държавите членки да бъдат въведени задължения да докладват относно устойчивостта на своите обществени поръчки, като се зачита принципът на субсидиарност;

39.

подчертава необходимостта да се стимулират събирането на висококачествени материали, повторната употреба и рециклирането, материалите да се поддържат в най-високостойностното им състояние и да се постигат чисти, нетоксични и устойчиви затворени цикли от материали; подчертава необходимостта от увеличаване на наличността и качеството на рециклираните материали, като се постави акцент върху способността на даден материал да съхрани присъщите си характеристики след рециклирането и способността му да замести първичните суровини в бъдещи приложения; в този контекст подчертава необходимостта от стимулиране както на повишената пригодност за рециклиране при проектирането на продуктите, така и на определени мерки, като например ефективни системи за разделно събиране и депозитни системи за връщане на празни опаковки; призовава за подкрепа за създаването на съоръжения за рециклиране и на капацитет за рециклиране в съответствие с принципа на близост — за местата, където такива все още не съществуват;

40.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят разработването на висококачествени инфраструктури за събиране, сортиране и повторна употреба и рециклиране на материалите, както и да подкрепят научните изследвания в областта на разработването на нови иновативни технологии, които свеждат до минимум използването на ресурси и генерирането на остатъчни отпадъци, увеличават добива и качеството на вторични материали, които могат да се рециклират и могат да се използват повторно, обеззаразяват рециклираните материали и намаляват общия отпечатък върху околната среда — включително енергийния отпечатък и отпечатъка върху климата — във връзка с други технологии; счита, че химическото рециклиране, когато отговаря на тези критерии, има потенциала да допринесе за затварянето на цикъла на материалите в определени отпадъчни потоци;

41.

призовава Европейската комисия да гарантира, че въздействието върху здравето, околната среда и климата на процесите и резултатите от новите технологии за рециклиране и оползотворяване се оценява щателно на промишлено равнище, преди да бъдат създадени стимули за тях, и да гарантира прозрачност на цялата процедура за оценяване;

42.

счита, че химическото рециклиране трябва да отговаря на определението за рециклиране съгласно Рамковата директива за отпадъците, за да се гарантира, че преработването в материали и вещества, които ще се използват като горива, не се счита за химическо рециклиране; настоятелно призовава Комисията да предостави правно потвърждение в това отношение;

43.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да дадат възможност за навлизането на цифрови технологии, като например блокова верига и цифров воден знак, и да осигурят оперативната съвместимост на тези технологии, така че те да могат да подкрепят развитието на кръговата икономика чрез локализиране, проследяване и картографиране на използването на ресурсите и на продуктовите потоци през всички етапи на жизненият им цикъл;

44.

подчертава значението на подобряването на достъпа до средства за проекти за научни изследвания и иновации в областта на кръговата икономика; поради това призовава Комисията да насочи дейностите по програмата „Хоризонт Европа“ към подпомагане на научните изследвания и иновациите за:

—	процеси и технологии за рециклиране;

—	ресурсната ефективност на промишлените процеси;

—	иновативни и устойчиви материали, продукти, процеси, технологии и услуги, както и тяхното промишлено разрастване;

—	биоикономиката чрез иновации на биологична основа, обхващащи разработването на материали и продукти на биологична основа;

—	спътници за наблюдение на Земята, тъй като те могат да играят важна роля при мониторинга на развитието на кръговата икономика чрез оценка на натиска върху необработените суровини и равнищата на емисиите;

45.

подчертава, че устойчивите ресурси от възобновяеми източници могат да играят важна роля при кръговите процеси за постигане на декарбонизация, както и че използването на енергията от възобновяеми източници може да засили кръговия характер на жизнения цикъл на продуктите и да бъде двигател на енергийния преход;

46.

подчертава, че законодателството в „рамката на политиката за устойчиви продукти“ следва да бъде подплатено със стабилна и прозрачна система за отчетност във връзка с въглеродните емисии и околната среда, която да бъде катализатор за инвестиции в продуктите и процесите на кръговата икономика;

47.

подчертава необходимостта при определянето на продуктовите стандарти за въздействието върху климата и околната среда да се вземат предвид целият жизнен цикъл на даден продукт, от началото до края, и въздействието на добива на суровини, полуготовите продукти, резервните части и страничните продукти по цялата верига за създаване на стойност; счита, че тези стандарти трябва да бъдат определени в рамките на открит, прозрачен и научнообоснован процес с участието на съответните заинтересовани лица; насърчава във връзка с това определянето на общи методики за оценка на жизнения цикъл и въвеждането на усъвършенствано събиране на данни;

48.

подчертава, че стандартизацията е от ключово значение за прилагането на политика за устойчиви продукти, тъй като предоставя надеждни определения, показатели и изпитвания за характеристики като трайност и възможност за поправка;

49.

настоява стандартите на ЕС да бъдат разработвани своевременно и в съответствие с реалните условия на използване, като се избягват административни затруднения за заинтересованите участници, които биха причинили забавяне при публикуването на стандартите;

50.

припомня съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“, и извършената работа по Съвместната инициатива за стандартизация (СИС); призовава Комисията допълнително да засили СИС и да приеме нови действия и проекти за подобряване на функционирането на европейските организации за стандартизация;

51.

подчертава, че ефективното въвеждане и прилагане на законодателството на ЕС, отнасящо се до изискванията за безопасност и устойчивост на продуктите, е от решаващо значение, за да се гарантира, че пуснатите на пазара продукти отговарят на тези правила в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020 (31); добавя, че много голям брой продукти, които се купуват онлайн и се внасят в ЕС, не отговарят на минималните изисквания за безопасност на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да гарантират, че продуктите, включително продуктите, продавани онлайн, отговарят на изискванията, и да се борят с рисковете, които фалшифицираните продукти създават за безопасността на потребителите, чрез засилен надзор на пазара и равностойни стандарти за митнически контрол, както и чрез засилено сътрудничество в тази област и увеличаване на бюджетите и човешките ресурси; поради това призовава за по-ефективен надзор от страна на ЕС чрез определяне на хармонизирани правила за минималния брой проверки и тяхната честота, както и чрез оправомощаване на Комисията да наблюдава и одитира дейностите на националните органи за надзор на пазара;

52.

подчертава, че доброволните споразумения се оказаха неефективни за постигането на устойчиво и общо решение за зареждане на мобилната радиотехника; отново призовава Комисията спешно да приложи разпоредбите на Директива 2014/53/ЕС (32) относно радиосъоръженията, и по-специално да въведе общо зарядно устройство за смартфони и всички малки и средни електронни устройства, за да се гарантира по най-добрия начин стандартизацията, съвместимостта и оперативната съвместимост на възможните начини за зареждане, включително безжично зареждане, като част от глобална стратегия за намаляване на отпадъците от електронно оборудване; отправя искане към Комисията да подготви своевременно стратегия за отделяне, с която да се гарантира, че със закупуването на нови устройства потребителите няма да са задължени да купуват и нови зарядни устройства, така че да се постигнат по-големи ползи за околната среда, спестяване на разходи и удобство за потребителите; отново подчертава колко е важно за потребителите да получават — чрез хармонизирано етикетиране в лесен за четене формат — надеждна и подходяща информация за съответните параметри на зарядните устройства, например оперативната съвместимост и характеристиките на зареждане, включително съответствието с USB 3.1 или по-високи версии, за да могат те да направят най-удобния, икономически ефективен и устойчив избор;

53.

подчертава необходимостта от съгласуваност на политиките между съществуващите и бъдещите мерки на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, за да се гарантира изпълнението на целите на плана за действие и да се осигури икономическа и инвестиционна сигурност за кръговите технологии, продукти и услуги, което също така ще насърчи конкурентоспособността и иновациите в ЕС; призовава Комисията да обърне внимание на всички възможни съществуващи регулаторни несъответствия или пречки или форми на правна несигурност, които възпрепятстват пълното разгръщане на кръговата икономика; призовава за икономически стимули като ценообразуване на CO2, по-голяма отговорност на производителя с екологична модулация на таксите и данъчни стимули, както и други финансови стимули, насърчаващи устойчивия избор на потребителите; счита, че тези мерки следва, когато е уместно, да бъдат в съответствие с техническите критерии за проверка за кръгова икономика, определени в Регламента за таксономията; призовава държавите членки да вземат предвид целите на кръговата икономика във всички съответни национални законодателства и да гарантират, че съответното законодателство е в пълно съответствие с целите и мерките на стратегията на ЕС за кръговата икономика; освен това призовава Комисията да насочи усилията си към прилагането на свързаното с кръговата икономика законодателство, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за кръговите процеси на производство и бизнес модели;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: електроника и ИКТ

54.

подкрепя инициативата за кръгова електроника, която следва да обърне внимание на недостатъците по отношение на трайността, кръговия дизайн, наличието на опасни и вредни вещества, рециклираното съдържание, възможностите за поправка, достъпа до резервни части, възможността за осъвременяване, предотвратяването, събирането, повторната употреба и рециклирането на отпадъци от електрическо и електронно оборудване; призовава също така за интегриране на въпросите, свързани с ранното остаряване, включително остаряването на продуктите, причинено от промени в софтуера; призовава за хармонизиране и подобряване на инфраструктурата за рециклиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване в ЕС;

55.

счита, че събирането на отпадъци от електронно оборудване трябва да бъде улеснено значително за потребителите; приветства ангажимента на Комисията да проучи възможностите за общоевропейска схема за обратно приемане на ИКТ продукти и счита, че такава схема следва да обхваща възможно най-широка гама от продукти; подчертава, че е от значение да бъде разработена такава схема за обратно приемане, както и всеки друг модел за събиране, по начин, който гарантира повторната употреба на продукти на ИКТ и осигурява достъп на операторите, осъществяващи повторна употреба, до стоки за многократна употреба;

56.

подчертава потенциала на мерките за екопроектиране и припомня, че Директивата за екопроектирането и Директивата за енергийното етикетиране (33) заедно осигуряваха почти половината от целта за икономии на енергия, определена от ЕС за 2020 г.; подчертава, че е необходимо да се гарантира бързото приключване на съществуващите дейности по екопроектиране в областта на електрониката и ИКТ, по-специално за смартфони, таблети, компютри, принтери (включително касети), станции и подсистеми на мобилни мрежи и мрежово оборудване, за да се предложат мерки не по-късно от 2021 г.;

57.

подчертава колко е важно да се насърчават по-устойчиви модели на потребление и производство за електронното оборудване и ИКТ и призовава Комисията да анализира възможността за предоставяне на информация за потребителя относно разликата между коригиращи и насочени към ползвателите актуализации и въздействието на потреблението на данни върху въглеродните емисии;

58.

призовава за създаване на задължителна схема за сертифициране на предприятията за рециклиране на отпадъци от електронно оборудване, за да се гарантира ефективно оползотворяване на материалите и опазване на околната среда;

59.

освен инициативата за кръгова електроника, призовава Комисията да представи инициатива за кръгова и устойчива цифровизация, ИКТ и план в областта на ИИ;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: акумулаторни батерии и превозни средства

60.

подчертава значението на прилагането на стратегически, устойчив от екологична гледна точка и етичен подход в новата законодателна рамка за акумулаторните батерии и превозните средства в контекста на прехода към мобилност с нулеви емисии и мрежа за електроенергията от възобновяеми източници и необходимостта от гарантиране на устойчиво и етично снабдяване със суровини, включително суровини от изключителна важност; призовава за създаването на конкурентни и стабилни вериги за създаване на стойност за производство, повторна употреба и рециклиране на батерии в ЕС;

61.

приветства предложението на Комисията за нов регламент относно акумулаторните батерии и отпадъчните батерии и счита, че новата регулаторна рамка на ЕС за акумулаторните батерии следва да включва най-малко следното: устойчиво, етично и безопасно снабдяване, екопроектиране, включително мерки за справяне с рециклираното съдържание, заместване на опасни и вредни вещества, когато е възможно, подобрено разделно събиране, повторна употреба, обновяване, преработване, промяна на предназначението и рециклиране — включително по-високи цели за рециклиране, оползотворяване на ценни материали, разширена отговорност на производителя и информация за потребителите; рамката следва да разглежда въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл със специални разпоредби относно акумулаторните батерии, свързани с мобилността и съхраняването на енергия;

62.

изразява загриженост относно силната зависимост на ЕС от вноса на суровини за производството на батерии; изразява убеждение, че подобрените схеми за рециклиране на батериите биха могли да осигурят значителен дял от суровините, необходими за производството на батерии в рамките на ЕС;

63.

изразява своята загриженост относно социално-икономическото въздействие на добивната промишленост, по-специално промишлеността за добив на кобалт; изисква от Комисията да направи оценка на възможностите за ефективна законодателна рамка, която да гарантира етичното снабдяване с материали и въвеждането на законодателство за задължителна надлежна проверка с цел справяне с неблагоприятните последици за околната среда и правата на човека в международен контекст;

64.

приветства плановете на Комисията да преразгледа Директивата относно излезлите от употреба превозни средства (34); призовава Комисията да актуализира тази диреткива, за да отразява и зачита изцяло принципите на кръговата икономика, включително проектиране на отпадъци, осъвременяване, модулиране, възможност за поправка, повторна използваемост и рециклиране на материалите при най-високото равнище на стойността, като на първо място се дава приоритет на повторното използване; призовава Комисията да работи за гарантиране на ефективни вериги за повторно използване при производителите на превозни средства и схеми за разширена отговорност на производителите; призовава Комисията да подобри отчитането на излезлите от употреба превозни средства чрез европейска база данни; призовава Комисията да изясни, затвърди и контролира принципа, че разглобяването на автомобила и повторното използване на частите винаги трябва да предшества разкомплектоването и нарязването на автомобилите;

65.

подчертава необходимостта от допълнително насърчаване на научните изследвания и иновациите за процесите и технологиите за рециклиране в рамките на „Хоризонт Европа“, за да се увеличи потенциалът за кръгова икономика при батериите; отчита ролята на МСП в областта на събирането и рециклирането;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: опаковане

66.

изтъква отново целта всички опаковки да се използват повторно или да се рециклират по икономически ефективен начин до 2030 г. и призовава Комисията да представи незабавно законодателно предложение, включващо мерки и цели за намаляване на отпадъците и амбициозни съществени изисквания в Директивата относно отпадъците от опаковки за намаляване на прекомерното опаковане, включително в електронната търговия, подобряване на рециклируемостта и свеждане до минимум на сложността на опаковките, увеличаване на рециклираното съдържание, постепенно премахване на опасни и вредни вещества и насърчаване на повторната употреба; подчертава, че безопасността на храните и хигиенните стандарти не трябва да бъдат компрометирани; призовава тези мерки да са насочени към постигането на най-добрите цялостни екологични резултати в съответствие с йерархията на отпадъците, както и към нисък въглероден отпечатък;

67.

като подчертава съществената роля на опаковките за безопасността на продуктите, по-специално безопасността на храните, и за хигиената, както и за намаляване на хранителните отпадъци, призовава промишлеността да допълни регулаторните мерки с допълнителни доброволни действия, за да се избегне в още по-голяма степен ненужното опаковане и значително да се намали количеството опаковки, пускани на пазара, да се разработят по-ефективни по отношение на ресурсите, кръгови и щадящи климата решения за опаковане, като например хармонизирани формати на опаковките и опаковки за многократна употреба, както и да се улесни използването на транспортни опаковки за многократна употреба; насърчава инициативи като Алианса „Пластмаси за кръговата икономика“ и Европейския пакт за пластмасите;

68.

отново заявява, че висококачественото рециклиране създава действително търсене на пазара на рециклиран материал и е сред ключовите фактори в стремежа към увеличаване на общото количество събирани, сортирани и рециклирани опаковки; призовава за използване на съвременно и ефективно оборудване за сортиране и технологии за разделяне в комбинация с по-добро екопроектиране на опаковките, включително необходимостта от решения за повторно проектиране на опаковките, основани на подобрени критерии за оценка на жизнения цикъл;

69.

призовава Комисията да анализира различни видове опаковки, използвани в електронната търговия, за да определи най-добрите практики за оптимизиране на опаковките, така че да се намали прекомерното опаковане; призовава Комисията да одобри повторната употреба на опаковъчните материали за доставяне на няколко артикула като алтернатива на опаковъчните материали за еднократна употреба;

70.

подчертава важната роля, която може да играе продажбата в насипно състояние за намаляване на използването на опаковки и призовава Комисията и държавите членки да насърчават този вид мерки, като същевременно гарантират безопасността на храните и хигиената;

71.

подчертава съществената роля на фондовете и програмите за иновации от гледна точка на иновации в областта на намаляване на използването и рециклирането на материали;

72.

отчита ръста на онлайн продажбите и увеличаването на доставките на колети; настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки, за да установи, че всички онлайн продавачи, независимо от тяхното местоположение, спазват основните изисквания, както и че докладват и допринасят финансово за системите за разширена отговорност на производителя в държавите — членки на ЕС, в които продуктите се пускат на пазара;

73.

призовава Комисията да подкрепи разделното събиране и сортиране на отпадъци от опаковки, както е указано в Директива (ЕС) 2018/852 и да гарантира навременното ѝ транспониране от държавите членки; призовава Комисията да оцени възможността за преразглеждане на системата за идентификация на опаковъчни материали (Решение 97/129/ЕО (35)), за да се улесни за гражданите разделното събиране според възможността за рециклиране на опаковките;

74.

призовава Комисията да подкрепи и проучи възможностите за съвместими национални схеми за обратно изкупуване с цел постигане на необходимия процент на събираемост от 90 % от пластмасовите съдове за напитки и като стъпка към създаването на единен пазар за опаковки, особено за съседни държави членки. Съвместими схеми може да се постигнат чрез серийно производство и кодифицирано и унифицирано етикетиране. Ако държава членка не е въвела схема или планира да преработи схемата си, тя следва да бъде насърчена да избере чрез най-добрите практики и съответните научни факти схема, която е сходна или съвместима с тези на други държави членки;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: пластмаси

75.

настоятелно призовава Комисията да продължи да прилага Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика, по-специално с оглед стимулиране на по-добър дизайн, кръгови бизнес модели и иновативни продукти, както и подходи за „продукта като услуга“, които предлагат по-устойчиви модели на потребление;

76.

призовава Комисията да предприеме всеобхватни мерки по отношение на пластмасите, включително пластмасовите микрочастици; настоятелно призовава Комисията да приеме цялостно извеждане от употреба на умишлено добавени пластмасови микрочастици и да намали, чрез нови задължителни регулаторни мерки, непреднамереното изпускане при източника на всички пластмасови микрочастици, включително например от гуми, текстилни материали, изкуствен торф и производство на пластмасови гранули; подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските в научните познания относно пластмасовите микрочастици и нанопластмасите и от насърчаване на разработването на по-безопасни алтернативи и конкурентни пазари с продукти, които не съдържат пластмасови микрочастици; същевременно настоява, че е необходимо спешно да се предприемат краткосрочни действия; подчертава, че най-големият дял от замърсяването с пластмасови микрочастици произтича от разграждането на макропластмасите в околната среда и подкрепя целенасочените конкретни мерки спрямо пластмасовите продукти, като например изискванията за екопроектиране по време на производствената фаза, за да се предотврати освобождаването на вторични пластмасови микрочастици в околната среда; призовава Комисията да разгледа източниците, разпространението и последиците от пластмасовите макро- и микрочастици в контекста на пречистването на отпадъчните води и управлението на валежните води; припомня, че 80 % от морските отпадъци произхождат от сушата, и настоятелно призовава държавите членки да предприемат действия по отношение на местата с голяма концентрация на отпадъци в реките и речните устия;

77.

подчертава, че когато продуктите за еднократна употреба представляват значителна тежест за околната среда и ресурсите, еднократната употреба следва да бъде заменена с продукти за многократна употреба, когато съществуват алтернативи за многократна употреба и/или трайни алтернативи, по екологосъобразен начин, без да се застрашава хигиената или безопасността на храните; във връзка с това призовава Комисията да обмисли законодателни мерки, включително разширяване на обхвата на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в контекста на преразглеждането на тази директива; призовава Комисията да работи за разработването на стандарти за опаковки за многократна употреба и заместители на опаковки, съдове и прибори за хранене за еднократна употреба;

78.

признава потенциалната роля на пластмасата от естествени полимери и биоразградимата и компостируемата пластмаса в кръговата икономика, но предупреждава, че само пластмасата от естествени полимери и/или биоразградимата пластмаса няма да предоставят решение на екологичните проблеми, свързани с пластмасите; подчертава значението на повишаването на осведомеността относно правилното използване на пластмасата от естествени полимери и биоразградимата пластмаса;

79.

насърчава предложението за ясни световни стандарти за материали, продукти, дизайн, рециклиране;

80.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат съгласувана уредба за прозрачност и задължения за докладване за всички участници във веригите за създаване на стойност относно производството, търговията, употребата и управлението на излезлите от употреба пластмаси;

81.

настоятелно призовава Комисията да разработи схеми за разширена отговорност на производителите, чрез които да се търси отговорност от производителите за излезлите от употреба пластмасови продукти;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: текстилни изделия

82.

подчертава значението на една нова всеобхватна стратегия на ЕС за текстилните изделия, за да се насърчават устойчивостта и кръговостта, както и проследимостта и прозрачността в текстилния сектор и сектора на облеклото на ЕС, като се вземат предвид глобалният характер на веригите за създаване на стойност и международното измерение на „бързата“ мода; призовава в стратегията да се представи съгласуван набор от политически инструменти и да се подкрепят нови бизнес модели за справяне с пълната гама от екологични и социални въздействия по цялата верига за създаване на стойност и за подобряване на проектирането на текстилните изделия с цел увеличаване на трайността, възможността за повторна употреба и механичното рециклиране и използването на висококачествени влакна, по-специално чрез комбинация от изисквания за екопроектиране, схеми за отговорност на производителя и схеми за етикетиране;

83.

приветства прилагането към текстилните изделия на новата рамка на политиката за продуктите и подчертава, че тя трябва да даде приоритет на предотвратяването на отпадъците и трайността, възможността за повторна употреба и възможността за поправка, както и боравенето с опасни и вредни химически вещества в съответствие с йерархията на отпадъците; призовава за мерки на етапа на проектиране и производство срещу загубата на синтетични микрофибри, както и за други мерки, като например разработването на превантивно контролирано и незамърсяващо промишлено пране и стандарти за оборудване на нови перални машини с микрофибърен филтър; призовава за специфични за целия ЕС критерии за край на отпадъците за текстилни изделия;

84.

призовава новата рамка на политиката за продуктите да се прилага към текстилните изделия съгласувано с други инструменти на политиката, а именно с предстоящото предложение за законодателство на ЕС за надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда с цел да се гарантира, че правата на работниците, правата на човека и въпросите за равенството между половете се вземат предвид на всички етапи от веригата за създаване на стойност в текстилния сектор;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: строителство и сгради

85.

призовава Комисията да изпълни инициативата „Вълна на саниране“ в пълно съответствие с принципите на кръговата икономика, като същевременно отчита разнообразието в сектора; призовава Комисията да определи хоризонтални и специфични за продуктите изисквания; подчертава потенциала за икономии на парникови газове и ползи за околната среда чрез удължаване на жизнения цикъл на сградите, за разлика от разрушаването; изисква от Комисията да обмисли определянето на цели за намаляване на въглеродния отпечатък и материалния отпечатък на сградите в ЕС и прилагането на рамката относно устойчивите сгради като обвързваща рамка за строителните характеристики; счита, че е необходимо да се включат минимални правни изисквания относно екологичните характеристики на сградите с цел подобряване на ресурсната ефективност и енергийните характеристики на сградите;

86.

припомня задължението на Комисията съгласно Рамковата директива за отпадъците да обмисли преразглеждане на целите за оползотворяване на материали, определени в законодателството на ЕС по отношение на отпадъците от строителство и разрушаване и техните фракции от специфични материали, и счита, че това следва да включва цел за оползотворяване на материали за изкопните почви; предлага да се включат цели за повторна употреба и рециклиране, както и използването на вторични суровини в строителните приложения, като същевременно те станат по-лесно проследими; призовава Комисията да преразгледа Регламента за строителните продукти и приветства обявяването на стратегия за устойчива архитектурна среда през 2021 г.; счита, че приемането на цифрови решения в архитектурната среда, като например проследяване на отпадъците, би дало възможност за по-добри енергийни характеристики на сградите и по-голяма кръговост в строителния сектор;

87.

подчертава, че е важно да се въведат политики за висококачествено планиране на сградите, като се дава предимство по-скоро на решения, които насърчават санирането, смяната на предназначението и продължителното използване на сградите, когато това е възможно, отколкото на ново строителство;

88.

подчертава, че тъй като 90 % от архитектурната среда за 2050 г. вече съществува, следва да бъдат определени специални изисквания за сектора на санирането, за да разполагаме до 2050 г. с напълно модулни сгради, които могат да се адаптират за различно ползване и имат положителен енергиен баланс, включително основни ремонти, производство на място и повторна употреба;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: храна, вода и хранителни вещества

89.

настоятелно призовава Комисията да направи законодателно предложение за изпълнение на целта за намаляване наполовина на хранителните отпадъци до 2030 г. в съответствие с ангажиментите по стратегията „От фермата до трапезата“ и въз основа на данните, докладвани от държавите членки в съответствие с Рамковата директива за отпадъците; призовава Комисията да включи в съответните политики на ЕС предотвратяването на загубата и разхищението на храни по цялата хранителна верига за създаване на стойност, както е посочено в стратегията „От фермата до трапезата“, и припомня, че тези мерки следва да бъдат в съответствие с йерархията на отпадъците; призовава държавите членки да предприемат всеобхватни мерки за значително ограничаване на разхищението на храни и за насърчаване на даряването на храни;

90.

призовава Комисията да предприеме мерки за затваряне на цикъла на хранителните вещества в селското стопанство, за намаляване на зависимостта на Европа от вноса на растителни протеини за фуражи и за увеличаване на използването на рециклирана животинска тор и други органични хранителни вещества, като компост и ферментационен продукт, вместо синтетични торове, като същевременно се гарантира високо равнище на опазване на здравето и на околната среда и екосистемите;

91.

призовава за кръгова икономика, основана на екологосъобразна регулаторна рамка, за да се избегнат възможните отрицателни токсични въздействия върху водните екосистеми; приветства новоприетия регламент относно минималните изисквания за повторното използване на водата и преразглеждането на Директивата за питейната вода (36) и призовава за пълното им прилагане; призовава Комисията да интегрира изцяло връзката вода-енергия в европейските политики и припомня, че качеството на водните ресурси и достъпът до тях зависят от доброто прилагане на контрола при източника и принципа „замърсителят плаща“; подкрепя прилагането на кръгов подход при пречистването и управлението на отпадъчните води с цел насърчаване на оползотворяването на градските отпадъчни води; подчертава, че от отпадъчните води могат да бъдат възстановени ресурси, вариращи от целулоза през пластмаса от естествени полимери до хранителни вещества, енергия и вода, и чрез продължаване на анализа на възможните варианти за повторна употреба, като същевременно се намали потреблението на енергия и вода; подкрепя планираното преразглеждане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (37); призовава Комисията да направи оценка на възможността за предприемане на законодателни мерки за подобряване на водната ефективност в сградите;

92.

подчертава, че увеличаването на достъпа до вода за всички в рамките на Европейския съюз може значително да подобри кръговостта, като същевременно се разчита в по-малка степен на пакетирана вода; призовава за цялостно прилагане на разпоредбите за достъп до вода в Директивата за питейната вода;

93.

подчертава важната роля на устойчивите продукти на биологична основа, по-конкретно по-доброто оползотворяване на биологичните отпадъци и използването на остатъците и страничните продукти, в прехода към кръгова, неутрална по отношение на климата икономика;

94.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че разделното събиране на биологични отпадъци, въведено чрез Рамковата директива за отпадъците, има за цел производството на висококачествен компост в подкрепа на подобряването на почвата, както и производството на безвредни химикали и други продукти и енергия от възобновяеми източници, когато е възможно и когато е от полза за околната среда;

95.

подчертава потенциала на устойчивата биоикономика и устойчивия сектор на горското стопанство; подчертава, че изпълнението на стратегиите на ЕС за биоикономиката и биологичното разнообразие е от значение за подобряване на кръговия характер чрез заместване, когато това е от полза за околната среда и е устойчиво — включително за биологичното разнообразие, като се вземе предвид нарастващото търсене на биоматериали — на изкопаеми материали с възобновяеми материали на биологична основа;

По-малко отпадъци, повече стойност

96.

подчертава колко е важно както в политиката относно продуктите, така и в политиката относно отпадъците да се даде приоритет, на първо място, на предотвратяването на отпадъците, в съответствие с йерархията на ЕС в областта на отпадъците; призовава Комисията да предложи, в рамките на предвидения за 2024 г. преглед на Рамковата директива за отпадъците и на Директивата относно депонирането на отпадъци, задължителни цели за цялостно намаляване на отпадъците и за намаляване на отпадъците в конкретни потоци от отпадъци и продуктови групи, както и цели за ограничаване на генерирането на остатъчни отпадъци; счита, че подготовката за повторна употреба и целите за рециклиране следва да бъдат отделени, за да се даде приоритет на подготовката за повторна употреба в йерархията на отпадъците;

97.

изразява загриженост относно неравномерното изпълнение в отделните държави членки на целите на ЕС в областта на отпадъците; призовава Комисията да гарантира ефективно и цялостно прилагане от всички държави членки както на настоящите цели в областта на отпадъците, така и на пакета за отпадъците от 2018 г., и настоятелно призовава всички държави членки да транспонират законодателството от 2018 г. изцяло и без по-нататъшно забавяне;

98.

счита, че неконкурентните цени и липсата на висококачествени вторични суровини и пазари за тях са сред препятствията пред кръговата икономика; изисква от Комисията да направи оценка на мерките, насочени към повишаване на конкурентоспособността на вторичните суровини, като същевременно се допринася за нетоксична околна среда;

99.

счита частния сектор за силен партньор за увеличаване на търсенето и интереса на клиентите към кръгови решения и продукти и настоятелно призовава държавите членки да подкрепят дружества, които имат бизнес модели, услуги или продукти, които намаляват отпадъците и използването на ресурси, и да използват техните услуги;

100.

силно подкрепя стремежа за създаване на добре функциониращ пазар на ЕС за висококачествени, нетоксични вторични суровини, без да се засягат разпоредбите на Рамковата директива за отпадъците и Регламента относно превозите на отпадъци, и подчертава факта, че за тази цел ще са необходими общи стандарти за качество; припомня, че държавите членки имат възможност да определят национални вторични продукти и критерии за прекратяване на статута на отпадък и призовава Комисията да предложи хармонизирани европейски критерии за прекратяване на статута на отпадък за ключови потоци от отпадъци в съответствие с Рамковата директива за отпадъците, за да се премахнат пазарните бариери и да се гарантира висококачествено оползотворяване на материали; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не е определила специфични за ЕС критерии за хартия, гуми и текстил, както се изисква от Рамковата директива за отпадъците;

101.

призовава Комисията да обърне внимание на правилата относно транграничното движение на отпадъци за оползотворяване между държавите — членки на ЕС, и да обмисли адаптирането им, за да се увеличи тяхната яснота и разбираемост и да се премахнат административните пречки, като същевременно се запази ефективността на законодателството за опазването на човешкото здраве и на околната среда, както и да хармонизира прилагането на правилата във всички държави — членки на ЕС, включително чрез създаването на единна електронна система в ЕС за регистриране на превози на отпадъци;

102.

подкрепя текущата работа на Комисията за осигуряване на подходящо третиране на отработените масла; приканва Комисията, както е определено в Директива 2008/98/ЕО (38), да представи до 2022 г. законодателно предложение с допълнителни мерки за насърчаване на регенерирането на отработени масла, включително въвеждането на количествени цели;

103.

припомня, че всички държави членки са задължени да гарантират, че до 31 декември 2023 г. биологичните отпадъци или се отделят и рециклират при източника, или се събират отделно и не се смесват с други видове отпадъци; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насочат инвестициите си към увеличаване на събирането и компостирането на органични отпадъци;

104.

припомня целите на ЕС за отпадъците и подчертава, че ЕС и държавите членки трябва да засилят превенцията и подготовката за повторна употреба, да увеличат висококачественото рециклиране и да се откажат от депонирането на отпадъци, като същевременно сведат до минимум изгарянето, в съответствие с йерархията на отпадъците; призовава Комисията да определи общ за целия ЕС подход за управлението на остатъчните битови отпадъци, които не подлежат на рециклиране, за да се гарантира оптималното им третиране и да се избегне създаването на свръхкапацитет за изгаряне на отпадъци на равнището на ЕС, което би могло да доведе до блокиране и да възпрепятства развитието на кръговата икономика; счита, че когато се използва изгаряне, това следва да се извършва в най-напредналите съоръжения за производство на енергия от отпадъци с висока енергийна ефективност и ниски емисии в рамките на ЕС;

105.

подчертава, че разделното събиране на отпадъци е предпоставка за висококачествено рециклиране и за запазване на ценни материали и продукти в цикъла на рециклиране; подкрепя плановете на Комисията да предложи мерки за подобряване и хармонизиране на съществуващите системи за разделно събиране, които следва да отчитат най-добрите практики в държавите членки и да отчитат различните регионални и местни условия и не следва да оказват неблагоприятно въздействие върху добре функциониращите съществуващи системи; призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на разпоредбите в Рамковата директива за отпадъците;

106.

подчертава необходимостта от изграждане на стратегии и политики в областта на отпадъците върху солидни научни данни и методологии, подобряващи надеждността и съпоставимостта на статистическите данни на ЕС; призовава следователно Комисията да хармонизира в още по-голяма степен статистиката на отпадъците и да събере информацията за рециклирани материали и отпадъци в три точки: събиране, входна точка до съоръжение за рециклиране и дял от ефективно повторно използване на рециклирани материали;

107.

изразява съжаление, че Директивата относно депонирането на отпадъци не се съсредоточава върху превенцията, поради което призовава за нейното привеждане в съответствие с общите принципи на Плана за действие относно кръговата икономика и за определяне на целта за депониране от 10 % на базова година и килограм отпадъци на човек годишно, за да се предотврати отклоняване от депонирането към изгаряне на отпадъци;

108.

припомня, че индустриалната симбиоза е ключов елемент за постигане на кръгова икономика чрез насърчаване на взаимосвързани мрежи, при които отпадъците от дадена индустрия се превръщат в суровина на друга и енергията и материалите могат да се движат непрекъснато, като ресурсите се запазват в производствена употреба възможно най-дълго; поради това призовава за по-големи усилия за разширяване на индустриалната симбиоза на равнището на ЕС и за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на индустриалната верига на стойност;

109.

подчертава, че развиването на индустриална симбиоза ще изисква териториите да разбират и да управляват по-добре своя местен поток от ресурси и ще ги накара да прилагат нови стратегии за териториално планиране в сътрудничество с индустрии, заинтересовани страни, местна администрация и граждани; настоятелно призовава държавите членки да изискват от местните и регионалните правителства да идентифицират възможностите за индустриална симбиоза чрез задълбочено картографиране на икономическите дейности и задължителен анализ на потока на ресурсите;

110.

подчертава значението на прилагането на член 8а, параграф 1 от Рамковата директива за отпадъците, където ясно е посочено, че държавите членки са длъжни да определят точно отговорностите и ролите на организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя;

111.

препоръчва развитието на местни вериги за създаване на стойност, основано на рециклиране на биологични отпадъци за генериране на енергия от възобновяеми източници, като например биометан, да бъде подпомогнато, за да се създадат по-тесни връзки между селските и градските общности, като същевременно се прилага цялостно йерархията на отпадъците;

112.

подчертава необходимостта от включване на кръговостта на продукта и ресурсоемкостта в механизмите за трансгранично приспособяване;

Кръговостта в полза на хората, регионите и градовете

113.

признава важната роля на регионалните правителства, местните органи и общности и МСП в кръговата икономика, в областта на управлението на отпадъците и при прилагането на мерките, включени в плана за действие за кръговата икономика; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят създаването на и сътрудничеството между центрове за кръговост във всички европейски региони, промишлени клъстери и местни общности в духа на предложения „нов европейски Bauhaus“, като предоставя подкрепа за разработването на кръгови модели при проектирането и възлагането на обществени поръчки и управлението на отпадъците;

114.

подкрепя идеята за актуализиране на Програмата за умения за кръговата икономика и призовава Комисията да приспособи тази програма към специфичните нужди от заетост, включително изискванията за образование и обучение, както и новите работни места, необходими в прехода към кръгова икономика; призовава Комисията да гарантира, че планът за действие за кръговата икономика е свързан с прилагането на европейския стълб на социалните права и стратегията за равенство между половете, и да гарантира справедлив преход; подчертава и ключовата роля на социалните партньори по отношение на аспектите на прехода към кръгова икономика, свързани с работата и социалната сфера;

115.

подчертава ключовата роля на потребителите в предотвратяването и управлението на отпадъците и необходимостта от улесняване на участието на гражданите в разделното събиране на отпадъци; отново подчертава, че е важно държавите членки и регионалните и местните органи да повишават обществената осведоменост относно устойчивото потребление, включително моделите на потребление, основани на повторна употреба, наемане или споделяне, както и относно предотвратяването на генерирането на отпадъци и ефективното сортиране и обезвреждане на отпадъците;

116.

призовава Комисията да гарантира, че принципите на кръговата икономика са включени във всички практики, и призовава Комисията да подкрепя държавите членки при споделянето на знания и най-добри практики във връзка с различните усилия в областта на кръговата икономика на регионално и местно равнище в ЕС;

117.

подчертава голямото значение на сътрудничеството между правителствата, местните органи, представителите на академичните среди и предприятията, в това число производителите и купувачите, с цел стимулиране и разширяване на мащаба на действията в областта на кръговата икономика; подчертава значението на разширяването на това сътрудничество и обхващането на други заинтересовани страни, като например социалните предприятия, стартиращите предприятия и НПО;

118.

отбелязва, че секторът на услугите по ремонт и поддръжка има значителен потенциал за създаване на възможности за заетост и че неговото развитие трябва да бъде подкрепяно и насърчавано, по-специално що се отнася до местни, масови и общностни инициативи за възстановяване, кооперации и социални предприятия;

119.

подчертава ролята, която безопасното за околната среда улавяне, съхранение и употребата на СО2 може да изиграе за постигане на целите на Европейския зелен пакт; подкрепя интегриран контекст на политиката, за да се мотивира приемането на безопасни за околната среда приложения за улавянето, съхранението и употребата на СО2, които да осигуряват нетно намаляване на емисиите на парникови газове, така че тежката промишленост да стане неутрална по отношение на климата, когато не са на разположение варианти за пряко намаляване на емисиите (39); потвърждава обаче, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и на действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС (40);

Лидерство в усилията на световно равнище

120.

подкрепя амбицията на Комисията да преразгледа Регламента относно превозите на отпадъци, за да се гарантира прозрачност и проследимост на търговията с отпадъци в рамките на ЕС, да се прекрати износът в трети държави на отпадъци, които причиняват вреди за околната среда или човешкото здраве, и да се води по-ефективна борба с незаконното поведение с цел да се гарантира, че всички отпадъци се третират в съответствие с принципите на кръговата икономика; освен това подкрепя Комисията при прилагането на последните изменения на Базелската конвенция за пластмасовите отпадъци и при действията ѝ за пълно спазване на задълженията на ЕС по тази конвенция; изисква от Комисията да се съсредоточи също така върху:

—	финансови стимули за създаване на истински единен пазар и еднакви условия на конкуренция за висококачествени вторични суровини;

—	улесняване на процедурите за насърчаване на капацитета за рециклиране и инфраструктурата за третиране на отпадъците в рамките на ЕС;

—	внедряване на системата за електронен обмен на данни за по-добър мониторинг на потоците отпадъци;

—	прилагането на преразгледаният Регламент относно превозите на отпадъци (41) и Рамковата директива за отпадъците;

121.

приветства Глобалния алианс за кръгова икономика и ресурсна ефективност за ускоряване на глобалния преход към неутрална по отношение на климата, ресурсно ефективна и кръгова икономика и приканва Комисията да ръководи усилията за постигане на международно споразумение за управлението на природните ресурси, за да остане в рамките на „границите на планетата“ за използване на природни ресурси;

122.

подкрепя усилията на Комисията на международно равнище за постигане на глобално споразумение относно пластмасите и за насърчаване на възприемането на подхода на ЕС за кръговата икономика по отношение на пластмасите; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че различните ангажименти, поети както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, могат да бъдат проследявани по интегриран и прозрачен начин; призовава Комисията и държавите членки да поемат активна водеща роля, за да продължат да работят по международни действия за борба със замърсяването на морската среда с пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици;

123.

подчертава значението на изискването вносът на първични и вторични суровини в рамките на ЕС да отговаря на стандартите за правата на човека, човешкото здраве и опазването на околната среда, които са еквивалентни на стандартите на ЕС, включително чрез предстоящото законодателно предложение на Комисията за устойчиво корпоративно управление и надлежна проверка, и да се гарантират еднакви условия на конкуренция в ключовите вериги за доставка на ЕС; подчертава, че е важно да се осигури съгласуваност между вътрешните и външните политики на Съюза по отношение на целите на Европейския зелен пакт и плана за действие за кръгова икономика, включително във външните отношения на Съюза и в споразуменията за външна търговия;

124.

призовава европейските производители да поемат отговорност при продажбата на продукти в трети държави и предлага заинтересованите лица от сектора да се ангажират да разширят своята отговорност на производители, като включат организирането или финансирането на разделно събиране на техните продукти, когато се превърнат в отпадъци в трети държави; призовава също така производителите да предприемат мерки във връзка с несъответствията по отношение на качеството на изнасяните продукти и продуктите, продавани на пазара на ЕС;

125.

подкрепя Комисията при насърчаването на многостранни дискусии относно устойчивите равнища на използване на ресурсите и планетарните граници, включително проучване на научно обосновани цели за използване на ресурсите;

126.

подчертава спешната необходимост от прилагане на Програмата до 2030 г. по въпроси, свързани с укрепване на международното управление и защита срещу вредите за здравето и околната среда, причинени от химикали; по-специално подчертава значението на текущия процес в рамките на стратегическия подход за международно управление на химикалите, имащ за цел вземане на решение относно силна уредба за добро управление на химикалите и отпадъците след 2020 г. на петото заседание на Международната конференция за управление на химикалите (ICCM 5) в Бон през юли 2021 г.;

127.

настоятелно призовава Комисията да насърчава чрез международни конвенции прилагането на показатели за ефективно използване на ресурсите, за да се даде възможност за съпоставимост между секторите и икономиките и да се гарантират еднакви условия на конкуренция, както и да подкрепя диалога и сътрудничеството с трети държави;

128.

като се вземат под внимание ограничените ресурси на Земята като предпоставка, следва да се създаде Международна конвенция за ресурсното осигуряване с цел провеждане на разисквания относно достъпа и последиците от използването на ресурси, като акцентът се поставя върху устойчивостта и справедливостта;

129.

припомня, че в допълнение към приемането на мерки за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. е необходимо да се обърне внимание на въглеродния отпечатък в търсенето на вносни продукти в ЕС; призовава Комисията да установи и премахне пречките пред „зеления“ растеж и екологичните иновации и пречките, които възпрепятстват или ограничават достъпа до пазара на кръгови продукти и услуги от държави извън ЕС; призовава Комисията да проучи възможностите и ползите от намаляването на митата и нетарифните бариери за определени продукти и услуги, за да се насърчи развитието на кръговата икономика, включително в контекста на текущия преглед на Общата схема от преференции (ОСП) на ЕС; във връзка с това насърчава Комисията да добави измерението, свързано с кръговата икономика, към обхвата на преговорите по Споразумението за екологичните стоки, които следва да бъдат засилени; призовава Комисията да вземе предвид специалните потребности на малките и средните предприятия (МСП) в ЕС, да подпомага МСП при интегрирането на кръговата икономика в техния бизнес модел, включително чрез стимули, и да ги подкрепя при прилагането на бизнес стратегии за износ на кръгови продукти, по-специално чрез стартирането на инструмент за оценка на риска за правилата за произход, както се обмисля понастоящем от Комисията; призовава Комисията да поеме водеща роля в рамките на СТО при разглеждането на продуктите въз основа на тяхното въглеродно съдържание като начин за постигане на регулаторна равнопоставеност;

130.

счита, че в търговските споразумения са необходими правно издържани разпоредби, за да се гарантира, че съответното законодателство на ЕС относно кръговата икономика не попада под понятието за търговска бариера;

131.

подчертава, че стратегическата търговска политика е съществен инструмент за постигане на напредък в прехода към кръгова икономика и в програмата на ЕС и ООН за устойчиво развитие в световен мащаб до 2030 г., и поради това подчертава, че е важно да се гарантира привеждането на търговските и инвестиционните споразумения в съответствие с политиките за кръгова икономика;

132.

насърчава Комисията да участва в открити и прозрачни диалози и сътрудничество с търговските партньори на ЕС с цел по-нататъшна подкрепа на целите на кръговата икономика; призовава Комисията и държавите членки да продължат да полагат усилия в рамките на международните форуми (УНКТАД, СТО, Г-20, Г-7) за изпълнение на програмата на ЕС за кръговата икономика и за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб с международните партньори чрез възможността за проучване на концепцията за цифрови паспорти, за да се насърчи наличието на данни, свързани със съдържанието, въглеродния отпечатък и възможността за рециклиране на продуктите, за да се даде възможност за по-добра кръговост, да се насърчи разширената отговорност на производителя, както и устойчивият избор на потребителите; във връзка с това предлага също така Комисията да започне диалог със съответните многостранни организации за постигане на споразумение относно международен етикет, който да е лесен за разбиране за потребителите и да посочва дали даден продукт може да бъде рециклиран; подчертава освен това, че трябва да се обърне специално внимание на начина, по който по-слабо развитите страни партньори участват в кръговата икономика и могат да извлекат ползи от нея; призовава Комисията да включи принципите на кръговата икономика по-специално в своята стратегия „Към цялостна стратегия с Африка“; призовава Комисията да използва помощта за търговията и ОСП+, за да помогне на развиващите се страни да възприемат практики на кръговата икономика, включително продуктови стандарти;

o o

133.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:f815479a-0f01-11eb-bc07-01aa75ed71a1.0008.02/DOC_1&format=PDF

(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0201.

(3) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 116.

(4) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.

(5) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 60.

(6) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 65.

(7) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 146.

(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0198.

(9) ОВ L 177, 5.6.2020 г., стр. 32.

(10) Приети текстове, P9_TA(2020)0201.

(11) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.

(12) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 136.

(13) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 146.

(14) ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 192.

(15) ОВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1.

(16) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109.

(17) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141.

(18) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100.

(19) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 93.

(20) ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(21) https://www.resourcepanel.org/reports/global-resources-outlook

(22) https://resourcepanel.org/reports/resource-efficiency-and-climate-change

(23) https://science.sciencemag.org/content/369/6510/1455

(24) https://www.ellenmacarthurfoundation.org/assets/downloads/publications/EllenMacArthurFoundation_Growth-Within_July15.pdf

(25) Environmental Indicator Report 2014: Environmental Impacts of Production-Consumption Systems in Europe (Доклад за индикаторите за околната среда за 2014 г.: Въздействие върху околната среда на системите за производство и потребление в Европа) Европейската агенция за околна среда, 2014 г.

(26) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(27) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялни търговски практики) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стp. 22).

(28) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(29) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(30) Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28).

(31) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(32) Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62)

(33) Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1).

(34) Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).

(35) Решение 97/129/ЕО на Комисията от 28 януари 1997 г. за установяване на идентификационна система за опаковъчните материали съгласно Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 50, 20.2.1997 г., стр. 28).

(36) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(37) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).

(38) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(39) Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт, параграф 33.

(40) Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно изменението на климата — европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение, параграф 13.

(41) Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (OB L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/30

P9_TA(2021)0041

Прилагане на Директивата относно борбата с трафика на хора

Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (2020/2029(INI))

(2021/C 465/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 2 и 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 79 и 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид членове 3, 5 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—	като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (1) („Директивата за борба с трафика на хора“),

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и препоръките на Съвета на Европа в тази област,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (наричана по-нататък „Конвенцията от Палермо“) и протоколите към нея, и по-специално Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, и по-специално на жени и деца (наричан по-нататък „Протоколът на ООН за трафика“) и Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Незадължителния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, както и резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето (2),

—	като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—	като взе предвид работата на специалния докладчик на ООН относно трафика на хора, особено на жени и деца,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, и по-специално член 6 от нея, който има за цел да води борба с всички форми на трафик на жени и с експлоатацията на проституцията на жени,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция,

—

като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.) и на конференцията за преразглеждане „Пекин + 20“,

—	като взе предвид съвместния документ на ООН относно директивата на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, в който се призовава за предоставянето на международна защита на жертвите на трафик на хора по начин, отчитащ спецификите на пола,

—

като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за принудителния труд от 1930 г. (№ 29), Протокола от 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд от 1930 г., Конвенцията относно премахването на принудителния труд от 1957 г. (№ 105) и Препоръката за принудителния труд (допълнителни мерки) от 2014 г. (№ 203), Конвенцията относно най-тежките форми на детския труд от 1999 г. (№ 182) и Конвенцията относно домашните работници от 2011 г. (№ 189),

—	като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

—	като взе предвид Обща препоръка № 33 относно достъпа на жените по правосъдие, приета от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените на 23 юли 2015 г.,

—

като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г., по-специално нейната цел за устойчиво развитие (ЦУР) 5.2 за премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета в публичната и частната сфера, включително трафика на хора и сексуалната и друга експлоатация,

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

—	като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР (3) („Директивата относно правата на жертвите“),

—

като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (4) (Директива за борбата със сексуалното насилие и с детската порнография,

—	като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (5),

—	като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (6),

—

като взе предвид Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (7) („Директива за пребиваването“),

—

като взе предвид Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването (8) и Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой (9),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.)“ (COM(2020)0258),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 юни 2012 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.“ (COM(2012)0286),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 17 октомври 2014 г., озаглавен „Междинен доклад относно изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ (SWD(2014)0318), и първия (COM(2016)0267), втория (COM(2018)0777) и третия (COM(2020)0661) доклад за напредъка в тази област,

—	като взе предвид доклада на Комисията за оценка на степента, до която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на Директива 2011/36/EС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него в съответствие с член 23, параграф 1 (COM(2016)0722),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно прилагането въз основа на принципа на равенство между половете на Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете (14),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2017 г., озаглавено „Докладване за последващите действия във връзка със Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора и набелязване на допълнителни конкретни действия“ (COM(2017)0728),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

—

като взе предвид проучването на Комисията от 2020 г. относно икономическата, социалната и човешката цена на трафика на хора в рамките на ЕС, нейното проучване от 2020 г. за преглед на функционирането на националните и транснационалните механизми за насочване и подпомагане на жертви на трафик на държавите членки, нейното проучване от 2020 г. за събирането на данни за трафика на хора в ЕС и нейното проучване от 2016 г. относно измерението, свързано с пола, при трафика на хора,

—

като взе предвид Съвместната декларация за поемане на ангажимент за съвместна борба с трафика на хора, подписана през 2018 г. от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Агенцията на ЕС за основните права (FRA), Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA), Агенцията на ЕС за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA), Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и Европейския институт за равенство между половете (EIGE),

—	като взе предвид доклада на Европол за състоянието на трафика на хора в ЕС от 18 февруари 2016 г.,

—	като взе предвид доклада на Европол, озаглавен „Предизвикателствата пред противодействието на трафика на хора в цифровата ера“ от 18 октомври 2020 г.,

—	като взе предвид Оценката на Европол на заплахата от тежка и организирана престъпност за 2017 г. (SOCTA),

—	като взе предвид четвъртия годишен доклад на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти към Европол от 15 май 2020 г.,

—	като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза“ от 29 май 2015 г.,

—	като взе предвид доклада на Евростат, озаглавен „Трафик на хора“, от 17 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид Резолюция 9/1 на Конференцията на страните по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност относно създаване на механизъм за преглед на прилагането на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея,

—	като взе предвид насоките на ВКБООН от 7 април 2006 г. относно международната закрила, озаглавени „Прилагането на член 1а, параграф 2 от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. за статута на бежанците по отношение на жертвите на трафик и лицата, изложени на риск от трафик“,

—	като взе предвид глобалния доклад на СНПООН (Службата на ООН по наркотиците и престъпността) от 2018 г. относно трафика на хора,

—	като взе предвид Обща препоръка № 38 относно трафика на жени и момичета в контекста на глобалната миграция, приета от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените на 6 ноември 2020 г.,

—	като взе предвид оценката на прилагането на европейско равнище на Директива 2011/36/ЕС: миграция и въпроси, свързани с равенството между половете, публикувана от Генералната дирекция за парламентарни изследвания на 15 септември 2020 г. (15),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 58 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A9-0011/2021),

А.

като има предвид, че трафикът на хора представлява нарушение на човешкото достойнство, на физическата и психологическата неприкосновеност на човека, което ни заобикаля в нашето ежедневие, и представлява тежко нарушение на основните права, както е посочено в член 5, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че трафикът е феномен, който в голяма степен зависи от измерението на пола, като почти три четвърти (16) от всички докладвани жертви в ЕС през 2017 г. и 2018 г. са жени и момичета, като целта на трафика е била предимно сексуална експлоатация; като има предвид, че сексуалната експлоатация е най-често срещаната причина за трафик в ЕС от 2008 г. насам;

В.

като има предвид, че броят на регистрираните жертви на трафик на хора е нараснал през периода на последното проучване на Комисията (2017 г. и 2018 г.) спрямо предходния период и че той продължава да нараства (17); като има предвид, че е възможно действителният брой на жертвите да е значително по-висок от посочените в доклада данни, тъй като според сведенията много от жертвите остават неразкрити;

Г.	като има предвид, че броят на децата, жертви на трафик на хора, е значителен; като има предвид, че 78 % от всички деца, жертви на трафик, са момичета, а 68 % от пълнолетните жертви на трафик са жени (18);

Д.

като има предвид, че неравенството между половете, бедността, принудителното разселване, безработицата, липсата на социално-икономически възможности, липсата на достъп до образование, насилието, основано на пола, дискриминацията и маргинализацията, както и корупцията са някои от факторите, които допринасят за това хората, особено жените и децата, да бъдат уязвими по отношение на трафика; като има предвид, че продължава да не се работи достатъчно върху първопричините за трафика на хора;

Е.

като има предвид, че жертвите на трафик на хора често са обект на множество и взаимосвързани форми на дискриминация и насилие, включително въз основа на пол, възраст, раса, увреждане, етническа принадлежност, културна и религиозна принадлежност, както и национален или социален произход или други статути, и като има предвид, че тези форми на дискриминация може сами по себе си да стимулират трафика на хора (19);

Ж.

като има предвид, че съществуват много форми на трафик, но всички те се основават на злоупотреба с присъщата на жертвите уязвимост и са насочени към експлоатация на хора, и като има предвид, че за жертвите на трафика на хора е установено, че участват в различни законни и незаконни дейности, включително, но не само, селскостопанския сектор, преработката на храни, секс индустрията, домашния труд, производството, грижите, почистването, други индустрии (по-специално сектора на услугите), просията, престъпността, принудителните бракове, сексуалната експлоатация онлайн, незаконното осиновяване и търговията с човешки органи; като има предвид, че съществуват други форми на трафик, които не се регистрират и не се докладват, включително такива, които са тясно свързани с пола, като например принудителните бракове и принудителното подчинение в домашни условия;

З.

като има предвид, че през последните няколко години стана ясно, че мигрантите и търсещите убежище лица са изложени в особена степен на риска да станат жертви на трафик на хора; като има предвид, че сред тези лица непридружените малолетни и непълнолетни лица и жените са специална целева група за мрежите за трафик на хора;

И.

като има предвид, че Европол предупреждава, че въздействието на пандемията на COVID-19 би могло да доведе до още по-голям брой жертви (20) и до намаляване на вероятността трафикантите да бъдат откривани от правоприлагащите органи, както и че евентуална икономическа рецесия вследствие на кризата с COVID-19 би могла също да доведе до опасни последици във връзка с трафика на хора (21); като има предвид, че положението на жертвите на трафик се е влошило от началото на кризата и службите за подкрепа са се сблъскали с трудности при подпомагането на жертвите;

Й.

като има предвид, че според Европол (22) използването на цифрови технологии е разширило способността на престъпниците да осъществяват трафик на хора за различни видове експлоатация; като има предвид, че нови технологии се използват от трафикантите на всеки етап от сексуалната експлоатация — от набирането и предлагането на жертвите до изнудването и контролирането на движението им; като има предвид, че тези нови инструменти предлагат по-висока степен на анонимност на трафикантите и създават затруднения за разкриването им от страна на правоприлагащите органи; като има предвид, че онлайн взаимодействието създава както рискове, така и възможности за престъпниците, жертвите и правоприлагащите органи;

К.

като има предвид, че трафикът на хора продължава да бъде сложно и често срещано престъпление, което засяга възможността за постигане на всички ЦУР, по-специално ЦУР 5 (равенство между половете), ЦУР 8 (достоен труд и икономически растеж), ЦУР 16 (мир, правосъдие и силни институции) и ЦУР 17 (партньорства за целите);

Л.

като има предвид, че трафикът на хора е преди всичко тежко престъпление против личността и че то е свързано също така с разходи за обществото, като например извънредно използване на публични услуги, в това число по правоприлагане, специализирани услуги, здравни услуги и социална закрила, пропуснати икономически резултати, стойността на загубеното качество на живот и координацията на работата по превенция на трафика; като има предвид, че тази цена е изчислена приблизително на 3 700 524 433 EUR за ЕС-28 (23);

М.

като има предвид, че трафикът на хора е сложно транснационално явление, което може да бъде преодоляно ефективно само ако институциите на ЕС, държавите членки, третите държави и ЕС и международните организации работят заедно по съгласуван начин; като има предвид, че международното сътрудничество е от съществено значение за изкореняването на трафика чрез взаимодействието на различни съществуващи вътрешни и външни политики, като Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г., както и чрез съответните информационни кампании в участващите държави; като има предвид, че трафикът на хора следва да бъде взет предвид в законодателната работа по третия план за действие относно равенството между половете;

Н.

като има предвид, че ефективното откриване на жертвите на трафик на хора продължава да бъде предизвикателство в повечето държави членки поради различни причини, като липса на езикови умения и нежелание да се подават сигнали до полицията или ограничен капацитет на правоприлагащите органи; като има предвид, че идентифицирането на децата жертви често е още по-трудно, тъй като те не осъзнават, че са жертви; като има предвид, че държавите членки са задължени да извършват надлежна проверка с цел предотвратяване на трафика на хора, разследване на случаите на трафик и наказване на извършителите, подкрепа и гарантиране на правата на жертвите, зачитане на тяхното достойнство и осигуряване на тяхната закрила и достъп до правни средства за защита и като има предвид, че непредприемането на действия в тази посока нарушава, накърнява или възпира упражняването на правата на човека и основните свободи на жертвите;

О.

като има предвид, че в Директивата за борба с трафика на хора се определят минимални стандарти, които трябва да се прилагат на цялата територия на Европейския съюз по отношение на предотвратяването на трафика на хора и борбата с него, както и на защитата на жертвите и се съдържа определение на съдържанието на трафика на хора; като има предвид, че пълното и правилно транспониране на Директивата за борба с трафика на хора, последвано от пълното ѝ прилагане, е не само задължително, но и необходимо, за да се постигне напредък по отношение на справянето с трафика на хора;

П.

като има предвид, че всички доклади от наблюдението показват, че почти десет години след приемането на Директивата за борба с трафика на хора все още съществуват препятствия пред пълното ѝ прилагане на равнището на държавите членки, като повечето жертви остават неразкрити, а равнището на наказателното преследване и осъдителните присъди за извършителите продължава да е ниско; като има предвид, че значителните пропуски в обхвата и изпълнението на националните закони и политики по отношение на трафика на хора могат да бъдат използвани активно от организирани престъпни групи и да излагат големи групи хора на по-голяма уязвимост от експлоатация;

Р.	като има предвид, че прилагането на Директивата относно правата на жертвите не е задоволително, по-специално поради непълно и/или неправилно транспониране;

С.

като има предвид, че трафикът на хора е много рентабилна форма на организирана престъпност и поради това се определя от търсенето и печалбата; като има предвид, че намаляването на търсенето, в това число по отношение на сексуалната експлоатация на жени и момичета, трябва да бъде един от акцентите в борбата с трафика; като има предвид, че физическото, психологическото и сексуалното насилие са съставни елементи на трафика с цел сексуална експлоатация и насилие срещу жени;

Т.	като има предвид, че ратифицирането от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул би могло да допълни усилията на ЕС и на държавите членки в борбата срещу трафика на хора;

У.

като има предвид, че тежка експлоатация на труда се наблюдава в много икономически сектори в ЕС и засяга различни групи от трансгранични работници, в това число както граждани на ЕС, така и граждани на държави извън ЕС; като има предвид, че както препоръчва Агенцията на Европейския съюз за основните права (24), на такива практики следва да се противодейства, наред с останалите начини, чрез всеобхватна система от целенасочени инспекции на условията на труд;

изтъква необходимостта от координирана, хармонизирана и съгласувана рамка на равнището на ЕС, основана на по-ефективни механизми за оценка и последващи действия, която да гарантира, че предотвратяването на трафика на хора е засилено, заедно с подкрепата, помощта и защитата на жертвите от него, и с цел пълно премахване на трафика на хора, включително чрез координирано прилагане на правата, предоставени от Директивата за правата на жертвите, Директивата за пребиваването, Директивата относно борбата със сексуалното насилие и детската порнография и Директивата за обезщетение (25), тъй като трафикът е престъпление с трансгранично измерение и поради това не е възможно да му се противодейства само на национално равнище;

приветства добрата работа, извършена от Комисията при координирането на отговора на ЕС на трафика на хора и за развиване на знания и събиране на данни относно различните аспекти на трафика на хора, включително изследване на измерението, свързано с пола и особената уязвимост на децата; призовава Комисията да гарантира продължаването на текущата работа чрез назначаване на постоянен координатор на ЕС за борба с трафика на хора с подходящ опит и ясен мандат, който да работи с мрежа от национални представители на държавите членки и на гражданското общество с цел да се гарантира съгласувано сътрудничество;

подчертава, че е важно финансирането на програмите по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), програма „Дафне“, Европейския социален фонд+ и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) да продължи да се използва за проекти за борба с трафика на хора, както и да се използват други налични инструменти, включително програми на ЕС като например програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, финансови инструменти като Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и Доверителният фонд на ЕС за Африка, както и инициативи като Европейска мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи, инициативата „Spotlight“ на ЕС и ООН и инициативата Glo.Act; припомня необходимостта от инициативи и проекти, свързани с измерението на трафика на хора, свързано с пола, и призовава за цялостен преглед на политиката на финансираните от ЕС проекти; призовава държавите членки да гарантират стабилно финансиране и подходящ персонал за идентифициране и защита на жертвите и изразява загриженост относно липсата на подходящо финансиране за организациите на жертвите, особено за тези, които предоставят подкрепа на жените, които поради сериозните съкращения на финансирането се борят да продължат да предоставят услуги на жертвите;

подчертава, че липсата на последователни, сравними и подробни данни продължава да възпрепятства адекватната и основана на доказателства оценка на мащаба и тенденциите в областта на трафика на хора; призовава държавите членки да увеличат усилията си и финансирането за научни изследвания, анализ и събиране на данни за всички форми на трафик на хора и да подобрят координацията между източниците на данни на национално равнище и на равнището на ЕС, както и събирането на по-актуални, централизирани и всеобхватни данни, разбити по вид трафик, възраст и пол, расов и етнически произход, и включващи лица, жертви на вътрешен трафик, чрез събиране на статистическа информация при надлежно зачитане на правата на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, в сътрудничество с институционалните участници, гражданското общество, EIGE и всички компетентни международни организации; призовава Комисията да събира и да публикува редовно такива данни за ЕС;

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират диференциация между трафик и контрабанда, което изисква по-задълбочен анализ и различни правни и политически отговори; подчертава, че объркването между тях често води до пропуски при правилното идентифициране на жертвите и при гарантирането на достъпа им до мерки за защита и избягване на вторично виктимизиране;

призовава Комисията и държавите членки да оценят и измерят използването на цифровите технологии, социалните медии и интернет услугите като преобладаващите инструменти, използвани за набиране на жертви на трафик, и да оправомощят правоприлагащите органи и организациите на гражданското общество в борбата срещу трафика на хора, като им предоставят необходимите технически знания и специални ресурси, за да отговорят на предизвикателствата, породени от новите технологии; освен това ги призовава да приемат правила за гражданска отговорност за технологичните дружества, които хостват експлоататорски материали, да подобрят законодателните инструменти, използвани в съдебните производства и в наказателното преследване на трафикантите, да насърчават обмена на информация и сътрудничеството между съответните органи, доставчиците на интернет услуги и дружествата в социалните медии, да насърчават обществени информационни кампании в целия ЕС относно трафика на хора, като същевременно зачитат правото на жертвите на неприкосновеност на личния живот и безопасност, както и гарантират техните основни права и защита на данните, и увеличат подкрепата за изграждане на транснационални експертни познания и основани на технологии решения, например за набиране на жертви;

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да превърнат кибернетичната осведоменост в приоритет в кампаниите, насочени към училищата, университетите, дружествата и научноизследователските органи, и да надграждат върху съществуващия експертен опит, като например портала „По-добър интернет за децата“; подчертава, че повишаването на осведомеността във връзка с онлайн трафика на хора в социалните мрежи е изключително важно, за да се предотврати попадането на нови жертви в мрежите за трафик; призовава Комисията да си сътрудничи активно с платформи за разработването на общи насоки и планове за действие, които предотвратяват и се борят с трафика онлайн;

Идентифициране, защита, помощ и подкрепа на жертвите

подчертава, че ранното идентифициране на жертвите продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред прилагането и едно от най-важните предизвикателства по отношение на това да се даде възможност на жертвите да упражняват правата си; призовава държавите членки да защитават жертвите, да възложат на повече участници отговорност и възможности за повишаване на осведомеността за идентифициране на жертвите на трафик на хора на всички етапи от процеса, включително на представители на организации на гражданското общество, служители на правоприлагащите органи, служители в областта на имиграцията и убежището, инспектори по труда и социални работници или здравен персонал, както и на други специалисти и участници в тази област; подчертава необходимостта от подход, основан на четирите ключови стратегии за превенция, наказателно преследване, защита на жертвите и многостепенно партньорство; призовава всички държави членки да заделят достатъчно средства за идентифициране, защита, помощ и подкрепа на жертвите на трафик на хора на всички етапи; подчертава, че ранното идентифициране следва да отчита особеностите на високорисковите сектори и групи, като например жертвите, които са жени и момичета;

призовава всички държави членки ефективно да гарантират правата на жертвите, като им предоставят правна помощ на възможно най-ранен етап, включително достъпна информация относно техните законови права, да ги закрилят и подкрепят с подход, отчитащ аспектите на пола и детето, като същевременно гарантират взаимно допълване с Директивата за правата на жертвите; припомня, че Директивата за борба с трафика на хора задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните органи имат право да не преследват или да не налагат санкции на жертвите на трафик на хора за участието им в престъпни дейности, които са били принудени да извършват;

10.

изразява съжаление за липсата на целенасочени програми за защита на уязвими жертви в много държави членки; подчертава, че е важно да се предвидят мерки за специалните нужди на жертвите в уязвимо положение и конкретни насоки за жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация; подчертава необходимостта да се гарантира безусловна и индивидуализирана защита, помощ и подкрепа за жертвите, като също така се вземат предвид лицата, които са пряко зависими от тях, включително в контекста на съдебни производства, свързани с наказателни, граждански или други действия срещу трафиканти или експлоататори; призовава за ефективно прилагане във всички държави членки на Директивата за правата на жертвите и на всяко свързано с нея законодателство, чрез подход, основан на пола и жертвите; припомня, че хората, които работят за защита и подпомагане на жертвите на трафик на хора, не следва да бъдат криминализирани заради тяхната работа, свързана с това;

11.

отбелязва, че жертвите на трафик на хора се нуждаят от специализирани услуги, включително достъп до безопасно краткосрочно и дългосрочно настаняване, схеми за защита на свидетелите, здравни грижи и консултации, услуги за писмен и устен превод, правни средства за защита, обезщетения, достъп до образование и обучение, включително обучение по езика на държавата, достъп до пазара на труда и назначаване на работа, (повторна) интеграция, помощ за преместване и индивидуализирани услуги, като се обръща специално внимание на перспективата, свързана с пола; настоятелно призовава държавите членки да гарантират съобразено с пола, подходящо и целенасочено предоставяне на услуги на жертвите на трафик на хора;

12.

изразява съжаление във връзка с факта, че специфичните нужди на жертвите в уязвимо положение, като например жени, деца, ЛГБТИ лица, лица с увреждания и хора от расови групи, често се пренебрегват, и настоятелно призовава държавите членки да осигурят съобразени с пола услуги и подкрепа за жертвите, пригодена към техните потребности; призовава държавите членки да обърнат внимание по-конкретно на нуждите на ЛГБТИ лицата, тъй като те са силно уязвими към трафика на хора поради кумулативния ефект от различни видове дискриминация, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност;

13.

посочва голямата уязвимост на ромските общности по отношение на всички форми на трафик и експлоатация, особено на жени и деца, според трите доклада за напредък на Комисията; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки за борба с трафика чрез националните стратегии за интегриране на ромите за периода 2020 — 2030 г.; призовава Комисията и държавите членки да събират статистически данни за жертвите на трафик въз основа на техния етнически произход;

14.

изразява загриженост във връзка с факта, че жертвите на трафик на хора често не са достатъчно информирани за техните права или за помощта и мерките за подкрепа, които са достъпни за тях; подчертава значението на наличието на ясна и последователна информация за жертвите и за служителите на първа линия, които могат да влязат в контакт с жертвите;

15.

подчертава, че въпреки че цялостното въздействие на пандемията от COVID-19 все още не е измеримо, все пак е ясно, че кризата засяга непропорционално най-уязвимите жертви на трафика на хора, особено жените, децата и хората в несигурно положение, и че тя е принудила много приюти да затворят или да спрат своите услуги в резултат на докладвани инфекции, оставяйки жертвите на трафик на хора без жилище, здравеопазване и правна помощ; в този контекст подчертава, че достъпът до грижи и социални услуги следва да бъде гарантиран без дискриминация; припомня, че първопричините за трафика на хора бяха изострени от пандемията, което изложи уязвимите групи от населението на по-висок риск от трафик, увеличи броя на онлайн рекламите, показващи жертви на трафик на хора, на сексуалните хищници, чиито цели са деца, на случаите на сексуална експлоатация онлайн и на търсенето на детска порнография; призовава държавите членки да предприемат ефективни действия с подкрепата на организации на гражданското общество и агенции на ЕС като Европол, който публикува доклад, озаглавен „Пандемична печалба: как престъпниците се възползват от кризата с COVID-19“ през март 2020 г.; призовава Комисията да извърши по-задълбочен анализ на въздействието на тази пандемията от COVID-19 върху потенциалните жертви на трафик на хора и на структурата и функционирането му като цяло с цел създаване на конкретни мерки за премахването на трафика на хора;

16.

посочва необходимостта от пълноценно функциониращи, съгласувани национални механизми за насочване (НМН), координирани с транснационални механизми за насочване и финансирани чрез специално предназначени за целта финансови средства, за да се посрещнат предизвикателствата при координирането на различните участници, както и недостатъците, които водят до ограничено доверие сред жертвите, което може да има отрицателно въздействие върху ефективното насочване; подчертава, че доброто сътрудничество между полицията и неправителствените организации (НПО) следва да допълва пълноценно НМН, като определя ролите и отговорностите на съответните участници (26), така че защитава и насърчава основните права на жертвите на трафик; насърчава държавите членки да създадат национални центрове, специализирани в подпомагането и приемането на жертви на трафика на хора, и да улеснят прякото и ефективното трансгранично сътрудничество между тези центрове, както и между правоприлагащите агенции и съответните агенции на ЕС;

17.

призовава Комисията да наблюдава и оценява положението с обезщетяването на жертвите в държавите членки и в трансграничен контекст по отношение на достъпа, изпълнението и действителните плащания, и да предложи конкретни мерки за гарантиране на по-добър, бърз и безплатен достъп до правна помощ и обезщетение във всички държави членки, без да се засягат други форми на обезщетение;

18.

приветства приемането през 2018 г. на създаването на Механизма за преглед на прилагането на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея и лансирането на процес на преглед през 2020 г.; призовава Комисията да заеме позицията на водещ пример в този процес на преглед; подчертава, че е важно да се повиши разбирането за трафика на хора като сложно и развиващо се престъпление; призовава държавите членки и институциите на ЕС да гарантират, че основаващият се на правата на човека отговор продължава да бъде в основата на анализа и реакциите на трафика на хора, и припомня необходимостта да бъдат ангажирани гражданите и организациите на гражданското общество; подчертава важната роля на Европейския парламент и националните парламенти; приканва Комисията и държавите членки да се присъединят към международната кампания на ООН срещу трафика на хора; настоятелно призовава държавите членки да ратифицират всички международни инструменти, отнасящи се до борбата с трафика на хора, включително Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

Трафикът на хора като престъпление, свързано с пола, и борбата с трафика с цел сексуална експлоатация

19.

подчертава, че сексуалната експлоатация остава най-разпространената и докладвана форма на трафик в ЕС от 2008 г. насам, като 60 % от жертвите са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация; отбелязва, че 92 % от тези жертви са жени и момичета и че над 70 % от трафикантите са мъже (27), което отразява начина, по който трафикът с цел сексуална експлоатация се корени в неравенството между половете;

20.

поради това настоятелно призовава държавите членки да приемат конкретни мерки за справяне с основаното на пола насилие, насилието срещу жени и малолетни и непълнолетни лица, социалното приемане на насилието и културата на безнаказаност, както и структурните неравенства и стереотипи по отношение на половете като първопричини за трафика, особено чрез образователни, информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, допълнени с обмен на най-добри практики, включително програми и курсове за обучение за ангажиране на мъжете и момчетата; препоръчва Комисията за укрепи и развие свързаното с пола измерение при мониторинга на прилагането на законодателството на ЕС за борба с трафика, и настоятелно призовава Комисията да продължава да следи за това в оценката си на спазването и прилагането на Директивата за борба с трафика на хора от страна на държавите членки;

21.

призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да проучи по какъв начин търсенето на сексуални услуги води до трафик, тъй като Европол докладва, че „съществуват държави членки, в които проституцията е законна, като по този начин значително се улеснява използването на правната уредба от трафикантите, за да експлоатират жертвите си“ (28); припомня, че по данни на Европол в някои държави — членки на ЕС, в които проституцията е законна, заподозрените са могли да експлоатират деца заедно с възрастни жертви (29); подчертава, че трафикът на хора се подхранва от високите печалби за трафикантите и от търсенето, което насърчава всички форми на експлоатация; подчертава, че използването на законни предприятия за прикриване на експлоататорски дейности е разпространена практика сред трафикантите на хора; припомня, че държавите членки имат правно задължение да обезсърчават и намаляват търсенето на всички форми на експлоатация, което следва да бъде основна цел за усилията за превенция и наказателно преследване;

22.

призовава Комисията да превърне в приоритет предотвратяването на престъплението трафик с цел сексуална експлоатация, включително чрез информация, кампании за повишаване на осведомеността и образователни кампании, приемане на мерки и програми за обезкуражаване и намаляване на търсенето, и евентуално чрез приемане в бъдеще на специално законодателство, и призовава държавите членки да включат съзнателното използване на услугите на жертвите на трафик като престъпление в своите национални закони, както се препоръчва в член 18 от Директивата за борба с трафика на хора и се потвърждава от Комисията през 2018 г. (30) и да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи наказания; настоятелно призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, които работят с жертви на трафик;

23.

настоятелно призовава държавите членки и Комисията да се съсредоточат върху повтарящите се и нововъзникващи модели на трафик на хора с цел сексуална експлоатация, като например нарастващата експлоатация на деца и жени, включително чрез сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и сексуално изнудване, и използването, наред с другото, на метода „влюбено момче“ като най-често срещано средство за набиране на жертви и склоняването им чрез използване на онлайн технологии, чрез разработване на умения, включително в областта на онлайн безопасността, в сътрудничество с всички заинтересувани участници; отбелязва, че увеличеното използване на технологии от страна на престъпните мрежи, замесени в трафик на хора, промени значително традиционния им начин на действие, особено по време на някои етапи на процеса на трафик;

24.

подчертава значението на и настоява за повече програми за обучение, отчитащи аспектите на пола и на децата, за всички длъжностни лица, съдии, заинтересувани лица и участници, занимаващи се със случаи на трафик, разследвания и потенциални жертви, за да се подобри ранното идентифициране на лицата, които могат да станат жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, и насърчава държавите членки да приемат мерки за подкрепа на жертвите, като например програми за излизане, мерки за психологична подкрепа, възможности за достойна социална и професионална реинтеграция, образование и достъп до всеобхватни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, достъп до правосъдие и свързаните права, като същевременно бъдат включени социалните партньори и частният сектор; подчертава освен това в този контекст важността на програмите за повишаване на осведомеността за широката общественост, за да се идентифицират и защитят потенциалните жертви; подчертава необходимостта от заделяне на достатъчно средства за целите на обучението и поради това призовава държавите членки да предоставят подходящи ресурси;

25.

настоятелно призовава държавите членки да приемат широкообхватното сексуално образование, съобразено с възрастта и степента на развитие като основно средство за предотвратяване на всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително трафик и сексуална експлоатация, да включат образование в областта на съгласието и взаимоотношенията, насърчаващо здравословни отношения на уважение и равенство във всички взаимодействия;

Трафик за целите на трудова експлоатация

26.

изразява съжаление по повод факта, че няколко държави членки и организации на гражданското общество докладват за увеличаване на трафика за целите на трудова експлоатация (31); изразява съжаление по повод факта, че все по-често деца стават жертва на трафик за целите на трудова експлоатация, и призовава за спешни действия от страна на националните инспекции по труда в държавите членки за разкриване и прекратяване на подобни практики; призовава освен това Европейския орган по труда да се занимае приоритетно с въпроса за тежката експлоатация на труда и да подпомогне държавите членки с изграждането на капацитет в тази област с цел по-добро идентифициране и санкциониране на практиките на тежка експлоатация на труда чрез целенасочени инспекции; подчертава, че е важно да се обмисли включването на трудовата експлоатация в програмите за обучение на длъжностните лица, които посещават жертви, за да се подобри ранното идентифициране на лицата, които са жертви на трафик с цел принудителен труд; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да проучи по какъв начин търсенето на евтини трудови услуги води до трафик с цел трудова експлоатация; настоятелно призовава органите на държавите членки да увеличат усилията си за премахване на всички форми на неформална и нерегулирана заетост, като по този начин гарантират трудовите права на всички работници; подчертава, че несигурният трудов статус на засегнатите работници ги прави зависими от работодателите им и позволява на извършителите на трафик на хора да експлоатират жертвите си;

Други форми на експлоатация

27.

настоятелно призовава държавите членки и Комисията да се съсредоточат върху повтарящите се и нововъзникващите модели на всички форми на трафик на хора, включително за целите на трудова експлоатация, принудителна просия, принудителни бракове и фиктивни бракове, както и принудителна престъпност, наред с други цели; подчертава, че трафикът на хора се подхранва от високите печалби за трафикантите и от търсенето, което засилва всички форми на експлоатация; отбелязва със загриженост, че много държави — членки на ЕС, не разполагат с подходящо законодателство за жертвите на всички форми на експлоатация; призовава държавите членки да отчитат всички форми на трафик, когато предоставят защита, помощ и подкрепа на жертви; отбелязва, че въпреки последните доклади за престъпните мрежи, замесени в трафика на хора в целия ЕС за целите на трудова и други форми на експлоатация, няма подходящи данни, законодателство и достъп до услуги за подкрепа на жертвите на тези форми на експлоатация;

28.

отбелязва, че трафикът на хора с цел други форми на експлоатация засяга 18 % от жертвите (32), като включва дейности с цел принудителна просия, принудителни престъпни дейности, продажба на бебета, отстраняване на органи, незаконно осиновяване, финансова експлоатация чрез измама, и трафик на хора чрез сурогатно майчинство; отбелязва, че много от жертвите на принудителна просия и принудителни престъпни дейности често произхождат от маргинализирани ромски общности и често са деца;

29.

подчертава, че правната и политическата рамка на ЕС по отношение на трафика на хора съчетава вътрешното и външното измерение, като отчита, че действията за борба с трафика на хора, който е сериозно престъпление и нарушение на правата на човека, представляват ясна цел на външната дейност на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави с цел борба с всички форми на трафик на хора и да увеличат възможностите за съвместни разследвания и специализирани наказателни преследвания;

Трафикът на хора в контекста на убежището и миграцията

30.

подчертава, че макар по-голямата част от жертвите да са граждани на ЕС, престъпните организации използват недобросъвестно миграционните маршрути с цел трафик на жертви към ЕС, като хуманитарните кризи засилват уязвимостта на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, спрямо трафикантите; посочва, че през последните години е налице рязко увеличение на броя на жените и момичетата, жертви на трафик по маршрута през Централното Средиземноморие с цел сексуална експлоатация в ЕС (33); призовава държавите членки и ЕС да идентифицират тези жени и момичета и да предотвратят подобни случаи в бъдеще, като използват съгласуван и координиран подход, основан на правата и съобразен с пола и децата, за предотвратяване и борба с трафика на хора; припомня, че жените и децата често стават жертви на сексуално насилие по време на миграционното придвижване в замяна на закрила и основни хранителни продукти; подчертава, че критериите за предоставяне на официален статут на жертви на трафик на хора на тези жени и деца често са твърде строги, за да бъдат изпълнени, и че поради това те не могат да получат необходимата помощ, за да преодолеят претърпените вреди;

31.

отново посочва, че лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите, и по-конкретно непридружените и разделени от придружителите им малолетни и непълнолетни лица, са уязвими към трафика на хора и че следва да се обърне особено внимание на трафика на жени, деца и други уязвими групи; подчертава, че съществуват уязвимост и рискове на различните етапи на миграционния процес преди самата миграция, по пътя към ЕС, по посока на местоназначението и за лицата, които могат да бъдат върнати; отбелязва, че слабото познаване на местния език и/или липсата на разбиране на техните права, ограниченият достъп до осъществими възможности за прехрана или до качествено образование, както и ограниченията на свободата им на движение също допринасят за риска да се превърнат в жертви на трафик;

32.

подчертава много малкия брой регистрирани жертви на трафик на хора в процедурите за международна закрила; призовава държавите членки да засилят предоставянето на информация на пристигащите лица, включително с помощта на писмен и устен превод, относно техните права и приложимите процедури съгласно законодателството на ЕС, включително относно възможностите за получаване на подкрепа чрез адвокати и културни посредници, работещи в областта на предотвратяването на трафика и експлоатацията на хора;

33.

посочва, че в някои държави членки кандидатите за международна закрила, които са идентифицирани като жертви на трафик на хора могат да решат или да бъдат принудени да променят процедурите и да подадат молба за разрешение за пребиваване съгласно Директива за пребиваването (34); призовава държавите членки да гарантират, че процедурите за борба с трафика на хора и за предоставяне на убежище са взаимосвързани и се допълват взаимно;

34.

призовава държавите членки да гарантират съгласувано прилагане на разпоредбите на Регламента „Дъблин III“, Директивата за борба с трафика на хора и Директивата за пребиваването, за да се предотврати практиката, използвана в някои държави членки жертвите на трафик на хора да бъдат прехвърляни към държавата, в която са били експлоатирани при първото им пристигане, като по този начин те са изложени в по-голяма степен на риска от повторен трафик и повторно травматизиране;

35.

призовава държавите членки да увеличат усилията си за ранно идентифициране на потенциални жертви, по-специално в рамките на миграционните потоци и горещите точки, и да приемат мерки за защита и превенция; подчертава, че идентифицираните потенциални жертви следва да получават закрила и достъп до безопасно място, където да е възможно им се предостави информация и правна помощ; призовава държавите членки да предприемат действия за гарантиране на достъп до правосъдие на всички жертви, включително на жертвите, които са мигранти, независимо от техния статут на пребиваване;

36.

призовава държавите членки да осигурят подходящи ресурси и специализирани центрове за действителни и предполагаеми жертви на трафик, включително жени, непридружени малолетни и непълнолетни лица, и да гарантират наличието на достатъчно места в приютите; призовава държавите членки да гарантират присъствието на обучени по въпросите на равенството между половете служители в центровете за настаняване и да гарантират подходящо подпомагане и финансиране за организациите на гражданското общество, които работят с тях;

37.

призовава държавите членки да гарантират правото на семеен живот на жертвите на трафик на хора и да направят оценка на потенциалното разширяване на международната закрила, предоставена на жертвите спрямо членовете на техните семейства; призовава държавите членки да ускорят процедурите по събиране на семейства за членовете на семействата на жертвите, които са изложени на риск в държавата на произход;

38.

посочва необходимостта от създаване на национални механизми за събиране на данни относно трафика на хора в рамките на процедурите за международна закрила, за да може да се гарантира проследяване на откритите случаи;

39.

изразява загриженост относно това, че срокът за възстановяване и за размисъл е свързан със съдействие от страна на жертвата по време на разследването и се предоставя от правоприлагащите агенции; изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки (35) срокът не се прилага нито спрямо жертви на трафик, които са граждани на ЕС и/или ЕИП, нито спрямо лица, търсещи убежище; призовава Комисията да наблюдава прилагането на наличните правни решения на равнище на държавите членки, и по-специално предоставянето на срок за възстановяване и срок за размисъл;

40.

посочва, че според Европол контрабандата на мигранти и трафикът на хора понякога се извършват от едни и същи престъпни организации (36) и че разследванията показват, че трафикантите все по-често се насочват към мигранти и търсещи убежище лица в ЕС с цел експлоатация (37); подчертава важното значение на превенцията и на борбата срещу трафика на хора при сътрудничеството в областта на борбата срещу незаконното превеждане през граница с трети държави, на произход или на транзитно преминаване, както и чрез осигуряване на защита на жертвите посредством гарантиране на наличието на цялостни програми за подпомагане, реинтеграция и възстановяване;

41.

припомня на държавите членки, че липсата на безопасни и законни пътища за миграция за търсещите убежище лица увеличава тяхната уязвимост към трафика, тъй като тези лица могат да бъдат експлоатирани както по време на пътуването, така и при пристигането; призовава държавите членки да осигурят по-безопасни и законни пътища за миграция, като например хуманитарни визи с цел предотвратяване на експлоатацията на уязвими лица;

42.

отбелязва, че липсата на документиране или притежаването на статут на зависимо лице увеличава вероятността от виктимизация и намалява вероятността жертвите да потърсят помощ или да съобщят за злоупотреба поради страх от имиграционни последици, като по този начин се излагат на риск от експлоатация и злоупотреба; отбелязва, че значителните пропуски в обхвата и изпълнението на националните закони и политики по отношение на трафика на хора предоставят на извършителите допълнителни възможности да експлоатират жертвите с неуреден статут, като по този начин големи групи хора биват излагани на по-голяма уязвимост от експлоатация; призовава държавите членки да отделят действията по правоприлагане в областта на миграцията от дейностите по правоприлагане; подчертава, че за уязвимите лица следва да се въведат механизми за безопасно сигнализиране и ефективно подаване на жалби;

Трафик на деца

43.

отбелязва, че децата представляват почти една четвърт от всички жертви в ЕС, като момичетата (78 %) съставляват по-голямата част от децата жертви в ЕС; посочва, че почти 75 % от всички деца жертви в ЕС са граждани на ЕС; изразява особена загриженост относно насилието, злоупотребата и експлоатацията, на които са изложени децата жертви в ЕС, особено тези, които са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация (38);

44.

припомня задължението на държавите членки да обръщат специално внимание на децата — жертви на трафик, като за всички дейности се съобразяват преди всичко с висшите интереси на детето; подчертава физическите и психологическите вреди, понесени от децата, жертви на трафик, и тяхната повишена уязвимост по отношение на експлоатацията; призовава държавите членки да гарантират строги мерки за закрила на детето, презумпцията за детство и оценка на възрастта на детето, закрила преди и по време на наказателно производство, достъп до безусловно подпомагане, компенсация, недопускане на налагане на наказание, а също и подпомагане и подкрепа на член на семейството на дете жертва, както и превенция;

45.

призовава държавите членки да се съсредоточат върху идентифицирането на децата жертви и тяхното подпомагане, което да им позволи да се възползват от правата си; подчертава необходимостта от незабавно определяне на добре обучени и разполагащи с подходяща подкрепа надзорници и попечители, включително временни настойници/попечители за децата — жертви, включително непридружените деца жертви, и подчертава значението на осигуряването на правосъдие, съобразено с интересите на децата, както и на наличието на специализирани служби; призовава също така държавите членки да предприемат мерки за гарантиране на адекватно и подходящо обучение, по-специално в областта на правото и психологията, за лицата, работещи с деца — жертви на трафик и за увеличаване на броя на настойниците/попечителите чрез организиране на кампании за повишаване на осведомеността;

46.

призовава държавите членки да гарантират, че при снемането на биометрични данни на малолетни и непълнолетни лица в рамките на процедурата за кандидатстване за виза служителите в консулствата обръщат специално внимание на правилната проверка на самоличността на малолетните и непълнолетните лица, както и на свързаността им с лицето или лицата, които упражняват родителски права или правно настойничество; призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Европол и организациите на гражданското общество, и държавите членки да предоставят целенасочено и ефективно образование и обучение, както и информация относно методите, използвани от трафикантите, на националните, местните и регионалните органи с цел предотвратяване на трафика на деца;

47.

призовава държавите членки да приложат в пълна степен Директива за борбата със сексуалното насилие и с детската порнография, и да засилят полицейското и съдебното сътрудничество с цел предотвратяване и борба със сексуалната експлоатация на равнището на ЕС; настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат с организациите на гражданското общество и с агенциите на ЕС, и по-специално с Европол и Евроюст, за подобряване на обмена на информация и за подпомагане на трансграничните разследвания;

48.

отбелязва с голяма загриженост разпространението на сексуалната експлоатация на деца, както и начинът на действие и приемането на трафика и сексуалната експлоатация на деца като нещо нормално, и призовава за адекватен отговор от страна на онлайн платформите, за да се избегне предлагането на материали, съдържащи злоупотреба;

49.

отбелязва използването на средства като интернет и социалните медии за набиране и привличане на потенциални жертви; призовава интернет платформите да обърнат специално внимание на разработването на подходящи инструменти; призовава в новия законодателен акт за цифровите услуги да се разгледа използването на методи за кибернасилие; призовава държавите членки да разработят модел за идентифициране, ранна подкрепа и подпомагане на деца, които са жертви на онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба, както и програми за повишаване на осведомеността и подходящи за деца механизми за подаване на сигнали; насърчава Комисията и държавите членки да предприемат по-нататъшни действия за борба с тези онлайн престъпления и за засилване на превантивните мерки; поради това отново заявява необходимостта от подобряване на трансграничното сътрудничество и обмена между правоприлагащите органи и органите за закрила на детето, както и от разработване на начини за бързо издирване на семействата и алтернативни възможности за грижи за непридружените малолетни и непълнолетни лица;

50.

отбелязва, че децата жертви се нуждаят от специална подкрепа, съобразена с техния висш интерес и специфичните им уязвимости; насърчава държавите членки да гарантират, че специалистите, които влизат в контакт с децата жертви, като служителите на правоприлагащите органи, граничната охрана, държавните служители и служителите от съдебната система, както и социалните и здравните работници, включително работещите в домовете за грижи за млади хора, са достатъчно обучени да откриват, подпомагат и общуват с деца — жертви на трафик; отбелязва, че специализираните екипи на правоприлагащите органи, които са обучени как да правят аудио-визуални записи на свидетелски разкази на деца, не участват системно в разпитите на всички деца — жертви на трафик на хора; настоятелно призовава държавите членки да направят това стандартна практика и да обучат правоприлагащите служители да прилагат този тип подходящ за деца разпит; съветва държавите членки да разработят стабилен „верижен подход“ със здрави връзки между специфичните модули за подкрепа на жертвите на трафик на хора, например специализирани центрове за подпомагане и приемане на жертви на трафик на хора, и обичайните модули за грижа за младите хора, като се посрещат специфичните нужди на всяко дете — жертва на трафик на хора;

51.

отбелязва, че децата от ромски произход са особено уязвими на експлоатация и трафик и за тях съществува висок риск да бъдат подложени на сексуална експлоатация, трудова експлоатация и принудителна просия;

52.

приветства решението на Комисията в Стратегията на ЕС от 24 юли 2020 г. за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца да се предвиди създаването на Европейски център за превенция и борба срещу сексуалното насилие над деца, както се изисква в резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата, което да се превърне в основа за координиран и многостранен европейски подход, който включва превенция и противодействие на насилието над деца и помощ за жертвите;

53.

отбелязва, че децата мигранти, и по-специално непридружените и отделените деца мигранти, продължават да са изложени на висок риск от насилие, трафик и експлоатация по миграционните маршрути към и в рамките на ЕС; отбелязва, че момичетата са изложени на риск от сексуална експлоатация и насилие, основано на пола, по всички миграционни маршрути; изисква от държавите членки да предоставят на непридружените деца жертви на трафик мерки за помощ, подкрепа и защита, които отговарят на техните специфични нужди, да им определят настойник/попечител при пристигането им и да им осигурят подходящи и адаптирани условия на живот; припомня, че тези мерки следва да вземат предвид висшите интереси на непридружените деца, в краткосрочен, както и в дългосрочен план; осъжда факта, че някои държави членки използват задържането като средство за „защита“ на непридружените малолетни и непълнолетни лица, включително в полицейски помещения; припомня, че държавите членки следва да разгледат алтернативи на задържането, по-специално на деца; припомня, че задържането не е във висш интерес на детето и че държавите членки следва да осигурят подходящо за деца настаняване, което да не представлява задържане;

54.

отбелязва, че трафикантите често използват приемните центрове за откриване на потенциални жертви и за организиране на тяхното превозване до места за експлоатация и че поради това съответните публични органи и другите компетентни участници в държавите членки трябва да бъдат особено бдителни и да наблюдават и охраняват тези центрове, като обръщат специално внимание на най-уязвимите лица, като децата като същевременно засилят тяхната защита, , като едновременно ги информират и им предоставят независимост чрез повишаването на осведомеността в училищата, центровете за млади хора и младежките движения; подчертава, че е необходим координиран европейски подход за откриване и закрила на непридружени деца мигранти, когато те изчезват;

Ефективност на наказателноправните системи и криминализиране на използването на услуги, предоставяни от жертвите

55.

отбелязва ниския брой наказателни преследвания и присъди за престъпления, свързани с трафик на хора; настоятелно призовава държавите членки да предприемат мерки за подобряване и ускоряване на разследването на случаите на трафик, чрез укрепване на полицейските усилия както на национално, така и на трансгранично равнище, и да въведат строги наказания за престъплението трафик на хора; подчертава, че съществуващите на национално равнище санкции и средства за тяхното налагане все още значително се различават между отделните държави членки; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на областите, за които не се съобщават достатъчно данни и не се правят достатъчно разследвания, особено по отношение на заетостта със сезонен и временен характер в сектори с нискоквалифициран труд и ниско заплащане, като например трудовата експлоатация в земеделския сектор; призовава държавите членки да противодействат на безнаказаността чрез координиран подход между съответните агенции на ЕС в партньорство с държавите членки, институциите на ЕС, организациите на гражданското общество и други партньори, като по този начин се повиши ефективността на разследванията и наказателните преследвания, включително чрез ефективно използване на съществуващите платформи, управлявани от агенции като Европол и Евроюст; поради това призовава компетентните органи, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на тежки престъпления, включително случаи на трафик на хора, да използват широкомащабни информационни системи, включително Шенгенската информационна система (ШИС II), в съответствие с разпоредбите, залегнали в съответното законодателство, за да ги подкрепят;

56.

посочва, че не всички държави членки са приели законодателство, свързано с член 18 от Директивата за борба с трафика на хора (39); отбелязва, че различната правна среда относно криминализирането на използването на услуги, предоставяни от жертвите, възпрепятства усилията за намаляване на търсенето; изразява съжаление относно факта, че процентът на съдебно преследване и осъдителни присъди в ЕС за съзнателно използване на услугите на жертвите и за сексуална експлоатация е нисък; отново призовава държавите членки спешно да установят съзнателното използване на услугите на жертвите на трафик на хора като престъпление;

57.

подчертава ключовото значение правоприлагащата общност в ЕС да развие ефикасен и разширен капацитет за извършване на анализ в отговор на нарастващите престъпни практики в областта на трафика на хора, улеснявани от онлайн инструменти; призовава Комисията да осигури финансово подпомагане на агенциите на ЕС, като Европол и чрез специално посветени на сектора средства на ЕС да гарантира прилагането на най-високи аналитични стандарти и подходящи инструменти за обработка на информация с все по-нарастваща сложност;

58.

отбелязва, че жените са непропорционално криминализирани поради тяхното социално-икономическо положение или статут на мигранти и биват възпрепятствани от равен достъп до правосъдие вследствие на свързани с пола стереотипи, дискриминационни закони, междусекторна или комбинирана дискриминация, както и процедурни и доказателствени изисквания и практики; призовава Комисията и държавите членки да гарантират физически, икономически, социално и културно достъпно правосъдие за всички жени; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия по отношение на пречките пред достъпа до правосъдие за жени;

59.

изразява съжаление по повод факта, че условията, на които трябва да отговаря жертвата, за да получи официален статут на жертва на трафик на хора, често са прекалено строго определени, за да бъдат изпълнени, особено що се отнася до малолетните и непълнолетните лица и други уязвими жертви, които зависят финансово и емоционално от своите трафиканти; изразява съжаление относно факта, че на жертвите все още се повдигат обвинения и се налагат присъди за нарушения, които са били принудени да извършат, често във връзка с незаконно влизане на територията на дадена държава членка, което пък често е неразделно свързано с трафика на хора; призовава държавите членки да приемат ясни разпоредби относно недопускането на наказателно преследване или налагане на наказания на жертвите на трафик на хора и относно отделянето на защитата за жертвите от сътрудничеството с правоприлагащите органи, което понастоящем възлага цялата доказателствена тежест върху жертвата; вместо това изисква държавите членки да удовлетворяват потребностите на жертвите по отношение на психологическата подкрепа; призовава също така държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помощта и подкрепата за жертвите не зависи от тяхното желание да сътрудничат при наказателното разследване, наказателното преследване или по време на съдебното производство, съгласно член 11 от Директивата за борба с трафика на хора;

60.

изразява съжаление по повод факта, че данните относно самоличността на жертвите на трафик на хора присъстват в полицейските доклади и са налични на всеки етап на производството, като в резултат за жертвите е трудно да подават сигнали или да бъдат защитавани от ответни действия с цел отмъщение; насърчава държавите членки да съхраняват имената на жертвите и други данни за самоличността в отделни файлове, достъпни за полицията и прокуратурата, но които да не се разкриват на лицата, заподозрени в извършване на трафик на хола или на техните адвокати, като същевременно се зачита правото на справедлив съдебен процес;

61.

подчертава значението на финансовото разследване и „проследяването на парите“ като ключова стратегия за разследване и наказателно преследване на мрежите на организираната престъпност, които печелят от трафика на хора; призовава държавите членки при започване на ново разследване на трафик да инициират финансови разследвания и да работят със специалисти в областта на изпирането на пари; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството в областта на обезпечаването и конфискацията на активите на лицата, участващи в трафик, и при предоставянето на обезщетение на жертвите, включително чрез използване на конфискувани облаги в подкрепа на помощта и защитата на жертвите, както това се насърчава в съображение 13 от Директивата относно трафика на хора; призовава Комисията да оцени и насърчи използването на съществуващото съдебно и полицейско сътрудничество и наличните инструменти, като взаимното признаване на съдебни решения, съвместните екипи за разследване и европейската заповед за разследване; в тази връзка призовава за усъвършенстван цялостен подход, насочен към постигане на по-обединен начин на мислене във всички области като миграция, заетост, здраве и безопасност на работното място и много други;

Сътрудничество между държавите членки и с агенциите на ЕС

62.

припомня ролята на агенциите на ЕС за ранното идентифициране на жертвите и борбата с трафика на хора; призовава за повече ресурси за агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР), за да може техният персонал да бъде обучен и да бъдат разработени инструменти за изграждане на капацитет в областта на откриването на жертви, включително назначаването на подходящо обучени за използване на съобразени с пола и проблемите на децата подходи служители на агенции, особено в държавите членки, изправени пред нарастващи смесени миграционни потоци; призовава Комисията да разработи насоки за интегриране на експертния опит в областта на равенството между половете и правата на човека в дейностите на правоприлагащите органи в целия ЕС, включително чрез разработване на устойчиви програми за подобряване на баланса между половете в процесите на вземане на решения и сред служителите на агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР), особено тези с правомощия в областта на трафика на хора;

63.

приветства сключването от агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи на съвместна декларация относно ангажираността си да работят заедно срещу трафика на хора; призовава в тази връзка държавите членки да увеличат трансграничното сътрудничество и обмяната на знания със съответните агенции на ЕС като Евроюст, Европол, FRA, Frontex, CEPОL, EIGE и EASO в областта на борбата срещу трафика на хора;

64.

отбелязва ключовата роля, която Евроюст играе за сътрудничеството и координацията на сложни разследвания и за наказателни преследвания, водени от съдебните органи на държавите членки, включително посредством европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване, както и чрез използването на съвместни екипи за разследване; призовава държавите членки да гарантират по-често и навременно отнасяне на случаи на трафик на хора към Евроюст с цел увеличаване на координацията на съдебните разследвания и наказателни преследвания между държавите членки и трети държави; насърчава по-засилено използване на съвместните екипи за разследване с подкрепата на Евроюст и Европол, тъй като този инструмент за съдебно сътрудничество е доказал значителната си ефективност в борбата срещу трафика на хора;

65.

насърчава държавите членки да увеличат обмена на данни и информация с цел борба с трафика на хора, като използват съответните ресурси и бази данни на Европол;

66.

призовава CEPOL да осигури обучение за компетентните правоприлагащи органи, за да се гарантират стандартизирани подходи към разследването и защитата на жертвите;

Препоръки

67.

призовава Комисията да преразгледа Директивата за борба с трафика на хора след задълбочена оценка на въздействието с цел подобряване на мерките за предотвратяване, борба и наказателно преследване на всички форми на трафик, особено с цел сексуална експлоатация, което представлява най-голямата област на трафик на хора; да се обърне внимание на използването на онлайн технологии както за разпространението, така и за предотвратяването на трафика на хора; да подобри мерките за превенция и ранно идентифициране на жертвите и осигуряване на лесен и безусловен достъп до помощ и закрила, като същевременно по отношение на всички форми на трафик се засили хоризонталната перспектива, съобразена с пола и децата;

68.

призовава Комисията да измени Директивата за борба с трафика на хора, за да се гарантира, че държавите членки изрично криминализират съзнателното използване на всички услуги, предоставяни от жертви на трафик, които включват експлоатация, както се предлага в член 18 от Директивата за борба с трафика на хора, като се има предвид сериозният и широкообхватен характер на това престъпление в целия ЕС и ниският брой наказателни преследвания; изразява съжаление относно факта, че доказването на осъзнаване при използването на услугите на жертва на трафик на хора е труден въпрос за разследващите органи; подчертава, че трудността при намирането на доказателства не е непременно убедителен аргумент за това дадено поведение да не се разглежда като престъпление; отбелязва, че ограничаването на наказателната отговорност само до ситуация, при която ползвателят действа с пряко и действително осъзнаване, че лицето е жертва на трафик на хора, поставя много високи изисквания пред започването на съдебно преследване; счита, че степента на осъзнаването, която следва да се изисква за това престъпление, следва да бъде предмет на задълбочено проучване; счита, че ползвателят следва да докаже, че са предприети всички разумни стъпки, за да се избегне използването на услуги, предоставяни от жертвата; изразява загриженост относно факта, че правоприлагащите органи не са достатъчно запознати със съзнателното използване на услугите, предоставяни от жертвите на трафик, относно липсата на съдебна практика за съответната разпоредба и недостатъчните и неподходящи човешки ресурси; подчертава, че е важно държавите членки да увеличат усилията си за увеличаване на броя на разследванията и наказателните преследвания и да намалят тежестта върху жертвите и техните свидетелски показания по време на производството за събиране на доказателства; призовава за редовно и съобразено с нуждите обучение на следователите, прокурорите и съдиите, както и за системно използване на финансови разследвания и други ефективни инструменти за разследване, основани на разузнавателни данни, които могат да предоставят редица видове доказателства, които да се използват в допълнение към свидетелските показания на жертвите; призовава държавите членки да отделят достатъчно финансови и човешки ресурси за предприемане на подходящи действия спрямо това престъпление;

69.

призовава Комисията да публикува без по-нататъшно забавяне специална и посветена на проблема стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора, да обърне внимание на трафика на хора в ЕС като приоритетна област и чрез всеобхватна, съобразена с пола и децата правна и политическа рамка;

70.

припомня, че Директивата за борба с трафика на хора трябва да бъде изпълнявана изцяло, последователно и надлежно от всички участници в тази област, включително законодатели, съдии, прокурори, полиция и публични администрации; подчертава, че подходящото обучение на всички тези участници е от ключово значение, също както и кампаниите за повишаване на осведомеността и сътрудничеството между публичните администрации и организациите на гражданското общество; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията в тази насока;

71.

призовава Комисията редовно да прави оценка и преглед на прилагането на Директивата за борба с трафика на хора от държавите членки и да представя доклад в съответствие с член 23, параграф 1, в който да се оценява степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с директивата и въздействието на действащото национално законодателство, и спешно да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения при липса на ефективно прилагане, да докладва на Европейския парламент и да представи предложения за нейното преразглеждане;

72.

призовава Комисията да оцени прегледа на Директивата за пребиваването, като гарантира, че жертвите не биват връщани след изтичане на периода за размисъл и че разрешенията за пребиваване на лица, станали жертва на трафик, не са обвързани с условието за участие или готовност за участие на лицето, обект на трафик, в разследването или наказателното производство по случая; призовава държавите членки да осигурят съгласуваност на безусловния достъп до подпомагане и подкрепа, предвиден в Директивата за борба с трафика на хора, с изискванията в Директивата за пребиваването и нейното прилагане;

73.

призовава държавите членки и Комисията да определят, отпуснат и разпределят подходящи средства за борбата срещу трафика на хора, както на национално, така и на европейско равнище, посредством финансовите възможности, предоставяни от европейските фондове и проекти като фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и направлението „Дафне“ в рамките на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ в рамките на новата многогодишна финансова рамка;

74.

призовава Комисията и държавите членки да организират информационни кампании, които да достигнат до потенциалните жертви и да ги информират за помощта, защитата и техните права във всички държави от ЕС;

75.

призовава Комисията да проведе основано на факти проучване на рисковите фактори за потенциалните жертви и на начина, по който различните области на политиката си взаимодействат с трафика на хора в рисковите сектори;

76.

призовава Комисията и държавите членки да прилагат основан на правата на човека подход към предотвратяването на трафика на хора с акцент върху правата на жертвите, да работят с гражданското общество за предоставяне на необходимите услуги и помощ на жертвите и да гарантират, че те имат достъп до правосъдие, обезщетение и възстановяване;

77.

подчертава значението на съгласувания подход за подобряване на идентифицирането на потенциалните жертви в контекста на миграционните потоци и в горещите точки, за подобряване на достъпа до процедури за предоставяне на убежище и за гарантиране на взаимното им допълване с процедурите, свързани с трафика на хора; призовава Комисията да оцени прилагането на Директивата за борба с трафика на хора и да представи предложения за нейното преразглеждане;

78.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни мерки срещу престъпните групи, които се занимават с контрабанда и трафик на хора, предвид вероятността незаконно преведените през граница лица да станат жертви на трафик, както и да оценят риска, на който са изложени мигрантите и най-уязвимите лица, по-специално непридружените малолетни и непълнолетни лица, разделените от придружителите им деца и жените; подчертава в този контекст необходимостта от повече законни и безопасни пътища за миграция, за да се предотврати експлоатацията на уязвими лица с нередовен статут;

79.

призовава държавите членки в отговор на COVID-19 да разработят план за действие в извънредни ситуации за осигуряване на минималното функциониране на системите за борба срещу трафика в условия на извънредна ситуация; отбелязва, че планът за действие в извънредни ситуации следва да гарантира минимален пакет от услуги за жертвите, позволяващ посрещането на непосредствените им нужди в периода, в който са намалени възможностите за насочване, закрила, разследване на случая и съдебно производство;

80.

призовава Комисията да гарантира непрекъснатост на работата на координатора на ЕС за борба с трафика на хора, като назначи на пълно работно време координатор на ЕС за борба с трафика на хора и включи това в новата стратегия относно борбата с трафика на хора;

o o

81.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(2) Приети текстове, P9_TA(2019)0066.

(3) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(4) ОВ L 18, 21.1.2012 г., стp. 7.

(5) ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24.

(6) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 9.

(7) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19.

(8) ОВ L 328, 5.12.2002 г., стp. 17.

(9) ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 1.

(10) Приети текстове, P9_TA(2020)0286.

(11) Приети текстове, P9_TA(2019)0080.

(12) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 47.

(13) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 61.

(14) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 78.

(15) Оценка на прилагането на европейско равнище — „Прилагане на Директива 2011/36/ЕС: Миграция и въпроси, свързани с равенството между половете“, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за последваща оценка, 15 септември 2020 г.

(16) Трети доклад на Комисията относно напредъка в борбата с трафика на хора (2020 г.) съгласно изискванията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора (COM(2020)0661.

(17) COM(2020)0661.

(18) Data Collection on Trafficking in Human Beings in the EU (Събиране на данни относно трафика на хора в ЕС), 2020 г.

(19) COM(2020)0661, стр. 1.

(20) COM(2020)0661, стр. 1.

(21) https://www.europol.europa.eu/publications-documents/challenges-of-countering-human-trafficking-in-digital-era

(22) https://www.europol.europa.eu/publications-documents/challenges-of-countering-human-trafficking-in-digital-era

(23) Проучване относно икономическата, социалната и човешката цена на трафика на хора в рамките на ЕС (2020 г.)

(24) Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза http://fra.europa.eu/en/publication/2015/severe-labour-exploitation-workers-moving-within-or-european-union

(25) Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15).

(26) Препоръките на Експертната група за действие срещу трафика на хора към Съвета на Европа (GRETA) включват гарантиране на прилагането на НМН по отношение на лицата, търсещи убежище и лицата, задържани в имиграционни центрове.

(27) Data Collection on Trafficking in Human Beings in the EU (Събиране на данни относно трафика на хора в ЕС), 2020 г.

(28) Доклад на Европол за състоянието на трафика на хора в ЕС от 18 февруари 2016 г.

(29) COM(2018)0777, стр. 6.

(30) COM(2018)0777, стр. 6.

(31) Трети доклад на Комисията относно напредъка в борбата с трафика на хора (2020 г.) съгласно изискванията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора (COM(2020)0661).

(32) COM(2020)0661.

(33) Втори доклад за напредъка, COM(2018)0777, стр. 3.

(34) Оценка на прилагането на европейско равнище — „Прилагане на Директива 2011/36/ЕС: Миграция и въпроси, свързани с равенството между половете“, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за последваща оценка, 15 септември 2020 г., стр. 49.

(35) 9-Ти общ доклад за дейностите на GRETA, стр. 57.

(36) Четвърти годишен доклад на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти към Европол (2020 г.).

(37) Оценка на Европол на заплахата от тежка и организирана престъпност за 2017 г. (SOCTA).

(38) Европол, Европейски център за борба с контрабандата на мигранти, 4-ти годишен доклад, 2020 г.

(39) Втори доклад за напредъка, COM(2018)0777, стр. 29.

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/47

P9_TA(2021)0042

Изпълнението във връзка с член 43 от Директивата относно процедурите за предоставяне на закрила

Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно прилагането на член 43 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (2020/2047(INI))

(2021/C 465/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), приета от Общото събрание на Обединените нации (ООН) през 1948 г., и Международния пакт за граждански и политически права,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—	като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

—	като взе предвид Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и протокола към нея от 1967 г. и в частност правото на забрана на връщане,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в частност членове 1, 3, 4, 6, 7, 18, 19, 20 и 47 от нея,

—	като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, приет от Общото събрание на ООН на 19 декември 2018 г.,

—	като взе предвид член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (1) (Директива за процедурите за убежище (ДПУ)),

—	като взе предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—	като взе предвид Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (Директива относно условията на приемане) (2),

—	като взе предвид временното споразумение между Парламента и Съвета от 14 юни 2018 г. относно преработената Директива относно условията на приемане,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (Дъблин III) (4),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2020 г., озаглавено: „COVID-19: насоки относно прилагането на съответните разпоредби на ЕС в областта на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане и относно презаселването“ (C(2020)2516),

—	като взе предвид оценката на прилагането на европейско равнище на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) от ноември 2020 г. относно прилагането на процедурите за предоставяне на убежище на границата (5),

—

като взе предвид проучването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) от септември 2020 г., озаглавено „Процедури на границата за заявления за убежище в държавите от ЕС+“ и нейната публикация от септември 2019 г., озаглавена „Насоки относно процедурата за предоставяне на убежище: оперативни стандарти и показатели“,

—	като взе предвид доклада относно основните права за 2020 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

—	като взе предвид Становище 3/2019 на FRA от 4 март 2019 г., озаглавено „Актуализиране на становището от 2016 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно основните права в „горещите точки“, създадени в Гърция и Италия“,

—	като взе предвид доклада на FRA от 8 декември 2020 г., озаглавен „Миграцията: предизвикателства във връзка с основните права на сухопътните граници“,

—	като взе предвид препоръчителните принципи и насоки относно правата на човека на международните граници на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека,

—	като взе предвид междуинституционалното споразумение от 2016 г. за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия,

—	като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно тълкуването и прилагането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (6),

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 22 май 2018 г. относно предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0005/2021),

А.

като има предвид, че настоящата резолюция има за цел да предостави на съзаконодателите основана на доказателства информация относно текущото прилагане на процедурите на границата чрез оценка на начина, по който държавите членки прилагат член 43 от ДПУ и свързаните с него разпоредби; като има предвид, че настоящата резолюция няма за цел нито да замени закъснелия пълен доклад относно прилагането на ДПУ от страна на Комисията, нито законодателните преговори по новото изменено предложение за регламент относно процедурата за предоставяне на убежище (РПУ);

Б.

като има предвид, че често агрегирани и сравними данни, свързани с прилагането на член 43 от ДПУ, не се събират или не са публично достъпни; като има предвид, че няма налични данни за финансовите разходи за процедурите на границата; като има предвид, че за хората може да възникне значителна човешка цена от лишаването от свобода, особено ако местата за задържане на границата са неподходящи или ако процесуалните гаранции не се прилагат или се прилагат неправилно;

В.

като има предвид, че ДПУ нито дава ясно определение на процедурите на границата, нито уточнява техните цели; като има предвид, че член 43, параграф 1 от ДПУ предоставя на държавите членки избора на използването на процедурите на границата; като има предвид, че 14 държави членки имат процедура на границата и че три от държавите членки, обхванати от оценката на прилагането на европейско равнище на EPRS, използват основания, които излизат извън обхвата на ДПУ; като има предвид, че държавите членки могат да предвидят процедури за допустимост и/или за разглеждане по същество на границата или в транзитна зона при ясно определени обстоятелства; като има предвид, че повечето държави членки оценяват също приложимостта на дъблинска процедура на границата или в транзитните зони; като има предвид, че процедурите на границата представляват само малък процент от общия брой случаи, разглеждани от решаващите органи, с изключение на Гърция, където над 50 % от заявленията за убежище се разглеждат по ускорена процедура, създадена след споразумението между ЕС и Турция;

Г.

като има предвид, че в член 43 от ДПУ не се посочва изрично на кои граници държавите членки могат да използват процедури на границата; като има предвид, че в оценката на прилагането на европейско равнище на EPRS се счита, че терминът „граница“ в гореспоменатия член следва да се разбира като означаващ външните граници на ЕС; като има предвид, че две държави членки също така прилагат процедури на границата на вътрешните граници и задържат кандидатите в помещения на полицията;

Д.

като има предвид, че някои държави членки задържат кандидати за убежище при процедури на границата без правно основание в националното право; като има предвид, че в допълнение към недостатъчните гаранции за кандидатите, това може да доведе и до отказ на правото на посещение на членове на Парламента;

Е.

като има предвид, че задържането при процедури на границата подлежи на същите правила като задържането на кандидати на друго място на територията на държава членка; като има предвид, че в Директивата относно условията на приемане се посочва, че кандидатите могат да бъдат задържани само като крайна мярка, след като всички алтернативни на задържането мерки, различни от лишаване от свобода, са били надлежно разгледани, и че задържането трябва да се основава на принципите на необходимост и пропорционалност; като има предвид, че когато задържането е разпоредено от административните органи, държавите членки трябва да осигурят бърз съдебен контрол на законосъобразността на задържането, който се провежда служебно и/или по искане на кандидата; като има предвид, че по отношение на малолетните и непълнолетните лица съгласно действащата правна рамка държавите членки трябва също така да положат всички усилия, за да ги освободят от задържане и да ги настанят в подходящи за тях места;

Ж.	като има предвид, че въпреки значителното увеличаване на предполагаемите нарушения на основните права по външните граници на ЕС, не съществува задължение за държавите членки да създадат независим механизъм за наблюдение, който да гарантира защитата на основните права по външните граници;

З.	като има предвид, че на гражданите на трети държави или на лицата без гражданство следва да се предостави ясна информация и подходяща помощ при процедурите на границата, включително правна помощ и устен превод, по-специално във връзка с възможността за подаване на заявление за международна закрила;

И.	като има предвид, че оценката на прилагането на европейско равнище на EPRS установи, че процесуалните гаранции, предвидени в ДПУ, по-специално правото на информация, правна помощ и устен превод, не се прилагат или на практика се прилагат ограничено от държавите членки, разгледани в оценката;

Й.	като има предвид, че оценката на прилагането на европейско равнище на EPRS разкрива няколко случая на неспазване на ДПУ; като има предвид, че Комисията е започнала производства за установяване на неизпълнението на задължения само срещу две държави членки;

Общи забележки

отбелязва, че Комисията проведе консултации със заинтересованите страни, както и обмен с Парламента и с държавите членки при подготовката на новия пакт за убежището и миграцията; подчертава обаче, че въпреки правното си задължение за докладване и изискванията, произтичащи от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, Комисията досега не е представила доклад за прилагането на ДПУ и че през 2016 и 2020 г. тя представи предложения за регламент относно процедурите за убежище, без да представи оценка на въздействието; очаква Комисията да представи този доклад, който закъснява от 2017 г. насам;

отново изтъква значението на основан на факти подход, който да направлява съгласуваното изготвяне на политики;

отбелязва, че наблюдението и статистическите данни са от съществено значение за гарантиране на спазването на правото на ЕС; призовава държавите членки да събират статистически данни относно: i) броя на заявленията, разглеждани при процедурите на границата, и категорията на съответните кандидати; ii) видовете основания за използване на процедурата на границата, и тяхната честота; iii) резултатите от процедурите на границата, както на първа инстанция, така и при обжалване, и iv) броя и категориите лица, които не са насочени към процедура на границата;

Обхват

подчертава, че процедурите на границата понастоящем представляват изключения от законово определеното правило, че кандидатите за убежище имат право да влязат на територията на държава членка; отбелязва, че голям брой заявления за международна закрила се подават на границата или в транзитни зони на държавата членка, преди да е взето решение за влизането на кандидата; отбелязва, че в тези случаи държавите членки могат да предвидят процедури на границата само в случаите, изчерпателно посочени в член 31, параграф 8 и член 33 от ДПУ, и в съответствие с основните принципи и гаранции в глава II от ДПУ; отбелязва, че транспонирането и прилагането на процедури на границата съгласно ДПУ се различават в отделните държави членки, което води до липса на еднородност в рамките на ЕС; отбелязва, че повечето държави членки прилагат процедури на границата само в малък брой случаи и че няколко държави членки като цяло се въздържат от използването на процедури на границата; подчертава обаче, че три от седемте държави членки, разгледани в оценката на прилагането на европейско равнище на EPRS, прилагат процедури на границата извън основанията, предвидени в член 43 от ДПУ, и ги призовава да се въздържат от това; освен това призовава държавите членки да се въздържат от прилагане на процедури на границата по вътрешните граници;

отбелязва, че всички лица, търсещи международна закрила, имат интерес молбите им да бъдат разгледани възможно най-бързо и ефикасно, при условие че всички заявления подлежат на индивидуална оценка и че процесуалните гаранции и правата, предоставени на кандидатите съгласно правото на Съюза, се прилагат и могат да бъдат ефективно упражнявани;

Правна фикция за забрана за влизане и задържане

припомня, че процедурите на границата водят до разглеждане на заявление за убежище на границата или в транзитна зона преди вземането на решение за влизане на територията на държава членка; отново заявява, че отказът на влизане съгласно Кодекса на шенгенските граници не трябва да засяга прилагането на специалните разпоредби относно правото на убежище и на международна закрила; във връзка с това отбелязва, че държавите членки са задължени да преценят дали кандидатът за убежище се нуждае от закрила;

отбелязва също така, че съгласно член 9, параграф 1 от ДПУ на кандидатите трябва да се разреши да останат на територията на държавите членки, включително на границата или в транзитните зони, където е подадено заявлението за международна закрила;

посочва, че е правна фикция фактът, че според закона даден кандидат не е влязъл на територията на държавата членка, когато в действителност той е на тази територия; подчертава, че тази правна фикция засяга единствено правото на влизане и престой, но не означава, че кандидатът не е под юрисдикцията на съответната държава членка;

подчертава, че има вероятност кандидатите, спрямо които се прилагат процедури на границата, да бъдат задържани по време на разглеждането на тяхното заявление за убежище; посочва освен това, че всички държави членки, разгледани в оценката на прилагането на европейско равнище на EPRS, задържат кандидатите за убежище в рамките на процедурите на границата;

10.

отново заявява, че както се посочва в Директивата относно условията на приемане държавите членки не трябва да задържат дадено лице единствено поради това, че е кандидат за убежище, и че кандидатите могат да бъдат задържани само при ясно определени изключителни обстоятелства; припомня своето съвместно временно споразумение със Съвета относно преработения текст на Директивата относно условията на приемане, в което се посочва, че държавите членки не задържат кандидат въз основа на неговото гражданство; подчертава, че в Директивата относно условията на приемане се посочва, че задържането трябва да остане крайна мярка, да трае възможно най-кратко и само докато са приложими основанията, посочени в член 8, параграф 3 от Директивата относно условията на приемане, и че задържаните лица трябва да имат възможност да обжалват лишаването им от свобода; отново заявява, че правото на свобода, предвидено в член 6 от Хартата и член 5 от ЕКПЧ, се прилага и на границите на ЕС; изразява съжаление, че почти не са разработени и прилагани алтернативи на задържането в процедурите на границата, и насърчава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират наличие на алтернативи на задържането;

11.

изразява загриженост, че някои държави членки задържат кандидати за убежище в процедури на границата без съответното правно основание за задържане съгласно процедурите на границата в националното право, тъй като това може да доведе до недостатъчни гаранции; подчертава, че ако държавите членки решат да прибягват до задържане, те следва да предоставят правно основание за това в националното право;

12.

припомня, че по съединени дела C-924/19 PPU и C-925/19 PPU Съдът на ЕС постанови, че дори и даден кандидат за убежище да може да напусне транзитна зона в посока към трета държава, това положение може да се квалифицира като задържане;

13.

изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията за тежки нарушения на правата на човека и за окаяни условия на задържане в транзитните зони или центровете за задържане в граничните райони; призовава държавите членки да осигурят достойни условия на приемане в граничните центрове в съответствие със стандартите на Директивата относно условията на приемане; припомня в тази връзка, че задържаните кандидати следва да бъдат третирани при пълно зачитане на тяхното човешко достойнство;

14.

припомня, че висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите членки при прилагането на ДПУ, в съответствие с Хартата и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. отбелязва, че Комитетът на ООН по правата на детето поясни, че децата никога не следва да бъдат задържани по имиграционни причини; отново заявява своята позиция относно РПУ, че малолетни и непълнолетни лица никога не следва да бъдат задържани като част от процедурите на границата и че процедурата на границата може да се прилага спрямо ненавършили пълнолетие лица само когато е налице алтернатива на задържането им; призовава държавите членки, които понастоящем прилагат процедурата на границата по отношение на малолетни и непълнолетни лица, да въведат алтернативи на задържането в съответствие с висшия интерес на детето; призовава държавите членки да прилагат процедури на границата само когато съществуват такива алтернативи, които не включват лишаване от свобода;

Отказ на влизане и наблюдение

15.

подчертава неотдавнашните констатации на FRA, по-специално това, че броят на предполагаемите случаи на нарушения на основните права, докладвани по външните граници, се е увеличил значително през последните години; отбелязва, че това включва много случаи на лица, на които е било отказано влизане, без заявленията им за убежище да са били регистрирани, включително в контекста на процедури на границата; отново заявява, че държавите членки са задължени да предотвратяват неразрешено преминаване на границите, и припомня, че това задължение не засяга правата на лицата, търсещи международна закрила; изразява съгласие с FRA, че редовността и сериозността на тези предполагаеми инциденти представляват сериозен проблем, свързан с основните права; отново заявява, че автоматичният отказ за влизане, връщането и колективното експулсиране са забранени съгласно правото на ЕС и международното право; подчертава освен това, че съгласно член 8 от ДПУ държавите членки имат задължение да информират лицата относно възможността да кандидатстват за убежище, ако има признаци за нужда от закрила, и че на лицата, на които е отказано влизане, трябва да се гарантира достъп до ефективни правни средства за защита в съответствие с правото на ЕС и ЕКПЧ; изразява съжаление по повод на всички случаи, в които държавите членки не спазват своите задължения в това отношение, и ги призовава да спазват изцяло тези задължения; призовава Комисията да гарантира ефективно спазването на тези задължения от страна на държавите членки, включително чрез спиране на плащанията на ЕС в случаи на сериозни пропуски;

16.

счита, че е важно да се създаде независим механизъм за мониторинг и призовава държавите членки да предоставят на органите за наблюдение безпрепятствен достъп до граничните съоръжения, за да се гарантира ефективната защита на основните права и системното докладване на нарушения, в съответствие с насоките на FRA от доклада ѝ относно основните права на сухопътните граници; счита, че независимият мониторинг следва също така да проверява качеството на процеса на вземане на решения и резултатите от него, както и условията на задържане и спазването на процесуалните гаранции; счита, че независими и компетентни национални институции в областта на правата на човека и НПО, агенции на ЕС като FRA, както и международни организации като ВКБООН следва да бъдат част от органите за наблюдение;

Непридружени малолетни и непълнолетни лица и уязвими кандидати, които се нуждаят от специални процесуални гаранции при процедурата на границата

17.

отбелязва, че в член 24 от ДПУ се посочва, че държавите членки преценяват в разумен срок след подаването на заявление за международна закрила дали кандидатът е кандидат, нуждаещ се от специални процесуални гаранции, и че не трябва да прилагат процедурата на границата, ако такива гаранции не могат да бъдат предоставени в нейната рамка;

18.

подчертава, че макар държавите членки да са създали механизми за идентифициране на кандидатите, които се нуждаят от специални процесуални гаранции, тези механизми често не са ефективни при откриването на подобни нужди и често оценяват само видимите потребности; отбелязва, че ефективното и бързо идентифициране на кандидатите, които се нуждаят от специални процесуални гаранции, продължава да бъде предизвикателство; подчертава, че уязвимите лица имат право на оценка на нуждите им от специални процесуални гаранции и, ако спрямо тях се прилагат процедури на границата, да получават подходяща подкрепа съгласно правото на ЕС; призовава държавите членки да гарантират, че всички кандидати, които се нуждаят от специални процесуални гаранции, се идентифицират ефективно и им е предоставен пълен достъп до тези специални гаранции и подкрепа, както е предвидено в Директивата относно условията на приемане; подчертава, че когато не може да се предостави подходяща подкрепа в рамките на процедурата на границата или когато решаващият орган счита, че кандидатът се нуждае от специфични процесуални гаранции, като обръща специално внимание на жертвите на изтезания, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо, сексуално или основано на пола насилие, решаващият орган не трябва да прилага или трябва да спре да прилага тези процедури спрямо кандидата;

19.

припомня, че в член 25, параграф 6, буква б) от ДПУ се предвижда ограничен набор от обстоятелства, които позволяват на държавите членки да обработват заявленията на непридружени малолетни и непълнолетни лица в рамките на процедура на границата; подчертава, че проверените държави членки не са въвели подходящи методи за определяне на възрастта; призовава държавите членки да гарантират зачитането на висшите интереси на детето, както и да защитават децата, включително жертвите на трафик на деца; подчертава, че ДПУ предоставя на държавите членки възможността да освобождават непридружените малолетни и непълнолетни лица от процедура на границата и да обработват съответно техните заявления в рамките на редовната процедура за предоставяне на убежище; призовава държавите членки да изключат непридружените малолетни и непълнолетни лица от процедури на границата;

Процесуални гаранции

20.

отбелязва, че процедурите на границата представляват ускорени процедури, и припомня, че съгласно член 43 от ДПУ кандидатите при процедурите на границата се ползват със същите права и гаранции като кандидатите при обичайните процедури;

21.

подчертава, че във всички проверени държави членки са докладвани значителни проблеми по отношение на достъпа до правна помощ и нейното качество; подчертава, че правната помощ е от ключово значение за гарантиране на справедливи процедури за предоставяне на убежище; препоръчва да се гарантира безплатна правна помощ още на първа инстанция от момента на регистриране на заявлението за убежище; призовава държавите членки да предоставят също ефективен достъп до правна помощ на практика и да гарантират наличието на достатъчно и квалифицирани правни съветници;

22.

отбелязва, че ДПУ предоставя на държавите членки възможността да позволят на НПО достъп до процедурата на границата с цел да оказват помощ на кандидатите; изразява съжаление, че в рамките на процедурите на границата много държави членки не регулират този достъп на специализирани неправителствени организации до граничните съоръжения, пропускателните пунктове и транзитните зони — достъп, който може да играе ключова роля за осигуряване на правните и процесуалните права на кандидата и може да подобри качеството на решенията на първа инстанция;

23.

подчертава, че процедурите на границата се характеризират с комбинация от кратки процедурни срокове и задържане; счита, че са необходими ефективни процедурни срокове, за да се сведе до минимум временното лишаване от свобода на движение, ако хората бъдат задържани; припомня, че държавите членки могат да въведат по-кратки, но разумни срокове, без да се засяга извършването на адекватно и пълно разглеждане и ефективният достъп на кандидата до основните гаранции и принципи, предвидени в ДПУ; отбелязва, че срокът за вземане на решение в рамките на процедура на границата варира сред държавите членки от два дни до 28 дни, а за внасяне на обжалване — от два дни до седем дни; посочва, че кратките срокове могат да бъдат предизвикателство пред задълбочената подготовка на интервюто или на обжалване и във връзка с това за справедливо прилагане на процедурата, особено ако залегналите в ДПУ процесуални гаранции не се прилагат ефективно;

24.

отново изтъква задълженията на държавите членки по отношение на предоставянето на кандидатите на достъп до съдействие, представителство и процедурна информация, както е предвидено в ДПУ; подчертава необходимостта кандидатите да имат своевременен достъп до подходяща и разбираема информация относно процедурите на границата и относно своите права и задължения; посочва, че устен превод следва да се предоставя присъствено и на всички етапи от процедурата на границата; припомня, че личните събеседвания са следствие от задължението на държавите членки да предоставят на кандидатите реална възможност да представят основанията за своите молби и основните елементи на процедурата по разглеждане и трябва да се провеждат от подходящо обучен персонал; подчертава, че на кандидатите следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за събеседването; отбелязва със загриженост, че държавите членки, разгледани в оценката на изпълнението на европейско равнище на EPRS, не изпълняват своите задължения съгласно ДПУ във връзка с процесуалните гаранции в контекста на процедурите на границата, и подчертава, че трудностите, които кандидатите срещат при достъпа до процесуални гаранции, могат да имат сериозни последици за техните права, гарантирани в Хартата; призовава държавите членки да въведат и да прилагат напълно гаранциите, залегнали в ДПУ;

25.

признава, че ДПУ оставя на държавите членки свободата на преценка дали обжалването има автоматично суспензивно действие; припомня обаче, че Съдът на ЕС призна, че обжалването на решение за връщане, чието изпълнение може да изложи засегнатия гражданин на трета страна на сериозен риск от връщане, трябва да има суспензивно действие;

Процедури на границата и голям брой пристигащи

26.

отбелязва, че в съответствие с член 43, параграф 3 от ДПУ, в случай на пристигане на голям брой граждани на трети държави или лица без гражданство, които подават заявления за международна закрила на границата или в транзитна зона, тези процедури могат да се прилагат, когато и докато тези граждани на трети държави или лица без гражданство са настанени нормално на места в близост до границата или транзитната зона;

27.

припомня, че гаранциите, предвидени в глава II от ДПУ, се прилагат и в случай на голям брой пристигащи лица; счита, че наличието на достатъчно персонал и ресурси е от съществено значение в това отношение; отбелязва със загриженост, че в тези случаи правилното прилагане на процедурите на границата може да е изправено пред предизвикателства, да породи свързан с основните права риск и опасения във връзка с ефективността;

28.

споделя загрижеността, изразена от FRA, Върховния комисар на ООН за бежанците и специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите, относно зачитането на процесуалните гаранции и основните права при ускорените процедури на границата, използвани в гръцките горещи точки; изразява съжаление относно установените от FRA сериозни пропуски в областта на основните права в тези европейски горещи точки;

29.

отбелязва, че агенциите на ЕС могат да подкрепят държавите членки в случай на голям брой пристигащи, включващ лица, търсещи убежище, на граничните входни пунктове, за да се гарантира бърза и справедлива процедура за всички кандидати; отбелязва по-специално, че EASO може да предостави оперативна подкрепа на различни етапи от процедурата за предоставяне на убежище и че Frontex може да подпомогне с подбора, идентифицирането и вземането на пръстови отпечатъци; отбелязва, че досега EASO е предоставила помощ само в Гърция в рамките на така наречената ускорена процедура на границата за островите; посочва освен това, че са направени подобрения, но продължават да съществуват сериозни недостатъци, като например средна продължителност на процедурите на границата от няколко месеца; изразява надежда, че планираната Агенция на ЕС в областта на убежището ще допринесе за отстраняване на тези недостатъци;

Прилагане на процедури на границата

30.

припомня, че прилагането на процедури на границата остава по преценка на държавите членки; отново заявява, че ако държавите членки прилагат процедури на границата, те следва да предоставят на кандидатите за международна закрила условия, които гарантират справедлива и подходяща процедура, както и бърза яснота относно резултатите от нея; отбелязва, че особено при по-сложни случаи ефективността на процесуалните гаранции, като например правото на правна помощ, може да бъде застрашена; подчертава, че ефективните процедури и процесуалните гаранции трябва да вървят ръка за ръка; подчертава, че когато не може да бъде взето решение в срок от най-много четири седмици, заявлението трябва да бъде обработено в съответствие с другите разпоредби на ДПУ; призовава държавите членки да спазват изцяло в законодателството си и на практика процесуалните гаранции, предвидени в ДПУ;

31.

призовава държавите членки непрекъснато да обменят най-добри практики относно правилното прилагане на настоящите процедури на границата и също да ги споделят с Комисията;

32.

призовава държавите членки да направят критична оценка на това дали настоящият им оперативен капацитет е достатъчен, за да се гарантира изпълнението на задълженията им при процедурите на границата; призовава държавите членки да подобрят оперативното сътрудничество и подпомагане, когато е необходимо;

33.

призовава Комисията да наблюдава ефективно изпълнението на член 43 от ДПУ и свързаните с него разпоредби и да предприема действия в случай на неспазване, включително да започне производства за установяване на неизпълнението на задължения, когато е целесъобразно;

o o

34.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60.

(2) ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 96.

(3) ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1.

(4) ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 31.

(5) W. van Ballegooij, K. Eisele, „Asylum procedures at the border, European Implementation Assessment“ („Процедури за предоставяне на убежище на границата — оценка на прилагането на европейско равнище“), Служба на ЕП за парламентарни изследвания, 2020 г.

(6) ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 86.

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/54

P9_TA(2021)0043

Публичен достъп до документи за периода 2016 — 2018 г.

Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно публичния достъп до документи (член 122, параграф 7) — годишен доклад за периода 2016 — 2018 г. (2019/2198(INI))

(2021/C 465/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 1, 9, 10, 11 и 16 от ДФЕС и член 15 от ДФЕС;

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 41 и 42 от нея,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно публичния достъп до документи (член 104, параграф 7) за периода 2011—2013 г. (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно публичния достъп до документи (член 116, параграф 7) за 2014 и 2015 г. (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС (4),

—	като взе предвид годишния доклад на Европейския омбудсман и специалния ѝ доклад във връзка със стратегическото проучване OI/2/2017/TE относно прозрачността на законодателния процес на Съвета,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическото проучване OI/2/2017/TE на Европейския омбудсман относно прозрачността на законодателните разисквания в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС (5),

—	като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—	като взе предвид докладите на Комисията, Съвета и Парламента относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2016 г. (7),

—	като взе предвид политическите насоки за Комисията за периода 2019 — 2024 г. на председателя Урсула фон дер Лайен,

—	като взе предвид член 54 и член 122, параграф 7, от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по конституционни въпроси (A9-0004/2021),

А.

като има предвид, че съгласно Договорите Съюзът „зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите“ (член 9 от ДЕС); като има предвид, че „всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза“ и че „решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите“ (член 10, параграф 3 от ДЕС, във връзка със съображение 13 от преамбюла към него, както и член 1, параграф 2 и член 9 от него);

Б.

като има предвид, че в член 15 от ДФЕС се посочва, че „за да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“ и че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите“;

В.

като има предвид, че правото на достъп до документи и неговият характер на основно право са допълнително подчертани в член 42 от Хартата, която понастоящем има „същата юридическа сила като Договорите“ (член 6, параграф 1 от ДЕС); като има предвид, че правото на достъп до документи дава възможност на гражданите да упражняват ефективно правото си на контрол върху работата и дейностите на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, по-специално върху законодателния процес;

Г.

като има предвид, че функционирането на институциите на ЕС следва да зачита принципите на правовата държава; като има предвид, че институциите на ЕС трябва да се стремят към възможно най-високите стандарти за прозрачност, отчетност и почтеност; като има предвид, че тези водещи принципи са ключови елементи за насърчаване на доброто управление в институциите на ЕС и за осигуряване на по-голяма откритост във функционирането на ЕС и на неговия процес на вземане на решения; като има предвид, че доверието на гражданите в институциите на ЕС е от основно значение за демокрацията, доброто управление и ефективното създаване на политики; като има предвид, че прозрачността и достъпът до документи следва също така да бъдат гарантирани по отношение на начина, по който политиките на ЕС се прилагат на всички равнища и на начина, по който се използват средствата на ЕС; като има предвид, че откритостта и участието на гражданското общество са абсолютно необходими за насърчаване на доброто управление в институциите на ЕС; като има предвид, че в съответствие с основните принципи на демокрацията, гражданите имат право да познават и да следят процеса на вземане на решения; като има предвид, че Европейският парламент работи с висока степен на прозрачност в своята законодателна процедура, включително на етапа на комисиите, което прави възможно гражданите, медиите и заинтересованите субекти да се запознаят с начина и основанията за взетите решения, и ясно да определят различните позиции в рамките на Парламента и произхода на конкретните предложения, както и да проследяват приемането на окончателните решения;

Д.

като има предвид, че съгласно член 16, параграф 8 от ДЕС Съветът заседава в открито заседание, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове; като има предвид, че според омбудсмана настоящата практика повечето подготвителни документи в текущите законодателни процедури да се отбелязват с гриф „LIMITE“ представлява непропорционално ограничение на правото на гражданите на възможно най-широк достъп до законодателни документи (8); като има предвид, че липсата на ангажимент за гарантиране на прозрачност от страна на Съвета отразява липсата на отчетност в ролята му на съзаконодател на ЕС;

Е.

като има предвид, че основните проблеми в приключените през 2018 г. от омбудсмана проверки бяха прозрачността, отговорността и публичният достъп до информация и документи (24,6 %), следвани от културата на обслужването (19,8 %) и правилното упражняване на преценка (16,1 %). като има предвид, че други разглеждани въпроси се отнасят до зачитането на процесуални права, като правото на изслушване, зачитането на основните права, етични въпроси, публичното участие в процеса на вземане на решения от ЕС, включително в рамките на производствата за установяване на нарушение, доброто финансово управление на тръжните процедури на ЕС, безвъзмездните средства и договорите на ЕС, както и набирането на служители и доброто управление на въпросите, свързани със служителите на ЕС;

Ж.

като има предвид, че през 2018 г. омбудсманът стартира нов уебсайт, който включва преработен и лесен за ползване интерфейс за потенциални жалбоподатели; като има предвид, че ускорената процедура на омбудсмана за разглеждане на жалби относно публичния достъп до документи отразява ангажимента на омбудсмана да оказва съдействие и да взема бързо решения за лицата, които търсят помощ;

З.

като има предвид, че стратегическа проверка OI/2/2017/TE на омбудсмана установи, че липсата на прозрачност в Съвета относно публичния достъп до законодателните му документи и относно текущите му практики в процеса на вземане на решения, по-конкретно по време на подготвителния етап в подготвителните органи на Съвета, включително неговите комитети, работни групи и Комитета на постоянните представители (Корепер), представляват случай на лоша администрация; като има предвид, че на 16 май 2018 г. вследствие на нежеланието на Съвета да изпълни препоръките на омбудсмана г-жа О’Райли представи на Парламента специален доклад OI/2/2017/TE относно прозрачността на законодателния процес на Съвета; като има предвид, че в своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическата проверка на омбудсмана Парламентът одобри препоръките на омбудсмана;

И.

като има предвид, че по случай 1302/2017/MH относно обработването от страна на Комисията на искане за публичен достъп до становищата на нейната правна служба относно регистъра за прозрачност омбудсманът установи, че непрекъснатият отказ на Комисията да предостави по-широк достъп до документи представлява лошо администриране поради факта, че Комисията не е успяла да бъде възможно най-открита и достъпна по отношение на самата мярка, насочена към насърчаване на прозрачността като средство за постигане на по-голяма легитимност и отчетност на ЕС;

Прозрачност от по-широка перспектива

категоричен е в стремежа си да доближи гражданите до процеса на вземане на решения; подчертава, че прозрачността и отчетността са от основно значение за запазване на доверието на гражданите в политическите, законодателните и административните дейности на ЕС; подчертава, че член 10, параграф 3 от ДЕС признава принципа на демокрация на участието като един от основните демократични принципи на ЕС, като по този начин подчертава, че решенията трябва да се вземат възможно най-близо до гражданите; припомня, че напълно демократичното и отличаващо се с висока степен на прозрачност вземане на решения на европейско равнище е абсолютно необходимо за повишаване на доверието на гражданите в институциите на ЕС; подчертава необходимостта всички институции на ЕС да постигнат напредък със сходно равнище на прозрачност;

отбелязва със задоволство определянето на член на Комисията, отговарящ за прозрачността, чиято задача ще бъде да въведе повече прозрачност в законодателния процес в европейските институции;

припомня, че Парламентът представлява интересите на европейските граждани по открит и прозрачен начин с цел те да бъдат изцяло информирани, както е потвърдено от омбудсмана, и отбелязва напредъка, постигнат от Комисията в подобряването на нейните стандарти за прозрачност; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че въпреки призивите и препоръките на Парламента и на Омбудсмана, Съветът все още не е приложил сравними стандарти и процесът на вземане на решения в Съвета далеч не е прозрачен; призовава Съвета да прилага на практика съответните решения на Съда на ЕС и да не ги заобикаля; оценява добрите практики на някои председателства на Съвета, както и на някои държави членки при публикуването на документи на Съвета, включително предложенията на председателството на Съвета;

приветства решението на Съвета на ЕС, вследствие на започването от омбудсмана на проверка по случай 1011/2015/TN, да приложи Регламент (ЕО) № 1049/2001 по отношение на документи, съхранявани в неговия Генералния секретариат във връзка със задачите по оказване на подкрепа на различни междуправителствени органи и образувания, като например становищата на комитета по въпроса относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат в Съда и Общия съд на ЕС; приветства становището на омбудсмана, че трябва да се предпочете по-голяма откритост по отношение на въпроса как да се намери правилният баланс между необходимостта от защита на личните данни на лицата, оценявани за висши публични длъжности, и необходимостта да се гарантира максимална прозрачност по отношение на процеса на назначаване на висши публични длъжности;

изразява съжаление във връзка с честата практика на Комисията в много случаи да предоставя на Парламента твърде ограничен обем информация относно прилагането на законодателството на ЕС; призовава институциите да спазват принципа на лоялно сътрудничество и проактивно да публикуват такава информация; изразява съжаление във връзка с отказа на Комисията да публикува статистически данни, показващи ефективността на политиките на ЕС, което пречи на обществения контрол върху политиките със значително въздействие върху основните права; призовава Комисията да бъде по-проактивна при публикуването на такива статистически данни, за да докаже, че политиките са необходими и пропорционални за постигането на тяхната цел; призовава Комисията да бъде прозрачна по отношение на договорите с трети лица; призовава Комисията да бъде по-проактивна при публикуването на колкото е възможно повече информация относно тръжните процедури в сравнение с настоящите си практики;

подчертава значението на мерките, предприети за повишаване на прозрачността на решенията, взети в рамките на производствата за установяване на нарушения; изисква, по-специално, изпратените документи от Комисията на държавите членки в рамките на тези производства, както и съответните отговори да бъдат достъпни за обществеността;

подчертава, че международните споразумения са правно задължителни и оказват въздействие върху законодателството на ЕС, и подчертава необходимостта от прозрачност на преговорите по време на целия процес; припомня, че съгласно член 218 от ДФЕС по време на преговори Парламентът трябва да бъде напълно и незабавно информиран на всеки етап; призовава Комисията да ускори усилията си, за да гарантира пълно спазване на член 218 от ДФЕС;

изразява дълбоко съжаление по повод факта, че Комисията и Съветът настояват за провеждане на заседания при закрити врата без подходяща обосновка; счита, че исканията за заседания при закрити врата следва да бъдат надлежно оценявани; призовава за ясни критерии и правила, които да уреждат исканията за заседания при закрити врати в институциите на ЕС;

припомня, че прозрачността на законодателния процес е от първостепенна важност за гражданите и представлява важен начин да се гарантира тяхното активно участие в законодателния процес; приветства Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2016 г. (МИС) и поетия от трите институции ангажимент да гарантират прозрачността на законодателните процедури въз основа на съответното законодателство и съдебната практика, включително подходящо третиране на тристранните преговори;

10.

настоятелно призовава институциите да продължат обсъжданията относно преминаването към създаването на специална и лесна за ползване съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета (съвместна база данни) съгласно договореното в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, за да се гарантира повече прозрачност;

11.

приветства вече започнатите инициативи в отговор на обществените искания за повече прозрачност, като например междуинституционалния регистър на делегираните актове, стартиран през декември 2017 г. като съвместен инструмент на Парламента, Комисията и Съвета, чрез който се предоставя достъп до целия жизнен цикъл на делегираните актове;

12.

посочва, че прозрачността на процедурите на комитет и достъпността на регистъра на комитологията следва да бъдат допълнително увеличени и че следва да бъдат внесени промени в неговото съдържание, за да се гарантира по-голяма прозрачност по отношение на процеса на вземане на решения; подчертава, че подобряването на функциите за търсене в регистъра, за да се даде възможност за търсене по области на политиката следва да бъде съществена част от този процес;

13.

приветства новия Кодекс за поведение на членовете на Комисията, който влезе в сила през февруари 2018 г. и който повишава прозрачността преди всичко във връзка със срещите между членовете на Комисията и представителите на интереси, както и във връзка с разходите за бизнес пътуванията на отделните членове на Комисията; изразява съжаление по повод факта, че Съветът все още не е приел Кодекс за поведение на своите членове, и настоятелно призовава Съвета да приеме незабавно такъв кодекс; настоява, че Съветът трябва да бъде също толкова отговорен и прозрачен, колкото останалите институции;

14.

припомня преразгледания Правилник за дейността на Европейския парламент, съгласно който членовете на ЕП се приканват да приемат систематичната практика да се срещат единствено с представителите на интереси, регистрирани в регистъра за прозрачност; припомня също така, че членовете на ЕП се приканват да публикуват онлайн всички планирани срещи с представители на интереси, попадащи в обхвата на регистъра за прозрачност, докато докладчиците, докладчиците в сянка и председателите на комисии са задължени за всеки доклад да публикуват онлайн всички планирани срещи с представители на интереси, попадащи в обхвата на регистъра за прозрачност; в този контекст посочва обаче, че избраните представители са свободни да се срещат с всеки, когото считат за подходящ и важен за политическата им работа без други ограничения;

15.

счита, че настоящият начин за откриване на информация относно начините на гласуване на членовете на Европейския парламент чрез pdf-файлове, обхващащи стотици гласувания на уебсайта на Парламента, не е лесен за използване и не допринася за прозрачността на ЕС; призовава за лесна за ползване система, при която при всяко поименно гласуване гласуваният текст и резултатите от гласуването да могат да бъдат филтрирани по групи и по членове на ЕП, и следователно да се виждат едновременно;

16.

приветства факта, че преговорите по предложението на Комисията за Междуинституционално споразумение за задължителен Регистър за прозрачност (COM(2016)0627) най-накрая приключиха, и настоятелно призовава трите институции да го приложат бързо; подчертава, че за да се поддържа високо равнище на доверие сред гражданите в европейските институции, е необходима по-голяма прозрачност по отношение на заседанията, организирани в рамките на институциите;

17.

насърчава също така членовете на националните правителства и парламенти да се стремят към по-голяма прозрачност по отношение на срещите си с представители на интереси, тъй като при вземането на решения по въпроси, свързани с ЕС, те са част от законодателния орган на ЕС в по-широк смисъл;

Достъп до документи

18.

припомня, че правото на публичен достъп до документи на институциите е основно право, закрепено в Договорите и Хартата, и е неразривно свързано с демократичния характер на институциите; подчертава, че най-широкото упражняване на това право на най-ранен етап е от съществено значение, тъй като то гарантира демократичния контрол на работата и дейностите на институциите на ЕС; припомня, че доверието на гражданите в политическите институции е ключов основополагащ елемент на представителните демокрации;

19.

припомня призивите, отправени в предишните резолюции относно публичния достъп до документи; изразява съжаление относно факта, че не са предприети подходящи последващи действия от страна на Комисията и Съвета във връзка с няколко предложения, представени от Парламента;

20.

припомня, че прозрачността и пълният достъп до документи, притежавани от институциите, следва да представляват правило в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 и че, както вече беше установено от постоянната практика на Съда на ЕС, изключенията от това правило трябва да бъдат ограничително тълкувани, като се взема предвид висшия обществен интерес от разкриването на документите;

21.

отново подчертава значението на това да не се прави прекомерно класифициране на документите, което би могло да бъде в ущърб на обществения контрол; изразява съжаление относно факта, че за официалните документи често се определя ниво на класификация, по-високо от необходимото; отново изразява позицията си, че следва да се създадат ясни и единни правила за класификация и декласификация на документи;

22.

отбелязва факта, че най-голям брой първоначални жалби, включващи специфични документи се адресират до Комисията (6 912 през 2018 г.), следват Съветът (2 474 през 2018 г.) и Парламентът (498 през 2018 г.); отчита общия процент на положителни отговори (за 2018 г. цифрите бяха 80 % за Комисията, 72,2 % за Съвета и 96 % за Парламента);

23.

отбелязва с интерес, че най-често мотивите за отказ се основават на необходимостта от защита на процеса на вземане на решения на институциите, на правото на неприкосновеност на личния живот, както и на търговските интереси на конкретно физическо или юридическо лице; отбелязва също така, че за Парламента основателен мотив, за да се откаже достъп до документи е била защитата на правните становища, най-вече за случаите, при които е бил поискан достъп до документи на Бюрото, докато за Комисията такъв мотив е бил изтъкван при отказ на достъп до документи, свързани с осъществяване на инспекции, проверки и одити, както и мотиви, свързани с обществената сигурност;

24.

приветства решението на Съда на ЕС по дело C-213/15 P (Комисия/Patrick Breyer), в което Съдът потвърди решението на Общия съд, като констатира, че Комисията не може да откаже достъп до нито едно писмено становище на държава членка, с което разполага, единствено на основание, че става въпрос за документ, свързан със съдебни производства; отбелязва, че Съдът счита, че всяко решение по искане за предоставяне но достъп следва да бъде вземано въз основа на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и че документите, свързани с правораздавателната дейност на Съда на ЕС, по принцип не са извън приложното поле на регламента, когато са притежание на институциите на ЕС, изброени в регламента, като например Комисията в този конкретен случай.

25.

подкрепя призива, отправен от гражданското общество (9) за реформа на публичните изслушвания на Съда на Европейския съюз, така че те да бъдат предавани на живо, както това вече се прави в някои национални и международни съдилища, например Конституционния съвет във Франция и Европейския съд по правата на човека;

26.

припомня своите призиви към Комисията и Съвета в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно публичния достъп до документи за 2014 и 2015 г.;

27.

припомня, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 беше блокирано от 2012 г. насам и отбелязва със съжаление намерението на Комисията да оттегли това предложение; настоятелно призовава всички участващи страни да се включат отново в процеса и да продължат да работят по преразглеждането, за да адаптират разпоредбите на регламента към Договора от Лисабон и да гарантират, че приложното му поле обхваща всички институции, органи и агенции на ЕС, с крайната цел да се предостави на гражданите на ЕС по-широк и подобрен достъп до документи на ЕС;

28.

припомня, че след влизането в сила на ДЕС и ДФЕС правото на достъп до документи се отнася до всички институции, органи и агенции на ЕС, както това е посочено в член 15, параграф 3 от ДФЕС; счита, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 следва да бъде изменен и модернизиран, за да бъде приведен в съответствие с Договорите, за да се отговори на новостите в тази област и за да се отрази относимата съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; поради това настоятелно призовава и трите институции да работят конструктивно, за да се постигне приемането на преразгледан регламент;

29.

подчертава, че гарантирането на способността на гражданите да разбират, следват отблизо и участват в напредъка в законодателството, е правно изискване по силата на Договорите и е основно изискване с оглед на демократичния контрол и демокрацията като цяло; счита, че когато документите са създадени в рамките на тристранните срещи, напр. приети дневен ред, резюме на резултатите, протоколи и общи подходи в Съвета, когато са налични и във формата, в който са налични, тези документи са свързани със законодателните процедури и по принцип не могат да бъдат третирани различно от други законодателни документи;

30.

подчертава значението на прозрачността и обществения достъп до документи; изтъква, че високото ниво на прозрачност на законодателния процес е от съществено значение, за да могат гражданите, медиите, гражданското общество и другите заинтересовани лица да търсят отчетност от длъжностните лица на изборни длъжности и от своите правителства; признава ценната роля на омбудсмана за поддържането на връзки и ролята на посредник между институциите на ЕС и гражданите, и подчертава работата на омбудсмана за повишаване на отчетността пред обществеността на законодателния процес на ЕС;

31.

припомня, че според омбудсмана ограниченията на достъпа до документи, по-специално до законодателни документи, следва да бъдат изключение и да се ограничават до абсолютно необходимото; приветства ускорената процедура на омбудсмана за достъп до документи, но изразява съжаление относно факта, че нейните препоръки към институциите не са правно обвързващи;

32.

изтъква, че всяко решение за отказ на публичен достъп до документи трябва да се основава на ясно и строго определени правни изключения, придружени с мотивирана и конкретна обосновка, която да позволи на гражданите да разберат отказа на достъп и да използват ефективно съществуващите правни средства за обжалване; отбелязва със загриженост, че понастоящем единствената правна възможност, с която разполагат гражданите за оспорване на отказ на достъп до документи, е сезирането на Съда на ЕС, което води след себе си дълги процедури, риск от високи разходи и несигурни крайни резултати, и поставя неразумна тежест върху гражданите, оспорващи решения, като ги разубеждава от предпиремането на стъпки в тази посока;

33.

в този смисъл приканва институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат по-бързи, не толкова тромави и по-достъпни процедури за разглеждане на жалби срещу отказ за предоставяне на достъп; счита, че един по-проактивен подход ще спомага за осигуряване на ефективна прозрачност, както и за избягване на излишни съдебни спорове, които може да доведат до ненужни разходи и тежести както за гражданите, така и за институциите; счита, че гражданите не следва да бъдат възпрепятствани да оспорват решения поради липса на средства; припомня възможността за подаване на молба за правна помощ, както е заложено в Хартата; приканва институциите на ЕС да се въздържат да призовават насрещната страна да поема съдебните разноски;

34.

във връзка с това припомня решенията на омбудсмана от 19 декември 2017 г. по случай 682/2014/JF, в което изискването на Комисията всички лица, които искат публичен достъп до документи, да предоставят своя пощенски адрес, на който да им бъдат изпращани документи на хартия, представлява лошо администриране, като подчертава, че настояването за подновени искания и процедурни формалности, когато те са ненужни и не обслужват очевидна полезна цел, показва незачитане на основните права на гражданите;

35.

изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът не публикува проактивно повечето документи, свързани със законодателни досиета, и по този начин възпрепятства гражданите да се осведомяват за действително съществуващите документи, което ограничава упражняването на правото им да искат достъп до документи; изразява съжаление поради факта, че Съветът представя наличната информация за законодателните документи в регистър, който е непълен и не е удобен за ползвателите; призовава Съвета да включи документите, свързани със законодателните досиета, в лесен за ползване публичен регистър, като по този начин напълно отрази обществения интерес от прозрачност и даде възможност за легитимен контрол не само от страна на гражданите, но и от страна на националните парламенти;

36.

настоятелно призовава Съвета да приведе методите си на работа в съответствие със стандартите на парламентарната демокрация и демокрацията на участието, както се изисква от Договорите, и отново заявява, че Съветът трябва да бъде също толкова отговорен и прозрачен, колкото другите институции;

37.

изцяло подкрепя препоръките на Европейския омбудсман към Съвета след стратегическата проверка, по-конкретно: а) да регистрира систематично изразените от държавите членки становища при разисквания с подготвителните органи, б) да разработи ясни и публично достъпни критерии за начина, по който документите се обозначават като „LIMITE“, и в) систематично да преразглежда статута „LIMITE“ на документите преди окончателното приемане на даден законодателен акт, като посоченият преглед следва да се извършва преди неофициалните преговори в рамките на тристранните срещи — етап, на който Съветът вече е изработил първоначална позиция; настоятелно призовава Съвета да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на препоръките на омбудсмана възможно най-бързо, за да се гарантира прозрачността на законодателните разисквания в рамките на неговите подготвителни органи;

38.

счита настоящата широкоразпространена и произволна практика на Съюза повечето подготвителни документи в текущите законодателни процедури да се отбелязват с гриф „LIMITE“ за ограничение на правото на гражданите на възможно най-широк публичен достъп до законодателни документи;

39.

отбелязва факта, че Парламентът е отбелязал значително увеличение на заявленията за публичен достъп до документите в няколко колони, обсъждани на тристранните срещи след решението на Общия съд по делото De Capitani (10), и отбелязва със задоволство, че след постановяването на решението Парламентът е оповестил всички документи в няколко колони, до които е поискан достъп съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001; приветства този факт, тъй като откритостта на законодателния процес допринася за придаването на по-голяма легитимност на институциите в очите на гражданите на ЕС; подчертава, че общото изискване за предоставяне на достъп до документи е най-подходящият инструмент, за да могат всички институции на ЕС да отговарят на огромното увеличение на заявките за документи;

40.

подчертава, че решението на Съда на ЕС по делото De Capitani през март 2018 г. гласи, че становищата на институциите, отразени в документите с „четири колони“, не попадат в обхвата на обща презумпция за неоповестяване; отбелязва, че чувствителният характер на въпросите, отразени в документите от тристранните срещи, сам по себе си не представлява достатъчно основание за отказ на обществен достъп;

41.

припомня, че заключенията на Общия съд се прилагат спрямо всички институции на ЕС и, че Съдът пояснява, че когато документ, произхождащ от институция на ЕС попада в обхвата на изключението от правото на публичен достъп, институцията трябва да направи ясна преценка и да обясни защо достъпът до този документ би могъл конкретно и действително да засегне интереса, защитен от изключението, и по-специално защо пълният достъп до въпросните документи би засегнал конкретно и действително процеса на вземане на решение, като по този начин се изисква този риск да бъде разумно предвидим, а не чисто хипотетичен; подчертава, че всеки отказ на достъп до документи трябва да бъде напълно обоснован във всеки конкретен случай;

42.

приветства факта, че делото ClientEarth/Комисия значително изяснява обхвата на понятието „законодателни документи“ и че Съдът на ЕС постанови, че документи, изготвени в контекста на оценка на въздействието, се квалифицират като законодателни документи и следователно не се ползват от защитата на принципната презумпция срещу публично оповестяване;

43.

изразява съжаление относно факта, че достъпът до консултациите на съответните правни служби на Съвета, Комисията и Парламента е ограничен и че често становищата на Правната служба на Парламента дори не са на разположение на членовете на други комисии; призовава институциите да гарантират прозрачност;

44.

отбелязва започнатите от Европейския омбудсман проверки през 2020 г. във връзка с практиките на агенция FRONTEX по отношение на нейните задължения, произтичащи от разпоредбите на ЕС във връзка с публичния достъп до документи; настоятелно призовава агенцията да предприеме последващи действия във връзка с констатациите на Европейския омбудсман и да изпълни нейните препоръки относно актуализирането на регистъра на документи и публикуването на броя на чувствителните документи, които притежава и които не са включени в нейния регистър на документи (11);

45.

подчертава важната роля на лицата, подаващи сигнали за нередности за разкриването на случаи на лошо администриране и подкрепя мерките за подобряване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, срещу отмъщение; призовава институциите да извършат оценка на и ако е необходимо, да преразгледат своите вътрешни разпоредби за докладване на нарушения;

46.

настоятелно призовава Комисията да гарантира публичен достъп до всички предварителни споразумения за закупуване, в тяхната пълна форма, между ЕС и частни дружества в областта на здравеопазването, по-специално при поръчването на ваксини;

Заключения

47.

подчертава, че необходимостта от прозрачност следва да бъде съобразена внимателно с необходимостта от защита на личните данни и да се позволи вземането на решения при определена степен на поверителност, когато е необходимо;

48.

категорично подчертава, че всички изключения от публичния достъп до документи или информация на ЕС трябва да се анализират за всеки отделен случай, като се има предвид, че достъпът до такива документи е правило, докато изключенията от правилото подлежат на ограничително тълкуване;

49.

призовава всички институции, органи, служби и агенции да разработят общ подход към достъпа до документация, включително процедурата за материали от тристранните срещи, и постоянно да проучват и разработват нови методи и мерки за постигане на максимална прозрачност;

50.

призовава институциите да гарантират прозрачността на законодателните процедури въз основа на съответното законодателство и съдебна практика, и препоръки на омбудсмана;

51.

призовава всички институции да подобрят комуникацията по време на целия законодателен цикъл и проактивно да разпространяват повече от своите документи, свързани със законодателната процедура по най-прост, лесен за ползване и достъпен начин, чрез техните уебсайтове и всички други средства за комуникация; подчертава, че е необходима повече прозрачност по отношение на вземането на решения в рамките на производствата за установяване на неизпълнение на задължения; призовава институциите да увеличат своите усилия за създаване на специална и лесна за ползване съвместна база данни за състоянието на законодателните досиета, по които към момента се работи съгласно договореното в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, като осигурят прозрачност на различните етапи на законодателния процес и предоставят на гражданите по-ясно разбиране относно законодателните процедури на ЕС;

52.

припомня, че в съответствие с член 3 от ДЕС и Хартата, богатото езиково многообразие на Съюза трябва да бъде зачитано; призовава институциите на Европейския съюз да положат всички възможни усилия за предоставяне на достъп до документи на всички официални езици на Европейския съюз;

53.

подчертава, че отворените демократични общества зависят от способността на гражданите да имат достъп до разнообразни източници на информация, които могат да бъдат проверени, така че да могат да формират позиция по различни въпроси; подчертава, че достъпът до информация подобрява отчетността при вземането на решения и е от съществено значение за функционирането на демократичните общества;

o o

54.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на омбудсмана, други органи, служби, агенции на Съюза, както и на Съвета на Европа.

(1) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(2) ОВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 27.

(3) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 23.

(4) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 120.

(5) ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 149.

(6) ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.

(7) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 77.

(8) https://www.ombudsman.europa.eu/en/recommendation/en/89518

(9) https://thegoodlobby.eu/campaigns/openletter-to-the-president-of-the-court-ofjustice-of-the-european-union-asking-foreu-courts-to-live-stream-their-publichearings

(10) Решение на Общия съд от 22 март 2018 г., Emilio de Capitani/Европейски парламент, T-540/15, ECLI:EU:T:2018:167.

(11) https://www.ombudsman.europa.eu/en/solution/en/137293

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/62

P9_TA(2021)0044

Намаляване на неравенството със специален акцент върху бедността сред работещите

Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно намаляването на неравенството със специален акцент върху бедността сред работещите (2019/2188(INI))

(2021/C 465/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като се има предвид целта за сближаване, установена по член 3 от ДЕС, по-специално социалното сближаване във възходяща посока,

—	като взе предвид хоризонталната социална клауза, предвидена в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид социалната политика съгласно член 151 и следващи членове от ДФЕС,

—	като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, посочени в член 6 от ДФЕС,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принципи 5 и 6 от него,

—	като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид конвенциите и препоръките на Международната организация на труда (МОТ),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в Европейския съюз на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (1),

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2),

—	като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (3),

—	като взе предвид политическите насоки на Урсула фон дер Лайен,

—	като взе предвид коригираната работна програма на Комисията за 2020 г.,

—	като взе предвид целта за борба срещу бедността и социалното изключване, определена в стратегията „Европа 2020“,

—	като взе предвид рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност, в ЕС (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19 (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г., озаглавена „Бедността през призмата на равенството между половете“ (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно положението на жените с увреждания (10),

—	като взе предвид индекса за неравенството между половете на Европейския институт за равенство между половете,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост (13),

—	като взе предвид индекса за глобалните права на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) (14),

—	като взе предвид докладите на Европейската мрежа за борба с бедността и съответните доклади на Европейския форум на хората с увреждания и на Европейската мрежа на ромските организации на местно равнище (ERGO),

—	като взе предвид целите, определени в Европейския зелен пакт, за постигане на справедлив и честен преход чрез предоставяне на достъп до програми за преквалификация и възможности за заетост в новите икономически сектори,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по правата на жените и равенството между половете и на комисията по петиции,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0006/2021),

Нарастващо неравенство и бедност

А.

като има предвид, че една от силните страни на ЕС е неговият социален модел; като има предвид, че технологичното развитие и глобалната тенденция за нарастване на неравенствата изискват повторна оценка на този социален модел и неговото адаптиране към една модерна, динамична, сложна и непредсказуема глобална обстановка;

Б.

като има предвид, че съгласно определението на Евростат физическите лица са изложени на риск от бедност сред работещите, когато работят в продължение на повече от половината от годината и когато техният приравнен годишен разполагаем доход е под 60 % от средния национален доход на домакинството (след социални трансфери); като има предвид, че последните данни на Евростат сочат, че 9,4 % от европейските работници са били изложени на риск от бедност през 2018 г. (15);

В.

като има предвид, че съществуват неравенства както в рамките на държавите членки, така и между тях, и че тези неравенства варират значително; като има предвид, че разликата в нетното богатство между най-богатите процентили и всички останали се увеличава; като има предвид, че докато през 2017 г. нетните активи на домакинство в държавите от Еврогрупата са отбелязали спад сред 20 % от слоевете от населението с най-ниски доходи, сред 20 % от горните слоеве от населението нетните активи са нараснали сравнително осезаемо (16), като долните 20 % от домакинствата са имали среден нетен дълг от 4 500 евро, докато най-богатите 10 % от домакинствата са разполагали с нетни активи в размер на средно 1 189 700 евро (17);

Г.

като има предвид, че факторите, допринасящи за бедността и за нарастването на нетното неравенство в богатството, са сложни и взаимосвързани и че те включват преди всичко неравенството в заплащането, неравенството между половете, липсата на жилища на достъпни цени, дискриминацията, ниските равнища на образование, технологичните промени в сферата на труда и структурните промени на пазара на труда; като има предвид, че поради нарастването на производителността без съответното увеличение на заплатите нарастват и икономическите дисбаланси в рамките на държавите членки и между тях;

Д.

като има предвид, че рискът от ускоряване на феномена на изключване на доходите сред работниците засяга по-специално не само хората с ниска квалификация, но и тези, които имат диплома за завършено образование (включително от университети) и навлизат на пазара на труда; като има предвид, че разликата в доходите между лицата с най-високи и с най-ниски доходи се очаква да продължи да нараства;

Е.

като има предвид, че един на всеки шест работници в ЕС получава ниско заплащане, а именно заплата, по-ниска от две трети от средната работна заплата на национално равнище, и че този дял нараства непрекъснато; като има предвид, че в множество държави членки ниските заплати не са нараснали със същите темпове като другите заплати, като по този начин се увеличават неравенствата в доходите и бедността сред работещите и се намалява способността на лицата с ниски доходи да се справят с икономическите затруднения;

Ж.

като има предвид, че свиването на пазара на труда по време на предишната криза доведе до драматично увеличение на броя на работещите принудително на непълно работно време, за които има най-голяма вероятност да бъдат заети на основно или ниско равнище на обслужващи дейности и сектори, с високо ниво на риск от бедност на работещите;

З.	като има предвид, че равенството между жените и мъжете и недискриминацията са основополагащи ценности на Европейския съюз, залегнали в Договора за Европейския съюз и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

И.

като има предвид, че в ЕС-27 жените получават средно с 15 % по-малко, отколкото мъжете (18), 9,38 % при корекция по различни причини (19); като има предвид, че последиците от разликата в заплащането на жените и мъжете са довели до разлика от 37 % в доходите от пенсии, като това е ситуация, която създава неравна степен на икономическа независимост между възрастните жени и мъже;

Й.

като има предвид, че неравномерното разпределение на отговорностите за полагане на грижи в ЕС, при което жените понасят непропорционална тежест като лица, полагащи първични грижи в семействата, заедно с ограничения достъп до детски заведения и заведения за грижи за възрастни хора в някои държави членки, води до периоди на отсъствие от пазара на труда и по този начин до разлики в заплащането и пенсиите на жените и мъжете; като има предвид, че това неравномерно разпределение на отговорностите за полагане на грижи, както и неравното заплащане на труда, който обикновено се полага от жените, както и че въздействието на прекъсванията в кариерата върху повишаването и повишаването на пенсиите са фактори за бедността сред жените;

К.	като има предвид, че през 2017 г. рискът от бедност и социално изключване за жените е бил 23,3 %, т.е. по-висок, отколкото за мъжете (21,6 %) (20);

Л.	като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете като цяло е по-ниска за новите участници на пазара на труда (21); като има предвид, че равните възможности следва да продължат да се насърчават с цел по-нататъшно намаляване на неравенствата между жените и мъжете;

М.

като има предвид, че жените са заети в значително по-висока степен в сектора на услугите, отколкото в сектора на промишлеността, като жените най-често са заети в сферата на здравеопазването и социалния сектор, търговията на дребно, производството, образованието и стопанската дейност при нарастваща концентрация на жени на работни места на непълно работно време и на временни работни места;

Н.

като има предвид, че интегрирането на принципа на равенство между половете е важен инструмент за интегрирането на равнопоставеността между половете във всички политики, мерки и действия на ЕС, включително политиките в областта на пазара на труда и социалните политики, за насърчаване на равните възможности и за борба с всички форми на дискриминация спрямо жените;

О.	като има предвид, че Европейският стълб на социалните права (ЕССП) включва препоръки относно равенството между половете, равните възможности и активната подкрепа за заетостта;

П.

като има предвид, че принцип 6 от ЕССП постановява, че бедността сред работещите трябва да бъде предотвратена и че трябва да се гарантират адекватни минимални възнаграждения, по начин, който удовлетворява нуждите на работниците и техните семейства в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се гарантира достъп до заетост и стимули за търсене на работа; като има предвид, че съгласно ЕССП, когато даден принцип се отнася до работниците, това включва всички заети лица, независимо от техния статут, форма и срок на заетост;

Р.

като има предвид, че младите хора се затрудняват да намерят качествени и стабилни работни места с постоянни договори и често са в периоди на дългосрочна безработица; като има предвид, че много на брой държави членки позволяват на работодателите да плащат на по-младите работници по-ниска заплата, което дискриминира по-младите работници; като има предвид, че младите хора често приемат да работят като стажанти без заплащане и без перспективи за получаване на работно място;

С.

като има предвид, че несигурната заетост засяга някои групи значително повече от други, като някои групи от населението, като например ромите, са свръхпредставени на нетипични, нестабилни и ниско платени работни места; като има предвид, че 80 % от ромите и техните деца живеят с доход под съответните национални равнища и са изложени на риск от бедност (22), независимо дали са трудово заети или не; като има предвид, че ромското население беше тежко засегнато от пандемията и противоепидемичните мерки (23);

Т.

като има предвид, че 95 милиона души в ЕС (21,7 %) са изложени на риск от бедност или социално изключване, което означава, че един от всеки петима души в третото по големина икономическо пространство в света е застрашен (24) за своето социално оцеляване, участие в обществото и качество на живота; като има предвид, че 85,3 милиона души в ЕС (16,9 %) са засегнати от бедност или социално изключване след социалните трансфери;

У.	като има предвид, че статистическите данни на ЕС относно бедността показват големи различия между успехите на държавите членки по отношение на постигането на целта за намаляване на бедността и социалното изключване;

Ф.

като има предвид, че 8,2 милиона души са извадени от категориите „изложени на риск от бедност или социално изключване“ в сравнение с базовата линия от 2008 г., което се дължи до голяма степен на подобрените условия на пазара на труда и намаляването на тежките материални лишения (25) и на дела на хората, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност (26) в някои държави членки;

Х.	като има предвид, че въпреки същественото подобряване на положението ЕС е пропуснал недвусмислено своята цел, определена от стратегията „Европа 2020“, за намаляване до 2020 г. с 20 милиона на броя на хората, изложени на риск от бедност, в сравнение с 2008 г.;

Ц.

като има предвид, че някои категории работници, като например сезонните или трансграничните и сезонните работници, са изложени в особено голяма степен на риск от бедност въпреки наличието на трудова заетост и социално изключване и че те често биват наемани на краткосрочни трудови договори с ниска или никаква сигурност на работното място, без трудови прави или социална закрила;

Ч.

като има предвид, че съществуват различни икономически и социални последици от несигурните условия на живот и труд и от бедността сред работещите, включително по-ниски равнища на субективно психическо благосъстояние, проблеми с жилищното настаняване и жизнената среда, лоши взаимоотношения и чувство на социално изключване (27);

Ш.	като има предвид, че работниците, засегнати от бедност сред работещите, често работят на работни места, характеризиращи се с неприемливи условия на труд, като например работа без колективен трудов договор, нарушения на работното време (28) и рискове за здравето и безопасността на работното място;

Щ.	като има предвид, че във времена на икономическа рецесия тези работници са в още по-слаба позиция на пазара на труда;

АА.

като има предвид, че като цяло работещите на непълно работно време, и по-специално работещите на непълно работно време не по своя воля, са изправени пред по-висок риск от бедност при съчетаването на различни рискови фактори, включително ниско заплащане, нестабилни работни места, един работещ в домакинството и зависими членове на домакинството (29);

АБ.

като има предвид, че през 2019 г. 5,8 % от населението на ЕС-27 е живеело в условията на сурови материални лишения, и като има предвид, че в множество региони и общности съществува крайна бедност; като има предвид, че този дял вероятно ще нарасне значително в контекста на пандемията от COVID-19, което прави този проблем още по-належащ;

АВ.

като има предвид, че енергийната бедност е особено широко разпространен проблем в цяла Европа, тъй като между 50 и 125 милиона души не са в състояние да си позволяват да поддържат подходяща температура в своите домове (30); като има предвид, че 11 % от домакинствата в ЕС нямат достъп до интернет (31);

АГ.

като има предвид, че бедността на домакинствата (32) намалява с бавни (33) темпове: всяко четвърто дете на възраст под 18 години е изложено на риск от бедност или социално изключване и по този начин е хванато в капана на цикъл, при който неравностойното положение се повтаря от поколение на поколение (34); като има предвид, че самотните родители (34,2 %) и многодетните семейства са особено засегнати (35); като има предвид, че семействата с дете или с други роднини с увреждания са изложени на особено голям риск от бедност;

АД.

като има предвид, че наемите нарастват непрестанно в повечето държави членки; като има предвид, че делът (36) на прекомерните жилищни разходи в ЕС е 9,6 %, което означава, че хората, живеещи в тези домакинства, изразходват 40 % или повече от своя приравнен разполагаем доход за жилище (37); като има предвид, че в някои държави членки делът на прекомерните жилищни разходи е между 50 и 90 % (38); като има предвид, че в ЕС домакинствата с ниски доходи са изправени пред средни жилищни разходи в размер между 20 и 45 % от техния разполагаем доход;

АЕ.	като има предвид, че един от основните фактори, допринасящи за нетното несъответствие в богатството, са промените в цените на жилищата; като има предвид, че недостигът на жилища на достъпни цени се превръща в най-големия фактор за неравенство в много на брой държави членки;

АЖ.	като има предвид, че бездомността нараства в цяла Европа, като съгласно оценките през 2019 г. бездомните са били около 700 000 души (39); това е със 70 % повече, отколкото преди десет години (40);

АЗ.	като има предвид, че през 2017 г. процентът на младите хора на възраст между 18 и 24 години, които въпреки че са имали трудова заетост, са били изложени на риск от бедност в Европейския съюз, се оценява на 11 % и на до 28,2 % в Румъния (41);

АИ.

като има предвид, че бедността в напреднала възраст нараства непрестанно: равнището на риска от бедност сред населението на възраст над 65 години е средно 16,1 % (ЕС-27); като има предвид, че тази цифра ще продължи да нараства главно поради несигурната и нетипична заетост, която е особено разпространена сред възрастните хора (42);

АЙ.	като има предвид, че бедността сред работещите лишава работата от нейния основен смисъл, а именно да осигурява достоен живот на работниците и служителите и на техните семейства, тъй като им пречи да станат икономически независими;

АК.	като има предвид, че член 4 от Европейската социална харта на Съвета на Европа постановява, че всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства;

Намаляване на обхвата на колективното договаряне

АЛ.

като има предвид, че обхватът на колективното договаряне в държавите от ОИСР е намалял през последните три десетилетия от средно 46 % на 32 %; като има предвид, че в най-малко 14 държави — членки на ЕС, 50 % от работниците и служителите работят без колективен трудов договор; като има предвид, че едва в седем държави членки процентът на обхванатите от колективно договаряне е по-висок от 80 % (43); като има предвид, че спадът е най-бърз в държавите, които преминаха през структурни реформи, насочени срещу колективното договаряне (44);

АМ.

като има предвид, че добре координираните системи за колективно договаряне, които имат широк обхват, насърчават добрите резултати на пазара на труда, и като има предвид, че работниците, които са обхванати от колективни трудови договори, обикновено се радват на по-добри условия на труд и на по-добра работна среда, отколкото тези, които не са обхванати;

АН.

като има предвид, че в световен мащаб броят на държавите, в които работниците са изключени от правото да създават профсъюзи и да членуват в тях, се е увеличил от 92 през 2018 г. на 107 през 2019 г.; като има предвид, че най-голямото увеличение е в Европа; като има предвид, че 40 % от европейските държави не разрешават на работниците да членуват в профсъюзи, като 68 % от държавите са нарушавали правото на стачка, а 50 % са нарушавали правото на колективно договаряне (45);

АО.	като има предвид, че за работниците в селските райони е по-трудно да се осигурява профсъюзно представителство и да се договарят местни и секторни колективни споразумения, което също зависи от сектора;

АП.

като има предвид, че увеличаването на заплащането в еврозоната за периода 2000 — 2016 година е било под растежа на производителността (46); като има предвид, че увеличенията на заплатите не са в синхрон с увеличаването на добавената стойност, което е дало траен характер на съществуващото неравенство;

АР.	като има предвид, че колективното договаряне и секторните колективни споразумения не само регулират равнищата на възнагражденията, но също така и условията на труд, като например работно време, платен отпуск, отпуски и възможности за повишаване на квалификацията;

АС.

като има предвид, че силните социални партньори и колективното договаряне могат да оказват положително въздействие върху общото равнище на възнагражденията в Европа, което включва както минималната, така и средната работна заплата; като има предвид, че колективното договаряне гарантира, че работниците биват изслушвани и зачитани; като има предвид, че съществуват доказателства за ясна положителна връзка между участието на работниците на работното място и резултатите и приходите на съответното дружество (47);

Увеличение на нетипичната и несигурната заетост

АТ.	като има предвид, че равнището на заетост сред хората с увреждания (50,6 %) е било значително по-ниско от общото равнище на заетост (74,8 %) през 2017 г. (48);

АУ.	като има предвид, че в резултат на това хората с увреждания са изложени на по-голям риск от бедност сред работещите (11 % спрямо средната стойност за ЕС от 9,1 %) (49);

АФ.	като има предвид, че едва 20,7 % от жените с увреждания и 28,6 % от мъжете с увреждания са заети на пълно работно време (50);

АХ.	като има предвид, че в някои държави членки хората с увреждания често губят правата си на обезщетение за увреждане при започване на работа, което увеличава риска от бедност сред работещите;

АЦ.	като има предвид, че в някои държави членки хората с увреждания, наети в защитени предприятия, нямат непременно статут на служител, трудови права или гарантирана минимална работна заплата (51);

АЧ.	като има предвид, че интеграцията на хората с увреждания на пазара на труда се оказа дори още по-трудно след финансовата криза (52);

АШ.	като има предвид , че процентът на заетите лица, които живеят в домакинства, изложени на риск от бедност, се е увеличил от 8 % на 9,4 % за десет години, т.е. това явление засяга 20,5 милиона души (53);

АЩ.

като има предвид, че е установено съотношение между увеличаването на нестандартните форми на заетост и нарастването на дела на европейците, изложени на риск от бедност сред работещите (54); като има предвид, че 16,2 % от лицата, работещи на непълно работно време или на временни трудови договори, са изложени в по-голяма степен на риск от бедност сред работещите, в сравнение с 6,1 % от работниците на безсрочен трудов договор;

БА.

като има предвид, че равнището на образование оказва значително въздействие върху опасността от бедност сред работещите; като има предвид, че рискът от бедност сред работещите е значително по-висок за нискоквалифицираните работници; като има предвид, че в някои държави членки съществува дори риск от бедност сред работещите за висококвалифицираните работници (55);

ББ.	като има предвид, че в ЕС съществуват различни практики за определяне на заплатите;

БВ.

като има предвид, че системите за минимална работна заплата, където те съществуват, се различават значително по обхват и покритие в отделните държави членки (56); като има предвид, че системите за минимална работна заплата също варират по отношение на тяхното абсолютно и относително равнище, и като има предвид, че съществуват значителни пропуски, що се отнася до обхвата и адекватността, за да се гарантира достоен живот; като има предвид, че дори ако тези разлики са по-малки, след като бъдат отчетени разликите в цените, разликите в покупателната способност остават големи (57); като има предвид, че процентът на хората, които получават минимална работна заплата, също варира значително в отделните държави членки;

БГ.

като има предвид, че едва в три държави членки минималната работна заплата е значително над определения праг на бедността (60 % брутна средна стойност) и че минималната работна заплата в останалите държави членки не защитава от бедност; като има предвид, че определени сектори, групи от работници и форми на заетост отчасти не са включени в или обхванати от схемите за минимална работна заплата или от колективните трудови договори;

БД.

BE. като има предвид, че работниците, получаващи минимална работна заплата, често срещат трудности при свързването на двата края; като има предвид по-конкретно, че 7 от 10 работници, получаващи минимална работна заплата, срещат поне „известни“ трудности при свързването на двата края в сравнение с 5 от 10 други работници със значителни различия между държавите членки (58);

БЕ.

като има предвид, че свиването на заетостта по време на финансовата криза през 2008 г. доведе до драстично увеличаване на броя на хората с нетипична заетост, краткосрочна заетост и заетост на непълно работно време, включително недоброволна заетост на непълно работно време (59); като има предвид, че за работещите принудително на непълно работно време има най-голяма вероятност да бъдат заети на основно или ниско равнище на обслужващи дейности и сектори че те заемат най-високите нива на риск от бедност сред работещите; като има предвид, че повече от една трета от работниците на непълно работно време работят по принуда на непълно работно време и че всеки втори работник работи на краткосрочен трудов договор (60);

БЖ.	като има предвид, че стандартните безсрочни договори на пълно работно време представляват 59 % от общата заетост в ЕС, като атипичната, а също така и често пъти несигурна заетост нараства непрестанно (61);

БЗ.	като има предвид, че краткосрочната заетост не води до кариерно развитие, обучение и приспособяване на уменията на работниците в съответствие с променящия се пазар на труда;

БИ.	като има предвид, че съществуват големи колебания в броя на работниците, извършващи несигурна работа в ЕС в търговията на едро и дребно, транспорта, хотелиерството, ресторантьорството (62) и секторите на културата и на организирането на мероприятия;

БЙ.

като има предвид, че бедността сред работещите може да засегне и млади специалисти с високо ниво на образование, по-специално в държавите членки с високо равнище на младежка безработица; като има предвид, че въпреки че процентът на младите хора, живеещи в бедност сред работещите, е по-нисък за тези с висше образование, отколкото за тези с по-ниска степен на образование, той все пак остава значителен в някои държави членки; като има предвид, че тези млади хора често трябва да се справят с ниско заплащане, несправедливи условия на труд, фиктивна самостоятелна заетост, нетипични трудови договори или дори недеклариран труд (63);

БК.

като има предвид, че явно работещите на платформи са мотивирани основно от допълнителните доходи, по-голямата гъвкавост, натрупването на опит, привличането на клиенти и липсата на възможности на традиционния пазар на труда; като има предвид, че работата на платформа като цяло е положителна за интеграцията на пазара на труда (64); като има предвид, че работата на платформа е разнородна и в резултат на това едно универсално решение би накърнило появата на важни форми на работа (65);

БЛ.

като има предвид, че Европейският орган по труда (ЕОТ) беше създаден през юли 2019 г. с цел оказване на подкрепа на държавите членки и на Комисията за ефективното прилагане и изпълнение на правото на Съюза, свързано с трудовата мобилност и координацията в областта на социалната сигурност; като има предвид, че се очаква ЕОТ да достигне пълния си оперативен капацитет до 2024 г.;

БМ.	като има предвид, че въпреки че Комисията обяви намерението си да представи предложение за европейски социалноосигурителен номер, все още не е представено конкретно предложение;

БН.

като има предвид, че процентът на обучаващите се възрастни в ЕС през 2018 г. беше 11,1 %, докато целта за 2020 г. е била 15 % (66); като има предвид, че технологиите и иновациите имат голям потенциал за отключване на възможности, но въпреки това над 40 % от възрастните в ЕС не притежават основни цифрови умения;

Икономически и социални последствия от пандемията от COVID-19

БО.

като има предвид, че безработицата и несигурната и нетипичната заетост нараснаха рязко по време на финансовата криза през 2008 г., както и че в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, акцентът се поставя върху социални въпроси, свързани със загубата на работни места, работата на намалено работно време, заплахата за икономическото оцеляване, например за малките и средните предприятия (МСП), дребните занаятчийски предприятия, дребните търговци и трансграничните работници; като има предвид, че средната класа се свива, разликата между богатите и бедните се увеличава и дисбалансите в рамките на държавите членки и между тях се изострят поради кризата, свързана с COVID-19;

БП.

като има предвид, че през април 2020 г. по време на пандемията от COVID-19 50 % от работниците в ЕС са претърпели намаляване на работното си време, като повече от една трета (34 %) от заетите лица съобщават, че работното време е било намалено „значително“ а 16 % заявяват, че това намаление е било „малко“ (67);

БР.

като има предвид, че 75 % от гражданите на ЕС смятат, че финансовото им положение понастоящем е по-лошо, отколкото преди пандемията на COVID-19, докато 68 % съобщават за финансови трудности при свързването на двата края, а 68 % не успяват да поддържат стандарта си на живот за повече от три месеца без доходи; като има предвид, че 16 % от работниците в ЕС считат, че има вероятност да загубят работните си места в близко бъдеще (68);

БС.

като има предвид, че предизвиканата от пандемията на COVID-19 икономическа криза би могла да окаже сериозни дългосрочни последици за пазара на труда, особено за младите хора или за уязвимите работници, тъй като тази икономическа криза може да ги принуди да приемат несигурни и нетипични работни места, което ще доведе до значително изостряне на условията на труд и ще увеличи съществуващите неравенства;

БТ.	като има предвид, че поради това пандемията от COVID-19 най-вероятно ще има пряко въздействие, що се отнася до увеличаването на бедността и бедността сред работещите (69), особено сред най-уязвимите групи в обществото;

БУ.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа необходимостта от по-приобщаваща социална закрила, която да обхваща всички видове работници, по-специално самостоятелно заетите лица и работещите на платформи;

БФ.

като има предвид, че броят на нископлатените и високоплатени работни места продължава да нараства, докато делът на заетостта със средно заплащане се свива; като има предвид, че нископлатените работни места не предполагат ниска квалификация, особено за работещите в платформи; като има предвид, че е налице нарастващо търсене на високообразовани работници дори за нископлатени работни места;

подчертава, че в съответствие с член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) ЕС има задължението да гарантира, че всички работници се ползват от условия на труд, които опазват тяхното здраве и сигурност и зачитат достойнството им, и призовава да се обърне внимание на факта, че бедността и изключването от пазара на труда и обществото изострят неравенствата и сегрегацията; припомня факта, че при осъществяването на своите политики Комисията и държавите членки следва да продължат да укрепват социалния модел на ЕС и да вземат предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на достоен стандарт на живот и на адекватна социална закрила за всички, с борбата с бедността и срещу социалното изключване;

подчертава, че в Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че Съюзът има основното задължение да работи за устойчивото развитие на Европа въз основа, наред с другото, на силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел постигане на пълна заетост и социален напредък, както и висока степен на защита; подчертава, че ЕС следва да се бори със социалното изключване и дискриминацията и следва да насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето;

изразява съгласие с Комисията, че неравенството по отношение на доходите в ЕС, разглеждан като световен регион, е по-слабо, отколкото в някои други големи развити икономики, но продължава да буди безпокойство; подчертава, че голямото неравенство поражда загриженост относно справедливостта, тъй като вкорененото неравенство може да доведе до неравенство във възможностите и до намаляване на потенциалния растеж; подчертава, че сравнително голямото неравенство може да бъде свързано с по-висок процент на риска от бедност и по-силно изразено социално изключване, както и с по-големи финансови затруднения, и като такова може да намали социалното сближаване (70);

отбелязва, че въпреки че равнищата на бедност сред жените се различават значително в отделните държави членки, рискът от бедност и социално изключване е висок в рисковите групи, към които спадат възрастните жени, самотните жени, жените с деца и самотните майки, жените бежанки и мигранти, както и цветнокожите жени, жените от етнически малцинства, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните жени, както и жените с увреждания, като средната тенденция е жените да са изложени на по-голям риск от бедност и социално изключване, отколкото мъжете (22,8 % през 2018 г. в ЕС); отбелязва, че други междусекторни рискови фактори, като например неактивност, липса на услуги за полагане на грижи за деца и зависими членове на семейството, правят някои специфични категории жени по-уязвими на рискове от бедност в сравнение с други;

подчертава, че едно от всеки две лица с мигрантски произход извън ЕС е изложено на риск от бедност или социално изключване, че равнищата на несигурна заетост са особено високи сред жените мигранти и бежанци, както и че лицата със зависим или нередовен статут са изправени пред изключително висок процент на бедност; подчертава, че четирима от всеки петима членове на ромската общност имат доходи под прага на бедността и че по-малко от една на всеки пет ромски жени (на възраст 16 и повече години) има работна заетост; подчертава, че дискриминацията по отношение на достъпа до образование, обучение и заетост и тяхното качество допринасят за тази реалност; призовава ЕС да работи съвместно с държавите членки за гарантиране на пълното прилагане на европейските и националните стандарти за работна заетост без каквато и да е дискриминация, включително чрез механизми за наблюдение, подаване на жалби и защита, които са ефективни, независими и достъпни за всички работници;

посочва, че според Евростат понастоящем в държавите членки живеят в бедност 64,6 милиона жени и 57,6 милиона мъже, което показва, че въздействието на бедността върху жените и мъжете е различно; отбелязва, че тези цифри показват колко жени са засегнати и че те трябва да бъдат разглеждани заедно с други показатели, като например възраст, продължителност на живота, неравенство в доходите, разлика в заплащането на жените и мъжете, вид домакинство и социални трансфери, за да се разбере тяхното пълно значение; подчертава, че степента на излагане на жените на бедност вероятно е подценена, и призовава държавите членки да събират данни за бедността по начин, който отразява индивидуалното домакинство и личната действителност, заедно със съответните данни относно равенството, както и да извършват анализи по полове на статистиките и политиките относно бедността, тъй като не може да се приеме, че ресурсите се поделят поравно между мъжете и жените в рамките на домакинствата;

Мерки срещу неравенството

призовава Комисията и държавите членки да постигнат целта за сравними условия на живот чрез възходящо социално и икономическо сближаване, да противодействат на увеличаващите се неравенства в рамките на държавите членки и между тях и да засилват солидарността; насърчава държавите членки да засилват системите за колективно договаряне и да гарантират минимална социална защита и система за социална сигурност за всички възрастови групи; подчертава, че тези цели могат да бъдат постигнати чрез инструменти като, но не само, минимален доход, минимални заплати и минимални пенсии по линия на първия стълб (71) в съответствие с правомощията и законите на всяка държава членка и при зачитане на всички общи принципи на Европейския съюз, включително основните права, пропорционалността, правната сигурност, равенството пред закона и субсидиарността;

припомня на Комисията и на държавите членки, че предотвратяването и справянето с бедността сред работещите трябва да бъде част от общата цел за изкореняване на бедността в Европейския съюз;

счита, че наличието на финансово приемливи и достъпни услуги (по-специално обществени услуги) с добро качество е от съществено значение за намаляване на неравенствата и равнищата на бедност; поради това счита, че е от съществено значение държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират достъп до качествени услуги и, следователно, всеобщ достъп до здравеопазване, образование, жилища на достъпни цени, енергоснабдяване и социална защита;

10.

изразява убеждение, че аксиомата „трудът е най-добрият начин за справяне с бедността“ понастоящем невинаги се прилага в контекста на нископлатените сектори и несигурните условия на труд (включително някои форми на нетипична заетост), което засяга устойчивостта и адекватността на системите за социална сигурност; освен това счита, че ефективните колективни трудови договори и ефективните законоустановени системи за минимална работна заплата, когато е приложимо, са важни инструменти за борба с бедността;

11.

припомня, че растежът е от съществено значение за борбата с несигурността и бедността; заявява своята убеденост, че трябва да се стимулира предприемаческият дух, в това число при жените и младежите; припомня, че трябва да се подкрепят малките и средните предприятия (МСП), които създават работни места и благосъстояние и са гръбнакът на европейската икономика; припомня, че те стимулират жизнеспособността на териториите и допринасят за иновациите и за изграждане на конкурентен, разнообразен и устойчив пазар на труда; подчертава, че законодателството на ЕС трябва да носи ползи за предприятията, по-специално за МСП;

12.

призовава Комисията и държавите членки, въз основа на техните задължения съгласно конвенциите на МОТ и преразгледаната Европейска социална харта и ангажиментите им към Европейския стълб на социалните права и ЦУР, да насърчават колективното договаряне; призовава държавите членки да адаптират националното си законодателство, когато то възпрепятства колективното договаряне и правото на сдружаване, договаряне и сключване на колективни трудови договори, както и да зачитат и прилагат правото на справедливи минимални заплати, когато е приложимо;

13.

подчертава, че технологичното развитие и промените в структурата на икономиката водят до по-голяма степен на концентрация на икономическа дейност и висококвалифицирани работни места в големите градски центрове, което увеличава социалните и географските неравенства; призовава Комисията и държавите членки да засилят инвестициите в цифрови технологии в селските райони с цел засилване на обществените услуги, подобряване на тяхното качество и ефикасност и създаване на нови начини за предоставяне на услуги за отдалечените и неполучаващите достатъчно услуги региони, за да се преодолеят неравенствата и да се създадат по-добри възможности за работа;

14.

приветства предложението на Комисията относно програмата за уменията; изтъква, че ниските нива на образование са една от първопричините за бедността сред работещите и че този проблем трябва да бъде разрешен;

15.

призовава държавите членки да гарантират равен достъп до приобщаващо образование и обучение и да повишават своите усилия за намаляване на преждевременното напускане на училище;

16.

подчертава, че висококачественото образование от ранна възраст, професионалното образование и обучение, преквалификацията и повишаването на квалификацията са от съществено значение за намаляване на неравенствата и за подобряване на способностите на работниците да се адаптират към променящия се свят на труда и за улесняване на успешния им преход към заетост;

17.

поради това призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори, доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението, предприятията и други заинтересовани страни за укрепване и подобряване на системите за образование и обучение и за подобряване на тяхното качество и съответствие с пазара на труда и саморазвитието, включително с цел да се даде възможност на хората да имат достъп до учене през целия живот;

18.

подчертава, че цифровата трансформация и нарастващият брой професии, изискващи висока степен на квалификация и умения, налагат целенасочени инвестиции в ученето през целия живот; насърчава Комисията и държавите членки да предложат последователна и всеобхватна подкрепа за развитието на необходимите цифрови умения, включително за по-възрастните работници; поради това призовава за целенасочени инвестиции в цифрова преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се даде възможност на работниците да се адаптират към промените и да се гарантират по-високи заплати;

19.

призовава Комисията и държавите членки да предоставят на младежите подходящо равнище на образование и обучение, което да им даде възможност да отговарят на потребностите и да посрещат предизвикателствата на пазара на труда, както и да им осигурят познания за техните трудови и социални права, така че да не изпаднат в положение на нетипична и несигурна заетост;

20.

припомня на Комисията и на държавите членки, че в случай на конфликт между основните икономически свободи и основните социални и трудови права, въпросните права се разглеждат като равнопоставени на икономическите свободи на единния пазар;

21.

призовава за създаване на всеобхватна европейска стратегия за борба с бедността, съдържаща амбициозни цели за намаляване на бедността и изкореняване на крайната бедност в Европа до 2030 г., в съответствие с принципите, заложени в Европейския стълб на социалните права, и при съблюдаване на целите за устойчиво развитие;

22.

призовава Комисията и държавите членки да използват финансовите инструменти, като например гаранцията за младежта и програмите на ЕС, за да се борят с младежката безработица, да укрепят способността за заетост на младежите и да ги насърчават да заемат стабилни и сигурни работни места;

23.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат реални действия за борба с избягването на данъци и данъчните измами като важно средство за намаляване на икономическите неравенства и подобряване на събирането на данъчни приходи в държавите членки;

24.

призовава Комисията да актуализира своята нормативна уредба за създаването и развитието на кооперации и предприятия от социалната икономика, които по своята същност поставят силен акцент върху справедливите условия на труд и овластяването на работниците;

25.

призовава Комисията и държавите членки да започнат инициативи за насърчаване на овластяването на жените чрез образование, професионално обучение и учене през целия живот, както и чрез достъп до финансиране, предприемачество сред жените и представителство на жените в ориентирани към бъдещето сектори, с цел да се гарантира достъп до висококачествена заетост; призовава по-специално за по-голямо насърчаване на предметите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, цифровото образование, изкуствения интелект и финансовата грамотност, за да се противодейства на преобладаващите стереотипи и да се гарантира, че повече жени навлизат в тези сектори и допринасят за тяхното развитие;

26.

подчертава редовния диалог с жените, изправени пред бедност, и лицата, отговорни за вземането на решения, посредством форуми на национално и регионално равнище и на равнището на ЕС с цел наблюдение на ефективността на настоящите политики/услуги и предлагане на решения;

27.

подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране за НПО и изтъква, че е необходимо те да получат достъп до средства на ЕС, за да предоставят новаторски и ефективни услуги за борба с бедността;

28.

приветства намерението на Комисията незабавно да въведе гаранция за децата (72);

29.

призовава държавите членки да гарантират за всички достъп до достойни, достъпни, енергийно ефективни и здравословни жилища, на приемливи цени, както и да стимулират по-усърдно строителството на социални жилища, включително обществени жилища; насърчава държавите членки да засилят обмена на най-добри практики относно ефективните политики за социално жилищно настаняване;

30.

призовава държавите членки и местните органи да приемат подходящи жилищни политики, да осигурят условия и подкрепа за инвестициите в изграждането на социални и финансово достъпни жилища и да премахнат енергийната бедност;

31.

призовава Комисията да предложи стратегическа рамка на ЕС за национални стратегии за борба с бездомничеството с оглед на връзките между бедността на работещите и бездомничеството; призовава държавите членки да предприемат спешни мерки за предотвратяване и справяне с бездомничеството и за предотвратяване на отстранението от жилищата;

32.

подчертава значението на увеличаването на финансирането за най-нуждаещите се по линия на новия Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) като основен елемент на европейската солидарност и начин за подпомагане на борбата с най-тежките форми на бедност в ЕС, като например недостига на храна и детската бедност;

Минимална защитна мрежа за условията на живот и труд

33.

счита, че е необходима законодателна рамка с оглед регулирането на условията на дистанционна работа в рамките на ЕС, за да се гарантират достойни условия на труд и заетост в цифровата икономика, като по този начин се допринесе за намаляване на неравенствата и преодоляване на проблема с бедността на работещите;

34.

призовава Комисията да представи рамка на ЕС относно минималните доходи;

35.

призовава Комисията и държавите членки да инвестират в активни политики за заетост с цел европейските работници и икономики да станат по-устойчиви, а работниците да придобият ценни умения;

36.

отчита предложението на Комисията за директива на ЕС, с която да се гарантира, че работниците в ЕС са защитени чрез адекватни минимални заплати, които дават възможност за достоен живот;

37.

подчертава, че директивата следва да осигури ясни гаранции в държавите членки, в които заплатите по принцип се договарят колективно от социалните партньори;

38.

припомня предложените мерки в политическите насоки на Комисията за периода 2019 — 2024 г. (73), които имат за цел да гарантират, че работниците в Съюза разполагат със справедлива минимална работна заплата, която следва да дава възможност за достоен живот навсякъде, независимо къде работят;

39.

припомня, че в съответствие с принципа за запазване на равнището на защита и по-благоприятните разпоредби директивите относно трудовите права предвиждат минимални стандарти и че отделните държави членки са свободни да предвидят по-високи равнища на защита и стандарти;

40.

счита, че настоящата директива следва да гарантира чрез колективни трудови договори и законоустановени минимални работни заплати, че работниците или техните семейства не са изложени на риск от бедност и че всеки може да преживява от работата си и да участва в обществото;

41.

подчертава, че окончателната директива следва да гарантира, че законоустановените минимални работни заплати — когато е приложимо — винаги се определят над прага на бедността;

42.

призовава държавите членки и социалните партньори да гарантират въвеждането на равнища на минимална работна заплата, като се зачитат националните практики и се взема под внимание въздействието на тези равнища върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността на работещите;

43.

подчертава, че трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че работодателите не удържат от минималната работна заплата разходите, необходими за извършване на работата, като например настаняване, необходимото облекло, инструменти, лична защита и друго оборудване;

44.

призовава Комисията и държавите членки да прилагат законодателната рамка относно минималните условия на труд за всички работници, по-специално за работниците, наети при несигурни условия на труд, които също често засягат работниците с нетипични форми на заетост или работниците с нестандартни форми на заетост в икономиката по отделни заявки, и да подобрят тази рамка чрез преодоляване на пропуските в законодателството и подобряване на съществуващите директиви (74) или чрез нови правни актове, когато е уместно;

45.

призовава държавите членки да гарантират схеми за социална закрила за всички работници и призовава Комисията да допълва и подкрепя дейностите на държавите членки по отношение на социалната сигурност и социалната закрила на работниците;

46.

подчертава, че трудовата мобилност е от съществено значение за извличане на възможно най-голяма полза от таланта и амбициите на европейските граждани, като се подобряват максимално икономическите резултати и просперитетът на дружествата и отделните граждани и се предоставя широк набор от възможности на хората; призовава Комисията и държавите членки да премахнат съществуващите пречки пред мобилността в Европейския съюз;

47.

призовава държавите членки да гарантират предоставянето на подходяща работна среда за лицата с увреждания (75);

48.

призовава Комисията и държавите членки да се борят срещу практиките, които водят до увеличаване на бедността на работещите, като например недекларирания извънреден труд, несигурното или непредвидимото планиране на работното време от страна на работодателя, трудовите договори за „нулево“ работно време, недекларираната стопанска дейност и сивата икономика; припомня, че работодателите носят отговорност за здравето и безопасността на работното място и че обучението, свързано с работата, трябва да се провежда през работно време;

49.

отбелязва, че проведената от Комисията Европейска среща на върха относно работата през платформа, която имаше за цел да проучи възможностите за подобряване на условията на труд на работещите през платформи, беше отложена поради кризата, предизвикана от COVID-19; настоятелно призовава Комисията да проведе тази среща на върха възможно най-скоро;

50.

отбелязва обществените последици от работата през платформа, а именно че работниците не се ползват от трудови права и социална закрила и че липсват социалноосигурителни вноски и данъци;

51.

отчита намерението на Комисията да приеме законодателно предложение (76) относно работещите през платформи; призовава Комисията да гарантира, че трудовите отношения между платформите и работниците са адаптирани към новите реалности на цифровизираното общество и икономика и са изяснени посредством обхващане на тези работници чрез съществуващото трудово законодателство и разпоредби за социална сигурност; призовава Комисията да подобри условията на труд, уменията и образованието на работещите през платформи и да гарантира предвидимо работно време за тези работници;

52.

подчертава, че законодателно предложение на ЕС следва да гарантира, че работещите през платформи могат да създават работнически представителства и да се сдружават в профсъюзи, за да сключват колективни трудови договори;

53.

призовава държавите членки да транспонират бързо и да прилагат изцяло Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот (77);

54.

призовава държавите членки да гарантират достъп до финансово достъпни и качествени грижи за децата като цяло, и по-специално за самотните родители, родителите на деца с увреждания и родителите на големи домакинства; припомня, че достъпът до грижи за деца е от особено значение за търсещите работа лица и за работниците в нестабилно положение на заетост, независимо от естеството на договора, както и достъпът до заведения за полагане на грижи за лица с увреждания или за нуждаещи се от грижи роднини, за да се предотврати попадането на работниците, носещи отговорности за полагане на грижи, в капана на несигурната работа, което често води до бедност на работещите;

55.

подчертава, че по-добрите варианти за споделен отпуск за отглеждане на дете могат да окажат положително въздействие върху възможностите за заетост за жените; призовава държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират, че бенефициерите на заплащането или обезщетенията за родителски отпуск ще бъдат защитени от изпадане под прага на бедността;

56.

подчертава, че е необходимо да се гарантира спазването на правилата за равенство, да се премахнат всички форми на дискриминация, по-специално по отношение на заплатите и условията на труд, да се предоставят равни възможности и да се отстранят пропуските в законодателството, които засягат групите в неравностойно положение; освен това призовава за деблокиране на хоризонталната Директива за борба с дискриминацията;

57.

призовава Комисията да насърчава равно участие и възможности за мъжете и жените на пазара на труда и да започне инициативи за насърчаване на достъпа на жените до финансиране, както и за насърчаване на женското предприемачество и на финансовата независимост на жените;

58.

подчертава, че премахването на разликата в заплащането между жените и мъжете и последващата от това разлика в пенсиите е от съществено значение за справяне с бедността на работещите жени; отбелязва, че е важно да се осигури подходяща финансова подкрепа за грижите за децата по време на отпуск по майчинство и родителски отпуск;

59.

изисква от държавите членки да разгледат възможността за включване на отговорностите за отглеждане на дете в пенсионните схеми, когато жените не са в състояние да работят и да правят подходящи вноски по време на такива периоди;

60.

подчертава, че мерките за прозрачност на заплащането следва да имат за цел постигането на равно заплащане и следва да позволяват на социалните партньори да сключват колективни трудови договори за постигането на тази цел;

61.

призовава Комисията да представи Стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г., за да се гарантира пълното включване на хората с увреждания на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на лицата с увреждания се предоставят необходимите умения за намиране на работа на свободния пазар на труда и че те са обхванати от трудовото право, от социална закрила и минимални работни заплати;

62.

призовава държавите членки да не лишават хората с увреждания от техните права на подпомагане, покриващи свързаните с уврежданията допълнителни разходи, когато тези хора излизат на пазара на труда или когато надхвърлят определен праг на доходите, тъй като тази практика допринася за бедността на работещите; призовава държавите членки да подкрепят хората с увреждания за преодоляване на пречките;

63.

призовава държавите членки да гарантират, че лицата с увреждания могат да упражняват трудовите си права и правата си на участие в синдикални организации на равни начала с останалите граждани;

64.

отново призовава (78) Комисията незабавно да представи задължителни мерки за прозрачност на заплащането в съответствие с ангажимента си в стратегията за равенство между половете за периода 2020 — 2025 г. (79); счита, че тези мерки следва изцяло да зачитат автономността на националните социални партньори;

65.

настоява, че прозрачността на възнагражденията следва да се осигурява от работодателите както в публичния, така и в частния сектор, при надлежно отчитане на особеностите на МСП, като същевременно се предотвратяват всякакви практики, които подкопават постигането на принципа „равно заплащане за равен труд“;

66.

призовава Комисията и държавите членки да се справят с бедността на работещите, засягаща младите хора; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки срещу фиктивната самостоятелна заетост и експлоатацията на младите работници, осъществявана чрез ниски трудови възнаграждения и неясни или несправедливи условия на труд, което би могло да доведе до бедност на работещите; потвърждава неотложната необходимост от преразглеждане и укрепване на Европейската рамка за качество на стажовете, така че принципът на заплащане на стажовете и на практиките да бъде включен сред критериите за качество, както и да се гарантира адекватен достъп до схемите за социална закрила; потвърждава, че младежката заетост не следва да се разглежда като евтин труд и че на младите хора следва да се предоставят справедливи условия на труд и трудови възнаграждения, както и постоянни трудови договори, съобразени също така с техния опит и квалификации;

67.

изразява загриженост, че нестандартните и несигурни работни места може да се увеличат поради кризата, предизвикана от COVID-19; подчертава, че нормативно установените минимални работни заплати следва да обхващат всички работници, в това число изключените понастоящем категории работници, като например упражняващите нестандартни форми на заетост;

68.

призовава Комисията и държавите членки да събират по-подробни статистически данни относно увеличаването на несигурната заетост и някои форми на нетипична заетост на пазарите на труда и да предприемат ответни мерки чрез адаптиране и модернизиране на съществуващото трудово законодателство;

69.

приветства инициативите на държавите членки, насочени към намаляване на несигурната заетост и премахване на измамните практики, целящи намаляване на заплатите и избягване на социалноосигурителните вноски (80), и призовава Комисията да представи предложения в рамките на своите правомощия, определени в Договорите;

70.

припомня на държавите членки, че публичните служби по заетостта следва да продължат да предлагат възможно най-много възможности за качествена заетост;

71.

настоятелно призовава държавите членки постепенно да спрат използването на договори за „нулево“ работно време; призовава Комисията и държавите членки да премахнат принудителната работа на непълно работно време и да положат значителни усилия за насърчаване на заетостта на безсрочни трудови договори и ограничаване на използването на непрекъснато подновяваните временни договори;

72.

категорично счита, че работодателите носят пълна отговорност за предоставянето на необходимото оборудване, работно облекло и застраховка на работниците за изпълнение на трудовите им задължения, без разходи за самите работници; подчертава, че работодателите носят пълна отговорност за разходите или обучението, необходими на работниците, за да изпълняват своите задължения;

73.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното прилагане на правото на ЕС в областта на трудовата мобилност и координацията на системите за социална сигурност, и по-специално да гарантират, че работниците са информирани за своите права, задължения и процедурни гаранции на език, който разбират, преди да подпишат своите договори (81); призовава ЕОТ и държавите членки да наблюдават спазването на приложимото трудово и социално законодателство; призовава държавите членки да въведат инспекции на труда и да включат ЕОТ в трансгранични ситуации;

74.

подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че националните инспекторати по труда извършват ефективни и адекватни проверки и инспекции, осигуряват подходящи механизми за подаване на жалби и защитават правата на всички работници, по-специално на работниците с несигурна заетост и някои форми на нетипична заетост, и осигуряват адекватното им финансиране;

75.

призовава държавите членки да приложат преразгледаната директива относно командироването на работници, за да се гарантира действителна закрила за работниците в тази категория;

76.

изтъква, че наблюдението и контролът са от особено значение, що се отнася до гражданите на трети държави, които работят в Съюза, за да се осигури тяхната защита и да се избегне насилие; призовава държавите членки да се стремят към интензивно сътрудничество с ЕОТ в това отношение;

77.

призовава на ЕОТ да се предоставят реални правомощия за инспекции с цел ефективна борба с незаконните практики и експлоатацията и злоупотребите, на които биват подлагани работниците;

78.

приветства насоките на Комисията от 16 юли 2020 г. относно защитата на сезонните работници и заключенията на Съвета от 9 октомври 2020 г. относно сезонните работници;

79.

отбелязва големия брой петиции, получени от комисията по петиции, в които се сигнализира за злоупотреба със срочни договори както в публичния (82) , така и в частния (83) сектор, и отбелязва в тази връзка, че най-често посочваната причина за стреса на работното място е несигурността на работното място; призовава Комисията да разгледа тези петиции и да предостави по-добър отговор, в съответствие със своите правомощия и тези на държавите членки, с цел ефективна борба с бедността на работещите, социалното изключване и несигурната заетост;

80.

счита, че проституцията представлява сериозна форма на насилие и експлоатация, засягаща предимно жени и деца; призовава държавите членки да приемат конкретни мерки за борба с икономическите, социалните и културните причини за проституцията и да подкрепят мерки за улесняване на социалното и професионалното приобщаване на проституиращите лица;

81.

счита, че следва да се обърне по-голямо внимание на ценностите и политиките, които насърчават работата и нейната връзка с подобряването на качеството на живот на хората, и че тези ценности и политики следва да допринасят по значим начин за подобряване на социалната и физическата среда, в която те живеят;

82.

приветства приемането на пакета за мобилност на ЕС; счита, че пакетът за мобилност на ЕС е силен инструмент, с който може да се води борба със социалния дъмпинг и бедността на работещите в транспортния сектор; призовава за бързо и цялостно прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1054 (84) относно времето на управление, периодите на почивка и тахографите в полза на водачите на камиони в цяла Европа; подчертава, че трябва да се предприемат допълнителни, сходни инициативи за справяне със социалния дъмпинг и бедността на работещите в други промишлени отрасли, засегнати от социален дъмпинг и лоши условия на труд, като например във въздушния транспорт и в сектора на корабоплаването;

83.

счита, че дружествата следва да гледат на практиките като на инвестиция, а не като на безплатен труд; припомня, че младите хора често не разполагат с други източници на доходи, докато работят като практиканти; счита, че практикантите оказват ценен и важен принос и заслужават заплащане; призовава Комисията и държавите членки да сложат край на неплатените практики и да гарантират висококачествени практики с достойно заплащане;

84.

счита, че на младите пълнолетни работници следва да се заплаща въз основа на равнището на техния опит и те не следва да бъдат дискриминирани посредством значително по-ниски трудови възнаграждения, основани единствено на възрастта им; поради това призовава държавите членки да сложат край на практиката на нормативно установената работна заплата под минималната за младите пълнолетни работници;

Колективни трудови договори

85.

отбелязва, че автономията на социалните партньори е ценен актив и подчертава, че е необходимо тя да бъде гарантирана във всяка държава членка и да се следи за спазването ѝ на равнище ЕС; отбелязва предложението на Комисията (85) за защита и укрепване на системите за колективно договаряне на национално равнище, по-специално на секторно равнище;

86.

призовава Комисията да насърчи използването на ЕСФ+ за изграждане на капацитет на социалните партньори с цел засилване на колективното договаряне в Европа; призовава държавите членки да създадат необходимите институции и механизми за подкрепа на колективното договаряне, като поставят специален акцент върху секторното колективно договаряне; призовава държавите членки да се консултират и да включват националните социални партньори в законотворчеството винаги когато това е от значение за тях;

87.

отчита предложението на Комисията държавите членки да предвидят мерки, позволяващи условия за колективно договаряне, когато обхватът е под 70 % (86) от работниците; подчертава, че социалните партньори трябва да участват в процеса на вземане на решения за започване на подобни действия; счита, че никое действие, предприето в това отношение, не трябва да засяга автономността на социалните партньори;

88.

призовава Комисията да наблюдава, а държавите членки да гарантират правото на всички работници да се обединяват и да преговарят и да сключват колективни трудови договори, както и да предприемат незабавни действия, когато това право се нарушава;

89.

призовава държавите членки да гарантират, че синдикалните организации имат достъп до работното място, включително до работа от разстояние, с цел организиране, споделяне на информация и консултации;

90.

настоятелно призовава Комисията, с цел предотвратяване на конкуренция в ущърб на заплатите, да подобрява директивите в областта на обществените поръчки (87) по такъв начин, че оферти успешно да могат да представят само тези, които не накърняват приложимите колективни трудови договори; призовава държавите членки да гарантират спазването, наблюдението и прилагането;

91.

отчита, че цифровизацията и глобализацията са довели до значително увеличаване на самостоятелната заетост и нетипичните форми на заетост; приветства ангажимента на Комисията да извърши оценка дали е необходимо да се приемат мерки на равнище ЕС, позволяващи на самостоятелно заетите лица да се обединяват и сключват колективни споразумения, както и нейния ангажимент да предлага регулаторни промени, когато е необходимо, и неотдавнашната обществена консултация в това отношение; очаква публикуването на оценката на въздействието относно първоначалните варианти за бъдещи действия; подчертава, че това не трябва да забавя никоя друга инициатива на Комисията за борба с фиктивната самостоятелна заетост и за гарантиране на права за работниците, които упражняват нестандартни форми на заетост;

92.

счита, че всеки работник трябва да има достъп до пълна информация за това кой е неговият работодател и какви са правата му по отношение на трудовото възнаграждение и условията на труд както съгласно секторния колективен трудов договор, така и в съответствие с националното законодателство; счита, че тази информация следва да бъде на разположение на инспекциите по труда; счита, че това би могло да е под формата на специална лична карта за трансграничните работници, която вече е доказала своята ефективност в някои държави членки; във връзка с това призовава Комисията незабавно да въведе цифров европейски социалноосигурителен номер; счита, че европейският социалноосигурителен номер има значителен потенциал да послужи като механизъм за контрол както по отношение на лицата, така и на съответните органи, за да се гарантира, че социалните осигуровки се изплащат в съответствие с правилата, и като механизъм за борба със социалните измами;

Социално въздействие на пандемията от COVID-19

93.

призовава Комисията да представи отговор на равнище ЕС за разширяване на подкрепата за МСП, ръководени от жени, по време на кризата и след това;

94.

изтъква, че кризата, предизвикана от COVID-19, засегна в значителна степен работниците и хората в неравностойно положение; подчертава, че политическите отговори на пандемията трябва да бъдат ориентирани към човека и да се основават на глобална солидарност; настоява, че мерките за борба с бедността и бедността на работещите са особено необходими и следва да имат за цел постигането на бързо, справедливо и екологосъобразно възстановяване; призовава държавите членки да гарантират подходяща защита за всички уязвими работници по време на пандемията и да работят съвместно със социалните партньори за намирането на ефективни, практически и справедливи решения на предизвикателствата, породени от пандемията; припомня в тази връзка, че следва да се използва значителен обем от допълнителни ресурси по линия на REACT-EU, за да се увеличат наличните средства във Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) с цел тяхното подпомагане; същевременно подчертава значението на това да се гарантира, че са заделени достатъчно средства за ЕСФ+ в многогодишната финансова рамка;

95.

призовава Комисията да следи особено внимателно икономическото въздействие на схемите за работа при непълно работно време, лицата, които са били освободени от работа временно или за постоянно, както и социалното въздействие върху уязвимите лица; припомня във връзка с това, че схемите за работа при непълно работно време не са еднакви във всички държави членки и че обезщетенията варират значително, като служителите с ниски надбавки са особено застрашени от бедност сред работещите; за тази цел призовава Комисията и държавите членки да защитят работниците, за да им помогнат да запазят работните си места, включително чрез предоставяне на финансова подкрепа, например чрез схеми за намалено работно време и подкрепа за лицата с несигурна заетост и някои форми на нетипична заетост; призовава Комисията и държавите членки да обмислят финансова подкрепа за някои видове самостоятелно заети лица, които са загубили финансовата си база поради кризата; освен това призовава държавите членки да защитават хората, които живеят несигурно;

96.

призовава държавите членки да предложат минимални стандарти за съответното национално осигуряване за безработица и системи за минимално обезщетение под формата на правна рамка/правила с цел по-добра социална сигурност на работниците и жителите в Европа;

97.

призовава за предприемане на мерки за избягване на ново увеличаване на принудителната работа на непълно работно време в резултат на COVID-19;

98.

припомня тревожните доклади, които се появиха по време на кризата, относно нарушения на правата на трансграничните и сезонните работници по отношение на техните условия на труд и живот; призовава Комисията и държавите членки да се справят с неправомерните практики и да запазят правата на сезонните и трансграничните работници, наемани по веригата за подизпълнение и доставки; в тази връзка призовава държавите членки да осигурят подходящи и финансово достъпни помещения за настаняване на работниците, без разходите за тях да се приспадат от заплатите им;

99.

подчертава, че кризата, породена от COVID-19, показа значението на заетостта в професии, определени като системно важни за нашата икономика и общество; припомня, че много от тези работници на първа линия заемат нископлатени работни места в някои държави членки, често са подценени и недостатъчно платени и често трябва да живеят при несигурни условия на труд, отчасти поради липса на здравна и социална защита; подчертава, че тези професии се упражняват предимно от жени; изтъква необходимостта от сближаване във възходяща посока по отношение на предоставянето на грижи;

100.

подчертава, че за да се справят с големите сътресения, държавите членки следва да приемат дългосрочни стратегии за запазване на работните места и уменията на работниците и натиска върху националните публични финанси;

101.

призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за полагането на грижи в отговор на социалното въздействие върху лицата с отговорности за полагане на грижи, които са непропорционално от женски пол; подчертава, че тази стратегия следва да изисква значителни инвестиции в икономиката на полагане на грижи, да укрепва политиките за съвместяване на професионалните отговорности и отговорностите за полагане на грижи през целия живот на дадено лице и да запълва недостига на работна ръка, по-специално чрез обучение, признаване на уменията и по-добри условия на труд в тези сектори.

102.

очаква предстоящото предложение на Комисията за дългосрочна европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица, като се вземе предвид фактът, че съкращенията на работни места най-вероятно ще се увеличат; призовава това предложение да обхване държавите от Икономическия и паричен съюз (ИПС) с възможност за присъединяване на държави извън ИПС;

103.

призовава Комисията и държавите членки да смекчават най-тежките последици от COVID-19 чрез целева подкрепа от ЕС и национална подкрепа и отпускането на достатъчно средства; в тази връзка приветства създаването на инструмента за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) и призовава държавите членки да го приложат бързо; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансовата помощ не се предоставя на предприятия, които са регистрирани в държавите, изброени в приложение 1 към заключенията на Съвета относно преразгледания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че бенефициерите спазват основните ценности, заложени в Договорите, и че дружествата, получаващи публична финансова подкрепа, закрилят работниците, гарантират достойни условия на труд, зачитат синдикатите и приложимите колективни трудови договори, плащат своя дял от данъците и се въздържат от обратно изкупуване на акции или изплащане на бонуси на ръководството или дивиденти на акционерите;

104.

насърчава държавите членки да инвестират в увеличаване на достъпа до широколентов интернет, дистанционно образование и обучение в селските райони, изложени на риск от обезлюдяване и бедност, засягаща множество поколения;

105.

предлага да се оказва активно противодействие на евентуална висока безработица чрез политики на ЕС и национални политики и чрез национални програми за заетост и да се насърчава екологичният, цифровият, социалният, устойчивият и справедлив преход, при който „никой да не бъде изоставен“, чрез инвестиране в нови, устойчиви и достъпни качествени работни места, програми за преквалификация, ориентирана към бъдещето инфраструктура, иновации и цифрова трансформация; счита, че следва да се обърне специално внимание на насърчаването на младежката заетост;

106.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки във връзка с последиците от кризата и да улеснят прехода, като вземат предвид регионалните особености, и следователно да гарантират бързото разпределяне на наличното финансиране, например чрез обучение за ориентирани към бъдещето работни места, повишаване на квалификацията и преквалификация и чрез финансово развитие на ЕСФ + за тази цел;

107.

призовава Комисията и държавите членки да наблюдават в частност сектори, характеризиращи се с висока степен на несигурност на работното място, за да се предотврати тормозът над работниците, които са например временно заети в селскостопанския сектор, където се наблюдават злоупотреби във връзка с условията за наемане на работа на сезонните работници и в някои случаи тези условия нарушават не само трудовите права, но и основните права на работниците;

108.

подчертава, че работниците с ниски доходи, заети в сектори със значително повече контакти с хора, като например сектора на грижите, транспортния сектор или приемането на работа чрез онлайн платформи, без възможност за дистанционна работа, са изложени на по-висок риск от заразяване с COVID-19; отправя остри критики относно дългия период на класифициране на COVID-19 в Директивата относно биологичните агенти (88); призовава за спешно преразглеждане на Директивата относно биологичните агенти с цел адаптирането ѝ към глобалната пандемия и други извънредни обстоятелства, за да се осигури пълната защита на работниците срещу рисковете от излагане по най-бързия възможен начин;

109.

подчертава, че работниците с ниски доходи често са заети в сектори с висок риск от физическо увреждане, което потенциално има дълготрайно въздействие върху физическото и душевното благосъстояние и се отразява върху способността за получаване на доходи в бъдеще; счита, че настоящото законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд не се съсредоточава в достатъчна степен върху превенцията на трудовите злополуки; призовава Комисията да предложи във възможно най-кратък срок нова стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд след 2020 г., и в тази връзка призовава Комисията да определи предизвикателствата и да представи инструменти за справяне с тях, насочени към работниците в секторите с ниски доходи; подчертава, че стратегията трябва да поставя акцент върху работещите през платформи и лицата в нестандартни форми на заетост; призовава Комисията да измени Директива 2004/37/ЕО (89), като преразгледа и разшири обхвата на граничните стойности на професионална експозиция за редица канцерогенни или мутагенни вещества;

110.

подчертава, че стресът на работното място съществува в голяма степен в секторите с ниски доходи; счита, че стресът на работното място трябва да получи значителен приоритет в европейските разпоредби относно здравето и безопасността при работа; призовава Комисията и държавите членки, в тясно сътрудничество с националните социални партньори, да предложат директива относно стреса на работното място и по този начин да създадат насоки за дружествата за справяне с факторите, причиняващи стрес на работното място, и да изискват от всички дружества да формират фирмена политика относно стреса на работното място;

111.

счита за изключително важно да се гарантира, че изпълнението на плана за възстановяване на Европа има за цел изкореняването на бедността и премахването на социално-икономическите неравенства и че се основава на ефективни механизми с цели и показатели, които дават възможност за измерване на целия постигнат напредък; подчертава, че Европейският парламент трябва да бъде изцяло ангажиран както в предварителния, така и в последващия контрол на плана за възстановяване и че на всичките му избрани членове трябва да бъде дадена официална роля, за да се гарантира напълно демократичен и прозрачен процес на оценка и изпълнение;

o o

112.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.

(2) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(3) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

(4) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 11.

(5) ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0176.

(7) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19.

(8) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 31.

(9) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93.

(10) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 164.

(11) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 156.

(12) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(13) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 88.

(14) https://www.ituc-csi.org/ituc-global-rights-index-2019

(15) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/sdg_01_41/default/table?lang=en

(16) Мрежа за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, „Проучване на финансите и потреблението на домакинствата: Резултати от 2017 г.“, поредица „Статистически материали“ на Европейската централна банка, документ № 36, март 2020 г., стр. 25. https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpsps/ecb.sps36~0245ed80c7.en.pdf?bd73411fbeb0a33928ce4c5ef2c5e872

(17) Мрежа за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, „Проучване на финансите и потреблението на домакинствата: за 2017 г. Статистически таблици“, юни 2020 г., стр. 5. https://www.ecb.europa.eu/home/pdf/research/hfcn/HFCS_Statistical_Tables_Wave_2017.pdf?656f4e10de45c91c3c882840e9174eac

(18) https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20200227STO73519/razlikata-v-zaplashchaneto-mezhdu-mzhete-i-zhenite-infoghrafika

(19) Корекцията е статистически метод, който позволява населението да бъде сравнявано, като се вземат предвид разликите в разпределението на различните фактори (сектор на дейност, възраст, професия и т.н.) между тези представители на населението. Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете се изчислява като относителната разлика между средните почасови доходи на жените и мъжете. Тя предоставя прост показател за неравенствата в заплащането, което обяснява широкото използване на тази разлика от създателите на политики. Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете обаче включва както евентуалната дискриминация между мъжете и жените, що се отнася до „неравното заплащане за равен труд“, така и въздействието на разликите в средните характеристики на мъжете и жените на пазара на труда. https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/aid_development_cooperation_fundamental_rights/report-gender-pay-gap-eu-countries_october2018_en_0.pdf.

(20) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20181017-1?inheritRedirect=true

(21) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Gender_pay_gap_statistics#Gender_pay_gap_much_lower_for_young_employees

(22) https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2016-eu-minorities-survey-roma-selected-findings_bg.pdf

(23) http://ergonetwork.org/2020/04/eu-recovery-plan-the-case-of-roma/

(24) Качеството на живот е понятието за благоденствие на хората (благосъстояние), измерено чрез социални показатели, а не чрез количествени измервания на доходите и производството (източник: Евростат).

(25) Материалните лишения се отнасят до състояние на икономически натиск, определено като принудителна неспособност (а не избор да не се прави това) да плащат неочаквани разходи или да си позволяват едноседмична годишна почивка извън дома, храна с месо, пиле или риба на всеки втори ден, подходящо отопление на жилището или дълготрайни стоки като перална машина или цветен телевизор. От друга страна, тежките материални лишения се отнасят до невъзможността за осигуряване на най-малко 4 от следните 11 категории: плащания по ипотека или наем, такси за комунални услуги, лизингови вноски за изплащане или други плащания по кредити, едноседмичен годишен отпуск, храна, включваща месо, риба или протеинов еквивалент всеки втори ден, неочаквани финансови разходи, телефон (включително мобилен), цветен телевизор, перална машина, автомобил или отопление (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Quality_of_life_indicators_-_material_living_conditions#General_overview).

(26) Показателят „лица, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност“ се определя като броят на лицата, живеещи в домакинство, в което членовете в трудоспособна възраст са работили по-малко от 20 % от общия си потенциал през предходните 12 месеца. Интензитетът на икономическа активност на дадено домакинство е съотношението между общия брой месеци, през които всички членове на домакинството в трудоспособна възраст са работили през референтната година за дохода, и общия брой месеци, през които едни и същи членове на домакинството теоретично биха могли да са работили през същия период. Лице в трудоспособна възраст е лице на възраст между 18 и 59 години, с изключение на студентите на възраст между 18 и 24 години. Домакинствата, съставени само от деца, от учащи на възраст под 25 години и/или от хора на възраст 60 или повече години, са изцяло изключени от изчисляването на показателя.

(27) Eurofond, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г.

(28) Съгласно определението в Директивата за работното време (ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9).

(29) Eurofond, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г.

(30) https://ec.europa.eu/energy/content/introduction-5_en

(31) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Digital_economy_and_society_statistics_-_households_and_individuals

(32) Домакинство, в контекста на проучвания на социалните условия, се определя като домакинска единица или, оперативно, като социална единица: при която са налични общи договорености; при която се наблюдава споделяне на разходите на домакинството или на ежедневните нужди; която живее в съвместно общо жилище. Домакинството включва или едно лице, живеещо самостоятелно, или група от хора, които не са непременно свързани, които живеят на един и същ адрес с общо домакинство, т.е. споделяне на поне едно хранене на ден или споделяне на гостна или всекидневна.

(33) https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/10163468/3-16102019-CP-EN.pdf/edc3178f-ae3e-9973-f147-b839ee522578

(34) Евростат, „Методология на статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) — 2011 г. за предаване на неравностойното положение между поколенията“ (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/EU_statistics_on_income_and_living_conditions_(EU-SILC)_methodology_-_2011_intergenerational_transmission_of_disadvantages).

(35) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Quality_of_life_indicators_-_material_living_conditions#General_overview

(36) Процент от населението, които живеят в домакинства, в които общите разходи за жилището (без жилищни помощи) представляват повече от 40 % от общия разполагаем доход на домакинството (без жилищни помощи).

(37) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Housing_statistics#Housing_affordability

(38) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi163/default/table?lang=en

(39) https://www.europarl.europa.eu/news/en/agenda/briefing/2020-01-13/11/housing-urgent-action-needed-to-address-homelessness-in-europe

(40) https://www.feantsa.org/public/user/Resources/magazine/2019/Spring/Homeless_in_Europe_magazine_-_Spring_2019.pdf; https://www.feantsa.org/en/news/2020/07/23/fifth-overview-of-housing-exclusion-in-europe-2020

(41) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190122-1?inheritRedirect=true

(42) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi012/default/table?lang=en

(43) ОИСР, Висер (2016 г.) база данни на ICTWSS. https://www.etuc.org/en/document/etuc-reply-first-phase-consultation-social-partners-under-article-154-tfeu-possible-action, стр. 6, № 15.

(44) Eurofound, „Industrial relations: Developments 2015-2019“ (Промишлени отношения: Промени през периода 2015 — 2019 г.), 11 декември 2020 г..

(45) https://www.ituc-csi.org/IMG/pdf/2019-06-ituc-global-rights-index-2019-report-en-2.pdf

(46) OИСР (2019 г.), „Negotiating Our Way Up: Collective Bargaining in a Changing World of Work“ (Кариерното развитие: колективното договаряне в променящия се свят на труда), 18 ноември 2019 г., таблица 3.10, стр. 125.

(47) Van den Berg, A., Grift, Y., van Witteloostuijn, A., „The effect of workers workplace presentation on firm performance: A cross-country comparison within Europe“ (Въздействието на участието на работниците и служителите на работното място върху показателите на дружеството: сравнително проучване по държави в Европа), Научноизследователски документ № 2013–008, ACED 2013—016, Антверпенски университет, април 2013 г.

(48) https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20200604STO80506/khora-s-uvrezhdaniia-parlamentt-prizovava-za-ambitsiozna-strateghiia-na-es

(49) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/pdfscache/34425.pdf

(50) Индекс за равенство между половете, 2019 г.

(51) https://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2014_2019/documents/empl/dv/empl20141120-wss-people-disabilities-/empl20141120-wss-people-disabilities-en.pdf

(52) Статистически данни на Евростат на разбираем език, „Показатели на стратегията „Европа 2020“ — бедност и социално изключване“, 11 юни 2020 г. (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Europe_2020_indicators_-_poverty_and_social_exclusion&oldid=394836)

(53) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89&furtherNews=yes&langId=en&newsId=9378

(54) Eurofond, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г.

(55) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_peps04/default/table?lang=en

(56) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8219

(57) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Minimum_wage_statistics#Minimum_wages_expressed_in_purchasing_power_standards

(58) Eurofound, „Minimum wages in 2020: Annual review“ (Минимални работни заплати през 2020 г.: годишен преглед), 4 юни 2020 г.

(59) ETUI, Benchmarking Working Europe 2019 (Сравнителен анализ в трудова Европа през 2019 г.), „Labour market and social developments“ (Пазар на труда и промени в социалната сфера), 2019 г.. https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89&furtherNews=yes&langId=en&newsId=9378

(60) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/587285/IPOL_STU(2016)587285_EN.pdf

(61) Eurofound, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г. (https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2017/in-work-poverty-in-the-eu).

(62) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20200511-1

(63) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20200511-1

(64) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef18001en.pdf

(65) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef18001en.pdf

(66) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190517-1

(67) Eurofound, Living, Working and COVID-19 dataset (Живот, работа и свързани с COVID-19 данни), 28 септември 2020 г. (http://eurofound.link/covid19data).

(68) Eurofound, Living, Working and COVID-19 dataset (Живот, работа и свързани с COVID-19 данни), 28 септември 2020 г. (http://eurofound.link/covid19data).

(69) https://www.worldbank.org/en/topic/poverty/brief/projected-poverty-impacts-of-COVID-19

(70) „Employment and Social Developments in Europe 2019“ (Преглед на основните тенденции в заетостта и социалната сфера в Европа, 2019 г.) (https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8219).

(71) „Първият стълб“ на типичния тристълбов подход към пенсиите се състои от публични законоустановени пенсии, които се управляват от държавата и обикновено се финансират от социалноосигурителни вноски и/или от общи данъчни приходи на база пенсионна система на разходопокривен принцип (PAYG). Източник: Кратък обзор на EPRS, „European Union pension systems: adequate and sustainable?“ (Пенсионни системи в Европейския съюз: адекватни и устойчиви?), ноември 2015 г.

(72) Съгласно резолюцията си от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата (ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19) и Политическите насоки за Европейската комисия за периода 2019 — 2024 г.: „В подкрепа на всички нуждаещи се деца ще създам „Европейската гаранция за децата“, вземайки като отправна точка идеята на Европейския парламент“,

(73) „Съюз с по-големи амбиции: Моята програма за Европа“, Политически насоки за Европейската комисия за периода 2019 — 2024 г.

(74) Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105).

(75) Предоставянето на подходяща работна среда на лицата с увреждания е задължение съгласно Директивата на ЕС за равно третиране в областта на заетостта (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16), и член 5 от КПХУ на ООН.

(76) Приложения към работната програма на Комисията за 2021 г. (COM(2020)0690), цел на политиката № 9 в раздела, озаглавен „Европа, подготвена за цифровата ера“.

(77) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79).

(78) Резолюция от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете, параграф 2 (Приети текстове, P9_TA(2020)0025).

(79) Съгласно стратегията Комисията е трябвало да представи задължителни мерки за прозрачност на заплащането до края на 2020 г.

(80) Например създаване на дъщерни дружества (или дружества „пощенски кутии“) и/или агенции за временна заетост в държави членки с по-ниски заплати единствено с цел използване на командировани работници вместо наемане на местни работници.

(81) Както е предвидено в Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105).

(82) Напр. петиции 0240/18, 0328/18, 0365/18, 0374/18, 0396/18, 0419/18, 0829/2018, 0897/2018, 1161/2018, 0290/19, 0310/2019, 0335/2019, 0579/19, 0624/19, 0652/19, 0683/2019, 0737/2019, 1017/19, 1045/2019, 1241/2019, 1318/2019 и 0036/2020.

(83) Напр. петиции 1378/2013, 0019/2016, 0020/2016, 0021/2016, 0099/2017, 1162/2017, 0110/2018 и 0335/2019.

(84) Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи (ОВ L 249, 31.7.2020 г., стp. 1).

(85) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2020 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020)0682).

(86) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2020 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020)0682).

(87) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1); Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65); Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2014/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).

(88) Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа (ОВ L 262, 17.10.2000 г., стр. 21).

(89) Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50).

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/87

P9_TA(2021)0050

Споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. за изпълнението на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (2019/2202(INI))

(2021/C 465/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 8 и дял V, и по-специално членове 21, 22, 36, 37 и 49, от Договора за Европейския съюз (ДEC), както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, включващо задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия („Споразумението за асоцииране/задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия“), което влезе в сила на 1 септември 2017 г., както и свързаната с него програма за асоцииране,

—	като взе предвид влизането в сила на 11 юни 2017 г. на безвизов режим за гражданите на Украйна вследствие на измененията от Европейския парламент и Съвета на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (1),

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна, и по-специално резолюцията от 12 декември 2018 г. относно прилагането на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (2) и резолюцията от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна (3), както и своята препоръка от 19 юни 2020 г. към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през юни 2020 г. (4),

—	като взе предвид докладите на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека относно Украйна, и по-специално 30-ия доклад относно положението с правата на човека в Украйна от септември 2020 г.,

—	като взе предвид доклада от 19 юни 2020 г. на генералния секретар на ООН относно „Положението с правата на човека в Автономна република Крим и град Севастопол, Украйна“,

—	като взе предвид съвместния работен документ на Комисия и Европейската служба за външна дейност от 12 декември 2019 г. относно доклада за изпълнение на асоциирането от страна на Украйна (SWD(2019)0433),

—	като взе предвид съвместната декларация след 22-рата среща на високо равнище между ЕС и Украйна, която се проведе на 6 октомври 2020 г.,

—	като взе предвид препоръките и действията на Парламентарната асамблея Евронест, Форума на гражданското общество от Източното партньорство и други представители на гражданското общество в Украйна,

—	като взе предвид заключителните изявления и препоръките от заседанието на Парламентарния комитет за асоцииране ЕС — Украйна, проведено на 19 декември 2019 г.,

—	като взе предвид заключенията от мисиите за наблюдение на президентските избори в Украйна на 31 март и 21 април 2019 г. и на предсрочните парламентарни избори на 21 юли 2019 г.,

—	като взе предвид отпускането на 29 май 2020 г. на заем в размер на 500 милиона евро за Украйна като част от четвъртата програма за макрофинансова помощ на Комисията,

—

като има предвид безпрецедентните пакети от мерки за подпомагане, които ЕС изготви, за да помогне на съседните страни в борбата с пандемията от COVID-19, и по-специално дългосрочните заеми в размер на 1,2 милиарда евро, предоставени на Украйна при много благоприятни условия чрез Решение (ЕС) 2020/701 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. за предоставяне на макрофинансова помощ на партньорите, обхванати от политиките за разширяване и съседство, в контекста на пандемията от COVID-19 (5),

—	като взе предвид съвместната декларация на Комисията НАТО — Украйна от 31 октомври 2019 г.,

—	като взе предвид петия доклад за наблюдение на държавите на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта, публикуван през септември 2017 г., и заключенията относно Украйна във връзка с изпълнението на препоръките от 2017 г., публикувани през юни 2020 г.,

—	като взе предвид препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки (6) относно мерките за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност, както и стандартите, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

—	като взе предвид окончателния доклад на мисията за наблюдение на изборите на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ от 21 юли 2019 г. относно парламентарните избори в Украйна,

—	като взе предвид списъка за възприятие на корупцията на организацията „Transparency International“ от 2019 г., в който Украйна заема 126-о място от общо 180 държави и територии, които са били оценени (най-положително е първото място),

—	като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, приета на 5 ноември 1992 г.,

—

като взе предвид становището на Венецианската комисия относно Закона за подпомагане на функционирането на украинския език като официалния държавен език, както и нейното становище относно разпоредбите на Закона за образованието от 5 септември 2017 г., които се отнасят до използването на официалния държавен език и на малцинствени и други езици в образованието,

—	като взе предвид становището на Венецианската комисия от 10 декември 2020 г. относно Конституционния съд на Украйна,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—	като взе предвид становището на комисията по международна търговия,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0219/2020),

като има предвид, че Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, основаващо се на процес на политическо асоцииране и икономическа интеграция, е крайъгълният камък на отношенията на Европейския съюз с Украйна и представлява пътна карта за реформи и че неговото пълно прилагане следва да се възприема като възможност за непрекъснато сближаване със Съюза, което ще доведе до постепенната интеграция във вътрешния пазар на Съюза и до пълноценното възползване от потенциала и ползите, свързани със Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия;

Б.

като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС Украйна има перспективи за присъединяване към ЕС и може да поиска да членува в Съюза, при условие че спазва всички критерии от Копенхаген, както и принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и спазва принципите на правовата държава;

В.

като има предвид, че на 22-рата среща на високо равнище между ЕС и Украйна бяха потвърдени европейските стремежи на Украйна, беше изразено задоволство от нейния избор да насочи усилията си към Европа, беше признат същественият напредък, постигнат от страната в процеса на реформи, и бяха приветствани вече постигнатите резултати в изпълнението на Споразумението за асоцииране и успешното прилагане на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия;

Г.	като има предвид, че през 2019 г. Украйна премина през деликатен период на избори, както на президентско, така и на парламентарно равнище, и като има предвид, че начинът, по който тя се справи с тези процеси, както и мирното и организирано предаване на властта, което последва, заслужават похвала;

Д.

като има предвид, че общонационалните местни избори на 25 октомври 2020 г. бяха още един тест за състоянието на демокрацията и възможност за допълнителна консолидация; като има предвид, че преди провеждането на местните избори на 25 октомври 2020 г. бяха направени опити за промяна на Избирателния кодекс по време на самата предизборна кампания и че липсата на ясни мерки в отговор на ситуацията с COVID-19 продължава да буди значително безпокойство, като е необходимо да се приемат нови стандарти за безопасно гласуване;

като има предвид, че мисията за ограничено наблюдение на изборите на БДИПЧ заключи, че местните избори на 25 октомври 2020 г. в Украйна са били особено важни след неотдавнашните реформи за децентрализация, които са предоставили значителни правомощия и ресурси на местните органи на управление, че изборният процес като цяло е бил спокоен, добре организиран и прозрачен и процедурите до голяма степен са били спазени и че като цяло Централната избирателна комисия на Украйна е спазила всички законни срокове и е действала безпристрастно, открито и прозрачно;

Ж.

като има предвид, че според данни, предоставени от гражданското общество и експерти в областта на произвеждането на избори, местните партийни организации, кандидатите и членовете на избирателните комисии не са могли да се подготвят правилно за регистрацията на кандидатите, тъй като Избирателният кодекс беше приет непосредствено преди изборите;

З.	като има предвид, че въвеждането на механизмите за контрол „отгоре надолу“ чрез приемането на принципа на задължителни указания, както и свързването на партийните листи с минимален брой от 10 000 гласоподаватели подкопават демократичния характер на изборите;

И.

като има предвид, че гражданското общество разкритикува решението да не се провеждат избори в 18 местни общности в контролираните от правителството области Донецк и Луганск, без да има ясно обосноваване от страна на гражданско-военната администрация на това решение, което на практика лиши от граждански права около 475 000 гласоподаватели, живеещи в тези общности;

Й.

като има предвид, че по-специално през втората половина на 2019 г., с цел да се постигнат бързо резултати по отношение на реформите, обещани по време на предизборните кампании, законодателната дейност беше особено интензивна и че понякога това беше в ущърб на парламентарния контрол, прозрачността и качеството на законодателството;

К.

като има предвид, че макар Украйна да е постигнала значителен напредък по отношение на изпълнението на свързаните със Споразумението за асоцииране ангажименти и интеграцията със Съюза, някои от започнатите реформи трябва да бъдат завършени, по-специално в областта на принципите на правовата държава, доброто управление и борбата с корупцията; като има предвид, че въпреки осезаемия напредък широко разпространената корупция продължава да спъва процеса на реформи в Украйна; като има предвид, че продължаващата конституционна криза представлява заплаха за способността на президента и Върховната рада да провеждат реформи; като има предвид, че олигарсите изглежда придобиват отново политическото влияние; като има предвид, че все още е необходимо да се приемат някои допълнителни мерки, за да се избегне връщане назад, като вниманието се насочи към съдебната система;

Л.

като има предвид, че пълният потенциал на приетите реформи все още не е реализиран поради динамиката на процеса на реформи и свързаните с нея институционални предизвикателства; като има предвид, че реформите са възпрепятствани и от вътрешната институционална нестабилност и противоречия, липсата на ясни показатели, слабия капацитет, ограничените ресурси и външните фактори като пандемията от COVID-19, както и от липсата на политическа решимост да се приеме и гарантира пълната независимост на съдебните и икономическите институции и да се избегне избирателното използване на правосъдието;

М.

като има предвид, че в съвместната декларация на Комисията НАТО — Украйна от 31 октомври 2019 г. Украйна се призовава да спазва международните си задължения и ангажименти, да зачита правата на човека и на малцинствата и изцяло да изпълни препоръките и заключенията на Венецианската комисия относно Закона за образованието;

Н.

като има предвид, че в последния доклад на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека се подчертава липсата на напредък в наказателните производства, свързани с тежки нарушения на правата на човека, за които се твърди, че са извършени от членове на украинските въоръжени сили, както и забавянето и недостатъчният напредък в разследването на свързаните с Майдан престъпления;

О.	като има предвид, че според последния доклад на организацията „Transparency International“ възприятието на корупцията в Украйна отново е на равнището от 2017 г.;

П.	като има предвид, че сред украинските граждани все още се наблюдава много силна подкрепа за модернизирането, премахването на олигархичните структури, реформите и борбата с корупцията и че тези очаквания следва да се изпълнят без повече забавяне;

Р.

като има предвид, че преди пандемията от COVID-19 украинската икономика си беше възвърнала стабилността и че се наблюдаваха задоволителен растеж и увеличаване на безработицата, благоприятствани от постигнатия напредък в реализирането на потенциала на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия;

С.

като има предвид, че е необходимо Украйна да запази макроикономическата си стабилност, като спазва своите ангажименти към Международния валутен фонд и изпълнява всички средносрочни структурни политики, договорени в рамките на програмата на ЕС за макрофинансова помощ, както и като гарантира стабилността и независимостта на Националната банка на Украйна;

Т.

като има предвид, че с оглед на настоящата световна криза е необходимо да се прилага координиран подход и да се приемат пакети от извънредни мерки за оказване на подкрепа; като има предвид, че всички спешни мерки трябва да бъдат пропорционални, да имат ограничен срок на действие и да зачитат основните свободи;

У.	като има предвид, че ЕС поддържа украинския народ още от самото начало на пандемията от COVID-19, като предоставя финансова и материална подкрепа чрез двустранни и регионални програми, като например програмите на Съюза, до които Украйна имаше достъп през март, април и май 2020 г.;

Ф.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 задълбочи проблемите на украинската здравна система; като има предвид, че независимо от факта, че съгласно украинското законодателство здравеопазването е безплатно, това не е реалността, с която много граждани на страната се сблъскват, когато се нуждаят медицинско лечение, поради необосновано проточилите се стъпки за реформа, предприети от украинското Министерство на здравеопазването;

Х.

като има предвид, че с оглед на пандемията от COVID-19 е дори още по-важно да продължи да се предоставя хуманитарна помощ и специалната мисия на ОССЕ за наблюдение, агенциите на ООН, неправителствените организации и Международният комитет на Червения кръст да получат безпрепятствен достъп до районите, които не се контролират от правителството;

Ц.

като има предвид, че независимостта, суверенитетът и териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници, както и способността ѝ да осъществява необходимите икономически и социални реформи продължават да бъдат сериозно подкопавани от целенасочени кампании за дезинформация, кибератаки и други хибридни заплахи, както и от нерешения конфликт в източната част на страната, предизвикан от продължаващата руска военна агресия и окупацията на големи части от Донецка и Луганска област, както и от продължаващата незаконна окупация и анексия от страна на Русия на автономната република Крим и град Севастопол, които влошават ситуацията с правата на човека и възпрепятстват повишаването на просперитета, стабилността и растежа в страната;

Ч.

като има предвид, че ЕС категорично осъди продължаващата руска агресия срещу Украйна, включително незаконното анексиране на Крим и Севастопол в нарушение на нейния суверенитет и териториална цялост, и провежда и ще продължи да провежда политика на непризнаване на тази анексия и в този контекст продължава да прилага ограничителни мерки срещу лица и образувания, участващи в това нарушение на международното право;

Ш.

като има предвид, че ЕС продължава да бъде ангажиран с усилията на нормандската четворка, ОССЕ, тристранната контактна група и специалната мисия на ОССЕ за наблюдение на Украйна; като има предвид, че ЕС изрази задоволство от конструктивния подход на Украйна в рамките на нормандската четворка и тристранната контактна група и призова Русия за реципрочни действия;

Щ.

като има предвид, че на 17 юли 2014 г. самолет, извършващ полет MH17 на „Malaysia Airlines“ между Амстердам и Куала Лумпур, беше свален над Донецка област в контекста на руските усилия да се подкопае териториалната цялост на Украйна, което доведе до смъртта на всичките 298 души — пътници и екипаж — на борда на самолета; като има предвид, че ръководеният от Нидерландия съвместен екип за разследване потвърди, че полет MH17 е бил свален с ракета земя — въздух „Бук“, доставена от базираната в Курск 53-та противовъздушна бригада на руските сухопътни сили;

АА.

като има предвид, че благодарение на сътрудничеството на Украйна в рамките на съвместния екип за разследване на 9 март 2020 г. започна процес съгласно нидерландското законодателство срещу четирима основни заподозрени за свалянето на полет MH17 на „Malaysia Airlines“; като има предвид, че на 10 юли 2020 г. Нидерландия подаде междудържавна жалба срещу Руската федерация в Европейския съд по правата на човека за нейната роля в свалянето на полет MH17; като има предвид, че Русия оказа натиск върху Украйна да включи пето представляващо интерес лице, Владимир Цемак, в размяната на затворници, извършена на 7 септември 2019 г.; като има предвид, че на 15 октомври 2020 г. Русия едностранно прекрати участието си в тристранните консултации с Австралия и Нидерландия за установяване на истината; като има предвид, че Русия систематично възпрепятства всички усилия за изправяне на извършителите пред правосъдието, включително чрез отхвърляне на резултатите на съвместния екип за разследване, чрез насърчаване на дезинформацията относно полет MH17, както и чрез упражняване на правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да осуети създаването на международен трибунал;

AБ.	като има предвид, че ЕС упрекна Русия за това, че е прекъснала да сътрудничи по свързаните с полет MH17 дела; като има предвид, че ЕС настоятелно призова Русия да сътрудничи изцяло в рамките на свързаните с полет MH17 разследвания и съдебни дела;

АВ.

като има предвид, че от началото на войната насам в източната част на Украйна бяха убити около 13 000 души, като една четвърт от тях бяха цивилни граждани, и бяха ранени 30 000 души; като има предвид, че над 1,5 милиона украинци са били принудени да напуснат домовете си вследствие на въоръжения конфликт с подкрепяните от Русия въоръжени групи; като има предвид, че стотици украинци са лишени от свобода от Русия и нейни представители, а местонахождението на много други е неизвестно; като има предвид, че продължаващият военен конфликт доведе до хуманитарна криза с пагубни последици за 4,4 милиона души, от които приблизително 1,5 милиона вътрешно разселени лица; като има предвид, че 3,4 милиона души, които живеят в близост до линията на контакт, се нуждаят от хуманитарна помощ и закрила; като има предвид, че в резултат на нападенията срещу публичната инфраструктура местното население има ограничен достъп до здравни заведения, училища, вода и канализация;

АГ.

като има предвид, че положението с правата на човека в окупираните части в Източна Украйна и на окупирания Кримски полуостров се е влошило значително, като нарушенията на свободата на словото, на свободата на религията и на имуществените права, строгите ограничения на правото на образование и на езиковите права, действията срещу медиите и насилственото налагане на руско гражданство са придобили системен характер, а основните права на човека и основните свободи не са гарантирани; като има предвид, че самопровъзгласилите се власти в окупиран Крим продължават да подлагат на тормоз кримските татари, като преследват по съдебен път десетки от тях въз основа на изфабрикувани обвинения в тероризъм; като има предвид, че по преценка на Центъра за граждански свободи в Украйна най-малко 94 украински граждани са били преследвани по съдебен път по политически причини в Крим или в Русия, от които седемдесет и един са кримски татари, в т.ч. Марлен Асанов, Мехмет Белялов, Тимур Ибрахимов, Сейран Салиев, Сервер Мустафайев, Сервер Зекиряев и Едем Смаилов, които през септември 2020 г. бяха осъдени на лишаване от свобода за срок от 13 до 19 години;

АД.

като има предвид, че Украйна е на 96-о място според световния индекс за свобода на печата за 2020 г.; като има предвид, че Украйна прие редица реформи, включително закон за прозрачността на собствеността върху медиите, но е необходимо много повече, за да се отслаби силният контрол на олигарсите върху медиите, да се насърчи редакторската независимост и да се води борба срещу безнаказаността за актове на насилие срещу журналисти;

АЕ.

като има предвид, че медийната среда в Украйна продължава да е под силното влияние на собствениците на медии от олигархично естество и че работещите в медиите, по-специално журналистите, разследващи корупция и измами, непрекъснато са изправени пред заплахата от насилие, сплашване и смърт, какъвто беше случаят с журналиста Вадим Комаров през 2019 г., и че тяхната работа често е възпрепятствана, наред с другото, от ограничен достъп до информация, правен натиск, както в случая с наказателното дело срещу Bihus.info, и кибератаки;

АЖ.

като има предвид, че Украйна има значителни проблеми, що се отнася до неравенството между половете; като има предвид, че равенството пред закона не означава действително равенство, като на практика жените продължават да се сблъскват с големи пречки, по-специално на работното си място; като има предвид, че според световния индекс за неравенство между половете на Световния икономически форум за 2018 г. Украйна заема 65-о място от общо 149 държави; като има предвид, че според показателя за неравенството на доходите в Украйна за всеки 100 щатски долара от доходите, получавани от мъжете, жените получават само 63,1 щатски долара;

АЗ.

като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ лица) и активистите, защитаващи правата на жените, са непрекъснато обект на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и на придружени с насилие нападения, а ромите се сблъскват с дискриминационен език и изказвания, проповядващи вражда и омраза, от страна на държавните и местните органи и медиите;

АИ.

като има предвид, че правоприлагащите органи многократно са отказвали да разследват жалби от ЛГБТИ лица във връзка с престъпления от омраза или изказвания, проповядващи вражда и омраза, по-специално от участници в гей паради, поради липсата на разпоредби в Наказателния кодекс за наказателно преследване на подбуждането към омраза или насилие въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност; като има предвид, че Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта препоръча Наказателният кодекс да се измени, за да се обхванат подобни мотиви и за да се считат те като утежняващи вината обстоятелства;

АЙ.

като има предвид, че Парламентът отчита водещата роля и политическата воля на украинските власти при осигуряването на достатъчна защита на националните гей паради; като има предвид, че въпреки това изказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица продължават да са широкоразпространени и полицейската закрила невинаги е налице, както е видно от придружените с насилие нападения по време на киевския гей парад, когато участниците не можаха да се възползват в пълна степен от своето универсално право на свобода на мирни събрания поради липсата на защита от насилие;

АК.

като има предвид, че Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия преследват целта националното законодателство на Украйна и нейните национални стандарти да се сближат с тези на ЕС, включително в социалната сфера; като има предвид, че въпреки тези ангажименти изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия в социалната сфера продължава да е незадоволително; като има предвид, че Украйна е ратифицирала основните международни актове, но продължава да не ги прилага;

АЛ.

като има предвид, че въпреки задълженията си по Споразумението за асоцииране и многобройните призиви на профсъюзите към правителството да прилага необходимите мерки за насърчаване на социалния диалог, концепцията за тристранни консултации като цяло все още не функционира; като има предвид, че повече от едно десетилетие след създаването си Националният тристранен социален и икономически съвет продължава да е слаб и неефективен, без да има реално влияние върху социалния диалог, и страда неизменно от недостиг на персонал и от непоследователност в координирането на своите дейности; като има предвид, че през 2019 г. от 177-те украински профсъюза, регистрирани от министерството на правосъдието, само една трета получиха възможност да участват в колективно договаряне;

Общи ценности и общи принципи

отбелязва, че Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия представляват отражение на споделения стремеж на ЕС и Украйна към политическо асоцииране и икономическа интеграция и че те може да послужат като образец за реформи, и подчертава изключителното им значение, особено в сегашните извънредни времена; настоятелно призовава за пълното прилагане на споразумението и за реализирането на неговия потенциал; освен това настоятелно призовава украинските власти да запазят неговото изпълнение като приоритет в своите програми въпреки предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19; подчертава, че помощта на ЕС за Украйна e обвързана със строги условия, и отново заявява, че е необходимо Украйна да докаже подновяването на ангажиментите си за провеждане на реформи и спазване на принципите на Съюза; припомня необходимостта от актуализиране на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, за да се вземат предвид надлежно развитието на регулаторните рамки и потребностите, свързани с икономическото развитие, и да се укрепят механизмите за мониторинг; препоръчва ЕС и Украйна да се възползват от предстоящия редовен преглед на постигането на целите на Споразумението за асоцииране, за да проучат възможностите за актуализиране на търговските и секторните елементи;

посреща със задоволство безпрецедентните пакети от помощ, включително макрофинансова помощ, предоставени от Съюза на Украйна като част от „Екип Европа“, за да се помогне на държавите партньори да се справят с извънредната ситуация, свързана с COVID-19; отбелязва, че това е важна проява на солидарността на ЕС по време на настоящата безпрецедентна криза; призовава украинските власти да създадат благоприятен за инвестициите климат и своевременно да изпълнят договорените условия за отпускането на макрофинансовата помощ от ЕС, посочени в меморандума за разбирателство; припомня на правителството на Украйна, че отпускането през декември 2020 г. на първия транш от 600 милиона евро от макрофинансовата помощ в размер на 1,2 милиарда евро без каквито и да било конкретни политически условия беше еднократно изключение поради неотложния характер на тази подкрепа и не трябва да се използва неправомерно за отстъпване от договорените реформи;

изразява задоволство от това, че според оценката на мисиите на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ за наблюдение на изборите, в които участва и Европейският парламент, президентските и парламентарните избори през 2019 г. като цяло са били конкурентни, добре организирани и ръководени по ефективен начин, което доказва, че Украйна държи на демократичните ценности на Съюза, и което е особено забележително в контекста на продължаващите руски усилия за дестабилизиране на Украйна; настоятелно призовава украинските власти да предприемат мерки по отношение на недостатъците, посочени в изявленията на ръководителите на делегациите на Европейския парламент, и да следват препоръките, съдържащи се в окончателните доклади на мисията на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на избори; продължава да следи внимателно доколко демократичните стандарти за произвеждане на свободни и честни избори се спазват в Украйна, след като страната проведе първите си местни избори след положително възприетата реформа, изразяваща се в децентрализация; призовава украинското правителство да гарантира провеждането на свободни и честни предизборни кампании без да има неуместни методи на финансиране на кампаниите и без да се допуска купуването на гласове; подчертава, че изборният процес и процедурата на гласуване в деня на изборите следва да гарантират по-високи стандарти за безопасност и да предвиждат специални мерки за безопасност, за да се предотврати разпространението на COVID-19; отбелязва, че по време на украинските предсрочни парламентарни избори през 2019 г. границите на едномандатните избирателни райони бяха определени по начин, който не беше благоприятен за представителството на националните малцинства; отбелязва, че в някои региони, например Транскарпатия, се наблюдаваха изборни злоупотреби, например участието на „клонирани“ кандидати, което намали шансовете на членове на унгарското малцинство да влязат в парламента;

посреща със задоволство новия Избирателен кодекс, приет през декември 2019 г., включително неговите разпоредби относно правата на вътрешно разселените лица; припомня обаче, че непрекъснатите промени на Избирателния кодекс, извършвани успоредно с провеждането на избори, са в разрез с препоръките на Венецианската комисия, водят до правна несигурност и оказват отрицателно въздействие върху работата на избирателните комисии; настоятелно призовава Украйна да положи допълнителни усилия за справяне с незаконното провеждане на кампании, купуването на гласове, злоупотребата с административни ресурси и правната несигурност по отношение на провеждането на кампании в социалните медии;

подчертава отново, че Избирателният кодекс следва да се усъвършенства и да се приведе в съответствие с международните стандарти, за да се разрешат въпросите, свързани с кампаниите в социалните медии, прозрачността на разходите за кампании и достъпа на независими кандидати до изборния процес; освен това подчертава във връзка с местните избори необходимостта да се премахнат бюрократичните пречки за регистрацията на вътрешно разселени лица като гласоподаватели, да се определи финансов таван за провеждането на кампании и да се даде възможност за участие на отделни кандидати, включително като се преразгледа планът за въвеждане на паричен депозит за кандидатите в малките общности;

Реформи и институционална рамка

подчертава значението на реформите в подкрепа на демокрацията и доверието в институциите, които са най-ефективните механизми за сигурност; призовава Комисията да използва съществуващите механизми, за да улесни и подкрепи изпълнението на реформите от Украйна; предлага да се разработят и приложат, в тясно сътрудничество с гражданското общество, качествени и количествени механизми за мониторинг на изпълнението на реформите от Украйна, в т.ч. ясни показатели, препоръки и принципи за обвързване с условия, които да се използват за подобряване на методологията на годишните доклади за изпълнението, които следва да се превърнат в ефективни инструменти за направляване на реформите;

подчертава необходимостта от осъвременени механизми за управление и докладване за оценяване на постигнатия от Украйна напредък, по-специално в областта на правосъдието, борбата с корупцията, държавните предприятия, корпоративното управление и реформите в енергетиката, които ще бъде свързани с икономическата и инвестиционната подкрепа;

препоръчва да се постави акцент върху ограничен брой приоритети, върху които да се съсредоточат политическите усилия, финансовата подкрепа и техническата помощ с цел да се изгради ефикасно институционалният капацитет, необходим за гарантиране на дългосрочния успех на реформите не само в законодателството, но и на практика; подкрепя засилването на секторното сътрудничество между ЕС и Украйна в приоритетни области като цифровата икономика, енергетиката, изменението на климата и търговията; посреща със задоволство амбициите на Украйна да сближи своите политики с политиките на ЕС, свързани с цифровия единен пазар и Европейския зелен пакт, като прилага съответните достижения на правото на Съюза;

признава статута на асоцииран партньор на Украйна и останалите страни по Споразуменията за асоцииране и задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия и призовава за по-интензивен политически диалог с тях с цел задълбочаване на икономическата интеграция и осъществяване на напредък по отношение на законодателното хармонизиране; приканва ЕС в съответствие с принципа „повече усилия за повече помощ“ да разгледа възможността да се създаде за трите асоциирани държави, включително Украйна, усъвършенствана стратегия за сътрудничество в областта на реформите и инвестициите, която би предвидила обвързващи условия в различни области, сред които са изграждането на инвестиционен капацитет, транспортът, енергетиката, правосъдието и цифровата икономика, и която би проправила пътя за прилагането на амбициозен дневен ред за интеграция в ЕС; приканва Комисията до края на 2020 г. да предложи на Украйна и другите асоциирани с ЕС държави, в координация с международните финансови институции, подробен, обвързан с условия и съобразен с конкретните нужди икономически и инвестиционен план във връзка с преодоляването на последиците от пандемията от COVID-19; освен това призовава институциите на ЕС да анализират възможността да включат Украйна и другите асоциирани страни като наблюдатели в работата на комитетите, създадени съгласно член 291 от ДФЕС и Регламент (ЕС) № 182/2011 (7), както и в заседанията на работните групи и комитети на Европейския съвет, с което да се докаже ангажираността на ЕС за допълнителна интеграция и укрепване на ориентацията към реформи и административния ноу-хау на тези страни;

10.

подкрепя провеждането на обстоен преглед на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия в съответствие с разпоредбите на споразумението и с оглед на пълноценното използване на неговия потенциал за политическо асоцииране и икономическа интеграция, включително за засилена секторна интеграция на Украйна с ЕС;

11.

призовава Комисията да отдаде по-голямо значение на пренебрегваните части от споразуменията за асоцииране/задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия във връзка с важни области на политиката, като например интегрирането на принципа на равенство между половете и справянето със здравни кризи, като същевременно гарантира, че те не са в разрез с неотложната необходимост от предприемане на действия по отношение на околната среда и климата или с инициативите по линия на Европейския зелен пакт;

12.

призовава Комисията да подкрепя инвестициите в сектори с потенциал за развитие, растеж и конкурентоспособност в ЕС, които биха могли да насърчат допълнително икономическата диверсификация, например в секторите на устойчивата енергетика и климата, цифровия единен пазар и киберсигурността, както и транспорта;

13.

приветства напредъка, постигнат от Украйна в изпълнението на нейните ангажименти, заложени в Споразумението за асоцииране, по-специално в областта на селското стопанство, енергетиката, банковото дело, децентрализацията, цифровата икономика, околната среда и избирателните процедури; отбелязва при все това, че според механизма за преразглеждане на Споразумението за асоцииране („премерване на пулса на Споразумението за асоцииране“) едва 37 % от свързаните с изпълнението на Споразумението за асоцииране задачи са били приключени през 2019 г. (в сравнение с 52 % през 2018 г.); отчита, че през втората половина на 2019 г. бяха направени опити за ускоряване на темпа на реформите, но настоятелно призовава украинските институции да не дават предимство на скоростта на законодателния процес пред качеството на приеманото законодателство, и подчертава, че е важно да продължат да се изпълняват поетите ангажименти;

14.

във връзка с това подчертава, че Украйна не трябва да пренебрегва факта, че равнището на политическа, техническа и финансова подкрепа от ЕС ще зависи от степента, в която страната е изпълнила поетите от нея ангажименти към Съюза и неговите държави членки, особено по отношение на процеса на реформи и зачитането на правата на човека, малцинствата и основните свободи, както и на създаването на истинска и ефективна правова държава;

15.

посреща със задоволство пътната карта на правителството и парламента, приета през 2018 г., и създаването през ноември 2019 г. на съвместна платформа за европейска интеграция и изразява надежда, че тези инициативи ще доведат до засилена координация между различните институции, които участват в планирането, приемането и изпълнението на реформите; насърчава парламента и правителството на Украйна да подобрят ефикасността на начина, по който използват този инструмент, и да преразгледат сътрудничеството си по отношение на изпълнението на свързаните със Споразумението за асоцииране ангажименти и сближаването на законодателството с оглед на постигането на възможно най-висока степен на полезно взаимодействие, по-специално по отношение на експертния опит в областта на законодателството на ЕС и оценките на съответствието;

16.

приветства Украйна за постигнатия напредък в реформирането на държавната администрация и подчертава, че е важно да не се забавя осъществяването на допълнителен напредък и възможно най-скоро всички временни назначения по време на кризата с COVID-19 да се подложат на основани на заслугите процедури за назначаване на работа; осъзнава, че това представлява голямо предизвикателство за управлението, институциите и публичната администрация в Украйна, и насърчава Комисията да предостави адекватна техническа и финансова подкрепа;

17.

посреща със задоволство постиженията на реформата за децентрализация и овластяване на общините, започната през 2014 г., която се оказа една от най-успешните реформи до момента; отчита подкрепата от страна на проекта U-LEAD, която доведе до формирането на почти 1 000 доброволно обединени местни общности с около 11,7 милиона граждани; оценява положително предприетите до момента стъпки с оглед на децентрализирането на публичната власт и публичните финанси чрез пакет от правни актове и тяхното прилагане на практика; призовава Комисията да проучи подробно реформата за децентрализация и евентуално да я използва като успешен пример за други държави;

18.

настоятелно призовава Украйна да завърши реформата за децентрализация чрез широк и открит диалог, по-специално с органите на местното самоуправление и техните сдружения, с цел увеличаване на автономността и правомощията на органите на местното самоуправление и насърчаване на редовния обмен между централното правителство и националните сдружения на местните и регионалните власти относно всяка политика с евентуално териториално въздействие;

19.

приветства организирането на първия тур на местните избори на 25 октомври 2020 г., на които избирателната активност беше над 36 % и които бяха свободни и честни, но които бяха съпроводени от успоредна обществена консултация, която според ОССЕ/БДИПЧ е създала неправомерно политическо предимство и е размила разграничението между държава и партия; призовава държавните органи да зачитат автономията на органите на местното самоуправление и да подпомагат административния капацитет на общините и градовете; призовава за въвеждане на понятието за териториално публично образувание като юридическо лице, което е установената практика в Европейския съюз и е признато в Европейската харта за местно самоуправление; приветства промяната на бюджетния кодекс с гаранция за дял от 60 % от данъка върху доходите на физическите лица като необходим принос за стабилните публични финанси на местно равнище; предупреждава за опасността от създаването на паралелни структури на местно равнище, които биха могли да доведат до конкуренция по отношение на компетентността, но предлага да се разгледа възможността за възлагане на служителите на двойна компетентност, така че те да получат правомощия като представители на орган на местното самоуправление и същевременно да функционират като представители на държавен орган на най-ниско равнище; отбелязва резолюцията на Върховната рада от 17 юли 2020 г. относно формирането и ликвидирането на райони, според която като правило мерките във връзка с консолидирането на районите ще бъдат приложими и за териториите на Крим и в Донецка и Луганска област, които понастоящем не се контролират от правителството на Украйна;

Сътрудничество в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

20.

отчита уникалния опит и експертни познания на Украйна и посреща със задоволство участието на Украйна в мисии, бойни групи и операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), нейния принос за бойните групи на ЕС и все по-честото ѝ присъединяване към изявленията и декларациите на Съюза по международни и регионални въпроси, както и нейните позиции, и поздравява Украйна за нейния новопридобит статут на партньор на НАТО с разширени възможности;

21.

приветства успешните стъпки, предприети в областта на научното и технологичното сътрудничество, включително космическата промишленост, и в областта на отбраната, по-специално сближаването в оперативните, образователните и институционалните сегменти, и в осъществяването на необходимите вътрешни промени в тези сектори; приветства готовността на Украйна да участва в рамковaта програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и в научноизследователските програми на Европейската космическа агенция; отбелязва плодотворното сътрудничество между министерството на отбраната на Украйна и Европейската агенция по отбрана и насърчава неговото задълбочаване; призовава ЕС и Украйна да засилят сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната и да отделят специално внимание на конфликта в източната част на Украйна и опитите на Русия да подкопае суверенитета на страната и да наруши териториалната ѝ цялост, като следват пътя на помирението, сътрудничеството в сферата на киберсигурността и борбата с дезинформацията, както и като работят за укрепване на устойчивостта на семействата, общностите и държавните институции;

22.

подкрепя евентуалното участие на Украйна в подбрани проекти по линия на ОПСО, в т.ч. сътрудничеството с Европейската агенция по отбрана и по-специално постоянното структурирано сътрудничество, при условие че Украйна отговаря на договорения набор от политически, материалноправни и правни предпоставки като други трети държави; посреща със задоволство неотдавнашното решение на ЕС да покани Украйна да участва във военната операция на ЕС ALTHEA в Босна и Херцеговина и насърчава и двете страни — ЕС и Украйна — да продължат да разширяват участието на Украйна в мисии и операции на Европейския съюз;

23.

посреща със задоволство засиленото сътрудничество между украинските органи и европейския публичен и частен сектор за борба с хибридните заплахи, предимно от страна на Русия, които се стремят, наред с другото, да разпространяват невярна информация, да подстрекават към насилие и да насаждат антиправителствени и антиевропейски настроения; счита, че е навременно и целесъобразно ЕС и Украйна да започнат във възможно най-скоро време диалог относно свързаните с кибернетичното пространство въпроси, и подкрепя идеята за разширяване на обхвата на диалога в областта на сигурността и отбраната, за да се реагира по подходящ начин на настоящите и бъдещите заплахи, по-специално в съответствие с глобалната стратегия за сигурност на ЕС;

Териториална цялост и суверенитет на Украйна

24.

отново изразява непоколебимата подкрепа и ангажимента на Съюза по отношение на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници, както и неговата подкрепа за прилагането на координираните на международно равнище санкции срещу руското правителство и неговите представители, които подкопават суверенитета и териториалната цялост на страната, до момента, в който бъдат изпълнени всички съответни условия за отмяна на санкциите, включително цялостно изпълнение на договореностите от Минск и възстановяване на териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници;

25.

продължава да осъжда незаконното анексиране на Крим и Севастопол и фактическата окупация на определени райони от Донецк и Луганск; призовава Руската федерация да изпълни международните си задължения, да оттегли военните си сили от територията на Украйна и изцяло да изпълни предвиденото в резолюциите на Общото събрание на ООН относно териториалната цялост на Украйна и относно Крим и Севастопол;

26.

подчертава, че всички споразумения с Руската федерация трябва да зачитат пълното прилагане на споразуменията от Минск и изпълнението на резолюциите на ООН относно статута на Крим и зачитането на териториалната цялост на Украйна от страна на Руската федерация;

27.

посреща със задоволство факта, че на 9 декември 2019 г. в Париж бяха възобновени мирните преговори в рамките на нормандската четворка след тригодишен застой; настоятелно призовава всички страни да се придържат към споразумението за прекратяване на огъня; подчертава, че е важно да се установи в кои други области има потенциал за отказ от насилие, да се извършат дейности по разминиране и да се отворят контролно-пропускателни пунктове по линията на контакт, и призовава Русия да използва ключовото си влияние над подкрепяните от нея въоръжени формирования и да изпълни изцяло ангажиментите, поети като част от споразуменията от Минск и в рамките на неотдавнашните срещи на нормандската четворка и тристранната контактна група; отново заявява, съгласно договореното в Минск и така наречената „формула на Щайнмайер“, че местните избори в окупираните части на Източна Украйна трябва да се провеждат в съответствие с украинското законодателство и под надзора на ОССЕ; подчертава, че в настоящата ситуация не са изпълнени условията за провеждане на свободни и честни избори в Донецк и Луганск; посреща със задоволство факта, че планът да се включат подкрепяните от Русия сепаратисти като страна в преговорите в рамките на тристранната контактна група беше отхвърлен; изразява съжаление относно коментарите, направени от високопоставени членове на украинската делегация в тристранната контактна група, в които те отрекоха военното участие на Русия в конфликта в региона Донбас;

28.

решително осъжда дестабилизиращите действия и военното участие на Русия в Украйна; изразява загриженост във връзка с продължаващото изграждане от страна на Русия на военни бази и съоръжения на Кримския полуостров, включително разполагане на над 30 000 войници, нови ракетни системи „земя — въздух“ и „земя — земя“, подводници с ядрени способности и стратегически бомбардировачи; осъжда незаконните действия на Русия, които имат за цел да установят нейния контрол върху Керченския пролив, тъй като те представляват нарушение на международното морско право и международните ангажименти на Русия, по-специално строителството на Керченския мост и железопътната му връзка без съгласието на Украйна, както и затварянето и милитаризацията на Азовско море, което сериозно възпрепятства икономическите дейности на Украйна; призовава Руската федерация да гарантира безпрепятственото и свободно преминаване към и от Азовско море в съответствие с международното право, както и достъпа на международните неправителствени организации и международните хуманитарни организации до окупираните украински територии в Донбас и анексирания Крим; припомня в този контекст, че режимът за морски инспекции, въведен през 2018 г. от Русия, за всички плавателни съдове, преминаващи през контролирания от Русия Керченски проток по пътя им към и от Азовско море, продължава да има отрицателни икономически последици за региона; призовава за освобождаването на всички украински политически затворници и военни затворници в Русия, Крим и частите от Донбас, които не се контролират от украинското правителство; при все това изразява загриженост във връзка с насилственото включване на руски граждани, заподозрени в участие в свалянето на полет MH17 на „Malaysia Airlines“, в размяната на задържани лица между Украйна и Русия;

29.

подчертава необходимостта от намирането на политическо решение на конфликта в източната част на Украйна; отправя искане към Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да засилят усилията си за мирно разрешаване на конфликта, като подкрепят усилията на всички страни в мирния процес и като разширят мерките за изграждане на доверие и подкрепят мандата за разполагане на мисия на ООН за поддържане на мира в цялата окупирана територия на Украйна; отправя искане, след като ситуацията позволи това и като част от цялостното изпълнение на споразуменията от Минск, на страните в конфликта да се предложи разполагането на ръководена от ЕС мисия по линия на ОПСО за подпомагане на задачи като разминирането, подготовката на местните избори и осигуряването на свободен достъп за хуманитарните организации; успоредно с това призовава институциите на ЕС да имат готовност да засилят санкциите срещу Русия, ако ситуацията го налага, включително ако Русия не изпълни задълженията си по протокола от Минск, особено по отношение на направлението за сигурност;

30.

настоятелно призовава Украйна да изпълни ангажиментите си относно реформирането на държавния контрол върху износа в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС и относно изпълнението на последователна и систематична политика за санкции; призовава ЕСВД и Комисията да упражняват по-добър надзор върху прилагането на санкциите на ЕС, включително върху дейностите на органите в държавите членки, натоварени с прилагането на общите правила на Съюза;

31.

призовава ЕСВД да предвиди по-активна роля за ЕС — представляван от заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност — в мирното разрешаване на продължаващата в източната част на Украйна война, включително в рамките на нормандската четворка; отправя препоръка да се разгледа възможността да се назначи специален пратеник на ЕС за Крим и региона Донбас;

32.

отново отправя призива си за създаване на международен формат на преговорите за прекратяването на окупацията на Кримския полуостров, в който ЕС да участва активно; призовава заместник-председателя/върховен представител, Комисията и държавите членки да предоставят цялата необходима подкрепа за създаването на международна платформа за Крим, която да служи за координация, придаване на официален характер и систематизиране на усилията, насочени към възстановяването на териториалната цялост на Украйна; счита, че е важно Меджлисът на народа на кримските татари в качеството му на единствения международно признат представителен орган на кримските татари да бъде включен в дейностите на тази платформа;

33.

междувременно подчертава, че според международното хуманитарно право Руската федерация, като окупираща държава, носи пълна отговорност за посрещане на нуждите на населението на временно окупирания Кримски полуостров, в това число и за осигуряване на водоснабдяването; освен това припомня, че съгласно Четвъртата женевска конвенция, по която е страна и Русия, окупиращата сила не може да принуждава жителите на окупираната територия да служат в нейните въоръжени сили или в помощни въоръжени формирования;

34.

осъжда Руската федерация за това, че заселва руски граждани в окупирания Крим и териториите на Донецк и Луганск, като по този начин нарушава баланса между притежателите на руски паспорти и украинците, за текущия процес на издаване на руски паспорти за жителите на временно окупираните територии на Украйна в разрез със суверенитета на Украйна и целите и разпоредбите на споразуменията от Минск, както и за опитите ѝ да организира местни избори на 13 септември 2020 г. в Автономна република Крим в Украйна; заявява, че избирането на губернатора на Севастопол е незаконно и е в разрез с международното право, като това важи и за гласуването за представители в така наречения Държавен съвет на „Кримската република“, т. нар. Законодателно събрание на град Симферопол и така наречения Селски съвет на регион Раздолно; призовава ЕС да наложи санкции срещу отговорните за организирането и провеждането на гласуванията лица; осъжда действията на Русия, която мобилизира млади мъже в окупирания Крим на военна служба в руските въоръжени сили, при което 85 % от тези мъже се изпращат да служат в Руската федерация; призовава Русия да спре да набира войници в Крим и да спазва изцяло своите задължения съгласно Женевската конвенция;

35.

изразява пълната си подкрепа за всички усилия за осигуряване на правосъдие за всичките 298 жертви на свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines от доставена от Русия ракета „земя — въздух“, както и за техните близки, включително за подкрепяното на международно равнище наказателно производство по нидерландското законодателство срещу четиримата заподозрени и заведеното срещу Русия дело в Европейския съд по правата на човека; приветства Украйна за това, че продължава да сътрудничи със съвместния екип за разследване с оглед на установяването на истината, идентифицирането на заподозрените и изправянето на извършителите на престъплението пред съда; осъжда едностранното оттегляне на Русия от тристранните консултации с участието на Австралия и Нидерландия за установяване на истината; призовава Русия да сътрудничи изцяло на текущите усилия за гарантиране на отговорността на всеки физически или юридически субект, участвал в свалянето на полет MH17, наред с другото като поднови диалога с Австралия и Нидерландия за установяване на истината, окаже сътрудничество в рамките на междудържавната жалба, подадена от Нидерландия в Европейския съд по правата на човека във връзка с този случай, както и като екстрадира Владимир Цемак в Нидерландия; настоятелно призовава Русия да прекрати да насърчава дезинформацията относно полет MH17;

36.

призовава Украйна да подпомага молдовското централно правителство в усилията му да възстанови контрола си върху Приднестровието въз основа на териториалната цялост на Молдова;

37.

отбелязва приемането на закона за националната сигурност през юни 2018 г. и на закона за обществените поръчки в областта на отбраната и за разузнаването през 2020 г.; при все това настоятелно призовава да се приеме допълнително законодателство, насочено към ограничаване на правомощията на службата за сигурност на Украйна, с цел тя да се превърне в агенция, чиито функции са единствено в сферата на контраразузнаването и борбата с тероризма, и да се установи парламентарен контрол върху целия сектор за сигурност;

Правосъдие, свобода, сигурност и борба с корупцията

38.

отново заявява, че постигането на осезаеми резултати в борбата с корупцията е от съществено значение за поддържането на високо равнище на подкрепа за процеса на реформи сред гражданите, както и за подобряването на стопанската среда и привличането на преки чуждестранни инвестиции; насърчава украинските власти да постигнат допълнителен напредък по отношение на реформите, особено в областта на правовата държава и борбата с корупцията, и да гарантират независимостта и непрекъснатостта на работата на основните институции за борба с корупцията; във връзка с това посреща със задоволство възстановяването на Националната агенция за превенция на корупцията и влизането в сила през януари 2020 г. на новите закони за незаконното обогатяване и за лицата, сигнализиращи за нередности, както и започването през септември 2019 г. на дейността на Висшия съд за борба с корупцията;

39.

при все това изразява загриженост във връзка с резултата от решението на Конституционния съд от 27 октомври 2020 г., което създаде правен вакуум в украинската структура за борба с корупцията и значително подкопа позицията на Националната агенция за превенция на корупцията; отчита активните усилия, инициирани от президента Зеленски и полагани от политическите заинтересовани страни, за възстановяване на законодателството и на украинската структура за борба с корупцията и на доверието към тази структура; настоятелно призовава украинските органи да продължат да полагат усилия, за да може отново да има една напълно функционираща, ефективна и всеобхватна институционална структура за борба с корупцията, включително в съдебната система, като същевременно се запази напълно независимостта на съдебната система от изпълнителната и законодателната власт; подчертава, че ако разполага с пълни правомощия, Националната агенция за превенция на корупцията може да играе решаваща роля в този контекст и че решението на Конституционния съд не следва да се използва като претекст за нейното подкопаване или заобикаляне; изразява дълбоката си загриженост във връзка с явните опити от страна на групи, представляващи определени интереси, за подкопаване на постиженията на страната в борбата с корупцията и на демократичните реформи като цяло, по-специално чрез завземане отново на политическа власт от някои украински олигарси, което допринесе за отслабване на ориентираното към реформи мнозинство във Върховната рада, както се вижда и от трудностите, възникнали при запълването на законодателния вакуум, произтичащ от полемичното решение на Конституционния съд от 27 октомври 2020 г.; настоятелно призовава всички политически участници да подновят ангажимента си за провеждане на реформите, за които призоваха украинските гласоподаватели и които са от решаващо значение за укрепването на принципите на правовата държава, изкореняването на корупцията и постигането на по-голям просперитет за населението на Украйна;

40.

подчертава, че е важно да се гарантира независимостта на Висшия съд за борба с корупцията и на другите институции за борба с корупцията, и призовава за безпристрастен и непредубеден подход в рамките на дейностите на институциите за борба с корупцията, за да може борбата срещу корупцията да се ползва с доверие и обществена подкрепа; взема под внимание първите постановени решения и отчита, че Висшият съд за борба с корупцията се придържа към високи професионални стандарти; отправя призив обаче Висшият съд за борба с корупцията да активизира своята дейност, за да се увеличи процентът на осъдителните присъди, включително по дела срещу високопоставени лица;

41.

изразява задоволство от работата на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна, което е може би най-ефективната институция за борба с корупцията в страната; подчертава също така необходимостта от укрепване на независимостта на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна; настоятелно призовава законът за Националното бюро за борба с корупцията на Украйна да бъде приведен в съответствие с конституцията и с неотдавнашното решение на Конституционния съд и да се предвидят прозрачни, деполитизирани и основани на заслугите процедури за подбор на ръководителите на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна и на Специализираната прокуратура за борба с корупцията, както и на Държавното бюро за разследвания, включително въз основа на надеждна проверка на почтеността;

42.

изразява съжаление във връзка с нападките и опитите за подкопаване на институциите за борба с корупцията от страна на членове на Върховната рада, и по-специално във връзка с опитите да бъде отстранен от длъжност директорът на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна и във връзка с непрозрачната процедура за назначаване на директор на Специализираната прокуратура за борба с корупцията; отбелязва липсата на защита на активистите от неправителствените организации и журналистите, които разкриват и разобличават случаи на корупция, и призовава за ефективно прилагане на новия закон за защита на лицата, сигнализиращи за нарушения, влязъл в сила през януари 2020 г.;

43.

посреща със задоволство проекта на стратегия за борба с корупцията за периода 2020 — 2024 г. и се надява, че Върховната рада своевременно ще приеме тази всеобхватна стратегия, като запази всички ключови елементи на проекта; счита, че разнообразните форми на натиск и саботаж, насочени срещу институциите за борба с корупцията, са отражение на все по-ефективната и успешна дейност срещу корупцията; настоява, че институциите за борба с корупцията, а именно Националното бюро за борба с корупцията на Украйна, Специализираната прокуратура за борба с корупцията и Висшият съд за борба с корупцията трябва да запазят своята независимост и ефикасност и да продължат да разполагат с достатъчно ресурси; посреща със задоволство приемането през декември 2019 г. на новия закон за борба с изпирането на пари, който увеличава прозрачността на структурите на собственост на предприятията в Украйна и представлява значително подобрение на съответната правна рамка;

44.

изразява дълбока загриженост във връзка с високото равнище на системен политически натиск и актовете на сплашване срещу председателя на Националната банка на Украйна, които за съжаление не бяха еднократни и доведоха до неговата оставка; настоятелно призовава украинските власти да се въздържат от упражняването на политически натиск върху независимите икономически институции и правоприлагащите органи и да гарантират тяхната независимост като гаранция за правилното функциониране на пазара и наличието на еднакви условия на конкуренция за всички икономически субекти;

45.

изразява съжаление във връзка с това, че съдебната система е все още една от институциите в Украйна, които се ползват с най-ниска степен на доверие, и изразява сериозно безпокойство относно нейното състояние след реформата от октомври 2019 г., която доведе до разформироването и повторното назначаване на Висшата комисия за съдийска квалификация, в резултат на което беше временно преустановен процесът на повторна оценка и назначаване на съдии, при наличие на около 2 000 свободни съдийски длъжности; изразява съжаление във връзка с факта, че в миналото Висшата комисия за съдийска квалификация не е вземала предвид становището на Съвета по почтеност в публичния сектор в своята повторна оценка на съдиите, и настоятелно я призовава да взема под внимание тези становища в бъдеще, за да запълни свободните работни места в съдилищата от по-ниска инстанция със съдии, които отговарят на етичните стандарти и стандартите за почтеност в пълно съответствие със Становище № 969/2019 на Венецианската комисия; настоява за своевременно възстановяване на Висшата комисия за съдийска квалификация въз основа на изменението на Закон № 3711 по начин, който е в съответствие с Решение № 4-p/2020 от 11 март 2020 г. на Конституционния съд на Украйна, така че да се създаде независима Висша комисия за съдийска квалификация въз основа на прозрачна процедура за подбор с участието на международни експерти; счита, че ако Висшата комисия за съдийска квалификация разполага с достатъчно правомощия, тя следва да може да извършва ефективен подбор на нови съдии и да проверява действащите съдии съгласно правилата и процедурите, одобрени от самата Висша комисия за съдийска квалификация в съответствие с нейния мандат; настоятелно изисква да се извърши проверка на почтеността на членовете на нереформирания Висш съдебен съвет; настоятелно призовава украинските власти да продължат и да ускорят реформата на съдебната система, за да не се подкопава работата на новосъздадените институции за борба с корупцията, да се въздържат от политически мотивирани съдебни процеси и инструментализиране на съдебната система срещу политически опоненти и да завършат създаването на правна рамка за борба с организираната престъпност;

46.

призовава Комисията да развие съществуващите и да разработи нови инструменти в областта на принципите на правовата държава и доброто управление, за да упражнява мониторинг и да оценява напредъка на Украйна, и по-специално информационното табло на ЕС в областта на правосъдието и механизма за принципите на правовата държава, за да се гарантира внимателното проследяване на текущите реформи и надеждното откриване и коригиране на евентуални пропуски в тези реформи;

47.

посреща със задоволство реформата на службата на главния прокурор, започната през септември 2019 г., и призовава за завършване на атестацията на прокурорите, с което да се гарантира, че новите прокурори на всички равнища се избират съгласно прозрачен и политически безпристрастен процес; насърчава украинските органи да засилят борбата срещу организираната престъпност и да подобрят законодателната рамка, както и сътрудничеството и координацията между компетентните правоприлагащи органи;

48.

настоятелно призовава украинските органи да се въздържат от предишната си лоша практика на водене на политически мотивирани съдебни дела; подчертава във връзка с това, че различията по политически въпроси следва да бъдат разглеждани в рамките на компетентните политически форуми, а не в съдебната сфера;

49.

изразява загриженост относно факта, че Украйна е включена в списъка на Комисията като приоритетна държава от „категория 2“, което означава, че правата върху интелектуална собственост не са защитавани и упражнявани в достатъчна степен; подчертава необходимостта от засилване на митническия контрол и митническата инфраструктура с цел по-добро предотвратяване на влизането и транзита на фалшифицирани продукти в Украйна и в рамките на нейната територия; призовава Комисията да продължи да подпомага Украйна при разработването на нови законопроекти относно правата върху интелектуална собственост;

50.

призовава украинското правителство да продължи да разследва престъпленията, извършени от членове на украинските сили срещу активисти по време на протестите, известни под името Евромайдан, и своевременно да осигури правосъдие за жертвите и техните семейства;

51.

настоятелно призовава Украйна да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд и Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;

52.

посреща със задоволство измененията на украинския Наказателен кодекс, с които изнасилването и сексуалното насилие се определят като характеризиращи се с липса на съгласие, и настоятелно призовава за бързото разработване на методология за разследване на престъпленията, включващи упражняване на сексуално насилие; изразява съжаление относно факта, че поради липсата на такава методология през 2019 г. не бяха заведени наказателни дела за изнасилване и сексуално насилие на основание липса на съгласие;

Права на човека и основни свободи

53.

остро осъжда мащабните и постоянни нарушения на правата на човека и основните свободи — като свободата на изразяване, вероизповедание или убеждения и на сдружаване, както и правото на мирни събрания — извършвани от руските окупационни сили във временно окупираната територия на Крим и от подкрепяните от Русия въоръжени групировки в районите в Донбас, които не са под контрола на правителството, в това число принудителна военна повинност, депортация, незаконно и принудително издаване на паспорти, ограничаване на правото на образование и на езиковите права, произволно задържане, изтезания и други тежки условия на задържане, както и ограничителни мерки като едностранното затваряне на гранично-пропускателни пунктове и недопускането на мисии на ООН и на хуманитарни мисии, които са особено тревожни в контекста на настоящата пандемия;

54.

припомня, че животът и благосъстоянието на цивилното население продължават да бъдат изложени на риск от войната в източната част на Украйна, и отбелязва, че намаляването на военните действия в източната част на Украйна по време на прекратяването на огъня, което влезе в сила на 27 юли 2020 г., е допринесло за спад с 53 % на инцидентите, свързани със сигурността, и за намаляване на жертвите сред цивилното население; приветства програма „EU4ResilientRegions“ („ЕС за устойчиви региони“) на стойност 30 милиона евро, която има за цел на укрепи устойчивостта на Източна и Южна Украйна по отношение на отрицателните последици от продължаващия конфликт, включително хибридните заплахи и други дестабилизиращи фактори;

55.

въпреки това изразява изключителна загриженост във връзка с влошаващата се хуманитарна ситуация в източните територии, които в момента не се контролират от украинското правителство, особено с оглед на настоящата извънредна ситуация, свързана с COVID-19; настоятелно призовава de facto местните органи да приемат всички необходими мерки, за да гарантират посрещането на всички основни нужди на населението, включително достъп до качествени заведения за здравни грижи и до качествено лечение, и да оказват пълно съдействие на законното украинско правителство за целта;

56.

подчертава, че в източната част на Украйна над 3,5 милиона души от двете страни на линията на контакт все още зависят от хуманитарна помощ и закрила, като са засегнати от прекъсвания на водо- и електроснабдяването; отбелязва, че настоящата пандемия от COVID-19 задълбочи предизвикателствата, с които се сблъскват тези хора; насърчава Комисията да увеличи усилията си — в координация с органите на ООН — с оглед на оказването на съдействие по време на настоящата хуманитарна криза в съответствие с общия преглед на хуманитарните нужди;

57.

изразява съжаление относно влошаващото се положение с правата на човека в Крим от началото на окупацията насам, като Русия драстично ограничи свободата на събранията, свободата на изразяване, на сдружаване, на достъп до информация и на вероизповедание; изразява съжаление относно дискриминационните политики, наложени от самопровъзгласилите се руски органи, по-специално срещу етническото татарско малцинство в Крим, нарушаването на техните имуществени права, нарастващото сплашване на тази общност и на лицата, които се противопоставят на незаконното анексиране чрез принудителна военна повинност, преследване, обиски, задържания и насилствени изчезвания, както и горепосочената липса на свобода на изразяване, на сдружаване и на движение на полуострова; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички незаконно задържани и лишени от свобода украински граждани на Кримския полуостров и в Русия, в това число на активисти — кримски татари; освен това призовава Русия да разследва жестокостите, извършени срещу кримски татари, и да гарантира и защитава правата на кримските татари, на украинските граждани и на всички етнически и религиозни общности да запазят и да развиват собствените си култура, традиции, образование и идентичност;

58.

изразява съжаление, че в Украйна има около 1,5 милиона вътрешно разселени лица, което я поставя на девето място в света по брой вътрешно разселени лица; отбелязва, че Руската федерация и нейните пълномощници носят основната отговорност за това; призовава украинските органи да положат допълнителни усилия за облекчаване на страданието на хората, които са засегнати от конфликта, и да въведат мерки за защита на правата на вътрешно разселените лица; призовава Украйна да предостави на вътрешно разселените лица пълни граждански и политически права и да спазва международните стандарти по отношение на третирането на вътрешно разселените лица; подчертава, че е важно да се защитава и гарантира правото на украинско гражданство във временно окупираните територии, включително чрез опростяване на процедурите за получаване на пенсия и чрез издаване на актове за раждане за децата, като по този начин се предотвратява рискът те да останат без гражданство и в уязвима позиция;

59.

настоятелно призовава специалната мисия на ОССЕ за наблюдение да изпълнява своя мандат и да провежда редовен обмен на информация с жертвите и свидетелите на преследвания, юристи, НПО и представители на медиите като допълнително средство за извършване на оценка на ситуацията във временно окупираните територии в Крим и в източната част на Украйна; изисква от специалния представител на ЕС за правата на човека да следи постоянно положението с правата на човека на Кримския полуостров и в районите на Източна Украйна, които не са под контрола на правителството;

60.

отбелязва, че петгодишният план за действие относно изпълнението на националната стратегия на Украйна в областта на правата на човека изтича през 2020 г., и призовава да се извърши задълбочен преглед на основните му постижения, преди да се определят целите на следващия план за действие; следи отблизо подкрепата, която украинското правителство предоставя на кримските татари, и изразява загриженост относно липсата на финансиране в проектобюджета за 2021 г., внесен във Върховната рада през септември 2020 г., за програмата за презаселване и настаняване на кримски татари и лица с друга националност, депортирани от територията на Украйна; призовава Украйна да приеме закона за коренното население на Украйна, закона за статута на коренното население от кримски татари и закона за изменение на конституцията ѝ с цел признаване на национално-териториалната автономност на кримските татари в Украйна и в частност Крим, която произтича от неотменимото право на самоопределение на коренното население от кримски татари; настоява украинските органи да решат проблемите на единствения телевизионен канал на езика на кримските татари ATR и да предложат стабилен механизъм за финансова и техническа подкрепа, за да дадат възможност на телевизионния канал да продължи излъчванията си в окупирания от Русия Крим; приветства инициативата на Украйна да разработи стратегията за развитие и популяризиране на езика на кримските татари за периода до 2032 г.;

61.

призовава ЕСВД и Комисията своевременно да приведат в действие глобалния режим на ЕС за налагане на санкции за нарушения на правата на човека (европейско законодателство от типа „Магнитски“), който ще позволи да се налагат санкции срещу лица и дружества, участвали в тежки нарушения на правата на човека — като се обърне специално внимание на положението във временно окупираните територии на Украйна в Крим и в части от регионите Донецк и Луганск — както и санкции срещу лицата, отговорни за други престъпления, в това число корупция; приканва Украйна да последва този пример и да въведе украински вариант на това законодателство;

62.

отбелязва закона за подкрепа на използването на украинския език като официален език и отправя искане към украинските органи да приложат закона изцяло съобразно международните си задължения и в съответствие с препоръките, съдържащи се в становище № 960/2019 на Венецианската комисия, а именно да зачитат правото на общностите да развиват и използват пълноценно собствения си език и да подхождат с възможно най-висока степен на уважение и балансираност към националните малцинства, техните езици и правата им на образование;

63.

призовава Украйна да предостави на комисаря по защитата на официалния език или на всеки създаден с тази цел орган правомощия за наблюдение на спазването на правните разпоредби относно използването на малцинствените езици и относно коренното население;

64.

подкрепя свободата на вероизповедание, убеждения и изразяване на мнения и подчертава, че е важно да се предостави равен достъп на всички национални, етнически и езикови малцинства до информация, като основни елементи на всяка демокрация; осъжда изказванията, проповядващи вражда и омраза, и дискриминацията въз основа на етническа или езикова принадлежност, както и фалшивите новини и дезинформацията, насочени срещу националните, етническите и езиковите малцинства;

65.

отбелязва, че е необходимо да се предприемат мерки за укрепване на структурите за защита на правата на малцинствата и за изграждане на доверие, така че правата на малцинствата да бъдат защитени както в законодателството, така и на практика; посочва, че тези мерки следва да включват укрепване на законодателната защита, засилване на вниманието на институциите към въпросите, свързани с малцинствата, и създаване на по-стабилни и постоянни механизми за консултации; изразява загриженост относно липсата на подходящи действия от страна на украинските органи за справяне с дискриминацията и изказванията, проповядващи вражда и омраза и насочени към малцинствени групи, и по-специално към ромската общност, която е била обект на дискриминация, насилие на расова основа и прояви на нетърпимост; призовава Украйна да засили почитането на жертвите на Холокоста, като се присъедини към Международния алианс за възпоменание на жертвите на Холокоста (IHRA) и като приеме и приложи определението на IHRA за антисемитизъм; освен това призовава Украйна да продължи да чества паметта на жертвите на тоталитаризма; призовава Комисията да покани Украйна да участва в програмата „Европа за гражданите“;

66.

насърчава работата на европейските политически фондации за насърчаване на следващото поколение политически лидери в Украйна;

67.

насърчава задълбочаването на диалога и сътрудничеството с църквите и религиозните общности и организации в области като изграждането на мира и помирението с цел засилване на доверието в рамките на едно справедливо и свободно общество и укрепване на образованието, здравеопазването и основните социални услуги;

Медийна среда

68.

отбелязва текущите усилия за осъществяване на реформа в областта на медиите; подчертава, че реформата следва да гарантира по-специално независимостта, безпристрастността и отчетността на регулаторния орган, прозрачността на собствеността върху медиите и равни възможности за медиите при осигурена лоялна конкуренция на пазара; изразява загриженост относно плановете за предоставяне на нови и разширени правомощия на регулаторната агенция, което рискува да засегне свободата на медиите и съдържанието на електронните и печатните медии; подчертава във връзка с проектозакона за противодействие на дезинформацията, че настоящият проектозакон би могъл да доведе до широка намеса на държавата в медийното съдържание и в журналистическата дейност за сметка на медийната свобода и че той няма да бъде ефикасен в борбата с дезинформацията; настоятелно призовава за организирането на по-широкообхватни консултации с медийната общност и със съответните международни организации, за да се избегнат рисковете за свободата на изразяване на мнение;

69.

отбелязва със загриженост, че пазарът на телевизионни медии в Украйна, макар и плуралистичен, продължава да се характеризира с прекомерното влияние на олигарсите; настоятелно призовава Украйна да насърчава свободните и независими медии и да укрепва медийния плурализъм; подчертава, че е важно да има устойчив обществен радио- и телевизионен оператор, независим медиен регулатор и активно гражданско общество, за да се изгради устойчивостта срещу дезинформацията и други дестабилизиращи фактори; призовава Върховната рада и правителството да спазват ангажиментите на държавата към обществения радио- и телевизионен оператор и да осигурят финансова и политическа подкрепа за по-нататъшното му модернизиране, за неговата независимост и за способността му да осъществява разследваща журналистика;

70.

отново заявява необходимостта ЕС да продължи да подкрепя Украйна в противодействието на хибридни заплахи и в справянето с дезинформацията и фалшивите новини, включително посредством укрепването на независимите медии и стратегическите комуникации в сферата на медийната грамотност, за да засили устойчивостта на Украйна; приветства обявяването на започването на диалог между ЕС и Украйна относно кибернетичното пространство;

71.

изразява загриженост относно влошаващата се работна среда за представителите на медиите, особено за разследващите журналисти, които отразяват случаи на корупция и измами; осъжда всички действия, насочени към ограничаване на работата на журналистите, включително ограничаването на достъпа до информация, наказателните разследвания, натиска за разкриване на източници и изказванията, проповядващи вражда и омраза, и по-специално изказванията, проповядващи вражда и омраза към независимите медии; изразява загриженост, че според анализ, извършен неотдавна от украински платформи на разследващи журналисти, членове на Върховната рада са станали жертва на целенасочени кампании за дезинформация или дори съзнателно са подпомагали разпространяването на дезинформация;

72.

изразява съжаление относно множеството нападения срещу журналисти и граждански активисти, регистрирани в периода 2017 — 2019 г.; призовава украинските органи да подложат извършителите на наказателно преследване и да гарантират сигурността на работещите в медиите и на журналистите и настоятелно ги призовава да възприемат пропорционален подход по отношение на регулирането на медиите;

73.

изразява съжаление във връзка с факта, че политическият климат в страната се е влошил, като сплашването, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и политическият натиск се използват често за политически цели; настоятелно призовава властите да осъдят категорично и да забранят операциите на екстремистки и стимулиращи омраза групи и уебсайтове, например „Миротворец“, които подклаждат напрежението в обществото и злоупотребяват с личните данни на стотици хора, включително журналисти, политици и членове на малцинствени групи;

74.

настоятелно призовава за развитието на демократичен, независим, плуралистичен и балансиран медиен пейзаж в Украйна, който да доведе до спиране на политически мотивираното преследване на медийни канали, включително отнемането на лицензи, и да гарантира защитата на местните журналисти, на лицата, формиращи общественото мнение, и на дисидентските гласове от тормоз и сплашване, да осигурява условията за недискриминационен достъп до онлайн и офлайн информация и пълноценно гражданско участие и да защитава и гарантира правата на човека и гражданските права; подчертава, че журналистите, защитниците на правата на човека и адвокатите на защитата следва да могат да работят в условията на независимост и без ненужна намеса и сплашване; приветства работата на украинските организации за защита на правата на човека и на кримския прокурор, който, временно работейки от континенталната част на Украйна, регистрира нарушенията и злоупотребите срещу правата на човека; настоява, че всички нарушения на правата на човека трябва да бъдат разследвани, а извършителите трябва да бъдат изправени пред правосъдието;

Равенство между половете и права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ лица)

75.

подчертава, че равенството между половете е ключова предпоставка за устойчиво и приобщаващо развитие; настоятелно призовава правителството и органите на Украйна да приложат мерки за допълнително подобряване на представителството на жените и равното им третиране на всички равнища на политическия и социалния живот, както и за борба с основаното на пола насилие; отправя искане Комисията и ЕСВД да интегрират принципа на равенство между половете във всички свои политики, финансова подкрепа, програми и дейности във връзка с Украйна, особено когато се цели смекчаване на отрицателните последици от COVID-19, тъй като жените, в това число и жените предприемачи, бяха сред най-силно засегнатите от стриктната изолация в домашни условия;

76.

осъжда придружените с насилие нападения и престъпления от омраза срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ лица) и призовава украинските правоприлагащи органи да разследват ефективно тези нападения; настоятелно призовава Украйна да въведе и ефективно да прилага всеобхватно вторично законодателство, което да гарантира свободата на убежденията, да противодейства на продължаващата дискриминация срещу ЛГБТИ лица, активистите, защитаващи правата на жените, лицата с увреждания и малцинствата, както и да засили защитата на техните права; призовава украинското правителство и всички политически участници да положат усилия за създаването на приобщаващо и толерантно общество;

77.

изразява съжаление относно факта, че член 161 от Наказателния кодекс все още не предвижда наказание за подбуждането към омраза или насилие въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност и че тези основания нито са посочени като утежняващи престъпленията обстоятелства, нито са включени в общите разпоредби относно утежняващите обстоятелства в член 67, параграф 1, алинея 3; припомня, че в плана за действие на правителството относно изпълнението на националната стратегия в областта на правата на човека се предвижда включването на основания, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност, като утежняващи обстоятелства в член 67 от Наказателния кодекс; припомня препоръките, отправени от Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността, и призовава Украйна да направи съответните изменения в Наказателния си кодекс;

Търговско и икономическо сътрудничество, обществено здраве, трудови и социални въпроси, мобилност на работниците

78.

подчертава, че Украйна е важен геополитически, геостратегически и търговски партньор на Съюза; посреща със задоволство значителното увеличение на търговския поток между ЕС и Украйна, в резултат на което понастоящем Съюзът е най-големият търговски партньор на Украйна; изразява съжаление обаче във връзка с относително ниското равнище на преките чуждестранни инвестиции в страната;

79.

приветства трайно положителните резултати, постигнати в двустранните търговски и икономически отношения през 2019 г., като вносът на Украйна е нараснал с 12,3 %, а износът — с 9,7 %, с общ размер 43,3 милиарда евро; отбелязва, че търговията между ЕС и Украйна е нараснала с 49 % и че ЕС продължава да бъде основният търговски партньор на Украйна с дял от 40 % от търговията ѝ през 2019 г., а Украйна е 18-ият по обем търговски партньор на ЕС с дял от 1,1 % от общата търговия на ЕС; отбелязва, че търговският дефицит на Украйна с ЕС се е увеличил на 5,1 милиарда евро;

80.

насърчава двете страни да засилят сътрудничеството на двустранно равнище, както и в рамките на международни форуми за справяне с предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, по-специално като направят веригите на доставки по-устойчиви и диверсифицирани и като работят заедно за справяне с протекционистките тенденции; отбелязва, че целта на ЕС за постигане на отворена стратегическа автономност би могла да създаде възможности за още по-тясно сътрудничество със съседните държави;

81.

насърчава Комисията да подкрепи Украйна в набелязването на областите, които биха могли допълнително да насърчат икономическата диверсификация, и в утвърждаването им като приоритетни в процеса на пълно прилагане на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия;

82.

отново заявява, че постепенното интегриране на Украйна във вътрешния пазар на ЕС, съгласно предвиденото в Споразумението за асоцииране, е една от основните цели на асоциирането, и в този контекст подкрепя създаването на условия за засилени икономически и търговски отношения между Украйна и ЕС, както и по-широкообхватния процес на сближаване на законодателствата, който зависи от пълното прилагане на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия и спазването на съответните правни, икономически и технически разпоредби и стандарти;

83.

отбелязва, че са въведени редица реформи, довели до дерегулация на икономиката, по-голяма прозрачност на публичните финанси и подобряване на разпоредбите относно концесиите и публично-частното партньорство, предоставяйки нови възможности както за местните, така и за чуждестранните инвеститори;

84.

отбелязва обаче, че в страната не са постигнати видими резултати по отношение на премахването на олигархичните структури, тъй като олигарсите все още оказват силно въздействие върху украинската икономика и политика, по-специално по отношение на собствеността върху медиите и упражняването на влияние върху съдебната власт и системата за правоприлагане; счита, че създаването на ясни и еднакви за всички правила в икономиката и политиката може да се окаже ефективен метод за фактическо намаляване на неофициалното влияние на малка група от най-богатите предприемачи върху функционирането на държавата, включително върху законодателството, и съответно призовава украинските органи да ускорят процеса на премахване на олигархичните структури;

85.

освен това изразява съжаление относно увеличаването на броя на държавните предприятия и настоятелно призовава Украйна да ускори още повече приватизацията на държавните предприятия, за да модернизира и подобри функционирането на икономиката си и за да избегне завладяването на икономиката от олигарсите; подчертава необходимостта от подновяване на ангажимента от страна на Украйна за борба с влиянието на личните интереси, които, ако бъдат пренебрегнати, биха могли сериозно да подкопаят досегашните резултати от реформите и мерките за подпомагане на Украйна като цяло;

86.

призовава Украйна и ЕС да засилят сътрудничеството си за по-нататъшно либерализиране на двустранната търговия, включително като сключат споразумението за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти, както и да задълбочат сътрудничеството си по отношение на санитарните и фитосанитарните мерки и митниците; освен това призовава за засилено секторно сътрудничество между ЕС и Украйна в областта на образованието и научните изследвания, иновациите, сектора на ИКТ и цифровизацията, както и екологосъобразните технологии, за да се споделят ноу-хау и най-добри практики; призовава също така за засилено сътрудничество и постепенна диференцирана секторна интеграция на Украйна в енергийния съюз, транспортната общност и цифровия единен пазар, наред с други области;

87.

призовава украинските органи да отворят авиационния пазар на страната за европейски дружества, включително за нискобюджетни компании, и подкрепя възможно най-скорошното подписване на споразумението за общо авиационно пространство;

88.

приветства напредъка, постигнат в сътрудничеството между Украйна и ЕС в цифровата сфера, и насърчава по-нататъшното задълбочаване на това сътрудничество, насочено към взаимно третиране съгласно правилата на вътрешния пазар, включително в други сектори от взаимен интерес; подчертава значението на мерките, предприети в областта на цифровата трансформация и електронното управление, както и напредъка в сближаването на украинското законодателство с това на ЕС в областта на електронните удостоверителни услуги и електронните комуникации; насърчава Комисията да подкрепи допълнително привеждането на усилията на Украйна в областта на медиите и информационната грамотност, електронното управление и цифровата икономика в съответствие с настоящата цифрова епоха, както и за постепенно интегриране в цифровия единен пазар на ЕС, а също и за проучване на начините за намаляване на таксите за роуминг между ЕС и Украйна; във връзка с това отбелязва новата програма на ЕС на стойност 25 милиона евро в подкрепа на електронното управление и цифровата икономика в Украйна; насърчава включването на Украйна в единната зона за плащания в евро (SEPA), след като страната изпълни всички технически и правни изисквания;

89.

призовава Комисията и ЕСВД да извършат надеждна оценка на нуждите по отношение на региона Донбас, за да бъде създадена стратегия за неговото социално-икономическо възстановяване, и предлага създаването на подходяща международна рамка за възстановяването на Донбас;

90.

призовава украинските органи да продължат с реформите в системата за обществено здравеопазване, особено предвид опустошителното въздействие, което пандемията от COVID-19 оказа върху украинската здравна система; отбелязва, че според УНИЦЕФ COVID-19 е предизвикал не само криза в сектора на общественото здраве, но и социално-икономическа криза, която би могла да увеличи нивото на бедност в Украйна от 27,2 % на 43,6 % или дори на 50,8 %; поради това насърчава украинското правителство да приложи всеобхватни мерки за социална закрила с цел смекчаване на последиците от COVID-19;

91.

приветства факта, че Украйна се присъедини към Комитета за здравна сигурност на ЕС и системата за ранно предупреждение и реагиране, за да участва в общоевропейската координация на дейностите за реагиране на COVID-19 в общественото здравеопазване; настоятелно призовава Комисията, държавите членки и Украйна да засилят сътрудничеството в областта на устойчивостта на общественото здравеопазване, както и да обменят най-добри практики и да работят с гражданското общество за създаване на противоепидемични стратегии с акцент върху най-уязвимите групи; настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа на правителството на Украйна с оглед на получаването на достъп до ваксини срещу COVID-19;

92.

призовава украинското правителство да гарантира, че всички ограничителни мерки във връзка с COVID-19 са законни, строго необходими и пропорционални на целта за защита на общественото здраве и за спасяване на живота на хората (въз основа на научни становища), че те са обект на постоянно преразглеждане и че се отменят, когато вече не са необходими, както и че те се прилагат по недискриминационен начин; призовава органите да гарантират, че уязвимите и маргинализираните групи не са поставени в несъразмерно неблагоприятно положение вследствие на действията в отговор на пандемията от COVID-19, и да предприемат действия за преодоляване на вече съществуващото неравенство;

93.

настоятелно призовава Украйна да се справи с широкоразпространеното връзкарство и корупцията, която продължава да съществува в здравния ѝ сектор и особено в Министерството на здравеопазването, и ефективно да разследва всички корупционни дейности, и по-специално опитите за закупуване на медицинско оборудване и ваксини срещу COVID-19 на непропорционално високи цени в условията на пандемията;

94.

отчита положителните усилия на Националната здравна служба на Украйна за създаване на прозрачна система за финансиране на специфични лечения, предоставяни на пациентите; призовава Министерството на здравеопазването да подкрепи работата на Националната здравна служба на Украйна;

95.

посреща със задоволство напредъка в сближаването на нормативната уредба на Украйна с достиженията на правото на ЕС и приемането през ноември 2019 г. на санитарна и фитосанитарна стратегия, включваща над 200 нормативни акта на Съюза, които трябва да бъдат въведени в украинското право;

96.

отбелязва със загриженост липсата на достатъчен напредък в сближаването със стандартите на ЕС за хуманно отношение към животните;

97.

приветства приемането през март 2020 г. на закона за продажбите на земеделска земя, който следва да допринесе за отключването на огромния потенциал на Украйна в селскостопанския сектор, както и приемането през май 2020 г. на закона за подобряване на определени инструменти за регулиране на дейността на банките, с който се укрепва банковата система и се възпрепятства връщането на PrivatBank на нейните бивши собственици;

98.

приветства факта, че Украйна се присъедини към Многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване, като по този начин допринася да се преодолее застоят, причинен от парализирането на Апелативния орган, и да се обезпечи, че членовете на Световната търговска организация (СТО) могат да се възползват от двуетапната система за уреждане на спорове в рамките на СТО, докато Апелативният орган отново започне да функционира;

99.

призовава Украйна да спазва бъдещите решения на арбитражния състав относно мораториума върху износа на необработен дървен материал, като същевременно прилага задължителна надлежна проверка по цялата верига за създаване на стойност по отношение на стоки, свързани с добива от горите, и подобрява управлението в сектора на горското стопанство;

100.

отбелязва със загриженост, че Украйна наскоро започна две разследвания за налагане на защитни мерки срещу вноса на азотни и комплексни торове от ЕС; отчита, че Украйна реши да прекрати тези две разследвания за налагане на защитни мерки в последния възможен момент, а понастоящем се подготвят нови разследвания за налагане на защитни мерки; предупреждава, че подобни действия биха могли да подкопаят взаимното доверие между двете страни;

101.

припомня, че в ЕС месото от домашни птици е чувствителен продукт; отчита решението, намерено за износа на „други“ разфасовки от домашни птици чрез изменение на търговските преференции за месо от домашни птици и продукти от такова месо и запълване по такъв начин на пропуска в споразумението; призовава Украйна да се въздържа от подобни практики и да зачита изцяло и прилага добросъвестно всички разпоредби за задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия; призовава Комисията да извърши задълбочен мониторинг на прилагането на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия и да използва всички налични мерки за преодоляване на практиките, нарушаващи функционирането на пазара, и потенциалното експлоатиране на правни пропуски;

102.

настоятелно призовава за предприемане на мерки по отношение на разделението между градските и селските райони в Украйна чрез ефективни финансови и технически стимули за микро-, малките и средните предприятия (ММСП), дребните земеделски стопани и семейните предприятия в селските и крайградските райони, както и чрез подобряване на връзката между хората и инфраструктурата между градовете и селските райони с цел насърчаване на социалното сближаване;

103.

приветства постигнатите в рамките на механизма за задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия резултати за МСП по отношение на подобряването на достъпа до финансиране и разкриването на възможности за търговия; подчертава, че една подходяща информационна кампания би позволила на МСП да се възползват в по-голяма степен от възможностите, предлагани от задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия;

104.

призовава Комисията да предостави техническа подкрепа за регионалните служби по заетостта, за да се стимулира заетостта, да се предоставят подкрепа и инвестиции за младежта и програми за устойчиво икономическо развитие, благоприятстващи социалното предприемачество, и да се постави акцент върху младежта от селските райони, за да се укрепи образователната система въз основа на търсенето на пазара на труда, за да се защитят най-уязвимите и да се избегне липсата на социално-икономически възможности;

105.

насърчава Комисията да следи въздействието на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия върху трудовите права и правата на свобода на сдружаване във връзка с търговията с ЕС; призовава украинското правителство да насочи вниманието си и към социалното измерение на търговията и устойчивото развитие и да следи отблизо икономическото и социалното въздействие от прилагането на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия; призовава украинското правителство да спазва и прилага трудовите стандарти и да ратифицира и изцяло да прилага всички конвенции на Международната организация на труда (МОТ); насърчава украинското правителство да продължи сближаването на трудовите си стандарти с тези на ЕС, по-специално по отношение на свободата на събранията и социалния диалог; приветства инициативата за реформа в областта на труда, но подчертава необходимостта от широки консултации с профсъюзите и гражданското общество и препоръчва да се извлекат ползи от експертния опит на МОТ в тази сфера;

106.

призовава Комисията да гарантира, че профсъюзите, както и гражданското общество в цялото си многообразие участват в надзора на изпълнението на Споразумението за асоцииране; призовава правителството на Украйна и Комисията да подкрепят неправителствените организации, които разследват нарушения на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, по-специално в социалната сфера;

107.

призовава украинското правителство да въведе система от стимули и санкции за борба с пословично големия брой работни места в неформалния сектор на заетостта;

108.

отчита увеличената трудова мобилност между Украйна и ЕС, с равнища на емиграция между 2,2 и 2,7 милиона души, което се равнява на 13 — 16 % от общата заетост в Украйна, което, от една страна, води до намаляване на предлагането на труд в Украйна и недостиг на работна ръка в някои професии, а от друга страна е един от факторите, допринасящи за ръста на заплатите на работниците, които остават в страната, и е източник на приток от парични преводи от мигрантите, който оказва сериозно въздействие върху украинската икономика, като съответните приходи се равняват на над 8 % от БВП; призовава за допълнителен анализ на икономическите и социалните предимства и последици от настъпилата след 2014 г. вълна от трудова миграция върху икономиките и социалноосигурителните системи на Украйна и на държавите членки; подчертава, че е изключително важно правителството да възприеме подход, насочен към развиването на работна среда, осигуряваща прилични условия на труд за служителите в украинските предприятия, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, законно декларирани работни места с покритие от държавното социално осигуряване, навреме и цялостно изплащани заплати, право на членство в профсъюз и на представляване на интересите на работниците, както и пълноценно колективно договаряне, водещо до постигане на обвързващи колективни трудови договори; отново заявява, че е необходимо да се преодолее изтичането на мозъци от Украйна чрез насърчаване на програми за качествено и приобщаващо образование и обучение и създаване на възможности за работа с оглед на осигуряването на социално-икономически перспективи за младите хора и семействата в техните местни общности;

109.

приветства и призовава за по-нататъшното развитие на финансираните от ЕС програми за подпомагане на модернизацията на системата на професионалното обучение в Украйна („EU4Skills: Better Skills for Modern Ukraine“ (Програма на ЕС за развитие на уменията: по-добри умения за модерна Украйна“)), както и на бизнес средата, която е от ключово значение за евентуалните завръщащи се лица и за местните предприемачи (антикорупционни мерки, подкрепа за МСП, данъчна и митническа реформа и др.), както чрез безвъзмездни средства за отделните сектори, така и под формата на условия в програмите на ЕС за макрофинансова помощ;

110.

призовава Съвета за асоцииране да отдаде предимство на изпълнението на международните трудови стандарти и законодателството и практиките на ЕС в областта на социалната политика, заетостта и труда, разпоредбите относно колективното договаряне, социалния диалог, справянето с равенството между половете и реформата на законодателството в областта на труда, за да се гарантира балансирането на интересите на социалните партньори, както и защитата на правата на служителите в съответствие с разпоредбите на Споразумението за асоцииране (членове 419 — 421 и член 424) и съответните конвенции на СТО (81, 87, 98, 117, 122, 129, 144, 154 и 173); припомня на украинското правителство, че усилията му за подобряване на стопанския климат с цел привличане на преки инвестиции и насърчаване на икономическия растеж не трябва да бъдат за сметка на правата на работниците и техните условия на труд; призовава украинското правителство да прилага систематичен подход и да предоставя институционална подкрепа за социалния диалог, както и да полага усилия за превръщането на Националния тристранен социален и икономически съвет в ефективен инструмент за социален диалог;

111.

отбелязва със загриженост, че възможността на профсъюзите да упражняват правата си в Украйна е ограничена поради недостатъци и неясноти в законодателството;

Енергетика, околна среда и изменение на климата

112.

посреща със задоволство приключването през 2019 г. на отделянето на собствеността на „Нафтогаз“ и създаването на независим от правна гледна точка оператор на газопреносната система, което е в съответствие с третия енергиен пакет на ЕС; при все това призовава украинските органи да повишат техническата независимост на оператора на газопреносната система от „Нафтогаз“; приветства либерализирането и отварянето на конкурентоспособен газов пазар за домакинствата; изразява съжаление обаче във връзка с последните нападки срещу ръководството на „Нафтогаз“, включително срещу надзорния съвет на дружеството, които подкопават неговата независимост и напредъка на реформите, които са постигнати до момента в тази област;

113.

подчертава ролята на Украйна като стратегическа транзитна държава за преноса на газ и необходимостта от модернизация на нейната национална газопреносна система, както и значението на нейното интегриране в рамките на енергийния пазар на ЕС въз основа на ефективното изпълнение на актуализираното приложение XXVII към Споразумението за асоцииране; приветства подписването на дългосрочния договор за транзитен пренос на газ, осъществено с помощта на ЕС; изразява загриженост във връзка с изграждането на тръбопровода „Северен поток 2“ и отново посочва дългосрочните основни рискове в сферата на политиката, икономиката и сигурността; отбелязва, че газопроводът засилва зависимостта на ЕС от доставките на газ от Русия, застрашава вътрешния пазар на ЕС, не съответства на енергийната политика на ЕС или на стратегическите му интереси и има възможни отрицателни последици за разкъсваната от войната Украйна; поради това в съответствие с предишните си позиции призовава всички заинтересовани страни, и по-специално тези от държавите членки и Европа, да използват наличните правни клаузи, за да спрат проекта;

114.

изисква Комисията да следи съответствието на ситуацията в Украйна с достиженията на правото на Европейския съюз в областта на енергетиката с оглед на по-нататъшната интеграция на енергийните пазари; напълно подкрепя интеграцията на Украйна в европейската континентална енергийна мрежа (ENTSO-E); настоятелно призовава Украйна да подобри координацията на политиките и действията на международните институции (например Комисията, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Световната банка, KfW, ENTSO-E и Енергийната общност) и украинските институции, подпомагащи украинския енергиен сектор;

115.

осъжда извършвания от Русия добив на газ от украинския шелф в украинската изключителна икономическа зона и заявява, че ЕС не признава заграбването на газовите полета в Азовско море и в Черно море от страна на Руската федерация и че той следва да подкрепи правните действия на украинските органи за спиране на този незаконен добив;

116.

изразява съжаление, че новият пазар на електроенергия на едро, започнал да функционира в Украйна през юли 2019 г., все още не е конкурентен според стандартите на ЕС; поради това настоятелно призовава Украйна да завърши реформата му и да повиши нивото на съответствие с правото на ЕС, преди всичко чрез повишаване на независимостта на Укренерго и недопускане на кръстосано субсидиране; призовава Украйна да модернизира съществуващите си електроцентрали, за да отговори на строгите европейски стандарти за опазване на околната среда и безопасност;

117.

приветства позицията на украинското правителство да изпълнява поетия в рамките на Енергийната общност ангажимент да спазва приложимото право на ЕС, включително политиката в областта на околната среда и безопасността, като по този начин не позволява внос на електроенергия от разположени в съседни държави електроцентрали, които се изграждат, без да се спазват изискванията на международните конвенции и най-високите международни стандарти за опазване на околната среда и безопасност;

118.

изразява съжаление относно факта, че в сектора за производство на енергия от възобновяеми източници Украйна все още не изпълнява своите задължения спрямо инвеститорите и че забавянето на плащанията към производителите на електроенергия от възобновяеми източници застрашава по-нататъшното развитие на чисти енергийни източници в Украйна;

119.

настоятелно призовава украинските органи спешно да завършат модернизирането на атомните електроцентрали и да разследват забавянето на тези процеси, по-специално по отношение на модернизацията на АЕЦ „Запорожие“;

120.

подчертава значението на засилването на сътрудничеството по отношение на инфраструктурата в региона, по-нататъшната диверсификация на енергийните доставки на Украйна, енергийната ефективност, възобновяемите източници на енергия и свързаността в енергийния сектор на Украйна, като същевременно се гарантира устойчивостта на околната среда; отбелязва, че подкрепата и насърчаването на вътрешнорегионална търговия между държавите от Източното партньорство ще създаде също така нови икономически възможности, включително за МСП;

121.

посреща със задоволство приемането от страна на украинското правителство през февруари 2019 г. на стратегията за държавната политика в областта на околната среда до 2030 г. и на националния план за управление на отпадъците, законите за оценката на въздействието върху околната среда и за стратегическата екологична оценка, както и законите, приети в областта на политиката за климата; настоятелно призовава Украйна да повиши ангажираността си в борбата с изменението на климата по отношение на изпълнението на политиките в областта на изменението на климата, включването на изменението на климата във всички области на формулирането на политики и активизирането на усилията за изпълнение на националните ангажименти, поети във връзка с Парижкото споразумение от 2015 г.;

122.

настоятелно призовава Украйна да се бори ефективно с незаконната сеч в съответствие с устойчивото управление на горите и стандартите за опазване на околната среда и да предприеме действия за прекратяване на екологичните щети, нанасяни от незаконната и неустойчива експлоатация на природни ресурси, като например незаконната сеч във вековните гори в Карпатите, която е и основната причина за наводненията в региона; призовава ЕС да допринесе за предотвратяването на незаконната сеч във връзка с незаконния проект за ски курорт „Свидовец“, както и на незаконния и вреден за околната среда метод за добив на кехлибар; насърчава Украйна да инвестира в екологична, безопасна за околната среда и устойчива туристическа инфраструктура и призовава украинските органи да не допускат случаи на увреждане на околната среда от бъдещи проекти, като подобрят надзора, прозрачността и изпълнението на оценките на въздействието върху околната среда и извършването на надлежна проверка; настоятелно призовава Украйна да осигури свободен и удобен достъп до информация относно околната среда, да разшири защитените зони и да ускори изпълнението на националния план за намаляване на емисиите от основните източници на замърсяване от големите горивни инсталации; насърчава Украйна да приеме законодателство за развитието на устойчив транспорт; настоятелно призовава Украйна да почиства и обезврежда крайно опасните селскостопански химикали по безопасен и съобразен с околната среда начин, и по-специално остарелите пестициди в Херсонска област и други региони на Украйна;

123.

изразява сериозна загриженост относно въздействието на конфликта в източната част на Украйна върху околната среда, включително във връзка с опасностите, породени от наводняването на свързани помежду си мини; призовава за задълбочена оценка на въздействието на конфликта върху околната среда и за последващ план за ответни мерки, насочен към предотвратяването на екологичен срив; предлага програма за разминиране на Донбас с участието на украинските органи и международната общност;

124.

изразява също дълбока загриженост относно наличието на близо 1 200 радиоактивни източника — използвани за медицински, промишлени или научни цели — във и около региона на Донецк, които създават сериозни рискове за здравето, безопасността и околната среда; призовава ОССЕ, държавите от тристранната контактна група и нормандската четворка да противодействат на разпространението на дейности, свързани с радиоактивни материали, и на контрабандата на радиоактивни вещества съгласно режима за неразпространение на ядрени оръжия; настоятелно призовава всички страни да се свържат със съответните заинтересовани участници, за да може изведените от употреба силно радиоактивни източници да се извозят безопасно извън региона Донбас;

125.

приветства амбицията на Украйна да допринесе за постигането на целите на Европейския зелен пакт и призовава Комисията да подпомогне по подходящо начин усилията на Украйна, наред с другото, чрез установяване на съответен структуриран диалог, пътна карта и обмен на информация; призовава Комисията да гарантира, че задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия не влиза в противоречие със заложените в нея цели и инициативи в областта на опазването на околната среда;

126.

приветства програмата „Пакет от мерки в областта на климата за устойчива икономика“ на ЕС с бюджет от 10 милиона евро, която ще предложи подкрепа на Украйна за разработване на цялостен подход за преструктуриране на основните икономически сектори на страната с цел постигане на икономика с ниски въглеродни емисии;

Контакти между хората и управление на границите

127.

признава значението на трансграничната мобилност за активизирането на контактите между хората и приветства продължаващото успешно прилагане на безвизовия режим за гражданите на Украйна, който позволи на украинските граждани да осъществят над 40 милиона пътувания до държави от ЕС от юни 2017 г. насам; подчертава, че е важно да продължат да се изпълняват критериите за либерализиране на визовия режим и да се ускорят свързаните с това усилия за провеждане на реформи; изразява становище, че в резултат на безвизовия режим се е увеличил броят на пътуванията от Украйна до ЕС и по този начин е постигнато по-добро разбирателство между съответните общества, което е най-добрата основа за продължаване на усилията за сближаване; подчертава, че този подход трябва да продължи и с течение на времето трябва да бъде разширен;

128.

припомня значението на интеграцията на Украйна в програмите на ЕС, като например „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“ и „Творческа Европа“, както и необходимостта от засилване на съответното сътрудничество в рамките на настоящите и бъдещите програми; счита, че участието на украински студенти, както и на университетски и училищни преподаватели в програмите на „Еразъм+“ следва значително да се разшири;

129.

отбелязва, че увеличеният брой на посещенията на украински граждани в държави от Шенген е предизвикателство за гранично-пропускателните пунктове на границата между ЕС и Украйна, които са претоварени, и че нито инфраструктурата им, нито техният капацитет са в състояние да осигурят достойни и хуманни условия за хората, преминаващи границата; отбелязва, че един от най-наболелите проблеми на границата между ЕС и Украйна, особено в частта на границите между Унгария и Украйна и между Полша и Украйна, е дългото време на изчакване за пресичане на границата; отправя призив към Комисията да започне диалог с цел осигуряване на бързи и свободни от корупция гранично-пропускателни процедури, наред с другото, чрез инвестиции, обучение на служителите и ефективен механизъм за подаване на жалби, свързани с преминаването през гранично-пропускателни пунктове; насърчава ЕС да подкрепи създаването на нови гранично-пропускателни пунктове и разширяването на съществуващите такива на границата между ЕС и Украйна посредством стриктното наблюдение на финансирането, за да не се допускат злоупотреби, каквито бяха налице в миналото;

130.

подкрепя засиленото сътрудничество между ЕС и Украйна, по-специално в областта на управлението на границите, националната система за предоставяне на убежище и системата за управление на идентификацията въз основа на биометрични данни, борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, борбата с организираната престъпност и с тежките международни престъпления, както и задълбочаването на сътрудничеството между Украйна и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (FRONTEX);

131.

отбелязва, че е постигнат допълнителен напредък по отношение на привеждането на украинските митнически и гранични процедури в съответствие с процедурите на Съюза, както и по отношение на текущите институционални реформи на данъчната и митническата администрации; приветства закона за статута на държавната митническа служба като юридическо лице, както и закона за одобрените икономически оператори и закона за въвеждането на националната електронна система за транзит, които бяха приети през есента на 2019 г.; приветства също така приемането през юни 2019 г. на „Стратегия за интегрирано управление на границите до 2025 г.“ и последващия план за действие за периода 2020 — 2022 г.; изразява съжаление обаче относно прекъсването на работата по финансирания от ЕС проект за модернизацията на шестте гранично-пропускателни пункта на границата със Съюза и относно много дългото време на изчакване, което все още е факт на тези граници; освен това настоятелно призовава украинските органи да приемат всички все още неприети мерки и разпоредби, които са необходими за привеждане в пълна оперативност на системата за одобрените икономически оператори и националната електронна система за транзит, както и да гарантират, че новото ръководство на държавната митническа служба ще бъде назначено бързо, като ще бъдат избрани компетентни кандидати чрез прозрачна и обективна публична процедура на подбор; настоятелно призовава украинските органи да инкриминират контрабандата на всички видове стоки като ключов елемент на интегрираното управление на границите;

132.

призовава ЕС и украинските и молдовските органи да ускорят процеса на блокиране на незаконната търговия и на унищожаване на контрабандните канали в Приднестровието, което служи за убежище за контрабандистите и се използва от престъпници и олигарси, допринася за укрепване на влиянието на Русия и е един от основните фактори за продължаването на конфликта;

Институционални разпоредби

133.

приветства резултатите от срещата на високо равнище между ЕС и Украйна, проведена на 6 октомври 2020 г. — първата двустранна среща на високо равнище, проведена в Брюксел с физическо присъствие на участниците, от началото на пандемията от COVID-19 насам, както и ясните декларации на двете страни относно поддържането на ангажимента им за укрепване на политическото асоцииране и икономическата интеграция на Украйна с Европейския съюз;

134.

изразява задоволство от резултатите от текущите срещи и дейности в рамките на диалозите на Европейския парламент „Жан Моне“ по въпросите на мира и демокрацията с Върховната рада на Украйна и изцяло подкрепя продължаването им; изразява убеждение, че задълбочаването на парламентарната култура на диалог ще гарантира стабилността, независимостта, прозрачността и ефективността на Върховната рада на Украйна, като това е от ключово значение за демократичното и европейското бъдеще на страната и е в съответствие със стремежите на украинските граждани;

135.

в този контекст насърчава Върховната Рада активно да продължи своята институционална реформа, която цели, наред с другото, увеличаване на законодателния капацитет и на качеството на законодателството, упражняване на политически надзор върху работата на изпълнителната власт, както и осигуряване на прозрачност и отчетност за гражданите, с оглед да се оптимизира и да се даде приоритет на приемането на законопроектите, свързани с изпълнението на Споразумението за асоцииране, както и да се установят институционални гаранции за блокиране на законодателството, което противоречи на поетите по споразумението ангажименти, например чрез по-решителна роля на комисията за европейска интеграция, чиито становища следва да бъдат задължителни; подчертава значението на продължаването на взаимодействието на Европейския парламент с Върховната рада с цел подпомагане на този процес на реформи; подчертава значението на продължаването на междупарламентарното сътрудничество и на контактите между хората по възможно най-оптимален начин в условията на пандемията от COVID-19;

136.

подчертава значението на продължаването на подкрепата за консултативната мисия на Европейския съюз (EUAM) в Украйна, както и ролята на тази мисия за реформата в сектора на гражданската сигурност; приветства откриването на нейно местно бюро в Мариупол и се надява, че ще бъдат постигнати осезаеми резултати в съответствие с мандата на мисията; изисква Комисията да засили усилията си за укрепване на капацитета на украинските органи, участващи в изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия; отправя искане към Комисията да разработи инструментите, необходими за подпомагане на Украйна в постоянното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, съгласно съответните решения от 22-рата среща на високо равнище между ЕС и Украйна;

137.

повтаря призива си за създаване на университет на Източното партньорство в Украйна; призовава институциите на Съюза да укрепят и разширят програмите за обучение на украински правни специалисти, които желаят да специализират в областта на правото на ЕС, и да укрепят капацитета на Украйна за участие в програма „Хоризонт Европа“, наред с други начини за насърчаване на контактите между хората, и сътрудничеството в академичната и образователната сфера между ЕС и Украйна;

138.

приветства подкрепата на ЕС за изграждането на институционален капацитет и обучителните курсове за украински длъжностни лица, организирани от Колежа на Европа в Натолин;

139.

призовава всички институции на ЕС, държавите членки и украинските органи да разработят кампании за по-добро информиране на гражданите относно възможностите, произтичащи от инициативата за Източното партньорство и изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, като повишат осведомеността относно ползите от по-тясното асоцииране и ги свържат с положителното развитие на пазарите на труда в Украйна и останалите асоциирани държави; насърчава украинските органи да осведомяват по-добре гражданите на Украйна за ползите от Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия и за помощта на ЕС и да положат повече усилия, за да гарантират, че предлаганите от Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия възможности и помощта и програмите на ЕС достигат до местното равнище, включително в отдалечените райони на страната, и по-специално в селските райони, за да се даде възможност на жителите да настояват за положителни промени в своите общности;

140.

приветства украинското гражданско общество, младите хора и НПО за дейностите им във всички области на обществения и политическия живот, и по-специално за подкрепата им за изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, преодоляването на свързаните с пандемията от COVID-19 предизвикателства, борбата с кампаниите за дезинформация, предоставянето на помощ и съдействие за вътрешно разселените лица и други уязвими групи, както и повишаването на обществената устойчивост и медийната грамотност сред украинския народ; насърчава украинските централни и местни органи на управление да продължат да насърчават тясното сътрудничество с гражданското общество, включително чрез предоставяне на по-голяма финансова подкрепа за неговите дейности; призовава Комисията да даде приоритет на подкрепата за тези НПО и организации на гражданското общество; приветства в тази връзка програмата „Механизъм за подкрепа на гражданското общество“ на стойност 20 милиона евро, която ще подпомага укрепването на капацитета на организациите на гражданското общество, за да участват във вземането на решения и в обществения живот; с оглед на няколко проектозакона относно функционирането и работата на организациите на гражданското общество и други асоциации настоятелно призовава украинските органи да не приемат закони, които не съответстват на националните и международните задължения на Украйна в областта на правата на човека, и да гарантират, че гражданското общество функционира без ненужна намеса;

o o

141.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Украйна и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 39.

(2) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 116.

(3) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 82.

(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0167.

(5) ОВ L 165, 27.5.2020 г., стр. 31.

(6) CM/Rec(2010)5, достъпна на адрес: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=09000016805cf40a

(7) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/110

P9_TA(2021)0051

Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (2020/2818(RSP))

(2021/C 465/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 14 и 15 от нея,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия през ноември 2017 г., и по-специално неговите принципи 1 „Образование, обучение и учене през целия живот“ и 4 „Активна подкрепа за заетостта“,

—	като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за платен отпуск за обучение от 1974 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2020)0121) и (SWD(2020)0122),

—	като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (COM(2020)0275),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на европейското пространство за образование до 2025 г.“ (COM(2020)0625) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2020)0212),

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за цифрово образование за периода 2021—2027 г. Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2020)0209),

—	като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) 2020 Човешки капитал“ (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102), в което се заявява, че „двойният екологичен и цифров преход ще засегне всяка част от нашата икономика, общество и промишленост“, че „за да бъде една промишленост конкурентоспособна, тя трябва да бъде в състояние да набира и задържа на работа квалифицирана работна ръка“, и се предвижда, че „само през следващите пет години 120 милиона европейци ще трябва да подобрят уменията си или да се преквалифицират“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), в което се заявява, че с цел да се осъществи посочената в съобщението промяна, „активното преквалифициране и повишаване на квалификацията са необходими, за да се извлекат ползите от екологичния преход“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г. относно преквалификацията и повишаването на квалификацията като основа за повишаване на устойчивостта и пригодността за заетост, в контекста на подкрепата за икономическото възстановяване и социалното сближаване,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2020 г. относно мерките за противодействие на кризата, предизвикана от COVID-19 в областта на образованието и обучението,

—	като взе предвид резолюцията на Съвета от 18 ноември 2019 г. относно по-нататъшното развитие на европейското пространство за образование в подкрепа на ориентирани към бъдещето системи за образование и обучение (2),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 3 март 2017 г. относно повишаване на уменията на жените и мъжете на пазара на труда в ЕС (3),

—	като взе предвид препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните (4),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2017 г. относно нов тласък за висшето образование в ЕС (5),

—	като взе предвид Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО (6),

—	като взе предвид политическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“),

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 5 май 2020 г., озаглавено „Устойчиво финансиране за учене през целия живот и развитие на умения в контекста на недостиг на квалифицирана работна ръка“ (проучвателно становище по искане на хърватското председателство),

—	като взе предвид становището на Европейски икономически и социален комитет, относно от 15 март 2018 г.„Бъдещето на труда — придобиване на подходящи знания и умения, за да се отговори на потребностите на бъдещите работни места“ (проучвателно становище по искане на българското председателство) (7),

—	като взе предвид Европейското проучване на условията на труд (8),

—	като взе предвид проучването на Eurofound относно въздействието на цифровизацията върху използването и развитието на уменията (9),

—	като взе предвид проучването на Cedefop, озаглавено „Увеличаване на възможностите на възрастните чрез начини за повишаване на квалификацията и за преквалификация“, томове 1 и 2,

—	като взе предвид доклада на Cedefop, озаглавен „Прогнози на уменията и предизвикателства до 2030 г.“ (10),

—	като взе предвид Панорамата на уменията (11) и Европейския индекс на уменията (12), изготвени от Cedefop,

—	като взе предвид проучването на STOA, озаглавено „Преосмисляне на образованието в ерата на цифровите технологии“ (13),

—	като взе предвид базата данни на ОИСР „Умения за работни места“ (14),

—	като взе предвид проучването на ОИСР, озаглавено „Постигане на правилните умения. Увеличаване на участието на възрастните в ученето. Извличане на поуки от успешните реформи (15),

—	като взе предвид документа за политиката на ОИСР от 10 юли 2020 г., озаглавен „Мерки във връзка с уменията за мобилизиране на работната сила по време на кризата с COVID-19“ (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2020 г. относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19 (17),

—	като взе предвид резолюцията си от 8 октомври 2020 г. относно укрепване на гаранцията за младежта (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения (20),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно политиките в областта на уменията за борба с младежката безработица (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата (22),

—

като взе предвид въпроса, отправен към Комисията, относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (O-000006/2021 — B9-0004/2021),

—	като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

А.

като има предвид, че екологичният и цифровият преход, както и демографските тенденции и глобализацията променят естеството на труда, съдържанието на работните места и необходимите за тях умения и квалификации; като има предвид, че повишаването на квалификацията и преквалификацията ще бъдат от решаващо значение за справяне с предизвикателствата и възможностите, създавани от ускоряващите се макротенденции, и ще бъдат от ключово значение за преодоляване на задълбочаващия се дефицит на умения на пазара на труда в ЕС;

Б.

като има предвид, че „Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ е в пълно съответствие с Европейския стълб на социалните права, и по-специално с първия му принцип, в който се посочва, че „всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“;

В.	като има предвид, че образованието в ерата на цифровите технологии включва формално образование по цифрови технологии и също така неформално и самостоятелно образование по технически, „меки“ и граждански умения през целия живот на европейските граждани;

Г.	като има предвид, че за системите за формално образование и обучение става все по-трудно да отговорят на пълния набор от индивидуални и социални потребности и изисквания в постоянно променящия се свят;

Д.

като има предвид, че кризата с COVID-19 промени света на труда, като ускори съкращенията и моралното остаряване на много работни места, изтъкна важността на цифровите умения и цифровата грамотност, увеличи необходимостта от актуализиране на набора от умения на европейската работна сила, по-специално по отношение на драстичното нарастване на необходимостта от цифрови и технологични умения, както и от „меки“ умения като издръжливостта и способността за адаптиране; като има предвид, че тези потребности ще станат още по-спешни с по-широкото използване на изкуствения интелект (ИИ), който може да промени напълно трудовите модели и да замести някои видове дейности; като има предвид, че пандемията наруши образователните и обучителните дейности, засягайки по-специално учащите се в ПОО, и доведе до увеличаване на безработицата, по-специално сред младите хора, които се борят с прехода от образование към работа; като има предвид, че принудителните ограничителни мерки по време на кризата с COVID-19 предоставиха възможност на работниците да актуализират своите умения;

Е.	като има предвид, че ключовите компетентности са от решаващо значение в обществото на знанието и в контекста на ученето през целия живот, тъй като гарантират по-голяма гъвкавост при адаптирането към променящите се общества и пазари на труда;

Ж.	като има предвид, че съществуват многобройни неравенства в достъпа до образование и умения за уязвимите групи в обществото, както и между половете, като гражданите с различен етнически произход, хората с увреждания или жените е по-малко вероятно да получат възможност за усвояване на нови умения;

З.

като има предвид, че хората трябва да притежават уменията, които се изискват на пазара на труда, както и способността бързо да се адаптират към променящото се търсене на умения през целия си живот; като има предвид, че в много сектори между 37 % и 69 % от задачите в ЕС биха могли да бъдат автоматизирани, което води до значителна промяна в резултатите (23); като има предвид, че според проучване на Eurofound 28 % от работниците съобщават, че притежават умения да се справят с по-трудни задачи;

И.

като има предвид, че повишаването на квалификацията и преквалификацията са не само индивидуална, но и социална отговорност, тъй като ниските нива на основни умения и слабото участие на възрастните в обучителни дейности намаляват възможностите им за работа на пазара на труда, пораждайки социални и икономически неравенства и допринасяйки за високи нива на бедност;

Й.

като има предвид, че несъответствията между търсените и предлаганите умения и недостигът на умения представляват важни предизвикателства за пазара на труда и образователните системи на ЕС; като има предвид, че сред работната сила има огромен недостиг на цифрови умения и че 42 % от гражданите на ЕС не разполагат с основни цифрови умения (24); като има предвид, че са необходими значителни инвестиции за преодоляване на недостига на цифрови умения;

К.

като има предвид, че сегашното поколение млади хора са висококвалифицирани; като има предвид, че придобиването на умения, преквалификацията, повишаването на квалификацията и ученето през целия живот не са единственото решение на липсата на работни места за младите хора; като има предвид, че са необходими допълнителни мерки за заетост, за да се гарантира създаването на качествени и устойчиви работни места; като има предвид, че секторът на заетостта се развива бързо и според прогнозите 65 % от децата, които днес постъпват в начално училище, в крайна сметка ще работят в напълно нови видове професии, които все още не съществуват (25); като има предвид, че през 2019 г. 85 % от гражданите са използвали интернет, а едва 58 % са притежавали поне основни цифрови умения (26);

Л.

като има предвид, че амбицията на Европейския зелен пакт за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и целта за намаляване на емисиите на CО2 с 60 % до 2030 г. ще означават преход към неутрална по отношение на климата, кръгова, енергийноефективна икономика; като има предвид, че това ще окаже огромно влияние върху всички сектори на икономиката, като преквалификацията на работната сила и акцентът върху екологичните умения във всички образователни направления ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход, при който никой не е изоставен;

М.

като има предвид, че освен технологичните и цифровите умения, критичното мислене е едно от ключовите умения, от които хората се нуждаят в ерата на цифровите технологии; като има предвид, че е явна необходимостта от засилване на критичното мислене сред всички групи граждани, за да им се даде възможност да се възползват от пълния потенциал на цифровите инструменти и да се предпазят от опасностите, пораждани от тях;

Н.	като има предвид, че модерните, иновативни и приобщаващи образователни системи въз основа на цифрови технологии са в добра позиция да подготвят нови поколения специалисти за бъдещите предизвикателства и възможности;

О.

като има предвид, че равният достъп на всички хора до качествени и приобщаващи мерки за придобиване на умения, повишаване на квалификацията и преквалификация, както и до информационни ресурси и ресурси, свързани с уменията, до консултации, образование и професионално обучение, включително за уязвимите групи, по-възрастните хора и хората, живеещи в необлагодетелстваните градски райони или рядко населените и обезлюдени селски и отдалечените райони и острови, е от решаващо значение за устойчивата конкурентоспособност, социалната справедливост и издръжливостта; като има предвид, че проучване на Eurofound показва, че неравенството в достъпа на работниците до обучение се е увеличило (27);

П.

като има предвид, че в някои държави от ЕС времето, което децата са посветили на училищни дейности, се е понижило наполовина по време на кризата с COVID-19; като има предвид, че затварянето на институции за образование и обучение, макар и временно, може да има значителни последици за учащите, да повлияе отрицателно на резултатите от ученето и да увеличи съществуващите неравенства;

Р.	като има предвид, че за разлика от задължителната училищна система, ученето за възрастни е доброволен ангажимент, поет по лични или професионални причини, което представлява по-голямо предизвикателство за доставчиците на образование и обучение;

С.	като има предвид, че притежаването на актуални умения улеснява хората да останат на пазара на труда и тяхното социално приобщаване, което е от основно значение и за психичното здраве и живота на милиони наши граждани;

Т.	като има предвид, че няма такова нещо като различни умения според пола, но има различия между половете по отношение на избора и развитието на кариерата;

У.

като има предвид, че политиките в областта на образованието, обучението и уменията са от компетентността на държавите членки; като има предвид, че ЕС играе важна роля в оказването на подкрепа, координирането и допълването на действията на държавите членки в тези области; като има предвид, че новите предизвикателства изискват мобилизиране на европейски инструменти и подкрепящи политики в рамките на европейското пространство за образование; като има предвид, че програмите на Съюза, като „Еразъм+“, европейската гаранция за младежта и Европейския корпус за солидарност, играят важна роля за повишаване на квалификацията на младите хора;

Ф.

като има предвид, че цифровите технологии обаче следва да се възприемат като инструменти за осигуряване на качествено образование и обучение; като има предвид, че в бъдеще ще има повишена нужда от цифрови умения (кодиране, логистика и роботика) не само за образователните курсове по ИТ, но и за цялата учебна програма;

Х.

като има предвид, че възможностите за обучение и развитие на умения въз основа на цифровите технологии следва да бъдат по-добре проучени и улеснени, например чрез онлайн обучение за уязвими групи или служители на МСП, които изискват по-гъвкаво предоставяне на обучение в тясно сътрудничество с отговорните регионални институции и органи;

Ц.	като има предвид, че процентът на участие в образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа за деца под 3 години все още е под 33 % в половината от държавите от ЕС (28);

Ч.

като има предвид, че според Eurofound отраженията върху уменията във връзка с внедряването на бизнес модели въз основа на цифровите технологии, като например работа през платформи, следва да бъдат по-добре проучени и стратегически разгледани, независимо дали става дума за преодоляване на несъответствията по отношения на уменията и загубата на умения, или за развитие на умения, като например трансверсални и предприемачески умения;

Ш.	като има предвид, че през 2019 г. 10,2 % от 18 — 24-годишните в ЕС са завършили най-много прогимназиално образование и не са продължили образованието или обучението си (преждевременно напускащи) (29);

Щ.

като има предвид, че отдавна е призната важната роля, която играе ученето на работното място за използването и развитието на умения, проучването на европейските дружества за 2019 г. показва, че само малка част от организациите съчетават по последователен начин практики на работното място, които оптимизират използването на умения и подпомагат развитието на умения;

АА.	като има предвид, че през 2017 г. 72 % от учителите в Европа са били жени; като има предвид, че сред работещите в ЕС учители 9 % са на възраст под 30 години, докато 36 % са на възраст 50 или повече години (30);

приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“, в което уменията се поставят в центъра на политическата програма на ЕС и се гарантира, че правото на качествено и приобщаващо обучение и учене през целия живот за всички и във всички райони и сектори, залегнало в първия принцип на Европейския стълб на социалните права, ще се превърне в реалност в целия Съюз;

приветства 12-те водещи действия, представени в съобщението, както и количествените цели, определени за 2025 г.; призовава Комисията и държавите членки да предоставят широк достъп до квалификация и повишаване на квалификацията за уязвими групи, включително хора с увреждания, възрастни с ниска квалификация, малцинства, включително роми, както и хора с мигрантски произход; призовава Комисията да направи проучване относно начина за прилагане на подобно право и да въведе механизъм за наблюдение, който да насърчава държавите членки да създадат национални програми за действие и да представят редовни национални доклади как се гарантира това право;

подчертава значението на достъпа до обучение и преквалификация за работниците в отрасли и сектори, в които трябва да се направят радикални промени с оглед на екологичния и цифровия преход; подчертава, че квалификацията и сертифицираните умения осигуряват добавена стойност на работниците, подобрявайки позициите им на пазара на труда, и могат да бъдат прехвърляни при преходи на пазара на труда; призовава публичната политика относно уменията да бъде ориентирана към признаване, сертифициране и валидиране на квалификации и компетентности;

подчертава, че уменията и ученето през целия живот са жизненоважни за устойчивия растеж, производителността, инвестициите и иновациите и следователно са ключови фактори за конкурентоспособността на предприятията, особено на МСП; подчертава, че тясното сътрудничество и обменът на най-добри практики между всички заинтересовани субекти, участващи в развитието на умения, включително социалните партньори и всички равнища на управление, са от решаващо значение, за да се гарантира, че всеки може да придобие уменията, необходими на пазара на труда и в обществото изобщо; подчертава в това отношение необходимостта от събиране на актуални данни, информация и прогнози относно потребностите от умения и търсенето на пазара на труда, включително на местно равнище; подкрепя стартирането на Пакта за умения, който има за цел да засили действията на предприятията за повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила в Европа; призовава местните пактове за умения да достигнат по-добре до хората от секторите, засегнати най-много от кризата с COVID-19, и да им помогнат да се преквалифицират, за да останат активни на пазара на труда;

припомня, че модернизирането на системите за професионално образование и обучение е от ключово значение, за да се подготвят младите хора и възрастните за екологичния и цифровия преход и да се гарантира, че работниците в основна трудоспособна възраст и по-възрастните работници поддържат и развиват необходимите умения за запазване на пригодността за заетост и удължаване на професионалния живот; припомня освен това, че тази модернизация е от ключово значение за възстановяването от пандемията от COVID-19; подкрепя предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост; подчертава, че програмите за ПОО трябва да бъдат целенасочени, ориентирани към бъдещето, достъпни, пропускливи, взаимосвързани на равнището на ЕС и съсредоточени върху учащите, като позволяват гъвкави индивидуални пътища за обучение и на учащите се и обучаващите в ПОО се предоставя наборът от умения, необходими за да станат активни и демократични граждани и за успешната им реализация на пазара на труда и в обществото; припомня, че модернизирането на програмите за ПОО трябва да върви ръка за ръка с повишаването на тяхната привлекателност, така че повече млади хора да избират такива; подчертава значението на най-добрите практики във връзка с дуалните образователни системи и ПОО, които биха могли да допринесат за структурни промени на пазара на труда и да доведат до по-високи равнища на заетост сред младите хора;

счита, че периодите на чиракуване могат да играят важна роля в това отношение, тъй като те подготвят младите хора за работни места, за които има голямо търсене, и по този начин могат да допринесат за тяхното устойчиво интегриране на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да използват ресурсите на ЕС за популяризиране на ПОО и насърчаване на работодателите да създават програми за платени стажове и чиракуване за ученици от професионални училища и да организират състезания и отраслови турнири за тях; насърчава предприятията да осигурят повишаване на квалификацията и преквалификация на работната си сила и да подобрят осигуряването на чиракуване в съответствие с Рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване; призовава в това отношение Комисията да преразгледа съществуващите европейски инструменти, като например Рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване, и да включи критерии за качество на предложенията, включително принцип за справедливо възнаграждение за стажантите и практикантите, достъп до социална закрила, устойчива заетост и социални права; подчертава, че тези критерии биха осигурили прехода на стажантите и чиракуващите към стабилна, качествена заетост и спомагат за осигуряване на балансирани между половете възможности за хората в различните сектори, както и възможности, които предлагат дългосрочна сигурност, социална закрила и равни и достойни условия на труд и които не допринасят за създаването на несигурни работни места;

припомня, че професионалните умения са една от движещите сили на европейската икономика, и призовава за взаимовръзка между конвенционалното образование и ПОО, тъй като развитието на умения чрез ПОО — като централен фокус или като допълваща част от възможностите, достъпни както за учащи се, така и за възрастни — може да увеличи наличните възможности за търсещите работа, да насърчи професионалната мобилност и да подобри устойчивостта на пазара на труда в кризисни ситуации;

съветва Комисията да предостави препоръки на държавите членки, които свързват ПОО с Програмата за умения, като се имат предвид националните компетентности и принципът на субсидиарност, с акцент върху подобряването на ранното професионално ориентиране в ПОО и максималното увеличаване на броя на възможностите, които европейските младежи имат за развитие на уменията си; приветства в този аспект приноса, предоставен по темата от Cedefop и Eurofound;

подчертава първостепенното значение на предоставянето на активна подкрепа за учителите и обучаващите чрез приемане на ефективен пакет от политики, за да се гарантира, че те са добре подготвени и с повишена квалификация с оглед на цифровата и екологичната трансформация на училищата и образователните институции; счита, че профсъюзите на работещите в областта на образованието трябва да участват при определянето на необходимите умения и компетентности, които трябва да придобият учителите и обучаващите в рамките на първоначалното и непрекъснатото професионално развитие във връзка с екологичния и цифровия преход; счита, че инвестициите в общественото образование трябва да бъдат значително увеличени, а социалният диалог с профсъюзите трябва да бъде ключов стълб, за да се гарантират адекватни заплати, пенсии и справедливи условия на труд за специалистите в секторите на образованието и обучението;

10.

подчертава необходимостта от подобряване, с участието на социалните партньори, на системата за прогнозиране на уменията, за да се идентифицират по-добре възникващите промени в потребностите от умения, да се осигурят общи, секторни и специфични за дадена професия умения там, където е необходимо, и да се сведат до минимум пречките и дисбалансите, свързани с уменията; във връзка с това приветства предложените от Комисията действия за подобряване на определянето на необходимите умения; подчертава, че прилагането на изкуствен интелект и анализ на големи информационни масиви за определяне на необходимите умения при определянето на нови профили на работните места трябва да се наблюдава редовно и систематично, с цел да се предотвратят предразсъдъци и пряка и непряка дискриминация, и че следва да се осигурят коригиращи мерки; подчертава, че засилването на професионалното ориентиране от ранна възраст и на равния достъп до информация и подкрепа за учениците и възрастните учащи се може да ги подпомогне за избора на подходящи образователни и професионални направления, водещи до възможности за заетост, които съответстват на интересите, таланта и компетентностите им, като намаляват несъответствията между търсените и предлаганите умения; подчертава значението на сътрудничеството между службите по заетостта и социалните служби за идентифициране и подпомагане на хора, които наскоро са загубили или са изложени на риск да загубят работата си; подчертава значението на ориентирането през целия живот в Европейската програма за умения и необходимостта от подобряване на достъпа до качествено ориентиране;

11.

приветства препоръката към държавите членки да укрепят системите за ранно предупреждение с цел идентифициране на младите хора, изложени на риск от попадане в категорията на незаетите с работа, учене или обучение; изразява убеждението си, че превантивните действия — ако са извършени подходящ начин — като например оценки на уменията и професионално ориентиране, които се съсредоточават върху това да подпомогнат преждевременно напускащите училище да започнат работа или образование, преди да станат безработни, както и предоставянето на приобщаващо и недискриминационно общо образование биха могли да доведат до намаляване на броя на незаетите с работа, учене или обучение в дългосрочен план;

12.

подчертава необходимостта от насърчаване на ролята на социалните партньори, като се гарантира, че политиката в областта на уменията стимулира колективните споразумения относно определянето и регулирането на уменията и продължаващото обучение, като се проведат консултации със социалните партньори относно нуждите от компетентности и актуализирането на образователните програми и системите за обучение и като се изработват съвместно проекти с представители на работниците относно програми за обучение по месторабота с цел приспособяване към нуждите на работната сила;

13.

призовава Комисията да включи показател за дефицита на умения в набора от социални показатели в съответствие с целите и прилагането на Европейския стълб на социалните права, който може да бъде полезен за разработващите политиките на национално равнище, за да определят къде са необходими повече усилия и да се координират по-добре на равнище ЕС, като се проследяват развитието и напредъкът по отношение на дефицита на умения и се стимулира сближаване във възходяща посока сред държавите членки;

14.

счита, че взаимното признаване на резултатите от ученето, дипломите, обучението, професионалните квалификации и уменията, придобити в друга държава членка, трябва да бъде подобрено и ще спомогне за преодоляване на недостига на умения и несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда; счита, че това също така ще даде възможност на възрастните да получат пълна квалификация, ще насърчи мобилността, ще направи пазара на труда на ЕС по-интегриран и устойчив и ще укрепи конкурентоспособността на Европа; подчертава значението на справянето с недостига на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда чрез улесняване на мобилността на учащите се и трансгранично признаване на квалификациите чрез по-добро използване на инструменти като Европейската квалификационна рамка, aвтобиография „Европас“, Европейската система за трансфер на кредити (ECVET), Панорама на уменията, ESCO или EURES; приветства съобщението на Комисията относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г.;

15.

подчертава, че много граждани придобиват ценни умения и опит извън системата на формалното образование или обучение, какъвто е случаят например с лицата, полагащи неформални грижи за хора с увреждания или възрастни хора; счита, че тези неформални умения следва да бъдат признавани, тъй като могат да помогнат на полагащите неформални грижи лица да увеличат възможностите си на пазара на труда;

16.

призовава за пълното прилагане на Директивата относно признаването на професионалните квалификации, тъй като включената обща рамка на обучението може да увеличи броя на специалистите, които се възползват от системата за автоматично признаване, и подкрепя свързването ѝ с разработването от Европейската комисия на цифров общоевропейски паспорт на уменията за ЕС;

17.

призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за задържане на чуждестранните студенти, след като завършат университети в ЕС; подчертава, че предоставянето на достъп на завършилите висше образование до мобилност в рамките на ЕС и на виза за търсене на работа би могло да повиши привлекателността на ЕС като цяло;

18.

призовава за деблокиране на настоящото предложение за синя карта, за да се предоставят на европейските предприятия необходимите компетентности, така че те да продължат да бъдат или да станат конкурентоспособни;

19.

отбелязва, че пандемията от COVID-19 постави акцент върху значението както на основните, така и на задълбочените цифрови умения и устойчивите системи за образование и на способността на тези системи за приспособяване между присъствени, дистанционни, онлайн и хибридни методи на обучение; освен това отбелязва, че пандемията от COVID-19 промени търсенето на умения на пазара на труда, като по този начин увеличи недостига на цифрови умения и задълбочи съществуващите преди това недостиг и неравенства в образованието; подчертава необходимостта всеки гражданин да разполага с поне основни цифрови умения и необходимостта от висококвалифицирани специалисти, които да бъдат обучени и да разполагат със задълбочени цифрови умения и новаторско и предприемаческо мислене;

20.

изразява съжаление, че продължава да съществува неравенство между половете по отношение на достъпа на жените до развитие на умения и участие на пазара на труда (31); подчертава, че основните предизвикателства, пред които са изправени жените, включват пречки пред образованието и обучението в дисциплините НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), социално-културни и икономически ограничения, особено в селските и неформалните икономики, и значителна липса на насърчаване на равните възможности на жените да избират професии, които често са доминирани от мъжете; призовава Комисията да насърчи мрежи за наставничество, чрез които да се даде възможност повече женски ролеви модели да насърчават алтернативния избор на жените на професии с класически свързани с пола стереотипи (32); призовава за избягване на стереотипите, включително тези по отношение на пола, чрез обучение, тъй като то е обвързано с пригодността за заетост и се създава омагьосан кръг, което утвърждава силно изразената сегрегация на труда; подчертава, че 90 % от работните места изискват основни цифрови умения, а жените представляват едва 17 % от участниците в курсове и професионално развитие в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в ЕС (33) и едва 36 % от завършилите висше образование в областта на НТИМ (34), въпреки че момичетата са с по-добра цифрова грамотност от момчетата (35);

21.

подчертава значението на образованието и развитието на умения за преодоляване на предубежденията по отношение на пола и за подкрепа на равенството между половете; призовава за повече усилия както на национално, така и на европейско равнище, за да се премахне това неравенство между половете и да се гарантира, че жените имат достъп до качествено учене и обучение през целия живот, включително след периоди на отсъствие поради полагане на грижи; подчертава необходимостта от чувствителни към аспектите на пола процедури за наемане на работа и подбор на служители в частния и публичния сектор, и по-специално в ориентираните към бъдещето сектори като НТИМ и цифровия сектор, където жените са недостатъчно представени; във връзка с това подчертава, че дискриминацията въз основа на пола вреди не само на засегнатото лице, но и на обществото като цяло; припомня, че трябва да се предприемат мерки, така че въздействието на кризата да не изостря неравенството между половете, като се смекчи непропорционалното и дългосрочно въздействие върху правата, доходите и социалната закрила на жените и се предотвратят допълнителното неравенство и дискриминация в сферата на труда, по-специално по отношение на пазара на труда със силно разделение въз основа на пола, цифровия и екологичния преход и неравномерното разпределение на неплатената домакинска работа и неплатения труд, свързан с полагането на грижи;

22.

подчертава, че равните възможности за всички са от ключово значение; призовава Комисията и държавите членки да определят като приоритет преодоляването на недостига на цифрови умения, като гарантират, че уязвимите региони и най-нуждаещите се граждани, както и тези в риск от социално изключване, включително хората с увреждания или произхождащите от етнически малцинства, разполагат с достъп до цифрово образование и обучение, минимално необходимия хардуер, широко разпространен достъп до интернет, както и цифрова подкрепа и други технологични инструменти за учене; подчертава, че на тези хора трябва да бъде предоставена подкрепа за повишаване на цифровите умения, от които се нуждаят, за да постигнат успех и за да се избегне задълбочаване на неравенствата, като същевременно се гарантира, че никой не е изоставен;

23.

отбелязва с голям интерес възможностите и предизвикателствата, които възникват от разпространението на цифрови решения като дистанционната работа и за които развитието на цифрови умения е от решаващо значение; припомня колко важно е да има европейска законодателна рамка, която цели да регулира условията за работа от разстояние и правото на откъсване от работната среда в целия Съюз и да осигури достойни условия на труд и заетост в цифровата икономика, ръководена от придобиването на нови умения;

24.

подчертава многобройните възможности, които цифровата работа предлага за подобряване на условията на труд на служителите, включително тези, които наближават пенсионна възраст, както и за повишаване на приобщаването на хората с увреждания; изразява съжаление, че хората с увреждания продължават да бъдат в неравностойно положение на пазара на труда и че твърде често липсата им на достъп до образование и обучение може да е причина за тяхното изключване от пазара на труда; призовава Комисията в препоръките си към държавите членки да обърне специално внимание на начините за подобряване на достъпа на хора с увреждания до цифрови умения или преквалификация в синхрон с новите потребности на нововъзникващата глобална цифрова икономика;

25.

отбелязва, че в контекста на нарастващия обем работа от разстояние Комисията и държавите членки трябва да поставят на централно място в своите стратегии уменията, които насърчават този нов начин на работа; подчертава, че училищата и образованието от разстояние представляват предизвикателства както за преподавателите, така и за учащите се, и че в настоящия момент уменията, необходими за осигуряване на образование от разстояние, и обучението на обучителите и преподавателите са краткосрочен приоритет за Европа;

26.

призовава Комисията да подкрепи предлагането на обучение за работници, които получават заплащане за заетост при намалено работно време или обезщетение за частична безработица, включително чрез схемата SURE; призовава държавите членки да предложат подходящи мерки за обучение на засегнатите работници;

27.

призовава работодателите да адаптират практиките на работното място, които оползотворяват уменията на работната сила и подпомагат развитието на умения, като в обучението на следващото поколение ръководни кадри се съсредоточат върху въпросите, свързани с внедряването на организационни практики, които използват съществуващите умения и ги доразвиват, както и върху подкрепата на националните правителства и социалните партньори в разработването на мрежи и структури за подкрепа с цел консултиране на организациите относно най-подходящата комбинация от практики на работното място за конкретните обстоятелства;

28.

призовава за улесняване на признаването, валидирането и преносимостта на постиженията в областта на неформалното и самостоятелното учене, включително придобитите при основани на цифровите технологии форми на заетост, например работа през платформи;

29.

призовава за незабавни и смели европейски национални, регионални и местни мерки, механизми за оценяване и ресурси за поставяне на цифровите умения в центъра на политиките за образование и обучение; същевременно сред учащите следва да се запази високо равнище на уменията по четене и математика, така че цифровите умения, ИТ инструментите и достъпът до интернет да бъдат на разположение за всички, да се подобрят цифровите умения на учителите и обучителите и да се оборудват училищата, институциите за обучение, доставчиците на услуги в областта на ПОО, организациите в областта на образованието за възрастни и университетите с публични и независими онлайн платформи за учене и други технологии и цифрова инфраструктура, необходими за да се даде възможност за онлайн и дистанционно учене, а също и за смесено учене; подчертава в тази връзка значението на истински подход за учене през целия живот; подкрепя планираните от Комисията действия, посочени в Програмата за умения и Плана за цифрово образование за периода 2021 — 2027 г., и призовава за засилено сътрудничество между Комисията и държавите членки в тази област; подчертава значението на стимулите за разработване на цифрово учебно съдържание и модули по основните учебни програми в съответствие с потребностите на пазара на труда, с фокус върху цифровите и екологичните умения, включително през платформи за онлайн обучение;

30.

изразява съжаление относно факта, че в Европа все още има деца без достъп до образование, както и ученици и студенти без подходящ или без никакъв достъп до цифрово образование поради липса на подходящо или каквото и да е цифрово оборудване, софтуер или връзка с интернет; отново посочва необходимостта от подобряване на свързаността на всички равнища, по-специално в селските и отдалечените райони, където тя често липсва, и от увеличаване на достъпа до цифрово оборудване; посочва авангардните иновации в областта на образователните компютри, таблети и софтуер в Европа;

31.

подчертава, че последиците от COVID-19 предлагат уникална възможност за ускоряване на цифровата и технологична революция в ученето през целия живот, която може да разруши физическите бариери, където е възможно, и значително да увеличи неговия обхват и въздействие; насърчава държавите членки и доставчиците на услуги в областта на образованието да увеличат възможностите за учене без значение от местоположението, като позволят на учащите се в отдалечените и селските райони или в чужбина да имат достъп до курсове в целия ЕС без ограничения по местоположение;

32.

подчертава, че следва да се разработят и приложат европейски и национални мерки, включително образователни програми и целенасочени инвестиции, с крайната цел да се гарантира готовността и подготовката на гражданите за бъдещите работни места, които изискват цифрови умения, за да се използва пълният потенциал на цифровия преход в пазара на труда на ЕС и да бъде възможно за предприятията пълноценно да използват новите методи на работа като работата от разстояние;

33.

посочва необходимостта от допълнително изясняване на инициативата за европейските университети и нейната амбиция за установяване на стандарти за висшето образование в ЕС; отново заявява, че успешното сътрудничество между университетите винаги е разчитало на подход „отдолу нагоре“, академична независимост и високи постижения и че процесът от Болоня е важен инструмент за университетското сътрудничество в ЕС и извън него;

34.

отбелязва, че екологичният преход е важен двигател на търсенето на работна ръка във всички сектори и може да създаде милиони работни места; припомня, че успешният преход към зелена икономика трябва да върви ръка за ръка с мерки за квалификация, преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се развият уменията, познанията и компетентностите, които се изискват от зелената икономика; приветства в това отношение действията на Комисията в подкрепа на придобиването на умения за екологичния преход; призовава за бързи действия за избягване на затрудненията по отношение на уменията в тази област и за даване на възможност на ЕС да продължи да бъде световен лидер в зелената икономика; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да включат устойчивото развитие и екологичните компетентности и умения в системите за обучение и образование;

35.

подчертава, че мобилността на учениците и учителите е един от основните инструменти за обмен на идеи и най-добри практики и за повишаване на качеството на обучението за умения в целия Съюз; настоява, че подобна мобилност трябва да е достъпна и приобщаваща; отбелязва, че макар физическата мобилност винаги да следва да играе първостепенна роля, виртуалното учене ще придобива все по-голямо значение като допълнение и заместител при екстремни ситуации, както се вижда от мерките, свързани с COVID-19;

36.

отбелязва, че творческите и артистичните умения са от съществено значение за икономиката, и призовава чрез Програмата за умения да бъде въведен по-хоризонтален подход, така че тези умения да бъдат включени във всички учебни програми;

37.

подчертава, че изпълнението на Програмата за умения изисква подходящо финансиране на европейско, национално и местно равнище; очаква Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. и Европейският инструмент за възстановяване (Next Generation EU) да осигурят значително повече ресурси за развитие на уменията; припомня, че основната отговорност за повишаване на квалификацията и преквалификация е на държавите членки и предприятията, и поради това призовава държавите членки да инвестират повече в бюджетите за развитие на уменията и образованието, тъй като значителните инвестиции в човешкия капитал са от ключово значение за гарантиране на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост;

38.

подчертава значението на програмите и инструментите като „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, Европейския корпус за солидарност, „Творческа Европа“, програмата „Цифрова Европа“ и гаранциите за младежта и децата за подпомагането на младите хора и възрастните да придобият новите компетентности и качествени умения, необходими в цифровата и екологичната икономика и в сферата на труда, както и за предоставянето на възможности за мобилност с учебна цел; призовава Комисията и държавите членки непрекъснато да проучват потенциала на тези програми, за да се насърчава непрекъснатата взаимовръзка между уменията и потребностите на пазара на труда;

39.

подчертава потенциалните възможности, предлагани от програмата „Еразъм+“, по-специално в областта на образованието за възрастни, както и необходимостта бюджетът ѝ за 2021 — 2027 г. да бъде увеличен;

40.

призовава държавите членки в плановете си за възстановяване и устойчивост да приоритизират преквалификацията и повишаването на квалификацията; призовава държавите членки да гарантират, че Фондът за справедлив преход и ЕСФ+ разполагат с достатъчно финансиране и че чрез тях се подкрепят интегрирани планове на местно равнище за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията, по-специално за най-уязвимите групи — включително хората, които са изложени на риск да останат без работа — за да се гарантира, че всички лица в уязвимите сектори могат да се преквалифицират и да развият нови умения, за да останат активни на пазара на труда и да се възползват от екологичния и цифровия преход; отбелязва потенциала на индивидуалните сметки за обучение — механизъм за финансиране, който е от ключово значение за прилагането на Програмата за умения — като стъпка към универсалните права на учене през целия живот;

41.

подчертава, че професионалното и кариерното ориентиране са от решаващо значение, за да се подпомогне мотивираният, интелигентен избор на кариера и за да се предотврати преждевременното напускане на образованието и обучението; освен това подчертава, че подкрепата по време на следване и обучение също е от ключово значение за успешното учене и развитие на умения; насърчава Комисията и държавите членки да гарантират наличието на такова ориентиране за младежта, което включва развитието на предприемачески умения;

42.

подчертава значението на инвестициите във формалното и неформалното обучение и ученето през целия живот с цел гарантиране на справедливо обучение и преход на работна сила и насърчаване на обучението и ученето през работно време;

43.

отбелязва, че основният източник на финансиране от ЕС в областта на образованието е Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+); подчертава колко важно е да се гарантира, че тези средства ще останат на разположение за тази цел, особено по време на криза;

44.

призовава за създаване на политики за платен отпуск за обучение в съответствие с Конвенцията на МОТ за платен отпуск за обучение, която позволява на работниците да участват в програми за обучение в работно време и без лични разходи, с цел да се насърчи ученето през целия живот;

45.

подчертава, че е необходимо стратегиите за образование, обхват, ориентиране и мотивация, както и системите за учене през целия живот да бъдат висококачествени, приобщаващи, гъвкави и достъпни за всички, за да се насърчават конкуренцията на пазара на труда, социалното приобщаване и равните възможности; призовава Комисията и по-специално държавите членки да гарантират равен достъп до качествено образование и да улеснят достъпа до висококачествени програми за развитие на умения за възрастни учащи се, включително възрастни с малко умения и ниска квалификация, както и групи в неравностойно положение и уязвими граждани, например хора с увреждания, хора в напреднала възраст, бездомни хора, незаети с работа, учене или обучение лица и лица с мигрантски произход; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно значението на развитието на умения през целия живот за индивидуалната, икономическата и обществената полза; насърчава участието на заинтересованите страни в областта на образованието, включително социалните служби, гражданското общество и доставчиците на неформално образование, с цел идентифициране и достигане до тези, които са най-отдалечени от пазара на труда; подчертава необходимостта от иновативни решения на местно равнище, за да се преосмисли начинът за преодоляване на недостига на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда;

46.

подчертава, че потенциалът на участниците в образованието може да се засили чрез практика; в този контекст подчертава, че е важно да се повиши влиянието на работодателите върху модела за системата в областта на професионалното обучение; подчертава, че работодателите следва да играят важна роля в предоставянето на възможности за стажове за учителите и обучителите в предприятията и така да допринасят за повишаване на професионалните им компетентности; призовава за по-тясно сътрудничество между бизнеса и образованието на всички равнища, като на разположение на учащите се и студентите в ПОО се предоставят програми за стажуване и чиракуване в предприятията;

47.

подчертава колко важно е да се достигне до хората в селските и отдалечените райони и да се направят възможностите за повишаване на квалификацията и преквалификацията по-достъпни и съобразени с хората, работещи в селското стопанство, рибарството, горското стопанство и други работни места в тези региони, да им се предоставят екологични, цифрови и всички други необходими умения за по-добро разбиране на настоящите и бъдещите възможности, предлагани от зелената и синята икономика, и да им се позволи да направят важен принос за опазването на околната среда;

48.

припомня, че извънучилищните програми и неформалното и самостоятелното учене, включително доброволческите дейности, са важни за осигуряването на адаптивни възможности за учене и нови умения и знания за повечето хора, които са извън обсега на формалното образование;

49.

подчертава необходимостта да се повиши привлекателността на учителската професия и да се третира високият социален статус на учителите като стратегическа насока за действие в отделните държави от ЕС; подчертава, че привличането на най-добрите кандидати за учителската професия и подобряването на квалификацията и повишаването на квалификацията на старшите учители следва да се разглеждат като приоритет от Комисията и държавите членки;

50.

подчертава, че държавите членки имат основната компетентност за повишаване на квалификацията и преквалификация; счита, че за постигане на двойния цифров и екологичен преход има реална възможност и полза от разработването на единно общоевропейско звено за високотехнологични умения, което да координира най-добрите практики, високотехнологичното повишаване на квалификацията/преквалификация, водени от промишления сектор и основани на данни, с оглед определянето на потребностите от умения в целия ЕС;

51.

подчертава значението на трансверсалните, междуличностните и междукултурните умения, в допълнение към цифровите и техническите умения, за осигуряване на общо образование за отделните лица, за справяне с настоящите и бъдещите глобални предизвикателства и за подпомагане на цифровия и екологичния преход, правейки ги по-приобщаващи и по-справедливи;

52.

отбелязва планираните от Комисията действия за насърчаване на уменията за живота, по-специално актуализирането на Европейската програма за учене за възрастни; насърчава Комисията да задълбочи този аспект, като включи уменията за живота във всички сектори на образованието и обучението; подчертава, че уменията за живота следва да се разбират и извън потребностите на пазара на труда; подчертава, че всички граждани следва да имат достъп до умения за личностно развитие, за да бъдат овластени в съвременните бързо променящи се общества; припомня, че това е особено важно, за да се подкрепи устойчивостта на гражданите по време на криза, когато е необходимо да се обърне внимание на благосъстоянието; призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на развитието на „меки“ умения, например аналитични умения, емоционална интелигентност, лидерство, предприемачески и финансови умения, овластяване, работа в екип, комуникация, сътрудничество, адаптивност, творчество, новаторство, критично мислене и езикови умения, които ще придобият още по-голямо значение за активното гражданство и сферата на труда след COVID-19;

53.

посочва, че в едно застаряващо общество е от решаващо значение да се гарантира учене през целия живот, като се затвърди културата за учене през целия живот от млада до напреднала възраст; припомня, че борбата с безработицата сред хората в напреднала възраст в ЕС продължава да бъде важна; призовава Комисията и държавите членки да обърнат по-голямо внимание на по-възрастните работници и да гарантират, че те могат да участват в съобразени с нуждите програми за повишаване на квалификацията и преквалификация, които да им позволят да се адаптират към променящите се потребности от умения и по този начин по-дълго да останат активни на пазара на труда и да имат добро качество на живот и достатъчно равнище на независимост; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на подобряването на цифровите умения и технологиите, които могат да предоставят нови начини и възможности и за образованието на възрастните и хората в напреднала възраст, както и на гарантирането на достъп до интернет и подобряването на цифровата инфраструктура, по-специално в селските и отдалечените райони; в тази връзка отбелязва ролята на читалищата, библиотеките и съобразените с нуждите решения за дистанционно учене, за да се направи ученето през целия живот по-достъпно за по-възрастните хора; подчертава, че по-възрастните поколения също са ценен ресурс поради своя опит; те следва да бъдат насърчавани да го споделят, за да се повишат уменията на по-младите поколения работници;

54.

подчертава, че е необходимо повече деца под 3-годишна възраст да участват в образованието и грижите в ранна детска възраст и да се обърне повече внимание на развитието от първите години от живота на детето, на изследователските умения и на творческия подход към опознаването на света; посочва, че ранното започване на предучилищното образование оказва значително въздействие върху постигането на по-добри резултати в по-късните етапи на обучение, както и че дисбалансът в участието в образование и грижи в ранна детска възраст може да допринесе за разлики във възможностите и образователните дейности на разположение на децата от най-ранните етапи на развитие;

55.

подчертава необходимостта от своевременно изпълнение на обявените от Комисията действия, за да се отговори на нуждите от умения на пазара на труда и да се допринесе за бързото възстановяване от кризата с COVID-19; призовава Комисията да предостави ясен график на предвидените действия;

56.

подчертава необходимостта от решения, целящи да дадат възможност на предприятията и частните работодатели да насърчават и подкрепят обученията на работното място и отпуските за обучение, включително чрез разглеждане на възможността за ваучери за обучение или автоматично признаване на уменията, придобити на работното място; припомня стратегическото значение на инициативи като EuroSkills и WorldSkills, които представляват добри примери за партньорства между предприятия, правителства и регионални и образователни органи; призовава за подкрепа за по-нататъшното развитие на инициативата EuroSkills чрез финансиране на съвместни проекти, обмен на опит, изграждане на потенциала на институциите, осигуряващи обучение за нуждите на EuroSkills, създаване на EuroSkills-майсторски класове, индустриални кампуси за талантливи младежи и система за обучение на обучители и експерти от бранша;

57.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/human-capital

(2) ОВ C 389, 18.11.2019 г., стр. 1.

(3) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6889-2017-INIT/bg/pdf

(4) ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.

(5) ОВ C 429, 14.12.2017 г., стр. 3.

(6) ОВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 42.

(7) ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 8.

(8) Шесто европейско проучване на условията на труд, Eurofound. https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1634en.pdf

(9) Въздействие на компютризацията върху длъжностните характеристики (промяна на задачите в рамките на професиите, поради което са необходими различни видове умения): https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/wpef19007.pdf

(10) https://www.cedefop.europa.eu/files/3077_en.pdf

(11) https://skillspanorama.cedefop.europa.eu/en

(12) https://www.cedefop.europa.eu/en/publications-and-resources/data-visualisations/european-skills-index

(13) EPRS_STU(2020)641528_EN.pdf (europa.eu)

(14) https://www.oecdskillsforjobsdatabase.org/

(15) https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/cf5d9c21-en.pdf?expires=1600261868&id=id&accname=ocid194994&checksum=3B44E0891A2F10A546C7CBF7A9521676

(16) https://read.oecd-ilibrary.org/view/?ref=135_135193-hgf8w9g731&title=Skill-measures-to-mobilise-the-

(17) Приети текстове, P9_TA(2020)0282.

(18) Приети текстове, P9_TA(2020)0267.

(19) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 8.

(20) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 135.

(21) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 44.

(22) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 233.

(23) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=89&newsId=9150&furtherNews=yes

(24) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/human-capital

(25) „Бъдещето на работните места“, Световен икономически форум, септември 2018 г.

(26) Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) 2020 г., Европейска комисия.

(27) „Как Вашето рождено място се отразява на Вашето работно място“, Eurofound (2019 г.). https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef19004en.pdf

(28) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, издание на доклада на „Евридика“ от 2019 г., стр. 26.

(29) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Early_leavers_from_education_and_training#Overview

(30) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20191004-1#:~:text=Among%20teachers%20working%20in%20the,were%20aged%2050%20or%20older.&text=In%20all%20EU%20Member%20States,in%202017%20were%20predominantly%20female

(31) Документ относно политиката на МОТ, август 2020 г.; https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_emp/---ifp_skills/documents/publication/wcms_244380.pdf

(32) „ИКТ за работа: уменията в областта на цифровите технологии на работното място“, Европейска комисия, 2017 г.

(33) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20180425-1

(34) https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/9540ffa1-4478-11e9-a8ed-01aa75ed71a1/language-en

(35) Международно проучване на компютърната и информационната грамотност (ICILS) за 2018 г.

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/126

P9_TA(2021)0053

Хуманитарната и политическа ситуация в Йемен

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно хуманитарното и политическото положение в Йемен (2021/2539(RSP))

(2021/C 465/12)

Европейският парламент,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Йемен, и по-специално резолюциите от 4 октомври 2018 г. (1), 30 ноември 2017 г. (2), 25 февруари 2016 г. (3) и 9 юли 2015 г. (4) относно положението в Йемен, както и своята резолюция от 28 април 2016 г. относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право (5),

—	като взе предвид изявлението от 8 февруари 2021 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно последните нападения, извършени от „Ансар Аллах“ (движението „Хути“),

—	като взе предвид изявлението от 12 януари 2021 г. на говорителя на ЕСВД относно определянето от САЩ на движението „Ансар Аллах“ като терористична организация,

—

като взе предвид изявленията на говорителя на ЕСВД от 30 декември 2020 г. относно нападението в Аден, от 19 декември 2020 г. относно формирането на новото правителство, от 17 октомври 2020 г. относно освобождаването на задържани лица, от 28 септември 2020 г. относно размяната на затворници и от 31 юли 2020 г. относно освобождаването на членове на бахайската общност,

—	като взе предвид съвместното комюнике от 17 септември 2020 г. на Германия, Кувейт, Швеция, Обединеното кралство, Съединените щати, Китай, Франция, Русия и Европейския съюз относно конфликта в Йемен,

—	като взе предвид изявлението от 9 април 2020 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно обявяването на примирие в Йемен,

—

като взе предвид съвместните изявления на комисаря на ЕС по въпросите на управлението на кризи Янез Ленарчич и бившия министър по въпросите на международното сътрудничество за развитие Петер Ериксон от 14 февруари 2020 г. и 24 септември 2020 г., озаглавени „ОСООН: ЕС и Швеция обединяват силите си, за да се избегне гладът в Йемен“,

—	като взе предвид съответните заключения на Съвета и Европейския съвет относно Йемен, и по-специално заключенията на Съвета от 25 юни 2018 г.,

—	като взе предвид окончателния доклад на експертната група на ООН относно Йемен от 22 януари 2021 г.,

—

като взе предвид съответните изявления на експерти на ООН относно Йемен, и по-специално изявлението от 3 декември 2020 г., озаглавено „Група на водещи международни и регионални експерти на ООН представи основна информация на Съвета за сигурност на ООН, като настоя за прекратяване на безнаказаността, разширяване на санкциите и сезиране на Международния наказателен съд от Съвета за сигурност на ООН относно положението в Йемен“, от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Експерти на ООН: на технически екип трябва да бъде разрешено да предотврати катастрофа с нефтен разлив, заплашваща Йемен“, от 15 октомври 2020 г., озаглавено „Обединени арабски емирства: експерти на ООН считат, че принудителното връщане на бивши задържани лица от Гуантанамо в Йемен е незаконно и създава риск за живота“, и от 23 април 2020 г., озаглавено „Експерти на ООН призовават за незабавно и безусловно освобождаване на представители на бахайската общност в Йемен“,

—	като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека от 2 септември 2020 г. относно предоставянето на техническа помощ на Националната анкетна комисия за разследване на твърденията за нарушения и злоупотреби, извършени в Йемен от всички страни в конфликта (A/HRC/45/57),

—	като взе предвид доклада на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти от 23 декември 2020 г. относно „децата и въоръжените конфликти“,

—	като взе предвид третия доклад на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти за Йемен от 28 септември 2020 г. относно положението с правата на човека в Йемен, включително нарушенията и злоупотребите от септември 2014 г. насам,

—	като взе предвид интерактивния диалог на Съвета на ООН по правата на човека с Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти (UN GEE) за Йемен от 29 септември 2020 г.,

—

като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Резолюция 2534 от 14 юли 2020 г. за подновяване на мандата на мисията на ООН в подкрепа на Споразумението относно Ходейда (UNMHA) до 15 юли 2021 г. и Резолюция 2511 от 25 февруари 2020 г. за подновяване на режима на санкции в Йемен за една година,

—	като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 14 декември 2020 г. относно втората годишнина на Споразумението от Стокхолм,

—	като взе предвид Насоките на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (6),

—	като взе предвид Споразумението от Стокхолм от 13 декември 2018 г.,

—	като взе предвид Споразумението от Рияд от 5 ноември 2019 г.,

—	като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—	като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че преди десет години, през февруари 2011 г., започнаха масови протести, впоследствие станали известни като Йеменската революция, която по-късно доведе до оттеглянето от властта на президента Али Абдула Салех след 33 години диктатура; като има предвид, че това въстание беше отражение на дълбоките стремежи на народа на Йемен за демокрация, свобода, социална справедливост и човешко достойнство;

Б.

като има предвид, че от началото на въоръжения конфликт през март 2015 г. са убити най-малко 133 000 души и 3,6 милиона са вътрешно разселени; като има предвид, че Споразумението от Стокхолм, подписано през декември 2018 г., имаше за цел да създаде безопасни хуманитарни коридори и обмен на затворници и да доведе до прекратяване на огъня в района на Червено море; като има предвид, че след това страните нарушиха споразумението за прекратяване на огъня и над 5 000 цивилни граждани са убити; като има предвид, че повечето цивилни граждани са убити от въздушни нападения на ръководената от Саудитска Арабия коалиция;

В.

като има предвид, че анализаторите в широка степен споделят мнението, че тъй като не следваше приобщаваща политическа линия, Йемен изпадна в плен на нарастващи племенни и политически напрежения и ожесточена война чрез посредници между подкрепяните от Иран бунтовници хути и Саудитска Арабия, като в резултат на това по-широкият регион беше въвлечен пряко в сложен конфликт; като има предвид, че Саудитска Арабия възприема бунтовниците хути в Йемен като марионетни сили на Иран, а Иран осъди водената от Саудитска Арабия офанзива и призова за незабавно спиране на провежданите от Саудитска Арабия въздушни удари;

Г.

като има предвид, че през 2020 г. сраженията се засилиха, по-специално във и около Джауф, Мариб, Ним, Таиз, Ходейда, Байда и Абиян, с пряката поддръжка и подкрепа от страна на трети държави, включително от ръководената от Саудитска Арабия коалиция за йеменското правителство и от ОАЕ за Южния преходен съвет, докато подкрепяното от Иран движение „Хути“ все още контролира по-голямата част от Северен и централен Йемен, където живеят 70 % от йеменското население; като има предвид, че продължават да се извършват в широк мащаб тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, без да се търси отговорност от извършителите;

Д.

като има предвид, че ЕС е загрижен във връзка със сведенията за подновени нападения от движението „Хути“ в провинциите Мариб и Ал Хауф, както и многократните опити за извършване на трансгранични нападения на територията на Саудитска Арабия; като има предвид, че подновените военни действия и офанзиви в този конкретен момент сериозно подкопават продължаващите усилия на специалния пратеник на ООН Мартин Грифитс, както и общите усилия за прекратяване на войната в Йемен;

Е.

като има предвид, че през септември 2020 г. Съветът по правата на човека поднови мандата на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти за Йемен; като има предвид, че последният доклад на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти от септември 2020 г. показва, че всички страни в конфликта продължават да извършват редица нарушения на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително нападения, които могат да представляват военни престъпления;

Ж.

като има предвид, че установените нарушения на правата на човека включват произволно лишаване от живот, насилствени изчезвания, произволно задържане, основано на пола насилие, включително сексуално насилие, изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, набиране и използване на деца във враждебни действия, отказ на правото на справедлив съдебен процес и нарушения на основните свободи и икономическите, социалните и културните права; като има предвид, че широкото използване на противопехотни мини от движението „Хути“ представлява постоянна заплаха за цивилното население и допринася за разселването; като има предвид, че движението „Хути“, свързаните с правителството сили, както и ОАЕ и подкрепяните от ОАЕ йеменски сили са пряко отговорни за произволни задържания и насилствени изчезвания;

З.

като има предвид, че Йемен и ОАЕ са подписали Римския статут на Международния наказателен съд, но още не са го ратифицирали; като има предвид, че Саудитска Арабия не е подписала и не е ратифицирала Римския статут; като има предвид, че няколко разпоредби на Римския статут, включително свързаните с военните престъпления, отразяват международното обичайно право; като има предвид, че Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти призова Съвета за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд относно положението в Йемен и да разшири списъка на лицата, които подлежат на санкции от Съвета за сигурност на ООН;

И.

като има предвид, че на 26 декември 2020 г. ново йеменско правителство, съставено от 24 членове, положи клетва пред президента Абд Рабу Мансур Хади въз основа на Споразумението от Рияд, постигнато с посредничеството на Саудитска Арабия; като има предвид, че в новото правителство със споделяне на властта има равно представителство както от северните, така и от южните региони на Йемен, като в него са включени и петима членове на Южния преходен съвет; като има предвид, че за съжаление за първи път от повече от двадесет години то не включва нито една жена сред своите членове; като има предвид, че между международно признатото правителство и Южния преходен съвет възникна нов спор относно назначаването на съдии, което потвърди нестабилността на съвместното правителство; като има предвид, че между силите на международно признатото правителство (подкрепяно от ръководената от Саудитска Арабия коалиция) и движението „Хути“ избухна подновен военен конфликт; като има предвид, че от началото на конфликта жените отсъстват напълно от преговорните процеси, но въпреки това остават от основно значение за намирането на трайно решение на конфликта;

Й.

като има предвид, че войната доведе до най-тежката хуманитарна криза в света, като почти 80 % от населението — над 24 милиона души — се нуждаят от хуманитарна помощ, включително над 12 милиона деца; като има предвид, че положението на място продължава да се влошава и 50 000 йеменци вече живеят в условия, много близки до масов глад; като има предвид, че според последния анализ на Интегрираната класификация на фазите на продоволствена сигурност в Йемен повече от половината от населението, а именно 16,2 милиона от 30 милиона души, ще бъдат изправени пред кризисни нива на продоволствена несигурност и броят на хората, живеещи на ръба на глада, би могъл почти да се утрои; като има предвид, че до момента са получени едва 56 % от сумата от 3,38 милиарда щатски долара, необходима за хуманитарната реакция през 2020 г.;

К.	като има предвид, че COVID-19 и неговото социално-икономическо въздействие допълнително възпрепятстват достъпа до здравеопазване и увеличават риска от недохранване; като има предвид, че избухналата епидемия от холера е най-голямата в най-новата история, с докладвани над 1,1 милион случая;

Л.

като има предвид, че продължаващият конфликт сериозно възпрепятства напредъка на Йемен по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 1 (изкореняване на бедността) и ЦУР 2 (нулев глад); като има предвид, че конфликтът забави развитието на Йемен с повече от две десетилетия; като има предвид, че пропуските в изпълнението на ЦУР ще продължат да се увеличават, докато конфликтът продължава;

М.

като има предвид, че за трети път от 2019 г. насам в северната част на Йемен се заражда криза с горивата, което намалява значително достъпа до храна, вода, медицински услуги и жизненоважен транспорт за цивилното население; като има предвид, че тази предизвикана от човека криза е пряк резултат от конкуренцията между движението „Хути“ и признатото от ООН правителство на Йемен за контрол на горивата;

Н.

като има предвид, че 2,1 милиона деца страдат от остро недохранване и почти 358 000 деца под петгодишна възраст страдат от тежко недохранване; като има предвид, че в резултат на недостига на финансиране от април 2020 г. насам е намалено продоволственото подпомагане и че ако не бъде осигурено допълнително финансиране, ще бъдат засегнати още 1,37 милиона деца; като има предвид, че ако се спре изпълнението на програмите, 530 000 деца на възраст под две години няма да могат да получават услуги по изхранване;

О.

като има предвид, че конфликтът и настоящата пандемия от COVID-19 влошиха положението на жените; като има предвид, че от началото на конфликта са се увеличили експоненциално случаите на основано на пола насилие и на сексуално насилие; като има предвид, че и без това ограниченият капацитет за борба със сексуалното и основаното на пола насилие в наказателноправната система се срина и не се провеждат разследвания във връзка с практики като отвличане и изнасилване на жени или заплаха за такива; като има предвид, че около 30 % от разселените домакинства се оглавяват от жени; като има предвид, че вече липсват лекарства за многобройни хронични болести и че Йемен е сред държавите с най-висока майчина смъртност; като има предвид, че страдащите от недохранване бременни и кърмещи жени е по-вероятно да се заразят с холера и са изложени на по-висок риск от кръвоизливи, което значително увеличава риска от усложнения и смърт по време на раждане;

П.

като има предвид, че Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти установи, че подкрепяните от ОАЕ сили за сигурност извършват изнасилвания и други форми на сексуално насилие срещу задържани лица в няколко центъра за задържане, включително в коалиционния център „Бурейка“ и затвора „Бир Ахмед“, както и срещу мигранти и маргинализирани черноафрикански общности, а така също отправят заплахи и извършват тормоз срещу ЛГБТИ лица; като има предвид, че срещу движението „Хути“ бяха повдигнати правдоподобни упреци, че използват изнасилвания и изтезания като средство за водене на война, по-специално срещу политически ангажирани жени и жени активисти;

Р.

като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за обща за ЕС забрана за износ, продажба, модернизиране и поддържане на каквато и да е форма на оборудване за сигурност на членове на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, включително Саудитска Арабия и ОАЕ, предвид сериозните нарушения на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека, извършени в Йемен; като има предвид, че някои държави членки са наложили забрани върху износа на оръжие за членове на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, включително забраната на Германия за износ на оръжие за Саудитска Арабия и забраната на Италия за износ на оръжие за Саудитска Арабия и ОАЕ, и като има предвид, че и други обмислят това; като има предвид, че някои държави членки продължават да изнасят за Саудитска Арабия и ОАЕ оръжия, които може да се използват в Йемен, в нарушение на правно обвързващата Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжие (7);

С.

като има предвид, че Съединените щати спряха продажбите на оръжие за Саудитска Арабия и преустановиха трансфера на реактивни самолети F-35 към ОАЕ в очакване на преразглеждане; като има предвид, че на 4 февруари 2021 г. президентът на САЩ Байдън обяви предстоящото прекратяване на всякаква подкрепа от страна на САЩ за офанзивните операции във войната в Йемен, включително съответните продажби на оръжие, и назначи нов пратеник в Йемен;

Т.

като има предвид, че в окончателния си доклад от 22 януари 2021 г. експертната група на ООН за Йемен отбеляза, че все повече доказателства сочат, че физически лица или образувания в Иран доставят значителни количества оръжия и компоненти на движението „Хути“; като има предвид, че движението „Хути“ продължава да атакува цивилни цели в Саудитска Арабия с ракети и безпилотни летателни апарати;

У.

като има предвид, че на 19 януари 2021 г. предишната администрация на САЩ взе решение за обявяване на движението на хутите „Ансар Аллах“ за терористична организация; като има предвид, че въпреки предоставените от правителството на САЩ генерални лицензи, въздействието на това решение върху възможността за внос на храни, горива и лекарства в държавата продължава да бъде изключително обезпокоително; като има предвид, че на 5 февруари 2021 г. новата администрация на САЩ обяви заличаването на „Ансар Аллах“ от списъците на чуждестранни терористични организации и на изрично посочени световни терористи;

Ф.

като има предвид, че влошаването на политическата обстановка и положението със сигурността в Йемен доведе до увеличаването и консолидирането на присъствието на терористични групи в държавата, включително Ансар ал-Шария, известна също като „Ал-Кайда на Арабския полуостров“, и т.нар. Йеменска провинция Даиш, които продължават да контролират малки части от територията, както и военното крило на „Хизбула“, което е в списъка на ЕС на терористични организации;

Х.	като има предвид, че стабилен, сигурен и демократичен Йемен с добре работещо правителство е от ключово значение за международните усилия за борба срещу екстремизма и насилието в региона и извън него, както и за гарантиране на мира и стабилността в самия Йемен;

Ц.

като има предвид, че между 2015 г. и 2019 г. икономиката на Йемен се е свила с 45 %; като има предвид, че икономиката на Йемен, която беше нестабилна още преди конфликта, е засегната сериозно, като стотици хиляди семейства вече нямат постоянни доходи; като има предвид, че Йемен внася 90 % от храната си чрез търговски внос, който агенциите за подпомагане не могат да заменят, тъй като хуманитарните агенции предоставят на нуждаещите се лица ваучери за храна или пари в брой, за да могат да купуват продукти на пазара; като има предвид, че 70 % от помощта и от търговските стоки за Йемен се внасят в държавата през контролираното от хутите пристанище Ходейда и близкото пристанище Салеф, като осигуряват храна, гориво и лекарства, които са необходими за оцеляването на населението;

Ч.

като има предвид, че схемите за икономическо забогатяване са широко документирани, като икономическите и финансовите ресурси на страната са отклонявани както от правителството на Йемен, така и от движението „Хути“, с опустошително въздействие върху йеменския народ; като има предвид, че в окончателния доклад на експертната група на ООН се посочва, че през 2019 г. движението „Хути“ е отклонило най-малко 1,8 милиарда щатски долара, предназначени за изплащане от страна на правителството на заплати и предоставяне на основни услуги на гражданите; като има предвид, че в доклада се подчертава също така, че правителството участва в практики на изпиране на пари и корупция, които оказват неблагоприятно въздействие върху достъпа до подходящи хранителни доставки за йеменските граждани, в нарушение на правото на прехрана, включително незаконното отклоняване към търговци на 423 милиона щатски долара от средствата на Саудитска Арабия, предназначени първоначално за закупуване на ориз и други стоки за йеменския народ;

Ш.

като има предвид, че говорителят на генералния секретар на ООН подчерта неотложната необходимост от справяне с хуманитарната и екологичната заплаха от изтичането на един милион барела нефт от нефтения танкер „Safer“ край Рас Иса в Йемен; като има предвид, че бързото влошаване на състоянието на танкера създава сериозна заплаха от голям нефтен разлив, който би оказал катастрофално въздействие върху околната среда, би разрушил биологичното разнообразие и би унищожил поминъка на местните крайбрежни общности в Червено море; като има предвид, че въпреки непосредствения риск от екологична катастрофа дългоочакваната инспекция на 44-годишния петролен танкер беше отложена за март 2021 г.;

осъжда най-категорично продължаващото насилие в Йемен от 2015 г. насам, което доведе до най-тежката хуманитарна криза в света; припомня, че не може да има военно решение на конфликта в Йемен и че кризата може да бъде разрешена устойчиво единствено чрез приобщаващ процес на преговори, ръководен от Йемен и ангажиращ Йемен, в който участват всички части на йеменското общество и всички страни в конфликта; подчертава, че за да се спре войната и да се облекчи настоящата хуманитарна криза, всички страни следва да започнат добросъвестно преговори с оглед на постигането на надеждни договорености в областта на политиката и сигурността в съответствие с Резолюция 2216 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, съвместните механизми за изпълнение на мисията на ООН в подкрепа на Споразумението от Ходейда и прекратяването на огъня в световен мащаб, за което се призовава в Резолюция 2532 (2020) на Съвета за сигурност на ООН;

изразява възмущение от разразяващата се в страната опустошителна хуманитарна криза; призовава всички страни да изпълнят задълженията си за улесняване на бързото и безпрепятствено преминаване на хуманитарни и други материали от първа необходимост за населението, а така също и за безпрепятствен достъп до медицински съоръжения в Йемен и в чужбина; изразява особена тревога във връзка с последната оценка на Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност, която показва, че 50 000 души в Йемен живеят в условия, подобни на бедствен глад, като се очаква броят им да се утрои до юни 2021 г. дори ако настоящите равнища на подпомагане останат непроменени;

приветства приноса на ЕС за Йемен в размер на над 1 милиарда евро от 2015 г. насам за политическа помощ, помощ за развитие и хуманитарна помощ; приветства ангажимента му за утрояване на хуманитарната помощ за Йемен през 2021 г.; изразява загриженост обаче, че това продължава да бъде недостатъчно за справяне с мащаба на предизвикателствата, пред които е изправен Йемен; изразява съжаление относно факта, че недостигът на финансиране за Йемен нарасна на 50 % през 2019 г.; припомня, че мащабът и сериозността на кризата следва да бъдат отправната точка за бюджетните разисквания; призовава ЕС да мобилизира допълнителни ресурси за справяне с положението в Йемен като част от програмирането на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество; в по-общ план призовава настоятелно Комисията и държавите членки да продължат да играят водеща роля в международните усилия за спешно увеличаване на хуманитарната помощ, включително чрез изпълнение на ангажиментите, поети по време на донорската конференция през юни 2020 г. за плана за хуманитарна реакция за Йемен;

подчертава факта, че разпространението на COVID-19 създава допълнителни сериозни предизвикателства за срива на здравната инфраструктура на страната, тъй като здравните центрове не разполагат с основно оборудване за лечение на COVID-19, а медицинските специалисти нямат предпазни средства и в по-голямата си част не получават заплата, което води до неявяване на работа; призовава всички международни донори да засилят предоставянето на незабавна помощ за поддържане на местната здравна система и да ѝ помогнат да ограничи разпространението на настоящите смъртоносни огнища в Йемен, включително COVID-19, малария, холера и денга; призовава ЕС и неговите държави членки да улеснят достъпа до ваксини в Йемен, включително в лагери за вътрешно разселени лица, чрез механизма COVAX, като част от усилията за гарантиране на справедлив и глобален достъп до ваксини срещу COVID-19, особено сред най-уязвимите лица;

подкрепя усилията на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Йемен Мартин Грифитс за напредък в политическия процес и за постигане на незабавно примирие в цялата държава; призовава да се предостави на специалния пратеник пълен и безпрепятствен достъп до всички части от територията на Йемен; призовава върховния представител/заместник-председател на Съюза и всички държави членки да предоставят на г-н Грифитс политическа подкрепа с оглед на намирането на приобщаващо и постигнато по пътя на преговорите решение на конфликта; за тази цел призовава Съвета по външни работи да преразгледа и актуализира най-новите си заключения относно Йемен от 18 февруари 2019 г., така че да отразяват настоящото положение в страната; настоятелно призовава ЕС и всички негови държави членки да продължат да работят с всички страни в конфликта и да утвърдят прилагането на Споразумението от Стокхолм и на проекта на политическа декларация на ООН като необходими стъпки за намаляване на напрежението и за постигане на политическо споразумение;

изразява убеждението, че всяко дългосрочно решение следва да е съсредоточено върху първопричините за нестабилността в държавата и да задоволява легитимните искания и стремления на народа на Йемен; отново изразява подкрепата си за всички мирни политически усилия за защита на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Йемен; осъжда чуждестранната намеса в Йемен, включително присъствието на чуждестранни войски и наемници на място; призовава за незабавно изтегляне на всички чуждестранни сили, за да се улесни политическият диалог между йеменските действащи лица;

призовава всички страни в конфликта да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право и да прекратят всички мерки, изострящи настоящата хуманитарна криза; призовава ЕС и неговите държави членки да осъдят най-категорично тежките нарушения на международното хуманитарно право, извършени от всички страни в конфликта от края на 2014 г. насам, включително въздушните удари на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, които причиниха хиляди жертви сред цивилното население, изостриха нестабилността на страната и бяха насочени срещу невоенни обекти като училища, водни цистерни и сватби, както и да осъдят нападенията на хутите срещу саудитски цели на територията на Йемен;

призовава Саудитска Арабия незабавно да спре блокирането на кораби, превозващи гориво, предназначени за контролираните от хути територии; отново заявява, че всички страни трябва спешно да се въздържат от използване на умишлено подлагане на глад на гражданското население като метод за водене на война, тъй като това представлява нарушение на международното хуманитарно право в съответствие с член 8, параграф 2, буква б) (xxv) от Римския статут на Международния наказателен съд; подчертава, че е важно да се постигне споразумение между двете страни в северната и южната част относно използването на горивото, за да се облекчи икономическата, селскостопанската, водната, медицинската, енергийната и транспортната криза, която се засилва от използването на горивото като средство за водене на икономическа война;

осъжда неотдавнашните нападения, извършени от подкрепяното от Иран движение „Хути“ в провинциите Мариб и Ал Хауф, както и многократните опити за извършване на трансгранични нападения на територията на Саудитска Арабия, които подкопават цялостните усилия на международната общност за прекратяване на тази война чрез посредници в Йемен;

10.

подкрепя всички мерки, изграждащи доверие между страните в конфликта, с особено внимание към тези, които имат капацитет незабавно да смекчат хуманитарните нужди, като например пълното отваряне на летището в Сана, възобновяването на изплащането на заплатите, прилагането на механизми, позволяващи непрекъснато функциониране на морските пристанища за улесняване на вноса на горива и храни, както и усилията за осигуряване на ресурси и подкрепа за Централната банка на Йемен; призовава Европейския съюз и всички държави членки да предоставят пакет от икономически спасителни мерки за Йемен, включително чуждестранни валутни инжекции, за да се подпомогне стабилизирането на икономиката и на йеменския риал и да се предотврати по-нататъшното повишаване на цените на храните, както и осигуряването на чуждестранни резерви за субсидиране на търговския внос на храни и горива и за изплащане на заплатите в публичния сектор;

11.

изразява съжаление относно факта, че за пръв път от 20 години новото йеменско правителство не включва сред членовете си жени и призовава правителството на Йемен да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира равното представителство, присъствие и участие на жените в политическата сфера на страната;

12.

подчертава, че износителите на оръжие със седалище в ЕС, които подхранват конфликта в Йемен, не спазват няколко критерия на правно обвързващата Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжия; във връзка с това отново призовава за валидна за целия ЕС забрана за износ, продажба, модернизиране и поддържане на каквато и да е форма на оборудване за сигурност на членове на коалицията, включително на Саудитска Арабия и ОАЕ, предвид сериозните нарушения на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека, извършени в Йемен;

13.

отбелязва решенията на редица държави членки да наложат забрани за износ на оръжие за Саудитска Арабия и ОАЕ; подчертава, че износът на оръжия остава национална компетентност на държавите членки; призовава всички държави членки да спрат износа на оръжие за всички членове на ръководената от Саудитска Арабия коалиция; призовава заместник-председателя/върховен представител да докладва за текущото състояние на сътрудничеството във военната сфера и в сферата на сигурността между държавите членки и членовете на ръководената от Саудитска Арабия коалиция; осъжда снабдяването на движението „Хути“ със значителни количества оръжия и компоненти от страна на лица и образувания от Иран;

14.

приветства временното спиране от страна на Съединените щати на продажбите на оръжие, използвано за конфликта в Йемен, за Саудитска Арабия, както и на доставката на реактивни самолети F-35 на стойност 23 милиарда щатски долара за ОАЕ, а също така и неотдавнашното съобщение на администрацията на САЩ относно предстоящото прекратяване на всякаква подкрепа за офанзивни операции във войната в Йемен, включително доставката на ракети с прецизно насочване и обмена на разузнавателна информация; във връзка с това приветства подновения ангажимент на САЩ за дипломатическо разрешаване на конфликта, за което свидетелства неотдавнашното назначаване на специален пратеник на САЩ за Йемен;

15.

призовава всички страни в конфликта в Йемен да въведат целенасочена политика за нападения с ракети и безпилотни летателни апарати, която следва да е в съответствие с международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; настоятелно призовава Съвета, заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да потвърдят отново позицията на ЕС съгласно международното право и да гарантират, че държавите членки въвеждат предпазни мерки, за да се гарантира, че разузнавателните данни, комуникационната инфраструктура и военните бази не се използват за улесняване на извънсъдебни екзекуции; повтаря призива си за приемане на правно обвързващо решение на Съвета относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати и спазването на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

16.

изразява дълбока загриженост във връзка със засиленото присъствие в Йемен на престъпни и терористични групировки, включително „Ал-Кайда на Арабския полуостров“ и „ИДИЛ/Даиш“; призовава всички страни в конфликта да предприемат решителни действия срещу тези групировки; осъжда всички действия, извършени от всички терористични организации;

17.

приветства решението на новото правителство на САЩ да отмени решението на бившето правителство на САЩ да определи движението „Хути“, известно също като „Ансар Аллах“, като чуждестранна терористична организация и изрично посочени световни терористи;

18.

призовава Съвета да изпълни изцяло резолюция 2216 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, като идентифицира лицата, възпрепятстващи доставянето на хуманитарна помощ, и тези, които планират, ръководят или извършват действия, които са в нарушение на международното право в областта на правата на човека или международно хуманитарно право, или действия, които представляват нарушения на правата на човека в Йемен, и като приложи срещу тях целенасочени мерки; припомня, че Комитетът по санкциите не е определил лица от коалицията, които да бъдат санкционирани, въпреки информацията за повтарящи се нарушения от страна на коалицията, събрана от Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти, която предоставя информация с цел спомагане за пълното прилагане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН;

19.

настоятелно призовава за прекратяване на всички форми на сексуално и основано на пола насилие срещу жени и момичета, включително срещу тези, които са задържани; във връзка с това призовава ЕС да осигури специално финансиране за местните организации, ръководени от жени, и организациите за защита на правата на жените, за да се достига по-успешно до жените, момичетата и жертвите на основано на пола насилие, както и за програми, предназначени за постигане на издръжливост и икономическо овластяване на жените;

20.

отново заявява, че е задължително да се закрилят децата и да се гарантира пълноценното упражняване на техните човешки права; призовава във връзка с това всички страни в конфликта да сложат край на набирането и използването на деца като войници във въоръжения конфликт и също така да гарантират демобилизацията и ефективното разоръжаване на момчетата и момичетата, набирани или използвани във военни действия, и ги приканва настоятелно да освободят пленниците и да си сътрудничат с ООН с оглед на прилагането на ефективни програми за тяхната рехабилитация, за физическото и психологическото им възстановяване и за реинтеграцията им в обществото;

21.

призовава всички страни незабавно да преустановят всички атаки срещу свободата на изразяване, включително чрез задържане, насилствено изчезване и сплашване, и да освободят всички журналисти и защитници на правата на човека, които са задържани единствено за упражняването на своите права на човека;

22.

изразява дълбока загриженост относно сведенията за нарушаване на свободата на религията или убежденията, включително дискриминация, незаконно задържане и използване на насилие, призовава за зачитане и защита на правото на свобода на изразяване и убеждения и осъжда дискриминацията въз основа на религиозна принадлежност, по-конкретно на християни, евреи и други религиозни малцинства, както и на невярващи, в случаи, свързани с разпределянето на хуманитарна помощ; призовава за незабавното и безусловно освобождаване, както и за прекратяване на преследването на последователите на бахайската вяра, които понастоящем са задържани заради мирно практикуване на своята религия и срещу които са повдигнати обвинения, наказуеми със смърт;

23.

изразява съжаление по повод на щетите, нанесени на йеменското културно наследство от въздушните удари на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, включително на стария град на Сана и историческия град Забид, както и по повод на обстрелването на Националния музей на Таиз и заграбването от движението „Хути“ на ръкописи и реликви от историческата библиотека на Забид; подчертава, че всички извършители на такива действия трябва да бъдат подведени под отговорност в съответствие с Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт; призовава за спиране на правата на глас на Саудитска Арабия и ОАЕ в ръководните органи на ЮНЕСКО, докато не бъде проведено независимо и безпристрастно разследване на отговорността на двете държави за унищожаването на културното наследство; призовава генералния секретар на ООН да отнесе до Съвета за сигурност въпроса за защитата на всички културни обекти, застрашени от конфликта в Йемен, с оглед приемането на резолюция по този въпрос;

24.

отново изтъква спешната необходимост от предприемане на мисия на ООН за оценка и ремонт на плаващата платформа за съхранение и разтоварване на петрол „Safer“, изоставена край пристанището на Ходейда и представляваща непосредствен риск от сериозна екологична катастрофа за биологичното разнообразие и за поминъка на местните крайбрежни общности на Червено море; призовава ЕС да предостави цялата необходима политическа, техническа или финансова подкрепа, за да се даде възможност на технически екип на ООН спешно да се качи на борда на плаващата платформа за съхранение и разтоварване на петрол „Safer“, за да се предотврати разлив на нефт, който би могъл да бъде четири пъти по-сериозен от историческия разлив от танкера „Ексон Валдес“ през 1989 г. в Аляска;

25.

настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да използват всички инструменти, с които разполагат, за да подведат под отговорност всички извършители на тежки нарушения на правата на човека; отбелязва възможността за прилагане на принципа на универсална юрисдикция за разследване и наказателно преследване на извършителите на тежки нарушения на правата на човека в Йемен; призовава за прилагането на глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека с цел налагане на целенасочени санкции, като например забрани за пътуване и замразяване на активи, на длъжностни лица от всички страни в конфликта, участвали в тежки нарушения на правата на човека в Йемен, включително Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ; призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да подкрепят събирането на доказателства с оглед на използването им при бъдещи наказателни преследвания и да обмислят създаването на независима комисия, която да наблюдава този процес; счита, че жертвите на жестоки престъпления и техните семейства следва да бъдат подкрепяни при достъпа до правосъдие;

26.

призовава Съвета по правата на човека да гарантира, че положението с правата на човека в Йемен остава в дневния му ред, като продължи да подновява мандата на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти и като гарантира, че ѝ се предоставят достатъчно ресурси за ефективното изпълнение на мандата ѝ, включително събиране, съхранение и анализ на информация, свързана с нарушения и престъпления;

27.

отново заявява своя ангажимент за борба срещу безнаказаността за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и тежки нарушения на правата на човека по света, включително в Йемен; счита, че лицата, отговорни за такива престъпления, следва да бъдат надлежно преследвани по съдебен път и съдени; призовава ЕС и държавите членки да предприемат решителни действия за отнасяне на въпроса за положението в Йемен от Съвета за сигурност на ООН до Международния наказателен съд и за разширяване на списъка на лицата, които подлежат на санкции от Съвета за сигурност;

28.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Върховния комисар по правата на човека на ООН, на генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, на генералния секретар на Лигата на арабските държави, на правителството на Йемен, на правителството на Кралство Саудитска Арабия, на правителството на Обединените арабски емирства и на правителството на Ислямска република Иран.

(1) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 44.

(2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 104.

(3) ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 142.

(4) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 93.

(5) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 17.

(6) ОВ C 303, 15.12.2009 г., стр. 12.

(7) ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/135

P9_TA(2021)0054

Положението в Мианмар

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно положението в Мианмар (2021/2540(RSP))

(2021/C 465/13)

Европейският парламент,

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 22 ноември 2012 г. (1), 20 април 2012 г. (2), 20 май 2010 г. (3), 25 ноември 2010 г. (4), 7 юли 2016 г. (5), 15 декември 2016 г. (6), 14 септември 2017 г. (7), 14 юни 2018 г. (8), 13 септември 2018 г. (9) и 19 септември 2019 г. (10),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. и от 10 декември 2018 г. относно Мианмар/Бирма,

—	като взе предвид решението на Съвета от 23 април 2020 г. за подновяване на действащите ограничителни мерки срещу Мианмар за още дванадесет месеца,

—	като взе предвид шестия кръг на диалога за правата на човека между Европейския съюз и Мианмар, проведен на 14 октомври 2020 г. чрез видеоконференция,

—	като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Мианмар от 1 февруари 2021 г.,

—	като взе предвид декларацията на ЗП/ВП относно Мианмар от името на Европейския съюз от 2 февруари 2021 г.,

—	като взе предвид доклада на генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г. (S/2018/250),

—	като взе предвид докладите на Съвета на ООН по правата на човека относно Мианмар и положението с правата на човека по отношение на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства,

—	като взе предвид доклада на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Мианмар (UNIFFM) от 22 август 2019 г. относно сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти (A/HRC/42/CRP.4),

—	като взе предвид докладите на специалния докладчик относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар и на Службата на върховния комисар по правата на човека, както и докладите на надзорния механизъм на МОТ,

—	като взе предвид определението на Международния съд от 23 януари 2020 г. относно искането за определяне на временни мерки, внесено от Република Гамбия по делото относно прилагането на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия срещу Мианмар),

—	като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

—	като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г.,

—	като взе предвид съвместното изявление на дипломатическите мисии в Мианмар от 29 януари 2021 г. относно подкрепата за демократичния преход на Мианмар и усилията за насърчаване на мира, правата на човека и развитието в страната,

—	като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Мианмар от 1 февруари 2021 г.,

—	като взе предвид изявлението на министрите на външните работи на държавите от Г-7 от 3 февруари 2021 г., в което се осъжда военният преврат в Мианмар,

—	като взе предвид изявлението за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 5 февруари 2021 г. относно Мианмар,

—	като взе предвид изявлението за пресата на Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш от 4 февруари 2021 г.,

—	като взе предвид изявлението на председателя на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от 1 февруари 2021 г. относно събитията в Република Съюз Мианмар,

—	като взе предвид МПГПП,

—	като взе предвид изявленията на специалния докладчик на ООН за Мианмар Том Андрюс,

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. военните сили на Мианмар, известни като „Татмадау“, в явно нарушение на конституцията на Мианмар, арестуваха президента Уин Минт и държавния съветник Аун Сан Су Чи, както и водещи членове на правителството, иззеха контрола върху законодателната, съдебната и изпълнителната власт чрез държавен преврат и въведоха извънредно положение за срок от една година;

Б.

като има предвид, че в отговор на преврата избухнаха протести в различни градове в Мианмар; като има предвид, че на 7 февруари 2021 г. в Янгон около 100 000 души мирно участваха в демонстрация срещу преврата; като има предвид, че от 1 февруари 2021 г. около 164 политици, правителствени служители, представители на гражданското общество, монаси и писатели са били незаконно арестувани или поставени под домашен арест; като има предвид, че на 8 февруари, в отговор на продължаващите протести, военните обявиха военно положение в най-големите градове в страната, като наложиха вечерен час и забраниха всякакви събирания на повече от петима души;

В.

като има предвид, че партията „Национална лига за демокрация“ (НЛД) се оказа победител в парламентарните избори, които се проведоха в Мианмар на 8 ноември 2020 г., като спечели 396 от общо 476 места (приблизително 83 % от всички избираеми места); като има предвид, че това бяха вторите оспорвани избори след почти 50 години на военна диктатура, и като има предвид, че подкрепяната от „Татмадау“ Партия за солидарност и развитие на Съюза (ПСРС) спечели само 33 места; като има предвид, че партията НЛД допълнително увеличи дела на подадените за нея гласове спрямо изборите през 2015 г., които бяха първите демократични избори в Мианмар от 1990 г. насам и на които НЛД спечели 360 места, а ПСРС спечели 41 места; като има предвид, че военните вече отказаха да признаят изборите през 1990 г., на които НЛД спечели 392 от общо 492 места;

Г.	ато има предвид, че избирателната активност на всички демократични избори беше постоянно около 70 %, което показва подкрепата на народа на Мианмар за демокрацията;

Д.

като има предвид, че новият парламент трябваше да бъде свикан за първи път в деня на преврата; като има предвид, че военният преврат пренебрегва демократично изразената воля на народа на Мианмар и отразява намерението на „Татмадау“ отново да завземе пълната власт над Мианмар, както направи по време на военното си управление, което официално приключи през 2012 г., но в действителност никога не е приключвало; като има предвид, че от „Татмадау“ заявиха, че ще се проведат нови избори след наложеното понастоящем едногодишно извънредно положение, което предполага липса на парламентарно представителство през този период;

Е.	като има предвид, че въпреки преврата 70 членове на парламента положиха клетва в парламента на 4 февруари 2021 г. , като поеха ангажимент да продължат да изпълняват функциите на парламент и да изпълняват мандата си като представители на народа;

Ж.

като има предвид, че „Татмадау“, ясно съзнавайки ниското равнище на подкрепа, с която се ползват сред населението, отказаха да приемат изборните резултати и твърдят, че са извършени широко разпространени измами с гласоподаватели, без да представят никакви доказателства; като има предвид, че избирателната комисия на Мианмар и наблюдателите на изборите не потвърдиха твърденията на „Татмадау“; като има предвид, че „Татмадау“ и техният политически представител, ПСРС, засилиха твърденията си за изборни нередности през последните седмици, като призоваха Съюзната изборна комисия на Мианмар да се намеси; като има предвид, че военните организират демонстрации в подкрепа на армията; като има предвид, че на приблизително един милион и половина гласоподаватели от етнически малцинства в засегнатите от конфликти райони, повечето от които от общността рохингия, не е било разрешено да участват в изборите; като има предвид, че Законът за гражданството на Мианмар обявява лицата от общността рохингия за „чужденци“ или „чуждестранни лица“, като по този начин ги лишава от гражданство;

З.

като има предвид, че този държавен преврат представлява явно нарушение на Конституцията на Мианмар от 2008 г.; като има предвид, че Конституцията на Мианмар предвижда, че единствено президентът може ефективно да прекрати гражданското управление; като има предвид, че следователно военният преврат от 1 февруари 2021 г. е противоконституционен, тъй като президентът Уин Минт беше незаконно арестуван;

И.

като има предвид, че „Татмадау“ назначиха генерал Минт Суе за временно изпълняващ длъжността президент; като има предвид, че главнокомандващият на военните сили Мин Аун Хлаин, който фигурира в международните списъци със санкции поради участието си в преследването на мюсюлманското малцинство, вероятно ще продължи да бъде основният фактор, вземащ решения;

Й.

като има предвид, че след преврата „Татмадау“ сериозно ограничиха възможностите за действие за гражданското общество и наложиха строги ограничения на медиите, включително пълно прекъсване на достъпа до интернет и до платформите на социалните медии; като има предвид, че „Татмадау“ биват обвинявани от международни наблюдатели в използването на фалшиви новини с цел манипулиране на общественото мнение относно преврата; като има предвид, че са въведени ограничения в социалните медии на национално равнище и че телевизията излъчва изключително телевизионния канал „Myawaddy“, който е собственост на военните;

К.

като има предвид, че военните по традиция изолират политическите си съперници и критици, като им отправят неясни обвинения в престъпления; като има предвид, че Аун Сан Су Чи беше арестувана, а по-късно обвинена в незаконен внос на най-малко 10 портативни радиостанции (уоки-токи); като има предвид, че сваленият президент Уин Минт беше задържан на 1 февруари 2021 г. за нарушаване на разпоредбите относно извънредното положение във връзка с коронавируса и е обвинен, че е отправил поздрав в посока на автомобил, пълен с негови поддръжници, по време на предизборната кампания миналата година; като има предвид, че ако бъдат признати за виновни, Аун Сан Су Чи и Уин Минт може да бъдат осъдени на до три години лишаване от свобода; като има предвид, че ако те бъдат осъдени, това би могло да ги лиши от възможността отново да заемат публична длъжност;

Л.	като има предвид, че около 100 групи са се присъединили към Движението за гражданско неподчинение, което призова за стачки в медицинските служби, наред с други сектори;

М.

като има предвид, че Мианмар има дълга история на демократични борби и потискане от страна военните; като има предвид, че от обявяването на независимостта от Великобритания през 1948 г., и по-специално през продължителния период 1962 — 2015 г., военните държаха здраво властта, ограничавайки всякакъв демократичен напредък, включително организациите на гражданското общество, ограничавайки правата на човека и лишавайки от свобода опозиционните активисти, включително лауреата на Нобеловата награда за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чи, която беше под домашен арест през голяма част от периода 1989 — 2010 г.;

Н.

като има предвид, че действащата конституция влезе в сила през 2008 г. и че преди изборите организации за защита на правата на човека изразиха опасения с оглед на факта, че тя гарантира 25 % от местата в парламента на „Татмадау“ и следователно на практика предоставя на военните правомощията да налагат вето на всякакви по-нататъшни конституционни промени, за които се изискват 75 % от гласовете; като има предвид, че Конституцията също така гарантира, че „Татмадау“ запазват пълен контрол върху силите за сигурност, полицията и министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на граничната охрана;

О.

като има предвид, че след поредица от протести и вътрешни борби страната започна постепенно да се отваря демократично в периода след 2010 г., което доведе до увеличаване на гражданските свободи, включително бавен демократичен напредък, видим на общите избори през 2015 г., както и поредица от частични избори, които до голяма степен бяха спечелени от опозиционната НЛД;

П.

като има предвид, че с оглед на деликатното цялостно положение Мианмар, макар и да има полудемократично и гражданско правителство от 2015 г. насам, продължи да се намира в нестабилно и напрегнато състояние, като се има предвид, че продемократичните сили и „Татмадау“, макар до голяма степен да споделят еднакви виждания относно някои проекти за икономическо развитие и икономически реформи, имаха коренно различни виждания за бъдещия път на страната;

Р.

като има предвид, че демократичното отваряне в Мианмар, което се осъществява от 2010 г. насам, беше до голяма степен мотивирано от необходимостта от икономическо развитие на страната, тъй като тя беше обект на строги международни санкции в резултат на военното си управление и на изключително слабите резултати в областта на правата на човека; като има предвид, че в резултат на предпазливите демократични реформи започна бавната отмяна на някои международни санкции, което на свой ред даде възможност за икономическо развитие и беше от полза за голяма част от населението на Мианмар; като има предвид, че превратът възстановява положението отпреди процесите на демократизация и подкопава условията за предоставяне на преференции по схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) и за отмяна на санкциите;

С.

като има предвид, че нарушенията на правата на човека, и по-специално извършваните срещу мюсюлманското малцинство в Мианмар — и особено срещу общността рохингия — което правителството на Мианмар не е признало като етническа група в своята държава, продължиха след демократичното отваряне и достигнаха трагичната си кулминация с извършените през 2017 г. жестокости, които ООН окачестви като етническо прочистване и които доведоха до масово изселване на бежанци към съседен Бангладеш; като има предвид, че въпреки многобройните призиви на международната общност малцинството рохингия продължава да бъде преследвано в Мианмар и до ден днешен;

Т.

като има предвид, че международните призиви за прекратяване на етническото прочистване на общността рохингия и за подобряване на нейното положение до голяма степен бяха пренебрегнати от правителството на Мианмар; като има предвид, че вследствие на това през септември 2019 г. Парламентът в крайна сметка суспендира Аун Сан Су Чи, тогавашния държавен съветник и министър на външните работи на Мианмар, от общността на наградата за правата на човека „Сахаров“ поради непредприемането на действия срещу тези добре документирани нарушения на правата на човека; като има предвид, че оттогава насам бяха наложени международни санкции срещу военните и управляващия главнокомандващ генерал Мин Аун Хлаин, наред с други лица, заради нарушения на правата на човека;

У.

като има предвид, че в Мианмар има многобройни етнически групи, включително народите рохингия, карен, рахин, шан и чин; като има предвид, че вътрешните конфликти доведоха до трагичната загуба на хиляди човешки животи през последните десетилетия; като има предвид, че неотдавнашните сблъсъци в щата Каин доведоха до разселването на 4 000 души само за периода от декември 2020 г. насам; като има предвид твърденията, че през последните години военните са извършили сериозни нарушения на правата на човека и жестокости, включително изнасилвания и военни престъпления, което накара Международния наказателен съд (МНС) да започне разследване конкретно по отношение на положението на малцинството рохингия; като има предвид, че IIFFMM призова за разследване и наказателно преследване на генерал Мин Аун Хлаин за геноцид в северната част на щата Рахин, както и за престъпления срещу човечеството и военни престъпления в щатите Рахин, Качин и Шан;

Ф.

като има предвид, че със заповедта на Международния съд от 23 януари 2020 г. бяха наложени временни мерки по делото, свързано с Конвенцията срещу геноцида и с общността рохингия, заведено от Гамбия срещу Мианмар; като има предвид, че правителството на Мианмар, чиято защита пред Международния съд е ръководена от Аун Сан Су Чи, окачестви твърденията за геноцид като подвеждащо и непълно описание на положението; като има предвид, че правителството на Мианмар е предприело ограничен брой стъпки за противодействие срещу нарушенията на правата на човека чрез няколко президентски директиви; като има предвид, че все още предстои правителството да измени или отмени ключови закони, които улесняват дискриминацията срещу общността рохингия, включително Закона за гражданството от 1982 г.;

Х.

.като има предвид, че ЕС непрекъснато призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за тези престъпления, както и че Съюзът подкрепи резолюциите, приети на 27 септември 2018 г. от Съвета на ООН по правата на човека и на 16 ноември 2018 г. от Третия комитет на Общото събрание на ООН; като има предвид, че най-висшите военни фигури, които са надзиравали нападенията срещу общността рохингия, остават на постовете си и са участвали в преврата; като има предвид, че Парламентът многократно е осъждал нарушенията на правата на човека и систематичните и широко разпространени нападения срещу населението от общността рохингия;

Ц.

като има предвид, че от 2013 г. насам Европейският съюз оказва политическа и финансова подкрепа на процеса на демократичен преход в Мианмар и полага огромни усилия за насърчаване на мира, правата на човека и развитието в страната; като има предвид, че през октомври 2015 г. ЕС подписа националното споразумение за прекратяване на огъня като международен свидетел, което отразява ключовата му роля в подкрепа на мирния процес; като има предвид, че ЕС отпусна 688 милиона евро като подкрепа за развитието на Мианмар за периода 2014 — 2020 г.; като има предвид, че Мианмар се ползва от търговски преференции по схемата ВОО, която позволява безмитен и освободен от квоти достъп до единния пазар на ЕС; подчертава, че процесът на засилена ангажираност по схемата ВОО вече започна през 2018 г., като акцентът беше поставен върху спазването на конвенциите за правата на човека и трудовите права;

Ч.

като има предвид, че на 23 април 2020 г. Съветът удължи срока на действие на ограничителните мерки спрямо Мианмар с една година — до 30 април 2021 г., включително замразяване на активите и забрани за пътуване на 14 висши военни, гранични и полицейски служители от Мианмар, отговорни за нарушения на правата на човека, извършени спрямо населението от общността рохингия, селяни от етническите малцинства и цивилни лица в щатите Рахин, Качин и Шан; като има предвид, че не са наложени ограничителни мерки на генерал Мин Аун Хлаин и на заместник главнокомандващия генерал Сое Уин;

Ш.

като има предвид, че по приблизителни оценки в щата Рахин все още живеят около 600 000 представители на общността рохингия, които са жертва на продължаващи дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права и произволни арести, както и че те биват задържани в пренаселени лагери, лишавани от правото им на свободно движение и силно ограничавани по отношение на достъпа им до образование и здравеопазване;

Щ.	като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) преведе 350 милиона щатски долара под формата на спешно финансиране за Мианмар във връзка с кризата с коронавируса през седмицата преди преврата;

АА.

като има предвид широко разпространените твърдения за корупция по адрес на „Татмадау“ и техните генерали, които имат много сериозно участие в икономиката на Мианмар, като притежават мощни конгломерати, контролират търговията на страната с ценни продукти като нефрит и дървен материал, управляват инфраструктура като пристанища и язовири, управляват банковото дело, застраховането, болници, фитнес зали и медии; като има предвид, че военният преврат излага на риск продължаването на международните инвестиции, туризма и финансирането;

АБ.

като има предвид, че превратът беше посрещнат с осъждане, критики и загриженост от широк кръг международни фактори като САЩ , Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия и Канада; като има предвид, че председателят на АСЕАН направи изявление, в което насърчава „диалога, помирението и връщането към нормалност“; като има предвид, че на 5 февруари 2021 г. индонезийският президент Джоко Уидодо и министър-председателят на Малайзия Мухидин Ясин призоваха за специална среща на АСЕАН по този въпрос;

АВ.

като има предвид, че генералният секретар на ООН Гутериш нарече преврата „абсолютно неприемлив“; като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН направи изявление за медиите, в което изрази „дълбока загриженост“ относно военния преврат в Мианмар, като призова за незабавното освобождаване на избрания лидер на страната Аун Сан Су Чи и на президента Уин Минт; като има предвид, че Китай и Русия попречиха на приемането на по-категоричен текст от Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че на 7 февруари 2021 г. Том Андрюс, специален докладчик на ООН за Мианмар, публикува изявление, в което настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека, наред с други заинтересовани лица, незабавно да свика специална сесия;

АГ.

като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. III-ти подготвителен състав на Международния наказателен съд взе решение да разреши разследване на престъплението депортиране на хора от общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; като има предвид, че според последния доклад на UNIFFM от 16 септември 2019 г. действията на правителството на Мианмар продължават да бъдат част от широко разпространена и систематична атака срещу останалата част от общността рохингия в щата Рахин, което представлява преследване и други престъпления срещу човечеството;

изразява съчувствие и подкрепа за народа на Мианмар в неговата мирна и законна борба за демокрация, свобода и права на човека;

решително осъжда завземането на властта от военните на 1 февруари 2021 г., организирано от Татмадау под ръководството на генерал Мин Аун Хлаин, посредством преврат на 1 февруари 2021 г., и призовава „Татмадау“ да зачитат изцяло резултатите от демократичните избори през ноември 2020 г. и с цел да не застрашават целия демократичен напредък, постигнат през последните години, незабавно да възстановят гражданското правителство, да прекратят извънредното положение и да позволят на всички избрани членове на парламента да встъпят в мандата си, за да възстановят конституционния ред и демократичните норми; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, както и международната общност, да откажат да признаят военното управление на Мианмар, включително генерал Мин Аун Хлаин, генерал Сое Уин и изпълняващия длъжността президент Минт Суе, и да предприемат съответните действия;

призовава за незабавното и безусловно освобождаване на президента Уин Минт, на държавния съветник Аун Сан Су Чи и на всички други лица, които са били незаконно задържани под претекст за фалшиви избори или измамни изборни резултати или други непочиващи на факти обвинения, които са неоснователни; припомня на „Татмадау“, че такива твърдения допълнително намаляват доверието в тях на национално и международно равнище; подчертава, че военните сили на Мианмар трябва да изяснят на какво правно основание са били арестувани задържаните лица и че трябва също така да гарантират, че правата на тези лица се зачитат изцяло, включително защита срещу малтретиране, и че те имат достъп до адвокати по свой избор и до семействата си;

осъжда репресиите на Татмадау срещу независимите активисти, медиите и организациите на гражданското общество след преврата; призовава за незабавното освобождаване на всички активисти на гражданското общество, монаси и журналисти, задържани единствено заради изразяването на несъгласие, и настоятелно заявява, че правото им на мирен протест срещу този незаконен преврат не може да бъде възпрепятствано и че цивилното население не може да бъде подлагано на репресии под каквато и да било форма;

приветства организирането на вторите демократични общи избори в Мианмар на 8 ноември 2020 г. и призовава всички заинтересовани страни стриктно да зачитат волята на народа на Мианмар; настоятелно призовава всички страни да възобновят демократичния преход в Мианмар; настоява двете камари на Събранието на Съюза да бъдат свикани незабавно, за да се даде възможност за тяхното встъпване в длъжност и назначаването на най-високото ръководство на страната, включително президента, вицепрезидентите и новото гражданско правителство, по напълно прозрачен и демократичен начин; отново припомня предложението на ЗП/ВП, в което той заяви, че Европейският съюз е готов да подкрепи диалога с всички ключови заинтересовани лица, които желаят да намерят решение за ситуацията добросъвестно и да възстановят конституционния ред в Мианмар;

призовава Татмадау да зачете резултатите от общите избори от 8 ноември 2020 г., незабавно да прекрати извънредното положение и да предаде властта на избраните граждански органи; припомня, че всички твърдения за изборни нередности трябва да бъдат подкрепени с доказателства и разследвани по съответните демократични канали, при пълно зачитане на решението на законните органи; счита, че настоящата избирателната комисия на Съюза, назначена от Татмадау на 3 февруари 2021 г., е нелегитимна и не може да удостовери каквито и да било минали и бъдещи изборни резултати; настоятелно заявява, че трябва незабавно да бъде възстановена предишната избирателна комисия на Съюза;

настоятелно призовава армията и законно избраното правителство на Мианмар под ръководството на президента Уин Минт да започнат свободен и честен процес на изготвяне и прилагане на нова конституция заедно с народа на Мианмар, за да се постигне истинска демокрация и държава, която работи за благосъстоянието и просперитета на всички хора в Мианмар, по-специално гарантира признаването и представителството на всички етнически групи в Мианмар, включително общността рохингия, и която гарантира сигурност, свобода, хармония и мир за всички;

остро критикува ограничаването на гражданските права и правата на човека, както и ограниченията на свободата на изразяване и на събрания, и в тази връзка решително осъжда ограничаването на свободата на медиите чрез прекъсване на достъпа до интернет и ограничаване и блокиране на платформите на социалните медии като „Фейсбук“ и „Туитър“;

подчертава, че блокирането на телекомуникациите представлява допълнителна заплаха за населението в допълнение към продължаващата пандемия от COVID-19, както и продължаващия вътрешен конфликт с участието на въоръжени групировки, който излага цивилното население на риск в няколко части на страната; поради това подчертава, че незабавно трябва да бъдат възстановени пълните телефонни и интернет услуги;

10.

подчертава изявлението на ЗП/ВП, в което той заявява, че Европейският съюз очаква безопасността на гражданите на Мианмар и на неговите държави членки да бъде гарантирана във всеки един момент и че ЕС ще разгледа всички възможности, с които разполага, за да гарантира, че демокрацията ще възтържествува;

11.

приветства народа на Мианмар, който е понесъл десетилетия на военно управление и въпреки че се ползва само от ограничени демократични свободи, продължава да се стреми към демократична Мианмар, и го приветства за впечатляващата избирателна активност от около 70 % на изборите през 2020 г., която е ясен показател за желанието на гражданите на тази страна да участват в нейното демократично управление;

12.

отново изразява твърдата си подкрепа за гражданското общество и защитниците на демокрацията в Мианмар и призовава ЕС и неговите институции да продължат усилията, насочени към постигането на напредък в изграждането на гражданско общество, въпреки настоящите и евентуално продължаващи ограничения, наложени от настоящото военно правителство;

13.

отново изразява основното си убеждение, че демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са от основно значение за постигането на устойчив и действително приобщаващ икономически растеж и просперитет;

14.

отново подчертава, че макар да не е осъдила по подходящ начин нарушенията на правата на човека срещу малцинствата в Мианмар, Аун Сан Су Чи продължава да бъде символ на народа на Мианмар, когато става въпрос за демократични стремежи и амбиции за по-справедливо и демократично бъдеще;

15.

изразява загриженост относно повишеното равнище на фалшифицирана и манипулирана информация, разпространявана от „Татмадау“ в Мианмар, и разглежда нарастващото присъствие на такива фалшиви новини в Мианмар като тревожна тенденция;

16.

припомня, че Мианмар трябва да изпълнява своите задължения и ангажименти във връзка с демократичните принципи и правата на човека, които са съществен елемент от схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО); настоятелно призовава Комисията да започне разследване в съответствие с член 19, параграф 1, буква а) от Регламента относно общата система за преференции (ОСП) с оглед на спирането на търговските преференции, с които Мианмар, и особено дружествата, притежавани от членове на военните сили, се ползват в конкретни сектори, и да информира надлежно Парламента; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят натиска върху „Татмадау“ и да предприемат всички мерки, с които разполагат, за да гарантират, че властта ще върната на избраните органи; призовава Комисията, без да изключва всякакви възможни мерки, включително подготовката на санкции срещу лицата, отговорни за преврата, да подготви постепенни наказателни мерки, за да реагира адекватно на съществуващите и евентуални бъдещи нарушения, като същевременно отчита положителното въздействие на предоставените преди това търговски преференции за гражданското общество и за гражданската икономика;

17.

настоятелно призовава Комисията да издаде спешни препоръки за установените в ЕС предприятия, като ги предупреди за рисковете, свързани с правата на човека, рисковете за репутацията и правните рискове, свързани с извършването на стопанска дейност с военните сили на Мианмар; настоятелно призовава установените в ЕС предприятия да извършват задълбочена надлежна проверка в областта на правата на човека и да гарантират, че нямат връзки със силите за сигурност на Мианмар, с техни отделни членове или с образувания, притежавани или контролирани от тях, и че не допринасят пряко или косвено за репресиите на военните срещу демокрацията и правата на човека; призовава установените в ЕС предприятия, включително холдинговите и дъщерните дружества, спешно да направят преоценка на своите стопански връзки в Мианмар и да прекратят всякакви отношения с дружества, свързани с военните; изтъква настоящата подготовка на законодателство на ЕС за корпоративна надлежна проверка, с което се налагат задължения за надлежна проверка в областта на правата на човека на дружества от ЕС и дружества, извършващи дейност на единния пазар, като се гарантира, че дружествата, които допринасят за или имат връзки с нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право в Мианмар, се подвеждат под отговорност в съответствие с националното право;

18.

призовава институциите на ЕС и други международни финансови организации да следят отблизо финансовите дейности на „Татмадау“ и техните членове и да изяснят какъв вид подходящи мерки биха могли да бъдат предприети, в случай че положението в Мианмар не се подобри или дори се влоши още повече;

19.

призовава ЕС и държавите членки да насърчават международната координация, за да се предотврати незаконният износ на неразрешени стоки от Мианмар, от който по-специално извличат икономическа изгода военните, и да се прекрати производството на незаконни стоки, особено експлоатацията на природни ресурси като незаконно добита дървесина;

20.

призовава Съвета да преразгледа и евентуално да измени оръжейното ембарго на ЕС срещу Мианмар, за да гарантира, че ембаргото обхваща оборудване за наблюдение и продукти с двойна употреба, които може да се използват от военните в техните репресии срещу правата и изразяването на различно мнение;

21.

призовава ЕС да продължи програмите, които помагат на гражданите на страната, и при необходимост да засили подкрепата с оглед на настоящата криза, включително хуманитарна помощ и инициативи за подкрепа на демокрацията; приветства решението от 1 юли 2020 г. на Австрия, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия и Полша да се преустанови изплащането на дълга от Мианмар в размер на 98 милиона щатски долара, за да се помогне на страната да се справи с тежките последици от пандемията от COVID-19; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че помощта за развитие не се финансира чрез правителствените канали на Мианмар, които понастоящем са в ръцете на Татмадау;

22.

счита, че при необходимост АСЕАН може да служи като канал за помощ от международната общност за Мианмар, каквато роля изигра след разрушенията, причинени от циклона Наргис в Мианмар през 2008 г.; освен това насърчава АСЕАН да играе активна роля като посредник за преодоляването на настоящата криза в Мианмар; счита, че мисиите за наблюдение на избори могат да бъдат ефективен инструмент на АСЕАН за укрепване на демокрацията в нейните държави членки, тъй като тези мисии предоставят допълнителна степен на легитимност на изборния процес;

23.

призовава ЗП/ВП да поддържа тесни контакти с партньорите със сходни възгледи, например САЩ, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада и по-специално с членовете на АСЕАН, и да работи в тясно сътрудничество с тях и да унифицира позициите и инициативите, за да се работи за възстановяването на гражданското правителство в Мианмар възможно най-скоро;

24.

призовава за това международните хуманитарни наблюдатели, включително специалният представител на ЕС за правата на човека, специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар и специалните процедури на Съвета по правата на човека, да получат незабавен и безпрепятствен достъп до цялата територия на Мианмар; приветства тясното сътрудничество между ЕС и ООН и други международни организации относно Мианмар;

25.

приветства изявлението на Съвета за сигурност на ООН, в което се призовава за незабавното освобождаване на всички задържани; призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме възможно най-скоро резолюция, с която да осъди преврата, извършен от Татмадау, и да наложи ясни, обвързващи и приложими последици, ако Татмадау продължи да нарушава демократичните процеси;

26.

призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат приемането на резолюция относно Мианмар на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

27.

освен това призовава Китай и Русия да участват активно в международната дипломация и да изпълняват своята отговорност като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и очаква те да играят конструктивна роля в контрола на положението в Мианмар;

28.

аплодира генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за силното му изявление относно действията на военните сили в Мианмар и приветства изявлението на председателя на АСЕАН относно „събитията в Република Съюз Мианмар“, в което се подчертава значението на „спазването на принципите на демокрацията, правовата държава и доброто управление, зачитането и защитата на правата на човека и основните свободи“;

29.

припомня мултиетническия характер на Мианмар и настоятелно призовава Татмадау да зачита изцяло неотменимите права на всяка етническа група и подчертава, че Европейският съюз ще продължи да наблюдава отблизо действията на военното ръководство по отношение на малцинствата в страната, и по-специално общността рохингия, които вече са били обект на огромна жестокост в миналото; във връзка с това изразява благодарност и уважение към правителството и народа на Бангладеш, които са приели и продължават да осигуряват подслон на приблизително един милион бежанци от общността рохингия от Мианмар; подчертава категорично, че Мианмар в крайна сметка носи отговорността за тези бежанци и трябва да гарантира тяхното безопасно, хуманно и организирано репатриране и реинтегриране в Мианмар; призовава за пълен и безпрепятствен хуманитарен достъп до Мианмар;

30.

отново осъжда категорично всички минали и настоящи нарушения на правата на човека, както и системните и широко разпространени нападения, включително убийства, тормоз, изнасилвания и разрушаване на собственост, които според регистрите на мисията на ООН за установяване на фактите и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека представляват актове на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършвани от въоръжените сили срещу населението от общността рохингия; подчертава, че Татмадау постоянно нарушава международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

31.

приветства повторното въвеждане и удължаването на срока на действие на санкциите от 2018 г. от страна на Съвета по външни работи на ЕС срещу военни служители и длъжностни лица от Татмадау, от граничната охрана и полицията, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека срещу населението от общността рохингия, и очаква тези лица да бъдат обект на постоянен контрол в рамките на режима на санкции;

32.

отново изразява подкрепата си за решението на главния прокурор на Международния наказателен съд да започне предварително разследване на престъпленията, извършени срещу населението от общността рохингия, и за всяка подходяща инициатива, която допринася за търсенето на отговорност от лицата, отговорни за жестокостите, включително генерал Мин Аун Хлаин и генерал Сое Уин;

33.

настоятелно призовава Съвета да измени мандата на настоящата схема от ограничителни мерки, за да включи нарушения на демокрацията, и да разшири обхвата на целенасочените санкции, така че да включват всички ръководители на военните сили на Мианмар, включително всички лица, участвали в преврата, и други правни субекти — пряко притежание на участници в преврата;

34.

горещо приветства проявеното от ЕС лидерство за създаването на независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар (IIMM), чиято цел е да събира, консолидира, съхранява и анализира доказателствата за най-тежките международни престъпления и нарушения, извършени в Мианмар от 2011 г. насам; настоятелно призовава Мианмар да сътрудничи с международните усилия за гарантиране на отчетност, включително като най-накрая предостави на IIMM пълен достъп до страната; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че независимият механизъм за разследване на ООН за Мианмар разполага с необходимата подкрепа, включително и финансова подкрепа, за изпълнението на своя мандат;

35.

призовава ЗП/ВП и държавите членки да следят отблизо положението в Мианмар и призовава ЗП/ВП да докладва редовно пред комисията по външни работи на Парламента, за да се гарантира адекватен парламентарен диалог относно тази важна и тревожна ситуация;

36.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на законните президент и правителство на Мианмар, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, на правителствата и парламентите на САЩ, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада и държавите — членки на АСЕАН, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и Съвета на ООН по правата на човека, на Долната камара на Съюза Мианмар (Pyidaungsu Hluttaw), на президента, държавния съветник и военните сили на Мианмар.

(1) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 189.

(2) ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 79.

(3) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 154.

(4) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стp. 120.

(5) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134.

(6) ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112.

(7) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 109.

(8) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 80.

(9) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 124.

(10) Приети текстове, P9_TA(2019)0018.

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/147

P9_TA(2021)0056

Положението с правата на човека в Казахстан

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно положението с правата на човека в Казахстан (2021/2544(RSP))

(2021/C 465/15)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно положението с правата на човека в Казахстан (1) и предходните си резолюции относно Казахстан, включително резолюциите от 18 април 2013 г. (2), 15 март 2012 г. (3) и 17 септември 2009 г. (4),

—

като взе предвид Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, подписано в Астана на 21 декември 2015 г. и влязло в сила на 1 март 2020 г. след ратифицирането му от всички държави членки,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2019 г. относно новата стратегия на ЕС за Централна Азия,

—	като взе предвид доклада за Казахстан в Годишния доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията по света през 2019 г.,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията,

—

като взе предвид 17-ото заседание на Съвета за сътрудничество ЕС — Казахстан от 20 януари 2020 г., 12-ото заседание в рамките на диалога за правата на човека между ЕС и Казахстан, проведено на 26 и 27 ноември 2020 г., и 18-ото заседание на Комитета за сътрудничество ЕС — Казахстан от 25 септември 2020 г.,

—	като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека по отношение на Казахстан от 12 март 2020 г.,

—	като взе предвид втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 1 февруари 2021 г. относно нарастващия натиск върху НПО в областта на правата на човека в Казахстан, от 11 януари 2021 г. относно парламентарните избори в Казахстан и от 7 януари 2021 г. относно стъпките за премахване на смъртното наказание,

—	като взе предвид изявлението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 10 януари 2021 г. относно предварителните констатации и заключенията във връзка с изборите в Казахстан,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че през миналите седмици се наблюдават обезпокоително влошаване на общото положение с правата на човека и репресии срещу организациите на гражданското общество в Казахстан, като бяха наложени строги ограничения върху правото на свобода на изразяване на мнение, на мирни събрания и на сдружаване; като има предвид, че гражданското общество и организациите за защита на правата на човека, работещи в Казахстан, са подложени на все по-голям натиск и санкции от страна на властите в страната, което възпрепятства усилията за реформи и ограничава крайно необходимата дейност на гражданското общество;

Б.

като има предвид, че на 21 декември 2015 г. Европейският съюз и Казахстан подписаха Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество, което има за цел да осигури широка рамка за активизиране на политическия диалог и сътрудничеството в областта на правосъдието, вътрешните работи и много други области; като има предвид, че това споразумение поставя силен акцент върху демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, основните свободи, устойчивото развитие и сътрудничеството с гражданското общество; като има предвид, че Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество влезе в сила на 1 март 2020 г., след като беше ратифицирано от всички държави членки;

В.

като има предвид, че новата стратегия на ЕС за Централна Азия поставя силен акцент върху диалога между ЕС и Централна Азия в областта на защитата и насърчаването на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, включително свободата на сдружаване и изразяване на мнение, и създаването на благоприятна среда за гражданското общество и защитниците на правата на човека; като има предвид, че Европейският съюз предоставя на Казахстан значителна помощ във връзка с COVID-19, включително съвсем наскоро — на 29 януари 2021 г. — чрез финансовата си подкрепа за превоза на над 8 000 кг медицински материали на Световната здравна организация (СЗО);

Г.

като има предвид, че парламентарните избори в Казахстан на 10 януари 2021 г. бяха описани от ЕСВД като пропусната възможност за доказване на ефективното прилагане на политическите реформи и процеса на модернизиране на страната след последните избори и че същевременно отдавнашните препоръки на Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) по редица въпроси все още не са изпълнени, включително препоръките относно основните свободи, безпристрастността на администрацията, отговаряща за изборите, критериите за участието в изборите като кандидат или гласоподавател, регистрацията на гласоподавателите, медиите и публикуването на изборните резултати; като има предвид, че според предварителните констатации на ОССЕ/БДИПЧ и Парламентарната асамблея на ОССЕ правната рамка на Казахстан все още не е благоприятна за провеждането на избори в съответствие с международните стандарти;

Д.

като има предвид, че системните недостатъци по отношение на зачитането на свободата на сдружаване, събрания и изразяване на мнение продължават да ограничават политическата дейност, както и че липсата на действителна политическа конкуренция и на политически опозиционни групи — от 2013 г. насам не са регистрирани нови партии — са лишили гласоподавателите от реален избор; като има предвид, че демократичните избори са крайъгълен камък за реализирането на политически реформи и за изграждането на свободно и отворено общество;

Е.

като има предвид, че върху две опозиционни движения — „Коше Партияси“ и „Демократичен избор на Казахстан“ — беше наложена забрана чрез тайни съдебни решения, които ги обозначиха като „екстремистки“ организации без право на обжалване; като има предвид, че 17 ръководители на „Коше Партияси“ са били изпратени в центрове за предварително задържане съгласно член 405 и член 182 от Наказателния кодекс на Казахстан и рискуват да бъдат осъдени на дълго лишаване от свобода; като има предвид, че затворници, обвинени, че подкрепят „Демократичен избор на Казахстан“, все още излежават присъди за лишаване от свобода; като има предвид, че 26 политически затворници, включително Алмат Жумагулов, Асет Абишев, Кенжебек Абишев, Ашкат Жексебаев, Кайрат Клишев, Ербол Ескозин, Абай Бегимбетов, Асел Онлабекизи, Еркин Сабаншиев, Жанат Жамалиев, Диана Баймагамбетова, Ноян Рахимжанов и Аскар Каирбек, са жертва на политическо преследване във връзка с подкрепата си за тези движения;

Ж.

като има предвид, че на нерегистрираната опозиционна Демократична партия не беше разрешено да участва в тези избори, след като на 22 февруари 2020 г. органите на властта попречиха на партията да проведе своя учредителен конгрес в Алмати; като има предвид, че без провеждането на такъв конгрес партията не е в състояние да се регистрира; като има предвид, че членове на Демократичната партия са били подложени на натиск от страна на органите, като някои от тях са били задържани за предполагаеми административни нарушения, а на други е било попречено да пътуват до мястото на провеждане на конгреса;

З.

като има предвид, че по време на предизборната кампания и в деня на изборите казахстанските власти се опитаха да затегнат цензурата и контрола си в интернет, като многократно прекъснаха достъпа до интернет и принудиха гражданите да инсталират „удостоверение за национална сигурност“, което позволява да се улавя криптиран интернет трафик; като има предвид, че държавата упражнява все по-силен контрол върху интернет, включително чрез опити за ограничаване на потока от информация чрез цензура и контрол на интернет и спиране на интернет, както и чрез продължаване на изискването гражданите да инсталират „удостоверение за национална сигурност“, което позволява да се прихваща онлайн трафик на ползвателите на интернет;

И.

като има предвид, че по време на предизборната кампания бяха извършени масови арести; като има предвид, че в деня на изборите органите незаконно задържаха най-малко 350 участници в мирни демонстрации в 10 различни града; като има предвид, че казахстанските органи редовно възпрепятстват провеждането на мирни протести срещу правителствените политики; като има предвид, че Законът за мирните събрания и измененията на законите за политическите партии и изборите, приети през май 2020 г., не зачитат основните права на гражданите на Казахстан;

Й.

като има предвид, че мисията на БДИПЧ за ограничено наблюдение на изборите докладва, че работата на независимите наблюдатели е била обременена и възпрепятствана от властите, докато на подкрепящите правителството наблюдатели е било разрешено да следят изборния процес; като има предвид, че неправителствени организации за защита на правата на човека съобщиха, че значителен брой независими наблюдатели на парламентарните избори на 10 януари 2021 г. са били подложени на сплашване, задържания вследствие на административни нарушения и глоби;

К.

като има предвид, че в медийната среда в Казахстан доминират държавни или субсидирани от държавата медийни канали; като има предвид, че между януари и юли 2020 г. седем журналисти бяха физически нападнати, а 21 журналисти, блогъри и активисти бяха задържани, като седем от тях бяха задържани по време на репортажите си; като има предвид, че през 2020 г. властите заведоха над 38 наказателни дела срещу журналисти за предполагаеми престъпления, например разпространяване на невярна информация и подбуждане; като има предвид, че всички основни национални опозиционни вестници бяха забранени през 2016 г. и че независимите журналисти продължават да бъдат подлагани на тормоз; като има предвид, че органите повдигнаха наказателни обвинения срещу Лукпан Ахмедяров, главен редактор на независимия вестник „Уралская неделя“, за това, че е публикувал материали за корупционните действия на местния елит, а Сания Тойкен, журналист в казахстанската служба на радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“ (RFE/RL), неколкократно беше обект на физически атаки и на задържания заради това, че отразява мирни протести и парламентарните избори през 2021 г.;

Л.

като има предвид, че от февруари до ноември 2020 г. петима членове на опозицията бяха убити или починаха при неясни обстоятелства, след като дълго време бяха обект на политическо преследване заради опозиционните си дейности, а именно това са Дулаг Агадил, блогър и жертва на изтезания, неговият 17-годишен син Жанболат Агадил, който беше основният свидетел на произволния арест на баща си, Аманбике Хайрола, Серик Оразов и Гарифула Ембергенов; като има предвид, че органите не проведоха задълбочени и прозрачни разследвания на тези смъртни случаи; като има предвид, че е изключително важно лицата, отговорни за поръчването и извършването на тези престъпления, да бъдат изправени пред съда и да се гарантира, че властите се въздържат от преследване на представителите на гражданското общество и членовете на семействата, които се стремят да открият истината за смъртта на тези жертви; като има предвид, че казахстанските органи упражниха репресии срещу най-малко 200 активисти, участвали във възпоменателната церемония, посветена на Дулат Агадил, или организирали дейности по набиране на средства за семейството му и за семействата на други политически затворници; като има предвид, че 57 от тях бяха обвинени в „екстремизъм“, като сред тях е и Даметкан Аспандиярова, майка на три деца, която понастоящем е под домашен арест и е изправена пред 12 години лишаване от свобода по обвинения в екстремизъм заради организирането на набиране на средства в подкрепа на семейството на Дулад Агадил;

М.

като има предвид, че в затворите в Казахстан изтезанията и малтретирането са много често явление, като всяка година Коалицията за борба с изтезанията съобщава за най-малко 200 случая на изтезания; като има предвид, че извършителите на подобни посегателства се ползват с безнаказаност, докато срещу защитничката на правата на човека Елена Семенова беше заведено дело от затворнически колонии за това, че е разкрила в социалните медии използването на изтезания в казахстанската пенитенциарна система;

Н.

като има предвид, че въпреки призивите от страна на специалния докладчик на ООН (5) , на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския съюз казахстанските власти злоупотребяват с неясни и прекомерно широко формулирани закони срещу екстремизма, за да преследват опозицията и защитниците на правата на човека; като има предвид, че съгласно този закон от 22 октомври 2020 г. насам, тоест от деня, в който органите обявиха датата на изборите, броят на политически мотивираните наказателни дела се удвои и достигна 99 производства, по-специално въз основа на обвинения в екстремизъм; като има предвид, че 69 от засегнатите лица са изложени на опасност от предстоящо задържане, като например активистката Гулзипа Джаукерова, и че 11 активисти бяха поставени под домашен арест по изфабрикувани обвинения в „екстремизъм“;

О.

като има предвид, че няколко независими НПО в областта на правата на човека, в т.ч. ECHO, Еркиндик Канати, Международното бюро на Казахстан за правата на човека и принципите на правовата държава и „International Legal Initiative“, неотдавна бяха глобени и им беше разпоредено да прекратят работата си за срок до три месеца, считано от 25 януари 2020 г., на базата на неясни правни основания; като има предвид, че като отмъщение за извършвания от тях мониторинг властите упражняват тормоз и дори в много случаи преследват по съдебен път защитници на правата на човека, включително Шолпан Джанзакова, Анна Шукейева, Райгул Садирбаева, Айжан Измакова, Данияр Касенов, Алтинай Туксикова, Дана Жанай, Назим Серикпекова, Алма Нурушева, Абаибек Султанов, Зухра Нариман, Улболсин Турдиева, Алия Жакупова, Роза Мусаева и Барлик Мендигазиев; като има предвид, че между октомври и ноември 2020 г. най-малко 15 организации бяха уведомени, че са нарушили член 460–1 от Кодекса за административните нарушения, въз основа на твърдения, че не са информирали правилно органите относно полученото чуждестранно финансиране;

П.	като има предвид, че през 2020 г. 112 лица, три благотворителни организации и едно търговско дружество бяха осъдени за упражняване на свободата си на религия или убеждения;

Р.

като има предвид, че сред управляващия елит в Казахстан се шири корупция, както е видно от факта, че страната се нарежда на 94-то място в индекса на „Transparency International“ за възприемане на корупцията за 2020 г., и че тази корупция възпрепятства правата на човека, социалната справедливост и социално-икономическото развитие;

С.

като има предвид, че в разгара на пандемията от COVID-19 правителството злоупотребява със свързаните с пандемията ограничения като претекст за засилване на политическите репресии срещу гражданското общество, защитниците на правата на човека, членовете на опозицията и здравните работници, които осъдиха неуспеха на правителството да овладее епидемията;

Т.

като има предвид, че на 21 януари 2021 г. двама етнически казахи — Мурагер Алимули и Кайша Аканкизи, които избягаха от Китай, опасявайки се от лишаване от свобода в концентрационни лагери, впоследствие бяха подложени на побой и наранени с нож от неизвестни нападатели, както и че съответно трябва да се обръща достатъчно внимание на постоянното етническо напрежение в южните региони на Казахстан; като има предвид, че в Казахстан продължават насилствените етнически сблъсъци, особено в южната част на страната, където през февруари 2020 г. вследствие на сблъсъците между казахи и етнически дунгани имаше 11 убити и десетки ранени, а над 23 000 души, предимно дунгани, бяха принудени да напуснат домовете си;

У.

като има предвид, че казахстанските органи са злоупотребили с механизмите за международно сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително с червените бюлетини на Интерпол и правната взаимопомощ, за да преследват един политически бежанец в Белгия и конфискуват неговите документи, тези на адвоката и защитник на правата на човека Бота Джардемали; като има предвид, че на 29 септември 2020 г. Националният съд по въпросите на убежището на Франция предостави политическо убежище на основателя на Демократичен избор на Казахстан Мухтар Аблязов, който беше осъден задочно от казахстански съд на доживотен затвор в нарушение на правото на защита, като отбеляза системния и политически характер на репресивния апарат на Казахстан и злоупотребата от негова страна с граждански и наказателни производства;

Ф.

като има предвид, че казахстанските органи продължават да вземат на прицел независими профсъюзи и профсъюзни активисти; като има предвид, че през 2020 г. Законът за профсъюзите беше изменен, като бяха премахнати принадлежността към профсъюзи и изискванията за двуетапна регистрация; като има предвид, че въпреки това изменение градската администрация на Шимкент прекрати делото срещу Промишления синдикат на работниците в областта на горивата и енергетиката въз основа на необосновани твърдения или разпоредби, които вече не съществуват или не се прилагат към този синдикат;

Х.

като има предвид, че равенството между половете все още е проблем в Казахстан; като има предвид, че неправителствени организации посочват, че не се подават достатъчно сигнали за случаите на насилие срещу жени и че по тези случаи, както и по случаи на сексуален тормоз, се наблюдава нисък процент на преследване; като има предвид, че според ООН COVID-19 е създал нови пречки пред момичетата по отношение на равния достъп до информация и образование; като има предвид, че жертвите не разполагат с достатъчна защита, а съдебните и полицейските служители и доставчиците на услуги не са обучени да идентифицират, предотвратяват и реагират на насилието срещу жени;

Ц.

като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) в Казахстан все още са изправени пред правни предизвикателства и дискриминация; като има предвид, че през юни 2020 г. парламентът на Казахстан прие дискриминационни изменения към новия здравен кодекс, които уреждат аспектите на здравеопазването за транссексуалните лица; като има предвид, че процесът на промяна на половата идентичност в Казахстан продължава да бъде инвазивен и унизителен;

настоятелно призовава правителството на Казахстан да действа в съответствие с международните си задължения и да зачита правата на човека и основните свободи, залегнали в членове 1, 4, 5 и 235 от Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество; призовава органите на Казахстан да спазват международните стандарти при зачитане на правната рамка за провеждане на избори и да изпълнят препоръките на мисията за ограничено наблюдение на изборите на БДИПЧ, включително препоръките относно конституционно гарантираните основни свободи, участието на гражданското общество, политическия плурализъм, безпристрастността на изборната администрация, активното и пасивното избирателно право, регистрацията на гласоподавателите, медиите и публикуването на изборните резултати;

призовава правителството на Казахстан да оттегли политически мотивираните обвинения и да прекрати всички форми на произволно задържане, репресии и тормоз срещу защитници на правата на човека, религиозни организации, организации на гражданското общество, профсъюзи, журналисти и политически опозиционни движения, както и да позволи на хората свободно да изразяват своите политически, религиозни и други възгледи; призовава правителството да измени новия закон за мирните събрания, така че тази свобода да бъде гарантирана;

настоятелно призовава правителството на Казахстан незабавно да освободи и напълно да реабилитира всички политически затворници, по-специално Алмат Жумагулов, Арон Атабек, Нургул Калуова, Салтанат Кусманкизи, Дарин Хасенов, Уласбек Ахметов, Кенжебек Абишев, Ержан Елшибаев, Асет Абишев, Игор Чуприн, Руслан Гинатулин, Ашкат Жексебаев, Кайрат Клишев, Ербол Ескозин, Абай Бегимбетов, Асел Онлабекизи, Еркин Сабаншиев, Жанат Жамалиев, Диана Баймагамбетова, Ноян Рахимжанов и Аскар Каирбек и незабавно да отмени мерките за процесуална принуда задържане под стража и домашен арест, наложени на активисти на гражданското общество, членове на опозицията, ползватели на социални медии и мирни демонстранти; призовава правителството на Казахстан да преразгледа случаите и да предостави обезщетение на бившите политически затворници и жертви на изтезания Искандер Еримбетов, Макс Бокаев и Мухтар Джакишев, в съответствие с препоръките на работната група на ООН относно произволното задържане и Комитета на ООН по правата на човека;

приветства стъпките, предприети от правителството на Казахстан за прекратяване на политически мотивираните дела срещу защитниците на правата на човека Данияр Хасенов и Абайбек Султанов, но изразява загриженост относно образуването на ново наказателно дело по изфабрикувано обвинение в „екстремизъм“ срещу тях; призовава правителството на Казахстан да оттегли всички политически мотивирани обвинения срещу филантропа Барлик Мендигазиев и да сложи край на политически мотивираното преследване на членовете на неговото семейство и бившите му съдружници;

осъжда недобросъвестната употреба на законодателството за борба с екстремизма по отношение на поддръжниците на мирните опозиционни движения Демократичен избор на Казахстан и Коше Партияси, и настоятелно призовава органите да разрешат политическия плурализъм и политическата конкуренция; настоятелно призовава правителството на Казахстан да изпълни препоръките на Европейския парламент, на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в които се осъжда произволното прилагане на законите за борба с екстремизма;

призовава Казахстан да осъществи реформи, насочени към продължаване на модернизацията, демокрацията и стабилността на страната, да увеличи усилията за реформиране на политическата система на Казахстан, така че да се развият парламентаризмът и многопартийната система, както и да се разшири гражданското участие; отбелязва създаването на Върховен съвет за реформи и отбелязва обявяването от казахстанските органи на нов етап на реформи, по-специално по въпросите на правоприлагането, съдебната система и даването на приоритет на правата на човека; подчертава, че е важно този процес да продължи, включително промените в избирателния закон и цялостното прилагане на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ;

призовава казахстанските органи да прекратят използването на Наказателния кодекс срещу активисти, блогъри, журналисти и други лица във връзка с упражняване на правото им на свобода на изразяване на мнение;

приветства решението на казахстанските органи да отменят глобите и да позволят на НПО да продължат дейността си, както беше обявено на 3 февруари 2021 г.; призовава тригодишната забрана за упражняване на активна дейност, наложена на Макс Бокаев, да бъде отменена и да му бъде позволено да продължи основната си дейност; призовава органите на Казахстан да престанат да използват неправилно схемите за финансово отчитане с цел оказване на натиск върху групите за защита на правата на човека, да премахнат неоснователните обвинения за административни нарушения срещу групите, преследвани за предполагаеми нарушения, да приведат законодателството и практиките за докладване на чуждестранни доходи в съответствие с международните стандарти, включително чрез отмяна на членове 460–1 и 460–2 от Кодекса за административните нарушения, както и да защитават и улесняват толкова необходимата дейност на гражданското общество;

потвърждава твърдото си убеждение, че преследването на независими НПО чрез необосновани данъчни проверки и тормозът на защитници на правата на човека и движения като Бостандик Кз, Фемина Виртуте, Веритас, 405 и Елимай, както и активисти на гражданското общество, посредством административно задържане, глоби и наказателни преследвания не само възпрепятстват усилията за реформи, които вече са положени от органите, но и вредят на международната репутация на Казахстан;

10.

изразява съжаление относно тревожното състояние на свободата на медиите в страната и призовава правителството на Казахстан да осигури свободна и безопасна среда за независимите журналисти;

11.

настоятелно призовава правителството на Казахстан да позволи на независимите профсъюзи да се регистрират и да действат в съответствие с международните трудови стандарти, ратифицирани от Казахстан, без каквато и да било намеса или тормоз; изразява дълбоко съжаление във връзка с шестмесечното спиране от 5 февруари 2021 г. на дейността на Промишления синдикат на работниците в областта на горивата и енергетиката от Специализирания междурайонен икономически съд в Шимкент поради твърдения, че не са се регистрирали в съответствие със Закона за профсъюзите; насърчава правителството на Казахстан да прилага по съдържателен начин Закона за профсъюзите във вида, в който беше изменен през май 2020 г.;

12.

отбелязва със загриженост новия проектозакон за благотворителните организации, който налага допълнителни регулаторни мерки на организациите на гражданското общество и пряко противоречи на логиката и най-добрите практики на благотворителната дейност, както и неотдавнашната инициатива за създаване на асоциация на донорските организации под егидата на правителството, която рискува да бъде използвана неправомерно за контрол на донорските организации, допълнително ограничаване на тяхната независимост и налагане на контрол върху дейностите;

13.

отбелязва, че откакто през 2008 г. Казахстан ратифицира Протокола на ООН за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, страната значително подобри националното си законодателство относно наказателното преследване на трафика на хора и защитата на жертвите на трафик; потвърждава обаче, че все още има редица предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени от Казахстан, ако желае да премахне трафика на хора, както по отношение на подкрепата за жертвите, така и по отношение на наказателното преследване на експлоататорите;

14.

призовава органите да се борят с всички форми на насилие срещу жените, включително чрез осигуряване на ефективни и достъпни канали за подаване на сигнали и мерки за защита, които са съобразени с потребностите на жертвите и изискванията за поверителност; настоятелно призовава да се сложи край на безнаказаността и да се предприемат действия за гарантиране на подходящи наказания на извършителите, включително в случаите на домашно насилие; настоятелно призовава казахстанските органи да инкриминират домашното насилие като самостоятелно нарушение и да предвидят наказания за извършителите; призовава казахстанските органи да считат кризисните центрове и услугите за оцелели от домашно насилие като „основни услуги“ и да улеснят достъпа до тях за всички жени и момичета, включително по време на кризата с коронавируса; настоятелно призовава Казахстан да подпише и ратифицира Конвенцията от Истанбул;

15.

настоява, че правата на общността на ЛГБТИ трябва да се зачитат в пълна степен; призовава правителството на Казахстан да гарантира принципа на недискриминация срещу общността на ЛГБТИ, включително чрез забрана със закон на дискриминацията въз основа на полова идентичност или сексуална ориентация; призовава за осигуряване на подходящо обучение за съдебните и полицейските служители, както и за доставчиците на услуги, за да се гарантира, че на ЛГБТИ лицата се предоставят подходящи грижи и защита;

16.

настоятелно призовава правителството на Казахстан да гарантира безопасността на етническите казахи и други малцинствени групи, които са избягали от концентрационни лагери в Китай, включително като предостави постоянен статут на бежанец на Мурагер Алимули и Каиша Аканкизи, и да обърне достатъчно внимание на продължаващото етническо напрежение в южните региони на страната;

17.

съветва казахстанските органи да не злоупотребяват с механизмите за съдебно сътрудничество като системата на Интерпол за червени бюлетини и исканията за правна взаимопомощ с цел преследване на противници на режима в чужбина и получаване на достъп до поверителна информация;

18.

приветства премахването от страна на Казахстан на смъртното наказание за всички престъпления чрез ратифицирането на 2 януари 2021 г. от страната на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, като по този начин Казахстан стана 88-ата страна по споразумението; настоятелно призовава правителството на Казахстан да изпълни ангажиментите си за нулева толерантност към изтезанията и да гарантира, че всички твърдения за изтезания са щателно разследвани и отговорните лица се изправят пред съд;

19.

настоятелно призовава правителството на Казахстан да премахне изтезанията и малтретирането в затворите, да зачита правата на затворниците и да гарантира подходящи условия на живот, хигиена и безопасна среда по отношение на справянето със заплахите, породени от COVID-19;

20.

призовава Казахстан да въведе подходящи гаранции за личните данни и да приеме по-строго законодателство за защита на данните, както и да ограничи използването на технологии за инвазивно цифрово наблюдение и да въведе регулаторна рамка, която ясно да забранява произволното и неправомерно цифрово наблюдение, включително разпознаването на лица, в съответствие с правата на човека;

21.

призовава ЕС и неговите държави членки, включително на срещи на високо равнище и други срещи в подобен формат, в рамките на многостранни форуми и чрез местни представителства, да подкрепят решително гражданското общество, да предприемат допълнителни мерки за предоставяне на подкрепа за гражданското общество в Казахстан чрез Комисията, включително, но не само, за разширяване на схемите за финансова помощ, така че те да обхванат организациите на гражданското общество, които насърчават правата на човека, демократичните ценности, принципите на правовата държава и основните свободи в Казахстан, особено защитниците на правата на човека, и да засилят преките контакти с гражданите на Казахстан; подчертава, че финансовата помощ за Казахстан следва да бъде насочена към подкрепа на гражданското общество и жертвите на политическо преследване, а не към подкрепа на авторитарния режим;

22.

насърчава делегацията на ЕС в Казахстан да засили ангажираността си с местните членове на гражданското общество чрез организиране на редовни срещи и отправяне на препоръки по време на официални срещи с казахстански правителствени служители;

23.

настоятелно призовава делегацията на ЕС в Казахстан да наблюдава продължаващите нарушения на правата на човека и да заеме публична позиция по отношение на нарушенията, да предоставя помощ на жертвите на политическо преследване и на лишени от свобода активисти, като присъства на съдебните процеси срещу критици на правителството и защитници на правата на човека и отправя искане за посещения в затворите, както и да реагира бързо и решително на всяко действие, което противоречи на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека;

24.

припомня наскоро одобрения глобален режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека, който дава възможност на ЕС да насочва действията си срещу извършителите на тежки нарушения на правата на човека по целия свят, което в случая с Казахстан ще даде възможност за действия срещу лица, образувания и органи, които участват или са замесени в широко разпространени и системни нарушения на правата на човека; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки да обмислят налагането на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека;

25.

изисква правата на човека да заемат водещо място сред ангажиментите на ЕС за сътрудничество с Централна Азия; подчертава, че по-задълбочените политически и икономически отношения с ЕС, както е предвидено в Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество, трябва да се основават на споделени ценности и да съответстват на активен и конкретен ангажимент от страна на Казахстан по отношение на демократичните реформи, произтичащи от неговите международни задължения и ангажименти;

26.

призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да извършат цялостен преглед на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество с оглед на последните събития и резултатите от прегледа на търговската политика;

27.

(1) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 83.

(2) ОВ C 45, 5.2.2016 г., стр. 85.

(3) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 93.

(4) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 30.

(5) Специален докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма.

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/154

P9_TA(2021)0057

Политическата ситуация в Уганда

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно политическата ситуация в Уганда (2021/2545(RSP))

(2021/C 465/16)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Уганда,

—	като взе предвид изявлението от 20 януари 2021 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) от името на Европейския съюз относно изборите в Уганда,

—	като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител от 12 януари 2021 г. относно предстоящите общи избори в Уганда,

—	като взе предвид забележките на посланика на ЕС Атилио Пачифичи от 12 януари 2021 г. относно замразяването на банкови сметки на неправителствени организации (НПО),

—

като взе предвид съвместното местно изявление на делегациите на Европейския съюз в Уганда и дипломатическите мисии в Уганда на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Швеция, Исландия и Норвегия от 26 ноември 2020 г. относно неотдавнашното свързано с изборите насилие в Уганда,

—	като взе предвид информационната бележка за медиите на говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека от 8 януари 2021 г. относно Уганда,

—	като взе предвид изявлението на експерти на ООН по правата на човека от 29 декември 2020 г., озаглавено „Уганда: експерти на ООН са сериозно обезпокоени от ограничителните мерки във връзка с изборите“,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., по която Уганда е страна,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., ратифициран от Уганда на 21 юни 1995 г.,

—	като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 27 юни 1981 г.,

—	като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление от 30 януари 2007 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,

—	като взе предвид Конституцията на Република Уганда от 1995 г., изменена през 2005 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону) от 23 юни 2000 г. (1), и по-специално член 8, параграф 4 от него относно недискриминацията,

—	като взе предвид Съвместната стратегия Африка — ЕС,

—	като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Уганда от 18 февруари 2016 г.,

—	като взе предвид съвместното местно изявление на Групата партньори за демокрация и управление от 23 декември 2020 г. относно задържането на активисти за правата на човека в Уганда,

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие в нея,

—	като взе предвид Националната индикативна програма за Уганда в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 14 януари 2021 г. гласоподавателите от Уганда се явиха пред урните, за да изберат президент и членове на парламента, на фона на мащабни сведения за нередности, и като има предвид, че на 16 януари 2021 г. избирателната комисия обяви президента Йовери Мусевени, който заема поста от 35 години, за победител, спечелил шести мандат с 59 % от гласовете срещу основния опозиционен лидер Робърт Кягулани Сентаму, известен още като Боби Уайн, който получи 35 %; като има предвид, че резултатите от изборите бяха трудни за проверка, тъй като избирателната комисия не следваше предписания процес на преброяване;

Б.

като има предвид, че периодът преди президентските избори в Уганда през 2020 г. беше помрачен от насилие, като опозиционните кандидати, организациите на гражданското общество (ОГО), защитниците на правата на човека, изборните експерти и журналистите се сблъскаха със систематични репресии и сплашване, докато упражняваха законните си права; като има предвид, че прекомерното използване на сила от страна на правоприлагащите органи и агенциите по сигурността сериозно дискредитираха изборния процес;

В.

като има предвид, че от есента на 2020 г. насам органите на властта засилиха предизборно репресиите срещу политическата опозиция, като агенциите по сигурността арестуваха ключовите опозиционни кандидати Боби Уайн, Патрик Обой Амуриат и генерал-лейтенант Хенри Тумукунде, прекъсваха техните митинги и ограничаваха медийното отразяване на изборите;

Г.

като има предвид, че кандидатът за президент на опозиционната партия Форум за демократична промяна Патрик Обой Амуриат беше арестуван многократно преди изборите, събралите се на един от неговите предизборни митинги бяха разпръснати със сълзотворен газ на 9 ноември 2020 г., а полицията стреля по конвоя му на 6 януари 2021 г.;

Д.

като има предвид, че нарастващата милитаризация на предизборната кампания стана особено очевидна на 18 и 19 ноември 2020 г., когато силите за сигурност репресираха протестиращите, които настояваха за освобождаването на арестувания по това време кандидат за президент Боби Уайн, в резултат на което в поне седем окръга в страната загинаха най-малко 54 протестиращи, стотици бяха арестувани, а други изчезнаха;

Е.	като има предвид, че след изборите опозиционният кандидат Боби Уайн беше фактически поставен под домашен арест, като силите за сигурност бяха обкръжили дома му в продължение на 11 дни;

Ж.

като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. Боби Уайн внесе във Върховния съд на Уганда петиция за оспорване на изборните резултати, в която се твърди, че е имало широкоразпространени измами, включително, че военните са добавяли фалшифицирани бюлетини в избирателните урни, пускали са бюлетини от името на хората и са пречели на гласоподаватели да влизат в избирателните секции; като има предвид, че след последните четири избирателни кампании победата на президента Мусевени беше оспорвана пред Върховния съд;

З.	като има предвид, че на 7 януари 2021 г. Боби Уайн внесе петиция в Международния наказателен съд (МНС), в която обвинява президента Мусевени и девет други висши длъжностни лица за множество нарушения на правата на човека;

И.

като има предвид, че до голяма степен на тези избори нямаше международни наблюдатели и мисии на избирателни експерти, след като органите на Уганда не акредитираха мисиите, и като има предвид, че органите на властта не изпълниха и препоръките от предишни мисии; като има предвид, че ЕС предложи да изпрати малък екип от наблюдатели на изборите, но предложението беше отхвърлено; като има предвид, че САЩ отмениха наблюдението на общите избори в Уганда, тъй като повечето от исканията им за акредитация бяха отхвърлени; като има предвид, че в окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите от 2016 г. се отправят около 30 препоръки — включително се подчертава, че е необходимо да се осигури по-независим избирателен орган и да се прекрати прекомерната употреба на сила от страна на службите за сигурност — и нито една от тези препоръки не е изпълнена от органите на властта в Уганда;

Й.

като има предвид, че правителството ограничи достъпа до интернет преди изборите и започна да въвежда данък върху социалните медии за потребителите, купуващи интернет данни, и като има предвид, че се твърди, че преди изборите е бил блокиран достъпът до онлайн услугите за изпращане на съобщения и до платформи на социалните медии; като има предвид, че достъпът до някои сайтове на социални медии остава ограничен;

К.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 също бе използвана като претекст за репресии и непропорционални ограничения на събиранията и дейностите на опозицията; като има предвид, че Уганда е докладвала за приблизително 40 000 случая на COVID-19; като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека изрази загриженост, че мерките, свързани с COVID-19, са били използвани за ограничаване на политическите свободи и политическото участие по време на изборния процес; като има предвид, че на 26 декември 2020 г. Уганда преустанови кампанията в области, в които опозицията се радва на особена популярност, включително Мбарара, Кабарол, Луверо, Касесе, Масака, Уакисо, Джинджа, Калунгу, Казо, град Кампала и Тороро, обосновавайки се с предпазните мерки във връзка с COVID-19;

Л.

като има предвид, че в няколко случая ограничителните мерки, свързани с COVID-19, са били насочени срещу определени групи, което е довело до прекомерно насилие и произволни арести без достъп до адвокат, както се вижда от полицейската акция, проведена на 29 март 2020 г. спрямо фондация „Децата на Слънцето“ — приют за бездомни млади хора, които се идентифицират като лесбийки, гейове, бисексуални или трансполови лица;

М.

като има предвид, че през ноември 2020 г. Националното бюро за НПО (неправителствените организации) произволно прекрати дейността на новосъздадената Национална организация за наблюдение на изборите в Уганда — ръководена от граждани ОГО, създадена за наблюдение на избори; като има предвид, че органът за финансово разузнаване на Уганда замрази банковите сметки на няколко ОГО, включително Националния форум на НПО в Уганда и Мрежата на жените в Уганда (UWONET), обосновавайки се с непотвърдени обвинения във финансиране на тероризъм;

Н.

като има предвид, че през последните години органите на властта в Уганда все по-често насочват действията си срещу ОГО, особено срещу тези организации, които работят в областта на правата на човека и изборите; като има предвид, че на 23 декември 2020 г. Никълъс Опийо, водещ адвокат в областта на правата на човека и стипендиант на наградата „Сахаров“, беше арестуван заедно с трима други адвокати — Хърбърт Дакаси, Антъни Одур и Есому Обуре — и с Хамид Тениуа, член на Платформата за национално единство (NUP), по обвинения в изпиране на пари и нарушаване на конституционните гаранции на Уганда; като има предвид, че Никълъс Опийо беше освободен под гаранция на 30 декември 2020 г., но все още очаква съдебен процес; като има предвид, че Опийо категорично отрича обвиненията, като заявява, че средствата са били използвани законно в подкрепа на работата на Chapter Four Uganda (Глава четвърта — Уганда) в областта на правата на човека;

О.	като има предвид, че стотици поддръжници на NUP са отвлечени от служители по сигурността, докато са пътували в рамките на предизборната кампания, и че неизвестен брой от тях все още са принудително задържани или изчезнали;

П.

като има предвид, че на 2 януари 2020 г. в писмо до Министерството на финансите президентът Мусевени разпореди спиране на Механизма за демократично управление (DGF); като има предвид, че DGF финансира повечето НПО в Уганда и се подкрепя от редица държави членки, включително Австрия, Нидерландия, Швеция, Дания и Ирландия, както и от Норвегия; като има предвид, че неговата цел е укрепване на демократизацията, защита на правата на човека, подобряване на достъпа до правосъдие и повишаване на отчетността; като има предвид, че изпълнението на важни програми с финансиране от ЕС е сериозно възпрепятствано;

Р.

като има предвид, че през декември 2020 г. Мрежата на журналистите по правата на човека — Уганда докладва за над 100 случая на нарушения на правата на човека, насочени срещу журналисти, включително полицейско насилие, възникнали основно когато те са били по места, отразявайки кампаниите на политически кандидати; като има предвид, че на 30 декември 2020 г. полицията обеща, че само на „сертифицирани журналисти“ ще бъде разрешено да отразяват гласуването; като има предвид, че в края на ноември 2020 г. органите на властта експулсираха трима канадски журналисти; като има предвид, че сега Уганда се нарежда на 125-то от общо 180 места в световния индекс за свобода на медиите на организацията „Репортери без граници“ за 2020 г.;

С.

като има предвид, че на 12 декември 2020 г. правителството замрази активите на четири НПО, работещи в предизборни кампании за насърчаване на участието на жените и младежите — UWONET, Националния форум на НПО, Международния център на жените за мир и Алианса за финансово наблюдение на изборите — по обвинения във финансиране на тероризъм;

Т.

като има предвид, че на 11 януари 2021 г. Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН осъди това, което тя нарича „влошаващото се положение с правата на човека в Уганда“, и съобщи за многобройни нарушения на правата на човека, включително правата на свобода на изразяване на мнение, мирни събрания и участие, както и произволното лишаване от живот, произволните арести и задържане и изтезанията;

У.	като има предвид, че в предизборната кампания и изявления на президента Мусевени присъства все по-антизападна реторика;

Ф.

като има предвид, че Уганда има едно от най-младите и най-бързо увеличаващи се населения в света, като много от тези хора са упражнили правото си да гласуват по мирен начин; като има предвид, че един милион млади отговарящи на условията гласоподаватели не бяха регистрирани от Националната избирателна комисия на Уганда, която твърдеше, че не разполага с материалните ресурси, за да ги регистрира;

Х.

като има предвид, че чрез 11-ия Европейски фонд за развитие ЕС предоставя на Уганда 578 милиона евро, а именно в подкрепа на насърчаването на доброто управление, подобряването на инфраструктурата, гарантирането на продоволствената сигурност и подпомагането на селското стопанство; като има предвид, че Уганда получава също така 112,2 милиона евро от Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка;

Ц.	като има предвид, че сътрудничеството в областта на сигурността и развитието между Уганда и ЕС, САЩ и други държави се осъществява в контекста на мироопазващата мисия на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM);

Ч.	като има предвид, че индексът на човешкото развитие на ООН нарежда Уганда на 159-о място от общо 189, и като има предвид, че според „Трансперънси интернешънъл“ Уганда се нарежда на 137-о място от общо 180 държави в индекса за възприемане на корупцията;

Ш.	като има предвид, че Уганда има един от най-суровите закони срещу хомосексуалността в света, и като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу ЛГБТК+ лицата продължават;

Щ.

като има предвид, че бившият ръководител на милициите и дете войник Доминик Онгуен от Уганда беше признат за виновен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството в МНС в знаково решение от 4 февруари 2021 г., в което той беше осъден по 61 отделни обвинения в убийства, изнасилвания, сексуално робство, отвличания и изтезания, извършени по неговото време като командир на Божията армия на съпротивата (LRA) — насилствен култ, водил кървава кампания на насилие в Уганда и съседните държави от средата на 80-те години на миналия век допреди няколко години;

изразява съжаление относно факта, че изборният процес не беше демократичен и прозрачен; осъжда прекомерната употреба на сила от страна на полицията и въоръжените сили по време на президентските избори и нарастващата им намеса в политическия процес; изразява съжаление, че на независимите местни и международни наблюдатели на избори беше забранено да наблюдават изборите, което не позволи те да бъдат оценени въз основа на международно признати стандарти; подчертава основното значение на свободните и честни избори, които са предпоставка за устойчиво и дългосрочно развитие; в този дух приветства народа на Уганда, по-специално младото население, за куража и ентусиазма за демокрация, които те демонстрираха по време на предизборната кампания;

осъжда насилието, продължаващия тормоз и системните репресии срещу лидери на политическата опозиция в Уганда, както и потискането на гражданското общество, защитниците на правата на човека и медиите, а също и прекъсването на платформите на социалните медии и спиранията на интернет;

поради това призовава правителството да сложи край на продължаващото използване на смъртоносна и прекомерна сила от страна на силите за сигурност и произволните арести, задържания и нападения срещу политици и поддръжници на опозицията, протестиращи, защитници на правата на човека и журналисти;

призовава правителството на Уганда да гарантира справедливост и отчетност за всички жертви, като проведе безпристрастни, задълбочени и независими разследвания на стрелбите и насилието, извършени от силите за сигурност, и също така призовава съдебната власт в Уганда да прилага обективно и независимо действащата законодателна рамка и да взема изцяло под внимание наличните факти и доказателства; призовава органите на Уганда да започнат незабавно независимо разследване на трагичните събития от 18 и 19 ноември 2020 г., в които най-малко 54 души ненужно загубиха живота си, убити от полицията след арестуването на Боби Уайн, а стотици други бяха ранени — нещо, което самият президент Мусевени призна, и да подведат под отговорност виновните;

подчертава, че обжалванията и оспорването на изборните резултати са основна характеристика на надежден изборен процес; очаква всички свързани с изборите спорове и жалби да бъдат разгледани по независим и прозрачен начин, като се използват наличните конституционни и правни средства за защита;

призовава правителството незабавно и безусловно да освободи или да оттегли всички обвинения срещу всички арестувани и задържани единствено за участие в мирни политически събрания или за упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение и сдружаване, включително стипендианта на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент от 2016 г. Никълъс Опийо; напомня на правителството на Уганда да зачита свободата на изразяване на мнение и правото на мирни и безопасни събрания, включително свободното движение на всички политически участници и техните поддръжници, и осъжда продължаващите репресии срещу гражданското общество; призовава правителството да гарантира, че правата на г-н Опийо на законосъобразна процедура и справедлив съдебен процес се зачитат в съответствие с най-високите стандарти;

припомня на органите на Уганда задължението им да гарантират, защитават и насърчават основните права, включително гражданските и политическите права на гражданите на страната, справедливото представителство независимо от етническия произход, свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, както и да потвърдят решаващата роля, която политическата опозиция, представителите на гражданското общество, журналистите и медиите играят в страната; призовава органите да премахнат всички ограничения върху правото на хората на свобода на мирни събрания, свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване;

припомня на правителството на Уганда значението на свободата на изразяване на мнение и ролята на свободните и плуралистични медии в демократично общество; отбелязва със загриженост, че журналистите, отразяващи изборите, редовно са били подлагани на сплашване и насилие; очаква органите на Уганда да създадат среда, в която журналистите да могат безпрепятствено да вършат работата си;

призовава органите на Уганда да гарантират сигурен и неограничен достъп до интернет за всички, включително до социалните медии и платформите за онлайн съобщения, тъй като неосигуряването на такъв достъп представлява сериозна пречка за свободата на информация, включително свободата на медиите;

10.

настоятелно призовава органите на Уганда да сложат край на произволното спиране на дейностите на гражданското общество, арестите на активисти на гражданското общество и замразяването на техните финансови активи; във връзка с това осъжда най-категорично опитите за ограничаване на финансирането на гражданското общество, по-специално чрез заповедта на президента Мусевени за спиране на Механизма за демократично управление (DGF), възлизащ на много милиони евро — обединен фонд, координиран от ЕС и национални партньори за развитие, в подкрепа на групи, работещи за насърчаване на правата на човека, задълбочаване на демокрацията и подобряване на отчетността в Уганда;

11.

очаква от правителството на Уганда незабавно да преустанови използването на пандемията от COVID-19 като претекст за въвеждане на закони и политики, които нарушават международното право, и за премахване на гаранциите за правата на човека, включително неоснователното ограничаване на правото на свобода на мирни събрания и свобода на изразяване на мнение, основната мишена на което са ЛГБТК+ лицата; настоятелно призовава органите на Уганда да зачитат правата и достойнството на народа на страната и строго да ограничат упражняването на правомощията за извънредни ситуации до опазването на общественото здраве;

12.

остро критикува суровите закони на Уганда срещу хомосексуалността и призовава за тяхното спешно преразглеждане, придружено от стратегия за борба с дискриминацията и насилието срещу ЛГБТК+ лицата;

13.

настоява делегацията на ЕС в Уганда да продължи да следи отблизо положението на ЛГБТК+ лицата и да подкрепя активно организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека и ЛГБТК+ лицата на място;

14.

настоява за ангажимента и готовността на ЕС да взаимодейства с органите на Уганда и да съдейства за така необходимите демократични реформи и реформи в управлението; подчертава обаче, че успехът на това сътрудничество зависи до голяма степен от готовността на Уганда за действително осъществяване на тези реформи; във връзка с това припомня, че системното използване на държавни репресии и насилие би могло да окаже съществено въздействие върху бъдещите отношения на ЕС с Уганда; призовава ЕС да се възползва от политическото влияние, осигурявано от програмите за помощ за развитие, а именно програмите за бюджетна подкрепа, с цел подобряване на защитата и утвърждаването на правата на човека в Уганда;

15.

настоява ЕС и други международни участници да поддържат и укрепват своя интегриран и координиран подход към Уганда, който включва насърчаването на доброто управление, демокрацията и правата на човека, както и укрепването на съдебната система и принципите на правовата държава, и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изразяват тези опасения по публични и дипломатически канали; отново заявява, че санкциите срещу отделни лица и организации, отговорни за нарушения на правата на човека в Уганда, трябва да бъдат приети на равнището на ЕС съгласно новия механизъм на ЕС за санкции в областта на правата на човека, т.нар. закон „Магнитски“ на ЕС;

16.

препоръчва да се засили контролът върху фискалното управление и прозрачност на Уганда; настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да продължат да извършват систематични прегледи на програмите на ЕС за бюджетна подкрепа, когато съществува риск от отклоняване на средства за използване от органите на Уганда за дейности, които могат да нарушават правата на човека и да бъдат насочени срещу активисти;

17.

приветства присъдата по делото срещу бившия командир на LRA Доминик Онгуен, който беше признат от МНС за виновен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, и я счита за важна стъпка към справедливост и търсене на отговорност за жестокостите, извършени от LRA;

18.

остава загрижен за цялостното положение със сигурността в региона и във връзка с това подчертава важната работа на AMISOM; подчертава, че нейните дългосрочни цели ще бъдат постигнати само ако всички участници дават пример, когато става въпрос за зачитане на принципите на правовата държава, основните права и демократичните принципи;

19.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

17.11.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 465/160

P9_TA(2021)0058

25 години след Декларацията и Платформата за действие от Пекин: бъдещи предизвикателства по отношение на правата на жените

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно бъдещи предизвикателства пред правата на жените в Европа: повече от 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие (2021/2509(RSP))

(2021/C 465/17)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 15 септември 1995 г. и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

—	като взе предвид членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права, по-конкретно принципи 2, 3, 9 и 15 от него,

—

като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, принципа „никой да не бъде изоставен“, и по-специално цел 1, с която се цели да се сложи край на бедността, цел 3, с която се цели да се гарантира, че хората могат да живеят в добро здраве, цел 5, която е насочена към постигане на равенство между половете и подобряване на условията на живот за жените, цел 8, насочена към постигане на устойчив и икономически растеж, и цел 13, която е насочена към предприемане на спешни действия за борба срещу изменението на климата и неговото въздействие,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН от 18 декември 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г.,

—	като взе предвид Конвенция 100 на Международната организация на труда (МОТ) за равенството в заплащането от 1951 г., Конвенция 190 на МОТ за борба с насилието и тормоза от 2019 г. и Конвенция 189 на МОТ относно домашните работници от 2013 г.,

—	като взе предвид „Регионален преглед на напредъка: регионално обобщение“ на Икономическата комисия за Европа на ООН от 20 август 2019 г.,

—	като взе предвид доклада на ООН — Жени, озаглавен „Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин“, публикуван на 5 март 2020 г.,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Комисията за положението на жените, шестдесет и четвърта сесия, озаглавен „Преглед и оценка на изпълнението на Пекинската декларация и платформа за действие и резултатите от двадесет и третата специална сесия на Общото събрание“ от 13 декември 2019 г.,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Комисията за положението на жените, шестдесет и пета сесия, озаглавен „Пълното и ефективно участие на жените във вземането на решения в обществения живот, както и премахването на насилието, за постигане на равенство между половете и овластяване на жените и момичетата“ от 21 декември 2020 г.,

—	като взе предвид политическия обзор на генералния секретар на ООН, озаглавен „Въздействието на COVID-19 върху жените“, публикуван на 9 април 2020 г.,

—	като взе предвид доклада на ООН — Жени, озаглавен „От прозрения към действия: равенство между половете след COVID-19“, публикуван на 2 септември 2020 г.,

—	като взе предвид доклада на EIGE, озаглавен „Пекин + 25: петият преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите — членки на ЕС“, публикуван на 5 март 2020 г.,

—	като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно „Пекинската платформа за действие, 25-годишен преглед и бъдещи приоритети“ (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Европейски парламент, 2020 г.),

—	като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН), озаглавен „Въздействие на пандемията от COVID-19 върху семейното планиране и прекратяването на основаното на пола насилие, гениталното осакатяване на жени и детските бракове“, публикуван на 27 април 2020 г.,

—	като взе предвид изявлението на ФНООН, озаглавено „Поради пандемията от COVID-19 се очакват милиони нови случаи на насилие, детски бракове, генитално осакатяване на жени, непредвидена бременност“, публикувано на 28 април 2020 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 9-10 декември 2019 г. на тема „Икономики с равенство между половете в ЕС: пътят напред“,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 ноември 2020 г. относно плана за действие на ЕС в областта на равенството между половете (GAP III),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2020 г. относно приоритетите на ЕС за 64-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете (2) и Стратегията на Европейската комисия за равенство между половете за периода 2020—2025 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно фактическата забрана на правото на аборт в Полша (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно необходимостта от специален състав на Съвета относно равенството между половете (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно ролята на жените в процеса на вземане на политически решения — качество и равенство (9),

—	като взе предвид многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021–2027 г. и хоризонталния ѝ приоритет за интегриране на принципа на равенство между половете,

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.	като има предвид, че 189 правителства по света, включително Европейският съюз и неговите държави членки, се ангажираха да работят за постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета в рамките на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин през 1995 г.;

Б.

като има предвид, че Пекинската декларация и платформа за действие, приета на конференцията, е най-всеобхватната глобална програма за насърчаване на равенството между половете и се счита за международен „Закон за правата“ на жените, който определя правата на жените като права на човека и изразява визия за равни права, свобода и възможности за всички жени по света, и беше потвърдена през 2015 г. с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие чрез определяне на цели и конкретни мерки по редица въпроси, които засягат жените и момичетата;

В.	като има предвид, че от приемането на Пекинската платформа през 1995 г. насам е постигнат напредък по отношение на жените и момичетата, особено в Европа, но че цялостният напредък е неприемливо бавен и постигнатото с много труд е изложено на риск от обрат;

Г.	като има предвид, че поради пандемията от COVID-19 Форумът „Поколение за равенство“ беше отложен за първата половина на 2021 г.;

Д.

като има предвид, че изминаха 25 години от Международната конференция за населението и развитието (МКНР) в Кайро, където програмата за действие на МКНР беше приета от 179 правителства, обявявайки глобален ангажимент за сексуално и репродуктивно здраве и права в съответствие с Пекинската платформа за действие;

Е.	като има предвид, че Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените влезе в сила преди малко повече от 40 години и въпреки че всички държави–членки на ЕС са я ратифицирали, напредъкът в областта на равенството между жените и мъжете е бавен, както посочва EIGE;

Ж.

като има предвид, че Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията на Съвета на Европа от Истанбул), най-всеобхватният инструмент за борба с насилието срещу жени в Европа, беше открита за подписване преди 10 години, но все още не е ратифицирана от всички държави–членки на ЕС, нито ЕС се е присъединил към нея;

З.	като има предвид, че през 2021 г. беше отбелязана 10-ата годишнина от Истанбулската конвенция на Съвета на Европа;

И.

като има предвид, че е необходимо да се премахнат вредните структури и стереотипи, които затвърждават неравенството, за да се постигне напредък по отношение на равенството между половете; като има предвид, че насърчаването на равенството между половете е от полза не само за обществото като цяло, но и представлява цел само по себе си;

Й.

като има предвид, че неравенството между половете обхваща всички аспекти на пазара на труда, включително разликите в заетостта, заплащането, пенсиите и полагането на грижи, липсата на достъп до социални услуги и социална закрила, все по-несигурните работни места и по-високия риск от бедност за жените;

К.

като има предвид, че финансовата криза и последиците от нея се оказаха вредни за жените, правата на жените и равенството между половете и имат дългосрочни последици; като има предвид, че икономическите мерки в периода след кризата с COVID-19 трябва да вземат предвид измерението, свързано с пола, и социалното равенство;

Л.

като има предвид, че въздействието на кризата с COVID-19 е свързано с пола, като кризата с COVID-19 и последиците от нея имат ясно измерение във връзка с пола, тъй като те оказаха различно въздействие върху жените и мъжете и изостриха съществуващите неравенства; като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от кризата, докато отговорът на кризата с COVID-19 е до голяма степен несвързан с пола; като има предвид, че тези въздействия варират от тревожно увеличаване на насилието и тормоза, основани на пола, до неплатени и неравностойни грижи и отговорности в домакинството, както и ограничен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП) и значителни икономически и трудови последици за жените, особено за здравните работници и лицата, полагащи грижи;

М.

като има предвид, че доминираните от жени сектори и професии (напр. здравеопазване, услуги за полагане на грижи и спешна помощ, социална работа, образование, търговия на дребно, касиери, чистачи и др.) и неформалната икономика бяха особено засегнати от пандемията; като има предвид, че жените, работещи в сектора на здравеопазването, са потенциално изложени на по-голям риск от заразяване, отколкото мъжете, тъй като те представляват 76 % от здравните работници в ЕС (10);

Н.

като има предвид, че поради наличието на т.н. „стъклен таван“ жените не участват наравно с мъжете при вземането на решения; като има предвид, че в повечето държави–членки на ЕС все още не е постигнато равномерно разпределение на властта между мъжете и жените в правителствените служби, парламентите, публичната администрация, в работните групи във връзка с COVID-19 и в управителните съвети на дружествата;

О.

като има предвид, че жените са изправени пред интерсекционална неравнопоставеност и дискриминация, свързани, наред с другото, с техния расов, етнически или социален произход, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване, религия или убеждения, статут на пребиваване и увреждане, и че усилията трябва да се насочат към всички форми на дискриминация за постигане на равенство между половете за всички жени; като има предвид, че политиките на ЕС трябва да засилят своя междусекторен подход за справяне с институционалните, структурните и историческите измерения на дискриминацията; като има предвид, че прилагането на междусекторния анализ не само ни позволява да разберем структурните пречки, но и предоставя доказателства, въз основа на които да се създадат референтни показатели и да се проправи пътят към стратегически и ефективни политики срещу системната дискриминация, изключването и неравенствата между половете;

П.

като има предвид, че е по-вероятно жените да са изправени пред безработица и да имат несигурен трудов статус (например във връзка с трудовите си договори), което създава несигурност на работното място; като има предвид, че работниците в сектора на грижите са предимно жени (76 %) (11) и че те са изправени пред несигурно заплащане и условия на труд; като има предвид, че жените представляват по-голямата част от ползвателите, както и доставчиците на социални услуги, така че липсата на адекватно предоставяне на такива услуги възпрепятства жените да участват пълноценно в работната сила, като по този начин се поражда игнориране на измерението на пола в планирането, бюджетирането и предоставянето на социални услуги;

Р.

като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете все още възлиза на 14 % в Европа (12) и 20 % в световен мащаб (13), а разликата в пенсиите на мъжете и жените е 40 % в някои държави–членки на ЕС; като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете води до разлика в пенсиите, която сама по себе си увеличава риска от бедност и изключване, особено сред възрастните жени и жените, живеещи в едночленно домакинство; като има предвид, че както разликите в заплащането, така и несигурността оказват пряко въздействие върху бъдещите пенсии;

С.

като има предвид, че неравното разпределение на неплатените грижи и домакинския труд сериозно ограничава участието на жените в икономиката; като има предвид, че неплатеният труд за полагане на грижи от жени е в основата на поддържането на обществата по време на кризата с COVID-19, но отговорностите за полагане на грижи задържат 7,7 милиона жени в Европа извън пазара на труда в сравнение с 450 000 мъже (14); като има предвид, че характеристиките на заетостта на жените в резултат на неплатени грижи (т.е. работа на непълно работно време) са важен фактор за разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че повече жени, отколкото мъже, поемат дългосрочни неформални отговорности за полагане на грижи най-малко няколко дни в седмицата или всеки ден, и като цяло жените представляват 62 % от всички лица, предоставящи дългосрочни неформални грижи в ЕС (15);

Т.

като има предвид, че в световен мащаб 35 % от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие от страна на интимния партньор или сексуално насилие от страна на лице, което не е партньор; като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 се наблюдава драстично нарастване на насилието от страна на интимния партньор по време на т.нар. от ООН „пандемия в сянка“, като сред държавите членки от Европа в рамките на Световната здравна организация се съобщава за увеличение от 60 % на спешните повиквания от жени, подложени на насилие от страна на техния интимен партньор (16);

У.

като има предвид, че жените са по-уязвими от въздействието на изменението на климата (17); като има предвид, че въпреки че жените изглежда проявяват по-голяма загриженост по отношение на климата в поведението си, отколкото мъжете, жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности, свързани със справянето с кризата в областта на климата, и представляват едва 32 % от работната сила в областта на енергията от възобновяеми източници в световен мащаб (18);

Ф.

като има предвид, че съществува неравнопоставеност между половете във всички области на цифровите технологии, особено в областта на иновативните технологии, като например изкуствения интелект и областта на киберсигурността; като има предвид, че свързаните с пола стереотипи, културното обезсърчаване и липсата на осведоменост и насърчаване на женски ролеви модели възпрепятстват възможностите на момичетата и жените в образованието и професионалното развитие в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

Х.	като има предвид, че в някои държави членки е налице видима враждебна реакция и че има риск неравенството между половете да изостане още повече в дневния ред на държавите членки;

изразява съжаление, че на срещата на високо равнище на тема „Ускоряване на постигането на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“, проведена на 1 октомври 2020 г. по време на Общото събрание на ООН за отбелязване на Пекинската конвенция, световните лидери от 100 държави признаха, че цялостният напредък в областта на правата на жените е далеч под този, с който се ангажираха по време на Пекинската конвенция през 1995 г.;

изтъква, че докладът на ООН — Жени, озаглавен „Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин“ (19) показа как напредъкът по отношение на равенството между половете всъщност се проваля и постигнатото с много труд се губи в световен мащаб;

отбелязва със загриженост, че петият преглед на Пекинската платформа за действие, публикуван от EIGE през 2020 г., показва, че нито една европейска държава членка не е изпълнила целите, определени в Пекинската конвенция през 1995 г.; изразява съжаление, че индексът на EIGE за равенството между половете за 2020 г. показа, че напредъкът в постигането на равенство между жените и мъжете е в застой и че въпреки усилията за подобряване на равенството между половете, които доведоха до известни резултати, в ЕС продължават да съществуват трайни неравенства и различия между половете във всички области, обхванати от Пекинската платформа за действие;

подчертава, че социалните и икономическите последици от COVID-19 засягат непропорционално жените и момичетата, което изостря вече съществуващите неравенства между половете и заплашва да обърне постигнатия до момента напредък; подчертава в тази връзка, че според оценките на ООН — Жени (20) пандемията ще тласне още 47 милиона жени и момичета под прага на бедността на световно равнище, с което общият им брой ще достигне 435 милиона, като същевременно пандемията експоненциално увеличи насилието, основано на пола, и жените губят работните си места и средствата си за препитание по-бързо, тъй като са изложени в по-голяма степен на тежко засегнати икономически сектори;

признава, че все повече жени се избират и назначават на отговорни постове, но изразява съжаление, че напредъкът е бавен и че равенството е постигнато само в няколко държави– членки на ЕС;

припомня своята позиция от 17 декември 2020 г. и призовава Съвета да установи специална конфигурация относно равенството между половете с цел да се предприемат общи и конкретни мерки в отговор на предизвикателствата в областта на правата на жените и равенството между половете, както и да се гарантира, че въпросите, свързани с равенството между половете, се обсъждат на най-високо политическо равнище;

изразява съжаление, че интегрирането на принципа на равенство между половете не се прилага систематично във всички области на политиката на ЕС и във всички програми за финансиране; приветства въвеждането на интегрирането на принципа на равенство между половете като хоризонтален приоритет в многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г.; призовава Комисията да гарантира прилагането на систематично интегриране на принципа на равенство между половете като ключова стратегия в подкрепа на осъществяването на равенството между половете и да прилага съобразено с равенството между половете бюджетиране, практики и пътни карти в консултация с експерти по бюджетиране, съобразено с равенството между половете, за да се гарантира, че жените и мъжете се възползват в еднаква степен от публичните разходи на всички равнища на бюджетиране, както и че гледните точки на жените са интегрирани във всички области, със специални средства за справяне с фактори на неравенство като насилието срещу жени и момичета, включително в разпределението на програмата „Граждани, права и ценности“, която е предназначена за насърчаване на равенството между половете;

призовава Комисията и държавите членки да разработят и приложат конкретни планове и набор от действия, съчетани с подходящо целево финансиране, въз основа на дванадесетте проблемни области, определени от Пекинската платформа за действие, особено по отношение на жените и бедността, жените и икономиката, властта и вземането на решения, жените и насилието, жените и околната среда, както и жените и здравето, за да се постигне напредък по отношение на правата на жените и програмата за равенство между половете , с оглед на предстоящия Форум за равенство между поколенията;

изразява съжаление, че регресивните тенденции, които намират израз в някои държави по отношение на поставянето под въпрос на Конвенцията от Истанбул, враждебните реакции срещу сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) на жените и предизвикателствата пред телесната автономност и контрола на раждаемостта, се изостриха през последните години; категорично осъжда приемането на решението на Конституционния съд за прилагане на фактическа забрана на абортите и последвалото възпрепятстване на сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените в Полша и необоснованите прекомерни ограничения на достъпа до аборти;

10.

припомня, че правата на жените са права на човека и са неотменима, неразделна и неделима част от всеобщите права на човека, както беше заявено на Четвъртата световна конференция за жените;

11.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да наблюдават и подобряват събирането на съпоставими данни, групирани по възраст, расов и етнически произход и по полов признак, с цел подобряване на количествения анализ и разработване и прилагане на политики на ЕС, които ще интегрират по-добре междусекторната перспектива, свързана с равенството между половете; подчертава значението на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) за осигуряването на надеждни и подходящи, групирани по полов признак данни за основата на законодателния анализ и вземането на решения и подчертава колко е важно осигуряването и разширяването на финансирането и капацитета на EIGE; също така настоятелно призовава EIGE и всички други имащи отношение институции и агенции на ЕС да работят за създаването на нови показатели и да включат нови показатели, например бедността сред работещите, недостига на свободно време или стойността на работата, свързана с полагането на грижи;

12.

припомня, че в Европейския съюз живеят 46 милиона жени и момичета с увреждания и че половината от всички жени в трудоспособна възраст, които имат увреждания, са икономически неактивни; подчертава специфичните проблеми, пред които са изправени жените с увреждания, и припомня, че степента на материални лишения сред жените с увреждания е много висока във всички държави членки; поради това отново потвърждава необходимостта от по-нататъшно включване на перспективата за равенство между половете в предстоящата стратегия за равенство на хората с увреждания за 2021 г.;

13.

настоятелно призовава държавите членки да одобрят и приложат Директивата за борба с дискриминацията и да гарантират премахването на множествените и комбинирани форми на дискриминация във всички държави — членки на ЕС;

Жените и бедността

14.

подчертава , че полът продължава да бъде важен фактор в моделите на бедност в ЕС и че макар равнищата на изключване и разликите в бедността между половете да варират в значителна степен в отделните държави, 23,3 % от жените са изложени на риск от бедност спрямо 21,6 % от мъжете (21); подчертава, че този риск се увеличава значително с възрастта, като е свързан също със състава на домакинството, расата или етническия произход, уврежданията и трудовия статус; подчертава, че разликите в заплащането, пенсиите и полагането на грижи между жените и мъжете са важни фактори за феминизирането на бедността;

15.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки по отношение на феминизирането на бедността във всичките ѝ форми, включително бедността сред възрастните хора, по-специално чрез отчитане на измерението на пола по отношение на наличието на подходящи пенсионни права и достъпа до тях, с цел да се премахне разликата в пенсиите на мъжете и жените, и чрез подобряване на условията на труд във феминизираните сектори и професии; посочва, че е важно да се предприемат действия по отношение на общественото, икономическото и културното недооценяване на работните места, в които преобладават жените, и необходимостта да се води борба срещу тези стереотипи и срещу прекомерно високия дял на жените в нетипичните форми на заетост;

16.

подчертава, че в процеса на преодоляване на пенсионните неравенства и гарантиране и увеличаване на пенсиите като цяло е задължително системите за социална сигурност да продължават да съществуват в публичната сфера, като интегрират принципите на солидарност и преразпределение, както и да се полагат възможно най-енергични усилия за борба срещу несигурната и нерегламентираната заетост;

17.

призовава Комисията да представи стратегия за борба с бедността с цел да се води борба срещу феминизирането на бедността, със специален акцент върху домакинствата с един родител, ръководени от жени; призовава също така държавите членки да прилагат специфични социални мерки за борба с риска от социално изключване и бедност по отношение на достъпа до жилища на достъпни цени, транспорт и енергия;

18.

настоятелно призовава държавите членки да предприемат конкретни мерки за борба с риска от бедност в напреднала възраст, както и Комисията да включи измерението на половете по отношение на бедността в своите рамки за икономически растеж и социална политика; приветства групираните по полов признак показатели в механизма за мониторинг на прилагането на Европейския стълб на социалните права; подчертава необходимостта от интегриране на перспективата за равенство между половете чрез използването на междусекторен подход в съответствие с принципи 2 и 3 от Стълба и призовава за по-добра координация между Европейския стълб на социалните права и европейския семестър; призовава Комисията да разработи и включи в рамките на европейския семестър индекс за равенството между половете с цел да следи въздействието на макроикономическите политики, както и на прехода към зелена икономика и цифрови технологии, върху равенството между половете;

19.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да поставят жените в центъра на възстановяването от пандемията, за да се противодейства на ерозията на напредъка, постигнат в преодоляването на неравнопоставеността между половете по отношение на бедността, причинена от кризата с COVID-19;

Жените и околната среда

20.

приветства признаването на свързаното с пола измерение на изменението на климата както в Третия план за действие относно равенството между половете, така и в Стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г.; подчертава, че равенството между половете е от съществено значение за управлението на климатичната криза;

21.

подчертава, че жените са мощни двигатели на промяната; призовава ЕС и държавите членки да предприемат мерки по отношение на неравнопоставеността между половете на позициите за вземане на решения във връзка с действията в областта на климата на всички равнища на обществото;

22.

призовава Комисията и държавите членки да разработят и насърчават чувствителни към аспектите на пола цели, задачи и показатели, както и да събират групирани по полов признак данни при планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките, програмите и проектите в областта на изменението на климата, както и да създадат звена за контакт по въпросите на равенството между половете и изменението на климата във всички държавни институции;

Жените и икономиката, жените и властта и вземането на решения

23.

подчертава колко е важна пълната интеграция на жените на равни начала с мъжете във всички области на обществото и икономиката, както и активното насърчаване на балансирано представителство на половете на всички равнища на вземане на решения; във връзка с това призовава Комисията да сложи край на блокирането на Директивата относно жените в управителните съвети в Европейския съвет;

24.

призовава ЕС да определи цели, планове за действие, срокове и временни специални мерки за постигане на равенство между половете и преминаване към балансирано представителство на всички изпълнителни, законодателни и административни позиции;

25.

подчертава , че пълноценното включване на жените на пазара на труда и насърчаването на предприемачеството сред жените са ключови фактори за постигането на дългосрочен приобщаващ икономически растеж, борба с неравенствата и насърчаване на икономическата независимост на жените;

26.

призовава ЕС да полага повече усилия за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и да прилага принципа на еднакво заплащане чрез приемане на законодателство за увеличаване на прозрачността на заплащането, включително задължителни мерки за всички дружества; изразява съжаление, че предложението на Комисията за задължителни мерки за прозрачност на заплащането не е представено до момента, както беше планирано;

27.

приветства ангажимента на Комисията да следи за транспонирането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот в националните законодателства до 2022 г. и да гарантира пълното ѝ прилагане от държавите членки в процес на консултации с организациите за правата на жените и организациите на гражданското общество; също така приканва държавите членки да надхвърлят рамките на минималните стандарти, определени в Директивата; отбелязва разширяването на обхвата на разпоредбите за родителите с цел включване на дългосрочните грижи за членове на семейството с увреждания и възрастни хора като добра отправна точка и призовава Комисията да обмисли по-нататъшното му разширяване, за да се предотврати загубата на работна сила, особено що се отнася до жените;

28.

подчертава, че промените в условията на труд, например дистанционната работа, могат да окажат въздействие също върху възможността за откъсване от работната атмосфера и да увеличат работното натоварване, като жените са засегнати много повече, отколкото мъжете, поради преобладаващата си или традиционна роля като лица, полагащи грижи за дома и семейството;

29.

призовава Комисията да представи предложение, което да възприеме цялостен подход за целия живот към полагането на грижи, като отчита потребностите както на полагащите грижи лица, така и на лицата, за които се полагат грижи, и да определи минимални стандарти и насоки за качество за грижите през целия живот, включително за децата, възрастните хора и лицата с дългосрочни потребности от грижи;

30.

призовава Комисията да проучи участието на жените на пазара на труда и да гарантира значимото участие на жените в ключови органи за вземане на решения и в разработването на съобразени с пола пакети за възстановяване и икономическо стимулиране в рамките на МФР и на плана за възстановяване Next Generation EU; отбелязва, че кризата с COVID-19 засяга в особена степен жените на пазара на труда, като се има предвид увеличаването на процента на безработица сред жените; във връзка с това призовава Комисията да предприеме конкретни мерки за преодоляване на разликата в заетостта на жените чрез целево разпределение в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, в рамките на което държавите — членки на ЕС, да демонстрират конкретни действия за справяне с безработицата сред жените, бедността сред жените и зачестилите случаи на насилие срещу жени и момичета като пречки пред пълноценното участие на жените във всички области на живота, включително заетостта;

31.

подчертава необходимостта да се гарантират правата на жените домашни работници на достойни условия на труд и еднаква социална закрила, като се гарантира ратифицирането и прилагането на Конвенция № 189 на МОТ относно достойния труд на домашните работници;

32.

отбелязва със загриженост, че жените представляват едва 18 % (22) от общо осемте милиона специалисти в областта на ИКТ в ЕС и че съществува риск от допълнително изключване от програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; настоятелно призовава Комисията да засили политиките за насърчаване на по-активно участие на жените в професионалното развитие в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и подчертава необходимостта от включване и представителство на жените в нововъзникващите икономически области, които са важни за устойчивото развитие, включително секторите на ИКТ, цифровите технологии и изкуствения интелект;

33.

призовава европейските институции да въведат задължителни мерки, като например квоти, за да се гарантира равенството между половете в избираемите органи, и призовава държавите членки да гарантират балансирано представителство на жените и мъжете както в Европейския парламент, така и в националните парламенти; призовава също така за стратегии, които да гарантират значимо представителство на жени с различен произход на длъжности за вземане на решения в европейските институции;

Жените и насилието: премахване на насилието, основано на пола

34.

приветства ангажимента, поет от Комисията в рамките на Стратегията за равенство между половете, за борба с насилието, основано на пола, и отново призовава ЕС да приключи ратифицирането на Конвенцията от Истанбул въз основа на широко присъединяване и да се застъпи за ратифицирането и прилагането ѝ от всички държави членки; призовава държавите членки да вземат предвид препоръките на Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) и да подобрят законодателството, за да го приведат в по-голяма степен в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Истанбул, за да се гарантира правилното прилагане и изпълнение;

35.

приветства инициативата за разширяване на обхвата на определенията за различните видове престъпления, така че те да обхванат специфични форми на насилие, основано на пола, в съответствие с член 83, параграф 1 от ДФЕС, и призовава Комисията след това да представи предложение за всеобхватна директива на ЕС, в която акцентът е поставен върху жертвите, с цел предотвратяване на и борба с всички форми на насилие, основано на пола; припомня, че тези нови законодателни мерки следва във всички случаи да допълват ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

36.

призовава ЕС спешно да предприеме мерки във връзка с увеличаването на насилието, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; във връзка с това призовава Комисията да разработи Протокол на Европейския съюз относно основаното на пола насилие по време на криза и да включи услуги за защита на жертвите, например телефонни линии за оказване на помощ, безопасно настаняване и здравни услуги, като „основни услуги“ в държавите членки, с цел предотвратяване на основаното на пола насилие и подкрепа за жертвите на домашно насилие по време на кризи като пандемията от COVID-19; отбелязва със загриженост липсата на налични данни относно насилието срещу жени и момичета, които биха могли да обхванат увеличаването на случаите по време на пандемията от COVID-19;

37.

подчертава ролята на образованието и призовава за противодействие на свързаните с пола стереотипи, които създават условия за насилие, основано на пола; призовава ЕС да гарантира, че всички публични институции на ЕС са въвели и спазват кодекси за поведение, установяващи нулева толерантност към насилието, дискриминацията и злоупотребите, както и вътрешни механизми за подаване на сигнали и жалби;

38.

подчертава необходимостта от събиране и организиране на групирани по пол и възраст данни за всички форми на насилие, основано на пола, в държавите членки; приветства обявяването на ново проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) в целия ЕС относно разпространението и динамиката на всички форми на насилие срещу жени;

39.

призовава държавите членки и Комисията да приемат конкретни мерки за премахване на кибернасилието, включително онлайн тормоза, кибертормоза и женомразките изказвания, които засягат непропорционално жените и момичетата, и да обърнат специално внимание на зачестяването на проявите на тези форми на насилие, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; призовава Комисията да представи съответните законодателни мерки и всякакви други възможни действия за премахване на изказванията, подбуждащи към омраза, и на тормоза онлайн;

40.

призовава държавите членки да ратифицират и приложат незабавно наскоро приетата Конвенция № 190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в сферата на труда;

41.

призовава държавите членки да прилагат ефективно Директива 2011/36/ЕС (23) относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, както и да приемат конкретни мерки за справяне с насилието срещу жените и неравенството между половете като първопричини за трафика; призовава Комисията да преработи директивата, след задълбочена оценка на въздействието, с цел да се подобрят мерките за предотвратяване и наказателно преследване на всички форми на трафик, особено с цел сексуална експлоатация, като най-разпространената и докладвана област на трафика на хора, която засяга 92 % от жените и момичетата, които са жертви на трафик в Европа; освен това призовава Комисията да измени директивата, за да се гарантира, че държавите членки изрично инкриминират съзнателното ползване на всички услуги, предоставяни от жертви на трафик;

Жените и здравето

42.

припомня, че всеобщият достъп до здравеопазване е право на човека, което може да бъде гарантирано единствено чрез система, която е универсална и достъпна за всички, независимо от социалния и икономическия произход; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират адекватното предоставяне на здравно обслужване и да гарантират еднакъв достъп;

43.

настоятелно призовава държавите членки да инвестират в стабилни и устойчиви системи за обществено здравеопазване и да гарантират, че персоналът на здравните служби, по-голямата част от който обикновено са жени, които изпълняват по-ниско платени функции, получава справедливо възнаграждение и има достойни условия на труд;

44.

призовава за всеобщо зачитане на и достъп до СРЗП, както е договорено в Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и Пекинската платформа за действие;

45.

подчертава, че достъпът до семейно планиране, здравни услуги за майките и услуги за безопасен и законен аборт са съществени елементи за гарантиране на правата на жените и за спасяване на човешки живот;

46.

призовава държавите членки да предоставят на младите хора всеобхватно образование по въпросите на сексуалността и взаимоотношенията и достъп до сексуално и репродуктивно здравеопазване, включително контрацепция, семейно планиране и безопасен и законен аборт;

47.

отбелязва, че е важно аспектите, свързани с пола, да се вземат предвид в по-голяма степен при поставянето на медицински диагнози и планирането на лечението, за да се гарантира подходящо качествено лечение за всички хора; подчертава, че болестите на жените и съпътстващите заболявания продължават да бъдат недостатъчно диагностицирани, недостатъчно лекувани и недостатъчно изследвани;

Форумът за равенство между поколенията

48.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за изпълнение на Програмата до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 3 и ЦУР 5, за да се гарантира, че нито една жена или момиче не е обект на дискриминация, насилие или изключване и че всяка жена или момиче има достъп до здравеопазване, храна, образование и заетост;

49.

отново изтъква колко е важен ангажиментът на ЕС към Пекинската платформа за действие и конференциите за преглед и призовава Комисията и държавите членки да спазват своите всеобхватни ангажименти за равенство между половете и предоставяне на права на жените;

50.

приветства участието и съвместната водеща роля на държавите членки и на Комисията в Коалициите за действие;

51.

подчертава колко е важно да се постигне амбициозен резултат в рамките на бъдещия Форум за равенство между поколенията, включително чрез приемането на набор от ориентирани към бъдещето амбициозни ангажименти и действия, съчетани с целево финансиране, от Комисията и държавите членки, също и като част от Коалициите за действие;

52.

призовава всички държави членки и Комисията да завършат годишното проследяване и националните доклади като част от доклада за напредъка на коалицията за действие;

53.

настоятелно призовава ЕС да гарантира пълноценното участие на Парламента и на неговата комисия по правата на жените и равенството между половете в процеса на вземане на решения относно позицията на ЕС в рамките на Форума за равенство между поколенията;

o o

54.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0039.

(2) Приети текстове, P9_TA(2021)0025.

(3) Приети текстове, P9_TA(2021)0024.

(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0336.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0025.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0286.

(7) Приети текстове, P9_TA(2020)0379.

(8) ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 102.

(9) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 11.

(10) EIGE, Статистическа база данни, https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/frontline-workers

(11) EIGE, Работници на първа линия https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/frontline-workers

(12) EIGE, Пекински преглед http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=sdg_05_20&lang=en

(13) МОТ, Разбиране на разликата в заплащането на жените и мъжете https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_dialogue/---act_emp/documents/publication/wcms_735949.pdf

(14) EIGE, проучване, озаглавено „Неравенството между половете по отношение на полагането на грижи и последиците за пазара на труда“

(15) EIGE, Индекс за равенство между половете за 2019 г. https://eige.europa.eu/publications/gender-equality-index-2019-report/informal-care-older-people-people-disabilities-and-long-term-care-services

(16) British Medical Journal, „Covid-19: държавите от ЕС съобщават за увеличение от 60 % на спешните повиквания във връзка с домашно насилие“, 11 май 2020 г., на разположение на адрес: https://www.bmj.com/content/369/bmj.m1872. Доклад на генералния секретар на ООН от юли 2020 г., озаглавен „По-интензивни усилия за премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета“: https://undocs.org/en/A/75/274

(17) EIGE, област К — Жените и околната среда: изменението на климата е свързано с пола, 5 март 2020 г., на разположение на адрес: https://eige.europa.eu/publications/beijing-25-policy-brief-area-k-women-and-environment

(18) Общ преглед на EPRS, „Пекинска платформа за действие, 25-годишен преглед и бъдещи приоритети“, 27 февруари 2020 г., на разположение на адрес: https://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_BRI(2020)646194

(19) Доклад на ООН, Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин https://www.unwomen.org/en/digital-library/publications/2020/03/womens-rights-in-review

(20) Доклад на ООН — Жени, озаглавен „Равенството между половете след COVID-19“ https://www.unwomen.org/en/digital-library/publications/2020/09/gender-equality-in-the-wake-of-covid-19

(21) През 2014 г. над 122 милиона души в ЕС са живеели в домакинства, които се били считани за бедни, т.е. те са били изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ). От тези 122 милиона 53 % са жени, а 47 % — мъже. Доклад на EIGE „Бедност, пол и интерсекционална неравнопоставеност в ЕС“, 2016 г. https://eige.europa.eu/publications/poverty-gender-and-intersecting-inequalities-in-the-eu

(22) Информационно табло на Комисията относно жените в областта на цифровите технологии за 2020 г.

(23) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 465

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 17 ноември 2021 г.

	II Съобщения
	СЪВМЕСТНИ ДЕКЛАРАЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 9 февруари 2021 r.
2021/C 465/18	Решение на Европейския парламент от 9 февруари 2021 г. относно искането за снемане на имунитета на Алвару Амару (2019/2150(IMM))	170

	III Подготвителни актове
	Европейски парламент
	Вторник, 9 февруари 2021 r.
2021/C 465/19	Решение на Европейския парламент от 9 февруари 2021 г. относно предложението на Европейската централна банка за назначаване на заместник-председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (N9-0080/2020 — C9-0425/2020 — 2020/0910(NLE))	172
2021/C 465/20	P9_TA(2021)0032 Контрол на придобиването и притежаването на оръжие ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 февруари 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (кодифициран текст) (COM(2020)0048 — C9-0017/2020 — 2020/0029(COD)) P9_TC1-COD(2020)0029 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 9 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (кодифициран текст)	174
2021/C 465/21	Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегиран регламент на Комисията от 19 януари 2021 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на размера на подпомагането от Съюза за развитие на селските райони през 2021 г. (C(2021)00188 — 2021/2517(DEA))	175
2021/C 465/22	Решение на Европейския парламент от да не се представят възражения срещу делегиран регламент на Комисията от 27 януари 2021 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2020/884 за дерогация, що се отнася до 2020 година, от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците и от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149 по отношение на лозаро-винарския сектор във връзка с пандемията от COVID-19, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149 (C(2021)00371 — 2021/2530(DEA))	176
2021/C 465/23	Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегиран регламент на Комисията от 21 декември 2020 г. за изменение на техническите стандарти, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, по отношение на началните дати на прилагането на някои процедури за управление на риска за целите на размяната на обезпечения (C(2020)9147 — 2020/2942(DEA))	178
2021/C 465/24	Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегиран регламент на Комисията от 21 декември 2020 г. за изменение на регулаторните технически стандарти, установени в делегирани регламенти (ЕС) 2015/2205, (ЕС) 2016/592 и (ЕС) 2016/1178, по отношение на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за някои видове договори (C(2020)9148 — 2020/2943(DEA))	180
	Сряда, 10 февруари 2021 r.
2021/C 465/25	P9_TA(2021)0038 Създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (COM(2020)0408 — C9-0150/2020 — 2020/0104(COD)) P9_TC1-COD(2020)0104 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост	182
	Четвъртък, 11 февруари 2021 r.
2021/C 465/26	P9_TA(2021)0046 Пазари на финансови инструменти ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0280 — C9-0210/2020 — 2020/0152(COD)) P9_TC1-COD(2020)0152 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/878 по отношение на тяхното приложение към инвестиционните посредници с цел да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19	185
2021/C 465/27	P9_TA(2021)0047 Проспект на ЕС за възстановяване и целенасочени корекции за финансовите посредници с цел подпомагане на възстановяването от пандемията от COVID-19 ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 по отношение на проспекта на ЕС за възстановяване и целенасочени корекции за финансовите посредници с цел подпомагане на възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0281 — C9-0206/2020 — 2020/0155(COD)) P9_TC1-COD(2020)0155 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 по отношение на проспекта на ЕС за възстановяване и целенасочени корекции за финансовите посредници и Директива 2004/109/ЕО по отношение на използването за годишни финансови отчети на единен електронен формат за отчитане с цел подпомагане на възстановяването от кризата във връзка с COVID-19	186
2021/C 465/28	P9_TA(2021)0048 Правила за използване на слотовете на летищата в Общността: временно облекчаване ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета по отношение на временното освобождаване от правилата за използване на слотовете на летищата в Общността поради пандемията от COVID-19 (COM(2020)0818 — C9-0420/2020 — 2020/0358(COD)) P9_TC1-COD(2020)0358 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета по отношение на временното облекчаване на правилата за използване на слотовете на летищата в Съюза поради кризата във връзка с COVID-19	188
2021/C 465/29	P9_TA(2021)0049 Временни мерки относно валидността на удостоверенията и лицензите (Омнибус 2) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални и временни мерки с оглед на разпространението на COVID-19 относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в определени области на транспортното законодателство за референтни периоди след периодите, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698 (COM(2021)0025 — C9-0004/2021 — 2021/0012(COD)) P9_TC1-COD(2021)0012 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/… на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални и временни мерки с оглед на продължаващата криза във връзка с COVID-19 относно подновяването или удължаването на срока на валидност на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни, отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в някои области на транспортното законодателство и удължаването на някои срокове, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698	189

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2020—2021 г. Заседания от 8 до 11 февруари 2021 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 9 февруари 2021 r.
2021/C 465/01	Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу проекта на регламент на Комисията за изменение на регламенти (ЕС) 2019/424, (ЕС) 2019/1781, (ЕС) 2019/2019, (ЕС) 2019/2020, (ЕС) 2019/2021, (ЕС) 2019/2022, (ЕС) 2019/2023 и (ЕС) 2019/2024 по отношение на изискванията за екопроектиране на сървъри и продукти за съхранение на данни, електродвигатели и регулатори на честотата на въртене, хладилни уреди, светлинни източници и отделна пусково-регулираща апаратура, електронни екрани, домакински съдомиялни машини, битови перални машини и битови перални машини със сушилня и хладилни уреди с функция за директна продажба (D069494/02 — 2020/2917(RPS))	2
	Сряда, 10 февруари 2021 r.
2021/C 465/02	Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2020 г. (2020/2123(INI))	4
2021/C 465/03	Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика (2020/2077(INI))	11
2021/C 465/04	Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (2020/2029(INI))	30
2021/C 465/05	Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно прилагането на член 43 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (2020/2047(INI))	47
2021/C 465/06	Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно публичния достъп до документи (член 122, параграф 7) — годишен доклад за периода 2016 — 2018 г. (2019/2198(INI))	54
2021/C 465/07	Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно намаляването на неравенството със специален акцент върху бедността сред работещите (2019/2188(INI))	62
2021/C 465/08	Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно последствията от COVID-19 за младежта и спорта (2020/2864(RSP))	82
	Четвъртък, 11 февруари 2021 r.
2021/C 465/09	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. за изпълнението на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (2019/2202(INI))	87
2021/C 465/10	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (2020/2818(RSP))	110
2021/C 465/11	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно безопасността на атомната електроцентрала в Островец (Беларус) (2021/2511(RSP))	123
2021/C 465/12	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно хуманитарното и политическото положение в Йемен (2021/2539(RSP))	126
2021/C 465/13	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно положението в Мианмар (2021/2540(RSP))	135
2021/C 465/14	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно Руанда, случаят на Пол Русесабагина (2021/2543(RSP))	143
2021/C 465/15	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно положението с правата на човека в Казахстан (2021/2544(RSP))	147
2021/C 465/16	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно политическата ситуация в Уганда (2021/2545(RSP))	154
2021/C 465/17	Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно бъдещи предизвикателства пред правата на жените в Европа: повече от 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие (2021/2509(RSP))	160