—

като взе предвид членове 2, 3, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 4, 47, 48 и 52 от нея,

—

като взе предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно взаимното признаване, основните права и задълженията съгласно член 2 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) относно правото на живот (1),

—

като взе предвид Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (2) („Рамково решение относно ЕЗА“),

—

като взе предвид Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (3),

—

като взе предвид Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимното признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес (4),

—

като взе предвид Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите — членки на Европейския съюз, на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (5),

—

като взе предвид докладите на Комисията относно изпълнението на европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (COM(2005)0063 и SEC(2005)0267, COM(2006)0008 и SEC(2006)0079, COM(2007)0407 и SEC(2007)0979 и COM(2011)0175 и SEC(2011)0430),

—

като взе предвид преразгледания текст на наръчника относно начините за издаване и изпълнение на европейската заповед за арест,

—

като взе предвид своите резолюции от 15 декември 2011 г. относно условията на задържане в ЕС (6), резолюцията си от 27 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест (7), и резолюцията си от 5 октомври 2017 г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (8),

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене, от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ (9),

—

като взе предвид Пътната карта на Съвета от 2009 г. за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (10),

—

като взе предвид Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (11),

—

като взе предвид Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (12),

—

като взе предвид Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (13),

—

като взе предвид Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (14),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (15),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (16),

—

като взе предвид Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (17),

—

като взе предвид проучването от юни 2020 г., извършено от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), за оценка за прилагането на европейската заповед за арест на европейско равнище,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2 юли 2020 г. относно прилагането на Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (СОМ(2020)0270),

—

като взе предвид оценката на европейската добавена стойност по отношение на европейската заповед за арест, завършена през януари 2014 г. по искане на EPRS, и проучването на EPRS от декември 2017 г. относно цената на „отказа от Европа“ във връзка с процесуалните права и условията на задържане,

—

като взе предвид окончателния доклад на Съвета от 27 май 2009 г. относно четвъртия кръг на взаимно оценяване, озаглавен „Практическо прилагане на европейската заповед за арест и съответните процедури за предаване между държавите членки“,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 26 септември 2019 г. относно прилагането на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (COM(2019)0560),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 13 декември 2018 г. относно взаимното признаване по наказателноправни въпроси — „Насърчаване на взаимното признаване чрез повишаване на взаимното доверие“ (18),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2019 г. относно алтернативни на задържането мерки: използването на санкции и мерки, невключващи лишаване от свобода, в областта на наказателното правосъдие (19),

—

като взе предвид Стратегията на ЕС за правата на жертвите (2020 — 2025 г.) (COM(2020)0258),

—

като взе предвид докладите на националните, европейските и международните НПО,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и за замяна и отмяна на Решение 2002/187/ПВР на Съвета (20),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз, (COM(2020)0580),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (21),

—

като взе предвид Факултативния протокол от 2002 г. към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—

като взе предвид работата, извършена от Агенцията на Европейския съюз за основните права, и по-специално докладите, озаглавени „Правата на практика: достъп до адвокат и процесуални права в наказателните производства и в производствата по европейската заповед за арест“ от 13 септември 2019 г., „Условия на задържане в наказателния процес в Европейския съюз: правила и реалност“ от 11 декември 2019 г. и „Задържане за извършено престъпление и алтернативи: аспекти на основните права при процедури за трансгранични прехвърляния в ЕС“ от 9 ноември 2016 г. и базата данни за условията на задържане в наказателния процес, създадена през декември 2019 г.,

—

като взе предвид конвенциите, препоръките и резолюциите на Съвета на Европа относно въпросите, свързани с местата за лишаване от свобода, и относно сътрудничеството в областта на наказателното право,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0248/2020),

А.

като има предвид, че съдебното сътрудничество в Съюза е важен елемент за справяне с екологичните, социалните, икономическите и цифровите предизвикателства;

Б.

като има предвид, че процедурата по европейската заповед за арест (ЕЗА) е опростена трансгранична и ускорена съдебна процедура по предаване, която беше приета по спешност след терористичните нападения от 9/11 и която от създаването си се превърна във водещия и най-често използвания инструмент за взаимно признаване по наказателноправни въпроси;

В.

като има предвид, че като цяло ЕЗА бележи успех и замести екстрадициите с предаване; като има предвид, че времето за предаване намаля средно на 40 дни през 2017 г. от средно 50 дни през 2016 г., когато лицето не е дало съгласието си, въпреки че в някои държави членки има забавяне или неспазване на изискванията за взаимно признаване; като има предвид, че в редки случаи някои от държавите членки съобщиха за процедури с продължителност до 90 дни, когато лицето не е дало съгласието си;

Г.

като има предвид, че от 150 000 ЕЗА, издадени между 2005 г. и 2016 г., бяха изпълнени 43 000; като има предвид, че тези необработени числа са подвеждащи по отношение на използваната методология и на цялостния успех, както обясни Комисията;

Д.

като има предвид, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси на равнището на ЕС се основава на взаимното признаване, формулирано от Европейския съвет в Тампере през 1999 г.; като има предвид, че Договорът от Лисабон промени значително конституционната конфигурация на ЕС и предвиди в член 82 от ДФЕС изрично правно основание за правилата и процедурите за гарантиране на взаимното признаване на всички форми на присъди и съдебни решения;

Е.

като има предвид, че взаимното признаване не е нова концепция, разработена в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, а първоначално беше развита на вътрешния пазар (концепция „Cassis de Dijon“); като има предвид обаче, че взаимното признаване в областта на наказателното правосъдие има различна логика и различно правно основание от взаимното признаване на правилата за достъп до пазара; като има предвид във връзка с това, че взаимното признаване в пространството на свобода, сигурност и правосъдие има специфични особености, като се имат предвид последиците за основните права и националния суверенитет и степента, в която е необходимо то да се улесни чрез хармонизиране на материалното и процесуалното наказателно право, особено по отношение на процесуалните гаранции; като има предвид, че всяко отстъпване от прилагането на принципа на взаимно признаване по наказателноправни въпроси може да има отрицателни последици и да засегне прилагането му в други области, като например вътрешния пазар;

Ж.

като има предвид, че взаимното признаване означава, че съдебните решения от други държави членки се признават пряко, като непризнаването е изключение, и че изпълнението на съдебно решение не следва да бъде отказвано само на основание, че е постановено в друга държава членка; като има предвид, че прилагането на взаимното признаване на решения, постановени от други държави членки, не е съвместимо с преразглеждането на такива решения, освен ако това се извършва на основанията, предвидени в Рамковото решение относно ЕЗА; като има предвид, че сътрудничеството и взаимното доверие между компетентните съдебни органи трябва да преобладават при прилагането на този инструмент; като има предвид, че взаимното признаване и основните права трябва да вървят паралелно;

З.

като има предвид, че взаимното признаване изисква високо равнище на взаимно доверие между държавите членки и е следствие от него въз основа на общо разбиране за принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че Европейският съюз изисква това доверие в този исторически и решаващ момент, за да се справи успешно с общите предизвикателства; като има предвид, че укрепването на доверието е от ключово значение за гладкото функциониране на ЕЗА;

И.

като има предвид, че създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права следва да бъде от основно значение за укрепването на взаимното доверие, тъй като има за цел да посочи областите, в които е необходимо подобрение по отношение на принципите на правовата държава; като има предвид, че недостатъчното и непоследователно прилагане на Рамковото решение относно ЕЗА от някои държави членки не допринася за укрепването на това взаимно доверие; като има предвид, че механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права може да бъде полезен за осигуряване на елементи за гарантиране на последователно прилагане, когато екзекуциите са били отхвърлени въз основа на нарушение на основните права, и следователно за засилване на взаимното признаване между държавите членки;

Й.

като има предвид, че взаимното доверие изисква държавите членки да спазват правото на ЕС, и по-специално основните права, признати от Хартата, и принципите на правовата държава, като например независимостта на съдебната власт;

К.

като има предвид, че ЕЗА спомогна за развитието и консолидирането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; като има предвид, че член 6 от ДЕС относно Хартата и ЕКПЧ, член 8, член 15, параграф 3, членове 16 и 18 — 25 от ДФЕС, директивите относно процесуалните права и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правата на жертвите (22) са ключови елементи от рамката на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; като има предвид, че неправилното прилагане на ЕЗА би могло да има вредни последици за полицейското и съдебното сътрудничество в целия Съюз, за физическите лица и техните семейства, както и за функционирането на Шенгенското пространство и основните права;

Л.

като има предвид, че принадлежността към Европейския съюз предполага зачитане на редица ценности, като човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципи на правовата държава и зачитане на правата на човека, включително правата на хората, принадлежащи към малцинства, съгласно установеното както в член 2 от ДЕС, така и в съответните правни системи на държавите членки;

М.

като има предвид, че един Съюз на равенството, който закриля, трябва да гарантира защитата на всички жертви на престъпления (23), като същевременно защитава също така правата на заподозрените и обвиняемите лица; като има предвид, че ЕС прие инструменти, насочени към укрепване на правата на жертвите, чрез приемане на различни инструменти в допълнение към задържането и предаването на заподозрените или осъдените лица;

Н.

като има предвид, че повечето въпроси, свързани с прилагането на ЕЗА, бяха изяснени от Съда на ЕС в определени случаи, като например ne bis in idem (24), съдебен орган (25), предимство и хармонизация на равнището на ЕС (26), независимост на съдебната власт (27), основни права (28), двойна наказуемост (29), основания за отказ, както и екстрадиране на граждани на ЕС в трети държави (30); като има предвид, че същевременно съдебните решения не могат да заменят добре изготвеното законодателство на равнището на Съюза;

О.

като има предвид, че двойната наказуемост е понятие на международната екстрадиция и макар и слабо съвместимо с взаимното признаване, на практика това понятие може да е необходимо по много ограничен начин във връзка с исканите за предаване лица в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС; като има предвид, че двойната наказуемост е само незадължително основание за отказ да бъде издадена ЕЗА и изпълнителните органи рядко се позовават на нея; като има предвид, че списъкът на престъпленията без двойна наказуемост вече включва широк спектър от престъпления, много от които все още не са много добре хармонизирани в държавите членки, и като има предвид, че този списък следва да бъде преразгледан и евентуално разширен в съответствие с процедурата, предвидена в член 2, параграф 3 от Рамковото решение относно ЕЗА;

П.

като има предвид, че понятието за взаимно признаване няма да изисква хармонизиране на материалното наказателно право и на производствата като такива, но като има предвид, че практиката на съдебно сътрудничество показа, че хармонизирането на някои и ограничени общи стандарти и определения е необходимо за улесняване на взаимното признаване, както се признава в член 82, параграф 2 от ДФЕС; като има предвид, че през последните няколко години беше постигнат известен напредък, а именно приемането на шест директиви относно процесуалните права, на Директива 2012/29/ЕС, алтернативни на ЕЗА мерки, като например европейската заповед за разследване (ЕЗР), и хармонизирането на някои престъпления; като има предвид обаче, че шестте директиви относно процесуалните гаранции все още не са приложени изцяло и правилно, което продължава да буди загриженост;

Р.

като има предвид, че Комисията подчерта, че съществуват трудности при прилагането на някои разпоредби на Директива 2013/48/ЕС, по-специално по отношение на възможността за достъп до адвокат както в изпълняващата, така и в издаващата държава членка; като има предвид, че транспонирането на останалите директиви относно процесуалните гаранции, съдържащи специфични разпоредби относно ЕЗА (2010/64/ЕС; 2012/13/ЕС; (ЕС) 2016/800 и (ЕС) 2016/1919), до момента е недостатъчно, включително по отношение на отчитането на равните процесуални възможности;

С.

като има предвид, че други инструменти спомогнаха за решаването на някои въпроси, свързани с ЕЗА, като например Директива 2014/41/ЕС относно ЕЗР и Регламент (ЕС) 2018/1805 относно взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация (31), и приложиха принципите на взаимното признаване към други видове съдебни решения;

Т.

като има предвид, че пътната карта на ЕС от 2009 г. за укрепване на наказателнопроцесуалните права отчита въпроса за сроковете на досъдебно задържане; като има предвид, че условията в местата за лишаване от свобода са проблем в много държави членки и трябва да бъдат в съответствие с ценностите, заложени в член 2 от ДЕС; като има предвид, че в някои държави членки съществуват проблеми, свързани с принципите на правовата държава, както е отразено в решенията на ЕСПЧ;

У.

като има предвид, че в своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно прегледа на ЕЗА Европейският парламент призова, наред с другото, за въвеждане на задължително основание за отказ, когато има значителни основания да се счита, че изпълнението на тази мярка не би било съвместимо със задължението на изпълняващата държава членка съгласно член 6 от ДЕС и Хартата; като има предвид, че през 2017 г. въпросите, свързани с основните права, доведоха до отказ да бъдат предадени лица в 109 случая;

Ф.

като има предвид, че взаимното признаване изисква специалистите, включително адвокати по наказателно право, да бъдат обучавани по право на ЕС;

Х.

като има предвид, че Евроюст изпълнява основна роля в улесняването и координирането на изпълнението на ЕЗА; като има предвид, че съдействието на Евроюст все по-често се търси при изпълнението на ЕЗА, с което работното ѝ натоварване значително се увеличи; като има предвид, че само през 2019 г. Евроюст улесни изпълнението на ЕЗА в 703 нови дела и 574 висящи дела; като има предвид, че Евроюст е независима и самостоятелна агенция успоредно с Европейската прокуратура;

Ц.

като има предвид, че сравненията на данни показват тенденция на нарастване на броя на ЕЗА, като броят на издадените ЕЗА нараства на годишна база;

Ч.

като има предвид, че хармонизираното прилагане на ЕЗА, заедно с пълното и правилно прилагане на директивите относно процесуалните права, подобреното използване на алтернативни на ЕЗА мерки и установяването на минимални стандарти на ЕС, като например относно условията в местата за лишаване от свобода и условията на задържане, ще предотврати търсенето на най-благоприятната правна система; като има предвид, че пълното и правилно прилагане на ЕЗА във всички държави членки е необходимо за правилното оценяване на функционирането на съответните законодателни инструменти и на необходимостта от евентуални изменения;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

—

като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (1) („Директива за услугите“),

—

като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации (2) („Директива за професионалните квалификации“),

—

като взе предвид Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (3),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (4),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (5) („Директива за проверка на пропорционалността“),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1724 от 2 октомври 2018 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (6) (Регламента за единната цифрова платформа),

—

като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (7) („Директива за трансграничното здравно обслужване“),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно пакета за единния пазар (8),

—

като взе предвид изследването от февруари 2019 г., възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Принос към растежа: Единният пазар на услуги — Осигуряване на икономически ползи за гражданите и предприятията“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2018 г., озаглавено „Европейски сектор на търговията на дребно, пригоден за 21-ви век“ (COM(2018)0219),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“ (COM(2020)0093),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ (COM(2020)0094),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2020 г., озаглавено: „COVID-19: към поетапен и координиран подход за възстановяване на свободата на движение и премахване на контрола по вътрешните граници“ (C(2020)3250),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина (9),

—

като взе предвид писмото на министър-председателите на държавите членки до Председателя на Европейския съвет от 26 февруари 2019 г. за предприемане на действия във връзка с бъдещото развитие на вътрешния пазар,

—

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата от 14 март 2016 г., озаглавен „Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Директивата за услугите?“,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0250/2020),

А.

като има предвид, че Директивата за услугите и Директивата за професионалните квалификации са ключови инструменти за осигуряване на свободното движение на услуги в рамките на Европейския съюз, но известна част от потенциала на единния пазар по отношение на услугите все още е неоползотворена;

Б.

като има предвид, че услугите представляват 73 % от БВП на ЕС и на тях се дължи 74 % (10) от заетостта, показателен за което е фактът, че 9 от 10 нови работни места в Европейския съюз се създават в този сектор, докато делът на услугите по отношение на вътрешната търговия в ЕС е едва около 20 %, като генерира само 6,5 % от БВП на ЕС; като има предвид, че според резултатите от изследвания потенциалните ползи, свързани със задълбочаването на единния пазар на услуги чрез ефективно прилагане и по-добра хармонизация на законодателството, биха могли да достигнат до 297 милиарда евро, което съответства на 2 % от БВП на ЕС; като има предвид, че 27 % (11) от добавената стойност на промишлените стоки в ЕС се генерира от услугите и че 14 милиона работни места, подпомагащи производството, са в сектора на услугите; като има предвид, че съществуват редица услуги, които имат сложни вериги на доставка и поради това са в по-малка степен обект на търговия;

В.

като има предвид, че постигането на баланс между икономическите свободи, социалните права, интересите на потребителите, работниците и предприятията и общия интерес е от жизненоважно значение за уредбата на единния пазар; като има предвид, че привеждането на икономическия растеж в съответствие с аспектите на качественото развитие, например подобряването на качеството и безопасността на живота и висококачествените услуги, е от решаващо значение за оценката на развитието на единния пазар и следва да доведе до по-нататъшно подобрение по отношение на правата на потребителите и работниците;

Г.

като има предвид, че висококачествените услуги са в интерес на потребителите, а разпокъсаността на единния пазар в резултат от необосновано национално регулиране и някои търговски практики, които водят, наред с другото, до по-малко конкуренция, не само възпрепятстват предприятията, но също така вредят на потребителите, които имат по-малък избор и плащат по-високи цени;

Д.

като има предвид, че Директивата за услугите, която обхваща около две трети от дейностите по предоставяне на услуги, изключва от своя обхват — в съответствие със специалните нормативни уредби, които са от общ интерес, член 2 от Протокол 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 14 от ДФЕС — изцяло или отчасти социалните, здравните и други обществени услуги; като има предвид, че може да се наложи услугите от общ интерес да бъдат предоставяни, възлагани и организирани от държавите членки в съответствие с местните изисквания и обстоятелства, за да се отговори на нуждите на ползвателите във възможно най-голяма степен на местно равнище;

Е.

като има предвид, че понастоящем ЕС е изправен пред рецесия и нарастваща безработица, причинена от пандемията от COVID-19, както и че задълбочаването на единния пазар на услуги е ключов метод за засилване на търговските потоци в ЕС и подобряване на веригите за създаване на стойност, като по този начин се допринася за икономическия растеж;

Ж.

като предвид, че заетите в сектора на услугите лица, които работиха неуморно по време на пандемията от COVID-19 в Европейския съюз, са неблагоприятно засегнати поради сериозна икономическа несигурност или поради позицията им на работници на първа линия; като има предвид, че е необходимо този въпрос да бъде разгледан на равнището на ЕС;

З.

като има предвид, че държавите членки следва да прилагат и да извършват мониторинг на преразгледаната Директива относно командироването на работници (12) правилно и своевременно, за да бъдат защитени командированите работници по време на командироването им и за да се избегнат ненужни ограничения на свободното предоставяне на услуги, като предвидят задължителни разпоредби относно условията на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците;

И.

като има предвид, че е необходим пазар на услуги, който е по-интегриран и взаимосвързан в по-голяма степен, за да се постигнат целите на Европейския стълб на социалните права, да се предприемат мерки във връзка с изменението на климата, да се изгради устойчива икономика, включително цифрова търговия, и да се разгърне пълният потенциал на Европейския зелен пакт;

Й.

като има предвид, че различните регулаторни възможности на равнище ЕС и на национално равнище, както и непълното и неподходящото транспониране и прилагане на действащото законодателство водят до пропуски в гарантирането на изпълнението, тъй като може да се окаже невъзможно да се гарантира ефективно изпълнението на разпоредбите, които не се прилагат правилно; като има предвид, че последователното и ясно законодателство е предпоставка за преодоляване на пречките пред свободното движение на услуги; като има предвид, че може да се окаже трудно да бъдат установени нарушенията на законодателството в областта на услугите и да се предприемат мерки във връзка с тези нарушения, като се използват съществуващите механизми за гарантиране на изпълнението, особено на местно равнище;

К.

като има предвид, че административните процедури, различаващите се разпоредби на национално равнище и особено пречките за достъпа до необходимата информация усложниха участието в трансграничната търговия, особено за малките и средните предприятия (МСП); като има предвид, че съществуващите инструменти за подкрепа на нуждите на по-малките дружества, например портала порталът „Вашата Европа — Предприятия“, центровете за разглеждане на случаи SOLVIT, единните точки за контакт на порталите на електронното управление, единният цифров портал и други инструменти, следва да бъдат популяризирани по-добре, за да се засили трансграничната търговия с услуги;

Л.

като има предвид, че не се извършва системно събиране на данни в целия ЕС, целящо да се осигурят подходящи данни относно мобилните работници или да им се даде възможност да установят своя статус на социално осигуряване и да се ползват от различните придобити права; като има предвид, че достъпът до информация относно приложимите правила, както и ефективното спазване, мониторинг и прилагане са необходими предварителни условия за справедлива мобилност и за борба срещу злоупотребите със системата; като има предвид, че поради това цифровите технологии, които могат да улеснят надзора и гарантирането на изпълнението на законодателството за защита на правата на мобилните работници, следва да бъдат насърчавани и използвани в съответствие с правилата за защита на данните;

М.

като има предвид, че липсата на инструменти за автоматично признаване на дипломи, квалификации, умения и компетентност между държавите членки оказва отрицателно въздействие върху мобилността на учещите, чираците, завършилите степен на образование и квалифицираните работници и по този начин се възпрепятстват обменът на идеи в рамките на ЕС, потенциалът за иновации на икономиката на ЕС и изграждането на един наистина интегриран европейски единен пазар;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

—

като има предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се посочва, че подписалите страни черпят вдъхновение „от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“ и желаят да „задълбочат солидарността между своите народи при зачитане на тяхната история, култура и традиции“, както и член 3, параграф 3 от ДЕС,

—

като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 22 от нея,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО в рамките на нейната 33-та сесия на 20 октомври 2005 г. (1),

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 17-та сесия на 16 ноември 1972 г. (Конвенцията за световното културно и природно наследство) (2),

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 32-ра сесия на 17 октомври 2003 г. (3),

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 31-ва сесия на 2 ноември 2001 г. (4),

—

като взе предвид Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт (5),

—

като взе предвид Конвенцията относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 16-а сесия на 14 ноември 1970 г. (6),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 15 ноември 2018 г. относно работния план за културата за периода 2019 — 2022 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Нова европейска програма за култура“ (COM(2018)0267),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 28 октомври 2019 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението, резултатите и общата оценка на Европейската година на културното наследство 2018 (COM(2019)0548),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

—

като взе предвид Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (8),

—

като взе предвид своя доклад от 23 ноември 2018 г. относно Нова европейска програма за култура,

—

като взе предвид резолюцията си от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа (9),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно основано на участието управление на културното наследство (10),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 26 юни 2000 г. относно опазването и обогатяването на европейското кинематографично наследство (11),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа (12),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2018 г. относно извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС (13),

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенцията от Фаро) от 13 октомври 2005 г. (14),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 декември 2018 г., озаглавен „Европейска рамка за действия в областта на културното наследство“ (SWD(2018)0491),

—

като взе предвид резолюцията от 22 ноември 2019 г. на Съвета на Европейския съюз и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно културното измерение на устойчивото развитие (13956/19),

—

като взе предвид проучването на Евробарометър относно културното наследство (Специално проучване на Евробарометър 466) (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от ноември 2014 г. относно съобщението на Комисията „За интегриран подход към културното наследство на Европа“(2015/C 195/04) (16),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/864 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно Европейска година на културното наследство (2018 г.) (17),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид (2011/711/ЕС) (18),

—

като взе предвид декларацията за сътрудничество за постигане на напредък в областта на цифровизацията на културното наследство от 9 април 2019 г. (19),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Работна програма на Комисията за 2020 г. — Съюз с по-големи амбиции (COM(2020)0037),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г. относно приноса на селските райони в Европа към Европейската година на културното наследство (2018 г.) за гарантиране на устойчивостта и сближаването на градските/селските райони (NAT/738-EESC-2018-01641),

—

като взе предвид Декларацията от Давос от 2018 г. относно насърчаването на висококачествено застроената среда (Baukultur) в Европа (20),

—

като взе предвид Декларацията от Леуварден от 23 ноември 2018 г. за адаптивното повторно използване на архитектурното наследство (21),

—

като взе предвид декларацията, приета по време на неофициалната среща на министрите на държавите членки, отговарящи за културните и европейските въпроси, от 3 май 2019 г. след пожара в катедралата Нотр-Дам в Париж (22),

—

като взе предвид заключенията на Европейска културна конвенция на Съвета на Европа от 19 декември 1954 г. (23),

—

като взе предвид призива за действие от Берлин на Европа Ностра („Културното наследство за бъдещето на Европа“) от 22 юни 2018 г. (24) и нейния Парижки манифест („Relançons l’Europe par la culture et le patrimoine culturel!“) от 30 октомври 2019 г. (25),

—

като взе предвид проучването от 2015 г., озаглавено „Културното наследство е от значение за Европа“ (26),

—

като взе предвид Декларацията от Барселона относно туризма и културното наследство („По-добри места за живот, по-добри места за посещение“) от 11 октомври 2018 г. (27),

—

като взе предвид проучването от 2018 г., озаглавено „Опазване на културното наследство от природни и причинени от човека бедствия“ (28),

—

като взе предвид документа от 2019 г. на Международния съвет за паметниците и обектите (ICOMOS), озаглавен „Европейските принципи за качество на финансираните от ЕС интервенции с потенциално въздействие върху културното наследство“ (29),

—

като взе предвид Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венецианска харта от 1964 г.) (30),

—

като взе предвид Конвенцията от Гранада от 1985 г. за опазване на архитектурното наследство на Европа (31),

—

като взе предвид Конвенцията от Валета от 1992 г. за опазване на археологическото наследство на Европа (32),

—

като взе предвид наградите за европейско наследство/наградите „Европа Ностра“,

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално цели 4, 11 и 13,

—

като взе предвид тематичния клъстер по стълб 2 на „Хоризонт Европа“„Култура, творчество и приобщаващо общество“ (33),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 — 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (34),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (35),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (36),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии (37),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2018 г. относно минимални стандарти за малцинствата в ЕС (38),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз (39),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014–2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (40),

—

като взе предвид ангажиментите, поети от номинирания тогава член на Комисията, отговарящ за иновациите, научните изследвания, образованието, културата и младежта, на нейното изслушване на 30 септември 2019 г. пред Европейския парламент,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0210/2020),

А.

като има предвид, че материалното, нематериалното, природното и цифровото културно наследство на Европа е източник на богатство, наследен от миналото и свидетелстващ за европейската история, култура и традиции в цялото им многообразие, който постоянно се обогатява с течение на времето и трябва да се запази, за да бъде предаден на бъдещите поколения;

Б.

като има предвид, че европейското културно наследство е източник за историческата памет и историческите познания, укрепващ общото ни чувство за принадлежност;

В.

като има предвид, че културата и културното наследство спомагат за укрепването на идентичността на отделния човек и насърчават социалното сближаване, стабилността и разбирателството в обществото;

Г.

като има предвид, че културното наследство е ценност само по себе си и има множество пластове (местен, регионален, национален, европейски и световен) и форми (материални, нематериални, природни, цифрови и цифровизирани), които са взаимосвързани;

Д.

като има предвид, че културното наследство допринася значително за секторите на културата и творчеството в Европа и извън нея;

Е.

като има предвид, че над 300 000 души в Европа са заети в сектора на културното наследство, а 7,8 милиона работни места в Европа са непряко свързани с него;

Ж.

като има предвид, че по време на Европейската година на културното наследство през 2018 г. бяха проведени повече от 23 000 прояви, достигнали до над 12,8 милиона души (2,5 % от населението на ЕС-28) (41) в държавите членки (42);

З.

като има предвид, че стратегическата визия на Европейската година на културното наследство, изразена в нейното мото „Нашето наследство: там, където се срещат миналото и бъдещето“, продължава да е валидна като ръководен принцип за трайни резултати от нея, насочени към изграждане на връзки между европейското културно наследство и настоящото културно производство, както и за насърчаване на участието от страна на европейските граждани;

И.

като има предвид, че дейностите на Европейската година на културното наследство бяха съсредоточени върху младото поколение и върху интерактивните и творческите проекти;

Й.

като има предвид, че 2018 г. — Европейската година на културното наследство — беше година с важни исторически годишнини; като има предвид, че през тази година се проведоха много национални и международни чествания и възпоменателни събития, които оставиха значителен отпечатък върху европейската културна карта;

К.

като има предвид, че едно от постиженията на Европейската година на културното наследство беше създаването на мрежа на европейските заинтересовани страни с установяването на трайни връзки; като има предвид, че тази мрежа следва да бъде устойчива и дълготрайна;

Л.

като има предвид, че местните и общоевропейските неправителствени организации (НПО) и организираното гражданско общество допринесоха в огромна степен за успеха на Европейската година на културното наследство;

М.

като има предвид, че според проучването на Евробарометър относно културното наследство 84 % от респондентите в държавите членки са на мнение, че културното наследство е важно за тях лично и за тяхната местна общност, а осем от всеки десет (80 %) считат, че то е важно за Европейския съюз като цяло;

Н.

като има предвид, че близо една трета от обектите в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО се намират в ЕС-27 — 326 културни обекта, 26 природни обекта и пет смесени обекта; като има предвид, че в Европа като цяло се намират почти половината от обектите в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО;

О.

като има предвид, че в представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството са включени най-малко 131 вписвания, свързани с държавите от ЕС-27;

П.

като има предвид, че свързани с Европа и Северна Америка са 52 % от вписванията в международния регистър на ЮНЕСКО „Световна памет“;

Р.

като има предвид, че досега на 48 европейски обекта е присъден Знакът за европейско наследство;

С.

като има предвид, че близо девет от всеки десет (88 %) анкетирани европейци считат, че културното наследство на Европа следва да се преподава в училищата (43);

Т.

като има предвид, че Европейската година на културното наследство 2018 показа, че културното наследство може да осигури основа за международни проекти, които включват граждани от всички възрастови групи и им дават възможност да се свързват с експерти; като има предвид, че тези проекти се оказаха добър инструмент за повишаване на осведомеността за общата европейска културна история;

У.

като има предвид, че възходът на цифровизацията създава нови възможности и предизвикателства за секторите на културата и творчеството в Европа;

Ф.

като има предвид, че работният план за културата за периода 2019 — 2022 г., приет от Съвета на 21 декември 2018 г., включва устойчивостта на културното наследство като първи от петте приоритета за европейското сътрудничество в изготвянето на политики в областта на културата;

Х.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 наруши повечето културни събития и създава драстични пречки за хората да посещават една голяма част от културното наследство на Европа, да му се наслаждават и да го изучават, като цифровите средства често са единственият възможен начин за достъп до него; като има предвид, че ограниченията или забраната на публични събирания и събития, затварянето на музеи и ограниченията за пътуване имат много вредни последици за хората на изкуството и културните дейци;

Ц.

като има предвид, че в рамките на текущите преговори относно МФР за периода 2021 — 2027 г. се открива възможност за създаване на нови и благоприятни условия за инвестиции в културното наследство от европейските структурни и инвестиционни фондове;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

—

като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз и членове 2, 3, 10, 19, 20, 21, 114, 167, 218, 225 и 227 от него,

—

като взе предвид правото на петиции, предвидено в членове 20 и 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1) (Директива за равенството между расите),

—

като взе предвид Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2) (Директивата за равно третиране в областта на заетостта),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (3) (ОРЗД) и като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1488 на Съвета от 28 септември 2018 г. за създаване на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (5),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2018 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021 — 2027 г. (COM(2018)0434),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г. за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие (COM(2020)0065),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 19 февруари 2020 г. относно Европейска стратегия за данните (COM(2020)0066),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

—

като взе предвид доклада от 8 април 2019 г. на създадената от Комисията през юни 2018 г. експертна група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект, озаглавен „Ethics Guidelines for trustworthy AI“ (Насоки относно етичните аспекти за надежден ИИ),

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, Протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—

като взе предвид Европейската етична харта за използване на изкуствения интелект в съдебните системи и тяхната среда, приета от Работната група на Съвета на Европа за качество на правосъдието (CEPEJ-GT-QUAL) през декември 2018 г.,

—

като взе предвид препоръката на Съвета на ОИСР относно изкуствения интелект, приета на 22 май 2019 г.,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по външни работи, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0001/2021),

А.

като има предвид, че изкуственият интелект (ИИ), роботиката и свързаните с тях технологии се разработват бързо и оказват пряко въздействие върху всички аспекти на нашите общества, включително основните социални и икономически принципи и ценности;

Б.

като има предвид, че ИИ води до революция във военната доктрина и оборудване чрез дълбока промяна в начина на функциониране на армиите, главно поради интегрирането и използването на нови автономни технологии и способности;

В.

като има предвид, че разработването и проектирането на т.нар. „изкуствен интелект“, роботиката и свързаните с тях технологии се извършва от хора и техният избор определя потенциала на технологиите в полза на обществото;

Г.

като има предвид, че една обща рамка на Съюза трябва да обхваща разработването, внедряването и използването на ИИ, роботиката и свързаните с тях технологии и трябва да гарантира зачитането на човешкото достойнство и правата на човека, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Д.

като има предвид, че Съюзът и неговите държави членки носят особена отговорност да гарантират, че тъй като ИИ, роботиката и свързаните с тях технологии могат да бъдат използвани трансгранично, т. трябва да са насочени към човека, т.е. принципно да се използват в услуга на човечеството и общото благо с цел да допринесат за благополучието и общия интерес на техните граждани; като има предвид, че Съюзът следва да подпомага държавите членки да постигнат това, по-специално тези, които са започнали да обмислят възможното разработване на правни стандарти или законодателни промени в тази област;

Е.

като има предвид, че европейските граждани биха имали полза от подходящ, ефективен, прозрачен и съгласуван регулаторен подход на равнището на Съюза, който да определя достатъчно ясни условия за дружествата, за да могат те да разработват приложения и да планират своите бизнес модели, като същевременно се гарантира, че Съюзът и неговите държави членки запазват контрол върху регулаторните норми, които трябва да бъдат установени, така че те да не бъдат принудени да въвеждат или приемат стандарти, установени от други;

Ж.

като има предвид, че етичните насоки — като например принципите, приети от експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект — представляват добра отправна точка, но не са достатъчни, за да се гарантира, че дружествата действат честно и гарантират действителна защита на отделните лица;

З.

като има предвид, че тази особена отговорност налага да се разгледат по-специално въпросите, свързани с тълкуването и прилагането на международното право по отношение на активното участие на ЕС в международни преговори, доколкото ЕС е засегнат от употребата за граждански и военни цели на този вид ИИ, роботика и свързаните с тях технологии, а въпросите за държавната власт по отношение на тези технологии остават извън обхвата на наказателното правосъдие;

И.

като има предвид, че е от съществено значение да се осигури подходяща и всеобхватна правна рамка за етичните аспекти на тези технологии, както и за отговорността, прозрачността и отчетността (по-специално за ИИ, роботиката и свързаните с тях технологии, които се считат за високорискови); като има предвид, че тази рамка трябва да отразява приложимостта на присъщите европейски и универсални хуманистични ценности към цялата верига за създаване на стойност при разработването, прилагането и използването на ИИ; като има предвид, че тази етична рамка трябва да се прилага за разработването (включително научните изследвания и иновациите), внедряването и използването на ИИ, при пълно зачитане на правото на Съюза и на ценностите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Й.

като има предвид, че целта на това разглеждане е да се проучи до каква степен нормите на международното публично и частно право и на правото на ЕС могат да уредят тези технологии, както и да се откроят предизвикателствата и рисковете, които технологиите създават за държавната власт, така че те да могат да бъдат преодолени по подходящ и пропорционален начин;

К.

като има предвид, че Европейската комисия не разглежда военните аспекти на използването на изкуствения интелект в своята Бяла книга;

Л.

като има предвид, че хармонизираният европейски подход към тези проблеми изисква да се приеме общо определение за изкуствен интелект и да се следи за спазването на основните ценности на Европейския съюз, принципите, установени в Хартата на основните права, и международното право относно правата на човека;

М.

като има предвид, че ИИ предоставя безпрецедентни възможности за подобряване на резултатите в транспортния сектор, като спомага за преодоляване на предизвикателствата, свързани с увеличаването на търсенето на пътувания, опасенията във връзка с безопасността и околната среда, като същевременно прави всички видове транспорт по-интелигентни, по-ефикасни и по-удобни;

Н.

като има предвид, че разглеждането на равнището на ЕС на въпросите, свързани с ИИ в областта на отбраната, е абсолютно необходимо за разработването на европейски капацитет в този сектор;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (1) (Регламента за TEN-T),

—

като взе предвид своята законодателна резолюция от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно изискванията за одобрение на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на тяхната обща безопасност и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата (3) (Регламент за общата безопасност),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно транспорта и туризма през 2020 г. и след това (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно подобряване на връзките и достъпността на транспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно военната мобилност (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (8),

—

като взе предвид Специален доклад № 10/2020 на Европейската сметна палата от 16 юни 2020 г., озаглавен „Транспортни инфраструктури в ЕС: необходимо е ускорено изпълнение на мегапроектите, за да се постигнат в срок ефектите от изградената мрежа“ (9),

—

като взе предвид Преглед № 09/2018 на Европейската сметна палата от 6 декември 2018 г., озаглавен „Изграждане на успешен транспортен сектор на ЕС: какви са предизвикателствата?“ (10),

—

като взе предвид специален доклад № 13/2017 на Европейската сметна палата от 3 октомври 2017 г., озаглавен „Единна европейска система за управление на железопътното движение: ще стане ли политическият избор реалност?“ (11),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0251/2020),

А.

като има предвид, че модерната, устойчива и достъпна мултимодална транспортна инфраструктура и ориентираната към бъдещето логистика са от основно значение за доброто функциониране на вътрешния пазар и за връзката и конкурентоспособността на ЕС, и като има предвид, че тя е фактор за устойчива, финансово достъпна, интелигентна, ефикасна, оперативно съвместима и безопасна мобилност;

Б.

като има предвид, че трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) следва да гарантира икономическо, социално и териториално сближаване и достъпност в целия ЕС и неговите региони, включително селските, планинските, рядко населените, периферните, островните най-отдалечените региони, като по този начин се стимулират икономическият растеж и създаването на работни места, насърчават се цифровизацията и иновациите, се води борба с изменението на климата и се повишават приспособимостта и издръжливостта;

В.

като има предвид, че TEN-T има жизненоважен принос за постигането на политическите цели на ЕС в политиките за присъединяване и съседство, особено чрез трансгранични проекти, и като има предвид, че поддържането и укрепването на тесни транспортни връзки с трети държави в рамките на TEN-T и по-нататъшното интегриране на държавите от Западните Балкани и от Източното партньорство следователно са от съществено значение за ЕС;

Г.

като има предвид, че завършването на TEN-T е от решаващо значение за напредъка към по-устойчиви видове транспорт, като например железопътен транспорт и транспорт по вътрешните водни пътища, и за въвеждането на алтернативни горива в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и намаляването на емисиите на парникови газове;

Д.

като има предвид, че е необходимо балансирано развитие на транспортните коридори в цяла Европа, което да гарантира свързаност север-юг и изток-запад в цяла Европа, за да се засили допълнително икономическото, териториалното и социалното сближаване;

Е.

като има предвид, че в текущите преговори относно финансирането по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) през следващите години следва да се вземе надлежно предвид ангажиментът на държавите членки да завършат основната мрежа на TEN-T до 2030 г., а широкообхватната мрежа — до 2050 г.;

Ж.

като има предвид, че навременното завършване на мрежата на TEN-T при сегашния темп изглежда застрашено, особено предвид значителните забавяния на трансграничните проекти, липсващите връзки и връзките за „последната миля“ поради финансови, оперативни и административни затруднения, с които се сблъскват организаторите на проектите; като има предвид, че в доклада на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че слабостите в надзорната рамка на Комисията и процесите на вземане на политически решения на национално равнище, както и слабият тласък и интерес от страна на някои държави членки към TEN-T са ключови фактори за забавянето;

З.

като има предвид, че ресурсите, отпуснати за завършване на TEN-T в рамките на програмата за МСЕ, са застрашени от значително намаляване, особено след заключенията на Европейския съвет, приети през юли 2020 г., като за общия пакет за транспорта е предвидена сума, която очевидно е недостатъчна;

И.

като има предвид, че изпълнението на мрежата на TEN-T следва да се ръководи от принципа на еднакво третиране на коридорите от основната мрежа, без да се предпочитат едни за сметка на други;

Й.

като има предвид, че политиката за TEN-T следва да насърчава внедряването в целия ЕС на новаторски и достъпни транспортни решения, на преминаване към други видове транспорт, на решения за мобилност с ниски и нулеви емисии, интелигентни транспортни системи (например ИТС, речната информационна система (RIS)), инфраструктура за зареждане с електроенергия и за презареждане с гориво и на алтернативни горива; като има предвид, че иновациите и цифровизацията на TEN-T изискват допълнителни инвестиции;

К.

като има предвид, че продължаващата криза, предизвикана от COVID-19, показа екзистенциалното значение на транспортния и логистичния сектор и на работници от този отрасъл за икономиката, която разчита на безпрепятствени мрежи за превоз на пътници и стоки като артерии и е от съществено значение за функционирането на веригите на доставки; като има предвид, че развитието на ефективна и издръжлива транспортна инфраструктура следва да бъде в основата на всички европейски и национални планове и усилия за възстановяване, с особен акцент върху мултимодалните транспортни връзки между пристанища, летища, железопътни линии и сухоземни пътища;

Л.

като има предвид, че Европейската година на железопътния транспорт през 2021 г. е възможност за даване на ход на промяна, която превръща железопътния транспорт в гръбнака на пътническия и товарния транспорт в целия Съюз, и за изтъкване на решаващата роля на мрежите TEN-T за постигане на напредък в социално-икономическото сближаване и развитие, като същевременно се укрепва вътрешният пазар и се насърчават по-конкурентоспособни и ефикасни устойчиви видове транспорт с оглед на увеличаването на преминаването към железопътен транспорт и завършването на единното европейско железопътно пространство до 2030 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2 и 3 от него,

—

като взе предвид годишните доклади на Комисията относно мониторинга на прилагането на правото на Европейския съюз за 2017, 2018 и 2019 г. (COM(2018)0540, COM(2019)0319) и COM(2020)0350),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Укрепване на върховенството на закона в Съюза — План за действие“ (COM(2019)0343),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2018 г. относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС за 2016 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно административно-процесуалното право на Европейския съюз (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено: „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ (4) (C(2016)8600),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Общността“ (COM(2012)0154),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета въз основа на член 10 от Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата срещу организираната престъпност (COM(2016)0448),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, озаглавено „Девети доклад за напредъка към постигането на ефективен и истински Съюз на сигурност“ (COM(2017)0407),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО (6) на Комисията (4ДБИП), във вида, в който е изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за изменение на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2013/36/ЕС (7) (5ДБИП),

—

като взе предвид Преглед № 07/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Прилагане на правото на ЕС на практика: надзорни отговорности на Европейската комисия съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (обзорен доклад)“,

—

като взе предвид Преглед № 02/2020 на Европейската сметна палата, озаглавен „Законотворчество в Европейския съюз след близо 20 години прилагане на подход за по-добро регулиране“,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по конституционни въпроси и на комисията по петиции,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0270/2020),

А.

като има предвид, че съгласно член 4, параграф 3 от ДЕС и член 288, параграф 3 и член 291, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) държавите членки носят основната отговорност за правилното транспониране, прилагане и изпълнение на правото на ЕС и в рамките на определения срок и за предоставянето на достатъчни правни средства за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС; като има предвид, че европейското законодателство е ефективно само ако, от една страна, е транспонирано своевременно, пълно и точно, и от друга страна — правилно прилагано в националното право от държавите членки, което е необходимо, за да се гарантират ползите от политиките на ЕС за всички европейски граждани и равнопоставени условия за предприятията на международния пазар; като има предвид, че в законодателството на ЕС следва да се зачитат принципите на лоялно сътрудничество, на предоставената компетентност, на субсидиарност и пропорционалност;

Б.

като има предвид, че е необходимо да се признае значението на активния принос на националните парламенти за правилното функциониране на ЕС и за гарантиране на зачитането на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурата, заложена в Протокол № 2 от ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност; като има предвид, че следва да продължим да насърчаваме по-тясното сътрудничество с националните парламенти в процеса на законотворчество; припомня, че през 2019 г. са внесени 159 доклада и никакви мотивирани становища от общо съответно 4 918 и 439 през последните девет години; като има предвид, че към днешна дата процедурата „жълт картон“ е активирана само три пъти, а процедурата „оранжев картон“ не е използвана никога;

В.

като има предвид, че диалогът между институциите на ЕС и националните органи е допринесъл за разрешаването на 90 % от производствата за установяване на нарушение от 2014 г. насам, без необходимост от сезиране на Съда на Европейския съюз („Съда на ЕС“); като има предвид, че производствата за установяване на нарушение следва да се използват като крайна мярка; като има предвид, че законодателството на ЕС следва да бъде формулирано по начин, който улеснява транспонирането му в националното право;

Г.

като има предвид, че процедурите на EU Pilot са въведени с цел бързо разрешаване при подходящи случаи на потенциални нарушения на правото на ЕС на ранен етап, посредством структуриран диалог за разрешаване на проблеми между Комисията и държавите членки; като има предвид, че тяхното използване е намаляло от 2017 г. насам, тъй като е признато, че то добавя допълнително бюрократично равнище към производството, без да носи реална добавена стойност; като има предвид, че Комисията все още не е отговорила на многократните призиви на Парламента да бъде информиран за откритите производства в EU Pilot, както и относно започването на процедура за нарушение, особено когато те са в резултат на петиции;

Д.

като има предвид, че през 2016 г. Комисията определи приоритетите за работата си по случаи на нарушения и жалби, като се съсредоточи върху най-тежките нарушения на правото на ЕС, засягащи в значителна степен интересите на гражданите и предприятията, както и като има предвид, че 2017 г. беше първата година, през която този нов, по-целенасочен подход беше приложен от Комисията;

Е.

като има предвид, че производствата за установяване на нарушение, както и другите механизми, насърчаващи прилагането и спазването на изискванията, гарантират, че гражданите и предприятията на ЕС не са засегнати неблагоприятно от късното или непълното транспониране или от неправилното прилагане на правото на ЕС от страна на държавите членки; като има предвид, че производствата за установяване на нарушение имат обратен ефект — гражданите плащат цената за непълното транспониране или неправилното прилагане на европейското право от страна на държавите членки; като има предвид, че е желателно да се въведе по-ефективно междуинституционално сътрудничество както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, и да се въведат нови механизми или да се преразгледат съществуващите, за да се гарантира правилното прилагане на правото на ЕС;

Ж.

като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е предварително условие за гарантиране на демокрацията и основните права; като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е необходимо условие за спазването на всички права и задължения, произтичащи от Договорите и вторичното законодателство; като има предвид, че ЕС изпълнява роля в разрешаването на проблеми, свързани с принципите на правовата държава, когато такива възникват; като има предвид, че националните съдилища в държавите членки гарантират ефективното прилагане на правата и задълженията, предвидени от правото на ЕС; като има предвид, че независимите и ефективни правосъдни системи в държавите членки са предпоставка за взаимно доверие, което стои в основата на общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие, благоприятната среда за инвестициите, устойчивостта на дългосрочния растеж и защитата на финансовите интереси на ЕС;

З.

като има предвид, че защитата на основните права и гражданските свободи, безпристрастните и независими съдилища, медийният плурализъм и независимостта на медиите от политическо влияние или натиск, зачитането на законността от страна на поднационалните структури и борбата срещу корупцията и проникването на организираната престъпност в законната икономика са основни условия за гарантиране на справедливо третиране пред закона, защита на правата на гражданите, предотвратяване на злоупотребите и гарантиране на отчетността на лицата, управляващи обществените дела; като има предвид, че свободата, плурализмът и независимостта на медиите са основни елементи на правото на свобода на изразяване на мнение, и като има предвид, че независимите и свободни медии играят ключова роля в едно демократично общество, както е посочено в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в ДЕС; като има предвид, че кампаниите за дезинформация, имащи за цел да подвеждат обществеността относно дейностите на ЕС, са насочени и към мерките, предприемани за гарантиране на правилното прилагане на правото на ЕС в държавите членки;

И.

като има предвид, че в член 21 от Хартата се забранява всяка форма на дискриминация, включително основана на увреждане; като има предвид, че множество законодателни актове, предназначени конкретно за прилагането на този основен принцип, все още не се прилагат правилно в няколко държави членки;

Й.

като има предвид, че според Европол между 0,7 и 1,28 % от годишния брутен вътрешен продукт на ЕС се използват за подозрителни финансови дейности, например изпиране на незаконно придобити средства, и като има предвид, че Комисията започна производства за установяване на нарушение срещу повечето държави членки за това, че не са транспонирали правилно директивите относно борбата с изпирането на пари (4ДБИП и 5ДБИП);

К.

като има предвид, че някои държави членки са въвели програми, които пряко или непряко включват продажбата на гражданство на ЕС, и като има предвид, че бяха изразени сериозни опасения относно възможността с тези програми да има злоупотреби, които да водят до проблеми, свързани със сигурността и прозрачността, подкопаването на доверието на гражданите в ценностите и принципите на ЕС и улесняването на тероризма, организираната престъпност и изпирането на пари;

Л.

като има предвид, че според доклада на Комисията Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета относно борбата с организираната престъпност (8) не гарантира необходимото минимално равнище на сближаване, основано на единна концепция за престъпна организация, що се отнася до управлението или участието в престъпна организация; като има предвид, че рамковото решение позволява на държавите членки да не въвеждат понятието „престъпна организация“ в националното си право, а да продължат да прилагат действащото национално наказателно право чрез използване на общите правила относно участието и подготовката за конкретни престъпления, и като има предвид, че това може да доведе до допълнителни различия в практическото прилагане на рамковото решение;

М.

като има предвид, че бежанската криза показа необходимостта от спешна реформа на общата европейска система за убежище и от по-ефективно споделяне на отговорностите между държавите членки; като има предвид, че задължителните механизми за спешно преместване на търсещи убежище лица от Италия и Гърция се оказаха неефективни, като доведоха по-специално до сериозни последици от физически и психологически характер за ненавършилите пълнолетие, и по-специално за непридружените ненавършили пълнолетие лица; като има предвид, че Комисията започна производства за установяване на нарушение срещу Чешката република, Полша и Унгария за това, че отказаха да се съобразят с решенията за преместване;

Н.

като има предвид, че съгласно Кодекса на шенгенските граници временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници се разрешава единствено при изключителни обстоятелства и като крайна мярка; като има предвид, че много държави членки са нарушили правилата, като са удължили времетраенето на граничния контрол без надлежна обосновка; като има предвид, че Комисията не счете за уместно да започне производства за установяване на нарушение срещу тези държави членки;

О.

като има предвид, че свободата, плурализмът и независимостта на медиите са основни елементи на правото на свобода на изразяване на мнение; като има предвид, че медиите играят ключова роля в едно демократично общество, както е посочено в Хартата и в ДЕС;

П.

като има предвид, че целта на Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници е да се ограничат нанесените вреди върху публичните бюджети от въздействието на икономическите кризи, като чрез споделяне на загубите се ограничат последиците от неизпълнението на задълженията на банките за акционерите, притежателите на облигации и титулярите на сметки с повече от 100 000 EUR; като има предвид, че има риск притежателите на сметки, а следователно и вложителите, да трябва да плащат за лошото управление, довело до неизпълнението на задълженията на банките, съгласно разпоредбите на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), и по-специално предвиденото в нея споделяне на загубите;

Р.

като има предвид, че през 2019 г. Комисията продължи да наблюдава прилагането от страна на държавите членки на Директивата за капиталовите изисквания IV, Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, ДВПБ и Директивата относно йерархията на кредиторите на банките; като има предвид, че през 2019 г. срещу 12 държави членки бяха образувани производства за установяване на нарушение поради неприемане на необходимите мерки за пълното транспониране на Директивата относно йерархията на кредиторите на банките;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.