Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 452/01)

Последна публикация

ОВ C 431, 25.10.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 422, 18.10.2021 г.

ОВ C 412, 11.10.2021 г.

ОВ C 401, 4.10.2021 г.

ОВ C 391, 27.9.2021 г.

ОВ C 382, 20.9.2021 г.

ОВ C 368, 13.9.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Преюдициално запитване от Tribunal da Relação de Lisboa (Португалия), постъпило на 26 май 2021 г. — Autoridade da Concorrência, EDP — Energias de Portugal, SA и др.

(Дело C-331/21)

(2021/C 452/02)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação de Lisboa

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Autoridade da Concorrência, EDP — Energias de Portugal, SA, EDP Comercial — Comercialização de Energia SA, Sonae Investimentos, SGSP, SA, SONAE MC — Modelo Continente SGPS, Modelo Continente Hipermercados SA

Друга страна: Ministério Público

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 101 ДФЕС, който е в основата на член 9 от NRJC (Закон 19/2012 от 8 май 2021 г.), да се тълкува в смисъл, че допуска квалифицирането на клауза за неизвършване на конкурентна дейност със съдържанието на клаузите, съдържащи се в членове 12.1 и 12.2 […] от Споразумението за партньорство като споразумение за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, сключено между доставчик на електрическа енергия и търговец на хранителни стоки на дребно, стопанисващ хипермаркети и супермаркети, с цел предоставяне на отстъпки на клиентите, които едновременно с това се абонират за определен тарифен план за енергия към доставчика на електрическа енергия, наличен в континенталната част на Португалия, и които притежават карта за лоялност към търговеца на хранителни стоки на дребно, като тези отстъпки могат да бъдат получени само под формата на покупки на стоки в обектите на последния или свързани с него дружества, когато споразумението включва и други клаузи, предвиждащи, че целта на споразумението е насърчаване на развитието на дейностите на участващите дружества […] и се установяват доказани ползи за потребителите […], без анализ на конкретните вредни последици за конкуренцията, произтичащи от посочените по-горе клаузи 12.1 и 12.2?

2)

Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че споразумение, което има за цел неосъществяване на определени икономически дейности, съответстващи на твърдяно разпределение на пазари между две предприятия, може [да се] счита за ограничаващо конкуренцията с оглед на целта, когато е сключено между субекти, които не са настоящи или потенциални конкурентни на нито един от обхванатите от посоченото задължение пазари, независимо че пазарите, обхванати от него, могат да се считат за либерализирани или без непреодолими правни пречки за навлизане?

3)

Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за потенциални конкуренти трябва да се считат доставчик на електрическа енергия и търговец на хранителни стоки на дребно, който управлява хипермаркети и супермаркети, сключили помежду си споразумение за взаимно насърчаване на изпълнението на сделки и увеличаване на продажбите на другата страна по споразумението (и в случая на търговеца на хранителни стоки на дребно на дружествата, в които негово дружество-майка притежава мажоритарен дял), когато към датата на сключването на споразумението търговецът на хранителни стоки на дребно и последните свързани с него дружества не осъществяват дейността на доставчика на електрическа енергия на разглеждания или на който и да било друг географски пазар и когато в производството не е доказано, че са имали намерение да осъществяват там такава дейност или са извършили каквато и да била подготвителна дейност за подготовка на нейното осъществяване?

4)

Остава ли в сила същият отговор на предходния въпрос, ако друго дружество, чийто мажоритарен дял се притежава от дружество майка на търговеца на хранителни стоки на дребно, който е страна по споразумението (без обаче някой от тези два субекта да е бил обвинен или осъден от националния орган по конкуренцията или да е бил страна в производството пред тази юрисдикция), което не попада в субективния обхват на прилагане на задължението за неизвършване на конкурентна дейност, притежава 50 % дялово участие в трето образувание, което осъществява дейност, свързана с търговия на електроенергия в Португалия три години и половина вследствие прекратяването на това образувание?

5)

Идентичен ли е отговорът на предходния въпрос, ако предприятието за продажба на дребно, което е страна по споразумението, произвежда електроенергия чрез инсталации за микрогенериране и макрогенериране, разположени на покрива на предприятията му, но в които цялата произведена електроенергия се предава на регулирани цени на доставчик от последна инстанция?

6)

Остава ли в сила отговорът на четвъртия въпрос, ако предприятието на дребно, което е страна по споразумението, осем години преди датата на това споразумение е сключило (и към датата на споразумението продължава да действа друг договор за търговско сътрудничество с трето лице, доставчик на течни горива с цел предоставяне на кръстосани отстъпки за закупуването на тези стоки и на стоките, произхождащи от хипермаркетите и супермаркетите на предприятието, в което предприятието съдоговорител на свой ред, освен че предлага течни горива е и доставчик на електроенергия в континенталната част на Португалия, като не е доказано, че към датата на сключване на споразумението страните са имали намерение или са предприели каквито и да било подготвителни действия за разширяване на обхвата на посочения договор за доставка на електрическа енергия?

7)

Остава ли в сила отговорът на четвъртия въпрос, ако друго дружество, чийто мажоритарен дял е собственост на дружество майка на търговеца на хранителни стоки на дребно, което е страна по споразумението (но също така без някой от тези два субекта да е бил обвинен или осъден от националния орган по конкуренцията или да е бил страна в производството пред тази юрисдикция), което не попада в субективния обхват на прилагане на задължението за неизвършване на конкурентна дейност, произвежда електрическа енергия в централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, но в което цялата произведена електроенергия се предава на регулирани цени на доставчик от последна инстанция?

8)

При утвърдителен отговор на предходните въпроси, трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда като ограничителна по своята цел клауза, която забранява на въпросния търговец на хранителни стоки на дребно в срока на действие на споразумението и през годината непосредствено след това да развива дейности за доставка на електрическа енергия самостоятелно или чрез дружество, в което притежава мажоритарен дял негово дружество майка, което е обект на производство на територията, обхваната от споразумението?

9)

Може ли понятието „потенциален конкурент“ по смисъла на член 101 ДФЕС, на член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 330/2010 (1) на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики и на точка 27 от Насоките на Европейската комисия за вертикалните ограничения (2010/C 130/01), да се тълкува като отнасящо се до предприятие, което е обвързано с клауза за неизвършване на конкурентна дейност, което присъства на стоков пазар, напълно различен от този на съдоговорителя, когато не са налице в преписката, представена пред националния съд каквито и да било конкретни индиции (като проекти, инвестиции или други подготвителни действия) за това, че преди и при липсата на такава клауза въпросното предприятие е можело в краткосрочен план да навлезе на пазара на насрещната страна и не е установено, че това предприятие преди и при липсата на такава клауза е било възприемано от насрещната страна по споразумението като потенциален конкурент на разглеждания пазар?

10)

Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че споразумение за партньорство между предприятие, осъществяващо дейност в областта на доставките на електроенергия и предприятие, осъществяващо дейност в областта на търговията на хранителни и нехранителни стоки на дребно за домакинството с целта кръстосано насърчаване на съответните им дейности (в рамките на което, наред с останалото, първото предприятие предоставя отстъпки на клиентите си върху потреблението им на електрическа енергия, което второто предприятие приспада от цената на покупките на тези клиенти в обектите на дребно) съдържа клауза, с която и двете страни се ангажират да не се конкурират едно с друго и да не сключват подобни споразумения с конкуренти на едното или на другото предприятие, означава, че целта на тази клауза е да ограничи конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, независимо че: — времевият обхват на въпросната клауза (едногодишен срок на споразумението, удължен с една година) съвпада с определения в същото споразумение период, през който страните нямат право да използват търговски тайни или ноу-хау, придобити при реализиране на партньорството по проекти с трети лица, — географският обхват на клаузата е ограничен до географския обхват на споразумението; — субективният обхват на клаузата е ограничен до страните по споразумението и до предприятията, в които притежават мажоритарен дял и до други предприятия от същата група, които също притежават и/или управляват обекти за търговия на дребно, обхванати от споразумението, — субективният обхват на клаузата изключва по-голямата част от дружествата от същата икономическа група на страните, които следователно не са обвързани от клаузата и могат да се конкурират с насрещната страна през периода на действие на споразумението и след него, — предприятията, обхванати от клаузата за неизвършване на конкурентна дейност, присъстват на напълно различни стокови пазари и не е доказано, че към момента на сключване на споразумението са разработили проекти или планове или са осъществили инвестиции или други подготвителни действия, за да навлязат на стоковия пазар на другата страна?

11)

Трябва ли понятието „вертикално споразумение“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, на член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики и на точка 25, буква в) от Насоките на Европейската комисия за вертикалните ограничения (2010/C 130/01), да се тълкува като отнасящо се до споразумение с характеристиките, описани в предходните въпроси, в рамките на което страните присъстват на напълно различни стокови пазари и не е доказано, че преди и при липсата на споразумение, са осъществили каквито и да било проекти, инвестиции или планове за навлизане на стоковия пазар на насрещната страна, но в рамките на което за целите на разглежданото споразумение страните си предоставят взаимно съответните търговски мрежи, търговска сила и ноу-хау за насърчаване, достигане и увеличаване на клиентелата и бизнеса на другата страна?

---

(1)  ОВ, L 102, 2020 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 5 юли 2021 г. — Instituto do Cinema e do Audiovisual, I.P./NOWO Communications, S.A.

(Дело C-411/21)

(2021/C 452/03)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Instituto do Cinema e do Audiovisual, I.P.

Ответник: NOWO Communications, S.A.

Преюдициални въпроси

1)

Може ли член 10, параграф 2, от Lei n.o 55/2012, de 6 de setembro (Закон № 55/2012 от 6 септември 2012 г.) — ако се тълкува в смисъл, че предвидената в него такса е предназначена изключително за финансиране на популяризирането и разпространението на португалски кинематографски и аудио-визуални произведения — да доведе до непряка дискриминация на предоставянето на услуги между държави членки спрямо националното предоставяне на такива услуги, като затруднява в по-голяма степен предоставянето на услуги между държави членки в сравнение с чисто вътрешното предоставяне на услуги в държава членка, като по този начин нарушава разпоредбата на член 56 ДФЕС?

2)	Може ли отговорът, който трябва да се даде на първия преюдициален въпрос, да се промени от факта, че в други държави — членки на Европейския съюз, съществуват идентични или сходни режими на предвидения в Закон № 55/2012 от 6 септември 2012 г.?

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 14 юли 2021 г. — LD/ALB FILS KLINIKEN GmbH

(Дело C-427/21)

(2021/C 452/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ищец: LD

Ответник: ALB FILS KLINIKEN GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Приложим ли е член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/104/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост, когато — както предвижда член 4, параграф 3 от TVöD — задълженията на работника са прехвърлени към трето лице и, доколкото трудовото правоотношение с досегашния му работодател продължава да съществува, по искане на последния този работник трябва трайно да полага за третото лице дължимия от него по трудовия договор труд и в тази насока третото лице има право да му дава технически и организационни указания?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: В съответствие ли е със защитната цел на Директива 2008/104/ЕО, ако, както предвижда член 1, параграф 3, точка 2b от Gesetz zur Regelung der Arbeitnehmerüberlassung (AÜG), предоставянето на персонал по смисъла на член 4, параграф 3 от TVöD е изключено от обхвата на националните защитни разпоредби при предоставяне на персонал, поради което тези защитни разпоредби не са приложими към случаите на предоставяне на персонал?

---

(1)  Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 2008 г., стр. 9).

Иск, предявен на 15 юли 2021 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-432/21)

(2021/C 452/05)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes, G. Gattinara и D. Milanowska)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

Да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си: — по член 6, параграфи 1 и 2, член 12, параграф 1, букви а)—г), член 13, параграф 1, буква а) и член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), както и по член 4, параграф 1, член 5, букви а), б) и г) и член 9, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (2), тъй като е въвела в националната система разпоредби, съгласно които с горската стопанска дейност, извършвана въз основа на добрата практика, не се нарушават никакви разпоредби относно опазването на природата по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, и — по член 6, параграф 3 Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз, член 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6, параграф 1, буква б) и член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация по въпроси на околната среда, тъй като е изключила възможността организациите за защита на околната среда да обжалват по съдебен ред плановете за управление на горите,

—	Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Според Комисията Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета (Директива за местообитанията), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директива за птиците) и Орхуската конвенция.

В рамките на първото основание Комисията твърди, че с въвеждането през 2016 г. в Закона за горите от 1991 г. на разпоредбата на член 14b, параграф 3 — съгласно който с горската стопанска дейност, извършвана въз основа на добрата практика, не се нарушават никакви разпоредби относно опазването на природата — е извършено неправилно транспониране на директивите, тъй като са пренебрегнати предвидените в тях задължение за установяване на строги системи за опазване на животинските видове и задължение за опазване на дивите птици. Всъщност с тази нова формулировка на разпоредбата на член 14b, параграф 3 от Закона за горите се въвежда широка дерогация от разпоредбите на директивите и се създава само правна фикция, що се отнася до съответствието с изискванията за опазване на видовете, предвидени в членове 12 и 13 от Директивата за местообитанията и членове 5 и 9 от Директивата за птиците. Освен това член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията и член 4, параграф 1 от Директивата за птиците изискват да се приемат мерки по опазване за конкретни зони. Прилагането на член 14b, параграф 3 от Закона за горите би означавало, че в Полша вече няма нужда от приемане и въвеждане на мерки по опазване за тези конкретни зони.

В рамките на второто основание Комисията твърди, че не е осигурена възможност организациите за защита на околната среда да обжалват решенията на министъра на околната среда, с които се утвърждават плановете за управление на горите, а това не съответства на разпоредбите от Орхуската конвенция. Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията във връзка с член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция всъщност изисква решенията относно плановете и проектите по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да подлежат на обжалване по съдебен ред от организациите за защита на околната среда.

---

(1)  ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

(2)  ОВ L 20, 2010 г., стр. 7.

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 15 юли 2021 г. — flightright GmbH/American Airlines, Inc.

(Дело C-436/21)

(2021/C 452/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател в ревизионното производство: flightright GmbH

Ответник в ревизионното производство: American Airlines, Inc.

Преюдициални въпроси

1)

Налице ли са директно свързващи полети по смисъла на член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 (1), когато туроператор комбинира полети на различни въздушни превозвачи в една транспортна операция, начислява за това обща цена на пътника и издава единен електронен билет, или освен това е необходимо опериращите въздушни превозвачи да се намират в специално правоотношение помежду си?

2)	В случай че е необходимо опериращите въздушни превозвачи да се намират в специално правоотношение помежду си: Достатъчна ли е хипотеза, в която резервация от вида, описан в първия въпрос, комбинира два последователни полета, които се изпълняват от един и същ въздушен превозвач?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос: Трябва ли член 2 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт от 21 юни 1999 г. (2) и добавеното в неговото приложение с Решение № 1/2006 на Съвместния комитет за въздушен транспорт между Общността и Швейцария от 18 октомври 2006 г. (3) позоваване на Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че регламентът се прилага и за пътници, които пътуват с полет от летища на територията на Швейцария до трета държава?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

(2)  ОВ L 114, 2002 г., стр. 73; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 30.

(3)  Решение № 1/2006 на Съвместния комитет за въздушен транспорт между Общността и Швейцария от 18 октомври 2006 година за изменение на Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (ОВ L 298, 2006 г., стр. 23).

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Piteşti (Румъния), постъпило на 19 юли 2021 г. — SC Avicarvil Farms SRL/Ministerul Agriculturii şi Dezvoltării Rurale, Agenţia pentru Finanţarea Investiţiilor Rurale, Agenţia de Plăţi şi Intervenţie în Agricultură, Agenţia de Plăţi şi Intervenţie în Agricultură — Centrul Judeţean Vâlcea

(Дело C-443/21)

(2021/C 452/07)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Piteşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Avicarvil Farms SRL

Ответници: Ministerul Agriculturii şi Dezvoltării Rurale, Agenţia pentru Finanţarea Investiţiilor Rurale, Agenţia de Plăţi şi Intervenţie în Agricultură, Agenţia de Plăţi şi Intervenţie în Agricultură — Centrul Judeţean Vâlcea

Преюдициален въпрос

Допуска ли член 143 от Регламент № 1303/2013 (1) във връзка с член 310 ДФЕС (принцип на доброто финансово управление) и член 40, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 (2) [възпроизведен в член 33, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 (3)], във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на правната сигурност, административна практика на националните органи, участващи в изпълнението на мярка за безвъзмездна финансова помощ, които след установена от Европейската сметна палата грешка в изчислението издават актове, с които се разпорежда намаляването на размера на финансовата помощ, призната с ПРСР, одобрена с Решение на Европейската комисия C(2012) 3529 от 25.5.2012 г., преди приемането на ново решение на Европейската комисия, с което се изключват от финансиране сумите, които превишават допълнителните разходи и пропуснатите доходи, породени от поетите ангажименти, вследствие на грешките в изчислението?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320).

(2)  Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101).

(3)  Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487).

Преюдициално запитване от Tribunal Judicial da Comarca do Porto — Juízo Central Cível (Португалия), постъпило на 21 юли 2021 г. — Portugália — Administração de Patrimónios, SGPS, SA/Banco BPI

(Дело C-448/21)

(2021/C 452/08)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Judicial da Comarca do Porto — Juízo Central Cível

Страни в главното производство

Жалбоподател: Portugália — Administração de Patrimónios, SGPS, SA

Ответник: Banco BPI

Преюдициални въпроси

За целите, предвидени в Директива (ЕС) 2015/2366 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. (наричана по-нататък само „Директивата“):

I.	Представлява ли „платежна операция“ по смисъла на член 73, параграф 1 от Директивата изпълнението с човешка намеса от страна на доставчика на платежни услуги на платежно нареждане, изготвено на хартия, сканирано и предадено по електронна поща на доставчика на платежни услуги?

II.

Трябва ли разпоредбата на член 73, параграф 1 от Директивата да се тълкува в смисъл, че: II.I. без да се засяга член 71, или надлежно съобщено разумно подозрение за измама, за възникването на задължение (на доставчика на платежни услуги) за възстановяване (на платеца), е достатъчно само уведомяване за неразрешена платежна операция, без да е придружено с доказателства? II.II. (при утвърдителен отговор на предходния въпрос) правилото за достатъчност само на съобщаването от платеца може да не се приложи поради неприлагане на правилата относно доказателствената тежест, предвидени в член 72 от Директивата, със съгласието на страните (платец и доставчик на услуги) съгласно член 61, параграф 1 от Директивата? II.III. (при утвърдителен отговор на предходния въпрос) доставчикът на платежни услуги е длъжен незабавно да възстанови сумата на платеца само ако докаже, че операцията е неразрешена, в случай че, с изключение на разпоредбата по член 72 от Директивата, приложимият законов или договорен режим задължава платеца да представи такова доказателство?

III.

Допуска ли разпоредбата на член 61, параграф 1 от Директивата не само неприлагането на член 74 от Директивата, но и вместо неприлагането на този режим установяването чрез споразумение между ползвателя (непотребител) и доставчика на платежни услуги на по-тежък режим на отговорност на платеца, по-специално чрез дерогация от разпоредбата на член 73 от Директивата?

---

(1)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 2015 г., стр. 35)

Преюдициално запитване от Cour d’appel de Paris (Франция), постъпило на 21 юли 2021 г. — Towercast/Autorité de la concurrence, Ministère de l’Économie

(Дело C-449/21)

(2021/C 452/09)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d’appel de Paris

Страни в главното производство

Жалбоподател: Towercast

Ответници: Autorité de la concurrence, Ministère de l’Économie

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от посочения регламент, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен контрол ex ante и за която не е направено препращане към Европейската комисия съгласно член 22 от същия регламент, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?

---

(1)  ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201.

Преюдициално запитване от Tribunalul Olt (Румъния), постъпило на 23 юли 2021 г. — OZ/Lyoness Europe AG

(Дело C-455/21)

(2021/C 452/10)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Olt

Страни в главното производство

Ищец: OZ

Ответник: Lyoness Europe AG.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) да се тълкува в смисъл, че физическо лице, инженер механик, специализиран в сферата на хидравличните и пневматичните машини (и който не извършва търговска дейност по занятие, нито в частност дейност по закупуване на стоки и услуги с цел препродажба и/или посредничество) и който сключва с търговско дружество (търговец) договор за включване, съгласно който това физическо лице има право да участва в общността за пазаруване, създадена от гореспоменатото дружество под формата на системата Lyoness (система, чрез която се обещават печалби под формата на възстановяване на разходи на покупки, комисионни и други промоционални предимства), за закупуване на стоки и услуги от търговци, които имат договорни отношения с това дружество (наричани бизнес партньори на Lyoness) и да осъществява посредничество с други лица в контекста на системата Lyoness (т.нар. потенциални лоялни клиенти), може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, въпреки договорната клауза, която предвижда, че по отношение на договорните отношения между Lyoness и клиента, с цел ефективна защита на потребителите, се прилага само и единствено швейцарското законодателство, независимо от местожителството на клиента.

2)

Трябва ли член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че лице, което е сключило с търговец договор с двоен предмет, а именно [когато] договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в обхвата на търговската, икономическата или професионалната дейност на това физическо лице и отчасти извън тази дейност, и търговската, икономическата или професионалната цел на такова физическо лице няма преобладаващо значение в общия контекст на договора, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба.

3)	При утвърдителен отговор на предходния въпрос какви са основните критерии, които следва да се приложат, за да се определи дали търговската, икономическата или професионалната цел на това физическо лице има преобладаваща тежест в общия контекст на договора?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Жалба, подадена на 22 юли 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 12 май 2021 г. по съединени дела T-816/17 и T-318/18, Люксембург и Amazon/Комисия

(Дело C-457/21 P)

(2021/C 452/11)

Език на производството: английски и френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P.-J. Loewenthal, F. Tomat)

Други страни в производството: Велико херцогство Люксембург, Amazon.com, Inc., Amazon EU Sàrl, Ирландия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателката моли Съда:

—	да отмени решение на Общия съд (седми разширен състав) от 12 май 2021 г. по съединени дела T-816/17 и T-318/18, Luxembourg и др./Комисия,

—	да отхвърли първото основание по дело T-816/17 и второто, четвъртото, петото и осмото основания по дело T-318/18,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на основанията, които които още не са били разгледани, и

—	при условията на евентуалност, да постанови сам окончателно решение по делата в съответствие с правомощията си по член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, и

—	да не се произнася по съдебните разноски във връзка с настоящото производство, ако върне делото на Общия съд, или да осъди Luxembourg, Amazon EU S.à.r.l и Amazon.com, Inc. да заплатят всички разноски по производството, ако сам постанови окончателно решение по делото.

Основания и основни доводи

Комисията изтъква две основания срещу обжалваното съдебно решение.

Първо основание за обжалване: отхвърляйки първата констатация от Решението (1) за наличие на предимство, Общият съд нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, не изложил мотиви, нарушил процесуални правила и изопачил Решението В рамките на това основание за обжалване са изтъкнати две твърдения:

—

Първо твърдение: В точки 162—251 от съдебното решение, Общият съд допуснал грешка, когато отхвърлил функционалния анализ на Amazon Europe Technologies SCS („LuxSCS“) и избора му на LuxSCS като тествана страна на основание на това, че LuxSCS притежавало правото на собственост върху нематериалните активи, предоставило ги на Amazon EU S.à.r.l („LuxOpCo“) и участвало финансово в разработването им. По този начин той тълкувал и приложил неправилно принципа на сделката между несвързани лица, което представлява нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с условието за предимство, и не изложил мотиви, тъй като мотивите му са противоречиви и неадекватни. Освен това Общият съд неправомерно използвал доводи по своя инициатива, за да отхвърли избора от Решението на LuxSCS като тествана страна на основание на това, че няма съпоставими независими търговски дружества, с които да се приложи методът на транзакционната нетна печалба („МТНП“) към LuxSCS. По този начин Общият съд превишил правомощията си за съдебен контрол, което е процесуално нарушение и нарушение на правото на Комисията на защита и изопачил Решението.

—

Второ твърдение: В точки 257—295 от съдебното решение Общият съд допуснал грешка, като отхвърли изчислението от Решението на възнаграждението, която отговаря на принципа за сделка между несвързани лица, дължимо от LuxOpCo на LuxSCS, на основание на това, че като тествана страна LuxSCS трябвало да има право на пазарната стойност на лицензираните нематериални активи и че LuxSCS не предоставяло услуги с ниска добавена стойност. По този начин Общият съд тълкувал и приложил неправилно принципа за сделка между несвързани лица, нарушил процесуалните правила, изопачил Решението и не изпълнил задължението си да изложи мотиви.

Второ основание за обжалване: отхвърляйки първата констатация от Решението за наличието на предимство, направена при условията на евентуалност, Общият съд не изпълнил изискването относно необходимия стандарт на доказване на констатация относно предимството, нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, не изложил мотиви и нарушил процесуални правила. В рамките на това основание за обжалване са изтъкнати три твърдения:

—

Първо твърдение: Макар в точки 310 и 513 от съдебното решение Общият съд да приел правилен стандарт за доказване на констатацията, за да установи наличие на предимство, всъщност той приложил различен, по-стриктен стандарт, за да отхвърли първата констатация от Решението, направена при условията на евентуалност, за наличието на предимство в точки 503—538 от съдебното решение. По този начин Общият съд не изпълнил изискването относно необходимия стандарт на доказване на констатация относно предимството и не изложил мотиви, тъй като мотивите му са противоречиви.

—

Второ твърдение: В точки 314—442 от съдебното решение, Общият съд неправилно се позовал на функции, изпълнявани от установените в САЩ дружествата от групата Amazon, в подкрепа на извода си, че Комисията преувеличила сложността на функциите, изпълнявани от LuxOpCo във връзка с лицензираните нематериални активи. Освен това той не обяснил защо счита, че функциите, изпълнявани от LuxOpCo във връзка с марката Amazon и с дейностите на групата Amazon в Европа по продажба на дребно и по предоставяне на услуги, не са уникални. По този начин, Общият съд тълкувал и приложил неправилно принципа за сделка между несвързани лица, което е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с условието за наличие на предимство, и не изложил мотиви, тъй като мотивите му са неадекватни.

—

Трето твърдение: В точки 499—537 от съдебното решение Общият съд неправомерно използвал доводи по своя инициатива, за да отхвърли първата констатация от Решението за наличието на предимство, направена при условията на евентуалност, основавайки се на това, че използваният от Комисията метод за разпределяне на печалбата в неговия вариант с анализ на вноските не доказва, че данъчното становище непременно води до предимство. По този начин, Общият съд превишил правомощията си за съдебен контрол, което е процесуално нарушение и нарушение на правото на Комисията на защита.

---

(1)  Решение (ЕС) 2018/859 на Комисията от 4 октомври 2017 година относно държавна помощ SA.38944 (2014/C) (ex 2014/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на Amazon (ОВ L 153, 2018 г., стр. 1, наричано по-нататък „Решението“).

Преюдициално запитване от Tribunalul Prahova (Румъния), постъпило на 27 юли 2021 г. — SC Cartrans Preda SRL/Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Ploieşti — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Prahova

(Дело C-461/21)

(2021/C 452/12)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Prahova

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Cartrans Preda SRL

Ответник: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Ploieşti — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Prahova

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на номер, известен като MRN/Master Reference Number (основен референтен номер), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса? Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф 1, букви а) и б), са включени в данъчната основа за митнически цели?

2)

Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива [2006/112] данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос [в Съюза], поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?

3)	С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?

4)

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?

5)

Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?

6)

Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък от 4 % (или евентуално от 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба) възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Жалба, подадена на 13 август 2021 г. от Harry Shindler и др. срещу определението, постановено от Общия съд (десети разширен състав) на 8 юни 2021 г. по дело T-198/20, Shindler и др./Съвет

(Дело C-501/21 P)

(2021/C 452/13)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Harry Shindler и др. (представител: J. Fouchet, адвокат)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания

Главни искания:

—	да се отмени определението от 8 юни 2021 (T-198/20),

—

да се отмени изцяло Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 г. относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, заедно със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и приложенията към него.

Искания при условията на евентуалност:

—	да се отмени определението от 8 юни 2021 (T-198/20),

—

да се отмени частично Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 г. относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, заедно със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, доколкото в тези актове се разграничават автоматично, общо и без никакъв контрол за пропорционалност гражданите на Съюза и тези на Обединеното кралство, считано от 1 февруари 2020 г., и така да се отменят параграф 6 от преамбюла и членове 9, 10 и 127 от Споразумението за оттегляне,

—	да се осъди Европейският съюз да заплати всички разноски по производството, включително адвокатски хонорар от 5 000 EUR.

Основания и основни доводи

А.   Процесуална нередовност на обжалваното определение

Общият съд нарушил член 130 от своя Процедурен правилник, тъй като е определил само един срок, а именно предоставения на Съвета срок да представи своята защита по същество. Той изобщо не дал срок на жалбоподателите, които трябвало да изчакат „новите срокове за продължаване на производството“, преди да изразят становището си както по възражението за недопустимост, така и по съществото на спора.

Освен това Общият съд решил да не съобщава на жалбоподателите защитата по същество, като ги поставил в невъзможност да изразят становището си по допустимостта.

Накрая, Общият съд отхвърлил жалбата като недопустима без да проведе съдебно заседание и без да се произнесе по две искания, а именно за спиране на производството и за изпращане на преписката на Съда, които впрочем били от значение за по-нататъшния ход на производството.

Б.   Нарушение на правото на Съюза що се отнася до допустимостта на жалбата

i)   С оглед на критерия, който изисква решенията, които са обект на пряко оспорване, да са подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение

На първо място, Общият съд неправилно и без да даде пояснения приел, че Споразумението за оттегляне е международен акт, въпреки че по своя предмет и последици това споразумение спада към вътрешното право на Съюза, тъй като то урежда бъдещи отношения между Европейския съюз и една от неговите държави членки въз основа на установеното в продължение на повече от петдесет години (що се отнася до Обединеното кралство) вътрешно право на Съюза и продължава да предвижда неговата приложимост.

Освен това член 4, параграфи 4 и 5 от Споразумението за оттегляне отграничава правораздавателния суверенитет на Обединеното кралство с цел да позволи единство в правораздавателното тълкуване на Споразумението за оттегляне от Съда на Европейския съюз. Подобна разпоредба не е характерна за международно споразумение.

На второ място, дори Съдът също да приеме, че Споразумението за оттегляне е международен акт, Общият съд не взел предвид член 275 ДФЕС, който изключва компетентността на Съда само по отношение на „разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност“. Следователно Общият съд съчетал неправилно членове 263 и 275 ДФЕС, които предполагат, че Съдът е компетентен по отношение на всички подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение не включват мерки за изпълнение, с изключение на актовете, приети въз основа на разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност. Впрочем с оглед на членове 23 и 26 от Договора за Европейския съюз, Споразумението за оттегляне не спадало към общата външна политика и политика на сигурност нито по своето съдържание, нито по отношение на предвидената процедура.

На трето място, приетите от Общия съд доводи по същество предполагат, че Съдът би трябвало да откаже да упражни контрол върху международно споразумение относно правовата държава. Такова схващане обаче не е приемливо нито в политически, нито в юридически план, тъй като означава, че Съветът може безконтролно да постови под въпрос самото прилагане на Договорите и на ценностите, които са закрепени в тях.

На четвърто място, Съветът и Франция считат, че Споразумението за оттегляне води до автоматично отпадане на европейското гражданство на жалбоподателите, което означава, че от тази гледна точка то изобщо не се нуждае от мярка за изпълнение, за да поради своите последици, като се припомня, че противно на приетото от Общия съд жалбата на жалбоподателите не трябва да се ограничава само до въпроса за правото им на гласуване.

ii)   С оглед на критерия за личното засягане

На първо място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не взел предвид спецификите на положението на г-жа G., която спада към ограничения кръг от 800 избрани във Франция лица и която не може да се представи на общинските избори във Франция през 2020 г.

На второ място, Общият съд допуснал сериозна грешка в анализа си, като посочил, че решението за подписване на Споразумението за оттегляне засяга жалбоподателите „поради обективното им качество на граждани на Обединеното кралство“, въпреки че последните оспорват Споразумението за оттегляне в качеството им на британски граждани, пребиваващи на територията на Съюза, предвид последиците от Споразумението за оттегляне по отношение на положението им.

На трето място, Общият съд се основава само на невъзможността на жалбоподателите да гласуват на общинските избори, въпреки че тази последица е само една от тези, които жалбоподателите оспорват.

Жалба, подадена на 13 август 2021 г. от David Price срещу определението, постановено от Общия съд (десети разширен състав) на 8 юни 2021 г. по дело T-231/20, Price/Съвет

(Дело C-502/21 P)

(2021/C 452/14)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: David Price (представител: J. Fouchet, адвокат)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Главно искане:

—	да се отмени определението от 8 юни 2021 г. (T-231/20),

—

да се отмени изцяло Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, заедно със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и приложенията към него, като се адаптира, ако е необходимо, обратното действие на тази отмяна.

При условията на евентуалност:

—	да се отмени определението от 8 юни 2021 г. (T-231/20),

—

да отмени частично Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, заедно със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, доколкото тези актове правят автоматично и общо разграничение, без какъвто и да е контрол за пропорционалност, между гражданите на Съюза и гражданите на Обединеното кралство, считано от 1 февруари 2020 г., и така да отмени по-конкретно шестия параграф от преамбюла и членове 9, 10 и 127 от споразумението за оттегляне,

—	да се осъди Европейския съюз да заплати всички разноски по производството, включително разходите за адвокат на стойност 5 000 EUR.

Основания и основни доводи

А.   Процесуална нередовност на обжалваното определение

Общият съд е нарушил член 130 от своя Процедурен правилник като е определил само един срок, този, предоставен на Съвета да представи защитата си по същество. Той не определил никакъв срок на жалбоподателя, който трябвало да чака „нови срокове с оглед на продължаването на производството“ преди да изрази становището си както по възражението за недопустимост, така и по съществото на делото.

Освен това Общият съд е решил да не съобщи на жалбоподателя защитата по същество, като по този начин го поставил в невъзможност да узнае кога трябва да изрази становище по допустимостта.

Накрая, Общият съд е отхвърлил жалбата като недопустима, без да провежда съдебно заседание и без да се произнесе по двете искания, за спиране на производството и за изпращане на преписката на Съда, които при все това имали отражение върху продължаването на производството.

Б.   Нарушение на правото на Съюза що се отнася до допустимостта на жалбата

i)   С оглед на критерия, който изисква решенията, предмет на преки жалби, да бъдат подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение

На първо място, Общият съд погрешно и без да даде обяснения, е приел, че споразумението за оттегляне е международен акт, въпреки че по своя предмет и последици това споразумение спада към вътрешното право на Съюза, тъй като урежда бъдещите отношения между Европейския съюз и една от неговите държави членки в зависимост от вътрешното право, установено от Съюза в продължение на повече от петдесет години (що се отнася до Обединеното кралство) и като продължава да го прави приложимо.

Освен това, в параграфи 4 и 5 член 4 от споразумението за оттегляне ограничава съдебния суверенитет на Обединеното кралство с цел да позволи единно тълкуване на споразумението за оттегляне в практиката на Съда на Европейския съюз. Подобна разпоредба не е присъща на международно споразумение.

На второ място, ако се предположи, че Съда също приеме, че споразумението за оттегляне е международен акт, Общият съд е пропуснал да вземе предвид член 275 ДФЕС, който изключва компетентността на Съда само за някои актове относно „разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност“. Следователно Общият съд неправилно е съчетал членове 263 и 275 ДФЕС, които предполагат, че Съдът е компетентен за всички подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение, с изключение на актовете, приети въз основа на разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност. С оглед на членове 23 и 26 от Договора за Европейския съюз споразумението за оттегляне обаче не спада, нито с оглед на съдържанието, нито с оглед на предвиденото в него производство, към общата външна политика и политика на сигурност.

На трето място, възприетите от Общия съд доводи предполагат по същество, че Съдът би трябвало да откаже да упражни контрол на правовата държава върху международно споразумение. Подобна позиция обаче е неприемлива нито в политически, нито в юридически план, тъй като тя означава, че Съветът може, без контрол, да постави под въпрос самото приложение на Договорите и на закрепените в тях ценности.

На четвърто място, Съветът и Франция считат, че споразумението за оттегляне отменя автоматично европейското гражданство на жалбоподателя, което означава, че от тази гледна точка то няма нужда от никаква мярка за изпълнение, за да породи своите последици, като се припомня, че жалбата не трябва, противно на приетото от Общия съд, да се свежда единствено до въпроса за правото на гласуване на жалбоподателя.

ii)   С оглед на критерия за лично засягане

На първо място, при подаването на жалбата си жалбоподателят е бил част от малцинството британски граждани, на които трябвало да бъде признато правото да гласуват на втория тур.

На второ място, Общият съд е допуснал сериозна грешка при анализа като е посочил, че решението за подписване на споразумението за оттегляне засяга жалбоподателя „поради обективното му качество на гражданин на Обединеното кралство“, въпреки че жалбоподателят оспорва споразумението за оттегляне в качеството на британски гражданин, пребиваващ на територията на Съюза с оглед на последиците от това споразумение върху неговото положение.

На трето място, Общият съд се основава само на невъзможността за жалбоподателя да гласува на общинските избори, въпреки че това е само една от изтъкнатите от жалбоподателя последици.

В.   По грешката при прилагане на правото що се отнася до отказа да се препрати делото от Общия съд към Съда в приложение на член 256, параграф 3 ДФЕС

Член 256, параграф 3 ДФЕС, разглеждан независимо от другите параграфи, позволява диалог между съдилищата на Съюза. Когато дадено дело може да засегне единството или съгласуваността на правото на Съюза, противно на посоченото от Общия съд, първоинстанционната юрисдикция може да препрати делото към Съда.

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 31 август 2021 г. — ANAS SpA/Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti

(Дело C-545/21)

(2021/C 452/15)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподател: ANAS SpA

Ответник: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti

Преюдициални въпроси

I)

Трябва ли член 70, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 (1), член 27, буква в) от Регламент (ЕС) № 1828/2006 (2), член 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО, посочена в Aкт на Съвета от 26 юли 1995 г., член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 (3) и член 3, параграф 2, буква б) от Директива (ЕС) 2017/1371 (4) да се тълкуват в смисъл, че действията, които a priori могат да поставят в по-благоприятно положение икономически оператор в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, винаги се включват в обхвата на понятието „нередност“ или „измама“, като така съставляват правно основание за отмяна на финансирането, дори когато няма пълно доказване, че тези действия са били действително извършени, т.е. няма пълно доказване, че са били определящи при избора на получателя?

II)

Допуска ли член 45, параграф 2, буква г) от Директива 2004/[18/]ЕО (5) разпоредба като член 38, параграф 1, буква f) от Законодателен декрет № 163/2006, която не позволява от процедурата за възлагане на обществена поръчка да се изключи икономическият оператор, който се е опитал да повлияе на процеса на вземане на решение от възлагащия орган, по-специално когато опитът се състои в подкуп на някои членове на комисията по обществената поръчка?

III)

При утвърдителен отговор на един или на двата предходни въпроса следва да се установи дали посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че винаги изискват отмяна на финансирането от страна на държавата членка и финансова корекция в размер на 100 % от страна на Комисията, въпреки че това финансиране все пак е било използвано за целта, за която е предназначено, и за обект, който отговаря на изискванията за европейско финансиране и действително е изпълнен?

IV)

В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, т.е. в смисъл, че не се изисква отмяна на финансирането или финансова корекция в размер на 100 %, посочените в първия въпрос разпоредби и спазването на принципа на пропорционалност позволяват ли да се отмени финансирането и да се извърши финансовата корекция, като се вземат предвид действително причинените на общия бюджет на Европейския съюз икономически вреди: по-специално се поставя въпросът дали в случай като разглеждания в настоящото производство „финансовите последици“ по смисъла на член 98, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 могат да се определят под формата на сума с фиксиран размер чрез прилагане на критериите, посочени в таблицата в параграф 2 от Решение № 9527 на Комисията от 19 декември 2013 г. (6)?

---

(1)  Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (ОВ L 210, 2006 г., стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64).

(2)  Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 година относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие (ОВ L 371, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 3, стр. 17).

(3)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ, L 312, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

(4)  Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 2017 г., стр. 29).

(5)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282).

(6)  Решение на Комисията от 19 декември 2013 година за установяване и одобряване на насоките за определяне на финансовите корекции от страна на Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случаите на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — ADR Center/Комисия

(Дело T-364/15) (1)

(Финансова помощ - Обща програма „Основни права и правосъдие“ за периода 2007 — 2013 г. - Специална програма „Гражданско правосъдие“ - Жалба за отмяна - Решение, което е изпълнително основание - Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства - Възстановяване на част от изплатената финансова помощ - Установителен иск - Арбитражна клауза - Непреодолима сила - Допустими разходи - Пропорционалност - Задължение за мотивиране)

(2021/C 452/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ADR Center Srl (Рим, Италия) (представители: A. Guillerme и T. Bontinck, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Estrada de Solà и M. Илкова)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 3117 окончателен на Комисията от 4 май 2015 г. относно възстановяването на част от финансовата помощ, изплатена на жалбоподателя в изпълнение на двете споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, сключени в рамките на специалната програма „Гражданско правосъдие“, и от друга страна, искане да бъдат обявени за допустими разходите, които в това решение Комисията е обявила за недопустими.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	ADR Center Srl понася съдебните разноски по главното и по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 302, 14.9.2015 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Laboratoire Pareva и Biotech3D/Комисия

(Дела T-337/18 и Т-347/18) (1)

(Биоциди - Активно вещество PHMB (1415; 4.7) - Отказ за одобрение на продуктови типове 1, 5 и 6 - Одобрение под условие на продуктови типове 2 и 4 - Рискове за човешкото здраве и за околната среда - Регламент (EС) № 528/2012 - Член 6, параграф 7, букви а) и б) от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 - Хармонизирано класифициране на активното вещество съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 - Предварително консултиране с Европейска агенция по химикалите (ECHA) - Явна грешка в преценката - Read-across - Право на изслушване)

(2021/C 452/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател по дела T-337/18 и T-347/18: Laboratoire Pareva (Saint-Martin-de-Crau, Франция) (представители: K. Van Maldegem, S. Englebert, P. Sellar и M. Grunchard, avocats)

Жалбоподател по дело T-347/18: Biotech3D Ltd & Co. KG (Гамперн, Австрия) (представители: K. Van Maldegem, S. Englebert, P. Sellar и M. Grunchard, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lindenthal и K. Mifsud-Bonnici)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Френска република (представители: A.-L. Desjonquères, J. Traband, E. Leclerc и W. Zemamta), Европейска агенция по химикалите (представители: M. Heikkilä, C. Buchanan и T. Zbihlej)

Предмет

Искания на основание член 263 ДФЕС за отмяна по дело T-337/18 на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/619 на Комисията от 20 април 2018 година за неодобряване на PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 1, 5 и 6 (ОВ L 102, 2018 г., стр. 21), и по дело T-347/18 — за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/613 на Комисията от 20 април 2018 година за одобряване на PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 4 (ОВ L 102, 2018 г., стр. 1).

Диспозитив

1)	Съединява дела T-337/18 и T-347/18 за целите на настоящото решение.

2)	Отхвърля жалбите.

3)	По дело T-337/18 осъжда Laboratoire Pareva да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, включително които се отнасят до обезпечителните производства, заведени под номера T-337/18 R и T-337/18 R II.

4)

По дело T-347/18 осъжда Laboratoire Pareva и Biotech3D Ltd & Co. KG да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията, включително които се отнасят до обезпечителното производство, заведено под номер T-347/18 R. Осъжда Laboratoire Pareva да понесе и съдебните разноски, които се отнасят до обезпечителното производство, заведено под номер T-347/18 R II.

5)	Френската република и Европейската агенция по химикалите (ECHA) понасят съдебните разноски, които са направили поотделно.

---

(1)  ОВ C 285, 13.8.2018 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — INC и Consorzio Stabile Sis/Комисия

(Дело T-24/19) (1)

(Държавни помощи - Италиански автомагистрали - Удължаване на сроковете на концесиите за извършването на строителство - Услуги от общ икономически интерес - Определяне на таван за тол таксите - Решение да не се повдигат възражения - Член 106, параграф 2 ДФЕС - Жалби, подадени от конкуренти на получателя - Отказ на държавата членка от плана за предоставяне на помощта - План, който, така както е одобрен, не може да бъде приведен в действие - Отмяна, която не носи полза на жалбоподателите - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 452/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: INC SpA (Торино, Италия), Consorzio Stabile Sis SCpA (Торино) (представители: H.-G. Kamann, F. Louis и G. Tzifa, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Haasbeek, D. Recchia и S. Noë)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 2435 final на Комисията от 27 април 2018 година относно държавна помощ, предоставена за целите на инвестиционния план за италианските автомагистрали (дела SA.49335 (2017/N) и SA.49336 (2017/N)

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата, подадена от INC SpA и от Consorzio Stabile Sis SCpA.

2)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от тези на INC и на Consorzio Stabile Sis.

3)	INC и Consorzio Stabile Sis понасят половината от направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 93, 11.3.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 септември 2021 г. — Achema и Achema Gas Trade/Комисия

(Дело T-193/19) (1)

(Държавни помощи - Помощ за Litgas с оглед на доставката на минимално количество втечнен природен газ на терминала за втечнен природен газ в морско пристанище Klaipėda - Решение да не се повдигат възражения - Защита на процесуални права - Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги - Услуга от общ икономически интерес - Компенсация за услуга от общ икономически интерес - Разходи, свързани с изпаряването - Разходи за балансиране - Сигурност на доставките - Член 14 от Директива 2004/18/ЕО - Съвкупност от съвпадащи косвени доказателства)

(2021/C 452/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Achema AB (Йонава, Литва), Achema Gas Trade UAB (Йонава) (представители: J. Ruiz Calzado, J. Wileur и N. Solárová, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Herrmann и A. Bouchagiar)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Литва (представители: K. Dieninis и R. Dzikovič), Ignitis UAB, по-рано Lietuvos energijos tiekimas UAB (Вилнюс, Литва) (представител: K. Kačerauskas, avocat)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 7141 окончателен, прието от Европейската комисия на 31 октомври 2018 г. по дело за държавна помощ SA.44678 (2018/N) относно изменение на помощта за терминала за втечнен природен газ в Литва

Диспозитив

1)

Отменя Решение C(2018) 7141 окончателен, прието от Европейската комисия на 31 октомври 2018 г. по дело за държавна помощ SA.44678 (2018/N) относно изменение на помощта за терминала за втечнен природен газ в Литва, в частта му, с която Комисията решава да повдига възражения по отношение на държавната помощ след измененията от 2016 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Achema AB, Achema Gas Trade UAB, Европейската комисия, Република Литва и Ignitis UAB понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 206, 17.6.2019 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Daimler/Комисия

(Дело T-359/19) (1)

(Околна среда - Регламент (ЕО) № 443/2009 - Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 - Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 - Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 - Емисии на въглероден диоксид - Методология за изпитване - Леки пътнически автомобили)

(2021/C 452/20)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Daimler AG (Щутгарт, Германия) (представители: N. Wimmer, C. Arhold и G. Ollinger, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Talabér-Ritz и A. Becker)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 на Комисията от 3 април 2019 година за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2017 година и за някои производители, членове на групата на Volkswagen, за календарните 2014, 2015 и 2016 година в съответствие с Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 100, 2019 г., стр. 66) в частта, с която се изключват по отношение на жалбоподателя средните специфични емисии CO2 и намаленията на емисии от CO2, свързвани с внедрени екологични иновации

Диспозитив

1)

Отменя член 1, параграф 1 във връзка с таблици 1 и 2, колони D и I от приложение I към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 на Комисията от 3 април 2019 година за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2017 година и за някои производители, членове на групата на Volkswagen, за календарните 2014, 2015 и 2016 година в съответствие с Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета в частта, в която по отношение на Daimler AG уточнява средните специфични емисии на CO2 и намаленията на емисии на CO2, дължащи се на екологични иновации.

2)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, които са направени от Daimler.

---

(1)  ОВ C 263, 5.8.2019 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Ghaoud/Съвет

(Дело T-700/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки с оглед на положението в Либия - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват - Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Европейския съюз - Списък на лицата, за които се прилагат ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза - Оставяне на името на жалбоподателя в списъците - Задължение за мотивиране - Грешка в преценката - Смърт на жалбоподателя)

(2021/C 452/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tareg Ghaoud, в качеството на наследник на Abdel Majid Al-Gaoud (Дубай, Обединени арабски емирства) (представител: S. Bafadhel, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: P. Mahnič и V. Piessevaux)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/1299 на Съвета от 31 юли 2019 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 204, 2019 г., стр. 44) и Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/1137 на Съвета от 30 юли 2020 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 247, 2020 г., стр. 40) в частта, в която с тях името на г-н Abdel Majid Al-Gaoud е оставено в списъците, посочени в приложения II и IV към Решение (ОВППС) 2015/1333 на Съвета от 31 юли 2015 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Решение 2011/137/ОВППС (ОВ L 206, 2015 г., стр. 34), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (EС) 2019/1292 на Съвета от 31 юли 2019 година за прилагане на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/44 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 204, 2019 г., стр. 1) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1130 на Съвета от 30 юли 2020 година за прилагане на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 247, 2020 г., стр. 14) в частта, в която с тях името на г-н Abdel Majid Al-Gaoud е оставено в списъка, посочен в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета от 18 януари 2016 година за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 204/2011 (ОВ L 12, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)

Отменя Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/1299 на Съвета от 31 юли 2019 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, както и Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/1137 на Съвета от 30 юли 2020 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия в частта, в която с тях името на г-н Abdel Majid Al-Gaoud е оставено в списъците, посочени в приложения II и IV към Решение (ОВППС) 2015/1333 на Съвета от 31 юли 2015 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Решение 2011/137/ОВППС.

2)

Отменя Регламент за изпълнение (EС) 2019/1292 на Съвета от 31 юли 2019 година за прилагане на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/44 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1130 на Съвета от 30 юли 2020 година за прилагане на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия в частта, в която с тях името на г-н Abdel Majid Al-Gaoud е оставено в списъка, посочен в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета от 18 януари 2016 година за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 204/2011.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на г-н Tareg Ghaoud, в качеството на наследник на г-н Abdel Majid Al-Gaoud.

---

(1)  ОВ C 406, 2.12.2019 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Ashworth и др./Парламент

(Съединени дела T-720/19—T-725/19) (1)

(Институционално право - Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент - Изменение на схемата за допълнително доброволно пенсионно осигуряване - Становище за определяне на право на допълнителна доброволна пенсия - Възражение за незаконосъобразност - Компетентност на Бюрото на Европейския парламент - Придобити права и правни очаквания - Пропорционалност - Равно третиране - Правна сигурност)

(2021/C 452/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Richard Ashworth (Лингфилд, Обединено кралство) и 5 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението към съдебното решение (представители: A. Schmitt и A. Grosjean, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: N. Görlitz, M. Ecker и S. Seyr)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решения на Европейския парламент, съдържащи се в становищата за определяне на права на допълнителна доброволна пенсия на жалбоподателите, в частта, в която с тези решения за установените след 1 януари 2019 г. пенсии се въвежда специален данък в размер на 5 % от номиналната сума на пенсията, изплащан директно на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване съгласно Решението на Бюрото на Европейския парламент от 10 декември 2018 г. за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 466, 2018 г., стр. 8)

Диспозитив

1)	Съединява дела T-720/19—T-725/19 за целите на съдебното решение.

2)	Отхвърля жалбите.

3)	Осъжда г-н Richard Ashworth и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 413, 9.12.2019 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Albéa Services/EUIPO — dm-drogerie markt (ALBÉA)

(Дело T-852/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „ALBÉA“ - По-ранна международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „Balea“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Отличителен характер на по-ранната международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 452/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Albéa Services (Женвилие, Франция) (представител: J. H. de Mitry, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: dm-drogerie markt GmbH & Co. KG (Карлсруе, Германия) (представител: O. Bludovsky, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 23 септември 2019 г. (преписка R 1480/2019-2), постановено в производство по възражение със страни dm-drogerie markt и Albéa Services

Диспозитив

1)

Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 23 септември 2019 г. (преписка R 1480/2019-2) в частта, в която с него се отменя решението на отдела по споровете, освен що се отнася до отмяната на решението на отдела по споровете в частта му за „козметичните средства“, включени в клас 3.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Albéa Services.

4)	dm-drogerie markt GmbH & Co. KG понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 68, 2.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 8 септември 2021 г. — Qx World/EUIPO — Mandelay (EDUCTOR)

(Дело T-85/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „EDUCTOR“ - По-ранна нерегистрирана марка „EDUCTOR“ - Член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 3 от Регламент 2017/1001) - Член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Член 72, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Член 16, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 - Член 6а от Парижката конвенция)

(2021/C 452/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Qx World Kft. (Будапеща, Унгария) (представители: Á. László и A. Cserny, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Mandelay Magyarország Kereskedelmi Kft. (Mandelay Kft.) (Сигетсентмиклош, Унгария) (представители: V. Luszcz, C. Sár и É. Ulviczki, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2019 г. (преписка R 1311/2019-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Qx World и Mandelay

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2019 г.

2)	Qx World Kft, EUIPO и Mandelay Kft понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 114, 6.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 8 септември 2021 г. — Qx World/EUIPO — Mandelay (SCIO)

(Дело T-86/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „SCIO“ - По-ранна нерегистрирана марка „SCIO“ - Член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 3 от Регламент 2017/1001) - Член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Член 72, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Член 16, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 - Член 6а от Парижката конвенция)

(2021/C 452/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Qx World Kft. (Будапеща, Унгария) (представители: Á. László и A. Cserny, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Mandelay Magyarország Kereskedelmi Kft. (Mandelay Kft.) (Сигетсентмиклош, Унгария) (представители: V. Luszcz, C. Sár и É. Ulviczki, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2019 г. (преписка R 1312/2019-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Qx World и Mandelay

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2019 г..

2)	Qx World Kft, EUIPO и Mandelay Kft понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 114, 6.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Kazembe Musonda/Съвет

(Дело T-95/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/26)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Claude Kazembe Musonda (Лубумбаши, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и S. Lejeune)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Jean-Claude Kazembe Musonda да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Kande Mupompa/Съвет

(Дело T-97/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alex Kande Mupompa (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и S. Lejeune)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Alex Kande Mupompa да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Ilunga Luyoyo/Cъвет

(Дело T-101/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/28)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ferdinand Ilunga Luyoyo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-C. Cadilhac и H. Marcos Fraile)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ferdinand Ilunga Luyoyo да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Kampete/Съвет

(Дело T-102/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ilunga Kampete (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: H. Marcos Fraile и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ilunga Kampete да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Mutondo/Съвет

(Дело T-103/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kalev Mutondo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: H. Marcos Fraile и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Kalev Mutondo да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Ramazani Shadary/Cъвет

(Дело T-104/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Emmanuel Ramazani Shadary (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и S. Lejeune)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Emmanuel Ramazani Shadary да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Ruhorimbere/Съвет

(Дело T-105/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/32)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Éric Ruhorimbere (Мбуи Маи, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и H. Marcos Fraile)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Éric Ruhorimbere да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Amisi Kumba/Съвет

(Дело T-106/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gabriel Amisi Kumba (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: H. Marcos Fraile и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Gabriel Amisi Kumba да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Boshab/Съвет

(Дело T-107/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/34)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Évariste Boshab (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и S. Lejeune)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Évariste Boshab да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Numbi/Cъвет

(Дело T-109/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: John Numbi (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-C. Cadilhac и H. Marcos Fraile)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н John Numbi да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Kanyama/Съвет

(Дело T-110/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Ограничения във връзка с влизането на територията на държавите членки - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 452/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Célestin Kanyama (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-C. Cadilhac и H. Marcos Fraile)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2019/2109 на Съвета от 9 декември 2019 година за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 134), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2101 на Съвета от 9 декември 2019 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 318, 2019 г., стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Célestin Kanyama да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Франция/ECHA

(Дело T-127/20) (1)

(REACH - Оценка на веществата - Алуминиев хлорид - Основен алуминиев хлорид - Алуминиев сулфат - Решения на ECHA, с които се иска допълнителна информация - Член 46, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 - Жалба до апелативния съвет - Множество мотиви, обосноваващи решението на апелативния съвет - Мотиви, с които решението може да се обоснове - Неотносимост на основанията, насочени срещу другите мотиви)

(2021/C 452/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: T. Stehelin, W. Zemamta и A. L. Desjonquères)

Ответник: Европейска агенция по химикали (представители: M. Heikkilä, M. Goodacre и W. Broere)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Федерална република Германия (представители: D. Klebs, S. Heimerl и S. Costanzo)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Kemira Oyj (Хелзинки, Финландия), Grace Silica GmbH (Дюрен, Германия) (представители: J.-P. Montfort и T. Delille, адвокати)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на решението на апелативния съвет на ECHA от 17 декември 2019 г., отменящо три решения на ECHA от 21 декември 2017 г., с които от съответните регистранти се иска да проведат нови изпитвания при оценката на алуминиевия хлорид, основния алуминиев хлорид и алуминиевия сулфат (съединени преписка A-003-2018, A-004-2018 и A-005-2018)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Френската република понася направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската агенция по химикали (ECHA), Kemira Oyj и Grace Silica GmbH.

3)	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 191, 8.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Residencial Palladium/EUIPO — Palladium Gestión (PALLADIUM HOTELS & RESORTS)

(Дело T-207/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „PALLADIUM HOTELS & RESORTS“ - Условия за допустимост на искането за обявяване на недействителност - Член 53, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 63, параграф 3 от Регламент 2017/1001)

(2021/C 452/38)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Residencial Palladium, SL (Ибиса, Испания) (представител: D. Solana Giménez, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Palladium Gestión, SL (Ибиса) (представител: J. Rojo García-Lajara, avocat), допуснато да замести Fiesta Hotels & Resorts, SL

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 февруари 2020 г. (преписка R 231/2019-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Residencial Palladium и Fiesta Hotels & Resorts

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 12 февруари 2020 г. (преписка R 231/2019-4).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Residencial Palladium, SL.

4)	Palladium Gestión, SL понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Arnaoutakis и др./Парламент

(Дела T-240/20—T-245/20) (1)

(Институционално право - Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент - Изменение на допълнителната доброволна пенсионноосигурителна схема - Отказ да се отпусне допълнителна доброволна пенсия - Възражение за незаконосъобразност - Компетентност на Бюрото на Парламента - Придобити права и правни очаквания - Пропорционалност - Равно третиране - Правна сигурност)

(2021/C 452/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Stavros Arnaoutakis (Ираклион, Гърция) и петима други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението към съдебното решение (представители: A. Schmitt и A. Grosjean, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: N. Görlitz, M. Ecker и S. Seyr)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решенията на Парламента, с които, тъй като жалбоподателите не са навършили изискваната възраст от 65 години, техните искания да им бъде признато право на допълнителна доброволна пенсия са отхвърлени в съответствие с решението на Бюрото на Европейския парламент от 10 декември 2018 г. за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 466, 2018 г., стр. 8)

Диспозитив

1)	Съединява дела T-240/20—T-245/20 за целите на съдебното решение.

2)	Отхвърля жалбите.

3)	Осъжда г-н Stavros Arnaoutakis и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 215, 29.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — MHCS/EUIPO — Lidl Stiftung (Нюанс на оранжево)

(Дело T-274/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща нюанс на оранжево - Абсолютно основание за отказ - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Служебна проверка на фактите - Член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 - Вид на марката - Марка, състояща се от цвят - Право на изслушване - Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2021/C 452/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: MHCS (Еперне, Франция) (представители: O. Vrins и B. Raus, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Söder и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Lidl Stiftung & Co. KG (Некарсулм, Германия) (представители: M. Kefferpütz и K. Wagner, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 24 февруари 2020 г. (преписка R 2392/2018-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Lidl Stiftung & Co. KG и MHCS.

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 24 февруари 2020 г. (R 2392/2018-1).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от MHCS.

3)	Lidl Stiftung & Co. KG понася направените от него съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от MHCS.

---

(1)  ОВ C 247, 27.7.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Laboratorios Ern/EUIPO — Le-Vel Brands (Le-Vel)

(Дело T-331/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Le-Vel“ - По-ранна национална словна марка „LEVEL“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство на стоките и услугите - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 452/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Laboratorios Ern, SA (Барселона, Испания) (представител: S. Correa Rodríguez, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Vuijst и D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Le-Vel Brands LLC (Фриско, Тексас, Съединени щати)

Предмет

Жалба против решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 март 2020 г. (преписка R 2113/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Laboratorios Ern и Le-Vel Brands.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Laboratorios Ern, SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 247, 27.7.2020 г.

Решение на Общия съд от 1 септември 2021 г. — KN/EИСК

(Дело T-377/20) (1)

(Институционално право - Член на ЕИСК - Разследване на OLAF на твърдения за психически тормоз - Решение за освобождаване на член от ръководни функции и задължения по управление на персонала - Жалба за отмяна - Обжалваем акт - Допустимост - Мярка, приета в интерес на службата - Правно основание - Право на защита - Отказ на достъп до приложенията към доклада на OLAF - Представяне на същността на свидетелските показания в обобщен вид - Отговорност)

(2021/C 452/42)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: KN (представители: M. Casado García Hirschfeld и M. Aboudi, адвокати)

Ответник: Европейски икономически и социален комитет (представители: M. Pascua Mateo, K. Gambino, X. Chamodraka, A. Carvajal García Valdecasas и L. Camarena Januzec, подпомагани от A. Duron, адвокат)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на ЕИСК от 9 юни 2020 г., и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда KN да заплати съдебните разноски, включително разноските по обезпечителните производства.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — LF/Комисия

(Дело T-466/20) (1)

(Публична служба - Договорно наети служители - Заплата - Надбавка за експатриране - Член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника - Отказ да се отпусне надбавка за експатриране - Обичайно местопребиваване - Изпълняване на задължения в служба на международна организация, установена в държавата по месторабота)

(2021/C 452/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: LF (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Bohr и A.-C. Simon)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Комисията от 11 септември 2019 г., с което се отказва да се изплаща надбавка за експатриране на жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда LF да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 313, 21.9.2020 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Celler Lagravera/EUIPO — Cyclic Beer Farm (Cíclic)

(Дело T-673/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Cíclic“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „CYCLIC“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EС) 2017/1001)

(2021/C 452/44)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Celler Lagravera, SLU (Алфарас, Испания) (представител: J. Rivas Zurdo, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Cyclic Beer Farm, SL (Барселона, Испания)

Предмет

Жалба срещу решение на пети апелативен състав на EUIPO от 18 август 2020 г. (преписка R 465/2020-5), постановено в производство по възражение със страни Cyclic Beer Farm и Celler Lagravera

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Celler Lagravera, SLU да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 19, 18.1.2021 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Freshly Cosmetics/EUIPO — Misiego Blázquez (IDENTY BEAUTY)

(Дело T-688/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „IDENTY BEAUTY“ - По-ранна национална фигуративна марка „IDENTITY THE IMAGE CLUB“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 452/45)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Freshly Cosmetics, SL (Реус, Испания) (представител: P. Roiger Bellostes, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Crawcour и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Francisco Misiego Blázquez (Мадрид, Испания) (представител: M. Salas Martín, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 11 септември 2020 г. (преписка R 205/2020-4), постановено в производство по възражение със страни Misiego Blázquez и Freshly Cosmetics

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Freshly Cosmetics, SL да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 19, 18.1.2021 г.

Решение на Общия съд от 15 септември 2021 г. — Beelow/EUIPO („made of wood“)

(Дело T-702/20) (1)

(„Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „made of wood“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001“)

(2021/C 452/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Timo Beelow (Вупертал, Германия) (представител: J. Vogtmeier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Bosse и E. Markakis)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 14 септември 2020 г. (преписка R 108/2020-2), постановено по заявка за регистрация на словния знак „made of wood“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Timo Beelow да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 28, 25.1.2021 г.

Определение на Общия съд от 9 септември 2021 г. — GABO:mi/Комисия

(Дело T-881/19) (1)

(Арбитражна клауза - Шеста и седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2002-2006 г. и 2007-2013 г.) - Рамкова програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014-2020 г.) - Споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ - Прихващане на вземания - Определяне на ответника - Неспазване на изискванията за форма - Член 76, буква г) от Процедурния правилник - Явна недопустимост)

(2021/C 452/47)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: GABO:mi Gesellschaft für Ablauforganisation:milliarium mbH & Co. KG (Мюнхен, Германия) (представител: C. Mayer, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. André, M. Илкова, L. Mantl и A. Katsimerou)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС Комисията да бъде осъдена да възстанови допустимите разходи, направени от ищеца, първо, между август 2015 г. и април 2016 г., и второ, по време на предварителното производство по несъстоятелност, а именно 1 680 681,82 EUR, заедно с лихва в размер на 76 552,60 EUR, на основание на споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по шеста и седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и по рамкова програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като недопустим.

2)	Осъжда GABO:mi Gesellschaft für Ablauforganisation:milliarium mbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 87, 16.3.2020 г.

Определение на Общия съд от 6 септември 2021 г. — MKB Multifunds/Комисия

(Дело T-277/20) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Фондове за дялово участие - Жалба - Мерки, които се предполага, че представляват държавни помощи, свързани с Dutch Venture Initiative - Решение, прието вследствие предварителна процедура по разглеждане - Решение, с което се установява липсата на държавна помощ - Качество на заинтересуваното лице - Защита на процесуалните права - Недопустимост)

(2021/C 452/48)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: MKB Multifunds (Зирикзее, Нидерландия) (представители: J. van de Hel и R. Rampersad, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и S. Noë)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman и C. Schillemans)

Предмет

Жалба, подадена на основание на член 263 ДФЕС по същество за отмяна на Решение C(2020) 1109 final на Комисията от 27 февруари 2020 г. относно помощта SA.55704 (2019/FC) — Нидерландия относно предполагаема държавна помощ, предоставена на Dutch Venture Initiative

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Осъжда MKB Multifunds BV да заплати направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.

3)	Осъжда Кралство Нидерландия да заплати направените от него разноски.

---

(1)  ОВ C 247, 27.7.2020 г.

Определение на Общия съд от 5 август 2021 г. — DK Company/EUIPO — Hunter Boot (DENIM HUNTER)

(Дело T-387/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 452/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DK Company A/S (Икаст, Дания) (представител: S. Hansen, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hunter Boot Ltd (Eдинбург, Обединено кралство)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 3 април 2020 г. (дело R 849/2018-2) във връзка с производството по възражение между Hunter Boot и DK Company

Диспозитив

1)	Липсват основания за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда DK Company A/S да заплати направените от нея разноски, както и разноските направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 262, 10.8.2020 г.

Определение на Общия съд от 10 септември 2021 г. — Kühne/Парламент

(Дело T-691/20) (1)

(Жалба за отмяна - Публична служба - Длъжностни лица - Схема за мобилност - Искане във връзка със задължението за мобилност - Акт, неподлежащ на обжалване - Недопустимост)

(2021/C 452/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Verena Kühne (Берлин, Германия) (представител: O. Schmechel, адвокат)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Darie и B. Schäfer)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на писмото на Парламента от 17 април 2020 г., допълнено на 21 април същата година, с което се отхвърля искането на жалбоподателя, свързано с прилагането на правилата относно мобилността

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда г-жа Verena Kühne да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 28, 25.1.2021 г.

Определение на председателя на Общия съд от 17 септември 2021 г. — Firearms United Network и др./Комисия

(Дело T-187/21 R)

(Обезпечително производство - REACH - Изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 - Ограничение по отношение на оловото и оловните съединения - Употреба на оловни боеприпаси за лов - Защита на влажни зони - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2021/C 452/51)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподатели: Firearms United Network (Варшава, Полша), Tomasz Walter Stępień (Желехув, Полша), Michał Budzyński (Цеглув, Полша), Andrzej Marcjanik (Злотоклос, Полша) (представител: E. Woźniak, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Herrmann и K. Mifsud-Bonnici)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Регламент (ЕС) 2021/57 на Комисията от 25 януари 2021 година за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) по отношение на оловото в боеприпасите във влажните зони или около тях (ОВ L 24, 2021 г., стp. 19)

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Иск, предявен на 13 юли 2021 г. — Trasta Komercbanka/ЕЦБ

(Дело T-427/21)

(2021/C 452/52)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Trasta Komercbanka AS (Рига, Латвия) (представител: O. Behrends, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да осъди ответника да плати парично обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял в резултат от решението на ответника да отнеме лиценза му на 11 юли 2016 г. (връчено на ищеца на 13 юли 2016 г.),

—	да оцени имуществените вреди в размер от най-малко 162 милиона евро, заедно с компенсаторни лихви, считано от 11 юли 2016 г. до обявяване на съдебното решение по настоящото дело, и със съответните лихви за забава, считано от датата на обявяване на съдебното решение до пълното изплащане на сумата, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът изтъква шест основания в подкрепа на иска.

1.	Първо основание: ответникът не връчил надлежно решението за отнемане на лиценза на упълномощените представители на ищеца.

2.	Второ основание: ищецът не бил надлежно представляван в производството, в което е прието решението за отнемане на лиценза.

3.	Трето основание: решението за отнемане на лиценза било опорочено поради редица други съществени процесуални нарушения.

4.	Четвърто основание: ответникът превишил пределите на правомощията си, като приел решението за отнемане на лиценза, по-конкретно по отношение на въпросите за изпирането на пари и прилагането на националното право.

5.	Пето основание: ответникът неправилно установил основания за отнемане на лиценза и не изложил пълни мотиви в това отношение.

6.	Шесто основание: неправомерното поведение на ответника причинило значителни вреди на ищеца, включително поради ликвидацията му.

Иск, предявен на 13 юли 2021 г. — Fursin и др./ЕЦБ

(Дело T-428/21)

(2021/C 452/53)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Ivan Fursin (Киев, Украйна) и 6 други ищци (представител: O. Behrends, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Ищците молят Общия съд:

—	да осъди ответника да плати парично обезщетение за вредите, които ищците са претърпели в резултат от решението на ответника да отнеме лиценза на Trasta Komercbanka AS на 11 юли 2016 г. (връчено на 13 юли 2016 г.),

—

да оцени имуществените вреди в размер от най-малко 25 милиона евро (1), заедно с компенсаторни лихви, считано от 11 юли 2016 г. до обявяване на съдебното решение по настоящото дело, и със съответните лихви за забава, считано от датата на обявяване на съдебното решение до пълното изплащане на сумата, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищците изтъкват шест основания в подкрепа на иска.

1.	Първо основание: ответникът не връчил надлежно решението за отнемане на лиценза на упълномощените представители на Trasta Komercbanka AS.

2.	Второ основание: Trasta Komercbanka AS не била надлежно представлявана в производството, в което е прието решението за отнемане на лиценза.

3.	Трето основание: решението за отнемане на лиценза било опорочено поради редица други съществени процесуални нарушения.

4.	Четвърто основание: ответникът превишил пределите на правомощията си, като приел решението за отнемане на лиценза, по-конкретно по отношение на въпросите за изпирането на пари и прилагането на националното право.

5.	Пето основание: ответникът неправилно установил основания за отнемане на лиценза и не изложил пълни мотиви в това отношение.

6.	Шесто основание: неправомерното поведение на ответника причинило значителни вреди на ищците, включително поради ликвидацията на Trasta Komercbanka AS.

---

(1)  На всеки от ищците се полага съответна сума в зависимост от дяловете му в Trasta Komercbanka AS, както са посочени в решението от 3 март 2016 г. за отнемане на лиценза.

Жалба, подадена на 6 август 2021 г. — Equinoccio-Compañía de Comercio Exterior/Комисия

(Дело T-493/21)

(2021/C 452/54)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Equinoccio-Compañía de Comercio Exterior, SL (Мадрид, Испания) (представители: R. Sciaudone и D. Luff, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени приподписването от делегацията на Европейския съюз в Анкара на прекратяването на финансовата гаранция (наричано по-нататък „обжалваният акт“), посочено от турското Министерство на науката, промишлеността и технологиите — Главна дирекция ЕС и външни работи — Директорат Финансови програми на ЕС,

—	да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение задължението за полагане на грижа, на задължението за безпристрастност, на принципа на равни процесуални възможности и на член 78 от Финансовия регламент (1). — С това основание се поддържа, че Комисията не е направила проверка на решението за прекратяване на гаранцията, прието от турските органи. Всъщност Комисията иска турските органи сами да проверят решението. Според жалбоподателя това поведение нарушава и член 78 от посочения Финансов регламент и член 82 от Делегиран регламент № 1268/2012 (2). Съгласно тези разпоредби разпоредителят с бюджетни кредити на ЕС би следвало сам да провери документите.

2.

Второ основание: нарушение на задължението за мотивиране. — Жалбоподателят изтъква, че обжалваният акт не му предоставя достатъчно информация, за да може да провери дали актът е обоснован или има недостатък, въз основа на който може да бъде оспорен пред съда на Европейския съюз, и второ, за да позволи на същия този съд да осъществи контрол за неговата законосъобразност.

3.	Трето основание: нарушение на правото на изслушване. — Жалбоподателят отбелязва, че не е участвал в административното производство, което Комисията е провела, за да прецени дали да даде инструкция на Европейската делегация в Анкара да приподпише прекратяването на финансовата гаранция.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност. — Твърди се, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като не е съпоставила искането на възложителя със сумите, дължими на жалбоподателя.

5.	Пето основание: явна грешка в преценката на условията за прекратяване на гаранцията. — Според жалбоподателя обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката на условията за прекратяване на гаранцията, свързани с твърдяното неизпълнение на договора за услуги.

---

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стp. 1).

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стp. 1).

Жалба, подадена на 7 септември 2021 г. — Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO — Papouis Dairies (fino)

(Дело T-558/21)

(2021/C 452/55)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi (Никозия, Кипър) (представител: C. Milbradt, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Papouis Dairies LTD (Никозия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „fino Cyprus Halloumi Cheese“ — Заявка за регистрация № 11 180 791

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 29 април 2021 г. по преписка R 578/2019-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред EUIPO да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят разноските на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 8 септември 2021 г. — Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO — Papouis Dairies (Papouis Halloumi)

(Дело T-565/21)

(2021/C 452/56)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi (Никозия, Кипър) (представител: C. Milbradt, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Papouis Dairies LTD (Никозия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз заявка за регистрация на цветна фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Papouis Halloumi Papouis Dairies LTD PAP от 1967“ — заявка за регистрация № 11 176 344

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 29 април 2021 г. по преписка R 575/2019-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред EUIPO да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят разноските на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 207/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 20 септември 2021 г. — Euranimi/Комисия

(Дело T-598/21)

(2021/C 452/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Association of Non-Integrated Metal Importers & distributors (Euranimi) (Брюксел, Белгия) (представители: M. Campa, D. Rovetta, P. Gjørtler и V. Villante, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията от 24 юни 2021 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията за удължаване на срока на действие на защитната мярка по отношение на вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 225I, 2021 г., стр. 1),

—	да осъди Европейската комисия да понесе направените от жалбоподателя съдебни разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, в което се посочва, че Комисията нарушава член 19 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос (1), като допуска явна грешка в преценката при определянето на сериозната вреда или на вероятността от настъпване на сериозна вреда.

2.

Второ основание, в което се посочва, че оценката на Комисията на релевантните пазарни данни и съпоставителният анализ относно прекратяването на защитните мерки са очевидно погрешни. Като се отчита изключителната световна пазарна ситуация, Комисията също нарушава задължението си да вземе предвид положението в периода, последващ разследването (2021 г.).

---

(1)  ОВ L 83, 2015 г., стр. 16.

Жалба, подадена на 20 септември 2021 г. — bett1.de/EUIPO — XXXLutz Marken (Body-Star)

(Дело T-599/21)

(2021/C 452/58)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: bett1.de GmbH (Берлин, Германия) (представител: O. Brexl, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: XXXLutz Marken GmbH (Велс, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Body-Star“ — марка на Европейския съюз № 17 711 748

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 14 юни 2021 г. по преписка R 1712/2020-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 21 септември 2021 г. — WP и др./Комисия

(Дело T-604/21)

(2021/C 452/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: WP, WQ, WR (представител: N. de Montigny, avocate)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решение от 16 ноември 2020 г., с което PMO.4 (Службата за управление и плащане по индивидуални права) отхвърля искането, подадено на 14 септември 2020 г. от името на починалия с цел възстановяване на националните му пенсионни права, прехвърлени към пенсионната схема на Съюза, ведно с лихвите, натрупани върху тези права през всичките тези години и до пълното възстановяване,

—	ако е необходимо, да отмени решението от 15 юни 2021 г., с което изрично се отхвърля жалбата, подадена по административен ред от името на починалия на 15 февруари 2021 г., за чието продължаване във връзка с наследяването е съобщено на 25 май 2021 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: неоснователно обогатяване на ответника.

2.	Второ основание: нарушаване на принципа на равно третиране, тъй като прилагането от ответника на принципа на неоснователно обогатяване, залегнал в съдебната практика, се различава от прилагането му от други институции в положения, които обаче били идентични.

Определение на Общия съд от 7 септември 2021 г. — Bunzl и др./Комисия

(Дело T-475/19) (1)

(2021/C 452/60)

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 312, 16.9.2019 г.

Определение на Общия съд от 7 септември 2021 г. — BT Group и Communications Global Network Services/Комисия

(Дело T-482/19) (1)

(2021/C 452/61)

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 312, 16.9.2019 г.

Определение на Общия съд от 7 септември 2021 г. — Stagecoach Group/Комисия

(Дело T-754/19) (1)

(2021/C 452/62)

Език на производството: английски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 27, 27.1.2020 г.