ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

28.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 438/1

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА

Годишни отчети на Европейския фонд за развитие за 2020 г.

(2021/C 438/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2020 Г.

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2020 Г.

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО — ФОНДОВЕ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

Годишните отчети на Европейския фонд за развитие за 2020 г. са изготвени в съответствие с дял X от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и в съответствие със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

Потвърждавам своята отговорност за изготвянето и представянето на годишните отчети на Европейския фонд за развитие в съответствие с член 18 от Финансовия регламент за 11-ия Европейски фонд за развитие.

От разпоредителя с бюджетни кредити и от ЕИБ, които гарантират нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския фонд за развитие и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и точна представа за финансовото състояние на Европейския фонд за развитие във всички съществени аспекти.

Rosa ALDEA BUSQUETS

Счетоводител

22 юни 2021 г.

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

1. КОНТЕКСТ

Европейският съюз (наричан по-нататък „ЕС“) поддържа отношения на сътрудничество с голям брой развиващи се страни. Основната цел е насърчаване на икономическото, социалното и екологичното развитие, като се наблегне главно на намаляването и премахването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа подкрепа на развиващите се страни. За постигане на това ЕС изготвя стратегии за сътрудничество заедно със страните партньори и мобилизира финансови ресурси за тяхното изпълнение. Тези ресурси, предназначени за сътрудничеството за развитие, произхождат от три източника:

—	бюджета на ЕС;

—	Европейския фонд за развитие;

—	Европейската инвестиционна банка.

Европейският фонд за развитие (наричан по-нататък „ЕФР“) е основният инструмент за предоставяне на помощ за сътрудничество за развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (наричани по-нататък „АКТБ“) и Отвъдморските страни и територии (наричани по-нататък „OCT“).

ЕФР не се финансира от бюджета на ЕС. Той е създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и се управлява от специален комитет. Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. Европейската инвестиционна банка (наричана по-нататък „ЕИБ“) управлява Инвестиционния механизъм.

През периода 2014—2020 г. географската помощ, предоставяна на държавите от АКТБ и ОСТ, ще продължи да се финансира главно от ЕФР. Всеки ЕФР обикновено се учредява за срок от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент, който изисква изготвяне на финансови отчети за всеки отделен ЕФР. Съответно финансовите отчети се изготвят поотделно за всеки ЕФР по отношение на частта, която се управлява от Комисията. Тези финансови отчети се представят и в консолидиран вид, за да се даде обща представа за финансовото състояние на средствата, за които е отговорна Комисията.

Вътрешното споразумение за създаване на 11-ия ЕФР беше подписано от участващите държави членки, заседаващи в рамките на Съвета, през юни 2013 г. (1) То влезе в сила на 1 март 2015 г.

През 2018 г. Съветът прие Финансовия регламент, приложим за 11-ия ЕФР (2). Той отмени предишния действащ регламент и се прилага за операции, финансирани от предходни ЕФР, без да се засягат съществуващите правни задължения. Настоящият регламент не се прилага по отношение на Инвестиционния механизъм в рамките на предходни ЕФР.

В рамките на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС Инвестиционният механизъм беше създаден, управляван от ЕИБ и използван за подкрепа на развитието на частния сектор в страните от АКТБ чрез финансиране главно, но не изключително, на частни инвестиции. Механизмът е създаден като подновяем фонд, така че плащанията по заеми да бъдат наново инвестирани в други операции, като по този начин механизмът се подновява самостоятелно и е финансово независим. Тъй като Инвестиционният механизъм не се управлява от Комисията, той не е консолидиран в първата част на годишните отчети — финансовите отчети за ЕФР и свързаните отчети за финансовото изпълнение. Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм са включени в отделна част на годишните отчети (част II), за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР.

2. КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕФР?

На 2 декември 2013 г. Съветът прие Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (3) В този контекст бе решено, че географското сътрудничество с държавите от АКТБ няма да бъде включено в бюджета на ЕС, но ще продължи да се финансира чрез съществуващия междуправителствен ЕФР.

Бюджетът на ЕС е годишен и според бюджетния принцип на ежегодност разходите и приходите се планират и разрешават по принцип за една година. За разлика от бюджета на ЕС, ЕФР е фонд, който функционира на многогодишна основа, за да осъществява сътрудничеството за развитие за период от обикновено пет години. Тъй като ресурсите са разпределят на многогодишна база, разпределените средства могат да се използват през целия период на ЕФР. Този многогодишен подход е подчертан в бюджетното отчитане, където бюджетното изпълнение на ЕФР се измерва спрямо общите средства.

Ресурсите на ЕФР са вноски „ad hoc“ от държавите — членки на ЕС. Приблизително на всеки пет години представителите на държавите членки се срещат на междуправителствено равнище, за да вземат решение за общата сума, която ще бъде предоставена на фонда, и да инспектират неговото изпълнение. След това Комисията управлява фонда в съответствие с политиката на Съюза за сътрудничество за развитие. Тъй като държавите членки имат свои собствени политики на развитие и помощ паралелно с политиката на Съюза, държавите членки трябва да координират своите политики с ЕС, за да се гарантира тяхната допълняемост.

В допълнение към посочените по-горе вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР.

3. ДЕЙНОСТИ НА ЕФР СЛЕД 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.

Единадесетият ЕФР достигна своя последен етап, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие влезе в сила на 31 декември 2020 г. В тази клауза се определя крайна дата за поетите задължения по 11-ия ЕФР. Считано от 2021 г. по линия на 11-ия ЕФР не могат да бъдат сключвани допълнителни споразумения за финансиране. Въпреки това конкретни договори за съществуващите споразумения за финансиране ще бъдат подписвани до 31 декември 2023 г.

За да се осигури приемственост на програмите за развитие, от 2021 г. програмите по ЕФР ще бъдат включени в многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС.- Това означава, че до момента програмите по ЕФР са били финансирани от доброволните вноски на държавите — членки на ЕС, а считано от 2021 г., програмите за развитие ще се финансират от бюджета на ЕС. Това означава също, че финансирането на програмите за развитие ще подлежи на разрешение от Европейския парламент и че операциите ще трябва да са в съответствие с финансовите регламенти на ЕС по същия начин, както и другите програми за финансиране на ЕС.

4. ОТТЕГЛЯНЕ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

На 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство престана да бъде държава — членка на Европейския съюз. След като между двете страни беше сключено Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия („Споразумението за оттегляне“), Обединеното кралство пое ангажимент да изплати всички свои задължения по настоящата МФР и предходните финансови перспективи, както би направило, ако продължаваше да бъде държава членка. Продължаващото участие на Обединеното кралство в ЕФР се разглежда в пета част, глава 5 от Споразумението за оттегляне.

Съгласно член 152 от Споразумението за оттегляне Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на 11-ия ЕФР и на всички предходни неприключени ЕФР и поема същите задължения като държавите членки в това отношение. Бенефициерите от Обединеното кралство продължават да отговарят на условията за участие в проекти по 11-ия ЕФР и предишните ЕФР при същите условия, както преди. Обединеното кралство може да участва като наблюдател без право на глас в Комитета на ЕФР и Комитета за Инвестиционния механизъм (член 152, параграф 2 от Споразумението за оттегляне). Делът на Обединеното кралство в Инвестиционния механизъм на ЕФР се възстановява на Обединеното кралство при настъпване на падежа на инвестицията. Освен ако не е уговорено друго, не се поема задължение за капиталовото участие на Обединеното кралство след края на периода за поемане на задължения по 11-ия ЕФР и това капиталово участие не се пренася за следващи периоди (член 152, параграф 4 от Споразумението за оттегляне).

Ако сумите от проекти по 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР не са поети като задължения или са отменени към датата на влизане в сила на споразумението, делът на Обединеното кралство от тези суми няма да се използва повторно. Същото се отнася за дела на Обединеното кралство от сумите, които не са поети като задължение или са отменени по 11-ия ЕФР след 31 декември 2020 г. (член 153).

Обединеното кралство продължава да носи отговорност по отношение на гаранциите, предоставени по всички ЕФР. В същото време то продължава да има право на дела си от всички събрани суми по гаранциите на държавите членки, както и на остатъка по сметката си за внасяне на средства пропорционално на съответното си участие във всяко споразумение за гаранция (член 154).

Към момента на предаване на настоящите междинни отчети и въз основа на сключеното и вече действащо Споразумение за оттегляне няма финансово отражение, което трябва да бъде отчетено в годишните отчети на ЕФР.

5. ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

5.1. ГОДИШНИ ОТЧЕТИ

В съответствие с член 18, параграф 3 от Финансовия регламент за ЕФР финансовите отчети на ЕФР се изготвят въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които от своя страна се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Правилата за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, се прилагат от всички институции и органи на ЕС, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед на хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети. Тези правила на ЕС за счетоводна отчетност се прилагат и за ЕФР, като се взема предвид специфичното естество на неговите дейности.

Изготвянето на годишните отчети на ЕФР е поверено на счетоводителя на Комисията, който е също така счетоводителят на ЕФР. Той гарантира, че годишните отчети на ЕФР дават вярна и точна представа за финансовото състояние на ЕФР.

Годишните отчети са представени, както следва:

Част I: Средства, управлявани от Комисията

i)	Финансови отчети и обяснителни бележки на ЕФР

ii)	Финансови отчети на доверителните фондове на ЕС, консолидирани в ЕФР

iii)	Консолидирани финансови отчети на ЕФР и доверителните фондове на ЕС

iv)	Отчет за финансовото изпълнение на ЕФР

Част II: Годишен доклад за изпълнението — фондове, управлявани от ЕИБ

i)	Финансови отчети на Инвестиционния механизъм

Частта „Финансови отчети на доверителните фондове на ЕС, консолидирани в ЕФР“ включва финансовите отчето на двата доверителни фонда, създадени по линия на ЕФР: доверителния фонд на ЕС „Беку“(вж. раздел „Финансови отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“) и Доверителния фонд на ЕС за Африка (вж. раздел „Финансови отчети на Доверителния фонд на ЕС за Африка“). Индивидуалните финансови отчети на доверителните фондове се изготвят под отговорността на счетоводителя на Комисията и подлежат на външен одит, извършван от частен одитор. Данните за доверителните фондове, включени в тези годишни отчети, са предварителни.

Годишните отчети на ЕФР трябва да бъдат приети от Комисията не по-късно от 31 юли на годината след датата на счетоводния баланс и представени на Европейския парламент и Съвета за освобождаване от отговорност.

6. ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

6.1. ОДИТ

Годишните отчети на ЕФР се проверяват от неговия външен одитор — Европейската сметна палата (наричана по-нататък „ЕСП“), която изготвя годишен доклад за Европейския парламент и Съвета.

6.2. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

Окончателната проверка на финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година е освобождаването от отговорност. След одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Европейският парламент решава дали да освободи Комисията от отговорност във връзка с финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите, на годишния доклад на ЕСП (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията на въпроси и искания за допълнителна информация, отправени от органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА 2020 г.

Нетна сума, само 10-и и 11-и ЕФР

Изпълнение на бюджета

През 2020 г. финансовото изпълнение (10-и и 11-и ЕФР) за решения (глобални задължения: 2 687 милиона евро), договори (индивидуални задължения: 3 670 милиона евро) и плащания (4 599 милиона евро) бяха засегнати от реакцията на ЕС на непредвидената криза с COVID-19, която се превърна в приоритет за Комисията. Поради това 2020 г. беше рекордна година за плащанията поради увеличените плащания за проекти, допринасящи за борбата с кризата с COVID-19. Това също така доведе до ускоряване на периода на усвояване, който се подобри на 3 години през 2020 г. Клаузата за изтичане на срока на действие за 11-ия ЕФР беше постигната на 31 декември 2020 г. Това означава, че от 2021 г. нататък няма да има допълнителни глобални задължения по проекти по линия на 11-ия ЕФР (за подробности вж. раздел „Доклад за финансовото изпълнение“).

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—	Предварителното финансиране (вж. бележка 2.2): увеличение с 29 милиона евро до голяма степен в резултат на подписаните нови договори и изплатените аванси през 2020 г.;

—

Разходите по инструментите за помощ (вж. бележка 3.3): значително увеличение (с 852 милиона евро) в резултат на засилената дейност през годината с цел борба с отрицателните последици от пандемията от COVID-19, по-специално тъй като проектите бяха пренасочени за справяне с кризата, но също така и поради нормалния жизнен цикъл на ЕФР, при който дейностите на 11-ия ЕФР достигнаха връхната си точка.

—	Парите и паричните еквиваленти (вж. бележка 2.5): намаление с 451 милиона евро в резултат на значителното увеличение на плащанията през годината за покриване на увеличените разходи и авансите, направени по нови договори;

—	Начислените разходи (вж. бележка 2.8): увеличение с 208 милиона евро в резултат на увеличаването на броя на неприключените договори в края на годината, за които в края на годината не са валидирани декларации за разходи.

СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС — ПО ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2020 Г.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2020 Г.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР (4)

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР

милиони евро
	Бележка	31.12.2020	31.12.2019
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Финансови активи	2.1	33	36
Предварително финансиране	2.2	873	910
Вноски за доверителния фонд	2.3	394	266
		1 300	1 213
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.2	1 355	1 288
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.4	140	123
Пари и парични еквиваленти	2.5	728	1 179
		2 223	2 590
ОБЩО АКТИВИ		3 523	3 803
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	2.6	(2)	(19)
		(2)	(19)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.7	(615)	(516)
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	2.8	(1 527 )	(1 319 )
		(2 143 )	(1 835 )
ОБЩО ПАСИВИ		(2 145 )	(1 854 )
НЕТНИ АКТИВИ		1 379	1 948
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Резерв по справедлива стойност	2.9	(5)	(2)
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	2.10	58 986	54 809
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2.10	2 252	2 252
Икономически резултат, пренесен от предходни години		(55 111 )	(51 155 )
Икономически резултат за годината		(4 744 )	(3 956 )
НЕТНИ АКТИВИ		1 379	1 948

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР

милиони евро
	Бележка	2020	2019
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна	3.1
Дейности по събиране		92	28
		92	28
Приходи от операции с размяна	3.2
Финансови приходи		6	7
Други приходи		37	39
		43	46
Общо приходи		135	74
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	3.3	(4 607 )	(3 755 )
Разходи за съфинансиране	3.4	(53)	(14)
Финансови разходи	3.5	(21)	(1)
Други разходи	3.6	(197)	(260)
Общо разходи		(4 878 )	(4 030 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		(4 744 )	(3 956 )

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР

милиони евро
	Бележка	2020	2019
Икономически резултат за годината		(4 744 )	(3 956 )
Оперативни дейности
Увеличение на капитала — вноски (нето)		4 177	4 385
(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове		(127)	(65)
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране		(29)	136
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна		(17)	15
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви		(17)	2
Увеличение/(намаление) на задълженията		99	275
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди		209	37
Други непарични движения		(3)	(2)
Инвестиционни дейности
(Увеличение)/намаление на финансовите активи на разположение за продажба		2	(36)
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ		(452)	792
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти		(451)	792
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	2.5	1 179	387
Пари и парични еквиваленти в края на годината	2.5	728	1 179

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР

милиони евро
	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Резерв по справедлива стойност (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г.	73 264	22 840	50 423	(51 155 )	2 252	—	1 521
Движения на справедливата стойност					(2)		(2)
Увеличение на капитала — вноски	—	(4 385 )	4 385	—	—		4 385
Икономически резултат за годината	—	—	—	(3 956 )	—		(3 956 )
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	73 264	18 455	54 809	(55 111 )	2 252	(2)	1 948
Движения на справедливата стойност						(3)	(3)
Увеличение на капитала — вноски	(223)	(4 400 )	4 177	—	—		4 177
Икономически резултат за годината	—	—	—	(4 744 )	—		(4 744 )
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	73 041	14 055	58 986	(59 854 )	2 252	(5)	1 378

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС — ПО ЕФР

милиони евро
		31.12.2020 г.					31.12.2019 г.
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Финансови активи	2.1	—	—	(2)	35	33	—	—	—	36	36
Предварително финансиране	2.2	—	3	292	578	873	—	6	325	580	910
Вноски за доверителния фонд	2.3	—	29	9	355	394	—	—	—	266	266
		—	33	299	969	1 300	—	6	325	882	1 213
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.2	—	9	341	1 005	1 355	—	26	441	821	1 288
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.4	181	(177)	1 723	(1 586 )	140	183	121	2 201	(2 382 )	123
Сметки между ЕФР		181	(246)	1 663	(1 598 )	—	182	53	2 160	(2 395 )	—
Пари и парични еквиваленти	2.5	—	—	—	728	728	—	—	—	1 179	1 179
		362	(414)	3 726	(1 451 )	2 224	365	201	4 801	(2 777 )	2 590
ОБЩО АКТИВИ		362	(381)	4 025	(483)	3 523	365	207	5 127	(1 896 )	3 803
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	2.6	—	—	—	(2)	(2)	—	—	(1)	(18)	(19)
		—	—	—	(2)	(2)	—	—	(1)	(18)	(19)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.7	—	(1)	(62)	(554)	(615)	—	(5)	(108)	(404)	(516)
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	2.8	—	(67)	(217)	(1 244 )	(1 527 )	—	(96)	(240)	(983)	(1 319 )
		—	(67)	(279)	(1 798 )	(2 143 )	—	(101)	(348)	(1 386 )	(1 835 )
ОБЩО ПАСИВИ		—	(67)	(279)	(1 800 )	(2 145 )	—	(101)	(349)	(1 405 )	(1 854 )
НЕТНИ АКТИВИ		362	(448)	3 747	(2 282 )	1 379	365	106	4 778	(3 300 )	1 948
Резерви по справедлива стойност	2.9	—	—	(2)	(4)	(5)	—	—	—	(2)	(2)
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	2.10	12 164	10 535	20 960	15 327	58 986	12 164	10 758	20 960	10 927	54 809
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2.10	627	1 625	—	—	2 252	627	1 625	—	—	2 252
Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР	2.10	(2 512 )	2 041	188	283	—	(2 510 )	2 109	265	136	—
Икономически резултат, пренесен от предходни години		(10 098 )	(14 440 )	(18 606 )	(11 966 )	(55 111 )	(10 098 )	(14 406 )	(18 077 )	(8 573 )	(51 155 )
Икономически резултат за годината		—	36	(457)	(4 324 )	(4 744 )	—	(34)	(529)	(3 393 )	(3 956 )
НЕТНИ АКТИВИ		181	(203)	2 084	(683)	1 379	183	53	2 618	(905)	1 948

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР

милиони евро
		2020 г.					2019 г.
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна	3.1
Дейности по събиране		(1)	5	69	19	92	—	—	18	10	28
		(1)	5	69	19	92	—	—	18	10	28
Приходи от операции с размяна	3.2
Финансови приходи		—	5	1	1	6	—	—	3	4	7
Други приходи		—	5	18	13	37	1	6	21	12	39
		—	10	19	13	43	1	6	24	16	46
Общо приходи		(1)	15	88	32	135	1	6	42	26	74
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	3.3	—	34	(462)	(4 179 )	(4 607 )	—	(35)	(579)	(3 141 )	(3 755 )
Разходи за съфинансиране	3.4	—	—	(41)	(12)	(53)	—	—	(9)	(5)	(14)
Финансови разходи	3.5	1	(3)	(16)	(4)	(21)	—	2	(2)	(1)	(1)
Други разходи	3.6	—	(9)	(25)	(162)	(197)	(1)	(8)	20	(272)	(260)
Общо разходи		1	21	(545)	(4 356 )	(4 878 )	(1)	(40)	(571)	(3 418 )	(4 030 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		—	36	(457)	(4 324 )	(4 744 )	—	(35)	(529)	(3 393 )	(3 956 )

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР

милиони евро
Осми ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г.	12 164	—	12 164	(10 098 )	627	(2 509 )	184
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			(1)	(1)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	12 164	—	12 164	(10 098 )	627	(2 510 )	183
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			(2)	(2)
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	12 164	—	12 164	(10 098 )	627	(2 512 )	181

милиони евро
Девети ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г.	10 773	—	10 773	(14 406 )	1 625	2 137	129
Трансфери от/към 10-ия ЕФР		15	(15)				(15)
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			(27)	(27)
Икономически резултат за годината			—	(34)			(34)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	10 773	15	10 758	(14 440 )	1 625	2 109	53
Увеличение на капитала — вноски		—	—				—
Трансфери от/към 10-ия ЕФР			—			(69)	(69)
Възстановяване на държавите членки	(223)		(223)
Икономически резултат за годината			—	—		—	—
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	10 550	15	10 535	(14 440 )	1 625	2 041	(203)

милиони евро
10-и ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г.	20 960	—	20 960	(18 077 )	—	55	2 938
Трансфери от/към осмия и деветия ЕФР			—			28	28
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			—			181	181
Икономически резултат за годината			—	(529)			(529)
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	20 960	—	20 960	(18 606 )	—	265	2 618
Трансфери от/към осмия и деветия ЕФР			—			71	71
Трансфери от/към 11-ия ЕФР			—			(147)	(147)
Икономически резултат за годината			—	(457)		—	(457)
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	20 960	—	20 960	(19 063 )	—	188	2 084

милиони евро
11-и ЕФР	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)	Резерв по справедлива стойност (G)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)+(G)
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г.	29 367	22 840	6 527	(8 573 )	—	317	—	(1 729 )
Движения на справедливата стойност						—	(2)	(2)
Увеличение на капитала — вноски		(4 400 )	4 400					4 400
Трансфери от/към осмия, деветия и 10-ия ЕФР			—		—	(181)		(181)
Икономически резултат за годината			—	(3 393 )		—		(3 393 )
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	29 367	18 440	10 927	(11 966 )	—	136	(2)	(905)
Движения на справедливата стойност							(2)	(2)
Увеличение на капитала — вноски		(4 400 )	4 400			147		4 547
Икономически резултат за годината			—	(4 324 )		—		(4 324 )
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	29 367	14 040	15 327	(16 290 )	—	283	(4)	(683)

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР (5)

1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг заинтересовани страни.

Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация. Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.

1.2. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.2.1. Отчетен период

Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

1.2.2. Валута и база за конвертиране

Годишните отчети са представени в хиляди евро — функционалната валута на ЕС. Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро по валутните курсове, които са в сила към датата на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чуждестранна валута, се конвертират в евро по валутните курсове на Европейската централна банка (ЕЦБ), прилагани на 31 декември.

Обменен курс на еврото

Валута	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.	Валута	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
BGN	1,9558	1,9558	PLN	4,5597	4,2568
CZK	26,2420	25,4080	RON	4,8683	4,783
DKK	7,4409	7,4715	SEK	10,0343	10,4468
GBP	0,8990	0,8508	CHF	1,0802	1,0854
HRK	7,5519	7,4395	JPY	126,4900	121,9400
HUF	363,8900	330,5300	USD	1,2271	1,1234

1.2.3. Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководството, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: суми за задължения, свързани с доходите на наети лица, начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди, провизии, финансов риск, свързан с вземанията, условни активи и пасиви и степен на обезценка на активите. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки.

Разумните приблизителни оценки са основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намаляват тяхната надеждност. Може да се наложи преразглеждане на приблизителна оценка, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които тя се основава, или в резултат на нова информация или допълнително натрупан опит. По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва с предходни периоди и не представлява корекция на грешка. Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка се признава като излишък или дефицит за периодите, в които той стане известен.

1.2.4. Прилагане на нови и на изменени счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)

Нови СПЕС, които са в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2020 г.

Няма нови СПЕС, които да са влезли в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2020 г.

Нови СПЕС, които са приети, но все още не са в сила към 31 декември 2020 г.

На 17 декември 2020 г. счетоводителят на Европейската комисия прие преразгледания СПЕС 11 „Финансови инструменти“, който е в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2021 г. Преразгледаният СПЕС 11 беше актуализиран в съответствие с новата МССПС 41 „Финансови инструменти“ и установява принципите за финансово отчитане на финансовите активи и финансови пасиви, държани от субектите от ЕС. За повече информация вж. годишните отчети на ЕС за 2020 г. Не се очаква съществено въздействие на тази промяна поради малкия размер на финансовите инструменти във финансовите отчети на субекта.

1.3. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.3.1. Финансови активи

Финансовите активи са класифицирани в следните категории: „финансови активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „заеми и вземания“, „инвестиции, държани до падеж“ и „финансови активи на разположение за продажба“. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.

i) Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Финансов актив бива класифициран в тази категория, ако е придобит главно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от субекта. Дериватите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс. През тази финансова година субектът не е държал инвестиции в тази категория.

ii) Заеми и вземания

Заемите и вземанията са недериватни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато субектът предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник, без намерение да търгува с вземането. Те се включват в нетекущите активи, освен ако падежът им настъпва в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс. Заемите и вземанията включват срочните депозити с първоначален срок от над три месеца.

iii) Инвестиции, държани до падеж

Инвестициите, държани до падеж, представляват недериватни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които субектът има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година субектът не е държал инвестиции в тази категория.

iv) Финансови активи на разположение за продажба

Финансовите активи на разположение за продажба са недериватни инструменти, които или са посочени в тази категория, или не са класифицирани в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от периода от време, през който субектът очаква да ги държи и който обикновено е срокът до настъпването на падежа. През тази финансова година субектът не е държал инвестиции в тази категория.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, държани до падеж и обявени за продажба, се признават на датата на търгуване, т.е. датата, на която субектът поема задължение да закупи или продаде актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства се депозират във финансова институция или се отпускат авансово на заемополучатели. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване.

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или субектът по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна.

Последващо оценяване

Финансовите активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, впоследствие се осчетоводяват по справедлива стойност, като печалбите и загубите, възникнали от промени в справедливата стойност, се включват в отчета за финансовия резултат за периода, в който възникват.

Заемите и вземанията и инвестициите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва.

Финансовите активи на разположение за продажба впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите от промени в справедливата стойност се признават в резерва на справедливата стойност. Лихвата по финансовите активи на разположение за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат.

Субектът преценява на датата на всеки счетоводен баланс дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил, и дали в отчета за финансовия резултат следва да се впише загуба от обезценка.

1.3.2. Суми по предварителното финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на субекта. Следователно, тъй като субектът запазва контрол върху предварителното финансиране и има право на възстановяване за недопустимата част, сумата се признава като актив.

Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато паричните средства се прехвърлят на получателя. То се оценява по стойността на сумата за насрещна престация. В последващи периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, призната първоначално в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени в съответния период.

1.3.3. Вземания и средства, подлежащи на събиране

Счетоводните правила на ЕС изискват отделно представяне на операциите с размяна и без размяна. За да се направи разграничение между двете категории, терминът „вземане“ се използва за операции с размяна, докато за операции без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава пряко приблизително същата стойност в замяна на това, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (средства, подлежащи на събиране от държавите членки, свързани със собствените ресурси).

Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти и поради това се класифицират като заеми и вземания и се оценяват по съответния начин.

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по първоначална стойност (коригирана с лихвите и глобите) минус намалението за обезценка. Намаляване за обезценка се прави, когато има обективно доказателство, че субектът няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за средствата, подлежащи на събиране. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Размерът на намалението се признава в отчета за финансовия резултат.

1.3.4. Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

1.3.5. Задължения

По сметките за задължения са включени както сумите, свързани с операции с размяна като закупуването на стоки и услуги, така и сумите, свързани с операции без размяна като декларации за разходи от бенефициери, безвъзмездни средства или получено друго финансиране или предварително финансиране от ЕС (вж. бележка 1.4.1).

Когато на бенефициерите се предоставят безвъзмездни средства или друго финансиране, декларациите за разходи се записват като задължения в размер на исканата сума в момента на получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.

Задълженията, произтичащи от покупката на стоки и услуги, се признават при получаване на фактурата за първоначалната сума. Съответните разходи се записват в сметките, когато доставките или услугите се доставят и приемат от субекта.

1.3.6. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, или доставките са извършени от субекта или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се извършва в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от счетоводителя. Те имат за цел да гарантират, че финансовите отчети представят достоверно икономическите и други явления, които би следвало да представят. По аналогия, ако дадено плащане е предварително извършено за стоки или услуги, които все още не са получени, разходите ще бъдат отсрочени и признати през следващия отчетен период.

1.4. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

1.4.1. Приходи

Приходите обхващат брутните входящи потоци от икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги, получени и дължими на субекта, които представляват увеличение на нетните активи, различно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

В зависимост от естеството на извършените операции в отчета за финансовия резултат се прави разграничение между:

i) Приходи от операции без размяна

Приходите от операции без размяна са данъци и трансфери, защото прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна. Трансферите са входящи потоци на бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от операции без размяна, различни от данъци. За субектите от ЕС трансферите включват предимно средства, получени от Комисията (напр. балансираща субсидия за традиционните агенции, оперативна субсидия за споразуменията за делегиране).

Субектът признава актив от трансфери, когато субектът контролира ресурсите в резултат на минали събития (трансфера) и очаква да получи бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от тези ресурси и когато справедливата стойност може да бъде измерена по надежден начин. Входящ поток от ресурси от операция без размяна, признат като актив (т.е. парични средства), се признава също и като приход, освен до степента, до която субектът има сегашно задължение по отношение на трансфера (условие), което трябва да бъде изпълнено, за да могат приходите да бъдат признати. Докато условието бъде изпълнено, приходът се отсрочва и признава като пасив.

ii) Приходи от операции с размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани с операция, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на операцията към отчетната дата.

1.4.2. Разходи

Разходите са намаления на икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги по време на отчетния период под формата на изходящи потоци, потребление на активи или поемане на задължения, което води до намаления на нетните активи. Те включват както разходите от операции с размяна, така и разходите от операции без размяна.-

Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от субекта. Те се оценяват по първоначалната фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставените услуги през периода, за който още не е получена или приета фактура, се признават в отчета за финансовия резултат.

Разходите от операции без размяна- се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения. Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са докладвани, се оценяват и записват като начислени разходи.

1.5. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.5.1. Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуги.

1.5.2. Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта; или настоящо задължение, когато не е вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за да се уреди задължението.

Условен пасив възниква и в редките случаи, когато съществува настоящо задължение, но не може да бъде оценено с достатъчна надеждност.

Условните пасиви не се признават в отчетите. Те се оповестяват, освен ако възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.

1.6. КАПИТАЛ НА ФОНДА

Държавите — членки на ЕФР, предоставят вноски във Фонда за изпълнение на програмите по ЕФР, както е посочено във Вътрешното споразумение за всеки ЕФР. Съгласно приложимото правно основание исканията за внасяне на капитал, т.е. исканията за финансиране за дадена година N, се решават с решение на Съвета през година N-1, като средствата трябва да бъдат ясно заделени за определени бъдещи периоди.

Вноските отговарят на критериите за вноски от собствениците (СПЕС 1) и по този начин се третират като капитал на фонда във финансовите отчети на ЕФР. Капиталът на фонда представлява общата сума на вноските, които трябва да бъдат получени от държавите — членки на ЕФР. Тъй като непоисканият капитал на фонда се приспада открито от общия капитал на фонда (вж. отчета за промените в нетните активи), в баланса се признава само поисканият капитал на фонда.

Тъй като договорените вноски са заделено за определени отчетни периоди, като правното вземане на ЕФР към държавите —членки на ЕФР, възниква само през тези периоди, всички суми, получени предварително, се признават като отсрочени капиталови вноски по задължения, а не като поискан капитал.

1.7. СЪФИНАНСИРАНЕ

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и са представени като задължения към държавите членки, трети държави и други. ЕФР трябва да използва вноските, за да предоставя услуги на трети страни, или в противен случай трябва да върне активите (получените вноски). Неизплатените задължения, свързани със споразумения за съфинансиране, представляват получените вноски за съфинансиране минус направените разходи по проекта. Ефектът върху нетните активи е нулев.

Разходите, свързани с проекти за съфинансиране, се признават в момента на възникването им. Съответната сума на вноските се признава като оперативни приходи и ефектът върху финансовия резултат за годината е нулев.

2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

АКТИВИ

2.1. ФИНАНСОВИ АКТИВИ

Финансовите активи на ЕФР възлизат на 33 милиона евро към 31 декември 2020 г. (2019 г.: 36 милиона евро). Те представляват финансови активи на разположение за продажба, които са почти изцяло инвестиции в капиталови инструменти.

2.2. ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

Много договори предвиждат заплащането на аванс преди започване на строителни работи, доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понякога в графика на плащане в договорите се предвиждат плащания въз основа на докладите за напредъка. Обикновено предварителното финансиране се изплаща във валутата на държавата или територията, в които е осъществен проектът.

Моментът, избран за усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущо или нетекущо предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко усвояване, което трябва да се осъществи в срок от дванадесет месеца след отчетната дата, се оповестява като текущо предварително финансиране. Тъй като много от проектите на ЕФР са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат на разположение за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като нетекущи активи.-

милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Нетекущо предварително финансиране	2.2.1	—	3	292	578	873	910
Текущо предварително финансиране	2.2.2	—	9	341	1 005	1 355	1 288
Общо		—	12	633	1 583	2 228	2 199

Увеличението на общото предварително финансиране с 29 милиона евро към 31 декември 2020 г. е комбиниран ефект от увеличението на предварителното финансиране- на 11-ия ЕФР (2019 г.: 1 401 милиона евро) и намаление на предварителното финансиране на 10-ия ЕФР (2019 г.: 766 милиона евро).

Увеличението на предварителното финансиране в 11-ия ЕФР може да се обясни до голяма степен с увеличението на авансите, изплатени по нови договори, подписани през годината. 11-ият ЕФР започна през 2015 г., а през 2020 г. договорите за дейностите по ЕФР достигнаха връхната си точка. В резултат на това броят на неприключените договори се увеличи от около 3 400 през 2019 г. на 3 550 през 2020 г. Това увеличение на предварителното финансиране доведе до увеличаване на изходящите парични потоци и следователно до намаляване на парите и паричните еквиваленти (вж. бележка 2.5).

Намаляването на предварителното финансиране в 10-ия ЕФР е следствие от нормалния жизнен цикъл на ЕФР. В резултат на постепенното прекратяване на 10-ия ЕФР много договори бяха изпълнени и приключени. Броят на текущите договори по този ЕФР намаля от приблизително 2 600 през 2019 г. на около 2 500 през 2020 г. Следователно равнището на плащанията по предварителното финансиране, извършвани към бенефициерите, е намаляло, докато уравняването на предварителното финансиране се е увеличило.

2.2.1. Нетекущо предварително финансиране по режими на управление

милиони евро

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

139

190

Изпълнителните агенции на ЕС

Делегациите на ЕС

171

244

Непряко управление

Изпълнява се от:

ЕИБ и ЕИФ

266

313

Международни организации

347

291

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

Публичноправни органи

Трети държави

Органи на ЕС и публично-частно партньорство

702

666

Общо

873

910

2.2.2. Текущо предварително финансиране

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Предварително финансиране (бруто)	—	98	1 527	3 472	5 097	5 030
Приключени чрез разделяне на финансовите периоди	—	(89)	(1 186 )	(2 467 )	(3 742 )	(3 742 )
Общо	—	9	341	1 005	1 355	1 288

2.2.3. Текущо предварително финансиране от по режими на управление

милиони евро

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

(40)

Изпълнителните агенции на ЕС

Делегациите на ЕС

206

188

180

283

Непряко управление

Изпълнява се от:

ЕИБ и ЕИФ

224

Международни организации

572

569

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

Публичноправни органи

146

119

Трети държави

155

180

Органи на ЕС и публично-частно партньорство

1 175

1 005

Общо

1 355

1 288

2.2.4. Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

За предварителното финансиране се предвиждат гаранции, които се освобождават, когато се извърши и последното плащане по даден проект.

милиони евро
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Гаранции за предварително финансиране	49	46

Увеличението на гаранциите за предварителното финансиране е следствие от увеличаването на предварителното финансиране.

По-голямата част от предварителното финансиране е платено под режим непряко управление. При това положение бенефициерът на гаранцията не е ЕФР, а възлагащият орган. Въпреки че ЕФР не е бенефициерът, тези гаранции обезпечават неговите активи.

2.3. ВНОСКИ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ

Тази позиция представлява сумата, платена като вноски за доверителния фонд на ЕС за Африка и доверителния фонд на ЕС „Беку“. Вноските не включват разходите, извършени от доверителните фондове и относими към ЕФР.

Вноските за доверителните фондове се правят от Комисията под режим пряко управление.

милиони евро
	Нетна вноска към 31.12.2019 г.	Вноски, изплатени през 2020 г.	Разпределение на нетните разходи на доверителните фондове през 2020 г.	Нетна вноска към 31.12.2020 г.
Африка	263	771	(649)	385
„Беку“	4	29	(24)	9
Общо	266	800	(673)	394

Вноските в доверителните фондове се увеличиха от 600 милиона евро през 2019 г. на 800 милиона евро през 2020 г. Увеличението на финансирането беше необходимо за покриване на увеличената дейност на доверителните фондове, което доведе до по-високи разходи в тази област.

2.4. СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА И ВЗЕМАНИЯ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

Операциите с размяна са операции, при които субектът получава активи или услуги или има погасени задължения и в замяна пряко дава на другата страна приблизително равна стойност (предимно под формата на стоки, услуги или използване на активи). Операции без размяна са операции, при които субектът или получава стойност от друг субект, без пряко да дава в замяна приблизително равна стойност, или дава стойност на друг субект, без пряко да получава в замяна приблизително равна стойност.

милиони евро
	Бележка	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна	2.4.1	48	32
Вземания от операции с размяна	2.4.2	92	91
Общо		140	123

2.4.1. Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Държави членки	—	—	—	—	—	1
Клиенти	—	5	50	5	61	27
Публични органи	—	11	14	2	27	21
Трети държави	—	1	2	1	4	7
Намаление	—	(15)	(28)	(4)	(49)	(27)
Вътрешни сметки с институциите на ЕС	—	—	—	4	4	5
Общо	—	2	38	8	48	32

2.4.2. Вземания от операции с размяна

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Начислени приходи	—	67	21	—	88	88
Сметки между ЕФР	181	(246)	1 663	(1 598 )	—	—
Други	—	—	—	4	4	4
Общо	181	(179)	1 684	(1 594 )	92	91

В начислените приходи са включени начислените лихви по предварителното финансиране, а именно 62,6 милиона евро, свързани с проект със Световната банка за облекчаване на дълга, и 18 милиона евро, свързани с инфраструктурния фонд на ЕС за Африка с ЕИБ.

Позицията „Други“ изцяло включва вземане към Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (GEEREF).

За по-голяма ефективност единната каса, обхващаща всички ЕФР, е разпределена към 11-ия ЕФР; в резултат на това се осъществяват операции между отделните ЕФР, които се компенсират чрез сметките между ЕФР между счетоводните баланси на различните ЕФР.

Сметките между ЕФР са представени само в отделните ЕФР. Общата сума на сметките между ЕФР е нула.

2.5. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ (6)

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Специални сметки
Централни банки	—	—	—	693	693	729
	—	—	—	693	693	729
Текущи сметки
Търговски банки	—	—	—	8	8	421
Парични средства, предназначени за финансови инструменти	—	—	—	27	27	30
	—	—	—	35	35	450
Общо	—	—	—	728	728	1 179

Намалението на сумите по тази позиция с 451 милиона евро може да се обясни главно с увеличението на плащанията, извършени от сметките в търговски банки, което е в съответствие с увеличението на разходите (вж. бележка 3.3) и увеличението на предварителното финансиране (вж. бележка 2.2). Нетните плащания по ЕФР достигнаха рекордно високо равнище от 4 605 милиона евро през 2020 г. (2019 г.: 3 910 милиона евро) най-вече поради въздействието на пандемията от COVID-19. В отговор на пандемията ЕС адаптира приоритетите и програмите си с държавите партньори, което доведе до увеличаване на плащанията, по-специално към проекти, насочени към борба с кризата с COVID-19.

Както през предходните години и за да се ограничи рискът от контрагента, повече пари в брой се държат в сметки в централните банки, отколкото в търговските банки (вж. бележка 5.1).

ПАСИВИ

2.6. ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

2.6.1. Съфинансиране — задължения

Задълженията по съфинансирането представляват средства, получени от ЕФР във връзка със споразуменията за съфинансиране. ЕФР трябва да използва тези вноски за предоставяне на договорените услуги на трети страни и да връща неизползваните средства на вносителите. В зависимост от периода, в който се усвояват сумите по съфинансирането, се определя дали те се оповестяват като текущи или нетекущи.

В края на годината се прави оценка на всеки отделен случай на всички задължения по съфинансирането и всички суми, за които съществува малка вероятност да бъдат усвоени през следващите 12 месеца, се считат за нетекущи. Текущите суми са показани в бележка 2.7.2.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Съфинансиране — нетекущи задължения	—	—	—	2	2	19
Съфинансиране — текущи задължения	—	—	10	32	42	69
Общо	—	—	10	34	44	88

Намалението на общите задължения по съфинансирането с 44 милиона евро се дължи главно на увеличението на разходите, направени във връзка със съфинансирани проекти (53,2 милиона евро), а именно във връзка с 11-ия ЕФР (вж. бележка 3.4), което беше частично компенсирано от нови проекти за съфинансиране в размер на 9 милиона евро. Значителното намаление на нетекущото съфинансиране е в съответствие с жизнения цикъл на проектите за съфинансиране: в края на годината се извършва анализ на всеки отделен случай на незавършеното съфинансиране и само сумите, които няма да бъдат отчетени като разход през следващата година, се класифицират като нетекущо съфинансиране.

2.7. ЗАДЪЛЖЕНИЯ

милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Текущи задължения	2.7.1	—	1	53	291	345	182
Разни задължения	2.7.2	—	—	8	262	270	334
Общо		—	1	62	553	615	516

2.7.1. Текущи задължения

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Доставчици	—	4	44	93	141	97
Държави членки	—	—	—	—	—	2
Трети държави	—	—	2	187	189	78
Публични органи	—	—	21	79	100	92
Други текущи задължения	—	(4)	(13)	(68)	(85)	(88)
Общо	—	—	53	291	345	182

Задълженията включват предимно декларации за разходи, получени от ЕФР във връзка с безвъзмездни средства, предоставени на бенефициерите. Те се записват в момента на получаване на декларацията за разходите и в пълния размер на декларацията за разходите. След проверка на допустимостта на бенефициерите се изплащат само допустимите суми. В края на годината дължимите декларации за разходи се анализират и прогнозните допустими суми, свързани с тези декларации за разходи, се признават в отчета за финансовия резултат. Очакваните недопустими суми са показани в другите текущи задължения.

Увеличението на задълженията, по-специално за доставчици и трети държави, се дължи на няколко фактури, които не са били заверени и платени преди края на годината.

2.7.2. Разни задължения

милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Съфинансиране — задължения	2.6.1	—	—	10	32	42	69
Отложени капиталови вноски	2.7.2.1	—	—	—	223	223	264
Други разни задължения		—	—	(2)	7	5	1
Общо		—	—	8	262	270	334

2.7.2.1. Отложени капиталови вноски

Към 31 декември 2020 г. цялата сума от 223 милиона евро е свързана с възстановяване на държавите членки на отменени или неизползвани средства от проекти по осмия и деветия ЕФР (вж. бележка 2.10.1). Държавите членки се споразумяха възстановяването да бъде компенсирано с вноските от 11-ия ЕФР по време на първата покана за вноски през 2021 г.

Към 31 декември 2020 г. освен това възстановяване няма капиталови вноски, платени авансово.

2.8. НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ И ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Начислени разходи	—	67	217	1 243	1 526	1 318
Други начисления и отсрочки	—	—	—	1	1	1
Общо	—	67	217	1 244	1 527	1 319

Начислените разходи включват прогнозните оперативни разходи за текущи или приключили договори без заверени декларации за разходи, при които допустимите разходи, направени от бенефициерите, са били изчислени въз основа на най-добрата налична информация. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране (вж. бележка 2.2 above по-горе).-

Увеличението по тази позиция представлява комбиниран ефект от увеличение на начислените разходи по 11-ия ЕФР (2019 г.: 983 милиона евро) и намаление на начислените разходи по 10-ия ЕФР (2019 г.: 240 милиона евро). Това съответства на жизнения цикъл на ЕФР и също така е свързано с промяната на броя на текущите договори по линия на тези ЕФР: през 2020 г. 11-ият ЕФР достигна нормален ритъм на изпълнение и поради това към 31 декември 2020 г. имаше значително повече текущи договори, за които трябваше да бъдат изчислени и начислени разходите (вж. бележка 2.2).

НЕТНИ АКТИВИ

2.9. РЕЗЕРВ ПО СПРАВЕДЛИВА СТОЙНОСТ

В съответствие с правилата за счетоводна отчетност корекцията на справедливата стойност на финансовите активи на разположение за продажба, се отчита чрез резерва по справедлива стойност.

милиони евро
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Резерв по справедлива стойност	5	2

2.10. КАПИТАЛ НА ФОНДА

2.10.1. Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
Капитал на фонда	12 164	10 773	20 960	29 367	73 264
Непоискан капитал на фонда	—	(15)	—	(18 440 )	(18 455 )
Поискан капитал на фонда 31.12.2019 г.	12 164	10 758	20 960	10 927	54 809
Капитал на фонда	12 164	10 550	20 960	29 367	73 041
Непоискан капитал на фонда	—	(15)	—	(14 040 )	(14 055 )
Поискан капитал на фонда 31.12.2020 г.	12 164	10 535	20 960	15 327	58 986

Капиталът на фонда представлява общият размер на вноските от държавите членки за съответния ЕФР, както е посочено във всяко от вътрешните споразумения. Непоисканите средства представляват средства, които още не са поискани от държавите членки. Поисканият капитал на фонда се състои от вноските, които са поискани от ЕФР и прехвърлени по касовите сметки от държавите членки (вж. по-долу).

По силата на Решение (ЕС) 2020/1708 на Съвета (7) вноските на държавите членки, определени във вътрешните споразумения за осмия и деветия ЕФР, бяха съответно намалени със сума в размер на 223 милиона евро за отменените средства по линия на осмия и деветия ЕФР. Тъй като отменените средствата по осмия ЕФР вече са били прехвърлени към другите ЕФР, сумата от 223 милиона евро беше приспадната от капитала на деветия ЕФР. Възстановените средства, произтичащи от това намаляване, бяха компенсирани с допълнителна покана за внасяне на средства по 11-ия ЕФР. Всъщност възстановяването ще бъде използвано за първата вноска за 2021 г., което обяснява сумата от 223 милиона евро отложен капитал (вж. бележка 2.7.2).

На 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство престана да бъде държава — членка на Европейския съюз. Въпреки че Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на всички програми и поема същите задължения като държавите членки, в съответствие с член 153 от Споразумението за оттегляне неговият дял от неизползваните и отменените средства от осмия, деветия и десетия ЕФР не може да бъде използван повторно.

2.10.2. Поискан и непоискан капитал на фонда по държави членки и Обединеното кралство

милиони евро
Вноски за 11-и ЕФР	%	Непоискан капитал 31.12.2019 г.	Поискан капитал през 2020 г.	Непоискан капитал 31.12.2020 г.
Австрия	2,40	442	(105)	337
Белгия	3,25	599	(143)	456
България	0,22	40	(10)	31
Хърватия	0,23	42	(10)	32
Кипър	0,11	21	(5)	16
Чешка република	0,80	147	(35)	112
Дания	1,98	365	(87)	278
Естония	0,09	16	(4)	12
Финландия	1,51	278	(66)	212
Франция	17,81	3 285	(784)	2 501
Германия	20,58	3 795	(906)	2 889
Гърция	1,51	278	(66)	212
Унгария	0,61	113	(27)	86
Ирландия	0,94	173	(41)	132
Италия	12,53	2 311	(551)	1 759
Латвия	0,12	21	(5)	16
Литва	0,18	33	(8)	25
Люксембург	0,26	47	(11)	36
Малта	0,04	7	(2)	5
Нидерландия	4,78	881	(210)	671
Полша	2,01	370	(88)	282
Португалия	1,20	221	(53)	168
Румъния	0,72	132	(32)	101
Словакия	0,38	69	(17)	53
Словения	0,22	41	(10)	32
Испания	7,93	1 463	(349)	1 114
Швеция	2,94	542	(129)	413
Обединено кралство	14,68	2 707	(646)	2 061
Общо	100,00	18 440	(4 400 )	14 040

Тъй като през предходните години капиталът на осмия, деветия и 10-ия ЕФР е поискан и получен изцяло, през 2020 г. е поискана сума в размер на 4 400 милиона евро, която е свързана изцяло с 11-ия ЕФР.

2.10.3. Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Средства, прехвърлени от закрити ЕФР	627	1 625	—	—	2 252	2 252

Тази позиция включва средствата, прехвърлени от закритите ЕФР към осмия и деветия ЕФР.

2.10.4. Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	Общо
Салдо към 31.12.2018 г.	(2 509 )	2 137	55	317	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР	(1)	(27)	28	—	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР	—	—	181	(181)	—
Салдо към 31.12.2019 г.	(2 510 )	2 109	265	136	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР	(2)	(69)	71	—	—
Прехвърляне на отменени задължения към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР	—	—	(147)	147	—
Салдо към 31.12.2020 г.	(2 512 )	2 041	188	283	—

Тази позиция включва средствата, прехвърлени между активните ЕФР.

След влизането в сила на Споразумението от Котону всички неизразходвани средства от предишни активни ЕФР се прехвърлят към последния открит ЕФР след отмяна на поетите задължения. Средствата, прехвърлени от други ЕФР, увеличават бюджетните кредити на получаващия фонд и намаляват бюджетните кредити на фонда, от който се прехвърлят. Средствата, прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР, могат да бъдат поети като задължение само при специфични условия, определени във вътрешните споразумения.

3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ПРИХОДИ

милиони евро
	Бележка	2020 г.	2019 г.
Приходи от операции без размяна	3.1	92	28
Приходи от операции с размяна	3.2	43	46
Общо		135	74

3.1. ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

милиони евро
	Бележка	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2020 г.	2019 г.
Събиране на разходи		(1)	5	28	7	39	13
Приходи от съфинансиране	3.1.1	—	—	41	12	53	14
Общо		(1)	5	69	19	92	28

Приходите от операции без размяна могат да бъдат разделени по режими на управление, както следва:

милиони евро

2020 г.

2019 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

Делегациите на ЕС

Непряко управление

Изпълнява се от:

Трети държави

Публичноправни органи

Международни организации

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

Общо

3.1.1. Приходи от съфинансиране

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и като такива не следва да оказват въздействие върху отчета за финансовия резултат.- Вноските продължават да се вписват като пасиви (вж. бележки 2.6.1 и 2.7.2), докато бъдат изпълнени условията, определени за дарените средства, т.е. докато бъдат направени допустимите разходи (вж. бележка 3.4). Тогава съответната сума се признава в отчета за финансовия резултат като приходи от операции без размяна от съфинансиране.- Следователно ефектът върху икономическия резултат за годината е нулев.

3.2. ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2020 г.	2019 г.
Финансови приходи	—	5	1	1	6	7
Други приходи	—	5	18	13	37	39
Общо	—	10	19	14	43	46

Финансовите приходи се състоят основно от натрупаните лихви по просрочени нареждания за събиране на вземания (1,5 милиона евро) и лихвите по предварителното финансиране (4,7 милиона евро). Другите приходи са свързани главно с приходи от валутно-курсови разлики. Съответните загуби от валутно-курсови разлики се вписват като други разходи (вж. бележка 3.6).

РАЗХОДИ

В тази позиция са включени разходите, направени във връзка с оперативни дейности.

3.3. ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОМОЩ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2020 г.	2019
Програмирана помощ	—	—	244	2 646	2 889	2 120
Макроикономическа подкрепа	—	(8)	—	—	(8)	29
Секторна политика	—	3	—	—	3	(0)
Проекти в рамките на АКТБ	—	(22)	212	829	1 019	951
Спешна помощ	—	(7)	5	21	19	112
Институционална подкрепа	—	—	2	10	13	7
Вноски в доверителни фондове	—	—	—	673	673	535
Общо	—	(33)	462	4 179	4 607	3 755

Оперативните разходи на ЕФР обхващат различни инструменти за помощ и са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват.

През 2020 г. оперативните разходи нараснаха значително с 852 милиона евро главно в резултат на увеличението на разходите по 11-ия ЕФР (3 141 000 EUR през 2019 г. на 4 179 000 EUR през 2020 г.). Кризата с COVID-19 доведе до увеличаване на разходите по 11-ия ЕФР, по-специално тъй като проектите бяха пренасочени за справяне с кризата. Освен това промените в разходите по 10-ия и 11-ия ЕФР съответстват и на жизнения цикъл на ЕФР и са свързани с развитието на броя на неприключените договори по тези ЕФР. 11-ият ЕФР достигна зрялост през 2020 г., което означава, че в края на годината има значително повече договори, по които са направени разходи (вж. бележка 2.2). И обратно, през 2020 г. бяха изпълнени и приключени редица договори по линия на 10-ия и предходни ЕФР, което доведе до намаляване на разходите, направени по тези ЕФР.

В рамките на 11-ия ЕФР увеличението на разходите се дължи главно на увеличението на програмираната помощ (увеличение от 2 120 000 EUR през 2019 г. на 2 889 000 EUR през 2020 г.) и вноските в доверителните фондове (увеличение от 535 милиона евро през 2019 г. на 673 милиона евро през 2020 г.). От друга страна, разходите, свързани със спешна помощ, намаляха с 92 милиона евро. Както е отбелязано по-горе, преди всичко в рамките на 11-ия ЕФР структурата на разходите за инструменти за помощ се промени в сравнение с 2019 г., за да се отговори на нуждите, породени от пандемията от COVID-19.

Отрицателната сума по деветия ЕФР се дължи главно на корекцията на счетоводното приключване за 2019 г.

3.4. РАЗХОДИ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2020 г.	2019 г.
Съфинансиране	—	—	41	12	53	14

В тази позиция са включени разходите, направени по проекти за съфинансиране през 2020 г. Следва да се отбележи, че направените разходи включват прогнозните суми, свързани с разделянето на финансовите периоди (а оттам и корекции на прогнозните суми, свързани с миналата година).

През 2020 г. много съфинансирани проекти по линия на 11-ия ЕФР бяха завършени или достигнали своята зрялост, което доведе до увеличаване на разходите и намаляване на задълженията за съфинансиране (вж. бележки 2.6.1 и 2.7.2).

В съответствие със счетоводните правила за съфинансиране направените разходи не са дали отражение върху резултата от годината, тъй като са били признати както в разходите за съфинансиране, така и в приходите от съфинансиране (бележка 3.1.1).

Инструменти за помощ и разходи за съфинансиране по вид управление

милиони евро

2020 г.

2019 г.

Пряко управление

Изпълнява се от:

Комисия

168

Изпълнителните агенции на ЕС

(13)

Доверителни фондове

483

Делегациите на ЕС

1 969

1 141

2 170

1 697

Непряко управление

Изпълнява се от:

ЕИБ и ЕИФ

(67)

145

Международни организации

1 268

1 003

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

243

126

Публичноправни органи

248

184

Трети държави

795

613

Органи на ЕС с публично-частно партньорство

2 490

2 073

Общо

4 660

3 770

3.5. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2020 г.	2019 г.
Обезценка на вземания	(1)	3	16	4	21	1

Увеличението по тази позиция се дължи на увеличението на прогнозните разходи за несъбираемите суми, произтичащи от стари нареждания за събиране на вземания (със срок над 2 години), фалити и освобождавания.

3.6. ДРУГИ РАЗХОДИ

Позицията „Административни разходи и разходи в областта на ИТ“ включва суми, които се основават на вътрешното споразумение за ЕФР, предоставени на Комисията за покриване на административните разходи, направени както от централата, така и от делегациите, във връзка с управлението на програмите на ЕФР. Така наречените „разходи за подкрепа“ включват главно разходи за изготвяне, последващи мерки, мониторинг и оценка на проектите, както и разходи за компютърни мрежи, техническа помощ, финансово управление и прогнозиране и т.н.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	2020 г.	2019 г.
Административни разходи и разходи в областта на ИТ	—	—	—	120	120	220
Провизия за рискове и разходи	—	—	—	—	—	—
Реализирани загуби по търговски вземания	—	4	1	—	4	3
Загуби от валутно-курсови разлики	—	6	24	42	72	37
Общо	(0)	9	25	162	196	260

Намалението по тази позиция е комбиниран ефект от значителното намаление на оценката на административните разходи и разходите в областта на ИТ в края на годината (2019 г.: 220 милиона евро) и увеличението на разходите, свързани със загуби от валутно-курсови разлики (2019 г.: 37 милиона евро).

4. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.1. УСЛОВНИ АКТИВИ

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Гаранции за изпълнение	—	7	4	—	12	15
Гаранции за удържане	—	5	3	—	9	9
Общо	—	13	7	—	21	24

Гаранциите за изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕФР изпълняват задълженията по своите договори с ЕФР.

Гаранциите за удържане се отнасят само за договорите за строителство. По принцип 10 % от междинните плащания за бенефициерите се задържат, за да се гарантира, че изпълнителите ще изпълнят своите задължения. Тези задържани суми се записват като платими суми. Ако възлагащият орган даде своето одобрение, изпълнителят може вместо това да внесе гаранция за удържане, която замества сумата, удържана от междинното плащане. Тези гаранционни депозити се посочват като условни активи.

За договорите, които се управляват под режим на непряко управление, гаранциите принадлежат на възлагащ орган, различен от ЕФР, и поради това те не се оповестяват от ЕФР.

4.2. ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.2.1. Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход

Посочената по-долу сума са бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.

милиони евро
	Осми ЕФР	Девети ЕФР	10-и ЕФР	11-и ЕФР	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход	—	42	580	6 602	7 224	8 564

Към 31 декември 2020 г. бюджетните RAL възлизат на 9 286 милиона евро (2019 г.: 10 270 милиона евро).

5. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следните оповестени данни по отношение на управлението на финансовия риск на ЕФР се отнасят за касовите операции, извършвани от Комисията от името на ЕФР с цел прилагане на неговите ресурси.

5.1. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ДЕЙНОСТИ ПО ХЕДЖИРАНЕ

Правилата и принципите на управление на касовите операции са посочени във Финансовия регламент за 11-ия ЕФР и във Вътрешното споразумение.

В резултат на посоченото по-горе регламентиране се прилагат следните основни принципи:

1)	Вноските на ЕФР се плащат от държавите членки по специални сметки, открити в емисионната банка на всяка държава членка или в определена от нея финансова институция. Сумите на вноските остават в тези специални сметки до момента, когато плащанията от ЕФР трябва да бъдат направени.

2)	Вноските в ЕФР се правят от държавите членки в евро, а плащанията на ЕФР са в евро и в други валути.

3)	Не може по банковите сметки, открити от Комисията от името на ЕФР, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

В допълнение към специалните сметки Комисията открива други банкови сметки на името на ЕФР във финансови институции (централни банки и търговски банки) с цел извършване на плащания и получаване на постъпления, различни от вноските на държавите членки към бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на действие, а съблюдаването на насоките и процедурите се проверява редовно.

5.2. ВАЛУТЕН РИСК

Експозиция на ЕФР на валутен риск в края на годината — нетна позиция

милиони евро
	31.12.2020 г.							31.12.2019 г.
	USD	GBP	DKK	SEK	EUR	Други	Общо	USD	GBP	DKK	SEK	EUR	Други	Общо
Финансови активи
Вземания и средства, подлежащи на събиране	65	—	—	—	69	6	140	—	—	—	—	115	8	123
Пари и парични еквиваленти	2	—	—	—	726	—	728	1	—	—	—	1 178	—	1 179
	67	—	—	—	795	6	868	1	—	—	—	1 293	8	1 302
Финансови пасиви
Нетекущи финансови пасиви	—	—	—	—	(2)	—	(2)	—	—	—	—	(19)	—	(19)
Задължения	(16)	—	(6)	—	(603)	10	(615)	(7)	—	—	—	(509)	—	(516)
	(16)	—	(6)	—	(605)	10	(617)	(7)	—	—	—	(528)	—	(535)
Общо	51	—	(6)	—	190	16	251	(6)	—	—	—	765	8	767

Всички вноски са в евро, а други валути се купуват само ако са необходими за извършване на плащания. В резултат касовите операции на ЕФР не са изложени на валутен риск.

5.3. ЛИХВЕН РИСК

ЕФР не използва заеми и в резултат на това не е изложен на кредитен лихвен риск. Тъй като обаче лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ е отрицателен (-0,5 % от септември 2019 г.), депозитите в евро генерират отрицателни лихви.

Вноските в бюджета на ЕФР се кредитират от всяка държава членка по специална сметка, открита във финансовата институция, определена от нея. В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета (8) всяка отрицателна лихва по тези сметки се поема от съответната държава членка.

Върху овърнайт наличностите по сметки в търговски банки обаче се начисляват отрицателни лихви. Поради това Комисията, от името на ЕФР, е въвела процедури за управление на паричните средства, за да сведе до минимум салдата по тези сметки и да ограничи във възможно най-голяма степен отрицателните лихви. Лихвите се изчисляват въз основа на плаващи пазарни лихви, към които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). Въведени са проверки, за да се гарантира, че тези лихви са в съответствие с договорните споразумения.

5.4. КРЕДИТЕН РИСК (РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА)

Финансови активи, които не са нито просрочени, нито обезценени:

милиони евро
	Общо	Непросрочени и необезценени	Просрочени, но необезценени
	Общо	Непросрочени и необезценени	< 1 година	1—5 години	> 5 години
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	140	124	7	9	—
Общо към 31.12.2020 г.	140	124	7	9	—
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	123	100	16	7	—
Общо към 31.12.2019 г.	123	100	16	7	—

Финансови активи по категория на риска:

милиони евро
	31.12.2020 г.			31.12.2019 г.
	Вземания	Парични средства	Общо	Вземания	Парични средства	Общо
Контрагенти с външен кредитен рейтинг
Нискорисков и висок рейтинг	9	372	381	7	958	965
Горен среден рейтинг	—	211	211	—	220	220
Долен среден рейтинг	—	145	145	—	1	1
Неинвестиционен рейтинг	—	—	—	—	—	—
	9	728	737	7	1 179	1 186
Контрагенти без външен кредитен рейтинг
Група 1 (длъжници без неизпълнени задължения в миналото)	131	—	131	116	—	116
Група 2 (длъжници с неизпълнени задължения в миналото)	—	—	—	—	—	—
Общо	131	—	131	116	—	116
Общо	140	728	868	123	1 179	1 302

Средствата в категориите „неинвестиционен рейтинг“ и „долен среден рейтинг“ са свързани основно с вноските на държавите членки за ЕФР, платени по специалните сметки, открити от държавите членки в съответствие с член 20, параграф 3 от ФР за ЕФР. Съгласно този регламент сумата на тези вноски трябва да остане в тези специални сметки до момента, когато трябва да бъдат направени плащанията.

В съответствие с ФР за ЕФР по-голямата част от касовите ресурси на ЕФР се държат в специалните сметки, открити от държавите членки за плащане на техните вноски. Повечето от тези сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-нисък риск към контрагента за ЕФР (рискът се поема от държавите членки).

За частта от касовите ресурси на ЕФР, които са в търговски банки, с цел извършване на плащания, попълването на тези сметки се прави на принципа „точно навреме“ и автоматично се управлява от системата на Комисията за управление на паричните наличности. По всяка сметка се запазват минимални наличности, пропорционални на средната сума на ежедневните плащания, направени от тази сметка. Ето защо сумите, оставащи за едно денонощие по тези сметки, постоянно се запазват на ниско равнище, което ограничава риска за ЕФР.

Освен това за подбора на търговските банки се прилагат специални насоки с цел минимизиране на риска от контрагента, на който е изложен ЕФР.

Всички търговски банки се подбират чрез покани за представяне на предложения. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody's P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да бъде прието по-ниско равнище.

5.5. ЛИКВИДЕН РИСК

Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора

милиони евро
	< 1 година	1—5 години	> 5 години	Общо
Финансови задължения към 31.12.2020 г	615	2	—	617
Финансови задължения към 31.12.2019 г.	516	2	17	535

Бюджетните принципи, които се прилагат за ЕФР, гарантират, че общите парични ресурси за бюджетния период са винаги достатъчни за извършване на всички плащания. Действително всички вноски от държавите членки са равни на общата сума на бюджетните кредити за плащания за съответния бюджетен период.

Вноските от държавите членки за ЕФР обаче се изплащат на три транша за година, докато плащанията подлежат на сезонност.

С цел касовите ресурси да бъдат винаги достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат направени в даден месец, редовно се обменя информация за касовата наличност между касата на Комисията и съответните разплащателни отдели.

В допълнение към горното, в контекста на касовите операции на ЕФР автоматичните инструменти за управление ежедневно гарантират наличието на достатъчна ликвидност по всяка банкова сметка на ЕФР.

6. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕФР са доверителният фонд „Беку“, Доверителният фонд на ЕС за Африка и Европейската комисия. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕФР и поради това не са необходими специални изисквания за оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

ЕФР няма отделно управление, тъй като се управлява от Комисията. Финансовите права на служителите на ключова ръководна длъжност в ЕС, в това число Комисията, са посочени в консолидираните годишни отчети на Европейския съюз в раздел 7.2 „Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност“.

7. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на предаването на настоящите отчети счетоводителят на ЕФР не е забелязал, нито му е било докладвано за някакви съществени въпроси, които биха наложили отделно оповестяване в тази част. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха подготвени, като бяха използвани най-актуалните налични данни, и това е отразено в представената по-горе информация.

8. РАВНЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ

Икономическият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче е основан на правилата за касова отчетност. Тъй като икономическият и бюджетният резултат обхващат едни и същи оперативни трансакции, гарантирането на тяхната равняемост представлява полезна проверка. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции. Бележките към таблицата предоставят допълнителна информация относно естеството на ключовите позиции за равнение.

милиони евро
	2020 г.	2019 г.
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(4 744 )	(3 956 )
Приходи
Вземания, които не засягат бюджетния резултат	(2)	—
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани	(23)	(16)
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година	13	23
Нетен ефект на предварителното финансиране	61	53
Начислени приходи (нетни)	(33)	(67)
Други	—	(3)
Разходи
Разходи за текущата година, още неизплатени	119	107
Разходи от предходни години, платени през текущата година	(817)	(672)
Нетен ефект на предварителното финансиране	(281)	(44)
Начислени разходи (нетни)	1 102	719
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(4 604 )	(3 856 )

8.1. РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — ПРИХОДИ

Бюджетните приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години.

Вземанията, които не засягат бюджетния резултат, се записват в икономическия резултат, но от бюджетна перспектива не могат да се смятат за приходи, тъй като получената сума се прехвърля към резервите и не може да бъде отново поета като задължение без решение на Съвета.

Вземанията, които са установени през текущата година, но все още не са събрани, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като не са част от бюджетните приходи. Напротив, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към икономическия резултат за целите на равнението.

Нетният ефект на предварителното финансиране се отнася до уравняването на предварителното финансиране със сумите, събрани от бенефициерите. Тези парични постъпления представляват бюджетни приходи, но не оказват влияние върху икономическия резултат и следователно трябва да бъдат добавени за целите на равнението.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус корекцията на начислените приходи от предходната година.

8.2. РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — РАЗХОДИ

Разходите за текущата година, още неизплатени, трябва да се добавят за целите на равнението, тъй като те са включени в икономическия резултат, но не са част от бюджетните разходи. Обратно, разходите от предходни години, платени през текущата година, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като те са част от бюджетните разходи за текущата година, но или нямат отражение върху икономическия резултат, или намаляват разходите в случай на корекции.

Паричните постъпления от анулирани плащания не засягат икономическия резултат, но засягат бюджетния резултат.

Нетният ефект на предварителното финансиране е комбинация от новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година (признати като бюджетни разходи за годината), и изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но за които все още не е съобщено на ЕФР. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус корекцията на начислените разходи от предходната година.

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2020 Г. (9)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС „БЕКУ“

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 234 и 235 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (10) и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия ЕФР (ФР на ЕФР) (11), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, необходими за реагиране на криза или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават от Европейската комисия с решение след консултация или одобрение от Европейския парламент и Съвета. Това решение включва учредително споразумение с други донори.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

Намесата на Съюза има добавена стойност: целите на доверителните фондове на Съюза, по-специално поради своя мащаб или потенциални последици, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, отколкото на национално равнище, а използването на съществуващите финансови инструменти не би било достатъчно за постигане на целите на политиката на Съюза;

—	доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—	доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—	целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—	Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Африка; Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Колумбия; за подпомагане на изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ бе създаден с цел насърчаване на стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република (ЦАР). Основната му цел, посочена в учредителното споразумение, е „да предоставя последователна целева помощ за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи и подкрепа във всички аспекти за излизането и възстановяването на Централноафриканската република от кризата, да координира действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да подпомага съседните страни да се справят с последствията от кризата“.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на програми въз основа на договорени цели. От създаването си през юли 2014 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ е приел 22 програми и е достигнал до над 2,5 милиона бенефициери. Програмите са предназначени за подпомагане на Централноафриканската република (ЦАР) и нейното население след кризата от 2013 г. По-конкретно доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага икономическото възстановяване и създаването на работни места и да насърчава социалното сближаване и помирението.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния съвет на доверителния фонд. Управителният съвет и оперативният комитет на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се състоят от представители на донорите, Комисията, Европейския парламент, представител на органите на Централноафриканската република и наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Основната задача на съвета е да установи и преразглежда цялостната стратегия на доверителния фонд. Оперативният съвет отговаря за подбора на действията, финансирани от Фонда, и контролира тяхното изпълнение. Също така комитетът одобрява годишните отчети и годишните доклади относно дейностите, финансирани от доверителния фонд.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ се финансира чрез вноски от донори.

Годишни отчети

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Доверителния фонд на Европейския съюз за Централноафриканската република, Доверителния фонд на ЕС „Беку“ и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителните фондове на Съюза. Счетоводителят отговаря за определянето на счетоводните процедури и сметкоплана, които са общи за всички доверителни фондове на Съюза. Вътрешният одитор на Комисията, OLAF и Сметната палата упражняват спрямо доверителните фондове на Съюза същите правомощия като упражняваните от тях спрямо останалите действия, извършвани от Комисията. Доверителните фондове на Съюза подлежат всяка година на независим външен одит.

Състав на годишните счетоводни отчети

Годишните отчети обхващат периода от 1 януари до 31 декември и се състоят от финансови отчети и отчети за изпълнението на бюджета. Докато финансовите отчети и допълнителните бележки се изготвят на базата на текущо начисляване, отчетите за изпълнението на бюджета се основават предимно на движението на парични средства.

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Годишните отчети подлежат на независим външен одит. Предварителните годишни отчети, изготвени от счетоводителя, се предават до1 март на следващата година на одиторското дружество, избрано от субекта след тръжна процедура. След одита счетоводителят изготвя окончателните годишни отчети и ги представя на оперативния комитет за одобрение (член 8.3.4, буква в).

Годишните отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“ са консолидирани в годишните отчети на Европейския фонд за развитие.

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

През юли 2014 г. ЕС стартира първия си доверителен фонд, наречен „Беку“ (т.е. надежда на езика санго), за да подпомогне Централноафриканската република (ЦАР) и нейното население след кризата от 2013 г. Доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага развитието на селските райони и икономическото възстановяване и да насърчава помирението. От създаването си ДФЕС „Беку“ е приел 23 програми и е достигнал до над 2,8 милиона бенефициери.

Въпреки наличието на демократично избрано правителство и подписването на мирно споразумение през февруари 2019 г., положението със сигурността в ЦАР продължава да е нестабилно. В този сложен и нестабилен контекст доверителният фонд на ЕС „Беку“ се възползва в пълна степен от своите сравнителни предимства на гъвкавост и приспособимост към променящите се обстоятелства. Освен това доверителният фонд на ЕС „Беку“ понастоящем продължава да бъде единственият инструмент за изграждане на устойчивост както за населението, така и за държавата, при прилагането на истински подход за установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие (LRRD).

Оперативните акценти за 2020 г. са следните:

—

През април доверителният фонд на ЕС „Беку“ прие три нови програми чрез писмена процедура. Те включват третата фаза на програмата за равенство между половете, втората фаза на действието за помирение, която предвижда продължаване на подкрепата за централноафриканските радиостанции, и по-специално радио Ndeke Luka, както и нова програма за професионално обучение в селския сектор.

—

В отговор на епидемията от COVID-19 доверителният фонд на ЕС „Беку“ положи значителни усилия за пренасочване, ускоряване и приоритизиране на действията за най-ефективна реакция на кризата. В този контекст програмите в областта на здравеопазването и водоснабдяването и канализацията бяха от решаващо значение за подпомагане на действията на Team Europe в отговор на кризата, която засили съществуващите нужди в двата сектора. През юни доверителният фонд на ЕС „Беку“ одобри преразглеждане на двете действия, като увеличи бюджета на здравната програма с 2,2 милиона евро, а на действието за водоснабдяване и канализация — с 2 милиона евро.

—

През декември доверителният фонд на ЕС „Беку“ прие програма в подкрепа на разгръщането на гражданска защита на обща стойност 4 милиона евро. Освен това, за да се избегне недостиг на финансиране в здравния сектор, който е от първостепенно значение, доверителният фонд на ЕС „Беку“ отново увеличи бюджета на текущата здравна програма (етап III) (допълнителни 10 милиона евро).

—

Изпълнението на проектите на доверителния фонд на ЕС „Беку“ бяха повлияни от нестабилната обстановка (локализирани конфликти в Бангуи и във вътрешността на страната, последвани от периоди на относителна стабилност), както и от несигурността, породена от наближаването на президентските избори, насрочени за декември 2020 г.

През декември 2020 г. след официално запитване от управителния съвет ЕС реши да удължи срока на доверителния фонд до 31 декември 2021 г., като по този начин от 78 месеца общата му продължителност стана 90 месеца. Това ще позволи на доверителния фонд на ЕС „Беку“ да поеме ангажимент и да сключи договори за всички получени вноски своевременно, с което да отговори на нуждите на ЦАР. Това е второто и последно продължение на доверителния фонд на ЕС.

Бюджет и изпълнение на бюджета

От финансова гледна точка до края на 2020 г. ангажиментите, поети от вносителите в доверителния фонд на ЕС, възлизаха на повече от 308,3 милиона евро. Това представлява увеличение с 12,5 милиона евро в сравнение с 2019 г. От тези 308,3 милиона евро 1 милион евро все още не са сертифицирани.

Що се отнася до договорите, през 2020 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ подписа 7 нови договора и 9 допълнения към договори увеличаване на разходите на обща стойност от почти 53 милиона евро. Те допринасят за изпълнението на неговите програми в секторите на здравеопазването и водоснабдяването и канализацията, развитието на селските райони и икономическото възстановяване и помирението.

Не на последно място, през 2020 г. бяха изплатени над 46 милиона евро в допълнение към плащанията, направени през предходните години; общият размер на плащанията достигна почти 197 милиона евро от създаването на доверителния фонд на ЕС „Беку“.

Основното отражение на COVID-19 върху изпълнението на бюджета на доверителния фонд на ЕС „Беку“ през 2020 г. е следното:

—	По-малко договори в резултат на трудности при подготовката на действията;

—	Намалени разходи в резултат на невъзможност за изпълнение на проекти и трудности при финализирането на финансовите доклади и докладите за проверка на разходите.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—	Оперативни разходи (вж. бележка 3.3): които като цяло са намалели с 661 000 EUR; въпреки това разходите, свързани с основното здравеопазване, са се увеличили в резултат на увеличението на бюджета в отговор на допълнителните предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19;

—	Предварителното финансиране (вж. бележка 2.1): намаление с 3 685 000 EUR в резултат на по-малко авансови плащания поради по-малко подписани договори (7 нови договора през 2020 г. в сравнение с 11 през 2019 г.);

—	Финансови задължения (вж. бележка 2.4): намаление с 11 889 000 EUR главно поради факта, че получените вноски от донорите не са достатъчни за покриване на годишните изходящи потоци на плащания. Това също така довело до свиване на парите и паричните еквиваленти (вж. бележка 2.3).

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро
	Бележка	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	2 418	3 273
		2 418	3 273
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	15 482	18 312
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.2	5 340	1 853
Пари и парични еквиваленти	2.3	7 339	17 432
		28 161	37 597
ОБЩО АКТИВИ		30 579	40 870
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	2.4	(17 838 )	(29 727 )
		(17 838 )	(29 727 )
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.5	(795)	(10)
Начислени разходи	2.6	(11 947 )	(11 133 )
		(12 741 )	(11 143 )
ОБЩО ПАСИВИ		(30 579 )	(40 870 )
НЕТНИ АКТИВИ		—	—
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Вноски от членовете		—	—
Натрупан излишък		—	—
Икономически резултат за годината		—	—
НЕТНИ АКТИВИ		—	—

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро
	Бележка	2020 г.	2019 г.
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Приходи от дарения	3.1	47 889	48 343
Събиране на разходи	3.2	115	68
		48 004	48 410
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи		—	(2)
		—	(2)
Общо приходи		48 004	48 408
РАЗХОДИ
Оперативни разходи	3.3	(46 959 )	(47 620 )
Финансови разходи	3.4	(68)	—
Други разходи	3.5	(978)	(789)
Общо разходи		(48 004 )	(48 408 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро
	2020 г.	2019 г.
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	3 685	11 405
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	(3 487 )	(715)
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	(11 889 )	(13 010 )
Увеличение/(намаление) на задълженията	784	(908)
Увеличение/(намаление) на начислените разходи	814	6 734
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	(10 093 )	3 506
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	(10 093 )	3 506
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	17 432	13 926
Пари и парични еквиваленти в края на годината	7 339	17 432

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2020 Г (12).

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 234 и 235 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (13) и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия ЕФР (ФР на ЕФР) (14), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, необходими за реагиране на криза или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

—	доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—	доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—	целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—	Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Африка; Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—	Доверителен фонд на ЕС за Колумбия; за подпомагане на изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Основните цели на ДФЕС Африка са да подкрепя всички аспекти на стабилността и да допринася за по-доброто управление на миграцията, както и да преодолява първопричините за дестабилизацията, насилственото разселване и незаконната миграция, по-специално чрез насърчаване на устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието и чрез предотвратяване на нарушенията на правата на човека.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на действие въз основа на договорени цели. ДФЕС Африка действа в три основни географски области, а именно региона на Сахел и района на езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. В зависимост от конкретния случай отговарящите на условията съседни държави могат да се възползват от проектите по линия на доверителния фонд. Доверителният фонд е създаден за ограничен срок, за да се осигурят краткосрочни и средносрочни ответни действия по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени регионите.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС за Африка се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния съвет на доверителния фонд. Съветът на доверителния фонд и оперативният комитет на ДФЕС Африка са съставени от представители на донорите и на Комисията, както и от представители на неучастващите държави членки, на органите на допустимите държави и на регионални организации като наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС за Африка се финансира чрез вноски от донори.

Годишни отчети

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Извънредния доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Въз основа на Учредителното споразумение счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителния фонд.

Състав на годишните счетоводни отчети

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Годишните отчети на ДФЕС „Беку“ са консолидирани в годишните отчети на Европейския фонд за развитие.

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

През 2020 г. Доверителният фонд за Африка се доказа отново като бърз и ефективен инструмент за изпълнение. Той улесни политическия диалог с африканските страни партньори, приложи новаторски подходи и даде осезаеми резултати в трите региона на ДФЕС Африка (Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка), като обедини финансиране и експертен опит, произхождащи от широк кръг заинтересовани страни.

ДФЕС Африка консолидира допълнително постиженията си, действайки в партньорство с агенциите за развитие на държавите — членки на ЕС, организациите на ООН, НПО и държавите партньори, чрез одобрението на още 37 програми и 26 допълнителни програми в трите региона от страна на оперативните комитети на обща стойност от 560 милиона евро. Така одобрените програми стават общо 254, включително 4 програми, обхващащи няколко региона, а общият размер на бюджета за тях е в размер над 4,8 милиарда евро. През 2020 г. бяха подписани нови договори на стойност над 1 милиард евро с партньори по изпълнението, с което общият размер на подписаните договори достигна над 4,5 милиарда евро. До края на 2020 г. плащанията достигнаха около 3 милиарда евро.

През 2020 г. ДФЕС Африка продължи да работи за постигането на двете цели за насърчаване на стабилността и за справяне с първопричините за принудителното разселване и незаконната миграция в регионите на Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. ДФЕС Африка продължи да се стреми към балансиран подход за справяне с предизвикателствата на незаконната миграция, като се съсредоточи върху области от взаимен интерес за ЕС и Африка. Сред тях са борбата с незаконното превеждане през граница на мигранти и с трафика на хора, както и подкрепата за доброволното връщане и трайната реинтеграция на мигрантите в тяхната държава на произход.

Миналата година ДФЕС Африка се възползва от допълнителни финансови ангажименти в размер на 361,9 милиона евро, в т.ч. 29,2 милиона евро от държавите — членки на ЕС, и други донори. В резултат на това към 31 декември 2020 г. общият размер на средствата, за които беше поет ангажимент да бъдат предоставени на ДФЕС Африка, възлизаха на над 5 милиарда евро, от които за 619,7 милиона евро беше поет ангажимент от страна на държавите — членки на ЕС, и други донори (Норвегия и Швейцария).

ДФЕС Африка продължи да работи в стабилно сътрудничество с широк кръг от партньори по изпълнението (агенции на държавите членки, ООН и международни организации, местни и международни НПО) по същия начин както през 2019 г.

Междинната оценка на Доверителния фонд на ЕС за Африка, започната през 2019 г. с цел извършване на цялостна независима междинна оценка на Доверителния фонд на ЕС за Африка, предназначена за службите на ЕС за външно сътрудничество и широката общественост, беше изцяло завършена в хода на 2020 г. В обхвата на оценката бяха включени над 200 от общо 600 проекта, изпълнени между 2016 г. и 2019 г. Бяха проведени консултации с всички съответни служби на Комисията, ЕСВД и делегациите на ЕС в трите региона. Бяха проведени посещения на място в шест държави: Етиопия, Либия, Мароко, Нигер, Сенегал и Сомалия. Окончателният доклад, изготвен през 2020 г., ще бъде публикуван през пролетта на 2021 г.

През цялата година докладите за системата за мониторинг и обучение в регионите на Сахел и езерото Чад и на Африканския рог продължиха да показват осезаемите резултати, постигнати от ДФЕС Африка в различни области на дейност. Системата за мониторинг и обучение в региона на Северна Африка генерира два мониторингови доклада, достъпни на уебсайта на Доверителния фонд на ЕС, чиято цел е да се анализира по какъв начин финансираните от Доверителния фонд на ЕС проекти допринасят за петте стратегически цели на Доверителния фонд на ЕС в региона на Северна Африка

Отчетността и прозрачността бяха подобрени чрез засилена комуникация, включително редовно актуализиране на уебсайта на Доверителния фонд на ЕС за Африка, публикации в социалните медии и организиране на комуникационни събития.

През 2020 г. пандемията от COVID-19 оказа дълбоко въздействие, включително в Африка. В отговор на избухването на пандемията от COVID-19 през април 2020 г. Комисията прие съвместно съобщение относно действията на ЕС в отговор на COVID-19, в което се призовава да се постави акцент върху най-уязвимите хора, включително мигрантите, бежанците, вътрешно разселените лица и приемащите ги общности. ЕС и неговите държави членки, действащи заедно като Team Europe, предприеха всеобхватни и решителни действия за справяне с разрушителното въздействие на COVID-19, като адаптираха приоритетите и програмите, включително програмите по Доверителния фонд на ЕС за Африка, с държавите партньори за справяне с кризата.

В региона на Сахел и езерото Чад масовото разселване, съчетано с изменението на климата, неконтролируемия прираст на населението, ендемичната бедност и пандемията от COVID-19, утежниха съществуващия преди това натиск и оказаха все по-голямо въздействие върху миграцията и конфликтите. През цялата година нарастващото насилие и масовото принудително разселване доведоха до повишаване на равнището на несигурност в региона. В този контекст оперативният комитет на Доверителния фонд на ЕС за Африка одобри 15 нови програми и 10 споразумения за допълнителни средства на обща стойност 225,9 милиона евро. За да се подобри управлението и да се засили социалното сближаване, 57 % от действията по Доверителния фонд на ЕС за Африка, одобрени през 2020 г., бяха насочени към това усилие за стабилизиране. Специално внимание бе отделено и на подпомагането на блокираните мигранти и вътрешно разселените лица. 24 % от новите действия по линия на Доверителния фонд на ЕС за Африка бяха насочени към укрепване на устойчивостта на бенефициерите чрез подкрепа за продоволствената и хранителната сигурност, защита на уязвимите поминъци и насърчаване на схеми за социална закрила за най-уязвимите, както и вътрешно разселените лица, бежанците и приемащите ги общности.

Пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г. допълнително изостри нестабилността в региона на Африканския рог, който вече беше засегнат от последователни суши и наводнения; конфликти и несигурност; продължителни кризи с бежанците и вътрешното разселване; и най-тежкото нашествието на пустинни прелетни скакалци от десетилетия насам. Всички държави в региона страдаха от сериозен недостиг на медицински грижи и оборудване, достъпът до основни услуги беше възпрепятстван от полицейски час и ограничителни мерки, а няколко политически събития бяха отложени, включително общите избори в Етиопия. Няколко съществуващи проекта пренасочиха дейности за борба с разпространението на вируса и смекчаване на икономическите последици от пандемията. С оглед на това предизвикателство бяха осигурени нови ангажименти, преразпределения и допълнителни средства. През 2020 г. оперативният комитет одобри общо 12 нови програми и 13 споразумения за допълнителни средства на обща стойност 212,15 милиона евро.

През 2020 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка трябваше да отговори цялостно на предизвикателствата в региона на Северна Африка, за да спаси човешки живот, да защити най-уязвимите, да подкрепи приемните общности, да предостави възможности за безопасна и организирана мобилност и да се справи с последиците от пандемията от COVID-19. Компонентът „Северна Африка“ продължи да работи в съответствие с направленията на действие, договорени от стратегическия съвет на Доверителния фонд на ЕС, включително подкрепа за подобряване на управлението на миграцията; подкрепа за трудова миграция и мобилност; защита на уязвимите мигранти, доброволно връщане и устойчива реинтеграция, както и стабилизиране на общностите; и интегрирано управление на границите. През 2020 г. оперативният комитет прие общо 10 нови действия на обща стойност 113,6 милиона евро. Това включва също така преразпределени средства в размер на 30 милиона евро от Програмата за управление на границите в Либия (фаза II), чийто размер беше намален на 15 милиона евро. Освен това оперативният комитет прие 12,3 милиона евро чрез три споразумения за допълнителни средства към съществуващи действия.

Бюджет и изпълнение на бюджета

Общият размер на бюджетните задължения през 2020 г. възлиза на 740,7 милиона евро, в сравнение със 722,7 милиона евро през 2019 г. Общата сума, договорена през 2020 г., възлиза на 1,1 милиарда евро, докато през 2019 г. достигна 951,3 милиона евро.

През 2020 г. изпълнението на бюджета по отношение на наличните бюджетни кредити за поети задължения, използвани по договори, достигна 99 %, докато плащанията през отчетния период надхвърлиха 1 милиард евро. Общият размер на плащанията през 2020 г. е със 143 милиона евро повече, отколкото през 2019 г.

В Сахел/езерото Чад комбинираният ефект от COVID-19 и нарастващото насилие оказват значителен натиск върху здравните услуги, а няколко програми на Доверителния фонд на ЕС бяха създадени или ангажирани с дейности, насочени към подкрепа на реакцията на пандемията и справяне с икономическите последици от нея. Общо 377,6 милиона евро бяха отпуснати за укрепване на здравните системи на партньорските държави, за предприемане на ответни действия и превенция при извънредни ситуации и за подпомагане на икономическите действия в отговор на пандемията от COVID-19.

В Африканския рог още в самото начало на пандемията няколко проекта по Доверителния фонд на ЕС за Африка преориентираха дейности за борба с разпространението на вируса, смекчаване на икономическите последици и подпомагане на уязвимите групи от населението, включително бежанци и блокирани мигранти. Доверителният фонд на ЕС за Африка предостави общо 56,1 милиона евро в региона за поддържане на здравните системи и 144,05 милиона евро за справяне с икономическото въздействие на COVID-19.

С оглед на трудната ситуация, създадена от COVID-19, Доверителният фонд на ЕС за Африка осигури непрекъснатост на текущите си действия в Северна Африка, включително бързо преразпределяне на съществуващите действия и приемане на нови действия за справяне с последиците от пандемията. По-специално Доверителният фонд на ЕС за Африка прие много бързо програма за борба с COVID-19 за Либия в размер на 20 милиона евро и механизъм за спешно реагиране на стойност 10 милиона евро във връзка с коронавируса, който да обхваща държавите от Северна Африка и да е насочен към най-уязвимите групи от населението.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—	Предварителното финансиране (вж. бележка 2.1): увеличение със 184 933 000 EUR до голяма степен в резултат на подписаните нови договори и изплатените аванси през 2020 г.;

—	Оперативни разходи (вж. бележка 3.4): увеличение със 133 110 000 EUR в резултат на засилената дейност през годината, по-специално за борба с отрицателните последици от пандемията от COVID-19;

—	Приходи от дарения (вж. бележка 3.1): значително увеличение (увеличение с 146 923 000 EUR в сравнение с 2019 г.), за да се финансира увеличението на разходите;

—	Финансови задължения (вж. бележка 2.4): увеличение със 161 968 000 EUR главно поради увеличението на получените вноски от донори през годината.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро
	Бележка	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	92 655	48 539
		92 655	48 539
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	2.1	559 386	418 569
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	2.2	6 346	18 471
Пари и парични еквиваленти	2.3	57 971	26 915
		623 703	463 955
ОБЩО АКТИВИ		716 359	512 495
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	2.4	(546 379 )	(384 411 )
		(546 379 )	(384 411 )
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	2.5	(45 377 )	(25 969 )
Начислени разходи	2.6	(124 602 )	(102 114 )
		(169 979 )	(128 083 )
ОБЩО ПАСИВИ		(716 359 )	(512 495 )
НЕТНИ АКТИВИ		—	—
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Вноски от членовете		—	—
Натрупан излишък		—	—
Икономически резултат за годината		—	—
НЕТНИ АКТИВИ		—	—

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро
	Бележка	2020 г.	2019 г.
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Събиране на разходи		—	467
Приходи от дарения	3.1	921 014	774 090
		921 014	774 557
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи		—	(7)
Други приходи от размяна	3.2	2 883	1 855
		2 883	1 848
Общо приходи		923 897	776 405
РАЗХОДИ
Оперативни разходи	3.3	(889 014 )	(755 904 )
Финансови разходи	3.4	(518)	(9)
Други разходи	3.5	(34 365 )	(20 492 )
Общо разходи		(923 897 )	(776 405 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		—	—

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро
	2020 г.	2019 г.
Икономически резултат за годината	—	—
Оперативни дейности
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	(184 933 )	(159 750 )
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	12 125	(1 815 )
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	161 968	14 412
Увеличение/(намаление) на задълженията	19 408	13 236
Увеличение/(намаление) на начислените разходи	22 488	13 968
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	31 056	(119 949 )
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	31 056	(119 949 )
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	26 915	146 864
Пари и парични еквиваленти в края на годината	57 971	26 915

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС (15)

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

милиони евро
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
Финансови активи	33	36
Вноски за доверителните фондове	(2)	—
Предварително финансиране	968	962
	999	998
ТЕКУЩИ АКТИВИ
Предварително финансиране	1 930	1 725
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна	152	143
Пари и парични еквиваленти	793	1 223
	2 875	3 092
ОБЩО АКТИВИ	3 874	4 090
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
Финансови пасиви	(173)	(167)
	(173)	(167)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
Задължения	(661)	(542)
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	(1 664 )	(1 432 )
	(2 325 )	(1 974 )
ОБЩО ПАСИВИ	(2 498 )	(2 141 )
НЕТНИ АКТИВИ	1 376	1 948
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ
Резерв по справедлива стойност	(5)	(2)
Поискан капитал на фонда — активни ЕФР	58 986	54 809
Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР	2 252	2 252
Икономически резултат, пренесен от предходни години	(55 111 )	(51 155 )
Икономически резултат за годината	(4 746 )	(3 956 )
НЕТНИ АКТИВИ	1 376	1 948

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

милиони евро
	2020 г.	2019 г.
ПРИХОДИ
Приходи от операции без размяна
Дейности по събиране	92	28
Приходи от дарения за доверителните фондове	296	287
	388	316
Приходи от операции с размяна
Финансови приходи	6	7
Други приходи	40	41
	46	48
Общо приходи	434	364
РАЗХОДИ
Инструменти за помощ	(3 937 )	(3 220 )
Разходи, направени от доверителните фондове	(936)	(804)
Разходи за съфинансиране	(53)	(14)
Финансови разходи	(22)	(1)
Други разходи	(232)	(282)
Общо разходи	(5 180 )	(4 320 )
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(4 746 )	(3 956 )

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

милиони евро
	2020 г.	2019 г.
Икономически резултат за годината	(4 746 )	(3 956 )
Оперативни дейности
Увеличение на капитала — вноски	4 177	4 385
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране	(210)	(12)
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна	(7)	13
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви	6	(62)
Увеличение/(намаление) на задълженията	119	288
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди	232	58
Други непарични движения	(3)	(2)
Инвестиционни дейности
(Увеличение)/намаление на финансовите активи на разположение за продажба	2	(36)
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ	(431)	676
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти	(430)	676
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	1 223	548
Пари и парични еквиваленти в края на годината	793	1 223

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

милиони евро
	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)	Непоискани средства — активни ЕФР (B)	Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)	Натрупани резерви (D)	Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)	Резерв по справедлива стойност (F)	Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г.	73 264	22 840	50 423	(51 155 )	2 252	—	1 521
Движения на справедливата стойност						(2)	(2)
Увеличение на капитала — вноски		(4 385 )	4 385	—	—		4 385
Икономически резултат за годината	—	—	—	(3 956 )	—		(3 956 )
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.	73 264	18 455	54 809	(55 111 )	2 252	(2)	1 948
Движения на справедливата стойност						(3)	(3)
Увеличение на капитала — вноски		(4 400 )	4 400				4 400
Възстановяване на държавите членки	(223)						—
Икономически резултат за годината			—	(4 746 )			(4 746 )
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.	73 041	14 055	58 986	(59 857 )	2 252	(5)	1 376

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТЕКСТ

1.1.

Предишни ЕФР

1.2.

10-и и 11-и ЕФР

ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

2.1.

Финансов резултат

2.2.

Приходи

2.3.

Оперативни разходи и специфични програми

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

1. КОНТЕКСТ

Създаден през 1959 г., Европейският фонд за развитие е основният инструмент за предоставяне на помощ от ЕС за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и с Отвъдморските страни и територии (OCT). Основната му цел е да намали и в крайна сметка да изкорени бедността.

ЕФР е създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки и се управлява от специален комитет. Ресурсите на ЕФР са ad hoc вноски от държавите — членки на ЕС, които вземат решение относно общата сума, която ще бъде разпределена за фонда (за период от пет години). В допълнение към тези вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР. Европейската комисия отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. Европейската инвестиционна банка управлява Инвестиционния механизъм.

ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР се сключва за срок от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент, който изисква изготвяне на финансови отчети за всеки отделен ЕФР. Съответно финансовите отчети се изготвят поотделно за всеки ЕФР по отношение на частта, която се управлява от Комисията.

Вътрешното споразумение за създаване последния ЕФР (на 11-ия ЕФР (2014—2020 г.) влезе в сила на 1 март 2015 г. От 2021 г. сътрудничеството с държавите от АКТБ е включено в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС). Текущите проекти обаче, финансирани по линия на ЕФР, ще продължат да се изпълняват съгласно съответното правно основание за ЕФР.

Настоящият доклад се изготвя в съответствие с член 39 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР (16). В него се представя вярна и точна представа за приходните и разходните операции на ЕФР, с акцент върху важните събития, които са оказали значително въздействие върху финансовото изпълнение през 2020 г.

Като се има предвид, че няма текущи операции по предходни ЕФР (17), настоящият доклад включва данни само за 10-ия и 11-ия ЕФР.

1.1. ПРЕДИШНИ ЕФР

Шестият ЕФР беше закрит през 2006 г., а седмият ЕФР беше закрит през 2008 г. През 2019 г. Комисията приключи оставащите неизпълнени операции по проектите по осмия ЕФР. Окончателният доклад за финансовото изпълнение на 8-ия ЕФР може да бъде намерен в годишните отчети за 2019 г. Комисията има за цел да приключи 9-ия ЕФР в края на 2021 г.

В съответствие с член 1, параграф 2, буква б) от Вътрешното споразумение, приложимо за 9-ия ЕФР, салдата и отменените задължения от предишни ЕФР бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР.

1.2. 10-и и 11-и ЕФР

Споразумението за партньорство ЕО-АКТБ бе подписано на 23 юни 2000 г. в Котону от държавите — членки на Европейската общност, и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). То влезе в сила на 1 април 2003 г. (в което бе създаден 9-ият ЕФР). Споразумението от Котону бе изменено два пъти, първо със споразумението, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (с което бе създаден 10-ият ЕФР), второ — със споразумението, подписано в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (с което бе създаден 11-ият ЕФР).

Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за отвъдморско асоцииране“) (18) влезе в сила на 2 декември 2001 г. Това решение бе изменено на 19 март 2007 г. (Решение 2007/249/ЕО) (19).

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, през август 2013 г., влезе в сила през март 2015 г.

Съгласно Споразумението от Котону за втория период (2008—2013 г.) 10-ият ЕФР разполага с общ бюджет от 22 682 милиона евро. От тази сума:

—	21 966 милиона евро бяха отпуснати на държавите от АКТБ,

—	286 милиона евро на ОСТ и

—	430 милиона евро на Комисията като разходи за подкрепа за програмирането и изпълнението на ЕФР.

Сумата за държавите от АКТБ се разделя по следния начин:

—	17 766 милиона евро за национални и регионални индикативни програми,

—	2 700 милиона евро за средства в рамките на АКТБ и междурегионално сътрудничество и

—	1 500 милиона евро за инвестиционни механизми.

По-специално по-голям дял от бюджета е предназначен за регионални програми, като по този начин се подчертава значението на регионалната икономическа интеграция като основна рамка за национално и местно развитие. Нововъведение в 10-ия ЕФР беше създаването на „насърчителни суми“ за всяка държава.

Съгласно Споразумението от Котону третият период (2014—2020 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 11-ия ЕФР със сумата от 30 506 милиона евро, от които:

29 089 милиона евро са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 2, буква г) от Вътрешното споразумение, от които 27 955 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

364,5 милиона евро са предоставени за ОСТ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 3.1 от Вътрешното споразумение, от които 359,5 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

1 052,5 милиона евро са за Комисията за финансиране на разходите, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 11-ия ЕФР, в съответствие с член 1.2, буква а) от Вътрешното споразумение.

2. ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

2.1. ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 10-ИЯ ЕФР

10-и ЕФР

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ: 31 декември 2020 г.

АНАЛИЗ НА КРЕДИТИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТИ

(милиони евро)
	ИНСТРУМЕНТ	ПЪРВОНАЧАЛЕН БЮДЖЕТЕН КРЕДИТ	УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 декември 2019 г.	УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2020 г.	Забележки	ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ
АКТБ	Редовни вноски на държавите членки	20 896	60	(340)		20 616
	Съфинансиране	0	202	(0)		202
	МЕЖДИННА СУМА АКТБ	20 896	262	(340)		20 818
ОСТ	Редовни вноски на държавите членки	0	271	(28)		243
ОСТ	МЕЖДИННА СУМА ОСТ	0	271	(28)		243
	ОБЩО 10-и ЕФР	20 896	533	(368)		21 061

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 11-ИЯ ЕФР

11-и ЕФР

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ: 31 декември 2020 г.

АНАЛИЗ НА КРЕДИТИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТИ

(милиони евро)
	ИНСТРУМЕНТ	ПЪРВОНАЧАЛЕН БЮДЖЕТЕН КРЕДИТ	УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 декември 2019 г.	УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2020 г.	Забележки	ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ
АКТБ	Редовни вноски на държавите членки	29 008	172	124		29 304
	Съфинансиране	0	73	3		75
	Вътрешни SLA на ЕК	0	1			1
	МЕЖДИННА СУМА АКТБ	29 008	246	127		29 381
ОСТ	Редовни вноски на държавите членки	0	355	(4)		351
	Съфинансиране	0	0			0
	Вътрешни SLA на ЕК	0	0			0
	МЕЖДИННА СУМА ОСТ	0	355	(4)		351
	ОБЩО 11-и ЕФР	29 008	601	123		29 731

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 10-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 декември 2020 г.

ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 10-и ЕФР

(милиони евро)
		КРЕДИТИ	РЕШЕНИЯ			ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА			ПЛАЩАНИЯ
		КРЕДИТИ	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%
		(1)	(2)		(2):(1)	(3)		(3):(2)	(4)		(4):(3)
	Редовни вноски на държавите членки
АКТБ	НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА (пакет А) (програмирани)	12 513	12 500	(150)	100 %	12 382	(57)	99 %	12 047	193	97 %
	НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА (пакет Б)(извънредни)	1 980	1 980	(11)	100 %	1 968	(2)	99 %	1 955	5	99 %
	РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	529	526	18	99 %	522	15	99 %	507		97 %
	СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	3 691	3 683	83	100 %	3 460	321	94 %	3 074	100	89 %
	РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	1 857	1 851	(45)	100 %	1 807	(20)	98 %	1 667	43	92 %
	Съфинансиране
	НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	185	180	(0)	97 %	177	0	98 %	161	9	91 %
	РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	5	5	0	111 %	3	0	65 %	3	0	87 %
	СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	12	11	(0)	91 %	11	0	100 %	11		100 %
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	46
	Редовни вноски на държавите членки
ОСТ	НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	186	186	(0)	100 %	183	1	98 %	167	10	91 %
	НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	15	15	0	100 %	14	0	99 %	14	0	100 %
	РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	5	5	0	100 %	5		100 %	5		100 %
	РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	36	35	(3)	98 %	34	(2)	96 %	34	(0)	99 %
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	1
	ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+B)	21 061	20 978	(110)	100 %	20 567	256	98 %	19 645	360	96 %

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 11-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 декември 2020 г.

ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 11-и ЕФР

(милиони евро)
		КРЕДИТИ	РЕШЕНИЯ			ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА			ПЛАЩАНИЯ
		КРЕДИТИ	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%
		(1)	(2)		(2):(1)	(3)		(3):(2)	(4)		(4):(3)
	Редовни вноски на държавите членки
АКТБ	ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА (програмирани)	15 582	15 555	1 294	100 %	13 093	1 960	84 %	8 332	2 204	64 %
	ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА (извънредни)	1 072	1 064	219	99 %	926	200	87 %	744	107	80 %
	РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	1 071	1 070	206	100 %	873	42	82 %	803	27	92 %
	СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	4 014	3 912	389	97 %	3 443	423	88 %	2 701	445	78 %
	РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	7 317	7 296	647	100 %	6 398	754	88 %	3 971	1 380	62 %
	Съфинансиране
	ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	42	42	10	100 %	41	10	98 %	6	4	15 %
	РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	4	4	1	100 %	1	0	21 %	0	0	47 %
	СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ	26	26	4	100 %	24	2	91 %	22	5	93 %
	РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	4	4	2	100 %	4	2	100 %	4	2	100 %
	Резерви, които могат да бъдат мобилизирани
	РЕЗЕРВ В РАМКИТЕ НА АКТБ	1
	РЕЗЕРВ НИП/РИП	(100)
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	347
	Вътрешни SLA на ЕК
	ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	1	1	(0)	52 %	1	0	100 %	1		100 %
	Редовни вноски на държавите членки
ОСТ	ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	213	213	17	100 %	193	1	91 %	171	51	88 %
	ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА	12	12	4	100 %	9	1	79 %	8	1	84 %
	ПРЕХОДЕН ИНСТРУМЕНТ	0
	РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	9	8	1	100 %	5	0	56 %	4	0	90 %
	РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА	103	103	4	100 %	99	19	97 %	25	12	25 %
	Резерв, който не може да бъде мобилизиран
	РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН	15
	ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+B)	29 731	29 309	2 798	99 %	25 110	3 413	86 %	16 791	4 239	67 %

2.2. ПРИХОДИ

Естество на приходите

Основните приходи на ЕФР са вноските на държавите членки. Три пъти годишно Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка призовават държавите членки да внесат средства в ЕФР. Размерът на вноските, поискани всяка година, отразява размера на плащанията, които трябва да бъдат покрити през годината.

Преглед на вноските по държави членки

2.3. ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ

Естество на разходите

Наличната сума съгласно многогодишната финансова рамка се състои от 3 %, разпределени на Комисията за разходи за подкрепа, и 97 %, разпределени за изпълнението на проекти по ЕФР. Сумите се определят от всяко вътрешно споразумение и могат да бъдат увеличени с доброволни вноски и приходи от операции.

Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по видове разходи:

	КРЕДИТИ	РЕШЕНИЯ			ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА			ПЛАЩАНИЯ
	КРЕДИТИ	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%	СЪВКУПНИ	ГОДИШНИ	%
	(1)	(2)		(2):(1)	(3)		(3):(2)	(4)		(4):(3)
ОБЩО: АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ	1 622	1 619	226	100 %	1 409	57	87 %	1 322	28	81 %
ОБЩО: ОПЕРАТИВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ	49 170	48 668	2 461	99 %	44 268	3 613	90 %	35 114	4 571	71 %
ОБЩО 10-и + 11-и ЕФР: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+B)	50 792	50 287	2 687	99 %	45 677	3 670	91 %	36 436	4 599	80 %

Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по региони и държави

		КУМУЛАТИВНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2020 г. ПО ДЪРЖАВИ, % от БК
	10-и + 11-и ЕФР	Общо 10-и и 11-и ЕФР (в млн. евро)
	Кумулативно за 2020 г.	Бюджетни кредити	Решения	% от БК	Целеви средства	% от БК	Плащания	% от БК
АКТБ	Административни и финансови разходи	1 609	1 605	100 %	1 399	87 %	1 313	82 %
	Всички държави от АКТБ	2 846	2 553	90 %	2 553	90 %	1 821	64 %
	Административни и финансови разходи + всички държави от АКТБ	4 455	4 158	93 %	3 952	89 %	3 134	70 %
	Ангола	349	349	100 %	309	88 %	239	68 %
	Бенин	741	739	100 %	685	92 %	623	84 %
	Ботсуана	130	130	100 %	128	98 %	119	91 %
	Буркина Фасо	1 310	1 310	100 %	1 293	99 %	1 183	90 %
	Бурунди	579	572	99 %	544	94 %	425	73 %
	Кабо Верде	147	147	100 %	146	99 %	144	98 %
	Камерун	522	522	100 %	489	94 %	384	74 %
	Централноафриканска република	626	625	100 %	612	98 %	475	76 %
	Чад	940	940	100 %	794	84 %	663	71 %
	Коморски острови	80	80	99 %	68	85 %	62	78 %
	Конго (Бразавил)	164	164	100 %	145	88 %	99	60 %
	Демократична република Конго	1 430	1 430	100 %	1 223	85 %	996	70 %
	Джибути	186	186	100 %	148	80 %	112	60 %
	Еритрея	215	215	100 %	215	100 %	35	16 %
	Етиопия	1 656	1 655	100 %	1 530	92 %	1 301	79 %
	Габон	35	35	100 %	33	92 %	26	75 %
	Гамбия	316	316	100 %	307	97 %	226	72 %
	Гана	796	793	100 %	722	91 %	676	85 %
	Гвинея Бисау	186	186	100 %	185	99 %	141	76 %
	Гвинея (Конакри)	506	506	100 %	453	89 %	372	74 %
	Кот д'Ивоар	715	713	100 %	694	97 %	603	84 %
	Кения	881	881	100 %	834	95 %	583	66 %
	Лесото	259	259	100 %	241	93 %	165	64 %
	Либерия	495	495	100 %	432	87 %	373	75 %
	Мадагаскар	792	791	100 %	684	86 %	448	57 %
	Малави	1 026	1 026	100 %	893	87 %	726	71 %
	Мали	1 425	1 424	100 %	1 390	98 %	1 147	80 %
	Мавритания	349	349	100 %	319	91 %	246	70 %
	Мавриций	83	83	100 %	81	98 %	77	93 %
	Мозамбик	1 476	1 470	100 %	1 135	77 %	866	59 %
	Намибия	189	189	100 %	174	92 %	155	82 %
	Нигер	1 294	1 289	100 %	1 258	97 %	1 102	85 %
	Нигерия	1 187	1 175	99 %	1 138	96 %	920	78 %
	Руанда	841	841	100 %	812	96 %	750	89 %
	Сао Томе и Принсипи	56	56	100 %	44	79 %	39	70 %
	Сeнeгaл	671	670	100 %	625	93 %	564	84 %
	Сейшелски острови	23	23	100 %	21	95 %	21	92 %
	Сиера Леоне	663	663	100 %	600	90 %	502	76 %
	Сомалия	905	902	100 %	898	99 %	653	72 %
	Южен Судан	92	91	100 %	91	100 %	91	100 %
	Судан	298	298	100 %	228	76 %	128	43 %
	Есватини	135	135	100 %	107	80 %	92	68 %
	Танзания	1 179	1 179	100 %	1 003	85 %	844	72 %
	Того	379	378	100 %	354	93 %	315	83 %
	Уганда	1 000	1 000	100 %	943	94 %	647	65 %
	Замбия	837	837	100 %	682	81 %	498	59 %
	Зимбабве	472	472	100 %	466	99 %	409	87 %
	Общо Африка	28 638	28 589	100 %	26 176	91 %	21 266	74 %
	Антигуа и Барбуда	16	16	98 %	15	97 %	13	83 %
	Барбадос	22	22	100 %	18	83 %	17	79 %
	Белиз	43	43	100 %	28	67 %	21	48 %
	Доминика	41	41	100 %	41	99 %	37	90 %
	Доминиканска република	283	283	100 %	277	98 %	262	92 %
	Гренада	21	21	100 %	20	97 %	20	95 %
	Гвиана	84	81	97 %	78	93 %	69	82 %
	Хаити	1 031	1 030	100 %	829	80 %	690	67 %
	Ямайка	243	243	100 %	236	97 %	202	83 %
	Сейнт Китс и Нейвис	9	9	100 %	8	90 %	6	66 %
	Сейнт Лусия	32	32	100 %	32	99 %	25	76 %
	Сейнт Винсент и Гренадини	27	27	100 %	26	96 %	22	80 %
	Суринам	27	27	100 %	27	97 %	20	73 %
Тринидад и Тобаго	29	29	100 %	28	99 %	22	75 %
Общо Кариби	1 909	1 905	100 %	1 665	87 %	1 425	75 %
Острови Кук	5	5	100 %	5	99 %	5	99 %
Източен Тимор	175	174	99 %	172	98 %	129	74 %
Фиджи	49	49	100 %	46	95 %	36	73 %
Кирибати	42	42	100 %	41	97 %	25	59 %
Маршалови острови	17	17	100 %	17	98 %	11	66 %
Микронезия	23	23	100 %	21	89 %	10	43 %
Науру	4	4	100 %	4	96 %	4	89 %
Ниуе	3	3	100 %	3	98 %	3	96 %
Палау	5	5	100 %	4	70 %	3	60 %
Папуа-Нова Гвинея	246	246	100 %	202	82 %	126	51 %
Соломонови острови	69	69	100 %	60	87 %	56	82 %
Тонга	29	28	100 %	28	99 %	28	98 %
Тувалу	14	14	100 %	13	99 %	10	74 %
Вануату	55	55	100 %	49	90 %	35	65 %
Западна Самоа	67	67	100 %	67	99 %	66	98 %
Общо Тихоокеански басейн	804	803	100 %	732	91 %	548	68 %
Регион на Карибите	540	531	98 %	429	80 %	283	52 %
Регион Централна Африка	556	556	100 %	461	83 %	291	52 %
Източна, Южна Африка и Индийския океан	3 040	3 032	100 %	2 617	86 %	1 727	57 %
Средства в рамките на АКТБ	7 744	7 632	99 %	6 938	90 %	5 808	75 %
Съвкупност от региони PALOP	62	62	99 %	59	94 %	45	72 %
Тихоокеански регион	324	324	100 %	253	78 %	170	52 %
Регион Южна Африка	142	142	100 %	142	100 %	134	95 %
Регион Западна Африка	1 959	1 951	100 %	1 696	87 %	1 171	60 %
* Общо регионално сътрудничество АКТБ	14 369	14 230	99 %	12 594	88 %	9 629	67 %
АКТБ	50 174	49 686	99 %	45 118	90 %	36 002	72 %
ОСТ	Всички държави от OCT	30	14	46 %	10	33 %	9	31 %
	Всички държави от OCT	30	14	46 %	10	33 %	9	31 %
	Ангуила	28	28	100 %	27	97 %	26	95 %
		2	2	100 %	2	98 %	2	90 %
	Фолкландски острови	10	10	100 %	10	100 %	8	77 %
	Монтсерат	33	33	100 %	33	100 %	29	88 %
	Острови Питкерн	5	5	99 %	5	99 %	5	99 %
	Света Елена	38	38	100 %	38	100 %	35	92 %
	Острови Търкс и Кайкос	33	33	100 %	32	100 %	31	95 %
	Общо британски OCT	148	148	100 %	146	99 %	135	92 %
	Аруба	21	21	100 %	21	99 %	14	66 %
	Нидерландски Антили — Бонер	4	4	100 %	4	91 %	0	0 %
	Нидерландски Антили — Саба	4	4	100 %	3	97 %	3	97 %
	Нидерландски Антили — Синт Еустациус	2	2	100 %	2	97 %	2	97 %
	Нидерландски Антили	41	41	100 %	23	57 %	18	43 %
	Синт Мартен	14	14	100 %	6	45 %	0	0 %
	Общо нидерландски ОСТ	86	86	100 %	60	70 %	38	44 %
	Френска Полинезия	51	51	100 %	49	97 %	45	89 %
	Майот	29	29	100 %	29	100 %	29	100 %
	Нова Каледония	50	50	100 %	49	98 %	48	96 %
	Сен Пиер и Микелон	47	47	100 %	46	98 %	46	98 %
	Уолис и Футуна	39	39	100 %	36	94 %	25	64 %
	Общо френски OCT	215	215	100 %	209	97 %	193	90 %
	Регионално сътрудничество OCT	139	138	99 %	133	96 %	59	42 %
	Общо регионално сътрудничество OCT	139	138	99 %	133	96 %	59	42 %
	ОСТ	618	601	97 %	559	90 %	434	70 %
	ОБЩО: АКТБ+OCT	50 792	50 287	99 %	45 677	90 %	36 436	72 %

Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по разходни области за 11-ия ЕФР

11-и ЕФР Разбивка на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по разходни области (секторни кодове на DAC) (20)

(милиони евро)
Сектор	Поети като задължение (21)	Договорени (21)	Изплатени (21)
Социална инфраструктура и услуги
110 Образование	1 197,26	1 038,76	758,36
120 Здравеопазване	2 226,42	2 323,60	1 907,70
130 Политики/програми за населението и репродуктивно здраве	352,44	38,39	20,24
140 Водоснабдяване и канализация	775,90	639,26	283,71
150 Правителство и гражданско общество	5 905,39	5 450,64	4 156,20
160 Друга социална инфраструктура и услуги	979,35	1 339,34	1 128,02
Социална инфраструктура и услуги ОБЩО	11 436,77	10 829,99	8 254,24
Икономическа инфраструктура и услуги
210 Транспорт и складиране	1 445,48	1 827,48	595,21
220 Комуникации	140,96	99,39	64,78
230 Енергетика	2 016,01	1 566,30	675,00
240 Банкови и финансови услуги	93,93	96,23	38,59
250 Бизнес и други услуги	346,23	178,15	84,80
Икономическа инфраструктура и услуги ОБЩО	4 042,59	3 767,55	1 458,38
Производствени сектори
310 Селско, горско и рибно стопанство	3 187,79	2 509,57	1 478,27
320 Промишленост, минерални ресурси и минно дело, строителство	623,58	356,84	115,46
330 Търговия и туризъм	497,21	353,36	138,53
Производствени сектори ОБЩО	4 308,58	3 219,77	1 732,26
Многосекторни/междусекторни
410 Обща защита на околната среда	999,94	760,45	390,13
430 — Други многосекторни	3 841,16	2 343,95	609,07
Многосекторни/междусекторни ОБЩО	4 841,10	3 104,40	999,19
Хранителни помощи и общо подпомагане на програмите
510 Обща бюджетна подкрепа	3 116,32	3 059,65	2 345,18
520 Хранителна помощ за развитие	614,50	385,27	332,91
Хранителни помощи и общо подпомагане на програмите ОБЩО	3 730,82	3 444,92	2 678,10
Дейност, свързана с дълга
600 — Дейност, свързана с дълга	91,50	—	—
Дейност, свързана с дълга ОБЩО	91,50	—	—
Хуманитарна помощ
720 Спешно реагиране	746,19	505,17	458,31
730 Възстановяване	137,83	43,40	33,36
740 Готовност при бедствия	133,29	106,16	69,14
Хуманитарна помощ ОБЩО	1 017,31	654,72	560,80
Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени
910 Административни разходи на донорите	978,02	786,39	739,89
998 Неразпределени / неуточнени	586,30	434,28	421,68
N/A няма данни	214,40	0,64	—
Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени ОБЩО	1 778,72	1 221,31	1 161,57
ОБЩА СУМА ЗА 11-ия ЕФР на сумите, които са поети като задължение, договорени и изплатени	31 247,39	26 242,65	16 844,55

Изменение на кумулативните суми, които са поети като задължение, договорени и изплатени, по разходни области за 11-ия ЕФР

3. РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

ABAC

Това е наименованието на счетоводната система на Комисията, която от 2005 г. се обогатява от правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване. Освен бюджетните сметки на касова основа Комисията изготвя сметки на базата на текущо начисляване, при които приходите се признават, когато са реализирани, а не когато са събрани. Разходите се признават, когато са направени, а не когато са платени. Това контрастира с бюджетното счетоводство на касова основа, при което операции и други събития се признават едва когато паричните средства са получени или платени.

Агенции

Органи на ЕС със собствена правосубектност, на които могат да бъдат делегирани правомощия за изпълнение на бюджета при строги условия. Спрямо тях се прилага отделна процедура по освобождаване във връзка с изпълнението на бюджета от органа по освобождаване от отговорност.

Безвъзмездни средства

Преки финансови вноски чрез дарение от бюджета с цел финансиране на действие, предназначено да допринесе за постигане на цел на политика на ЕС, или финансиране на функционирането на структура, която преследва цел от общ европейски интерес или има цел, съставляваща част от политика на ЕС.

Бюджет

Годишен финансов план, който се изготвя съгласно бюджетни принципи и в който се прогнозират и одобряват за всяка финансова година бъдещите приходи и разходи и тяхното подробно описание и обосновка, като обосновката е включена в бюджетните бележки.

Бюджетен орган

Институции с правомощия за вземане на решения по бюджетните въпроси: Европейският парламент и Съветът на министрите — за институциите на ЕС.

За агенциите и съвместните предприятия бюджетният орган е техният управителен съвет.

Бюджетен резултат

Разликата между получения доход и изплатените суми, включително корекциите за преноси, анулирани суми и валутно-курсови разлики.

За агенциите получената сума ще трябва да бъде възстановена на финансиращия орган, както е предвидено във Финансовия регламент за агенциите.

Бюджетна позиция/бюджетен ред/бюджетно състояние

Що се отнася до структурата на бюджета, приходите и разходите се записват в бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или позиция) служат за официално описание на номенклатурата.

Бюджетни кредити

Финансиране на бюджета.

В бюджета се предвиждат както поети задължения (правни ангажименти за предоставяне на финансиране, при условие че са изпълнени определени условия), така и плащания (парични или банкови преводи към бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение. Едногодишни бюджетни кредити се прилагат за административните разходи, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.

Бюджетни кредити за административни разходи

Бюджетните кредити за административни разходи покриват текущите разходи на институциите и на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).

Бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за оперативни разходи финансират различните политики, главно под формата на безвъзмездни средства или обществени поръчки.

Бюджетни кредити за плащания

Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, произтичащи от правни задължения, поети през текущата година и/или предходни години (член 7 от Финансовия регламент).

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения/решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година. Член 7 от Финансовия регламент: Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения/решения за отпускане на безвъзмездни средства), поети през финансовата година, сключени за операции, продължаващи повече от една година.

Бюджетни кредити, които губят сила

Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губенето на сила означава отмяна на цялото разрешение или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит.

Само за съвместните предприятия (СП), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно бюджетните кредити за СП, които губят сила, могат да бъдат пуснати отново в употреба до финансовата година N+3.

Бюджетно задължение

Бюджетното задължение е резерва за бюджетни кредити за покриване на последващи разходи.

Валутно-курсова разлика

Разликата, получена от обменните курсове, прилагани към трансакциите, засягащи държави извън еврозоната, или от преоценката на активи и пасиви в чуждестранна валута при приключването.

Външни/вътрешни целеви приходи

Специални приходи, получени за финансирането на конкретни разходи.

Основните източници на външни целеви приходи са финансовите средства, предоставени от трети държави за програми, финансирани от Съюза.

Основните източници на вътрешни целеви приходи са приходи от трети страни във връзка със стоки, услуги или строителни работи, доставени по тяхно искане, приходи от възстановяване на недължимо платени суми и приходи от продажба на публикации и филми, включително такива на електронен носител.

Пълният списък на позициите, представляващи целеви приходи, е даден във Финансовия регламент, член 21.

Доходи

Вж. Приходи

Едногодишни бюджетни кредити

Едногодишните бюджетни кредити са за операции с годишен характер. (Член 9 от Финансовия регламент). В бюджета на ЕС едногодишните бюджетни кредити се прилагат за административни разходи, за подпомагане на селскостопанските пазари и за преки плащания.

Ежегодност

Бюджетен принцип, съгласно който разходите и приходите се планират и разрешават за срок от една година, която започва на 1 януари и завършва на 31 декември.

Излишък

Положителна разлика между приходите и разходите (вж. Бюджетен резултат), която трябва да бъде върната на финансиращия орган, както е предвидено във Финансовия регламент.

Изпълнение

Вж. Изпълнение на бюджета

Изпълнение на бюджета

Усвояване на бюджета чрез разходни и приходни операции.

Източник на средства

Вид бюджетни кредити

Корекция

Коригиращ бюджет или трансфер на средства от една бюджетна позиция в друга.

Коригиращ бюджет

Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.

Многогодишни бюджетни кредити

Многогодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на многогодишни операции; те покриват, за текущата финансова година, общите разходи по правните задължения, поети за операции, чието изпълнение обхваща повече от една финансова година. Член 7 от Финансовия регламент: Многогодишните бюджетни кредити се вписват за многогодишни операции. Те се състоят от бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

Неизпълнени поети задължения (RAL)

Сума на неизплатените задължения. Вж. Неизпълнени поети задължения

Неизпълнено поето задължение

Неизпълнените поети задължения (или RAL от френски „reste à liquider“) се определят като сумата на бюджетните кредити, за които са поети задължени и които все още не са изплатени, или правните задължения, които не са довели изцяло до изчистване чрез плащания. Те произтичат пряко от съществуването на многогодишни програми и от разграничаването между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.

Оправомощен разпоредител с бюджетни кредити (ОРБК)

Във всеки субект ОРБК отговаря за разрешаване на операциите за приходи и разходи в съответствие с принципите на добро финансово управление и следи за спазването на изискванията за законосъобразност и правилност.

ОРБК отговаря за вземането на всички финансови решения относно действията, за които отговаря. По-специално той трябва да взема решения за изпълнение на бюджета въз основа на своя анализ на риска.

Отмяна на бюджетни кредити

Неизползваните бюджетни кредити, които не могат вече да се използват.

Отмяна на поети задължения

Действие, чрез което се отменя предходно задължение (или част от него).

Плащане

Плащането е плащане за изпълнение на правни задължения.

Правила за прилагане

Подробни правила за прилагането на финансовия регламент. Те са определени в регламент на Комисията, приет след консултации с всички институции, и не могат да променят финансовия регламент, от който зависят.

Правно задължение

Чрез него се установява правено задължение към трети страни.

Правно основание (основен акт)

Правното основание по принцип е закон, основан на член от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предоставя компетентност на Общността за определена област на политиката и определя условията за изпълнение на тази компетентност, включително изпълнението на бюджета. Някои членове от Договора упълномощават Комисията да предприеме определени действия, които предполагат разходи, без да е налице правен акт.

Пренасяне на бюджетни кредити

Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.

Приет бюджет

Проектобюджетът се превръща в приетия бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган.

Вж. бюджет

Приходи

Термин, използван за описание на приходи от всички източници за финансиране на бюджета.

Приходи с определено предназначение

Приходи, предназначени за конкретна цел, като например приходи от фондации, субсидии, дарения, завещания, включително специфичните за всяка институция целеви приходи.

Вж. Целеви приходи

Разходи

Термин, използван за описание на разходването на бюджета от всички видове източници на средства.

Резултат

Вж. Бюджетен резултат

Резултат от изпълнението на бюджета

Вж. Бюджетен резултат

Счетоводител

Ролята, правомощията и отговорностите на счетоводителя са определени във Финансовия регламент:

—	правилно извършване на плащанията,

—	събиране на приходи,

—	събиране на суми и прихващане,

—	водене, изготвяне и представяне на отчети,

—	определяне на правилата и методите за водене на счетоводството и на сметкоплана,

—	определяне и утвърждаване на счетоводните системи и утвърждаване на системите за предоставяне или обосноваване на счетоводната информация, определени от разпоредителя с бюджетни кредити (местни системи),

—	управление на касовите средства,

—	определяне на администраторите на авансови средства,

—	откриване и закриване на банкови сметки на името на институцията.

Счетоводно отчитане

Актът на записване и отчитане на финансовите трансакции, включително създаването на трансакцията, нейното признаване, обработка и обобщаване във финансовите отчети.

Събиране

Нареждането за събиране е процедура, чрез която оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити (ОРБК) вписва вземане от страна на Комисията, за да бъдат събрани дължимите суми. Вземането е правото на Комисията да поиска сумата, дължима от длъжник, който обикновено е бенефициер.

Съвместни предприятия (СП)

Правен орган на ЕС, създаден съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз. Терминът може да се използва за описание на всяка структура за сътрудничество, предложена за „ефективно изпълнение на програмите на Съюза за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации“.

Трансфер

Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета. Те обаче са изрично разрешени от Договора за функционирането на Европейския съюз при условията, предвидени във Финансовия регламент. Във Финансовия регламент се посочват различни видове трансфери в зависимост от това дали те са между или в рамките на бюджетни дялове, глави, статии или позиции и дали изискват различни нива на разрешение.

Установени вземания

Вземанията са нареждания за събиране, които Европейският съюз трябва да установи с цел събиране на приходи.

Финансов регламент (ФР)

Приет чрез обикновената законодателна процедура след консултация с Европейската сметна палата, този регламент определя правилата за съставянето и изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз.

За справка: Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (22)

Финансов резултат

Въздействие върху счетоводния баланс на разходите и приходите въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО — ФОНДОВЕ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

CA/541/21

11 март 2021 г.

Документ 21/101

СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ

ИНВЕСТИЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.

1)	Отчет за финансовото състояние

2)	Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход

3)	Отчет за промените в ресурсите на вносителите

4)	Отчет за паричните потоци

5)	Бележки към финансовите отчети

6)	Независим одиторски доклад

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ

КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2020 г.

(в хиляди евро)
	Бележки	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
АКТИВИ
Пари и парични еквиваленти	5	923 940	837 777
Вземания от вносителите	9/17	68 908	86 330
Касови финансови активи	10	351 873	330 587
Дериватни финансови инструменти	6	33 584	14 184
Заеми и аванси	7	1 673 445	1 518 675
Акции и други ценни книжа с променлива доходност	8	526 810	619 928
Други активи	11	109	—
Общо активи		3 578 669	3 407 481
ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ
ПАСИВИ
Дериватни финансови инструменти	6	642	191
Приходи за бъдещи периоди	12	29 732	32 566
Провизии за издадени гаранции	13	851	628
Провизии за кредитни ангажименти	14	33 152	37 269
Дължими суми на трети страни	15	152 378	147 438
Други пасиви	16	3 446	2 353
Общо пасиви		220 201	220 445
РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ
Поискана вноска за механизма от държавите членки	17	3 221 695	2 967 000
Неразпределена печалба		136 773	220 036
Общо ресурси на вносителите		3 358 468	3 187 036
Общо пасиви и ресурси на вносителите		3 578 669	3 407 481

ОТЧЕТ ЗА ПЕЧАЛБАТА ИЛИ ЗАГУБАТА И ДРУГИЯ ВСЕОБХВАТЕН ДОХОД

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2020 г.

(в хиляди евро)
	Бележки	От 1.1.2020 г.	От 1.1.2019 г.
	Бележки	до 31.12.2020 г.	до 31.12.2019 г.
Приходи от лихви и други подобни приходи (1)	19	84 783	93 923
Разходи за лихви и други подобни разходи	19	-5 250	-2 948
Нетни лихви и други подобни приходи		79 533	90 975
Приходи от такси и комисионни	20	353	4 438
Разходи за такси и комисионни	20	-225	-721
Нетни приходи от такси и комисионни		128	3 717
Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти		18 949	12 611
Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност	21	-46 717	9 904
Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL	7	-29 621	-8 331
Продажба на заеми и постъпления от действия по събиране		2 362	2 064
Нетен валутен резултат		-48 545	-61 998
Нетен резултат от финансови операции		- 103 572	-45 750
Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции	7	-4 312	17 243
Промени в провизиите за гаранции, без корекции	13	-228	107
Промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции	14	3 715	-13 244
Общи административни разходи	22	-58 527	-50 009
(Загуба)/печалба за годината		-83 263	3 039
Друг всеобхватен доход		—	—
Общ всеобхватен доход (загуба) / печалба за годината		-83 263	3 039

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2020 г.

(в хиляди евро)
	Бележки	Поискани вноски	Неразпределена печалба	Общо
Към 1 януари 2020 г.		2 967 000	220 036	3 187 036
Вноска на държавите членки, поискана през годината	17	209 614	—	209 614
Преразпределение на вноската от 9-ия ЕФР за лихвени субсидии и техническа помощ към ресурсите на вносителите	17	45 081	—	45 081
(Загуба) за 2020 г.		—	-83 263	-83 263
Промени в ресурсите на вносителите		254 695	-83 263	171 432
Към 31 декември 2020 г.		3 221 695	136 773	3 358 468
Към 1 януари 2019 г.		2 697 000	216 997	2 913 997
Вноска на държавите членки, поискана през годината	17	270 000	—	270 000
Печалба за 2019 г.		—	3 039	3 039
Промени в ресурсите на вносителите		270 000	3 039	273 039
Към 31 декември 2019 г.		2 967 000	220 036	3 187 036

ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2020 г.

(в хиляди евро)
	Бележки	От 1.1.2020 г. до 31.12.2020 г.	От 1.1.2019 г. до 31.12.2019 г.
ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ
(Загуба)/Печалба за годината		-83 263	3 039
Корекции, направени за:
Нетен резултат по справедлива стойност от акции и други ценни книжа с променлива доходност	8	47 909	-8 629
Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции	7	4 312	-17 243
Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL		29 621	8 331
Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на заеми и аванси	7	-5 202	-5 087
Нетни промени в провизиите за издадени гаранции, без корекции	13	228	-107
Нетни промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции		-4 117	13 447
Промени в справедливата стойност на деривати		-18 949	-12 611
Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на касовите финансови активи	10	1 067	331
Промяна в приходите за бъдещи периоди		-2 834	-1 198
Въздействие на промените във валутния курс върху заемите	7	90 878	-17 752
Влияние на промените във валутния курс върху акциите и другите ценни книжа с променлива доходност	8	33 616	-6 812
Въздействие на промените във валутния курс върху касовите наличности		9 233	2 369
Печалба/(Загуба) от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви		102 499	-41 922
Отпускане на заеми	7	- 560 291	- 311 185
Изплащане на заеми	7	276 101	355 078
Продажба на заеми и постъпления от действия по събиране		2 362	2 194
Промяна в начислените лихви по пари и парични еквиваленти	5	66	-93
(Увеличение) на касовите финансови активи	10	-2 710 009	-2 948 021
Падежи на касовите финансови активи	10	2 689 790	2 952 905
Намаление на акциите и другите ценни книжа с променлива доходност	8	-85 305	- 106 943
Нетни постъпления от акции и други ценни книжа с променлива доходност		85 477	71 024
Увеличение/(Намаление) на други активи		109	-171
(Увеличение)/намаление на други пасиви		-1 093	140
Увеличение на суми, платими на Европейската инвестиционна банка		8 543	2 187
Нетни парични потоци, използвани в оперативни дейности		- 191 751	-24 807
ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ
Вноски, получени от държавите членки		227 035	284 820
Суми, получени от държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ		60 387	30 000
Суми, платени от името на държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ		-18 807	-28 220
Нетни парични потоци от финансови дейности		268 615	286 600
Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти		76 864	261 793
Обобщен отчет за паричните потоци:
Пари и парични еквиваленти в началото на финансовата година		837 980	573 818
Нетни парични потоци, (използвани в) / от:
Оперативни дейности		- 191 751	-24 937
Дейности по финансиране		268 615	286 730
Въздействия на промените във валутния курс върху парите и паричните еквиваленти		9 233	2 369
Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година		924 077	837 980
Парите и паричните еквиваленти се състоят от:
Касова наличност	5	398 991	72 166
Срочни депозити (без начислената лихва)	5	380 000	622 991
Търговски ценни книжа	5	145 086	142 823
		924 077	837 980

Бележки към финансовите отчети към 31 декември 2020 г.

1. Обща информация

Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., преразгледано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г.

Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“ или „банката“) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението и действа като администратор на механизма.

Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС. Държавите — членки на ЕС, допринасят със суми, разпределени за финансирането на ИМ и за безвъзмездните средства за финансиране на лихвените субсидии, както е предвидено в многогодишните финансови рамки (първи финансов протокол, обхващащ периода 2000—2007 г. и наричан 9-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), втори финансов протокол, обхващащ периода 2008—2013 г. и наричан 10-и ЕФР и трети финансов протокол, обхващащ периода 2014—2020 г., наричан 11-и ЕФР). На ЕИБ е поверено управлението на:

—	механизма, който представлява рисков револвиращ фонд от 3 685,5 милиона евро, насочен към насърчаване на инвестициите в частния сектор в държавите от АКТБ, от които 48,5 милиона евро са разпределени за отвъдморските страни и територии („страните от ОСТ“);

—	безвъзмездните средства за финансиране на лихвени субсидии на стойност до 1 220,85 милиона евро за държавите от АКТБ и до 8,5 милиона евро за страните от ОСТ. До 15 % от тези субсидии могат да се използват за финансиране на техническа помощ, свързана с проекти.

ЕС и страните от АКТБ постигнаха съгласие по преходни разпоредби, които биха позволили на ЕИБ да продължи да подписва операции в региона на АКТБ до края на ноември 2021 г., до влизането в сила на ново споразумение АКТБ—ЕС или до временното прилагане между Съюза и държавите от АКТБ на новото споразумение, в зависимост от това кое от тези събития настъпи първо (Решение № 2/2020 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС от 4 декември 2020 г. за изменение на решение № 3/2019 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС за приемане на преходни мерки в съответствие с член 95, параграф 4 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС (23)).

На 15 декември 2020 г. беше постигнато споразумение относно Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС), обхващащ външната дейност на ЕС за периода 2021—2027 г. Това включва интегрирането на сегашния извънбюджетен ЕФР в бюджета на ЕС. Регламентът за ИСРМС ще предостави правното основание на Комисията да възлага бъдещите мандати на ЕС на ЕИБ за дейността ѝ извън ЕС. Той също така ще осигури рамката за външни инвестиции, за да може Съюзът да си сътрудничи с партньорски институции чрез безвъзмездни средства или гаранции от бюджета на ЕС. Очаква се правният текст на ИСРМС да бъде официално приет през пролетта на 2021 г.

На 23 декември 2020 г. Съветът реши да удължи настоящия период на задължения по Инвестиционния механизъм за АКТБ с най-малко шест месеца. В бъдеще обратните постъпления от ИМ за АКТБ ще бъдат разгърнати в рамките на ИСРМС чрез комбинация от специален компонент за частния сектор на АКТБ в рамките на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР+) и доверителен фонд, като и двата ще се изпълняват от ЕИБ.

След удължаването на срока за поемане на задължения по Инвестиционния механизъм Банката ще продължи да одобрява операциите в съответствие с мандата си до 30 юни 2021 г. или до влизането в сила на регламент за създаване на инструмент за външно финансиране, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-късно, и във всеки случай не по-късно от 30 ноември 2021 г. (24).

Финансовите отчети са изготвени на база действащо предприятие, което предполага, че Инвестиционният механизъм ще бъде в състояние да покрива всички парични задължения по всички операции. Продължителността на Инвестиционния механизъм не е определена. Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР остава в сила (съгласно член 14, параграф 3 от него), докато е необходимо, за да бъдат осъществени изцяло всички операции, финансирани по Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и Решението за отвъдморско асоцииране и многогодишната финансова рамка.

Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г.

По предложение на Управителния комитет на ЕИБ Съветът на директорите на ЕИБ прие финансовите отчети на 11 март 2021 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите на ЕИБ до 23 април 2021 г.

2. Важни счетоводни политики

2.1. Основа за подготовка — декларация за съответствие

Финансовите отчети на механизма се изготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (МСФО), приети от Европейския съюз.

1) Важни счетоводни оценки и прогнози

Изготвянето на финансовите отчети налага използването на счетоводни прогнози. Необходимо е още ръководството на Банката да даде своята оценка в процеса на прилагане на счетоводните политики на Инвестиционния механизъм. По-долу се посочват областите, при които има по-висока степен на прогнозиране и сложност, или областите, при които допусканията и приблизителните оценки са важни за финансовите отчети.

Прогнози и приблизителни оценки се използват най-много в следните случаи:

Измерване на справедливата стойност на финансовите инструменти

Справедливата стойност на финансовите активи („ФА“) и пасиви („ФП“), които се търгуват на действащите пазари, се основава на котираните пазарни цени или на брокерските ценови котировки. Когато справедливата стойност не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките се категоризират в различни нива в йерархията на справедливите стойности въз основа на данните, използвани при методите за остойностяване, описани в бележки 2.4.2 и 4.

Загуби от обезценка на заеми и аванси

Измерването на очакваните кредитни загуби („ОКЗ“) изисква от ръководството да прави доста преценки, по-специално оценка на значителното увеличение на кредитния риск след първоначалното вписване, включване на информация за бъдещето, а след това и прогноза за размера и графика на бъдещите парични потоци и стойността на обезпеченията при определяне на загубите от обезценка. Тези оценки зависят от редица фактори, които могат да доведат до значителни промени в сроковете и коректива за загуби, който да бъде признат (бележка 2.4.2). Съответните допускания относно последиците за обезценката в резултат на COVID-19 са описани подробно в бележка 2.4.2 и бележка 3.2.3.7.

Оценка на некотирани капиталови инвестиции

Оценката на некотираните капиталови инвестиции обикновено се основава на следното:

—	скорошни пазарни операции при справедливи условия между независими страни,

—	текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият,

—	очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за инструменти със същите условия и рискове,

—	метод на коригираните нетни активи, или

—	други модели за оценка.

Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за некотираните капиталови инвестиции налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.

Консолидиране на субекти, в които механизмът има участия

ЕИБ направи важни заключения, според които никой от субектите, в които има участия, не е контролирано от механизма. Това се дължи на факта, че във всички тези субекти главният партньор, управителят на фонда или управителният съвет носят цялата отговорност за управлението и контрола на дейностите и операциите на партньорството и са компетентни и оправомощени да направят всичко необходимо, за да изпълнят предназначението и целите на партньорството в съответствие с инвестиционните насоки и насоките на политиката.

б) Промени в счетоводните политики

С изключение на измененията по-долу, механизмът последователно е прилагал счетоводните политики, посочени в бележка 2.4, към всички периоди, представени в настоящите финансови отчети. Механизмът прие следните нови стандарти и изменения на стандартите.

Приети стандарти

Следните тълкувания, както и измененията и преразглеждането на съществуващите стандарти, породиха действие за финансовите отчети на Механизма, считано от 1 януари 2020 г.:

Реформа на референтния лихвен процент — изменения на МСФО 9, МСС 39 и МСФО 7

През септември 2019 г. СМСС публикува изменения на МСФО 9, МСС 39 и МСФО 7, които предоставят временни облекчения, които биха позволили отчитането на хеджирането да продължи по време на периода на несигурност преди замяната на съществуващ референтен лихвен процент с алтернативен почти безрисков лихвен процент (RFR).

Измененията на МСФО 9 включват редица облекчения, които се прилагат за всички хеджиращи взаимоотношения, които са пряко засегнати от реформата на референтния лихвен процент. Първите три облекчения предвиждат:

—	оценка на това дали прогнозна сделка (или компонент от нея) е много вероятна;

—	оценка кога да се прекласифицира сумата в резерва за хеджиране на паричния поток в печалба и загуба;

—	определяне на икономическата връзка между хеджираната позиция и хеджиращия инструмент.

За всяко от тези облекчения се приема, че референтната стойност, на която се основават хеджираните парични потоци, не се променя в резултат на реформата на IBOR.

Четвъртото облекчение предвижда, че извъндоговорно определен рисков компонент трябва да бъде идентифициран отделно само при първоначалното определяне на хеджирането, а не на текуща основа.

Прилагането на облекченията е задължително и освобождаването продължава за неопределено време при липсата на някое от събитията, описани в измененията. С измененията се въвеждат и специфични изисквания за оповестяване за хеджиращите взаимоотношения, за които се прилагат облекченията. Измененията трябва да се прилагат с обратна сила. Въпреки това хеджиращи взаимоотношения, които преди това са били отменени, не могат да бъдат възстановени при поискване, нито пък могат да бъдат определени хеджиращи взаимоотношения впоследствие.

Приемането на измененията не е оказало съществено въздействие върху финансовите отчети на Механизма.

Определение за същественост — Изменения на МСС 1 „Представяне на финансовите отчети“ и МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“.

С измененията се изяснява определението за „съществено“ и се съгласува определението, използвано в концептуалната рамка, със самите стандарти. Измененото определение гласи, че: „Дадена информация е съществена, ако с основание би могло да се очаква пропускането ѝ, неточното ѝ представяне или прикриването ѝ да окаже влияние върху решенията, които основните ползватели на финансови отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези отчети, съдържащи финансова информация за конкретно отчитащо се предприятие“. С изменението се изяснява и значението на понятието „основни ползватели на финансови отчети с общо предназначение“, за които са предназначени тези финансови отчети, като те се определят като „реални и потенциални инвеститори, заемодатели и други кредитори“, които трябва да разчитат на финансовите отчети с общо предназначение за голяма част от финансовата информация, от която се нуждаят.

Измененията не са оказали значително въздействие върху финансовите отчети на Механизма.

Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка

Преразгледаната концептуална рамка за финансово отчитане не е стандарт и нито една от концепциите не отменя концепциите от стандартите, нито изискванията от стандартите, а основно има за цел да подпомага Съвета при разработването на стандарти, да помага на съставителите да разработват последователни счетоводни политики, ако няма приложим стандарт, и да помага на всички страни да разберат и тълкуват стандартите. Концептуалната рамка включва някои нови понятия, предоставя актуализирани определения и критерии за признаване на активи и пасиви и изяснява някои важни понятия.

Механизмът прие преразгледаната концептуална рамка от 1 януари 2020 г. Преразгледаната Концептуална рамка не е оказала значително въздействие върху финансовите отчети на Механизма.

Издадени стандарти, които още не са приети

Реформа на референтния лихвен процент — фаза 2 — изменения на МСФО 9, МСС 39, МСФО 7, МСФО 4 и МСФО 16

На 27 август 2020 г. СМСС публикува Реформа на референтния лихвен процент — фаза 2, изменения на МСФО 9, МСС 39, МСФО 7, МСФО 4 и МСФО 16. С публикуването на втора фаза на измененията СМСС приключи работата си в отговор на реформата на IBOR.

Измененията предвиждат временни облекчения, които засягат ефектите върху финансовото отчитане, когато междубанков лихвен процент (IBOR) бъде заменен с алтернативен почти безрисков лихвен процент (RFR).

Измененията са в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2021 г. Механизмът не при тези изменения на ранен етап и бе създадена междуведомствена работна група IBOR, която да оцени въздействието и да управлява неговия преход.

в) Обобщение на важните счетоводни политики

Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.

i) Конвертиране на чужда валута

Механизмът използва еврото (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционалната валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда.

Операциите в чужда валута се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към деня на операцията.

Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към датата на отчета за финансовото състояние. Печалбата или загубата от такова конвертиране се записват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

Непаричните позиции, измерени по историческа стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датите на първоначалните операции. Непаричните позиции, измерени по справедлива стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност.

Валутно-курсовите разлики, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутно-курсови разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

ii) Финансови активи, различни от деривати

Недериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на сетълмента.

Класификация и оценяване

Финансови активи

При първоначалното признаване финансовите активи се класифицират като оценявани по амортизирана стойност („АС“), по справедлива стойност през друг всеобхватен доход (FVOCI) или по справедлива стойност през печалбата или загубата („FVTPL“), а финансовите пасиви се класифицират като оценявани по АС или FVTPL.

Съгласно МСФО 9 класифицирането започва с определяне дали финансовият актив се счита за дългов или капиталов инструмент. МСФО 9 се позовава на определенията в МСС 32 „Финансови инструменти: представяне“.

Дългови инструменти са инструментите, които отговарят на определението за финансов пасив от гледна точка на контрагента, заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти, правителства или предприятия.

Дългов инструмент се класифицира по AC, ако отговаря на следните две условия и не е посочен по FVTPL:

—	активът се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е активите да бъдат държани, за да се съберат договорните парични потоци; както и

—	съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва (критерий SPPI).

Дългов инструмент се класифицира по FVOCI само ако отговаря на следните две условия и не е посочен по FVTPL:

—	активът се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е както събиране на договорни парични потоци, така и продажби на финансови активи, и

—	съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които изпълняват критерия SPPI.

Горепосочените изисквания следва да се прилагат за цял финансов актив, дори ако съдържа внедрен дериват.

Капиталовите инструменти са инструменти, които отговарят на определението за собствен капитал от гледна точка на емитента, т.е. инструменти, които не съдържат договорно задължение за плащане и които доказват остатъчен дял в нетните активи на емитента. Капиталовите инструменти се оценяват по FVTPL.

При първоначалното признаване на капиталова инвестиция, която не е държана за търгуване, механизмът може неотменимо да избере да представи последващите промени в друг всеобхватен доход. Този избор се прави за всяка отделна инвестиция.

Всички други финансови активи се класифицират като оценявани по FVTPL.

Оценка на бизнес модела

Като ръководител на механизма, ЕИБ извършва оценка на целта на бизнес модела, при който дългов инструмент се държи на равнище портфейл, тъй като това най-добре отразява начина, по който бизнесът се управлява, а на управлението се предоставя информация. Разглежданата информация включва:

—

обявените политики и цели за портфейла и функционирането на тези политики на практика. По-специално, дали стратегията на ръководството е насочена към получаване на приходи от договорни лихви, като поддържа специален профил на лихвените проценти, при който срокът на финансовите активи съвпада със срока на пасивите, които финансират тези активи, или реализира парични потоци чрез продажбата на активите;

—	как резултатите на портфейла се оценяват и отчитат пред ръководството на механизма;

—	рисковете, които засягат изпълнението на бизнес модела (и финансовите активи, държани в рамките на този бизнес модел), и как тези рискове се управляват; както и

—	честотата, обема и времето на извършване на продажбите в предходни периоди, причините за тези продажби и очакванията за бъдещи продажби.

Информацията за продажбите обаче не се разглежда отделно, а като част от цялостна оценка на начина, по който се постига обявената от механизма цел за управление на финансовите активи, и на начина, по който се реализират паричните потоци.

Бизнес моделът за операциите по пряко кредитиране на пакета за социално и отговорно финансиране е описан и оповестен в бележка 24.

Критерий единствено плащания по главница и лихва (SPPI)

За целите на тази оценка „главница“ се определя като справедливата стойност на дълговия инструмент при първоначалното признаване. Понятието „лихва“ се определя като възнаграждение за стойността на парите във времето и за кредитния риск, свързан с непогасената главница през определен период от време, както и за други основни рискове и разходи по кредитирането (напр. ликвиден риск и административни разходи), както и марж на печалбата.

При оценката на това дали договорните парични потоци представляват единствено плащания по главница и лихва, се вземат предвид договорните условия на инструмента. Това включва оценка дали финансовият актив съдържа договорно условие, което би могло да промени сроковете или размера на договорните парични потоци по такъв начин, че активът вече да не отговаря на това условие.

Отписване

Механизмът отписва финансов актив, когато изтекат договорните права върху паричните потоци от финансовия актив, или правата за получаване на договорните парични потоци се прехвърлят чрез сделка, при която Механизмът или прехвърля рисковете и ползите от собствеността върху финансовия актив, или запазва по същество всички рискове и ползи от собствеността, но не запазва контрола върху финансовия актив.

При отписване на финансов актив или финансов пасив (бележка 2.4.4) разликата между балансовата стойност на актива или пасива (или балансовата стойност, разпределена за частта от отписания актив или пасив) и сумата от i) полученото или платено възнаграждение и ii) всяка кумулативна печалба или загуба, която е била призната в друг всеобхватен доход, се признава в печалбата или загубата, с изключение на кумулативните печалби или загуби, признати в друг всеобхватен доход за капиталови инвестиции, отчетени по справедлива стойност в друг всеобхватен доход, които са прехвърлени в резервния фонд, а не в печалбата или загубата при освобождаване.

Прекласификация

Финансовите активи не се прекласифицират след първоначалното им признаване, освен в периода след промяната от страна на механизмът на неговия бизнес модел за управление на финансовите активи.

Изменение

Финансов актив, оценен по амортизирана стойност, се счита за изменен, когато договорните му парични потоци са предоговорени или изменени по друг начин. Предоговарянето или изменението може да доведе или да не доведе до отписване на стария финансов инструмент и до признаване на новия финансов инструмент.

Съществено договорно изменение на паричните потоци на финансов актив, оценен по амортизирана стойност, в резултат на което финансовият актив се отписва, води до признаване на новия финансов актив по неговата справедлива стойност и до вписване на въздействието на изменението върху печалбата или загубата в консолидирания отчет за доходите в „Резултат от финансовите операции“.

Договорно изменение се счита за съществено, ако дисконтираната настояща стойност на паричните потоци при преразгледаните условия (дисконтирана с използване на първоначалния ефективен лихвен процент) е различна с най-малко 10 % от дисконтираната настояща стойност на останалите парични потоци на първоначалния финансов актив. Отчитат се и качествени фактори, като промяната във валутата, в която е деноминиран финансовият актив, и характеристиките на конвертиране.

Измерване на справедливите стойности на финансовите инструменти

Справедливата стойност е цената, която ще бъде получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване на главницата, или при липса на такава — на най-изгодния пазар, до който механизмът има достъп към тази дата.

Когато е приложимо, ЕИБ от името на механизма измерва справедливата стойност на даден инструмент, като използва обявената за този инструмент цена на действащ пазар. Даден пазар се смята за действащ, ако се извършват сделки за активи или пасиви с достатъчна честота и обем, така че да се осигурява непрекъсната ценова информация.

Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Избраният модел за остойностяване включва всички фактори, които участниците на пазара биха взели предвид при определянето на цената на сделката.

Тези методи за остойностяване могат да включват модели за нетната настояща стойност и дисконтирания паричен поток, сравнение със сходни инструменти, за които съществуват наблюдаеми пазарни цени, модела на ценообразуване Блек-Шоулс, модела за полиномните опции и други модели за оценка. Допусканията и данните, използвани в методите за остойностяване, включват безрискови и референтни лихвени проценти, кредитни спредове, използвани при оценяването на дисконтовите проценти, цените на облигациите и ценните книжа, валутните курсове, цените на собствения капитал и индекса на собствения капитал и очакваните ценови колебания и корелации.

Целта на методите за остойностяване е да се достигне до справедлива стойност, която отразява цената, която би била получена за продажбата на актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване.

Банката използва широко признати модели за остойностяване за определяне на справедливата стойност на общи и по-опростени финансови инструменти, като лихвени и валутни суапове, които използват само наблюдаеми пазарни данни и изискват ограничена управленска преценка и прогноза. Наблюдаемите цени и данните за модела обикновено са налични на пазара за котирани дългови и капиталови ценни книжа, търгувани на борсата деривати и прости извънборсови дериватни инструменти, като например лихвени суапове. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни за модела намалява необходимостта от управленска преценка и прогноза и също намалява несигурността при определяне на справедливите стойности. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни варира в зависимост от продуктите и пазарите и има тенденция да се променя под влияние на конкретни събития и общите условия на финансовите пазари.

При по-сложните инструменти Банката използва свои собствени модели за остойностяване, които са разработени от признати модели за оценка. Възможно е някои или всички значими данни в тези модели да не са наблюдаеми на пазара, а да са получени от пазарни цени или проценти или да са определени приблизително въз основа на предположения. Примери за инструменти, включващи значими ненаблюдаеми данни, са някои заеми и гаранции, за които няма действащ пазар. Моделите за остойностяване, които използват значими ненаблюдаеми данни, изискват по-висока степен на управленска преценка и прогноза при определянето на справедливата стойност. Управленска преценка и оценка обикновено се изискват при избора на подходящ модел за остойностяване, при определяне на очакваните бъдещи парични потоци на оценявания финансов инструмент, определяне на вероятността от неизпълнение от страна на контрагента и определяне на предварителните плащания и подбора на подходящи дисконтови проценти.

Механизмът измерва справедливата стойност, използвайки следната йерархия на справедливата стойност, която отразява значението на входящите данни, използвани при извършване на измерването:

—	Ниво 1: данни, които са некоригирани обявени цени на действащите пазари за идентични инструменти, до които механизмът има достъп.

—

Ниво 2: данни, различни от включените в ниво 1 обявени цени, които могат да се наблюдават пряко (т.е. цени) или косвено (т.е. въз основа на цените). Тази категория включва инструменти, оценявани чрез обявени пазарни цени на действащи пазари за сходни инструменти, обявени цени на идентични или сходни инструменти на пазари, които се считат за по-малко действащи, или други методи за остойностяване, когато всички значими данни са пряко или косвено наблюдаеми чрез пазарни данни.

—

Ниво 3: данни, които не са наблюдаеми. Тази категория включва всички инструменти, при които методът на остойностяване включва данни, които не се основават на наблюдаеми данни, и ненаблюдаемите данни имат значително въздействие върху остойностяването на инструмента. Тази категория включва инструменти, които се оценяват въз основа на обявените цени на сходни инструменти, при които са необходими значими ненаблюдаеми корекции или допускания, за да се отразят разликите между инструментите.

Механизмът позволява трансфери между отделни нива на йерархията на справедливата стойност в края на отчетния период, през който е настъпила промяната.

Обезценка на финансови активи

МСФО 9 се основава на ориентиран към бъдещето модел на очаквана кредитна загуба („ОКЗ“). ЕИБ създаде рамка за изчисляване на очакваната кредитна загуба в зависимост от състоянието на макроикономиката. Тя включва съставянето на параметри на кредитния риск „Point-in-Time — PIT“ (отделна точка във времето) (вероятност от неизпълнение (Probability of default — PD) и загуба при неизпълнение (Loss given default — LGD) въз основа на систематичен фактор (кредитен цикъл), който се определя от макроикономиката и се прогнозира чрез макроикономически прогнози или сценарии. Окончателната ОКЗ е претеглена по вероятност средна стойност на съответните ОКЗ на макроикономическия сценарий. Ориентираният към бъдещето модел за обезценка се прилага за финансови активи, оценени по амортизирана стойност, за договори за финансова гаранция, както и за извънбалансови задължения.

Съгласно МСФО 9 корективите за загуби се измерват въз основа на някое от следните основания:

—	12-месечни ОКЗ: това са ОКЗ, които произтичат от евентуални случаи на неизпълнение в рамките на 12-те месеца след датата на отчитане; както и

—	ОКЗ през целия жизнен цикъл: това са ОКЗ, които произтичат от всички възможни случаи на неизпълнение през очаквания живот на даден финансов инструмент.

Стандартът МСФО 9 определя „триетапен“ модел за обезценка, основан на промените в кредитното качество след първоначалното признаване. Финансовите инструменти се класифицират на етап 1 с изключение на онези инструменти, за които е установено значително увеличение на кредитния риск („SICR“) след първоначалното признаване. Това включва както количествена, така и качествена информация и анализ, основани на експертния опит на банката, включително и ориентирана към бъдещето информация.

Закупени или създадени активи с кредитна обезценка („POCI“) са финансовите активи, които от момента на първоначалното признаване се считат за класифицирани като етап 3. За финансовите активи POCI кумулативните промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл след първоначалното признаване се признават в отчета за печалбата или загубата.

Оценката на Банката за съответния етап се основава на последователен подход, който е в съответствие с насоките за кредитния риск и с насоките и процедурите за финансов мониторинг, като по-специално включва сигнали за ранно предупреждение, списък за наблюдение, вътрешен рейтинг и просрочени задължения.

В съответствие с насоките, издадени от органите, определящи стандартите, и пазарните практики ЕИБ счита, че прилагането на краткосрочни мерки за преструктуриране, свързани с COVID-19, за действащи контрагенти с цел преодоляване на неблагоприятното системно икономическо въздействие на пандемията от COVID-19, не следва да се разглежда само по себе си като автоматичен фактор за заключението, че е имало SICR. Както е посочено в бележка 3.2.3.8, ЕИБ използва експертна оценка, когато оценява кредитния риск на тези контрагенти.

ЕИБ счита, че пандемичният ефект от COVID-19 е отразен в съществуващия ориентиран към бъдещето модел на ОКЗ, който се счита за достатъчно стабилен, за да отчете такива екстремни събития. По-специално, съответните въздействия са пряко отразени чрез макроикономическите прогнози и срочните структури на PD.

Ако е настъпило значително увеличение на кредитния риск, финансовият инструмент се прехвърля към етап 2, но все още не се счита, че е с кредитна обезценка. Ако финансовият инструмент е с кредитна обезценка, той се прехвърля към етап 3.

За да установи експозициите на етап 3, Банката определя дали е налице обективно доказателство за риск от неизпълнение. Счита се, че даден финансов актив е в неизпълнение, когато е малко вероятно заемополучателят да изплати изцяло своите кредитни задължения към механизма, без да прибягва до средствата на механизма, или когато просрочието на заемополучателя е с повече от 90 дни по което и да е съществено кредитно задължение към механизма.

В това отношение даден финансов актив се счита за обезценен, когато се установи, че е вероятно механизмът да не може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Индивидуалните кредитни експозиции се оценяват въз основа на характеристиките на заемополучателя, общото финансово състояние, ресурсите и историческите данни за плащанията, перспективите за подкрепа от финансово отговорни гаранти и, когато е приложимо, реализуемата стойност на всяко обезпечение.

Всички обезценени вземания се преглеждат и анализират най-малко два пъти годишно. Всички последващи промени в размера и времевия график на очакваните бъдещи парични потоци спрямо предварителните прогнози ще доведат до промяна на провизиите срещу загуби по кредити и ще бъдат начислени или кредитирани в отчета за доходите. Средствата за обезценка се възстановяват само когато кредитното качество се е подобрило, така че да е налице разумна гаранция за своевременно събиране на главницата и лихвата в съответствие с първоначалните договорни условия на споразумението за вземане по кредит. Отписване се прави, когато цялото вземане или част от него се счита за несъбираемо или за опростено. Отписванията се начисляват спрямо вече установени обезценки или директно към отчета за доходите и намаляват размера на главницата на дадено вземане. Частично или изцяло събраните суми, които вече са отписани, се кредитират в отчета за доходите.

Оценяване на очакваните кредитни загуби (ОКЗ) — входящи данни, предположения и техники

Оценяването на ОКЗ през целия жизнен цикъл се прилага за активите от етап 2 и етап 3, докато оценяването на 12-месечните ОКЗ се прилага за активите от етап 1.

Очакваните кредитни загуби са изчислени въз основа на следните променливи:

—	Кредитен рейтинг и PIT вероятност от неизпълнение (PD),

—	PIT загуба при неизпълнение (LGD),

—	Експозиция при неизпълнение (EAD).

Кредитният рейтинг на контрагента се определя на определена дата, като се използват модели на оценки, съобразени с различните категории контрагенти и експозиции.

Всеки кредитен рейтинг съответства на конкретна вероятност от неизпълнение (PD), която представлява вероятността контрагент да не изпълни своето финансово задължение или през следващите 12 месеца, или през оставащия срок на задължението. Следователно рейтингите са първичните данни за определянето на PIT срочната структура на PD за експозициите. ЕИБ събира информация за резултатите и за неизпълнението относно експозициите към кредитен риск на механизма. Събраните данни се сегментират по видове сектори и по видове региони. Различни сектори и региони, реагиращи по хомогенен начин на кредитните цикли, се анализират заедно.

ЕИБ използва статистически модели, за да анализира събраните данни и да генерира прогнози за оставащия период на вероятността от неизпълнение (PD) за експозициите и как се очаква те да се променят в резултат на изминаващото време и дадени специфични макроикономически сценарии.

Загубата при неизпълнение представлява очакването на ЕИБ за съотношението на загубата по експозиция, дължаща се на неизпълнение от страна на контрагент, към размера на неизплатената сума в случай на неизпълнение. LGD може да бъде определена също като „1 — процент на събиране“. Прогнозите за загубата при неизпълнение се определят главно по географски признак и по вид контрагент, с пет основни класа експозиции: държавни институции, публични институции, финансови институции, предприятия и финансиране на проекти. Стойностите на загубата при неизпълнение могат да бъдат допълнително коригирани въз основа на продукта и специфичните за договора характеристики на експозицията.

ЕИБ включва PIT и ориентирана към бъдещето информация както в своята оценка за това дали кредитният риск на даден инструмент се е увеличил значително след първоначалното му признаване, така и в своята оценка на очакваните кредитни загуби.

За измерването на ОКЗ ЕИБ е разработила условен подход на моделиране за изчисляване на срочните структури на PD, включващ:

—	определянето на функция за икономически обоснована връзка между кредитния цикъл и макроикономическите променливи и

—	набор от три макроикономически сценария (един базов сценарий и два сценария, отразяващи спад и възход в икономиката) с многогодишен потенциал за реализиране на БВП и свързаните с него вероятности.

За да генерира макроикономически сценарии, ЕИБ използва макроикономически полуструктурен многонационален модел с множество уравнения на световната икономика със специфични за всяка държава блокове. Централният/базовият сценарий е разработен така, че да съответства на най-новите прогнози на Европейската комисия. Положителните и отрицателните сценарии са разработени около основния сценарий чрез внедряването на многонационалния модел / модела с множество уравнения. Сценариите са получени от сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат предишната колебливост на променливата. Когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността.

EAD представлява очакваната експозиция в случай на неизпълнение и се основава на текущата експозиция към контрагента и потенциалните промени на текущата сума, разрешена съгласно договора, включително амортизацията. EAD на финансов актив е неговата брутна балансова стойност. Що се отнася до задълженията за кредитиране и финансовите гаранции, EAD включва усвоената сума.

През 2020 г. и в съответствие с текущия преглед и поддръжка на модела ЕИБ актуализира своите модели PIT, PD и LGD, използвани за изчисляване на прогнозите за очакваните кредитни загуби (ОКЗ). Естеството на актуализацията е свързано най-вече с промяна в източниците на данни, по-специално кредитни и макроикономически данни, използвани за моделиране на кредитния цикъл, за да се подпомогне изчисляването на PIT ОКЗ (оставащ срок и 12 месеца). Кредитният цикъл сега се формира въз основа на данните за понижаването на рейтинга на външна рейтингова агенция и процента на неизпълнение и се прогнозира чрез годишни темпове на растеж на реалния БВП и спреда между дългосрочните и краткосрочните лихвени проценти, а именно лихвени срочни премии, докато предишната версия на модела извличаше кредитния цикъл от мерките за PIT PD, предоставени от външен доставчик на данни, и включваше само една-единствена макроикономическа променлива, а именно тримесечните темпове на растеж на реалния БВП.

Актуализацията на модела води до няколко подобрения, а именно новото определение на кредитния цикъл, което е свързано с по-голямо разграничаване в промишлените и регионалните сегменти; връзката с макроикономическите променливи е по-силна и позволява включването на втора външна обяснителна променлива (срочна премия). Въздействието от актуализирането на модела е оповестено в бележки 7.2 и 14.

1. Пари и парични еквиваленти

Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с първоначален падеж от три месеца или по-малко. Парите и паричните еквиваленти се отчитат по амортизирана стойност в отчета за финансовото състояние.

2. Касови финансови активи

Касовите финансови активи включват котирани и некотирани облигации с намерението да се задържат до падежа и търговски ценни книжа с първоначален срок до падежа над три месеца и следователно се класират по амортизирана стойност.

Тези облигации и търговски ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, която е справедливата стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

3. Заеми и аванси

Портфейлът от заеми и аванси може да се състои от дългови инструменти, като заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти с намерението да ги държат до падеж и да получат договорните парични потоци.

Заемите и авансите включват:

—	заеми и аванси, оценени по амортизирана стойност.

—	заеми и аванси, оценени задължително по FVTPL.

Заемите от механизма се отчитат като активи на механизма, когато се предоставят парични средства на заемополучателите. Неизплатените части от заеми се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Заемите, които преминат теста за SPPI, първоначално се записват по себестойност (техните нетни платени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по сделката, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода на ефективния лихвен процент.

Дълговите ценни книжа се признават в активите на Механизма, когато паричните средства са предоставени на емитента и могат да бъдат под формата на дългов инструмент, свързан с договор или с един транш. Неизплатените части от дългови ценни книжа се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Дълговите ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, т.е. справедливата стойност плюс всички пряко относими трансакционни разходи, и впоследствие се оценяват по АС чрез метода на ефективния лихвен процент. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

Политиката за обезценка на заеми и аванси е описана в бележка 2.4.2.

Заемите и авансите, които не отговарят на критерия SPPI, се оценяват задължително по FVTPL. Използваната техника за оценяване по справедлива стойност се основава на техника за дисконтиран паричен поток или ликвидационна стойност.

4. Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Съществуват два вида капиталови инвестиции на механизма: i) преки капиталови инвестиции и ii) фондове за рисков капитал. Акциите и другите ценни книжа с променлива доходност първоначално се признават по справедлива стойност плюс разходите по сделката. Впоследствие промените в справедливата стойност, включително печалбите и загубите от преизчисляване в чуждестранна валута, се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност“.

За некотирани инвестиции, когато справедливата стойност не може да бъде получена от активни пазари, справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати техники за оценка (бележка 4.2.1).

Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционната дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други разпределения. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на МСФО 10 и МСФО 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.

iii) Финансови гаранции

Договорите за финансови гаранции са договори, съгласно които механизмът извършва определени плащания, за да възстанови на титуляря загуба, която последният е понесъл поради това, че определен длъжник не е извършил плащания, когато те са станали изискуеми съгласно условията на дългов инструмент.

В съответствие със съществуващите правила тези гаранции не отговарят на определението за застрахователен договор (МСФО 4 Застрахователни договори).

Финансовите гаранции се отчитат съгласно МСФО 9 „Финансови инструменти“, или като „деривати“, или като „финансови гаранции“, в зависимост от техните свойства и характеристики, както са определени в МСФО 9.

Счетоводната политика по отношение на дериватите е оповестена в бележка 2.4.5.

Финансовите гаранции се признават първоначално в отчета за финансовото състояние в раздел „Провизии за издадени гаранции“ по справедлива стойност плюс разходи по сделката, които могат пряко да се отнесат към емитирането на финансовите гаранции. При първоначалното признаване задължението за плащане съответства на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии или първоначалната очаквана загуба.

След първоначалното отчитане финансовите гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:

—	размера на коректива за загуби, определен в съответствие с МСФО 9; както и

—	първоначално признатата премия минус дохода, признат в съответствие с принципите на МСФО 15.

Всяко увеличение или намаление на нетното задължение (измерено съгласно МСФО 9), свързано с финансови гаранции, различни от плащането по искания за гаранции, се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна в провизиите за гаранции“.

Получената премия се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в „Такси и комисионни“ въз основа на амортизационен план в съответствие с МСФО 15 през срока на договора за финансова гаранция.

iv) Финансови пасиви, различни от деривати

Класификация и оценяване

Финансови пасиви

Финансовите пасиви се оценяват по амортизирана стойност, с изключение на финансовите пасиви, които отговарят на определението за пасиви, държани за търгуване (напр. дериватни пасиви).

Механизмът отписва финансов пасив, когато договорните му задължения са погасени, анулирани или изтекли.

v) Дериватни финансови инструменти

Дериватните финансови инструменти включват кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове, краткосрочни валутни суапове (FX суапове) и лихвени суапове.

Дериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на търгуване.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.

Всички деривати се измерват по FVTPL и се отчитат като дериватни финансови инструменти. Справедливите стойности се изчисляват главно въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и от котировките на трети страни.

Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са показани в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти“.

Съгласно МСФО 9 изискванията за разделяне относно внедрените деривати са премахнати за финансовите активи или финансовите пасиви и следователно хибридният договор се третира като цяло за класификацията съответно на финансови активи или финансови пасиви.

vi) Вноски

Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма.

Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:

—	както е определено в споразумението за вноските, държавите членки имат право да решават относно използването на нетните активи на механизма, в случай на ликвидация на механизма,

—	те са в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти,

—	всички финансови инструменти в класа инструменти, които са подчинени на всички други класове инструменти, притежават идентични характеристики,

—	инструментът не включва характеристики, които налагат класифициране като пасив; както и

—

общият размер на очакваните парични потоци, отнасяни към този инструмент, през цялото времетраене на инструмента се основават в съществена степен на печалбата или загубата, промяната в признатите нетни активи или промяната в справедливата стойност на признатите и отписани нетни активи на механизма през цялото времетраене на инструмента.

Вноските се класифицират и оценяват по амортизирана стойност във финансовите отчети.

vii) Приходи от лихви и други подобни приходи

Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема бъде намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.

Лихвата върху заеми POCI се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, коригиран спрямо кредита за целия срок на заема, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до амортизираната стойност на заема.

Лихвените субсидии, получени за ресурсите на Механизма, се отлагат и се признават като корекция на ефективната доходност, като се записват в „Лихви и подобни приходи“ в отчета за доходите за периода от отпускането до изплащането на субсидирания заем.

Таксите за поети задължения се отлагат и признават като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане, и са представени в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като лихви и други подобни приходи.

viii) Лихвени субсидии и техническа помощ

Като част от своите дейности механизмът управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки.

Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии и ТП, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като сума, дължима на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни.

Когато сумите, внесени във връзка с лихвени субсидии и ТП, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.

ix) Приходи от лихви по пари и парични еквиваленти

Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход на механизма на базата на текущо начисляване.

x) Такси, комисионни и дивиденти

Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се признават като приход в момента на предоставяне на услугите, докато таксите, които са резултат от изпълнението на значимо действие, се признават като приход при завършването на значимото действие. Тези такси се представят в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като приходи от такси и комисионни.

Дивидентите, свързани с акции и други ценни книжа с променлива доходност, се признават при тяхното получаване и се вписват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като нетни реализирани печалби от акции и други ценни книжа с променлива доходност.

xi) Данъчно облагане

В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.

3. Управление на риска

Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:

—	кредитен риск — рискът от загуба, която е резултат от неизпълнение на клиент или контрагент, и произтичащ от кредитна експозиция във всякаква форма, включително риска от неизпълнение на плащане;

—	ликвиден риск — рискът даден субект да не бъде в състояние да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби;

—	пазарен риск — рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, валутни курсове, ще засегнат приходите на субекта или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.1. Организация на управлението на риска

ЕИБ непрекъснато адаптира рамката за управление на риска на ИМ.

Дирекцията по управление на риска на ЕИБ независимо идентифицира, оценява, наблюдава и докладва за рисковете, спрямо които механизмът е изложен. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, управлението на риска е независимо от фронт офиса.

На равнище ЕИБ главният служител по риска на групата (GCRO) докладва на Управителния комитет на ЕИБ относно груповите рискове под надзора на члена на Управителния комитет, отговарящ за риска. GCRO има пряк достъп до Комитета за политика в областта на риска и може да пише директно на Съвета на директорите на ЕИБ и да комуникира с него по всеки въпрос от своята област на разпределение.

3.2. Кредитен риск

Кредитният риск представлява потенциалната загуба, която може да бъде в резултат на неизпълнение на клиент или контрагент и която произтича от кредитна експозиция във всякаква форма, включително неизпълнение на плащане.

3.2.1. Политика за кредитния риск

При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск и очакваната загуба, с оглед да го измери количествено и да определи цената на риска. ЕИБ е разработила методика на вътрешния рейтинг (МВР) за определяне на вътрешните рейтинги на своите заемополучатели/гаранти. Методиката се основава на система от точкови списъци, създадени за всеки от основните видове кредитни партньори (напр. търговски предприятия, финансови институции и т.н.). Като се вземат предвид „Най-добрите банкови практики, приложими за ЕИБ“ и принципите, определени по Международното споразумението от Базел за капиталовите изисквания (Базел II), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя вътрешен рейтинг, отразяващ PD след задълбочен анализ на рисковия профил на бизнеса и финансите на партньора и рисковия контекст на неговата страна. Когато е необходимо, се правят експертни корекции, като се взема предвид подкрепата за юридическите лица от компанията майка и от държавата, а окончателният рейтинг дава възможност за изключения, за да се отрази информацията (напр. пазарно ценообразуване), която не е взета предвид в таблицата за оценка.

Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг. И накрая, държавите извън ЕС се оценяват от икономическия отдел въз основа на статистически модел.

Всички вътрешни рейтинги се следят в хода на заема и периодично се актуализират.

Всички недържавни операции (или гарантирани/приравнени към недържавни) операции са обект на специални ограничения за размера на трансакциите и на партньорите. Ограниченията за партньорите се определят на консолидирано групово ниво на експозиция, когато е приложимо. Тези ограничения обикновено отразяват размера на собствените средства на партньора.

За да смекчи кредитния риск, ЕИБ използва, когато е уместно и с оглед на всеки отделен случай, различни кредитни подобрения, които са:

—	гаранции, свързани с контрагента или с проекта (напр. залог върху акциите; залог върху активите; предоставяне на права; залог върху сметките); или/и

—	гаранции, обикновено предоставени от спонсора на финансирания проект (например гаранции за приключване, гаранции при първо поискване) или банкови гаранции.

Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.

3.2.2. Максимална експозиция на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения

Следната таблица показва максималната експозиция на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показана в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.

(в хиляди евро)

Максимална експозиция

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

АКТИВИ

Пари и парични еквиваленти

923 940

837 777

Вземания от вносителите

68 908

86 330

Касови финансови активи

351 873

330 587

Дериватни финансови инструменти

33 584

14 184

Заеми и аванси

1 673 445

1 518 675

Други активи

109

—

Общо

3 051 859

2 787 553

Провизии за кредитни ангажименти

-33 152

-37 269

ЗАДБАЛАНСОВА ЧАСТ

Условни пасиви

—	Издадени гаранции

998 560

200 013

Поети задължения

—	Неизплатени заеми

1 722 618

1 357 320

—	Неиздадени гаранции

554 686

1 359 818

Общо задбалансова част

3 275 864

2 917 151

Общо кредитна експозиция

6 294 571

5 667 435

3.2.3. Кредитен риск на заеми и аванси

3.2.3.1. Измерване на кредитния риск на заеми и аванси

Заеми и аванси или гаранции, предприети от механизма, подлежат на цялостна оценка на риска и количествено определяне на очакваните загуби, което се обобщава в категоризация на заема („КЗ“). Операциите в рамките на СОФ (описани в бележка 24), с изключение на заемите чрез посредник, не са предмет на насоките за политика спрямо кредитния риск, а са обект на различна процедура. Категоризациите на заемите са установени съгласно общоприети критерии, базирани на качеството на заемополучателя, падежа на заема, гаранцията, и, ако е подходящо, гаранта.

Системата на категоризация на заемите се състои от методологии, процеси, бази данни и информационни системи, подкрепящи оценката на кредитния риск при кредитните операции и количественото определяне на очакваната загуба. Тя обобщава голям обем информация, с цел да предложи относително класиране на кредитните рискове на заемите. Категоризациите на заемите отразяват настоящата стойност на изчисленото ниво на „очаквана загуба“, което е продукт на вероятността от неизпълнение на основните длъжници, експозицията на риск и сериозността на загубата в случай на неплащане. КЗ се използват за следните цели:

—	като помощ за по-прецизна и по-количествена оценка на кредитните рискове,

—	като показател за колебанията в кредитния риск за целите на приоритизирането на усилията за мониторинг;

—	като описание на качеството на портфейла на заема към определена дата,

—	като референтна стойност за изчисляване на годишните добавки към общия резерв за заеми; както и

—	като входяща информация при вземането на решения за ценобразуване въз основа на риска.

Следните фактори се включват в определянето на КЗ:

Кредитоспособността на заемополучателя: дирекцията по управление на риска прави независим преглед на заемополучателите и оценява тяхната кредитоспособност въз основа на вътрешни методики и външни данни. В съответствие с избрания вътрешнорейтингов подход по Базел III банката е разработила методология на вътрешния рейтинг (МВР), за да определи вътрешните рейтинги на заемополучателите и гарантите. Това се основава на набор от фишове за оценка, специфични за определени видове контрагенти.

ii)

Корелацията по подразбиране: тя определя количествено вероятността от едновременно възникване на финансови затруднения за кредитополучателя и за гаранта. Колкото по-голяма е корелацията между вероятностите за неизпълнение на кредитополучателя и на гаранта, толкова по-ниска е стойността на гаранцията и следователно по-ниска (по-лоша) е категорията на заема.

iii)	Стойността на гаранционните инструменти и на ценните книжа: тази стойност се оценява въз основа на комбинация от кредитоспособността на емитента и вида на използвания инструмент.

iv)	Приложимият процент на събиране: предполагаемата сума, която следва да бъде събрана след неизпълнение от страна на съответния контрагент, изразена като процент от съответната кредитна експозиция

v)	Договорната рамка: една стабилна договорна рамка ще повиши качеството на заема и ще подобри категоризацията на заема.

vi)	Продължителността на заема или, в по-общ план, паричните потоци по заема: при равни други условия, колкото по-дълъг е заемът, толкова по-голям е рискът от възникване на трудности при обслужването му.

Очакваната загуба на заема се изчислява чрез комбиниране на петте елемента, посочени по-горе. В зависимост от нивото на тази загуба заемът се разпределя в един от следните класове от КЗ, изброени по-долу:

„А“

Първокачествени заеми, които имат три подкатегории:

—	„A0“, което включва заеми, отпуснати на (или гарантирани от) държава — членка на ЕС, които имат очаквана загуба от 0 %.

—	„A+“ включва заеми, отпуснати на (или гарантирани от) субекти, различни от държавите — членки на ЕС, за които не се очаква влошаване на качеството през периода на тяхното действие.

—	„А-“ включва операции по отпускане на заеми, при които има известно съмнение относно запазването на настоящия им статут, но за които се очаква да бъдат ограничени каквито и да било отрицателни последици.

„B“	Висококачествени заеми: те представляват клас активи, които Банката приема, въпреки че не е изключено незначително влошаване в бъдеще. B+ и B- се използват за означаване на относителната вероятност от възникване за такова влошаване.

„C“	Доброкачествени заеми: пример за това е необезпечен кредит за солидна банка или корпоративна организация, платим изцяло на падежа след 7-годишен срок или платим на части от датата на предоставянето, за еквивалентен срок.

„D“	Този рейтингов клас представлява границата между „приемливо качество“ заеми и тези, при които има трудности. Тази граница на класификацията на заемите е по-точно определена от подкласовете D+ и D-. Заемите с рейтинг D- изискват засилен мониторинг.

„E“

Този клас от КЗ включва заеми с рисков профил, по-голям от общоприетия. Той включва също заеми, при които е имало сериозни проблеми по време на тяхната продължителност и не може да се изключи да изпаднат в положение на загуба. По тази причина заемите са предмет на стриктен и засилен мониторинг. Подкласове E+ и E- се различават по интензивността на този специален мониторингов процес, като операциите с рейтинг E- са в положение, при което има голяма вероятност обслужването на дълга да не може да се поддържа редовно и затова се изисква някаква форма на преструктуриране на дълга, което е възможно да доведе до загуба от обезценка.

„F“

F (fail (лош рейтинг) означава заеми, които представляват неприемливи рискове. Заеми с рейтинг F- могат да произтичат само от текущи операции, при които след подписването са възникнали непредвидими, изключителни и сериозни неблагоприятни обстоятелства. Всички операции, при които има загуба на главницата за механизма, се означават с рейтинг F и за тях се прилага специфична разпоредба.

По принцип всички заеми с вътрешен рейтинг D- или по-нисък се поставят в списъка за наблюдение, основан на вътрешния рейтинг на заемите. Въпреки това, ако един заем е бил първоначално одобрен с рисков профил D- или по-нисък, той се поставя в списъка за наблюдение само в резултат на сериозно кредитно събитие, причинило допълнително влошаване на неговото класифициране по КЗ под това при одобряването.

Таблицата в раздел 3.2.3.3 показва анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма въз основа на различните класове по КЗ, описани по-горе.

3.2.3.2. Анализ на кредитния риск

Следната таблица показва максималната експозиция (нетна балансова стойност) на кредитен риск за подписаните заеми и аванси (изплатени и неизплатени) по видове заемополучатели, като се вземат под внимание предоставените гаранции от гарантите:

(в хиляди евро)
Към 31.12.2020 г.	Гарантирани	Други кредитни подобрения	Негарантирани	Общо	% от общо изплатените
Финансови институции	87 269	—	963 366	1 050 635	64 %
Предприятия	203 772	27 026	177 321	408 119	24 %
Публични институции	21 866	—	1 057	22 923	1 %
Държави	—	1 506	190 262	191 768	11 %
Общо изплатени	312 907	28 532	1 332 006	1 673 445	100 %
Неизплатени	196 692	—	1 492 774	1 689 466	—
Общо изплатени и неизплатени	509 599	28 532	2 824 780	3 362 911	—

(в хиляди евро)
Към 31.12.2019 г.	Гарантирани	Други кредитни подобрения	Негарантирани	Общо	% от общо изплатените
Финансови институции	111 806	—	803 861	915 667	60 %
Предприятия	190 006	36 704	172 082	398 792	26 %
Публични институции	26 908	—	1 686	28 594	2 %
Държави	—	2 085	173 537	175 622	12 %
Общо изплатени	328 720	38 789	1 151 166	1 518 675	100 %
Неизплатени	191 191	—	1 128 860	1 320 051	—
Общо изплатени и неизплатени	519 911	38 789	2 280 026	2 838 726	—

Дирекцията за управление и преструктуриране на операциите е натоварена да извършва мониторинг на кредитополучателя и на гаранта, както и финансов и договорен мониторинг на проектите. Така качеството на заемите и кредитоспособността на длъжниците и гарантите на механизма се контролират редовно — най-малко веднъж годишно или по-често при необходимост и при настъпване на кредитни събития. По-специално, Дирекцията за управление и преструктуриране на операциите проверява дали са изпълнени договорните права и в случай на влошаване на рейтинга и/или неизпълнение на договор се предприемат коригиращи действия. Прилагат се мерки за намаляване на риска, когато е необходимо, в съответствие с насоките за кредитния риск. Също така в случай на подновяване на банкови гаранции, получени по заеми от ЕИБ, банката гарантира, че тези гаранции се заменят, или предприема своевременни действия.

3.2.3.3. Анализ на кредитното качество по видове заемополучатели

Таблиците по-долу показват анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма към 31 декември 2020 г. и към 31 декември 2019 г. от приложенията за класификация на заеми, въз основа на подписаните експозиции (изплатени и неизплатени):

(в хиляди евро)
Към 31.12.2020 г.		Висок рейтинг	Стандартен рейтинг	Приемлив минимум риск	Висок риск	Без рейтинг (25)	Общо	% от общото
Към 31.12.2020 г.		A до B-	C	D+	D- и по-нисък	Без рейтинг (25)	Общо	% от общото
Заемополучател	Финансови институции	290 565	90 445	475 331	815 120	—	1 671 461	50 %
	Предприятия	118 990	46 861	14 433	512 142	313 762	1 006 188	30 %
	Публични институции	—	21 866	—	—	1 057	22 923	1 %
	Държави	—	4 865	3 926	653 548	—	662 339	19 %
Общо		409 555	164 037	493 690	1 980 810	314 819	3 362 911	100 %

(в хиляди евро)
Към 31.12.2019 г.		Висок рейтинг	Стандартен рейтинг	Приемлив минимум риск	Висок риск	Без рейтинг (26)	Общо	% от общото
Към 31.12.2019 г.		A до B-	C	D+	D- и по-нисък	Без рейтинг (26)	Общо	% от общото
Заемополучател	Финансови институции	234 072	219 467	335 841	817 894	—	1 607 274	57 %
	Предприятия	100 115	49 458	—	524 532	95 925	770 030	27 %
	Публични институции	—	26 908	—	—	1 686	28 594	1 %
	Държави	—	6 285	4 486	422 057	—	432 828	15 %
Общо		334 187	302 118	340 327	1 764 483	97 611	2 838 726	100 %

3.2.3.4. Концентрации на риска за заеми и аванси

3.2.3.4.1. Географски анализ

Въз основа на държавата на заемополучателя портфейлът от заеми на механизма може да бъде анализиран от следните географски региони:

(в хиляди евро)
Държава на заемополучателя	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Египет	319 040	101 316
Нигерия	236 149	179 499
Кения	195 917	230 837
Етиопия	92 346	62 005
Мавриций	76 419	96 014
Барбадос	75 037	75 342
Уганда	61 869	64 882
Танзания	60 058	96 640
Руанда	59 114	48 839
Конго (Демократична република)	56 527	66 754
Замбия	42 553	43 036
Нова Каледония	41 224	43 980
Мавритания	38 131	49 139
Регион — АКТБ	37 497	14 674
Камерун	36 749	32 238
Сeнeгaл	32 850	42 750
Доминиканска република	30 741	45 393
Ямайка	23 411	33 436
Гана	21 249	31 635
Гвинея	18 534	20 399
Малави	17 349	21 800
Кабо Верде	14 952	17 226
Ангола	14 654	19 269
Мали	12 918	4 234
Мозамбик	10 775	12 709
Того	10 625	18 022
Френска Полинезия	8 783	12 556
Кайманови острови	8 027	12 203
Бенин	3 932	59
Сейшелски острови	3 359	4 201
Микронезия	3 073	648
Хаити	2 617	3 345
Нигер	2 243	5 399
Самоа	1 898	3 036
Буркина Фасо	1 267	1 861
Вануату	1 200	1 527
Палау	358	768
Ботсуана	—	1 004
Общо	1 673 445	1 518 675

3.2.3.4.2. Анализ по отрасли

В таблицата по-долу се прави анализ на портфейла от заеми на механизма по отрасли на заемополучателя. Операциите, които са отпуснати първо на финансов посредник, преди да бъдат отпуснати на крайния бенефициер, са записани като „Третичен сектор и други“:

(в хиляди евро)
Отрасъл на заемополучателя	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Третичен сектор и други	1 079 088	932 901
Електричество, въглища и други	207 940	226 314
Градско развитие, реновации и транспорт	206 201	195 042
Химикали, пластмаси и фармацевтични продукти	89 495	51 865
Суровини и минно дело	34 292	44 746
Летища и системи за управление на въздушния трафик	21 866	26 908
Телекомуникации	14 964	21 546
Инвестиционни стоки, дълготрайни потребителски стоки	11 531	4 186
Събиране на отпадъци	6 063	6 812
Верига за производство на храни	2 005	8 355
Общо	1 673 445	1 518 675

3.2.3.5. Експозиция към кредитен риск за всеки вътрешен рисков рейтинг

ЕИБ използва вътрешна рейтингова методика в съответствие с подхода, основан на вътрешния рейтинг, съгласно Базел III. По-голямата част от контрагентите на Механизма са получили вътрешен рейтинг съгласно тази методика. Таблицата по-долу показва разбивка на портфейла от заеми на механизма по степен на вътрешните рейтинги на заемополучателя или на гаранта, когато има такива. В случаите, когато липсва вътрешен рейтинг, за този анализ е използван външният рейтинг.

Таблицата показва както подписаните експозиции (изплатени и неизплатени), така и рисково претеглените експозиции въз основа на вътрешна методика, която механизмът използва за ограничаване на управлението.

в хиляди евро
		2020 г.
	Еквивалент на Moody’s	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	FVTPL	Общо
Заеми и аванси по АС
Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск	Aaa	—	73 545	—	—	—	73 545
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	75 048	—	—	—	—	75 048
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	2 087	—	—	—	—	2 087
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	54 412	6 087	—	—	—	60 499
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	392 787	19 761	—	—	—	412 548
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	581 607	193 877	32 032	—	—	807 516
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	70 495	177 919	1 493	—	—	249 907
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	5 693	45 000	—	—	50 693
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	92 436	92 436
Коректив за загуби и корекция на FV		-16 389	-43 976	-44 538	—	-45 931	- 150 834
Балансова стойност на заемите и авансите		1 160 047	432 906	33 987	—	46 505	1 673 445
Кредитни ангажименти
Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск	Aaa	—	—	—	—	—	—
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	95 067	—	—	—	—	95 067
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	87 000	—	—	—	—	87 000
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	57 282	—	—	—	—	57 282
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	152 264	—	—	—	—	152 264
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	675 365	8 964	—	—	—	684 329
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	72 500	110 331	—	—	—	182 831
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	—	38 497	—	—	38 497
Без вътрешен рейтинг (27)		129 669	27 365	—	—	—	157 034
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	268 314	268 314
Коректив за загуби и корекция на FV		-6 817	-26 335	—	—	—	-33 152
Балансова стойност на кредитните ангажименти		1 262 330	120 325	38 497	—	268 314	1 689 466

в хиляди евро
		2019 г.
	Еквивалент на Moody’s	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	FVTPL	Общо
Заеми и аванси по АС
Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск	Aaa	—	82 211	—	—	—	82 211
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	75 352	—	—	—	—	75 352
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	5 399	—	—	—	—	5 399
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	60 385	16 449	—	—	—	76 834
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	192 201	6 199	—	—	—	198 400
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	708 162	159 858	—	—	—	868 020
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	79 411	145 176	—	—	—	224 587
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	—	136 749	—	—	136 749
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	37 366	37 366
Коректив за загуби и корекция на FV		-17 191	-38 509	- 114 307	—	-16 236	- 186 243
Балансова стойност на заемите и авансите		1 103 719	371 384	22 442	—	21 130	1 518 675
Кредитни ангажименти
Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск	Aa1 — Aa3	102 092	—	—	—	—	102 092
Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск	A1 — A3	12 000	—	—	—	—	12 000
Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск	Baa1 — Baa3	61 461	—	—	—	—	61 461
Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент	Ba1 — Ba3	323 080	—	—	—	—	323 080
Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск	B1 — B3	405 773	126 076	—	—	—	531 849
Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск	под Caa1	14 883	104 328	—	—	—	119 211
Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение	под Caa1, но в неизпълнение	—	—	51 377	—	—	51 377
Без вътрешен рейтинг (28)		79 669	—	—	—	—	79 669
Заеми и аванси по FVTPL		—	—	—	—	76 581	76 581
Коректив за загуби и корекция на FV		-3 943	-33 326	—	—	—	-37 269
Балансова стойност на кредитните ангажименти		995 015	197 078	51 377	—	76 581	1 320 051

ЕИБ непрекъснато следи събитията, които засягат нейните заемополучатели и гаранти, особено банките. По-специално ЕИБ прави оценка за всеки отделен случай на своите договорни права в случай на влошаване на рейтинга и се стреми към мерки за смекчаване. Също така той следи отблизо подновяването на банкови гаранции, получени по неговите заеми, за да гарантира, че тези гаранции се заменят или се предприемат своевременни действия, ако е необходимо.

3.2.3.6. Просрочени плащания по заеми и обезценки

Просрочените плащания се установяват, наблюдават и докладват в съответствие с процедурите, определени в обстойните насоки и процедури на Банката за мониторинг на финансирането. Тези процедури са в съответствие с най-добрите банкови практики и се приемат за всички заеми, управлявани от ЕИБ.

Процесът на мониторинг е структуриран с цел да се гарантира, че i) потенциалните просрочени плащания се установяват и докладват на отговорните служби с минимално закъснение; ii) критичните случаи бързо се изпращат на подходящото оперативно и управленско равнище; iii) редовно се докладва на ръководството на Механизма относно цялостния статус.

Просрочените плащания и обезценките по заеми и аванси могат да се анализират, както следва:

(в хиляди евро)
	Заеми и аванси	Заеми и аванси
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Балансова стойност	1 673 445	1 518 675
ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка
Брутна сума	45 000	136 749
Средства за загуба от обезценка	-44 538	- 114 307
Балансова стойност на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	462	22 442
Просрочени, но без кредитна обезценка
Просрочените включват
0—30 дни	2 008	61
30—60 дни	—	924
60—90 дни	—	—
90—180 дни	174	135
повече от 180 дни	—	26
Балансова стойност на просрочените, но без кредитна обезценка	2 182	1 146
Балансова стойност — нито просрочени, нито с кредитна обезценка	1 670 801	1 495 087
Обща балансова стойност на заеми и аванси	1 673 445	1 518 675

3.2.3.7. Чувствителност на ECL към бъдещите икономически условия (в хиляди евро)

Очакваната кредитна загуба (ECL) е чувствителна към преценките и предположенията, направени по отношение на формулирането на сценарии, ориентирани към бъдещето. ЕИБ извършва анализ на чувствителността на ECL, призната за значимите класове от нейните активи.

Прогнозите за бъдещите икономически условия (чрез макроикономически сценарии) са входящи данни за прогнозния модел, създаващ параметри условните рискове, които се използват за изчисляване на коректива за загуби.

Сценариите са получени от сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат предишната колебливост на променливата. В допълнение, когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността. Претеглянето на положителните и отрицателните сътресения зависи от баланса на рисковете в икономиката. През предходната година бяха приложени съответно средно отрицателни и положителни сътресения -20 533 EUR (2019 г.: 2 670 EUR) и 17 658 EUR (2019 г.: 2 396 EUR) за тримесечни прогнози.

Таблицата по-долу показва коректива за загуби по заеми и аванси на етапи 1 и 2. Всеки ориентиран към бъдещето сценарий (напр. базов, положителен и отрицателен сценарий) беше претеглен на 100 %, вместо да се прилагат теглата на вероятността в трите сценария.

(в хиляди евро)
	2020 г.
	Положителен	Базов	Отрицателен
Брутна експозиция	3 063 652	3 063 652	3 063 652
Коректив за загуби	70 645	88 303	108 836

(в хиляди евро)
	2019 г.
	Положителен	Базов	Отрицателен
Брутна експозиция	2 748 523	2 748 523	2 748 523
Коректив за загуби	89 255	91 651	94 321

3.2.3.8. Предоговаряне и преструктуриране на заеми

ЕИБ счита, че заемите са преструктурирани (т.е. заеми, дългови ценни книжа и кредитни ангажименти), когато мерките за преструктуриране за тези заеми са били разширени. Мерките за преструктуриране се състоят от „отстъпки“, които ЕИБ решава да направи по отношение на длъжник, за когото се счита, че не е в състояние да спази договорните условия за обслужване на дълга поради финансови затруднения, за да се даде възможност на длъжника да обслужва дълга или да рефинансира изцяло или частично договора. Експозициите се третират като преструктурирани, ако е направена отстъпка, независимо дали сумата е просрочена или експозицията е класифицирана като експозиция в неизпълнение. Експозициите не се считат за преструктурирани, когато длъжникът не е във финансово затруднение.

В нормалния ход на дейността категоризацията на въпросните заеми щеше да се влоши, заемите щяха да бъдат включени в списъка за наблюдение преди предоговарянето и финансовият инструмент щеше да премине от етап 1 към етап 2 в триетапния модел за обезценка. След като заемите бъдат предоговорени, ЕИБ ще продължи да ги следи отблизо, а финансовият инструмент ще бъде обезценен и ще бъде преместен на етап 3. Ако впоследствие категоризацията на даден заем се подобри в достатъчна степен, заемът ще бъде изваден от списъка за наблюдение в съответствие с процедурите на ЕИБ.

Като част от отговора си на икономическите последици от пандемията от COVID-19 Банката реши да предостави на разположение на своите клиенти редица мерки за подкрепа при определени обстоятелства, които включват, наред с другото, i) временно облекчаване (включително освобождаване) от финансови споразумения и други ключови клаузи, ii) повторно изчисляване на паричните потоци чрез определяне на нови графици за погасяване или временно спиране на задълженията за погасяване и iii) някои допълнителни допълващи мерки, като например подписване на нови договори, ускоряване на изплащането на заеми и увеличаване на сумите, отпуснати на заемополучателите. Банката оценява исканията за такива мерки за всеки отделен случай в рамките на определени специфични условия. Тези мерки са предназначени да обхванат и клиенти, които са временно засегнати от икономическите последици от пандемията от COVID-19, но които не изпитват структурни финансови затруднения или проблеми с платежоспособността и се считат за действащо предприятие към момента на предоставянето на такива мерки. Ако в резултат на оценката даден клиент не отговаря на тези изисквания или Механизмът установи рискове за дългосрочната устойчивост на бизнес модела на клиента, той ще обмисли всякакви други подходящи мерки и, ако е необходимо, ще следва стандартните процеси на ЕИБ за преструктуриране.

Мерките и практиките за преструктуриране, предприети от ЕИБ през отчетния период, включват, без това изброяване да е изчерпателно, удължаване на срока до падежа, отсрочване само на главницата, отсрочване на главницата и лихвите, неспазване на съществени споразумения и капитализация на просрочените задължения.

Операциите, подлежащи на мерки за преструктуриране, са посочени като такива в таблицата по-долу:

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.		31.12.2019 г.
	Обслужвани	Необслужвани	Обслужвани	Необслужвани
Брой на договорите, подлежащи на практики за преструктуриране	12	14	19	9
Балансови стойности (вкл. лихва и просрочени суми)	169 274	58 748	182 619	62 915
Признати средства за ОКЗ	19 311	28 934	7 916	57 321
Приходи от лихви по отношение на преструктурирани договори	7 729	5 099	8 130	854
Отписани експозиции (след прекратяването/продажбата на операцията)	—	49 472	—	280

(в хиляди евро)
	Мерки за преструктуриране
	31.12.2019 г.	Удължаване на срока до падежа	Отсрочване на главницата и лихвите	Нарушаване на съществени финансови споразумения	Други	Договорно погасяване, прекратяване и/или отписване (29)	31.12.2020 г.
Финансови институции	51 468	-1 995	11 989	43 746	—	-14 683	90 525
Предприятия	194 066	-1 074	—	-3 515	—	-51 980	137 497
Общо	245 534	-3 069	11 989	40 231	—	-66 663	228 022

3.2.4. Кредитен риск на парите и паричните еквиваленти

Наличните средства се инвестират съгласно графика на изплащане на договорните задължения на механизма. Към 31 декември 2020 г. и 31 декември 2019 г. инвестициите са били под формата на банкови депозити, депозитни сертификати и търговски ценни книжа.

Оторизираните субекти имат рейтинг, който е подобен на краткосрочните и дългосрочните рейтинги, изисквани за собствените инвестиции в ценни книжа на ЕИБ. В случай на различни рейтинги, които са били предоставени от повече от една кредитна агенция, се прилага най-ниският рейтинг. Максимално разрешеният лимит за всяка оторизирана банка в момента е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Изключение от това правило беше предоставено на Societe Generale, където механизмът държи своите оперативни парични сметки. Краткосрочният кредитен лимит за Societe Generale към 31 декември 2020 г. и към 31 декември 2019 г. възлиза на 110 000 000 EUR (сто и десет милиона евро). Увеличеният лимит се прилага за сумата на паричните средства, държани по оперативните парични сметки, и инструментите, емитирани от този контрагент и държани от финансовия портфейл.

Всички инвестиции са направени при оторизирани субекти с максимален срок до падежа от три месеца от датата на операцията. Всички случаи на неспазване на лимита за кредитна експозиция са докладвани на мандатоносителите. Към 31 декември 2020 г. и към 31 декември 2019 г. всички срочни депозити, търговски ценни книжа и касови наличности, държани от финансовия портфейл на механизма, са имали минимален рейтинг поне P-2 (еквивалент на Moody’s) в деня на сетълмента.

Следната таблица показва положението на парите и паричните еквиваленти, включително начислените лихви (в хиляди евро):

Минимален краткосрочен рейтинг	Минимален дългосрочен рейтинг	31.12.2020 г.		31.12.2019 г.
(по Moody’s)	(по Moody’s)	31.12.2020 г.		31.12.2019 г.
P-1	Aaa	49 988	5 %	98 945	12 %
P-1	Aa2	25 022	3 %	67 799	8 %
P-1	Aa3	130 024	14 %	89 983	11 %
P-1	A1	99 969	11 %	213 914	26 %
P-1	A2	119 972	13 %	212 199	25 %
P-1	A3	498 965	54 %	104 944	12 %
P-2	A3	—	—	49 993	6 %
Общо		923 940	100 %	837 777	100 %

3.2.5. Кредитен риск на дериватите

3.2.5.1. Политика за кредитния риск на дериватите

Кредитният риск по отношение на дериватите се представя като загуби, които едната страна би понесла, ако другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от ЕИБ с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между ЕИБ и външните ѝ партньори.

3.2.5.2. Измерване на кредитния риск на дериватите

Всички суапове, предприети от ЕИБ, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методики, прилагани за дериватите, договорени от ЕИБ за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от ЕИБ на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.

ЕИБ измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за нетната пазарна експозиция (НПЕ) и потенциалната бъдеща експозиция (ПБЕ) за докладване и мониторинг на лимитите. НПЕ и ПБЕ включват изцяло дериватите, свързани с Инвестиционния механизъм.

Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове (FX суапове) с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. FX суаповете имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната сума на FX суаповете възлиза на 1 480,0 милиона евро към 31 декември 2020 г. при 1 545,0 милиона евро към 31 декември 2019 г. Справедливата стойност на FX суаповете възлиза на 33,6 милиона евро към 31 декември 2020 г. при 14,1 милиона евро към 31 декември 2019 г.

Механизмът сключва договори за лихвен суап с цел хеджиране на лихвения риск за изплатени заеми. Към 31 декември 2020 г. съществуват два лихвени суапа с условна сума от 17,7 милиона евро (2019 г.: 24,2 милиона евро) и справедлива стойност от - 0,6 милиона евро (2019 г.: - 0,1 милиона евро).

3.2.6. Кредитен риск на касовите финансови активи

Таблицата по-долу показва състоянието на касовия портфейл, изцяло съставен от търговски ценни книжа, емитирани от структури на поддържавно равнище, банки и небанкови субекти, с остатъчен срок до падежа до три месеца. Държавите — членки на ЕС, техните агенции, банки и небанкови субекти са допустими емитенти. Максимално допустимата граница за всеки оторизиран емитент е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Инвестициите в средносрочни и дългосрочни облигации също могат да бъдат допустими според инвестиционните насоки и в зависимост от изискванията за ликвидност:

(в хиляди евро)
Минимален краткосрочен рейтинг	Минимален дългосрочен рейтинг	31.12.2020 г.		31.12.2019 г.
(по Moody’s)	(по Moody’s)	31.12.2020 г.		31.12.2019 г.
P-1	Aa1	50 006	14 %	50 046	15 %
P-1	Aa2	50 040	14 %	19 997	6 %
P-1	Aa3	50 016	14 %	11.. 50 025	12.. 15 %
P-1	Aaa	51 705	15 %	—	0 %
P-1	A1	—	0 %	55 050	17 %
P-1	A2	50 058	15 %	—	0 %
P-2	A3	—	0 %	85 027	26 %
P-2	Baa1	50 035	14 %	30 433	9 %
P-2	Baa3	50 013	14 %	40 009	12 %
Общо		351 873	100 %	330 587	100 %

3.3. Ликвиден риск

Ликвиден риск е способността на един субект да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби. Той може да бъде разделен на ликвиден риск, свързан с финансирането, и пазарен ликвиден риск. Ликвидният риск, свързан с финансирането, е рискът, че един субект няма да може да посрещне ефикасно очакваните и неочакваните настоящи и бъдещи нужди от парични потоци, без това да се отразява върху ежедневната му дейност или финансовото му състояние. Пазарният ликвиден риск е рискът, че един субект няма да може лесно да компенсира или елиминира позиция на пазарната цена поради недостатъчна дълбочина на пазара или поради пазарни сътресения.

3.3.1. Управление на ликвидния риск

Механизмът се финансира предимно със средства от годишните вноски на държавите членки, както и от обратните постъпления, произтичащи от операции на механизма. Механизмът управлява своя ликвиден риск, свързан с финансирането, главно чрез планиране на своите нетни нужди от ликвидност и изискваните годишни вноски на държавите членки.

За да се изчислят годишните вноски на държавите членки, моделите на разходване на съществуващия и следващия портфейл се анализират и проследяват през цялата година. Специални събития, например рано възстановени разходи, продажби на акции или случаи на неизпълнение, се вземат предвид за коригиране на годишните изисквания за ликвидност.

С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните касови плащания, съобщавани периодично от отдела по заемите на ЕИБ. Средствата се инвестират на паричния пазар и пазарите на облигации под формата на междубанкови депозити и други краткосрочни финансови инструменти, като се вземат предвид задълженията на механизма за касови плащания. Ликвидните активи на механизма се управляват от отдела за управление на касовите наличности на банката с цел да се поддържа подходяща ликвидност, за да може механизмът да изпълнява своите задължения.

В съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса, операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела на ЕИБ по планиране и сетълмент на операциите. Освен това оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на дирекцията за управление на риска на банката.

3.3.2. Измерване на ликвидния риск

В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).

Що се отнася до недериватните финансови пасиви, механизмът има ангажименти под формата на неизплатени части от кредита по сключените споразумения за заем, неизплатени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ.

Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в размери, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти. Освен това заемите на механизма са операции, извършени в относително нестабилна работна среда, поради което графикът на изплащането им се характеризира със значителна степен на несигурност.

Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи.

Гаранциите не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако гаранцията не е задействана. Размерът на оставащите гаранции се намалява съобразно с графика за връщане на гарантираните заеми.

Изходящите парични потоци за поетите като задължение лихвени субсидии се срещат в случай на субсидирани заеми, финансирани от собствените ресурси на банката. Поради това отчетените изходящи потоци представляват само поети задължения, свързани с тези заеми, а не общият размер на поетите като задължение неизплатени лихвени субсидии. Както при заемите, техният график на изплащане е несигурен.

„Брутният номинален изходящ поток“ на поетата като задължение техническа помощ в таблицата „Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви“ се отнася до общата неизплатена част на подписаните договори за техническа помощ. Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Изходящите парични потоци, класифицирани в графа „3 месеца или по-малко“, представляват сумата на неплатените фактури, получени до отчетната дата.

Поетите задължения за недериватни финансови пасиви, за които не съществува определена договорна падежна дата, са класифицирани в графа „Неопределен падеж“. Поетите задължения, за които има регистрирано искане за плащане към отчетната дата, са класифицирани в съответните времеви интервали.

Що се отнася до дериватните финансови пасиви, ликвидният профил представя несконтираните брутни парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
към 31.12.2020 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми	199 006	—	—	—	1 523 612	1 722 618
Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции	1 043	—	—	—	377 303	378 347
Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)	—	—	—	—	1 553 246	1 553 246
Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии	18 494	—	—	—	356 391	374 885
Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ	2 504	—	—	—	43 029	45 533
Общо	221 047	—	—	—	3 853 581	4 074 629

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
към 31.12.2019 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Повече от 5 години	Неопределен падеж	Брутен номинален изходящ поток
Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми	33 038	—	—	—	1 324 282	1 357 320
Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции	369	—	—	—	405 551	405 920
Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)	—	—	—	—	1 559 831	1 559 831
Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии	—	—	—	—	350 678	350 678
Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ	3 898	—	—	—	21 166	25 064
Общо	37 305	—	—	—	3 661 508	3 698 813

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
към 31.12.2020 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци	1 480 000	—	—	1 480 000
Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци	-1 448 077	—	—	-1 448 077
Лихвени суапове — входящи потоци	147	394	775	1 317
Лихвени суапове — изходящи потоци	—	-815	-1 142	-1 957
Общо	32 070	-421	367	31 283

(в хиляди евро)
Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
към 31.12.2019 г.	3 месеца или по-малко	Повече от 3 месеца до 1 година	Повече от 1 година до 5 години	Брутен номинален входящ/изходящ поток
Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци	1 545 000	—	—	1 545 000
Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци	-1 535 571	—	—	-1 535 571
Лихвени суапове — входящи потоци	310	820	2 045	3 175
Лихвени суапове — изходящи потоци	—	-1 128	-2 138	-3 266
Общо	9 739	-308	-93	9 338

3.3.3. Дългосрочни финансови активи и пасиви

Таблицата по-долу съдържа недериватните финансови активи и пасиви, които се очаква да бъдат възстановени или изплатени след повече от 12 месеца от датата на отчитане.

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Финансови активи:
Заеми и аванси	1 812 807	1 636 520
Акции и други ценни книжа с променлива доходност	526 810	619 928
Други активи	109	—
Общо	2 339 726	2 256 448
Финансови пасиви:
Провизии за издадени гаранции	851	628
Сума, дължима на трети страни (30)	81 371	93 531
Провизии за кредитни ангажименти	33 152	37 269
Общо	115 374	131 428

3.4. Пазарен риск

Пазарният риск представлява рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, обменни курсове на чуждестранни валути, ще засегнат приходите на образуванието или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.4.1 . Лихвен риск

Лихвеният риск възниква от променливостта в икономическата стойност на лихвената позиция или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени в лихвените проценти.

Механизмът не се влияе директно от колебанията на икономическата си стойност или от ценовите несъответствия между различните активи, пасиви и хеджиращи инструменти, тъй като i) той няма преки разходи по заеми или лихвоносни пасиви и ii) той поема въздействието на колебанията на лихвените проценти върху приходите от своите инвестиции.

Механизмът измерва чувствителността към колебанията на лихвения процент на кредитния си портфейл и суаповете за микро хеджиране с помощта на изчисление на стойността по базисни точки (BPV).

Стойността по базисни точки (BPV) измерва печалбата или загубата в нетната настояща стойност на съответния портфейл, дължаща се на увеличение с 1 базисна точка (0,01 %) на лихвения процент в рамките на определени продължителности: „паричен пазар — до една година“, „много кратки — 2 до 3 години“, „кратки — от 4 до 6 години“, „средносрочни — от 7 до 11 години“, „дългосрочни — от 12 до 20 години“ или „много дългосрочни — повече от 21 години“.

За определяне на нетната настояща стойност (ННС) на паричните потоци по заеми, деноминирани в евро, механизмът използва кривата на финансиране на ЕИБ на база евро (евро суапова крива, коригирана с глобалния спред на финансиране на ЕИБ). Кривата на финансиране на ЕИБ в USD се използва за изчисляване на ННС на паричните потоци по заеми, деноминирани в USD. ННС на паричните потоци по заеми, деноминирани във валути, за които не е налична достоверна и достатъчно пълна сконтова крива, се определя, като се използва кривата на финансиране на ЕИБ на база евро като заместител.

За да се изчисли нетната настояща стойност на заемите, механизмът използва кривата на финансиране с евро (евро суапова крива + спред на финансиране от ЕИБ) за паричните потоци, деноминирани в евро и в чуждестранни валути, различни от USD, и кривата на финансиране с щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD.

Както е показано в следната таблица, нетната настояща стойност на кредитния портфейл, включително свързаните с него суапове за микро хеджиране, към 31 декември 2020 г. ще намалее с 697 хиляди евро (към 31 декември 2019 г.: намаление с 533 хиляди евро), ако всички съответни криви на лихвените проценти едновременно променят своята посока нагоре с 1 базисна точка.

(в хиляди евро)
Стойност по базисни точки	Пари	Много кратки	Кратки	Средни	Дълги	Много дълги	Общо
	Пазар
Към 31.12.2020 г.	1 година	От 2 до 3 години	От 4 до 6 години	От 7 до 11 години	От 12 до 20 години	21 години
Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране	-45	-113	-313	-215	-11	—	-697

(в хиляди евро)
Стойност по базисни точки	Пари	Много кратки	Кратки	Средни	Дълги	Много дълги	Общо
	Пазар
Към 31.12.2019 г.	1 година	От 2 до 3 години	От 4 до 6 години	От 7 до 11 години	От 12 до 20 години	21 години
Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране	-42	-99	-172	-163	-57	—	-533

3.4.2. Валутен риск

Валутният риск за Инвестиционния механизъм е рискът от загуба на доходите или икономическа стойност, дължаща се на неблагоприятни промени на валутните курсове.

Като се има предвид референтна отчетна валута (евро за Инвестиционния механизъм), механизмът е изложен към валутен риск, когато има несъответствие между активите и пасивите, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута. Валутният риск обхваща също и ефекта от промени в стойността на бъдещите парични потоци, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута, например лихви и дивиденти, поради колебанията във валутните курсове.

3.4.2.1. Валутен риск и касови активи

Касовите активи на Инвестиционния механизъм са деноминирани в евро или щатски долари.

Валутният риск се хеджира посредством кръстосани валутни спот или форуърд сделки, валутни суапове или кръстосани валутни суапове. Отделът за управление на касовите наличности на ЕИБ може, когато счита за необходимо и уместно, да използва всякакви други инструменти, в съответствие с политиката на банката, които осигуряват защита срещу пазарните рискове, поети във връзка с финансовите дейности на механизма.

3.4.2.2. Валутен риск и операции, финансирани или гарантирани от механизма

Вноските на държавите членки за механизма се получават в EUR. Операциите, финансирани или гарантирани от механизма, както и лихвените субсидии, могат да бъдат деноминирани в EUR, USD или всякаква друга разрешена валута.

Валутен риск (спрямо еврото като референтна валута) възниква, когато сделките, деноминирани във валути, различни от еврото, са оставени без хеджиране. Насоките за хеджиране на валутния риск на механизма са изложени по-долу.

3.4.2.2.1. Хеджиране на операции, деноминирани в USD

Валутният риск, породен от операции на механизма, деноминирани в USD, се обезпечава на агрегирана основа чрез валутни суапове за EUR/USD, прехвърляни и коригирани периодично по отношение на размера на средствата. Използването на валутни суапове преследва двойна цел. От една страна, се създава необходимата ликвидност за нови плащания (заеми и собствен капитал) и, от друга страна, се поддържа валутно макрохеджиране.

В началото на всеки период паричните потоци, които следва да се получат или платят в USD през следващия период, се изчисляват въз основа на планирани или очаквани обратни постъпления/плащания. Следователно валутните суапове с наближаващ падеж се разсрочват, техните суми се коригират, за да се покрият поне нуждите от ликвидност на USD, планирани за следващия период.

Всеки месец валутната позиция за USD се хеджира, ако надвишава съответните ограничения, чрез спот или форуърд операции.

В рамките на периода на разсрочване неочакваните ликвидни дефицити за USD се покриват чрез ad hoc валутни суапови операции, докато ликвидните излишъци или се инвестират в касови активи, или се преобръщат в евро, ако са възникнали от увеличение на валутната позиция.

3.4.2.2.2. Хеджиране на операциите, деноминирани във валута, различна от EUR или USD

Операциите на механизма, деноминирани във валути, различни от EUR и USD, се хеджират посредством кръстосани суапови договори със същите финансови профили като съответния заем, при условие че суаповият пазар е функциониращ.

Механизмът има операции във валути, за които възможности за хеджиране или не са налични, или се предоставят на висока цена. Тези операции са деноминирани в местна валута, но платени в EUR или USD. Рамката за финансовия риск на механизма, която беше одобрена от Комитета механизма на 22 януари 2015 г., предлага възможност за хеджиране на валутна експозиция в местни валути със значителна положителна корелация синтетично с щатския долар чрез деривати, деноминирани в щатски долари. Местните валути, хеджирани синтетично с деривати, деноминирани в долари, се отчитат в таблицата в раздел 3.4.2.2.3 по-долу в точка „Местни валути (със синтетично хеджиране)“, докато местните валути, нехеджирани синтетично с щатския долар, се отчитат в същата таблица в точка „Местни валути (без синтетично хеджиране)“.

3.4.2.2.3. Валутна позиция (в хиляди евро)

В таблиците на тази бележка се съдържа валутната позиция на механизма.

Валутната позиция е представена в таблиците по-долу в съответствие с политиките за риска на механизма (както е описано в рамката за финансовия риск на механизма). Валутната позиция съгласно политиките за риска се основава на счетоводните данни и се определя като салдото между избрани активи и пасиви. Активите и пасивите, определени във валутната позиция съгласно рисковите политики, са подбрани така, че да гарантират, че приходите ще бъдат конвертирани в отчетната валута (евро) едва при тяхното получаване.

Промяната на справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност се включва във валутната позиция съгласно рисковите политики, както и обезценките на заемите и авансите. Дериватите, включени във валутната позиция съгласно рисковите политики, се вземат по номинална стойност вместо по справедлива стойност, за да бъдат приведени в съответствие с неразпределената стойност на активите, също взета по номинална стойност, коригирана с обезценката за заемите.

В таблиците по-долу останалата част от активите и пасивите, които включват главно начислени лихви по заеми, деривати и субсидии, са представени под „Валутна позиция, изключена от политиките за риска“.

Към 31 декември 2020 г.	Активи и пасиви			Поети задължения и условни пасиви
Валути	Валутна позиция съгласно политиките за риска	Валутна позиция, изключена от политиките за риска	Валутна позиция на баланса	Поети задължения и условни пасиви
USD	- 117 144	-51 893	- 169 037	479 103
Местни валути (със синтетично хеджиране) (2)
KES	23 439	-960	22 479	—
TZS	27 302	272	27 574	—
DOP	14 538	320	14 858	—
UGX	44 997	572	45 569	—
RWF	44 523	-872	43 651	—
Местни валути (без синтетично хеджиране) (2)
HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP, JMD, NGN, ZAR	98 509	-1 512	96 997	—
Общо валути, различни от еврото	136 164	-54 073	82 091	479 103
EUR	—	3 276 377	3 276 377	1 661 939
Общо евро и други валути	136 164	3 222 304	3 358 468	2 141 042

Към 31 декември 2019 г.	Активи и пасиви			Поети задължения и условни пасиви
Валути	Валутна позиция съгласно политиките за риска	Валутна позиция, изключена от политиките за риска	Валутна позиция на баланса	Поети задължения и условни пасиви
USD	- 103 746	-56 632	- 160 378	637 693
Местни валути (със синтетично хеджиране) (3)
KES	29 472	464	29 936	—
TZS	48 092	354	48 446	—
DOP	25 383	602	25 985	—
UGX	37 132	574	37 706	—
RWF	30 766	47	30 813	—
Местни валути (без синтетично хеджиране) (3)
HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP, JMD, NGN, ZAR	99 864	-530	99 334	—
Общо валути, различни от еврото	166 963	-55 121	111 842	637 693
EUR	—	3 075 194	3 075 194	2 741 023
Общо евро и други валути	166 963	3 020 073	3 187 036	3 378 716

3.4.2.3 Анализ на валутната чувствителност

Към 31 декември 2020 г. обезценяване на еврото с 10 % спрямо всички валути би довело до увеличение на вноските на донорите в размер на 9,1 милиона евро (31 декември 2019 г.: 14,0 милиона евро). Поскъпване на еврото с 10 % спрямо всички валути би довело до намаление на вноските на донорите в размер на -7,5 милиона евро (31 декември 2019 г.: 11,4 милиона евро).

3.4.2.4 Обменни курсове

Следните обменни курсове са използвани за изготвяне на счетоводния баланс към 31 декември 2020 г. и 31 декември 2019 г.:

	31 декември 2020 г.	31 декември 2019 г.
Валути, различни от тези на държавите членки
Ботсванска пула (BWP)	13,2045	11,8376
Доминиканско песо (DOP)	71,2661	59,3644
Фиджийски долар (FJD)	2,4584	2,4045
Хаитянски гурд (HTG)	87,33	100,99
Ямайски долар (JMD)	172,0954	147,6966
Кенийски шилинг (KES)	133,8	113,63
Мавританска угия (MRU)	44,1396	42,2135
Маврицийска рупия (MUR)	48,52	40,63
Мозамбикски метикал (MZN)	91,02	68,64
Нигерийска найра (NGN)	466,78	343,45
Руандски франк (RWF)	1 210,77	1 051,12
Танзанийски шилинг (TZS)	2 838,58	2 573,66
Угандски шилинг (UGX)	4 474	4 108
Щатски долар (USD)	1,2271	1,1234
CFA франк (XAF/XOF)	655,957	655,957
Южноафрикански ранд (ZAR)	18,0219	15,7773
Замбийска квача (ZMW)	25,9324	15,7894

3.4.3 Ценови риск на собствения капитал

Ценовият риск на собствения капитал е рискът справедливата стойност на капиталовите инвестиции да намалее в резултат на промени в нивата на цените на акциите и/или стойността на капиталовите инвестиции.

Механизмът е изложен на ценови риск на собствения капитал по отношение на своите инвестиции в преки дялови участия и фондове за рисков капитал.

Стойността на некотираните капиталови позиции не е непосредствено и постоянно достъпна за целите на наблюдението и контрола. За тези позиции най-добрите налични данни включват цените, определени въз основа на всички съответни методи за остойностяване.

Въздействието върху ресурсите на вносителите на Механизма (като резултат от промяна в справедливата стойност на портфейла с капиталови инструменти), дължащо се на +/-10 % изменение на стойността на отделните преки капиталови и рискови капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е 52,7 милиона евро и - 52,7 милиона евро съответно към 31 декември 2020 г. (62,0 милиона евро и - 62,0 милиона евро към 31 декември 2019 г.).

4. Справедливи стойности на финансовите инструменти

4.1. Счетоводни класификации и справедливи стойности

Следната таблица показва балансовите стойности и справедливите стойности на финансовите активи и пасиви, включително техните нива в йерархията на справедливите стойности. Това не включва информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, които не са отчетени по справедлива стойност, ако балансовата стойност е разумно приближение на справедливата стойност.

(в хиляди евро)
Към 31 декември 2020 г.	Балансова стойност						Справедлива стойност
	Дериватни финансови инструменти	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	Пари, заеми и аванси	Касови финансови активи	Други финансови активи/пасиви	Общо	Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3	Общо
Финансови активи, задължително оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	33 584	—	—	—	—	33 584	—	33 584	—	33 584
Фонд за рисков капитал	—	437 142	—	—	—	437 142	—	—	437 142	437 142
Преки капиталови инвестиции	—	89 668	—	—	—	89 668	—	—	89 668	89 668
Заеми и аванси	—	—	47 309	—	—	47 309	—	—	47 309	47 309
Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL	33 584	526 810	47 309	—	—	607 703	—	33 584	574 119	607 703
Финансови активи, оценени по АС
Пари и парични еквиваленти	—	—	923 940	—	—	923 940	—	—	—	—
Заеми и аванси	—	—	1 626 136	—	—	1 626 136	—	1 757 593	—	1 757 593
Вземания от вносителите	—	—	68 908	—	—	68 908	—	—	—	—
Касови финансови активи	—	—	—	351 873	—	351 873	300 174	50 032	—	350 206
Други активи	—	—	—	—	109	109	—	—	—	—
Общо финансови активи, оценени по АС	—	—	2 618 984	351 873	109	2 970 966	300 174	1 807 625	—	2 107 799
Общо финансови активи	33 584	526 810	2 666 293	351 873	109	3 578 669
Финансови пасиви, оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	-642	—	—	—	—	-642	—	-642	—	-642
Общо финансови пасиви, оценени по FVTPL	-642	—	—	—	—	-642	—	-642	—	-642
Финансови пасиви по АС
Провизии за издадени гаранции	—	—	—	—	-851	-851
Провизии за кредитни ангажименти	—	—	—	—	-33 152	-33 152
Дължими суми на трети страни	—	—	—	—	- 152 378	- 152 378
Други пасиви	—	—	—	—	-3 446	-3 446
Общо финансови пасиви, оценени по АС	—	—	—	—	- 189 827	- 189 827
Общо финансови пасиви	-642	—	—	—	- 189 827	- 190 469

(в хиляди евро)
Към 31 декември 2019 г.	Балансова стойност						Справедлива стойност
	Дериватни финансови инструменти	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	Пари, заеми и аванси	Касови финансови активи	Други финансови пасиви	Общо	Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3	Общо
Финансови активи, задължително оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	14 184	—	—	—	—	14 184	—	14 184	—	14 184
Фонд за рисков капитал	—	504 694	—	—	—	504 694	362	—	504 332	504 694
Преки капиталови инвестиции	—	115 234	—	—	—	115 234	15 255	—	99 979	115 234
Заеми и аванси	—	—	21 702	—	—	21 702	—	—	21 702	21 702
Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL	14 184	619 928	21 702	—	—	655 814	15 617	14 184	626 013	655 814
Финансови активи по АС
Пари и парични еквиваленти	—	—	837 777	—	—	837 777	—	—	—	—
Заеми и аванси	—	—	1 496 973	—	—	1 496 973	—	1 699 057	—	1 699 057
Вземания от вносителите	—	—	86 330	—	—	86 330	—	—	—	—
Касови финансови активи	—	—	—	330 587	—	330 587	144 097	186 083	—	330 180
Други активи	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—
Общо финансови активи, оценени по АС	—	—	2 421 080	330 587	—	2 751 667	144 097	1 885 140	—	2 029 237
Общо финансови активи	14 184	619 928	2 442 782	330 587	—	3 407 481
Финансови пасиви, задължително оценени по FVTPL
Дериватни финансови инструменти	-191	—	—	—	—	-191	—	-191	—	-191
Общо финансови пасиви, оценени по FVTPL	-191	—	—	—	—	-191	—	-191	—	-191
Финансови пасиви по АС
Провизии за издадени гаранции	—	—	—	—	-628	-628
Провизии за кредитни ангажименти	—	—	—	—	-37 269	-37 269
Дължими суми на трети страни	—	—	—	—	- 147 438	- 147 438
Други пасиви	—	—	—	—	-2 353	-2 353
Общо финансови пасиви, оценени по АС	—	—	—	—	- 187 688	- 187 688
Общо финансови пасиви	-191	—	—	—	- 187 688	- 187 879

4.2. Измерване на справедливите стойности

4.2.1. Методи за остойностяване и значими ненаблюдаеми данни

Таблицата по-долу представя информация за методите на остойностяване и значимите ненаблюдаеми данни, използвани при оценяването на финансови инструменти, категоризирани в ниво 2 и ниво 3 от йерархията на справедливите стойности:

Метод за остойностяване		Значими ненаблюдаеми данни	Връзка между ненаблюдаемите данни и измерването на справедливата стойност
Финансови инструменти, отчетени по справедлива стойност
Дериватни финансови инструменти	Сконтиран паричен поток: Бъдещите парични потоци се изчисляват въз основа на форуърдни обменни/лихвени проценти (от наблюдаеми форуърдни валутни курсове и криви на доходността в края на отчетния период) и договорни форуърдни/лихвени проценти, сконтирани с процент, който отразява кредитния риск на различните контрагенти.	Не е приложимо.	Не е приложимо.
Фондове за рисков капитал	Метод на коригираните нетни активи: Справедливата стойност се определя, като се приложи или процентното дялово участие на механизма в съответното дружество към нетната стойност на активите, отразена в последния отчет, коригиран спрямо паричните потоци, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда. С цел да се покрие периодът между последната налична нетна стойност на активите (НСА) и отчитането в края на годината, се провежда последващ преглед на събитията и, ако е необходимо, се коригира докладваната НСА.	Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на фондовете за рисков капитал (ФРК) и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи и управленските такси, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на ФРК, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия.	Колкото по-дълъг е периодът между датата на измерване на справедливата стойност и последната отчетна дата на ФРК, толкова по-голяма е корекцията за изтеклото време.
Преки капиталови инвестиции	Коригирани нетни активи.	Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на предприятията, в които се инвестира, и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на предприятията, в които се инвестира, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия, увеличение на капитала, продажба/промяна на контрола.	Колкото по-голяма е отстъпката за пазарна реализируемост, толкова по-ниска е справедливата стойност.
		Отстъпка от 5 до 30 % за липса на пазарна реализируемост (ликвидност), определена чрез позоваване на цените на предишни сделки за подобни ценни книжа в държавата/региона.
Заеми по справедлива стойност (СОФ)	За кредитополучатели действащо предприятие: дисконтирани парични потоци, като се използват договорни/очаквани бъдещи парични потоци, дисконтирани с подходящ дисконтов процент, коригиран спрямо риска, който отразява присъщия на кредита риск (включително кредитния риск на заемополучателя). Дисконтовият процент се сравнява/оценява с всяка съответна пазарна референтна стойност. За заемополучатели, които не са действащо предприятие: подход на нетните активи (подход на ликвидационната стойност).	Компоненти на дисконтовия процент, отразяващи кредитния риск на заемополучателя в сравнение с безрисковите пазарни лихвени проценти.	Колкото по-голям е дисконтовият процент, толкова по-ниска е справедливата стойност
Финансови инструменти, не отчетени по справедлива стойност
Заеми и аванси	Сконтирани парични потоци: Моделът за остойностяване използва договорните парични потоци, които са обусловени от липсата на неизпълнение от страна на длъжника и не отчитат стойността на гаранциите или сценариите за предсрочно плащане. За да се изчисли нетната настояща стойност (ННС) на заемите, моделът взема сконтирането на договорните парични потоци на всеки заем с помощта на коригирана пазарна дисконтова крива. ННС на отделните заеми след това се коригира, за да се вземе под внимание съответната очаквана загуба. След това резултатите се сумират, за да се получи справедливата стойност на заемите и авансите.	Не е приложимо.	Не е приложимо.
Касови финансови активи	Сконтирани парични потоци.	Не е приложимо.	Не е приложимо.

С прилагането на МСФО 13 корекциите на оценката са включени в справедливата стойност на дериватите към 31 декември 2020 г. и 2019 г., а именно:

—	Корекции на кредитната оценка, отразяващи кредитния риск от контрагента по сделките с деривати, в размер на -34,3 хиляди евро към 31 декември 2020 г. и -32,8 хиляди евро към 31 декември 2019 г.

—	Корекции на дебитната оценка, отразяващи собствения кредитен риск по сделките с деривати, в размер на +21,8 хиляди евро към 31 декември 2020 г. и +28,7 хиляди евро към 31 декември 2019 г.

4.2.2. Трансфери между ниво 1 и 2

Политиката на механизма е да признае прехвърляне между нива от датата на събитието или изменението на обстоятелствата, породили прехвърлянето.

През 2020 г. и 2019 г. механизмът не е извършвал трансфери от ниво 1 към ниво 2 или от ниво 2 към ниво 1 от йерархията на справедливите стойности.

4.2.3. Ниво 3 справедливи стойности

Равнение на справедливите стойности на ниво 3

Следните таблици представят промените в инструментите от ниво 3 за годината, приключила на 31 декември 2020 г. и 31 декември 2019 г.:

(в хиляди евро)
Акции и други ценни книжа с променлива доходност
Салдо към 1 януари 2020 г.	604 311
Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:
Извършена корекция на справедливата стойност на продажбите	-15 632
Нетна промяна в справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност	-47 909
Общо	-63 541
Извършени плащания	85 305
Възстановявания	-65 649
Разлики във валутните курсове	-33 616
Салдо към 31 декември 2020 г.	526 810

(в хиляди евро)
Акции и други ценни книжа с променлива доходност
Салдо към 1 януари 2019 г.	550 617
Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:
Разлики във валутните курсове	1 708
Нетна промяна в справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност	17 666
Общо	19 374
Извършени плащания	106 943
Възстановявания	-79 435
Разлики във валутните курсове	6 812
Салдо към 31 декември 2019 г.	604 311

През 2020 г. и 2019 г. механизмът не е извършвал трансфери от или към ниво 3 от йерархията на справедливите стойности.

5. Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти се състоят от:

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Касова наличност	398 991	72 166
Срочни депозити	380 000	622 991
Търговски ценни книжа	145 086	142 823
Пари и парични еквиваленти в отчета за паричните потоци	924 077	837 980
Начислена лихва	-137	-203
Пари и парични еквиваленти в отчета за финансовото състояние	923 940	837 777

6. Дериватни финансови инструменти

Основните компоненти на дериватните финансови инструменти, класифицирани като държани за търгуване, са както следва:

(в хиляди евро)
Към 31 декември 2020 г.	Справедлива стойност		Условна стойност
Към 31 декември 2020 г.	Активи	Пасиви	Условна стойност
Лихвени суапове	—	-642	17 710
Валутни суапове	33 584	—	1 480 000
Общо дериватни финансови инструменти	33 584	-642	1 497 710

(в хиляди евро)
Към 31 декември 2019 г.	Справедлива стойност		Условна стойност
Към 31 декември 2019 г.	Активи	Пасиви	Условна стойност
Лихвени суапове	99	-191	24 181
Валутни суапове	14 085	—	1 545 000
Общо дериватни финансови инструменти	14 184	-191	1 569 181

7. Заеми и аванси

7.1. Заеми и аванси

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на заемите и авансите:

(в хиляди евро)
	Общи заеми (4)	Привилегировани заеми	Подчинени заеми	POCI	Общо
Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2020 г.	1 021 556	597 364	27 714	—	1 646 634
Извършени плащания	433 466	67 762	—	—	501 228
Отписани задължения	-15 170	-2 268	-27 905	—	-45 343
Възстановявания	- 214 018	-60 571	—	—	- 274 589
Разлики във валутните курсове	-74 436	-29 423	191	—	- 103 668
Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2020 г.	1 151 398	572 864	—	—	1 724 262
Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2020 г.	-96 166	-36 650	-27 714	—	- 160 530
Нетни промени в 12-месечните ОКЗ	-1 344	-2 531	—	—	-3 875
Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-5 888	-3 628	—	—	-9 516
ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	-12 373	—	—	—	-12 373
Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	19 565	1 887	—	—	21 452
Отписани задължения	15 170	2 268	27 905	—	45 343
Разлики във валутните курсове	12 793	3 104	-191	—	15 706
Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2020 г.	-68 243	-35 550	—	—	- 103 793
Заеми и аванси по AC към 31 декември 2020 г.	1 083 155	537 314	—	—	1 620 469
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2020 г.	1 080	36 858	—	—	37 938
Извършени плащания	—	29 063	30 000	—	59 063
Възстановявания	—	-1 512	—	—	-1 512
Разлики във валутните курсове	—	-2 916	—	—	-2 916
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2020 г.	1 080	61 493	30 000	—	92 573
Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2020 г.	-1 080	-15 156	—	—	-16 236
Нетна промяна на справедливата стойност	—	-11 330	-18 291	—	-29 621
Разлики във валутните курсове	—	593	—	—	593
Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2020 г.	-1 080	-25 893	-18 291	—	-45 264
Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2020 г.	—	35 600	11 709	—	47 309
Амортизирана стойност	-3 578	-5 100	—	—	-8 678
Лихва	7 325	7 020	—	—	14 345
Заеми и аванси към 31 декември 2020 г.	1 086 902	574 834	11 709	—	1 673 445

(в хиляди евро)
	Общи заеми (5)	Привилегировани заеми	Подчинени заеми	POCI	Общо
Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2019 г.	1 051 317	593 324	60 717	3 588	1 708 946
Извършени плащания	164 308	123 416	—	—	287 724
Отписани задължения	-2	-278	—	—	-280
Възстановявания	- 206 517	- 113 100	-34 496	—	- 354 113
Продажба на заеми	-2 591	—	—	—	-2 591
Промяна на бизнес модела (СОФ (6))	—	-10 062	—	-3 588	-13 650
Разлики във валутните курсове	15 041	4 064	1 493	—	20 598
Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2019 г.	1 021 556	597 364	27 714	—	1 646 634
Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2019 г.	- 103 868	-49 609	-29 360	-1 794	- 184 631
Нетни промени в 12-месечните ОКЗ	5 164	-86	—	—	5 078
Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-15 558	2 559	2 205	—	-10 794
ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	-4 397	-47	—	—	-4 444
Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	21 811	5 592	—	—	27 403
Продажба на заеми	2 591	—	—	—	2 591
Промяна на бизнес модела (СОФ (6))	—	5 031	—	1 794	6 825
Отписани задължения	2	278	—	—	280
Разлики във валутните курсове	-1 911	-368	-559	—	-2 838
Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2019 г.	-96 166	-36 650	-27 714	—	- 160 530
Заеми и аванси по AC към 31 декември 2019 г.	925 390	560 714	—	—	1 486 104
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2019 г.	1 800	—	—	—	1 800
Извършени плащания	—	23 461	—	—	23 461
Промяна на бизнес модела (СОФ (6))	—	13 650	—	—	13 650
Възстановявания	-720	-245	—	—	-965
Разлики във валутните курсове	—	-8	—	—	-8
Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2019 г.	1 080	36 858	—	—	37 938
Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2019 г.	-1 080	—	—	—	-1 080
Нетна промяна на справедливата стойност	—	-8 331	—	—	-8 331
Промяна на бизнес модела (СОФ (6))	—	-6 825	—	—	-6 825
Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2019 г.	-1 080	-15 156	—	—	-16 236
Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2019 г.	—	21 702	—	—	21 702
Амортизирана стойност	-3 545	-4 950	10	—	-8 485
Лихва	10 451	8 903	—	—	19 354
Заеми и аванси към 31 декември 2019 г.	932 296	- 586 369	10	—	1 518 675

7.2. Обезценка на заеми и аванси — корективи за загуби

(в хиляди евро)
	2020 г.
	ОКЗ през целия жизнен цикъл
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	Общо
Заеми и аванси по АС
Салдо към 1 януари 2020 г. (7)	17 191	38 509	104 830	—	160 530
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	96	-167	—	—	-71
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-732	6 380	-6 080	—	-432
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	-127	-54	8 522	—	8 341
Нетно оценяване на коректива за загуби	5 440	3 010	-6 554	—	1 896
Финансови активи, които са отписани	-802	347	-4 967	—	-5 422
Отписвания	—	—	-45 343	—	-45 343
Разлики във валутните курсове	-4 677	-4 049	-6 980	—	-15 706
Салдо към 31 декември 2020 г.	16 389	43 976	43 428	—	103 793

(в хиляди евро)
	2019 г.
	ОКЗ през целия жизнен цикъл
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	POCI	Общо
Заеми и аванси по АС
Салдо към 1 януари 2019 г.	22 023	27 342	133 472	1 794	184 631
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	3 952	—	—	—	3 952
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-4 005	25 150	—	—	21 145
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	—	-46	—	—	-46
Нетно оценяване на коректива за загуби	-4 897	-4 249	-22 961	—	-32 107
Продажба на заеми	—	—	-2 591	—	-2 591
Промяна на бизнес модела (СОФ (31))	—	-10	-5 031	-1 794	-6 835
Финансови активи, които са отписани	-129	-10 049	—	—	-10 178
Отписвания	—	—	-280	—	-280
Разлики във валутните курсове	247	371	2 221	—	2 839
Салдо към 31 декември 2019 г.	17 191	38 509	104 830	—	160 530

8. Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на капиталовите инвестиции:

(в хиляди евро)
	Фондове за рисков капитал	Преки капиталови инвестиции	Общо
Стойност към 1 януари 2020 г.	462 304	101 424	563 728
Извършени плащания	85 305	—	85 305
Възстановени суми/продажби	-66 011	-18 274	-84 285
Разлики във валутните курсове	-29 437	-6 892	-36 329
Стойност към 31 декември 2020 г.	452 161	76 258	528 419
Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2020 г.	42 390	13 810	56 200
Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби	-45 079	-2 830	-47 909
Извършена корекция на справедливата стойност на продажбите	-15 632	3 019	-12 613
Разлики във валутните курсове	3 302	-589	2 713
Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2020 г.	-15 019	13 410	-1 609
Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2020 г.	437 142	89 668	526 810

(в хиляди евро)
	Фондове за рисков капитал	Преки капиталови инвестиции	Общо
Стойност към 1 януари 2019 г.	421 593	93 214	514 807
Извършени плащания	90 972	15 971	106 943
Възстановени суми/продажби	-56 387	-8 042	-64 429
Разлики във валутните курсове	6 126	281	6 407
Стойност към 31 декември 2019 г.	462 304	101 424	563 728
Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2019 г.	45 559	6 926	52 485
Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби	-3 488	12 117	8 629
Извършена корекция на справедливата стойност на продажбите	—	-5 319	-5 319
Разлики във валутните курсове	319	86	405
Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2019 г.	42 390	13 810	56 200
Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2019 г.	504 694	115 234	619 928

9. Вземания от вносителите

Вземанията в размер на 68,9 милиона евро (2019 г.: 86,3 милиона евро) от вносителите се състоят изцяло от поискани, но неизплатени вноски на държавите членки.

10. Касови финансови активи

Касовият портфейл се състои от облигации, търгувани на фондовата борса, които имат остатъчен падеж, по-кратък от три месеца, към отчетната дата. Следната таблица показва движението по касовия портфейл:

(в хиляди евро)
Салдо към 1 януари 2020 г.	330 587
Придобивания	2 710 009
Падежи	-2 689 790
Промяна в амортизацията на ажио/дизажио	-208
Промяна в начислената лихва	1 275
Салдо към 31 декември 2020 г.	351 873

(в хиляди евро)
Салдо към 1 януари 2019 г.	335 140
Придобивания	2 948 021
Падежи	-2 952 905
Промяна в амортизацията на ажио/дизажио	-93
Промяна в начислената лихва	424
Салдо към 31 декември 2019 г.	330 587

11. Други активи

Основните компоненти на другите активи са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Финансови гаранции	109	—
Общо други активи	109	—

12. Приходи за бъдещи периоди

Основните компоненти на приходите за бъдещи периоди са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Отложени лихвени субсидии	28 788	32 085
Отложени комисионни за заеми и аванси	944	481
Общо приходи за бъдещи периоди	29 732	32 566

13. Провизии за издадени гаранции, без корекции

Следните таблици показват равнението от началното до крайното салдо на провизиите за финансови гаранции:

(в хиляди евро)
	2020 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Издадени гаранции
Салдо към 1 януари	628	—	—	628
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	—	—	—	—
Гаранции, които са отписани	—	—	—	—
Нетно оценяване на коректива за загуби	228	—	—	228
Искания за задействане на гаранции	—	—	—	—
Амортизация на авансови такси	—	—	—	—
Разлики във валутните курсове	-5	—	—	-5
Салдо към 31 декември	851	—	—	851

(в хиляди евро)
	2019 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Издадени гаранции
Салдо към 1 януари	94	699	—	793
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	534	—	—	534
Гаранции, които са отписани	—	-588	—	-588
Искания за задействане на гаранции	—	-53	—	-53
Амортизация на авансови такси	—	-71	—	-71
Разлики във валутните курсове	—	13	—	13
Салдо към 31 декември	628	—	—	628

14. Провизии за кредитни ангажименти

Следните таблици показват равнението от началното до крайното салдо на коректива за загуби по непредоставени заеми (кредитни ангажименти):

(в хиляди евро)
	2020 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Кредитни ангажименти
Салдо към 1 януари (8)	3 943	33 326	—	37 269
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	4 067	—	—	4 067
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	—	2 773	—	2 773
Нетно оценяване на коректива за загуби	388	-5 932	—	-5 544
Финансови активи, които са отписани	-1 158	-3 853	—	-5 011
Разлики във валутните курсове	-423	21	—	-402
Салдо към 31 декември	6 817	26 335	—	33 152

(в хиляди евро)
	2019 г.
	12-месечни ОКЗ	ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка	Общо
Кредитни ангажименти
Салдо към 1 януари	7 225	16 597	—	23 822
Трансфер към 12-месечни ОКЗ	1 669	9 983	—	11 652
Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка	-836	15 138	—	14 302
Нетно оценяване на коректива за загуби	696	773	—	1 469
Промяна на бизнес модела (СОФ) (32)	-2 974	-1 387	—	-4 361
Финансови активи, които са отписани	-1 960	-7 858	—	-9 818
Разлики във валутните курсове	123	80	—	203
Салдо към 31 декември	3 943	33 326	—	37 269

15. Дължими суми на трети страни

Основните компоненти на дължимите суми на трети страни са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Нетни общи административни разходи, платими на ЕИБ	58 527	50 009
Други суми, платими на ЕИБ	56	31
Още неизплатени лихвени субсидии и техническа помощ, дължими на държавите членки	93 795	97 398
Общо дължими суми на трети страни	152 378	147 438

16. Други пасиви

Основните компоненти на другите пасиви са следните:

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Погасявания на заеми, получени авансово	3 166	1 961
Приходи за бъдещи периоди от лихвени субсидии	280	339
Искания за изплащане на финансови гаранции	—	53
Общо други пасиви	3 446	2 353

17. Поискана вноска от държавите членки (хиляди евро)

Държави членки	Вноска за механизма (9)	Вноска за лихвени субсидии и техническа помощ (9)	Общо вноски	Поискани и неизплатени (33)
Австрия	82 689	9 852	92 541	1 687
Белгия	121 923	14 470	136 393	2 471
България	1 567	421	1 988	98
Кипър	1 008	270	1 278	—
Чешка република	5 710	1 532	7 242	357
Дания	67 377	8 118	75 495	1 400
Естония	560	150	710	35
Финландия	47 569	5 876	53 445	—
Франция	729 689	82 689	812 379	13 685
Германия	720 567	84 614	805 181	14 350
Гърция	42 735	5 648	48 383	1 029
Унгария	6 158	1 652	7 810	385
Ирландия	23 221	3 345	26 566	637
Италия	407 583	50 996	458 579	9 002
Латвия	784	210	994	49
Литва	1 344	360	1 704	84
Люксембург	9 119	1 097	10 216	189
Малта	336	90	426	21
Нидерландия	164 029	19 716	183 745	3 395
Полша	14 555	3 905	18 460	910
Португалия	33 266	4 411	37 677	805
Румъния	4 143	1 111	5 254	259
Словакия	2 351	631	2 982	147
Словения	2 015	541	2 556	126
Испания	210 652	29 338	239 990	5 495
Швеция	88 064	10 923	98 987	1 918
Обединено кралство	432 681	57 030	489 711	10 374
Общо към 31 декември 2020 г.	3 221 695	398 996	3 620 692	68 908
Общо към 31 декември 2019 г.	2 967 000	383 691	3 350 691	86 330

18. Поети задължения и условни пасиви

(в хиляди евро)
	31.12.2020 г.	31.12.2019 г.
Поети задължения
Неизплатени заеми	1 722 618	1 357 320
Неизплатено задължение по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност	378 347	405 920
Издадени гаранции	998 560	200 013
Лихвени субсидии и техническа помощ	483 897	455 671
Условни пасиви
Подписани неиздадени гаранции	554 686	1 359 818
Общо поети задължения и условни пасиви	4 138 108	3 778 742

19. Лихви и други подобни приходи и разходи

Основните компоненти на приходите от лихви и други подобни приходи са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2020 г.	От 1.1.2019 г.
	до 31.12.2020 г.	до 31.12.2019 г.
Заеми и аванси	80 252	89 244
Лихвени субсидии	4 531	4 679
Общо приходи от лихви и други подобни приходи	84 783	93 923

Основните компоненти на разходите за лихви и други подобни разходи са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2020 г.	От 1.1.2019 г.
	до 31.12.2020 г.	до 31.12.2019 г.
Дериватни финансови инструменти	-541	-261
Пари и парични еквиваленти	-2 961	-722
Касови финансови активи	-1 748	-1 965
Общо разходи за лихви и други подобни разходи	-5 250	-2 948

20. Приходи и разходи от такси и комисиони

Основните компоненти на приходите от такси и комисионни са, както следва:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2020 г.	От 1.1.2019 г.
	до 31.12.2020 г.	до 31.12.2019 г.
Такси и комисионни за заеми и аванси	141	4 399
Такси и комисионни за финансови гаранции	211	39
Други	1	—
Общо приходи от такси и комисионни	353	4 438

Основният компонент на разходите за такси и комисионни е, както следва:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2020 г.	От 1.1.2019 г.
	до 31.12.2020 г.	до 31.12.2019 г.
Комисионна, платена на трети страни по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност	-225	-721
Общо разходи за такси и комисионни	-225	-721

21. Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

Основните компоненти на нетния резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2020 г.	От 1.1.2019 г.
	до 31.12.2020 г.	до 31.12.2019 г.
Нетен реализиран резултат поради продажба и оттегляне на инвестиции	-3 069	-133
Приходи от дивиденти	4 261	1 408
Нетна промяна на справедливата стойност	-47 909	8 629
Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност	-46 717	9 904

22. Общи административни разходи

Общите административни разходи представляват реалните разходи, направени от ЕИБ за управление на механизма, намалени с приходите, получени от редовните такси за извършване на оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма.

Основните компоненти на общите административни разходи са следните:

(в хиляди евро)
	От 1.1.2020 г.	От 1.1.2019 г.
	до 31.12.2020 г.	до 31.12.2019 г.
Реални разходи, направени от ЕИБ	-61 470	-52 982
Приходи от такси за извършване на оценка, директно начислявани на клиентите на механизма	2 943	2 973
Общ размер на общите административни разходи	-58 527	-50 009

23. Участие в неконсолидирани структурирани предприятия (хиляди евро)

Определение на структурирано предприятие

Структурирано предприятие е предприятие, чийто модел е такъв, че правата на глас или подобните права не са основен фактор при решаването на това кой има контрол над предприятието. В МСФО 12 се посочва, че структурираното предприятие често има някои или всички от следните характеристики:

—	ограничена дейност;

—

тясна и точно определена цел, като например за осъществяване на данъчно изгоден лизинг, извършване на научно-изследователска и развойна дейност, осигуряване на източник на капитал или финансиране на предприятието или предоставяне на инвестиционни възможности за инвеститорите чрез прехвърляне към тях на рискове и ползи, свързани с негови активи;

—	недостатъчен собствен капитал, за да му позволи да финансира дейността си без подчинена финансова подкрепа;

—	финансиране под формата на многобройни договорно свързани инструменти на инвеститори, които създават концентрации на кредитен или други рискове (траншове).

Неконсолидирани структурирани предприятия

Терминът „неконсолидирани структурирани предприятия“ се отнася до всички структурирани предприятия, които не са контролирани от механизма, и включва дялови участия в структурирани предприятия, които не са консолидирани.

Определение на дялови участия в структурирани предприятия:

Съгласно МСФО 12 „дялово участие“ най-общо включва всички договорни и извъндоговорни отношения, които излагат отчитащото се предприятие на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие. Примери за такива дялови участия са държането на капиталови участия и други форми на участия, като предоставянето на финансиране, подкрепа на ликвидността, кредитни подобрения, ангажименти и гаранции на другото предприятие. В МСФО 12 се посочва, че отчитащото се предприятие няма непременно дялово участие в друго предприятие само защото поддържа с него типично взаимоотношение клиент-доставчик.

В таблицата по-долу се описват видовете структурирани предприятия, които механизмът не консолидира, но, в които притежава дялово участие.

Вид на структурираното предприятие

Естество и цел

Дялово участие, държано от механизма

Финансиране на проекти — кредитиране на дружества със специално предназначение

Операциите за финансиране на проекти са операции, при които за обслужването на своя дълг механизмът разчита на заемополучател, чийто единствен или основен източник на приходи се генерира от един или ограничен брой активи, финансирани от този дълг, или от други вече съществуващи активи, които са договорно обвързани с проекта. Операциите за финансиране на проекти често се финансират чрез дружества със специално предназначение.

Нетни платени суми;

Приходи от лихви.

Операции с рисков капитал

Механизмът финансира фондове за рисков капитал и инвестиционни фондове. Фондовете за рисков капитал и инвестиционните фондове обединяват и управляват парите на инвеститори, които търсят частни капиталови дялове в малки и средни предприятия с висок потенциал за растеж, и финансират инфраструктурни проекти.

Инвестиции в единици/акции, емитирани от дружеството за рисков капитал;

Дивиденти, получени като приход от дивиденти.

Таблицата по-долу показва балансовите стойности на неконсолидираните структурирани предприятия, в които механизмът има дялово участие към отчетната дата, както и максималната експозиция на механизма към загуба във връзка с тези предприятия. Максималната експозиция към загуба включва балансовите стойности и свързаните с тях неизплатени задължения.

Вид на структурираното предприятие	Текст	Балансова стойност към 31.12.2020 г.	Балансова стойност към 31.12.2019 г.	Максимална експозиция към загуба към 31.12.2020 г.	Максимална експозиция към загуба към 31.12.2019 г.
Фондове за рисков капитал	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	437 142	504 332	437 142	834 955
Общо		437 142	504 332	437 142	834 955

Механизмът не предоставя подкрепа на структурирани предприятия извън съответното финансиране.

24. Пакет за социално и отговорно финансиране (в хиляди евро)

През юни 2013 г. Съветът на министрите АКТБ-ЕС одобри новия финансови протокол за 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), който обхваща периода 2014—2020 г.

Нова вноска в размер на 500 милиона евро беше договорена за Инвестиционния механизъм — така нареченото „социално и отговорно финансиране“ или „СОФ“, което дава възможност на механизма да подкрепя проекти с особено голямо въздействие върху развитието, като същевременно поема по-големи рискове, присъщи на тези инвестиции. Този пакет предоставя нови възможности за засилване на заемите на механизма от частния сектор чрез инвестиции в следните инструменти:

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие — насърчавани от нарастващия брой управители на фондове за частни капиталови инвестиции, които поставят облекчаването на социалните и екологичните проблеми в основата на своите инвестиции, но все пак се стремят към устойчивост както на фонда, така и на неговите инвестиционни дружества.

Заеми за финансови посредници (напр. институции за микрофинансиране, местни банки и кредитни съюзи), работещи в страните от АКТБ, в които ЕИБ не може да осъществява финансиране — по-специално в местна валута — съгласно действащите насоки за кредитния риск, например поради високи държавни рискове, нестабилност на валутните курсове или липса на ценообразуващи референтни показатели. Основната цел на такива заеми е да се финансират проекти със значително въздействие върху развитието, особено в областта на подкрепата за микропредприятията и малките предприятия и селското стопанство, които по принцип не отговарят на изискванията за финансиране от Инвестиционния механизъм.

Инструменти за улесняване на споделянето на риска, които са под формата на гаранции за първа загуба(„части за първа загуба“), които улесняват операциите на ЕИБ за споделяне на риска с местни финансови посредници (основно търговски банки) в полза на по-малко финансирани МСП и малки проекти, които отговарят на критериите за финансиране от Пакета за социално и отговорно финансиране в случаи, когато е установен пазарен недостиг по отношение на достъпа на МСП и малките проекти за финансиране. Частите за първа загуба ще бъдат структурирани като насрещна гаранция в полза на първостепенни гаранционни траншове, финансирани от ЕИБ — в рамките на Инвестиционния механизъм — и от други международни финансови институции/финансови институции за развитие, като по този начин се създава значителен ефект на лоста.

Пряко финансиране посредством дългови (т.е. заеми) или капиталови инструменти в проекти със стабилни и опитни предприемачи и силно въздействие върху развитието, но които обаче водят и до по-големи очаквания за загуби и затруднения за възстановяване на инвестициите (капиталови инструменти с по-висок от обичайния риск). ЕИБ прилага строги критерии за подбор и допустимост за този инструмент, тъй като тези проекти, независимо от силното им въздействие върху развитието, няма да бъдат в състояние да отговорят на приемливи финансови критерии (т.е. малки очаквания за възвръщаемост на инвестициите или компенсиране на загубите чрез лихви или капиталови печалби).

Пакетът за социално и отговорно финансиране (ПСОФ) също така позволява диверсификация в нови сектори, като здравеопазването и образованието, селското стопанство и продоволствената сигурност, както и разработването на нови и иновативни инструменти за споделяне на риска. През 2016 г. капацитетът за финансиране на СОФ беше увеличен на 800 милиона евро чрез частично револвиране на СОФ.

От финансова и счетоводна гледна точка СОФ е част от портфейла на Инвестиционния механизъм и се отчита в общите годишни финансови отчети на Инвестиционния механизъм.

Таблицата по-долу съдържа балансовите стойности и поетите като задължение, но неизплатени суми, по вид на актива:

Вид инвестиции на ПСОФ	Текст	Оценка	Брутна балансова стойност към 31.12.2020 г.	Коректив за загуби / корекция на FV към 31.12.2020 г.	Балансова стойност към 31.12.2020 г.	Неизплатена сума към 31.12.2020 г.	Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2020 г.
Заеми за финансови посредници	Заеми и аванси	АС	49 522	-1 839	47 683	26 954	-199
Операции по пряко кредитиране	Заеми и аванси	FVTPL	91 186	-44 681	46 505	98 314	—
Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	41 885	-4 778	37 107	73 362	—
Преки капиталови участия	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	57 395	9 195	66 590	14	—
Инструменти за улесняване на споделянето на риска	Издадени гаранции	подход „повече от“ (10)	—	—	—	40 746	—
Общо			239 988	-42 103	197 885	239 390	-199

Вид инвестиции на ПСОФ	Текст	Оценка	Брутна алансова стойност към 31.12.2019 г.	Коректив за загуби/корекция за загуби към 31.12.2019 г.	Балансова стойност към 31.12.2019 г.	Неизплатена сума към 31.12.2019 г.	Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2019 г.
Заеми за финансови посредници	Заеми и аванси	АС	22 347	-354	21 993	42 400	-1 251
Операции по пряко кредитиране	Заеми и аванси	FVTPL	37 136	-15 156	21 980	75 700	—
Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	33 417	-3 175	30 242	66 840	—
Преки капиталови участия	Акции и други ценни книжа с променлива доходност	FVTPL	58 643	19 626	78 269	14	—
Инструменти за улесняване на споделянето на риска	Издадени гаранции	подход „повече от“ (11)	—	—	—	47 331	-50
Общо			151 543	941	152 484	232 285	-1 301

ЕИБ прилага принципите на общия мандат за риска по отношение на операциите по пряко кредитиране на СОФ (с изключение на заемите за финансови посредници), както е предвидено в Насоките на ЕИБ за кредитния и капиталовия риск, както и да наблюдава и докладва риска, свързан с операциите по пряко кредитиране на СОФ, въз основа на тяхната справедлива стойност. Съгласно методиката Банката извършва качествена оценка на риска, чиято цел е да се оцени стабилността на инвестиционната обосновка и правдоподобната икономическа жизнеспособност на тези операции.

25. Последващи събития

В контекста на пандемията от COVID-19 ИМ продължава да следи отблизо положението, по-специално като част от прегледа на последващите събития. Счита се, че след датата на счетоводния баланс не са настъпили съществени събития, които биха наложили коригиране или оповестяване във финансовите отчети към 31 декември 2020 г.

(1) ОВ L 210, 6.8.2013 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 3.12.2018 г., стр. 1).

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(4) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

(5) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(6) В съответствие с член 53 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, касовата наличност е представена в счетоводния баланс на 11-ия ЕФР. Естеството на различните банкови сметки е посочено в глава 5 — Управление на финансовия риск.

(7) Решение (ЕС) 2020/1708 на Съвета от 13 ноември 2020 г. относно финансовите вноски, които трябва да бъдат платени от държавите членки за финансиране на Европейския фонд за развитие, включително горната граница за 2022 г., годишната сума за 2021 г., първата част от вноската за 2021 г. и индикативна необвързваща прогноза за очакваните годишни размери на вноските за годините 2023 и 2024 (OB L 385, 17.11.2020 г., стр. 13).

(8) Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета от 6 юни 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/323 относно финансовия регламент, приложим за 11-ия европейски фонд за развитие по отношение на плащането на вноските (OB L 149, 7.6.2016 г., стр. 1).

(9) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(10) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 3.12.2018 г., стр. 1).

(12) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(13) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 3.12.2018 г., стр. 1).

(15) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(16) Регламент (EC) 2018/1877 на Съвета.

(17) С изключение на операциите в Южен Судан.

(18) ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1.

(19) ОВ L 109, 26.4.2007 г., стр. 33.

(20) Брутни суми (т.е. без отменените бюджетни кредити и нарежданията за събиране на вземания).

(21) Сумите в колони „Поети като задължение“, „Договорени“ и „Изплатени“ са оцветени според техния размер.

(22) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(1) За годината, приключила на 31 декември 2020 г., приходите от лихви и други подобни 77,9 милиона евро (2019 г.: 93,9 милиона евро), изчислени за активите, държани по амортизирана стойност, въз основа на метода на ефективния лихвен процент.

(23) ОВ L 420, 14.12.2020 г., стр. 32

(24) Решение (ЕС) 2020/2233 на Съвета от 23 декември 2020 г. относно заделянето на средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 188).

(25) Операции по заеми, измерени при FVTPL.

(26) Операции по заеми, измерени при FVTPL.

(27) Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата

(28) Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата

(29) Намаленията се дължат на погасявания на главницата през годината по операции, които вече се считат за преструктурирани към 31 декември 2020 г., и на прекратяване на преструктурирани мерки през годината.

(30) Сумите, дължими на трети страни, включват лихвените субсидии и ТП, които все още не са изплатени на държавите членки, когато падежът не е определен.

(2) Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.

(3) Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.

(4) Включително споразумения за представителство.

(5) Включително споразумения за представителство.

(6) За подробности вж. бележка 24.

(7) Съгласно актуализираните версии на модела, посочени в бележка 2.4.2, началните салда за 12-месечни и за целия жизнен цикъл некредитни обезценени ОКЗ ще бъдат по-високи съответно за 0,3 милиона евро и 1,5 милиона евро.

(31) За подробности вж. бележка 24.

(8) Съгласно актуализираните версии на модела, посочени в бележка 2.4.2, началните салда за 12-месечни и за целия жизнен цикъл некредитни обезценени ОКЗ ще бъдат по-ниски съответно за - 0,2 милиона евро и по-високи за 1,1 милиона евро.

(32) За подробности вж. бележка 24.

(33) На 10 ноември 2020 г. Съветът определи размера на финансовите вноски, които всяка държава членка трябва да плати до 21 януари 2021 г. Към 31 декември 2020 г. не са били изплатени 68,9 милиона евро.

(9) На 14 юли 2020 г. към ресурсите на донорите бе преразпределена сумата от 9-ия ЕФР в размер на 45,1 милиона евро неизползвани бюджетни кредити за поети задължения за лихвени субсидии и техническа помощ съгласно алгоритъма за разпределение на вноските за 9-ия ЕФР.

(10) За подробности, моля, направете справка с раздел „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.

(11) За подробности, моля, направете справка с раздел „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 438

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 28 октомври 2021 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2021/C 438/01	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата — Годишни отчети на Европейския фонд за развитие за 2020 г.	1
2021/C 438/02	Декларация за достоверност на Европейската сметна палата относно Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия ЕФР, представена от Европейската сметна палата пред Европейския парламент и Съвета — доклад на независимия одитор	163