20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/10

P9_TA(2020)0318

Към по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. по темата „Към по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите“ (2020/2021(INI))

(2021/C 425/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 114 от него,

—	като взе предвид членове 169, 191, 192 и 193 от ДФЕС,

—	като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (1),

—	като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите (2),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки (3),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 7 юни 2018 г. за създаване на програма за единния пазар, конкурентоспособността на предприятията, включително малките и средните предприятия, и европейската статистика (COM(2018)0441),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно ветеринарните лекарствени продукти (4),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г., озаглавена „По-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата“ (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г., озаглавена „Изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците“ (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (7),

—	като взе предвид публикацията на Комисията от октомври 2018 г., озаглавена „Behavioural Study on Consumers’ Engagement in the Circular Economy“ (Поведенческо проучване относно ангажирането на потребителите в кръговата икономика),

—	като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2019 г., озаглавен „Analysis and development of a scoring system for repair and upgrade of products“ (Анализ и разработване на точкова система за поправка и модернизиране на продукти),

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.“,

—	като взе предвид проучването, изготвено през март 2020 г. по искане на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Promoting product longevity“ (Насърчаване на производството на по-дълготрайни продукти),

—	като взе предвид проучването, изготвено през март 2020 г. по искане на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Sustainable Consumption and Consumer Protection Legislation“ (Устойчиво потребление и законодателство за защита на потребителите),

—

като взе предвид доклада на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) от 18 август 2015 г., озаглавен „Durable goods: More sustainable products, better consumer rights — Consumer expectations from the EU’s resource efficiency and circular economy agenda“ (Дълготрайни стоки: По-устойчиви продукти, по-добри права за потребителите — Потребителски очаквания по отношение на програмата на ЕС за ефективно използване на ресурсите и за кръгова икономика),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—	като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0209/2020),

А.

като има предвид, че природните ресурси стават все по-оскъдни, а отпадъците — все повече, е наложително да се установят такива устойчиви модели на производство и потребление, които да вземат предвид факта, че планетата ни има граници, и дават приоритет на по-ефективното и устойчиво използване на ресурсите ни;

Б.	като има предвид, че кризата, причинена от пандемията от COVID-19, показа необходимостта от създаване на нови и по-устойчиви бизнес модели и от подкрепа за европейските предприятия, особено малките и средните предприятия (МСП), микропредприятията и самостоятелно заетите лица;

В.

като има предвид, че един устойчив единен пазар трябва да отразява призива на Парламента (8) за приемането на амбициозен Европейски зелен пакт; като има предвид, че поради това е от съществено значение да се разработи основана на научни изследвания стратегия за увеличаване на дълготрайността и възможността за повторна употреба, осъвременяване и поправка на продуктите; като има предвид, че тази стратегия следва да създава работни места, растеж и възможности за иновации за европейските предприятия, да подкрепя тяхната конкурентоспособност в световен мащаб и да гарантира високо равнище на защита на потребителите;

Г.

като има предвид, че една обща и всеобхватна стратегия не е равнозначна на универсален подход; като има предвид, че би бил по-подходящ диференциран подход, основан на особеностите на всяка категория продукти и на всеки сектор, както и на пазарното и технологичното развитие; като има предвид, че ефективното въвеждане и прилагане на действащите правила е от съществено значение за един добре функциониращ и устойчив единен пазар;

Д.

като има предвид, че е съществено да се мобилизира достатъчно финансиране чрез финансови програми като програмата за единния пазар с оглед на прехода към неутралност по отношение на климата и кръгова икономика, за да се финансира научноизследователската и развойната дейност в областта на устойчивите продукти, както и да се финансират кампании за повишаване на осведомеността, насочени към предприятията и потребителите;

Е.

като има предвид, че потребителите са готови да поемат по пътя към кръгова икономика и е три пъти по-вероятно да купят продукт, ако е обозначен като по-дълготраен и подлежащ на поправка, съгласно поведенческото проучване на Комисията от 2018 г., но все още съществуват пречки, включително информационна асиметрия; като има предвид, че за осведомеността на потребителите и лоялната конкуренция между предприятията е необходима ясна, надеждна и прозрачна информация относно характеристиките на продукта, включително относно очаквания жизнен цикъл и възможностите за поправка; като има предвид, че следователно съществуващата информация трябва да бъде подобрена, като същевременно се избягва претоварването с информация;

Ж.

като има предвид, че жизненият цикъл на даден продукт, както и начинът, по който остарява, се определя от различни естествени или изкуствени фактори, като например състав, функционалност, цена на поправката, модели на потребление и ползване; като има предвид, че очакваният жизнен цикъл на продукта трябва да се измерва въз основа на обективни тестове и критерии, отразяващи реалните условия на употреба, и трябва да бъде определен преди пускането на продукта на пазара;

З.

като има предвид, че Директива (ЕС) 2019/771 трябва да бъде преразгледана до 2024 г.; като има предвид, че при подготовката за това преразглеждане следва да бъдат оценени редица мерки, насочени към създаване на подходящите условия за увеличаване на дълготрайността на продуктите и гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, както и на конкурентна бизнес среда; като има предвид, че двегодишният законоустановен гаранционен срок може да не е подходящ за всички категории продукти с по-висок прогнозен очакван жизнен цикъл;

И.

като има предвид, че в предишна резолюция (9) Европейският парламент призова за мерки за решаване на проблема с планираното остаряване на стоките и софтуера, включително разработване на общо определение за изпитване и откриване на проблемни практики; като има предвид, че е необходимо да се разработи обща стратегия за единния пазар и да се осигури правна сигурност и доверие както за предприятията, така и за потребителите;

Й.	като има предвид, че жизненият цикъл на софтуера е от решаващо значение за жизнения цикъл на електронните уреди; като има предвид, че с оглед на факта, че софтуерите остаряват все по-бързо, електронните уреди трябва да бъдат с възможност за адаптиране, за да остават конкурентни на пазара (10);

К.	като има предвид, че 79 % от гражданите на ЕС считат, че от производителите следва да се изисква да улесняват поправката на цифрови устройства или подмяната на техни отделни части (11); като има предвид, че висококачествените продукти повишават конкурентоспособността на европейските предприятия;

Л.

като има предвид, че проучване, проведено през декември 2015 г. (12), показа, че 59 % от потребителите не са знаели, че периодът на законовата гаранция в ЕС продължава най-малко две години; като има предвид, че биха могли да се подобрят знанията на потребителите за съществуващите права на високо равнище по отношение на правната гаранция, а това подобрение би допринесло за по-устойчиво използване на стоките;

М.	като има предвид, че увеличаването на електронната търговия създаде необходимост от по-добър контрол на съответствието на идващите от трети държави стоки и услуги със стандартите на ЕС за опазване на околната среда и за безопасност, както и с правата на потребителите;

Н.	като има предвид, че устойчивият единен пазар изисква ефективен надзор на пазара, за да се гарантира правилното прилагане на тези правила, при което надзорът на пазара и митническите органи играят ключова роля;

О.

като има предвид, че насърчаването на навици за поправяне и повторна употреба на стоки и засилването на доверието в пазара на стоки втора употреба биха могли да станат източници на икономически и социални възможности, да създадат работни места и — при определени обстоятелства, да стимулират конкурентоспособността на промишлеността; като има предвид, че в някои случаи има пречки, които възпрепятстват потребителите да предпочетат ремонт, например липса на достъп до резервни части, липса на стандартизация и оперативна съвместимост и липса на ремонтни услуги; като има предвид, че това има отрицателно въздействие върху сектора на ремонтните услуги;

П.	като има предвид, че според проучване на Евробарометър (13) 77 % от гражданите на ЕС по-скоро биха дали на поправка своите устройства, отколкото да ги подменят; като има предвид, че ремонтните предприятия биха могли да бъдат източник на местни работни места и специфично ноу-хау в Европа;

Р.

като има предвид, че удължаването на жизнения цикъл на даден вид продукт, който е в процес на значително подобряване на екологичната ефективност, следва да бъде в баланс спрямо въвеждането на подобрени продукти и поради това не следва да води до забавяне на въвеждането на иновативни технологии, които биха могли да доведат до значителни ползи за околната среда;

С.	като има предвид, че нарастващата цифровизация предоставя на нашите общества нови канали за обмен на информация и спомага за изграждането на устойчив пазар, основан на отговорност, прозрачност, обмен на информация и по-ефективно използване на ресурсите;

Т.	като има предвид, че онлайн платформите биха могли да дадат допълнителен принос в поемането на своята отговорност, като предоставят на потребителите надеждна информация за продуктите и услугите, които предлагат;

У.

като има предвид, че цифровият сектор допринася за иновациите и насърчаването на устойчива икономика; като има предвид, че следва да се обърне внимание на въздействието на неговата инфраструктура върху околната среда по отношение на потреблението на енергия и ресурси; като има предвид, че по-устойчивите средства за опаковане и доставка са от решаващо значение за създаването на кръгова икономика;

Ф.

като има предвид, че екологосъобразните и устойчиви обществени поръчки са стратегически инструмент, който може да се използва, за да допринесе, заедно с други важни политики, за индустриалния преход на Европа и за укрепване на нейната устойчивост и отворена стратегическа автономност; като има предвид, че стратегическото използване на устойчиви обществени поръчки може да бъде от полза както за предприятията, така и за потребителите, като увеличи търсенето и предлагането на устойчиви стоки и направи тези продукти икономически ефективни и привлекателни за потребителите;

Х.	като има предвид, че е необходимо да се предприемат действия по отношение на подвеждащите твърдения за екологосъобразност и да се противодейства срещу практиките на „зелени“ заблуди чрез ефективни методики, включително относно начините за обосноваване на такива твърдения;

Ц.	като има предвид, че рекламата оказва въздействие върху равнищата и моделите на потребление; като има предвид, че рекламата би могла да помага на предприятията и потребителите да правят информиран устойчив избор;

приветства новия План за действие за кръговата икономика на Комисията и заявената в него воля за насърчаване на дълготрайни продукти, които по-лесно се поправят, използват повторно и рециклират, като през този преход се вземат мерки за подкрепа на потребителя;

подчертава, че всяка устойчива стратегия за единния пазар следва да съчетава по справедлив, балансиран и пропорционален начин принципите на устойчивост, защита на потребителите и силно конкурентна социална пазарна икономика; подчертава, че всички потенциални регулаторни мерки следва да се основават на тези принципи, следва да бъдат разходноефективни от гледна точка на околната среда и следва да бъдат от полза както за предприятията, така и за потребителите, за да могат те да се включат в екологичния преход в рамките на вътрешния пазар; подчертава, че регулаторните мерки следва да създават конкурентни предимства за европейските предприятия, не следва да представляват непропорционална финансова тежест за тях и следва да стимулират иновации, да насърчават инвестициите в устойчиви технологии, както и да укрепват европейската конкурентоспособност и — в крайна сметка — защитата на потребителите; посочва, че всички предвидени регулаторни мерки следва да бъдат придружени от оценки на въздействието и следва винаги да отчитат развитието на пазара и потребностите на потребителите;

призовава Комисията да демонстрира силна политическа амбиция при разработването, приемането и изпълнението на съответните предстоящи предложения, като например за „предоставяне на възможности на потребителите да предприемат действия във връзка с екологичния преход“ и за инициатива за устойчива продуктова политика, които следва да бъдат изцяло приведени в съответствие с целите на ЕС за климата и други екологични цели, така че да се подобри кръговостта на веригите за създаване на стойност, ефективното използване на ресурсите и възприемането на употребата на вторични суровини, да се сведе до минимум генерирането на отпадъци и да се постигне кръгова икономика без токсичност; подчертава значението на навременното изпълнение и спазване на съществуващите задължения и стандарти; настоятелно призовава Комисията да не ги отлага допълнително;

подчертава, че добре функциониращият единен пазар е мощен инструмент за екологичния и цифровия преход на ЕС, включително по отношение на неговата роля в глобализираната икономика; подчертава, че завършването и задълбочаването на единния пазар, включително чрез ефективно прилагане на съществуващото законодателство и чрез преодоляване на оставащите необосновани и непропорционални пречки, е предпоставка за постигането на по-устойчиво производство и потребление в ЕС; призовава за прозрачно управление на вътрешния пазар, както и за по-ефективен и подобрен мониторинг; счита, че правната рамка за по-устойчив единен пазар следва да насърчава иновациите и разработването на устойчиви технологии, да стимулира дружествата да преминават към по-устойчиви бизнес модели и по този начин да допринася за устойчиво икономическо възстановяване;

посочва, че устойчивото потребление върви ръка за ръка с устойчивото производство и че икономическите оператори следва да бъдат насърчавани да вземат предвид трайността на продуктите и услугите от етапа на проектиране и при пускането или предоставянето им на вътрешния пазар, така че да се гарантира безопасен, устойчив, разходноефективен и привлекателен избор за потребителите; призовава Комисията да предложи мерки, съдържащи разграничения между категориите продукти и по отношение на секторите със значително въздействие върху околната среда — мерки, които ще подобрят трайността на продуктите, включително очаквания им жизнен цикъл и възможностите за повторна употреба, осъвременяване, поправка и рециклиране;

Права на потребителите и борба с планираното остаряване

призовава Комисията при консултации със съответните заинтересовани страни да разработи широка стратегия с мерки, които разграничават категориите продукти и отчитат развитието на пазара и технологиите, за да подкрепи предприятията и потребителите и да поеме ангажимент за устойчиви модели на производство и потребление; отбелязва, че тази стратегия следва да включва мерки за:

а)

определяне на преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставяна относно очаквания жизнен цикъл (който трябва да бъде изразен в години и/или цикли на употреба и да се определи преди пускането на пазара на продукта чрез обективна и стандартизирана методика, основана на реални условия на употреба, разлики в интензивността на използване и в природните фактори, наред с други показатели) и възможност за поправка на продукта, като се има предвид, че тази информация следва да се предоставя по ясен и разбираем начин, за да се избягва объркването на потребителите и претоварването им с информация, както и това да стане една от основните характеристики на продукта съгласно директиви 2011/83/ЕС и 2005/29/ЕО.

б)

разработване и въвеждане на задължителни правила за етикетиране с цел да се предоставя към момента на покупката ясна, непосредствено видима и лесна за разбиране информация за потребителите относно очаквания жизнен цикъл и възможностите за поправка на продукта; подчертава, че подобна схема за етикетиране следва да бъде разработена с участието на всички съответни заинтересовани страни, въз основа на хармонизирани, основани на научни изследвания и прозрачни стандарти, вследствие на оценки на въздействието, които показват уместност, пропорционалност и ефективност за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда и защита на потребителите; счита, че тези правила за етикетиране следва по-специално да включват информация относно дълготрайността и възможностите за поправка, като например оценка за поправката, и биха могли да приемат формата на индекс на екологичните характеристики, като вземат предвид множество критерии през целия жизнен цикъл на продуктите в зависимост от категорията продукти;

в)	засилване на ролята на екомаркировката на ЕС, за да се увеличи използването ѝ от промишлеността и да се повиши осведомеността на потребителите,

г)

преценяване на това, кои категориите стоки е най-подходящо да бъдат оборудвани с измервателен уред за употреба, въз основа на анализ на разходите/екологичната ефективност, с цел подобряване на информацията за потребителите и поддръжката на продуктите, насърчаване на дългосрочното използване на продуктите чрез улесняване на повторната употреба и стимулиране на бизнес моделите, включващи повторно използване и втора употреба,

д)

при подготовката за преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/771 — преценяване как продължителността на правните гаранции да се приведе в по-голяма степен в съответствие с очаквания жизнен цикъл на дадена категория продукти, както и по какъв начин удължаването на периода на обръщане на тежестта на доказване на несъответствие би увеличило възможността за потребителите и предприятията да правят устойчив избор; призовава тази оценка на въздействието да разгледа възможните въздействия от подобно потенциално удължаване върху цените, очаквания жизнен цикъл на продуктите, системите за търговски гаранции и независимите ремонтни услуги;

е)	при подготовката за преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/771 — проучване доколко е осъществимо да се засили позицията на продавачите по отношение на производителите чрез въвеждане на механизъм за съвместна отговорност производител — продавач в рамките на режима на законоустановена гаранция;

ж)

противодействие срещу преждевременното остаряване на продуктите, като се обмисли възможността да се добавят към списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО практиките, които ефективно съкращават жизнения цикъл на продукт, за да се увеличи делът на подмяна на продукта, и неоправдано ограничават възможността за поправка на продукти, включително софтуер; подчертава, че тези практики следва да бъдат ясно определени въз основа на обективно и общо определение, като се взема предвид оценката на всички участващи заинтересовани страни, като например научноизследователски институти и потребителски, стопански и екологични организации;

подчертава, че стоките с цифрови елементи изискват особено внимание и че следните елементи следва да бъдат взети предвид при прегледа на Директива (ЕС) 2019/771, който трябва да бъде извършен до 2024 г.:

а)	актуализациите за внасяне на корекции — т.е. актуализациите във връзка със сигурността и съответствието — трябва да продължат да се извършват през целия очакван жизнен цикъл на устройството в зависимост от категорията продукт,

б)	актуализациите за внасяне на корекции следва да се разграничават актуализациите за усъвършенстване, които трябва да бъдат обратими, и никоя актуализация не трябва да намалява експлоатационните характеристики на стоките или способността им да отговарят на потребностите,

в)

потребителите трябва да бъдат информирани от продавача в момента на покупката за периода, през който може да се очаква да бъдат предлагани актуализации на софтуера, предоставен при покупка на стоките, по начин, който е съвместим с иновациите и възможните бъдещи промени на пазара, както и за техните особености и въздействие върху функционирането на устройствата, за да се гарантира, че стоките продължават да са в съответствие и сигурни;

подчертава необходимостта от прости, ефективни и приложими средства за правна защита както за потребителите, така и за предприятията; припомня, че потребителите в целия ЕС следва да бъдат информирани за правата си и средствата за правна защита; призовава да се отпусне финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) на програмата за единния пазар (МФР) за мерки за преодоляване на недостига на информация и за предоставяне на подкрепа на потребителски, стопански и екологични сдружения за техните инициативи; счита, че държавите членки следва да провеждат информационни кампании за повишаване на защитата и доверието на потребителите, особено сред уязвимите групи, и призовава Комисията да предоставя на потребителите подходяща информация относно техните права чрез единната цифрова платформа; подчертава, че МСП, микропредприятията и самостоятелно заетите лица се нуждаят от специфична подкрепа, включително финансова подкрепа, за да разбират и изпълняват своите правни задължения в областта на защитата на потребителите;

отбелязва, че много продукти, пускани на единния пазар, особено продукти, продавани от онлайн места за търговия и внасяни от държави извън ЕС, не съответстват на законодателството на ЕС, свързано с изискванията за безопасност и устойчивост на продуктите; призовава Комисията и държавите членки спешно да предприемат действия за гарантиране на еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС с международните конкуренти, както и за гарантиране на безопасни и устойчиви продукти за потребителите чрез подобряване на надзора на пазара и равностойни стандарти за митнически контрол в целия ЕС както за традиционните предприятия, така и за онлайн предприятията; припомня, че за успешното изпълнение на тази задача органите за надзор на пазара трябва да разполагат с подходящи финансови, технически, информационни и човешки ресурси в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, и призовава държавите членки да им ги осигурят, а Комисията — да осигури подходящо изпълнение на регламента; подчертава, че взаимодействието между системата RAPEX и онлайн местата за търговия и платформите следва да бъде значително засилено;

Улесняване на поправянето

10.

призовава следната информация относно наличието на резервни части, актуализациите на софтуера и възможностите за поправка на даден продукт да се предоставя по ясен и лесно четлив начин в момента на покупката: очакван период на наличност от датата на закупуване, средна цена на резервните части към момента на покупката, препоръчителни приблизителни срокове за доставка и поправяне, както и информация за услугите по поправяне и поддръжка, когато е уместно; освен това изисква тази информация да бъде предоставена в документацията за продукта заедно с обобщение на най-често срещаните пропуски и начините за отстраняването им;

11.

призовава Комисията да установи „право на поправка“ за потребителите с цел поправянето да стане систематично, икономически ефективно и привлекателно, при което да взема предвид особеностите на различните категории продукти в съответствие с вече предприетите мерки за няколко домакински уреди съгласно Директивата за екопроектирането:

а)

като предоставя на участниците в ремонтния сектор, включително на независимите сервизи, и на потребителите безплатен достъп до необходимата информация за поправки и поддръжка, включително информация за диагностични инструменти, резервни части, софтуер и актуализации, необходими за извършване на ремонти и поддръжка, като същевременно се вземат предвид императивите за безопасност на потребителите, без да се засягат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943,

б)	като поощрява стандартизацията на резервните части за насърчаване на оперативната съвместимост и иновациите, а същевременно се спазват изискванията за безопасност на продуктите,

в)

като определя задължителен минимален срок за предоставяне на резервни части, отразяващ очаквания жизнен цикъл на продукта след пускането на последната бройка от продукта на пазара, както и разумни максимални срокове за доставка в зависимост от категорията продукти в съответствие с регламентите за прилагане относно екопроектирането, приети на 1 октомври 2019 г., които следва да бъдат разширени, така че да обхванат по-широка гама от продукти,

г)	като гарантира, че цената на резервната част е разумна и следователно разходноефективна спрямо цената на целия продукт и че независимите и оторизираните сервизи, както и потребителите, имат достъп до необходимите резервни части без несправедливи пречки,

д)

като насърчава поправките пред подмяната чрез удължаване на гаранциите или зануляване на гаранционните срокове за потребителите, които са избрали тази възможност, при подготовката на преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/771 и в светлината на анализа на разходната ефективност както за потребителите, така и за предприятията, и като гарантира, че продавачите винаги информират потребителите за възможността за поправка и свързаните с нея права на гаранция,

е)	като преценява как може да бъде улеснявана поправката чрез установяване на равнище ЕС на законова гаранция за частите, заменени от професионален техник, когато стоките вече не са предмет на правна или търговска гаранция, при подготовката на прегледа на Директива (ЕС) 2019/771,

ж)	като насърчава държавите членки да създават стимули, например „премия за занаятчия“, които да поощряват поправките, особено след изтичането на правната гаранция за потребителите, които възлагат поправки на оторизирани/независими техници;

Всеобхватна стратегия за насърчаване на икономика, основана на повторна или многократна употреба

12.

приветства факта, че Комисията разглежда задължителни мерки за предотвратяване на унищожаването на непродадени или неповредени функциониращи стоки, така че те да могат да бъдат повторно използвани, и количествени цели за повторна и многократна употреба, включително чрез въвеждането на системи за депониране в съответствие с Рамковата директива за отпадъците и Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки; подчертава, че следва да се даде на новите устойчиви бизнес модели приоритетен достъп до депата за отпадъци и призовава Комисията и държавите членки да продължат да стимулират устойчивото управление на отпадъците; подчертава необходимостта от стратегия за оценка и преодоляване на правните пречки пред поправянето, препродажбата, повторното използване и даряването, за да се гарантира по-ефективно и устойчиво използване на ресурсите, както и за укрепване на вътрешния пазар за вторични суровини, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превозите на отпадъци, включително чрез засилена стандартизация;

13.

подчертава значението на стимулирането на бизнес модели на кръговата икономика и устойчиви бизнес модели, за да се сведе до минимум унищожаването на стоки и да се насърчават поправката и повторната и многократна употреба; призовава Комисията да насърчава използването на такива модели, като същевременно ги запази разходноефективни и привлекателни и гарантира високо равнище на защита на потребителите, както и да насърчава държавите членки да повишават осведомеността относно тези модели чрез образователни кампании и обучение както за потребителите, така и за предприятията; подчертава значението на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в тази област;

14.

посочва, че има възприети от предприятия практики за възпиране на ремонтите, които представляват ограничение на правото на поправка и засягат възможностите за поправки, с които разполагат потребителите; призовава за подход, който гарантира както правоприлагането на правата върху интелектуалната собственост, така и ефективното подпомагане за независимите техници, за да се насърчава изборът на потребителите и да се постигне един цялостен устойчив единен пазар;

15.

подчертава, че е необходимо да се създават стимули за потребителите да купуват стоки втора употреба; подчертава, че прехвърлянето на гаранцията при препродажбата на продукт, който все още е под гаранция, би могло да повиши доверието на потребителите към този пазар; във връзка с това призовава Комисията да проучи до каква степен гаранцията на първия купувач би могла да бъде прехвърлена на допълнителни купувачи в случай на последващи продажби, особено в контекста на цифров паспорт на продукта; освен това призовава за оценка на необходимостта от преразглеждане на клаузата за изключване за продукти втора употреба в рамките на режима на законова гаранция, предвиден от Директива (ЕС) 2019/771 при извършването на преглед на директивата, след оценка на въздействието относно възможните последици за бизнес моделите основаващи се на втора употреба и повторно използване;

16.

призовава за ясни определения на регенерирани и обновени стоки и за широкомащабно въвеждане на доброволна система за удължаване на срока на търговската гаранция за такива стоки, която да допълва първоначалната законова гаранция и да не дава възможност потребителите да се излагат на риск от злоупотреби;

17.

подчертава, че завършването на вътрешния пазар за услуги ще допринесе решително за прехода към по-устойчив единен пазар; призовава Комисията да предприеме допълнителни действия за постигане на добре функциониращ вътрешен пазар за услуги и ефективно да увеличи усилията за укрепване на прилагането на съществуващото законодателство;

18.

подчертава ролята на сектора на услугите за повишаването на достъпността на поправките и другите нови бизнес модели; приветства по-специално разработването на търговски модели за отделяне на потреблението от собствеността върху материалния обект, при които се продава функцията на продукта, и призовава за солидна оценка на въздействието на икономиката на функционалността и на потенциалния ефект на бумеранга, до който води тази икономика, както и на въздействието върху потребителите и техните финансови интереси, но и въздействието върху околната среда на подобни модели; подчертава, че развитието на интернет услуги, нови форми на пазарна реализация (наемане, лизинг, закупуването на услуги вместо продукти и др.) и наличието на възможности за поправка могат да спомогнат за удължаване на жизнения цикъл на продуктите и за повишаване на осведомеността и доверието на потребителите в тези продукти; призовава Комисията да насърчава развитието на тези нови бизнес модели чрез целева финансова подкрепа в рамките на програмата за единния пазар и всички други подходящи програми по МФР;

19.

призовава за разработване на национални кампании и подходящи механизми за насърчаване на потребителите да удължават жизнения цикъл на продуктите чрез поправка и използване на стоки втора употреба и за повишаване на осведомеността относно добавената стойност на устойчивите иновативни технологии; иска от Комисията и националните органи да подпомагат и подкрепят технически и финансово компетентните органи на национално и местно равнище, дружествата и сдруженията в рамките на програмата за единния пазар на МФР при провеждането на такива кампании за повишаване на осведомеността;

20.

призовава всички дружества и организации да се регистрират по Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (EMAS), за да подобрят екологичните си характеристики; очаква предстоящото преразглеждане на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, което следва значително да подобри наличието на информация относно екологичните характеристики на дружествата;

Цифрова стратегия в услуга на устойчивия пазар

21.

приветства обявяването на общо европейско пространство на данни за интелигентни кръгови приложения и амбицията на Комисията да разработи цифров „паспорт на продуктите“ с цел подобряване на проследимостта и достъпа до информация относно условията за производство на даден продукт, трайността, състава, повторната употреба, възможностите за поправка и демонтиране, както и третирането в края на жизнения цикъл, като се вземат предвид принципът на пропорционалност и разходите за предприятията и се обръща специално внимание на нуждите на МСП, микропредприятията и самостоятелно заетите лица; призовава тези инструменти да бъдат изготвени в тясно сътрудничество с промишлеността и съответните заинтересовани страни;

22.

отбелязва приноса на цифровите технологии за иновациите и за постигането на по-кръгова икономика; призовава Комисията да разработи стандарти и протоколи за достъп до оперативно съвместими данни и тяхното използване с цел ефективно споделяне на данни между предприятията, инвеститорите и органите и създаване на нови възможности за основана на данни кръгова стопанска дейност; призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането за научни изследвания и иновации в областта на устойчивите технологии в новата МФР;

23.

отбелязва, че цифровият сектор и онлайн потреблението, независимо дали става дума за свързаните с тях производство или услуги, имат отпечатък върху околната среда, и призовава Комисията да оцени как в един индекс на ЕС за устойчивост на цифровите технологии въз основа на анализ на жизнения цикъл на продуктите биха се вписали устойчивото производство и потребление на цифрови технологии; посочва, че практиките за намаляване на подобно въздействие върху околната среда, като например намаляване на опаковките и разработване на по-устойчиви опаковки, следва да бъдат част от стратегия за постигане на устойчив единен пазар;

24.

добавя, че следва да се повиши осведомеността за потенциалния отпечатък върху околната среда на ненужните данни, като например неизползвани приложения, файлове, видеоматериали, снимки и спам имейли; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на цифровите практики и инфраструктура по отношение на техния въглероден и екологичен отпечатък, както и на тяхното въздействие върху потребителските практики, и да обмисли подходящи мерки за неговото намаляване;

25.

настоява Комисията да вземе под внимание решенията на Парламента относно създаване на обща система за зарядни устройства, за да се намалят обемите на производство и електронните отпадъци;

Изисквани промени в подхода на публичните органи

26.

счита, че обществените поръчки следва да заемат централно място в плана на ЕС за икономическо възстановяване, в съответствие с Европейския зелен пакт, като подкрепят усилията на частния сектор в иновациите и процесите на цифровизация на обществените поръчки и дават подходящите стимули за устойчивото производство и потребление; призовава да се даде приоритет на стимулирането на търсенето на екологосъобразни стоки и услуги с по-малък екологичен отпечатък и насърчаването на социални и екологични критерии;

27.

подчертава необходимостта да се осигури възприемането на екологични, социални и иновационни обществени поръчки в прехода към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика чрез въвеждане на критерии и цели за устойчивост в обществените поръчки; във връзка с това припомня ангажимента на Комисията да предприеме действия чрез специфични за сектора мерки и насоки относно екологосъобразните обществени поръчки, като същевременно запази настоящата законодателна рамка в областта на обществените поръчки, и призовава Комисията да си постави амбициозни цели за това устойчивите критерии да бъдат вариант по подразбиране в обществените поръчки; подчертава значението на подкрепата за продукти втора употреба, повторно използвани, рециклирани и регенерирани продукти и софтуерни програми с ниско потребление на енергия чрез определяне на цели за обществените покупки; подчертава потенциалните ползи от инструмент за проверка на устойчивостта в процедурите за обществени поръчки, за да се гарантира тяхната съвместимост с ангажиментите на ЕС в областта на климата и да се противодейства на „зелените“ заблуди;

28.

подчертава ролята, която екологичните и социалните обществени поръчки биха могли да играят за съкращаване на веригите на доставки, намаляване на зависимостта от трети държави и насърчаване на устойчивостта в ключови сектори като производството на лекарствени продукти, енергия и храни; призовава за ефективна реципрочност в областта на обществените поръчки с трети държави и за гарантиране на адекватен достъп до обществени поръчки за МСП, както и за предприятията от социалната икономика, като се въведат, наред с другото, преференциални критерии за възлагане;

29.

призовава държавите членки да използват съществуващите схеми на ЕС, за да правят обществените поръчки по устойчив начин, и във връзка с това призовава Комисията да подобри своите насоки и да даде пример, като публикува цели и статистически данни, свързани с въздействието на техните процедури по закупуване върху околната среда; освен това призовава институциите на ЕС и държавите членки да бъдат задължени да докладват за своите устойчиви обществени поръчки, без да се създава неоправдана административна тежест и при зачитане на принципа на субсидиарност;

Отговорен маркетинг и реклама

30.

посочва, че потребителите са изправени пред подвеждащи твърдения относно екологичните характеристики на продукти и услуги както онлайн, така и офлайн; поради това препоръчва преди пускането на даден продукт или услуга на пазара да се извършва ефективен мониторинг на твърденията за екологосъобразност, направени от производителите и дистрибуторите, и наскоро изменената Директива 2005/29/ЕО да се прилага чрез проактивни мерки за борба със заблуждаващите практики; призовава Комисията да разработи актуализирани насоки за единното прилагане на тази директива по отношение на твърденията за екологосъобразност и да предостави насоки за дейностите по надзор на пазара;

31.

изисква разработването на ясни насоки и стандарти за твърденията и ангажиментите за екологосъобразност, които да се превърнат в по-стриктно сертифициране за екомаркировка, и приветства обявеното законодателно предложение за обосноваване на твърденията за екологосъобразност; препоръчва да се оцени евентуалната необходимост от създаване на публичен европейски регистър, в който да се изброяват разрешените и забранените твърдения за екологосъобразност, както и условията и стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се направи подобно твърдение; добавя, че предоставянето на прозрачна, отчетна и точна информация ще повиши доверието на потребителите в продуктите и пазарите, което в крайна сметка ще доведе до по-устойчиво потребление;

32.

подчертава, че рекламата има въздействие върху равнищата и моделите на потребление и следва да насърчава устойчивия избор на предприятията и потребителите; подчертава значението на отговорната реклама, която спазва публичните стандарти за опазването на околната среда и здравето на потребителя; подчертава, че настоящата регулаторна рамка за борба със заблуждаващата реклама би могла да засили защитата на потребителите, особено за определени категории потребители, считани за уязвими, и да насърчи устойчивото производство и потребление;

o o

33.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(2) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.

(3) ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28.

(4) ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1.

(5) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 60.

(6) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 146.

(7) Приети текстове, P9_TA(2020)0005

(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.

(9) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 60.

(10) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 60, съображение Т.

(11) Специален доклад на Евробарометър 503 от декември 2019 г., озаглавен „Отношение към въздействието на цифровизацията върху ежедневието“.

(12) Проучване, проведено от името на Комисията през декември 2015 г., озаглавено „Проучване на потребителския пазар относно функционирането на правните и търговските гаранции за потребителите в ЕС“.

(13) Експресно проучване на Евробарометър № 388 от юни 2014 г., озаглавено „Отношение на европейците към управлението на отпадъците и ефективното използване на ресурсите“.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/19

P9_TA(2020)0319

Предприемане на мерки във връзка с безопасността на продуктите в рамките на единния пазар

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно предприемането на мерки във връзка с безопасността на продуктите в рамките на единния пазар (2019/2190(INI))

(2021/C 425/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (1),

—	като взе предвид Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО на Съвета (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008 (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4),

—	като взе предвид регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (5),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността) (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2020 г. относно автоматизираните процеси на вземане на решения: гарантиране на защитата на потребителите и на свободното движение на стоки и услуги (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2018 г. относно „Блокова верига: далновидна търговска политика“ (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно пакета за единния пазар (11),

—	като взе предвид своя междинен доклад от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2018 г. относно технологиите на разпределен регистър и блоквериги: създаване на доверие чрез премахване на посредничеството (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно „Европейски стандарти за 21-ви век“ (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар (16),

—

като взе предвид позицията си на първо четене от 15 април 2014 г., с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на потребителските продукти и за отмяна на Директива 87/357/ЕИО на Съвета и Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17),

—	като взе предвид работната програма на Комисията за 2020 г., озаглавена „Съюз с по-големи амбиции“ (COM(2020)0037),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно последиците от изкуствения интелект, интернет на нещата и роботиката за безопасността и отговорността (COM(2020)0064),

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г. за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие (COM(2020)0065),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа (COM(2020)0067),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ (COM(2020)0094),

—	като взе предвид Насоките относно етичните аспекти за надежден ИИ на експертната група на високо равнище (ЕГВР) по въпросите на изкуствения интелект (ИИ) на Комисията, публикувани на 8 април 2019 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 април 2019 г. относно изграждането на доверие в ориентирания към човека изкуствен интелект (COM(2019)0168),

—	като взе предвид доклада на ЕГВР по въпросите на ИИ на Комисията, озаглавен „Policy and investment recommendations for trustworthy AI“ (Препоръки относно политиката и инвестициите за надежден ИИ), публикуван на 26 юни 2019 г.,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0207/2020),

А.	като има предвид, че единният пазар за стоки е един от най-важните икономически стълбове на ЕС и че търговията със стоки понастоящем генерира около една четвърт от БВП на ЕС и три четвърти от търговията в рамките на ЕС;

Б.

като има предвид, че Директивата относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95/EC, ДОБП) е приета през 2001 г. и като има предвид, че навиците на потребителите при пазаруване са се променили поради нарастването на продажбите чрез електронна търговия; като има предвид, че предишният опит за реформиране на ДОБП, направен от Комисията през 2013 г., не беше успешен;

В.

като има предвид, че е неприемливо потребителите в ЕС да бъдат изложени на продукти, които не отговарят на изискванията за безопасност на ЕС или са незаконни поради други причини, като проблемите варират от използването на опасни химикали в продуктите до несигурен софтуер и други рискове за безопасността; като има предвид, че е необходима хоризонтална законодателна рамка, която да действа като предпазна мрежа и да увеличава защитата на потребителите, за да се постигне високо равнище на защита на здравето и безопасността на потребителите;

Г.

като има предвид, че търговията със стоки на единния пазар е свързана с динамиката на световната търговия със стоки и ефективността на веригите на доставки; като има предвид, че поради това е от съществено значение да се осигурят допълнителни ефективни и хармонизирани инструменти по външните граници на ЕС за откриване на опасни продукти, идващи от трети държави, и за предотвратяване на разпространението им на единния пазар, в полза на предприятията, които спазват правилата, и за осигуряване на подходяща и ефективна защита на правата на потребителите;

Д.	като има предвид, че гарантирайки безопасността на потребителите компетентните органи следва надлежно да прилагат принципа на предпазните мерки, особено по отношение на продукти с вградени в тях нови цифрови технологии, които биха могли да бъдат опасни;

Е.

като има предвид, че нововъзникващите технологии трансформират характеристиките на продуктите и трябва да бъдат взети предвид, за да се гарантира защитата на потребителите и правната сигурност без да се възпрепятстват иновациите; като има предвид, че докладът на Комисията относно последиците от изкуствения интелект, интернет на нещата и роботиката за безопасността и отговорността проправя пътя към постигането на тази цел;

Ж.

като има предвид, че броят на нотификациите за опасни продукти, които се получават чрез Европейския портал за безопасност (RAPEX), остава твърде висок, както и този на продажбите на опасни и несъответстващи на изискванията продукти, и като има предвид, че съответствието с нормативната уредба на ЕС, особено с правилата за безопасност на продуктите, включително по време на процеса на производство, допринася за безопасността на продуктите;

З.	като има предвид, че безопасността на продуктите по проект и по подразбиране е от съществено значение, тъй като включването на безопасността в процеса на проектиране може да повиши безопасността на продуктите, предлагани на пазара;

И.

като има предвид, че системата на ЕС за надзор на пазара обхваща предимно икономическите оператори, присъстващи на единния пазар, и като има предвид, че развитието на електронната търговия води до прякото предлагане на пазара на голям брой продукти от трети държави; като има предвид, че много от тези продукти обаче не отговарят на изискванията за безопасност на Европейския съюз и следователно рискуват да навредят на потребителите, които често не са осведомени за такива опасности;

Й.

като има предвид, че равнището на защита на потребителите не следва да зависи от това дали потребителят пазарува онлайн или във физически магазин и като има предвид, че доброволните инициативи на някои цифрови платформи и онлайн места за търговия в това отношение следва да бъдат насърчавани; като има предвид, че все още са необходими и други действия за осигуряването на достатъчна защита на потребителите, тъй като много продукти, продавани на онлайн местата за търговия, не съответстват на правилата за безопасност на ЕС, и като има предвид, че поради това е необходима по-широка регулаторна рамка, за да се гарантира отговорността на платформите;

К.	като има предвид, че проследимостта на продуктите по веригата на доставки е от съществено значение за подобряването на безопасността и защитата на потребителите;

Л.	като има предвид, че в ЕС голяма част от фалшифицираните стоки са оценени като опасни и са изложили на сериозен риск здравето и безопасността на потребителите;

подчертава, че породената от COVID-19 криза показа, че за защитата на хората в ЕС е изключително важно да се осигури възможно най-високо равнище на безопасност на всички продукти, необходими за справяне с настоящата извънредната ситуация и с всички кризи, пред които ЕС може да се окаже изправен в бъдеще, особено по отношение на медицинските изделия и предпазните средства, продуктите, продавани онлайн и офлайн, и продуктите идващи от държави извън ЕС; подчертава в тази връзка необходимостта онлайн платформите и онлайн местата за търговия да предприемат проактивни мерки за справяне с подвеждащи практики и дезинформация относно продукти, продавани онлайн; призовава Комисията да обърне специално внимание на безопасността на медицинските изделия при обществените поръчки за доставки на оборудване, необходимо за справяне с кризи; отбелязва, че продуктите, основани на ИИ, интернет на нещата или роботика, могат да предложат решения, които да помогнат за справяне както със сегашната, така и с бъдещи кризи, които могат да подкопаят стратегическата позиция на ЕС; призовава следователно Комисията и държавите членки да засилят координираните си действия в рамките на нормативната уредба относно безопасността на продуктите и съответните ѝ мрежи;

Безопасност на всички продукти

приветства Регламент (ЕС) 2019/1020 относно надзора на пазара, но подчертава, че с изключение на проверките на продуктите, въвеждани на пазара на Съюза, регламентът се отнася само за продукти, попадащи в обхвата на законодателството на Съюза за хармонизация, докато около една трета от всички продукти, разпространявани в ЕС, попадат извън този обхват; настоятелно призовава Комисията да актуализира и установи съгласувани правила за надзор на пазара както по отношение на хармонизираните, така и по отношение на нехармонизираните продукти, предлагани онлайн или офлайн, за да могат те да изпълняват предназначението си в цифровата ера и за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и да се подобри безопасността на продуктите;

посочва необходимостта от привеждане на правилата за безопасност на продуктите в съответствие с новите реалности на пазара и с преминаването към цифрови технологии чрез приемането на мерки срещу възникващите рискове и заплахи за безопасността на потребителите, решаване на свързаните с тези рискове притеснения на потребителите относно сигурността и защита на правата на потребителите; отправя искане към Комисията да обърне внимание на предизвикателствата, свързани с нововъзникващи технологии, като ИИ, интернет на нещата, роботиката, триизмерния печат и други, при преразглеждането на ДОБП, както и да установи и запълни пропуските в съществуващото законодателство, като Директивата относно машините и Директивата за радиосъоръженията, като избягва дублирането на законодателство и гарантира последователен подход към безопасността на продуктите във всички специфични за отделни продукти законодателни актове, като например Директивата за детските играчки, за да се постигне най-високо равнище на безопасност за потребителите, като същевременно се премахнат потенциалните пречки пред разработването на революционни технологии;

призовава Комисията да промени определенията за „продукт“ и „безопасен продукт“ при преразглеждането на ДОБП, съгласувано с евентуалното преразглеждане на други законодателни актове, като Директивата относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, така че определенията да отразяват сложността на нововъзникващите технологии, включително на продукти с вградени ИИ, интернет на нещата и роботика, самостоятелен софтуер или софтуер или актуализации, които водят до съществена промяна на продукта и до фактически нов продукт; настоятелно призовава Комисията да даде приоритет на потребителските права и правната сигурност на потребителите при преразглеждането на ДОБП;

изразява убеждението си, че ИИ и други нововъзникващи технологии, вградени в продукти, могат да променят предназначението на продуктите и да се отразят върху тяхната безопасност след пускането им на пазара, по-специално в резултат на софтуерни актуализации или в случай на технологии за самообучение; настоятелно призовава Комисията да разгледа дали „пускането на пазара“ следва да остане решаващият момент, в който икономическият оператор трябва да гарантира безопасността на продукта, и подчертава, че продължаващото съответствие на продукта с действащото законодателство за безопасността на продуктите след инсталирането на софтуерни актуализации, може да е по-подходящ критерий в цифровата ера;

изразява съгласие, че системите с ИИ следва да бъдат безопасни, за да бъдат надеждни, както се посочва в Насоките относно етичните аспекти за надежден ИИ на ЕГВР по въпросите на ИИ, изисква от Комисията да вземе изцяло предвид препоръките на ЕГВР ИИ и изразява съгласие, че потребителите трябва да бъдат информирани относно безопасността и сигурността на ИИ и продуктите, в които той е вграден; изразява убеждението си, че общият подход на равнище ЕС към ИИ е от решаващо значение за развитието на тази технология в ЕС; подчертава необходимостта от общо определение, което следва да се преразглежда периодично, за да бъде в съответствие с развитието на технологиите, както и от свързани с безопасността изисквания по отношение на ИИ, за да се избегне по-нататъшното фрагментиране на единния пазар в резултат на различаващи се национални законодателства; подчертава, че ЕС трябва да предприеме действия за създаване на рамка за инвестиции, инфраструктура за данни, научни изследвания и общи етични норми, която да повиши доверието на потребителите и предприятията, да гарантира по-ефективна и по-справедлива форма на защита на потребителите, да създаде правна сигурност, да подобри икономическата конкурентоспособност на ЕС и да стимулира създаването и развитието на стартиращи предприятия и предприятия, които извършват и използват научни изследвания в областта на ИИ; подчертава, че Комисията следва да прецени как технологиите в областта на ИИ и блоковите вериги биха могли да се използват за повишаване на безопасността на продуктите, например чрез разработването на оперативно съвместими бази данни относно нараняванията, причинени от опасни продукти, разпространявани на единния пазар;

счита, че системите с ИИ, самостоятелни или вградени в продуктите, предлагат много възможности, и че те следва да използват висококачествени и непредубедени масиви от данни, за да бъдат надеждни и да насърчават защитата на потребителите; приветства поради това съобщението на Комисията относно изграждането на доверие в ориентирания към човека изкуствен интелект, в което се вземат предвид седемте ключови изисквания, определени в насоките на ЕГВР по въпросите на ИИ; посочва, че тези насоки следва също да се разгледат на международно равнище; подчертава, че Комисията следва да направи преглед на съществуващите стандарти в областта на ИИ и да се консултира със съответните заинтересовани страни, с оглед на установяване на необходимостта от нови стандарти, че следва да извършва периодична оценка на регулаторната рамка на ЕС, свързана с ИИ, за да се гарантира безопасността на продуктите и защитата на потребителите и данните, както и че следва да се намесва в области, в които е необходимо да се насърчи правната сигурност и да се гарантира хармонизирането на правилата в рамките на ЕС;

Съответствие с правилата за безопасност на продуктите

подчертава, че една хармонизирана рамка, основана на оценка на риска, разработена въз основа на ясни и прозрачни критерии, ще допринесе за ефективността не само от административна гледна точка, по-специално за микропредприятията и малките и средните предприятия (МСП), тъй като ще избегне непропорционалната тежест, но и по отношение на повишаването на безопасността на потребителите; поради това настоятелно призовава Комисията да продължи да хармонизира методологията и, заедно със съответните заинтересовани страни, да направи задълбочена оценка на осъществимостта на основани на риска схеми за оценка, като адаптира тяхното прилагане за продукти с високо ниво на риск, както и на механизми за оценка на съответствието, където такива все още не съществуват, за да се гарантира безопасността и сигурността още при проектирането или по подразбиране на продукти с вградени нововъзникващи технологии; подчертава необходимостта от гарантиране на последователен подход към прилагането на законодателството в областта на безопасността на продуктите и отбелязва, че може да възникне значителна асиметрия между разработването на продукти с вградени нововъзникващи технологии и способността на публичните органи да ги оценяват; подчертава следователно, че държавите членки следва да съгласуват — с подкрепата на Комисията — своите стратегии за управление на риска във връзка с ИИ в контекста на националните си стратегии за надзор на пазара, за да гарантират еднакви условия на конкуренция за всички икономически оператори;

счита, че настоящите пропуски в съществуващата законодателна рамка оказват отрицателно въздействие върху правата на потребителите в ЕС и конкурентоспособността на дружествата от ЕС, по-специално на МСП и микропредприятията; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид и принципа „Мисли първо за малките!“ при оценката на въздействието на бъдещото законодателство, което следва надлежно да отчита необходимостта от предоставяне на подкрепа на МСП, за да се намали тежестта, която тези мерки могат да създадат, и да се гарантира стабилна, предвидима и добре регулирана среда, в която МСП могат да извършват своята стопанска дейност;

10.

настоятелно призовава Комисията да разгледа възможни референтни показатели на ЕС за „експериментални регулаторни практики“ (regulatory sandboxes), без да се изоставя принципът на предпазните мерки, тъй като те могат да повишат безопасността на продуктите, като предоставят експертен принос за това как да се оценява съответствието на даден продукт с приложимото законодателство по съвременен начин; изтъква, че създаването на единна среда за изпитване и подобряване на технологии като ИИ ще помогне на европейските предприятия да преодолеят фрагментирането на единния пазар и ефективно да използват потенциала за растеж в целия ЕС; признава важната роля, която центровете за цифрови иновации могат да играят като действат едновременно като посредници между регулаторите и дружествата, помагайки на новосъздадените предприятия и малките и средни предприятия да се адаптират към новото законодателство и улеснявайки навлизането им на пазара;

11.

отправя искане към Комисията и държавите членки да вземат предвид поведението на автономно самообучение на ИИ през целия жизнен цикъл на продукта и да преценят осъществимостта на създаването на механизми за избягване на възникващи рискове; призовава задължителният човешки надзор да бъде опцията по подразбиране за високорискови продукти с ИИ и за разработването на ефективни проверки на високорисковите продукти с ИИ по цялата верига на доставки с надеждни и безпристрастни процедури, за да се гарантира безопасността на продуктите и правото на потребителите да изискват лична комуникация вместо комуникация с автоматизирани системи; подчертава, че силните права на потребителите подкрепят развитието на безопасни и иновативни продукти с ИИ;

12.

насърчава доставчиците на нововъзникващи технологии да интегрират механизми за безопасност и сигурност в тези технологии, включително механизми за саморегулиране и предотвратяване на качването на софтуер, който потенциално може да застраши безопасността на потребителите, да повишават осведомеността за свързаните с безопасността проблеми на своите продукти и да гарантират безопасността през целия жизнен цикъл на продуктите; изисква от Комисията да анализира дали дълготрайността и възможностите за повторна употреба, осъвременяване и поправка на продуктите могат да повлияят на тяхната безопасност; отбелязва обаче, че много от икономическите оператори не винаги упражняват ефективен контрол върху своите продукти по време на целия им жизнен цикъл и че няколко други страни може да отговарят за различни компоненти на продуктите;

13.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че в инфраструктурата за свързаност, включително в новите комуникационни технологии като 5G, ще бъдат вградени мерки за сигурност и неприкосновеност на личния живот по проект и по подразбиране, с цел повишаване на безопасността на свързаните продукти; подчертава, че рисковете, произтичащи от актуализации на софтуера, дефектни данни и загуба на свързаност, могат да доведат до рискове за безопасността и здравето, поради което настоятелно призовава Комисията да актуализира сегашното законодателство относно безопасността на продуктите, за да отговори на тези рискове;

14.

изразява убеждението си, че липсата на или слабата киберсигурност на свързаните устройства и взаимосвързаните услуги може да компрометира безопасността на продуктите и че за това трябва да се търси решение при хоризонталното преразглеждане на съответните правила и препоръки; следователно призовава Комисията да гарантира, че в обхвата на преразглеждането на ДОБП ще се вземат предвид свързаните с киберсигурността предизвикателства и нововъзникващи тенденции, като се полагат грижи всички устройства да се актуализират в съответствие с непрекъснато развиващите се уеб стандарти;

15.

подчертава факта, че Актът за киберсигурността на ЕС е един от основните инструменти за подобряване на киберсигурността на равнището на ЕС, но че се основава само на схема за доброволно сертифициране; призовава Комисията да прецени необходимостта както от схема на ЕС за сертифициране на киберсигурността на продуктите с вградени нововъзникващи технологии, като например ИИ, интернет на нещата и роботиката, в съответствие с регулаторната рамка на ЕС относно киберсигурността, като винаги се отчитат специфичните за различните сектори аспекти, така и необходимостта от разработване на съответни задължителни схеми за сертифициране на потребителски продукти, които да могат бързо да бъдат актуализирани, за да се адаптират към текущите рискове, без да се възпрепятстват иновациите; съответно призовава Комисията да прецени необходимостта от законодателство относно задължителни изисквания за киберсигурност и подходящи механизми за надзор на пазара;

Ефективен надзор над пазара

16.

подчертава липсата на финансови и човешки ресурси, пред които бяха изправени много органи за надзор на пазара в ЕС през последните няколко години, и насърчава Комисията и държавите членки, доколкото съответните им правомощия им позволяват, да увеличат ресурсите и експертния опит на своите органи за надзор на пазара, да засилят сътрудничеството помежду им и съвместните им действия, включително на трансгранично равнище и по отношение на онлайн местата за търговия, да подобрят ефикасността и ефективността на проверките, както и да осигурят подходящ персонал на органите за надзор на пазара, включително на митническите органи, за да могат да се идентифицират опасните продукти, особено от трети страни, и да се предотврати разпространението им на вътрешния пазар; подчертава в този контекст особеното значение на предоставянето на модерно оборудване на съответните органи, както и на гарантирането, че те използват иновативни технологии, и подчертава, че достъпът до съответната документация, като например свързана с безопасността на продуктите софтуерна документация и масиви от данни, е от ключово значение, за да могат органите за надзор на пазара да извършват своята дейност и да оценяват съответствието на продуктите с приложимите правила за безопасност;

17.

подчертава значението на програмата за единния пазар в контекста на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 — 2027 г. за подкрепата и укрепването на ефективни органи за надзор на пазара при изпълнението на техните задачи в целия вътрешен пазар и за гарантиране на еднаквото прилагане на правилата за безопасност на продуктите в целия ЕС, така че на вътрешния пазар да се предлагат само безопасни и съответстващи на изискванията продукти, които предоставят високо равнище на защита на потребителите; във връзка с това отново призовава Комисията и Съвета да увеличат и предоставят подходящи ресурси и специален бюджетен ред и освен това призовава държавите членки да отделят достатъчно ресурси за своите митнически служби; настоятелно призовава междуинституционалните преговарящи страни да предотвратят намаляването на бюджетите за програмата за единния пазар на МФР и за митническите програми;

18.

подчертава, че въпреки че дейностите по надзор на пазара са насочени към защита на обществените интереси като цяло, докато фалшифицираните продукти са свързани със защитата на частните права върху интелектуалната собственост, съществува връзка между фалшифицираните продукти и рисковете за здравето и безопасността на потребителите; поради това настоятелно призовава Комисията да получи по-добра и по-ясна представа за явлението фалшифициране и за възможната роля, която органите за надзор на пазара и онлайн местата за търговия биха могли да играят за по-добрата защита на здравето и безопасността на потребителите в ЕС, включително чрез ефективно прилагане на митническото законодателство и хармонизиране на митническия контрол в целия ЕС; насърчава използването на нови технологии като изкуствения интелект и блоковата верига от органите за надзор на пазара, за да се гарантира, че анализът на данни може да се използва за намаляване на риска, подобряване на спазването на законодателството в областта на безопасността на продуктите и защита на потребителите срещу фалшифицирани продукти;

19.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да определят минимален процент на вземане на проби за изпитване; отправя искане към органите за надзор на пазара да провеждат специфични за сектора проверки по метода „таен клиент“, включително на онлайн местата за търговия, редовно или в избрани дни за провеждане на акция, подобно на тези, провеждани от мрежата за сътрудничество за защита на потребителите (CPC); добавя, че по-специално следва да се обърне внимание на категориите продукти, за които се получават най-много сигнали в RAPEX, като се предприемат подходящи ограничителни мерки в случай на установяване на риск; препоръчва тези мерки да бъдат солидно обосновани чрез инструменти за анализ на данните; подчертава, че е важно държавите членки да налагат ефективни санкции на нарушителите;

20.

призовава Комисията бързо да приеме актове за изпълнение в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, и по-специално член 25 от него, с които да определи показатели и техники за проверка на хармонизирани и нехармонизирани продукти и да включи минимални изисквания по отношение на проверките на продукти, въвеждани на пазара на Съюза, за да се гарантира последователно, ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза;

21.

подчертава, че продуктите, закупени директно от потребители от икономически оператори извън ЕС, трябва да подлежат на ефективен контрол, за да се гарантира тяхното съответствие с нормативната уредба на ЕС; призовава органите за надзор на пазара, в т.ч. митниците, да предприемат подходящи проверки на тези продукти; призовава Комисията да проучи възможността да се изисква от икономическите оператори извън ЕС да определят икономически оператор в ЕС за нехармонизирани продукти, който да предоставя на органите за надзор на пазара информация или документи, свързани с безопасността на продукта, и да си сътрудничи с тях, за да се гарантира, че са предприети коригиращи действия за отстраняване на случаите на несъответствие;

22.

отправя искане към Комисията да си сътрудничи с регулаторните органи на трети държави, да обменя с тях свързана с надзора на пазара информация за опасни продукти и да включи разпоредби, свързани с надзора на пазара и правоприлагането във всички споразумения на ЕС за свободна търговия, така че дружествата извън ЕС, които продават стоки на вътрешния пазар, да бъдат обект на същите изисквания за безопасност на продуктите като тези за дружествата от ЕС;

23.

настоятелно призовава Комисията да засили сътрудничеството между органите за защита на потребителите, органите за надзор на пазара, митническите органи и други съответни компетентни органи, както на равнище ЕС, така и на международно равнище, което да гарантира хармонизиран и еднакъв контрол на всички входни точки в Съюза, да позволи бърз трансфер на информация за опасни продукти, както и да засили координираността на мерките за правоприлагане, като например проверките за спазването на регулаторната рамка на ЕС и санкциите; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да засилят взаимодействието между европейските и националните публични бази данни относно незаконните продукти; призовава Комисията, в рамките на Регламент (ЕС) 2019/1020, да даде възможност за използване на Информационната и комуникационна система за надзор на пазара, която следва да работи успоредно с Общата митническа система за управление на риска, с цел повишаване на нивото на сътрудничество и обмен на информация между държавите членки и Комисията;

24.

настоятелно призовава Комисията да даде приоритет на безопасността на продуктите в своя план за действие за митниците;

Безопасни продукти на онлайн местата за търговия

25.

подчертава, че на потребителите следва да се предлагат еднакво безопасни продукти, независимо дали покупката се извършва онлайн или офлайн, и признава Декларацията за безопасност на продуктите (Product Safety Pledge) (18) за онлайн местата за търговия, като същевременно подчертава нейния доброволен характер, ограниченото участие на пазарните оператори и липсата на детайлни ключови показатели за съдържателна оценка на усилията на подписалите я; призовава Комисията да насърчи други онлайн места за търговия да се присъединят към инициативата и да предоставят ясна информация на потребителите относно техните права и търговците на дребно, както и да направи оценка на ролята, която онлайн местата за търговия биха могли да играят за ограничаване на разпространението на опасни продукти, и да предложи задължителни правила относно задълженията и отговорностите на местата за търговия, установени в ЕС и извън него, като част от Акта за цифровите услуги, преразглеждането на ДОБП и всяко друго съответно законодателство;

26.

подчертава необходимостта от еднакви условия на конкуренция между платформите в ЕС и в трети държави по отношение на съответствието с правилата на ЕС относно безопасността на продуктите; призовава Комисията, заедно с органите за надзор на пазара, да проведе изследвания относно безопасността на продуктите от трети държави, да упражнява по-активен контрол върху онлайн местата за търговия и да увеличи тяхната отговорност; настоятелно призовава Комисията, в сътрудничество с потребителските организации и държавите членки, да информира по-добре потребителите относно възможните опасности, присъщи на несъответстващи на изискванията продукти от трети държави, закупени на онлайн места за търговия; приканва Комисията да изисква от онлайн местата за търговия, включително тези, установени в трети държави, да прилагат едни и същи правила за всички субекти, които предлагат продукти на потребителите в ЕС;

27.

отбелязва, че макар онлайн платформите, като например онлайн местата за търговия, да са донесли ползи както на търговците на дребно, така и на потребителите, чрез подобряване на възможностите за избор и понижаване на цените, едновременно с това се наблюдава нарастващ брой продавачи, особено от трети държави, които предлагат опасни или незаконни продукти на единния пазар, и поради тази причина призовава онлайн местата за търговия да реагират възможно най-бързо на уведомления от RAPEX и да си сътрудничат ефективно и проактивно с компетентните органи на държавите членки, като незабавно изтеглят от продажба опасни продукти и предприемат мерки за избягване на повторната им поява; изисква от Комисията да установи задължения, изискващи от онлайн местата за търговия да реагират ефективно на опасни продукти, включително като информират потребителите, ако са закупили опасен или несъответстващ по друг начин продукт; насърчава онлайн местата за търговия, когато организациите на потребителите се обръщат към тях, да отправят предупреждение за опасен продукт и да си сътрудничат с тях за оценка на потенциалния риск;

28.

отправя искане към Комисията и държавите членки да гарантират, че онлайн местата за търговия ще засилят своето сътрудничество чрез съвместни дейности помежду си и с компетентните органи, ще се консултират със системата RAPEX преди пускането на продукти на своите уебсайтове, незабавно ще отстраняват определени като опасни от RAPEX продукти, ще обменят информация за продавачи, които нарушават правилата, ще предприемат ефективни и разубеждаващи мерки срещу тях и техните вериги на доставки, ще въведат стабилна система за автентикация на стопанските потребители и ще разработят леснодостъпен за целия ЕС инструмент за потребителите за сигнализиране за опасни продукти;

29.

настоятелно призовава Комисията да оцени как онлайн местата за търговия биха подобрили своята взаимосвързаност със системата RAPEX, при условие, че последната бъде модернизирана и направена съвместима, например чрез програмен интерфейс, за да получава известия, че даден продукт е бил съобщен в системата и за да се гарантира, че предлаганите за продажба продукти са безопасни, като също така настоятелно призовава Комисията да изиска от онлайн местата за търговия да добавят връзка към RAPEX на своите уебсайтове, за да се повиши осведомеността относно тази платформа;

30.

отправя искане към Комисията да направи оценка на изискването онлайн платформите да въведат ефективни и подходящи гаранции за справяне с появата на реклами за опасни продукти, които не са в съответствие с регулаторната рамка на ЕС, включително реклами или подвеждащи гаранции и декларации, направени от доставчици или клиенти, и да придружи тази оценка със задълбочена оценка на въздействието на тези разпоредби, включително анализ на ефективността на разходите въз основа на пропорционалността за онлайн платформите;

31.

призовава Комисията да договори амбициозно споразумение на СТО за електронната търговия, за да се подобри спазването на правилата за безопасност на продуктите онлайн на равнище ЕС и международно равнище;

Програма на Комисията за стандарти за 2020 г. и проследимост

32.

приветства факта, че програмата на ЕС за стандартизация за 2020 г. разглежда предизвикателствата, възникващи в рамките на цифровия единен пазар, като ИИ, интернет на нещата, защитата на данните, включително на здравните данни, киберсигурността и автоматизираната мобилност; отправя искане към Комисията да възложи мандат на Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет за стандартизация в електротехниката и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията да подкрепят процеса на оформяне на хармонизирани стандарти, включително за традиционните сектори, които преди това не са използвали ИТ, за да се гарантира безопасното използване на нови и оперативно съвместими цифрови технологии на единна основа в целия ЕС; подчертава, че следва да се разработят стандарти, по-специално по отношение на определени категории продукти, като лични предпазни средства, така че да се гарантира най-високо равнище на безопасност за мъжете и жените; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят участието в дейностите по стандартизация на всички съответни заинтересовани страни, включително сдруженията на потребителите и предприятията;

33.

подчертава, че ефективната и ефикасна проследимост по веригата на доставки е от ключово значение за подобряването на безопасността и качеството на продуктите в съответствие с регулаторната рамка на ЕС и защитата на потребителите в ЕС, тъй като ясната и надеждна информация за продуктите предотвратява несигурността за потребителите, включително на хората с увреждания, дава им възможност да направят информиран избор въз основа на съответната информация и позволява на органите за надзор на пазара да извършват своите дейности; отправя искане към Комисията да направи съответната актуализация на правилата относно изискванията за проследимост на нехармонизираните продукти;

34.

отправя искане към Комисията да направи оценка на това как технология на разпределения регистър като блокверигата би могла да повиши безопасността на продуктите чрез подобряване на проследимостта на продуктите по цялата верига на доставки, включително чрез тяхната стандартизация; подчертава, че разработването на солидна и надеждна електронна информация би направило проверките от страна на органите за надзор на пазара по-прости и по-ефективни;

Изтегляне от пазара

35.

отбелязва, че потребителите реагират слабо на съобщенията за изтегляне от пазара на продукти и че опасни продукти продължават да се използват, въпреки съобщенията за изтеглянето им от пазара; отправя искане към Комисията да публикува насоки на разбираем език относно процедурите за изтегляне от пазара, включително контролен списък с конкретни изисквания, както и да предостави ясна информация относно целевите показатели, използвани от органите за надзор на пазара, за да се увеличи броят на достигнатите потребители, като същевременно се взема предвид, че МСП и в частност микропредприятията може да се нуждаят от допълнителна помощ, за да се справят с насоките;

36.

отправя искане към търговците на дребно, онлайн местата за търговия и сдруженията на потребителите да играят по-голяма роля при изтеглянето на опасни продукти, закупени онлайн или офлайн, като предоставят подходяща и надеждна информация на потребителите, и призовава търговците на дребно и онлайн местата за търговия да гарантират, че продуктите се изтеглят бързо от онлайн местата за търговия и щандовете и се изтеглят от потребителите; призовава Комисията и държавите членки да изискват от онлайн местата за търговия да въведат ефективни механизми, за да се гарантира, че те могат да достигнат до своите потребители, купувачи и продавачи, независимо дали са физически лица или предприятия, за да ги информират възможно най-бързо при необходимост от изтегляне; изисква от Комисията да оцени как новите технологии и алгоритми могат да направят този процес по-ефективен и да гарантира, че са достигнати по-голям брой засегнати потребители;

37.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят трансграничния обмен на най-добри практики по отношение на изтеглянето от пазара на продукти, да обмислят повишаване на равнищата на регистриране на продуктите, така че да се улесни установяването и активното информиране на засегнатите потребители, дори при трансгранични покупки, и да дадат възможност на икономическите оператори да използват данни, като схеми за лоялни клиенти, за да достигат до потребителите, без да нарушават правилата на Общия регламент относно защитата на данните; призовава асоциациите на потребителите да засилят своето сътрудничество с органите за надзор на пазара във връзка с процедурите за изтегляне от пазара, като изреждат на своите уебсайтове продуктите, идентифицирани като опасни в системата RAPEX;

38.

призовава Комисията и държавите членки да изготвят опростен и хармонизиран отчет за обратна връзка при изтегляне от пазара на продукти от икономически оператори, който да се представя на органите за надзор на пазара, за да се оцени ефективността на изтеглянето;

o o

39.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4.

(2) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82.

(3) OB L 91, 29.3.2019 г., стр. 1.

(4) ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12.

(5) ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1.

(6) ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.

(7) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 15.

(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0032.

(9) Приети текстове, P8_TA(2019)0081.

(10) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 141.

(11) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 39.

(12) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 179.

(13) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 7.

(14) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 2.

(15) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 60.

(16) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 112.

(17) ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 722.

(18) Декларацията за безопасност на продуктите е доброволен ангажимент, поеман от онлайн местата за търговия по отношение на безопасността на нехранителни потребителски продукти, продавани онлайн от продавачи трети държави от юни 2018 г.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/28

P9_TA(2020)0320

Укрепване на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите (2020/2009(INI))

(2021/C 425/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

—	като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—

като взе предвид съответните резолюции на Общото събрание на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека, както и докладите на специалния докладчик на ООН относно утвърждаването и защитата на правото на свобода на убеждение и на изразяване, и по-конкретно доклада от 23 април 2020 г., озаглавен „Пандемиите от заразни болести и свободата на мнение и изразяване“,

—

като взе предвид съвместната декларация от 3 март 2017 г. на специалния докладчик на ООН по правото на свобода на убеждение и на изразяване, представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на свободата на медиите, специалния докладчик на Организацията на американските държави (ОАД) по въпросите на свободата на изразяване и специалния докладчик на Африканската комисия по правата на човека и народите по въпросите на свободата на изразяване и достъпа до информация, озаглавена „Свободата на изразяване и „фалшивите новини“, дезинформацията и пропагандата“,

—	като взе предвид плана за действие на ООН относно безопасността на журналистите и въпроса с безнаказаността,

—	като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека относно член 19 на Международния пакт за граждански и политически права (свобода на убеждение и на изразяване),

—	като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и свързаните с нея ангажименти, наред с другото, за насърчаване на мирните и приобщаващи общества за устойчиво развитие, включително чрез осигуряване на обществен достъп до информация и защита на основните свободи,

—

като има предвид работата, извършвана от Съвета на Европа за насърчаване на защитата и безопасността на журналистите, и по-конкретно Препоръка CM/Rec(2018)1 на Комитета на министрите към държавите членки относно плурализма и прозрачността на медийната собственост и Декларацията на Комитета на министрите относно финансовата устойчивост на качествената журналистика в ерата на цифровите технологии, Препоръка CM/Rec(2016)4 на Комитета на министрите към държавите членки относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите медийни участници, както и годишния доклад за 2020 г., озаглавен „Не посягайте на свободата на печата: атаките срещу медиите в Европа не трябва да се превръщат в обичайна практика“,

—	като взе предвид Резолюция 2300 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 1 октомври 2019 г. относно подобряването в цяла Европа на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 29 януари 2020 г., съдържащо годишната работна програма на Комисията за 2020 г. (COM(2020)0027),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юли 2019 г., озаглавено „Укрепване на върховенството на закона в Съюза: план за действие“ (COM(2019)0343),

—	като взе предвид стратегията на Комисията за равенство между половете за периода 2020 — 2025 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2018 г., озаглавено „Европейският подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“ (COM(2018)0236),

—	като взе предвид Кодекса за поведение на Комисията във връзка с борбата с дезинформацията онлайн, приет на 26 септември 2018 г.,

—	като взе предвид препоръката на Комисията от 1 март 2018 г. относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн (C(2018)1177),

—	като взе предвид плана за действие на Комисията за борба с дезинформацията от 5 декември 2018 г.,

—	като взе предвид Кодекса на поведение на Комисията във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, от май 2016 г. и свързания с него четвърти кръг за оценка, в резултат на който беше изготвен документа „Фактологична справка — 4-ти мониторингов цикъл на Кодекса на поведение“,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (1),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (2) и Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС (3),

—	като взе предвид доклада от 2020 г. на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, озаглавен: „Дезинформацията: оценка на прилагането на Кодекса за поведение“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 25 май 2020 г. относно медийната грамотност в постоянно променящия се свят,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно укрепването на европейското съдържание в цифровата икономика, в които се признава значението на съдържанието, създадено от медиите, „както и от други сектори на културата и творчеството“ в качеството им на „основни стълбове на социалното и икономическото развитие на Европа“;

—	като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (4),

—	като взе предвид Насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети на 12 май 2014 г., в които творческата свобода се признава като характерна част от свободата на изразяване, наред със свободата на медиите,

—	като взе предвид актуализираната версия на специалния доклад на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 24 април 2020 г., озаглавен „Кратка оценка на посланията и дезинформацията във връзка с пандемията от COVID-19/Коронавирус“,

—	като взе предвид работата, извършена от Агенцията на ЕС за основните права (FRA),

—	като взе предвид резултатите от класацията „Световен индекс за свобода на печата“, публикувана от „Репортери без граници“, както и тези от мониторинга на плурализма на медиите, извършен от Центъра за плурализъм и свобода на медиите към Европейския университетски институт,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 януари 2020 г. относно текущите изслушвания по член 7, параграф 1 от ДЕС относно Полша и Унгария (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно принципите на правовата държава в Малта след неотдавнашните разкрития за убийството на Дафне Каруана Галиция (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно чуждестранната намеса в избори и дезинформацията в националните и европейските демократични процеси (10),

—	като взе предвид резолюцията си от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа (11),

—	като взе предвид резолюцията си от 28 март 2019 г. относно положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията в Европейския съюз, по-конкретно в Малта и Словакия (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз през 2017 г. (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (16),

—	като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно използването на данните на потребителите на Фейсбук от страна на „Кеймбридж Аналитика“ и въздействието върху защитата на личните данни (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и на Мартина Кушнирова (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „Докладът за гражданството на ЕС за 2017 г.: укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна“ (20),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно последиците за основните права, породени от големи информационни масиви: неприкосновеност на личния живот, защита на личните данни, недопускане на дискриминация, сигурност и правоприлагане (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно принципите на правовата държава в Малта (24),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (25),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (26),

—	като взе предвид проучването от 28 февруари 2019 г. на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси на Европейския парламент, озаглавено „Дезинформация и пропаганда — въздействие върху функционирането на правовата държава в ЕС и неговите държави членки“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по култура и образование,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0205/2020),

А.

като има предвид, че свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС и на неговите държави членки; като има предвид, че ключовите демократични задачи на медиите включват укрепване на прозрачността и демократичната отчетност; като има предвид, че медиите имат съществена роля в демократичното общество чрез дейността си на обществен пазител, като спомагат за информиране и овластяване на гражданите чрез разширяване на тяхното разбиране за настоящия политически и социален пейзаж и насърчаване на тяхното съзнателно участие в демократичния живот;

Б.

като има предвид, че кризата открои важната роля на журналистите в предоставянето на надеждна и достоверна информация на гражданите; като има предвид, че поради това трябва да се положат повече усилия за гарантиране на безопасни и подходящи условия на труд за журналистите; като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на разследващата журналистика в контекста на борбата с корупцията и лошото администриране в ЕС;

В.

като има предвид, че някои държави членки ограничават свободата на медиите чрез икономически средства, като например изопачена публична реклама сред медиите, която нарушава конкуренцията, както и пряк контрол върху обществените медии, за да повлияят на редакционните решения и по този начин да осигурят лоялност към правителството; като има предвид, че публичните органи следва да приемат правна и регулаторна рамка, която насърчава развитието на свободни, независими и плуралистични медии;

Г.	като има предвид, че държавите членки трябва да се придържат към ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС;

Д.

като има предвид, че монополизирането на медиите, липсата на институционална прозрачност, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват за политически цели, като инструменти за засилване на социалната поляризация; като има предвид, че борбата срещу тези явления е значима не само в областта на правата на човека, но също така е основен фактор за защитата на принципите на правовата държава и на демокрацията в ЕС;

Е.

като има предвид, че според световния индекс за свобода на печата за 2020 г. пандемията от COVID-19 подчерта и умножи въздействието на много други кризи, застрашаващи правото на свободно отразена, независима, разнообразна и надеждна информация; като има предвид, че индексът разкри значителни различия между отделните държави членки, някои от които заемат челни места в световната класация, докато други са сред последните, с разлика от над 100 места между държавите членки с най-добри и тези с най-лоши резултати; като има предвид, че няколко държави членки са паднали на по-ниски места в международните класации на свободата на печата;

Ж.	като има предвид, че свободата на медиите се влошава през последните години — и макар кризата с COVID-19 да изостри това положение, тя изведе на преден план значението на медиите и правото на достъп до достоверна информация;

З.

като има предвид, че според Доклада за цифрови новини от 2019 г. на Института „Ройтерс“ средното ниво на доверие в новините като цяло (в световен мащаб) е намаляло с 2 процентни пункта спрямо 2018 г. и в момента е 42 %, а по-малко от половината от интервюираните (49 %) твърдят, че вярват на новините в медиите, които самите те избират да следят; като има предвид, че доверието в новините, открити чрез търсачките (33 %) и в социалните медии (23 %), остава стабилно, но е изключително ниско;

И.	като има предвид, че прозрачността на собствеността върху медиите е абсолютно условие за осигуряване на медиен плурализъм и независима журналистика;

Й.

като има предвид, че журналисти и други медийни участници на територията на ЕС продължават да бъдат обект на насилие, заплахи, тормоз, натиск, (авто)цензура, публично порицаване и дори убийство поради това, че практикуват професията си в защита на обществения интерес; като има предвид, че през последните години е налице задълбочаваща се схема на сплашване с цел заглушаване на гласовете на журналистите, което изисква спешни действия в подкрепа на основната роля на независимите медии за гарантиране на принципите на правовата държава; като има предвид, че убийствата на Дафне Каруана Галиция и на Ян Куцяк са два трагични примера, които показват до каква степен разследващите журналисти могат да се превърнат в мишени поради разкриване на корупция и защита на демокрацията и върховенството на закона;

К.	като има предвид, че заплахите за свободата на медиите включват тормоз и нападения, насочени към журналисти, пренебрегване на тяхната правна защита, както и монополизиране на медиите и политически мотивирани действия в медийния сектор;

Л.

като има предвид, че жените журналисти са изправени пред специфични за пола форми на насилие, като сексуален и онлайн тормоз; като има предвид, че над 70 % от жените, работещи в медиите, са ставали прицел на повече от един вид тормоз, на заплахи или на атаки онлайн; като има предвид, че само през изминалата година 52 % от жените са били обект на престъпления от този вид; като има предвид, че тормозът и злоупотребите онлайн често са със сексуален характер и се основават не на съдържанието на работата на жертвите, а на техните физически характеристики, културния им произход или личния им живот; като има предвид, че тези заплахи принуждават жените журналисти да си налагат автоцензура и имат възпиращ ефект върху свободата на печата и свободата на изразяване; като има предвид, че изследванията редовно показват, че жените в медийния сектор, и по-специално на творчески длъжности, са малцинство, както и че са твърде недостатъчно представени на ръководно равнище и на равнище вземане на решения (27);

М.	като има предвид, че в няколко държави членки продължават практиките на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, които се използват за сплашване на журналисти с цел спиране на разследвания за корупция и за други проблеми от обществен интерес;

Н.

като има предвид, че е налице проблем не само с насилието, сплашването и тормоза над журналисти, но и с липсата на наказателно преследване на извършителите на подобни престъпления, както и че безнаказаността действа обезсърчаващо; като има предвид, че съгласно доклад на ОССЕ е налице ширеща се безнаказаност, тъй като например едва под 15 % от убийствата на журналисти в държавите, членуващи в ОССЕ, биват разкривани;

О.	като има предвид, че правото на журналистите да отразяват и разследват трябва да бъде допълнително укрепено и ефективно защитено;

П.	като има предвид, че укрепването на свободата на медиите изисква достоверна и подробна информация за обхвата и естеството на предизвикателствата в държавите членки и в ЕС като цяло, включително при случаи на нарушаване на принципите на независимите медии и на основните права на журналистите;

Р.	като има предвид, че творческата свобода е неразделна част от основното право на свобода на изразяване и е от съществено значение за културното многообразие и демократичното здраве на Европа; като има предвид, че атаките срещу творческата свобода се разрастват, но остават невидими;

С.

като има предвид, че глобалната криза с COVID-19 има разрушително въздействие върху медийния сектор в социален и икономически план; като има предвид, че медиите съобщават за значителни загуби в приходите си от реклама; като има предвид, че хиляди работещи в медиите са в риск временно или постоянно да загубят работата си, или пък вече са я загубили; като има предвид, че последиците са особено негативни за работещите на свободна практика журналисти и други лица, работещи в медиите, чийто брой нараства в целия ЕС и които вече представляват значителен дял от всички журналисти и други работещи в медиите в Европа; като има предвид, че това води до сериозен риск от допълнително насърчаване на концентрацията на информация в ръцете на малцина и възпрепятстване на разпространението на свободна и независима информация; като има предвид, че финансовата устойчивост на работните места и финансовата независимост са от съществено значение за свободата на печата;

Т.	като има предвид, че приходите от цифрова реклама често отиват при участници извън ЕС и че приходите от европейските медии рязко намаляват, което застрашава бъдещето на традиционните медийни дружества, финансирани чрез реклама, като например търговски телевизионни канали, вестници и списания;

У.	като има предвид, че в някои държави членки държавната помощ за медиите не се предоставя прозрачно, което застрашава сериозно тяхната независимост и надеждност;

Ф.

като има предвид, че включително чрез разпространението на незаконно съдържание бизнес моделът на платформите на социалните мрежи, който се основава на микроцелева реклама, играе роля в разпространяването и усилването на словото на омразата, подтикващо към дискриминация и насилие, и в насърчаването на радикализация, водеща до насилнически екстремизъм; като има предвид, че борбата с всички форми на нетърпимост е неразделна част от защитата на правата на човека, за което свидетелства съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

Х.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 доведе до стигматизация, включително медийна, на някои особено уязвими лица, като спомогна за поляризацията на европейското общество и разпространението на слово на омразата;

Ц.

като има предвид, че явлението кибернасилие (включително изказвания онлайн, подбуждащи към омраза, киберпреследване и онлайн тормоз) става все по-разпространено; като има предвид, че наред с други политици, журналисти и активисти, които се борят за правата на жените и на сексуалните малцинства, жените, които имат обществена роля, се превръщат в основна мишена за кибертормоз и насилие онлайн;

Ч.

като има предвид, че съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги органите на всяка държава членка са длъжни да гарантират, че аудио-визуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове предприемат мерки за защита на широката общественост от програми, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, съдържащи подбуждане към насилие или омраза срещу група лица или срещу член на дадена група, въз основа на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата на основните права на ЕС; като има предвид, че съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги държавите членки са длъжни да гарантират независимостта на медийните регулаторни органи;

Ш.

като има предвид, че разпространението на невярна информация и на дезинформация и непропорционалните действия за справяне с тях в цифровите платформи застрашават свободата на информацията, демократичния дискурс и независимостта на медиите и увеличават нуждата от висококачествени традиционни медии; като има предвид, че анализите на данни и алгоритмите оказват все по-голямо въздействие върху информацията, която се предоставя на гражданите;

Щ.

като има предвид, че масовото разпространение на информация от различни източници, които са трудно проверими, заедно с нарастващата роля на социалните платформи и платформите за съобщения, имат отрицателно въздействие върху основните права на гражданите на ЕС; като има предвид, че пандемията от COVID-19 ускори въздействието на дезинформацията онлайн, понякога със сериозни последици за общественото здраве, и още по-ясно показа необходимостта от гарантиране на свободна и независима информация с цел защита на основните права на гражданите; като има предвид, че липсата на координирана комуникационна стратегия на европейско равнище благоприятства вълната от дезинформация, свързана с пандемията, особено в социалните платформи и платформите за съобщения;

АА.

като има предвид, че дезинформацията и невярната информация относно COVID-19 може да доведат до паника и социален раздор и трябва да се предприемат действия за борба с тях; като има предвид, че мерките за борба с дезинформацията и с невярната информация не могат да се използват като претекст за въвеждане на непропорционални ограничения върху свободата на печата, подкопавайки медийния плурализъм и застрашавайки безопасността на журналистите; като има предвид, че докладите сочат, че в държавите членки и в съседни региони се провеждат координирани кампании, насърчаващи невярна здравна информация и дезинформация относно ЕС и неговите партньори; като има предвид, че Комисията разглежда тези явления в неотдавнашното си съвместно съобщение относно борбата с дезинформацията, свързана с COVID-19; като има предвид, че някои правителства се възползваха от законодателството във връзка с извънредната ситуация и че докато някои от ограниченията са временни, за други има риск да бъдат продължени много след приключването на здравната криза; като има предвид, че плурализмът на източниците на информация, отчетността и институционалната прозрачност са основна защитна бариера срещу дезинформацията;

АБ.	като има предвид, че истински независимите, адекватно финансирани обществени медии, опериращи на различни платформи, са от ключово значение за функционирането на демокрацията в ЕС;

Свобода на медиите, медиен плурализъм и защита на журналистите в Европа

отново изразява дълбоката си загриженост от състоянието на свободата на медиите в ЕС в контекста на злоупотребите и атаките, които все още се извършват в някои държави членки срещу журналисти и други работещи в медиите поради естеството на тяхната работа, както и от нарастващото обществено дискредитиране и общото отслабване на професията, които тегнат с особена сила върху местната, разследващата и трансграничната журналистика; подчертава, че в съответствие с Препоръката на Съвета на Европа от 7 март 2018 г. относно медийния плурализъм и прозрачността на собствеността върху медиите държавите членки имат позитивно задължение да насърчават благоприятна среда за свобода на изразяване офлайн и онлайн, в която всеки може да упражнява правото си на свобода на изразяване, и приканва държавите членки изцяло да подкрепят и приемат препоръката;

остава дълбоко разтърсен от убийствата на Дафне Каруана Галиция в Малта и на Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова в Словакия поради разследващата им журналистическа дейност, разкрила корупция и други престъпления, и отново изтъква важността на това да се проведе независимо разследване за подвеждане под съдебна отговорност на извършителите и на поръчителите на тези убийства; призовава националните правоприлагащи органи да си сътрудничат изцяло с Европол и други съответни международни организации в това отношение;

изразява съжаление, че журналистите и други лица, работещи в медиите, често работят в условия на несигурност, което компрометира способността им да вършат коректно работата си и по този начин възпрепятства свободата на медиите; подчертава, че коректните условия на труд за журналистите са от ключово значение за осигуряването на качествена журналистика; призовава Комисията и държавите членки да насърчават устойчиви мерки, насочени към финансиране и подкрепа на висококачествена и независима журналистика;

припомня съществената роля на разследващата журналистика в борбата с организираната престъпност чрез събиране и свързване на подходяща информация и разкриване по този начин на престъпни мрежи и незаконни дейности; подчертава факта, че тези дейности излагат журналистите на повишено ниво на личен риск;

подчертава решаващата роля, която играят разследващите журналисти в това да държат властимащите отговорни и да изпълняват функциите си на пазители на демокрацията и принципите на правовата държава;

настоятелно повтаря призива си към Комисията да разглежда опитите на някои правителства на държави членки да навредят на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от ДЕС; поради това приветства намерението на Комисията да включи в годишния си доклад относно положението на правовата държава в рамките на ЕС специална глава във връзка с наблюдението на свободата и плурализма на медиите; предлага в този контекст подход „отдолу нагоре“, отразяващ гласа и многообразието на отделните хора, за да се гарантира ефективното отразяване на предизвикателствата, пред които са изправени журналистите и медийния сектор; освен това призовава в тази глава да бъдат включени специфични за отделните държави препоръки и ефективни решения, както и оценка на прозрачността на собствеността и на равнището на намеса от страна на правителствата и на частни лица в държавите — членки на ЕС; насърчава Комисията активно да си сътрудничи със Съвета на Европа, като обменя най-добри практики и гарантира, че предприетите мерки се допълват взаимно; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят и поддържат надеждна рамка за защита на свободата и плурализма на медиите; призовава Комисията да се стреми да въведе стандарти и критерии за свободата на медиите на равнището на Съюза, както и стимули за по-голямо сближаване между държавите членки; призовава Комисията и държавите членки изцяло да подкрепят и укрепят вече разработените инструменти за насърчаване и защита на правата и свободите, залегнали в член 11 от Хартата на основните права на ЕС и член 10 от ЕКПЧ, като например мониторинга на медийния плурализъм и Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите, и да реагират своевременно на евентуални заплахи и нарушения на тези права и свободи; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид въздействието на спешните мерки, предприети през 2020 г. в контекста на кризата с COVID-19, върху свободата на печата, институционалната прозрачност, отчетността, медийния плурализъм и безопасността на журналистите, включително да извърши преглед на атаките срещу журналисти в ЕС и отговорите на държавите членки в тази връзка; припомня многократните призиви на Парламента за постоянен, независим и всеобхватен механизъм, който да обхваща въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в ЕС; счита, че един механизъм на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права трябва да обхване и свободата на медиите, включително творческата свобода, в качеството им на основен стълб на демократичната система; в този контекст призовава Комисията да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки;

подчертава незаменимата роля на обществените медии и същественото значение на това да се гарантира и поддържа тяхната независимост от политическа намеса; също така подчертава необходимостта да се гарантира финансовата независимост на частните пазарни оператори и условията за устойчивост на дейностите им, за да се избегне монополизирането на медиите; отново заявява призива на Парламента за амбициозен план за действие на ЕС в областта на медиите в този контекст; осъжда опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийните свобода и плурализъм; предупреждава за опитите за непрякото подчиняване на такива медии чрез финансово покровителство и осъжда по-специално опитите за контрол върху обществени медии; изразява съжаление по повод на факта, че в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се е превърнало в пример за проправителствена пропаганда, която често изключва опозицията и малцинствените групи от обществото или ги представя чрез оклеветяване, и дори в някои случаи подбужда към насилие; подчертава, че в някои държави членки, особено в селските райони, достъпът до информация се ограничава до публичната пропаганда, а езиковите бариери възпрепятстват достъпа до международни новини; припомня, че достъпът до информация и качествена журналистика е от първостепенно значение за демокрацията; подчертава липсата в някои държави членки на задължителен анализ на съдържанието на медиите, който би предоставил съпоставими публични данни относно балансираното присъствие на проправителствени и на опозиционни мнения по телевизията и радиото, особено по време на предизборни кампании;

обръща внимание на препоръките, включени в Резолюция 2255 на ПАСЕ от 23 януари 2019 г., в която държавите членки се призовават да гарантират независимостта на редакциите, както и достатъчно и стабилно финансиране за обществените медии; подчертава, че националните, регионалните и местните медии, и по-специално обществените медии, имат важна отговорност да служат на обществения интерес и да отразяват адекватно културното, езиковото, социалното и политическото многообразие на нашите общества; подчертава, че ролята в държавите членки на обществените медии като достоверни доставчици на информация, служещи на обществения интерес като цяло, би се подобрила чрез подходящо и устойчиво финансиране, свободно от политическа намеса; поради това призовава държавите членки да използват модели на финансиране, при които обществените медии се финансират от източници, независещи от лицата, вземащи политически решения; подчертава ключовата необходимост от това да се гарантира сигурността на независимите органи и да се осигури силен независим надзор на аудио-визуалните медии срещу неправомерна държавна и търговска намеса или срещу опити за въздействие върху редакционните политики; призовава Комисията да представи правна рамка за осъществяване на контрол над дейността на доставчиците на обществени медийни услуги, включително проверки дали се изпълняват критериите за разумно управление и финансиране, ориентирано към изпълнението на задачи, и дали услугите им отговарят на очакванията за основана на факти, справедлива и етична журналистика;

осъжда липсата на балансиран политически дебат в медиите в някои държави членки, както и факта, че на практика съществуват политически мотивирани ограничения на информацията, като например отказ на достъп до данни от обществен интерес, използване на тактика на отлагане, неоправдано стесняване на обхвата на информацията, която е била поискана, забрана за журналистите да посещават обществени места, включително парламенти, ограничаване на възможностите на журналистите за провеждане на интервюта с политици и членове на правителства, както и избягване на даването на интервюта в медии, които не симпатизират на правителството, дори и в такива със значителен национален обхват; подчертава, че публичните органи трябва да гарантират прозрачност по отношение на своите дейности, като по този начин спомагат за повишаване на общественото доверие, като се има предвид, че свободният поток на информация допринася за защитата на живота и здравето и улеснява и насърчава провеждането на дебати и вземането на решения в социалната, икономическата и политическата сфера; призовава държавите членки да гарантират, че журналистите и медиите имат реален достъп до парламентарни дебати, до членове на парламентите и високопоставени правителствени служители, до данни от обществен интерес и до публични прояви и пресконференции, особено на правителствата, тъй като липсата на такъв достъп сериозно ограничава понятието за свобода на медиите;

10.

отново изразява своята загриженост относно липсата на национално равнище в държавите — членки на ЕС, на конкретни правни и политически рамки в защита на журналистите и на другите медийни участници от насилие, заплахи и сплашване; призовава публичните фигури и представителите на органите да се въздържат от дискредитиране на журналисти, понеже това подкопава доверието в медиите сред обществото; подчертава важната роля на журналистите за осведомяването относно протести и демонстрации и призовава за тяхната защита, за да могат да изпълняват ролята си без страх; изисква от държавите членки да предоставят специални програми за обучение на правоприлагащите органи, отговарящи за защитата на журналистите; призовава държавите членки и Комисията да гарантират — в законодателството и на практика — ефективната защита и безопасност на журналистите и другите медийни участници, както и на техните източници, включително в трансграничен контекст; твърдо убеден е в това отношение, че държавите членки следва да забранят използването на частни следователи като начин за сплашване, за да получават информация относно професионалната дейност на журналисти или относно техните източници;

11.

изразява дълбока загриженост относно увеличаващите се политически атаки срещу медиите и изразява съжаление относно липсата на защита на журналистическите източници; припомня задължението на държавите членки да извършват своевременни, безпристрастни и ефективни разследвания на атаки, на които са били подложени журналисти, като заплахи, убийства, тормоз, сплашване и малтретиране, и настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията за прекратяване на заплахите и атаките срещу журналисти и други работещи в медиите, да гарантират, че извършителите се подвеждат под отговорност и че жертвите и техните семейства имат достъп до подходящи средства за правна защита; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират достъпността на механизмите за докладване; призовава за прилагане на насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн, в които се подчертава, че ЕС ще предприеме всички подходящи стъпки, за да гарантира защитата на журналистите както от гледна точка на превантивни мерки, така и чрез настоятелно призоваване за провеждане на ефективни разследвания в случаи на нарушения; подчертава, че жените журналисти са особено уязвими на тормоз и сплашване и следователно следва да бъдат предмет на допълнителна защита; изразява дълбока загриженост относно увеличаването на атаките срещу жени журналисти и работещи в медиите жени; повтаря своя призив към държавите членки, когато обмислят мерки, насочени към безопасността на журналистите, да възприемат съобразен с равенството между половете подход;

12.

призовава държавите членки да приложат изцяло препоръката на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите и другите медийни участници, както и да транспонират възможно най-скоро Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, чиято цел е да се определят минимални общи стандарти, за да се гарантира високо равнище на защита за лицата, които подават сигнали за нарушения; подчертава, че подаването на сигнали за нарушения е от съществено значение за разследващата журналистика и за свободата на печата;

13.

осъжда използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето на информация по определени теми; призовава настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в ЕС да се установят минимални стандарти срещу практиките на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

14.

припомня окончателните препоръки на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, които се съдържат в резолюцията на ЕП от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, съгласно които законодателството, свързано с клеветата и дискредитирането, действа разубеждаващо по отношение на евентуалното предоставяне на информация за корупция; отново отправя своя призив към всички държави членки да премахнат санкциите за клевета и дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато са налице твърдения за организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина;

15.

призовава Комисията да създаде гореща линия на ЕС като механизъм за бързо реагиране за журналисти, които търсят защита, и да гарантира, че на тяхното положение се обръща подходящо внимание;

16.

подчертава, че прекалената концентрация на собствеността в секторите на производство на съдържание и на разпространение на съдържание може да застраши достъпа на гражданите до разнообразно съдържание; подчертава, че медийният плурализъм, който зависи от наличието на разнообразие в собствеността върху медиите и в съдържанието им, както и от независимата журналистика, има ключово значение за противодействие на разпространението на дезинформация и гарантирането на добра информираност на гражданите на ЕС; припомня, че съгласно заключенията на инструмента за мониторинг на медийния плурализъм концентрацията на собствеността върху медиите остава един от най-значителни рискове за медийния плурализъм и се счита за създаваща пречки пред разнообразието от информация; призовава държавите членки да приемат и приложат регулаторни рамки за собствеността на медиите, така че да се избегне хоризонталната концентрация на собствеността в медийния сектор, както и да се гарантират прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация относно собствеността върху медиите, източниците им на финансиране и управлението им; призовава Комисията да наблюдава прилагането на равнището на държавите членки на съществуващите инструменти на ЕС срещу концентрацията на собствеността върху медиите и незаконната държавна помощ, за да повиши разнообразието в медийната среда; осъжда всеки опит за монополизиране на собствеността на медиите в държавите членки или за упражняване на политическа намеса в управлението на медиите; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат бързи и решителни действия за повишаване на прозрачността относно собствеността върху медиите и финансовите източници, използвани от собствениците на медиите; призовава Комисията да положи по-големи усилия, за да гарантира, че медиите публикуват проактивно информация относно своите структури на собственост, включително своите действителни собственици, както и че са въведени ясни правила за предотвратяване на потенциални конфликти на интереси, произхождащи от структурите на собственост върху медиите, със специален акцент върху избягването на политическа намеса; осъжда прекомерната намеса на правителствата в медийния плурализъм чрез публична реклама; призовава Комисията да наблюдава отблизо използването на средствата на ЕС, разпределяни за подкрепа на свободните и независими медии, с цел тези ресурси да се насочват към нуждаещите се от тях; във връзка с това подчертава, че парите на ЕС не могат да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда;

17.

изразява съжаление във връзка с факта, че в някои държави членки медийните регулаторни органи са под влияние на правителството и действат предубедено по отношение на медиите, които критикуват правителството;

18.

изразява загриженост във връзка с опитите пандемията от COVID-19 да бъде използвана като претекст за налагане на наказания на независими и критични медии и за въвеждане на ограничения върху достъпа на медиите до правителствените решения и действия и върху тяхното наблюдение, като механизмите за прозрачност на институциите се потискат или отслабват чрез приемане на извънредни мерки и се възпрепятства провеждането на необходими и информирани разисквания по тези действия; подчертава, че журналистиката и свободният поток от информация са от основно значение за усилията на ЕС да овладее пандемията от COVID-19; посочва, че журналистиката играе също така ключова роля в период на извънредна ситуация, свързана с общественото здраве; призовава Комисията да наблюдава внимателно такива практики на националните правителства и да включва резултатите в своите годишни доклади относно върховенството на закона;

19.

призовава Комисията и държавите членки незабавно да въведат на равнището на ЕС и на национално равнище пакети за спешно възстановяване с цел защита на работните места и поминъка на журналистите и работещите в медиите, оказване на подкрепа на дружествата и финансиране на обществените медии в периода на кризата, причинена от COVID-19, при пълно зачитане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията; подчертава, че съгласно оценките по време на кризата във връзка с COVID-19 определени медии, и по-специално местни медийни платформи, са загубили цели 80 % (28) от своите приходи поради спада в рекламирането; подчертава, че в контекста на пандемията европейските граждани се нуждаят от професионални, икономически стабилни и независими журналисти; в този контекст отново отправя призив за създаването на постоянен Европейски фонд за журналистите в обхвата на следващата МФР (2021 — 2027 г.), преразгледана вследствие на кризата с COVID-19, който да предлага пряка финансова подкрепа за независимите журналисти и за лицата, работещи в медиите на свободна практика или като самостоятелно заети лица; подчертава, че финансирането следва да се управлява от независими организации, за да се избегне всякаква намеса в процеса на вземане на редакционни решения, и че подкрепа следва да се предоставя само за онези публични и търговски медии, които са наистина независими и при които няма намеса от страна на правителство или други участници; припомня, че следва да се обърне специално внимание на независимите стартиращи медийни предприятия, по-специално местни, в държавите членки, в които през последните години свободата на медиите се е влошила, концентрацията на собствеността върху медиите значително се е увеличила, а обществените медии са под заплаха от политическо влияние;

20.

във връзка с това отправя отново призив за амбициозен план за действие на ЕС по отношение на медиите в подкрепа на развитието на жизнена и плуралистична медийна среда;

21.

призовава за амбициозна МФР с по-големи бюджетни разпределения в подкрепа на медиите и независимата журналистика, по-специално разследващата журналистика; подчертава значението на иновациите в журналистиката и новинарските медии, които следва да се насърчават чрез финансиране от ЕС; отбелязва със загриженост бюджетните съкращения, предвидени в преразгледаното предложение на Комисията за бюджета, за програмите „Творческа Европа“ и „Правосъдие, права и ценности“;

22.

силно приветства разпределението на средства на ЕС за даване на възможност за стартиране на нови проекти, като например Общоевропейския механизъм за бързо реагиране при нарушения на свободата на пресата и свободата на медиите и Фонда за трансгранична разследваща журналистика, с цел укрепване на свободата и плурализма на медиите;

23.

подчертава, че медиите изпълняват важна роля в насърчаването на равенството между половете и недопускането на дискриминация; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат активни стъпки за насърчаване на равенството между половете в медийния сектор, за да могат повече жени да заемат творчески или отговорни позиции, което би дало възможност на медиите да допринесат за намаляване на стереотипите по отношение на половете;

Слово на омразата

24.

осъжда всички видове случаи на престъпления от омраза, изказвания, проповядващи вражда и омраза, и обвинения, лишени от основание или направени недобросъвестно (29), както офлайн, така и онлайн, породени от дискриминация въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други убеждения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, каквито се наблюдават в ЕС, както и в останалия свят; изразява загриженост относно престъпленията от омраза и престъпленията за подтикване към дискриминация или насилие, които се разпространиха в голяма степен по време на пандемията от COVID-19 и доведоха до стигматизация на някои особено уязвими лица;

25.

изразява съжаление във връзка с това, че в политическата комуникация правителствата и политическите партии в целия ЕС все повече използват изказвания, проповядващи вражда и омраза; призовава държавите членки решително да осъждат и санкционират престъпленията от омраза, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и търсенето на изкупителни жертви от страна на политици и държавни служители на всички равнища и във всички видове медии, тъй като този род действия пряко засилват омразата и насилието в обществото и ги превръщат в банално явление, както и да се въздържат от дискриминационна или подбудителна реторика в правителствената комуникация, тъй като тя е в ущърб на обществото; подчертава, че санкциите винаги следва да са в съответствие с международните стандарти на свобода на изразяването; призовава също така държавите членки в рамките на определените от закона граници да гарантират и насърчават свободата на изразяване, включително творческата свобода, която е от съществено значение за динамичността на демократичните разисквания; припомня, че расистките и ксенофобските изказвания не попадат в обхвата на свободата на изразяване;

26.

повтаря призива си към държавите членки да предприемат и наложат още мерки за предотвратяване, осъждане и борба със словото на омразата и престъпленията от омраза, така че да се противостои на разпространяването на изказвания, проповядващи омраза и насилие както офлайн, така и онлайн, като същевременно гарантират, че органите на правоприлагането използват ефективни практики за записване на престъпленията от омраза, които се основават на принципите, одобрени от Групата на ЕС на високо равнище за борба с расизма, ксенофобията и другите форми на нетърпимост;

27.

подчертава, че през последните години все повече се разпространяват онлайн изказвания, проповядващи вражда и омраза, тъй като отделни лица и нарушители използват потенциала на онлайн платформите за разпространение на информация, проповядваща омраза; подчертава, че това вреди на общия обществен интерес, понеже вредното съдържание подкопава честния, основан на уважение обществен дискурс и крие опасности за обществената безопасност, като се има предвид, че онлайн изказванията, подбуждащи към омраза, може да доведат до реално насилие;

28.

посочва, че следва да бъде укрепена правната рамка за борба с изказванията, проповядващи вражда и омраза, и с дискриминацията; отново призовава за деблокиране за тази цел на преговорите по хоризонталната директива за борба с дискриминацията;

29.

отново призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за повишаване на сигурността на жените в обществените пространства и в интернет, за справяне с нововъзникващите форми на насилие, основано на пола, като например киберпреследване и онлайн тормоз, и да въведат всеобхватни механизми за подпомагане на жертвите на такова насилие;

30.

отново повтаря призива си към Комисията и към Съвета да активират клаузата за „преход“, заложена в член 83, параграф 1 от ДФЕС, за да включат насилието над жени и момичета и други форми на основано на пола насилие (включително кибернасилие) в каталога на признатите в ЕС престъпления;

31.

отбелязва насърчения от Комисията Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, и свързания с него пети кръг за оценка, който установява, че дружествата в областта на информационните технологии премахват средно 71 % от незаконните изказвания, проповядващи вражда и омраза, за които са уведомени; припомня, че журналистите и организациите на гражданското общество следва да бъдат включени в оценките и прегледите на Кодекса на поведение и че дружествата в областта на информационните технологии, участващи в Кодекса на поведение, разглеждат искания за заличаване единствено съгласно своите условия и общностни насоки; подчертава голямата свобода на преценка която се оставя на частните дружества, за да определят кое е незаконно; насърчава всички дружества, които управляват платформи на социалните медии, да участват в Кодекса на поведение;

32.

изтъква, че държавите членки трябва да гарантират с всички подходящи средства, че нито медиите, в т.ч. онлайн и социалните медии, нито рекламите подбуждат към насилие или омраза, насочени срещу дадено лице или група от лица, тъй като това може да окаже пряко въздействие върху участието на тези лица в гражданското общество; отново призовава Комисията, държавите членки и дружествата в областта на социалните медии да противодействат на разпространението на расизъм, ксенофобия, ЛГБТИ-фобия и религиозна омраза в интернет, в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество; призовава държавите членки и Комисията да съберат повече надеждни данни относно размера на изказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза;

33.

изразява загриженост във връзка с това, че жертвите не съобщават за случаи на престъпления от омраза, което се дължи на липсата на подходящи защитни мерки и неспособността на органите щателно да разследват и да сложат край на безнаказаността за престъпления от омраза в държавите членки; призовава държавите членки да разработят и разпространят инструменти и механизми за съобщаване на случаи на престъпления от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, както и да гарантират, че всички случаи на предполагаеми престъпления от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, се разследват ефективно, а извършителите са обект на наказателно преследване и са изправени пред съда;

Дезинформацията и ролята на платформите

34.

отбелязва, че новата цифрова технология и социалните медии са фактори, които са имали отражение върху проблема с разпространението на дезинформация и външната намеса и са довели до това онлайн платформите да оказват голямо влияние върху публикуването, разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание; отново изразява загрижеността си относно потенциалната заплаха, която представлява дезинформацията за свободата на информация, свободата на изразяване, за демократичния дискурс, за независимостта на медиите и за общественото здраве; подчертава, че мерките за борба с дезинформацията следва да бъдат съсредоточени върху насърчаване на плурализма на мненията чрез насърчаване на висококачествена журналистика, предоставяне на надеждна, основана на факти и проверена информация, както и върху изграждане на медийна грамотност, и че всички такива мерки следва да осигуряват гаранции за свободата на информация и свободата на изразяване;

35.

призовава за по-голямо сътрудничество между онлайн платформите и правоприлагащите органи, за да се противодейства ефективно на разпространението на съобщения, подбуждащи към омраза или подстрекаващи към насилие; подчертава значението на бързото премахване на незаконно съдържание, за да се ограничи неконтролираното му разпространение; отбелязва обаче, че онлайн платформите не може и не трябва да се превръщат в частни органи за цензура, и че премахването на незаконно съдържание от онлайн платформи трябва винаги да бъде обект на мерки за сигурност, включително контрол от съдилищата на държавите членки с цел защита на свободата изразяване, включително творческата свобода, правото на свободна и независима информация и основните права на гражданите като цяло; припомня, че онлайн платформите са част от публичната онлайн сфера, в която се провеждат обществени дебати; призовава Комисията да осигури гаранции за платформите с оглед зачитането на основните права и свободата на словото;

36.

припомня, че политически партии и частни или публични субекти често се възползват от политическото профилиране, дезинформацията и манипулирането на информация, и отново изразява загриженост по повод на непрестанната поява на доказателства за вмешателство — със сведения за чуждестранен произход — в периодите преди всички важни избори в държавите членки и ЕС, като голяма част от това вмешателство е в полза на антиевропейски и популистки кандидати, имащи за цел да поляризират и да обезсилят идеологическия плурализъм, и е насочено срещу конкретни малцинства и уязвими групи; посочва, че в бъдеще борбата срещу вмешателството от трети страни ще е основен фактор за защита на европейските ценности и демокрацията; подчертава, че в контекста на извънредната ситуация във връзка с COVID-19 дезинформацията и сензационните съобщения в медиите, свързани с пандемията, също се използват от крайнодесни и популистки групи и политици срещу малцинствени групи и допринасят за антиимиграционна реторика, което доведе до повишаване на броя на случаите на расистки и ксенофобски изказвания, проповядващи вражда и омраза, както и до дискриминация;

37.

посочва, че понастоящем по цял свят продължават да се разпространяват различни видове невярна информация и дезинформация, както и други форми на манипулиране на информацията, свързани наред с другото с пандемията от COVID-19, които често са насочени срещу най-уязвимите общности и имат потенциално вредни последици за обществената сигурност, здравето и ефективното управление на кризи; счита, че тези кампании за дезинформация имат за цел да отслабят демократичния процес и доверието на гражданите в демократичните институции на държавите членки; приветства съвместното съобщение от 10 юни 2020 г., посветено на борбата с дезинформацията относно COVID-19; припомня, че всички мерки за борба с дезинформацията, включително тези, предприети в контекста на извънредната ситуация с COVID-19, трябва да бъдат необходими, пропорционални, прозрачни и временни и да подлежат на редовен надзор, като се избягват колебания, водещи до държавен монопол или концентрация на източниците на информация, и че при никакви обстоятелства тези мерки не бива да възпрепятстват журналистите и другите медийни участници да си вършат работата или да водят до ненужно премахване на съдържание или до блокиране на достъпа до съдържание в интернет; изразява съжаление по повод на факта, че определени онлайн платформи премахват или цензурират съдържание, включително журналистическо съдържание, свързано с пандемията от COVID-19, въз основа на непрозрачни условия, които ненужно ограничават свободата на изразяване; подчертава, че прибягването до такива мерки може да доведе до възпрепятстване или ограничаване на достъпа до важна информация за общественото здраве; подчертава, че всички опити за криминализиране на информацията, свързана с пандемията, може да нарушат доверието в институционалната информация, да забавят достъпа до надеждна информация и да окажат „сковаващ ефект“ върху свободата на изразяване;

38.

осъжда конспиративните теории и публично финансираните кампании за дезинформация, насочени към дискредитиране на ЕС и подвеждане на обществеността относно неговите цели и дейности; призовава Комисията открито да осъди и опровергае лъжите и дезинформацията относно ЕС, разпространявани от държавни органи, и да публикува и разпространи отговор с факти, за да информира гражданите;

39.

приветства инициативата на Комисията да представи план за действие за европейската демокрация, който има за цел да противодейства на дезинформацията и да реагира на променящите се заплахи и манипулации, както и да подкрепя свободните и независими медии; подчертава в това отношение, че защитата на свободата на изразяване, включително на свободните, независими и финансово жизнеспособни медии, на творческата свобода, на съдържанието на основните права и на демократичния дебат, при същевременно даване на отпор на словото на омразата и на дезинформацията, е основен фактор за защитата на принципите на правовата държава и на демокрацията в ЕС; отбелязва със загриженост, че съгласно изследване на Global Disinformation Index (Глобален индекс за дезинформация) уебсайтовете, които разпространяват дезинформация в ЕС, получават всяка година повече от 70 милиона евро като приходи от реклами; подчертава потенциалното отрицателно въздействие на бизнес моделите, основани на микроцелева реклама; потвърждава, че Общият регламент относно защитата на данните (30) предвижда правото на физическите лица да не бъдат подлагани на повсеместно онлайн проследяване в сайтове и приложения; призовава Комисията да продължи ангажимента си с цифровите платформи в това отношение и да увеличи усилията си за налагане на забрана на такива практики, както и да води борба със стратегическото автоматизирано увеличаване на дезинформацията посредством ботове или фалшиви профили онлайн и да повишава прозрачността по отношение на финансирането и разпространението на онлайн реклами; освен това призовава всички онлайн платформи да гарантират, че алгоритмите, които са в основата на техните функции за търсене, не се основават предимно на реклама; призовава за създаването на експертна група от множество заинтересовани лица по въпросите на цифровите и основните права, която да обхваща независимите медии и НПО в областта на цифровите права и правата на човека, която да подпомага Комисията и институциите на ЕС като цяло;

40.

приветства стартирането на проекта Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO), който ще повиши наличните научни знания по отношение на онлайн дезинформацията, ще насърчи развитието на пазар на ЕС за услуги за проверка на информацията и ще подпомогне създаването на трансгранична и мултидисциплинарна общност, състояща се от проверители на факти и академични изследователи, които ще си сътрудничат със заинтересованите страни за установяване, анализиране и разобличаване на потенциални заплахи от дезинформация, например по отношение на COVID-19;

41.

припомня на Комисията и на държавите членки, както и на частния сектор, и по-специално на онлайн платформите, и на гражданското общество като цяло необходимостта от съвместни действия за борба с дезинформацията; подчертава, че онлайн платформите следва да изпълняват ключова роля в откриването и противодействието на дезинформацията; признава многообещаващото и необходимо, но все още недостатъчно въздействие на доброволните мерки, предприети от някои доставчици на услуги и платформи за борба с дезинформацията, незаконното съдържание и външната намеса в изборните процеси в ЕС; подчертава обаче, че понастоящем онлайн платформите все още не поемат в достатъчна степен своята отговорност за борба с тези непосредствени заплахи;

42.

подчертава, че ефективността на действията на онлайн платформите за борба с дезинформацията може да се оцени само ако се извършва при пълна прозрачност и чрез споделяне на съответните данни; поради това настоятелно призовава Комисията да направи оценка на всички възможни мерки за задължаване на онлайн платформите да се борят ефективно с разпространението на дезинформация по прозрачен и отговорен начин и съответно да споделят свързаните с това данни; призовава Комисията да обмисли налагането на санкции на онлайн платформите, които не се придържат към тези изисквания; очаква това да бъде отразено съответно в европейския план за действие за демокрация и законодателния акт за цифровите услуги;

43.

в това отношение подчертава, че премахването на онлайн съдържание при липсата на съдебна заповед, в която е определен неговият незаконен характер, се отразява значително на свободата на изразяване и информация; призовава за редовни оценки на въздействието на доброволните мерки за борба с дезинформацията, предприемани от доставчиците на услуги и платформите; настоятелно подчертава задължението на държавите членки да зачитат, защитават и гарантират основните права и изисква да се извършва оценка на всички налични възможности за защита и запазване на правото на информация и участие; във връзка с това призовава Комисията да предложи европейски правила, отнасящи се до онлайн платформите, които да имат за цел недопускането на правителствени практики, които ненужно ограничават свободата на изразяване; подчертава, че използването на автоматизирани инструменти за модериране на съдържание може да застраши свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и че политиката и стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии трябва да предвиждат подходящи средства за правна защита и гаранции при пълно спазване на съответните разпоредби на Хартата на основните права на ЕС и на ЕКПЧ;

44.

счита, че Кодексът на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията би могъл да бъде засилен чрез подобряване на наблюдението на съществуващите ангажименти, прозрачното и дезагрегирано предоставяне на информация и данни чрез онлайн платформи, както и чрез разширяването на съответните ангажименти; счита, че това би могло да бъде постигнато чрез подход на съвместно регулиране, който постоянно да отразява текущите развития в цифровата сфера;

45.

насърчава дружества в сферата на социалните медии и онлайн платформите да проучват възможности за предоставяне на инструменти, чрез които потребителите да докладват и подават сигнали за потенциална дезинформация, така че да се улесни незабавното ѝ коригиране и да се даде възможност за преглеждането ѝ от независими и безпристрастни трети организации за проверка на достоверността на фактите, като същевременно се предотвратяват злоупотреби с тези инструменти; подчертава, че онлайн платформите следва да си сътрудничат с държавите членки и с институциите на ЕС, за да се улесни оценяването на дезинформацията и на външната намеса, както и установяването на извършителите;

Медийна грамотност

46.

призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за укрепване на образователните политики, които насърчават медийната и информационната грамотност, дават възможност на гражданите да мислят критично и им помагат да откриват дезинформация; подчертава във връзка с това, че редакторската независимост в централните и местните медии и разработването на проекти за медийна грамотност са съществени елементи за изграждане на устойчивост, повишаване на осведомеността и укрепване на образованието за ефективна борба с пропагандата, дезинформацията и манипулациите; счита, че непрекъснатите програми и усилия за медийна грамотност на всички възрастови групи са от голямо значение за повишаване на социалната устойчивост на тези заплахи в цифровото пространство; във връзка с това призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и организациите на гражданското общество за разработване на учебни програми за грамотност в областта на информацията, медиите и данните; подчертава, че медийната грамотност на гражданите е все по-важно и решаващо умение; отбелязва, че за да се достигне по-широка аудитория и възможно повече възрастови групи, е важно да се увеличат инициативите за медийна грамотност чрез платформи в социалните медии, включително чрез ефективни стратегии за медийна грамотност за възрастните хора и най-уязвимите групи; призовава Комисията и държавите членки да насърчават също така програми и политики, насочени към засилване на грамотността по отношение на медиите и новините за журналисти и работещи в медиите лица, както и към развитие на критично и осъзнато разбиране на използването на ИКТ, като например кампании за повишаване осведомеността относно правата и евентуалните рискове в цифровото пространство; подчертава необходимостта от разработване на всеобхватна стратегия на ЕС относно медийната грамотност и призовава Комисията да увеличи усилията си в тази насока; подчертава ключовата роля на организациите на гражданското общество за насърчаване на медийната грамотност и за подпомагане на предотвратяването на разпространението на изказвания, проповядващи вражда и омраза; припомня, че програмите, за които се счита, че използват ефективни стратегии за борба с престъпленията от омраза и словото на омразата, са съсредоточени върху сътрудничеството, комуникацията, разрешаването на конфликти, разрешаването на проблеми, посредничеството и осведомеността относно предубежденията;

47.

настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си за повишаване на финансирането от ЕС за програми за медийна грамотност и да се ангажира активно с насърчаването на надеждна, основана на факти и проверена информация чрез подобряване на каналите за медийно разпространение с цел подобряване на достъпа до такава информация; призовава държавите членки изцяло да прилагат разпоредбите на преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги, по силата на която те са задължени да насърчават и развиват умения за медийна грамотност;

48.

насърчава Комисията да предостави подкрепа за допълване на образователните програми във всички държави членки не само в обхвата на медийната грамотност, но и в по-широкото гражданско обучение, включително обучението в демократични ценности и права на човека с цел допълнително повишаване на чувствителността по отношение на дезинформацията и пропагандата;

49.

изтъква факта, че местните и общностните медийни организации са ключови структури за насърчаване, производство и разпространение на информация и факти, свързани с местни и малцинствени артистични и културни прояви; счита, че те са важен инструмент за поддържането на медийния плурализъм и мултикултурната среда в Европа; счита, че обществените медии следва също да участват като заинтересовани лица в програмите на ЕС, посветени на насърчаването на журналистиката и медийната грамотност, и призовава държавите членки да им предоставят подходяща подкрепа, като гарантират, че те изпълняват своите образователни и културни функции;

50.

призовава институциите на ЕС да осигурят засилена и проактивна комуникация на всички официални езици при възникването на големи извънредни обществени ситуации, като например пандемията, за да гарантират, че гражданите на ЕС имат достъп до точна, лесноразбираема и проверена информация;

o o

51.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.

(2) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

(3) ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69.

(4) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0014.

(7) Приети текстове, P9_TA(2019)0101.

(8) Приети текстове, P9_TA(2019)0103.

(9) Приети текстове, P9_TA(2019)0080.

(10) Приети текстове, P9_TA(2019)0031.

(11) Приети текстове, P9_TA(2019)0021.

(12) Приети текстове, P8_TA(2019)0328.

(13) Приети текстове, P8_TA(2019)0032.

(14) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 19.

(15) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 31.

(16) ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 57.

(17) ОВ C 324, 27.9.2019 г., стр. 392.

(18) ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 64.

(19) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 111.

(20) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 11.

(21) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 29.

(22) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стp. 135.

(23) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 82.

(24) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 5.

(25) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.

(26) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89.

(27) Международна фондация на жените в медиите, „Global Report on the Status of Women in the News Media“ („Доклад за положението на жените в новинарските медии по света“), 2011 г.

(28) Вж. The Economist, „The newspaper industry is taking a battering“ (Вестникарската индустрия яде бой), 18 април 2020 г. и News Media Europe, „COVID-19 and the news media: journalism always comes at a cost“ (COVID-19 и новинарските медии: журналистиката има своя цена), 24 март 2020 г.

(29) Решение на Европейския съд по правата на човека от 23 април 1992 г., жалба № 11798/85, точка 46.

(30) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/43

P9_TA(2020)0321

Нова промишлена стратегия за Европа

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа (2020/2076(INI))

(2021/C 425/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151, 152, 153, параграфи 1 и 2 от него, както и член 173, който засяга промишлената политика на ЕС и се позовава, наред с другото, на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

—	като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид ДФЕС и Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5, параграф 3 от ДЕС и Протокол № 2 към него относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—	като взе предвид член 3, параграф 3 от ДЕС, който засяга вътрешния пазар, устойчивото развитие и социалната пазарна икономика,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

—	като взе предвид данните от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г., публикуван на 11 юни 2020 г.,

—	като взе предвид документа на Комисията от 2 юни 2020 г. относно Пътна карта за фармацевтичната стратегия — навременен достъп на пациентите до лекарства на достъпни цени;

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Актуализирана работна програма на Комисията за 2020 г.“ (COM(2020)0440),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

—	като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „За изкуствения интелект: Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно последиците от изкуствения интелект, интернет на нещата и роботиката за безопасността и отговорността (COM(2020)0064),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване (1),

—	като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията за пролетта на 2020 г.,

—	като взе предвид заключенията от 23 април 2020 г. на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (2),

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител от 8 април 2020 г. относно глобалния отговор на ЕС на пандемията от COVID-19 (JOIN (2020)0011),

—	като взе предвид заключенията от 17 март 2020 г. на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет по въпросите на пандемията от COVID-19,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2020 г., озаглавено „Съгласувана икономическа реакция на епидемията от коронавирус (COVID-19)“ (COM(2020)0112),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098), заключенията относно „Повече кръговост — преход към устойчиво общество“, приети от Съвета на неговото 3716-о заседание, проведено на 4 октомври 2019 г. (12791/19), и съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2020 г. за регламент за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

—	като взе предвид работната програма на Комисията за 2020 г., озаглавена „Съюз с по-големи амбиции“ (COM(2020)0037),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (3),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г. относно Плана за инвестиции за устойчива Европа (COM(2020)0021),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 28 ноември 2019 г., озаглавен „Генерален план за конкурентна трансформация на енергийно интензивните промишлени отрасли в ЕС за постигане на неутрална по отношение на климата кръгова икономика до 2050 г.“ (доклад на групата на високо равнище по въпросите на енергийно интензивните промишлени отрасли),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно справедливото данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2,0 (4),

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. (EUCO 29/19),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 юни 2019 г., озаглавени „Нова стратегическа програма за ЕС за периода 2019–2024 г.“ (EUCO 9/19),

—	като взе предвид заключенията относно „Бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС“, приети от Съвета на неговото 3655-о заседание, проведено на 29 ноември 2018 г. (14832/2018),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Нова европейска програма за култура“ (COM(2018)0267),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавено „Инвестиране в интелигентна, иновационна и устойчива промишленост — обновена стратегия на ЕС за индустриалната политика“ (COM(2017)0479),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост (6),

—	като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно изграждането на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“ (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

—	като взе предвид Парижкото споразумение, ратифицирано от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom (8),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 15 декември 2016 г. и 23 юни 2017 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии (9)

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно програмата за конкурентоспособност на промишлеността, относно цифровото преобразуване на европейската промишленост и относно пакета за технологиите за цифровия единен пазар и модернизирането на обществените услуги,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта (10),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. и от 22 март 2019 г. (EUCO 1/19),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по международна търговия, на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси,

—	като взе предвид писмото на комисията по рибно стопанство,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0197/2020),

А.

като има предвид, че Европейският съюз се нуждае от нова промишлена стратегия в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., която ще създаде условия за иновативно, приобщаващо, устойчиво, цифровизирано общество и ще допринесе значително за конкурентоспособността на европейската промишленост в световен мащаб; като има предвид, че тази стратегия следва да поддържа високи равнища на заетост и висококачествени работни места, без никой да бъде изоставен; като има предвид, че тази стратегия трябва да гарантира двойния преход към европейска промишлена база, която е модерна, цифровизирана, оползотворяваща пълния потенциал на възобновяемите енергийни източници, с висока енергийна и ресурсна ефективност и неутрална по отношение на климата; като има предвид, че стратегията следва също така да засили водещата роля на Европа в световен мащаб и да намали зависимостта на Съюза от други части на света в стратегическите вериги за създаване на стойност чрез диверсификация и повишаване на тяхната устойчивост, като се избягва делокализацията на европейските промишлени отрасли и като същевременно се запазва отвореният характер на пазара;

Б.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 и последиците от нея доведоха до безпрецедентен икономически спад в Европа, който рискува да изостри неравенствата и социалното напрежение в Съюза, особено сред най-уязвимите граждани;

В.

като има предвид, че промишлената конкурентоспособност и политиката в областта на климата се подсилват взаимно и че постигането на иновативна и неутрална по отношение на климата реиндустриализация ще създаде работни места на местно равнище и ще гарантира конкурентоспособността на европейската икономика; като има предвид, че този подход следва да бъде прилаган във всички политики, свързани със „зеления“ и цифровия преход;

Г.

като има предвид, че Съюзът трябва да отключи неизползвания предприемачески потенциал на определени социални групи, сред които той трябва да бъде напълно развит, включително младите хора, мигрантите, възрастните хора и жените; като има предвид, че промишлената стратегия на Съюза би могла да представлява възможност за насърчаване на предприемаческата култура на слабо представените групи или на групите в неравностойно положение и за предоставяне на възможност за тях да допринасят в пълна степен за цифровия и „зеления“ преход;

Д.

като има предвид, че всички сектори на икономиката, и по-специално МСП, бяха засегнати от пандемията от COVID-19 и от безпрецедентния икономически спад, който тя създаде, като някои сектори дори са напълно замрели; като има предвид, че в този контекст бързо и справедливо възстановяване няма да бъде постигнато с придържане към статуквото и че всяка ориентирана към бъдещето промишлена стратегия следва да започне с решаването на въпроса за промишленото възстановяване и за дългосрочната конкурентоспособност в световен мащаб, особено в секторите, показващи растеж, и отраслите, засегнати най-тежко от ограничителните мерки, въведени поради пандемията от COVID-19;

Е.

като има предвид, че новите дългове, направени с цел оцеляване въпреки икономическия спад, вероятно ще доведат дружествата до по-уязвима финансова структура, което ще доведе до слаб растеж и липса на инвестиционен капацитет в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за постигането на двойния преход към икономика, която е както цифровизирана, така и неутрална по отношение на климата, и която се характеризира с ефикасно използване на ресурсите и кръговост;

Ж.

като има предвид, че при тези обстоятелства Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която се състои от два отделни етапа, единият от които е съсредоточен върху възстановяването, а другият — върху реконструкциятаи издръжливостта; като има предвид, че икономическото възстановяване следва да се основава на силен социален и екологично устойчив подход и следва да подкрепя промишленото възстановяване към успешна цифрова и „зелена“ трансформация, като тези трансформации се съпътстват от квалифицирана работна сила и се гарантира честен и справедлив преход;

З.

като има предвид, че промишленият сектор в Европа е силно взаимосвързан и че съществуват силни взаимовръзки между държавите членки и различни подходи към дружества с различен размер; като има предвид, че следователно една координирана европейска политика, която гарантира, че цялата производствена верига, от големите предприятия до МСП, може да извлича ползи, ще бъде по-успешна за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на Европа в световен мащаб;

И.

като има предвид, че Съюзът следа да продължи да се стреми към амбициозни многостранни и двустранни търговски споразумения; като има предвид, че преди кризата, предизвикана от COVID-19, европейската промишленост, въпреки че остава стълбът на икономиката на Съюза и осигурява заетост на приблизително 32 милиона души, вече беше на кръстопът, като нейният принос за БВП на ЕС спадна от 23 % на 19 % през последните 20 години; като има предвид, че понастоящем промишлеността на Съюза е изправена пред интензивна международна конкуренция и често бива засягана от все по-протекционистки търговски мерки от трети държави, които не прилагат високи екологични и социални стандарти;

Й.

като има предвид, че новата европейска промишлена стратегия трябва да гарантира двойния преход към европейска промишлена база, която е конкурентоспособна и устойчива; като има предвид, че тази трансформация представлява възможност за Европа да модернизира своите промишлени основи, да запази и да върне обратно работни места и ключови промишлени производства и да изгради умения и капацитет, които са от съществено значение за глобалните усилия за постигане на целите, определени в законодателството за климата и в Целите за устойчиво развитие (ЦУР);

К.

като има предвид, че стратегията трябва да осигури необходимата регулаторна рамка, за да направи възможен двойния преход, както и необходимите инфраструктури и финансови ресурси, и че стратегията трябва да бъде съсредоточена върху принципа „енергийната ефективност на първо място“, икономиите на енергия и ресурси, възобновяемите и нулеви и нисковъглеродни енергийни технологии, кръговостта и нетоксичността;

Л.

като има предвид, че отвъд кризата, предизвикана от COVID-19, едно от най-големите предизвикателства остава изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда и че то изисква цялостен общ подход; като има предвид, че промишлените емисии на ЕС допринасят за общите емисии на парникови газове в Европа; като има предвид, че декарбонизацията на енергоемките отрасли остава едно от най-големите предизвикателства по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; като има предвид, че всички сектори следва да допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата;

М.

като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа ключовата роля на цифровите активи, включително свързаността и мрежите, както и на цифровите умения, като инструменти, даващи възможност на работниците и дружествата да приспособят начина на изпълнение на своите задачи и операции към кризисната ситуация; като има предвид, че устойчивостта на цифровата инфраструктура и усъвършенстването на цифровите умения на работната сила са области от приоритетно значение, що се отнася до увеличаването на конкурентоспособността на европейските предприятия, особено на МСП;

Н.

като има предвид, че новата промишлена стратегия на Съюза следва да се съсредоточи върху повишената свързаност, подобрените цифрови слоеве, промишления интернет на нещата (IIoT), изкуствения интелект, технологиите на цифровия регистър, свръхпроизводителните изчислителни технологии и квантовите изчислителни технологии; като има предвид, че цифровият сектор също така ще допринася за Европейския зелен пакт и промишления преход към неутралност по отношение на климата, както като източник на технологични решения и оптимизиране на промишлените процеси, така и чрез подобряване на енергийната ефективност и ефективността на кръговата икономика на самия цифров сектор;

О.

като има предвид, че суверенитетът и стратегическата автономност на Съюза изискват автономна и конкурентоспособна промишлена база и огромни инвестиции в научни изследвания и иновации, за да се развиват водещите позиции в главните базови технологии и новаторските решения и за да се гарантира конкурентоспособност в световен мащаб; като има предвид, че промишлената стратегия на Съюза следва да съдържа план за действие за укрепване, съкращаване, повишаване на устойчивостта и диверсифициране на веригите за доставки на европейските промишлени отрасли, за да се намали прекомерното разчитане на малко на брой пазари и да се повиши тяхната устойчивост; като има предвид, че следва също така да бъде налице стратегия за интелигентно връщане на производството с цел повторно разгръщане на промишлените отрасли в ЕС, както и с цел увеличаване на производството и инвестициите и преместване на промишленото производство в сектори от стратегическо значение за Съюза;

счита, че преходът към общество, издръжливо в социално, икономическо и екологично отношение, към стратегически водещи позиции и автономност и добре функциониращ единен пазар следва да бъдат в основата на всички стратегии на Съюза; поради това счита, че е необходимо да се осигурят напълно функционираща и ориентирана към бъдещето законодателна рамка и рамка на политиките, основани на разбирането на динамиката между плана за възстановяване, нашите амбиции в областта на климата и цифровите технологии и ефективна промишлена стратегия, която рационализира различните подходи, задачи и цели; призовава Комисията да определи цялостна преразгледана промишлена стратегия, която осигурява ясна политическа рамка и регулаторна сигурност, и наред с другото:

а)	създава условия за дългосрочен растеж, подобрява благоденствието на Съюза, основано на иновации, и глобалната конкурентоспособност и постига неутралност по отношение на климата;

б)	мобилизира подходящи финансови ресурси, включително мерки за възстановяване;

в)	подкрепя и управлява двойния „зелен“ и цифров преход, като поддържа и създава висококачествени работни места;

г)	спомага за постигане на резултати по линия на Европейския зелен пакт (ЕЗП);

д)	осигурява, прави по-устойчиви, диверсифицира и цифровизира стратегическите вериги за създаване на стойност, включително чрез насърчаване и подкрепа на основаната на правила международна търговия;

е)	засилва предприемаческия дух, създава благоприятна за бизнеса среда, подкрепя МСП и насърчава създаването и разрастването на дружества, включително стартиращи предприятия;

ж)	подобрява стратегическата издръжливост и автономност на Съюза, включително по отношение на суровините, и засилва технологичното лидерство,

з)	създава условия за равноправно развитие и го насърчава във всички региони на Съюза, като същевременно никой не бива изоставян;

призовава за приобщаваща промишлена стратегия, която включва в своето развитие и изпълнение всички промишлени екосистеми, МСП, региони, общности и работници; счита, че една силна промишлена стратегия може да спомогне за преодоляване на потенциалните сривове и да даде възможност да се използват възможностите, създадени от двойния преход; изразява убеденост, че промишлената политика на Съюза трябва да може да разчита на силен социален стълб и да се справя своевременно със социалните последици от структурната промяна;

счита, че е от съществено значение да се инвестира в активни пазари на труда и да се предоставят програми за образование и обучение, насочени към задоволяване на нуждите на икономиката; призовава Комисията да въведе политика на Съюза, която да изравнява броя на работните места, които могат да бъдат загубени в традиционните промишлени отрасли, с търсенето на работна ръка в секторите, свързани с цифровата и „зелената“ трансформация; насърчава Комисията и държавите членки, тъй като е малко вероятно тези нови работни места да бъдат създадени в същите региони, които биха загубили традиционните промишлени отрасли или тези работни места да бъдат заети от същите работници, да улесняват икономическото и социалното съживяване на териториите, които са изложени на риск от обезлюдяване и обедняване, като обръщат особено внимание на неравенствата между половете;

счита, че този двоен преход е възможност за районите, в които преобладават изкопаеми горива, да преминат към предната линия на иновациите и към система за производство, съвместима с целите за неутралност по отношение на климата; поради това призовава Комисията да гарантира, че този преход стимулира условия за създаване на работни места, които са честни и социално справедливи в духа на принципа „никой да не бъде изоставен“, като върви ръка за ръка с пълното прилагане на Европейския стълб на социалните права, подобряването на социалния и жизнения стандарт и добрите условия на труд; подчертава в този контекст необходимостта всяко действие за ускоряване на двойния преход да бъде придружавано от съответни политики и конкретни действия, насочени към справяне с отрицателните последици както за регионите, така и за най-уязвимите хора;

подчертава, че за тази цел е необходимо да се поставя акцент върху регионалното и социалното сближаване, както и върху предвиждането и управлението на преструктурирането, съобразено със специфичните характеристики и потребности на местния пазар на труда, с цел постигане на икономическо съживяване на засегнатите региони, както и справяне с безработицата и насърчаване на използването на публични инвестиции, включително в основни сектори, особено засегнати от пандемията, за да се оказва подкрепа за висококачествените работни места в целия Съюз; подчертава значението на участието на работниците в практическото и административното управление на дружествата;

настоява за определяне на бъдещите набори от умения и за увеличаване на инвестициите в човешки ресурси, образование, целенасочено обучение, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, така че на хората и регионите да се предоставят перспективи и доходи за бъдещето, както и да се предоставят на промишлеността квалифицирани работници; отбелязва, че една конкурентоспособна промишленост зависи в голяма степен от набирането и задържането на квалифицирана работна сила с ключови умения в областта на устойчивостта и цифровата трансформация на предприятията и че това следва да бъде подпомагано с подходящо финансиране от програмата „Цифрова Европа“ и програмата за единния пазар;

призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за засилване на координацията на образователните политики с мащабни публични инвестиции в тях в целия ЕС; освен това настоятелно призовава Комисията да създаде експертна група от заинтересовани страни, натоварена с прогнозирането на бъдещи пропуски и липси на индустриални умения с помощта на изкуствения интелект и цифрови ресурси, по-специално чрез възможностите на големите информационни масиви;

счита, че новата дългосрочна стратегия за европейското промишлено бъдеще следва да допринася за преодоляване на разликата в заплащането между жените и мъжете и на разликата в пенсиите на жените и мъжете, като тези явления все още засягат европейския пазар на труда и европейското общество; призовава Комисията да вземе надлежно под внимание свързаното с пола измерение в изпълнението на европейската промишлена стратегия — както в рамките на етапа на възстановяване, така и при етапа на реконструкция и трансформация, включително използването на инструменти за бюджетиране, съобразени с фактора пол при определянето на финансовите инструменти в подкрепа на промишления и икономическия растеж в Съюза;

подчертава ключовата роля, която европейската промишленост може да играе в активното ангажиране в полза на амбициозни екологични, социални и икономически цели, включително в областта на правата на човека; счита, че за да се осъществи това, Съюзът трябва да се снабди с всеобхватна и задължителна рамка за надлежна проверка за промишлеността с цел идентифициране, проследяване, предотвратяване, смекчаване и отчитане на екологичните и социалните рискове, въздействия, злоупотреби и вреди в своите вътрешни и глобални дейности и във всички вериги за доставки, за да бъдат гарантирани минимални стандарти и за да бъдат създадени условия на равнопоставеност;

10.

счита, че Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която допринася за възстановяването на промишлеността от настоящата икономическа криза, привлича инвестиции, улеснява достъпа до капитал и стимулира ефективната конкуренция; поради това счита, че една актуализирана стратегия следва да бъде съобразена с два основни и взаимосвързани етапа: единият етап е насочен към консолидирането на работни места, повторното задействане на производството и приспособяването на това производство към „новата нормалност“ след COVID, а вторият етап е насочен към реконструкцията и трансформацията;

11.

във връзка с това призовава Комисията да укрепи съответното съществуващо и бъдещо законодателство, така че да даде приоритет на „зеления“ и на цифровия преход, като същевременно засилва дългосрочната конкурентоспособност и социална и икономическа устойчивост през двата етапа; освен това призовава Комисията да стимулира вътрешното търсене и дългосрочния растеж на Съюза чрез привличане на повече публични и частни инвестиции в научни изследвания и иновации, в разработването на новите устойчиви и цифрови технологии, включително в трудоемките отрасли, в нови инфраструктурни мрежи и проекти, които са съвместими с целите на Европейския зелен пакт, в енергийната и ресурсната ефективност и в кръговата икономика;

12.

призовава Комисията да изготви подробен доклад за оценка на състоянието на икономиката на Съюза и осъществимостта на извършванетона двойния преход, като разгледа възможностите за промишлеността, включително МСП, да се възползва от полезните взаимодействия и да сведе до минимум рисковете, които те могат да представляват, и да увеличи максимално ползите; изисква от Комисията, въз основа на своите констатации, да адаптира стратегията, публикувана през март 2020 г., към настоящата ситуация и да разглежда и двата етапа, като същевременно запазва акцента върху „зелен“, цифров, честен и справедлив преход, който укрепва суверенитета на Съюза и неговата стратегическа автономност;

13.

подчертава, че промишлената стратегия на Съюза трябва да преследва ясно определени цели, и в интерес на пълната прозрачност призовава Комисията да установи ясни, изрични и конкретни определения за понятията „стратегически“, „автономност“, „стратегическа автономност“, „устойчивост (издръжливост)“, „стратегическа устойчивост (издръжливост)“ и други свързани концепции, за да се гарантира, че действията, предприемани във връзка тези понятия, са конкретни и насочени към приоритетите и целите на ЕС;

14.

счита, че традиционните застрахователни инструменти не са достатъчни, за да покрият загубите от прекъсване на бизнеса, причинени от пандемия, и че е необходимо амбициозно решение за целия ЕС, за да се предвидят и управляват отрицателните последствия от бъдеща пандемия или системна криза върху хората, предприятията и икономиката; призовава Комисията да работи за създаването на рамка, включваща институционални инвеститори, държави членки и ЕС, за покриване на загубите от прекъсване на бизнеса в случай на бъдеща пандемия;

15.

приветства предложението на Комисията за създаване на нов инструмент за възстановяване, а именно „Next Generation EU (NGEU)“, възлизащ на 750 милиарда евро; изразява съжаление поради съкращенията на ориентирани към бъдещето програми, предложени от Европейския съвет през юли 2020 г., както в МФР за периода 2021–2027 г., така и по линия на NGEU, и призовава разходите от бюджета на ЕС за усилия в областта на изменението на климата да бъдат увеличени до най-малко 30 % от бюджета; счита, че тези съкращения ще накърнят основите на едно устойчиво и издръжливо възстановяване за промишлеността на Съюза и ще окажат отрицателно въздействие върху постигането на целите на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за социалната справедливост и конкурентоспособността в световен мащаб; поради това призовава за амбициозен и по-силен дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г., който е в размер, не по-малък от размера, посочен в предложението на Комисията; във връзка с това подчертава позицията на Парламента относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително въвеждането на нови ресурси, които са по-добре съгласувани и стимулират напредъка по основните приоритети на политиката на ЕС;

16.

приветства мерките, взети от Съюза, за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, вливането на ликвидност от страна на ЕЦБ, увеличаването на капитала на ЕИБ за МСП и инициативата SURE за подпомагане на държавите членки да финансират краткосрочни схеми на работа, да запазят заетостта и да защитят работниците; приветства също така извънредните финансови средства, предоставени съгласно рамката за държавната помощ, с които се подпомагат предприятията и работниците за противодействие на икономическите последици от пандемията; въпреки това призовава Комисията да гарантира, че помощта, предоставяна на етапа на извънредната ситуация, е оправдана с оглед на последиците от пандемията, не води до липса на ефективна конкуренция на единния пазар и че никой стратегически отрасъл не е пренебрегнат; освен това очаква своевременно преразглеждане на правилата на Съюза за държавната помощ, за да се даде на държавите членки необходимата гъвкавост за целенасочена подкрепа за стимулиране на декарбонизацията и цифровизацията на промишлеността, и по-специално на насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика; подчертава в този контекст, че всяко преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да се основава на оценка на въздействието на конкурентоспособността на европейската промишленост, следва да отчита възможните нарушения на световно равнище и следва да бъде в пълно съответствие с целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и целите в областта на околната среда, договорени в законодателния акт на ЕС в областта на климата;

17.

подчертава, че държавната помощ следва да се отпуска само на дружества, които се сблъскват с непосредствените последици от COVID-19, и че намаляването на строгостта на правилата за държавната помощ следва да бъде ограничено във времето; във връзка с това призовава Комисията да предложи специален режим на държавната помощ, насочен към подпомагане на секторите, които са най-силно засегнати от спешните мерки във връзка с COVID-19, като например автомобилостроенето, туризма, въздухоплаването, стоманодобивната и металургичната промишленост; призовава Комисията да определи общи минимални изисквания за дружествата, получаващи финансова помощ, така че различните национални критерии да не водят до възникването на допълнителни несъответствия; подчертава, че получаваната публична помощ следва да спомага за запазването на работните места и следва да се използва за привеждане на дейностите на съответните дружества в съответствие с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и за опазване на околната среда;

18.

подчертава, в контекста на спешната помощ, значението на предоставянето на подкрепа на предприятията, които спазват приложимите колективни трудови договори и не са регистрирани в данъчни убежища;

19.

подчертава също така, че всяка държавна помощ, предоставена по линия на промишлена или друга политика, следва да се придържа към общия „принцип за балансиране“, за да се гарантират равни условия на конкуренция и да се избегнат всички форми на фискален дъмпинг в ЕС и на нарушаване на конкуренцията;

20.

призовава Комисията да установи ясен, последователен и достъпен подход към определянето на пазара по дела в областта на конкуренцията в различни отрасли; подчертава също необходимостта от гарантиране на достатъчна бързина, прозрачност и пропорционалност в административната и процедурната рамка на ЕС за производства в областта на конкурентното право, и по-специално по отношение на контрола върху сливанията в ЕС;

21.

насърчава Комисията да въведе система за докладване относно начините, по които чуждестранният протекционизъм въздейства върху промишлеността на ЕС, както и редовна оценка на конкурентоспособността на различните промишлени сектори на Съюза в сравнение с неговите основни конкуренти, както и да предприема бързи действия при необходимост от коригиране на правилата на Съюза;

22.

призовава Комисията, в контекста на дълбоко променения световен икономически контекст, да преразгледа антитръстовите правила на Съюза, като търси баланс между необходимостта от справяне с глобалната конкуренция и защитата на веригата на доставки и на потребителите от потенциалните отрицателни последици от един по-концентриран вътрешен пазар;

23.

счита, че икономическите схеми, въведени от отделните държави членки, за да се помогне на МСП, на стартиращите предприятия и на дружествата да се справят с краткосрочната криза с наличността на парични средства, са полезни, но в някои случаи могат да повишат равнището на дълга на тези предприятия; в този контекст призовава Комисията да подкрепя програмите на ЕС и националните програми, стимулиращи увеличаването на капитала, и да улеснява възстановяването;

24.

призовава Комисията да съживи и обнови духа на Законодателния акт за малкия бизнес чрез инициативи, насочени специално към подкрепа най-вече за микропредприятията и малките предприятия, тъй като често универсалните мерки не са подходящи за микропредприятията и МСП; счита, че за МСП най-подходящи са ad hoc мерките за подпомагане, чрез които се избягват бюрократични пречки и се гарантира, че необходимата ликвидност достига до дружествата чрез ефективни и достъпни инструменти и бързи, гъвкави и подходящи за МСП процедури; подчертава, че много на брой МСП няма да разполагат с ликвидността, необходима за инвестиции в устойчива цифрова трансформация;

25.

подчертава, че програмите на ЕС за финансиране оказват въздействие върху повишаването на равнището на дългосрочен растеж на дружествата бенефициери, но също така подчертава, че дружествата, по-специално МСП, са изправени пред значителни трудности при достъпа до финансиране от ЕС; поради това изисква от Комисията също така да следва вече изпитания път на съфинансиране на национални схеми за временен данъчен кредит, насочени към насърчаване на инвестициите в цифрови и екологични технологии;

26.

отново подчертава значението на ad hoc мерки за подкрепа, предназначени за МСП, чрез стабилна финансова подкрепа в следващата МФР; насърчава Комисията да обмисли създаването на програма за ваучери за МСП в подкрепа на усилията на МСП, включително тези за модернизиране на остарялото оборудване, за засилване на трансфера на знания и за идентифициране на най-ефективното използване на технологии, като например на промишления ИИ, и за повишаване на квалификацията на работната сила с непосредствено необходимите умения, за да се даде възможност за дистанционно управление на активите, наблюдение на производството и сътрудничество между служителите, както и екологично устойчиви бизнес модели, подходи на кръговата икономика, енергийна и ресурсна ефективност, области, в които цифровото ноу-хау често е от решаващо значение и позволява на МСП да останат конкурентоспособни;

27.

изразява съжаление, че все още съществува значителна разлика между големите дружества и МСП, що се отнася до интегрирането на цифровите технологии в техните стопански дейности, както и разминаване между водещите и изоставащите в иновациите дружества; подчертава необходимостта от увеличаване на възможностите за МСП по отношение на техния капацитет за усвояване на иновативни технологии и от намаляване на цифровото неравновесие по отношение на инфраструктурата в по-малките градове и селските и отдалечените райони; във връзка с това призовава Комисията да продължава да подкрепя европейските цифрови иновационни центрове, които благодарение на познаването на местните екосистеми представляват потенциално ефективен начин за намаляване на цифровото разделение;

28.

счита, че предприятията на социалната икономика следва да участват пълноценно в резултата от промишлената стратегия, тъй като те създават обществена стойност и също така допринасят за развитието на местните общности, в които са установени; в този контекст призовава Комисията да отчита спецификите на тази категория предприятия при разработването на финансовите инструменти и на работните програми на Съюза, за да се подпомага достъпът им до финансиране;

29.

подчертава, че има конкретни фактори, които правят икономически устойчивия преход към неутрална по отношение на климата и изцяло цифрова икономика особено подходящ за мерки за възстановяване, които са насочени към бързо увеличаване на потребителското търсене и заетостта; подчертава, че фактите сочат, че „зелените“ и цифровите проекти създават повече работни места, водят до по-високи краткосрочни приходи за всяко вложено евро и водят до по-голямо дългосрочно намаляване на разходите, в сравнение с обичайните фискални стимули, тъй като те се разрастват бързо, тъй като технологиите са вече на разположение (напр. възобновяеми източници), те обикновено включват МСП и насърчават местните икономики чрез значително въздействие върху заетостта, като така бързо се увеличава разполагаемият доход на потребителите (напр. енергийна ефективност), а също така са по-малко изложени на външни сътресения и съответно допринасят за по-устойчиво социално и икономическо възстановяване;

30.

отбелязва, че за да спомогне за идентифицирането на инвестиции с голямо положително екологично и социално въздействие, таксономията на ЕС, когато има такава, определя рамката за целите на определянето на степента, в която дадена инвестиция е екологично устойчива, и на гарантирането, че не се нанасят значителни вреди на екологичните и социалните цели;

31.

счита, че Съюзът изисква новаторска индустриална стратегия, която ускорява цифровизацията на нашите промишлените отрасли и МСП, включително традиционните сектори, засилва промишления капацитет на ЕС в критични цифрови инфраструктури и капацитет и укрепва единния цифров пазар и пазара на данни; счита, че Съюзът трябва да подкрепя предприятията в автоматизацията и цифровизацията на тяхното ноу-хау и обучение и в инвестирането в цифрово оборудване (хардуер и софтуер), като обръща специално внимание на насърчаването на участието на жените в процеса на цифровизация и на модернизацията и подобряването на системите за обучение и квалификация; подчертава значението на програмата „Цифрова Европа“ и на ускоряването на приемането на благоприятни и нововъзникващи технологии в промишлените отрасли; насърчава създаването на центрове за цифрови иновации в целия ЕС;

32.

призовава Комисията и държавите членки да инвестират, наред с другото, в икономиката, основана на данни, в ориентирания към човека изкуствен интелект в интелигентното производство, в интернет на нещата, мобилността, в изчисленията със суперкомпютри, софтуерното инженерство и технологии, в изчисленията в „облак“, квантовата технология, издръжливите, достъпни и сигурни високоскоростни 5G и 6G мрежи, технологиите на разпределения регистър, роботиката, батериите и сателитния интернет; ето защо приканва държавите членки и Комисията в този контекст да гарантират своевременно прилагане на съответните ключови мерки, препоръчани в инструментариума за 5G-киберсигурност, и в частност да прилагат по целесъобразност съответните ограничения относно високорискови доставчици на ключови активи, определени като критични и чувствителни в координираните оценки на риска на равнището на Съюза;

33.

подчертава ключовата роля на цифровия сектор, допринасящ за преобразуването на промишления сектор, както като източник на чисти технологични решения, така и за оптимизиране на индустриалните процеси и свеждане до минимум на въздействието върху околната среда; като се има предвид високото потребление на енергия и ресурси, свързани с ИКТ, изисква от Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие върху околната среда на масовото разработване на цифрови решения, като същевременно гарантира водещата роля на ЕС в областта на високоефективните и кръгови цифрови технологии и центрове за данни; призовава Комисията да предложи конкретни пътища за цифрови решения, които да обслужват екологичния преход, и да установи методология за мониторинг и количествено определяне на нарастващото въздействие на цифровите технологии върху околната среда;

34.

подчертава, че данните играят ключова роля в трансформацията на европейските промишлени отрасли, и подчертава значението на интелигентния растеж на производството и цифровизацията; призовава Комисията да въведе единна европейска цифрова среда и среда за данни и да гарантира и насърчава оперативната съвместимост, както и достъпа и движението на сигурни данни и софтуер в рамките на Съюза и между различните сектори, в дружества от всякакъв размер и между публичните институции; освен това призовава Комисията да гарантира водещата роля на Европа при определянето на ориентирани към бъдещето стандарти и създаването на ориентирани към бъдещето инструменти и инфраструктури за съхраняване и обработване на данни и обединяване на европейски данни в ключови сектори, с общи и оперативно съвместими пространства на данни в целия Съюз; във връзка с това призовава Комисията да се съсредоточава по-специално върху проекти, насочени към управление и етикетиране на данни, стандартизация на формата на данните и сигурност на данните, да разработва и обработва данни на европейска територия, по-специално данни от публични органи, да изгради по-добра система за данъчно облагане на цифровите технологии, в която печалбите се облагат и където дружествата имат значително взаимодействие с потребителите, и да продължи да разработва европейски стандарти и сертифициране в областта на киберсигурността, като по този начин гарантира повишена конкурентоспособност, насърчава революционните технологии, по-специално за критичните инфраструктури, включително чрез преразглеждане на Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС) и чрез създаване на център за компетентност в областта на киберсигурността; освен това призовава Комисията да гарантира справедлива платформа за бизнес отношения, която да дава възможност на предприятията в ЕС, особено на МСП, да използват ефективно данните, генерирани на платформите;

35.

признава значението на европейския подход за икономиката, основана на данни, който е прозрачен, надежден, оперативно съвместим и ориентиран към човека; призовава Комисията и държавите членки да намаляват постепенно разпокъсаността на различните национални стратегии и да се заемат с преодоляването на дисбалансите в пазарната мощ с цел подпомагане на потока от данни, оперативната съвместимост, управлението, защитата и (повторното) използване на данните в целия Съюз;

36.

подчертава, че е необходима европейска правна рамка за изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии, която да отговори на етичните принципи и основните права при тяхното разработване, внедряване и използване, както и на въпросите за безопасността и отговорността; подчертава, че за иновациите и конкурентоспособността на европейската промишленост ще е необходима хоризонтална рамка, отразяваща ценностите и принципите на Съюза, за да се предоставят конкретни насоки и правна сигурност както на гражданите, така и на предприятията, включително тези, разположени извън Съюза;

37.

счита, че всяко законодателно действие в контекста на преразглеждане на приложимата понастоящем рамка за права на интелектуална собственост (ПИС) трябва да бъде внимателно обмислено, тъй като това може да окаже значително въздействие върху все още нестабилната и развиваща се икономика в ЕС, основана на данни; счита, че следва да няма право на собственост, основаващо се на интелектуална собственост, за нелични данни, използвани и произвеждани от технологии, като например от изкуствения интелект;

38.

призовава Комисията да включи в плана за възстановяване конкретни мерки за привличане на промишлени отрасли в Европа, за увеличаване, укрепване и насърчаване на преместването и диверсификацията на европейските промишлени отрасли от гледна точка на тяхното стратегическо значение, а от гледна точка на неутралността по отношение на климата — за съкращаване и диверсифициране на веригите на доставки; в този контекст подчертава, че е важно да се гарантира, че Съюзът произвежда достатъчно стратегически стоки, като например медицинско и здравно оборудване или възобновяема енергия, за да бъде самодостатъчен по време на кризи, и насърчава използването на стимули за постигането на тази цел, като например изискването за закупуване в по-висока степен на местно производство (в ЕС/ЕИП) от сектори, получаващи временна помощ;

39.

признава риска, че кризата с COVID-19 ще доведе до увеличаване на икономическия национализъм и протекционизъм, което ще представлява голямо предизвикателство за основаната на правила свободна търговия и за световните вериги за създаване на стойност поради ренационализацията на производството и разпадането на тези вериги; за тази цел призовава заинтересованите страни да диверсифицират и съкращават своите вериги на доставки и да повишават тяхната устойчивост, за да намалят уязвимостта;

40.

във връзка с това призовава Комисията да се застъпва за отворена и основана на правила многостранна търговска система, която е в съответствие с глобалните усилия за спиране на изменението на климата и на загубата на биологично разнообразие, както и с високите екологични и социални стандарти на ЕС, която подобрява достъпа на дружествата от ЕС до международните пазари и която пречи на силните международни участници да злоупотребяват със своята пазарна мощ; счита, че в този контекст Съюзът следва да използва политиката в областта на конкуренцията по отношение на дружества от трети държави, по целесъобразност, да прилага по-категорични мерки по линия на инструмента за търговска защита (ИТЗ), за да се справя систематично с нелоялните дъмпингови практики и практики на субсидиране, и да укрепи съществуващата схема за ИТЗ;

41.

призовава Комисията да предложи незабавно временна забрана за чуждестранни придобивания на европейски дружества в стратегически сектори от страна на държавни предприятия или дружества, свързани с правителства на трети държави; освен това призовава Комисията да размишлява относно реципрочността по отношение на достъпа до пазара, да укрепва и да направи систематичен преглед на рамката на Съюза за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, за да защитава достъпа до стратегически отрасли, инфраструктура, ключови базови технологии и други активи в областта на сигурността и киберсигурността, както и да блокира враждебните придобивания, за да съхранява конкурентоспособността и да намалява нарушенията на пазара в рамките на единния пазар; във връзка с това приветства Бялата книга на Комисията за осигуряване на еднакви условия на конкуренция по отношение на чуждестранните субсидии; призовава за същественото засилване и бързото приемане на Регламент (ЕС) № 654/2014 (Регламента за осигуряване на изпълнението); подчертава, че това е важен инструмент за защита на интересите на Съюза, когато трети държави приемат незаконни мерки, които засягат отрицателно предприятията в ЕС;

42.

призовава Съвета да продължи да постига напредък в преговорите относно международния инструмент в областта на обществените поръчки (IPI), който предвижда реципрочност и взаимни стандарти; призовава Комисията да предложи подходящи правни инструменти за справяне с нарушенията, причинени на единния пазар, включително в процедурите за възлагане на обществени поръчки; в този контекст призовава Комисията да разгледа възможността за даване на приоритет на дружествата, които имат и поддържат своето седалище, производство и заетост на територията на Съюза; изисква от Комисията, при липсата на силен IPI и ефективни глобални правила за достъп до обществени поръчки, да проучи въвеждането на мерки в подкрепа на европейските производители, особено МСП, които са изправени пред непрестанно нарастваща конкуренция от страна на държави с бързо развиваща се икономика, които не спазват общите международни търговски правила и социалните екологични стандарти;

43.

счита, че един всеобхватен подход по отношение на промишлената стратегия, който включва всички политики на ЕС, може да играе важна роля в икономическата и „промишлената“ дипломация; насърчава Комисията да използва активно мрежата на търговските камари на ЕС в трети държави, за да създава нови бизнес партньорства;

44.

приветства амбицията за създаване на водещи пазари за екологично устойчиви и цифрови технологии и новаторски решения; смята, че финансирането на научните изследвания и иновациите е от съществено значение за новаторските промишлени проекти и цифровия капацитет, и счита, че това следва да върви ръка за ръка с настоящия анализ на Комисията на насоките за „важни проекти от общоевропейски интерес“ (ВПОИ); счита, че издръжливостта и стратегическата автономност следва да се разглеждат като определящи критерии и че ВПОИ следва да бъдат в съответствие с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и цифровите технологии; призовава Комисията да повиши прозрачността при прилагането на ВПОИ и да гарантира участието на МСП; освен това призовава Комисията да ускори появата на европейски лидери и/или екосистеми в стратегически промишлени сектори, които са способни да се конкурират в световен мащаб и които ще допринасят за постигането на неутрална по отношение на климата икономика и водеща роля в областта на цифровите технологии, без да се създават нарушения на конкуренцията в Съюза или да се накърнява доверието в отвореността на пазара и достъпа до него;

45.

призовава Комисията да продължи работата по веригите за създаване на стойност, като гарантира подходящи последващи действия във връзка с предложените действия за шестте стратегически вериги за създаване на стойност, определени от Стратегическия форум за ВПОИ, и да създаде прозрачни условия за прилагане на съвместни проекти на ВПОИ, които да бъдат еднакви във всички държави членки, за да се гарантира, че те са от полза за Съюза като цяло; призовава Комисията, в условията на бушуващата криза, да инвестира в проекти, които имат ясна европейска добавена стойност, и да опростява административните процеси, да разшири критериите за допустимост на разходите и да увеличи финансирането;

46.

счита, че инициативата NGEU е стълбът на първия етап от промишленото възстановяване на ЕС от COVID-19; призовава Комисията да гарантира бързото изпълнение на фонда и изисква Парламентът да участва пълноценно в процеса на вземане на решения и прилагане, да гарантира демократична отчетност и да увеличи максимално прозрачността и парламентарния контрол; изисква, с цел ефективно отпускане на средства в размер на 750 милиарда евро, NGEU:

а)	да предвижда цели за социални, устойчиви и цифрови инвестиции, за да се сведат до минимум вредните въздействия и да се увеличат максимално ползите в областта на климата, околната среда и социалното измерение;

б)	да поставя специален акцент върху МСП, които са засегнати най-силно от кризата с COVID-19, и да подкрепя достъпа им до финансиране;

в)

да се управлява пряко, когато е възможно, от Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки и чрез европейски програми, за да се постигне напредък по по-координиран начин, така че да се постигне по-добро въздействие върху световния пазар и да се увеличат максимално прозрачността и парламентарният контрол, както и да се избегнат вътрешни и външни нарушения и смущения на единния пазар;

г)	да взема под внимание спецификите на държавите членки, които са засегнати по различни начини от кризата;

д)

да разпределя финансовата помощ между различните промишлени екосистеми, включително микропредприятията и МСП, в зависимост от претърпените вреди, социалното въздействие, предизвикателствата и размера на националната финансова подкрепа, която вече е получена чрез националните схеми за помощ, при отчитане на структурните взаимозависимости между отделните вериги за създаване на стойност; да взема под внимание поуките, извлечени от предишните мерки за предоставяне на публична подкрепа в отговор на финансовата и икономическа криза от 2008/2009 г., и тяхното въздействие върху устойчивостта и дългосрочното икономическо и социално възстановяване; да отчита факта, че фондът трябва да бъде обвързан с критерии, които гарантират, че финансирането не се използва за изплащане на стари задължения или за поддържане на остаряла технология и че биват подпомагани предприятия, които допринасят за дългосрочния растеж и имат висок потенциал за съживяване на икономиката; да взема предвид, че разходите за възстановяване следва също така да бъдат насочени към сектори с висок мултиплициращ ефект, благоприятни за климата и иновациите, които ще допринасят за бъдещата икономическа издръжливост на ЕС;

е)	да подкрепя националните фискални схеми, които стимулират инвестициите в собствен капитал от частния сектор и дават възможност на дружествата да преобразуват част от заемите, отпуснати от Фонда, в собствен капитал;

ж)

да разпределя специално финансиране за дружества, по-специално МСП, микропредприятия и стартиращи предприятия, които имат бизнес планове и операции, включващи ключови иновации, технологии и услуги, включително постигане на напредък в цифровата и „зелената“ трансформация, или чиито операции са необходими за стратегическата автономност на Съюза в критични сектори, по-специално по отношение на повишената кръговост, ресурсната и енергийната ефективност и икономии и преминаването към възобновяеми енергийни източници; да помага на нашите вериги за доставки да стават по-издръжливи и по-малко зависими чрез връщане на производството, диверсификация и укрепване на тези вериги, като същевременно се избягва дискриминацията срещу дружествата, които преминават през извънредна ситуация и които се нуждаят от подкрепа при този преход;

з)	да заделя финансиране за големи дружества, които имат надеждни планове за преход към неутрален по отношение на климата бизнес модел;

и)	да засилва програмата на ЕИБ за гаранциите като допълнение към националните програми, така че тя да може да функционира като ценна добавка и да засилва тяхното въздействие на местно равнище;

й)	да отдава предпочитание на дружества, които се ангажират с прозрачност, осигуряват видимост на финансирането от ЕС, въвеждат системи за насърчаване на участието на работниците по въпроси, свързани с дружествата, и спазват своите задължения за докладване на нефинансова информация;

47.

подчертава необходимостта от подкрепа за устойчиво и справедливо възстановяване, като се гарантира благосъстоянието на гражданите след кризата, предизвикана от COVID-19; счита, че фондът следва да насърчава устойчивостта и конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли, както и да гарантира честен и справедлив цифров и „зелен“ промишлен преход;

48.

счита, че успоредно с настоящата криза Съюзът следва да подготви и предвиди втори етап от своята промишлена стратегия, която гарантира конкурентоспособността, екологичната устойчивост и цифровизацията на своите промишлени отрасли и води до дългосрочна устойчивост на социално отговорна основа; припомня, че ролята на държавите членки ще бъде от решаващо значение за успешното възстановяване, като се мобилизират ограничените ресурси на ЕС, както и че промишлената политика следва да се превърне в хоризонтална задача за Комисията;

49.

счита, че Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която включва опазването на здравето на околната среда и биологичното разнообразие, и настоява, че е необходимо да се ускори неутралната по отношение на климата трансформация на нашата промишленост; подчертава, че инвестициите трябва да бъдат съвместими с целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г., тъй като в противен случай съществува риск от създаване на блокирани активи и ефекти на зависимост в основани на изкопаеми горива и вредни за околната среда технологии;

50.

подчертава, че една истински ефективна европейска стратегия и политика в областта на промишлеността трябва да бъде изградена върху амбициозни действия и цели в областта на климата въз основа на европейския законодателен акт за климата, като предоставя пътна карта за формиране на промишлеността на бъдещето, в която всички сектори допринасят за постигане на целите за неутралност по отношение на климата във възможно най-кратки срокове и най-късно до 2050 г.;

51.

подчертава необходимостта от привеждане на новата стратегия в областта на промишлеността в съответствие с целта за неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., като същевременно се поставя акцент върху това, че политиките на Европа в областта на климата трябва да се основават на факти;

52.

подчертава, че на вътрешните и световните пазари съществува значителен потенциал за технологии с нулеви и с ниски емисии и устойчиви продукти, процеси и услуги по цялата верига за създаване на стойност от суровините до енергоемките промишлени отрасли, производството и сектора на промишлените услуги; освен това счита, че законодателният акт в областта на климата ще допринесе значително за рационализиране на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., като в законодателството на Съюза се определят целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.; счита, че е необходима и по-цялостна и систематична целева рамка, за да се гарантира съгласуваност на политиките във всички политики на Съюза, както и дългосрочна сигурност за инвеститорите и регулаторна предсказуемост и съгласуван, прозрачен и приобщаващ подход на управление във всички области на политиката, като по този начин се проправя пътят към ясна и предсказуема стратегия за европейските промишлени сектори;

53.

приветства предложения Промишлен форум; призовава Комисията да работи усърдно по създаването на този форум и да създаде в тази рамка диалог с балансирано представителство на всички съответни научни експерти, организации и заинтересовани страни, включително гражданското общество, организациите на потребителите и профсъюзите, да наблюдава непрекъснато и да докладва редовно за напредъка на отделните промишлени отрасли на равнище ЕС, що се отнася до целите за неутралност по отношение на климата, които трябва да бъдат постигнати най-късно до 2050 г., и да съветва Комисията относно приноса и съгласуваността на инвестициите с целите на ЕС в областта на околната среда и климата, в съответствие с Регламента относно управлението на Енергийния съюз;

54.

счита, че всички сектори следва да допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата, и във връзка с това подчертава колко е важно за Комисията разработването на специфични за всеки сектор стратегии, определящи действията, необходими за постигането на тези цели, както и осигуряването на съгласуваност на политиките; настоятелно призовава за бързото постепенно извеждане от употреба на изкопаемите горива и за необходимостта от създаване на високоефективна и неутрална по отношение на климата енергийна система на конкурентни в световен мащаб цени за промишлеността; подчертава ролята на чистата, устойчива и достъпна енергия и суровини в прехода към високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики; подчертава необходимостта да се гарантира, че използването на енергийни източници като природен газ е само с преходен характер, като се има предвид целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; подчертава, че по-нататъшната интеграция на енергийния пазар на ЕС ще играе важна роля за подобряване на ценовата достъпност и на сигурността на енергийните доставки; подчертава в този контекст необходимостта от ускоряване на развитието и интегрирането на капацитети за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници в енергийния микс и от улесняване на разгръщането на производството на водород, основано на възобновяеми енергийни източници, като потенциална революционна технология за трудните за намаляване сектори; приветства създаването на Алианса за чист водород и на Алианса за нисковъглеродни индустрии; подчертава необходимостта от ускоряване на научните изследвания в областта на широкомащабното производство на водород и на „зелени“ горива, технологии за декарбонизация, като например инфраструктура за улавяне и съхранение на въглерод в промишлени процеси, инсталации за биоенергия и производствени съоръжения, с оглед на енергийния преход, като също така се проучва потенциалното използване на геотермални източници на енергия; отново заявява, че това изисква широкомащабна наличност на достъпна и чиста енергия и поддържаща инфраструктура в съответствие с нуждите от декарбонизация на енергоемките промишлени отрасли;

55.

призовава институциите на ЕС, държавите членки, регионите, промишлеността и всички други заинтересовани участници да работят заедно за подобряване на европейската енергийна ефективност, да създават водещи пазари в областта на свързаните с климата технологии и иновации в Съюза и да дават приоритет на инвестициите в енергийни инфраструктури; призовава Комисията да гарантира, че ЕИБ, като „Банка за климата“ на Съюза, се използва по-добре, за да се увеличи устойчивото финансиране за публичния и частния сектор, както и да подпомага дружествата в процеса на декарбонизация;

56.

подчертава, че във всички сектори на икономиката е необходимо мащабно разгръщане на икономически ефективни възобновяеми енергийни мощности; признава, че Съюзът притежава 40 % от патентите за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб, и подчертава, че ЕС следва да остане лидер в революционните технологии за възобновяеми източници; подчертава в този контекст, че необходимостта от разработване на стабилна промишлена политика за производство на енергия от възобновяеми източници, която обхваща както политиките на предлагането, така и на търсенето и която прави възможно интегрирането на секторите на производството на енергия от възобновяеми източници, е от решаващо значение за гарантиране на дългосрочната сигурност на енергийните доставки в ЕС, на технологичното лидерство и на стратегическата автономия на Съюза; настоятелно призовава Комисията да признае технологиите за възобновяема енергия за ключова стратегическа верига за създаване на стойност и промишлена екосистема, която отговаря на условията за финансиране от Механизма за стратегически инвестиции, и призовава тези технологии да бъдат адекватно представени в предстоящия промишлен форум; подчертава необходимостта от изготвяне на мерки за подкрепа за разработването на технологии за възобновяема енергия в Европа, както и от гарантиране на еднакви условия на конкуренция за производителите от Съюза и извън него;

57.

подчертава, че за да бъде конкурентоспособна, европейската промишленост трябва да бъде подпомагана от ефикасна, устойчива и напълно взаимосвързана транспортна, цифрова и енергийна инфраструктурна мрежа; призовава за дългосрочна инвестиционна политика за оборудване и обновяване на инфраструктурата и за намаляване на административните бариери, които възпрепятстват бързото развитие на трансевропейските мрежи; призовава за повече финансиране за Механизма за свързване на Европа в неговите три сектора, за да се стимулират инвестициите в инфраструктури, междусистемни връзки, цифровизация и интелигентни мрежи, съвместими с целите на Европейския зелен пакт; подчертава освен това необходимостта от ускоряване на проектите от общ интерес и от преразглеждане на регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) възможно най-скоро;

58.

изтъква потенциала на кръговата икономика с нулево замърсяване за модернизирането на икономиката на Съюза, намаляването на потреблението на енергия и на ресурси, отдаването на приоритет на предотвратяването на отпадъците, предоставянето на стимули за иновации и трансформирането на цели промишлени сектори и техните вериги за създаване на стойност, продукти, производствени процеси и бизнес модели, като по този начин се насърчава дематериализацията и детоксикацията на икономиката на Съюза и се намалява зависимостта на Съюза от суровини, като същевременно се стимулират иновациите, включително създаването на пазари за нулеви, нисковъглеродни и възобновяеми решения, които заместват продукти и материали, основани на изкопаеми горива, както и разработване на нови еко-проектирани технологии и решения с цел предотвратяване на въздействието върху околната среда; подчертава силното взаимодействие между действията в областта на климата и кръговата икономика, по-специално в енергоемките и ресурсоемките отрасли и отраслите на санирането, и подчертава, че секторите имат различни пътища за декарбонизация и отправни точки; подчертава потенциала на кръговата биоикономика и свързаната с горското стопанство промишленост за насърчаването на конкурентна и устойчива промишленост;

59.

припомня, че европейската политика в областта на климата и енергетиката ще изисква големи количества метали и минерали за своите стратегически технологии; изразява загриженост, че Европа е високо зависима от други райони на света, що се отнася до доставките на много от тези метали и минерали, и постепенно губи своя световен дял дори по отношение на материалите, за които разполага с промишлен капацитет; подчертава, че автономността на ЕС в стратегическите сектори не може да бъде постигната без конкурентоспособна и устойчива екосистема на Съюза по отношение на основните, ценни и жизненоважни материали от първични и вторични източници; подчертава във връзка с това значението на Плана за действие за кръговата икономика, но подчертава, че Европа трябва да увеличи капацитета си за всички елементи от веригата за създаване на стойност при суровините, а именно добив, рециклиране, топене, рафиниране и преобразуване; изразява становище, че обхватът на Плана за действие и сдружението относно суровините от изключителна важност не следва да се ограничава до суровините от изключителна важност и следва да бъде насочен към разработването на интегрирана екосистема за целия набор от материали, метали и минерали, необходими за промишления преход;

60.

призовава Комисията да разработи европейска стратегия за износ и внос за възобновяеми и ресурсно- и енергийноефективни технологии;

61.

подчертава потенциала на свързването на сектори и на взаимното свързване на енергопотребяващи сектори, като например сградите и транспорта, и във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно интеграцията на енергийната система;

62.

призовава за значителен поток на финансиране за енергийно обновяване на сгради, за да се насърчава планираната „вълна на модернизиране“ чрез необходимите финансови средства съгласно плана за възстановяване; подчертава, че в контекста на предстоящото предложение за „вълната на модернизиране“ и на задължението на държавите членки да определят дългосрочни стратегии за постигане на декарбонизиран сграден фонд с висока енергийна ефективност, на принципа „енергийна ефективност преди всичко“ следва да бъде отдаван пълен приоритет и по този начин следва да бъде ускорено основното саниране и подмяната на неефективни системи за отопление и охлаждане, основани на изкопаеми горива; подчертава, че интегрираните програми за основно саниране, обхващащи цели общини или области, могат да бъдат разгърнати при по-ниски разходи и с по-висока скорост, което е от полза за потребителите и намалява разходите за енергия;

63.

изтъква факта, че отоплението и охлаждането за технологични процеси остават сред най-значимите енергийни нужди в индустриалния сектор; ето защо подчертава, че за да се ускорят усилията за намаляване на емисиите на парникови газове в промишлеността, потенциалът за енергийна ефективност в промишленото отопление и охлаждане трябва да бъде напълно използван, с повишено използване на възобновяеми източници на енергия, основани на електрификация, термопомпи, по-добро използване на промишлени клъстери и симбиози, предлагащи значителен потенциал за намаляване в множество отрасли;

64.

подчертава потенциала на „зелената“ мобилност за създаване на нови работни места, за стимулиране на европейската промишленост и за подкрепа на инвестициите, насочени към разширяване на устойчивата транспортна инфраструктура, което би позволило да се постигне мултиплициращ ефект чрез възлагане на поръчки, адресирани до широк спектър от субекти — изпълнители, подизпълнители, доставчици и техните подизпълнители, както и за намаляване на емисиите от транспортния сектор; подчертава необходимостта от ускоряване на прилагането на Европейския алианс за акумулаторните батерии, за да се отключи потенциалът на неговата стратегическа верига за създаване на стойност, да се увеличат възможностите за иновативни батерии, произведени на местно равнище, и за рециклирането на метали в ЕС, да се създаде добавена стойност на Съюза, като се допринася за конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия, както и да бъде улеснено преминаването към декарбонизирана електрическа система; призовава за повече инвестиции във високоскоростни влакове и обновяване на междуградските железопътни мрежи, както и в обществен транспорт с нулеви и ниски емисии; подчертава необходимостта от насърчаване на „зелена“ мобилност чрез инвестиране в по-добра инфраструктура, като например по-широко разпространени станции за зареждане с електроенергия; счита, че по-голямата гъстота на станциите за зареждане с електроенергия ще позволи на пазара на електрически превозни средства да се разшири значително и по-бързо, което ще окаже положително въздействие върху нашия екологичен и въглероден отпечатък; ето защо призовава Комисията да представи широкомащабна стратегия за разгръщането на инфраструктура за бързо зареждане с електроенергия на електрически превозни средства, за да се осигури приемане на електрическите превозни средства от потребителите, като им се дава сигурност, що се отнася до потенциала на технологията, и достъп до гъста мрежа от съвместима инфраструктура за зареждане с електроенергия, като по този начин се подкрепя производството на автомобили, базирано в ЕС;

65.

счита, че за успешен енергиен преход Европа ще се нуждае от значително количество ценово достъпна енергия с нулеви/ниски въглеродни емисии и енергия от възобновяеми източници, която също е с произход от трети държави и използва поддържащи инфраструктури; призовава за стратегически инициативи в рамките на ЕС и за превръщане на енергийната политика в средоточие на външната политика и на политиката на съседство на Съюза, включително финансова подкрепа за основани на възобновяеми енергийни източници алианси за водород и „зелена“ електроенергия; счита, че тези алианси следва също да бъдат част от търговски споразумения; подчертава важността на силни съюзи за справяне с недостига и устойчивия добив на ресурси и суровини;

66.

припомня Генералния план на ЕС за 2019 г. за конкурентна трансформация на енергоемките индустрии, който управлява прехода, като същевременно поддържа конкурентоспособността на промишлените отрасли на Съюза, и призовава Комисията да приложи своята препоръка, за да спомага за заместване на вноса от трети държави, който не отговаря достатъчно на екологичните стандарти, и да стимулира по-високи амбиции по отношение на климата от световните търговски партньори на ЕС;

67.

призовава за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии в съответствие с целите в областта на климата и за механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите (CBAM), който да допринася за интелигентното връщане на производството и за създаване на по-къси вериги за създаване на стойност; изтъква възможно значимата ролята на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите за избягване на изместването на въглеродни емисии;

68.

отбелязва, че над половината от световния БВП зависи от природата и услугите, които тя предоставя, като няколко сектора са силно зависими от нея; отбелязва, че над 90 % от загубата на биологично разнообразие и недостига на вода се дължат на добива и преработката на ресурси; подчертава, че европейската промишлена политика следва да бъде в съответствие с целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.;

69.

подчертава, че въз основа на подхода „Едно здраве“ опазването на природните екосистеми е от основно значение за гарантирането на най-необходимото за човечеството — питейна вода, чист въздух и плодородни почви; призовава за бързо разработване на надеждни показатели за оценка на въздействието върху биологичното разнообразие и за гарантиране на постепенното намаляване на замърсяването, както е посочено в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

70.

отбелязва, че промишлеността продължава да допринася в най-голяма степен за замърсяването на околната среда с изпускането на замърсители във въздуха, водата и почвата; подчертава ролята на Директивата относно емисиите от промишлеността за определянето на задълженията за големите инсталации да намалят до минимум изпускането на замърсители; очаква с интерес предстоящия план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността, което следва да доведе до значително намаляване на замърсяването от промишлеността;

71.

подчертава значението на регионалното измерение на индустриалната политика, тъй като икономическите различия между регионите продължават да съществуват и дори рискуват да се задълбочат поради въздействието на извънредното положение, предизвикано от коронавируса; подчертава, че за да могат да предотвратяват и смекчават упадъка на регионите, регионалните планове за възстановяване трябва да бележат напредък във връзка със стратегии за устойчиво преобразуване и да комбинират програми за икономическо съживяване с активни програми на пазара на труда; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се изготвят средносрочни и дългосрочни прогнози за уменията, изисквани от пазара на труда;

72.

подчертава в този контекст значението на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за подпомагане на създаването на качествени работни места с достойно заплащане, конкурентоспособност на предприятията, устойчиво икономическо развитие и модернизиране, както и за модернизирането и подобряването на системите за образование и обучение и на системите за здравеопазване;

73.

подчертава необходимостта от подкрепа за честен, приобщаващ и справедлив преход и необходимостта от преодоляване на социалните и икономическите неравенства отвъд преквалификацията и създаването на нови работни места в нови икономически сектори, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен и че никой работник няма да бъде изключен от пазара на труда; счита, че един добре изготвен Механизъм за справедлив преход, включващ Фонд за справедлив преход, ще бъде важен инструмент за улесняване на двойния преход и за постигане на амбициозните цели в областта на неутралността по отношение на климата; настоява, че за да се гарантира по-приобщаващ преход и за да се обръща внимание на свързаното с него социално въздействие, всички местни заинтересовани страни, включително представители на гражданското общество и на общностите, следва да бъдат включени във фазата на изготвяне и изпълнение на териториалните планове за справедлив преход; подчертава, че инвестициите в устойчиви технологии имат ключова роля в това отношение чрез оказване на подкрепа на дългосрочното икономическо развитие на регионалните икономики; подчертава, че стабилното финансиране на Механизма за справедлив преход, включително значителни допълнителните бюджетни средства, ще бъде ключов елемент за успешното прилагане на Европейския зелен пакт;

74.

счита, че междурегионалното сътрудничество, насочено към устойчиви и цифрови трансформации, както при стратегиите за интелигентна специализация, трябва да бъде засилено, за да се стимулират регионалните екосистеми; поради това отправя искане към Комисията да подкрепя разработването на инструменти, които могат да предоставят ясна пътна карта за регионите, с индивидуален подход за осигуряване на водеща позиция в промишлеността;

75.

счита, че трансформацията на промишлеността изисква значително подсилване на научноизследователска и развойна дейност и интегрирането на нови знания и иновации в съществуващите пазари, както и тяхното използване при създаването на нови пазари; подчертава, че иновациите са един от двигателите на водещите промишлени екосистеми и че това следва да бъде отразено в засилена подкрепа за капацитета за иновации и предприемачество на всеки етап от иновационния цикъл; подчертава необходимостта от увеличаване на разходите за научни изследвания, по-специално висококачествени научноизследователски, развойни и новаторски дейности, като ключови елементи за постигане на двойния преход, за подобряване на стратегическата автономия и за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност; във връзка с това призовава държавите членки да спазват ангажимента си да инвестират 3 % от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност, за да се запази водещата роля на Съюза сред световните конкуренти; изразява съжаление относно настоящата липса на капацитет за иновации в МСП поради недостиг на необходимия рисков капитал, разходите и сложността на административните процедури, недостига на подходящи умения и липсата на достъп до информация;

76.

подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за програмите, които са в основата на промишлената трансформация на Съюза, и следователно припомня позицията на Парламента в подкрепа на увеличаването на бюджета за „Хоризонт Европа“ на 120 милиарда евро и за гарантиране на съгласуваността на програмата с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата, както и за подкрепа на InvestEU и „Цифрова Европа“ чрез подходящи инструменти за финансиране за развитието на пазара на революционни технологии и иновации, като също така се насърчават полезните взаимодействия между регионалните, националните, европейските и частните финансови източници; призовава за ефективна подкрепа за Европейския съвет по иновациите (EIC) и за Европейския институт за иновации и технологии, както и за засилване на техните задачи; настоява, че значителна част от средствата, налични за МСП в рамките на „Хоризонт Европа“, следва да се усвояват чрез EIC и съвместните части на програмата, с цел създаване на нови решения и насърчаване на иновациите, както поетапни, така и революционни; подкрепя създаването на европейски партньорства в рамките на „Хоризонт Европа“ за привличане на инвестиции от частния сектор за насърчаване на трансфера на знания, технологии и иновации от научноизследователските центрове и университетите към промишления процес, като се извличат ползи от схемата за промишлени екосистеми и с цел подпомагане на възстановяването и на „зеления“ и цифровия преход; освен това призовава Комисията да гарантира, че тези партньорства ще бъдат прозрачни и приобщаващи през целия период на тяхното изпълнение, особено що се отнася до програмата за стратегически научни изследвания и годишните работни програми; подчертава, че те следва също така да изключват всички конфликти на интереси и следва да гарантират истинска добавена стойност за обществото;

77.

в този контекст счита също така, че едно по-добре подготвено и по-издръжливо общество е ключов елемент при справянето със събития, водещи до смущения на европейско равнище или в световен мащаб, и за всеобхватни реакции от сферата на политиките, както и че координираните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са ключов елемент в това отношение; за тази цел призовава Комисията да въведе в рамките на „Хоризонт Европа“ специален инструмент за подготвеност при пандемии и социална издръжливост, тъй като тази мярка би създала условия за по-добра координация на равнището на ЕС, би определяла приоритетните области и би инициирала действия, които изискват качествени медицински изследвания и координирани инвестиции за научни изследвания и иновации;

78.

припомня значението на основаната на научни изследвания фармацевтична промишленост, която има изключително важен принос за гарантирането на качествено производство и доставка на лекарства с цел достигането им до всички нуждаещи се пациенти, като засилва иновациите в Съюза, издръжливостта, достъпността и готовността за реакция и също така спомага за справяне с бъдещи предизвикателства; изтъква отново необходимостта от въвеждане на план за намаляване на риска от недостиг на лекарства с цел управление на слабостите и рисковете за веригата на доставки на критични лекарства, гарантиране на бъдещи иновации за справяне с незадоволените потребности и подкрепа за устойчивостта, способността за реагиране и готовността на системите за здравеопазване да се справят с бъдещите предизвикателства, включително пандемиите;

79.

подчертава ролята на основните способстващи технологии в изграждането на технологични и иновационни мощности в целия Съюз; призовава Комисията да адаптира „Хоризонт Европа“ и нейната промишлена стратегия към разработването, разширяването и пазарната реализация на революционни технологии и иновации в Съюза, така че да се преодолее пропастта между иновациите и внедряването на пазара, чрез предоставяне на рисково финансиране за технологични и демонстрационни проекти на ранен етап и разработване на ранни вериги за създаване на стойност, за да се подкрепят на първо място търговският мащаб, навлизането на пазара, нулевите и нискоемисионните, възобновяеми, енергийно и ресурсно ефективни и кръгови технологии и продукти, процеси, услуги и бизнес модели, както и чрез подпомагане на разработването на научноизследователска инфраструктура с цел намаляване на разликите между държавите членки; насърчава Комисията и държавите членки да разработят обслужване на едно гише с облекчена информация за възможностите за финансиране на промишлени демонстрационни проекти за революционни технологии;

80.

призовава Комисията да проучи мерки за противодействие на потенциалната загуба на знания и иновации по време на настоящата криза, включително чрез инструменти за подкрепа на предприятията, които временно споделят работници в областта на знанието с публичните научноизследователски институции и университети, така че да се даде възможност за публично-частни научни изследвания относно публичните приоритети и да се запази капацитетът за заетост и иновации по време на криза;

81.

призовава Комисията да разработи заедно с държавите членки потенциални данъчни стимули за насърчаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, които са намалели значително поради кризата, предизвикана от COVID-19;

82.

призовава Комисията да продължи да подкрепя способността на европейските дружества да въвеждат иновации въз основа на всеобхватен режим на интелектуална собственост (ИС), като увеличава гъвкавостта при лицензирането, така че да се запази ефективната защита на техните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, да се осигури справедлива възвръщаемост и същевременно да се продължи разработването на отворени технологични стандарти, които подкрепят конкуренцията и избора, както и участието на промишлеността на ЕС в разработването на ключови технологии;

83.

признава, че наличието на силна и балансирана рамка за правата върху интелектуална собственост е изключително важен фактор, който стои в основата на европейската конкурентоспособност с оглед на борбата с промишления шпионаж и фалшифицирането, и поради това призовава Комисията да запази и укрепитази рамка; подчертава необходимостта да се гарантира равнопоставеност със САЩ и Китай по отношение на стимулите за интелектуалната собственост в областта на природните науки, за да може Европа да остане привлекателно място за инвестиции в научноизследователската и развойна дейност и в промишленото развитие; призовава Комисията да поддържа и разработи европейска система за интелектуална собственост на световно равнище чрез насърчаване на силна защита на интелектуалната собственост, стимули и механизми за поощряване на научноизследователската и развойна дейност, за да бъдат привличани инвестиции в разработването на бъдещи иновации в полза на обществото; приветства обявяването на план за действие в областта на интелектуалната собственост, който би могъл да улесни европейския принос към разработването на стандарти; подкрепя устойчивото производство и работни места и подобряването на привлекателността и репутацията на висококачественото производство на ЕС в световен мащаб; приканва Комисията да насърчава трансфера на ключови технологии в областта на околната среда и климата към развиващите се страни чрез предоставяне на отворени лицензи за такива технологии;

84.

призовава Комисията да приложи възможно най-скоро европейския единен патент, както предвижда споразумението относно единната патентна юрисдикция от 19 февруари 2013 г.;

85.

подчертава значението на цялостното и ефективно общо управление в областта на промишлената трансформация, което да гарантира съответствие със съответното законодателство на ЕС и със стратегиите на Съюза, по-специално с целите на Европейския зелен пакт, който е от ключово значение за нейния успех; приветства определянето от Комисията на 14 екосистеми и приобщаващия подход, обединяващ всички участници, осъществяващи дейност в дадена верига за създаване на стойност, с цел насърчаване на европейската водеща роля в стратегическите сектори и на конкурентоспособността в световен мащаб; подчертава необходимостта да се гарантира, че МСП ще процъфтяват в рамките на всяка екосистема; изтъква необходимостта от гарантиране на прозрачност по отношение на идентифицираните промишлени екосистеми, по-специално що се отнася до критериите, които трябва да бъдат изпълнени за разглеждане като част от дадена екосистема, точната разбивка според вид участник във всяка идентифицирана екосистема, както и информацията за резултатите и обсъжданите теми, като също така се припомня ролята на промишления форум и на сдруженията във връзка с тези екосистеми; подчертава, че гражданското общество, организациите на потребителите и профсъюзите следва да имат адекватно участие в определянето както на всеобхватните, така и на секторните промишлени стратегии и приоритети; подчертава, че екосистемите следва да включват всички връзки с веригите за създаване на стойност, включително МСП, и подчертава, че МСП представляват неразделна част от създаването на промишлени съюзи и техните производствени вериги; подчертава необходимостта от подходящи финансови инструменти за сдруженията;

86.

счита, че екосистемите ще бъдат ключови компоненти на следващата индустриална революция, като използват максимално модерното и интелигентно производство и предоставят финансово достъпна, чиста и сигурна енергия, както и необходимата енергийна инфраструктура, преобразуващи методи за производство и за предоставяне на услуги; призовава за изготвяне на анализ на екосистемите с цел извършване на оценка на нуждите на всеки един сектор за неговия преход и с цел оказване на подкрепа за създаването на план за преход; счита освен това, че подпомагането на сътрудничеството между промишлеността, академичните среди, МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, профсъюзите, гражданското общество, организациите на крайните ползватели и всички други заинтересовани страни ще бъде от ключово значение за преодоляване на неефективността на пазара и за и за преодоляване на пропастта между идеята и нейната реализация, като същевременно се гарантира защитата на работниците, включително в области, които все още не са обхванати от промишлени интереси, но имат висока добавена стойност за обществото; призовава за управление на тези екосистеми, което интегрира всички съответни заинтересовани страни от промишлените сектори, които имат ключова роля за постигането на „зеления“ и цифровия преход; счита, че екосистемите следва да играят роля при определянето на решения и мерки, които да бъдат приети, за да бъде прилагана европейската промишлена стратегия и за да бъдат поддържани стабилни европейски вериги за създаване на стойност, които са от решаващо значение за двойния „зелен“ и цифров преход;

87.

подчертава, че инвестициите в ключови вериги за създаване на стойност ще играят основна роля в запазването на нашата бъдеща стратегическа автономност; счита, че е необходимо да се отдава приоритет на инвестициите в промишлените отрасли, които са от жизненоважно значение за нашата стратегическа автономност, като например сигурността, отбраната, свързаните с климата технологии, продоволствената независимост и здравеопазването; изтъква отново по-специално значението на фармацевтичната промишленост за осигуряване на бъдещи иновации за справяне с оставащите неудовлетворени потребности и за подкрепа на издръжливостта, способността за реагиране и готовността на системите за здравеопазване да се справят с бъдещи предизвикателства, включително пандемии;

88.

подчертава значението на отрасълаза енергия от възобновяеми източници като стратегически сектор с цел засилване на конкурентното предимство на ЕС, постигане на дългосрочна издръжливост и гарантиране на енергийната сигурност, като същевременно се повишава промишлената мощ; освен това подчертава приноса на сектора на възобновяемите енергийни източници за създаването на нови работни места на местно равнище и бизнес възможности, по-специално за МСП, както и за стимулиране на производството на оборудване, а също така и за намаляване на разходите за енергия и подобряване на разходната конкурентоспособност;

89.

подчертава, че автомобилният сектор е силно засегнат от кризата, предизвикана от COVID-19, която принуди дружествата и работниците да се адаптират бързо към промените в предлагането и към новите изисквания за здраве и безопасност, в допълнение към процеса на трансформация, през който вече преминаваше секторът преди пандемията; счита, че преходът към интелигентна и по-чиста мобилност е от съществено значение, тъй като търпим развитие към неутрална по отношение на климата, цифрова и по-устойчива икономика, и че това следва също така да се разглежда като възможност за генериране на „зелен“ растеж и „чисти“ работни места, основани на глобалното конкурентно предимство на европейската промишленост в областта на автомобилните технологии; призовава Комисията да определи приоритети, свързани с научните изследвания и иновациите, цифровизацията и подкрепата за стартиращи предприятия, микропредприятия и малки и средни предприятия, включително в сектора на автомобилостроенето;

90.

подчертава, че туристическият сектор също е силно засегнат от кризата, предизвикана от COVID-19, и призовава Комисията да определи приоритети, свързани с подпомагането и насърчаването на възстановяването на сектора, като се има предвид приносът на отрасъла за БВП на ЕС и за конкурентоспособността на Съюза; приканва Комисията да насърчава сътрудничеството между държавите членки и регионите с цел да се създават възможности за нови инвестиции и допълнителни иновации, за да се постигне европейска туристическа екосистема, която е устойчива, иновативна и издръжлива и която защитава правата на работниците и потребителите;

91.

подчертава потенциала на културните и творческите сектори като движеща сила на иновациите, тъй като те действат като катализатори за промяна в други сектори и стимулират изобретенията и прогреса; отбелязва, че иновативните икономически сектори все повече зависят от изобретателността, за да запазят своето конкурентно предимство; отбелязва освен това, че с появата на все по-сложни, изискващи изобретателност и преплетени бизнес модели културните и творческите сектори все повече се превръщат в решаващ компонент на почти всеки продукт и услуга; следователно счита, че Европа следва да усъвършенства своите творчески и културни активи, и призовава Комисията и държавите членки да обръщат достатъчно внимание на културните и творческите сектори при разработването на цялостна, съгласувана и дългосрочна рамка за индустриална политика, включително достъп до програми за финансиране;

92.

подчертава значението на космическата политика на Съюза, особено за подобряване на европейския промишлен капацитет в космическата сфера и за отключване на потенциала на полезните взаимодействия с други ключови сектори и политики, по-специално за разработване на свръх съвременни технологии и съпътстване на индустриалното преобразуване;

93.

отбелязва приноса на химическата промишленост за множество стратегически вериги за създаване на стойност и за създаването на неутрални по отношение на климата, ефективни по отношение на ресурсите и кръгови технологии и решения; призовава за устойчива политика в областта на химикалите, приведена в съответствие с промишлената стратегията;

94.

призовава Европейската агенция за околна среда да изготви доклад заедно с Европейската агенция по химикалите относно химическите вещества в околната среда в Европа; счита, че в доклада следва да се съдържа оценка на системния характер на опасните химически вещества в европейските системи за производство и потребление, тяхното използване в продуктите, присъствието им в околната среда в Европа и вредата от тях за здравето на хората и екосистемите;

95.

подчертава централната роля на един добре функциониращ и конкурентен фармацевтичен сектор и сектор на медицинските изделия, за да се гарантира устойчив достъп до лекарства за пациентите и за да се гарантира високо равнище на здравеопазване за пациентите в ЕС; счита, че Комисията следва да улеснява диалога с държавите членки и с всички съответни заинтересовани страни чрез създаването на фармацевтичен форум, под надзора на Европейската агенция по лекарствата (EMA), за да се даде възможност за всеобхватно обсъждане на въпросите, свързани, наред с другото, с устойчивостта на фармацевтичните продукти и въвеждането на нови технологии в здравните системи; подчертава, че този форум следва да взема под внимание различните национални подходи към ценообразуването и възстановяването на разходите, както и инвестициите в здравеопазването и неговата организация;

96.

счита, че обществените поръчки са основен двигател на трансформацията на промишлеността; призовава Комисията да проучи как да използва пълноценно публичните разходи и инвестиции с цел постигане на целите на политиките, включително чрез засилване на устойчивостта и чрез осигуряване на обществените поръчки на централно място в плана на Съюза за икономическо възстановяване, като се дава предимство и се насърчава търсенето на екоиновативни и устойчиви стоки и услуги, както и чрез предоставяне на възможност за преместване в ключови стратегически сектори, като например продукти, свързани със здравеопазването, технологии, свързани със селското стопанство и възобновяемите източници на енергия, и се насърчават по-къси и по-устойчиви вериги на доставка; призовава Комисията и публичните органи да анализират условията за въвеждане на задължение за устойчивост на обществените поръчки въз основа на екологични, социални и етични критерии, включително въглеродния отпечатък, рециклирането на съдържанието и условията на труд през целия жизнен цикъл, както и да повишават осведомеността и да използват по-добре съществуващите схеми за насърчаване на „зелените“ услуги; настоява, че МСП следва да имат справедлив шанс да участват в обществени поръчки; призовава възлагащите органи да използват систематично подхода, основан на най-доброто съотношение цена/качество, през целия жизнен цикъл на продуктите и услугите; насърчава ги да използват разпоредбата (член 85 от Директивата за комуналните услуги), която им позволява да отхвърлят оферти, когато делът на продуктите с произход от трети държави надвишава 50 % от общата стойност на продуктите, съставляващи офертата;

97.

признава приноса на стандартизацията за единния европейски пазар и за повишаването на икономическото, социалното и екологичното благосъстояние, в т.ч. за здравето и безопасността на потребителите и работниците; подчертава необходимостта от разработване, оценяване и използване на хармонизирани стандарти в подкрепа на отраслите, които произвеждат продукти по ефикасен, безопасен, възпроизводим и висококачествен начин и които гарантират високо качество;

98.

призовава Комисията да приеме силна система на ключовия показател за ефективност, за да се прави предварителен анализ на въздействието на регулаторната дейност и на инструментите на Съюза, както и на евентуалните необходими инвестиции, и за да бъдат наблюдавани напредъкът и резултатите, като се взема предвид измерението на МСП; подчертава, че системата на ключовия показател за ефективност следва да се основава на конкретни, измерими, постижими, значими и обвързани със срокове цели;

99.

призовава Комисията да засили практиката си за оценка на въздействието и да гарантира, че преди да представя нови предложения за законодателство или да приема нови мерки, тя извършва подробна оценка на въздействието на потенциалните разходи за привеждане в съответствие, въздействието върху заетостта, тежестта и потенциалните ползи за европейските граждани, сектори и дружества, включително МСП; счита, че в оценката на законодателството и в мерките на ЕС следва да се поставя по-силен акцент върху прилагането в държавите членки и следва да се анализира какво се случва, когато законодателството на ЕС се прилага или тълкува по начин, който създава ненужни и неочаквани регулаторни пречки както за МСП, така и за по-големите дружества; приканва Комисията да подкрепи регулаторната съгласуваност и да признае съществуването на устрем към интелигентно регулиране, насочено към намаляване на бюрократичните тежести, без да се накърнява ефективността на законодателството или да се занижават социалните и екологичните стандарти, особено когато традиционната промишленост трябва да се адаптира поради регулаторни решения; счита, че мерките за цифровизация и декарбонизация следва да бъдат разработвани по такъв начин, че да се предоставят възможности за дружествата, включително МСП, и да се свежда до минимум тежестта върху засегнатия сектор;

100.

очаква промишлената стратегия да не създава ненужна регулаторна тежест за дружествата, особено за МСП, и да прилага правилото за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови („one-in-one-out“), което има за цел да идентифицира, всеки път, когато нови разпоредби въвеждат разходи за привеждане в съответствие, съществуващите разпоредби, които трябва да бъдат отменени или преразгледани, като по този начин се гарантира, че разходите за привеждане в съответствие в даден сектор не се увеличават, без да се засягат прерогативите на съзаконодателя; счита, че това предложение трябва да се основава на доказателства, да бъде резултат от пространни консултации, да гарантира ефективността на законодателството и на социалните и екологичните стандарти и да показва ясните ползи от европейските действия; счита, че ЕС трябва да засили своите принципи „да се действа с размах за големите неща и по-скромно — за по-маловажните теми“, за да се гарантира по-добре пропорционалността;

101.

подчертава, че публичната администрация следва да играе ключова роля за осигуряване на благоприятна за бизнеса икономическа среда и за намаляване на административната тежест за предприятията, като същевременно се гарантира пълното прилагане на етичните, социалните и екологичните стандарти и стандартите за прозрачност на Съюза и правилата за безопасност на работниците; счита, че инструментите за електронно управление, политиките за цифрови иновации и усъвършенстването на цифровите умения следва да бъдат насърчавани в рамките на публичния сектор и сред наетите в него лица; призовава Комисията да гарантира обмена на най-добри практики на национално и регионално равнище в тази област, като се обръща специално внимание на публичното управление на икономическата конкурентоспособност;

102.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0124.

(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0005

(4) Приети текстове, P9_TA(2019)0102.

(5) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 124.

(6) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 163.

(7) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 55.

(8) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 21.

(9) ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 28.

(10) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/63

P9_TA(2020)0322

Последиците от избухването на COVID-19 за външната политика

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно последиците от избухването на COVID-19 за външната политика (2020/2111(INI))

(2021/C 425/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 април 2020 г. относно действията на ЕС за глобално реагиране на COVID-19 (JOIN(2020)0011),

—

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета от 22 април 2020 г. относно предоставянето на макрофинансова помощ на партньорите, обхванати от политиките за разширяване и съседство, в контекста на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0163),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2020 г., озаглавено „Подкрепа за Западните Балкани за борба с COVID-19 и за възстановяване след пандемията. Принос на Европейската комисия за срещата на лидерите от ЕС и от Западните Балкани на 6 май 2020 г.“ (COM(2020)0315),

—	като взе предвид декларацията на върховния представител Жозеп Борел от името на Европейския съюз относно правата на човека по време на пандемията от коронавирус от 5 май 2020 г.,

—	като взе предвид Резолюция 2532 (2020 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно прекратяването на военните действия в контекста на пандемията от COVID-19 в подкрепа на призива на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш,

—	като взе предвид призива на върховния комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет за преоценка на въздействието на режимите на общи икономически санкции в контекста на пандемията от COVID-19,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

—	като взе предвид актуализирания Специален доклад на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД): кратка оценка на наративите и дезинформацията около пандемията от COVID-19 от 1 април 2020 г. и 20 май 2020 г.,

—	като взе предвид речта за състоянието на Съюза на председателя на Комисията, г-жа Урсула фон дер Лайен, от 16 септември 2020 г.,

—	като взе предвид насоките на Комисията от 25 март 2020 г. за защита на критичните европейски активи и технологии в условията на настоящата криза,

—	като взе предвид документа за консултация на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавен „Обновена търговска политика за по-силна Европа“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно глобалното реагиране на COVID-19 чрез „Екип Европа“ от 8 юни 2020 г.,

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно плана за възстановяване и многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. от 17– 21 юли 2020 г.,

—	като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз от 28 юни 2016 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 13 юли 2020 г. относно приоритетите на ЕС в Обединените нации и 75-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации на тема „Подкрепа за многостранното сътрудничество и силна и ефективна ООН, която постига резултати за всички“,

—	като взе предвид Декларацията от 30 март 2020 г. на съпредседателите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (EuroLat) относно пандемията от COVID-19,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея (1),

—	като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хуманитарните визи (2),

—	като взе предвид насоките на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

—	като взе предвид Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия,

—	като взе предвид годишните доклади на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0204/2020),

А.

като има предвид, че COVID-19 предизвика световна пандемия, която засегна милиони човешки животи и доведе до безпрецедентна световна здравна, икономическа, социална и хуманитарна криза, провокирайки системни напрежения в глобалното управление с широкообхватни и дългосрочни последици за международните отношения, които засягат ключови аспекти на външната политика и сигурността и отбраната на ЕС, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него; като има предвид, че ЕС стана обект на дезинформация, кибератаки и друга злонамерена намеса от трети страни, целящи дестабилизиране на институциите на ЕС и държавите членки;

Б.

като има предвид, че пандемията засяга несъразмерно тежко най-уязвимите държави и като има предвид, че някои държави по света не реагираха и не предприеха бързи и адекватни мерки за сигурност за овладяване на епидемията; като има предвид, че китайското правителство омаловажи първоначалния взрив от COVID-19; като има предвид, че наративите, поставящи акцент върху географската, вместо върху медицинската терминология, когато става дума за COVID-19 са стигматизиращи; като има предвид, че вирусът е убил близо един милион души в световен мащаб и показа, че въздействието му може да бъде контролирано и смекчено само с координирани и солидарни действия от страна на държавите;

В.

като има предвид отговорността на ЕС да действа като глобален фактор и да адаптира приоритетите и политиките си, включително външната си политика, към променящата се геополитическа ситуация в света и глобалната борба с COVID-19; като има предвид, че като участник в многостранните и международните усилия ЕС трябва да бъде предсказуем лидер като спазва ангажимента си по отношение на основните свободи и върховенството на закона и действа в съответствие с позицията си в световната икономика; като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, отново показа необходимостта от засилване на многостранното сътрудничество и основания на правила ред за по-добро справяне с глобалните предизвикателства;

Г.

като има предвид, че пандемията и икономическите и социалните последици от нея могат да допринесат допълнително за политически недоволства, произтичащи от усещането за неравенство и маргинализация; като има предвид, че световният икономически спад засегна особено силно най-уязвимите икономики; като има предвид, че разпространението на COVID-19 изостри постоянния проблем с недостига на лекарства в световен мащаб, с тежки последици в развиващите се страни;

Д.

като има предвид, че пандемията влоши критичното хуманитарно положение на уязвими хора, особено в конфликтните зони, бежанските лагери и нестабилните държави и сред общностите от коренно население; като има предвид, че ЕС подкрепи призива на ООН за незабавно прекратяване на огъня в световен мащаб и за облекчаване на санкциите в контекста на пандемията, за да се гарантират доставките на необходимото оборудване и консумативи за борба с коронавируса; като има предвид, че вследствие на това ставаме свидетели на влошаване на положението по отношение на свободата и демокрацията по света, което оказва допълнително напрежение върху многостранния ред, който вече е в криза;

Е.

като има предвид, че по света жените, живеещи в условия на домашно насилие, бяха принудени да си стоят у дома, където бяха изложени на риск от насилие за по-дълги периоди от време; като има предвид, че докато телефонните линии за помощ при домашно насилие и приютите по света съобщават за нарастващ брой молби за помощ, в редица държави регистрираните случаи на домашно насилие и спешните повиквания са нараснали с 25 % след влизането в сила на мерките за социално дистанциране;

потвърждава, че избухването на пандемията от COVID-19 е повратен момент на международната сцена, мултипликатор на рисковете и катализатор за промяна в световния ред; подчертава същественото значение на укрепването на вътрешната устойчивост на ЕС, развитието на нови партньорства и укрепването на многостранната му визия в световен мащаб с решителен и координиран външнополитически отговор;

приветства инициативите за подкрепа „Екип Европа“ и „Глобални действия срещу коронавируса“, които помагат на държавите партньори да се справят с последиците от коронавируса за трансграничното координиране; приветства координирането на ЕС с Г-7, Г-20, ООН, Световната здравна организация (СЗО), Световната продоволствена програма и други международни партньори, което допринася за насърчаването на съгласуван и приобщаващ глобален отговор на пандемията, за смекчаване на по-широкото въздействие върху обществата и икономиките и за намаляване на риска от дестабилизация;

изразява съжаление за липсата на глобално лидерство и на координиран международен отговор в началните фази на кризата, предизвикана от COVID-19; осъжда задържането на информация от критично значение; отхвърля търсенето на изолационистки решения; решително възразява срещу надигането на авторитарния национализъм, спонсорираните от държавата кампании за дезинформация и насърчаването на фалшиви наративи, които предизвикват недоверие и подкопават демократичните общества и международното сътрудничество и поставят под въпрос ролята на ЕС в света; подчертава, че глобалното сътрудничество, приобщаващият глобален подход и координирането са от съществено значение за ефективното справяне със световната здравна криза и други световни заплахи;

подчертава, че независимо от пандемията от COVID-19, държавите партньори на ЕС не следва да се отклоняват от пътя на реформите по време на законодателния процес, следва да приемат борбата с корупцията сериозно и да се ангажират да спазват и прилагат основните права на човека и правата на малцинствата в съответствие с международните си задължения и ангажименти;

изразява съжаление относно факта, че редица правителства и политически лидери по света използват кризата като възможност да се сдобият с извънредни правомощия и да преследват собствените си политически цели, като ограничават правата на човека, подкопават демократичните стандарти, отслабват върховенството на закона, намаляват ролята на парламентите, ограничават свободата на медиите, подстрекават кампании на омраза срещу малцинствени групи, стартират кампании за дезинформация срещу проевропейските реформи и ценности и вредят на международното сътрудничество; настоява всяко извънредно положение да съдържа клауза за прекратяване; изразява загриженост, че протестите срещу ограниченията във връзка с коронавируса, които се провеждат в различни градове по света, често биват инфилтрирани и манипулирани от екстремистки групи, като демонстрантите наричат вируса измама;

изразява съжаление, че последиците от пандемията от COVID-19 изостриха световните социално-икономически неравенства и засягат непропорционално най-бедните и хората от най-необлагодетелстваните, маргинализираните и незащитените социални категории, включително мигрантите; осъжда всички форми на изключване и дискриминация на заразените с COVID-19 и призовава третите държави и държавите — членки на ЕС, да смекчат социалните последици от пандемията;

призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) да преразгледа Глобалната стратегия от 2016 г. в светлината на глобалното въздействие на кризата с цел отразяване на тези геополитически промени, да гарантира по-стратегическо действие на ЕС и участието на ЕС в защитата, подкрепата и развитието на основания на правила многостранен световен ред, създаден след Втората световна война, и да включи подкрепата за демокрацията и защитата на правата на човека като приоритет на „Екип Европа“, като осигури участието на Европейския парламент в тази задача чрез неговите инструменти и механизми за подкрепа на демокрацията и върховенството на закона;

Промяна в геополитическото равновесие след COVID-19

отбелязва със загриженост засилването на геополитическата конкуренция и напрежението след избухването на пандемията от COVID-19 и признава, че Европейският съюз все още трябва да се позиционира в този нов световен ред; изразява съгласие, че светът след COVID-19 ще бъде съществено различен и че това ще има сериозни последици за външната политика на ЕС, и счита, че COVID-19 потвърди необходимостта от по-силна и по-ефективна външна политика и политика на сигурност на ЕС;

настоява, че трансатлантическото партньорство следва да бъде съживено, за да стане борбата с пандемията и други големи международни предизвикателства, като изменението на климата, по-ефективна; признава необходимостта от намиране на нова основа за сътрудничество между ЕС и САЩ, с акцент върху взаимното уважение и с общ дневен ред, като се подкрепя многостранното сътрудничество, международното правосъдие, върховенството на закона и правата на човека срещу националистическите, авторитарните и хегемонистични амбиции;

10.

счита, че в този променящ се контекст ЕС трябва да се активизира и да бъде лидер като дава пример, като подкрепя многостранното вземане на решения, работи с международни организации, по-специално с ООН и нейните агенции, СЗО, Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и международни регионални организации като НАТО, като търси по-тясно сътрудничество с държави със сходни възгледи, включително от южното полукълбо, като насърчава сътрудничеството между демократичните режими и укрепва демократичните ценности; припомня, че пандемията подчерта необходимостта от съвместна работа за намиране на общи решения на проблеми, които засягат цялото човечество;

САЩ

11.

изразява загриженост относно липсата на сътрудничество от страна на правителството на Съединените щати, неговото нежелание да поеме водеща роля в отговор на COVID-19 и липсата на участие в съвместни инициативи във връзка с ваксините; счита, че алтернативните факти и невярната информация, отричаща сериозността на пандемията, бяха изключително подвеждащи в борба с вируса; призовава както ЕС, така и САЩ да засилят сътрудничеството и солидарността въз основа на научно ориентиран подход в общата борба срещу пандемията от COVID-19, включващ навременен обмен на информация, научни изследвания и разработване на ваксина и стратегическо медицинско оборудване, както и да решават заедно други глобални предизвикателства;

12.

насърчава органите на властта да включат добри практики от Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия, който съдържа и насоки за организиране на избори по време на пандемия;

13.

припомня, че трансатлантическото сътрудничество остава важен стълб на външната политика на ЕС и че то е от първостепенно значение за взаимната сигурност и търговските интереси на ЕС и САЩ; изразява продължаваща подкрепа за трансатлантическия алианс и по-тясното стратегическо трансатлантическо сътрудничество; изразява съжаление за едностранните мерки, предприети по време на кризите, свързани с COVID-19, като например ограниченията за пътуване от Шенгенското пространство на ЕС до САЩ, без предварителна консултация с ЕС;

14.

изразява съжаление за отслабването на ангажираността на САЩ в глобален мащаб и решението на правителството на САЩ да преустанови финансирането за Световната здравна организация (СЗО) и за оттегляне на САЩ от Договора за „Открито небе“, както и общата тенденция на настоящата администрация на САЩ да стои настрана от множество многостранни организации, създадени с цел установяване на основан на правила либерален световен ред, или да ги подкопава (например в случая с Международния наказателен съд);

15.

подчертава необходимостта от консолидиране и засилване на сътрудничеството между ЕС и САЩ въз основа на взаимно уважение и общ дневен ред, за защита на многостранното сътрудничество, международното право, споделените демократични ценности, върховенството на закона и правата на човека; отбелязва, че в свят, белязан от конкуренция между големите сили, Европейският съюз и Съединените щати споделят общи ценности, свързани със съществуващите международни структури, и остават незаменими партньори в настоящата нестабилна международна среда;

Китай

16.

отбелязва засилващата се решителна публична дипломация на Китайската народна република (КНР) в световен мащаб след избухването на пандемията от COVID-19 в стремежа ѝ да запълни политическия вакуум в многостранната система, оставен от по-изолационистки настроените САЩ, и опита да си спечели позицията на доминиращ глобален фактор с алтернативен модел на управление; изразява загриженост относно усилията на КНР да демонстрира сила в региона, които водят до гранични спорове с много от нейните съседи, и прокарването от нейна страна на национални стратегически интереси чрез многостранни организации; изразява загриженост за възможно изместване на силите в глобалната политика, свързано с промяната в ролята на Китай; възразява срещу използването от страна на китайското правителство на набиращата скорост пандемия за налагане на закона за националната сигурност и за репресии срещу продемократичното движение в Хонконг, за растящи заплахи срещу Тайван и за засилване на дейностите си в Тибет и Южнокитайско море, както и срещу бруталното преследване на уйгурите в Синдзян, и осъжда многократните нападки и натиска от страна на китайски представители върху правителства на държавите членки и демократично избрани политици в ЕС, като например председателя на чешкия Сенат и министъра на културата на Швеция;

17.

отбелязва, че след избухването на пандемията от COVID-19 Китай предостави спешна помощ за борба с вируса и изразява съжаление, че част от нея се оказа дефектна или с по-ниско качество; забелязва обаче също така геополитически и геоикономически мотивирани усилия, подкрепени от дезинформационни кампании и агресивна пропаганда в рамките на т.нар. дипломация на „вируса и воините вълци“; осъжда опитите на Китай да използва тази „дипломация на вируса“ срещу ЕС с амбицията да формира своя глобален имидж на доброжелателна сила; изразява съжаление за изолирането на Тайван в СЗО от страна на Китай; призовава държавите членки да защитят членството на Тайван като наблюдател в СЗО и Световната здравна асамблея и други международни организации, с оглед на ефективното му справяне с вируса на национално равнище, без обаче да може да допринесе със своя опит за международния отговор на настоящата здравна криза; приветства помощта, предоставена от тайванските органи;

18.

изразява загриженост във връзка с редица грешки и липса на прозрачност, свързани с първоначалната реакция на Китай на глобалното избухване на пандемията от COVID-19, включващи прикриване на мащаба на проблема, опити за манипулиране и задържане на информация, лоша комуникация със СЗО, цензура, потискане, сплашване, преследване и насилствено изчезване на лица, подаващи сигнали за нередности, активисти за правата на човека и граждани журналисти, и пораждащи съмнения относно официалния брой смъртни случаи, причинени от COVID-19, като всички това имаше отрицателен ефект върху способността на ЕС да се подготви за кризата и доведе до загуба на животи; поради това настоятелно призовава китайското правителство да сътрудничи изцяло на независимо международно разследване на произхода на COVID-19 и призовава държавите членки да разработят всеобхватен подход към надигащ се Китай и да защитят стратегическата автономност на ЕС;

19.

призовава за европейски отговор на засилената експанзия на Китай към най-застрашените държави членки и съседни на ЕС държави; посочва, че настоящият стремеж към бързо справяне с икономическите последици от пандемията ще бъде възможност за китайски стратегически инвестиции в ключови сектори като телекомуникациите, транспорта и технологиите;

20.

изразява загриженост относно потенциалния „капан на дълга“, в който африканските държави могат да попаднат в резултат на пандемията от COVID-19, както и относно нарастващата политическа и икономическа зависимост на трети държави от Китай, тъй като икономическият спад ще затрудни изплащането на заемите, които дължат на Китай и които са част от инициативата „Един пояс, един път“; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават търсенето на осъществими решения относно облекчаването на дълга на трети държави в рамките на международни форуми; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че освобождаването от санкции по хуманитарни съображения има незабавен и практически ефект по отношение на бързото доставяне на медицинско оборудване, консумативи и други форми на помощ на засегнатите държави;

21.

призовава заместник-председателя/върховен представител да вземе предвид тези опасения, да преразгледа отношенията между ЕС и Китай и същевременно да създаде атмосфера на диалог, ангажираност и истинско сътрудничество и конкуренция въз основа на нова, последователна и по-решителна стратегия, адаптирана към променената геополитическа и геоикономическа среда, и дългосрочна стратегия по отношение на Китай, в рамките на която ЕС и държавите членки да си сътрудничат с Китай, когато е възможно, да се конкурират се с него, когато е необходимо, и да му се противопоставят, когато трябва да бъдат защитени европейските ценности и интереси; счита, че като част от тази нова стратегия, ЕС следва да се стреми към по-тясно сътрудничество с държави със сходни възгледи от региона и други демокрации, включително Индия, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, и да работи за европейска стратегия за Индийско-тихоокеанския регион, за което стратегията за свързаност на ЕС следва да се използва в пълна степен;

Индия

22.

посочва със загриженост, че успоредно с разрастването на епидемията от COVID-19 в Индия, където докладваните смъртни случаи досега са над 90 000, продължават политическите репресия срещу защитниците на правата на човека и индивидуалните свободи, на фона на напрежение между различни общности, и счита, че е от съществено значение този въпрос да бъде включен в програмата на предстоящия диалог на високо равнище между ЕС и Индия;

23.

подчертава значението на стратегическото партньорство между ЕС и Индия, както и необходимостта то да се подкрепя и да се работи съвместно за стабилността и сигурността, по-специално в Индийския и Тихия океан;

Русия

24.

изразява изключителна загриженост във връзка със систематичните опити на Руската федерация да подкопае единството на ЕС и реакцията му на кризата, да създаде недоверие между ЕС и държавите от Западните Балкани и Източното партньорство чрез засилване на кампаниите за дезинформация от началото на пандемията от COVID-19 и кибератаките срещу научноизследователски организации, както и политизирането на хуманитарната помощ; приветства ЕСВД и Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (StratCom East) за усилията им да идентифицират и потискат кампаниите за дезинформация от страна на свързани с Русия медии в няколко държави членки и призовава Комисията да увеличи усилията си и финансирането, предназначено за борба с фалшивите руски новини;

25.

разпознава ясното геополитическо и геоикономическо измерение на предложеното от Русия, крепящо се на „дипломация на вируса“ и борба на наративи; отбелязва със загриженост, че Русия предприема определени решителни стъпки на международната сцена с цел прокарване на собствения си геополитически дневен ред; призовава ЕС да не пренебрегва това и да запази в дневния си ред конфликтите, в които Русия има интерес, като например конфликтите с Беларус, Украйна, Грузия, Крим, Сирия и Либия;

26.

изразява дълбока загриженост от опитите на Русия да използва пандемията за допълнително стесняване на пространството за правата на човека в държавата, за подкрепа на авторитарни режими и за продължаване на агресивната си външна политика; подчертава, че не трябва да се позволява на държави като Русия да използват кризата, за да отклоняват вниманието от значителните си вътрешни проблеми; изразява загриженост относно проведения референдум за конституцията, с който руският президент използва настоящата криза за приемането на важни конституционни промени, които удължават и укрепват неговото авторитарно управление в Русия;

27.

осъжда опита за убийство на Алексей Навални и призовава за незабавно независимо и прозрачно разследване на отравянето на г-н Навални;

28.

призовава Русия да допринесе съществено за глобалния отговор на кризата, добросъвестно и като част от основания на правила международен ред; изразява загриженост относно ефективността и безопасността на новата руска ваксина, която се използва сега; припомня, че качеството на доставените медицински продукти от Русия в някои случаи беше много ниско и следователно неефективно;

По-решителна външна политика на ЕС на отстояване на интересите на Европа и нейните ценности и на многостранния световен ред

29.

признава рисковете за глобалната сигурност и социално-икономическите, екологичните и политическите рискове, които могат да възникнат в резултат на пандемията от COVID-19, и изразява тревога относно факта, че глобални сили като Китай и Русия са готови умело да използват кризата, за да рушат основания на правила световен ред, подкрепян от многостранни организации;

30.

подчертава, че основаният на правила многостранен световен ред е от жизненоважно значение за световния мир, върховенството на закона и демокрацията; счита, че един геополитически ЕС, заедно със своите партньори със сходни възгледи, трябва да играе по-твърда роля в защитата и възстановяването му; счита, че ЕС трябва да търси начини за намаляване на напрежението между силите, особено когато това напрежение възпрепятства многостранните действия; отбелязва, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа както необходимостта от засилване на многостранното сътрудничество, по-специално в глобалното управление на здравеопазването, така и необходимостта от реформиране на международните институции; призовава държавите — членки на ЕС, и заместник-председателя/върховен представител да изготвят „Пътна карта на ЕС за многостранното сътрудничество“ за подкрепа и иницииране на структурни реформи в многостранните организации;

31.

призовава за проучване на възможността за създаване на нов форум за многостранно сътрудничество между западните съюзници, т.е. ЕС, САЩ, Япония, Канада, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия, като се използва наследството на Координационния комитет за многостранен стратегически контрол върху износа; изисква компетентността на новия комитет да обхваща мониторинга и контрола върху износа на технологии, търговските потоци и чувствителните инвестиции в будещите загриженост държави;

32.

отбелязва, че геополитическите амбиции на ЕС трябва да бъдат подкрепени от подходящи бюджетни средства чрез предстоящата многогодишна финансова рамка (МФР) и изразява съжаление за предложените от Европейския съвет съкращения на бюджетните редове за инструментите на външната политика; призовава бюджетът на ЕС за външни действия в МФР за периода 2021 — 2027 г. да бъде увеличен и достатъчен, за да се гарантира, че ЕС разполага с необходимите ресурси да реагира на предизвикателствата в съседни държави и на геополитическите последици от COVID-19 и да осъществи амбицията си да стане отговорен геополитически фактор;

33.

подчертава, че само един силен и по-обединен ЕС, разполагащ с отворена стратегическа автономност и достатъчен и надежден военен капацитет, както и с инструменти и механизми за подкрепа на партньорите, ще може да играе силна роля в новата геополитическа среда и да провежда силна външна политика, и счита, че държавите членки следва да предоставят на заместник председателя/върховен представител по-силен и ясно определен мандат да говори от името на ЕС, например чрез установяване на европейско представителство в многостранни органи; приветства заключението на председателя Шарл Мишел, че „от първостепенно значение е да се увеличи стратегическата автономност на Съюза“;

34.

счита, че слагането на край на правилото за единодушие в определени области на външната политика би помогнало на ЕС да провежда по-ефективна и по-проактивна външна политика, по-подходяща за бързо реагиране на извънредни ситуации; призовава Съвета или Европейския съвет да последват призива на Комисията и Парламента за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство, поне по въпроси, свързани с правата на човека или налагането на санкции, чрез задействане на „клаузата за преход“; подчертава, че тежестта на ЕС е най-голяма, когато държавите членки действат в унисон;

35.

подчертава важната роля на въоръжените сили по време на пандемията от COVID-19; приветства помощта на военните за граждански операции за подкрепа, по-специално чрез разполагането на полеви болници, осигуряването на превоз на пациенти и доставки и разпределение на оборудване и счита, че по-задълбочената съвместна работа и координация между въоръжените сили на държавите членки във вече съществуващи рамки — като проекта за постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и Европейското медицинско командване — или в нови рамки — като военни болнични влакове — биха могли да доведат до по-голяма ефективност и да допринесат за готовността на ЕС за борба с пандемии; отчита необходимостта военният персонал да е достатъчно обучен, подготвен и оборудван за справяне с този вид задачи от първостепенно значение в подкрепа на своите съграждани;

36.

отчита необходимостта от преразглеждане на стратегиите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, с цел развитие на стратегическа автономност, включително в сектора на здравеопазването, по-добра подготовка и по-силна устойчивост срещу новите и хибридните заплахи и технологии, които направиха средствата за водене на война по-неконвенционални и които представляват предизвикателство за традиционната роля на военните, както и за бъдеще, в което Русия и Китай стават все по-настоятелни в отстояването на своите интереси; подчертава необходимостта от увеличаване на военната мобилност, за да се помогне на държавите членки да действат по-бързо и по-ефективно в контекста на евентуален бъдещ конфликт; подчертава, че бъдещият стратегически компас за сигурността и отбраната следва да отразява това развитие, да отчита по-широките геополитически последици от COVID-19 и да разглежда целия спектър от заплахи, като например нова пандемия, химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи и външна намеса, включително дезинформация или кибератаки; счита, че предвид новото политическо равновесие и потенциалното влошаване на международната среда по отношение на сигурността след COVID-19, бюджетите за отбрана на ЕС по принцип, и по-конкретно бюджетът за военна мобилност, не трябва да бъдат съкращавани;

37.

подкрепя необходимостта от продължаване на сътрудничеството и координацията между ЕС и НАТО, включително чрез Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC) или Центъра за върхови постижения на военната медицина на НАТО, както и за противодействие на свързани с COVID-19 дезинформация и кибератаки; призовава за тясна координация със и подкрепа от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и за сътрудничество по планирането и развитието на военни способности;

38.

призовава за нов институционален подход към стратегическата комуникация, с цел справяне с предизвикателствата и рисковете, пред които са изправени западните либерални демокрации, както и за разширяване и модернизиране на комуникационните стратегии на ЕС, така че ценностите и действията на ЕС да бъдат достатъчно видими както в рамките на ЕС, така и извън него, особено в съседните региони; настоятелно призовава ЕСВД да укрепи допълнително капацитета си за противодействие на злонамерена външна намеса и дезинформация, хибридна война, пропаганда и шпионаж, включително чрез създаване на специални оперативни групи за стратегическа комуникация, които да се фокусират върху действия, произтичащи от а) Китай и б) Близкия изток, включително Иран, и налагане на санкции на страни и недържавни субекти, преднамерено разпространяващи дезинформация с цел разделяне и нанасяне на вреди на ЕС и неговите държави членки; потвърждава отново ангажимента си за разработване на законодателни и незаконодателни съгласувани рамки и за подобряване на усилията за съгласуване и обмен на информация между държавите членки на равнището на ЕС с цел противодействие на дезинформацията;

39.

приветства работата на EUvsDisinfo и ролята на гражданското общество, местните организации, независимите журналисти и медийните организации в борбата срещу дезинформацията; подчертава значението на принципната позиция на ЕС за борба с дезинформацията, свързана с разпространението на COVID-19, и с кибератаките срещу критична инфраструктура; призовава платформите на социалните мрежи да действат проактивно и да приемат мерки за предотвратяване на разпространяването на дезинформация и изказвания, подбуждащи към омраза, във връзка с COVID-19 и посочва необходимостта те да инвестират в борбата срещу киберпрестъпленията и да повишават осведомеността относно тази нарастваща заплаха;

40.

подчертава, че със своя най-голям потребителски пазар в света от почти 500 милиона души ЕС може да упражнява значително влияние на световната сцена и счита, че една геополитически-ориентирана Комисия следва да използва това влияние, включително чрез търговската си политика, за защита на интересите на ЕС, когато други държави не са готови да зачитат правата на човека, върховенството на закона или международните договори;

41.

отбелязва, че пандемията от COVID-19 показа необходимостта от намаляване на зависимостта на ЕС от трети държави в определени стратегически и жизненоважни сектори, като здравеопазването, и твърдо подкрепя диверсификацията и преместването на най-важните му вериги на доставки; посочва, че COVID-19 разкри уязвимостите, произтичащи от взаимосвързаността и взаимозависимостта и доведе до нарастващ протекционизъм; поради това подчертава значението на намирането на правилния баланс между подобряването на устойчивостта на нашите вериги за създаване на стойност с цел постигане на стратегическа автономност, укрепването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб и поддържането на възможно най-отворени търговски отношения;

42.

припомня своето настоятелно искане за силен глобален механизъм на ЕС за налагане на санкции за сериозни нарушения на правата на човека (т.е. за европейски еквивалент на закона „Магнитски“) преди края на 2020 г.; подчертава, че той следва да включва корупцията на високите етажи като критерий за налагане на санкции; приветства съобщението на председателя Фон дер Лайен, че Комисията скоро ще представи предложение и призовава Европейския съвет да приеме глобалния механизъм на ЕС за санкции в областта на правата на човека като решение, свързано със стратегическите интереси и цели на Съюза в съответствие с член 22, параграф 1 от ДЕС;

43.

изразява дълбока загриженост във връзка с несъразмерно тежките последици от пандемията от COVID-19 за мигрантите и бежанците; настоятелно призовава правителствата в своите външни политики да се ангажират с действия, основани на зачитане на правата и достойнството на човека, и решения за справяне с уязвимостта на мигрантите и бежанците и потребността им от защита, в съответствие с принципите на солидарност и партньорство, и предвиждащи адекватни и достъпни законни пътища за миграция; подчертава значението на защитата на правото на убежище в световен мащаб;

44.

призовава ЕС да се включи в глобална кампания в подкрепа на препоръките на ООН за намаляване на броя на затворниците чрез прилагане на схеми за ранно, условно или временно освобождаване на нискорискови правонарушители; настоятелно призовава по-специално за освобождаване на всички лица, задържани за изразяване на критика и инакомислие или за действия в защита на правата на човека, и се застъпва за намаляване на използването на имиграционното задържане и затворените бежански лагери;

45.

признава решаващата роля на жените за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, и различното въздействие на пандемията в зависимост от пола; остава дълбоко загрижен от безпрецедентния удар, който кризата, предизвикана от COVID-19, нанесе върху напредъка в областта на равенството между половете в световен мащаб по отношение на разпределението както на домашните, така и на обществените грижи, като се има предвид, че жените съставляват около 70 % от здравните работници по света, и призовава глобалният отговор на пандемията да отчита нуждите на жените и маргинализираните групи, тъй като те са все още рядко представени на масите за преговори, където се определят действията за справяне с кризата;

46.

изразява убеждението си, че основаният на правата на човека отговор на пандемията от COVID-19 представлява най-ефективният, приобщаващ и устойчив подход за управление на настоящата криза; припомня, че реакцията на трети държави на кризата, предизвикана от COVID-19, не трябва да нарушава правата на човека или международното право, трябва да бъде ограничена до строго необходими, пропорционални мерки и да подлежи на редовен контрол и обвързване със срокове; призовава делегациите на ЕС да следят отблизо положението с правата на човека в световен мащаб, да идентифицират тенденциите и да подкрепят международните, регионалните и местните организации, гражданите и гражданското общество в усилията им за намаляване на отрицателното въздействие на предизвиканата от COVID-19 криза върху правата на човека по света и призовава Комисията да гарантира, че последиците от COVID-19 не подкопават прилагането на ценностите и ангажиментите на ЕС в областта на правата на човека, които вече са установени в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 — 2024 г.;

47.

подчертава стратегическото значение на лидерството и подкрепата на ЕС в съседните държави, както на изток, така и на юг и в Арктическия регион, под формата на помощ за съседите в борбата им срещу пандемията от COVID-19; призовава за увеличаване на подкрепата за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и реформите в съседните държави;

48.

подчертава, че ЕС трябва да даде на страните от Западните Балкани, които все още не са част от него, справедлив шанс да се присъединят към ЕС, както и че ЕС трябва да консолидира усилията си да инвестира в региона; подчертава, че процесът на разширяване на ЕС и акцентът на ЕС върху подкрепата на процесите на реформи в Западните Балкани продължават въпреки настоящата пандемия; приветства инициативата на Комисията за финансова помощ и включването в съвместните обществени поръчки на ЕС на медицинско оборудване в подкрепа на Западните Балкани за справяне с пандемията от COVID-19; призовава за включването на всички държави от Западните Балкани във фонд „Солидарност“ на ЕС и отново заявява, че помощта за нашите партньори трябва да бъде придружена от активна комуникационна кампания;

49.

подчертава, че кризата, предизвикана от COVID-19, може да има ефект на „мултипликатор на конфликти“ и да дестабилизира държавите в Африка, много от които имат нестабилна здравна инфраструктура и големи дългове; призовава за укрепване и по-ефективно координиране на сътрудничеството между ЕС и Африка, за разширяване на частните инвестиции, за насърчаване на финансовата помощ и плановете за възстановяване и за предоставяне на алтернатива на китайските инвестиции; призовава ЕС да продължи засиления диалог в подготовка на провеждането на срещата на високо равнище ЕС-Африка, и да работи за превръщането на Африка в дългосрочен, надежден и близък партньор на ЕС;

50.

подчертава, че санкциите не трябва да възпрепятстват цялостния отговор на пандемията от COVID-19; подчертава в конкретния случай на Иран, че обхватът на Инструмента в подкрепа на търговския обмен (INSTEX) трябва да бъде разширен и че този механизъм следва да се използва за засилване на хуманитарния ни отговор;

51.

подчертава, че партньорите на ЕС в регионите на Сахел-Сахара и Африканския рог са изправени пред безпрецедентните последици от пандемията от COVID-19 в допълнение към продължаващата им борба срещу въоръжени терористични групи, включително джихадисти;

52.

счита, че отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн са от стратегически и решаващ интерес; подчертава, че Латинска Америка е един от най-тежко засегнати от пандемията от COVID-19 региони; призовава Комисията да продължи да работи с държавите от Латинска Америка, да установи засилено сътрудничество за справяне с COVID-19, да подпомага с плановете за възстановяване и да оказва политическа подкрепа на тези държави с оглед предотвратяване на прекомерната им зависимост от помощ от други геополитически участници; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да изпълняват Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие като пътна карта за възстановяването;

53.

отбелязва, че настоящата пандемия от COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху съществуващите мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), по-специално върху мисиите на ЕС за обучение на места като Мали, Сомалия или Централноафриканската република; припомня, че европейското присъствие и надежден ангажимент са от решаващо значение за смекчаване на хуманитарните и социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19; призовава за укрепване на мисиите по линия на ОПСО, които имат за задача предотвратяването на конфликти или смекчаването на последиците от тях, по-специално в държавите в непосредствено съседство на ЕС, за да могат те да помогнат за стабилизирането на вече неспокойни ситуации и за предотвратяване на възобновяването на конфликтите и насилието вследствие на допълнителното напрежение, причинено от COVID-19; призовава държавите членки да предоставят повече граждански и военен персонал за такива мисии и операции и в тази връзка призовава също за бързо приемане на Европейския механизъм за подкрепа на мира; настоятелно призовава ЕСВД да работи върху адаптивността и устойчивостта на мисиите и операциите по линия на ОПСО по време на кризи като пандемията от COVID-19; настоява на значението на запазването на непрекъснатостта на мисиите и операциите по линия на ОПСО при такива обстоятелства; призовава за пълен преглед на въздействието на COVID-19 върху подготовката, готовността, сформирането на военни сили, безопасността на персонала и непрекъснатостта на операциите и мисиите по линия на ОПСО;

54.

призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да включат равнопоставеността на жените и мъжете, интегрирането на принципа на равенство между половете и междусекторна перспектива, включително равно и разнообразно представителство, във външната политика и политиката на сигурност на ЕС, и да отчитат различния опит на жените и други маргинализирани групи, върху които настоящата пандемия е имала отрицателно въздействие;

55.

изразява твърдото си убеждение, че сътрудничеството по въпросите на изменението на климата може да послужи като основа за изграждане на по-широко глобално сътрудничество в отговор на COVID-19, укрепване на многостранната система и възстановяване на вярата в необходимостта от основана на правила система;

56.

счита, че причинената от COVID-19 криза разкри някои слабости на нашия Съюз и показа спешната необходимост от ефективен, ефикасен и автономен Съюз, както във вътрешен план, така и на световната сцена, с механизми за предотвратяване и борба с кризи, включително с финансови инструменти; счита, че Конференцията за бъдещето на Европа ще осигури добра платформа за постигането на напредък в изграждането на по-ефикасна система за вземане на решения във външните политики на ЕС; следователно е решен Конференцията да започне възможно най-скоро;

57.

отбелязва въздействието на COVID-19 върху по-уязвимите региони, включително конфликтните региони и най-слабо развитите държави; призовава заместник-председателя/върховен представител да настоява за прекратяване на огъня и за споразумения за примирие на местно и регионално равнище и да подкрепи инициативата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за глобално прекратяване на огъня; припомня необходимостта от спазване на хуманитарните принципи на безпристрастност и неутралност при предоставянето на помощ, включително в отговор на потребности, свързани с COVID-19; призовава ЕС да защитава хуманитарния достъп до отдалечени зони на конфликт, подкрепяйки хуманитарните коридори, и подчертава, че всяко външно действие в засегнати от конфликт държави трябва да се основава на чувствителна към конфликти оценка на риска и уязвимостта, включително перспективите на жените, и да бъде със специален акцент върху изграждането на мира;

58.

приветства отхвърлянето от страна на ЕС на националистическия подход към ваксините; отново заявява, че ЕС трябва да играе водеща роля за улесняване на достъпа до ваксини по справедлив начин за всички хора по света; призовава Комисията да работи със своите международни партньори, за да се гарантира, че след като бъде разработена ваксина, никой няма да бъде изоставен;

o o

59.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(2) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 11.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/73

P9_TA(2020)0323

Повишаване на ефективността на развитието и на ефикасността на помощта

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно повишаването на ефективността на развитието и на ефикасността на помощта (2019/2184(ΙΝΙ))

(2021/C 425/08)

Европейският парламент,

—

като взе предвид срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие от 25– 27 септември 2015 г. и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“, и по-специално цел № 17 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), определени в него, съгласно която държавите — членки на ООН, се ангажират да укрепят средствата за изпълнение на програмата и да съживят глобалното партньорство за устойчиво развитие (1),

—

като взе предвид „Програмата за действие от Адис Абеба“ — заключителния документ, приет на проведената между 13 и 16 юли 2015 г. в Адис Абеба (Етиопия) Трета международна конференция за финансиране на развитието и одобрен от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 69/313 от 27 юли 2015 г.,

—	като взе предвид доклада от 2019 г. на Междуведомствената работна група на ООН по въпросите на финансирането за развитие относно финансирането за устойчиво развитие (2),

—	като взе предвид Парижкото споразумение от 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-тата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—

като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта, приета на втория форум на високо равнище относно ефективността на помощта през 2005 г., Програмата за действие от Акра, приета на третия такъв форум, проведен през 2008 г. в Акра (Гана), както и резултатите от четвъртия такъв форум, проведен в Пусан (Република Корея) през декември 2011 г., където беше поставено началото на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР),

—	като взе предвид заключителния документ от втората среща на високо равнище на ГПЕСР, проведена в Найроби, Кения, през ноември и декември 2016 г. (3),

—	като взе предвид срещата на високо равнище на ГПЕСР от 13– 14 юли 2019 г., проведена в рамките на Политическия форум на високо равнище на ООН за устойчивото развитие в Ню Йорк,

—	като взе предвид 17-ото заседание на ръководния комитет за срещата на високо равнище на Глобалното партньорство през 2019 г., състояло се на 26– 27 март 2019 г. в Кампала (Уганда),

—	като взе предвид доклада на ГПЕСР от 2019 г., озаглавен „Повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие“ (4),

—	като взе предвид Конвенцията за правата на детето (КПД) от 20 ноември 1989 г.,

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който намаляването и изкореняването на бедността се определят като основна задача на политиката на ЕС за развитие и от Съюза и неговите държави членки се изисква да се съобразяват с ангажиментите, които са поели в рамките на ООН и други компетентни организации, както и да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—	като взе предвид новия Европейския консенсус за развитие от 30 юни 2017 г. (5),

—	като взе предвид съвместната стратегия Африка — ЕС, приета на втората среща на високо равнище ЕС — Африка, проведена в Лисабон през декември 2007 г.,

—	като взе предвид петата среща на високо равнище между Африканския съюз и ЕС от 29– 30 ноември 2017 г. и декларацията от срещата на върха „Инвестиране в младежта за ускорен приобщаващ растеж и устойчиво развитие“ (6),

—

като взе предвид глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност през юни 2016 г. и озаглавена „Обща визия, общи действия: по-силна Европа“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно засилване на съвместното планиране,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 16 май 2019 г относно годишния доклад за 2019 г. до Европейския съвет относно целите на ЕС спрямо помощта за развитие (7),

—	като взе предвид доклада на групата на високо равнище от експерти от октомври 2019 г., озаглавен „Европа в света — бъдещето на европейската финансова архитектура за развитие“ (8),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 март 2015 г., озаглавен „Въвеждане на рамката на ЕС за резултатите в областта на международното сътрудничество и развитието“(SWD(2015)0080), както и заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно рамката за резултатите,

—	като взе предвид стратегическия план на Комисията за периода 2016 — 2020 г. относно международното сътрудничество и развитие,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г. относно нов алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места (COM(2018)0643),

—	като взе предвид окончателния доклад от март 2019 г. на работната група на Комисията относно селските райони в Африка, озаглавен „Програма Африка — Европа за трансформация на селските райони“ (9),

—	като взе предвид проучването от юли 2019 г. относно прилагането на принципите за ефективност, озаглавено „Ефективност на въздействието“ (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2015 г. относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (20),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно Стратегията ЕС — Африка: стимул за развитието (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие (22),

—	като взе предвид резолюцията си от 14 юни 2018 г. относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (23),

—	като взе предвид резолюцията си от 14 март 2019 г. относно Годишния стратегически доклад за изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (24),

—	като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (25),

—	като взе предвид резолюцията си от 28 ноември 2019 г. относно текущите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (26),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г. в Мадрид (Испания) (COP25) (27),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (28),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г. относно плана за действие на ЕС за равенство между половете за периода 2016–2020 г. (29),

—	като взе предвид съвместния работен документ на службите на Комисията: „Равенство между половете и овластяване на жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 — 2020 г.“, SWD(2015)0182),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492);

—	като взе предвид проучването „Ефективно сътрудничество за развитие — постига ли ЕС резултати? Подробен анализ на постиженията на ЕС“, поръчано от Комисията и публикувано през май 2020 г. (30);

—	като взе предвид проучването от май 2020 г. относно ефективността на смесеното финансиране, озаглавено „Използване на фондове за развитие за намаляване на риска за частните инвестиции: ефективни ли са резултати в областта на развитието?“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2013 г. относно предоставянето на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието (COM(2013)0280),

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“,

—	като взе предвид доклада на ОИСР от 10 декември 2018 г. (партньорски прегледи на сътрудничеството за развитие) относно Европейския съюз,

—	като взе предвид препоръката на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР от 22 февруари 2019 г. относно връзката между хуманитарните действия, развитието и мира,

—	като взе предвид доклада на ОИСР от 24 юни 2020 г., озаглавен „Въздействието на кризата с коронавируса (COVID-19) върху финансирането за развитие“ (31),

—	като взе предвид специалния доклад относно океаните, криосферата и климатичните промени, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата на 25 септември 2019 г.,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0212/2020),

като има предвид, че в последните години контекстът за сътрудничество за развитие се промени поради появата на нови глобални предизвикателства, като например изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, миграцията, продоволствената несигурност, вътрешните конфликти, тероризма и насилствения екстремизъм, както и честите и тежки природни бедствия, особено в развиващите се страни, които засягат най-уязвимите; като има предвид, че глобалната среда става все по-сложна и несигурна, а конфликтите и геополитическото съперничество се увеличават; като има предвид, че това подчертава необходимостта от засилване на многостранното сътрудничество и от непрекъснати усилия за повишаване на ефективността и въздействието на европейската помощ;

Б.

като има предвид, че пандемията от Covid-19 засегна целия свят; като има предвид, че въздействието на тази пандемия върху развиващите се страни и държавите бенефициери на помощи все още е неясно и представлява значителен натиск върху капацитета за подпомагане както на държавите донори, така и на частните инвеститори;

В.

като има предвид, че пандемията от Covid-19, която засегна всички държави, независимо от тяхното равнище на развитие, се отрази негативно не само върху здравето, но и върху икономиката и социалната сфера; като има предвид, че тази пандемия има последици и върху сътрудничеството за развитие и налага задължение за гарантиране на по-голяма ефективност;

Г.

като има предвид, че настоящата пандемия сериозно наруши и би могла да засегне дълготрайно секторите на туризма, на морския транспорт и други океански сектори, отразявайки се отрицателно върху икономиките на много развиващи се страни, в т.ч. най-уязвимите държави, малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите страни;

Д.

като има предвид, че ефективността на помощта зависи от начина, по който се прилага принципът на съгласуваност на политиките за развитие (СПР); като има предвид, че са необходими повече усилия за спазване на принципите на СПР, особено в политиките на ЕС в областта на миграцията, търговията, климата и селското стопанство;

Е.

като има предвид, че вътрешните и външните политики на ЕС и държавите членки, в съответствие със СПР, следва да не оказват отрицателно въздействие върху развиващите се страни; като има предвид, че се поставя все по-голям акцент върху насърчаването на интересите на външната политика на ЕС; като има предвид, че външната помощ на ЕС следва да продължи да се основава на ефективността и ефикасността на развитието и на потребностите на страните партньори в съответствие с член 208 от ДФЕС, който постановява, че намаляването и изкореняването на бедността е основната цел на политиката на сътрудничество за развитие;

Ж.	като има предвид, че принципите за ефективност на развитието, както и всички източници на финансиране за развитие следва да бъдат проектирани така, че да изпълняват целите, определени в Парижкото споразумение относно изменението на климата;

З.

като има предвид, че населението на света нараства по-бързо, отколкото брутния национален доход (БНД), по-специално в Африка на юг от Сахара, където се очаква населението да се удвои през следващите 30 години, като достигне 2,1 милиарда души през 2050 г., и 3,8 милиарда — до края на века; като има предвид, че въпреки солидния икономически растеж, това ще увеличи броя на хората, живеещи в бедност и безработица, което подчертава спешната необходимост от ефективно подпомагане на развиващите се страни в усилията им за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

И.	като има предвид, че една стратегия ЕС — Африка, основана на равнопоставено партньорство, предполага да се отчетат специфичните опасения на африканските държави по отношение на икономическата диверсификация, индустриализацията, загубата на държавни приходи и регионалната интеграция;

Й.	като има предвид, че неравенствата между държавите все още са много големи и че неравенството има отрицателно въздействие върху ефикасността и ефективността на помощта;

К.	като има предвид, че е важно да се въведат мерки, насочени към изграждане и повишаване на устойчивостта на общностите, по-специално в нестабилните страни партньори, в страните, засегнати от конфликти или природни бедствия и в страните, приемащи бежанци;

Л.	като има предвид, че здравето и благосъстоянието на децата представляват ключова цел на политиките за сътрудничество за развитие;

М.

като има предвид, че ЕС в ролята си, заедно с държавите членки, на най-голям световен донор на официална помощ за развитие (ОПР), възлизаща на общо 74,4 милиарда евро през 2018 г. и представляваща почти 57 % от общата официална помощ за развитие в световен мащаб, е ангажиран с насърчаването на ефективното сътрудничество за развитие, насочено към прекратяване на всички форми на бедност и неравенство, както и към подкрепа за партньорите си за развитие при изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; като има предвид, че през 2019 г. членовете на КПР към ОИСР са изразходвали общо само 0,3 % от БНД за ОПР, като само петима членове са изпълнили или са надвишили целта за изразходване на средства (Обединеното кралство, Швеция, Дания, Люксембург и Норвегия);

Н.

като има предвид, че принципите на държавната и демократична ангажираност и съгласуваност, с акцент върху резултатите, приобщаващите партньорства, прозрачността и отчетността, следва да са в основата на всички форми на сътрудничество за развитие, за да се гарантира, че средствата за развитие се използват ефикасно и ефективно за правилното постигане на ЦУР;

О.

като има предвид, че ролята на ГПЕСР е да насърчава принципите на ефективност на помощта; като има предвид, че то има три стратегически приоритета, които ще ръководят приноса му за стартирането на „Десетилетието за действия“, а именно: насърчаване на ефективността на развитието с цел ускоряване на изпълнението на Програмата до 2030 г., изграждане на по-добри партньорства и стимулиране на мониторинга на действията;

П.

като има предвид, че в проучването „Ефективно сътрудничество за развитие — постига ли ЕС резултати? Подробен анализ на постиженията на ЕС“, ЕС и неговите държави членки и институции се призовават да засилят привеждането на помощта си в съответствие с принципите за ефективност и свързаните с тях показатели, по-специално предсказуемост, използване на показатели, извлечени от рамките за резултати на страните партньори, използване на системи за управление на публичните финанси на държавите партньори и ангажимент за включване на правителствата партньори в оценките на проектите, както и прозрачно докладване;

Р.

като има предвид, че политиките и партньорствата на ЕС за развитие трябва да се основават на устойчиво политическо и икономическо сътрудничество с партньорите на равни начала и при зачитане на правата на човека; като има предвид, че неговите политики за развитие трябва да вземат предвид положението на принудително разселените лица, уязвимите групи от населението, мигрантите и лицата, търсещи убежище;

С.	като има предвид, че с оглед на увеличаването на продължителните кризи ЕС следва да продължи усилията си за оптимизиране на връзката между хуманитарните действия и развитието с цел постигане на трайни резултати;

Т.	като има предвид, че разпокъсаността на помощта си остава трайно предизвикателство, породено от все по-големия брой донори и агенции за помощ, както и от липсата на координация на техните дейности и проекти;

У.

като има предвид, че е важно по време на процеса на програмиране да се осъществи широка консултация в страните партньори с всички заинтересовани участници: местните органи, националните парламенти, гражданското общество, местните НПО, сдруженията на жените, маргинализираните групи, ООН и нейните агенции, МСП и частния сектор;

Ф.

като има предвид, че без подход „отдолу нагоре“ към развитието е невъзможно да се постигнат оптимални резултати в областта на развитието; като има предвид, че по-добрият обмен на конкретни примери и съвети, свързани с успешни проекти на място в страните партньори, ще спомогне за ефективното прилагане на принципите и успешното постигане на желаните резултати;

Х.	като има предвид, че ефективната ангажираност на частния сектор следва да се основава на петте принципа от Кампала, а именно: приобщаваща ангажираност на страната; резултати и целево въздействие; приобщаващо партньорство; прозрачност и отчетност и „никой да не бъде изоставен“;

Ц.	като има предвид, че в страните партньори има няколко други участници и донори, които предоставят хуманитарна помощ и помощ за развитие;

Ч.

като има предвид, че макар институциите на ЕС и държавите членки, местните и регионалните органи, международните организации и организациите на гражданското общество да разполагат с широк набор от данни и експертен опит, той остава недостатъчно споделен; като има предвид, че тези данни следва да станат по-достъпни и да се използват при разработването на политики;

Ш.

като има предвид, че тристранното сътрудничество е особено ефикасно за подобряване на сътрудничеството в отговор на общи предизвикателства, като например предотвратяването, управлението и възстановяването от природни бедствия, които забавят и прекъсват развитието, предизвикателства, свързани със сигурността в по-широкия регион, или адаптиране на моделите на малките предприятия към новите икономически предизвикателства, възникнали по време на кризата с COVID-19;

Щ.	като има предвид, че разработването и прилагането на ефективна политика за помощ изисква по-задълбочено разбиране на въздействието на помощта и на цялостната среда, в която се осъществява помощта за развитие;

AA.

като има предвид, че достъпните и надеждни данни относно помощта за развитие засилват прозрачността на потоците от помощи и помагат на всички партньори в областта на развитието в техните процеси на планиране и координация; като има предвид, че международните стандарти, насърчавани от Инициативата за прозрачност на международната помощ (IATI), правят тези данни сравними; като има предвид, че постигането на резултати в областта на развитието и работата по постигане на ЦУР изискват подробни данни за местния контекст, съгласуван набор от резултати, съвместни действия за постигане на тези цели и бърза публична обратна информация за улесняване на отчетността;

АБ.	като има предвид, че равенството между половете е основен принцип на помощта на ЕС за развитие; като има предвид, че въздействието на политиките за развитие е различно за жените и момичетата; като има предвид, че липсват разбити по полов признак данни в областта на развитието;

АВ.	като има предвид, че е доказано, че политиките за помощ, които насърчават равенството, са по-ефективни за постигането на целите на ЦУР, по-специално борбата с бедността и насърчаването на образованието;

АГ.

като има предвид, че съществува реален риск ползите от помощта за развитие, от хуманитарната помощ и от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) да бъдат присвоени от политическия и икономическия елит; като има предвид, че това подчертава необходимостта от сътрудничество за развитие, което да има за цел да доведе до трансформационни промени в политико-икономическите условия, по-специално във връзка с управлението, разпределението на властта, социалното изключване, социалната закрила и достъпа до ресурси, както и взаимодействията в рамките на глобалната икономика; като има предвид, че това подчертава необходимостта от подкрепа и насърчаване чрез сътрудничество за развитие на принципите на доброто управление и на правовата държава, разделението на властите и насърчаването на правата на човека;

АД.

като има предвид, че по преценка на Конференцията на ООН за търговия и развитие развиващите се страни се нуждаят от 1 трилион щатски долара за облекчаване на дългове след Covid-19; като има предвид, че Световната банка, МВФ, Г-20 и Г-7 предприеха мерки за облекчаване на публичния дълг на най-бедните държави в света; като има предвид, че тези мерки следва да бъдат допълнени, за да се даде възможност помощта за развитие ефективно да постига целите за устойчиво развитие в области като достъпа до основни услуги, доброто управление и основните права на човека в развиващите се страни;

АЕ.	като има предвид, че ЕС има присъствие във всички океани чрез своите отвъдморски територии (в най-отдалечените региони и в отвъдморските страни и територии) и че е от решаващо значение да разработи регионални стратегии, които да включват в максимална степен изразените на местно равнище потребности;

АЖ.	като има предвид, че местните власти играят централна роля за постигането на ЦУР и че децентрализираното сътрудничество трябва да бъде в основата на стратегията на ЕС за развитие;

АЗ.	като има предвид, че политиките за развитие трябва да отчитат приспособяването към последиците от изменението на климата по отношение на разселването на уязвими групи от населението и влошаването на социалните неравенства и с оглед на изкореняването на бедността;

АИ.	като има предвид, че доходите, които развиващите се страни губят поради незаконни финансови потоци, включително отклонение от данъчно облагане, са над два пъти по-големи от тези, които те получават чрез официални външни източници, включително чрез помощ за развитие;

АЙ.

като има предвид, че използването на национални рамки за резултати и инструменти за планиране (управление на публичните финанси, УПФ) от страна на институциите на ЕС намалява, въпреки че те играят значителна роля за ефективното сътрудничество за развитие, за постигането на ЦУР и за постигането на равенство между половете, тъй като показват положителни резултати по отношение на интегрирането на принципа на равенство между половете; като има предвид, че е необходим засилен ангажимент в това отношение;

подчертава, че ефективността означава оказване на повече и по-добро въздействие, постигане на целите за устойчиво развитие и стремеж към по-голямо благосъстояние за всички без изключение; счита, че когато европейското сътрудничество за развитие е съгласувано със собствените усилия на страните партньори и местните потребности , координирано с усилията на други донори и постигнато чрез институциите и системите на техните партньори , както и чрез местните участници и гражданското общество, и че когато подкрепя приоритети, договорени чрез приобщаващи и справедливи политически процеси, гарантиращи демократична ангажираност на държавите и приобщаване на всички заинтересовани страни, въздействието е по-голямо, по-бързо и по-устойчиво;

подчертава, че ЕС, в качеството си на най-голям световен донор и важен международен фактор за основаното на правила многостранно сътрудничество и демокрацията, следва да използва своя мощен набор от инструменти и условия за предоставяне на помощ по координиран начин, за да даде възможност за споделяне на задачите и за избягване на фрагментирането на помощта, както и да определи приоритетите там, където тя може ефективно да осигури най-голяма добавена стойност;

подчертава, че ЕС следва да поеме водеща роля при използването на принципите за ефективност и ефикасност на помощта, за да се осигури реално въздействие и постигане на ЦУР, като същевременно никой в страните партньори да не бъде изоставен; във връзка с това подчертава въздействието, което използването от ЕС на помощта за развитие и ПЧИ би могло да окаже върху справянето с първопричините за миграцията и принудителното разселване;

подчертава необходимостта от изпълнение на целите на политиката в новия Европейски консенсус за развитие по по-стратегически и целенасочен начин във всяка държава партньор, като по този начин се приложи подходът за връзката между хуманитарните действия и развитието и се зачете СПР; подчертава, че програмите за помощ следва да бъдат съчетани с анализ на устойчивостта на дълга и да отчитат необходимостта от засилване на парламентарния контрол в държавата партньор;

подчертава, че ЕС трябва да продължи да следи отблизо използването на средствата и да предприема всички необходими мерки за избягване на злоупотреби със средства за помощ, като гарантира спазването на политическите си цели и ценности в областта на сътрудничеството за развитие; призовава за въвеждането на ефективни механизми, позволяващи задълбочен контрол на крайното предназначение на тези средства и оценка на проектите, които са получили финансиране;

подчертава, че доброто управление е решаващ фактор за справедливото и подходящо разпределение на помощта, и посочва, че постигането на ЦУР, а оттам и ефективността на фондовете, зависи до голяма степен от способността на страните партньори да използват средствата по справедлив и прозрачен начин;

призовава ЕС да се ангажира пряко с държавите на произход и на транзитно преминаване на миграцията и да изгради приобщаващи устойчиви партньорства с тях въз основа на специфичните нужди на всяка държава и индивидуалното положение на мигрантите;

подчертава, че принципите на ГПЕСР се основават на важни и трайни поуки от предишни стратегии и практики за развитие, включващи както успехите, така и неуспехите, и че тези принципи продължават да бъдат важен израз на многостранното сътрудничество и координация, които ЕС се е ангажирал да подкрепя; призовава Комисията да използва членството си в ГПЕСР и КПР към ОИСР, както и своя глас в международните форуми и в управленските структури на международните финансови институции, за да укрепи допълнително принципите на ефективност и да насърчи спазването им и тяхното прилагане във всички форми на сътрудничество за развитие и от всички участници;

признава, че ефективно сътрудничество за развитие не може да бъде постигнато с усилия единствено от страна на ЕС, а може да е наистина ефективно само ако всички участници в развитието си сътрудничат; изразява загриженост, че когато други участници не спазват и не прилагат принципите на ефективност в своите програми за сътрудничество, произтичащата от това разпокъсаност и заобикаляне на системите на страните партньори намалява ефективността и въздействието на помощта като цяло по косвен начин, включително на помощта от ЕС;

10.

призовава Комисията да публикува поне два пъти годишно доклад за напредъка в ефективността на помощта, който да обхваща съвместното планиране, съвместното изпълнение и съвместните рамки за резултатите, както и действията на институциите на ЕС, държавите членки и местните и регионалните власти; подчертава, че този доклад следва да се основава на съвместно договорени цели и задачи на политиката, по-специално ЦУР и Консенсуса; призовава Комисията да се консултира със заинтересованите страни при изготвянето на този доклад и да го представи на Парламента;

11.

призовава Комисията и Съвета да разширят съвместното програмиране между ЕС и неговите държави членки; посочва, че на национално равнище ЕС и държавите членки трябва да надхвърлят обикновеното консолидиране на съществуващите двустранни приоритети и действия за развитие и да формират единен колективен европейски глас по стратегически въпроси в политическия диалог и диалога относно политиките със страните партньори, който следва също така да взема предвид органите за регионална интеграция като партньори на ЕС, когато е целесъобразно, както и иновативните методи на финансиране, като например смесено финансиране и гаранции, когато това е ефективно; призовава за ясни и изпълними ангажименти, като се вземат предвид предишните стратегии и практики;

12.

призовава Комисията да гарантира провеждането на редовни срещи на място в съответните страни партньори на ЕС с представители на държавите членки, изпълнителни агенции, международни организации, местни и регионални органи и организации на гражданското общество, за да се определят предизвикателствата и възможностите, както и да се гарантира, че последващият съвместен отговор и изпълнението отговарят на установените потребности; посочва, че съвместното планиране под ръководството на ръководителите на мисии се доказа като успешно по отношение на съгласуваността на политиките между политическите и търговските стратегии и стратегиите за развитие и сигурност; призовава също така ЕС и неговите държави членки да се ангажират със съвместно изпълнение и оценка, както и за механизми за споделена отчетност пред гражданите; призовава ЕС да работи с нетрадиционни донори, които могат да демонстрират придържане към принципите за ефективност на помощта;

13.

приветства заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г., в които се подчертава „колко е важно всички участници в „Екип Европа“ да координират действията и да споделят информационни и комуникационни усилия на национално равнище, в рамките на ЕС, в страните партньори и в глобалните и многостранните форуми“; призовава Комисията и държавите членки в бъдеще да следват този подход в рамките на всички мерки, програмиране и изпълнение, свързани с развитието; отново отправя исканията си от 2013 г. (32) и 2017 г. (33) и изисква от Комисията да представи, въз основа на членове 209 и 210 от ДФЕС, предложение за акт относно регулаторните аспекти на координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие;

14.

подчертава, че с оглед на бъдещото изпълнение на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) съвместното планиране и изпълнението от страна на ЕС, неговите държави членки и партньорите на ЕС за финансиране на развитието следва да се основава на принципите за ефективност на помощта; счита, че е важно колективно да се определят стратегически приоритети и да се установят нуждите от инвестиции/пропуските в предварителната фаза на програмиране и впоследствие да се потърсят начини за оптимизиране на набора от инструменти в инструментариума на институциите на ЕС, включително безвъзмездните средства, в т.ч. за бюджетна подкрепа, и заемите от ЕИБ, както и финансирането от държавите членки; във връзка с това изразява загриженост, че в най-слабо развитите страни се наблюдава увеличение на обвързаната помощ и отново заявява, че необвързаната помощ може да намали разходите с 15 до 30 %;

15.

призовава Комисията да гарантира, че програмирането и изпълнението на тези условия са координирани, стратегически съгласувани с приоритетите и процесите на страните партньори и са съсредоточени върху постигането на резултати и въздействия, които имат преобразуващ характер с оглед на постигането на ЦУР в специфичния контекст на всяка държава партньор; подчертава необходимостта да се улесни създаването на самоподдържащи се пазари и да се гарантира, че добрите практики за излизане се вземат предвид на етапа преди програмирането; призовава Комисията и държавите членки да ускорят усилията си за отделяне на своята ОПР в съответствие с ангажиментите на Консенсуса и да насърчават всички доставчици на сътрудничество за развитие, включително нововъзникващите икономики, да направят същото; насърчава възлагането на обществени поръчки и ангажираността на местно равнище;

16.

подчертава, че мандатът на Парламента във връзка с ИССРМС призовава за разпоредби, с които да се подобри съблюдаването на правата на човека, екологичните и социалните норми от страна на финансовите оператори при използването на механизми за смесено гарантиране чрез Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР+) — Гаранцията за външна дейност; припомня, че съгласно позицията на парламента 45 % от финансирането чрез ЕФУР+ и Гаранцията за външна дейност се предоставят за инвестиции, допринасящи за постигането на цели, свързани с климата, управлението и опазването на околната среда, биологичното разнообразие и борбата с опустиняването, като 30 % от общия финансов пакет са предназначени за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към него;

17.

посочва, че ЕС си е поставил амбициозни цели в областта на околната среда и климата и го призовава да подкрепя страните партньори чрез тясно сътрудничество, за да им помогне да постигнат собствените си цели и стратегии в областта на климата и околната среда, както заложените в договор, така и тези, които са самоналожени, тъй като устойчивото използване на собствените им ресурси е в основата на икономиките на много страни партньори и е от съществено значение за постигането на ЦУР;

18.

призовава институциите на ЕС, държавите членки и други публични и неправителствени участници, работещи в сферата на сътрудничеството за развитие, да споделят доказателства и опит относно видовете интервенции за развитие, които имат тенденцията да са успешни, както и относно онези, които са се оказали неуспешни, трудни за изпълнение или не са довели до очакваното въздействие;

19.

приветства независимия доклад на Групата на високо равнище от експерти относно европейската финансова структура за развитие и призовава за създаването на Европейска банка за инвестиции и устойчиво развитие;

20.

подчертава, че отчетността за всички публични разходи, включително ОПР, е от жизненоважно значение както в Европа, така и в страните партньори; счита, че отчетността изисква наличието на силни институции и че формулирането на ясни и съгласувани цели за европейската ОПР е от съществено значение, за да се осигури постоянна обществена подкрепа за усилията на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие; припомня, че партньорствата и сътрудничеството с гражданското общество и НПО могат да подобрят отчетността при публичните разходи във връзка с ОПР; посочва ролята на организациите на гражданското общество за мобилизиране на средствата, необходими за постигането на ЦУР;

21.

подчертава, че отчетността изисква прозрачни и стабилни процедури, както и стремеж към ефикасност и постигане на видими резултати, задълбочени предварителни и последващи оценки, критичен анализ на неуспехите, а също така и обучение относно начините за постигане на ефективни и устойчиви резултати; поради това призовава Комисията да координира общоевропейска стандартизация на показателите за въздействие, за да се сравняват ефективността и ефикасността на проектите между държавите членки;

22.

насърчава парламентите на държавите получателки да приемат национални политики в областта на помощта за развитие, за да се подобри отчетността на донорите и ангажираността на правителствата получатели, включително на местните органи, да се премахне корупцията и всички форми на разхищение на помощи и да се подобрят условията за получаване на бюджетна подкрепа, както и в дългосрочен план да се намали зависимостта от помощ;

23.

подчертава, че е важно ОПР на ЕС да се съсредоточи в още по-голяма степен върху намаляването на неравенствата, премахването на бедността и стремежа никой да не бъде изоставен;

24.

подчертава, че ефективните и ефикасни помощи за водените от държавите стратегии и развитието на капацитет водят до намаляване на детската смъртност и че инвестирането в благосъстоянието на децата е от основно значение за прекъсването на цикъла на бедността, включително борбата срещу принудителния и детския труд;

25.

счита, че използването на подходи, основани на резултатите, е от решаващо значение за страните партньори на ЕС, и е основен елемент от капацитета им за постигане на целите за устойчиво развитие за техните граждани; посочва обаче, че е важно да се вземе предвид разнообразието от специфични ситуации и предизвикателства в страните партньори, по-специално най-слабо развитите и нестабилните страни; призовава ЕС и неговите държави членки да подпомагат и използват националните рамки за измерване на резултатите на самите страни партньори, както и техните собствени системи за наблюдение и статистика, и да включат всички заинтересовани страни по време на всички етапи: местните органи, националните парламенти, гражданското общество, включително сдруженията на жените и маргинализираните групи, и частния сектор с акцент върху МСП; подчертава, че инвестициите в изграждането на капацитет на местните организации на гражданското общество са съществена предпоставка за ефективна помощ;

26.

отбелязва, че в някои области ефикасността и ефективността на помощта за развитие са трудни за измерване, но призовава Комисията да проучи подходящи показатели за оценка и да използва резултатите, за да подготви специфична за всяка държава информация относно ефикасността и ефективността на помощта за развитие и да разработи подходи на базата на най-добрите практики;

27.

призовава ЕС и неговите държави членки да засилят ангажимента си за прозрачни потоци от данни чрез непрекъснато инвестиране във визуалното представяне на данните, статистическото отчитане и публикуването на отворени данни, както и чрез прилагането на международни стандарти като IATI, а също така и чрез редовно актуализиране и развиване на уебсайта „EU Aid Explorer“; насърчава увеличаването на усилията на равнище ЕС, за да се гарантира публичен достъп до данни и разпространение на данни, както и за да се докладва изразходването на помощта на ЕС за развитие; във връзка с това отново заявява, че Комисията следва да публикува „Годишен доклад относно изпълнението на инструментите на Европейския съюз за финансиране на външната дейност“ преди началото на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за дадената година;

28.

посочва, че равенството между половете е от съществено значение за устойчивото развитие и че напредъкът в борбата с дискриминацията и насилието срещу жени и момичета в страните партньори следва да се разглежда като съществен аспект на ефективността на помощта; припомня, че сътрудничеството за развитие може да има различно въздействие, което да варира за момичетата и момчетата, както и за жените и мъжете;

29.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки, както и всички партньори за развитие, да дадат предимство на равенството между половете, като използват в по-голяма степен интегрирането на принципа на равенство между половете, бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и таргетирането въз основа на равенството между половете; освен това подчертава необходимостта от събиране на съпоставими и разбити по полов признак данни, за да се насърчава всеобхватен и хармонизиран подход към докладването на ЕС относно целите, свързани с равенството между половете, и за да се окаже подкрепа на жените, така че те да станат овластени фактори за развитие в своите общности и извън тях;

30.

призовава ЕС и неговите държави членки да засилят привеждането на помощта си в съответствие с принципите за ефективност и свързаните с тях показатели, по-специално предсказуемостта, използването на показатели, извлечени от рамките за резултати на страните партньори, използването на системи за управление на публичните финанси на държавите партньори и ангажимента за включване на правителствата партньори в оценките на проектите, както и прозрачно докладване;

31.

призовава държавите членки да хармонизират в по-голяма степен своята помощ с общите цели за европейска помощ, за да се подобри като цяло ефективността на политиката на ЕС за развитие;

32.

подкрепя катализиращ и междусекторен подход, основан на децентрализирани оценки на потребностите и програмиране „отдолу нагоре“, който благоприятства ангажираността на местно равнище и се характеризира със задълбочен анализ на ситуацията и консултации с гражданското общество и други заинтересовани страни във всяка страна партньор, в тясно сътрудничество с местните общности и организации;

33.

насърчава засилването на сътрудничеството Юг-Юг и тристранното сътрудничество, включително за проекти, насочени към по-ефективно регионално сътрудничество и интеграция, както и по-ефективно участие на най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии в изпълнението на европейското сътрудничество за развитие в съответните им географски райони, на всички равнища на управление, за да се подпомогне постигането на ЦУР и възстановяването от пандемията от Covid-19; подчертава, че когато е целесъобразно, следва да се включи и капацитетът на държавите със средни доходи, включително на държавите, които наскоро са напуснали списъка с получатели на ОПР на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР;

34.

подчертава, че за да се повиши ефективността на помощта за развитие, да се постигнат дългосрочни резултати и да се отговори на местните нужди, по-специално в продължителни кризисни и следкризисни ситуации, е наложително да се подобри координацията на хуманитарната помощ и помощта за развитие и да се укрепи обвързаността между хуманитарните действия и развитието и нейната връзка с действията, свързани с мира и сигурността в развиващите се страни; призовава ЕС да доразвие такъв подход;

35.

признава ценността на предвидимото и гъвкаво финансиране, включително многогодишното хуманитарно финансиране за продължителни кризи и програмите за помощ за развитие, които имат капацитет за адаптиране към непредвидени хуманитарни кризи;

36.

подчертава значението на укрепването на организациите на гражданското общество в ролята им на независими участници в сферата на развитието; подчертава, че благоприятната и отворена среда за организациите на гражданското общество е в съответствие с международно договорените права и увеличава максимално приноса на организациите на гражданското общество за развитието; изразява загриженост относно стесняването на полето за действие за организациите на гражданското общество в много страни партньори; призовава Комисията да подобри достъпността на финансирането за организациите на гражданското общество, включително в страните партньори;

37.

подчертава значението на прилагането на обмена на най-добри практики и на координация и сътрудничество в областта на политиките и действията между ЕС и другите участници, например ООН и нейните агенции, които предоставят помощ в страните партньори; подчертава, че това е още по-ключово в нестабилните страни партньори, в държавите, засегнати от конфликти или природни бедствия, и в страните, приемащи бежанци; счита, че в този контекст е от съществено значение устойчивостта на общностите да се постави в центъра на вниманието и да се подкрепят действия, насочени към разработване на програми въз основа на познаване на риска и обучителни програми за извънредни ситуации, като се ангажира участието на общността и се насърчават партньорствата;

38.

призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с местните органи в страните партньори, но също и в рамките на ЕС; призовава бюджетната подкрепа като форма на помощ да може да се използва и на поднационално равнище, както и да се разработят механизми за преразпределение между различните равнища на управление и между регионите, като основната цел е да се намалят различията и неравенствата в отделните държави и да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен;

39.

подчертава ролята на църковните организации и на мисиите за хуманитарната помощ и помощта за развитие и тяхното значение на място, тъй като те са сред най-големите НПО, работещи в областта на развитието и помощта; подчертава факта, че работата с религиозни лидери в много местни общности в развиващите се страни често е най-ефективният начин за достигане до нуждаещите се местни хора;

40.

признава съществената роля на гражданското общество като партньор както по време на процеса на консултации, така и като доставчик на услуги; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да признаят и засилят своята роля с цел постигане на приобщаващи партньорства за развитие;

41.

призовава за по-силен акцент върху местните МСП, дребните земеделски стопани и овластяването на жените, тъй като този подход се оказа особено ефективен за намаляване на бедността и неравенството и за укрепване на гражданското общество и общностите;

42.

признава, че ангажиментът на частния сектор — на местно, национално, двустранно и международно равнище — е важен за постигането на целите за устойчиво развитие, за мобилизирането на допълнително финансиране за развитие и за прехода към устойчиво икономическо развитие, растеж и просперитет;

43.

призовава за усилия за гарантиране на съответствието на частния сектор с приоритетите за развитие на националните правителства и гражданското общество в развиващите се страни и с потребностите на местното население, по-специално на маргинализираните и уязвимите групи, и за привеждане на участието на частния сектор в сътрудничеството за развитие в съответствие с принципите за ефективност и принципите от Кампала, като същевременно се подобрят прозрачността, наблюдението, оценката и отчетността на преките чуждестранни инвестиции и световните вериги за създаване на стойност, както и зачитането на правата на човека и принципите за надлежна проверка;

44.

призовава европейските институции и органи да установят ясна, структурирана, прозрачна и подлежаща на отчетност рамка за регулиране на партньорства и сдружения с частния сектор в развиващите се държави и подчертава, че успоредно със засилена роля за частния сектор е важно да се развива институционален капацитет;

45.

подчертава, че всички участници, включително частният сектор, трябва да допринасят за програмата за ефективност чрез активно участие, планиране и изпълнение, взаимна отчетност и прозрачност, мониторинг и оценка; подчертава, че донорите следва да подобрят своята предвидимост и бързина, когато работят с тези участници като партньори по изпълнението и по предоставянето на основни услуги, за да достигнат действително до най-уязвимите групи от населението;

46.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че участниците от частния сектор, ангажирани в партньорства за развитие, спазват принципа на корпоративна отчетност по отношение на правата на човека и околната среда през целия жизнен цикъл на проектите, в съответствие с Глобалния договор на ООН за правата на човека, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, основните трудови стандарти на МОТ и Конвенцията на ООН срещу корупцията; отново призовава за правна рамка на ЕС в подкрепа на задължителната корпоративна надлежна проверка, за да се гарантира, че инвеститорите от ЕС действат отговорно на международно и местно равнище и допринасят за местното развитие в развиващите се страни;

47.

отново заявява, че частната помощ за развитие трябва да спазва Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, стандартите на МОТ и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия; освен това подчертава, че тя трябва да се ангажира с осигуряването на добро управление, намаляване на бедността и създаване на богатство чрез устойчиви инвестиции, както и с намаляване на неравенствата, насърчаване на правата на човека и екологичните стандарти и овластяване на местните икономики;

48.

подчертава, че за да се преодолее динамиката донор — получател и да се даде възможност на страните партньори да се ангажират с приоритетите за развитие, така че да се постигне устойчиво развитие, в рамките на стратегията на ЕС за развитие трябва да се предвидят конкретни действия в подкрепа на увеличеното мобилизиране на национални ресурси в страните партньори, като например подкрепа за борбата срещу корупцията и разработването на прогресивни данъчни системи, както и борба с избягването на данъци и данъчните измами;

49.

приветства използването от ЕС на различни финансови инструменти за развитие за изкореняване на бедността и постигане на ЦУР; подчертава необходимостта донорите да дадат приоритет на финансирането, основано на безвъзмездни средства, особено за най-слабо развитите страни, в контекст, в който преди избухването на пандемията от COVID-19 по-бедните държави вече изразходваха повече средства за обслужване на дълга, отколкото за здравни услуги;

50.

отбелязва, че Комисията предвижда все по-важна роля за смесените гаранционни механизми в политиката на ЕС за развитие за сметка на други форми на помощ; подчертава, че въпреки че смесеното финансиране е нараснало бързо, доказателствата за неговото въздействие върху развитието са малко, тъй като понастоящем повечето от това финансиране е насочено към страни със среден доход, като само малка част отива за най-слабо развитите страни; подчертава критичното становище на Европейската сметна палата относно управлението и ефективността на изпълнението от страна на Комисията на ЕФУР; съответно призовава ЕС и неговите държави членки да възприемат предпазлив подход към смесеното финансиране и да гарантират, че всички финансови средства, мобилизирани чрез смесено финансиране, са в съответствие с принципите за ефективност на развитието;

51.

насърчава ЕС да продължи да полага усилия в подкрепа на страните партньори при осъществяването на интелигентни, целенасочени и адаптивни политики, които могат да спомогнат за постигането на ЦУР по най-ефективния начин; припомня във връзка с това решаващата роля на научноизследователската и развойната дейност за подхранване на иновациите и предприемачеството, с положителни странични ефекти върху всички сектори на местните икономики; поради това призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойна дейност и да увеличат инвестициите в стратегически местен производствен капацитет, особено във връзка със здравето и включително за най-новите биофармацевтични продукти, така че да се увеличи автономността от световните вериги на доставки;

52.

подчертава важната роля на организациите на гражданското общество за определяне на нуждите и предоставяне на помощ за развитие пряко на бедните, необлагодетелстваните и уязвимите; призовава обаче за засилена координация на помощта, разпределяна между НПО и други донори, за да се гарантира предвидимостта на помощта и да се избегнат фрагментирането на помощта, припокриващите се действия и т.нар. „държави сираци“ по отношение на оказваната помощ (държави, пренебрегвани от общността за развитие);

53.

призовава Комисията да прецени дали административните задължения, свързани с достъпа до финансиране от ЕС, са пропорционални; в този контекст изразява съжаление относно факта, че безвъзмездните средства от ЕС стават все по-неадекватни и непривлекателни за НПО поради изискванията за ограничаване на разходите за подкрепа и увеличаване на административната и одитната тежест;

54.

призовава Комисията да създаде мрежа от надеждни неправителствени партньори, като местни организации на гражданското общество, църкви, организации на верска основа и специализирани агенции на държавите членки, и да работи с тях за изпълнението на проекти от по-малък мащаб;

55.

потвърждава отново, че инвестициите в местна и национална инфраструктура от различен мащаб за ключови местни и национални проекти представляват най-ефикасния начин помощта да стимулира и засили икономическото и социалното развитие на цялото население;

56.

подчертава необходимостта от свързване на мерките за облекчаване на дълга с допълнително мобилизиране на ОПР; призовава за включването на многостранния и търговския дълг в инициативата на Г-20 за суспендиране на обслужването на дълга (DSSI); подчертава необходимостта да се осигури участието на всички кредитори, включително Световната банка и други многостранни банки за развитие, както и на частните кредитори, в DSSI и в каквито и да било други предложения за опрощаване на дълга; призовава за създаването на многостранен механизъм за преструктуриране на дълга с цел справяне както с последиците от кризата с COVID-19, така и с изискванията за финансиране на Програмата до 2030 г.;

57.

обръща внимание на особено важната роля на програмите за обучение на местния персонал и операторите на място за осигуряване на приемственост за проектите, подкрепяни от ЕС в страните партньори, като по този начин се увеличава ангажираността и отчетността;

58.

подчертава ключовата роля на ОПР за изпълнението на програмата за ефективност на развитието; подчертава, че ОПР е по-гъвкава и предвидима и се характеризира с по-голяма степен на отчетност спрямо другите финансови потоци, които евентуално допринасят за развитието; предупреждава за опасността от размиване на критериите за ОПР с цел покриване на разходи, които са различни от разходите, пряко свързани с насърчаването на устойчиво развитие в развиващите се страни;

59.

повтаря искането си Съветът и държавите членки да определят ясен график за постигането на целта за увеличаване на бюджета за ОПР до 0,7 % от БНД, включително международния ангажимент за изразходване на 0,15 до 0,2 % от БНД за ОПР, насочена към най-слабо развитите страни, и повтаря искането си Комисията да представи конкретен план за действие, в който се определя по какъв начин ще бъдат привлечени допълнителни ресурси за постигане на целите за устойчиво развитие; подчертава, че ефективността на помощта не замества адекватния размер на помощта и че запазването или надхвърлянето на целта от 0,7 % за ОПР е от голямо значение; отново заявява, че бюджетът на ЕС следва да има значителен принос за увеличаване на ОПР на ЕС като цяло;

60.

отново заявява подкрепата си за включването на следните цели в ИССРМС: 20 % за социално приобщаване и човешко развитие; и поне 85 % от проектите, финансирани по ОПР, в които равенството между половете и правата и овластяването на жените и момичетата са основна или значима цел, както е определено от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР.

61.

призовава за по-голяма съгласуваност на политиките за развитие, за да се гарантира, че нито една политика на ЕС или на държавите членки няма отрицателно въздействие върху развиващите се страни или противоречащи си цели;

62.

счита, че европейската помощ за развитие и публичните инвестиции следва да насърчават общите приоритети и политически цели, включително изкореняването на бедността, действията в областта на климата и околната среда, икономическите и търговските политики и управлението на миграцията, както и да бъдат изцяло приведени в съответствие с принципите на основните права на човека, демокрацията и доброто управление;

63.

подчертава, че обвързването на хуманитарната помощ и на спешната помощ с условие за сътрудничество с ЕС по въпросите на миграцията или сигурността е несъвместимо с договорените принципи за ефективност на развитието;

64.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите — членки на ОИСР, Европейската служба за външна дейност, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Групата на Световната банка, Африканския съюз, съпредседателите на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, Програмата на ООН за развитие и Департамента по икономически и социални въпроси към ООН, ОИСР и Интерпарламентарния съюз.

(1) Резолюция на ООН, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г.; https://www.unfpa.org/sites/default/files/resource-pdf/Resolution_A_RES_70_1_EN.pdf

(2) Доклад относно финансирането за устойчиво развитие за 2019 г.: https://developmentfinance.un.org/sites/developmentfinance.un.org/files/FSDR2019.pdf

(3) Среща на високо равнище на ГПЕСР за заключителния доклад от Найроби 2016 г.: http://effectivecooperation.org/wp-content/uploads/2016/12/OutcomeDocumentEnglish.pdf

(4) Доклад за напредъка в областта на глобалното партньорство, 17 юни 2019 г.: http://effectivecooperation.org/blogs-news-resources/resource-library/

(5) ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1.

(6) https://www.africa-eu-partnership.org/sites/default/files/33454-pr-final_declaration_au_eu_summit1.pdf

(7) Годишен доклад за 2019 г. относно целите на ЕС за помощта за развитие: https://www.consilium.europa.eu/media/39336/annual-report-2019-on-development-aid-targets.pdf

(8) Доклад на Съвета от 2019 г. относно укрепването на европейската финансова архитектура за развитие: https://www.consilium.europa.eu/media/40967/efad-report_final.pdf

(9) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/food-farming-fisheries/farming/documents/report-tfra_mar2019_en.pdf

(10) Benfield & Como за AECOM International Development Europe (2019 г.), Study on the application of the effectiveness principles („Проучване относно прилагането на принципите за ефективност“), възложено от Европейската комисия (Проект № 2018/403300/1): https://knowledge.effectivecooperation.org/system/files/2019-07/2019_07_Impact_study_final.pdf

(11) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 100.

(12) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 38.

(13) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 80.

(14) ОВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 11.

(15) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 2.

(16) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 209.

(17) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 2.

(18) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 68.

(19) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 36.

(20) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 62.

(21) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 66.

(22) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 33.

(23) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 101.

(24) Приети текстове, P8_TA(2019)0220.

(25) Приети текстове, P8_TA(2019)0298.

(26) Приети текстове, P9_TA(2019)0084.

(27) Приети текстове, P9_TA(2019)0079.

(28) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.

(29) https://www.consilium.europa.eu/media/24467/st13201-en15.pdf

(30) https://ec.europa.eu/international-partnerships/system/files/eu-development-effectiveness-monitoring-report-2020_en.pdf

(31) http://www.oecd.org/coronavirus/policy-responses/the-impact-of-the-coronavirus-covid-19-crisis-on-development-finance-9de00b3b/

(32) Резолюция от 11 декември 2013 г. с препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (ОВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 73).

(33) Резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 62).

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/87

P9_TA(2020)0325

Активни вещества, включително хлоротолурон

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 на Комисията от 16 октомври 2020 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобрението на активните вещества амидосулфурон, бифенокс, хлоротолурон, клофентезин, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, дикамба, дифеноконазол, дифлуфеникан, феноксапроп-Р, фенпропидин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, ленацил, MCPA, MCPB, никосулфурон, парафинови масла, пиклорам, просулфокарб, сяра, трифлусулфурон и тритосулфурон (2020/2853(RSP))

(2021/C 425/09)

Европейският парламент,

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 на Комисията от 16 октомври 2020 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобрението на активните вещества амидосулфурон, бифенокс, хлоротолурон, клофентезин, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, дикамба, дифеноконазол, дифлуфеникан, феноксапроп-Р, фенпропидин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, ленацил, MCPA, MCPB, никосулфурон, парафинови масла, пиклорам, просулфокарб, сяра, трифлусулфурон и тритосулфурон (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО (2) на Съвета, и по-специално член 21 и член 17, първа алинея от него,

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 г. за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за установяване на списък на кандидати за замяна (3),

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., в която се възразява срещу предишното удължаване на срока на одобрението на активното вещество хлоротолурон (6) ,

—	като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.	като има предвид, че хлоротолурон беше включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО (7) на Съвета на 1 март 2006 г. чрез Директива 2005/53/ЕО (8) на Комисията и се счита за одобрен съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009;

Б.	като има предвид, че от 2013 г. насам е в ход процедура за подновяване на одобрението на хлоротолурон по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 (9) на Комисията;

В.

като има предвид, че срокът на одобрението на активното вещество хлоротолурон вече беше удължен с пет години с Регламент за изпълнение (ЕС) № 533/2013 (10) на Комисията, а впоследствие, от 2017 г. насам, всяка година — с по една година с регламенти за изпълнение (ЕС) 2017/1511 (11), (ЕС) 2018/1262 (12), (EС) 2019/1589 (13) на Комисията и сега отново беше удължен с една година с регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 на Комисията, който удължава срока на одобрението до 31 октомври 2021 г.;

Г.

като има предвид, че Комисията не разясни основанията за удължението, освен че заявява следното: „Поради факта, че оценката на тези вещества е била забавена по независещи от заявителите причини, е възможно срокът на одобренията на посочените активни вещества да изтече, преди да бъде взето решение за тяхното подновяване.“

Д.

като има предвид, че целта на Регламент (ЕО) № 1107/2009 е да гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и на животните и на опазване на околната среда и същевременно да запази конкурентоспособността на земеделското производство на Съюза; като има предвид, че следва да се обърне особено внимание на закрилата на уязвими групи от населението, включително на бременните жени, бебетата и децата;

Е.

като има предвид, че следва да се прилага принципът на предпазливост и че в Регламент (ЕО) № 1107/2009 се посочва, че в състава на продуктите за растителна защита следва да се включват само вещества, за които е доказано, че определено са от полза за растениевъдството, и които не се очаква да окажат вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда;

Ж.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1107/2009 се посочва, че от съображения за безопасност срокът на одобрението за активни вещества следва да бъде ограничен във времето; като има предвид, че срокът на одобрението следва да бъде пропорционален на възможните рискове, присъщи на употребата на тези вещества, но че в настоящия случай такава пропорционалност очевидно липсва;

З.	като има предвид, че откакто хлоротолурон беше приет като активно вещество преди 14 години, се установи, че е вероятно той да представлява вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система, и че въпреки това през целия този период неговото одобрение не e било преразгледано или оттеглено;

И.

като има предвид, че Комисията и държавите членки имат възможността и отговорността да действат съгласно принципа на предпазните мерки в случаите, в които е установена вероятност, че се оказва вредно въздействие върху здравето, но все още няма сигурни научни данни за това, като приемат временни мерки за управление на риска, които са необходими, за да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве;

Й.

като има предвид по-специално, че член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 предвижда, че Комисията може да преразгледа одобрението на дадено активно вещество по всяко време, особено когато предвид нови научно-технически познания счита, че са налице признаци, че веществото вече не отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от този регламент, и като има предвид, че това преразглеждане може да доведе до оттегляне или изменение на одобрението на веществото;

Свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система

К.

като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 (14) на Европейския парламент и на Съвета хлоротолурон е включен в хармонизираната класификация на веществата: които са силно токсични за водните организми; които са силно токсични за водните организми с дълготраен ефект; за които се подозира, че причиняват ракови заболявания (канцерогенност, категория 2); и за които се подозира, че увреждат плода при бременност (токсичност за репродукцията, категория 2);

Л.	като има предвид, че в научни публикации (15) хлоротолурон е свързан със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система;

М.

като има предвид, че през 2015 г. хлоротолурон беше включен в „списъка на кандидати за замяна“ чрез Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията, тъй като се счита, че той притежава свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху хората, и тъй като той отговаря на критериите за устойчиво и токсично вещество;

Н.

като има предвид, че съгласно точка 3.6.5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 активните вещества не могат да бъдат одобрени, ако се счита, че имат свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човека, освен ако експозицията на хора на това активно вещество, антидот или синергист в състава на продукт за растителна защита е незначително ниска при реалистични условия на употреба, тоест продуктът се употребява в затворени системи или при други условия, при които контактът с хора е изключен, и когато остатъчните вещества от съответното активно вещество, антидот или синергист в храните и фуражите не надхвърлят стойността по подразбиране, определена в съответствие с член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (16);

О.

като има предвид, че е неприемливо вещество, за което има вероятност да отговаря на критериите за изключване за активни вещества със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, да продължи да бъде разрешено за употреба в Съюза, като по този начин излага на риск общественото здраве и състоянието на околната среда;

П.

като има предвид, че заявителите могат да се възползват от автоматичната система, която е част от работните методи на Комисията и която незабавно удължава срока на одобрение на активните вещества, в случай че повторната оценка на риска не е приключила, като умишлено удължават процеса на повторна оценка чрез предоставянето на непълни данни и предявяването на искания за допълнителни дерогации и специални условия, което води до неприемливи рискове за околната среда и човешкото здраве, тъй като през това време излагането на опасните вещества продължава;

Р.

като има предвид, че в своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 (17) относно продуктите за растителна защита Парламентът призова Комисията и държавите членки „да гарантират, че процедурното удължаване на срока за одобрение, докато продължава процедурата, в съответствие с член 17 от Регламента няма да бъде използвано за активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и токсични за репродукцията и които по тази причина попадат в категория 1A или 1B, или за активни вещества, които имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, и вредят на хората или животните, какъвто понастоящем е случаят с вещества като флумиоксазин, тиаклоприд, хлоротолурон и димоксистробин“;

С.	като има предвид, че Парламентът вече възрази срещу предишното удължаване на срока за одобрение на хлоротолурон в своята резолюция от 10 октомври 2019 г. (18);

Т.

като има предвид, че в отговора си (19) на предишното възражение срещу удължаването на срока на одобрение на хлоротолурон Комисията се позовава само на „проучването, което е в основата на оценката на въздействието, извършена преди приемането на Регламент (ЕС) 2018/605 на Комисията“ (20), в което „хлоротолурон не е бил идентифициран като потенциален нарушител на функциите на ендокринната система“, но не признава, че това проучване не е довело до отстраняването на хлоротолурон от списъка на кандидатите за замяна;

У.

като има предвид, че след приемането на делегиран регламент (ЕС) 2017/2100 (21) на Комисията и Регламент (ЕС) 2018/605 Комисията възложи на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и на Европейската агенция по химикали (ECHA) да разработят хармонизирани насоки, за да се гарантира, че приетите от Съюза критерии за вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, се прилагат последователно при оценката на биоцидите и пестицидите в Съюза; като има предвид, че тези насоки, които включват нови изпитвания на ОИСР, бяха публикувани през юни 2018 г. (22), но не бяха използвани за оценка на нарушаващите функциите на ендокринната система свойства на хлоротолурон;

Ф.	като има предвид, че поради това хлоротолурон не е правилно оценен, за да може да не се счита вече за вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система;

Х.	като има предвид, че проектът на доклад за оценка във връзка с подновяването по отношение на хлоротолурон все още не е оценен от ЕОБХ;

Ц.

като има предвид, че след предишното удължаване през 2019 г. на няколко активни вещества, включително хлоротолурон, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1589 само 3 от 29-те вещества бяха подновени или неподновени, а съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 на Комисията срокът на одобрение на 27 вещества отново се продължава, като на много от тях — за трети или четвърти път;

счита, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

счита, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 не зачита принципа на предпазните мерки;

счита, че решението за удължаване на срока на одобрение на хлоротолурон не е в съответствие с критериите за безопасност, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009, и не се основава нито на доказателства, че това вещество може да се използва безопасно, нито на доказана спешна нужда от активното вещество хлоротолурон при производството на храни в Съюза;

отправя искане към Комисията да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 и да представи на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните нов проект, който да отчита научните доказателства за вредните свойства на всички съответни вещества, особено тези на хлоротолурон;

отправя искане към Комисията да представя проекти на регламенти за изпълнение с цел удължаване на срока на одобрение само за веществата, за които не се очаква, че актуалните научни познания биха накарали Комисията да представи предложение за неподновяване на разрешението за съответното активно вещество;

отправя искане към Комисията да оттегля одобренията за вещества, ако съществуват доказателства или основателни съмнения за това, че те не отговарят на критериите за безопасност, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

отправя искане към държавите членки да гарантират правилното и навременно преразглеждане на разрешенията за активните вещества, за които те са докладваща държава членка, и да гарантират, че настоящите забавяния на процедурите ще бъдат преодолени ефективно във възможно най-кратки срокове;

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 344, 19.10.2020 г., стр. 18.

(2) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(3) ОВ L 67, 12.3.2015 г., стр. 18.

(4) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(5) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 183.

(6) Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на сроковете на одобрение на активните вещества амидосулфурон, бета-цифлутрин, бифенокс, хлоротолурон, клофентезин, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, дикамба, дифеноконазол, дифлубензурон, дифлуфеникан, феноксапроп-Р, фенпропидин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, ленацил, MCPA, MCPB, никосулфурон, пиклорам, просулфокарб, пирипроксифен, тиофанат-метил, трифлусулфурон и тритосулфурон (Приети текстове, P9_TA(2019)0027).

(7) Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1).

(8) Директива 2005/53/ЕО на Комисията от 16 септември 2005 г. за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с цел включване на хлороталонил, хлоротолурон, циперметрин, даминозид и тиофанат-метил като активни вещества (ОВ L 241, 17.9.2005 г., стр. 51).

(9) Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията от 18 септември 2012 г. за определяне на разпоредбите, необходими за изпълнението на процедурата по подновяване по отношение на активните вещества в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 252, 19.9.2012 г., стр. 26).

(10) Регламент за изпълнение (ЕС) № 533/2013 на Комисията от 10 юни 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества 1-метил-циклопропен, хлороталонил, хлоротолурон, циперметрин, даминозид, форхлорфенурон, индоксакарб, тиофанат-метил и трибенурон (ОВ L 159, 11.6.2013 г., стр. 9).

(11) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1511 на Комисията от 30 август 2017 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаване на срока на одобрението на активните вещества 1-метилциклопропен, бета-цифлутрин, хлороталонил, хлоротолурон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, диметенамид-р, флуфенацет, флуртамон, форхлорфенурон, фостиазат, индоксакарб, ипродион, MCPA, MCPB, силтиофам, тиофанат-метил и трибенурон (ОВ L 224, 31.8.2017 г., стр. 115).

(12) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1262 на Комисията от 20 септември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаване на срока на одобрението на активните вещества 1-метилциклопропен, бета-цифлутрин, хлороталонил, хлоротолурон, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, диметенамид-р, диурон, флудиоксонил, флуфенацет, флуртамон, фостиазат, индоксакарб, MCPA, MCPB, просулфокарб, тиофанат-метил и трибенурон (ОВ L 238, 21.9.2018 г., стр. 62).

(13) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1589 на Комисията от 26 септември 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобрението на активните вещества амидосулфурон, бета-цифлутрин, бифенокс, хлоротолурон, клофентезин, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, дикамба, дифеноконазол, дифлубензурон, дифлуфеникан, феноксапроп-Р, фенпропидин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, ленацил, MCPA, MCPB, никосулфурон, пиклорам, просулфокарб, пирипроксифен, тиофанат-метил, трифлусулфурон и тритосулфурон (ОВ L 248, 27.9.2019 г., стр. 24).

(14) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(15) Вж., наред с другото: Hong, M., Ping, Z., Jian, X., ‘Testicular toxicity and mechanisms of chlorotoluron compounds in the mouse’ („Токсичност и механизми на производни на хлоротолурон в тестисите на мишки“) Toxicology Mechanisms and Methods (Токсикологични механизми и методи) 2007 г., 17(8), стр. 483-8.

(16) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).

(17) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 183.

(18) Приети текстове, P9_TA(2019)0027.

(19) Последващи действия на Комисията във връзка с незаконодателна резолюция на Европейския парламент относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на сроковете на одобрение на активните вещества амидосулфурон, бета-цифлутрин, бифенокс, хлоротолурон, клофентезин, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, дикамба, дифеноконазол, дифлубензурон, дифлуфеникан, феноксапроп-Р, фенпропидин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, ленацил, MCPA, MCPB, никосулфурон, пиклорам, просулфокарб, пирипроксифен, тиофанат-метил, трифлусулфурон и тритосулфурон, SP(2019)669, https://oeil.secure.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?reference=2019/2826(RSP)&l=en

(20) Регламент (ЕС) 2018/605 на Комисията от 19 април 2018 г. за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 чрез установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система (ОВ L 101, 20.4.2018 г., стр. 33).

(21) Делегиран регламент (ЕС) 2017/2100 на Комисията от 4 септември 2017 г. за установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 301, 17.11.2017 г., стр. 1).

(22) Насоки на ЕОБХ и ECHA за идентифициране на вещества със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система в контекста на регламенти (ЕС) № 528/2012 и (ЕО) № 1107/2009, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2018 г., 16(6): 5311, http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5311

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/92

P9_TA(2020)0326

Карбендазим за употреба в определени биоциди

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за одобряване на карбендазим като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 7 и 10 (D069099/01 — 2020/2852(RSP))

(2021/C 425/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид проекта на регламент за изпълнение на Комисията за одобряване на карбендазим като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 7 и 10 (D069099/01,

—	като взе предвид Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (2), и по-специално член 89, параграф 1, трета алинея от него,

—

като взе предвид член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (3),

—	като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.	като има предвид, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията има за цел да одобри карбендазим като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктов тип 7 (консерванти за покрития) и продуктов тип 10 (консерванти за строителни материали) за срок от три години;

Б.

като има предвид, че Комисията е поела ангажимент да преследва като цел нулево замърсяване с оглед на постигането на нетоксична околна среда, за да спомогне за по-добрата защита на гражданите и околната среда от опасни химикали и да насърчи иновациите с оглед на разработването на безопасни и устойчиви алтернативи;

В.

като има предвид, че докладите за оценка и заключенията на докладващата държава членка по отношение на карбендазим бяха представени на Комисията на 2 август 2013 г.; като взе предвид, че съгласно предвиденото в член 90, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 веществата, чиято оценка е била приключена от държавите членки преди 1 септември 2013 г., следва да се оценяват в съответствие с разпоредбите на Директива 98/8/ЕО;

Г.	като има предвид, че опасните свойства на карбендазим бяха известни още през 2013 г., когато докладващата държава членка представи докладите за оценка; като има предвид, че от представянето на докладите за оценка до проекта на регламент за изпълнение на Комисията са изминали седем години;

Правни доводи

Неприемлив риск за околната среда

Д.	като има предвид, че одобрението на карбендазим за употреба в продуктови типове 7 и 10 би могло да доведе до неприемливи рискове за околната среда и човешкото здраве в нарушение на Директива 98/8/ЕО;

Е.

като има предвид, че карбендазим отговаря на критериите, за да бъде класифициран като мутаген от категория 1B и токсично за репродукцията вещество от категория 1B в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), и също така отговаря на два от критериите за устойчиво, биоакумулиращо и токсично вещество (PBT) (а именно критериите за устойчиво (P) и токсично (T) вещество);

Ж.

като има предвид, че в множество проучвания са изразени опасения относно потенциала на карбендазим да нарушава функциите на ендокринната система (5); като има предвид, че според становищата на Комитета по биоцидите относно карбендазим по отношение на трите продуктови типове 7, 9 и 10 (6) не може да се направи заключение относно това дали той има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система; като има предвид, че е силно обезпокоително, че Комисията продължава да пренебрегва принципа на предпазните мерки, като предлага да разреши активни вещества вследствие на неубедителни оценки на това дали те имат свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, въз основа на наличните данни; като има предвид, че невъзможността да се направи заключение относно това дали дадено вещество има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, въз основа на ограничените налични данни не означава, че може да се заключи, че веществото няма свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система;

З.

като има предвид, че въпреки че докладите за оценка по отношение на карбендазим бяха представени преди 1 септември 2013 г. — което означава, че „въпреки че карбендазим отговаря на член 5, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 528/2012, член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 не е от значение за решението за одобрение“ (7) — фактът, че е известно, че карбендазим има опасни свойства, пораждащи високи рискове, продължава да бъде от голямо значение, но той не е бил взет предвид в достатъчна степен при прилагането на Директива 98/8/EО, като се има предвид член 10 във връзка с член 5, параграф 1, буква б) от посочената директива;

И.

като има предвид, че употребата на карбендазим в продуктови типове 7 и 10 при третирането на външни бои за фасади с цел избягване на растежа на гъби и водорасли създава висок риск от замърсяване на водите, дължащо се на излужването на тези биоциди от фасадите на сградите всеки път, когато вали дъжд;

Й.

като има предвид, че в едно изследване (8) се констатира, че в Германия карбендазим е бил открит в над 90 % от пробите от съоръжения за събиране на дъждовна вода и в над 50 % от пробите от преливници за валежни води, които изпускат непречистени дъждовни води във водните обекти или чието съдържание прониква в подпочвените води;

К.

като има предвид, че съгласно заключението в становището на Комитета по биоцидите относно продуктов тип 9 (консерванти за влакна, кожа, гума и полимеризирани материали) карбендазим не се одобрява именно поради причината, че излужването на карбендазим от третирани повърхности от дъждовната вода води до неприемливи рискове в компонентите „повърхностни води“ и „седименти“ и че няма подходящи мерки за управление на свързаните с това рискове;

Л.

като има предвид, че в становищата на Комитета по биоцидите за продуктови типове 7 и 10 се стига до заключението, че видовете употреба на открито на карбендазим, включително в бои (продуктов тип 7) и мазилки (продуктов тип 10), представляват неприемлив риск за компонентите „повърхностни води“ и „седименти“, тъй като няма подходящи мерки за намаляване на риска, за да се избегнат изпусканията в канализацията през целия експлоатационен срок (пет години за продуктов тип 7 и 25 години за продуктов тип 10) на третираните изделия;

М.	като има предвид, че одобряването на карбендазим за употреба в продуктови типове 7 и 10, дори за кратък период от три години, би довело до пряко изхвърляне на карбендазим в околната среда чрез дъждовната вода за период до 25 години;

Н.

като има предвид, че в своето мнение на малцинството до Комитета по биоцидите Швеция заяви, че излужването по време на експлоатационния живот на употребяваните продукти и третираните изделия (напр. бои и мазилка) при всички видове употреба на открито представлява неприемлив риск за околната среда и че според доклада за оценка този риск не може да бъде намален;

О.

като има предвид, че фактът, че в становищата на Комитета по биоцидите се заключава, че употребата на карбендазим съответно в продуктови типове 7, 9 и 10 представлява един и същ неприемлив риск, е трябвало да доведе до решението карбендазим да не бъде одобрен за всички тези видове употреба на открито, а не само за продуктов тип 9;

П.

като има предвид, че употребата на карбендазим в закрити помещения също може да представлява неприемлив риск, тъй като в изследвания (9) се изразяват опасенията, че появата на карбендазим в повърхностните води се дължи главно на изхвърлянето на пречистени битови и промишлени отпадъчни води, въпреки заключението в становищата на Комитета по биоцидите, че рисковете за околната среда от употребата на карбендазим в закрити помещения са приемливи;

Условия за одобрение, които не намаляват рисковете

Р.

като има предвид, че с оглед на установените рискове за околната среда от видовете употреба, подложени на оценка, съгласно проекта на регламент за изпълнение на Комисията карбендазим може да бъде одобрен, при условие че са спазени определени спецификации и условия, отнасящи се до неговата употреба, и по-специално при условие че при оценката на продуктите „се обръща особено внимание“ на повърхностните води, седиментите, почвата и подпочвените води, що се отнася до продуктите, използвани в бои или мазилки, предназначени за употреба на открито;

С.

като има предвид, че в становищата на Комитета по биоцидите за продуктови типове 7 и 10 се изтъкват неприемливите рискове в компонентите „повърхностни води“ и „седиментни“ и се посочва, че за подложените на оценка видове употреба не съществува подходяща мярка за управление на риска, така че да се избегнат изпускания в канализацията;

Т.

като има предвид, че призивът на Комисията за „спецификации и условия“, с които е обвързано разрешението, е изключително неясен и не е достатъчен, за да се разсеят опасенията, свързани с неприемливите рискове; като има предвид, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията изисква от държавите членки не да предвиждат подходящи мерки за намаляване на риска, а просто да обръщат внимание на рисковете; като има предвид, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията не отчита факта, че в подкрепящите документи се заключава, че не съществуват подходящи мерки за управление на риска;

Съгласуваност между решението за управление на риска и научните доказателства, на които то се основава

У.

като има предвид, че както беше потвърдено от Съда на Европейския съюз („Съда“), при приемането на мярка за управление на риска взетото от Комисията решение трябва да бъде в съответствие с научните доказателства, на които то се основава; като има предвид, че Комисията може да се отклони от научно становище, представено по време на процеса на вземане на решение, но след това трябва да представи конкретни мотиви за своите констатации, чиято научна стойност е равностойна на констатациите, направени във въпросното становище; като има предвид, че в изложението на мотивите трябва да се обясни защо Комисията се отклонява от становището (10);

Ф.

като има предвид, че решението за одобряване на карбендазим като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 7 и 10 е в значително противоречие със заключението в становищата на Комитета по биоцидите, че употребата на карбендазим на открито в бои (продуктов тип 7) и мазилки (продуктов тип 10) поражда неприемливи рискове в компонентите повърхностни води и седименти, като се има предвид член 10 от Директива 98/8/EО във връзка с член 5, параграф 1, буква б) от посочената директива;

Х.

като има предвид, че мотивите за отклонението от заключенията в становищата на Комитета по биоцидите, които Комисията посочва в своя проект на регламент за изпълнение, се свеждат до доводите, че пълното разрешение на биоцидите изисква допълнителна стъпка на равнището на държавите членки и че преразглеждането съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 ще бъде извършено скоро;

Ц.

като има предвид, че в тези мотиви не се обяснява защо Комисията е счела, че карбендазим не представлява неприемлив риск за употреба в продуктови типове 7 и 10 съгласно Директива 98/8/EО, по-специално като се има предвид, че употребата на същото активно вещество в продуктов тип 9 е била счетена за неприемлив риск, което е довело до решението да не се издаде разрешение за този продуктов тип,

Ч.	като има предвид, че изложението на мотивите за отклоняването от заключенията в становищата на Комитета по биоцидите е абсолютно необходимо не само с оглед на контрола от Съда, но и по-конкретно за да може Парламентът да упражнява правилно правомощията си за контрол;

Разглеждане на наличните алтернативи

Ш.

като има предвид, че съгласно становището на Комитета по биоцидите за продуктов тип 7 карбендазим е предназначен да се употребява като фунгицид в биоцидни консерванти за покрития, които се прилагат върху — или се съдържат в — крайни приложения като бои; като има предвид, че съгласно становището на Комитета по биоцидите за продуктов тип 10 карбендазим е предназначен да се употребява като фунгицид в консерванти за строителни материали, които се прилагат върху — или се съдържат в — крайни приложения като мазилки;

Щ.

като има предвид, че Комисията стигна до заключението, че не съществуват подходящи алтернативи на карбендазим, само въз основа на единадесет неповерителни мнения от трети страни, всички от които са дружества или промишлени сдружения, като тези мнения датират от 2014 г.; като има предвид, че ако е налице друга информация в подкрепа на решението на Комисията, тя следва да бъде предоставена на Парламента, за да може той да упражни правилно правомощията си за контрол;

Ю.

като има предвид, че според становищата на Комитета по биоцидите по-голямата част от изразените мнения не правят разграничение между употребите на карбендазим в продуктови типове 7, 9 и 10, като по този начин не позволяват на Комисията да оцени правилно наличието на алтернативи за всеки от отделните продуктови типове и употреби;

Я.	като има предвид, че предоставената в мненията информация далеч не е достатъчно подробна и актуализирана, за да се заключи, че няма подходящи алтернативи на карбендазим за употреба в биоцидите от продуктови типове 7 и 10;

АА.	като има предвид, че по-специално що се отнася до продуктов тип 7, според участниците, изразили своето мнение, замяната на карбендазим в боите е технически възможна, въпреки че според тях тя би отнела твърде много време и е твърде скъпа;

АБ.

като има предвид, че по-специално що се отнася до продуктов тип 10, според участниците, изразили своето мнение, замяната на карбендазим в боите е технически възможна, въпреки че според тях тя би отнела твърде много време и е твърде скъпа; като има предвид, че според становището на Комитета по биоцидите поради много малкия брой на одобрените активни вещества за този продуктов тип Комитетът по биоцидите не разполага с достатъчно информация, за да реши дали има друго активно вещество, което би могло да бъде алтернатива на употребата на карбендазим като консервант в мазилки, характеризиращи се с висока стойност на pH;

АВ.	като има предвид, че в повечето от мненията, представени на Комисията през 2014 г., се стига до заключението, че е възможно, макар и сравнително трудно, да се намерят алтернативи на карбендазим за продуктови типове 7 и 10;

АГ.	като има предвид, че заявителите са разполагали със седем години, за да проучат потенциалните алтернативи на карбендазим, чиито вредни свойства са добре известни;

АД.

като има предвид, че съответно Комисията не е изпълнила задължението си да проучи наличието на подходящи алтернативни вещества в съответствие с член 10, параграф 5 от Директива 98/8/ЕО; като има предвид, че не е предоставено обяснение, за да се уточни подробно въз основа на какви съображения Комисията е стигнала до заключението, че няма подходящи и достатъчни алтернативни вещества; като има предвид, че тези подробности са от голямо значение за резултата от настоящото разрешение, като се има предвид токсикологичният профил на веществото;

АЕ.

като има предвид, че употребата на карбендазим в продуктов тип 9 не е била одобрена; като има предвид, че нищо от информацията, получена и цитирана в становището на Комисията по биоцидите, не е специфично за продуктов тип 9; като има предвид, че третите страни, изразили своето мнение, са споделили едни и същи опасения за продуктов тип 9 и за продуктови типове 7 и 10 във връзка с ограничения брой на наличните алтернативи, както и във връзка с времето и разходите, необходими за разработването на алтернатива с равнище на ефективност, равностойно на равнището на ефективност на карбендазим;

АЖ.

като има предвид, че според становищата на Комитета по биоцидите за продуктови типове 7 и 10 участниците, изразили своето мнение, са посочили, че е трудно да се оцени наличието на алтернативи, като се има предвид, че все още предстои голяма част от тях да бъдат преразгледани съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012; като има предвид, че е неприемливо забавянето на изпълнението на програмата за преразглеждане да служи като оправдание за възпрепятстване на защитата на човешкото здраве и околната среда;

Политически доводи

АЗ.

като има предвид, че решението на Комисията да отложи неодобряването на вещества, които представляват неприемлив риск за човешкото здраве и околната среда, само въз основа на обосновката, че Регламент (ЕС) № 528/2012 ще спомогне за по-систематичното неодобряване чрез бъдещи преразглеждания, е неприемливо;

АИ.

като има предвид, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията предвижда, че съгласно точка 10 от приложение VI към Регламент (ЕС) № 528/2012 компетентните органи на държавите членки следва да преценят дали условията на член 5, параграф 2 от посочения регламент могат да бъдат изпълнени на тяхната територия, за да решат дали даден биоцид, съдържащ карбендазим, може да бъде разрешен;

АЙ.	като има предвид, че Комисията не следва да делегира на държавите членки отговорността за отказа за пускането на пазара на биоциди, съдържащи карбендазим, въз основа на довода, че информацията, получена по време на обществената консултация за потенциални кандидати за замяна, е с ниско качество;

АК.

като има предвид, че съгласно предложението на Комисията изискването ще бъде върху третираните изделия да се поставя само етикет, предоставящ ограничена информация, а етикетът няма да бъде предмет на регулаторен контрол, преди изделието да бъде пуснато на пазара и търгувано между държавите членки; като има предвид, че тъй като не е необходимо да има разрешение за продуктите, няма да се извършва оценка на това дали ефикасността на продукта отговаря на претенциите върху етикета;

АЛ.	като има предвид, че това положение не осигурява достатъчно високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда, нито осигурява еднакви условия на конкуренция за дружествата от Съюза и дружествата от държави извън Съюза;

счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията не съответства на законодателството на Съюза, тъй като не е съвместим с целта и съдържанието на Директива 98/8/EО или Регламент (ЕС) № 528/2012;

счита с оглед на

а)	опасните свойства на карбендазим,

б)	взаимодействието на карбендазим с околната среда, както и липсата на мерки за управление на риска, посочена в подкрепящите документи,

в)	липсата на данни, позволяващи да се направи категорично заключение относно липсата на подходящи алтернативи,

г)	седемгодишния период, изтекъл от представянето на докладите за оценка, и

д)

липсата на съгласуваност между решенията на Комисията относно употребата на карбендазим в продуктови типове 7, 9 и 10,

че проектът на регламент за изпълнение на Комисията за одобряване на карбендазим като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 7 и 10, дори за кратък период от три години, не е пропорционален с оглед на неприемливите рискове, които той поражда за човешкото здраве и околната среда и че Комисията е следвало да достигне до заключението, че рисковете са неприемливи, тъй като употребата на карбендазим в продукти все още поражда опасения;

счита, че информацията, предоставена от Комисията в нейния проект на регламент за изпълнение, е недостатъчна, за да може Парламентът да упражни правилно правомощията си за контрол;

отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент за изпълнение и да представи нов проект на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в който да предложи карбендазим да не бъде одобрен като активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 7 и 10;

отново заявява, че макар докладите за оценка да са били представени преди 1 септември 2013 г., разрешаването на вещество, класифицирано като мутаген от категория 1B, токсично за репродукцията вещество от категория 1B и вещество с потенциални свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, представлява неприемлив риск за човешкото здраве по отношение на разглежданите видове употреба;

(1) ОВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1.

(2) ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.

(3) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(4) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(5) Morinaga, H. et al., „A Benzimidazole Fungicide, Benomyl, and Its Metabolite, Carbendazim, Induce Aromatase Activity in a Human Ovarian Granulose-Like Tumor Cell Line (KGN)“, Endocrinology 2004, 145(4):1860–1869; Kim, D-J. et al., ‘Benomyl induction of brain aromatase and toxic effects in the zebrafish embryo’, Journal of Applied Toxicology 2009, 29:289–294; Goldman, J.M. et al., ‘Effects of the benomyl metabolite, carbendazim, on the hypothalamic-pituitary reproductive axis in the male rat’, Toxicology 1989, 57(2): 173-182; Jiang, J. et al, ‘Carbendazim has the potential to induce oxidative stress, apoptosis, immunotoxicity and endocrine disruption during zebrafish larvae development’, Toxicology in Vitro 2015, 29(7):1473-1481; Singh, S., Singh, N., Kumar, V. et al., ‘Toxicity, monitoring and biodegradation of the fungicide carbendazim’, Environmental Chemistry Letters 2016, 14: 317–329; Jin, C., Zeng, Z., Wang, C., Luo, T., Wang, S., Zhou, J., Ni, Y., Fu, Z., Jin, Y., ‘Insights into a Possible Mechanism Underlying the Connection of Carbendazim-Induced Lipid Metabolism Disorder and Gut Microbiota Dysbiosis in Mice’, Toxicological Sciences 2018, 166(2): 382-393; Durand, P., Martin, G., Blondet, A., Gilleron, J., Carette, D., Janczarski, S., Christin, E., Pointis, G., Perrard, M.H., ‘Effects of low doses of carbendazim or iprodione either separately or in mixture on the pubertal rat seminiferous epithelium: An ex vivo study’, Toxicology In Vitro 2017, 45(3):366-373; Jin, Y., Zeng, Z., Wu, Y., Zhang, S., Fu, Z., ‘Oral Exposure of Mice to Carbendazim Induces Hepatic Lipid Metabolism Disorder and Gut Microbiota Dysbiosis’, Toxicological Sciences 2015, 147(1):116-26; Rama, E.M., Bortolan, S., Vieira, M.L., Gerardin, D.C., Moreira, E.G., ‘Reproductive and possible hormonal effects of carbendazim’, Regulatory Toxicology and Pharmacology 2014, 69(3):476-486.

(6) Становище на Комитета по биоцидите от 10 декември 2019 г. относно заявлението за разрешаване на активното вещество: карбендазим, продуктов тип: 7 (BPC opinion of 10 December 2019 on the application for approval of the active substance: Carbendazim, Product type: 7); Становище на Комитета по биоцидите от 27 февруари 2019 г. относно заявлението за разрешаване на активното вещество: карбендазим, продуктов тип: 9 (BPC opinion of 27 February 2019 on the application for approval of the active substance: Carbendazim, Product type: 9); Становище на Комитета по биоцидите от 10 декември 2019 г. относно заявлението за разрешаване на активното вещество: карбендазим, продуктов тип: 10 (BPC opinion of 10 December 2019 on the application for approval of the active substance: Carbendazim, Product type: 10); https://echa.europa.eu/regulations/biocidal-products-regulation/approval-of-active-substances/bpc-opinions-on-active-substance-approval?diss=true&search_criteria_ecnumber=234-232-0&search_criteria_casnumber=10605-21-7&search_criteria_name=Carbendazim

(7) Становища на Комитета по биоцидите за продуктови типове 7 и 10, стр. 14.

(8) https://www.umweltbundesamt.de/sites/default/files/medien/479/ publikationen/texte_169-2020_belastung_der_umwelt_mit_bioziden_realistischer_erfassen_-_schwerpunkt_eintraege_ueber_klaeranlagen.pdf

(9) Merel, S., Benzing, S., Gleiser, C., Di Napoli-Davis, G., Zwiener, C., ‘Occurrence and overlooked sources of the biocide carbendazim in wastewater and surface water’, Environmental Pollution 2018, 239:512-521.

(10) Вж. решението по дело Швеция/Комисия, T-837/16, ECLI:EU:T:2019:144, точка 69.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/98

P9_TA(2020)0327

Равносметка след изборите за Европейски парламент

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно равносметката след изборите за Европейски парламент (2020/2088(INI))

(2021/C 425/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 10 и 14 и член 17, параграф 7 от него,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 20 и 22 от него,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 21, 39 и член 52, параграф 1 от нея,

—	като взе предвид Декларацията към член 17, параграфи 6 и 7 от Договора за Европейския съюз, приложена към Заключителния акт на междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 21 от нея;

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално член 25 от него,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ), и по-специално член 29 от нея;

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принцип 1 от него,

—	като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета от 13 юли 2018 г. за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, EИО, Eвратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (1),

—	като взе предвид Решение (ЕС) 2018/937 на Европейския съвет от 28 юни 2018 г. за определяне на състава на Европейския парламент (2),

—	като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2018/767 на Съвета от 22 май 2018 година за определяне на периода за деветите преки всеобщи избори на представители в Европейския парламент (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/673 на Европейския парламент и на Съвета от 3 май 2018 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2019/493 на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 по отношение на процедура за проверка, свързана с нарушения на правилата за защита на личните данни в контекста на изборите за Европейски парламент (5),

—	като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия в изменената му редакция (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 април 2018 г. относно проекта за решение на Съвета за определяне на периода за деветите преки всеобщи избори на представители в Европейския парламент (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент (11),

—	като взе предвид своето решение от 16 юли 2019 г. относно избора на председател на Комисията (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно чуждестранната намеса в избори и дезинформацията в националните и европейските демократични процеси (13),

—	като взе предвид резолюцията си от 13 февруари 2019 г. относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа (14),

—	като взе предвид своето решение от 18 юни 2020 г. относно създаването, правомощията, числения състав и продължителността на мандата на специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (15);

—	като взе предвид информационния доклад на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2019 г. относно реалното право на хората с увреждания да гласуват на изборите за Европейски парламент,

—	като взе предвид работата на Интерпарламентарния съюз относно равенството между половете, по-специално неговия план за действие за парламентите, отчитащи равенството между половете;

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0211/2020),

като има предвид, че изборите за Европейски парламент през 2019 г. регистрираха най-висока избирателна активност за избори за Европейски парламент през последните 20 години с 50,66 % участие (увеличение с осем процентни пункта в сравнение с 2014 г.), което изпраща положителен сигнал, че европейските граждани проявяват нарастващ интерес към развитията на равнище ЕС и че според тях законодателството на ЕС оказва въздействие върху всекидневието им; като има предвид обаче, че това число прикрива големи различия между държавите членки, процентът на въздържалите се остава висок и следователно трябва да се направи повече за увеличаване на участието в изборите за Европейски парламент;

Б.

като има предвид, че съгласно резултатите от проучването на Евробарометър, поръчано от Парламента след изборите за Европейски парламент през 2019 г., състоянието на икономиката и околната среда са двата основни приоритета за гласоподавателите, което ясно показва, че участващите в европейските избори граждани желаят да се предприемат повече действия на равнище ЕС в тези две области на политиката, по отношение на която е налице споделена компетентност между ЕС и националните органи на власт (16);

В.

като има предвид, че правилният избор на избирателна система създава правилната среда за това гражданите да повярват в основното си демократично право да гласуват за своите демократични представители и същевременно политическите представители да се вслушат в своите избиратели и да представляват техните интереси, и по този начин да се създава чувство у гражданите за собствената им ефективност;

Г.

като има предвид, че според проучването на Евробарометър по-голямата избирателна активност отчасти се дължи на засиленото участие на младите хора, въпреки че все още е много по-вероятно да гласуват хората на възраст над 40 години; като има предвид, че повече от 50 % от младите хора гласуват от чувство за граждански дълг и в отговор на свързаното с климата извънредно положение;

Д.	като има предвид, че непрекъснатата ангажираност на гражданското общество изигра ключова роля за проевропейския диалог преди изборите за Европейски парламент;

Е.

като има предвид, че по-високата избирателна активност беше свързана и с успеха на проевропейските партии, получаващи гласове от по-младите поколения, което добави към проевропейското мнозинство в Европейския парламент, но резултатите, постигнати от евроскептичните, популистите и националистическите движения, които застрашават проекта за интеграция на ЕС, следва да бъдат взети предвид като предупреждение;

Ж.	като има предвид, че по-високата избирателна активност е и знак, че гражданите на Съюза искат ЕС да действа бързо, демократично и ефективно по важни въпроси като заетостта, разходите за живот, социалния дъмпинг, изменението на климата, миграцията, защитата на основните права и демократизацията;

З.	като има предвид, че е необходимо да бъдем по-ефективни и проактивни в използването на всички средства за комуникация, включително цифровите технологии, за да насърчим силната връзка между политическите решения, вземани на равнище ЕС, и чувството на избирателите за свързаност с институциите на ЕС;

И.

като има предвид, че макар равенството между половете сред членовете на Европейския парламент да се е подобрило (41 % жени през 2019 г. в сравнение с 37 % през 2014 г.), все още не е достигнат баланс между половете в Парламента; като има предвид, че зад тези числа се крият значителни разлики между държавите членки и остава да бъдат преодолени още много предизвикателства, ако целта е да се постигне равенство между половете;

Й.	като има предвид, че Урсула фон дер Лайен е първата жена председател на Европейската комисия; като има предвид, че 13 от членовете на възглавяваната от нея Комисия са жени, което представлява най-големият дял на жените членове на Комисията в историята;

К.	като има предвид, че е необходимо разнообразното и многокултурно общество на Европа да бъде по-добре представлявано в Европейския парламент;

Л.

като има предвид, че 15 държави членки все още ограничават правото на глас на хората с увреждания, като по този начин се поставя пречка пред пълноценното участие и представителство на тези граждани в демократичните процеси; като има предвид, че поради националните правила около 800 000 граждани на ЕС не бяха в състояние да упражнят правото си да гласуват на последните европейски избори поради своите увреждания или психични здравословни проблеми;

М.

като има предвид, че демографските промени и застаряването на нашите общества са фактори, които ще повишат броя на хората, живеещи в заведения за дългосрочни грижи и болници; като има предвид, че в много държави членки следва да бъде насърчавано по-широкото използване на специфични и контролирани договорености за такива хора;

Н.

като има предвид, че крайният срок за регистриране в избирателните списъци варира в голяма степен между държавите членки — от деветдесет дни до три дни преди изборите; като има предвид, че в информационния доклад на ЕИСК относно реалното право на хората с увреждания да гласуват на изборите за Европейски парламент се препоръчва избирателните списъци да бъдат приключвани поне две седмици преди провеждането на изборите;

като има предвид, че съгласно съвместния доклад, изготвен от Европейска федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA), и фондация „Abbé-Pierre“ (17), в Европейския съюз има най-малко 700 000 бездомни хора, а почти 9 милиона домакинства живеят при изключително неподходящи жилищни условия; като има предвид, че този брой се е увеличил със 70 % за период от 10 години; като има предвид, че е много трудно за бездомните да гласуват;

П.

като има предвид, че реформата на Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г., приета от Европейския парламент в неговата законодателна резолюция от 4 юли 2018 г. относно проекта за решение на Съвета за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложена към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (18), все още не е напълно ратифицирана от три държави членки;

Р.	като има предвид, че Парламентът следва да работи с подновена енергия по своите предложения за изменения на Акта за избирането на членове на ЕП, който все още се очаква да бъде ратифициран от някои държави членки, и да настоява за единни правила за провеждането на избори за Европейски парламент;

С.	като има предвид, че резултатът от изборите за Европейски парламент през 2019 г. доведе до появата на ново парламентарно мнозинство, съставено от различни политически групи с ясна проевропейска идентичност;

Т.

като има предвид, че поради противопоставянето от страна на Съвета изборите през 2019 г. не успяха да приключат с избора на председател на Комисията измежду различните водещи кандидати („Spitzenkandidaten“), което доведе до намаляване на доверието в процеса; като има предвид, че изборът на председател на Комисията зависи от осигуряването на подкрепата от страна на мнозинството от членовете на Европейския парламент; като има предвид, че само част от гражданите на ЕС, които взеха участие в изборите за Европейски парламент, са убедени, че техният глас ще е от значение при избора на председател на Комисията, което подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността сред гражданите на ЕС относно процеса;

У.

като има предвид, че процесът „Spitzenkandidaten“ все още не е напълно развит; като има предвид, че, наред с другото, липсва възможност водещите кандидати да се регистрират като официални кандидати, което би позволило на всички европейски гласоподаватели да гласуват за предпочитания от тях водещ кандидат (Spitzenkandidat) и да знаят кои са кандидатите за председател на Комисията и как са били избрани от европейските политически партии; като има предвид, че Парламентът повдигна този въпрос в своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (19);

Ф.

като има предвид, че системата „Spitzenkandidaten“ трябва да бъде спешно реформирана след задълбочен размисъл в хода на Конференцията за бъдещето на Европа, при отчитане на пропорционалния характер на европейската избирателна система, и трябва да бъде готова за прилагане на следващите избори за Европейски парламент през 2024 г.; като има предвид, че този размисъл следва да отчита и фактическата политическа роля на Комисията и нейния председател, както и всички свързани с това промени в процеса на вземане на решения в Съюза;

Х.

като има предвид, че само 8 % от европейските гласоподаватели заявяват, че са гласували на последните избори, за да окажат влияние върху избора на следващия председател на Комисията (20), подчертава, че процесът на подбор на председателя на Европейската комисия трябва спешно да бъде разяснен и да стане по-прозрачен за гласоподавателите;

Ц.

като има предвид, че институционални предложения като например за транснационални листи, както се посочва от Парламента в неговата резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент, поставянето на европейските политически партии и движения в по-голяма степен в центъра на изборите за Европейски парламент, преобразуването на Съвета във втора законодателна камара на Съюза, както се предлага в резолюцията на Парламента от 16 февруари 2017 г. относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз, или въвеждането на възможност за сформиране на предизборни коалиции от европейски политически партии и движения, могат да спомогнат за трансформация на изборите за Европейски парламент в единни европейски избори, за разлика от сбора на 27 отделни национални избори, които се провеждат понастоящем;

Ч.

като има предвид, че процесът на разглеждане на декларациите за интереси и изслушванията от Европейския парламент на кандидатите за членове на Комисията беше важна крачка за засилване на отчетността на Комисията пред Парламента и обществото като цяло; като има предвид, че този процес може и следва да бъде допълнително подобрен в бъдеще;

Ш.

като има предвид, че демократичните процеси както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС, са били обект на стремежите на чужди сили, понякога свързани с вътрешни действащи лица, насочени към повлияване на резултата от изборите и към отслабване на Съюза; като има предвид, че механизмите, въведени от институциите на ЕС като например Кодекса за поведение срещу дезинформацията и Системата за бърз обмен на информация за изборите допринесоха за смекчаване на чуждестранната намеса по време на предизборната кампания;

Щ.

като има предвид, че исканията на Комисията към платформите на социалните медии преди изборите създадоха объркване и имаха нежелани последици, като например забраната за общоевропейски политически реклами, които са един от основните начини европейските политически партии да бъдат идентифицирани и разпознати от избирателите по време на европейските предизборни кампании; като има предвид, че особено по този въпрос институциите следва да разработят междуинституционален подход, за да се окаже положително въздействие върху сигурността и стабилността на изборния процес; като има предвид, че Кодексът за поведение е изцяло доброволен и е насочен по-скоро към прозрачност, отколкото към действително ограничаване, като например на целенасочените политически реклами;

AA.

като има предвид, че европейските политически партии и фондации са спомагащите фактори за успешен европейски политически дебат както по време на изборите за Европейски парламент, така и след тях, и като има предвид, че тяхната видимост следва да бъде повишена; като има предвид, че по силата на тази важна роля европейските политически партии и политически фондации следва да гарантират максимална финансова прозрачност по отношение на управляваните от тях средства, по-специално на средствата от бюджета на ЕС;

АБ.

като има предвид, че европейските политически партии са изправени пред различни ограничения на кампанията по време на изборите за Европейски парламент, включително ограничената възможност за финансиране на кампании и споделени дейности със своите национални партии членки, и им е забранено да участват в кампании във връзка с национални референдуми по европейски въпроси;

АВ.	като има предвид, че появата на нови политически партии и движения преди изборите за Европейски парламент показа интереса на гражданите към политическите иновации;

АГ.	като има предвид, че различаващите се национални правила за създаване на партии и достъп до европейските избори продължават да бъдат значителна пречка за политическите иновации и за създаването на истински общоевропейски политически дебат;

АД.	като има предвид съобщенията, че поради организацията на регистрацията на гласоподавателите в Обединеното кралство около един милион европейски граждани са били лишени от възможността да упражнят правото си да гласуват на европейските избори;

приветства по-високата избирателна активност на изборите за Европейски парламент през 2019 г., което показва, че тенденцията за намаляване на избирателната активност в Европа може да бъде обърната, но същевременно изразява разочарование от продължаващото високо равнище на въздържане от гласуване и че в целия ЕС почти половината от отговарящите на условията гласоподаватели не са гласували; признава важната роля на кампаниите, водени от институциите на ЕС и организациите на гражданското общество, за увеличаване на избирателната активност, и особено кампанията „Този път ще гласувам“; подчертава, че е необходимо да се предприемат повече действия на местно, регионално, национално и европейско равнище, за да се стимулира участието на гласоподавателите в европейските избори; счита, че по-високата избирателна активност показва, че все по-голяма част от гражданите разглеждат ЕС като подходящото равнище за справяне с предизвикателствата на нашето време, като например икономиката и устойчивия растеж, изменението на климата и опазването на околната среда, социалните неравенства и неравенството между половете, цифровата революция, насърчаването на свободата, правата на човека и демокрацията, демографското развитие, геополитически въпроси като миграцията и външната политика, сигурността и ролята на ЕС в света; поради това призовава всички институции на ЕС да поемат отговорност и да действат в съответствие с мандата, даден им пряко или непряко от гражданите;

изразява увереност, че тенденцията за увеличаване на избирателната активност може да бъде запазена, ако връзката и отчетността между гласоподавателите и кандидатите бъдат засилени, а предизвикателствата в целия ЕС и политическите програми се обсъждат във всички държави членки;

приветства значително увеличеното участие на младежта в изборите; отново призовава Съвета и Комисията да вземат предвид техните опасения, които са от решаващо значение за живота на следващите поколения, чрез процедури за публични консултации и в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа; препоръчва държавите членки да обмислят начини за хармонизиране на изискването за минимална възраст на гласоподавателите, за да се засили допълнително участието на младите гласоподаватели;

приветства факта, че балансът между половете в Парламента се е подобрил спрямо последните избори; подчертава обаче, че все още има възможност за по-нататъшно подобрение, за да се постигне истински балансиран по отношение на половете Парламент, и признава, че съществуват значителни различия между държавите членки — от избирането на повече от 50 % жени до неизбирането на нито една жена член на Европейския парламент; призовава държавите членки и институциите на Съюза да вземат всички необходими мерки, за да насърчават принципа на равенство между мъжете и жените по време на целия избирателен процес; подчертава във връзка с това значението на избирателни списъци с балансирано представителство на двата пола; призовава Комисията в сътрудничество с Парламента и други органи като Венецианската комисия, да формулира препоръки към държавите членки с оглед увеличаване на представителството на жените в Европейския парламенти призовава за въвеждането на списък на кандидатите с еднакъв брой кандидати от мъжки и женски пол, например чрез използване на списъци с редуващи се по полов признак кандидати или други еквивалентни методи, тъй като в много държави членки няма законодателство, гарантиращо политически паритет на избори;

отбелязва, че само няколко членове на Европейския парламент принадлежат към етнически, езикови и други малцинства (21); счита, че борбата с расизма и премахването на изключването и дискриминацията е задължение, което произтича от ценностите на ЕС и от Хартата на основните права на Европейския съюз; подчертава, че е необходимо да се направи повече на национално и европейско равнище, за да се увеличи допълнително включването в избирателните списъци и избирането на кандидати от малцинства, и призовава държавите членки и политическите партии, участващи в изборите за Европейски парламент, да приемат проактивни мерки за увеличаване на представителството на по-слабо представените групи;

във връзка с това припомня особените трудности, пред които са изправени ромите в областта на политическото участие, особено по отношение на достъпа до процедурите за регистрация на гласоподавателите, наред с другото поради липсата на документи за самоличност; призовава държавите членки да подобрят образованието и избирателната активност на гласоподавателите с ромски произход;

отбелязва, че биха могли да се направят подобни препоръки във връзка с упражняването на пасивното и активното избирателно право на гражданите с увреждания; припомня с голяма загриженост, че за целия Съюз приблизително 800 000 граждани с увреждания не са били в състояние да гласуват през 2019 г. поради националните правила; призовава държавите членки да засилят обмена на най-добри практики с цел подобряване на достъпа до избирателните секции за хора с увреждания; посочва, че за гласоподавателите с увреждания практическите условия за гласуване са също толкова важни, колкото и достъпът до информация или до избирателните секции;

призовава държавите членки да гарантират, че всички лица, които имат право да гласуват, включително гражданите на ЕС, живеещи извън своята държава на произход, бездомните хора и затворниците, на които е предоставено такова право в съответствие с националното законодателство, могат да упражняват това право;

отбелязва, че различаващите се изборни култури са довели до редица различни избирателни системи; препоръчва ясни регламенти, препоръки и насоки, чрез които да се гарантира сближаване към единно европейско изборно право и равенство на гласовете на гражданите на ЕС, особено когато става въпрос за правото на регистриране на партия и кандидатирането за избори, достъпа до бюлетини, набирането на кандидати, достъпността, възможността за гласуване чрез представител или за дистанционно гласуване, както и датите за провеждането на избори;

10.

признава добрата организация на изборния процес по време на европейските избори през 2019 г. въпреки несигурността, произтичаща от напускането на ЕС от страна на Обединеното кралство; подчертава в този контекст безпроблемната смяна на състава на Европейския парламент след Брексит поради предпазната клауза, предвидена в неговата резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент;

11.

настоятелно призовава държавите членки, преди изборите през 2024 г., да предоставят повече ресурси в консулствата, така че проверките да могат да бъдат засилени, а гражданите да са напълно наясно, че множественото гласуване е незаконно;

12.

призовава държавите членки да подобрят своите закони, за да се улесни гласуването на бездомните хора; подчертава, че изискването хората да представят доказателство за адресна регистрация като условие за гласуване, предвидено в Директива 93/109/ЕО на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани (22), може да послужи за изключване на бездомните хора в държави, в които те не могат да получат административен адрес; настоятелно препоръчва да се премахне изискването за представяне на доказателство за адресна регистрация, за да се улеснява гласуването на бездомните хора, които са пълноправни граждани на ЕС;

13.

счита, че причините, поради които процесът „Spitzenkandidaten“ не успя да доведе до избора на председател на Европейската комисия след изборите през 2019 г., се състоят в това че, първо, не бяха направени подобрения в прилагането на принципа „Spitzenkandidaten“ резултат на поуките от 2014 г. и, второ, процесът не беше разяснен на гражданите на ЕС и неговото неразбиране от тях; възнамерява да реформира демократичния процес за избор на председател на Комисията преди следващите европейски избори през 2024 г.; отбелязва обаче, че изборът на председател на Комисията винаги зависи от осигуряването на подкрепа от мнозинството от членовете на Европейския парламент, така че изборните резултати да намерят пълно отражение, както е предвидено в Договора от Лисабон;

14.

подчертава важната роля на предстоящата конференция за бъдещето на Европа в дебата относно институционалните въпроси, и също така с оглед на резултатите от изборите за Европейски парламент през 2019 г.; приветства предстоящата съвместна декларация на трите институции на ЕС относно Конференцията за бъдещето на Европа и призовава за бързото ѝ приемане; припомня ангажимента на председателя на Комисията да разгледа теми, свързани конкретно с демократичните процеси и институционалните въпроси, включително в контекста на Конференцията, без да се засягат решенията, взети от самата Конференция относно списъка на приоритетните въпроси;

15.

подчертава, че изборът на Комисията и нейния председател зависи от наличието на мнозинство от членовете на Парламента, което фактически изисква формирането на коалиция въз основа на програмно споразумение, както е видно от избора през юли 2019 г. на Комисията „Фон дер Лайен“;

16.

изтъква, че няма никакви пречки европейските партии и движения да формират коалиции преди изборите за Европейски парламент и по този начин да представят съвместна програма и излъчат единен водещ кандидат на коалицията;

17.

счита, че резултатите от европейските избори засилиха политическото измерение на избора на Европейска комисия и следователно необходимостта от по-прецизен и обективен контрол на декларациите за интереси на кандидатите за членове на Комисията; счита също така, че този процес е подчертал необходимостта от техническа и безпристрастна оценка на декларациите за интереси на кандидатите за членове на Комисията; подкрепя предстоящото обсъждане в комисията по конституционни въпроси (AFCO) и в комисията по правни въпроси (JURI) на въпроса за създаването на независим орган по етика, който би могъл да разполага с подходящи ресурси; подчертава обаче, че одобряването или отхвърлянето на всеки кандидат за член на Комисията и на колегиума на членовете на Комисията следва в крайна сметка да бъде политическо начинание, което остава изцяло в прерогативите на Европейския парламент;

18.

настоява на всички европейски гласоподаватели да се даде възможност да гласуват за предпочитания от тях кандидат за председател на Комисията; поради това отново заявява, че водещите кандидати (Spitzenkandidaten) следва да могат да бъдат официални кандидати на следващите избори във всички държави членки, избрани от европейска политическа партия и отстояващи единна европейска изборна програма; подчертава, че като се има предвид пропорционалната избирателна система на ЕС, изборът на председател на Европейската комисия следва да зависи от неговата или нейната способност да получи подкрепата на мнозинството от членовете на Европейския парламент;

19.

изтъква, че предложените в настоящия доклад промени в първичното право на ЕС, които отразяват засилената политическа роля на Комисията в рамката на ЕС, следва също така да включват индивидуалната и колективната отговорност на Комисията пред Парламента и Съвета, както и преобразуването на Съвета във втора законодателна камара на Съюза;

20.

предлага реформа на Акта за избирането на членове на Европейския парламент и на решението относно състава на Европейския парламент, с оглед както на незабавни подобрения за предстоящите избори, така и на договорена и задължителна пътна карта за подобрения извън предстоящите избори;

21.

признава, че макар договорената реформа на избирателния закон все още да не е ратифицирана от някои държави членки, биха могли да се обсъдят следните елементи, които биха могли да подобрят процеса на избори за Европейски парламент, включително в контекста на Конференцията за бъдещето на Европа:

—	нови методи за дистанционно гласуване за гражданите по време на европейските избори при специфични или изключителни обстоятелства,

—	общи правила за допускане на кандидати до избори и общи правила за кампанията и финансирането,

—	хармонизирани стандарти за пасивно и активно избирателно право в държавите членки, включително обмисляне на намаляване на минималната възраст на гласоподавателите във всички държави членки до навършени 16 години,

—	разпоредби относно периодите на отсъствие на членовете на ЕП, например в случай на отпуск по майчинство, родителски отпуск или тежко заболяване;

22.

отново призовава за създаването на Европейски избирателен орган с мандат за наблюдение на прилагането на насоките и разпоредбите, свързани с европейското избирателно право; препоръчва по-нататъшно подобряване на механизмите за обмен на информация между националните избирателни комисии, под координацията на Европейския избирателен орган;

23.

изразява дълбока загриженост относно факта, че в периода преди европейските избори през 2019 г. непрекъснато се появяваха доказателства за намеса и кампании за дезинформация, често с индикации за чуждо влияние; отбелязва усилията на Комисията и други институции за справяне с чуждестранната намеса по време на предизборната кампания, по-специално чрез Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (East StratCom) на ЕСВД; въпреки това посочва, че финансовите и човешките ресурси, необходими за противодействие на тези атаки срещу европейската демокрация, включително на национално равнище, са многократно по-големи от предвидените европейски ресурси, взети заедно; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат значително финансирането за борба с чуждестранната намеса; подчертава, че трябва да се отдаде приоритет на подобряването на образованието, което децата получават още от най-ранна възраст във връзка с ползването на медиите и гражданските умения, в обществото като цяло и в училищата, за да може да се развие способността на хората да мислят критично и да откриват необоснована информация и връзки към проверима информация;

24.

счита, че нелегитимната намеса в изборните процеси не е само чуждестранен феномен; смята, че алгоритмите за популяризиране на съдържанието в платформите на социалните медии трябва да бъдат подложени на проверка и, ако е необходимо, да бъдат регулирани, за да се гарантира, че информацията, достъпна за гражданите, не е пристрастна и че тяхното право на информация по време на предизборните кампании и след това е защитено;

25.

счита, че трудностите във връзка с политическата реклама в платформите на социалните медии показват необходимостта от хармонизиране на правилата за провеждане на кампании в целия Съюз, по-специално поради факта, че европейските избори на практика водят до общоевропейски кампании, при които необходимостта от спазване на 27 различни правни режима в цифровото пространство създава пречки и правна несигурност за политическите партии и движения;

26.

настоятелно призовава Комисията и Съвета да предприемат всички необходими мерки за ефективна борба с чуждестранната намеса и с вътрешните и външните измерения на дезинформацията, да се ангажират с цялостно сътрудничество с новата специална комисия на Европейския парламент по въпросите на външната намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз, включително и дезинформацията, и да изпълнят изцяло нейните препоръки веднага след представянето на нейните заключения, като това стане преди следващите европейски избори; насърчава Комисията и Съвета да работят в много по-тясно сътрудничество с Парламента по тези въпроси, тъй като защитата на нашите демократични институции е основна компетентност на Европейския парламент;

27.

признава важната роля на европейските политически партии, политически движения и фондации за насърчаването на европейски политически дебат; изтъква обаче, че поради ограничителните мерки на европейско и национално равнище европейските политически партии не могат да участват пълноценно в европейските предизборни кампании; подчертава освен това, че те нямат право да провеждат кампании във връзка с референдуми по европейски въпроси, като например международните търговски споразумения или референдума в Обединеното кралство от 2016 г. относно членството в ЕС; призовава за по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство и законодателството на ЕС, за да се гарантират еднакви условия на действие в целия ЕС по време на европейските избори; предлага да се подобри видимостта на европейските политически партии, като на бюлетините се отпечатат техните наименования и лога, и препоръчва същите да се поставят и на всички материали, използвани в европейските предизборни кампании;

28.

счита, че изборните програми на европейските политически партии следва да бъдат известни преди изборите, което изисква ясни и прозрачни правила за провеждането на кампаниите; подчертава, че правилата за изборите за Европейски парламент трябва да насърчават демократичността на европейските партии, включително чрез въвеждане на задължение за националните партии, участващи в европейските избори, да поставят на избирателната бюлетина логото на съответната европейска партия до националното лого;

29.

предлага да бъде изменен Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации, (23) за да могат европейските политически партии и фондации да участват пълноценно в европейското политическо пространство, да провеждат кампании, да могат да получават средства за кампаниите от чужбина и да участват в европейските избори, да се увеличи прозрачността на тяхното финансиране, особено относно управлението на средства от бюджета на ЕС, както и когато финансирането идва от партии членки, и да се забранят даренията от частни лица и публични организации от държави извън ЕС; въпреки това подчертава, че членски внос от партии от държави членки на Съвета на Европа би могъл да бъде разрешен с оглед насърчаване на общоевропейски политически връзки, при условие че това се извършва в рамките на повишена прозрачност;

30.

изтъква, че манифестите на европейските партии все още не бяха важна част от политическия дебат преди изборите през 2019 г.; изразява дълбоко съжаление относно случаите, в които този дебат беше съсредоточен върху национални теми, а не върху въпроси, свързани с ЕС, без пряка връзка с изготвянето на политиките на ЕС; счита, че европейското измерение на изборите може да се засили по най-добър начин, като на гражданите се предоставя повече информация относно решенията, вземани от ЕС, и относно последиците от тези решения за тяхното ежедневие;

31.

счита, че въвеждането на ежегодна европейска седмица, която да се провежда едновременно във всички национални парламенти, с дебати между членове на националните парламенти, членове на Европейската комисия, членове на Европейския парламент и представители на гражданското общество относно работната програма на Комисията, ще подкрепи появата на свързани междупарламентарни публични сфери и ще подобри комуникацията във връзка с европейските действия на национално равнище;

32.

призовава за координирана стратегия на европейско равнище с цел обезпечаване на медийното отразяване на изборите за Европейски парламент, по-специално като се организират дебати за политическите програми на различните европейски политически сили, като се канят кандидати за европейските избори от различни държави членки и като се осигури отразяване на събитията в рамките на съответните кампании;

33.

насърчава обществените радио- и телевизионни оператори да бъдат домакини и да излъчват дебатите между водещите кандидати, както и между кандидатите, участващи в изборите за Европейски парламент, като част от техния мандат за информиране на обществеността;

34.

счита, че резултатите от изборите за Европейски парламент са ясен знак за задълбочен институционален размисъл, който ще позволи на гражданите, гражданското общество и техните представители да определят бъдещето на Съюза; подчертава, че избухването на пандемията от COVID-19 засили неотложната необходимост от провеждане на процес на институционални реформи на европейско равнище; поради това призовава всички институционални партньори да поемат своята отговорност и да проведат амбициозна, интерактивна и приобщаваща конференция за бъдещето на Европа, отворена за гражданите, гражданското общество и техните представители и която укрепва представителната демокрация и устойчивостта на ЕС чрез постигане на осезаеми резултати, както и да предприемат последващи действия във връзка със заключенията на конференцията, които следва да доведат до значителни промени в политиките и институционалната структура на ЕС и да дадат нов тласък на европейския проект;

35.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 178, 16.7.2018 г., стр. 1.

(2) ОВ L 165 I, 2.7.2018 г., стр. 1.

(3) ОВ L 129, 25.5.2018 г., стр. 76.

(4) ОВ L 114 I, 4.5.2018 г., стр. 1.

(5) ОВ L 85 I, 27.3.2019 г., стр. 7.

(6) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.

(7) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 7.

(8) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 215.

(9) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 201.

(10) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 170.

(11) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 83.

(12) Приети текстове, P9_TA(2019)0002.

(13) Приети текстове, P9_TA(2019)0031.

(14) Приети текстове, P8_TA(2019)0098.

(15) Приети текстове, P9_TA(2020)0161.

(16) Евробарометър 91.5, ‘The 2019 Post-Electoral Survey — Have European Elections Entered a New Dimension?’, Европейски парламент, септември 2019 г.

(17) FEANTSA и фондация Abbé-Pierre, ‘Fifth Overview of Housing Exclusion in Europe 2020’, юли 2020 г.

(18) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 246.

(19) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 89.

(20) Евробарометър 91.5, септември 2019 г.

(21) Съобщение на Комисията от 19 юни 2020 г., озаглавено „Доклад относно изборите за Европейски парламент през 2019 г.“ (COM(2020)0252).

(22) ОВ L 329, 30.12.1993 г., стр. 34.

(23) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/107

P9_TA(2020)0328

Положението с основните права в Европейския съюз — годишен доклад за периода 2018 — 2019 г.

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно положението с основните права в Европейския съюз — годишен доклад за периода 2018 — 2019 г. (2019/2199(INI))

(2021/C 425/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП),

—	като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид позоваванията в предходните доклади относно състоянието на основните права в Европейския съюз,

—	като взе предвид член 20 от Хартата, който гласи, че всички хора са равни пред закона,

—	като взе предвид член 21 от Хартата, който забранява всякаква дискриминация,

—	като взе предвид задължението съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС Съюзът да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека,

—	като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1) („Директивата за расовото равенство“),

—	като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2),

—	като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (3),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (5),

—	като взе предвид разискванията от пленарното заседание в Страсбург относно неотложните действия, необходими за справяне с бездомността в Европа, състояли се на 13 януари 2020 г.,

—	като взе предвид принцип 19 от Европейския стълб на социалните права, който гласи, че „на нуждаещите се следва да се предоставя достъп до социално жилищно настаняване или жилищно подпомагане с добро качество“,

—	като взе предвид член 31 от преразгледаната Европейска социална харта относно правото на жилищно настаняване,

—	като взе предвид член 34, параграф 3 от Хартата, който утвърждава правото на социална помощ и помощ за жилище, с цел борба със социалното изключване и бедността,

—	като взе предвид доклада на Комисията от 2019 г. относно бедността сред работещите (6),

—	като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Борба срещу детската бедност: въпрос, свързан с основните права“,

—	като взе предвид Резолюция 2280 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 11 април 2019 г., озаглавена „Положението на мигрантите и бежанците на гръцките острови“ (7),

—	като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) (8),

—	като взе предвид член 2 от преразгледаната Европейска социална харта относно правото на справедливи условия на труд,

—	като взе предвид член 31 от Хартата относно справедливи и равни условия на труд,

—	като взе предвид препоръката на Съвета от 9 април 2019 г. относно икономическата политика в еврозоната (2019/C 136/01),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно заетост и социални политики в еврозоната (9),

—	като взе предвид Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019 — 2027 г., основаваща се на резолюцията на Съвета от 26 ноември 2018 г.,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (10),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (11),

—	като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (12),

—

като взе предвид доклада от Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Втори доклад относно напредъка в борбата с трафика на хора (2018 г.) съгласно изискванията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него“ (COM(2018)0777),

—	като взе предвид 8-ия общ доклад относно дейността на ГРЕТА (13) и докладите на ГРЕТА относно прилагането от всички държави членки на Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора (14),

—

като взе предвид съобщението от 28 ноември 2018 г. на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка, озаглавено „Чиста планета за всички. Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773) (15),

—	като взе предвид принцип 16 от Европейския стълб на социалните права, в който се подчертава правото на своевременен достъп до качествена профилактика и здравни грижи на достъпна цена,

—	като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2018 г. относно насоките за държавите членки за предотвратяване на инкриминирането на хуманитарната помощ (17),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти (18),

—	като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от октомври 2014 г. относно алтернативните решения на имиграционното задържане на деца (RES 2020),

—	като взе предвид препоръката на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа от юни 2019 г., озаглавена „Спасен човешки живот. Защитени права. Преодоляване на различията по отношение на защитата на бежанците и мигрантите в Средиземноморието“ (19),

—

като взе предвид доклада за 2019 г. относно положението с основните права в ЕС на Агенцията на Европейския съюз за основните права и актуализацията от юни 2019 г. на бележката на FRA, озаглавена „Кораби на НПО, участващи в издирвателни и спасителни операции в Средиземно море, и наказателни разследвания“ (20),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2017 г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно борбата срещу антисемитизма (22),

—	като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. по повод Международния ден на ромите — антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г., озаглавена „Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения“ (24),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения (25),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа (26),

—	като взе предвид доклада на FRA, озаглавен „Жените от ромски произход в девет държави от ЕС“,

—	като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (27),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите — членки на ЕС (28),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (29),

—	като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно използването на данните на ползвателите на „Фейсбук“ от „Кеймбридж Аналитика“ и въздействието върху защитата на личните данни (30),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа (31),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (32),

—	като взе предвид своята законодателна резолюция от 17 януари 2019 г. относно защита на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (33);

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юли 2019 г. относно укрепване на върховенството на закона в Съюза — план за действие (COM(2019)0343),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580), и придружаващите го 27 глави относно принципите на правовата държава в държавите членки (SWD(2020)0300-0326), в които се разглежда въздействието на предприетите от държавите членки мерки във връзка с COVID-19 върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно правата на интерсексуалните лица (34),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно правото на мирен протест и пропорционалното използване на сила (35),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно основните права на хората от африкански произход в Европа (36),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2019 г. относно криминализирането на сексуалното образование в Полша (37),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето (38),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС (39),

—	като взе предвид Препоръка (ЕС) 2018/951 на Комисията относно стандартите за органите по въпросите на равенството (40),

—	като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2018 г. относно Списъка с дейности за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ,

—	като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица (41),

—	като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно прилагането на Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (42),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно текущите изслушвания по член 7, параграф 1 от ДЕС относно Полша и Унгария (43),

—

като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 19 декември 2017 г. по дело A.R. и L.R./Швейцария (22338/15), в което се потвърди, че широкообхватното сексуално образование преследва законните цели за защита на общественото здраве, защитата на децата от сексуално насилие и подготовката им за социалните реалности; следователно не се признава задължение от страна на държавите членки да позволяват на родителите да оттеглят децата си от такова образование,

—

като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека по дело Sh.D. и други/Гърция, Австрия, Хърватия, Унгария, Северна Македония, Сърбия и Словения (44), което потвърждава, че крайната уязвимост на детето следва да има предимство пред нередовния статут, като се предприемат необходимите мерки за защита, и че органите са нарушили член 5, като автоматично са приложили режим на предварително задържане, без да разгледат каквито и да било алтернативи на задържането или на изискваното от правото на ЕС избягване на задържането, когато става въпрос за деца (45),

—

като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 3 октомври 2019 г. относно насилието в акушеро-гинекологичната област (RES 2306) и свързания с нея доклад на комитета за равенство и недискриминация на Съвета на Европа от 12 септември 2019 г., в която Асамблеята призовава държавите — членки на Съвета на Европа, да се борят с формите на насилие в акушеро-гинекологичната област и предоставя препоръки за това как да се постигне това,

—	като взе предвид тематичния документ, озаглавен „Сексуалното и репродуктивно здраве и права на жените в Европа“ (2017 г.) на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа,

—	като взе предвид доклада на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека след нейното посещение в Унгария от 4 до 8 февруари 2019 г. (46),

—	като взе предвид резолюция 2299 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно политиките и практиката за отблъскване в държавите — членки на Съвета на Европа (47),

—	като взе предвид докладите на националните, европейските и международните НПО, както и докладите на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа,

—	като взе предвид работата, осъществена от FRA, Съвета на Европа и Венецианската комисия,

—	като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека,

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул („Конвенцията от Истанбул“),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (48),

—	като взе предвид работата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции,

—	като взе предвид годишния доклад на Комисията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС за 2018 г. (49),

—	като взе предвид докладите на FRA относно основните права за 2018 г. и 2019 г. (50),

—	като взе предвид документа на FRA, озаглавен „Пространство на гражданското общество: гледната точка на организациите“, както и нейния доклад, озаглавен „Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи по въпросите на правата на човека в ЕС“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по конституционни въпроси и на комисията по петиции,

—	като взе предвид позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0226/2020),

като има предвид, че ЕС не е само паричен, но и социален съюз, както това е установено в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), Европейската социална харта и Европейския стълб на социалните права; като има предвид, че член 151 от ДФЕС се отнася до основните социални права като залегналите в Европейската социална харта; като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, посочени в член 2 от ДЕС и отразени в Хартата и залегнали в международните договори за правата на човека; като има предвид, че Хартата е част от първичното право на ЕС; като има предвид, че Съюзът все още не се е присъединил към, въпреки задължението си да стори това съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС;

Б.

като има предвид, че тези ценности се споделят от всички държави членки и следва да бъдат подкрепяни и активно насърчавани от ЕС и всяка държава членка поотделно във всички техни политики, както във вътрешен, така и във външен план по последователен начин; като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права, и като има предвид, че държавите членки носят крайната отговорност за защитата на правата на човека за всички;

В.

като има предвид, че съгласно член 17 от ДЕС Комисията трябва да следи за прилагането на Договорите; като има предвид, че отказът на държава членка да се придържа изцяло към правото на ЕС, разделението на властите, независимостта на съдебната система и предвидимостта на действията на държавата поставят под въпрос доверието в ЕС; като има предвид, че независимата съдебна система, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и медийният плурализъм представляват ключови елементи от принципите на правовата държава;

Г.

като има предвид, че през 2018 г. и 2019 г. ЕС беше изправен пред сериозни и многостранни предизвикателства във връзка със защитата на основните права, принципите на правовата държава и демокрацията, които са неразривно свързани; като има предвид, че специалният Евробарометър на Европейската комисия от март 2019 г. показва, че осведомеността за Хартата продължава да е ниска; като има предвид, че според Агенцията на ЕС за основните права през 2018 г. в целия ЕС са установени не само нарушения на правата на човека, но и отхвърляне на системите за защита на правата на човека като цяло (51);

Д.

като има предвид, че е необходимо по-добро популяризиране на Хартата, например чрез кампании за повишаване на осведомеността, за да станат нейните разпоредби по-ефективни и да се популяризира като положителен източник на тълкуване; като има предвид, че е налице необходимост от засилен обмен на информация относно опита и подходите при прилагане на Хартата между съдии, адвокатски сдружения и публични администрации в държавите членки, а също и отвъд националните граници, и като се използват, когато е целесъобразно, съществуващите възможности за финансиране като предвидените в програмата „Правосъдие“, както и че биха могли да са от полза програми за обучение за практикуващи юристи;

Е.	като има предвид, че корупцията представлява сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и нанася вреди на всички държави членки и на ЕС като цяло; като има предвид, че правната рамка за борба с корупцията все още не се прилага еднакво в държавите членки;

Ж.	като има предвид, че увеличаването на несигурната заетост, както и на младежката безработица, е силно обезпокоително и може да доведе до дълготрайни отрицателни въздействия върху правата, залегнали в член 31 от Хартата;

З.

като има предвид, че правата на децата са залегнали в Хартата; като има предвид, че висшите интереси на детето следва да бъдат решаващо съображение във всички действия на ЕС, а принципът за висшия интерес на детето следва изцяло да се зачита във всички законодателни актове, съдебни и правителствени решения на всички равнища; като има предвид, че държавите членки следва да гарантират правото на образование за всички деца в ЕС и да ги защитават от всяка форма на дискриминация;

И.

като има предвид, че основаното на пола насилие във всичките му форми, включително тормозът и насилието на работното място, у дома и онлайн, е нарушение на основните права, което засяга всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване, и че то представлява съществена пречка пред равенството между жените и мъжете; като има предвид, че цели 11 държави членки не предоставят данни относно жените — жертви на предумишлено убийство от интимен партньор или член на семейството (52);

Й.

като има предвид, че Европейският съд по правата на човека е установил, че различните видове влошаване на състоянието на околната среда могат да доведат до нарушения на правата на човека като правото на живот, на личен и семеен живот, забраната на нечовешкото и унизително отношение и мирното ползване на дома (53); като има предвид, че несправедливостите по отношение на околната среда редовно са свързани с рискове за здравето и отрицателни последици за благосъстоянието и че определени общности и групи, включително групите в неравностойно социално-икономическо положение, и черните и цветнокожите, и етническите малцинства, са непропорционално засегнати от екологичните тежести;

К.	като има предвид, че достъпът до правосъдие е основно право и безнаказаността представлява важна пречка за възстановяването и защитата на жертвите;

Л.

като има предвид, че през последните години се наблюдава организирана съпротива срещу правата на жените и момичетата, като някои държави членки се опитват да отстъпят по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, като например действащата правна защита за достъпа на жените до свързани с абортите грижи, включително въвеждането на регресивни предпоставки, преди да може да бъде извършен аборт като задължителни предубедени консултации или периоди на изчакване, негарантиране, че пречки, които възпрепятстват достъпа до аборт, на практика са премахнати, както и опити за пълна забрана на абортите и премахване на действащите правни основания за аборт; като има предвид, че в някои държави членки са правени опити за ограничаване или забрана на сексуалното образование и изследванията на пола и за насърчаване на кампании срещу Конвенцията от Истанбул, отричащи съществуването на насилие, основано на пола; като има предвид, че съпротивата срещу правата на жените и равенството между половете често са свързани с по-общо влошаване на положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

М.

като има предвид, че в няколко държави членки все повече зачестяват случаите на гинекологично и акушерско насилие (54); като има предвид, че правата на жените в цялото им многообразие са защитени съгласно Договора, включително на жените от ромски произход, чернокожите и цветнокожите жени, ЛГБТ жени и жените с увреждания; като има предвид, че особено засегнати по отношение на спазването на правата на жените са жените от ромски произход, които често са подложени на изострени форми на словесен, физически, психологически и расов тормоз в областта на репродуктивното здраве; като има предвид, че жените от ромски произход са подлагани и на етническа сегрегация в здравните заведения за бременност и майчинство, като са настанявани в отделни стаи с отделена баня и помещения за хранене; като има предвид, че в някои държави членки ромите са били подлагани на системни практики на принудителна и насилствена стерилизация и не са имали възможност да получат подходящо обезщетение, включително обезщетение за вреди, произтичащи от нарушенията на техните човешки права;

Н.

като има предвид, че в ЕС се наблюдава разпространение на расизма, нетърпимостта, екстремизма, ислямофобските, антисемитски и антиромски настроения, които са се превърнали в нещо нормално в някои държави членки и се възприемат от лицата, формиращи общественото мнение, и от политици в целия ЕС, като се насърчава социален климат, който предоставя благоприятни условия за расизъм, дискриминация и престъпления от омраза; като има предвид, че мюсюлманите, включително жените мюсюлманки, продължават да са обект на широко разпространена враждебност и нетолерантност в много държави от ЕС (55); като има предвид, че в своя доклад за 2019 г. Агенцията на ЕС за основните права отбелязва, че в много държави съществуват дискриминационни институционални практики, политики и закони; като има предвид, че борбата срещу тероризма и политиките за борба с тероризма не следва да водят до обща дискриминация срещу определени общности; като има предвид, че през декември 2018 г. FRA създаде първата специализирана база данни относно омразата към мюсюлманите; като има предвид, че антисемитизмът изглежда отбелязва подем, както сочи докладът от 4 юли 2019 г. на Агенцията за основните права на ЕС, като няколко държави членки докладват увеличение на престъпленията, мотивирани от антисемитизъм; като има предвид, че етническите и религиозните малцинства често са подложени на словесен, физически, психологически и расов тормоз; като има предвид, че развитието на образованието и обучението е от решаващо значение с цел поощряване на критично мислене, предоставяне на инструменти за идентифициране на всички форми на дискриминация и нетолерантност и насърчаване на цифровата грамотност;

О.	като има предвид, че все по-честото прибягване от страна държавите до нови технологии, като прогнозирането в полицейската област и използването на лицево разпознаване, създават редица рискове, особено за расовите малцинства в Европа;

П.	като има предвид, че има сериозна съпротива срещу правата на ЛГБТИ лица, дори до степен на въвеждане на зони, забранени за ЛГБТИ лица, в една държава членка (56);

Р.

като има предвид, че ЕС и държавите членки имат споделени компетентности в областта на жилищното настаняване; като има предвид, че е необходима стратегия както на национално равнище, така и на равнище ЕС; като има предвид, че бездомността представлява ситуация, която лишава хората от човешки права и сама по себе си е нарушение на правата на човека; като има предвид, че съществува неприемлива тенденция за увеличаване на броя на извежданията от жилища и на бездомността в целия ЕС (57);

С.

като има предвид, че днес предлагането на жилища на достъпни цени в Европа е недостатъчно въпреки нарастващото търсене; като има предвид, че годишните прегледи, публикувани от Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA), откриха доказателства за нарастваща бездомност в почти всички държави от ЕС/ЕИП; в доклада на FEANTSA от 2018 г. се отбелязва, че децата се превръщат в най-голямата група хора в спешните приюти в резултат на влошаване на условията на живот на изключително уязвимите семейства (58);

Т.

като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата и плурализмът на медиите са залегнали в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ; като има предвид, че независимостта на съдебната система, свободата на изразяване на мнение и информация, и плурализмът на медиите основни елементи на принципите на правовата държава и са от жизненоважно значение за демократичното функциониране на ЕС и на неговите държави членки;

У.

като има предвид, че броят на заплахите и нападенията срещу журналисти се повиши в целия ЕС (59); като има предвид, че съгласно доклад на ОССЕ е налице ширеща се безнаказаност, тъй като например едва под 15 % от убийствата на журналисти в държавите, членуващи в ОССЕ, биват разкривани (Доклад относно свободата на медиите); като има предвид, че е налице явно влошаване по отношение на защитата на журналистите, което уронва свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение, като излага на риск демокрацията;

Ф.

като има предвид, че в резолюцията на Парламента относно плурализма и свободата на медиите в ЕС се подчертава, че държавите членки и Комисията следва да се въздържат от приемането на ненужни или непропорционални мерки, които ограничават достъпа до интернет и упражняването на основни права на човека или водят до оказването на контрол върху публичните комуникации чрез произволното налагане на извънредно положение или на други основания; като има предвид, че понякога в тези закони се използва неясна и неточна формулировка, като по този начин се предоставя голяма свобода на преценка на правоприлагащите органи, когато става въпрос за прилагането, и се увеличават рисковете от произволни ограничения на правото на свобода на мирни събрания;

Х.

като има предвид, че през 2018 г. и 2019 г. беше доказано, че в нарушение на действащото законодателство за защита на данните някои големи дружества в сферата на социалните медии са предоставили на приложения на трети лица достъп до лични данни на потребители и че с тези лични данни все повече се злоупотребява за предвиждане и манипулиране на поведението, включително за целите на провеждане на изборни кампании; като има предвид, че с оглед на непрекъснатото развитие на технологиите, намесата в основните права може да достигне тревожно високи равнища; като има предвид, че различни информационни системи могат да имат въздействие върху основните права, като например защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

Ц.

като има предвид, че в светлината на непрекъснатото развитие на технологиите не е лесно да се предвидят намесите в основните права; като има предвид, че различни информационни системи могат да имат въздействие върху основните права, например пропуски в защитата на данните и нарушения на неприкосновеността на личния живот; като има предвид, че повишената оперативна съвместимост на тези системи би могла да доведе до надеждна и по-навременна защита на нашите граждани и по този начин на техните права, по-конкретно в случаи на изчезнали деца, трафик на хора или справяне с изпирането на пари; като има предвид, че сътрудничеството и обменът на информация между различните агенции на ЕС, действащи в областта на сигурността, са от жизненоважно значение за своевременната и ефективна борба срещу тероризма и радикализацията, както и за предотвратяването на киберпрестъпления;

Ч.

като има предвид, че лицата, сигнализиращи за нередности, и журналистите играят съществена роля във всяка открита и прозрачна демокрация; като има предвид, че лицата, сигнализиращи за нередности, и журналистите са от изключително значение за насърчаване на прозрачността, демокрацията и върховенството на закона, като сигнализират за противоправно или неуместно поведение, което застрашава обществения интерес, като случаи на корупция, престъпления или конфликти на интереси, които представляват заплаха за правата и свободите на гражданите; като има предвид, че подаването на сигнали за нередности и журналистиката са основни аспекти на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация; като има предвид, че журналистите и другите работещи в медиите в ЕС са изправени пред множество нападения, заплахи и натиск от държавни и недържавни участници; като има предвид, че подходящата защита на журналистите и лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС и на национално и на международно равнище, както и отчитането на важната роля на журналистите, особено на разследващите журналисти, и на лицата, сигнализиращи за нередности, в обществения живот, са предпоставки за гарантиране на ефективността на тези роли;

Ш.

като има предвид, че в член 11 от ЕКПЧ и в член 12 от Хартата се посочва, че всеки има право на свобода на мирни събрания и на свобода на сдружаване, включително на право да формира и да се присъединява към профсъюзи за защита на своите интереси; като има предвид, че в демократичните общества свободата на събранията е един от инструментите, чрез които хората могат да участват в обществения дебат и да внасят социални промени;

Щ.

като има предвид, че полицейските служители на служба трябва винаги да могат да бъдат идентифицирани, за да се даде възможност за разследване на евентуални случаи на прекомерна употреба на сила, и че националните органи трябва да определят свързаните с това отговорности; като има предвид, че държавите членки са установили различни прагове за използването на сила и оръжия от правоприлагащите органи за поддържане на обществения ред; като има предвид, че редица държави членки (60) са приели закони, които биха могли да доведат до непропорционални ограничения на правото на свобода на мирни събрания;

АА.

като има предвид, че в някои държави членки пространството за гражданското общество се ограничава; като има предвид, че държавите членки носят отговорност за гарантиране, че правата на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека не се ограничават и че е налице благоприятна законодателна и регулаторна среда, както се изтъква в наскоро приетите Заключения на Съвета относно Хартата на основните права 10 години по-късно: актуално състояние и бъдеща работа; като има предвид, че държавите членки следва също да подкрепят работата на организациите на гражданското общество чрез достатъчно финансиране и да гарантират, че има механизми за ползотворно сътрудничество с тях;

AБ.

като има предвид, че държавно и недържавно спонсорирани кампании за дискредитиране на защитници на правата на човека и организации на гражданското общество целят чрез своите стратегии отмяната на действащи закони в областта на основните права; като има предвид, че тези кампании често са отразявани от традиционните медии и социалните мрежи, докато лицата, които защитават мигрантите и търсещите убежище лица, общността на ЛГБТИ+ лица, оцелелите от основано на пола насилие, лица, работещи в областта на вероизповеданията и религиите, и други маргинализирани групи, продължават да бъдат инкриминирани и стигматизирани;

АВ.

като има предвид, че според МОМ 1 885 души през 2019 г. и 2 299 души през 2018 г. са загинали или изчезнали в Средиземно море на път за Европа; като има предвид, че пътят от Либия към Европа все още е пътят на миграция с най-висок брой смъртни случаи в света (646 смъртни случая досега през 2019 г.) и е бил пет пъти по-смъртоносен през 2018 г., отколкото през 2015 г., по-специално поради намаляване на издирвателните и спасителните дейности край бреговете на Либия (61); като има предвид, че спасяването на човешки живот е проява на солидарност с изложените на риск, но преди всичко правно задължение както съгласно международното право, тъй като член 98 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) — ратифицирана от всички държави членки и от Съюза, изисква от държавите да оказват помощ на всяко бедстващо в морето лице, така и съгласно правото на Съюза (62);

АГ.

като има предвид, че криминализирането на солидарността продължи да се използва като инструмент за разстройване на работата на НПО, които се опитват да спасяват човешки живот в Средиземно море; като има предвид, че в няколко държави от ЕС са повдигнати обвинения срещу лица във връзка с помощта, която са предоставили на мигранти и търсещи убежище лица, което показва обезпокоителната тенденция за криминализиране на хуманитарната помощ за мигрантите и търсещите убежище;

АД.

като има предвид, че по силата на европейското и международното право ЕС е задължен да приема и обработва молбите на хората, които идват на негова територия, за да търсят убежище; като има предвид, че отблъскванията представляват нарушение на правото на ЕС и на международното право и пречат на търсещите убежище да се възползват от правните гаранции, установени в посочения правен ред; като има предвид, че комисарят по правата на човека на Съвета на Европа изрази сериозна загриженост във връзка с последователните доклади за насилствени отблъсквания;

АЕ.

като има предвид, че миграцията е част от миналото, настоящето и бъдещето на ЕС и едно от най-големите предизвикателства на нашето време, което има ясни последици за основните права; като има предвид, че кандидатите за убежище имат правото и възможността да подават своите молби за убежище на официалните гранични пунктове, когато влизат в ЕС; като има предвид, че има твърдения за нарушаване на основните права на мигранти и търсещи убежище лица; като има предвид, че граничните длъжностни лица трябва да предоставят подходящи услуги на бежанците, като вземат предвид специалните обстоятелства на уязвимите лица като деца, травматизирани хора и бременни жени;

АЖ.

като има предвид, че според Европейската агенция за гранична и брегова охрана през 2018 г. на жените са се падали 18 % от всички незаконни влизания през външната граница на ЕС, а приблизително един от всеки пет мигранти е бил регистриран като дете, като около 3 750 от децата са били непридружени; като има предвид, че тези жени и деца са особено уязвими към нарушения на техните основни права, като например трафик на хора; като има предвид, че е необходимо държавите членки да изградят и укрепят системи за закрила на детето, за да предотвратяват и реагират на насилието, малтретирането, пренебрегването и експлоатацията на деца;

АЗ.	като има предвид, държавите членки следва да гарантират, че на децата на мигранти и бежанци се предоставя достъп до образование скоро след пристигането им на територията на Съюза;

АИ.

като има предвид, че терористичните актове представляват едно от най-сериозните нарушения на основните права и свободи; като има предвид, че през 2018 г. и 2019 г. в Европейския съюз са регистрирани актове на прослава на тероризма и оказване на почит към терористи; като има предвид, че този вид актове легитимират тероризма, застрашават нашата демокрация и унижават жертвите;

Икономически и социални права

признава, че ЕС играе важна роля за предотвратяване на бедността и социалното изключване в държавите членки; подчертава, че е важно ЕС и неговите държави членки да разработят специфични програми, насочени към премахване на детската бедност, тъй като трябва да се обърне специално внимание на особеното вредно въздействие на бедността върху социалното, психологическото и физическото развитие на децата; както и на последиците за здравето на бъдещите поколения възрастни; подчертава, че децата са изложени на непропорционален риск от социално и икономическо изключване и търпят нарушаване на основните им права поради злоупотреби, насилие, експлоатация, бедност и всякакви форми на социално изключване; подчертава, че бедността сама по себе си е форма на социална несправедливост, която се основава на неравенството между половете, дискриминацията и неравностойните възможности за достъп до стоки и услуги; призовава Комисията и Съвета да вземат под внимание основните права при изготвянето на предложения за икономическата политика и да гарантират, че оценките на въздействието върху правата на човека се провеждат във връзка с всички решения за тяхното приемане, за да се оцени всяко потенциално неблагоприятно въздействие върху правата на човека; призовава държавите членки да гарантират достъп до здравни грижи, качествено образование и жилищно настаняване при равни условия за всички;

подчертава, че значителното намаляване на държавните разходи за обществени услуги е оказало сериозно въздействие върху неравенствата, които са оказали дълбоко отражение върху социалната структура на ЕС в много държави членки, и че това продължава и днес, като изостря вече съществуващите огромни неравенства и нарушава основните права, и засяга по-специално жените, хората с увреждания, възрастните хора, децата, мигрантите, ромите, номадските общности, ЛГБТИ + лица и хората от други групи в неравностойно положение; отново заявява, че макроикономическите политики трябва да се ръководят не само от съображения за икономически растеж, но и от социални стандарти, за да се гарантира, че най-уязвимите в обществото могат да се ползват в пълна степен от своите социални, политически и икономически права; подчертава, че равният достъп и възможности за качествено образование и заетост играят решаваща роля за намаляване на неравенството и извеждане на хората от бедността; признава значението на правата на работниците, като например отпуска по майчинство и отпуска по бащинство, които спомагат за осигуряването на здравословна и стабилна среда за децата; призовава държавите членки да приемат закони за защита и укрепване на тези права, които допринасят за социалната и икономическата стабилност на семействата; призовава държавите членки да осигурят подходящи условия на труд и защита срещу икономическа експлоатация и дискриминация, особено за групите, които са най-уязвими по отношение на такива неравенства, като например младите хора; призовава държавите членки да засилят прилагането на гаранцията за младежта; като гарантират, че всички млади хора имат достъп до висококачествени възможности за заетост, образование и обучение и че тези предложения са равномерно разпределени между държавите членки и регионите; призовава държавите членки да приложат изцяло Директивата за равно третиране в областта на заетостта, за да се гарантира равен достъп до възможности за заетост, независимо от религиозните убеждения, възрастта, уврежданията и сексуалната ориентация;

подчертава, че жилището не е само стока, но и необходимост, тъй като гражданите, лишени от жилище, не могат да участват пълноценно в обществения живот или да упражняват основните си права; изразява загриженост във връзка с факта, че цените на жилищата са недостъпни особено за младите хора, и изразява съжаление относно случаите на дискриминация от страна на наемодателите и политиките, които водят до намаляване на помощите за жилищно настаняване на младите хора; изразява загриженост, че до една трета от бездомните хора в повечето държави — членки на ЕС, са на възраст между 18 и 29 години; призовава Комисията и държавите членки да включат препоръките на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа в коментара ѝ от 23 януари 2020 г., озаглавен „Правото на жилищно настаняване на достъпни цени: пренебрегнато задължение на Европа“, и по-специално препоръката всички държави членки незабавно да приемат задължителното действие на член 31 от преразгледаната Европейска социална харта относно правото на жилище; призовава държавите членки да включат правото на подходящо жилищно настаняване на гражданите сред своите приоритети на социалните политики и да увеличат инвестициите в социални жилища на достъпни цени с цел борба с прекомерната тежест на жилищните разходи, по-специално за защита на групите в неравностойно положение и на уязвимите групи; призовава Комисията надлежно да разследва дискриминацията при достъпа до жилищно настаняване, забранена съгласно Директивата за равенството между расите, и да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения в случай на нарушения;

подчертава, че член 37 от Хартата гласи, че мерки за постигане на високо равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза; подчертава неотложната необходимост от включване на съответните екологични съображения в процеса на вземане на решения за всички политики и инициативи и счита, че устойчивостта трябва да бъде водещият принцип за всички макроикономически политики, за да се гарантира справедлив преход към екологично устойчива икономика, като същевременно се опазва и създава устойчива заетост; и с цел справяне с една от най-значимите заплахи, пред които е изправено човечеството; призовава за прилагане в целия ЕС на Орхуската конвенция, свързваща екологичните права и правата на човека; подчертава, че нанасянето на щети на околната среда и непредоставянето от страна на някои публични органи на информация относно сериозни екологични рискове, на които са изложени хората, може да имат вредни последици за тях;

припомня, че в съответствие с член 6 от ДФЕС държавите — членки на ЕС, са компетентни да опазват и подобряват човешкото здраве;

Право на равно третиране

потвърждава, че жените и момичетата трябва да имат контрол върху своето тяло и сексуалност; призовава всички държави членки да гарантират всеобхватно образование в областта на сексуалността, непосредствен достъп за жените и момичетата до семейно планиране и до пълния обхват от услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително съвременни методи за контрацепция и безопасен и законен аборт;

осъжда наблюдаваното в момента на световно и европейско равнище видимо и организирано отстъпление по отношение на равенството между половете и правата на жените, включително по отношение на сексуалното и репродуктивно здраве и права; категорично потвърждава, че отказът за предоставяне на услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права е форма на насилие срещу жени и момичета, и подчертава, че Европейският съд по правата на човека по различни поводи е постановявал, че ограничителните закони за абортите и възпрепятстването на достъпа до законен аборт представляват нарушение на човешките права на жените; потвърждава, че отказът на медицинските специалисти да предоставят пълния набор от репродуктивни и сексуални здравни услуги по лични причини не трябва да нарушава правото на жените и момичетата на достъп до репродуктивни грижи; призовава Комисията да включи нуждата от зачитане на правата на сексуално и репродуктивно здраве в своята Стратегия за основните права;

решително осъжда тревожния брой убийства на жени в ЕС, което е най-крайната форма на насилие срещу жените; изразява съжаление относно липсата на налични данни в някои държави членки, което отразява липсата на признаване на проблема; призовава Съвета спешно да приключи ратифицирането от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, въз основа на общо присъединяване, без ограничения; настоятелно призовава Съветът и държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията от Истанбул, да го направят;

категорично осъжда всички форми на сексуално, гинекологично и акушерско насилие срещу жени, като например неуместни или извършени без съгласие действия, болезнени интервенции без упойка, генитално осакатяване на жени, принудителен аборт, насилствена стерилизация и принудително сурогатно майчинство;

10.

остро осъжда етническата сегрегация на жените от ромски произход в здравните заведения за бременност и майчинство; призовава държавите членки незабавно да забранят всички форми на етническа сегрегация в здравните заведения, включително здравните заведения за бременност и майчинство; призовава държавите членки да гарантират ефективни и своевременни средства за правна защита за всички лица, преживели насилствена и принудителна стерилизация, включително чрез създаването на ефективни схеми за обезщетение;

11.

осъжда престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи към омраза, както и дискриминацията на което и да е основание, като например раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, език, религия или убеждения, политически възгледи, статут на малцинство, увреждане, сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност или сексуални белези; заявява отново своята загриженост от това, че словото на омразата онлайн остава преобладаващ и неотложен въпрос; предупреждава за увеличаването на равнищата и възприемането като нормални на изказвания, подбуждащи към омраза, и на различни форми на расизъм, като например ислямофобия, антициганизъм, антисемитизъм и нетърпимост към чернокожите и цветнокожите хора в много държави членки, подкрепяни от възхода на екстремистките движения и тяхната реторика, както и от представители на правителството или политически лидери в някои държави членки, които използват езика на омразата и разпространяват расистка, ксенофобска и насочена срещу общността на ЛГБТИ реторика; изразява своята загриженост във връзка с липсата на съобщаване от страна на жертвите за случаи на престъпления от омраза, което се дължи на неадекватните гаранции и неспособността на органите надлежно да разследват и да постановяват осъдителни присъди за престъпления от омраза в държавите членки; подчертава необходимостта да се насърчават и улесняват жертвите да подават сигнали за случаи на престъпления от омраза или дискриминация и да им се предоставя цялостна закрила и подкрепа; припомня, че държавите членки следва да гарантират, че престъпленията от омраза и словото на омраза ефективно се регистрират, разследват, преследват се наказателно и се отнасят в съда; призовава Комисията и FRA да продължат своята работа по извършване на мониторинг на престъпленията от омраза и словото на омразата в държавите членки и да докладват редовно за такива случаи и тенденции;

12.

припомня, че в Европейския съюз е имало нападения над християнски храмове или места, свързани с християнството, като например църкви, гробища, паметници и статуи; осъжда всички нападения над християни и призовава за еднакво третиране на християните в Европа и по целия свят;

13.

припомня задължението на институциите и агенциите на ЕС да подкрепят изцяло спрямо всички граждани правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, както и забраната за дискриминация на основата на вероизповедание, включително философски убеждения, в публичната и в частната сфера; призовава държавите членки да защитават свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията и ефективно да прилагат насоките на ЕС за нейното насърчаване и защита;

14.

изключително загрижен е, че макар и насърчаването на фашизма да е забранено в няколко държави членки по силата на националното им законодателство, в някои държави членки неофашистки движения придобиват видимост с това, че използват фашистки символи и реторика; дълбоко е обезпокоен от нарастващото нормализиране на фашизма в ЕС; настоятелно призовава държавите членки да наложат ефективна забрана на неофашистките и неонацистките групи и всякакви други обединения или сдружения, които възхваляват и прославят нацизма и фашизма;

15.

призовава държавите членки да гарантират пълното прилагане на Директивата за расовото равенство с цел борба с продължаващия расизъм срещу чернокожите и цветнокожите хора, трансфобията, антиромските настроения, антисемитизма и ислямофобията; осъжда факта, че расовите, етническите, езиковите и религиозните малцинства се сблъскват със структурен расизъм, дискриминация, престъпления от омраза и изказвания, пораждащи омраза, липса на достъп до правосъдие и продължаващи социално-икономически неравенства в области като жилищно настаняване, здравеопазване, заетост и образование, които трябва да бъдат признати като основни пречки за пълноценното упражняване на основните права и ключови пречки за приобщаването и равенството;

16.

призовава за бързо приемане на предложената през 2008 г. Директива за равното третиране, която все още очаква одобрението на Съвета, за да се преодолеят настоящите пропуски относно защитата в правната рамка на ЕС във връзка с недопускането на дискриминация въз основа на възраст, увреждане, религия или убеждения, или сексуална ориентация в ключови области на живота, като например социална закрила, образование и достъп до стоки и услуги; призовава Комисията да се бори активно срещу сегрегацията и дискриминацията, включително като стартира производства за установяване на неизпълнение на задължения, за да насърчи ефективното прилагане на Рамковото решение относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право; припомня, че тези мерки следва да бъдат придружени от подходящи национални стратегии за интеграция;

17.

припомня, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) има за цел да се гарантира равни възможности по отношение на достъпността, участието, рвенството, заетостта, образованието и обучението, социалната закрила, здравеопазването и външната дейност на ЕС; подчертава, че хората с увреждания продължават да са в неравностойно положение и дискриминирани по отношение на заетостта, образованието и социалното приобщаване; подчертава в тази връзка значението на достъпността в общественото пространство, минимален процент на заетост на хората с увреждания, гаранции за приобщаващо образование, включително достъп до инициативи като „Еразъм+“, със специално внимание към децата с увреждания;

18.

призовава държавите членки да гарантират, че децата са защитени от всякакъв вид дискриминация в областта на образованието; призовава по-специално на децата, чието увреждане е свързано с проблеми с езиковото развитие, като например разстройство от спектъра на аутизма, да се предостави специална защита, когато образованието им се осъществява в многоезична среда, за да им се даде възможност да учат, ако семействата желаят, на майчиния си език;

Свободи

19.

призовава държавите членки да защитават и развиват жизнен, независим, плуралистичен и свободен медиен сектор; осъжда в това отношение всяка мярка, насочена към заглушаване на критичните медии и уронване на свободата на медиите и плурализма, включително по заобиколни пътища, които обикновено не водят до подаването на сигнал към платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите; изразява загриженост относно създаването на контролирани от правителството органи, които контролират голяма част от медийното пространство на страната, и вземат за заложници обществени медии за обслужване на партийни интереси; припомня, че когато собствеността върху медиите остава силно концентрирана, независимо дали в правителствени или частни ръце, това създава значителен риск за многообразието от информация и гледни точки, представени в медийното съдържание; припомня, че свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата на артистично изразяване, и свободата на медиите са от основно значение за демокрацията и принципите на правовата държава, и настоятелно призовава държавите членки да гарантират независимостта на своите медийни органи; припомня, че правото на търсене, получаване и разпространяване на информация и идеи в устна, писмена или печатна форма, под формата на изкуство или чрез други средства за масово осведомяване е елемент от свободата на артистичното изразяване (63);

20.

припомня основополагащата роля на разследващата журналистика като пазител на обществените интереси в рамките на едно демократично общество, като тя засилва обществения контрол спрямо политическите организации, включително в областта на корупцията; осъжда продължаващите и зачестяващите случаи на насилие, заплахи и сплашване на журналисти в много държави членки, включително във връзка с разкриването на информация за нарушения на основните права, което често води до автоцензура и уронва правото на гражданите на информация; изисква от Комисията да представи предложение за силни и всеобхватни механизми за защита и укрепване на свободата на словото и свободата на медиите, както и за насърчаване на защитата на журналистите, включително чрез гарантиране на прозрачността във връзка със собствеността върху медиите, приемане на валидна за целия ЕС Директива за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, създаване на постоянен фонд на ЕС за независими медии и разследващи журналисти и въвеждане на механизъм за бързо реагиране за журналисти в опасност; призовава държавите членки да предотвратяват и да наказват нападенията срещу разследващи журналисти, извършени при изпълнението на служебните им задължения;

21.

подчертава особено важната роля на лицата, сигнализиращи за нередности, за защита на обществения интерес и за насърчаване на култура на публична отчетност и почтеност в публичните и в частните институции; призовава държавите членки да транспонират незабавно и напълно в национално си законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1937, с цел максимизиране на нейното въздействие още от влизането ѝ в сила; насърчава държавите членки да допълват тези мерки, за да защитават лицата, сигнализиращи за нередности, също и в случаите, когато те подават сигнали за нарушения извън обхвата на правото на ЕС;

22.

изразява загрижеността си относно заплахата, която различните форми на пропаганда и дезинформация пораждат за свободата на словото, свободата на изразяване на мнение и независимостта на медиите, както и за неблагоприятното въздействие, което те могат да окажат върху качеството на политическите дебати и участието на гражданите в демократичните общества; призовава Комисията да насърчава подобряването на медийната грамотност и да инвестира в тази област, да подкрепя активно качествената журналистика, да стимулира защитата на данните и да създаде по-прозрачна онлайн среда, като същевременно защитава медийната свобода и плурализъм;

23.

подчертава, че политическото профилиране, дезинформацията и манипулирането на информацията представляват заплаха за демократичните ценности на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да допринасят за развитието на образованието и обучението във връзка с критичното мислене, за да могат гражданите да формират свое собствено мнение и да се справят с тези рискове;

24.

подчертава, че при изпълнението на своите задължения правоприлагащите служители трябва да зачитат и да защитават човешкото достойнство, както и да спазват и да утвърждават човешките права на всички лица; подчертава, че най-важната задача на полицейските сили е да гарантират сигурността на гражданите и да обезпечат мирното протичане на демонстрациите; осъжда използването на насилствена и несъразмерна намеса от страна на правоприлагащите органи при провеждането на мирни демонстрации; призовава държавите членки да гарантират, че всяко използване на сила от страна на правоприлагащите органи е винаги законосъобразно, съразмерно и необходимо, и че то се прилага само като крайна мярка и цели защитата на човешкия живот и на физическата неприкосновеност; призовава съответните национални органи, в случаите, когато се подозира или се твърди, че е използвана прекомерна сила, да гарантират прозрачно, безпристрастно, независимо и ефективно разследване и да избягват безнаказаността; припомня, че правоприлагащите органи носят пълна отговорност за изпълнението на своите задължения и за придържането към съответната правна и оперативна рамка;

25.

решително осъжда все по-големите ограничения по отношение на свободата на събранията, включително в периоди на избори; призовава държавите членки да се въздържат от приемането на ограничителни закони във връзка със свободата на събранията и насърчава ЕС и неговите държави членки да предприемат по-нататъшни стъпки за гарантиране и защита на свободата на събранията, като основно право и важен принцип на демократичните процеси; призовава Комисията да играе активна роля за насърчаването на тези права, в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

26.

припомня съществената роля на гражданското общество на местно, регионално, национално, европейско и международно равнище за представляване на интересите на гражданите; за засилване на гласа на малцинствата, които не са представени по подходящ начин; и за защита и насърчаване на принципите, залегнали в член 2 от ДЕС; подчертава необходимостта да се гарантира благоприятна среда за организациите на гражданското общество, в която те да могат да работят без нападения и без ненужни или произволни ограничения;

27.

изразява дълбока загриженост във връзка с все по-стесняващото се пространство за независимото гражданско общество в някои държави членки, по-специално за организациите за защита на правата на жените, организациите на ЛГБТИ и защитниците на правата на човека, включително налагането на необоснована административна тежест, намаляването на финансовата подкрепа за провеждането на кампании за застъпничество, както и ограничаването на свободата на събрания и на сдружаване; осъжда ограниченията във връзка с достъпа до финансиране за организациите на гражданското общество, които в някои държави членки имат по-системен аспект, под формата на правни и политически промени, и които засягат сериозно тяхната работа и процесуална легитимация; призовава Европейската комисия и Съвета да увеличат подкрепата на ЕС за организациите на гражданското общество, които защитават ценностите по член 2 от ДЕС в Европейския съюз, чрез програмата „Права и ценности“, която следва да получава значително финансиране, както бе поискано от Европейския парламент;

28.

настоява, че редовното и всеобхватно наблюдение и анализ са важни за разбирането на предизвикателствата пред гражданското общество в Европа; призовава Европейската комисия да включи в бъдещите си годишни доклади относно спазването на принципите на правовата държава съответните показатели, свързани с гражданското пространство, свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, да предложи план за действие за защита и насърчаване на гражданското общество, включително приемането на насоки за защита на свободата на събранията, свободата на сдружаване и свободата на мирни събрания, както и закрилата на изложените на риск защитници на правата на човека, и да създаде извънреден фонд за тяхната защита; приветства предложението за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (64) и подчертава необходимостта от засилване и разширяване на нейния мандат, след задълбочена оценка на въздействието; насърчава Комисията, Съвета и Европейския парламент при изготвянето на политиките да използват системно данните, предоставяни от Агенцията за основните права;

29.

признава сериозните проблеми, които могат да възникнат в някои общности с предимно евроскептични нагласи, и по-специално проблемите, свързани с политическите възгледи, проповядващи насилие, и настоятелно призовава ЕС и държавите членки да насърчават активното участие на гражданите на Съюза при дебатирането на европейски въпроси, по-специално сред младите хора, които да могат да изразяват становищата си посредством демократични канали;

30.

подчертава важната роля на гражданското образование и междукултурния диалог за подобряване на разбирането сред европейските граждани за тяхното политическо участие; насърчава образованието на гражданите на ЕС във връзка с техните права;

31.

отбелязва, че новите техники за събиране и обработка на лични данни, целящи предвиждане и манипулиране на поведението, оказват все по-силно въздействие върху основните права на милиарди хора в ЕС и по света, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот, на защита на данните, на информация, на свобода и плурализъм на медиите; във връзка с това настоятелно призовава частните организации и компетентните органи да обезпечат пълно прилагане на правото на ЕС за защита на данните и закрила на неприкосновеността на личния живот, и да гарантират, че физическите лица разбират кога, как и за какви цели се обработват техните лични данни, и как могат да възразят срещу обработката на данните и да подадат жалба за закрила на тяхното право на защита на личните данни и на неприкосновеност на личния живот;

32.

призовава Европейската комисия да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки, чиито закони за прилагане на обявената за невалидна Директива относно запазването на данни не са отменени, с цел привеждането им в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС (65);

33.

подчертава потенциалните рискове за основните свободи и сигурността във връзка с използването на новите технологии, и по-специално системите с изкуствен интелект (ИИ), включително рисковете, свързани с правото на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, биоетичните проблеми, свързани с използването на ИИ в здравните грижи, възможната пряка и непряка дискриминация и предубеждения, потенциалното задълбочаване на предразсъдъците и маргинализацията и разпространението на дезинформация; посочва, че предразсъдъците при съставянето на набори от данни, както и при проектирането и експлоатацията на тези системи могат да доведат до пристрастни резултати, особено при използването им от правоприлагащите органи, което може да доведе до това системите да възпроизвеждат съществуващите социални, лични и други предразсъдъци, както и до наличието на дискриминация, основана на социални, икономически, етнически и расови признаци, както и признаци, свързани със сексуалната ориентация, пола, увреждания или други фактори; подчертава, че са необходими допълнителни гаранции за обезпечаване на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните с оглед на развитието на новите технологии, и че всички последици за основните права трябва да се вземат предвид; призовава европейските институции и държавите членки да преодолеят възникващото „цифрово разделение“, по-специално в сферата на публичната администрация и услугите; подчертава, че възрастните хора, заедно с лицата в неравностойно социално-икономическо положение, формират една от най-силно засегнатите от „цифровото разделение“ групи; подчертава, че подходът към ИИ следва да бъде „насочен към човека“ и да гарантира, че човешките ценности са централен елемент при разработването, внедряването, използването и наблюдението на системите с ИИ, като се гарантира зачитането на основните права, посочени в Договорите и в Хартата; призовава Комисията да представи законодателни предложения за координиран европейски подход по отношение на ИИ, базиран на етичните насоки за надежден изкуствен интелект, изготвени от експертната група на високо равнище на Комисията по въпросите на ИИ;

34.

приветства инициативите и действията, целящи засилване на сътрудничеството между държавите членки в областта на сигурността и обезпечаване на ефективен отговор на ЕС спрямо тероризма и заплахите за сигурността в Европейския съюз; настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат пълноценно и да подобрят обмена на информация помежду си, както и с агенциите на ЕС, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи; подчертава значението на зачитането на основните права в борбата срещу тероризма; подчертава, че е важно механизмите за контрол в сферата на разузнавателните служби да бъдат в съответствие с Хартата и с ЕКПЧ; призовава съответните институции да гарантират предотвратяването на повторната виктимизация, произтичаща от унижението и атаките, отправяни срещу репутацията на жертвата от страна на обществени кръгове, свързани с извършителя на атаката;

35.

подчертава, че законодателството в областта на борбата срещу дискриминацията остава ключов компонент от всяка стратегия за предотвратяване на радикализацията и за подпомагане на дерадикализацията на лицата, които вече са членове на екстремистки организации; отново заявява, че с непрекъсната подкрепа от страна на Комисията държавите членки трябва да подобрят своите усилия за предотвратяване на радикализацията и насилническия екстремизъм чрез насърчаване на европейските ценности, толерантността и общността;

Основни права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците

36.

призовава Комисията и държавите членки да изпълнят препоръката на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа от юни 2019 г., озаглавена „Спасени човешки животи. Защитени права. Преодоляване на различията по отношение на защитата на бежанците и мигрантите в Средиземноморието“; отново заявява, че безопасните и законни пътища за миграция са най-добрият начин за избягване загубата на човешки животи; настоятелно призовава държавите членки да засилят мерките за презаселване, да създадат хуманитарни коридори към ЕС и да предвидят възможности за кандидатстване за хуманитарни визи за лица, търсещи убежище;

37.

посочва значението на строгото управление на външните граници на ЕС;

38.

изразява дълбока загриженост във връзка с непрекъснатите съобщения за насилственото отблъскване на лица от служители на правоприлагащите органи в някои държави членки; призовава Комисията и държавите членки да разследват въпроса и да предприемат ефективни мерки, с цел да се гарантира премахването на тези политики и практики, включително като се осигури независим мониторинг на дейностите по граничен контрол от страна на съществуващите национални институции за защита на правата на човека (омбудсмански институции, национални институции по правата на човека, национални превантивни механизми), с подкрепата на ЕС и на някои международни органи (комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), Агенцията на Европейския съюз за основните права), както и като се гарантира, че финансирането от ЕС не се използва за извършване на нарушения на основните права; призовава Комисията и държавите членки да спазват международното право и правото на ЕС, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, за да се осигури широка рамка за обезпечаване на законната миграция и да се избегне принуждаването на мигрантите да използват незаконни миграционни канали;

39.

осъжда факта, че някои държави членки са приели закони, политики и практики, които уронват ефективната защита на човешките права на бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите, пристигащи по суша и по море; призовава Европейската комисия и държавите членки да поставят човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците, както и принципа за споделяне на отговорността, в центъра на своите политики за миграция и предоставяне на убежище; изразява дълбока загриженост относно хуманитарното положение в горещите точки; призовава Комисията да предложи спешно решение за справяне с драстичното нарушаване на правата на човека в центровете за приемане на бежанци и мигранти на европейска територия;

40.

подчертава, че спасяването на човешки животи е правно задължение съгласно международното право и законодателството на ЕС; осъжда сплашването, арестите и наказателните производства, образувани в някои държави членки срещу организации на гражданското общество и отделни лица за предоставянето на хуманитарна помощ на мигранти, чийто живот е изложен на риск; призовава държавите членки да гарантират, че актовете на хуманитарна помощ не се инкриминират, в съответствие с Протокола на ООН срещу незаконния трафик;

41.

подчертава, че мигрантите, които не разполагат с документи, следва да могат да упражняват пълноценно своите основни права, независимо от своя правен или административен статут; припомня, че за да оцелеят, жените и децата могат да се окажат принудени да извършват сексуални услуги, в замяна на осигуряването на закрила или основна подкрепа, и че това често се дължи на пропуски в системата за подпомагане, на недоброто функциониране на системите за регистрация, на неспазването на принципа за висшите интереси на детето, на разделянето на семействата или на липсата на безопасни и законни начини за влизане в ЕС;

42.

подчертава, че децата представляват близо една трета от лицата, търсещи убежище, и следователно са особено уязвими; призовава ЕС и неговите държави членки да положат повече усилия, за да предотвратят превръщането на непридружените малолетни или непълнолетни лица в жертви на трафик и сексуална експлоатация;

43.

насърчава ЕС и държавите членки да вложат достатъчно ресурси, за да подкопаят бизнес модела на мрежите за трафик на хора и на трафикантите, който обичайно поставя най-уязвимите групи като децата и жените в животозастрашаващи ситуации, както и за да защитят много от мигрантите от поемането на риска да тръгнат по опасни и неконтролирани миграционни маршрути, по които няма да получат достъп до официална процедура за предоставяне на убежище;

44.

отново заявява, че съгласно Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите задържането на деца за това, че са имигрирали, никога не е във висшия интерес на детето; призовава ЕС и държавите членки да ускорят действията си за прекратяване на задържането на деца, по-специално в контекста на миграцията в рамките на ЕС, и да изготвят общностни алтернативи на задържането на лица, както и да приоритизират интеграцията, образованието и психологическата подкрепа; подчертава, че едно непридружено дете е преди всичко дете, което е евентуално изложено на опасност, и че при разглеждането на тези въпроси за държавите членки и за Европейския съюз водещият принцип трябва да бъде закрилата на децата, а не политиките в областта на миграцията, като по този начин се спазва основният принцип за висшия интерес на детето;

Принципи на правовата държава и борба с корупцията

45.

отново подчертава, че корупцията представлява сериозна заплаха за демокрацията, върховенството на закона и справедливото третиране на всички граждани; подчертава връзката между корупцията и нарушенията на основните права в редица области, като например независимостта на съдебната система, свободата на медиите и свободата на изразяване на журналистите и лицата, подаващи сигнали за нередности, местата за задържане, достъпа до социални права или трафика на хора (66);

46.

призовава европейските институции и държавите членки да се борят решително срещу корупцията и да разработят ефективни инструменти за предотвратяване, противодействие и санкциониране на корупцията и за борба с измамите, както и да извършват редовен мониторинг във връзка с използването на публичните средства; призовава Комисията да възобнови незабавно ежегодната си практика за мониторинг и докладване относно борбата с корупцията във връзка с европейските институции и държавите членки; призовава всички държави членки да прилагат препоръките на Групата държави срещу корупцията (GRECO);

47.

подчертава, че корупцията е основният фактор за развитието на организираната престъпност; решително осъжда увеличаването на трафика на хора и настоятелно призовава държавите членки и европейските институции да засилят сътрудничеството и да интензифицират борбата срещу организираната престъпност;

48.

отново потвърждава подкрепата на Парламента за бързото създаване на ефективна, независима и пълноценно функционираща Европейска прокуратура с цел засилване на борбата срещу измамите в Европейския съюз;

49.

подчертава, че принципите на правовата държава са основен елемент на демокрацията, като поддържат разделението на властите, осигуряват отчетност, допринасят за доверието в публичните институции и гарантират прилагането на принципите за законност, правна сигурност, забрана на произвола на изпълнителната власт, независимост на съдебната власт, безпристрастност и равенство пред закона; подчертава, че принципите на правовата държава, и по-специално независимостта на съдебната власт, са много важни за гарантиране на възможностите на гражданите да упражняват своите основни права и свободи; отбелязва, че съгласно член 47 от Хартата, за да се упражнява основното право за ефективна защита е необходим достъп до „независим“ съд; подчертава, че политическото влияние или контрол върху съдебната система и други подобни пречки пред независимостта на отделните съдии често водят до това, че съдебната система не може да изпълнява своята роля на независим проверител на произволното използване на правомощия от страна на изпълнителните и законодателните органи на страната; осъжда използването на съдебната система за политически цели, насочени към нанасяне на вреди, делегитимиране и заглушаване на политическата опозиция;

50.

припомня неразривната връзка, която съществува между принципите на правовата държава и основните права, и необходимостта от повишаване на осведомеността относно ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС и Хартата, чрез предоставяне на информация за правата на гражданите;

51.

решително осъжда усилията на правителствата на някои държави членки за отслабване на разделението на властите и независимостта на съдебната система; изразява дълбока загриженост, по-специално относно някои решения, които поставят под въпрос върховенството на европейското право, и призовава Комисията да използва всички налични средства, за да предприеме действия срещу тези атаки;

52.

призовава Комисията да разгледа своевременно всички нарушения на член 2 от ДЕС, и по-специално тези, които засягат основните права, в рамките на обявения от нея цикъл за преглед на върховенството на закона; отново посочва критичната необходимост от механизъм на ЕС за демокрацията, върховенството на закона и основните права, както беше предложено от Парламента, включително независим и недискриминационен годишен преглед, основан на доказателства, като се оценява спазването от всички държави членки на разпоредбите на член 2 от ДЕС; подчертава, че нарушенията на член 2 от ДЕС подкопават взаимното доверие между държавите членки и осуетяват трансграничното съдебно сътрудничество;

53.

изразява съжаление за липсата на напредък по текущите процедури по член 7 в рамките на Съвета, въпреки докладите и изявленията на Комисията, ООН, ОССЕ и Съвета на Европа, които показват, че положението във въпросните държави членки се е влошило; призовава Съвета да вземе предвид положението с основните права, демокрацията и принципите на правовата държава при провеждането на изслушванията във връзка с процедурата по член 7, параграф 1; припомня, че Европейският парламент не може да бъде изключван от тези текущи изслушвания;

54.

призовава Комисията и Съвета да използват пълноценно всички инструменти, с които разполагат, за да се справят с рисковете от сериозни нарушения на принципите на правовата държава, и да постигнат напредък по текущите процедури по член 7; отбелязва, че неефективността на действията на ЕС във връзка със защитата на основните права застрашава целостта на правото на ЕС и правата на гражданите, базирани на него, и отслабва доверието в ЕС;

Условия в местата за лишаване от свобода

55.

изразява безпокойство във връзка с условията в местата за лишаване от свобода в някои държави членки, които не отговарят на стандартите; призовава държавите членки да спазват правилата за задържането на лица, произтичащи от инструментите на международното право и стандартите на Съвета на Европа; припомня, че предварителното задържане трябва да бъде извънредна мярка, която да се използва само в случаи на крайна необходимост, по пропорционален начин и за възможно най-кратък период от време, и изразява съжаление за това, че мярката за предварително задържане продължава да се използва прекомерно, вместо да се прилагат алтернативни мерки, които не предвиждат лишаване от свобода; припомня, че уязвимите групи затворници, като например жените, непълнолетните лица, етническите малцинства, ЛГБТИ затворниците, както и затворниците, които се нуждаят от психически грижи или са тежко болни, имат специални потребности, които трябва да бъдат взети предвид; призовава Комисията да приеме общи стандарти на ЕС относно условията в затворите, за да защити правата на затворниците и да подобри стандартите за задържане на лица в ЕС;

Присъединяване на ЕС към ЕКПЧ

56.

припомня задължението, предвидено в член 6 от ДЕС, за присъединяване към ЕКПЧ; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за премахване на правните пречки, които възпрепятстват приключването на процеса на присъединяване, както и да представи нов проект на споразумение за присъединяването на ЕС към ЕКПЧ; счита, че с приключването на процеса ще се въведат допълнителни гаранции за защита на основните права на гражданите и жителите на ЕС и ще се осигури допълнителен механизъм за укрепване на правата на човека, а именно възможността за подаване на жалби до ЕСПЧ във връзка с нарушения на правата на човека, произтичащи от действията на дадена европейска институция или държава членка по прилагане на правото на ЕС и попадащи в обхвата на ЕКПЧ;

o o

57.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

(2) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(3) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.

(4) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.

(5) ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.

(6) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89&furtherNews=yes&langId=en&newsId=9378

(7) http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=27678&lang=en

(8) Приети текстове, P8_TA(2019)0350.

(9) Приети текстове, P9_TA(2019)0033.

(10) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105.

(11) ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.

(12) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(13) https://rm.coe.int/8th-/168094b073

(14) https://www.coe.int/en/web/anti-human-trafficking/country-monitoring-work

(15) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018DC0773&from=EN

(16) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9.

(17) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 130.

(18) ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 41.

(19) https://rm.coe.int/lives-saved-rights-protected-bridging-the-protection-gap-for-refugees-/168094eb87

(20) https://fra.europa.eu/en/publication/2019/2019-update-ngo-ships-involved-search-and-rescue-mediterranean-and-criminal

(21) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 94.

(22) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 183.

(23) ОВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 4.

(24) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 171.

(25) Приети текстове, P8_TA(2019)0075.

(26) Приети текстове, P9_TA(2020)0229.

(27) ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 64.

(28) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 21.

(29) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 138.

(30) ОВ C 345, 16.10.2020 г., стр. 58.

(31) ОВ C 345, 16.10.2020 г., стр. 22.

(32) Приети текстове, P9_TA(2020)0251.

(33) Приети текстове, P8_TA(2019)0349.

(34) Приети текстове, P8_TA(2019)0128.

(35) Приети текстове, P8_TA(2019)0127.

(36) Приети текстове, P8_TA(2019)0239.

(37) Приети текстове, P9_TA(2019)0058.

(38) Приети текстове, P9_TA(2019)0066.

(39) Приети текстове, P8_TA(2019)0111.

(40) ОВ L 167, 4.7.2018 г., стр. 28.

(41) Приети текстове, P9_TA(2019)0101.

(42) ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 114.

(43) Приети текстове, P9_TA(2020)0014.

(44) Жалба № 141165/16, решение от 13 юни 2019 г.

(45) https://www.asylumlawdatabase.eu/en/content/ecthr-shd-and-others-v-greece-austria-croatia-hungary-northern-macedonia-serbia-and-slovenia

(46) https://rm.coe.int/report-on-the-visit-to-hungary-from-4-to-8-february-2019-by-dunja-mija/1680942f0d

(47) http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-EN.asp?fileid=28074&lang=en

(48) Приети текстове, P9_TA(2019)0080.

(49) Европейска комисия, Доклад за 2018 г. относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/784b02a4-a1f2-11e9-9d01-01aa75ed71a1/language-en

(50) Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA), доклад за основните права за 2018 г./доклад за основните права за 2019 г.

(51) https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2018-frf-2018-chair-statement_en.pdf

(52) https://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/20190390_mh0419039enn_pdf.pdf

(53) https://www.coe.int/en/web/commissioner/-/living-in-a-clean-environment-a-neglected-human-rights-concern-for-all-of-us

(54) http://www.assembly.coe.int/LifeRay/EGA/Pdf/TextesProvisoires/2019/20190912-ObstetricalViolence-EN.pdf

(55) https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2017-eu-minorities-survey-muslims-selected-findings_en.pdf

(56) Зони, забранени за ЛГБТИ лица, са въведени в Полша — https://atlasnienawisci.pl/

(57) https://www.coe.int/en/web/commissioner/-/the-right-to-affordable-housing-europe-s-neglected-duty

(58) https://www.feantsa.org/download/full-report-en1029873431323901915.pdf

(59) https://rm.coe.int/annual-report-2018-democracy-in-danger-threats-and-attacks-media-freed/1680926453

(60) Комисар по правата на човека на Съвета на Европа, Shrinking space for freedom of peaceful assembly („Ограничаване на пространството за свободата на мирни събрания“), Съвет на Европа, Страсбург, 2019 г.

(61) https://www.iom.int/news/iom-mediterranean-arrivals-reach-110699-2019-deaths-reach-1283-world-deaths-fall

(62) Вж също така задълженията, посочени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г. (SAR) и Международната конвенция по спасяване от 1989 г.

(63) Решение на ЕСПЧ от 24 май 1988 г. по Дело Müller и други/ Швейцария, точки 27, 33; Решение на ЕСПЧ от 8 юли 1999 г. по Дело Karatas/ Турция; Решение на ЕСПЧ от 22 октомври 2007 г. по Дело Lindon, Otchakovsky-Laurens и July/ Франция.

(64) ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.

(65) Съединени дела C-203/15 и C-698/15 -Tele2 Sverige и съединени дела C-293/12 и C-594/12 — Digital Rights Ireland.

(66) https://rm.coe.int/factsheet-human-rights-and-corruption/16808d9c83

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/126

P9_TA(2020)0329

Влошаващото се положение с правата на човека в Алжир, по-специално случаят с журналиста Халед Драрени

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно влошаващото се положение с правата на човека в Алжир, по-специално случая с журналиста Халед Драрени (2020/2880(RSP))

(2021/C 425/13)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Алжир, и по-специално резолюцията си от 28 ноември 2019 г. относно положението със свободите в Алжир (1) и резолюцията от 30 април 2015 г. относно лишаването от свобода на работници и активисти за правата на човека в Алжир (2),

—	като взе предвид Годишния доклад на ЕС от 15 юни 2020 г. относно правата на човека и демокрацията по света през 2019 г.,

—	като взе предвид информационния документ на Международната комисия на юристите, озаглавен „С недостатъци и неадекватен: процесът за изменение на конституцията на Алжир“, публикуван през октомври 2020 г.,

—	като взе предвид съвместното писмо от 29 септември 2020 г., подписано от 31 местни, регионални и международни организации на гражданското общество, в което се осъждат репресиите срещу алжирското гражданско общество,

—

като взе предвид четирите съобщения, изпратени до алжирското правителство между 30 март и 16 септември 2020 г. от специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека относно произволните и насилствени арести, несправедливите съдебни процеси и репресиите срещу защитници на правата на човека и мирни активисти,

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир и по-специално член 2 от него, който предвижда, че зачитането на демократичните принципи и основните права на човека трябва да представлява съществен елемент от споразумението и да вдъхновява националните и международните политики на страните по него,

—	като взе предвид 11-ото заседание на Съвета за асоцииране ЕС-Алжир,

—	като взе предвид общите приоритети за партньорство, приети в рамките на преразгледаната европейска политика за съседство от Алжир и Европейския съюз на 13 март 2017 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2020 г. относно Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 — 2024 г., и по-специално неговия механизъм на ЕС за защитниците на правата на човека, създаден с цел защита и подкрепа на журналистите и работещите в медиите,

—	като взе предвид наказателния кодекс на Алжир, и по-специално членове 75, 79, 95а, 98, 100, 144, 144а, 144а2, 146 и 196а от него,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, смъртното наказание, изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, както и стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето — всички четири ратифицирани от държавите — членки на ЕС, и от Алжир,

—	като взе предвид Становище 7/2020 относно задържането на Фадел Брейка, прието от работната група на ООН относно произволното задържане (WGAD),

—	като взе предвид третия всеобщ периодичен преглед (ВПП) относно Алжир, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 36-та сесия на 21 и 22 септември 2017 г.,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—	като взе предвид световния индекс за свобода на печата за 2020 г., изготвен от „Репортери без граници“,

—	като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че през февруари 2019 г. в Алжир се появи безпрецедентно протестно движение (Хирак) в отговор на перспективата за пети мандат на тогавашния президент Абделазиз Бутефлика; като има предвид, че в цялата страна в петък и вторник редовно се провеждаха мирни демонстрации срещу правителствената корупция с призиви за гражданска държава, независима съдебна система, демократична реформа, прозрачност и приобщаваща рамка за подготовка на свободни избори, които продължиха цяла година, включително по време на изборния процес; като има предвид, че тези значителни седмични демонстрации бяха доброволно спрени през март 2020 г. поради пандемията от COVID-19, въпреки че протестното движение продължи в социалните медии;

Б.

като има предвид, че след оставката на президента Бутефлика на 2 април 2019 г. в отговор на движението Хирак и двете последващи отлагания на изборите, по време на които военното ръководство изигра важна роля, Алжир проведе президентски избори на 12 декември 2019 г., чрез които президент стана бившият министър-председател Абделмаджид Тебун; като има предвид, че движението Хирак осъди списъка с кандидати за връзките им с бившата администрация и бойкотира изборите, за които процентът на официалната избирателна активност беше под 40 %;

В.

като има предвид, че политическите арести и произволното задържане на мирни активисти на Хирак и профсъюзите, както и на журналисти, са се увеличили от лятото на 2019 г. насам в нарушение на основните права на справедлив съдебен процес и законосъобразни процедури; като има предвид, че цензурата, съдебните процеси и тежките наказания на независимите медии, често обвинявани в заговор с чуждестранни сили срещу националната сигурност, продължават да се влошават въпреки официалния край на правителството на Бутефлика; като има предвид, че ограниченията за сигурност, въведени с цел борба с пандемията от COVID-19, допринесоха за засилване на контрола и се използват от органите за допълнително ограничаване на гражданското пространство, ограничаване на мирното несъгласие и възпрепятстване на свободата на словото и на изразяване;

Г.	като има предвид, че в този контекст на репресии, които понастоящем се извършват в Алжир, има все повече твърдения за изтезания в полицейските участъци и в Генералната дирекция за вътрешна сигурност (ГДВС) в столицата Алжир, какъвто е случаят със затворника Валид Некиш;

Д.

като има предвид, че между 30 март и 16 април 2020 г. до алжирското правителство бяха изпратени три съобщения от специалните процедури на ООН във връзка с произволни и насилствени арести, несправедливи съдебни процеси и репресии срещу защитници на правата на човека и мирни активисти, и четвърто съобщение от 27 август 2020 г. относно Мохамед Халед Драрени;

Е.

като има предвид, че Мохамед Халед Драрени — кореспондент на TV5 Monde, представител на „Репортери без граници“ и директор на новинарския уебсайт „Casbah Tribune“, беше осъден през август 2020 г. на три години затвор и глоба от 50 000 алжирски динара за заснемане на полицаи, нападащи демонстранти в столицата Алжир; като има предвид, че официалните обвинения срещу него бяха „подбудителство към невъоръжено събиране“ и „подкопаване на целостта на националната територия“; като има предвид, че на 15 септември 2020 г. присъдата му беше намалена на две години след обжалване; като има предвид, че на 16 септември 2020 г. специалните докладчици и работната група на специалните процедури на ООН осъдиха най-категорично присъдата за лишаването му от свобода, призоваха алжирските органи да гарантират незабавното му освобождаване и отъждествиха присъдата му като явно нарушение на свободата на изразяване на мнение, на мирни събрания и на сдружаване;

Ж.

като има предвид, че Мохамед Халед Драрени отразяваше два пъти седмично протестите на Хирак от началото им през февруари 2019 г.; като има предвид, че неговото излагане на жестоките репресии на алжирското правителство срещу мирните събрания и свободата на изразяване на мнение доведе до неговото задържане, разпити и сплашване във връзка с отразяването на протестите на Хирак три пъти преди осъждането му, по-специално на 14 май 2019 г., 9 август 2019 г. и 9 януари 2020 г., както и до два опита за подкуп от страна на правителствени служители; като има предвид, че му е било съобщено, че последното му задържане е послужило като последно предупреждение преди предаването му на съдебната система; като има предвид, че на 7 март 2020 г. Мохамед Халед Драрени беше арестуван по време на протест на Хирак; като има предвид, че Драрени беше освободен на 10 март 2020 г., но арестуван отново на 27 март 2020 г.;

З.

като има предвид, че в деня на първото му задържане бяха задържани над 20 други мирни демонстранти; като има предвид, че двама от арестуваните бяха задържани за развяване на берберското знаме; като има предвид, че берберското знаме е много използвано по време на протестите на Хирак; като има предвид, че през юни 2019 г. генерал Ахмед Гаид Салах обяви използването на берберското знаме за незаконно; като има предвид, че през последните месеци бивши служители на режима започнаха кампания за оклеветяване срещу Кабилите — по-голямата част от населението на берберския район, която би могла да доведе до етнически разделения в рамките на движението Хирак; като има предвид, че активисти на берберите и на Хирак, включително Ясин Мебарки, продължават да бъдат подлагани на произволни арести за изразяване на инакомислещи религиозни и политически възгледи;

И.

като има предвид, че протестите на Хирак изискваха публично пространство за гражданите; като има предвид, че по-специално след като движението Хирак се премести онлайн, за да се предотврати разпространението на COVID-19, ограниченията на свободата на изразяване и ограниченията, наложени на журналистите, бяха затегнати, по-специално чрез блокиране на интернет сайтове, цензура на телевизионни програми и задържане и тормоз на журналисти, ръководители на медии и протестиращи, изразяващи възгледите си в социалните медии, като през април и май 2020 г. най-малко шест онлайн новинарски уебсайта бяха премахнати от алжирските мрежи;

Й.

като има предвид, че между март и юни 2020 г. местните групи за защита на правата оценяват, че най-малко 200 души са били подложени на произволно задържане заради изразяване на мнение или предполагаема подкрепа за движението Хирак; като има предвид, че Националният комитет за освобождение на задържаните (CNLD) документира най-малко 91 задържани заради убежденията си лица към 17 ноември 2019 г. — покачване спрямо 44 в края на август, като някои от тях са били задържани в предварителен арест в очакване на съдебен процес за неопределен срок от време; като има предвид, че рискът от избухване на COVID-19 в затворите представлява допълнителна заплаха за лицата, задържани за изразяване на политическите си възгледи; като има предвид, че на 25 март 2020 г., в контекста на пандемията от COVID-19, върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле призова за освобождаването на политическите затворници и на лицата, задържани за изразяване на критични мнения;

К.

като има предвид, че активисти, по-специално на организацията „Feminicides-dz“, са регистрирали 41 убийства на жени от януари 2020 г. насам; като има предвид, че през 2020 г. движенията за правата на жените засилиха своето осъждане на нарастващото насилие срещу жени и броя на убийствата на жени, както и призоваха за преразглеждане на действащите закони, особено на Семейния кодекс и на редица членове от Наказателния кодекс, за да се гарантира пълно равенство между жените и мъжете;

Л.

като има предвид, че през април 2020 г. Алжир също така прие изменения на Наказателния кодекс чрез Закон 20-06, с които допълнително се ограничава и криминализира упражняването на основни права като свободата на печата, свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване с изкуственото основание, че те представляват „фалшиви новини“, подкопаващи алжирската държава; като има предвид, че алжирските органи все по-често използват неясни членове от Наказателния кодекс, включително добавените през април 2020 г., за наказателно преследване на лица, които упражняват правото си на свобода на мнение и изразяване, както и на мирни събрания и сдружаване; като има предвид, че за първо престъпление се предвижда лишаване от свобода за максимален срок от пет години, ако то е извършено по време на „период на ограничителни мерки поради съображения за общественото здраве или природно, биологично или технологично или друго бедствие“;

М.

като има предвид, че в контекста на репресиите срещу гражданското пространство алжирските органи са напреднали с наложен отгоре процес на преразглеждане на Конституцията, за който се твърди, че е част от ангажимента при встъпването в длъжност на президента Тебун за „изграждане на нов Алжир“ в отговор на протестите на Хирак, но който е лишен от широка подкрепа сред алжирското общество и който е критикуван от независимите организации на гражданското общество за това, че нарушава международните стандарти за приобщаване, участие, прозрачност и суверенитет при изготвянето на Конституцията; като има предвид, че едновременното масово задържане на активисти на гражданското общество и журналисти напълно подкопава обществената легитимност на процеса на преразглеждане на Конституцията;

Н.

като има предвид, че Алжир проведе референдум на 1 ноември 2020 г. относно преразглеждането на Конституцията, включително ограничение за два мандата на президента; като има предвид, че на референдума беше наблюдавана най-ниската избирателна активност в Алжир от независимостта през 1962 г., като официалната избирателна активност беше 23,7 %; като има предвид, че новата конституция беше официално одобрена с 66,8 % от подадените гласове; като има предвид, че новата конституция все още не е ратифицирана в очакване на завръщането на президента в Алжир;

О.

като има предвид, че в Конституцията на Алжир се запазва обвързаността на свободата на печата, официално призната съгласно член 54 от преразгледаната конституция, със зачитането на „традициите и религиозните, моралните и културните ценности на нацията“; като има предвид, че подобни ограничения на свободата на печата нарушават Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е ратифицирал; като има предвид, че в Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека се заявява, че „никоя медия не може да бъде наказвана за критика на политическа или социална система“; като има предвид, че преразглеждането също така въвежда опасна промяна, като конституционализира политическата роля и правомощията на армията; като има предвид, че конституционната реформа също така запазва господстващото положение на президентството по отношение на всички институции, включително съдебната система;

П.

като има предвид, че Националният съюз на магистратите осъди широкото и неправомерно прибягване до предварително задържане от страна на алжирските органи; като има предвид, че членове на съдебната система са били обект на професионални санкции, след като са оправдали мирни активисти или след като са поискали зачитане на независимостта на съдебната власт от изпълнителните органи;

Р.	като има предвид, че през 2020 г. Алжир се нарежда на 146-то място от общо 180 в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“, пет места по-ниско, отколкото през 2019 г., и 27 места по-ниско, отколкото през 2015 г.;

С.

като има предвид, че Алжир е ключов партньор на Европейския съюз в рамките на Европейската политика за съседство, с важни политически, икономически и междуличностни интереси в държавата и в региона; като има предвид, че приоритетите на партньорството между ЕС и Алжир отразяват общ ангажимент за зачитане на универсалните ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;

решително осъжда ескалацията на произволните и незаконни арести, задържания и съдебен тормоз на журналисти, защитници на правата на човека, профсъюзни дейци, адвокати, гражданското общество и мирни активисти в Алжир, на които не се предоставя никакво пространство за политически диалог относно недемократичното преразглеждане на Конституцията и упражняването на свободата на изразяване на мнение, на събрания и на сдружения; осъжда използването на въвеждането на спешни мерки в контекста на пандемията от COVID-19 като претекст за ограничаване на основните права на алжирския народ;

призовава алжирските органи незабавно и безусловно да освободят Мохамед Халед Драрени и всички задържани и обвинени поради упражняването на правото си на свобода на изразяване на мнение онлайн или офлайн, както и правото си на свобода на събранията и сдруженията, включително Ясин Мебарки, Абделах Бенаум, Мохамед Таджадит, Абделкрим Зегилеш, Валид Кешида, Брахим Лалами, Айса Шуха, Зохеир Кадам, Валид Некиш, Нуредин Кимуд и Хаким Адад; повтаря призива на върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле, в контекста на пандемията от COVID-19, за спешно освобождаване на всички политически затворници и на задържаните за изразяване на инакомислие; призовава алжирските органи да деблокират медиите и да сложат край на арестуването и задържането на политически активисти, журналисти и защитници на правата на човека, както и на всеки, който изразява инакомислие или критика към правителството;

отново заявява, че свободата на изразяване на мнение, включително свободата на журналистите и гражданите да отразяват, анализират и предоставят коментари относно протести или всяко друго изразяване на недоволство от правителството или от свързани с правителството институции или отделни лица, е от основно значение за напълно демократичен политически преход;

изразява своята солидарност с всички алжирски граждани — жени и мъже, от различен географски, социално-икономически и етнически произход, които от февруари 2019 г. участват в мирни демонстрации с искания за контролирана от гражданите държава, народен суверенитет, зачитане на принципите на правовата държава, социална справедливост и равенство между половете; призовава алжирските органи да предприемат подходящи мерки за борба с корупцията;

отново призовава алжирските органи да прекратят всяка форма на сплашване, съдебен тормоз, криминализиране или произволен арест и задържане на критикуващи журналисти, автори на интернет блогове, защитници на правата на човека, адвокати и активисти, както и да предприемат подходящи стъпки, за да осигурят и гарантират на всички правото на свобода на изразяване на мнение, сдружаване и мирни събрания, свобода на медиите и свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията, които са гарантирани от Конституцията на Алжир и от Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е подписал и ратифицирал; осъжда всяка форма на прекомерна употреба на сила от служители на правоприлагащите органи при разпръсването на мирни протести; отново отправя призива си към алжирските органи да проведат независими разследвания на всички случаи на прекомерна употреба на сила от служители на правоприлагащите органи, както и да потърсят отговорност от извършителите; призовава алжирските органи да изпълняват своите международни ангажименти в рамките на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

отбелязва, че след приемането на резолюцията на Парламента от 28 ноември 2019 г. някои политически активисти бяха временно освободени, като например представителите на опозицията Карим Табу, Мустафа Бенджема и Калед Тазагхарт;

настоятелно призовава алжирските органи да гарантират създаването на свободно гражданско пространство, което да позволява истински политически диалог и да не криминализира основните свободи, като приемат ново законодателство, което е изцяло в съответствие с международните стандарти и което не предвижда изключения, които са незаконни съгласно международното право, по-специално конвенциите, ратифицирани от Алжир, включително конвенциите на Международната организация на труда (МОТ); подчертава, че това свободно гражданско пространство е предварително условие за демократичен и ръководен от гражданите Алжир; изразява съжаление поради факта, че чуждестранните репортери все още са изправени пред административни пречки и препятствия при получаването на журналистически визи да работят в страната;

припомня, че зачитането на демократичните принципи и основните права, установени от Всеобщата декларация за правата на човека, е един от основните елементи на Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир от 2005 г.; подчертава, че продължаващият политически преход трябва да гарантира правото на алжирците, независимо от пола и от географския, социално-икономическия и етническия им произход, включително берберите, да участват пълноценно в демократичния процес и да упражняват правото си да участват в обществени дела, включително като се обърне тенденцията за намаляване на пространството за независимото гражданско общество, журналистиката и политическата активност;

изразява загриженост относно рестриктивните нови закони, като например Закон 20-06, който произволно криминализира разпространението на „фалшиви новини“, подкопаващи честта на държавните служители, и финансирането на сдруженията; подчертава, че този закон съдържа редица разпоредби, които нарушават международните стандарти относно свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване, включително членове 19 и 22 от Международния пакт за граждански и политически права;

10.

настоятелно призовава алжирските органи да преразгледат действащия Закон 12-06 от 2012 г., ограничаващ сдруженията, и Закон 91-19 от 1991 г. за публичните събрания и демонстрации, с който се установява режим на предварително разрешение, и да гарантират, че съответният административен орган без забавяне ще издаде документ за регистрация на различни организации на гражданското общество, неправителствени, религиозни и благотворителни организации, които са подали заявление за предварителна регистрация;

11.

изразява съжаление във връзка с измененията на Наказателния кодекс на Алжир през април 2020 г., които ограничават свободата на печата, свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване; настоятелно призовава алжирските органи да преразгледат Наказателния кодекс, и по-специално членове 75, 79, 95а, 98, 100, 144, 144а, 144а2, 146 и 196а, в съответствие с Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите, за да се спре криминализирането на свободата на изразяване на мнения и на мирните събрания и сдружения;

12.

приветства факта, че членове 4 и 223 от преразгледаната конституция укрепват статута на езика тамазигт като национален и официален език; подчертава, че подобни декларации не трябва да служат като средство да се пренебрегват структурните проблеми, пред които е изправен езикът тамазигт, или да се внася разделение в движението Хирак; призовава алжирските органи да гарантират равно третиране пред закона при използването на арабски и тамазигт; настоятелно призовава алжирското правителство да отмени забраната за развяване на берберското знаме и незабавно да освободи всеки, който е лишен от свобода заради показването на берберски символи;

13.

подкрепя алжирските адвокати и другите практикуващи юристи, които продължават да се стремят да поддържат най-високи стандарти на правосъдие, въпреки контекста и произтичащите от това рискове; призовава алжирските органи да гарантират изцяло независимостта на съдебната власт и безпристрастността на съдебната система и да прекратят и забранят всякакви ограничения, неправомерни влияния, натиск, заплахи или намеса в процеса на вземане на съдебни решения и в други съдебни въпроси;

14.

призовава алжирските органи да осигурят пълна отчетност и граждански и демократичен контрол върху въоръжените сили, както и ефективното им подчинение на законно конституиран граждански орган, и да гарантират, че ролята на армията е определена по подходящ начин в Конституцията и изрично ограничена до въпросите на националната отбрана;

15.

настоятелно призовава алжирските органи да позволят достъп до страната на международните организации за защита на правата на човека и на специалните процедури на ООН;

16.

изразява загриженост във връзка с административните пречки, пред които са изправени религиозните малцинства в Алжир, и по-специално във връзка с Наредба № 06-03; насърчава правителството на Алжир да преразгледа Наредба № 06-03, за да я приведе в по-голямо съответствие с Конституцията и с международните си задължения в областта на правата на човека, и по-специално член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; призовава за зачитане на свободата на вероизповедание на всички религиозни малцинства;

17.

очаква ЕС да постави положението с правата на човека в центъра на сътрудничеството си с алжирските органи, по-специално по време на предстоящото заседание на Съвета за асоцииране ЕС-Алжир; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изготви и предостави списък на отделните случаи, предизвикващи особена загриженост, включително посочените в настоящата резолюция, и редовно да докладва на Парламента за напредъка в разрешаването на тези случаи;

18.

призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки, заедно със специалния представител на ЕС за правата на човека, да подкрепят групите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и протестиращите, включително като приемат по-категорична публична позиция по отношение на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Алжир, ясно и публично осъждат нарушенията на правата на човека, настоятелно призовават органите да освободят произволно задържаните лица и да спрат прекомерното използване на предварителното задържане, искат достъп до задържаните лица, следят съдебните процеси срещу активисти, журналисти и защитници на правата на човека и наблюдават отблизо положението с правата на човека в Алжир, използвайки всички налични инструменти;

19.

подчертава значението на отношенията между ЕС и Алжир, в които Алжир е важен съсед и партньор; припомня значението на силни и задълбочени отношения между ЕС и Алжир и отново потвърждава ангажимента си за насърчаване на тези отношения въз основа на пълно зачитане на общите ценности като зачитането на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и свободата на медиите;

20.

(1) Приети текстове, P9_TA(2019)0072.

(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0188.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/132

P9_TA(2020)0330

Положението в Етиопия

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно положението в Етиопия (2020/2881(RSP))

(2021/C 425/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Етиопия,

—	като взе предвид изявлението от 9 ноември 2020 г. на Жозеп Борел, върховен представител/заместник-председател, относно последните събития в Етиопия,

—	като взе предвид съвместното изявление от 12 ноември 2020 г. на Жозеп Борел, върховен представител/заместник-председател, и Янез Ленарчич, член на Комисията, отговарящ за управлението при кризи, относно Етиопия,

—	като взе предвид изявлението от 19 ноември 2020 г. на Янез Ленарчич, член на Комисията, отговарящ за управлението при кризи, със заглавие „Конфликтът в Тигре: хуманитарна помощ от ЕС за етиопските бежанци в Судан“,

—	като взе предвид изявлението от 4 ноември 2020 г. на генералния секретар на НАТО,

—	като взе предвид изявленията от 6 и 13 ноември 2020 г. на Мишел Башле, върховен комисар на ООН по правата на човека, относно Тигре,

—	като взе предвид неофициалните преговори от 24 ноември 2020 г. в Съвета за сигурност на ООН относно продължаващия конфликт в региона Тигре в Етиопия,

—	като взе предвид доклада на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) относно положението в Етиопия от 11 ноември 2020 г.,

—	като взе предвид изявлението от 9 ноември 2020 г. на председателя на Комисията на Африканския съюз Муса Факи Махамат относно положението в Етиопия,

—	като взе предвид изявлението от 9 ноември 2020 г. на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС,

—	като взе предвид изявлението от 19 ноември 2020 г. на министрите на външните работи на държавите — членки на ЕС,

—	като взе предвид Конституцията на Федерална демократична република Етиопия, приета на 8 декември 1994 г., и по-специално разпоредбите на глава III относно основните права и свободи, правата на човека и демократичните права,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—	като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—	като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права,

—	като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението от Котону,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.	като има предвид, че настоящият въоръжен конфликт между федералното правителство на Етиопия и регионалната администрация на Тигре, ръководена от Фронта за освобождение на народа на Тигре, отне живота на стотици цивилни граждани и доведе до масово разселване на населението;

Б.

като има предвид, че етиопското правителство обяви извънредно положение и започна военни операции в северния регион Тигре на 4 ноември 2020 г. — един ден след като според получени сведения Фронтът за освобождение на народа на Тигре е извършил нападение срещу военна база на федералното правителство в региона Тигре; като има предвид, че оттогава има въоръжени сблъсъци между федералните сили (федералната армия, специалните полицейски сили на регион Амхара и местните милиции в Амхара), от една страна, и регионалните сили (специални полицейски сили и милиции на Тигре), които са лоялни към Фронта за освобождение на народа на Тигре, от друга;

В.	като има предвид, че политическите различия между Партията за просперитет и Фронта за освобождение на народа на Тигре бяха допълнително засилени, когато федералното правителство отложи националните избори, насрочени за май 2020 г., поради кризата, предизвикана от COVID-19;

Г.

като има предвид, че през септември 2020 г. ръководената от Фронта за освобождение на народа на Тигре регионална администрация на Тигре проведе собствени избори, които етиопското правителство обяви за незаконни, тъй като нейният мандат трябваше да изтече през септември 2020 г.; като има предвид, че федералният парламент обяви изборния процес в региона Тигре за незаконен; като има предвид, че ръководството на Тигре обяви, че вече не признава федералната администрация или нейните закони; като има предвид, че на 3 ноември 2020 г. федералният парламент обяви Фронта за освобождение на народа на Тигре за „терористична група“;

Д.

като има предвид, че на 8 ноември 2020 г. Фронтът за освобождение на народа на Тигре се обърна към Африканския съюз, за да предложи провеждането на преговори, но федералното правителство изключи всякаква възможност за преговори с Фронта за освобождение на народа на Тигре и отхвърли международните призиви за диалог и посредничество, като заяви, че конфликтът в Тигре е вътрешен въпрос, на който не следва да се придава международен характер; като има предвид, че ЕС предложи своята подкрепа, за да спомогне за намаляване на напрежението, възобновяване на диалога и гарантиране на принципите на правовата държава в цяла Етиопия;

Е.

като има предвид, че през 2018 г. Абий Ахмед постигна мирно споразумение с Еритрея от историческо значение, като по този начин сложи край на прекъсването на дипломатическите и търговските отношения между двете държави, продължило над десет години; като има предвид, че правителството на Абий Ахмед предприе съществени стъпки, за да освободи журналисти и политически затворници, да позволи на забранените преди това опозиционни групи да извършват дейност и да приеме нови закони относно организациите на гражданското общество и борбата с тероризма; като има предвид, че правителството наскоро беше обект на критики поради задържането на политици от опозицията; като има предвид, че все още има опасения във връзка с приемането на нов закон, насочен към ограничаване на словото на омразата и дезинформацията, който може да окаже неблагоприятно въздействие върху свободата на изразяване на мнение;

Ж.	като има предвид, че някои политически групи, свързани с етнически групи в Етиопия, които се чувстват маргинализирани от федералната правителствена система на Етиопия, твърдят, че тази система е довела до привилегии и дискриминация на етническа основа;

З.

като има предвид, че през юни 2020 г., след смъртта на Хачалу Хундеса, певец и активист от региона Оромо, избухна масово насилие, като стотици бяха убити или задържани; като има предвид, че на 1 ноември 2020 г. над 50 души от народността амхара бяха убити при нападения над три села, като общото възприятие за тези нападения е, че са били етнически мотивирани и евентуално са били извършени от Армията за освобождение на Оромо (OLA) — милиция, която се е отцепила от Фронта за освобождение на Оромо (OLF);

И.	като има предвид, че според националното движение „Амхара“ етиопските органи са забранили мирните протести срещу етнически мотивирани убийства, които е трябвало да се проведат на 28 октомври 2020 г.;

Й.

като има предвид, че според международни организации за защита на правата на човека е имало няколко случая на безразборни убийства на цивилни лица в различни части на Тигре от началото на конфликта насам, включително клане, което е било извършено през нощта на 9 ноември 2020 г. в Май-Кадра в региона Тигре, където убийствата на стотици цивилни лица биха могли да представляват военни престъпления;

К.

като има предвид, че според международните организации за защита на правата на човека жители на Тигре, намиращи се на други места в страната, са били отстранени от работните си места и са били възпрепятствани да летят извън страната; като има предвид, че има сведения за физическо и цифрово наблюдение и масови произволни арести и задържания;

Л.	като има предвид, че президентът на Тигре потвърди, че неговите сили са изстреляли ракети срещу летището на Еритрея в Асмара;

М.

като има предвид, че кървавите сражения между етиопските федерални сили и Фронта за освобождение на народа на Тигре породиха загриженост сред международната общност поради рисковете, свързани с изострянето на съществуващите проблеми със сигурността или възникването на нови подобни ситуации в Етиопия, което би могло да има последици за съседните държави и евентуално би могло да дестабилизира целия регион на Африканския рог; като има предвид, че Етиопия е изтеглила войски от Сомалия, където те са се борили срещу ислямистки бунтовници; като има предвид, че кенийските власти засилиха сигурността по границата с Етиопия поради опасения, че напрежението може да ескалира;

Н.

като има предвид, че сътрудничеството за развитие на ЕС с Етиопия е едно от най-мащабните в света, като през периода 2014 — 2020 г. то възлиза на 815 млн. евро; като има предвид, че Етиопия е също така един от основните бенефициенти на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка, като предвидените за нея средства за периода 2015 — 2019 г. са над 271,5 милиона евро; като има предвид, че през 2020 г. ЕС предоставя 44,29 млн. евро за хуманитарни проекти в Етиопия, като подкрепя предоставянето на животоспасяваща помощ за вътрешно разселените лица, напуснали домовете си вследствие на насилието или природните бедствия;

О.

като има предвид, че Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) поиска да получи достъп до региона Тигре, който от началото на сраженията досега продължава да бъде напълно изолиран (интернет и телефонните връзки са прекъснати); като има предвид, че според ВКБООН липсата на електричество, телекомуникации, достъп до гориво и парични средства ограничава всяка хуманитарна помощ в Тигре и в останалата част на Етиопия, включително грижите за ранените и убитите по време на сраженията;

П.

като има предвид, че още преди началото на сраженията в Етиопия имаше 15,2 милиона души, нуждаещи се от хуманитарна помощ, като 2 милиона от тях бяха в региона Тигре; като има предвид, че регионът Тигре е петият по размер на населението регион в Етиопия с над 6 милиона души и че в него живеят 100 000 вътрешно разселени лица и 96 000 еритрейски бежанци; като има предвид, че в този регион се намират няколко големи бежански лагера, в които според данни от неправителствени организации 44 % от бежанците са деца;

Р.	като има предвид, че Етиопия е подписала Споразумението от Котону, чийто член 96 гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основен елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

С.

като има предвид, че вследствие на сраженията има хиляди смъртни случаи и ранени и от двете страни и че сраженията са довели до тежки нарушения на правата на човека и до нарушения на международното хуманитарно право; като има предвид, че според ВКБООН към 22 ноември 2020 г. бежанците, избягали от конфликта и прекосили границата със Судан, наброяват 38 500 души; като има предвид, че ООН предупреди за възникването на „мащабна хуманитарна криза“ и че нейните агенции се подготвят за евентуалното пристигане на 200 000 бежанци в рамките на шест месеца; като има предвид, че сраженията също така са причина за вътрешното разселване на населението; като има предвид, че ВКБООН вече поиска от двете страни в конфликта да създадат коридори, за да може едновременно хората да напускат и доставките да пристигат; като има предвид, че международните хуманитарни организации на място са зле оборудвани и са изправени пред недостиг на доставки, необходими за лечението на новопристигащите бежанци и жертвите на насилие; като има предвид, че агенциите на ООН се стремят да осигурят незабавно финансиране в размер на 50 млн. щатски долара, което да се използва за снабдяването с храна и за създаването на нови лагери; като има предвид, че Европейската комисия мобилизира първоначална спешна помощ в размер на 4 милиона евро, за да подпомогне разселените лица, пристигащи в Судан;

изразява дълбока загриженост по повод на последните събития в Етиопия, включително продължаващото насилие и твърденията за сериозни нарушения на основните права на човека; изразява съжаление във връзка с настоящия въоръжен конфликт между федералното правителство на Етиопия и регионалната администрация на Тигре, ръководена от Фронта за освобождение на народа на Тигре; призовава двете страни да прекратят незабавно огъня и да разрешат политическите различия с демократични средства в рамките на конституцията на страната, за да се намери трайно мирно решение, да се създаде механизъм за наблюдение на примирието и да се работи за изграждане на национален консенсус чрез приобщаващ диалог;

изразява солидарността си с жертвите и техните семейства; изразява съжаление по повод на загубата на човешки живот и убийствата на невинни граждани и извънсъдебните екзекуции, независимо кои са били техните извършители;

призовава централното правителство на Етиопия и Фронта за освобождение на народа на Тигре да предприемат незабавни действия за ограничаване на ескалацията на конфликта; настоява всички участници стриктно да следват подход за сигурност, насочен към хората;

изразява съжаление по повод на факта, че за хуманитарните работници понастоящем достъпът е силно ограничен; призовава правителството на Етиопия да предостави на хуманитарните организации незабавен и неограничен достъп до зоните на конфликт, за да може да се осигурява хуманитарна помощ; предупреждава за опасността от възникване на сериозна хуманитарна криза в страната, както и в съседните държави и в региона като цяло;

отбелязва със загриженост ултиматума, отправен от министър-председателя Абий Ахмед към силите на Тигре, с който ги приканва да се предадат и заявява, че в противен случай ще продължи военното нападение над столицата на региона Мекеле;

припомня, че умишлените нападения срещу цивилното население представляват военни престъпления; призовава силите и от двете страни да зачитат международните права на човека и международното хуманитарно право и да гарантират защитата на хората в засегнатите райони; настоятелно призовава всички страни в конфликта и регионалните органи да сведат до минимум вредите за цивилното население и да гарантират и позволяват по всяко време достъпа на цивилното население до основни услуги;

отбелязва с дълбока загриженост, че междуетническото напрежение и междуетническото насилие в Етиопия се засилват; счита, че е от изключително значение органите на Етиопия и на Тигре да упражняват отговорно лидерската си позиция, като допринасят за създаването на приобщаваща политическа среда за всички участници и етнически групи;

настоятелно призовава федералните органи да сложат край на практиката на произволни арести и наблюдение или други форми на агресия срещу етническите групи; призовава етиопските органи да предприемат строги мерки срещу всяко профилиране въз основа на етническа принадлежност и да гарантират защитата на етническите малцинства в цялата страна; призовава етиопското правителство да осъществи реформи, които защитават правата на човека, и да осигури равен достъп на всички етнически групи до държавни служби и ресурси;

изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващото разпространение на невярна информация и използването на изказвания, проповядващи вражда и омраза, с които етническите групи се настройват едни срещу други, за да се подклажда настоящият конфликт в Тигре; призовава всички страни, участващи в конфликта, да се въздържат от използването на подстрекателски език и изказвания, проповядващи вражда и омраза, както офлайн, така и онлайн; настоятелно призовава националните и местните органи, медийните организации и обществеността да се въздържат от подбуждане към насилие, дискриминация или враждебност към населението, изложено на опасност;

10.

призовава съседните на Етиопия държави, включително Еритрея, както и други държави в по-широкия регион, като например държавите в басейна на река Нил, да се въздържат от всякаква политическа и военна намеса, която би могла да подклажда конфликта; подчертава, че в противен случай съществува риск от дестабилизиране на по-широкия регион с катастрофални последици за международния мир и сигурност; подчертава решаващата роля, която съседните на Етиопия държави могат да играят при предоставянето на дипломатическа подкрепа с оглед на намаляването на напрежението в конфликта;

11.

изразява пълната си подкрепа за ръководените от Африканския съюз (АС) усилия за посредничество и намаляване на напрежението, инициирани от южноафриканското председателство на АС, по-специално назначаването на трима специални пратеници на АС, и призовава всички участващи страни да оказват активно сътрудничество и да се включат в посредническите усилия на АС; призовава етиопските органи да сътрудничат на международни организации като Африканския съюз, Междуправителствения орган за развитие и Европейския съюз за започване на приобщаващ диалог с цел постигане на мир, сигурност и стабилност в страната и в региона;

12.

изразява дълбока загриженост във връзка с прекъсването на практика на комуникациите в северния регион Тигре; настоятелно призовава етиопското правителство да възстанови всички форми на комуникация с Тигре като акт на отчетност и прозрачност по отношение на военните операции в региона и да предостави на жителите на Тигре възможност за свободна комуникация; подчертава значението на достъпа до информация както онлайн, така и офлайн, а така също и необходимостта от нея, тъй като правото на всички хора да бъдат информирани и да разполагат с достъп до информация е особено важно в условия на криза; настоятелно призовава да се допусне независимото отразяване на ситуацията; подчертава, че е важно на независимите медии да се предостави незабавно достъп до Тигре; настоятелно призовава правителството на Етиопия да зачита изцяло свободата на изразяване на мнение, на сдружаване, както и свободата на пресата, както е предвидено в конституцията на Етиопия, и да освободи несправедливо задържаните журналисти и блогъри; изразява твърдо убеждение, че мирните протести са част от демократичния процес и че използването на прекомерна сила в отговор на протестите трябва да се избягва при всички обстоятелства;

13.

призовава всички страни в конфликта да осигурят безопасното и свободно движение на цивилното население и да гарантират зачитането на правото на свобода на събранията;

14.

призовава всички страни, участващи в конфликта в северния регион Тигре, да гарантират безпрепятствен достъп на независимите наблюдатели на правата на човека, за да се осигури спазването на международните стандарти в областта на правата на човека; призовава всички страни в конфликта да работят в тясно сътрудничество със съответните участници за провеждане на прозрачно разследване на клането в Май-Кадра и призовава извършителите на това престъпление незабавно да бъдат подведени под отговорност и подложени на наказателно преследване;

15.

призовава етиопските федерални органи да проведат задълбочено, независимо, ефективно и безпристрастно разследване на всички убийства и нарушения на правата на човека, включително прилагането на прекомерна сила, произволно задържане и насилствени изчезвания, и призовава органите на Тигре да оказват сътрудничество в тези разследвания; призовава всички етиопски органи да се борят активно срещу безнаказаността; припомня на правителството на Етиопия задълженията му да гарантира основните права, включително достъпа до правосъдие и правото на справедлив и независим съдебен процес, както е предвидено в Африканската харта и други международни и регионални правни инструменти в областта на правата на човека, включително Споразумението от Котону; настоява етиопските органи да гарантират, че справедливите и безпристрастни принципи на правовата държава се зачитат и спазват в цяла Етиопия;

16.

призовава за тясно сътрудничество между структурите на ЕС за хуманитарна помощ и ВКБООН, както и за това ВКБООН да продължава да предоставя подкрепа на бежанците, избягали от кризата, включително в близост до районите, от които са избягали; припомня, че етиопското правителство отговаря за безопасността и сигурността на бежанците и вътрешно разселените лица на своята територия; припомня, че над 96 000 еритрейски бежанци са намерили подслон предимно в бежански лагери в региона Тигре; подкрепя призивите на международната общност и хуманитарните организации за увеличаване на помощта за бежанците и разселените лица;

17.

призовава ЕС и неговите партньори да подкрепят правителството и местните органи на Судан, за да могат те да се отзоват бързо на призивите за приемане на етиопските бежанци, бягащи от сраженията в региона Тигре; изразява своята признателност за готовността на Судан да приеме бежанци, бягащи от конфликта; подчертава неотложната необходимост от предприемане на подготвителни действия за пристигането в Судан на близо 200 000 бежанци; отбелязва, че за мигрантите Етиопия е важна приемаща държава, но също и транзитна държава и държава на произход; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички финансирани проекти, инициирани в рамките на Доверителния фонд на ЕС за Африка, зачитат правата на човека, по-специално правата на мигрантите и вътрешно разселените лица;

18.

призовава за спешно мобилизиране, както и за структурирано и съгласувано разгръщане на допълнителни ресурси от ЕС и неговите държави членки, за да се отговори на всеобхватните нужди, породени от конфликта;

19.

приветства ангажимента на етиопското правителство да проведе общи избори през 2021 г.; настоятелно призовава всички политически участници в страната да започнат преди изборите политически диалог с участието на граждани, представляващи целия политически, идеологически, регионален и етнически спектър; подчертава категорично, че свободни, честни, приобщаващи и надеждни избори може да се проведат само в атмосфера без сплашвания, насилие и тормоз, с гарантирана свобода на словото и на сдружаване, в съответствие с международните норми; изразява съжаление, че поетият ангажимент за провеждане на свободни избори е подкопан от задържането от юни 2020 г. насам на редица опозиционни политически фигури от целия политически спектър, както и от сериозни нарушения на принципа на справедлив съдебен процес, които подриват правото на задържаните на справедлив съдебен процес; призовава органите да освободят всички задържани, освен ако не са обвинени в правно признати престъпления и могат да бъдат подложени на наказателно преследване в съответствие с международните стандарти за справедлив съдебен процес;

20.

изразява своя ангажимент към единството и териториалната цялост на Етиопия и призовава всички участници в Етиопия да работят за мирно разрешаване на всеки конфликт в страната;

21.

призовава ЕС да продължи да използва всички необходими дипломатически средства, за да работи заедно с федералните и регионалните органи, както и с регионалните партньори и многостранните институции, с оглед на разрешаването на конфликта по мирен начин;

22.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Европейската служба за външна дейност, на федералното правителство и Съвета на федерацията на Етиопия, на органите на Тигре, на правителството на Република Судан, на правителствата на държавите — членки на Междуправителствения орган за развитие, на Африканския съюз и неговите държави членки, на Панафриканския парламент и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/137

P9_TA(2020)0331

Продължаващите нарушения на правата на човека в Беларус, по-специално убийството на Роман Бондаренко

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно продължаващите нарушения на правата на човека в Беларус, и по-конкретно убийството на Роман Бондаренко (2020/2882(RSP))

(2021/C 425/15)

Европейският парламент,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Беларус, и по-конкретно тези от 17 септември 2020 г. относно положението в Беларус (1), от 4 октомври 2018 г. относно влошаването на положението със свободата на медиите в Беларус, и по-специално случая с „Харта 97“ (2), от 19 април 2018 г. относно Беларус (3), от 6 април 2017 г. относно положението в Беларус (4) и от 24 ноември 2016 г. относно положението в Беларус (5),

—	като взе предвид своята препоръка от 21 октомври 2020 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно отношенията с Беларус (6),

—	като взе предвид наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2020 г., която беше присъдена на демократичната опозиция в Беларус на 22 октомври 2020 г.,

—	като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент от 13 август 2020 г. и това на лидерите на петте политически групи от 17 август 2020 г. относно положението в Беларус след т.нар. президентски избори на 9 август 2020 г.,

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 1 октомври 2020 г. и 16 октомври 2020 г. и заключенията на Съвета относно Беларус от 12 октомври 2020 г.,

—

като взе предвид решението на Съвета от 6 ноември 2020 г. да добави 15 членове на беларуските органи, включително Александър Лукашенко, към списъка на санкционираните лица, с което общият брой на беларуските граждани, подлежащи на забрана за пътувания и замразяване на активите, достигна 59; като взе предвид решението на Съвета от 17 февруари 2020 г. за удължаване на ембаргото на ЕС от 2004 г. върху оръжие и оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, по отношение на Беларус (7),

—	като взе предвид основните резултати от извънредното заседание на Съвета по външни работи от 14 август 2020 г. и заключенията на председателя на Европейския съвет от 19 август 2020 г. относно положението в Беларус след президентските избори, проведени на 9 август 2020 г.,

—

като взе предвид многобройните неотдавнашни декларации и изявления на ЗП/ВП относно Беларус, и по-конкретно тези от 11 август 2020 г. и 17 август 2020 г., и предишните изявления на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), в частност изявлението от 13 ноември 2020 г. относно смъртта на Роман Бондаренко, както и тези относно прилагането на смъртното наказание в Беларус;

—

като взе предвид изявлението на ЗП/ВП от 7 септември 2020 г. относно произволните и необяснени арести и задържания по политически причини и декларацията на върховния представител от името на Европейския съюз от 11 септември 2020 г. относно ескалацията на насилието и заплахите срещу членовете на Координационния съвет, като взе предвид съвместното изявление на делегацията на ЕС в Беларус от името на държавите — членки на ЕС, представени в Минск, посолството на Обединеното кралство, посолството на Швейцария и посолството на Съединените американски щати от 17 ноември 2020 г. относно влошаващото се положение с правата на човека в Беларус,

—

като взе предвид изявленията на ООН относно положението в Беларус, и по-специално тези на специалните докладчици на ООН за правата на човека от 13 август 2020 г. и 19 ноември 2020 г. и на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека от 21 август 2020 г., 11 септември 2020 г. и 13 ноември 2020 г., както и изявленията, направени по време на неотложния дебат относно положението с правата на човека по време на 45-ата сесия на Съвета по правата на човека от 18 септември 2020 г.,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус от 17 юли 2020 г. и резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 17 септември 2020 г. относно положението с правата на човека в Беларус в навечерието на президентските избори през 2020 г. и след тях;

—	като взе предвид доклада на докладчика на ОССЕ относно Московския механизъм от 5 ноември 2020 г. за предполагаеми нарушения на правата на човека, свързани с президентските избори от 9 август 2020 г. в Беларус,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички конвенции за правата на човека, по които Беларус е страна,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

като има предвид, че безпрецедентните мирни протести и стачки в Беларус продължават повече от 100 дни след началото им, което показва равнището на недоволство и мобилизация на беларуското общество срещу масовото фалшифициране на изборните резултати и нарушенията на правата на човека, извършени от авторитарния режим на страната; като има предвид, че продължаващите протести достигат връх през почивните дни в края на седмиците в „Маршове на единството“ и мащабът на протестите е безпрецедентен в историята на Беларус, като броят на участниците достига стотици хиляди;

Б.

като има предвид, че органите на Беларус реагираха на законните и мирни протести с насилие, репресии, системно сплашване, тормоз, ограничения на основните свободи и нехуманно отношение, включително изтезания и сексуално насилие срещу хора, задържани по време на протестите, включително защитници на правата на човека; като има предвид, че защитниците на правата на човека са документирали над 500 случая на изтезания и малтретиране, а няколко души са изчезнали или са намерени мъртви, включително Александър Тарайковски, Константин Шишмаков, Артьом Паруков, Александър Вихор и Генадий Шутов; като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която продължава да изпълнява смъртни наказания;

В.

като има предвид, че се счита, че над 25 000 беларуски граждани са били задържани в някакъв момент заради протест срещу режима, както преди, така и след изборите от 9 август 2020 г., включително възрастни хора, жени и деца; като има предвид, че неотдавна, на 8 и 15 ноември 2020 г., над 1 000 души бяха задържани по време на провеждани мирни протести; като има предвид, че в Беларус има над 125 политически затворници;

Г.

като има предвид, че Роман Бондаренко, 31-годишен учител по изобразително изкуство, е бил брутално бит вечерта на 11 ноември 2020 г. от група неуниформени маскирани мъже, за които се твърди, че са тясно свързани с режима на Лукашенко; като има предвид, че побоят над г-н Бондаренко е продължил и след задържането му и че два часа по-късно той е бил отведен в болница с наранявания на главата, от които е починал на следващия ден; като има предвид, че органите се опитват да пренасочат отговорността, като твърдят, че г-н Бондаренко е бил бит от „загрижени граждани“, и преследват по съдебен ред двете лица, подали сигнала за побоя: лекар и журналист;

Д.

като има предвид, че беларуските органи не са предприели незабавни мерки, както се изисква по закон, за разследване на престъплението, и че през следващите дни в Беларус са задържани над 1 100 души, събрали се да отбележат смъртта на г-н Бондаренко; като има предвид, че представители на православната и католическата църква са получили уведомления от анкетната комисия на Беларус, че нарушават закона, като осъждат разрушаването от силите за сигурност на мемориала в памет на Роман Бондаренко;

Е.

като има предвид, че вместо да изправят пред съда отговорните за смъртта на Роман Бондаренко, органите преследват лицата, които се опитват да установят истината за обстоятелствата около смъртта му; като има предвид, че на 19 ноември 2020 г. Главната прокуратура на Беларус образува наказателно дело съгласно член 178, параграф 3 от Наказателния кодекс на Беларус („Оповестяване на медицинска тайна, водещо до тежки последици“); като има предвид, че Катерина Баришевич, журналист от независимата медийна организация TUT.BY, която написа за смъртта на Роман Бондаренко, впоследствие беше арестувана;

Ж.

като има предвид, че Министерството на вътрешните работи на Беларус публикува изявление на 12 октомври 2020 г., в което обяви готовността си да използва бойни боеприпаси срещу протестиращите; като има предвид, че по време на няколко протеста органите са използвали зашеметяващи гранати и лютив спрей, изстрелвали са гумени куршуми директно срещу хората и са произвеждали изстрели във въздуха; като има предвид, че съществуват постоянни пречки пред транспорта и комуникациите, по-специално ограничения на достъпа до интернет, като начин за предотвратяване и разпръскване на протестите;

З.

като има предвид, че органите на Беларус продължават насилствените си действия срещу независими беларуски репортери и граждани журналисти и предприемат целенасочени опити да възпрепятстват предоставянето на обективна информация; като има предвид, че само на 15 ноември 2020 г. са били арестувани 23 журналиста, отразяващи протестите, проведени в памет на Роман Бондаренко в различни беларуски градове; като има предвид, че чуждестранни медии и журналисти не се допускат в Беларус;

И.

като има предвид, че по време на и след изборния период са били преследвани общо 390 журналисти, като 77 от тях са изтърпели кратки присъди затвор до 15 дни по административни обвинения; като има предвид, че според Асоциацията на журналистите в Беларус към 23 ноември 2020 г. 14 журналиста се намират задържани в затвори по административни или наказателни обвинения;

Й.

като има предвид, че произволните задържания и арести на журналисти често са съпътствани от употреба на сила и водят до увреждане и конфискуване на професионално оборудване, както и до заличаване на подготвени видеоматериали; като има предвид, че три журналистки са били ранени от гумени куршуми, докато са изпълнявали журналистическите си задължения;

К.

като има предвид, че на чуждестранните кореспонденти, пристигнали да отразяват изборите, е била отказана акредитация; като има предвид, че на 2 октомври 2020 г. Министерството на външните работи на Беларус отмени акредитацията на всички чуждестранни журналисти в страната, като описа решението като част от реформа на разпоредбите и процедурите на страната във връзка с медиите;

Л.	като има предвид, че беларуските деца са обект на репресии, тъй като техните родители са заплашени от загуба на родителски права за участие в протести;

М.

като има предвид, че ЕС наложи санкции на 40 лица, отговорни за насилието, репресиите и фалшифицирането на изборните резултати в Беларус; като има предвид, че на 6 ноември 2020 г. Европейският съвет взе решение да добави 15 членове на беларуските органи, включително Александър Лукашенко и неговия син, към списъка на санкционираните лица; като има предвид, че се подготвят допълнителни санкции срещу физически лица и дружества; като има предвид, че атомната електроцентрала „Островец“ започна да произвежда електроенергия на 3 ноември 2020 г., което поражда нови опасения относно нейната безопасност;

Н.

като има предвид, че беларуските органи досега не са разследвали сигналите за полицейско насилие, а безнаказаността за нарушения на правата на човека продължава да бъде широко разпространена; като има предвид, че отсъствието на принципи на правовата държава възпрепятства правото на жертвите на справедлив съдебен процес;

осъжда най-категорично убийството на Роман Бондаренко и изразява съболезнованията си на семейството му и на всички семейства, които са загубили близките си в резултат на репресиите на режима на Лукашенко;

изисква бързо, задълбочено, безпристрастно и независимо разследване на смъртта на Роман Бондаренко и на свързаните с протестите смъртни случаи на Александър Тарайковски, Александър Вихор, Артьом Паруков, Генадий Шутов и Константин Шишмаков;

призовава беларуските органи незабавно да освободят всички политически затворници, включително д-р Артьом Сорокин и журналистката Катерина Баришевич, която разкри официално прикритото убийство на Роман Бондаренко;

отново изразява своята подкрепа за протестиращите беларуси в исканията им за свобода, демокрация, достойнство и правото да определят собствената си съдба; осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, сплашването и несъразмерното използване на сила спрямо мирни демонстранти;

изисква незабавното освобождаване на медицинския работник, предал на медиите информацията от обществен интерес относно смъртта на Роман Бондаренко, без да нарушава правата на семейството на жертвата;

настоятелно призовава беларуските органи да прекратят всички форми на насилие, малтретиране, основано на пола насилие и изтезания срещу беларуски граждани и задържани, да им предоставят достъп до медицински и правни съвети и да освободят незабавно и безусловно всички произволно задържани лица, включително за участие в протести срещу изборните резултати или срещу насилието, използвано от органите, или за изразяване на подкрепа за тези протести;

решително осъжда всяко използване на сплашване, тормоз, произволни арести и задържания, както и малтретиране на граждани, и осъжда нарушенията на правата на човека, извършени от беларуските държавни органи или от тяхно име; призовава за незабавно прекратяване на всички форми на тормоз над граждани, като например уволнение на служители или изключване на студенти поради участие в стачки или протести, оттегляне на журналистическата акредитация, наказателно прекъсване на снабдяването с комунални услуги като водоснабдяване или отопление, лишаване от правото на упражняване на родителските права върху деца, блокиране на частни банкови сметки и прекъсване на достъпа до интернет;

призовава всички служители на правоприлагащите органи на Беларус и всички онези, които действат от името на беларуските органи, да прекратят незабавно използването на насилие срещу цивилни лица и да се въздържат от изпълнение на наказателни заповеди и инструкции за използване на непропорционална сила, насилие, изтезания и малтретиране на граждани; призовава за въвеждане в Наказателния кодекс на Беларус на конкретно определение за „изтезания“ в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, както и за законодателни промени с цел криминализиране на насилственото изчезване;

осъжда пълното нежелание на органите да разследват случаите на малтретиране и изтезания от страна на служители на правоприлагащите органи при започването на наказателни разследвания на мирни граждани; подчертава, че това е свидетелство за целенасочена и систематична политика на репресии и безнаказаност, което допълнително се подчертава от факта, че полицията и специалните сили за сигурност, които са замесени в тези действия, продължават да получават най-високи отличия за своето участие в престъпления срещу народа;

10.

отхвърля резултатите от т.нар. „президентски избори“ от 9 август 2020 г. и изразява категоричната си подкрепа за народа на Беларус в законните му искания за спешно прекратяване на авторитарните репресии, за зачитане на основните свободи и правата на човека, за демократично представителство и политическо участие, както и за нови, свободни и честни избори в съответствие с международните стандарти и при наблюдение на изборите от страна на Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ);

11.

призовава всички предприятия, извършващи дейност в Беларус, да полагат особена грижа и да спазват своята отговорност за зачитане на правата на човека в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

12.

настоява, че е необходимо да се гарантират правата на гражданите на свобода на събранията и сдруженията, свобода на изразяване и на мнение, както и свободата на медиите, и следователно да се премахнат всички ограничения, съществуващи в законодателството и на практика, които възпрепятстват тези свободи;

13.

отново подчертава, че е от голямо значение установяването на правова държава с цел зачитане на основните свободи и правата на човека, както и на функционираща независима съдебна система, за да се гарантира правото на адвокат, на справедлив съдебен процес и на правна защита;

14.

призовава Комисията да увеличи помощта си за независимите медии в Беларус, чието оцеляване и операции са от съществено значение за осигуряване на обективно отразяване на събитията в Беларус на беларуската общественост, както и на международната общност

15.

категорично осъжда продължаващото прилагане на смъртно наказание и призовава за неговата незабавна и окончателна отмяна, а докато това стане факт — за мораториум върху смъртното наказание и ефективно право на обжалване на смъртните присъди;

16.

призовава беларуските органи да прекратят нападенията, задържането и демонизирането на журналисти и медийни работници и да работят за съдържателна защита на свободата на медиите;

17.

призовава ЕС да окаже подкрепа за международно разследване на престъпленията, извършени от режима на Лукашенко срещу народа на Беларус; счита, че разследването следва да бъде подкрепено от създаване на център за събиране на доказателства и работна група на ЕС от експерти по международно право, които да оказват съдействие при бъдещи международни разследвания; призовава Комисията, държавите членки и ЕСВД да оказват пълна подкрепа на усилията на Съвета на ООН по правата на човека и на Московския механизъм на ОССЕ, както и на защитниците на правата на човека и гражданското общество, за да се осигури документиране и докладване на нарушения на правата на човека и последващо подвеждане на извършителите под отговорност и осигуряване на справедливост за жертвите;

18.

осъжда действията на Националното събрание на Република Беларус, което лишава по политически причини беларуските граждани от тяхното гражданство;

19.

осъжда репресиите срещу жените — защитници на правата на човека, по-специално арестите на Марфа Рабкова и Марина Костилянченко от Центъра за правата на човека „Весна“, и призовава за незабавно прекратяване на основаващия се на пола тормоз над жени активисти;

20.

счита, че с оглед на пандемията връчването на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2020 г. на демократичната опозиция в Беларус за момента може да се осъществи под формата на дистанционна церемония; подчертава обаче, че следва да се организира церемония с физическо присъствие, когато положението позволи това;

21.

подчертава, че досега предприетите от ЕС и неговите държави членки действия срещу режима на Лукашенко досега са недостатъчни, и приветства решението на Съвета да работи по трети пакет от санкции, насочени към дружества и олигарси, свързани с режима на Лукашенко; призовава за будещо доверие разширяване на списъка със санкции на ЕС;

22.

подкрепя започването на незабавна мисия на Европейския парламент във Вилнюс и Варшава за установяване на фактите, както и контакти с опозицията в Беларус, за да се проучат възможностите за посредничество и подкрепа за демокрацията; подчертава необходимостта от по-нататъшно посредничество и дейности в подкрепа на демокрацията, като например мисия на високо равнище, която да последва мисията за установяване на фактите;

23.

призовава за пълно замразяване на всички трансфери на средства от ЕС, включително заеми от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други, към настоящото беларуско правителство и контролирани от държавата проекти; призовава ЕСВД да прекрати преговорите по приоритетите на партньорството между ЕС и Беларус до провеждането на свободни и честни президентски избори;

24.

призовава ЕС и държавите членки да увеличат помощта за гражданското общество на Беларус и ангажираността на ЕС и неговата подкрепа за независимите организации на гражданското общество, защитниците на правата на човека и независимите журналисти, по-специално задържаните, чрез наблюдение на техните съдебни процеси; изисква от Комисията спешно да създаде програма за отпускане на стипендии за студенти и учени, изключени от беларуски университети заради позицията си в подкрепа на демокрацията; изисква от Комисията да стартира целева програма на ЕС за подпомагане на жертвите на политически репресии и полицейско насилие;

25.

осъжда експулсирането на европейски дипломати от Беларус и призовава ЕС и държавите членки да обмислят намаляване на равнището на дипломатическа ангажираност със страната;

26.

изразява съжаление във връзка с исканията, изпратени от беларуските органи за екстрадиране на Степан Путило и Роман Проташевич, основателите на базираните във Варшава канали Telegram Next и Nexta-live, които бяха добавени към списъка на лицата, участващи в терористични дейности, от Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ);

27.

призовава държавите членки и Комисията да изпълнят препоръките на докладчика на Московския механизъм на ОССЕ във връзка с предоставянето на убежище в случаи на преследване, обхванати от Женевската конвенция за статута на бежанците; насърчава в този контекст държавите членки да улеснят допълнително процедурите за получаване на виза за хора, бягащи от Беларус по политически причини, и да предоставят на тях и на семействата им цялата необходима подкрепа и помощ;

28.

осъжда потискането на медиите и на достъпа до интернет, разпространението на дезинформация, както и побоите, арестите и сплашването на журналисти и блогъри; подчертава правото на народа на Беларус да има безпрепятствен достъп до информация; призовава ЕС да използва своите инструменти в подкрепа на медии и журналисти, подложени на репресии от страна на режима;

29.

настоява, че беларуските работници следва да могат да упражняват правото си на мирна стачка без риск от уволнение, задържане или други репресии;

30.

изразява съжаление относно факта, че атомната електроцентрала „Островец“ не отговаря на най-високите международни стандарти в областта на околната среда и безопасността; подкрепя усилията за гарантиране на европейска солидарност по въпроса за забрана на вноса на енергия от АЕЦ „Островец“ на пазара на ЕС;

31.

отново призовава Съвета и Комисията незабавно да установят всеобхватни, ефективни и навременни ограничителни мерки, включващи целия ЕС (европейски еквивалент на закона „Магнитски“), които биха позволили предприемането на целенасочени действия срещу всички лица, държавни и недържавни субекти и други образувания, които носят отговорност за или участват в тежки нарушения на правата на човека, злоупотреби и корупция;

32.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на органите на Република Беларус.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0231.

(2) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 18.

(3) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 100.

(4) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 60.

(5) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 135.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0280.

(7) ОВ L 45, 18.2.2020 г., стр. 3.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/147

P9_TA(2020)0336

Правото на аборт в Полша

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно фактическата забрана на правото на аборт в Полша (2020/2876(RSP))

(2021/C 425/17)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 2 и член 7, параграф 1 от него,

—	като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) от 4 ноември 1950 г. и свързаната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—	като взе предвид Конституцията на Република Полша,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—	като взе предвид Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права (ICESCR) от 16 декември 1966 г. и Международния пакт на ООН за граждански и политически права (МПГПП) от 16 декември 1966 г.,

—	като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,

—	като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека от 23 ноември 2016 г. относно седмия периодичен доклад относно Полша,

—	като взе предвид Международните технически насоки на ЮНЕСКО от 10 януари 2018 г. относно сексуалното образование,

—	като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР), проведена в Кайро през 1994 г., нейната програма за действие, резултатите от конференциите за преглед и срещата на високо равнище в Найроби през 2019 г. относно МКНР 25,

—

като взе предвид Декларацията от Пекин и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г., както и резолюцията на Парламента от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (1),

—	като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), договорени през 2015 г.,

—	като взе предвид тематичния документ на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа от 4 декември 2017 г., озаглавен „Сексуалното и репродуктивното здраве и правата на жените в Европа“,

—	като взе предвид заключенията от годишния колоквиум от 2017 г. за основните права, озаглавен „Правата на жените в бурни времена“, организиран от Комисията,

—	като взе предвид препоръките на Световната здравна организация от 2018 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права на юношите,

—

като взе предвид доклада от командировката от 10 юли 2017 г. на комисията по правата на жените и равенството между половете след командировката ѝ в Полша от 22—24 май 2017 г. и доклада от командировката от 3 декември 2018 г. на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи след изпращането на ad hoc делегация в Полша относно положението с върховенството на закона (19—21 септември 2018 г.),

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Полша, и по-специално резолюцията от 15 ноември 2017 г. относно положението с принципите на правовата държава и демокрацията в Полша (2) и резолюцията от 17 септември 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (3),

—

като взе предвид четирите производства за установяване на неизпълнение на задължения, започнати от Комисията срещу Полша във връзка с реформата на полската съдебна система, и предложението за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (COM(2017)0835),

—	като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2019 г. относно криминализирането на сексуалното образование в Полша (5),

—

като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (6) и своята законодателна резолюция от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и ценности“ (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея (10),

—	като взе предвид доклада от 30 септември 2020 г. на Комисията за 2020 г. относно върховенството на закона , озаглавен „Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580), и главата за страната относно положението с върховенството на закона в Полша,

—	като взе предвид писмото, изпратено от ръководителите на петте групи с мнозинство в Европейския парламент до министър-председателя на Полша на 30 октомври 2020 г. (11),

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Съюзът претендира да се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, зачитането на правата на човека и недопускането на дискриминация, както се посочва в член 2 от ДЕС; като има предвид, че всички държави членки са поели задължения и отговорности съгласно международното право и Договорите на ЕС да зачитат, гарантират и осигуряват упражняването на основните права;

Б.	като има предвид, че наличието на ефективна, независима и безпристрастна съдебна система е от основно значение за гарантиране на принципите на правовата държава и на защитата на основните права и на свободите на хората в ЕС;

В.

като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата, и че то следва да бъде зачитано в пълна степен; като има предвид, че съгласно Хартата, ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) сексуалните и репродуктивните права на жените (СРЗП) са свързани с множествени права на човека, като например правото на живот, свобода от нечовешко и унизително отношение, правото на достъп до здравни грижи, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на информация и образование и забраната на дискриминацията; като има предвид, че тези права на човека са отразени и в Конституцията на Полша;

Г.

като има предвид, че Парламентът е разгледал въпроса, свързан със СРЗП, в своята новоприета програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health), за да гарантира своевременен достъп до стоки, които са необходими за безопасното предоставяне на СРЗП (напр. лекарства, противозачатъчни медицински средства);

Д.	като има предвид, че Конституционният съд е създаден като един от централните елементи за гарантиране на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване (контрол и противотежест) на властите в конституционната демокрация и върховенството на закона в Полша;

Е.

като има предвид, че през август 2018 г. Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените и Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания публикуваха съвместно изявление, в което те подчертаха, че достъпът до безопасен и законен аборт, както и достъпът до свързаните с това услуги и информация, са основни аспекти на репродуктивното здраве на жените, и същевременно призоваха държавите сложат край на ограниченията на сексуалните и репродуктивните права на жените и момичетата, тъй като това застрашава тяхното здраве и чийто живот; като има предвид, че достъпът до аборт представлява право на човека, като неговото забавяне и отказът за предоставяне представляват форми на насилие, основано на пола, и могат да представляват изтезания и/или жестоко, нечовешко и унизително отношение; като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са цели по ЦУР 3 на ООН, и като има предвид, че борбата срещу насилието, основано на пола, и срещу вредните практики са цели по ЦУР 5;

Ж.

като има предвид, че достъпът до изчерпателна и съобразена с възрастта информация, образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията, както и достъпът до СРЗП, включително семейно планиране, противозачатъчни методи и безопасен и законен аборт, а също така и автономността и способността на момичетата и жените да вземат свободни и независими решения относно своите тела и живот, са предпоставка за тяхната икономическа независимост и следователно са от съществено значение за постигането на равенство между половете и премахването на насилието, основано на пола; като има предвид, че това е тяхното тяло, техният избор;

З.

като има предвид, че Полша е ратифицирала Конвенцията от Истанбул, Конвенцията от Лансароте, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) и Конвенцията за правата на детето и е задължена съгласно международното право в областта на правата на човека да предоставя достъп до комплексно сексуално образование и информация, включително относно рисковете от сексуална експлоатация и малтретиране, и да се противопоставя на свързаните с пола стереотипи в обществото; като има предвид, че Полша не е изпълнила решенията на Европейския съд по правата на човека относно достъпа до законен аборт; като има предвид, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа отправи критики към Полша поради липсата на напредък в това отношение;

И.

като има предвид, че съществуват множество различия, що се отнася до достъпа до аборт в държавите членки; като има предвид, че Полша има един от най-ниските резултати в Европейския съюз в Европейския атлас на контрацепцията от 2020 г., като има една от най-рестриктивните политики по отношение на достъпа до противозачатъчни материали, семейно планиране, консултации и предоставяне на онлайн информация; като има предвид, че Полша е една от малкото на брой държави, които изискват рецепта за спешна контрацепция, като често лекарите отказват да издават такива рецепти по съображения, свързани с лични убеждения;

Й.

като има предвид, че след решението на Конституционния съд от 2015 г. относно закона от 5 декември 1996 г. за професиите на лекарите и зъболекарите нито здравните специалисти, нито здравните заведения вече са законово задължени да предоставят наименования на алтернативни здравни заведения или имена на практикуващи специалисти, ако те отказват да предоставят на даден пациент услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве поради лични убеждения; като има предвид, че окончателният текст на закона, изменен през юли 2020 г., не включваше задължението за даване на медицинско направление, както беше предложено първоначално; като има предвид, че този пропуск показва пълно незачитане на препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа, що се отнася до изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека срещу Полша в областта на СРЗП;

К.

като има предвид, че съгласно организации на гражданското общество, като например Федерацията на жените и семейното планиране, през 2018 г. едва 10 % от болниците, с които Полският национален здравен фонд има договорни отношения, са предоставяли законни аборти, което означава, че цели полски воеводства отказват безопасен и законен аборт, което прави изключително трудно и често невъзможно достъпа на жените до такива услуги;

Л.

като има предвид, че поради страх и натиск от страна на колегията и на медицинските органи лекарите в Полша предпочитат да не бъдат свързвани с процедури за аборт; като има предвид, че освен широко използваната клауза, свързана със съвестта, лекарите създават допълнителни нерегламентирани пречки, като например ненужни медицински прегледи, психологически консултации или допълнителни консултации с експерти, или ограничават правата на жените на предродилни тестове и информация, които следва да бъдат гарантирани за всички в рамките на схемата за обществено здравеопазване;

М.

като има предвид, че достъпът до гинекологични грижи в Полша е силно ограничен и в някои региони почти невъзможен, което води до голям брой нежелани бременности, незадоволително репродуктивно здраве, широко разпространение на рака на шийката на матката и недостатъчен достъп до противозачатъчни средства; като има предвид, че достъпът на ЛГБТИ + лицата до сексуално и репродуктивно здравеопазване и права е силно ограничен; като има предвид, че транссексуалните и небинарните лица, които се нуждаят от гинекологични грижи, се сблъскват с дискриминация в медицинска среда и често им се отказва достъп до грижи;

Н.

като има предвид, че от началото на 2019 г. над 80 региона, области или общини в Полша са приели резолюции срещу ЛГБТИ + лицата, с които тези региони се обявяват за свободни от т.нар. „идеология на ЛГБТ“, или са приели изцяло или частично „регионалните харти на семейството“, с които се дискриминират по-специално самотните родители и ЛГБТИ + родителите и хората и на практика се ограничава свободата на движение на гражданите на ЕС;

О.

като има предвид, че се счита, че всяка година до 200 000 жени прекратяват бременността в Полша и са принудени да се подлагат на нелегални аборти, като разчитат предимно на медицински хапчета за аборти, без да получават необходимото професионално медицинско наблюдение и съвети; като има предвид, че според оценките до 30 000 жени са принудени да пътуват в чужбина всяка година от Полша, за да получат здравните грижи, от които се нуждаят, и да потърсят аборт (12); като има предвид, че достъпът до такива мерки е свързан с плащането за услуги, което означава, че те не са еднакво достъпни за всички жени, особено за жените в неравностойно социално-икономическо положение и за жените мигранти в нередовно положение; като има предвид, че това означава, че безопасният аборт е достъпен само за ограничена група жени в Полша;

П.

като има предвид, че в отговор на предложението на 119 членове на Полския парламент с подкрепата на т.нар. движения „в защита на живота“ на 22 октомври 2020 г. Конституционният съд на Полша обяви за противоконституционна разпоредбата на Закона за семейно планиране, защита на човешкия плод и условия за прекратяване на бременността от 1993 г., която позволява аборт в случаите, когато предродилният тест или други медицински съображения показват голяма вероятност от тежки и необратими малформации на плода или нелечимо заболяване, което застрашава живота на плода;

Р.

като има предвид, че наличието на голяма вероятност от тежка и необратима аномалия или от нелечимо заболяване на плода представлява правното основание за 1 074 от 1 110-те прекратявания на бременността през 2019 г., докато останалите прекъсвания на бременността са били извършени, когато бременността е представлявала заплаха за живота или здравето на жената или е била резултат от забранено действие (т.е. изнасилване), които са единствените други случаи, разрешени от Закона за семейното планиране от 1993 г.;

С.

като има предвид, че решението ще започне да се прилага след публикуването му, което съгласно полското право е задължително, и след като бъде публикувано, ще доведе до най-пълната забрана на правото на аборт в Полша, която ще криминализира абортите и ще доведе до разрастване на нелегалния, опасен аборт и до абортен туризъм, който е достъпен само за малцина, като по този начин се накърняват здравето и правата на жените и се излага на риск техният живот; като има предвид, че въпреки че решението не е публикувано, за много на брой бременни жени, които са били информирани, че съществува голяма вероятност от тежка и необратима аномалия или от нелечимо заболяване на плода, достъпът до законен аборт е бил ограничен;

Т.

като има предвид, че решението е ново посегателство срещу върховенството на закона и основните права и е пореден опит за ограничаване на СРЗП в Полша през последните години; като има предвид, че тези опити първоначално бяха спрени през 2016 г., 2018 г. и 2020 г. в резултат на масовото противопоставяне от страна на полските граждани, изразено по време на шествията „Черен петък“, които бяха подкрепени решително от членове на Европейския парламент от различни политически групи;

У.

като има предвид, че решението беше взето в момент, когато поради втората вълна на пандемията от COVID-19 ограниченията, свързани с общественото здраве, бяха и все още остават в сила във всички държави — членки на ЕС, включително Полша, като по този начин сериозно възпрепятстват всеки подобаващ демократичен дебат и справедлив процес, което е от решаващо значение, когато става дума за въпроси, свързани с основните права;

Ф.

като има предвид, че въпреки санитарните ограничения и рискове, в Полша и по света се проведоха безпрецедентни протести; като има предвид, че хиляди демонстранти продължават да протестират срещу сериозните ограничения, които накърняват основните им права на сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП); като има предвид, че полицията за борба с безредици и военната жандармерия бяха изпратени за контрол на протестите, а служителите на правоприлагащите органи използваха прекомерна сила и физическо насилие срещу мирни демонстранти, включително членове на Полския парламент и членове на Европейския парламент от Полша; като има предвид, че тези действия противоречат на задълженията на полското правителство съгласно международното право в областта на правата на човека, включително Хартата, която гарантира правото на мирни събрания, и насоките на специалния докладчик на ООН за свободата на сдружаване, в които се посочва, че като общо правило военните не следва да се използват за контролиране на събрания на граждани;

Х.

като има предвид, че публичните органи са отправили заплахи, че ще пречат на полските граждани и на хората, живеещи в Полша, да участват в прояви, включително чрез значителни финансови глоби, докато националният прокурор и министър на правосъдието Збигнев Жобро е обявил, че срещу организаторите на протестите ще бъдат повдигани обвинения, които биха могли да доведат до лишаване от свобода за срок до осем години; като има предвид, че много на брой протестиращи са били незаконно задържани, включително малолетни и непълнолетни лица;

Ц.

като има предвид, че на 28 октомври 2020 г. заместник министър-председателят Ярослав Качински насърчи хората да защитават традиционните полски ценности и да защитават църквите „на всяка цена“, което доведе до актове на агресия срещу протестиращите от страна на националистично настроени хулигани; като има предвид, че по този начин се злоупотребява с културните и религиозните ценности в Полша като причини за възпрепятстване на пълното реализиране на правата на жените, равенството на жените и правото им да вземат решения относно собствените си тела; като има предвид, че фундаменталистката организация „Ордо Юрис“ (Орден на правото), която е тясно свързана с управляващата коалиция, е движеща сила на кампаниите, насочени към накърняване на правата на човека и равенството между половете в Полша, включително опити за забрана на абортите, призовава Полша да се оттегли от Конвенцията от Истанбул и призовава за създаването на „зони, свободни от ЛГБТИ“;

Ч.

като има предвид, че според неотдавнашни проучвания на общественото мнение по-голямата част от хората в Полша подкрепят правото на достъп до аборт при поискване до дванадесетата седмица; като има предвид, че демонстрантите също така искат оставката на правителството поради многократните му атаки срещу върховенството на закона; като има предвид, че протестите са организирани и координирани предимно от ръководени от жени организации, активисти и организации на гражданското общество с подкрепата на полската политическа опозиция; като има предвид, че предложението на президента на Полша за законодателство относно абортите след протестите е незадоволително;

Ш.

като има предвид, че законодателните актове на полския парламент относно Конституционния съд, приети на 22 декември 2015 г. и 22 юли 2016 г., както и пакетът от три акта, приети в края на 2016 г., сериозно накърниха независимостта и легитимността на Конституционния съд; като има предвид, че законите от 22 декември 2015 г. и от 22 юли 2016 г. бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд съответно на 9 март 2016 г. и 11 август 2016 г.; като има предвид, че тогава тези решения не бяха публикувани или изпълнени от полските органи; като има предвид, че конституционността на законите на Полша вече не може да бъде гарантирана ефективно в Полша след влизането в сила на гореспоменатите законодателни промени (13);

Щ.

като има предвид, че горепосоченото решение беше произнесено от съдии, избрани и изцяло зависими от политици от ръководената от политическата партия „PiS“ (Право и справедливост) коалиция; като има предвид, че председателят (маршалът) на Сената на Република Полша счете решението за недействително и призова правителството да не го публикува, по-специално защото то нарушава задълженията на Полша в областта на правата на човека и не е в съответствие с предишното законодателство относно Полската конституция, както и поради незаконното назначаване на трима съдии и на председателя на Конституционния съд (14);

АА.

като има предвид, че Комисията и Парламентът изразиха сериозни безпокойства относно върховенството на закона, включително легитимността, независимостта и ефективността на Конституционния съд; като има предвид, че Комисията задейства процедура по член 7, параграф 1 след реформите от 2015 г. на съдебната система в Полша;

решително осъжда решението на Конституционния съд и удара по сексуалното и репродуктивно здраве и права на жените в Полша; потвърждава, че решението излага на риск здравето и живота на жените; припомня, че ЕП е отправил силни критики към всички законодателни предложения или ограничения, които имат за цел да наложат допълнителни забрани и ограничения върху достъпа до безопасен и законен аборт в Полша, които се доближават до забрана на достъпа до грижи за аборт в Полша, тъй като повечето законни аборти се извършват на основание тежък и необратим фетален недостатък или нелечимо заболяване, което застрашава живота на плода; припомня, че всеобщият достъп до здравеопазване и СРЗП са основни права на човека;

отбелязва, че ограничаването или забраната на правото на аборт по никакъв начин не премахва аборта, а само го изтласква в нелегалност, което води до увеличаване на незаконните, опасни, нелегални и животозастрашаващи аборти; настоява, че извършването на аборт не следва да бъде включено в Наказателния кодекс, тъй като това има смразяващ ефект върху лекарите, които се въздържат от предоставяне на услуги в областта на СРЗП поради страх от наказателни санкции;

изразява съжаление във връзка с факта, че решението беше публикувано в момент, когато санитарните ограничения, свързани с пандемията от COVID-19, сериозно накърняваха надлежните демократични процеси; остро критикува ограничителната забрана за публични събрания, която е в сила без въвеждането на извънредно положение поради природно бедствие, както е предвидено в член 232 от Конституцията на Полша;

припомня, че правата на жените са основни права на човека и че институциите на ЕС и държавите членки имат правното задължение да ги поддържат и защитават в съответствие с Договорите и Хартата, както и с международното право;

отбелязва, че необоснованото превишение на ограниченията на достъпа до аборт, произтичащо от горепосоченото решение на Конституционния съд, не защитава присъщото и неотменимо достойнство на жените, тъй като то нарушава Хартата, ЕКПЧ, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, многобройните международни конвенции, по които Полша е страна, както и Конституцията на Република Полша;

настоятелно призовава полския парламент и органите на властта да се въздържат от по-нататъшни опити за ограничаване на СРЗП, тъй като подобни мерки противоречат на принципа за недопускане на регресивни мерки, както е посочено в международното право в областта на правата на човека; категорично потвърждава, че отказването на СРЗП е форма на насилие, основано на пола; призовава полските органи да предприемат мерки за пълно прилагане на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата срещу Полша, с които Съдът е постановил, че рестриктивните закони относно абортите са в нарушение на човешките права на жените; подчертава, че безпрепятственият и навременен достъп до услуги в областта на репродуктивното здраве и зачитането на половата независимост и вземането на решения на жените са от ключово значение за защитата на правата на жените и равенството между половете;

подчертава необходимостта от предоставяне на всички на всеобхватно, основано на доказателства, недискриминационно и съобразено с възрастта сексуално образование и информация, тъй като липсата на информация и образование относно пола и сексуалността води до по-високи равнища на нежелана бременност;

решително осъжда неотдавнашното решение на полския министър на правосъдието да даде официален ход на оттеглянето на Полша от Конвенцията от Истанбул, което би поставило сериозна пречка пред равенството между половете, правата на жените и борбата срещу насилието, основано на пола; настоятелно призовава полските органи да гарантират ефективното и практическо прилагане на Конвенцията, включително чрез осигуряването на достатъчен брой и качествени убежища за жени, които са жертви на насилие, и за техните деца, като се взема предвид ескалацията на основаното на пола насилие по време на пандемията от COVID-19, както и осигуряване на достъп до съществена подкрепа и здравни услуги, включително сексуални и репродуктивни здравни грижи;

изразява съжаление, че достъпът до здравни услуги в някои райони на Полша все още е ограничен, както и че според Върховната сметна палата през 2018 г. едва 2 % от бременните жени, живеещи в селски райони в Полша, са преминали всички стандартни тестове, необходими по време на бременността, като например фетален ултразвук, кардиотокография или кръвни изследвания на майката;

10.

изразява съжаление относно засиленото използване на клаузата за съвестта, което води до липсата на надеждни механизми за даване на медицинско направление на лицата, търсещи услуги по аборт, и до бавни процедури за обжалване за лицата, на които са отказани такива услуги, и също така изразява съжаление поради факта, че гинеколозите често се позовават на клаузата за съвест, когато са помолени да предписват противозачатъчни средства, като по този начин ефективно ограничават достъпа до контрацепция в Полша; отбелязва, че тази клауза за съвест също така възпрепятства достъпа до пренатален скрининг, което е не само нарушение на правото на информация относно състоянието на плода, но също така възпрепятства успешното лечение на детето по време на бременността или непосредствено след нея; настоятелно призовава полските органи да отменят закона, ограничаващ достъпа до таблетки за спешна контрацепция;

11.

изразява дълбока загриженост, че хиляди жени трябва да пътуват, за да получат достъп до такава основна здравна услуга, каквато е абортът; подчертава, че трансграничните услуги за аборт не са жизнеспособна възможност за най-уязвимите и маргинализираните лица; изразява безпокойство от факта, че пътуването в чужбина излага на риск здравето и благосъстоянието на жените, тъй като те често пътуват сами; подчертава значението на грижите след аборта, особено за жените, които изпитват усложнения поради недовършен или опасен аборт;

12.

изразява своята подкрепа и солидарност за хиляди полски граждани, по-специално за полските жени и ЛГБТИ + лицата, които въпреки санитарните рискове излязоха на улицата, за да протестират срещу тежките ограничения на техните основни свободи и права; отбелязва, че исканията на протестиращите включват не само отмяната на решението на Конституционния съд, но и осъждането на така наречения „абортен компромис“, либерализирането на правото на аборт и зачитането на телесната автономия; припомня, че свободата на събранията и свободата на сдружаване определят облика на Европейския съюз, дори по време на пандемия;

13.

решително осъжда прекомерното и непропорционално използване на сила и насилие срещу протестиращи, включително активисти и организации за защита на правата на жените, от страна на правоприлагащите органи и недържавните участници, като например крайнодесни националистически групи; призовава полските органи да гарантират, че лицата, които атакуват протестиращите, ще бъдат подведени под отговорност;

14.

настоятелно призовава полските органи да укрепят националното законодателство за утвърждаване на правата на жените и равенството между половете, като предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси на институциите, които се занимават с борба срещу дискриминацията, основана на пола и пола;

15.

призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на състава на Конституционния съд, чиято незаконосъобразност е основание за оспорване на неговите решения, а оттам и на способността му да пази и утвърждава Конституцията на Полша; подчертава, че горепосоченото решение е пореден пример за политическо завземане на съдебната система и системен срив на принципите на правовата държава в Полша;

16.

призовава Съвета да разгледа този въпрос и други твърдения за нарушения на основните права в Полша чрез разширяване на обхвата на провежданите от него понастоящем изслушвания относно положението в Полша, в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да пристъпи към официалното изслушване относно актуалното състояние в Полша, насрочено за 10 и 11 декември 2020 г.;

17.

приветства предварителното споразумение от 5 ноември 2020 г. относно законодателството за създаване на механизъм, който би позволил спиране на финансирането от ЕС за държава членка, която нарушава принципите на правовата държава; настоятелно призовава Комисията да действа решително във връзка с неотдавна договорените условия за бъдещата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.;

18.

призовава Съвета и Комисията да осигуряват подходящо финансиране за националните и местните организации на гражданското общество с цел насърчаване на подкрепата на местно равнище за демокрацията, върховенството на закона и основните права в държавите членки, включително Полша; настоятелно призовава Комисията незабавно и пряко да подкрепя програмите и полските организации на гражданското общество, които работят, за да гарантират, че СРЗП на жените са защитени; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат повишаването на осведомеността и обучението чрез програми за финансиране;

19.

призовава Комисията да определи за приоритет гарантирането, че всички разполагат с еднаква и силна правна защита на всички основания, включени в член 19 от ДФЕС; призовава Съвета да деблокира и приключи без забавяне преговорите относно хоризонталната директива относно недискриминацията и приветства новите ангажименти на Комисията в тази област;

20.

призовава Комисията да подпомага държавите членки при гарантирането на всеобщ достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително абортите; настоятелно призовава Комисията да гарантира СРЗП, като включи правата на аборт в следващата здравна стратегия на ЕС;

21.

подчертава изразената от много на брой държави членки подкрепа и интерес към каузата на полските жени; призовава ЕС да финансира организации, които улесняват трансграничното сътрудничество между организации, предоставящи безопасен и законен аборт;

22.

призовава Комисията да потвърди прилагането на Директива 2004/113/ЕО (15) за стоки и услуги, свързани със СРЗП, и да признае, че ограниченията и пречките пред достъпа до стоки и услуги, свързани със СРЗП, представляват дискриминация, основана на пола, тъй като те засягат несъразмерно един пол (жени) или уязвими групи (например транс-и небинарни лица); осъжда злоупотребата от страна на полското правителство със съдебната система и със своите законодателни правомощия за инструментализиране и политизиране на живота и здравето на жените и ЛГБТИ + лицата, което води до дискриминация в това отношение;

23.

призовава Комисията да приеме насоки за държавите членки, за да се гарантира равен достъп до стоки и услуги, свързани със СРЗП, в съответствие с правото на ЕС и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

24.

призовава Съвета да приключи в спешен порядък ратифицирането от ЕС на Конвенцията от Истанбул; остро осъжда опитите в някои държави членки да бъдат отменени вече приетите мерки за прилагане на Конвенцията от Истанбул и за борба с насилието, основано на пола; призовава Комисията да представи предложение за добавяне на насилието, основано на пола, към списъка на ЕС на престъпленията, както това е посочено в член 83 от ДФЕС;

25.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на президента, правителството и парламента на Полша, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2019)0080.

(2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 44.

(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0225.

(4) ОВ C 129, 5.4.2019 г., стр. 13.

(5) Приети текстове, P9_TA(2019)0058.

(6) Приети текстове, P9_TA(2019)0349.

(7) Приети текстове, P8_TA(2019)0407.

(8) Приети текстове, P8_TA(2019)0111.

(9) Приети текстове, P9_TA(2019)0101.

(10) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(11) Манфред Вебер, председател на групата PPE, Ираче Гарсия Перес, председател на групата S&D, Дачиан Чолош, председател на групата Renew Europe, Филип Ламбертс, съпредседател на групата Verts/ALE и Манон Обри и Мартин Ширдеван, съпредседатели на групата GUE/NGL.

(12) https://www.theseus.fi/handle/10024/138222

(13) Становище на Венецианската комисия от 14 и 15 октомври 2016 г. относно Закона за Конституционния съд, параграф 128; Комитет на ООН по правата на човека, Заключителни наблюдения по седмия периодичен доклад за Полша, 23 ноември 2016 г., параграфи 7 и 8; Препоръка (ЕС) 2017/1520 на Комисията от 26 юли 2017 г. относно принципите на правовата държава в Полша (ОВ L 228, 2.9.2017 г., стр. 19).

(14) https://www.senat.gov.pl/aktualnoscilista/art,13159,zespol-ekspertow-przy-marszalku-senatu-o-wyroku-trybunalu-konstytucyjnego.html

(15) Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37).

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/155

P9_TA(2020)0337

Преглед на търговската политика на ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно прегледа на търговската политика на ЕС (2020/2761(RSP))

(2021/C 425/18)

Европейският парламент,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 май 2020 г., озаглавено „Актуализирана работна програма на Комисията за 2020 г.“ (COM(2020)0440), и писмото за намеренията на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен до председателя на Парламента Давид Сасоли и канцлера Ангела Меркел от 16 септември 2020 г., озаглавено „Състоянието на Съюза — 2020 г.“,

—	като взе предвид документа за консултация на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавен „Обновена търговска политика за по-силна Европа“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

—	като взе предвид Бялата книга относно осигуряването на еднакви условия на конкуренция по отношение на чуждестранните субсидии (COM(2020)0253);

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—	като взе предвид споразумението, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (Парижко споразумение относно изменението на климата),

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—

като взе предвид своите резолюции от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите (1), от 12 декември 2017 г. относно „Към стратегия за електронна търговия“ (2), от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (3), от 16 септември 2020 г. относно Ролята на ЕС за опазване и възстановяване на горите в света (4), от 7 октомври 2020 г. относно прилагането на общата търговска политика — годишен доклад за 2018 г. (5), от 25 ноември 2020 г. относно „Нова промишлена стратегия за Европа“ (6),

—	като взе предвид изявлението на Комисията от 24 ноември 2020 г.,

—	като взе предвид въпроса до Комисията относно прегледа на търговската политика на ЕС (O-000070/2020 — B9-0024/2020),

—	като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по международна търговия,

А.

като има предвид, че след избухването на епидемията от COVID-19 през 2020 г. световните вериги на доставки и производствени линии бяха нарушени, което изведе на преден план факта, че Европейският съюз е зависим от източници извън ЕС, особено за някои стратегически сектори като здравния и фармацевтичния;

Б.

като има предвид, че правилата и ползите се оспорват както извън ЕС, така и в държавите членки, и като има предвид, че е необходимо новите предизвикателства пред устойчивото развитие, като например борбата с изменението на климата, да бъдат интегрирани във всички външни и вътрешни публични политики на ЕС;

В.	като има предвид, че ЕС вече изостава от други икономики по отношение на конкурентоспособността преди пандемията; като има предвид, че смущенията в международната търговия в резултат на пандемията от COVID-19 вече увеличиха и без това значителните икономически загуби;

Г.	като има предвид, че Европейският съюз, в качеството си на беден на ресурси континент и най-големия търговски блок в света, е в уникална позиция за сътрудничество в световен мащаб за постигане на устойчиво възстановяване на световната икономика в съответствие с Европейския зелен пакт;

Д.	като има предвид, че прегледът на търговската политика на ЕС и развитието на по-настъпателна търговска програма на ЕС се прави в момент, когато на глобално равнище се предприемат множество политически ръководени действия с дългосрочни последствия в областта на търговията, икономиката и финансите;

Търговия и „отворена стратегическа автономност“

приветства навременното започване на прегледа на търговската политика на ЕС през 2020 г. в отговор на пандемията от COVID-19 и вземайки предвид поуките, извлечени от нея, засилването на протекционистичното поведение в световен мащаб, особено трудната среда, пред която е изправена международната търговия, и необходимостта от интегриране на търговията в Европейския зелен пакт и ЦУР с цел икономическото сътрудничество и търговията да станат справедливи, приобщаващи и устойчиви; счита, че от решаващо значение за тази цел е да се осъществява координация и да се създават полезни взаимодействия между съответните генерални дирекции на Комисията и Европейската служба за външна дейност, както и между търговската политика и вътрешните политики (напр. в областта на промишлеността, държавната помощ, цифровите технологии, околната среда, включително кръговата икономика, и социалната политика), както и да се включи търговската политика в по-широката външна политика на ЕС;

приветства дебата относно единствената по рода си концепция на ЕС за „отворена стратегическа автономност“ и приканва Комисията да предостави допълнителни подробности относно нейното съдържание; отбелязва в този контекст, че концепцията следва да бъде в съответствие с международните правни задължения на ЕС и неговия ангажимент за основан на правила подход в търговската му политика и за многостранната търговска система, в основата на която да стои Световната търговска организация (СТО); настоятелно заявява, че търговската стратегия на ЕС трябва да увеличи конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, включително на селскостопанския сектор, да създаде достойни и качествени работни места, да защити работниците, да генерира приобщаващо и устойчиво икономическо развитие в съответствие с Европейския зелен пакт и да поощрява интересите и ценностите на ЕС;

подчертава, че ЕС, като един от най-големите търговски блокове в света, би спечелил от по-широкото използване на еврото в международната си търговия, тъй като това би намалило валутния риск и други разходи, свързани с валутата, при търговските сделки; подчертава, че сега е дори още по-важно да се насърчава търговията, и изтъква, че търговската стратегия на ЕС има потенциала да допринесе значително за процеса на възстановяване след настоящата криза в общественото здраве и икономиката;

призовава Комисията да анализира как може да се повиши устойчивостта на веригите на доставки в ЕС, като същевременно се повиши производственият капацитет в нашия Съюз, чрез проучване на потенциалните ползи от поддържането на стратегически запаси от основни стоки на равнище ЕС за извънредни ситуации и насърчаване на диверсификацията на източниците на доставки, като също така се проучи концепцията за разполагане на производството в близост и специалната роля, която съседните на ЕС държави биха могли да играят в това отношение;

подчертава, че мерките за връщане на място и разполагане в близост на производството следва да допринасят за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС, а не да водят до увеличаване на разходите за потребителите, в съответствие с подробен анализ по сектори в това отношение; отбелязва, че мерките за управление на веригата на доставки могат да играят важна роля за икономическото възстановяване и че решенията следва при всички случаи да останат отговорност на съответните икономически оператори;

призовава Комисията да определи европейските стратегически сектори и суровини и активно да подкрепя предприятията, особено МСП, съсредоточавайки се върху настоящата криза, както и върху потенциалните бъдещи развития, като предоставя подкрепа за неутралността по отношение на климата, отчетността и устойчивостта на световните вериги на доставки и цифровите иновации, с цел да се повиши продоволствената сигурност чрез поддържане на „зелените ленти за преминаване“ и увеличаване на прозрачността на веригите за създаване на стойност в областта на храните; подчертава, че ЕС е силно зависим от трети държави по отношение на суровини от изключителна важност, необходими за екологичния и цифровия преход; подчертава в този контекст, че една пълноценно функционираща многостранна система за търговия, заедно с широка мрежа от устойчиви и добре приложени споразумения за свободна търговия, представляват най-добрият и икономически най-ефективният начин да се гарантира наличието на множество източници на производство; подчертава освен това, че по-голяма устойчивост ще бъде постигната чрез отворени търговски потоци, въздържане от ограничаващи търговията мерки и засилено сътрудничество с нашите търговски партньори; счита, че сътрудничеството с нашите търговски партньори също би било полезно за премахване на пречките пред търговията;

Многостранна търговска система

потвърждава ангажимента на ЕС за отворена, основана на правила многостранна търговска система, в основата на която стои реформирана СТО, с цел подобряване на нейната ефективност,стабилност и предвидимост; и приканва Комисията да засили своя ангажимент в международните форуми, в тясно сътрудничество с други международни институции за управление, като Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) и Международната организация на труда (МОТ), и да се стреми към амбициозна модернизация, укрепване и значително възобновяване на дейността на СТО и нейните преговорни функции и правилник, като в основата ѝ стоят ЦУР и борбата с изменението на климата, при същевременно гарантиране на съгласуваност с международните ангажименти;

настоятелно призовава за реформа на Апелативния орган на СТО въз основа на напълно функционираща двустепенна система за уреждане на спорове; подчертава, че докато апелативният орган не функционира правилно, ЕС следва да използва ефективно Многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване и да насърчава други членове на СТО да участват в тази договореност; призовава Съюза да реформира разпоредбите на Договореността на СТО за уреждане на спорове относно ответните мерки, за да се гарантира, че само имащите отношение и засегнатите сектори са обект на спорове относно незаконна държавна помощ;

призовава Комисията да задълбочи международното си сътрудничество със стратегическите партньори и във връзка с това приветства продължаващите дискусии относно начините за разглеждане и ефективно смекчаване на нарушенията, причинени от субсидиите за промишлеността, като се има предвид, че нарушаващите пазара практики могат да имат значително отрицателно въздействие върху лоялната конкуренция и равнопоставените условия на конкуренция, както и да търси решения за предотвратяване на принудителния трансфер на технологии;

10.

изразява предпочитанията си към многостранните споразумения, признава обаче, че плурилатералните споразумения могат да представляват полезен трамплин за постигането на многостранни споразумения; отбелязва във връзка с това ценността на инициативите за съвместно изявление; подчертава значението на сключването на обвързващо и приложимо споразумение относно субсидиите за рибарството, като се вземат предвид последиците за развиващите се и най-слабо развитите страни;

11.

подновява призивите си за многостранно споразумение относно електронната търговия, което да помогне на МСП да преодолеят цифровото разделение и пречките пред цифровата търговия, както и да улесни търговското трансгранично движение на данни в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, включително Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД); призовава за засилена защита на потребителите онлайн и за засилено сътрудничество между службите на Комисията с цел подобряване на разкриването на фалшифицирани стоки в електронната търговия; във връзка с това очаква 12-ата министерска конференция на СТО през 2021 г. и призовава за предоставяне на консолидиран текст до края на 2020 г.; подчертава необходимостта ЕС да представи стратегия за цифрова търговия, като използва за основа резолюцията на Парламента от 2017 г. по този въпрос, и да търси начини да създаде и да насърчи нови международни правила, включително чрез специфични разпоредби в търговски споразумения, чрез създаване на благоприятстваща среда за цифрова търговия за дружествата от ЕС и премахване на бариерите в трети държави;

12.

призовава Комисията да наблюдава, анализира и разглежда на световно и двустранно равнище с международните партньори новите пречки пред търговията, включително ограниченията върху износа и други нарушения, засягащи основни стоки, както и да разработи общи критерии за предоставяне на ориентирани към устойчивост субсидии за възстановяване след пандемията; призовава Комисията да актуализира споразумението на СТО в областта на фармацевтиката, като същевременно се проучат възможностите за по-широка многостранна инициатива относно здравните продукти; призовава Комисията да гарантира, че възможностите за гъвкавост в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) могат да се използват оптимално за медицински продукти от критично значение и че разпоредбите в двустранните споразумения на ЕС не оказват отрицателно въздействие върху тези възможности за гъвкавост;

Отношения със стратегически партньори

13.

подчертава, че Съединените американски щати са най-важният търговски партньор на ЕС; отбелязва, че понастоящем тези отношения се характеризират с напрежение; отбелязва споразумението за пакет от тарифни намаления със САЩ като положително развитие и настоятелно призовава Комисията да използва този импулс, за да изгради положителна търговска програма между ЕС и САЩ, която да не се ограничава до тарифните намаления, тъй като едно по-широко споразумение за сътрудничество би било от особена полза, би улеснило нашето взаимно икономическо възстановяване, преодоляването на търговските проблеми и проучването на нови области на сътрудничество, като например в търговията, технологиите и данъчното облагане на цифровия сектор, включително в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР); насърчава Комисията да постигне напредък по регулаторните оценки, които биха били от полза по-специално за МСП; решително подкрепя сътрудничеството със САЩ за справяне със стратегическите предизвикателства на световно равнище; настоятелно призовава САЩ да се присъединят отново към Парижкото споразумение относно изменението на климата, за да се улесни бъдещото сътрудничество между ЕС и САЩ; призовава САЩ да премахнат наложените от 2017 г. насам тарифи; отбелязва последното дългоочаквано решение на СТО относно спора „Еърбъс — Боинг“ и подчертава значението на намирането на решение чрез преговори;

14.

призовава за постигането на амбициозен напредък в преговорите по Всеобхватното споразумение за инвестиции с Китай, за да се отговори на спешната необходимост от реципрочност, включително по отношение на достъпа до пазара на обществени поръчки и други нерешени въпроси, свързани с равнопоставените условия на конкуренция, като например нарушаващите пазара практики на китайските държавни предприятия или принудителните трансфери на технологии, изискванията за съвместни предприятия и недискриминационното третиране; подчертава значението на включването на амбициозна глава относно търговията и устойчивото развитие с цел защита на правата на човека, включително основните трудови стандарти, насърчаване на екологичните стандарти и борба с изменението на климата, в съответствие с Парижкото споразумение; подчертава значението на стратегическите отношения на ЕС с Китай като конкурент, партньор и системен съперник; призовава държавите членки и европейските институции да изразяват единна позиция; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да създаде специална работна група за Китай по модела на работната група за отношенията с Обединеното кралство, за да се гарантира единство и съгласуваност на посланието на всички равнища и във всички формати с оглед на обща и единна политика на ЕС по отношение на Китай; подчертава, че търговските и инвестиционните отношения на ЕС изискват пълно зачитане на правата на човека; изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията относно експлоатацията на уйгурите в предприятията в Китай и подчерта, че продуктите, произведени в лагери за превъзпитание, следва да бъдат забранени на пазарите на ЕС; призовава Комисията да започне подготвително проучване и оценка на въздействието, за да започне официално преговори с Тайван възможно най-скоро.

15.

счита, че в контекста на пандемията, на глобално равнище, и особено по отношение на Африка и в светлината на новата стратегия на ЕС за Африка, следва да се възприемат нови подходи за преобразуване на икономическите и търговските отношения, за да се насърчи справедлива и етична търговия, основана на принципите на солидарност и сътрудничество и съответствие с политиката на ЕС за развитие;

Хоризонтални въпроси

16.

подчертава, че световните пазари са изключително важен източник на растеж за МСП; отбелязва обаче, че едва 600 000 МСП изнасят стоки извън ЕС; настоятелно призовава Комисията да подкрепя МСП, като систематично включва и прилага специални глави в търговските споразумения, без да се увеличава административната и регулаторната тежест, и да подкрепя, в тясно сътрудничество с търговските камари на държавите членки, използването на такива споразумения от страна на МСП; настоятелно призовава Комисията да разгледа въпроса за разходите на МСП за спазване на все по-сложното законодателство, което засяга търговията; призовава Комисията да се обръща към предприятията на възможно най-ранен етап при създаването на нови информационни портали или при подобряването на вече съществуващите, така че информационните потребности на МСП да могат да бъдат посрещнати по практичен начин; приветства в това отношение усилията на Комисията в контекста на стратегията за МСП от март 2020 г. за увеличаване на нейната специална подкрепа за МСП; приветства неотдавнашното стартиране на инструмента Access2Markets, включително модула за самооценка на правилата за произход, и призовава всички заинтересовани страни да предоставят обратна информация на Комисията, така че инструментът да може да се актуализира непрекъснато;

17.

изразява убеждение, че е необходимо законодателство за задължителна хоризонтална надлежна проверка на равнище ЕС по цялата верига на доставка за дружествата от ЕС и чуждестранните дружества, извършващи дейност в рамките на единния пазар, за да се постигнат ЦУР, да се насърчи доброто управление и да се увеличи проследимостта и отчетността в световните вериги на доставка, да се укрепи международната конкурентоспособност на Европа, като се създадат равнопоставени условия на конкуренция и се смекчат несправедливите конкурентни предимства на трети държави, произтичащи от по-ниските стандарти за защита и от социалния и екологичния дъмпинг в международната търговия; подчертава необходимостта да се разглежда рискът от вреда и размерът на дружеството, като същевременно се отчита принципът на пропорционалност;

18.

очаква предложението на Комисията за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите до 2021 г., който следва да е изцяло съвместим със СТО и да се основава на оценка на въздействието; настоятелно призовава Комисията да гарантира конкурентоспособността на ЕС, особено по отношение на разходите, рисковете и амбициите на други международни партньори, и да предложи прозрачен механизъм, който да може да съществува успоредно с наличните мерки срещу изместването на въглеродни емисии, като същевременно предоставя стабилна и сигурна правна рамка за европейската промишленост; подчертава, че в нашата промишлена стратегия следва да бъдат включени и други подобни предложения, за да се създаде стимул за промишлените отрасли да произвеждат чисти и конкурентоспособни продукти; призовава Комисията да разработи идеи, като вземе предвид, наред с другото, неофициалния документ на Нидерландия и Франция относно търговията, социалните икономически последици и устойчивото развитие; призовава Комисията да проучи възможността за последваща оценка на въздействието и клаузи за преразглеждане с цел привеждане на съществуващите споразумения за свободна търговия в съответствие с Европейския зелен пакт и да представи нови инициативи, които да използват търговската политика, за да улеснят постигането на нашите амбициозни цели в областта на климата, включително нова инициатива в областта на климата и търговията в рамките на СТО, която да се основава на мандата на Споразумението за екологичните стоки и да разширява обхвата, така че да включва търговията със „зелени“ услуги, като по този начин се насърчава развитието на „зелени“ стоки и се прилага въздържание от „кафяви“ стоки;

19.

призовава Комисията да приложи, да осъществи напредък и да гарантира ефективното прилагане на съществуващите споразумения за свободна търговия, включително изпълними глави относно търговията и устойчивото развитие (ТУР), и да гарантира, че ползите се разпределят за всички; посочва, че изпълнимостта на главите за ТУР би могла да бъде значително подобрена чрез различни методи за прилагане и че Комисията следва да проучи механизъм, основан на санкции, като крайна мярка; подкрепя ангажимента на изпълнителния заместник-председател на Комисията и член на Комисията, отговарящ за търговията, Валдис Домбровскис да представи прегледа на плана за действие от 15 точки относно главите за ТУР, като се ангажира с Парламента от самото начало; изисква от Комисията да проучи идеите в неофициалния документ на Нидерландия и Франция и други начини за включване на по-голяма степен на детайлност в изпълнението на тези глави; приветства ангажимента на Комисията да превърне спазването на Парижкото споразумение в съществена част от търговските споразумения; призовава за допълнителни мерки, като например забрана на вноса на продукти, свързани със сериозни нарушения на правата на човека, като принудителен труд или детски труд;

20.

призовава Комисията да приеме навреме предложението за нов регламент за прилагане на обща схема от преференции, по възможност с оглед на увеличаването на броя на държавите, ангажирани със схемата ОСП+;

21.

подчертава важността на това антиконкурентните практики да бъдат разгледани с основните търговски партньори и да се осигурят еднакви условия на конкуренция за дружествата, за да се създадат условия за възстановяване от пандемията от COVID-19 и да се даде възможност за глобален преход към устойчива икономика; призовава Комисията да действа бързо и да започва разследвания рано, веднага щом настъпи вредата, като гарантира, че нелоялните търговски практики не подкопават конкурентоспособността и равнището на заетост на европейските икономически оператори, като по-специално се вземат предвид специфичните нужди на МСП;

22.

приветства новоназначения главен служител по правоприлагането в областта на търговията и счита, че последователното прилагане и изпълнение на споразуменията на ЕС и СТО, включително главите за ТУР, и на законодателството в областта на търговията, включително по-ефективни, по-гъвкави и по-реактивни инструменти за търговска защита, са от решаващо значение за запазването на доверието в ЕС, неговите ценности и програмата му за по-справедлива търговия; призовава новия главен служител по правоприлагането в областта на търговията да работи съвместно с Парламента, за да гарантира, че се следват ангажиментите, поети от търговските партньори преди ратификацията;

23.

настоятелно призовава Комисията да преразгледа ролята на делегациите при изпълнението на програмата на ЕС в областта на търговията и сътрудничеството по отношение на спазването на последователност на политиките и да гарантира координиран подход, който да включва различните служби на Комисията (напр. междусекторни търговски мисии в трети държави);

24.

призовава Комисията да улесни приключването на всички необходими стъпки след задълбочени проучвания за запълване на всички доказани пропуски в търговския и инвестиционния инструментариум, включително ново законодателно предложение за преразглеждане на Блокиращия регламент във връзка със санкциите, които значително нарушават териториалния суверенитет на държавите членки, и да въведе нов инструмент за възпиране и противодействие на принудителни действия от страна на трети държави, като преди това извърши оценка на въздействието;

25.

призовава за напредък на преговорите по инструмента за международните обществени поръчки, за да се гарантира по-стабилно прилагане на рециопрочността при оценката на международните пазари на обществени поръчки за дружествата от ЕС, като същевременно се запазят възможностите за използване на обществените поръчки като инструмент за успеха на прехода в областта на климата, особено в развиващите се държави, чрез обновен мултилатерален подход; приветства Бялата книга относно чуждестранните субсидии като необходим допълващ инструмент за мерки за търговска защита и очаква законодателно предложение от Комисията през януари 2021 г. за защита на дружествата от ЕС срещу нарушения както на вътрешния, така и на световния пазар, като същевременно подчертава значението на свободната и лоялна конкуренция; освен това призовава държавите членки да използват всички налични инструменти, включително Регламент (ЕС) 2019/452 за установяване на рамка за проверка на преките чуждестранни инвестиции в Съюза, за оценка на потенциалните инвестиции и придобивания по отношение на заплахи за сигурността на критичната инфраструктура в ЕС, най-вече в стратегически сектори като здравеопазването, комуналните услуги, мобилността и информационните и комуникационните технологии, така че да се избегне ненужна и вредна икономическа зависимост;

26.

приветства постигнатия напредък по преговорите за Многостранен инвестиционен съд (МИС); отбелязва, че намерението е Инвестиционната съдебна система (ИСС) да послужи като трамплин към МИС; изразява съжаление във връзка с изключително бавния напредък на държавите членки в премахването на двустранните инвестиционни договори в рамките на ЕС и настоятелно призовава Комисията да предприеме действия, когато това е целесъобразно, в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Achmea; призовава Комисията да продължи работата си за създаване на рамка за защита и улесняване на инвестициите в рамките на ЕС; подкрепя текущите преговори относно Договора за Енергийната харта в съответствие с Европейския зелен пакт, който трябва да даде възможност за постигане на неутралност по отношение на климата, насочена към постепенното премахване на защитата на инвестициите в традиционни технологии за изкопаеми горива; изразява своята загриженост относно уреждането на спорове между инвеститор и държава и броя на случаите, свързани с Договора за Енергийната харта;

27.

подчертава значението на въпросите, свързани с равенството между половете; подчертава възможността споразуменията за свободна търговия на ЕС да насърчават равенството между половете, да укрепват икономическото положение на жените в трети държави и да подобряват стандарта на живот на жените във всички сектори, обхванати от споразуменията за свободна търговия на ЕС; отбелязва, че жените получават по-малко от две пети от ползите от споразуменията за свободна и справедлива търговия по отношение на създадените работни места, и подчертава, че жените може да бъдат непропорционално засегнати от настоящата икономическа криза; призовава Комисията и Съвета да насърчават и подкрепят включването на специална глава относно равенството между половете в търговските и инвестиционните споразумения на ЕС;

28.

призовава Комисията да гарантира последващи действия по предложенията, издавани от вътрешните консултативни групи, за подобряване на политиката в областта на международната търговия и приканва Комисията и държавите членки да популяризират по-добре ползите от и въздействието на търговската политика на ЕС за всички, за да се повиши прозрачността и да се подобри осведомеността на гражданите, неправителствените организации, профсъюзите и предприятията, особено на МСП, тъй като е важно да се предоставя точна информация на всички заинтересовани страни; припомня в този контекст значението на правата на Европейския парламент, залегнали в членове 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и на междуинституционалния диалог като възможност за принос към текущите обсъждания и за постигане на положително заключение; припомня ролята на Парламента като съзаконодател в търговската политика и неговата роля при контрола на преговорите и на ефективното прилагане на търговските споразумения, както и ангажиментите, поети от председателя на Комисията в подкрепа на резолюциите относно законодателни инициативи, приети от Парламента съгласно член 225 от ДФЕС;

o o

29.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 30.

(2) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 22.

(3) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.

(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0212.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0252.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0321.

20.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 425/171

P9_TA(2020)0317

Пазари на финансови инструменти: изменение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19 ***I

Изменения, приети от Европейския парламент на 25 ноември 2020 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0280 — C9-0210/2020 — 2020/0152(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Изменение 9, освен ако не е посочено друго

(2021/C 425/26)

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ (*1)

към предложението на Комисията

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19

(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

Пандемията от COVID-19 сериозно засяга хората, бизнеса, здравеопазването, икономиките и финансовите системи на държавите членки. В съобщението си до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 27 май 2020 г.„Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (2) Комисията подчерта, че ликвидността и достъпът до финансиране ще продължат да бъдат предизвикателство през идните месеци. Ето защо от решаващо значение е да се подкрепи възстановяването от силния икономически шок, причинен от пандемията от COVID-19, като се намали бюрокрацията чрез въвеждане на ограничени целеви изменения в съществуващите финансови разпоредби. Следователно общата цел на измененията следва да бъде премахването на ненужната бюрокрация и изготвянето на временни изключения, които се считат за ефективни за смекчаване на икономическите сътресения. В измененията следва да се избягва извършването на промени, които водят до повече тежести за сектора, а сложните законодателни въпроси следва да бъдат уредени по време на планирания преглед на ДПФИ II. Този пакет от мерки се приема под наименованието „Пакет за възстановяване на капиталовите пазари“.

(2)

В отговор на финансовата криза през 2007—2008 г., през 2014 г. бе приета Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) относно пазарите на финансови инструменти. Тази директива значително укрепи финансовата система в Съюза и осигури висока степен на защита на инвеститорите в целия Съюз. Биха могли да се проучат допълнителни пътища за намаляване на регулаторните усложнения и разходите на инвестиционните посредници за съобразяване с нормативните изисквания, както и за недопускане на изкривяване на конкуренцията , при условие че същевременно се взема предвид в достатъчна степен защитата на инвеститорите .

(3)

По отношение на въведените с оглед на защитата на инвеститорите изисквания Директива 2014/65/ЕС не постигна напълно целта си за мерки, които в достатъчна степен да отчитат особеностите на всяка категория инвеститори (непрофесионални клиенти, професионални клиенти и допустими контрагенти). Някои от тези изисквания не винаги подобряваха защитата на инвеститорите, а понякога дори затрудняваха гладкото внедряване на инвестиционните решения. За да се подобри защитата на инвеститорите, от решаващо значение е нивото на дълга на инвеститорите на дребно да бъде взето предвид при оценката за пригодност, по-специално предвид нарастващото ниво на потребителския дълг поради пандемията от COVID-19. Освен това някои изисквания в Директива 2014/65/ЕС биха могли да бъдат изменени с цел улесняване на инвестиционните услуги и дейности , при условие че това изменение се извършва по балансиран начин, който напълно защитава инвеститорите .

(4)

Изискванията за управление на продуктите могат да ограничат продажбата на корпоративни облигации. Корпоративните облигации с т.нар. клауза „make-whole“ по принцип се смятат за сигурни и прости продукти, които могат да се предлагат на непрофесионалните клиенти. Такава клауза защитава инвеститорите от загуби при предсрочно обратно изкупуване от емитента, тъй като в такъв случай те получават плащане, равно на нетната настояща стойност на купоните, които са щели да получат, ако облигациите не са били обратно изкупени. Поради това изискванията за управление на продуктите следва вече да не се прилагат спрямо корпоративните облигации с клауза „make-whole“.

(5)

Мненията, изразени в резултат на отправената от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) покана за представяне на мнения за въздействието на изискванията по Директива 2014/65/ЕС за оповестяване на стимулите, разходите и таксите, както и обществената консултация на Комисията потвърдиха, че професионалните клиенти и допустимите контрагенти не се нуждаят от стандартизирана и задължителна информация за разходите, тъй като те вече получават необходимата информация, когато преговарят с доставчика на услуги. Тази информация е съобразена с техните нужди и често е по-подробна. Следователно допустимите контрагенти и професионалните клиенти следва да бъдат освободени от тези изисквания за оповестяване на разходите и таксите, освен при услугите по предоставяне на инвестиционни съвети и по управление на портфейл, тъй като професионалните клиенти, които влизат във взаимоотношения по повод управлението на портфейл или инвестиционно консултиране, не разполагат непременно с достатъчно експертен опит или знания, за да бъдат освободени от оповестяване на разходите и таксите.

(6)

Понастоящем от инвестиционните посредници се изисква при текущо взаимоотношение с клиентите си да извършват анализ на разходите и ползите при някои дейности по управление на портфейл, свързани със замяна на финансови инструменти. Така от инвестиционните посредници се изисква да разполагат с необходимата информация от клиента и да могат да докажат, че ползата от подобна замяна надвишава разходите по нея. Тази процедура е прекалено обременяваща за професионалните клиенти, които често извършват замени, поради което те следва да бъдат освободени от това изискване, без при това да им се отнеме възможността да го съблюдават. Непрофесионалните клиенти се нуждаят от високо равнище на защита, поради което от тази възможност следва да се ползват само професионалните клиенти.

(7)

Клиентите с текущи взаимоотношения с инвестиционен посредник получават задължителни уведомления за услугата — периодично или в зависимост от определени фактори. Тези уведомления не се смятат за полезни нито от инвестиционните посредници, нито от техните професионални клиенти. Особено ниска се оказа ползата им за професионалните клиенти на крайно нестабилни пазари поради високата им честота и брой. Професионалните клиенти често реагират на тези уведомления за услугата или като не ги четат, или като бързо взимат инвестиционни решения, вместо да продължават да следват дългосрочна инвестиционна стратегия. Поради това допустимите контрагенти не следва повече да получават такива уведомления за услугата; професионалните клиенти обаче следва да могат да поискат получаването им.

(8)

С Директива 2014/65/ЕС бяха въведени изисквания за уведомяване за начина, по който нарежданията са били изпълнени при най-благоприятните за клиента условия. Тези технически уведомления съдържат многобройни подробни количествени сведения за мястото на изпълнение на нареждането, финансовия инструмент, цената, разходите и вероятността за изпълнение. Те рядко се четат от инвеститорите, доказателство за което са изключително малкият брой изтегляния от уебсайтовете на инвестиционните посредници. Данните в тези уведомления не позволяват на инвеститорите да правят значими съпоставки, поради което публикуването им следва да бъде временно преустановено.

(9)

С цел да се улесни комуникацията между инвестиционните посредници и техните клиенти и оттам — самият инвестиционен процес, информацията за инвестициите следва да не се предоставя повече на хартиен носител, а по подразбиране — по електронен път. Непрофесионалните клиенти следва обаче да могат да поискат информацията да им се предоставя на хартиен носител.

(9a)

Комисията следва да представи доклад относно въздействието на прилагането на ограниченията на позициите и управлението на позициите върху ликвидността, пазарните злоупотреби и коректното ценообразуване и условия на уреждане на сделките на пазарите на стокови деривати, както е предвидено в настоящата директива. Основаната на факти оценка на режима на стоковите деривати и консултациите с различни заинтересовани страни са от съществено значение при прегледа на съдържанието на тези разпоредби, които бяха приети в отговор на споразуменията на Г-20 от Питсбърг през 2009 г. и от Кан през 2011 г. с цел подобряване на регулирането, функционирането и прозрачността на пазарите на стокови деривати и справяне с прекомерната нестабилност на цените. [Изм. 2]

(10)

Директива 2014/65/ЕС позволява на лицата, търгуващи професионално със стокови деривати, квоти за емисии и деривати върху квоти за емисии, да прибягнат до освобождаване от лицензиране като инвестиционен посредник, когато търгуването представлява допълнителна спрямо основната им стопанска дейност. Тези лица, подали заявка за теста за допълнителна дейност, са задължени да уведомяват ежегодно съответния компетентен орган, че прибягват до тази възможност, както и да предоставят необходимите доказателствени елементи за двата количествени теста, с които се определя дали търговската им дейност е допълнителна спрямо основната им стопанска дейност. При първия тест размерът на спекулативното търгуване на дадено дружество се сравнява по класове активи с общия размер на търгуването в Съюза. При втория тест размерът на спекулативното търгуване се сравнява за всички класове активи с общия размер на търгуването на финансови инструменти от дружеството на равнище група. Вторият тест може да приеме и друга форма: сравняване на прогнозния капитал, използван за спекулативно търгуване, с фактическия капитал, използван на равнище група за основната стопанска дейност. Тези количествени тестове следва да останат основното правило за освобождаването при допълнителна дейност . Като алтернатива националните надзорни органи следва да може да бъдат упълномощавани да разчитат на качествени параметри при ясно определени условия . ЕОЦКП следва да бъде оправомощен да предоставя насоки относно обстоятелствата, при които националните органи могат да прилагат качествен подход, както и да разработва проекти на регулаторни технически стандарти относно качествените критерии. Лицата, които отговарят на условията за освобождаване, в т.ч. маркет-мейкърите, търгуват за своя сметка или предоставят на клиентите или доставчиците на основната им стопанска дейност инвестиционни услуги, различни от търгуване за собствена сметка. Освобождаването ще бъде възможно и за двата случая — поотделно и съвкупно, стига тази дейност да се явява на равнище група като допълнителна. Това освобождаване не следва да е възможно за лицата, които търгуват чрез високочестотни алгоритми или са част от група, чиято основна дейност се състои в предоставянето на инвестиционни услуги или банкови дейности, или оперирането в качеството на маркет-мейкър при стоковите деривати. ▌

(11)

Понастоящем компетентните органи трябва да определят и прилагат ограничения на размера на нетната позиция, която дадено лице може да има във всеки един момент в търгуваните на места на търговия стокови деривати и в определените от Комисията икономически еквивалентни извънборсови договори (ИЕИД). Режимът на ограничения на позициите се оказа неблагоприятен за развитието на нови стокови пазари, поради което зараждащите се стокови пазари следва да бъдат изключени от него. Вместо това ограниченията на позициите следва да обхващат само значимите или критичните стокови деривати и техните ИЕИД. Значимите или критичните деривати са деривати върху енергийни продукти с най-малко 300 000 обособени открити позиции за период от една година. Поради възловото значение за хората на селскостопанските стоки с базов инструмент, който представлява продукт за потребление от човека, те, както и техните ИЕИД, ще продължат да подлежат на действащия режим на ограничения на позициите. На ЕОЦКП следва да се възложи разработването на проект на регулаторни стандарти за определяне на подлежащите на ограничения на позициите селскостопански стоки с базов инструмент, който представлява продукт за потребление от човека, и критични или значими деривати. За значимите и критичните деривати ЕОЦКП следва да вземе предвид 300 000-те обособени открити позиции за период от една година, броя на пазарните участници и базовата стока.

(12)

Директива 2014/65/ЕС не предвижда освобождаване на финансовите субекти от хеджиране. Няколко предимно търговски групи, които създадоха финансов субект за целите на извършваното от тях търгуване, се оказаха в положение, в което финансовият им субект да не може да извършва цялото търгуване на групата, тъй като не отговаря на условията за освобождаване от хеджиране. Поради това, за финансовите контрагенти следва да бъде въведено строго определено освобождаване от хеджиране. Това освобождаване от хеджиране следва да се предвиди в случаите, когато в рамките на предимно търговска група даден субект е регистриран като инвестиционен посредник и търгува за сметка на тази търговска група. С цел това освобождаване от хеджиране да обхване само финансовите субекти, които търгуват за нефинансовите субекти в преобладаващо търговската група, същото следва да се прилага за позициите, държани от такъв финансов субект, които са обективно измерими като намаляващи рисковете, пряко свързани с търговската дейност на нефинансовите субекти на групата.

(13)

Дори при ликвидните договори, само ограничен брой пазарни участници обикновено действат като маркет-мейкъри на стоковите пазари. Когато тези пазарни участници трябва да ограничават позициите си, това се отразява на тяхната ефективност като маркет-мейкъри. Поради това от режима на ограничения на позициите следва да бъдат изключени позициите на финансовите и нефинансовите контрагенти, произтичащи от сделки, предприети с цел съблюдаване на задължителните разпоредби за ликвидност.

(13a)

Промените в режима на ограничения на позициите имат за цел да подпомогнат разработването на нови енергийни договори, по-специално на пазара на електроенергия, и не целят облекчаване на режима за договори за селскостопански стоки.

(14)	Настоящият режим на ограничения на позициите не отчита своеобразните характеристики на секюритизираните деривати. Поради това секюритизираните деривати следва да бъдат изключени от режима на ограничения на позициите.

(15)

От влизането в сила на Директива 2014/65/ЕС не е установено наличието на едни и същи договори за стокови деривати. Поради понятието „един и същ договор“ в посочената директива, методиката за определяне на ограничението за другите месеци нанася на мястото на търговия, чийто пазар е по-малко ликвиден, конкурентен ущърб спрямо останалите конкуриращи се места, на които се търгуват стокови деривати с еднакъв базов инструмент и характеристики. Поради това позоваването на „същия договор“ в Директива 2014/65/ЕС следва да бъде заличено. Компетентните органи следва да могат да се споразумеят, че стоковите деривати, търгувани на съответните им места на търговия, са с еднакъв базов инструмент и характеристики, като в такъв случай базовият параметър за определяне на ограничението за другите месеци на най-ликвидния пазар на този стоков дериват може да се използва като базова граница за определяне на ограничението на позициите за другите месеци за конкурентните договори, търгувани на по-малко ликвидни места.

(16)	Местата на търговия в Съюза се различават съществено едни от други по управлението на позициите. Поради това, където е необходимо следва да се засили контролът върху управлението на позициите.

(17)

С оглед на развитието на пазарите на стоки в ЕС с разплащателна единица еврото, Комисията следва да бъде оправомощена да приема актове по силата на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за: определяне на това кои деривати върху селскостопански стоки, както и кои критични или значими деривати следва да подлежат на ограничения на позициите; определяне на процедурата, по която дадено лице може да поиска да освободи от хеджиране позициите, произтичащи от сделки, сключени с оглед на задължителни разпоредби относно ликвидността; определяне на процедурата, по която финансовите субекти, които са част от предимно търговска група, могат да поискат да освободят от хеджиране позициите си, обективно измерими като намаляващи рисковете, пряко свързани с търговската дейност на нефинансовите субекти на групата; както и изясняване на съдържанието на контрола върху управлението на позициите. От особена важност е по време на своята подготвителна работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (4) По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(18)

Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) е водещата политика на Съюза за постигане на декарбонизация на икономиката в съответствие с Европейския зелен пакт. Търговията с квоти за емисии и техни деривати е предмет на Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 600/2014 и представлява важен елемент от пазара на въглеродни емисии в Съюза. Освобождаването на допълнителната дейност по силата на Директива 2014/65/ЕС позволява на някои пазарни участници да участват при определени условия на пазарите на квоти за емисии, без да е необходимо да са лицензирани като инвестиционни посредници. С оглед на необходимостта от стабилни, добре уредени и контролирани финансови пазари, на важната роля на СТЕ за постигането на целите на Съюза по отношение на устойчивостта, както и на ролята на един добре функциониращ вторичен пазар на квоти за емисии за функционирането на схемата за търговия с емисии, освобождаването на допълнителната дейност трябва непременно да е замислено така, че да допринесе за постигането на тези цели. Това е особено важно, когато квотите за емисии се търгуват на места на търговия в трети държави. С цел да се защитят финансовата стабилност на Съюза, целостта на пазара, инвеститорите и равнопоставените условия на конкуренция, както и за да продължи СТЕ да функционира по прозрачен и надежден начин, осигурявайки икономически целесъобразно намаление на емисиите, Комисията следва да продължи да наблюдава развитието в Съюза и в трети държави на търговията с квоти за емисии и с техните деривати, да оцени въздействието върху СТЕ на освобождаването на допълнителната дейност и ако е необходимо — да предложи подходящи изменения на обхвата и прилагането на освобождаването на допълнителните дейности.

(19)	Поради това Директива 2014/65/ЕС следва да бъде съответно изменена.

(20)

С настоящото изменение се цели да се допълни вече съществуващо законодателство на ЕС — което може да бъде постигнато най-ефективно на равнището на ЕС, а не чрез отделни национални инициативи. Финансовите пазари по своята същност са трансгранични, като тази тяхна характеристика все повече се засилва. Интегрираността им прави изолираните намеси на национално равнище много по-неефикасни и водещи до пазарно разпокъсване — което от своя страна е източник на регулаторен арбитраж и изкривяване на конкуренцията.

(20a)

Целите на настоящата директива — усъвършенстване на вече съществуващо законодателство на Съюза за осигуряване на еднакви и подходящи пруденциални изисквания за всички инвестиционни посредници на територията на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро поради обхвата и въздействието си могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, поради което Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(21)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (5) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(21a)

Целта на измененията следва да бъде да се изготвят временни изключения и да се премахне очевидната бюрокрация с цел смекчаване на икономическата криза. Поради това в измененията следва да се избягва отварянето на по-сложни въпроси на законодателството, които биха могли да причинят повече тежести за сектора. По-големите промени в законодателството следва първо да бъдат оценени още веднъж при планирания преглед на ДПФИ II,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2014/65/ЕС

Директива 2014/65/ЕС се изменя, както следва:

(1)

Член 2 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква й) се заменя със следното:

„й)

лицата, които:

i)	търгуват за собствена сметка, в т.ч. като маркет-мейкъри, със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, с изключение на лицата, които търгуват за собствена сметка в изпълнение на клиентски нареждания; или

ii)	предоставят на клиенти или доставчици на основната им стопанска дейност инвестиционни услуги, различни от търговия за собствена сметка, свързани със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати;

при условие че:

—	във всеки от тези случаи, поотделно и съвкупно, тази дейност се явява на равнище група допълнителна към основната им стопанска дейност;

—	тези лица не са част от група, чиято основна дейност се състои в предоставянето на инвестиционни услуги по смисъла на настоящата директива, извършването на някоя от посочените в приложение I към Директива 2013/36/ЕС дейности или оперирането в качеството на маркет-мейкър при стоковите деривати;

—	тези лица не търгуват чрез високочестотни алгоритми;

—	тези лица посочват по искане на компетентния орган как са преценили, че дейността им по подточки i) и ii) е допълнителна към основната им стопанска дейност.“;

б)	параграф 4 се заличава [Изм. 6]

ба)

добавя се следният параграф:

„4а. Чрез дерогация от параграф 4 от настоящия член държавите членки могат да изберат да прилагат качествени критерии по отношение на освобождаванията, посочени в параграф 1, буква й).

ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да предоставя насоки относно качествените критерии, които могат да се използват за оценка на това дали се прилагат освобождаванията по параграф 1, буква й) от настоящия член.

ЕОЦКП представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до 1 април 2021 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените във втора алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“

(2)

Член 4, параграф 1 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следната точка 8а:

„8а)	„замяна на финансови инструменти“ означава продажба на даден финансов инструмент и закупуване на друг финансов инструмент или упражняване на правото на промяна на съществуващ финансов инструмент;“;

б)

вмъква се следната точка 50а:

„50а)

„корпоративни облигации с клауза „make-whole“ означава корпоративни облигации с клауза, която задължава емитента в случай на предсрочно обратно изкупуване да изплати на инвеститора главницата на облигацията и нетната настояща стойност на купоните, които инвеститорът е щял да получи, ако облигацията не е била обратно изкупена;““;

в)

вмъква се следната точка 62а:

„62а)

„електронен формат“ означава всеки траен носител, който не е хартиен;“

(3)	В член 16, параграф 3 се добавя следната алинея: „Изискванията в алинеи от втора до пета от настоящия параграф не се прилагат спрямо корпоративните облигации с клауза „make-whole“.“;

(4)

Член 24 се изменя, както следва:

а)	в параграф 2 се добавя следната алинея: „Настоящият параграф не се прилага спрямо корпоративните облигации с клауза „make-whole“.“;

б)

В параграф 4 се добавя следната алинея:

„Когато споразумението за покупка или продажба на финансов инструмент се сключва чрез средства за комуникация от разстояние, което възпрепятства предварителното предоставяне на информацията за разходите и таксите , инвестиционният посредник може след сключването на сделката и без неоправдано забавяне да предостави ▌информацията за разходите и таксите, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия:

i)	инвестиционният посредник е предоставил на клиента възможността да отложи сключването на сделката до получаване на информацията;

ii)	клиентът се е съгласил да получи информацията без неоправдано забавяне след сключването на сделката.

Инвестиционният посредник предлага на клиента възможността да получи такава информация по телефона преди сключването на сделката. “;

в)

вмъква се следният параграф 5a:

„5a. Инвестиционните посредници предоставят на своите клиенти или потенциални клиенти цялата изискуема по силата на настоящата директива информация в електронен формат, освен когато клиентът или потенциалният клиент е непрофесионален такъв и е поискал да получава информацията на хартиен носител, като в такъв случай информацията му се предоставя безплатно на хартиен носител.

Инвестиционните посредници уведомяват своите непрофесионални клиенти или потенциални непрофесионални клиенти, че имат възможност да получават информацията на хартиен носител.

Инвестиционните посредници уведомяват текущите си непрофесионални клиенти, които получават изискуемата по силата на настоящата директива информация на хартиен носител, че ще започнат да я получават в електронен формат, най-малко осем седмици преди да започнат да я изпращат в такъв формат. Инвестиционните посредници уведомяват текущите си непрофесионални клиенти, че имат избор — да продължат да получават информацията на хартиен носител или да започнат да я получават в електронен формат. Инвестиционните посредници уведомяват също така текущите си непрофесионални клиенти, че ако в рамките на този осемседмичен период не поискат да продължават да получават информацията на хартиен носител, тя ще започне да им се предоставя в електронен формат. Не е нужно да бъдат уведомявани настоящите непрофесионални клиенти, които вече получават изискваната по настоящата директива информация в електронен формат.“

ва)

вмъква се следният параграф 9a:

„9a. Държавите членки гарантират, че инвестиционните посредници може да заплащат съвместно за предоставянето на услуги по изпълнение и за предоставянето на инвестиционни проучвания, при условие че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)	преди предоставянето на услугите по изпълнение или по извършване на инвестиционни проучвания е сключено споразумение между инвестиционния посредник и доставчика на проучването, в което се посочва коя част от съвместното плащане се отнася до инвестиционното проучване;

б)	инвестиционният посредник информира клиента си за съвместните плащания;

в)	услугите по изпълнение, за които се извършва съвместното плащане, се предоставят изключително по отношение на емитенти, които не надвишават пазарна капитализация в размер на 1 милиард евро за период от 36 месеца преди предоставянето на инвестиционното проучване;

За целите на настоящия член инвестиционното проучване следва да се разбира като обхващащо проучвателни материали или услуги, засягащи един или няколко финансови инструмента или други активи, или емитенти, или потенциални емитенти на финансови инструменти, или като обхващащо проучвателни материали или услуги, тясно свързани с конкретен сектор или пазар, така че да осигурява информация за мнение относно финансови инструменти, активи или емитенти в този сектор или пазар.

Инвестиционното проучване също така включва материали или услуги, които изрично или косвено препоръчват или подсказват инвестиционна стратегия и представят обосновано становище относно настоящата или бъдещата стойност или цена на финансови инструменти или активи, или съдържат анализ и оригинални гледни точки и достигат заключения въз основа на нова или съществуваща информация, които могат да се използват за информиране във връзка с инвестиционна стратегия, да бъдат подходящи и да са в състояние да добавят стойност към решенията на инвестиционния посредник от името на клиентите, които заплащат такса за това проучване.“

(5)

В член 25, параграф 2 се добавя следната алинея:

„Когато инвестиционният посредник предоставя инвестиционни съвети или извършва управление на портфейл и тези услуги обхващат замяна на финансови инструменти, той анализира разходите и ползите от замяната на финансовите инструменти . Когато предоставя инвестиционни съвети, инвестиционният посредник уведомява клиента дали ползата от такава замяна е по-голяма от свързаните с нея разходи.“;

(5a)	В член 25, параграф 6 се добавя следната алинея: „Настоящият параграф не се прилага за задълженията, свързани с праговете за отчитане на загуби по член 25а от настоящата директива.“

(5б)

В член 25, параграф 8 встъпителната част се изменя, както следва:

„8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 89, с които да се гарантира, че инвестиционните посредници спазват изложените в параграфи 2—6 от настоящия член принципи при предоставянето на инвестиционни или допълнителни услуги на техните клиенти, включително информацията, която трябва да бъде получена, когато се преценява дали услугите и финансовите инструменти са подходящи или уместни за техните клиенти, критериите за оценка на некомплексни финансови инструменти за целите на параграф 4, буква а), подточка vi) на настоящия член, съдържанието и формата на записите и споразуменията за предоставяне на услуги на клиенти и периодичните доклади пред клиентите за предоставените услуги, но като се изключват задълженията, свързани с праговете за отчитане на загуби, определени в член 25а . В тези делегирани актове се отчита следното:“

(5в)

Вмъква се следният член 25a:

„Член 25a

Прагове за отчитане на загуби

(1) Инвестиционните посредници, които предоставят услугата за управление на портфейл, информират клиента, ако общата стойност на портфейла, оценена в началото на всеки отчетен период, се обезцени с 10 % и впоследствие с кратни на 10 % стойности, не по-късно от края на работния ден, в който този праг е преминат, или — ако прагът е преминат в неработен ден — до края на следващия работен ден.

(2) Инвестиционните посредници, които държат сметка на непрофесионален клиент, включваща позиции във финансирани с дълг финансови инструменти или сделки с условни задължения, информират клиента, когато първоначалната стойност на всеки инструмент се обезцени с 10 % и впоследствие с кратни на 10 % стойности. Докладването по настоящия параграф се извършва за всеки отделен инструмент, освен ако с клиента е договорено друго, и до края на работния ден, в който този праг е преминат, или — ако прагът е преминат в неработен ден — до края на следващия работен ден.“

(6)

В член 27, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Въведеното в настоящия параграф задължение за предоставяне на сведения обаче не се прилага до [датата на влизане в сила на настоящата изменяща директива + 2 години]; Европейската комисия разглежда изчерпателно целесъобразността на изискванията за докладване в настоящия параграф и предоставя доклад на Европейския парламент и на Съвета до [датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение + 1 година].“

(6a)

В член 27, параграф 6 се добавя следната алинея:

„Европейската комисия разглежда изчерпателно целесъобразността на изискванията за докладване в настоящия параграф и предоставя доклад на Европейския парламент и на Съвета до [датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение + 1 година];“

(7)

Вмъква се следният член 29a:

„Член 29а

Услуги, предоставяни на професионалните клиенти

(1) Изискванията в член 24, параграф 4, буква в) не се прилагат за предоставяните на професионални клиенти услуги с изключение на инвестиционни съвети и управление на портфейл. Изискванията в член 24, параграф 4, буква в) също така не се прилагат за допустимите контрагенти .

(2) Изискванията в член 25, параграф 2, трета алинея и в член 25, параграф 6 се прилагат за предоставяните на професионалните клиенти услуги само ако тези клиенти писмено заявят пред инвестиционния посредник, че желаят да се ползват от предвидените в тези разпоредби права.

(3) Държавите членки задължават инвестиционните посредници да водят регистър на писмените заявления, посочени в параграф 2.“;

(8)

В член 30 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки осигуряват на инвестиционните посредници, лицензирани да изпълняват нареждания за сметка на клиенти, да търгуват за собствена сметка или да приемат и предават нареждания, възможността да способстват за сделки на допустими контрагенти или да сключват сделки с такива контрагенти, без да са задължени да съблюдават за тези сделки или за пряко свързаните с тях допълнителни услуги член 24 (с изключение на параграф 5а), член 25, член 27 и член 28, параграф 1.“;

(9)

Член 57 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки предприемат необходимото с оглед на това компетентните органи, в съответствие с изчислителната методика, определена от ЕОЦКП в приетите по силата на параграф 3 регулаторни технически стандарти, да въвеждат и прилагат ограничения на размера на нетната позиция, която дадено лице може да има във всеки един момент в търгуваните на места на търговия деривати върху селскостопански стоки и критични и значими стокови деривати, както и в икономически еквивалентни извънборсови договори. Ограниченията се определят въз основа на всички държани от дадено лице позиции и на съвкупните позиции, държани за негова сметка на равнище група, с цел да се:

а)	предотвратява пазарна злоупотреба;

б)

подпомага коректното ценообразуване и условия на уреждане на сделките, в т.ч. недопускане на позиции, водещи до изкривяване на пазара, както и, в частност, да се осигурява сближаване между цените на дериватите през месеца на доставка и спот цените за базовата стока, без да се засяга пазарното ценообразуване за тази базова стока.

Ограниченията на позициите не се прилагат за:

а)	позициите, държани от финансов субект или за негова сметка — като този субект е част от нефинансова група и действа за нейна сметка, които са обективно измерими като намаляващи рисковете, пряко свързани с търговската дейност на тази нефинансова група;

б)	позициите, държани от финансов субект или за негова сметка — като този субект е част от нефинансова група и действа за нейна сметка, които са обективно измерими като намаляващи рисковете, пряко свързани с търговската дейност на тази нефинансова група;

в)	позициите, държани от финансови и нефинансови контрагенти, които са обективно измерими като произтичащи от сделки, сключени в изпълнение на задълженията за осигуряване на ликвидност на място на търговия, както е посочено в член 2, параграф 4, четвърта алинея, буква в);

г)	ценните книжа по член 4, параграф 1, точка 44), буква в), които се отнасят до стока или базов инструмент, както са посочени в раздел В, точка 10) от приложение I.“;

ЕОЦКП разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на процедурата, по която финансовите субекти, които са част от предимно търговска група, могат да поискат да се освободят от хеджиране държаните от тях позиции, които са обективно измерими като намаляващи рисковете, пряко свързани с търговската дейност на нефинансовите субекти на групата. ЕОЦКП разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на процедурата, по която може да се поиска да се освободят от хеджиране позициите, произтичащи от сделки, сключени в изпълнение на задълженията за осигуряване на ликвидност на място на търговия.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до [9 месеца след влизането в сила на настоящата директива].

Комисията се оправомощава да приеме регулаторните технически стандарти по първа алинея в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.“;

б)

параграфи 3 и 4 се заменя със следното:

„3. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на посочените в параграф 1 деривати върху селскостопански стоки и критични и значими стокови деривати, както и на изчислителната методика за компетентните органи при въвеждането на ограничения на месечната спот позиция и на другите месечни позиции в стокови деривати със сетълмент с физическа доставка и с паричен сетълмент, въз основа на характеристиките на съответния дериват.

При определянето на критичните или значимите стокови деривати ЕОЦКП взима предвид следните фактори:

а)	размера от средно 300 000 обособени открити позиции за период от една година;

б)	броя на пазарните участници;

в)	базовата стока на съответния дериват.

При определянето на изчислителната методика по първа алинея ЕОЦКП взима предвид следните фактори:

а)	подлежащата на доставка наличност на базовата стока;

б)	съвкупните открити позиции в този дериват и в другите финансови инструменти със същата базова стока;

в)	броя и размера на участниците на пазара;

г)	характеристиките на основния стоков пазар, включително моделите на производство, потребление и транспорт до пазара;

д)	създаването на нови деривати;

е)	опита в ограниченията на позиции, натрупан от инвестиционните посредници или пазарните субекти, организиращи място на търговия, както и от другите юрисдикции.

Комисията се оправомощава да приеме регулаторните технически стандарти по първа алинея в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

4. Компетентните органи въвеждат ограничения на позициите за критични или значими договори със стокови деривати, търгувани на места на търговия, и за деривати върху селскостопански стоки, като използват изчислителната методика, определена в регулаторните технически стандарти, приети от Комисията по силата на параграф 3. Тези ограничения на позициите включват икономически еквивалентни извънборсови договори.

Компетентните органи преразглеждат ограниченията на позиции при значителна пазарна промяна, в т.ч. на доставяните количества или откритите позиции, която те определят, преценявайки доставяните количества и откритите позиции, и възобновяват ограниченията на позициите, като използват изчислителна методика в регулаторните технически стандарти, приети от Комисията по параграф 3;.“;

в)

параграфи 6, 7 и 8 се заменят със следното:

„6. Когато деривати върху селскостопански стоки и критични или значими стокови деривати с еднакъв базов инструмент и характеристики се търгуват в значителен обем на места на търговия в повече от една юрисдикция, компетентният орган на мястото на търговия, където търгуваният обем е най-голям („централният компетентен орган“), въвежда единно ограничение на позициите, което следва да се прилага при всяко търгуване с този дериват. Централният компетентен орган се допитва до компетентните органи на останалите места на търговия, на които този дериват се търгува в значителен обем, относно единното ограничение на позициите, което следва да се прилага, както и относно евентуалното му преразглеждане. Компетентните органи, които не са съгласни с въведеното от централния компетентен орган единно ограничение на позициите, писмено посочват изчерпателно и подробно причините, поради които смятат, че изискванията по параграф 1 не са изпълнени. ЕОЦКП урежда възникналите между компетентните органи спорове.

С оглед на наблюдаването и прилагането на единното ограничение на позициите компетентните органи на местата на търговия, на които се търгуват деривати върху селскостопански стоки и критични или значими стокови деривати с еднакъв базов инструмент и характеристики, както и компетентните органи на държателите на позиции в тези деривати, създават механизми за сътрудничество, които включват обмен на съответните данни.

7. Най-малко веднъж годишно ЕОЦКП преглежда начина, по който компетентните органи са приложили ограниченията на позициите, въведени по изчислителната методика, определена от ЕОЦКП по силата на параграф 3. При това ЕОЦКП проверява ефективното прилагане на дадено единно ограничение на позициите в деривати върху селскостопански стоки и в критични или значими договори с еднакъв базов инструмент и характеристики независимо от мястото на търгуване — както е посочено в параграф 6.

8. Държавите членки задължават инвестиционните посредници или пазарните субекти, организиращи местата на търговия, където се търгуват стокови деривати, да прилагат режим на управление на позициите, в т.ч. като предоставят следните правомощия за мястото на търговия:

а)	да наблюдава откритите позиции на лицата;

б)

да получава от лицата информация, в т.ч. цялата съответна документация, за размера и целта на дадена открита позиция или поета експозиция, за действителните собственици или собствениците на базовия инструмент, за всякакви уговорки за съгласувани действия, както и за всякакви свързани активи или пасиви на базовия пазар, в т.ч., когато е уместно, за държаните, чрез членове и участници, позиции в свързани договори, търгувани на други места на търговия и извънборсово;

в)	да изиска от дадено лице временно или постоянно да закрие или намали своя позиция, а ако лицето не се съобрази с такова искане — самостоятелно да действа, за да осигури това закриване или намаляване; както и

г)	да изиска от дадено лице временно да върне обратно на пазара определена ликвидност — на договорена цена и обем, с изричното намерение да смекчи въздействието на голяма или доминираща позиция.

ЕОЦКП разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на съдържанието на контролните мерки при управлението на позициите, като отчита особеностите на съответните места на търговия.

(10)

В член 58 параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки задължават инвестиционните посредници, които търгуват със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати извън място на търговия, да предоставят на централния компетентен орган по член 57, параграф 6 най-малко веднъж дневно пълна разбивка на позициите си в стокови деривати или квоти за емисии или техните деривати, търгувани на място на търговия, и в икономически еквивалентните извънборсови договори, както и на позициите на своите клиенти и клиентите на тези клиенти, докато се достигне до крайния клиент — както е посочено в член 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014 и където е приложимо, в член 8 от Регламент (ЕС) № 1227/2011.“;

(11)

В член 90 се вмъква следният параграф 1a:

„1а. Преди 31 декември 2021 г. Комисията проучва какво е отражението на предвиденото в член 2, параграф 1, буква й) освобождаване при квотите за емисии или техните деривати и ако е уместно, придружава този преглед със законодателно предложение за изменение на това освобождаване. В този контекст Комисията анализира търговията с квоти на ЕС за емисии и техните деривати в ЕС и в трети държави, както и отражението на освобождаването по член 2, параграф 1, буква й) върху защитата на инвеститорите и целостта и прозрачността на пазарите на квоти за емисии и техните деривати, с цел да прецени дали следва да се приемат мерки във връзка с търгуването на места на търговия, намиращи се в трети държави.“.

Член 1а

Изменения на Директива (ЕС) 2019/878

Член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/878 се изменя, както следва:

(1)

Първа алинея се заменя със следното:

„Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 28 декември 2020 г.:

i)	мерките, необходими за спазване на разпоредбите на настоящата директива, доколкото засягат кредитните институции;

ii)	мерките, необходими за спазване на член 1, точки 1 и 9 от настоящата директива във връзка с член 2, параграфи 5 и 6 и член 21б от Директива 2013/36/ЕС, доколкото засягат кредитните институции и инвестиционните посредници.“

(2)	След първа алинея се вмъква следната алинея: „Те незабавно информират Комисията за това.“.

Член 1б

Изменения на Директива 2013/36/ЕС

В член 94, параграф 2, трета, четвърта и пета алинея се заменят със следното:

„За целите на идентифицирането на персонала, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, както е посочено в член 92, параграф 2, с изключение на персонала на инвестиционните посредници, както е определен в член 4, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които са изложени критериите за определяне на следното:

а)	управленска отговорност и контролни функции;

б)	съществена стопанска единица и значително въздействие върху рисковия профил на съответната стопанска единица; както и

в)	други категории служители, които не са посочени изрично в член 92, параграф 2, чиито професионални дейности имат също толкова съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, колкото и дейностите на посочените във въпросната разпоредба категории служители.

До 28 декември 2019 г. ЕБО предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приема посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. По отношение на регулаторните технически стандарти, които се прилагат за инвестиционните посредници, както е определено в член 4, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, правомощието, посочено в член 94, параграф 2 от настоящата директива, изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета, продължава да се прилага до 26 юни 2021 г.“

Член 2

Транспониране

(1) Държавите членки приемат и публикуват до [9 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Държавите членки прилагат тези мерки от [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива].

(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 2a

Клауза за преглед

Най-късно до 31 юли 2021 г., след консултация с ЕОЦКП и въз основа на резултатите от обществена консултация, която да бъде проведена от Комисията с достатъчно дълъг предварителен период, Комисията представя предложение за преглед на Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 600/2014. Прегледът е с широк обхват и взема предвид въпроси като тези, свързани с пазарната структура, данните, търгуването и операциите след сключването на сделка, правилата за проучванията, правилата за изплащането на стимули на консултантите, нивото на професионална квалификация на консултантите в Европа, категоризацията на клиентите и Брексит.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент

Председателят

За Съвета

Председателят

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А9-0208/2020).

(*1) Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

(2) COM(2020)0456 от 27.5.2020 г.

(3) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(4) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(5) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 425

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 20 октомври 2021 г.

	III Подготвителни актове
	Европейски парламент
	Вторник, 23 ноември 2020 r.
2021/C 425/20	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (преработен текст) (09889/2/2020 — C9-0357/2020 — 2018/0203(COD))	162
2021/C 425/21	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) (преработен текст) (09890/2/2020 — C9-0356/2020 — 2018/0204(COD))	163
	Сряда, 24 ноември 2020 r.
2021/C 425/22	Решение на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно препоръката на Съвета за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (N9-0055/2020 — C9-0331/2020 — 2020/0805(NLE))	164
2021/C 425/23	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд Солидарност на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Хърватия и Полша във връзка с природно бедствие и на авансови плащания на Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве (COM(2020)0960 — C9-0318/2020 — 2020/0299(BUD))	166
2021/C 425/24	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 9/2020 на Европейския съюз за финансовата 2020 година, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд Солидарност на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Хърватия и Полша във връзка с природно бедствие и на авансови плащания на Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Португалия и Испания във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве (12522/2020 — C9-0341/2020 — 2020/0297(BUD))	168
2021/C 425/25	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (09573/1/2020 — C9-0355/2020 — 2018/0089(COD))	170
	Четвъртък, 25 ноември 2020 r.
2021/C 425/26	Изменения, приети от Европейския парламент на 25 ноември 2020 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0280 — C9-0210/2020 — 2020/0152(COD)) Изменение 9, освен ако не е посочено друго	171
	Петък, 26 ноември 2020 r.
2021/C 425/27	P9_TA(2020)0324 Прилагане на тарифните квоти и другите квоти за внос на Съюза ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на тарифните квоти и другите квоти за внос на Съюза (COM(2020)0375 — C9-0274/2020 — 2020/0176(COD)) P9_TC1-COD(2020)0176 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 ноември 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/… на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на тарифните квоти и другите квоти за внос на Съюза	184
2021/C 425/28	P9_TA(2020)0333 Премахване на митата върху определени продукти ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за премахване на митата върху определени продукти (COM(2020)0496 — C9-0284/2020 — 2020/0253(COD)) P9_TC1-COD(2020)0253 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 ноември 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета за премахване на митата върху определени стоки	185
2021/C 425/29	P9_TA(2020)0334 Генерално разрешение на Съюза за износ на определени изделия с двойна употреба от Съюза за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета чрез издаване на генерално разрешение на Съюза за износ на определени изделия с двойна употреба от Съюза за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (COM(2020)0692 — C9-0345/2020 — 2020/0313(COD)) P9_TC1-COD(2020)0313 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 26 ноември 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2019/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Приложение IIа към Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета по отношение на издаването на генерално разрешение на Съюза за износ на определени изделия с двойна употреба от Съюза за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия	186
2021/C 425/30	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно предложението за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/EО на Съвета по отношение на временните мерки във връзка с данъка върху добавената стойност за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 в отговор на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0688 — C9-0352/2020 — 2020/0311(CNS))	187

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2020—2021 Заседания от 23 до 26 ноември 2020 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Сряда, 24 ноември 2020 r.
2021/C 425/01	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно борбата с бездомничеството в ЕС (2020/2802(RSP))	2
2021/C 425/02	Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно Шенгенската система и мерките, предприети по време на кризата с COVID-19 (2020/2801(RSP))	7
	Четвъртък, 25 ноември 2020 r.
2021/C 425/03	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. по темата Към по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите (2020/2021(INI))	10
2021/C 425/04	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно предприемането на мерки във връзка с безопасността на продуктите в рамките на единния пазар (2019/2190(INI))	19
2021/C 425/05	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите (2020/2009(INI))	28
2021/C 425/06	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа (2020/2076(INI))	43
2021/C 425/07	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно последиците от избухването на COVID-19 за външната политика (2020/2111(INI))	63
2021/C 425/08	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно повишаването на ефективността на развитието и на ефикасността на помощта (2019/2184(ΙΝΙ))	73
	Петък, 26 ноември 2020 r.
2021/C 425/09	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1511 на Комисията от 16 октомври 2020 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобрението на активните вещества амидосулфурон, бифенокс, хлоротолурон, клофентезин, кломазон, циперметрин, даминозид, делтаметрин, дикамба, дифеноконазол, дифлуфеникан, феноксапроп-Р, фенпропидин, флудиоксонил, флуфенацет, фостиазат, индоксакарб, ленацил, MCPA, MCPB, никосулфурон, парафинови масла, пиклорам, просулфокарб, сяра, трифлусулфурон и тритосулфурон (2020/2853(RSP))	87
2021/C 425/10	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за одобряване на карбендазим като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 7 и 10 (D069099/01 — 2020/2852(RSP))	92
2021/C 425/11	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно равносметката след изборите за Европейски парламент (2020/2088(INI))	98
2021/C 425/12	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно положението с основните права в Европейския съюз — годишен доклад за периода 2018 — 2019 г. (2019/2199(INI))	107
2021/C 425/13	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно влошаващото се положение с правата на човека в Алжир, по-специално случая с журналиста Халед Драрени (2020/2880(RSP))	126
2021/C 425/14	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно положението в Етиопия (2020/2881(RSP))	132
2021/C 425/15	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно продължаващите нарушения на правата на човека в Беларус, и по-конкретно убийството на Роман Бондаренко (2020/2882(RSP))	137
2021/C 425/16	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно ескалацията на напрежението във Вароша след незаконните действия на Турция и спешната необходимост от възобновяване на преговорите (2020/2844(RSP))	143
2021/C 425/17	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно фактическата забрана на правото на аборт в Полша (2020/2876(RSP))	147
2021/C 425/18	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2020 г. относно прегледа на търговската политика на ЕС (2020/2761(RSP))	155
	СТАНОВИЩА
	Европейски парламент
	Сряда, 24 ноември 2020 r.
2021/C 425/19	Решение на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. за предлагане за назначаване на Юлия Лафранк за член на комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2020/2238(INS))	161