1.)

Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС (1) и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО (2), следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация съгласно чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да оцени, като вземе предвид всички съответни научни данни за замърсяването, включително мерките в съответната програма за качество на въздуха в дадена зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО, дали предоставянето на дерогация може да застраши спазването на стандартите за качество на околната среда?

2.)

Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да се въздържа от определяне на не толкова строги емисионни норми на замърсители във въздуха от инсталация, при условие че такава дерогация би била в противоречие с мерките, определени в съответната програма за качество на въздуха, приета в дадената зона или агломерация, съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО и би могла да застраши постигането на целта да се запази възможно най-кратък периодът на превишаване на нормите за качество на въздуха?

3.)

Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и член 13 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да прецени, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, дали определянето на по-малко строги норми за емисии на замърсители на въздуха от инсталация, би допринесло за превишаването на съответните норми за качество на въздуха, определени съгласно чл. 13 от Директива 2008/50/ЕО в дадена зона или агломерация, и ако това е така, дали трябва да се въздържи от предоставяне на дерогация, която би застрашила постигането на стандартите за качество на околната среда?

1)

Трябва ли разпоредбите на член 58 от Директива [2014/24 (1)], принципът на пропорционалност и принципът на отговорност да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган има право, за дейности в рамките на обществена поръчка с незначителен обем, да определи критериите за технически капацитет, т.е. да прецени необходимостта в тръжната документация да се включат или да не се включат критерии за технически и професионални способности, и да прецени способността за упражняване на техническа и професионална дейност, която произтича от разпоредбите на специални закони?

2)

Допускат ли принципите на прозрачност и пропорционалност валидно да се добавят в тръжната документация критерии за квалификация, произтичащи от специални закони, приложими към дейности, свързани с възлаганата обществена поръчка, които не са били предвидени в тръжната документация и които възлагащият орган е решил да не налага на икономическите оператори?

3)

Допускат ли член 63 от Директивата и принципът на пропорционалност изключването от [тръжната] процедура на оферент, който не е посочил поименно оператор като подизпълнител, за да изпълни критерии, свързани с техническите и професионалните способности и със способността за упражняване на техническа и професионална дейност, които произтичат от разпоредбите на непредвидени в тръжната документация специални закони, когато оферентът е избрал друг вид договор за ангажиране на специалисти в процедурата по възлагане на обществена поръчка, а именно договор за предоставяне на услуги, или е представил декларация за тяхната готовност за участие? Има ли право икономическият оператор да определя собствената си организация и договорните отношения в рамките на групата, и съществува ли възможност за ангажиране в обществената поръчка и на някои доставчици на услуги, като се има предвид, че тези доставчици не са част от субектите, които оферентът възнамерява да използва, за да изпълни съответните критерии?

1.

Допустима ли е съгласно чл. 17 от Регламент 1305/2013 (1) национална разпоредба като чл. 26 от Наредба № 9/2015 г., която създава критерий за допустимост на кандидат за финансова помощ за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанство“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г., за инвестиции „Изграждане на люпилня за патици“, да изисква представянето на удостоверение за регистрация на животновъден обект на името на кандидата като доказателство за осъществявана преди кандидатстването за финансиране на животновъдна дейност в организирано от него стопанство по смисъла на чл. 4 от Регламент № 1307/2013 (2) г., или е достатъчно за целите на регламента земеделският стопанин да докаже, че е в процес на получаване на изискваната регистрация на животновъден обект на негово име.

2.

Следва ли да се счита за съвместимо с целта на подпомагане по мярка „Инвестиции в материални активи“ — чл. 17 от регламент 1305/2015, приоритетите на Съюза за развитие на селски райони по чл. 5 от Регламент 1305/2013 г. и понятието за стандартните производствени обеми на стопанствата по смисъла на отменения Регламент № 1242/2008 (3) г. на Комисията от 8.12.2008 г. за установяване на типология на Общността на земеделските стопанства, изискване в национална разпоредба като чл. 8, ал. 1, т.2 от Наредба № 9/ от 21.3.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанство“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г., кандидатите за подпомагане да доказват минимален производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност от 8000 евро към датата на подаване на заявлението за подпомагане;

3.

Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва ли да се счита, че новорегистрираните земеделски производители към датата на подаване на заявление за подпомагане на мярка „Инвестиции в материални активи“ следва да бъдат изключени от финансово подпомагане по Регламент 1306/2013 (4)?

1)

Възможно ли е разпоредбите на член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отнасящ се до принципа на презумпцията за невиновност, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което административна мярка, изразяваща се в спиране на действието на лицензия за производство на алкохол, може да бъде постановена въз основа само на предположения, които са предмет на висящо наказателно разследване, без да е налице окончателна осъдителна присъда?

2)

Възможно ли е разпоредбите на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отнасящ се до принципа ne bis in idem, във връзка с тези на член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правно положение като разглежданото в главното производство, при което за едни и същи деяния на едно и също лице се налагат две еднакви по характер санкции (спиране на действието на лицензията за производство на алкохол), различаващи се само по продължителността им на действие?

1)

Необходимо ли е съгласно текста на член 89 и/или член 90 от Регламента (1) и съгласно изискванията за пропорционалност, произтичащи от Хартата и от правото на Съюза, постановилият присъдата съд да разполага с право на преценка да коригира, изменя или смекчава обхвата на заповедта за конфискация на улова и на риболовните съоръжения, по-специално с оглед на обстоятелствата, посочени в членове 89 и 90 от Регламент (ЕО) № 1224/2009?

2)

С оглед на потенциалното отражение върху препитанието на капитан вследствие на автоматична задължителна конфискация на целия улов и на всички риболовни съоръжения, може ли разпоредба от националното право като член 28, параграф 5, буква b) (2), която не позволява на националния съд да разгледа отражението върху правото на препитание на лице, признато за виновно вследствие на производство с внасяне на обвинителен акт в съда за престъпление по посочения член и Регламента (освен във връзка с преценката каква глоба би била подходяща), да се счита за съвместима с текста на Регламента, Хартата и правото на Съюза, като се отчита основното право на капитана да упражнява своята професия?

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

1)

Отхвърля молбата за спиране на изпълнението.

2)

Не се произнася по съдебните разноски.

—

да отмени решението на Комисията от 26 април 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което Комисията, потвърждавайки предходния отказ от 3 март 2021 г., отхвърля искането на жалбоподателя за достъп до окончателния доклад и съответните приложения, изготвен от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) след приключване на разследване OC/2019/0766,

—

да разпореди на Комисията да представи доклада на OLAF и съответните приложения, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

1.

Първо основание: неправилно тълкуване на последиците, произтичащи от достъпа до доклада на OLAF.

В това отношение се изтъква, че обжалваното решение трябва да се отмени, тъй като достъпът до доклада на OLAF не може да бъде направен „обществено достояние“ съгласно член 10, параграф 1 и член 2, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 (1).

2.

Второ основание: нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.

В това отношение се изтъква, че ответникът е нарушил член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, както е тълкуван в съдебната практика, съгласно която в случай че адресатът на доклада на OLAF възнамерява да приеме актове, които увреждат заинтересованите лица, последните имат право на достъп до въпросния доклад.

3.

Трето основание: нарушение на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 и на принципа на пропорционалност.

В това отношение се изтъква, че жалбоподателят никога не е отправял искане за предаване на лични данни на физически лица, поради което ако в доклада евентуално е имало лични данни, те са можели лесно да бъдат защитени чрез най-обикновено действие по заличаване на данни.

4.

Четвърто основание: неправилно прилагане и тълкуване на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001.

В това отношение се изтъква, че обжалваното решение трябва да се отмени, тъй като ответникът по-специално не е проверил дали в конкретния случай е било възможно да се даде частичен достъп.

5.

Пето основание: нарушение на задължението за мотивиране.

В това отношение се изтъква, че ответникът не е изложил никакви мотиви по приложимостта на изключението по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.

6.

Шесто основание: неправилно изключване на обществен интерес от оповестяването.

В това отношение се изтъква, че ответникът е тълкувал неправилно правото на защита само като интерес на страната, без да вземе предвид, че жалбоподателят е имал нужда от достъп до доклада на OLAF, за да отговори на исканията за връщане на средствата на Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (DG DEVCO).

—

да отмени решението на Комисията от 26 април 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което Комисията, потвърждавайки предходния отказ от 3 март 2021 г., отхвърля искането на жалбоподателя за достъп до окончателния доклад и съответните приложения, изготвен от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) след приключване на разследване OC/2019/0766,

—

да разпореди на Комисията да представи доклада на OLAF и съответните приложения, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

1.

Първо основание: неправилно тълкуване на последиците, произтичащи от достъпа до доклада на OLAF.

В това отношение се изтъква, че обжалваното решение трябва да се отмени, тъй като достъпът до доклада на OLAF не може да бъде направен „обществено достояние“ съгласно член 10, параграф 1 и член 2, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 (1).

2.

Второ основание: нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.

В това отношение се изтъква, че ответникът е нарушил член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, както е тълкуван в съдебната практика, съгласно която в случай че адресатът на доклада на OLAF възнамерява да приеме актове, които увреждат заинтересованите лица, последните имат право на достъп до въпросния доклад.

3.

Трето основание: нарушение на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 и на принципа на пропорционалност.

В това отношение се изтъква, че жалбоподателят никога не е отправял искане за предаване на лични данни на физически лица, поради което ако в доклада евентуално е имало лични данни, те са можели лесно да бъдат защитени чрез най-обикновено действие по заличаване на данни.

4.

Четвърто основание: неправилно прилагане и тълкуване на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001.

В това отношение се изтъква, че обжалваното решение трябва да се отмени, тъй като ответникът по-специално не е проверил дали в конкретния случай е било възможно да се даде частичен достъп.

5.

Пето основание: нарушение на задължението за мотивиране.

В това отношение се изтъква, че ответникът не е изложил никакви мотиви по приложимостта на изключението по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.

6.

Шесто основание: неправилно изключване на обществен интерес от оповестяването.

В това отношение се изтъква, че ответникът е тълкувал неправилно правото на защита само като интерес на страната, без да вземе предвид, че правото на защита е крайъгълен камък на правовата държава и като такова дава сигурност и закрила на обществото, а не само на отделния индивид.

— i.

да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати лихви за забава върху сумата от 7 175 000 EUR по процента, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличен с три и половина процентни пункта, за периода от 9 март 2010 г. до 14 ноември 2017 г., в размер на 2 222 073,29 EUR, като се приспаднат лихвите в размер на 260 968,15 EUR, вече получени от ищеца, или, при условията на евентуалност, лихви за забава, изчислени по лихвен процент, определен от Общия съд по справедливост,

— ii.

да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати лихви за забава върху сумата, предявена по предходната подточка (i), за периода от 14 ноември 2017 г. до датата на пълното изплащане, по процента, определен от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличен с три и половина процентни пункта, или, при условията на евентуалност, по лихвен процент, определен от Общия съд по справедливост,

— iii.

при условията на евентуалност спрямо предходната подточка (ii), да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати лихви за забава върху сумата, предявена по подточка (i), за периода от 2 март 2021 г. до датата на пълното изплащане, по процента, определен от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличен с три и половина процентни пункта, или, при условията на евентуалност, по лихвен процент, определен от Общия съд по справедливост,

— iv.

наред с това или при условията на евентуалност, да отмени съобщението на Комисията от 30 април 2021 г. Ref. Ares(2021) 2904247,

— v.

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание, свързано с искането за обезщетение на вредите, е неправилно изпълнение от страна на Комисията на съдебното решение от 21 септември 2017 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия (C-86/15 P и C-87/15 P, EU:C:2017:717), в нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В това отношение ищецът твърди, че Комисията не е възстановила изцяло лихвите за забава върху глобата, възстановена в изпълнение на съдебното решение.

2.

Второто основание, свързано с искането за отмяна, е нарушение и неправилно прилагане на членове 266 и 296 ДФЕС. Нарушение и неправилно прилагане на член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз. Липса на мотиви в писмото на Комисията от 30 април 2021 г. Грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката.

В това отношение ищецът твърди, че писмото, с което Комисията отказва да заплати лихвите за забава на ищците, не е надлежно мотивирано и нарушава принципите на погасителната давност.

3.

Третото основание, свързано с искането за отмяна, е нарушение и неправилно прилагане на член 266 ДФЕС и на Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 (1).

В това отношение ищецът твърди, че член 85а, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 (2), изтъкнат от Комисията в писмото ѝ от 30 април 2021 г., вече не бил в сила и следователно не и бил приложим към момента на възстановяване на глобата.

1.

2.

да отмени (на основание член 263 TFUE) писмото на Европейската комисия (Генерална дирекция „Бюджет“) Ares(2021)2904048 от 30 април 2021 г.,

3.

във всички случаи, да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание е незаконосъобразност на действията на Комисията поради нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС (както и на член 83 от Регламент № 1268/2012 (1) и/или, евентуално, на член 86 от Регламент № 2342/2002 (2))

2.

Второто основание е нарушение на член 46 от Статута и, съответно, на член 266, първа алинея ДФЕС (както и на член 83 от Регламент № 1268/2012 и/или, евентуално, на член 86 от Регламент № 2342/2002)

—

да осъди Съюза, представляван от Комисията, да заплати на ищеца сумата от 280 милиона евро като обезщетение за имуществените щети, както и съответна сума за неимуществените вреди, причинени от Решение (ЕС) 2016/1208 на Комисията от 23 декември 2015 година относно държавна помощ, приведена в действие от Италия в полза на банка Tercas (Дело SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN),

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Комисията е постъпила незаконосъобразно:

2.

С второто основание се твърди, че незаконосъобразното поведение на Комисията е причинило имуществени и неимуществени вреда на ищеца:

—

да отмени обжалваното решение и да разреши регистрацията на марката във връзка с оспорените стоки (както и във връзка с останалата част от стоките, които не са оспорени), а при условията на евентуалност, да върне преписката на EUIPO за ново разглеждане,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производството по обжалване.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 от Европейския парламент и на Съвета.

—

Да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2021/988 на Комисията от 16 юни 2021 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1), в частта, отнасяща се до определени разходи, направени от Кралство Испания,

—

Да осъди Комисията да запрати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушаване на проверките за точност на изчисленията на помощта, включително прилагането на административни санкции (ключови проверки), тълкуването на Комисията на член 31, параграф 3 от Делегиран регламент № 640/2014 (2), във връзка с член 53, параграф 4 от Делегиран регламент № 639/2014 (3), противоречи на принципа на пропорционалност.

Това основание се разделя на четири подоснования (A-D):

2.

Второ основание: правилна реализация на статистиките за проверките на място за достатъчно качество (ключови проверки), включително размер на случайната извадка и ефикасност на анализа на рисковете в съответствие с член 34 от Регламент за изпълнение № 809/2014.

—

да отмени Решение № A-001-2021 (консолидиран текст) на апелативния състав на ответника от 28 май 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“),

—

при условията на евентуалност, ако Общият съд не отмени изцяло обжалваното решение, да го отмени в частта, в която се потвърждават посочените по-долу откъси и разпоредби от Решение № 30/2020 на ответника от 30 ноември 2020 г.:

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: прилагане на методиката за поделяне на разходите спрямо други мрежови елементи освен междузоновите било несъвместимо с изискванията по член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943 (1) и член 74 от Регламент (ЕС) 2015/1222 (2). Във всички случаи липсвало необходимото правно основание. Най-малкото приложното поле на методиката за поделяне на разходите било изведено от изискванията за експлоатационна сигурност и принципа „замърсителят плаща“, като при това е допусната грешка при прилагане на правото.

2.

Второ основание: забраната за приспадане нарушавала по-специално член 16, параграфи 11 и 13 от Регламент (ЕС) 2019/943. Освен това то водело до вътрешно противоречие в методиката за поделяне на разходите.

3.

Трето основание: установеното от ответника по негови собствени критерии временно равнище на допустимост за легитимни кръгови потоци било формално и материално в противоречие с правото на Съюза. От формална гледна точка ответникът нарушил компетентността на операторите на преносни системи и на националните регулаторни органи за установяване на равнището на допустимост. Освен това той определил временно равнище на допустимост, въпреки че не бил направен изисквания по член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент (ЕС) 2019/943 анализ на равнището на легитимни кръгови потоци от страна на операторите на преносни системи. От материалноправна гледна точка методиката за поделяне на разходите е в нарушение на установения в член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент (ЕС) 2019/943 принцип за установяване на индивидуално равнище на допустимост за „всяка отделна граница на пазарна зона“, като определя единно и равно разпределено за причиняващите кръгови потоци пазарни зони равнище на допустимост. Установеното временно равнище на допустимост било най-малкото лишено от правно основание.

4.

Четвърто основание: приоритетното използване на кръгови потоци за сметка на вътрешните потоци при определянето на причините за претоварване на системите, на което се основава методиката за поделяне на разходите, било в нарушение на член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943. Освен това то създавало неправилни стимули. То било и несъвместимо с принципа на справедливост и със забраната за дискриминация.

5.

Пето основание: най-малкото при необходимата обща преценка методиката за поделяне на разходите била в противоречие с правото на Съюза. Широкият обхват, забраната за приспадане, неправилно определеното равнище на допустимост и отдаването на приоритет на кръговите потоци пред вътрешните потоци били взаимно свързани и взаимно увеличавали въздействията си. Най-малкото разглеждани общо, те водели до нарушение на принципа „замърсителя плаща“, на забраната за дискриминация и на принципа на справедливост. Освен това поне с оглед на общото си действие методиката за поделяне на разходите била несъвместима с целта на Съюза за увеличаване на дяла на енергията от възобновяеми източници. Методиката за поделяне на разходите била като цяло непропорционална и във всички случаи била лишена от правно основание.

6.

Шесто основание: съдържащото се в методиката за поделяне на разходите безусловно задължение за операторите на преносни системи в срок от дванадесет месеца след транспонирането на методиката за поделяне на разходите да разработят предложения за изменение и да ги представят за одобрение на регулаторните органи било в нарушение на член 16, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 74, параграф 6, буква б) във връзка с член 9, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2015/1222.

—

Да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2021/988 на Комисията от 16 юни 2021 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1), в частта, отнасяща се до Унгария, доколкото изключва от финансиране от страна на Европейския съюз помощите по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за финансовите години 2016 — 2019, като се позовава на липса на ключова проверка (Развитие на селските райони ЕЗФРСР — мерки в областта на горското стопанство).

—

Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

—

Да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2021/988 на Комисията от 16 юни 2021 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1), нотифицирано под номер (C(2021) 4118), в частта, отнасяща се до Кралство Испания във връзка с разследването на Organismo Pagador del País Vasco [Разплащателен орган на страната на баските], преписка № AA/2018/003/ES/RLF за нетна сума от 2 056 473,43 EUR.

—

Да осъди Комисията да запрати съдебните разноски.

1.

Първо основание: наложената корекция в нетен размер 2 056 473,43 EUR противоречи на член 5 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 (2) и на членове 28 и 29 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 (3). Комисията е допуснала явна грешка в преценката на липса на ключови проверки за ефикасност на кръстосаните проверки и качеството на СИЗП.

Комисията е смесила случайните различия, установени в процес на потвърждение на фотоинтерпретация на екран, съответстваща на системата СИЗП и последващите проверки на място по четири случайни подбрани парцела със резултатите от планираните проверки на терен, съответстващи на проверките на парцели с пропорционален коефициент на допустимост за годините 2016, 2017 и 2018, извършени в рамките на План за мерки за подобряване на актуализацията на СИЗП. Тъй като това са самостоятелни действия, Комисията достига до съвместно заключение, като извежда извън контекста резултатите от едното и другото действие, за да приложи обжалваната корекция, която жалбоподателят счита за неправилна и непропорционална.

2.

Второ основание: нарушение от Комисията на Насоките за изчисляване на финансовото отражение в рамките на процедури по счетоводно и финансово уравняване на отчети [C(2015) 3675 от 8 юни 2015 г.], които определят, че наложената корекция на сумата е неправомерна, тъй като не са налице нередности в кръстосаните проверки и рискът за Фонда от пропуски в проверките на терен е определен количествено в рамките на процедурата. Жалбоподателят, освен, че поддържа, че не е налице какъвто и да било пропуск в кръстосаните проверки с риск за фонда, който да обосновава приложената корекция, счита, че, що се отнася до проверките на терен Комисията неправомерно е приложила корекцията на сумата, тъй като рискът за фонда е бил индивидуализиран и определен количествено в процедурата.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да измени обжалваното решение, като:

—

да осъди лицето, което е подало искането за обявяване на недействителност, да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

—

Нарушение на принципите, установени в решение от 24 март 2021 г., Lego/EUIPO — Delta Sport Handelskontor (Блокче от игрален строителен комплект) (T-515/19, непубликувано, EU:T:2021:155),

—

Нарушение на принципите, установени в решение от 8 март 2018 г., DOCERAM (C-395/16, EU:C:2018:172),

—

Нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета,

—

Неправилно тълкуване на заявка за патент EP 3 005 948 A2 и множествена заявка за дизайн на жалбоподателя № 1 431 829-0001-0010.