Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 391/01)

Последна публикация

ОВ C 382, 20.9.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 368, 13.9.2021 г.

ОВ C 357, 6.9.2021 г.

ОВ C 349, 30.8.2021 г.

ОВ C 338, 23.8.2021 г.

ОВ C 329, 16.8.2021 г.

ОВ C 320, 9.8.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Определение на Съда (осми състав) от 6 юли 2021 г. — Marina Karpeta-Kovalyova/Европейска комисия

(Дело C-717/20 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Публична служба - Договорно нает персонал - Съпруга на гръцки дипломат, която е пребивавала в Брюксел преди назначаването - Понятия за място на наемане и за център на интересите - Отказ да се предостави на жалбоподателката надбавката за експатриране и свързаните с нея обезщетения - Явно неоснователна жалба)

(2021/C 391/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Marina Karpeta-Kovalyova (представител: S. Pappas, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно неоснователна.

2)	Г-жа Marina Karpeta-Kovalyova понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 329, 16.8.2021 г.

Преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Pordenone (Италия), постъпило на 14 януари 2021 г. — PH/Regione Autonoma Friuli Venezia Giulia

(Дело C-24/21)

(2021/C 391/03)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Pordenone

Страни в главното производство

Жалбоподател: PH

Ответник: Regione Autonoma Friuli Venezia Giulia

Преюдициални въпроси

1)

Съвместима ли е забраната в член 2.1 от Областен закон № 5/2011 на Фриули Венеция Джулия, който въвежда мерки за съвместно съществуване, равнозначни на забрана за отглеждане на сорта царевица MON 810 на територията на област Фриули Венеция Джулия, с цялата система на Директива 2001/18 (1), или ѝ противоречи, включително с оглед на Регламент № 1829/2003 (2) и на посоченото в Препоръка [2010]/C200/01 (3)?

2)	Може ли тази забрана да представлява и мярка с равностоен ефект и следователно да противоречи на членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС?

---

(1)  Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 75).

(2)  Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 268, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 3).

(3)  Препоръка на Комисията от 13 юли 2010 година относно насоките за разработване на национални мерки за съвместно съществуване на генетично модифицирани култури с традиционните и биологичните земеделски култури с цел избягване на случайното наличие на ГМО в тях (ОВ C 200, 2010 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 22 февруари 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/NB

(Дело C-108/21)

(2021/C 391/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG

Ответник: NB

Преюдициален въпрос

Свиканата от синдикална организация стачка на собствените служители на въздушния превозвач представлява ли извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1)?

С определение на председателя на Съда от 17 юни 2021 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

---

(1)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 5 март 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/ED

(Дело C-140/21)

(2021/C 391/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG

Ответник: ED

Преюдициален въпрос

Свиканата от синдикална организация стачка на собствените служители на въздушния превозвач представлява ли извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1)?

С определение на председателя на Съда от 18 юни 2021 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

---

(1)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 15 март 2021 г. — PJ/Deutsche Lufthansa AG

(Дело C-167/21)

(2021/C 391/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: PJ

Ответник: Deutsche Lufthansa AG

Преюдициален въпрос

Свиканата от синдикална организация стачка на собствените служители на въздушния превозвач представлява ли извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1)?

С решение на председателя на Съда от 18 юни 2021 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Landgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 31 май 2021 г. — FH/SunExpress Günes Ekspres Havacilik A.S.

(Дело C-337/21)

(2021/C 391/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Ищец: FH

Ответник: SunExpress Günes Ekspres Havacilik A.S.

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че когато с една онлайн агенция са резервирани едновременно полети с различни въздушни превозвачи, е налице право на обезщетение спрямо опериращия първата полетна отсечка въздушен превозвач, в случай че закъснението при пристигане на полета по първата отсечка действително е под три часа, но в резултат от него е бил изпуснат свързващият полет, поради което пътникът е пристигнал в крайното местоназначение със закъснение от повече от три часа, и че опериращият първата полетна отсечка въздушен превозвач нито е страна по договора за превоз по втората отсечка, нито е знаел за обстоятелството, че същевременно е бил резервиран и свързващ полет с друг въздушен превозвач?

С определение на председателя на Съда от 28 юни 2021 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Cпециално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Полша), постъпило на 7 юни 2021 г. — J.K./TP S.A.

(Дело C-356/21)

(2021/C 391/08)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Столичен районен съд Варшава, окръг Варшава)

Страни в главното производство

Ищец: J.K.

Ответник: TP S.A.

Преюдициалeн въпрос

Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета и съответно на санкциите, предвидени в националното право съгласно член 17 от нея, по отношение на свободата на избор на страна по договор, стига изборът да не се основава на пол, раса, етнически произход или народност, когато проява на дискриминация би могъл да бъде отказът да се сключи граждански договор, по силата на който би следвало да работи физическо лице, осъществяващо независима икономическа дейност, ако основание за отказа би била сексуалната ориентация на потенциалния съдоговорител?

---

(1)  ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 14 юни 2021 г. — Hewlett Packard Development Company LP/Senetic Spółka Akcyjna

(Дело C-367/21)

(2021/C 391/09)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страни в главното производство

Ищец: Hewlett Packard Development Company LP

Ответник: Senetic Spółka Akcyjna

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 36, второ изречение ДФЕС във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (1) и във връзка с член 19, параграф 1, второ изречение от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните съдилища на държавите членки, при която: — когато уважават исканията на носителя на правата върху марка на ЕС да се забрани внасянето, изнасянето и рекламирането на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС, или да се разпореди изтегляне от пазара на такива стоки, — когато в обезпечително производство разпореждат изземване на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС, съдилищата посочват в текста на съдебните актове „продуктите, които не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие“, вследствие от което — заради общата формулировка на текста на съдебния акт — се оставя на органа на принудителното изпълнение да констатира до кои от обозначените с марката на ЕС продукти се отнасят постановените съдебни разпореждания и забрани (тоест да констатира кои продукти не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие), като за да направи тези констатации, посоченият орган се опира на изявленията на носителя на правата върху марката или на предоставените от него инструменти (в това число информационни инструменти и бази данни), а допустимостта на оспорването на тези констатации на органа на принудителното изпълнение пред съд по исков ред е изключена или ограничена поради естеството на правните средства за защита, с които разполага ответникът в обезпечителното и в изпълнителното производство?

2)

Трябва ли членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността притежателят на марка на Общността (понастоящем на ЕС) да се позовава на защитата, предвидена в членове 9 и 102 от Регламент (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (понастоящем членове 9 и 130 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз), при положение че: — притежателят на марката на Общността (понастоящем на ЕС) по такъв начин разпространява обозначените с марката стоки в рамките на Европейското икономическо пространство и извън него, че разпространителската дейност се осъществява чрез оторизирани дистрибутори, които могат да препродават обозначените с марката стоки на лица, които не са крайни потребители на тези стоки, само ако тези лица принадлежат към официалната дистрибуторска мрежа, а същевременно оторизираните дистрибутори са длъжни да закупуват стоките само от други оторизирани дистрибутори или от носителя на правата върху марката, — обозначените с марката стоки нямат никакви означения, нито други отличителни белези, които да позволяват да се определи на кое място са пуснати на пазара от носителя на правата върху марката или с негово съгласие, — ответникът закупува обозначените с марката стоки на територията на Европейското икономическо пространство, — ответникът се снабдява с декларации от продавачите на означените с марката стоки, че тези стоки могат законно да се търгуват на пазара в Европейското икономическо пространство, — притежателят на марката на ЕС не предоставя достъп до никакъв информационен (или друг) инструмент, нито използва система за означаване на стоките — способи, които биха позволили на потенциалните купувачи, преди да купят означената с марката стока, самостоятелно да проверят законна ли е търговията с тези стоки на пазара в Европейското икономическо пространство — и отхвърля исканията на купувача за извършване на такава проверка?

---

(1)  ОВ L 154, 2017 г., стр. 1.

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 юни 2021 година — Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 / Община Разлог

(Дело C-376/21)

(2021/C 391/10)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020

Ответник в касационното производство: Община Разлог

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли член 160, параграф 1 и 2 от Регламент 2018/1046 (1) и член 102, параграф 1 и 2 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и по отношение на възложители от държави членки на Европейския съюз, когато възлаганите от тях обществени поръчки се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, прогласени в член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 и в член 102, параграф 1 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат пълното ограничаване на конкуренцията при възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор? По-специално, следва ли член 160, параграф 1 и 2 във връзка с член 164, параграф 1, б. г) от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф 1 и 2 във връзка с член 104, параграф 1, б. г) от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, съгласно която след прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка поради обстоятелството, че подадената единствена оферта е неподходяща, възложителят може да отправи покана за участие в процедура на договаряне без предварително обявление само до един икономически оператор, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор?

---

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB 2018, L 193, стр. 1)

Преюдициално запитване от Cour du travail de Mons (Белгия), постъпило на 21 юни 2021 г. — Ville de Mons, Zone de secours Hainaut — Centre/RM

(Дело C-377/21)

(2021/C 391/11)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour du travail de Mons

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ville de Mons, Zone de secours Hainaut — Centre

Ответник: RM

Преюдициален въпрос

Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено с Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (1), да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при изчисляване на възнаграждението на наетите на пълно работно време професионални пожарникари, за прослужено време, което се използва за определяне на възнаграждението, се зачита периодът на труд, положен при непълно работно време като пожарникар доброволец, съобразно обема на работа, т.е. времето, през което действително е полаган труд, съгласно принципа „pro rata temporis“, а не в зависимост от периода, през който е престиран труд?

---

(1)  (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35).

Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 22 юни 2021 г. — Zenith Media Communications SRL/Consiliul Concurenţei

(Дело C-385/21)

(2021/C 391/12)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Zenith Media Communications SRL

Ответник: Consiliul Concurenţei

Преюдициални въпроси

Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:

1)

налагат на органа за защита на конкуренцията на държавата членка задължението да тълкува националната норма, уреждаща определянето на глобата, в съответствие с принципа на пропорционалност в смисъл, че следва да се провери дали общият оборот, посочен в отчета за приходи и разходи в счетоводния баланс за предходната финансова година, отразява точно икономическите и финансовите операции в съответствие с икономическата действителност,

2)

с оглед на принципа на пропорционалност не допускат органът за защита на конкуренцията на държавата членка да налага глоба по отношение на оборота, посочен в отчета за приходи и разходи в счетоводния баланс за предходната финансова година, който включва сумите, фактурирани на крайните клиенти за услугите, за които е осъществено посредничество при покупката на пространство в медиите, а не само комисионните възнаграждения, свързани с посредническата дейност,

3)

не допускат норма от националното право да се тълкува в смисъл, че санкционираното предприятие носи отговорност за правилното осчетоводяване и за вярното представяне на икономическите и финансовите операции в съответствие с икономическата действителност, като органът за защита на конкуренцията на държавата членка е обвързан от начина, по който санкционираното предприятие изпълнява това задължение.

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 24 юни 2021 г. — TJ/Inspectoratul General pentru Imigrări

(Дело C-392/21)

(2021/C 391/13)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: TJ

Ответник: Inspectoratul General pentru Imigrări

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли изразът „специално коригиращо средство“, посочен в член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета от 29 май 1990 г. година относно минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при работа с екранно оборудване (1), да се тълкува в смисъл, че не може да обхваща диоптричните очила?

2)	Следва ли под израза „специално коригиращо средство“, посочен в член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета, да се разбира единствено средство, което се използва само на работното място/при изпълнение на работните задължения?

3)

Обхваща ли задължението за предоставяне на специално коригиращо средство, предвидено в член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета, само закупуване на средството от работодателя, или може да се тълкува разширително, тоест да включва и хипотезата, при която работодателят поема необходимите разходи, направени от работника, за да се снабди със средството?

4)	Съвместимо ли е с член 9 от Директива 90/270/ЕИО на Съвета покриването на тези разходи от работодателя под формата на общо увеличение на заплатата, изплащано постоянно под формата на „увеличение във връзка с тежки условия на труд“?

---

(1)  ОВ L 156, 1990 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 130.

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 30 юни 2021 г. — Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid, E, C/S, Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-402/21)

(2021/C 391/14)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid, E, C

Ответници: S, Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)	Могат ли турски граждани с права по член 6 или член 7 от Решение № 1/80 (1) да се позоват и на член 13 от Решение № 1/80?

2)	Следва ли от член 14 от Решение № 1/80, че турски граждани не могат вече да се позовават на член 13 от Решение № 1/80, ако поради индивидуалното си поведение представляват настояща, действителна и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото?

3)

Възможно ли е с цел да се обоснове новото ограничение, според което правото на пребиваване на турски граждани може да бъде прекратено дори след 20 години от съображения, свързани с обществения ред, да се посочат променени обществени възгледи, довели до това ограничение? Достатъчно ли е в това отношение, че новото ограничение има за цел да подпомогне обществения ред, или се изисква също ограничението да е подходящо за осъществяването на тази цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане?

---

(1)  Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането.

Преюдициално запитване от Hof van Cassatie (Белгия), постъпило на 5 юли 2021 г. — FU, DRV Intertrans BV

(Дело C-410/21)

(2021/C 391/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie

Страни в главното производство

Жалбоподатели: FU, DRV Intertrans BV

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност да се тълкува в смисъл, че: — ако органът на държавата членка, издал удостоверения А1, по искане за отнемане със задна дата на тези удостоверения, отправено от органите на държавата членка на осъществяване на дейност, се ограничи до това временно да оттегли удостоверенията и да съобщи, че същите вече нямат обвързващо действие, поради което наказателното производство в държавата членка на осъществяване на дейност може да бъде продължено, и държавата членка, издала удостоверенията А1, ще вземе окончателно решение едва след окончателното приключване на това наказателно производство, обоснованото от удостоверенията A1 предположение, че заинтересованите работници са надлежно включени в системата за социална сигурност на тази издаваща държава членка вече не е валидно и тези удостоверения А1 вече нямат обвързващо действие за органите на държавата членка на осъществяване на дейност, — при отрицателен отговор на този въпрос: с оглед на практиката на Съда относно измамата органите на държавата членка на осъществяване на дейност могат да не вземат предвид съответните удостоверения А1?

2)

Трябва ли член 13, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (EО) № 883/2004 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, член 3, параграф 1, буква а) и член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета, както и член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1072/2009 (4) на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари да се тълкуват в смисъл, че от обстоятелството, че предприятие, което е получило разрешение за автомобилен превоз в държава — членка на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009 и следователно трябва да е действително и трайно установено в тази държава членка, задължително следва, че e безспорно доказано, че за целите на определянето на приложимата система за социална сигурност седалището на това предприятие по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент (EО) № 883/2004 се намира в тази държава членка и че тази констатация има обвързващо действие за държавата членка на осъществяване на дейност?

---

(1)  ОВ L 284, 2009 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82.

(3)  ОВ L 300, 2009 г., стр. 51.

(4)  ОВ L 300, 2009 г., стр. 72.

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Craiova (Румъния), постъпило на 14 юли 2021 г. — RS

(Дело C-430/21)

(2021/C 391/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Craiova

Страни в главното производство

Жалбоподател: RS

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 148, параграф 2 от Конституцията на Румъния, според тълкуването, което му е дадено от Curtea Constituțională (Конституционен съд) в неговото решение № 390/2021, съгласно която националните съдилища нямат право да проверяват съответствието на национална разпоредба, обявена за конституционосъобразна с решение на Curtea Constituțională, с разпоредбите на правото на Европейския съюз?

2)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 99, буква ș) от румънския Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, който позволява да се образува дисциплинарно производство и да бъдат наложени дисциплинарни наказания на съдия поради неспазване на решение на Curtea Constituțională (Конституционен съд), в случай че той трябва да признае прилагането с предимство на правото на Европейския съюз пред съображения от решение на Curtea Constituțională — национална разпоредба, която лишава съдията от правото да приложи решение на Съда на ЕС, което счита за имащо предимство?

3)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална съдебна практика, която забранява на съдията — под страх от дисциплинарни последици — да прилага практиката на Съда на Европейския съюз в наказателни производства, като например оспорването, свързано с разумната продължителност на наказателното производство, уредено в член 4881 от румънския Наказателно-процесуален кодекс?

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 16 юли 2021 г. — Liberty Lines SpA/Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti

(Дело C-437/21)

(2021/C 391/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Liberty Lines SpA

Ответник: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti

Преюдициален въпрос

Противоречи ли на правото [на Съюза], и по-точно на принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги разпоредба, каквато е член 47, алинея 11 bis от Законодателен декрет № 50 от 24 април 2017 г., преобразуван в Закон № 96 от 21 юни 2017 г., която:

—

приравнява или поне допуска да бъде приравнен по закон бързият морски пътнически транспорт между пристанището на Месина и това на Реджо Калабрия към железопътния фериботен транспорт между полуострова и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138Т от 31 октомври 2000 г. на Министерството на транспорта и навигацията,

—	запазва или прави възможно запазването в полза на Rete ferroviaria italiana S.p.a. на услугата по осъществяване на железопътната фериботна връзка между Сицилия и полуострова, включително чрез бързи плавателни съдове?

Жалба, подадена на 14 юли 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 5 май 2021 г. по дело T-611/18, Pharmaceutical Works Polpharma/EMA

(Дело C-438/21 P)

(2021/C 391/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: L. Haasbeek, S. Bourgois, A. Sipos)

Други страни в производството: Pharmaceutical Works Polpharma S.A., Европейска агенция по лекарствата, Biogen Netherlands BV

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да отхвърли първоинстанционната жалба и

—	да осъди Pharmaceutical Works Polpharma S.A. да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу точки 181—218, 224—238, 248—265, 273—275, 280—282, 288, 289 и 292 от обжалваното съдебно решение, както и срещу направените в него изводи в точки 295 и 296 и в диспозитива.

Комисията представя четири основания за обжалване:

1.

Общият съд явно изопачил фактите, поради което направил явно неправилни правни изводи, като основал мотивите си в обжалваното съдебно решение на погрешното схващане, че „Fumaderm“ бил подложен на оценка от страна на Bundesinstitut für Arzneimittel und Mediczinprodukte (Федерален институт за лекарствени продукти и медицински изделия, Германия) (BfArM) за първи и единствен път през 1994 г.

2.

Общият съд нарушил член 6, параграф 1 от Директива 2001/83 (1), както е тълкуван в практиката на Съда, като изискал при извършване на преценка от страна на EMA и на Комисията за това дали два лекарствени продукта спадат към едно и също общо разрешение за търговия (наричано по-нататък „ОРТ“) да се направи (повторна) преценка на качествения състав на активните вещества на първоначалния лекарствен продукт. Първо, Общият съд незаконосъобразно включил в преценката на ОРТ преценка, която е част от процедурата за предоставяне на разрешение за търговия с първоначалния лекарствен продукт. Второ, Общият съд незаконосъобразно създал две различаващи се концепции за ОРТ в зависимост от това дали преценката на ОРТ се извършва от Комисията и EMA, или от компетентен национален орган.

3.

Общият съд нарушил системата на децентрализирано прилагане на законодателството на Съюза относно фармацевтичните продукти, установено с Регламент № 726/2004 (2) и Директива 2001/83, принципите на предоставяне на правомощия и субсидиарност, предвидени в член 5 ДЕС, принципа на взаимно доверие, както и член 6, параграф 1 и членове 30 и 31 от Директива 2001/83, член 57, параграф 1 и член 60 от Регламент № 726/2004, като заключил, че Комисията и EMA имат правомощието и задължението в рамките на преценката дали два лекарствени продукта спадат към едно и също ОРТ да извършат повторна преценка или да проверят предходната преценка, извършена от компетентен национален орган, на качествения състав на активните вещества на един от тези лекарствени продукти.

4.	Общият съд превишил пределите на съдебния контрол, като заместил със своя научна преценка тази на компетентните регулаторни органи.

---

(1)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(2)  Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Съюза за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

Жалба, подадена на 14 юли 2021 г. от Biogen Netherlands BV срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 5 май 2021 г. по дело T-611/18, Pharmaceutical Works Polpharma/EMA

(Дело C-439/21 P)

(2021/C 391/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Biogen Netherlands BV (представители: C. Schoonderbeek, advocaat)

Други страни в производството: Pharmaceutical Works Polpharma S.A., Европейска агенция по лекарствата, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да уважи жалбата,

—	да отмени обжалваното съдебно решение.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд неправилно приложил член 277 ДФЕС, тъй като не приел, че възражението за незаконосъобразност, изтъкнато срещу решението на Комисията от 30 януари 2014 г. за издаване на разрешение за търговия с лекарствения продукт за хуманна употреба „Tecfidera“, е недопустимо, защото това решение е можело да бъде директно оспорено от Polpharma, защото то е подзаконов акт, който не включва изпълнителни мерки и от който то е било пряко засегнато.

Второ основание: при разглеждането на възражението за незаконосъобразност Общият съд неправилно тълкувал и приложил залегналото в член 6, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО (1) понятие за общо разрешение за търговия.

Трето основание: Общият съд неправилно тълкувал правните изисквания, предвидени за разрешението за комбинациите от лекарствени продукти през 1994 г., и при разглеждането на въпроса не признал, че през 2013 г. разрешението на Fumaderm било подновено.

Четвърто основание: Общият съд неправилно тълкувал и приложил принципа на взаимно признаване на преценките и решенията на националните органи, тъй като приел, че в случая този принцип не се прилага спрямо EMA и Комисията.

Пето основание: Общият съд не приложил приложимия стандарт при разглеждането по съдебен ред, що се отнася до научните преценки и научните доказателства, като сам направил преценка на научните данни в преписката.

---

(1)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

Жалба, подадена на 15 юли 2021 г. от Европейската агенция по лекарствата срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 5 май 2021 г. по дело T-611/18, Pharmaceutical Works Polpharma/EMA

(Дело C-440/21 P)

(2021/C 391/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска агенция по лекарствата (представители: S. Marino, S. Drosos, H. Kerr)

Други страни в производството: Pharmaceutical Works Polpharma S.A., Европейска комисия, Biogen Netherlands BV

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли жалбата за отмяна по дело T-611/18 и

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебни разноски по дело T-611/18 и разноските, свързани с настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си EMA изтъква четири основания.

1.

С първото основание EMA твърди, че Общият съд е допуснал двойна грешка, като въз основа на факта на последното подновяване на разрешение за търговия на комбинация от лекарствени продукти не е приел, че това подновяване противоречи на наличните доказателства към момента на подновяването и на регулаторните стандарти, приложими към същия момент.

2.

С второто основание EMA твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че EMA и Комисията изпълняват специфична функция, като от последната се изисква да провери терапевтичния ефект на едно от активните вещества от разрешената на национално ниво комбинация от лекарствени продукти при определяне на правата във връзка със защитата на данните на монотерапия, разрешена съгласно централизирана процедура, съдържаща едно от активните вещества от комбинацията от лекарствени продукти.

3.

С третото основание EMA твърди, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83/ЕС (1), като е приел, че за целите на оценката на общото разрешение за търговия Комисията следва да провери терапевтичния ефект на едно от активните вещества от разрешената на национално ниво комбинация от лекарствени продукти.

4.

С четвъртото основание EMA твърди, че Общият съд е превишил правомощията си за съдебен контрол, като е извършил нова преценка на определени научни доказателства и по този начин е упрекнал Комисията, че не е разгледала предполагаемите съмнения, за които се твърди, че са свързани с научните доказателства.

---

(1)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 23 юли 2021 г. — E, F/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-456/21)

(2021/C 391/21)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, zittingsplaats ’s Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподатели: E, F

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 (1) да се тълкува в смисъл, че западните стандарти, ценности и поведение, които гражданите на трети държави възприемат, когато пребивават на територията на държава членка и неограничено участват в обществения живот там през значителна част от жизнения период, в който се формира идентичността им, следва да се считат за обща история, която не подлежи на изменение, или за характеристика, която е до такава степен съществена за идентичността, че не може да се изисква от лицата да се откажат от нея?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли гражданите на трети държави, които независимо по какви причини са възприели сходни западни стандарти и ценности в резултат от действително пребиваване в държава членка през жизнения период, в който се формира идентичността им, да се считат за „членове на определена социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95? Трябва ли въпросът дали е налице „определена социална група, която има собствена идентичност в съответната държава“, да се преценява от гледна точка на държавата членка, или във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2011/95 това трябва да се тълкува в смисъл, че решаващото е чужденецът да може да докаже, че в държавата на произход е считан за част от определена социална група или най-малкото за притежаващ съответните ѝ характеристики? В съответствие ли е с член 10 от Директива 2011/95 във връзка с принципа за забрана на връщането и с правото на убежище изискването, съгласно което възприемането на западния начин на живот може да обоснове предоставяне на бежански статут само когато се основава на религиозни или политически причини?

3)

В съответствие ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 24, параграф 2 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), национална практика, съгласно която при произнасянето по молба за международна закрила решаващият орган претегля висшия интерес на детето, без преди това конкретно (за всеки отделен случай) да установи (да даде възможност да се установи) какъв е този интерес? Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако държавата членка трябва да разгледа молба за издаване на разрешение за пребиваване на общо основание и при произнасянето по тази молба следва да се вземе предвид висшият интерес на детето?

4)

Как и на какъв етап от разглеждането на молба за международна закрила трябва да се вземе предвид и да се претегли в светлината на член 24, параграф 2 от Хартата висшият интерес на детето, и по-специално посегателствата, които ненавършилото пълнолетие лице е понесло заради дългосрочното си действително пребиваване в държава членка? От значение ли е в това отношение дали действителното му пребиваване е законно? При претеглянето на висшия интерес на детето при разглеждането на тази молба от значение ли е дали държавата членка се е произнесла по молбата за международна закрила в предвидените в правото на Съюза срокове за това, дали е налице неизпълнение на наложено преди това задължение за връщане и дали е налице пропуск на държавата членка да изведе лицето след приемането на решението за връщане, което е дало възможност на ненавършилото пълнолетие лице да продължи действително да пребивава в тази държава членка?

5)	В светлината на член 7 във връзка с член 24, параграф 2 от Хартата в съответствие ли е с правото на Съюза национална практика, която провежда разграничение между първата и последващите молби за международна закрила, съгласно което при последващи молби вече не се вземат предвид общите основания?

---

(1)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 3 август 2021 г. — Наказателно производство срещу SN и SD. Други страни: Governor of Cloverhill Prison, Ireland, Attorney General, Governor of Mountjoy prison

(Дело C-479/21)

(2021/C 391/22)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Наказателно производство срещу:

SN и SD

Преюдициални въпроси

1)

Могат ли разпоредбите на Споразумението за оттегляне, които предвиждат запазването на действието на режима на ЕЗА (1) по отношение на Обединеното кралство през предвидения в това споразумение преходен период, да се считат за обвързващи за Ирландия, като се има предвид значимото им съдържание в сферата на ПССП (2), и

2)

Могат ли разпоредбите на Споразумението за търговия и сътрудничество, които предвиждат запазването на действието на режима на ЕЗА по отношение на Обединеното кралство след съответния преходен период, да се считат за обвързващи за Ирландия, като се има предвид значимото им съдържание в сферата на ПССП?

---

(1)  Европейска заповед за арест.

(2)  Пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 3 август 2021 г. — Minister for Justice and Equality/W O, J L

(Дело C-480/21)

(2021/C 391/23)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Молител в първоинстанционното производство: Minister for Justice and Equality

Ответници в първоинстанционното производство: W O, J L

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли да се приложи критерият, установен в решение [от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)] (1) и потвърден в решение [от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) (2) когато е налице реален риск жалбоподателите да бъдат изправени пред съдилища, които не са създадени със закон?

2)

Следва ли да се приложи критерият, установен в решение [от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)] и потвърден в решение [от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган)], когато лице, оспорващо искане в рамките на европейската заповед за арест, не може да удовлетвори този критерий поради факта, че към съответния момент не е възможно да се установи съдебният състав, който ще разгледа случая на лицето, поради случайното разпределение на делата?

3)

Представлява ли нарушение на основното съдържание на правото на справедлив съдебен процес, предполагащо изпълняващата държава да откаже предаването на жалбоподателите, липсата на ефективно правно средство за защита, чрез което да се оспори действителността на назначаването на съдии в Полша, при обстоятелства, при които е видно, че към съответния момент жалбоподателите не могат да установят, че съдилищата, пред които ще бъдат изправени, ще се състоят от съдии, чието назначаване е недействително?

---

(1)  Дело C-216/18 PPU, EU:C:2018:586.

(2)  Дела C-354/20 PPU и C 412/20 PPU, EU:C:2020:1033.

Жалба, подадена на 13 август 2021 г. от Health Information Management (HIM) срещу решението, постановено от Общия съд (десети състав) на 9 юни 2021 г. по дело T-235/19, Health Information Management (HIM)/Комисия

(Дело C-500/21 P)

(2021/C 391/24)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Health Information Management (HIM) (представител: P. Zeegers, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да установи допустимостта и основателността на жалбата и съответно

—	да отмени точки 93—97 и 117—185 от решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 юни 2021 г. по дело T-235/19, Health Information Management/Комисия,

—	да отмени точки 1, 2, 3 и 5 от диспозитива на обжалваното решение,

—	да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по жалбата на жалбоподателя, подадена на 4 април 2019 г.,

—	да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, включително сумата, определена условно на 15 000 EUR без ДДС.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Health Information Management излага три основания: i) нарушение на правото на защита и на правото на добра администрация, закрепени в член 41 от Хартата на основните права, ii) нарушение на задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС и iii) нарушение и неправилно прилагане на член 272 ДФЕС, както и съответно нарушение на принципите на безпристрастност и пропорционалност.

Определение на председателя на Общия съд от 22 юли 2021 г. — CCPL и др./Комисия

(Дело T-130/21 R)

(Обезпечително производство - Конкуренция - Картели - Пазар на опаковките за продажба на хранителни стоки на дребно - Решение за налагане на глоби - Финансова гаранция - Насоки за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Способност за плащане - Молба за спиране на изпълнението - Липса на fumus boni juris)

(2021/C 391/25)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: CCPL — Consorzio Cooperative di Produzione e Lavoro SC (Реджо Емилия, Италия), Coopbox Group SpA (Бибиано, Италия), Coopbox Eastern s.r.o. (Нове место над Вахом, Словакия) (представители: E. Cucchiara и E. Rocchi, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Rossi и T. Baumé)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Решение C(2020) 8940 final на Комисията от 17 декември 2020 г. за замяна на глобите, определени с Решение C(2015) 4336 final на Комисията от 24 юни 2015 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото то засяга предприятията CCPL — Consorzio Cooperative di Produzione e Lavoro SC, Coopbox Group SpA и Coopbox Eastern s.r.o. (дело AT.39563 — Опаковки за продажба на хранителни стоки на дребно), с което на жалбоподателите се налага да предоставят финансова гаранция или да извършат временно плащане на наложените глоби

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 22 юли 2021 г. — Aloe Vera of Europe/Комисия

(Дело T-189/21 R)

(Обезпечително производство - Регламент (ЕО) № 1925/2006 - Вещества, чиято употреба в храни е забранена, ограничена или е в процес на оценка - Регламент (ЕС) 2021/468 - Забрана за препарати от листа на видовете Aloe, съдържащи производни на хидроксиантрацена - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2021/C 391/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aloe Vera of Europe BV (Амстердам, Нидерландия) (представител: B. Van Vooren, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: W. Farrell и B. Rous Demiri)

Предмет

Молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Регламент (ЕС)o2021/468 на Комисията от 18o март 2021 година за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ботаническите видове, съдържащи производни на хидроксиантрацена (ОВ L 96, 2021 г., стр. 6) за срок от девет месеца, считано от датата на настоящото определение

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на председателя на Общия съд от 27 юли 2021 г. — Alliance française de Bruxelles-Europe и др./Комисия

(Дело T-285/21 R)

(Обезпечително производство - Обществени поръчки за услуги - Предоставяне на услуги по езиково обучение - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност)

(2021/C 391/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Alliance française de Bruxelles Europe (Брюксел, Белгия) и други 7 жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: E. van Nuffel d’Heynsbroeck, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Araujo Arce и M. Илкова)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС, от една страна, за спиране на изпълнението на решението на Комисията от 19 април 2021 г. да възложи обособена позиция № 4 (езиково обучение по френски език) от обществената поръчка за рамков договор за езиково обучение за институциите, органите и агенциите на Европейския съюз (№ HR/2020/OP/0014), на класираната на първо място група CLL Centre de Langues — Allingua и да класира на второ място групата Alliance Europe Multilingue, съставена от жалбоподателите, както и, от друга страна, Общият съд да разпореди всички други мерки, които намери за необходими

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 20 юли 2021 г. — TM/ЕЦБ

(Дело T-440/21)

(2021/C 391/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TM (представители: L. Levi и A. Champetier, lawyers)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Изпълнителния съвет от 15 декември 2020 г., с което за генерален директор на генерална дирекция „Информационни системи“ се назначава г-жа P., а не жалбоподателят,

—	да отмени при необходимост решението на Изпълнителния съвет от 11 май 2021 г., с което се отхвърля подаденото от жалбоподателя специално искане за отмяна на решението за неназначаването му,

—	да присъди обезщетение за имуществените вреди, които жалбоподателят е претърпял вследствие на решението от 15 декември 2020 г., в размер на 73 679,47 EUR,

—	да присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди в символичен размер от едно евро.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първо основание: явна грешка в преценката, нарушение на член 8а, буква в) от Условията за работа, нарушение на член 1а.1.1, буква б), член 1а.2.1.1 и член 1а.2.6.1 от Правилника за персонала, нарушение на обявлението за свободна длъжност и нарушение на интересите на службата.

2.	Второ основание: незаконосъобразност на процедура по назначаване 2020-2738-EXT поради нарушение на член 1а.3.1.2, параграф 4 от Правилника за персонала и злоупотреба с власт.

3.	Трето основание: нарушение на член 1а.2.7.9, член 1а.2.7.10 и член 1а.2.7.11 от Правилника за персонала, липса на мотиви и нарушение на принципа на добра администрация.

Жалба, подадена на 2 август 2021 г. — Coulter Ventures/EUIPO — iWeb (R)

(Дело T-457/21)

(2021/C 391/29)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Coulter Ventures LLC (Кълъмбъс, Охайо, Съединени щати) (представител: R. Dissmann, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: iWeb GmbH (Берлин, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „R“ — заявка за регистрация № 13 750 849

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2021 г. по преписка R 2789/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, в това число разноските, направени от жалбоподателя в производството пред EUIPO,

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 207/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 6 август 2021 г. — Франция/Комисия

(Дело T-475/21)

(2021/C 391/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: F. Alabrune, T. Stéhelin, A-L. Desjonquères, G. Bain)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени частично Решение за изпълнение (ЕС) 2021/988 на Комисията от 16 юни 2021 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта, в която се налага корекция, равняваща се на 45 869 990,19 EUR, по отношение на „Доброволно обвързано с производството подпомагане“ с посочване като причини на „мярка 24 — РГ 2017 (ФГ 2018)“ и „мярка 24 — РГ 2017 (ФГ 2019)“ за финансовите 2018 г. и 2019 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква само едно основание, с което оспорва обжалваното решение.

Жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото поради неправилното тълкуване на член 52, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 (1), че бобовите култури, които се отглеждат заедно с житни култури, не подлежат на доброволно обвързано с производството подпомагане.

На първо място член 52, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 позволява на държавите членки да въвеждат схема на обвързано с производството подпомагане за всички обичайни за съответната държава членка и установени практики в сектора на протеиновите култури, която се отнася до отглеждането на бобовите култури заради тяхното богато съдържание на протеини.

На второ място, член 52, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че секторът на протеиновите култури обхваща и практиката, която особено за Франция е обичайна, на смесено отглеждане на предимно бобови фуражни култури с житни култури.

С оглед на това, като е приела посредством обжалваното решение, че практиката на смесено отглеждане на предимно бобови фуражни култури с житни култури не подлежи на доброволно обвързано с производството подпомагане по член 52 от Регламент № 1307/2013, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

Жалба, подадена на 6 август 2021 г. — TransnetBW/ACER

(Дело T-476/21)

(2021/C 391/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TransnetBW GmbH (Щутгарт, Германия) (представители: T. Burmeister, и P. Kistner, lawyers)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на апелативния съвет на ACER от 28 май 2021 г. по преписка № A-001-2021 (cons.) по жалба срещу решение № 30/2020 на ACER относно методиката за поделяне на разходите за повторно диспечиране или насрещна търговия за основния регион за изчисляване на преносната способност (наричано по-нататък „обжалваното решение“),

—	да осъди ACER да заплати съдебните разноски на TransnetBW GmbH.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва четири основания за жалбата.

1.

Първо основание: потвърденият с обжалваното решение обхват на методиката за поделяне на разходите за повторно диспечиране или насрещна търговия е незаконосъобразен. Така потвърдената с обжалваното решение методика за поделяне на разходите за повторно диспечиране или насрещна търговия разширява прилагането на принципа „замърсителят плаща“, като води до поделяне на разходите за коригиращи действия, извършвани основно за всички елементи на преносната мрежа в основния регион за изчисляване на преносната способност, въпреки че законът предвижда в такъв случай освобождаване от общото задължение на собствениците на мрежи да поддържат и разширяват своите мрежи в съответствие с нуждите на пазара (принципът „собственик плаща“).

2.

Второ основание: определянето на праг на общия кръгов поток от 10 % в потвърдената с обжалваното решение методика за поделяне на разходите за повторно диспечиране или насрещна търговия е незаконосъобразно. ACER не е компетентна да определя общ праг на кръговия поток и съответно апелативният състав на ACER не е компетентен да потвърди този праг. Прагът на общия кръгов поток е определен на твърде ниско равнище от 10 % и се основава на недостатъчни и спорни данни.

3.

Трето основание: санкционирането на кръговите потоци над прага е незаконосъобразно. Санкционирането на кръговите потоци над прага в сравнение с вътрешните потоци няма правно основание, нарушава принципа „замърсителят плаща“, принципа на недискриминация и принципа на пропорционалност и създава погрешни стимули.

4.

Четвърто основание: апелативният съвет на ACER неправомерно е извършил само ограничен контрол върху сложните технически и икономически оценки, които ACER е трябвало да направи в хода на процедурата за одобрение на методиката за поделяне на разходите за повторно диспечиране или насрещна търговия, което нарушава задължителния интензитет на контрола от страна на апелативния съвет на ACER, определен от решението Aquind (решение на Общия съд от 18 ноември 2020 г. по дело T-735/18).

Жалба, подадена на 9 август 2021 г. — British Airways/Комисия

(Дело T-480/21)

(2021/C 391/32)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: British Airways plc (Хармъндсуърт, Обединеното кралство) (представители: A. Lyle-Smythe и R. O’Donoghue, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—

да осъди Комисията да заплати незабавно лихвите за забава, а именно лихвите върху сумата 104 040 000 EUR, като се приложи процентът при рефинансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ), завишен с 3,5 %, за периода от 14 февруари 2011 г. до 8 февруари 2016 г. (след удръжка на сумата, която вече е платена като „сигурна възвръщаемост“), а при условията на евентуалност — като се приложи процентът, който Съдът счете за подходящ,

—

да осъди Комисията да плати лихви с натрупване (а при условията на евентуалност, лихви за забава) върху сумата, равняваща се на лихвите за забава (или върху всяка друга сума, която Съдът осъди Комисията да заплати въз основа на предходното тире), като се приложи процентът при рефинансиране от ЕЦБ, завишен с 3,5 %, или процентът, който Съдът счете за подходящ,

—	да отмени решението на Комисията, с което тя отказва да заплати горепосочените суми в нейните писма от 30 април и 2 юли 2021 г., и да обяви, че то е нищожно и че съответно не е породило действие,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните и другите разноски, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Ищецът изтъква четири основания в подкрепа на иска.

1.	Първото основание е, че British Airways има право да претендира сумата, равняваща се на мораторните лихви, в рамките на иск по член 266, първа алинея ДФЕС, тъй като Комисията е била длъжна да заплати тази сума в изпълнение на решението на Общия съд по дело T-48/11.

2.	Второто основание е, че при условията на евентуалност British Airways може да претендира заплащането на мораторните лихви в рамките на иск за извъндоговорна отговорност по член 266, втора алинея, член 268 и член 340 ДФЕС.

3.	Третото основание е, че във всички случаи British Airways има право въз основа на член 266, първа алинея ДФЕС или при условията на евентуалност, въз основа на член 266, втора алинея, член 268 и член 340 ДФЕС, на лихви с натрупване върху сумата, която е трябвало да получи на 8 февруари 2016 г.

4.

Четвъртото основание е, че отказът на Комисията да плати сумата, равняваща се на мораторните лихви, както и лихвите с натрупване, който се съдържа в писма от 30 април 2021 г. (1) и 2 юли 2021 г. (2), се основава на нарушение на Договорите (а именно на член 266 ДФЕС) и/или на общия принцип на правото на ЕС, съгласно който институциите трябва да осъществят възстановяване след постановяване на съдебно решение, с което дадена мярка се отменя. Следователно жалбоподателят твърди, че това решение трябва да се отмени съгласно член 263 ДФЕС.

---

(1)  Писмо на Комисията от 30 април 2021 г. до ищеца

(2)  Писмо на Комисията от 2 юли 2021 г. до ищеца, Ref. ARES(2021)4317994

Жалба, подадена на 10 август 2021 г. — Neoperl/EUIPO („Изображение на цилиндрична санитарна вставка“)

(Дело T-487/21)

(2021/C 391/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Neoperl AG (Райнах, Швейцария) (представители: Rechtsanwälte H. Börjes-Pestalozza и U. Kaufmann)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за регистрация на позиционна марка на Европейския съюз („Изображение на цилиндрична санитарна вставка“) — заявка за регистрация № 15 786 544

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 3 юни 2021 г. по преписка R 2327/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 11 август 2021 г. — Aquind и др./ACER

(Дело T-492/21)

(2021/C 391/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Aquind Ltd (Лондон, Обединеното кралство), Aquind Energy Sàrl (Люксембург, Люксембург) и Aquind SAS (Руан, Франция) (представители: S. Goldberg, L. Van den Hende, L. Malý и E. White, lawyers)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението на апелативния съвет на ACER от 4 юни 2021 г. и

—	да осъди ACER да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: Апелативният съвет на ACER допуснал грешка при прилагане на правото, когато приел, че жалбата, с която е сезиран, е недопустима. Жалбоподателите твърдят, че ACER продължава да е компетентна да приеме ново решение вместо отмененото (1) и да предостави освобождаване относно междусистемния електропровод AQUIND съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 714/2009 (2). Освен това жалбоподателите твърдят, че апелативният съвет на ACER не изпълнил задължението си да осигури цялостно изпълнение на решение на Общия съд от 18 ноември 2020 г. (3)

2.

Второ основание: Апелативният съвет на ACER не изпълнил изискванията на член 25, параграф 3 и член 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 2019/942 (4) и на процедурния правилник на апелативният съвет на ACER. Според жалбоподателите апелативният съвет на ACER не приложил правилно процедурата, при положение, че един от членовете ѝ отсъствал от заседанието, устното производство не представлява доказателство, а протоколът от разискванията не е бил публикуван.

---

(1)  Решение № A-001-2018 на апелативния съвет на ACER от 17 октомври 2018 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (OВ L 211, 2009 г., стр. 15).

(3)  Решение от 18 ноември 2020 г., Aquind /ACER, T-735/18, EU:T:2020:542.

(4)  Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (OВ L 158, 2019 г., стp. 22).

Жалба, подадена на 6 август 2021 г. — Ryanair и Malta Air/Комисия

(Дело T-494/21)

(2021/C 391/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair DAC (Суордс, Ирландия) и Malta Air ltd. (Пиета, Малта) (представители: F.-C. Laprévote, E. Vahida, V. Blanc, S. Rating и I.-G Metaxas-Maranghidis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 5 април 2021 г. относно държавна помощ SA.59913 (2021/N) — Франция — COVID-19 — Recapitalisation of Air France and the Air France — KLM Holding (1) и

—	да осъди ответника да заплати разноските.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: ответникът изключил неправилно KLM от обхвата на спорното решение.

2.	Второ основание: ответникът приложил неправилно Временната рамка за мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19.

3.	Трето основание: ответникът приложил неправилно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

4.	Четвърто основание: спорното решение нарушава конкретни разпоредби на ДФЕС и общи принципи на правото на ЕС, които са в основата на либерализацията на въздушния транспорт в ЕС от края на 80-те години (като недопускане на дискриминация, свободно предоставяне на услуги (2) и свобода на установяване).

5.	Пето основание: ответникът не започнал официална процедура по разследване въпреки наличието на сериозни затруднения и нарушил правата на жалбоподателите на защита.

6.	Шесто основание: ответникът не изпълнил задължението си да изложи мотиви.

7.	Седмо основание: спорното решение не отговаря на изискванията по член 342 ДФЕС и на Регламент 1/58 за определяне на езиковия режим на официалните актове на институциите на ЕС. (3)

---

(1)  OВ C 240, 2021 г., стр. 13.

(2)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (OВ L 293, 2008 г., стр. 3).

(3)  Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (OВ 17, 1958 г, стp. 385).

Жалба, подадена на 16 август 2021 г. — Lotion/EUIPO (BLACK IRISH)

(Дело T-498/21)

(2021/C 391/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lotion LLC (Удланд Хилс, Калифорния, Съединени щати) (представител: A. Deutsch, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „BLACK IRISH“ — Заявка за регистрация № 18 189 156

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 7 юни 2021 г. по преписка R 199/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да допусне оспорената заявка за спорните стоки и за стоките, понастоящем посочени в заявката,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските, направени от жалбоподателя, в това число понесените в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на общите принципи на правото на ЕС, в частност принципа на равно третиране и принципа на добра администрация.

Жалба, подадена на 14 август 2021 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-499/21)

(2021/C 391/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair DAC (Суордс, Ирландия) (представители: E. Vahida, F.-C. Laprévote, V. Blanc, S. Rating и I.-G. Metaxas-Maranghidis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 23 април 2021 г. относно държавна помощ SA.62304 (2021/N) — Португалия — COVID-19: Обезщетение за вреди на авиокомпанията TAP Portugal (1) и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: ответникът приложил неправилно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и допуснал явна грешка в преценката при своята проверка по въпроса дали помощта е пропорционална на вредата, причинена от COVID-19.

2.

Второ основание: ответникът нарушил конкретни разпоредби от ДФЕС и общите принципи на правото на ЕС, които са в основата на либерализацията на въздушния транспорт от края на 80-те години (а именно, недопускане на дискриминация, свободно предоставяне на услуги, прилагани към въздушния транспорт посредством Регламент 1008/2008 (2) — и свободата на установяване).

3.	Трето основание: ответникът не започнал официална процедура по разследване въпреки сериозните затруднения и нарушил процесуалните права на жалбоподателя.

4.	Четвърто основание: Ответникът не изпълнил задължението си да положи дължимата грижа.

---

(1)  OВ C 240, 2021 г., стр. 33.

(2)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (OВ L 293, 2008 г., стр. 3).

Жалба, подадена на 16 август 2021 г. — Philip Morris Products/EUIPO (TOGETHER. FORWARD.)

(Дело T-500/21)

(2021/C 391/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (Ньошател, Швейцария) (представител: L. Alonso Domingo, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за словна марка на Европейския съюз „TOGETHER. FORWARD.“ — Заявка за регистрация № 18 288 035

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2021 г. по преписка R 417/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от нея съдебни разноски и разноските на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 207/1001 на Европейския парламент и на Съвета и съответно на параграф 2 от същия член 7, поради неправилна преценка на възприемането от страна на съответните потребители;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спорната марка.

Жалба, подадена на 16 август 2021 г. — Philip Morris Products/EUIPO (изображение на комбинация от черни и бели линии, които образуват ъгъл на куб)

(Дело T-501/21)

(2021/C 391/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (Ньошател, Швейцария) (представител: L. Alonso Domingo, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз (изображение на комбинация от черни и бели линии, които образуват ъгъл на куб) — Заявка за регистрация № 18 252 130

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 3 юни 2021 г. по преписка R 79/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от нея съдебни разноски и разноските на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради неправилна преценка на възприемането от страна на съответните потребители,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спорната марка.

Жалба, подадена на 16 август 2021 г. — Philip Morris Products/EUIPO (изображение на комбинация от черни и бели линии, които образуват квадрат)

(Дело T-502/21)

(2021/C 391/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (Ньошател, Швейцария) (представител: L. Alonso Domingo, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз (изображение на комбинация от черни и бели линии, които образуват квадрат) — Заявка за регистрация № 18 252 146

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 26 май 2021 г. по преписка R 78/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от нея съдебни разноски и разноските на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета поради неправилна преценка на възприемането от страна на съответните потребители,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спорната марка.