15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/2

P9_TA(2020)0182

Международно и национално отвличане от родител на деца от ЕС в Япония

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно международното и националното отвличане от родител в Япония на деца от ЕС (2020/2621(RSP))

(2021/C 371/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 1 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—	като взе предвид член 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

—	като взе предвид Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“),

—	като взе предвид член 2 и член 3, параграфи 1, 5 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.,

—	като взе предвид принципите, подчертани в резолюцията му от 28 април 2016 г. относно защитата на най-добрия интерес на детето в ЕС въз основа на петициите, адресирани до Европейския парламент (1),

—	като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето от 2017 г.,

—	като има предвид ролята и дейностите на координатора на Европейския парламент по правата на детето относно въпроса за отвличането на деца от родител и споровете за упражняване на родителски права и право на лични отношения, отнасящи се до деца с гражданство на ЕС в Япония,

—	като взе предвид разискванията на комисията по петиции по време на заседанието ѝ от 19– 20 февруари 2020 г.,

—	като взе предвид член 227, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на заседанието си от 19 февруари 2020 г. комисията по петиции обсъди петиции 0594/2019, 0841/2019, 0842/2019 и 0843/2019 относно отвличането на деца от родител и правата на посещение при двойки със смесено гражданство, при които единият партньор е гражданин на ЕС, а другият е японски гражданин;

Б.

като има предвид, че тези петиции предизвикаха загриженост относно незадоволителните резултати, които Япония показва във връзка с изпълнението на съдебни решения за връщане на деца съгласно съдебни производства по Хагската конвенция от 1980 г., и относно липсата на средства за прилагане на правата на лични отношения и посещение, което възпрепятства родителите от ЕС да поддържат пълноценни отношения със своите деца, пребиваващи в Япония;

В.	като има предвид, че е тревожен значителният брой нерешени случаи на отвличане на деца от родител, при които един от родителите е гражданин на ЕС, а другият е японски гражданин;

Г.	като има предвид, че в японското законодателство не съществува възможност за получаване на споделени или съвместни родителски права; като има предвид, че различни източници показаха, че отвличането на деца е тежка форма на малтретиране на деца;

Д.	като има предвид, че в Япония правата на лишените от децата си родители на лични отношения или посещение са силно ограничени или несъществуващи;

Е.	като има предвид, че всички държави членки са страни по Хагската конвенция от 1980 г. и Конвенцията на ООН за правата на детето;

Ж.	като има предвид, че Япония се присъедини към Хагската конвенция от 1980 г. през 2014 г. и е страна по Конвенцията на ООН за правата на детето от 1994 г. насам;

З.

като има предвид, че децата, които са граждани на ЕС и пребивават в Япония, трябва да се ползват с правото на закрила и грижи, които са необходими за тяхното благополучие; като има предвид, че те могат да изразяват свободно своето мнение; като има предвид, че тяхното мнение трябва да се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им;

И.

като има предвид, че родителите носят основната отговорност за отглеждането и развитието на детето си; като има предвид, че страните са задължени да полагат всички усилия, за да осигурят признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето си;

Й.	като има предвид, че във всички действия, свързани с деца от ЕС в Япония, най-важното съображение следва да бъдат висшите интереси на детето;

К.	като има предвид, че всяко дете от ЕС в Япония трябва да има правото да поддържа редовно лични отношения и преки контакти и с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес;

Л.

като има предвид, че страните са задължени да гарантират, че детето няма да бъде отделено от родителите си против волята си, освен в случаите, когато компетентните власти определят, при съдебен контрол, в съответствие с приложимото право и по установения ред, че подобно отделяне на детето от родителите е необходимо и в интерес на детето; като има предвид, че такова решение може да бъде необходимо в конкретен случай, като например при малтретиране или небрежност спрямо детето от страна на родителите или когато родителите живеят разделени и трябва да бъде взето решение за определяне на мястото на пребиваване на детето;

М.	като има предвид, че страните са задължени да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или двамата родители, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти и с двамата си родители, освен ако това е в противоречие с висшите интереси на детето;

Н.	като има предвид, че за да се осигури своевременното връщане на детето, всички страни по Хагската конвенция от 1980 г. трябва да се ангажират да въведат национални мерки и законодателство, които са съвместими с техните договорни ангажименти и задължения;

О.	като има предвид, че дете, чиито родители пребивават в различни държави, трябва да има правото да поддържа редовно, освен при изключителни обстоятелства, лични отношения и преки контакти и с двамата си родители;

П.

като има предвид, че френският президент Еманюел Макрон, италианският министър-председател Джузепе Конте и германският канцлер Ангела Меркел разговаряха с японския министър-председател Шиндзо Абе от името на родители от Франция, Италия и Германия, а европейските посланици в Япония изпратиха съвместно писмо относно отвличането на деца от родител до японския министър на правосъдието;

Р.	като има предвид, че през август 2019 г. родители, чиито деца са били отвлечени от другия родител, подадоха официална жалба до Съвета на ООН по правата на човека;

С.

като има предвид, че от 2018 г. насам координаторът на Парламента по правата на детето подпомага отделни родители и повдига специфични въпроси, свързани с отвличането на деца от родител и споровете за родителски права и за право на лични отношения, в които са засегнати граждани на ЕС, пред японските органи, включително японския министър на правосъдието през октомври 2018 г. и посланика на Япония в ЕС през май 2019 г.;

Т.

като има предвид, че на 6 март 2020 г. комисията по петиции и на 5 февруари 2020 г. координаторът на Парламента по правата на детето изпратиха писмо до заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Жозеп Борел с искане международните задължения на Япония по Хагската конвенция от 1980 г. и Конвенцията на ООН за правата на детето да бъдат включени в дневния ред на следващото съвместно заседание, организирано като част от Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония;

У.

като има предвид, че на 31 януари 2020 г. по време на второто съвместно заседание на комитета в рамките на Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония ЕС призова Япония да подобри националната си правна рамка и ефективното ѝ прилагане, за да гарантира спазването на съдебните решения и международните ангажименти на Япония, като Конвенцията за правата на детето и Хагската конвенция от 1980 г.; като има предвид, че ЕС също така подчерта необходимостта от гарантиране на висшите интереси на детето и от зачитане на правата на посещение, предоставени на родителите;

Ф.

като има предвид, че след резултата от заседанието ѝ от 19– 20 февруари 2020 г. комисията по петиции изпрати писмо до мисията на Япония в Европейския съюз, в което настоятелно призовава японските органи да спазват националното и международното законодателство относно правата на децата и гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

изразява загриженост относно положението на децата, които страдат в резултат от отвличане на дете от родител в Япония, и относно факта, че съответните закони и съдебни решения не се прилагат навсякъде; припомня, че децата от ЕС в Япония трябва да се ползват от защитата, предвидена в международните споразумения, които гарантират техните права;

отбелязва със съжаление, че Япония като стратегически партньор на ЕС изглежда не спазва международните правила в случаите на отвличане на деца; припомня, че правната рамка на страната следва да бъде подобрена, така че например в Япония да се прилагат ефективно решенията, постановени от японски и други съдилища на съответните държави в производства за връщане на деца съгласно Хагската конвенция от 1980 г.;

подчертава факта, че принципите за правата на човека по отношение на децата зависят от националните действия на японското правителство; подчертава, че са необходими редица законодателни и незаконодателни мерки, за да се гарантира, наред с другото, правото на детето и на двамата родители; настоятелно призовава японските органи да прилагат ефективно съдебните решения относно правата на лични отношения и посещение, предоставени на лишените от децата си родители, така че те да поддържат пълноценен контакт със своите деца, пребиваващи в Япония; подчертава, че тези решения трябва винаги да се вземат с оглед на висшите интереси на детето;

подчертава, че случаите на отвличане на деца изискват бърза обработка, тъй като изминалото време може да има дългосрочни неблагоприятни последици за детето и за бъдещите отношения между детето и лишения от детето си родител;

посочва факта, че отвличането на деца от родител може да навреди на благополучието на детето и да има дългосрочни вредни последици; подчертава, че отвличането на деца може да доведе до проблеми с психическото здраве както за детето, така и за лишения от детето си родител;

подчертава, че една от основните цели на Хагската конвенция от 1980 г. е защитата на децата от вредните последици от отвличането на деца от родител чрез установяване на процедури за гарантиране на бързото връщане на детето в държавата на обичайно местопребиваване непосредствено преди неговото отвличане;

приветства оказаната от координатора на Парламента за правата на детето подкрепа и проявената ангажираност при справянето с тази ситуация и я призовава да продължи да работи с комисията по петиции с цел разглеждане на случаите, повдигнати от вносителите на петиции;

настоява, че всички системи за закрила на детето следва да разполагат с въведени транснационални и трансгранични механизми, които вземат предвид особеностите на трансграничните конфликти;

предлага да се създаде ориентирана към гражданите европейска платформа за информационна подкрепа за родителите, попаднали в ситуация на трансгранични семейни спорове, съвместно с Хагската конференция (например допълване на портала за електронно правосъдие с информация относно отвличането на деца от родител в трети държави и относно други права на децата);

10.

препоръчва държавите членки да предоставят на гражданите си надеждна информация относно семейното право и правата на децата в трети държави, което включва предупреждения за трудностите, които могат да срещнат в страни като Япония в случай на развод или раздяла;

11.

приветства ангажимента на Комисията да повдига въпроса на всеки възможен форум, включително в Съвместния комитет на Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония;

12.

призовава ЗП/ВП да включи този въпрос в дневния ред на следващото заседание, организирано като част от Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония; призовава японските органи да прилагат своите наказателни и граждански кодекси;

13.

припомня, че съгласно Хагската конвенция от 1980 г. японските органи са задължени да гарантират, че централните органи изпълняват своите задължения, както е посочено в членове 6 и 7 от конвенцията, което включва оказване на съдействие на лишените от децата си родители, така че те да могат да поддържат контакти с децата си;

14.

припомня, че японските органи са задължени да спазват разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения, така че да се даде възможност на представителите на държавите членки да изпълняват своите консулски задължения, особено в случаите, когато на риск са изложени защитата на висшите интереси на децата и правата на техните родители (т.е. граждани на ЕС);

15.

подчертава, че ограничаването или пълното лишаване на родителите от права на лични отношения и посещение е в нарушение на член 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

16.

изисква Комисията и Съвета да подчертаят задълженията на страните по Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално правата на детето редовно да поддържа лични отношения и пряк контакт и с двамата родители, освен ако това е в противоречие с висшите интереси на детето;

17.

призовава във връзка с това японските органи да следват международните препоръки, за да въведат необходимите промени в правната система на страната и да въведат възможността за споделено или съвместно упражняване на родителските права след прекратяването на отношенията между родителите, за да приведат в съответствие своите национални закони с международните си ангажименти и да гарантират, че правата на посещение и лични отношения отразяват техните задължения съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава японските органи да спазват ангажиментите си по Конвенцията на ООН за правата на детето, която са ратифицирали;

18.

призовава японските органи да си сътрудничат по-добре с ЕС и да осигурят ефективното прилагане на правата на лишените от децата си родители на лични отношения и посещение, предоставени със съдебно решение;

19.

призовава Комисията да обърне специално внимание на препоръките, получени относно трансграничната медиация, от всички съответни заинтересовани страни на национално равнище и на равнище ЕС;

20.

призовава за засилване на международното сътрудничество между държавите членки и с трети държави с цел прилагане на цялото международно законодателство относно закрилата на детето, и по-специално Хагската конвенция от 1980 г.;

21.

подчертава, че подходящото наблюдение на положението след постановяването на съдебно решение е от основно значение, включително когато става въпрос за контакт с родителите; призовава държавите членки да информират чрез уебсайтовете на своите министерства на външните работи и посолства в Япония относно риска от отвличане на деца в страната и относно поведението на японските органи по този въпрос;

22.

призовава Съвета да засили сътрудничеството между системите за предупреждение при отвличане на деца с трансгранични последици, установени в държавите членки, да работи с Комисията за създаването на механизми за сигнализиране на изчезнали деца и да докладва за сключването на съответните споразумения за сътрудничество, които се отнасят до случаи на трансгранично отвличане, въз основа на Насоките на Комисията за утвърждаването и защитата на правата на детето;

23.

призовава държавите членки да положат съвместни усилия и да включат този въпрос в дневния ред на всички двустранни или многостранни срещи с Япония, за да упражнят натиск върху японските органи да изпълняват изцяло задълженията си съгласно международното законодателство в областта на закрилата на детето;

24.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската комисия, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Япония.

(1) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 2.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/10

P9_TA(2020)0190

Финансови дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2019 г.

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2019 г. (2019/2126(INI))

(2021/C 371/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 15, 126, 174, 175 177, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол № 5 към него за устава на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ),

—	като взе предвид плана за дейността за 2019 г. на групата на ЕИБ, публикуван на уебсайта на ЕИБ,

—	като взе предвид доклада за дейността на ЕИБ за 2018 г., озаглавен „Действително успяхме“,

—	като взе предвид финансовия отчет на ЕИБ за 2018 г. и статистическия доклад на ЕИБ за 2018 г.,

—	като взе предвид доклада на ЕИБ, озаглавен „Операции на ЕИБ в рамките на Европейския съюз — Годишен доклад за 2018 г.“, публикуван през 2019 г.,

—	като взе предвид доклада на ЕИБ, озаглавен „The EIB outside the European Union — Financing with global impact — Annual report 2018“ (ЕИБ извън Европейския съюз — Финансиране с глобално въздействие — Годишен доклад за 2018 г.), публикуван през 2019 г.,

—	като взе предвид доклада на ЕИБ, „Annual Report 2018: European Investment Advisory Hub“ (Годишен доклад за 2018 г. на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси), публикуван през 2019 г.,

—	като взе предвид новата стратегия за климата и новата политика за отпускане на заеми в сектора на енергетиката, приети от ЕИБ през ноември 2019 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2396 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) 2015/1017 по отношение на удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (1),

—	като взе предвид препоръката на Европейския омбудсман по досие 146/2017/DR относно начина, по който Европейската инвестиционна банка е разгледала жалба относно нарушения на изискванията относно околната среда, здравето и безопасността във връзка с финансиран от нея проект,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „План за инвестиции за устойчива Европа, План за инвестиции на Европейския зелен пакт“ (COM(2020)0021),

—	като взе предвид предложението за регламент на Комисията от 14 януари 2020 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (COM(2020)0022),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (COM(2018)0097),

—	като взе предвид инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост,

—	като взе предвид одобрението на ЕИБ по отношение на ратифицирането на Парижкото споразумение от страна на ЕС на 7 октомври 2016 г.,

—	като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие на ООН,

—	като взе предвид встъпителната реч, произнесена на 16 юли 2019 г. от кандидата за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пленарното заседание на Парламента в Страсбург,

—	като взе предвид речта на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, произнесена на 11 декември 2019 г., на пленарното заседание на Парламента в Брюксел,

—	като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по икономически и парични въпроси,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0081/2020),

А.

като има предвид, че съгласно член 309 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз ЕИБ трябва да допринася за постигането на целите на Съюза, и като има предвид, че съгласно член 18 от устава на ЕИБ Банката трябва да използва своите средства възможно най-рационално, в интерес на Съюза; като има предвид, че това включва изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата и на задълженията на Съюза в областта на опазването на околната среда, посочени в членове 11 и 191 от ДФЕС;

Б.	като има предвид, че основните агенции за кредитен рейтинг оценяват кредитния рейтинг на облигациите на ЕИБ с „AAA“, наред с другото поради факта, че ЕИБ принадлежи на държавите членки, както и поради нейното разумно управление на риска;

В.	като има предвид, че ЕИБ запази своята рентабилност през 2018 г. с нетен излишък от 2,3 милиарда евро; като има предвид, че групата на ЕИБ следва да поддържа високо равнище на кредитоспособност, както и портфейл от стабилни и качествени активи;

Г.

като има предвид, че в качеството си на най-големия многостранен кредитополучател и кредитодател в света и поради факта, че е обща собственост на държавите — членки на ЕС, ЕИБ е естественият партньор на Съюза за прилагането на финансови инструменти, в тясно сътрудничество с националните и многостранните финансови институции;

Д.

като има предвид, че по силата на Договорите групата на ЕИБ е длъжна да допринася за интеграцията, за икономическото и социалното сближаване и за регионалното развитие на ЕС посредством различни инвестиционни инструменти, като заеми, дялови участия, гаранции, механизми за споделяне на риска и консултантски услуги;

Е.

като има предвид, че Комисията оценява годишните инвестиции, необходими за постигане на целите на ЕС за 2030 г., на 1,115 трилиона евро (2); като има предвид, че планът на Комисията за инвестиции за устойчива Европа има за цел да се осигурят инвестиции в размер на един трилион евро през следващото десетилетие;

Ж.

като има предвид, че устойчивите инвестиции обикновено са с по-висока доходност, отколкото стандартните инвестиции, и по тази причина обемите са по-скоро малки, докато свързаните рискове са по-високи; като има предвид, че ликвидността на пазарите на устойчиви финансови продукти трябва да бъде повишена и това може да се постигне само чрез увеличаване на броя продукти на пазара; подчертава, че не може да се очаква частният сектор да достигне самостоятелно критичната маса и че публичният сектор трябва да присъства повече на пазарите на устойчиви финансови активи и да увеличи пазарния си дял, като допринесе по този начин за намаляване на рисковете и доходността, а също така и за увеличаване на пазарното участие и ликвидността;

З.

като има предвид, че ЕИБ играе важна роля в стратегията на ЕС за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда — предизвикателства, които са определящата задача за настоящото поколение, както изтъкна Комисията, с 260 милиарда евро допълнителни инвестиции, необходими годишно за постигане на настоящите цели за 2030 г. в областта на климата и енергетиката;

И.	като има предвид, че следва да се съсредоточи постоянно внимание върху разработването на най-добри практики, свързани с политиката на резултатите, с ръководството, с управлението и с прозрачността на групата на ЕИБ;

Общи съвети

подчертава значението на дейностите на ЕИБ, в качеството ѝ на банка на Съюза, за увеличаване на настоящите равнища на инвестиции в ЕС, които остават под отчитаните в миналото средни стойности и са недостатъчни за осъществяване на амбициите на ЕС във връзка с устойчивостта, икономическата и социалната сфера и създаването на работни места или за постигане на регионално сближаване, иновации и конкурентоспособност на равнището на ЕС, както и за финансирането на местно равнище, в т.ч. от общините, които отговарят на потребностите на населението;

признава, че ЕС и държавите членки трябва да инвестират повече в борбата с изменението на климата, цифровата революция и обществените услуги;

приветства координираната реакция на ЕС във връзка с пандемията от COVID-19 и изтъква отново необходимостта от спешни действия за трансформиране на европейските икономики и за смекчаване на социалното и икономическото въздействие на кризата; приветства по-специално ролята, която ЕИБ е призвана да играе в подкрепа на икономиката на ЕС чрез Европейския фонд за гаранции, преразгледаната програма InvestEU, Механизма за справедлив преход и Инструмента за подкрепа на платежоспособността; подчертава факта, че тази роля е особено важна за МСП и най-засегнатите сектори; призовава същевременно ЕИБ да спазва своя ангажимент за привеждане на всички свои действия в съответствие с целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; отбелязва документа за изразяване на позиция на ЕИБ от 15 юни 2020 г. относно нейната пътна карта за банка за климата и отново призовава за амбициозни мерки и ясни цели, по-специално за обвързване на подкрепата с мерки за постепенно извеждане от експлоатация в съответствие с целите на ЕС за декарбонизация до 2050 г.;

отбелязва влошаващата се икономическа обстановка в света, при която реалният темп на нарастване на БВП намаля, а световните предизвикателства допринасят за несигурността; отбелязва ниските равнища на инвестициите в ЕС през последното десетилетие; призовава за повече публични и частни инвестиции в ЕС на национално, регионално и местно равнище;

отбелязва доклада на ЕИБ за инвестициите за периода 2019 — 2020 г., в който се изтъкват предизвикателствата, пред които е изправен ЕС по отношение на конкурентоспособността, като задълбочаващото се неравенство и недостатъчните равнища на инвестиции, особено по отношение на научноизследователската и развойна дейност в областта на климата и по отношение на цифровизацията, което застрашава икономическото бъдеще на Европа; настоятелно призовава ЕИБ да направи всичко възможно, за да разгледа тези въпроси в своите дейности;

отбелязва, че през 2018 г. ЕИБ е инвестирала 64 милиарда евро в 854 проекта; отбелязва, че ЕИБ се придържа към принципа на разумно управление на риска, като само 0,3 % от тях са необслужвани;

отново изтъква необходимостта географското разпределение на финансирането от ЕИБ да бъде по-балансирано; призовава ЕИБ да предприеме действия за отстраняване на системните недостатъци, които възпрепятстват определени региони или държави пълноценно да се възползват от нейните финансови дейности, наред с другото чрез увеличаване на нейните усилия за разширяване на дейностите по отпускане на заеми чрез предоставяне на техническа помощ и консултантска подкрепа, особено в региони с нисък инвестиционен капацитет, и чрез предоставяне на консултации относно разработването на проекти, с оглед на насърчаване на приобщаващия растеж и икономическото, социалното и териториалното сближаване и като се отчита обусловеният от търсенето характер на финансирането от ЕИБ;

призовава ЕИБ да играе важна роля за увеличаване на устойчивото финансиране както в Европа, така и извън нея, и да дава приоритет чрез своите дейности по отпускане на заеми на изпълнението на 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие чрез осигуряване на допълнителни инвестиции в социални, екологосъобразни и устойчиви проекти;

призовава за адекватна подкрепа за усъвършенстване на механизма за предоставяне на техническа помощ и финансови консултации и за изграждане на капацитет на местните и регионалните органи, преди да бъдат одобрени проектите, с цел повишаване на достъпността и осигуряване на участието на всички държави членки; във връзка с това призовава също за увеличаване на подкрепата за консултантски услуги като консултантския център InvestEU, Jaspers, Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA) и платформата Fi-compass; призовава за задълбочено сътрудничество с националните насърчителни банки и институции;

10.

приветства навременните усилия на ЕИБ в подкрепа на проектите, които финансира, на етапа на изпълнение (чрез предоставяне на експерти и инструменти за подкрепа и чрез изготвяне на подготвителни проучвания); призовава ЕИБ и Комисията да работят заедно за изготвянето на предложения за по-систематично включване на екипите на ЕИБ в изпълнението на проекти в държавите, които искат това, особено в области, изискващи задълбочени експертни познания или които са от стратегическо значение за Съюза, като борбата с изменението на климата;

11.

приветства подкрепата на ЕИБ за целите на политиката на сближаване в размер на над 200 милиарда евро само между 2009 и 2018 г.;

12.

призовава ЕИБ да постави ударение върху консултациите си с всички заинтересовани лица, засегнати от нейните проекти, и по-специално местните общности, гражданското общество и широката общественост;

13.

счита, че иновациите и уменията са основни елементи за осигуряването на устойчив растеж и за създаването на качествени работни места и стимулирането на дългосрочна конкурентоспособност; приветства факта, че през 2018 г. ЕИБ подпомогна иновациите и уменията с 13,5 милиарда евро; очаква ЕИБ да продължи да подкрепя иновациите и уменията;

14.

счита, че Европа трябва да ускори възприемането на цифровите технологии и инвестициите в цифрова инфраструктура и цифрови умения, за да запази своята конкурентоспособност; призовава ЕИБ да допринася за технологичния преход чрез увеличена подкрепа за цифровизацията;

15.

счита, че десетте стандарта, определени в Наръчника на ЕИБ за свързани с околната среда и социални практики, са от първостепенно значение и че те са предпоставка за участие в операции по отпускане на заеми, включително в областта на предотвратяването и намаляването на замърсяването, биологичното разнообразие и екосистемите, стандартите, свързани с климата, културното наследство, принудителното презаселване, правата и интересите на уязвимите групи, стандартите в областта на труда, професионалното здраве и общественото здравеопазване, безопасността и сигурността, както и участието на заинтересованите лица;

16.

призовава Комисията да обърне специално внимание на необходимостта да гарантира, че фискалните правила на ЕС подкрепят бъдещите усилия за повишаване на равнището на публичните инвестиции в ЕС, благодарение на което ЕИБ ще може да мобилизира тези инвестиции;

17.

счита, че критериите за оценка на социалните проекти следва да отчитат принципите на Европейския стълб на социалните права; подчертава в този контекст, че е важно да се осъществяват предварителни и последващи оценки на устойчивостта, конкурентоспособността и икономическото и социалното въздействие на проектите, както и на въздействието им върху околната среда;

18.

приветства мерките, предприети до момента от ЕИБ; призовава ЕИБ да подобри докладването и оценката на постигнатите действителни резултати и своя анализ на действителното икономическо и социално въздействие и на действителното въздействие върху околната среда на вложените от нея инвестиции;

19.

призовава ЕИБ да предприеме последващи действия във връзка със заключенията в Специален доклад № 03/2019 на Сметната палата, в който се прави оценка на това дали Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) е бил ефективен при набирането на средства в подкрепа на осигуряването на допълнителни инвестиции в рамките на целия ЕС; отбелязва, че в доклада се стига до заключението, че някои операции на ЕФСИ просто са заменили други операции на ЕИБ и че част от финансирането е било използвано за проекти, които са можели да използват други източници на публично или частно финансиране, вследствие на което в някои случаи е била надценена степента, в която подкрепата от ЕФСИ действително е привлякла допълнителни инвестиции;

20.

подчертава, че основната количествена цел на ЕФСИ за мобилизиране на допълнителни частни и публични инвестиции в размер на 500 милиарда евро не следва да бъде основната движеща сила за успех на Фонда и че измерими цели относно устойчивостта, допълняемостта, географското покритие и социалното въздействие следва да бъдат поне също толкова важни в бъдещите инвестиционни стратегии;

21.

призовава ЕИБ да увеличи дела на финансирането чрез ЕФСИ и InvestEU за проекти, които допринасят съществено за постигане на целите на ЕС за устойчивост и социалните ѝ цели, в съответствие с приложимите разпоредби на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че методологиите на InvestEU за доказване на устойчивостта са в пълно съответствие с целите на ЕС за устойчивост и че критериите за оценка на социалните проекти вземат предвид принципите на Европейския стълб на социалните права; подчертава в този контекст, че е важно да се осъществяват предварителни и последващи оценки на устойчивостта, конкурентоспособността и икономическото и социалното въздействие на проектите, както и на въздействието им върху околната среда;

22.

счита, че е необходима допълнителна външна оценка на допълващия характер на политиката на отпускане на заеми на ЕИБ и че резултатите от тази оценка следва да бъдат предоставени на разположение на обществеността;

23.

счита, че след публикуването на резултатите от външната оценка, следва да се разгледа въпросът дали е необходимо общо увеличаване на капитализацията на ЕИБ, за да се създадат условия за повече дългосрочни заеми и иновативни инструменти за финансирането на проекти със значителен потенциал за осигуряването на ползи по отношение на устойчивостта, социалната сфера и иновациите, включително проекти, чрез които се поражда устойчив растеж и се намаляват неравенствата;

24.

призовава ЕИБ да обезпечи тясна координираност, съгласуваност и последователност между политиките на ЕС, инструментите за финансиране и инвестициите, с цел да се избегнат припокривания и да се увеличат добрите взаимодействия в областта на финансирането;

По-подчертана насоченост на ЕИБ към изменението на климата и справедливия преход

25.

приветства решенията, взети на 14 ноември 2019 г. от Управителния съвет на ЕИБ, за привеждане на политиката на ЕИБ в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до максимум 1,5 oC спрямо нивата от прединдустриалния период;

26.

признава, че може да се наложи ЕИБ да поеме по-голям риск, особено в секторите и регионите, които привличат по-малко инвестиции, за да се постигнат горепосочените амбиции и амбициите, включени в Зеления пакт, при условие че подобно отпускане на заеми отговаря на критериите за допустимост на ЕИБ и че ЕИБ поддържа своя рейтинг „ААА“;

27.

приветства факта, че ЕИБ е най-големият емитент на „зелени“ облигации в света и пионер в стартирането на успешните „зелени“ облигации, чрез които през последните 11 години бяха набрани над 23 милиарда евро, като понастоящем световният пазар на „зелени“ облигации е на стойност над 400 милиарда евро; отбелязва, че основно предизвикателство беше определянето на общи стандарти, така че да се избегнат „зелените“ заблуди; приветства новите облигации на ЕИБ за повишаване на информираността относно устойчивото развитие, емитирани за първи път през 2018 г. и предназначени да подкрепят инвестициите, свързани с целите на ООН за устойчиво развитие; подчертава, че е важно да се определят общи стандарти по отношение на тези нови облигации, за да се гарантира, че проектите са прозрачни, проверими и измерими; призовава ЕИБ да продължи и да разшири емитирането на „зелени“ облигации, чиято цел е да се улесни изпълнението на Европейския зелен пакт и да бъдат купувани от Европейската централна банка (ЕЦБ), както и да помага за развитието на пазара на „зелени“ облигации, изграден въз основа на работата в рамките на Плана за действие на ЕС за финансиране за устойчив растеж, включително таксономията на ЕС за устойчиви финанси;

28.

призовава за пълно интегриране на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) във всички мерки на ЕИБ във връзка с климата; призовава ЕИФ да даде по-голям приоритет на потребностите от иновации при прехода към неутрална по отношение на климата Европа; призовава ЕИФ да гарантира, че при всички свои инвестиции поема активно задължение с дружествата, в които инвестира, за по-широко оповестяване на свързаната с климата информация, за намаляване на техните емисии и за насочване на инвестициите към икономически ефективни алтернативи (напр. енергийна ефективност или устойчивост на климата с цел издръжливост);

29.

приветства факта, че през 2018 г. 29 % от заемите на ЕИБ са за проекти в областта на климата;

30.

призовава ЕЦБ, в рамките на текущия ѝ стратегически преглед, да проучи инструменти за подкрепа и координация с ЕИБ, по-специално в ролята ѝ на банка на ЕС за климата, особено при финансирането на прехода към зелена икономика и на устойчивостта на икономиката;

31.

припомня, че стратегията на ЕИБ в областта на климата беше приета през 2015 г. заедно със съответните допустими сектори и критериите за допустимост за климата и стратегията за изпълнение относно климата; изисква стратегията за изпълнение да бъде преразгледана през 2020 г. с цел привеждане в съответствие с Парижкото споразумение, като бъде включена конкретна пътна карта за постигане на специфичната цел от 50 % (3) до 2025 г., както и гаранции за неутралност по отношение на климата на оставащите заеми след открит и прозрачен процес на обществени консултации; призовава ЕИБ да информира подробно заинтересованите лица и широката общественост след приемането на документите; припомня на ЕИБ, че зелените инвестиции трябва да бъдат жизнеспособни и да улесняват сближаването между държавите членки;

32.

призовава за усъвършенстване на критериите за допустимост за действия в областта на климата, с цел да се избегне рискът инвестициите да не доведат до значително намаляване на парниковите газове, като се осигури съгласуваността с приложимото законодателство на ЕС и като се приведат дейностите на ЕИБ в съответствие с новата рамка на таксономията; счита, че всички операции на ЕИБ следва да се основават на общи разпоредби за ненанасяне на вреди, които да бъдат включени също така в декларацията на ЕИБ за свързаните с околната среда и социалните стандарти, като тази декларация трябва да бъде преразгледана през 2020 г. и да бъде приведена в съответствие с целта за затопляне на климата максимум до 1,5 oC;

33.

приветства преразгледаната методология на ЕИБ за оценка на въглеродния отпечатък и призовава за нейното цялостно прилагане, като се обърне специално внимание на пределно допустимите емисии и непреките емисии (т.нар. „емисии от тип 3“); призовава за извършване на цялостна оценка на проектите, вместо обикновен икономически анализ на жизнения цикъл на техните емисии; призовава за строго отчитане на въздействието върху климата, особено в рамките на икономическата и финансовата оценка на проектите за проследяване на климата по отношение на разпределените ресурси и действителните разходи; във връзка с това призовава за актуализиране на оценката на изчисленията на степента на използване;

34.

счита, че ЕИБ следва да изисква от своите междинни клиенти да оповестяват своята експозиция на изкопаеми горива и следва постепенно да прилага ограничения за посредниците със значителна експозиция; очаква до края на 2025 г. всички посредници да разполагат с план за декарбонизация, тъй като това е необходимо за продължаване на тяхното финансиране; подчертава, че подобни нови изисквания не следва да бъдат в ущърб на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия (МСП);

35.

приветства факта, че ЕИБ действително е прекратила подкрепата си за въгледобивния сектор още през 2013 г. с приемането на версията от 2013 г. на политиката си на отпускане на заеми; счита, че в съответствие с най-добрите практики в сектора на търговските банки (4) финансирането от ЕИБ следва да бъде подчинено на основан на науката план за преход с ясни цели и график на ангажиментите за привеждане в съответствие с Парижкото споразумение с оглед на постепенното прекратяване на подкрепата от ЕИБ за проекти, чиято дейност води до значителни емисии на парникови газове; призовава ЕИБ да предлага консултации относно това как дружествата могат да се декарбонизират;

36.

призовава ЕИБ да включи в документацията за финансирането клаузи, изискващи от нейните заемополучатели да се ангажират да изпълнят изцяло всяка цел за декарбонизация, включена в техните искания за предоставяне на заем; счита, че подобни клаузи следва да съдържат разпоредба, че плащанията ще бъдат обвързани със задоволителното изпълнение на тези задължения и че в случаите, в които плащанията трябва да се извършат преди постигането на целите за декарбонизация, следва да има ефективен механизъм за последващо обезщетяване;

37.

приветства новата политика на ЕИБ относно отпускането на заеми в областта на енергетиката, и по-специално възможността тя да предизвика промени сред финансовите институции с оглед на въздействието върху другите банки; приветства факта, че политиката обхваща финансовите посредници, приоритизирането на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници, с положително позоваване на енергийните общности и микромрежите, както и възможността, който тя представлява за увеличаване на финансовата подкрепа за местните източници на енергия, за да се сложи край на силната зависимост на Европа от външни източници на енергия и за да се гарантират доставките; отбелязва, че се прилагат изключения за одобряването на някои проекти в областта на газоснабдяването до края на 2021 г. и че може да се запази подкрепата за проекти за преносни мрежи за нисковъглеродни газове; подчертава риска от инвестиране в блокирани активи чрез заеми за инфраструктура за изкопаеми горива; призовава ЕИБ да поясни, че няма да започне оценка на свързани с изкопаемите горива проекти, които не са били представени преди 14 ноември 2019 г.; призовава тази политика да бъде редовно преразглеждана и постоянно в съответствие с европейската таксономия на устойчивото финансиране, а след официалното ѝ приемане таксономията да бъде използвана като еталон за нейните инвестиции в областта на климата и околната среда, така че да бъде съгласувана с линия на действие, която е съвместима с ограничаването на глобалното затопляне до под 1,5 oC, както и с разработването на подходящи нови външни действия в ЕС;

38.

настоява ЕИБ да прилага принципа на енергийна ефективност и да включва целта за борба с енергийната бедност във всички свои заеми в областта на енергетиката, като взема предвид въздействието на енергийната ефективност върху бъдещото търсене и нейния принос за енергийната сигурност;

39.

счита, че преразглеждането на политиката на ЕИБ на отпускане на заеми в областта на транспорта е основен приоритет; призовава в кратък срок да бъде приета нова политика за финансиране на транспорта, насочена към декарбонизация на транспортния сектор на ЕС до 2050 г.; подчертава, че ЕИБ следва да продължи да поддържа ангажимента си във връзка с финансирането на иновациите и екологосъобразните технологии във въздухоплаването, включително разработването на устойчиви биогорива, електрификацията и хибридните технологии, за да се декарбонизира въздухоплаването и да се постигне основната цел на Парижкото споразумение;

40.

призовава за прилагането на нови политики в промишлените сектори с висок въглероден интензитет, в които ЕИБ осъществява дейност, като производството на цимент, нефтохимически продукти и стомана, с акцент върху устойчивостта на тези сектори и върху насърчаването на кръгова икономика въз основа на нетоксични цикли на материалите с оглед на привеждането в съответствие на всички секторни заеми с целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; припомня, че мащабна промяна може да бъде постигната само с участието на промишлеността;

41.

припомня на ЕИБ, че опазването на биологичното разнообразие е важен елемент от адаптацията към изменението на климата и че възстановяването на екосистемите е единствената изпитана технология в областта на отрицателните емисии; призовава ЕИБ да доразвие съобразените с биологичното разнообразие компоненти във финансовите си инструменти, с цел да се избегне неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие; призовава ЕИБ да поеме ангажимент за прекратяване на финансирането на проекти, които допринасят за загубата и влошаването на състоянието на биологичното разнообразие и на екосистемите и за незаконното обезлесяване, да увеличи значително финансирането, което предоставя за постигане на целите на ЕС в тази област, и по-специално целта за нулево нетно обезлесяване и целите за опазване на морската среда и на крайбрежните територии, и да подкрепя действията в полза на биологичното разнообразие и действията за адаптация, основните екосистемни услуги, като опрашването, и екологосъобразната инфраструктура;

42.

приветства насоките относно хидроенергетиката, приети през 2018 г. (5), и призовава за разширяване на изискванията за прозрачност, така че те да включват всички инфраструктурни проекти, включително финансираните от финансови посредници;

43.

приканва ЕИБ да работи с малки пазарни участници и общностни кооперации за укрепването на малки проекти за енергия от възобновяеми източници, като по този начин им даде възможност да отговорят на условията за финансиране от ЕИБ;

Ролята на ЕИБ в Европейския зелен пакт и механизма за справедлив преход

44.

подчертава решаващата роля на ЕИБ за постигане на целите, определени в Плана за инвестиции за устойчива Европа, и за постигане на целите на Европейския зелен пакт и на механизма за справедлив преход, като същевременно признава значението както на частния, така и на публичния сектор за постигането през следващите седем години на целите за инвестиции в размер на един трилион евро и 100 милиарда евро съответно по линия на Европейския зелен пакт и на механизма за справедлив преход;

45.

насърчава ЕИБ да подкрепя проекти, насочени към улесняване на справедлив преход в държавите членки; счита, че тъй като държавите членки имат различни отправни точки, ЕИБ следва да съсредоточи подкрепата си върху онези държави членки, които имат най-дълъг път за изминаване; подчертава, че при прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика никой не трябва да бъде изоставен; поради това призовава ЕИБ да осигури подходяща подкрепа, включително техническа помощ, за най-засегнатите региони, като се вземат предвид разликите в икономическото положение и капацитета на държавите членки; подчертава по-специално необходимостта от активно подпомагане в областите, в които понастоящем работните места зависят от сектори с високи емисии, чрез осигуряване на инвестиции в обучение и алтернативни икономически възможности с цел ефективно мобилизиране на необходимите частни и публични ресурси и насърчаване на прехода към по-екологосъобразна икономика;

46.

подчертава необходимостта от изпреварващ и основан на участието подход, за да се гарантира, че всички части на обществото се възползват от прехода; призовава за предоставяне на подкрепа на засегнатите региони (въгледобивни, с висок въглероден интензитет и др.) и общности, както и на работната сила в секторите, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, като същевременно се насърчава разработването на нови съвместни проекти и технологии за тези общности и региони;

47.

счита, че за да може ЕИБ да стане банка на ЕС за климата и да играе роля в справедливия преход, е необходимо тя да постигне напредък по отношение на механизмите за по-добро интегриране на приноса на различните заинтересовани лица, например местни и регионални органи на властта, синдикални организации, неправителствени организации и експерти по тези въпроси, в своята инвестиционна стратегия;

48.

призовава ЕИБ да поеме ангажимент и да представи справедлив, съгласуван и приобщаващ план, в консултация с държавите членки и регионите и в съответствие с техните социални и географски условия, с цел ефективно мобилизиране на необходимите частни и публични ресурси и насърчаване на прехода към по-екологосъобразна икономика; подчертава във връзка с това, че трябва да се обърне специално внимание на защитата на гражданите, работниците и служителите, които ще бъдат засегнати най-силно от прехода, наред с другото чрез предоставяне на достъп до програми за преквалификация и чрез насърчаване на инвестициите в нови икономически сектори, които ще създадат нови висококачествени работни места;

Малки и средни предприятия (МСП) и дружества със средна пазарна капитализация

49.

приветства готовността на групата на ЕИБ да повиши конкурентоспособността на ЕС и да допринася за растежа и създаването на работни места чрез подкрепа в области като иновациите, МСП, инфраструктурата, социалното сближаване, климата и околната среда;

50.

подчертава, че независимо от активното участие на ЕИБ в работата за постигане на целите за неутралност по отношение на климата, тя следва да продължи да съсредоточава вниманието си върху предоставянето на подкрепа за проекти, които водят до растеж с възстановяване и до създаването на работни места;

51.

приветства силната финансова подкрепа от ЕИБ за МСП с инвестиции в общ размер от 23,27 милиарда евро през 2018 г. в полза на 374 000 дружества и пет милиона работници и служители; отбелязва резултатите от доклада на ЕИБ за инвестициите за 2019/2020 г. по отношение на финансирането на МСП и на дружествата със средна пазарна капитализация; счита, че подкрепата за МСП и за дружествата със средна пазарна капитализация трябва да продължи да бъде основна цел за ЕИБ, и настоятелно призовава за увеличаване на усилията за финансиране на МСП и за поставяне на по-силен акцент върху това финансиране, за да се намали недостигът на финансови средства за тези дружества; в този смисъл приветства компонента за МСП на фонда InvestEU; подчертава, че е необходимо да се постави акцент върху дългосрочното финансиране, по-конкретно чрез оказване на подкрепа за проекти, които не биха получили финансиране по друг начин, и по-специално за иновативни стартиращи предприятия и МСП; подчертава обаче, че дейността на ЕИБ по финансиране не е заместител на устойчивите фискални политики в държавите членки;

52.

отбелязва, че в сравнение с големите дружества за МСП е два пъти по-вероятно да бъдат финансово ограничени по отношение на външното финансиране и че делът на дружествата с финансови ограничения в ЕС варира от 1 до 13 %;

53.

отбелязва, че за всички дружества в ЕС външното финансиране представлява малко повече от една трета от инвестициите им;

54.

счита, предвид стратегическата роля на МСП, че ЕИБ следва да продължи да предоставя финансова подкрепа и да увеличи своя административен капацитет и капацитета си за предоставяне на консултации с цел да осигурява на МСП информация и техническа подкрепа с оглед на улесняване на достъпа им до финансиране, като се вземат предвид по-слабо развитите региони;

55.

подчертава, че за да реализира своите амбиции, може да се наложи ЕИБ да поеме повече рискове, в допълнение към увеличаването на собствения капитал на ЕИБ и натрупването на експертен опит в областта на иновативните инструменти за финансиране; изисква акционерите на ЕИБ да осигурят подходящи ресурси, за да може ЕИБ да използва иновативни инструменти за финансирането на проекти със значителен потенциал за осигуряване на ползи по отношение на устойчивостта, социалната сфера и иновациите; призовава следователно за увеличаване на капитализацията на ЕИБ след публикуването на резултатите от външната оценка, за да се създадат условия за повече дългосрочни заеми и иновативни инструменти при финансирането на проекти със значителен потенциал за осигуряването на ползи по отношение на устойчивостта, социалната сфера и иновациите, включително проекти, водещи до създаването на устойчиви работни места и до намаляване на неравенствата, както и капитал за растеж, за да могат МСП да разрастват дейността си; подчертава значението на фактора допълняемост, който трябва да осигурява ЕИБ по отношение на инвестициите в целия ЕС, и на сътрудничеството с множество партньори; отбелязва освен това, че добавената стойност, осигурявана от финансирането от ЕИБ предполага също предоставянето на технически съвети и изграждането на капацитет с цел да се помогне на проектите да достигнат фаза на готовност за инвестиции и да се осигури възможно най-голям географски баланс;

56.

предлага ЕИБ да продължи да екологизира портфейла си за МСП, например чрез заделяне на по-големи дялове за „по-зелени“ проекти и чрез предоставяне на подкрепа за банки посредници за създаване на продукти, които стимулират енергийната ефективност или енергията от възобновяеми източници; освен това предлага ЕИБ да подкрепя цифровизацията на МСП с оглед на преодоляването на цифровото разделение;

57.

в този контекст поставя под въпрос инвестиционната привлекателност на ЕИБ за малките дружества и пита дали тя не е прекомерно възпрепятствана от ограниченията във връзка с финансирането на проекти със значителен рисков компонент;

Отпускане на заеми извън ЕС

58.

приветства факта, че ЕИБ осъществява дейност в повече от 130 държави извън ЕС, като предоставя заеми за проекти в подкрепа на политиките на ЕС за външно сътрудничество и развитие;

59.

отбелязва, че през 2018 г. ЕИБ е подписала договори за финансиране за 101 нови проекта извън ЕС с общо одобрено финансиране в размер на 9,05 милиарда евро, чиято цел е създаването на условия за общи инвестиции в размер на 41 милиарда евро и с рекордни нива на заемите, свързани с климата и социалната и икономическата инфраструктура;

60.

настоятелно призовава ЕИБ, най-големият многостранен кредитодател в света, да запази водещата си роля в бъдещите механизми на ЕС за финансиране и да насърчава устойчивото финансиране извън Европа, като запази важната си роля в създаването на механизми на ЕС за финансиране за трети държави;

61.

отбелязва, че около 10 % от заемите, отпускани от ЕИБ, са за трети държави и че по-голямата част от подкрепата се отпуска за държави с висок среден доход, като се финансират само няколко операции в най-слаборазвитите държави;

62.

отбелязва оценката на Комисията на гаранцията от ЕС за ЕИБ за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза; счита, че ЕИБ следва да подобри съгласуваността и привеждането в съответствие на външното си кредитиране с целите на външната политика и на политиката за развитие на ЕС и с интервенциите на държавите членки, за да подкрепя по най-добрия начин целите на политиката на ЕС;

63.

насърчава ЕИБ да задълбочи своя експертен опит относно проектите за развитие, и по-специално относно проектите, свързани с преки заеми за частния сектор;

64.

насърчава ЕИБ да задълбочи местното сътрудничество, включително преди и по време на изпълнението на проектите, и да подобри сътрудничеството с делегациите на ЕС;

65.

счита, че ЕИБ следва да подсили своя мониторинг на проектите и да подобри своето докладване и своята оценката на постигнатите действителни резултати, както и своя анализ на действителното икономическо и социално въздействие и на действителното въздействие върху околната среда; предлага следователно увеличаване на броя на местните служители в държавите партньори;

66.

отбелязва, че размерът на финансирането във връзка с климата, утвърдено за периода 2014 — 2018 г., е над целта на мандата за външно кредитиране от 25 %;

67.

изисква от ЕИБ да използва пълноценно договорните клаузи, които ѝ позволяват да спира плащанията в случай на неспазване от страна на проектите на свързани с околната среда и с правата на човека стандарти, социални и данъчни стандарти и стандарти за прозрачност;

68.

отбелязва, че около 40 % от операциите по мандата за външно кредитиране се осъществяват чрез финансови посредници, и изисква от ЕИБ да предоставя по-подробна и редовна информация относно преразпределението на заемите от финансовите посредници; изисква ЕИБ да продължи да извършва проверки на заемите, които се предоставят чрез неместни финансови посредници; подчертава във връзка с националните насърчителни банки и институции (ННБИ) значението, от една страна, на преосмислянето на връзките им с ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и банките за развитие, за да се гарантира съгласуваност между техните съответни мандати, а от друга страна, на задълбочаването на сътрудничеството им с Комисията, ЕИБ и националните, регионалните и местните органи за създаване на повече полезни взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментите за финансиране и заемите от ЕИБ, намаляване на административните тежести, опростяване на процедурите, увеличаване на административния капацитет, засилване на териториалното развитие и сближаване и подобряване на видимостта на финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове и от ЕИБ;

69.

отбелязва изготвения от ЕИБ доклад за оценка от юли 2017 г. относно заемите чрез посредник в държавите от АКТБ (Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн) (6); изразява загриженост във връзка с очевидната липса на контрол върху средствата, управлявани от финансовите посредници, и във връзка с трудностите да се проследят ползите от заемите; подчертава по-специално, че между 2015 и 2018 г. 30 % от заемите, отпускани чрез посредник, не са били с конкретно предназначение (7);

70.

отбелязва, че принципите на правата на човека са интегрирани в основните процедури и стандарти на банката за надлежна проверка; настоятелно призовава ЕИБ, в контекста на предстоящото преразглеждане на нейната политика в областта на свързаните с околната среда и социалните стандарти, да укрепи своята стратегия в областта на правата на човека, включително риска от репресии срещу защитници на правата на човека и лица, сигнализиращи за нередности, както и да спазва изискването за надлежно информиране и консултации с местните общности; счита, че тази политика следва да се провежда чрез оценка на рисковете, свързани с правата на човека, и по-специално следва да съдържа методология за избягване на отрицателното въздействие върху защитниците на правата на човека, както и подходящи ответни действия, в случай че това се случи, наред с другото, чрез гарантиране на ефективното право на достъп до информация и изискването за истинска предварителна консултация с коренното население, засегнато от инвестицията; счита, че стратегията следва също да съдържа систематичната оценка на рисковете, свързани с правата на човека, включително предварителна оценка, и непрекъснато наблюдение на място; призовава ЕИБ да включва в договорите си клаузи, позволяващи спиране на плащанията в случай на тежки нарушения на правата на човека или на стандартите във връзка с околната среда и социалните стандарти, и да осигури лесен достъп до навременни и ефективни механизми за подаване на жалби дори за отдалечените и маргинализираните общности;

71.

приветства факта, че ЕИБ вече използва специалисти в областта на правата на човека и препоръчва тя да продължи да набира такива специалисти от държавите партньори, така че да има по-добро разбиране за положението на местно равнище и да може да наблюдава евентуалните злоупотреби;

72.

приветства подписването на 26 септември 2019 г. на меморандум за разбирателство между ЕИБ и японската агенция за международно сътрудничество (JICA), което ще осигури възможност за допълнително съфинансиране и съвместни инвестиции в развиващите се държави; счита, че това сътрудничество укрепва важното стратегическо партньорство между ЕИБ и JICA за подпомагане на проекти в трети държави, свързани с решаването на глобални въпроси;

73.

отбелязва неотдавнашните изявления на председателя на ЕИБ Вернер Хойер относно акцента, който поставя ЕИБ върху развитието; отбелязва също така, че ЕИБ предложи създаването на специализирано звено за развитие — Европейската банка за устойчиво развитие; изисква от ЕИБ да проведе диалог с Парламента относно своите планове за създаване на дъщерно дружество, което да интегрира нейните дейности в областта на развитието, по-специално в контекста на обсъжданията със Съвета вследствие на доклада на групата на високо равнище от експерти по европейската финансова архитектура за развитие;

74.

призовава ЕИБ да следва най-добрите практики и да разшири обхвата на прилагане на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие, като включи всички засегнати общности в случай на инвестиции, свързани със земя и природни ресурси, вместо да го прилага само по отношение на коренното население;

Управление, прозрачност и отчетност

75.

припомня, че едни и същи принципи на отчетност и прозрачност следва да се прилагат за всички органи на Съюза (8); настоява, че увеличената икономическа роля на групата на ЕИБ и нарастването на нейния инвестиционен капацитет и използването на бюджета на ЕС за гарантиране на нейните операции трябва да вървят ръка за ръка с прозрачността, отговорността и отчетността по отношение на нейните икономически операции, използването на гаранцията от бюджета на ЕС, допълняемостта на операциите на ЕИБ и евентуалните бъдещи планове за създаването на дъщерно дружество за развитие към ЕИБ; призовава за прозрачно вземане на решения и тясно сътрудничество с институциите на ЕС, за да се обезпечи съгласуваността и надеждността на поставените цели; отбелязва, че политиката на групата на ЕИБ за прозрачност се основава на презумпция за оповестяване, и припомня на ЕИБ нейните правни задължения съгласно Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда в ЕС;

76.

подкрепя ангажимента, поет от ЕИБ в рамките на третата стратегия за многообразие и приобщаване, която обхваща периода 2018 — 2021 г., за увеличаване на броя на жените на висши ръководни длъжности на 50 % до 2021 г.; призовава ЕИБ да положи необходимите усилия за постигане на целта си за получаване на сертификация за равенство между половете (Economic Dividends for Gender Equality (EDGE) Certification) през следващите дванадесет месеца;

77.

приветства факта, че както се препоръчваше в последните доклади на Парламента, понастоящем за заседанията на Управителния комитет трябва да се изготвят обществено достъпни обобщения; подчертава необходимостта от системно публикуване на съдържанието на заседанията на всички ръководни органи на ЕИБ и изисква повече прозрачност по отношение на заседанията на Управителния комитет и на резултатите от тези заседания;

78.

изисква ЕИБ да публикува, в съответствие със законодателството на ЕС, информация, свързана с преките заеми, които подлежат на одобрение от Управителния комитет, включително като публикува за всеки проект становищата на Комисията и на държавата членка, в която се изпълнява проектът, както и информационните фишове за измерване на резултатите, при поискване;

79.

призовава ЕИБ да преразгледа своята политика за прозрачност през 2020 г. с оглед на навременното публикуване на повече информация относно всички нейни дейности по финансиране, за да може да се проверява спазването на поетите от нея ангажименти в областта на социалната сфера, климата и околната среда; подчертава значението на съгласуваността на дейностите на ЕИБ с политиките на ЕС;

80.

призовава ЕИБ да повиши допълнително прозрачността и достъпа до информация, особено по отношение на системата за обществените поръчки и за договорите за подизпълнение, резултатите от вътрешните разследвания и подбора, мониторинга и оценката на нейните дейности и програми;

81.

призовава ЕИБ да обезпечи най-високо равнище на почтеност на своите финансови посредници и прилагане по отношение на отпусканите им заеми на същите изисквания за прозрачност, както за другите видове заеми; призовава ЕИБ да прекрати работата с финансови посредници с отрицателен опит по отношение на прозрачността, измамите, корупцията, организираната престъпност, изпирането на пари или зачитането на правата на човека; подчертава, че подобни нови изисквания не следва да бъдат в ущърб на достъпа до финансиране за МСП;

82.

призовава за преразглеждане на регулаторната уредба относно задълженията на ЕИБ за полагане на дължима грижа, като следва по-специално да се укрепят договорните клаузи спрямо нейните клиенти, например по отношение на измамите и корупцията;

83.

призовава ЕИБ да повиши ангажираността на заинтересованите лица и процесите на обществени консултации, свързани с проектите, които финансира; изисква ЕИБ да наблюдава и контролира по-добре различните етапи от участието на заинтересованите лица и да гарантира, че организаторите на проекти са въвели стабилни предпазни механизми чрез обвързващи изисквания;

84.

призовава ЕИБ да изпълнява по-строго своите задължения за надлежна проверка в съответствие със законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари и да осигури цялостна регулаторна рамка, която да ѝ дава възможност ефективно да предотвратява участието в незаконна дейност и да прилага подходящ режим на санкции при неспазване на правото на ЕС;

85.

очаква ЕИБ да адаптира своите вътрешни политики, за да вземе предвид новата правна уредба за борба освен с данъчните измами и с отклонението от данъчно облагане и с избягването на данъци, и подчертава значението на независимостта и ефикасността на нейния отдел за разследване на измами; насърчава ЕИБ да задълбочи сътрудничеството с Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и с националните органи с цел предотвратяване на измамите и на изпирането на пари, както и да се уверява, че Европейската прокуратура е информирана, и да докладва всички случаи на възможна измама на компетентните органи; проявява проактивен интерес към дейностите на ЕИБ; счита, че Европейската прокуратура следва в бъдеще да разполага с мандат за наказателно преследване на престъпните дейности по отношение на средствата на ЕИБ в държавите членки, които членуват в Европейската прокуратура; призовава за разпределянето на достатъчно финансови средства за изпълнението на тази нова задача;

86.

изразява сериозна загриженост във връзка с публикуваната наскоро статия (9) относно вътрешен одит на ЕИБ, при който са установени сериозни недостатъци в прилагането от страна на банката на стандартите за борба с изпирането на пари; приветства факта, че ЕИБ предприема действия за отстраняването на тези недостатъци, и настоятелно я призовава да завърши работата си като въпрос с приоритетно значение до юли 2020 г. и да докладва на Парламента относно конкретните мерки, които са предприети, и по-специално мерките за въвеждане на по-строга надлежна проверка спрямо клиентите на ЕИБ; призовава ЕИБ да предостави на Парламента доклада от вътрешния одит и да публикува съдържателно резюме на одитния доклад, както и оценка на това по какъв начин конкретно е бил отстранен всеки недостатък, като ги направи достъпни за широката общественост, така че да се оцени напредъкът на ЕИБ по тези въпроси; предлага по тази причина групата на ЕИБ да актуализира своята политика относно подаването на сигнали за нередности, така че тя да отразява Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (10), която понастоящем се прилага от държавите членки;

87.

отбелязва, че ЕИБ има политика за борба с измамите с независима служба за разследване на сигнали за измами, подадени вътрешно или външно; призовава ЕИБ да обмисли възможността за актуализиране на своята политика с цел подобряване на своята рамка за борба с измамите и да обезпечи достатъчно ресурси, особено като се има предвид важната роля, която играе тя при изпълнението на политиките на ЕС, като InvestEU и Европейския зелен пакт; отбелязва, че в политиката на ЕИБ за борба с измамите вече са предвидени санкции и средства за правна защита, чрез което се дава възможност например да се спират плащанията, да се изисква възстановяване на изплатените суми и да се спират или отменят проекти; призовава ЕИБ да спира плащанията при твърдения за тежки случаи на лошо управление и/или корупция;

88.

приветства приемането на преразгледаната политика на групата на ЕИБ по отношение на слабо регулираните, непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции (11); призовава другите европейски финансови институции да прилагат същите стандарти; очаква от ЕИБ да приеме подробни оперативни процедури и мерки за надлежна проверка с цел прилагане на новата политика по отношение на неоказващите съдействие юрисдикции; отбелязва, че за всяка операция ЕИБ публикува подробности за своите клиенти на своя уебсайт и проверява действителните собственици на своите клиенти, когато заемите от ЕИБ, които те получават, са гарантирани от бюджета на ЕС в съответствие със законодателството на ЕС; призовава освен това уебсайтът на ЕИБ да бъде свързан с регистрите на равнище държави членки, откъдето може да бъдат получавани данни относно действителните собственици; припомня, че е от изключително значение да се укрепи нейната политика относно непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции с оглед на новите и съществуващите начини за избягване на данъци, като използването на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, преференциалното третиране във връзка с права върху интелектуалната собственост или използването на юрисдикции с ниски или нулеви данъчни ставки за прехвърляне на печалби, по-специално като се обвързва предоставянето на преки и непреки заеми с публикуването на данъчна и счетоводна информация по държави; призовава ЕИБ да представи списък на неприключените операции, особено когато става въпрос за списъка на международните данъчни убежища; призовава ЕИБ да използва пълноценно своите инструменти за борба с избягването на данъци за чувствителни към риска проекти в рамките на своята надлежна данъчна проверка и да си служи с изискванията за преместване, когато е необходимо; отбелязва преразгледаната рамка на групата на ЕИБ за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и призовава ЕИБ да актуализира своята политика с оглед на Петата директива относно борбата с изпирането на пари, както и да си сътрудничи със съответните органи, за да се гарантира налагането на подходящи санкции при нарушения на законодателството и на строги стандарти за финансовите посредници;

89.

отбелязва преразглеждането на политиката и процедурите на ЕИБ относно механизма за подаване на жалби с цел обезпечаване на пълноценното му функциониране, така че да се откриват и отстраняват евентуални нарушения на правата на човека в рамките на проекти, свързани с ЕИБ; призовава ЕИБ да обезпечи независимостта и ефективността на този механизъм; насърчава прилагането на препоръките на Европейския омбудсман;

90.

призовава ЕИБ да разшири сътрудничеството си с Европейския омбудсман;

91.

приветства стратегията на групата на ЕИБ относно равенството между половете и плана за действие в областта на равенството между половете и очаква втория етап от изпълнението на плана за действие;

92.

призовава ЕИБ да насърчава участието на жените и активно да подкрепя балансирано представителство на половете по отношение на висшите длъжности в банката;

93.

призовава Комисията, Европейската сметна палата (ЕСП) и ЕИБ да засилят ролята на ЕСП при предстоящото подновяване на тристранното споразумение, уреждащо правилата за участие; призовава ЕСП да бъде оправомощена да извършва одит на всички операции на ЕИБ, включително да прави оценка на разходната ефективност на нейните усилия в областта на инвестициите и допълняемостта на нейните проекти, както и за оповестяването на тези одити; призовава също така ЕСП да изготви препоръки относно резултатите от дейностите на ЕИБ по външно кредитиране и тяхното привеждане в съответствие с политиките на ЕС;

94.

призовава за сключването на междуинституционално споразумение между ЕИБ и Парламента за подобряване на достъпа до документи и данни на ЕИБ;

95.

спешно изисква правомощията на Парламента по отношение на стратегическата насоченост и политиките на ЕИБ да бъдат увеличени, за да се осигури демократичен контрол на инвестициите, включително способността да се внасят въпроси с искане за писмен отговор до ЕИБ, каквато възможност е вече осигурена по отношение на ЕЦБ; призовава групата на ЕИБ да подобри отчетността си по тези въпроси и предлага провеждането на всеки три месеца на диалог с компетентните комисии на Парламента, за да се осигури участие в инвестиционната стратегия на ЕИБ, както и адекватен надзор; подчертава значението на засиления контрол от страна на Парламента върху решенията на Съвета на директорите на ЕИБ и посочва възможността Парламентът да има статут на наблюдател по време на заседанията на Съвета на директорите, за да се осигури по-добър обмен на информация; изисква от Комисията да увеличи своята прозрачност по отношение на Парламента във връзка с позициите, които заема в Съвета на директорите на ЕИБ; призовава за меморандум за разбирателство между ЕИБ и Парламента за подобряване на достъпа до документи и данни на ЕИБ, свързани със стратегическата ориентация и политиките в областта на финансирането в бъдеще, за да се увеличи отчетността на Банката;

96.

изисква от председателя на ЕИБ да предаде настоящата резолюция на директорите и гуверньорите на ЕИБ и призовава тя да бъде обсъдена в Управителния комитет;

o o

97.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 34.

(2) Европейска комисия, SWD(2016)0405, 6 декември 2016 г., таблица 22 (сценарий EUCO30, източник: модел PRIMES).

(3) „Детайлност: когато е възможно и уместно, Банката следва да се стреми да записва само компонентите на действията в областта на климата, които са част от по-големи общи проекти или програми. Този подход осигурява по-голяма детайлност и е в съответствие с хармонизираната методология на многостранните банки за развитие“ (ЕИБ: „Climate Action Lending — List of eligible sectors and eligibility criteria“ (Заеми за действия в областта на климата — Списък на допустимите сектори и на критериите за допустимост), 20 декември 2017 г.).

(4) Групата „Креди Агрикол“ се ангажира да не подкрепя повече предприятия, които развиват или планират да развиват дейност във въгледобивния сектор. Нейната политика на нулева толерантност се прилага спрямо всички предприятия, които развиват или планират да развиват дейности във въгледобивния сектор, от добив на въглища и производство на електроенергия от въглища до търговия и транспорт на въглища;

(5) ЕИБ, „Environmental Climate and Social Guidelines on Hydropower Development“ (Свързани с околната среда, климатични и социални насоки относно развитието на хидроенергетиката), октомври 2019 г.

(6) ЕИБ: „Evaluation of the EIB Intermediated Lending through the Investment Facility in ACP“ (Оценка на кредитната дейност чрез посредничество на ЕИБ в рамките на инвестиционния механизъм за АКТБ), юли 2017 г.

(7) Доклад: „Cachez ces fossiles que l’on ne saurait voir: 3 institutions financières publiques à l’épreuve de l’Accord de Paris“ (Скрийте тези невидими изкопаеми горива — три публични финансови институции, изправени пред задачата да изпълнят Парижкото споразумение), Les Amis de la Terre France, Oxfam France и Réseau Action Climat-France, юли 2019 г.

(8) Както припомни Европейската сметна палата през 2018 г.

(9) https://luxtimes.lu/european-union/40483-eib-under-scrutiny-for-failings-after-whistleblowing-complaints

(10) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.

(11) ЕИБ, „EIB Group Policy towards weakly regulated, non-transparent and non-cooperative jurisdictions and tax good governance“ (Политика на групата на ЕИБ по отношение на слабо регулираните, непрозрачните и неоказващите съдействие юрисдикции и доброто управление на данъците), март 2019 г.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/22

P9_TA(2020)0191

Контрол на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2018 г.

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2018 г. (2019/2127(INI))

(2021/C 371/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2018 г.,

—	като взе предвид финансовия доклад на ЕИБ за 2018 г. и статистическия доклад на ЕИБ за 2018 г.,

—	като взе предвид доклада за устойчивостта от 2018 г., Годишния доклад за 2018 г. относно дейностите на ЕИБ извън Европейския съюз и доклада за 2018 г. относно операциите на ЕИБ в рамките на ЕС,

—	като взе предвид годишните доклади на Одитния комитет за 2018 г.,

—	като взе предвид доклада за изпълнението на политиката за прозрачност на ЕИБ през 2018 г. и доклада за корпоративното управление за 2018 г.,

—	като взе предвид дейността по разследвания на измами през 2018 г.,

—	като взе предвид Pешението на Европейския омбудсман по случай 1316/2016/TN относно предполагаеми недостатъци на политиката за прозрачност на Европейската инвестиционна банка (1),

—	като взе предвид прегледа на механизма за подаване на жалби, произтичащ от Pешение на Европейския омбудсман по случай 1316/2016/TN относно предполагаеми недостатъци на политиката за прозрачност на Европейската инвестиционна банка,

—	като взе предвид доклада за дейността на Службата на директора по проверка на съответствието на ЕИБ за 2018 г. и доклада за дейността на групата на ЕИБ в областта на борбата с измамите за 2018 г.,

—	като взе предвид оперативния план на групата на ЕИБ за периода 2017—2019 г.,

—	като взе предвид членове 3 и 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид членове 15, 126, 174, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Протокол № 5 към него за устава на ЕИБ и Протокол № 28 към него за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—	като взе предвид Правилника за дейността на Европейската инвестиционна банка,

—	като взе предвид своите резолюции от 3 май 2018 г. относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2016 г. — Годишен доклад за 2016 г. (2) и от 17 януари 2019 г. относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2017 г. — Годишен доклад за 2017 г. (3),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (4),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 септември 2016 г. относно удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (COM(2016)0597, SWD(2016)0297 и SWD(2016)0298),

—	като взе предвид специалния доклад на Сметната палата относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) № 03/2019 от януари 2019 г. (5),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 28 май 2019 г. относно управлението на гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от 2018 г. (COM(2019)0244),

—	като взе предвид доклада от юни 2018 г. за оценката на операциите на ЕИБ относно оценяването на ЕФСИ,

—	като взе предвид оценката на Комисията от 2019 г. на мандата за външно кредитиране (6),

—	като взе предвид доклада „Европа в света: бъдещето на европейската финансова архитектура за развитие“ (7), изготвен от групата на високо равнище от експерти по европейската финансова архитектура за развитие,

—	като взе предвид доклада на Counter Balance „is the EIB up to the task in tackling fraud and corruption?“ (Може ли ЕИБ да се справя със задачата за борба срещу измамите и корупцията?) от октомври 2019 г. (8),

—	като взе предвид тристранното споразумение от септември 2016 г. между Европейската комисия, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0118/2020),

А.

като има предвид, че ЕИБ е длъжна по силата на Договорите да допринася за интеграцията на ЕС, икономическото и социалното сближаване и регионалното развитие посредством специализирани инвестиционни инструменти, като например заеми, дялови участия, гаранции, механизми за споделяне на риска и консултантски услуги;

Б.	като има предвид, че съгласно член 309 от ДФЕС основната цел на ЕИБ е да допринася за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар в интерес на Съюза;

В.	като има предвид, че ЕИБ като най-големият заемодател на публични средства в света осъществява дейност на международните капиталови пазари, предлагайки конкурентни условия на клиентите и благоприятни условия за подпомагане на политиките и проектите на ЕС;

Г.	като има предвид, че през 2018 г. ЕИБ навършва 60 години, като същевременно е изправена пред многобройни нови предизвикателства както в рамките на Съюза, така и извън него;

Д.

като има предвид, че през последните десет години ЕС е изправен пред криза поради значителен недостиг на инвестиции, като същевременно има спешна потребност от инвестиции, за да се справи с необходимата екологична и цифрова трансформация на икономиката; като има предвид, че равнището на инвестициите (т.е. инвестициите като дял от БВП) изостава от равнището си отпреди кризата;

Е.	като има предвид, че през ноември 2019 г. ЕИБ прие нови ангажименти в областта на климата, както и нова политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката;

Ж.	като има предвид, че ЕИБ играе ключова роля на международните финансови пазари, по-специално чрез водещата си роля при емитирането на „зелени“ облигации;

З.	като има предвид, че се очаква ЕИБ да играе ключова роля във финансирането на Европейския зелен пакт чрез Плана за европейски инвестиции за устойчиво развитие;

И.	като има предвид, че целите на публичната политика, като социалното сближаване, устойчивото развитие и целта относно околната среда следва да бъдат в центъра на приоритетите и целите на банката;

Й.	като има предвид, че ЕИБ следва да интегрира европейските ценности, сред които водещо място заемат правата на човека, в своите инвестиционни стратегии;

К.	като има предвид, че ЕИБ обмисля планове да се превърне в „Банка на ЕС за развитие“ и че Съветът вече поиска от ЕИБ и ЕБВР да представят тези планове за бъдещи обсъждания;

Л.	като има предвид, че финансирането от страна на ЕИБ на операции извън ЕС подкрепя главно целите на външната политика на ЕС, като в същото време разширява видимостта на Съюза и неговите ценности и допринася за запазването на стабилността на трети държави;

М.	като има предвид, че гаранциите срещу измами, включително данъчни измами и изпиране на пари, както и срещу финансирането на тероризма и корупцията трябва да бъдат надлежно включени в надлежната проверка и в договорните условия от страна на ЕИБ;

Н.	като има предвид, че следва да се запази постоянно внимание върху разработването на най-добри практики, свързани с политиката и управлението във връзка с резултатите от дейността на ЕИБ, както и с доброто управление и прозрачността;

Преглед на основните дейности на ЕИБ по финансиране през 2018 г.

отбелязва, че през 2018 г. групата на ЕИБ е предоставила над 64,19 милиарда евро финансиране и че са били подписани 854 проекта;

отбелязва, че основните части от инвестициите на ЕИБ са следните:

—	13,5 милиарда евро заеми за иновационни проекти през 2018 г.;

—	32 % от финансирането от ЕИБ е било предназначено за сближаване и преобразуване на региони, като това надвишава планираната цел от 30 %;

—	схемите за финансиране за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация представляват основната приоритетна област с над 23,3 милиарда евро;

—	15,2 милиарда евро са инвестирани за околната среда;

—	12,3 милиарда евро са инвестирани в инфраструктура;

—	отпускането на заеми във връзка с изменението на климата беше близо 30 % от портфейла на ЕИБ през 2018 г., т.е. 28 % от общия брой подписани заеми, надвишавайки целта от 25 % в подкрепа на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

—	над 8 милиарда евро са били инвестирани извън Европа, което представлява 12,5 % от общото финансиране от ЕИБ;

отбелязва двете основни цели на политиката на ЕИБ, свързани със социалното и икономическото сближаване в ЕС и с действията в областта на климата, както и четирите основни цели на публичната политика, свързани с иновациите, финансирането за МСП и за дружества със средна пазарна капитализация и финансирането на инфраструктурата и опазването на околната среда; подчертава, че тези основни цели на публичната политика следва да бъдат изцяло приведени в съответствие с неотдавнашното актуализиране на политическите приоритети на ЕС, за да се отразят новите тенденции в икономиката и преходът към нов устойчив икономически модел, който е съобразен с възможностите на планетата и зачита социалната справедливост и споделен просперитет;

отбелязва географската разбивка на подписаните договори за финансиране през 2018 г.; призовава ЕИБ също така да докладва за подписаните договори за финансиране по държави на глава от населението и в пропорция към дела на съответната държавата в ЕИБ; призовава за балансирано географско разпределение на инвестициите, за да се вземат предвид равнището на развитие и аспектите на сближаването в държавите и регионите; отбелязва, че според географската разбивка за 2018 г. на подписаните договори за финансиране като дял от БВП петте основни държави членки бенефициери са Гърция с 1,01 % (1,87 млрд. евро), Кипър с 1,01 % (0,21 млрд. евро), Португалия с 0,98 % (1,98 млрд. евро), Хърватска с 0,98 % (0,51 млрд. евро) и Полша с 0,97 % (4,79 млрд. евро); отбелязва, че петте най-големи държави членки бенефициери в абсолютно изражение са получили 52,9 % от подписаните финансови инвестиции;

отбелязва, че Съветът се съгласи да запази капиталовата база на банката, като замени вноската на Обединеното кралство във внесения капитал на ЕИБ със средства от резерва на банката, а невнесения капитал — с пропорционално увеличение на условните задължения; отбелязва, че Съветът се съгласи с асиметрично увеличаване на капитала, което доведе до увеличаване на дяловете на Полша и Румъния в капитала на банката; призовава заинтересованите страни на ЕИБ допълнително да увеличат капитализацията на ЕИБ, за да се даде възможност за повече инвестиции и повече капацитет за поемане на риск при финансирането на необходимите проекти с цел устойчива и цифрова трансформация на икономиката и като принос за социалното и териториалното сближаване, създаването на работни места, иновации и конкурентоспособност в ЕС, като същевременно се запази нейният кредитен рейтинг „ААА“;

отбелязва, че равнището на проблемните заеми е в размер на 0,3 % в края на 2018 г. (0,3 % в края на 2017 г.) от общия кредитен портфейл, независимо че в последно време банката преминава към отпускане на заеми с по-висок риск;

Основни приоритети на инвестиционната политика на ЕИБ и устойчивост на нейния бизнес модел

отбелязва, че мисията на ЕИБ е да инвестира в жизнеспособни проекти, които постигат целите на политиката на ЕС съгласно член 309 от ДФЕС, включително за проекти за развитието на по-малко развитите региони; подчертава, че определянето на приоритети в дейностите на ЕИБ по отпускане на заеми следва да се основава на устойчиви проекти с ясни резултати, добавена стойност и по-широки положителни въздействия;

призовава ЕИБ да взема под внимание всички рискове от въздействие на големи инфраструктурни проекти върху околната среда и да финансира само проекти, които показват истинска добавена стойност за местното население, както и в екологичен, социален и икономически аспект; подчертава значението на стриктния мониторинг на потенциалните рискове от корупция и измами в този контекст, както и на извършването на внимателни предварителни и последващи оценки по отношение на подлежащите на финансиране проекти;

подчертава, че съществува политически импулс за пренасочване на все по-голям дял от финансирането от ЕИБ към областта на климата и устойчивостта на околната среда, или т. нар. „Европейска климатична банка“; призовава тази възможност да бъде използвана от гражданското общество, Комисията, Парламента и акционерите на банката, както и за привеждане на операциите на ЕИБ в съответствие с Парижкото споразумение през 2020 г.; подчертава, че с оглед на новите обстоятелства ЕИБ трябва да продължи да подкрепя регионалното развитие и целите на ЕС за социално и икономическо сближаване, предвидени в Протокол 28 към ДФЕС;

10.

призовава ЕИБ да се съсредоточи върху по-малки, децентрализирани проекти, които често са на равнището на отделната общност, и да доразвие подкрепата за ръководените от гражданите инициативи чрез укрепване на техническата помощ и финансовите познания преди одобрението на проектите, за да се подобрят достъпността на финансирането от ЕИБ и качеството и устойчивостта на нейните операции; във връзка с това призовава за предвиждане на подходящо финансиране на консултантски услуги в следващата многогодишна финансова рамка;

11.

призовава ЕИБ да вземе предвид местните заинтересовани страни, включително гражданското общество, относно въздействието на инвестициите върху местната околна среда;

12.

приветства преразглеждането от страна на ЕИБ на екологичната и социалната рамка по-късно тази година; призовава ЕИБ да гарантира, че принципът за „ненанасяне на вреда“ се прилага за всички нейни операции; призовава ЕИБ да поеме ангажимент за прекратяване на финансирането на всички проекти, които не са в съответствие с Парижкото споразумение и целите на ЕС в областта на климата;

13.

подкрепя по този начин разкриването на ясна информация относно начина на прилагане на стратегията на ЕИБ и относно устойчивостта или въздействието върху климата на нейните продукти и портфейли;

14.

приветства докладите на ЕИБ относно средносрочното и дългосрочното икономическо, социално и екологично въздействие при определянето на обосновката за инвестициите си; приветства факта, че тези доклади обхващат както етапа на планиране (предварителен), така и етапа на изпълнението на проекта; счита, че банката следва да включва доклади относно постигнатите резултати въз основа на своите инвестиции, особено в рамките на ЕС;

15.

счита, че е необходимо да се положат усилия за развитието на неутрална по отношение на климата икономика на национално равнище и че ЕИБ следва да поеме водеща роля в това отношение; призовава ЕИБ да подкрепя националните инвестиционни и експортно-импортни банки при приемането на екологични принципи и мерки, сходни с тези на ЕИБ, и да се ангажира само с финансиране на проекти, които са в съответствие с Парижкото споразумение и с целите на ЕС в областта на климата;

Ролята на ЕИБ във финансирането на Европейския зелен пакт

16.

счита, че ЕИБ изпълнява важна роля за финансиране на справянето с предизвикателствата по отношение на климата, като например глобалното затопляне и декарбонизацията на икономиката на ЕС; отбелязва, че ЕИБ следва да се стреми към постигане на целите, определени в Зеления пакт;

17.

отбелязва, че общият размер на инвестициите в областта на климата през 2018 г. е 16,2 милиарда евро, като основната част от инвестициите е насочена към енергетиката с ниски въглеродни емисии (6 милиарда евро), енергията от възобновяеми източници (4,1 милиарда евро) и енергийната ефективност (2,7 милиарда евро); отбелязва факта, че през 2018 г. ЕИБ предостави 29 % от своите заеми за проекти в областта на климата;

18.

приветства емитирането през 2018 г. на облигации за повишаване на осведомеността по въпросите на климата на стойност 4 милиарда евро, както и емитирането на облигации за повишаване на осведомеността по въпросите на устойчивостта на обща стойност 500 милиона евро; подчертава необходимостта от стандарт на ЕС за „зелени“ облигации, за да се гарантира прозрачност и проследяване на приходите;

19.

припомня поетите от председателя на ЕИБ ангажименти по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г., а именно:

—	съгласуване на всички дейности на ЕИБ по финансиране с целите на Парижкото споразумение до края на 2020 г.;

—	предоставяне на най-малко 50 % от финансирането от ЕИБ за цели, свързани с климата и екологичната устойчивост, до 2025 г.;

—	освобождаване на 1 трилион евро за инвестиции в областта на климата и околната среда до 2030 г.;

20.

подчертава, че амбицията на ЕИБ да бъде основен финансов стълб в рамките на Зеления пакт означава, че банката трябва да увеличи усилията си за превръщането си в „климатична банка“; призовава ЕИБ да изготви пътна карта с конкретни, измерими, постижими, реалистични и конкретни срокове по отношение на изпълнението на Парижкото споразумение; призовава тези цели да отчитат потенциалния риск от увеличаване на различията между регионите на ЕС и държавите членки; подчертава дейностите на ЕИБ в подкрепа на икономическото и социалното сближаване; подчертава, че са необходими действия от страна на ЕИБ за привеждане на икономическото и социалното сближаване в съответствие с целите в областта на климата;

21.

призовава за включването на амбициозни ангажименти в конкретни политики; ЕИБ трябва да превърне своите ангажименти в основна част на своя корпоративен оперативен план и в своята стратегия за климата, както и в секторните си стратегии за отпускане на заеми и в политиките по предпазните мерки;

22.

подчертава, че е от изключително значение всички инвестиции и секторни портфейли на ЕИБ да бъдат приведени в съответствие с Парижкото споразумение;

23.

отбелязва, че през 2018 г. ЕИБ е одобрила финансиране за големи инфраструктурни проекти в областта на газовата инфраструктура, включително газопроводи за ЕС от Туркменистан и Азербайджан (Трансанадолски газопровод) и от Гърция за Италия през Албания и Адриатическо море (Трансадриатически газопровод); отбелязва , че тези инвестиции бяха включени в 4-ия списък с проекти от общ интерес, съфинансирани от бюджета на ЕС; призовава ЕИБ да обясни как тези проекти ще бъдат приведени в съответствие с целите на Парижкото споразумение до края на 2020 г.; подчертава необходимостта от признаване на ролята на природния газ както като важна междинна технология, така и по отношение на приноса му за прехода към неутралност по отношение на климата;

24.

счита новата политика на ЕИБ за кредитиране в областта на енергетиката за значително подобрение, и по-специално решението за прекратяване на отпускането на заеми за проекти в производство на енергия от изкопаеми горива до края на 2021 г. и на примера, който тази стъпка дава на други банки; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че използването на източници на енергия като природния газ и последващото им финансиране следва да бъде в съответствие с постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; отбелязва, че политиката за кредитиране в областта на енергетиката ще бъде преразгледана в началото на 2022 г., и призовава с това преразглеждане политиката да се приведе в съответствие с Европейската таксономия за устойчиво финансиране;

25.

приветства бъдещия акцент на ЕИБ върху справедлив преход и очаква от ЕИБ да допринесе за Механизма за справедлив преход, особено в рамките на своя бъдещ инструмент за кредитиране на публичния сектор и в своите операции в рамките на InvestEU;

26.

отбелязва, че през 2018 г. делът на финансирането, осигурено за пътища, магистрали и въздушен транспорт, е по-висок от средния за периода 2014 — 2018 г., докато финансирането за железопътния транспорт през 2018 г. е било по-ниско от средното за периода 2014 — 2018 г.; отбелязва, че общият размер на финансирането, предоставено за въздушния транспорт през 2018 г., възлиза на 725 милиона евро; очаква ЕИБ да преразгледа своята политика за финансиране на транспорта; призовава за нова политика за финансиране на транспорта с цел декарбонизиране на сектора на транспорта в ЕС до 2050 г.;

27.

призовава Комисията да допълни рамката за устойчиви инвестиции с критерии, приложими към икономическите дейности със значително отрицателно въздействие върху околната среда, и които критерии биха могли да се прилагат от ЕИБ; признава усилията на ЕИБ за оказване на принос към постигането на целите за устойчиво развитие;

28.

призовава за прилагане на нови политики в промишлените сектори с висок въглероден интензитет, в които ЕИБ проявява активност, като например производството на цимент, нефтохимически продукти и стомана, с цел да се постави акцент върху устойчивостта на тези сектори и внимателно да се преценят последствията от всяко прекратяване на текущите договори, насочени към насърчаването на кръгова икономика;

29.

отбелязва, че проблемът по отношение на климата не може да бъде разрешен без подкрепата на промишлеността, тъй като широкомащабна промяна може да бъде постигната, ако се ангажира промишлеността и се предоставят необходимите стимули за намиране на иновативни решения в областта на климата;

30.

приветства новата методология на ЕИБ за оценка на въглеродния отпечатък и призовава за нейното системно прилагане, като се обърне специално внимание на непреките емисии (т.нар. „емисии от тип 3“); призовава за извършване на цялостна оценка на проектите, а не само да се прави обикновен икономически анализ на жизнения цикъл на техните емисии;

31.

призовава ЕИБ да разгледа възможните варианти за определяне на по-строги изисквания за междинните клиенти да оповестяват своята експозиция в изкопаеми горива, като подчертава, че тези нови изисквания не следва да възпрепятстват достъпа на МСП до финансиране;

32.

приветства приемането от страна на ЕИБ на политиката за изключване и призовава за строго използване на този инструмент с цел изключване от финансирането на ЕИБ на клиентите, които участват в практики за корупция или измами;

33.

счита, че в съответствие с най-добрите практики в сектора на търговските банки (9) финансирането от ЕИБ следва да бъде подчинено на амбициозни научни цели и ангажименти с оглед на постепенното прекратяване на подкрепата от ЕИБ за проекти, чиято дейност води до значителни емисии на парникови газове;

34.

приветства насоките относно хидроенергетиката, приети през 2018 г. (10), и призовава за разширяване на изискванията за прозрачност към всички инфраструктурни проекти;

35.

припомня на ЕИБ, че опазването на биологичното разнообразие е важен елемент от адаптирането към изменението на климата и че възстановяването на екосистемите е единствената изпитана технология в борбата срещу вредните емисии; отбелязва, че всички проекти на ЕИБ преминават през оценка на риска за биологичното разнообразие и трябва да съответстват на стандартите на банката за биологичното разнообразие, и призовава за увеличаване на финансирането, което тя предоставя за постигане на целите на ЕС в тази област, и по-специално целта за нулево нетно обезлесяване и целите за опазване на морската среда и крайбрежните територии;

36.

отбелязва пълното интегриране на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) във всички мерки на ЕИБ по отношение на климата;

Операциите на ЕИБ извън ЕС

37.

изтъква отново, че изкореняването на бедността, мобилизирането на вътрешните ресурси и спазването на правата на човека са основни теми в концепцията на ЕС за финансиране на развитието, като същевременно се повиши видимостта на финансираните действия; счита, че през следващите години ЕС следва да се съсредоточи върху изпълнението на целите за устойчиво развитие;

38.

отбелязва със задоволство капацитета на ЕИБ за бързо адаптиране към международните предизвикателства; призовава ЕИБ да продължи да подкрепя външните политики на ЕС и капацитета му за реагиране при извънредни ситуации, например в рамките на Инициативата за икономическа устойчивост като част от европейския отговор на глобалните предизвикателства, свързани с миграцията и бежанците;

39.

насърчава ЕИБ, ЕБВР, многостранните банки за развитие и международните финансови институции да продължат да работят за възможно най-добро оперативно сътрудничество за изпълнение на проектите, като това по-тясно сътрудничество между банките е абсолютно необходимо за оптимизиране на разходите и подобряване на полезните взаимодействия при по-ефективно използване на ресурсите;

40.

отбелязва, че средносрочният преглед на мандата за външно кредитиране през 2018 г. доведе до увеличаване на гаранцията за него в размер на 5,3 милиарда евро;

41.

припомня необходимостта от привеждане в съответствие на операциите на ЕИБ с целите на външната политика на ЕС;

42.

отбелязва, че принципите за правата на човека са напълно интегрирани в ключовите процедури и стандарти на банката за надлежна проверка, включително при предварителните оценки; припомня, че ЕИБ е пряко обвързана с Хартата на основните права на ЕС и че договорните клаузи с клиентите позволяват прекратяване на договорите в случай на нарушаване на правата на човека; приветства прегледа на Декларацията относно екологичните и социалните принципи и стандарти от 2009 г.;

43.

призовава ЕИБ да взема под внимание местните условия, когато инвестира в трети държави; припомня, че инвестициите в трети държави следва да бъдат насочени и към създаване на дългосрочен устойчив икономически растеж, при който водеща роля има частният сектор, към подкрепа на борбата срещу изменението но климата и към намаляване на бедността посредством създаване на работни места и подобряване на достъпа до производствени ресурси;

44.

отбелязва, че ЕИБ наема специалисти по правата на човека, но че наемането на повече местен персонал на ЕИБ в държавите партньори би било от полза за по-доброто разбиране на местния контекст; призовава ЕИБ да гарантира, че съображенията относно правата на човека се вземат под внимание по време на целия процес на вземане на решения;

45.

отбелязва, че Комисията и ЕСВД играят роля на равнището на проектите, тъй като ЕИБ се консултира с тях относно проектите, които са обект на оценка, преди тези проекти да бъдат предложени на директорите на ЕИБ за приемане;

46.

отправя искане към ЕИБ да разгледа констатациите от оценката на Комисията относно нейния мандат за външно кредитиране, в която се посочва, че за службите на Комисията е трудно да придобият представа за резултатите от дейността на ЕИБ по друг начин освен чрез външни заинтересовани лица, тъй като отчети за действителните резултати се предоставят само след приключване на проекта и ЕИБ не е задължена да сигнализира за проблеми, свързани с изпълнението; намира заключението на Комисията, че действителните резултати и въздействието на намесата на ЕС остават до голяма степен неизвестни за особено проблемно;

47.

изразява отново желанието си да участва и допринася в разискванията между Съвета и ЕИБ относно евентуалното създаване на ново дъщерно дружество на банката — Банка на ЕС за развитие; призовава ЕИБ да дава приоритет на изкореняването на бедността, мобилизирането на вътрешните ресурси и спазването на правата на човека в плановете си за създаване на дъщерно дружество за своите операции в областта на развитието;

Функциониране и ефективност на ЕФСИ

48.

отбелязва основната количествена цел на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) — мобилизирането на допълнителни 500 милиарда евро частни и публични инвестиции; отбелязва, че в инвестиционните стратегии в бъдеще следва да бъдат включени измерими цели във връзка с тяхната устойчивост и социалното им въздействие;

49.

отбелязва, че ЕИБ назначи 358 служители за изпълнението на ЕФСИ и 75 души за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси;

50.

отново уверява, че ЕФСИ има различна управленска структура от ЕИБ и неговите инвестиционни операции се осъществяват в рамките на две тематични области, а именно компонента за инфраструктура и иновации, управляван от ЕИБ, и компонента за МСП, управляван от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

51.

отново заявява, че основният принцип на ЕФСИ, който се подкрепя от бюджета на ЕС, за разлика от други настоящи финансови инструменти на ЕИБ, е осигуряване на допълняемост чрез идентифициране на допълнителни и иновативни сектори, ориентирани към бъдещето, и по-рискови проекти;

52.

подчертава значението на критериите за допълняемост, които водят да необходимостта да се подкрепят операции, които са допустими за подкрепа от ЕФСИ само ако са насочени към справяне с ясно установена неефективност на пазара или с неоптимални инвестиционни ситуации и операции, които не биха могли да се осъществят в същата степен или в същата времева рамка без ЕФСИ;

53.

отбелязва със загриженост забележките на Европейската сметна палата, че в докладваната оценка на мобилизираните инвестиции не се отчита фактът, че някои операции на ЕФСИ за заменили други операции на ЕИБ и финансови инструменти на Съюза, както и фактът, че част от подкрепата от ЕФСИ е била насочена към проекти, които биха могли да бъдат финансирани от други източници на публично или частно финансиране при различни условия;

54.

отново призовава за обективен преглед на допълняемостта, икономическото, социалното и екологичното въздействие и действителната добавена стойност на проектите по линия на ЕФСИ, както и на тяхната съгласуваност с политиките на Съюза или с други операции на ЕИБ, за да може тези проекти да се определят по-скоро от политиките, отколкото от търсенето, както се посочва в специалния доклад на Европейската сметна палата (11) от януари 2019 г.;

55.

отбелязва, че за операциите на ЕФСИ е било допустимо привличането на средства от източници на ЕС и от национални публични източници в допълнение към частните инвестиции; отбелязва значението на избягването на икономически неефективно разходване на финансови средства и на евентуални загуби за обществото от неефикасност на пазара; подчертава необходимостта от гарантиране на допълняемост;

56.

счита, че всяко припокриване на разходи от множество инвеститори и ефект на инертна печалба от разходите следва да се избягват, за да се избегнат неясна собственост или повече от един собственик на резултатите поради финансиране на инвестициите по няколко различни канала;

57.

призовава за по-добро полезно взаимодействие между ЕФСИ, националните насърчителни банки (ННБ) и инвестиционните платформи, за да се подобри цялостната ефективност на ЕФСИ;

58.

счита, че е изключително важно поуките, извлечени от ЕФСИ 1.0 и ЕФСИ 2.0, особено по отношение на допълняемостта, устойчивостта и прозрачността, да бъдат взети надлежно предвид при първоначалното планиране, изпълнение и докладване на постигнатите резултати от програмата InvestEU;

Управление, прозрачност и отчетност на ЕИБ

59.

отново посочва значението на етиката, почтеността, прозрачността и отчетността на ЕИБ и ЕИФ във всички техни операции;

60.

отбелязва, че Комисията излиза със становище относно всички операции по финансиране в рамките на процедурата съгласно член 19 от устава на ЕИБ; призовава Комисията да предоставя тези становища след изготвянето им;

Оптимизиране на рамката на ЕИБ за корпоративно управление и контрол

61.

препоръчва да се адаптират подходът на банката и съответните проверки на качеството в структурите на банката, за да се подхожда адекватно към рисковете от неспазване на нормативните изисквания и за да се подкрепя пълното прилагане на принципа на бюджетиране, основано на резултатите, в рамките на ЕИБ и групата на ЕИБ;

62.

призовава за изготвянето на оценка и доклад относно рисковете и системите за контрол, свързани със смесеното финансиране, заедно с Европейската комисия, като се има предвид въздействието на дейностите за смесено финансиране не само от гледна точка на контрола, но също така и от гледна точка на вариантите за управление;

63.

отбелязва, че през 2018 г. бизнес моделът на банката е продължил да се развива и диверсифицира поради разрастването на дейностите по линия на ЕФСИ, които са по-сложни по своето естество, и поради трансакции, които са с по-малък размер и по-висок рисков профил;

64.

отбелязва, че през юли 2018 г. Съветът на директорите очерта няколко организационни и управленски промени, а през декември 2018 г. одобри пътна карта за изпълнение, която включва, наред с другото:

i)	предложение за изменение на Устава на ЕИБ с цел увеличаване на броя на заместник-членовете на Съвета на директорите и въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство по някои управленски въпроси;

ii)	подобряване на средата за вътрешен контрол и управление на риска на банката, по-специално чрез създаване на функция за управление на риска на групата, изпълнявана от директор по управление на риска на групата;

65.

във връзка с прегледа на отговорностите на ръководните органи на ЕИБ счита, че членовете на Управителния комитет следва при всички обстоятелства да избягват евентуален конфликт на интереси; в този контекст счита, че е важно в Кодекса за поведение на Управителния комитет и на Съвета на директорите да се включи разпоредба, изключваща възможността техните членове да упражняват надзор над отпускането на заеми или изпълнението на проекти в своите държави на произход;

66.

изразява съжаление за продължаващата липса на баланс между половете на равнище висши ръководители и в рамките на ръководните органи на групата на ЕИБ; призовава ЕИБ да даде приоритет на решаването на този въпрос;

67.

призовава ЕИБ да изпълни изцяло препоръките, отправени в годишния доклад на Одитния комитет на ЕИБ за 2018 г. (12), а именно:

—	да преразгледа Кодекса за поведение на Управителния комитет и Съвета на директорите;

—	необходимо е банката да осигури подходящ и достатъчен персонал за упражняването на контрол и спешно да реши въпроса с евентуални пропуски при набирането на персонал с контролни функции;

—	Управителният комитет да разработи пътна карта, включваща основните етапи, ресурси и график за изпълнението на препоръките, като посочва факта, че в миналото изпълнението на препоръките на Одитния комитет е било твърде бавно;

Към по-прозрачна и отговорна институция със засилени механизми за борба с измамите и корупцията

68.

отбелязва, че през годините ЕИБ е въвела вътрешни механизми и структури за управление за намаляване на рисковете от измами и корупция; банката също така публично се ангажира да прилага „политика на нулева толерантност към измами и корупция“;

69.

призовава ЕИБ да публикува на своя уебсайт данните относно действителните собственици на своите клиенти с цел повишаване на видимостта на своите операции и подпомагане на предотвратяването на случаи на корупция и конфликт на интереси;

70.

призовава ЕИБ да обвърже отпускането на преки и косвени заеми с оповестяването на данъчните и финансовите данни за всяка отделна държава, както и със споделянето на данните за действителния собственик на бенефициерите и на финансовите посредници, участващи във финансовите операции;

71.

отбелязва заключението в доклада на Counter Balance, че ЕИБ все още не е на равнището на изискванията в областта на борбата с измамите и корупцията, отчасти поради слабости във вътрешните си механизми, и отчасти поради незадоволителната рамка на управление, в която се вписват дейностите ѝ, както и поради липсата на подходящ външен контрол върху дейностите ѝ, включително от страна на OLAF, както и отговорите на ЕИБ и на OLAF на този доклад; призовава ЕИБ да направи необходимите подобрения за справяне с оставащите слабости; призовава Комисията да представи предложение, с което да се гарантира, че задълженията, които ЕИБ спазва по отношение на надлежната проверка, отговарят най-малкото на тези, предвидени в Директивата на ЕС относно борбата с изпирането на пари;

72.

изразява сериозна загриженост във връзка с публикуваната наскоро статия (13) относно вътрешен одит на ЕИБ, при който са установени сериозни пропуски в прилагането от страна на банката на стандартите за борба с изпирането на пари; приветства усилията на ЕИБ да предприема действия за отстраняване на тези пропуски и настоятелно я призовава да завърши работата си в предвидения срок като приоритетен въпрос и да докладва на Парламента за предприетите от нея конкретни мерки, по-специално мерките за засилване на надлежната проверка на нейните клиенти; призовава ЕИБ да сподели с Парламента доклада от гореспоменатия вътрешен одит и да публикува пояснително резюме за него, заедно с подробна оценка на начина, по който всеки пропуск е бил ефективно отстранен, и тази информация да бъде предоставена на широката общественост;

73.

призовава ЕИБ да използва максимално сътрудничеството с OLAF и Европейската прокуратура, като също така призовава Европейската прокуратура проактивно да разглежда случаите, засягащи ЕИБ, като разследва и повдига обвинения срещу извършителите на престъпления, ощетяващи финансовите интереси на ЕС;

74.

отново призовава ЕИБ да повиши отчетността си пред другите институции на ЕС чрез засилване на контрола на Парламента върху ЕИБ и предоставяне на Европейската сметна палата на пълни права за извършване на одит на операциите на ЕИБ;

75.

припомня, че участието на обществеността в изготвянето на политиките на ЕИБ е начин за подобряване на отчетността и по-специално за ангажирането на местните общности и гражданите, засегнати от операциите на ЕИБ;

76.

припомня, че прозрачността при прилагането на политиките на ЕИБ води не само до засилване на общата корпоративна отчетност и отговорност на ЕИБ, давайки ясна представа за вида финансови посредници и крайни бенефициенти, но също така и допринася за повишаване на ефективността и устойчивостта на финансираните проекти за помощ; призовава следователно ЕИБ да вземе предвид тези аспекти по време на планирания преглед на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2020 г.;

77.

78.

очаква политиката на ЕИБ за защита на лицата, които подават сигнали за нередности, да бъде амбициозна и да предвижда високи стандарти; настоятелно призовава ЕИБ да включи в посоченото преразглеждане както вътрешни, така и външни лица, сигнализиращи за нередности, и да установи ясни и добре определени процедури, срокове и насоки, за да ориентира по-добре лицата, сигнализиращи за нередности, и да ги защити от евентуални ответни действия с цел отмъщение;

79.

изразява съжаление, че механизмите за разглеждане на жалби не са били достатъчно подсилени в края на 2018 г. и счита, че достъпът до ефективен и независим механизъм за подаване на жалби, включително права на защита, следва да бъде допълнително разширен; отбелязва, че през 2019 г. ЕИБ създаде нова специална система за подаване на жалби относно възлагането на проекти, за да се гарантира по-ефективното и независимо разглеждане на съответните оплаквания;

80.

приветства усилията на ЕИБ да публикува нови документи за действия в областта на климата, таблици с показатели от проектите по линия на ЕФСИ или доклади за завършване на проекти за приключени операции извън ЕС; счита, че ЕИБ следва също така да оповестява във възможно най-голяма степен протоколите от заседанията на Съвета на гуверньорите, протоколите и дневния ред на заседанията на Управителния комитет, документацията в рамките на тристълбовата методика за оценка (3PA REM) и рамката за измерване на резултатите, становищата на Комисията по проекти и докладите по мониторинг на проектите; разбира обаче, че се прилагат определени ограничения по отношение на прозрачността на документите, за да се гарантира защитата на поверителността на информацията, предоставена от клиентите на ЕИБ и партньорите по проектите;

81.

отбелязва влизането в сила през 2018 г. на новата политика на ЕИБ за изключване, която предвижда производства за изключване на субекти и лица с негативна история, свързана с тяхното поведение и дейност, с които се привеждат в действие съществуващите разпоредби и забрани съгласно политиката на ЕИБ за борба с измамите;

82.

очаква резултатите от предприетия през 2018 г. преглед на политиките на ЕИБ/ЕИФ за борба с измамите и подкрепя по-строг подход в политиката на нулева толерантност към измамите и корупцията и други форми на непозволено поведение; призовава ЕИБ да задълбочи сътрудничеството си с OLAF и с Европейската прокуратура в бъдеще и да докладва на компетентните органи за всички случаи на възможни измами; счита, че Европейската прокуратура в бъдеще следва да има мандат за разследване на престъпна дейност по отношение на средствата от ЕИБ в държавите — членки на ЕС, които са членове на Европейската прокуратура;

83.

отбелязва, че за всяка операция ЕИБ публикува подробности за своите клиенти на уебсайта си; призовава ЕИБ да публикува и необходимата информация за действителните собственици на крайните бенефициери; приветства настоящата политика на ЕИБ за защита на лицата, сигнализиращи за нередности;

84.

отбелязва увеличаването на броя на твърденията за нарушения през 2018 г. — 184 (149 през 2017 г.), от които 68 % са от вътрешни източници и 31 % от външни източници; отбелязва, че основните области на разследване са измамите, корупцията, злоупотребата с името на ЕИБ/ЕИФ и тайните споразумения; отбелязва, че 69 % от общия брой на сезиранията, направени от групата на ЕИБ, са били до OLAF;

85.

отбелязва споразумението между ЕИБ и „Фолксваген“, което доведе до изключване на „Фолксваген“ от участие в проекти на ЕИБ в продължение на 18 месеца и до поемането на ангажимент от страна на „Фолксваген“ да допринася за инициативата за устойчивост, включително за опазване на околната среда;

86.

подкрепя следването на отговорна данъчна политика в ЕИБ с въвеждането на клаузи за почтеност в договорите на групата на ЕИБ и с извършването на задълбочена надлежна проверка по отношение на неоказващи съдействие юрисдикции с ясно посочване на контрагентите и географското местоположение; приветства приетата през март 2019 г. политика по отношение на неоказващи съдействие юрисдикции и призовава за нейното бързо прилагане и за редовното докладване на Парламента относно изпълнението ѝ;

87.

счита, че спазването на най-високите стандарти за почтеност, а именно подкрепяните от ЕС и Специалната група за финансови действия стандарти в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане, подкрепяни от ОИСР, Г-20 и ЕС, е задължително условие за подобряването на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма;

88.

признава водещата роля на ЕИБ на равнището на ЕС в изготвянето на доклад за устойчивостта; приканва ЕИБ да продължи да подобрява своя доклад за устойчивостта, като докладва резултати, получени чрез използване на ясни показатели, които са специфични, лесно измерими и сравними;

89.

приветства първото изготвяне на доклад за изразяване на ограничена увереност от външния одитор на ЕИБ във връзка с избрани отчети, цифри и показатели в доклада за устойчивостта на банката за 2018 г.;

90.

призовава за засилен външен контрол върху ЕИБ от страна на Сметната палата и счита, че действащите разпоредби на тристранното споразумение, подписано през 2016 г. и уреждащо сътрудничеството между Европейската инвестиционна банка, Европейската комисия и Европейската сметна палата, следва да бъдат внимателно преразгледани при обсъждането на предстоящото тристранно споразумение, което се очаква през септември 2020 г.;

91.

отново отправя обаче своето искане относно годишния доклад на ЕИБ и изисква от нея да представя по-всеобхватен, подробен и хармонизиран годишен доклад за дейността и значително да подобри представянето на информацията, като включва подробни и надеждни разбивки на одобрените инвестиции, подписани и изплатени за дадената година, и използваните финансови източници (собствени ресурси, ЕФСИ, централно управлявани програми на ЕС и др.), както и на такава информация за бенефициентите (държавите членки, публичния или частния сектор, посредници или преки получатели), подпомаганите сектори и резултатите от последващите оценки;

92.

призовава комисията по бюджетен контрол да организира ежегоден семинар/изслушване, свързано с дейностите и контрола на операциите на ЕИБ, което би предоставило на Парламента допълнителна значима информация в подкрепа на работата му по контрола на ЕИБ и нейните операции;

Последващи действия във връзка с препоръките на Парламента

93.

призовава ЕИБ да продължи да докладва за актуалното състояние и за положението във връзка с изпълнението на предишните препоръки, отправени от Парламента в неговите годишни резолюции, особено по отношение на:

а)	икономическото, екологичното и социалното въздействие на своята инвестиционна стратегия;

б)	промените във връзка с предотвратяването на конфликт на интереси, особено когато в разпределянето на заеми участват членове;

в)	прозрачността след провеждането на надлежни проверки на клиентите с цел предотвратяване на избягването на данъци, измамите и корупцията;

o o

94.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията и отправя искане Съветът и Съветът на директорите на ЕИБ да обсъдят представените в настоящия документ позиции на Парламента.

(1) https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/95520

(2) ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 18.

(3) Приети текстове, P8_TA(2019)0036.

(4) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.

(5) https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=49051

(6) Оценка на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза; https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/economy-finance/elm_evaluation_swd_2019_333_f1_staff_working_paper_en_v3_p1_1048237.pdf

(7) https://www.consilium.europa.eu/media/40967/efad-report_final.pdf

(8) https://counter-balance.org/uploads/files/Reports/Flagship-Reports-Files/2019-Corruption-Report.pdf

(9) „Креди Агрикол“ се ангажира да не подкрепя повече предприятия, които развиват или планират да развиват дейност във въгледобивния сектор. Политиката на „Креди Агрикол“ за нулева толерантност се прилага спрямо всички предприятия, които развиват или планират да развиват дейности във въгледобивния сектор, които варират от добив на въглища и производство на електроенергия от тях до търговия и транспорт на въглища;

(10) ЕИБ, „Environmental Climate and Social Guidelines on Hydropower Development“ (Екологични, климатични и социални насоки относно развитието на хидроенергетиката), октомври 2019 г.

(11) https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=49051

(12) https://www.eib.org/attachments/general/ac_annual_reports_2018_en.pdf

(13) Luxembourg Times, ‘EIB under scrutiny for failings after whistleblowing complaints’ („ЕИБ — обект на проверка за пропуски след подаването на сигнали за нередности“), 21 април 2020 г.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/34

P9_TA(2020)0192

Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — годишен доклад за 2018 г.

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — годишен доклад за 2018 г. (2019/2128(INI))

(2021/C 371/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 310, параграф 6 и член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 11 октомври 2019 г., озаглавен „30-и годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите (2018 г.)“ (COM(2019)0444), и придружаващите го работни документи на службите ((SWD(2019)0361), (SWD(2019)0362), (SWD(2019)0363), (SWD(2019)0364) и (SWD(2019)0365),

—	като взе предвид доклада на OLAF за 2018 г. (1) и доклада за дейността на Надзорния съвет на OLAF за 2018 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Сметната палата, озаглавено „Стратегия на Комисията за борба с измамите: засилени действия за защита на бюджета на ЕС“ (COM(2019)0196),

—	като взе предвид плана за действие (SWD(2019)0170) и „оценката на риска от измами“ SWD(2019)0171), придружаващи съобщението, озаглавено „Стратегия на Комисията за борба с измамите: засилени действия за защита на бюджета на ЕС“ (COM(2019)0196),

—	като взе предвид годишния доклад на Европейската сметна палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година, придружен от отговорите на институциите (2),

—	като взе предвид предложението на Европейската комисия от 2 май 2018 г. за регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, (COM(2018)0324),

—	като взе предвид въвеждането на стандартни разпоредби за защита на финансовите интереси на ЕС в рамките на всички предложения на Комисията за МФР,

—	като взе предвид становище № 8/2018 на Европейската сметна палата относно предложението на Комисията от 23 май 2018 г. за изменение на Регламента (ЕС, Евратом) № 883/2013 по отношение на сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на OLAF (COM(2018)0338),

—	като взе предвид становище № 9/2018 на Европейската сметна палата относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата на ЕС за борба с измамите (COM(2018)0386),

—	като взе предвид специален доклад № 26/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Закъснения при внедряването на информационните системи за Митническия съюз: какви са причините?“,

—	като взе предвид специален доклад № 01/2019 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борба с измамите при разходването на средства от ЕС — необходими са действия“,

—	като взе предвид специален доклад № 06/2019 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борба с измамите при разходването на средства по политиката на ЕС на сближаване — необходими са подобрения в разкриването, реакцията и координацията от страна на управляващите органи“,

—	като взе предвид специален доклад № 12/2019 на Европейската сметна палата, озаглавен „Електронна търговия — не са преодолени редица предизвикателства при събирането на ДДС и мита“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (3) , и междинния преглед на посочения регламент, публикуван от Комисията на 2 октомври 2017 г. (COM(2017)0589),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (4) („Директивата за защита на финансовите интереси“),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (7),

—	като взе предвид поръчания от Комисията доклад от 4 септември 2019 г., озаглавен „Проучване и доклади за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в 28-те държави — членки на ЕС: окончателен доклад“

—

като взе предвид поръчания от Комисията доклад от май 2015 г., озаглавен „Проучване за количествено измерване и анализ на несъответствието в приходите от ДДС в държавите — членки на ЕС: доклад за 2015 г.“ и съобщението на Комисията от 7 април 2016 г. относно план за действие във връзка с ДДС, озаглавен „Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор“ (COM(2016)0148),

—	като взе предвид изготвения от Комисията доклад на ЕС за борбата с корупцията от 3 февруари 2014 г. (COM(2014)0038),

—	като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (8),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борбата с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС (9),

—	като взе предвид доклада за напредъка от 12 май 2017 г. относно изпълнението на Съобщението на Комисията „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия — всеобхватна стратегия на ЕС (COM(2013)0324 от 6 юни 2013 г.)“ (COM(2017)0235),

—	като взе предвид доклада, координиран от OLAF, озаглавен „Измами в областта на обществените поръчки — набор от червени флагове и най-добри практики“, публикуван на 20 декември 2017 г., и наръчника на OLAF от 2017 г. относно „Докладване на нередности при споделено управление“,

—	като взе предвид Специален доклад № 19/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Процедури за внос — неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“

—	като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело C-105/14: наказателно производство срещу Taricco и др. (10),

—	като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело C-42/17: наказателно производство срещу M.A.S. и M.B. (11),

—	като взе предвид решението на Общия съд по дело T-48/16, Sigma Orionis SA/Европейска комисия (12),

—

като взе предвид приемането на Регламент (ЕС) 2018/1541 на Съвета от 2 октомври 2018 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 904/2010 и (ЕС) 2017/2454 по отношение на мерките за засилване на административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност, с цел увеличаване на капацитета на държавите членки за справяне с най-вредните схеми за измами с ДДС и за намаляване на несъответствието в приходите от ДДС,

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — събиране на средства и активи от трети държави в случаи на измама (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава. Многогодишна финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.“ (COM(2018)0321),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2018 г. относно борбата срещу митническите измами и защитата на собствените ресурси на ЕС (14),

—	като има предвид продължаващото прилагане на програмата „Херкулес III“ (15),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0103/2020),

А.	като има предвид, че Комисията в сътрудничество с държавите членки изпълнява бюджета на Съюза, от който през 2018 г. 74 % бяха изпълнени при споделено управление;

Б.	като има предвид, че Комисията следва да изпълнява съответните си отговорности при споделено управление, свързани с надзор, контрол и одит;

В.	като има предвид, че съгласно член 63 от Финансовия регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 при извършването на задачи по изпълнението на бюджета държавите членки следва да вземат всички необходими мерки за предотвратяване, откриване и коригиране на нередностите и измамите;

Г.	като има предвид, че с цел защита на финансовите интереси на Съюза държавите членки следва да извършват предварителен и последващ контрол, да събират недължимо изплатени средства и да образуват съдебни производства във връзка с това, ако е необходимо;

Д.

като има предвид, че доброто финансово управление и защитата на финансовите интереси на ЕС са основни принципи на политиката на ЕС в областта на изпълнението на бюджета, чиято цел е да се повиши доверието на гражданите, като се гарантира, че парите на данъкоплатците се използват правилно и бюджетът на ЕС се изпълнява ефективно;

Е.	като има предвид, че доброто разходване на публични средства и защитата на финансовите интереси на ЕС допринасят за ефективното управление на бюджета на ЕС;

Ж.

като има предвид, че член 310, параграф 6 от ДФЕС гласи, че „Съюзът и държавите членки, в съответствие с член 325, се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която може да накърни финансовите интереси на Съюза.“; като има предвид, че член 325, параграф 2 от ДФЕС гласи: „Държавите членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси.“; като има предвид, че член 325, параграф 3 от ДФЕС гласи, че „държавите членки координират действията си, насочени към защита на финансовите интереси на Съюза срещу измамата“ и че „те организират заедно с Комисията тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти“; като има предвид, че съгласно член 325, параграф 4 от ДФЕС с Европейската сметна палата трябва да бъдат провеждани консултации относно всякакви мерки, които предстои да бъдат приети от законодателя в областта на предотвратяването и борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС;

З.

като има предвид, че бюджетът на ЕС подпомага споделените цели и способства за справяне с общите предизвикателства, и като има предвид, че доброто изпълнение е предпоставка за постигане на резултати, а приоритетите, опростяването и редовното оценяване на приходите, разходите, резултатите и въздействието чрез одити на изпълнението са съществени елементи на основаното на резултати бюджетиране;

И.

като има предвид, че ЕС има задължение да предприема действия в сферата на политиките за борба с корупцията в рамките на установените от ДФЕС граници; като има предвид, че в член 67 от ДФЕС е предвидено задължението на Съюза да гарантира високо равнище на сигурност, включително чрез предотвратяване и борба с престъпността и сближаване на законовите разпоредби в областта на наказателното право; като има предвид, че съгласно член 83 от ДФЕС корупцията е посочена като едно от особено тежките престъпления с трансгранично измерение, което има отрицателно отражение върху финансовите интереси на ЕС;

Й.	като има предвид, че измамите, свързани с европейските фондове, са едно от средствата, чрез които престъпните организации проникват в икономиката, като вредят също така на икономическата свобода и на свободната конкуренция;

К.

като има предвид, че е необходимо да се предприемат подходящи действия във връзка с многообразието от правни и административни системи в държавите членки, за да се даде възможност за по-координирани действия на ЕС с цел предотвратяване на нередностите и борба с измамите; като има предвид, че Комисията следва да увеличи допълнително усилията си за борба с измамите и да продължи да ги полага ефективно, за да се постигнат още по-конкретни и по-задоволителни резултати;

Л.	като има предвид, че корупцията представлява сериозна заплаха за финансовите интереси на Съюза, но и за демокрацията и доверието в публичната администрация;

М.	като има предвид, че събираният от държавите членки ДДС е важен източник на приходи за националните бюджети и че през 2018 г. собствените ресурси на база ДДС са съставлявали 11,9 % от общия бюджет на ЕС;

Н.

като има предвид, че систематичните и институционализирани случаи на корупция в някои държави членки сериозно вредят на финансовите интереси на ЕС, като същевременно съставляват заплаха за демокрацията, основните права и принципите на правовата държава; като има предвид, че в Специален доклад 470 на Евробарометър относно корупцията, публикуван през 2017 г., се заявява, че като цяло възприятията и нагласите към корупцията остават стабилни в сравнение с 2013 г., което сочи, че не са показани конкретни резултати от гледна точка на подобряването на доверието на гражданите на ЕС в техните институции;

Откриване и докладване на нередности

приветства 30-ия годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите, както и постигнатия през последните три десетилетия напредък при създаването и развитието на законодателните основи и институционалната рамка (OLAF и Европейската прокуратура) за борба с измамите и нередностите на равнището на ЕС, при установяването на сътрудничество между държавите членки и между тях и Комисията и при постигането на резултати по отношение на защитата на бюджета на ЕС, които не биха били възможни без съвместните усилия на институциите на ЕС и националните органи;

наблюдава с голяма тревога постоянното изменение на методите за измама и новите модели на измама със силно транснационално измерение и с трансгранични схеми за измама (например измами при насърчаването на селскостопански продукти; фиктивни дружества; избягване на мита чрез занижаване на стойността на текстилни изделия и обувки, които влизат в Съюза и преминават през митническото оформяне в няколко държави членки; електронна търговия: увеличаване на трансграничното измерение на измамите по отношение на разходната част; както и фалшифициране), което се отразява отрицателно на приходната част на бюджета на ЕС и изисква нов координиран отговор на равнището на ЕС и на национално равнище;

отбелязва, че броят на докладваните през 2018 г. нередности — свързани и несвързани с измами (общо 11 638 случая) — е бил с 25 % по-нисък, отколкото през 2017 г. (15 213 случая), и че тяхната стойност е останала стабилна в сравнение с предходната година (2,5 милиарда евро през 2018 г., срещу 2,58 милиарда евро през 2017 г.);

посочва, че не всички нередности са свързани с измами и че трябва да се прави ясно разграничение между допуснатите грешки;

припомня, че броят на докладваните нередности, свързани с измами, и свързаните с тях суми, не са пряк показател за равнището на измамите, засягащи бюджета на ЕС, нито за равнището им в дадена държава членка; отбелязва, че е неясно колко нередности, свързани с измами, всяка година остават недокладвани от Комисията, и по-специално от държавите членки; отбелязва, че това затруднява Парламента при извеждането на полезни заключения относно ефективността на предприеманите от Комисията дейности за противодействие на измамите; във връзка с това призовава Комисията да разработи методика за подобряване на надеждността и предоставяне на по-точни оценки на мащаба на измамите в ЕС; отбелязва, че нередности, свързани с измами, са засегнали 0,71 % от плащанията през 2018 г. и 0,65 % от брутната сума на събраните за 2018 г. традиционни собствени ресурси; отбелязва също така, че несвързани с измами нередности са засегнали 0,58 % от плащанията през 2018 г. и 1,78 % от брутната сума на събраните за 2018 г. традиционни собствени ресурси;

отбелязва със загриженост заключението на Европейската сметна палата, че Комисията не познава достатъчно мащабите, естеството и причините за измамите; отново призовава Комисията да създаде единна система за събиране на съпоставими данни от държавите членки относно нередностите и случаите на измама, за да стандартизира процеса на докладване и да осигури качеството и съпоставимостта на предоставяните данни;

призовава освен това Комисията да извърши всеобхватни проверки, за да гарантира пълната прозрачност и качеството на данните, докладвани от държавите членки в Системата за управление на нередностите (СУН);

отбелязва, че броят на нередностите, докладвани като измами през 2018 г. (1 152 случая), е останал на същото равнище в сравнение с 2017 г.; изразява съжаление обаче, че съответните суми са се увеличили значително със 183 %, което е основание за сериозна загриженост; това увеличение се дължи до голяма степен на две нередности, свързани с измами, засягащи разходите в рамките на политиката на сближаване; подчертава необходимостта тези големи суми да бъдат възстановени възможно най-скоро;

отбелязва факта, че броят на несвързаните с измами нередности, регистрирани през 2018 г., е отбелязал спад от 27 % (10 487 случая), докато съответните финансови суми са намалели с 37 % до 1,3 милиарда евро;

10.

изразява голямо съжаление и посочва факта, че много държави членки нямат специални закони срещу организираната престъпност, а същевременно участието на тази престъпност в трансгранични дейности и сектори, засягащи финансовите интереси на ЕС, като например контрабанда или фалшифициране на валута, непрекъснато се увеличава;

11.

призовава за по-тясно сътрудничество между държавите членки по отношение на обмена на информация с цел както да подобрят събирането на данните, така и да повишат ефективността на проверките и да гарантират правата и свободите на гражданите; припомня ролята на Комисията при координиране на сътрудничеството между държавите членки; призовава Комисията да помага при координирането на създаването на единна система за събиране на данни за нередностите и случаите на измами от държавите членки;

12.

призовава Европейската сметна палата да включва непрекъснато в одитните си извадки институции и управляващи органи, които са отговорни в случаи на умишлена злоупотреба със средства;

13.

счита, че е тревожно, че за да се намали административната тежест за органите на държавите членки, Регламентът за общоприложимите разпоредби (ЕС) № 1303/2013 изисква да се докладват само свързани или несвързани с измама нередности на стойност над 10 000 EUR от вноски от ЕСИФ; припомня, че в областта на селското стопанство и Европейския социален фонд съществуват голям брой плащания много под прага от 10 000 EUR, които се предоставят под формата на плащания, свързани с права на плащане (които зависят от изпълнението на определени условия), и в резултат на това има потенциално неправомерни плащания под прага за докладване, които не са докладвани; отбелязва обаче констатацията на Европейската сметна палата в нейните годишни доклади за 2017 г. и 2018 г., че при плащанията, свързани с права на плащане, вероятността от грешки е по-малка, отколкото при възстановяването на разходи, което е методът на плащане за проекти над 10 000 EUR;

14.

решително осъжда злоупотребата в големи мащаби с европейските структурни и инвестиционни фондове от страна на високопоставени правителствени служители в Чешката република и от други публични участници в Унгария, Гърция, Полша, Румъния и Италия; отбелязва, че подобни измами са за сметка на дребните семейни предприятия, които имат най-голяма нужда от субсидии;

15.

решително осъжда злоупотребата със средства от Кохезионния фонд; изразява съжаление, че средствата от ЕС, засегнати от финансови корекции във връзка със свързани с измами нередности, могат да се използват повторно без каквито и да е допълнителни последици или ограничения; счита, че тази система застрашава финансовите интереси на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да наблюдава отблизо повторното използване на средства от ЕС и да обмисли разработване на система, при която корекциите се придружават и от ограничения за по-нататъшното използване;

16.

припомня изискванията за прозрачност за общата селскостопанска политика и за политиката на сближаване, които задължават отговорните органи на държавите членки да поддържат обществено достъпен списък на крайните бенефициенти; призовава държавите членки да публикуват тези данни в единен машинночетим формат и да гарантират оперативната съвместимост на информацията; призовава Комисията да събере и обобщи данните и да публикува списъци с най-големите бенефициенти от всеки фонд във всяка държава членка;

17.

настоява Комисията да предложи специален механизъм за подаване на жалби на равнището на Съюза в подкрепа на земеделските стопани или бенефициентите, които се сблъскват, например, с порочни практики на заграбване на земя, нарушения от страна на национални органи, натиск от престъпни структури или организираната престъпност, или в подкрепа на лица, които са подложени на принудителен или робски труд, като им се осигури възможността за ускорено внасяне на жалби до Комисията, по които тя следва да извършва проверки в неотложен порядък;

18.

подчертава, че понастоящем Европейската комисия не предприема достатъчно действия за справяне с този вид измами; настоятелно призовава Комисията да осъществява ефективен контрол в съчетание с прилагането на задължителни мерки; отбелязва, че Европейската прокуратура следва да играе съществена роля при извършването на трансгранични проучвания, откриването и докладването на случаи на измами и изправянето на измамниците пред правосъдието;

Приходи — собствени ресурси

19.

отбелязва увеличаването на броя на регистрираните случаи на измами за събраните традиционни собствени ресурси с 1 % (до 473 през 2018 г.) и изразява съжаление във връзка с увеличението от 116 % на съответните финансови средства;

20.

отбелязва, че броят на нередностите, докладвани като несвързани с измами за 2018 г., е с 10 % по-нисък от средната стойност за периода 2014 — 2018 г., но изразява съжаление във връзка с факта, че засегнатата сума е със 17 % по-висока;

21.

изразява силна загриженост, че според „бързите“ статистически оценки на Комисията несъответствието в приходите от ДДС през 2018 г. възлиза на приблизително 130 милиарда евро, което съставлява повече от 10 % от общите очаквани приходи от ДДС, както и че според оценки на Комисията случаите на вътреобщностни измами с ДДС струват на Съюза около 50 милиарда евро годишно; изразява съжаление за загубата на 5 милиарда евро годишно от доставки на стоки с ниска стойност от трети държави;

22.

приветства приемането на Директивата за защита на финансовите интереси, в която се изясняват въпросите, свързани с трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ между държавите членки, Евроюст, Европейската прокуратура и Комисията в сферата на борбата с измамите с ДДС;

23.

отново заявява позицията си, че правомощията на OLAF в областта на разследванията, свързани с данъка върху добавената стойност, не бива да бъдат ограничавани по никакъв начин или обвързвани с каквито и да е допълнителни административни условия; призовава Съвета да вземе под внимание позицията на Парламента по този въпрос по време на преговорите по Регламента относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите, по отношение на сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на OLAF;

24.

подчертава важната роля на OLAF в разследванията в областта на ДДС; приветства изменението на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (16), което беше прието през 2018 г. и с което бяха въведени мерки за засилване на капацитета на националните данъчни администрации за проверка на трансграничните доставки, бяха разширени правомощията на OLAF да улеснява и координира разследвания на измами с ДДС и бяха предприети действия във връзка с най-вредните схеми за измами с ДДС и във връзка с намаляването на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС;

25.

приветства изменения Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета с оглед максимално увеличаване на потенциала на новия софтуер за анализ на операциите в мрежа (TNA) за разкриване на мрежи за измами в целия ЕС; с цел засилване на сътрудничеството и обмена на информация между националните данъчни органи с оглед по-добро откриване и бързо прихващане на верижни измами с ДДС; призовава за мерки за пълно гарантиране на защитата на данните на икономическите оператори, които са обект на разследване, изброени в новия софтуер TNA;

26.

приветства въвеждането на мерки за обмена на относими данни, считано от 2020 г., за митнически режим 42 и митнически режим 63 между националните данъчни органи, което позволява извършването на кръстосана проверка на номерата по ДДС, стойността на внасяните стоки, вида на стоките и т.н. от държавата членка на внос и държавата членка на клиента;

27.

подчертава, че е от значение да се даде приоритет на разработването на национални стратегии за борба с измамите (НСБИ) от всички държави членки;

28.

подчертава сериозността на измамите по отношение на ДДС, по-специално така наречените „верижни измами“, които водят до неплащане на ДДС на съответните данъчни органи от страна на липсващия търговец, дори и да е бил приспаднат от клиента;

29.

отбелязва, че слънчевите панели са били стоките, които са били най-силно засегнати от измами и нередности в парично изражение през 2018 г., какъвто беше и случаят през 2017 и 2016 г.; приветства проведените от Комисията проверки на място и подчертава важността на разследванията и координиращата роля на OLAF в тази област;

30.

приветства факта, че няколко държави членки са внедрили нови информационно-технологични инструменти, основани на риска подходи и инициативи за противодействие на предизвикателствата в областта на събирането на традиционните собствени ресурси; насърчава държавите членки да си сътрудничат в още по-голяма степен при съвместното използване на тези инструменти, подходи и инициативи, да обменят в още по-голяма степен добри практики и да засилят сътрудничеството в рамките на Еврофиск;

31.

изразява загриженост, че измамите при приходите посредством занижаването на стойността на стоки, внасяни в ЕС от трети държави, остават заплаха за финансовите интереси на ЕС; признава трансграничната електронна търговия със стоки като значителен източник на данъчни измами в ЕС, особено в случая с по-дребните стоки; призовава държавите членки да предприемат действия по въпросите, свързани с трансграничната електронна търговия, по-специално по отношение на потенциалната злоупотреба с облекченията за пратки с малка стойност, като изпълнят изцяло препоръките на Комисията в това отношение;

32.

отбелязва, че през декември 2018 г. Комисията представи нов план за действие за борба с незаконната търговия с тютюневи изделия, който се основава главно на оперативни мерки за правоприлагане;

33.

отбелязва, че нередностите, несвързани с измами, са били открити основно посредством проверки след митническото освобождаване, но подчертава важността на митническите проверки преди или по време на митническото освобождаване на стоките, както и на доброволните признания, за откриването на нередности;

34.

припомня още веднъж, че комбинацията от различни методи за откриване (контрол при митническото освобождаване на стоките, последващ контрол, инспекции от службите за борба с измамите и др.) е най-ефективна за откриване на измами и че ефективността на всеки метод зависи от съответната държава членка, от ефективното координиране на нейната администрация и от способността на съответните служби на държавите членки да контактуват помежду си;

35.

счита, че е тревожно, че някои държави членки редовно не докладват за нито един случай на измама; приканва Комисията да проучи положението, тъй като счита, че вероятността в тези държави членки да няма никакви измамни дейности е по-скоро ниска; призовава Комисията да извършва на случаен принцип проверки на място в тези държави;

36.

отбелязва, че средният процент на събиране на вземанията по случаите, докладвани като измами през периода 1989 — 2018 г., е бил около 41 %; отбелязва също така, че процентът на събиране на вземанията по случаите на измами, докладвани и открити през 2018 г., е бил 70 %, което е значително над средния процент; отново призовава Комисията да разработи стратегия за подобряване на процента на събиране на вземанията в тези случаи;

37.

отбелязва, че общият процент на събиране на вземанията по случаите, докладвани като несвързани с измами, през периода 1989 — 2018 г. е бил 72 %;

38.

отново призовава Комисията ежегодно да докладва сумата на собствените ресурси на ЕС, събрани в резултат на препоръките, формулирани от OLAF, и да оповестява сумите, които остава да бъдат събрани;

Разходи

39.

отбелязва намаляването с 3 % на броя на случаите (679 нередности, докладвани като свързани с измами през 2018 г.), засягащи разходите; при все това подчертава тревожния размер на обратната тенденция, която се наблюдава в съответните финансови средства (1,032 милиарда евро), което доведе до увеличение със 198 %;

40.

приветства намаляването с 4 % на регистрираните нередности, които не са свързани с измами, както и с 48 % за съответните финансови суми (844,9 милиона евро);

41.

приветства факта, че във връзка с разходната част някои държави членки са приели няколко оперативни мерки, като например въвеждането на информационно-технологични инструменти за оценяване на риска, оценки на риска от измама и обучителни курсове за повишаване на общата осведоменост относно измамите; призовава всички останали държави членки да увеличат усилията си за приемане на такива мерки възможно най-скоро;

42.

отбелязва отсъствието на нередности, докладвани като свързани с измами, в някои държави членки; призовава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки с цел повишаване на качеството и броя на проверките, както и да споделя най-добрите практики в борбата с измамите;

43.

подчертава значението на съответното управление и внимателното наблюдение на отпуснатите безвъзмездни средства по програмите на ЕСИ фондовете (европейските структурни и инвестиционни фондове, т.е. Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство, фонд „Убежище, миграция и интеграция“, ФЕПНЛ (Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица) и ЕФПГ (Европейски фонд за приспособяване към глобализацията) с цел ефективно неинфлационно бюджетиране на фондовете и избягване на измами;

44.

призовава Комисията, OLAF, Европейската прокуратура и държавите членки, по отношение на общата селскостопанска политика, при която през 2018 г. са били регистрирани 249 нередности, свързани с измами (-6 %), за общо 63,3 милиона евро (+10 %), и политиката на сближаване, при която през 2018 г. са били регистрирани 363 нередности, свързани с измами (+5 %), като общата сума възлиза на 959,6 милиона евро (+ 199 %), да приложат най-строгите мерки за борба с измамите с публични средства от бюджета на ЕС;

45.

отбелязва, че за ОСП за отчетните години 2014 — 2018 г. „нивото на измамите“, представляващо процента на случаите, които се определят като подозрения за измами и установени измами, спрямо общия брой докладвани нередности, възлиза на 10 % и че „размерът на измамите“ е около 23 % от общата финансова сума, засегната от нередности; отбелязва освен това, че „процентът на разкриване на измами“, представляващ процента на общата финансова сума, засегната от подозрения за измами и установени измами, спрямо общите разходи, е само 0,11 %, а „процентът на разкриване на нередности“, представляващ процента на общата финансова сума, засегната от нередности, спрямо общите разходи, е 0,37 %;

46.

по същия начин отбелязва, че „процентът на разкриване на измами“ за политиката на сближаване е само 0,86 %, а „процентът на разкриване на нередности“ е 0,34 %;

47.

отново посочва значението на прозрачността на разходите, като отправя искане за пълен достъп до информацията в случаите на европейско финансиране;

Стратегията на Комисията за борба с измамите

Европейска служба за борба с измамите (OLAF)

48.

отбелязва, че през 2018 г. OLAF започна 219 разследвания и завърши 167, като препоръча събиране на вземания на стойност 371 милиона евро; отбелязва също така, че в края на годината 414 разследвания бяха в ход;

49.

отбелязва разширяването на ролята на координационните служби за борба с измамите по отношение на насърчаването на ефективността на различните канали за трансгранично сътрудничество между националните органи, по-специално за справяне с митническите измами, а също така и за сътрудничество с OLAF;

50.

приветства приемането през април 2019 г. на стратегията на Комисията за борба с измамите (СКБИ), адаптирана към две съществени допълнения към законодателството на ЕС за борба с измамите, прието през 2017 г., т.е. Директивата за защита на финансовите интереси, която определя по-строги общи стандарти за наказателното законодателство на държавите членки за защита на финансовите интереси на ЕС, и регламента за създаване на Европейска прокуратура;

51.

изразява съжаление, че Комисията все още не е включила в годишната си работна програма предложение за инструмент за административна взаимопомощ по разходната част; счита, че подобна инициатива се вписва в разпоредбата на член 225 от Договора;

52.

припомня ключовата роля на OLAF и необходимостта от нейното по-нататъшно укрепване и осигуряване на ефективната ѝ координация с Европейската прокуратура;

53.

изразява съжаление, че за момента само дванадесет държави членки са приложили новата директива за защита на финансовите интереси на ЕС, други осем са я приложили частично, а останалите — все още не; отбелязва, че срокът за прилагане на новата директива за защита на финансовите интереси на ЕС вече е изтекъл на 6 юли 2019 г.; призовава Комисията да публикува възможно най-скоро списък на всички държави членки, които не са транспонирали директивата в срок; призовава всички оставащи държави членки да предприемат всички необходими мерки и да гарантират пълното и правилно транспониране на директивата във възможно най-кратък срок; призовава Комисията да следи отблизо процеса на транспониране във всички държави членки, както и да използва правомощията си за започване на производства за установяване на нарушение, когато държавите членки не спазват процеса на транспониране;

54.

припомня, че новата стратегия на Комисията за борба с измамите (СКБИ) обхваща: i) измами (включително измами с ДДС), корупция и присвояване, засягащи финансовите интереси на ЕС, както са определени в членове 3 и 4 от Директивата за защита на финансовите интереси; ii) други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, например престъпления, свързани със злоупотреба с процедури за възлагане на обществени поръчки, когато те засягат бюджета на ЕС; iii) нередности по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (доколкото са умишлени, но все още не са обхванати от престъпленията, посочени по-горе); и iv) сериозни нарушения на професионалните задължения на персонала или на членовете на институциите и органите на Съюза, както е посочено в член 1, параграф 4 от Регламента за OLAF и член 2, параграф 1, втора алинея от Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията за създаване на Европейска служба за борба с измамите (17);

55.

приветства новите приоритети на новата стратегия за борба с измамите, като например подобряване на разбирането на моделите на измами, профилите на измамниците и системните слабости, свързани с измами, засягащи бюджета на ЕС, както и оптимизацията на координацията, сътрудничеството и работните потоци за борбата с измамите, по-специално сред службите на Комисията и изпълнителните агенции;

56.

изразява съжаление, че едва единадесет държави членки са приели национални стратегии за борба с измамите (НСБИ); призовава всички останали държави членки да постигнат напредък във връзка с приемането на своите НСБИ; призовава Комисията да подтикне останалите държави членки да ускорят приемането на НСБИ; призовава Комисията да разглежда приемането на национални стратегии за борба с измамите като условие за достъп до европейските фондове;

57.

приветства новото предложение за Програмата на ЕС за борба с измамите за периода 2021 — 2027 г., която ще бъде изпълнявана от OLAF под нейното пряко управление; отбелязва, че Програмата на ЕС за борба с измамите включва i) разходната програма „Херкулес III“, която подкрепя дейности за борба с измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, ii) Информационната система за борба с измамите (AFIS), която представлява оперативна дейност, състояща се по същество от набор от митнически ИТ приложения, използвани в рамките на обща информационна система, управлявана от Комисията, и iii) Системата за управление на нередностите (СУН), която представлява сигурно електронно комуникационно средство, улесняващо изпълнението на задължението на държавите членки да докладват откритите нередности, включително измамите, и подпомагащо управлението и анализа на тези нередности;

58.

отбелязва, че Програмата на ЕС за борба с измамите и нейните нови приоритети се нуждаят от достатъчно финансиране, за да бъдат постигнати резултати; във връзка с това изразява загриженост относно предложението на председателя на Европейския съвет за намаляване на бюджета на Програмата на ЕС за борба с измамите от 156 милиона евро за периода 2014 — 2020 г. на 111 милиона евро за периода 2021 — 2027 г.;

59.

припомня необходимостта от включване на проактивни методи в националните стратегии за борба с измамите, които да гарантират не само разкриването на измамите, но и ефективното им предотвратяване;

Напредък със създаването на Европейска прокуратура

60.

отбелязва назначаването през 2018 г. на временен административен директор;

61.

подчертава, че създаването на Европейската прокуратура отбелязва съществено развитие в защитата на финансовите интереси на Съюза; подчертава важността на Европейската прокуратура в борбата с измамите, корупцията и тежките трансгранични измами с ДДС;

62.

приветства факта, че през 2018 г. Нидерландия и Малта решиха да се присъединят към Европейската прокуратура; отбелязва, че до края на октомври 2019 г. пет държави членки не са се присъединили към Европейската прокуратура; припомня обаче, че съгласно съображение 9 от Регламент (ЕС) 2017/1939 те могат да се присъединят по всяко време към това трансгранично сътрудничество; насърчава всички оставащи държави членки да се присъединят към Европейската прокуратура възможно най-скоро; призовава Комисията да насърчава активно и да стимулира членството в Европейската прокуратура сред държавите членки, които до момента проявяват нежелание, за да се гарантира ефективно и ефикасно трансгранично функциониране на цялата територия на ЕС;

63.

подчертава, че процедурата за подбор на европейския главен прокурор беше завършена през 2019 г.; приветства назначаването на г-жа Лаура Кодруца Кьовеши за първия европейски главен прокурор след процедура за подбор с участието на Европейския парламент, Съвета и независима група от експерти, избрани от Комисията;

64.

подчертава, че недостатъчното финансиране и кадрово обезпечаване на Европейската прокуратура по време на етапа на нейното изграждане е недопустимо; изразява дълбоко съжаление, че необходимите ресурси бяха значително подценени от Комисията; подчертава, че Европейската прокуратура трябва да обработва до 3 000 дела годишно от самото начало на функционирането си; подчертава, че Европейската прокуратура се нуждае от най-малко 76 допълнителни позиции и 8 милиона евро, за да започне да функционира пълноценно, както е предвидено, до края на 2020 г.; противопоставя се на принципа за прокурори на непълно работно време; изисква от държавите членки да назначат възможно най-скоро прокурори на пълно работно време; силно насърчава Комисията да представи проект на коригиращ бюджет;

65.

подчертава, че след създаването на Европейската прокуратура OLAF ще остане единствената служба, отговорна за защитата на финансовите интереси на ЕС в държавите членки, които решиха да не се присъединят към Европейската прокуратура; подчертава, че според становище № 8/2018 на Европейската сметна палата с предложението на Комисията за изменение на регламента за OLAF не се разрешава въпросът за слабата ефективност на административните разследвания на OLAF; подчертава, че е важно да се гарантира, че OLAF продължава да бъде силен и напълно функциониращ партньор на Европейската прокуратура;

66.

подчертава, че бъдещото сътрудничество между OLAF и Европейската прокуратура следва да се основава на тясно сътрудничество, ефективен обмен на информация и допълване, като същевременно се избягват двойната работа и конфликтите на компетентности; припомня, че Парламентът се противопоставя на намаляването на персонала на ОLAF с 45 позиции;

67.

призовава съзаконодателите да постигнат своевременно споразумение относно преразглеждането на Регламента за OLAF, за да се гарантира ясно разделение на правомощията между OLAF и Европейската прокуратура без припокриване, преди Европейската прокуратура да започне да функционира;

Области за подобрение

68.

Посочва две области, нуждаещи се от подобрение на първо място, за да се подобри оценката на риска от измами и управлението на риска от измами, Комисията и държавите членки следва да укрепят своя аналитичен капацитет, за да могат по-добре да откриват данните за моделите на измами, профилите на измамниците и слабостите в системите за вътрешен контрол на ЕС; на второ място, за да се гарантира последователност и да се оптимизира ефикасността и ефективността, оценката и управлението на рисковете от измами трябва да бъдат силно координирани и наблюдавани;

69.

подчертава, че връзката между корупцията и измамите в ЕС може да има отрицателно въздействие върху бюджета на ЕС; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията вече не счита за необходимо да публикува доклада относно борбата с корупцията; призовава също така Комисията да обмисли създаването на мрежа от органи за предотвратяване на корупцията в рамките на Европейския съюз;

70.

отново изтъква, че ефектът на „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ може да навреди на отношенията между институциите и представителите на интереси; призовава институциите на ЕС да разработят систематичен подход към това предизвикателство;

71.

отново призовава Комисията да създаде вътрешен механизъм за оценка на корупцията за институциите на ЕС;

72.

призовава Комисията да изготви общоевропейска стратегия за проактивно избягване на конфликти на интереси за всички финансови участници, изпълняващи бюджета на ЕС, като един от нейните основни приоритети;

73.

счита, че са необходими допълнителни инициативи за измерване на разликата между дължимите и събраните мита и за разработване на ефективна методология за такова измерване, поне за нейните основни елементи;

74.

освен това счита, че митническият контрол следва да бъде адаптиран към новите рискове от измами и към бързото разрастване на трансграничната търговия, което се улеснява от електронната търговия, както и от бизнеса без документи на хартиен носител;

75.

отбелязва, че разрастването на електронната търговия изправя данъчните органи пред сериозни предизвикателства, например липсата на облагаема идентификация на продавача в ЕС, както и регистрацията на декларациите за ДДС значително под реалната стойност на декларираните трансакции;

76.

подчертава, че една система, която позволява на органите да обменят информация, би улеснила извършването на кръстосана проверка на счетоводни записи за трансакции между две или повече държави членки, с цел предотвратяване на трансгранични измами по отношение на структурните и инвестиционните фондове, като по този начин се гарантира хоризонтален и всеобхватен подход към защитата на финансовите интереси на държавите членки; отново отправя искане към Комисията да представи законодателно предложение относно административната взаимопомощ в онези области на разходване на фондове на ЕС, където не е предвидена такава разпоредба;

77.

изразява загриженост относно риска от занижаване на стойността на стоки чрез електронна търговия от трети държави; приветства предприетите от OLAF мерки за решаване на проблема за измамите с ДДС при електронната търговия;

78.

припомня, че Комисията няма достъп до информацията, обменяна между държавите членки, с цел предотвратяване и борба с вътреобщностната измама с липсващ търговец, наричана обикновено „верижна измама“; счита, че Комисията следва да има достъп до Eurofisc с цел по-добър контрол, оценка и усъвършенстване на обмена на данни между държавите членки; призовава всички държави членки да участват във всички области на дейност на Eurofisc, така че да улеснят и ускорят обмена на информация със съдебните и правоприлагащите органи, например Европол и OLAF, както препоръчва Европейската сметна палата; призовава държавите членки и Съвета да предоставят на Комисията достъп до тези данни с цел насърчаване на сътрудничеството, укрепване на надеждността на данните и провеждане на борба с трансграничната престъпност;

79.

приканва OLAF да информира Парламента за резултатите от своите разследвания във връзка с вноса чрез електронна търговия на облекла с ниска стойност; призовава Комисията и държавите членки да следят сключваните в рамките на електронната търговия сделки в които участват продавачи, намиращи се извън ЕС, които не декларират ДДС (напр. чрез неправомерно представяне на стоките като мостри) или които умишлено занижават стойността на стоките, за да намалят или избегнат дължимия ДДС;

80.

подчертава необходимостта от преодоляване на някои недостатъци на настоящата система на ЕС за правоприлагане в областта на борбата с измамите, по-специално по отношение на събирането на точни данни относно свързаните и несвързаните с измами нередности;

81.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват и, където е възможно, да подобряват общите методи за докладване, за да предоставят изчерпателна и съпоставима информация относно равнището на установени измами при разходването на средства на ЕС;

82.

призовава Комисията да гарантира ефективността на информационната система, известна като „Система за управление на нередностите“ (СУН), управлявана от OLAF, така че всички компетентни органи да докладват своевременно информация относно наказателни разследвания, свързани с измами, засягащи финансовите интереси на ЕС;

83.

посочва, че пълната прозрачност при отчитането на разходите е от съществено значение, особено по отношение на инфраструктурните дейности, финансирани пряко чрез фондове или финансови инструменти на ЕС; призовава Комисията да предостави на гражданите на ЕС пълен достъп до информацията за съфинансираните проекти;

84.

припомня на държавите членки, че работата в сътрудничество с Комисията е необходима, за да се гарантира ефективно изразходване на средствата и да се оценяват резултатите;

85.

отбелязва, че в областта на споделеното управление Комисията няма правомощието да задейства отстраняването на ненадеждни икономически оператори от възможността за получаване на финансиране от ЕС, когато органите на държавите членки не направят това; призовава държавите членки да докладват незабавно за свързани с измами нередности в СУН и да използват по най-добрия начин системата за ранно откриване и отстраняване;

86.

настоява държавите членки да използват ефективно инструмента за предотвратяване на измами, предлаган от базата данни ARACHNE, като представят актуални данни и използват възможностите, които големите информационни масиви предлагат за предотвратяване на измамите и неправомерното използване на средствата на ЕС; призовава Комисията да обмисли въвеждане на задължително използване на ARACHNE;

87.

подчертава ролята и отговорността на държавите членки за изпълнението на споразуменията за административно сътрудничество, ефективността на контрола, събирането на данни и мониторинга по спазването на регулаторната рамка от търговците;

88.

призовава Комисията да предвиди сериозна правна защита на разследващите журналисти, аналогична на тази, предвидена за лицата, сигнализиращи за нередности;

Обществени поръчки

89.

отбелязва, че значителна част от публичните инвестиции се осъществяват чрез възлагане на обществени поръчки (2 трилиона евро годишно); подчертава ползите от електронните обществени поръчки в борбата с измамите, като например икономии за всички страни, по-голяма прозрачност, опростени и съкратени процедури;

90.

изразява съжаление във връзка с факта, че само няколко държави членки използват нови технологии за всички основни етапи от процеса на възлагане на обществени поръчки (електронно уведомяване, електронен достъп до тръжните документи, електронно подаване, електронно оценяване, електронно възлагане, електронно поръчване, електронно фактуриране, електронно плащане); призовава държавите членки да осигурят онлайн достъп в машинночетим формат до всички формуляри в процеса на възлагане на обществени поръчки, както и до обществено достъпни регистри на договорите

91.

приветства графика на Комисията за въвеждане на електронни обществени поръчки в ЕС и призовава Комисията да се придържа към него;

Цифровизация

92.

призовава Комисията да изготви рамка за цифровизацията на всички процеси на изпълнение на политиките на ЕС (покани за представяне на предложения, прилагане, оценка, изпълнение, плащане), която да бъде приложена от всички държави членки;

93.

призовава Комисията да разработи стимули за създаване на електронен профил на възлагащите органи за онези държави членки, в които такива профили не съществуват;

94.

приветства решението на ЕС най-накрая да се присъедини към Групата държави срещу корупцията (GRECO) като наблюдател; призовава Комисията да поднови възможно най-скоро преговорите с GRECO, за да оцени своевременно дали ЕС изпълнява Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC) и да създаде вътрешен механизъм за оценка на институциите на ЕС;

Международно сътрудничество

95.

взема предвид влизането в сила на 1 септември 2018 г. на споразумението между ЕС и Норвегия относно административното сътрудничество и помощта при събиране на вземания в областта на ДДС;

96.

приветства организирането на годишния семинар (състоял се в Босна и Херцеговина през юни 2018 г.) за органите партньори в страните кандидатки и потенциални кандидатки за най-добри практики при успешни разследвания на измами, както и на семинара, проведен в Украйна през юли 2018 г. с участието на всички съответни служби за борба с измамите, в рамките на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна;

97.

силно насърчава Комисията, OLAF и всички останали институции и органи на Съюза, на които е възложено да защитават неговите финансови интереси, да се ангажират активно и да си сътрудничат с партньорски органи в държавите кандидатки, потенциални кандидатки и членки на Източното партньорство, като насърчават мерки за ефективно справяне с евентуални случаи на измами; призовава Комисията да разработи специфични и редовни механизми за ефективно предотвратяване и борба с измамите със средства на ЕС в тези държави;

98.

приветства подписването от OLAF на две споразумения за административно сътрудничество с Африканската банка за развитие и със Службата на главния инспектор на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID);

99.

посочва проблемите, свързани с прилагането от трети държави на Рамковата конвенция за контрол на тютюна („Протокола към РККТ“);

100.

настоятелно призовава агенциите на Европейския съюз, по-специално Европол, Евроюст и OLAF, да си сътрудничат все по-тясно с националните органи с цел по-ефективно разкриване на измамите;

101.

подчертава важната роля на лицата, сигнализиращи за нередности, за предотвратяването, разкриването и докладването на измами; подчертава необходимостта от защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и от насърчаване на разследващата журналистика посредством правни средства както в държавите членки, така и в Съюза; приветства новата директива на ЕС относно подаването на сигнали за нередности, с която от декември 2021 г. ще се предоставя защита на лицата от частния или публичния сектор, които съобщават за нарушения; призовава Комисията да следи отблизо и да подпомага държавите членки, за да гарантира пълното, правилно и своевременно транспониране на директивата;

102.

счита, че разследващата журналистика играе съществена роля за стимулиране на необходимото равнище на прозрачност в ЕС и държавите членки и че тя трябва да бъде насърчавана и подкрепяна с правни средства както от държавите членки, така и в рамките на ЕС; призовава Комисията да разработи всеобхватни мерки за защита на разследващата журналистика, в това число механизъм за бързо реагиране за журналисти в беда и ефективно законодателство относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

103.

подчертава централната роля на прозрачността за предотвратяване и ранно откриване на случаи на измами и конфликт на интереси; призовава всички държави членки да увеличат усилията си за повишаване на бюджетната прозрачност, като гарантират, че данните във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки и възлагането на публично финансирани договори са налични и лесно достъпни за широката общественост;

Правила за прозрачност и хоризонтални разпоредби

104.

приветства приемането на регламента „Омнибус“ и очаква с него да се намали драстично процента на измами за политиките в областта на селското стопанство и сближаването, като същевременно се опростят финансовите правила на ЕС;

105.

приканва държавите членки да засилят чрез мрежата Еврофиск обмена на информация относно възможни измамни дружества и трансакции; припомня, че обменът на информация и достъпът до нея от страна на съдебните и разследващите органи, при спазване на правилата за защита на личните данни, е от съществено значение в борбата с измамите и организираната престъпност;

106.

признава значението на член 61 от Финансовия регламент и съдържащата се в него нова и разширена дефиниция на конфликтите на интереси за всички финансови участници, изпълняващи бюджета на ЕС в различните видове управление, включително на национално равнище;

107.

призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да се бори с всички форми на конфликти на интереси и да прави редовна оценка на превантивните мерки, предприети от държавите членки за тяхното избягване; призовава Комисията да предложи общи насоки за избягването на конфликти на интереси на високопоставени политици;

108.

посочва, че много държави членки нямат специални закони срещу организираната престъпност, а същевременно участието на тази престъпност в трансгранични дейности и сектори, засягащи финансовите интереси на ЕС, непрекъснато се увеличава;

109.

настоятелно призовава Съвета да приеме общи етични стандарти по всички въпроси, свързани с конфликтите на интереси, и да настоява за обща позиция по въпроса във всички държави членки; подчертава, че предвид широкоразпространените проблеми с конфликти на интереси при разпределението на средства на Съюза за селскостопанското стопанство и сближаването, не е приемливо членовете на Европейския съвет и на Съвета на ЕС, както и членовете на техните семейства да вземат участие в решения относно бъдещата МФР или разпределението на националните бюджети в случай, че по някакъв начин могат лично да се облагодетелстват от тези решения;

110.

припомня важността на „периодите на прекъсване“ за бивши служители на институции или агенции на Съюза, тъй като ситуациите на конфликти на интереси, на които не е обърнато внимание, може да компрометират прилагането на високи етични стандарти в рамките на европейската администрация; подчертава, че член 16 от Правилника за длъжностните лица дава възможност на институциите и агенциите на Съюза да откажат искането на бивше длъжностно лице за заемане на конкретно работно място, ако ограниченията не са достатъчни, за да се защитят законните интереси на институциите; призовава също така администрацията на ЕС стриктно да публикува оценката си на всеки случай, както се изисква от Правилника за длъжностните лица;

111.

отново заявява позицията си за необходимостта от ясно правно основание, даващо възможност на OLAF да получи достъп до информация за банкови сметки чрез съдействието на националните компетентни органи и да разглежда измами с ДДС, изразена във връзка с преразглеждането на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013;

o o

112.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Надзорния съвет на OLAF и Европейската прокуратура.

(1) OLAF, „Деветнадесети доклад на Европейската служба за борба с измамите, 1 януари — 31 декември 2018 г.“, 2019 г.

(2) ОВ C 340, 8.10.2019 г., стр. 1.

(3) ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1.

(4) ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29.

(5) ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1.

(6) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(7) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(8) ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.

(9) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 56.

(10) Решение на Съда (голям състав) от 8 септември 2015 г. по дело C-105/14, наказателно производство, образувано срещу Ivo Taricco и др., ECLI:EU:C:2015:555.

(11) Решение на Съда (голям състав) от 5 декември 2017 г. по дело C-42/17, наказателно производство, образувано срещу M.A.S. и M.B.,ECLI:EU:C:2017:936.

(12) Решение на Общия съд от 3 май 2018 г. по дело T-48/16, Sigma Orionis SA/Европейска комисия, ECLI:EU:T:2018:245.

(13) Приети текстове, P8_TA(2018)0419.

(14) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 50.

(15) Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/ЕО (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 6).

(16) ОВ L 268, 12.10.2010 г., стp. 1.

(17) ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 20.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/48

P9_TA(2020)0193

Хуманитарното положение във Венесуела и кризата с бежанците и миграцията

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно хуманитарното положение във Венесуела и кризата с бежанците и миграцията (2019/2952(RSP))

(2021/C 371/06)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюцията от 16 януари 2020 г. относно положението във Венесуела след незаконното избиране на нов председател и ново Бюро на Националното събрание (парламентарен преврат) (1),

—	като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност (ЗП/ВП) от 1 април 2020 г. относно предложението на САЩ и положението във връзка с пандемията от коронавирус във Венесуела,

—	като взе предвид изявлението на експертите на ООН по правата на човека от 30 април 2020 г. относно извънредната ситуация в областта на здравеопазването във Венесуела,

—	като взе предвид предупреждението на експертите на ООН по правата на човека от 6 май 2020 г. във връзка с опустошителното въздействие на хуманитарната и икономическа криза на страната върху правата на човека,

—	като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН Мишел Башле относно правата на човека във Венесуела от 2 юли 2020 г.,

—	като взе предвид съвместното съобщение за медиите на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и на Международната организация по миграция (МОМ) от 1 април 2020 г. относно положението на бежанците и мигрантите от Венесуела по време на кризата, причинена от COVID-19,

—	като взе предвид изявленията на Генералния секретариат на Организацията на американските държави относно положението във Венецуела от 5 януари 2020 г. и от 26 юни 2020 г.,

—	като взе предвид изявленията на Групата от Лима от 20 февруари, 2 март, 2 април и 16 юни 2020 г.,

—	като взе предвид изявленията на ЗП/ВП от 4 и 16 юни 2020 г. относно последните събития във Венесуела,

—	като взе предвид изявлението на своята комисия по външни работи от 11 юни 2020 г. относно неотдавнашните атаки срещу Националното събрание на Венесуела,

—	като взе предвид изявленията на Международната контактна група от 16 юни 2020 г. относно подроненото доверие в избирателния орган на Венесуела и от 24 юни 2020 г. относно влошаващата се политическа криза във Венесуела,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/898 на Съвета от 29 юни 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (2), с което бяха включени 11 водещи венесуелски длъжностни лица в списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки,

—	като взе предвид международната донорска конференция за солидарност с венесуелските бежанци и мигранти от 26 май 2020 г.,

—	като взе предвид Конституцията на Венесуела,

—	като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—	като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че от години Европейският съюз и неговите държави членки подкрепят населението на Венесуела и общностите, приемащи бежанци; като има предвид, че на 26 май 2020 г. Европейският съюз и правителството на Испания с подкрепата на ВКБООН и МОМ свикаха международна конференция на донорите за солидарност с венесуелските бежанци и мигранти; като има предвид, че международните донори поеха ангажимент за общо 2,544 милиарда евро, от които едва 595 милиона евро под формата на преки безвъзмездни средства, като останалите са само заеми, обвързани с условия; като има предвид, че по време на конференцията някои от кредитополучателите изразиха загриженост във връзка с бюрократичните трудности и сложността на регулаторната рамка, пред които са били изправени при получаване на заемите; като има предвид, че сумата от 595 милиона евро преки безвъзмездни средства едва ще покрие годишните потребности в резултат на последиците от подобна безпрецедентна криза в съседните на Венесуела държави; като има предвид, че международната общност трябва да намери новаторски решения за освобождаване на други възможни финансови ресурси, за да помогне на гражданите на Венесуела да се справят с неотложните си потребности извън хуманитарната помощ и помощта за дългосрочно сътрудничество;

Б.	като има предвид, че помощта от ЕС възлиза на над 319 милиона евро, както в самата Венесуела, така и извън нея; като има предвид, че 156 милиона евро са предназначени за хуманитарна помощ, 136 милиона евро за развитие и 27 милиона евро за стабилност и мир;

В.

като има предвид, че и без това голямата политическа, икономическа, институционална, социална и многостранна хуманитарна криза във Венесуела се влоши значително и се утежни още повече по време на пандемията; като има предвид, че увеличилият се недостиг на лекарства и храни, масовите нарушения на правата на човека, хиперинфлацията, политическото потисничество, корупцията и насилието застрашават живота на хората и ги принуждават да бягат от страната;

Г.	като има предвид, че все по-голям брой хора във Венесуела, по-специално уязвимите групи, като жени, деца и болни хора, страдат от недохранване вследствие на ограничен достъп до качествени здравни услуги, лекарства, храна и вода;

Д.

като има предвид, че националната здравна система на Венесуела е значително отслабена поради нейното неправилно управление от страна на режима, което доведе до критичен недостиг на лекарства и липса на налично медицинско обслужване; като има предвид, че данните във връзка с пандемията от COVID-19, предоставени от режима, не са правдоподобни и не се ползват с доверие нито във Венесуела, нито от страна на международната общност;

Е.

като има предвид, че настоящата многостранна криза във Венесуела предизвиква най-голямото разселване на население, наблюдавано някога в региона; като има предвид, че около пет милиона граждани на Венесуела са избягали от страната, като 80 % от тях са разселени в държави от региона; като има предвид, че според ВКБООН кризата с бежанците от Венесуела е втората по големина в света след кризата в Сирия; като има предвид, че се очаква до края на 2020 г. общият брой на хората, бягащи от влошаващите се условия във Венесуела, да надхвърли 6,5 милиона;

Ж.

като има предвид, че според ВКБООН броят на гражданите на Венесуела, търсещи убежище в световен мащаб, е нараснал с 2 000 %; като има предвид, че 650 000 лица са подали молби за предоставяне на убежище из целия свят, а около два милиона са получили разрешения за пребиваване от други държави в Северна и Южна Америка; като има предвид, че 12 % от населението са избягали от страната и средно 5 000 души продължават да я напускат всеки ден;

З.

като има предвид, че настоящата извънредна ситуация в областта на общественото здраве в световен мащаб утежни и без това вече отчайващото положение на много бежанци и мигранти от Венесуела, както и положението на приемащите ги държави; като има предвид, че много бежанци и мигранти зависят от недостатъчна надница, за да покрият основните потребности, като подслон, храна и здравни грижи;

И.	като има предвид, че според първоначалните доклади относно опустошителните последици на пандемията за системата на здравеопазването на страната болниците са запълнени с пациенти, заразени с коронавирус, и са заразени десетки здравни работници;

Й.

като има предвид, че нелегитимният Върховен съд на Венесуела, контролиран от режима на Николас Мадуро, одобри необосновано назначаването на Луис Пара за председател на Националното събрание на 26 май 2020 г.; като има предвид, че незаконната сесия, която се проведе през януари 2020 г., не зачита нито правната процедура, нито демократичните конституционни принципи, като възпрепятства, в някои случаи със сила, мнозинството от демократично избраните представители да присъстват по време на сесията и по този начин да гласуват; като има предвид, че незаконното решение, произтичащо от тази нелегитимна парламентарна сесия, накара Съвета на ЕС да наложи санкции на още 11 длъжностни лица поради ролята им в подкопаването на демокрацията и върховенството на закона, включително на Луис Пара и Хуан Хосе Мендоса, председател на Конституционната колегия на Върховния съд; като има предвид, че Хуан Гуайдо изключи свое участие в каквото и да било преходно правителство и че Мадуро не може да бъде част от такова правителство;

К.

като има предвид, че на 13 юни 2020 г. нелегитимният Върховен съд отново назначи нови членове на Националния избирателен съвет, въпреки че не разполага със законови правомощия за това; като има предвид, че съгласно членове 187 и 296 от Конституцията на Венесуела тези назначения са единствено от изключителната компетентност на Националното събрание — орган, демократично избран от народа на Венесуела; като има предвид, че Европейският парламент няма да признае никое административно или съдебно решение, взето едностранно от тези нелегитимни органи; като има предвид, че длъжностните лица, отговорни за тези решения, също са включени в списъка на санкционираните от ЕС лица;

Л.

като има предвид, че Николас Мадуро нареди на посланика на Европейския съюз да напусне територията на страната в рамките на 72 часа, след като ЕС наложи целенасочени санкции на няколко длъжностни лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека, и като има предвид, че той също така заплаши посланика на Испания с допълнителни ответни мерки; като има предвид, че през май 2020 г. имаше съобщения за актове на тормоз срещу френското посолство в Каракас, наред с друго чрез спиране на снабдяването на резиденцията на посланика с вода и електричество; като има предвид, че режимът реши да оттегли това решение и да не експулсира посланика на ЕС;

М.

като има предвид, че режимът на Мадуро подложи на остри нападки политическите партии „Демократична дейност“ („Accion Democratica“), „Справедливостта на първо място“ („Primero Justicia“) и „Ново време“ („Un Nuevo Tiempo“), като ги подложи на системно преследване чрез решения на нелегитимния Върховен съд, с които те бяха лишени от своите национални управителни съвети против волята на членовете им; като има предвид, че демократичната политическа партия „Народна воля“ („Voluntad popular“) е определена като терористична организация от режима на Мадуро;

Н.

като има предвид, че демократичната международна общност, включително ЕС, категорично отхвърли този изборен фарс и всички тези незаконни действия; като има предвид, че това действие сви още повече демократичното пространство в страната буквално до минимум и създаде големи пречки пред решаването на политическата криза във Венесуела; като има предвид, че създаването на балансирано и приобщаващо национално правителство в извънредна ситуация, което да е съставено от всички демократични политически и социални сектори на страната и да е способно да се справи с настоящите хуманитарни потребности, е от съществено значение за преодоляване на разрастващата се криза;

О.

като има предвид, че при зачитане на международните стандарти един независим и балансиран Национален избирателен съвет и равнопоставени условия, които гарантират безпрепятственото участие на политическите партии и кандидати, представляват крайъгълните камъни на надежден изборен процес, даващ възможност за свободни и честни парламентарни и президентски избори;

П.	като има предвид, че незаконното финансиране и чуждестранната намеса от страна на режима в изборите представляват сериозна заплаха за европейските демокрации;

Р.	като има предвид, че изпълнението на решенията на ЕС в областта на външните работи е в ръцете на националните органи, но Комисията е тази, която носи отговорност да наблюдава прилагането на правото на ЕС;

С.

като има предвид, че на 12 юни 2020 г. органите в Кабо Верде арестуваха Алекс Сааб, бизнесмен, замесен в няколко корупционни схеми с участието на режима на Мадуро, и понастоящем той очаква съдебно решение и възможна екстрадиция; като има предвид, че случаят със Сааб показва как корупцията във Венесуела е станала повсеместна, докато страната се намира в безпрецедентна хуманитарна криза; като има предвид, че според индекса за възприятие на корупцията за 2019 г., разработен от Transparency International, страната е на 173-то място от 180 държави;

Т.

като има предвид, че броят на политическите затворници е нараснал след началото на масовите граждански размирици, започнали през 2014 г. и понастоящем броят им е достигнал над 430; като има предвид, че по твърдения 11 европейци също са задържани във Венесуела; като има предвид, че много актове на изтезания от страна на режима понастоящем са обект на предварително разследване от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството; като има предвид, че репресиите, произволните задържания и изтезанията са се увеличили по време на кризата, причинена от COVID-19; като има предвид, че в доклада на върховния комисар Башле относно Венесуела от 2 юли 2020 г. се документират повече от 1 300 убийства без съд и присъда от силите за сигурност в периода от 1 януари до 31 май 2020 г.;

У.

като има предвид, че режимът на Мадуро не предоставя прозрачна информация, не приема международна хуманитарна помощ и не дава приоритет на нуждите и правата на най-уязвимите слоеве от населението; като има предвид, че на 1 юни 2020 г. беше сключено споразумение между Министерството на народната власт по въпросите на здравеопазването и консултативния екип на Националното събрание по въпросите на COVID-19, за да се позволи предоставянето на хуманитарна помощ на Венесуела чрез Панамериканската здравна организация (PAHO), предвид на това, че през годините режимът е отхвърлял всяка форма на хуманитарна помощ;

Ф.

като има предвид, че от 2016 г. насам режимът на Мадуро подкрепя незаконния добив на злато с ръчен труд във венесуелската част от басейна на Амазонка с цел финансиране на незаконни въоръжени групи; като има предвид, че златото се изнася контрабандно от страната по нелегални канали, за да бъде незаконно продавано и обменяно в чужбина; като има предвид, че това т.нар. „кърваво злато“ се извлича и използва за сметка на правата на човека и околната среда при незаконни и престъпни условия, които сериозно застрашават правата на човека и околната среда;

Х.	като има предвид, че са необходими ефективни действия за спиране на заплахата за сигурността в по-широкия регион, която произтича от връзките между диктаторския режим на Мадуро, терористични групи и организирани въоръжени групировки, извършващи престъпни действия във Венесуела;

отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с тежката извънредна хуманитарна ситуация, която застрашава сериозно условията на живот на гражданите на Венесуела; изразява своята солидарност с всички граждани на Венесуела, които са принудени да бягат от страната си поради липса на най-основни условия на живот, като достъп до храна, питейна вода, здравни услуги и лекарства;

обръща внимание на влошаващата се миграционна криза, която обхвана целия регион, а именно Колумбия, Перу, Еквадор, Боливия, Чили, Бразилия, Панама и Аржентина, както и някои държави — членки на ЕС и Карибския басейн, и подчертава изключително трудните обстоятелства, които се утежняват още повече от борбата срещу пандемията от COVID-19; приветства усилията на съседните държави и солидарността, която те показаха; изисква от Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължат да си сътрудничат с тези държави и територии, не само чрез предоставяне на хуманитарна помощ, но и чрез предоставяне на повече ресурси и чрез политика за развитие;

настоятелно призовава органите на Венесуела да признаят продължаващата хуманитарна криза, да предотвратят по-нататъшното ѝ влошаване и да насърчават разработването на политически и икономически решения за гарантиране на безопасността на всички цивилни лица и на стабилността на страната и региона; отбелязва споразумението, постигнато между Венесуела и PAHO относно борбата срещу COVID-19;

призовава за спешни действия за предотвратяване на влошаването на хуманитарната криза и на кризата в областта на общественото здраве, и по-специално повторната поява на заболявания като морбили, малария, дифтерия и шап; призовава за своевременно прилагане на краткосрочни мерки за борба с недохранването сред най-уязвимите групи, например жени, деца и болни хора;

приветства ангажиментите и усилията на международната донорска конференция за солидарност с венесуелските бежанци и мигранти; в този контекст призовава за намаляване на бюрокрацията и за опростяване на рамката, което може да гарантира, че обещаните средства ще достигнат до онези, които спешно се нуждаят от тях, във възможно най-кратък срок;

категорично отхвърля нарушенията на демократичното, конституционосъобразното и прозрачното функциониране на Националното събрание, както и заплахите, насилието и произволните решения срещу неговите членове; осъжда недемократичното назначаване на нови членове на Националния избирателен съвет и лишаването на партиите от техните настоящи управителни съвети против волята на членовете им;

отново потвърждава своята позиция, че в резултат на прозрачния и демократичен вот на Националното събрание Хуан Гуайдо е законният председател на Националното събрание и законният временен президент на Боливарска република Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела;

отново изразява пълна подкрепа за Националното събрание, което е единственият законно избран демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат зачитани, включително прерогативите и безопасността на неговите членове; настоятелно заявява, че мирно и политическо решение може да бъде постигнато единствено чрез пълно зачитане на конституционните прерогативи на Националното събрание;

припомня, че зачитането на демократичните институции и принципи и спазването на принципите на правовата държава са съществени условия за намирането на решение на кризата във Венесуела в полза на нейния народ; поради това настоятелно призовава за създаването на условия, водещи до свободни, прозрачни и надеждни президентски и парламентарни избори въз основа на определен график, честни условия за всички участници в процеса, прозрачност и на присъствието на надеждни международни наблюдатели като единствения начин за излизане от кризата, като по този начин бъдат изключени всякакво насилие или военни действия;

10.

призовава ЕС и другите международни участници да мобилизират реакция на международната общност, която да допринесе за неотложното възстановяване на демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела;

11.

припомня, че държавите членки са правно обвързани от Решение (ОВППС) 2017/2074 на Съвета и са задължени да прилагат предвидените в него ограничителни мерки, а именно предотвратяването на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки, както и че са длъжни да уведомяват незабавно Съвета в писмена форма за всички изключения, които те са предоставили;

12.

отбелязва решението на Съвета от 29 юни 2020 г. за включване на 11 длъжностни лица от Венесуела в списъка на лицата, по отношение на които се прилагат индивидуални санкции, които не вредят на населението на Венесуела, и призовава този списък да бъде засилен и разширен, ако положението във връзка с правата на човека и демокрацията в страната продължи да се влошава; счита, че органите на ЕС трябва да ограничат свободата на движение на лицата от този списък, както и на най-близките им роднини, и да блокират техните активи и визи; освен това призовава за незабавна забрана на търговията и разпространението на „кърваво злато“ от Венесуела;

13.

изразява дълбоко съжаление във връзка със заплахите на г-н Мадуро за експулсиране на посланика на ЕС от Каракас като ответно действие поради санкциите, наложени на 11 длъжностни лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека; отбелязва във връзка с това първоначалното изявление на ЗП/ВП за обявяване на реципрочност и призовава държавите членки също да обмислят предприемането на действия съгласно принципа на реципрочност, ако тази ситуация се повтори отново, а именно чрез оттегляне на пълномощията на посланиците на Мадуро в ЕС; отново призовава държавите членки да признаят политическите представители, назначени от Хуан Гуайдо;

14.

осъжда повсеместната корупция, която се превърна в неразделна част от режима на Мадуро; осъжда използването на политическо финансиране от страна на режима на Мадуро като инструмент за чуждестранна намеса; категорично осъжда и изразява съжаление във връзка със случаите на корупция, включително тези, които са предмет на съдебно разследване в държавите членки;

15.

призовава за незабавното освобождаване на всички политически затворници и за прекратяване на изтезанията, малтретирането и тормоза на политически опоненти, активисти в областта на правата на човека и мирни демонстранти, и да се позволи на хората, несправедливо изпратени в принудително изгнание, да се завърнат;

16.

изцяло подкрепя започването на разследвания от страна на Международния наказателен съд (МНС) на широкомащабните престъпления и репресивни действия, извършени от режима на Венесуела; настоятелно призовава Европейския съюз да подкрепи инициативата на държавите — страни по Римския статут на МНС за започване на разследване на престъпления срещу човечеството, извършени от де факто правителството на Мадуро, като по този начин се потърси отговорност на отговорните за това лица;

17.

отбелязва решението на Британския съд от 2 юли 2020 г., с което недвусмислено се признава демократичната легитимност на Боливарска република Венесуела в лицето на нейния президент Хуан Гуайдо, като му се предостави законен достъп до златните резерви на републиката;

18.

изисква да бъде изпратена мисия за установяване на фактите в страната, за да се направи оценка на положението;

19.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на Републиката и председател на Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и на генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0013.

(2) ОВ L 205 I, 29.6.2020 г., стр. 6.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/53

P9_TA(2020)0197

Активни вещества, включително флумиоксазин

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества бефлубутамид, беналаксил, бентиаваликарб, бифеназат, боскалид, бромоксинил, каптан, циазофамид, диметоморф, етефон, етоксазол, фамоксадон, фенамифос, флумиоксазин, флуоксастробин, фолпет, форметанат, метрибузин, милбемектин, Paecilomyces lilacinus, щам 251, фенмедифам, фосмет, пиримифос-метил, пропамокарб, протиоконазол и S-метолахлор (D067115/02 — 2020/2671(RSP))

(2021/C 371/07)

Европейският парламент,

—

като взе предвид проекта на регламент за изпълнение на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества бефлубутамид, беналаксил, бентиаваликарб, бифеназат, боскалид, бромоксинил, каптан, циазофамид, диметоморф, етефон, етоксазол, фамоксадон, фенамифос, флумиоксазин, флуоксастробин, фолпет, форметанат, метрибузин, милбемектин, Paecilomyces lilacinus, щам 251, фенмедифам, фосмет, пиримифос-метил, пропамокарб, протиоконазол и S-метолахлор (D067115/02,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 21 и член 17, първа алинея от него,

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 г. за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за установяване на списък на кандидати за замяна (2),

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита (4),

—	като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

A.	като има предвид, че флумиоксазинът беше включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (5) на 1 януари 2003 г. с Директива 2002/81/ЕО на Комисията (6) и се счита за одобрен съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009;

Б.	като има предвид, че от 2010 г. насам (7) е в ход процедура за подновяване на одобрението на флумиоксазина съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (8) и съответното заявление беше подадено съгласно член 4 от Регламент (ЕС) № 1141/2010 на Комисията (9) на 29 февруари 2012 г.;

В.

като има предвид, че срокът на одобрението на активното вещество флумиоксазин вече беше удължен с пет години с Директива 2010/77/ЕС на Комисията (10), впоследствие, от 2015 г. насам, всяка година — с по една година с Регламенти за изпълнение (ЕС) 2015/1885 (11), (ЕС) 2016/549 (12), (ЕС) 2017/841 (13), (ЕС) 2018/917 (14), (ЕС) 2019/707 (15) на Комисията, а сега — отново с една година с настоящия проект на регламент за изпълнение на Комисията, който би удължил срока на одобрението до 30 юни 2021 г.;

Г.

като има предвид, че Комисията не дава обяснение за причините за удължаването, освен че заявява: „Поради факта, че оценката на всички тези вещества е била забавена по независещи от заявителите причини, е възможно срокът на одобренията на посочените активни вещества да изтече, преди да е взето решение за тяхното подновяване“;

Д.

като има предвид, че целта на Регламент (ЕО) № 1107/2009 е да гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и на животните и на опазване на околната среда и същевременно да запази конкурентоспособността на земеделското производство на Съюза; като има предвид, че следва да се обърне особено внимание на закрилата на уязвими групи от населението, включително на бременните жени, бебетата и децата;

Е.

като има предвид, че следва да се прилага принципът на предпазливост и че в Регламент (ЕО) № 1107/2009 се посочва, че в състава на продуктите за растителна защита следва да се включват само вещества, за които е доказано, че определено са от полза за растениевъдството, и които не се очаква да окажат вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда;

Ж.

като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1107/2009 се посочва, че от съображения за безопасност срокът на одобрението за активни вещества следва да бъде ограничен във времето; като има предвид, че срокът на одобрението следва да бъде пропорционален на възможните рискове, присъщи на употребата на тези вещества, но такава пропорционалност очевидно липсва;

З.	като има предвид, че през последните 17 години от одобрението на флумиоксазина като активно вещество той беше установен и класифициран като токсичен за репродукцията от категория 1B и като вероятно вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система;

И.

като има предвид, че Комисията и държавите членки имат възможността и отговорността да действат съгласно принципа на предпазливост в случаите, когато е установено възможно вредно въздействие върху здравето, но все още няма сигурност по отношение на научните резултати, като приемат временни мерки за управление на риска, необходими, за да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве;

Й.

като има предвид по-специално, че член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 предвижда, че Комисията може да преразгледа одобрението на дадено активно вещество по всяко време, особено когато предвид нови научно-технически познания счита, че са налице признаци, че веществото вече не отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от този регламент, и като има предвид, че това преразглеждане може да доведе до оттегляне или изменение на одобрението на веществото;

Токсично за репродукцията от категория 1B и водещо до нарушения на функциите на ендокринната система

К.

като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (16) флумиоксазинът е включен в хармонизираната класификация на токсичните за репродукцията вещества от категория 1B, силно токсични за водните организми и силно токсични за водните организми с дълготраен ефект;

Л.

като има предвид, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) заключи още през 2014 г. и впоследствие през 2017 и 2018 г., че има ключови области на загриженост, тъй като флумиоксазинът е класифициран в категорията вещества, токсични за репродукцията от категория 1B, и че потенциалното действие на флумиоксазина, водещо до нарушаване на функциите на ендокринната система, е въпрос, който не може да бъде финализиран и представлява ключова област на загриженост;

М.	като има предвид, че с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 флумиоксазинът беше включен през 2015 г. в списъка с „кандидати за замяна“, тъй като той е или трябва да бъде класифициран в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 като токсичен за репродукцията от категория 1A или 1B;

Н.

като има предвид, че съгласно точка 3.6.4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 активните вещества не могат да бъдат разрешени, когато са класифицирани като токсични за репродукцията от категория 1B, освен в случаите, когато въз основа на документирано доказателство, включено в заявлението, дадено активно вещество е необходимо за контролирането на сериозна опасност за здравето на растенията, която не може да бъде овладяна с други налични средства, включително нехимични методи, в които случаи трябва да се предприемат мерки за намаляване на риска, за да се гарантира, че експозицията на хората и околната среда на веществото е сведена до минимум;

О.

като има предвид, че на 1 февруари 2018 г. въз основа на нови научни данни докладващата държава членка представи на Европейската агенция по химикали (ECHA) предложение за хармонизирано класифициране и етикетиране на флумиоксазин съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008; като има предвид, че на 15 март 2019 г. Комитетът за оценка на риска (КОР) на ECHA прие становище за изменение на класификацията на флумиоксазин от токсично за репродукцията от категория 1B на токсично за репродукцията от категория 2; като има предвид, че това вероятно ще доведе до нова класифициране на флумиоксазин в приложение IV към Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането (Регламент CLP) в края на 2020 г. или в началото на 2021 г.; като има предвид, че дотогава флумиоксазин продължава да бъде класифициран като токсичен за репродукцията от категория 1B;

П.

като има предвид, че съгласно точка 3.6.5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 активните вещества не могат да бъдат разрешени, когато се счита, че притежават свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човека, освен ако експозицията на хора на това активно вещество, антидот или синергист в състава на продукт за растителна защита е незначително ниска при реалистични условия на употреба, тоест продуктът се употребява в затворени системи или при други условия, при които контактът с хора е изключен, и когато остатъчните вещества от съответното активно вещество, антидот или синергист в храните и фуражите не надхвърлят стойността по подразбиране, определена в съответствие с член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (17);

Р.

като има предвид, че от 2014 г. насам се подозира, че флумиоксазинът има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система (18); като има предвид, че от 20 октомври 2018 г. насам са приложими критерии за определяне дали дадено вещество нарушава функциите на ендокринната система в контекста на Регламент (ЕО) № 1107/2009 (19); като има предвид, че съответното ръководство беше прието на 5 юни 2018 г. (20); като има предвид обаче, че едва на 4 декември 2019 г. Комисията възложи на ЕОБХ да оцени потенциала на флумиоксазина за нарушаване на функциите на ендокринната система в съответствие с новите критерии; като има предвид, че срокът за представяне на тази оценка остава неясен;

С.	като има предвид, че флумиоксазинът се отличава с висок риск за биоконцентрация, силно токсичен е за водорасли и водни растения и е умерено токсичен за земни червеи, медоносни пчели, риби и водни безгръбначни животни;

Т.

като има предвид, че е неприемливо вещество, което понастоящем отговаря на критериите за изключване на активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и/или токсични за репродукцията, и за което е вероятно да отговаря на критериите за изключване поради своите свойства, водещи до нарушения на функциите на ендокринната система, да продължава да бъде разрешено за употреба в Съюза, като по този начин се излага на риск общественото здраве и състоянието на околната среда;

У.

като има предвид, че заявителите могат да се възползват от автоматизма, заложен в работните методи на Комисията, за да осигурят незабавно удължаване на срока на одобренията на активните вещества, когато преоценката на риска не е приключена, като удължават умишлено процеса на преоценка чрез предоставяне на непълни данни и искане на повече дерогации и специални условия, което води до неприемливи рискове за околната среда и здравето на човека, тъй като междувременно експозицията на опасното вещество продължава;

Ф.

като има предвид, че след първоначалното предложение за неподновяване на одобрението от Комисията през 2014 г., основано на факта, че флумиоксазинът отговаряше на критериите за изключване за токсични за репродукцията от категория 1B вещества, заявителят поиска дерогация от прилагането на тези критерии за изключване; такава дерогация обаче изискваше разработването на съответните методики за оценка, които все още не съществуваха, въпреки факта, че Регламент (ЕО) № 1107/2009 се прилагаше от три години, което доведе до спиране на процеса на неподновяване в продължение на няколко години;

Х.

като има предвид, че в своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита Парламентът призова Комисията и държавите членки „да гарантират, че процедурното удължаване на срока за одобрение, докато продължава процедурата, в съответствие с член 17 от Регламента няма да бъде използвано за активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и токсични за репродукцията и които по тази причина попадат в категория 1A или 1B, или за активни вещества, които имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, и вредят на хората или животните, какъвто понастоящем е случаят с вещества като флумиоксазин, тиаклоприд, хлоротолурон и димоксистробин“;

Ц.

като има предвид, че Парламентът вече възрази срещу предишното удължаване на срока на одобрението на флумиоксазина в резолюцията си от 10 октомври 2019 г. (21) и че Комисията не даде убедителен отговор на тази резолюция, както и че не доказа надлежно, че друго удължаване няма да надхвърли изпълнителните ѝ правомощия;

Ч.

като има предвид, че след предишното удължаване през 2019 г. на няколко активни вещества, включително флумиоксазин, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/707 само 8 от 34-те вещества бяха подновени или неподновени, а съгласно настоящия проект на регламент за изпълнение на Комисията срокът на одобрение на 26 вещества отново ще бъдат продължен, като на много от тях — за трети или четвърти път;

счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като не зачита принципа на предпазливост;

категорично осъжда сериозните закъснения в процеса на подновяване на разрешенията и в установяването на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система;

счита, че решението за удължаване на срока на одобрение за употреба на флумиоксазина относно не е в съответствие с критериите за безопасност, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009, и не се основава нито на доказателства, че това вещество може да се използва безопасно, нито на доказана спешна нужда от активното вещество флумиоксазин за производството на храни в Съюза;

призовава Комисията да оттегли своя проект на регламент за изпълнение и да представи на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните нов проект, който взема предвид научните доказателства за вредните свойства на всички съответни вещества, и по-специално на флумиоксазина;

призовава Комисията да представя проекти на регламенти за изпълнение с цел удължаване на срока на одобрение на веществата единствено ако въз основа на актуалните научни познания не се очаква, че Комисията ще представи предложение за неподновяване на одобрението на съответното активно вещество;

призовава Комисията да оттегля одобренията за вещества, ако съществуват доказателства или основателни съмнения за това, че те не отговарят на критериите за безопасност, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

призовава държавите членки да гарантират правилната и навременна преоценка на одобренията за активните вещества, за които те са докладващи държави членки, и да гарантират, че се намира ефективно решение на текущите забавяния във възможно най-кратък срок;

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 67, 12.3.2015 г., стр. 18.

(3) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(4) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 183.

(5) Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1).

(6) Директива 2002/81/ЕО на Комисията от 10 октомври 2002 г. за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с оглед включването на флумиоксазин като активно вещество (ОВ L 276, 12.10.2002 г., стр. 28).

(7) ОВ L 293, 11.11.2010 г., стр. 48.

(8) Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията от 18 септември 2012 г. за определяне на разпоредбите, необходими за изпълнението на процедурата по подновяване на активните вещества в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 252, 19.9.2012 г., стр. 26).

(9) Регламент (ЕС) № 1141/2010 на Комисията от 7 декември 2010 г. за установяване на процедурата за подновяване на включването на втора група активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за съставяне на списък на тези вещества (ОВ L 322, 8.12.2010 г., стр. 10).

(10) Директива 2010/77/ЕС на Комисията от 10 ноември 2010 г. за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета по отношение на датите, на които изтича включването в приложение I на някои активни вещества (ОВ L 293, 11.11.2010 г., стр. 48).

(11) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1885 на Комисията от 20 октомври 2015 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества 2,4-D, ацибензолар-S-метил, амитрол, бентазон, цихалофоп бутил, дикват, есфенвалерат, фамоксадон, флумиоксазин, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), глифозат, ипроваликарб, изопротурон, ламбда-цихалотрин, металаксил-М, метсулфурон-метил, пиколинафен, просулфурон, пиметрозин, пирафлуфен-етил, тиабендазол, тифенсулфурон-метил и триасулфурон (ОВ L 276, 21.10.2015 г., стр. 48).

(12) Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/549 на Комисията от 8 април 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества бентазон, цихалофоп бутил, дикват, фамоксадон, флумиоксазин, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), металаксил-М, пиколинафен, просулфурон, пиметрозин, тиабендазол и тифенсулфурон-метил (ОВ L 95, 9.4.2016 г., стр. 4).

(13) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/841 на Комисията от 17 май 2017 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества алфа-циперметрин, Ampelomyces quisqualis, щам: AQ 10, беналаксил, бентазон, бифеназат, бромоксинил, карфентразон-етил, хлорпрофам, циазофамид, десмедифам, дикват, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), етоксазол, фамоксадон, фенамидон, флумиоксазин, форамсулфурон, Gliocladium catenulatum, щам: J1446, имазамокс, имазосулфурон, изоксафлутол, ламинарин, металаксил-М, метоксифенозид, милбемектин, оксасулфурон, пендиметалин, фенмедифам, пиметрозин, S-метолахлор и трифлоксистробин (ОВ L 125, 18.5.2017 г., стр. 12).

(14) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/917 на Комисията от 27 юни 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока за одобренията на активните вещества алфа-циперметрин, бефлубутамид, беналаксил, бентиаваликарб, бифеназат, боскалид, бромоксинил, каптан, карвон, хлорпрофам, циазофамид, десмедифам, диметоат, диметоморф, дикват, етефон, етопрофос, етоксазол, фамоксадон, фенамидон, фенамифос, флумиоксазин, флуоксастробин, фолпет, форамсулфурон, форметанат, Gliocladium catenulatum, щам: J1446, изоксафлутол, металаксил-m, мeтиокарб, метоксифенозид, метрибузин, милбемектин, оксасулфурон, Paecilomyces lilacinus, щам 251, фенмедифам, фосмет, пиримифос-метил, пропамокарб, протиоконазол, пиметрозин и s-метолахлор (ОВ L 163, 28.6.2018 г., стр. 13).

(15) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/707 на Комисията от 7 май 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока за одобренията на активните вещества алфа-циперметрин, бефлубутамид, беналаксил, бентиаваликарб, бифеназат, боскалид, бромоксинил, каптан, циазофамид, десмедифам, диметоат, диметоморф, диурон, етефон, етоксазол, фамоксадон, фенамифос, флумиоксазин, флуоксастробин, фолпет, форамсулфурон, форметанат, металаксил-m, метиокарб, метрибузин, милбемектин, Paecilomyces lilacinus, щам 251, фенмедифам, фосмет, пиримифос-метил, пропамокарб, протиоконазол, s-метолахлор и тебуконазол (ОВ L 120, 8.5.2019 г., стр. 16).

(16) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).

(18) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), том 12, брой 6, юни 2014 г., „Conclusion on the peer review of the pesticide risk assessment of the active substance flumioxazin“ (Заключение във връзка с партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество флумиоксазин като пестицид).

(19) ОВ L 101, 20.4.2018 г., стр. 33.

(20) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), том 16, брой 6, юни 2018 г., „Guidance for the identification of endocrine disruptors in the context of Regulations (EU) No 528/2012 and (EC) No 1107/2009“ (Ръководство за определянето на ендокринни нарушители в контекста на регламенти (ЕС) № 528/2012 и (ЕО) № 1107/2009).

(21) Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/707 на Комисията от 7 май 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока за одобренията на активните вещества алфа-циперметрин, бефлубутамид, беналаксил, бентиаваликарб, бифеназат, боскалид, бромоксинил, каптан, циазофамид, десмедифам, диметоат, диметоморф, диурон, етефон, етоксазол, фамоксадон, фенамифос, флумиоксазин, флуоксастробин, фолпет, форамсулфурон, форметанат, металаксил-m, метиокарб, метрибузин, милбемектин, Paecilomyces lilacinus, щам 251, фенмедифам, фосмет, пиримифос-метил, пропамокарб, протиоконазол, s-метолахлор и тебуконазол (Приети текстове, P9_TA(2019)0026).

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/58

P9_TA(2020)0198

Всеобхватен европейски подход към съхранението на енергия

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно всеобхватен европейски подход към съхранението на енергия (2019/2189(INI))

(2021/C 371/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194 от него,

—	като взе предвид Парижкото споразумение,

—	като взе предвид целта за устойчиво развитие № 7 на ООН „Осигуряване на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 9 април 2019 г., относно изпълнението на стратегическия план за действие в сектора на акумулаторните батерии: Изграждане на стратегическа верига за създаване на стойност в сектора на батериите в Европа (COM(2019)0176),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 9 април 2019 г. относно прилагането и въздействието върху околната среда и функционирането на вътрешния пазар на Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (COM(2019)0166),

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 25 юни 2019 г. относно бъдещето на енергийните системи в Енергийния съюз, които да гарантират енергийния преход и постигането на целите в областта на енергетиката и климата до 2030 г. и след това,

—	като взе предвид инициативата „Устойчива и интелигентна газова инфраструктура за Европа“, стартирана от румънското председателство на Съвета на 1 и 2 април 2019 г. в Букурещ,

—	като взе предвид инициативата „Водород“, стартирана от австрийското председателство на Съвета в Линц на 17 и 18 септември 2018 г.,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (2),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (5), който понастоящем е в процес на преразглеждане,

—	като взе предвид Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (6),

—	като взе предвид Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (7),

—	като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (8),

—	като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (9),

—	като взе предвид информационния документ на Европейската сметна палата от 1 април 2019 г., озаглавен „Преглед № 04/2019: Финансова подкрепа на ЕС в областта на съхраняването на енергия“,

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25) (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата — европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива в Европейския съюз: време за действие! (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2018 г. относно ускоряването на иновацията в областта на чистата енергия (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г., озаглавена „Към нова концепция за енергийния пазар“ (16),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г., озаглавена „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (17),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0130/2020),

А.	като има предвид, че Парламентът, Европейският съвет и Комисията одобриха целта за нулеви нетни емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

Б.

като има предвид, че преходът към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове изисква финансово достъпен и разходоефективен енергиен преход от система, основана предимно на изкопаеми горива, към високо енергоспестяваща система, която е неутрална по отношение на климата и е базирана на енергия от възобновяеми източници;

В.

като има предвид, че възобновяемите енергийни източници, като геотермалната енергия, водната енергия и биомасата, могат да осигуряват определен базов капацитет, докато други, като вятъра и слънцето, са неравномерни и променливи; като има предвид, че интегрирането на променливи възобновяеми енергийни източници в електроенергийната система изисква повишена гъвкавост по отношение на търсенето и предлагането, за да се стабилизира електроенергийната мрежа, да се предотвратят изключително големи колебания на цените и да се поддържа сигурността на доставките и финансовата достъпност на енергията; като има предвид, че тази по-голяма гъвкавост изисква по-големи съоръжения за съхранение на енергия в ЕС;

Г.	като има предвид, че принципът на отделяне следва да винаги да бъде съблюдаван;

Д.

като има предвид, че през 2017 г. само 22,7 % от крайното потребление на енергия в ЕС-28 е било основано на електроенергия; като има предвид, че през 2018 г. над 60 % от електроенергийния микс в ЕС-28 все още предстоеше да стане възобновяем; като има предвид, че се очаква допълнителна електрификация; като има предвид, че Комисията прогнозира, че ЕС ще е необходимо да съхранява шест пъти повече енергия, отколкото днес, за да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.;

Е.	като има предвид, че секторната интеграция ще играе ключова роля за повишаването на гъвкавостта и ефикасността на енергийния сектор и за намаляването на неговия въглероден отпечатък;

Ж.	като има предвид, че голям сезонен капацитет за съхранение се осигурява от зелените газове, като например газовете, произвеждани посредством електролиза чрез използването на електроенергия от възобновяеми енергийни източници;

З.

като има предвид, че Комисията следва да проучи как съществуващата газова инфраструктура може да играе роля за декарбонизацията на енергийната система, особено с оглед на капацитета на зелени газове за съхранение на енергия, например тръбопроводи за пренос и разпределение или подземно съхранение като сезонно съхранение, за да се определи какви са нуждите от специална инфраструктура или от оптимизирано и модернизирано използване на съществуващи мощности;

И.	като има предвид, че през 2018 г. едва 3 % от глобалния производствен капацитет за литиевойонни акумулаторни клетки беше разположен в ЕС, а 85 % в азиатско-тихоокеанския регион;

Й.	като има предвид, че батериите и другите съоръжения за децентрализирано съхранение, като например маховиците, обслужват не само сигурността на доставките, но и служат като икономически осъществими инфраструктури за бързо зареждане на електрически превозни средства;

К.

като има предвид, че помпено-акумулиращите централи представляват над 90 % от капацитета на ЕС за съхранение на енергия; като има предвид, че понастоящем те играят важна роля за балансирането на търсенето и предлагането на електроенергия, за съхранението в голям мащаб с висока цялостна ефикасност, както и за краткосрочната и средносрочната гъвкавост с широкообхватен капацитет;

Л.

като има предвид, че технологиите за топлинно акумулиране могат да осигурят значителни възможности за декарбонизация на енергийния сектор като създават възможност за съхранение на топлинна или охладителна енергия в течение на няколко месеца чрез абсорбирането на енергия от възобновяеми източници посредством промишлени термопомпи и използване на биомаса, биогаз или геотермална енергия, както и чрез предоставянето на услуги за гъвкавост, например електроенергийна система с преобладаващи възобновяеми източници; като има предвид, че добре изолираните сгради, мрежите за централно отопление и специалните съоръжения за съхранение могат да се използват за съхранение за различни периоди от време;

М.

като има предвид, че енергийното моделиране, използвано от Комисията за оценка на пътищата за декарбонизация и свързаните с тях варианти на политиката, е от ключово значение, тъй като то определя бъдещото законодателство и структурата на пазара; като има предвид, че сегашното моделиране значително подценява положителното въздействие на съхранението на енергия и следователно се нуждае от подобрение;

призовава държавите членки да проучат изцяло потенциала си за съхранение на енергия;

призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за съхранение на енергия, за да се даде възможност за преход към високо енергоспестяваща и основана на възобновяеми енергийни източници икономика, като се отчитат всички налични технологии, както и технологиите, които предстои да бъдат пуснати на пазара, и като се запази технологично неутрален подход, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

призовава Комисията да създаде работна група с участието на всички компетентни генерални дирекции, за да разработи тази стратегия, която да се основава на всеобхватен анализ на:

а)	въглеродния отпечатък и жизнения цикъл, като се отчита най-малко добива и/или производството на суровини, включително аспектите, свързани с правата на човека и трудовите стандарти, набавянето на компоненти, производствения процес, транспорта и процеса на рециклиране, където е приложимо;

б)	енергийния капацитет на технологията, мощността, продължителността на съхранение, капиталовите разходи, оперативните разходи, цялостната ефикасност и ефикасността на преобразуването;

в)

моделирането на енергийната система, което включва съответните данни, посочени в буква б), за да се оценят вариантите на политиката, като в същото време се включват вътрешночасовите ефекти, така че да се оценят правилно настоящите и бъдещите потребности от гъвкавост на системата и приносът на съхранението за такова моделиране;

г)	търсенето на енергия в промишлеността, транспорта и домовете; както и

д)	потенциала на дребномащабния капацитет за съхранение и гъвкавост на областно равнище, както и трансграничните връзки и секторната интеграция;

е)	приноса на технологиите за съхранение на енергия за борбата с енергийната бедност.

счита по-конкретно, че в такава стратегия следва да бъдат набелязани необходимите мерки за подобряване на трансграничните връзки и координация, намаляване на регулаторната тежест за навлизане на пазара и подобряване на достъпа до капитали, умения и суровини за технологиите за съхранение с цел да се повиши конкурентоспособността на европейския пазар и промишленост;

отбелязва, че разходоефективният енергиен преход към високо енергоспестяваща енергийна система, основана на възобновяеми енергийни източници и насочена към неутрална по отношение на климата икономика, изисква добре развита и интелигентна енергийна мрежа, напреднали технологии за съхранение и гъвкавост, резервно производство и оптимизация на потреблението с цел осигуряване на постоянно, финансово достъпно и устойчиво снабдяване с енергия, както и прилагане на принципа „енергийната ефективност на първо място“, мащабно разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници, овластяване на потребителите и недеформирани сигнали за цените; поради това призовава Комисията да продължи да предоставя подкрепа за научни изследвания в областта на съхранението, включително за нови и нововъзникващи алтернативни технологии, в рамките на „Хоризонт Европа“;

признава решаващата роля на цифровизацията за развиването на по-децентрализирана и интегрирана енергийна система и в крайна сметка за осъществяването на енергийния преход;

подчертава, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика не трябва да застрашава сигурността на доставките или достъпа до енергия; подчертава ролята на съхранението, особено за изолирани в енергийно отношение или островни държави членки; подчертава, че надеждните енергийни доставки, ефективността на разходите и енергийният преход трябва да вървят ръка за ръка; подчертава освен това, че енергийната ефективност, интелигентните мрежи, възможностите за участие и разпределена гъвкавост, включително съхранение, укрепват енергийната сигурност;

подчертава, че е важно да се гарантират еднакви условия на конкуренция за всички решения за съхранение на енергия в съответствие с принципа за технологична неутралност, за да се даде възможност на пазарните сили да стимулират най-добрите избори на технология и да насърчават иновациите, както и че основните фактори, оказващи въздействие върху разработването на различни технологични решения, следва да бъдат показателите за потреблението на енергия, въглеродният отпечатък и разходите за производство, експлоатация, рециклиране и извеждане от експлоатация;

изразява дълбоко съжаление, че инфраструктурните или големите проекти за съхранение, които са от решаващо значение за енергийния преход, често се сблъскват със силна съпротива и забавяне на местно равнище; призовава държавите членки активно да насърчават обществената подкрепа на местно равнище, например чрез ранно участие на обществеността, чрез предоставяне на възможност на местните общности да се ангажират, да участват финансово или да бъдат компенсирани, както и да насърчават тясното междусекторно сътрудничество;

10.

подчертава потенциала на съхранението като алтернатива на традиционното разширяване на мрежата; подчертава значението на координираното планиране на инфраструктурата като част от предстоящата Стратегия за интеграция на енергийната система с цел постигане на неутрална по отношение на климата и конкурентоспособна европейска икономика;

11.

призовава за навременно прилагане на Директива (ЕС) 2019/944 за пазара на електроенергия и Регламент (ЕС) 2019/943 за пазара на електроенергия; подчертава, че съхранението на енергия следва да бъде определено по съгласуван начин в националните правни рамки; посочва несигурностите, свързани с неговия обхват, по-специално включването на различни технологии Power-to-X, и съответно призовава Комисията да даде спешни насоки по този въпрос;

12.

изисква от Комисията в контекста на Стратегията за интеграция на енергийната система да предостави солидно правно основание на операторите на преносна и разпределителна инфраструктура за природен газ с цел осигуряване на решения за съхранение на енергия в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и Парижкото споразумение;

Регулаторни пречки

13.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност и да избягват припокриване на законодателството на европейско, национално или регионално равнище;

14.

посочва, че повечето държави членки изискват от операторите на съоръжения за съхранение, включително активните потребители, да плащат два пъти мрежови такси или енергийни данъци и други налози; изразява убеждение, че премахването на тази тежест ще доведе до осъществяването на повече проекти за съхранение на енергия; призовава Комисията да направи разграничение между крайна употреба и съхранение или превръщане и да разработи система за ефикасно данъчно облагане, забраняваща двойното данъчно облагане, свързано с проекти за съхранение на енергия, в предстоящото си предложение за преразгледана Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията; призовава държавите членки да премахнат всички видове двойно данъчно облагане като разработят ефикасни системи за данъчно облагане и такси за преустройство, свързани със съхранението на енергия по такъв начин, че да бъдат отразени ползите от съхранението за обществото и да бъдат премахнати пречките за достъп до пазара пред проектите за съхранение;

15.

подчертава необходимостта от съпоставимо третиране на съхранението за всички различни енергийни носители и на устройствата за съхранение, разположени преди и след измервателното устройство, за да се избегне пораждането на проблем, свързан с кръстосано субсидиране, чрез избягване на мрежови тарифи или системни такси, данъци и налози; понастоящем потребителите на електроенергия понасят по-голямата част от финансовото усилие за декарбонизация и следователно съхранението на електроенергия е непряко санкционирано;

16.

отбелязва, че с изключение на помпено-акумулиращите централи, в мрежовите кодекси на ЕС обикновено не се разглеждат съоръженията за съхранение на енергия, което води до тяхното неравнопоставено третиране в различните държави членки, особено когато става въпрос за изискванията по отношение на свързването към мрежата; счита, че това представлява неравнопоставени условия на конкуренция, което възпрепятства развитието на жизнеспособни бизнес възможности за съоръженията за съхранение на енергия; призовава Комисията да улесни работата по създаването на общи изисквания за свързване към мрежата и да разгледа другите пречки съхранението да бъде интегрирано на пазарите на електроенергия;

17.

призовава за спешно преразглеждане на Регламента за TEN-E (18) във връзка с критериите за допустимост и категориите на електроенергийната инфраструктура, за да се обърне повече внимание на развитието на съоръжения за съхранение на енергия преди приемането на следващия списък с проекти от общ интерес (ПОИ); призовава за задълбочена реформа на процеса на изготвяне на десетгодишния план за развитие на мрежата с цел включване на принципа „енергийната ефективност на първо място“ в инфраструктурното планиране, както и гъвкавостта, секторната интеграция и трансграничните връзки; призовава критериите за предоставяне на статут на ПОИ да бъдат приведени в съответствие с дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на температурата и с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата през 2050 г. посредством систематична оценка от гледна точка на климата на всички проекти, кандидатстващи за списъка с ПОИ;

18.

призовава Комисията да признае решаващата роля на всички технологии за гъвкавост и съхранение, за да се гарантира ефикасен енергиен преход и за да се осигурят допълнително високи равнища на сигурност на снабдяването и стабилност на системата; подчертава обществения интерес при разработването на нови проекти за съхранение и при модернизирането на съществуващите, което следва да бъде отразено в бърз, ползващ се с предимство и рационализиран процес на издаване на разрешителни в държавите членки;

19.

отбелязва със загриженост, че процедурите за одобрение на национално равнище отнемат значително повече от максималните срокове за проектите от общ интерес, предвидени в Регламента за TEN-E; призовава Комисията да разгледа този въпрос в рамките на предстоящия преглед чрез ефективен и синхронизиран механизъм за правоприлагане, признаващ по-висшия обществен интерес на проектите за съхранение от общ интерес;

20.

изразява съжаление относно липсата на пазарно внедряване на научноизследователски проекти в рамките на „Хоризонт 2020“ и относно липсата на систематично наблюдение на завършените проекти и на разпространение на резултатите от изследователска дейност, и приветства планираното по-голямо съсредоточаване върху близки до пазара дейности, като същевременно се запазят основните амбиции в областта на научните изследвания за създаване на пакет от близки до пускане на пазара технологии и проекти в бъдеще в рамките на „Хоризонт Европа“, по-специално чрез създаването на Европейски съвет по иновациите; призовава за по-широко използване на обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий; подчертава, че е необходимо да се увеличат научните изследвания в сферата на чисти, устойчиви и нисковъглеродни технологии, включително съхранението на енергия;

21.

подчертава, че са необходими повече научни изследвания по отношение на химичните вещества, използвани за съхранение на енергия, както и че са нужни фундаментални научни изследвания в сферата на суперпроводимостта, които следва да бъдат отразени в предстоящата програма „Хоризонт“;

22.

отбелязва със загриженост, че в Насоките на Комисията относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 — 2020 г. има само непряко позоваване на проектите за съхранение на енергия; отбелязва освен това, че в миналото са били нотифицирани изненадващо малко мерки за държавна помощ за проекти за съхранение;

23.

призовава Комисията при прегледа на насоките за държавна помощ да вземе предвид важната роля на съхранението за енергийния преход и да вземе съответните мерки; също така призовава Комисията да гарантира, че новите насоки отчитат устойчивостта и ефикасността, приноса на различните технологии за съхранение за стабилността на преносните мрежи, както и приноса им за неутралността по отношение на климата; освен това подчертава, че некомерсиални проекти (например за научни изследвания) биха могли да бъдат освободени от правилата за държавна помощ, така че да се избегнат неефикасно финансиране и нарушаване на конкуренцията; подчертава, че експлоатацията на активи за съхранение от непазарни участници се ограничава до случаите, при които няма пазарен интерес и националният регулаторен орган е предоставил освобождаване;

24.

призовава Комисията да гарантира, че новите насоки отчитат ефикасността и приноса на различните технологии за съхранение за стабилността на мрежата, така че да се избегне неефикасното финансиране, а участието на непазарни участници да се ограничи до случаите и обстоятелствата, разгледани в член 36 и член 54 от Директива (ЕС) 2019/944 за пазара на електроенергия;

Химическо съхранение (Power to X)

25.

подчертава важната роля на технологията Power to X като ключов фактор за интеграцията на енергийната система и свързването на секторите на електроенергията и природния газ; във връзка с това подчертава големия потенциал на водорода, особено на зеления водород, и на синтетичния метан и биометана за сезонното съхранение на енергия в големи количества и като енергоносител, гориво и изходна суровина за енергоемки промишлености и като устойчиво гориво за няколко вида транспорт; призовава Комисията да продължи да подкрепя научноизследователската и развойната дейност, свързана с развиването на водородна икономика, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят по-нататъшното разрастване на технологията Power to X, по-специално посредством оказването на подкрепа за водородна инициатива като важен проект от общоевропейски интерес;

26.

отбелязва, че използването на водород за съхранение на енергия все още не е конкурентно поради високите производствени разходи; освен това отбелязва голямата разлика в стойността между зеления и синия водород; посочва колко е важно да се подкрепят мерките, водещи до намаляване на разходите за зеления водород, за да се превърне той в жизнеспособна бизнес възможност;

27.

отбелязва, че в държавите членки съществуват различни стандарти по отношение на смесването на водород с природен газ; призовава Комисията да оцени и да разработи ясна таксономия и стандарти за водорода както за газопреносната мрежа, така и за крайните ползватели; изтъква, че тези стандарти следва да бъдат адаптирани към потребностите от качество и технологичния капацитет на крайните ползватели, като се отчитат специфичните характеристики на всяка държава;

28.

отбелязва, че водородът, произведен чрез технологията „електроенергия в газ“ може допълнително да бъде преобразуван в други видове газ, като метанол и амоняк, които могат да се използват като гориво за секторите на морското дело и въздухоплаването, както и в тежкотоварния транспорт;

29.

подчертава, че съществуващата газова инфраструктура предоставя голям капацитет за съхранение на енергия и че тези активи и активите, които приемат нови източници на газ, по-специално зелен водород, ще улеснят интегрирането на електроенергията от възобновяеми източници; във връзка с това отбелязва необходимостта от разглеждане на въпроса за новата роля на операторите на газопреносни системи (ОПС) с оглед на правилата за отделяне;

30.

призовава Комисията да извърши всеобхватна оценка на въздействието, анализ на разходите и ползите и анализ на възможностите за модернизация на газовата инфраструктура или изграждане на специална нова инфраструктура, което е важно за използването на зелен водород, за неговото транспортиране в големи количества и за разгръщането на водородната мобилност; признава потенциала на подземното съхранение на газ, като съхранение в празни каверни или кухини;

31.

счита, че политиките на ЕС следва специално да насърчават иновациите и внедряването на устойчивото съхранение на енергия и на зелен водород; подчертава необходимостта да се гарантира, че използването на енергийни източници като природен газ е само с преходен характер, като се има предвид целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; признава, че ЕС ще се нуждае от увеличаващи се количества водород; подчертава, че за да се гарантира достатъчен обем енергия и да се осигури конкурентоспособност на европейската промишленост, трябва да се подкрепя производството и използването на водород;

32.

призовава Комисията да разработи хармонизирано определение за зелен водород въз основа на прозрачна методология; освен това призовава за система за взаимно признаване на гаранциите за произход за тези газове, като предлага разработването на обща схема за сертифициране и на система за документиране по цялата верига на създаване на стойност, например чрез издаване на зелен етикет; насърчава държавите членки да сведат до минимум административните пречки пред сертифицирането на зелен водород и/или нисковъглероден водород; призовава Комисията да гарантира лоялна и ефективна конкуренция между технологиите и енергийните носители и между внесения и произведения в ЕС водород;

33.

отбелязва, че при сегашните правила на вътрешния пазар на природен газ системните оператори на газопреносна и газоразпределителна инфраструктура в ЕС имат разрешение в рамките на регулираната си дейност да транспортират само природен газ; призовава Комисията в контекста на Стратегията за интеграция на енергийната система да позволи на операторите да транспортират нисковъглеродни газове, като водород, биометан и синтетичен метан;

34.

подчертава, че всички участници на пазара следва да имат достъп до предимствата и стимулите, създадени в пилотните проекти или лабораториите за изследване на реалните условия, за да се демонстрира производството на водород на базата на енергия от възобновяеми източници;

35.

припомня, че производството на синтетични химични носители е разумно само когато се използва енергия от възобновяеми източници; призовава да се увеличат целите за възобновяема енергия за 2030 г. на базата на задълбочена оценка на въздействието;

Електрохимично съхранение

36.

изразява убеденост, че редица технологии за производство на батерии, включително тези с вече добре установени вериги за създаване на стойност в ЕС, ще играят важна роля за осигуряването на стабилни и гъвкави доставки на електроенергия; подчертава, че технологиите за производство на батерии са от решаващо значение за гарантирането на стратегическата автономност на ЕС и неговата устойчивост по отношение на снабдяването с електроенергия;

37.

приветства усилията на Комисията за създаване на стандарти за европейските батерии;

38.

признава, че добре функциониращите схеми за събиране и рециклиране, както и затворените процеси, в съответствие с принципите на кръговата икономика, вече са въведени за редица технологии за батерии, особено в установените в ЕС автомобилни и промишлени вериги за създаване на стойност в сектора на батериите, например оловните стартерни батерии, и счита, че тези схеми могат да се разглеждат като модел за рециклиране на батерии;

39.

отбелязва, че достъпът до пазарите на електроенергия и гъвкавост ще бъде от ключово значение за реализиране на потенциала на батериите за съхранение;

40.

изразява загриженост, че ЕС разполага с много нисък капацитет за производство на литиевойонни батерии и разчита на производство извън Европа при ограничена прозрачност; поради това приветства Европейския алианс за акумулаторните батерии и Стратегическия план за действие в областта на акумулаторните батерии; призовава за тяхното разширяване, за да се обхванат всички налични технологии за батерии; призовава за непрекъсната подкрепа за тях и за укрепване на изпълнението на Стратегическия план за действие в съответствие с по-общите цели по отношение на кръговата икономика, промишлената стратегия и управлението на химикалите; във връзка с това приветства съобщението на Комисията, че ще предложи законодателство относно батериите в подкрепа на Стратегическия план за действие и на кръговата икономика; във връзка с това призовава за анализ на жизнения цикъл на батериите, за въвеждане на кръгово проектиране, безопасно управление и обработване по време на третирането на опасни вещества в производството на акумулаторни клетки, както и за въвеждане на етикет, означаващ въглеродния отпечатък, който да посочва екологичното въздействие на всички вериги за създаване на стойност в сектора на батериите, пуснати на европейския пазар; подчертава значението на създаването на екосистеми около веригата за създаване на стойност на батериите, за да се насърчат конкурентоспособността и устойчивостта на промишлеността;

41.

призовава Комисията да предложи изисквания за екодизайн за батериите с цел увеличаване на възможностите им за рециклиране, заложени още при проектирането;

42.

изразява загриженост относно силната зависимост на ЕС от вноса на суровини за производството на батерии, включително от източници, при които добивът включва влошаване на околната среда, нарушаване на трудовите стандарти и местни конфликти за природни ресурси; настоятелно призовава Комисията да вземе мерки по отношение на тази зависимост в съответните стратегии на ЕС; подчертава ролята на устойчивия добив на суровини и потенциала на местните източници на суровини в ЕС; изразява убеждение, че подобрените схеми за рециклиране на батериите биха могли да осигурят значителен дял от суровините, необходими за производството на батерии в рамките на ЕС;

43.

признава потенциала за повторно използване на батериите на електрическите превозни средства за целите на съхранението на енергия в частни домове или в по-големи батерийни блокове; изразява загриженост, че класифицирането на използваните батерии като отпадък в Директивата за батериите, независимо от повторната им употреба, може да действа като пречка за подобно повторно използване; признава, че повторно използваните батерии не се връщат за рециклиране и че не се контролират стандартите за безопасност, когато предназначението на дадена батерия се променя за използване с различни характеристики от първоначалното предназначение; призовава Комисията да прилага отговорност на производителя, включително гаранции за ефективност и безопасност, по отношение на вторичния производител, пускащ батерията повторно на пазара; призовава Комисията да поясни схемите за разширена отговорност на производителя, отнасящи се за повторно използваните батерии;

44.

признава потенциала на електрическите превозни средства и техните батерии да осигурят чрез инфраструктурата за интелигентно зареждане на превозните средства гъвкавост на мрежата като част от диспечеруемата оптимизация на търсенето, като по този начин се намалява необходимостта от централи за резервно производство в електроенергийната система;

45.

призовава Комисията да предложи амбициозни цели за събиране и рециклиране на батериите на базата на критични метални частици при преразглеждането на Директивата за батериите и след като извърши оценка на въздействието; подчертава необходимостта от допълнително насърчаване на научните изследвания и иновациите в областта на процесите и технологиите за рециклиране в рамките на „Хоризонт Европа“;

46.

призовава Комисията да разработи насоки и/или стандарти за промяна на предназначението на батериите от електрически превозни средства, включително процеси за тестване и класифициране, както и насоки за безопасност;

47.

подчертава необходимостта от подпомагане на научните изследвания, ноухауто и уменията, за да се насърчи производството на батерии в ЕС;

48.

признава потенциала на глобалния паспорт на батериите за развиването на устойчива верига за създаване на стойност на батериите, като се вземат предвид правата на човека и въздействието върху околната среда; счита сертифицирането на полезни изкопаеми за важен инструмент за гарантиране на устойчиви вериги за създаване на стойност на батериите;

Механично съхранение

49.

отбелязва, че помпено-акумулиращите централи играят ключова роля за съхранението на енергия; изразява загриженост, че ЕС не използва пълния потенциал на този въглеродно неутрален и високо ефективен начин за съхранение на енергия;

50.

счита, че държавите членки следва да търсят допълнителни начини за увеличаване на капацитета за помпено-акумулиращи централи, като същевременно отчитат многофункционалното използване на съществуващите и новите резервоари; призовава държавите членки да премахнат всички административни пречки, които забавят тези проекти, и да предоставят регулаторна подкрепа за новаторски подходи в тази област; призовава Комисията да даде предимство на необходимия енергиен преход, да извърши всеобхватен преглед на съответното законодателство и при необходимост да предложи промени, като се сведе до минимум въздействието върху околната среда;

51.

посочва, че в интерес на опазването на околната среда може би е по-добре да се модернизират съществуващи съоръжения и да се реализират проекти за по-голям капацитет, отколкото да се осъществяват нови проекти;

52.

признава приноса на технологиите за съхранение, като сгъстения въздух, суперкондензаторите и маховиците за осигуряването на гъвкавост; признава значението на европейската технология за маховици за съхранението на енергия и за регулирането на честотата; подчертава факта, че за интелигентните мрежи или за стратегическото развитие на мрежи тази технология е релевантно средство за съхранение и регулиране;

Топлинно акумулиране

53.

счита, че топлинното акумулиране (като котли с голям капацитет) и централното отопление в гъсто населени райони са много ефикасен инструмент за съхранение на енергия, който осигурява необходимата гъвкавост за интегриране на по-голям дял неравномерни възобновяеми източници и отпадна топлина от промишлените процеси и от сектора на услугите; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и развият високо енергоспестяващи централни отоплителни мрежи; освен това призовава Комисията да вземе предвид топлинната инфраструктура и топлинното акумулиране при разработването на десетгодишните планове за развитие на мрежата както за Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, така и за Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ;

54.

счита, че топлинното акумулиране във водоносния хоризонт, особено във връзка с използването на геотермални източници, би могло да представлява иновативен инструмент в неурбанизираните и промишлените райони; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят научните изследвания и разработването на тези решения и да въведат пилотни централи в голям мащаб;

55.

подчертава, че гъвкавото комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия предоставя ориентирано към бъдещето интегрирано решение за съхранение на енергия с оглед на гъвкавостта на електроенергийните мрежи и ефикасността на топлоснабдяването благодарение на факта, че съхранението на топлинна енергия води до отделяне на производството на електроенергия от потреблението на топлинна енергия; призовава държавите членки да проучат допълнително секторната интеграция, интелигентните енергийни системи и използването на допълнителната топлинна енергия, например от центрове за данни, промишлени обекти или системи на метрото; призовава Комисията да насърчи иновативните концепции за топлинно акумулиране, като съхранението чрез преобразуване на топлинна енергия в електроенергия и чрез съхранение в лед;

56.

приветства факта, че мрежите за централно отопление и охлаждане ще имат право да получават финансиране съгласно преразгледания Регламент за механизма за свързване на Европа, и призовава за тяхното включване като потенциални проекти от общ интерес в Регламента за TEN-E;

57.

счита, че в съответствие с технологичната неутралност, технологиите за топлинно акумулиране следва да се насърчават, за да се подобрят техните резултати, надеждност и интеграция в съществуващите системи за диспечеруема електроенергия; счита, че разработването на технологии за топлинно акумулиране и пускането им на пазара може да осигури възможности за съвместни проекти с цел насърчаване на енергийните партньорства между държавите;

58.

признава потенциала за съхранение на енергоспестяващите сгради посредством ефективните по отношение на съхранението маси, термалните или масивните сградни компоненти или съхранението на студена или топла вода; призовава Комисията да стимулира енергоспестяващото саниране в предстоящата си стратегия за вълна на саниране и настоятелно призовава държавите членки да осъществят своите дългосрочни стратегии за саниране, като същевременно разгледат потенциала за съхранение на сградите;

59.

призовава Комисията да разгледа в предстоящата Стратегия за интеграция на енергийната система ролята на топлинното акумулиране и на инфраструктурата за отопление за осигуряването на гъвкавост на енергийната система;

60.

призовава държавите членки да разгледат в своите национални планове в областта на енергетиката и климата всички устойчиви и разходоефективни технологии за съхранение и варианти за гъвкавост, включително тези за топлинна енергия, като част от подхода за интегрирани енергийни системи при препроектирането на своите енергийни системи във високо енергоспестяващи икономики на базата на възобновяемите енергийни източници;

Децентрализирано съхранение — ролята на активните потребители

61.

счита, че домашните батерии, домашното съхранение на топлинна енергия, технологията за свързване на превозните средства към електропреносната мрежа, интелигентните системи за домашна енергия, оптимизацията на потреблението и секторната интеграция спомагат за намаляване на пиковете на потреблението, осигуряват гъвкавост и играят все по-важна роля за гарантиране на ефективността и интеграцията на енергийната мрежа; счита, че ключът за постигането на това ще бъде ранната стандартизация на нови устройства, информацията за потребителите и прозрачността на данните на потребителите, както и добре функциониращи пазари на електроенергия, предоставящи лесен достъп на потребителите; освен това подчертава ролята на активните потребители и на енергийните общности на гражданите в процеса на енергиен преход и счита, че те следва да се насърчават адекватно;

62.

отбелязва нежеланието на частните ползватели да предоставят батериите на своите превозни средства за услуги за съхранение, дори ако това е технически осъществимо; във връзка с това приветства стимулите за гъвкавост, които се предоставят на потребителите с Директива (ЕС) 2019/944 (Директивата за пазара на електроенергия), и призовава държавите членки да гарантират бързо и категорично прилагане на съответните разпоредби; подчертава, че широкото въвеждане на пазара на технологията за свързване на превозните средства към електрическата мрежа ще изисква по-голяма оперативна съвместимост и следователно единни правила или стандарти в целия ЕС за премахване на редица пречки, включително административни, правни и данъчни пречки;

63.

признава приноса на активните потребители за осигуряването на гъвкавост на системата, например посредством решения за децентрализирано и дребномащабно съхранение на енергия, и в крайна сметка за постигането на целите в областта на климата и енергетиката; призовава държавите членки да подкрепят участието на гражданите в енергийната система (например чрез данъчни стимули за технологиите за съхранение чрез батерии) и да премахнат онези пречки, които възпират потребителите сами да произвеждат електроенергия, да потребяват, съхраняват или продават на пазара произведената от тях електроенергия; призовава Комисията да наблюдава по подходящ начин правилното прилагане на Директивата за пазара на електроенергия и Директива (ЕС) 2018/2001 (Директивата за насърчаване на енергия от възобновяеми източници) във връзка с тези членове, с които се създава регулаторна рамка за потребителите на собствена енергия и енергийните общности;

64.

подчертава, че децентрализираното съхранение е ключова част от управлението на оптимизацията на потреблението; подчертава ролята на батериите на електрическите превозни средства за осигуряването на гъвкавост на мрежата посредством интелигентно зареждане и услуги за свързване на превозното средство към различни мрежи (vehicle-to-x); призовава Комисията да създаде благоприятна рамка, която да гарантира, че функционалността да се предоставят такива услуги е предвидена от производителите на електрически превозни средства, от софтуера за събиране на такси и от зарядната станция, както и да се постигне пълна оперативна съвместимост в рамките на преразгледаната Директива за алтернативните горива;

o o

65.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125.

(2) ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 54.

(3) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82.

(4) ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.

(5) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(6) ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51.

(7) ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1.

(8) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(9) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(10) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.

(11) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.

(12) Приети текстове, P9_TA(2019)0079.

(13) Приети текстове, P8_TA(2019)0217.

(14) Приети текстове, P8_TA(2018)0438.

(15) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 10.

(16) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 23.

(17) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 35.

(18) Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/71

P9_TA(2020)0200

Сключване на споразумение между ЕС и Нова Зеландия, по което се водят преговори, относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно препоръката на Европейския парламент до Съвета и Комисията относно сключването на споразумение, по което се водят преговори, между Европейския съюз и Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2019)0551 — 2020/2048(INI))

(2021/C 371/10)

Европейският парламент,

—

като взе предвид препоръката, от Комисията, за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2019)0551),

—

като взе предвид решението на Съвета от 13 май 2020 г. за разрешаване на започването на преговори с Нова Зеландия за споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 2, 6, 7, 8 и 47 от нея,

—	като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (3),

—	като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (4),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (5),

—

като има предвид Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 180) от 28 януари 1981 г. и Допълнителен протокол от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци (ETS № 181),

—	като взе предвид Становище 1/2020 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно мандата за водене на преговори за сключване на международно споразумение относно обмена на лични данни между Европол и правоприлагащите органи на Нова Зеландия,

—	като взе предвид Доклада на Европол за тенденциите и състоянието на тероризма за 2019 г.,

—	като взе предвид Призива за действие след Крайстчърч, приет от Нова Зеландия, Франция, Комисията, технологични дружества и други с цел премахване на съдържание онлайн, свързано с тероризма и насилствения екстремизъм,

—	като взе предвид член 114, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0131/2020),

А.

като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 дава възможност за предаване на лични данни на компетентния орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното равнище на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на личния живот и основните права и свободи на лицата, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и — в изключителни случаи — за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции; подчертава , че споразумението трябва изцяло да зачита основните права и принципи, признати в Хартата;

Б.

като има предвид, че международните споразумения, които позволяват на Европол и трети държави да сътрудничат и обменят лични данни, следва да зачитат основните права, признавани в Хартата, и по-специално в членове 2, 6, 7, 8 и 47 от нея и в член 16 от ДФЕС, и във връзка с това да зачитат принципа за ограничаване в рамките на целта и правата на достъп и поправка на данните; като има предвид, че тези споразумения следва да бъдат предмет на наблюдение от независим орган, както изрично е предвидено в Хартата, и следва да бъдат необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.

като има предвид, че в програмния документ на Европол за периода 2020 — 2022 г. (6) се подчертава, че пълното и успешно изпълнение на дейностите, свързани с Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT), по-конкретно на оперативно равнище, не е възможно без тясно партньорство с трети държави и организации; като има предвид, че ЕС и Нова Зеландия имат сходен поглед върху въпросите, свързани с глобалната сигурност, и подхождат по подобен начин в тази област;

Г.

като има предвид, че Европол и полицейските сили на Нова Зеландия вече са установили рамка за засилено сътрудничество посредством работно споразумение и меморандум за разбирателство, като и двата документа бяха подписани през 2019 г., с които се разрешава на полицейските сили Нова Зеландия да използват приложение за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA) и да разположат за постоянно служител за връзка в седалището на Европол в Хага;

Д.

като има предвид, че в миналото Европол е сключил множество оперативни споразумения относно обмена на лични данни с трети държави; като има предвид, че през 2018 г. Съюзът започна преговори по този въпрос с осем държави от Близкия изток и Северна Африка (Турция, Израел, Тунис, Мароко, Ливан, Египет, Алжир и Йордания); и като има предвид, че Парламентът е приел резолюции относно мандатите за водене на преговори за тези споразумения (7);

Е.

като има предвид, че Европол определи като високо равнището на заплаха от джихадистки терористи, и като има предвид, че през 2018 г. тероризмът продължаваше да представлява основна заплаха за сигурността в държавите членки; като има предвид, че въпреки че броят на арестите на десни терористи е останал на сравнително ниско равнище, той се е увеличил за трета поредна година; като има предвид, че държавите членки са докладвали на Европол, че правоприлагащите агенции са използвали инструменти за обмен на данни, за да предотвратят, нарушат или разследват 129 терористични атаки през 2018 г.;

Ж.

като има предвид, че Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) осъществява надзор над Европол от 1 май 2017 г. насам и също така съветва институциите на ЕС относно политиките и законодателството, които са свързани със защитата на данните, включително при преговорите относно споразумения в областта на правоприлагането;

З.

като има предвид, че с оглед на терористичното нападение от десни върху две джамии в Крайстчърч през 2019 г. оперативното сътрудничество, което се очаква да бъде оформено по силата на споразумението между Европол и Нова Зеландия, поради възможността за обмен на лични данни би могло да бъде от съществено значение за предотвратяването и наказателното преследване на други тежки престъпления и терористични атаки, които биха могли да бъдат планирани или извършени в рамките на ЕС или в световен мащаб;

И.	като има предвид, че предаването на лични данни, събрани в рамките на наказателни разследвания и обработени допълнително от Европол по силата на споразумението, би могло да окаже значително въздействие върху живота на засегнатите лица;

счита, че сътрудничеството с Нова Зеландия в областта на правоприлагането ще помогне на Европейския съюз да защити в по-голяма степен своите интереси в областта на сигурността, особено в областта на предотвратяването на тероризма и борбата с него, разбиването на организираната престъпност и борбата с киберпрестъпността; насърчава Комисията да започне експедитивно преговори с Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Европол и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма при пълно спазване на приетите от Съвета насоки за преговорите; призовава Комисията да следва направените в настоящата резолюция допълнителни препоръки;

настоява, че равнището на защита на данните, което е предвидено в споразумението, следва да бъде по същество равностойно на равнището на защита, предвидено в правото на ЕС, както в законодателството, така и на практика; настоява, наред с това, че ако такова равнище на защита не бъде гарантирано, споразумението не може да бъде сключено; подчертава в този контекст официалното признаване от страна на Комисията на Нова Зеландия през 2012 г. като държава, която осигурява адекватно ниво на защита на данните; като има предвид, че това решение се прилага обаче само по отношение на въпроси, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/679 и следователно не се прилага за въпроси, свързани с правоприлагането;

счита, че трансграничният обмен на информация между всички релевантни правоприлагащи органи, в рамките на ЕС и с глобалните партньори, следва да бъде приоритет с цел по-ефективна борба с тежката престъпност и тероризма;

изисква споразумението да съдържа всички необходими гаранции и проверки по отношение на защитата на личните данни, посочени в насоките за водене на преговори; отбелязва, че предаването на чувствителни лични данни следва да бъде разрешено само в изключителни случаи, когато такова предаване е строго необходимо и пропорционално за предотвратяването и борбата с престъпленията, обхванати от споразумението; изтъква, че следва да бъдат определени ясни гаранции за субекта на данни, лицата, които са свързани със субекта на данни, или лицата, които са свързани с престъплението, като свидетели и жертви, за да се гарантира зачитането на основните права;

счита, че — с оглед на принципа за ограничаване в рамките на целта — бъдещото споразумение следва изрично да установи списък на престъпленията, във връзка с които може да се обменят лични данни, в съответствие с определенията на ЕС на престъпления, когато такива са налични; счита, че този списък следва да включва дейностите, обхванати от такива престъпления, и вероятните последици от предаването на лични данни;

изтъква, че предадените лични данни следва да са свързани с индивидуални наказателни случаи; изтъква, че в споразумението следва да бъде включено ясно определение на концепцията за индивидуални наказателни случаи, тъй като тази концепция е необходима за оценяването на необходимостта и пропорционалността на предаването на данни;

настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която определя срока на съхранение на предадените на Нова Зеландия лични данни и изисква заличаването на данните в края на този период; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; изисква в това отношение споразумението конкретно да предвижда периодични прегледи на сроковете за съхранение и всякаква допълнителна необходимост от съхраняване на лични данни, както и да предвижда други подходящи мерки за гарантиране на спазването на сроковете; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

настоятелно призовава Съвета и Комисията да работят с правителството на Нова Зеландия, за да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, кой независим надзорен орган с ефективни правомощия за разследване и намеса ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; изисква за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в споразумението;

счита, че международното споразумение следва да включва разпоредба, която да позволява на ЕС да прекрати или отмени споразумението в случай на нарушение; счита, че е важно независимият надзорен орган също така да има правомощието да взема решение за спиране или прекратяване на предаването на лични данни в случай на нарушение; счита, че съобразно споразумението органите следва да имат право да продължат да обработват всички лични данни, които попадат в рамките на обхвата на споразумението, които са предадени преди неговото преустановяване или спиране; счита, че следва да бъде установен механизъм за мониторинг и периодично оценяване на споразумението, за да се оценява спазването на споразумението от страна на партньорите и функционирането на споразумението във връзка с оперативните потребности на Европол, както спазването на правото на ЕС в областта на защитата на данните;

10.

счита, че последващо предаване на информация на Европол от компетентни органи на Нова Зеландия към други органи в Нова Зеландия, включително за използване в съдебно производство, следва да бъде разрешено единствено за първоначалните цели на предаването на данните от страна на Европол и следва да подлежи на предварително разрешение от Европол; изтъква, че последващи предавания на информация на Европол от компетентни органи на Нова Зеландия към органи на трети държави не следва да се разрешават;

11.

призовава Съвета и Комисията да се консултират с ЕНОЗД относно разпоредбите на проекта на споразумението преди неговото финализиране и в хода на преговорите;

12.

счита, че международното споразумение с Нова Зеландия следва да включва правото на субектите на данни на информация, коригиране и заличаване, както са предвидени в други законодателни актове на ЕС за защита на данните; изисква в това отношение споразумението да включва ясни и подробни правила относно информацията, която следва да бъде предоставена на субектите на данни;

13.

подчертава, че съгласието му за сключване на споразумението ще зависи от задоволителното му участие на всички етапи от процедурата; очаква, че ще бъде в пълна степен и проактивно информиран относно напредъка на преговорите в съответствие с член 218 от ДФЕС, и очаква да получава документите едновременно със Съвета, за да може да изпълнява контролната си роля;

14.

изтъква, че ще даде съгласието си за сключването на споразумението само ако такова споразумение не представлява риск за правата на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, нито за други основни права и свободи, защитени от Хартата; посочва в това отношение, че съобразно член 218, параграф 11 от ДФЕС той може да получи становище от Съда на Европейския съюз относно това, дали предвиденото споразумение е съвместимо с Договорите;

15.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Нова Зеландия.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.

(2) ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39.

(3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(4) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.

(6) Програмен документ на Европол за периода 2020 — 2022 г., приет от Управителния съвет на Европол на 25 март 2020 г., EDOC# 1003783v20E.

(7) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 69.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/75

P9_TA(2020)0201

Стратегия за химичните вещества с цел устойчивост

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост (2020/2531(RSP))

(2021/C 371/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 168 и 191 от него,

—	като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (1) („Седмата ПДОС“) и неговата визия до 2050 г.,

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикалите („Регламента REACH“) (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси („Регламента CLP“) (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износа и вноса на опасни химикали (7),

—

като взе предвид Директива 2004/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прилагането на принципите на добра лабораторна практика и верифицирането на тяхното прилагане при изпитвания на химически вещества (8),

—	като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и последващите ѝ изменения (9),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (10),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (11) („Регламент относно козметичните продукти“),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (12),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (13),

—

като взе предвид Директива 2013/39/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за изменение на директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите (14) като ценен инструмент за извършване на мониторинг и справяне с трансграничното химическо замърсяване на повърхностните води,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1381 на Европейския парламент и Съвета от 20 юни 2019 г. относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига (15),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2017/2398 от 12 декември 2017 г. (16), Директива (ЕС) 2019/130 от 16 януари 2019 г. (17) и Директива (ЕС) 2019/983 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (18),

—	като взе предвид Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (19),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 26 юни 2019 г., озаглавени „Към стратегия на Съюза за устойчива политика в областта на химикалите“,

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2019 г., озаглавени „Повече кръговост — преход към устойчиво общество“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г., озаглавени „Нова стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд: насърчаване на постигането на здравословни и безопасни условия на труд в ЕС“,

—	като взе предвид политическите насоки на Комисията за периода 2019 — 2024 г., по-специално относно амбицията за нулево замърсяване за Европа,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773), и задълбочения анализ в подкрепа на това съобщение (20),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2018 г., озаглавено „Общ доклад на Комисията относно функционирането на REACH и преглед на някои елементи — Заключения и действия“ (COM(2018)0116), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията,

—	като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 7 ноември 2018 г., озаглавено „Към всеобхватна рамка на Европейския съюз относно ендокринните нарушители“ (COM(2018)0734),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 7 ноември 2018 г., озаглавено „Преглед на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти във връзка с веществата със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система“ (COM(2018)0739),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2019 г., озаглавено „Констатации от проверката за пригодността на най-значимото законодателство в областта на химикалите (различно от Регламента REACH) и установени предизвикателства, пропуски и слабости“ (COM(2019)0264),

—	като взе предвид своята резолюция от 24 април 2009 г. относно наноматериалите от гледна точка на регулаторната уредба (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (22),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Седмата програма за действие за околната среда (23),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (24),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. — Да върнем природата в живота ни“ (COM(2020)0380),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

—	като взе предвид европейския план за борба с рака, представен от Комисията през февруари 2020 г.,

—	като взе предвид провежданата в момента от Комисията обществена консултация относно европейския план за борба с рака (25),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (COM(2018)0032) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2018)0020),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика (26),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита (27),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди (28),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди (29),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 април 2019 г. относно „Към всеобхватна рамка на Европейския съюз относно ендокринните нарушители“ (30),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (31),

—	като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни (32),

—	като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда от 29 април 2019 г., озаглавен „Глобални перспективи за химикалите II — от наследено положение към новаторски решения: Прилагане на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.“ (SOER 2020),

—	като взе предвид възложеното от Комисията проучване от август 2017 г., озаглавено „Проучване за стратегията за нетоксична околна среда на 7-ата програма за действие за околната среда“ (33),

—	като взе предвид проучването от януари 2019 г. и актуализираната версия от май 2019 г., възложено от комисията по петиции на Европейския парламент, озаглавено „Нарушители на функциите на ендокринната система: От научни доказателства към защита на здравето на човека“ (34),

—	като взе предвид доклада от юни 2019 г., координиран от Комисията и нейния организиращ партньор — Министерството на околната среда и храните на Дания, и озаглавен „Политиката на ЕС относно химикалите до 2030 г. — надграждане върху миналото, преминаване към бъдещето“,

—	като взе предвид Специален доклад № 05/2020 на Европейската сметна палата „Устойчиво използване на продукти за растителна защита — налице е ограничен напредък при измерването и намаляването на рисковете“,

—	като взе предвид въпроса, отправен към Комисията, относно стратегия за химичните вещества с цел устойчивост (O-000044/2020 — B9-0013/2020),

—	като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.	като има предвид, че Комисията обяви в своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, представянето до лятото на 2020 г. на стратегия за химичните вещества с цел устойчивост;

Б.	като има предвид, че стратегията за химичните вещества с цел устойчивост следва да допринася за правилното прилагане на принципите на политиката на Съюза за околната среда, посочени в член 191, параграф 2 от ДФЕС;

В.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки не успяха да изпълнят цел 12 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), в която се отправя призив до 2020 г. да се постигне добро управление на химикалите и всички отпадъци през целия им жизнен цикъл в съответствие с договорените международни рамки и значително да се намали отделянето им във въздуха, водите и почвите, с цел да се сведе до минимум неблагоприятното им въздействие върху здравето на човека и околната среда; като има предвид, че са необходими значителни допълнителни усилия за постигането на цел 3 от ЦУР за значително намаляване до 2030 г. на смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване и заразяване на въздуха, водата и почвата; като има предвид, че стратегията за химичните вещества с цел устойчивост може да спомогне за постигането на ЦУР;

Г.

като има предвид, че химичните, физичните и токсикологичните свойства на химикалите се различават значително; като има предвид, че много от тези вещества, които са неразделна част от ежедневието, не са опасни или устойчиви, а някои са устойчиви в околната среда, натрупват се в хранителната верига и могат да бъдат вредни за човешкото здраве при ниски концентрации;

Д.

като има предвид, че замърсяването от синтетични химикали е основна и нарастваща заплаха за общественото здраве и околната среда; като има предвид например, че раковите заболявания, свързани с излагането на опасни химикали, са основната причина за смърт, свързана с работата; като има предвид, че всяка година в резултат на експозиция на канцерогени на работното място в ЕС възникват около 120 000 случая на свързани с работата ракови заболявания, които водят до около 80 000 смъртни случая годишно (35);

Е.

като има предвид, че регулирането играе ключова роля в предотвратяването на вреди от опасни химикали; като има предвид, че според оценки през последните 20 години са били предотвратени един милион нови ракови заболявания отчасти поради прилагането на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд; като има предвид, че в проучване от 2017 г. консервативно се изчислява, че сумарните ползи от законодателството в областта на химикалите в Европейския съюз възлизат на десетки милиарди евро на година (36);

Ж.	като има предвид, че устойчива стратегия за химикалите трябва да намали ефективно експозицията на хората и околната среда на опасни химикали и същевременно трябва да засили конкурентоспособността и иновациите в европейската промишленост;

З.	като има предвид, че химическото замърсяване причинява загуби на сухоземни и водни екосистеми и води до отслабването на издръжливостта на екосистемите, т.е. способността да издържат на вреди и да се възстановяват, което води до бърз спад на популациите на животни;

И.	като има предвид, че Съветът на 26 юни 2019 г. отправи призив към Комисията да разработи план за действие за премахване на всички несъществени употреби на перфлуорните съединения (PFAS) заради силно устойчивия им характер и повишените рискове за здравето и околната среда (37);

Й.

като има предвид, че в своя доклад от 2020 г. относно „Европейската околна среда — състояние и перспективи“ Европейската агенция за околната среда изрази нарастваща загриженост относно ролята на химикалите във влошаващото се състояние на нашата околна среда и предупреди, че прогнозираното увеличаване на производството на химикали и текущите емисии на устойчиви и опасни химикали сигнализират, че химическото натоварване за здравето и околната среда е невероятно да намалее, а настоящите политики не са подходящи за справяне с голям брой химикали;

К.

като има предвид, че е необходим преход към производство на химикали, които са безопасни по проект, включително като се използват по-малко опасни химикали по време на целия жизнен цикъл на продуктите, за да се намали химическото замърсяване и да се подобри кръговостта на европейската икономика; като има предвид, че за да бъдат изпълнени тези цели, в плана за действие на ЕС за кръгова икономика трябва да се обърне внимание на токсичните химикали;

Л.	като има предвид, че позволяването на влизането на забранени вещества или вещества, пораждащи сериозно безпокойство, на пазара на ЕС чрез вносни продукти от трети държави не съответства на целта за разработване на нетоксични цикли на материалите;

М.	като има предвид, че приветства факта, че Комисията финансира проекти за насърчаване на иновативни цифрови технологии за проследяване на химикалите по веригата на доставки (напр. блокверига);

Н.

като има предвид, че ембрионите, бебетата, децата, бременните жени, възрастните и бедните са особено податливи на въздействието на излагането на химикали; като има предвид, че домакинствата с ниски доходи може да бъдат непропорционално изложени, защото те често живеят близо до източници на изпускания, като например сметища за опасни отпадъци и производствени съоръжения (38);

О.

като има предвид, че Комисията не изпълни ангажимента си за стратегия за нетоксична среда, която беше обещана в рамките на 7-ия план за действие за околната среда; като има предвид, че сега е важно Комисията да предложи амбициозна стратегия, която да намали ефективно експозицията на хората и околната среда на опасни химикали и същевременно да засили конкурентоспособността и иновациите в европейската промишленост;

П.

като има предвид, че във възложените от Комисията проучвания (напр. във връзка със стратегията за нетоксична среда и в контекста на проверките за пригодността на REACH и на законодателството в областта на химикалите, различно от Регламента REACH) са установени важни пропуски в законодателството на ЕС за безопасно управление на химикалите в ЕС, включително несъответствия на равнището на секторното законодателство и недостатъчно прилагане, и е очертан широк набор от мерки, които следва да бъдат обмислени;

Р.	като има предвид, че тези пропуски и несъответствия изискват законодателно действие, за да се гарантира ефективната защита на човешкото здраве и околната среда от рисковете, свързани с химикалите;

С.	като има предвид, че стратегията за химичните вещества с цел устойчивост следва да се основава на най-новите независими научни знания и методи, както и да взема под внимание експозицията в реалния живот през целия жизнен цикъл;

Т.

като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 Комисията и държавите членки трябва да извършват „независима, обективна и прозрачна оценка“ на активните вещества и продуктите на пестицидите, а Европейският орган за безопасност на храните трябва да извършва независим научен преглед в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002 (общото законодателство в областта на храните);

приветства амбицията за нулево замърсяване с цел осигуряване на нетоксична околна среда; признава съществената роля на химическата промишленост в постигането на многобройните цели на Зеления пакт, по-специално амбицията за нулево замърсяване, неутралност по отношение на климата, енергийния преход, насърчаването на енергийната ефективност и кръговата икономика, като осигурява иновативни производствени процеси и материали;

счита, че всяка форма на замърсяване трябва да се предотвратява или намалява до равнища, които вече не са опасни за човешкото здраве и околната среда, за да се живее добре в рамките на екологичните граници на планетата;

счита, че гарантирането, че всички употреби на химикали, материали и продукти са безопасни, устойчиви и кръгови по проект, е важна мярка нагоре по веригата не само за защитата на човешкото здраве, постигането на нетоксична среда (въздух, вода и почва) и защитата на биологичното разнообразие, но и за постигането на неутрална по отношение на климата, ефективна по отношение на ресурсите, кръгова и конкурентоспособна икономика;

призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия за химичните вещества с цел устойчивост, която да доведе до необходимата промяна на модела за изпълнение на амбицията за нулево замърсяване за нетоксична среда, като се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, като се сведе до минимум експозицията на опасни химикали, с особено отчитане на принципа на предпазните мерки и ефективната защита на работниците, като се сведе до минимум използването на изпитвания върху животни, като се опазват и възстановяват екосистемите и биологичното разнообразие и се насърчават иновациите в устойчиви в екологично отношение химикали като основа на европейска стратегия за ефективна по отношение на ресурсите, кръгова, безопасна и устойчива икономика при същевременно укрепване на конкурентоспособността и капацитета за иновации на икономиката на Съюза и гарантиране на сигурността на доставките и насърчаване на заетостта в рамките на ЕС;

подчертава, че в предстоящата стратегия за химичните вещества с цел устойчивост трябва да се обърне внимание и на устойчивото снабдяване с материали и енергоемкостта в производството на химикали по цялата верига на доставки, както и на здравните, социалните и екологичните стандарти и правата на човека;

подчертава, че новата стратегия следва да бъде в съответствие с и да допълва другите цели на политиката, съдържащи се в Зеления пакт, включително целите на законодателния акт за климата, новия план за действие за кръгова икономика, новата промишлена стратегия за Европа и европейския план за борба с рака, както и новия контекст за европейската икономика след COVID-19;

изтъква, че новата стратегия следва да очертае секторите и начините, по които химическата промишленост може да допринесе за тези цели, като например в чиста енергия, суровини, устойчив транспорт, цифровизация и намалено потребление;

счита, че Комисията следва да представи всеобхватна стратегия, в която устойчивостта е основният стълб и която следва да допринася за консолидирането на всички съответни политики, включително по отношение на химикалите, търговията, данъците, иновациите и конкуренцията, и да гарантира тяхното прилагане с цел привличане на инвестиции в Европа и създаване на пазари за кръгови и нисковъглеродни продукти;

подчертава, че химическата промишленост е от решаващо значение за европейската икономика и че модернизацията и декарбонизацията на този отрасъл са от основно значение за постигане на целите на Зеления пакт; признава, че химическата промишленост е в състояние да предостави многобройни нисковъглеродни решения; подчертава значението на развиването на химическата промишленост с цел спомагане за реализиране на амбициите на ЕС по отношение на климата до 2030 г. и до 2050 г.; подчертава, че насърчаването на безопасни и устойчиви иновации е основен елемент в прехода от линейна към кръгова и устойчива промишленост, което ще даде на този сектор значително конкурентно предимство;

10.

счита, че стратегията за химичните вещества с цел устойчивост следва да постигне съгласуваност и полезни взаимодействия между законодателството в областта на химикалите (напр. REACH, CLP, устойчиви органични замърсители (УОЗ), живак, продукти за растителна защита, биоциди, максимално допустими граници на остатъчни вещества, законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд) и свързаното законодателство на Съюза, включително специфичното законодателство в областта на продуктите (напр. играчки, козметика, материали, предназначени за контакт с храни, строителни продукти, фармацевтични продукти, опаковки, Директива (ЕС) 2019/904 по отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба), общо законодателство в областта на продуктите (напр. екопроектиране, екомаркировка, предстоящата политика за устойчиви продукти), законодателство относно компонентите на околната среда (напр. вода, почва и въздух) и законодателство относно източниците на замърсяване, включително промишлените инсталации (напр. Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП), Директива „Севезо III“), както и законодателство относно отпадъците (напр. Директивата за ограничение на опасните вещества, Директивата относно излезлите от употреба превозни средства);

11.

подчертава, че следва да се обърне специално внимание на намаляването на припокриванията между правните рамки и между разпределяните на Европейската агенция по химикали (ECHA), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейската агенция по лекарствата (EMA) задачи;

12.

подчертава, че стратегията за химичните вещества с цел устойчивост трябва да бъде приведена в съответствие с йерархията на действията в областта на управлението на риска, която дава приоритет на предотвратяването на експозицията, поетапното извеждане от употреба на опасните вещества и заместването им по възможност с по-безопасни алтернативи пред мерките за контрол;

13.

подчертава необходимостта от намаляване и предотвратяване на експозицията на химикали, като вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, за които е доказано, че допринасят за значително увеличаване на хроничните заболявания и някои от които могат да нарушават имунната система и реакциите ѝ на възпаления, в контекста на мерките за подобряване на общественото здраве и укрепване на устойчивостта към вируси като SARS-CoV-2 (39);

14.

подчертава, че стратегията следва да отразява изцяло принципа на предпазните мерки и принципите, според които следва да се предприемат превантивни действия, вредите за околната среда приоритетно следва да бъдат отстранявани при източника и замърсителят следва да плаща, както и основните принципи на европейското законодателство за химикалите, като например поставяне на тежестта на доказването върху производителите, вносителите и ползвателите надолу по веригата, и че тя следва да прилага ефективно тези принципи;

15.

счита, че механизмите за разширена отговорност на производителя биха представлявали добър инструмент за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, като същевременно се стимулират иновациите;

16.

подчертава необходимостта от амбициозни цели за увеличаване на броя на изпитваните всяка година химикали, особено по отношение на техните свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система;

17.

изтъква факта, че тази стратегия за химичните вещества с цел устойчивост следва да върви ръка за ръка със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.;

18.

подчертава, че новата стратегия за химичните вещества с цел устойчивост следва да се основава на солидни и актуални научни доказателства, като се отчита рискът от вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, опасните химикали във вносните продукти, комбинираното въздействие на различни химикали и силно устойчивите химикали, и че последващите регулаторни действия, различни от тези по научни въпроси (напр. установяване и класификация на опасността) (40), следва да бъдат придружавани от оценки на въздействието, като се взема предвид приносът на съответните заинтересовани страни, така че да се увеличи яснотата по приоритетите;

19.

подчертава, че устойчива политика в областта на химикалите изисква едновременни действия в няколко аспекта: определяне на критерии за устойчиви в екологично отношение химикали за насочване на инвестициите с цел принос за предотвратяване и контрол на замърсяването, подобряване на проследяването на опасни химикали в продуктите и насърчаване на заместването им с по-безопасни алтернативи, изграждане на партньорства с основни сектори, с цел да се работи по инициативи за кръгова икономика (напр. строителна, текстилна, електронна и автомобилна промишленост);

20.

потвърждава отново, че всички регулаторни пропуски и слабости в законодателството на ЕС в областта на химикалите следва да бъдат отстранени и че новата стратегия за химичните вещества с цел устойчивост следва да допринася ефективно за бързото заместване, доколкото е възможно, на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, и на други опасни химикали, включително вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, много устойчиви химикали, невротоксични и имунотоксични вещества и устойчиви органични замърсители, както и за решаването на проблемите, свързани с комбинирания ефект на химикалите, наноформите на вещества и излагането на опасни химикали от продукти; счита, че стратегията следва също така да допринася за ефективността на мерките за контрол; отново заявява, че всяка забрана на посочените химични вещества следва да отчита всички аспекти на устойчивостта;

21.

отново изразява своята загриженост, че законодателството, предотвратяващо наличието на химикали в продукти, включително вносни продукти, е разпокъсано, не е систематично, нито е последователно, и се прилага единствено за много малко на брой вещества, продукти и употреби, често с множество изключения; призовава Комисията да представи като част от стратегията за химичните вещества с цел устойчивост план за действие за отстраняване на пропуските в действащата правна рамка, като отдава приоритет на продуктите, с които потребителите влизат в тесен и чест контакт, като например текстилни изделия, мебели, детски стоки и абсорбиращи хигиенизиращи продукти;

22.

припомня, че до 2020 г. всички релевантни вещества, пораждащи сериозно безпокойство, включително веществата със свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които пораждат подобна степен на безпокойство, трябва да бъдат включени в списъка на кандидат-веществата за REACH; изтъква, че след 2020 г. ще са необходими усилия за откриване на евентуални нови вещества, пораждащи сериозно безпокойство, и за постоянно гарантиране на пълното съответствие на регистрационните досиета; призовава Комисията бързо и поетапно да изведе от употреба веществата, пораждащи сериозно безпокойство;

23.

счита, че новата стратегия за химикалите следва да гарантира, че никое химично вещество, което потенциално има отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, не се пуска на пазара преди извършването на цялостна оценка на опасностите и рисковете, свързани с такова вещество;

24.

подчертава необходимостта от ясен ангажимент за осигуряване на средносрочно и дългосрочно финансиране за подобрени и независими изследвания в областта на „зелената“ химия въз основа на принципа на безопасност при проектирането, за да се разработят безопасни и устойчиви алтернативи, включително нехимични алтернативи, както и за насърчаване, по възможност, на заместването на вредни химикали, и безопасно и устойчиво производство, предоставящо съответните предварителни условия за безопасни и устойчиви иновации и за разработването на нови и по-безопасни химикали;

25.

подчертава, че химическата промишленост следва да участва в голяма степен в това финансиране;

26.

подчертава необходимостта от ясен ангажимент за осигуряване на средства за човешки биомониторинг и екологичен мониторинг на въздействието и експозицията на химикали с цел подобряване на оценката и управлението на риска от химикали, както и за по-добро споделяне и използване на данните от мониторинга на местно, регионално, национално и европейско равнище между държавите, секторите и институциите в съответните области на политиката (напр. вода, химикали, въздух, биомониторинг, здраве); подчертава, че изследванията на човешкия биомониторинг следва да се провеждат при пълно зачитане на съответното законодателство за защита на данните;

27.

счита, че научните изследвания следва да вземат предвид и епигенетиката, когато се правят изпитвания за предполагаема токсичност; призовава Комисията да подкрепя тази цел и да увеличи европейската координация и действията в областта на биомониторинга; подчертава необходимостта от изследвания на недостатъчно изследвани въпроси като свързаните с ендокринната система ракови заболявания и социално-икономическите последствия на нарушенията на ендокринната система;

28.

подчертава значението на устойчивото финансиране на научните изследвания и иновациите за подобряване на научното разбиране за въздействията на опасните химикали върху околната среда, здравето, биологичното разнообразие и издръжливостта на екосистемитете, както и за насърчаване на изследвания за подобрени методи за идентифициране на свързаните с химикали опасности;

29.

отново подчертава необходимостта от минимизиране и постепенно заместване на изпитванията върху животни чрез разширено използване на нови методологии за подход и интелигентни стратегии за изпитване, включително методи in vitro и in silico; призовава за увеличаване на усилията и средствата за тази цел, така че да бъдат въведени бързи, надеждни и солидни оценки на безопасността, които не се основават на животни, във всички съответни законодателни актове, в допълнение към козметичните продукти; изразява съжаление, че все още съществуват пречки пред използването и приемането на алтернативни (неживотински) методи за изпитване за регулаторни цели, които отчасти са свързани с фактори като пропуски в наличните насоки за изпитване (41) и недостатъчно финансиране за научни изследвания и разработване на неживотински методи; изисква действия за коригиране на това положение;

30.

счита, че за утвърждаването на нови методи на подход следва да се използват най-добрите налични научни постижения, а не остарели животински модели;

31.

призовава Комисията да осигури значително ускоряване на утвърждаването и въвеждането на неживотински методи за изпитване;

32.

приканва Комисията да проучи потенциала на цифровите технологии и изкуствения интелект, за да се ускори разработването на инструменти на прогностичната токсикология с цел подпомагане на иновациите;

33.

подчертава, че забраните на изпитванията върху животни, определени с Регламента относно козметичните продукти, не трябва да бъдат компрометирани чрез изпитвания, провеждани съгласно други законодателни актове, като например REACH;

34.

счита, че стратегията следва да разшири използването на обща оценка на риска в цялото законодателство;

35.

призовава Комисията да предприеме всички необходими действия, за да гарантира, че въпросът, свързан с комбинираното въздействие на химикалите, е решен изцяло и последователно във всички относими законодателни актове, включително чрез намаляване на експозицията и при необходимост чрез преразглеждане на изискванията за данните и разработване на нови методи за изпитване, за предпочитане в съответствие с договорените от агенциите на ЕС методологии;

36.

призовава Комисията да разработи в сътрудничество с ECHA, ЕОБХ, държавите членки и заинтересованите лица методология за отчитане на комбинираното въздействие на химикалите, включително комбинирана експозиция на множество химикали, както и експозиция от различни източници, като например коефициент за оценка на смеси, и да адаптира правните изисквания за справяне с това въздействие при оценката на риска и управлението в цялото относимо законодателство в областта на химикалите и емисиите;

37.

приветства прилагането на принципа „едно вещество — една оценка на опасността“ с цел по-добро използване на ресурсите на агенциите и научните органи на Съюза, избягване на дублирането на усилия, включително изпитването, намаляване на риска от разминаване в резултатите от оценките, ускоряване и осигуряване на последователност и прозрачност на нормативната уредба за химикалите и осигуряване на по-добра защита на здравето и околната среда, както и равнопоставени условия на конкуренция за промишлеността, като същевременно се взема предвид специалното положение на МСП;

38.

призовава Комисията да създаде напълно свързана и оперативно съвместима база данни на ЕС за безопасността на химикалите, за да се подпомогне безпроблемното споделяне на данни между органите и да се осигури публичен достъп за изследователите, регулаторните органи, промишлеността и гражданите като цяло;

39.

подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството и координацията между европейските агенции за оценка ЕОБХ и ECHA, заедно с националните агенции, чрез разработване на общи насоки за оценка на риска, а именно за биоцидите и фитофармацевтичните продукти, при които се вземат под внимание най-новите научни резултати, за да се избегнат несъответствията;

40.

подчертава необходимостта от по-интегриран подход за оценка на химикалите със сходни опасности, рискове или функции като група; поради това призовава Комисията да използва научно ориентиран подход на групиране в по-широк план както по отношение на оценката, така и по отношение на последващите регулаторни действия, за да се избегне нежелателна замяна и да се намали изпитването върху животни; подчертава, че подходът „едно вещество — една оценка на опасността“ не следва да противоречи, нито да предотвратява разработването на подход на групиране за оценка на семействата като цяло;

41.

призовава Комисията да осигури с подкрепата на ECHA форум за анализиране на ползите, недостатъците и осъществимостта на въвеждането на нова схема за изпитване на химикали, чрез който да се провеждат изследвания на безопасността от сертифицирани лаборатории/институции, определени в рамките на регулаторния процес, като разходите бъдат покривани от заявителите, така че да се спази тежестта на доказване, която пада върху дружествата;

42.

счита, че са необходими регулаторни мерки за подходяща защита на уязвимите групи като деца, бременни и кърмещи жени и възрастни хора; призовава Комисията да приеме хоризонтално определение на „уязвими групи“ и да предложи, ако е целесъобразно, съответно адаптиране на съществуващите подходи за научна оценка на риска, както и да приведе защитата на уязвимите групи в съответствие с най-високите стандарти в цялото законодателство относно химикалите;

43.

призовава Комисията да обърне специално внимание на химикалите, които се натрупват и задържат в тялото, на онези, които се предават на децата чрез бременност или кърмене, и на онези, които могат да имат въздействие от поколение на поколение;

44.

подчертава необходимостта от разработване на ефективен механизъм за координиране на защитата на уязвимите групи, например чрез въвеждане на изисквания за последователно управление на риска в относимите законодателни актове на ЕС по отношение на веществата, пораждащи безпокойство, включително невротоксините и веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система;

45.

счита, че стратегията за химичните вещества с цел устойчивост следва да допринесе за висока степен на защита на работниците от вредни химикали;

46.

призовава Комисията да изготви законодателно предложение за включване на веществата, които са токсични за репродукцията, в обхвата на Директива 2004/37/ЕО относно експозицията на канцерогени и мутагени по време на работа, за да може последната да бъде приведена в съответствие с начина, по който канцерогенните, мутагенните или токсичните за репродукцията вещества се третират в други законодателни актове на ЕС относно химикалите (например REACH или друго законодателство относно биоцидите, пестицидите и козметичните продукти);

47.

подчертава колко е важно да се изисква заявленията за разрешаване съгласно REACH да бъдат достатъчно точни по отношение на експозицията на съответното вещество, за да може да се оцени надлежно рискът и да се предприемат подходящи мерки за управление на риска, по-специално за работниците;

48.

отбелязва, че свързаните с работата ракови заболявания са групирани заедно с всички други ракови заболявания и като цяло не са идентифицирани като свързани с работата ракови заболявания; осъжда факта, че според няколко анализа работниците и техните семейства заплащат почти всички разходи в резултат на свързаните с работата ракови заболявания; отбелязва, че свързаните с работата ракови заболявания са свързани с изключително високи разходи за работниците, работодателите и националните системи за социална сигурност; призовава Комисията да гарантира правилното регистриране на свързаните с работата ракови заболявания и причините за тях;

49.

подчертава значението на цялостната информация относно химическата опасност и безопасност, която да бъде на разположение на работодателите, тъй като те трябва да защитават и информират своите работници с правилните инструкции за безопасност, обучение и защитно оборудване и да прилагат добра система за надзор; призовава за ефективни национални трудови инспекции и санкции за нарушаване на изискванията за безопасност; насърчава създаването на комитети за превенция;

50.

подчертава необходимостта от предоставяне на ясна и разбираема информация за химичните вещества на гражданите, работниците и предприятията на всички езици на ЕС, както и необходимостта от увеличаване на прозрачността и проследимостта по цялата верига на доставки;

51.

призовава чрез стратегията да се подобрява значително прилагането на REACH по отношение на регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването, както и да се осигурява яснота за взаимодействието с рамката за здравословните и безопасни условия на труд и рамката за класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (CLP); отново заявява принципа „няма данни, няма пазар“; настоява всички регистрации на вещества да отговарят на изискванията възможно най-скоро; призовава за задължителното актуализиране на регистрационните досиета въз основа на последните налични научни данни, така че регистрациите да продължават да отговарят на изискванията; призовава за прозрачност по отношение на спазването на задълженията за регистрация и за даване на изрично правомощие на ECHA да отнема регистрационни номера в случай на продължаващо неспазване на което и да било от изискванията; подчертава колко е важно провеждането на доброволни програми между ECHA и промишлеността, за да се подобрят регистрационните досиета извън пределите на спазването; призовава Комисията да насърчава рамка, която да стимулира такива програми;

52.

призовава Комисията, държавите членки и ECHA да си сътрудничат, за да включат всички съответни познати понастоящем вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в списъка на кандидат-веществата до края на тази година, за което беше поет ангажимент от бившия заместник-председател на Комисията Таяни и бившия член на Комисията Поточник през 2010 г. и беше потвърдено в пътната карта на Комисията от 2013 г. (42);

53.

призовава Комисията да прилага правилно REACH в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз от 7 март 2019 г. по дело T-837/16 (Швеция/Европейска комисия относно оловните хромати);

54.

призовава Комисията да спазва сроковете, определени в REACH, по-специално по отношение на решенията, свързани с разрешаването или ограничаването;

55.

подчертава колко е важно да се изисква заявленията за разрешаване да бъдат достатъчно точни по отношение на употребите на съответното вещество, за да може да се установи наличието или отсъствието на подходящи алтернативи;

56.

призовава за подобряване на процедурата за ограничаване чрез групиране на веществата и чрез ясно определяне и посочване на научната несигурност на оценката на риска и времето за получаване на липсваща информация, както и чрез отчитане на цената на бездействието; призовава за увеличаване на равнището на доказателствата, необходими за издаване на дерогации от предлаганото ограничение;

57.

призовава ECHA да направи обществено достояние токсикологичните и екотоксикологичните изследвания, представени от регистрантите и заявителите;

58.

призовава Комисията да предложи разширяване на обхвата на ускорената процедура по член 68, параграф 2 от REACH, свързана с употребата от потребители, така че да бъдат обхванати всички вещества, пораждащи сериозно безпокойство;

59.

счита, че оценката на риска, включително оценяването на веществата, и управлението на риска на веществата се нуждаят както от подобряване, така и от ускоряване като цяло, по-специално по отношение на идентифицирането на канцерогенните и мутагенните вещества в контекста на ангажимента на Комисията за борба с рака;

60.

призовава Комисията да подобри изпитванията, обхващащи условията и крайните показатели на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система; изтъква, че макар и да се провеждат важни изпитвания (напр. в областта на репродукцията и въздействието върху системата на щитовидния хормон), много от тях имат ниска чувствителност и понякога високи отклонения, което прави тяхното въздействие доста ограничено;

61.

изисква от Комисията и държавите членки да се въздържат от разрешаване на вещества и от одобряване на продукти с непълни набори от данни относно рисковете за здравето и околната среда или ако заявителят не може да докаже, че не съществуват подходящи алтернативи, когато това е предпоставка за издаване на разрешаването (43);

62.

призовава Комисията да гарантира, че в процеса на оценка на риска на всички химикали независимата рецензирана научна литература изцяло се взема под внимание и има същата тежест като тази на регулаторните изследвания на добрата лабораторна практика; подчертава, че това е ефективен начин да се допринесе за намаляване на ненужните изпитвания върху животни;

63.

призовава за изясняване на разпоредбите относно регистрацията на химикали за междинна употреба съгласно REACH, които да се прилагат само когато междинното вещество се преобразува в друго регистрирано вещество, както и за гарантиране на систематичен контрол на пълното съответствие с REACH;

64.

призовава Комисията да даде възможност за бърз, ефективен и прозрачен регулаторен контрол на вредни химикали и да разработи и приложи система за ранно предупреждение с цел идентифициране на нови и нововъзникващи рискове, така че да се гарантира предприемането на бързи регулаторни последващи действия нагоре по веригата и бързо да се намали общата експозиция;

65.

счита, че повишената прозрачност за процедурите и за свойствата на химикалите е начин за постигане на по-високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда; подчертава, че трябва да се повиши прозрачността по отношение на спазването на изискванията от страна на регистрантите, обема на произведените химикали, пълните доклади от изследвания с цел обосноваване на надеждността на подробните резюмета на изследвания и картографирането на производството, както и употребата на веществата, пораждащи сериозно безпокойство;

66.

подчертава, че законодателството относно материалите, предназначени за контакт с храни (МПКХ), следва да бъде преразгледано в съответствие с CLP и REACH, за да се постигне съгласуван, защитен подход към безопасността на материалите и продуктите, които влизат в контакт с храни;

67.

в частност настоява върху необходимостта от изчерпателно и хармонизирано регулиране на всички МПКХ, което следва да се основава на принципа на предпазните мерки, принципа „няма данни, няма пазар“, всеобхватни оценки на безопасността, които да разглеждат всички съответни крайни точки за безопасност и здраве и да се основават на най-новите научни данни за всички химикали, използвани в МПКХ, ефективно прилагане и по-добра информация за потребителите;

68.

призовава за постепенното премахване на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, от МПКХ;

69.

предлага да се изготви бързо списък на най-добрите практики от регулирането на МПКХ на равнището на държавите членки, включително национални мерки за справяне с експозицията на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, и с флуоровъглеводороди;

70.

призовава Комисията да осигури подходяща връзка между преразглеждането на Регламента за МПКХ и стратегията „От фермата до трапезата“ и плана за борба с рака;

71.

изразява безпокойство във връзка с многобройните несъответствия в законодателството на Съюза относно устойчивите, биоакумулиращи и токсични вещества (PBT) и много устойчивите и много биоакумулиращи вещества (vPvB), установени в проверката за пригодност; призовава Комисията да изготви ясен план за действие и при необходимост законодателни предложения относно начините за справяне с всички PBT, vPvB и устойчиви и мобилни вещества въз основа на оценките на въздействието и научните познания и в установените рамки, като същевременно се вземат предвид цялото относимо законодателство и екологичните среди;

72.

настоятелно призовава Комисията да определи твърди срокове в плана за действие относно перфлуороалкилираните вещества (PFAS), за да се гарантира бързо постепенно прекратяване на всички видове несъществена употреба на PFAS, както и да се ускори разработването на безопасни и неустойчиви алтернативи на всички видове употреба на PFAS като част от стратегията за химичните вещества с цел устойчивост;

73.

призовава Комисията да определи понятието „съществена употреба“ на опасните химикали и критериите за него, като се основава на определението за съществена употреба, предвидено в Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой, за да се осигури хармонизиран подход към регулаторните мерки относно несъществените видове употреба;

74.

освен това счита, че веществата, които са невротоксични или имунотоксични, следва да се приемат за равностойни на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, съгласно REACH;

75.

потвърждава отново призива си от 18 април 2019 г. за всеобхватна рамка на Европейския съюз относно нарушителите на функциите на ендокринната система, по-специално за приемането на хоризонтална дефиниция въз основа на определението на СЗО за веществата, за които съществува подозрение, че са нарушители на функциите на ендокринната система, както и за известните и предполагаемите нарушители на функциите на ендокринната система, в съответствие с класификацията на канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията вещества, съдържаща се в Регламента CLP, за съответното преразглеждане на изискванията за данни, за ефективното свеждане до минимум на експозицията на хората и околната среда на нарушители на функциите на ендокринната система, за изготвянето на законодателни предложения с цел включване на конкретни разпоредби относно нарушителите на функциите на ендокринната система в законодателството относно играчките, материалите, предназначени за контакт с храни, и козметичните продукти, така че химикалите, нарушаващи функциите на ендокринната система, да бъдат третирани като вещества, които са канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, и за преразглеждане на цялото относимо законодателство, включително законодателството относно материалите, предназначени за контакт с храни, така че да се заменят нарушителите на функциите на ендокринната система;

76.

потвърждава призива си от 14 март 2013 г. (44) за разработване на методи за изпитване и документи с указания, за да могат да бъдат взети по-добре под внимание веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, възможните ефекти от ниска доза, комбинираните въздействия и немонотонните зависимости между дозата и последствията, по-специално по отношение на критичните периоди за експозиция по време на разработването; подчертава, че ендокринните нарушители следва да бъдат разглеждани като вещества без определен праг на въздействие, освен ако заявителят може научно да докаже безопасен праг;

77.

призовава Комисията бързо да приложи препоръките от проверката за пригодност на най-важното законодателство в областта на химикалите (с изключение на REACH) и да въведе нови класове на опасност в Регламента CLP и успоредно с това в рамките на Глобалната хармонизирана система (например за ендокринни нарушители, наземна токсичност, невротоксичност, имунотоксичност, PBT и vPvB);

78.

счита, че веществата, които са устойчиви, мобилни и токсични (PMT) или много устойчиви и много мобилни (vPvM), следва да бъдат добавени към предвидения в REACH списък на веществата, пораждащи сериозно безпокойство;

79.

призовава Комисията да отдаде приоритет на идентифицирането и регулирането на химикалите, пораждащи безпокойство, като например канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества и нарушителите на функциите на ендокринната система, включително в своя план за борба с рака в Европа, особено за защита на работниците, тъй като според Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) ракът причинява 52 % от всички смъртни случаи в ЕС, свързани с полагането на труд (45);

80.

подчертава, че в стратегията за химичните вещества с цел устойчивост следва да се въведе регистрация на полимери, да се разширят стандартните изисквания за информация за веществата между 1 и 10 тона за всички такива вещества, да се засилят изискванията за информация за токсикологичните свойства и за видовете употреба и експозицията, inter alia чрез изискване на изготвяне на доклад за безопасност на химичното вещество за вещества между 1 и 10 тона, и да се подобри оценката на комплексните вещества (напр. вещества с неизвестен или променлив състав (UVCB)), по-специално като се окаже подкрепа на ECHA да разработи допълнително вече съществуващи решения, като например профилите на идентичността на веществата); призовава за разработването на специфични методи за оценка на този вид вещества, които позволяват солиден научен подход и са практически приложими;

81.

припомня ангажимента на Съюза да гарантира безопасността на произвежданите наноматериали и материали със сходни свойства съгласно 7-ата програма за действие за околната среда и потвърждава призивите си от 24 април 2009 г. за преразглеждане на цялото относимо законодателство, за да се гарантира безопасността на всички приложения на наноматериали в продукти с потенциално въздействие върху здравето, околната среда или безопасността по време на техния жизнен цикъл, както и за разработване на подходящи изпитвания с цел оценяване на опасностите и експозицията на наноматериали през целия им жизнен цикъл;

82.

призовава Комисията да изясни условията и критериите, при които използването на биоразградими или компостируеми пластмаси не е вредно за околната среда и човешкото здраве, като същевременно се вземат предвид всички компоненти на околната среда, в които тези пластмаси биха могли да бъдат освободени, и като се прилага принципът на предпазните мерки;

83.

призовава Комисията да приключи прегледа на препоръката относно определението за наноматериали, да я преразгледа, ако е необходимо, и да гарантира, че наноматериалите систематично се идентифицират чрез правно обвързващо определение;

84.

изисква от Комисията редовно да отправя искане към ECHA да прави оценка на резултатите и въздействието на Обсерваторията на ЕС за наноматериали (EUON);

85.

призовава за пълно прилагане на законодателството относно продуктите за растителна защита; призовава Комисията да вземе под внимание различните призиви на Парламента от 16 януари 2019 г. за подобряване на процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди; призовава Комисията да ускори прехода на Европа към пестициди с нисък риск съгласно определението в член 47 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и да намали зависимостта от пестициди, като, inter alia, насърчава и подкрепя прилагането на практики за интегрирано управление на вредителите (ИУВ), да постигне целите на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди и да превърне целите на последната в съответно законодателство, да подобри статистиката относно продуктите за растителна защита, да разработи по-добри показатели за измерване на риска, да намали използването на торове, за да се избегне изтощаването на почвите, и да подкрепи земеделските стопани при постигането на тези цели;

86.

счита, че за да се гарантира защита на общественото здраве и равнопоставени условия на конкуренция за европейските земеделски стопани, забранените активни вещества не следва да навлизат на пазара на ЕС чрез вносни продукти;

87.

призовава Комисията да предприеме мерки за ускоряване на разработването на продукти за растителна защита с нисък риск и да определи цел за постепенно премахване на пестицидите с висок риск до 2030 г.;

88.

призовава Комисията да определи конкретни цели за значително намаляване както на употребата на химически пестициди, така и на риска, произтичащ от тях;

89.

подчертава обезпокоителното забавяне на изпълнението на програмата за преглед и необходимостта да се гарантира по-бърза и всеобхватна (повторна) оценка на безопасността на активните вещества, съдържащи се в биоцидите, на коформулантите и на целите продукти, включително за свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, за да се гарантира защитата на здравето на гражданите и опазването на околната среда;

90.

подчертава, че е особено важно да се премине към една наистина кръгова и неутрална по отношение на климата икономика и да се разработват нетоксични цикли на материалите; счита, че изделията, изработени от първични материали, и тези, изработени от рециклирани материали, следва да отговарят на едни и същи стандарти за химикалите; потвърждава отново, че в съответствие с йерархията на отпадъците, както е определена в Рамковата директива за отпадъците (46), предотвратяването има приоритет пред рециклирането и че съответно рециклирането не следва да оправдава увековечаването на употребата на опасни вещества от миналото;

91.

отново заявява, че въпросът за продукти, съдържащи вещества от миналото, които пораждат безпокойство, следва да бъде решен чрез ефективна система за проследяване и обезвреждане;

92.

потвърждава отново своята позиция от 13 септември 2018 г. относно вариантите за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците, и по-специално че веществата, които пораждат безпокойство, са тези, които отговарят на критериите по член 57 от Регламента REACH като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, вещества, забранени по силата на Стокхолмската конвенция (УОЗ), специфични вещества в изделия, изброени в приложение XVII към Регламента REACH, и специфични вещества, регулирани съгласно законодателството в областта на конкретни сектори и/или продукти;

93.

счита, че оповестяването на потребителите и на лицата, отговарящи за управлението на отпадъци, на цялата неповерителна информация за опасните химикали в изделия по веригата на доставки е предпоставка за постигане на нетоксични цикли на материалите;

94.

призовава Комисията да разработи всеобхватни показатели относно въздействието на химикалите върху здравето и околната среда, които, inter alia, ще помогнат за оценяване на ефективността на законодателството в областта на химикалите;

95.

призовава Комисията да гарантира възможно най-скоро бързото създаване и предоставяне на разположение на всички езици на Съюза на лесна за ползване, прозрачна, задължителна и хармонизирана система на ЕС за информиране на обществеността относно опасните вещества, налични в материалите, предметите и отпадъците;

96.

посочва, че стратегията следва да помага на химическата промишленост да постигне неутралност по отношение на климата и целта за нулево замърсяване с цел нетоксична околна среда, както и да подпомага доброто функциониране на вътрешния пазар, като същевременно засилва конкурентоспособността и безопасните и устойчиви иновации и производството на промишлеността на ЕС в съответствие със Зеления пакт и новата промишлена стратегия; подчертава, че стратегията следва да избягва ненужната административна тежест;

97.

посочва, че стратегията следва да помага на химическата промишленост да постигне неутралност по отношение на климата и целите за нулево замърсяване чрез развитието на нови интегрирани вериги за създаване на стойност, които съчетават селското стопанство и химическата промишленост, както и да подпомага доброто функциониране на вътрешния пазар, като същевременно засилва конкурентоспособността и новаторството на промишлеността на ЕС;

98.

призовава за подкрепа за МСП, включително техническа подкрепа за заместване на опасни вещества с по-безопасни алтернативи, така че да им се помогне да спазват законодателството на ЕС в областта на химикалите и да се насочат към производство и използване на безопасни и устойчиви продукти чрез насърчаване на научноизследователската и развойната дейност, инвестициите в устойчиви химически продукти и технологични иновации в рамките на програми на Съюза, като например „Хоризонт Европа“;

99.

подчертава, че законодателството в областта на химикалите следва да бъде изготвено по такъв начин, че МСП да могат да го прилагат, без да се засяга необходимото ниво на защита;

100.

подчертава, че законодателството, което осигурява регулаторна стабилност и предвидимост, е от ключово значение за даване на насоки за необходимите иновации за прехода към кръгова, безопасна и устойчива химическа промишленост, включително устойчивото използване на възобновяеми суровини за подкрепа на биоикономиката, и дългосрочни инвестиции за постигане на нетоксична околна среда; подкрепя участието на заинтересованите лица в това отношение;

101.

подчертава необходимостта от това законодателството на Съюза в областта на химикалите да предоставя стимули за безопасна и устойчива химия, материали (включително пластмаси) и технологии, включително нехимични алтернативи, които са безопасни и нетоксични още при проектирането;

102.

в това отношение подчертава, че стратегията следва да създаде възможности за увеличаване на мащаба на чистите технологии, така че да изпълнят целите на Зеления пакт;

103.

подчертава, че в рамките на ЕС следва да бъдат стимулирани развитието на тези технологии и производството на такива химикали;

104.

призовава Комисията да разработи критерии на ЕС за устойчиви химикали въз основа на научно предложение от страна на ECHA; счита, че тези критерии следва да бъдат допълнени със стандарти за продуктите (като например рамката на политиката за устойчиви продукти);

105.

призовава Комисията да стимулира безопасни и устойчиви продукти и чисто производство и да въведе и/или адаптира икономически инструменти (например такси, екологични данъци, разширена отговорност на производителя), за да постигне вътрешно поемане на външните разходи през целия жизнен цикъл на химикалите, включително разходите за здравеопазване и опазване на околната среда, независимо дали използването им е в рамките на Съюза, или извън него;

106.

припомня, че приходите от такси, получавани от ECHA, ще бъдат значително намалени; призовава за преразглеждане на модела на финансиране на ECHA и за въвеждане на предсказуем и устойчив механизъм за финансиране, за да се гарантира нейното правилно дългосрочно функциониране и да бъдат отстранени всякакви недостатъци, и по-специално тези, дължащи се на разделянето на бюджетните редове, като се предоставят ресурсите, необходими за посрещане на нарастващите изисквания към текущата ѝ работа и достатъчно допълнителни ресурси за всяка необходима допълнителна работа в обхвата на новата многогодишна финансова рамка, включително персонал в рамките на ECHA, посветен изключително на защитата на животните и насърчаването на методи без използване на животни във всички дейности на ECHA;

107.

призовава Комисията и Съвета да се въздържат от намаляване на ресурсите на ECHA в годишните бюджетни процедури и да предоставят на ECHA допълнителни ресурси за всякакви други задачи, които може да са необходими, като например извършване на оценка на веществата;

108.

призовава за осигуряване на адекватни равнища на персонал и бюджет за службите на Комисията, на които е възложено да гарантират успешното изпълнение на стратегията за химичните вещества с цел устойчивост; подчертава, че отпускането на средства трябва да отговаря както на настоящите, така и на дългосрочните политически приоритети, и следователно в контекста на Европейския зелен пакт очаква значително укрепване на човешките ресурси, по-специално в рамките на Генерална дирекция „Околна среда“ и компетентните агенции на ЕС;

109.

призовава за пълно прилагане на законодателството на Съюза в областта на химикалите; призовава държавите членки да отделят достатъчно средства за подобряване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на химикалите и призовава Комисията и ECHA да предоставят подходяща подкрепа за това;

110.

призовава Комисията да извърши одит на системите за правоприлагане в държавите членки по отношение на законодателството в областта на химикалите и да отправи препоръки за подобрения, да засили сътрудничеството и координацията между правоприлагащите органи и при необходимост да предложи инструменти на ЕС за правоприлагане; призовава Комисията да използва правомощията, предоставени ѝ съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 (47), за да гарантира адекватно изпитване на продуктите в целия Съюз;

111.

счита, че държавите членки следва да получат ясни насоки за това как да укрепят своите системи за правоприлагане в областта на законодателството за химикалите и че следва да се засилят координацията и сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите членки в тази област; призовава Комисията да издаде такива насоки въз основа на одит на системите за правоприлагане и да вземе предвид опита, натрупан в рамките на форума на REACH;

112.

призовава Комисията да подкрепи създаването на европейска мрежа от градове и местни общности, свободни от ендокринни нарушители, за да се подобри сътрудничеството и да се обменят най-добри практики, по аналогия със Споразумението на кметовете за климата и енергетиката;

113.

призовава Комисията да предприема бързи правни действия, когато установи, че законодателството на ЕС в областта на химикалите не се спазва; припомня своята забележка от 16 януари 2020 г. (48), че процедурите в областта на нарушенията на околната среда трябва да бъдат по-ефикасни; призовава Комисията да направи преглед на своите вътрешни насоки относно процедурите за нарушение и да използва възможността, която ѝ предоставя предстоящото съобщение за по-добро регулиране, за да осигури бързо и ефикасно прилагане на европейските закони;

114.

призовава Комисията да гарантира, че вносните и износните химикали и продукти спазват същите стандарти като тези за химикалите и продуктите, произведени и използвани в Съюза, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между производителите в ЕС и извън него; счита, че следва да се засилят проверките за неспазване в Съюза и по неговите граници, включително чрез засилено сътрудничество между митническите органи и разработването на специфичен цифров инструмент за тази цел, като се вземе предвид опитът, натрупан в контекста на форума на REACH; приветства дългосрочния план за действие на Комисията за по-добро изпълнение и прилагане на правилата на единния пазар (49) и призовава Комисията да използва в пълна степен предстоящите предложения, за да осигури прилагането на законодателството на ЕС в областта на химикалите;

115.

призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на зависимостта на държавите членки от вноса от трети държави на химикали в критични вериги за създаване на стойност, като например тези, свързани с активни фармацевтични съставки, дезинфектанти и др., както и на всички свързани с тях рискове за безопасността;

116.

призовава Комисията и държавите членки да разработят политики за улесняване и насърчаване на безопасното и устойчиво производство на химични вещества, върнато обратно в Европа, в стратегически вериги за създаване на стойност, като например тези на активните фармацевтични съставки и дезинфектантите, за да се възстанови контролът върху тази стратегическа област и да се намали зависимостта на Европа от трети държави, да се гарантира сигурен достъп и да се избегне недостигът на лекарства, без да се подкопават ползите, които отворените икономики извличат от международната търговия;

117.

призовава Комисията да забрани това вносът да съдържа забранени в ЕС остатъци от опасни вещества, за които няма определен праг на въздействие, тъй като няма безопасно ниво на експозиция спрямо тях, и да прилага за другите вещества във вноса същите максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ), както за веществата, произвеждани в ЕС, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между производителите и земеделските стопани от ЕС и от държави извън ЕС;

118.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят политически и финансово всички международни структури и процеси, насочени към постигане на добро управление на химикалите в световен мащаб;

119.

призовава Комисията да признае химическото замърсяване (включително пестицидите) като една от ключовите движещи сили на кризата с биологичното разнообразие и да изготви законодателни предложения за справяне с проблемите, свързани с устойчивите, биоакумулиращи и мобилни химични вещества в околната среда и неблагоприятното им въздействие върху екосистемите и биологичното разнообразие;

120.

подчертава, че устойчивостта на химикалите трябва да включва и социалната и екологичната отговорност на химическата промишленост и химическите предприятия по цялата им верига на доставки;

121.

счита, че стандартите на Съюза за безопасност на химичните вещества следва да бъдат насърчавани в международен план;

122.

призовава Комисията да продължи да работи върху приемник на Стратегическия подход за международно управление на химикалите (SAICM), включително реформа на Специалната програма; призовава Комисията да допринесе за преговорите за разработването на адекватен, предсказуем и устойчив механизъм за финансиране в това отношение;

123.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(2) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 3.

(3) ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(4) ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.

(5) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(6) ОВ L 169, 2.6.2019 г., стр. 45.

(7) ОВ L 201, 21.7.2012 г., стр. 60.

(8) ОВ L 50, 20.2.2004 г., стр. 44.

(9) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(10) ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1.

(11) ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59.

(12) ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1.

(13) ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1.

(14) ОВ L 226, 24.8.2013 г., стр. 1.

(15) ОВ L 231, 6.9.2019 г., стр. 1.

(16) ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 87.

(17) ОВ L 30, 31.1.2019 г., стр. 112.

(18) ОВ L 164, 20.6.2019 г., стр. 23.

(19) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33.

(20) https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/docs/pages/com_2018_733_analysis_in_support_en_0.pdf

(21) ОВ C 184, 8.7.2010 г., стр. 82.

(22) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 65.

(23) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 10.

(24) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 146.

(25) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12154-Europe-s-Beating-Cancer-Plan/public-consultation

(26) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 136.

(27) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 183.

(28) Приети текстове , P8_TA(2019)0023.

(29) Приети текстове , P8_TA(2019)0082.

(30) Приети текстове , P8_TA(2019)0441.

(31) Приети текстове, P8_TA(2020)0005.

(32) ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 45.

(33) https://op.europa.eu/s/nJFb

(34) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2019/608866/IPOL_STU(2019)608866_EN.pdf

(35) https://osha.europa.eu/en/themes/work-related-diseases/work-related-cancer

(36) ООН, „Глобални перспективи за химикалите II — резюме, изготвено за определящите политиките лица“.

(37) Заключения на Съвета, приети на 26 юни 2019 г., „Към стратегия на Съюза за устойчива политика в областта на химикалите“, точка 14.

(38) ООН, „Глобални перспективи за химикалите II — резюме, изготвено за определящите политиките лица“.

(39) https://www.ehn.org/toxic-chemicals-coronavirus-2645713170.html

(40) Решение на Съда на Европейския съюз от 16 декември 2015 г. по дело T-521/14.

(41) Констатации от проверката за пригодността на най-значимото законодателство в областта на химикалите (различно от Регламента REACH) и установени предизвикателства, пропуски и слабости (COM(2019)0264).

(42) https://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%205867%202013%20INIT

(43) Както е посочено в решението на Съда на Европейския съюз от 7 март 2019 г. по дело T-837/16 (Швеция/Европейска комисия относно оловните хромати).

(44) Резолюция на Европейския парламент относно защитата на общественото здраве от вещества, водещи до нарушения на функциите на ендокринната система (ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 85).

(45) https://visualisation.osha.europa.eu/osh-costs#!/

(46) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(47) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OB L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(48) Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие (Приети текстове, P9_TA(2020)0015).

(49) Съобщение от 10 март 2020 г., COM(2020)0094.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/92

P9_TA(2020)0204

Всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма — план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма — план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития (2020/2686(RSP))

(2021/C 371/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2020 г. относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C(2020)2800),

—

като взе предвид пакета на Комисията за борба с изпирането на пари, приет на 24 юли 2019 г., състоящ се от политическо съобщение, озаглавено „Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма“ (COM(2019)0360), доклада относно оценката на неотдавнашни случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции от ЕС (последващ преглед) (COM(2019)0373), доклада относно оценката на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности (доклад за наднационалната оценка на риска) (COM(2019)0370), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2019)0650), както и доклада относно взаимното свързване на националните централизирани автоматизирани механизми (централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни) на държавите членки относно банковите сметки (COM(2019)0372),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (4ДБИП) (1), и във вида, в който е изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за изменение на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2013/36/ЕС (5ДБИП) (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2175 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти, Регламент (ЕС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и Регламент (ЕС) 2015/847 относно информацията, придружаваща преводите на средства (3),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР (4) на Съвета, Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (5), както и Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (6),

—

като взе предвид Директива № 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (7) и доклада на Комисията относно нейното прилагане от 2 юни 2020 г., озаглавен „Възстановяване и конфискация на активи: да гарантираме, че престъпността „не си струва“ (COM(2020)0217),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (8),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (9),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2019 г. относно стратегическите приоритети в борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2020 г. относно засилването на финансовите разследвания за борба с тежката и организираната престъпност,

—	като взе предвид становището на Европейския банков орган от 24 юли 2019 г. относно съобщенията до поднадзорните лица във връзка с рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в пруденциалния надзор,

—	като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно принципите на правовата държава в Малта (11),

—	като взе предвид резолюцията си от 28 март 2019 г. относно положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията в ЕС, по-конкретно в Малта и Словакия (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно принципите на правовата държава в Малта след неотдавнашните разкрития за убийството на Дафне Каруана Галиция (13),

—	като взе предвид пътната карта на Комисията, озаглавена „Към нова методология за оценка на ЕС на високорискови трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма“,

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 юни 2018 г., озаглавен „Методология за определяне на високорисковите трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849“ (SWD(2018)0362),

—

като взе предвид четирите делегирани регламента, приети от Комисията — регламенти (ЕС) 2016/1675 (14), (ЕС) 2018/105 (15), (ЕС) 2018/212 (16) и (ЕС) 2018/1467 (17) — за допълнение на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости,

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно неотложната необходимост от изготвянето на черен списък на ЕС за трети държави в съответствие с Директивата относно борбата с изпирането на пари (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 септември 2019 г. относно прилагането на законодателството на Съюза за борба с изпирането на пари (20),

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че според Комисията около 1 % от годишния брутен вътрешен продукт на Съюза — 160 милиарда евро — е свързан с подозрителна финансова дейност (21), като например изпиране на пари, свързано с корупция, трафик на оръжие и на хора, търговия с наркотици, отклонение от данъчно облагане и измами, финансиране на тероризма или други незаконни дейности, които засягат гражданите на ЕС в тяхното ежедневие;

Б.

като има предвид, че според Европол за периода 2010 — 2014 г. 2,2 % от прогнозните приходи от престъпна дейност са били временно иззети или замразени и едва 1,1 % от печалбите от престъпна дейност са били конфискувани на равнището на ЕС, което означава, че 98,9 % от прогнозните печалби от престъпна дейност не са били конфискувани и остават на разположение на престъпниците (22);

В.

като има предвид, че уредбата на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма беше засилена чрез приемането на 4ДБИП през май 2015 г. и 5ДБИП през април 2018 г. и тяхното транспониране в националното законодателство на държавите членки съответно до юни 2017 г. и януари 2020 г., както и чрез други съпътстващи законодателни актове и действия; като има предвид, че 3ДБИП не винаги е прилагана правилно в държавите членки, но Комисията не е стартирала производства за установяване на нарушение; като има предвид, че Комисията започна производства за установяване на нарушение срещу по-голямата част от държавите членки за това, че не са транспонирали правилно 4ДБИП в националното си законодателство, и че е започнала производства срещу голяма част от държавите членки за неуведомяване за мерки за транспониране на 5ДБИП или за съобщаване на частични мерки за транспониране на 5ДБИП (23);

Г.	като има предвид, че през март 2019 г. Парламентът прие амбициозна резолюция относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци, в която се стига до заключението, че е необходимо основно преразглеждане на съществуващите правила на ЕС за борба с изпирането на пари;

Д.	като има предвид, че на 7 май 2020 г. Комисията прие план за действие (24) за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, изградена върху шест стълба;

Е.

като има предвид, че на същата дата беше публикувана новата методология за идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, която разчита не само на външни източници на информация; като има предвид, че мерките за задълбочена комплексна проверка на клиента ще се прилагат за държави, идентифицирани като високорискови трети държави съгласно тази методология, в съответствие със задълженията, определени по 4ДБИП и 5ДБИП;

Ж.

като има предвид, че фрагментираната законодателна, институционална и регулаторна среда навсякъде в ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма създава допълнителни разходи и тежести за лицата, предоставящи трансгранични услуги, стимулира предприятията да се регистрират там, където правилата са по-облекчени, и дава възможност на лицата, организациите и техните финансови посредници да извършват незаконни дейности, където надзорът и правоприлагането се считат за по-слаби и/или по-леки; като има предвид, че настоящата законодателна рамка в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма води до различни тълкувания на Директивата относно борбата с изпирането на пари и различни практики във всички държави членки;

З.

като има предвид, че през последните няколко години бяха направени редица разкрития във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително, но не само, случаите, посочени в доклада на Комисията относно оценката на неотдавнашни предполагаеми случаи на изпиране на пари с участието на кредитни институции в ЕС, скандала „Cum Ex“ относно арбитража на дивиденти и разкритията от Луанда Лийкс; като има предвид, че редовно се публикуват още разкрития и те често се отнасят до злоупотреби със средства на ЕС и случаи на корупция в държавите членки; като има предвид, че това показва необходимостта ЕС приоритетно да продължи да се бори с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да актуализира своята законодателна рамка в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

И.

като има предвид, че през 2019 г. Службата за вътрешен одит на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) извърши одит на прилагането на своята рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, най-вече от 2017 г. нататък, в който се посочват значителни пропуски, които отчасти са свързани с непълното адаптиране на рамката; като има предвид, че ЕИБ изготви план за коригиране на всички установени пропуски до юли 2020 г.;

Й.

като има предвид, че Специалната група за финансови действия (FATF) предупреди през май 2020 г. (25), че увеличаването на свързаните с COVID-19 престъпления, като например измами, киберпрестъпност и лошо управление и експлоатация на държавни средства и международна финансова помощ, създава нови източници на приходи за незаконни участници; като има предвид, че Европол също предупреди за начините, по които престъпниците бързо са се възползвали от възможностите за използване на кризата, като са адаптирали своите режими на работа и са развили нови престъпни дейности, а именно киберпрестъпления, измами, фалшифициране и организирана престъпност с имущество (26); като има предвид, че Европейският банков орган (ЕБО) е издал конкретни препоръки за компетентните национални органи да работят със задължените субекти с цел установяване и смекчаване на специфичните рискове, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, произтичащи от избухването на епидемията от COVID-19, и да адаптират своите инструменти за надзор (27);

К.

като има предвид, че от 10-те най-големи юрисдикции в света, практикуващи строга поверителност, съгласно класацията на индекса за данъчна непрозрачност на Мрежата за данъчна справедливост, две са държави — членки на ЕС, една друга е в Европа, а две са отвъдморски територии на бивша държава — членка на ЕС; като има предвид, че следователно борбата с изпирането на пари и корупцията трябва да започне в рамките на ЕС;

Л.	като има предвид, че съгласно индекса за данъчна непрозрачност от 2020 г. държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са отговорни за 49 % от цялата финансова тайна в света;

като има предвид, че неправилното фактуриране на търговията се използва за избягване на данъци и/или мита, изпиране на приходите от престъпна дейност, заобикаляне на валутния контрол и прехвърляне на печалбите в чужбина; като има предвид, че разликите в стойността вследствие на неправилно фактуриране на търговията, установени в търговията между 135 развиващи се страни и 36 напреднали икономики през 10 годишния период 2008 — 2017 г., възлизат на 8,7 трилиона щатски долара (28);

План за действие на ЕС и рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма

приветства съобщението на Комисията от 7 май 2020 г. относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, което създава предпоставки за по-нататъшни подобрения, по-специално при прилагането и изпълнението на действащото законодателство; призовава Съюза възможно най-скоро да постигне напредък по всичките шест стълба на този план за действие;

приветства намерението на Комисията да изготви единен правилник в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез превръщането на съответните части на ДБИП в регламент, за да се осигури по-хармонизиран набор от правила за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма; предлага Комисията да разгледа следните области, които да обхваща този регламент: установяване на действителните собственици; списък на задължените субекти и техните задължения за докладване; изисквания за комплексна проверка на клиента, включително свързани с видни политически личности; разпоредби относно регистрите на действителните собственици и централизирани механизми за платежните сметки и банковите сметки; рамката за сътрудничество между компетентните органи и звената за финансово разузнаване (ЗФР); стандартите за надзор както на финансови, така и на нефинансови задължени субекти, и защитата на лицата, които докладват подозрения за изпиране на пари или финансиране на тероризма; счита, че може да се наложи да бъдат приети допълнителни технически стандарти, но че основните мерки за хармонизиране следва да бъдат разгледани в регламента, за да се гарантира подходящата роля на Парламента и Съвета като съзаконодатели в тази изключително чувствителна област;

приветства намерението на Комисията да представи в рамките на следващите 12 месеца нова институционална структура на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма въз основа на надзорен орган относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма на равнище ЕС и механизъм на ЕС за координация и подкрепа за ЗФР; призовава Комисията да обмисли създаването на механизъм на ЕС за координация и подкрепа под формата на ЗФР на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че отговорностите на надзорния орган относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма обхващат финансови и нефинансови задължени субекти с правомощия за пряк надзор над определени задължени субекти в зависимост от техния размер или от присъщия им риск, както и надзор върху прилагането на правилата на ЕС от националните надзорни органи; призовава за ясно разделение на съответните правомощия на ЕС и националните надзорни органи, както и за яснота относно условията за пряк надзор от надзорния орган на равнище ЕС по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма след оценка на риска, както и когато поведението или действията на националните надзорни органи се считат за неподходящи и/или недостатъчни; призовава за предоставяне на бюджетна и функционална независимост на надзорния орган относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма на равнище ЕС и на ЗФР на ЕС;

призовава Комисията да разшири обхвата на единния правилник в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да включи още задължени субекти, по-специално с оглед на интегрирането на новите и революционните пазарни сектори, както и технологичните иновации и промените в международните стандарти, и да гарантира, че предоставянето на услуги се покрива по същия начин като доставката на стоки; призовава Комисията да се справи с рисковете от криптоактивите чрез прилагане на принципа „познавай клиента си“ в широк смисъл, като същевременно се зачитат принципите на необходимост и пропорционалност; призовава Комисията да гарантира, че нефинансовите задължените субекти подлежат на подобен на този на финансовите субекти надзор от страна на независим публичен орган на национално равнище, и да гарантира, че равнищата на осведоменост, обучение, спазване и санкциониране, в случаи на неправомерни действия, от страна на тези независими национални органи са адекватни; призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма не води до национално законодателство, налагащо прекомерни пречки пред дейностите на организациите на гражданското общество;

припомня позицията си относно необходимостта от установяване на взаимосвързани и висококачествени регистри на действителните собственици в Съюза, като същевременно се гарантират високи стандарти за защита на данните; призовава Комисията да проучи намаляването на прага за установяване на действителен собственик, като вземе предвид практиките в Съединените щати, и да предложи създаването на публично достъпни регистри за действителните собственици на доверителна собственост и подобни форми; призовава Комисията да направи предложения за премахване на съществуващите пропуски, които позволяват на дружествата да скрият крайните действителни собственици зад посредници, както и да позволи на дружествата да поискат прекратяване на делови взаимоотношения, в случай че крайният действителен собственик не може да бъде идентифициран; призовава Комисията да третира необходимостта и пропорционалността на хармонизирането на информацията в поземлените и имотните регистри и да работи за взаимното свързване на тези регистри; призовава Комисията да придружи този доклад със законодателно предложение, ако е целесъобразно;

призовава Комисията да обърне внимание на липсата на достатъчно и точни данни в националните регистри, които могат да се използват за идентифициране на крайните действителни собственици, особено в ситуации, в които се използва мрежа от фиктивни дружества; изисква да се засилят стандартите за прозрачност по отношение на действителните собственици, както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, за да се гарантира, че те предоставят механизми за проверка, свързани с точността на данните; призовава Комисията да засили своя контрол върху транспонирането на разпоредбите, свързани със създаването на регистри на действителните собственици в държавите членки, за да се гарантира, че те функционират правилно и осигуряват публичен достъп до висококачествени данни;

приветства плана за осигуряване на взаимна свързаност между централизираните механизми за платежните сметки и банковите сметки в целия ЕС с цел улесняване на по-бърз достъп до финансова информация за правоприлагащите органи и ЗФР по време на различните етапи на разследване и улесняване на трансграничното сътрудничество при пълно спазване на приложимите правила за защита на данните;

призовава Комисията да преразгледа правилата относно количеството информация, която трябва да се събира при учредяването на юридически лица и създаването на други правни субекти, доверителна собственост и сходни правни форми, както и да предложи по-подробни разпоредби по отношение на комплексната проверка на клиента при откриването на финансови сметки, включително банкови сметки;

призовава Комисията да предложи по-хармонизиран набор от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на равнище ЕС за неспазване на разпоредбите в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

Прилагане на ДБИП

10.

изразява дълбоко съжаление относно факта, че не са били образувани производства за установяване на нарушение във връзка с неправилно прилагане на 3ДБИП, и призовава Комисията да започне такива производства за установяване на нарушение срещу държавите членки, когато това е обосновано; изразява дълбока загриженост, че голям брой държави членки не прилагат 4ДБИП; поради това приветства подхода на Комисията за нулева толерантност и започването на производства за установяване на нарушение срещу държавите членки въз основа на констатациите от проверките ѝ за пълнота; изразява дълбока загриженост, че крайният срок за транспониране на 5ДБИП до 10 януари 2020 г., както и съответните срокове за създаване до 10 януари 2020 г. на регистри на действителните собственици за корпоративни и други правни образувания и до 10 март 2020 г. — за доверителна собственост и сходни правни форми, не бяха спазени от много от държавите членки; поради това приветства факта, че Комисията вече започна редица производства за установяване на нарушение, и освен това я призовава да започне възможно най-скоро допълнителни производства за установяване на нарушение срещу държавите членки въз основа на констатациите от проверките си за пълнота;

11.

изразява съжаление относно факта, че проверките за вярност за 4ДБИП не са могли да бъдат извършени от самата Комисия поради липса на капацитет и че приключването им се извършва няколко години след влизането в сила на директивата, което забавя още повече правилното прилагане на задълженията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма в държавите членки; призовава Комисията да приключи възможно най-скоро щателните проверки за вярност и да започне допълнителни производства за установяване на нарушение, когато това е необходимо; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, незабавно и правилно да транспонират и приложат 4ДБИП и 5ДБИП; изразява загриженост от общата липса на правоприлагане по делата за корупция на високо равнище и изпиране на пари в държавите членки и призовава Комисията да следи развитието отблизо и да предприеме по-енергични и решителни действия в това отношение;

12.

приветства включването на препоръки относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма по отношение на някои държави членки в специфичните за всяка държава препоръки, приети от Съвета в контекста на цикъла на европейския семестър; настоятелно призовава Комисията да оцени по-специално дали националните ЗФР разполагат с достатъчно ресурси, за да се справят ефективно с рисковете, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

Списък на ЕС на високорисковите трети държави

13.

призовава Комисията да направи допълнителна оценка на възможното създаване на сив списък на потенциално високорисковите трети държави по подобие на настоящия подход на Съюза за създаване на списък на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; изразява загриженост, че продължителността на 12-месечния процес, водещ до окончателната оценка, за определяне на трети държави със стратегически слабости, рискува да причини ненужни забавяния за ефективните действия срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма; приветства факта, че Комисията не разчита единствено на процеса на изготвяне на списъка на Специалната група за финансови действия и е готова да използва предвидените в 5ДБИП по-строги критерии, по-специално по отношение на прозрачността на действителните собственици, за да извърши независима оценка на трети държави, в която следва да няма геополитическо вмешателство;

14.

поставя под въпрос възприетия от Комисията подход в работния документ на нейните служби, озаглавен „Методология за определяне на високорисковите трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849“, в който се определят държавите, които представляват извънредна степен на заплаха по два критерия, които трябва да бъдат изпълнени едновременно; препоръчва държавите, които представляват значителна заплаха от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, да бъдат незабавно включени по подразбиране в списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие, без никакви допълнителни условия, и да бъдат извадени от списъка едва когато необходимите ангажименти бъдат изцяло изпълнени;

15.

призовава Комисията да гарантира прозрачен за обществеността процес с ясни и конкретни критерии за държавите, които се ангажират да проведат реформи, за да се избегне включването им в списъка; освен това призовава Комисията да публикува оценките си на оценените и включените в списъка държави, за да гарантира обществен контрол по такъв начин, че да не може да се злоупотребява с оценката;

16.

призовава Комисията да предприеме ответни мерки срещу трети държави, които не сътрудничат на европейските разследвания в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително свързаните с убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция;

Текущ надзор от страна на ЕС

17.

подчертава, че действащата уредба на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма страда от недостатъци при прилагането на правилата на ЕС в съчетание с липсата на ефективен надзор; подкрепя вече приетото разширяване на правомощията на ЕБО, но отново изразява дълбоката си загриженост относно способността на ЕБО да извършва независима оценка поради управленската му структура;

18.

призовава субектите, установени в данъчни убежища, да бъдат лишени от достъп до финансиране от ЕС, включително до помощ, предоставяна в отговор на неблагоприятните икономически и социални последици от епидемията от COVID-19;

19.

призовава националните компетентни органи, както и ЕЦБ, да вземат предвид рисковете от финансови престъпления при провеждането на процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО), както вече са оправомощени в съответствие с действащата законодателна рамка; призовава ЕЦБ да бъде оправомощена да отнема лицензите на банки, извършващи дейност в еврозоната, които нарушават задълженията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, независимо от оценката на националните органи за борба с изпирането на пари;

20.

призовава ЕБО да проведе разследване на разкритията от Луанда Лийкс, и по-специално да прецени дали има нарушения на националното право или на правото на ЕС, както и да направи оценка на действията, предприети от органите за финансов надзор; призовава ЕБО да отправи подходящи препоръки за реформи и за действия към съответните компетентни органи; призовава други компетентни органи на национално равнище да започнат разследвания или да продължат разследванията на разкритията от Луанда Лийкс и да преследват по съдебен ред заинтересованите страни, за които е установено, че нарушават правилата в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

21.

подчертава ролята на международната разследваща журналистика и лицата, подаващи сигнали за нередности, при разкриването на евентуални престъпления, свързани с корупция, изпиране на пари и неправомерно поведение като цяло от страна на видни политически личности, както и ролята на финансовите и нефинансовите посредници за проникването на неправомерно придобити средства във финансовата система на ЕС без необходимите проверки;

22.

отбелязва със загриженост, че Луанда Лийкс, както и други скандали в миналото, като например Cum Ex, Досиетата от Панама, Люкс Лийкс и Досиетата от рая, многократно разклатиха доверието на гражданите в нашите финансови и данъчни системи; подчертава колко е важно да се възстанови доверието на обществеността и да се гарантират справедливи и прозрачни данъчни системи и данъчна справедливост; подчертава в тази връзка, че ЕС трябва да се заеме сериозно със собствените си вътрешни проблеми, а именно по отношение на своите юрисдикции с ниско данъчно облагане и юрисдикции, практикуващи строга поверителност;

23.

отбелязва факта, че ЕБО и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) са провели отделни проучвания относно схемите за арбитраж на дивиденти; отбелязва резултатите от проучването сред персонала на ЕБО и неговия план за действие от 10 точки за периода 2020 — 2021 г. с цел укрепване на бъдещата рамка от изисквания за пруденциален надзор и борба с изпирането на пари, които обхващат такива схеми; изразява съжаление обаче, че са били необходими 18 месеца, докато проучването на ЕБО заключи, че трябва да се започне официално разследване; призовава ЕОЦКП да проведе задълбочено проучване и да представи амбициозни препоръки възможно най-скоро; изразява съжаление относно липсата на видими действия от страна на компетентните органи в държавите членки за разследване и наказателно преследване на субектите и лицата, отговорни за тези практики за незаконен арбитраж на дивиденти, както и относно липсата на сътрудничество между органите;

Сътрудничество между държавите членки

24.

изтъква необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС; приветства факта, че Комисията възприе повтаряния призив на Парламента за оценка на въздействието относно създаването на механизъм за координация и подкрепа за ЗФР на държавите членки; призовава Комисията да обмисли създаването на ЗФР на ЕС като възможност да се подкрепи установяването на съмнителни сделки с трансграничен характер и да се извърши съвместен анализ за трансграничното сътрудничество; предлага този механизъм да бъде оправомощен да предлага общи мерки за прилагане или стандарти за сътрудничество между ЗФР и да насърчава обучението, изграждането на капацитет и споделянето на поуки за ЗФР; подчертава, че е важно на този механизъм да се предостави достъп до съответната информация в различните държави членки и да му се осигури възможност да работи по трансгранични случаи;

25.

призовава за приемането на допълнителни инициативи, които биха могли да приложат действия на равнище ЕС и на национално равнище в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, например разширяване на правомощията на Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и укрепване на съществуващите агенции, като Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Евроюст; отбелязва намерението на Комисията да представи предложение за засилване на мандата на Европол, както е посочено в нейната коригирана работна програма, и припомня, че засиленият мандат следва да бъде съпроводен с подходящ парламентарен контрол; счита, че следва да се отдаде приоритет на укрепването на капацитета на Европол да изисква започване на трансгранични разследвания, особено в случаи на сериозни атаки срещу лица, подаващи сигнали за нередности, и разследващи журналисти, които играят съществена роля за разкриването на корупция, измами, лошо управление и други нарушения в публичния и частния сектор;

26.

приветства създаването на Европейския център за борба с финансовата и икономическата престъпност към Европол, който ще засили оперативната подкрепа, предоставяна на държавите членки и на органите на ЕС в областта на финансовата и икономическата престъпност, и ще насърчи системното използване на финансови разследвания;

27.

призовава Комисията да обмисли възможността за изготвяне на предложение за европейска рамка за трансгранични данъчни разследвания и други трансгранични финансови престъпления;

28.

за тази цел призовава държавите членки и институциите на ЕС да улеснят бързото създаване на Европейската прокуратура и счита, че всички държави членки, които все още не са обявили намерението си да се присъединят към Европейската прокуратура, следва да го направят; призовава за отпускането на реалистични финансови и човешки ресурси, както и за назначаването на делегирани прокурори на пълно работно време от държавите членки, за да се отговори на очакваното сериозно работно натоварване на Европейската прокуратура;

29.

отбелязва, че предложените бюджетни и човешки ресурси не са достатъчни, за да се предостави пълна подкрепа за разследванията, свързани с борбата с изпирането на пари, и съществуващите механизми за координация, като например оперативната мрежа за борба с изпирането на пари (AMON) и платформата за обмен FIU.net;

Други свързани аспекти

30.

подчертава потенциала за подходящо сътрудничество между публичния и частния сектор, включително евентуални публично-частни партньорства (ПЧП), в контекста на събирането на финансови разузнавателни данни за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които трябва да се използват по-добре в бъдеще, например платформи за обмен на информация между правоприлагащите органи, ЗФР и частния сектор; насърчава всички съответни заинтересовани страни да дадат своя принос, по-специално чрез споделяне на настоящите добре функциониращи практики по време на обществената консултация; счита, че такова сътрудничество следва стриктно да спазва ограниченията на приложимите правила за защита на данните и основните права; призовава Комисията да предложи ясна правна рамка за създаването на тристранни платформи за регулиране на задълженията и профилите на участниците и за гарантиране на спазването на еднакъв набор от правила за обмена на информация, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурността на данните, правата на заподозрените и други основни права; счита, че своевременната и пълна обратна връзка относно ефективността и последващите действия във връзка със сведенията за предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма е от решаващо значение за повишаването на ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма;

31.

повтаря своя призив към държавите членки възможно най-скоро да премахнат поетапно всички съществуващи схеми за гражданство срещу инвестиции или пребиваване срещу инвестиции, особено когато няма достатъчна проверка и липсва прозрачност, за да се сведе до минимум често свързаната с това заплаха от изпиране на пари, подкопаването на взаимното доверие и целостта на Шенгенското пространство, както и други политически, икономически и свързани със сигурността рискове за ЕС и неговите държави членки; призовава Комисията да докладва възможно най-скоро относно мерките, които възнамерява да предприеме по отношение на схемите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, както и евентуалните заключения на нейната експертна група, създадена за тази цел; призовава Комисията да продължи да оценява дали са изпълнени предварителните условия за започване на производства за установяване на нарушение срещу държави членки за нарушение на член 4, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

32.

призовава Комисията да наблюдава прилагането от страна на държавите членки на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация (29) с цел улесняване на трансграничното възстановяване на активи от престъпна дейност и правилното транспониране и прилагане на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз; призовава Комисията да актуализира съществуващите данни относно иззетите и конфискуваните активи; призовава Комисията да включи в предстоящите законодателни предложения разпоредби за улесняване на административното замразяване за ЗФР и правна уредба, която да задължава финансовите институции да проследяват и изпълняват безпрепятствено исканията за изземване, както и разпоредби, които позволяват бързото трансгранично сътрудничество между органите в това отношение; изразява загриженост, че общите резултати по отношение на конфискуваните активи не са удовлетворителни и че процентите на конфискация в ЕС остават много ниски; призовава Комисията да обърне специално внимание на правилата относно използването на конфискувани активи за цели от обществен интерес или социални цели и да работи за гарантиране на връщането на конфискуваните активи на жертвите в държави извън ЕС;

33.

приветства очертаната от Комисията възможност за възлагане на надзорния орган на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма на някои правомощия за наблюдение и подкрепа за прилагането на замразяването на активи съгласно ограничителните мерки (санкции) на ЕС на територията на държавите членки;

34.

приветства приемането на Директива (ЕС) 2018/1673, с която се въвеждат нови наказателноправни разпоредби и се предоставя възможност за по-ефикасно и по-бързо трансгранично сътрудничество между компетентните органи, така че изпирането на пари и свързаните с него финансиране на тероризма и организирана престъпност да бъдат предотвратявани по по-ефективен начин; призовава за допълнителен анализ на необходимостта от хармонизиране на действащите правила, включително определението за някои престъпления, явяващи се първоначални спрямо изпирането на пари, като например данъчните престъпления;

35.

приветства приемането на Директива (ЕС) 2019/1153 и очаква оценката на Комисията относно необходимостта и пропорционалността на разширяването на обхвата на определението за финансова информация към всякакъв вид информация или данни, притежавани от публични органи или задължени субекти и на разположение на ЗФР, както и на възможностите и предизвикателствата за разширяване на обмена на финансова информация или финансов анализ между ЗФР в рамките на Съюза с цел покриване на обмена на информация във връзка с тежки престъпления, различни от тероризма, или организираната престъпност, свързана с тероризъм;

36.

изразява загриженост относно факта, че пандемията от COVID-19 може да засегне способността на правителствата и участниците от частния сектор да прилагат стандартите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма; призовава Комисията, в сътрудничество с ЕБО, да проведе консултации с националните органи, които отговарят за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да се направи оценка на специфичните рискове и трудности във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, произтичащи от избухването на епидемията от COVID-19, и въз основа на това да се разработят конкретни насоки за повишаване на устойчивостта и правоприлагането;

37.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че ЕС демонстрира единомислие на световно равнище в рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално като се даде възможност на Комисията да представлява ЕС в Специалната група за финансови действия, в съответствие с разпоредбите на Договора и какъвто е случаят с други области на политиката;

38.

призовава за по-ясни насоки от страна на органите на равнище ЕС, като например Европейския комитет по защита на данните, относно защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот и спазването на рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-конкретно по отношение на задълженията за надлежна проверка и съхраняването на данни, като се има предвид, че националните органи за защита на данните са възприели различни подходи в миналото в различните държави членки;

39.

призовава за разпределянето на повече човешки и финансови ресурси на съответния отдел в Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Комисията и приветства факта, че са заделени допълнителни ресурси за ЕБО;

40.

призовава държавите членки да разследват изцяло и по прозрачен начин всички докладвани случаи на изпиране на пари и свързаните с тях престъпления, като например убийствата и насилието срещу лица, подаващи сигнали за нередности, и журналисти; отново заявява позицията си относно създаването на наградата „Дафне Каруана Галиция“, която да бъде връчвана от Парламента; призовава малтийските органи да мобилизират всички налични ресурси, за да идентифицират подбудителите на убийството на Дафне Каруана Галиция, и да продължат да разследват лицата, срещу които все още са висящи сериозни обвинения в изпиране на пари, тъй като сведенията на Дафне Каруана Галиция бяха потвърдени от разкритията в Досиетата от Панама; освен това призовава малтийските органи да проведат разследвания относно финансовите посредници, свързани с „Мосак Фонсека“, които все още извършват дейност в Малта, и изразява загриженост предвид неефективното саморегулиране на професията на счетоводителите; призовава за екстрадицията на бившия собственик и председател на Pilatus Bank в Малта сега, след като Министерството на правосъдието на САЩ сне обвиненията срещу него вследствие на процесуални въпроси, и настоятелно призовава малтийските органи да предприемат наказателно преследване срещу банкера във връзка с твърденията за изпиране на пари и други финансови престъпления;

41.

изразява дълбока загриженост относно липсата на ефективен надзор, както стана видно по време на оценката на работата на датските и естонските надзорни органи в контекста на скандала с Danske Bank; освен това изразява загриженост относно неотдавнашния скандал с Wirecard, както и относно ролята, която изигра Федералният орган за финансов надзор (BaFin) на Германия, и потенциалните му слабости; отбелязва отново провала на саморегулирането на професията на счетоводителите в този случай; отбелязва, че класифицирането на това финансово-технологично дружество като „технологично“ дружество, вместо като доставчик на платежни услуги, изигра централна роля в регулаторните провали; призовава Комисията спешно да разгледа този проблем, като гарантира, че платежните дружества са класифицирани правилно; призовава ЕС и националните компетентни органи да започнат разследване във връзка с липсващите 1,9 милиарда евро и призовава Комисията да проучи начините за подобряване на функционирането на счетоводния сектор, включително чрез съвместни одити;

o o

42.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.

(2) ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43.

(3) ОВ L 334, 27.12.2019 г., стр. 1.

(4) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 122.

(5) ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22.

(6) ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 6.

(7) ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39.

(8) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(9) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.

(10) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 111.

(11) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 29.

(12) Приети текстове, P8_TA(2019)0328.

(13) Приети текстове, P9_TA(2019)0103.

(14) ОВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1.

(15) ОВ L 19, 24.1.2018 г., стр. 1.

(16) ОВ L 41, 14.2.2018 г., стр. 4.

(17) ОВ L 246, 2.10.2018 г., стр. 1.

(18) Приети текстове, P8_TA(2019)0216.

(19) Приети текстове, P8_TA(2019)0240.

(20) Приети текстове, P9_TA(2019)0022.

(21) Politico, „Dirty money failures signal policy headaches for new Commission’ (Неуспехите по отношение на „мръсните“ пари вещаят политически главоболия за новата Комисия“), 24 юли 2019 г.

(22) Европол ‘Does crime still pay? — Criminal Asset Recovery in the EU — Survey of Statistical Information 2010-2014’ (Струва ли си все още престъпната дейност? — Възстановяване на активи от престъпна дейност в ЕС — Преглед на статистическата информация за периода 2010 — 2014 г.), 1 февруари 2016 г.

(23) Европейска комисия, Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“, ‘Anti-money laundering directive V (AMLD V) — transposition status’ (V директива за борба с изпирането на пари (ДБИП V) — състояние на транспонирането), 2 юни 2020 г.

(24) Съобщение на Комисията от 7 май 2020 г. относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C(2020)2800).

(25) Специална група за финансови действия, ‘COVID-19-related Money Laundering and Terrorist Financing — Risks and Policy Responses’ (Изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с COVID-19 — Рискове и реагиране чрез политиката), май 2020 г.

(26) Европол, ‘Pandemic profiteering: how criminals exploit the COVID-19 crisis’ (Възползване от пандемията: как престъпниците използват кризата с COVID-19), 27 март 2020 г.

(27) Европейски банков орган, ‘EBA statement on actions to mitigate financial crime risks in the COVID-19 pandemic’ (Изявление на ЕБО относно действията за намаляване на рисковете от финансови престъпления по време на пандемията от COVID-19), 31 март 2020 г.

(28) Global Financial Integrity, „Trade-Related Illicit Financial Flows in 135 Developing Countries: 2008 — 2017“ (Свързани с търговията незаконни финансови потоци в 135 развиващи се страни: 2008 — 2017 г.), 3 март 2020 г.

(29) ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 1.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/102

P9_TA(2020)0205

Стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (2020/2691(RSP))

(2021/C 371/13)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид членове 4, 6, 9, 114, 153, 169 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 168 от него,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 35 от нея,

—	като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея (1),

—	като взе предвид манифеста на Световната здравна организация (СЗО) за здравословно и екологосъобразно възстановяване след COVID-19 (2),

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че COVID-19 показа взаимозависимостта между здравето на човека и здравето на нашата планета, а също така и нашите уязвимости; като има предвид, че появата на зоонозни заболявания, които се предават от животни на хора, се изостря от антропогенното изменение на климата, унищожаването на биологичното разнообразие и влошаването на състоянието на околната среда;

Б.

като има предвид, че в манифеста на СЗО за здравословно и екологосъобразно възстановяване след COVID-19 се съдържат шест „рецепти“ за здравословно и екологосъобразно възстановяване след COVID-19:

а.	защита и опазване на източника на човешкото здраве: природата;

б.	инвестиране в основни услуги — от водоснабдяване и канализация до чиста енергия в здравните заведения;

в.	осигуряване на бърз здравословен енергиен преход;

г.	насърчаване на здравословни и устойчиви продоволствени системи;

д.	изграждане на здравословни и приятни за живеене градове;

е.	прекратяване на използването на парите на данъкоплатците за финансиране на замърсяването;

В.	като има предвид, че настоящата резолюция се съсредоточава върху по-тесния обхват на политиките в областта на общественото здраве, както е посочено в член 168 и в член 114 от ДФЕС;

Г.	като има предвид, че COVID-19 подчерта факта, че Европейският съюз не разполага с достатъчно силни инструменти за справяне с извънредна ситуация от здравен характер, като разпространението на ново инфекциозно заболяване, което поради своето естество не познава граници;

Д.	като има предвид, че Световната здравна организация (СЗО) определя здравето като състояние на пълно физическо, психично и социално благосъстояние, а не само като липса на заболяване или недъг;

Е.

като има предвид, че правото на физическо и психично здраве е основно право на човека; като има предвид, че всеки човек, без дискриминация, има право на достъп до съвременно и всеобхватно здравеопазване; като има предвид, че всеобщото здравно осигуряване е една от целите за устойчиво развитие, която всички подписали ги страни се ангажираха да постигнат до 2030 г.;

Ж.

като има предвид, че съгласно член 168 от ДФЕС „[п]ри разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“ и че Съдът на Европейския съюз многократно постанови, че ЕС може да преследва цели в областта на общественото здраве чрез мерки за вътрешния пазар;

З.

като има предвид, че съгласно член 168 от ДФЕС държавите членки продължават да отговарят за определянето на своята здравна политика, както и за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, включително управлението на здравните услуги и медицинските грижи, както и разпределянето на ресурсите, които са предвидени за тях;

И.

като има предвид, че Европейският съюз все още разполага с възможности да постигне по-добри резултати по отношение на политиката в областта на общественото здраве в рамките на съществуващите в Договорите параметри; като има предвид, че здравните разпоредби на Договорите все още не се използват в достатъчна степен от гледна точка на ангажиментите, за чието постигане биха могли да се използват (3);

Й.

като има предвид, че системите за обществено здравеопазване са под голям натиск, за да гарантират адекватни грижи за всички пациенти; като има предвид, че никоя мярка за намаляване на публичния дефицит не следва да води до недостатъчно финансиране на системата за здравеопазване или до страдания на пациентите;

К.	като има предвид, че се признава фактът, че достъпът до трансгранично здравно обслужване и по-добрата координация и насърчаване на най-добри практики между държавите членки могат да донесат значителни ползи за общественото здраве (4);

Л.

като има предвид, че настоящите демографски тенденции, достъпът до лечение за всички, широкото разпространение на хронични заболявания, електронното здравеопазване/цифровизацията и устойчивостта на системите за здравеопазване засилиха акцента върху политиката на Европейския съюз в областта на общественото здраве;

М.

като има предвид, че в съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567), се подчертава, че съществува разграничаване в социален аспект (социален градиент) по отношение на здравословното състояние; като има предвид, че СТО определя този социален градиент като връзката между социално-икономическата неравнопоставеност и неравнопоставеността в областта на здравето и на достъпа до здравеопазване; като има предвид, че неравнопоставеността по отношение на здравето се корени в социалното неравенство, изразено в условията на живот и моделите на социално поведение, свързани с пола, расата, образователните стандарти, заетостта, доходите и неравномерното разпределение на достъпа до медицинска помощ, здравна профилактика и услуги за промоция на здравето;

Н.	като има предвид, че понастоящем ЕС регулира продуктите, които оказват въздействие върху здравето и здравните резултати, включително тютюна, алкохола, храните и химикалите, както и фармацевтичните продукти и медицинските изделия;

О.	като има предвид, че антимикробната резистентност (АМР) представлява сериозен риск за здравето на хората и животните в световен мащаб;

П.

като има предвид, че съществува нормативна уредба и политика на ЕС относно клиничните изпитвания и относно координацията на системите за здравеопазване чрез Директивата за трансграничното здравно обслужване (5), и като има предвид, че се провеждат обсъждания във връзка с предложението за оценката на здравните технологии (ОЗТ);

Р.

като има предвид, че научните изследвания в областта на здравето се финансират чрез програмата „Хоризонт 2020“ и предстоящата рамка „Хоризонт Европа“, здравната програма, предстоящата програма „ЕС в подкрепа на здравето“ („EU4Health“), както и други фондове на ЕС; като има предвид, че програмата „EU4Health“, с предложен бюджет от 9,4 милиарда евро, е ясен знак за нарастващата роля на ЕС в политиката в областта на общественото здраве;

С.

като има предвид, че Европейската агенция по лекарствата, Европейската агенция по химикали, Европейският орган за безопасност на храните, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция за безопасност и здраве при работа са европейски агенции с важни функции в областта на общественото здраве;

Т.

като има предвид, че настоящата инфраструктура за реагиране при извънредни ситуации, включително Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията, Решението относно трансграничните заплахи за здравето и Механизмът за гражданска защита на Съюза, беше подложена на изпитания до краен предел в рамките на настоящата здравна криза;

У.

като има предвид, че работниците в секторите на здравеопазването и грижите бяха изложени на неприемливо висок риск и в някои случаи бяха принудени да вземат решения относно това кой може и кой не може да получи интензивни здравни грижи; като има предвид, че много от работниците от критично значение, трансграничните и сезонните работници и работниците в сектори като кланиците и хранително-вкусовата промишленост са в особено уязвимо положение;

Ф.	като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, промени условията на труд за много от работниците и служителите в Европа, като подчерта някои вече съществуващи проблеми и повдигна нови въпроси относно здравето и безопасността на работното място;

Х.	като има предвид, че COVID-19 оказа непропорционално въздействие върху уязвимите групи от населението, етническите малцинства, живеещите в домове за предоставяне на грижи, домовете за възрастни хора и хората с увреждания;

Ц.	като има предвид, че достъпът до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права беше повлиян отрицателно по време на здравната криза и че жените, децата и ЛГБТ+ лица са изложени на по-висок риск от насилие и дискриминация;

Ч.	като има предвид, че много от дългосрочните последици за здравето от COVID-19, включително въздействието върху психичното здраве, все още не са известни;

Ш.

като има предвид, че здравната криза, предизвикана от COVID-19, и разпространението ѝ в цяла Европа, разкри различията в капацитета между системите за здравеопазване на държавите членки и показа, че при обстоятелства, при които възниква неочаквана заплаха за здравето, някои държави членки могат да разчитат на своите съседни държави, които разполагат с достатъчно устойчиви системи;

Щ.	като има предвид, че различаващите се подходи за събиране на данни относно COVID-19 в ЕС затрудниха съпоставката на данни;

АА.	като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа значението на основаните на факти политики в областта на здравето, включително инициативи за превенция и лечение; като има предвид, че превантивните мерки следва да бъдат пропорционални;

АБ.

като има предвид, че съвместното възлагане на обществени поръчки на равнище ЕС беше използвано успешно за лични предпазни средства (ЛПС), комплекти за изследване, вентилатори и определени лекарства, въпреки че механизмът се оказа по-бавен и по-слабо ефективен от необходимото; като има предвид, че капацитетът на rescEU беше увеличен, за да включи стратегически резерв от най-важните ресурси, като маски, вентилатори и лабораторно оборудване, които да се използват там, където са най-необходими;

АВ.	като има предвид, че по време на здравната криза, предизвикана от COVID-19, бяха създадени различни ad-hoc механизми, включително експертната група на Комисията и насоките за лечение на пациенти и изпращане на здравни работници в други държави членки;

АГ.

като има предвид, че фармацевтичните вериги за доставки зависят от активни фармацевтични съставки или от генерични лекарствени продукти, които се произвеждат в трети държави, понякога само от една фабрика в света; като има предвид, че забраните за износ, наложени по време на здравната криза, предизвикана от COVID-19, подчертаха, че е опасно да се разчита единствено на тези вериги за доставки;

АД.	като има предвид, че психологическите последици от COVID-19 са подчертани в множество доклади и проучвания, като хора от всички възрасти бяха засегнати от необходимостта от социална изолация за дълъг период от време, за да се спре разпространението на вируса;

АЕ.	като има предвид, че са необходими спешни действия за посрещане на здравните нужди и потребностите от грижи на възрастните хора;

АЖ.	като има предвид, че някои държави членки са засегнати в значителна степен от „изтичане на мозъци“, при което висококвалифицирани медицински специалисти избират да работят в държави членки с по-добро заплащане и по-добри условия на труд, отколкото в техните държави;

АЗ.

като има предвид, че колебанията относно ваксинацията и тяхното въздействие върху общественото здраве пораждат все по-голяма загриженост; като има предвид, че е необходима по-голяма яснота относно ползите и рисковете от имунизацията в рамките на организацията и изпълнението на програмите за ваксинация в държавите членки;

АИ.

като има предвид, че размерът на средствата, събрани от конференцията на донорите, чийто домакин беше Комисията на 4 май 2020 г. и която имаше за цел набиране на средства в размер на 7,5 милиарда евро за разработването на ваксини, лечения и инструменти като всеобщо общо благо в контекста на COVID-19, достигна 15,9 милиарда евро на 27 юни 2020 г.; като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456) от 27 май 2020 г., Комисията заяви, че „[в]сяка бъдеща ваксина трябва да се произвежда от света за целия свят, да е на достъпна цена и достъпна за всички“;

АЙ.	като има предвид, че стратегията на ЕС за ваксините се основава на предварителни пазарни ангажименти, но не посочва наличността по себестойност;

АК.

като има предвид, че възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, потвърдени и в Декларацията от Доха, могат да бъдат използвани за издаването на принудителни лицензии при кризи, свързани с общественото здраве;

АЛ.	като има предвид, че трансграничните заплахи могат да бъдат преодолявани само с обединени усилия и поради това е необходимо сътрудничеството и солидарността на цялата международна общност;

призовава европейските институции и държавите членки да извлекат правилните поуки от кризата, предизвикана от COVID-19, и да осъществяват много по-тясно сътрудничество в областта на здравето; призовава поради това за поредица от мерки за създаването на Европейски здравен съюз;

подчертава, че Договорът дава възможност за предприемане на много повече действия на равнище ЕС, отколкото досега; призовава Комисията да проучи всички възможности, а държавите членки — да разгледат различните варианти с по-положителна нагласа, отколкото в миналото;

подкрепя решително подхода „здраве във всички политики“ и призовава за пълноценното му прилагане, като във всички съответни политики, като селското стопанство, транспорта, международната търговия, научните изследвания, околната среда и опазването на климата, се включат здравните аспекти и се прави системна оценка на въздействието на тези политики върху здравето;

посочва, че кризата, предизвикана от COVID-19, не е приключила и че ще има нови заразени и още смъртни случаи, ако не се прилага подход на предпазливост; решително се застъпва за ефективни мерки за предотвратяване и контрол на инфекциите;

призовава Комисията, държавите членки и партньорите по света да осигурят бърз, справедлив и финансово приемлив достъп за всички хора по света до бъдещите ваксини и лечения на COVID-19 веднага щом те бъдат на разположение;

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят официално платформата за достъп до технологии във връзка с COVID-19 (C-TAP), която дава възможност за максимално споделяне на знания, интелектуална собственост и данни относно здравните технологии, свързани с COVID-19, в полза на всички държави и граждани;

призовава Комисията и държавите членки да включват колективни гаранции в полза на обществеността по отношение на публичното финансиране, като прозрачност, клаузи за достъпност, в т.ч. финансова, и неизключителни лицензи за използването на крайните продукти, във всички настоящи и бъдещи покани за финансиране и инвестиции;

призовава за диалог и сътрудничество с трети държави; настоятелно призовава държавите членки да издават принудителни лицензии, в случай че трети държави не споделят ваксината и/или терапията или съответните знания;

призовава държавите членки спешно да проведат стрес тестове на своите системи за здравеопазване, за да открият слабостите и да се уверят, че са подготвени за възможно възобновяване на COVID-19 и за други бъдещи здравни кризи; призовава Комисията да координира работата в това отношение и да установи общи параметри;

10.

призовава Комисията да предложи директива относно минималните стандарти за качествено здравеопазване въз основа на заключенията от стрес тестовете, като запази правомощията на държавите членки по отношение на управлението, организацията и финансирането на техните системи за здравеопазване и същевременно обезпечи безопасността на пациентите, достойни трудови стандарти и стандарти относно заетостта за здравните работници и издръжливостта на ЕС при пандемии и други кризи в областта на общественото здраве;

11.

призовава Комисията да включи подходящо финансиране на системата за здравеопазване и показатели и цели относно благосъстоянието в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;

12.

призовава Комисията да приеме общ набор от определящи здравето фактори за наблюдение на неравнопоставеността по отношение на здравето по възраст, пол, социално-икономически статус и географско местоположение и да утвърди методология за одит на здравната ситуация в държавите членки с цел набелязване и определяне на приоритетни области, които се нуждаят от подобрение и увеличено финансиране; счита, че Комисията следва да направи оценка на ефективността на мерките с цел да се намали неравнопоставеността по отношение на здравето в резултат на политиките, отнасящи се до социални, икономически и свързани с околната среда рискови фактори;

13.

призовава Комисията да предложи създаването на европейски механизъм за реагиране във връзка със здравето за реагиране на всички видове здравни кризи, да задълбочи оперативната координация на равнище ЕС и да наблюдава създаването и използването на стратегически резерв от лекарства и медицинско оборудване, както и да обезпечи правилното му функциониране; счита, че европейският механизъм за реагиране във връзка със здравето следва да утвърди формално работните методи, установени по време на здравната криза, предизвикана от COVID-19, въз основа на мерките, предвидени в Директивата за трансграничното здравно обслужване, Решението относно трансграничните заплахи за здравето (6) и Механизма за гражданска защита на Съюза;

14.

призовава за създаването на отдел за управление на здравни кризи, който да управлява европейския механизъм за реагиране във връзка със здравето, като той бъде ръководен от члена на Комисията, отговарящ за здравеопазването, и от члена на Комисията, отговарящ за управлението при кризи, и бъде подкрепен от ECDC, EMA и експертната група; призовава този отдел да се подготви с план за извънредни ситуации в случай на пандемия, за да се осигури координиран отговор;

15.

призовава за създаването на цифрова платформа за обмен, подобно на портала за данни относно COVID-19, за да се улесни обменът на епидемиологични данни, препоръки към здравните специалисти и болниците и точното състояние на капацитета и запасите от медицински продукти, които могат да бъдат мобилизирани;

16.

счита, че Съюзът следва да може да разчита на мобилизирането на здравни специалисти чрез Европейския медицински корпус, който беше създаден с цел да се осигуряват бърза медицинска помощ и експертен опит в областта на общественото здраве за всички държави членки;

17.

призовава за използването на съвместно възлагане на обществени поръчки в ЕС за закупуването на ваксини и лечение във връзка с COVID-19, както и за по-систематичното му използване, така че да се избегне съперничество между държавите членки и да се осигури равен и финансово приемлив достъп до важни лекарства и медицински изделия, по-специално за нови иновативни антибиотици, нови ваксини и лечебни лекарства, както и за лекарства за редки заболявания;

18.

призовава Комисията да предложи нов регламент относно трансграничните заплахи за здравето, който да замени Решението относно трансграничните заплахи за здравето, наред с другото, за да се ускори съвместното възлагане на обществени поръчки и да стане то по-ефективно при здравни кризи, да се осигури ефективността и прозрачността на процеса и да се обезпечи равен и финансово приемлив достъп до нови лечения;

19.

настоятелно призовава Съвета да приеме възможно най-скоро своя мандат по предложението за ОЗТ, така че преговорите да могат да приключат до края на годината;

20.

призовава Комисията и държавите членки да представят ново предложение за преразглеждане на Директива 89/105/ЕИО относно прозрачността на цените, като по този начин се осигури прозрачност на разходите за научноизследователска и развойна дейност и равнопоставеност на държавите членки при преговорите с производителите за лечения, които не са предмет на съвместни обществени поръчки;

21.

настоява за бързото прилагане на приетия с голямо закъснение Регламент за клиничните изпитвания, за да се осигури прозрачност на резултатите от клинични изпитвания и да се улеснят по-мащабните, трансгранични клинични изпитвания; подчертава, че дори отрицателните или неубедителните резултати от клиничните изпитвания са важни знания и могат да спомогнат за усъвършенстване на бъдещите научни изследвания;

22.

призовава за фармацевтична стратегия на ЕС във връзка с проблемите в ЕС и световните фармацевтични вериги за доставки, която следва да включва законодателни мерки, политики и стимули за увеличаване на производството на основни активни фармацевтични съставки и лекарства в Европа и за диверсифициране на веригата за доставки с цел обезпечаване на доставките и на финансовата достъпност по всяко време; счита, че фармацевтичната стратегия на ЕС следва да не засяга действията, които трябва да бъдат предприемани в рамките на стратегическия подход към фармацевтичните продукти в околната среда;

23.

насърчава всички държави да се присъединят към Споразумението на СТО за премахване на митата върху фармацевтични продукти и настоятелно призовава обхватът му да бъде разширен, така че да включва всички фармацевтични и лекарствени продукти и подкрепя становището, че ЕС трябва да поддържа стабилна европейска система на интелектуалната собственост, за да се насърчават научноизследователската и развойната дейност и производството в Европа и да се гарантира, че Европа продължава да бъде новатор и световен лидер;

24.

призовава за целеви насоки на Комисията относно Директивата за обществените поръчки по отношение на възлагането на обществени поръчки във фармацевтичния сектор; призовава тези насоки да се основават на критерия за „икономически най-изгодната оферта“, като се дава възможност на възлагащия орган да взема предвид критерии, които отразяват качествени, технически и свързани с устойчивостта аспекти на подаването на оферти, както и цената;

25.

призовава държавите членки да насърчават и обезпечават достъпа до услуги в областта на сексуалните и репродуктивните права, включително достъп до контрацепция и правото на безопасен аборт; призовава държавите членки да разгледат достъпа до контрацепция, включително спешна контрацепция, и до безопасен аборт, когато това е възможно от правна гледна точка, тъй като те са основни здравни услуги, които трябва да бъдат поддържани по време на криза;

26.

изразява съжаление относно факта, че някои държави членки не успяха да гарантират ефективно безопасен и своевременен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП) по време на пандемията от COVID-19; отново потвърждава, че отказът на услуги, свързани със СРЗП, включително на безопасен и законен аборт, е форма на насилие над жените и момичетата; отново заявява, че ЛГБТИ лица са неразделна част от работата за пълно зачитане на СРЗП; настоятелно призовава всички държави членки да анализират как са се представили по време на пандемията техните услуги, свързани със СРЗП, и да си сътрудничат за намиране на най-добри практики за бъдещето, в контекста на примера на няколко държави за намиране на добри и новаторски начини за предоставяне на услуги в областта на СРЗП, включително телемедицина, онлайн консултации и ранно лечение от дома; призовава всички държави членки да гарантират всеобхватно образование в областта на сексуалността, непосредствен достъп за жените до семейно планиране и до пълния обхват от услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително съвременни методи за контрацепция и безопасен и законен аборт, дори и по време на криза;

27.

призовава Комисията да предложи преработен мандат на ECDC, за да увеличи неговия бюджет, персонал и правомощия, благодарение на което, наред с другото, ECDC ще разшири своите правомощия, като бъдат обхванати и незаразните болести, да изготви задължителни насоки за държавите членки и да бъде способна да координира провеждането на лабораторни изследвания по време на здравни кризи;

28.

призовава за засилване на ролята на EMA за наблюдението и предотвратяването на недостиг на лекарства, както и за координирането на проектирането и одобряването на клиничните изпитвания в ЕС по време на криза;

29.

счита, че следва да се разгледа възможността за създаване на европейски еквивалент на органа за авангардна научно-изследователска и развойна дейност в областта на биомедицината на САЩ, който да отговаря за разработването и осигуряването на мерки за противодействие срещу биотероризма, химическите, ядрените и радиологичните заплахи, както и срещу пандемичната инфлуенца и нововъзникващи болести;

30.

призовава за укрепване на ролята на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, за да се гарантира, че здравните работници не са изложени на риск;

31.

припомня особено трагичните последици от COVID-19 за домовете за дългосрочно пребиваване в Европа, в които са били поразени безжалостно най-уязвимите членове на обществото, като в някои държави членки броят на смъртните случаи поради COVID-19 , регистрирани в домовете за полагане на грижи, е над 50 % от регистрираните смъртни случаи поради COVID-19; призовава Комисията и държавите членки да проучат причините за този трагичен развой на събитията и да предложат подходящи законодателни решения;

32.

призовава Комисията спешно да представи нов план за действие относно работната сила в сектора на здравеопазването в ЕС, който да вземе предвид опита от пандемията, за да предостави на медицинските специалисти нова, адекватна стратегическа и оперативна рамка;

33.

призовава плановете за действие на ЕС относно антимикробната резистентност да бъдат подкрепени с правно обвързващи мерки, за да се ограничи употребата на антимикробни средства само до строго необходимото и да се насърчат иновациите за създаването на нови антибиотици;

34.

призовава за приемането на ваксинационна карта на ЕС;

35.

призовава за създаването на портал за комуникация с обществеността, чрез който Съюзът да споделя потвърдена информация, да изпраща предупреждения на гражданите и да се бори срещу дезинформацията; отбелязва, че този портал би могъл да включва разнообразна информация, кампании за превенция и учебни програми за младежите, както и че той би могъл да се използва и за насърчаване на стабилно имунизационно покритие на европейско равнище, в сътрудничество с ECDC;

36.

призовава Комисията да предложи, след като се консултира с гражданското общество, създаването на европейско пространство за здравни данни, което да е в пълно съответствие с европейската нормативна уредба за защита на данните, с цел подобряване на стандартизацията, оперативната съвместимост, обмена на данни и приемането и популяризирането на международните стандарти в областта на здравните данни;

37.

призовава за приемането на план за действие на ЕС относно прозрачността на здравната информация и за борба с дезинформацията;

38.

изразява твърда убеденост в принципа „Едно здраве“, който установява връзка между здравето на човека, здравето на животните и опазването на околната среда; счита, че действията срещу изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда, загубата на биологично разнообразие и неустойчивите методи на производство на храни са от решаващо значение за защитата на хората от нови патогени; призовава Комисията и държавите членки да прилагат по-активно подхода „Едно здраве“ в ЕС;

39.

подчертава необходимостта да се даде приоритет на превенцията, което е от полза както за здравето на гражданите, така и за националните бюджети за здравеопазване; призовава Комисията да предприеме всички необходими действия във връзка с определящите здравето фактори, като тютюнопушене, употреба на алкохол, неправилно хранене, замърсяване на въздуха, излагане на опасни химикали и неравнопоставеността по отношение на здравето, с цел подобряване на здравните резултати;

40.

призовава за разширяване на обхвата на Европейските референтни мрежи (ЕРМ), така че да бъдат включени заразните болести (например чрез създаването на ЕРМ в областта на управлението на здравни кризи) и незаразните болести;

41.

призовава Комисията да насърчава държавите членки да използват по-целенасочено по-ниските ставки на ДДС за здравословните продукти, като сезонните плодове и зеленчуци;

42.

призовава Комисията да разработи стратегия за „издръжлива Европа“, която да се състои от карта за оценка на риска и възможности за осигуряване на добро управление и инвестиции в системите за здравеопазване и реакция при пандемия на европейско равнище, включително издръжливи вериги за доставки в ЕС; настоява, в контекста на „издръжлива Европа“, че е необходимо европейското производство да бъде укрепено, с цел преместване и изграждане на мощна здравна промишленост;

43.

призовава за координиран, основан на сътрудничество и открит подход в областта на научните изследвания и иновациите, с по-силна роля на Комисията и на държавите членки при координирането на здравните и епидемиологичните научни изследвания с цел избягване на дублиране и насочване на изследванията към резултати, включително лекарства, ваксини, медицински изделия и оборудване, които са необходими;

44.

призовава Комисията да оцени принципното въздействие на стимулите на интелектуалната собственост върху биомедицинските иновации и да проучи надеждни и ефективни алтернативи на изключителната защита за финансирането на научноизследователската и развойната дейност в областта на медицината, като многобройните инструменти, основаващи се на механизми за премахване на обвързаността;

45.

решително приветства значителното увеличение на предложения бюджет за новата програма „EU4Health“; подчертава обаче, че увеличаването на бюджета на ЕС за здравеопазване не следва да се свежда единствено до увеличение в предстоящата МФР и че са необходими дългосрочни инвестиции и ангажименти; изисква създаването на специален фонд на ЕС за укрепване на болничната инфраструктура и здравните услуги при спазване на ясни критерии;

46.

изтъква фундаменталната роля на научните изследвания в областта на здравето и призовава за повече полезни взаимодействия с научните изследвания, провеждани в държавите членки, както и за създаването на академична здравна мрежа на ЕС като част от глобален здравен план;

47.

подчертава важната роля на европейската промишленост в областта на фармацевтичните продукти и други свързани със здравето области; изисква ясна регулаторна рамка за европейските предприятия, както и целеви ресурси за научни изследвания и изследвания в областта на здравето, тъй като наличието на процъфтяващ и технически усъвършенстван европейски здравен сектор и на конкурентна научноизследователска общност е от жизненоважен интерес;

48.

приветства ангажимента на Комисията да представи план за действие на ЕС срещу рака;

49.

призовава за план за действие на ЕС в областта на психичното здраве за периода 2021 — 2027 г., като се обръща еднакво внимание на биомедицинските и психосоциалните фактори за лошото психично здраве;

50.

призовава за план за действие на ЕС относно остаряването в добро здраве, за да се подобри качеството на живот на възрастните хора;

51.

призовава за план за действие на ЕС относно редките и пренебрегваните заболявания;

52.

призовава Комисията да представи предложение за подобряване на независимото финансиране на европейските групи пациенти;

53.

призовава Комисията да предложи незабавно нова стратегическа рамка за здраве и безопасност;

54.

счита, че поуките, извлечени от кризата, предизвикана от COVID-19, следва да бъдат разгледани като част от конференцията за бъдещето на Европа, която би могла да представи ясни предложения относно начините за укрепване на здравната политика на ЕС;

55.

подчертава международното измерение на здравето; счита, че следва да бъде задълбочено сътрудничеството с трети държави относно обмена на знания и най-добри практики в областта на подготвеността и реакцията на здравните системи; призовава ЕС да си сътрудничи изцяло със СЗО и с други международни органи, с цел водене на борба с инфекциозните болести, постигане на всеобщо здравно осигуряване за всички и укрепване на здравните системи в световен мащаб;

56.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

(2) https://www.who.int/docs/default-source/climate-change/who-manifesto-for-a-healthy-and-green-post-covid-recovery.pdf?sfvrsn=f32ecfa7_6.

(3) Проучване, озаглавено „Unlocking the potential of the EU treaties: An article-by-article analysis of the scope for action“ (Отключване на потенциала на Договорите за ЕС: анализ по отделни членове на възможностите за действие), Служба на ЕП за парламентарни изследвания, публикувано на 28 май 2020 г., https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2020/651934/EPRS_STU(2020)651934_EN.pdf.

(4) Проучване, озаглавено „Дивидент за Европа в размер на два трилиона евро — Съпоставяне на цената на „отказа от Европа“, 2019 — 2024 г.“, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, публикувано на 18 април 2019 г., https://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_STU(2019)631745.

(5) ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.

(6) ОВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/110

P9_TA(2020)0206

Заключения от извънредното заседание на Европейския съвет, проведено в периода 17– 21 юли 2020 г.

Резолюция на Европейския парламент от 23 юли 2020 г. относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет на 17– 21 юли 2020 г. (2020/2732(RSP))

(2021/C 371/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 225, 295, 310, 311, 312, 323 и 324 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2, 3 и 15 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид своя междинен доклад от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. и собствените ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване (3),

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет, приети на 21 юли 2020 г.,

—	като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 отне живота на хиляди хора в Европа и по света и доведе до безпрецедентна криза с катастрофални последици за хората, семействата, работниците и предприятията и следователно изисква безпрецедентен отговор;

Б.

като има предвид, че възстановяването на Европа следва да се основава на Европейския зелен пакт, Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, новата промишлена стратегия и предприемачеството, така че нашите икономики да излязат от кризата по-силни, по-издръжливи, по-устойчиви и по-конкурентоспособни;

В.	като има предвид, че ЕС и неговите държави членки поеха ангажимент за изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., Европейския стълб на социалните права и Парижкото споразумение;

Г.	като има предвид, че съществува риск от непоправими нарушения на единния пазар;

Д.	като има предвид, че Европейският съвет прие позицията си изключително късно, след три безрезултатни срещи на високо равнище, като по този начин забави преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР);

Е.	като има предвид, че дългосрочните приоритети на ЕС, определени в МФР, не трябва да бъдат пожертвани в името на възстановяването;

Ж.	като има предвид, че Парламентът следва да участва пълноценно в прилагането на инструмента за възстановяване, както в операциите по получаване, така и по отпускането на заеми;

З.	като има предвид, че Парламентът е гарант за прозрачно и демократично възстановяване и трябва да участва както в последващия, така и в предварителния контрол на плана за възстановяване;

скърби за жертвите на COVID-19 и отдава почит на всички работници, които се борят с пандемията; счита, че при подобни безпрецедентни и изключителни обстоятелства хората в ЕС имат колективно задължение за солидарност;

приветства приемането от страна на държавните и правителствените ръководители на ЕС на фонд за възстановяване, за да се даде тласък на икономиката, както беше предложено от Парламента през май; потвърждава създаването на инструмент за възстановяване, което представлява историческа стъпка за ЕС; при все това изразява съжаление относно намаляването на компонента на безвъзмездните средства в окончателното споразумение; припомня, че избраното правно основание за създаване на инструмента за възстановяване не предоставя официална роля на избраните членове на Европейския парламент;

не приема обаче политическото споразумение относно МФР за периода 2021 — 2027 г. в настоящия му вид; изразява готовност да започне незабавно конструктивни преговори със Съвета за подобряване на предложението; припомня мандата на Парламента от ноември 2018 г.; подчертава, че съгласно член 312 от ДФЕС Парламентът трябва да даде одобрението си за МФР;

изразява съжаление във връзка с факта, че твърде често изключителното придържане към националните интереси и позиции застрашава постигането на съвместни решения, които са от общ интерес; предупреждава, че съкращенията в МФР са в противоречие с целите на ЕС; счита например, че предложените съкращения в програмите в областта на здравеопазването и научните изследвания са опасни в контекста на световна пандемия; счита, че предложените съкращения в областта на образованието, цифровата трансформация и иновациите застрашават бъдещето на следващото поколение европейци; счита, че предложените съкращения на програмите в подкрепа на прехода на зависими от въглерода региони са в противоречие с програмата на ЕС, свързана със Зеления пакт; счита, че предложените съкращения в областта на убежището, миграцията и управлението на границите застрашават позицията на ЕС в един все по-нестабилен и несигурен свят;

счита, че държавните и правителствените ръководители на ЕС не успяха да се справят с въпроса за плана за погасяване на задълженията във връзка с инструмента за възстановяване; припомня, че има само три възможности за това: допълнителни съкращения на програмите с добавена стойност за ЕС до 2058 г., увеличаване на вноските на държавите членки или създаване на нови собствени ресурси; счита, че единствено създаването на нови собствени ресурси може да помогне за погасяването на дълга на ЕС, като същевременно се спаси бюджетът на ЕС и се облекчи фискалният натиск върху националните бюджети и гражданите на ЕС; припомня, че създаването на нови собствени ресурси е единственият метод на погасяване, който е приемлив за Парламента;

изразява съжаление по повод на факта, че Европейският съвет отхвърли предложението за „временно решение“, чиято цел беше да се отговори на острите финансови нужди от инвестиции през 2020 г., за да се осигури незабавна реакция при кризи за гражданите и бенефициерите от ЕС и да се предостави необходимото финансиране между първите ответни мерки и дългосрочното възстановяване;

припомня, че заключенията на Европейския съвет относно МФР не представляват нищо повече от политическо споразумение между държавните и правителствените ръководители; подчертава, че Парламентът няма да парафира това решение като свършен факт и е готов да оттегли одобрението си за МФР, докато не бъде постигнато задоволително споразумение в предстоящите преговори между Парламента и Съвета; припомня, че всички 40 програми на ЕС, финансирани по линия на МФР, ще трябва да бъдат одобрени от Парламента като съзаконодател;

възлага на компетентните парламентарни екипи да водят преговори по съответните законодателни досиета съгласно съответния мандат на Парламента за тристранните срещи; възлага на своя екип, водещ преговорите по МФР/собствените ресурси, да преговаря въз основа на следния мандат;

Приоритети на Парламента с оглед на постигането на цялостно споразумение

Принципите на правовата държава

изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че Европейският съвет значително отслаби усилията на Комисията и Парламента да защитават принципите на правовата държава, основните права и демокрацията в рамките на МФР и Европейския инструмент за възстановяване (Next Generation EU); отново потвърждава искането си да довърши работата си като съзаконодател по механизма, предложен от Комисията, с цел да защити бюджета на ЕС, когато е налице системна заплаха за ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, и когато са застрашени финансовите интереси на Съюза; подчертава, че за да бъде ефективен, този механизъм следва да се задейства с обратно квалифицирано мнозинство; подчертава, че този механизъм трябва да не засяга задължението на органите на държавното управление или на държавите членки да извършват плащания към крайните бенефициери или получатели; подчертава, че регламентът за принципите на правовата държава ще бъде приет чрез процедура за съвместно вземане на решения;

Собствени ресурси

10.

отново заявява, че Парламентът няма да даде одобрението си за МФР без споразумение относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително въвеждането на набор от нови собствени ресурси до края на МФР за периода 2021 — 2027 г., който следва да има за цел да покрие най-малко разходите, свързани с Европейския инструмент за възстановяване (главница и лихви), за да се гарантира надеждността и устойчивостта на плана за погасяване на задълженията по инструмента; подчертава, че този набор следва също така да има за цел да намали дела на вноските, които се основават на брутния национален доход (БНД);

11.

ето защо подчертава, че тази реформа следва да включва набор от нови собствени ресурси, които трябва да постъпят в бюджета на Съюза, считано от 1 януари 2021 г.; подчертава, че вноската във връзка с пластмасата представлява само първата част от изпълнението на това очакване на Парламента; възнамерява да договори правно обвързващ график, който трябва да бъде одобрен от бюджетния орган, за въвеждането на допълнителни нови собствени ресурси в хода на първата половина на следващата МФР, като например схемата на ЕС за търговия с емисии (и приходите, получени от всяко бъдещо разширяване), механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, цифров данък, данъка върху финансовите сделки и общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; призовава междинното преразглеждане на МФР да бъде използвано, за да се добавят, ако е необходимо, допълнителни собствени ресурси през втората половина на МФР за периода 2021 — 2027 г., за да се гарантира, че целта ще бъде постигната до края на същата МФР;

12.

потвърждава своята твърда позиция в подкрепа на пълното премахване на всички отстъпки и корективни механизми във възможно най-кратък срок; изразява съжаление относно факта, че Европейският съвет не само запази, но дори увеличи отстъпките в полза на някои държави членки; отново потвърждава своята позиция относно разходите за събиране на мита, които следва да бъдат фиксирани на 10 %, което беше тяхната първоначална ставка;

Водещи програми на ЕС

13.

изразява съжаление във връзка с направените съкращения на ориентираните към бъдещето програми както в МФР за периода 2021 — 2027 г., така и в Европейския инструмент за възстановяване; счита, че тези съкращения ще подкопаят основите за трайно и устойчиво възстановяване; потвърждава, че МФР за периода 2021 — 2027 г., чиито параметри са по-ниски от предложението на Комисията, не е нито надеждна, нито приемлива; подчертава, че последното предложение на Комисията постави финансирането на няколко от тези програми на много ниско равнище с разбирането, че то ще бъде допълнено от Европейския инструмент за възстановяване; изразява съжаление, че Европейският съвет се отказа от тази логика и отмени по-голямата част от допълнителните средства; потвърждава отново своята категорична позиция в защита на адекватното финансиране на следващата МФР и дългосрочните ѝ инвестиции и политики, които не следва да бъдат застрашени поради необходимостта от незабавно финансиране на Инструмента за възстановяване; възнамерява да преговаря за целево укрепване на водещите програми на ЕС в следващата МФР;

14.

подчертава, че междуинституционалните преговори следва да включват цифрите за МФР по функции и по програми; подчертава, че водещите програми сега са изложени на риск от непосредствен спад на финансирането от 2020 г. до 2021 г.; посочва освен това, че считано от 2024 г., бюджетът на ЕС като цяло ще бъде под равнищата от 2020 г., което излага на риск ангажиментите и приоритетите на ЕС, по-специално Зеления пакт и Програмата в областта на цифровите технологии; настоява, че целенасочените увеличения в сравнение с цифрите, предложени от Европейския съвет, трябва да включват програми, свързани с климата, цифровия преход, здравеопазването, младежта, културата, инфраструктурата, научните изследвания, управлението на границите и солидарността (като „Хоризонт Европа“, InvestEU, „Еразъм +“, Европейската гаранция за децата, Фонда за справедлив преход, програма „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа, LIFE +, програма „ЕС в подкрепа на здравето“, Фонда за интегрирано управление на границите, „Творческа Европа“, програма „Права и ценности“, Европейския фонд за отбрана, Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и хуманитарната помощ), както и съответните агенции на ЕС и Европейската прокуратура;

Хоризонтални въпроси

15.

подчертава, че за да се приведат в съответствие политическите приоритети и разходните програми, от изключително значение е да се включат хоризонтални принципи в регламентите за МФР и за Европейския инструмент за възстановяване, а също така и във всички други имащи отношение законодателни актове, целите на ООН за устойчиво развитие, преследването на конкурентноспособни и ориентирани към бъдещето дългосрочни цели на ЕС, справедлив и социално приобщаващ преход, правно обвързваща цел за 30 % разходи във връзка с климата и цел за 10 % разходи, свързани с биологичното разнообразие; поради това подчертава, че следва бързо да се приеме прозрачна, всеобхватна и съдържателна методика за проследяване, която при необходимост да бъде адаптирана по време на междинното преразглеждане на МФР както за разходите, свързани с климата, така и за свързаните с биологичното разнообразие разходи; изтъква необходимостта принципът „ненанасяне на вреда“ да залегне в регламентите за МФР и за Европейския инструмент за възстановяване; подчертава освен това необходимостта от постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива; призовава Комисията да разгледа възможността инвестициите да бъдат съобразени с Регламента относно таксономията;

16.

подкрепя категорично въвеждането на интегриране на принципа на равенство между половете и задължения във връзка с въздействието върху равенството между половете (бюджетиране, съобразено с равенството между половете) в регламентите за МФР и за Европейския инструмент за възстановяване; поради това счита, че следва бързо да се приеме прозрачна, всеобхватна и съдържателна методика за проследяване, която при необходимост да бъде адаптирана по време на междинното преразглеждане на МФР;

17.

изисква правно обвързващо междинно преразглеждане на МФР, което да влезе в сила най-късно до края на 2024 г.; подчертава, че това преразглеждане трябва да се отнася за таваните за периода 2025 — 2027 г., преразпределението на бюджетни кредити, за които не са поети задължения, и отменени бюджетни кредити за Европейския инструмент за възстановяване, въвеждането на допълнителни собствени ресурси и изпълнението на целите в областта на климата и биологичното разнообразие;

18.

подчертава, че разпоредбите за гъвкавост на МФР, договорени по време на предишни преговори по МФР, се оказаха от решаващо значение за подпомагане на бюджетните органи да се справят с безпрецедентните и непредвидени кризи през текущия период; поради това счита, че предложените от Комисията разпоредби за гъвкавост на МФР представляват абсолютният минимум за следващата МФР, и възнамерява да договори допълнителни подобрения; противопоставя се в този контекст на всеки опит за намаляване на размера и сливане на специалните инструменти на МФР и заявява, че те следва да бъдат изчислявани над таваните на МФР по отношение както на поетите задължения, така и на плащанията; настоява освен това за определяне на таваните на равнище, което оставя достатъчно неразпределени маржове над програмните пакети;

Механизъм за възстановяване и устойчивост и демократичният принцип

19.

отбелязва споразумението за общия обем на Европейския инструмент за възстановяване; изразява съжаление във връзка с голямото съкращение на безвъзмездните средства, което нарушава равновесието между безвъзмездните средства и заемите и ще подкопае усилията за възстановяване, особено отмяната на иновативни програми като Инструмента за подкрепа на платежоспособността; счита, че тези съкращения ще намалят капацитета на инструмента и неговия преобразяващ ефект върху икономиката; изразява съжаление във връзка с факта, че някои държави членки отново са преговаряли в дух на оперативни бюджетни баланси, като напълно са пренебрегнали общите ползи от членството в единния пазар и в ЕС като цяло; призовава Съвета да обоснове значителните съкращения в бюджетите на „Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа“, „Хоризонт Европа“, „ЕС в подкрепа на здравето“ и Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество в контекста на пандемията и бюджетите на InvestEU и Фонда за справедлив преход в контекста на Зеления пакт;

20.

призовава да се гарантира, че реформите и инвестициите по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост създават взаимодействия със съществуващите фондове и цели на ЕС и представят реална европейска добавена стойност и дългосрочни цели;

21.

противопоставя се на позицията на Европейския съвет относно управлението на Механизма за възстановяване и устойчивост, която се отклонява от общностния метод и подкрепя междуправителствен подход; счита, че подобен подход само ще усложни функционирането на Механизма за възстановяване и устойчивост и ще отслаби неговата легитимност; припомня, че Европейският парламент е единствената пряко избрана институция на ЕС; призовава за предварителен демократичен и парламентарен контрол и във връзка с това изисква да бъде ангажиран в делегираните актове, както и в последващата проверка дали средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост са изразходвани правилно, в интерес на гражданите и на ЕС, осигуряват истинска добавена стойност за ЕС и подкрепят икономическата и социалната устойчивост; изисква пълна прозрачност на всички крайни бенефициери; изразява твърдото становище, че членовете на Комисията, които отговарят за Механизма за възстановяване и устойчивост, следва да носят пълна отговорност пред Парламента;

22.

припомня, че Парламентът е бюджетен орган заедно със Съвета; във връзка с това изисква да бъде изцяло ангажиран с инструмента за възстановяване в съответствие с общностния метод; изисква от Комисията да представи целево преразглеждане на Финансовия регламент и на Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление, за да утвърди ролята на бюджетния орган при разрешаването на външни целеви приходи в рамките на годишната бюджетна процедура;

23.

подчертава, че един ясен и реалистичен план за погасяване на задълженията е от ключово значение за цялостния успех на Европейския инструмент за възстановяване и представлява тест за надеждност за ЕС като цяло; счита, че погасяването на направените дългове не трябва да бъде за сметка на бъдещите бюджети на ЕС и бъдещите поколения европейци и следва да започне възможно най-скоро; призовава разходите за Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат ясно обявени като такива и да подлежат на подходящи изисквания за прозрачност, включително изисквания за оповестяване на списък на крайните бенефициери;

24.

подчертава, че всички разходи, свързани с Европейския инструмент за възстановяване (главница и лихви), следва да бъдат включени в бюджета над таваните на МФР;

Предпазна мрежа за бенефициерите на програмите на ЕС или „план за действие в извънредни ситуации“

25.

посочва, че е бил готов за преговори от ноември 2018 г. насам, и подчертава, че няма да го принудят да приеме лошо споразумение; заявява намерението си да започне съдържателни преговори със Съвета по всички горепосочени елементи, за да даде одобрението си за регламента за МФР за периода 2021 — 2027 г.;

26.

въпреки това счита, че всяко политическо споразумение относно следващата МФР ще трябва да бъде постигнато най-късно до края на октомври, за да не бъде застрашено гладкото начало на новите програми от 1 януари 2021 г.; припомня, че ако новата МФР не бъде приета навреме, член 312, параграф 4 от ДФЕС предвижда временно увеличаване на тавана и други разпоредби за последната година от настоящата рамка; посочва, че планът на МФР за действие при извънредни ситуации е напълно съвместим с плана за възстановяване и с приемането на новите програми по МФР, както от правна, така и от политическа гледна точка;

o o

27.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Европейския съвет и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0449.

(2) Приети текстове, P9_TA(2019)0032.

(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0124.

15.9.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/134

P9_TA(2020)0194

Насоки за политиките за заетост на държавите членки *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2020)0070 — C9-0079/2020 — 2020/0030(NLE))

(Консултация)

(2021/C 371/26)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2020)0070),

—	като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9-0079/2020),

—	като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0124/2020),

одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си в съответствие с член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз

приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение 1

Предложение за решение

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

Държавите членки и Съюзът трябва да работят за изготвянето на координирана стратегия за заетост, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и пазари на труда, които реагират на икономическите промени, с оглед на постигането на целите за пълна заетост и социален прогрес, балансиран растеж, високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда , установени в член 3 от Договора за Европейския съюз . Като отчитат националните практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.

(1)

Държавите членки и Съюзът трябва да изготвят и приложат ефективна и координирана стратегия за заетост, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена работна сила, както и динамични и ориентирани към бъдещето пазари на труда, които реагират на икономическите промени, с оглед на постигането на целите за пълна заетост и социален прогрес, приобщаване, икономическо, социално и териториално сближаване, високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Като зачитат националните практики и автономността на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на качествена заетост, основана на равни възможности и социална справедливост , като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета. Настоящата ситуация, предизвикана от пандемията от COVID-19, която ще има сериозно и дълготрайно въздействие върху пазарите на труда в Съюза, социалната справедливост и условията на труд, изисква безпрецедентно равнище на действия в подкрепа на заетостта, стимулиране на икономиката и укрепване на промишлената структура. Необходими са решителни действия за защита на предприятията и работниците от незабавна загуба на работни места и на доходи, както и за ограничаване на икономическия и социален шок от кризата и за предотвратяване на масови загуби на работни места и дълбока рецесия.

Изменение 2

Предложение за решение

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

Съюзът трябва да се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и да насърчава социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата с бедността и социалното изключване , както и с постигането на висококачествено образование и обучение, както е посочено в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2)

За да постигне в пълна степен своите основополагащи принципи — социално сближаване и мир — в още по-голяма степен в период на дълбока криза, когато тези принципи са подложени на изпитание, Съюзът следва да постави на челно място сред политическите си приоритети борбата с бедността, социалното изключване и дискриминацията и следва да насърчава социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията , приобщаването на хората с увреждания и защитата на правата на детето и на други групи, намиращи се в изключително неравностойно положение . При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани с насърчаването на защита на здравето на човека, приобщаващи качествени пазари на труда и пълна заетост , с наличието на качествени публични услуги, които са физически и финансово достъпни, с осигуряването на достойни заплати, достоен стандарт на живот и социална закрила за всички , както и с постигането на висококачествено образование и обучение през целия живот , както е посочено в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) .

Изменение 3

Предложение за решение

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

В съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз ( ДФЕС) Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на икономическата политика и политиката по заетостта. Като част от тези инструменти, настоящите насоки за политиките по заетостта на държавите членки, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета 2015/1184 (5), съставляват интегрираните насоки. Тяхното предназначение е да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски и национални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна и устойчива комбинация от икономически политики и политики по заетостта, която да доведе до положително въздействие в други области.

(3)

В съответствие с ДФЕС Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на икономическата политика и политиката по заетостта. Като част от тези инструменти, настоящите насоки за политиките по заетостта на държавите членки, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/1184 (5), съставляват интегрираните насоки. Те трябва да подкрепят Европейския зелен пакт, Европейския стълб на социалните права („стълба“), преразгледаната Европейска социална харта, Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие и да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски и национални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна и устойчива комбинация от икономически политики и политики по заетостта, която да доведе до положително въздействие в други области , като същевременно доведе до преодоляване на намалението в обхвата на колективното договаряне .

Изменение 4

Предложение за решение

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)

Насоките за политиките по заетостта са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, действащото законодателство на Съюза и различни инициативи на Съюза, включително препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (6), препоръката на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда (7), препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията (8) и препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (9), препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (10), препоръката на Съвета от 22 май 2019 г. относно висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (11) и препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (12).

(4)

Насоките за политиките по заетостта са в съответствие с действащото законодателство на Съюза и различни инициативи на Съюза, включително препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (6), препоръката на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда (7), препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията : нови възможности за възрастните (8) и препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (9), препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (10), препоръката на Съвета от 22 май 2019 г. относно висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (11) и препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (12). Вследствие на решението на Съвета от 23 март 2020 г. за привеждане в действие на т.нар. „обща клауза за дерогация“, държавите членки имат пълна свобода на действие, така че да насърчават и защитават качествените работни места и условия на труд, както и да финансират обществените здравни и социални услуги. Продължителността на прилагане на „общата клауза за дерогация“ трябва да отразява размера и продължителността на извънредното положение във връзка с COVID-19. Въз основа на обществената консултация, проведена от Комисията, следва да се разгледат възможните насоки за развитие на фискалните правила на Съюза.

Изменение 5

Предложение за решение

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на политиките по заетостта. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, като в същото време интегрира принципите на Европейския стълб на социалните права , включително силната ангажираност със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни . Той подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие (13). Политиките по заетостта и икономическите политики на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка с прехода на Европа към неутрална по отношение на климата, екологично устойчива и цифрова икономика, като същевременно повишават конкурентоспособността, насърчават социалната справедливост и равните възможности и преодоляват неравенствата и регионалните различия.

(5)

Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на икономическите политики, политиките по заетостта , социалните политики и политиките в областта на околната среда . Европейският семестър трябва да постави устойчивостта, социалното приобщаване и благосъстоянието на хората в центъра на разработването на икономическата политика на Съюза, като се гарантира, че социалните, екологичните и икономическите цели се ползват с еднакъв приоритет. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, като в същото време следва да продължи да интегрира принципите на стълба , включително по-силната ангажираност със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни , и да подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие (13) , в това число равенството между половете . Индексът за равенство между половете би могъл да послужи като един от инструментите на Европейския семестър за наблюдение на напредъка по отношение на целите във връзка със заетостта и социалните цели и за измерване на свързаните с пола последици от политиките в областта на заетостта и социалните политики. Политиките по заетостта и икономическите политики на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка с реакцията на Европа по отношение на кризата и следва също така — предвид особено тежките последици от тази криза за определени европейски промишлени и стопански отрасли, да подпомогнат прехода към неутрална по отношение на климата, екологично устойчива , приобщаваща и цифрова икономика, която осигурява социална конвергенция във възходяща посока, като същевременно повишават конкурентоспособността, подкрепят МСП, насърчават иновациите, социалната справедливост и равните възможности и инвестициите в младите хора и преодоляват неравенствата и регионалните различия.

Изменение 6

Предложение за решение

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6)

Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, глобализацията, цифровизацията и демографските промени ще преобразят европейските икономики и общества. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно с цел ефективно преодоляване на тези структурни фактори и при необходимост да адаптират съществуващите системи, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки и свързаните с тях политики . Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище , в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление . Тези политически действия следва да включват насърчаване на устойчивите инвестиции , подновен ангажимент за подходящо планирани структурни реформи, които подобряват производителността, икономическия растеж, социалното и териториалното сближаване, конвергенцията във възходяща посока, устойчивостта и упражняването на фискална отговорност . Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда и заетостта.

(6)

Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, глобализацията, цифровизацията и демографските промени преобразяват в дълбочина европейските икономики и общества. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно , за да реагират на тази безпрецедентна ситуация, като вземат предвид социалните права и работят за намаляване на бедността и неравенството и да адаптират съществуващите системи, за да укрепят издръжливостта и устойчивостта, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда , социалните политики и политиките в областта на околната среда на държавите членки. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище. Тези политически действия следва да включват насърчаване на социалните инвестиции и инвестициите в областта на околната среда, ефективни дългосрочни мерки, необходими за смекчаване на въздействието от кризата, и финансова помощ за предприятията, за неправителствените и благотворителните организации, както и за домакинствата, в частност за тези, които са изложени на риск от бедност и социално изключване . Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането , като се обръща необходимото внимание също и на потребностите, свързани с търсенето и предлагането на пазара на труда, и се включва използването на нови технологии, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда и заетостта. Държавите членки и Съюзът следва да приемат дългосрочни инструменти в това отношение и работата на Комисията по европейска схема за презастраховане за трайна безработица се приветства.

Изменение 37

Предложение за решение

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7)

Европейският парламент, Съветът и Комисията подписаха междуинституционална прокламация относно Eвропейския стълб на социалните права (14). В рамките на стълба се определят 20 основни принципа и права, целящи да допринесат за правилното и справедливо функциониране на пазарите на труда и социалните системи и разпределени в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. Принципите и правата дават насока на нашата стратегия, като гарантират, че преходът към неутралност по отношение на климата и устойчивост на околната среда, цифровизацията и демографските промени са социално справедливи . Стълбът представлява референтна рамка за наблюдение на резултатите в областта на заетостта и социалните показатели на държавите членки, за стимулиране на реформите на национално, регионално и местно равнище и за съчетаване на социалното и пазарното измерение в днешната съвременна икономика , включително чрез насърчаване на социалната икономика .

(7)

Европейският парламент, Съветът и Комисията подписаха междуинституционална прокламация относно стълба (14). В рамките на стълба се определят 20 основни принципа и права, целящи да допринесат за правилното и справедливо функциониране на пазарите на труда и социалните системи и разпределени в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. Принципите и правата дават насока на нашата стратегия и трябва да бъдат конкретизирани , така че да гарантират, че преходът към неутралност по отношение на климата, устойчивост на околната среда и цифровизацията е социално справедлив и отчита демографските промени и предизвикателствата в тази връзка . Като се има предвид, че стълбът и неговите принципи представляват референтна рамка за наблюдение на резултатите в областта на заетостта и социалните показатели на държавите членки, насоките за заетостта могат да бъдат важен инструмент за държавите членки при разработването и прилагането на политики и мерки за по-устойчиво и приобщаващо общество и икономика, като същевременно укрепват трудовите права и преследват целта за сближаване във възходяща посока с оглед допълнително развитие на европейския социален модел .

Изменение 8

Предложение за решение

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8)

Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са в съответствие с националните практики на социален диалог и да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, иновациите, създаването на работни места, политиките за учене през целия живот и за обучение, работните условия, образованието и уменията, общественото здраве и приобщаване, както и реалните доходи.

(8)

При надлежно зачитане на принципа на субсидиарност, определен в ДФЕС, реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да насърчават бързо възстановяване и да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, растежа, иновациите, създаването на качествени работни места, приобщаването на хората с увреждания и други групи, намиращи се в неравностойно положение, политиките за учене през целия живот и за обучение, работните условия, образованието и уменията, общественото здраве и приобщаване, както и реалните доходи. Поради това държавите членки следва да зачитат и укрепват социалните партньори и да разширяват обхвата на колективното договаряне, както и да предприемат мерки за насърчаване на голям брой профсъюзи и на гъстотата на организациите на работодателите, за да се гарантира демократично, приобщаващо и социално справедливо възстановяване.

Изменение 9

Предложение за решение

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9)

Държавите членки и Съюзът следва да гарантират, че трансформациите са справедливи и социално оправдани, укрепват стремежа към приобщаващо и устойчиво общество, в което хората са защитени, могат да предвиждат и управляват промените и активно да участват в обществото и икономиката. Следва да се обърне внимание на дискриминацията във всичките ѝ форми. Достъпът и възможностите за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване (включително по отношение на децата) следва да бъдат намалени, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и системи за социална закрила и се премахнат пречките пред образованието, обучението и участието на пазара на труда, включително чрез осигуряване на инвестиции в образование и грижи в ранна детска възраст . Навременният и равен достъп до здравни услуги на достъпни цени, включително превенцията и насърчаването на здравословни навици са от особено значение в контекста на застаряващите общества. Потенциалът на хората с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен . С навлизането на нови икономически и бизнес модели в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, поддържат и укрепват европейския социален модел.

(9)

В момент, по-специално, когато, както на икономическо, така и на социално равнище, Съюзът е изправен пред огромни промени , държавите членки следва да гарантират, че тези промени са справедливи и социално оправдани, укрепват стремежа към по-приобщаващо и устойчиво общество, в което хората са защитени, могат да предвиждат и управляват промените и да участват напълно в обществото и икономиката. Следва да се премахне дискриминацията във всичките ѝ форми. На всички следва да се даде възможност да допринасят пълноценно към обществото. Следва да се гарантират равни възможности за всички и да се премахнат бедността , дискриминацията и социалното изключване (включително по отношение на децата , хората с увреждания и други групи, намиращи се в неравностойно положение ). За тази цел Съюзът следва да прилага мерки, като например Европейската гаранция за децата. Потенциалът на хората с увреждания да допринасят за икономическото и социалното развитие следва да бъде изцяло оползотворен. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Както показа извънредното положение във връзка с COVID-19, много нискоквалифицирани работници са незаменим фактор за основното функциониране на икономиката. Те твърде често са нископлатени и работят при несигурни условия. Държавите членки следва да продължат да укрепват европейския социален модел, като гарантират, че всички работници имат еднакви права, достойни условия на труд, включително здравословни и безопасни условия на труд и достойно заплащане. Освен това държавите членки следва да вземат мерки по отношение на всички форми на несигурна заетост и фиктивната самостоятелна заетост и да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, са в съответствие с европейския социален модел.

Изменение 10

Предложение за решение

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10)

Интегрираните насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки. Държавите членки следва пълноценно да използват Европейския социален фонд плюс и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход и InvestEU, за да насърчават заетостта, социалните инвестиции, социалното приобщаване , достъпността, по-големите възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, включително цифровата грамотност и умения. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.

(10)

Интегрираните насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки. Държавите членки следва пълноценно да използват Европейския социален фонд плюс , европейските структурни и инвестиционни фондове и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход и InvestEU, за да насърчават качествена заетост и социални инвестиции , както и да се борят с бедността и социалното изключване , да насърчават достъпността, да съдействат при прехода към екологична и цифрова икономика, повишаването на квалификацията и преквалификацията на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, включително цифровата грамотност и умения. Използването на тези средства следва също така да играе важна роля в увеличаването на инвестициите в обществени услуги, по-специално в областта на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с тясното и активно участие на парламентите в тяхното прилагане, наблюдение и оценяване , както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.

Изменение 11

Предложение за решение

Член 2 — параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Насоките, съдържащи се в приложението, се преразглеждат не по-късно от една година след приемането им, за да се вземе предвид извънредното положение във връзка с COVID-19 и неговите социални последици и последици за заетостта, както и за да се отговори по-добре на подобни бъдещи кризи. С цел укрепване на демократичния процес на вземане на решения Европейският парламент трябва да участва при определянето на интегрираните насоки за растеж и работни места наравно със Съвета.

Изменение 12

Предложение за решение

Приложение I — насока 5 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва активно да насърчават устойчива социална пазарна икономика и да улесняват и подкрепят инвестициите в създаването на качествени работни места. За тази цел те следва да намалят пречките, пред които са изправени предприятията при наемането на работници, да насърчават отговорното предприемачество и действителната самостоятелна заетост, и по-специално да подкрепят създаването и разрастването на микро- и малки предприятия, включително чрез достъп до финансиране. Държавите членки следва активно да насърчават развитието на социалната икономика, социалните иновации, социалните предприятия и да подкрепят тези иновативни форми на заетост, които създават възможности за качествени работни места и да генерират социални ползи на местно равнище.

Държавите членки следва активно да насърчават пълна, качествена заетост, основана на силна икономика. Тъй като държавните инвестиции играят ключова роля за създаването на работни места , държавите членки следва да играят водеща роля чрез значими пакети от мерки за публични инвестиции и интелигентни и амбициозни политики по заетостта с цел създаване на работни места . Държавите членки следва да адаптират своите политики по заетостта и да координират на равнището на Съюза прилагането на най-добрите практики по отношение на временните мерки, които защитават всички работници и пазари на труда. Подобни мерки следва да включват субсидии за заплати, подпомагане на доходите и разширяване на схемите за обезщетения при безработица, удължаване на платения отпуск по болест и отпуск за полагане на грижи, както и възможности за работа от разстояние. Държавите членки следва да подкрепят преобразуването на европейските предприятия в посока осигуряване на самодостатъчност, по-специално по отношение на защитните и медицинските изделия. Държавите членки следва да увеличат подкрепата си за предприятията, които изпитват големи затруднения в резултат на кризата, при условие че тези предприятия запазят целия си персонал. Държавите членки следва също така да обмислят спирането на уволненията по време на кризисния период. Държавите членки следва да гарантират участието на социалните партньори в разработването и прилагането на такива мерки. Тези мерки следва да продължат да се прилагат до постигането на пълно икономическо възстановяване, след което те следва постепенно да бъдат премахнати. Следва да се обърне специално внимание на гарантирането на правата и работните места на мобилните работници и пограничните работници, които са засегнати тежко от затварянето на границите. Държавите членки следва да насърчават отговорното предприемачество , включително сред жените и младите хора, и действителната самостоятелна заетост, и по-специално да подкрепят създаването и разрастването на микро-, малки и средни предприятия, включително чрез достъп до финансиране. Държавите членки следва активно да насърчават развитието на кръговата и социалната икономика, социалните иновации и социалните предприятия и да укрепват тяхната устойчивост, както и да подкрепят тези форми на заетост, които създават възможности за качествени работни места и генерират социални ползи на местно равнище , по-специално в стратегическите сектори с висок потенциал за растеж, като цифрови технологии и екологична икономика . В това отношение следва да се прилагат също така политики в подкрепа на създаването на работни места, по-специално в обществени или частни услуги от общ интерес, в частност в областта на грижите за децата, здравеопазването и жилищното настаняване.

Изменение 13

Предложение за решение

Приложение I — насока 5 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Данъчната тежест следва да се измести от труда към други източници, които подкрепят повече заетостта и приобщаващия растеж и същевременно са съобразени с целите в областта на климата и околната среда, като се взема предвид преразпределителния ефект на данъчната система и същевременно се защитават приходите, с които да се осигури адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа .

Данъчното облагане следва да се измести от труда към други източници, където ще има по-слабо отрицателно въздействие върху приобщаващия растеж и същевременно ще се гарантира пълното съответствие с целите за устойчиво развитие и с целите в областта на климата и околната среда , определени в Европейския зелен пакт, което ще увеличи преразпределителния ефект на данъчната система и същевременно ще защити приходите, с които да се осигури адекватна социална закрила и публични инвестиции .

Изменение 14

Предложение за решение

Приложение I — насока 5 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки, които имат национални механизми за определяне на нормативно установени минимални заплати, следва да осигурят ефективно участие на социалните партньори по прозрачен и предвидим начин , като дават възможност за адекватна адаптация на заплатите с оглед на промените в производителността и осигуряват справедливи възнаграждения за достоен стандарт на живот , като обръщат специално внимание на групите с ниски и средни доходи с цел постигане на конвергенция във възходяща посока. Тези механизми следва да отчитат икономическите резултати по региони и сектори. Държавите членки следва да насърчават социалния диалог и колективното договаряне за определяне на възнагражденията . Зачитайки националните практики, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират, че всички работници имат право на адекватни и справедливи възнаграждения чрез колективни трудови договори или адекватни законоустановени минимални заплати, като се вземе предвид тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността при работещите.

Политиките, които гарантират, че справедливите възнаграждения дават възможност за достоен жизнен стандарт, както и тези, които гарантират съвместимостта на платения труд и правото на държавни помощи за компенсиране на пречките, пред които са изправени най-маргинализираните групи, продължават да са важни за създаването на работни места и за намаляване на бедността в Съюза. Държавите членки, които имат национални механизми за определяне на нормативно установени минимални заплати, следва да осигурят ефективното участие на социалните партньори в свързаната с това процедура за определяне на заплатите по прозрачен и предвидим начин . При определянето на минимални работни заплати следва да се отчитат промените в производителността , за да се води борба с несигурността и бедността на работещите , като се обръща специално внимание на групите с ниски и средни доходи с цел постигане на конвергенция във възходяща посока. Тези механизми следва да отчитат специфичните за всяка държава членка показатели за бедността, и следва да отчитат икономическите резултати по региони и сектори. Държавите членки следва да укрепват социалния диалог и да предприемат мерки за разширяване обхвата на колективното договаряне. Зачитайки националните практики и автономността на социалните партньори , държавите членки и социалните партньори следва да премахнат дискриминацията в заплащането въз основа на възраст или пол и да гарантират, че всички работници имат право на адекватни и справедливи възнаграждения чрез колективни трудови договори или адекватни законоустановени минимални заплати, като се вземе предвид тяхното положително въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността при работещите.

Изменение 15

Предложение за решение

Приложение I — насока 5 — параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки ще могат да се обръщат за помощ към Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (инструмента SURE). Държавите членки следва да гарантират, че финансова помощ в това отношение се предоставя единствено на предприятия, които съблюдават приложимите споразумения от колективното договаряне. Държавите членки следва да гарантират, че предприятията получатели се въздържат от обратно изкупуване на акции или изплащане на дивиденти на акционерите и бонуси на ръководните кадри, и че тези предприятия не са регистрирани в данъчни убежища.

Изменение 16

Предложение за решение

Приложение I — насока 6 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В контекста на технологичен и екологичен преход и демографски промени държавите членки следва да насърчават устойчивостта, производителността, пригодността за заетост и човешкия капитал , като повишават подходящите знания, умения и компетентности на хората през целия им живот в отговор на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда. Държавите членки следва също така да адаптират и инвестират в своите системи за образование и обучение, за да предоставят висококачествено и приобщаващо образование, включително професионално образование и обучение. Те следва да работят заедно със социалните партньори, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението, предприятията и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните слабости в системите на образование и обучение и за подобряване на тяхното качество и връзката им с пазара на труда, също и с оглед да се улесни екологичният преход. Особено внимание следва да се обърне на предизвикателствата, пред които е изправена учителската професия. Системите за образование и обучение следва да предоставят на всички учащи се ключови умения, включително основни и цифрови умения, както и трансверсални компетентности, които да положат основите за приспособимост на по-късен етап от живота. Държавите членки следва да се стремят да гарантират прехвърлянето на правата за получаване на обучение при промени в професионалната кариера, включително , когато е уместно, чрез индивидуални сметки за обучение. Те следва да дадат възможност на всеки човек да предвижда нуждите на пазара на труда и по-добре да се адаптира към тях , по-специално чрез непрекъсната преквалификация и повишаване на квалификациите, с оглед подкрепата на справедливи преходи за всички, подобряване на резултатите в социалната сфера, намиране на решение на недостига на работна ръка и подобряване на цялостната устойчивост на икономиката по отношение на сътресения.

В контекста на продължаващия технологичен и екологичен преход, демографските промени и настоящите предизвикателства държавите членки следва да насърчават социалните права, устойчивостта, производителността, пригодността за заетост и човешките умения , като повишават подходящите знания, умения и компетентности на хората през целия им живот в отговор на настоящата криза с безработицата и като подготовка за настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда. Потребностите на държавите членки от преквалификация и повишаване на квалификацията на тяхната работна ръка, за да се реагира на кризата, следва да бъдат подкрепени чрез инвестиции в техните системи за обществено образование и обучение, за да предоставят висококачествено и приобщаващо образование, включително професионално образование и обучение и формално и неформално учене през целия живот . Те следва да работят заедно със социалните партньори, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението, предприятията , социалните неправителствени организации и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните и новите слабости в системите на образование и обучение и за подобряване на тяхното качество и връзката им с пазара на труда . Държавите членки следва да обърнат внимание на нуждите на секторите с хроничен недостиг на умения , също и с оглед да се улесни едновременен екологичен преход , както и технологични и цифрови промени, които да се насочат към решения, основани на изкуствен интелект . Особено внимание следва да се обърне на предизвикателствата, пред които е изправена учителската професия. Системите за образование и обучение следва да предоставят на всички учащи се ключови умения, включително основни и цифрови умения, както и трансверсални компетентности, които да положат основите за приспособимост на по-късен етап от живота , и следва да подготвят преподавателите за това да бъдат в състояние да предоставят тези компетентности на учащите се . Държавите членки следва да се стремят да гарантират прехвърлянето на правата за получаване на обучение при промени в професионалната кариера, включително чрез индивидуални сметки за обучение. Те следва да гарантират същевременно, че този подход не излага на риск хуманитарното естество на образованието, както и стремежите на отделните лица. От решаващо значение е държавите членки да предприемат ранни действия за избягване на отрицателните последици за физическите лица и обществото от това тези лица да бъдат извън пазара на труда , по-специално чрез непрекъсната преквалификация и повишаване на квалификациите, с оглед подкрепата на справедливи преходи за всички , с достатъчно покритие и равнище на обезщетенията за безработица, подобряване на резултатите в социалната сфера, намиране на решение на недостига на работна ръка и подобряване на цялостната устойчивост на икономиката по отношение на сътресения.

Изменение 17

Предложение за решение

Приложение I — насока 6 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да насърчават равни възможности за всички чрез преодоляване на неравенствата в системите за образование и обучение, включително чрез предоставяне на достъп до висококачествено образование в ранна детска възраст. Те следва да повишат общото равнище на образование, да намалят броя на младите хора, които напускат училище преждевременно , да увеличат достъпа до висше образование и неговото завършване и да увеличат участието на възрастните в процеса на учене, особено сред учащите в неравностойно положение и най-ниско квалифицираните. Като вземат предвид новите изисквания в обществата в условията на цифровизация, екологичен преход и застаряване на населението, държавите членки следва да засилят ученето в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение (включително чрез качествено и ефективно чиракуване) и да увеличат броя на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) както в средното професионално образование и обучение, така и във висшето образование. Освен това държавите членки следва да адаптират в по-голяма степен висшето образование и научните изследвания към нуждите на пазара на труда, да подобрят наблюдението и прогнозирането на нуждите от умения, да повишат видимостта и съпоставимостта на уменията, включително тези, придобити в чужбина, и да разширят възможностите за признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити извън формалното образование и обучение. Те следва да актуализират и увеличат предоставянето и възприемането на гъвкави форми на продължаващо професионално образование и обучение. Държавите членки следва също да оказват подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план, като насърчават достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, прилагат схеми за повишаване на уменията, включително оценка на уменията, предлагат образование и обучение, които отговарят на възможностите на пазара на труда , и валидират и признават придобитите умения .

Държавите членки следва да насърчават равни възможности за всички чрез отстраняване на неравенствата в системите за образование и обучение, включително чрез предоставяне на достъп до висококачествено всеобщо и приобщаващо образование в ранна детска възраст. Те следва да повишат общото равнище на образование, да намалят броя на младите хора, които напускат училище, да увеличат достъпа до висше образование и неговото завършване и да увеличат участието на възрастните в процеса на учене, особено сред учащите в неравностойно положение , които често са и най-ниско квалифицираните. Като вземат предвид новите изисквания в обществата в условията на цифровизация, екологичен преход и застаряване на населението , както и съществуващите стереотипи по отношение на пола, държавите членки следва да засилят ученето в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение (включително чрез качествено и ефективно чиракуване) и , като не подценяват голямото значение на непрекъснатите инвестиции в хуманитарните науки, да увеличат броя на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) в рамките на балансиран по отношение на половете подход както в средното професионално образование и обучение, така и във висшето образование. Освен това , когато е целесъобразно, държавите членки следва да адаптират в по-голяма степен висшето образование и научните изследвания към нуждите на пазара на труда, да укрепят дуалното и корпоративното обучение, да подобрят наблюдението и прогнозирането на нуждите от умения, да повишат видимостта и съпоставимостта на уменията, включително тези, придобити в чужбина, и да разширят възможностите за признаване и официално валидиране на уменията и компетентностите, придобити както в рамките на формалното образование и обучение , така и извън него . Те следва да актуализират и увеличат предоставянето и възприемането на по-гъвкави и приобщаващи форми на продължаващо професионално образование и обучение. Държавите членки следва да инвестират в работни места и схеми за социална закрила за тези, които не са в състояние да се преквалифицират, и да оказват подкрепа чрез публичните служби за достъпа на нискоквалифицираните възрастни до стабилни и качествени работни места, да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план, като насърчават достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, прилагат схеми за повишаване на уменията, включително оценка на уменията, предлагат образование и обучение, които отговарят на възможностите на пазара на труда. Правото на платен отпуск за образование за служебни цели следва да бъде насърчавано съгласно съответните конвенции на Международната организация на труда (МОТ), които позволяват на работниците да участват в програми за обучение през работно време. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за подобряване на достъпа до дистанционно преподаване и обучение, като ги направят достъпни за всички и вземат под внимание всички нужди на хората с увреждания .

Изменение 18

Предложение за решение

Приложение I — насока 6 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да предоставят на безработните и на неактивните лица ефективна, навременна, координирана и съобразена с индивидуалните нужди помощ, основана на подкрепа в процеса на търсене на работа, обучение, преквалификация и достъп до други услуги за подпомагане. С цел значително намаляване и предотвратяване на дългосрочната и структурната безработица възможно най-бързо следва да се използват всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочена индивидуална оценка на безработното лице. Към младежката безработица и проблема с младите хора, които не работят и не са ангажирани с образование или обучение, следва да продължи да се подхожда чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище и структурно подобряване на прехода от училище към работното място , включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта (15) .

Държавите членки следва да предоставят на безработните лица ефективна, навременна, координирана и съобразена с индивидуалните нужди помощ, основана на подкрепа в процеса на търсене на работа, обучение, преквалификация и достъп до други услуги за подпомагане , по-специално в областта на здравеопазването и жилищното настаняване . С цел значително намаляване и предотвратяване на риска от увеличаване на дългосрочната и структурната безработица възможно най-бързо следва да се използват всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочена индивидуална оценка на безработното лице , включително стратегии за намаляване на безработицата сред хората с увреждания и други групи, намиращи се в неравностойно положение . С участието на социалните партньори и с помощта на Европейския социален фонд държавите членки следва да създадат или да подобрят механизмите и системите за подкрепа на прехода от едно работно място към друго. Към младежката безработица , несигурните условия на труд сред младите хора и проблема с младите хора, които не работят и не са ангажирани с образование или обучение (NEET) , следва да продължи да се подхожда приоритетно чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище , чрез привилегирован достъп до обучение за секторите на бъдещето, свързани например с екологичната и цифровата икономика, в рамките на структурно подобряване на прехода от училище към работното място, както и достъп до качествени работни места за справяне с все по-несигурната заетост за младите хора. Въпросът следва да се разгледа и чрез обновена и ефективна гаранция за младежта , която да е в състояние да предоставя висококачествени предложения за работа, образование или обучение, в която участват пълноценно всички съответни заинтересовани страни .

Изменение 19

Предложение за решение

Приложение I — насока 6 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да се стремят към премахване на пречките и демотивиращите фактори, както и към предоставяне на стимули за участие на пазара на труда, особено за хората с ниски доходи, втори работещи лица (в домакинството) и тези, които са най-отдалечени от този пазар. Държавите членки следва да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания, включително чрез целева финансова подкрепа и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото.

Държавите членки следва да се стремят към премахване на пречките и демотивиращите фактори, както и към предоставяне на стимули за достъп до пазара на труда, особено за групите, намиращи се в неравностойно положение, и тези, които са най-отдалечени от този пазар. Държавите членки следва да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания, включително чрез целева финансова подкрепа и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото.

Изменение 20

Предложение за решение

Приложение I — насока 6 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да гарантират равенство между половете и по-голямо участие на жените на пазара на труда, включително чрез осигуряването на равни възможности и кариерно развитие и премахването на пречките пред участието им на ръководни постове на всички равнища на вземане на решения. Държавите членки следва да положат всички усилия, за да одобрят и приложат минималния процент, определен в предложената Директива за подобряване на баланса между половете в управителните съвети на дружествата (1a) . Следва да се премахнат разликите в заплащането на жените и мъжете , в пенсиите и в заетостта . Периодите на отпуск по майчинство и отпуск за отглеждане на дете следва да бъдат адекватно оценени както по отношение на осигурителните вносни, така и на пенсионното осигуряване, за да се отрази значението на възпитанието на бъдещите поколения, особено в контекста на едно застаряващо общество. Необходимо е да се осигури равно заплащане за еднакъв или равностоен труд, както и прозрачност на заплащането , включително посредством създаването на индекс за равно заплащане на мъжете и жените. Следва да се насърчава съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, както за жените, така и за мъжете, по-специално чрез достъп до финансово достъпни дългосрочни грижи и услуги за образование и грижи както в ранна детска възраст , така и през целия живот . Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и гъвкави схеми на работа, с цел да постигнат равновесие между професионалния, семейния и личния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете. Те следва да преминат към напълно платен отпуск по майчинство и отпуск по бащинство.

Изменение 21

Предложение за решение

Приложение I — насока 7 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За да извлекат полза от динамичната и продуктивна работна сила и новите трудови и бизнес модели, държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори за постигане на справедливи, прозрачни и предвидими условия на труд, в които има равновесие между правата и задълженията. Комисията и държавите членки следва да предприемат конкретни мерки за насърчаване и укрепване на социалния диалог на всички равнища и колективното договаряне, включително Директива № 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1а) . Те следва да намалят и предотвратят сегментирането на пазара на труда, да се борят с недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост и да насърчават прехода към безсрочни форми на заетост. Правилата за защита на заетостта, трудовото право и компетентните институции следва да осигуряват подходящи условия за създаването на стабилни и качествени работни места , като същевременно запазват необходимата сигурност и здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда за работниците, осигуряват трудовите права и достойна социална закрила . Те следва също така да работят съвместно с представителите на синдикалните организации, за да се осигури здравословна и безопасна работна среда, като се обърне специално внимание на предотвратяването на професионални злополуки и заболявания . Трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд и конкуренция по отношение на възнагражденията , следва да се предотвратяват, включително в случая на работниците през платформа . Не следва да се злоупотребява с нетипични договори . Държавите членки следва да гарантират, че всички тези работници действително работят при справедливи условия на труд, разполагат със социални права и достъп до адекватна социална закрила и по-добро представителство. За тази цел държавите членки следва изцяло да приложат Конвенцията на МТО от 1947 г. за инспекция на труда и да инвестират в ефективни инспекции на труда, осъществявани от компетентни органи, които разполагат с достатъчно правомощия, както и да координират в рамките на Европейския орган по труда своите усилия за борба с трансграничната злоупотреба и да си сътрудничат в тази връзка . В случай на неправомерно уволнение следва да се гарантира достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и правото на правна защита, включително подходящо обезщетение. Държавите членки трябва да разчитат на европейската мрежа на публичните служби по заетостта и европейските агенции за откриване на добри практики, основани на факти, да насърчават взаимното обучение и да улесняват по-голяма координация на политиките по заетостта.

Изменение 22

Предложение за решение

Приложение I — насока 7 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят участието на пазара на труда, намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите. Държавите членки следва да предприемат ефективни действия за активизиране и създаване на възможности за труд на хората , които могат да участват на пазара на труда.. Държавите членки следва да засилят ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и като установят по-добра връзка между тях и подпомагането на доходите на безработните лица, докато търсят работа , въз основа на техните права и задължения . Държавите членки следва да се стремят към по-ефективни и ефикасни публични служби по заетостта, като гарантират, че те предоставят навременно и съобразено с конкретните нужди подпомагане на търсещите работа, подкрепа за търсенето в рамките на пазара на труда и прилагат управление въз основа на постигнатите резултати .

Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят участието на пазара на труда, намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите , по-конкретно цифровия и екологичния, и да увеличават заетостта, също и в териториите в неравностойно положение . Държавите членки следва ефективно да насърчават тези , които могат да участват на пазара на труда , да намират качествена заетост . Държавите членки следва да засилят ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и като осигурят подпомагане на достойни доходи на безработните лица, докато търсят работа, въз основа на техните права. Държавите членки следва да се стремят към по-ефективни и ефикасни публични служби по заетостта , обслужващи и трансграничните работници , като гарантират, че те предоставят навременно и съобразено с конкретните нужди подпомагане на търсещите работа и подкрепа за търсенето в рамките на пазара на труда . Качествените работни места следва да бъдат целта на тези служби .

Изменение 23

Предложение за решение

Приложение I — насока 7 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с разумна продължителност, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Тези обезщетения не следва да бъдат демотивиращ фактор за бързото завръщане към заетост и следва да бъдат съпътствани от активни политики по заетостта.

Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с достатъчна продължителност, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Тези обезщетения следва да бъдат съпътствани от активни политики по заетостта и да бъдат подкрепени от механизми за взаимно обучение между държавите членки .

Изменение 24

Предложение за решение

Приложение I — насока 7 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Мобилността на учащите се и работниците следва да бъде адекватно подкрепяна с цел повишаване на пригодността за заетост, уменията и за използване на пълния потенциал на европейския пазар на труда, като същевременно се гарантират справедливи условия за всички, които извършват трансгранична дейност, и се засили административното сътрудничество между националните администрации по отношение на мобилните работници. Следва да се отстранят пречките пред мобилността в образованието и обучението, професионалните и личните пенсии и да се улесни признаването на квалификациите. Държавите членки следва да предприемат действия, с които да гарантират, че административните процедури не представляват ненужна пречка пред заетостта на граждани на други държави членки, включително за трансграничните работници. Държавите членки следва също така да предотвратяват злоупотребата със съществуващите правила и да се справят с първопричините за „изтичането на мозъци“ от определени региони чрез подходящи мерки за регионално развитие.

Държавите членки трябва да подкрепят трудовата мобилност в цяла Европа с цел създаване на нови възможности за работа за работниците. Мобилността на учащите се следва да бъде адекватно подкрепяна по време на тяхното обучение, по-специално чрез укрепване на европейската програма за мобилност ЕРАЗЪМ+, която дава възможност на учащите се да увеличат своите умения и компетентности. Работниците следва също да бъдат подкрепяни с цел повишаване на пригодността за заетост и уменията и за използване на пълния потенциал на европейския пазар на труда. Като се гарантират правата и справедливи условия на труд за всички, които извършват трансгранична дейност, преносимостта на правата и правните очаквания следва да се засили чрез административното сътрудничество между националните администрации по отношение на мобилните работници. Следва да се отстранят пречките пред мобилността в образованието и обучението, професионалните и личните пенсии и да се улесни признаването на квалификациите. Държавите членки следва да предприемат действия, с които да гарантират, че административните процедури не представляват ненужна пречка пред заетостта на граждани на други държави членки, включително за трансграничните и пограничните работници . Държавите членки следва да се ангажират с цифровизацията на обществените услуги, за да улеснят справедливата мобилност на работниците, особено по отношение на координирането на системите за социално осигуряване. За държавите членки ще бъде важно да вземат предвид мобилните работници, включително пограничните работници, когато прилагат мерки като затваряне на границите, за да намалят разпространението на COVID-19, например по отношение на здравето и безопасността, данъците и социалната сигурност и координация. Държавите членки следва да позволят на мобилните и пограничните работници да продължат да пресичат границите, когато се счита, че това е безопасно в съответствие с насоките за здраве и безопасност на EU-OSHA . Държавите членки следва също така да предотвратяват злоупотребата със съществуващите правила и да се справят с първопричините за „изтичането на мозъци“ от определени региони, което вреди на развитието и привлекателността на тези територии , в това число чрез подходящи мерки за регионално развитие. Държавите членки трябва да популяризират и използват съответните европейски инструменти, като например мрежата за заетост EURES, и да установяват трансгранични партньорства, за да помогнат на мобилните работници в трансграничните региони.

Изменение 25

Предложение за решение

Приложение I — насока 7 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Въз основа на действащите национални практики и с цел да се постигне по-голяма ефективност на социалния диалог и по-добри социално-икономически резултати, държавите членки следва да осигурят своевременно и пълноценно участие на социалните партньори в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на заетостта, социалната сфера и по целесъобразност икономиката, в това число посредством подкрепа за повишаване на капацитета на социалните партньори. Държавите членки следва да насърчават социалния диалог и колективното договаряне. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.

Въз основа на действащите национални практики и с цел да се поощрява и да се постигне по-голяма ефективност и интензивност на социалния диалог , както и по-добри социално-икономически резултати, държавите членки следва да осигурят своевременно и пълноценно участие на социалните партньори в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на заетостта, социалната сфера и по целесъобразност икономиката, в това число посредством подкрепа за повишаване на капацитета на социалните партньори. Държавите членки следва да укрепят и да поощряват социалния диалог и колективното договаряне. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.

Изменение 26

Предложение за решение

Приложение I — насока 7 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Когато е целесъобразно и въз основа на действащите национални практики, държавите членки следва да отчитат опита в областта на заетостта и социалните въпроси на съответните граждански организации , включително опита на представителите на групи, които срещат пречки при намирането на качествена работа .

Изменение 27

Предложение за решение

Приложение I — насока 7 — параграф 6 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Наличието на здравословни и безопасни условия на труд е от жизненоважно значение за борбата с риска от заразяване и разпространение на вируса и други заболявания. Държавите членки следва да гарантират, че работодателите поемат своята отговорност във връзка със здравето и безопасността на техните работници и че предоставят на тях и на техните представители адекватна информация, извършват оценки на риска и предприемат превантивни мерки. Това включва намаляване до нула на броя на фаталните трудови злополуки и професионалните ракови заболявания чрез определяне на задължителни гранични стойности на професионална експозиция, както и вземане предвид на професионалните психосоциални рискове и професионалните заболявания. За да се подобри функционирането на пазарите на труда, държавите членки следва да инвестират в здравословни и безопасни условия на труд и да осигурят подходящи средства и разпоредби за инспекциите по труда и за представителите на синдикалните организации по въпросите на здравето и безопасността.

Изменение 38

Предложение за решение

Приложение I — Насока 7 — параграф 6 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да работят съвместно за осигуряване на социална закрила за мобилните работници, включително самостоятелно заетите лица, които работят в друга държава членка. Модернизирането на системите за социална закрила следва да благоприятства прилагането на принципите на европейския пазар на труда, като се осигурява устойчива социална закрила, която е универсална и трансгранична, няма пропуски в закрилата и в края на краищата осигурява производителна работна сила.

Изменение 29

Предложение за решение

Приложение I — Насока 7 — параграф 6 в (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да се справят с въздействието на извънредното положение във връзка с COVID-19 върху пазара на труда, като подпомогнат работниците, които са временно в „техническа безработица“, тъй като работодателите са били принудени да затворят фирмите, както и като подпомогнат самостоятелно заетите лица и малките предприятия да задържат персонала и да запазят дейността си.

Изменение 30

Предложение за решение

Приложение I — насока 8 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да работят за приобщаващи, отворени за всички пазари на труда, като въведат ефективни мерки за борба с всички форми на дискриминация и за насърчаване на равни възможности за по-слабо представените групи на пазара на труда, като вземат надлежно предвид регионалното и териториалното измерение. Те следва да гарантират равно третиране по отношение на заетостта, социалната закрила, здравеопазването и дългосрочните грижи, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация.

Държавите членки следва да работят за социални права и приобщаващи, отворени за всички пазари на труда в рамките на интегрирана стратегия за активно приобщаване , като въведат ефективни мерки за борба с всички форми на дискриминация и за насърчаване на равни възможности за по-слабо представените групи на пазара на труда, като вземат надлежно предвид регионалното и териториалното измерение. Те следва да гарантират равно заплащане и равни права за еднакъв труд на едно и също място, както и равно третиране по отношение на заетостта, социалната закрила, здравеопазването и дългосрочните грижи, жилищното настаняване, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, националност, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация.

Изменение 31

Предложение за решение

Приложение I — насока 8 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила, за да осигурят адекватна, ефективна, ефикасна и устойчива социална закрила през всички етапи от живота на хората, като по този начин насърчават социалното приобщаване , възходящата социална мобилност , участието на пазара на труда и борбата с неравенствата, включително чрез организирането на своите данъчни и осигурителни системи. Допълването на универсалните подходи с избирателни подходи ще повиши ефективността на системите за социална закрила . Модернизирането на системите за социална закрила следва да доведе до по-добър достъп, качество, адекватност и устойчивост.

Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила и да инвестират в тях , за да осигурят адекватна, ефективна, ефикасна и устойчива социална закрила за всеки човек през всички етапи от живота на хората, като по този начин се борят срещу бедността и насърчават социалното приобщаване и социалната конвергенция във възходяща посока, подпомагат участието на пазара на труда и достъпа до качествени работни места, борят се срещу неравенствата, включително чрез прогресивна структура на системите за данъчно облагане и на осигурителните системи. Допълването на универсалните подходи с допълнителни избирателни подходи ще повиши ефективността на системите за социална закрила , което ще доведе до по-добър достъп, качество, адекватност и устойчивост.

Изменение 32

Предложение за решение

Приложение I — насока 8 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да разработят и интегрират трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги за осигуряване на възможности , които отговарят на индивидуалните потребности. Системите за социална закрила следва да гарантират подходящи обезщетения за осигуряване на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчни средства, и да допринасят за социалното приобщаване, включително чрез целенасочени социални услуги, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото.

Държавите членки следва да разработят и интегрират трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги, които отговарят на индивидуалните потребности. Системите за социална закрила следва да гарантират подходящи обезщетения за осигуряване на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчни средства, и да допринасят за социалното приобщаване, включително чрез целенасочени социални услуги, като подкрепят хората да участват активно на пазара на труда и в обществото.

Изменение 33

Предложение за решение

Приложение I — насока 8 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Необходимо условие за гарантирането на равни възможности е наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена, като образование и грижи в ранна детска възраст, извънучилищни грижи, образование, обучение, жилищни и здравни услуги и дългосрочни грижи. Особено внимание следва да се отдели на борбата с бедността и социалното изключване, включително бедността сред работещите и детската бедност. Държавите членки следва да гарантират, че всеки , включително децата, разполага с достъп до основни услуги. За хората в нужда и тези в уязвимо положение държавите членки следва да осигурят достъп до адекватна социална помощ за жилищно настаняване. Следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания, включително достъпът до тези услуги. Особено внимание следва да се отдели на бездомността .

Като се имат предвид продължаващите тревожни равнища на бедност, които са значително по-високи от целта за бедност, установена през 2010 г. в стратегията „Европа 2020“, и въздействието на извънредното положение във връзка с COVID-19, са необходими повече усилия за борба с бедността и социалното изключване, със специален акцент и хоризонтални стратегии по отношение на бедността на работещите, децата, хората в напреднала възраст, етническите малцинства, мигрантите, хората с увреждания и бездомността. В същото време следва да се обърне особено внимание на потенциалното въздействие на извънредното положение във връзка с COVID-19 върху други групи, като например лица с несигурна работа или лица, които отскоро са безработни . По отношение на инвестициите в децата държавите членки следва да приемат Гаранция за децата с цел справяне с детската бедност и насърчаване на благосъстоянието на децата, като по този начин допринасят за равния достъп на децата до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, достойно жилищно настаняване и подходящо хранене . Държавите членки следва да гарантират, че всеки разполага с достъп до качествени услуги. За хората в нужда и тези в уязвимо положение държавите членки следва да осигурят достъп до адекватна социална помощ за жилищно настаняване , да инвестират в достъпни жилища за лица с намалена подвижност, да предприемат мерки за гарантиране на справедлив преход по отношение на подобряването на енергийната ефективност на съществуващите жилища и да се справят с проблема с енергийната бедност в контекста на Европейския зелен пакт, както и подходящи услуги за бездомните хора. Държавите членки следва да решат проблема със съдебните отстранения, които се увеличават . Следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания, включително достъпът до тези услуги. По отношение на бездомничеството следва да се вземат решителни мерки, въз основа на подхода „жилище преди всичко“ .

Изменение 34

Предложение за решение

Приложение I — насока 8 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки следва да осигурят своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни медицински грижи и дългосрочни грижи с добро качество , като същевременно осигуряват устойчивостта в дългосрочен план .

Извънредното положение във връзка с COVID-19 показва необходимостта от повече публични инвестиции, за да се гарантира достатъчен брой добре обучен персонал и достъп до здравеопазване за всички, включително уязвимите групи. Ето защо държавите членки следва да гарантират достъп за всички до финансово достъпни публични превантивни и лечебни медицински грижи и дългосрочни грижи с високо и устойчиво качество.

Изменение 35

Предложение за решение

Приложение I — насока 8 — параграф 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Държавите членки следва да опазят здравето на хората в напреднала възраст, да гарантират тяхната хоспитализация и лечение в случай на необходимост и да избягват всякакъв вид дискриминация въз основа на възрастта.

Изменение 36

Предложение за решение

Приложение I — насока 8 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да гарантират, че пенсионните системи за работниците и самостоятелно заетите лица са адекватни и устойчиви, като предоставят равни възможности за жените и мъжете да придобият пенсионни права в рамките на обществените или професионалните схеми, за да осигурят достоен доход след пенсиониране, който да бъде над прага на бедността . Пенсионните реформи следва да бъдат подкрепени от мерки , основани на активния живот на възрастните хора, чрез оптимизиране на възможностите за работниците от всички възрасти да работят в продуктивни и здравословни условия с добро качество, до законоустановената пенсионна възраст, като същевременно се уважават решенията на възрастните граждани да останат икономически активни за по-дълъг период от време или да не участват повече на пазара на труда . Следва да се определят конкретни мерки в областта на демографията на работната ръка, здравето и безопасността на работното място, управлението на уменията и компетентностите, организацията на труда за здравословен и продуктивен професионален живот , както и подход, основан на солидарността между поколенията . Това ще насърчи както младежката заетост, така и прехода на работниците до пенсионирането, заедно с предаването на знания и опит от едно поколение към следващото . Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със социалните партньори , организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни , включително пряк диалог с тези, които са засегнати от бедност и социално изключване в напреднала възраст, и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите.

(5) Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз (ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27).

(6) ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.

(7) ОВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1.

(8) ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.

(9) ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1.

(10) ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1.

(11) ОВ C 189, 5.6.2019 г., стр. 4.

(12) ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1.

(6) ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.

(7) ОВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1.

(8) ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.

(9) ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1.

(10) ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1.

(11) ОВ C 189, 5.6.2019 г., стр. 4.

(12) ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1.

(13) Резолюция A/RES/70/1 на ООН

(14) ОВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10.

(15) ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.

(1a) COM(2012)0614.

(1а) Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (ОВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 371

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 15 септември 2021 г.

	III Подготвителни актове
	Европейски парламент
	Сряда, 8 юли 2020 r.
2021/C 371/15	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно електронната информация за товарни превози (05142/1/2020 — C9-0103/2020 — 2018/0140(COD))	115
2021/C 371/16	Решение на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за назначаване на Хелга Бергер за член на Сметната палата (C9-0129/2020 — 2020/0802(NLE))	116
2021/C 371/17	Решение на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за назначаване на изпълнителен директор на Европейския банков орган (C9-0080/2020 — 2020/0905(NLE))	117
2021/C 371/18	P9_TA(2020)0180 Изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост (COM(2020)0206 — C9-0145/2020 — 2020/0086(COD)) P9_TC1-COD(2020)0086 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 юли 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост	118
2021/C 371/19	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2454 по отношение на датите на прилагане поради кризата с COVID-19 (COM(2020)0201 — C9-0136/2020 — 2020/0084(CNS))	119
	Четвъртък, 9 юли 2020 r.
2021/C 371/20	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 (05112/1/2020 — C9-0106/2020 — 2017/0121(COD))	123
2021/C 371/21	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи (05114/1/2020 — C9-0104/2020 — 2017/0122(COD))	124
2021/C 371/22	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 1071/2009, (ЕО) № 1072/2009 и (ЕС) № 1024/2012 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора на автомобилния транспорт (05115/1/2020 — C9-0105/2020 — 2017/0123(COD))	125
2021/C 371/23	Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 19 юни 2020 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 877/2013 за допълнение на Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (C(2020)04140 — 2020/2695(DEA))	126
2021/C 371/24	P9_TA(2020)0188 Европейската гражданска инициатива: временни мерки във връзка със сроковете за етапите на събиране, проверка и разглеждане с оглед наизбухването на COVID-19 ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на временни мерки във връзка със сроковете за етапите на събиране, проверка и разглеждане, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/788 относно европейската гражданска инициатива, с оглед на разпространението на COVID-19 (COM(2020)0221 — C9-0142/2020 — 2020/0099(COD)) P9_TC1-COD(2020)0099 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 9 юли 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/… на Европейския парламент и на Съвета за определяне на временни мерки във връзка със сроковете за етапите на събиране, проверка и разглеждане, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/788 относно европейската гражданска инициатива, с оглед на избухването на COVID-19	128
	Петък, 10 юли 2020 r.
2021/C 371/25	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на директиви (ЕС) 2017/2455 и (ЕС) 2019/1995 по отношение на датите на транспониране и прилагане поради кризата с COVID-19 (COM(2020)0198 — C9-0137/2020 — 2020/0082(CNS))	129
2021/C 371/26	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2020)0070 — C9-0079/2020 — 2020/0030(NLE))	134
2021/C 371/27	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2020 на Европейския съюз за финансовата 2020 година — Запазване на подкрепата за бежанците и приемните общности в Йордания, Ливан и Турция в отговор на кризата в Сирия (09060/2020 — C9-0189/2020 — 2020/2092(BUD))	161
2021/C 371/28	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета във връзка с мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства през 2020 г. за продължаване на хуманитарната помощ за бежанците в Турция (COM(2020)0422 — C9-0162/2020 — 2020/2094(BUD))	163
2021/C 371/29	P9_TA(2020)0202 Преходни разпоредби с цел да се преодолее въздействието от кризата с COVID-19 (изменение на Регламент (ЕС) 2016/1628) ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1628 по отношение на неговите преходни разпоредби с цел да се преодолее въздействието от кризата с COVID-19 (COM(2020)0233 — C9-0161/2020 — 2020/0113(COD)) P9_TC1-COD(2020)0113 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 юли 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1628 във връзка с неговите преходни разпоредби с цел справяне с въздействието на кризата с COVID-19	165
2021/C 371/30	P9_TA(2020)0203 Провеждане на клинични изпитвания и доставка на лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми и предназначени за лечение или превенция на коронавирусното заболяване ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно провеждането на клинични изпитвания и доставката на лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми и предназначени за лечение или превенция на коронавирусното заболяване (COM(2020)0261 — C9-0185/2020 — 2020/0128(COD)) P9_TC1-COD(2020)0128 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 юли 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/… на Европейския парламент и на Съвета относно провеждането на клинични изпитвания и доставката на лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми и предназначени за лечение или превенция на коронавирусното заболяване (COVID-19)	166

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2020—2021 Заседания от 8 до 10 юли 2020 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ Заседание от 23 юли 2020 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Сряда, 8 юли 2020 r.
2021/C 371/01	Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно международното и националното отвличане от родител в Япония на деца от ЕС (2020/2621(RSP))	2
2021/C 371/02	Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на извънредното положение във връзка с COVID-19 (2020/2680(RSP))	6
	Петък, 10 юли 2020 r.
2021/C 371/03	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2019 г. (2019/2126(INI))	10
2021/C 371/04	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2018 г. (2019/2127(INI))	22
2021/C 371/05	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — годишен доклад за 2018 г. (2019/2128(INI))	34
2021/C 371/06	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно хуманитарното положение във Венесуела и кризата с бежанците и миграцията (2019/2952(RSP))	48
2021/C 371/07	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества бефлубутамид, беналаксил, бентиаваликарб, бифеназат, боскалид, бромоксинил, каптан, циазофамид, диметоморф, етефон, етоксазол, фамоксадон, фенамифос, флумиоксазин, флуоксастробин, фолпет, форметанат, метрибузин, милбемектин, Paecilomyces lilacinus, щам 251, фенмедифам, фосмет, пиримифос-метил, пропамокарб, протиоконазол и S-метолахлор (D067115/02 — 2020/2671(RSP))	53
2021/C 371/08	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно всеобхватен европейски подход към съхранението на енергия (2019/2189(INI))	58
2021/C 371/09	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно преразглеждането на указанията за трансевропейската енергийна инфраструктура (2020/2549(RSP))	68
2021/C 371/10	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно препоръката на Европейския парламент до Съвета и Комисията относно сключването на споразумение, по което се водят преговори, между Европейския съюз и Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2019)0551 — 2020/2048(INI))	71
2021/C 371/11	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост (2020/2531(RSP))	75
2021/C 371/12	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма — план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития (2020/2686(RSP))	92
2021/C 371/13	Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (2020/2691(RSP))	102
	Четвъртък, 23 юли 2020 r.
2021/C 371/14	Резолюция на Европейския парламент от 23 юли 2020 г. относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет на 17– 21 юли 2020 г. (2020/2732(RSP))	110

Текст, предложен от Комисията	Изменение
„Разпоредби, приложими от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2021 г.“	„Разпоредби, приложими от 1 януари 2015 г. до 31 март 2021 г.“

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Разпоредби, приложими от 1 юли 2021 г.	Разпоредби, приложими от 1 април 2021 г.

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Той се прилага от 1 юли 2021 г.	Той се прилага от 1 април 2021 г.

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Изменения на Директива 2006/112/ЕО, пораждащи действие от 1 юли 2021 г.	Изменения на Директива 2006/112/ЕО, пораждащи действие от 1 април 2021 г.

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Считано от 1 юли 2021 г. Директива 2006/112/ЕО се изменя, както следва:	Считано от 1 април 2021 г., Директива 2006/112/ЕО се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Считано от 1 юли 2021 г. дял IV от Директива 2009/132/ЕО се заличава.	Считано от 1 април 2021 г., дял IV от Директива 2009/132/ЕО се заличава.

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Те прилагат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с членове 2 и 3 от настоящата директива, считано от 1 юли 2021 г.	Те прилагат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с членове 2 и 3 от настоящата директива, считано от 1 април 2021 г.

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2021 г.	Те прилагат тези разпоредби от 1 април 2021 г.