—

Първият раздел е въведение, което включва обяснения на причините, поради които и степента до която Комисията предоставя насоки относно вертикалните споразумения. В останалата част от въведението се определя контекстът, в който член 101 се прилага по отношение на вертикалните споразумения.

—

Във втория раздел се прави преглед на положителните и отрицателните ефекти, създадени от вертикалните споразумения. РГОВС в своята цялост, настоящите насоки и политиката на Комисията по прилагане на законодателството в индивидуалните случаи се основават на отчитането на тези ефекти.

—

Третият раздел е посветен на вертикалните споразумения, които обикновено попадат извън действието на член 101, параграф 1. Въпреки че РГОВС не се прилага за тези споразумения, необходимо е да се предоставят насоки относно условията, при които вертикалните споразумения попадат извън действието на член 101, параграф 1.

—

В четвъртия раздел се предоставят допълнителни насоки относно приложното поле на РГОВС. Те съдържат обяснения относно режима на защита, създаден с РГОВС, и определението за вертикално споразумение. В този раздел също така са разгледани по-конкретно вертикалните споразумения във връзка с икономиката на онлайн платформите, която играе все по-важна роля в дистрибуцията на стоки и услуги и в която вертикалните споразумения между предприятията трудно могат да бъдат категоризирани с понятията, които традиционно се свързват с вертикалните споразумения. В този раздел се поясняват също така ограниченията за прилагането на РГОВС, както е предвидено в член 2, параграфи 2—4 от РГОВС, и се разяснява взаимоотношението с други регламенти за групово освобождаване съгласно член 2, параграф 8 от РГОВС. Той съдържа също така описание на основните видове дистрибуторски системи. Описанието е от значение за редица разпоредби на РГОВС, особено за списъка с твърдите ограничения, посочени в член 4, буква б) от РГОВС.

—

В петия раздел се разглеждат определянето на съответните пазари и изчисляването на пазарните дялове на предприятията, които са страни по вертикално споразумение. Това дава възможност да се оцени дали са надвишени праговете на пазарните дялове, предвидени в член 3 от РГОВС, въз основа на които се определя приложимостта на РГОВС.

—

Шестият раздел е посветен на твърдите ограничения, посочени в член 4 от РГОВС, и на изключените ограничения, посочени в член 5 от РГОВС, като са дадени също пояснения защо квалифицирането им като твърдо или изключено ограничение е от значение.

—

В седмия раздел се съдържат насоки относно отмяната на предимствата на РГОВС по силата на член 29 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (по-нататък „Регламент (ЕС) № 1/2003“) (4), и регламентите, в които се посочва, че РГОВС не се прилага съгласно член 6 от РГОВС.

—

В осмия раздел се описва политиката на Комисията по прилагане на законодателството в индивидуални случаи. За целта се пояснява как се оценяват вертикалните споразумения съгласно член 101, параграфи 1 и 3 извън приложното поле на РГОВС и се предоставят насоки по отношение на неизчерпателен списък на конкретни вертикални споразумения.

а)

Първо, участващите предприятия е необходимо да установят пазарните дялове на доставчика и на купувача на пазара, на който те съответно продават и купуват договорните стоки или услуги.

б)

Ако съответният пазарен дял на доставчика и на купувача поотделно не надвишава прага за пазарен дял от 30 %, вертикалното споразумение попада в обхвата на защитния режим, създаден от РГОВС, при условие че не съдържа твърди ограничения или изключени ограничения, които не могат да бъдат отделени от останалата част на вертикалното споразумение.

в)

Ако съответният пазарен дял е над прага от 30 % за доставчика и/или за купувача, е необходимо да се направи оценка за това дали вертикалното споразумение попада в приложното поле на член 101, параграф 1.

г)

Ако вертикалното споразумение попада в приложното поле на член 101, параграф 1, е необходимо да се провери дали то отговаря на условията за индивидуално освобождаване по член 101, параграф 3.

а)

Въпросът за вертикалните външни ефекти или проблемът на двойната маргинализация: определянето на твърде висока цена от дистрибутора, без да се отчита ефектът от неговите решения върху доставчика, може да бъде избегнато от доставчика чрез налагането на максимална препродажна цена на дистрибутора. За увеличаване на усилията на дистрибутора по извършване на продажбите доставчикът може например да използва селективна дистрибуция или изключителна дистрибуция.

б)

Проблемът на паразитизма: паразитизъм между купувачи може да възникне на ниво търговия на едро или на търговия на дребно, по-специално когато не е възможно доставчикът да наложи на всички купувачи ефективни изисквания за промоция или обслужване. Паразитизъм между купувачите може да възникне само при предпродажбено обслужване и при други дейности за промоция, но не и при следпродажбено обслужване, за което дистрибуторът може да таксува своите клиенти поотделно. Предпродажбените усилия, въз основа на които може да възникне паразитизъм, може да са важни например когато стоките или услугите са относително нови, технически сложни или с висока стойност или когато репутацията на стоките или услугите е важен определящ фактор за тяхното търсене. Ограниченията за въздържане от конкуренция могат да помогнат за преодоляване на паразитизма между доставчиците.

в)

При разкриване или навлизане на нови пазари: Когато даден доставчик желае да навлезе на нов географски пазар, например чрез износ в друга държава, това може да е свързано със специални невъзвръщаеми инвестиции от страна на дистрибутора за налагане на марката на пазара. За да бъде убеден местен дистрибутор да направи тези инвестиции, може да се наложи да му се осигури териториална защита, за да може да компенсира инвестициите си. При това положение може да е оправдано да се ограничи възможността други дистрибутори, установени на други географски пазари, да продават на новия пазар (вж. също точка 167 от настоящите насоки). Това е специален случай на проблема на паразитизма, посочен в буква б) по-горе.

г)

Проблемът с паразитизма на база репутация: в някои сектори определени дистрибутори се ползват с репутацията, че продават само качествени продукти или предоставят само качествени услуги (т.нар. „първокласни дистрибутори“). В този случай продажбата чрез тези дистрибутори може да е от решаващо значение, по-специално за успешното пускане на нов продукт. Ако доставчикът не може да ограничи своите продажби само до такива първокласни дистрибутори, той е изправен пред риска да бъде изключен от списъка. Следователно може да има повече основания да предостави изключителна дистрибуция или за селективна дистрибуция.

д)

Проблемът на задържане: понякога се налага доставчикът или купувачът да направят специфични инвестиции за даден клиент, например инвестиции в специално оборудване или в обучение. Пример за това е производител на компоненти, който трябва да произведе нови машини и инструменти, за да задоволи конкретно изискване на един от своите клиенти. Когато такива специфични инвестиции за даден клиент не могат да бъдат договорени пряко или когато договарянето е непълно, съответното предприятие може да не е в състояние да се ангажира да извърши оптималното ниво на инвестиции от гледна точка на доставчика и, веднъж избран от доставчика, купувачът може да се ангажира само с инвестиции под оптималното ниво. Вертикалните споразумения могат да помогнат за премахване или облекчаване на този проблем с обвързването.

е)

Специфичният проблем на задържане, който може да възникне в случай на трансфер на съществено ноу-хау: веднъж предоставено, ноу-хау не може да бъде взето обратно и доставчикът на това ноу-хау може да не желае то да бъде използвано за или от неговите конкуренти. Доколкото това ноу-хау не е било леснодостъпно за купувача и доколкото то е съществено и крайно необходимо за изпълнението на споразумението, такъв трансфер може да оправдае ограничение за въздържане от конкуренция, което в тези случаи обикновено би попаднало извън приложното поле на член 101, параграф 1.

ж)

Икономии от мащаба при дистрибуцията: за да използва икономиите от мащаба и да получи по-ниска цена на дребно за своите стоки или услуги, производителят може да поиска да съсредоточи препродажбата на стоките или услугите си в ограничен брой дистрибутори. За целта той може да прибегне до изключителна дистрибуция, принудително налагане на количества под формата на изискване за минимална покупка, селективна дистрибуция, съдържаща такова изискване, или изключителни източници на снабдяване.

з)

Еднородност и стандартизация на качеството: вертикалното ограничение може да спомогне за създаване на имидж на марката, като на дистрибуторите бъде наложена определена мярка за еднородност и стандартизация на качеството, с която да се увеличи привлекателността на съответните стоки или услуги за крайния потребител, а оттам и продажбите. Това важи например за селективната дистрибуция и франчайзинга.

и)

Недостатъци на капиталовия пазар: субектите, осигуряващи капитал, като банките и пазарите на акции, могат да предоставят капитал под оптималното ниво, когато разполагат с непълна информация за платежоспособността на кредитополучателя или когато заемът не е обезпечен по адекватен начин. Купувачът или доставчикът може да разполага с по-добра информация и да бъде в състояние, чрез изключително взаимоотношение, да получи допълнителна гаранция за инвестицията си. Когато доставчикът предоставя заема на купувача, това може да доведе до налагане на купувача на задължение за въздържане от конкуренция или за закупуване на определено количество. Когато купувачът предоставя заема на доставчика, това може да е основание на доставчика да бъдат наложени изисквания за изключителност или за доставка на определено количество.

а)

препятстване на достъпа на други доставчици или на други купувачи до пазара в ущърб на конкуренцията чрез създаване на бариери за навлизане или разрастване;

б)

намаляване на конкуренцията между доставчика и неговите конкуренти и/или улесняване на тайните споразумения (изрични или негласни) (12) между тези доставчици, което често се нарича намаляване на междумарковата конкуренция;

в)

намаляване на конкуренцията между купувача и неговите конкуренти или улесняване на тайните споразумения (изрични или негласни) между тези купувачи. Намаляването на вътрешномарковата конкуренция обаче (т.е. на конкуренцията между дистрибуторите на стоките или услугите на един и същ доставчик) само по себе си е малко вероятно да доведе до отрицателни ефекти за потребителите, ако има силна междумаркова конкуренция (т.е. конкуренция между дистрибуторите на стоките или услугите на различни доставчици);

г)

създаване на препятствия пред интеграцията на пазара, включително ограничаване на свободата на потребителите да купуват стоки или услуги в държава членка по свой избор.

—

Първо, съществуват специфични за договора рискове, които са пряко свързани с договорите, сключени и/или договорени от представителя от името на принципала, като например финансирането на запаси от стоки.

—

Второ, съществуват рискове, свързани със специфични за пазара инвестиции. Това са инвестиции, необходими конкретно за вида дейност, за която представителят е бил определен от принципала, т.е. такива, които са необходими, за да се даде възможност на представителя да сключи и/или да договаря този вид договор. Такива инвестиции обикновено са невъзвръщаеми, което означава, че при напускане на това конкретно поле на дейност инвестицията не може да бъде използвана за други дейности или да бъде продадена без значителни загуби.

—

Трето, съществуват рискове, свързани с други дейности, извършвани на същия продуктов пазар, до степента, до която принципалът изисква от представителя да се ангажира с извършването на тези дейности, но не в качеството си на представител, действащ от името на принципала, а на собствен риск.

а)

не придобива собствеността върху стоките, закупени или продадени по споразумението за представителство, и когато представителят не доставя сам договорните услуги. Фактът, че представителят може временно за много кратък период от време да придобие собствеността върху договорните стоки, докато ги продава от името на принципала, не изключва споразумение за представителство, при условие че представителят не поема разходи или рискове, свързани с това прехвърляне на собствеността;

б)

не допринася за разходите, свързани с доставката/закупуването на договорните стоки или услуги, включително и разходите за транспортиране на стоките. Това не пречи на представителя да извършва транспортното обслужване, при условие че разходите се покриват от принципала;

в)

не поддържа за своя сметка и на свой риск запаси от договорните стоки, включително и разходите по финансиране на запасите и разходите по погиването на запасите, и може да върне непродадените стоки на принципала без такса, освен когато представителят носи отговорност за вина (например при неспазване на разумните мерки за сигурност, целящи предотвратяване на погиването на запасите);

г)

не носи отговорност за неизпълнение на договора от страна на клиентите (например за неплащания от клиента), с изключение на загубата на комисионата си като представител, освен когато представителят носи виновна отговорност (например при неспазване на разумните мерки за сигурност или мерки за предотвратяване на кражби, или неспазване на разумните мерки за докладване на кражби пред принципала или полицията, или за предаване на принципала на цялата необходима информация за финансовата надеждност на клиента, до която той има достъп);

д)

не поема отговорност по отношение на клиенти или други трети страни за погиване или вреди, нанесени от доставката на договорните стоки или услуги, освен ако като представител той носи отговорност в това отношение;

е)

не е пряко или косвено задължен да инвестира в насърчаването на продажбите, включително чрез внасянето на средства в бюджета на принципала за реклама или за рекламни или промоционални дейности, специално свързани с договорните стоки или услуги;

ж)

не прави специфични за пазара инвестиции в оборудване, помещения, обучение на персонал или специфична реклама, свързана с договорните стоки или услуги, като например резервоар за съхранение на бензин в случай на продажба на дребно на бензин, специален софтуер за продажба на застрахователни полици в случай на застрахователни агенти или реклами, свързани с маршрути или дестинации, в случай на туристически агенции, продаващи самолетни билети или хотелски резервации, освен ако тези разходи не са напълно възстановени от принципала;

з)

не предприема други дейности на същия продуктов пазар, които принципалът изисква по взаимоотношението за представителство (например доставката на стоки), освен ако тези дейности не са напълно възстановени от принципала.

а)

ограничаването на територията, на която представителят може да продава тези стоки или услуги;

б)

ограничаването на клиентските групи, на които представителят може да продава договорните стоки или услуги; или

в)

цените и условията, при които представителят трябва да продава или купува тези стоки или услуги.

а)

На първо място, съществуването на изрично съгласие може да бъде изведено от правомощията, предоставени на страните по силата на предварително съставено общо споразумение. Ако клаузите на това общо споразумение предвиждат или дават право на дадена страна да възприеме впоследствие специфична едностранна политика, която ще бъде обвързваща за другата страна, съгласието на другата страна с тази политика може да бъде установено въз основа на тези клаузи (38).

б)

На второ място, за мълчаливо съгласие е необходимо първо да се докаже, че едната страна изисква пряко или косвено сътрудничеството на другата страна за осъществяването на нейната едностранна политика, и, второ, че другата страна е спазила изискването, като е осъществила тази едностранна политика на практика (39). Например, ако след обявление от страна на доставчика за едностранно намаляване на доставките с цел предотвратяване на паралелна търговия дистрибуторите намалят незабавно своите поръчки и спрат да осъществяват паралелна търговия, тези дистрибутори мълчаливо се съгласяват с едностранната политика на доставчика. Такъв извод обаче не може да се направи, ако дистрибуторите продължават да участват в паралелна търговия или се опитват да открият нови начини за участие в паралелна търговия.

а)

изключването на нереципрочни вертикални споразумения между конкуренти съгласно член 2, параграф 4 от РГОВС (вж. раздел 4.4 от настоящите насоки);

б)

изчисляването на пазарни дялове за прилагането на праговете, определени в член 3, параграф 1 от РГОВС (вж. раздел 5 от настоящите насоки);

в)

премахването на предимството на РГОВС съгласно член 4 от него (вж. раздел 6.1 от настоящите насоки); както и

г)

изключването на определени ограничения от защитния режим, предвиден в РГОВС, съгласно член 5 от него (вж. раздел 6.2 от настоящите насоки).

а)

разпоредбите относно ПИС трябва да са част от вертикално споразумение, т.е. споразумение, съдържащо условия, при които страните могат да закупуват, продават и препродават определени стоки или услуги;

б)

ПИС трябва да бъдат прехвърлени на купувача или да бъдат лицензирани за използване от него;

в)

разпоредбите относно ПИС не трябва да представляват основният предмет на споразумението;

г)

разпоредбите относно ПИС трябва да бъдат пряко свързани с употребата, продажбата или препродажбата на стоки или услуги от купувача или от неговите клиенти. В случай на франчайзинг, когато маркетингът съставлява предметът на използването на ПИС, стоките или услугите се разпространяват от основния франчайзополучател или от франчайзополучателите; както и

д)

разпоредбите относно ПИС във връзка с договорните стоки и услуги не трябва да съдържат ограничения за конкуренцията, имащи същия предмет като вертикалните ограничения, които не са освободени по силата на РГОВС.

а)

споразумения, съгласно които една от страните предоставя на другата страна рецепта и дава лиценз на другата страна за производството на напитка по тази рецепта;

б)

споразумения, съгласно които една от страните предоставя на другата страна матрица или основен екземпляр и дава лиценз на другата страна за производството и дистрибуцията на екземплярите;

в)

чистия лиценз за търговска марка или знак за целите на търговията;

г)

договори за спонсорство, отнасящи се до правото на самореклама като официален спонсор на дадено събитие;

д)

лицензиране на авторски права, каквито са договорите за радио- и телевизионно излъчване, отнасящи се до правото на записване и/или до правото на излъчване на дадено събитие.

а)

задължение, наложено на франчайзополучателя да не участва, пряко или косвено, в друга подобна търговска дейност;

б)

задължение, наложено на франчайзополучателя да не придобива финансови дялове от капитала на конкурентно предприятие, които биха могли да дадат на франчайзополучателя правомощието да влияе върху икономическото поведение на такова предприятие;

в)

задължение, наложено на франчайзополучателя да не разкрива пред трети страни ноу-хау, предоставено от франчайзодателя, докато това ноу-хау не стане публично достояние;

г)

задължение, наложено на франчайзополучателя да предава на франчайзодателя всеки опит, придобит чрез експлоатацията на франчайзинга, и да предоставя на франчайзодателя, както и на други франчайзополучатели, неизключителен лиценз за ноу-хау, получено в резултат на този опит;

д)

задължение, наложено на франчайзополучателя да информира франчайзодателя за случаите на нарушаване на лицензирани ПИС, да заведе съдебен иск срещу нарушителите или да подпомага франчайзодателя при всеки заведен иск срещу нарушителите;

е)

задължение, наложено на франчайзополучателя да не използва ноу-хау, лицензирано от франчайзодателя за други цели, освен за експлоатацията на франчайзинга;

ж)

задължение, наложено на франчайзополучателя да не прехвърля правата и задълженията по споразумението за франчайзинг без съгласието на франчайзодателя.

а)

предметът на споразумението не попада в приложното поле на друг регламент за групово освобождаване, както е предвидено в член 2, параграф 8 от РГОВС;

б)

съвкупният пазарен дял на доставчика и на купувача на съответния пазар на ниво търговия на дребно не надвишава [10] %, с което не се ограничава съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 (46), и споразумението не съдържа твърди ограничения съгласно член 4 от РГОВС;

в)

условията на член 2, параграф 4, буква а) или буква б) от РГОВС са изпълнени; както и

г)

споразумението не съдържа хоризонтални ограничения на конкуренцията с оглед на целта, както е предвидено в член 2, параграф 6 от РГОВС.

а)

предметът на споразумението не попада в приложното поле на друг регламент за групово освобождаване, както е предвидено в член 2, параграф 8 от РГОВС;

б)

прагът за пазарен дял в член 3 от РГОВС е спазен и споразумението не съдържа твърди ограничения съгласно член 4 от РГОВС;

в)

условията на член 2, параграф 4, буква а) или буква б) от РГОВС са изпълнени;

г)

всеки обмен на информация между страните е съвместим със съответната глава от Насоките за хоризонталните споразумения, в която се разглежда конкурентната оценка на обмена на информация; както и

д)

споразумението не съдържа хоризонтални ограничения на конкуренцията с оглед на целта, както е предвидено в член 2, параграф 6 от РГОВС.

—

Регламент (ЕС) № 316/2014 на Комисията от 21 март 2014 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на категории споразумения за трансфер на технологии (48);

—

Регламент (ЕС) № 1217/2010 на Комисията от 14 декември 2010 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за изследвания и разработки (49);

—

Регламент (ЕС) № 1218/2010 на Комисията от 14 декември 2010 г. относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за някои категории споразумения за специализация (50).

а)

когато твърдо ограничение по смисъла на член 4 от РГОВС е включено в дадено вертикално споразумение, има вероятност това споразумение да попадне в приложното поле на член 101, параграф 1;

б)

споразумение, което включва твърдо ограничение по смисъла на член 4 от РГОВС, е малко вероятно да отговаря на условията на член 101, параграф 3 (74).

—

фиксиране на търговската надценка;

—

фиксиране на максималното ниво на отстъпка, която дистрибуторът може да направи от предварително определеното ниво на цените;

—

предоставяне на отстъпки или възстановяване на разходи за реклама от доставчика при спазване на определено ниво на цените;

—

свързване на предписаната препродажна цена с препродажните цени на конкурентите; както и

—

заплахи, сплашване, предупреждения, санкции, забавяне или прекратяване на доставките или прекратяване на договора във връзка със спазването на определено ниво на цените.

а)

непосредственият ефект от ППЦ е премахването на вътрешномарковата ценова конкуренция чрез предотвратяване на намаляването на продажните цени за тази конкретна марка от всички или от определени дистрибутори, което води до увеличаване на цената за тази марка.

б)

ППЦ може да улесни тайните споразумения между доставчици, особено когато пазарите се поддават на тайни споразумения, например когато доставчиците създадат ограничен олигопол и значителна част от пазара е обхваната от споразумения за ППЦ. Това може да се случи и когато доставчици разпространяват своите стоки или услуги чрез едни и същи дистрибутори, което им позволява да използват дистрибуторите като инструмент за постигане на негласно договорено равновесие. Чрез ППЦ обикновено по-лесно се разкрива дали доставчикът се отклонява от негласно договореното равновесие чрез занижаване на своята цена. Това означава, че ако доставчик е решил да не прилага своята политика за ППЦ с цел увеличаване на своите продажби на дребно, ППЦ би позволило на другите дистрибутори по-лесно да разкрият полученото в резултат на това намаление на цените на стоките и да реагират по съответния начин.

в)

ППЦ може да улесни сключването на тайни споразумения между купувачите на ниво дистрибуция. Последващата загуба на ценова конкуренция изглежда особено проблематична, когато ППЦ е подтикната от купувачите. Силните или добре организирани дистрибутори могат да принудят или да убедят един или повече доставчици да фиксират своята препродажна цена над конкурентното ниво и по този начин да им помогнат да достигнат или стабилизират негласно договореното равновесие. ППЦ служи като средство за обвързване на търговците на дребно, така че да не се отклоняват от негласно договореното равновесие чрез намаляване на цените.

г)

ППЦ може да намали натиска върху маржа на доставчика, особено когато производителят има проблем с обвързването, т.е. когато той има интерес да намали цената, начислена на дистрибуторите надолу по веригата. В тази ситуация производителят може да предпочете да се споразумее за ППЦ, за да се ангажира да не намалява цената към дистрибуторите надолу по веригата и да намали натиска върху собствения си марж.

д)

Като не позволява ценова конкуренция между дистрибуторите, ППЦ може също така да възпрепятства или да попречи на навлизането и разрастването на по-ефективни или нови форми на дистрибуция, с което се намаляват иновациите на ниво дистрибуция.

е)

ППЦ може да бъде прилагано от доставчик, който има пазарна мощ да пречи на достъпа до пазара на по-малките си конкуренти. По-високият марж, който ППЦ може да предложи на дистрибуторите, може да ги накара да предпочетат марката на доставчика пред конкурентните марки при консултирането на клиенти, дори когато това консултиране не е в интерес на клиентите, или може да ги накара изобщо да не продават конкурентните марки.

а)

При въвеждането на нов продукт от даден производител ППЦ може да бъде ефикасно средство за стимулиране на дистрибуторите да отчитат в по-голяма степен интереса на производителя този продукт да бъде популяризиран, по-специално ако е изцяло нов продукт, и да увеличат усилията за извършване на продажби. Ако дистрибуторите на съответния пазар са подложени на конкурентен натиск, това може да ги стимулира да увеличат цялостното търсене на продукта и да направят пускането на продукта на пазара успешно, също така и в полза на потребителите. Съгласно член 101, параграф 3 се изисква да не съществуват по-малко ограничителни средства. За да изпълнят това изискване, доставчиците могат например да докажат, че на практика не е възможно да налагат на всички купувачи изисквания за ефективна промоция чрез договор. При тези обстоятелства налагането на фиксирани или минимални цени на дребно за ограничен период от време, за да се улесни въвеждането на нов продукт, като цяло може да се счита за стимулиращо конкуренцията.

б)

Фиксираните препродажни цени, а не просто максималните препродажни цени, могат да бъдат необходими за организиране на координирана краткосрочна кампания за ниски цени (от 2 до 6 седмици в повечето случаи), която също ще бъде в полза на потребителите. По-специално ще бъде необходимо те да организират такава кампания в дистрибуторска система, в която доставчикът прилага единна форма на дистрибуция, като например система за франчайзинг. Предвид техния временен характер, налагането на фиксирани цени на дребно като цяло може да се счита за стимулиращо конкуренцията.

в)

В някои ситуации допълнителният марж, предоставен от ППЦ, може да позволи на търговците на дребно да предлагат (допълнително) предпродажбено обслужване, по-специално в случай на изпитни или комплексни продукти. Ако достатъчно потребители се ползват от такива услуги при избора си, но след това закупуват на по-ниска цена от търговци на дребно, които не предлагат такива услуги (и затова не понасят тези разходи), търговците, осигуряващи високо ниво на услуги, могат да намалят или премахнат тези услуги, които повишават търсенето на продукта на доставчика. ППЦ може да помогне за предотвратяване на такъв паразитизъм в дистрибуцията. Доставчикът ще трябва да докаже по убедителен начин, че споразумението за ППЦ е необходимо, за да бъде преодолян паразитизмът между търговците на дребно по отношение на тези услуги. В този случай има по-голяма вероятност да се установи, че ППЦ стимулира конкуренцията, когато конкуренцията между доставчиците е по-силна и доставчикът има ограничена пазарна мощ.

а)

изискване да се поиска предварителното одобрение на доставчика (85);

б)

отказ от или намаление на премиите или отстъпките (86), както и компенсаторни плащания от страна на доставчика, ако дистрибуторът спре продажбите към тези клиенти;

в)

прекратяване на доставката;

г)

ограничаване или намаляване на доставените обеми, например спрямо търсенето в рамките на определената територия или на определената клиентска група;

д)

заплаха от прекратяване на договора (87) или неподновяването му;

е)

заплаха от одити или извършване на одити за проверка на спазването на искането да не се продава на определени клиентски групи или на клиенти в определени територии;

ж)

изискване на по-висока цена за продуктите, които ще се продават на определени клиентски групи или на клиенти в определени територии;

з)

ограничаване на процента на продажбите на определени клиентски групи или на клиенти в определени територии;

и)

ограничаване на езиците, които ще бъдат използвани на опаковките или за рекламирането на продуктите;

й)

доставка на друг продукт в замяна на спирането на такива продажби;

к)

плащания за спиране на такива продажби;

л)

задължение печалбите от такива продажби да бъдат прехвърлени на доставчика.

а)

изискване към дистрибутора, независимо от дистрибуторската система, която използва, да не позволява на клиентите, намиращи се в друга територия, да разглеждат неговия уебсайт или да пренасочва автоматично своите клиенти към уебсайтовете на производителя или на други дистрибутори. Това не изключва задължение за дистрибутора да предлага на своя уебсайт връзки към уебсайтове на други дистрибутори и/или на доставчика (89);

б)

изискване към дистрибутора, независимо от дистрибуторската система, която използва, да прекратява онлайн сделките на потребителите, веднага щом данните за кредитните им карти разкрият адрес, който не попада в територията на дистрибутора (90);

в)

изискване към дистрибутора да продава само във физическо пространство или във физическото присъствие на специализиран персонал (91);

г)

изискване към дистрибутора да иска предварителното разрешение на доставчика за извършването на онлайн продажби;

д)

изискване към дистрибутора да не използва търговските марки или търговските наименования на доставчика на своя уебсайт;

е)

забрана за използване на конкретен канал за онлайн реклама, като например инструменти за сравняване на цени или за рекламиране на търсачки, или други ограничения за онлайн реклама, косвено забраняващи употребата на конкретен канал за онлайн реклама, като задължение на дистрибутора да не използва търговските марки или търговските наименования за наддаване, което да бъде посочено в търсачките, или ограничение за предоставяне на свързана с цени информация на инструментите за сравняване на цени. Въпреки че със забрана да се използва конкретен инструмент за сравняване на цени или търсачка обикновено не би могло да се възпре ефективното използване на интернет за целите на онлайн продажбите, тъй като е възможно да се използват други инструменти за сравняване на цени или търсачки за повишаване на осведомеността относно дейностите на купувача, свързани с онлайн продажби, забраната за използване на всички най-широко използвани услуги за рекламиране в съответния канал за онлайн реклама, би могла да бъде равнозначна на такова възпрепятстване, ако останалите инструменти за сравняване на цените фактически не дават възможност да се привлекат клиенти към онлайн магазина на купувача.

а)

пряка или косвена забрана за продажби на онлайн места за търговия (93);

б)

изискване към купувача да притежава един или повече физически магазина или шоурум като условие да стане член на дистрибуторската система на доставчика;

в)

изискване към купувача да продава офлайн договорните стоки или услуги най-малкото на определена абсолютна сума (в стойност или обем, но не пропорционално на неговите общи продажби), за да гарантира ефективно функциониране на своя физически магазин. Тази абсолютна сума на изискваните офлайн продажби може да бъде една и съща за всички купувачи или да бъде индивидуално определена за всеки купувач въз основа на обективни критерии, като например мащаба на купувача в мрежата или неговото географско положение.

а)

естеството на споразумението;

б)

пазарната позиция на страните;

в)

пазарната позиция на конкурентите (нагоре и надолу по веригата);

г)

пазарната позиция на купувачите на договорните стоки или услуги;

д)

нивото на засегнатата търговия;

е)

естеството на продукта; както и

ж)

динамиката на пазара.

(302)

а)

Те могат да намалят конкуренцията и да улеснят тайните споразумения в ущърб на трета страна между доставчиците на посреднически онлайн услуги. По-специално по-вероятно е доставчик, който налага този тип задължение за равнопоставеност, да бъде в състояние да повиши цената или да намали качеството на своите посреднически услуги, без да загуби пазарен дял. Независимо от цената или от качеството на неговите услуги продавачите на стоки или услуги, които изберат да използват неговата платформа, са задължени да предлагат условия на платформата, които са поне толкова добри, колкото условията, които те предлагат на конкурентни платформи.

б)

Те могат да препятстват достъпа за влизане или разширяване на нови или по-малки продавачи на посреднически онлайн услуги, като ограничат тяхната възможност да предлагат на купувачите и на крайните потребители диференцирани комбинации цена — услуга.