Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2022 г. въз основа на работата на ad hoc групата „Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2022 г.“

(2021/C 341/01)

Докладчици:

Мария МИНЧЕВА Stefano PALMIERI Jan DIRX

На своята пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юни 2021 г. (заседание на 9 юни), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция със 175 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1.

Както ЕИСК вече отбеляза, от работната програма на Европейската комисия за 2021 г. става ясно, че шестте основни амбициозни цели, избрани от Комисията („Европейски зелен пакт“, „Европа, подготвена за цифровата ера“, „Икономика, която работи за хората“, „По-силна Европа на световната сцена“, „Насърчаване на нашия европейски начин на живот“ и „Нов тласък за европейската демокрация“), представляват солидна рамка за изготвянето на работните програми. Поради това ЕИСК отново структурира настоящата резолюция със своя принос към работната програма на Комисията за 2022 г. около тези шест основни теми.

1.2.

Комитетът приема, че като се има предвид продължителността на пандемията от COVID-19, през следващите няколко години най-важни приоритети на икономическата политика на ЕС би трябвало да останат връщането на европейската икономика по пътя към устойчив преход, растеж и заетост и постигане на благоденствие за европейските граждани и европейските организации и дружества. Следователно необходимостта от възстановяване и преструктуриране след пандемията отново следва да намери пълно, конкретно и подробно отражение в работната програма на Комисията за 2022 г.

1.3.

Настоящата ситуация в Европа с пандемията увеличава бедността и неравенството и ресурсите би трябвало да бъдат насочвани там, където те са най-необходими, за да се осигурят възможности, да се създава качествена заетост, да се намали бедността и изключването, да се насърчи предприемачеството, повишаването на квалификацията и преквалификацията и да се осигури достъп до качествени услуги. Както заявиха институциите на ЕС, социалните партньори, организациите на гражданското общество и държавите членки по време на Социалната среща на върха в Порто през май 2021 г., както инвестициите, така и реформите би трябвало да се използват за излизане от икономическата и социалната криза, като се укрепи издържливостта на Европа спрямо бъдещи сътресения въз основа на приобщаващ и устойчив растеж, достоен труд и социална справедливост.

1.4.

Именно сега Комитетът би искал да подчертае, че ЕС и следователно всички политики на ЕС са и би трябвало да се основават на целите и ценностите на ЕС, залегнали в Договора от Лисабон и в Хартата на ЕС за основните права. Това се отнася за следните ценности: човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и човешки права. Според ЕИСК работната програма следва да се съсредоточи върху преструктурирането и подобряването на нашата икономика и общество въз основа на тези ценности: отключване на пълния потенциал на единния пазар, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г., както и гарантиране на добро управление и демократична отчетност.

1.5.

Комитетът е убеден, че огромните предизвикателства, пред които сме изправени всички, и дълбоките промени в нашата икономика, в начина, по който се отнасяме към природата и околната среда и в нашия собствен живот, които са необходими за един наистина устойчив свят, ще бъдат успешни само ако гражданите и техните организации участват активно.

1.6.

ЕИСК отбелязва със съжаление в своята резолюция относно участието на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), че националните администрации са включили само слабо организираното гражданско общество в изготвянето на своите НПР. Важността и ползата от активното участие на организациите на гражданското общество в политиката и нейното изпълнение се посочват и в публикуваното от ЕИСК проучване относно „Реакцията на организациите на гражданското общество за противодействие на пандемията от COVID-19 и последващите ограничителни мерки, приети в Европа“, което Комитетът представи през пролетта (1), и в Наградата на ЕИСК за гражданското общество (2) за разгръщането на дейността на участниците от социалната сфера по време на пандемията.

1.7.

Поради това призоваваме отново Комисията да отстрани тези слабости в етапите на изпълнение и оценка на НПВУ чрез въвеждането на по-формализирани процедури, които да улеснят реалния обмен. Ето защо Комитетът очаква Комисията да признае в работната си програма за следващата година ключовата роля на предприятията, работниците и организациите на гражданското общество за изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост, техния преглед и тяхното наблюдение. Изхождаме от предположението, че 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права (ЕССП), които направляват социалната политика на ЕС, също ще бъдат в основата на стратегията за възстановяване, за да се гарантира, че цифровият преход и екологичният преход са справедливи и честни. Ключовата роля на социалните партньори и организациите на гражданското общество като страни, които съвместно проектират бъдещето на Европа в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа, също трябва да бъде отразена в дейностите на Комисията.

1.8.

Единният пазар продължава да бъде основната движеща сила за една конкурентоспособна икономика на ЕС и като такъв е жизненоважен благоприятстващ фактор за възстановяването и преструктурирането на икономиките, както на отделните държави членки, така и на ЕС като цяло. ЕИСК посочва, че трябва да бъдат премахнати всички пречки и трябва да се гарантира непрекъснатият трансграничен поток на стоки, услуги, капитал, данни и хора. От решаващо значение е възможно най-скоро да бъдат възстановени свободите на движение на единния пазар до условията преди кризата с COVID и те да бъде задълбочени във всички области, като вниманието би трябвало да се съсредоточи върху това по какъв начин би трябвало да бъдат подобрени допълнително стабилността на доставките и веригите за създаване на стойност посредством основана на потребностите на предприятията диверсификация.

1.9.

ЕИСК приветства приемането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Неговото прилагане на практика обаче е свързано с някои рискове. Вече има забавяне в процедурата по ратификация на решението относно собствените ресурси (3), което ще позволи на ЕС да заема необходимите средства на капиталовите пазари. ЕИСК е загрижен поради липсата на адекватна информация относно практическите параметри за издаване на нужните облигации, чрез които ще се финансира механизмът (4). Би трябвало да се следи отблизо и за съгласуваността между препоръчаните от Европейската комисия (ЕК) водещи области и действителното тематично съдържание на националните планове за възстановяване и устойчивост. Съществува и опасността не всички държави членки да се възстановяват с еднаква скорост. Комисията трябва да гарантира бързо одобряване на представените планове, като действа предпазливо по отношение на евентуалните забавяния, които биха могли да доведат до увеличаване на различията между държавите членки и в сегментите на всяка национална икономика.

1.10.

ЕИСК подкрепя съобщението на Комисията относно ответните мерки на фискалната политика по отношение на пандемията от коронавирус (5), в което Комисията излага намерението си да вземе решение относно бъдещо дезактивиране на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж след цялостна оценка на състоянието на икономиката въз основа на количествени критерии, а именно равнището на икономическа активност в ЕС или еврозоната в сравнение с нивата отпреди кризата (2019 г.). ЕИСК изразява съгласие, че е необходимо през 2022 г. да продължи прилагането на общата клауза за дерогация и също би трябвало да се избягва преждевременното прекратяване на фискалната подкрепа.

1.11.

За да се засилят дългосрочните ползи от плана за възстановяване на ЕС, ЕИСК настоятелно призовава възможно най-скоро да бъде възобновен процесът на преразглеждане на рамката на ЕС за икономическо управление. Вместо „връщане към нормалното“ Комитетът настоява за „поврат“ към преразгледана и балансирана рамка за икономическо управление, ориентирано към благоденствието, която предвижда еднаква тежест на набор от ключови политически цели, като устойчив и приобщаващ растеж, пълна заетост и достойна работа, възстановяване на производителността на ЕС, конкурентоспособна социална пазарна икономика и стабилни публични финанси. Тази рамка би трябвало да предотвратява и асиметрични ефекти в държавите членки и да стимулира производствените инвестиции чрез въвеждане например на добре балансирано „златно правило“.

1.12.

Комисията би трябвало да обмисли и удължаване на временната рамка за държавната помощ до края на 2022 г. По този начин ще се позволи на държавите членки да продължат да използват пълната гъвкавост, предвидена съгласно правилата за държавната помощ, за да подкрепят икономиката в контекста на пандемията от COVID-19, като същевременно спазват правилата за конкуренция, за да се избегнат нарушения на единния пазар. При все това ЕИСК счита, че този режим е извънреден и временен и трябва да бъде последван от процес на фискална консолидация с цел подобряване на състоянието на публичните финанси в държавите членки.

1.13.

ЕИСК отбелязва, че инвестициите не са цел на политиката на Комисията за мандата ѝ до 2024 г. За да се гарантира оптимална полза от историческото финансово усилие на ЕС и да се излезе от тази единствена по рода си криза, спешно се нуждаем от добре очертана европейска икономическа програма и ефективни политики за по-добро регулиране, както и от разпространението на ваксините и по-малко ограничения по вътрешните граници на ЕС. ЕИСК препоръчва в работната програма за 2022 г. да бъдат включени инициативи, свързани с инвестициите, включително усилията за мобилизиране на частни инвестиции в полза на бъдещото устойчиво икономическо развитие на ЕС (6).

1.14.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за преразглеждане на набора от социални показатели с цел по-широко обхващане на стълба като ключов инструмент за наблюдение, използван в рамките на европейския семестър. За тази цел Комитетът препоръчва да се добавят нови, подобрени, измерими и допълващи се социални, икономически и екологични показатели. Те ще допринесат за по-всеобхватно проследяване на напредъка във връзка с принципите на стълба и за наблюдение на изпълнението на действията на политиката.

1.15.

Достойната работа би трябвало да се подразбира. Предизвикателството на COVID-19 показа слабостта на нашите социални системи, изостри неравенствата и бедността и доведе здравните и социалните системи почти до срив. За да се изгради по-добро бъдеще за Европа, ЕИСК препоръчва да се помогне за справяне с настоящата криза и да се отстранят системните проблеми, които влошиха последиците от пандемията, да се предприемат решителни действия за борба с бедността и насърчаване на достойната работа. Ако възникналата ситуация се използва правилно, цифровият и екологичният преход предлагат възможност за повече и по-добри работни места, при условие че бъдат включени социалните партньори, че колективните трудови договори се спазват и се укрепват, а възгледите на работниците (информиране, консултиране и участие) станат част от процеса.

1.16.

ЕИСК счита, че моментът също така е подходящ да бъдат извлечени поуки от пандемията и да се гарантира, че се провеждат политики за подготовка за бъдещи подобни сътресения, както и че се използват новите възможности за подкрепа на обновяването на промишлеността. Кризата ясно показа важното значение на промишлените отрасли в Европа, включително наличието на по-силен производствен сектор, за укрепването на икономическите устои на ЕС и за намаляване на прекомерната и критичната му зависимост от външни доставчици. Ето защо централно място в програмата за възстановяване на ЕС трябва да заеме една ефективна промишлена стратегия. Подобаващо внимание би трябвало да се обърне и на защита на стратегическите активи и инвестиции на ЕС (по отношение на трети държави), тъй като се очакват значителни промени в структурата на собствеността след кризата с COVID.

2.   Европейският зелен пакт

2.1.

Въпреки сътресенията, свързани с глобалното предизвикателство на COVID-19, усилията за постигане на по-устойчив и приобщаващ в социално отношение икономически модел, целите за устойчиво развитие, и по-специално преходът към екологосъобразен модел на растеж, ще продължат и трябва да продължат. Преходът към Европейския зелен пакт предлага особена възможност за развитие на предприятията въз основа на модела на социалната икономика. Иновативните и предприемчиви предприятия имат ключово значение за създаването на успешни и интелигентни решения за екзистенциалните предизвикателства, свързани с изменението на климата.

2.2.

И макар че насърчаването на заетостта и уменията, на плавния преход и динамичния социален диалог са също така важни елементи, социалният пакт като съществена част от един нов Зелен пакт със сигурност не е свързан само с „работата“. Той се обхваща доходите, социалната сигурност и фискалната подкрепа за всички нуждаещи се, включително тези, които изобщо нямат достъп до работа. Ето защо включването на всички партньори от гражданското общество трябва да бъде съвместна задача и обща грижа (а именно трябва да се вземе под внимание включването на най-уязвимите групи).

2.3.

ЕС може да поеме водеща роля на световен модел в опазването на климата само при успех в екологичния преход, като същевременно бъдат запазени конкурентоспособността на веригите за създаване на стойност, работните места и дружествата. На дружествата трябва да бъде оказвана подкрепа при тяхната трансформация не само с финансови инструменти, но и чрез създаване на благоприятни условия за нови устойчиви бизнес модели, в противен случай те ще загубят конкурентоспособността си. Трябва да бъде намерен баланс между предприемаческата свобода и по-строгото регулиране, за да се създадат стимули за иновации, да се намали до минимум допълнителната административна тежест и да се избегнат евентуални нарушения на пазара.

2.4.

Преходът към по-устойчива и издръжлива икономика е по-важен от всякога. Необходимите финансови средства трябва да бъдат пренасочени към устойчиви инвестиции с дългосрочен подход, който отчита икономическите, екологичните, социалните и управленските аспекти. Въз основа на вече свършената работа и на обновената стратегия за устойчиво финансиране, обявена от Комисията в контекста на Европейския зелен пакт и която предстои да бъде приета през първата половина на 2021 г., трябва да продължат усилията за установяване и укрепване на устойчивата финансова рамка на ЕС по хармонизиран начин с подкрепата на всички заинтересовани страни, включително финансовите институции, дружествата, гражданите и органите на власт. ЕИСК подчертава важното значение и на финансирането на „устойчивата трансформация“ на нашата икономика. Прилагането на положителен подход, който предвижда стимули, ще позволи на всички сектори и промишлени отрасли да извършат трансформацията и да допринесат за прехода. Различните отправни точки и предизвикателства във връзка с трансформацията, пред които са изправени дружествата, секторите и регионите, също следва да бъдат взети предвид.

2.5.

За да бъдат постигнати целите за производство и потребление на Зеления пакт, през 2022 г. Комисията би трябвало да продължи с ценната си работа по прехода към кръгова икономика посредством своя план за действие от 2020 г., по-специално по: — проектиране на устойчиви продукти с оглед на реиндустриализацията на Европа; — оказването на подкрепа за благоприятстваща среда за дружествата да адаптират своите бизнес модели и да подобрят предвидимостта на инвестициите; — овластяване на потребителите и публичните купувачи, по-специално чрез засилване на кръговите обществени поръчки; — превръщане на ключовите вериги за производство в кръгови; — по-нататъшно развитие на пазара на ЕС за вторични суровини; — продължаване на наблюдението на кръговата икономика посредством европейския семестър и рамката за мониторинг и преоценка на показателите за използване на ресурсите; — подобряване на спазването на законодателството на ЕС в областта на отпадъците от страна на държавите членки.

ЕИСК и Комисията би трябвало да продължат да надграждат върху успеха от съвместната си работа по Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика, като събират предоставени от заинтересованите страни добри практики, поуки, научни изследвания и стратегии за честен и справедлив преход.

През 2022 г. Комисията следва да продължи да развива европейския пакт за климата, за да гарантира, че той се основава на истинско участие и ангажираност на местните действащи лица в областта на климата и че е средство за постигане на амбициите на ЕС в областта на климата. ЕИСК призова и за създаването на Европейска платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата, основана на принципите на приобщаване, прозрачност, истинско участие и ангажираност на действащите лица в областта на климата на всички равнища. Създаването на Форум на ЕС за финансиране на борбата с изменението на климата като част от пакта би стимулирало наистина взаимни процеси на учене и достъп до финансиране и би премахнало пречките.

2.6.

Освен това механизмът за ангажиране на младите хора с въпросите на климата и устойчивостта, подобно на предложените от ЕИСК кръгли маси на младежта относно климата и устойчивостта, би трябвало да бъде неразделна част от този пакт, подпомаган от младежките организации.

2.7.

Решението на Комисията да увеличи целта за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. на 55 % до голяма степен съответства на становищата на Комитета. Да се работи с нулеви нетни стойности спрямо междинните цели е възможно само при условие че е гарантирана целостта на системата, включително точното изчисляване на емисиите и поглъщането на въглерод. ЕИСК счита, че е много важно гражданите и социалните партньори да могат да научат как могат да бъдат постигнати целите за емисиите и какво означава това за тяхната работа и живот. Това е от съществено значение за подкрепата за всички мерки, които трябва да бъдат предприети. Поради това следва да се вземат мерки, чрез които да се гарантира, че рисковете и възможностите се поделят поравно, за да се осигурят сигурност и стабилност. ЕС трябва да гарантира, че търговската политика и търговските му споразумения са съгласувани с амбициите му в областта на климата. Поради това Комисията следва да обърне специално внимание на евентуалните последици за ниските доходи на граждани на трети държави.

2.8.

Централно място в Европейския зелен пакт заемат стратегията на Комисията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие. Превръщането на тези стратегии в съдържателни и навременни действия сега е от решаващо значение. Структурираното и широко участие на гражданското общество в изпълнението на тези стратегии трябва да бъде гарантирано например посредством Европейски съвет по продоволствена политика, както призова ЕИСК.

2.9.

През 2022 г. Комисията би трябвало да започне подготовката на предложението си за законодателна рамка за устойчиви продоволствени системи, което е предвидено за публикуване през 2023 г. Законодателната рамка следва да гарантира всеобхватен подход и да включва ясни цели, показатели и надежден механизъм за наблюдение. ЕИСК препоръча разработването на набор от показатели за устойчиви храни на ЕС, което ще позволи преодоляване на предизвикателствата пред продоволствените системи чрез многогодишен подход, като така се насърчава съгласуване на политиките на различните равнища на управление. По този начин ще се осигурят показатели, с което ще се насърчи напредъкът, и ще се следи за постигането на поставените цели.

2.10.

Общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството (ОПОР) също би трябвало да допринесат значително за Европейския зелен пакт, особено във връзка със стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, като в тях се определят по-високи амбиции за действия в областта на околната среда и климата, цели се постигане на по-устойчиви и издръжливи продоволствени системи и се гарантира надлежното отчитане на социалното измерение. В световен план трябва да се осигурят еднакви условия на конкуренция за всички отрасли на хранително-вкусовата промишленост за селскостопански и морски продукти, за да не се изнася устойчивото производство на ЕС, нито да бъде засегнато неблагоприятно от вноса от държави със занижени екологични, социални, здравни и качествени стандарти, особено с оглед на смущенията в икономиката и търговията, породени от кризата с COVID-19. По същия начин, социалната устойчивост също трябва да има ключова роля в ОСП, като следва да бъде обмислена система от социални условия, за да се гарантира, че не се използват европейски средства, когато са налице нарушения на трудовите права и правата на човека, и че селскостопанските работници се ползват от най-високите стандарти за трудова и социална защита.

2.11.

Комитетът подкрепя амбицията на ЕС за нулево замърсяване за осигуряване на здрави екосистеми и здравословна жизнена среда за европейците. За тази цел през 2021 г. Комисията ще приеме план за действие, озаглавен „Към амбиция за нулево замърсяване на въздуха, водите и почвите — изграждане на по-здрава планета за по-здравословни хора“. ЕИСК очаква да проучи предложените инструменти и графика за изпълнението на този план за действие.

2.12.

ЕИСК призовава Комисията да въведе конкретни мерки за подкрепа за успешен преход под формата на водещи пазари за екологосъобразна стомана, временна финансова подкрепа за нисковъглеродни процеси и инвестиции в инфраструктура за водород и за улавяне, съхранение и използване на въглерод, както и за съответно цялостно преосмисляне на правилата в областта на държавната помощ и конкуренцията. Необходимо е също така да се насърчи преходът на банковия и финансовия сектор, за да се постави допълнителен фокус върху подкрепата за устойчиви и иновативни проекти.

2.13.

ЕИСК приветства факта, че в новата транспортна стратегия на Комисията акцентът е поставен върху устойчивата и интелигентната мобилност и че тя е интегрирана в Европейския зелен пакт. При все това, тъй като единният пазар и социалните въпроси са ключови фактори, благоприятстващи прехода към по-устойчива и интелигентна мобилност, ЕИСК би искал те да бъдат засилени в предстоящите мерки.

2.14.

ЕИСК подкрепя повишаването на устойчивостта на всички видове транспорт и насърчаването на устойчива мултимодална транспортна система, основана на сътрудничество между видовете транспорт, както и на оптимизирани екологични характеристики и социална устойчивост на всеки вид транспорт. Същевременно е необходим всеобхватен подход за това, как това може да бъде постигнато. Една успешна стратегия на ЕС за мобилност трябва да върви ръка за ръка с укрепването на конкурентоспособността на транспортния сектор като цяло и на свързаната с него промишлена база на ЕС. Макар безпрецедентната пандемия от COVID-19 да демонстрира жизненоважното значение на един добре функциониращ единен пазар на транспорта и на устойчиви вериги за доставка, ЕИСК също подчертава, че кризата, породена от COVID-19, изисква ясно разграничение между етапа на възстановяване на сектора на въздухоплаването в краткосрочен план, като същевременно се гарантира неговият необходим принос към целите за намаляване на емисиите на парникови газове, както и международната му конкурентоспособност и еднаквите условия на конкуренция в средносрочен и дългосрочен план.

2.15.

Комисията би трябвало да продължи да развива енергийния съюз посредством годишно докладване за състоянието на енергийния съюз и посредством оказване на подкрепа на държавите членки при изпълнението на националните планове в областта на енергетиката и климата. Би трябвало да бъде отделено повече внимание на въпроса по какъв начин гражданите да бъдат поставени в центъра на енергийния преход. Подкрепата за децентрализирано производство на енергия и овластяване на потребителите, местната ангажираност и регионалното развитие, както и оценката на адекватността на стратегиите за справедлив преход би трябвало да заемат челно място в списъка от политически приоритети на Комисията.

2.16.

Още през 2021 г. Комисията представя наситена и амбициозна програма от законодателни инициативи за декарбонизация на енергийния сектор, по-специално в рамките на пакета „Адаптиране към цел 55“. През 2022 г. Комисията би трябвало да продължи да се стреми към интеграция на енергийната система, да изясни как ще бъде постигната сигурност на доставките, като се използват енергийни източници с ниско съдържание или без съдържание на въглерод, включително по отношение на ролята на публичния сектор. Необходим е благоприятстващ бизнеса подход към екологичния преход, който да подкрепя Зеления пакт и неговите нови цели с надеждна промишлена стратегия, за да го превърне в истински двигател за растеж, като гарантира, че програмата за устойчиви финанси позволява и финансирането на технологии, инфраструктура и дейности, свързани с прехода, като се отчита промишлената конкурентоспособност.

2.17.

Постигането на неутралност по отношение на климата няма да бъде лесна задача за Европа. Декарбонизирането на промишлеността ще обремени енергоемките дружества (стоманодобивната, циментовата и химическата промишленост) с високи разходи за енергия, като същевременно ще наложи огромни структурни промени на промишления транспортния и енергийния отрасъл, което рискува да ги постави в икономически неизгодно положение на един конкурентен световен пазар. За да се запази конкурентоспособността, е необходим цялостен обрат в енергетиката, като се обезпечи сигурност на доставките за предприятията и домакинствата, без да се повишават цените, като същевременно се увеличат мрежовата свързаност и капацитетът за съхранение. Водородът ще има основна роля в този процес. Съответните приложения трябва да бъдат разработени приоритетно.

2.18.

ЕИСК счита, че е много важно да се намали енергийната зависимост. Поради това би трябвало да бъдат взети мерки за намаляване на вноса на енергия и за премахване на субсидиите за енергийни източници, които са вредни за климата и околната среда, като Европейският съюз следва да поеме водеща роля в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и електромобилността. И все пак социалният консенсус би трябвало да е приоритет, особено като се има предвид, че някои региони в ЕС, все още зависещи от добива на въглища или използването на изкопаеми горива, са далеч от завършването на прехода към устойчиво развитие, а доходите на живеещите там хора са по-ниски в сравнение с други държави членки, и те имат по-малко икономически възможности. Неспособността да се реагира адекватно на отрицателните въздействия от енергийния преход за хората и предприятията, особено МСП, и невъзможността да се предостави подходяща подкрепа на онези от тях, които са най-засегнати, може да доведе до силна политическа и социална съпротива и да забави цялостния процес на изпълнение на националните планове в областта на енергетиката и климата.

2.19.

ЕИСК подчертава, че създаването на икономика, основана на чист водород, в Европа представлява само едно направление на стратегията, която има за цел да се свържат по-добре различните енергийни сектори на ЕС. Поради високите производствени и транспортни разходи, чистият водород би трябвало да се използва само в случаите, когато не са възможни други варианти за декарбонизация, като например в сектори, в които е трудно да се намалят емисиите или в някои много специфични приложения в транспортния и строителния сектор. ЕИСК подчертава, че за да се даде възможност за напредък в развитието на чистия водород, фондовете на ЕС не би трябвало да субсидират изкопаемите горива, и призовава Комисията да прилага принципа за ненанасяне на вреда за цялото публично финансиране по линия на МФР, InvestEU, Фонда на ЕС за възстановяване и държавните помощи.

2.20.

ЕИСК е на мнение, че поради специфичния характер на стратегията „Вълна на саниране“ и нейното развитие до 2050 г. тя трябва да бъде поставена в ясна, стабилна и специално предвидена правна и финансова рамка. Комисията би трябвало да въведе стимули за развитието на местно равнище на индустриализацията и масово въвеждане на процесите за енергийно ефективно саниране.

2.21.

ЕИСК припомня, че Западните Балкани са силно чувствителни към въздействието от изменението на климата, водещо до увреждане на общественото здраве и на икономиката, и че са нужни спешни действия за подобряване на качеството на живот на гражданите там, особено на децата и младите хора, чрез справедлив преход към по-екологосъобразен модел, като не се забравя принципът „никой да не бъде изоставен“. ЕИСК подкрепя зелената програма за Западните Балкани и призовава бъдещите действия за по-екологосъобразни Западни Балкани да бъдат адаптирани към специфичните предизвикателства и потребности на региона, включително адекватна регулаторна рамка, трансгранични дейности, иновативни технологични решения, местно производство и потребление на енергия и енергийна ефективност, устойчив градски транспорт, сухопътни и железопътни мрежи, ангажиране на публичния и частния сектор, ИКТ и разгръщане на бърза интернет връзка, мерки в областта на хранително-вкусовата промишленост и др.

2.22.

ЕИСК напълно подкрепя Европейската комисия, която работи с държавите — членки на ЕС, за насърчаване на ключовите компетентности, знания и перспективи, улесняващи ученето през целия живот. Необходимо е да поставим качествените работни места и условията на труд в центъра на стратегията на ЕС, като се повиши значението на практическия опит и неговото непрекъснато прилагане посредством система за образование, обучение, правото на учене през целия живот, което трябва да бъде въведено чрез гарантиране на възможностите за достъп, и конкретни примери на евентуални индивидуални сметки за обучение. Това ще подготви хората да се справят с необходимите промени в контекста на цифровия и екологичния преход, като гарантира, че никой няма да бъде изоставен. ЕИСК призовава Комисията да започне социален диалог относно индивидуалните сметки за обучение и да изготви стратегия на равнището на ЕС за екологичните умения и компетентности, съобразени с Европейския зелен пакт.

3.   Европа, подготвена за цифровата ера

3.1.

Кризата с коронавируса показва, че цифровата революция е важна част от повишаването на издръжливостта при криза на нашите общества. От първостепенно значение е да се инвестира в цифровизацията на основните услуги и да се увеличи способността на правителствата, законодателите и публичните институции да предоставят своите услуги по време на криза. Същевременно трябва да осъзнаем, че цифровите технологии са инструмент, а не крайна цел. Нуждаем се от ефективна европейска рамка, която да гарантира пълна достъпност за гражданите на ЕС и равни възможности за всички. Тя трябва да е насочена към високи стандарти за устойчивост, включително силни демократични и технологични гаранции, придружени от мерки за подкрепа на разходите и знанията, които не пренебрегват никого.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че за да заеме водеща позиция в цифровата област, е необходимо ЕС да отдели значително финансиране за научни изследвания и иновации и да улесни сътрудничеството между предприятията, изследователите, публичния сектор и други заинтересовани страни.

3.3.

Пандемията ускори цифровия преход, открои необходимостта от справяне с предизвикателства, като равновесието между професионалния и личния живот, както и здравето и безопасността на работниците. Социалният диалог на европейско, национално и отраслово равнище е полезен инструмент, за да се анализира дали и до каква степен здравето и личният живот на служителите се нуждаят от допълнителна защита във време на повсеместни цифрови мобилни комуникации и какви мерки са целесъобразни в това отношение, включително оценка на равнището на ЕС на т.нар. „право на изключване“.

3.4.

Комисията би трябвало да работи съвместно с държавите членки за премахване на различията между работниците със стандартна и нестандартна/нетипична форма на заетост, като се прави ясно разграничение между действителните и фиктивните самостоятелно заети лица. Всеки работник, определен като такъв както от националното право, така и от съдебната практика на Съда на ЕС, би трябвало да бъде еднакво защитен, независимо дали работи за цифрова платформа, и следва да бъде признато правото му на колективно договаряне и представителство и поддържането на условия на труд и здравето, като същевременно се зачитат различните системи на колективни трудови правоотношения.

3.5.

Цифровият преход би трябвало да допринася за повишаване на производителността, а също и за подобряване на образованието и за насърчаване на политическото, социалното и културното участие на всички, които живеят в ЕС. ЕИСК призовава да се обърне специално внимание на възрастните хора, хората с увреждания, хората, изложени на риск от социално изключване, и други уязвими групи, за да се избегне цифрово разделение. Поради това една от целите на цифровия преход би трябвало да бъде установяването на универсален достъп до широколентов интернет като безплатна обществена услуга за всички жители на ЕС, особено когато имаме предвид факта, че понастоящем има много неравномерно покритие и че това е особено вредно за селските райони (МСП и граждани).

3.6.

Хората със своите знания, умения и компетентности имат решаваща роля в глобалната надпревара. Демографското положение затруднява предлагането на работна ръка и освен това е налице нарастващ недостиг на качествени умения. ЕИСК призовава за спешно развитие в областта на образованието и обучението, за да се отговори на потребностите в ерата на изкуствения интелект (ИИ), включително като се гарантира солидна основа от базови умения и от компетентности в областта на НТИМ. Повишаването на квалификацията, преквалификацията и продължаващото обучение, съпътствани от адаптивност и издържливост, са необходимост, за да се гарантира, че всеки е способен да реагира на промените на пазара на труда и във всекидневния живот.

3.7.

Като се има предвид бързият технологичен напредък извън ЕС, Съюзът трябва да увеличи усилията си, за да подобри своята собствена конкурентоспособност. Това се отнася за широк спектър от технологии, много от които отговарят на обществени потребности, като храни, вода, енергия, мобилност и жилищно настаняване. Развитието и навлизането на ИИ и други цифрови технологии са най-подходящият пример в това отношение, тъй като тези технологии имат трансформиращо въздействие във всички сфери на икономиката и обществото.

3.8.

Важно е да се запази европейският модел на права, стандарти и политики за потребителите. Това прави ЕС единствен по рода си. Например в областта на цифровизацията, в етичния кодекс на ЕС в сферата на ИИ, по отношение на „човекът командва“ гледната точка е различна от тази на другите региони по света. Този подход, който се основава на основните права и свободи (например, трябва да се гарантира, че пол, раса и т.н. не оказват влияние върху решенията, вземани от ИИ), е част от модела на ЕС и според ЕИСК би трябвало да се запази, въпреки че в момента се заражда среда на по-изострена конкуренция.

3.9.

ЕИСК призовава Комисията да отстоява конкурентоспособността и интересите на работниците като основа на цифровия преход, като продължи да поставя силен акцент върху колективните трудови правоотношения и бъдещето на работните места в промишлеността, и да насърчава справедливия преход и ориентиран към хората подход към тези промени. Една амбициозна промишлена стратегия е от съществено значение за успеха на двойния екологичен и цифров преход. Цифровата трансформация на нашите икономики и общества трябва да бъде подкрепена посредством създаване на климат, който стимулира инвестициите, и посредством развитието на надеждни условия за безопасно внедряване и използване на нови технологии.

3.10.

ЕИСК отбелязва, че социалната политика би трябвало да насърчава инвестиции, свързани с уменията, оказва по-голяма подкрепа за реформи на националните пазари на труда и социалната сигурност и гарантира, че Европейският стълб на социалните права способства за икономически растеж и спомага за създаването на работни места.

3.11.

Според Комитета европейската регулаторна рамка трябва да гарантира премахването на пречките пред онлайн транзакциите, като в същото време осигурява защита на неприкосновеността на личния живот и на личните данни и обезпечава киберсигурност. Освен това справянето с разпокъсаността на цифровия единен пазар би трябвало да остане един от приоритетите със специален фокус върху МСП и микропредприятията.

3.12.

Комитетът счита, че въвеждането и наблюдението на регулаторна рамка за ИИ би трябвало да бъдат определени като приоритет. Гражданското общество следва да участва в този процес и да привлича вниманието на създателите на политиките към нови проблеми, които могат да възникнат в този контекст. Това включва ограничаване на възможните технологични промени, рисковете от изключване и зависимостта на ЕС от цифровите гиганти. На цифровия единен пазар никой не трябва да бъде изоставен. Това означава, от една страна, по-добра достъпност, разбиране и използване на цифровите инструменти, а от друга, подобряване на уменията и обучението в областта на цифровите технологии.

3.13.

ЕИСК приветства новия атлантически дневен ред и усилията в неговите рамки за укрепване на трансатлантическото партньорство. Безпрецедентната обстановка, свързана от COVID-19, ясно показа, че цифровата икономика трансформира нашите общества и икономики и че технологиите трябва да бъдат важен приоритет във възобновеното сътрудничество между ЕС и САЩ. Поради това ЕИСК подкрепя създаването на Съвета по технологии и търговия и призовава за силно участие на гражданското общество в бъдещите усилия за създаване на структурирана трансатлантическа рамка за политиката и регулаторните принципи, включително основите за бъдещо споразумение между ЕС и САЩ за цифровата търговия.

3.14.

Цифровизацията ще продължи да създава предизвикателства и възможности за европейската финансова система. През 2021 г. Комитетът подкрепи предложената от Комисията стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС и свързаните с нея законодателни предложения. ЕИСК призовава Комисията да продължи с тези усилия през 2022 г., за да се намери подходящо решение за предизвикателствата и да се използват възможностите на цифровите финанси в интерес на всички заинтересовани страни. Това ще подкрепи цифровата трансформация на европейската икономика, като допринесе за благоприятстващи иновациите и конкурентни финансови пазари.

3.15.

Като приветства факта, че цифровизацията и автоматизацията могат да допринесат съществено за по-устойчив („екологосъобразен“) транспорт, ЕИСК призовава Комисията да гарантира справедлив преход към автоматизация и цифровизация, при която „никой не е изоставен“. Комисията следва да гарантира, че двойният екологичен и цифров преход в сектора протича плавно и балансирано от икономическа, социална и екологична гледна точка.

4.   Икономика в интерес на хората

4.1.

Пандемията от COVID-19 опустошава европейската икономика и причинява разруха в обществото, в резултат на което са повишават безработицата и неравенствата. Силната икономическа база и създаването на добавена стойност са ключови за постигането на устойчиво развитие и запазване на амбициозния европейски социален модел. Социалните политики трябва да вървят ръка за ръка с политики, които тласкат нагоре икономическото развитие, като се признава тяхната обща цел, ориентирана към общото благо. Създаването на работни места, развитието на уменията и приобщаващите пазари на труда са най-добрата рецепта за предотвратяване на неравенствата и изключването и за повишаване на социалната стабилност. По този начин икономическият и социалният напредък са здраво преплетени. Икономическите резултати и просперитетът имат основоположник значение. За да се постигне бързо възстановяване, трябва да бъдат мобилизирани всички съответни инструменти (фискални, парични, структурни, насърчаващи инвестициите, регулаторни и финансови). Процесът на възстановяване трябва да зачита социалните потребности и да бъде регионално справедлив и балансиран.

4.2.

Освен икономическите и екологичните въпроси, движеща сила в работната програма на ЕС през 2022 г. трябва да бъде социалният дневен ред. Това означава, че ангажиментът на Комисията за социална и устойчива Европа би трябвало да бъде приоритет, като същевременно се обмислят възможни нови показатели за икономически напредък, които надхвърлят БВП, например качество на живот, устойчивост на околната среда, социално сближаване, здравеопазване и цялостно благосъстояние на настоящите и бъдещите поколения. Важна роля в това отношение играят организациите на гражданското общество. Съществува възможност за насърчаване на социалните иновации като модел за възстановяване чрез съвместно създаване, съвместно проектиране и съвместно производство. В сложна социална среда с големи обществени предизвикателства единственият начин за постигане на успешно възстановяване е да се мобилизират всички ресурси в обществото в между секторни и дисциплинарни действия, за да се набележат съвместни решения за общите предизвикателства. Организираното гражданско общество е катализатор за социални иновации.

4.3.

ЕИСК приветства плана за действие по Европейския стълб на социалните права и счита, че през 2022 г. би трябвало да бъдат предприети реални мерки във връзка с устойчивото развитие и социалното сближаване, за да бъде дадена възможност на европейските граждани да имат достъп до основни услуги с добро качество. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да разгледа различни варианти по отношение на въпроса за минималния доход в Европа, за да отговори по-добре към положението на европейците, особено когато са изправени пред тежките икономически перспективи на пандемията и последиците от нея.

4.4.

Европейската комисия би трябвало да постави акцент върху възстановяването на работните места и борбата с неравенството и бедността в процеса на възстановяване и да обърне специално внимание на подкрепата на уязвими групи, като атипични работници, деца в бедност, хора с увреждания, хора в самоанализирани райони и хора от емигрантски или етнически малцинствен произход, посредством активни и приобщаващи политики. В много държави членки бедността като цяло и сред работещите все още представлява значителен проблем. Следователно гарантирането на адекватно заплащане на труда е от съществено значение за гарантирането на адекватни условия на работа и живот. За справяне с тези проблеми е необходим всеобхватен подход на равнището на ЕС и на държавите членки, включително подкрепа за ефективни схеми за активно приобщаване, придружени от основни и осигуряващи възможности социални услуги.

4.5.

Пандемията увеличи неплатения труд на жените в домакинството и във връзка с полагането на грижи, както и домашното насилие срещу жени. Европейската комисия би трябвало да предложи „Пакт за предоставяне на грижи за Европа“, за да помогне за освобождаването на жените от тези неплатени функции, и да предложи амбициозни мерки за борба с този вид насилие.

4.6.

ЕИСК се стреми да засили ролята на организациите на гражданското общество в своите партньорски държави, по-специално на организациите на социалните партньори, във всички области, но особено в икономическата и социалната сфера. Стабилността е изключително важна, за да се преодолее кризата, а стабилност не е възможно да бъде постигнат без участието на социалните партньори в процеса на вземане на решения в областта на икономиката, както и без активното участие на бизнес асоциации в законодателния процес, реформите и тяхното изпълнение. Сътрудничеството между социалните партньори и другите организации на гражданското общество е двигател за успеха, устойчивостта и приобщаващия характер на политиките в сферата на икономиката, заетостта и социалното приобщаване. Комисията би трябвало да признае тази съществена роля чрез подобряване в еднаква степен на социалния и гражданския диалог.

4.7.

Предприемачо във всичките му форми и сектори (включително туризма, промишлеността, икономиката на платформите, социалната икономика и свободните професии) има съществено значение за икономическия растеж, иновациите, заетостта и социалното приобщаване. Поради това е важно да бъдат определени трудностите, пред които се изправят МСП (особено много малките предприятия, често семейни), когато търсят достъп до единния пазар, и да бъдат осигурени ефективни и по-целенасочени ответни мерки. Социалното предприемачо заслужава специално внимание предвид ролята, която тази форма на предприемачо може да играе за преодоляване на кризата и за гарантиране на справедливо и устойчиво икономическо възстановяване.

4.8.

Европа се намира в преход към неутралност по отношение на климата и цифровизация. Този екологичен и цифров преход включва нови технологии и следователно инвестиции и иновации и това ще доведе до нови видове работни места и нови умения. Поради това промишлената политика би трябвало да има силно социално измерение, тъй като качествените работни места, социалната закрила и ефективните обществени услуги създават благоприятна среда за процъфтяването на промишлените дейности.

4.9.

Една съвременна потребителска политика трябва да гарантира, че потребителите разполагат с нужните им права и защита. Благодарение на единния пазар за европейските потребители и предприятия е много по-лесно да купуват и продават стоки и услуги зад граница както онлайн, така и офлайн. Това изисква доверие в пазара, специално законодателство и ефективно привеждане в изпълнение. Информирането и обучението на потребителите трябва да им помогне също така да се превърнат в реални участници в екологичния и цифровия преход и да правят по-отговорен и информиран избор.

4.10.

От съществено значение е да се следят внимателно новите форми на потребление и производство, като се отчита необходимостта от включване на екологични съображения и потребителска и трудова защита, както и аспекти, свързани с растежа и заетостта. Кръговата икономика спомага за по-бързо преминаване към по-устойчиви модели на производство и потребление.

4.11.

Предприятията са гръбнакът на една жизнеспособна Европа. Европейската икономика трябва да бъде по-иновативна и устойчива. Това налага постоянно допълнително подобряване на бизнес средата. Доброто регулиране е ефективен от гледна точка на разходите начин за подкрепа на възстановяването. Принципите на по-добро регулиране, проверките на конкурентоспособността, както и Европейският стълб на социалните права и екологичната устойчивост би трябвало да бъдат гарантирани, когато се въвеждат нови политически мерки. Необходимостта от благоприятна стопанска среда се отнася в еднаква степен до регулирането, данъчното облагане и разпределянето на публично финансиране, като не трябва да се забравя, че инвестициите в иновации полагат основите на европейския успех. Съвременната промишлена политика изисква всеобхватен подход, който цели укрепване на конкурентоспособността на предприятията в ЕС във всички области на политиката. За функционирането на единния пазар са нужни инвестиции в инфраструктура, която отговаря на изискванията на бъдещето. Премахването на двойното данъчно облагане, цифровизацията и опростяването на данъчните системи, особено в областта на ДДС, също би допринесло за инвестициите и търговията.

4.12.

В Регламента относно Механизма за възстановяване и устойчивост се потвърждава важното значение на истинско участие на гражданското общество в изработването на националните планове за възстановяване и устойчивост в рамките на европейския семестър. Тъй като това участие е различно в отделните държави и региони, ЕИСК призовава за въвеждането на задължително условие за такова консултиране въз основа на минимални стандарти, определени на равнището на ЕС, включително във връзка с други инструменти по многогодишната финансова рамка.

4.13.

За да се избегнат резките ефекти върху икономиката, да се предотврати връщането към мерките за бюджетни ограничения и да се засилят дългосрочните ползи от плана за възстановяване на ЕС, ЕИСК настоятелно призовава възможно най-скоро да бъде възобновен процесът на преразглеждане на рамката на ЕС за икономическо управление. Вместо „връщане към нормалното“ Комитетът настоява за „поврат“ към преразгледана и балансирана рамка за икономическо управление, ориентирано към благоденствието, която предвижда еднаква тежест на набор от ключови политически цели, като устойчив и приобщаващ растеж, пълна заетост и достойна работа, конкурентоспособна социална пазарна икономика и стабилни публични финанси. Тази рамка би трябвало да предотвратява и асиметрични ефекти в държавите членки и да стимулира производствените инвестиции чрез въвеждане например на добре балансирано „златно правило“. Във всеки случай, задействаната обща клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж би трябвало да се запази до съществено намаляване на безработицата и влизане в стабилна възходяща траектория на растеж, като след това трябва да влязат в действие осъвременени фискални правила.

4.14.

Комитетът призовава да бъдат увеличени усилията за завършване на банковия съюз — един много закъснял проект. Европейските банки ще продължат да играят жизненоважна роля в икономическото възстановяване от кризата, породена от COVID-19, като подкрепят икономиката и заетостта. Един напълно оперативен банков съюз би трябвало да допринесе и за социалното приобщаване и за постигането на целите за устойчиво развитие, което е жизненоважно за гарантиране на бъдещата конкурентоспособност на Европа. Комитетът подчертава необходимостта от допълнително повишаване на пропорционалността на банковите правила, без обаче да се жертва ефективността на конфиденциалната уредба. ЕИСК счита, че е изключително важно да се отчита разнородната ситуация в европейския банков сектор, когато се преразглежда банковата конфиденциална уредба.

4.15.

На преден план в дневния ред остава и съюзът на капиталовите пазари (СКП). Комитетът подкрепи инициативите, изложени в плана за действие за съюза на капиталовите пазари от 2020 г. Той призовава за реална подкрепа от страна на държавите членки за постигането на целите на СКП и подчертава, че би трябвало да се обърне специално внимание на инициативите със стратегическо значение за финансирането на икономиката на Европа и на климатичния и цифровия преход. Комитетът счита, че най-добрите национални практики би трябвало да се популяризират, за да се подобри финансовата грамотност на европейците като предпоставка за по-добро използване на високия размер на спестяванията в Европа. Освен това ЕИСК подчертава, че би трябвало да се насърчава допълнително отчитането на екологичните, социалните и управленските съображения, и поради това ЕИСК изтъква, че инвеститорите се нуждаят от възможност за достъп до надеждни данни във връзка с тези съображения.

4.16.

ЕИСК е твърдо убеден, че в контекста на цифровизацията на икономиката всички промени в правилата за разпределяне на правата за данъчно облагане на печалбите между държавите трябва да бъдат координирани в световен мащаб, и поради това приветства тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и ОИСР/Г-20 в подкрепа на разработването на международно решение. Ако не може да се намери международно решение, ЕС трябва да обмисли самостоятелни действия. Борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и с изпирането на пари и агресивното данъчно планиране трябва да остане главен приоритет в дневния ред.

4.17.

Политиката на сближаване ще играе ключова роля за това да се осигури балансирано и ефективно възстановяване, да се насърчава сближаването, да се води борба с неравенствата и да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен. Важно е различните ресурси по фондовете за сближаване за програмния период 2021—2027 г. да бъдат изразходвани ефективно и своевременно, така че да се постигне реално възстановяване. За да се постигне възстановяване от кризата и да се повишат издръжливостта и устойчивостта, е нужно да бъде определено като приоритет равноправното и справедливо разпределение. Цел на териториалното сближаване ще бъде и по-балансираното и устойчиво развитие според мястото на живеене. Акцентът на политиката на сближаване на ЕС за периода 2021—2027 г. би трябвало да остане върху икономическата конкурентоспособност посредством научни изследвания и иновации, както и цифровия преход, Европейския зелен пакт и целите за устойчиво развитие.

4.18.

В транспортния сектор запазването на качествените работни места и подходящите условия на труд са съществени изисквания за задържане на квалифицираната работна сила, без която не може да се гарантира устойчива конкурентоспособност. Качествените работни места и подходящите условия на труд би трябвало да се поддържат и би трябвало да продължат набирането и обучението на квалифицирана работна сила. Комитетът приветства текущите инициативи на Комисията относно „жените и транспорта“ и призовава да бъдат предприети още повече действия за постигане на равенство между половете в сектора.

4.19.

ЕИСК приканва Комисията да създаде нова програма „Маразъм за енергийно ефективно саниране до 2050 г.“ в рамките на стратегията „Вълна на саниране“, за да привлече младите хора в Европа на нови работни места в строителната промишленост.

4.20.

Наборът от социални показатели следва редовно да следи напредъка в прилагането на ЕССП както в съвместния доклад за заетостта, така и в докладите по държави. Той следва да функционира интегрирано с вече съществуващите инструмент за наблюдение на резултатите в областта на заетостта и инструмент за наблюдение на резултатите в областта на социалната закрила, разработени от държавите членки. 14-те показателя и под показателите (общо 35) би трябвало да подлежат на непрекъснато преразглеждане, което да включва социалните партньори и организациите на гражданското общество, с цел адаптирането им към политическите цели и променящите се социално-икономически условия в Европа.

4.21.

Постигането на социални цели в рамките на наблюдението на социалните балансирам би трябвало да бъде част от един нов процес на европейския семестър, за да се възстанови балансът от положението, в което преобладават фискалните и неикономическите изисквания. Наборът от социални показатели би трябвало да следи и да е насочен към всички права и принципи, предвидени в стълба, и да включва подобрени и нови измерими показатели. Освен статистически данни, тези показатели биха могли да включват реалния достъп до социални услуги, които залагат на качеството, приложимите социални права, социалната и трудовата интеграция на емигрантите, обхвата на колективното договаряне, участието на заинтересованите страни от социалната сфера в процеса на семестъра и достъпа до стажове и качествено висше образование. Комисията би трябвало да наблюдава изпълнението на националните планове за реформа в тясно сътрудничество със социалните партньори и съответните организации на гражданското общество, като по този начин насърчава изготвянето на специфични за всяка държава препоръки в социалната сфера. Броят и структурата на препоръките следва да бъдат подходящи и да проследяват напредъка по приоритетите, посочени в пътната карта.

4.22.

В съответствие с разпоредбите на ДФЕС би трябвало да се утвърди участието на социалните партньори, което да им дава възможност да бъдат консултирани при подготовката и прилагането на политиките в областта на икономиката, заетостта и социалната сфера в съответствие с националната практика. Необходимо е навременно и значимо участие на социалните партньори, за да се подобри ангажираността в политиките, което ще улесни успешното им прилагане чрез сближаване на интересите на работниците и работодателите. Сътрудничеството между социалните партньори може да бъде двигател на успеха, устойчивостта и приобщаващия характер на политиките в сферата на икономиката, заетостта и социалното приобщаване. Консултациите със социалните партньори би трябвало да бъдат засилени чрез подобряване на прилагането на рамката на ЕС за информиране, консултиране и участие, особено в процесите на преструктуриране (7).

5.   По-силна Европа в света

5.1.

ЕИСК счита, че при условията на Европейския зелен пакт и целите за устойчиво развитие социалното сближаване, икономическото сближаване във възходяща посока и насърчаването на конкурентоспособността и иновациите би трябвало да бъдат основата, върху която икономиката на еврозоната да набира скорост и подкрепя укрепването на международната роля на едрото в предстоящия период. Това налага, наред с другото, завършването на Икономическия и паричен съюз и на банковия съюз, както и допълнителни мерки за задълбочаване на европейския финансов сектор, включително по-силна европейска инфраструктура на финансовите пазари и стабилни референти стойности за лихвите. Насърчаването на по-широко използване на едрото в стратегическите сектори също има решаващ принос за засилване на международната роля на едрото. За целта държавите членки се призовават да възприемат по-единен подход в международната дипломация и по-радиоактивна позиция в защита на интересите на ЕС в тези сектори, което би могло да доведе до по-големи възможности за търговия.

5.2.

Що се отнася до политиката на разширяване, ЕИСК очаква следващите доклади по държави да следват ясна структура за наблюдение на отношението на правителствата на държавите от Западните Балкани към гражданското общество. ЕИСК е твърдо убеден, че ЕС следва да инвестира и в развитието на хоризонтални структури на гражданското общество, като предостави на социалните партньори и на други организации на гражданското общество от Западните Балкани експертни познания, техническа подкрепа и възможности за участие в регионални и международни мрежи, не на последно място, с цел да се гарантира, че те ще играят по-активна роля в процеса на разширяване. За да се следят прозрачността и отчетността на политическия елит в държавите от Западните Балкани, ЕС следва да възлага изготвянето на редовни доклади „в сянка“ за състоянието на демокрацията от организации на гражданското общество в региона.

5.3.

С оглед на възстановяването на доверието в разширяването и укрепването на начините, по които ЕС комуникира с естествените си съюзници в региона, ЕИСК изразява убеждението си, че ЕС би трябвало да позволи на политическите лидери и на гражданите от Западните Балкани да се присъединят на консултативна основа към дейностите и обсъжданията, провеждани в контекста на Конференцията за бъдещето на Европа. Институциите на ЕС могат да се възползват от ресурсите на местното гражданско общество и да се обърнат за помощ към делегациите на ЕС в региона, за да мобилизират гражданите в партньорите от Западните Балкани, като им дадат възможност да се присъединят към платформите, в които гражданите на ЕС ще обменят мнения по време на Конференцията за бъдещето на Европа.

5.4.

Що се отнася до Източното партньорство, Комитетът счита, че ЕС е преди всичко съюз на ценности и следователно и неговите отношения със съседните държави следва да се основават на същите ценности и да бъдат обвързани с изпълнението на определени условия. Комитетът се ангажира да продължи да участва активно в изграждането на по-силни и по-демократични общества в съседните държави, в които организациите на гражданското общество могат да работят свободно.

5.5.

В контекста на влошаване на отношенията между ЕС и Русия ЕИСК призовава Комисията да продължи да подкрепя отношенията с руското гражданско общество.

5.6.

ЕИСК призовава Комисията да продължи обсъжданията как да се засили ролята на вътрешните консултативни групи (ВКГ) — средство, чрез което гражданското общество изпълнява ролята си на световната сцена. От съществено значение е да бъдат осигурени подходящи средства и ресурси, чрез които да им се помогне да изпълняват своите контролни и консултативни функции, по-специално предвид новото поколение ВКГ, чийто обхват на действие ще бъде много по-широк. ЕИСК ще одобри своята част от тази подкрепа. Комитетът очаква, че в работната програма на Комисията за 2022 г. ще бъде отразена необходимостта ГД „Търговия“ да изпълни някои от препоръките, формулирани в резултат на засилените и конструктивни дебати с ЕИСК и ВКГ през 2021 г. Напоследък СТО разширява работата си с гражданското общество извън рамките на годишните публични форуми и тези усилия допринасят съществено за по-голяма ефективност и демократичност в многостранната търговска система. При все това е налице възможност за значително подобрение. ЕИСК очаква развитието на процесите след ангажимента на Комисията да допринася за изразяване на гледната точка на гражданското общество на многостранно равнище, по-специално действие 6 от неотдавнашния план за действие от 6 точки на групата от Отава.

5.7.

ЕС е ключов фактор в международната търговия. Той трябва да действа единно при договарянето на търговски споразумения с международни партньори, като по този начин запазва водещата си роля в изготвянето на икономическа програма, насърчавайки основните си принципи, социални и трудови стандарти и ценности (върховенство на закона, основни права и демократични принципи). За да се използват възможностите в световен мащаб, е наложително да бъдат приключени текущите преговори, да бъдат ратифицирани и приложени окончателните споразумения и да бъдат започнати нови преговори. ЕС трябва да допринася и за укрепването на многостранното сътрудничество и да подкрепя ролята и модернизацията на СТО.

5.8.

ЕИСК счита, че ЕС трябва да стане независим по отношение на изграждането на европейска инфраструктура за данни и разработването на нови цифрови технологии. Между Китай и САЩ, ЕС трябва да разчита само на себе си и да инвестира в технологии от следващото поколение. ЕС трябва да изработи своя собствена визи и стратегия за цифров суверенитет, като същевременно остава отворен за свободна търговия и подкрепя многостранната система. В стратегически план той би трябвало да се съсредоточи върху изграждането на своята инфраструктура, киберсигурност, изчисления в област, ключови базови технологии и данни и да убеждава партньорите си по света с качеството на своите стандарти и услуги. Осигуряването на продоволствена сигурност, силна верига за доставки на храни и устойчивост на хранително-вкусовата промишленост за ЕС също би трябвало да остане един от приоритетите на Комисията.

5.9.

ЕИСК предлага търговските, инвестиционните и икономическите споразумения на ЕС: — да включват социални и трудови стандарти и стандарти за устойчиво развитие в правилата на СТО и на други агенции, свързани с ООН, и по този начин да допринасят значително за изграждането на нов справедлив икономически и търговски ред и справедлива интелигентна глобализация. — да включват глава, съдържаща клаузи за справяне с данъчните нарушения, изпирането на пари и агресивното данъчно планиране и за сътрудничество между данъчните органи; — да включват механизъм за правата на човека и надлежна проверка, за да се гарантира зачитането на трудовите стандарти и налагането на санкции срещу нарушения на трудовите права (8). Този механизъм следва да се основава на договорени стандарти, прилагани чрез пропорционални, ефективни и възпиращи санкции, и да бъде въведен със задължително законодателство, съдържащо ясни определения на правата и пропорционални изисквания за докладване; — да включват пълноценното и реално участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори в преговорния процес и в следващите етапи на мониторинга и оценката на въздействието на ефектите от споразуменията (вътрешни консултативни групи).

5.10.

Комитетът призовава настоятелно ЕС да работи активно със САЩ за постигане на определените в Париж цели в областта на климата, тъй като САЩ отново проявяват активност в тази сфера. Особено сега, когато отношенията с Китай стават по-проблематични заради китайската вътрешна и външна политика, силната връзка между ЕС и САЩ е от огромно значение, не само в областта на климата.

5.11.

ЕИСК признава, че стратегическото партньорство между ЕС и Китай е подложено на натиск в резултат на влошаването на положението в Хонконг, „свиването на пространството“ за гражданското общество и положението с правата на човека в Китай, по-специално по отношение на осигурител. Ето защо Комитетът призовава Комисията да използва всички възможни дипломатически и политически средства за подобряване на положението на гражданите на Хонконг и на малцинствата в Китай. В този контекст ЕИСК изисква от Комисията възможно най-скоро да представи предложение за създаване на стратегия на ЕС (при пълно съответствие с европейските политики в областта на транспорта, конкуренцията, инвестициите, правата на човека и трудовите права, безопасността и т.н.), за да отговори с различна инициатива в държавите — членки на ЕС, свързана с инициативата „Един пояс, един път“.

5.12.

ЕИСК подкрепя необходимостта от „засилване на международните действия за устойчивост спрямо изменението на климата“, в съответствие с формулировката на Комисията. При това не трябва да се забравя, че извън ЕС най-силно засегнати от въздействието от изменението на климата са най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави. Поради това Комитетът настоява като част от стратегията за партньорство между ЕС и Африка ЕС да работи с най-застрашените държави в Африка, тъй като Комисията правилно цитира Световната банка: само в Кожухарска Африка изменението на климата може да предизвика миграция на до 70 милиона души до 2050 г.

5.13.

Средиземноморският регион ще трябва отново да стане невралгическия център на Европа, какъвто е бил от векове — пространство, отдадено на обмена на хора, стоки и култури. ЕИСК призовава за възстановяване на стратегическата роля на Средиземноморието, за да се създаде възможност за политика на съседство, способна да гарантира мирни процеси и устойчиво икономическо, екологично и социално развитие.

6.   Утвърждаване на европейския ни начин на живот

6.1.

Жизнеспособното гражданско общество е в основата на Европейския съюз. Характерно за нашия начин на живот е усещането за честност, справедливост и солидарност и разбирането, че е необходимо да допринасяме за общото благо в интерес на всички. Като се има предвид фактът, че кризата с COVID-19 оказа особено неблагоприятно въздействие върху някои групи в обществото, като жените, младежите и мобилните граждани на ЕС, които бяха подложени на „двоен нокдаун“, сега е по-важно от всякога организациите на гражданското общество да изпълняват централна роля, като допринасят за укрепването на този начин на живот, и те следва да бъдат разглеждани като съюзници в защитата, насърчаването и запазването на нашия начин на живот, основан на приобщаване и зачитане на другите. Поради това ЕИСК призовава Комисията да предостави на организациите на гражданското общество подходяща, целева подкрепа и признание и по този начин да запази гражданското пространство и демократичното право на сдружаване, което има съществено значение за нашия начин на живот.

6.2.

Една от основните поуки от кризата с коронавируса е, че здравните системи в почти всички европейски държави трябва да бъдат укрепени, като се постави акцент върху претенцията и гарантирането на достъп на всички до обществените здравни структури, основните здравни услуги, включително ваксини, и дългосрочните грижи. Положението на хората в заведенията за полагане на грижи изисква специално и спешно внимание. Въпреки че отговорността за здравеопазването е на национално равнище, разпространението на вируса не признава граници и налага общи ответни мерки на европейско равнище.

6.3.

Европейската комисия би трябвало да постави акцент върху възстановяването на работните места и борбата с неравенството и бедността в процеса на възстановяване и да обърне специално внимание на подкрепата на уязвими групи, като деца в бедност, хора с увреждания, атипични работници, хора в самоанализирани райони, емигранти или етнически малцинства, посредством активни и приобщаващи политики. Бедността като цяло и сред работещите все още е значителен проблем в много държави членки. За справяне с него е необходим всеобхватен подход на равнището на ЕС и на държавите членки, включително подкрепа за ефективни схеми за активно приобщаване, придружени от основни и осигуряващи възможности социални услуги.

6.4.

Специално внимание трябва да бъде отделено на децата и младежите: това поколение ще плати огромен публичен дълг, който държавите натрупват сега, за да се справят с последиците от пандемията. Не може да не бъдат взети предвид предизвикателствата, свързани с тяхното активно участие в обществото, както и на пазара на труда.

6.5.

Миграцията продължава да е приоритетен въпрос поради въздействието ѝ върху обществото и икономиката на ЕС (заетост, интеграция, граничен контрол и борба с расизма, ксенофобията, популизма и дискриминацията). Пандемията от COVID-19 задълбочава уязвимостта на емигрантите поради лични, социални, ситуативни и структурни фактори, подобно на икономическите кризи в миналото. Нужно е да се развиват по-устойчиви и безопасни законни пътища за влизане в ЕС и да се обърне внимание на ефикасното използване на вече съществуващи механизми, като се намери баланс в настоящата система за предоставяне на убежище между сигурност и солидарност. Освен това е изключително важно да бъдат развенчавани фалшивите новини и погрешните представи и да се води борба срещу словото на омразата и антимигрантската политическа реторика. Това ще спомогне и за борбата с расизма, радикализацията, ксенофобията и дискриминацията.

6.6.

Трансатлантическото партньорство се основава на исторически споделени и общи ценности. От ключово значение е да се преодоляват глобалните предизвикателства и да се запази международният ред. ЕИСК призовава Европейският съюз да използва възобновеното трансатлантическо партньорство, за да се изправи пред настоящите безпрецедентни глобални предизвикателства, включително възхода на Китай и други глобални фактори, чиито действия не са съобразени със същите демократични принципи. Той призовава и за пълноценно участие на ЕС в предстоящата среща на високо равнище за демокрация, оповестена от президента Байдън, и за силно участие на гражданското общество.

7.   Нов тласък за европейската демокрация

7.1.

Специално внимание заслужават начинът, по който ЕС приема законодателни актове („по-добро регулиране“), и необходимостта от европейски законодателен корпус, който може да служи по-добре на гражданите. Законодателният процес в ЕС трябва да бъде по-прозрачен, по-отворен за принос от заинтересованите страни и по-лесно разбираем.

7.2.

Участието на всички граждани чрез организациите, сдруженията и мрежите на гражданското общество ще постави процеса на възстановяване и промяна на бъдещето на Европа на наистина демократична основа. Ето защо ЕИСК счита, че държавите членки и институциите на ЕС би трябвало да гарантират, че в този сложен процес никой няма да бъде изоставен, особено най-уязвимите. Това означава да бъдат създадени благоприятни условия за превръщането на организациите на гражданското общество във важни и равноправни партньори при вземането на решения. По-нужно от всякога е по-добро прилагане на член 11, параграф 2 от ДЕС относно гражданския диалог. ЕИСК счита, че един от инструментите в това отношение би бил включването на четвърти стълб в Плана за действие за европейската демокрация, със силен акцент върху активното гражданство и ясна стратегия за него.

7.3.

Залегналите в член 2 европейски основни принципи, като демокрация, върховенство на закона и основни права, включително гражданското пространство, са тясно свързани. Докладът относно върховенството на закона, както и планът за действие за демокрация би трябвало да бъдат взаимно свързани и в тях да се разглеждат въпросите, свързани с гражданското пространство, включително пространството на гражданското общество. Комитетът счита, че е желателно Комисията да проследява тези планове за действие и да въведе по-силни механизми за защита на тези принципи и на пространството на гражданското общество. При стълкновение на национални закони с правото на ЕС би трябвало да започва производство за установяване на нарушение.

7.4.

ЕИСК очаква плановете на Комисията от 2022 г. за нова „Инициатива за социален диалог“, но настоятелно призовава Комисията да я разшири, за да обхване и „Диалога на гражданското общество“, така че в ситуации, в които това е желателно, организациите на гражданското общество, различни от традиционните социални партньори, също да могат да участват в диалога. Това ще постави гражданското общество на равна основа със социалните партньори при изготвянето на политиките.

7.5.

Икономическият спад, предизвикан от настоящата пандемия, има съществени последици за равенството между половете както по време на икономическия спад, така и по време на последващото възстановяване. Самата пандемия изостри неравновесията между половете. Ето защо ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо равенството между половете и интегрирането на принципа на равенство между половете да бъдат предвидени във всички аспекти от законотворчеството и изпълнението.

7.6.

Основните права и принципите на правовата държава са в основата на европейските ценности; те се прилагат по всяко време и на всяко място в ЕС и следователно не могат да бъдат временно спрени. Въпреки че отговорът на настоящата криза трябва да бъде бърз и оправдава някои извънредни и ограничени във времето мерки, те не могат да противоречат на върховенството на закона и да застрашават демокрацията, разделението на властите и основните права на европейските граждани. Комитетът призовава Комисията да бъде бдителна в това отношение и при необходимост да предприема активни действия, когато тези ценности се нарушават. Освен това Комисията би трябвало да интегрира програмата за жертвите във всички програми за финансиране от ЕС, включително средствата на ЕС, управлявани на национално и международно равнище. Комитетът припомня предложението си за амбициозна стратегия на ЕС за комуникация, образование и осведомяване на обществеността относно основните права, върховенството на закона и демокрацията.

7.7.

Новите инструменти на ЕС за защита и насърчаване на основните права и върховенството на закона, като например новият цикъл за преглед на прилагането на върховенството на закона и новият механизъм, който обвързва финансирането от ЕС с условието за зачитане на основните права и принципите на правовата държава, трябва да бъдат реализирани по такъв начин, че да могат да бъдат прилагани бързо и ефективно. Освен това ЕИСК призовава за засилване на ролята на гражданското общество в цикъла за преглед на прилагането на върховенството на закона и форума на заинтересованите страни.

7.8.

Благотворителността и гражданското общество имат ключова роля за насърчаване на основни области на европейската политика и биха могли да постигнат дори още повече, ако се осигури по-добра среда за тяхната дейност. Новата политика на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма трябва да се основава на риска и да бъде съизмерима с рисковете, които цели да преодолява, и не трябва да ограничава неоправдано законната работа в обществена полза и благотворителността.

7.9.

Както установяваме непрекъснато, пределно ясно е, че са необходими допълнителни действия, със сигурност и от страна на Комисията, за постигане на свободни и плуралистични медии и качествена независима журналистика, както и ефективно регулиране на социалните медии, по-специално за борба с дезинформацията и включване на регулирането на политическата реклама онлайн и отговорността за съдържанието.

---

(1)  https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/qe-02-21-011-en-n.pdf.

(2)  https://www.eesc.europa.eu/en/agenda/our-events/events/civil-solidarity-prize#

(3)  Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета oт 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1).

(4)  Само 14 държави членки представиха своите национални планове до 30 април 2021 г.

(5)  Съобщение на Комисията до Съвета: „Една година от началото на пандемията от COVID-19: ответни мерки на фискалната политика“, (COM(2021) 105 final), Брюксел, 3.3.2021 г.

(6)  Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2021 г. въз основа на работата на ad hoc групата „Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2021 г.“ (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 1).

(7)  Вж. становище на ЕИСК относно индустриалния преход (ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 10) и становище INT/903 относно „Не може да има Зелен пакт без социален пакт“ (вж. страница 23 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Вж. становище на ЕИСК относно задължението за надлежна проверка и законодателната резолюция на ЕП относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 136).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към кръгови обществени поръчки“

(становище по собствена инициатива)

(2021/C 341/02)

Докладчик:	Ferre WYCKMANS
Съдокладчик:	Gonçalo LOBO XAVIER

Решение на пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	11.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	187/4/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Прозрачен, цифров и конкурентен инструмент за кръгови обществени поръчки (КОП), с екологосъобразни обществени поръчки (ЕОП), както са определени от законодателството на ЕС, се вписва в политиките за насърчаване на развитието на единния пазар, за предоставяне на висококачествени стоки и услуги на гражданите и потребителите и за развиване на иновативна, интелигентна, устойчива и социално отговорна европейска култура на обществените поръчки.

1.2.

Управлението на обществените поръчки е централен и решаващ фактор по отношение на увеличаването на инвестициите в сектора на околната среда, целите в областта на климата и Плана за инвестиции за устойчива Европа (ПИУЕ).

1.3.

Обществените поръчки, които включват минимални задължителни критерии за екологосъобразни обществени поръчки (критерии на ЕС за ЕОП), попадат в обхвата на политиките на кръговата икономика, както е посочено в плана за действие за кръговата икономика (ПДКИ).

1.4.

Законодателството и регламентирането трябва да дадат тласък на КОП чрез различни инструменти като директивите за обществени поръчки и специфичното за отделните сектори законодателство.

1.5.

Въвеждането на КОП насърчава развитието на кръговата икономика. Понастоящем много от новите правила все още се основават на доброволна корекция. ЕИСК призовава за по-нататъшни стъпки за увеличаване на броя на задължителните споразумения. Освен това е от съществено значение регулаторната рамка да бъде опростена, ясна и единна.

1.6.

ЕИСК е убеден, че въвеждането на минимални задължителни критерии за ЕОП може да повиши базовото равнище на устойчиви и кръгови обществени поръчки в цяла Европа.

1.7.

Тези минимални критерии не могат да действат като пречка за заемащите водещи позиции, нито да възпрепятстват иновациите или да служат като извинение на възлагащите органи да стигнат по-далеч от задължителния минимум. От ключово значение за това е минималните задължителни критерии редовно да се проверяват и актуализират, за да се отчете технологичният напредък и да не се ограничават онези, които стигат по-далеч.

1.8.

ЕИСК е убеден, че KОП ще дадат възможност на администрациите да преминат отвъд използването на критерия за най-ниска цена по време на закупуването и да оценяват свързаните с качеството и кръговостта аспекти на офертите и качеството на труда.

1.9.

ЕИСК счита, че качеството на заетостта, един от принципите на Европейския стълб на социалните права, трябва да бъде отразено в изискването за сключване на договори за обществени поръчки с дружества, които прилагат колективни трудови договори, или ако това не е така, спазват изискванията на приложимото национално законодателство и практиките, произтичащи от споразуменията между социалните партньори. Това ще предотврати социалния дъмпинг и ще гарантира лоялна конкуренция.

1.10.

ЕИСК приветства стандартизираните инструменти с безплатен достъп за измерване на разходите по време на жизнения цикъл, които вече са разработени от ЕК. Разходите по време на жизнения цикъл на даден продукт или услуга и използването на критерии, които надхвърлят цената, като например качество, устойчивост или социално въздействие, вдъхновяват и насърчават обществените купувачи да използват обществените поръчки като начин за постигане на положително социално и етично въздействие.

1.11.

От жизненоважно значение е да се увеличи участието на МСП и социалните предприятия в обществените поръчки и това би могло да се постигне чрез предоставяне на подкрепа на МСП при представянето на оферти и чрез използване на внимателен баланс между качествени и количествени критерии в тръжните спецификации.

1.12.

ЕИСК е убеден, че стъпките към въвеждането на задължително включване на социални клаузи в поканите за представяне на оферти ще гарантират, че оценката на социалния аспект — който, наред с икономическите и екологичните аспекти, представлява третият стълб на устойчивото развитие — става постоянна част от тръжните процедури.

1.13.

По подобен начин, ЕИСК счита, че екомаркировките са добър механизъм за използване, ако могат да бъдат включени аспекти, свързани с кръговостта, но сегашните директиви ги усложняват ненужно за доставчика, тъй като поставят акцента върху това доставчикът да знае точно какво се съдържа в екомаркировката.

1.14.

От съществено значение е да се обучават публичните купувачи в правните и техническите аспекти на КОП и концепцията за РЦЖ, както и да се обучават купувачите, които са крайните потребители, относно устойчивото използване на продуктите.

1.15.

За ЕИСК от жизненоважно значение е да се популяризира концепцията за КОП или чрез по-широко информиране относно добрите примери и практики, или чрез промоционални кампании, или когато е уместно, обществени инициативи и инициативи за обучение. Необходими са партньорство и насоки, чрез които ЕС би трябвало да подкрепя разработването на платформа с голяма мрежа за обществени поръчки.

1.16.

Институциите на ЕС също би трябвало да дават пример, като провеждат КОП и показват това с конкретни казуси, за да подчертаят възможностите и ползите, достъпни за всички публични купувачи.

2.   Общи бележки

2.1.

Годишните държавни разходи представляват около 14 % от общия брутен вътрешен продукт на Европейския съюз (1): следователно правителствата са най-големите потребители в Европа и техните разходи се определят чрез обществени поръчки.

2.2.

Прозрачен, цифров и конкурентен инструмент за кръгови обществени поръчки (КОП), с екологосъобразни обществени поръчки (ЕОП), както са определени от законодателството на ЕС, се вписва в политиките за насърчаване на развитието на единния пазар, за предоставяне на висококачествени стоки и услуги на гражданите и потребителите и за развиване на иновативна, интелигентна, устойчива и социално отговорна европейска култура на обществените поръчки (2).

2.3.

Развитието на кръговата икономика е една от основните области на интерес за ЕИСК. Управлението на обществените поръчки е централен и решаващ фактор по отношение на увеличаването на инвестициите в сектора на околната среда, както и в Плана за инвестиции за устойчива Европа (ПИУЕ) (3) и становището на ЕИСК относно „Нов план за действие за кръговата икономика“ (4).

2.4.

Целта на становището е да се предложи включването на редица различни инструменти в европейското законодателство с цел насърчаване на разпространението на КОП, т.е. привеждане в съответствие на основната цел на даден договор със защитата на околната среда и социалните права и търсене и избор на икономически решения с по-ниско въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл.

2.5.

Законодателството и регламентирането трябва да дадат тласък на КОП чрез различни инструменти (минимални критерии за ЕОП, насърчаване на секторен подход, укрепване на рамката за екодизайн и подобряване на регламентите за екодизайн, задължителен мониторинг) на обществените поръчки в кръговата икономика с цел:

2.5.1.

насърчаване на качеството и иновациите, включително от екологична и социална гледна точка;

2.5.2.

намаляване на разходите, които местните власти правят понастоящем за услугите, които предлагат;

2.5.3.

придаване на по-голяма интелигентност и ефективност на обществените поръчки;

2.5.4.

използване на обществени поръчки за справяне с глобални предизвикателства като изменението на климата, недостига на ресурси и неравенствата чрез подкрепяне на социалните политики;

2.5.5.

засилване на прехода към по-устойчиви и конкурентни логистични вериги и бизнес модели;

2.5.6.

насоки относно прилагането на нормативната уредба за обществените поръчки в извънредната ситуация, породена от кризата с COVID-19 (5);

2.5.7.

подпомагане на МСП и предприятията от социалната икономика да имат достъп до по-голям пазарен дял, като се насърчава присъствието им на местните пазари и в същото време се насърчава още по-голямо присъствие в европейските промишлени системи, тъй като наличието на положителен кръгов процес може да бъде движеща сила за инвестициите в екологични иновации и за повишеното търсене на специализирани и квалифицирани работни места;

2.5.8.

защита и разширяване на правата на потребителите и по-добро насърчаване на прилагането на принципите на справедливост и безпристрастност, определени в Европейския стълб на социалните права.

2.6.

Въвеждането на КОП насърчава развитието на кръговата икономика. Понастоящем много от новите правила все още се основават на доброволна корекция. Следващата стъпка е да се увеличи броят на задължителните споразумения. Освен това е от съществено значение регулаторната рамка да бъде опростена, ясна и единна.

3.   Минимални задължителни критерии на ЕС за ЕОП

3.1.

Въвеждането на минимални задължителни критерии за ЕОП може да повиши базовото равнище на устойчиви и кръгови обществени поръчки в цяла Европа. Те могат да улеснят формулирането на тръжните спецификации: в тях се включват задължения, които публичните администрации трябва да спазват, предимства за предприятията с екологични сертификати, бонуси за заслужаващи оферти, нови критерии за оценка на офертите и агрегиране на общественото търсене с цел насърчаване на оценката на качеството на офертите. Важно е тези минимални критерии да не действат като пречка за заемащите водещи позиции, нито да възпрепятстват иновациите или да служат като извинение на възлагащите органи да стигнат по-далеч от задължителния минимум. От ключово значение за това е минималните задължителни критерии редовно да се проверяват и актуализират, за да се отчете технологичният напредък и да не се ограничават онези, които стигат по-далеч. В същото време гъвкави модели трябва да насърчават иновациите.

3.2.

Социално отговорното възлагане на обществени поръчки (СОВОП) е насочено към постигането на положителни социални резултати във връзка с договорите за обществени поръчки. СОВОП има потенциала да оказва въздействие върху по-широкия пазар както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането. Чрез извършването на разумни покупки, публичните купувачи могат да насърчават възможностите за заетост, достоен труд, социално приобщаване и приобщаване към пазара на труда, по-добри условия за хората с увреждания и тези в неравностойно положение, достъпност, както и етична търговия (6).

3.3.

Извършването на отговорни и етични покупки може също така да подобри профила на предприемачите, които са най-силно ангажирани с тези въпроси, като ги насърчи да участват в по-отговорно и устойчиво управление на производствения процес и заетостта на работниците. Това превръща социално отговорното възлагане на обществени поръчки в стратегически инструмент за постигането на напредък по отношение на социалните и трудовите политики по ефективен начин. Важно е да се прилагат активни политики, насочени към улесняването и финансирането на дружества, по-специално МСП, които възнамеряват да насърчават тези бизнес модели.

3.4.

Устойчивият социален аспект изисква твърди ангажименти, чрез които да се гарантира, че договорите за обществени поръчки се сключват само с дружества, които прилагат валидни колективни трудови споразумения, или, ако това не е така, спазват изискванията на приложимото национално законодателство и практики, произтичащи от споразуменията между социалните партньори. Това ще предотврати социалния дъмпинг и ще гарантира лоялна конкуренция.

3.5.

Европейската комисия може да улесни приемането на критерии за социална отговорност при обществените поръчки и да насърчи тяхното използване в целия ЕС. Тя може например да организира поредица от работни срещи за повишаване на осведомеността относно новото ръководство за социално отговорни покупки (очаквано през 2021 г.) и относно използването на социални критерии и клаузи от публичните купувачи, за да се подкрепят организациите от социалната икономика и да се увеличат в максимална степен възможностите за социална отговорност при производството на стоки и предоставянето на услуги. С това също така би могло да се постигне осъвременяване във връзка с кампанията „#WeBuySocialEU“, в рамките на която са събрани и разпространени 71 добри практики и поредица от видеоматериали (7) за вдъхновяване и насърчаване на публичните купувачи да използват обществените поръчки като начин за постигане на положително социално и етично въздействие.

3.6.

Чрез ангажимента за включване на минимални критерии за ЕОП в обществените поръчки ще се насърчи социалното предприемачество и социалната икономика, което ще има положителни въздействия както за МСП, така и за потребителите, заедно със съответните организации. Освен това администрациите трябва да гарантират, че въвеждането на екологични критерии не води до значително увеличаване на административната тежест. Подобна тежест, срещана в процеса на възлагане на обществени поръчки, е една от основните пречки пред участието на МСП.

3.7.

KОП ще дадат възможност на администрациите да преминат отвъд използването на критерия за най-ниска цена по време на закупуването и да оценят свързаните с качеството и кръговостта аспекти на офертите, както и разходите по време на жизнения цикъл на даден продукт или услуга, и да използват критерии, които надхвърлят цената, като например качество, устойчивост или социално въздействие. Европейската комисия, която вече е разработила стандартизирани инструменти с безплатен достъп за измерване на разходите по време на жизнения цикъл (8), е в добра позиция да предостави такива прозрачни и надеждни инструменти, които възложителите да могат да използват с доверие. Тези инструменти също така би трябвало да предоставят възможност за изчисляване и включване на разходите, свързани с въглеродните емисии на продуктите. ЕИСК призовава публичните купувачи да бъдат насърчавани да използват съществуващите инструменти в областта на обществените поръчки, за да подпомогнат разработването на иновативни решения, например чрез иновативни партньорства или конкурентни диалози.

3.8.

Целта на КОП би трябвало да бъде договорите да се насочват към задоволяването на дадена нужда, а не само към закупуване на конкретен продукт като част от рутинен процес. По-специално, едно по-всеобхватно проучване на нуждите ще позволи приемането на функционален или основан на резултатите подход. По този начин е възможно в процеса да се включи по-голяма гъвкавост и да се правят нововъведения, както и да се предоставят най-ефективните решения, като така се намаляват разходите и използването на ресурсите. Функционалният подход и основаният на резултатите подход могат да бъдат постигнати по най-добрия начин посредством възлагане на поръчки за услуги, а не за продукти, включително услуги по поддръжка и обратно приемане. Търсенето на такива услуги ще създаде нови бизнес възможности на местно равнище.

3.9.

КОП могат да обхващат насърчаването на екодизайна на продукт и неговия дизайн за пригодността за рециклиране, разширената отговорност на производителя, предотвратяването на отпадъците, опаковъчните материали и споделянето, икономиката на сътрудничеството, повторната употреба и ремонтирането.

3.10.

В директивите не са включени никакви специфични задължителни правила относно емисиите или кръговата икономика, но с тях се дава възможност на публичните органи: — да използват стратегическите обществени поръчки, което е уместен и изключително ефективен начин да се отговори на обществените, екологичните и икономическите предизвикателства, за да се определи начинът, по който както публичният, така и частният сектор функционират на пазара; — да постигат общи цели от обществен характер в процеса за възлагане на обществени поръчки въз основа на социални съображения при възлагането на договори с акцент върху насърчаването на равенството между половете, възможностите за заетост и борбата с дискриминацията (9). Една възможност е да се обмисли заменяне на настоящата система, която оставя решението за използване на стратегически обществени поръчки до голяма степен на държавите членки, с минимални критерии на равнището на ЕС в някои области като устойчивост и разходи във връзка с жизнения цикъл. Същевременно подобна политика може да насърчи създаването на рамка за научни изследвания и развойна дейност с цел намиране на подходящи за кръговата икономика решения.

4.   Конкретни бележки

4.1.   МСП

4.1.1.

Целта е да се увеличи участието на МСП и социалните предприятия в обществените поръчки посредством иновативни КОП и по-голяма професионална насоченост на всички заинтересовани страни.

4.1.2.

Необходимо е да се оказва подкрепа на потенциалните доставчици, и по-специално на МСП и социалните предприятия, да представят оферти за договори за обществени поръчки в областта на кръговата икономика. Много МСП остават неосведомени за пазарните възможности и как те да бъдат открити, включително как да се използва Електронният ежедневник за поръчките (портал TED) (10) и как да се откриват оферти в други държави, а също така изпитват затруднения да предоставят екологичните и социалните доказателства, които възложителите изискват, за да сравнят офертите. Ефективните и ефикасни обществени поръчки изискват качествени оферти.

4.1.3.

В този контекст социалните и екологичните критерии могат да окажат въздействие за това как МСП могат да предложат своите стоки и услуги. За да отговорят на тези критерии, МСП ще трябва да направят значителни инвестиции без каквато и да било гаранция. Следователно администрациите трябва да бъдат внимателни да не възлагат договори предимно или само въз основа на най-ниската цена, тъй като това би било в ущърб на МСП.

4.1.4.

Повишаването на ефективността на ресурсите и стремежът към устойчивост играят роля при иновациите и конкурентното предимство за част от производствената система, а това важи в още по-голяма степен за МСП.

4.1.5.

Този иновативен подход към кръговите обществени поръчки действа не само на национално или регионално равнище, но несъмнено и на местно равнище, където въздействието му ще бъде най-силно по отношение на МСП и кооперативните дружества. Инициативата на ЕК за големи купувачи за кръгово и устойчиво строителство например има за цел да увеличи навлизането на иновативни обществени поръчки, като се акцентира върху строителни площадки с нулеви емисии, тежкотоварни електрически превозни средства и кръгови строителни материали.

4.1.6.

По-голям тласък ще бъде даден на търговските иновации; може да се очаква рационализиран мониторинг (по отношение на икономическите и екологичните резултати); цифровизацията на процедурите ще помогне на малките икономически субекти да участват в покани за представяне на оферти.

4.2.   Клаузи и маркировки

4.2.1.

Задължението за прилагане на минималните критерии на ЕС за ЕОП за всички оферти, независимо от сумата (т.е. за 100 % от стойността въз основа на офертата вместо на процент от офертата), ще улесни прехода и ще гарантира, че обществените поръчки са едновременно „екологосъобразни“ и „устойчиви“.

4.2.2.

Въвеждането на задължително включване на социални клаузи в поканите за представяне на оферти за възлагането на концесионни договори и договори за строителство, услуги и доставки, наред с други, и по-специално, но не само, тези, свързани с трудоемка работа (като услугите за почистване и кетъринг), ще гарантира, че оценката на социалния аспект — който, наред с икономическите и екологичните аспекти, представлява третият стълб на устойчивото развитие — става постоянна част от тръжните процедури.

4.2.3.

Социалните клаузи се отнасят до правилното прилагане на приложимите колективни трудови договори, които обхващат всички работници. Но те могат да служат и на общия социален интерес: осигуряване на заетост на групите в риск, проекти в областта на социалната икономика.

4.2.4.

Винаги когато е възможно, възлагащият орган следва да изисква в тръжните спецификации екомаркировка или сертификация. Екомаркировките могат да бъдат ценен инструмент за възложителите. Понастоящем възложителите могат да посочат, че стоките и услугите трябва да отговарят на техническите спецификации на определена екомаркировка. Те може да изискат определена екомаркировка, но трябва да гарантират, че тя отговаря на определени условия, посочени в директивите за обществените поръчки. Това е сложно и в много случаи възложителите не разполагат с ресурсите и времето да го направят.

4.2.5.

Екомаркировките представляват добър механизъм за използване, ако могат да бъдат включени аспекти на кръговата икономика, но в действащите насоки това е ненужно сложно за възложителя — в тях акцентът се поставя върху това възложителят да знае с точност какво съдържа екомаркировката. Целта на екомаркировката обаче е да се улесни възложителят, като не е необходимо той да разбира всички технически детайли на даден продукт/услуга и въздействието от тях. Важно е екомаркировката да е надеждна и изцяло проверена, за да се избегнат неверни твърдения и заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. С преминаването на възложителите към по-функционални или основани на изпълнението подходи, търсенето на услуги в кръговата икономика ще нараства. Екомаркировки могат да се присъждат и на услуги, като например неотдавнашната екомаркировка на ЕС за услуги по почистване.

4.3.   Обучение

4.3.1.

От съществено значение е да се обучават публичните купувачи в правните и техническите аспекти на КОП и концепцията за РЦЖ, както и да се обучават купувачите, които са крайните потребители, относно устойчивото използване на продуктите. Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI) (11), заедно с други организации, осъвремениха инструментариума на ЕК за обучение в областта на ЕОП. Програма на Комисията за обучение за съответния персонал с цел придобиване на компетентност за специалисти в областта на ЕОП в различни области би била инвестиция, която в крайна сметка може да доведе до по-малки разходи и по този начин — до икономии. „Меките“ умения, като например способностите за провеждането на пазарен диалог, също са важни. Сътрудничеството и диалогът между купувачите и доставчиците помагат на купувачите да разбират какво е се предлага на пазара, а на доставчиците — да се подготвят за задоволяването на бъдещите нужди на купувачите. Обучението на съответния персонал с цел придобиване на компетентност за специалисти в областта на кръговите обществени поръчки в различни области е инвестиция, която в крайна сметка може да доведе до по-малки разходи и по този начин — до икономии. Освен това е необходимо да се оказва подкрепа на потенциалните доставчици, и по-специално на МСП и социалните предприятия, да представят оферти за договори за обществени поръчки в областта на кръговата икономика.

4.4.   Популяризиране

4.4.1.

От жизненоважно значение е да се популяризира идеята за КОП или чрез по-широко осведомяване за добри примери и практики, или евентуално чрез други управленски действия като промоционални кампании или когато е уместно, обществени инициативи и инициативи за обучение, които ЕИСК би могъл да подкрепи и организира. Освен квалифицирани възложители, кръговите обществени поръчки изискват отговорни вземащи решения лица, информирани потребители, ръководители на договори и ангажирани доставчици, които могат да отговарят на нови нужди. Пилотните проекти предоставят идеална възможност за публичните купувачи да изградят капацитет, да повишат осведомеността и да катализират пазарните промени чрез предоставяне на реални бизнес възможности. Бъдещите европейски потоци на финансиране би трябвало да продължат да подкрепят иновативни пилотни КОП, които насърчават ученето чрез практика и предоставят възможности за увеличаване на мащаба и възпроизвеждане.

4.4.2.

От 2010 г. насам Комисията е събрала 189 вдъхновяващи примера за ЕОП. Още 12 ще бъдат подготвени през 2021 г. Голяма част от тях показват и ЕОП. Това би могло да доведе до увеличаване на усилията за насърчаване на добрите практики, които са разпространени във всички държави членки (12).

4.4.3.

Платформата на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика беше стартирана като съвместна инициатива от Европейската комисия и ЕИСК през март 2017 г. Тя обединява заинтересованите страни, които упражняват дейност в областта на кръговата икономика в Европа, и улеснява обмена на добри практики, знания и поуки, които са извлечени във връзка с кръговата икономика (13) (14).

4.4.4.

Някои държави имат национални награди за обществени поръчки и обикновено те включват критерии, свързани с екологосъобразни/новаторски/социални обществени поръчки. ЕИСК предлага създаването на европейска награда за обществени поръчки.

4.4.5.

Институциите на ЕС също би трябвало да дават пример, като провеждат КОП и показват това с конкретни казуси, за да подчертаят възможностите и ползите, достъпни за всички публични купувачи. Като цяло всички оферти трябва да включват критерии за ЕОП.

---

(1)  https://ec.europa.eu/growth/single-market/public-procurement_en.

(2)  През 2017 г. Европейската комисия публикува полезна брошура по този въпрос: https://ec.europa.eu/environment/gpp/pdf/cp_european_commission_brochure_en.pdf

(3)  Вж. Плана за действие на Комисията за кръговата икономика; становището на ЕИСК относно „Нов план за действие за кръговата икономика“ и доклада по собствена инициатива на Европейския парламент.

(4)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 94.

(5)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020XC0401(05)&from=BG.

(6)  Ще бъде посочено в ръководството на ЕК за социално отговорни покупки, което е в процес на изготвяне.

(7)  #webuysocialeu — YouTube.

(8)  Разходи по време на жизнения цикъл — ЕОП — Околна среда — Европейска комисия (europa.eu).

(9)  Преследване на социални цели чрез обществени поръчки | EASME (europa.eu)

(10)  https://ted.europa.eu/TED/browse/browseByMap.do.

(11)  Международен съвет за местни екологични инициативи (https://iclei-europe.org).

(12)  Вж. https://ec.europa.eu/environment/gpp/case_group_en.htm.

(13)  Вж. https://circulareconomy.europa.eu/platform/en/good-practices.

(14)  Добър пример за план за обществени поръчки на местно равнище е планът от Амстердам https://mk0mraduurzaamnh901f.kinstacdn.com/wp-content/uploads/2020/01/MRA_CirculairInkopen_ENGdef01.pdf.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Не може да има Зелен пакт без социален пакт“

(становище по собствена инициатива)

(2021/C 341/03)

Докладчик:

Norbert KLUGE

Решение на Пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	11.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	213/3/12

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Държавите, дружествата и гражданите трябва да се справят заедно с бързо променящи се и основни предизвикателства. Те трябва да поемат обща отговорност, така че никой да не бъде пренебрегнат. Възстановяването трябва да се основава на „защита на човешките и социалните права, демократичните ценности и принципите на правовата държава, отключване на пълния потенциал на единния пазар, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г.“ (1). ЕИСК подчертава факта, че Европейският съюз трябва да играе водеща роля в този процес, включително в световен мащаб.

1.2.

Преходът към по-екологосъобразни и по-устойчиви икономически парадигми ще доведе до високи икономически разходи, носещи риска от увеличаване на социалното неравенство и подкопаване на социалното сближаване (2). Няма да има „Зелен пакт“ без интегриран „социален пакт“. Има няколко основни политически компонента, необходими за гарантиране на тясна връзка между Зеления пакт и социалната справедливост.

1.3.

Насърчаването на заетостта и уменията, плавният преход и динамичният социален диалог са безспорно важни елементи. При все това социалният пакт като съществена част от един нов Зелен пакт със сигурност не е свързан само с „работата“. Той се отнася до доходите, социалната сигурност и фискалната подкрепа за всички, които се нуждаят от такава, включително тези, които изобщо нямат достъп до работа. Включването на всички участници от гражданското общество трябва да бъде съвместно усилие и обща грижа дори в процеса на вземане на решения на дружествата, т.е. трябва да се обърне внимание на включването на най-уязвимите групи.

1.4.

Дружествата трябва да допринасят за изпълнението на Зеления/социалния пакт в рамките на своите конкретни способности. Разбира се, те трябва да запазят целта да са печеливши и конкурентоспособни. Същевременно те могат да играят по-важна роля в управлението на своя конкретен принос, така че Зеленият пакт, плановете за възстановяване и устойчивост и промишлената трансформация да бъдат успешни и социално полезни. Това включва насърчаването на предприемачеството и специалната роля на МСП, както и ролята на предприятията от социалната икономика, които би трябвало да бъдат разглеждани като допълващи участници в свързването на регионалните и местните пазари на труда с индустриалната промяна.

1.5.

Основен елемент на подобен подход е силният и насочен към бъдещето социален диалог (3). Той ще подкрепи и едно по-открито корпоративно управление, което е ориентирано към участието. Въпреки че ефективното вземане на решения е една от ключовите предпоставки за успеха на дружествата и техните управителни съвети трябва да запазят гъвкавостта си, за да балансират интересите на отделните заинтересовани страни, социалният диалог може да играе конструктивна роля за подобряване на качеството на процеса на вземане на решения в дружествата, както се потвърждава от много емпирични проучвания. Стремежът е посредством гласа на работниците (4) да се постига положителна дългосрочна промяна в дружествата, като се използва вътрешното ноу-хау за техните процедури, и по този начин се подобряват управлението на риска и контролът върху спазването на правилата. Това увеличава обхвата на информацията и качеството на решенията, които ще бъдат вземани в управителните съвети.

1.6.

ЕИСК признава разбирането на Европейската комисия по този въпрос, изразено в Плана за действие относно Европейския стълб на социалните права (от март 2021 г.): тъй като Европа преминава от период на реагиране на криза към възстановяване, „(с)оциалният диалог, информирането, консултирането и участието на работниците и техните представители на различни равнища (включително на равнище предприятия и сектори) играят важна роля за оформянето на икономическите преходи и за насърчаването на иновациите на работното място, по-специално с оглед на текущите двойни преходи и промените в сферата на труда“ (5). Комисията препоръчва националните органи и социалните партньори да гарантират, че работниците биват информирани и консултирани, и да насърчават участието на работниците на равнище предприятие с цел стимулиране на иновациите на работното място.

1.7.

Това систематично разбиране за гласа на работниците в процеса на вземане на решения в дружествата по отношение на преструктурирането и иновациите в сферата на труда също би трябвало да бъде взето предвид при реформата на европейския семестър и националните планове за устойчивост. ЕС би могъл да се възползва в по-голяма степен от това при разработването на общата си търговска политика.

1.8.

Въпреки че съществуващата рамка на ЕС за корпоративно управление предоставя насоки за дружествата относно отчитането на различните интереси на заинтересованите страни, устойчивото корпоративно управление изисква по-широко и плуралистично разбиране за това какво трябва да бъде дадено дружество. Като признава същественото значение на акционерите за надзора над дружествата, ЕИСК би желал да се даде стимул за установяване на по-подходящо и ориентирано към заинтересованите страни дружествено право в рамките на корпоративната рамка на ЕС, като систематично се признава гласът на работниците. По-широко споделяни възгледи и ориентиран към бъдещето подход от такъв вид би трябвало да послужи за по-добър отговор на огромните предизвикателства, наложени от изменението на климата и цифровите промени, както и за възстановяването от пандемията от COVID-19. Доброто корпоративно управление би трябвало да се разбира от гледната точка на обществото, като се съчетават „разходите“, до които води устойчивостта за дадено дружество, с ползите за обществото от по-устойчиво корпоративно управление. Наред с ползите за околната среда, те ще включват напредъка към по-приобщаващо общество, по-специално чрез наемане на по-многообразна работна сила.

1.9.

Гласът на всички заинтересовани страни, особено на работниците като съставни елементи на дружеството, трябва да бъде неразделна част от усилията за насърчаване на устойчивите и конкурентоспособни дружества на бъдещето в една здравословна среда. МСП, кооперациите и дейностите на социалната икономика играят важна роля в тази концепция.

1.10.

ЕИСК иска мисленето за рамката на ЕС в областта на икономика да е по-открито и приобщаващо, за да се овластят активните граждани в ролята им на предприемачи, работници и обикновени и произвеждащи потребители и да се даде възможност демократичните и представителните им организации да предвиждат и оформят промяната (6). Освен това дружествата би трябвало да бъдат насочвани в предоставянето на своя принос за едно по-приобщаващо общество. Това е най-ефективният начин за изпълнение на целта на ЕС „никой да не бъде пренебрегнат“.

1.11.

ЕИСК счита, че би трябвало да се насърчават създаването на стойност в дългосрочен план като задължение на изпълнителните директори чрез преследването на дългосрочни интереси и по този начин подобряването на отговорността на директорите към устойчивостта на дружеството. Приносът на работниците чрез подходящи канали също може да има положително въздействие върху дългосрочните корпоративни стратегии и инвестиции. Методи като представителство на работниците на равнището на ръководните органи в много случаи доказа техния положителен принос за дългосрочните корпоративни стратегии и инвестиции (7).

1.12.

Социалното измерение трябва да бъде признато в бъдещата актуализирана промишлена стратегия, а социалните, както и икономическите и екологичните аспекти трябва да се вземат предвид, когато се разработват ключовите показатели за ефективност (КПЕ) с цел по-добро измерване на трансформацията на европейската промишленост и нейната устойчивост в периода след пандемията, които ще бъдат включени в актуализираната промишлената стратегия за ЕС, публикувана от Комисията на 5 май 2021 г. Социалните (включително трудовите), както и икономическите и екологичните аспекти трябва да бъдат разглеждани на равна основа. Освен промишлената политика и финансовите пазари екологичното и социалното измерение на КПЕ също би трябвало да бъдат вземани предвид в счетоводните системи на корпоративното управление и в процеса на вземане на решения и би трябвало да измерват природния (8), социалния и човешкия капитал освен финансовия капитал. Европейското законодателство би трябвало да подкрепи счетоводни стандарти в Европа, които отразяват по подходящ начин действителните социални и икономически разходи.

1.13.

Отчитайки тези съображения, ЕИСК желае да започне политическата дискусия на всички равнища за това как да бъде създадена нова рамка на ЕС за заинтересованите страни. Европейският парламент и предстоящите председателства на Съвета на ЕС трябва да водят дебата за това как взаимодействието между всички заинтересовани групи може да бъде очертано политически, а също така накрая и в подобрена правна рамка на ЕС за заинтересованите страни, която е една от основните предпоставки за дружества, които са благоприятни за климата и издръжливи, икономически успешни, устойчиви в дългосрочен план и същевременно социално отговорни. Тук би трябвало да се включи и обмисляне на поведението на инвеститорите и на капиталовите пазари.

1.14.

За да се предостави възможност за участие на европейско равнище и за да се осигури пряка информация, ЕИСК призовава Европейската комисия и Европейския парламент да предприемат последващи действия по дискусията относно рамкова директива на ЕС за минимални стандарти относно информирането, консултирането и участието на работниците в ръководните органи на дружества в случаите, когато дружествата възприемат дружественото право на ЕС.

1.15.

Високото качество в процеса на вземане на решения на дружеството е от изключителен интерес за всички заинтересовани страни, включително за акционерите. В този дух и воден от целите на ЕС в рамките на Зеления пакт и програмата за възстановяване Next Generation, ЕИСК призовава създателите на политики на ЕС да преосмислят рамката на ЕС за корпоративно управление, включително директивата за акционерите, с цел по-нататъшно подобряване. ЕИСК обаче подчертава значението на оценката на въздействието и придържането към принципите за по-добро регулиране във всички възможни регулаторни действия в това отношение.

1.16.

Макар че отговорностите на всички участници (дружества, власти и гражданско общество) трябва да бъдат ясни, ЕИСК настоява в дебата за по-добра рамка на ЕС за добро корпоративно управление да се постави силен акцент върху връзката с активни политики на пазара на труда и тяхното регионално въздействие, върху ефективни публични служби по заетостта, адаптирани към променящите се модели на трудовите пазари социално-осигурителни системи и върху създаването на подходящи предпазни мрежи по отношение на минималните доходи и социалните услуги за най-уязвимите групи.

1.17.

Следвайки концепцията за добро корпоративно управление за успешен Зелен пакт с приобщаващ социален пакт, ЕИСК насърчава Европейската комисия да включи в работната си програма по-широк модел за заинтересованите страни като еталон за устойчиво корпоративно управление. Дебатът по този въпрос може да се основава на вече приети от ЕИСК и ЕП резолюции, становища и доклади.

2.   Зеленият пакт и възстановяването от COVID-19 като тема на справедливия преход в Европа

2.1.

Европейската регулаторна рамка все още не поставя изцяло на равна нога социалните, екологичните и икономическите цели. Макар „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (9), чиято цел е пренасочване на капиталовите потоци към по-устойчива икономика, включвайки устойчивото развитие в управлението на риска и насърчавайки прозрачността и дългосрочната ориентираност, наистина да се отнася до екологичното, икономическото и социалното измерение на устойчивостта, до момента в единната система за класификация (или таксономия) на устойчивите дейности са определени само критериите за екологично устойчивите икономически дейности, като определянето на социалните критерии е отложено (10). В този контекст Европейската комисия разглежда инвеститорите (а работниците наистина също инвестират в своето дружество) като една от движещите сили за устойчивото развитие и освен това проучва начини как да се дадат повече възможности за влияние на потребителите и други заинтересовани страни в прехода към устойчивост.

2.2.

Последиците от пандемията от COVID-19 за работните места и дружествата са безпрецедентни, като засягат здравето и безопасността, организацията на работата и икономическите и финансовите условия на дружествата и ускоряват тенденциите за корпоративно преструктуриране и цифровизиране, както и поляризацията в рамките на нашите пазари на труда.

2.3.

На фона на тази несигурност европейските политики трябва да доведат до реални подобрения в живота на хората (11). Социалният модел на приобщаващи, плуралистични и демократични общества се нуждае от устойчиво гражданско общество и стабилна и устойчива социална среда, основани на национални политики и интеграция, свързана с работата. В противен случай национализмът и популизмът все повече заплашват да преобърнат демократичните ценности и да подкопаят социалната и политическата стабилност.

2.4.

Съществува реална потребност от разработване на широка концепция за социалното измерение, за да се подкрепи Зеленият пакт, включително всички съответни заинтересовани страни. Този подход би трябвало да обхваща съответните политики на ЕС и на държавите членки, като например за заетост, социална закрила и социално подпомагане, здравеопазване, образование и обучение, с акцент върху най-уязвимите групи в обществото.

2.5.

Държавите — членки на ЕС, би трябвало да насърчават структурните реформи особено в политиките в областта на социалната закрила, заетостта, образованието и обучението, с цел да бъдат по-добре подготвени да се изправят пред предизвикателствата на един справедлив преход. Това означава активни политики на пазара на труда, ефективни публични служби по заетостта, адаптирани към променящите се модели на трудовите пазари социално-осигурителни системи и създаване на подходящи предпазни мрежи по отношение на минималните доходи и социалните услуги за най-уязвимите групи.

2.6.

Устойчивите предприятия трябва да създават конкурентоспособност, перспективи за достоен труд и доходи в издръжливи места и здравословна среда. Това е една от ключовите предпоставки за европейските цели и ценности за осъществяване на прехода към полезен справедлив преход за цялото гражданско общество. По време на преход и криза участието на служителите и заинтересованите страни е важно и може да изгради твърда основа за подпомагане на служителите в рамките на дружествата и обществото и по този начин да се насърчат сигурността и стабилността. Това е от ключово значение за конкурентното предимство на дружеството в едно глобално общество.

3.   Към екологично, социално и икономически устойчиво корпоративно управление

3.1.

Като се зачитат националните различия и различията между предприятията, информирането, консултирането и участието на равнището на ръководните органи е ключов политически въпрос за устойчивите дружества, който е в основата на по-дългосрочното мислене и подобрява качеството на процеса на вземане на решения в рамките на програма за икономически реформи (12). В този контекст „добрата репутация“ на дадено дружество се превръща в конкурентно предимство. Устойчивото корпоративно управление трябва да насърчава дългосрочна и плуралистична насоченост в решенията на дружествата, като същевременно запазва точността, качеството и ефективността на процеса на вземане на решения. Правният интерес на дружествата, към който са обвързани задълженията на директорите, би трябвало да бъде разграничаван от интереса на акционерите, които понякога са склонни да акцентират върху печалбата в краткосрочен план. Един плуралистичен, дългосрочен и устойчив подход би трябвало да включва и интересите на служителите и интересите на други заинтересовани страни.

3.2.

Във връзка с това Европейската комисия предприе някои предварителни стъпки към евентуална законодателна инициатива относно задължителна надлежна проверка. ЕИСК твърдо подкрепя тези инициативи (13).

3.3.

Освен това, в допълнение на показателите за разходи и производителност би трябвало да се обсъди и разработи нова парадигма за предвиждане и управление на промяната като елемент на „добро“ корпоративно управление, което взема предвид и социалните разходи за преструктурирането и промяната и приноса на дадено дружество за едно по-приобщаващо общество. Трябва да се вземат предвид и въздействията върху разпределението на доходите, възрастта и равенството между половете, работните места, качеството и устойчивостта на околната среда и заетостта и социалното приобщаване (14).

3.4.

Социалните въпроси все още не са представени по същия начин в КПЕ за финансовия анализ и оценяването на дружествата. Въпреки че Европейската комисия възложи на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) да разработи европейски стандарт за финансово отчитане, все още не съществува световен стандарт за измерване и оценяване на въздействието за паричното измерване и оповестяването на въздействията на корпоративната дейност. Измерването, паричното изражение и отчитането на въздействието на корпорациите би улеснило дружествата да станат неутрални по отношение на климата.

3.5.

Във връзка с това ЕИСК желае ясен напредък в предстоящия преглед на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация в областта на стандартите за докладване относно социалните и трудовите аспекти на управлението, включително условията на труд, равенството в управителните съвети и заетостта на работниците в неравностойно положение или работниците с увреждания. Цялостната устойчивост на дружествата би трябвало да се измерва и оценява точно.

3.6.

В съответствие с целите на Зеления пакт и целите за възстановяване сега целта на корпоративното управление до момента за генериране на възвръщаемост за акционерите трябва да бъде допълнена и с разбирането за социална и екологична отговорност (15). Затова гарантирането на системни канали за гласа на работниците в процеса на вземане на решения на дружествата е от съществено значение.

3.7.

Както вече беше заявено в становището на Комитета относно „Индустриален преход към екологосъобразна и цифрова европейска икономика“ (16), ЕИСК настоятелно призовава Комисията да укрепи и да развие социалното измерение в адаптираната и актуализирана промишлена стратегия. Това би трябвало да има въздействие и върху ключовите показатели за ефективност (КПЕ), които ще бъдат разработени, като се обърне внимание и на включването на социални показатели. Служителите и представителите на гражданското общество трябва да участват в консултациите относно подходящи КПЕ за измерване на успеха на Зеления пакт както на равнището на промишлеността, така и на дружествено равнище.

3.8.

Заслужава да се обмисли дали правната рамка на ЕС би трябвало да спомогне за определянето на минимален стандарт за задължително информиране, консултиране и участие на работниците чрез подходящи канали, напр. в управителните съвети на дружествата за изразяване на гласа на работниците (17), като се гарантира ранно информиране и консултиране на работниците, както и предвиждане на промените. Въпреки че има положителни резултати в това отношение, е необходимо да се подобрят изпълнението и правоприлагането.

3.9.

Наред с това трябва да се увеличи равенството между половете в ръководните органи на дружествата и на изпълнителни управленски длъжности. Трябва да се предотвратяват заобикалянето или намаляването на участието на работниците в ръководните органи, корпоративният правен инженеринг и изкуствените конструкции като „дружества — пощенски кутии“, създадени с цел избягване на участието на работниците. Участието на работниците в ръководните органи, както е предвидено в законодателството на поне дванадесет държави членки, и обикновено разбирано като участие във вземането на решения, което означава подход за активно разработване и насърчаване на задължителна минимална долна граница за права на участие въз основа на общи европейски минимални стандарти за представителство. Един пример е Директивата за ЕРС, която трябва да съчетава по-добре настоящите реални условия и бъдещите нужди на транснационалното преструктуриране, осъществяване на предоставянето на ЕРС на необходимите ресурси и компетентности и се предвидят санкции за дружествата, които не спазват правилата. Секторните консултации също би трябвало да играят по-активна роля.

3.10.

Социална Европа трябва да се ръководи от общи правила, които гарантират, че корпорациите и техните собственици се придържат към „добро корпоративно управление“. То служи като съществен елемент в един ефективен социален диалог (18). Във връзка с това важна роля ще играе задължителната правна рамка на ЕС относно надлежната проверка и отговорното бизнес поведение с компонент, свързан с участието на работниците.

3.11.

„Интегрирането на участието“ би трябвало да стане хоризонтален структурен елемент във всички европейски законодателни актове и инициативи, които имат въздействие върху условията на труд и живот, за да се насърчават социалната сигурност и растежът.

---

(1)  Предложения на ЕИСК за възстановяване и преструктуриране след COVID-19: към нов обществен модел.

(2)  ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 30.

(3)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14.

(4)  Представителството на интересите на служителите на равнище цех и дружество от работническите съвети и представителите на трудещите се в дружествените ръководни органи винаги взаимодействат по различен начин като функционални еквиваленти на системите за социален диалог и колективно договаряне в конкретния национален контекст. На равнището на ЕС определения на „информиране“ и „консултация“ са дадени в Директивата за Европейски работнически съвети (ЕРС). По отношение на участието в дружествените ръководни органи законодателството на ЕС относно европейското дружество се отнася само за заварените национални разпоредби. Поради тази причина използваме „глас на работниците“ като общо/родово понятие с цел улесняване на общото разбиране на целта на настоящото становище.

(5)  https://ec.europa.eu/info/files/european-pillar-social-rights-action-plan_bg.

(6)  Европейската комисия подготвя инициатива относно предоставянето на възможности на потребителите да предприемат действия във връзка с екологичния преход, която ще обхваща и определени социални елементи. Освен това ще има инициатива за устойчиви продукти, която ще изисква предоставянето на информация относно критериите за устойчивост на определени категории продукти и ще обхваща и социални аспекти.

(7)  Тези аспекти ще бъдат обхванати в предстоящото законодателно предложение на Комисията относно устойчивото корпоративно управление, и по-специално в частта, обхващаща задълженията на директорите. Според Комисията профсъюзите и заинтересованите страни трябва да участват на ранен етап в концептуалната дискусия.

(8)  Европейската комисия вече работи с бизнеса относно осчетоводяването на природните ресурси. Тъй като съществуват различни методи, при текущата работа се правят опити те да бъдат рационализирани и да се разработят общи стандарти за тази цел. Профсъюзите и заинтересованите страни би трябвало да участват в разработването на такива стандарти.

(9)  COM(2018) 97 final.

(10)  Регламент (EС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр.13).

(11)  ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 24.

(12)  ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35.

(13)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 136.

(14)  Например съображенията на съюза „Value Balancing Alliance“ биха могли да помогнат за придаване на повече тежест в балансите на инвестициите в квалифициран персонал. Понастоящем в този съюз работят заедно управителните съвети на няколко големи германски дружества. https://www.value-balancing.com/.

(15)  ОВ C 106, 31.3.2020 г, стр. 1.

(16)  ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 10.

(17)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14.

(18)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета за създаване на съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“

(COM(2021) 87 final — 2021/0048(NLE)

(2021/C 341/04)

Докладчик:

Anastasis YIAPANIS

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 6.5.2021 г.
Правно основание	член 187 и член 188 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Решение на Бюрото	23.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	160/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че крайните резултати от дейността на съвместните предприятия (СП) са изключително важни за бъдещето на европейската икономика. Сега е моментът да мобилизираме всички възможни ресурси и да трансформираме нашата икономика чрез създаване на повече възможности за революционни технологии и устойчиви икономически модели.

1.2.

Взаимодействието и сътрудничеството с други европейски партньорства би трябвало да се съсредоточат върху стратегическите резултати, насочени към постигането на въздействие. Полезните взаимодействия между различните програми за финансиране и политики на Съюза, както и полезните взаимодействия с европейското и националното финансиране, предоставяно на равнището на държавите членки, са от съществено значение, за да се гарантира, че проектите за научни изследвания и иновации (НИИ) оказват възможно най-голямо въздействие.

1.3.

Не е много ясно дали и как европейските партньорства ще бъдат отворени за възможно най-много заинтересовани страни. ЕИСК счита, че дейността на всички съвместни предприятия би трябвало да се урежда от принципите на свободно участие и прозрачност.

1.4.

Участието на социалните партньори и на организациите на гражданското общество е от първостепенно значение за успеха на СП както в качеството им на предоставящи експертен опит, така и като канали за комуникация. ЕИСК призовава за постоянен диалог с гражданското общество в рамките на съществуващите консултативни групи на СП и за включване на съответните социални партньори и организации на гражданското общество (ОГО) в групите на заинтересованите страни на СП.

1.5.

Разнородните правила в рамките на различните СП създават неяснота и ЕИСК призовава за еднакъв подход във възможно най-голяма степен, като се зачита спецификата на всяко СП.

1.6.

ЕИСК изразява безпокойство във връзка с ограничения брой организации, поканени да бъдат частни учредители на някои предприятия. Комитетът призовава за откритост и прозрачност при подбора на асоциираните членове. Съвместните предприятия следва да се стремят да привличат за членство възможно най-много държави членки. Ползата от членството е много ограничена, като се има предвид принципът на открити покани за финансиране. Ето защо следва да се увеличи броят на частните членове в управителните съвети, както е в СП „Чисто въздухоплаване“.

1.7.

Текстът на член 26, параграф 4, буква б) следва да бъде изменен така: „финансовите вноски на членовете и допринасящите партньори в полза на съвместното предприятие за оперативните разходи“. Ролята на допринасящите партньори по отношение на участието в дейностите, управлението, ползата от финансовата вноска и т.н. е неясна.

1.8.

Необходимо е да се гарантира възможно най-голям ефект на ливъридж от финансирането от ЕС и да се насърчават частните вноски, които отразяват капацитета на вносителите. ЕИСК оценява предложението годишните разходи за МСП да бъдат значително по-ниски и подкрепя разпределяне на част от бюджета на СП за дейности на МСП.

1.9.

ЕИСК призовава за точно обяснение на процедурата за изготвяне на работната програма за всяко СП и за включването ѝ в част I от регламента. Крайните резултати от научните изследвания следва да бъдат изцяло достъпни и да се разпространяват до всички заинтересовани страни в ЕС.

1.10.

ЕИСК оценява високо предложението да бъде премахнато задължението за партньорите да докладват недопустимите разходи и намерението да се избягва дублирането на одити.

1.11.

Трябва да се преследват интересите на ЕС и да бъде укрепен капацитетът за иновации на Европейското научноизследователско пространство и на Европа. ЕИСК ясно посочва, че резултатите от научните изследвания на съвместните предприятия следва да бъдат въвеждани в промишлена употреба в ЕС, като се използват европейски технологии.

1.12.

Европейските иновации и патенти следва да бъдат добре защитени от враждебни намерения и икономически шпионаж. Въвеждането на европейския единен патент е задължително, а интелектуалната собственост и патентите са ключов въпрос, но те не се споменават в законодателното предложение на Комисията.

1.13.

ЕИСК приветства задълженията за мониторинг за включването на МСП, на географския състав и ставката на съфинансиране. Следва да бъдат въведени и качествени показатели, като видовете осъществени иновации, предимствата за гражданското общество и броят на новосъздадените работни места.

2.   Въведение

2.1.

Европейската стратегия за възстановяване е много ясна, като в нея акцентът се поставя върху двойния преход — екологичен и цифров, и се разглеждат стратегическите зависимости. Във връзка с това съвместните предприятия имат много важна роля за обединяване на европейския експертен опит от различните икономически сектори, за насърчаване на конкурентоспособността, подобряване на уменията и укрепване на промишлената база.

2.2.

Европейската комисия предлага да бъдат създадени девет съвместни предприятия в рамките на стълб II — „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ на програма „Хоризонт Европа“: „Кръгова биотехнологична Европа“, „Чисто въздухоплаване“, „Чист водород“, „Европейски железопътен транспорт“, „Глобално здравеопазване EDCTP3“, „Инициатива за иновативно здравеопазване“, „Ключови цифрови технологии“, „Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе“ и „Интелигентни мрежи и услуги“.

2.3.

Програмите на всички съвместни предприятия следва да се основават на Европейския зелен пакт (1), Европейската цифрова стратегия (2), целите на ООН за устойчиво развитие (3) и да изразяват целите на актуализирането на промишлената стратегия за 2020 г. към по-силен единен пазар за възстановяване на Европа (4). Те би трябвало да включват социалните партньори и организациите на гражданското общество, МСП, публичните органи и други заинтересовани страни в ЕС. Това не е било така досега.

2.4.

Главната цел на СП е да бъдат стимулирани научните изследвания и иновациите в целия Съюз, като същевременно се ускоряват икономическият, социалният, цифровият и екологичният преход. Съвсем ясно е, че СП имат капацитета да развиват силни публично-частни партньорства, които са в състояние да укрепват водещата роля на ЕС, да увеличават конкурентоспособността и растежа и да събират знания, експертен опит и високи научни постижения от целия Съюз и трети държави. Обменът на знания между различните територии и между гражданите и предприятията е изключително важен.

2.5.

Научните изследвания и иновациите също са изключително важни за устойчивото възстановяване на Европа от пандемията, като гарантират конкурентоспособността на икономиката, създаването на работни места, устойчивия растеж и допринасят за нейната автономност. Само с големи инвестиции в НИИ ЕС ще има предимство на световната сцена. Сега е моментът да мобилизираме всички възможни ресурси и да трансформираме нашата икономика чрез създаване на повече възможности за революционни технологии и устойчиви икономически модели.

2.6.

По отношение на инвестициите в НИИ ЕС изостава спрямо други части на света, особено спрямо САЩ и Азия. Същото важи и за капацитета и скоростта, с които резултатите от НИИ се превръщат в иновативни продукти и услуги. Това е неприемливо в дългосрочен план, а Европа може да стане световен лидер само ако се възползва от импулса, създаден от програма „Хоризонт 2020“. ЕИСК вече предупреди, че „разработените в Европа технологии твърде често се реализират на пазара другаде. ЕС не успява да създаде технологични гиганти. Твърде малко млади водещи иновативни дружества се разрастват, така че да се превърнат в големи предприятия с висока интензивност на НИРД“ (5).

3.   Общи съображения

3.1.

Съвместните предприятия мобилизират европейски, национални и частни средства с цел обединяване на най-важните заинтересовани страни от европейската научноизследователска сфера, включително асоциираните държави. ЕИСК счита, че крайните резултати от дейността на СП са изключително важни за бъдещето на европейската икономика.

3.2.

Дейността на всяко СП би трябвало да се отличава с пълна прозрачност и амбициозни действия, ориентирани към изпълнението на целите. Взаимодействието и сътрудничеството с други европейски партньорства, и по-специално с другите около 120 партньорски инициативи в рамките на програма „Хоризонт 2020“, би трябвало да се съсредоточат върху стратегическите резултати, насочени към постигането на въздействие. Накрая, „полезните взаимодействия между различните програми за финансиране и политики на Съюза, а именно със структурните фондове чрез съвместими регламенти, са от съществено значение за гарантирането на най-голямо въздействие на проектите за НИИ“ (6).

3.3.

ЕИСК оценява намерението на Комисията да отвори европейските партньорства за възможно най-много заинтересовани страни, но не става много ясно дали и как в действителност ще бъде направено това. Частните членове учредители са твърде ограничен брой, докато асоциираните членове трябва да бъдат подбрани от управителния съвет с ограничен брой членове. Не е ясно също така как допринасящите партньори ще бъдат стимулирани да се присъединят към съвместните предприятия. Накрая, ЕИСК счита, че дейността на всички съвместни предприятия би трябвало да се урежда от принципите на свободно участие и прозрачност.

3.4.

ЕИСК посочва, че в част II от регламента се съдържат понякога различни подходи и организационни правила за СП. Необходимо е да се гарантира възможно най-голям ефект на ливъридж от финансирането от ЕС и да се насърчават частните вноски, които отразяват капацитета на вносителите.

3.5.

Що се отнася до балансираното географско представителство, такива организационни правила се въвеждат само за СП „Европейски железопътен транспорт“. Освен това, въпреки че сътрудничеството между съвместните предприятия е изключително важно, това се споменава само във връзка със СП „Чисто въздухоплаване“ и SESAR (Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе).

3.6.

ЕИСК отбелязва също така, че за СП „Чист водород“, „Глобално здравеопазване EDCTP3“, „Интелигентни мрежи и услуги“ и „Ключови цифрови технологии“ не се посочва подборът на асоциирани членове. Освен това в някои случаи те трябва да бъдат одобрени от Комисията, докато в други просто се подбират от управителния съвет. ЕИСК счита, че еднаквите права биха създали повече яснота.

3.7.

ЕИСК изразява безпокойство във връзка с ограничения брой организации, поканени да бъдат частни учредители на някои предприятия. От изключителна важност е достъпността и достъпът до СП да са възможно най-широки. ЕИСК призовава за задълбочен анализ, който да се съсредоточи върху разширяването на предложените членове учредители за всички СП и върху откритостта и прозрачността при подбора на асоциирани членове. Наред с това, за да се гарантира съгласуваност с националните и регионалните политики, съвместните предприятия следва да се стремят да привличат за членство възможно най-много държави членки. Ползата от членството е много ограничена, като се има предвид принципът на открити покани за финансиране. Ето защо ЕИСК счита, че следва да се увеличи броят на частните членове в управителните съвети, както е в случая на СП „Чисто въздухоплаване“.

4.   Специфични бележки

4.1.

Държавите членки имат различни структурни екосистеми за иновации, като успешните научни изследвания и иновации не се развиват еднакво добре. ЕИСК призовава за инвестиции от всички държави членки и за тяхното участие, особено държавите, които имат по-малък напредък. Дейността на СП трябва да бъде синхронизирана с другите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, включително с Механизма за възстановяване и устойчивост (7). На държавите членки би трябвало да се препоръча да изградят структурирани връзки между своите национални планове за възстановяване и стратегическите програми за научни изследвания и иновации на СП и да създават полезни взаимодействия, включително с програмите за финансиране на национално равнище.

4.2.

ЕИСК оценява приноса от бюджета на ЕС в размер на почти 10 милиарда евро. Комитетът счита, че този принос би могъл да бъде увеличен в някои ключови сектори, за да бъдат мобилизирани съществени допълнителни ресурси от частния сектор и от бюджетите на държавите членки. Споразумението от декември 2020 г. по многогодишната финансова рамка относно разпределянето на 5 милиарда евро от NextGenerationEU на програма „Хоризонт Европа“ би трябвало да допълни финансирането на СП, които обхващат тежко засегнатите от пандемията от COVID-19 сектори и тези, които се справят със стратегически зависимости. При все това текстът на член 26, параграф 4, буква б) следва да бъде изменен така: „финансовите вноски на членовете и допринасящите партньори в полза на съвместното предприятие за оперативните разходи“.

4.3.

ЕИСК призовава за повече яснота, прозрачност и предварителен анализ на ползите и разходите във връзка с предложението за създаване на общ бекофис за всички съвместни предприятия, за да се прецени дали има реална добавена стойност и повишаване на ефективността. Освен това ЕИСК очаква, че управлението на бекофиса ще бъде напълно прозрачно за гражданите и предприятията и че ще бъдат използвани най-добрите налични технологии, включително блокови вериги, анализ на големи информационни масиви и т.н.

4.4.

Участието на социалните партньори и на организациите на гражданското общество е от първостепенно значение за успеха на СП. Те би трябвало да участват в пълна степен както в качеството си на предоставящи експертен опит, така и като канали за комуникация, така че напредъкът и крайните резултати да достигат до цялата европейска стопанска общност наред с работниците, потребителите и гражданите. ЕИСК призовава за постоянен диалог с гражданското общество в рамките на съществуващите консултативни групи на СП и за включването на съответните социални партньори и ОГО в групите на заинтересованите страни.

4.5.

ЕИСК счита, че би трябвало да има известни разлики в организацията на СП, тъй като те обхващат различни сектори с различни особености. При все това принципите на свободно участие за всички заинтересовани страни и достъпът на МСП следва да бъдат посочени ясно за всички СП. Понастоящем това не е така. ЕИСК вече посочи, че „въпреки предишните усилия във всички рамкови програми МСП следва да участват по-активно в дейностите, основани на НИИ, и „Хоризонт Европа“ би бил най-добрата възможност за привличането им“ (8).

4.6.

МСП имат общи проблеми и се нуждаят от подкрепа за разширяване на дейността и излизане на международните пазари. ЕИСК оценява факта, че годишните административни разходи за МСП би трябвало да са значително по-ниски от разходите за големи дружества. Не става ясно обаче защо представителите на МСП са включени в някои управителни съвети (напр. СП „Кръгова биотехнологична Европа“, „Чисто въздухоплаване“), а в други не са.

4.7.

ЕИСК счита, че част от бюджета на СП следва да бъде разпределян за дейности на МСП. Този бюджет би трябвало да бъде предоставен възможно най-скоро след създаването на съвместните предприятия и да бъде ясно достъпен на официалния уебсайт на всяко СП.

4.8.

Комисията трябва да гарантира, че наличните средства са общодостъпни за всички желаещи участници, които отговорят на поканите за заявяване на интерес на всички СП, и че приемането на проекти е прозрачно и честно. ЕИСК предупреждава, че е възможно някои организации, които са подкрепяни от членовете учредители на СП, да имат някакъв вид механизъм за преференциален достъп. Това би превърнало програмата в голяма схема за подкрепа под формата на субсидии, което според ЕИСК е напълно неприемливо.

4.9.

ЕИСК призовава за точно обяснение на процедурата за изготвяне на работната програма за всяко СП и за включването ѝ в част I от регламента. Очевидно е, че би трябвало да се избягват ситуации, при които СП финансират научноизследователски програми, които дружествата биха осъществили и без това. Накрая, ЕИСК призовава крайните резултати от научните изследвания да бъдат достояние на всички заинтересовани страни в ЕС.

4.10.

Що се отнася до опростяването, ЕИСК оценява високо предложението да бъде премахнато задължението на партньорите да докладват недопустимите разходи и намерението да се избягва дублирането на одити. Комитетът приветства и премахването на необходимостта от одитиране на разходите за допълнителните дейности — било от СП, или от който и да е друг орган на ЕС.

4.11.

Събирането на възможно най-много чуждестранни заинтересовани страни е важно за успеха на СП. Все пак трябва да се преследват интересите на ЕС и да се укрепва капацитетът за иновации на Европейското научноизследователско пространство и на Европа. ЕИСК ясно посочва, че резултатите от научните изследвания на съвместните предприятия следва да работят за промишлеността в ЕС, като се използват европейски технологии.

4.12.

ЕИСК вече посочи, че „ЕС не може да запази водещата си позиция в иновациите без хора с подходящи умения и без интелигентни политики в областта на интелектуалната собственост. Необходимо е да гарантираме, че европейските иновации и патенти са добре защитени от враждебни намерения и икономически шпионаж. Във връзка с това въвеждането на европейския единен патент е задължително.“ (9). Например през 2019 г. Азия е подала 65 % от световните заявки за издаване на патент. За Европа този показател е 11,3 % (10). Интелектуалната собственост и патентите са ключов въпрос, но за съжаление не се споменават в предложението на Комисията.

4.13.

ЕИСК одобрява член 171, посветен на мониторинга и оценката на дейностите на СП. Комитетът приветства по-специално задълженията за мониторинг за включването на МСП, географския състав и ставката на съфинансиране. При все това ЕИСК предлага думата „периодични“ да бъде заменена с „годишни“ или „двугодишни“, за да се избегнат неясноти. По същата причина Комисията следва да изясни коя служба е отговорна за дейностите по мониторинг.

4.14.

ЕИСК поддържа мнението си, че „интелигентността“ на една социално-икономическа система не може да бъде измерена единствено въз основа на количествени показатели като разходите за научни изследвания или броя на новосъздадените работни места, а трябва да се разгледат и качествени показатели като видовете осъществени иновации и качеството на създадените работни места“ (11).

---

(1)  COM(2019) 640 final.

(2)  COM(2020) 67 final.

(3)  Цели на ООН за устойчиво развитие.

(4)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_1884.

(5)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108.

(6)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 33.

(7)  Регламент (ЕС) № 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(8)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 33.

(9)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108.

(10)  Световни показатели за интелектуалната собственост 2020 г.

(11)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 73

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Съюза в Европейското партньорство в областта на метрологията, осъществявано съвместно от няколко държави членки“

(COM(2021) 89 final — 2021/0049 COD)

(2021/C 341/05)

Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Консултация	Европейски парламент, 17.5.2021 г. Съвет, 5.5.2021 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	11.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	229/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за Европейско партньорство в областта на метрологията, което подкрепя научните изследвания и иновациите в областта на съвременните комуникационни технологии като 5G, интернет на нещата (ИН), интелигентните мрежи и интелигентните домове, автомобилните технологии от следващо поколение, интелигентното производство и др.

1.2.

ЕИСК счита предложението за важна стъпка по пътя към европейска икономика, която се стреми да заеме водеща позиция в промишлеността, технологиите и цифровизацията. Напредъкът в областта на метрологията може да подпомогне усилията за справяне с някои от най-големите предизвикателства пред Европа — от здравеопазването до изменението на климата. Ключът към постигането на тази цел обаче се крие в хармонизацията и трансграничната съвместимост в областта на метрологията.

1.3.

ЕИСК счита, че със силния си акцент върху заинтересованите страни и техните потребности европейските мрежи по метрология (ЕММ) ще допринесат по-ефективно за програмата за научни изследвания и иновации на Европейското партньорство в областта на метрологията.

1.4.

ЕИСК приветства и финансирането на съвместни научноизследователски проекти в тази област, тъй като това несъмнено ще ускори иновациите посредством метрологични решения, капацитет и инфраструктура. Това вероятно ще увеличи възможностите за нови или значително подобрени продукти и услуги, произвеждани или предлагани в ЕС.

1.5.

ЕИСК счита, че ангажирането на заинтересованите страни по веригата за създаване на стойност в областта на метрологията е важно, за да могат нововъзникващите технологии да навлязат във възможно най-голяма степен и да допринесат за справянето с основните предизвикателства пред обществото.

1.6.

ЕИСК счита също така, че засилването на конкурентното предимство на Европа в областта на нововъзникващите технологии и разработването на нови продукти може да се поддържа само ако се възприеме общоевропейски подход към метрологията. Предложението подкрепя тази цел, като не допуска фрагментация при идентифицирането на метрологични решения в Европа

1.7.

ЕИСК подчертава значението на метрологията като неразделна част от иновациите, необходими в подкрепа на икономическото възстановяване в ЕС, както и ангажимента на институтите по метрология да подкрепят съвместните научни изследвания и иновации в областта на метрологията. ЕИСК отбелязва също така, че усъвършенстваната метрология спомага за намаляване на потреблението на енергия и за постигане на целите във връзка с изменението на климата, в съответствие с целите на Next Generation EU.

1.8.

ЕИСК признава ролята, която биха могли да играят подобрените и хармонизирани измервания и стандарти за ефективното функциониране на единния пазар, особено когато гражданите на ЕС разполагат с подходяща информация за предлаганите на единния пазар продукти. Усъвършенстваната метрология спомага за постигането на тази цел, както и за намаляване на трансакционните разходи, свързани с участието в единния пазар.

1.9.

ЕИСК счита, че прецизните стандарти за измерване трябва да бъдат достъпни и разбираеми за всички заинтересовани страни, особено за малките предприятия и потребителите. Това ще донесе значителни ползи за икономиката на ЕС при излизането ѝ от предизвикания от COVID-19 застой и особено при прехода ѝ към по-екологосъобразна и по-цифровизирана Европа, като същевременно ще насърчи доверието по цялата верига на доставките.

1.10.

Накрая ЕИСК изтъква очевидната необходимост от повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС относно значението на метрологията в области като здравеопазването, производството, съвременните комуникационни технологии и безопасността на работниците на работното място.

2.   Контекст

2.1.

Метрологията e наука, изучаваща измерванията по отношение на промишлените стандарти и различните единици на параметрите. Измерванията са жизненоважни за иновациите, тъй като не само оказват въздействие върху качеството, но и влияят на различните технически параметри. Така например в преработвателната промишленост метрологията позволява на дружествата да спазват проектните спецификации на потребителите; да постигат очакваните функционални резултати; и да отговарят на изискванията и стандартите за съответствие.

2.2.

Измервателните техники се развиват непрекъснато, което, наред с бързия технологичен напредък, допълва търсенето на точни и надеждни метрологични продукти. С оглед на това на 23 февруари 2021 г. Европейската комисия публикува предложението си за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Съюза в Европейското партньорство в областта на метрологията, осъществявано съвместно от няколко държави членки.

2.3.

Метрологията беше утвърдена от съзаконодателите като една от приоритетните области за евентуално институционализирано европейско партньорство въз основа на член 185 или член 187 от ДФЕС съгласно Регламента за „Хоризонт Европа“. Настоящото предложение за Европейско партньорство в областта на метрологията се основава на поуките, извлечени от Европейската научноизследователска програма по метрология (ЕНПМ) и Европейската програма за научни изследвания и иновации в областта на метрологията (ЕПНИИМ). Настоящата инициатива обаче е ново партньорство, с което да се посрещнат новите предизвикателства. Тя не е замислена просто като продължение на предишните програми.

2.4.

Чрез участието и ангажираността на партньорите с изготвянето и изпълнението на програма за научноизследователски и иновационни дейности партньорството в областта на метрологията си поставя следните общи цели: а) да се разработи устойчива координирана метрологична система на европейско равнище; б) да се гарантира, че най-усъвършенстваните метрологични средства достигат директно до новаторите в техните екосистеми; в) да се увеличи въздействието на метрологията върху обществените предизвикателства във връзка с прилагането на политиките, стандартите и разпоредбите, така че те да станат пригодни за целта.

2.5.

При изпълнението на горепосочените общи цели партньорството в областта на метрологията си поставя следните конкретни цели: а) до 2030 г. да се изгради нов научноизследователски капацитет в рамките на новите европейски мрежи по метрология, който да е поне равносилен на капацитета на водещите метрологични институти извън участващите в партньорството държави от гледна точка на средствата за калибриране и измерване; б) до 2030 г. да се подпомагат продажбите на нови иновативни продукти и услуги чрез използване и въвеждане на новите метрологични средства в ключови нововъзникващи технологии; в) до 2030 г. да се допринася пълноценно и ефективно за изготвянето и прилагането на специфични стандарти и разпоредби, които да залегнат в основата на публичните политики за справяне с обществените предизвикателства.

3.   Общи бележки

3.1.

Светът е изправен пред икономическа криза, предизвикана от пандемията от COVID-19. Както стана и на други пазари, това доведе до намаляване на темпа на растеж на пазара на промишлена метрология, особено през 2020 г. и 2021 г. Това се дължи на факта, че организациите в повечето от основните генериращи търсене вертикални сектори са или бяха спрели работата си в различни държави, което оказва отрицателно въздействие върху пазара на промишлена метрология. Пандемията от COVID-19 има огромно отражение върху дейността в тази област, а производителите са изправени пред предизвикателството да направят оценка на въздействието. Миналите и настоящите ограничителни мерки, които доведоха до затварянето на производствените съоръжения, оказаха значителен натиск върху промишления сектор.

3.2.

През последните години преди световната пандемия пазарът отбеляза значителен растеж, главно поради нарастващото търсене на услуги за анализ на големи информационни масиви и увеличаващото се търсене на автомобили в бързо развиващите се икономики. В бъдеще обаче световният пазар на промишлена метрология се очаква да нарасне от 9,8 милиарда щатски долара през 2021 г. на 13,2 милиарда щатски долара до 2026 г. Причините за това са все по-широкото използване на облачни услуги при интегрирането на метрологичните данни и нарастващото търсене на метрология в промишлеността. Вторият от тези два фактора ще стимулира значително пазара на промишлена метрология през следващите години, като хардуерният сегмент се очаква да доминира на пазара на промишлена метрология.

3.3.

Европа като фактор от световно значение е изправена пред повишена глобална конкуренция в областта на метрологията от гледна точка на мащаба и насоката на инвестициите, както и на дългосрочния финансов ангажимент за постигане на целите в областта на метрологията. През последното десетилетие САЩ, Китай и Индия увеличиха инвестициите си в метрология съответно с 60 %, 50 % и 52 %. Инвестициите в европейските институти обаче останаха относително статични и не бяха съобразени с новите и все по-важни области на научни изследвания. Очевидното недостатъчно равнище на инвестициите в Европа, съчетано с разпокъсаността на метрологичния капацитет, доведе до разпиляване на усилията, отсъствие на стратегически фокус и относителна неспособност за оползотворяване на потенциалните икономии от мащаба и стратегическо взаимно допълване.

3.4.

През последните години инвестициите в тази област извън ЕС надвишиха тези в ЕС. В САЩ например Националният институт за стандарти и технологии (НИСТ) — който е националният институт по метрология на страната — разполага със сравнително огромен годишен бюджет за своята научноизследователска програма за фундаментални измервания и квантови наука. Същото се отнася и за Националния институт по метрология (НИМ) на Китай с неговата целева научноизследователска програма в областта на метрологията. За сравнение бюджетът на Националния институт по метрология на Германия (PTB), който е най-големият в Европа, покрива едновременно предоставянето на научноизследователски и метрологични услуги на промишлеността и обществото.

3.5.

Световните конкуренти на ЕС правят тези стратегически инвестиции заради нарастващата нужда от метрологични решения за целите на нововъзникващите технологии и разработването на нови продукти. Така например в Азиатско-тихоокеанския регион бързото нарастване на индустриализацията и бързото развитие на технологиите стимулират търсенето на пазара. Повишеното търсене на висококачествени продукти в сектора на производството и автоматизацията в държави като Китай, Индия и други развиващи се икономики на практика подхранва разрастването на метрологичния пазар в тази част на света.

3.6.

Очевидно метрологичният пазар се разраства поради нарасналото търсене на точни и прецизни измервания в множество промишлени отрасли, което води до увеличаване на конкуренцията сред ключовите участници на световния метрологичен пазар, като Carl Zeiss (Германия), Hexagon AB (Швеция), Mitutoyo Corp. (САЩ), Renishaw (Обединено кралство), Nikon metrology (Белгия), Metrology software products Ltd. (Обединено кралство), 3D Digital Corporation (САЩ), Perception Inc. (САЩ), Faro Technologies (САЩ) и др.

3.7.

Метрологичният пазар може да бъде подразделен според вида, продукта и крайния потребител. Според вида той се подразделя на промишлена метрология, научна метрология и законова метрология. Според продукта пазарът се подразделя на координирани измервателни машини (CMM) и оптични дигитайзери, триизмерни скенери, лазерни тракери и др. Според крайния потребител пазарът се подразделя на авиокосмическа промишленост, автомобилостроене, битова електроника, промишленост, енергетика и др. Според региона световният метрологичен пазар се подразделя на Северна и Южна Америка, Европа, Азиатско-тихоокеански регион и останалата част от света. Европа има потенциала да бъде доминиращ участник с нарастващ дял от световния метрологичен пазар и това може да се постигне с по-нататъшен технологичен напредък и инвестиции в научни изследвания.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Надеждните измервания са от първостепенно значение за иновациите в икономиките и обществата: метрологията, като наука за измерването, е жизненоважна за научните изследвания, търговията и промишлеността. Новите обществени предизвикателства и нововъзникващите технологии засилват необходимостта от точност, прецизност и нови средства за измерване. Съвременните комуникационни технологии като 5G, интернет на нещата (ИН), интелигентните мрежи и интелигентните домове, автомобилните технологии от следващо поколение, интелигентното производство и др. зависят от напредъка в областта на метрологията. Затова ЕИСК приветства предложението на Комисията за Европейско партньорство в областта на метрологията.

4.2.

ЕИСК счита предложението за градивен елемент при създаването на европейска икономика, която се стреми да заеме водеща позиция в промишлеността, технологиите и цифровизацията. В него се признава и важната роля, която метрологичната инфраструктура може да играе за иновациите и справянето с някои от най-големите предизвикателства пред Европа — от здравеопазването до изменението на климата. Макар че отделните държави членки и отделните системи може да имат своите специфики, постигането на хармонизация и трансгранична съвместимост в метрологията е важна цел, която ЕИСК напълно подкрепя.

4.3.

Създаването на устойчиви ЕММ в силно конкурентни и бързо развиващи се области, които да могат да се конкурират с водещите световни сили, е от решаващо значение за бъдещето на европейските икономики, а освен това би могло да подпомогне икономическото възстановяване след COVID-19 и последиците от него. ЕИСК счита, че със силния си акцент върху заинтересованите страни и техните потребности ЕММ ще допринесат по-ефективно за програмата за научни изследвания и иновации на Европейското партньорство в областта на метрологията.

4.4.

ЕИСК приветства и финансирането на съвместни научноизследователски проекти, тъй като това несъмнено ще ускори иновациите посредством метрологични решения, капацитет и инфраструктура. Това също така вероятно ще увеличи възможностите за нови или значително подобрени продукти и услуги, произвеждани в ЕС или от дружества от ЕС, установени в трети държави. Освен това финансовата подкрепа за съвместни научноизследователски проекти ще насърчи усилията за увеличаване и координиране на ролята на метрологията в разработването и прилагането на публични политики, основани в по-голяма степен на обективни данни.

4.5.

ЕИСК счита също така, че ангажирането на заинтересованите страни по веригата за създаване на стойност в областта на метрологията е изключително важно, за да могат нововъзникващите технологии да навлязат във възможно най-голяма степен и да допринесат за справянето с основните предизвикателства пред обществото. Европейското партньорство в областта на метрологията ще подкрепя и широк набор от европейски политики, търговията и обществените услуги. Освен това допълнителните възможности за публично-частни партньорства (ПЧП) биха могли да спомогнат да се ускори утвърждаването на Европа като водеща световна сила в научните изследвания в областта на метрологията и да стимулират нови иновативни продукти, отговарящи на новите изисквания за прецизност на продуктите.

4.6.

ЕИСК счита също така, че засилването на конкурентното предимство на Европа в областта на нововъзникващите технологии и разработването на нови продукти може да се поддържа само ако се възприеме общоевропейски подход към метрологията. Настоящото предложение подкрепя тази цел, като се избягва фрагментацията при идентифицирането на метрологични решения в Европа, които биха могли да ѝ отредят място сред водещите световни сили в предоставянето на метрологични услуги в отговор на съществуващите сложни предизвикателства в областта на измерването и новите технологии. Този подход също така подкрепя малките и средните предприятия (МСП), които разчитат на метрологията както в областта на научните изследвания, така и в сферата на услугите за разработването на качествени продукти.

4.7.

ЕИСК подчертава значението на метрологията като неразделна част от иновациите, необходими в подкрепа на икономическото възстановяване в ЕС, както и ангажимента на институтите по метрология да подкрепят съвместните научни изследвания и иновации в областта на метрологията. В основата си метрологията свързва тясно науката и икономическата дейност, тъй като измерването е крайъгълен камък на икономическите операции, оптимизацията на производството, доверието на потребителите и бизнеса и иновациите. Освен това усъвършенстваната метрология позволява на дружествата да разполагат с оптимален производствен капацитет, което води до въглеродна неутралност. Намаляването на потреблението на енергия в промишлеността отговаря на една от основните цели на Механизма за възстановяване и устойчивост и на Next Generation EU. Освен това текущите научни изследвания и иновации в областта на метрологията подкрепят целите както в областта на иновациите, така във връзка с изменението на климата. Важен е и фактът, че напредъкът в областта на метрологията подпомага обществените услуги при прилагането на нормативната уредба много по-ефективно, отколкото сега.

4.8.

ЕИСК вижда и допълнителни икономически ползи от научните изследвания и иновациите в областта на метрологията, а именно ограничаване на неефективността на пазара, намаляване на разходите по сделките и повишаване на цялостната икономическа ефективност. Подобреното и хармонизирано измерване и стандарти биха могли да играят важна роля за ефективното функциониране на единния пазар. Той ще функционира много по-ефикасно или ефективно, ако гражданите на ЕС разполагат с подходяща информация за продуктите, предлагани на единния пазар. Асиметричната информация между купувачите и продавачите е един от най-честите източници на пазарна неефективност, която възниква, когато купувачът не може да определи с висока степен на точност качеството на продукта. Осигуряването на по-усъвършенствано измерване и стандарти ще позволи на купувачите да измерват качеството на продуктите, при положение че има договорени стандарти; така те ще могат да правят разлика между продукти с по-ниско и по-високо качество. Това на свой ред ще елиминира асиметричната информация и ще коригира съществуващата пазарна неефективност, повишавайки по този начин ефективността на единния пазар.

4.9.

Друга пречка пред единния пазар са трансакционните разходи, свързани с участието в икономически обмен. Трансакционните разходи са резултат от това, че информацията между потребителите и производителите е асиметрична и непълна. Това може да бъде преодоляно чрез по-усъвършенствана метрология, като купувачът ще прекарва по-малко време в търсене на стоки, ако е сигурен в качеството на продукта, който купува. Без съмнение стандартното, прозрачно и безпроблемно измерване е от решаващо значение както за клиентите/потребителите, така и за предприятията.

4.10.

Усъвършенстваната метрология на практика помага на производителите да проектират продуктите в съответствие с установен стандарт. Това позволява на производителите да правят по-малко разходи за коригиране на дефекти, така че да отговорят на спецификациите. Това на свой ред улеснява сертифицирането и повишава доверието на потребителите в сертифицирането и показателите на продукта.

4.11.

Друг въпрос, който заслужава внимание, е продължаващата необходимост стандартите и единиците за измерване да бъдат не само точни и прозрачни, но и достъпни и разбираеми за всички заинтересовани страни, особено за малките предприятия и потребителите, които са гръбнакът на икономиката на ЕС. Това не само ще спомогне за преодоляване на посочените по-горе пазарни предизвикателства, но и ще донесе значителни ползи за икономиката на ЕС при излизането ѝ от предизвикания от COVID-19 застой и особено при прехода ѝ към по-зелена и по-цифровизирана Европа, като същевременно ще насърчи доверието по цялата верига на доставките. С оглед на това съображенията, свързани с достъпността, трябва да бъдат основен елемент от всяка стратегия за насърчаване на инвестициите в усъвършенствана метрология.

4.12.

Накрая ЕИСК изтъква очевидната необходимост от повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС относно значението на метрологията. Дружествата разчитат на метрологията за разработването на точни спецификации за качествен краен продукт, който от своя страна да отговаря на търсенето на пазара. Промишлените отрасли използват усъвършенствани измервания, за да увеличат мащаба на производството, включително на ваксини, и да избегнат огромни загуби. Освен това метрологията повишава безопасността на работниците в производствените предприятия. Също толкова важна е ролята на метрологията в подкрепа на нововъзникващи технологии като квантовата технология; затова ЕС трябва да повиши капацитета си за разработване на усъвършенствани метрологични системи и да разчита в по-малка степен на други конкурентни нации.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1628 по отношение на преходните разпоредби за някои видове техника, оборудвана с двигатели с мощност в диапазона между 56 kW и 130 kW, както и над 300 kW, с цел да се преодолее въздействието на кризата с COVID-19“

(COM(2021) 254 final — 2021/0129 (COD)

(2021/C 341/06)

Докладчик:

Christophe LEFÈVRE

Консултация	Европейски парламент, 20.5.2021 г. Съвет, 25.5.2021 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Дата на решението на председателя	20.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	206/1/11

1.   Заключения и препоръки

1.1.

С оглед на предизвиканата от COVID-19 криза, която причини сериозни смущения във веригите на доставки на производителите на извънпътна подвижна техника ЕИСК разгледа предложението за отлагане на някои срокове, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета (1) и впоследствие в Регламент (ЕС) 2020/1040 на Европейския парламент и на Съвета (2).

1.2.

ЕИСК приема със задоволство новото предложение за регламент като подходящ и пропорционален отговор на икономическите последици от кризата с COVID-19.

1.3.

Удължаването с шест месеца на срока за изграждането на извънпътна подвижна техника, оборудвана с „преходни двигатели“, и с девет месеца на срока за пускането на пазара, вместо с дванадесет месеца и в двата случая през 2020 г., е оправдано и балансирано.

1.4.

Въпреки че ЕИСК отново изтъква необходимостта да се допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на качеството на въздуха, той счита също така, че предложението гарантира правилното функциониране на пазара, като същевременно осигурява както икономическото равновесие между заинтересованите страни, така и високо равнище на общественото здраве и на опазването на околната среда.

2.   Основно съдържание на предложението на Комисията

2.1.

С Регламент (ЕС) 2016/1628 се определят нови гранични стойности на емисиите („етап V“) с цел намаляване на емисиите на замърсители на въздуха от двигателите на извънпътната подвижна техника и се предоставя известен срок за извършването на този преход.

2.2.

Пандемията от COVID-19 предизвика сериозни смущения във веригата на доставки, което се отрази върху възможността на производителите на извънпътна подвижна техника да спазят някои от сроковете, наложени по силата на Регламент (ЕС) 2016/1628.

2.3.

Поради това горепосоченият регламент беше изменен с Регламент (ЕС) 2020/1040, в който се предвижда отлагане на определени срокове, които производителите вече не биха могли да спазят, без да понесат сериозни икономически щети поради неочакваните смущения във веригата на доставки. На производителите беше предоставен допълнителен период от дванадесет месеца за производството и пускането на пазара на машини, оборудвани с „преходни двигатели“ с мощност между 56 kW и 130 kW, чието производство трябваше да приключи до 30 юни 2020 г., а пускането им на пазара — най-късно до 31 декември 2020 г.

2.4.

Смущенията във веригата на доставки и производството обаче продължават поради втората и третата вълна на COVID-19 и поради това производителите няма да могат да спазят предвидените за 2021 г. крайни срокове за машини, оборудвани с преходни двигатели с мощност между 56 kW и 130 kW или над 300 kW, без да понесат сериозни икономически щети.

2.5.

Поради това е необходимо горепосочените дати да бъдат отложени, за да се избегне ситуация, в която преходните двигатели, (чийто брой е ограничен) вече няма да могат да бъдат монтирани своевременно в техниката и следователно ще трябва да бъдат бракувани.

2.6.

Въпреки че все още съществуват смущения във веригата на доставки и производството, тe не могат да се сравняват с тези, които преобладаваха през пролетта на 2020 г. Поради тези причини е оправдано удължаване с 6 месеца за производството на техника, оборудвана с тези двигатели, и с 9 месеца за пускането ѝ на пазара, за разлика от удължаването с 12 месеца и в двата случая през 2020 г.

2.7.

Не на последно място, предложеното удължаване ще се прилага и за земеделски и горски превозни средства, оборудвани с преходни двигатели, тъй като те са предмет на разпоредбите за извънпътна подвижна техника по отношение на емисиите на замърсители.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК отново потвърждава многократно изразеното си убеждение, че е безусловно необходимо да се намалят вредните емисии на въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди и прахови частици от двигателите, инсталирани в извънпътна подвижна техника, за да се допринесе за постигането на целите на ЕС по отношение на качеството на въздуха.

3.2.

В становището си относно Регламент (ЕС) 2016/1628 ЕИСК препоръча новият регламент да бъде приет бързо, предвид сериозните опасения за общественото здраве, свързани с наночастиците в резултат на горивните процеси и високото равнище на защита, което може да бъде постигнато чрез прилагане на предложения етап V за двигатели на извънпътна подвижна техника.

3.3.

ЕИСК обаче е наясно, че кризата с COVID-19 предизвика значителни смущения във веригата на доставки и производството, които продължават поради втората и третата вълна, и че в резултат на това производителите няма да могат да спазят предвидените за 2021 г. крайни срокове, без да понесат сериозни икономически щети.

3.4.

Освен това ЕИСК е напълно наясно, че кризата не беше и не можеше да бъде предвидена и че са налице напълно изключителни обстоятелства. Поради това ЕИСК отчита факта, че пандемията от COVID-19 представлява голямо предизвикателство за по-голямата част от европейските икономически сектори.

3.5.

Поради това ЕИСК подкрепя удължаването с 6 месеца за производството на техника, оборудвана с тези двигатели, и с 9 месеца за пускането ѝ на пазара, за разлика от удължаването с 12 месеца и в двата случая през 2020 г.

3.6.

ЕИСК счита, че това е разумна и пропорционална мярка, насочена към гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар, икономическия баланс на заинтересованите страни и високо равнище на общественото здраве и на опазването на околната среда.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. относно изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсители и за одобряването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника, за изменение на регламенти (EС) № 1024/2012 и (EС) № 167/2013 и за изменение и отмяна на Директива 97/68/EО (ОВ L 252, 16.9.2016 г., стp. 53).

(2)  Регламент (ЕС) 2020/1040 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1628 във връзка с неговите преходни разпоредби с цел справяне с въздействието на кризата с COVID-19 (ОВ L 231, 17.7.2020 г., стp. 1).

Становище на Европейския икономически и социален съюз относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта“

(COM(2021) 32 final)

(2021/C 341/07)

Докладчик:

Tomasz Andrzej WRÓBLEWSKI

Консултация	Европейска комисия, 24.2.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване
Приемане от секцията	25.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	158/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта“. Трансформацията след пандемията води до значителна промяна в глобалното равновесие на икономическата мощ. Поради това ЕС следва да действа бързо, за да повиши икономическата устойчивост на Европа.

1.2.

Комитетът споделя оценката на Комисията относно необходимостта от засилване на международната роля на еврото като основен инструмент за подобряване на глобалната позиция на Европа. Същевременно ЕИСК счита, че определянето на амбициозни икономически цели е от съществено значение за укрепването на единната валута, особено с оглед на темпа на промените в световната икономика и настоящата позиция на ЕС по отношение на иновациите, конкурентоспособността и благоприятната нормативна среда. Поради тази причина Комитетът призовава в съобщението да се постави по-силен акцент върху причините за отслабващата международна роля на еврото и за завършването на Икономическия и паричен съюз.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че в съобщението не се взема предвид засилващата се позиция на Китай и препоръчва то да бъде допълнено в това отношение.

1.4.

Завършването на изграждането на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари, което спомага за насочването на спестяванията към инвестиции, е от съществено значение за увеличаването на устойчивостта на ЕС, както се посочва в предишни становища на ЕИСК по този въпрос (1) (2). Комитетът одобрява всички действия, предложени от Комисията (3), и предлага да се въведат мерки, с цел да се подпомогне завършването на структурните промени както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, като например преразглеждане на рамката за икономическо управление, така че тя да бъде ориентирана в по-голяма степен към благоденствието и по-благоприятна за инвестициите (4).

1.5.

Качеството на нормативната уредба има голямо значение за развитието на иновациите. Поради това следва да се постави по-голям акцент върху преразглеждането на правната уредба по отношение на нейното въздействие върху конкурентоспособността на европейските дружества. Освен това ЕИСК счита, че в съобщението не се отчита ролята на университетите и научноизследователските институции по отношение на развитието на иновациите.

1.6.

Комитетът подкрепя напълно предложението за създаване на цифрово евро и за продължаване на емитирането на екосъобразни облигации в евро като средство за повишаване на международната роля на еврото и укрепване на господстващото положение на ЕС в областта на действията във връзка с климата.

1.7.

ЕИСК изразява съгласие, че с развитието на инфраструктурата на финансовите пазари вече няма да е необходимо да се разчита такива критични услуги да бъдат предоставяни от юрисдикции на трети държави (включително доставчици на услуги за данни) и че това ще спомогне за повишаване на устойчивостта на ЕС.

1.8.

Комитетът подкрепя усилията на Европейската комисия да се разработят средства за противодействие на последиците за операторите от ЕС от незаконното извънтериториално прилагане на едностранни мерки от страна на трета държава. Според ЕИСК подобни инструменти могат да допринесат за по-голямата независимост на ЕС като глобален участник. Комисията следва също така да обмисли как да се справи с нарастващата зависимост на ЕС от доставчици на финансови и нефинансови данни извън ЕС.

2.   Контекст на становището

2.1.

Предметът на настоящото становище е съобщението на Комисията от 19 януари 2021 г. относно „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта“. Съобщението е неразделна част от стратегията за подсилване на отворената стратегическа автономност на ЕС (5).

2.2.

Ключовата цел на отворената стратегическа автономност на ЕС е предпазването и задълбочаването на единния пазар като основа за ролята на еврото и за откритостта на ЕС към останалия свят по отношение на търговията и инвестициите.

2.3.

Съобщението разглежда начините, по които ЕС може да подсили отворената си стратегическа автономност в макроикономическата и финансовата област. Основните причини за привеждането в изпълнение на посочената стратегия са следните: — увеличаване на конкурентоспособността на европейската икономика чрез повишаване на международната роля на еврото; — повишаване на устойчивостта на европейската икономика към реални външни сътресения, причинявани от трети държави, или от непреодолима сила; — генериране на нови инвестиции чрез подобряване на регулаторната среда за стопанска дейност, което ще спомогне за смекчаване на социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19, и ще допринесе за развитието на европейската икономика.

2.4.

В съответствие с това съобщение Комисията ще работи за укрепване на международната роля на еврото, подсилване на инфраструктурата на финансовите пазари в ЕС, подобряване на принудителното изпълнение на наложените от ЕС санкции и повишаване на устойчивостта на ЕС спрямо въздействието на незаконното налагане на едностранни санкции от трети държави.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства публикуването на съобщението, в което са включени регулаторни предложения и спомагателни мерки, насочени към увеличаване на дела на еврото в търговията и повишаване на устойчивостта на финансовата система на ЕС.

3.2.

Еврозоната съществува вече над 20 години и се разраства, като приема нови държави членки (при все че очаква присъединяването на нови държави) (6) и поддържа международната репутация на еврото. Същевременно Комитетът отбелязва, че делът на еврото във валутните резерви е намалял от 23 % на 19 % през 2019 г. — „близо до исторически най-ниските си равнища“ (7) — и че според няколко известни икономисти, включително лауреатите на Нобелова награда Joseph E. Stiglitz и Paul Krugman, еврозоната все още не е оптимална валутна зона (8) съгласно концепцията на създателя на тази теория Robert Mundell.

3.3.

ЕИСК отбелязва също така, че ролята на бързо растящата китайска икономика, която придобива все по-голямо значение в световната икономика, заслужава по-широко обсъждане в контекста на засилването на икономическата устойчивост на ЕС. Средният реален годишен темп на растеж на БВП през последните 30 години беше около 10 % в сравнение с около 2 % в ЕС. Пандемията вероятно ще доведе до допълнителни разлики в темповете на растеж на БВП: 4,4 % в ЕС (-6,1 % през 2020 г.) и 8,4 % в Китай (2,3 % през 2020 г.) (9).

3.4.

С разрастването на китайската икономика нараства и ролята на нейната валута в международната търговия и клиринг. В официалните валутни резерви (през третото тримесечие на 2020 г.) делът на щатския долар е бил около 60,5 %, на еврото — 20,5 %, а на китайския юан — 2,1 %. Делът на юана обаче нараства бързо, докато делът на еврото спадна (10). Освен това Китай работи интензивно по своята цифрова валута (като вече я тества в няколко града (11)), изпреварвайки по-голямата част от света (12).

3.5.

Предвид горепосоченото ЕИСК изразява загриженост, че в стратегията не е включен план за действие, който да отчита засилващата се икономическа позиция на Китай, и препоръчва съобщението да бъде допълнено в това отношение.

3.6.

Комитетът подкрепя отправения призив в ключово действие за завършване на изграждането на банковия съюз (13) и постигане на по-нататъшен напредък по изграждането на съюза на капиталовите пазари (14) като средство за поддържане на устойчивостта на ЕС и задълбочаване на икономическия и паричен съюз. ЕИСК отбелязва обаче, че „завършването на ИПС изисква преди всичко силен политически ангажимент, ефикасно управление и по-добро използване на наличните средства“ (15).

3.7.

Комитетът отбелязва, че продължаването на структурните промени с цел гарантиране на по-тесен и съгласуван паричен съюз изисква политически ангажимент, и същевременно предлага съобщението да бъде допълнено с поредица от мерки, които могат да дадат осезаеми резултати: — преразглеждане на рамката за икономическо управление на ЕС, така че тя да бъде ориентирана в по-голяма степен към благоденствието и по-благоприятна за инвестициите (по-специално по отношение на публичния дълг и бюджетните дефицити) (16); — подсилване на изискването държавите членки да координират националните си политики в рамките на европейския семестър и да подобрят съгласуваността на паричната, фискалната и структурната политика (17), особено с оглед постигане на социално сближаване и истинска конвергенция; — извършване на подробен, цикличен анализ на процесите на реална конвергенция между държавите — членки на ЕС, които — заедно със социалното сближаване — са от решаващо значение за динамизирането на единния пазар. Конвергенцията следва да се наблюдава, за да се избегнат по-големи несъответствия, дължащи се на „риска, че настоящият цикъл от подкрепени от държавата мащабни финансови пакети от спасителни мерки би могъл да върне разцеплението „север-юг“, предизвикано от в кризата в еврозоната“ (18).

3.8.

Комитетът изразява съгласие, че нормативната уредба е от решаващо значение за развитието на иновациите, но счита предложените в съобщението действия за недостатъчни. Същевременно ЕИСК отбелязва, че в резултат на Брексит броят на водещите в световен план университети в ЕС, които играят ключова роля за стимулиране на иновациите (19), беше сведен до само няколко сред най-престижните 50 университета в света. Университетите имат решаващо значение за увеличаване на иновациите и за дългосрочната устойчивост на бъдещи икономически сътресения.

3.9.

С оглед на горепосоченото ЕИСК призовава съобщението да бъде допълнено с мерки за: — осигуряване на по-голяма гъвкавост на регулирането на финансовите пазари с цел стимулиране на финансовите иновации в Европа, включително Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II) и Регламента относно бенчмарковете (РБМ) по отношение на търговията със суровини; — намаляване на ограниченията, които налагат непропорционална тежест върху разработването на нови технологии; — увеличаване на разходите за НИРД (особено подкрепата за частни инвестиции в НИРД в целия ЕС) на около 3 % от БВП; — идентифициране и допълнителна подкрепа за европейските интелигентни специализации в областта на ИТ в контекста на цифровата трансформация; — идентифициране на регионалните центрове за иновации в ЕС и оказването на пряка подкрепа на равнището на ЕС, като същевременно се дава предимство на частните инвестиции в иновации, например чрез увеличаване на равнищата на изискването за частно съфинансиране.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Укрепване на международната роля на еврото

4.1.1.

Според съобщението увеличаването на значението на еврото в международната търговия, инвестициите и плащанията води до много ползи, като например по-голяма парична автономност, по-силно предаване на въздействието на паричната политика, по-ниски разходи за извършване на сделките и намаляване на ценовите сътресения.

4.1.2.

ЕИСК подкрепя продължаването на емитирането на облигации в евро. Въпреки че разбира ползите от тези мерки, ЕИСК призовава стратегията за укрепване на еврото да се основава на укрепването и разширяването на икономическата зона на еврото в допълнение към емитирането на общ дълг (20). Заради кризата с COVID-19 „до 2026 г. ЕС ще издаде нови дългови ценни книжа в размер на близо 1 трилион евро.“ (21) Въпреки това „наличието на високи равнища на държавен дълг като дял от БВП може да създаде трудности по отношение на издръжливостта“ (22). За да се преодолее това, европейската финансова система следва да стане „по-издръжлива чрез завършване на изграждането на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари“ (23). ЕИСК препоръчва да се възстанови високата позиция на еврото по отношение на ценните книжа с фиксиран доход отпреди финансовата криза от 2008—2009 г. (24).

4.1.3.

Затова Комитетът призовава някои от компетентностите на националните финансови надзорни органи да бъдат прехвърлени на равнището на ЕС, като се създаде обща нормативна уредба за създаването на банков съюз и съюз на капиталовите пазари (25). ЕИСК счита, че следва да се даде възможност за пълно движение на капитали в рамките на ЕС, така че в крайна сметка всеки гражданин или МСП да може да се възползва от финансовите услуги на всяка финансова институция, подлежаща на съвместен финансов надзор от ЕС (26). Всяка нова уредба, свързана с изграждането на СКП, следва да бъде тествана (27), с цел да се провери дали отговаря на критерии като: повишена конкурентоспособност и иновации (по-специално по отношение на цифровия преход), принос към екологичния преход и стабилност на финансовите пазари.

4.1.4.

Освен това следва да се предприемат стъпки за засилване на присъствието на еврото в резервите на централните банки на различни държави чрез споразумения за суап, както и за подпомагане на сключването на големи международни договори за европейските дружества (изпълнявани извън ЕС) чрез клиринга им в евро.

4.1.5.

За да се увеличи ролята на еврото в световната икономика, е необходимо да се повиши конкурентоспособността на стоките и услугите от ЕС. За тази цел са необходими инвестиции в образованието и в научноизследователската и развойната дейност.

4.1.6.

Съгласно ключово действие 6 Комисията и ЕЦБ ще разгледат съвместно широк набор от политически, правни и технически въпроси, произтичащи във връзка с евентуалното въвеждане на цифровото евро.

4.1.7.

Комитетът подкрепя идеята за цифрово евро. Според ЕИСК обаче цифровото евро следва да се въведе не само чрез ЕЦБ, а чрез централните банки от Евросистемата (28) (и всички надзорни институции) (29).

4.1.8.

Тази нова система за сетълмент следва да отчита изискванията за неприкосновеност на личния живот съгласно законодателството (особено Петата директива относно борбата с изпирането на пари). Правилно проектирано цифрово евро би могло да подкрепи използването на еврото извън еврозоната и да отслаби ролята на щатския долар (а в бъдеще и на цифровия юан), особено в международните трансакции и трансакциите на дребно (30).

4.1.9.

ЕС е лидер на световния пазар на екосъобразни облигации. През 2019 г. почти половината от емисиите му са били в евро (31) и той има силни позиции и сред резидентите извън еврозоната. (32) ЕИСК приветства предложението за въвеждане на нови екосъобразни финансови инструменти (33), с цел да се подкрепи Европейският зелен пакт. (34) Това ще даде възможност на ЕС да продължи и да развива ролята си на световен лидер в действията в областта на климата (35).

4.2.   Повишаване на устойчивостта на инфраструктурата на финансовите пазари на ЕС и свързаните с тях доставчици на критични услуги

4.2.1.

В съобщението се подчертава, че е важно ЕС да развие своята инфраструктура на финансовите пазари и да повиши нейната устойчивост, така че да не се налага да се разчита такива критични услуги да бъдат предоставяни от юрисдикции на трети държави. Комисията следва също така да проучи как да се предотврати зависимостта от доставчици на финансови и нефинансови данни извън ЕС. Новата основана на цифровото евро система за сетълмент може да се използва за подкрепа на търговията с партньори, на които трети държави са наложили едностранни санкции, и чрез блокиране на използването ѝ от санкционирани държави или лица (въз основа на информация от базата данни на хранилището за обмен на информация за санкциите).

4.2.2.

ЕИСК припомня също и опита в началото на пандемията от COVID-19, когато повишеният интерес към долара и смущенията на репо пазара в САЩ направиха рефинансирането на операциите в щатски долари все по-трудно и скъпо за финансовите институции извън САЩ. Може да се помисли и за използване на Европейския механизъм за стабилност като пул за ликвидност в евро, който да бъде достъпен и за големи финансови институции. Нуждаем се от ясна пътна карта за промените в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и развитието на съюза на капиталовите пазари.

4.2.3.

ЕИСК изразява съгласие по принцип с мерките, които водят до подсилване на отворената стратегическа автономност на ЕС, включително по отношение на повишаването на устойчивостта на инфраструктурата на финансовите пазари на ЕС. От друга страна, Комитетът отбелязва, че при определени условия такива мерки може да доведат до нежелани политически последици.

4.3.   Укрепване на прилагането и принудителното изпълнение на санкциите на ЕС

4.3.1.

За да се повиши ефективността на санкциите на ЕС, е необходимо да се гарантира, че те се прилагат и изпълняват по еднакъв начин. Дъщерните дружества на дружества извън ЕС се възползват от правните пропуски, за да заобикалят забраните, което води до нарушения на единния пазар.

4.3.2.

ЕИСК приветства предложенията, насочени към засилване на способността на ЕС да прилага еднакво санкциите и да изразява единна позиция.

4.3.3.

Комитетът подкрепя също усилията на Европейската комисия да се разработят средства за противодействие на последиците за операторите от ЕС от незаконното извънтериториално прилагане на едностранни мерки от страна на трета държава. ЕИСК подчертава обаче необходимостта да се разработят механизми, за да се гарантира консенсус между държавите членки относно обекта на самите санкции. Според ЕИСК подобни инструменти могат да допринесат за по-голямата независимост на ЕС като глобален участник и да защитят единния пазар от сътресения.

4.3.4.

В същото време следва да се отбележи, че от финансовата криза от 2008—2009 г. финансовият пазар на ЕС подлежи на строга дисциплина, която налага административни задължения на тези, които искат да се възползват от единния пазар на ЕС. Важно е тези разпоредби да се прилагат с необходимата гъвкавост, за да се осигури баланс между разходите и ползите, да се направи оценка на въздействието на новите разпоредби върху европейските финансови дружества (36) и да се адаптира регулаторната тежест и към размера на тези субекти (големи паневропейски банки, финансови институции и стартиращи предприятия в сектора на финансовите технологии) (37).

---

(1)  Становище на ЕИСК относно „Европейска схема за застраховане на депозитите“ (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 21).

(2)  Становище на ЕИСК относно „Пакет за Икономическия и паричен съюз“ (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стp. 28).

(3)  Становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20).

(4)  Становище на ЕИСК относно „Преглед на икономическото управление 2020 г.“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227).

(5)  COM(2021) 32 final.

(6)  COM(2018) 796 final, стр. 2.

(7)  The international role of the euro („Международната роля на еврото“), Европейска централна банка, юни 2020 г.

(8)  Can the European Project be saved? (Може ли да бъде спасен европейският проект?) Лекция на Paul Krugman, 23-та Международна конференция на европеистите, Филаделфия, 14—16 април 2016 г.

(9)  Вж. World Economic Outlook database, април 2021 г., Международен валутен фонд.

(10)  Валутна структура на официалните валутни резерви (COFER), Международни финансови статистики (IFS), Международен валутен фонд, https://data.imf.org/regular.aspx?key=41175.

(11)  Вж. China Launches Digital Renminbi Trials in 11 Cities, Stages Seven Digital Renminbi Lotteries in Year Following Start of Testing („Китай започва тестване на цифровия юан в 11 града, планира седем лотарии в цифров юан през годината след началото на тестването“), China Banking News, 19 април 2021 г.

(12)  Глобален индекс на цифровите валути на централните банки, изготвен от PwC, април 2021 г., https://www.pwc.com/gx/en/industries/financial-services/assets/pwc-cbdc-global-index-1st-edition-april-2021.pdf.

(13)  Становище на ЕИСК относно „Към укрепване на международната роля на еврото“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 27).

(14)  Становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20).

(15)  Становище на ЕИСК относно „Пакет за Икономическия и паричен съюз“ (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стp. 28).

(16)  Становище на ЕИСК относно „Икономическата политика на еврозоната за 2021 г.“ (ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр 12).

(17)  COM(2020) 746 final.

(18)  Eurofound (2020), Upward convergence in the EU: Definition, measurement and trends („Конвергенция във възходяща посока в ЕС: Определение, измерване и тенденции“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, стр. 9.

(19)  Шест според Times Higher Education и само един в QS World University Rankings.

(20)  EU faces barriers to boosting single currency's global status („ЕС е изправен пред пречки за повишаването на световния статут на единната валута“), Financial Times, 19 януари 2021 г.

(21)  COM(2021) 32 final, стр. 8.

(22)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 23).

(23)  Вж. бележки на комисаря Gentiloni на пресконференцията на Еврогрупата, 15 февруари 2021 г., Брюксел.

(24)  Вж. „Fixed income market liquidity“ („Ликвидност на пазарите на активи с фиксиран доход“), Committee on the Global Financial System Papers, № 55, Банка за международни разплащания, януари 2016, стр. 18.

(25)  COM(2020) 590 final и COM(2020) 746 final, стр. 8.

(26)  Становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20).

(27)  Становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20), точка .1.16

(28)  Вж. Report on a digital euro, Европейска централна банка, октомври 2020 г., стр. 7-8.

(29)  Вж. Report on a digital euro, Европейска централна банка, октомври 2020 г., стр. 36—40.

(30)  EU faces barriers to boosting single currency's global status („ЕС е изправен пред пречки за повишаването на световния статут на единната валута“), Financial Times, 19 януари 2021 г.

(31)  Вж. The role of the euro in global green bond markets („Ролята на еврото на световните пазари на екосъобразни облигации“), каре 1, 19-и годишен преглед на международната роля на еврото, ЕЦБ, юни 2020 г.

(32)  Вж. Unleashing the euro's untapped potential at global level („Разгръщане на неизползвания потенциал на еврото на световно равнище“), изказване на F. Panetta, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

(33)  Вж. Основни резултати от видеоконференцията на Еврогрупата, 15 февруари 2021 г.

(34)  COM(2019) 640 final.

(35)  Бележки на Paschal Donohoe след видеоконференцията на Еврогрупата от 15 февруари 2021 г.

(36)  Становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20).

(37)  Становище на ЕИСК относно „Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 27).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС“

(COM (2020) 711 final)

(2021/C 341/08)

Докладчик:	Cristian PÎRVULESCU
Съдокладчик:	Christian BÄUMLER

Консултация	Европейска комисия, 24.2.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Дата на решението на Бюрото	26.1.2021 г.
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	26.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	10.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	201/2/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът приветства новата стратегия, разработена от Комисията. Предложението съдържа ясни ангажименти и в него се поставя категоричен акцент върху въпросите, свързани с прилагането и изпълнението. Това е насока, за която Комитетът винаги се е застъпвал, включително в становището си относно първата стратегия, приета през 2011 г. (1)

1.2.

Оттогава големите социални, икономически и политически промени усложниха защитата на основните права и породиха нови предизвикателства пред настоящите рамки, включително за прилагането на Хартата на основните права. Настоящата пандемия значително увеличава рисковете за здравето, безопасността и благополучието на милиони хора по целия континент. На световно равнище, където ЕС носи основна отговорност за предприемане на действия, положението е още по-лошо.

1.3.

В този контекст институциите на ЕС и държавите членки трябва да действат с ясна визия и по-голям стремеж в подкрепа на основните права. Въпреки че прилагането на Хартата се ограничава до прилагането ѝ съвместно с правото на ЕС, нарастващият набор от регламенти и междусекторната интеграция на политическите области създават все по-голяма възможност за действие. Това развитие вероятно ще има множество последици за гражданското общество, местните общности, социалните партньори и дружествата.

1.4.

За съжаление, след десет години прилагане на Хартата, европейците все още са слабо запознати с нейното съществуване или роля. Организациите на гражданското общество, националните институции по правата на човека и защитниците на правата на човека също я прилагат в недостатъчна степен. Не можем да чакаме още едно десетилетие, за да превърнем посочените в Хартата права в реалност за широката общественост, гражданското общество и публичните институции. Надяваме се, че Европейската комисия ще бъде по-активна при информирането на гражданите, медиите, гражданското общество, социалните партньори и различни други органи относно Хартата, нейното значение, последиците от нея и свързаните с нея инструменти.

1.5.

Всички институции на ЕС трябва да заемат твърда позиция и да предоставят силна подкрепа на всички онези организации на гражданското общество, активисти в областта на правата на човека и журналисти, които са подлагани на физически и словесни атаки, сплашване и тормоз, включително злонамерени съдебни производства, насилие и изказвания онлайн и офлайн, пораждащи омраза. Клеветническите кампании, които засягат надеждността и легитимността на гражданското общество, трябва да бъдат прекратени и следва да се предприемат действия срещу правителствата на тези държави членки, които участват в тях. Налагането на настоящите правила следва да бъде приоритет.

1.6.

Общият капацитет на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека да работят в рамките на Хартата следва да бъде значително засилен чрез приемането на пакет, който включва обучение и трансфер на знания, организационна подкрепа, стабилно и предвидимо финансиране и защита от атаки и негативни кампании. Комитетът има готовност да съдейства за разработването на по-изчерпателен и подробен план в тази връзка, и по-специално чрез своята група „Основни права и правова държава“. Такива усилия следва да бъдат част от всеобхватна европейска стратегия за гражданското общество — стратегия, която ЕИСК счита както за неотложна, така и за необходима (2).

1.7.

Комитетът приветства всеобхватния подход на Комисията за насърчаване и защита на основните ценности, на които се основава ЕС, и взаимното допълване между тази стратегия, плана за действие за европейска демокрация и първия доклад относно върховенството на закона. Той също така предлага включването на плана за действие на ЕС за борба с расизма в цялостния процес на планиране, както и на стратегиите на ЕС за хората с увреждания и за равнопоставеност на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър (ЛГБТИК) лицата. Предизвикателствата, към чието преодоляване са насочени тези планове и стратегии, са често срещани.

1.8.

ЕИСК отново повтаря своите констатации относно икономическите аспекти на върховенството на закона и основните права. Ако не се сложи край на заплахите за върховенството на закона и влошаването на положението с основните права като цяло, е възможно това положение да се отрази отрицателно на взаимното доверие, което е в основата на вътрешния пазар, а оттук и на икономическия растеж в ЕС (3).

1.9.

Комитетът подчертава, че Хартата на основните права включва и социалните права. Прилагането им е от голямо значение за живота на хората. Социалните партньори трябва да участват в тяхната защита на европейско и национално равнище. Социалният диалог следва да бъде засилен и пренасочен към основните права, посочени в Хартата. Като се подновява призивът, който Комитетът отправи в становището си от 2011 г. относно стратегията, следва да се постави по-голям акцент върху дял III — Равенство и дял IV — Солидарност, които са от основно значение за ЕС, за да бъде той един демократичен, основан на ценности Съюз, който се отнася сериозно към своя социален модел и ангажименти.

1.10.

Комитетът приветства факта, че в стратегията се подчертава всеобхватният характер на Хартата и се допълват целенасочените усилия за постигането на по-осезаеми права и ценности на ЕС в области като правата на жертвите и достъпа до правосъдие, равенството и приобщаването, антирасизма и плурализма, социалните права и приобщаващото образование и обучение, икономическите права, правата на гражданите на ЕС и от страни извън ЕС, както и правата на детето. Следва да се обърне специално внимание на въздействието на Covid-19 върху правата, благосъстоянието и интелектуалното и емоционалното развитие на децата. ЕИСК отбелязва също така значението на членовете на Хартата, отнасящи се до икономическата сфера, като свободата на стопанската инициатива и правото на собственост, както и на тези членове, които са свързани с подходящи правни норми.

1.11.

Комитетът подкрепя безрезервно ангажимента на ЕС за насърчаване и защита на правата на човека и ценностите в световен мащаб. Напълно обосновано е, че се подчертават търговските споразумения и тяхното потенциално въздействие върху основните права. Както се посочва в многобройни становища, Комитетът също така обръща внимание на политиката в областта на миграцията и убежището като ключов тест за ангажимента на ЕС за защита на основните права. Следва да се предостави по-активна подкрепа на защитниците на правата на човека по света.

1.12.

Както се посочва в предложението, националните и местните администрации, парламентите на държавите членки и правоприлагащите органи са от основно значение за насърчаването и защитата на предвидените в Хартата права. Не е ясно по какъв начин сътрудничеството ще се различава от това през последното десетилетие на прилагане на първоначалната стратегия. Основна цел на тази стратегия би трябвало да бъде установяването на правилната комбинация от стимули и инструменти, които да мотивират националните и местните институции да бъдат по-ангажирани и проактивни по отношение на защитата на основните права.

1.13.

Комитетът се надява, че ще има съществено подобрение във всички ключови измерения на стратегията: превенция, популяризиране, прилагане и изпълнение. Като не се пренебрегват останалите измерения, би било необходимо да се постави по-голям акцент върху прилагането. Правилното прилагане на Хартата е от съществено значение за поддържането на един функциониращ, основан на ценности Съюз. Прилагането на Хартата също така е задължително. Комисията трябва да предприеме съответните действия и по-настойчиво да открива производства за установяване на нарушение, когато е налице погазване на правата.

1.14.

Комитетът напълно подкрепя определянето от държавите членки на звена за връзка по въпросите на Хартата и предлага те да заемат централно място в правителството или ресорните министерства, участващи в законодателния процес, например министерствата на правосъдието.

1.15.

Предвид голямото въздействие, което пандемията от COVID-19 оказва върху обществото, Комитетът настоятелно призовава в доклада за 2022 г. Комисията да акцентира върху нейното въздействие върху основните права, и по-специално тези, свързани със социално-икономическото благосъстояние, и по този начин категорично да се подчертае, че социалните права са основни права. Би трябвало да се обърне специално внимание на правата, достойнството и благосъстоянието на възрастните хора и хората с увреждания, които по време на пандемията от COVID-19 са в изолация в домове за полагане на грижи.

1.16.

Комитетът предлага всеки фонд (фондовете, обхванати от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) да бъде преглеждан от мониторингови комитети, които включват независими организации на гражданското общество, национални институции по правата на човека и защитници на правата на човека. Всички тези участници от гражданското общество би трябвало да имат думата относно начина, по който се разпределят и управляват средствата. ЕИСК призовава Комисията да вземе предвид препоръките, представени в неговата резолюция относно „Участието на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“, публикувана през февруари 2021 г.

1.17.

Комитетът призовава Комисията да установи и приведе в действие възможности за финансиране за организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, които работят на първа линия в маргинализирани и уязвими общности. Комитетът насърчава държавите членки да приведат в действие програмите за финансиране на гражданското общество и общностните групи, които защитават правата на човека. Разработването на програмите би трябвало да защитава автономността и независимостта на финансираните субекти.

1.18.

Комитетът предлага да се създаде работещ, бърз и ефективен механизъм за идентифициране и докладване на физически и словесни нападения, сплашване и тормоз, включително злонамерени съдебни производства, насилие и изказвания онлайн и офлайн, пораждащи омраза, срещу организации на гражданското общество и защитници на правата на човека. НИПЧ (националните институции по правата на човека) и националните социални и икономически комитети би трябвало да бъдат включени в този механизъм.

1.19.

За да се улесни координацията, Комитетът предлага на държавите членки да създадат национални форуми по въпросите на основните права, в които всички заинтересовани субекти да могат да работят заедно: националните институции по правата на човека, националните органи по въпросите на равенството, омбудсманите, новосъздадените звена за връзка по въпросите на Хартата и други публични органи. Форумите би трябвало да включват организации и защитници на правата на човека. Агенцията за основните права може да оказва съдействие при създаването на тези форуми.

1.20.

Комитетът предлага на Комисията да създаде специална програма за подпомагане с цел да се допринесе за по-висок, по-уеднаквен институционален капацитет на всички НИПЧ (създаване, акредитация и стъпки за осигуряване на съответствие) и да разработи конкретни насоки за държавите членки. Както в случая с други инструменти и програми, ЕИСК препоръчва по-добро и по-широко използване на забележителния експертен опит на Агенцията за основните права. Насърчаваме Агенцията да следи отблизо защитата на социалните права, като продължи сериозната си работа по ключови събития в областта на основните права. Агенцията би трябвало също така да стане по-видима и по-лесно достъпна за широката общественост и за групите и организациите на гражданското общество.

1.21.

Комитетът предлага на Комисията да организира специални консултативни събития и доклади относно конкретни дялове и членове, отворени за принос и изводи от НИПЧ, организации на гражданското общество и защитници на правата на човека. ЕИСК заявява огромната си готовност да си сътрудничи тясно с Комисията при организирането на тези видове редовни заседания с участието на представители на гражданското общество.

1.22.

Комитетът очаква с нетърпение работата на Комисията по кампания за повишаване на осведомеността. Предвид значението и неотложността на тази мярка, би било полезно в тази стратегия да се уточнят допълнително целите, графикът, целевите групи, инструментите, партньорите и предложеният бюджет за кампанията. ЕИСК насърчава Европейската комисия да организира дейности, свързани с Хартата, като част от своята Конференция за бъдещето на Европа и да постави въпросите, свързани с основните права, по-близо до гражданския и обществения дневен ред.

1.23.

Необходими са повече изследвания и консултации, за да се развие разбиране за прилагането на Хартата въз основа на риска и уязвимостта, които е по-вероятно да се срещнат в определени социални групи и регионални общности.

2.   Общи бележки

2.1.   Контекст на становището

2.1.1.

Хартата се прилага за всички мерки от институциите на ЕС. В стратегията на Европейската комисия от 2010 г. за ефективно прилагане от Европейския съюз на Хартата на основните права се подчертава значението на това ЕС да служи за добър пример и се определя начинът, по който Комисията ще гарантира, че той спазва напълно Хартата. Хартата се прилага и по отношение на държавите членки, когато прилагат правото на ЕС.

2.1.2.

Тя даде импулс за ново законодателство на ЕС, с което пряко се защитават и насърчават някои основни права. Ключови примери за това са новите правила относно защитата на данните, равенството между половете, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита, както и правилата относно жертвите на престъпления. Позовавайки се на Хартата, съдебната практика на Съда на Европейския съюз постигна значително развитие в широк кръг от области на политиката.

2.1.3.

Агенцията на Европейския съюз за основните права се превърна в доверен орган на ЕС, предоставящ съпоставими данни и анализ на основните права за подпомагане на работата на институциите на ЕС и държавите членки. Броят на независимите национални институции и органи по правата на човека също се е увеличил значително в ЕС.

2.1.4.

В три държави членки обаче няма НИПЧ (Чешка република, Италия, Малта (4)), в две няма акредитирана НИПЧ (Естония — до акредитацията в края на 2020 г. — и Румъния), а в шест няма НИПЧ със статут А, отговарящ на Парижките принципи на Организацията на обединените нации (Австрия, Белгия, Кипър, Словакия, Словения и Швеция).

2.1.5.

Проведено наскоро проучване на Евробарометър относно осведомеността за Хартата показва, че само 42 % от отговорилите са чували за Хартата и само 12 % наистина знаят какво представлява тя. Шест от всеки десет отговорили желаят да научат повече за своите права и към кого да се обърнат, ако са нарушени техните права съгласно Хартата (5).

2.1.6.

ЕИСК е поел дългосрочен ангажимент да подкрепя правата на човека и защитниците на правата на човека. Комитетът е неразделна част от културата и рамките на основните права, тъй като участва в различни структури и дейности, дава гласност на опасенията на гражданите, гражданското общество и социалните партньори и формулира предложения относно политики и регулаторни предложения с визия, основана на правата. За да засили усилията си, ЕИСК създаде своя собствена група „Основни права и правова държава“ в подкрепа на своята визия и отговорност.

2.2.   Гарантиране на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки

2.2.1.

Комитетът напълно подкрепя предложението на Комисията да покани държавите членки да определят звена за връзка по въпросите на Хартата. Тяхната роля — облекчаване на потока от информация и най-добри практики, свързани с Хартата, и координиране на усилията за изграждане на капацитет в съответната държава — е от основно значение за напредъка на програмата за основните права. В идеалния случай те би трябвало да бъдат поставени в центъра на правителството или ресорните министерства, участващи в законодателния процес, например министерствата на правосъдието.

2.2.2.

Новият подход, приет при изготвянето на годишния доклад относно прилагането на Хартата в ЕС, а именно по-внимателно разглеждане на прилагането на Хартата в държавите членки, е уместен. Комитетът приветства и наблягането на основните права в цифровата ера в новия доклад относно Хартата за 2021 г. Предвид голямото въздействие на пандемията от COVID-19 върху обществото, Комитетът настоятелно призовава Комисията в доклада за 2022 г. да акцентира върху въздействието което тя оказва върху основните права, и по-специално тези, свързани със социално-икономическото благосъстояние. Друг аспект, който трябва да бъде разгледан, е преминаването на правителствата от ЕС към режим на извънредни ситуации, понякога в ущърб на парламентарния контрол и уравновесяването на демократичните правомощия. ЕИСК счита, че мерките за борба с пандемията би трябвало да бъдат напълно демократични, временни и пропорционални.

2.2.3.

Комитетът настоятелно призовава Комисията да започне по-енергични процедури за установяване на нарушение, когато е уместно и когато има нарушение на правото на ЕС.

2.2.4.

Комитетът приветства предложението на Комисията, че за всички програми, подпомагани от фондовете на ЕС, които попадат в обхвата на Регламента за общоприложимите разпоредби („фондове по РОР“), трябва да бъдат въведени ефективни механизми, които да гарантират тяхното съответствие с Хартата, от тяхното създаване до прилагането им. Комитетът предлага всеки фонд да бъде преглеждан от мониторингови комитети, които включват организации на гражданското общество, национални институции по правата на човека и защитници на правата на човека. Това би спомогнало за запълване на пропуските в знанията на органите за прилагане на РОР по отношение на основните права и значително би увеличило капацитета на организациите за защита на основните права да окажат реално въздействие на равнището на обикновените хора.

2.2.5.

Комитетът настоятелно призовава Комисията отблизо да следи степента, в която фондовете на ЕС се използват в съответствие с Хартата, и призовава да бъдат предприети подходящи и обосновани мерки, като например възможно прекъсване или спиране на финансирането от ЕС или финансови корекции, когато неправомерните разходи не са коригирани от държавите. Освен това Комитетът насърчава Комисията да премести нагоре по веригата проверките за съответствие с Хартата във връзка със значителните бюджетни средства.

2.2.6.

Посочената в предложението цел, а именно да се насърчава благоприятна и безопасна среда за организациите на гражданското общество и защитниците на правата в техните държави, включително на местно равнище, e действително необходима. При все това няма ясни указания за това как ще се преследва целта. Комитетът призовава Комисията да установи и приведе в действие възможности за финансиране за организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, които работят на първа линия в маргинализирани и уязвими общности.

2.2.7.

Комитетът предлага да се създаде работещ, бърз и ефективен механизъм за идентифициране и докладване на физически и словесни нападения, сплашване и тормоз, включително злонамерени съдебни производства, насилие и изказвания онлайн и офлайн, пораждащи омраза, срещу организации на гражданското общество и защитници на правата на човека. НИПЧ и националните социални и икономически комитети би трябвало да бъдат включени в този механизъм. ЕИСК има желание и да допринесе за създаването на механизма и да работи с други институции на ЕС за ефективната защита и решения на съответните организации и хора.

2.2.8.

Повече от окуражаващо е да видим ангажираността на Комисията със съгласуването на усилията за осигуряване на защита на демокрацията, върховенството на закона и основните права (6). Комитетът счита, че същите принципи на координация би трябвало да бъдат възпроизведени на национално равнище. Твърде често различните институции и организации — публични и неправителствени — не си сътрудничат в достатъчна степен. По този начин Комисията може да поиска от държавите членки да създадат национални форуми по въпросите на основните права, в които всички заинтересовани субекти да могат да работят заедно: националните институции по правата на човека, националните органи по въпросите на равенството, омбудсманите, новосъздадените звена за връзка по въпросите на Хартата и други публични органи. Форумите би трябвало да включват организации на гражданското общество и защитници на правата на човека.

2.2.9.

Създаването и акредитацията на национални институции по правата на човека и стъпките за гарантиране на тяхното съответствие с Парижките принципи на Организацията на обединените нации (7) би трябвало да бъдат приоритет и за тази цел би трябвало да се осигури по-силна подкрепа. Комитетът предлага Комисията да създаде специална програма за подпомагане с цел да се допринесе за по-висок и по-уеднаквен институционален капацитет на всички НИПЧ.

2.3.   Насърчаване на използването на Хартата като ориентир за институциите на ЕС

2.3.1.

Надяваме се, че проверката на ключови инициативи на Комисията на подготвителния етап на инициативата ще продължи да бъде основна загриженост за Комисията по време на целия процес на вземане на решения. Фактът, че в предложението се подчертава законодателният акт за цифровите услуги и че се извършва работа за гарантиране на спазването на Хартата, е подходяща среда за представяне на широк кръг от въпроси и последици, които спазването поражда.

2.3.2.

Задълбочената подготовка на ключовите инициативи на Комисията е много важна. В същото време тематичното развитие на спазването би трябвало да бъде допълнено с обмисляне и анализ, основани на Хартата, съсредоточени върху различните дялове и членове от нея, както са структурирани в годишния доклад. Един от начините да се постигне това би бил организирането на специални събития и изготвянето на доклади относно конкретни дялове и членове, отворени за принос и изводи от НИПЧ, организации на гражданското общество и защитници на правата на човека. Това би позволило да се натрупат съществени познания относно конкретните членове и правата, които се защитават с тях, и да се създаде по-ясна картина на цялостното въздействие на правото на ЕС и изготвянето на неговите политики върху живота и правата на представителите на широката общественост.

2.3.3.

Както е предложено в точка 2.2.2 по-горе, поради голямото въздействие на пандемията от COVID-19 върху европейското общество, е необходимо да се акцентира върху състоянието на сродните права. Затова бихме насърчили Комисията да подчертае в годишните доклади въздействието на COVID-19 и многобройните кризи, които пандемията предизвика по отношение на защитата на основните права.

2.3.4.

В тази връзка и като се подновява призивът, който Комитетът отправи в становището си от 2011 г. относно стратегията, би трябвало да се постави по-голям акцент върху дял III — Равенство и дял IV — Солидарност, които са от основно значение за ЕС, за да бъде той демократичен, основан на ценности Съюз, който се отнася сериозно към своя социален модел и ангажименти.

2.3.5.

Комитетът подкрепя безрезервно ангажимента на ЕС за насърчаване и защита на правата на човека и ценностите в световен мащаб. Напълно обосновано е, че се подчертават търговските споразумения и тяхното потенциално въздействие върху основните права. Както се посочва в многобройни становища, Комитетът също така обръща внимание на политиката в областта на миграцията и убежището като ключов тест за ангажимента на ЕС за защита на основните права. Той посочва също, че демократичната стабилност и произтичащите от това системи за защита на правата на човека в съседните на Съюза държави са подложени на натиск и би трябвало да се направи повече за тяхната подкрепа. Би трябвало да се предостави по-активна подкрепа на защитниците на правата на човека по света.

2.3.6.

Комитетът насърчава Европейския парламент и Съвета да използват инструментите, които са на тяхно разположение, за да гарантират, че прилагат ефективно Хартата в работата си, със съдействието на Комисията и включването на съответните консултативни европейски органи в подготовката на законодателството. ЕИСК изразява готовност да участва в такъв междуинституционален диалог и работа.

2.4.   Повишаване на осведомеността на хората за техните права съгласно Хартата

2.4.1.

Комитетът очаква с нетърпение работата на Комисията по кампания за повишаване на осведомеността, насочена към по-добро информиране на хората за техните права съгласно Хартата, както и към кого да се обърнат, когато правата им са нарушени. Предвид значението и неотложността на тази мярка, би било полезно в тази стратегия да се уточнят допълнително целите, графикът, целевите групи, инструментите, партньорите и предложеният бюджет за тази кампания.

2.4.2.

Кампанията за повишаване на осведомеността би трябвало да бъде предназначена да допълва други мерки. Препоръчваме да се започне работа с организациите на гражданското общество и органите на държавно равнище, включително с органите на съдебната власт, относно обучението, трансфера на добри практики и комуникацията с обществеността, след като бъде установен минимален институционален капацитет. Горните организации и органи могат да действат като ресурси, като помагат на хората да поставят защитата на основните си права в благоприятна социална и институционална среда.

2.4.3.

В тази връзка кампаниите за повишаване на осведомеността следва да бъдат разработени, за да достигнат до онези, чиито основни права е най-вероятно да бъдат нарушени. Необходими са повече изследвания и консултации, за да се развие разбиране за прилагането на Хартата въз основа на риска и уязвимостта, които е по-вероятно да се срещнат в определени социални групи и регионални общности. Това би спомогнало за насочване на мерките, предприети от различни органи, а също така ще предостави информация за различни инициативи за консултации и участие.

2.4.4.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да организира дейности, свързани с Хартата, като част от своята Конференция за бъдещето на Европа и да постави въпросите, свързани с основните права, по-близо до гражданския и обществения дневен ред.

---

(1)  ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 74. .

(2)  В проучването „The response of civil society organisations to face the COVID-19 pandemic and the consequent restrictive measures adopted in Europe“ („Реакцията на организациите на гражданското общество за справяне с пандемията от COVID-19 и последващите ограничителни мерки, приети в Европа“) (2021 г.), ЕИСК очерта структурните предизвикателства, които разкри пандемията, и начина, по който реагираха организациите на гражданското общество.

(3)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 16.

(4)  Малта постигна значителен напредък и се очаква скоро да създаде своя НИПЧ.

(5)  Специално проучване на Евробарометър № 487b.

(6)  Координацията на равнището на ЕС може да включва Европейската мрежа от национални институции по правата на човека (ENNHRI — ЕМНИПЧ), Европейската мрежа от органи за равенство (Equinet) и Европейската мрежа на омбудсманите (ENO). Ефективността на координацията на национално равнище може да се осигурява от основно ядро от национални институции.

(7)  Парижките принципи на Организацията на обединените нации предоставят международните критерии, спрямо които НИПЧ могат да бъдат акредитирани от Международния координационен комитет на националните институции за насърчаване и защита правата на човека към ООН (GANHRI).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Плана за действие за европейската демокрация“

(COM(2020) 790 final)

(2021/C 341/09)

Докладчик:	Carlos Manuel TRINDADE
Съдокладчик:	Andris GOBIŅŠ

Консултация	Европейска комисия, 24.2.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	26.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	10.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	231/1/8

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява съгласие с Европейската комисия (Комисията) относно необходимостта от предприемане на действия за повишаване на устойчивостта на европейската демокрация. Освен това той гледа на Плана за действие за европейската демокрация като на положителна и необходима мярка, подкрепя като цяло предложените в него мерки и предлага допълнителен акцент и действия в няколко области.

1.2.

ЕИСК счита, че Планът за действие за европейската демокрация е изключително актуален предвид тревожните признаци за подкопаване на върховенството на закона от предизвикателства за нашата демокрация както отвътре, така и от външни фактори.

1.3.

Комитетът е загрижен от опитите в различни държави членки да се използва трудната ситуация, породена от COVID-19, за да се отслаби върховенството на закона. Той счита, че Комисията следва да предприеме политически действия във връзка с това.

1.4.

Поради причините, изложени в следващите три параграфа, ЕИСК препоръчва на Комисията да включи в Плана за действие за европейската демокрация специален стълб за участието на гражданското общество и социалните партньори и насърчаването на демокрацията на труда, като се има предвид, че съществуването на този нов стълб е от съществено значение за развитието, по отношение на което той предлага конкретни предложения в част 6.

1.5.

Според ЕИСК освен вече включените в Плана за действие за европейската демокрация области, насърчаването на европейската демокрация следва да включва насърчаване на демократичното участие на равнището на ЕС, на национално, регионално и местно равнище, участието на гражданското общество и демокрацията във всичките ѝ аспекти и области, включително демокрацията на труда и др. ЕИСК счита, че тези аспекти на упражняването на демокрацията следва да бъдат включени в Плана за действие за европейската демокрация, тъй като всеки от тях има свои собствени предимства, които правят демокрацията по-динамична и устойчива.

1.6.

ЕИСК счита за отрицателен фактът, че ролята на социалния договор за намаляване на неравенствата и насърчаване на последващия ангажимент на европейците към демократичните идеали не е взета предвид в Плана за действие за европейската демокрация и не са включени мерки за нейното укрепване, социалният диалог и колективното договаряне не се признават или подкрепят, нито в плана се отчита приносът на тези измерения за стабилността на европейските демокрации.

1.7.

ЕИСК счита също, че следва да се постави по-силен акцент върху гражданския диалог, който е съществена предпоставка за постигане на най-високо качество на решенията и тяхната ангажираност във всяка демокрация, в съответствие с член 11 от ДЕС. ЕИСК отново отправя препоръката си към Комисията от своето становище SOC/627 (1) за провеждане на годишен Форум на гражданското общество за основните права и принципите на правовата държава.

1.8.

ЕИСК счита, че в Плана за действие за европейската демокрация следва да бъде включена широкообхватна инициатива за насърчаване на образованието в областта на демокрацията и основните права, което е от изключително значение за опазването на демократичните ценности и активното гражданство, по-специално по отношение на младите хора.

1.9.

ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че Планът за действие за европейската демокрация отразява оценката на прилагането от държавите членки- на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, и призовава държавите членки- бързо да я въведат.

1.10.

По отношение на надзора ЕИСК призовава онлайн платформите да станат отговорни и прозрачни и подкрепя разработването на регулаторен механизъм в рамките на законодателния акт за цифровите услуги и законодателния акт за цифровите пазари с цел предотвратяване на дезинформация, изказвания, пораждащи омраза, и манипулации.

1.11.

ЕИСК призовава европейските институции спешно да предприемат предложените стъпки за осигуряване на сигурността и условията на труд на журналисти и за предотвратяване на тормоза както срещу тях, така и срещу други активисти в защита на обществения интерес, които са жертви на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността.

2.   Контекст

2.1.

ЕС се основава на „универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и правовата държава“ (2) и е пространство, в което основните права се защитават от Харта на основните права на Европейския съюз (3).

2.2.

ЕИСК е твърдо убеден в европейските демократични ценности, искрено подкрепя продължаващите усилия на Комисията за опазване и укрепване на тези ценности и повтаря заключенията от предходни свои становища относно демокрацията и принципите на правовата държава (4). Ценността на демокрацията, както и значението на върховенството на закона в нашето общество не трябва да се забравят или обезценяват да бъдат лишавани от своята стойност от гражданите.

2.3.

Историята показа, че демокрацията трябва да се насърчава активно и да се защитава непрекъснато от постоянни атаки. В своите политически насоки за ЕС председателят Ursula von der Leyen определи „тласъка към европейска демокрация“ като една от своите шест приоритетни амбиции (5).

2.4.

Дълбоките политически, социални и икономически промени вследствие на цифровизацията — които пандемията от COVID-19 само ускори — пораждат нови рискове и слаби места, включително подкопаването на традиционните механизми за равни възможности за кандидати в изборни кампании, неконтролирано финансиране на политически участници, тормоз на журналисти, разпространение на невярна информация, както и координирани кампании за дезинформация, кибератаки и много други форми на поведение, които поставят под съмнение почтеността на изборите. Могат да се наблюдават и рискове за медийния и информационния плурализъм, обществения дебат, атаки срещу независимостта на медиите и отслабване на гражданското общество.

2.5.

Пандемията от COVID-19 оказа въздействие и върху качеството на европейските демокрации предвид необходимостта от необичаен отговор на тази извънредна ситуация, свързана с общественото здраве. Венецианската комисия прегледа тези мерки и заключи, че кризата с COVID-19 не следва да се използва като възможност за укрепване на правителствата за сметка на парламентите (6). Тя отбеляза също, че следва да се помисли внимателно, за да се гарантира въвеждането на необходимата регулаторна рамка, както и да се определи до каква степен някои от тези мерки могат да бъдат запазени с продължение на времето.

3.   Планът за действие за европейската демокрация

3.1.

В Плана за действие за европейската демокрация, който считаме за необходим и навременен в ера, в която демокрацията в Европа е изправена пред сериозни предизвикателства, допълнително задълбочени от мерките в отговор на COVID-19, се определят подсилена политическа рамка на ЕС и конкретни мерки, организирани в три стълба: — насърчаване на свободни и честни избори и силно демократично участие, — подкрепа за свободните и независими медии; както и — борба с дезинформацията (7).

3.2.

В предложения План за действие за европейската демокрация се разглежда и даването на възможности на гражданите и на гражданското общество да противодействат на заплахите за демокрацията и върховенството на закона, като това се разглежда като хоризонтален въпрос за всички стълбове.

4.   Общи бележки

4.1.   По отношение на състоянието на демокрацията в Европа и нуждата от Плана за действие за европейската демокрация

4.1.1.

ЕИСК отбелязва със загриженост сериозните предизвикателства за демокрацията и общественото доверие в управляващите институции през последните години, демонстрирани, наред с другото, от: намаляването на избирателната активност; броя на нарушенията на върховенството на закона в няколко държави членки; появата и разпространението на популизъм и изказвания, пораждащи омраза; натиска върху журналисти и дори насилието срещу тях; атаките срещу независимостта и плурализма на медиите; концентрацията на собствеността върху медиите; незаконната намеса в изборните процеси както отвътре, така и отвън в резултат на дезинформация, некоректно финансиране и външно влияние; опитите за отслабване на организираното гражданско общество и участието му във вземането на решения и за обезценяване или дори потискане на социалния диалог, колективното договаряне и демокрацията на труда.

4.1.2.

ЕИСК счита, че Планът за действие за европейската демокрация е положителен и необходим инструмент, и като цяло подкрепя предложените в него мерки, въпреки конкретните коментари, направени в част 5, и предложенията, посочени в част 6.

4.1.3.

ЕИСК изразява съжаление, че в подготовката на Плана за действие за европейската демокрация е бил включен само ограничен процес на диалог, тъй като такъв диалог би увеличил неговата ефективност.

4.2.   По отношение на обхвата и прилагането на Плана за действие за европейската демокрация

4.2.1.

ЕИСК счита, че действията за насърчаване на демокрацията в Европа трябва да включват — но да не се ограничават до — защита на почтеността на изборите, укрепване на свободата и плурализма на медиите и борба с всяка форма на дезинформация и намеса.

4.2.2.

ЕИСК счита, че обхватът на Плана за действие за европейската демокрация следва да бъде разширен и да включва отделен стълб относно значението на активното гражданство, упражнявано посредством участието на гражданското общество (вж. част 6).

4.2.3.

ЕИСК счита, че в Плана за действие за европейската демокрация би следвало да се придаде по-голяма стойност на демокрацията на национално, регионално и местно равнище.

4.2.4.

Също така Комитетът счита, че Планът за действие за европейската демокрация следва да обхваща всички аспекти и области на европейската демокрация, включително демокрацията на труда и структурирания диалог с гражданското общество.

4.2.5.

ЕИСК изразява надежда, че Планът за действие за европейската демокрация ще бъде приложен с оглед на необходимостта ЕС да играе важна роля като модел за насърчаване на демократичните ценности и стандарти, като например за съгласуваността между неговата вътрешна и външна дейност.

4.2.6.

ЕИСК счита, че ЕС следва да предприеме действия за укрепване на устойчивостта на европейските демокрации, на нейния социален договор и на икономическата им конкурентоспособност в съответствие с амбициите на Конференцията за бъдещето на Европа.

4.3.   Интегриране на Плана за действие за европейската демокрация в политиките на ЕС и ефективен мониторинг

4.3.1.

ЕИСК счита, че за да бъде успешен, Планът за действие за европейската демокрация следва да бъде тясно свързан с други продължаващи инициативи на равнището на ЕС, които допринасят за постигането на същите цели, и по-специално с прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз, европейския механизъм за върховенството на закона и прилагането на Европейския стълб на социалните права и на новите стратегии за равенство, и изразява съжаление, че тази връзка не е достатъчно видима. ЕИСК препоръчва връзките между различните планове за действие да станат ясно формулирани и ефективни.

4.3.2.

ЕИСК припомня на Комисията, че в своето становище SOC/627 предложи да се създаде годишен Форум на гражданското общество за основните права и принципите на правовата държава. В съответствие с това предлага в Плана за действие за европейска демокрация да се добави отделна част относно състоянието на демокрацията, включваща въпроса за прилагането на член 11 от Договора за ЕС.

4.3.3.

ЕИСК изразява съжаление, че Планът за действие за европейската демокрация не е придружен от рамка за мониторинг и от съпътстващ модел за измерване на напредъка, както и че за много от мерките не са определени срокове, което затруднява подходящото проследяване на оценката, планирана за 2023 г. ЕИСК предлага да бъде представена подходяща рамка за мониторинг. Важна роля може да играе докладът относно върховенството на закона, както е описано в част 6.

4.3.4.

Като подчертава ролята на силното намаляване на социалните неравенства за укрепването на демокрацията, ЕИСК счита за отрицателен факта, че запазването на социалното сближаване не се споменава в Плана за действие за европейска демокрация като ключов елемент на стабилността на европейските демокрации, нито ролята на социалния договор за придържане към демократичните идеали на европейците, както и необходимостта от действия за запазването и укрепването на този договор. ЕИСК препоръчва това измерение да бъде включено в Плана за действие за европейската демокрация.

4.4.   По отношение на въздействието на цифровизацията върху демократичните общества

4.4.1.

Въздействието на атаките върху демократичния живот се изостря от липсата на регулиране на онлайн платформите — които са концентрирани в много малък брой платформи, използвани в цял свят — както и от действието на техните непрозрачни алгоритми. Механизмите, които се използват за гарантиране на отчетността на тези платформи, са недостатъчни. Гарантирането, че изборните процеси ангажират гласоподавателите, осигуряват плурализъм и са справедливи и прозрачни е въпрос, който засяга всички демократични народи и изисква внимание и действия.

4.4.2.

ЕИСК отново повтаря направеното в становище NAT/794 (8) твърдение, че ЕС следва да приеме политики, които насърчават по-нататъшното интегриране на нашите обществени ценности в цифровата икономика.

4.4.3.

ЕИСК споделя становището, че е необходим по-енергичен подход по отношение на регулирането на онлайн платформите, който да гарантира, че основните участници са отговорни пред обществеността, и да гарантира регулиране от страна на надеждни публични органи.

4.4.4.

ЕИСК приветства предприетите предварителни регулаторни стъпки за търсене на отговорност от онлайн платформите, по-специално много големите онлайн платформи, чрез предложения законодателен акт за цифровите услуги и законодателен акт за цифровите пазари.

4.4.5.

Той също така разглежда оценката и актуализацията на кодекса за поведение във връзка с дезинформацията като важна междинна стъпка за гарантиране на надежден мониторинг на въздействието на дезинформацията, включително по отношение на COVID-19, както и на съответните реакции на онлайн платформите.

5.   Конкретни бележки

5.1.   По отношение на насърчаването на свободни и честни избори и силно демократично участие

5.1.1.

ЕИСК изразява съгласие във връзка с необходимостта от предприемане на действия за гарантиране на прозрачност на политическата реклама и комуникация (параграф 2.1 от Плана за действие за европейската демокрация) и подкрепя приемането на европейско законодателство, което следва да гарантира, че гражданите винаги разполагат с пълна прозрачност по отношение на спонсорираното съдържание от политическо естество на всички равнища на вземане на решения. Националните органи следва да получават цялата необходима информация от социалните мрежи и от други източници, за да бъдат в състояние да гарантират свободни и честни избори на равнището на ЕС, на национално, регионално и местно равнище.

5.1.2.

ЕИСК подкрепя налагането на допълнителни ограничения върху микротаргетирането чрез използването на непрозрачни алгоритми и психологическо профилиране в политическия контекст, което Комисията предлага да проучи в своето законодателно предложение относно прозрачността на спонсорираното политическо съдържание.

5.1.3.

ЕИСК счита свободните и честни избори, които са част от надеждните избирателни системи, за постоянно предизвикателство за всички демократични системи, приветства по-тясното европейско сътрудничество в ЕС по отношение на изборите и призовава Комисията, ЕП и държавите членки да развият и други форми на засилено сътрудничество в тази област, за да се гарантира, че изборите са по-приобщаващи, прозрачни и представителни. Сборникът с най-добри практики следва да подпомогне тези усилия.

5.1.4.

ЕИСК приветства приемането на нов оперативен механизъм на ЕС за подкрепа на устойчиви изборни процеси, организиран и координиран чрез Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите (параграф 2.3).

5.1.5.

ЕИСК споделя изразеното в Плана за действие за европейската демокрация притеснение във връзка с предотвратяването и борбата с външното влияние върху европейските демократични процеси и счита, че е целесъобразно ЕС да налага финансови тежести, чрез съвместни, ясни и категорични санкции, на отговорните за подобна намеса, както и чрез стартирането на съвместна инициатива в областта на киберсигурността.

5.1.6.

ЕИСК счита, че следва да бъде прието определянето на изборните процеси, като например критична инфраструктура, която вече може да се взема предвид при оценката на преките чуждестранни инвестиции (9), както и че оперативният механизъм на ЕС за подкрепа на устойчиви изборни процеси следва да разполага с условията и средствата за функциониране, които да гарантират сигурността на процедурите, включително киберсигурността на изборите, на всички равнища.

5.1.7.

ЕИСК предлага въвеждането на реална прозрачност по отношение на онлайн разпространението на съдържание, която включва одитиране на алгоритми, по-голяма прозрачност в средата за онлайн реклама и прозрачни процеси за популяризиране/премахване на съдържание; предоставяне на правомощия на гражданското общество (представители на академичната общност, учени, журналисти, ОГО) и на независими регулаторни органи в ролята им на фактори за подобряване на отчетността на онлайн участниците; санкциониране на недобросъвестните участници, особено когато са налице многократни усилия за избягване на прозрачност и отгооворност пред обществото.

5.1.8.

ЕИСК изразява съжаление, че в Плана за действие за европейската демокрация насърчаването на демократичната ангажираност и активното участие извън рамките на изборите не е установено като отделен стълб, не е призната ролята на социалния диалог за демократичната стабилност и не са включени конкретни мерки във връзка с това. ЕИСК препоръчва насърчаването на социалния диалог, свободата на сдружаване на предприятията и профсъюзите, колективното договаряне и правото на информация и консултации да бъдат включени в предложения в част 6 нов стълб.

5.1.9.

Що се отнася до вече съществуващите предложения в Плана за действие за европейската демокрация за насърчаване на демократичното участие и активното участие извън рамките на изборния контекст (параграф 2.4), ЕИСК счита, че в плана за действие следва да бъде включена широкомащабна инициатива за насърчаване на образованието в областта на демокрацията и основните права, въпреки че приветства факта, че образованието за гражданство се споменава във връзка с използването на структурните фондове.

5.1.10.

ЕИСК припомня своя призив, отправен в становище SOC/627, за амбициозна стратегия за комуникация, образование и повишаване на осведомеността на гражданите относно основните права, принципите на правовата държава и демокрацията. Тази стратегия следва да включва силен акцент върху активното гражданство.

5.1.11.

ЕИСК препоръчва държавите членки да използват структурните фондове, а самата Комисия да използва фондовете, с които разполага, за подкрепа и укрепване на капацитета на гражданското общество.

5.1.12.

Независимите проверители на факти следва да получат подходящо финансиране, за да могат да извършват дейността си в реално време, както ЕИСК вече препоръча във връзка с плана за действие за борба с дезинформацията (10). Важно е да се укрепи капацитетът на Комисията на европейско равнище,за да може тя да действа по-добре на това равнище и да се подкрепят по-добре действията на държавите членки на национално равнище.

5.1.13.

ЕИСК препоръчва да се направи всичко необходимо, за да се гарантира, че разглеждането на криминализирането на изказвания, подбуждащи към омраза, на европейско равнище (параграф 2.4) не може да се тълкува като ограничаване на свободата на изразяване, и подчертава, че всички инициативи в тази област трябва да бъдат в съответствие с принципа на субсидиарност.

5.1.14.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че в Плана за действие за европейската демокрация се настоява за насърчаване на равенството на всички равнища и участието в политическия живот на жените, ЛГБТИК лицата, младите хора в неравностойно положение, хората с малцинствен расов или етнически произход, хората с увреждания и хората или групите с по-ниска степен на цифрова грамотност или на участие в областта на цифровите технологии.

5.2.   По отношение на подкрепата за свободните и независими медии

5.2.1.

По отношение на безопасността на журналистите (параграф 3.1) ЕИСК изразява загриженост във връзка с признаците, че се поставят ограничения върху свободата на журналистите, включително заплахи за тяхната физическа безопасност, и изразява съгласие, че ситуацията е тревожна. Комитетът счита, че е много важно Комисията да предложи изготвянето на препоръка във връзка с това преди края на 2021 г., и призовава Комисията, ЕП и държавите членки- спешно да предложат ефективни механизми за защита на журналистите, редакционна независимост, многообразие и плурализъм, медийна грамотност, благоприятна среда, която ще гарантира устойчивостта на сектора, както и добри условия на труд за журналистите.

5.2.2.

ЕИСК изразява неодобрението си във връзка с тормоза срещу журналисти и други активисти в защита на обществения интерес под формата на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. ЕС трябва да гарантира, че обхватът на мерките срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, включва журналисти, активисти, членове на профсъюзи, представители на академичната общност, учени в областта на цифровата сигурност, защитници на правата на човека, както и, наред с другото, медийни организации и организации на гражданското общество.

5.2.3.

По отношение на мерките в подкрепа на медийния плурализъм (параграф 3.4) ЕИСК изразява съжаление относно неяснотата в Плана за действие за европейската демокрация във връзка с начина, по който Комисията ще действа за запазване на медийния плурализъм — залегнал в Хартата на основните права — особено по отношение на много важния въпрос за собствеността върху медиите. Необходимо е по-проактивно отношение от страна на ЕС с оглед на констатацията в доклада относно върховенството на закона за 2020 г., че в някои държави членки няма въведена система за гарантиране на прозрачността на собствеността върху медиите или за преодоляване на пречките пред ефективното публично оповестяване на такава собственост. Поради това ЕИСК насърчава Комисията да предложи своето разбиране за това кои са участниците, извършващи дейност на медийните пазари, и кои предпазни мерки и условия благоприятстват плурализма, както и да наблюдава концентрацията на мрежи за разпространение и посредниците, които оказват все по-голямо влияние или определят условията за достъп до медиите и съдържанието, както и техния характер. Обществените консултации относно Плана за действие за европейската демокрация също така показаха, че се спазва налагането на ясни задължения на всички медии и медийни дружества да публикуват подробна информация за тяхната собственост.

5.2.4.

ЕИСК изразява загриженост относно продължаващите опити в няколко държави членки да се използва трудната ситуация, породена от COVID-19, която отслаби медийния сектор, за да се атакува свободата на печата посредством злонамерени, дискриминационни и дори репресивни действия. ЕИСК призовава Комисията да работи заедно с държавите членки за преодоляване на несъответствията, установени в доклада относно върховенството на закона, по отношение на правилата за разпространение на държавната реклама в медиите.

5.2.5.

ЕИСК призовава Комисията да проучи механизмите, използвани за финансиране на медийния плурализъм и за подкрепа на иновациите, журналистите на свободна практика и местните медии. Може да се помисли за оценка на прилагането и ефективността на „сродното“ право на издателите на публикации в пресата в Директивата относно цифровия единен пазар.

5.2.6.

Предвид факта, че крайният срок за въвеждане на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги от държавите членки беше 19 септември 2020 г., ЕИСК настоява Комисията да гарантира, че в Плана за действие за европейската демокрация е отразена оценката на този процес, и призовава държавите членки бързо да въведат тази директива.

5.2.7.

ЕИСК настоява Комисията да анализира възможността да се разреши стриймингът на обществени медии, произвеждан безплатно за всички държави членки, включително, наред с другото, чрез кабелни мрежи и доставчици на стрийминг. Това би била ясна стъпка към многоезичие, по-добро разбиране и сътрудничество и би доближило ЕС до едно общо публично пространство посредством обединяване на хората в многообразието и плурализма.

5.3.   По отношение на борбата с дезинформацията

5.3.1.

ЕИСК изразява съгласие с поставения акцент върху борбата с дезинформацията (част 4) и счита, че е важно да се укрепи сътрудничеството между държавите членки за борба с дезинформацията.

5.3.2.

ЕИСК подчертава значението на законодателния акт за цифровите услуги (параграф 4.2) по отношение на надзора, отчетността и прозрачността на онлайн платформите и подкрепя изготвянето на механизъм за регулиране за предотвратяването на дезинформация.

5.3.3.

ЕИСК счита, че предвид значението на образованието в областта на демокрацията за качеството на демократичния живот (параграф 4.3), Планът за действие за европейската демокрация следва да бъде много по-амбициозен в тази област и да поставя цели и целеви стойности за подпомагане на иновативни проекти и финансиране на инициативи на гражданското общество в тази сфера.

5.3.4.

Механизмите на ЕС следва да подкрепят по-добре сътрудничеството между съответните регулаторни органи за намаляване на риска от разпространение на дезинформация чрез регистрирани в ЕС канали за пропаганда.

5.3.5.

От платформите за онлайн реклама следва да се изисква да представят ежегодни доклади за прозрачност — в идеалния случай на специално определен независим одитен орган. Ежегодните доклади за прозрачност биха могли да включват подробна информация и разяснения относно политики и вътрешни процеси за борба с дезинформацията, критерии за преминаване напред или назад в класирането, механизми за подбор и представяне на съдържание, както и политики за таргетиране и доставяне на реклами, политики относно показването на „точна“ информация (напр. за COVID-19 и за избори) и механизми за обжалване за съдържание, което е премахнато неправомерно. Един независим одитен орган може да бъде под формата на орган на равнището на ЕС, съставен от национални надзорни органи, нов орган на ЕС за одитиране на платформи на социалните медии.

5.3.6.

Тъй като в законодателния акт за цифровите услуги е предвидена възможност за преодоляване на асиметрията между власт и информация от пазачи на цифровия информационен вход като Google и Facebook, които имат основно влияние върху демокрацията, Планът за действие за европейската демокрация следва да осигури основан на права подход към законодателния акт за цифровите услуги.

5.3.7.

Създателите на политики в ЕС трябва да гарантират, че са защитени принципите на свобода на словото, като същевременно приемат законодателство за борба с дезинформацията. По-конкретно, използването на наказателното право за борба с широкомащабната дезинформация поражда риск от създаването на опасно пространство за нарушаване на правата на човека под формата на спонсорирано от държавата сплашване и необосновано преследване на хора с критично мнение.

6.   Предложение за създаване на четвърти стълб в Плана за действие за европейската демокрация: „Насърчаване на активно и демократично участие извън рамките на изборите“

6.1.   Контекст

6.1.1.

ЕИСК счита, че за да се даде дължимата тежест на една ясна стратегия относно активното гражданство в Плана за действие за европейската демокрация, в него трябва да се създаде конкретен стълб. Комитетът счита това за изключително важно за гарантирането на по-безпроблемно възстановяване от настоящата криза и за проправянето на пътя за по-устойчива и стабилна демокрация в Европа.

6.1.2.

Този нов стълб следва да включва насърчаването на социалния диалог, колективното договаряне и гражданския диалог.

6.1.3.

С Договора за Европейския съюз се въвежда важно нововъведение: идеята за гражданско участие в член 11. Повече от 10 години след влизането му в сила обаче възможностите за участие на гражданите в решения извън рамките на изборите все още са далеч по-малко от нуждите, което често води до двойно неудовлетворение — от самите политики и от липсата на възможности за оказване на влияние върху решенията. Във връзка с това ЕИСК припомня своята позиция, изразена в становище SOC/423 (11), че е изключително важно да се разработят предложения за конкретни действия, за да могат институциите на ЕС да предприемат необходимите инициативите относно определянето на подходящите мерки за прилагането на член 11, параграфи 1 и 2 от ДЕС.

6.1.4.

Също така в член 152 от Договора за функционирането на Европейския съюз се посочва, че ЕС трябва да играе роля за признаването и насърчаването на ролята на социалните партньори.

6.1.5.

Във връзка с това ЕИСК предлага създаването на четвърти стълб в Плана за действие за европейската демокрация — „Насърчаване на активно и демократично участие извън рамките на изборите“ — който се очертава в настоящото становище.

6.2.   Насърчаване на култура на активно участие

6.2.1.

Създаване на отворена и благоприятстваща среда за гражданско общество в Европа — Гражданското пространство следва да представлява конкретен стълб/раздел от доклада относно върховенството на закона и следва да му бъде обърнато повече внимание, като тов включва задълбочена оценка на гражданското пространство във всяка държава членка, при която се вземат предвид различните му компоненти, тяхната взаимосвързаност и въздействието им върху политическата система и върху върховенството на закона, — Комисията следва да разработи — въз основа на съществуващото международно право (12) и по-подробните насоки (13) и в сътрудничество с гражданското общество — набор от насоки за опазване и насърчаване на гражданското пространство в ЕС и в неговите държави членки; това следва да включва (1) свободата на сдружаване; (2) правото на извършване на дейност без държавна намеса; (3) свободата на изразяване на мнение; (4) правото на сътрудничество и комуникация; (6) правото на свобода на мирно събиране; (7) правото на търсене и осигуряване на ресурси; (8) задължението за държавна закрила; (9) академичната свобода и (10) благотворителната дейност; важно е да се направи оценка на възможните отрицателни странични ефекти от новото и от действащото законодателство и неговото прилагане (т.е. законодателството относно изпирането на пари и прозрачността следва да бъде пропорционално и основано на риска), — Комисията следва да предвиди лица, които да отговарят за гражданския диалог, и да насърчи държавите членки да укрепят структурите за граждански диалог, като подкрепят създаването им там, където такива все още не съществуват, чрез мобилизиране на европейски фондове, — Програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ следва да бъде достъпна за организациите на гражданското общество на европейско, национално и местно равнище във всички държави членки, включително за активисти в сферата на правата на човека, желаещи да популяризират и опазват основните ценности на ЕС. Финансирането по тази програма следва да покрива оперативни разходи, както и съдебни спорове, изграждане на капацитет, надзорни дейности и сътрудничество на равнището на ЕС, — Програмата „Еразъм+“ следва да предвижда възможност за обмен между организациите на гражданското общество и социалните партньори с цел взаимно обучение и обмен на добри практики.

6.2.2.

Образованието в областта на демократичното гражданство и правата на човека следва да бъде приоритет за ЕС. — Гражданското образование (включително медийната грамотност) на всички равнища, както формално, така и неформално, включено в учебната програма или като извънкласни занимания, във всички държави членки е важна предпоставка за активно гражданство и гражданска ангажираност. Гражданското образование е ключов инструмент в усилията за борба с антидемократичните тенденции, за популяризиране на европейските ценности и за преодоляване на настоящите разделения, — Тъй като сегашните практики се различават значително в целия ЕС, следва да бъде изготвен отделен набор от минимални стандарти или препоръки въз основа на Хартата на Съвета на Европа за образование за демократично гражданство и образование по правата на човека CM/Rec (2010) 7, — Културата на активно гражданство изисква специално внимание, за да се гарантира, че нито един гражданин на ЕС не е изключен и не е изложен на риск от изключване или дискриминация поради незачитане на неговите политически или социално-икономически права.

6.3.   Даване на възможност на гражданите и техните организации да участват реално в процесите на вземане на решения

6.3.1.

ЕС и неговите държави членки следва да подкрепят мобилизирането на гражданите по места и да им дават възможност- да изразяват мнение в цялото им многообразие, като прилагат на практика своето „право на участие в демократичния живот на Съюза“, залегнало в член 10 от ДЕС. ЕС и неговите държави членки следва да предоставят на гражданите средствата за участие в „открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество“ (член 11от ДЕС). ЕИСК следва да изготвя ежегоден доклад по този въпрос.

6.3.2.

Гражданите и техните организации следва да участват пълноценно във формирането на политиките на ЕС. Следва да се гарантира солиден баланс между приноса на различните заинтересовани страни чрез преразглеждане на методологията за консултации с цел включване на повече организации на гражданското общество и социални организации на равнището на ЕС и на национално равнище и чрез използване на потенциала на Европейската гражданска инициатива за определянето на дневния ред от гражданите.

6.3.3.

Разпоредбата в член 11 от ДЕС за „открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество“ във всички области на политиката на ЕС следва да се прилага изцяло. Комисията следва да инициира междуинституционално споразумение относно гражданския диалог с европейското гражданско общество.

6.3.4.

Следва да се гарантира значимо и приобщаващо участие на гражданското общество в Конференцията за бъдещето на Европа във връзка с Плана за действие за европейската демокрация като възможност за обсъждане на начина, по който могат да бъдат подсилени демократичните процеси и активната гражданска ангажираност.

6.3.5.

От държавите членки следва да бъде поискано в плановете им в рамките на многогодишната финансова рамка да разпределят достатъчно ресурси за финансиране на гражданския диалог и за повишаване на капацитета на ОГО за участие във вземането на решения. Комисията следва да включи гражданското участие/гражданската демокрация сред хоризонталните приоритети на своите специфични за всяка държава препоръки.

6.3.6.

Следва да бъде създадена ежегодна проява, обединяваща представители на институциите на ЕС на най-високо равнище и представителни организации/сдружения на гражданското общество, както и представители на секторните диалози и на местните, регионалните, националните и микрорегионалните диалози (транснационални и политики за съседство) за обмен на най-добрите практики и за изготвяне на ежегоден план за укрепване на демокрацията, участието и гражданския диалог. Комисията и ЕИСК следва да играят водеща роля в този процес като организатори.

6.4.   Укрепване на структурите за подпомагане на социалния диалог и колективното договаряне

6.4.1.

Съществува необходимост от действия за насърчаване на демокрацията чрез икономическо и социално сближаване, включително чрез насърчаване на демокрацията на труда. Демокрацията е атакувана също и на това равнище, а пандемията повдигна важни въпроси, които трябва да бъдат разгледани бързо.

6.4.2.

Социалният диалог и колективното договаряне са сред най-добрите примери за демократично функциониране. Диалогът между организациите, представляващи своите собствени интереси и ценности, е структурирано пространство за обсъждане и водене на преговори по въпроси от общо значение, макар и с различни интереси. Взаимното признаване и зачитане между партньори и рационалното търсене на решения на ситуации, проблеми и конфликти са основните елементи на една демократична култура.

6.4.3.

Този стълб следва да включва мерки, които да насърчават тези принципи, като например: — спазване на конвенциите на МОТ от всички държави членки, по-специално основните конвенции, които се отнасят за свободната дейност на профсъюзите, — структуриран процес на информация, консултации и изслушване и окончателен доклад от този процес за всички законодателни инициативи на равнището на държавите членки, — подкрепа за укрепването и, когато е необходимо, създаването на икономически и социални съвети, — определяне на равнището на Комисията — и след приемане от европейските социални партньори — на висш европейски служител, отговарящ за насърчаването и наблюдаването на социалния диалог в държавите членки и в ЕС, който да може д поеме и задълженията за подкрепа н социлния диалог, ако след консултация организациите н гражданското общество се съгласят с това, — организиране на всеки две години на среща на високо равнище за тристранен социален диалог (европейски социални партньори, Комисия и държави членки) за насърчаване и наблюдение на социалния диалог на европейско равнище и на равнището на държавите членки, — приемане на мярка за насърчаване на колективното договаряне в областта на обществените поръчки и достъпа до публични средства, включително европейски средства, изискваща възлагащите работодатели да сключват колективно споразумение или до изготвянето на такова споразумение да осигуряват висококачествени работни места въз основа на приложимите правни регламенти, следвйки приложивото назионално законодателство и практиката, произтичаща от споразуменията между социалните партньори и правителствата на национално равнище. Това ще предотврати социалния дъмпинг и ще осигури лоялна конкуренция, — приемане на програми за обучение на представители на социалните партньори за насърчаване на социалния диалог и колективното договаряне.

---

(1)  ОВ C 282, 20.8.2019 г., стp. 39.

(2)  Преамбюла на Договора за Европейския съюз.

(3)  ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 389.

(4)  Вж. по-специално становищата ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 24; ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39; ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 16.

(5)  https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/political-guidelines-next-commission_bg.pdf

(6)  Венецианска комисия (2020 г.), Interim Report on the measures taken in the EU member States as a result of the Covid-19 crisis and their impact on democracy, the Rule of Law and Fundamental Rights [Междинен доклад относно мерките, предприети от държавите — членки на ЕС, в резултат на кризата с COVID-19, и тяхното въздействие върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, приет от Венецианската комисия на нейната 124-та пленарна сесия (проведена онлайн на 8—9 октомври 2020 г.) https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2020)018-e.

(7)  COM(2020) 790 final.

(8)  OB C 429, 11.12.2020. г., стр. 187.

(9)  Както е посочено в съобщението, по-специално в Бележка под линия 17.

(10)  Заключения — параграф 1.7 от Становището (ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 89).

(11)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 8.

(12)  ОССЕ/БДИПЧ, Guidelines on the Freedom of Association (Насоки относно свободата на сдружаване).

(13)  Европейска конвенция за правата на човека, Харта на основните права на Европейския съюз.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/794 по отношение на сътрудничеството на Европол с частноправни субекти, обработването на лични данни от Европол в подкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите“

(COM(2020) 796 final — 2020/0349 (COD)

(2021/C 341/10)

Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Консултация	Европейска комисия, 24.2.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	26.5.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	233/2/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за укрепване на мандата на Европол, доколкото с него се подобряват гаранциите за защита на данните и научноизследователския капацитет. Това ще спомогне за засилване на борбата с организираната престъпност и терористичната дейност и ще укрепи оперативното полицейско сътрудничество в държавите — членки на ЕС, с цел защита на нашите граждани.

1.2.

ЕИСК приветства и предложеното сътрудничество от страна на Европол с трети държави, с което се дава възможност за сътрудничество с частноправни субекти или оператори, по-специално по отношение на обмена на данни. ЕИСК смята, че частните оператори трябва да разполагат със звено за контакт на равнището на ЕС, на което биха могли да докладват информация, която би могла да бъде от значение за наказателни разследвания. С предложението на Комисията този пропуск ще бъде преодолян.

1.3.

ЕИСК приветства и предложението на Комисията, тъй като то има за цел да подпомогне органите за превенция на престъпността да намират новаторски решения за борба с международната престъпност и да не изостават от промените в средата. Освен това чрез предложението ще се развият компетентността и научноизследователският капацитет на Европол и националните правоприлагащи органи.

1.4.

ЕИСК подчертава, че за да се укрепи капацитетът на Европол, следва да се отдаде приоритет на трансграничните разследвания, особено в случаи на сериозни атаки срещу лица, подаващи сигнали за нередности, и разследващи журналисти, които играят съществена роля за разкриването на корупция, измами, лошо управление и други нарушения в публичния и частния сектор.

1.5.

ЕИСК счита също така, че няма опасения по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права при обработването на данни. Напротив, актуалното и хармонизирано законодателство ще даде възможност за по-ефективно разглеждане на въпросите, свързани със защитата на данните, като същевременно се постигне баланс между изискванията за сигурност на отделните държави членки и на ЕС.

1.6.

Понастоящем Европол не е в състояние да предоставя на правоприлагащите органи в държавите членки пряко и в реално време информация за престъпни дейности с произход от трети държави или международни организации. Следователно измененията в предложението имат за цел да преодолеят този пропуск в сигурността и да създадат нова категория сигнали, която да се използва изключително от Европол при определени обстоятелства. Затова ЕИСК приветства създаването на нова категория сигнали в подкрепа на Шенгенската информационна система.

1.7.

Укрепването на правомощията и ресурсите на Европол представлява ангажимент за ефикасност, тъй като мащабът позволява усилията да бъдат ефективни от гледна точка на разходите. ЕИСК смята, че предложеното увеличение на бюджета на Европол е положителна реакция за допълнителната защита на гражданите на ЕС, както и за засилване на сътрудничеството между Европол и националните правоприлагащи агенции. ЕИСК обаче очаква това увеличение да бъде отразено в броя на оперативните служители на Европол и повишена организационна ефективност.

1.8.

Като цяло ЕИСК смята, че предложенията са стъпка в правилната посока поради това, че разширяват ролята на Европол при реагирането на променящи се ситуации. В своята работа обаче Европол все още ще разчита в голяма степен на дейностите и действията на държавите членки и на данните, събрани от националните правоприлагащи агенции. Следователно, и най-вече в контекста на една все по-глобализирана среда, може би е уместно да се запитаме дали не е настъпил моментът да позволим на Европол да действа по своя собствена инициатива.

1.9.

В този контекст ЕИСК смята още, че в бъдеще може да бъде необходимо да се предприемат по-смели стъпки за разширяване на мандата и обхвата на Европол. Както се признава в предложенията, организираната престъпност все повече се усложнява, а транснационалният характер на най-опасните престъпни мрежи става все по-изразен. Поради непрекъснатото развитие на организираната престъпност ще бъде необходимо мандатът на Европол да се адаптира, за да се превърне в агенция — централен участник в европейската сигурност с още по-голяма тежест.

1.10.

Ето защо ЕИСК препоръчва в определен момент да се извърши независим преглед на ролята и отговорностите на Европол. Освен това при този преглед ще се проучи по какъв начин националните практики за правоприлагане и процеси за събиране на данни оказват въздействие върху предоставяните от Европол анализи. При подобен преглед ще се отчетат и възгледите на гражданското общество и социалните партньори, както и на другите заинтересовани страни, имащи отношение към въпроса.

2.   Предложение на Европейската комисия

2.1.

В отговор на нарастващите заплахи за сигурността, по-специално на тези, произтичащи от престъпни организации, на 9 декември 2020 г., Европейската комисия публикува предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) 2016/794 по отношение на сътрудничеството на Европол с частноправни субекти, обработването на лични данни от Европол в подкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите.

2.2.

С предложението се прави опит да се разгледат следните основни въпроси: i) да се даде възможност на Европол да си сътрудничи ефективно с частноправни субекти; ii) да се даде възможност на Европол да подкрепя държавите членки при анализа на големи и сложни набори от данни (големи информационни масиви); iii) да се даде възможност на Европол да поиска от компетентните органи на държава членка да започнат, проведат или координират разследване на престъпление, което засяга общ интерес, обхванат от политика на Съюза, независимо от трансграничното измерение на престъплението.

2.3.

Освен това Комисията смята, че е необходимо да се укрепи сътрудничеството на Европол с Европейската прокуратура, както и с трети държави. Ще бъдат укрепени и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите, приложимата за нея уредба за защита на данните и парламентарният контрол върху нея.

2.4.

Що се отнася за засиленото сътрудничество с частноправни субекти, в предложението се определят правила Европол да обменя лични данни с частноправни субекти (за да може агенцията да получава лични данни от тях), да ги информира за липсваща информация и да изисква от държавите членки да поискат от други частноправни субекти да споделят допълнителна информация.

2.5.

С правилата се въвежда и възможността Европол да действа като технически канал за обмен между държавите членки и частноправните субекти. За да се подобри реакцията при кризи, други правила ще уреждат подкрепата на държавите членки при предотвратяването на широкомащабното разпространение чрез онлайн платформи на терористично съдържание (свързано с настоящи или скорошни събития, показващо увреждане на живота или физическата неприкосновеност или призоваващо към непосредствено увреждане на живота или физическата неприкосновеност).

2.6.

За да се даде възможност за обработване на големи и сложни набори от данни, Комисията възнамерява да въведе възможността да бъде извършван предварителен анализ на личните данни единствено с цел да се определи дали попадат в различните категории субекти на данни и дали са свързани с престъпление.

2.7.

За да се подкрепят ефективно наказателните разследвания в държавите членки или на Европейската прокуратура, в някои случаи Европол ще може да обработва данни, които националните органи или Европейската прокуратура са придобили в контекста на наказателни разследвания — в съответствие с процесуалните изисквания и гаранциите, приложими съгласно националното наказателно право. За тази цел Европол ще може да обработва (и да ги съхранява при поискване) всички данни, съдържащи се в дадено следствено досие, предоставено от държавата членка или от Европейската прокуратура, за срока на подкрепата от агенцията за това конкретно наказателно разследване.

2.8.

Също така Комисията предлага да бъде създадена нова категория сигнали на Шенгенската информационна система. Това предложение се основава на факта, че Европол не е в състояние да предоставя на правоприлагащите органи в държавите членки пряко и в реално време информация за престъпните дейности с произход от трети държави или международни организации относно лица, които са заподозрени или осъдени за престъпления и терористични посегателства.

2.9.

От гледна точка на бюджета според преценката, представена в предложението, в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. ще бъде необходимо да се предвиди допълнителен бюджет от приблизително 180 милиона евро и близо 160 допълнителни длъжности.

3.   Общи бележки

3.1.

Пред сигурността на Европа във всички нейни области на дейност — било частни или публични — стоят постоянно променящи се и все по-сложни заплахи. Цифровата трансформация, авангардните технологии и лекотата, с която престъпниците могат да извършват престъпни дейности чрез интернет, ускориха престъпните дейности в Европа и по света, като броят на киберпрестъпленията се увеличава експоненциално.

3.2.

Тероризмът също продължава да бъде значителна заплаха за свободата и начина на живот в ЕС и на неговите граждани. Кризата с COVID-19 засили тези заплахи, като престъпните организации се възползваха от кризата и адаптираха начина си на действие или развиха нови престъпни дейности.

3.3.

Поради тези променящи се заплахи за сигурността се изисква за работата на националните правоприлагащи органи да бъде предоставяна ефективна подкрепа от равнището на ЕС. Тези заплахи се разпростират отвъд границите, обхващат различни видове престъпления и се проявяват в организирани престъпни групи, които участват в широк спектър от престъпни дейности.

3.4.

С оглед на това развитие действията само на национално равнище не са достатъчни за справяне с транснационалните предизвикателства в областта на сигурността и правоприлагащите органи на държавите членки все по-често използват подкрепата и експертния опит, които Европол — агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на правоприлагането, предоставя в борбата с тежката престъпност и тероризма.

3.5.

Европол е централната организация, предоставяща подкрепа от равнището на ЕС към държавите членки в борбата с тежката престъпност и тероризма. Агенцията предоставя на националните правоприлагащи органи подкрепа и експертен опит в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, засягаща две или повече държави членки, тероризма и формите на престъпност, засягащи общ интерес, който е предмет на политика на ЕС. След влизането в сила на Регламента за Европол от 2016 г. значително се промени оперативното значение на задачите на агенцията и нейната оперативна подкрепа продължи да се увеличава, като понастоящем Европол участва в почти всяко мащабно разследване за борба с тероризма в ЕС.

3.6.

На фона на постоянно променящите се и сложни трансгранични заплахи за сигурността, с размиващите се граници между физическия и цифровия свят, както и оставащата висока заплаха от тероризъм в Европа, укрепването на капацитета, способностите и инструментите на Европол за ефективна подкрепа на държавите членки в борбата с тежката престъпност и тероризма се счита за похвална и навременна реакция.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за укрепване на мандата на Европол, тъй като предложението има за цел да донесе по-добри гаранции за защита на данните и да повиши ролята на Европол по отношение на научните изследвания.

4.2.

ЕИСК приветства и предложеното оперативно сътрудничество с трети държави, с което се дава възможност за сътрудничество с частноправни субекти, по-специално по отношение на обмена на данни. ЕИСК не счита, че предложението, което дава възможност за сътрудничество с частноправни субекти, е непропорционално. Напротив, ЕИСК преценява, че предложението е много необходимо предвид постоянното развитие на международната престъпност през интернет и мобилни устройства. Престъпните организации все по-често използват трансгранични услуги, предлагани от частноправни субекти, за да комуникират и извършват незаконни дейности. В момента обаче частните оператори не разполагат със звено за контакт на равнището на ЕС, на което биха могли да докладват информация, която би могла да бъде от значение за наказателно разследване. Това предложение има за цел да се преодолее този пропуск. На практика законодателното изменение ще позволи на Европол да действа като звено за контакт и да проучи по централизиран начин престъплението или случая, който се разследва от държавата(ите) членка(и). Тази договореност позволява да се развие необходимото сътрудничество между Европол и частноправните субекти.

4.3.

В измененията се предлага Европол да играе ключова роля в подпомагането на държавите членки да разработват нови технологични решения, основани на изкуствения интелект, които биха били от полза за националните правоприлагащи органи в целия ЕС. Идентифицирането на иновативни решения е важна част от борбата с международната престъпност, за да се гарантира, че органите за предотвратяване на престъпността вървят в крак с променящата се обстановка. Това може да се постигне единствено чрез координирани научни изследвания. Поради това ЕИСК подкрепя активната роля на Европол в предоставянето на централизирана подкрепа на правоприлагащите органи в държавите членки при i) идентифицирането на иновации и ii) при развиването на компетентностите и способностите на тези органи чрез използване на технологии и иновации, разработени в рамките на самия ЕС, вместо да се прибягва до решения в областта на сигурността с произход от трети държави.

4.4.

Що се отнася до защитата на данните на физическите лица, промените имат за цел ефективно да гарантират пълното зачитане на защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права при обработването на различни видове данни. Освен това ЕИСК счита, че обработването на лични данни вече е много строго регулирано и че поради това няма въпроси, които да се откроят. Напротив, актуалното и хармонизирано законодателство ще даде възможност за по-ефективно разглеждане на въпросите, свързани със защитата на данните, като същевременно се постигне баланс между изискванията за сигурност на отделните държави членки и на ЕС в неговата цялост.

4.5.

ЕИСК отбелязва още, че понастоящем Европол не е в състояние да предоставя на правоприлагащите органи в държавите членки пряко и в реално време информация за престъпните дейности с произход от трети държави или международни организации относно лица, които са заподозрени или осъдени за престъпни и терористични посегателства. Поради това предложението на Комисията има за цел да преодолее този пропуск в сигурността. ЕИСК приветства това, както и създаването на нова категория сигнали, която да се използва изключително от Европол в конкретни и добре определени случаи.

4.6.

ЕИСК счита обаче, че в бъдеще може да бъде необходимо Комисията да предприеме още по-смели стъпки за разширяване на мандата и обхвата на Европол. Както се признава в предложенията, престъпността се променя и транснационалният характер на най-опасните престъпни мрежи става все по-изразен. Ето защо сътрудничеството между европейските държави и полицейските сили е важно. От съществено значение е с течение на времето мандатът на Европол да се адаптира, за да се превърне агенцията в централен участник в европейската сигурност с още по-голяма тежест.

4.7.

ЕИСК подчертава, че за да се укрепи капацитетът на Европол, следва да се отдаде приоритет на трансграничните разследвания, особено в случаи на сериозни атаки срещу лица, подаващи сигнали за нередности, и разследващи журналисти, които играят съществена роля за разкриването на корупция, измами, лошо управление и други нарушения в публичния и частния сектор. Това мнение съответства на резолюцията на Европейския парламент от юли 2020 г., в която се говори за по-силен мандат, за да се даде възможност на Европол да поиска започване на трансгранични разследвания в случаи на сериозни нападения срещу лица, сигнализиращи за нередности, и разследващи журналисти (1).

4.8.

ЕИСК счита, че укрепването на правомощията на Европол предполага ангажимент за ефикасност, тъй като мащабът позволява усилията да бъдат разходно ефективни. Допълнителното укрепване на мандата на Европол и увеличаването на нейните ресурси са необходими, за да може европейското общество да се чувства и да бъде защитено.

4.9.

Под допълнителното укрепване на мандата на Европол ЕИСК разбира допълнително укрепване на координацията между националните правоприлагащи агенции и Европол, като последната се утвърди като център за анализ и иновации. Във връзка с това предложеното законодателство се разглежда като стъпка в правилната посока Координацията между Европол и държавите членки е ключова за всичко това и предложенията предоставят солидна основа за засилено сътрудничество.

4.10.

Престъпната дейност обаче не признава граници и в една все по-глобализирана среда ЕИСК поставя въпроса дали не е настъпил моментът да позволим на Европол да действа по своя собствена инициатива. Трябва ли Европол да има право да започва разследвания и активно да извършва дейности по правоприлагане в държавите членки? Понастоящем това не е позволено, но промените в престъпната дейност може да наложат дебат относно това дали Европол следва да започва по-широкомащабни наказателни разследвания.

4.11.

Както беше посочено, предложенията са стъпка в правилната посока поради това, че разширяват ролята на Европол при реагирането на променящи се ситуации, но в работата си Европол ще продължи да разчита в голяма степен на дейностите и действията на държавите членки и на събраните данни от националните правоприлагащи агенции. Поради това ЕИСК счита, че би било от голямо значение да се извърши независим преглед на ефективността на Европол при изпълнението на неговите задачи и дейности (което до голяма степен зависи и от ефективността на националните правоприлагащи органи). При този преглед, който евентуално би могъл да се проведе от малка група пенсионирани висши служители на съдебната власт и полицейската служба, ще се разгледа и по какъв начин националните практики за правоприлагане и събиране на данни се отразяват върху изготвяните от Европол анализи и оценки и как от своя страна това се отразява върху дейността на националните правоприлагащи органи. Освен това при подобен преглед ще бъде необходимо да се вземат предвид възгледите на гражданското общество, социалните партньори и съответните заинтересовани страни, по-специално на тези групи и лица, чийто живот може да бъде неправомерно или неоправдано засегнат от дейностите на правоприлагащите органи.

---

(1)  Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (2020/2686 (RSP).