Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 310/01)

Последна публикация

ОВ C 297, 26.7.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 289, 19.7.2021 г.

ОВ C 278, 12.7.2021 г.

ОВ C 263, 5.7.2021 г.

ОВ C 252, 28.6.2021 г.

ОВ C 242, 21.6.2021 г.

ОВ C 228, 14.6.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (пети състав) от 17 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Ondernemingsrechtbank Antwerpen — Белгия) — Mircom International Content Management & Consulting (M.I.C.M.) Limited/Telenet BVBA

(Дело C-597/19) (1)

(Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Авторско право и сродни права - Директива 2001/29/ЕО - Член 3, параграфи 1 и 2 - Понятието „предоставяне на публично разположение“ - Изтегляне на съдържащ защитено произведение файл чрез мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) и едновременно предоставяне на сегменти от него за качване - Директива 2004/48/ЕО - Член 3, параграф 2 - Злоупотреба с мерки, процедури и средства за защита - Член 4 - Лица, които имат право да подадат заявление за прилагане на мерките, процедурите и средствата за защита - Член 8 - Право на информация - Член 13 - Понятието „вреди“ - Регламент (ЕС) 2016/679 - Член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) - Защита на физическите лица при обработването на лични данни - Законосъобразност на обработването - Директива 2002/58/ЕО - Член 15, параграф 1 - Законодателни мерки, чиято цел е да ограничат обхвата на правата и задълженията - Основни права - Членове 7 и 8, член 17, параграф 2 и член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейски съюз)

(2021/C 310/02)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Ondernemingsrechtbank Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: Mircom International Content Management & Consulting (M.I.C.M.) Limited

Ответник: Telenet BVBA

При участието на: Proximus NV, Scarlet Belgium NV

Диспозитив

1)

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че предоставяне на публично разположение по смисъла на тази разпоредба е налице, когато потребител на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) качва от крайното си оборудване към такова оборудване на други нейни потребители изтеглени преди това от него сегменти от медиен файл, който съдържа защитено произведение, въпреки че сами по себе си тези сегменти са използваеми само след като се достигне определен процент на изтегляне. Няма значение фактът, че поради настройките си софтуерът за споделяне на файлове BitTorrent клиент генерира автоматично качването, когато потребителят, от чието крайно оборудване се извършва това качване, е приел да ползва този софтуер, като е дал съгласието си за приложението му, след като е бил надлежно информиран за неговите характеристики.

2)

Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което по договор притежава определени права върху интелектуална собственост, но самото то не ги използва, а само търси обезщетение за вреди от предполагаеми нарушители, по принцип може да се ползва от мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в глава II от тази директива, освен ако в съответствие с общото задължение, предвидено в член 3, параграф 2 от тази директива и въз основа на цялостно и подробно проучване не бъде установено, че искането му представлява злоупотреба. По-конкретно, искане за информация на основание на член 8 от посочената директива трябва да бъде отхвърлено и ако е неоснователно или непропорционално, което запитващата юрисдикция следва да провери.

3)

Член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип не е пречка нито притежателят на права върху интелектуална собственост или трето лице от негово име систематично да записва IP адресите на потребители на мрежи с равноправен достъп (peer-to-peer), чиито интернет връзки, както се твърди, са били използвани за действия по извършване на нарушение, нито на посочения притежател или на трето лице да се съобщават имената и пощенските адреси на тези потребители, за да му се даде възможност да предяви пред граждански съд иск за обезщетение за вредите, които, както се твърди, са били причинени от тези потребители, но при условие че подобни инициативи и искания на притежателя или на трето лице са основателни и пропорционални, не представляват злоупотреба и имат за правно основание национална законодателна мярка по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, която ограничава обхвата на правилата, предвидени в членове 5 и 6 от така изменената Директива 2002/58.

---

(1)  ОВ C 383, 11.11.2019 г.

Решение на Съда (голям състав) от 15 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel — Белгия — Facebook Ireland Limited, Facebook Inc., Facebook Belgium BVBA/Gegevensbeschermingsautoriteit

(Дело C-645/19) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 7, 8 и 47 - Регламент (ЕС) 2016/679 - Трансгранично обработване на лични данни - Механизъм за „обслужване на едно гише“ - Лоялно и ефективно сътрудничество между надзорните органи - Компетентност и правомощия - Правомощие за иницииране на съдебно производство)

(2021/C 310/03)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Facebook Ireland Limited, Facebook Inc., Facebook Belgium BVBA

Ответник: Gegevensbeschermingsautoriteit

Диспозитив

1)

Член 55, параграф 1 и членове 56—58, както и 60—66 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган на държава членка, който по силата на националното законодателство, прието в изпълнение на член 58, параграф 5 от този регламент, има правомощието да довежда всички твърдени нарушения на посочения регламент до знанието на юрисдикция на тази държава членка и по целесъобразност да инициира съдебни производства, може да упражни това правомощие във връзка с трансгранично обработване на лични данни, при положение че по отношение на това обработване на данни той не е „водещият надзорен орган“ по смисъла на член 56, параграф 1 от същия регламент, доколкото става въпрос за едно от положенията, в които Регламент 2016/679 предоставя на този надзорен орган компетентност да приеме решение, в което се установява, че посоченото обработване нарушава съдържащите се в Регламента правила, както и при спазване на процедурите за сътрудничество и съгласуваност, предвидени в този регламент.

2)

Член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на трансгранично обработване на данни упражняването на правомощието на надзорен орган на държава членка, различен от водещия надзорен орган, да инициира съдебно производство по смисъла на тази разпоредба, не изисква за трансграничното обработване на лични данни администраторът или обработващият лични данни, срещу когото е инициирано съдебното производство, да разполага с основно място на установяване или с друго място на установяване на територията на тази държава членка.

3)

Член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правомощието на надзорен орган на държава членка, различен от водещия надзорен орган, да довежда всички твърдени нарушения на този регламент до знанието на юрисдикция на тази държава и по целесъобразност да инициира съдебни производства по смисъла на тази разпоредба, може да бъде упражнено както по отношение на основното място на установяване на администратора, което се намира в държавата членка на този орган, така и по отношение на друго място на установяване на администратора, доколкото съдебният иск има за предмет обработване на данни в контекста на дейностите на мястото на установяване и доколкото посоченият орган е компетентен да упражни това правомощие в съответствие с изложеното в отговор на първия поставен въпрос.

4)

Член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че когато надзорен орган на държава членка, който не е „водещият надзорен орган“ по смисъла на член 56, параграф 1 от този регламент, предяви иск преди 25 май 2018 г. с предмет трансгранично обработване на лични данни, а именно преди датата, на която посоченият регламент е станал приложим, този иск може да бъде поддържан от гледна точка на правото на Съюза въз основа на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, която продължава да се прилага по отношение на нарушенията на предвидените в нея правила, които нарушения са извършени до датата, на която тази директива е отменена. Освен това посоченият иск може да бъде предявен от този орган за нарушенията, извършени след тази дата, на основание на член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679, доколкото това е едно от положенията, при които по изключение този регламент предоставя на надзорен орган на държава членка, който не е „водещият надзорен орган“, компетентност да приеме решение, с което се установява, че съответното обработване на данни нарушава съдържащите се във въпросния регламент правила за защитата на правата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и при спазване на процедурите за сътрудничество и съгласуваност, предвидени в същия регламент, което запитващата юрисдикция следва да провери.

5)

Член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба има директен ефект, така че национален надзорен орган може да се позове на посочената разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори тази разпоредба да не е била специално въведена в законодателството на съответната държава членка.

---

(1)  ОВ C 406, 2.12.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 17 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Sąd Apelacyjny w Warszawie — Полша) — Mittelbayerischer Verlag KG/SM

(Дело C-800/19) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Член 7, точка 2 - Специална компетентност по дела относно непозволено увреждане или квазиделикт - Място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие - Лице, което твърди нарушение на свързани с личността му права, произтичащо от публикуването на статия в интернет - Място на настъпване на вредата - Център на интересите на това лице)

(2021/C 310/04)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Apelacyjny w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Mittelbayerischer Verlag KG

Ответник: SM

Диспозитив

Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на лице, което претендира, че неговите права, свързани с личността, са нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, е компетентен да разгледа предявен от това лице иск за отговорност във връзка с цялата твърдяна вреда само ако това съдържание включва обективни и проверими елементи, позволяващи прякото му или непряко идентифициране в лично качество.

---

(1)  ОВ C 27, 27.1.2020 г.

Решение на Съда (пети състав) от 17 юни 2021 г. — Чешка република/Европейска комисия, Република Полша

(Дело C-862/19 P) (1)

(Обжалване - Европейски социален фонд (ЕСФ) - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) - Частична отмяна на помощи за оперативни програми в Чешката република - Директива 2004/18/ЕО - Член 16, буква б) - Специално изключение - Обществени поръчки за услуги във връзка с програмен материал, предназначен за излъчване)

(2021/C 310/05)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Чешка република (представители: M. Smolek, O. Serdula, J. Vláčil и I. Gavrilová)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: P. Ondrůšek и P. Arenas), Република Полша

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Чешката република понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 27, 27.1.2020 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Klagenævnet for Udbud — Дания) — Simonsen & Weel A/S/Region Nordjylland og Region Syddanmark

(Дело C-23/20) (1)

(Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Рамково споразумение - Директива 2014/24/ЕС - Член 5, параграф 5 - Член 18, параграф 1 - Членове 33 и 49 - Приложение V, част В, точки 7, 8 и 10 - Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1986 - Приложение II, точки II.1.5 и II.2.6 - Процедури за възлагане на обществени поръчки - Задължение в обявлението за обществена поръчка или в техническата спецификация да бъдат посочени, от една страна, прогнозното количество или прогнозната стойност и от друга, максималното количество или максималната стойност на доставките по рамковия договор - Принципи на прозрачност и на равно третиране - Директива 89/665/ЕИО - Член 2г, параграф 1 - Производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки - Недействителност на договора - Изключване)

(2021/C 310/06)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Klagenævnet for Udbud

Страни в главното производство

Ищец/Жалбоподател: Simonsen & Weel A/S

Ответник: Region Nordjylland og Region Syddanmark

При участието на: Nutricia A/S

Диспозитив

1)

Член 49 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, точки 7 и 8 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че в обявлението за обществена поръчка трябва да се посочват прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковия договор и че при достигането на този праг въпросното рамково споразумение изчерпва действието си.

2)

Член 49 от Директива 2014/24, точка 7 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковото споразумение трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка като цяло и че в обявлението може да бъдат установени допълнителни изисквания, които възлагащият орган решава да добави.

3)

Член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за случай, в който в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано обявление за обществена поръчка, макар, от една страна, прогнозното количество и/или прогнозната стойност на доставките по рамковото споразумение, което предстои да бъде сключено, да не са посочени в обявлението за поръчката, а в техническата спецификация на поръчката и от друга, нито в обявлението за поръчката, нито в техническата спецификация да се посочва максимално количество и/или максимална стойност на доставките по въпросното рамково споразумение.

---

(1)  ОВ C 95, 23.3.2020 г.

Решение на Съда (първи състав) от 17 юни 2021 г. (преюдициални запитвания от Bundesfinanzgericht — Австрия) — K (C-58/20), DBKAG (C-59/20)/Finanzamt Österreich, предишна Finanzamt Linz

(Съединени дела C-58/20 и C-59/20) (1)

(Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 135, параграф 1 - Случаи на освобождаване - Управление на специални инвестиционни фондове - Възлагане на външен изпълнител - Услуги, предоставяни от трето лице)

(2021/C 310/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподателr: K (C-58/20), DBKAG (C-59/20)

Ответник: Finanzamt Österreich, предишна Finanzamt Linz

Диспозитив

Член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на услуги от трети лица на дружества за управление на специални инвестиционни фондове, каквито са задачите по данъчно обслужване, които се състоят в осигуряване на данъчно облагане на доходите от фонда на притежателите на дялове съгласно национален закон и в предоставянето на право на използване на софтуер, който служи единствено за извършването на основни изчисления във връзка с управлението на риска и отчитане на изпълнението, попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, ако са тясно свързани с управлението на специални инвестиционни фондове и ако се предоставят единствено за целите на управлението на такива фондове, дори когато предоставянето на тези услуги не е изцяло възложено на външни изпълнители.

---

(1)  ОВ C 191, 8.6.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 17 юни 2021 г. — Република Литва/Европейска комисия, Чешка република

(Дело C-153/20 P) (1)

(Обжалване - Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) - Разходи, изключени от финансиране от Европейския съюз - Разходи, направени от Република Литва - Регламент (ЕС) № 65/2011 - Административен контрол - Проверка на място - Качество на проверките - Статут на заявителите - Изкуствено създадени условия - Разходи в рамките на проекти)

(2021/C 310/08)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Република Литва (представители: R. Dzikovič и K. Dieninio)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: A. Sauka и A. Steiblytė), Чешка република (представители: M. Smolek, J. Pavliš и J. Vláčil)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Литва да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Чешката република понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 215, 29.6.2020 г.

Определение на Съда (девети състав) от 5 май 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail de Liège — Белгия) — VT/Centre public d'action sociale de Líège (CPAS)

(Дело C-641/20) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Директива 2008/115/ЕО - Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Решение за връщане - Съдебно обжалване - Право на временно пребиваване и право на социални помощи през периода до произнасянето по жалбата)

(2021/C 310/09)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: VT

Ответник: Centre public d'action sociale de Liège (CPAS)

Диспозитив

Членове 5 и 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда суспензивно действие по силата на закона за жалбата, подадена от гражданин на трета страна срещу решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от посочената директива, което е постановено за него, след като компетентният орган му е отнел статута на бежанец съгласно член 11 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, и което съответно не предвижда право на временно пребиваване и на задоволяване на основните потребности до произнасянето по жалбата в извънредния случай, в който гражданинът на трета страна, страдащ от тежко заболяване, може вследствие на изпълнението на това решение да бъде изложен на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние. В този контекст националният съд, сезиран със спор, изходът от който е свързан с евентуално спиране на действието на решението за връщане, трябва да приеме, че подадената срещу това решение жалба има суспензивно действие по силата на закона, доколкото в жалбата са изложени доводи, които видимо не са явно неоснователни, с които се цели да се докаже, че изпълнението на това решение ще изложи гражданина на трета страна на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние.

---

(1)  ОВ C 44, 8.2.2021 г.

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. от Eleanor Sharpston срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 6 октомври 2020 г. по дело T-180/20, Sharpston/Съвет и Конференция на представителите на правителствата на държавите членки

(Дело C-684/20 P)

(2021/C 310/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eleanor Sharpston (представители: N. Forwood, Barrister-at-Law, J. Robb, Barrister, J. Flynn QC и H. Mercer QC)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Конференция на представителите на правителствата на държавите членки

С определение от 16 юни 2021 г. Съдът (първи състав) отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна и осъжда жалбоподателката да понесе направените от нея съдебни разноски.

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. от Eleanor Sharpston срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 6 октомври 2020 г. по дело T-550/20, Sharpston/Съвет и Представители на правителствата на държавите членки

(Дело C-685/20 P)

(2021/C 310/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eleanor Sharpston (представители: N. Forwood, Barrister-at-Law, J. Robb, Barrister, J. Flynn QC и H. Mercer QC)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Представители на правителствата на държавите членки

С определение от 16 юни 2021 г. Съдът (първи състав) отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна и осъжда жалбоподателката да понесе направените от нея съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy w Nysie (Полша), постъпило на 21 декември 2020 г. — Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Veiligheid en Justitie (CJIB)/AP

(Дело C-699/20)

(2021/C 310/12)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy w Nysie (Районен съд Ниса)

Страни в главното производство

Орган: Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Veiligheid en Justitie (CJIB)

Лице: AP

С определение от 8 юни 2021 г. Съдът (шести състав) обяви преюдициалното запитване, отправено от Sąd Rejonowy w Nysie (Районен съд Ниса), II-ро наказателно отделение (Полша), за явно недопустимо.

Преюдициално запитване от Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen (Германия), постъпило на 4 май 2021 г. — VA/Deutsche Rentenversicherung Bund

(Дело C-283/21)

(2021/C 310/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen

Страни в главното производство

Жалбоподател: VA

Ответник: Deutsche Rentenversicherung Bund

Встъпила страна: RB

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли съгласно разпоредбите на Нидерландия — като компетентна държава членка съгласно дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) — при придобиване на пенсионни права да се зачита периодът за гледане на малко дете по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (2), при положение че периодът за гледане на малко дете в Нидерландия представлява всъщност единствено период на пребиваване в страната? При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)

Трябва ли член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 да се тълкува в по-широк смисъл, предвид по-нататъшното развитие на решенията на Съда на ЕС от 23 ноември 2000 г. по дело C–135/99 (3) и от 19 юли 2012 г. по дело C–522/10 (4), а именно, че компетентната държава членка следва да признае периода за гледане на малко дете и в случаите, когато лицето, отглеждало детето, преди или след този период действително има пенсионни права на база професионално образование или заетост само в системата на тази държава, но непосредствено преди или след изтичането на периода за гледане на малко дете не е плащало осигурителни вноски в тази система?

---

(1)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

(2)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009, стр. 1).

(3)  ECLI:EU:C:2000:647, Elsen.

(4)  ECLI:EU:C:2012:475, Reichel-Albert.

Преюдициално запитване от Landgericht Kleve (Германия), постъпило на 14 май 2021 г. — AB и др./Ryanair DAC

(Дело C-307/21)

(2021/C 310/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Kleve

Страни в главното производство

Въззивници: AB и др.

Въззиваем: Ryanair DAC

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да се тълкуват в смисъл, че опериращият въздушен превозвач е длъжен да плати обезщетение и при отмяна на полет, за която пътникът не е бил уведомен най-малко две седмици преди началото на полета по разписание, когато въздушният превозвач е изпратил информацията своевременно, преди изтичането на двете седмици, на единствения електронен адрес, който му е бил съобщен в рамките на резервацията, без обаче да знае, че резервацията е била извършена чрез посредник, съответно чрез неговата интернет платформа, и че чрез съобщения от платформата за резервации електронен адрес може да се осъществи връзка най-много с посредника, но не и пряко с пътника?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Corte d'appello di Venezia (Италия), постъпило на 21 май 2021 г. — Agecontrol SpA/ZR, Lidl Italia Srl

(Дело C-319/21)

(2021/C 310/15)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte d'appello di Venezia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agecontrol SpA

Ответници: ZR, Lidl Italia Srl

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 543/2011 на Комисията (1), във връзка с член 5, параграф 1 и член 8 от същия регламент и с членове 113 и 113а от Регламент (ЕС) № 1234/2007 (2) на Съвета от 22 октомври 2007 година да се тълкува в смисъл, че изисква издаването на придружаващ документ, в който се посочват името и страната на произход на пресните плодове и зеленчуци, изпратени предварително опаковани или в оригиналните опаковки на производителя, при транспортирането им от център за дистрибуция на търговско дружество до търговски обект на същото дружество, независимо от обстоятелството, че от едната страна на опаковката е отпечатана незаличимо направо върху опаковката или върху етикет, който е неразделна част от опаковката или е прикрепен към нея, информацията, предвидена в глава 1 на Регламент (ЕС) № 543/2011 (като името и страната на произход на продуктите), и че тази информация е посочена и във фактурите, издадени от доставчика, от който дружеството, което пуска продукта на пазара, е закупило този продукт, които се съхраняват в счетоводството на последното дружество, както и върху бележка, поставена на видно място вътре в превозното средство, с което се транспортира продуктът?

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, 2011 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Tribunale di Rieti (Италия), постъпило на 26 май 2021 г. — Наказателно производство срещу G.B., R.H.

(Дело C-334/21)

(2021/C 310/16)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Rieti

Страни в главното производство

G.B., R.H.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 (1) във връзка с членове 7, 8 и 11, както и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително с оглед на принципите, установени от самия [Съд на Европейския съюз] в решението му от 2 март 2021 г. C-746/18, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003, съгласно който прокуратурата — орган, притежаващ пълни и всеобхватни гаранции за независимост и самостоятелност, предвидени в разпоредбите на дял IV от Италианската конституция, притежава правомощия да разпореди с мотивирано постановление събиране на данни относно трафика и местонахождението за целите на наказателното производство?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, възможно ли е да се предоставят допълнителни тълкувателни разяснения относно евентуалното прилагане без обратна сила на установените в решение от 2 март 2021 г., C-746/18 принципи предвид императивните изисквания за правна сигурност в областта на противодействието, разкриването и борбата с тежката престъпност или заплахите за сигурността?

3)

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права с оглед и на принципите, установени от самия [Съд на Европейския съюз] в решението му от 2 март 2021 г. C-746/18, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003, тълкуван във връзка с член 267, параграф 2 от Codice di procedura penale (Наказателно-процесуален кодекс), която позволява на прокуратурата в неотложни случаи, да поиска предоставянето на данни за телефонния трафик с последващо разрешение на съда и при упражняване на съдебен контрол?

---

(1)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63).

Жалба, подадена на 2 юни 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 24 март 2021 г. по дело T-374/20, KM/Европейска комисия

(Дело C-341/21 P)

(2021/C 310/17)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr и B. Mongin)

Друга страна в производството: KM, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Комисията моли Съда,

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) от 24 март 2021 г. по дело T-374/20, KM/Комисия‚

—	да отхвърли жалбата,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство,

—	да осъди ответника да заплати разноските в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Комисията изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

В рамките на първото основание Комисията твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото във връзка с критериите за преценката на законосъобразността на приетите от законодателя решения и че не е изпълнено задължението за мотивиране. Общият съд се отклонил от принципа, съгласно който преценката на законосъобразността на правен акт на Съюза от гледна точка на основните права не можела да се гради върху твърдения, основани на последиците от правния акт в конкретния случай; незаконосъобразността на разпоредба от Правилника за длъжностните лица не можела да се основава на „непропорционалността“ на решението на законодателя; Общият съд нарушил принципите, установени в решение от 19 декември 2019 г., C-460/18 P (1), като не взел предвид всички обстоятелства, характеризиращи двете хипотези, които следва да се подложат на сравнение.

В рамките на второто основание Комисията изтъква, че е допусната грешка при прилагането на правото при тълкуването на принципа за недопускане на дискриминация, съгласно който хипотезите, посочени в членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника, са сходни. Моментът на сключването на брака не бил единственият критерий, по който се различават членове 18 и 20 от приложение VIII. Разликата се основавала на редица обстоятелства, които Общият съд отказал да вземе в предвид; Общият съд трябвало да вземе предвид целта на условието за минимална продължителност на брака по членове 18 и 20 от приложение VIII, като при това щели да проличат разликите между тях; същият извод важал и за дискриминацията, основана на възраст.

В заключение, в рамките на третото основание Комисията твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права (2) и че са налице редица нарушения на задължението за мотивиране. От една страна, била допусната грешка при прилагането на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, съгласно който последиците от смъртта на длъжностното лице за преживелия съпруг не следва да се различават в зависимост от обстоятелството дали бракът е сключен преди или след прекратяването на служебното правоотношение; от друга страна, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото при тълкуването на целта за предотвратяване на измами и не изпълнил задължението за мотивиране.

---

(1)  Решение от 19 декември 2019 г., HK/Комисия, ECLI:EU:C:2019:1119.

(2)  Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 391).

Жалба, подадена на 7 юни 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 24 март 2021 г. по дело T-374/20, KM/Европейска комисия

(Дело C-357/21 P)

(2021/C 310/18)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Alver)

Други страни в производството: KM, Европейска комисия, Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да уважи жалбата и да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) от 24 март 2021 г., T-374/20, KM/Комисия,

—	да реши делото по същество и да отхвърли като неоснователна жалбата в първоинстанционното производство,

—	да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски, направени от Съвета в рамките на производството по обжалване и на първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

Съветът изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

В рамките на първото основание Съветът твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото във връзка с обстоятелството, че при отпускането на наследствена пенсия съгласно член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица преживелият съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак преди прекратяването на служебното правоотношение, и преживелият съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак след прекратяване на служебното правоотношение, били третирани различно. Общият съд обаче не преценил съпоставимостта на въпросните хипотези въз основа на всички характеризиращи ги белези, по-специално въз основа на съответната правна уредба, като вземе предвид предмета и целта на въпросната мярка на Съюза. Ето защо Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като установил, че датата на сключване на брака е единственото обстоятелство, въз основа на което се определя дали следва да се прилага член 18 или член 20 от приложение VIII от Правилника, въпреки че различното третиране е обосновано поради основната фактическа и правна разлика между правното положение на длъжностно лице, което се намира в служебно правоотношение по член 35 от Правилника, и бивше длъжностно лице.

Съветът изтъква второто и третото основание при условията на евентуалност.

В рамките на второто основание Съветът твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото, що се отнася до обхвата на упражнявания от Общия съд съдебен контрол върху приетите от законодателя на Съюза решения. Общият съд се позовал на наличието на „обикновено“ право на преценка на законодателя на Съюза, което водело до задължението да се извърши контрол дали не е неразумно законодателят на Съюза да счита въведеното различно третиране за подходящо и необходимо за постигането на преследваната цел. При това Общият съд не взел предвид обстоятелството, че Съдът предоставя на законодателя на Съюза широка свобода на преценка при упражняването на предоставените му правомощия в областите, в които неговите действия изискват приемането на решения както с политически, така и с икономически или социален характер и в които той трябва да извърши комплексни преценки и анализи, какъвто е случаят при уредбата на система за социална сигурност. Следователно въпросът не бил дали приета в такава област мярка била единствената възможна или най-добрата възможна мярка. Всъщност тази мярка била незаконосъобразна само ако е явно неподходяща за постигането на преследваната от компетентните институции цел. Като разширил обхвата на контрола, разглеждайки не само въпроса дали въпросната мярка е явно неподходяща, Общият съд заменил преценката на законодателя със своята собствена и по този начин надхвърлил границите на упражнявания от него контрол за законосъобразност.

В рамките на третото основание Съветът изтъква, че Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото при разглеждането на обосноваността на различното третиране. При разглеждането на този въпрос Общият съд на първо място допуснал грешка при прилагането на правото при определянето на обхвата на упражнявания от него контрол върху приетите от законодателя решения. На следващо място, Общият съд не взел в предвид съдебната практика съгласно която жалбоподателят в първоинстанционното производство бил длъжен да представи доказателство за несъвместимостта на дадена правна разпоредба с първичното право, а институциите, които са автори на акта, не следвало да доказват неговата законосъобразност. Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото като разгледал обосноваността на различното третиране въз основа на съдебната практика, съгласно която не е достатъчна обща презумпция за измама, за да се обоснове накърняваща целите на ДФЕС мярка, и като достигнал до извода, че с член 20 от приложение VIII към Правилника била въведена обща и необорима презумпция за измама спрямо браковете с продължителност под пет години. От това в крайна сметка следвало, че в настоящия случай била ирелевантна споменатата в обжалваното решение възможност да се представят обективни доказателства, за да се обори презумпцията за измама, тъй като в член 20 от приложение VIII към Правилника не била установена презумпция за измама или за липсата на измама във връзка с брака.

В рамките на четвъртото основание Съдът на последно място твърди, че е допусната грешка при прилагането на правото и че не е изпълнено задължението за мотивиране, що се отнася до изводите на Общия съд относно нарушението на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст. В обжалваното решение Общият съд алтернативно се позовавал на възрастта на преживелия съпруг, на възрастта на длъжностното лице или на бившето длъжностно лице и така не се съобразил със задължението си за мотивиране. На следващо място, констатацията за особено неблагоприятните последици за лица на определена възраст или от определена възрастова група зависела по-специално от доказателството, че разглежданата разпоредба има неблагоприятни последици за значително по-висок дял лица на определена възраст в сравнение с лица на друга възраст; в настоящия случай обаче такова доказателство не било представено. Дори да се приемело, че било налице такова различно третиране, което косвено се основавало на възрастта на бившето длъжностно лице при сключването на брака, Общият съд в крайна сметка не разгледал въпроса дали посоченото различно третиране въпреки това било в съответствие с член 21, параграф 1 от Хартата на основните права (1) и отговаряло на критериите по член 52, параграф 1 от Хартата.

---

(1)  Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 391).

Жалба, подадена на 14 юни 2021 г. от SGI Studio Galli Ingegneria Srl срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 14 април 2021 г. по дело T-285/19, SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия

(Дело C-371/21 P)

(2021/C 310/19)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: SGI Studio Galli Ingegneria Srl (представители: F.S. Marini, V. Catenacci, R. Viglietta, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени обжалваното решение на Общия съд, девети състав, публикувано на 14 април 2021 г. и съобщено на същата дата, по дело T-285/19, SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия, и съответно да уважи исканията на S.G.I., направени пред Общия съд, в посочената поредност, както следва:

—

да установи и обяви, че жалбоподателят не дължи на Европейската комисия сумите, поискани от последната с дебитно известие № 3241902288, получено на 22 февруари 2019 г., и последно със записка, получена на 29 април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540, поискани на основание възстановяване на помощта и неустойка за твърдяно неизпълнение от Studio Galli Ingegneria на Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 във връзка с проекта, озаглавен „MARSOL“,

—	да установи и обяви липсата на твърдените от Комисията нарушения,

—

да установи и обяви незаконосъобразността, невалидността и при всички положения неоснователността на писмото за предварителна информация от 19 декември 2018 г., доклада от разследването на OLAF, дебитното известие от 22 февруари 2019 г., последващото напомняне от 2 април 2019 г. и окончателната записка — за определяне на нов размер на исканата сума и за отхвърляне на последващите искания на SGI — от април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540,

—	да установи и обяви липсата на твърдяното от Комисията вземане,

—	да установи и обяви правото на жалбоподателя на действително отпуснатата помощ от Комисията по силата на Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 за проекта „MARSOL“,

—	при условията на евентуалност, да установи и обяви, че сумата, предмет на възстановяване от страна на Комисията, не може да надвишава 100 044,99 EUR, съобразно посоченото в третото основание на жалбата,

—	при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да осъди Комисията да изплати на SGI разходите за изпълнението на проекта „MARSOL“ поради неоснователно обогатяване.

Основания и основни доводи

1.

Първо основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля първото основание на иска. Нарушение/неправилно прилагане на членове 41, 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Неспазване на принципа на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения и съгласно член 1134 от белгийския Граждански кодекс. Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че последният приема, че Комисията не е нарушила правата по член 41, 42 и 47 от Хартата и принципа на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения, като не е взела предвид направеното от жалбоподателя искане за спиране на производството и за достъп до документите в преписката по разследването на OLAF. Напротив, поради факта, че дружеството не е имало фактическата възможност да отговори на окончателния доклад на OLAF поради вътрешни проблеми, ефективността на тези права е нарушена в административното, а следователно и в съдебното производство.

2.

Второ основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля второто основание на иска. Нарушение/неправилно прилагане на член 317 ДФЕС, член 172а, параграф 1 от Регламент № 2342/2002 (1) , член 31, параграф 3, букви a) и в) от Регламент № 1906/2006 (2) , член II.5 и член II.14, параграф 1 от общите условия на Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Неспазване на принципите на презумпцията за невиновност, тежестта на доказване, безпристрастността, закрепени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. Грешка в преценката на доказателствата в нарушение на член 1315 от белгийския Граждански кодекс. Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че като отхвърля второто основание на иска, последният приема, че жалбоподателят не е доказал допустимостта на преките и непреките разходи във връзка с персонала нито пред OLAF и Комисията, нито пред Общия съд. Напротив, Общият съд не е взел предвид, че твърденията на OLAF не са били свързани с разглеждания проект, а с други финансирани проекти, и следователно не е приложил правилно принципите на презумпцията за невиновност и на тежестта на доказване. Освен това отчетите за отработените часове, представени в производството, е следвало да бъдат приети като достатъчно доказателство, предвид липсата на други възражения и установеното сключване проекта, за да се потвърди допустимостта на направените разходи, поискани от Комисията.

3.

Трето основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля третото основание на иска. Неспазване на принципите на пропорционалност, безпристрастност и добросъвестност при изпълнение на договорните задължения. Нарушение на член 5, параграф 4 ДФЕС. Нарушение на член II.22 от Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че като отхвърля третото основание на иска, последният приема, че Комисията не е накърнила принципа на пропорционалност, като е поискала всички преки и непреки разходи във връзка с персонала. Напротив, поради факта, че в процедурата по разследване са били установени несъответствия само във връзка с двама заети по проекта специалисти, трябвало да бъдат поискани само тези разходи, като се има предвид установеното изпълнение на проекта и приетата от Комисията проверка на разходите от страна на външен специалист. При условията на евентуалност, отново в приложение на принципа на пропорционалност, Общият съд е трябвало да приеме направеното при условията на евентуалност искане за определяне на сумата, подлежаща на възстановяване.

4.

Четвърто основание за обжалване. Незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като Общият съд отхвърля четвъртото основание на иска. Нарушение и/или неправилно прилагане на член 2, буква б) от Регламент № 58/2003 (4) на Съвета от 19 декември 2002 г. и на Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Липса на мотиви и противоречивост на съдебното решение, тъй като то не съответства на предходната практика на Общия съд и на Съда в областта на неоснователното обогатяване. Жалбата срещу решението на Общия съд е мотивирана от обстоятелството, че като отхвърля четвъртото основание на иска, последният отрича правото на жалбоподателя да запази отпуснатата помощ във връзка с преките и непреките разходи за персонала, което води до неоснователно обогатяване на Комисията. Поради факта, че в случая са налице условията за подаването на жалбата, а именно обогатяване на едната страна по договора и обедняване на другата, както и причинно-следствената връзка между обогатяването и обедняването, решението на Общия съд е незаконосъобразно.

---

(1)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).

(2)  Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година за определяне на правила за участието на предприятия, изследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2013 г.) (ОВ L 391, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 108).

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256).

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Италия и Испания/Комисия

(Свързани дела T-695/17 и T-704/17) (1)

(Езиков режим - Обявление за конкурси на общо основание за назначаването на писмени преводачи с немски, френски, италиански и нидерландски език - Ограничаване на избора на езици 2 и 3 на конкурсите до немски, английски и френски език - Регламент № 1 - Член 1г, параграфи 1 и 6, член 27 и член 28, буква е) от Правилника - Дискриминация, основана на език - Интерес на службата - Пропорционалност - Задължение за мотивиране)

(2021/C 310/20)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател по дело T-695/17: Италианска република (представител: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili, avvocato dello Stato)

Жалбоподател по дело T-704/17: Кралство Испания (представител: L. Aguilera Ruiz)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, D. Milanowska, N. Ruiz García и L. Vernier)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС, целящо отмяната на обявлението за конкурси на общо основание с цел да бъдат съставени списъци за бъдещи назначения на писмени преводачи (AD 5) с немски език (EPSO/AD/343/17), с френски език (EPSO/AD/344/17), с италиански език (EPSO/AD/345/17) и с нидерландски език (EPSO/AD/346/17) (ОВ C 224 A, 2017 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Съединява дела T-695/17 и T-704/17 за целите на съдебното решение.

2)	Отменя обявлението за конкурси на общо основание с цел да бъдат съставени списъци за бъдещи назначения на писмени преводачи (AD 5) с немски език (EPSO/AD/343/17), с френски език (EPSO/AD/344/17), с италиански език (EPSO/AD/345/17) и с нидерландски език (EPSO/AD/346/17).

3)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, тези на Италианската република по дело T-695/17, и тези на Кралство Испания по дело T-704/17.

---

(1)  ОВ C 424, 11.12.2017 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Krajowa Izba Gospodarcza Chłodnictwa i Klimatyzacji/Комисия

(Дело T-126/19) (1)

(Околна среда - Регламент (ЕС) № 517/2014 - Флуорсъдържащи парникови газове - Разпределение на квоти за пускане на пазара на флуоровъглеводороди - Възражение за незаконосъобразност - Член 16 от Регламент № 517/2014 и приложения V и VI към него - Принцип на недопускане на дискриминация - Задължение за мотивиране)

(2021/C 310/21)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Krajowa Izba Gospodarcza Chłodnictwa i Klimatyzacji (Варшава, Полша) (представители: A. Galos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland, A. Becker, K. Herrmann и M. Jáuregui Gómez)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейски парламент (представители: L. Visaggio, A. Tamás и W. Kuzmienko), Съвет на Европейския съюз (представители: K. Michoel et I. Tchórzewska)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 11 декември 2018 г., с което на жалбоподателя се разпределя квота флуоровъглеводороди за 2019 г. от 4 096 тона CO2 еквивалент

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Krajowa Izba Gospodarcza Chłodnictwa i Klimatyzacji понася направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3)	Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 148, 29.4.2019 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Chypre/EUIPO — Filotas Bellas & Yios (Halloumi Vermion)

(Съединени дела T-281/19 и T-351/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „Halloumi χαλλούμι Vermion grill cheese M BELAS PREMIUM GREEK DAIRY SINCE 1927“ - По-ранни национални словни сертификатни марки „ΧΑΛΛΟΥΜΙ HALLOUMI“ - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Относително основание за недействителност - Член 53, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент 2017/1001)

(2021/C 310/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz, QC, S. Baran, barrister, и V. Marsland, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Filotas Bellas & Yios AE (Александрия, Иматия, Гърция)

Предмет

Жалби срещу решенията на четвърти апелативен състав на EUIPO от 15 февруари 2019 г. (преписка R 2298/2017-4) и от 9 април 2019 г. (преписка R 2297/2017-4), постановени в производства за обявяване на недействителност със страни Република Кипър и Filotas Bellas & Yios

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда Република Кипър да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 213, 24.6.2019 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Lucaccioni/Комисия

(Дело T-316/19) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Социално осигуряване - Член 73 от Правилника - Общи правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания - Професионално заболяване - Член 9 - Искане за възстановяване на медицински разноски - Член 23 - Консултация с друг лекар - Отказ да се сезира медицинската комисия на основание на член 22 - Неприлагане по аналогия на член 22, параграф 1, втора алинея - Правило за съответствие между жалбата по съдебен и жалбата по административен ред - Прилагане на закона във времето)

(2021/C 310/23)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Arnaldo Lucaccioni (Сан Бенедето дел Тронто, Италия) (представител: E. Bonanni, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Bohr и L. Vernier, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от 2 август 2018 г., с което се отхвърлят исканията на жалбоподателя от 23 март и 8 юни 2018 г. за сезиране на медицинската комисия в съответствие с член 22 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Европейските общности, и от друга страна, за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат на това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Arnaldo Lucaccioni да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 238, 15.7.2019 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — CE/Комитет на регионите

(Дело T-355/19) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Член 2, буква в) от УРДС - Договор за неопределено време - Предсрочно прекратяване с предизвестие - Член 47, буква в), подточка i) от УРДС - Прекъсване на връзките на доверие - Условия за периода на предизвестието - Злоупотреба с процесуални права - Право на изслушване - Принцип на добра администрация - Право на защита - Явна грешка в преценката)

(2021/C 310/24)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CE (представител: M. Casado García-Hirschfeld, адвокат)

Ответник: Комитет на регионите (представители: S. Bachotet и M. Esparrago Arzadun, подпомагани от B. Wägenbaur, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна главно на решението от 16 април 2019 г., с което Комитетът на регионите прекратява трудовия договор на жалбоподателката, а при условията на евентуалност — на писмото от 16 май 2019 г., с което той продължава срока, в който жалбоподателката може да прибере личните си вещи и да има достъп до електронната си поща през периода на предизвестие, и от друга страна, за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла поради тези решения

Диспозитив

1)	Отменя решението на Комитета на регионите от 16 април 2019 г. за прекратяване на трудовия договор на CE в частта относно особените условия за периода на предизвестието.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, включително по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 255, 29.7.2019 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — PL/Комисия

(Дело T-586/19) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Доклад за кариерно развитие - Процедура за оценяване за 2017 г. - Определяне на оценяващия - Член 22а от Правилника - Общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника - Задължение за полагане на грижа - Разумен срок - Принцип на безпристрастност - Член 41 от Хартата на основните права - Задължение за мотивиране - Член 26 от Правилника - Право на защита)

(2021/C 310/25)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PL (представители: J.-N. Louis и J. Van Rossum, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: I. Melo Sampaio и L. Vernier)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 12 октомври 2018 г. относно доклада за кариерно развитие на жалбоподателя за 2017 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда PL да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 363, 28.10.2019 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Health Product Group/EUIPO — Bioline Pharmaceutical (Enterosgel)

(Дело T-678/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „Enterosgel“ - Липса на недобросъвестност - Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2021/C 310/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Health Product Group sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представители: M. Kondrat, M. Stępień и A. Przytuła, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Markakis и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Bioline Pharmaceutical AG (Baar, Швейцария) (представители: T. Grucelski, H. Gajek и M. Furmańska, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 август 2019 г. (преписка R 482/2018-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Health Product Group et Bioline Pharmaceutical

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Health Product Group sp. z o.o. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — RA/Сметна палата

(Дело T-867/19) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Повишаване - Процедура по повишаване за 2016 г. - Решение да не се повиши жалбоподателят в степен AD 11 - Липса на атестационен доклад - Съпоставяне на заслугите - Изпълнение на решение на Общия съд - Приемане на ново решение за неповишаване - Задължение за мотивиране - Член 45 от Правилника - Явна грешка в преценката)

(2021/C 310/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: RA (представител: S. Orlandi, адвокат)

Ответник: Европейска сметна палата (представители: C. Lesauvage и A.-M. Feipel-Cosciug)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението от 27 февруари 2019 г., с което Сметната палата решава жалбоподателят да не бъде повишен в степен AD 11, и от друга страна, за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял от това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда RA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 68, 2.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Davide Groppi/EUIPO — Viabizzuno (Настолна лампа)

(Дело T-187/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ настолна лампа - Предходен промишлен дизайн на Общността - Основание за недействителност - Липса на оригиналност - Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002)

(2021/C 310/28)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Davide Groppi Srl (Пиаченца, Италия) (представители: F. Boscariol de Roberto, D. Capra и V. Malerba, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Viabizzuno Srl (Бентивольо, Италия)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 23 януари 2020 г. (преписка R 126/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Viabizzuno и Davide Groppi

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Davide Groppi Srl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 191, 8.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Chanel/EUIPO — Innovative Cosmetic Concepts (INCOCO)

(Дело T-196/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „INCOCO“ - По-ранни национални словни марки „COCO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 310/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Chanel (Ньой-сюр-Сен, Франция) (представител: J. Passa, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Pétrequin, J. Crespo Carrillo и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Innovative Cosmetic Concepts LLC (Клифтън, Ню Джърси, Съединени щати) (представители: I. Temiño Ceniceros, J. Oria Sousa-Montes и P. Revuelta Martos, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 16 януари 2020 г. (преписка R 194/2019-1), постановено в производство по възражение със страни Chanel и Innovative Cosmetic Concepts

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 16 януари 2020 г. (преписка R 194/2019 1).

2)	Осъжда EUIPO и Innovative Cosmetic Concepts LLC да понесат съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Fidia farmaceutici/EUIPO — Ioulia and Irene Tseti Pharmaceutical Laboratories („HYAL“)

(Дело T-215/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „HYAL“ - Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) №o 40/94 [понастоящем член 59, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Абсолютно основание за отказ - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001)] - Право на изслушване - Принцип на състезателност - Задължение за мотивиране - Добра администрация и равно третиране - Член 165, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2021/C 310/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fidia farmaceutici SpA (Абано Терме, Италия) (представители: R. Kunz-Hallstein и H. P. Kunz-Hallstein, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Sliwinska, V. Ruzek и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ioulia and Irene Tseti Pharmaceutical Laboratories SA (Атина, Гърция) (представители: C. Chrysanthis, P.-V. Chardalia и A. Vasilogamvrou, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 24 януари 2020 г. (преписка R 613/2019-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Ioulia and Irene Tseti Pharmaceutical Laboratories и Fidia farmaceutici

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Fidia farmaceutici SpA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Smiley Miley/EUIPO — Cyrus Trademarks (MILEY CYRUS)

(Дело T-368/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MILEY CYRUS“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „CYRUS“ - Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕС) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 310/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Smiley Miley, Inc. (Нашвил, Тенеси, САЩ) (представител: J.-B. Devaureix, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Cyrus Trademarks Ltd (Роуд Таун, Британски Вирджински острови)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 април 2020 г. (преписка R 2520/2018-4), постановено в производство по възражение между Cyrus Trademarks и Smiley Miley

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 април 2020 г. (преписка R 2520/2018-4).

2)	Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 255, 3.8.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — KT/ЕИБ

(Дело T-415/20) (1)

(Публична служба - Персонал на ЕИБ - Дисциплинарно производство - Уволнение поради сериозна причина - Право на защита - Изслушване на свидетелите - Делегиране на правомощия - Подготвяне на обжалваното решение - Разумен срок - Безпристрастност - Защита на личните данни - Пропорционалност)

(2021/C 310/32)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: KT (представител: L. Levi, avocate)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: K. Carr и M. Loizou, подпомагани от A. Duron, avocate)

Предмет

Искане по член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз за отмяна на решението на ЕИБ от 24 март 2020 г., с което жалбоподателят е уволнен дисциплинарно поради сериозна причина, без предизвестие, но с обезщетение при прекратяване на правоотношението

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда KT да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

---

(1)  ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Magnetec/EUIPO („CoolTUBE“)

(Дело T-481/20) (1)

(„Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „CoolTUBE“ - Абсолютно основание за отказ - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001“)

(2021/C 310/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Magnetec — Gesellschaft für Magnettechnologie mbH (Лангензелболд, Германия) (представители: M. Kloth, R. Briske и D. Habel, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Söder)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 15 май 2020 г. (преписка R 1755/2019-1) относно заявка за регистрация на словния знак „CoolTUBE“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 15 май 2020 г. (преписка R 1755/2019-1).

2)	Осъжда EUIPO да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Magnetec — Gesellschaft für Magnettechnologie mbH, включително необходимите разходи, направени в производството по обжалване пред апелативния състав.

---

(1)  ОВ C 304, 14.9.2020 г.

Решение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Резон/EUIPO (imot.bg)

(Дело T-487/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „imot.bg“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Задължение за мотивиране - Член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001 - Частично потвърдително решение)

(2021/C 310/34)

Език на производството: български

Страни

Жалбоподател:„Резон“ ООД (София, България) (представител: M. Йорданова-Харизанова, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: A. Folliard-Monguiral и П. Ангелова Георгиева)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2020 г. (преписка R 2270/2019-1) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „imot.bg“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда „Резон“ ООД да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 329, 5.10.2020 г.

Определение на Общия съд от 8 юни 2021 г. — Shindler и др./Съвет

(Дело T-198/20) (1)

(Жалба за отмяна - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и от Евратом - Решение на Съвета за сключването на споразумението за оттегляне - Граждани на Обединеното кралство - Загубване на гражданството на Съюза - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2021/C 310/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Harry Shindler (Порто д’Асколи, Италия) и други 9 жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложение към определението (представител: J. Fouchet, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer, R. Meyer и J. Ciantar)

Предмет

Искане, подадено на основание на член 263 ДФЕС за частична или пълна отмяна, от една страна, на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7), и от друга страна, на Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Не е необходимо произнасяне по искането за встъпване на Европейската комисия и на British in Europe.

3)	Осъжда г-н Harry Shindler и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят освен направените от тях съдебни разноски и разноските, направени от Съвета на Европейския съюз, с изключение на разноските, свързани с молбите за встъпване.

4)	Г-н Shindler и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, Съветът, Комисията и British in Europe понасят направените от тях разноски във връзка с молбите за встъпване.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Определение на Общия съд от 8 юни 2021 г. — Price/Съвет

(Дело T-231/20) (1)

(Обжалване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и от Евратом - Решение на Съвета за сключването на споразумението за оттегляне - Граждани на Обединеното кралство - Загубване на гражданството на Съюза - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2021/C 310/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: David Price (Льо Дора, Франция) (представител: J. Fouchet)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer, R. Meyer и M.-M. Joséphidès)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС, целящо частичната отмяна, от една страна, на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7), и от друга страна, на Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Европейската комисия.

3)	Осъжда г-н David Price да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, тези на Съвета на Европейския съюз, включително свързаните с обезпечителното производство, с изключение на направените по молбата за встъпване.

4)	Г-н Price, Съветът и Комисията понасят поотделно направените от тях разноски по молбата за встъпване.

---

(1)  ОВ C 209, 22.6.2020 г.

Определение на Общия съд от 8 юни 2021 г. — Silver и др./Съвет

(Дело T-252/20) (1)

(Жалба за отмяна - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и от Евратом - Решение на Съвета относно сключването на Споразумението за оттегляне - Граждани на Обединеното кралство - Загубване на гражданството на Съюза - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2021/C 310/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Joshua Silver (Бичестер, Обединено кралство) и други 6 жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложение към определението (представители: P. Tridimas, barrister, D. Harrison и A. von Westernhagen, solicitors)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer, R. Meyer и J. Ciantar)

Предмет

Искане, подадено на основание на член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Не е необходимо произнасяне по искането за встъпване на Европейската комисия, British in Europe, Plaid Cymru — The Party of Wales, European Democracy Lab, ECIT и на European Alternatives Ltd.

3)	Осъжда г-н Joshua Silver и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят освен направените от тях съдебни разноски и разноските, направени от Съвета на Европейския съюз, с изключение на разноските, свързани с молбите за встъпване.

4)	Г-н Silver и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, Съветът, Комисията, British in Europe, Plaid Cymru — The Party of Wales, European Democracy Lab, ECIT и European Alternatives Ltd понасят направените от тях разноски във връзка с молбите за встъпване.

---

(1)  ОВ C 215, 29.6.2020 г.

Определение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Sony Interactive Entertainment Europe/EUIPO — Huawei Technologies (GT8)

(Дело T-420/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „GT8“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „GT“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001) - Съответни потребители - Степен на внимание - Явно основателна жалба)

(2021/C 310/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Interactive Entertainment Europe Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Malynicz, QC, и M. Maier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Huawei Technologies Co. Ltd (Шънджън, Китай)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 април 2020 г. (преписка R 1611/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Sony Interactive Entertainment Europe и Huawei Technologies

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 24 април 2020 (преписка R 1611/2019-4).

2)	Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Sony Interactive Entertainment Europe Ltd.

---

(1)  ОВ C 287, 31.8.2020 г.

Определение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Sony Interactive Entertainment Europe/EUIPO — Huawei Technologies (GT3)

(Дело T-421/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „GT3“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „GT“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001) - Съответни потребители - Степен на внимание - Явно основателна жалба)

(2021/C 310/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Interactive Entertainment Europe Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Malynicz, QC, и M. Maier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Huawei Technologies Co. Ltd (Шънджън, Китай)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 април 2020 г. (преписка R 1609/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Sony Interactive Entertainment Europe и Huawei Technologies

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 24 април 2020 година (преписка R 1609/2019-4).

2)	Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Sony Interactive Entertainment Europe Ltd.

---

(1)  ОВ C 287, 31.8.2020 г.

Определение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Sony Interactive Entertainment Europe/EUIPO — Huawei Technologies (GT5)

(Дело T-422/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „GT5“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „GT“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001) - Съответни потребители - Степен на внимание - Явно основателна жалба)

(2021/C 310/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Interactive Entertainment Europe Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Malynicz, QC, и M. Maier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Huawei Technologies Co. Ltd (Шънджън, Китай)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 април 2020 г. (преписка R 1600/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Sony Interactive Entertainment Europe и Huawei Technologies

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 24 април 2020 година (преписка R 1600/2019-4).

2)	Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Sony Interactive Entertainment Europe Ltd.

---

(1)  ОВ C 287, 31.8.2020 г.

Определение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Sony Interactive Entertainment Europe/EUIPO — Huawei Technologies (GT9)

(Дело T-423/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „GT9“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „GT“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001) - Съответни потребители - Степен на внимание - Явно основателна жалба)

(2021/C 310/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Interactive Entertainment Europe Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Malynicz, QC, и M. Maier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Huawei Technologies Co. Ltd (Шънджън, Китай)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 април 2020 г. (преписка R 1610/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Sony Interactive Entertainment Europe и Huawei Technologies

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 24 април 2020 г. (преписка R 1610/2019-4).

2)	Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Sony Interactive Entertainment Europe Ltd.

---

(1)  ОВ C 287, 31.8.2020 г.

Определение на Общия съд от 14 юни 2021 г. — TrekStor/EUIPO — Zagg (Защитни покрития за компютърен хардуер)

(Дело T-512/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ защитно покритие за компютърен хардуер - Основание за недействителност - Неразрешено използване на произведение, защитено съгласно законодателството на държава членка относно авторското право - Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Искане за изслушване на свидетели - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2021/C 310/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TrekStor GmbH (Бенсхайм, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и N. Willich, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Zagg Inc. (Мидвейл, Юта, Съединени щати) (представители: T. Schmitz и M. Breuer, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 8 юни 2020 г. (преписка R 294/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни TrekStor и Zagg

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата .

2)	Осъжда TrekStor GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 378, 9.11.2020 г.

Определение на Общия съд от 16 юни 2021 г. — Sony Interactive Entertainment Europe/EUIPO — Huawei Technologies (GT10)

(Дело T-558/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „GT10“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „GT“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001) - Съответни потребители - Степен на внимание - Явно основателна жалба)

(2021/C 310/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Interactive Entertainment Europe Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Malynicz, QC, и M. Maier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Huawei Technologies Co. Ltd (Шънджън, Китай)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 юли 2020 г. (преписка R 2554/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Sony Interactive Entertainment Europe и Huawei Technologies

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 8 юли 2020 г. (преписка R 2554/2019-4).

2)	Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Sony Interactive Entertainment Europe Ltd.

---

(1)  ОВ C 371, 3.11.2020 г.

Определение на Общия съд от 14 юни 2021 г. — TrekStor/EUIPO — Zagg (Защитни покрития за компютърен хардуер)

(Дело T-564/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ защитно покритие за компютърен хардуер - Основание за недействителност - Неразрешено използване на произведение, защитено съгласно законодателството на държава членка относно авторското право - Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Искане за изслушване на свидетели - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2021/C 310/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TrekStor GmbH (Бенсхайм, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и N. Willich, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Zagg Inc. (Мидвейл, Юта, Съединени щати) (представители: T. Schmitz и M. Breuer, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 17 юни 2020 г. (преписка R 296/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни TrekStor и Zagg

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда TrekStor GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 378, 9.11.2020 г.

Определение на Общия съд от 14 юни 2021 г. — TrekStor/EUIPO — Zagg (Защитни покрития за компютърен хардуер)

(Дело T-565/20) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ защитно покритие за компютърен хардуер - Основание за недействителност - Неразрешено използване на произведение, защитено съгласно законодателството на държава членка относно авторското право - Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Искане за изслушване на свидетели - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2021/C 310/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: TrekStor GmbH (Бенсхайм, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и N. Willich, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Zagg Inc. (Мидвейл, Юта, Съединени щати) (представители: T. Schmitz и M. Breuer, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 17 юни 2020 г. (преписка R 297/2019-3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни TrekStor и Zagg

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда TrekStor GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 378, 9.11.2020 г.

Определение на Общия съд от 8 юни 2021 г. — One Voice/ECHA

(Дело T-663/20) (1)

(Жалба за отмяна - REACH - Вещество хомосалат - Изключително използване за производството на козметични продукти - Проверка за съответствие на регистрации - Член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 - Срок за обжалване - Член 21, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 771/2008 - Член 59 от Процедурния правилник - Недопустимост)

(2021/C 310/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: One Voice (Страсбург, Франция) (представител: A. Ghersi, адвокат)

Ответник: Европейска агенция по химикали (представители: W. Broere и L. Bolzonello, подпомагани от S. Raes, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение A-009-2018 на апелативния съвет на ECHA от 18 август 2020 г. относно проверка за съответствие на регистрационно досие за хомосалат.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда One Voice да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 9, 11.1.2021 г.

Определение на Общия съд от 8 юни 2021 г. — One Voice/ECHA

(Дело T-664/20) (1)

(Жалба за отмяна - REACH - Вещество 2-етилхексил салицилат - Изключително използване за производството на козметични продукти - Проверка за съответствие на регистрации - Член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 - Срок за обжалване - Член 21, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 771/2008 - Член 59 от Процедурния правилник - Недопустимост)

(2021/C 310/47)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: One Voice (Страсбург, Франция) (представител: A. Ghersi, адвокат)

Ответник: Европейска агенция по химикали (представители: W. Broere и L. Bolzonello, подпомагани от S. Raes, авдокат)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение A-010-2018 на апелативния съвет на ECHA от 18 август 2020 г. относно проверка за съответствие на регистрационно досие за 2-етилхексил салицилат

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда One Voice да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 9, 11.1.2021 г.

Жалба, подадена на 2 юни 2021 г. — SY/Комисия

(Дело T-312/21)

(2021/C 310/48)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: SY (представител: T. Walberer, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

На основание член 270 ДФЕС, член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и членове 263 ДФЕС и 265 ДФЕС жалбоподателят моли Общия съд:

—

1. Да отмени: списъка с резерви за конкурс EPSO/AD/374/19-1, решенията за назначаване на кандидатите, включени в списъка с резерви, решенията на конкурсната комисия от 21 април 2021 г. и от 14 януари 2021 г. жалбоподателят да не бъде включен в списъка с резерви в областта на правото на конкуренцията, „допълнението“ към обявлението за конкурс EPSO/AD/374/19-1 от 5 ноември 2020 г. и поканата до жалбоподателя от 20 ноември 2020 г.,

—

при условията на евентуалност спрямо исканията по точка 1 да отмени: решенията на конкурсната комисия от 21 април 2021 г. и от 14 януари 2021 г. в частта относно жалбоподателя и да даде на ответника необходимите конкретни разпореждания с оглед на законосъобразното възстановяване на предишното правно положение на жалбоподателят преди допускането на правонарушенията, които разпореждания предоставят възможност на ответника направо или след повторна оценка на представянето на жалбоподателя да го включи в списъка с резерви, „допълнението“ към обявлението за конкурс EPSO/AD/374/19-1 от 5 ноември 2020 г. и поканата до жалбоподателя от 20 ноември 2020 г.,

—	да установи, че ответникът е нарушил член 265 ДФЕС като не се е произнесъл с адресирано до жалбоподателя решение по подадената от него жалба по административен ред от 17 януари 2021 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: направеното впоследствие изменение с обратна сила на конкурса било незаконосъобразно поради липсата на основание, поради нарушаването на права, както и поради нарушение на правната яснота, задължението за мотивиране и правата на участие.

2.	Второ основание: нарушена била забраната за недопускане на дискриминация във връзка със съществуващото заболяване на жалбоподателя, тъй като ответникът не му предоставил на разположение необходимите за изпита специални средства.

3.	Трето основание: жалбоподателят бил дискриминиран поради забавяне спрямо други участници в основания само на електронни технологии център за оценяване.

4.	Четвърто основание: жалбоподателят бил дискриминиран спрямо служители на ответника.

Жалба, подадена на 8 юни 2021 г. — Castel Frères/EUIPO — Shanghai Panati (Изображение на китайски символи)

(Дело T-323/21)

(2021/C 310/49)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Castel Frères (Бланкфор, Франция) (представител: T. de Haan, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Shanghai Panati Co. (Шанхай, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на китайски символи) — марка на Европейския съюз № 6 785 109

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 22 март 2021 г. по преписка R 753/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски, включително съдебните разноски на жалбоподателя пред пети апелативен състав на Службата.

Изложено основание

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) и член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 11 юни 2021 г. — Wizz Air Hungary/Комисия

(Дело T-332/21)

(2021/C 310/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.) (Будапеща, Унгария) (представители: E. Vahida, S. Rating и I.-G. Metaxas-Maranghidis, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 2 октомври 2020 г. относно държавна помощ SA.56810 (2020/N) — Румъния — COVID-19: помощ за TAROM (1) и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първото основание е изведено от твърденията, че ответникът приложил неправилно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и допуснал явна грешка в преценката при контрола за пропорционалност на помощта за вредите, причинени от кризата COVID-19.

2.

Второто основание е изведено от твърденията, че ответникът нарушил специфичните разпоредби на ДФЕС и общите принципи на правото на ЕС, които са в основата на либерализирането на въздушния транспорт в Съюза от края на 1980-те години (а именно недопускането на дискриминация, свободното предоставяне на услуги — приложено към въздушния транспорт с Регламент 1008/2008 (2) — и свободата на установяване).

3.	Третото основание е изведено от твърденията, че ответникът не започнал официална процедура по разследване, въпреки сериозните затруднения и нарушил процесуалните права на жалбоподателя.

4.	Четвъртото основание е изведено от твърденията, че ответникът нарушил задължението си за мотивиране.

---

(1)  OВ C 94, 2021 г., стp. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (OВ L 293, 2008 т., стр. 3).

Жалба, подадена на 14 юни 2021 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-333/21)

(2021/C 310/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair DAC (Суордс, Ирландия) (представители: F.-C. Laprévote, E. Vahida, V. Blanc, S. Rating и I.-G. Metaxas-Maranghidis, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 29 декември 2020 г. относно държавна помощ SA.59188 (2020/NN) — Италия — Обезщетяване на Alitalia за вреди от COVID-19 II (1) и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

Първото основание е изведено от твърденията, че ответникът злоупотребил с власт и приложил неправилно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, тъй като упражнил с предимство контрола на помощта и не продължил разследването си относно неправомерния характер на оздравителната помощ, предоставена на Alitalia през 2017 г. и 2019 г.

2.	Второто основание е изведено от твърденията, че ответникът приложил неправилно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и допуснал явна грешка в преценката при контрола за пропорционалност на помощта за вредите, причинени от кризата COVID-19.

3.

Третото основание е изведено от твърденията, че ответникът нарушил специфичните разпоредби на ДФЕС и общите принципи на правото на ЕС, които са в основата на либерализирането на въздушния транспорт в Съюза от края на 1980-те години (а именно недопускането на дискриминация, свободното предоставяне на услуги — приложено към въздушния транспорт с Регламент 1008/2008 (2) — и свободата на установяване).

4.	Четвъртото основание е изведено от твърденията, че ответникът не започнал официална процедура по разследване, въпреки сериозните затруднения и нарушил процесуалните права на жалбоподателя.

5.	Петото основание е изведено от твърденията, че ответникът нарушил задължението си за мотивиране.

---

(1)  OВ C 134, 2021 г., стр. 2.

(2)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (OВ L 293, 2008 т., стр. 3).

Жалба, подадена на 15 юни 2021 г. — PJ/EIT

(Дело T-335/21)

(2021/C 310/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PJ (представител: N. de Montigny, адвокат)

Ответник: Европейски институт за иновации и технологии

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на изпълнителния директор от 13 октомври 2020 г., с което му е отказано да ползва възможността да работи от разстояние от своето място на произход,

—	при необходимост, да отмени решението на изпълнителния директор от 9 март 2021 г., с което е отхвърлена подадената от жалбоподателя на 10 ноември 2020 г. жалба по административен ред,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква осем основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: неизпълнение на задълженията за безпристрастност, обективност и неутралност на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване, и приемането на вътрешни правила от некомпетентен орган.

2.	Второ основание: нарушение на правото на изслушване.

3.	Трето основание: липса на мотиви.

4.	Четвърто основание: нарушение на вътрешните правила и тяхното произволно и лишено от логика тълкуване, както и липсата на предвидимост и правна сигурност.

5.	Пето основание: неизпълнение на задължението за полагане на грижа, невземане предвид на интересите както на институцията, така и на жалбоподателя и непропорционалният характер на решението спрямо действителния интерес на институцията.

6.	Шесто основание: нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на правото на съвместяване на личния и професионалния живот, закрепено в член 33 от Хартата.

7.	Седмо основание: нарушение на ефективното право на труд и на справедливи условия на труд.

8.	Осмо основание: невземане предвид на събитие, което представлява непреодолима сила.