—

като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) по отношение на оловото и неговите съединения (D063675/03,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията („Регламент REACH“) (1), и по-специално член 68, параграф 1 от него,

—

като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 април 2001 г. относно Зелената книга на Комисията относно екологичните въпроси, свързани с PVC (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно проекта на Решение XXX за изпълнение на Комисията относно издаването на разрешение за използване на Бис (2-етилхексил) фталат (DEHP) съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (7),

—

като взе предвид решението на Общия съд от 7 март 2019 г. по дело T-837/16 (8),

—

като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9),

—

като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3, и член 112, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че проектът на регламент на Комисията има за цел да ограничи равнището на олово, когато се използва като стабилизатор в полимери или съполимери на винилхлорид (PVC);

Б.

като има предвид, че оловото е токсично вещество, което може да причини сериозни последици за здравето, включително необратими неврологични увреждания, дори при ниски дози (10); като има предвид, че няма безопасно равнище за олово (11), (12); като има предвид, че оловото е вредно и за околната среда: силно токсично е за водните организми (13) и се запазва в околната среда (14);

В.

като има предвид, че проблемът с употребата на олово като стабилизатор за PVC вече беше повдигнат от Комисията в нейната Зелена книга от 26 юли 2000 г. относно екологичните въпроси, свързани с PVC (15);

Г.

като има предвид, че в своята Зелена книга Комисията заяви, че подкрепя намаляването на употребата на олово като стабилизатор в продуктите от PVC и предвижда редица мерки, включително постепенно извеждане от употреба по законодателен път, но в крайна сметка се задоволи с доброволен ангажимент от страна на сектора за производство на PVC да преустанови използването на олово като PVC стабилизатор до 2015 г. (16);

Д.

като има предвид, че този подход беше в противоречие с позицията на Парламента, който в отговор на Зелената книга призова Комисията да забрани всяко използване на олово като стабилизатор в PVC (17);

Е.

като има предвид, че курсът на действие на Комисията по онова време, а именно да не се прави нищо, означаваше, че през периода от 2000 г. до 2015 г. бяха произведени милиони тонове PVC, стабилизирани с няколкостотин хиляди тона олово (18); като има предвид, че изделията от PVC, произведени от такъв съдържащ олово поливинилхлорид, постепенно се превръщат в отпадъци;

Ж.

като има предвид, че след изпълнението на доброволния ангажимент на сектора на производството на PVC през 2015 г. Комисията осъзна, че оловото продължава да се използва във вносни изделия от PVC; като има предвид, че поради това Комисията поиска от Европейската агенция по химикали („Агенцията“) да изготви доклад за ограниченията по приложение XV;

З.

като има предвид, че основната целесъобразност на ограничението за вносни изделия от PVC беше потвърдено от Агенцията, която установи, че „Тъй като европейският сектор за производство на PVC вече е започнал постепенното извеждане от употреба на оловните съединения като стабилизатори за PVC, около 90 % от прогнозните емисии на олово се дължат на изделия от PVC, внесени в ЕС през 2016 г.“ (19);

И.

като има предвид, че в проекта на регламент на Комисията се предлага ограничаване на употребата и наличието на олово и неговите съединения в изделия, произведени от PVC, като се определя максимална граница на концентрация на олово 0,1 % от теглото на материала от PVC (20);

Й.

като има предвид, че това се основава на заключението, че рискът за човека от оловни стабилизатори в изделия от PVC в Съюза не е адекватно контролиран (21); като има предвид, че рисковете за околната среда не са били използвани при характеризирането на риска от оловото в контекста на предложението за ограничаване на риска (22);

К.

като има предвид, че това ограничение е било приложено въз основа на следните мотиви: „Като се има предвид, че оловните съединения не могат да стабилизират PVC по ефективен начин при концентрации под приблизително 0,5 % от теглото, пределната концентрация от 0,1 %, предложена от Агенцията, следва да гарантира, че преднамереното добавяне на оловни съединения като стабилизатори по време на смесването на PVC вече не може да бъде налице в Съюза“ (23);

Л.

като има предвид, че е важно да се осъзнае, че прагът от 0,1 % не представлява „безопасно равнище“, а по-скоро административно равнище, определено за да се избегне като цяло използването на олово като стабилизатор в PVC;

М.

като има предвид, че проектът на регламент на Комисията предвижда две дерогации за рециклирани PVC материали за 15 години: една, която позволява концентрация на олово до 2 % от теглото на твърдия PVC (24), и друга, допускаща концентрация на олово до 1 % от теглото на гъвкавите/меки PVC материали (25);

Н.

като има предвид, че концентрациите на олово от 1 % или 2 % от теглото определено не съответстват на „безопасни равнища“, а са граници, които позволяват на промишлеността да продължи да оптимизира финансовите си ползи от рециклирането на отпадъци от поливинилхлорид, съдържащи олово (26);

О.

като има предвид, че такива дерогации затвърждават използването на вещество от миналото чрез изделия, направени от рециклиран PVC, въпреки че Комисията изрично е признала наличието на алтернативи (27);

П.

като има предвид, че подобни дерогации са в противоречие с дългогодишна позиция на Парламента, препотвърдена в множество резолюции и най-наскоро на 15 януари 2020 г.; като има предвид, че Парламентът вече специално подчерта през 2001 г., че „рециклирането на PVC не трябва да води до затвърждаване на проблема с тежките метали“ (28); като има предвид, че Парламентът, в своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика, подчерта, че „рециклирането не следва да оправдава увековечаването на употребата на опасни вещества от миналото“ (29); като има предвид, че през 2015 г. Парламентът предприе съответните действия, като възрази срещу разрешаването на DEHP, друго вещество от миналото, за рециклирането на PVC (30); като има предвид, че отново през 2018 г. Парламентът заяви, „че в съответствие с йерархията на отпадъците предотвратяването има приоритет пред рециклирането и че съответно рециклирането не следва да оправдава безконечното използване на опасни вещества от миналото“ (31); като има предвид, че на 15 януари 2020 г., в своята резолюция относно Европейския зелен пакт, Парламентът изрично заяви, че забранените вещества „следва да не бъдат повторно въвеждани на пазара на ЕС в потребителски продукти чрез дейности на рециклиране“;

Р.

като има предвид, че проектът на регламент на Комисията обосновава дерогациите за рециклирания PVC, като посочва, че „алтернативата за рециклирането на такива изделия, т.е. обезвреждането на отпадъци от поливинилхлорид чрез депониране и изгаряне, би увеличило емисиите в околната среда и не би намалило риска“ (32);

С.

като има предвид, че в мотивите на проекта на регламент на Комисията не се отчита фактът, че рециклирането в действителност не е алтернатива на депонирането или изгарянето, тъй като рециклирането на PVC не може да продължи завинаги и по този начин само се отлагат окончателното обезвреждане на PVC, съдържащ олово, и съответните емисии, като същевременно се създават допълнителни емисии по време на рециклирането и последващата фаза на използване;

Т.

като има предвид, че в действителност проектът на регламент на Комисията би довел, от една страна, до ограничаване на вноса на около 1 000 до 4 000 тона олово във вносни изделия от PVC, като в същото време се позволява приблизително 2 500 до 10 000 тона олово годишно да се пуска (отново) на пазара чрез рециклиран PVC (33);

У.

като има предвид, че с други думи проектът на регламент на Комисията би ограничил вноса на олово чрез изделия от PVC само за да намали въздействието на това ограничение чрез повторното пускане на пазара на двойно повече олово чрез изделия, произведени от рециклиран PVC и съдържащи олово;

Ф.

като има предвид, че по този начин дерогациите за рециклиран PVC в проекта на регламент на Комисията противоречат на основната цел на Регламента REACH да се гарантира високо равнище на защита на здравето на човека и околната среда (34);

Х.

като има предвид, че подобни дерогации също така нарушават ангажиментите по 7-ата програма за действие за околната среда, приета през 2013 г., в която изрично се призовава за развитието на нетоксични цикли на материалите, така че рециклираните отпадъци да могат да се използват като главен, надежден източник на суровини за Съюза (35);

Ц.

като има предвид, че подобни дерогации биха довели до пазар с две равнища на качество, а именно продукти, произведени от чист PVC, които не съдържат олово, от една страна, и продукти, произведени от рециклиран PVC, които съдържат значителни количества олово, от друга страна; като има предвид, че такова допустимо отклонение за олово в продукти, произведени от рециклиран PVC, дискредитира рециклирането на продуктите;

Ч.

като има предвид, че не е целесъобразно да се отлагат проблемите с екологосъобразното управление на отпадъците от поливинилхлорид, съдържащи олово, още по-малко чрез разреждане на олово в следващото поколение изделия;

Ш.

като има предвид, че проектът на регламент на Комисията ограничава дерогациите за рециклирания PVC до определени приложения и въвежда изискване за прилагане на олово в слой от новопроизведен PVC за поднабор от засегнатите изделия, със забавяне от пет години за гъвкавия PVC;

Щ.

като има предвид, че ограничаването на дерогациите не преодолява проблема с емисиите на олово по време на окончателното обезвреждане на отпадъците, които представляват 95 % от емисиите;

АА.

като има предвид, че в проекта на регламент на Комисията освен това се изисква изделията от PVC, които съдържат рециклиран PVC, да са маркирани с обозначението „съдържа рециклиран PVC“; като има предвид, че Комитетът за оценка на риска (КОР) на Агенцията заяви, че такъв етикет „сам по себе си не е достатъчен, за да се направи разграничение между безоловни рециклирани материали и рециклирани материали, съдържащи олово“ (36);

АБ.

като има предвид, че подобна маркировка е в действителност подвеждаща, тъй като посочването на рециклирано съдържание има положителна конотация, докато в този случай всъщност означава, че рециклираните продукти съдържат значителни количества олово в сравнение с продуктите, произведени от чист PVC без олово;

АВ.

като има предвид, че подобно подвеждащо, насърчаващо етикетиране на рециклираните PVC изделия противоречи на целта на Регламента REACH да се гарантира високо равнище на защита на здравето на човека и околната среда;

АГ.

като има предвид, че проектът на регламент на Комисията освен това предвижда схема за сертифициране в подкрепа на твърденията относно рециклирания произход на PVC, за да ги отличи от изделия, изработени от чист PVC, за които се прилага различна гранична стойност;

АД.

като има предвид, че разчитането на допълнителен слой от сертификати хвърля съмнение върху приложимостта на такава разпоредба и следователно противоречи на разпоредбите на приложение XV към Регламента REACH, съгласно които дадено ограничение трябва да бъде приложимо, изпълнимо и управляемо;

АЕ.

като има предвид, че в проекта на регламент на Комисията се освобождават два оловни пигмента от обхвата на ограничението, тъй като те подлежат на разрешение съгласно Регламента REACH;

АЖ.

като има предвид, че КОР изрично признава, че „рисковете… ще се прилагат и по отношение на оловни съединения, които не са били използвани като стабилизатори“ (37);

АЗ.

като има предвид, че е трудно да се определи специфичната идентичност и функция на оловните съединения в PVC, както изрично признава КОР (38);

АИ.

като има предвид, че поради това подобно освобождаване създава проблеми за правоприлагането, като по този начин противоречи на разпоредбите на приложение XV към Регламента REACH, съгласно които дадено ограничение трябва да бъде приложимо, изпълнимо и управляемо;

АЙ.

като има предвид, че такова освобождаване не отчита и решението по дело T-837/16, което на практика анулира разрешението за тези оловни пигменти;

АК.

като има предвид, че проектът на регламент на Комисията предвижда гратисен период от 24 месеца за стопанските субекти, за да „се освободят от своите складови наличности“ (39), наред с другото;

АЛ.

като има предвид, че предоставянето на възможност на вносителите да продават PVC изделия, съдържащи хиляди тонове олово, в продължение на още 24 месеца, докато такива съдържащи олово PVC изделия вече не се произвеждат в Съюза, противоречи на целта на Регламента REACH за постигане на високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда;

АМ.

AM. като има предвид, че през 2001 г. Парламентът счете за „необходимо да продължи развитието на технологичните изследвания, най-вече в областта на химическото рециклиране, което може да отделя хлор от тежки метали… с оглед увеличаване на процента на рециклираните отпадъци от поливинилхлорид“ (40);

АН.

като има предвид, че нито Агенцията, нито Комисията са направили оценка на осъществимостта на химическото рециклиране на отпадъци от поливинилхлорид като изходна суровина, което би позволило отделянето и безопасното обезвреждане на оловото; като има предвид, че според сектора на производството на PVC такива технологии са налични (41), (42);

АО.

като има предвид, че Европейската асоциация на производителите на химикали се обявява за химическото рециклиране като средство за третиране на вещества, пораждащи безпокойство (43);

АП.

като има предвид, че в обобщение проектът на регламент на Комисията идва с 18 години закъснение и съдържа няколко елемента, които не са съвместими с целта или съдържанието на Регламента REACH, а именно дерогациите за рециклирания PVC, положителната маркировка за рециклирания PVC въпреки съдържанието на олово в него, освобождаването за оловните пигменти и дългия гратисен период;

АР.

като има предвид, че Комисията е представила проекта на регламент на Комисията повече от една година след крайния срок, определен в Регламента REACH (44);

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

—

като взе предвид членове 8 и 9 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета („Директива за правата на жертвите“) (1), чиито разпоредби се прилагат и по отношение на жените — жертви на генитално осакатяване,

—

като взе предвид членове 11 и 21 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (наричана по-нататък „Директивата относно условията на приемане“) (2), в която сред категориите уязвими лица, които следва да получат подходящо здравно обслужване по време на процедурите за предоставяне на убежище, изрично се посочват и жените — жертви на генитално осакатяване,

—

като има предвид член 20 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила („Директива относно определянето“) (3), в която гениталното осакатяване на жени, като тежка форма на психологическо, физическо или сексуално насилие, е включено като основание, което следва да се вземе предвид при предоставянето на международна закрила,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно прекратяването на гениталното осакатяване на жени (4), с която призова за прекратяване на това осакатяване в световен мащаб чрез превенция, защитни мерки и законодателство,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно нулевата толерантност към гениталното осакатяване на жени (6),

—

като взе предвид годишните доклади на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света, по-специално резолюцията си от 15 януари 2020 г. (7),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното им осакатяване,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жени в Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833),

—

като взе предвид съвместното изявление от 6 февруари 2013 г. за Международния ден срещу гениталното осакатяване на жени, в което заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и петима членове на Комисията отново потвърдиха ангажимента на ЕС за борба с гениталното осакатяване на жени в рамките на външните му отношения,

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 — 2019 г., по-специално цел 14, буква б), където изрично се споменава гениталното осакатяване на жени, и като взе предвид настоящото преразглеждане на плана за действие и преговорите за неговото подновяване,

—

като има предвид опита, придобит чрез изпълнение на стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г. и чрез прилагане на мерките, предвидени в плана за действие, който е част от съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г.,

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално цел 5.3 за премахване на всички вредни практики, като детските, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени,

—

като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР) от 1994 г. в Кайро и Програмата за действие към нея, а също така резултатите от последващите конференции за преглед, и по-специално срещата на високо равнище в Найроби относно МКНР25, както и ангажимента си за нулево генитално осакатяване на жени,

—

като взе предвид Пекинската платформа за действие и резултатите от последващите конференции за преглед,

—

като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 — 2020 г. (GAP II), и по-специално неговия тематичен приоритет Б, в който се съдържа специфичен показател за гениталното осакатяване на жени, и като има предвид настоящото му преразглеждане и преговорите за подновяването му,

—

като взе предвид ангажимента на председателя на Комисията за приемане на мерки за справяне с насилието срещу жени, посочен в нейните политически насоки,

—

като има предвид очакваната нова стратегия на ЕС за равенство между половете,

—

като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 2013 г. относно гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и Хърватия, както и двата последващи доклада, озаглавени „Оценка на броя на момичета, изложени на риск от гениталното осакатяване в Европейския съюз“ от 2015 г. за Ирландия, Португалия и Швеция и от 2018 г. за Белгия, Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията от Истанбул“) от 2014 г., в чийто член 38 се изисква криминализиране на гениталното осакатяване на жени във всички държави — страни по Конвенцията,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 — 2016/0062(NLE)) (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (9),

—

като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 13 септември 2017 г. относно необходимостта от увеличаване на усилията за предотвратяване и борба с гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове в Европа,

—

като взе предвид насоките на СЗО относно лечението на здравни проблеми, възникнали при жени в резултат на гениталното им осакатяване,

—

като взе предвид Резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 5 юли 2018 г. относно премахването на гениталното осакатяване на жени,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 27 юли 2018 г., озаглавен „Увеличаване в световен мащаб на усилията за премахване на гениталното осакатяване на жени“,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 14 ноември 2018 г., озаглавена „Увеличаване в световен мащаб на усилията за премахване на гениталното осакатяване на жени“,

—

като взе предвид Споразумението от Котону и текущия му процес на преразглеждане,

—

като взе предвид инициативата „Spotlight“ на ЕС и ООН от септември 2017 г., насочена към премахването на насилието срещу жени и момичета,

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жени се счита в международен план за грубо и системно нарушаване на правата на човека, за форма на насилие срещу жените и момичетата и проявление на неравенството между половете, което не е свързано с никаква религия или култура и понастоящем е признато за глобален проблем, засягащ най-малко 200 милиона жени и момичета в 30 държави — съгласно статистическите доклади на УНИЦЕФ, Фонда на ООН за населението (ФНООН) и СЗО; като има предвид обаче, че са налице данни за случаи на генитално осакатяване на жени в над 90 държави на всички континенти;

Б.

като има предвид, че според данните на ФНООН за 2018 г., ако демографските тенденции останат такива, каквито са в момента, 68 милиона момичета по света ще бъдат изложени на риск от генитално осакатяване до 2030 г., като се очаква броят на засегнатите да се увеличи от около 4,1 милиона през 2019 г. на 4,6 милиона годишно до 2030 г.;

В.

като има предвид, че съгласно най-скорошните национални данни за цяла Европа се счита, че около 600 000 жени и момичета на континента живеят цял живот с физическите и психологическите последици от генитално осакатяване, а само в 13 европейски държави други 180 000 момичета са изложени на висок риск от генитално осакатяване;

Г.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жени включва всички процедури, водещи до частично или пълно отстраняване на външните женски полови органи, като клитородектомия, ексцизия, инфибулация и други вредни процедури, и че преднамереното увреждане на женските гениталии с немедицинска цел води до физически, сексуални и психически усложнения, а би могло да доведе и до смърт;

Д.

като има предвид, че гениталното осакатяване се практикува предимно върху момичета между детска възраст и 15-годишна възраст; като има предвид освен това, че едно момиче или жена може да бъде подложена на генитално осакатяване няколко пъти през живота си, например когато ще се омъжва или ще пътува за чужбина;

Е.

като има предвид, че съгласно данни от 2018 г. на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) делът на жените и момичетата, които потенциално вече са засегнати от генитално осакатяване, наскоро се е увеличил, което означава, че проблемът придобива още по-голямо значение и че броят на засегнатите или изложени на риск лица продължава да расте; като има предвид, че според ВКБООН само през последните пет години в Европа са пристигнали над 100 000 жени, търсещи убежище, които са потенциално засегнати от генитално осакатяване;

Ж.

като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ по отношение на риска от генитално осакатяване е постигнат напредък, тъй като застрашените момичета днес са с една трета по-малко, отколкото преди 30 години; като има предвид обаче, че отчитайки всички налични данни и с оставащи само 10 години до 2030 г., целта за устойчиво развитие относно премахването на гениталното осакатяване на жени е далеч от постигането си; като има предвид, че абсолютният брой на засегнатите жени и момичета изглежда се увеличава и ще продължава да нараства, освен ако не се предприемат мащабни мерки за предотвратяване на това;

З.

като има предвид, че за да се ускори промяната и да се постигне целта за прекратяване на гениталното осакатяване на жени в световен мащаб до 2030 г., съществува спешна необходимост от увеличаване на мащаба и координиране на съществуващите усилия за слагане на край на тази практика на местно, национално, регионално и международно равнище, за извличане на полза от тези усилия и за постигане на по-голяма и трайна промяна чрез ефективни и всеобхватни стратегии;

И.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жените е форма на насилие, основано на пола, и че преодоляването на първопричините за неравенството между половете на общностно равнище, включително свързаните с пола стереотипи и вредните социални норми, е от съществено значение за прекратяването на тази практика;

Й.

като има предвид, че гениталното осакатяване на жени често е свързано с други проблеми, произтичащи от неравенството между половете, и е само едно от многобройните нарушения на правата на жените, каквито са например и липсата на достъп до образование за момичетата, включително всеобхватно сексуално образование, липсата на заетост за жените, невъзможността за притежаване или наследяване на собственост, принудителни или ранни бракове в детска възраст, сексуално и физическо насилие, както и липсата на качествено здравеопазване, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права;

К.

като има предвид, че под „медикализация“ на гениталното осакатяване на жени се разбира същото осакатяване, но извършено от здравен специалист или в болница или друго медицинско заведение; като има предвид, че „медикализацията“ на гениталното осакатяване на жени представлява опасен опит за узаконяване на тази практика и дори потенциално придобиването на ползи от нея;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

—

като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката (2),

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Отговорност за изкуствения интелект и други нововъзникващи цифрови технологии“ от експертната група на Комисията относно отговорността и новите технологии, публикуван на 21 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Политически и инвестиционни препоръки за надежден изкуствен интелект“, публикуван на 26 юни 2019 г. от експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект,

—

като взе предвид документа, озаглавен „Етични насоки за надежден изкуствен интелект“, изготвен от експертната група на високо равнище на Комисията по въпросите на изкуствения интелект и публикуван на 8 април 2019 г., както и списък за оценка във връзка с надежден изкуствен интелект (ИИ),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 април 2019 г. относно изграждането на доверие в ориентирания към човека изкуствен интелект (COM(2019)0168),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2018 г. относно координирания пран за изкуствения интелект (COM(2018)0795),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно изкуствения интелект за Европа (COM(2018)0237),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—

като взе предвид въпроса към Комисията относно автоматизираните процеси на вземане на решения:: гарантиране на защитата на потребителите и на свободното движение на стоки и услуги (O-000008/2020 — B9-0007/2020),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че технологичният напредък в областта на изкуствения интелект, машинното самообучение, сложните системи, основани на алгоритми и автоматизираните процеси на вземане на решения се извършва с бързи темпове, и като има предвид, че свързаните с тези технологии приложения, възможности и предизвикателства са многобройни и засягат почти всички сектори на вътрешния пазар;

Б.

като има предвид, че се очаква разработването на автоматизирани процеси на вземане на решения да допринесе значително за икономиката на знанието и да донесе ползи за обществото, наред с другото, чрез подобрени обществени услуги за потребителите чрез иновативни продукти и услуги, както и за предприятията — чрез оптимизиране на резултатите;

В.

като има предвид, че използването и разработването на изкуствен интелект и автоматизирани процеси на вземане на решения създава също така предизвикателства за доверието и благосъстоянието на потребителите, особено по отношение на предоставянето на възможност на потребителите да идентифицират тези процеси, да разберат функционирането им, да вземат информирани решения за тяхното използване и да се откажат от използването им;

Г.

като има предвид, че етични насоки, като например принципите, приети от експертната група на високо равнище на Комисията по въпросите на изкуствения интелект, представляват отправна точка; като има предвид обаче, че е необходимо да се прецени дали действащата правна уредба на ЕС, включително достиженията на правото в областта на защитата на потребителите, безопасността на продуктите и законодателството в областта на надзора на пазара е в състояние да отговори на появата на изкуствения интелект и автоматизираното вземане на решения и да осигури високо равнище на защита на потребителите, както се изисква съгласно член 38 от Хартата на основните права на ЕС;

Д.

като има предвид, че общ подход на ЕС към разработването на автоматизирани процеси на вземане на решения ще спомогне за гарантиране на ползите от тези процеси и ще намали рисковете в целия ЕС, ще избегне фрагментирането на вътрешния пазар и ще даде възможност на ЕС да популяризира по-добре своя подход и своите ценности по света;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—

като взе предвид своите резолюции от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз (1), от 3 октомври 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство (2), от 13 декември 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство (3), от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство (4), както и от 18 септември 2019 г. относно актуалното състояние на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (5) и от 15 януари 2020 г. относно прилагането и мониторинга на разпоредбите относно правата на гражданите в Споразумението за оттегляне (6),

—

като взе предвид своята законодателна резолюция от 29 януари 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (7),

—

като взе предвид Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (8) (наричано по-долу „Споразумението за оттегляне“) и политическата декларация, очертаваща рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, която придружава Споразумението за оттегляне (9) (наричана по-надолу „Политическата декларация“),

—

като взе предвид писмата на комисията по правни въпроси, на комисията по външна търговия, на комисията по бюджети, на комисията по бюджетен контрол, на комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, на комисията по транспорт и туризъм, на комисията по регионално развитие, на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на комисията по рибно стопанство, на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, на комисията по конституционни въпроси и на подкомисията по сигурност и отбрана,

—

като взе предвид препоръката за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, която определя Комисията за преговарящ от името на Съюза, и приложението към нея, съдържащо указанията за водене на преговори за ново партньорство (COM(2020)0035) (наричани по-надолу „указанията за водене на преговори“),

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 31 януари 2020 г. в полунощ (централноевропейско време) Обединеното кралство престана да бъде държава — членка на Европейския съюз (ЕС);

Б.

като има предвид, че Политическата декларация определя параметрите на амбициозно, широкообхватно, задълбочено и гъвкаво партньорство в областта на търговското и икономическото сътрудничество, в основата на което стои всеобхватно и балансирано споразумение за свободна търговия (ССТ), както и в областта на правоприлагането и наказателното правосъдие, външната политика, сигурността и отбраната, както и в области на сътрудничество с по-широк обхват, и посочва, че ако по време на преговорите ЕС и Обединеното кралство решат, че това е в техен взаимен интерес, бъдещите отношения могат да обхващат области на сътрудничество извън описаните в Политическата декларация;

В.

като има предвид, че бъдещите отношения следва да се основават на баланс между правата и задълженията, като се зачита целостта на единния пазар и митническия съюз, както и неделимостта на „четирите свободи“; като има предвид, че държава, която не е членка на ЕС и не изпълнява същите задължения като държавите членки, не може да има същите права и да се ползва със същите предимства като държавите членки;

Г.

като има предвид, че в Политическата декларация се посочва, че бъдещото икономическо партньорство ще се основава на разпоредби, гарантиращи условия на равнопоставеност за открита и лоялна конкуренция;

Д.

като има предвид, че Обединеното кралство и ЕС ще продължат да бъдат близки съседи и да имат множество общи интереси;

Е.

като има предвид, че тези тесни отношения под формата на споразумение за всеобхватно партньорство между ЕС и Обединеното кралство може да бъдат считани за подходяща рамка за бъдещите отношения, чрез която тези общи интереси може да бъдат защитавани и насърчавани, включително нови търговски отношения;

Ж.

като има предвид, че споразумението относно бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство следва да осигури гъвкава рамка, която да дава възможност за различна степен на сътрудничество в широк спектър от области на политиката, въз основа на обща управленска структура с подходящи разпоредби за уреждане на спорове;

З.

като има предвид, че това сътрудничество ще изисква и двете страни да поддържат високи стандарти и международните си ангажименти в редица области на политиката;

И.

като има предвид, че Протоколът относно Ирландия/Северна Ирландия в Споразумението за оттегляне предвижда правна уредба, която запазва разпоредбите на Споразумението от Разпети петък в неговата цялост, както и правата на народа на Северна Ирландия, и гарантира целостта на единния пазар и цялата островна икономика и следователно избягва създаването на „твърда“ граница, докато механизмът за одобрение предвижда неговото продължаване; като има предвид, че задължението на Обединеното кралство да гарантира прилагането на Споразумението от Разпети петък в неговата цялост се прилага при всички обстоятелства;

Й.

като има предвид, че е целесъобразно институциите на ЕС и държавите членки, заедно с публичните и частните институции, да предприемат действия, с цел да се подготвят за всички възможни случаи, които могат да възникнат в резултат на преговорите между ЕС и Обединеното кралство;

К.

като има предвид, че запазването на единна позиция на институциите на ЕС и на държавите членки е от решаващо значение за защитата на интересите на ЕС и на неговите граждани през следващите етапи на преговорите, но също и за да се гарантира успешното и своевременно приключване на тези преговори;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

98.

99.

100.

101.

102.

103.

104.

105.

—

като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2018 г.,

—

като взе предвид устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), и по-специално член 15 от него,

—

като взе предвид членове 127, параграфи 1 и 2, член 130 и член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид проведеното на 4 септември 2019 г. изслушване на Кристин Лагард, кандидат за председател на Европейската банка,

—

като взе предвид диалога по въпросите на паричната политика, който Марио Драги проведе с Европейския парламент на 23 септември 2019 г. в качеството си на председател на Европейската централна банка,

—

като взе предвид доклада от 18 октомври 2019 г. на работната група на Г7 относно т.нар. „стейбълкойни“, озаглавен „Проучване на въздействието на глобалните „стейбълкойни““,

—

като взе предвид обратната връзка от страна на ,ЕЦБ относно приноса на Европейския парламент като част от резолюцията на последния относно годишния доклад на ЕЦБ за 2017 г.

—

като взе предвид окончателния доклад от 31 януари 2018 г. на Експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие, озаглавен „Финансиране на устойчива европейска икономика“,

—

като взе предвид своята резолюция от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси (1) и своята законодателна резолюция от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие (2),

—

като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—

като взе предвид Парижкото споразумение по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),

—

като взе предвид член 142, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0016/2020),

А.

като има предвид, че съгласно икономическа прогноза на Комисията от есента на 2019 г. последните данни за 2019 г. отразяват забавяне на растежа на БВП в еврозоната от 1,9 % през 2018 г. на 1,1 % през 2019 г., а в ЕС-27 — от 2,1 % през 2018 г. на 1,4 % през 2019 г., което се дължи на неотдавнашното покачване на напрежението в областта на търговията и свързаната с това несигурност, както и на излизането на Обединеното кралство от ЕС;

Б.

като има предвид, че по данни на Евростат равнището на безработица през август 2019 г. е 6,2 % в ЕС и 7,4 % в еврозоната — стойности, най-ниски от юли 2008 г. насам; като има предвид, че равнището на безработица остава неравномерно в целия Европейски съюз; като има предвид, че високото равнище на младежката безработица — над два пъти по-високо от средното — остава сериозен проблем, с който ЕС трябва да се справи; като има предвид, че продължават да съществуват изключително големи регионални неравенства по отношение на безработицата както в рамките на държавите членки, така и между тях;

В.

като има предвид, че в съответствие с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от септември 2019 г. годишната инфлация за еврозоната, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), вероятно ще достигне 1,2 %, 1,0 % и 1,5 % съответно през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., т.е. няма да постигне целта за поддържане на темповете на инфлация под, но близо до 2 %; като има предвид, че в еврозоната прогнозите за инфлацията показват значителни разлики;

Г.

като има предвид, че в края на 2018 г. размерът на счетоводния баланс на Евросистемата достигна рекордно равнище от 4,7 трилиона евро, с което надвиши 40 % от БВП на еврозоната, което представлява увеличение с 4,25 % (0,2 трилиона) в сравнение с края на 2017 г.;

Д.

като има предвид, че през 2018 г. нетната печалба на ЕЦБ възлиза на 1,575 милиарда евро в сравнение с 1,275 милиарда евро през 2017 г.; като има предвид, че това увеличение може да се отдаде главно на увеличението на нетния доход от лихви върху портфейла в щатски долари и портфейла на програмата за закупуване на активи (ПЗА);

Е.

като има предвид, че засилената роля на еврото и неговото увеличено използване като резервна валута ще увеличат способността на ЕС да определя самостоятелно политическата си позиция по отношение на други световни сили и че това е ключов елемент за гарантиране на европейския икономически суверенитет;

Ж.

като има предвид, че за да се засили глобалната роля на еврото, еврозоната трябва първо да докаже, че е в състояние да устоява на рецесия, без да се налага никоя от нейните държави членки да прибягва (било то доброволно или по друг начин) до обезценки на държавния дълг;

З.

като има предвид, че член 127, параграф 5 от ДФЕС изисква от ЕСЦБ да допринася за стабилността на финансовата система;

И.

като има предвид, че МСП, които продължават да бъдат гръбнака на икономиката и на обществата на ЕС и които засилват икономическото и социалното сближаване, се нуждаят от допълнителна подкрепа;

Й.

като има предвид, че глобалното емитиране на „зелени“ облигации е нараснало от по-малко от 1 милиард евро през 2008 г. на над 120 милиарда евро през 2017 г., а нетното емитиране на „зелени“ облигации, деноминирани в евро, се е увеличило десетократно от 2013 г. насам; като има предвид, че постепенно намалява разликата между спредовете на „зелените“ облигации и тези на целия промишлен сектор;

К.

като има предвид, че въпреки тази положителна тенденция „зелените“ облигации все още представляват едва 1 % от общото предлагане на деноминирани в евро облигации;

Л.

като има предвид, че обемът на сделките, извършвани с виртуални валути, се е увеличил драстично и се превръща в предизвикателство по отношение на традиционните системи от законни платежни средства; като има предвид, че виртуалните валути са алтернативни варианти за плащане, а не законно платежно средство;

М.

като има предвид, че съгласно Евробарометър от декември 2018 г. обществената подкрепа за еврото през 2018 г. е нараснала на 75 %;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

—

като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (1),

—

като взе предвид член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда, че при изработването и осъществяването на политиките на Съюза и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания,

—

като взе предвид член 114 от ДФЕС относно създаването и функционирането на единния пазар и член 169 от ДФЕС относно мерките за защита на потребителите,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно заразните болести по животните (Законодателството за здравеопазването на животните) (2) и делегираните и изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията от този регламент,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (3) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 577/2013 на Комисията от 28 юни 2013 г. за образците на идентификационни документи за движение с нетърговска цел на кучета, котки и порове, създаването на списък с територии и трети държави и изискванията за формата, оформлението и езика на декларациите за удостоверяване на съответствие с някои условия, предвидени в Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно въвеждането на съвместими системи за регистрацията на домашни любимци във всички държави членки (5),

—

като взе предвид проучването, финансирано от Комисията (SANCO 2013/12364), относно хуманното отношение към кучетата и котките, обект на дейности с търговска цел, извършено в съответствие с декларацията на Комисията, приложена към Регламент (ЕС) № 576/2013 (6),

—

като взе предвид резултатите от Координирания план на ЕС за контрол на онлайн продажбите на кучета и котки (7),

—

като взе предвид въпросите до Комисията и до Съвета относно защитата на вътрешния пазар на ЕС и правата на потребителите по отношение на отрицателните последици от незаконната търговия с домашни любимци (O-000011/2020 — B9-0004/2020 и O-000010/2020 — B9-0003/2020),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.

като има предвид, че НПО, правоприлагащи служби, компетентни органи и ветеринарни лекари са представили доказателства за нарастващия брой домашни любимци, които са незаконно търгувани между държавите членки, често от мрежи на организираната престъпност, чрез избягване на контрол, фалшифициране на документи и широкоразпространена злоупотреба с Регламент (ЕС) № 576/2013, който се отнася до движението с нетърговска цел на домашни любимци, когато те всъщност следва да бъдат транспортирани съгласно Директива 92/65/ЕИО на Съвета;

Б.

като има предвид, че по приблизителни изчисления незаконната търговия с домашни любимци в рамките на ЕС може да генерира много високи печалби с минимален риск от разкриване за участниците в нея, включително лицата, които незаконно развъждат домашни любимци, като по този начин оказва неблагоприятно въздействие върху рентабилността на законните развъдници;

В.

като има предвид, че много обяви, които предлагат животни за продажба онлайн, са от незаконни източници;

Г.

като има предвид, че на равнището на ЕС не съществуват общи правила относно развъждането на домашни любимци и че законодателните различия между държавите членки по отношение на стандартите за хуманно отношение към животните при развъждането на домашни любимци са довели до големи различия в цените на домашните любимци, продавани на вътрешния пазар, което се използва от незаконните търговци;

Д.

като има предвид, че в мащабните центрове за развъждане „на конвейер“ животните се третират по начин, който не отговаря на техните нужди и води до тежки и трайни последици за тяхното здраве, благосъстояние и поведенческо развитие;

Е.

като има предвид, че нелегалните трафиканти и търговци най-често действат абсолютно безнаказано, тъй като знаят, че по-голямата част от потребителите, закупили домашен любимец в лошо здравословно състояние, няма да предприемат правни действия;

Ж.

като има предвид, че незаконното отглеждане на котки и кучета често се извършва при ужасни условия и разходите се поддържат възможно най-ниски; като има предвид, че незаконно отглежданите новородени животни често биват откъсвани от майките си твърде рано, слабо социализирани и податливи на заболявания, и страдат от стрес, недохранване, обезводняване и повишен риск от хипотермия, като същевременно биват подлагани на дълги пътувания в целия ЕС при лоши хигиенни условия и без да им се осигурява достатъчно пространство, без храна, вода, климатизация и почивки; като има предвид, че малките кученца и котенца обикновено пристигат в страната на местоназначение неотбити и без необходимата основна социализация;

З.

като има предвид, че въпреки въведените подобрения все още съществуват сериозни опасения относно паспортите за домашни любимци, като например проверката на възрастта за отделните животни и възможността за смяна на паспортите; като има предвид, че са регистрирани голям брой фалшифицирани паспорти за домашни любимци и че ветеринарните лекари често са съучастници на трафикантите в тази незаконна практика, което усложнява проверките и разследванията (8);

И.

като има предвид, че незаконно развъжданите домашни любимци често нямат всички необходими ваксини или изобщо не са ваксинирани, или пък не са получили необходимото лечение при заболяване; като има предвид, че съществуват различни рискове от зоонози във връзка с незаконния трафик на домашни любимци, включително навлизането на бяс от ендемични райони на Европа в държави, в които такъв няма, както и на паразити, като например Echinococcus multilocularis, който се разпространява лесно и трудно се контролира (9);

Й.

като има предвид, че Законодателството за здравеопазването на животните, което ще се прилага от 21 април 2021 г., ще улесни по-голямата прозрачност на онлайн търговията с котки и кучета и ще подобри здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях; като има предвид, че Законодателството за здравеопазването на животните строго задължава всички лица, които продават, развъждат и превозват кучета и котки, както и всички събирателни центрове за кучета и котки да се регистрират в съответния национален компетентен орган;

К.

като има предвид, че освен че вреди на благосъстоянието на животните, незаконният трафик на домашни любимци оказва отрицателно въздействие върху защитата на потребителите, върху гладкото функциониране на вътрешния пазар на ЕС поради нелоялната конкуренция и върху публичните финанси поради загубата на данъчни постъпления;

Л.

като има предвид, че понастоящем е широко разпространено в ЕС закупуването на домашни любимци чрез онлайн обяви, следвани непосредствено от социалните медии (10); като има предвид, че правата на потребителите, които купуват домашни любимци чрез онлайн обяви, са слабо защитени на национално равнище или на равнище ЕС; като има предвид, че голям брой незаконно развъждани домашни любимци се продават на пазарите в държавите членки или директно от автомобили по вътрешните граници на ЕС;

М.

като има предвид, че 65 % от анкетираните в експресно проучване на Евробарометър относно незаконното онлайн съдържание не считат, че интернет е безопасен за ползвателите, а 90 % са съгласни, че онлайн услугите за хостинг следва незабавно да премахват съдържание, което е обозначено като незаконно от страна на публичните или правоприлагащите органи; като има предвид, че 60 % от ползвателите на интернет заявяват, че използват социална мрежа онлайн поне веднъж седмично и че повечето от тях използват и онлайн пазари най-малко от време на време, като 30 % ги използват поне веднъж седмично; като има предвид, че 69 % от ползвателите на интернет в ЕС заявяват, че пазаруват онлайн, като броят им се увеличава ежегодно, включително по отношение на животните (11);

Н.

като има предвид, че малтретирането на домашни любимци, включително на животни, които са развъждани, отглеждани и продавани с цел да станат домашни любимци, на домашни животни, използвани за спектакли, спорт и труд, като например хрътките „галго“, и на бездомни животни, продължава да буди сериозна загриженост сред много граждани; като има предвид, че (подобряването на) идентификацията и регистрацията на домашните любимци може да бъде полезен инструмент в борбата срещу малтретирането на животни и в насърчаването на отговорно поведение на собствениците на домашни любимци; като има предвид, че идентификацията и регистрацията са ключови елементи в хуманното и изключващо умъртвяване управление на популациите от бездомни животни и постепенното им намаляване;

О.

като има предвид, че над 70 % от новите заболявания, появили се при хората през последните десетилетия, са с животински произход и че животните, отглеждани обикновено като домашни любимци, са носители на 41 зоонози, в това число бяс (12);

П.

като има предвид, че домашните любимци от видовете, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) № 576/2013, могат да се транспортират от една държава членка в друга само ако са маркирани чрез имплантиране на транспондер; като има предвид, че няма изискване за хармонизирано задължително идентифициране на котките и кучетата, които остават в рамките на националните граници и не се транспортират към други държави членки; като има предвид, че много котки и кучета в държавите членки остават неидентифицирани и нерегистрирани;

Р.

като има предвид, че Координираният план на ЕС за контрол на онлайн продажбите на кучета и котки установява несъответствия между статута на търговците и тяхната дейност в 42 % от проверените реклами (13);

С.

като има предвид, че определени уебсайтове за обяви започват да приемат на доброволна основа по-строги правила за проверка на идентичността на онлайн продавачите и да подобряват условията за хуманно отношение към животните;

Т.

като има предвид, че повечето държави членки вече са въвели някакъв вид изисквания за идентификация и регистрация на котките и кучетата; като има предвид, че изискванията за идентификация на котките, кучетата и поровете не са хармонизирани, което води наред с другите проблеми и до злоупотреба с кодовете на държавите и използването на дублирани и неправилни кодове (14); като има предвид, че повечето регистрационни бази данни не са свързани помежду си, което ограничава възможността за проследяване в ЕС;

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Република Гвинея,

—

като взе предвид съвместното изявление на Организацията на обединените нации, Европейския съюз и посолствата на Съединените американски щати и Франция в Република Гвинея от 5 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид комюникето на Комисията на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) от 4 ноември 2019 г. след инцидентите в Конакри,

—

като взе предвид прессъобщението на Африканската комисия по правата на човека и народите относно потушаването на протестите в Република Гвинея от 9 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид тридесет и петата сесия на работната група за универсалния периодичен преглед към Съвета на ООН по правата на човека, проведена от 20 до 31 януари 2020 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону),

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, приета на 27 юни 1981 г. и влязла в сила на 21 октомври 1986 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Република Гвинея, одобрена от Националния преходен съвет на 19 април 2010 г. и приета на 7 май 2010 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Националната индикативна програма в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие за периода 2015 — 2020 г. за отпускане на средства на Република Гвинея,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че президентът Алфа Конде е на власт в Република Гвинея от избирането си през 2010 г. и преизбирането си през 2015 г. насам; като има предвид, че от средата на октомври 2019 г. насам в страната се провеждат масови протестни демонстрации, основно от страна на Националния фронт за защита на Конституцията, на фона на опасения сред опозицията, че президентът Конде ще се опита да разшири конституционните си правомощия; като има предвид, че Конституцията на Република Гвинея ограничава президентските мандати до два мандата; като има предвид, че вторият мандат на президента Конде изтича в края на 2020 г.;

Б.

като има предвид, че избирането му за президент през 2010 г. беше първата стъпка по пътя към демократичните реформи и прозрачността след дългогодишното военно управление; като има предвид, че президентът Конде е обвинен в корупция и ограничаване на политическата свобода; като има предвид, че конституционната реформа, чиято единствена цел е да намали ограниченията върху президентския мандат, за да може Алфа Конде да остане на власт, предизвика насилие;

В.

като има предвид, че неотдавна президентът Конде също така се опита да отстрани институционалните пречки пред своята реформа чрез оказване на влияние върху Конституционния съд на Република Гвинея и избирателната комисия; като има предвид, че през март 2018 г. председателят на Конституционния съд, Келефа Сал, беше отстранен от длъжност; като има предвид, че министърът на правосъдието, Чейк Сако, подаде оставка поради това, че се противопоставя на въвеждането на промени в конституцията, предоставящи възможност за спечелване на трети президентски мандат;

Г.

като има предвид, че управляващата партия, Обединение на гвинейския народ, не разполага с необходимото парламентарно мнозинство от две трети, за да измени конституцията; като има предвид, че провеждането на референдум относно конституционната реформа би заобиколило парламента на Република Гвинея;

Д.

като има предвид, че на 19 декември 2019 г. президентът Конде обяви планове за провеждането на референдум на 1 март 2020 г. относно конституционната реформа; като има предвид, че парламентарните избори, първоначално предвидени за 16 февруари 2020 г., бяха отложени и ще се проведат в същия ден като референдума; като има предвид, че предложената нова конституция включва удължаване на мандата на президента от пет на шест години с ограничение от максимално два мандата; като има предвид, че се очаква, че президентът Конде ще се възползва от това изменение на конституцията, за да се опита да получи трети президентски мандат;

Е.

като има предвид, че Националният фронт за защита на конституцията — съюз на опозиционни партии, организации на гражданското общество и профсъюзи — организира протести и планира стачки срещу промяната на конституцията; като има предвид, че най-малко седем членове на Националния фронт за защита на конституцията бяха задържани през периода между 12 октомври и 28 ноември 2019 г. и бяха изправени пред съда на основание, че призивите им за провеждане на протести срещу новия проект на конституция представляват действия, които могат да нарушат обществения ред и да застрашат обществената сигурност, като впоследствие тези лица бяха оправдани вследствие на международния натиск;

Ж.

като има предвид, че положението в страната е много напрегнато и се наблюдават силно политическо напрежение и белязани с насилие протести; като има предвид, че правителството реагира на тези протести чрез силов подход, а полицията използва прекомерна, неоправдана и незаконна сила срещу протестиращите, като организациите за защита на правата на човека съобщават за наличието на барикади, престрелки и използването на сълзотворен газ, предимно в столицата Конакри и в региона Маму, бастион на опозицията в северната част на страната; като има предвид, че се твърди, че полицаи в Уаниндара са използвали жена като човешки щит с цел да се защитят от камъни, хвърляни от протестиращите;

З.

като има предвид, че Фоде Усу Фофана, заместник-председател на основната опозиционна партия, Съюз на демократичните сили на Гвинея, е обвинил президента в „конституционен държавен преврат“ и „измама“; като има предвид, че опозиционните партии поеха ангажимент да бойкотират законодателните избори в знак на протест;

И.

като има предвид, че както Икономическата общност на западноафриканските държави, така и Африканската комисия по правата на човека и народите призоваха основните права на демонстрантите да бъдат зачитани, а силите за сигурност да подобрят управлението на демонстрациите;

Й.

като има предвид, че Комисията на ООН по правата на човека отбеляза, че при действията си в отговор на протестите, започнали в Конакри на 14 и 15 октомври 2019 г., силите за сигурност не са спазили международните норми и стандарти за използването на сила; като има предвид, че погребението на демонстрантите, убити по време на тези протести, беше белязано от допълнително насилие и смъртни случаи;

К.

като има предвид, че Република Гвинея се нарежда на 101-во място от общо 180 държави в световния индекс за свобода на печата за 2019 г.; като има предвид, че от 2015 г. насам най-малко 20 журналисти са получили призовка, са били задържани или са били изправени пред съда; като има предвид, че от началото на демонстрациите през октомври 2019 г. насам бяха задържани журналисти, защитници на правата на човека и активисти от гражданското общество, включително Абдурахман Сано (координатор на Националния фронт за защита на конституцията), който впоследствие беше освободен, докато други все още са задържани и подложени на насилие; като има предвид, че по време на протестите са убити най-малко 28 цивилни лица и един служител на реда; като има предвид, че според оценки на организациите за защита на правата на човека от 2015 г. насам са били убити най-малко 70 протестиращии случайни лица, включително Амаду Букариу Балде, студент, който е бил пребит до смърт от полицейски служители по време на протестите в Университета в Лабе през май 2019 г.;

Л.

като има предвид, че няколко местни неправителствени организации осъдиха условията в затворите в Република Гвинея, и по-конкретно, съгласно доклада на „Хюман Райтс Уоч“, сериозните недостатъци по отношение на пренаселването, храната и нейните хранителни качества, както и факта, че повечето надзиратели в затворите не са получили обучение; като има предвид, че в цялата страна тези условия са повод за загриженост, но че те са особено тежки в централния затвор в Конакри;

М.

като има предвид, че Република Гвинея е една от най-бедните страни в Африка и че тя все още страда от дългогодишното лошо икономическо управление и корупция, въпреки че притежава най-големия в света резерв от боксит в мините около Боке; като има предвид, че две трети от нейните 12,5 милиона жители живеят в бедност и че кризата, предизвикана от разпространението на ебола през периода 2013 — 2016 г., значително отслаби икономиката на страната; като има предвид, че младите хора на възраст под 25 години, които съставляват над 60 % от населението, са особено силно засегнати от безработицата;

Н.

като има предвид, че на фона на протестите срещу реформата на конституцията, която изостри конфронтацията между правителството и опозиционните партии, Организацията за правата на човека и правата на гражданите на Република Гвинея осъди нееднократните нарушения на правата на човека в страната; като има предвид, че тези нарушения водят до разрушаването на обществени сгради и съоръжения, до опити за подклаждане на етническо разединение и до съдебно отстранение на хора от частна собственост; като има предвид, че между февруари и май 2019 г. правителството на Република Гвинея отстрани по съдебен път над 20 000 души от квартали в Конакри, с цел да осигури земя за държавни министерства, чуждестранни посолства, предприятия и други обществени строителни проекти;

О.

като има предвид, че между 2014 и 2020 г. Европейският съюз предостави на Република Гвинея чрез националната индикативна програма в рамките на 11-ия ЕФР (Европейския фонд за развитие) подкрепа в размер на 244 000 000 евро, която беше насочена към институционалната реформа и модернизирането на администрацията, градската канализация, здравеопазването, автомобилния транспорт и подкрепата за националния разпоредител с бюджетни кредити;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Мадагаскар, и по-специално резолюциите от 9 юни 2011 г. (1) и 16 ноември 2017 г. (2),

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Женевската декларация относно правата на детето от 1924 г. и приемането ѝ от Общото събрание на ООН през 1959 г.,

—

като взе предвид Насоките на ЕС за правата на детето,

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз, в който изрично се посочва, че насърчаването на правата на децата във вътрешните и външните работи е цел на ЕС,

—

като взе предвид Конвенция № 138 на Международната организация на труда (МОТ) относно минималната възраст за приемане на работа от 6 юни 1973 г. и Конвенция № 182 на МОТ относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд от 1 юни 1999 г.,

—

като взе предвид своята позиция от 16 март 2017 г., приета на първо четене, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система на Съюза за самостоятелно сертифициране на отговорни вносители на калай, волфрам и тантал, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони в рамките на надлежната проверка на веригата на доставки (3) (Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

—

като взе предвид Комитета по правата на детето,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно детския труд,

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. на ООН за устойчиво развитие за периода и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на ООН за „утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ от 2011 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето (4),

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 25 юли 2019 г., с която 2021 г. се обявява за международна година за премахване на детския труд,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г. относно изграждането на устойчива Европа до 2030 г. (5),

—

като взе предвид Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, в т.ч. приложенията и допълненията към тях,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност (7),

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от 2011 г.,

—

като взе предвид Общ коментар № 24 (2017) на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права относно задълженията на държавата съгласно Международния пакт за икономически, социални и културни права в контекста на стопанските дейности (E/C.12/GC/24),

—

като взе предвид документа „Права на детето и бизнес принципи“, изготвен от УНИЦЕФ,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно ЕС и отговорните световни вериги за създаване на стойност,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави (8),

—

като взе предвид доклада на международната федерация „Terre des Hommes“, озаглавен „Child Labour in Madagascar’s Mica Sector from November 2019“ (Детският труд в Мадагаскар, ноември 2019 г.) (9),

—

като взе предвид член 26 от Споразумението от Котону,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че съгласно член 32 от Конвенцията на ООН за правата на детето „[д]ържавите — страни по Конвенцията, признават правото на детето да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която крие опасност или може да попречи на образованието на детето, или да навреди на здравето или на физическото, умственото, духовното, моралното или социалното развитие на детето“;

Б.

като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето е най-широко ратифицираният международен договор в областта на правата на човека, като тя е ратифицирана от всички държави — членки на Европейския съюз, и определя ясни правни задължения за държавите да насърчават, защитават и отстояват правата на всяко дете в своята юрисдикция;

В.

като има предвид, че Европейският съюз пое ангажимент да насърчава и защитава правата на детето във вътрешните и външните си действия и да действа в съответствие с международното право, включително разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея (10);

Г.

като има предвид, че Хартата изисква висшият интерес на детето да бъде от първостепенно значение при всички действия на ЕС и забранява детския труд, като определя минималната възраст за допускане до работа, която не може да бъде по-ниска от възрастта, на която завършва периодът на задължително образование, и посочва, че приетите на работа младежи трябва да се ползват от пригодени за тяхната възраст условия на труд и да бъдат защитени срещу икономическа експлоатация или срещу всеки труд, който би могъл да навреди на тяхната сигурност, на тяхното здраве, на физическото, психическото, моралното или социалното им развитие, или да възпрепятства образованието им;

Д.

като има предвид, че в член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето и в член 24 от Хартата се зачита правото на детето да формира свои собствени възгледи и правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето;

Е.

като има предвид, че ЕС пое ангажимент да изпълни Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и да осъществи нейните общи и конкретни цели, включително ЦУР 8.7 за предприемане на незабавни и ефикасни мерки за изкореняване на принудителния труд, ликвидиране на съвременното робство и трафика на хора, осигуряване на гаранции за забрана и премахване на най-тежките форми на детския труд, включително набирането и използването на деца войници, както и ликвидиране до 2025 г. на детския труд във всичките му форми (11);

Ж.

като има предвид, че в световен мащаб около 152 милиона момичета и момчета на възраст между 5 и 17 години полагат детски труд (12), като най-големият дял от работещите деца живеят в най-слабо развитите държави; като има предвид, че Африка — със 72,1 милиона жертви на детски труд, и Азия и Тихоокеанския басейн — с 62,1 милиона, са регионите в света с най-голям брой жертви на детски труд; като има предвид, че селското стопанство, услугите и промишлеността, включително минното дело, са трите основни сектора, в които се използва детски труд; като има предвид, че въпреки че е постигнат известен напредък за намаляването на детския труд, според МОТ при този темп на спад 121 милиона момчета и момичета ще продължават да полагат детски труд до 2025 г.;

З.

като има предвид, че член 3, буква г) от Конвенция № 182 на Международната организация на труда относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд от 1999 г. определя детския труд при опасни условия като „работа, която по своето естество или при обстоятелствата, при които се упражнява, е възможно да увреди здравето, безопасността и морала на децата“; като има предвид, че Мадагаскар ратифицира всички основни международни конвенции относно детския труд, включително Конвенцията на ООН за правата на детето (и двата факултативни протокола към нея), Конвенция № 138 на МОТ относно минималната възраст и Конвенция № 182 на МОТ относно най-тежките форми на детския труд; като има предвид, че правителството изготви национален план за действие за борба с детския труд в Мадагаскар в сътрудничество, наред с другото, с международни организации на работодателите и работниците; като има предвид, че тези ангажименти и мерки не дават ефективни резултати на местно равнище;

И.

като има предвид, че в своето определение за детския труд Международната организация на труда посочва, че не всяка работа, извършвана от деца, следва да бъде класифицирана като детски труд, който трябва да бъде премахнат; като има предвид, че участието на деца или юноши в трудова дейност, която не оказва въздействие върху здравето им и личностното им развитие или не пречи на обучението им, по принцип се счита за нещо положително; като има предвид, че в рамките на Програма 2063 на Африканския съюз и наскоро подписания десетгодишен план за действие за премахването на детския труд, принудителния труд, трафика на хора и съвременното робство (2020 — 2030 г.) африканските държави поеха ангажимент да премахнат всички форми на детски труд на континента в съответствие с ЦУР 8.7 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие;

Й.

като има предвид, че най-голямата категория най-тежки форми на детски труд обхваща детския труд при опасни условия с приблизително 73 милиона деца на възраст между 5 и 17 години, които работят при опасни условия в широк кръг от сектори, включително минния (13); като има предвид, че през 2018 г. 47 % от всички мадагаскарски деца на възраст между 5 и 17 години са полагали детски труд, включително около 86 000 деца, работещи в минния сектор (14); като има предвид, че минното дело е секторът с най-висок брой смъртни случаи на деца със средно 32 смъртни случая на 100 000 деца на възраст между 5 и 17 години;

К.

като има предвид, че Мадагаскар отчита петия в света най-голям брой деца, които не ходят на училище (15); като има предвид, че половината от всички деца в Мадагаскар на възраст под 5 години страдат от забавено физическо и умствено развитие и само 13 % имат достъп до електричество (16); като има предвид, че 74 % от населението живеят под националния праг на бедността и че 80 % живеят в селските райони (17); като има предвид, че три четвърти от населението живеят с по-малко от 1,90 USD на ден; като има предвид, че според УНИЦЕФ само 30 % от децата в Мадагаскар имат достъп до начално образование; като има предвид, че образованието е от основно значение за предотвратяването на детския труд и за опазването на децата от улицата, където те стават уязвими на трафик и експлоатация;

Л.

като има предвид, че Мадагаскар е третият по големина износител на слюда в света, с износ на стойност 6,5 милиона щатски долара през 2017 г., и една от държавите с най-голям риск от нарушаване на правата на децата в мините за слюда, наред с Индия, Китай, Шри Ланка, Пакистан и Бразилия;

М.

като има предвид, че към слюдата се отнасят група различни минерали, използвани в електронната и автомобилната промишленост и включвани в широк спектър от продукти — от бои до подобрители на почвата и от грим до смартфони;

Н.

като има предвид, че се оценява, че в сектора на слюдата в Мадагаскар работят 11 000 деца; като има предвид, че по-голямата част от детския труд е съсредоточена в трите южни провинции Ануси, Андруи и Ихурумбе, където се отчитат незадоволителни резултати по отношение на здравето, храненето и образователното развитие на децата;

О.

като има предвид, че децата, работещи в сектора на слюдата в Мадагаскар, са изложени на тежки и небезопасни условия на труд, вследствие на което страдат от болки в гърба, главоболие поради топлината и липсата на вода или кислород в мините, мускулни болки поради продължителната и тежка работа, свързана с носене на тежки товари, както и чести кашлица и дихателни проблеми вследствие на много фините прахови частици слюда в близост до и около мините и центровете за преработка, както и риск от смърт вследствие на срутвания в мините или свлачища; като има предвид, че органите на Мадагаскар не са в състояние да осигурят подходящ достъп до здравеопазване, образование или съоръжения за чиста питейна вода за много от миннодобивните общности;

П.

като има предвид, че първопричините за детския труд включват бедност, миграция, война или влошаване на околната среда и изменение на климата, липса на достъп до качествено образование, липса на достойни работни места за родителите, липса на социална закрила и социални норми; като има предвид, че поради това борбата с детския труд изисква многостранен подход и анализ на моделите на детски труд в конкретен контекст;

Р.

като има предвид, че Мадагаскар е в долната част на индекса на Организацията на обединените нации за човешкото развитие, като заема 161-во място от общо 189 държави (2017 г.), а 57 % от населението на Мадагаскар живее в тежка бедност с множество измерения въз основа на индекса за бедността с множество измерения (MPI) и през март 2019 г. 1,3 милиона души в Мадагаскар бяха сериозно засегнати от продоволствена несигурност (18); като има предвид, че детският труд е симптом на взаимно засилващи се първопричини, включително бедност, неравнопоставеност и липса на достъп до основни социални услуги; като има предвид, че в това си качество детският труд не може да се разглежда изолирано;

С.

като има предвид, че секторът на слюда в Мадагаскар се облага чрез поредица от сложни договорености, като равнищата на данъците върху износа са сравнително ниски и невинаги предоставят пряка полза на добиващите слюда общности; като има предвид, че са издадени само 40 разрешителни за износ, като по този начин се предполага, че по-голямата част от добива на слюда се извършва незаконно и в нерегулирани, несигурни занаятчийски обекти; като има предвид, че увеличението на износа, съчетано със значителното намаляване на цената за тон, утежни риска от експлоатация на труда;

Т.

като има предвид, че Планът за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 — 2019 г. има за цел да се справи с детския труд, включително чрез подкрепа на „държавите партньори да насърчават, защитават и прилагат правата на детето, с акцент върху икономическите, социалните и културните права, като правото на образование, здравето и храненето, социалната защита и борбата срещу най-тежките форми на детския труд, като винаги се ръководят от висшите интереси на детето.“ (19);

У.

като има предвид, че в Обща бележка № 16 на Комитета по правата на детето се „признава, че задълженията и отговорностите за зачитане на правата на детето на практика се разпростират извън рамките на държавните и контролираните от държавата служби и институции и се прилагат към частни субекти и стопански предприятия“, като се добавя, че „всички предприятия трябва да изпълняват задълженията си по отношение на правата на децата и държавите трябва да гарантират, че предприятията правят това“;

Ф.

като има предвид, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пое ангажимент за политика на нулева толерантност в търговските споразумения на ЕС по отношение на детския труд (20) и призова кандидата за заместник-председател, отговарящ за демокрацията и демографията — Дубравка Шуица, да разработи всеобхватна стратегия за правата на детето (21);

Х.

като има предвид, че през последните години ЕС започна да приема законодателство за засилване на корпоративната отчетност и включи елементи на надлежната проверка по отношение на правата на човека в законодателството, включително в Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони и Директивата на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация; като има предвид, че държавите членки започнаха да приемат национално законодателство със същата цел, като например Закона на Обединеното кралство за съвременното робство, Закона на Франция за задължението за полагане на грижи от страна намногонационални дружества, Закона на Нидерландия за надлежната проверка на детския труд или национални планове за действие на Германия и Италия за прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; като има предвид, че Комисията обяви намерението си да проучи начините за подобряване на прозрачността по цялата верига на доставки, включително аспектите на задължителната надлежна проверка;

Ц.

като има предвид, че в резолюция от 2010 г. Парламентът настоятелно призова Комисията да обмисли възможността за забрана на вноса в ЕС на продукти, произведени с детски труд, и повтори исканията си в резолюция от 2016 г., в която се призовава „за балансирано и реалистично предложение за законодателство“, мерки като обозначаване на етикетите на продуктите, че не е използван детски труд, и забрана на вноса на продукти, произведени чрез използването на детски труд;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

—

като взе предвид 64-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (CSW64) и нейната приоритетна тема за прегледа и оценката на изпълнението на Пекинската декларация и платформа за действие,

—

като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и платформата за действие за овластяване на жените, приета в Пекин, както и последващите заключителни документи от специалните сесии на ООН „Пекин + 5“, „Пекин + 10“, „Пекин + 15“ и „Пекин + 20“ относно новите действия и инициативи за прилагане на Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г., 2 март 2010 г. и 9 март 2015 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—

като взе предвид Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., приета през септември 2015 г., и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 3 и 5,

—

като взе предвид Парижкото споразумение от 12 декември 2015 г.,

—

като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 2019 г., озаглавен „Пекин + 25 — Пети преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите членки на ЕС“,

—

като взе предвид резолюцията на Икономическата комисия за Европа ECE/AC.28/2019/3 (от заседанието за регионален преглед на Пекин + 25),

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно равенството между половете за периода 2016 — 2020 г. (GAP II), приет от Съвета на 26 октомври 2015 г., и годишния доклад за изпълнението му за 2018 г., публикуван на 11 септември 2019 г. от Комисията и върховния представител,

—

като взе предвид инициативата „Spotlight“ на ЕС и ООН от септември 2017 г., насочена към премахването на всички форми на насилие над жени и момичета,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. на тема „Жените, мира и сигурността“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 9-10 декември 2019 г. на тема „Икономики с равенство между половете в ЕС: пътят напред“,

—

като взе предвид заключенията на председателството от 6 декември 2018 г. на тема „Равенството между половете, младежта и цифровизацията“;

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно равенството между половете и данъчните политики в ЕС (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (4),

—

като взе предвид член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид въпроса до Съвета относно приоритетите на ЕС за 64-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (O-000006/2020 — B9-0005/2020),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС, залегнал в Договора за Европейския съюз и в Хартата на основните права, и следователно интегрирането на принципа на равенство между половете е важен инструмент за интегрирането на този принцип във всички политики, мерки и действия на ЕС, включително във външното измерение;

Б.

като има предвид, че правата на жените и равенството между половете са не само основни права на човека, които следва да бъдат защитавани еднакво от жените и мъжете, но са също така предпоставки за постигане на напредък в социалното и икономическото развитие и за намаляване на бедността, както и необходима основа за мирен, проспериращ и устойчив свят;

В.

като има предвид, че въпреки че Пекинската платформа за действие беше създадена преди 25 години, много от предизвикателствата, набелязани през 1995 г., продължават да са актуални (като например разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете, ниските равнища на заетост сред жените, недостатъчното представителство в процеса на вземане на решения, неравномерното разпределение на неплатения труд и основаното на пола насилие, наред с много други): като има предвид, че основни точки в дневния ред на сесията на CSW64 са преглед и оценка на изпълнението на Пекинската декларация и платформа за действие, резултатите от 23-тата специална сесия на Общото събрание и пълното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;