Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Нов наратив за Европа — Резолюцията на ЕИСК относно Конференцията за бъдещето на Европа“

(2021/C 286/01)

Докладчици:

Stefano MALLIA (I гр.) Oliver RÖPKE (II гр.) Séamus BOLAND (III гр.)

На пленарната си сесия, проведена на 27 и 28 април 2021 г. (заседание от 27 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция с 226 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.1.

Конференцията за бъдещето на Европа (наричана по-долу „конференцията“) предоставя уникална възможност за Европа да възстанови връзката си с европейските граждани и да се ангажира с тях, включително посредством участници от гражданското общество, така че да имат реален глас относно тяхното общо бъдеще. Сега е времето за прилагане на обещанието от член 11 от Договора за Европейския съюз, институциите на Съюза да предоставят на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза и да поддържат отворен, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че успехът на конференцията ще зависи и от способността да се очертае нов наратив за Европа, основан на реалностите на ежедневието, с който европейските граждани могат да идентифицират. Този наратив ще бъде нещо повече от списък от постижения. Той ще бъде по-скоро конкретна рационална и емоционална връзка между ЕС и неговите граждани. Стратегическите теми следва да бъдат поставени в обща перспектива, за да се избегне зараждащата се „Европа à la carte“. Целта е да се преоткрие и поднови така нужното чувство за общност въз основа на споделени ценности, като се даде нов европейски импулс за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства.

1.3.

ЕИСК има дълбоки връзки с всички сфери на живота (работодатели, профсъюзи, гражданско общество като цяло) във всички държави членки. В това си качество той е в най-добра позиция за ефективно включване на организираното гражданско общество, тъй като разполага със съответните мрежи за това. Това са неоспоримото му ноу-хау и причината за съществуването му. Постоянното участие на ЕИСК в целия процес на конференцията, включително в Изпълнителния съвет, е от ключово значение.

1.4.

ЕИСК трябва да бъде изцяло интегриран в ръководството на конференцията. Той е решен да представи категорични и ясни предложения въз основа на своя наратив и визия за ЕС през следващите десетилетия. Комитетът отново изразява твърдото си убеждение, че конференцията трябва да представи предложения и решения, които ще доведат до реално осезаема промяна за гражданите на ЕС. Поради това е от съществено значение конференцията да постигне конкретен и измерим напредък, а не просто да доведе до необвързващи дискусии с гражданите, които не водят доникъде. Във връзка с това предложението на заместник-председателя на Комисията г-н Šefčovič да включи заключенията от конференцията в работната програма на Комисията през 2022 г. е решение в правилната посока. Това е изключително важна точка, която е в основата на надеждността и амбицията на целия политически процес.

1.5.

Ръководството на конференцията би трябвало да определи обхвата и целта на участието на гражданите и гражданското общество, които би трябвало да бъдат заявени още от самото начало. Познаването на целта на инструментите за участие може също така да спомогне за привеждането на целите в съответствие с наличните средства, както по отношение на проектирането на процесите, така и по отношение на бюджета. Ръководството със сигурност ще трябва да използва различни формати и методи на участие, в зависимост от етапа и равнището във всеки момент, и да намери начини да достигне до онези европейци, които нямат лична мотивация да участват. Приносът на гражданите и гражданското общество би трябвало да бъде взет под внимание от политиците и институциите или да бъде отразен в решенията, в противен случай тяхното доверие в тези процеси твърде вероятно ще намалее. Трябва да се избягват прекалено високите очаквания. Ще има механизъм за обратна връзка, чрез който идеите, изразени по време на проявите в рамките на конференцията, ще доведат до конкретни препоръки за действия на ЕС.

1.6.

Краткият период на провеждане на конференцията налага ограничения за всички участници. Следователно тя би трябвало да се разбира като отправна точка за непрекъснат процес на по-голяма ангажираност с гражданите на Европа, въз основа на този първоначален период. Тази възможност би трябвало да се използва за промяна на парадигмата и равнището на амбиция в различните области на политиката, включително икономическата, социалната и екологичната политика.

1.7.

Обсъжданията на конференцията трябва да бъдат продължени и към тях трябва да се подхожда с непредубеденост от страна на всички участници, без да се очакват заключения относно следващите стъпки, като вземат предвид всички варианти. В това отношение през последните години бяха стартирани някои инициативи и инструменти на ЕС, които сега трябва да бъдат приложени. Би трябвало да се насърчава редовното наблюдение на изпълнението, както и отчитането на постигнатия напредък на равнище ЕС по отношение на приетите мерки и наличните инструменти.

2.   Нов наратив за Европа — Европа: прекрасно място за живот и постигане на просперитет

2.1.

В този контекст ЕИСК предлага нов наратив за Европа, който свързва далечното и близкото минало на Европа с настоящето и предоставя визия за бъдещето, изградена въз основа на трансгранично сътрудничество, укрепване на връзките между гражданите на Европа и основана на ценности като солидарност, социална справедливост, сътрудничество между поколенията, равенство между половете, устойчив просперитет и справедлив екологичен и цифров преход. Задължително е да се мобилизира обществена подкрепа за тези ценности, за да се преосмислят нашите модели на растеж и управление за постигане на устойчивост, да се изгради по-равнопоставено общество и организациите на гражданското общество да бъдат поставени в центъра на тази реконструкция и това възстановяване. Европа, от която се нуждаят нашите граждани: — признава, че гражданското общество е пазител на общото благо и е неразделна част от намирането на решения на общите предизвикателства пред Европа; — поставя акцент върху справедливото и устойчиво възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19, което проправя пътя към по-приобщаващо общество и изгражда дългосрочна конкурентоспособност, като се вземат изцяло предвид взаимосвързаните социални, икономически, демократични, демографски и климатични кризи в държавите — членки на ЕС, необходимостта от екологичен и цифров преход, както и дългосрочните структурни промени, предизвикани от пандемията. Икономиката на Европа трябва да получи пълна подкрепа, за да се възстановят изгубените позиции, като се вземе предвид необходимостта от сближаване във възходяща посока, по-голямо сближаване, социална закрила, засилени инвестиции в публични услуги, целите за устойчиво развитие (ЦУР) и намаляване на бедността; — подкрепя икономическото и социалното възстановяване, предприемачеството, справедливия преход, създаването на качествени работни места, образованието и придобиването на умения, иновациите, инфраструктурните и социалните инвестиции, декарбонизацията, цифровизацията, завършването на единния пазар и икономическата и паричната интеграция; — защитава всички свои граждани, включително най-маргинализираните, като гарантира тяхното здраве, безопасност и благосъстояние, околната среда и биологичното разнообразие; — зачита и насърчава многообразието, равенството между половете, основните права, демокрацията, социалния диалог и приобщаващото управление; и — насърчава мира, сигурността и напредъка в света чрез многостранно сътрудничество, насърчаване на демокрацията и върховенството на закона, правата на човека, социалния диалог, целите за устойчиво развитие (ЦУР), дипломацията и отворената, справедлива и устойчива търговия;

2.2.

ЕИСК единодушно признава, че двойният преход, екологичния и цифровия, е от първостепенно значение за укрепването на устойчивата конкурентоспособност, солидарността и издържливост на Европа за справяне с бъдещи кризи. Пандемията от COVID-19 беше най-сериозната криза, с която ЕС се е сблъсквал от неговото създаване. Пандемията изостри необходимостта ЕС да бъде в състояние да дава силни и последователни отговори за подобряване на политическите, здравните, икономическите и социалните измерения на ЕС. Тази конференция предоставя на ЕС уникална възможност да постигне този резултат. Необходимостта от общ европейски подход се открои в резултат на въздействието на COVID-19 върху нашите граждани, общества и икономики. Пандемията показа, че съществуват сериозни основания за съвместни действия, но също така разкри слабости в начина, по който Европа се справя с такива основни предизвикателства. В епохата на „пермакриза“ ЕС ще трябва да укрепи капацитета си за справяне с кризата, за да постигне желаните и заслужаваните от европейските граждани резултати.

2.3.

Тази криза ясно показа, че ЕС би трябвало да положи по-големи усилия, за да гарантира, че предприятията, работниците, както и хората, застрашени от бедност и социално изключване, са надлежно защитени от въздействието на неотдавнашните и предстоящите предизвикателства. COVID-19 също така ясно показа, че устойчивата конкурентоспособност трябва да бъде подкрепяна и че инвестициите в качествено здравеопазване, грижи, образование и социални услуги трябва да бъдат увеличени в целия ЕС. От решаващо значение ще бъде по-нататъшното засилване на координацията в областта на здравеопазването на равнище ЕС, по-доброто справяне с трансграничните заплахи за здравето и укрепването на здравните системи в ЕС.

2.4.

ЕС може да разчита на основни силни страни, като например своя вътрешен пазар, който е един от най-големите пазари в света, набор от основни неоспорими ценности (1), които са неразделна част от европейското общество и европейската демокрация, както и на солидарността, демонстрирана от един амбициозен механизъм за устойчивост и възстановяване, който изисква ефективно изпълнение на националните планове за възстановяване. Крайната цел на ЕС трябва да бъде укрепването на нашия социален пазарен икономически модел, при който устойчивата, конкурентоспособна икономика и добре развитите социални политики вървят ръка за ръка. След това пътят напред е постигането на Европейския зелен пакт, който ЕИСК приветства още от самото му начало. Зеленият пакт е новата европейска стратегия за растеж, в основата на която са просперитетът, устойчивостта и социалната справедливост. Постигането на справедлив преход към неутрален по отношение на климата начин на живот, насърчаването на качествени работни места и насърчаването на устойчивото предприемачество и иновациите, включително кръговата икономика и социалната икономика, ще бъдат от ключово значение за една просперираща Европа.

2.5.

ЕС обаче е изправен пред сериозни предизвикателства: пандемията ще създаде повече, а не по-малко неравенства както между държавите членки, така и вътре в тях. Ето защо трябва да бъдат преследвани двете страни на монетата: устойчивата конкурентоспособност на европейската икономика и предприятията от всякакъв мащаб, по-специално МСП, трябва да бъде допълнително укрепена. В същото време Европа би трябвало да възприеме по-амбициозно и конкретно социално измерение, което да не пренебрегва никого.

2.6.

За да защити своите ценности и да изпълни приоритетите си, ЕС трябва да играе положителна роля и в международната икономическа сфера. В свят, характеризиращ се със силна конкуренция и силно напрежение, не само на икономическо, но и на политическо равнище, ЕС трябва да се превърне в глобален фактор, който може да защитава по-ефективно своите интереси и ценности. Постигането на известна степен на отворена стратегическа автономност, за да се поддържа способността на ЕС да действа в ключови икономически области, трябва да бъде балансирано от желанието за сътрудничество за намиране на решения на общите предизвикателства като изменението на климата и за укрепване на основаната на правила многостранна система.

2.7.

Пандемията подчерта значението на една силна и издържлива европейска промишлена база. Европа трябва да разполага с амбициозна промишлена политика, която да стимулира двойния преход — цифровизация и устойчивост — като същевременно повишава конкурентоспособността на Европа в световен мащаб. Нова промишлена политика, използваща редица различни политики (включително търговия, умения, инвестиции, научни изследвания и енергетика), трябва постоянно да предвижда ключовите бъдещи икономически сектори и движещи сили, като създава рамковите условия, включително необходимите профили на уменията, за да може европейската промишленост да остане начело на световните технологии и иновации, като осигурява висококачествени работни места и устойчив растеж за Европа. Същевременно постигането на конкурентоспособност, устойчивост и социална справедливост ще защити европейския социално-икономически модел за бъдещето.

2.8.

Изключително важно е ЕС да използва тази възможност, за да модернизира и трансформира своите промишлени сектори и вериги на доставки, така че те да останат конкурентоспособни в свят с по-ниски емисии. Преодоляването на предизвикателствата, свързани с дългосрочните трансформации, изисква предвиждане на промяната и активно управление на прехода от страна на създателите на политики, социалните партньори, организациите на гражданското общество и основните заинтересовани страни в тези държави и региони. Социалният диалог, информирането, консултирането и участието на работниците и техните представителни организации имат ключова роля за управлението на преходите по ориентиран към бъдещето начин. Това ще бъде изключително важно за Европа, тъй като тя може да постигне успех само като постави както предприятията, така и работниците в центъра на политиките за възстановяване и на бъдещите политики. Конкурентоспособността и приобщаването трябва да вървят ръка за ръка: най-успешните държави членки, от икономическа гледна точка, се тези, които имат най-високите стандарти, а не обратното.

3.   Ролята на ЕИСК

3.1.

Укрепването на собствената роля на ЕИСК изисква той да докаже своята значимост и добавена стойност като консултативен орган въз основа на уникалната му роля за преодоляване на различията (1) между създателите на политики и гражданското общество, (2) между различните участници в гражданското общество и (3) между участници както на национално, така и на европейско равнище. По-специално, да се създаде транснационален дебат, който да свързва европейските дебати на равнището на държавите членки помежду им.

3.2.

Позицията на ЕИСК би трябвало да бъде резултат от истинска дискусия, като се започне от приноса на участниците от гражданското общество и се развива от долу нагоре. Този подход е единственият, който гарантира, че всички гледни точки се вземат под внимание и водят до ясни и ефективни резултати.

3.3.

Установяване на сътрудничество с Комитета на регионите (КР) и съвместно организиране на мисии на местно равнище при пълно зачитане на различните, но допълващи се правомощия на двете институции.

3.4.

ЕИСК е призован да действа чрез своите членове в рамките на пленарната асамблея на конференцията и чрез своите наблюдатели в Изпълнителния съвет като институционален посредник между конференцията и националните организации, представляващи гражданското общество.

3.5.

ЕИСК има ad hoc група. Ad hoc групата взе решение относно пътната карта със следните цели: — подобряване на начините за ангажиране на участниците от гражданското общество и установяване на връзки с тях, по-специално чрез взаимодействие с представителствата на членовете на ЕИСК по места и тяхното активизиране; — повишаване и укрепване на собствената роля и влиянието на ЕИСК; — осигуряване на структуриран принос на гражданското общество за изготвянето на политиките на ЕС чрез представяне на съответни предложения до Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия относно начините за подобряване на функционирането на ЕС и работата на ЕИСК в законодателния процес.

3.6.

докладване за дебатите и диалозите в държавите членки и в рамките на конференцията пред пленарната асамблея на ЕИСК с участието на членове на Европейския парламент (членове на ЕП), членове на КР, комисари и министри от Съвета.

4.   Заключения

Бъдещето, което желаем: водеща роля на гражданското общество

4.1.

ЕИСК счита, че е необходим силен, споделен наратив за Европейския съюз. В този смисъл Европа трябва да се разглежда като: 1) пазител на споделените основни ценности като свобода, демокрация, права на човека и върховенство на закона, 2) поддръжник в световен мащаб на устойчивостта, отворената и справедлива търговия и многостранното сътрудничество, 3) зона на уникален икономически и социален модел въз основа на лоялна конкуренция и солидарност в пространство без вътрешни граници и 4) двигател на устойчив просперитет; в основата на това стои едно силно европейско гражданско общество.

4.2.

Конференцията за бъдещето на Европа би трябвало да бъде средството, чрез което можем да постигнем дълготрайна промяна в ЕС, включително засилено и по-смислено участие на гражданите и на организираното гражданско общество в европейската публична сфера. Като първа стъпка в този процес гражданското общество трябва да работи в партньорство, тясно сътрудничество, работа в мрежа, обмен на добри практики и търсене на консенсус.

4.3.

Организациите на гражданското общество са от решаващо значение за намирането на решения на днешните предизвикателства. ЕИСК отправя искане към ЕС и националните органи да признаят ключовата роля на организираното гражданско общество за изграждането на доверие, формирането на общественото мнение и като положителен фактор за промяна. Наложително е също така ЕС да подкрепя ключовата роля, която организациите на гражданското общество играят за насърчаването и защитата на европейските ценности, демокрацията, основните права и върховенството на закона, срещу увеличаващия се отказ от либерализъм, популизма и „свиващото се гражданско пространство“.

4.4.

От ключово значение за обновяването и социално-икономическото възстановяване на ЕС ще бъде да се гарантира, че всички слоеве на обществото участват ефективно в съвместното проектиране, съвместното участие, съвместното изпълнение и съвместната оценка на политиките на ЕС, по-специално националните планове за възстановяване и устойчивост, както и бъдещите национални програми за реформи, като се използват съществуващите структури за консултации, като например процеса на европейския семестър, и изрично се признае гражданското общество за ключов партньор и бенефициер при изпълнението.

4.5.

Проектирането и изграждането на тези издръжливи, равни и устойчиви общества ще изискват инициативи „от долу нагоре“, които включват нови определения за благосъстояние и развитие отвъд брутния вътрешен продукт (БВП), като същевременно се зачитат мненията и правата на гражданите. Освен това е наложително ограниченията на правата, въведени по време на пандемията, да не бъдат продължени след COVID-19.

4.6.

Накрая, според ЕИСК от решаващо значение е също така постоянно да се оценяват предложените мерки и политически действия. ЕИСК ще даде солиден принос в този процес чрез опита и познанията, с които Комитетът разполага за провеждането на диалог с гражданите от цялото общество във всички държави — членки на ЕС.

---

(1)  Член 2 от ДЕС.

Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейското гражданско общество работи съвместно за нашето устойчиво бъдеще — Принос на ЕИСК към социалната среща на върха в Порто“

(2021/C 286/02)

Докладчици:

Stefano MALLIA (I гр.) Oliver RÖPKE (II гр.) Séamus BOLAND (III гр.)

На пленарната си сесия, проведена на 27 и 28 април 2021 г. (заседание от 28 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция с 225 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

Социалната среща на върха в Порто на 7 май 2021 г. дава уникална възможност на ЕС да постави гражданите си в центъра на европейския проект. Това е възможност да се покаже, че ЕС и държавите членки работят съвместно със своите граждани, за тяхното благополучие, както и че никой не е изоставен. Това е кулминацията на европейските амбиции за изграждането на устойчиви, иновативни, конкурентоспособни и сплотени общества, които ще отведат ЕС до 2030 г. и по-нататък, позволявайки на Съюза да се справи с предизвикателствата на екологичния и цифровия преход и да се възползва от тях. Срещата следва също така да окаже подкрепа на нашата икономика и общество в постигането на устойчивост, като икономическите, социалните и екологичните измерения получат еднаква тежест.

Пандемията от COVID-19 направи още по-неотложно използването на подход, който поставя еднакъв акцент върху социалните и икономическите аспекти на нашите общества и икономики. Хората преживяха пандемията от COVID-19 като събитие, което постави човека на централно място, и докато Европа бавно върви към своето социално и икономическо възстановяване и прилага Европейския стълб на социалните права (ЕССП), хората и общностите трябва да останат категорично в центъра на вниманието ѝ. Поради това планът за действие за ЕССП е повече от навременен.

Декларацията от Порто следва да ангажира всички институционални, икономически и социални участници в изпълнението на плана за действие, като за основа се вземат гражданският и социалният диалог. Това е ключов момент за Европа, за да предприеме следващите необходими стъпки към изграждането на жизнеспособен и устойчив съюз;

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава държавите членки и европейските институции да предприемат действия по следните въпроси:

1.

Планът за действие за ЕССП трябва да се превърне в ефективен инструмент, който да позволи на всички участници да работят в партньорство и да изграждат по-равнопоставени, устойчиви, приобщаващи и силни общества в Европа. Всички измерения на гражданското общество, които са представени в ЕИСК, имат основен принос за успеха на този процес. Всички граждани, включително хората с увреждания, етническите и малцинствените групи, най-уязвимите и маргинализираните, трябва да могат да участват, да се идентифицират и да намират надежда във визията и бъдещото прилагане на ЕССП чрез активното участие на европейското гражданско общество. Специално признание и подкрепа следва да се отдадат на социалната икономика, която играе решаваща роля за посрещането на неудовлетворените социални потребности, облекчаването на бедността и намаляването на неравенствата.

2.

По-равнопоставените, устойчиви, приобщаващи и силни общества в Европа ще бъдат възможни единствено чрез сериозен ангажимент от страна на гражданското общество и ефективен диалог със социалните партньори и гражданското общество. От първостепенно значение са измерването на въздействието на гражданското общество и предоставянето на информация за това, повишаването на осведомеността за положителния му принос и създаването на благоприятна правна среда и на различни политики.

3.

Проектирането и създаването на силни, приобщаващи, равнопоставени и устойчиви общества ще изискват инициативи „от долу нагоре“, които включват нови определения за благосъстояние и развитие отвъд БВП и инвестиции в социални иновации, като същевременно се зачитат идеите и правата на гражданите. Освен това е наложително ограниченията на правата, въведени по време на пандемията от COVID-19, да не продължат след края ѝ;

4.

Европа трябва да продължи да бъде обединена, да се развива в дух на солидарност и да се ползва с подкрепата на гражданския и социалния диалог, както беше по време на пандемията. ЕССП подкрепя социалната пазарна икономика, като разширява нейния социален модел и го адаптира към промените на бъдещето. За да бъде Европа социално устойчива и силна, планът за действие за ЕССП трябва да гарантира благосъстояние и приобщаващ пазар на труда за всички, със забрана на дискриминацията и със стабилни и добре възнаградени работни места.

5.

След пандемията чрез способите на социалния диалог институциите и социалните партньори трябва да предложат решения, които повишават социалната устойчивост на нашите икономики с нова и отворена нагласа за промяна, като същевременно се стремят към осигуряването на минимални стандарти на защита и равни възможности, с особен акцент върху адекватността на заплатите, изкореняването на основаната на пола дискриминация, подкрепата за младите работници и защитата на работниците с несигурна заетост и мигрантите.

6.

Сред ключовите икономически и социални предизвикателства в Европа са стимулирането на икономическия растеж, създаването на работни места и участието в заетостта (включително на по-възрастните и по-младите хора, жените, откъсналите се от пазара на труда хора, неактивните лица), намаляването на безработицата, най-вече сред младите хора, и укрепването на позицията на жените на пазара на труда. Гарантирането на конкурентна основа за инвестициите е важен елемент за реализирането на всичко това.

7.

Конкурентоспособността и по-високата производителност, основани на умения и знания, са сигурен начин за поддържане на благосъстоянието на европейските общества. Икономическият растеж и добре функциониращият вътрешен пазар са важен елемент за укрепване на социалното измерение на ЕС. Силните страни на нашата европейска социална пазарна икономика трябва да бъдат подкрепени, а слабостите ѝ — премахнати, като по този начин ще я адаптираме към бъдещите предизвикателства.

8.

Всички основни компоненти на нашата икономика и общества трябва да бъдат подготвени, за да се оползотворят потенциалът на цифровизацията и преходът към зелена икономика. Предварително условие за това са желанието и възможността за структурни промени: независимо дали става дума за пазара на труда, социалната сигурност, образованието и обучението или данъчното облагане. Това предполага държавите членки реално да поемат отговорност за реформите, а рамките и действията на равнището на ЕС, като например европейският семестър, да координират и улесняват този процес. Това е от ключово значение за насърчаване на предприятията да инвестират в Европа.

9.

Съчетанието от нарастващ дял на застаряващото население и намаляваща работна сила означава, че все по-голям брой възрастни хора ще бъдат икономически зависими, освен ако не успеем да увеличим работната сила чрез по-приобщаващи пазари на труда, в това число чрез включването на групи, които понастоящем са изключени или недостатъчно представени на пазара на труда. Необходими са действия за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени системите за социална сигурност и здравеопазване в държавите членки. Демографските промени предполагат и необходимост от приспособими и гъвкави образователни системи, пазари на труда и социални системи в отделните държави. Тези предизвикателства не означават непременно проблеми, а възможности, които да бъдат превърнати в положителни резултати.

10.

Планът за действие следва да се основава на конкретност, осезаемост и действия, които са измерими и придружени от рамки за мониторинг, договорени съвместно от съответните заинтересовани страни и включват социалните, екологичните и икономическите критерии. ЕИСК приветства водещите цели, предложени от Европейската комисия, и приканва държавите членки да проявят амбиция при определянето на собствените си цели, така че всички те реално да допринасят за постигането на европейските цели.

11.

Тъй като Европа преминава от период на реакция при кризи към възстановяване, социалният диалог, информирането, консултирането и участието на работниците по подходящи канали играят важна роля в насочването на икономическия преход и насърчаването на иновациите на работното място, по-специално с оглед на текущия двоен преход и промените в сферата на труда.

12.

В ЕССП не се отчитат в достатъчна степен средносрочното и дългосрочното въздействие на кризата с COVID-19 върху европейските здравни системи. Пандемията ясно показа, че здравеопазването може да окаже пряко въздействие върху икономическата и социалната стабилност дори в ЕС. При прилагането на ЕССП държавите членки трябва да гарантират по-големи и устойчиви инвестиции за подобряване на обществените здравни услуги и инфраструктура, както и на координацията в областта на общественото здравеопазване в рамките на държавите и между тях.

13.

Всички заинтересовани страни имат големи очаквания на срещата на върха да се поеме силен ангажимент за поддържане и развитие на европейския социален модел, който се основава на балансирано съотношение между права и задължения. Призоваваме държавите членки и европейските институции да проявят амбиция и решителност в тази посока.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Свободни професии 4.0“

(становище по собствена инициатива)

(2021/C 286/03)

Докладчик:

Rudolf KOLBE

Решение на Пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	Член 32 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	31.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	233/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Свободните професии вече успешно използват, в полза на своите възложители, в голям мащаб цифрови приложения и приложения на основата на изкуствен интелект (ИИ) и изпълняват водеща роля в тяхното технологично развитие, например в инженерния сектор. Те трябва да продължат и в бъдеще да участват все по-активно в разработването и валидирането на приложенията, за да бъдат гарантирани практическата им приложимост и ефективност.

1.2.

Цифровите приложения не следва да се разглеждат като конкурент или заместител на услугите, предлагани от страна на свободните професии. Те са по-скоро помощни средства, които вече подобряват и разширяват предоставяното на услуги от страна на свободните професии.

1.3.

Свободните професии трябва да могат да разпознават и оценяват рисковете, възникващи в резултат от използването на цифрови технологии, в интерес на своите клиенти, пациенти и възложители. Това произтича от специфичния аспект на доверие, характерен за отношението, който ще се запази като основен елемент и когато продажбите се извършват по цифрови канали.

1.4.

По отношение на цифровите приложения пациентите, клиентите и възложителите трябва да могат да разчитат, че услугите от страна на свободните професии се предоставят на собствена отговорност, на професионална основа и независимо от външни интереси. В това отношение важно предварително условие е да има адекватни, адаптирани спрямо развитието на цифровите технологии професионални правила.

1.5.

Свободните професии трябва да гарантират последователно защитата на данните и да я отстояват по отношение на трети страни. За предотвратяването на злоупотребата с данни са необходими сигурни цифрови инфраструктури в ЕС.

1.6.

Свободните професии трябва да актуализират съдържанието на образованието и обучението, за да гарантират възможно най-висок стандарт на качество на ИТ и цифровите умения за себе си и за своите служители. EС се призовава да подкрепя тези процеси посредством съответни програми за подпомагане.

1.7.

Свободните професии трябва да адаптират саморегулираннето си спрямо развитието на цифровите технологии и да участват активно в този процес. Това може да изисква разширяване на професионалните етични стандарти.

1.8.

Възникването на нови свободни професии (станало възможно благодарение на цифровизацията) следва да се насърчава въз основа на критериите и принципите, посочени в Манифеста от Рим.

2.   COVID-19 и свободните професии

2.1.

Пандемията задейства мащабен процес на цифровизация и при свободните професии. В резултат от нарасналата нужда от услуги, представяни от страна на свободните професии, и обусловените от пандемията ограничения се наложи силно разширяване на цифровите услуги. Кризата показа колко е зависимо нашето общество от отличното професионално ноу-хау на свободните професии със системно значение. Като ключови партньори на правителствата в управлението на кризата и гарантирането на основните потребности на населението, в бъдеще свободните професии трябва да бъдат още по-добре интегрирани в системите на колективните трудови правоотношения и техните услуги трябва да бъдат гарантирани посредством адекватни, адаптирани спрямо развитието на цифровите технологии професионални правила. Трябва да се разглежда критично фактът, че много самостоятелно заети лица и представители на свободните професии нямаха никакъв или имаха само недостатъчен достъп до държавно подпомагане по време на пандемията.

2.2.

Силната цифровизация на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, може да окаже устойчиво въздействие върху подобряването на предоставянето на услуги също и в отдалечените региони. В рамките на този процес трябва да се гарантира, че все още твърде голямата разлика понастоящем между градските и селските райони по отношение на бързия широколентов интернет ще бъде преодоляна възможно най-бързо и че цифровизираните услуги ще бъдат еднакво достъпни за хората от всички региони. По време на кризата свободните професии инвестираха в цифровизация и защита на данните, за да изпълнят задачата си като доставчици на услуги в интерес на общото благо на ключови обществени позиции. Поради това е от съществено значение и свободните професии изрично да бъдат взети под внимание като група със системно значение във всички мерки за съживяване на икономиката.

3.   Манифест от Рим — определение на понятието за свободни професии

3.1.

Свободните професии играят решаваща роля за икономическото и социалното развитие на ЕС. Те са част от широкия спектър от регламентирани професии, за които се изискват специфични квалификации и които обхващат 22 % от всички работници в Европа. През 2013 г. над една десета от брутната добавена стойност в ЕС беше създадена от сектора на свободните професии. Кризата, предизвикана от COVID-19, показа екзистенциалната зависимост на нашето общество от висококвалифицираните услуги, предоставяни от свободните професии. Като устойчиви на кризи работодатели и предприятия свободните професии предлагат значителен потенциал за заетост. Освен това те изпълняват важни задачи от общ интерес. Услугите, които те предоставят, са тясно свързани с основните потребности на отделните лица, като живот, работа, здраве, безопасност или имущество. В този контекст е от съществено значение да се гарантира демократичен достъп до услугите, предоставяни от страна на свободните професии, като тези в областта на медицината, в рамките на системите за социална сигурност или в правната област — посредством правна помощ. Препоръките за тавани или горни граници на хонорарите или таксите изпълняват защитна функция за тези, които се възползват от услугите, предоставяни от страна на свободните професии, и които зависят от тези норми поради информационна асиметрия.

3.2.

Европейският икономически и социален комитет е разглеждал многократно темата за свободните професии, а през 2014 г. възложи осъществяването на всеобхватно проучване, озаглавено „Състоянието на свободните професии по отношение на техните функции и значението им за европейското гражданско общество“ (1). В хода на тази дейност стана ясно, че дотогава нямаше единно разбиране или общоприето определение за свободните професии на равнището на ЕС.

3.3.

С цел да се даде определение на понятието за свободни професии, през декември 2017 г. ЕИСК прие Манифеста от Рим. В това отношение можеше да се взаимства от подготвителната работа на отделни европейски асоциации на свободните професии, които бяха предприели съвместен опит да формулират европейско определение под формата на харта на свободните професии.

3.4.

Съгласно Манифеста от Рим свободните професии предоставят нематериални (интелектуални) услуги въз основа на специфични професионални умения или способности. Тези услуги се характеризират с личен елемент и се осъществяват на основата на отношение на доверие. Представителите на свободните професии упражняват дейността си по самостоятелен и професионално независим начин. Те се отличават с професионална етика и са поели ангажимент както към съответните интереси на своите възложители, така и към общото благо; те подлежат на система за професионална организация и контрол.

3.5.

Това определение не е изчерпателно, а е отворено за нови технологични достижения и нови професии. В Манифеста от Рим се посочва, че тези характеристики са показателни за свободните професии, но че не е необходимо винаги да са налице кумулативно.

4.   Предизвикателства на цифровизацията

4.1.

Глобалната цифровизация задейства процес на трансформация в цялото общество, чиито последици все още не могат да бъдат предвидени. Пандемията от COVID-19 ще допринесе за ускоряване на тази тенденция.

4.2.

От следните примери става ясно, че цифровите приложения и канали за дистрибуция и използването на изкуствен интелект вече са съществен елемент на много услуги, предоставяни от страна на свободните професии, и че могат да ги оптимизират допълнително в бъдеще. Предстои все още да бъдат установени последиците от липсата на личен контакт върху особеното отношение на доверие между представителите на свободните професии и техните потребители, клиенти или пациенти, както и да бъде даден отговор на въпроса в каква степен така нареченият човешки фактор може да бъде заменен от изкуствения интелект.

4.2.1.

В областта на правните консултации все по-широко разпространение намират технологиите на блок-веригата и правните електронни технологии. Електронните адвокатски пощенски кутии и приложенията на електронното правителство ще променят трайно начина, по който хората взаимодействат със съдилищата и публичните органи. Свободните професии вече са важни партньори в изпълнението на проекти за електронно управление и допринасят значително за административното опростяване в тази област.

4.2.2.

В областта на планирането строителното информационно моделиране (Building Information Modelling (BIM), метод за свързване в мрежа на проектирането, изграждането и управлението на сгради, придобива все по-голямо значение и много оценки на безопасността в областта на инфраструктурата се извършват посредством изкуствен интелект.

4.2.3.

В областта на здравеопазването приложенията на ИИ доведоха до съществени промени в медицинската диагностика. Към това трябва да се добавят продължаващото развитие на телемедицинските консултации, електронните рецепти и нарастващото използване на електронни здравни досиета.

4.3.

Цифровизацията променя каналите за комуникация и информиране. От една страна, тя предоставя възможност на потребителите да получават информация преди и по време на използването на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, като по този начин се намалява съществуващата към момента информационна асиметрия. От друга страна, съществува опасност свръхпредлагането на нефилтрирана и некоментирана информация или целенасочените фалшиви новини (fake news) да объркат потребителите и да ги доведат до сериозни погрешни преценки и информационните асиметрии да се увеличат дори още повече.

4.4.

Цифровизацията на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, и системите за гласово разпознаване и превод на основата на ИИ ще доведат до намаляване на зависимостта от местоположението и езика. Това се отнася преди всичко за услугите, свързани с консултации и планиране, но и за услугите от социалния и здравния сектор. То не трябва да води до подкопаване на принципа на държавата на местоназначение, установен в Директивата за услугите.

4.5.

Качеството на данните при приложенията с ИИ е от особено значение в областта на услугите, предоставяни от страна на свободните професии. За успешното използване на практика на подобни приложения в чувствителни области е абсолютно необходимо включването на свободните професии в техническото разработване и по-специално в осигуряването на качеството на данните.

4.6.

Важен аспект в този контекст е анонимизирането или псевдонимизацията на данните като основа за сигурно използване на данните в интерес на възложителите. Същевременно развитието на технологиите ще доведе до увеличаване на риска от киберпрестъпност, която ще застрашава и предлагането на услуги от страна на свободните професии.

4.7.

Цифровизацията ще улесни навлизането на пазара на нови търговски доставчици, които предлагат целенасочено бизнес модели за свободните професии. Европейският съюз и държавите — членки на ЕС, се призовават да подкрепят този процес чрез регулаторни действия, когато това е необходимо, например с цел регламентиране на отношенията между операторите на платформи и свободните професии, както и на достъпа до такива платформи. В този процес следва да бъдат включени националните надзорни органи или професионални организации. В областта на фармацевтичните услуги през последните години се появиха големи онлайн аптеки, осъществяващи трансгранична дейност. Като нови доставчици, вероятно ще имат предимство дружествата, които вече разполагат с цифров експертен опит.

5.   Основни елементи на свободните професии в контекста на цифровата трансформация

5.1.

Между представителя на дадена свободна професия и неговия клиент, пациент или възложител съществува особено отношение на доверие, което е съществена характеристика на този вид услуги. Цифровизацията поставя на изпитание това отношение на доверие. Това се дължи например на факта, че личният контакт вече не се осъществява пряко, а все по-често протича посредством технически помощни средства, като например видеовръзки или електронни съобщителни услуги. При все това личните, основани на доверие консултации и напътствия и в цифрова форма ще продължат да бъдат основен елемент на предоставяното на услуги от страна на свободните професии.

5.2.

В дългосрочен план обаче трябва да бъде поставен въпросът дали приложенията на ИИ могат да отговорят на същите изисквания като консултантските услуги, предоставяни от хора. На теория е възможно отношението на доверие между хората да се преобразува в отношение на доверие между човек и машина. Понастоящем приложенията на ИИ са все още много далеч от това. Последното решение трябва да се взема от човека (подход „под човешки контрол“). Програмирането, което е в основата на изкуствения интелект, трябва да бъде ориентирано към човека, да бъде прозрачно и насочено основно в интерес на получателите на услугите, както и да се ръководи от същите критерии по отношение на разпоредбите относно отговорността. Освен това от съществено значение за успеха и доверието в услугите на основата на ИИ е прозрачността на съответните алгоритми. Те не бива да способстват за възникване на изкривявания или възпроизвеждане на предразсъдъци.

5.3.

Важна основа на това отношение на доверие е професионалната независимост и личната отговорност. Неизменна характеристика на услугите, предлагани от страна на свободните професии, е фактът, че пациентите, клиентите и възложителите могат да разчитат на факта, че тези услуги ще бъдат предоставени на собствена отговорност, на професионална основа и независимо от външни интереси. Тъкмо в цифровата сфера, където яснотата по отношение на влиянието на различни интереси e все по-малка, доверието в независимата професионална експертиза ще придобива все по-голямо значение.

5.4.

Гарантирането на сигурността и защитата на данните е основен елемент на предоставянето на услуги от страна на свободните професии в цифровата епоха. В това отношение свободните професии изпълняват ключова роля, като действат като гаранти за сигурното използване на цифровите приложения от страна на своите клиенти или пациенти и ги информират за възможни рискове. Това укрепва отношението на доверие с получателя на услуги и върви ръка за ръка със спазването на изискванията за професионална тайна.

5.5.

В същото време трябва да се отбележи, че свободните професии не са в състояние да разпознаят всички случаи на злоупотреба с данни, което е от решаващо значение от гледна точка на евентуални въпроси, свързани с отговорността. Това е особено валидно, когато злоупотребата с данни се осъществява посредством намеса на външни субекти в достъпните цифрови инфраструктури извън ЕС. Поради това Европейският съюз следва да насърчава изграждането и разширяването на сигурни цифрови инфраструктури, за да остане по този начин наравно с конкуренти от други региони на света.

6.   Цифровизация и образование

6.1.

Цифровизацията ще промени изискванията към образованието, обучението и допълнителната квалификация за свободните професии. Необходима е готовност за учене през целия живот, което обхваща не само конкретната специалност, но включва и придобиването на бързо променящи се цифрови умения в други области.

6.2.

Представителите на свободните професии трябва още по време на образованието си и в рамките на по-нататъшния професионален живот да усвояват съответните цифрови умения, за да бъде гарантирана необходимата основа за цифрови умения в бъдеще. Европейският съюз се призовава да подкрепя тези процеси посредством съответни програми за подпомагане.

6.3.

Придобиването и по-нататъшното развитие на цифровите умения се отнася и за сътрудниците в свободните професии, като упражняващият свободна професия носи отговорност за тяхното обучение.

7.   Цифровизация и професионално право

7.1.

Високите изисквания към качеството и сигурността на предоставяните от страна на свободните професии услуги са законово регламентирани в много държави. Те трябва да бъдат гарантирани независимо от това дали тези услуги се предоставят по цифров път или не. Националното професионално право e предмет на спорове в ЕС от много години насам. Докато Европейската комисия се надява, че с намаляването на националните професионални правила ще се създадат по-голям икономически растеж и конкуренция, се пренебрегват произтичащите от това разходи, свързани с нередности, дължащи се на липсата на осигуряване на качество на дерегулираните пазари за услуги, предоставяни от страна на свободните професии. Поради това много държави членки считат, че техните правила са необходими и подходящи за осигуряване на качество, особено в областта на услугите със системно значение, предоставяни от страна на свободните професии.

7.2.

Тъй като новите цифрови форми на предоставяне на услуги от страна на свободните професии ще попадат все по-често извън обхвата на съществуващите правни разпоредби, ще бъде необходимо адаптиране на действащото професионално право. С цел постигане на необходимата гъвкавост правилата, които са ненужни вследствие на цифровизацията, следва да бъдат преразгледани. От друга страна, ще бъде необходимо в още по-голяма степен да бъдат предвидени законово определени принципи по отношение на достъпа до свободни професии и упражняването им, за да се избегнат отрицателни последици от цифровизацията за потребителите и свободните професии.

7.3.

По принцип целта ще бъде да се намери оптимален баланс между задължителните правила и правните актове с незадължителен характер (soft law). Предимство се дава тук на професионалното саморегулиране. Само когато то не сработи законодателят е призован да го регулира. За свободните професии, които не са регламентирани, следва да се насърчава приемането на етични правила.

8.   Цифровизация и саморегулиране на свободните професии

8.1.

Съществена характеристика на свободните професии е някаква форма на професионална организация, която обаче се различава значително в отделните държави в рамките на ЕС.

8.2.

Саморегулирането е организирано предимно на регионално, а понякога и на местно равнище. Цифровизацията премахва класическата зависимост от местоположението и езика при предоставянето на услугите. Това повдига въпроса как може да бъде гарантиран ефективно в бъдеще професионалният надзор. Органите на саморегулиране следва да разгледат своевременно този въпрос.

8.3.

Цифровизацията създава нови задачи за професионалните организации и сдружения на свободните професии. Те могат да помогнат на своите членове да разработят нови цифрови сфери на дейност или да работят с нови медии.

8.4.

Цифровизацията ще изисква адаптиране на професионалните етични стандарти, разработени в рамките на саморегулирането на свободните професии. Професионална етика, гарантираща спазването на най-важните основни елементи на свободните професии, е важно предварително условие за предотвратяване на неблагоприятни въздействия от процесите на цифровизация върху потребителите. При това професионалните етични стандарти могат да допълват правните разпоредби.

9.   Възникване на нови професионални профили на свободните професии

9.1.

Цифровизацията може да разшири съществуващите професионални профили на свободните професии и да укрепи междудисциплинарното сътрудничество с други професии, както и да способства — въз основа на критериите, посочени в Манифеста от Рим, за възникването на нови свободни професии в контекста на една отворена и развиваща се система.

9.2.

Освен това цифровизацията ще засили трайното комерсиализиране на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, и ще промени традиционните професионални профили на свободните професии.

9.3.

Поради това саморегулирането, професионалните етични стандарти и законовите минимални изисквания ще играят съществена роля в бъдеще. Така посредством иновативни и гъвкави подходи ще бъдат гарантирани общественият интерес в противовес на ориентацията единствено към печалба, а оттук и качеството на услугите за потребителите, предоставяни от страна на свободните професии.

---

(1)  Проучване „Състоянието на свободните професии по отношение на техните функции и значението им за европейското гражданско общество“, EESC-2014-46-EN, ISBN 978-92-830-2460-6.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на социалната икономика за създаването на работни места и за прилагането на Европейския стълб на социалните права“

(проучвателно становище)

(2021/C 286/04)

Докладчик:	Giuseppe GUERINI
Съдокладчик:	Cinzia DEL RIO

Консултация	Португалско председателство на Съвета, 26.10.2020 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	31.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	239/2/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК благодари на португалското председателство, че поиска да бъде изготвено настоящото становище и счита, че е важно социалните предприятия да бъдат разглеждани като стратегическите партньори за прилагането на Европейския стълб на социалните права и за изграждането на Европейски съюз, който да потвърди, че основната функция на икономиката е да бъдe в услуга на хората. Във връзка с това препоръчва в националните планове за възстановяване и устойчивост за излизане от пандемичната криза властите на държавите членки да предвидят широко участие на социалните предприятия.

1.2.

Комитетът счита, че е необходимо да бъдат затвърдени приетите от институциите на Европейския съюз оперативни критерии, за да се насърчи подходящо признаване на организациите и предприятията от социалната икономика в различните юридически форми, в които се създават. Тези критерии предвиждат предварително да се набелязват социални цели от общ интерес, да се приема демократично и основано на участието управление от различни заинтересовани страни и дори когато се търси „ограничена рентабилност“, тя да е предназначена за постигането на уставните цели.

1.3.

ЕИСК счита, че за да сe измерват социалните въздействия, създавани от организациите и предприятията от социалната икономика, на Европейския съюз е необходима постоянно действаща система за статистическо преброяване, която да позволява достъп до подходящи, сравними и актуализирани данни относно стабилността и въздействието на сектора.

1.4.

Комитетът счита, че когато ролята на социалната икономика за създаването и запазването на работните места включва работници в неравностойно положение и в територии в неблагоприятно положение, са необходими подходящи политики за подкрепа, които признават функцията от общ интерес на тези организации, и които, въпреки че имат частна правосубектност изпълняват предимно обществена функция.

1.5.

Тези политики за подкрепа трябва да се изразяват на четири равнища: — данъчни политики и данъчен режим, които да признават функцията от общ интерес; — политики за насърчаване на публични и частни инвестиции, които да стимулират развитието на финансиране със социално въздействие и чрез обществените поръчки и концесиите; — политики за подкрепа на стабилната заетост и водещата икономическа роля на работниците на предприятията от социалната икономика; — политики за подкрепа на квалификацията на персонала и на технологичните иновации в организациите от социалната икономика.

1.6.

По отношение на създаването и запазването на работни места ЕИСК счита, че формулата, известна като „изкупуване на предприятието от работниците“, е полезна не само за възстановяване на предприятията в криза, но също и в случаи на прехвърляне на собствеността на МСП, чиито основатели нямат наследници. Ето защо може да се окаже интересно да се създаде специален европейски инвестиционен фонд.

1.7.

ЕИСК призовава да бъде подкрепен и насърчен, включително чрез политики за стимулиране, растящият интерес на финансовите оператори към инвестиции със социално въздействие, които трябва да открият в предприятията от социалната икономика основния участник за действие за даване тласък на инвестиции, предназначени за постигането на цели в социалната област, екологията и солидарността.

1.8.

Комитетът счита, че предприятията от социалната икономика могат да бъдат идеална организационна форма за новите форми на предприемачество, осъществявани посредством цифровите платформи и по-специално за дейностите на „икономика на споделянето“, за тяхната склонност към активно участие на работниците и потребителите на цифровите платформи.

1.9.

ЕИСК подчертава, че достойните условия на труд и демократичното управление са определящи за предприятията от социалната икономика характеристики и че, когато не са предвидени в устава, както в случая с работническите и социалните кооперации, трябва да бъдат предвидени конкретни форми на консултации и участие на работниците.

1.10.

Комитетът вярва, че организациите от социалната икономика, и по-специално доброволческите сдружения, играят основна роля за сближаването, като увеличават социалния капитал и подкрепят отговорната роля на гражданското общество.

1.11.

Доброволчеството сред младите хора е основен ресурс за повишаване на пригодността за заетост и човешкия капитал на новите поколения, като се създава полезно въздействие, което увеличава възможностите за заетост. Тази функция изглежда полезна и за намаляване на явлението незаети с работа, учене или обучение (NEET) и би било добре да бъдат приложени политики, за да се насърчи преходът от доброволческия опит към стабилни форми на платена работа.

1.12.

И накрая, ЕИСК призовава и изразява надежда планът за действие за социалната икономика да бъде възможност за въвеждане на оперативни инструменти и конкретни законодателни предложения.

2.   Общи бележки

2.1.

С настоящото проучвателно становище, по искане на португалското председателство на Европейския съвет, ЕИСК изразява задоволство, че допринася за постигането на приоритетите на програмата, особено по отношение на насърчаването на европейския социален модел, чрез определяне на конкретни предложения относно ролята на предприятията от социалната икономика за създаване на стабилни и достойни работни места и на по-приобщаваща, устойчива и жизнеспособна икономика.

2.2.

Социалната икономика все повече се признава на международно равнище като решаващ и важен участник, способен да изрази организационния и преобразуващ капацитет на гражданското общество. В различни държави членки бяха създадени законодателства, които признават нейните цели и функции, очертавайки профила и юридическата форма на организациите, признати като проявления на социалната икономика (1).

2.3.

Във връзка с юридическото признаване в становище INT/871 (2) ЕИСК подчертава, че организациите и предприятията от социалната икономика считат за по-важни социалните цели, отколкото ролята на капитала и благодарение на тяхното демократично управление, в което участват различни заинтересовани страни. Те не преследват реализирането на печалба и дори когато постигат „ограничена рентабилност“ чрез предприемаческа дейност, печалбите са предназначени за постигането на уставните цели и за създаването на работни места.

2.4.

Реалното признаване на социалната икономика e подкрепено от проучвателни документи, изготвени от международни институции и организации като ОИСР, ООН, МОТ и от различни институции на ЕС, сред които самият ЕИСК, чиито 13 становища относно социалната икономика между 2009 и 2020 г. разпределиха организациите и предприятията от социалната икономика в 4 групи: кооперации, сдружения, взаимоспомагателни дружества и фондации, към които напоследък се присъединиха социалните предприятия.

2.5.

Въпреки че по-представителните критерии и концепции за социалната икономика като предимството на хората пред капитала, реинвестирането на печалбите и основаното на участието управление бяха признати от Европейския съюз (3), все още не е постигнато споразумение за хомогенно европейско правно определение. През 2018 г. Парламентът предложи въвеждането на сертификат за организациите от социалната икономика, въз основа на член 50 от ДФЕС. ЕИСК счита, че за да бъде осъществено това, е необходимо по-добро и по-хомогенно събиране на статистическите данни за преброяването на организациите и предприятията от социалната икономика съгласно общо работно определение, каквато е практиката в държавите, които са въвели публични регистри на тези организации и предприятия.

2.6.

Признато, официално прието и валидно работно определение за институциите на Европейския съюз е все по-необходимо, най-вече за да се предостави достъп до много възможности за растеж и развитие, както и за насърчаване на по-добро разбиране на социалната икономика от страна на публичните и частните институции.

2.7.

Това определение е необходимо за пълен достъп до капиталовия пазар, където нараства интересът към инвестициите със социално въздействие. Планът за действие за социалната икономика e подходяща възможност за разглеждане на този въпрос, но също и в плана за действие за Съюза на капиталовите пазари за хората и предприемачите (4) би трябвало да се разгледа ролята на социалната икономика за привличане в Европа на инвестиции за икономика c внимание към хората.

2.8.

Функцията и икономическата стойност, генерирана от организациите на социалната икономика, изглежда доста показателно както за размера (8 % от европейския БВП), така и за качеството и устойчивостта на тази стойност (5), която дори през годините на финансовата криза повиши както произведената икономическа стойност, така и броя на наетите работници.

2.9.

Значима е ролята за създаването и запазването на работни места, с над 13,6 милиона платени работни места в Европа, които се равняват на около 6,3 % от активното население на ЕС-28 (6), над 232 милиона членове на кооперации, взаимоспомагателни дружества и други подобни субекти, над 2,8 милиона предприятия и организации. Сред тези работници около 2,6 милиона са работници на социални предприятия, отговарящи на изискванията, описани от Инициативата за социално предприемачество от 2011 г.

2.10.

Мнозина от заетите в организациите и предприятията от социалната икономика се откриват в малки организации, но има случаи, в които предприятията от социалната икономика придобиват големи размери с брой, който понякога надхвърля стотици и хиляди заети лица. Голяма част са в организации, характернизиращи се с управление, основано на участието, което показва връзка между широкото участие на заинтересованите страни в управлението и склонността към запазване на високи равнища на заетост, както и на по-добра способност за устояване на сътресения (7).

2.11.

В социалната икономика е показателно значителното присъствие на работнички, което в много случаи надвишава дела от 70 % на работната ръка, а по принцип възлиза на над 50 %. Въпреки че са необходими по-нататъшни стъпки към пълна равнопоставеност, показателно е присъствието на жените на ръководни и висши длъжности в много организации от социалната икономика. Следователно сред тези организации и предприятия се откроява значителна справедливост в заплащането, както между различните позиции в организационната йерархия, така и във възнагражденията, които не показват прекомерни неравновесия между половете (8).

2.12.

По-голямата справедливост на заплащането не променя факта, че в не малко случаи равнищата на възнаграждение на работниците от организациите и предприятията от социалната икономика продължават да са в ниските категории на разпределение на доходите. Това отчасти се дължи на недооценяването на работата, свързана с полагане на грижи, която в много случаи не получава адекватно икономическо признание и в традиционните форми на предприемачество. В това отношение е необходимо да се засилят синдикалните права на работниците от социалния сектор и в областта на грижите.

2.13.

Важна е и функцията, изпълнявана при насърчаването и прилагането на социални иновации, което показва, че тези организации умеят да тълкуват и подпомагат промените на обществото, като мобилизират ресурси на човешки капитал, което се изразява с активно и солидарно участие с над 82,8 милиона доброволци.

2.14.

Големият брой на лицата, работещи във важни сектори, както и предизвикателствата, свързани със социалните и технологичните иновации, за които са призвани организациите и предприятията от социалната икономика, трябва да бъдат подкрепени от подходящи мерки за непрекъснато обучение и квалификация за повишаване на професионалните и организационните умения.

2.15.

Ето защо ЕИСК счита за много подходящо обявяването от Европейската комисия на план за действие за социалната икономика и конкретни действия за прилагането на Европейския стълб на социалните права със специален план за действие, относно който ЕИСК изготви становище SOC/614 (9).

3.   Предложения за европейска политика за подкрепа и насърчаване на социалната икономика

3.1.

За да се даде допълнителен тласък на приноса на организациите и предприятията от социалната икономика и за да се изгради „По-социална, устойчива и приобщаваща Европа“, е необходимо да се въведат законодателни мерки и програми за европейска икономическа политика, които насърчават и благоприятстват растежа на организациите и предприятията от социалната икономика съгласно приноса, който те могат да имат за модел за устойчиво, екологично и солидарно развитие.

3.2.

Във връзка с това считаме, че е възможно да се определят действия на четири равнища: — схема за данъчно облагане, която да признава функцията от общ интерес, изпълнявана от предприятията от социалната икономика, със специално внимание към тези, които извършват дейност в сектори от значим обществен интерес, като услуги в социалната област, здравеопазването, образованието и социалното приобщаване; — политики за насърчаване на публични и частни инвестиции, които да стимулират развитието на финансиране със социално въздействие — с по-нататъшно подобряване на достъпа до пазара на обществените поръчки и концесиите; — политики за подкрепа на стабилната заетост и водещата икономическа роля на работниците на предприятията от социалната икономика, по-специално в тяхното демократично управление; — политики за подкрепа, за да се прилагат нови умения и да се насърчава разпространението на иновации и нови технологии в гражданското общество.

3.3.

ЕИСК признава основната функция, изпълнявана от организациите и предприятията от социалната икономика в областта на услугите за личността, но счита, че отговорностите на държавите членки и на публичните администрации продължават да са изключително важни, за да се гарантират основните услуги за гражданите.

3.4.

Необходимо е да бъдат допълнително засилени мерките в подкрепа на заетостта в социалните предприятия, чиято задача е интегрирането на пазара на труда на работници с увреждания или в значително неблагоприятно положение. Тези мерки би трябвало да доведат до намаляване на данъчните и осигурителните тежести върху разходите за труд чрез поемане от страна на публичните власти на част от вноските, необходими за осигуряване на застрахователна и социална закрила на тези работници в неблагоприятно положение. Освен това подобни стимули не бива да бъдат разглеждани като държавна помощ за предприятията от социалната икономика, тъй като са предназначени за подкрепа на пълното включване на пазара на труда на работниците в силно неблагоприятно положение. Във всички случаи стимулите би трябвало де бъдат предоставяни само на организации, които зачитат колективните трудови договори и основните права на работниците.

3.5.

В много случаи предприятията от социалната икономика са основният оператор на съществени услуги за населението — като образователни, социално-здравни, помощни или за обучение и интегриране на пазара на труда за лицата в неблагоприятно положение — управлявайки дейности, които макар и да приемат търговски или предприемачески характер, си остават дейности, които имат голяма общностна и териториална стойност и печалбите от тях се реинвестират за постигането на уставните цели. Това са услуги, които се осъществяват с прякото участие на самите получатели и дълбоката им териториална свързаност е част от мисията, която изпълняват. Ето защо тези условия не могат да се приравнят безусловно към режимите на пазарна конкуренция. Ето защо би трябвало да се облекчат някои от настоящите изисквания относно „държавните помощи“, които забраняват въвеждането на режим на данъчно облагане, който да признава социалното значение и обществена полза от тези организации.

3.6.

Освен това, поради същата причина ЕИСК, както вече посочи в становище INT/906 (10), счита, че е необходимо таванът в размер на 500 000 евро за период от три данъчни години, предвиден в Регламента за минималната помощ de minimis за услуги от общ икономически интерес, да бъде най-малко 800 000 евро на данъчна година. При това се подразбира възможността да се предвидят правила за достъп до публично финансиране, хармонизирано с еднородни прозрачни критерии и при пълно спазване на трудовото законодателство и на прилагането на колективните трудови договори в сектора.

3.7.

Важно е да се определят полезни инструменти за увеличаване на социално значимите инвестиции, осъществявани в организациите от социалната икономика. В тази насока бяха осъществени някои интересни опити със специални облигации или дялови участия (дялово или квазидялово участие) в предприятие от социалната икономика, свързано с преследването на социални цели от общ интерес.

3.8.

За тези финансови инструменти, като за инвеститора се прилага преференциално данъчно облагане, може да се създадат важни стимули за растеж, като се има предвид, че данните за минали периоди потвърждават, че макар и с ограничени инвестиции организациите от социалната икономика са успели да създадат много работни места и много социални ползи за ползвателите на извършваните от тях услуги.

3.9.

Необходимо е обаче да се предвидят подходящи показатели, които правят възможно измерването и сравняването на постигнатите резултати, като стабилното увеличаване на заетостта, прилагането на високи стандарти за безопасност на работното място и проверката на ефективното постигане на социалните цели, на които се основава инициативата. Ето защо е добре държавите членки да приемат рамкови закони относно социалната икономика и активно да въвеждат благоприятни политики за растежа и развитието на предприятията от социалната икономика.

3.10.

Още през 2011 г. Европейската комисия определи необходимостта от подобряване на равнището на публичната осведоменост и възможност за откриване на информацията и статистическите данни за предприятията от социалната икономика, но все още предстои много работа за определянето на координирани стандарти, които впрочем може да бъдат особено полезни и за избягване на явления като „изпиране на социалния имидж“ или непозволен достъп до мерките за подкрепа.

3.11.

Поради това би могло да се определят национални органи в държавите, които все още не са ги приложили и на които е възложено да наблюдават и проверяват спазването на изискванията стандартите и съгласуваността със социалните цели.

3.12.

Сред специфичните мерки за подкрепа една от най-важните е тази за участието на пазара на обществените поръчки и концесиите, за която Директива 2014/24/ЕС вече предложи важни инструменти (11), които не бяха приложени правилно във всички държави членки. За да насърчи социално отговорното възлагане на обществени поръчки, Европейската комисия би трябвало да дава пример и да използва максимално своите процедури за възлагане на обществени поръчки, за да преследва целите на социалната политика.

3.13.

Сред мерките за подкрепа продължават да изглеждат интересни тези, които са предназначени за преструктурирането на производствени дейности и услуги или прехвърлянето на тези дейности от фирми в криза или от предприемачи в края на кариерата им на работниците, организирани под формата на кооперации или в предприятия с дялово участие.

3.14.

При много от тези опити, които се определят като „изкупуване на предприятието от работниците“ (12), вече осъществени успешно за възстановяването на промишлените дейности в криза, днес се увеличават случаите, в които дадено социално предприятие с дялово участие на работниците се предлага да извърши прехвърляне на собствеността на малки предприятия. Това се случва по-специално сред младите хора, които нямат подходящи капиталови ресурси, за да предприемат стопанска дейност, а често са възпирани от това, че са сами и от страха да посрещнат предизвикателствата на пазара самостоятелно.

3.15.

За да се увеличи потенциалът на тези инициативи, ще бъдат необходими инвестиции и подкрепа, за да се подпомогне започването на стопанска дейност чрез капиталово участие в подкрепа на работниците от предприятия в криза, които решат да се върнат към дейност, като участват в кооперация. В някои държави тези инициативи позволиха преквалификацията на редица предприятия и запазването на хиляди работни места.

3.16.

В тези процеси на промишлено преструктуриране ролята на синдикалните организации на работниците е от ключово значение. Форми на самостоятелно предприемачество като „изкупуване на предприятието от работниците“ са неделима част от активните политики в областта на заетостта. Добра практика на сътрудничество между кооперациите и синдикатите е подписаното в Италия споразумение между трите кооперативни федерации и трите най-представителни синдиката за системно сътрудничество при изкупуване от работниците (13).

3.17.

ЕИСК изразява желание планът за действие за социалната икономика да насърчи въвеждането в Европейския съюз на аналогични инициативи във всички държави членки, като в рамките на Европейския инвестиционен фонд или на този за приспособяване към глобализацията се създаде структура, посветена на целта за притежаване на конкретни инструменти, за да се подпомогне възобновяването на икономическите дейности, пострадали от предизвиканата от пандемията криза.

4.   Нови форми на социална икономика

4.1.

Предприятията от социалната икономика създават нови работни места и инициативи за социални иновации и в контекста на зелената икономика и за насърчаването на устойчиво развитие. Обогатява се опитът с кръговата икономика, придобит от организациите от социалната икономика, които създават и нови работни места в сектора на повторната употреба или на социалното селско стопанство. Засега правната рамка и политиките в много държави членки не дават възможност за прилагане на политики за развитието на кооперации за интегриране на пазара на труда. Поради това е желателно да се предприемат действия на равнището на ЕС, за да се постигне напредък при тези условия.

4.2.

Особено интересна е ролята, която работническите кооперации (14) могат да играят, за да станат по-приобщаващи новите форми на предприемачество, осъществявани чрез цифровите платформи, с цел да се направи по-устойчиво и споделено участието на работници и потребители, за да се развиват нови форми на взаимоспомагателна дейност и солидарност чрез цифрови технологии, които могат да насърчават широко участие. Това не променя факта, че защитата на работниците в платформи и на работниците с нетипична форма на заетост задължително минава през подписването на подходящи колективни трудови договори със синдикалните организации на работниците.

4.3.

Предприятията от социалната икономика могат да създадат възможности за работа и за местно развитие, като организират участие на гражданите в осъществяването на услуги като доставка на енергия от възобновяеми източници или в организирането на услуги в отдалечени и селски райони, както при френския опит на Териториалните клъстери за икономическо сътрудничество, в които около даден проект се обединяват сдружения, кооперации, местни власти, традиционни фирми и университети, и насърчават опити в социално селско стопанство, устойчив туризъм, оползотворяване на природната и културната среда.

4.4.

В социалната икономика е от съществено значение функцията на доброволческите дейности, важни за младите поколения, но и за възрастните хора, за които в някои случаи са важна възможност за запазване на активна социална и гражданска роля, което допринася за подобряване на качеството на живота. Ето защо е важно да се засилят синергиите между системите за обучение и часовете за доброволчески труд като инструменти за насърчаване на включването в пазара на труда в социалния сектор. По-добрата координация между периодите на доброволчество и на стаж може да улесни обучението на млад и квалифициран персонал.

4.5.

Положителният опит на Европейския корпус за солидарност е опит, който трябва да се обогатява и би могъл да бъде разширен, като се създаде нещо като „Еразъм за социални предприемачи“, който да насърчава трансграничното сътрудничество в сферата на социалната икономика.

4.6.

Тази функция изглежда много полезна и за намаляване на комплексното явление незаети с работа, учене или обучение (NEET) и би било добре да бъдат приложени стимулиращи политики, за да се насърчи преходът от доброволческия опит към стабилна работа.

---

(1)  https://oeil.secure.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?reference=2016/2237(INL)&l=en,

https://betterentrepreneurship.eu,

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/MEMO_11_735,

https://cecop.coop/works/cecop-report-on-social-enterprises-laws-in-europe-a-worker-and-social-coops-perspective.

(2)  https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/towards-appropriate-european-legal-framework.

(3)  Инициатива за социалното предприемачество: https://ec.europa.eu/growth/sectors/social-economy/enterprises_bg.

Заключения на Съвета относно насърчаването на социалната икономика 2015 г.:https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-15071-2015-INIT/it/pdf.

Social Economy Charter (Харта на принципите на социалната икономика) 2002 г.: https://www.socialeconomy.eu.org/wp-content/uploads/2020/04/2019-updated-Social-Economy-Charter.pdf.

(4)  Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите: нов план за действие, COM(2020) 590 final.

(5)  Данните са включени в публикацията на Европейската комисия https://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=22304&langId=en.

(6)  Данните са взети от доклада на ЕИСК https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/qe-04-17-875-it-n.pdf.

(7)  Устойчивост на кооперативния модел, CECOP, 2012 г. https://www.cecop.coop/works/the-resilience-of-the-cooperative-model.

(8)  Жените в работническите кооперации, COCETA, 2019 г.https://www.coceta.coop/publicaciones/estudio-mujer-cooperativismo-coceta-2019.pdf.

(9)  ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 1.

(10)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 131.

(11)  https://ec.europa.eu/info/policies/public-procurement/support-tools-public-buyers/social-procurement_bg.

(12)  Прехвърляне на предприятия на служители под формата на кооперации: възможности и предизвикателства, CECOP, 2013 г. (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 24).

(13)  Италия, историческо споразумение между синдикатите и кооперациите при изкупуване от работниците, CECOP, 2021 г.: https://cecop.coop/works/italy-historic-agreement-between-unions-and-coops-to-promote-worker-buyouts.

(14)  Всички за един — Работнически кооперации в отговор на нестандартните форми на заетост, CECOP 2019 г.:https://cecop.coop/works/cecop-report-all-for-one-reponse-of-worker-owned-cooperatives-to-non-standard-employment.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Професионално обучение: ефективността на системите за предвиждане и постигане на съответствие между уменията и потребностите на пазара на труда и ролята на социалните партньори и различните заинтересовани страни“

(проучвателно становище по искане на португалското председателство)

(2021/C 286/05)

Докладчик:

Jean-Michel POTTIER

Искане на португалското председателство на Съвета	26.10.2020 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	28.10.2020 г.
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	16.4.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	222/0/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК припомня колко е важно да бъде постигнато съответствие между уменията и потребностите на пазара на труда. ЕИСК подчертава решаващото значение на ефективността на системите за обучение и на капацитета за предвиждане на нуждите и уменията в контекста на дълбоки сътресения вследствие на кризата с COVID-19, която води до ускоряване на промените в нашата икономика, по-специално в областта на цифровите технологии и околната среда.

1.2.

Предвид трудностите на европейските предприятия при набирането на персонал, ЕИСК изтъква ползата от използване на механизмите за дуално обучение с цел придобиване на умения по най-различни начини. Голяма част от работодателите изпълняват честно ролята си на обучители в дуалното обучение, водени от стремежа да предадат своето ноу-хау. Следва обаче да се обърне специално внимание, за да се предвидят и предотвратят всякакви злоупотреби, свързани с производителните работни места, заемани от обучаващи се в системата на дуалното обучение, за които работодателите нямат разходи.

1.3.

ЕИСК припомня, че разнообразието от механизми дава възможност за оптимална адаптация спрямо разнообразните ситуации, свързани с размера на предприятията, видовете сертифициране, структурата на системата на обучение, вида и равнището на работното място, което трябва да бъде заето. То също така дава възможност на служителите и търсещите работа лица да придобиват нови умения, за да се борят с остаряването на професионалните умения.

1.4.

ЕИСК подчертава специифичните особености на МСП. Предвид техническото естество на професиите, упражнявани в значителен брой МСП, чието ноу-хау е единствено по рода си, по-специално на нишови пазари, дуалното обучение би могло да бъде добър отговор на техните потребности от умения. В множество селски райони ноу-хауто на малките предприятия представлява уникална възможност за младите хора и една благоприятна бизнес среда би могла да подобри техните професионални възможности.

1.5.

Според ЕИСК социалните партньори са ефективни участници в разработването и управлението на системите за обучение; те са в особено добра позиция да преценяват потребностите от умения на пазара на труда. Те имат капацитет да установят недостига на работна ръка по сектори и по територии, като по този начин се гарантира ефективно развиване на умения, насочено към професионалната практика. Те могат да разчитат на заинтересованите страни, като например държавата, региона или публичната служба по заетостта (ПСЗ), за да съпоставят количествените и качествените данни във връзка с потребностите от умения.

1.6.

ЕИСК припомня, че социалните партньори трябва системно да играят основна роля в развитието на квалификациите и тяхното съдържание. От основно значение е социалните партньори да бъдат приобщени към мерките от самото начало, за да се избегне положение, при което ресурсите не отговарят на действителните потребности на работодателите и работниците в Европа. Освен това социалните партньори са квалифицирани да улесняват професионалното ориентиране на всички групи от населението.

1.7.

ЕИСК припомня, че заинтересованите страни (държава, регион, ПСЗ) играят важна роля в предлагането на решения, улесняващи социалното приобщаване. ЕИСК призовава за по-добра координация между всички участници, заинтересовани страни и социални партньори, посредством сключване на договори, в които да се уточняват взаимодействията и отговорностите на всяка страна, за да се улесни разбирането на механизмите за обучение и подпомагане. Организациите на гражданското общество, публичните социални служби с нестопанска цел, социалните предприятия, организациите за социална закрила и социалните работници играят ключова роля в подкрепата на младите хора, а също и на по-възрастните, като обръщат специално внимание на хората от групите в неравностойно социално положение. В правните и финансовите рамки на някои държави членки са определени отговорностите, въз основа на които се разгръщат тези важни функции и услуги. Силните политики в областта на професионалното обучение също са от съществено значение за постигане на изложената в член 145 от ДФЕС цел за насърчаване на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила и пазари на труда, които да реагират бързо на икономическите промени.

1.8.

ЕИСК подчертава, че е важно да се вземат под внимание специфичните характеристики на МСП, включително на много малките предприятия, за да се отговори на нуждите от умения в професиите, в които има напрежение. Тези дружества нямат свои отдел по човешки ресурси, а отношението обучение/умения/заетост изисква специфичен подход. Тези предприятия, които представляват голям резерв от работни места, се нуждаят от специфична подкрепа. Тази подкрепа трябва да включва установяването на техните потребности от умения, оформянето на предложението за работа, процеса на набиране на персонал, както и адаптирани системи за обучение, които да дават възможност за трайна заетост.

1.9.

ЕИСК припомня, че обучението е основен инструмент за интеграцията на хората с увреждания. Трябва да се предприемат подходящи мерки, за да се отговори на предизвикателството, свързано с равните възможности за мъжете и особено за жените с увреждания, при условия на равен достъп до приобщаващи механизми за професионално обучение. ЕИСК припомня също, че устойчивостта на работата зависи по-специално от правото на качествено обучение.

1.10.

ЕИСК препоръчва да се изготвят национални стратегически споразумения за професионално обучение и професионално ориентиране въз основа на преговори между властите и социалните партньори, към които да бъдат привлечени и заинтересованите страни в областта на професионалното образование и обучение (ПОО). ЕИСК отбелязва съществуването на такива споразумения в някои предприятия, професионални сектори или територии и насърчава широкото използване на национални стратегически споразумения от този тип. Действията на ЕС следва да улесняват адаптирането към индустриалните промени, за да се насърчава професионалната интеграция и реинтеграцията на пазара на труда.

2.   Контекст

2.1.

Значението на обсъжданията относно връзката между наличните умения и потребностите на пазара на труда следва да се разглежда в европейския контекст, както е направено в Декларацията от Оснабрюк, в която се посочва, че социалните партньори са включени сред заинтересованите страни. Този европейски контекст включва по-специално: — от една страна, европейския стълб на социалните права, в който образованието, обучението и ученето през целия живот са обявени за първи и четвърти принцип в областта на равните възможности и достъпа до пазара на труда, включително с оглед на ученето през целия живот; — от друга страна публикуваното през 2020 г. съобщение на Европейската комисия относно европейското пространство за обучение и образование, в което тя препотвърди своите принципи на действие и цели, по-специално качествено образование за всички; — накрая, становището SOC/570 (1) относно „Бъдещето на труда и професионалните умения“, в което ЕИСК призова за целенасочени политики и конкретни мерки за подобряване и адаптиране на системите за образование и обучение с цел те да бъдат подготвени за тези ускорени технологични и цифрови промени и да реагират на тях.

2.2.

Въпросът за адаптирането на наличните умения с потребностите на пазара на труда се схваща по различни начини сред държавите от Европейския съюз. Обсъжданията на т.нар. „несъответствие между уменията и изискванията на пазара на труда“ започнаха преди предизвиканата от COVID-19 криза и ЕИСК призова за предпазливост при разглеждането на този въпрос. По данни на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) 45 % от работниците считат, че техните умения не съответстват напълно на заеманите от тях работни места, докато 70 % от предприятията страдат от недостиг на умения, но малко от тях свързват тези затруднения със срещнатите пречки, като например проблем с наемането на работа, географското местоположение на предприятието, равнището на заплащане и условията на труд. В задълбочено проучване следва да се анализират точните причини за несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда и начините да се окаже помощ на хората при намирането на работа.

2.3.   Потребностите от умения

Търсените умения се различават в отделните държави. Това многообразие обаче зависи от дела на промишленото производство на дадена държава, съпоставен с потребностите на икономиките, насочени към услугите или туризма. Въпреки че тенденцията като цяло е да се търсят все по-висококвалифицирани работници, потребностите са свързани и с по-нискоквалифицирани работни места, за които като източник се използва имиграцията.

2.4.   Системата на обучение

Професионалното образование и обучение са образователният сектор, който се намира най-близо до пазара на труда и до неговите потребности от умения. По принцип първоначалното професионално образование се предлага в горните класове на средното образование и се провежда в училищна среда или в професионална среда в центровете за обучение и в предприятията. Делът на младежите, преминали през професионално обучение, спрямо тези в общообразователната система варира в Европейския съюз, но навсякъде се наблюдава постепенното му намаляване. Тази констатация обикновено води до коригиращи или стимулиращи мерки по инициатива както на публичните власти, така и на професионалните среди, включително на социалните партньори. Сред тези мерки в новата програма за умения акцентът е поставен върху цифровизацията на учебното съдържание.

Системата за продължаващо професионално обучение е съсредоточена основно върху труда и повечето обучителни действия се провеждат в работна среда.

2.5.   Ролята на социалните партньори

Тази роля, която съществува във всички държави, но се изпълнява на различни равнища, би трябвало да бъде укрепена. Въз основа на своя експертен опит социалните партньори участват в определянето на настоящите и бъдещите потребности от умения в професионалните сектори или на национално междусекторно равнище. Много често те участват и в определянето на стандартите за сертифициране и дипломиране, в управлението на системите за обучение и на фондовете за професионално обучение и чиракуване и в системата за професионално ориентиране през целия живот. Освен това професионалното обучение е въпрос, който обикновено се договаря от социалните партньори в рамките на колективното договаряне.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва нарастващия дисбаланс на пазара на труда, свързан по-специално с недостига на умения, върху който здравната криза оказва допълнително въздействие, което увеличава разликата между потребностите и уменията на младите хора в една все по-концентрирана икономика.

3.1.1.

Тази ситуация, която съществуваше преди здравната криза, се развива и влошава от около двадесет години. 60 % от пълнолетните служители са изложени на риск от остаряване на техните технологични умения (данни за ЕС-28 от 2014 г.) (2). В резултат от това се наблюдават едновременно безработица и напрежение на пазара на труда (3) (4).

3.1.2.

Въздействието на здравната криза се изразява в ускоряване на напреженията на пазара на труда, по-специално напрежението, произтичащо от ускореното развитие на цифровата трансформация.

3.2.

ЕИСК приветства Европейската програма за умения и по-специално факта, че Препоръката на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост успя да обхване действия на всички етапи от професионализацията, да разгледа развитията при всички видове потребности и умения: а) На всички етапи на професионализацията (източник CEDEFOP — панорама на уменията) (5): — преди започването на професионалния живот: — посредством развиване на уменията и на професионализацията (първоначално и продължаващо професионално обучение, дуално обучение, чиракуване); — в момента на постъпване в предприятието или в случай на вътрешно преместване: — посредством приспособяване на професионалните умения и на поведенческите умения към средата в предприятието (подкрепа за приспособяване към длъжността, обучение в работна среда); — през целия професионалния живот: — посредством привеждане на професионалните умения в съответствие с развитието на потребностите на пазара на труда и на професията. б) Посредством привеждане на механизмите в съответствие с потребностите, породени от кариерното развитие:повишаване на квалификацията (upskilling); преквалификация (reskilling); поливалентност (cross-skilling); нови умения. в) в зависимост от естеството на целевите умения: основни умения, технически учения и професионален експертен опит, хоризонтални умения.

3.3.

В изявленията на представителните организации на работодателите и на работниците в търговски предприятия на европейско равнище се открояват предложения, в които се настоява социалните партньори да имат право да се намесват легитимно в този сектор. По този начин Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) насърчава социалния диалог в тази област както на европейско, така и на национално равнище; SMEunited счита, че правителствата следва да делегират управлението на чиракуването на социалните партньори; Business EUROPE призовава за разработването на програми за обучение от страна на социалните партньори и за съвместни преговори с доставчиците на обучение в областта на обучението на служителите.

3.4.   Ролята на заинтересованите страни

ЕИСК призовава социалните партньори да бъдат включени заедно с другите заинтересовани страни, за да се улесни установяването на потребностите, ресурсите и действията, които трябва да бъдат изпълнени, и да се работи в сътрудничество с тях, като се използват средствата, които последните са в състояние да предоставят. Това се отнася по-специално за предприятията, професионалните сектори и другите професионални и междубраншови организации, секторни и национални социални партньори, национални квалификационни рамки или системи за класификация на професионалните дипломи (NQF), регионалните власти и регионалните публични или полупублични органи, националните власти, организациите на гражданското общество, социалните предприятия, социалните служби, организациите за социална закрила, органите за ориентиране и подпомагане на интеграцията, реинтеграцията и намирането на работа на лица, включително на хора с увреждания, както и за организациите за първоначално професионално обучение (ПООО (6)).

4.   Конкретни бележки

4.1.   Предвиждане на потребностите от умения

4.1.1.

Социалните партньори играят централна роля в опознаването, оценката и предвиждането на потребностите от умения на пазара на труда. Ролята им е съществена за съживяване на обсерваториите за професиите и уменията и за анализиране на събраните данни. Техният прогнозен анализ трябва да е обвързан с оценките, извършени от всички заинтересовани страни: държавата, регионите, камарите и всички организации, работещи в сферата на заетостта, обучението и професионалното ориентиране, а също и социалните служби и организации. Това сътрудничество спомага за поставянето на Европа в центъра на пазара на труда.

4.1.2.

Според ЕИСК тази съществена роля трябва да бъде затвърдена, като на социалните партньори бъдат предоставени всички необходими средства, за да действат със същата скорост, с която се осъществяват големите трансформации на пазара на труда. Започналата през 2020 г. и продължаваща и в момента здравна, икономическа и социална криза се оказва мощен ускорител на промените в икономиката ни. Цифровизацията на предприятията е абсолютно необходима, за да могат те, включително и най-малките след тях, да се адаптират. Освен заради новите професии, съпътстващи екологичния преход, днес той е очакван с нетърпение от клиентите и потребителите в отговор на последиците от кризата.

4.2.   Постигане на по-голяма ефективност при предлагането на обучение и неговото съдържание

4.2.1.

Въз основа на оценката на потребностите от умения следва да се прави редовна актуализация на стандартите за обучение и сертифициране, за да се избегне моралното им остаряване. Във връзка с това са необходими бързи реакции по отношение на уменията, свързани с новите технологии, със задълженията, налагани от екологичния преход, или с ускорените от здравната криза цифрови трансформации. За целевите групи, които са трудни за достигане, иновативните педагогически практики следва да бъдат адаптирани, като се използват подходящи приобщаващи методи. Принципът на дуално обучение дава възможност за съчетаване на системите за обучение с обучителния капацитет на предприятията, като този капацитет улеснява до голяма степен трайното наемане на работа с цел подпомагане на развитието на стопанската дейност. Въпреки че голяма част от работодателите изпълняват пълноценно ролята си на обучител в процеса на дуално обучение, следва да се обърне специално внимание на предвиждането и предотвратяването на всякакви злоупотреби, свързани с работни места, заемани от обучаващи се в системата на дуалното обучение, за които работодателите нямат разходи.

4.2.2.

Тези механизми за дуално обучение могат да бъдат от различно естество: — професионално обучение на младите и по-възрастните посредством чиракуване с оглед получаване на пълно професионално сертифициране, свързано с определена професия; — първоначално професионално обучение с периоди на стажуване в предприятия по линия на механизми за дуално обучение; — стажове за пълно навлизане в работата на предприятието, по-специално за опознаване на дадена професия; — професионално обучение на търсещи работа лица, участващи в система на дуално обучение; — вътрешно обучение в работна среда в самото предприятие; — обучение преди встъпване в длъжност с цел придобиване на необходимите умения за упражняването на дадена професия; — обучение за водене на самостоятелен живот, анализ на уменията, по-специално за хора в затруднено положение, хора с увреждания и млади хора, които напускат училище без квалификация.

4.2.3.

Накрая, в стремежа към ефективност при предлагането на обучение трябва да се предвидят действия за най-уязвимите лица. Необходимо е уврежданията да се вземат под внимание с оглед на материалната и физическата достъпност на системата за обучение и на педагогическия отговор спрямо въпросните групи от населението.

4.3.   По-добро включване на социалните партньори и заинтересованите страни

4.3.1.

Освен доброволните действия, сключването на договори с участниците консолидира тези добри практики с цел по-добро предвиждане на потребностите от умения и повишаване на ефективността на системите за професионално обучение.

4.3.2.

Благодарение на ефективното разпределяне на ролите в областта на подкрепата и подпомагането на най-уязвимите лица, заинтересованите страни трябва да играят съществена роля в областта на социалното приобщаване. Посредством модели на обучение и с необходимата подкрепа заинтересованите страни изпълняват специална мисия в интерес на хората, които са много отдалечени от заетостта.

4.3.3.

Успехът на системата за професионално обучение зависи от активното участие на социалните партньори в нейното създаване. Сътрудничеството между двете места за придобиване на умения, а именно обучителните организации и предприятията, е ключов фактор за успех. При определянето на националните или регионалните политики трябва да се даде гъвкавост на социалните партньори за приспособяване на структурата и съдържанието на обучението спрямо потребностите на работодателите и работниците в конкретния контекст на пазара на труда.

4.4.   Стимулиране на интереса на предприятията и работниците към инвестиране в обучението

4.4.1.

Делът на работниците, които получават възможности за ежегодно поддържане или повишаване на квалификацията, продължава да бъде много малък, по-специално в малките и средните предприятия. Съществуват многобройни пречки: финансиране на обучението и трудности за работодателите да заместят персонала, участващ в обучения, отхвърляне на първоначалното обучение, наличност и качество на учебното съдържание и на системите за обучение на служителите.

4.4.2.

В това отношение основните умения продължават да бъдат необходима предпоставка за достъп до заетост, по-специално в МСП. Последиците от предизвиканата от COVID-19 криза са сериозни за обучаващите се млади хора, като нараства броят на отпадналите, което прави въпроса за професионалното консултиране и ориентиране през целия живот по-спешен. Това е от решаващо значение за събуждането на интерес сред работниците и търсещите работа лица, като им се даде възможност да станат участници в собственото си професионално развитие. Важна цел е 8 % от чираците и стажантите, участващи в продължаващо обучение, да могат да се възползват от период на мобилност в чужбина; от проучванията на въздействието на „Еразъм“ се вижда, че периодът на мобилност води до повишаване на квалификацията и пригодността за заетост.

4.4.3.

Накрая възниква въпросът за установяването на уменията на кандидатите от страна на предприятията, най-вече от страна на тези, които не разполагат със собствени отдели за човешки ресурси.

---

(1)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 8.

(2)  https://www.cedefop.europa.eu/files/3075_en.pdf, стр. 26.

(3)  Процент на безработицата (по държави членки): https://ec.europa.eu/eurostat/web/lfs/visualisations: процент на безработицата, януари 2021 г., ЕС-27.

(4)  Процент на незаетите работни места (по държави членки): https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Job_vacancy_statistics.

(5)  https://skillspanorama.cedefop.europa.eu/en/dashboard/european-skills-index.

(6)  (Доставчици на ПОО – VET4EU2) https://ec.europa.eu/transparency/regexpert/index.cfm?do=groupDetail.groupDetailDoc&id=38451&no=1:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да се насърчават — въз основа на образование и обучение и от гледна точка на ученето през целия живот — уменията, необходими на Европа за създаване на по-справедливо, по-сплотено, по-устойчиво, по-цифровизирано и по-издръжливо на сътресения общество“

(проучвателно становище по искане на португалското председателство)

(2021/C 286/06)

Докладчик:

Tatjana BABRAUSKIENĖ

Искане от португалското председателство на Съвета	писмо от 26.10.2020 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	16.4.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	219/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подчертава значението на ефикасното използване на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и други инвестиции за подпомагане на икономическия растеж и на едно издръжливо на сътресения общество в рамките на цифровия и екологичния преход на икономиката чрез подобряване на качеството и приобщаващия характер на образованието и обучението (системи, институции и програми), за да се отговори на нуждите на учещите от всички възрасти и на всички етапи от тяхното обучение, да се подготвят за живота и трудовата дейност, и да се гарантира, че всички работници, както и все по-големият брой безработни, особено жени, ще имат достъп до образование. Това ще спомогне също така да се запази свободното движение на работниците и услугите, и да се гарантира, че дружествата са добре подготвени да се справят с протичащите процеси в своя сектор, както и да се преодолее недостигът на умения, с който те се сблъскват в хода на цифровия и екологичния преход на секторите.

1.2.

ЕИСК препоръчва да се определят постижими дългосрочни цели и да се създаде система за непрекъснато наблюдение в рамките на европейското пространство за образование (ЕПО) за всяка държава членка, като целта е да се постигнат висококачествено и приобщаващо образование и обучение и учене през целия живот за всички и да се гарантира, че всеки разполага със знанията, уменията, компетентностите и отношението, необходими на Европа за създаване на по-справедливо, по-сплотено, по-устойчиво, по-цифровизирано и по-издръжливо на сътресения общество.

1.3.

ЕИСК посочва, че демократичното управление на системите за образование и обучение — например чрез социален диалог — в рамките на следващата стратегическа рамка на ЕС е много важен инструмент за успешното разработване и прилагане на политиката на равнището на ЕС и на национално равнище. То трябва да бъде осигурено и укрепено и да включва съдържателни консултации с организираното гражданско общество.

1.4.

ЕИСК препоръчва всяка бъдеща „работна група за отворен метод на координация“ да представя на Съвета по образование за обсъждане резултатите от политиките и — за предпочитане — политически препоръки. Резултатите от работните групи следва да се оповестяват публично, да се прилагат ефективно и да им се отдава голямо внимание на съответното равнище на създаване на политики, както и сред специалистите на равнището на ЕС и на национално равнище. Затова е важно сред членовете на тези групи да има представители на съответните социални партньори и заинтересовани страни, които са активни в разработването на политики в областта на образованието, както и представители на директорите на училища, преподавателите и учениците от всяка държава.

1.5.

За да се постигнат показателите, референтните стойности и целите в плана за действие на Европейския стълб на социалните права, резолюцията на Съвета относно ЕПО (2020 г.), препоръката на Съвета относно ПОО и Декларацията от Оснабрюк, ЕИСК предлага да бъдат извършени допълнително проучване и оценка на въздействието с цел коригиране на показателите и добавяне на други необходими такива, които да помогнат на държавите да подобрят докладването относно изпълнението, тъй като все още не е ясно цялостното въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19, върху образователните системи, учениците и преподавателите. Показателите следва да доведат и до мерки, които да подкрепят учениците и учещите в неравностойно социално-икономическо положение, както и тези с увреждания, със съвместни политики в областта на социалната сфера и образованието на национално равнище. Постиженията във връзка с постигането на референтните стойности и показателите следва да се докладват след консултации със съответните социални партньори и заинтересовани страни на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище.

1.6.

ЕИСК предлага да продължи ключовата дейност, извършена по време на ръководените от председателството неформални срещи за сътрудничество във връзка със секторите на образованието (генералните директори, отговарящи за училищата, за професионалното образование и обучение и за висшето образование) (1), да бъдат установени полезни взаимодействия между тях и да бъде увеличена тяхната роля с участието на съответните социални партньори от всяка държава — членка на ЕС, и при консултиране със съответните организации на гражданското общество по примера на Консултативния съвет за ПОО. Комитетът препоръчва и обвързване на политиките на равнището на ЕС с националните/регионалните политики в контекста на ефективните партньорства между министерствата, социалните партньори и гражданското общество и управлението от тяхна страна.

1.7.

ЕИСК призовава за ефективно прилагане на първия принцип на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) на европейско и национално равнище в рамките на плана за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права, който предстои да бъде приет по време на Социалната среща на върха през 2021 г., с пълното участие на съответните социални партньори и организации на гражданското общество и с подкрепата на устойчиви публични инвестиции и МВУ.

1.8.

ЕИСК насочва вниманието към цялостния подход към образованието и обучението и значението на предприемането на такъв подход към прилагането на неотдавнашните инициативи на ЕС в областта на образованието (европейското пространство за образование), ПОО (препоръката относно ПОО), уменията (Европейската програма за умения), младежкото образование (мост към работните места) и цифровите умения (план за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г.), като се гарантира, че те ще допринесат за равния достъп до качествено образование и обучение, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците за справедлив преход на пазара на труда, като се осигури подкрепа в помощ на нискоквалифицираните възрастни да намерят работа и да придобият предприемачески умения, и като се помогне на предприятията да догонят иновациите и конкурентоспособността в световен мащаб.

1.9.

ЕИСК подчертава, че изпълнението на плана за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. трябва да гарантира ефективен социален диалог и консултации със заинтересованите страни, зачитане и прилагане на трудовите права и информиране, консултиране и участие на работниците в развиването на цифрови и предприемачески умения, по-специално ПОО, учене за възрастни и обучение на служителите, за да се намали недостигът на умения, с който се сблъскват дружествата. Във връзка с доклада на Европейската сметна палата, за да се постигне целта на Европейската комисия за увеличаване на дела на хората на възраст между 16 и 74 години с основни цифрови умения от 56 % през 2019 г. на 70 % през 2025 г., ЕИСК призовава за отпускане на конкретни суми в рамките на бъдещите програми на ЕС, за определяне на подцели и основни етапи и за последователна оценка на цифровите умения в една непрекъснато и бързо развиваща се цифрова среда.

1.10.

ЕИСК призовава държавите членки да гарантират ефективно подпомагане на работещите и безработните лица, които срещат затруднения при достъпа до качествено и приобщаващо образование и обучение за възрастни, като осигуряват целево финансиране за нуждаещите се, като безработните лица, работниците, упражняващи нестандартни форми на заетост, нискоквалифицираните работници, хората с увреждания, възрастните работници, гражданите от третата възраст и хората от групи в неравностойно социално-икономическо положение, като същевременно се взема предвид измерението на пола.

1.11.

ЕИСК предлага да се противодейства на увеличаващите се неравенства в училищата и сред по-широката общественост чрез ефективни съвместни политики в социалната сфера и сферата на образованието на национално равнище. ЕИСК предлага провеждането на съвместно заседание на Съвета между министрите на образованието и на социалните въпроси, за да бъдат намерени решения за справяне с неравенствата в областта на образованието и с неравния достъп до образование и обучение в резултат на кризата, предизвикана от COVID-19.

1.12.

ЕИСК приветства целите, определени в новата резолюция относно Европейското пространство за образование, но предлага редовно коригиране на показателите и референтните стойности на ЕПО и добавяне на други необходими такива (напр. относно екологичните умения и компетентности/ученето за устойчиво развитие), по които държавите да могат да докладват лесно, за да се гарантира, наред с останалото, че националните мерки подкрепят ефикасно учениците/студентите и учещите в неравностойно социално-икономическо положение.

1.13.

ЕИСК посочва, че е жизненоважно да бъдат развити социални компетентности за всички учещи от гледна точка на ученето през целия живот, за да се гарантира, че тези компетентности се преподават от ранна възраст и по време на цялото образование за възрастни, и да се води борба за толерантност и недискриминация в образованието и обучението за всички граждани. Преподаването на ключови компетентности, особено социална чувствителност, емпатия, междукултурен диалог, умения за гражданство, социални компетентности и предприемачество, в т.ч. социално, следва да се прилага в целия процес на образование и обучение.

1.14.

ЕИСК призовава държавите членки да използват ефикасно и последователно плана за възстановяване, Next Generation EU и другите фондове на ЕС, включително „Еразъм“, ЕСФ+ и фондовете за справедлив преход, в подкрепа на политиките в областта на образованието и обучението за по-справедливо, по-сплотено, по-приобщаващо, по-устойчиво, по-цифровизирано и по-издръжливо на сътресения общество.

1.15.

ЕИСК счита, че процесът на европейския семестър трябва да продължи да насърчава правителствата да гарантират устойчиви публични инвестиции в дългосрочни ангажименти за подобряване на качеството, справедливостта, равенството и социалното приобщаване в училищата, да повишават равния достъп до цифров материал за всички учещи от всички възрасти и да подкрепят безопасното използване на цифрови технологии в училищата и образователните институции.

1.16.

ЕИСК подчертава, че знанията, уменията и компетентностите трябва да се признават и потвърждават, като се спазват образователните и професионалните изисквания на всяка държава членка. Гарантирането на равен достъп до пълни квалификации е от основно значение, поради което ЕИСК призовава за изпълнението на Препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (2) и на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите (3). ЕИСК подчертава още веднъж становището си (4), че обучението, водещо до микроквалификации, следва да разполага със стандарти за качество и с ясна информация за стойността на обучението, за да се използва ефективно на пазара на труда като допълнително обучение и да допълва пълната квалификация. Важно е микроквалификациите да не се регулират прекомерно, за да се запази тяхната гъвкавост в съответствие с нуждите на пазара на труда.

1.17.

ЕИСК призовава за прилагането на ЕПО на национално равнище — след ефективен социален диалог с преподавателите — с цел засилване на качеството на преподаване в цифровата ера, повишаване на стандартите на преподаване, развиване на по-висококачествено и приобщаващо първоначално образование на преподавателите и непрекъснато професионално развитие, и гарантиране на достойни условия на труд и заплати на преподавателите с цел професията да стане по-привлекателна за висококвалифицирани кандидати.

1.18.

ЕИСК подчертава необходимостта от зачитане на академичната свобода, автономността и управлението на висшите учебни заведения с оглед на техния принос за ученето през целия живот, от гарантиране на целесъобразни публични инвестиции във висше образование и научни изследвания, както и на приобщаващия характер и многообразието на мрежите от университети в Европа, и от зачитане на националните и институционалните компетентности по отношение на висшето образование. ЕИСК призовава идеите за т.нар. „европейска диплома за висше образование“ и „статут на „европейски университет“ да бъдат обсъдени допълнително с правителствата и със съответните социални партньори и организации на гражданското общество, както и да се подкрепи развитието на предлаганите възможности за висше ПОО.

2.   Контекст на становището

2.1.

Настоящото становище е принос към обсъжданията в Съвета в рамките на португалското председателство (първо полугодие на 2021 г.) за осъществяването на инициативите на ЕС в областта на образованието, обучението и ученето през целия живот, по-специално ЕПО, актуализираната Програма за умения и плана за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г.

2.2.

Все по-голямото неравенство на доходите, мобилността на хората и застаряващото население са социални фактори, които оказват влияние върху политиките в областта на образованието и обучението. В момент, в който обществото е изправено пред икономически императиви като цифровата трансформация и кръговата икономика, подкрепата за обучението на хората може да бъде едно от решенията за по-устойчиво общество, за да се преодолеят пречките и предизвикателствата от социалната и икономическата трансформация, като същевременно се насърчават уменията за учене.

2.3.

На 17 ноември 2017 г. ръководителите на държавите от ЕС заседаваха на срещата на високо равнище в Гьотеборг, за да подпишат ЕССП, и по този повод започнаха първите си обсъждания за стартиране на т.нар. европейско пространство за образование (5). В периода 2018—2020 г. последваха няколко нови предложения по темата, които доведоха до новата резолюция на Съвета през февруари 2021 г. Инициативата е свързана с първия принцип на социалния стълб, който постановява, че „всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“, както и с правата, посочени в четвъртия принцип, включително правото да се получи подкрепа за обучение и преквалификация, и по-специално правото на младите хора на достъп до продължаващо образование, чиракуване и стаж.

2.4.

На 1 юли 2020 г. ЕК публикува новия си пакет за политиката, включително съобщението относно „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (6), предложение за Препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) (7), както и съобщение (8) и предложение за Препоръка на Съвета (9) относно „Подкрепа за младежката заетост: мост към работните места за следващото поколение“. В тези документи за политиката ученето през целия живот, повишаването на квалификацията и преквалификацията са обвързани с прилагането и постигането на ЕПО. ЕИСК предприе последващи действия във връзка с тези инициативи, като през 2020 г. прие становища относно „Актуализирана програма за умения“ (10), „Укрепване на гаранцията за младежта“ (11) и „Към стратегия на ЕС за повишаване на екологичните умения и компетентности за всички“ (12).

2.5.

В становището си „Завръщането на „потребителската стойност“: нови перспективи и предизвикателства за европейските продукти и услуги“ (13) (2019 г.) ЕИСК изрази мнението, че иновативните, високо специализирани продукти и услуги, които отговарят на нуждите на потребителите, както и на изискванията за социална и екологична устойчивост, може да се превърнат в същността и фокуса на съвременната европейска конкурентоспособност. Поради това Комитетът препоръчва политическа намеса за съответните услуги в областта на образованието и обучението.

2.6.

На 30 септември 2020 г. ЕК публикува съобщение относно „Постигането на европейското пространство за образование до 2025 г.“ (14), в което се акцентира върху шест области: качество, приобщаване и равенство между половете, екологичен и цифров преход, преподаватели и обучители, висше образование и геополитически измерения. На проведения на 30 ноември 2020 г. Съвет на ЕС по образование беше подчертано значението на националната компетентност по отношение на образованието и зачитането на многообразието от култури и образователни системи, и беше повдигнат въпросът за „механизма за управление на европейското пространство за образование и целите на равнището на Съюза, които се предлага да бъдат постигнати до 2030 г.“ (15).

2.7.

В допълнение към предходните политически инициативи съобщението на ЕК относно „План за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. — Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (16) беше последвано от заключенията на Съвета, в които се подчертава, че цифровото образование следва да бъде „ориентирано към учещите и да подкрепя всички хора и граждани да развиват личността си и уменията си уверено, свободно и отговорно“ (17).

3.   Общи бележки

3.1.

Пандемията от COVID-19 тласка европейската икономика към дълбока рецесия и увеличава процента на безработицата поради безпрецедентния спад на икономиката и предизвикателствата, с които дружествата се сблъскват по време на кризата. Въпреки широкото използване на схеми за запазване на работните места с подкрепата на европейски и национални инструменти, прогнозите са, че безработицата в ЕС ще нарасне от 6,7 % през 2019 г. на 7,7 % през 2020 г. и на 8,6 % през 2021 г., преди да спадне слабо до 8,0 % през 2022 г. (Евростат, 5 ноември 2020 г.). Високият процент на безработицата вследствие на кризата, предизвикана от COVID-19, е в допълнение към все по-голямото търсене на умения, повишаване на квалификацията и преквалификация на европейската работна сила поради цифровия и екологичния преход на промишлеността. Ефективната политика на ЕС трябва да подпомага икономическия растеж и издръжливото на сътресения общество.

3.2.

Кризата, предизвикана от COVID - 19, ускори и цифровия преход в образованието, трудовата сфера и ежедневието. В становището на ЕИСК относно актуализираната Програма за умения се подчертава, че „европейците следва да имат правото на достъп до качествено и приобщаващо обучение и учене през целия живот в рамките на справедлив преход и във връзка с демографските промени. Подчертаваме необходимостта от преодоляване на образователната бедност, която се задълбочи вследствие на неравния достъп до образование и обучение по време на кризата с COVID-19“ (18). Развиването на знания, умения и компетентности трябва не само да задоволява нуждите на пазара на труда и перспективите за обща конкурентоспособност, основана на качество, но и да подготви учещите да бъдат активни, демократични граждани и да спомогне за намаляване на социалните и образователните неравенства. За тази цел освен да гарантира подобряването на цифровите умения на гражданите на ЕС, цифровата медийна грамотност е от решаващо значение за това да се гарантира, че гражданите могат да се справят със сложните аспекти на днешния свят.

3.3.

Жизненоважно е политическите мерки на равнището на ЕС и на национално равнище да гарантират, че образованието и обучението са права на човека и обществено благо и зачитат културното многообразие на Европа, и че политиките в областта на образованието и обучението са национална компетентност. В политиката на равнището на ЕС и на национално равнище трябва да бъдат предприети ефективни стъпки за изпълнение на Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Европейския стълб на социалните права, за да се постигне качествено, ефективно и приобщаващо образование и обучение за всички във всяка европейска държава чрез ангажиране на всички държави членки, социални партньори и организации на гражданското общество с плана за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права.

3.4.

От съществено значение е ЕПО да бъде свързано с допълнително засилване на политическото сътрудничество между държавите от ЕС и да продължи да осигурява платформа за обучение на министерствата, социалните партньори в областта на образованието и съответните заинтересовани страни от гражданското общество. Ефективното управление изисква прилагането на последователни политики в областта на образованието и обучението за всеки сектор на образованието от ранна детска възраст до ученето за възрастни, включително ПОО за всички възрастови групи, и обвързването на политиките на равнището на ЕС с националните/регионалните политики в контекста на ефективните партньорства между министерствата, социалните партньори и гражданското общество в рамките на тристранни групи по политиките.

3.5.

ЕИСК се позовава на становището си „Устойчиво финансиране за учене през целия живот и развитие на умения в контекста на недостиг на квалифицирана работна ръка“ (19) и подчертава, че устойчивите публични инвестиции в образование и обучение и ефективните частни инвестиции в професионално образование и обучение за всички възрасти са предпоставка за успеха на политическите мерки за социално и икономическо приобщаване на учещите от всички възрасти и за подкрепа на дружествата. Поради тази причина е важно планът за възстановяване, Next Generation EU и другите фондове на ЕС (напр. ЕСФ+, фондовете за справедлив преход) да се използват ефикасно и последователно в подкрепа на политиките в областта на образованието и обучението по отношение на европейския семестър.

3.6.

Тъй като няколко показателя и референтни стойности от стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“ не са постигнати, ЕИСК приветства факта, че в инициативата за ЕПО много от показателите са подсилени. Тези показатели обаче са свързани със сериозни предизвикателства и изискват финансов ангажимент от страна на правителствата. Също така е особено важно да се пояснят понятията, използвани като показатели от всяка държава, а образованието в областта на устойчивата среда да се затвърди като референтна стойност.

3.7.

В резултат на кризата, предизвикана от COVID-19, стана ясно, че училищата са от съществено значение, за да могат учениците да развиват своите социални умения. Учениците следва да бъдат научени да подобряват тези компетентности през целия си живот чрез усвояване на умения за учене и активно участие в обществото, чрез придобиване на знания за различни култури, езици и мобилност, подобряване на знанията им за изкуствата и т.н. Тези компетентности са особено важни, тъй като много исторически примери показаха, че икономическите и финансовите кризи допринасят за нарастващата тенденция на радикализъм. Поради това ЕИСК би искал да изтъкне значението на предприемането на стъпки за по-нататъшно прилагане на Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (2015 г.) (20), като тя се приложи за всички учещи от всички възрасти.

3.8.

За да подобрят екологичните умения, компетентности и нагласи на всички в Европа, държавите — членки на ЕС, трябва да свържат политиките в областта на околната среда с тези в областта на образованието и да създадат национални стратегии за екологични умения и компетентности. ЕИСК отбелязва (21), че на равнището на ЕС могат да бъдат разработени показатели и референтни стойности за екологични умения и компетентности в областта на информираността за изменението на климата, отговорността към околната среда и устойчивото развитие, за да се помогне на държавите да включат екологичните умения и компетентности, като въведат преобразуващ образователен подход в учебните програми за образованието от ранна възраст нататък, включително в ученето за възрастни, като част от ученето през целия живот.

3.9.

ЕИСК приветства факта, че в плана за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. се акцентира върху равния достъп до цифрови инструменти, интернет, както и върху цифровата компетентност и развиването на умения, по-специално за жените, практикуващи професии в сферата на науката, технологиите, инженерните науки и математиката (НТИМ) и информационните технологии (ИТ). Ефективните стратегии за умения и цифровизация на национално равнище и на равнище дружества следва да подкрепят работниците при осигуряването на подходящо и висококачествено обучение. Важно е дружествата също да получават подкрепа, за да се гарантира повишаването на квалификацията и преквалификацията на техните работници, по-специално при цифровизацията на техните работни места. Това е в съответствие и с екологичната трансформация на промишлеността — по отношение на продуктите и процесите — която представлява както необходимост, така и възможност за европейското предприемачество.

3.10.

Зачитането на пълните квалификации е от основно значение. Що се отнася до постигането на автоматично взаимно признаване до 2025 г., ЕИСК подчертава, че знанията, уменията и компетентностите трябва да се признават и потвърждават, като се спазват образователните и професионалните изисквания на всяка държава членка, и че трябва да бъде подобрен достъпът на учениците/студентите и учещите до актуализирана информация относно процедурите за признаване. За тази цел е необходимо да бъде подобрено изпълнението на Препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (22) и на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите (23) в подкрепа на ученето през целия живот за всички.

3.11.

ЕИСК приветства инициативата по линия на плана за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. за създаване на европейска платформа за обмен на цифрови материали и курсове. От основно значение е на потребителите да се предоставя пълна информация за това дали курсовете водят до пълни или частични квалификации или до микроквалификации, кой валидира и гарантира качеството на онлайн курсовете, дали и как те се признават и как те могат да допълват пълните квалификации. Би било важно тези курсове да бъдат изброени в портала на Европас и да се помисли сериозно за авторските права и собствеността на онлайн материалите, както и за качеството и целесъобразността на съответните онлайн курсове.

3.12.

Преподавателите играят централна роля за предоставянето на качествено образование и обучение и все пак — според ОИСР — по-малко от един на всеки пет преподаватели счита, че професията му е ценена в обществото (24), а преподавателската професия е средно с 11 % по-слабо платена от тази на други специалисти с диплома за висше образование (25). ЕПО трябва да осигури ефективна подкрепа на преподавателите, обучителите и останалия персонал в образователната система, за да се преодолеят отрицателните последици от кризата, предизвикана от COVID-19.

3.13.

Приобщаването и многообразието на мрежите от институции, студенти и преподаватели от европейските университети трябва да бъдат подкрепени във всички държави от процеса от Болоня, като същевременно се зачитат и гарантират националните и институционалните компетентности във висшето образование.

---

(1)  Среща на генералните директори, отговарящи за училищата, генералните директори, отговарящи за професионалното образование и обучение, и генералните директори, отговарящи за висшето образование.

(2)  2012/C 398/01.

(3)  Лисабонска конвенция за признаване на квалификациите.

(4)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 40.

(5)  COM(2017) 673 final.

(6)  COM/2020/274 final.

(7)  COM/2020/275 final.

(8)  COM/2020/276 final.

(9)  COM/2020/277 final.

(10)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 40.

(11)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 48.

(12)  ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1.

(13)  ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 27.

(14)  COM/2020/625 final.

(15)  Видеоконференция на министрите на образованието, 30 ноември 2020 г. — основни резултати: https://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/eycs/2020/11/30/education/#.

(16)  COM/2020/624 final.

(17)  2020/C 415/10.

(18)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 40.

(19)  ОВ C 232, 14.7.2020 г, стр. 8.

(20)  Парижка декларация (2015 г.).

(21)  ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1

(22)  2012/C 398/01.

(23)  Лисабонска конвенция за признаване на квалификациите.

(24)  TALIS — Международно проучване на ОИСР в областта на преподаването и ученето, ОИСР, 2018 г.

(25)  ОИСР, Education at a Glance (Поглед върху образованието), 2020 г.; OECD iLibrary | Introduction: The indicators and their framework (Интернет библиотека на ОИСР/Въведение: показателите и тяхната рамка) (oecd-ilibrary.org).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да се хармонизира навлизането на хранителни добавки на пазара на ЕС: решения и добри практики“

(проучвателно становище)

(2021/C 286/07)

Докладчик:

Veselin MITOV

Консултация	португалско председателство на ЕС, 26.10.2020 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	15.4.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	245/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Пазарът на хранителни добавки в Европа се разраства. Хранителните добавки са регламентирани от Директива 2002/46/ЕО (1), която не се прилага еднакво в ЕС. Еднообразното прилагане на законодателството обаче е от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар на ЕС, тъй като позволява свободното движение на безопасни продукти.

1.2.

ЕИСК подкрепя преразглеждането на това законодателство, по-специално посредством актуализиране на определението за хранителни добавки, включване на задължението за уведомяване и проучване на административните досиета, както и създаването на система за контрол на страничните ефекти на хранителните добавки, която да събира нежеланите реакции и да подобрява по този начин защитата на общественото здраве.

1.3.

Безопасността на продуктите и съставките следва да бъде първото изискване и поради това следва да се определя на научна основа. ЕИСК препоръчва да се определят максимални стойности за витамините и минералите и да се изготвят положителни и отрицателни списъци за съставките, включително за растенията.

1.4.

Информацията, която се предоставя на потребителя, трябва да му позволява да консумира продуктите по безопасен начин. ЕИСК препоръчва да се въведат мерки за комуникация и образоване на потребителите, по-специално в областта на електронната търговия.

1.5.

ЕИСК насърчава властите да засилят мониторинга, тестването и надзора на продуктите с цел защита на потребителите и операторите, като изтеглят продуктите, които не отговарят на изискванията. Този мониторинг следва също така да предотврати нелоялната конкуренция между операторите (напр. използване на неразрешени претенции, несъответстващи на изискванията продукти от трети държави).

1.6.

Поради това ЕИСК призовава всички заинтересовани страни да хармонизират регулаторната рамка за хранителните добавки и нейното прилагане с оглед на по-справедлива икономика и по-голяма безопасност на продуктите.

2.   Въведение

2.1.

Настоящото становище е изготвено по искане на португалското председателство на Съвета, за да се намерят решения и добри практики с цел хармонизиране на навлизането на хранителни добавки на пазара на ЕС. Становището на ЕИСК би могло да допринесе за работата на председателството по този въпрос, по-специално чрез конференция, която ще бъде организирана през първата половина на годината, и работни групи в Съвета. ЕИСК приветства това искане, което се отнася до малко проучена част от хранителния сектор.

2.2.

ЕИСК счита, че тази тема съответства добре на подхода „Едно здраве“ на Световната здравна организация и на стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“, в която се призовава за здравословно и устойчиво хранене и по-добра информация за потребителите, като същевременно се гарантира справедлива търговия между операторите (2). ЕИСК счита, че здравословният и устойчив начин на хранене представлява един от основните „стълбове“ на една всеобхватна продоволствена политика на ЕС, и че ние трябва спешно да преориентираме хранителните си режими, за да подобрим, а не да увреждаме, здравето на екосистемите и хората (3).

2.3.

ЕИСК винаги е подкрепял политика на ЕС за опазване на здравето по цялата верига за доставки на храни с цел насърчаване на безопасността и хигиената и ясна, прозрачна и безопасна информация за продуктите (4). Комитетът заявява също, че безопасността на храните трябва да продължи да се основава на стабилна система и на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) с прозрачни процедури за оценка на безопасността на новите продукти, влизащи във веригата за доставки на храни, пълна проследимост и подходящ обмен на информация за риска (5).

3.   Към хармонизация в областта на хранителните добавки

3.1.   Регулаторна рамка, която трябва да бъде подобрена

3.1.1.

Хранителните добавки са регламентирани по-специално от Директива 2002/46/ЕО, която почти не е изменяна откакто е изготвена.

3.1.2.

Определението за хранителни добавки не е променяно въпреки иновациите в този сектор и новите начини на потребление. То не е достатъчно точно и подлежи на различни тълкувания. Примерите включват понятието „малки премерени количества“, което се различава в отделните държави (не е определено точно количество). Тези тълкувания могат да доведат до различия между държавите членки по отношение на статута на хранителните добавки и резултатите от проверките. Това определение трябва да бъде разширено и пояснено.

3.1.3.

ЕИСК предлага да се актуализират правилата, за да се хармонизира по-добре пазарът на хранителни добавки и да се вземат предвид новите развития.

3.2.   Повишаване на ефективността на нотифицирането

3.2.1.

Нотифицирането е възможност, предвидена в директивата. Тази декларация представлява административна регистрация на продуктите преди тяхното пускане на пазара. Това не е разрешение за търговия или доказателство за съответствие или безопасност. Всяка държава членка (24/27) може да вземе решение относно съдържанието на нотифицирането, както и относно процедурата за обработка на данните (от обикновено подаване до много задълбочено проучване).

3.2.2.

Информацията, съдържаща се в нотифицирането, дава възможност на компетентните органи да се запознаят по-добре своя пазар, а посредством обработката на данни се избягва разпространението на несъответстващи на изискванията продукти (национално и европейско законодателство) и се улеснява контролът.

3.2.3.

ЕИСК предлага по-добро хармонизиране на националните системи и препоръчва в законодателството да се включи задължителната минимална информация (качествен и количествен състав, етикетиране и др.), която трябва да се предоставя, за предпочитане в цифров вид, за да се ограничи административната работа на оператора, като същевременно се гарантират възможно най-високите стандарти. Ако е възможно, ЕИСК предлага да се създаде европейски многоезичен портал, чието съдържание ще бъде оставено на преценката на държавите членки. Всъщност, като се има предвид, че съставът е слабо хармонизиран (вж. по-долу), този въпрос може да бъде решен само на национално равнище.

3.2.4.

За да се защитят потребителите, ЕИСК счита, че нотифицирането следва да стане задължително. Тази практика дава възможност да пускане на по-безопасни продукти на пазара и улеснява контрола и надзора на пазара. Списъкът на нотифицираните продукти и свързаните с него заключения следва да бъдат предоставени на разположение на потребителите. Потребителите не следва да се колебаят да се информират и да подават жалби до контролните органи в случай на откриване на нарушение.

3.3.   Определянето на максимални стойности за хранителните вещества като законодателен приоритет

3.3.1.

Витамините и минералите са най-известните съставки на хранителните добавки. Хранителните вещества и техните химични форми са регулирани и изброени за пръв път в Регламент (ЕО) № 1170/2009 (6) след оценки за безопасността, извършени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Понастоящем максималните дози се определят на национално равнище или въз основа на полезната доза или на токсичността (7). Някои държави не са въвели правни ограничения. В различните си становища ЕОБХ е определил прагове за токсичност. Тези стойности са свързани с експозицията в целия хранителен режим (8) и не могат да бъдат екстраполирани само за хранителните добавки.

3.3.2.

ЕИСК препоръчва на Комисията бързо да упълномощи ЕОБХ да определя максимални стойности на хранителните вещества в хранителните добавки, както и критериите за чистота. Поради размера на европейската територия и различните хранителни навици (консумация на зеленчуци, риба или месо, състав на водопроводната вода и др.), определянето на една максимална стойност може да се окаже невъзможно, но ограниченията могат да бъдат определени по региони/групи държави. За предпочитане е също да се определят стойности за уязвимите групи от населението: деца, бременни жени (…).

3.3.3.

Тази европейска хармонизация ще бъде от полза за всички заинтересовани страни: сигурността на потребителите ще бъде повишена, рискът от свръхдоза намален, а свободното движение на продукти ще бъде от полза както за операторите — които биха могли да предлагат своите продукти на повече пазари — така и за потребителите, които ще имат достъп до по-голям избор.

3.3.4.

Въпреки че хранителните вещества имат приоритет, следва да се хармонизират и другите съставки, използвани в продуктите. Това би улеснило тяхното разпространение и доказало тяхната безопасност след научна оценка. По-специално някои държави се опитаха да сближат законодателствата си относно растителните продукти чрез общи списъци: Белгия, Франция и Италия, а неотдавна и Германия, Швейцария и Австрия. Биотехнологичните съставки като микроорганизми (пробиотици, дрожди) също заслужават специално внимание.

3.3.5.

ЕИСК препоръчва също така на Комисията да разгледа и въпроса за изготвянето на положителни и отрицателни списъци на други вещества, както по отношение на идентичността и количествата, така и по отношение на условията за употреба, както е направено в Регламент (ЕС) № 2015/2283 (9) относно новите храни.

3.4.   Претенциите като инструмент за избор на потребителите

3.4.1.

Информацията за потребителите обикновено се предоставя чрез етикетиране на продукта: списък на съставките, алергените и др. и попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 1169/2011 (10) (11). С етикетирането обаче са свързани 58 % от нарушенията, установени по време на проверките през 2018 г. (12). ЕИСК приветства усилията на ЕС в контекста на работата на Съвета по етикетирането на храните, но отбелязва, че някои проблеми си остават.

3.4.2.

Свойствата на продукта са описани в претенциите върху етикетите, но също и в рекламите в списания, по телевизията, интернет и др. Рекламата може да подтикне към закупуване на определени продукти. Регламент (ЕО) № 1924/2006 (13) предвижда позитивни списъци на хранителни и здравни претенции. Претенциите във връзка с витамини и минерали вече бяха оценени от ЕОБХ и публикувани, но тези, които се отнасят до растения и други вещества, все още не се разгледани. След това тези претенции се привеждат в съответствие с националните правила, ако има такива, и на пазара се появяват най-разнообразни непроверени претенции, като по този начин се създава изкривяване на пазара.

3.4.3.

Поради това ЕИСК призовава Комисията да намери най-добрия вариант за работа, така че ЕОБХ да може да продължи да оценява хранителните и здравните претенции във връзка с веществата, които са в процес на разглеждане — преди всичко претенциите по отношение на растенията — и да определя условията, при които съставките са безопасни.

3.5.   Граничните продукти като небезопасни продукти

3.5.1.

Представянето и рекламирането на хранителни добавки също може да доведе до объркване по отношение на статута на продуктите. Някои оператори не се колебаят да приписват на продуктите терапевтични или профилактични свойства, да ги обявяват за заместители на лекарствата и да ги наричат „nutraceuticals“ („нутрацевтици“) — дума, получена от сливането на думите „nutrient“ („хранително вешество“) и „pharmaceutical“ („лекарствен продукт“). Специална кампания за контрол показа, че тези подвеждащи претенции се използват във връзка с профилактиката или контрола на COVID-19 (14). Потребителите могат да бъдат повлияни от тези фалшиви обещания.

3.5.2.

Тези продукти, чийто статут е неясен (15), се наричат „гранични продукти“. Тази сива зона се дължи на мястото, където те се продават, на формата на продуктите и на факта, че определени съставки могат да се използват както в храни, така и в лекарства, но в различни дози.

3.5.3.

ЕИСК препоръчва на Комисията да създаде работна група по граничните продукти, например в рамките на експертната група на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (PAFF), каквато съществува за лекарствата, медицинските изделия, козметичните продукти или биоцидите, която да публикува документи, помагащи на органите и операторите да изясняват статута на продуктите. Създаването на европейска работна група не възпрепятства създаването на съвместни комитети на национално равнище, определящи статута на продуктите.

3.5.4.

ЕИСК настоятелно препоръчва на властите да извършват проверки насочени специално към тези продукти, за да ги изтеглят от пазара. Наличието на тези продукти представлява нелоялна конкуренция срещу фармацевтичните дружества, които трябва да получават разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти. Публикуването на резултатите от тези проверки също така ще даде възможност на потребителите да се запознаят с рисковете, свързани с тези продукти.

3.6.   Появата на електронната търговия като източник на избор, но също и на неравенство

3.6.1.

Дистанционните продажби на хранителни продукти се увеличиха в резултат на пандемията от COVID-19. Хранителните добавки са продукти с дълъг срок на годност и транспортирането им е лесно.

3.6.2.

За съжаление редица от тези продукти, особено извън Европа, не отговарят на обявения състав и претенции, като по този начин се създава нелоялна конкуренция за европейските оператори, които спазват правилата. Освен това държавите членки са установили наличието на забранени и опасни вещества (амфетамини в добавките за спортисти, лекарства и др.) в някои продукти, което представлява опасност за потребителите.

3.6.3.

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да засилят надзора и мониторинга на платформите и уебсайтовете за електронна търговия, да взимат проби, да правят анализи и да докладват за несъответстващи продукти в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи RASFF — Rapid Alert System for Food and Feed).

3.6.4.

ЕИСК счита също, че комуникацията и образованието на потребителите и здравните специалисти следва да бъдат подобрени, за да се гарантира по-безопасно пазаруване в интернет. Въпреки че храната трябва да бъде безопасна, за да може да се продава, потребителите следва да са наясно, че някои продукти, предлагани онлайн, могат да представляват риск за тяхното здраве.

3.7.   Мониторингът на страничните ефекти на хранителните добавки като инструмент за предупреждение

3.7.1.

Някои съставки могат да причинят нежелани ефекти, дори ако продуктите отговарят на изискванията на законодателството. Не се оценява безопасността на всеки продукт или съставка, нито по отношение на взаимодействието с други продукти, като например лекарства.

3.7.2.

Много малко държави членки разполагат със структурирана система за събиране на нежелани реакции и за техния мониторинг (мониторинг на страничните ефекти на хранителните добавки). Страните, които имат такава система, са Италия, Франция, Дания, Португалия, Чешката република, Словения и Хърватия.

3.7.3.

ЕИСК насърчава въвеждането на национални системи за мониторинг на страничните ефекти на хранителните добавки, с цел повишаване на безопасността на продуктите и гарантиране на високо равнище на защита на общественото здраве чрез ранно откриване на симптомите, като по този начин се предотвратяват здравословни проблеми. Тази система следва да дава възможност за събиране на информация за нежелани реакции, независимо от тяхната сериозност, с цел да се получи материал за оценката на безопасността на продуктите, да се предприемат спешни мерки или при необходимост да се адаптира законодателството и да се даде възможност на операторите да разработват по-безопасни продукти чрез включване на информацията в извършвания от тях контрол на качеството. В процеса на производството за хранителните добавки са в сила същите правила за безопасност като за другите продукти на хранително-вкусовата промишленост (HACCP (16) и др.) и не са установени специфични рискове за работниците в сектора.

3.7.4.

ЕИСК предлага също така на европейско равнище под надзора на ЕОБХ да се създаде работна група за държавите членки, която да даде възможност за обмен на информация между държавите, споделяне на добри практики за единна оценка, обмен на научни знания и тяхното включване в европейското законодателство, в случай на необходимост.

---

(1)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.

(2)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 268.

(3)  ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9.

(4)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 158.

(5)  ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 1 .

(6)  ОВ L 314, 1.12.2009 г., стр. 36.

(7)  Решение на Съда на Европейския съюз, Дело C-672/15.

(8)  В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 относно влагането на витамини и минерали Комисията следва да определи максимално допустими хранителни вещества за храните до 19 януари 2009 г.

(9)  ОВ L 327, 11.12.2015 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

(11)  Понастоящем Съветът обсъжда пътна карта за преразглеждането на правилата за информиране на потребителите относно произхода на съставките и сроковете на годност, която има ограничено въздействие върху хранителните добавки.

(12)  Мрежа на ЕС за борба с измамите с храни (EU Food Fraud Network) и система за административна помощ и сътрудничество — Годишен доклад за 2018 г.

(13)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(14)  Резултатите от тези проверки са достъпни тук.

(15)  Съгласно решение на Съда на Европейския съюз статутът на продуктите е от компетентността на националните органи, а хранителните добавки могат да имат различен статут в зависимост от държавата: съединени дела C-211/03, C-299/03, C-316/03, C-317/03 et C-318/03.

(16)  HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points: система за анализ на опасността и контрол в критични точки).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска рамка за управление на данните“ (Акт за управление на данните)“

(COM (2020) 767 final)

(2021/C 286/08)

Докладчик:	Giuseppe GUERINI
Съдокладчик:	Marinel Dănuț MURESAN

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 11.12.2020 г. Европейски парламент, 14.12.2020 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	31.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	234/3/13

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет приветства предложението за регламент относно „управлението на данните“, което допълва Директива (ЕС) 2019/1024 (1) (Директива за отворените данни), като се съсредоточава върху данните от обществения сектор, обект на права на други лица.

1.2.

ЕИСК счита, че това е полезно и необходимо, тъй като обработването, съхранението и споделянето на цифрови данни придобиват все по-голямо значение не само от икономическа, но и от социална и гражданска гледна точка, тъй като се извършват с участието на гражданите, администрациите и предприятията в сложна и многостранна регулаторна среда.

1.3.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се приеме хармонизирана регулаторна рамка, която да е в състояние да създаде доверие у гражданите, потребителите и особено в МСП, по отношение на адекватната защита на техните данни, за да се насърчат възможностите за развитие за икономическите оператори, както и за органите за научноизследователска и развойна дейност.

1.4.

ЕИСК подкрепя целта на Комисията регламентът, предмет на настоящото становище да се прилага по отношение на администрациите, публичните органи и публичноправните субекти с подход, който включва всички субекти от публичната сфера, независимо от организационната им форма.

1.5.

ЕИСК счита че е важно когато управлението и обработката на данни, посредством устройства, използващи изкуствени интелект, се отнасят до сферата на труда, да се предвидят подходящи форми на предварителна консултация със заинтересованите социални страни по тези въпроси. Организираното гражданско общество също трябва да участват когато тези устройства засягат правата на гражданите.

1.6.

ЕИСК подкрепя предложението за определяне на националните органи, отговорни за осигуряване на подходящ контрол на новите правила,

1.7.

ЕИСК подкрепя ползата от създаването на единно информационно бюро във всяка държава членка и препоръчва те да бъдат достъпни за всички заинтересовани страни, за да се гарантира ефективното функциониране и да се насърчи доброто сътрудничество с организациите на гражданското общество и социалните партньори.

1.8.

ЕИСК изразява съгласие с предложението да се предвиди регламент за организациите, занимаващи се с „алтруистично управление“ на данни и изразява съгласие с правилото, че тези организации трябва да имат правен характер на организации с нестопанска цел и да преследват цели от общ интерес, при условия на независимост и самостоятелност спрямо други организации, преследващи стопански цели при управлението на данни.

1.9.

ЕИСК счита, че предвидената в регламента възможност за признаване на полезността на „кооперативния модел за управлението и обмена на данни“ като инструмент, имащ за цел да благоприятства гражданите и микропредприятията и малките, както и самостоятелно заетите лица и свободните професии е от особен интерес.

1.10.

Кооперативният модел би могъл също така да бъде много полезен инструмент за неутрално и споделено управление на данни. Във връзка с това ЕИСК насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят гражданите и МСП и техните организации, с цел да предприемат колективни инициативи за развитие на такъв вид взаимоспомагателни организации за управление и обмена на данни.

1.11.

ЕИСК счита, че защитата на личните данни, заедно със защитата на цифровата самоличност и защитата на неприкосновеността на личния живот са основни аспекти на „управлението на данните“ и са пряко свързани с въпроса за зачитането на човешкото достойнство и основните права. Поради тази причина счита, че е от съществено значение да се признаят правата на собственост върху личните данни, за да се даде възможност на европейските граждани да контролират използването на своите данни.

2.   Предложението на Комисията

2.1.

Предложението на Комисията, което е предмет на настоящото становище, има за цел: i. да се предоставят данни от обществения сектор за повторна употреба в ситуации, в които тези данни са обект на права на трети страни; ii. да се даде възможност за обмен на данни между предприятията; iii. да се разреши използването на лични данни в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; iv. да се разреши използването на данни на алтруистични основания.

2.2.

Предложението включва и допълва Директива (ЕС) 2019/1024 относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директивата за отворените данни), като се съсредоточава върху данните, притежавани от субекти от публичния сектор, които са обект на права на трети страни.

2.3.

Предложението се основава на член 114 от ДФЕС и има за цел сближаване на законите и административните практики на държавите членки, за да се гарантира потокът от данни в Европейския съюз в хармонизирана регулаторна среда, която гарантира правилно консолидиране на вътрешния пазар по отношение на движението на данни, съхранявани от обществени органи.

2.4.

В глава I от Регламента се определя неговият обхват, като се посочва, че с Регламента се установяват: i. условията за повторното използване в рамките на ЕС на някои категории данни, държани от органите от обществения сектор; ii. рамка за уведомяване и надзор за предоставяне на услуги за споделяне на данни; iii. рамка за доброволна регистрация на субекти, които събират и обработват данни, предоставени за алтруистични цели.

2.5.

Глава II създава механизъм за повторно използване на някои категории данни, държани от органите от обществения сектор. Защитата на правата на трети страни може да бъде от значение по-специално за защитата на личните данни, но също така и за защитата на правата върху интелектуалната собственост и търговската тайна.

2.6.

Държавите членки ще трябва да създадат единно информационно бюро, което да подпомага изследователите и иновативните дружества, които се интересуват от намирането на подходящи данни, и да създадат структури за подкрепа на органите от обществения сектор с подходящи технически средства и основан на информация подход към регулаторната рамка на сектора.

2.7.

Глава III има за цел да повиши доверието в споделянето на лични и нелични данни и да намали разходите по трансакции, свързани със споделяне на данни между предприятия и между потребители и предприятия, чрез създаване на уведомителен режим за доставчиците, които възнамеряват да работят в сферата на споделянето на данни, както и на регулаторна рамка за дейностите на тези субекти. Доставчиците ще са задължени да останат неутрални по отношение на обменяните данни, без възможност за използване на тези данни за други цели.

2.8.

Глава IV има за цел да улесни алтруистичния обмен на данни, предоставени доброволно от физически лица или предприятия за общото благо. По-специално, дава се възможност на организациите, ангажирани с алтруистично споделяне на данни, да се регистрират като „призната в ЕС организация за алтруистично споделяне на данни“, за да се увеличи доверието в извършваните от тях операции.

2.9.

Предвижда се и разработването на общ европейски формуляр за съгласие във връзка с алтруизма по отношение на данните с цел намаляване на разходите по получаване на съгласие и улесняване на преносимостта на данните.

2.10.

В глава V се определят изискванията за функционирането на компетентните органи за наблюдение и прилагане на рамката за уведомяване за доставчиците на услуги за споделяне на данни и за субектите, ангажирани с алтруизъм по отношение на данните. В главата се съдържат и разпоредби, насочени към ефективната защита на правата на физическите лица, и по-специално правото на подаване на административна жалба и/или жалби срещу решенията на тези органи и относно средствата за правна защита.

2.11.

В глава VI се създава „Европейски комитет за иновации в областта на данните“, който ще улесни появата на най-добри практики от страна на органите на държавите членки, по-специално по отношение на обработката на искания за повторно използване на данни и постигането на последователна практика по отношение на рамката за уведомяване за доставчиците на услуги за споделяне на данни, както и за алтруистичното използване на данни.

2.12.

Глава VII позволява на Комисията да приема актове за изпълнение относно европейския формуляр за съгласие във връзка с алтруизма по отношение на данните, а глава VIII съдържа преходни разпоредби относно функционирането на общата схема за издаване на разрешение за доставчиците на услуги за споделяне на данни и са изложени заключителните разпоредби.

3.   Общи бележки

3.1.

Предложението на Комисията изглежда подходящо и необходимо, тъй като обработването, съхранението и споделянето на цифрови данни придобиват все по-голямо значение не само от икономическа, но и от социална и гражданска гледна точка, тъй като се извършват с участието на гражданите, администрациите и предприятията в сложна и многостранна регулаторна среда.

3.2.

Усъвършенстваното използване на цифрови данни може да позволи разработването на нови продукти и повишаване ефективността на традиционните производствени процеси, да стимулира научните изследвания, да се бори с глобалното затопляне и да подобри използването на енергия и водни ресурси, като същевременно все по-добре защитава човешкото здраве.

3.3.

Ефективното и ползотворно използване на данните изисква възможността за тяхното споделяне и обмен в големи количества, като се използва изчислителната мощ на машините за изкуствен интелект при изготвянето и използването на такива данни за все по-амбициозни цели от общ интерес. Пример за това е обменът на данни за своевременно откриване на болести чрез образна диагностика.

3.4.

Сложността и обемът на данните, които във всеки момент се създават, извличат и предават, доведе до създаването на предприятия, организации и органи, специализирани в управлението на данните или посредничеството при обработването им за целите на обмена, както с търговска цел, така и съгласно логика от общ интерес, насочена към преследването на общото благо (най-вече за целите на научните изследвания).

3.5.

В настоящия икономически и технологичен контекст данните са ценен и полезен ресурс, свързан с важни етични, икономически и политически въпроси, със значително въздействие върху конкурентоспособността и конкуренцията не само между предприятията, но и между държавите членки. Следователно е целесъобразно Комисията да се намеси при определянето на регулаторна рамка, която да е пропорционална и ясна за публичното управление на данните, така че да защити тяхната не само икономическа, но и стратегическа стойност в различните области, в които способността за притежаване и обработка на цифрови данни е важна.

3.6.

По отношение на чувствителните данни, и по-специално здравните данни, ЕИСК счита, че е полезно да се разработят и разпространят повсеместно добри оперативни практики като възприетата от Microsoft, който е избрал да предупреждава своите клиенти, когато някои правителствени органи са поискали от предприятието да разкрие личните данни на своите клиенти.

3.7.

ЕИСК признава и оценява факта, че основната цел на предложението на Комисията е да се създадат условия гражданите, потребителите, самостоятелно заетите лица и специалистите, предприятията, (особено малките и микропредприятията) да споделят своите данни, като знаят, че те ще бъдат управлявани от регулирани и контролирани по подходящ начин организации, за да се насърчи доверието и изграждането на регулаторна рамка, напълно съвместима с ценностите и принципите на Европейския съюз.

3.8.

ЕИСК отбелязва, както вече посочи в предходните си становища, че когато се разглежда въпросът за инструменти за управлението на данните и инструментите на изкуствения интелект, е необходима европейска регулаторна рамка, с която да се гарантират прозрачността и проследимостта на алгоритмите, човешкият контрол върху инструментите на ИИ и зачитането на основните права.

3.9.

Освен това е необходимо да се има предвид, че когато тези инструменти, използващи изкуствен интелект се въвеждат на работното място, Европейската комисия трябва да определи правила за укрепване на социалния диалог и преговори с помощта на предварителни консултации с представителите на работниците и да насърчи създаването на национални комитети/обсерватории относно внедряването на инструменти, използващи изкуствен интелект, в които да участват всички заинтересовани страни: потребители, малки и средни предприятия, професионални сдружения, представители на работниците и организираното гражданско общество.

3.10.

Важно е също така в регламента да се даде предимство на път за одобряване на общите условия за използване на услугите за управление на данни, така че клаузите в договорите за предоставяне или достъп до данни, които нарушават стандартите на ЕС за защита, да могат да бъдат отменяни по съдебен път. За същата цел ЕИСК препоръчва хармонизиране и укрепване на принципа на съгласие чрез опростяване на процедурата за приемане или отказ на бисквитки.

4.   Специфични бележки

4.1.

ЕИСК приветства факта, че предложението на Комисията е в съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност, съдържащи се в Договорите, тъй като то разработва и предлага правила, които не жертват твърде много частния интерес по отношение на преследваната цел за споделяне и използване на данни.

4.2.

Поради тази причина регламент, който има за цел да гарантира еднакви правила, които да се прилагат едновременно в целия вътрешен пазар, изглежда най-подходящият инструмент, тъй като различните национални разпоредби биха били неефективни и биха довели до прекомерни разходи за привеждане в съответствие за европейските предприятия, особено за МСП, което би възпрепятствало правилното движение на данни.

4.3.

Следователно изборът на регламента като инструмент е най-добрият за продължаване изграждането на европейски пазар, на който данните да могат да се разпространяват по благоприятен начин чрез хармонизирана рамка от правила, която да е в състояние да създаде доверие в гражданите, потребителите и малките и средните предприятия по отношение на адекватната защита на техните данни и създаване възможности за развитие и растеж за икономическите оператори, както и за органите за научноизследователска и развойна дейност.

4.4.

ЕИСК изразява съгласие с целта на Комисията посоченият в настоящото становище регламент да се прилага по отношение на администрациите, публичните органи и публичноправните субекти, какъвто вече е случаят с правилата за възлагане на обществени поръчки, за да се гарантира, въз основа на разумен подход, адекватна ефективност и обхват на правилата, обхващащи всички лица, принадлежащи към публичната сфера, независимо от организационната им форма.

4.5.

С оглед на това е също така пропорционално и в съответствие с общия подход на новите правила публичните предприятия да бъдат освободени от прилагането на правилата, като се има предвид, че техният организационен модел е все по-силно вдъхновен от предприемачески пазарни модели.

4.6.

ЕИСК подкрепя правната разпоредба в член 6, съгласно която „органите от обществения сектор, които позволяват повторно използване на категориите данни […] могат да налагат такси за разрешаване на повторното използване на такива данни“и че „тези такси са недискриминационни, пропорционални и обективно обосновани, като не ограничават конкуренцията“. Във връзка с това е добре да се подчертае, че предприятията, МСП, микропредприятията и малките организации и организациите на социалната икономика предоставят много данни на властите; тези данни имат цена, която може да бъде значителна и отражението ѝ, по-специално за МСП, би трябвало да се взема предвид при определянето на тарифите.

4.7.

Освен това ЕИСК споделя и приветства факта, че методологията за изчисляване на тарифите трябва да се публикува предварително и че тя задължително се основава на разходите за управление и споделяне на данните, а не на различна система за определяне на разходите, която може да бъде приравнена на лиценз за данни.

4.8.

ЕИСК обръща внимание на необходимостта от обмен на данни в съответствие с член 101 от ДФЕС относно антиконкурентните споразумения. По-специално ще бъде важно да се спазват насоките на Комисията относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество под формата на обмен на информация, за да се предотврати възможността органите, обменящи информация, да нарушат прозрачността на пазара, като благоприятстват тайните споразумения между преки конкуренти, като по този начин намаляват конкуренцията в ущърб на благосъстоянието на потребителите, малките и микропредприятията, което води до нарушаване на лоялната конкуренция на пазарите.

4.9.

ЕИСК категорично подкрепя определянето на националните органи (членове 12 и 20), имащи за задача да гарантират адекватен контрол на ефективността на новите правила, определени от Комисията, и изразява съгласие с характеристиките, които тези органи ще трябва да приемат съгласно член 23.

4.10.

За да се избегне неправомерно използване на базите данни на национално или европейско равнище, контролът върху използването на данните би трябвало да се упражнява от различните заинтересовани национални органи, в сътрудничество помежду им и с Европейската комисия.

4.11.

Що се отнася до алтруистичните организации в сферата на данните и до общите условия за признаването им, ЕИСК приветства факта, че предложението за регламент определя, че организациите, които приемат тези общи условия трябва да са с правен характер на организации с нестопанска цел, преследващи цели от общ интерес, и преди всичко да бъдат независими и самостоятелни, по-специално спрямо други организации, които преследват търговски или стопански цели при управлението на данни.

4.12.

Тези характеристики, заедно със създаването на специален публичен регистър на тези субекти, отговарят адекватно на необходимостта от прозрачност, защита на правата и интересите на гражданите и предприятията, които характеризират алтруистичния обмен на данни. Това води до повишаване на доверието на всички заинтересовани страни.

4.13.

ЕИСК категорично подкрепя ползата от създаването на единно информационно бюро във всяка държава членка, както е предвидено в член 8 от предложението за регламент. Това единно информационно бюро трябва да бъде лесно достъпно за всички заинтересовани страни, за да се гарантира ефективното функциониране и да се насърчи доброто сътрудничество с организациите на гражданското общество и социалните партньори.

4.14.

И накрая, ЕИСК горещо приветства фактът, че в глава III от регламента се посочва възможността за създаване на „кооперативи за управление и обмен на данни“ като средство за подпомагане на гражданите (работници, потребители, предприемачи) и малките предприятия и отделните предприемачи, които не биха могли да получат достъп до големи обеми данни или да ги обработват поотделно. Във връзка с това ЕИСК насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят организациите на МСП, с цел да предприемат колективни инициативи за развитие на такъв вид взаимоспомагателни организации за управление и обмен на данни.

4.15.

Кооперативните форми и формите на сътрудничество като цяло изглеждат особено подходящи за управление на дейности за посредничество, обмен и споделяне на данни между гражданите (работници, потребители, предприемачи) и предприятията, тъй като кооперативната форма, по-специално, дава възможност за съвпад на интересите при управлението на данните между субектите на данни и кооператива, държател на данни, който в този случай е собственост на самите субекти на данни и следователно тези форми биха могли да гарантират основано на участието управление, споделено между гражданите, предприятията и предприемачите, които биха могли да играят двойната роля — като предоставят данни“, но също и ги използват и извличат полза. Този механизъм би могъл да подкрепи климата на доверие и откритост, който изглежда необходимо условие за добро управление на данните в рамките на европейския цифров единен пазар. Този механизъм би могъл да подкрепи климата на доверие и откритост, който изглежда необходимо условие за добро управление на данните в рамките на европейския цифров единен пазар.

4.16.

Във връзка с това ЕИСК счита, че е необходимо ефективно сътрудничество с организациите на гражданското общество, социалните партньори и професионалните организации.

4.17.

Що се отнася до защитата на личните данни, ЕИСК отбелязва, че европейското право счита защитата на личния живот и зачитането на човешкото достойнство за съществена част от основните и ненакърними права на хората. Въпреки това се случва адекватната защита на тези права да бъде застрашена от недобросъвестното използване на данни, получени след свободно дадено съгласие от съответното лице, невинаги се получено по опростен начин. Има и по-сериозни случаи, в които данните са незаконно присвоени с действителна кражба на самоличност. Съдилищата в някои държави членки многократно са осъждали „кражбата на данни“. Разпознаването на кражба означава признаване на правото на собственост върху данните.

4.18.

Ето защо ЕИСК препоръчва да се признаят европейските права на собственост върху личните данни и личните цифрови данни, за да се даде възможност на гражданите (работници, потребители, предприемачи) да контролират и управляват използването на своите данни или да забранят тяхното използване, както и да се създадат благоприятни условия за управлението на тези данни с цел създаване на европейски цифров пазар, като по този начин се даде ясна правна легитимност на колективните действия.

---

(1)  ОВ L 172, 26.6.2019 г., стp. 56.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Нова програма за потребителите — Повишаване на издръжливостта на потребителите за постигане на устойчиво възстановяване“

(COM(2020) 696 final)

(2021/C 286/09)

Докладчик:	Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER
Съдокладчик:	Gonçalo LOBO XAVIER

Консултация	Европейска комисия, 14.1.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	31.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	218/2/24

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК взема под внимание Новата програма за потребителите и предложените в нея 22 действия и счита, че тя едва ли би могла да бъде по-изчерпателна и подробна.

1.2

При все това, като признава, усилията, положени от Комисията, смята, че една „програма“ за потребителите следва да бъде пряко следствие или логично продължение на истинска стратегия в областта на политиката за защита на потребителите. Тъй като последната стратегия на Комисията в областта на политиката за защита на потребителите датира от 13.3.2007 г. (за периода 2007—2013 г.), към днешна дата тя вече е напълно остаряла.

1.3

ЕИСК се опасява, че, така както е структурирана, Новата програма за потребителите може да се разглежда като списък от разпокъсани инициативи и трудно ще се приложи по места.

1.4

ЕИСК счита също, че мерките за справяне с пандемията от COVID-19 трябва да бъдат извънредни и много от тях следва да са приоритетни и спешни, предвид безпрецедентната ситуация на едновременно здравна, икономическа и социална криза, и си задава въпроса дали такива мерки трябва да бъдат включени в Програмата за потребителите, в която освен това, според него, не е отделено достатъчно внимание на настоящата трудна ситуация.

1.5

В този контекст ЕИСК държи да припомни позицията си, че Здравният съюз следва да бъде задълбочен във възможно най-голяма степен и че здравната политика не е изключителна политика на държавите членки, както и че член 168 от ДФЕС следва да бъде изменен своевременно, за да се доближи до член 169 относно политиката за защита на потребителите.

1.6

ЕИСК настоява завършването на вътрешния пазар, физически или цифров, да се осъществи при равни условия и да бъде постигнато високо равнище на защита на потребителите, за което Комитетът неколкократно призовава. Поради тази причина изразява съгласие с необходимостта от приемане на хоризонтален подход, интегриран с други политики на Съюза, така че интересите на потребителите да бъдат вземани предвид при разработването и изпълнението на секторните политики.

1.7

ЕИСК счита, че „зелената“ част от програмата е от съществено значение, и припомня подкрепата си за Европейския зелен пакт. По-специално ЕИСК се застъпва за по-голяма трайност на стоките, достъп до устойчиви продукти, чиста, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика и ефективно използване на продуктите, както и за борба с планираното остаряване и за правото на извършване на ремонт на стоки и продукти.

1.8

ЕИСК обаче съзнава, че работата, необходима за измерване на въглеродния отпечатък, трябва да отчита жизнения цикъл на продуктите и не е лесна за изпълнение.

1.9

Правилата за защита на потребителите трябва да бъдат адаптирани към цифровия свят. Новите предизвикателства, свързани с нововъзникващите технологии като изкуствения интелект (ИИ), интернет на нещата (ИН) и роботиката, налагат укрепване на действащата защита и следва да бъдат преодолени, особено при преразглеждането на Директивата относно безопасността на продуктите, а пропуските в действащото законодателство трябва да бъдат установени и запълнени. Ето защо Законодателният акт за цифровите услуги и Законодателният акт за цифровите пазари ще бъдат от съществено значение за допълването на тази стратегия.

1.10

ЕИСК настоява европейската подкрепа да намери отражение и в участието на всички организации на гражданското общество (по-специално организациите на потребителите), с оглед на ролята им в разработването на програмата. Организираното гражданско общество, по-специално организациите на потребителите и представителите на бизнеса, заедно с други социални партньори, следва да развиват взаимноизгодни отношения, за да се гарантира по-широко участие в изготвянето и прилагането на тази политика.

1.11

Следователно ролята на образованието и обучението на потребителите следва да бъде повишена и укрепена в рамките на програмата, тъй като и двете допринасят за консолидиране на високо равнище на защита.

1.12

ЕИСК осъзнава трудностите, които МСП срещат, когато допринасят за успеха на програмата, по-специално по отношение на осведомяването и информирането на потребителите и предлагането на устойчиви стоки и услуги, но с по-висока икономическа стойност.

1.13

ЕИСК обръща внимание на необходимостта да се предоставят на предприятията, особено на МСП, финансови средства, за да отговорят на изискванията на програмата, особено в момент, когато борбата с кризата, предизвикана от COVID-19, намали инвестициите на предприятията в цифровия и екологичния сектор.

2.   Съобщението на Комисията

2.1   Общи положения

2.1.1

Съобщението на Комисията: — има за цел да укрепи цялостната рамка за сътрудничество между институциите на ЕС, държавите членки и заинтересованите страни; — възприема цялостен подход, обхващащ няколко политики на Съюза; — отразява необходимостта да се вземат предвид изискванията за защита на потребителите при изготвянето и прилагането на други политики като допълнение към други инициативи на ЕС; — изисква тясно сътрудничество между ЕС и държавите членки и транспониране, прилагане и изпълнение на рамката за защита на потребителите, разработена на равнището на вторичното законодателство на ЕС.

2.1.2

Съобщението се отнася до 22 действия, които обхващат пет основни приоритетни области: — екологичен преход; — цифрова трансформация; — правна защита и прилагане на правата на потребителите; — специфични потребности на определени групи потребители; както и — международно сътрудничество.

2.1.3

В Съобщението проблемите се разглеждат, като се има предвид значението на това всеки да има равен и своевременен достъп до необходимите и достъпни тестове, предпазни средства, лечение и бъдещи ваксини. На потребителя трябва да бъдат предоставени пълни гаранции по отношение на основните права, медицинската етика, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните.

2.1.4

Социалните и икономическите сътресения, свързани с пандемията, представляват предизвикателство за обществото. Въпреки че е важно да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, остават все още някои предизвикателства, като например: — прилагането на законодателството относно правото на пълно възстановяване на авансовите плащания на туроператорите; — увеличаването на измамите на потребители, заблуждаващите маркетингови техники и измамите при онлайн пазаруване; — промяната в моделите на потребление, като например увеличаването на отпадъците от опаковки за еднократна употреба.

2.2   Основни приоритетни области

2.2.1

Екологичен преход: принос за неутралността по отношение на климата, опазването на природните ресурси и биологичното разнообразие и намаляването на замърсяването на водите, въздуха и почвите. Достъпът до устойчиви продукти следва да бъде гарантиран за всички.

2.2.2

В Европейския зелен пакт се определя цялостна стратегия за превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с неутрална по отношение на климата, ефективна по отношение на ресурсите, чиста и кръгова икономика, в която отпечатъкът върху околната среда е намален.

2.2.3

Директивата относно продажбата на потребителски стоки трябва да бъде изменена, за да се насърчи ремонтът и той да се превърне в ефективно право. Предвиждат се допълнителни мерки за справяне с конкретни групи стоки и услуги.

2.2.4

Потребителите следва да бъдат по-добре защитени срещу невярна информация или информация, представяна по объркващ или подвеждащ начин, за да се създаде погрешната представа, че даден продукт или предприятие са по-екологосъобразни („greenwashing“).

2.3   Цифровата трансформация

2.3.1

Директивата за по-добро прилагане и модернизиране на законодателството за защита на потребителите и Директивата за цифровото съдържание са важни стъпки, въпреки че предвид бързия темп на технологичния напредък са необходими допълнителни мерки.

2.3.2

Необходимо е да се избягва използването на „неясни модели“, някои практики за персонализиране, които често се основават на профилиране, скрита реклама, измама, невярна или подвеждаща информация и манипулирани потребителски отзиви. Необходими са и допълнителни насоки за Директивата за нелоялни търговски практики и Директивата за правата на потребителите, тъй като равнището на защита и справедливост на потребителите онлайн, следва да бъде сравнимо с това, от което те се ползват офлайн.

2.3.3

Изкуственият интелект носи ползи, но някои приложения могат да нарушат и да навредят на правата на потребителите. ЕИСК би искал да подчертае, че съгласно член 22 от ОРЗД субектите на данни имат право на човешка намеса, когато решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, ги засяга в значителна степен.

2.3.4

Новият Регламент за сътрудничество в областта на защитата на потребителите укрепва онлайн капацитета на компетентните органи, механизмите за сътрудничество и системата за събиране на данни за справяне с мащабни нарушения на законодателството на ЕС в областта на защитата на потребителите, за гарантиране на постоянно равнище на защита на потребителите и за предлагане на „обслужване на едно гише“ за предприятията.

2.4   Посрещане на специфичните потребности на потребителите

2.4.1

Предполага се, че потребителите обикновено са по-слабата страна по сделката и че поради тази причина техните интереси се нуждаят от защита. Определени групи потребители обаче могат да бъдат особено уязвими в определени ситуации и се нуждаят от специфични гаранции. Тази уязвимост може да се дължи на социални обстоятелства или на особени характеристики като възраст, пол, здравословно състояние, цифрова грамотност, математическа грамотност или финансово положение.

2.4.2

Повишената финансова уязвимост на много домакинства в ЕС е особено обезпокоителна на този етап.

2.4.3

Целта на преразглеждането би била също така да се избегне дискриминация по отношение на достъпа до кредитни услуги.

2.4.3.1

Възрастните хора и хората с увреждания имат специфични потребителски нужди и е важно да се гарантира, че е на разположение ясна, достъпна и лесна за ползване информация онлайн и офлайн, в съответствие с изискванията за достъпност на продуктите и услугите.

2.4.3.2

Справедливият и недискриминационен подход към цифровия преход следва да отговори на потребностите на възрастните хора, хората с увреждания и, в по-общ план, на „хората, неизползващи мрежата“, които може да се чувстват по-малко комфортно по отношение на цифровите инструменти.

2.4.3.3

Децата и непълнолетните лица са особено изложени на заблуждаващи или агресивни онлайн търговски практики и трябва да се намерят решения на този проблем. Освен това децата следва да бъдат защитени от съществуващите опасни продукти и рисковете, свързани с продуктите, и поради това изискванията за безопасност по отношение на стандартите за някои продукти за деца ще бъдат актуализирани.

2.4.3.4

Рискът от дискриминация понякога се засилва от алгоритми, които се използват от определени доставчици на стоки и услуги и могат да бъдат формулирани на основата на предубеждения, често произтичащи от съществуващи културни или социални очаквания.

2.5   Защита на потребителите в глобален контекст

2.5.1

Важно е ЕС да проектира в международен план своето високо равнище на защита на потребителите като европейска ценност и модел.

2.5.2

Осигуряването на безопасността на вноса и защитата на потребителите в ЕС от нелоялни търговски практики, използвани от оператори извън ЕС, изисква засилени действия на равнище ЕС чрез по-мощни инструменти за наблюдение на пазара и по-тясно сътрудничество с органите в държавите партньори на ЕС.

2.5.3

Многостранното сътрудничество по потребителските въпроси е от ключово значение за насърчаването на високо равнище на защита и безопасност на международно равнище и за защита на потребителите в световен мащаб.

2.6   Управление

2.6.1

В програмата се определят действията за насърчаване на приоритетите на политиката за защита на потребителите, които ЕС и държавите членки биха могли да разработят през следващите пет години.

2.6.2

Тази нова визия на сътрудничество между ЕС и приоритетите на националната политика предполага нова рамка за засилено сътрудничество, която дава възможност да бъдат предприети конкретни действия.

2.6.3

Комисията ще се стреми да провежда редовни дискусии с ЕП, ЕИСК и КР и ще работи в тясно сътрудничество с националните органи, за да гарантира тясна координация на действията и оптимално използване на наличните средства.

2.6.4

Действията ѝ трябва да бъдат придружени от тясно и ефективно сътрудничество със заинтересованите страни, включително организациите на потребителите, промишлеността и академичните среди. Силните потребителски организации на национално равнище и на равнището на Съюза са ключови партньори в планирането на работата по програмата и достигането до потребителите.

2.6.5

Поради това Комисията: — ще създаде нова консултативна група по политиката за защита на потребителите; — ще обнови индекса на условията за потребителите през 2021 г.

3.   Общи бележки

3.1

По отношение на здравната криза ЕИСК насърчава Комисията и държавите членки да продължат усилията си за ваксиниране на населението и да направят европейската стратегия за ваксиниране социално и икономически достъпна за всички граждани.

3.2

Важно е потребителите да бъдат оправомощени и ангажирани в икономиката, за да се превърнат в ключови участници в едно устойчиво възстановяване, като по този начин се повиши конкурентоспособността на икономиката на Съюза и на единния пазар. Важни са новите търговски модели, които могат да оптимизират ефективността и устойчивостта на стоките и услугите.

3.3

Потребителите следва да бъдат значими участници в екологичния преход, като насърчават устойчивото производство и потребление. Всички продукти трябва да бъдат безопасни, налични, на приемлива цена и достъпни, по-специално по отношение на насърчаването на срока на годност, трайността, възможностите за поправка и рециклирането на продуктите. ЕИСК вече подкрепи правната уредба относно на т.нар. „планирано остаряване“ и на дълготрайността на продуктите, дори по отношение на софтуерните продукти. Предложените мерки като цяло са хоризонтални, а не специфични за защитата на потребителите.

3.4

МСП следва да бъдат включени в този екологичен преход, без да се увеличава значително административната тежест.

3.5

ЕИСК се ангажира да работи активно за „екологичен“ и „цифров“ преход, при който не се допуска социално изключване, като се избягва режим на две скорости за уязвимите потребители и дискриминационни ситуации, ограничаващ избора и достъпа до стоки и услуги, като например отказ на достъп до кредитни услуги за бременни жени поради вероятна загуба на доходи и изключване на самотните майки от определени финансови услуги.

3.6

Следва да се предприемат мерки за подкрепа, за да се преодолее финансовата уязвимост на семействата, включително самотните родители и съпрузите от един и същи пол, особено по отношение на задлъжнялостта. ЕИСК многократно е изразявал подкрепата си за правна уредба относно свръхзадлъжнялостта на домакинствата в своите становища.

3.7

В рамките на хоризонталните мерки Комисията следва да действа в областта на енергийната бедност и да избягва ситуации, които биха могли да доведат до социално изключване.

3.8

ЕИСК очаква Комисията да се заеме възможно най-скоро с преразглеждането на директивите относно безопасността на продуктите, потребителския кредит, дистанционния маркетинг на финансови услуги, правата на потребителите и нелоялните търговски практики.

3.9

ЕИСК има големи очаквания по отношение на Директивата относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и изразява надежда, че директивата ще бъде транспонирана в съответствие с правните рамки на държавите членки.

3.10

ЕИСК подкрепя целта да се даде възможност на потребителите да играят по-активна роля в екологичния преход. Не е достатъчно предприятията да правят промени и да въвеждат иновации, пазарът трябва да приеме тези промени и да се трансформира, за да може икономиката да функционира по един по-кръгов начин: потребление на по-устойчиви продукти (които се очаква да бъдат по-скъпи), повишена трайност и възможност за ремонт на продуктите, благодарение на желаното екопроектиране (разработване на продукти въз основа на екологични критерии) и по-голяма ефективност при използването на природните ресурси. Следва да се разгледа и ролята на транспорта в контекста на екологичния преход.

3.11

Важно е да се предаде посланието, че ангажиментът към околната среда е всеобща отговорност: на предприятията, които прилагат по-устойчиви мерки и практики, информират и обучават потребителите, и на потребителите, които трябва също да възприемат устойчиви навици и поведение, за да бъдат тези мерки ефективни. Що се отнася до допълнителните разходи, които биха могли да възникнат за европейските МСП, измерени като част от оценката на въздействието на теста за МСП (неразделна част от инициативата „Европейски законодателен акт за малкия бизнес“), тяхното смекчаване следва да се гарантира в рамките на този механизъм, който включва и текущата консултация с представителите на МСП. Ще трябва да се въведат механизми и средства, за да се даде възможност на МСП да актуализират и обновяват знанията си.

3.12

ЕИСК счита, че е важно да се активизира борбата срещу нелоялните търговски практики онлайн, които не зачитат правата на потребителите и на всички други оператори, участващи в жизнения цикъл на продукта. Твърди, че всичко, което се счита за злоупотреба във физическия свят (офлайн), следва да се третира по същия начин в цифровия свят (онлайн). Новите видове злоупотреби в офлайн света, като например стратегиите за наблюдение на бизнеса и „неясните модели“, изискват разработването на още по-силна защита.

3.13

Важно е да се увеличат информационните, човешките и други ресурси, които допринасят за борбата срещу цифровите измами, които — поради своята всеобхватност и разпространение — правят много по-сложно предприемането на действия от страна на органите, включително в случаите, когато атаките са насочени срещу общественото здраве (например при закупуване онлайн на „незаконни“ лекарства).

3.14

Действия 8, 9 и 10 трябва да гарантират баланса между сигурността и необходимата гъвкавост, за да не бъдат блокирани иновациите и технологичният и икономическият напредък. Важно е да се разработи план за действие с Китай относно безопасността на продуктите и да се увеличи подкрепата за държавите — партньори на ЕС, включително в Африка, за укрепване на капацитет в областта на нормативната уредба и техническата помощ. Важно е да се защити автентичността на продуктите (и освен това правата върху търговските марки), тъй като са известни множество случаи на подправяне и фалшифициране на продукти в определени трети държави. По причини, свързани с качеството, удобството и репутацията, оригиналните продукти заслужават голямо внимание и интерес от страна на потребителите.

3.15

ЕИСК призовава за приемане на метод за качествена и количествена оценка. Важно е да се оцени дали директивите на Съюза се прилагат своевременно, в съответствие с разпоредбите на вторичното законодателство и принципите за по-добро регулиране.

3.16

ЕИСК отбелязва все по-голямото разминаване между стратегиите (напр. Европейския зелен пакт като цяло и по-специално „От фермата до трапезата“ или Новата програма за потребителите) и по-подробните регулаторни (или нерегулаторни) инициативи, от които се очаква да осъществят практическото прилагане на тези стратегии. Комитетът подчертава необходимостта амбициите на Програмата за потребителите по отношение на изпълнението на целите на Европейския зелен пакт да се запазят на едно и също равнище по време на целия процес на разгръщане на отделните последващи инициативи.

4.   Кризата с COVID-19

4.1

Настоящата пандемична криза засегна сериозно всички и оказа значително въздействие върху много области на живота. Тази криза доведе до промяна в основните приоритети на държавите членки, което се оказа изключително тежко за потребителите, чиито права бяха неоснователно ограничени, без дори съществуващите механизми да бъдат укрепени или пък да бъдат създадени механизми за справяне с новите реалности, така че да се гарантира финансовата защита на потребителите.

4.2

За да бъдат предвидени евентуалните последици за потребителите, е важно въз основа на поуките, извлечени от кризата с пандемията, да се търсят начини за укрепване в бъдеще на защитата на потребителите в областта на здравеопазването, енергетиката, комуникациите, финансовите услуги, въздухоплаването и правата на пътниците, пакетните туристически пътувания, надзора, храните и цифровите услуги.

4.3

От друга страна, кризата допринесе за разпространението на нелоялни търговски практики, насочени към най-уязвимите лица, и за определен период от време доведе освен до изчерпване на някои продукти и лични предпазни средства и до много високи и спекулативни цени. Тази ситуация ще изисква още веднъж, при очаквано задълбочаване на кризата, повече внимание и средства за правоприлагащите органи.

4.4

ЕИСК би трябвало да насърчи изготвянето на становище по собствена инициатива по този въпрос, за да подпомогне Комисията при определянето и прилагането на тези мерки.

5.   Други области, които не са включени в новата програма за потребителите или са разгледани непряко и на които трябва да бъде обърнато внимание

5.1   Управление на общественото здраве в държавите членки

Предприемат се първите стъпки към създаването на Европейски здравен съюз. Кризата с коронавируса показа, че ЕС трябва да играе много по-активна роля в областта на общественото здраве, за да защити здравето на всички европейски граждани чрез по-устойчиви здравни системи и по-силна рамка за здравна безопасност.

5.2   Финансови услуги

В контекста на преразглеждането на Директивата за потребителските кредити ще бъде от решаващо значение да се подчертае механизмът за мораториум и създаването на интегриран подход, който защитава интересите на потребителите, независимо от естеството на кредита. На европейско равнище ще бъде важно да се направи оценка на механизма за несъстоятелност на физическите лица, като се вземе предвид необходимостта от избягване на намаляването на съществуващата към момента защита на потребителите.

5.3   Туризъм, свободно време и права на пътниците във въздушния транспорт

Важно е да се създадат, укрепят или променят правата на потребителите и да се създадат европейски фондове за защита на интересите на потребителите в тези области. От друга страна, това ще бъде отлична възможност за преразглеждане на защитата на потребителите чрез подходяща система за финансова защита, за да се защитят пътниците срещу риска от ликвидна криза или в случай на несъстоятелност на въздушния превозвач по отношение на възстановяването на разходите за билети и, ако е необходимо, репатрирането.

5.4   Жилищно настаняване

Необходимо е да се създаде интегрирана европейска програма за жилищно настаняване, която да включва различни области, като околна среда, енергетика, финансови услуги, договорни права и здравеопазване, за да се създаде право на достъп на европейските потребители до достойни и достъпни жилища в дългосрочен план. Следва да се насърчава изграждането на устойчиви къщи (например т.нар. „пасивни къщи“). Прилагането на принципите на кръговост при санирането на сгради ще намали свързаните с материалите емисии на парникови газове от сградите. Санирането на сгради може да разкрие много възможности и да генерира значителни социални, екологични и икономически ползи.

5.5   Енергетика

Трябва да се укрепят правата на потребителите при прилагането на политиките в областта на енергията от възобновяеми източници, политиките за собствено потребление и пазарните тарифи и да се гарантира, че нито един потребител няма да бъде дискриминиран или лишен от свързване при въвеждането на реални енергийни алтернативи.

5.6

Трябва да бъде определена и засилена отговорността на цифровите платформи както за целите на сигурността на продуктите, така и за отговорността при посредничеството при онлайн договори.

5.7

Важно е да се установи ясна структура на отговорност за онлайн платформите, включително приемането на подходящи мерки за справяне с измамни, нелоялни и подвеждащи търговски практики и продажбата на несъответстващи на изискванията продукти и опасни стоки и услуги чрез онлайн платформи. Във връзка с това е важно да се засили сътрудничеството между Комисията и националните органи с цел борба с подобни непочтени практики.

5.8

Трябва да бъде прекратена или ограничена директната продажба на опасни за потребителите продукти, главно поради техния химичен състав. ЕИСК приветства въвеждането на Системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти (Safety Gate).

5.9

Важно е да се засили защитата в областта на услугите през интернет, т.нар. „услуги „over-the-top“, които все още не са обхванати от повечето национални закони, нито от Европейския кодекс за електронни съобщения.

5.10

Чрез разработването на политика за защита на потребителите ЕС ще засили своето икономическо, социално и териториално сближаване. Без да се засяга цялостното разработване на политиката, той трябва да въведе редица действия и програми по-близки до гражданите, като за целта ще трябва да бъдат укрепени мрежата на европейските потребителски центрове и мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите с участието на всички национални органи.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Фармацевтична стратегия за Европа“

[COM(2020) 761 final]

(2021/C 286/10)

Докладчик:

Martin SCHAFFENRATH

Консултация	Европейска комисия, 14.1.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	31.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	232 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства преди всичко намерението, което Европейската комисия си поставя с новата фармацевтична стратегия за Европа, наред със стимулирането на конкурентоспособността на фармацевтичната промишленост да гарантира доставките на безопасни и висококачествени лекарства на приемливи цени, както и финансовата устойчивост на здравните системи на държавите членки. Новите общоевропейски подходи имат централна роля основно в следните области: — достъп и наличност на фармацевтични продукти; — достъпни цени и финансова устойчивост на националните здравни системи; — насърчаване на научните изследвания и иновациите с цел засилване на конкурентоспособността на европейската фармацевтична промишленост; — повишаване на устойчивостта и прозрачността на веригите на доставки и производство; — ефективно изпълнение на целите на Зеления пакт (1) чрез неутрална по отношение на климата фармацевтична промишленост.

1.2.

Настоящата пандемия от COVID-19 показва колко е важен координираният европейски подход. Поради това ЕИСК отбелязва значението на общите стратегии по отношение на фармацевтичните научни изследвания и развойна дейност, както и на ценообразуването, особено когато това е свързано с високорискови продукти и доходността на инвестициите за производителите не е гарантирана.

1.3.

ЕИСК подчертава, че при евентуални политически мерки на равнището на ЕС трябва да се гарантира спазването на компетентностите на държавите членки, както и на принципа на субсидиарност съгласно член 168, параграф 7 от ДФЕС, за да бъдат взети предвид различно организираните национални здравни системи и да не бъдат дестабилизирани във финансово отношение. Това е от особено значение, когато се отнася до въпроси във връзка с ценообразуването и възстановяването на разходите, които са отговорност единствено на държавите членки. Трябва да се гарантира също така непрекъснат обмен на информация, знания и добри практики на равнището на ЕС, за да се предотвратят фрагментирането и неравенствата.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че при настоящите рамкови условия европейският фармацевтичен сектор през последните години се разви в посока, която до известна степен доведе до злоупотреба с различните системи от стимули, характеризира се с липса на прозрачност в много отношения и доведе до концентрация в стопански дейности с голям марж на печалбата, както и отчасти до прекомерно високи цени. Поради това според ЕИСК е наложително да бъде преразгледано действащото законодателство за лекарствата, да бъде адаптирано и обвързано в по-голяма степен с условия за достъпни цени и наличност.

1.5.

ЕИСК подчертава специално важната роля, която има функциониращият, справедлив и ефикасен вътрешен пазар, на който се насърчават и възнаграждават истинските медицински иновации с действителна добавена стойност за здравеопазването, от една страна, а от друга, се засилва и конкуренцията за справедлив и ценово приемлив достъп до лекарствени продукти.

1.6.

Във връзка с насърчаването на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) като основа за конкурентоспособността на европейската фармацевтична промишленост в световен план ЕИСК подкрепя по-специално замисленото опростяване на законодателството за защита на интелектуалната собственост, както и неговото последователно прилагане в държавите членки.

1.7.

По отношение на увеличаването на степента на устойчивост на веригите на доставки и производство с цел укрепване на стратегическата автономност на Европа, както и за предотвратяване на затруднения с доставките ЕИСК се обявява за балансиран подход между по-голяма диверсификация на производствените обекти и поетапно/постепенно, частично и същевременно устойчиво връщане на производството в Европа. На равнището на ЕС следва да се обсъдят и анализират съвместно възможни финансови и данъчни стимули на равнището на държавите членки и тяхната ефикасност.

1.8.

ЕИСК приветства също така планираното преразглеждане на европейската система от стимули за фармацевтична НИРД в Европа, преди всичко на законодателството за лекарствата за деца и редки заболявания. По-специално акцент в бъдещите стратегии трябва да се постави върху големите неудовлетворени потребности от подходящи терапии в областта на детските ракови заболявания.

1.9.

Според ЕИСК преразглеждането на законодателството за лекарствата и всички бъдещи инициативи на равнището на ЕС трябва да са съобразени преди всичко с принципа на прозрачност, за да се създаде действителна добавена стойност за общественото благо. Това се отнася за разходите на производителите, но и за обществените поръчки за НИРД, възползването от стимулите и т.н.

1.10.

ЕИСК приветства и подкрепя инициативи на държавите членки, подкрепяни от Европейската комисия, за обща поръчка на иновативни и скъпи лекарства, за да се гарантира финансовата устойчивост на националните здравни системи.

1.11.

ЕИСК признава положителната роля на генеричните и биоподобните лекарства по отношение на достъпа до лекарства на поносими цени и тяхното значение за устойчивото финансиране на здравните системи, както и приноса им за устойчив и стратегически независим европейски фармацевтичен пазар. ЕИСК одобрява мерките например в рамките на обществените поръчки, които чрез прилагане на критериите за икономически най-изгодната оферта (most economically advantageous tender) и търговете с много победители (Multi Winner Tender), при отчитане на аспектите на опазването на околната среда и социалната закрила, и водят до устойчивост на пазара за генерични и биоподобни лекарства.

1.12.

ЕИСК призовава за предпазливост по отношение на ускореното одобрение въз основа на недостатъчно доказателства и за по-засилено използване на реални данни, когато не става въпрос за трансгранична здравна криза. В никакъв случай не трябва да се допуска прехвърляне на риска — за сметка на пациентите — от етапа преди на етапа след разрешението за пускане на пазара. Ето защо следва да се публикуват постоянно данните и резултатите от изпитванията, за да се гарантира ефикасно наблюдение след разрешението за пускане на пазара.

2.   Общи бележки

2.1.

Според публикувания на 18 ноември 2020 г. доклад „Здравето накратко: Европа“ (2) в периода от 2013 до 2019 г. разходите за здраве са се увеличавали всяка година със средно 3,0 % във всичките 27 държави — членки на Съюза, като през 2019 г. са били 8,3 % от БВП. Въпреки че този процент се е променял в съответствие с икономическия растеж в държавите членки, трябва да се очаква драстично повишаване в условията на настоящата пандемия от COVID-19.

2.2.

Както вече беше подчертано в заключенията на Съвета от 2016 г. (3), а също и в доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти (4), повишаващите се цени на лекарствата продължават да оказват натиск върху националните здравни системи. Ето защо трябва да бъде възстановен балансът в ЕС между одобрението и мерките за насърчаване на иновациите в сложната фармацевтична система, за да се гарантира равнопоставен достъп до лекарствени продукти във всички държави членки.

2.3.

По-специално увеличаващите се цени на новите разрешени терапии застрашават стабилността на бюджетите за лекарствени продукти, а с това и достъпа на пациентите до лекарствени продукти (5). Във връзка с това ЕИСК счита, че от решаващо значение е засиленото създаване на клъстери (напр. във връзка с раковите заболявания) около вече добре изследвани области, които до голяма степен се покриват и от съществуващото портфолио на производителите. Поради това в бъдеще трябва да бъдат установени реални възможности за разбиване на тези клъстери. Терапиите следва да бъдат на приемливи цени и следователно да бъдат равнопоставено достъпни за всички пациенти. За целта е необходимо НИРД да бъде насочена към области с действително неудовлетворени медицински потребности, като например редки заболявания или детски ракови заболявания.

2.4.

В пътната карта към европейския план за действие относно интелектуалната собственост (6) вече се подчертава, че Съюзът разполага със силно законодателство за защита на интелектуалната собственост. Поради това всички промени в тази система следва да бъдат съпроводени от обоснована оценка на въздействието, за да бъдат предприети само необходимите изменения.

2.4.1.

Следва да бъдат създадени стимули за насърчаване на научните изследвания в нови области посредством патенти, сертификати за допълнителна закрила и изключителни права върху данните. По-нататъшното развитие на фармацевтичната стратегия трябва да бъде ориентирано към добавената стойност за обществото. Основният акцент следва да се постави върху достъпа и наличността на ефективни и безопасни лекарствени продукти на приемливи цени за благото на пациентите в съответствие с правото на адекватно здравеопазване, както е предвидено в Европейския стълб на социалните права (7). Това се отнася не само за доставките на нови иновативни патентовани лекарствени продукти, но и в еднаква степен за достъпа до генерични и биоподобни лекарства. Централно значение в това отношение има функциониращият и справедлив вътрешен пазар.

2.4.2.

ЕИСК се обявява и за хармонизиране на законодателството относно сертификатите за допълнителна закрила, за да бъде създадена по-съгласувана процедура за тяхното издаване и да се преодолее фрагментираното прилагане в държавите членки. С оглед на социалните последици от издаването на сертификати за допълнителна закрила трябва да се гарантира, че създаденият за целта централен орган е под контрола на институциите на ЕС.

2.4.3.

ЕИСК приема със силни резерви възможното удължаване на изключителните права и допълнителното укрепване на правата върху интелектуалната собственост по отношение на пазара на фармацевтични продукти. За да бъде възможен и занапред достъпът на пациентите до терапии на приемливи цени, не трябва да се затруднява ценовата конкуренция, която е резултат от разработването и пускането на пазара на генерични и биоподобни лекарства. В този смисъл трябва да се избягва многократната защита или закрилата посредством множество патенти (patent slicing) на един продукт в различните държави членки, тъй като няма никакви данни, че по-силната защита на интелектуалната собственост стимулира иновациите и производителността (8).

2.4.4.

По-специално в контекста на настоящата политическа дискусия по въпроса за връщането на производствените обекти в Европа, за да се гарантират доставките, трябва да се подложи на много прецизен анализ евентуалната промяна на законодателството за защита на интелектуалната собственост. От оценката на въздействието във връзка с т.нар. Директива относно фалшифицираните лекарствени продукти (Директива 2011/62/ЕС) (9) става ясно, че голяма част от активните вещества за генерични лекарства са с произход от Индия и Китай, докато повечето активни вещества за нови, патентовани лекарствени средства се произвеждат в Европа. Съответно, за да се върне по-специално генеричното производство, би трябвало да бъдат приети други стимули и механизми, а не само допълнително укрепване на правото върху интелектуалната собственост. Алтернативните мерки биха могли да включват например лицензни споразумения, предварителен пазарен ангажимент или т.нар. обединение с цел предоставяне на кръстосани лицензии за лекарствени продукти (10). Същевременно наред с връщането на производството следва да бъдат намерени и други възможности за по-голяма диверсификация на производството както в Европа, така и извън нея, за да бъдат укрепени и гарантирани веригите на доставки.

2.5.

В областта на лекарствата сираци ЕИСК приветства факта, че броят на разрешените лекарства сираци се увеличава непрекъснато в резултат на предвидените в Регламент (ЕС) № 141/2000 (11) стимули, което подобри значително равноправния достъп на пациентите, и това трябва да се приветства. От друга страна обаче достъпът се затруднява все повече от високите цени на производителите (12). Ето защо ЕИСК подчертава, че статутът на лекарство сирак не трябва да се използва за определяне на прекомерно високи цени и печалби, и подкрепя започналото преразглеждане на този законодателен акт след публикуването на оценката на въздействието (13) през ноември 2020 г. Би могло да се помисли за редовна автоматична преоценка на критериите, както и за адаптиране на продължителността на изключителните търговски права по конкретни условия, които предстои да бъдат уточнени. ЕИСК подкрепя и евентуалното преразглеждане на критериите, по-специално за разпространението (като се вземат предвид одобрените показания), по отношение на обозначаването на продукта като лекарство сирак.

2.6.

ЕИСК подкрепя специално искането на Европейската комисия, както и на голям брой членове на Европейския парламент за повече прозрачност в целия фармацевтичен сектор, особено по отношение на разходите за НИРД. Тъй като в повечето случаи липсват основни правила за прозрачност на разходите при разработването на лекарствени продукти, компетентните органи по ценообразуването и възстановяването не могат да проверят ценообразуването на новите лекарства, което се основава на аргумента за високи разходи за научни изследвания, а следователно и адекватността на определените цени.

2.6.1.

Според ЕИСК важен инструмент в това отношение би могла да бъде Директива 89/105/ЕИО (14) относно прозрачността. В член 6 от нея се предвижда, държавите членки да поддържат позитивен списък на всички лекарствени продукти, обхванати от техните национални системи за здравно осигуряване, като оповестяват публично и съобщават на Комисията и фиксираните от националните компетентни органи цени на тези продукти. Действително платената цена обаче остава тайна поради поверителните споразумения за закупуване, което затруднява в значителна степен обмена между националните органи. Базата данни EURIPID (15) би могла да послужи като отправна точка в това отношение, при условие че всички държави членки бъдат задължени да регистрират информация за своите цени.

2.6.2.

Според ЕИСК е изключително важно да се повиши значително прозрачността по отношение на глобалните фармацевтични вериги на доставки и производство, за да може да се реагира на евентуални затруднения при доставките и да се засили устойчивостта на здравните системи. Във връзка с това, наред със създаването на координирана система за уведомяване, каквато вече е предвидена във връзка с Европейския здравен съюз, със задължително едновременно участие на всички съответни заинтересовани страни, от основно значение е и създаването на стратегически резерв от лекарствените продукти, които СЗО е посочила като основни.

2.6.3.

В контекста на настоящата пандемия от COVID-19 ЕИСК се присъединява към искането на голям брой членове на Европейския парламент, както и на съответни заинтересовани страни за повече прозрачност относно споразуменията с фармацевтичните производители за закупуване на ваксини за COVID-19. Прозрачността е от основно значение за доверието и приемането от страна на гражданите на ЕС при имунизацията срещу вируса. Това следва да се отнася не само за настоящите договори за ваксини, но и да послужи за нова уредба на прозрачността за всички бъдещи общи действия за поръчка.

2.7.

Действията за обща поръчка на новоразрешени скъпи лекарствени продукти следва да бъдат засилени и насърчавани изрично на европейско равнище. Наред с по-голямата сигурност на доставките в Европа така може да се засили и преговорната позиция спрямо фармацевтичните производители, а оттам и да се постигне отчетливо намаляване на цената вследствие на по-големия закупен обем.

2.8.

По отношение на финансирането на фармацевтична НИРД ЕИСК подкрепя критиката на редица участници и заинтересовани страни относно липсата на прозрачност, недостатъчното включване на публични заинтересовани страни, както и липсата на достъп на обществеността до резултатите от научните изследвания.

2.8.1.

Поради това ЕИСК призовава в бъдеще финансирането с публични средства на научни изследвания, както и разходите за НИРД да бъдат публично достояние, за да могат да бъдат взети предвид при въпроси, свързани с националното ценообразуване, и за да може да се гарантира истинска възвръщаемост на публичните инвестиции. По този въпрос би могло да се помисли за редовна оценка на финансирането за научни изследвания и докладване на Европейския парламент. Особено в чувствителни области на здравеопазването ориентирането на финансирането за научни изследвания само към интересите на сектора е неблагоприятно. Поради това в бъдеще всички съответни участници трябва да бъдат включени в значителна степен в програмите за научни изследвания на Европейската комисия, за да се гарантира, че те са насочени към истинските медицински и обществени потребности.

2.8.2.

Във връзка с това е абсолютно задължително да бъде прието общо и валидно за целия ЕС определение за „неудовлетворени медицински потребности“, за да се направляват ефективно дейностите по НИРД в тези области, в които не съществуват подходящи или ефективни терапии. Тези критерии следва да са насочени към потребностите на пациентите, както и на сектора на общественото здраве.

2.9.

Същевременно във връзка с НИРД в областта на медицината и клиничните изпитвания ЕИСК призовава за мерки на равнището на ЕС, които да отчитат в по-голяма степен, въз основа на подходящи показатели, различията между половете и различното въздействие на лекарствата в ежедневната медицинска практика. Освен това призовава за по-голяма прозрачност и съответно повишаване на осведомеността на всички заинтересовани страни в това отношение.

2.10.

Според ЕИСК трябва да се даде изключително положителна оценка на факта, че във фармацевтичната стратегия изрично се подчертава увеличаващият се риск от антимикробна резистентност. Наред с ефикасните мерки за намаляване на употребата на антибиотици трябва да бъде поставен акцент главно върху алтернативните модели за стимулиране по целия цикъл на НИРД, както и върху новите системи за ценообразуване. В това отношение може да се приложат доказани подходи, като обмен с Европейската агенция по лекарствата (EMA) на ранен етап, както и освобождаването от такси за одобрение. В бъдеще ще бъде важно печалбата на производителите да бъде отделена от обема на продажбите. Успоредно с финансирането на нови антибиотици могат да бъдат предприети и други действия, като например предварителен пазарен ангажимент, които да позволят по-голяма предвидимост за производителите.

2.11.

По отношение на въпросите за одобрението, както и за пускането на пазара ЕИСК принципно приветства бързото осигуряване на наличност от иновативни лекарствени продукти, особено в области с големи неудовлетворени медицински потребности. Въпреки това по-бързото одобрение не гарантира автоматично по-добро снабдяване с лекарства. Поради това главната цел на европейската фармацевтична политика трябва да бъде равнопоставеният достъп до безопасни и висококачествени лекарствени продукти на приемливи цени за всички пациенти.

2.11.1.

В условията на бързо развиващи се технологични възможности и свързаното с това изискване за по-гъвкав дизайн на проучванията ЕИСК изразява пълно съгласие с позицията на Европейската комисия, че рандомизирано контролираните проучвания със (в идеалния случай) съответните компаратори и крайни точки и занапред трябва да се считат за златен стандарт за разрешението за пускане на пазара. Изключения следва да се допускат само в отделни случаи и със съответна обосновка. Ако се стигне до преместване на мястото, където се получават данните в периода след разрешението за пускане на пазара, трябва да се гарантира, че фармацевтичните предприятия не прехвърлят свързаните с това разходи върху публичния сектор и че не се застрашава безопасността на пациентите вследствие на спешно одобрение. Фактът, че наличните данни не са достатъчни и че следователно трябва да бъдат получени допълнителни данни, не следва да се взема предвид при ценообразуването.

---

(1)  https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg.

(2)  https://ec.europa.eu/health/state/glance_bg.

(3)  ОВ C 269, 23.7.2016 г., стр. 31.

(4)  https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-8-2017-0040_BG.pdf.

(5)  https://www.oecd.org/health/health-systems/Addressing-Challenges-in-Access-to-Oncology-Medicines-Analytical-Report.pdf.

(6)  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12510-Intellectual-Property-Action-Plan.

(7)  https://ec.europa.eu/info/publications/european-pillar-social-rights-booklet_en.

(8)  https://pubs.aeaweb.org/doi/pdf/10.1257/jep.27.1.3.

(9)  https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:174:0074:0087:BG:PDF (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 74).

(10)  https://www.who.int/bulletin/volumes/97/8/18-229179/en/.

(11)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:02000R0141-20190726&qid=1598193643269&from=BG (ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1).

(12)  https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/files/paediatrics/docs/orphan-regulation_study_final-report_en.pdf.

(13)  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12767-Revision-of-the-EU-legislation-on-medicines-for-children-and-rare-diseases.

(14)  ОВ L 40, 12.2.1989 г., стр. 8.

(15)  EURIPID е доброволна база данни на националните органи, отговарящи за ценообразуването и възстановяването на разходите. Създадена въз основа на Директива 89/105/ЕИО относно прозрачността, тя съдържа официалните референтни цени на лекарствени продукти, предимно за извънболнично използване; https://www.euripid.eu/about.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС — План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС“

[COM(2020) 760 final]

(2021/C 286/11)

Докладчик:

Rudolf KOLBE

Консултация	Европейска комисия, 14.1.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	31.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	241/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК напълно подкрепя плана за действие на Европейската комисия в областта на интелектуалната собственост (ИС) като много добър и цялостен подход за модернизиране на системата на ЕС за интелектуална собственост.

1.2.

ЕИСК изразява твърдо убеждение, че стартирането на единната патентна система трябва да бъде основен приоритет и че то ще повиши значително конкурентоспособността на дружествата от ЕС. Предвид очевидните трудности при прилагането на системата, ЕИСК е убеден, че прехвърлянето на единната патентна система към законодателната система на ЕС трябва да се превърне в (дългосрочна) цел.

1.3.

ЕИСК подчертава значението на мерките за подкрепа на МСП във всички области на защитата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС). В допълнение към мерките за финансова подкрепа трябва да се обърне специално внимание на увеличаването на ноу-хауто относно ПИС и на съобразените с индивидуалните потребности консултантски и съветнически услуги.

1.4.

ЕИСК би искал да започне обсъждане за това как да се повишат познанията за ПИС и управлението на ПИС на всички равнища на образователните системи на ЕС.

1.5.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да въведе право на единен сертификат за допълнителна закрила (СДЗ) и да проучи възможността за прилагане на системата за СДЗ по отношение на нови сектори.

1.6.

ЕИСК счита, че хармонизирането на рамката на ЕС в областта на авторското право и управлението на данни в областта на авторското право би увеличило използването на ПИС в творческия сектор.

1.7.

ЕИСК призовава за процес на социален диалог, чрез който, в допълнение към правните норми, да се изяснят и определят справедливи ПИС чрез колективно договаряне, за да се предложат на авторите и производителите стимули под формата на признаване на техните творения, както и справедлива икономическа компенсация.

1.8.

ЕИСК счита, че географските указания (ГУ) са важен инструмент за повишаване на конкурентоспособността на местните производители, и подчертава потенциала за добавяне на хармонизирана система за закрила на ГУ за неселскостопански продукти.

1.9.

ЕИСК признава икономическия потенциал и обществения интерес от насърчаването на потока от данни в ЕС, но подчертава проблемите, произтичащи от небалансираните разпоредби.

1.10.

ЕИСК приветства всички мерки за засилване на борбата срещу нарушаването на ПИС и укрепването на ролята на Европейската служба за борба с измамите в борбата срещу фалшифицирането.

1.11.

ЕИСК призовава за по-нататъшното подобряване на инструментите за пряка подкрепа за предприятията в ЕС, осъществяващи дейност в държави извън ЕС, и за стриктно спазване на законодателството в областта на интелектуалната собственост и на търговските споразумения на ЕС с цел защитата на тези предприятия от нарушения на ПИС.

1.12.

Настоящата здравна криза ясно показа необходимостта от достъп до системно значима ИС в критични ситуации. ПИС не следва да възпрепятстват достъпността и наличието на ваксини и лечения в случай на пандемия: една ефективна и задължителна система за лицензиране предоставя предпазна мрежа на обществото в извънредна ситуация и справедлива компенсация на предприятията.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК приветства плана за действие на Европейската комисия в областта на интелектуалната собственост (ИС) като важен подход за модернизиране на системата на ЕС за интелектуална собственост и засилване на огромния потенциал за иновации на дружествата в ЕС, и по-специално на МСП и микропредприятията. Тъй като продължава да нараства голямото икономическо значение на продуктите, обект на интелектуална собственост, като изобретения, художествени и културни творения, търговски марки, софтуер, ноу-хау, бизнес процеси и данни в рамките на ЕС, ЕИСК счита, че наличието на оптимизирана, леснодостъпна, правна и политическа рамка е от съществено значение.

2.2.

Много предприятия, и по-специално МСП, които представляват 99 % от всички предприятия в ЕС, не използват (изцяло) възможностите за закрила на ИС. По-голямото използване на закрилата на ИС в предприятията в ЕС — със специален акцент върху МСП и микропредприятията — трябва да бъде основният аспект на плана за действие в областта на ИС. Изискваните мерки са многобройни, като варират от необходимостта от намаляване на разходите, опростяване на процедурите, повишаване на осведомеността и знанията до предоставяне на съобразени с индивидуалните потребности съвети и подкрепа и модернизиране на образователната система по отношение на ноу-хауто относно ПИС.

2.3.

ИС е ключов икономически фактор — като свързаните с ИС отрасли представляват почти 45 % от европейския БВП и 30 % от работните места, но също е и ключов фактор за посрещане на най-важните предизвикателства пред нашето общество. Кризата, свързана с COVID-19, много ясно илюстрира зависимостта на ЕС от професионални високи постижения, съчетани с ефективни правила и инструменти за ИС, за да се осигури бързото внедряване на ИС от решаващо значение. Успехът в борбата с изменението на климата ще зависи до голяма степен и от бързото развитие и приемане на авангардни технологии и ефективни инструменти за справедливи подходи към обмена на нематериални активи и данни от решаващо значение.

2.4.

Технологичната революция е движеща сила за ПИС, но и предизвикателство, което изисква добре балансиран подход към основаващите се на иновациите инструменти. Цифровизацията и технологиите в областта на изкуствения интелект (ИИ) повдигат много въпроси, свързани с ИС, които се изисква да бъдат разгледани, като например прозрачността, произхода на данните и авторските права, степента на човешка намеса, етичните принципи и др. ЕИСК подкрепя становището на Европейската комисия, че системите за ИИ не следва да се считат за автори или изобретатели. Като цяло ЕИСК счита, че — с добре балансирани изменения и актуализации — европейската рамка за интелектуална собственост е годна да отговори на предизвикателствата на цифровизацията и изкуствения интелект. Тъй като ЕС все още изостава значително от другите региони по отношение на броя на патентите за цифрови продукти и технологии, трябва да се обърне специално внимание на мерките за подобряване на този важен пазар.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Закрила на интелектуалната собственост

3.1.1.

Единната патентна система (ЕПС), като звено за „обслужване на едно гише“ за предприятията, е от решаващо значение за значителното намаляване на разходите за патенти, улесняването на лицензирането, подобряването на прозрачността и преодоляването на пречките пред достъпността за МСП. Стартирането на единната патентна система и привеждането в действие на Единния патентен съд значително ще подобрят закрилата на ИС и трябва да бъдат приоритет за плана за действие. Улесняването на процедурите ще ускори и цялостния процес и по този начин ще увеличи конкурентоспособността на европейските патентопритежатели. Споразумението относно Единния патентен съд предоставя важна основа за ефективна, специализирана и технически компетентна система за съдебни спорове, която ще може да подобри правната сигурност, опростяването и ефективността. Както обаче показват трудностите при изпълнението, целта следва да бъде прехвърлянето на системата в законодателната система на ЕС. Междувременно трябва спешно да се отстранят допълнителните забавяния, причинени от отделни производства в държавите членки и/или от оттеглянето на Обединеното кралство от споразумението. Фактът, че делът на ЕС в световните патенти е спаднал драстично от 17,4 % през 2009 г. на 11,3 % през 2019 г., също ясно показва, че са необходими допълнителни действия.

3.1.2.

Сертификатът за допълнителна закрила (СДЗ) може да разшири обхвата на закрилата, предоставяна от даден патент за лекарствен продукт или за продукт за растителна защита, за който се прилага съответното разрешение за търговия. Следователно той е важен инструмент за компенсиране на загубата на ефективна патентна закрила поради необходимата продължителност на изпитванията, клиничните/полевите проучвания и регулаторните процеси. ЕИСК счита, че СДЗ са от съществено значение за ефективното насърчаване на иновациите в нови активни вещества и за привличането на центрове за научноизследователска и развойна дейност в ЕС, докато балансираното освобождаване от правата на СДЗ трябва да гарантира достъпност и достатъчни доставки на лекарства. Въпреки че системата за СДЗ е проста и стимулираща иновациите система, тя все още е фрагментирана и изисква подаването на заявление за СДЗ във всяка от държавите — членки на ЕС, където се търси закрила чрез СДЗ. Създаването чрез нов отделен регламент на ЕС на право на единен СДЗ и на единен орган за „обслужване на едно гише“ за предоставяне на ЕП-СДЗ би направило СДЗ по-привлекателни за патентопритежателите, би предложило по-добра закрила за новаторите и би създало правна сигурност за трети страни. ЕИСК също така подкрепя подхода за проучване на приложимостта на една оптимизирана система за СДЗ към нови сектори, в които продуктите вероятно ще се нуждаят от разрешения за търговия.

3.1.3.

Въз основа на опита от преразглеждането на законодателството на ЕС в областта на търговските марки ЕИСК е убеден, че актуализирането на законодателството на ЕС в областта на закрилата на дизайните ще бъде приложено успешно. Положителният опит във връзка с регламентирането на тези въпроси чрез законодателството на ЕС следва да бъде мотивация за Комисията да представи предложение за нов отделен регламент за ЕП-СДЗ и в дългосрочен план да включи единната патентна система в правната система на ЕС.

3.1.4.

ЕИСК отбелязва, че географските указания (ГУ) представляват уникален и ценен ресурс за производителите от ЕС на един все по-либерализиран и конкурентен световен пазар. Системата за закрила на ГУ на ЕС има голяма икономическа стойност в селскостопанския сектор. Като цяло тя работи много добре, но закрилата на ГУ тепърва предстои да бъде засилена, например чрез прилагана от органите хармонизирана система за контрол и общо определение за измамите с хранителни продукти. Търговските споразумения следва да бъдат насочени и върху такива специални мерки за закрила. ЕИСК подчертава потенциала на добавянето на хармонизирана система за закрила на ГУ за неселскостопански продукти, които са важна част от местната идентичност. Това би помогнало на местните производители да представят по-успешно своите качествени продукти и би оказало допълнително положително въздействие върху по-слабо развитите региони. Освен това опростяването на процедурата за регистрация би било от полза за производителите.

3.1.5.

Системата за правна закрила на Общността на сортовете растения е друг положителен пример за хармонизиран подход към закрилата на ИС, основан на регламент на ЕС. Тя може да предостави и безопасна база за малките и средните животновъди и съдържа важни изключения за селското стопанство и животновъдите. По отношение на посочените в нея цели системата формира добра база, въз основа на която животновъдите могат ефективно да допринесат за целите на екологичния преход.

3.1.6.

ЕИСК подчертава, че защитата на авторското право и сродните му права е от съществено значение за културните и творческите професии, които генерират значително икономическо богатство и допринасят значително за европейската идентичност, култура и ценности — като например архитектурни и други културни произведения, но често не разполагат с достатъчно ноу-хау или финансови средства за закрила на ИС и за трансформиране на иновациите в продукти. Хармонизирането на рамката за авторското право и управлението на данните за авторските права е важно и трябва да бъде придружено от допълнителни мерки за подкрепа.

3.1.7.

Служителите извършват творческа работа и в частност създават изобретения са възможни носители на права. Изключително важно е да се създаде процес на социален диалог на европейско, национално, секторно или дружествено равнище, чрез който, в допълнение към правните норми, да се изяснят и определят справедливи ПИС чрез колективно договаряне, за да се предложат на авторите и производителите стимули под формата на признаване на техните творения, както и справедлива икономическа компенсация. Споразуменията относно прехвърлянето на авторски права не следва да се считат за задължение за прехвърлянето на всички права върху ИС на работодателя без подходяща компенсация.

3.1.8.

Директивата за биотехнологичните изобретения предлага важна рамка за правната защита на биотехнологичните изобретения. Тя разглежда политически и чувствителни от етична гледна точка теми и следователно е резултат от внимателно претегляне на много противоречиви интереси. Бързото развитие на биотехнологиите обаче е необходимо и в областта на здравеопазването и на борбата с големите епидемии и с глада по света. Ето защо е важно да се насърчават в голяма степен научните изследвания и иновациите в тези области, но и те да се разпространяват и лицензират ефективно.

3.1.9.

Търговските тайни са нематериални активи, които допълват правата върху интелектуалната собственост (ПИС). Те са широки използвани в творческия процес, който води до иновации и до създаването на права върху интелектуалната собственост, поради което гарантирането на тяхната ефективна закрила е изключително важно. Ето защо ЕИСК счита, че изясняването на основата, определена в Директива (ЕС) 2016/943 (1), е важна цел.

3.2.   Използване и внедряване на ИС — със специален акцент върху МСП

3.2.1.

ЕИСК счита, че по-голямото използване на потенциала за закрила на интелектуалната собственост от МСП е една от основните цели на плана за действие, която засяга всичките различни системи за закрила на интелектуалната собственост. Въпреки че има голям потенциал за иновации в МСП и микропредприятията в ЕС, огромна част от тях не могат да добавят стойност към своите нематериални активи.

3.2.2.

Факторът, свързан с разходите, е една от причините, поради която само 9 % от МСП в ЕС са регистрирали своите права върху интелектуалната собственост. Понастоящем разходите за получаване на патент в ЕС са значително по-високи например от тези в САЩ или Япония и представляват огромна финансова тежест за МСП и микропредприятията. Следователно, за да се подобри достъпът на МСП до закрила на ИС, разходите трябва да бъдат намалени. Бързото внедряване на единната патентна система, което значително ще намали разходите за регистрация на патенти, ще доведе до радикална промяна на ситуацията за иновативните МСП и микропредприятия, като например либералните професионални инженерни дружества. ЕИСК подчертава и значението на всички различни подходи за финансова и ноу-хау подкрепа за МСП, ваучерите за интелектуална собственост на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), подхода за подпомагане на МСП да се възползват от тяхната ИС, за да получат достъп до финансиране, и програмата IPA4SME, която осигурява до 15 000 EUR за съфинансиране на мерки за диагностика и закрила на ИС, и др. Той отбелязва и важната роля на патентните адвокати в тази система за подкрепа.

3.2.3.

ЕИСК счита, че основен проблем представлява огромната липса на познания относно стратегиите за управление на ПИС в дружествата в ЕС, и по-специално, но не само, в МСП и микропредприятията. Следователно осигуряването на леснодостъпни общи и съобразени с индивидуалните потребности информация, подкрепа и консултации за МСП и микропредприятията, предоставяни чрез различни програми и инициативи, такива като Европейското бюро за съдействие в областта на интелектуалната собствености, чрез различни канали и мрежи, е от голямо значение за справянето с това предизвикателство и следва да бъде допълнително разширено. Трябва да се повиши осведомеността относно потенциала на ПИС за предприемачите и да се съчетае с различни леснодостъпни програми за обучение. ЕИСК предлага да се проучат начини за увеличаване на броя на квалифицираните ръководители на ПИС в дружествата в ЕС.

3.2.4.

ЕИСК би искал също така да започне обсъждане относно начините за повишаване на знанията за ПИС и управлението на ПИС в образователната система на ЕС: основните знания и осведомеността относно управлението на ПИС следва да бъдат включени в средното и висшето образование, като задълбочените познания относно ПИС варират от учебни занимания на бизнес и техническа тематика до много други, включени в учебните програми. Управлението на ПИС следва да се предлага и като самостоятелен предмет във висшето образование. ЕИСК е убеден, че повишаването на наличното ноу-хау може да увеличи използването на закрилата на интелектуалната собственост.

3.2.5.

Значението на превръщането на резултатите от научните изследвания в иновации е очевидно и поради това ЕИСК приветства всякакви дейности, които насърчават трансфера на знания и по-доброто управление на ИС в общността за научноизследователска и развойна дейност. МСП и микропредприятията често са малки партньори в консорциум по проекти и в тази роля се нуждаят от по-добра подкрепа, за да се превърнат ПИС в продукти и да се защитят техните права в рамките на тези консорциуми. Това следва да бъде специален акцент в програмите за подкрепа, които предоставят съобразени с индивидуалните потребности съвети и подкрепа.

3.3.   Достъп до защитени с ИС активи и тяхното споделяне

3.3.1.

Настоящата здравна криза ясно показа необходимостта от достъп до системно значима ИС в критични ситуации. ПИС не трябва да възпрепятстват достъпността и наличността на пандемични ваксини или лечения. Въздействието на изследванията, проведени с европейски публични средства, следва да бъде максимално увеличено, като се гарантира споделянето на получените знания и ИС. От друга страна, ефективните системи за издаване на задължителни лицензи са защитна мрежа за обществото в извънредни ситуации. Техните процедури трябва да се основават на внимателно претегляне на различните съответни интереси, като същевременно се гарантира, че те са бързи и координирани на европейско равнище, за да отговорят възможно най-ефективно на изискванията, свързани с общественото здраве. В този контекст ЕИСК би искал да подчертае и значението на Регламент (ЕО) № 816/2006 за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми в областта на общественото здраве (2).

3.3.2.

Подобряването на прозрачността на собствеността и управлението на ИС е предпоставка за улесняване на лицензирането и разпространението на ИС. Във връзка с това ЕИСК би искал да подчертае и необходимостта от бързото прилагане на единната патентна система и значението на подобряването на инфраструктурата в областта на авторското право по отношение на информацията за носителите на права, условията и възможностите за лицензиране, а също и по отношение на технологията на блок-веригата.

3.3.3.

Тъй като стандартизацията е процес с много различни интереси на заинтересованите страни, патентите от съществено значение (ПСЗ) изискват особено високо ниво на прозрачност и справедливи правила за лицензиране. Поради това ЕИСК подкрепя подходи за независима система за проверки за наличието на съществен характер от трети страни и мерки за намаляване на нарушенията и въпросите, по които има разногласия.

3.3.4.

ЕИСК признава икономическия потенциал на насърчаването на обмена на данни и потока от данни в ЕС във всички сектори, но подчертава, че подпомагането на потока и широкото използване на данни трябва да се основава на балансиран подход, осигуряващ поверителност, сигурност, безопасност, етични стандарти и законни интереси за защита на ИС. Това трябва да бъде гарантирано при преразглеждането на Директивата за базата данни през 2021 г. (3)

3.4.   Нарушения на ПИС

3.4.1.

Ефективното правоприлагане и съдебната защита са основните критерии за успешна система за защита на ИС и следователно трябва да бъдат значително засилени. ЕИСК подчертава, че привеждането в действие на Единния патентен съд за разглеждане на патенти ще даде значителен тласък за налагане на спазването на патентните права и че прилагането на ПИС в други системи за ПИС (например застраховане) също трябва да бъде значително засилено чрез практически и/или правни мерки. МСП, и по-специално микропредприятията, често не разполагат със средства за налагане на спазването на техните ПИС.

3.4.2.

Цифровизацията доведе до нови форми на нарушения на интелектуалната собственост, като киберкражби на търговски тайни, незаконен стрийминг и др. ЕИСК приветства задължителните регламенти, като например Законодателния акт за цифровите услуги (4), които осигуряват по-добра правна рамка.

3.4.3.

Фалшифицирането и пиратството причиняват огромни загуби за продажбите в ЕС, но също така представляват заплахи за здравето, безопасността и сигурността на потребителите. ЕИСК приветства сътрудничеството на всички заинтересовани страни, създаването на набор от инструменти на ЕС и укрепването на ролята на Европейската служба за борба с измамите в борбата срещу фалшифицирането.

3.5.   Еднакви условия на конкуренция в световен мащаб

3.5.1.

ЕС не е лидер в световната надпревара за ПИС. При заявките за патент Азия увеличи своя дял от всички заявки за патенти в световен мащаб на 65 % през 2019 г., докато делът на ЕС спадна драстично от 17,4 % (през 2009 г.) на 11,3 %. Поради това засилването на позицията на ЕС е изключително важно.

3.5.2.

Закрилата и налагането на спазването на ПИС са допълнително предизвикателство за предприятията от ЕС, които осъществяват дейност в държави извън ЕС. Ето защо ЕИСК насърчава всички мерки на Комисията за подобряване на това положение. Договарянето на глави в областта на интелектуалната собственост с високо ниво на защита в споразуменията за свободна търговия и диалозите с търговските партньори относно ИС са важни дългосрочни подходи, както и сътрудничеството в световни организации като Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Световната търговска организация (СТО) и участието в глобални споразумения относно ИС.

3.5.3.

ЕИСК подчертава значението на инструментите за директно подпомагане, чрез които се предоставя информация на предприятията в ЕС, осъществяващи дейност в държави извън ЕС, като например скрининга на чуждестранните инвестиции, списъка за наблюдение на фалшифицирани и пиратски продукти и Доклада относно третите държави. Мерки като бюрата за помощ на МСП относно ИС за подкрепа на МСП и микропредприятията са особено важни и следва да бъдат доразвити.

---

(1)  ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 77, 27.3.1996, стр. 20.

(4)  COM(2020) 825 final.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари)“

[COM(2020) 842 final — 2020/374 (COD)]

(2021/C 286/12)

Докладчик:

Emilie PROUZET

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 10.2.2021 г. Европейски парламент, 8.2.2021 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	31.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/9/16

1.   Заключения и препоръки на високо равнище

1.1.

През последните десет години възникнаха въпроси и потребности както по отношение на конкуренцията, така и по отношение на правилата на вътрешния пазар. По време на предизвиканата от COVID-19 криза техният брой със сигурност се увеличи. ЕИСК приветства предложението за регламент относно законодателния акт за цифровите пазари, чиято цел е да се предотврати налагането от страна на пазачите на информационния вход на несправедливи условия за предприятията и потребителите и да се гарантира достъпността на важни цифрови услуги.

1.2.

Онлайн платформите са все по-често явление, което поставя предизвикателства пред традиционните оператори, като променя начина, по който потребяваме и предоставяме продукти и услуги, но също така и начина, по който работим и наемаме хора. Във връзка с това ЕИСК приветства цялостния подход на Европейската комисия за разглеждане на всички аспекти на тази екосистема. Комитетът ще прояви особена бдителност по отношение на данъчното облагане, управлението на данните и условията на труд. Що се отнася до последния аспект, ЕИСК приветства консултацията на Европейската комисия относно подобряването на условията на труд на работещите през платформи и очаква законодателната инициатива, планирана за края на годината.

1.3.

Основната цел продължава да бъде постигането на еднакви условия на конкуренция за различните оператори на цифровите пазари. Европа се нуждае от справедлива и достъпна среда по отношение на онлайн платформите, за да се постигне по-добро функциониране на вътрешния пазар. ЕИСК счита, че законодателният акт за цифровите пазари и законодателният акт за цифровите услуги (1) заедно ще бъдат в основата на рамка, която трябва да бъде усъвършенствана с течение на времето и прилагана в съответствие с други ключови цифрови политики, като например Регламента за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации, Общия регламент относно защитата на данните, Регламента относно връзките платформа — предприятие и привеждането на правилата в областта на конкуренцията в съответствие с цифровата ера.

1.4.

Гарантирането на справедлива и благоприятна за иновациите бизнес среда, като същевременно се защитават крайните потребители, продължава да бъде от основно значение. Проектът на регламент относно законодателния акт за цифровите пазари е отговор на бързо развиващата се цифрова ера, в който се предвиждат кратки срокове и процедури с възможност за бързо актуализиране, като същевременно се гарантира правната сигурност и правото на защита. Въпреки това ЕИСК счита, че разпоредбите на член 16 относно проучване на пазара при неспазване трябва да бъдат по-строги както по отношение на промеждутъка от време (изчакването на три случая на неспазване на задълженията в рамките на пет години би причинило твърде големи вреди), така и по отношение на санкциите.

1.5.

Комисията се справя ефективно с въпроса за еднаквите условия на конкуренция за европейските и световните онлайн оператори, като се фокусира върху специфични услуги независимо от мястото, на което е установен доставчикът на услугите, или от приложимото право за предоставянето на услугата. ЕИСК счита, че акцентирането върху услугата вместо върху оператора е едно добро решение на изпитваните трудности при опита за надзор на толкова разнородни цифрови участници.

1.6.

За разлика от законодателния акт за цифровите услуги, в законодателния акт за цифровите пазари не се поставя директно изискване посочените пазачи на информационния вход на платформите да назначават законен представител в Европейския съюз. Описаните по-долу процедури за оценка и проучване обаче изискват диалог и координация между платформите за основни услуги и Комисията. ЕИСК предлага да се включи позоваване на членове 10 и 11 от Законодателния акт за цифровите услуги, за да се гарантира, че всички пазачи на информационния вход установяват свой законен представител в Европейския съюз.

1.7.

Освен това първостепенен приоритет за ЕИСК е да се предотврати увеличаването на разпокъсаността на вътрешния пазар чрез националното законодателство. ЕИСК счита, че действията на равнището на ЕС са от първостепенно значение и изцяло подкрепя член 1, параграфи 5 и 7.

1.8.

Същевременно ЕИСК изразява съгласие с изложената в Законодателния акт за цифровите пазари необходимост държавите членки да имат възможност да действат в тясно сътрудничество с Комисията (чрез решение, прието съгласно член 3, параграф 6, съгласно член 33 или успоредно с това, въз основа на правилата за конкуренция).

1.9.

За да се обхванат случаите на възникване на отговорност, свързана с едновременното нарушаване на Законодателния акт за цифровите пазари и на правилата по членове 101 и 102 от ДФЕС, се приема, че тези два набора от правила могат да се прилагат едновременно. Следователно Законодателният акт за цифровите пазари следва да пояснява процесите на прилагане и координация в интерес на правната сигурност и ефективността (член 1, параграф 6).

1.10.

ЕИСК счита, че е необходимо задълбочено обсъждане във връзка с причините за различния подход и въздействието от това върху определянето на нови задължения съгласно член 10 и разширяването на практиките съгласно член 17. Едновременно с това ЕИСК счита, че следва да бъдат определени и специфичните изключителни обстоятелства по отношение на шестте параметъра, използвани за посочване на пазачи на информационния вход (член 3, параграф 6).

1.11.

Поради това ЕИСК счита, че определенията на „основни услуги“, „крайни ползватели“ и „бизнес ползватели“ следва да са много по-конкретни.

1.12.

ЕИСК счита, че би трябвало да бъде пояснено, че посочените в членове 5 и 6 практики са забранени. При все това член 6 относно практиките трябва да се прилага по-специално в хода на редовния диалог между Комисията и пазачите на информационния вход.

2.   Бележки относно обхвата и предназначението

2.1.

ЕИСК счита, че въпреки ключовото им значение, обхватът на услугите е много широк. Всъщност в обхвата попадат и са предмет на задължения само практики, пряко свързани с тези основни услуги на платформите. ЕИСК подкрепя правната сигурност, която се осигурява чрез преразглеждане на регламента с всяка промяна в обхвата на услугите.

2.2.

ЕИСК отбелязва, че не всички установени опасения във връзка с функционирането на пазара на основните услуги са свързани с крайните ползватели (вж. букви е), ж) и з), и си задава въпроса дали е било оценено в достатъчна степен въздействието на процеса на Законодателния акт за цифровите пазари в рамките на основните услуги „от предприятие към предприятие“, по-специално в рекламните екосистеми (пазара на реклами).

2.3.

Ако бъде предложена основна услуга, след това е възможно да се прецени дали някой от нейните доставчици притежава характеристики, които, взети заедно, отговарят на критериите той да бъде посочен за пазач на информационния вход за тази конкретна услуга. ЕИСК приветства този кумулативен подход.

2.4.   Конкретни бележки относно количествената оценка — предполагаеми пазачи на информационния вход

2.4.1.

По отношение на първия праг ЕИСК отбелязва, че той се отнася за общия оборот на дружеството, което притежава платформата, включително всички стопански дейности, които не са бизнес модели на платформите, нито онлайн дейности или оборотът от услугата.

2.4.2.

ЕИСК подкрепя прага за финансовите данни, особено начина, по който той обхваща данните за капитализацията с цел отразяване на способността на платформите да извличат парична печалба от своите ползватели, както и на финансовия им капацитет (включително способността за осигуряване на достъп до финансовите пазари).

2.4.3.

По отношение на втория праг ЕИСК признава значимостта на критериите, отнасящи се до броя на ползвателите (за анализираната конкретна основна услуга на платформата).

2.4.4.

В проекта определението на „краен ползвател“ (член 2, параграф 16) е близко до това на „потребител“ и традиционно се противопоставя на определението на „професионален ползвател“. В член 3, параграф 2, буква б) понятието „крайни ползватели“ се дефинира по отношение на продължителността (в месеци) и значимостта (активност). ЕИСК счита, че следва да се даде точно определение на „крайни ползватели“ (т.е. ползватели, които минават през сайта или го посещават, или го използват веднъж месечно). Същият въпрос се отнася и до бизнес ползвателите. В интерес на правната сигурност ЕИСК препоръчва в проекта на регламент да се пояснят или поне да се дефинират понятията „крайни ползватели“ и „бизнес ползватели“.

2.5.   Конкретни бележки относно количествената оценка — оценени пазачи на информационния вход

2.5.1.

Ако не всички прагове се достигат кумулативно, Комисията може да извърши проучване на пазара. Това проучване може да се изиска от държава членка (член 15) и да се използват шест други параметъра, за да се определи дали платформата отговаря на трите критерия за определяне (член 3, параграф 6).

2.5.2.

В качествената оценка на вътрешния пазар, въведена от Европейската комисия, се повтарят някои параметри, приложими в законодателството в областта на конкуренцията и в икономиката. Въпреки това, предвид липсата на прецеденти (липса на необходимост от определяне на съответни пазари или от доказване на господстващо положение, за да се установи статутът на пазач на информационния вход), не е ясно/изпитано колко на брой или какви ще са по сила характеристиките/параметрите.

2.5.3.

Ако целта е ориентиране към ситуации, сравними с тези, установени в качествената оценка, но при които не са били надхвърлени праговете, ЕИСК счита, че механизмът за оценка е много ограничен по отношение на подробностите. На пръв поглед нищо не пречи на по-широкото тълкуване на тези параметри за прилагането им към по-голям брой оператори, тъй като знаем, че много бизнес модели в икономиката се развиват и експериментират чрез цифрова трансформация и нови бизнес модели.

2.5.4.

Тъй като тези шест параметъра дават възможност да се посочват пазачи на информационния вход, ЕИСК счита, че следва да се определят свързаните с тях специфични изключителни обстоятелства.

3.   Бележки относно изброените практики

3.1.

За да се разберат списъците от практики, посочени в проекта на Законодателния акт за цифровите пазари, ЕИСК счита, че е важно да се разгледа работата на Комисията: установените през последните години практики, тези, които вече са обхванати от Регламента относно отношенията между платформите и предприятията, и тези, които биха могли да бъдат обхванати чрез адаптиране на законодателството в областта на конкуренцията към цифровата екосистема.

3.2.

ЕИСК счита, че обхватът на практиките следва да бъде изяснен, особено ако Комисията може да го разширява. Следователно, изглежда, че много от практиките, посочени в член 5, са част от основната услуга на платформата, докато член 6 се отнася до използването на тези основни услуги на платформата за постигане и оказване на влияние върху пазарните резултати.

3.3.

ЕИСК призовава да се разработи надеждна система за сертифициране, основана на процедури за изпитване, които позволяват на дружествата да потвърждават надеждността и сигурността на своите системи с изкуствен интелект. Прозрачността, по-специално на системите за класиране, проследимостта и възможността за обясняване на алгоритмичните процеси на вземане на решения са техническо предизвикателство, което изисква подкрепа от инструменти на ЕС, като например програмата „Хоризонт Европа“ (2).

3.4.   Конкретни бележки относно нелоялни практики, основани на данни

3.4.1.

ЕИСК потвърждава необходимостта от допълнително подобряване на прилагането на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) чрез регламентиране на практиката в член 5, буква а). ЕИСК също така насърчава Комисията да извършва редовен преглед на ОРЗД и свързаната с него нормативна уредба с оглед на технологичните развития (3).

3.4.2.

Що се отнася до ефективната преносимост на данните (член 6, буква з) ЕИСК посочва, че съгласно Регламента за свободното движение на данни секторът на услугите в облак разработва кодекс на поведение, с цел да се гарантира прозрачност на договорните отношения и техническите характеристики за прекратяване на договори и пренасяне на данни между доставчици на услуги в облак или обратно за съхранение на място. Ефективността на кодекса на поведение за насърчаване на преносимостта в пазара на услугите в облак предстои да бъде оценена скоро.

3.5.   Конкретни бележки относно нелоялни практики за самопредпочитания

3.5.1.

Законодателният акт за цифровите пазари определя задължението за пазачите на информационния вход да се въздържат от по-благоприятно третиране дори по отношение на „трета страна, принадлежаща към същото предприятие“. Това допълнително уточнение обаче не се повтаря в други разпоредби, въпреки че пазачът на информационния вход би могъл да избегне ограничението, предвидено в тези разпоредби, чрез предоставяне на съответните данни на трета страна. За пример можем да се позовем на член 5, буква а) или член 6, параграф 1, буква а), в които не се забранява прехвърлянето на данни на трета страна (независимо дали принадлежи към същото предприятие или не). Въпреки че член 11 предлага някакво решение, ние не считаме, че то е достатъчно.

3.5.2.

Що се отнася до клаузата за паритет по член 5, буква б), с която на бизнес ползватели не се позволява да предлагат на потребителите едни и същи продукти или услуги при различни от предлаганите чрез тяхната платформа условия чрез други онлайн посреднически услуги или търсачки, това вече ще бъде забранено за пазачите на информационния вход. ЕИСК счита, че изразът „… на цени или при условия, различни от…“ е широк и може да включва други критерии освен само цената, които може да е необходимо да бъдат уточнени.

3.6.   Конкретни бележки относно несправедливите условия за достъп

3.6.1.

По отношение на практиката в член 5, буква г) ЕИСК отбелязва, че Регламентът относно отношенията между платформите и предприятията вече съдържа разпоредби за гарантиране на достъпа на бизнес ползвателите до възможности за подаване на жалби и на прозрачност във връзка с обработването на жалбите и поставя под въпрос тази практика. ЕИСК си задава въпроса защо не са обхванати крайните ползватели.

4.   Бележки относно правомощията за проучване, изпълнение и мониторинг

4.1.

За целите на член 3, параграф 6 би трябвало да се обърне по-голямо внимание на включването на органите на съответните държави в процеса на вземане на решения. Считаме, че органите на дадена държава членка следва да имат правото да представят искане в Комисията за издаване на решение съгласно параграф 6, а Комисията следва да има съответното задължение да обсъди искането и, когато е целесъобразно, да разреши на въпросната държава членка да приеме предварителни мерки до вземането на решение от Комисията. За целите на решението Комисията следва да изисква и становище от всички държави членки, в които функционира потенциалният пазач на информационния вход.

4.2.

В проекта на регламент се комбинират самооценката на платформите и оценката на компетентния орган — Европейската комисия. Въпреки всичко тази оценка на първо място се извършва от платформата за основни услуги, която в срок от три месеца трябва да уведоми Комисията, че тези прагове са били достигнати (член 3, параграф 3). ЕИСК признава и подкрепя факта, че процесът на Законодателния акт за цифровия пазар въвежда отчетност за платформите. Той също така отбелязва, че в проекта не се зачитат правата на защита и обжалване, както и темпът на цифровите услуги.

4.3.

ЕИСК подкрепя мерките на Законодателния акт за цифровите пазари, които дават възможност на Комисията да оценява и наблюдава растежа на платформите на пазачите на информационния вход, като например сливания извън праговете, посочени в Регламент (ЕО) № 139/2004 (4).

4.4.

Освен това ЕИСК подкрепя направената от Комисията оценка относно това дали настоящият режим на ЕС позволява да бъдат обхванати в достатъчна степен важни придобивания на цели с нисък оборот, които могат да окажат въздействие върху конкуренцията на вътрешния пазар на ЕС (5). Предложението на комисар Vestager да се започне приемане на сигнали от националните органи за защита на конкуренцията относно сливания, независимо дали те имат правомощия да направят преглед на случая, би могло да представлява възможен вариант (6).

4.5.

С оглед на постигането на максимална ефективност с Европейската комисия е необходимо да се създаде и Консултативен комитет за цифровите пазари. ЕИСК счита, че член 32 е много неясен в това отношение и смята, че на комитета следва да бъде възложен текущ надзор и мониторинг. ЕИСК предлага също така да се обмисли дали комитетът може да получава жалби от сдружения на потребителите и социални партньори.

4.6.

ЕИСК счита, че организациите, които представляват стопански интереси, защита на потребителите и профсъюзи, би трябвало да бъдат изслушани и възгледите им да бъдат взети под внимание, също както при случаи в областта на конкуренцията. Член 20 от Законодателния акт за цифровите пазари оправомощава Комисията да провежда интервюта и да приема изявления. ЕИСК предлага в този член да бъдат ясно посочени тяхното участие и правото им да представят своята гледна точка.

---

(1)  Становище на ЕИСК относно „Законодателен акт за цифровите услуги“ (вж. страница 64 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 64.

(3)  ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 64.

(4)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

(5)  https://one.oecd.org/document/DAF/COMP/WD(2020)24/en/pdf.

(6)  https://ec.europa.eu/commission/commissioners/2019-2024/vestager/announcements/future-eu-merger-control_en.