СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

5.7.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 262/1

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки на ЕС за безопасно възобновяване на дейностите в културните и творческите сектори — COVID-19

(2021/C 262/01)

I. КУЛТУРНИТЕ СЕКТОРИ В ЕС И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Културните и творческите сектори и индустрии (КТСИ), наричани още промишлена екосистема, изиграха решаваща роля при безпрецедентните обстоятелства, произтичащи от пандемията от COVID-19. Кризата подчерта значението на културата за благосъстоянието (1) и психичното здраве на хората. Културата помогна на хората да се справят с последиците от ограничителните мерки и социалното дистанциране благодарение на ангажираността и изобретателността на КТСИ, които достигнаха до публиката в иновативна виртуална среда. Широкообхватните ограничения, въведени след избухването на пандемията, засегнаха особено силно КТСИ: много дейности спряха със затварянето на заведения и места, отмяната на прояви, фестивали и турнета и драстичното ограничаване на мобилността на културните дейци и на разпространението на културни произведения.

Годишният доклад за единния пазар за 2021 г. (2) потвърди, че тази екосистема е сред най-силно засегнатите промишлени екосистеми в ЕС. В доклада се обяснява, че „това се отнася по-специално за дейности, свързани с определени места и посещения: сценични изкуства и сектори на „наследството“ (напр. музика на живо, театри, циркове, фестивали, кино, музеи и обекти, свързани с наследството). Например операторите на киносалони в ЕС отчитат спад на продажбите на билети от 70 % през 2020 г., местата за музикални изпълнения отчитат спад на посещенията от 76 % (спад на приходите от 64 %), а музеите са загубили приходи до 75—80 % (в популярни туристически региони)“. Това въздействие се илюстрира допълнително от намалението с около 35 % на авторските и лицензионните възнаграждения, събирани от организациите за колективно управление на авторски права за автори и артисти-изпълнители, чиито приходи се очаква да продължат да намаляват през 2021 г. и 2022 г. (3).

На по-обобщено секторно равнище данните на Евростат за добавената стойност показват, че през 2020 г. дейностите в областта на културата, спорта и развлеченията са отбелязали най-голям спад в проценти в сравнение с 2019 г. (вж. фигура 1). Въздействието беше особено силно през второто и четвъртото тримесечие, което съответства на най-големите вълни на пандемията (4). Голяма част от тези дейности са част от екосистемата.

Процентно изменение спрямо същия период на предходната година.

Източник: Евростат

Със своите сериозни активи културата и КТСИ са важни за устойчивото възстановяване на ЕС, за повишената устойчивост на нашите общества и, в по-общ план, за нашия европейски начин на живот. Необходими са по-координирани и съобразени с нуждите усилия във всички държави членки, за да може секторът безопасно и постепенно да възобнови дейността си и да стане по-устойчив и подготвен за бъдещи кризи. В същото време КТСИ се нуждаят от ясна перспектива.

Комисията предприе няколко мерки, които допълват и подкрепят действията на държавите членки за справяне с последиците от пандемията за сектора. КТСИ се възползваха от незабавни междусекторни ответни мерки от страна на ЕС и от целенасочена подкрепа чрез инструментите на ЕС за финансиране. Те ще получат подкрепа и за приобщаващо и устойчиво възстановяване и стабилност в рамките на новата многогодишна финансова рамка (2021—2027 г.) и NextGeneration EU (5) , (6).

С нарастващото ваксинационно покритие, което дава основание за оптимизъм, че ваксините ще ни помогнат значително да намалим разпространението на COVID-19, държавите членки постепенно започнаха да обмислят и прилагат премахване на ограниченията, включително в областта на културата, като позволиха отваряне на културни обекти и възобновяване на дейности и събития. Поради динамичното развитие на пандемията тези стъпки изискват трудни решения. Освен това съществуват големи различия между различните мерки, предприети на национално равнище.

За да се окаже подкрепа на държавите членки при вземането на решения, в съобщението „Общ път към безопасно и трайно отваряне“ (7) бяха обявени насоки на ЕС за безопасно отваряне на културния сектор в областта на музиката, аудио-визуалния сектор, сценичните изкуства, изложбените пространства като музеи или галерии, библиотеките и обектите на културното наследство. Целта на тези насоки е да се улесни изборът на държавите членки и да се подобри координацията на техните мерки на равнище ЕС. Те обхващат две основни измерения: безопасно отваряне и устойчиво възстановяване на културния сектор.

Насоките са представени в контекста на постепенното подобряване на здравната ситуация в ЕС (8) вследствие на неотдавнашното увеличаване на доставките на ваксини и на ваксинационното покритие, съчетани с намаляването на броя на новите заразени и на смъртните случаи, защитата на повече групи от населението от болестта и съществуващите предпазни мерки във всички държави членки (9). Макар несъмнено да има поводи за оптимизъм, SARS-CoV-2 продължава да се разпространява широко в голяма част от ЕС/ЕИП, към което се прибавя и заплахата от предизвикващи безпокойство варианти, което изисква постоянен надзор, бдителност и внимателна оценка на риска.

II. НАСОКИ НА ЕС ЗА БЕЗОПАСНО ОТВАРЯНЕ НА КУЛТУРНИЯ И ТВОРЧЕСКИЯ СЕКТОР

Важно е да се отбележи, че пробните събития, които бяха организирани в различни формати в КТСИ в целия ЕС, показаха, че малко случаи на COVID-19 са свързани с предаване на вируса по време на културни събития или във връзка с тях. Специфичните изисквания за участие и мониторинг на данните при проследяването на тези експерименти бяха от решаващо значение за безопасната организация.

Тези насоки на ЕС определят общ за целия ЕС подход за координирано и безопасно възобновяване на дейностите в рамките на КТСИ. Те имат за цел да осигурят необходимата гъвкавост, за да се вземат предвид различните епидемични ситуации в държавите членки, да се осигури адаптиране към напредъка в овладяването на пандемията и да се гарантира оперативна съвместимост с други инструменти и стандарти на ЕС и на международно равнище. Те се основават на данни от ECDC и обмен на информация с Комитета за здравна сигурност (КЗС) през май 2021 г.

Насоките на ЕС са представени по-долу под формата на:

—	общи принципи и показатели, както и

—	препоръки.

Държавите членки се насърчават да използват насоките, които при пълно зачитане на принципа на субсидиарност остават доброволни.

1. Общи принципи и показатели за безопасното отваряне на културния сектор

а) Ваксинационно покритие

Наличието на достатъчно ваксинационно покритие сред населението е от съществено значение за широко и безопасно повторно отваряне на обществата ни, включително на културните институции. Постепенно се приближаваме към целта за ваксиниране на най-малко 70 % от пълнолетното население до лятото (10), но значителен брой хора все още не са ваксинирани. Поради това е от съществено значение възобновяването на социалните дейности да се планира, като се използва поетапен подход, който се ръководи от поуките по отношение на ефективното намаляване на риска от заразяване на всеки етап и от епидемичната обстановка.

б) Среда и контекст

Културните институции извършват дейност в различни среди (например на закрито или на открито, при свободно движение на посетителите или с предварително определени или свободни места за сядане), като струпването на хора варира значително. Важно е да се знае до каква степен е възможно да се контролират потоците на движение и възможните нива на взаимодействие. Предпазните мерки намаляват риска от предаване на вируса, но не могат да го елиминират напълно. Поради това решението да се разреши конкретен вид събитие следва да се взема въз основа на внимателна оценка на риска (11). При възобновяването на културни дейности, които са били преустановени, държавите членки следва да вземат предвид показателите в таблици 1 (на равнище население) (12), 2 (на индивидуално равнище) и 3 (на равнище културни институции) (13).

Таблица 1

Показатели на равнище население

Показател	Подробна информация
Епидемична обстановка	Разпространението на вируса в общността оказва пряко въздействие върху риска от потенциално предаване във всяка среда, включително в културни институции.
Ваксинационно покритие на равнище население	Осигуряването на високо ваксинационно покритие на равнище население, като се започне от лицата, изложени на повишен риск от тежко протичане на болестта COVID-19, се смята за единствения устойчив подход към вдигането на мерките и възобновяването на обществения живот, включително отварянето на културните институции.
Разпространение на предизвикващи безпокойство варианти, които избягват имунния отговор	Рискът от предаване от ваксинирани лица или лица, които вече са били заразени, може да бъде по-висок в райони, в които се предават варианти, които избягват имунния отговор.

Таблица 2

Показатели на индивидуално равнище

Показател	Подробна информация
Възрастови групи и съществуващи медицински състояния	Рискови фактори за тежко протичане на болестта COVID-19 са възраст над 60 години и съществуващи медицински състояния. Докладваните примери за последните включват хипертония, диабет, сърдечносъдови заболявания, хронични респираторни заболявания, хронични бъбречни заболявания, компрометирана имунна система, рак и затлъстяване.
Тестване, ваксинационен статус и лица, които вече са били заразени	Изискване за отрицателен бърз антигенен тест (RADT) на входа на мероприятието може да намали риска от влизане на заразени лица. Ваксинираните лица представляват ограничен риск от предаване на COVID-19 на други посетители и участници. Хората, за които има данни за предходно инфектиране, също представляват по-нисък риск от предаване на вируса. Времетраенето на този защитен ефект от момента на заразяването не е установено със сигурност. Положителните тестове за антитела не се считат за достатъчно доказателство за липса на заразност и поради това не следва да се използват като критерии за допускане и участие в културни дейности (14).
Изпълнение на предпазни мерки	Избягването на физически контакт и спазването на дистанция от 1—2 m се смятат за основна превантивна мярка. Спазването на отстояние между хората е широко насърчавано в Европа и по света. Използването на маски за лице се свързва с малко до умерено намаляване на предаването и може да се използва като допълнителна мярка за намаляване на предаването в закрити помещения и оживени открити пространства. Спазването на мерките за респираторна хигиена е силно препоръчително по време на пандемията и като добра практика за превенция на всички болести, които могат да се предават чрез пряк контакт в резултат на респираторни секрети. Строго се препоръчва спазването на подходящи мерки за хигиена на ръцете по време на пандемията и като добра практика за превенция на всички болести, които могат да се предават чрез пряк контакт в резултат на респираторни секрети или по фекално-орален път.

Таблица 3

Показатели на равнище културни институции

Показател	Подробна информация
Вид събитие	Проявите на открито са свързани с по-нисък риск в сравнение с проявите в закрити помещения и следва да бъдат предпочитани, когато това е възможно. В закритите помещения следва да се осигури оптимална вентилация в съответствие с приложимите разпоредби в областта на строителството, като се вземат предвид големината на помещението и броят на посетителите/участниците.
Разпределяне на хората	SARS-CoV-2 се предава особено лесно при струпвания на хора. Също така в ситуации, в които участниците се движат (в сравнение с прояви, при които хората са седнали), е по-трудно да се гарантира подходящо отстояние между хората. Определянето на местата представлява добавена стойност, ако е необходимо проследяване на контактите.
Големина на събитието	Големината на събитието е пряко свързана със сложността на потенциалното проследяване на контактите, ако впоследствие бъдат открити положителни случаи. Проследяването на контактите след големи събития с участници може да бъде по-трудно за управление.

в) Мерки за координация и комуникация

От съществено значение е да бъдат въведени механизми за осигуряване на координация и комуникация между органите и операторите в сектора на културата, както и между местните и националните/регионалните правителства. Комуникацията за риска, включително чрез цифрови средства, също е от жизненоважно значение, за да се гарантира, че обществеността е добре информирана за местния контекст, за мерките, които трябва да се спазват при съмнение за случаи на COVID-19, как да се получи достъп до здравни грижи и т.н., особено за по-големи прояви или обекти, при които посетителите може да идват от други региони или държави. Ясните насоки и яснотата относно графика на влизане в сила и на облекчаване на мерките са от ключово значение, за да се подкрепи секторът.

г) Строг надзор и непрекъснато наблюдение

Чрез събития, организирани в целия ЕС, бяха тествани изискванията за участие и последващите действия по проследяване на контактите на участниците, за да се проучи дали подобни събития могат да бъдат организирани по безопасен начин (15). Те показват, че държавите членки следва да продължат да обмислят възможността за допускане на участници в културни прояви и места при определени условия, в съчетание с горепосочената оценка на рисковете. Строгият надзор и мониторинг следва да продължат да бъдат неразделна част от всички масови събирания, за да се предотврати възможността такива събития да доведат до масово разпространение на вируса.

2. Препоръки относно здравните протоколи на културните институции

В допълнение към оценките на риска на ECDC и препоръките от съответните здравни органи, по-специално от Световната здравна организация, посочените по-долу препоръки следва да направляват разработването и прилагането на мерки и протоколи в държавите членки за възобновяване на културните услуги и събития. Те имат за цел да подкрепят координиран подход в съответствие със специфичните национални/регионални/местни условия и да осигурят по-безопасни условия за публиката, специалистите и работниците в областта на културата чрез използването на здравни протоколи в КТСИ.

При изготвянето на мерки и протоколи за културните институции държавите членки се насърчават

—	да работят в тясно сътрудничество със заинтересованите страни и да гарантират, че мерките са съобразени и пропорционални на размера и естеството на услугата. Държавите членки следва да обмислят възможността да подкрепят тяхното прилагане;

—	редовно да преразглеждат и да коригират мерките, за да защитят здравето на посетителите и работещите, като вземат предвид всички съответни експертни познания и съображения и текущите нужди на общественото здравеопазване;

—

да осигурят тясна междусекторна координация между местните и/или националните органи в областта на общественото здравеопазване и културните институции, за да се гарантира, че най-новите правила и разпоредби в съответната географска област се споделят и изпълняват и се следи за тяхното прилагане, както и

—	да прилагат предложените мерки и протоколи еднакво към културните обекти и институции, независимо дали те са държавни, частни, самоуправляващи се или с друг статус.

Препоръчват се следните мерки (16):

Държавите членки следва да продължат да следват стратегически, поетапен подход, като се започне с постепенно отваряне и ограничен брой участници. Броят може да бъде увеличен, ако епидемичната обстановка не се влошава (включително повишено разпространение на варианти, предизвикващи безпокойство), а ваксинационното покритие нараства достатъчно бързо.

Културните институции следва да имат план за готовност, в който се определят действията, които трябва да бъдат предприети, за да се предотврати предаването на SARS-CoV-2 по време на събитие/в рамките на институцията. Всички служители следва по всяко време да разполагат с конкретен план за действие, в който подробно се описват ролите и отговорностите на персонала. Той следва да включва протоколи за действията, които да бъдат предприети, в случай че бъде открит случай на COVID-19.

Работодателите в културните институции следва също така да гарантират, че персоналът може да следва възможно най-голям брой препоръки за предпазни мерки. Това може да включва подходящи правила за необходимата защита, намаляване на броя на служителите на място, свеждане до минимум на броя и продължителността на физическите контакти с други лица, предоставяне на възможност за дистанционна работа, поетапни почивки, максимално използване на електронната комуникация и осигуряване на подходящо обучение за целия персонал (17).

4)	Работодателите следва да улесняват и насърчават достъпа на своите служители до ваксинация срещу COVID-19 в съответствие с националните планове, тъй като служителите на културните институции влизат в контакт с обществеността и с други служители.

5)	Преди пристигането и на място обществеността следва да получава цялата необходима информация по достъпен начин, включително чрез цифрови средства, относно всички актуални насоки от местните здравни органи и конкретните мерки, приложими на мястото на провеждане на проявата.

Достъпът до културните институции може да бъде обвързан с доказателство за отрицателен тест за COVID-19 (RT-PCR тест или бърз антигенен тест) и/или ваксинация и/или доказателство за диагностициране на COVID-19 в рамките на определен срок, т.е. по подобие на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Институциите може също така да обмислят възможността да предоставят бързи антигенни тестове при влизане, ако това е осъществимо. В зависимост от местната епидемична обстановка (напр. разпространение на варианти, които избягват имунния отговор), това изискване може да бъде разширено, така че да обхване напълно ваксинираните лица.

Институциите следва да гарантират, че разполагат с данни за връзка с посетителите, в случай че се наложи проследяване на контакти. Мерките за проследяване на контактите следва да бъдат строго ограничени до целите на справянето с епидемията от COVID-19. Институциите следва да информират участниците за възможността да бъдат използвани мобилни приложения за проследяване на контактите, тъй като те са полезни за уведомяване на тези, които са били в близък контакт с лица, разболели се след проявите. Много държави членки предоставят такива приложения, създадени в съответствие с общия инструментариум на ЕС на мрежата eHealth за мобилни приложения, за да подпомагат проследяването на контактите в рамките на борбата на ЕС с COVID-19, като някои от тях работят за подобряването на тези приложения с допълнителни функционални възможности, напр. цифрово проследяване на контактите за групово уведомяване при присъствие в горещи точки във връзка с COVID-19.

8)	Участниците в големи прояви следва да се наблюдават, а огнищата да се идентифицират и разследват, за да се постигне по-добро разбиране на подходите за организиране на безопасно възобновяване на културните дейности.

Институциите следва да въведат целенасочени мерки за гарантиране на социално дистанциране в общите зони, в които има вероятност хората да се съберат за продължителен период от време (т.е. над 15 минути), като например ограничаване на броя на гостите, които се допускат във всеки общ обект (т.е. ресторанти, кафенета, барове, лоби, опашки във или извън мястото на проявата). Ако социалното дистанциране не може да бъде напълно съблюдавано, следва сериозно да се обмисли възможността участниците да използват маски за лице, дори ако мястото на провеждане се намира на открито.

10)	Освен социалното дистанциране следва да се прилагат специфични лични предпазни мерки (напр. хигиена на ръцете и респираторна хигиена) и протоколи за почистване и дезинфекция (18).

11)

Хигиената на ръцете е важна предпазна мярка и нейното значение следва да бъде ясно посочено. Институциите следва да осигурят лесен достъп до съоръжения за измиване на ръцете, снабдени с течен сапун, хартиени кърпи за еднократна употреба или автоматични сешоари за ръце, както и с разтвори за дезинфекциране на ръцете на спиртна основа.

12)

Използването на маски за лице както от персонала, така и от публиката следва да се разглежда като допълнителна мярка (ако разстоянието от 1—2 m не може да бъде гарантирано), а не като заместител на основните превантивни мерки. Подходящото използване на маски за лице е важно и следва да бъде обяснено на операторите и публиката, особено когато социалното дистанциране не може да бъде спазено (19).

13)	По отношение на затворените пространства се препоръчва да се увеличи честотата на проветряванията и да се доставя колкото е възможно повече въздух отвън посредством естествено проветряване или механична вентилация, в зависимост от мястото на проявата (20).

14)	От ключово значение е възможно най-редовното почистване на често докосваните повърхности (най-малко веднъж и, по възможност, повече пъти на ден) (21).

15)	Наблюдението и надзорът над изпълнението на изискванията следва да бъдат внимателно подкрепяни.

III. ДЕЙСТВИЯ В ПОДКРЕПА НА УСТОЙЧИВОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ СЕКТОРИ

Възобновяването на културните прояви следва да се придружава от редица действия за гарантиране на устойчивото възстановяване и издръжливостта на целия сектор в съответствие с неотдавнашната актуализация на промишлената стратегия на ЕС (22) и съгласно правилата за държавната помощ. Държавите членки могат да използват тези действия в тясно сътрудничество със секторите и подсекторите на културата, за да подпомогнат тяхното възстановяване и да подобрят тяхната издръжливост.

а) Инструменти на ЕС за улесняване на възобновяването на дейността

По искане на Комисията Европейският комитет по стандартизация (CEN) предложи протоколи за здраве и безопасност, за да се предотврати разпространението на COVID-19 в туристическата екосистема. Те са насочени конкретно към определени сектори на културата. Инициативата включва и специален знак — Европейски знак за безопасност във връзка с COVID-19, който може да се предоставя от държавите членки. Държавите членки могат също така да помогнат на културните организации, които желаят да се възползват от знака за безопасност, да използват различните възможности за финансиране от ЕС в областта на туризма и културата, за да покрият евентуалните разходи, свързани с неговото прилагане (23).

Като част от своите национални решения държавите членки могат да решат и е желателно да използват цифровия сертификат на ЕС за COVID (24) за безопасния достъп и участие в културни дейности (25). Използването на цифровия сертификат на ЕС за COVID ще опрости формалностите за гражданите при пътуване до други държави членки и участие в културни прояви.

Държавите членки следва да използват възможностите на платформата „Re-open EU“ (26), която предоставя съществена информация, включително относно възобновяването на културните прояви, и така позволява на европейците да планират пътуването си с увереност. Държавите членки следва да продължат да предоставят на тази платформа навременна и потвърдена информация относно културните прояви.

Местните администрации на държавите членки се насърчават да използват „Cultural gems“ (27) — отворена платформа за картографиране на културните и творческите места в Европа, за да предоставят на посетителите информация за културата в градовете и по този начин да подкрепят културния туризъм. Местните администрации могат да привлекат местни жители за участие в процеса на картографиране.

б) Възстановяване на доверието чрез взаимодействие с изгубени аудитории

Държавите членки следва да помогнат за разработването и улесняването на нови бизнес модели и иновативни схеми в отговор на необходимостта да се увеличи капацитетът на секторите за излизане от кризата.

Секторите експериментираха и с нови форми на взаимодействие със своята публика чрез цифровите технологии, например в аудио-визуалната област, където киното си сътрудничи с онлайн платформи, или в областта на сценичните изкуства и музиката. Фестивалите в различните сектори също опитаха иновативни онлайн модели, за да достигнат до публиката.

В рамките на програмата „Творческа Европа“ беше стартиран нов инструмент „Perform Europe“, за да се подкрепят иновативни, приобщаващи и устойчиви модели за разпространение и турнета в сектора на сценичните изкуства (28). През 2021 г. ще бъде предоставена и иновативна схема в подкрепа на устойчивото възстановяване на музикалния сектор в Европа (29).

в) Експериментиране с нови начини за популяризиране на културното съдържание и отговор на промените в поведението на публиката

Държавите членки следва да помогнат на сектора да се приспособи към новите обществени потребности след пандемията, като комбинират действия, насочени към цифровата и физическата среда. Следва да се насърчават мерки за улесняване на взаимодействието и разбирането на цифровата аудитория.

През втората половина на 2021 г. Комисията ще създаде експертна група за разбиране за цифровата публика, която да се съсредоточи върху поуките, извлечени от свързаните с COVID практики и иновации за задържане на публиката и за привличане на нова публика онлайн. Държавите членки се насърчават да предоставят експертен опит на тази група и да прилагат съответните добри практики, произтичащи от нейната работа.

г) Адаптиране на предлаганите културни прояви към конкретни цели и различни условия и укрепване на връзката между културата и благосъстоянието

Държавите членки се насърчават да подкрепят по-силна връзка между културата, образованието и благосъстоянието. Те следва да подкрепят сектора в усилията му да отговори на нуждите на групите, които са особено засегнати от пандемията, и да гарантират, че достъпът на уязвимите групи до културата продължава да бъде приоритет. Комисията отправи покана за представяне на предложения в подкрепа на разработването на политики „от долу нагоре“ относно културата и благосъстоянието (30).

д) Улесняване на инвестициите в стратегии, които насърчават устойчивостта и издръжливостта на сектора

От съществено значение е държавите членки да се възползват в пълна степен от Механизма за възстановяване и устойчивост (31), за да дадат възможност за възстановяване от отрицателното въздействие на пандемията и да направят КТСИ по-устойчиви на бъдещи кризи, като се справят със структурните предизвикателства, пред които те са изправени.

Държавите членки следва също така да работят в тясно сътрудничество с регионите и с местните органи, за да използват по най-добрия начин възможностите за културата, свързани с политиката на сближаване за програмния период 2021—2027 г. (32)

Държавите членки следва да продължат да проучват възможностите за допълнително финансиране за културното наследство. Заедно с културните институции те следва да обмислят начини за популяризиране и прилагане на резултатите от най-добрите практики в целия ЕС, наскоро установени от Комисията (33).

Държавите членки следва също така да проучат мерки за използването на смесени източници, за да спомогнат за облекчаване на допълнителната финансова тежест, свързана с възобновяването на културните дейности (напр. разходи за прилагане на здравни протоколи и мерки за прилагане, като обучение на персонала и комуникация с публиката).

е) Инвестиране в умения, цифрово обучение и изграждане на цифров капацитет

Държавите членки и КТСИ се насърчават да стимулират нови модели на обучение, партньорско обучение и повишаване на квалификацията, за да предоставят на работещите в областта на културата нови умения, необходими за цифровото възстановяване.

На равнището на ЕС Пактът за умения (34) ще улесни достъпа на заинтересованите страни до информация. Европейската програма за умения (35) подкрепя цифровите умения, включително интензивни цифрови курсове за МСП и програмата „цифрови доброволци“ с цел да се повиши квалификацията на работната сила на МСП в областта на цифровите технологии.

Програмата „Творческа Европа“ ще продължи да подпомага специалистите да придобият необходимите умения, за да се възползват изцяло от възможностите, предлагани от цифровите технологии, както за творчески, така и за стопански цели. През 2021 г. в рамките на направление „Култура“ подкрепата за разработването на цифрови инструменти за насърчаване на трансформацията и повишаване на конкурентоспособността беше посочена като възможен приоритет за всички сектори и като елемент от съответното изграждане на капацитет конкретно за специалистите в областта на музиката и културното наследство. Действието за развитие на уменията и талантите по направлението МЕДИА на програма „Творческа Европа“ ще продължи да подкрепя работещите в аудио-визуалния сектор.

Новата програма „Цифрова Европа“ (36) ще представлява основен ресурс, за да се даде възможност на държавите членки и на КТСИ да създават полезни взаимодействия между ръководителите в областта на цифровото съдържание и да укрепват изграждането на капацитет в областта на цифровите технологии.

Държавите членки се насърчават да наблюдават развитието и резултатите на проекта CHARTER, текущия секторен алианс на уменията Еразъм+ за секторно сътрудничество за умения в областта на културното наследство (37).

ж) Разпространение на данни и последващи действия във връзка с пробни прояви

Държавите членки се насърчават да събират и разпространяват данни относно резултатите и безопасността на пробните културни прояви, за да се подпомогне обменът на информация в рамките на КТСИ и, по целесъобразност, с научната общност.

з) Увеличаване на ресурсите по новите програми на ЕС

Държавите членки следва да разпространяват информация сред КТСИ относно новите възможности за финансиране в рамките на новото поколение програми на ЕС (2021—2027 г.). Културните органи и организации следва да бъдат насърчавани да използват потенциала на програми като Творческа Европа и Хоризонт Европа, които отделиха значително повече средства в бюджета си за КТСИ. За да се отговори на най-належащите нужди на секторите, допълнената програма „Творческа Европа“ ще предостави рано своята подкрепа, като отпусне 728 милиона евро през 2021 г. и 2022 г.

През есента на 2021 г., въз основа на интерактивния онлайн инструмент, разработен през пролетта на 2021 г. за аудиовизуалния и медийния сектор, Комисията ще публикува специално онлайн ръководство относно финансирането от ЕС за културата, обхващащо над 15 фонда на ЕС, което държавите членки и заинтересованите страни се насърчават да използват.

и) Ставки на ДДС и други мерки

Държавите членки се насърчават да вземат предвид особеностите във връзка с дейността на работещите в културните сектори, особено що се отнася до хората на изкуството и специалистите, чиито работни места са изключително несигурни. За да подпомогнат прехода към по-цифровизирана и устойчива културна екосистема, държавите членки могат да използват разнообразни мерки, вариращи от инвестиции до субсидии, в съответствие с правилата за държавната помощ, за да помогнат за запазването на работните места и правата на работниците в КТСИ. Държавите членки вече имат достъп до по-ниски ставки на ДДС за услугите, предоставяни по-специално от сектора на културата, което им дава възможност да прилагат най-подходящите според тях ставки на ДДС в подкрепа на този сектор.

Що се отнася до държавните помощи, временната рамка за подкрепа на икономиката в отговор на кризата с COVID (38) обхваща всички сектори, включително КТСИ. Повечето схеми, за които е подадено уведомление, обхващат редица сектори, така че е невъзможно да се посочи точният размер на помощите, предоставени на КТСИ съгласно тази рамка. Що се отнася обаче до специалните схеми за държавна помощ в подкрепа на КТСИ, до края на май 2021 г. схемите, за които беше подадено уведомление, възлизаха приблизително на 268 милиона евро (39).

й) Условия на труд на творците

Статутът и условията на труд на творците ще бъдат важна тема за сътрудничеството на ЕС в областта на културата. През април 2021 г. Комисията свика диалог „Гласове на културата“ с 47 организации от сектора на културата и творчеството (40), а нова група от експерти от държавите членки ще започне работа през есента на 2021 г. Комисията продължава да води секторен социален диалог с организациите на сценичните изкуства в рамките на Комитета за представленията на живо (41). Комисията също така започна проучване на ЕС относно здравето и благосъстоянието на музикалните творци (42).

IV. СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ

Комисията насърчава държавите членки да използват насоките в настоящото съобщение. Това ще улесни навременния обмен на информация относно изпълнението на мерките за безопасно отваряне на културните сектори в Европа между ECDC и представителите на държавите членки. На равнище ЕС ще бъде организирана целева дискусия с КТСИ относно използването на настоящите препоръки и резултатите от извършените експерименти и тяхното значение за безопасното и трайно отваряне на съответните сектори. Резултатите от тези обсъждания следва също така да послужат за основа на бъдещото сътрудничество в рамките на политиката на ЕС в областта на културата.

(1) Отражението на пандемията от COVID-19 върху психичното здраве беше разгледано на конференция на 10 май 2021 г.; https://ec.europa.eu/health/non_communicable_diseases/events/ev_20210510_en

(2) Работен документ на службите на Комисията „Годишен доклад за единния пазар за 2021 г.“, придружаващ съобщението „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“, SWD(2021)351, 5 май 2021 г.

(3) Rebuilding Europe: the cultural and creative economy before and after the COVID-19 crisis (Възстановяване на Европа: икономиката в областта на културата и творчеството преди и след кризата с COVID-19), EY (януари 2021 г.).

(4) Годишен доклад за единния пазар за 2021 г.

(5) https://ec.europa.eu/culture/resources/coronavirus-response

https://ec.europa.eu/info/strategy/recovery-plan-europe_bg

(6) За да засили обмена на добри практики в секторите и между държавите — членки на ЕС, през пролетта на 2020 г. Комисията стартира две нови платформи: Creatives Unite — платформа за и от КТСИ, и платформа за държавите — членки на ЕС, която позволява на представители на министерствата на културата да обменят добри практики.

(7) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52021DC0129

(8) Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), седмичен преглед на ситуацията с COVID-19 по държави: https://www.ecdc.europa.eu/en/covid-19/country-overviews

(9) Бърза оценка на риска на ECDC: Assessing SARS-CoV-2 circulation, variants of concern, non-pharmaceutical interventions and vaccine rollout in the EU/EEA: 15th update (Оценка на разпространението на SARS-CoV-2, варианти, предизвикващи безпокойство, предпазни мерки и ваксинации в ЕС/ЕИП, 15-а актуализация), 10 юни 2021 г., https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/rapid-risk-assessment-sars-cov-2-circulation-variants-concern

(10) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52021DC0035

(11) Разработен е инструмент за оценка на риска за организатори на масови събирания: https://www.who.int/publications/i/item/10665-333185; Европейският център за прогнози за COVID-19 може също така да помогне при планирането на по-големи събития, като предоставя прогнози за епидемични огнища.

(12) Данни за епидемичната обстановка може да бъдат намерени в седмичния преглед на ситуацията с COVID-19 по държави на ECDC; данни за ваксинационното покритие може да бъдат намерени на информационното табло на ECDC за проследяване на ваксините срещу COVID-19, а информация за разпространението на вариантите — на информационното табло на ECDC за варианти на SARS-CoV-2.

(13) Друга информация и показатели, които могат да подпомогнат оценката на риска, включват: а) данни за резултатите от пробни културни събития във връзка с предаването на SARS-CoV-2; б) данни относно риска от предаване на SARS-CoV-2 за напълно ваксинирани лица при средни до големи събирания на лица със смесен или неизвестен ваксинационен статус, при пълно спазване на правилата на ЕС за неприкосновеност на личния живот и защита на данните; и в) данни за риска от заразяване със SARS-CoV-2 за неваксинирани лица и лица, които вече са били заразени, при средни до големи събирания от лица със смесен или неизвестен ваксинационен статус, при пълно спазване на правилата на ЕС за неприкосновеност на личния живот и защита на данните.

(14) https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/use-antibody-tests-sars-cov-2-context-digital-green-certificates

(15) Констатации от проучвания, като например проучването на Техническия университет в Берлин относно заразите с аерозолни частици в културни обекти (GCF 2/2021— официална връзка: http://dx.doi.org/10.14279/depositonce-11401), предоставят научни основания за насърчаване на възобновяването на културните дейности. В изследване, публикувано през декември 2020 г. от Института „Пастьор“, се подчертава, че културните събития играят минимална роля в разпространението на вируса, като само 2,2 % от положителните случаи, за които има подозрения (нито един не е доказан), са резултат от културна проява. Вж. цитат на страница 7, предпоследния абзац от посочения документ, достъпен само на френски език. Два ключови примера за безопасни пробни културни събития: пилотна проява в Барселона на 27 март: https://www.thelancet.com/journals/laninf/article/PIIS1473-3099(21)00268-1/fulltext; концерт в Accor Arena, Париж, на 29 май (https://www.culturematin.com/publics/securite-accueil/live-le-concert-test-de-l-accor-hotel-arena-s-est-il-bien-passe.html?nl=103306&utm_source=email&utm_id=219248&utm_campaign=newsletter-2021-06-03).

Допълнителни примери може да бъдат намерени на следния адрес: https://creativesunite.eu.

(16) Предвид епидемичната обстановка, последната бърза оценка на риска на ECDC (10 юни 2021 г.): https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/rapid-risk-assessment-sars-cov-2-circulation-variants-concern

(17) https://osha.europa.eu/bg/themes/covid-19-resources-workplace

(18) Насоки за прилагането на предпазни мерки срещу COVID-19 https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/covid-19-guidelines-non-pharmaceutical-interventions

(19) Using face masks in the community: first update - Effectiveness in reducing transmission of COVID-19 (Използване на маски за лице в обществото: първа актуализация – Ефективност за намаляване на предаването на COVID-19), ECDC: https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/using-face-masks-community-reducing-covid-19-transmission

(20) Heating, ventilation and air-conditioning systems in the context of COVID-19: first update (Отоплителни, вентилационни и климатични инсталации в контекста на COVID-19: първа актуализация), ECDC: https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/heating-ventilation-air-conditioning-systems-covid-19

(21) https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/disinfection-environments-covid-19

(22) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/europe-fit-digital-age/european-industrial-strategy_bg. В Промишлената стратегия на ЕС този сектор беше посочен като една от 14-те промишлени екосистеми за приобщаващо и устойчиво възстановяване и двойния (зелен и цифров) преход на икономиката на ЕС.

(23) https://ec.europa.eu/growth/content/new-european-tourism-covid-19-safety-seal-available_bg. Новото споразумение от работния форум на CEN за туристическата индустрия също определя протоколи за музеите, обектите на културното наследство, нощната икономика, сценичните изкуства и изложбите.

(24) Цифров сертификат на ЕС за COVID – Съвет (europa.eu)

(25) Като предвидят необходимото правно основание за обработването на лични данни в националното право, което трябва да е в съответствие с правото на Съюза в областта на защитата на данните.

(26) Re-open EU (europa.eu)

(27) https://culturalgems.jrc.ec.europa.eu

(28) Perform Europe

(29) Подготвително действие, 2020 г.: Music Moves Europe, Новаторска схема за подпомагане на устойчива музикална екосистема.

(30) Подготвително действие — Разработване на политики „от долу нагоре“ за насърчаване на културата и благосъстоянието в Съюза Култура и творчество (europa.eu)

(31) Механизъм за възстановяване и устойчивост Европейска комисия (europa.eu)

(32) Политика на сближаване 2021—2027 г. – Регионална политика – Европейска комисия (europa.eu)

(33) Комисията спомогна за набелязването на начини за увеличаване на финансирането за културата и културното наследство извън публичните субсидии по време на семинар относно допълнителното финансиране за културното наследство през януари 2021 г. Бяха набелязани и публикувани над 100 добри практики. Два финансирани от ЕС проекта предоставиха допълнителен принос: Circular models leveraging investments in cultural heritage adaptive reuse (CLIC) (Кръгови модели за привличане на инвестиции в адаптивно повторно използване на културното наследство) – финансиран по линия на „Хоризонт 2020“; и Financing impact on regional development of cultural heritage valorisation (FINCH) (Финансово въздействие върху регионалното развитие на утвърждаването на стойността на културното наследство) – финансиран по линия на Interreg Europe. За повече информация вж.: https://ec.europa.eu/culture/cultural-heritage/funding-opportunities-cultural-heritage

(34) Пакт за умения — Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване — Европейска комисия (europa.eu)

(35) EUR-Lex - 52016DC0381 - EN - EUR-Lex (europa.eu)

(36) DIGITALEUROPE — The voice of digitally transforming industries in Europe.

(37) Home - CHARTER (charter-alliance.eu)

(38) EUR-Lex - 52020XC0320(03) - EN - EUR-Lex (europa.eu)

(39) Списъкът на приетите решения съгласно временната рамка е на разположение на адрес: Конкуренция – Държавни помощи – Правила за държавните помощи и коронавирус – Европейска комисия (europa.eu)

(40) Статут и условия на труд на артистите и професионалистите в областта на културата и творчеството – Гласове на културата

(41) Секторен социален диалог — Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване — Европейска комисия (europa.eu)

(42) https://ec.europa.eu/culture/sectors/music/music-moves-europe

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

5.7.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 262/24

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2021/C 262/11)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 (1) на Комисията

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕДИННИЯ ДОКУМЕНТ

„Bordeaux“

PDO-FR-A0821-AM06

Дата на съобщението: 7 май 2021 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Позоваване на Официалния географски кодекс

Списъкът на общините е актуализиран, като е взет предвид официалният географски кодекс за 2020 г.

Това е чисто редакторска промяна и географският район не е променен.

Вследствие на тази промяна са изменени точки 6 и 9 от единния документ.

2. Въвеждане на сорт за адаптиране

В сортовия състав на червените вина са добавени сортовете arinarnoa, castets, marselan и touriga nacional, използвани за адаптиране. Тези сортове са късни сортове, което може да представлява предимство в контекста на глобалното затопляне. Освен това тези сортове са с ниска чувствителност към гниене, мана и брашнеста мана. Тези 4 сорта имат способността да произвеждат цветни, комплексни, силни и структурирани вина, съответстващи на типичните характеристики на червените вина с наименованието „Bordeaux“.

В сортовия състав на белите вина са добавени сортовете alvarinho и liliorila, използвани за адаптиране. Тези сортове също са късни сортове с добра устойчивост на гниене и органолептични характеристики в съответствие с тези на наименованието „Bordeaux“.

В сортовия състав на вината розе са добавени сортовете arinarnoa, castets, marselan, touriga nacional, alvarinho и liliorila, използвани за адаптиране.

Делът на тези сортове е ограничен до 5 % от сортовия състав в стопанството и до 10 % от сместа за съответния цвят.

Тези изменения не засягат единния документ.

3. Промяна на изменения интензитет на цвета за вината „clairet“

Измененият интензитет на цвета е коригиран за вината „clairet“ от максимум 2,5 до максимум 3 (това съответства на сбора от измерванията на оптичната плътност при 420 nm, 520 nm и 620 nm на виното), за да се отчете по-добре реалността на вината, произвеждани с наименованието „Bordeaux“.

Тези изменения не засягат единния документ.

4. Обособен парцелиран район

Датата 11 февруари 2021 г. беше добавена в приложението, в което се изброяват заседанията на компетентния национален комитет, който одобри границите на обособения парцелиран район.

С изменението се цели да се добави датата, на която компетентният национален орган е одобрил изменение на обособения парцелиран район в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Тези изменения не засягат единния документ.

5. Връзка с произхода

В резултат на сливането на общини връзката с произхода беше преразгледана, за да се актуализира броят на общините.

Изменена е точка 8 от единния документ.

6. Позоваване на контролния орган

Формулировката на позоваването на контролния орган е преразгледана с цел хармонизирането ѝ с другите продуктови спецификации на наименования за произход. Това изменение е чисто редакционно. Това изменение не води до изменение на единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Bordeaux

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

Бели сухи тихи вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Белите сухи тихи вина са с:

—	минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти 10 %

—	съдържание на ферментируеми захари ≤ 3 g/l. Това съдържание може да бъде увеличено на 5 g/l, ако общата киселинност е ≥ 2,7 g/l H2SO4.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти е ≤ 13 %.

Преди опаковането си имат:

—	съдържание на летливи киселини ≤ 13,26 meq/l

—	съдържание на общ SO2 ≤ 180 mg/l

Останалите аналитични стандарти са в съответствие със законодателството на ЕС.

Белите сухи вина, получени от сорта sauvignon B, са много ароматни, свежи и с плодово ухание с нотки на цветя и цитрусови плодове. Сортът sémillon B придава обема и маслеността, а съчетанието с muscadelle B добавя аромат на цветя. Използвани в купажите, допълнителните сортове придават киселинност и цитрусови нотки. Тези утоляващи жаждата вина са много подходящи за консумация млади (на една или две години).

ОБЩИ АНАЛИТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.):
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.):
Минимална обща киселинност:
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l):	18
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):	200

Бели тихи вина с остатъчни захари

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Белите тихи вина с ферментируеми захари са с:

—	минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти 10,5 %

—	съдържание на ферментируеми захари > 5 g/l и ≤ 60 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти е ≤ 13,5 %.

Преди опаковането си имат:

—	съдържание на летливи киселини ≤ 13,26 meq/l

—	съдържание на общ SO2 ≤ 250 mg/l

Останалите аналитични стандарти са в съответствие със законодателството на ЕС.

В основата на белите сухи вина с ферментируеми захари е сортът sémillon B, от който се получават богати и маслени вина, със златист цвят и ухание на захаросани плодове, който може да бъде съчетан със сорта sauvignon B за повече свежест. Могат да стареят няколко години, но качествата им могат да бъдат оценени и докато са млади.

ОБЩИ АНАЛИТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.):
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.):	10
Минимална обща киселинност:
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l):	18
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):	250

Тихи вина розе

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Тихите вина розе са с:

—	минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти 10 %

—	съдържание на ферментируеми захари ≤ 3 g/l. Това съдържание може да бъде увеличено на 5 g/l, ако общата киселинност е ≥ 2,7 g/l H2SO4.

—	изменен интензитет на цвета (DO420 + DO520 + DO620) ≤ 1,1.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти е ≤ 13 %.

Преди опаковането си имат:

—	съдържание на летливи киселини ≤ 13,26 meq/l

—	съдържание на общ SO2 ≤ 180 mg/l

Останалите аналитични стандарти са в съответствие със законодателството на ЕС.

Вината розе са с цвят от бледорозово до по-наситено розово в зависимост от използваната техника (директно пресоване, лека мацерация или частично отделяне на сока след мацерация) и ароматна палитра с ухание на плодове или цветя, подчертана от балансирана структура, съчетаваща масленост и осезаема киселинност. В устата вкусът им е щедър. Тези вина са много подходящи за консумация млади (на една или две години).

ОБЩИ АНАЛИТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.):
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.):
Минимална обща киселинност:
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l):	18
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):	200

Червени тихи вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Червените тихи вина имат:

—	минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти 10,5 %

—	съдържание на ферментируеми захари ≤ 3 g/l

—	съдържание на ябълчена киселина ≤ 0,3 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти е ≤ 13,5 %.

Преди опаковането си имат:

—	съдържание на летливи киселини ≤ 13,26 meq/l

—	съдържание на общ SO2 ≤ 140 mg/l

Останалите аналитични стандарти са в съответствие със законодателството на ЕС.

Червените вина, в които често преобладава сортът merlot N, са с мек вкус, плодово ухание и със слаба киселинност; в години на голяма зрялост могат да бъдат освежени с киселинността на сортовете petit verdot N и cot N. Но основният купаж е в резултат на съчетаването на сорта merlot N със сорта cabernet-sauvignon N и в по-малка степен със сорта cabernet franc N, като последните два придават на вината комплексен аромат и танинова мощ, която им позволява да съхранят и развият своя букет от ухания.

ОБЩИ АНАЛИТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.):
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.):
Минимална обща киселинност:
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l):	20
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):	150

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Гъстота на засаждане — разстояние между растенията

Агротехническа практика

На парцелите, засадени от 1 август 2008 г., лозите са с минимална гъстотата на засаждане от 4 000 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,50 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,85 m. Тази гъстота може да бъде намалена на 3 300 растения на хектар. В този случай междуредието не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,85 m.

2. Правила за резитба

Агротехническа практика

Разрешени са единствено къса резитба (плодни чепове) или дълга резитба (плодни пръчки). За сортовете merlot N, sémillon B и muscadelle B броят на пъпките при резитбата не може да превишава 45 000 пъпки на хектар и 18 пъпки на растение. При останалите сортове, сред които са cabernet franc N, cabernet sauvignon N, sauvignon B и sauvignon gris G, броят на пъпките при резитбата не може да превишава 50 000 пъпки на хектар и 20 пъпки на растение. След отстраняване на излишните филизи броят на плодните пръчки на растение не може да превишава: — за сортовете merlot N, sémillon B и muscadelle B — 12 пръчки на растение при лозите с гъстота на засаждане най-малко 4 000 растения на хектар, и 15 пръчки на растение при лозите с гъстота на засаждане по-малка от 4 000 растения на хектар; — за останалите сортове, сред които са cabernet franc N, cabernet sauvignon N, sauvignon B и sauvignon gris G — 14 пръчки на растение при лозите с гъстота на засаждане най-малко 4 000 растения на хектар, и 17 пръчки на растение при лози с гъстота на засаждане по-малка от 4 000 растения на хектар. Резитбата се извършва най-късно на етапа на разлистване на листата (етап 9 по Lorenz). Премахването на излишните филизи се извършва преди завързването на плод.

3. Специфична енологична практика

При приготвянето на вината розе, различни от тези, които могат да се ползват от наименованието „clairet“, се разрешава използването на активен въглен за енологична употреба в гроздовата мъст в границите на 20 % от обема на вината розе, произвеждани от съответния винопроизводител за разглежданата реколта.

4. Обогатяване

Специфична енологична практика

Обогатяването чрез частична концентрация на червените вина се разрешава в границата на концентрация от 15 % от така обогатените обеми. След обогатяване вината не надхвърлят следното общо алкохолно съдържание в обемни проценти: — След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на червените и белите вина с ферментируеми захари не превишава 13,5 %. — След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината розе и белите сухи вина не превишава 13 %.

5.2. Максимални добиви

Бели тихи вина (сухи и с ферментируеми захари)

77 хектолитра от хектар

Тихи вина розе

72 хектолитра от хектар

Червени тихи вина — лози с гъстота на засаждане ≥ 4 000 растения на хектар

68 хектолитра от хектар

Червени тихи вина — лози с гъстота на засаждане < 4 000 растения на хектар

64 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Abzac, Aillas, Ambarès-et-Lagrave, Ambès, Anglade, Arbanats, Arcins, Arsac, Artigues-près-Bordeaux, Arveyres, Asques, Aubiac, Auriolles, Auros, Avensan, Ayguemorte-les-Graves, Bagas, Baigneaux, Barie, Baron, Barsac, Bassanne, Bassens, Baurech, Bayas, Bayon-sur-Gironde, Bazas, Beautiran, Bégadan, Bègles, Béguey, Bellebat, Bellefond, Belvès-de-Castillon, Bernos-Beaulac, Berson, Berthez, Beychac-et-Caillau, Bieujac, Birac, Blaignac, Blaignan-Prignac, Blanquefort, Blasimon, Blaye, Blésignac, Bommes, Bonnetan, Bonzac, Bordeaux, Bossugan, Bouliac, Bourdelles, Bourg, Branne, Brannens, Braud-et-Saint-Louis, Brouqueyran, Bruges, Budos, Cabanac-et-Villagrains, Cabara, Cadarsac, Cadaujac, Cadillac, Cadillac-en-Fronsadais, Camarsac, Cambes, Camblanes-et-Meynac, Camiac-et-Saint-Denis, Camiran, Camps-sur-l’Isle, Campugnan, Canéjan, Capian, Caplong, Carbon-Blanc, Cardan, Carignan-de-Bordeaux, Cars, Cartelègue, Casseuil, Castelmoron-d’Albret, Castelnau-de-Médoc, Castelviel, Castets et Castillon, Castillon-la-Bataille, Castres-Gironde, Caudrot, Caumont, Cauvignac, Cavignac, Cazats, Cazaugitat, Cénac, Cenon, Cérons, Cessac, Cestas, Cézac, Chamadelle, Cissac-Médoc, Civrac-de-Blaye, Civrac-sur-Dordogne, Civrac-en-Médoc, Cleyrac, Coimères, Coirac, Comps, Coubeyrac, Couquèques, Courpiac, Cours-de-Monségur, Cours-les-Bains, Coutras, Coutures, Créon, Croignon, Cubnezais, Cubzac-les-Ponts, Cudos, Cursan, Cussac-Fort-Médoc, Daignac, Dardenac, Daubèze, Dieulivol, Donnezac, Donzac, Doulezon, Escoussans, Espiet, Etauliers, Eynesse, Eyrans, Eysines, Faleyras, Fargues, Fargues-Saint-Hilaire, Flaujagues, Floirac, Floudès, Fontet, Fossés-et-Baleyssac, Fours, Francs, Fronsac, Frontenac, Gabarnac, Gaillan-en-Médoc, Gajac, Galgon, Gans, Gardegan-et-Tourtirac, Gauriac, Gauriaguet, Générac, Génissac, Gensac, Gironde-sur-Dropt, Gornac, Gours, Gradignan, Grayan-et-l’Hôpital, Grézillac, Grignols, Guillac, Guillos, Guîtres, Haux, Hure, Illats, Isle-Saint-Georges, Izon, Jau-Dignac-et-Loirac, Jugazan, Juillac, La Brède, La Lande-de-Fronsac, La Réole, La Rivière, La Roquille, La Sauve, Labarde, Labescau, Ladaux, Lados, Lagorce, Lalande-de-Pomerol, Lamarque, Lamothe-Landerron, Landerrouat, Landerrouet-sur-Ségur, Landiras, Langoiran, Langon, Lansac, Lapouyade, Laroque, Laruscade, Latresne, Lavazan, Le Bouscat, Le Fieu, Le Haillan, Le Nizan, Le Pian-Médoc, Le Pian-sur-Garonne, Le Pout, Le Puy, Le Taillan-Médoc, Le Tourne, Le Verdon-sur-Mer, Léogeats, Léognan, Les Artigues-de-Lussac, Les Billaux, Les Eglisottes-et-Chalaures, Les Esseintes, Les Lèves-et-Thoumeyragues, Les Peintures, Les Salles, Lesparre-Médoc, Lestiac-sur-Garonne, Libourne, Lignan-de-Bazas, Lignan-de-Bordeaux, Ligueux, Listrac-de-Durèze, Listrac-Médoc, Lormont, Loubens, Loupes, Loupiac, Loupiac-de-la-Réole, Ludon-Médoc, Lugaignac, Lugasson, Lugon-et-l’Ile-du-Carnay, Lussac, Macau, Madirac, Maransin, Marcenais, Margaux-Cantenac, Margueron, Marimbault, Marions, Marsas, Martignas-sur-Jalle, Martillac, Martres, Masseilles, Massugas, Mauriac, Mazères, Mazion, Mérignac, Mérignas, Mesterrieux, Mombrier, Mongauzy, Monprimblanc, Monségur, Montagne, Montagoudin, Montignac, Montussan, Morizès, Mouillac, Mouliets-et-Villemartin, Moulis-en-Médoc, Moulon, Mourens, Naujac-sur-Mer, Naujan-et-Postiac, Néac, Nérigean, Neuffons, Noaillac, Noaillan, Omet, Ordonnac, Paillet, Parempuyre, Pauillac, Pellegrue, Périssac, Pessac, Pessac-sur-Dordogne, Petit-Palais-et-Cornemps, Peujard, Pineuilh, Plassac, Pleine-Selve, Podensac, Pomerol, Pompéjac, Pompignac, Pondaurat, Porchères, Porte-de-Benauge, Portets, Préchac, Preignac, Prignac-et-Marcamps, Pugnac, Puisseguin, Pujols, Pujols-sur-Ciron, Puybarban, Puynormand, Queyrac, Quinsac, Rauzan, Reignac, Rimons, Riocaud, Rions, Roaillan, Romagne, Roquebrune, Ruch, Sablons, Sadirac, Saillans, Saint-Aignan, Saint-André-de-Cubzac, Saint-André-du-Bois, Saint-André-et-Appelles, Saint-Androny, Saint-Antoine-du-Queyret, Saint-Antoine-sur-l’Isle, Saint-Aubin-de-Blaye, Saint-Aubin-de-Branne, Saint-Aubin-de-Médoc, Saint-Avit-de-Soulège, Saint-Avit-Saint-Nazaire, Saint-Brice, Saint-Caprais-de-Bordeaux, Saint-Christoly-de-Blaye, Saint-Christoly-Médoc, Saint-Christophe-de-Double, Saint-Christophe-des-Bardes, Saint-Cibard, Saint-Ciers-d’Abzac, Saint-Ciers-de-Canesse, Saint-Ciers-sur-Gironde, Sainte-Colombe, Saint-Côme, Sainte-Croix-du-Mont, Saint-Denis-de-Pile, Saint-Emilion, Saint-Estèphe, Saint-Etienne-de-Lisse, Sainte-Eulalie, Saint-Exupéry, Saint-Félix-de-Foncaude, Saint-Ferme, Sainte-Florence, Sainte-Foy-la-Grande, Sainte-Foy-la-Longue, Sainte-Gemme, Saint-Genès-de-Blaye, Saint-Genès-de-Castillon, Saint-Genès-de-Fronsac, Saint-Genès-de-Lombaud, Saint-Genis-du-Bois, Saint-Germain-de-Grave, Saint-Germain-de-la-Rivière, Saint-Germain-d’Esteuil, Saint-Germain-du-Puch, Saint-Gervais, Saint-Girons-d’Aiguevives, Sainte-Hélène, Saint-Hilaire-de-la-Noaille, Saint-Hilaire-du-Bois, Saint-Hippolyte, Saint-Jean-de-Blaignac, Saint-Jean-d’Illac, Saint-Julien-Beychevelle, Saint-Laurent-d’Arce, Saint-Laurent-des-Combes, Saint-Laurent-du-Bois, Saint-Laurent-du-Plan, Saint-Laurent-Médoc, Saint-Léon, Saint-Loubert, Saint-Loubès, Saint-Louis-de-Montferrand, Saint-Macaire, Saint-Magne-de-Castillon, Saint-Maixant, Saint-Mariens, Saint-Martial, Saint-Martin-de-Laye, Saint-Martin-de-Lerm, Saint-Martin-de-Sescas, Saint-Martin-du-Bois, Saint-Martin-du-Puy, Saint-Martin-Lacaussade, Saint-Médard-de-Guizières, Saint-Médard-d’Eyrans, Saint-Médard-en-Jalles, Saint-Michel-de-Fronsac, Saint-Michel-de-Lapujade, Saint-Michel-de-Rieufret, Saint-Morillon, Saint-Palais, Saint-Pardon-de-Conques, Saint-Paul, Saint-Pey-d’Armens, Saint-Pey-de-Castets, Saint-Philippe-d’Aiguille, Saint-Philippe-du-Seignal, Saint-Pierre-d’Aurillac, Saint-Pierre-de-Bat, Saint-Pierre-de-Mons, Saint-Quentin-de-Baron, Saint-Quentin-de-Caplong, Sainte-Radegonde, Saint-Romain-la-Virvée, Saint-Sauveur, Saint-Sauveur-de-Puynormand, Saint-Savin, Saint-Selve, Saint-Seurin-de-Bourg, Saint-Seurin-de-Cadourne, Saint-Seurin-de-Cursac, Saint-Seurin-sur-l’Isle, Saint-Sève, Saint-Sulpice-de-Faleyrens, Saint-Sulpice-de-Guilleragues, Saint-Sulpice-de-Pommiers, Saint-Sulpice-et-Cameyrac, Sainte-Terre, Saint-Trojan, Saint-Vincent-de-Paul, Saint-Vincent-de-Pertignas, Saint-Vivien-de-Blaye, Saint-Vivien-de-Médoc, Saint-Vivien-de-Monségur, Saint-Yzan-de-Soudiac, Saint-Yzans-de-Médoc, Salaunes, Salleboeuf, Samonac, Saucats, Saugon, Sauternes, Sauveterre-de-Guyenne, Sauviac, Savignac, Savignac-de-l’Isle, Semens, Sendets, Sigalens, Sillas, Soulac-sur-Mer, Soulignac, Soussac, Soussans, Tabanac, Taillecavat, Talais, Talence, Targon, Tarnès, Tauriac, Tayac, Teuillac, Tizac-de-Curton, Tizac-de-Lapouyade, Toulenne, Tresses, Uzeste, Val-de-Livenne, Val de Virvée, Valeyrac, Vayres, Vendays-Montalivet, Vensac, Vérac, Verdelais, Vertheuil, Vignonet, Villandraut, Villegouge, Villenave-de-Rions, Villenave-d’Ornon, Villeneuve, Virelade, Virsac, Yvrac.

7. Основни винени сортове грозде

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

Carmenère N

Cot N - Malbec

Merlot N

Muscadelle B

Petit Verdot N

Sauvignon B - Sauvignon blanc

Sauvignon gris G - Fié gris

Semillon B

8. Описание на връзката или връзките

Климатичните условия в географския район са благоприятни и относително хомогенни за лозарството поради разположението му в близост до големи водни пространства (Атлантическия океан, устието на река Gironde, долините на реките Garonne и Dordogne), които играят важна роля за регулиране на температурата. Влиянието на океана, което смекчава пролетните застудявания, намалява обаче с отдалечаването от водата и от големите долини и с приближаването към горските масиви на Landes, Saintonge и Double Périgourdine. С тези особености се обяснява слабото засаждане на лозя по крайните северни и юг-югозападни части на географския район. Той се простира на територията на 494 от общо 535 общини в департамент Gironde, като се изключва югозападната част на департамента, която няма лозаро-винарско призвание и развива лесовъдството.

За отглежданите в океански климат сортове от района на Бордо още от XVII и XVIII век са били необходими дървени колчета, а по-късно масово навлизат кордонните подпорни конструкции, за да се гарантира добро разпределение на реколтата и достатъчна листна площ за правилна фотосинтеза с цел постигане на оптимална зрялост. Различните видове почви и разнообразното изложение са довели до подбора и адаптирането на различни сортове в зависимост от характеристиките на средата. Така могат да се разграничат четири отделни вида почви:

—	глинесто-варовиковите почви и варовиковите мергели са широко разпространени по склоновете на хълмовете, където много добре се развива сортът merlot N;

—	силикатните почви, примесени с глини и варовикови елементи, са отлични например за сортовете merlot N и sauvignon B;

—	пясъчно-глинестите почви, наричани „boulbènes“, които съдържат фини силикатни елементи, са по-леки и са подходящи за производството на бели сухи вина;

—	чакълестите почви, съставени от чакъл, дребен кварц и по-едър или по-фин пясък, оформят тераси с добро оттичане, топли и отлични за отглеждане на лозя, особено на сорта cabernet sauvignon N.

Подходящото съчетаване на сортовете, разнообразието на биофизичната околна среда и начините на отглеждане на лозята и на извършване на винификацията позволява производството на вина със специфичен стил, които се характеризират с много богат аромат. Благодарение на своето пристанище и на тесните исторически връзки с други народи, които много рано са създали добре структурирана и силна търговия, лозарският сектор на Бордо винаги е бил ориентиран към останалия свят, като се е ползвал или е разпространявал технически иновации, насърчавал е динамиката на стопанствата и така се е давала възможност за засилването, развитието и износа на неговите умения, винаги при спазване на вековните практики.

Развитието на търговските отношения вследствие на брака на херцогинята на Aquitaine, Aliénor, с бъдещия крал на Англия, Henri Plantagenet, през 1152 г., насърчава англичаните да внасят вина „Bordeaux“, които те наричат „Claret“ поради светлия им цвят. Тази традиция просъществува във времето и се открива днес при вината с наименования „clairet“ и „claret“.

През XVII век започва нова търговска ера с появата на нови потребители. Износът остава една от силните страни на дистрибуцията на вината „Bordeaux“. Една трета от произведените обеми се изнася в над 150 страни. Винопроизводство с контролирано наименование за произход – основен ресурс на департамент Gironde, допринася значително за формирането на селските и градските пейзажи и за определянето на модела на местната архитектура (лозаро-винарски замъци, изби).

Основните градове в департамента са речни пристанища, чието развитие се е извършвало посредством търговията с вино.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и отлежаването на вината, които могат да се ползват от контролираното наименование за произход „Bordeaux“, допълнено или не с наименованията „clairet“ и „claret“, обхваща територията на следните общини на базата на официалния географски кодекс от 26 февруари 2020 г.:

—	Департамент Dordogne: Le Fleix, Fougueyrolles, Gageac-et-Rouillac, Gardonne, Minzac, Pomport, Port-Sainte-Foy-et-Ponchapt, Razac-de-Saussignac, Saint-Antoine-de-Breuilh, Saint-Seurin-de-Prats, Saussignac, Thénac, Villefranche-de-Lonchat.

—	Департамент Lot-et-Garonne: Baleyssagues, Beaupuy, Cocumont, Duras, Esclottes, Lagupie, Loubès-Bernac, Sainte-Colombe-de-Duras, Savignac-de-Duras, Villeneuve-de-Duras.

Географски наименования — Допълнителни наименования

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Контролираното наименование за произход „Bordeaux“ може да се допълни с наименованията „claret“ за червените вина и „clairet“ за вината розе с наситен цвят в зависимост от определените разпоредби за този вид вино, по-специално по отношение на аналитичните стандарти.

Контролираното наименование за произход „Bordeaux“ може да се допълни с географското наименование „Haut-Benauge“ за белите вина съгласно разпоредбите за това допълнително географско наименование, по-специално по отношение на географския район, сортовия състав, добива и аналитичните стандарти.

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Географското наименование „Haut-Benauge“ се изписва непосредствено след контролираното наименование за произход „Bordeaux“ с букви, чиито размери не надвишават — нито на височина, нито на ширина — размерите на буквите на посоченото контролирано наименование за произход.

Правна уредба:

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Белите вина, чието съдържание на ферментируеми захари е по-високо от 5 g/l и по-ниско от 60 g/l, се представят с посочване на съответното съдържание във виното, както е определено в законодателството на ЕС.

По-голяма географска единица

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Етикетите на вината с контролирано наименование за произход може да съдържат уточнение на по-голямата географска единица „Vin de Bordeaux“. Размерите на буквите, с които е изписана по-голямата географска единица, не надвишават — нито на височина, нито на ширина — две трети от размерите на буквите, с които е изписано контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

http://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-f63da9a1-2281-41d3-9e85-431aa741ffa5

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

5.7.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 262/33

Публикуване на съобщение за одобрение настандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование влозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2021/C 262/12)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕДИННИЯ ДОКУМЕНТ

„Bordeaux supérieur“

PDO-FR-A0306-AM05

Дата на съобщението: 7 май 2021 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Позоваване на Официалния географски кодекс

Списъкът на общините е актуализиран, като е взет предвид официалният географски кодекс за 2020 г.

Това е чисто редакторска промяна и географският район не е променен.

Вследствие на тази промяна са изменени точки 6 и 9 от единния документ.

2. Въвеждане на сорт за адаптиране

В сортовия състав на червените вина са добавени сортовете, използвани за адаптиране, arinarnoa, castets, marselan и touriga nacional. Тези сортове са късни сортове, което може да представлява предимство в контекста на глобалното затопляне. Освен това тези сортове са с ниска чувствителност към гниене, мана и брашнеста мана. Тези 4 сорта имат способността да произвеждат цветни, комплексни, силни и структурирани вина, съответстващи на типичните характеристики на червените вина с наименованието „Bordeaux supérieur“.

В сортовия състав на белите вина е добавен сортът liliorila, използван за адаптиране. Този сорт също е късен сорт с добра устойчивост на гниене и органолептични характеристики в съответствие с тези на наименованието „Bordeaux supérieur“.

Делът на тези сортове е ограничен до 5 % от сортовия състав в стопанството и до 10 % от сместа за съответния цвят.

Тези изменения не засягат единния документ.

3. Обособен парцелиран район

Тези изменения не засягат единния документ.

4. Връзка с произхода

Тези изменения не засягат единния документ.

5. Позоваване на контролния орган

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование/наименования

Bordeaux supérieur

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

Бели тихи вина с ферментируеми захари

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Белите тихи вина имат:

—	естествено алкохолно съдържание ≥ 12 %

—	съдържание на ферментируеми захари > 17 g/l

Преди опаковането си имат:

—	съдържание на летливи киселини ≤ 13,26 meq/l

—	съдържание на общ SO2 ≤ 260 mg/l

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти е ≤ 15 %.

В основата на белите вина с ферментируеми захари е сортът sémillon B, от който се получават богати и маслени вина, със златист цвят и ухание на захаросани плодове, който може да бъде съчетан със сортовете sauvignon B и muscadelle B за повече свежест. Тези предназначени за стареене вина (от 4 до 8 години) често разкриват аромати на цветя, мед и подправки.

ОБЩИ АНАЛИТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.):
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.):	11
Минимална обща киселинност:
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l):	18
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):	300

Червени тихи вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Червените тихи вина имат:

—	естествено алкохолно съдържание ≥ 11 %

—	съдържание на ферментируеми захари ≤ 3 g/l

—	съдържание на ябълчена киселина ≤ 0,3 g/l.

Преди опаковането си имат:

—	съдържание на летливи киселини ≤ 13,26 meq/l

—	съдържание на общ SO2 ≤ 140 mg/l

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти е ≤ 13,5 %.

Червените вина се получават главно от съчетаването на сортовете merlot N и cabernet-sauvignon N и в по-малка степен на cabernet franc N; те са маслени, богати и структурирани. Когато са млади обикновено развиват аромати на пресни и захаросани червени плодове, които при стареене преминават към пикантни нотки и нотки на печени плодове.

ОБЩИ АНАЛИТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.):
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.):
Минимална обща киселинност:
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l):	20
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):	150

5. Винопроизводствени практики

5.1. Специфични енологични практики

1. Гъстота на засаждане — разстояние между растенията

Агротехническа практика

На парцелите, засадени от 1 август 2008 г., лозите са с минимална гъстотата на засаждане от 4 500 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,20 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,85 m.

Тази гъстота може да бъде намалена на 3 300 растения на хектар. В този случай междуредието не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 1 m.

2. Правила за резитба

Агротехническа практика

Разрешени са единствено къса резитба (плодни чепове) или дълга резитба (плодни пръчки). За сортовете merlot N, sémillon B и muscadelle B броят на пъпките при резитбата не може да превишава 40 000 на хектар и 17 на растение. При останалите сортове, сред които са cabernet franc N, cabernet sauvignon N, sauvignon B и sauvignon gris G, броят на пъпките при резитбата не може да превишава 45 000 пъпки на хектар и 19 пъпки на растение. След отстраняване на излишните филизи броят на плодните пръчки на растение не може да превишава: — за сортовете merlot N, sémillon B и muscadelle B — 11 пръчки на растение при лозите с гъстота на засаждане най-малко 4 500 растения на хектар и 14 пръчки на растение при лозите с гъстота на засаждане по-малка от 4 500 растения на хектар; — за останалите сортове, сред които са cabernet franc N, cabernet sauvignon N, sauvignon B и sauvignon gris G — 13 пръчки на растение при лозите с гъстота на засаждане най-малко 4 500 растения на хектар и 16 пръчки на растение при лозите с гъстота на засаждане по-малка от 4 500 растения на хектар. Резитбата се извършва най-късно на етапа на разлистване на листата (етап 9 по Lorenz).

Премахването на излишните филизи се извършва преди завързването на плод.

3. Обогатяване

Специфична енологична практика

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на червените вина не превишава 13,5 %, а на белите — 15 %.

Обогатяването чрез частична концентрация на червените вина се разрешава в границата на концентрация от 15 % от така обогатените обеми.

5.2. Максимални добиви

Бели тихи вина с ферментируеми захари

60 хектолитра от хектар

Червени тихи вина — лози с гъстота на засаждане ≥ 4 500 растения на хектар

66 хектолитра от хектар

Червени тихи вина – лози с гъстота на засаждане ≥ 4 000 растения на хектар и < 4 500 растения на хектар

55 хектолитра от хектар

Червени тихи вина — лози с гъстота на засаждане ≥ 3 300 растения на хектар и < 4 000 растения на хектар

50 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Беритбата на гроздето, винификацията, приготвянето и отлежаването на вината се извършват на територията на следните общини от департамент Gironde на базата на официалния географски кодекс от 26 февруари 2020 г.: Abzac, Aillas, Ambarès-et-Lagrave, Ambès, Anglade, Arbanats, Arcins, Arsac, Artigues-près-Bordeaux, Arveyres, Asques, Aubiac, Auriolles, Auros, Avensan, Ayguemorte-les-Graves, Bagas, Baigneaux, Barie, Baron, Barsac, Bassanne, Bassens, Baurech, Bayas, Bayon-sur-Gironde, Bazas, Beautiran, Bégadan, Bègles, Béguey, Bellebat, Bellefond, Belvès-de-Castillon, Bernos-Beaulac, Berson, Berthez, Beychac-et-Caillau, Bieujac, Birac, Blaignac, Blaignan-Prignac, Blanquefort, Blasimon, Blaye, Blésignac, Bommes, Bonnetan, Bonzac, Bordeaux, Bossugan, Bouliac, Bourdelles, Bourg, Branne, Brannens, Braud-et-Saint-Louis, Brouqueyran, Bruges, Budos, Cabanac-et-Villagrains, Cabara, Cadarsac, Cadaujac, Cadillac, Cadillac-en-Fronsadais, Camarsac, Cambes, Camblanes-et-Meynac, Camiac-et-Saint-Denis, Camiran, Camps-sur-l’Isle, Campugnan, Canéjan, Capian, Caplong, Carbon-Blanc, Cardan, Carignan-de-Bordeaux, Cars, Cartelègue, Casseuil, Castelmoron-d’Albret, Castelnau-de-Médoc, Castelviel, Castets et Castillon, Castillon-la-Bataille, Castres-Gironde, Caudrot, Caumont, Cauvignac, Cavignac, Cazats, Cazaugitat, Cénac, Cenon, Cérons, Cessac, Cestas, Cézac, Chamadelle, Cissac-Médoc, Civrac-de-Blaye, Civrac-sur-Dordogne, Civrac-en-Médoc, Cleyrac, Coimères, Coirac, Comps, Coubeyrac, Couquèques, Courpiac, Cours-de-Monségur, Cours-les-Bains, Coutras, Coutures, Créon, Croignon, Cubnezais, Cubzac-les-Ponts, Cudos, Cursan, Cussac-Fort-Médoc, Daignac, Dardenac, Daubèze, Dieulivol, Donnezac, Donzac, Doulezon, Escoussans, Espiet, Etauliers, Eynesse, Eyrans, Eysines, Faleyras, Fargues, Fargues-Saint-Hilaire, Flaujagues, Floirac, Floudès, Fontet, Fossés-et-Baleyssac, Fours, Francs, Fronsac, Frontenac, Gabarnac, Gaillan-en-Médoc, Gajac, Galgon, Gans, Gardegan-et-Tourtirac, Gauriac, Gauriaguet, Générac, Génissac, Gensac, Gironde-sur-Dropt, Gornac, Gours, Gradignan, Grayan-et-l’Hôpital, Grézillac, Grignols, Guillac, Guillos, Guîtres, Haux, Hure, Illats, Isle-Saint-Georges, Izon, Jau-Dignac-et-Loirac, Jugazan, Juillac, La Brède, La Lande-de-Fronsac, La Réole, La Rivière, La Roquille, La Sauve, Labarde, Labescau, Ladaux, Lados, Lagorce, Lalande-de-Pomerol, Lamarque, Lamothe-Landerron, Landerrouat, Landerrouet-sur-Ségur, Landiras, Langoiran, Langon, Lansac, Lapouyade, Laroque, Laruscade, Latresne, Lavazan, Le Bouscat, Le Fieu, Le Haillan, Le Nizan, Le Pian-Médoc, Le Pian-sur-Garonne, Le Pout, Le Puy, Le Taillan-Médoc, Le Tourne, Le Verdon-sur-Mer, Léogeats, Léognan, Les Artigues-de-Lussac, Les Billaux, Les Eglisottes-et-Chalaures, Les Esseintes, Les Lèves-et-Thoumeyragues, Les Peintures, Les Salles, Lesparre-Médoc, Lestiac-sur-Garonne, Libourne, Lignan-de-Bazas, Lignan-de-Bordeaux, Ligueux, Listrac-de-Durèze, Listrac-Médoc, Lormont, Loubens, Loupes, Loupiac, Loupiac-de-la-Réole, Ludon-Médoc, Lugaignac, Lugasson, Lugon-et-l’Ile-du-Carnay, Lussac, Macau, Madirac, Maransin, Marcenais, Margaux-Cantenac, Margueron, Marimbault, Marions, Marsas, Martignas-sur-Jalle, Martillac, Martres, Masseilles, Massugas, Mauriac, Mazères, Mazion, Mérignac, Mérignas, Mesterrieux, Mombrier, Mongauzy, Monprimblanc, Monségur, Montagne, Montagoudin, Montignac, Montussan, Morizès, Mouillac, Mouliets-et-Villemartin, Moulis-en-Médoc, Moulon, Mourens, Naujac-sur-Mer, Naujan-et-Postiac, Néac, Nérigean, Neuffons, Noaillac, Noaillan, Omet, Ordonnac, Paillet, Parempuyre, Pauillac, Pellegrue, Périssac, Pessac, Pessac-sur-Dordogne, Petit-Palais-et-Cornemps, Peujard, Pineuilh, Plassac, Pleine-Selve, Podensac, Pomerol, Pompéjac, Pompignac, Pondaurat, Porchères, Porte-de-Benauge, Portets, Préchac, Preignac, Prignac-et-Marcamps, Pugnac, Puisseguin, Pujols, Pujols-sur-Ciron, Puybarban, Puynormand, Queyrac, Quinsac, Rauzan, Reignac, Rimons, Riocaud, Rions, Roaillan, Romagne, Roquebrune, Ruch, Sablons, Sadirac, Saillans, Saint-Aignan, Saint-André-de-Cubzac, Saint-André-du-Bois, Saint-André-et-Appelles, Saint-Androny, Saint-Antoine-du-Queyret, Saint-Antoine-sur-l’Isle, Saint-Aubin-de-Blaye, Saint-Aubin-de-Branne, Saint-Aubin-de-Médoc, Saint-Avit-de-Soulège, Saint-Avit-Saint-Nazaire, Saint-Brice, Saint-Caprais-de-Bordeaux, Saint-Christoly-de-Blaye, Saint-Christoly-Médoc, Saint-Christophe-de-Double, Saint-Christophe-des-Bardes, Saint-Cibard, Saint-Ciers-d’Abzac, Saint-Ciers-de-Canesse, Saint-Ciers-sur-Gironde, Sainte-Colombe, Saint-Côme, Sainte-Croix-du-Mont, Saint-Denis-de-Pile, Saint-Emilion, Saint-Estèphe, Saint-Etienne-de-Lisse, Sainte-Eulalie, Saint-Exupéry, Saint-Félix-de-Foncaude, Saint-Ferme, Sainte-Florence, Sainte-Foy-la-Grande, Sainte-Foy-la-Longue, Sainte-Gemme, Saint-Genès-de-Blaye, Saint-Genès-de-Castillon, Saint-Genès-de-Fronsac, Saint-Genès-de-Lombaud, Saint-Genis-du-Bois, Saint-Germain-de-Grave, Saint-Germain-de-la-Rivière, Saint-Germain-d’Esteuil, Saint-Germain-du-Puch, Saint-Gervais, Saint-Girons-d’Aiguevives, Sainte-Hélène, Saint-Hilaire-de-la-Noaille, Saint-Hilaire-du-Bois, Saint-Hippolyte, Saint-Jean-de-Blaignac, Saint-Jean-d’Illac, Saint-Julien-Beychevelle, Saint-Laurent-d’Arce, Saint-Laurent-des-Combes, Saint-Laurent-du-Bois, Saint-Laurent-du-Plan, Saint-Laurent-Médoc, Saint-Léon, Saint-Loubert, Saint-Loubès, Saint-Louis-de-Montferrand, Saint-Macaire, Saint-Magne-de-Castillon, Saint-Maixant, Saint-Mariens, Saint-Martial, Saint-Martin-de-Laye, Saint-Martin-de-Lerm, Saint-Martin-de-Sescas, Saint-Martin-du-Bois, Saint-Martin-du-Puy, Saint-Martin-Lacaussade, Saint-Médard-de-Guizières, Saint-Médard-d’Eyrans, Saint-Médard-en-Jalles, Saint-Michel-de-Fronsac, Saint-Michel-de-Lapujade, Saint-Michel-de-Rieufret, Saint-Morillon, Saint-Palais, Saint-Pardon-de-Conques, Saint-Paul, Saint-Pey-d’Armens, Saint-Pey-de-Castets, Saint-Philippe-d’Aiguille, Saint-Philippe-du-Seignal, Saint-Pierre-d’Aurillac, Saint-Pierre-de-Bat, Saint-Pierre-de-Mons, Saint-Quentin-de-Baron, Saint-Quentin-de-Caplong, Sainte-Radegonde, Saint-Romain-la-Virvée, Saint-Sauveur, Saint-Sauveur-de-Puynormand, Saint-Savin, Saint-Selve, Saint-Seurin-de-Bourg, Saint-Seurin-de-Cadourne, Saint-Seurin-de-Cursac, Saint-Seurin-sur-l’Isle, Saint-Sève, Saint-Sulpice-de-Faleyrens, Saint-Sulpice-de-Guilleragues, Saint-Sulpice-de-Pommiers, Saint-Sulpice-et-Cameyrac, Sainte-Terre, Saint-Trojan, Saint-Vincent-de-Paul, Saint-Vincent-de-Pertignas, Saint-Vivien-de-Blaye, Saint-Vivien-de-Médoc, Saint-Vivien-de-Monségur, Saint-Yzan-de-Soudiac, Saint-Yzans-de-Médoc, Salaunes, Salleboeuf, Samonac, Saucats, Saugon, Sauternes, Sauveterre-de-Guyenne, Sauviac, Savignac, Savignac-de-l’Isle, Semens, Sendets, Sigalens, Sillas, Soulac-sur-Mer, Soulignac, Soussac, Soussans, Tabanac, Taillecavat, Talais, Talence, Targon, Tarnès, Tauriac, Tayac, Teuillac, Tizac-de-Curton, Tizac-de-Lapouyade, Toulenne, Tresses, Uzeste, Val-de-Livenne, Val de Virvée, Valeyrac, Vayres, Vendays-Montalivet, Vensac, Vérac, Verdelais, Vertheuil, Vignonet, Villandraut, Villegouge, Villenave-de-Rions, Villenave-d’Ornon, Villeneuve, Virelade, Virsac, Yvrac.

7. Основни винени сортове грозде

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

Carmenère N

Cot N - Malbec

Merlot N

Muscadelle B

Petit Verdot N

Sauvignon B - Sauvignon blanc

Sauvignon gris G - Fié gris

Semillon B

8. Описание на връзката или връзките

За отглежданите в океански климат сортове от района на Бордо още от XVII и XVIII век са били необходими дървени колчета, а по-късно масово навлизат кордонните подпорни конструкции, за да се гарантира добро разпределение на реколтата и достатъчна листна площ за правилна фотосинтеза с цел постигане на оптимална зрялост. Различните видове почви и разнообразното изложение са довели до подбора и адаптирането на различни сортове в зависимост от характеристиките на средата и така се обяснява ориентирането в исторически план към купажни вина. Могат да се разграничат четири отделни вида почви:

—	глинесто-варовиковите почви и варовиковите мергели са широко разпространени по склоновете на хълмовете, където много добре се развива сортът merlot N;

—	силикатните почви, примесени с глини и варовикови елементи, са отлични например за сортовете merlot N и sauvignon B;

—	пясъчно-глинестите почви, наричани „boulbènes“, които съдържат фини силикатни елементи, са по-леки и са подходящи за производството на бели вина;

—	чакълестите почви, съставени от чакъл, дребен кварц и по-едър или по-фин пясък, оформят тераси с добро оттичане, топли и отлични за отглеждане на лозя, особено на сорта cabernet sauvignon N.

Контролираното наименование за произход „Bordeaux supérieur“ отговаря на изискванията, които производителите са си наложили в миналото по отношение на контролираното наименование за произход „Bordeaux“, що се отнася до гъстотата на лозята (по-висока), правилата за резитба (по-малък брой пъпки), максималното натоварване на парцела (по-малко). Тези условия на производство позволяват получаването на по-концентрирани вина, чието минимално съдържание на захар, както и минималното естествено алкохолно съдържание, са по-високи от определените за контролираното наименование за произход „Bordeaux“. Червените и белите вина с контролирано наименование за произход „Bordeaux supérieur“ имат характерен стил. Те се отличават със своята хармония, известна елегантност, добър баланс и богатство на ароматите; тези качества са резултат по-специално от разнообразието на биофизичната среда, от сортовете грозде, но също и от начините на отглеждане на лозята и на винификация, които ги правят годни за стареене вина. Благодарение на своето пристанище и на тесните исторически връзки с други народи, които много рано са създали добре структурирана и силна търговия, лозарският сектор на Бордо винаги е бил ориентиран към останалия свят, като се е ползвал или е разпространявал технически иновации, насърчавал е динамиката на стопанствата и така се е давала възможност за засилването, развитието и износа на неговите умения, винаги при спазване на вековните практики. След брака на херцогинята на Aquitaine, Aliénor, и бъдещия крал на Англия, Henri Plantagenet, през 1152 г., търговският обмен нараства значително. Англичаните изнасят храни, текстилни изделия и метали и внасят вина от Бордо. През XVII век започва нова търговска ера с появата на нови потребители. Износът остава една от силните страни на дистрибуцията на вината „Bordeaux“, чрез които в целия свят се разпространяват и знанията и уменията, престижът и известността на контролираното наименование за произход „Bordeaux supérieur“, две трети от които вече се бутилират в стопанството на производителя. Те имат по-комплексна структура и могат да стареят в продължение на по-дълъг период от време от вината с контролираното наименование за произход „Bordeaux“, които могат да стареят до 5 или 6 години.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Опаковане в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и отлежаването на вината, се състои от територията на следните общини от департамент Gironde на базата на официалния географски кодекс от 26 февруари 2020 г.:

—	Департамент Dordogne: Le Fleix, Fougueyrolles, Gageac-et-Rouillac, Gardonne, Minzac, Pomport, Port-Sainte-Foy-et-Ponchapt, Razac-de-Saussignac, Saint-Antoine-de-Breuilh, Saint-Seurin-de-Prats, Saussignac, Thénac, Villefranche-de-Lonchat.

—	Департамент Lot-et-Garonne: Baleyssagues, Cocumont, Duras, Esclottes, Loubès-Bernac, Sainte-Colombe-de-Duras, Savignac-de-Duras, Villeneuve-de-Duras.

По-голяма географска единица

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Етикетите на вината с контролирано наименование за произход може да съдържат уточнение на по-голямата географска единица „Vin de Bordeaux“ или „Grand Vin de Bordeaux“. Размерите на буквите, с които е изписана по-голямата географска единица, не надвишават — нито на височина, нито на ширина — две трети от размерите на буквите, с които е изписано контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-acf2cbea-d0b8-4acf-b65b-40814c3030e0

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 262

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 5 юли 2021 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2021/C 262/01	Съобщение на Комисията — Насоки на ЕС за безопасно възобновяване на дейностите в културните и творческите сектори — COVID-19	1
2021/C 262/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.10289 — PSP/Aviva/10 Station Road) ( 1 )	11

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2021/C 262/03	Обменен курс на еврото — 2 юли 2021 година	12
	Сметна палата
2021/C 262/04	Специален доклад № 14/2021 — Европейско териториално сътрудничество по програмите Интеррег — потенциалът на трансграничните региони в Европейския съюз все още не е напълно реализиран	13

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1823
JPY	японска йена	131,74
DKK	датска крона	7,4360
GBP	лира стерлинг	0,86003
SEK	шведска крона	10,1583
CHF	швейцарски франк	1,0945
ISK	исландска крона	147,30
NOK	норвежка крона	10,2375
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,606
HUF	унгарски форинт	352,10
PLN	полска злота	4,5264
RON	румънска лея	4,9283
TRY	турска лира	10,2780
AUD	австралийски долар	1,5836
CAD	канадски долар	1,4677
HKD	хонконгски долар	9,1838
NZD	новозеландски долар	1,6988
SGD	сингапурски долар	1,5969
KRW	южнокорейски вон	1 343,49
ZAR	южноафрикански ранд	17,0787
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,6594
HRK	хърватска куна	7,4887
IDR	индонезийска рупия	17 191,94
MYR	малайзийски рингит	4,9225
PHP	филипинско песо	58,423
RUB	руска рубла	87,1200
THB	тайландски бат	38,052
BRL	бразилски реал	5,9421
MXN	мексиканско песо	23,5936
INR	индийска рупия	88,3055

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2021/C 262/05	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10342 — Leonard Green & Partners/Goldman Sachs Group/AEA Investors/Visual Comfort) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	14
2021/C 262/06	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10373 — Primonial/Samsung/Target) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	16
2021/C 262/07	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10305 — CDPQ/DWS/Ermewa) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	18
2021/C 262/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10232 — Brose/Sitech) ( 1 )	20
2021/C 262/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10255 – Triton/Bergman Clinics) ( 1 )	21
2021/C 262/10	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10321 — DSV/Agility) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	22
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2021/C 262/11	Публикуване на съобщение за одобрение настандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование влозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	24
2021/C 262/12	Публикуване на съобщение за одобрение настандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование влозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	33