1.   Исканията за възстановяване на обезщетения, които са били предоставени на базата на европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК), на документ, който я замества, или на някакъв друг документ, даващ право на обезщетение, могат да бъдат отхвърлени и върнати на институцията кредитор, в случай че например:

2.   Дадено искане не може да бъде отхвърлено въз основа на факта, че лицето е престанало да бъде осигурявано от институцията, издала ЕЗОК или документа, даващ право на обезщетение, ако обезщетенията са били изплатени на бенефициера в рамките на периода на валидност на използвания документ.

3.   Институция, която е задължена да възстанови разходите за обезщетения, предоставени на базата на ЕЗОК, може да поиска институцията, към която е било правомерно регистрирано лицето към момента на предоставяне на обезщетението, да възстанови разходите по тези обезщетения на първата институция, или, ако лицето не е имало право да използва ЕЗОК, да уреди въпроса с него.

1.   В съответствие с член 67, параграф 5 от регламента по прилагането искания не могат да бъдат оспорени, след като са изминали 18 месеца, считано от края на месеца, през който са подадени до органа за връзка на държавата членка длъжник.

2.   Когато органът за връзка на държавата членка кредитор не е отговорил и предоставил исканите доказателства в рамките на 12 месеца, считано от края на месеца, през който оспорването е получено от органа за връзка на държавата членка кредитор, оспорването се счита за прието от държавата членка кредитор и искането или съответните части от него са окончателно отхвърлени.

1.   В съответствие с член 68, параграф 1 от регламента по прилагането стойността на авансовото плащане трябва да бъде най-малко 90 % от общата сума на първоначалното искане от страна на органа за връзка на държавата членка кредитор.

2.   Ако държавата членка кредитор заяви, че по принцип приема авансови плащания, такива плащания ще бъдат автоматично считани за приемани. Одиторският съвет съставя списък на държавите членки, които са заявили, че приемат авансови плащания.

3.   Държавите членки, които не са заявили, че по принцип приемат авансови плащания, трябва да отговарят на конкретни предложения за авансови плащания в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е подадено искането. При липса на отговор в рамките на определения срок, авансовото плащане се счита за прието и следва да бъде извършено.

1.   При уреждането на искане, във връзка с което е направено авансово плащане, длъжникът е задължен да покрие само разликата между окончателния размер на искането и авансовото плащане.

2.   Ако размерът на искането е по-малък от авансовото плащане, определено въз основа на първоначалния размер на искането, държавата членка кредитор извършва едно от следните действия:

3.   Лихвите, генерирани от авансово плащане, не намаляват дълга на държавата членка длъжник и остават като актив на държавата членка кредитор.

1.   По силата на член 68, параграф 1 от регламента по прилагането лихвите за просрочени плащания се изчисляват на месечна основа по следната формула:

където:

2.   Искането за лихва за просрочено плащане се подава от органа за връзка на държавата членка кредитор до органа за връзка на държавата членка длъжник в срок от шест месеца след края на месеца, през който е извършено плащането.

3.   Искане за лихва за просрочени плащания, подадено след края на срока, предвиден в параграф 2, не се разглежда.

1.   Лихвата за просрочено плащане се изплаща на органа за връзка на държавата членка кредитор в рамките на дванадесет месеца, считано от края на месеца, през който е направено искането до органа за връзка на държавата членка длъжник.

2.   Одиторският съвет, при мотивирано искане от една от страните, съдейства за окончателното уреждане на сметките, когато в рамките на посочения в параграф 1 срок не е било постигнато уреждане на искането за лихва за просрочено плащане. Одиторският съвет представя мотивирано становище в срок от шест месеца след месеца, в който въпросът е бил отнесен до него.

1.   За целите на плащанията, посочени в решението, датата на плащане е датата на вальора на транзакцията, така както е въведена от банковата институция на органа за връзка на държавата членка кредитор.

2.   Органът за връзка на държавата членка длъжник потвърждава получаването на подаденото искане в срок от два месеца от датата на получаване на искането. В потвърждението се посочва датата, на която е получено искането.

3.   Две или повече държави членки или компетентните им органи или органи за връзка могат да отменят или предвидят други методи за уреждане на искания, попадащи в обхвата на настоящото решение.

4.   Със становището на Одиторския съвет, представено в съответствие с член 67, параграф 7 от регламента по прилагането, могат да бъдат отменени или да бъдат предвидени други методи за уреждане на искания, попадащи в обхвата на настоящото решение, като се взема под внимание принципът на доброто сътрудничество между органите и институциите на държавите членки.

1.   Оспорваните искания, които не са уредени в рамките на срока, предвиден в член 67, параграф 6 от регламента за прилагане, и за които нито една от страните не е започнала процедурата съгласно член 67, параграф 7 от регламента за прилагане в срок от 24 месеца след изтичането на този срок, се считат за неактуални. През този 24-месечен период и двете страни продължават да търсят окончателно решение по тези дела до започването на процедурата съгласно член 67, параграф 7 от регламента за прилагане.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 се прилагат следните срокове за започване на процедурата съгласно член 67, параграф 7 от регламента за прилагане:

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат само за искания, които са предмет на процедурните правила в съответствие с разпоредбите на членове 66—68 от регламента за прилагане.

4.   Органите за връзка на държавите членки могат двустранно да се споразумеят за окончателното уреждане на исканията на институциите в тяхната сфера на отговорност. Тези споразумения могат да включват и общи решения, без да се разглеждат отделни случаи.

1.   Институциите следва да гарантират добро сътрудничество помежду си и да действат така, както биха действали в изпълнение на своето собствено законодателство.

2.   Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от първия ден след публикуването спрямо всички искания за възстановяване на базата на действителни разходи, вписани в отчетите на държавите членки кредитори след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009, и спрямо всички искания за възстановяване на базата на фиксирани суми, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.

3.   Настоящото решение заменя Решение № S9 от 20 юни 2013 г (4).

4.   Чрез дерогация от параграф 2, член 12, параграф 2 и член 18, параграф 2 се прилагат по отношение на исканията, посочени в параграф 2, които са били подадени до органа за връзка на държавата членка длъжник след 27 септември 2013 г.