—

като взе предвид Конвенцията за правата на детето (КПД) от 20 ноември 1989 г.,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—

като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (1),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo (2),

—

като взе предвид Eвропейския стълб на социалните права и по-конкретно принцип 11 от него относно грижите и подкрепата за децата,

—

като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти (3) и Съобщението на Комисията от 12 април 2017 г. относно закрилата на децата мигранти (COM(2017)0211),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно правата на интерсексуалните лица (4),

—

като взе предвид Общ коментар № 10 на Комитета по правата на детето от 25 април 2007 г. относно правата на децата при правосъдие спрямо ненавършили пълнолетие лица,

—

като взе предвид Общ коментар № 13 на Комитета по правата на детето от 18 април 2011 г. относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие,

—

като взе предвид Общ коментар № 14 на Комитета на ООН по правата на детето от 29 май 2013 г. относно правото на детето неговите висши интереси да бъдат разглеждани като първостепенно съображение,

—

като взе предвид член 37 от Общ коментар № 6 на Комитета на ООН за правата на детето от 1 септември 2005 г. и доклада на Комитета на ООН за правата на детето, озаглавен „Доклад от 2012 г. — Общо обсъждане на правата на всички деца в контекста на международната миграция“ от 28 септември 2012 г.,

—

като взе предвид доклада на УНИЦЕФ, озаглавен „Положението на децата по света през 2019 г.“,

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че член 1 от КПД предвижда, че „за целите на тази Конвенция „дете“ означава всяко човешко същество на възраст под 18 години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано“;

Б.

като има предвид, че в Европа живеят 100 милиона деца и че те съставляват над 20 % от населението на ЕС, както и че децата на възраст под 18 години съставляват над 40 % от населението в развиващите се страни;

В.

като има предвид, че утвърждаването на правата на децата е изрична цел на политиките на ЕС, установена и в Хартата на основните права на ЕС, която изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при всички действия на ЕС;

Г.

като има предвид, че КПД е международният договор в областта на правата на човека, ратифициран от най-голям брой държави, като Конвенцията е ратифицирана от всички държави — членки на ЕС и в нея се определят ясни правни задължения за насърчаване, защита и отстояване на правата на всяко дете в тяхната юрисдикция; като има предвид, че на 20 ноември Европейският парламент ще бъде домакин на конференция на високо равнище за отбелязване на 30-ата годишнина на КПД; като има предвид, че председателят на Европейския парламент обеща всяка година на 20 ноември да бъде честван Световния ден на децата, като на този ден в Европейския парламент ще се провежда събитие с участието на деца;

Д.

като има предвид, че на много места по света, включително в държавите — членки на ЕС правата на децата все още биват нарушавани, като последица от насилие, малтретиране, експлоатация, бедност, социално изключване и дискриминация, основана на религия, увреждане, пол, сексуална идентичност, възраст, етническа принадлежност, миграция или статут на пребиваване;

Е.

като има предвид, че в член 12 от КПД и в член 24 от Хартата на основните права на ЕС се установява правото на детето да бъде изслушано и мнението му да се взема под внимание по въпросите, които го засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта му;

Ж.

като има предвид, че член 5 от КПД гласи, че „държавите — страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция“;

З.

като има предвид, че въпроси от световно значение като изменението на климата, новите технологии и цифровизацията създават нови заплахи за децата, като същевременно предоставят нови възможности за учене и комуникация;

И.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал с изпълнението на 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) както във вътрешните, така и във външните си политики, включително ЦУР 16.2 „слагане край на злоупотребата, експлоатацията, трафика и всички форми на мъчения и насилие над деца“;

Й.

като има предвид, че близо 25 милиона деца на възраст под 18 години са изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС; като има предвид, че бедността лишава децата от възможности за образование, грижи, достъп до здравни грижи, подходяща храна и жилищно настаняване, семейна подкрепа и дори защита от насилие, и може да окаже много дълготрайни последици; като има предвид, че Агенцията на Европейския съюз за основните права подчерта, че борбата с детската бедност е въпрос от значение за основните права и правните задължения (5);

К.

като има предвид, че преразгледаният Европейски консенсус за развитие описва децата и младите хора като носители на развитието и промените, както и като основни участници в изпълнението на Програмата до 2030 г., включително чрез способностите им за иновации; като има предвид, че Консенсусът също така съдържа уверение, че ЕС и неговите държави членки ще укрепят правата на младите хора и ще им дадат възможност да участват в публичния живот, като насърчават тяхното участие в местните икономики, общества и в процеса на вземане на решения;

Л.

като има предвид, че инвестициите в бъдещето на децата, значението на закрилата на децата чрез всеобхватна стратегия за правата на децата и създаването на „Гаранция за детето“ като инструмент за борба с бедността и за осигуряване на достъп на децата до основни услуги, са изтъкнати като основни приоритети в писмата за определяне на ресора на заместник-председателя на Комисията, отговарящ за демокрацията и демографията Дубравка Шуица, както и за кандидата за член на Комисията, отговарящ за работните места Никола Шмит;

М.

като има предвид, че децата представляват уязвима група, която е силно засегната от отрицателното въздействие на изменението на климата и се нарежда сред първите жертви на неблагоприятните последици от това явление, като суша, наводнения и бури, продоволствени кризи и замърсяване; като има предвид, че повече от един на всеки четири смъртни случая на деца под пет години в световен мащаб се дължи пряко или косвено на екологични рискове (6);

Н.

като има предвид, че приблизително една от всеки четири жертви на трафик на хора, регистрирани в ЕС, включително в собствената им държава членка, е дете; като има предвид, че момичетата са приоритетна цел и биват въвличани в трафик с цел сексуална експлоатация (7);

О.

като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца в онлайн среда представляват тежко нарушение на основните права на децата, което води до огромни травми и дълготрайни вредни последици за децата жертви, които могат да продължат и в зряла възраст и представляват разрастващо се явление; като има предвид, че в интернет все повече се разпространяват нови форми на престъпност, например порнографията с цел отмъщение и сексуалното изнудване, и е необходимо държавите членки да им предоставят отговор чрез конкретни мерки; като има предвид, че по последните данни заради интернет броят на изображенията, съдържащи сексуално насилие над деца онлайн, се е увеличил драстично, с безпрецедентна скорост и в широки мащаби, като се съобщава за над 45 милиона изображения и видеоклипове, обозначени като сексуално насилие над деца (8);

П.

като има предвид, че правото на детето на образование трябва да бъде гарантирано при всякакви обстоятелства;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Алжир, по-специално резолюцията си от 30 април 2015 г. относно лишаването от свобода на работници и активисти за правата на човека в Алжир (1), както и своята резолюция от 27 март 2019 г. относно периода след Арабската пролет: перспективите за региона на Близкия изток и Северна Африка“ (2),

—

като взе предвид актуализираната информация за Алжир в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г., приет от Европейския съвет на 18 март 2019 г.,

—

като взе предвид декларацията на 11-тата сесия на Съвета за асоцииране ЕС–Алжир от 14 май 2018 г.,

—

като взе предвид третия всеобщ периодичен преглед (ВПП) относно Алжир, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 36-та сесия на 21 и 22 септември 2017 г.,

—

като взе предвид общите приоритети за партньорство, приети в рамките на преразгледаната Европейска политика за съседство (ЕПС) от Алжирската демократична и народна република и Европейския съюз на 13 март 2017 г., които поставят акцент върху прилагането на преразгледаната конституция и подкрепата на ЕС за напредъка на демокрацията и правата на човека в Алжир,

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир (3) и по-специално член 2 от него, който предвижда, че зачитането на демократичните принципи и основните права на човека трябва да представлява съществен елемент от споразумението и да вдъхновява националните и международните политики на страните по него,

—

като взе предвид Конституцията на Алжир, преразгледана на 7 февруари 2016 г., и по-специално членове 2, 34 — 36, 39, 41, 42, 48 и 54 от нея,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, смъртното наказание, изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека, както и новата стратегическа рамка и план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, чиято цел е защитата и наблюдението на зачитането на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето,

—

като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—

като взе предвид алжирския закон № 12-06 относно сдруженията и Наредба № 06-03, която урежда немюсюлманското религиозно богослужение,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че Алжир е близък съсед и важен партньор на Европейския съюз и на региона на Северна Африка;

Б.

като има предвид, че на 16 февруари 2019 г., десет дни след като Абделазиз Бутефлика обяви кандидатурата си за пети президентски мандат, в Алжир започнаха мирни протести, известни като „Хирак“ (Движение); като има предвид, че на 2 април 2019 г. Бутефлика подаде оставка; като има предвид, че председателят на Съвета на нацията — Абделкадер Бенсалах, пое длъжността държавен глава; като има предвид, че военното ръководство под командването на генерал-лейтенант Ахмед Гаид Салах управлява открито властта в страната от оставката на Бутефлика;

В.

като има предвид, че Абделазиз Бутефлика беше президент от 1999 г. насам; като има предвид, че преразгледаната конституция от 2016 г. ограничи максималния брой на президентските мандати до два; като има предвид, че преразгледаната конституция не може да се прилага със задна дата, което означава, че на Бутефлика се позволява да се кандидатира за пети мандат; като има предвид, че първоначално насрочените за 18 април 2019 г. президентски избори бяха отложени веднъж за 4 юли 2019 г., а впоследствие — за 12 декември 2019 г.;

Г.

като има предвид, че бяха проведени мирни демонстрации в цялата страна през февруари, март и април 2019 г., а след това всеки вторник и петък през последните 40 седмици; като има предвид, че през последните седмици протестиращите провеждат нощни шествия в цялата страна;

Д.

като има предвид, че „Хирак“ се радва на широка подкрепа и представлява най-голямото протестно движение в Алжир; като има предвид, че по-голямата част от демонстрантите са млади хора; като има предвид, че демонстрантите искат да се сложи край на корупцията, на липсата на възможности за политическа ангажираност, на високия процент на безработица и на репресиите срещу демонстрациите, както и настояват за по-плуралистична и приобщаваща рамка за подготовка за свободни избори, като част от по-широкия политически преход;

Е.

като има предвид, че Световният индекс за свободата на печата за 2019 г. подрежда Алжир на 141-во място от 180-те включени в проучването държави, като описва свободата на печата в страната като „под заплаха“ и отбелязва, че журналистите често са обект на преследване; като има предвид, че независимите медийни организации, гражданските репортери в социалните медии и други източници са изправени пред структурна цензура от алжирските органи за всяко отразяване, което се разглежда като подкрепящо позициите, изразяващи несъгласие;

Ж.

като има предвид, че от януари 2018 г. насам алжирските органи са затворили няколко църкви, по-голямата част от които са част от Алжирската протестантска църква (АПЦ) (Église protestante d’Algérie) — законно призната организация, обединяваща протестантските църкви в Алжир;

З.

като има предвид, че Мерием Абду — главният редактор на обществената радиостанция Канал 3 (La Chaîne 3) подаде оставка на 23 февруари 2019 г. в знак на протест срещу пристрастното отношение към „Хирак“; като има предвид, че няколко други журналисти бяха арестувани или са били подложени на сплашване, като например бившия френски кореспондент Софян Меракши и журналистите Азеб Ел Шейх и Абделмуджи Келади, задържани съответно от 26 септември 2019 г. и 14 октомври 2019 г.;

И.

като има предвид, че Надя Мадаси, която през последните 15 години беше говорителка на Канал Алжир (Canal Algérie) подаде оставка на 4 март 2019 г. на фона на твърдения, че е била цензурирана; като има предвид, че на 5 март 2019 г. Министерството на съобщенията санкционира вестник „Ехорук“ и телевизионния канал Ел Билад за отразяване на демонстрациите; като има предвид, че Фейсбук групата „Algérie — Debout!“ с повече от 500 000 членове, беше закрита, а нейният основател и администратор Софян Беньос е бил подложен на тормоз и разпитван няколко пъти, преди да му бъдат повдигнати обвинения; като има предвид, че публикациите Jeune Afrique, Tout Sur l’Algerie, Algérie Part, Interlignes, и Observ’Algérie са били цензурирани;

Й.

като има предвид, че протестиращите от „Хирак“, защитниците на правата на човека, журналистите и блогърите все по-често биват преследвани или арестувани, за да се предотврати упражняването на тяхната свобода на изразяване на мнение, на сдружаване или на мирни събрания;

К.

като има предвид, че Алжирската адвокатска колегия (Union nationale des ordres des avocats, UNOA) единодушно осъди арестите на активисти на „Хирак“ и потъпкването на свободите; като има предвид, че на 24 октомври 2019 г. около 500 адвокати демонстрираха в Алжир с искане за зачитане на правото на протестиращите на справедлив процес и за независимост на съдебната система; като има предвид, че UNOA създаде комисия в подкрепа на адвокатите, защитаващи задържаните демонстранти и дисиденти;

Л.

като има предвид, че според Алжирската лига за защита на правата на човека (Ligue algérienne pour la défense des droits de l’homme, LADDH) повече от сто души са били арестувани и задържани във връзка с мирните протести от началото на „Хирак“; като има предвид, че обвиненията, по които те се задържат — „подкопаване на националното единство и териториалната цялост“, „подбуждане към събрания“ и „отслабване на духа на армията“ — са неясни и нарушават международните стандарти в областта на правата на човека;

М.

като има предвид, че на 29 юни 2019 г. беше арестуван 87-годишният Лакдар Бурега — един от ветераните от войната за независимост, за критикуване на началника на армията; като има предвид, че 22-годишният студент по право Нур ел Хоуда Дахмани беше освободен на 25 ноември 2019 г., след като бе осъден на 6 месеца затвор след шествие на студенти на 17 септември 2019 г., и се превърна в символ на ежеседмичните студентски шествия; като има предвид, че Ибрахим Дауаджи и четирима други активисти бяха арестувани на 12 октомври 2019 г. за протест срещу посещение на министъра на младежта;

Н.

като има предвид, че Камал Едине Фекар, лекар, защитник на правата на човека, защитник на общността Амзи ат-Мзаб и бивш член на LADDH, почина в затвора на 28 май 2019 г. след задържането му на фона на масовите протести, след 53 дни гладна стачка, като се счита, че смъртта му е последствие от условията, при които е бил задържан и медицинска небрежност; като има предвид, че 22-годишният Рамзи Йету почина от нараняванията си, получени след брутален побой от полицията през април 2019 г.;

О.

като има предвид, че на 12 септември 2019 г. беше арестуван главният опозиционен представител Карим Табу — бивш генерален секретар на традиционната опозиционна партия Фронт на социалистическите сили (Front des forces socialistes, FFS) и настоящ ръководител на непризнатата партия Социален и демократичен съюз; като има предвид, че той беше освободен от градския съд на Типаза на 26 септември 2019 г., но по-малко от 14 часа по-късно беше арестуван отново под различна юрисдикция (Сиди М’Хамед), но подобни условия и сега е задържан де факто в условия на строг тъмничен режим;

П.

като има предвид, че няколко членове на асоциацията Rassemblement actions jeunesse (RAJ), включително нейният учредител Хаким Адад, нейният председател Абделуахаб Ферсауи и нейните членове Масиниса Есос, Джалал Мокрани, Ахмед Буидер, Камел Улдуали, Карим Боутата, Ахсен Кади, Уафи Тигрин и Киредин Меджани, бяха арестувани по време на мирни демонстрации в подкрепа на лишените от свобода заради убежденията си;

Р.

като има предвид, че няколко протестиращи, например Самир Беларби, Фодил Боумала, Фуад Уишер, Саида Дефер и Рауф Раис, които все още са задържани, както и защитници на правата на човека, включително Саид Будур, Хамид Гура и Слиман Хамитуш, са обект на наказателно преследване поради „отслабване на духа на армията“;

С.

като има предвид, че на 11 ноември 2019 г. съдът на Сиди М’Хамед в Алжир откри процес срещу 42 активисти, включително Самира Месуси, член на Народното провинциално събрание на вилаетите, която е обвинена в „компрометиране на целостта на националната територия“, тъй като е развявала берберското знаме; като има предвид, че това знаме е било разгърнато заедно с националния флаг в цялата държава по време на демонстрациите през седмицата; като има предвид, че няколко трибунала в държавата са освободили демонстранти, задържани по същото обвинение;

Т.

като има предвид, че в алжирската конституция са залегнали основни свободи, включително свободата на сдружаване, която е допълнително определена със Закон № 12-06; като има предвид, че съгласно Закон № 12-06 всяко сдружение, включително онези, които вече са успешно регистрирани, трябва да се регистрират и да получат от Министерството на вътрешните работи документ за регистрация, преди да могат да извършват законна дейност; като има предвид, че въпреки съответствието им с всички правни изисквания заявленията за предварителна регистрация на няколко организации на гражданското общество, неправителствени, религиозни и благотворителни организации, като например LADDH, EuromedRights, RAJ, Амнести Интернешънъл, Протестантската асоциация на Алжир, Националната комисия за немюсюлмански религиозни групи и Феминистката асоциация за лично развитие и упражняване на гражданство (AFEPEC), все още не са получили отговор; като има предвид, че поради това те нямат официален правен статут;

У.

като има предвид, че съгласно Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е ратифицирал, правителствата трябва да гарантират правото на свобода на религията, мисълта и съвестта на всички под тяхна юрисдикция, а по-специално на религиозните малцинства; като има предвид, че това право включва свободата да се упражняват религия или убеждения по избор, независимо дали в обществото или насаме, самостоятелно или с други лица;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Куба, по-специално резолюциите от 17 ноември 2004 г. относно Куба (1), от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство (2), от 21 юни 2007 г. относно Куба (3), от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода заради убежденията им в Куба (4), от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна, (5) и от 15 ноември 2018 г. (6),

—

като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, подписано през декември 2016 г. и прилагано временно от 1 ноември 2017 г. насам,

—

като взе предвид второто заседание на Съвместния съвет между ЕС и Куба, проведено на 9 септември 2019 г. в Хавана,

—

като взе предвид втория официален диалог между ЕС и Куба по правата на човека, проведен в Брюксел на 3 октомври 2019 г. в рамките на СПДС между ЕС и Куба,

—

като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека за Куба от май 2018 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,

—

като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че на 1 октомври 2019 г. лидерът на опозицията на Патриотичния съюз на Куба Хосе Даниел Ферер беше произволно задържан, без да му бъде предявено обвинение, и в продължение на най-малко 72 часа му беше отказано да осъществява контакт с лица извън мястото за лишаване от свобода;

Б.

като има предвид, че в продължение на повече от десетилетие кубинските органи го задържат под стража, тормозят го и го сплашват поради мирната му политическа активност; като има предвид, че през 2018 г. той беше задържан на строг тъмничен режим в продължение на 10 дни;

В.

като има предвид, че на 2 ноември 2019 г. г-н Ферер е изпратил скришом писмо, в което е посочил, че е бил измъчван и малтретиран, че животът му е бил изложен на опасност по време на задържането му и че му е била отказана подходяща медицинска помощ; като има предвид, че според информацията, предоставена от неговото семейство на 15 ноември 2019 г., той се намира в затвора Агуадорес в Сантяго де Куба, където е бил отведен в наказателна килия; като има предвид, че на 7 ноември 2019 г. съпругата му се е срещнала с него за няколко минути и е потвърдила, че здравето му е в критично състояние, като се има предвид, че е загубил половината от телесното си тегло, което е резултат и от гладна стачка, която е започнал;

Г.

като има предвид, че според няколко НПО той е само един от около 120 политически затворници в Куба; като има предвид, че много независими журналисти, мирни дисиденти и защитници на правата на човека, които са предимно членове на демократичната опозиция, биват преследвани, произволно задържани или лишавани от свобода в Куба, по-специално Хосе Гуиа Пилото, Силверио Портал Контрерас, Мицаел Диас Пасейро, Орландо Сапата Тамайо, Елиесер Бандера Барера, Едилберто Ронал Асуага и Роберто де Хесус Киньонес Асес;

Д.

като има предвид, че на 28 октомври 2019 г. е починал Армандо Соса Фортуни — най-дълго задържаният кубински политически затворник, прекарал 43 години в затвора; като има предвид, че кубинските органи не са се съгласили да го освободят въпреки влошаващото му се здраве;

Е.

като има предвид, че съгласно международните стандарти в областта на правата на човека всяко лице, което е задържано или лишено от свобода, трябва към момента на задържането да бъде информирано за основанията и да бъде предадено незабавно на съд;

Ж.

като има предвид, че действията на кубинското правителство са в нарушение на разпоредбите на член 1, параграф 5 и член 22 от СПДС между Европейския съюз и Куба, подписано през 2016 г., в което кубинското правителство се задължава да укрепва и подобрява правата на човека;

З.

като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за СПДС; като има предвид, че при одобрението си Парламентът ясно изрази своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Куба и включи клауза за временно преустановяване в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека;

И.

като има предвид, че диалогът между ЕС и Куба по правата на човека, ръководен от специалния представител на ЕС за правата на човека, започна през 2015 г., като петият кръг се проведе на 9 октомври 2018 г.; като има предвид, че на 3 октомври 2019 г. ЕС и Куба проведоха втория си официален диалог по правата на човека; като има предвид, че все още не са постигнати осезаеми резултати въпреки преизбирането на Куба в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2017 — 2019 г.; като има предвид, че всеки политически диалог трябва да включва пряк и интензивен диалог с гражданското общество и всички политически участници от опозицията без никакви ограничения;

Й.

като има предвид, че по време на второто заседание на Съвместния съвет между ЕС и Куба, проведено на 9 септември 2019 г. в Хавана, повече от 100 активисти бяха произволно задържани; като има предвид, че ЕС запази мълчание по отношение на тези действия, както и по отношение на случая на г-н Ферер;

К.

като има предвид, че Парламентът три пъти е присъждал наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти: Освалдо Пая през 2002 г., „Дамите в бяло“ през 2005 г. и Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че носителите на наградата „Сахаров“ и техните роднини са все още редовно подлагани на тормоз и заплахи и се възпрепятстват да напуснат страната и да участват в международни събития;

Л.

като има предвид, че правата на човека, свободата и достойнството и интересът на хората са най-добре представени и защитавани в една демокрация;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Хаити, и по-специално резолюцията от 19 януари 2011 г. относно положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване (1), и резолюцията от 8 февруари 2018 г. относно детското робство в Хаити (2),

—

като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г., и по-специално неговата актуализация за Хаити, приета от Съвета на 13 май 2019 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на периода след изборите в Хаити между 19 и 23 ноември 2018 г.,

—

като взе предвид годишния доклад от юли 2017 г. на мисията на ООН за стабилизиране на Хаити (MINUSTAH) и Службата на Върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) на ООН относно положението с правата на човека в Хаити от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2016 г.,

—

като взе предвид доклада на MINUSTAH и СВКПЧ относно твърденията за нарушения и злоупотреби с правата на човека на 13 и 14 ноември 2018 г. в квартала Ла Салин, Порт-о-Пренс,

—

като взе предвид всеобщия периодичен преглед относно Хаити, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 34-та сесия на 17 март 2017 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г., по който Хаити е страна,

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на човека,

—

като взе предвид Конвенцията за правата на детето, която е подписана от Хаити,

—

като взе предвид Резолюция 2476 (2019) на Съвета за сигурност на ООН от 25 юни 2019 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите от 2015 г.,

—

като взе предвид изявлението от 7 ноември 2019 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз във връзка с положението в Хаити,

—

като взе предвид журналистическия материал, публикуван от „Амнести Интернешънъл“ на 31 октомври 2019 г., в който се предоставят доказателства за прекомерна употреба на сила срещу протестиращите,

—

като взе предвид доклада на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси относно положението в Хаити от 1 октомври 2019 г.,

—

като взе предвид изявлението на делегацията на Европейския съюз в Хаити от 28 май 2019 г.,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че съобщението на правителството от юли 2018 г., че ще премахне субсидиите, което позволи цените на горивата да се увеличат с до 50 %, доведе до масови протести и до най-тежките граждански вълнения в страната от години; като има предвид, че тази мярка отговаряше на съкращенията, договорени с Международния валутен фонд (МВФ) през февруари 2018 г. в замяна на финансови заеми в размер на 96 милиона щатски долара, за да се помогне на страната да изплаща своя външен дълг;

Б.

като има предвид, че демонстрациите, организирани от лидери на опозицията, поискаха оставката на президента Жовенел Моиз заради галопиращата инфлация, обвиненията в системна корупция на правителството, с участието и на бившия президент Мишел Мартели, както и икономическата и продоволствената несигурност, без външният свят да им обърне сериозно внимание; като има предвид, че демонстрациите, започнали преди повече от година в знак на протест срещу корупционните скандали с участието на държавните органи на Хаити, доведоха до около сто жертви и ескалираха в конфликт със сериозни мащаби; като има предвид, че корупцията изглежда е хроничен проблем за обществото и политиката на Хаити;

В.

като има предвид, че силите за сигурност потушиха протестите с помощта на бойни патрони и сълзотворен газ; като има предвид, че според СВКПЧ на ООН по време на протестите през февруари са загинали 41 души, а 100 са били ранени; като има предвид, че според последните данни на СВКПЧ между 15 септември и 1 ноември 2019 г. най-малко 42 души са загинали при подобни протести, като 19 от тях са били убити от правоприлагащите органи, а 86 са били ранени;

Г.

като има предвид, че от март 2019 г. Хаити е без правителство, което възпрепятства способността на страната да получи достъп до международна финансова помощ и заеми от Световната банка; като има предвид, че от януари 2020 г. Хаити ще бъде без парламент поради факта, че страната не успя да произведе парламентарни избори през октомври 2019 г.; като има предвид, че г-н Моиз е заявил намерението си да въведе конституционни реформи, които да засилят правомощията на президента;

Д.

като има предвид, че въпреки демонстрациите не са предприети правни действия; като има предвид, че тази безнаказаност и липсата на внимание от страна на международната общност доведоха до допълнително подклаждане на насилието; като има предвид, че проточилата се и продължаваща криза доведе също така до допълнително ограничаване на достъпа до здравеопазване, храна, образование и други нужди и причини допълнителен недостиг на електричество и горива;

Е.

като има предвид, че много общности все още нямат достъп до електропреносната мрежа след земетресението от 2010 г. и зависят от електрогенератори за ежедневните си нужди; като има предвид, че увеличението на цените на горивата допълнително ограничи икономическите възможности;

Ж.

като има предвид, че съществуват достоверни доказателства, че полицаи, въоръжени с полуавтоматични пушки, са стреляли с бойни патрони по време на протестите, което е в разрез с международното право в областта на правата на човека и стандартите за използване на сила; като има предвид, че журналистите са обект на постоянен тормоз и физически нападения; като има предвид, че Нееми Жозеф, журналист в Радио „Мега“, отразявал протестите, беше застрелян в личния си автомобил на 11 октомври 2019 г., фоторепортерът на Асошиейтед прес Шери Дьо-Налио беше прострелян в лицето през септември 2019 г., репортерът на Radio Sans Fin Петион Роспид беше застрелян в личния си автомобил през юни 2019 г., а журналистът Владимир Льоганьор изчезна през март 2018 г.;

З.

като има предвид, че безнаказаността е властвала също така в случаи като кръвопролитието в Ла Салин, в покрайнините на столицата Порт-о-Пренс, където през октомври 2018 г. 70 души са били произволно убити, а 13 жени — изнасилени; като има предвид, че правителството отдаде кръвопролитието на война между банди; като има предвид, че Организацията на американските държави (ОАД) и мисията на ООН за подкрепа в областта на правосъдието в Хаити (MINUJUSTH), въз основа на информация, събрана от националната мрежа по правата на човека (RNDDH), приписват кръвопролитието на опит на съпругата на президента Мартин Моиз и на няколко представители на правителството да подкупят хората в Ла Салин да спрат демонстрациите срещу президента Моиз, като твърдят, че кръвопролитието е било следствие от отказа им да приемат подкупа; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека в Хаити призоваха за мисия на ОАД за разследване на кръвопролитието;

И.

като има предвид, че положението със сигурността в страната се е влошило драстично от октомври 2017 г. насам, когато мироопазващите сили на Мисията на ООН за стабилизиране в Хаити (UNSTAMIH) бяха заменени от MINUJUSTH, чиито служители са с ограничено полицейско обучение;

Й.

като има предвид, че дискриминацията, основана на пола, продължава да буди сериозно безпокойство в страната; като има предвид, че Хаити има индекс на неравенството между половете (ИНП) от 0,593, което поставя страната на 142-ро място от 159 в индекса за 2015 г.; като има предвид, че в Хаити са системни и широко разпространени дискриминацията, стигматизацията, изключването и насилието срещу ЛГБТИ лица; като има предвид, че младите момичета получават ниско образование или въобще не се образоват; като има предвид, че законите, криминализиращи изнасилванията и домашното насилие, бяха приети чак през 2005 г., че наказателният кодекс не е преразглеждан от 1835 г. насам, а жените и момичетата често са в неравнопоставено положение при правната защита; като има предвид, че на 7 ноември 2019 г. 10 задържани жени, включително 15-годишно момиче, бяха изнасилени в цивилния затвор в Гонаив; като има предвид, че от началото на протестите насам в системата на затворите в Хаити често явление са пренаселеността, недостигът на храни, липсата на семейни посещения и други нехуманни условия;

К.

като има предвид, че повечето деца в Хаити не са успели да тръгнат на училище от началото на учебната година през септември; като има предвид, че неграмотността и достъпът до образование са основни проблеми в Хаити, тъй като приблизително половината от хаитяните на възраст 15 и повече години са неграмотни, а най-малко 350 000 деца и младежи остават извън системата на основните и средните училища в цялата страна;

Л.

като има предвид, че все още се практикува системата на „реставек“ — съвременна форма на робство, при която хаитянски деца от бедни семейства биват изпращани от своите родители да живеят у други семейства и да работят за тях като домашни прислужници, като често са жертви на злоупотреба и малтретиране и нямат достъп до образование;

М.

като има предвид, че Хаити, със своето 168-о място сред държавите по света в индекса на човешкото развитие на ПРООН и със спад спрямо предишните класации, постоянно се нуждае от хуманитарна помощ и помощ за развитие: като има предвид, че според Световната банка Хаити продължава да бъде най-бедната страна в Северна и Южна Америка и една от най-бедните държави в света, като 59 % от населението живеят под националния праг на бедността, 24 % са под националния праг на крайната бедност, а над 40 % са безработни; като има предвид, че корупцията в управлението на държавата е повсеместна, а индексът за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2018 г. нарежда Хаити на 161-во място от общо 180 обхванати държави;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно изборния процес в Боливия от 22 октомври 2019 г. и относно положението в Боливия от 15 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид изявлението на мисията на Организацията на американските държави (ОАД) за наблюдение на изборите в Боливия от 21 октомври 2019 г.,

—

като взе предвид изявлението на групата одитори относно изборния процес в Боливия от 10 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле от 16 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид конституционния референдум, проведен в Боливия на 21 февруари 2016 г.,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Боливия,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид последните изявления за пресата, направени от Междуамериканската комисия по правата на човека по отношение на Боливия, и по-специално изявленията от 23 октомври, 12 ноември и 19 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Боливия,

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че на 20 октомври 2019 г. в Боливия се проведоха президентски и парламентарни избори в една силно поляризирана обстановка предвид факта, че президентът Ево Моралес е противоречива фигура и че приемането на кандидатурата му беше противоречив акт;

Б.

като има предвид, че след като не спечели референдума за изменение на Конституцията на Боливия през 2016 г., Ево Моралес се кандидатира за четвърти мандат с одобрението на Конституционния съд — решение, което показа явна липса на независимост на съдебната система в Боливия;

В.

като има предвид, че след като над 80 % от гласовете бяха преброени от системата за бързо и сигурно предаване на предварителните резултати (TREP), Върховният избирателен съд спря оповестяването на предварителните резултати; като има предвид, че на този етап цифрите ясно показваха, че следва да има втори тур на гласуване; като има предвид, че 24 часа по-късно Върховният избирателен съд „представи данни с необяснима промяна на тенденцията, която драстично измени съдбата на изборите и доведе до загуба на доверие в изборния процес“, както заяви Организацията на американските държави (ОАД); като има предвид, че Конституционният съд изключи възможността за втори тур на гласуване на основание на факта, че е достигната изискваната процентна разлика от 10 % между първите двама кандидати;

Г.

като има предвид, че действията на Върховния избирателен съд породиха несъгласие и подозрение за измама не само сред поддръжниците на опозиционните кандидати, но и сред националните и международните наблюдатели и по-голямата част от международната общност;

Д.

като има предвид, че президентът Моралес публично се обяви за победител на изборите, дори още преди всички официални резултати да са били предадени и обявени публично;

Е.

като има предвид, че в изявления на ОАД, на ЕС и на международната общност беше изразена сериозна загриженост във връзка с необоснованото прекъсване на преброяването на гласовете, което сочи възможен пристрастен подход на наблюдателите от избирателната комисия; като има предвид, че препоръката на националните и международните партньори беше да се организира втори кръг на изборите като начин да се излезе от политическата криза;

Ж.

като има предвид, че неочакваното прекъсване на преброяването на гласовете и обявяването на победа от президента Моралес доведе до масови протести и мобилизиране от поддръжници на опозицията, както и от поддръжници на самия президент Моралес; като има предвид, че тези демонстрации са повод за голяма загриженост на цялата международна общност и досега са довели до смъртта на най-малко 32 души, стотици ранени и над 600 задържани; като има предвид, че страната изпитваше недостиг на храни и горива, което има сериозни последици за цивилното население, поради улични блокади от привърженици на Моралес; като има предвид, че съществува безпокойство във връзка с насилието, твърденията за ненужно и непропорционално използване на сила от силите за сигурност и разрива в обществото;

З.

като има предвид, че на органа, натоварен с администрирането на изборите, липсва каквато и да е надеждност, като един от неговите членове е подал оставка по време на преброяването; като има предвид, че опозицията не призна резултатите от изборите, проведени при подобни обстоятелства, и осъди предполагаемите изборни измами;

И.

като има предвид, че ЕС не изпрати пълноправна мисия за наблюдение на изборите, а беше представен само от малък технически екип, състоящ се от три длъжностни лица с нисък ранг;

Й.

като има предвид, че с цел възстановяване на доверието правителството и изборните органи приеха обвързващ технически одит от страна на професионален екип от ОАД; като има предвид, че този одит беше подкрепен от генералния секретар на ООН;

К.

като има предвид, че на 10 ноември 2019 г. одитът на ОАД разкри сериозни нередности и манипулации по време на провеждането на изборите, призова за анулиране на резултата и препоръча нов изборен процес, който следва да включва нови избирателни органи, за да се гарантира провеждането на надеждни избори;

Л.

като има предвид, че след представянето на 10 ноември 2019 г. на одитния доклад на ОАД, в който се призовава за анулиране и повторно провеждане на изборния процес, множество високопоставени държавни служители подадоха оставка, включително президентът, вицепрезидентът, председателят на Сената и представители на изборния орган; като има предвид, че Ево Моралес и някои други членове на неговото правителство трябваше да подадат оставка, да напуснат страната и да се откажат от функциите си; като има предвид, че някои висши членове на въоръжените сили предложиха бившият президент Ево Моралес да подаде оставка; като има предвид, че въоръжените сили и полицията следва да се въздържат от оказване на въздействие върху политическите процеси и следва да подлежат на граждански контрол;

М.

като има предвид, че г-жа Янине Анес подписа спорен указ, с който въоръжените сили се защитават от съдебно преследване за действия, които те извършват в името на възстановяването на обществения ред;

Н.

като има предвид, че вследствие на няколко оставки вторият вицепрезидент г-жа Янине Анес пое временното президентство, за да обяви бързо нови президентски избори, тъй като това е единственият демократичен и конституционен път за разрешаване на настоящата криза;

О.

като има предвид, че на 23 ноември 2019 г. горната и долната камара на парламента на Боливия единодушно одобриха законодателство, проправящо пътя за нови президентски избори, което впоследствие беше подписано от временния президент г-жа Анес; като има предвид, че одобреното законодателство забранява на лица, служили два последователни президентски мандата, да се кандидатират отново, като по този начин Ево Моралес вече не отговаря на изискванията;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

—

като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—

като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—

като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН (КБР),

—

като взе предвид най-актуалните и най-обширни научни доказателства за вредните последици от изменението на климата, изложени в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5 oC“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

—

като взе предвид сериозната заплаха от загуба на биологично разнообразие, изложена в обобщението, съставено за определящите политиките лица, на доклада от 29 май 2019 г. за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги,

—

като взе предвид 25-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 25), която предстои да се проведе в Мадрид, Испания, от 2 до 13 декември 2019 г.,

—

като взе предвид 26-ата конференция на страните по РКООНИК, която предстои да се проведе през декември 2020 г., както и факта, че всички страни по РКООНИК трябва да увеличат своя национално определен принос в съответствие с целите на Парижкото споразумение,

—

като взе предвид 15-ото заседание на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP15), което предстои да се проведе в Кунмин, Китай, през октомври 2020 г., на което страните по Конвенцията трябва да вземат решение относно глобалната рамка за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие след 2020 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата — европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г. в Мадрид, Испания (COP25) (2),

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че предприемането на незабавни и амбициозни действия е от решаващо значение за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 oC и за предотвратяване на сериозната загуба на биологично разнообразие;

Б.

като има предвид, че тези действия трябва да бъдат научно обосновани и трябва да включват гражданите и всички сектори на обществото и на икономиката, в т.ч. промишлеността, по социално балансиран и устойчив начин; като има предвид, че те трябва да подкрепят конкурентоспособността на нашите икономики и да бъдат съпътствани от ефикасни социални и приобщаващи мерки с оглед на осигуряването на справедлив и равноправен преход, който подкрепя създаването на работни места, като същевременно се зачита необходимостта от осигуряване на благополучие, отговарящо на високи стандарти, и на висококачествени работни места и обучение;

В.

като има предвид, че никога извънредно положение не следва да се използва за подкопаване на демократичните институции или за подриване на основните права; като има предвид, че всички мерки ще бъдат приемани винаги в рамките на демократичен процес;

1.

2.

3.

4.

5.

—

като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—

като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—

като взе предвид 24-тата конференция на страните по РКООНИК (COP24), 14-ата сесия на срещата на страните по Протокола от Киото (CМP14) и третата част от първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на среща на страните по Парижкото споразумение (CMA1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

—

като взе предвид решението на Бюрото на Конференцията на страните по РКООНИК от 1 ноември 2019 г. за приемане на предложението на правителството на Чили, в качеството му на встъпващо председателство, за провеждане на COP25 в Мадрид, Испания, от 2 до 13 декември 2019 г.,

—

като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

—

като взе предвид срещата на високо равнище относно изменението на климата, организирана от генералния секретар на ООН и проведена на 23 септември 2019 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP24) (1),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно изменението на климата — европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 юни 2019 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2019 г.,

—

като взе предвид внасянето на 6 март 2015 г. от Латвия и Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки,

—

като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 oC, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

—

като взе предвид водещия доклад относно адаптирането, изготвен от Световната комисия по въпросите, свързани с адаптирането към изменението на климата,

—

като взе предвид деветия обобщаващ доклад по Програмата на ООН за околната среда (UNEP) от ноември 2018 г. (относно разликите по отношение на емисиите за 2018 г.), и нейния доклад за разликите по отношение на адаптирането за 2018 г.,

—

като взе предвид оценката на Европейската агенция за околната среда, основана на показатели и озаглавена „Икономически загуби от свързани с климата екстремни явления в Европа“, публикувана на 2 април 2019 г.,

—

като взе предвид декларацията за състоянието на световния климат през 2018 г. на Световната метеорологична организация (WMO) от март 2019 г. и нейния Бюлетин № 14 за парниковите газове от 22 ноември 2018 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Силезия за солидарност и справедлив преход, Декларацията на министрите от Силезия относно значението на горите за климата и Партньорството „Заедно към промяна“ за електромобилност и нулеви емисии от транспорта“, подписани в рамките на Конференцията по изменението на климата COP24,

—

като взе предвид резюмето, изготвено за определящите политиките лица, на доклада за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) от 29 май 2019 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката (3),

—

като взе предвид обобщаващия доклад на високо равнище относно последната информация за науката за климата, събрана от научната консултативна група на срещата на високо равнище на ООН за действията в областта на климата през 2019 г., озаглавен „United in Science“ („Обединени в науката“),

—

като взе предвид проучването на Евробарометър от април 2019 г. относно изменението на климата,

—

като взе предвид въпроса до Съвета (O-000029/2019 — B9—0055/2019) и до Комисията (O-000030/2019 — B9—0056/2019) относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25),

—

като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. като има предвид, че към 19 ноември 2019 г. 187 от 197-те страни по РКООНИК са депозирали пред ООН своите актове за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

Б.

като има предвид, че на 6 март 2015 г. ЕС и неговите държави членки представиха своите планирани национално определени приноси по РКООНИК, които се ангажират с обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове на национално равнище в размер на най-малко 40 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.;

В.

като има предвид, че поетите досега ангажименти от страните по Парижкото споразумение няма да бъдат достатъчни за постигане на общата цел; като има предвид, че представеният понастоящем от ЕС и неговите държави членки национално определен принос не е в съответствие с целите, заложени в Парижкото споразумение, и следователно е необходимо да бъде преразгледан;

Г.

като има предвид, че докладът на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5 oC показва, че въздействието на увеличението на температурата с 1,5 oC е вероятно да бъде значително по-малко тежко от това при увеличение с 2 oC;

Д.

като има предвид, че последните четири години — от 2015 до 2018 г. — бяха четирите най-топли години в света, откакто се правят измервания на температурата, и като има предвид, че през 2018 г. беше отчетено рекордно високо равнище на въглеродните емисии в световен мащаб; като има предвид, че юли 2019 г. беше най-горещият регистриран някога месец и настоящата тенденция продължава през 2019 година, като според WMO периодът 2015 — 2019 г. е на път да стане най-горещият регистриран петгодишен период, откакто се извършват измервания;

Е.

като има предвид, че според WMO концентрацията на СО2 в световен мащаб през 2018 г. е била 407,8 части на милион (ppm), с 2,2 ppm по-висока от 2017 г., и че концентрациите на СО2 са на път да достигнат или дори да надвишат 410 ppm до края на 2019 г.;

Ж.

като има предвид, че като част от глобално международно движение в 185 държави по света се проведоха свързани с климата стачки, като през септември 2019 г. на улиците излязоха рекордните 7,6 милиона души, което представлява най-голямата в историята мобилизация на хора, свързана с климата;

З.

като има предвид, че в преамбюла на Парижкото споразумение се признава „значението на гарантирането на целостта на всички екосистеми, включително океаните“, а в член 4, параграф 1, буква d) от РКООНИК се подчертава, че страните по нея насърчават устойчивото управление и опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите на всички парникови газове, включително биомаса, гори и океани, както и на други сухоземни, крайбрежни и морски екосистеми;

И.

като има предвид, че като встъпваща в председателството на COP25 държава Чили вече е заявила, че ще подчертае ролята на океаните в борбата с глобалното затопляне, като това решение става още по-обосновано след публикуването на новия обезпокоителен доклад на IPCC относно затоплянето на океаните;

Й.

като има предвид, че горите допринасят съществено за смекчаването на последиците от изменението на климата и за адаптирането към него; като има предвид, че около 10 % от емисиите на парникови газове в ЕС се поглъщат от растящи гори; като има предвид, че обезлесяването води до почти 20 % от световните емисии на парникови газове и че то се дължи по-специално на разширяването на промишленото животновъдство, производството на соя и палмово масло, включително предназначени за пазара на ЕС; като има предвид, че ЕС следва да намали своя непряк принос за обезлесяването (косвено предизвикано обезлесяване), за което носи отговорност;

К.

като има предвид, че Парламентът неколкократно поиска от Комисията, включително в своята резолюция относно изменението на климата от 14 март 2019 г., да проучи ценообразуването във връзка с емисиите на СО 2 в секторите, които все още не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ);

Л.

като има предвид, че изменението на климата засяга в по-голяма степен развиващите се държави, въпреки че техните емисии на CO2 са много по-ниски, отколкото на развитите държави;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

98.

99.

100.

101.

102.

103.

104.

105.

106.

107.

108.

109.

110.

111.

112.

113.

114.

115.

116.

117.

118.

119.

120.

121.

122.

123.

124.

125.

126.

127.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

—

като взе предвид Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—

като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално относно правата на жените,

—

като взе предвид предложението за решение на Съвета от 4 март 2016 г. (COM(2016)0109),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (1),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 година за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане (2),

—

като взе предвид Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., и по-специално членове 26 и 27 от нея,

—

като взе предвид съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (3),

—

като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (4) и Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (5),

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (6), както и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (7),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (8) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (9), в които се дава определение на тормоз и сексуален тормоз и се осъждат тези явления,

—

като взе предвид своята резолюция от 4 април 2019 г. с искане за становище на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на предложенията за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и относно процедурата за това присъединяване (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 — 2016/0062(NLE)) (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (14),

—

като взе предвид насоките на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавен „„Насилието срещу жени: общоевропейско проучване“,

—

като взе предвид становището на Венецианската комисия от 14 октомври 2019 г. относно Армения, относно конституционните последици от ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

—

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (15),

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права, и следва да бъде зачитано в пълна степен;

Б.

като има предвид, че съгласно индекса за равенството между половете на Европейския институт за равенство между половете нито една държава от ЕС все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че премахването на насилието, основано на пола, е условие за постигането на тази цел;

В.

като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, е един от приоритетите на Стратегическия ангажимент на ЕС за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.;

Г.

като има предвид, че съгласно определението в Конвенцията от Истанбул „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот“;

Д.

като има предвид, че съгласно механизма за последващи действия (MESECVI) на Конвенцията от Белен до Пара „убийства на жени“ (фемицид) се определя като насилствената смърт на жени, причинена от лице въз основа на пола, независимо дали това се случва в семейството, в рамките на регистрирано партньорство или на други междуличностни отношения, в общността, или когато смъртта е причинена или причиняването ѝ се толерира от държавата или нейните представители, посредством действие или бездействие (16);

Е.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че спазването на всички нейни разпоредби, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социална роля на половете, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут;

Ж.

като има предвид, че насилието срещу жени и насилието, основано на пола, както физическо, така и психологическо, са широко разпространени и засягат жените на всички равнища на обществото, независимо от тяхната възраст, образование, доходи, социално положение или държава на произход или пребиваване;

З.

като има предвид, че насилието, основано на пола, е както причина, така и последица от структурните неравенства, с които се сблъскват жените в много житейски аспекти — работа, здраве и достъп до финансови ресурси, сила и знания, както и организация на личното време; като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, изисква разбиране на неговите причини и на факторите, които допринасят за него;

И.

като има предвид, че е важно да се признае структурното или институционалното насилие, което може да се определи като подчинено положение на жените в икономическия, социалния и политическия живот, когато се прави опит да се обясни разпространението на насилието срещу жени в нашите общества;

Й.

като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените в ЕС не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола;

К.

като има предвид, че често пъти съдебните системи не предоставят достатъчно подкрепа за жените; като има предвид, че в много случаи жертвата може да бъде изложена на унизителни коментари от страна на служителите на правоприлагащите органи или е в положение на зависимост, поради което тя още повече се страхува да съобщи за насилието;

Л.

като има предвид, че през настоящото десетилетие се наблюдава видима и организирана офанзива на световно и европейско равнище срещу равенството между половете и правата на жените, включително сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП);

М.

като има предвид, че проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 2014 г. показа, че една трета от жените в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж, откакто са навършили 15 години, че 55 % от жените са били подложени на една или повече форми на сексуален тормоз, 11 % са били подложени на кибертормоз, 1 на всеки 20 жени (5 %) е била жертва на изнасилване, а повече от една десета от жените са били жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила; като има предвид, че в много държави членки в над половината случаи на убийства на жени убиецът е интимен партньор, роднина или член на семейството; като има предвид, че жертвите са съобщили в полицията за най-сериозните случаи на насилие от страна на партньор само в 14 % от случаите, а за най-тежките случаи на насилие, което не е свързано с партньор, само в 13 % от случаите, което показва, че за голям брой от инцидентите не се подават сигнали; като има предвид, че през последните години движението #metoo насърчи жените и момичетата да съобщават за случаи на малтретиране, насилие и тормоз;

Н.

като има предвид, че в ЕС продължават да съществуват съвременни форми на робство и трафик на хора, които засягат основно жени; като има предвид, че 71 % от всички жертви на трафик на хора в света са жени и момичета, а три от всеки четири от тези жени и момичета са подложени на сексуална експлоатация (17);

О.

като има предвид, че насилието и тормозът онлайн често водят до физически последици и създават сериозна опасност от предизвикване на такова насилие, като стимулират онлайн ползвателите да имитират насилието и тормоза, за които са чели, и да продължават да извършват такива действия;

П.

като има предвид, че някои групи жени и момичета, като жените мигранти, жените бежанци и жените, търсещи убежище, жените и момичетата с увреждания, жените и жените от ромски произход, лесбийките и бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните жени и жените от ромски произход се сблъскват с комбинирани и многобройни форми на дискриминация и поради това се намират в още по-уязвимо положение, като са изложени на риск от насилие, основано на пола, и са възпрепятствани да получат достъп до правосъдие и до услуги за подкрепа и защита, както и да се ползват от основните си права;

Р.

като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от повторна виктимизация, сплашване и отмъщение, свързани с подобно насилие;

С.

като има предвид, че насилието, основано на пола, отслабва правата на човека, социалната стабилност и сигурност, общественото здраве, възможностите за образование и заетост на жените, както и благосъстоянието и перспективите за развитие на децата и общностите;

Т.

като има предвид, че излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие и малтретиране оказва сериозно въздействие върху жертвите, което може да причини дълготрайни физически, сексуални, емоционални или психически вреди или икономически и финансови щети;

У.

като има предвид, че все още продължава да съществува безнаказаност за извършителите на престъпления срещу жени, която трябва да бъде изкоренена, като се гарантира, че извършителите се преследват по съдебен ред, и че жените и момичетата, преживели насилие, получават подходяща подкрепа и признание от съдебната система; като има предвид, че е от основно значение да се предоставят курсове за обучение на доставчици на услуги да се справят със насилието срещу жени, като например служители на правоприлагащите органи, съдии или лицата, определящи политиките;

Ф.

като има предвид, че ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки в сътрудничество с държавите членки, за да насърчи и защити правото на всички жени и момичета да живеят в среда без насилие, както в публичната, така и в частната сфера;

Х.

като има предвид, че осем години след нейното одобрение, Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана от всички държави членки, нито от ЕС;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Руската федерация,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид „Основни принципи за независимостта на съдебната власт“ на ООН,

—

като взе предвид неотдавнашната размяна на мнения в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 12 ноември 2019 г. (1)

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че като пряка последица от пакта „Рибентроп — Молотов“ комунистическият СССР анексира Република Литва, както и други страни;

Б.

като има предвид, че Руската федерация, като пое ангажименти по силата на Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека и в качеството си на пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и спазването на основните свободи и права на човека;

В.

като има предвид, че между 11 и 13 януари 1991 г. въоръжените сили на СССР извършиха акт на агресия срещу независимата държава Литва и нейните граждани, които се опитваха с мирни средства да защитят телевизионната кула във Вилнюс, в резултат на което загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени; като има предвид, че потисническите действия на съветските въоръжени сили продължиха до опита за преврат, извършен през август 1991 г. в Москва;

Г.

като има предвид, че кръвопролитието беше осъдено в световен мащаб, включително от ръководителя на Върховния съвет на Руската съветска федеративна социалистическа република по време на масова демонстрация в Москва няколко дни по-късно;

Д.

като има предвид, че Руската федерация, в подписания на 29 юли 1991 г. Договор между Република Литва и Руската съветска федеративна социалистическа република, уреждащ отношенията между двете държави, призна възстановяването на независимата Република Литва на 11 март 1990 г.;

Е.

като има предвид, че в качеството си на правоприемник на Съветския съюз Руската федерация пое неговите права и задължения;

Ж.

като има предвид, че на 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови решение по т.нар. дело „13 януари“, в което Дмитрий Язов, бивш министър на отбраната на Съветския съюз, Владимир Усхопчик, бивш командир на Вилнюския гарнизон на Съветската армия, Михаил Головатов, бивш командващ специалните сили на КГБ, и 64 руски, беларуски и украински граждани бяха признати за виновни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството заради участието си в акта на агресия срещу държавата Литва;

З.

като има предвид, че всички извършители бяха съдени задочно, с изключение на двама — Юрий Мел и Генадий Иванов, бивши офицери от съветската армия, и че ответниците получиха присъди лишаване от свобода до 14 години; като има предвид, че съдебните решения, постановени през пролетта на 2019 г., се отнасят до трагичните събития, последвали литовската декларация за независимост от 11 март 1990 г., и до опитите на Съветския съюз да принуди Литва да отмени своята декларация за независимост, които започнаха с икономическа блокада през първата половина на 1990 г. и достигнаха кулминацията си в брутални усилия за сваляне на литовското правителство през януари 1991 г.;

И.

като има предвид, че в рамките на досъдебното производство по делото „13 януари“ органите на Република Литва активно поискаха компетентните органи на Руската федерация да предоставят правна помощ по наказателното производство, но Руската федерация не оказа сътрудничество;

Й.

като има предвид, че се счита, че Руската федерация активно укрива и защитава командирите и извършителите на актовете на въоръжена агресия срещу невинни и невъоръжени граждани, като например командира по време на събитията от януари 1991 г. Михаил Головатов, и предприема всички възможни мерки, за да им помогне да избегнат наказателна отговорност;

К.

като има предвид, че първоначалната реакция на Русия във връзка със съдебното решение беше отрицателна, като руската Държавна дума заяви, че съдебният процес е „политически мотивиран“ и е „опит за пренаписване на историята“, а Министерството на външните работи на Русия обяви, че „няма да го остави без по-нататъшен отговор“;

Л.

като има предвид, че между юли 2018 г. и април 2019 г. Следствената комисия на Руската федерация започна наказателни производства срещу прокурорите, следователите и съдиите на Република Литва, участващи в разследването или постановяването на решението по делото „13 януари“, на основание членове 299 и 305 от Наказателния кодекс на Руската федерация, които предвиждат наказателна отговорност за „съзнателно подвеждане на невинен човек под наказателна отговорност“ и за „постановяване от съдия (съдии) на умишлено несправедлива присъда, съдебно решение или друг съдебен акт“;

М.

като има предвид, че това политически мотивирано наказателно производство, образувано от Руската федерация, може да доведе до злоупотреба със системата на Интерпол и други двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество, с цел да се ограничат правомощията на прокурорите и съдиите по делото „13 януари“ за извършване на претърсвания, разпити и арести; като има предвид, че Руската федерация може да се опита да поиска международни заповеди за арест на литовските длъжностни лица, които участват в този процес;

Н.

като има предвид, че контролираните от държавата медии на Руската федерация, както и официалните ѝ представители провеждат кампанията за пропаганда и дезинформация, която е част от хибридните заплахи срещу ЕС и срещу демокрацията и има за цел развиването на конспиративни теории във връзка с делото „13 януари“;

О.

като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава, включващи независимостта на съдебната система, е една от общите ценности, на които се основава ЕС; като има предвид, че Комисията, заедно с Парламента и Съвета, носи отговорност съгласно Договорите за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава като основна ценност на Съюза и за осигуряване на спазването на правото, ценностите и принципите на ЕС;

П.

като има предвид, че съдиите на всяка държава членка са и съдии на Европейския съюз като цяло;

Р.

като има предвид, че независимостта на съдебната система е в основата на принципите на правовата държава и е от съществено значение за функционирането на демокрацията и съблюдаването на правата на човека; като има предвид, че независимостта на съдебната система е установена в член 47 от Хартата на основните права и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

С.

като има предвид, че „Основни принципи за независимостта на съдебната власт“ на ООН предвиждат, че всички правителствени и други институции имат задължението да зачитат и съблюдават независимостта на съдебната система; като има предвид, че в цитираните актове се посочва също, че не трябва да се допуска неуместна или неоправдана намеса в съдебния процес (2);

Т.

като има предвид, че във Всеобщата декларация за правата на човека се установяват по-конкретно принципите на равенство пред закона, презумпция за невиновност и правото на справедливо и публично изслушване от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен от закона;

У.

като има предвид, че член 1 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, която е ратифицирана от Руската федерация, предвижда, че „страните се задължават своевременно да си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпленията, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна“;

Ф.

като има предвид, че Руската федерация все по-често нарушава международното право и международните ангажименти и заема позиции, които са в разрез с добросъседските отношения, с което уронва всякакви перспективи за бъдещо сътрудничество;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

—

като взе предвид решението на арбитъра на Световната търговска организация (СТО) по спора за субсидиите за „Еърбъс“ (DS316) от 2 октомври 2019 г., с което се разрешава на САЩ да предприемат ответни мерки спрямо износа от ЕС на стойност 7,5 милиарда щатски долара (6,8 милиарда евро),

—

като взе предвид официалното решение на органа за уреждане на спорове на СТО от 14 октомври 2019 г., с което се дава зелена светлина за тези ответни мерки,

—

като взе предвид решението на САЩ да въведат ново адвалорно мито в размер на 25 % за някои продукти на хранително-вкусовата промишленост и някои неселскостопански продукти и 10 % за неселскостопанските продукти, считано от 18 октомври 2019 г.,

—

като взе предвид съответните членове от Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (1) (наричан по-долу „Регламент за насърчаване“), както и решението за изпълнение на Комисията от 18 ноември 2019 г. относно приемането на работната програма за 2020 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави,

—

като взе предвид съответните членове от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (2) (Регламент за единната обща организация на пазара),

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че САЩ са водещата дестинация за износа на селскостопански продукти от ЕС-28, като през 2018 г. стойността на този износ възлезе на 22,3 милиарда евро (16,2 % от целия износ на продукти на хранително-вкусовата промишленост), и че съответно САЩ представляват незаменим пазар както по отношение на стойността, така на обема на износа;

Б.

като има предвид, че новите мита, равняващи се на 1,1 милиарда евро, ще засегнат износа от ЕС на продукти на хранително-вкусовата промишленост на стойност 4,3 милиарда евро (60 % от общата стойност на ответните мерки);

В.

като има предвид, че Обединеното кралство, Франция, Испания, Италия, Германия и Ирландия са основните страни, засегнати от решението на САЩ, и че хранително-вкусовите сектори в други държави — членки на ЕС, също ще бъдат засегнати по неблагоприятен начин;

Г.

като има предвид, че основните селскостопански продукти, срещу които са насочени санкциите на САЩ, са емблематични продукти на ЕС с много висока добавена стойност, които в много случаи са защитени в рамките на схеми за качество на ЕС (вино и спиртни напитки, например шотландско „single“ малцово уиски, маслиново масло и млечни продукти като масло и сирене);

Д.

като има предвид, че мерките са насочени, макар и в по-малка степен, и срещу други селскостопански продукти, например трапезни маслини, свинско месо, кафе, бисквити, обработени плодове, цитрусови плодове, миди, ликьори и кашмир;

Е.

като има предвид, че след руското ембарго земеделските стопани и операторите в рамките на агрохранителната верига се оказват още веднъж жертва на търговски конфликт от неселскостопански характер, който е извън техния контрол, и че решението на САЩ е тези мита да се прилагат за неограничено време, докато държавите членки не спазят резолюцията на СТО относно спора за „Еърбъс“;

Ж.

като има предвид, че ответните мерки на САЩ ще увеличат икономическата и правната нестабилност за европейските производители в този сектор, който по своето естество и без друго е променлив, и ще повишат нестабилността на вътрешния пазар на ЕС, който е изправен пред смущения, причинени от руското ембарго, и който трябва да се подготви за икономическите последици от евентуалното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС;

З.

като има предвид, че съгласно разпоредбите на своето законодателство САЩ могат да въведат т.нар. „верижни мита“, които биха могли да имат отражение и върху други продукти, да задълбочат икономическите последици от ответните мерки и да окажат непропорционално въздействие върху хранително-вкусовата промишленост;

И.

като има предвид, че спорът относно субсидиите за „Боинг“ все още се разглежда от СТО;

Й.

като има предвид, че за някои сектори, например сектора на трапезните маслини (който вече е засегнат от прилагането на мита от САЩ от ноември 2017 г. насам) и сектора на маслиновото масло, решението на САЩ допълнително ще подкопае и без това вече нестабилното им положение на вътрешния пазар, докато за други сектори, например секторите на виното, уискито и млечните продукти, то рискува да предизвика сериозни смущения на пазара като цяло; като има предвид, че съответно това решение би застрашило растежа, инвестициите и създаването на работни места и би довело до значителна загуба на конкурентоспособност и на пазарен дял, чието равнище е отнело години, за да бъде постигнато, и от чието понижаване ще бъде трудно да се възстановим;

К.

като има предвид, че митата ще доведат до значително увеличение на цените за потребителите и до икономически загуби и загуба на работни места за дружествата и от двете страни на Атлантическия океан, което в крайна сметка ще е в полза на производителите извън ЕС и САЩ;

Л.

като има предвид, че съгласно действащите правила на ЕС кампаниите за насърчаване на износа, които вече са били одобрени и които са насочени към пазара на САЩ, не могат да бъдат препрограмирани, а някои действия, които вече са били предприети за популяризиране на продукти с много висока стойност, могат да се окажат безполезни, ако митата на САЩ бъдат приложени;

М.

като има предвид, че селското стопанство на ЕС, което поради своето естество е особено чувствително, е все по-интегрирано на международните пазари, което подчертава значението на конструктивните търговски отношения като цяло и значението на поддържането на верига за доставки на висококачествени храни, които отговарят на търсенето на клиентите;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

—

като взе предвид Маракешкото споразумение от 15 април 1994 г. за създаване на Световната търговска организация (СТО),

—

като взе предвид член 17 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (ДППУС) за създаване на постоянния апелативен орган на Органа за уреждане на спорове на СТО,

—

като взе предвид съобщението на Европейския съюз, Китай, Канада, Индия, Норвегия, Нова Зеландия, Швейцария, Австралия, Република Корея, Исландия, Сингапур, Мексико, Коста Рика и Черна гора от 11 декември 2018 г. до Общия съвет на СТО (WT/GC/W/752/Rev. 2) и съобщението на Европейския съюз, Китай, Индия и Черна гора от 11 декември 2018 г. до Общия съвет на СТО (WT/GC/W/753/Rev.1),

—

като взе предвид временната договореност за арбитраж при обжалване между ЕС и Канада съгласно член 25 от ДППУС от 25 юли 2019 г., както и сходната договореност с Норвегия, за която беше постигнато споразумение на 21 октомври 2019 г.,

—

като взе предвид неофициалната процедура за въпроси, свързани с функционирането на Апелативния орган, под егидата на Общия съвет и докладите, предоставени от посланика на Нова Зеландия Дейвид Уокър на Общия съвет на СТО на 28 февруари 2019 г. (JOB/GC/215), 7 май 2019 г. (JOB/GC/217), 23 юли 2019 г. (JOB/GC/220) и на 15 октомври 2019 г. (JOB/GC/222), както и проекта на решение на Общия съвет относно функционирането на Апелативния орган, представен от посланик Уокър на 15 октомври 2019 г. пред Общия съвет, както е приложен към неговия доклад от същата дата,

—

като взе предвид изявлението на Комисията от 26 ноември 2019 г.,

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по международна търговия,

А.

като има предвид, че СТО беше създадена с цел задълбочаване на многостранното сътрудничество, насърчаване на приобщаващ световен икономически ред и стимулиране на утвърждаването на отворена, основана на правила и недискриминационна многостранна търговска система;

Б.

като има предвид, че благодарение на своя обвързващ характер, две нива на постановяване на решения и независимостта и безпристрастността на съдиите системата на СТО за уреждане на спорове успешно допринесе за гарантиране на спазването на правилата на СТО и за сигурността и предвидимостта на многостранната търговска система, като по този начин се избягва прибягването до едностранни мерки;

В.

като има предвид, че Апелативният орган на СТО играе основна роля в системата на СТО за уреждане на спорове;

Г.

като има предвид, че от 2017 г. насам Съединените щати блокират заместването на седемте членове на Апелативния орган и отхвърлиха множество предложения за започване на процеса на подбор с цел попълване на свободните места;

Д.

като има предвид, че на 10 декември 2019 г. мандатите на двама от останалите трима членове на Апелативния орган ще изтекат и Апелативният орган вече няма да може да разглежда нови обжалвания, тъй като за това са необходими трима членове;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.