Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 228/01)

Последна публикация

ОВ C 217, 7.6.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 206, 31.5.2021 г.

ОВ C 189, 17.5.2021 г.

ОВ C 182, 10.5.2021 г.

ОВ C 180, 10.5.2021 г.

ОВ C 163, 3.5.2021 г.

ОВ C 148, 26.4.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 г. — thyssenkrupp Electrical Steel GmbH, thyssenkrupp Electrical Steel Ugo/Европейска комисия

(Дело C-572/18 P) (1)

(Обжалване - Митнически съюз - Регламент (ЕС) № 952/2013 - Член 211, параграф 6 - Разрешение за използване на активно усъвършенстване на някои изделия от електротехническа стомана със зърнесто ориентирана структура - Вероятност да бъдат засегнати неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза - Проверка на икономическите условия - Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 - Член 259 - Заключение на Европейската комисия относно икономическите условия - Член 263 ДФЕС - Акт, неподлежащ на обжалване)

(2021/C 228/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: thyssenkrupp Electrical Steel GmbH, thyssenkrupp Electrical Steel Ugo (представители: M. Günes и L. C. Heinisch, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и F. Clotuche-Duvieusart)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата по дело C 572/18 P.

2)	Осъжда thyssenkrupp Electrical Steel GmbH и thyssenkrupp Electrical Steel Ugo да понесат освен направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 436, 3.12.2018 г.

Решение на Съда (втори състав) от 22 април 2021 г. — Съвет на Европейския съюз/Kurdistan Workers' Party (PKK), Европейска комисия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-46/19 P) (1)

(Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Борба с тероризма - Ограничителни мерки, насочени срещу някои лица и образувания - Замразяване на средства - Обща позиция 2001/931/ОВППС - Член 1, параграфи 3, 4 и 6 - Регламент (ЕО) № 2580/2001 - Член 2, параграф 3 - Оставяне на организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия - Условия - Решение на компетентен орган - Продължаващо наличие на риск от участие в терористична дейност - Факти, на които се основават решенията за замразяване на средства - Решение за преразглеждане на националното решение, обосновало първоначалното вписване - Задължение за мотивиране)

(2021/C 228/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и S. Van Overmeire)

Други страни в производството: Kurdistan Workers' Party (PKK) (представители: A. M. van Eik и T. M. D. Buruma, advocaten), Европейска комисия (представители: R. Tricot, T. Ramopoulos и J. Norris), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Brandon, подпомаган от P. Nevill, barrister, а впоследствие F. Shibli и S. McCrory, подпомагани от P. Nevill, barrister)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Френска република (представители: A.-L. Desjonquères, B. Fodda и J.-L. Carré), Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman и J. Langer)

Диспозитив

1)	Отменя точки 1—11, 13 и 14 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T-316/14, EU:T:2018:788).

2)	Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 103, 18.3.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. (преюдициално запитване от Krajský súd v Prešove — Словакия) — LH/Profi Credit Slovakia s.r.o.

(Дело C-485/19) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2008/48/EО - Договори за потребителски кредити - Директива 93/13/EИО - Неравноправни клаузи - Плащане по силата на неравноправна клауза - Неоснователно обогатяване на кредитора - Погасяване на правото на връщане - Принципи на правото на Съюза - Принцип на ефективност - Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 - Информация, която следва да се посочи в договор за кредит - Премахване на някои национални изисквания въз основа на практиката на Съда - Тълкуване на предишната редакция на националното законодателство в съответствие с тази съдебна практика - Действие във времето)

(2021/C 228/04)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Krajský súd v Prešove

Страни в главното производство

Ищец: LH

Ответник: Profi Credit Slovakia s.r.o.

Диспозитив

1)

Принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която по отношение на иск, предявен от потребител, за да му бъдат възстановени суми, неоснователно заплатени в изпълнение на договор за кредит, на основание на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори или на клаузи, противоречащи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който е осъществено неоснователното обогатяване.

2)

Член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, както са тълкувани в решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C-42/15, EU:C:2016:842), са приложими към договор за кредит, сключен преди постановяването на това решение и преди изменението на националната правна уредба, осъществено с оглед на съобразяване с възприетото в посоченото решение тълкуване.

---

(1)  ОВ C 305, 9.9.2019 г.

Решение на Съда (пети състав) от 22 април 2021 г. — Европейска комисия/Република Австрия

(Дело C-537/19) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2004/18/ЕО - Обществени поръчки за строителство - Договор между публичноправно и частно предприятие за отдаване под наем на все още непостроена сграда - Член 1 - Изграждане на сграда, която отговаря на нуждите, уточнени от наемателя - Член 16 - Изключване)

(2021/C 228/05)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Haasbeek, M. Noll-Ehlers и P. Ondrůšek)

Ответник: Република Австрия (представители: първоначално M. Fruhmann, а впоследствие J. Schmoll)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 295, 2.9.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — J.K./Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Katowicach

(Дело C-703/19) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 98, параграф 2 - Възможност за държавите членки да прилагат една или две намалени ставки на ДДС за някои доставки на стоки и услуги - Квалифициране на търговска дейност като „доставка на услуги“ - Точка 12а от приложение III - Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 - Член 6 - Понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“ - Храни, готови за непосредствена консумация на място в помещенията на продавача или в зона за хранене - Храни, готови за непосредствена консумация за вкъщи)

(2021/C 228/06)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: J.K.

Ответник: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Katowicach

при участието на: Rzecznik Małych i Średnich Przedsiębiorców

Диспозитив

Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“ попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни, което запитващата юрисдикция следва да провери. Когато крайният клиент реши да не се възползва от осигурените му от данъчнозадълженото лице материални и човешки ресурси, които придружават консумацията на доставените храни, следва да се счита, че никаква помощна услуга не придружава тяхната доставка.

---

(1)  ОВ C 27, 27.1.2020 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 г. (преюдициално запитване от Landesgericht Korneuburg — Австрия) — WZ/Austrian Airlines AG

(Дело C-826/19) (1)

(Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Член 6 - Закъснял полет - Член 8, параграф 3 - Пренасочване на полет към друго летище, обслужващо същия град, агломерация или регион - Понятие „отмяна“ - Извънредни обстоятелства - Обезщетяване на пътниците, ползващи въздушен транспорт, при отмяна или голямо закъснение на полет при пристигане - Задължение за поемане на разходите за прехвърляне от действителното летище на пристигане до летището на пристигане, за което е направена резервацията)

(2021/C 228/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Korneuburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: WZ

Ответник: Austrian Airlines AG

Диспозитив

1)

Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че когато полет е пренасочен към летище, обслужващо същия град като летището, за което е направена резервацията, поемането на разходите за прехвърляне на пътниците между двете летища, предвидено в тази разпоредба, не зависи от условието първото летище да се намира на територията на същия град, същата агломерация или същия регион като второто летище.

2)

Член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че кацането на пренасочен полет на летище, различно от това, за което е направена резервацията, но което обслужва същия град, агломерация или регион, не може да предостави на пътника право на обезщетение за отмяна на полет. Въпреки това пътникът от полет, пренасочен към заместващо летище, обслужващо същия град, агломерация или регион като летището, за което е направена резервацията, по принцип има право на обезщетение съгласно този регламент, когато достигне своя краен пункт на пристигане три часа или повече след първоначално планираното от опериращия въздушен превозвач време на пристигане.

3)

Членове 5 и 7 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се определи продължителността на закъснението, претърпяно при пристигането от пътник от пренасочен полет, който е кацнал на летище, различно от това, за което е направена резервацията, но което обслужва същия град, агломерация или регион, за отправна точка трябва да се приеме времето, в което след прехвърлянето си пътникът достига действително летището, за което е направена резервацията, или евентуално друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с опериращия въздушен превозвач.

4)

Член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.

5)

Член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на пренасочен полет на летище, различно от това, за което е направена резервацията, но което обслужва същия град, агломерация или регион, опериращият въздушен превозвач е длъжен да предложи по собствена инициатива на пътника да поеме разходите за прехвърлянето до летището на пристигане, за което е направена резервацията, или евентуално до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с посочения пътник.

6)

Член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че неизпълнението от опериращия въздушен превозвач на неговото задължение да поеме разходите за прехвърляне на пътник от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията, или до друг краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника, не предоставя на последния право на обезщетение с фиксиран размер на основание член 7, параграф 1 от този регламент. Това неизпълнение обаче поражда в полза на пътника право на възстановяване на сумите, които са платени от него и с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай се оказват необходими, подходящи и разумни за запълването на пропуска на превозвача.

---

(1)  ОВ C 77, 9.3.2020 г.

Решение на Съда (голям състав) от 20 април 2021 г. (преюдициално запитване от Qorti Ċivili Prim’Awla — Ġurisdizzjoni Kostituzzjonali — Малта) — Repubblika/Il-Prim Ministru

(Дело C-896/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 2 ДЕС - Ценности на Европейския съюз - Правова държава - Член 49 ДЕС - Присъединяване към Съюза - Ненамаляване на равнището на защита на ценностите на Съюза - Ефективна съдебна защита - Член 19 ДЕС - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Приложно поле - Независимост на съдиите на държава членка - Процедура по назначаване - Правомощие на министър-председателя - Участие на комитет по назначенията в съдебната власт)

(2021/C 228/08)

Език на производството: малтийски

Запитваща юрисдикция

Prim’Awla tal-Qorti Ċivili — Ġurisdizzjoni Kostituzzjonali

Страни в главното производство

Жалбоподател: Repubblika

Ответник: Il-Prim Ministru

при участието на: WY

Диспозитив

1)

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим по дело, по което национална юрисдикция е сезирана с жалба по националното право с искане да се произнесе по съответствието с правото на Съюза на националните разпоредби, уреждащи процедурата по назначаване на съдии в държавата членка на тази юрисдикция. За целите на тълкуването на тази разпоредба трябва надлежно да бъде взет предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2)

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални разпоредби, които предоставят на министър-председателя на съответната държава членка правомощие за вземане на решения в процеса за назначаване на съдии, като същевременно предвиждат участие в този процес на независим орган, на който е възложено по-специално да оценява кандидатите за съдии и да дава становище на министър-председателя.

---

(1)  ОВ C 77, 9.3.2020 г.

Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — ZM в качеството му на синдик на Oeltrans Befrachtungsgesellschaft mbH/E. A. Frerichs

(Дело C-73/20) (1)

(Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 1346/2000 - Производство по несъстоятелност - Член 4 - Приложимо право към производството по несъстоятелност - Право на държавата членка, на чиято територия е образувано производството - Член 13 - Действия, увреждащи всички кредитори - Изключение - Условия - Действие, което се урежда от правото на държава членка, различна от държавата на образуване на производството - Действие, което не може да бъде оспорено на основание на това право - Регламент (ЕО) № 593/2008 - Приложимо право към договорните задължения - Член 12, параграф 1, буква б) - Обхват на приложимото към договора право - Изпълнение на произтичащите от договора задължения - Плащане в изпълнение на договор, който се урежда от правото на държава членка, различна от държавата на образуване на производството - Изпълнение от трето лице - Иск за връщане на платеното, предявен във връзка с производство по несъстоятелност - Приложимо право към това плащане)

(2021/C 228/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZM в качеството му на синдик на Oeltrans Befrachtungsgesellschaft mbH

Ответник: E. A. Frerichs

Диспозитив

Член 13 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност и член 12, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото съгласно последния регламент право към договора урежда и плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договорното парично задължение на една от страните по договора, когато в рамките на производство по несъстоятелност това плащане е оспорено като действие, увреждащо всички кредитори.

---

(1)  ОВ C 191, 8.6.2020 г.

Решение на Съда (осми състав) от 22 април 2021 г. (преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas — Литва) — „Lifosa“ UAB/Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-75/20) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Митнически кодекс на Общността - Регламент (ЕИО) № 2913/92 - Член 29, параграф 1 - Член 32, параграф 1, буква д), подточка i) - Митнически кодекс на Съюза - Регламент (ЕС) № 952/2013 - Член 70, параграф 1 - Член 71, параграф 1, буква д), подточка i) - Определяне на митническата стойност - Договорна стойност - Корекция - Цена, включваща доставката на границата)

(2021/C 228/10)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Ответник: Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

при участието на: Kauno teritorinė muitinė, „Transchema“ UAB

Диспозитив

Член 29, параграф 1 и член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както и член 70, параграф 1 и член 71, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се определи митническата стойност на внесените стоки, не следва към договорната им стойност да се добавят разходите, които производителят действително е направил за транспорта на тези стоки до мястото на въвеждането им на митническата територия на Европейския съюз, при положение че съгласно договорените условия за доставка производителят има задължението да заплати тези разходи, макар и те да надвишават действително платената от вносителя цена, когато тази цена съответства на реалната стойност на стоките, като това обстоятелство следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 137, 27.4.2020 г.

Определение на Съда (седми състав) от 3 март 2021 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Zaragoza — Испания) — Ibercaja Banco, SA/TJ, UK

(Дело C-13/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Договор за ипотечен кредит - Неравноправни клаузи - Клауза за ограничаване на променливостта на лихвеният процент (клауза за „долен праг“) - Договор за новация - Отказ от предявяване на иск срещу договорните клаузи - Липса на обвързващо действие - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители - Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1)

(2021/C 228/11)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Zaragoza

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ibercaja Banco, SA

Ответници: TJ, UK

Диспозитив

1)

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че допуска за клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, чийто неравноправен характер може да бъде установен по съдебен ред, да може да се сключи договор за новация между този продавач или доставчик и този потребител, с който потребителят се отказва от последиците, до които би довело обявяването на неравноправния характер на тази клауза, при условие че този отказ е направен при свободно и информирано съгласие на потребителя, което националният съд трябва да провери. За сметка на това, клаузата, с която същият потребител се отказва, по отношение на бъдещи спорове, от съдебните искове, основаващи се на правата, които има по силата на Директива 93/13, не обвързва потребителя.

2)

Член 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за ипотечен кредит, сключен между продавач или доставчик и потребител, за да бъде изменена потенциално неравноправна клауза от сключен между тях предишен договор или предвиждаща, че този потребител се отказва от предявяване на иск срещу този продавач или доставчик, може да се счита за клауза, която не е била индивидуално договорена, тъй като същият този потребител не е имал възможност да влияе на съдържанието на новата клауза, което националният съд трябва да провери.

3)

Членове 3 — 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискването за прозрачност, наложено на продавач или доставчик по силата на тези разпоредби, предполага, че при сключването на договор за новация, който, от една страна, цели да измени потенциално неравноправна клауза от предишен договор, а от друга страна, предвижда, че потребителят се отказва от предявяване на иск срещу този продавач или доставчик, потребителят трябва да бъде в състояние да разбере всички решаващи правни и икономически последици, произтичащи за него от сключването на този договор за новация.

4)	Десетият и тринадесетият въпрос, поставени от Audiencia Provincial de Zaragoza (Съд на провинция Сарагоса, Испания), са явно недопустими.

---

(1)  ОВ C 148, 29.4.2019 г.

Определение на Съда (осми състав) от 3 март 2021 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 41 de Madrid — Испания) — JL/Fondo de Garantía Salarial (Fogasa)

(Дело C-841/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Директива 2006/54/ЕО - Член 2, параграф 1 и член 4 - Равенство в заплащането на работници от мъжки и женски пол - Рамково споразумение за работа при непълно работно време - Клауза 4 - Работници на непълно работно време, основно от женски пол - Национален орган, който гарантира на засегнатите работници изплащането на вземанията, неплатени от техните работодатели, обявени в несъстоятелност - Максимален размер при изплащането на тези вземания - Намален максимален размер за работниците на непълно работно време в зависимост от отношението между работното време на последните и работното време на работниците на пълно работно време - Принцип pro rata temporis)

(2021/C 228/12)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 41 de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: JL

Ответник: Fondo de Garantía Salarial (Fogasa)

Диспозитив

Член 2, параграф 1 и член 4 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, що се отнася до изплащането от отговорния национален орган на трудовите възнаграждения и обезщетенията, които не са платени на работниците поради обявяването на техния работодател в несъстоятелност, предвижда максимален размер за това плащане, що се отнася до работниците на пълно работно време, който размер, когато става въпрос за работниците на непълно работно време, е намален пропорционално на работното време, през което са заети последните, спрямо работното време, през което са заети работниците на пълно работно време.

---

(1)  ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Определение на Съда (шести състав) от 3 март 2021 г. (преюдициално запитване от Pécsi Törvényszék — Унгария) — FGSZ Földgázszállító Zrt./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-507/20) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 90 - Намаляване на данъчната основа - Пълно или частично неплащане на цена - Вземане, станало окончателно несъбираемо - Давностен срок за целите на искане за последващо намаляване на данъчната основа за ДДС - Дата, от която срокът започва да тече)

(2021/C 228/13)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Pécsi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: FGSZ Földgázszállító Zrt.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

Член 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципите на данъчна неутралност и ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка определи давностен срок, след изтичането на който данъчнозадълженото лице, което разполага със станало окончателно несъбираемо вземане, вече не може да се позовава на правото си да получи намаляване на данъчната основа, този срок трябва да започне да тече не от датата на изпълнение на първоначално предвиденото задължение за плащане, а от датата, на която вземането е станало окончателно несъбираемо.

---

(1)  ОВ C 28, 25.1.2021 г.

Определение на Съда (десети състав) от 3 март 2021 г. (преюдициално запитване от Győri Törvényszék — Унгария)— Koppány 2007 Kft./Vas Megyei Kormányhivatal

(Дело C-523/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Социална сигурност - Регламент (ЕС) № 1231/2010 - Приложимо законодателство - Удостоверение A 1 - Член 1 - Разширяване на обхвата на удостоверение A 1 за граждани на трети страни, законно пребиваващи на територията на държава членка - Законно пребиваване - понятие)

(2021/C 228/14)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Győri Törvényszék.

Страни в главното производство

Жалбоподател: Koppány 2007 Kft.

Ответник: Vas Megyei Kormányhivatal

Диспозитив

Член 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство трябва да се тълкува в смисъл, че граждани на трети страни, които пребивават временно в държава членка на основание разрешение за пребиваване, имат адресна регистрация, удостоверена от компетентен орган по въпросите на чужденците и работят в различни държави членки на служба на работодател, установен в тази държава членка, могат да се позовават на правилата за координация, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на европейския парламенти и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент на Регламент № 883/2004, за да се определи законодателството в областта на социалната сигурност, на което са подчинени поради това, че пребивават и работят законно на територията на държавите членки.

---

(1)  ОВ C 28, 25.1.2021 г.

Преюдициално запитване от Landgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 11 ноември 2020 г. — NT, RV, BS, ER/British Airways plc

(Дело C-592/20)

(2021/C 228/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищци: NT, RV, BS, ER

Ответник: British Airways plc

С определение от 22 април 2021 г. Съдът (девети състав) постановява, че член 2 буква б) и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (1) трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на директно свързан полет, съставен от два полета, за които е направена една-единствена резервация, пътник, който в своя краен пункт на пристигане е претърпял закъснение от три часа или повече, възникнало поради отмяната на втория полет, който е следвало да се извърши от друг въздушен превозвач, а не от този, с който пътникът е сключил договора за превоз, може да предяви своя иск за обезщетение по член 7, параграф 1 от посочения регламент срещу този превозвач и да иска от него да плати предвиденото в посочената разпоредба обезщетение, определено въз основа на цялото разстояние на директно свързания полет от пункта на излитане на първия полет до крайния пункт на пристигане на втория полет.

---

(1)  ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. от smart things solutions GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 15 октомври 2020 г. по дело T-48/19 — smart things solutions/EUIPO — Samsung Electronics (smart:)things)

(Дело C-681/20 P)

(2021/C 228/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: smart things solutions GmbH (представител: R. Dissmann, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Samsung Electronics GmbH

С определение от 24 март 2021 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допуска обжалване по делото и осъжда smart things solutions GmbH да понесе направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 26 януари 2021 г. от Allergan Holdings France срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 18 ноември 2020 г. по дело T-664/19 — Allergan Holdings France/EUIPO — Dermavita (JUVEDERM ULTRA)

(Дело C-41/21 P)

(2021/C 228/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Allergan Holdings France (представители: T. de Haan, avocat, и J. Day, solicitor)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Dermavita Co. Ltd

С определение от 29 април 2021 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) постановява, че не допуска обжалване по делото и че Allergan Holdings France понася направените от него съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña. (Испания), постъпило на 29 януари 2021 г. — Prestige and Limousine, S.L./Área Metropolitana de Barcelona

(Дело C-50/21)

(2021/C 228/18)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Жалбоподател: Prestige and Limousine, S.L.

Ответник: Área Metropolitana de Barcelona

Преюдициални въпроси

1)	Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национални законови и подзаконови разпоредби, които без никаква основателна причина ограничават разрешенията за VTC (1) до една тридесета или по-малко от лицензите за таксиметров превоз?

2)	Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национална разпоредба, която без никаква основателна причина предвижда второ разрешение и определя допълнителни изисквания за превозните средства VTC, които желаят да предоставят градски услуги?

---

(1)  Превозно средство, наето с шофьор.

Преюдициално запитване от Krajowa Izba Odwoławcza (Полша), постъпило на 29 януари 2021 г. — Konsorcjum: ANTEA POLSKA S.A., „Pectore-Eco“ sp. z o.o., Instytut Ochrony Środowiska — Państwowy Instytut Badawczy/Państwowe Gospodarstwo Wodne Wody Polskie

(Дело C-54/21)

(2021/C 228/19)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Krajowa Izba Odwoławcza

Страни в главното производство

Жалбоподател: Konsorcjum: ANTEA POLSKA S.A., „Pectore-Eco“ sp. z o.o., Instytut Ochrony Środowiska — Państwowy Instytut Badawczy

Ответник: Państwowe Gospodarstwo Wodne Wody Polskie

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че принципът на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (1), позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (2), и конкретно съдържащите се в тях изрази „като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна“ и „има търговска стойност поради това, че е тайна“, както и разпоредбата, че „възлагащият орган не може да разкрива информация, която икономическите оператори са определили като поверителна“, да се тълкуват в смисъл, че икономическият оператор може да декларира всякаква информация за конфиденциална като представляваща търговска тайна, поради това че не иска тя да бъде разкрита на конкуриращите се с него икономически оператори?

2)

Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат изцяло или частично да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към Директива 2014/24, в частност що се отнася до списъка във връзка с притежавания опит, референциите, списъка на лицата, които предлага да използва за изпълнението на поръчката, и професионалната им квалификация, наименованията и капацитета на субектите, чийто капацитет смята да използва, или на подизпълнителите, ако тези документи се изискват за целите на доказването на изпълнението на условията за участие в процедурата или за оценката по критериите за оценяване на офертите или за установяването на съответствието на офертата с други изисквания на възлагащия орган, съдържащи се в документацията за поръчката (обявление за поръчката, спецификация на поръчката)?

3)

Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 58, параграф 1, член 63, параграф 1 и член 67, параграф 2, буква б) от Директива 2014/24 позволява на възлагащия орган да приеме едновременно декларацията на икономическия оператор, че разполага с изискваните от възлагащия орган или самостоятелно декларирани лични ресурси, субекти, чиито ресурси смята да използва, или подизпълнители, което в съответствие с приложимите разпоредби трябва да се докаже на възлагащия орган, и декларацията му, че още самото разкриване на данните за тези лица и субекти (имена, наименования, опит, квалификация) пред конкуриращите се с него икономически оператори може да доведе до „открадването“ им от тези икономически оператори, поради което е необходимо тази информация да се третира като търговска тайна? В това отношение може ли такава неустойчива връзка между икономическия оператор и тези лица и субекти да се приеме за доказателство, че той разполага с тези ресурси, и в частност да му се присъдят допълнителни точки по критериите за оценяване на офертите?

4)

Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, изисквани за целите на преценката на съответствието на офертата с изискванията на възложителя, съдържащи се в спецификацията на поръчката (в това число в описанието на предмета на поръчката), или за целите на оценяването на офертите по критериите за оценяване на офертите, в частност ако тези документи се отнасят до изпълнението на изискванията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, в правните разпоредби или в други документи, които са общодостъпни или са достъпни за заинтересованите лица, в частност ако оценяването не се извършва по обективно сравними схеми и математически или физически измерими и сравними показатели, а по индивидуална преценка на възлагащия орган? Като последица от това може ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че може за търговска тайна на съответния икономически оператор да се приеме направената от него в офертата декларация за изпълнение на предмета на поръчката съгласно указанията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, проверявани и оценявани от възлагащия орган от гледна точка на съвместимостта с тези изисквания, дори ако икономическият оператор следва да избере методите за постигане на изисквания от възлагащия орган резултат (предмет на поръчката)?

5)

Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 67, параграф 4 от Директива 2014/24, който гласи, че критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на неограничена свобода на избор на възлагащия орган и трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да позволяват ефективна проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане, позволява на възлагащия орган да въведе определен критерий за оценяване на офертите, в частност критерий, оценяван по индивидуална преценка на възлагащия орган, въпреки че към момента на въвеждането на този критерий е известно, че икономическите оператори ще определят отнасящата се до този критерий част от офертата като търговска тайна, срещу което възлагащият орган не възразява, а поради това конкурентните икономически оператори няма да могат да проверят офертите на конкурентите и да ги сравнят със своите и така може да останат с впечатление за пълен произвол при разглеждането и оценяването на офертите от възлагащия орган?

6)

Може ли закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 67, параграф 4 от Директива 2014/24, който гласи, че критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на неограничена свобода на избор на възлагащия орган и трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да позволяват ефективна проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане, да се тълкува в смисъл, че позволява на възлагащия орган да въведе критерий за оценяване на офертите като определените в настоящия случай критерии „концепция на разработката“ и „описание на начина на осъществяване на поръчката“?

7)

Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (3), наричана по-нататък „Директивата относно средствата за правна защита“, който задължава държавите членки да осигурят на икономическите оператори ефективно средство за правна защита срещу решенията на възлагащите органи и да гарантират достъп до процедурите по преразглеждане за всяко лице, което има интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение, да се тълкува в смисъл, че констатацията на правораздавателния орган, че документите, които икономическите оператори са декларирали за конфиденциални в съответната процедура, не представляват търговска тайна, от което произтича изискване за разкриването им от възлагащия орган и за предоставяне на достъп до тях на конкурентните икономически оператори — ако такава последица не произтича пряко от правните разпоредби — води до възникването на задължение за правораздавателния орган да се произнесе по такъв начин, че да даде възможност на този икономически оператор отново да подаде жалба — по въпросите, свързани със съдържанието на посочените документи, с което той преди това не е бил запознат и по тази причина не е можел ефективно да използва средството за правна защита — против акт, който иначе няма право да обжалва поради изтичането на срока за това, например като отмени актовете за разглеждането и оценяването на офертите, до които се отнасят въпросните декларирани като търговска тайна документи?

---

(1)  ОВ L 94, 2014 г., стр. 65.

(2)  ОВ L 157, 2016 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 335, 2007 г., стр. 31.

Жалба, подадена на 2 февруари 2021 г. от Laure Camerin срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 24 ноември 2020 г. по дело T-367/19, Camerin/Комисия

(Дело C-63/21 P)

(2021/C 228/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Laure Camerin (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да отмени определението на Общия съд, постановено на 24 ноември 2020 г. по дело T-367/19,

—	Да осъди Комисията да заплати изцяло съдебните разноски, включително разноските в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

С жалбата се иска отмяна на обжалваното определение в частта, в която Общият съд е обявил, че липсват основания за произнасяне и, че жалбата за частична отмяна на решението на PMO от 17 април 2019 г. и за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради допуснатите от PMO нарушения, които не позволяват на жалбоподателя да живее достойно, е недопустима.

В жалбата си жалбоподателката оспорва по-специално точки 50 — 52 и 54, точки 57 — 62 и 67, както и точки 73 — 74 от обжалваното определение.

В подкрепа на жалбата жалбоподателката изтъква едно единствено основание: изопачаване на фактите и очевидни грешки при преценката, довели до неточна правна мотивация.

Жалба, подадена на 12 февруари 2021 г. от Vincent Thunus, Jaime Barragán, Marc D’hooge, Alexandra Felten, Christophe Nègre, Patrick Vanhoudt срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 2 декември 2020 г. по дело T-247/19, Thunus и др./ЕИБ

(Дело C-90/21 P)

(2021/C 228/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Vincent Thunus, Jaime Barragán, Marc D’hooge, Alexandra Felten, Christophe Nègre, Patrick Vanhoudt (представител: L. Levi, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка

Искания на жалбоподателите

—	Да се отмени решението на Общия съд от 2 декември 2020 г. по дело T-247/19,

—

Вследствие на това, да се уважат исканията, направени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, и следователно: — да се отмени решението, което се съдържа във фишовете за заплата на жалбоподателите за февруари 2018 г. и което фиксира годишната корекция на основната заплата за 2018 г. на 0,7 %, като съответно се отменят сходните решения, които се съдържат в последващите фишове за заплата, — да се осъди ответника да заплати като обезщетение за имуществените вреди: i) остатъка от заплатата, съответстващ на прилагането на годишната корекция за 2018 г., тоест увеличение от 1,4 % за периода 1 януари 2018 г.—31 декември 2018 г.; ii) остатъка от заплатата, съответстващ на резултата от прилагането на годишната корекция от 0,7 % за 2018 г. към размера на заплатите, които ще се изплащат, считано от януари 2018 г.; iii) лихви за забава върху дължимите остатъци от заплатите до пълното изплащане на дължимите суми, като приложимият лихвен процент трябва да се изчисли въз основа на приложимия през съответния период определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране процент, увеличен с три пункта,

—	Да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

1)	Нарушение на правото на консултиране на колегията — Изопачаване на данните от преписката

2)	Неизпълнение на задължението за мотивиране — Изопачаване на данните от преписката — Неизпълнение от съда на задължението му за мотивиране

3)	Неизпълнение на задължението за полагане на грижа и нарушение на принципа на пропорционалност

Жалба, подадена на 12 февруари 2021 г. от Vincent Thunus, Jaime Barragán, Marc D’hooge, Alexandra Felten, Christophe Nègre, Patrick Vanhoudt срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 2 декември 2020 г. по дело T-318/19, Thunus и др./ЕИБ

(Дело C-91/21 P)

(2021/C 228/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Vincent Thunus, Jaime Barragán, Marc D’hooge, Alexandra Felten, Christophe Nègre, Patrick Vanhoudt (представител: L. Levi, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка

Искания на жалбоподателите

—	Да се отмени решението на Общия съд от 2 декември 2020 г. по дело T-318/19,

—	Вследствие на това, да се уважат исканията, направени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, и съответно: — да се обяви настоящата жалба за допустима и основателна, включително съдържащото се в нея възражение за незаконосъобразност, — вследствие на това:

—	да се отмени решението, което се съдържа във фишовете за заплата на жалбоподателите за февруари 2019 г. и което фиксира годишната корекция на основната заплата за 2019 г. на 0,8 %, като съответно се отменят сходните решения, които се съдържат в последващите фишове за заплата,

—

следователно да се осъди ответника да заплати като обезщетение за имуществените вреди: i) остатъка от заплатата, съответстващ на прилагането на годишната корекция за 2019 г., тоест увеличение от 1,2 % за периода 1 януари 2019 г. —31 декември 2019 г.; ii) остатъка от заплатата, съответстващ на резултата от прилагането на годишната корекция от 0,8 % за 2019 г. към размера на заплатите, които ще се изплащат, считано от януари 2019 г.; iii) лихви за забава върху дължимите остатъци от заплатите до пълното изплащане на дължимите суми, като приложимият лихвен процент трябва да се изчисли въз основа на приложимия през съответния период определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране процент, увеличен с три пункта,

—	Да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

1)	Неизпълнение на правилата за компетентност на автора на акта — Нарушение на член 18 от Процедурния правилник — Изопачаване на данните от преписката — Неизпълнение от съда на задължението му за мотивиране

2)	Нарушение на правото на консултиране на колегията — Изопачаване на данните от преписката

3)	Неизпълнение на задължението за мотивиране — Изопачаване на данните от преписката — Неизпълнение от съда на задължението му за мотивиране

4)	Неизпълнение на задължението за полагане на грижа и нарушение на принципа на пропорционалност

Преюдициално запитване от Obersten Gerichtshof (Австрия), постъпило на 25 февруари 2021 г. — BT/Laudamotion GmbH

(Дело C-111/21)

(2021/C 228/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: BT

Ответник: Laudamotion GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли причиненото от злополука психическо страдание на пътник, което е достигнало степен на болестно състояние, „увреждане“ по смисъла на член 17, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г. и одобрена от нейно име с Решение 2001/539/ЕО (1) на Съвета от 5 април 2001 г.?

2)	При отрицателен отговор на първия въпрос: Недопустимо ли е съгласно член 29 от посочената конвенция правото да се иска обезщетение, съществуващо на основание на приложимото национално право?

---

(1)  Решение 2001/539/EО на Съвета от 5 април 2001 година относно сключването от Европейската общност на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал) (ОВ L 194, 2001 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112).

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 3 март 2021 г. — Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti — Administraţia Sector 1 a Finanţelor Publice/VB, Direcţia Generalā Regionalā a Finanţelor Publice Bucureşti -Serviciul Soluţionare Contestaţii 1

(Дело C-146/21)

(2021/C 228/24)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti — Administraţia Sector 1 a Finanţelor Publice

Ответници: VB, Direcţia Generalā Regionalā a Finanţelor Publice Bucureşti — Serviciul Soluţionare Contestaţii 1

Преюдициален въпрос

Допускат ли Директива 2006/112/ЕО (1) и принципът на данъчен неутралитет, при обстоятелства като тези по главното производство, национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която механизмът за обратно начисляване (мерки за опростяване) — императивно предвиден за продажба на дървен материал, набелязан за сеч — не е приложим за подложено на проверка и регистрирано за целите на ДДС лице след тази проверка, тъй като подложеното на проверка лице не е подало заявление и не се е регистрирало за целите на ДДС преди осъществяването на сделки или към датата на надвишаване на тавана?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 11 март 2021 г. — GM/Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др.

(Дело C-159/21)

(2021/C 228/25)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: GM

Ответници: Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság, Alkotmányvédelmi Hivatal, Terrorelhárítási Központ

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от Директивата относно процедурите за убежище (1) — с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на техния представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?

2)	При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от Директивата относно процедурите за убежище с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?

3)

Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директивата относно условията за предоставяне на убежище (2) и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от Директивата относно процедурите за убежище да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирания орган, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?

4)

Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Директивата относно процедурите за убежище и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директивата относно условията за предоставяне на убежище да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която посоченият специализиран орган преценява дали е налице изключващо основание и взема решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на Директивата относно процедурите за убежище и на Директивата относно условията за предоставяне на убежище?

5)

Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от Директивата относно условията за предоставяне на убежище да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?

---

(1)  Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

(2)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 16 март 2021 г. — Procureur général près la cour d’appel d’Angers/KL

(Дело C-168/21)

(2021/C 228/26)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Procureur général près la cour d’appel d’Angers

Ответник: KL

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (1) да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава се квалифицират като унищожаване на имущество и разграбване, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава? Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава приемат тези различни деяния за отделни?

3)

Изисква ли член 49, параграф 3 от Хартата на основните права съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?

---

(1)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 19 март 2021 г. — EF/Deutsche Lufthansa AG

(Дело C-172/21)

(2021/C 228/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: EF

Ответник: Deutsche Lufthansa AG

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли корпоративна тарифа, която е намалена спрямо нормалната тарифа (в случая 152,00 EUR вместо 169,00 EUR), основава се на рамков договор между въздушен превозвач и друго предприятие и е предназначена само за резервации за служебни пътувания на служители на съответното предприятие, да се смята за намалена тарифа по смисъла на член 3, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1), която не се предлага директно или индиректно на всички клиенти?

2)	При утвърдителен отговор на първи въпрос: следва ли такава корпоративна тарифа да се смята за програма за формиране на редовни клиенти или друга търговска програма на въздушен превозвач или туроператор по смисъла на член 3, параграф 3, второ изречение от Регламент (ЕО) № 261/2004?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Landgericht Saarbrücken (Германия), постъпило на 23 март 2021 г. — Maxxus Group GmbH & Co. KG/Globus Holding GmbH & Co. K.

(Дело C-183/21)

(2021/C 228/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Saarbrücken

Страни в главното производство

Ищец: Maxxus Group GmbH & Co. KG

Ответник: Globus Holding GmbH & Co. KG

Преюдициални въпроси

Следва ли правото на Съюза, по-специално по отношение на Директивата(ите) относно марките, тоест Директива 2008/95/ЕО (1), по-специално в член 12, съответно Директива (ЕС) 2015/2436 (2), по-специално в членове 16, 17, 19, да се тълкува в смисъл, че полезното действие на тези норми забранява тълкуване на националното процесуално право,

1)	което налага на ищеца в гражданско производство с предмет заличаване на марка с национална регистрация поради отмяната ѝ вследствие на неизползване задължение за излагане на факти и обстоятелства, различно от тежестта на доказване, и

2)

което в рамките на това задължение за излагане на факти и обстоятелства изисква от ищеца, a) доколкото е възможно за него, да обоснове неизползването на марката от ответника в това производство, и б) освен това да извърши свое собствено проучване на пазара, което е съобразено с искането за заличаване и особеностите на съответната марка?

---

(1)  Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия) (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25).

(2)  Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Kúria (Унгария), постъпило на 25 март 2021 г. — FAWKES Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-187/21)

(2021/C 228/29)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: FAWKES Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че като митническа стойност може и трябва да се отчитат само стойностите, които присъстват в базата данни, създадена въз основа на митническите оформяния на митническия орган на съответната държава членка?

2)

При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос трябва ли — за целите на определянето на митническата стойност съгласно член 30, параграф 2, букви а) и б) — съответният орган да се обърне към митническите органи на други държави членки, за да получи митническата стойност на сходни стоки, присъстващи в техните бази данни, и/или е необходимо консултиране на общностна база данни и получаване на митническите стойности, които присъстват в нея?

3)

Следва ли член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 2913/92 да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност не може да се вземат предвид договорните стойности, отнасящи се до сделки на самия заявител за митническо оформяне, макар тези стойности да не са били поставени под въпрос нито от националния митнически орган, нито от националните органи на други държави членки?

4)	Трябва ли изискването „в същия момент или приблизително в същия момент“, предвидено в член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 2913/92, да се тълкува в смисъл, че то може да съответства на период от +/- 45 дни преди и след митническото оформяне?

---

(1)  ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 5, стр. 58.

Преюдициално запитване отKúria (Унгария), постъпило на 25 март 2021 г. — Megatherm-Csillaghegy Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-188/21)

(2021/C 228/30)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Megatherm-Csillaghegy Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност, както и съображение 30 и членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 273 от Директивата за ДДС (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в последното изречение на член 137, параграф 3 от az általános forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény (Закон CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност) в редакцията му в сила между 1 януари 2015 г. и 31 декември 2017 г., съгласно която, „в случай че данъчната администрация деактивира референтния данъчен номер на данъчнозадълженото лице без предходно спиране, това данъчнозадължено лице губи правото си на приспадане на данъка, считано от датата на влизане в сила на решението за деактивиране на този номер“, както и разпоредба като тази на член 137 в редакцията му в сила между 1 януари 2018 г. и 26 ноември 2020 г., съгласно която, „ако държавната данъчна и митническа администрация деактивира референтния данъчен номер на данъчнозадълженото лице, същото губи правото на приспадане на данъка, считано от датата на влизане в сила на решението за деактивиране на този номер“?

2)	Трябва ли член 273 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че като задължителна правна последица загубата на правото на приспадане на данъка надхвърля (непропорционално) необходимото за постигане на целта за събиране на данъка и за борба срещу данъчните измами?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стp. 1; Специално издание на български език, глава 9, том 3, стр. 7).

Преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 26 март 2021 г. — R. en R./Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-189/21)

(2021/C 228/31)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: R. en R.

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

Преюдициален въпрос

Трябва ли законоустановеното изискване за управление (ЗИУ) 10, посочено в приложение II към Регламент № 1306/2013 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, което препраща към член 55, първо и второ изречение от Регламент (ЕО) № 1107/2009 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, да се тълкува в смисъл, че това законоустановено изискване се прилага и за положението, в което е употребен продукт за растителна защита, който не е разрешен в съответната държава членка съобразно разпоредбите на последния регламент?

---

(1)  ОВ L 347, 2013 г., стр. 549.

(2)  ОВ L 309, 2009 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 29 март 2021 г. — Staatssecretaris van Financiën, друга страна: X

(Дело C-194/21)

(2021/C 228/32)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën

Ответник: X

Преюдициални въпроси

1.

Трябва ли членове 184 и 185 от Директивата за ДДС от 2006 г. (1) да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което при придобиването на стока или доставката на услуга е пропуснало да извърши в рамките на действащия според националното право преклузивен срок приспадането на данъка („първоначално определяне на сумата за приспадане“) в съответствие с предвиденото използване за подлежащи на облагане сделки, има правото да претендира приспадането в рамките на корекция по повод на последващото използване за първи път на тази стока или услуга, когато действителното използване към момента на извършване на корекцията съответства на предвиденото използване?

2.	От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че неприспадането на първоначално определената сума не е свързано с измама или злоупотреба с право, нито са установени вреди за държавния бюджет?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 125).

Преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит (България) на 26 март 2021 година — LB / Сметна палата на Република България

(Дело C-195/21)

(2021/C 228/33)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд Луковит

Страни в главното производство

Жалбоподател: LB

Ответник: Сметна палата на Република България

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли чл. 58, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че налаганите с критериите за подбор изисквания към професионалните способности на персонала на икономическите оператори за изпълнение на специфична поръчка с предмет строителство, могат да бъдат по-стриктни от минималните изисквания за образование и професионална квалификация, поставени от специалния национален закон (чл. 163а, ал. 4 ЗУТ), без същите a priori да бъдат ограничителни за конкуренцията, и по-специално, предвиденото условие за „пропорционалност“ на поставените изисквания за участие спрямо предмета на поръчката, изисква ли от националния съд а.) да направи такава оценка за пропорционалност, въз основа на събраните от него доказателства и на конкретните параметри на поръчката, дори в случаите, когато националният закон определя широк кръг от професионалисти, които по принцип имат квалификация да извършват дейностите по поръчката или б.) допуска ограничаване на съдебния контрол само до границите да бъде установено дали изискванията за участие са твърде стеснени, спрямо съществуващите по принцип в специалния национален закон?

2.

Следва ли правилата на дял II „Административни мерки и санкции“ на Регламент № 2988/95 (2) да се тълкуват в смисъл, че за едни и същи нарушения на Закона за обществените поръчки, транспониращ Директива 2014/24/ЕС (включително за нарушение при определяне на критериите за подбор, за което е санкциониран жалбоподателя) може да се породят различни последици с оглед на това, дали се касае за безвиновно действие или за преднамерено извършено или причинено по небрежност нарушение?

3.

Принципите на правна сигурност и на ефективност, с оглед целта на член 8, параграф 3 от Регламент 2988/95 и съображения 43 и 122 на Регламент 1303/13 (3), допускат ли различните национални органи, охраняващи финансовите интереси на ЕС, да оценяват едни и същи обстоятелства при възлагане на обществена поръчка по различен начин, а именно Управляващият орган на оперативната програма не установява нарушение при определяне на критериите за подбор, а Сметната палата при последващ контрол и без наличието на особени или нови обстоятелства, да приеме, че критериите са ограничителни за конкуренцията, за което да наложи административна санкция на възложителя?

4.

Принципът на пропорционалност допуска ли национална правна норма, като член 247, алинея 1 от Закона за обществените поръчки, който предвижда за възложител, който формално наруши забраната на чл. 2, ал. 2 от същия закон, да се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева, без да е необходимо да се установява сериозността на нарушението и неговото действително или потенциално финансово въздействие върху интересите на Съюза?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (OB 2014, L 94, стр. 65)

(2)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB 1995, L 312, стр. 1; Специално българско издание: глава 1, том 1, стр. 166)

(3)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB 2013, L 347, стр. 320)

Преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд — Бургас (България) на 31 март 2021 година — наказателно производство срещу „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ ЕООД

(Дело C-203/21)

(2021/C 228/34)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Окръжен съд — Бургас

Страна в главното производство

„ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ ЕООД

Преюдициални въпроси

1.

Чл.4 и чл.5 от Рамково решение 2005/212/ПВР и чл.49 от Хартата на основните права на Европейския Съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство като главното може да наложи наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?

2.

Чл.4 и чл.5 от Рамково решение 2005/212/ПВР и чл.49 от Хартата на основните права на Европейския Съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производството като главното може да наложи наказание на юридическо лице, като определи размера на това наказание в размер на облага, която би се получила от конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство?

Жалба, подадена на 19 април 2021 г. от Европейски парламент срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав), 03 февруари 2021 г. по дело T-17/19, Giulia Moi/Европейски парламент

(Дело C-246/21 P)

(2021/C 228/35)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: S. Seyr, M. Windisch, T. Lazian)

Друга страна в производството: Giulia Moi

Искания на жалбоподателя

—	Да отмени обжалваното решение,

—	да постанови окончателно решение по спора, с който е сезиран Общият съд, като уважи исканията на Европейския парламент в производството на първа инстанция,

—	да осъди жалбоподателя на първа инстанция да заплати изцяло съдебните разноски н първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

—	Първо основание: Общият съд е превишил правомощията си и се е произнесъл ultra petita, тъй като в предмета на спора включва решението на председателя на Европейския парламент, което установява наличието на ситуация на тормоз и отменя това решение (т. 34, 37, 38 и 76 от обжалваното решение).

—	Второ основание: Общият съд е нарушил правото на защита на Парламента (т. 35 и 36 от обжалваното решение).

—

Трето основание: Общият съд е нарушил член 263, шеста алинея ДФЕС, тъй като не е зачел предвидения в него срок за подаване на жалбата за отмяна и е включил в предмета на спора решението на председателя на Европейския парламент, което установява наличието на ситуация на тормоз, като това решение междувременно влиза в сила (т. 76 и 77 от обжалваното решение).

—

Четвърто основание: Общият съд е нарушил член 232 ДФЕС, тъй като не е взел предвид правомощието на Парламента да свободно да организира начина си на работа, както е предвидено във вътрешните правила във връзка с процедурата за случаи на тормоз с участието на членове на ЕП и в Правилника на Парламента, по-специално членове 166 и 167, приложими към времето на настъпване на фактите, относно налагането на наказания (т. 12, 13, 63, 66, 129 и 132 от обжалваното решение).

Определение на председателя на втори състав на Съда от 4 март 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof — Германия) — Производство, заведено от All in One Star Ltd

(Дело C-469/19) (1)

(2021/C 228/36)

Език на производството: немски

Председателят на втори състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 328, 30.9.2019 г.

Определение на председателя на Съда от 26 февруари 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Düsseldorf — Германия) — EZ/Iberia Lineas Aereas de Espana, Sociedad Unipersonal

(Дело C-606/20) (1)

(2021/C 228/37)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 62, 22.2.2021 г.

Решение на Общия съд от 14 април 2021 г. — Crédit lyonnais/ЕЦБ

(Дело T-504/19) (1)

(Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 4, параграф 1, буква г) и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Изчисляване на отношението на ливъридж - Частичен отказ на ЕЦБ да разреши да се изключат експозициите, които отговарят на определени условия - Член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 - Липса на разглеждане на всички относими към конкретния случай данни - Сила на пресъдено нещо - Член 266 ДФЕС)

(2021/C 228/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Crédit lyonnais (Лион, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: J. Poscia, R. Ugena и F. Bonnard, подпомагани от H.-G. Kamann, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB/SSM/2019-FRCAG-39 на ЕЦБ от 3 май 2019 г., прието съгласно член 4, параграф 1, буква г) и член 10 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63) и член 429, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1, поправки в ОВ L 208, 2013 г., стр. 68 и ОВ L 321, 2013 г., стр. 6), в частта, в която на жалбоподателя е отказано да изключи някои експозиции при изчисляването на неговото отношение на ливъридж

Диспозитив

1)	Отменя Решение ECB-SSM-2019-FRCAG-39 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 3 май 2019 г. в частта, в която ЕЦБ отказва да разреши на Crédit lyonnais да изключи от изчисляването на отношението на ливъридж 34 % от своите експозиции към Caisse des dépôts et consignations.

2)	Осъжда ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 312, 16.9.2019 г.

Определение на Общия съд от 9 април 2021 г. — Laroni/Парламент

(Дело T-415/19) (1)

(Институционално право - Единен статут на членовете на Европейския парламент - Членове на ЕП, избрани от италиански избирателни райони - Решение № 14/2018 относно пенсиите, прието от Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Бюрото на председателството на камарата на депутатите, Италия) - Промяна на размера на пенсиите на италианските национални депутати - Съответно изменение от страна на Европейския парламент на размера на пенсиите на някои избрани в Италия бивши членове на Европейския парламент - Смърт на жалбоподателя - Непродължаване на производството с участието на правоприемниците - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 228/39)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Nereo Laroni (Венеция, Италия) (представител: M. Merola, адвокат)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Seyr и S. Alves)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на изготвеното от Парламента известие от 11 април 2019 г. за адаптиране на размера на пенсиите, получавани от жалбоподателя, след влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 295, 2.9.2019 г.

Определение на Общия съд от 8 април 2021 г. — CRII-GEN и др./Комисия

(Дело T-496/20) (1)

(Жалба за отмяна - Продукти за растителна защита - Активно вещество глифозат - Искане за преразглеждане с цел отнемане или изменение на одобрението - Член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 - Отхвърляне - Неподлежащ на обжалване акт)

(2021/C 228/40)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Comité de recherche et d’information indépendantes sur le génie génétique (CRII-GEN) (Париж, Франция) и шестима други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението към определението (представител: C. Lepage, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: X. Lewis, G. Gattinara, I. Naglis и Гр. Колева)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 17 юни 2020 г., с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателите на основание член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1) искане за отнемане или изменение на даденото за активното вещество глифозат одобрение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбата на Bayer Agriculture BV за встъпване.

3)	Осъжда Comité de recherche et d’information indépendantes sur le génie génétique (CRII-GEN) и шестимата други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят съдебните разноски с изключение на направените от Bayer Agriculture във връзка с молбата му за встъпване.

4)	Bayer Agriculture понася направените от него съдебни разноски във връзка с молбата за встъпване.

---

(1)  ОВ C 329, 5.10.2020 г.

Жалба, подадена на 22 март 2021 г. — RC/Съвет

(Дело T-157/21)

(2021/C 228/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: RC (представител: R. Purcell, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение (ЕС) 2020/2252 от 29 декември година (1) относно подписването, от името на Съюза, и временното прилагане на Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, и на Споразумението между Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно процедурите за сигурност при обмен и защита на класифицирана информация (2), в частта, в която това решение прилага временно спрямо Ирландия дял VII от трета част от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС),

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, а именно че, като е приел обвързващо за Ирландия решение в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП), без Ирландия да е упражнила изрично правото си на избор („opt-in“) съгласно Протокол 21, Съветът е превишил компетентността си в нарушение на съществено процедурно изискване и на Договорите.

—	Протокол 21 е част от първичното право на Съюза. Той отразява и ключова демократична разпоредба на ирландското конституционно право,

—	текстът на Протокол 21 и съответстващата му разпоредба в ирландската конституция показват, че Ирландия си запазва изключителна компетентност в рамките на ПССП,

—	СТС е международно споразумение по смисъла на Протокол 21. Ето защо, за да може мерките в рамките на ПССП, които се съдържат в това решение, да обвържат Ирландия, е необходимо тя да упражни изрично правото си на избор,

—	практиката на Съда на Европейския съюз подкрепя тезата, че дял „Предаване“ е неинцидентна мярка, чието правно основание е ПССП.

---

(1)  ОВ L 444, 2020 г., стр. 2.

(2)  ОВ L 444, 2020 г., стр. 14.

Жалба, подадена на 29 март 2021 г. — Ubisoft Entertainment/EUIPO — Huawei Technologies („FOR HONOR“)

(Дело T-171/21)

(2021/C 228/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ubisoft Entertainment (Карентоар, Франция) (представител: J. Bourgeois, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Huawei Technologies Co. Ltd (Шънджън, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „FOR HONOR“ — заявка за регистрация № 14 744 338

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 25 януари 2021 г. по преписка R 1297/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски и да възстановят на жалбоподателя всички разноски, направени в производството по възражение и в производството по обжалване, включително таксите за обжалване.

Изложени основания

—	Неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Неправилно прилагане на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 31 март 2021 г. — Valve/Комисия

(Дело T-172/21)

(2021/C 228/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Valve Corp. (Белвю, Вашингтон, Съединени щати) (представители: L. Kjølbye, S. Völcker, и G. Caldini, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията от 20 януари 2021 във връзка с производството по член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИО (дела AT.40413 — Focus Home, AT.40414 — Koch Media, AT.40420 — ZeniMax, AT.40422 — Bandai Namco и AT.40424 — Capcom — C(2021) 75 final), изцяло или отчасти; и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: Първо основание: грешки при прилагане на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с констатациите за споразумения/съгласувани практики между Valve и всеки от петимата издатели на компютърни видеоигри, които грешки произтичат извършеното от Европейската комисия неоснователното разширяване на релевантната съдебна практика, така че да обхване и поведение, което не представлява „съгласуване“ и неправилна преценка на разглежданото поведение.

2.

Второ основание: грешки при прилагане на правото и фактически грешки, допуснати при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с констатациите на Комисията, че твърдяните споразуменияа/съгласувани практики между Valve и всеки от петимата издатели на компютърни видеоигри ограничават конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф1 ДФЕС поради неспособността на Комисията да прецени новото обстоятелство в разглежданото поведение и поради неправилна преценка на съответния правен и икономически контекст, а именно, релевантността на Директивата за авторското право, ролята на Valve като двустранна платформа и естеството на разглежданите услуги (дигитални видеоигри).

Жалба, подадена на 16 април 2021 г. — Polynt/ECHA

(Дело T-207/21)

(2021/C 228/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Polynt SpA (Сканцорошáте, Италия) (представители: C. Mereu, P. Sellar, и S. Abdel-Qader, адвокати)

Ответник: Европейска агенция по химикали

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

С подадената жалба жалбоподателят иска отмяна на решението на апелативния съвет на Европейската агенция по химикали (ECHA) от 9 февруари 2021 г., с което той потвърждава решението на ECHA относно изискването за извършване на допълнителни тестове като част от процедурата по оценката на веществото Hexahydro-4-methylphthalic anhydride (преписка A-015—2019) на основание член 40 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламентът REACH“). В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че апелативният съвет допуснал грешка при прилагане на правото, като разгледал законосъобразността на Решение TPE-D-2114483466—38—01/F на ECHA от 4 септември 2019 г. по предложение за изпитване за веществото Hexahydro-4-methylphthalic anhydride (ЕО № 243—072—0 и CAS № 19438—60—9) (наричано по-нататък „4-MHHPA“).

2.	Второто основание е изведено от твърдението, че апелативният съвет допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че разглеждането на предложенията за изпитване е идентично на разглеждането на проверката за съответствие.

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че апелативният съвет не приложил правилния правен критерий и не разгледал доводите на жалбоподателя, че той обърнал тежестта на доказване във връзка с изискванията на колона 2, точка 8.7.3. от приложение X към Регламента REACH и не обсъдил доводите на жалбоподателя относно изводите, направени в документ на СЗО 75 относно съкратеното международно оценяване на химични продукти;

4.	Четвърто основание е изведено от твърдението, че апелативният съвет нарушил/приложил неправилно членове 91—93 от Регламента REACH;

5.	Петото основание е изведено от твърдението, че апелативният съвет не обсъдил доводите на жалбоподателя относно нарушението на член 13 ДФЕС, на член 25 от Регламента REACH и на принципите на защита на хуманното отношение към животните, на пропорционалност и на добра администрация.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

Жалба, подадена на 16 април 2021 г. — Dorit/EUIPO — Erwin Suter (DORIT)

(Дело T-208/21)

(2021/C 228/45)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Dorit-DFT Fleischereimaschinen GmbH (Елванген, Германия) (представител: E. Strauß, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Erwin Suter AG, Maschinenfabrik Retus (Кьоликен, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словна марка „DORIT“ — международна регистрация № 878 792

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 9 февруари 2021 г. по преписка R 127/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да измени обжалваното решение и да уважи искането за обявяване на спорната марка за недействителна,

—	при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение,

—	да осъди другата страна — да заплати разноските, направени в производството пред EUIPO, и съответно ответника — да заплати съдебните разноски от настоящото съдебно производство.

Изложено основание

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 19 април 2021 г. — Vintae Luxury Wine Specialists/EUIPO — R. Lopez de Heredia Viña Tondonia (LOPEZ DE HARO)

(Дело T-210/21)

(2021/C 228/46)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Vintae Luxury Wine Specialists SLU (Логроньо, Испания) (представители: L. Broschat García и L. Polo Flores, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: R. Lopez de Heredia Viña Tondonia SA (Харо, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „LOPEZ DE HARO“ — заявка за регистрация № 17 909 326

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 16 февруари 2021 г. по преписка R 1741/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да допусне регистрация на марка на Европейския съюз № 17 909 326, „LÓPEZ DE HARO“ (фиг.) за клас 33,

—	да осъди лицата, които се противопоставят на тази жалба, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 16 април 2021 г. — Mlékárna Hlinsko/Комисия

(Дело T-213/21)

(2021/C 228/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mlékárna Hlinsko a.s. (Хлинско, Чешка република) (представители: S. Sobolová и O. Billard)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени забраната за отпускане на безвъзмездни средства, наложена с писмото на ответника от 22 октомври 2020 г., ARES (2020) 5759350,

—	да осъди ответника да заплати разноските, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: ответникът нарушил, пряко или косвено, основните права на жалбоподателя, защото в хода на разследването, довело до приемането на обжалваната мярка, жалбоподателят изобщо не получил възможност да упражни правото си да бъде изслушан.

2.

Второ основание: ответникът нямал компетентност да проверява отпускането на специални безвъзмездни средства и да се произнася по специални заявления за отпускане на безвъзмездни средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, защото ответникът можел да разглежда само цялостното съответствие на въведените от държавите членки системи за управление и контрол, но изобщо нямал правомощие да извършва задълбочена проверка и да се произнася по подадените от отделни дружества специални заявления за отпускане на безвъзмездни средства.

3.

Трето основание: ответникът нямал компетентност да тълкува и прилага вътрешното право на държавите членки, защото правомощията му били строго ограничени с принципа на предоставена компетентност, залегнал в членове 5 и 13 от Договора за ЕС; всякакво отклонение от този принцип трябвало да се тълкува стеснително, а съчетанието от принципа на предоставена компетентност и разпоредбите на Договорите ясно показвало, че ответникът няма правомощие да прилага вътрешното право на държава членка. Във всеки случай цитираните от ответника разпоредби на чешкото право не подлежали на контрол съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013, (1) който бил правното основание за процедурата за проверка, довела до приемането на обжалваната мярка.

4.

Четвърто основание: ответникът не доказал съдържанието на чешкото прави и неправилно разтълкувал и приложил това право. Вместо да докаже съдържанието на чешкото право, както изисквала практиката на Съда, ответникът допуснал груба грешка при тълкуването на чешкото право, и по-специално на раздел 4c от Закона за конфликт на интереси, (2) като съзнателно игнорирал практиката на чешките съдилища, както и окончателното, задължително и подлежащо на изпълнение решение на чешките власти относно предмета на процедурата за проверка, довела до приемането на обжалваната мярка.

5.	Пето основание: ответникът неправилно разтълкувал и приложил и правото на Съюза, защото погрешно направил извод, че е извършено нарушение на член 61 от Финансовия регламент, (3) и не отчел, че чешките правила относно конфликта на интереси са в разрез с основните принципи на правото на Съюза.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320).

(2)  Чешки Закон № 159/2006 за конфликтите на интереси, с измененията.

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 20 април 2021 г. — SB/eu-LISA

(Дело T-217/21)

(2021/C 228/48)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: SB (представител: H. Tagaras, адвокат)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи жалбата,

—	да отмени обжалваните актове,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата си за отмяна на решението от 3 август 2020 г., с което Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие го уволнява при изтичането на срока му на изпитване.

1.

Първо основание: неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като в оценителния доклад относно срока за изпитване не се споменават никакви конкретни обстоятелства, а се съдържат само абстрактни оценки, които изобщо не са подкрепени с факти или с отбелязване на евентуални пропуски на жалбоподателя да постигне целите си. Освен това жалбоподателят упреква органа, оправомощен да сключва договорите, че е приподписал въпросния доклад, без да уточни кои от оценките на съставителите му сам възприема.

2.

Второ основание: нарушение на изискването срокът за изпитване да тече при „нормални условия“, доколкото жалбоподателят е упрекнат в незадоволително изпълнение на задачи, които никога не са му били възлагани, както и в недостатъчно владеене на английски език, въпреки факта, че преди назначаването му ответникът на два пъти е проверил познанията му по този език.

3.

Трето основание: нарушение на правото на изслушване, тъй като жалбоподателят не е имал право да коментира доклада от официалния разговор с оценителя по повод на срока за изпитване и е бил поканен на изслушване от органа, оправомощен да сключва договори, едва след като същият е взел решението за уволнение.

4.

Четвърто основание: процесуални нередности, като например неспазване на сроковете в процедурата по изготвяне на оценителния доклад относно срока за изпитване, непредвидено присъствие на трето лице по време на официалния разговор с оценителя, липса на допитване до прекия ръководител на жалбоподателя и липса на каквото и да било отбелязване в оценителния доклад относно срока за изпитване, че по време на този срок на жалбоподателя са поставени нови цели.

5.

Пето основание: неизпълнение на задължението за полагане на грижа и на член 84 от Условията за работа на другите служители поради това, че жалбоподателят е бил подтикнат да направи значително усилие за подобряване на работата си в края на срока за изпитване, за да бъде одобрен за досегашната си длъжност, след което е бил уведомен, че въпросното подобряване е закъсняло, въпреки че администрацията се е била забавила със започването на съответните процедури. В същия контекст жалбоподателят упреква ответника, че не му е продължил срока за изпитване, което би позволило да ce „измери“ постигнатото подобряване, като се държи сметка за ограниченията, свързани със здравната криза.

6.	Шесто основание: явна грешка в преценката и нарушение на принципа на добра администрация поради съображенията, изложени по-горе.

Жалба, подадена на 23 април 2021 г. — Agora Invest/EUIPO — Transportes Maquinaria y Obras (TRAMOSA)

(Дело T-219/21)

(2021/C 228/49)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Agora Invest, SA (Барселона, Испания) (представител: A. Alejos Cutuli, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Transportes Maquinaria y Obras, SA (Мадрид, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „TRAMOSA“ — заявка за регистрация № 17 236 531

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 16 февруари 2021 г. по преписка R 566/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли възражение B 3 029 199 срещу заявката за марка на ЕС № 17 236 531,

—	да разпореди регистрацията на марка на ЕС № 17 236 531 „TRAMOSA“ (с изображение),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 25 април 2021 г. — Италия/Комисия

(Дело T-221/21)

(2021/C 228/50)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, както и G. Rocchitta, C. Gerardis и E. Feola, avvocati dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2021/261 на Комисията от 17 февруари 2021 г., в частта, в която в тежест на Италия се прилагат финансови корекции във връзка с проверки AA/2017/013 (Помощи за площ — Всички разплащателни агенции — Финансова година 2018 г. — 67 368 272,99 EUR) и CEB/2018/057 (Финансова година 2017 г. и забави в плащанията — Всички разплащателни агенции — Нетна сума 74 978 660,98 EUR — Брутна сума 75 696 497,283 EUR);

—

при условията на евентуалност, да отмени посоченото решение в частта, в която прилага фиксирана корекция в размер на 67 368 272,99 EUR във връзка с одитна проверка AA/2017/013 (Помощи за площ — Всички разплащателни агенции — Финансова година 2018 г. — 67 368 272,99 EUR), вместо еднократната корекция, определена от AGEA в размер на 27 848 824,26 EUR;

—	във всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: във връзка с проверка AA/2017/013 относно помощите за площ се изтъква нарушение на член 4, буква з) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 от 17 декември 2013 година на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608), с оглед на дефиницията за „постоянно затревени площи“, приета на национално равнище въз основа на министерски декрет 18.11.2014.

2.

Второ основание: във връзка с проверка AA/2017/013 се твърди нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549), както и на член 12, параграфи 2 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ L 255, 2014 г., стр. 18), с оглед на прилагането на фиксирана ставка, въпреки че е имало възможност за изчисляване на действителния риск за бюджета на Съюза.

3.	Трето основание: във връзка с проверка AA/2017/013 се твърди нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с оглед на прилагането на общата формулировка „непропорционално усилие“, въз основа на която е обоснована фиксираната корекция.

4.

Четвърто основание: във връзка с проверка CEB/2018/057 относно забавите в плащанията се твърди нарушение на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 907/2014, с оглед на твърдяните забави в плащанията, посочени в единното заявление за 2015 г., въпреки че са налице „извънредни обстоятелства“ в управлението, свързани с прилагането на реформата на ОСП за 2015—2020 г.

Жалба, подадена на 26 април 2021 г. — Shopify/EUIPO — Rossi и др. (Shoppi)

(Дело T-222/21)

(2021/C 228/51)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Shopify Inc. (Отава, Онтарио, Канада) (представители: S. Völker и M. Pemsel, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Други страни в производството пред апелативния състав: Massimo Carlo Alberto Rossi (Фиано, Италия), Salvatore Vacante (Берлин, Германия), Shoppi Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежатели на спорната марка: другите страни в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Shoppi“ в тъмно синьо, бяло, червено, оранжево — марка на Европейския съюз № 16 684 797

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 18 февруари 2021 г. по преписка R 785/2020-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли жалбата на другите страни в производството пред втори апелативния състав на EUIPO срещу решението на отдела по отмяна от 6 февруари 2020 г. (номер: 000034203 C),

—	да осъди EUIPO и другите страни в производството пред втори апелативния състав на EUIPO да заплатят съдебните разноски, включително разноските в производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 април 2021 г. — PepsiCo/EUIPO („Smartfood“)

(Дело T-224/21)

(2021/C 228/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PepsiCo, Inc. (Роли, Северна Каролина, Съединени щати) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за регистрация на цветна словна марка на Европейския съюз „Smartfood“ — заявка за регистрация № 18 170 180

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 февруари 2021 г. по преписка R 1947/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 април 2021 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-225/21)

(2021/C 228/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair DAC (Суордс, Ирландия) (представители: E. Vahida, F-C. Laprévote, S. Rating, V. Blanc и I. Metaxas-Maranghidis, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 4 септември 2020 г. относно държавна помощ SA.58114 (2020/N) — Италия — COVID-19 помощ за Alitalia (1), и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: твърди се, че ответникът извършил злоупотреба с власт и приложил неправилно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС като разгледал с предимство помощта и като спрял своето разследване на неправомерната помощ за оздравяване, предоставена на Alitalia през 2017 г. и 2019 г.

2.	Второ основание: твърди се, че ответникът приложил неправилно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и допуснал явни грешки в преценката при разглеждането на въпроса дали помощта е пропорционална на вредите, причинени от кризата, предизвикана от COVID-19.

3.

Трето основание: твърди се, че ответникът нарушил конкретни разпоредби от ДФЕС и общите принципи на правото на Европейския съюз, на които се основава либерализирането на въздушния транспорт в ЕС от края на 80-те години (т.е. недопускането на дискриминация и свободното предоставяне на услуги, които се прилагат за въздушния транспорт по силата на Регламент 1008/2008 (2), както и свободата на установяване).

4.	Четвърто основание: твърди се, че ответникът не е започнал официална процедура за разследване, въпреки наличието на сериозни затруднения, както и че е нарушил процесуалните права на жалбоподателя.

5.	Пето основание: твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за мотивиране.

---

(1)  ОВ C 41, 2021 г., стp. 6.

(2)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 293, 2008 г., стp. 3—20).

Жалба, подадена на 27 април 2021 г. — Retail Royalty/EUIPO — Fashion Energy (Схема на орел)

(Дело T-226/21)

(2021/C 228/54)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Retail Royalty Co. (Лас Вегас, Невада, Съединени щати) (представители: J. Bogatz и Y. Stone, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fashion Energy Srl (Милано, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Схема на орел) — Марка на Европейския съюз № 5 066 113

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 10 февруари 2021 г. по преписка R 2813/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваните решения,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплати направените от жалбоподателя разноски.

Изложени основания

—

нарушение на член 58, параграф 1, буква а), член 58, параграф 2 и член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, на член 19, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2018/625 във връзка с член 10, параграф 3 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2018/625,

—	нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.