—

придружително писмо;

—

модул 1, включително попълнен формуляр за заявление на ЕС (публикуван в известието до заявителите), заедно с обобщение на промените, направени във всички модули, за да се отчете замяната или добавянето на серотип, щам, антиген или кодираща последователност или комбинация от тях, както и преразгледаната информация за продукта, представена в подходящ формат;

—

актуализация или добавка към обобщенията относно качеството, неклинични обзори и клинични обзори, както е приложимо;

—

данни в подкрепа на предложената промяна. За модул 3 титулярят на разрешението за търговия следва предварително да обсъди структурата си с компетентния орган.

(1)

Женевският акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (2) („Женевският акт“) е международно споразумение, по силата на което договарящите страни прилагат система за взаимна закрила на наименованията за произход и географските указания.

(2)

След Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета (3) относно присъединяването на Съюза към Женевския акт, на 26 ноември 2019 г. Съюзът депозира документа за присъединяване към Женевския акт. Присъединяването на Съюза към Женевския акт влезе в сила на 26 февруари 2020 г. Тъй като Съюзът беше петата договаряща страна, присъединяваща се към Женевския акт, Женевският акт влезе в сила на същата дата в съответствие с член 29, параграф 2 от Женевския акт.

(3)

В съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Женевския акт компетентните органи на всяка договаряща страна по Женевския акт могат да подават заявления за международна регистрация на наименование за произход или географско указание в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, което го регистрира в международния регистър. В съответствие с член 9 от Женевския акт другите договарящи страни могат да решат, в края на специална процедура за проверка и с оглед на резултатите от тази процедура, дали да предоставят закрила на това наименование за произход или географско указание на своята територия.

(4)

В съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1753 за целите на посочения регламент и на приетите съгласно него актове терминът „географски указания“ обхваща географските указания по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(5)

В съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1753, в качеството си на компетентен орган на Съюза, Комисията е оправомощена след присъединяването на Съюза към Женевския акт и впоследствие редовно да подава заявления за международна регистрация на наименования за произход и географски указания на Съюза в Международното бюро.

(6)

Между септември и декември 2020 г. в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1753 държавите членки изпратиха на Комисията 12 искания за регистриране в международния регистър на географски указания, които са с произход от тяхната територия и се ползват със закрила по силата на Регламент (ЕС) 2019/787.

(7)

Във връзка с наименованията, ползващи се със закрила по силата на Регламент (ЕС) 2019/787 като географски указания, следва да бъдат подадени заявления за регистрация в международния регистър като географски указания.

(8)

Поради това следва да бъде изготвен списък на географски указания въз основа на гореспоменатите искания на държавите членки до Комисията за подаване на заявления за международна регистрация на географски указания, които са с произход от тяхната територия и се ползват със закрила в Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/787.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по спиртни напитки,

(1)

С Регламент (ЕО) № 1005/2008 (наричан по-долу „Регламентът относно ННН риболов“) се създава система на Съюза за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

(2)

В глава VI от Регламента относно ННН риболов се установяват процедурата относно определянето на несътрудничещи трети държави в борбата с ННН риболов, мерките, които се предприемат спрямо тях, съставянето на списък с такива държави, заличаването от този списък, оповестяването на въпросния списък и евентуалните извънредни мерки.

(3)

В съответствие с член 31 от Регламента относно ННН риболов Комисията определя третите държави, които счита за несътрудничещи в борбата с ННН риболов. Дадена трета държава може да бъде определена като несътрудничеща трета държава, ако не изпълнява предвидените в международното право задължения да предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара.

(4)

Преди да определи третите държави за несътрудничещи съгласно член 31 от Регламента относно ННН риболов, Комисията първо ги уведомява в съответствие с член 32 от посочения регламент за възможността да бъдат определени за несътрудничещи. Това уведомление има предварителен характер.

(5)

Уведомяването на третите държави за възможността да бъдат определени като несътрудничещи държави се основава също на критериите, определени в член 31 от Регламента относно ННН риболов. Комисията взема под внимание всички мерки, предвидени в член 32 от Регламента относно ННН риболов, по отношение на уведомените трети държави. По-специално Комисията включва в уведомлението информация относно основните факти и съображения, на които се основава това определяне, и също така дава възможност на засегнатите трети държави да отговорят и да представят доказателства, които опровергават определянето, или — когато е целесъобразно — план за действие и предприетите мерки за подобряване на положението. Комисията осигурява на засегнатите трети държави подходящ срок за отговор на уведомлението и разумен срок, за да коригират положението.

(6)

Определянето на несътрудничещи трети държави съгласно член 31 от Регламента относно ННН риболов се основава на прегледа на цялата информация, посочена в член 31, параграф 2 от същия регламент. Прегледът трябва да обхваща цялата информация, получена съгласно Регламента относно ННН риболов, или, когато е целесъобразно, всяка друга имаща отношение информация, като данни за улов, търговска информация, получена от националните статистически органи и други надеждни източници, корабни регистри и бази данни, програмите за документи за улова или статистически документи и списъците на кораби, извършващи ННН риболов, приети от регионални организации за управление на риболова (РОУР), както и всяка друга информация, получена в пристанищата и в риболовните зони.

(7)

В съответствие с член 33 от Регламента относно ННН риболов Съветът взема решение относно списъка на несътрудничещите трети държави. По отношение на определените държави се прилагат, наред с другото, мерките, определени в член 38 от Регламента относно ННН риболов.

В съответствие с член 20, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов заверените от дадена трета държава на знамето сертификати за улов се приемат, при условие че Комисията е получила нотификация от съответната държава на знамето, с която се удостоверява, че държавата на знамето е създала организация за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби са длъжни да спазват.

(8)

В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов, когато е целесъобразно, Комисията установява административно сътрудничество с трети държави в области, свързани с прилагането на разпоредбите за сертифициране на улова, определени в посочения регламент.

(9)

Република Гана (наричана по-долу „Гана“) внесе уведомлението си като държава на знамето съгласно член 20 от Регламента относно ННН риболов и то беше прието от Комисията на 1 януари 2010 г.

(10)

В контекста на административното сътрудничество, предвидено в член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов, от 28 май 2013 г. до 23 септември 2013 г. Комисията си сътрудничи с органите на Гана за проверка на информацията относно разпоредбите на Гана за прилагането, контрола и изпълнението на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които нейните риболовни кораби трябваше да спазват, и мерките, предприети от Гана за изпълнение на нейните задължения в борбата с ННН риболов.

(11)

Съгласно член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира задълженията на Гана като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара. За целите на този преглед Комисията взе предвид параметрите, посочени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(12)

След като разгледа всички събрани факти и всички изявления, направени от държавата, Комисията установи — в съответствие с член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов —, че Гана не е изпълнила своите задължения съгласно международното право във връзка със спазването на международните правила, разпоредбите и мерките за опазване и управление.

(13)

Съответно с Решение 2013/C 346/03 на Комисията (2) Гана беше уведомена за възможността да бъде определена за несътрудничеща трета държава в борбата срещу ННН риболов.

(14)

Гана беше приканена да си сътрудничи с Комисията на основата на предложен план за действие за отстраняване на установените недостатъци.

(15)

В рамките на двустранния диалог, който последва Решение 2013/C 346/03, Гана представи устни и писмени коментари, които Комисията взе предвид. Комисията продължи да събира и проверява цялата информация, която прецени за необходима.

(16)

Гана въведе необходимите мерки за прекратяване на въпросните дейности по ННН риболов и за предотвратяване на такива дейности в бъдеще, коригирайки всяко действие или бездействие, водещо до нотификация за възможността да бъде определена като несътрудничеща държава в борбата срещу ННН риболов.

(17)

В резултат на това с известие от 1 октомври 2015 г. Комисията реши да приключи действията по отношение на Гана, предприети съгласно разпоредбите на член 32 от Регламента относно ННН риболов във връзка с изпълнението на предвидените в международното право нейни задължения на държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара и действията ѝ за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов (3).

(18)

Комисията обаче подчерта, че прекратяването на предприетите действия не изключва по-нататъшни стъпки от Комисията или от Съвета в бъдеще, в случай че фактите покажат, че Гана не изпълнява задълженията си съгласно международното право като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара да предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

(19)

На 2 март 2016 г. Гана и Комисията се договориха да създадат работна група за сътрудничество в борбата срещу ННН риболов. На същата дата те се договориха също за мандата на тази работна група. В периода 2016—2019 г. бяха проведени четири заседания на работната група. В периода 2019—2020 г. бяха проведени две междусесийни видеоконференции.

(20)

Заседанията обхванаха въпроси, свързани с действията, предприети от Гана за борба с ННН риболов, включително прилагането на рамката за управление на рибарството, мерките за наблюдение, контрол и надзор, контрола и правоприлагането на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които риболовните кораби на Гана трябва да спазват. В заседанията беше обсъдено и преразглеждането на правната уредба.

(21)

Последващите действия от заседанията включваха обмен на писмени коментари, чрез които Комисията събра и провери цялата необходима информация във връзка с мерките, предприети от Гана за изпълнение на задълженията ѝ в борбата с ННН риболов. Освен това през периода 2019—2020 г. делегацията на Европейския съюз в Гана проведе три мисии на място.

(22)

Гана е страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. (UNCLOS), Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (UNFSA) (4) и Споразумението за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (PSMA) (5). На 12 май 2003 г. Гана е станала страна по Споразумението за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море (Споразумението за спазване) (6). През май 2014 г. Гана е приела Национален план за действие за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов въз основа на Международния план за действие за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (МПД за ННН риболов) (7).

(23)

Гана е договаряща страна по Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), както и на Комитета по риболова в централната западна част на Гвинейския залив (FCWC) и Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF), които са подрегионални консултативни органи в областта на рибарството.

(24)

С цел да оцени спазването от страна на Гана на международните ѝ задължения като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара, определени в посочените в съображение 22 международни споразумения, Комисията събра и анализира цялата информация, необходима за тази цел.

(25)

Съгласно член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира задълженията на Гана като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава и държава на пазара. За целите на този анализ Комисията взе предвид критериите, определени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(26)

В съответствие с член 31, параграф 4, буква а) от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира предприетите от Гана мерки по отношение на повтарящите се дейности по ННН риболов, извършвани или подпомагани от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, от нейни граждани или от риболовни кораби, които извършват дейност в нейните морски води или използват нейните пристанища.

(27)

Въз основа на обществено достъпна информация и данни, предоставени от съответните органи на Гана, трансбордирането в открито море е забранено във водите на Гана от законодателството в областта на рибарството от 2010 г. (L.I 1968). Комисията обаче установи, че трансбордирането в открито море между траулери за промишлен риболов и канута е обичайна практика във водите под юрисдикцията на Гана. С разпоредба 33, точка 2 от законодателството в областта на рибарството (LI 1968) се забранява трансбордирането на риба от кораб за промишлен риболов на кораб за полупромишлен риболов или кану или обратно. Освен това в разпоредба 33, точка 4 от законодателството в областта на рибарството (LI 1968) се предвижда, че риболовните кораби с бруто регистров тонаж 50 или повече тона или лицензирани като кораби за промишлен риболов трябва да разтоварват улова си в одобрени пристанища в държавата. Разпоредба 33 от законодателството в областта на рибарството (LI 1968) е приета в съответствие с раздел 139 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625). Съгласно раздел 139, точка 1, буква ж) от този закон министърът има право да изготвя разпоредби относно трансбордирането. Освен това органите на Гана потвърдиха незаконния характер на тези дейности по трансбордиране в бюджетната матрица за 2020 г. и заявиха, че на целия национален и международен флот, участващ в saiko (8), трябва да бъде забранено да извършва риболов във водите на Гана (9).

(28)

Според обществено достъпна информация, както и според предоставената от съответните органи на Гана информация, много траулери за промишлен риболов, действащи във водите на Гана, ловят големи количества млади, маломерни екземпляри от пелагични видове, като сардинела, което е в нарушение на раздел 89, точка 1, буква в) от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625). В раздел 89, точка 1, буква в) се предвижда, че при риболова не бива да се задържат преднамерено млади екземпляри риба. Освен това разпоредба 14 от законодателството в областта на рибарството (LI 1968) гласи, че не бива да се ловят или да се разтоварват на кейовете за разтоварване в държавата риби с дължина, по-малка от предписаната в таблица 1 от приложението към законодателството в областта на рибарството (LI 1968). В таблица 1 от приложението са посочени минималните размери за разтоварване на важни от търговска гледна точка видове риба. Освен това в разпоредба 31 е установено, че младите екземпляри риба, уловени като прилов или инцидентен улов, трябва незабавно да бъдат освободени в естественото им местообитание или среда по начин, който не им причинява вреда (10).

(29)

В нарушение на законодателството в областта на рибарството, посочено в съображение 27, този улов или се изхвърля в морето, или се замразява на блокове и се трансбордира в специални пригодени канута, които след това разтоварват улова и го препродават на местните общности с цел печалба.

(30)

От 1 март 2018 г. всички промишлени траулери трябва да имат наблюдател на борда си съгласно раздел 100 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625) и разпоредба 35 от законодателството в областта на рибарството (LI 1968), но тази мярка се е оказала недостатъчна за преустановяване на незаконните трансбордирания. Въпросните дейности по ННН риболов са подходящо документирани от посочените в съображение 21 мисии на място, в проучване, проведено от Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) (11), и в информация от общодостъпни източници. Този въпрос беше обсъден и със съответните органи на Гана на заседанията на посочената в съображение 19 работна група.

(31)

Фактът, че Гана не се справя ефективно с ННН риболов, по-специално с незаконните трансбордирания, е в противоречие със задълженията ѝ на крайбрежна държава съгласно UNCLOS, по-специално по отношение на устойчивото опазване и управление на живите ресурси, предвидено в член 61, параграфи 2 и 3, както и със задълженията, поети от Гана при присъединяването ѝ към UNFSA през 2017 г.

(32)

Освен това Гана не е взела предвид препоръките в точка 24 от МПД за ННН риболов, в която държавите на знамето се приканват да осигурят всеобхватни и ефективни мерки за наблюдение, контрол и надзор на риболова — от самото му начало, през пристанището на разтоварване до крайното местоназначение, включително чрез прилагането на система за наблюдение на риболовните кораби (VMS) съгласно съответните национални, регионални и международни стандарти. На 21 октомври 2020 г. делегацията на ЕС посети Регионалния център за наблюдение, контрол и наблюдение (RMCSC) на FCWC в неговите офиси в Тема. В Центъра за наблюдение на риболова (ЦНР) на Гана — разположен в същата сграда — не се осъществяваше дейност. Това може да означава, че Гана не е в състояние да упражнява подходящ контрол върху своите кораби. През април 2017 г. мисия на Световната банка също посочи цялостното нежелание на органите в Гана да се възползват от обширната информация, генерирана от VMS (12). Освен това Националният план за инспекции на рибарството не е актуален, тъй като обхваща само годините 2015 и 2016. Това показва, че Гана не е изпълнила условията на член 94 от UNCLOS, в който се постановява, че държавата на знамето е длъжна да упражнява контрол върху всеки кораб, плаващ под нейно знаме.

(33)

С оглед на горепосочената информация Комисията заключи, че Гана не е изпълнила своите задължения като държава на знамето да предотвратява участието на своя флот в дейности по ННН риболов. Това е в нарушение на член 94, параграфи 1 и 2 от UNCLOS, съгласно които всяка държава трябва ефективно да гарантира своята юрисдикция и контрол над корабите, плаващи под нейно знаме.

(34)

Освен това в съответствие с член 91 от UNCLOS между държавата на знамето и кораба трябва да съществува действителна връзка. Съгласно раздел 47 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625) местен кораб за промишлен или полупромишлен риболов трябва да бъде притежаван или контролиран от гражданин на Гана или от правителството, или да бъде притежаван или контролиран от дружество или партньорство, регистрирано по законодателството на Гана, чието основно място на стопанска дейност е в Гана и чиито дялове са действително притежавани от правителството на Гана, от гражданин, от публична корпорация, създадена по законодателството на Гана, или комбинация от гореизброените (13). В раздел 47 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625) е определено също така, че корабът трябва да бъде регистриран в Гана. В обществено достъпната информация и в обмена на информация с органите на Гана обаче има индикации, че при траулерите за промишлен риболов може да не е налице изискваната действителна връзка и да не се спазва националното законодателство.

(35)

Съгласно член 31, параграф 4, буква б) от Регламента относно ННН риболов Комисията проучи мерките, предприети от Гана във връзка с достъпа на продукти, получени от ННН риболов, до пазара на тази държава и последващите търговски потоци.

(36)

Предвид информацията, посочена в съображения 27—32, Комисията счита, че Гана не може да гарантира, че рибните продукти, които постъпват на нейния пазар, не са получени от ННН риболов. През октомври 2020 г. например, по време на посещенията на място, посочени в съображение 21, на пристанище Елмина беше наблюдавано разтоварване на голямо кану, което нямаше никакви риболовни уреди или мрежа. Блокове замразена риба с размери около 60 × 40 см бяха извадени от отделенията за съхранение в корпуса, а търговците на риба ги търгуваха непосредствено пред кануто. Канутата нямаха генератор или хладилник, за да се замразят тези блокове, те просто бяха покрити с одеяла. Освен това от анализа на двата блока замразена риба, закупени при тези условия на кейовете за разтоварване на риба в Елмина, е видно, че 60 % от съдържащите се в тях 705 отделни риби бяха екземпляри от видове от търговска значимост, като дребни пелагични видове, в т.ч. Sardinella aurita, запасите от която са силно намалели, и други крайбрежни пелагични видове. Всички тези екземпляри бяха под минималния размер, разрешен за разтоварване съгласно разпоредба 14 от законодателството в областта на рибарството (LI 1968) и таблица 1 от приложението към посоченото законодателство. Количествата млади екземпляри от дребни пелагични видове в улова са показателни за използването на мрежи с размери на отвора/риболовни уреди, които са забранени съгласно националното законодателство. Тези наблюдения са сходни с данните от други общодостъпни източници на информация и с проучването на ФАО, посочено в съображение 30, както и с информацията, предоставена от органите на Гана.

(37)

Освен това, както е посочено в съображение 9, Гана има право да заверява сертификатите за улов, придружаващи продуктите от риболов за пазара на Съюза, уловени от плаващи под знамето на Гана кораби. Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) извърши анализ на извадка от сертификатите за улов и декларациите за преработка, заверени от Гана през 2019 г. EFCA заключи, че заверяването на сертификати за улов от компетентните органи на Гана повдига сериозни съмнения по отношение на въведените вътрешни процедури поради липсата на информация или несъответствието на данните в заверените сертификати за улов.

(38)

EFCA установи многобройни недостатъци в анализираните сертификати за улов, като например деклариране на дати на улова, които се оказаха след изтичане на срока на валидност на лиценза за риболов; липса на позоваване на националните мерки за опазване и управление в сертификата за разтоварване, въпреки че риболовните кораби са действали в рамките на една или повече изключителни икономически зони (ИИЗ); случаи, при които в придружаващото приложение за „преработени на местно равнище продукти от риболов“ като крайно местоназначение е посочена държава, различна от тази, на която е изпратена пратката; несъответствия при попълването на образците за сертификат за улов; несъответстващи и противоречиви данни в сертификатите за разтоварване по отношение на дейностите на риболовните кораби, включително данни за предполагаеми риболовни дейности в ИИЗ на трети държави, без позоваване на издаден от тях лиценз за риболов. Тези констатации доведоха до заключението, че проверките преди заверяване на сертификатите за улов не могат да гарантират, че изнасяните продукти от риболов не са получени от ННН риболов.

(39)

Комисията стигна до заключението, че информацията, свързана с произхода и проследимостта на продуктите от риболов, уловени от кораби под знамето на Гана, не е точна и надеждна. Гана не прилага правила за гарантиране на проследимостта на рибата и продуктите от риболов на пазара в съответствие с параграфи 71 и 72 от МПД за ННН риболов.

(40)

Предвид съображенията, изложени в настоящия раздел, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от компетентните органи на Гана, в съответствие с член 31, параграф 3 и член 31, параграф 4, букви а) и б) от Регламента относно ННН риболов беше установено, че Гана не изпълнява задълженията си съгласно международното право като държава на знамето, крайбрежна държава и държава на пазара по отношение на ННН риболов, който се извършва или подпомага от риболовни кораби, плаващи под нейно знаме, или от нейни граждани, и не предотвратява достъпа до своя пазар на продукти, получени от ННН риболов.

(41)

В съответствие с член 31, параграф 5, буква а) от Регламента относно ННН риболов Комисията извърши анализ на сътрудничеството си с Гана, за да провери дали органите на тази държава са сътрудничили ефективно, като са отговаряли на запитвания, предоставяли са обратна информация или са разследвали въпроси относно ННН риболов и свързани с него дейности.

(42)

По време на четирите заседания на посочената в съображение 19 работна група органите на Гана като цяло оказваха съдействие за отговор и предоставяне на обратна информация във връзка с исканията за информация. Някои от предоставените сведения обаче не бяха точни. Например след отправено през ноември 2019 г. искане от страна на Комисията, през март 2020 г. органите на Гана посочиха, че корабите YU FENG 1 (номер по ММО 8561933), YU FENG 3 (номер по ММО 8561945) и YU FENG 4 (номер по ММО 8561957) са изчаквали регистрация в корабния регистър на Гана. Според бази данни от общодостъпни източници обаче тези кораби са били регистрирани в Гана от октомври 2019 г. Тази информация впоследствие беше потвърдена от органите на Гана през юни 2020 г., след като Комисията изпрати информацията, извлечена от тези бази данни.

(43)

Освен това по време на третото заседание на работната група през 2018 г. Комисията и Гана се споразумяха да провеждат видеоконференции на всяко тримесечие, за да осигурят непрекъснат и динамичен обмен по въпроси от общ интерес. След видеоконференцията, проведена през януари 2019 г., през следващите месеци Комисията се опита да организира последващи дискусии. Оказа се обаче невъзможно такива дискусии да бъдат организирани чак до четвъртото заседание на работната група през ноември 2019 г. поради повтарящото се отсъствие на органите на Гана.

(44)

След неуспешен опит за провеждане на видеоконференция през юни 2020 г. Комисията изпрати писмени въпроси до органите на Гана. Въпреки че Гана предостави отговори, в някои от тях не бяха разгледани в достатъчна степен повдигнатите въпроси, по-специално по отношение на контрола, откриването на нарушения и налагането на санкции в случаи, свързани с незаконни трансбордирания във водите на Гана. През август 2020 г. Комисията изпрати отново въпроса, на който не беше получен отговор, но органите на Гана все още не са отговорили.

(45)

В съответствие с член 31, параграф 5, буква б) от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира съществуващите принудителни мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

(46)

Настоящата система за санкциониране се основава на Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625), изменен със Закона за рибарството (изменен) от 2014 г. (Закон 880), законодателството в областта на рибарството от 2010 г. (L.I. 1968) и законодателството в областта на рибарството (изменено) от 2015 г. (L.I. 2217). Приемането на тези изменения на правните инструменти беше от решаващо значение за прекратяването на предприетите действия спрямо Гана през октомври 2015 г. Гана обаче не е въвела и приложила надлежно тези инструменти.

(47)

Законът за рибарството от 2002 г. (Закон 625), изменен със Закона за рибарството (изменен) от 2014 г. (Закон 880), установява в раздел 88А списък на действията, които се считат за ННН риболов, включително риболов в забранена зона, използване на забранени или неотговарящи на изискванията риболовни уреди, трансбордиране или разтоварване на маломерна риба, трансбордиране с друг риболовен кораб, който е извършвал ННН риболов. Освен това в раздел 88А се установява, че лице, което извършва дейности по ННН риболов, подлежи на осъждане по бързата процедура с глоба в размер от 1 000 000 USD до 2 000 000 USD за първо нарушение. Глобата се увеличава до 2 000 000 USD, но не повече от 4 000 000 USD за второ нарушение. Освен това валидността на лиценза или разрешението, издадени по отношение на съответния риболовен кораб, трябва да бъде прекратена за шест месеца, считано от датата на присъдата. За трето нарушение в раздел 88А се установява глоба в размер не по-малко от 2 000 000 USD, но не повече от 4 000 000 USD, отнемане на лиценза или разрешението, както и незабавни действия за заличаване на името на риболовния кораб от корабния регистър на Гана. В раздел 116 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625) се предвижда споразумение за отказ от съдебно преследване и административни наказания, ако лицето писмено признае, че е извършило престъплението, и изрази готовност за разглеждане на престъплението по този начин. Извършителят следва да заплати определена сума, която не е по-малка от минималната санкция, определена за престъплението, плюс справедливата пазарна стойност на цялата незаконно уловена риба. Сумата следва да бъде заплатена в рамките на 30 дни, в противен случай делото се връща в съда.

(48)

Събраната от Комисията информация и по-специално обменът на информация с органите на Гана показаха, че санкциите, наложени на корабите, които извършват или подпомагат дейности по ННН риболов, не са ефективни и възпиращи в съответствие с обвързващите за Гана задължения съгласно UNFSA и Споразумението за спазване. От 19 случая, разгледани при извънсъдебно разрешаване през 2018 и 2019 г. за извършени нарушения от траулери за промишлен риболов, свързани с трансбордиране или разтоварване на маломерна риба, трансбордиране и съхранение на млади екземпляри на борда, или използване на забранени или неотговарящи на изискванията риболовни уреди, само в един случай е наложена минималната глоба от 1 000 000 USD. При останалите случаи наложените глоби варират от 6 000 GHS (950 EUR) до 700 000 GHS (110 000 EUR).

(49)

През юни 2018 г. траулер за промишлен риболов е задържан за извършване на риболов в крайбрежната изключителна зона в нарушение на раздел 81, точка 3 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625). В раздел 81 се определя глоба в размер, не по-малък от 10 000 USD, но не повече от 100 000 USD, когато такова нарушение е извършено от местен кораб за промишлен риболов. Съгласно информацията, предоставена от органите на Гана при последния обмен на информация, през август 2018 г. чрез административно производство е наложена глоба от 48 000 GHS (към този момент 10 140 USD или 8 633 EUR). Съгласно раздел 116 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625) административните наказания следва да бъдат заплатени в срок от 30 дни. В противен случай делото се връща в съда. Глобата не е била платена. През ноември 2019 г. същият траулер за промишлен риболов отново е бил задържан за изхвърляне на уловена риба, използване на маломерна мрежа, съхранение на млади екземпляри риба на борда, трансбордиране в открито море и недеклариран улов. Делото бе предадено на съд.

(50)

В друг случай траулер за промишлен риболов е задържан през юни 2019 г. за риболов на млади екземпляри риба, недеклариран улов на борда и риболов с маломерна мрежа. Корабособственикът е избрал извънсъдебно разрешаване на спора. Наложена е санкция в размер на 1 000 000 USD в съответствие с разпоредбите на раздел 88А от Закона за рибарството (изменен) от 2014 г. (закон 880). Корабособственикът обаче не е платил в предвидения от закона едномесечен срок и делото е върнато в съда. През декември 2019 г. е проведено друго извънсъдебно разрешаване на спор по отношение на същия траулер за промишлен риболов — за изхвърляне на уловена риба и незаконно трансбордиране, за което корабът беше задържан през октомври 2018 г. Наложена е глоба от 680 000 GHS (110 510 EUR). През май 2020 г. корабът е отново задържан за притежание на маломерни мрежи и улов на млади екземпляри риба.

(51)

През 2017 и 2018 г. бяха задържани шест траулера за промишлен риболов и санкционирани с глоба от 6 000 GHS (към този момент 1 080 EUR) след административно производство за изхвърляне на уловена риба в морето (в единия случай 22,3 тона), използване на маломерна мрежа и изхвърляне на млади екземпляри риба в морето. Тази глоба е максималната санкция, налагана за изхвърляне на риба съгласно разпоредба 32, точка 1 от законодателството в областта на рибарството от 2010 г. (L.I. 1968). Равнището на глобата очевидно не е подходящо и определено не е пропорционално на тежестта на съответните нарушения, на потенциалното въздействие на нарушенията върху ресурса и на потенциалните печалби, които могат да бъдат извлечени от извършителите от такива незаконни действия. През април 2017 г. един от тези траулери е бил глобен с 6 000 GHS за изхвърляне на 22 тона риба в нарушение на разпоредба 32, точка 1. Решението за наложената глоба е взето при административно производство през юли 2018 г., повече от година след задържането през април 2017 г. Същият този траулер вече е бил задържан и глобен през април 2015 г. за съхранение на маломерна риба на борда. Делото от 2015 г. е било решено извънсъдебно, като са заплатени 200 000 GHS (към този момент 44 500 EUR). Въпреки това през септември 2020 г. същият кораб за промишлен риболов е задържан отново за предполагаемо подобно нарушение, т.е. съхранение на млади екземпляри риба на борда, което противоречи на раздел 89, точка 1, буква в) от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625), съгласно който млади екземпляри риба не трябва да се задържат преднамерено по време на риболов, и на разпоредба 14 от законодателството в областта на рибарството (LI 1968), съгласно която дадено лице не трябва да лови или да разтоварва на кейовете за разтоварване в държавата риба с размер, по-малък от предписания съгласно таблица 1 от приложението към законодателството в областта на рибарството (LI 1968).

(52)

През ноември 2019 г. друг траулер е бил глобен при извънсъдебно разрешаване за две нарушения, свързани с изхвърляне на уловена риба, в нарушение на разпоредба 32, точка 1, буква а) от законодателството в областта на рибарството от 2010 г. (L.I. 1968). Корабът е бил глобен с 6 000 GHS и 24 000 GHS (съответно 940 и 3 750 EUR), които според последната информация, изпратена от органите на Гана, не са били изплатени. Освен това на 28 октомври 2019 г. същият траулер беше задържан заради изхвърляне на уловена риба, маломерна мрежа, млади екземпляри риба и недеклариран улов. Случаят е предаден на съда на 11 ноември 2019 г. Корабособственикът на този траулер, който вече е бил глобен, беше глобен отново през ноември 2019 г. за извършено от друг негов траулер нарушение (изхвърляне на уловена риба в нарушение на разпоредба 32, точка 1, буква а) от законодателството в областта на рибарството от 2010 г. (L.I. 1968) със сумата от 36 000 GHS (към този момент 5 850 EUR), която също не е заплатена според информацията, предоставена от органите на Гана.

(53)

Съгласно раздел 76, точка 1 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625) Комисията по рибарството на Гана, отговорна за отправянето на препоръки до министъра във връзка с издаването на лицензи, може да препоръчва издаването или подновяването на лиценз за риболов на местен кораб за промишлен риболов единствено ако е убедена, че не е имало неизпълнение на съдебно решение или друго определение, свързано с нарушение на закона. Освен това в раздел 24М от законодателството в областта на рибарството (изменено) от 2015 г. (LI 2217) е установено, че Комисията по рибарството не трябва да издава разрешения за риболов, когато има основания да смята, че риболовният кораб е извършвал ННН риболов, или е установено, че корабът е извършвал ННН риболов в нарушение на международна мярка за опазване и управление, както и докато не бъдат изпълнени всички неплатени санкции, наложени съгласно законодателството на Гана. Съгласно информацията, предоставена от органите на Гана, до края на декември 2019 г. не бяха платени над 18 % от глобите, наложени на траулерите при извънсъдебни разрешавания за 2018 и 2019 г.. Въпреки това беше продължено да се издават лицензи за риболов на тези кораби. Това не е в съответствие със Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625). Освен това през април 2017 г. мисия на Световната банка установи проблеми като голямата разлика между високия брой на констатираните нарушения и ниския брой на предприетите от компетентните органи наказателни преследвания. Мисията установи също непоследователни размери на глобите за подобни нарушения, откази от глоби без ясни причини, подновяване на лиценза на нарушители, само частично докладване и последващи действия за нарушения и висок дял на несъбрани глоби (14).

(54)

От предоставените в съображения 48—53 примери е видно, че наложените от органите на Гана санкции не са съизмерими със стойността на улова, не лишават нарушителите от печалбите, произтичащи от извършените тежки нарушения, и не са достатъчно строги, за да се окажат ефикасни за осигуряване на спазването на правилата и предотвратяването на по-нататъшни нарушения. Предвид събраната информация относно правната уредба и текущите изпълнителни производства за установяване на нарушения и налагане на съответните санкции, Комисията заключи, че Гана не прилага член 19, параграф 2 от UNFSA. Тази разпоредба предвижда всички разследвания и съдебни производства да се провеждат без забавяне, а санкциите, приложими по отношение на нарушения, да бъдат с подходяща тежест, за да могат ефективно да осигурят спазването на правилата и да възпират нарушенията на всички нива, като трябва да лишават нарушителите от печалбите, произтичащи от техните незаконни дейности. Действителното равнище на наложените санкции не осигурява възпиращият ефект на системата за налагане на санкции по отношение на нарушенията, свързани с ННН риболов. Освен това в параграф 21 от МПД относно ННН риболов се предвижда държавите да гарантират, че санкциите за ННН риболов от кораби, и доколкото е възможно, от граждани под тяхна юрисдикция, са достатъчно строги, за да лишат нарушителите от печалбите, произтичащи от подобен риболов.

(55)

Предвид съображенията, изложени в настоящия раздел, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от органите на Гана, в съответствие с член 31, параграфи 3 и 5 от Регламента относно ННН риболов беше установено, че Гана не е изпълнила задълженията си съгласно международното право по отношение на сътрудничеството и принудителните мерки.

(56)

В съответствие с член 31, параграф 6, букви а) и б) от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира ратифицирането от страна на Гана на съответните международни инструменти в областта на рибарството или присъединяването ѝ към тях, както и статута ѝ на договаряща страна по РОУР или съгласието ѝ да прилага приетите от тях мерки за опазване и управление.

(57)

Гана е страна по UNCLOS, а през 2017 г. се присъедини към UNFSA. През 2016 г. Гана ратифицира също и PSMA. През 2003 г. Гана прие Споразумението на ФАО за спазването. Освен това Гана е договаряща страна по ICCAT. Гана също така е член на FCWC, който представлява подрегионален консултативен орган в областта на рибарството.

(58)

Действащият понастоящем Закон за рибарството на Гана датира от 2002 г. Този закон e частично изменен през 2014 г. По време на заседанията на посочената в съображение 19 работна група органите на Гана информираха, че държавата е в процес на преразглеждане на Закона за рибарството от 2002 г. с цел да отразява международните задължения, които Гана е поела. Има обаче значително забавяне на процеса на преразглеждане. Например по време на второто заседание на работната група през януари 2018 г. първият ориентировъчен срок за представяне в парламента, предложен от Гана, беше септември 2018 г. През октомври 2018 г. по време на третото заседание на работната група Гана информира, че актуализираният целеви срок за представяне на проект на текст в парламента е юни 2019 г. По време на видеоконференцията, проведена през януари 2019 г., Гана предостави нов актуализиран график, в който представянето в парламента се предвиждаше за август 2019 г. През януари 2020 г. Гана информира, че актуализираният ориентировъчен срок за представяне в парламента е краят на второто тримесечие на 2020 г. През юни 2020 г. Гана посочи, че актуализираният срок за финализиране на окончателния проект ще бъде краят на септември 2020 г. Поради това настоящият Закон за рибарството не е в съответствие със съответните международни инструменти, по които Гана е страна.

(59)

В съответствие с член 31, параграф 6, буква в) от Регламента относно ННН риболов Комисията извърши анализ на възможността Гана да е извършила действия или бездействия, които може да са ограничили ефективността на приложимите закони, подзаконови актове или международни мерки за опазване и управление.

(60)

С раздел 42, параграф 1 от Закона за рибарството от 2002 г. (Закон 625) Комисията по рибарството на Гана се упълномощава да изготви план за управление на рибарството, който следва да се основава на най-добрата налична научна информация, да гарантира оптималното използване на рибните ресурси, но да избягва прекомерната експлоатация и да бъде в съответствие с принципите на доброто управление. През 2015 г. органите на Гана приеха Национален план за управление на рибарството за периода 2015—2019 г. Приемането на този инструмент беше от съществено значение за прекратяването на предприетите действия спрямо Гана през октомври 2015 г. Гана обаче не е изпълнила надлежно Националния план за управление на рибарството.

(61)

Например в Националния план за управление на рибарството се предвижда годишен оперативен план, с който да се определят действията, които трябва да се предприемат през всяка календарна година. Съгласно информацията, предоставена от органите на Гана, такъв годишен оперативен план всъщност е бил изготвен само за 2015 г. Не са били изготвени и годишните доклади за състоянието на рибните ресурси спрямо показателите, предвидени в Националния план за управление на рибарството. Освен това срокът на действие на Националния план за управление на рибарството вече е изтекъл, а съгласно последния обмен с органите на Гана все още не е приет нов план.

(62)

Освен това в Националния план за управление на рибарството се посочва, че една от мерките за намаляване на нивата на риболовното усилие и риболовния капацитет в сектора на траулерите, по-специално за постигане на 50 % намаление на риболовните дни през следващите три години, ще бъде въвеждането на сезони със забрана за риболов с продължителност два месеца, като срокът ще достигне четири месеца през третата година. Тези сезони със забрана за риболов ще бъдат през периодите май—юни или ноември—декември. Също така с цел да се защитят морските местообитания и да се запази биологичното разнообразие, в Националния план за управление на рибарството се предвижда забрана за срок от един до два месеца на всички риболовни дейности, с изключение на дребномащабния риболов с канута, като до 2019 г. срокът може да достигне четири месеца.

(63)

През 2016 г. и 2017 г. сезоните със забрана за риболов за траулерите за промишлен риболов бяха съответно в периодите от 1 ноември 2016 г. до 30 ноември 2016 г. и от 1 февруари 2017 г. до 31 март 2017 г. През 2018 г. сезонът със забрана за риболов за траулерите за промишлен риболов беше в периода от 1 януари до 28 февруари. Забранени бяха и риболовът на риба тон и дребномащабният риболов. През 2018 г. обаче планираният за месец август — по време на основния сезон на ъпуелинг, както е посочено в Националния план за управление на рибарството — втори сезон със забрана на дребномащабния риболов и промишления риболов с траулери е отложен за 2019 г. само една седмица преди предвиденото му начало. Органите на Гана обясниха, че това решение е взето, за да се даде възможност за по-голяма ангажираност със заинтересованите страни с цел да се постигне придържане към правилата. В противоречие с Националния план за управление на рибарството през 2019 г. е имало само двумесечна забрана на риболова с траулери — от 1 август до 30 септември, а забраната за дребномащабния риболов е била едномесечна — от 15 май до 15 юни 2019 г.

(64)

През 2020 г. в Гана не са наложени сезони със забрана за риболов, въпреки че в бюджетната матрица за 2020 г. се подчертава, че съгласно научната информация нивата на запасите от морска риба в ИИЗ на Гана намаляват; въпреки че органите на Гана заявиха, че е необходимо да се предприемат драстични мерки за прекратяване на това явление, за да се избегне превръщането на Гана в нетен вносител на риба до 2025 г.; и въпреки декларацията на органите, че възнамеряват да удължат едномесечния сезон със забрана за риболов, така че да се обхване едновременно целият флот за два месеца през 2020 и същевременно през 2021 г. (15) Оценката на критичното състояние на запасите, по-специално на пелагичните видове, съответства на оценката на CECAF, посочена в съображение 28.

(65)

Друг пример за липсата на пълно прилагане на Националния план за управление на рибарството за периода 2015—2019 г. е, че съгласно приложението към него максималният брой лицензи за риболов за траулери за промишлен риболов не следва да надвишава 48, за да се гарантира устойчивото използване на съответните рибни ресурси. Всяко тримесечие обаче органите на Гана са издавали 75 лиценза на траулери за промишлен риболов. Неизпълнението на Националния план за управление на рибарството подронва усилията за спазване на член 61, параграфи 2 и 3 и член 62, параграф 1 от UNCLOS, както и член 6, параграф 4 от UNFSA.

(66)

Предвид съображенията, изложени в настоящия раздел, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от органите на Гана, съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов беше установено, че Гана не е изпълнила предвидените в международното право задължения по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(67)

Според индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации (UNHDI) (16) през 2019 г. Гана е определена за държава със среден индекс на човешко развитие, класирана на 142-ро място от 189 държави.

(68)

Макар че е възможно да има специфични ограничения на капацитета за наблюдение, контрол и надзор на флота, специфичните ограничения на Гана, произтичащи от нейното равнище на развитие, не могат да обосноват всички установени в предишните раздели недостатъци. Като се вземе под внимание посоченото по-горе класиране на държавата според индекса на човешкото развитие на ООН, няма доказателства, от които да личи, че неизпълнението на международните задължения на Гана се дължи на ниско ниво на развитие. Не са налице и конкретни доказателства за това, че слабостите в нормативната уредба, при наблюдението, контрола и надзора на рибарството, както и в системите за проследяване, се дължат на нисък капацитет и недостатъчна инфраструктура. Освен това тези ограничения не могат да обосноват факта, че Гана не прилага ефективно националното законодателство за санкциониране на нарушения, свързани с ННН риболов.

(69)

От 2018 г. Комисията предоставя подкрепа на Гана в сектора на рибарството чрез регионалната програма (Подобряване на регионалното управление на рибарството в Западна Африка, PESCAO). Комисията също така предложи да предостави подкрепа за преразглеждане на правните разпоредби и за приемане на актуализиран Национален план за действие срещу ННН риболов в рамките на работната група, посочена в съображение 19.

(70)

Предвид съображенията, изложени в настоящия раздел, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на изявленията, направени от органите на Гана, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов беше установено, че състоянието на развитие и цялостната дейност на Гана по отношение на управлението на рибарството не са влошени от нейното равнище на развитие.

(71)

С оглед на направените заключения, че Гана не изпълнява своите задължения съгласно международното право като държава на знамето, крайбрежна държава или държава на пазара и не предприема подходящи действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, тази държава следва да бъде уведомена в съответствие с член 32 от Регламента относно ННН риболов за възможността да бъде определена от Комисията за несътрудничеща трета държава в борбата с ННН риболов.

(72)

Комисията също така следва да предприеме по отношение на Гана всички действия, предвидени в член 32 от Регламента относно ННН риболов. С оглед на добрата администрация следва да бъде определен период, в рамките на който тази държава може да представи писмени отговори на уведомлението и да коригира положението.

(73)

Освен това уведомяването на Гана относно възможността да бъде определена за държава, която Комисията счита за несътрудничеща за целите на настоящото решение, нито изключва, нито автоматично предполага предприемането от Комисията или от Съвета на по-нататъшни стъпки за целите на определянето и съставянето на списък с несътрудничещи трети държави,

(1)

Женевският акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (2) („Женевският акт“) е международно споразумение, по силата на което договарящите страни прилагат система за взаимна закрила на наименованията за произход и географските указания.

(2)

След Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета (3) относно присъединяването на Съюза към Женевския акт, на 26 ноември 2019 г. Съюзът депозира документа за присъединяване към Женевския акт. Присъединяването на Съюза към Женевския акт влезе в сила на 26 февруари 2020 г. Тъй като Съюзът беше петата договаряща страна, присъединяваща се към Женевския акт, Женевският акт влезе в сила на същата дата в съответствие с член 29, параграф 2 от Женевския акт.

(3)

В съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Женевския акт компетентните органи на всяка договаряща страна по Женевския акт могат да подават заявления за международна регистрация на наименование за произход или географско указание в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, което го регистрира в международния регистър. В съответствие с член 9 от Женевския акт другите договарящи страни могат да решат, в края на специална процедура за проверка и с оглед на резултатите от тази процедура, дали да предоставят закрила на това наименование за произход или географско указание на своята територия.

(4)

В съответствие с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1753 за целите на посочения регламент и на приетите съгласно него актове терминът „географски означения“ обхваща защитените наименования за произход и защитените географски указания по смисъла на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(5)

В съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1753, в качеството си на компетентен орган на Съюза, Комисията е оправомощена след присъединяването на Съюза към Женевския акт и впоследствие редовно да подава заявления за международна регистрация на наименования за произход и географски указания на Съюза в Международното бюро.

(6)

Между септември и декември 2020 г. в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1753 държавите членки изпратиха на Комисията 58 искания за регистриране в международния регистър на защитени наименования за произход и защитени географски указания, които са с произход от тяхната територия и се ползват със закрила по силата на Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(7)

Във връзка с наименованията, ползващи се със закрила по силата на Регламент (ЕС) № 1308/2013 като защитено наименование за произход (ЗНП) и защитено географско указание (ЗГУ), следва да бъдат подадени заявления за регистрация в международния регистър съответно като наименования за произход и географски указания.

(8)

Поради това следва да бъде изготвен списък на защитени наименования за произход (ЗНП) и защитени географски указания (ЗГУ) въз основа на гореспоменатите искания на държавите членки до Комисията за подаване на заявления за международна регистрация на географски означения, които са с произход от тяхната територия и се ползват със закрила в Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета за общата организация на селскостопанските пазари (вино),