ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

27.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/1

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА — УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОПРОСТЕНИ ВАРИАНТИ НА РАЗХОДИТЕ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ (ЕСИ) ФОНДОВЕ — ПРЕРАБОТЕНА ВЕРСИЯ

(2021/C 200/01)

Указания за опростените варианти на разходите (ОВР): Финансиране на основата на единна ставка, стандартни таблици на единичните разходи, еднократни суми

(според членове 67 и 68, 68а и 68б от Регламент (ЕС) № 1303/2013, член 14 от Регламент (ЕС) № 1304/2013 и член 19 от Регламент (ЕС) № 1299/2013)

Преработено издание след влизането в сила на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НЕПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ:

„Настоящият документ представлява работен документ, изготвен от службите на Комисията. В съответствие с приложимото право на Съюза с него се предоставят технически указания на вниманието на колегите и органите, свързани с мониторинга, контрола или прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове. Настоящите указания не са в противоречие с тълкуването на Съда и на Общия съд.“

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава 1 –

Въведение

1.1.

Цел

1.2.

Защо да използваме опростени варианти на разходите?

Глава 2 –

Хоризонтални принципи и обхват

2.1.

Кога да се използват опростените разходи

2.2.

Използване на опростени варианти на разходите

2.2.1.

Принципът

2.2.2.

Изключение: случаите, когато използването на опростени варианти на разходите е задължително [раздел, ревизиран след регламента „Омнибус“]

2.2.3.

Прилагане във времето и преходни разпоредби

2.3.

Комбиниране на варианти

2.3.1.

Общи принципи

2.3.2.

Примери за комбинации

2.4.

Възлагане на обществени поръчки и използване на опростени варианти на разходите

2.4.1.

Използване на опростени варианти на разходите в случай на възлагане на обществена поръчка

2.4.2.

Използването на единна ставка за изчисляване на преките разходи за персонал по операции, изпълнявани чрез възлагане на обществени поръчки

2.5.

Съвместимост на опростените варианти на разходите с правилата за държавна помощ

2.5.1.

Съвместимост на опростените варианти на разходите с Общия регламент за групово освобождаване и Регламента за групово освобождаване в селското стопанств

2.6.

Използване на опростени разходи в операции, които генерират нетни приходи

2.6.1.

Операции, които след приключване генерират нетни приходи (член 61 от Регламента за ОПР)

2.6.2.

Операции, при чието изпълнение се генерират нетни приходи и за които не се прилага член 61, параграфи 1—6 от Регламента за ОПР

2.7.

Специално за ЕФРР и ЕСФ: кръстосано финансиране

2.7.1.

Деклариране на дейности, попадащи в обхвата на член 98, параграф 2 от Регламента за ОПР, във връзка с опростените варианти на разходите

2.7.2.

Примери

2.8.

Специални правила за ЕЗФРСР и ETC

Глава 3 –

Видове опростени варианти на разходите

3.1.

Финансиране с единни ставки

3.1.1.

Определяне на категориите разходи

3.1.2.

Специални системи за финансиране с единни ставки за изчисляване на категориите разходи, подробно предвидени в Регламента за ОПР и регламентите за отделните фондове

3.1.2.1.

Методи на изчисляване на непреки разходи

3.1.2.2.

Единна ставка за определяне на преките разходи за персонал

3.1.2.3.

Единна ставка за определяне на всички други разходи по операцията, различни от преките разходи за персонал

3.1.2.4.

Обосновка на единните ставки, определени в Регламента за ОПР

3.1.2.5.

Прилагане във времето

3.2.

Стандартни таблици на единичните разходи

3.2.1.

Общи принципи

3.2.2.

Разходи за персонал, изчислени при почасова ставка (член 68а, параграфи 2 — 4 от Регламента за ОПР)

3.2.3.

Определяне на допустимите разходи за персонал с използване на изчислената почасова ставка

3.2.4.

Служители, работещи на непълно работно време по операцията с фиксирани часове работа на месец

3.2.5.

Прилагане във времето

3.3.

Еднократни суми

3.3.1.

Общи принципи

3.3.2.

Промени, въведени с регламента „Омнибус“, и прилагане във времето

3.3.3.

Примери за еднократни суми

3.4.

Специфичен случай на единни ставки за техническа помощ

3.4.1.

Обхват

3.4.2.

Заявления за плащане и възстановяване на разходи

3.4.3.

Въздействие на единната ставка върху разпределението на средствата за техническа помощ в рамките на ОП/програма за развитие на селските райони

3.4.4.

Одитна следа и въздействие на направените корекции

Глава 4 –

Установяване на опростени варианти на разходите

4.1.

Опростените варианти на разходите трябва да бъдат установявани предварително

4.2.

Коректен, справедлив и проверим метод на изчисление

4.2.1.

Общи принципи

4.2.1.1.

Методът трябва да е коректен:

4.2.1.2.

Методът трябва да е справедлив:

4.2.1.3.

Методът трябва да е проверим:

4.2.2.

Практически методологии

4.2.2.1.

Използване на „статистически“ данни, експертна оценка или друга обективна информация (член 67, параграф 5, буква а), подточка i).

4.2.2.2.

Използване на индивидуални данни за отделни бенефициери (член 67, параграф 5, буква а), подточки ii) и iii) от Регламента за ОПР)

4.3.

Проектобюджет

4.3.1.

Използване на проектобюджет от други фондове като метод за установяване на единични разходи, еднократни суми и единни ставки преди влизането в сила на регламента „Омнибус“

4.4.

Използване на стандартни таблици на единичните разходи, еднократни суми и единни ставки от други области

От други политики на Съюза

Член 67, параграф 5, буква б) от Регламента за ОПР

Член 68, първа алинея, буква в) от Регламента за ОПР

От схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавите членки

Единни ставки от периода 2007—2013 г.

Как се преценява дали типовете операции и бенефициери са подобни?

4.5.

Използване на ставки, установени по Регламента за ОПР или правилата на конкретния фонд

4.6.

Коригиране на единните ставки, еднократните суми и стандартните таблици на единичните разходи с течение на времето

4.7.

Специфични методи за определяне на суми, установени в съответствие с правилата за отделните фондове

Глава 5 –

Последици за одита и контрола

5.1.

Необходимост от общ подход към одита и контрола

5.2.

Ролята на одитния орган при разработването на ОВР

5.3.

Общ подход към проверките на управлението и одитите

5.3.1

Проверка на правилното установяване на метода на изчисление на опростения вариант на разходите

5.3.2.

Проверка на правилното прилагане на метода

5.3.2.1.

Проверка на правилното прилагане на единните ставки

5.3.2.2.

Проверка на правилното прилагане на стандартни таблици на единичните разходи

5.3.2.3.

Проверка на правилното прилагане на еднократни суми

5.3.2.4.

Проверка в случай на комбиниране на варианти в рамките на една и съща операция

5.3.3.

Потенциални грешки или нередности, свързани с използването на ОВР

Приложение I –

Примери за опростени варианти на разходите

Приложение II –

Пример за съвместимостта на ОВР с правилата за държавна помощ

Приложение III –

ОВР и специални мерки по ЕЗФРСР

Приложение IV –

ОВР и специфични мерки по ЕФМДР

ГЛАВА 1

Въведение

1.1. Цел

С настоящия документ се дават технически указания относно разходите, декларирани въз основа на единна ставка, еднократни суми и стандартни таблици на единичните разходи (наричани по-долу „опростени варианти на разходите“), приложими за ЕСИ фондове, с цел да се споделят добрите практики с оглед насърчаване на използването им от държавите членки. Той обхваща възможностите, предлагани от правната рамка на ЕСИ фондовете за програмния период 2014-2020 г.

След влизането в сила на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 (1) (регламента „Омнибус“) на 2 август 2018 г. настоящият преработен вариант на указанията взема предвид измененията на Регламент (ЕС) № 1303/2013 (2) (Регламент за общоприложимите разпоредби — „Регламент за ОПР“) и Регламент (ЕС) № 1304/2013 (3) (Регламент относно Европейския социален фонд — „Регламент относно ЕСФ“), въведен от регламента „Омнибус“. Тези изменения доразвиват и разширяват въведените през 2014 г. възможности, като отчитат препоръките на групата на високо равнище относно опростяването (4). Те също така разширяват редица варианти, които преди това бяха предвидени само в регламентите за отделните фондове, така че да обхващат всички ЕСИ фондове.

Настоящата редакция на указанията включва и допълнителни пояснения по въпроси, поставени от държави членки и заинтересовани страни по време на настоящия програмен период.

Тези указания не включват съвместни планове за действие, опростени варианти на разходите, използвани в рамката на член 14, параграф 1 на Регламента относно ЕСФ (5), или финансиране, което не е свързано с разходи, посочени в член 67, параграф 1, буква д) от Регламента за ОПР.

1.2. Защо да използваме опростени варианти на разходите?

Когато се използват опростени варианти на разходите (ОВР), допустимите разходи по дадена операция се изчисляват съгласно предварително определен метод, който се основава на крайните продукти, резултатите или на някои други разходи, ясно определени предварително или на базата на сума за единица продукт, или чрез прилагане на процент. Следователно опростените варианти на разходите представляват алтернативен метод за изчисляване на допустимите разходи по дадена операция, за разлика от традиционния метод: изчисляване въз основа на действително направени и платени разходи (член 67, параграф 1, буква а) от Регламента за ОПР, наричани по-долу „действителни разходи“). При опростените варианти на разходите вече не е необходимо проследяване на всяко евро от съфинансираните разходи по отделните разходооправдателни документи: този аспект е основен за опростените варианти на разходите, тъй като значително облекчава административната тежест.

Използването на опростени варианти на разходите означава също така, че човешките ресурси и административните усилия, необходими за управлението на ЕСИ фондовете, могат да се съсредоточат върху постигането на целите на политиката, тъй като за събирането и проверяването на (финансови) документи са необходими по-малко ресурси.

С опростяването на процеса на управление ще бъде улеснен също така достъпът на малките бенефициери до ЕСФ фондове (6) (ЕСФ, ЕФРР, ЕЗФРСР, ЕФМДР, КФ).

Накрая, опростените варианти на разходите допринасят за по-ефективното и правилно използване на ЕСИ фондове (по-малък процент на грешки). От много години Европейската сметна палата нееднократно препоръчва на Комисията да насърчава и разширява използването на опростени варианти на разходите, по-специално защото при тях има по-малка вероятност от грешки. В своя годишен доклад за 2017 г. (7) Европейската сметна палата отбеляза, че през предходните пет години при 135 от одитираните 1 437 сделки са използвани ОВР. При тези одити не са констатирани количествено измерими грешки, поради което Европейската сметна палата стигна до заключението, че проектите, използващи ОВР, са по-малко предразположени към грешки в сравнение с тези, които използват действителни разходи (8). Освен това след Специалния доклад от 2018 г. относно „Новите варианти за финансиране на проекти за развитие на селските райони“ Европейската сметна палата направи извода, че ОВР водят до значително опростяване и намаляване на административната тежест както за бенефициерите, така и за органите на държавите членки (9).

ГЛАВА 2

Хоризонтални принципи и обхват

2.1. Кога да се използват опростените разходи

Опростените разходи могат да се използват само в случай на операции, финансирани с безвъзмездни средства и възстановима помощ (член 67, параграф 1 от Регламента за ОПР).

Извън случаите, когато използването на опростени варианти на разходите е задължително, използването им се препоръчва, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:

—	ако дадена държава членка желае управлението на ЕСИ фондовете да се съсредоточи по-скоро върху крайните продукти и да се насочи към постигането на резултати вместо върху входящите ресурси;

—	трудно е да бъдат проверени действителните разходи (множество разходооправдателни документи за малки суми с незначително или никакво индивидуално въздействие върху очакваните крайни продукти от операциите, сложни схеми за разпределение и т.н.);

—	наличие на надеждни данни за финансовото и количественото изпълнение на операциите (10);

—	по-опростено управление на документи;

—	операциите са част от стандартна рамка;

—	във връзка с опростените варианти на разходите вече са въведени методи за подобни по тип операции и бенефициери по схема с национално финансиране или друг инструмент на ЕС.

N.B.

Опростени варианти на разходите не могат да се използват, когато подкрепата за дадена операция е предоставена под формата на финансов инструмент или награда. В случай обаче, че формата на подкрепа за дадена операция е комбинация от безвъзмездни средства или възстановима помощ и финансов инструмент или награда, опростени варианти на разходите може да се използват за частта от подкрепата, предоставена под формата на безвъзмездни средства или възстановима помощ. С някои изключения опростените варианти на разходите не са приложими за операции, които бенефициерите извършват чрез възлагане на обществена поръчка.

2.2. Използване на опростени варианти на разходите

2.2.1. Принципът

С изключение на операциите, попадащи в обхвата на член 67, параграф 2а от Регламента за ОПР (11), използването на опростени варианти на разходите не е задължително за държавите членки. Управляващият орган или Комитетът за мониторинг на програмите за европейско териториално сътрудничество (ЕТС) може да вземе решение да направи тяхното използване задължително или незадължително за всички или за определени категории проекти и дейности и за цялата операция или за част от нея. За да се осигури спазването на принципите за прозрачност и равно третиране на бенефициерите, обхватът на приложимите опростени варианти на разходите, т.е. категорията проекти и дейности, за които могат да се прилагат, трябва да бъде посочен и публикуван в поканата за представяне на предложения.

2.2.2. Изключение: случаите, когато използването на опростени варианти на разходите е задължително [раздел, ревизиран след регламента „Омнибус“]

Член 67, параграф 2а от Регламента за ОПР предвижда, че за операции по ЕСФ и ЕФРР, за които публичната подкрепа не превишава 100 000 EUR, се приема формата на единичните разходи, еднократни суми или финансиране с единна ставка. Поради това използването на опростени варианти на разходите е задължително.

Тази разпоредба има за цел да ограничи контрола върху действителните разходи, които няма да са ефективни, като се има предвид ниската стойност на тези операции.

Сумата от 100 000 EUR следва да се смята за максималната публична подкрепа, която да бъде платена на бенефициера, както е посочено в документа, установяващ условията за подкрепа на бенефициера (ЕФРР и ЕСФ + съответното публично национално финансиране, което се плаща на бенефициера като максималната сума, предвидена в споразумението или решението за финансиране, ако е приложимо). Тук не се включват нито публичното участие, което се осигурява от бенефициера, ако има такова, нито надбавките или заплатите, изплащани от трета страна в полза на участниците в дадена операция. Само предвидената по програмата публична подкрепа определя дали трябва да се приложи член 67, параграф 2а.

В случай че дадена операция получи подкрепа както от ЕФРР, така и от ЕСФ, сумата на подкрепата, предоставена от двата фонда, се взема предвид за изчисляването на „публичната подкрепа“ за операцията. Освен това, в случай че общата сума на публичната подкрепа не е по-голяма от 100 000 EUR, задължението за използване на опростени варианти на разходите се прилага за предоставената подкрепа от всеки фонд (тоест и от ЕФРР, и от ЕСФ).

Пример:

Проектобюджетът на даден публичен орган за операция с общи допустими разходи в размер на 105 000 EUR е следният:

(EUR)
Публично национално финансиране	20 000
ЕСФ	22 500
ЕФРР	22 500
Самофинансиране	25 000
Надбавки за участниците, плащани от публичната служба по заетостта	15 000
Общ план на финансирането	105 000

Въпреки общите допустими разходи в размер на 105 000 EUR тази операция все пак попада в категорията на операциите, за които опростените разходи са задължителни. За изчисляването на публичната подкрепа за операцията се взема предвид подкрепата, предоставена от двата фонда и публичното национално финансиране на операцията.

Самофинансирането (25 000 EUR) на публичния орган не се взема предвид при определянето на публичната подкрепа, която се плаща на бенефициера.

Надбавките за обучаващи се, плащани от публичната служба по заетостта (15 000 EUR), също не се включват, защото се плащат на участниците от трета страна.

Следователно публичната подкрепа е равна на 45 000 EUR (ЕФРР + ЕСФ) +20 000 EUR = 65 000 EUR, което е под прага от 100 000 EUR.

Има две изключения от това задължение:

—	Операции или проект, които е част от операция, осъществявани изключително чрез възлагане на обществена поръчка за строителство, стоки или услуги. (Вж. първото изречение на член 67, параграф 4 от Регламента за ОПР).

—	Операции, които получават подкрепа в рамките на държавна помощ, която не представлява помощ de minimis (12) (Вж. член 67, параграф 2а, първа алинея).

Когато се прилага задължително използване на ОВР, то се отнася за всички допустими разходи по операцията, с две изключения въз основа на член 67, параграф 2а, втора и трета алинея от Регламента за ОПР:

(1)

Категориите разходи, за които се прилага единна ставка.

Категориите разходи, за които се прилага единна ставка, могат да се изчисляват въз основа на действителните разходи (напр. в случай на използването на единна ставка до 15 % за непреки разходи, както е предвидено в член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР, допустимите преки разходи за персонал могат да бъдат декларирани на базата на действителните разходи.)

(2)	Надбавки и заплати, изплатени на участници в случай на използване на единна ставка до 40 %, предвидена в член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР (13).

Ако се използва единната ставка до 40 %, предвидена в член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР, надбавките и заплатите, изплащани на участници (представляващи допълнителни допустими разходи, които не са включени в единната ставка), също могат да бъдат възстановени въз основа на действителните разходи.

N.B. за ЕСФ:

Преди влизането в сила на регламента „Омнибус“ използването на опростени варианти на разходите бе вече задължително за малки операции, получаващи подкрепа от ЕСФ. Предишният член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ предвиждаше задължително използване на опростени варианти на разходите за безвъзмездните средства или възстановимата помощ по операции, за които публичната подкрепа не превишава 50 000 EUR, с изключение на операции, получаващи подкрепа в рамките на схемата за държавна помощ.

Въпреки че тази разпоредба бе заличена с регламента „Омнибус“, същата продължава да се прилага за операции, които получават подкрепа по покани за представяне на предложения, обявени преди влизането в сила на регламента „Омнибус“ (14).

Задължението съгласно член 14, параграф 4 се различава от член 67, параграф 2а от Регламента за ОПР в следните области:

(1)	операции, за които подкрепата представлява помощ de minimis, се освобождават от задължението да използват опростени варианти на разходите (15);

(2)	Заплати и надбавки, изплащани на участници, не могат да бъдат декларирани на базата на действителните разходи, когато се прилага единната ставка от 40 %, предвидена в член 14, параграф 2 на Регламента относно ЕСФ (тъй като те не могат да бъдат декларирани в допълнение на тези разходи);

(3)	само подкрепата от ЕСФ и съответното национално финансиране, което се изплаща на бенефициера, както е посочено в споразумението, се вземат предвид при изчисляването на прага от 50 000 EUR (тъй като член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ се отнася само за ЕСФ.

Ситуацията в момента: основни промени в задължителното използване на ОВР, въведено с регламента „Омнибус“:

(1)	Задължението да се използват ОВР се разширява, така че да включва подкрепата, предоставяна от ЕФРР. С въвеждането на нов параграф 2а в член 67 от Регламента за ОПР, приложим както за ЕФРР, така и за ЕСФ, член 14, параграф 4 вече не е необходим и затова се заличава.

(2)	Прагът се увеличава от 50 000 EUR на 100 000 EUR.

(3)	Операции, за които подкрепата представлява помощ de minimis, сега са обхванати от задължението за използване на опростени варианти на разходите.

2.2.3. Прилагане във времето и преходни разпоредби

Член 67, параграф 2а от Регламента за ОПР се прилага само за операции, получаващи подкрепа по покани за представяне на предложения, публикувани след датата на влизане в сила на регламента „Омнибус“ (т.е. от 2 август 2018 г.). Той не се прилага за операции, получаващи подкрепа по покани за представяне на предложения, публикувани преди тази дата, дори ако документът, в който се предвиждат условията за подкрепа (напр. решението за финансиране/споразумението за отпускане на безвъзмездни средства), е издаден след датата на влизане в сила на регламента „Омнибус“. Операции, които получават подкрепа извън обхвата на покана за представяне на предложения (напр. пряко възлагане на обществена поръчка), трябва да спазват изискванията на член 67, параграф 2а) от Регламента за ОПР, ако споразумението или документът, установяващ условията за подкрепа, е подписан към 2 август 2018 г.

Съгласно член 152, параграф 7 от Регламента за ОПР управляващият орган или комитетът за мониторинг на програмата за ЕТС може да вземе решение да не прилага задължително ОВР за максимален период от 12 месеца, считано от 2 август 2018 г. Този период може да бъде удължен за период, смятан за подходящ от управляващия орган (комитета за мониторинг на програмите за ЕТС), когато се прецени, че задължителното прилагане на ОПР създава диспропорционална административна тежест.

Тези преходни разпоредби, предвидени в член 152, параграф 7 от Регламента за ОПР, не важат за безвъзмездни средства (и възстановима помощ), предоставени от ЕСФ, за които публичната подкрепа не превишава 50 000 EUR. Това е така, защото операциите, подкрепяни от ЕСФ с публична подкрепа, която не превишава 50 000 EUR, са били вече обвързани със задължението за използване на опростени варианти на разходите преди влизането в сила на регламента „Омнибус“ (член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ).

Поради това за подпомаганите от ЕСФ операции, за които публичната подкрепа не превишава 50 000 EUR, член 67, параграф 2а се прилага от датата на влизане в сила на регламента „Омнибус“ (т.е. за покани за представяне на предложения, обявени след влизането в сила на регламента „Омнибус“).

Това има съществени последици, когато подкрепата от ЕСФ представлява помощ de minimis.

Съгласно член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ операциите, за които подкрепата е представлявала помощ de minimis, не са обхванати от задължението за използване на опростени варианти на разходите. Член 67, параграф 2а от Регламент за ОПР обаче предвижда изключение само за операции, получаващи подкрепа в рамките на държавна помощ,която не представлява помощ de minimis . Това означава, че подпомаганите от ЕСФ операции, за които публичната подкрепа не е превишавала 50 000 EUR преди 2 август 2018 г. и не превишава 100 000 EUR след 2 август 2018 г., и представлява помощ de minimis, вече не са изключени от задължението за използване на ОВР. И накрая, възможността да се отложи прилагането на член 67, параграф 2а от Регламента за ОПР не може да бъде използвана за подпомагани от ЕСФ операции, за които публичната подкрепа не превишава 50 000 EUR в съответствие с член 152, параграф 7, последна алинея от Регламента за ОПР.

За операции и проекти, подбрани по покани за представяне на предложения, обявени преди влизането в сила на регламента „Омнибус“, се прилага член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ. Операции, подпомагани от ЕСФ, за които публичната подкрепа не превишава 50 000 EUR, са обвързани със задължението да използват опростени варианти на разходите, но операциите, които се ползват от подкрепа в рамките на държавна помощ, включително помощ de minimis, са освободени от това задължение.

Други последствия от регламента „Омнибус“

Съвместна подкрепа от ЕСФ и ЕФРР

Когато дадена операция получава подкрепа както от ЕСФ, така и от ЕФРР и е подбрана по покана за представяне на предложения, обявена преди влизането в сила на регламента „Омнибус“: подкрепата от ЕФРР не се взема предвид за определянето на достигането на прага за задължението за използване на ОВР, а само подкрепата от ЕСФ, както и съответната националната публична подкрепа. Задължението за използване на опростени варианти на разходите се отнася само за частта от операцията, получаваща подкрепа от ЕСФ (и съответната национална публична подкрепа), тъй като член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ се прилагаше само за ЕСФ и липсваше разпоредба, въвеждаща изискване подкрепата от ЕФРР за такава операция да бъде под формата на ОВР.

За операции и проекти, подбрани по покани за представяне на предложения, обявени след влизането в сила на регламента „Омнибус“, подкрепата от ЕСФ и ЕФРР се взема предвид при изчисляването на публичната подкрепа, освен ако управляващият орган (или комитетът за мониторинг на програмите за ЕТС) не се възползва от преходните разпоредби.

Кръстосано финансиране

В случаите на кръстосано финансиране в съответствие с член 98, параграф 2 от Регламента за ОПР например за операции, подпомагани от ЕСФ — т.е. ЕСФ се използва и за предоставяне на подкрепа за разходи, допустими по ЕФРР — цялата сума на подкрепата от ЕСФ, както и съответната национална публична подкрепа, се взема предвид за определяне дали сумата на публичната подкрепа попада под задължението за използване на опростени варианти на разходите (тъй като представлява публична подкрепа за операция, която не се подпомага от ЕФРР, а само от ЕСФ.).

Операциите и проектите, подбрани по покани за представяне на предложения, обявени преди влизането в сила на регламента „Омнибус“, трябва да бъдат оценявани с оглед на член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ (16). Въпреки че цялата сума, предоставена от ЕСФ, както и съответното национално публично финансиране, се взема предвид за определяне дали задължението да се използват ОВР съгласно тази разпоредба се отнася за операцията, това задължение се прилага само за частта от подкрепата, обект на правилата на ЕСФ, т.е. задължението за използване на ОВР не се отнася за частта от подкрепата, обект на правилата, приложими към ЕФРР.

В случай на операции и проекти, получаващи подкрепа по покани за представяне на предложения, обявени след влизането в сила на регламента „Омнибус“, използването на опростени варианти на разходите е задължително също и за частта от подкрепата, обект на приложимите за ЕФРР правила, ако управляващият орган (или комитетът за мониторинг на програмите за европейско териториално сътрудничество) не се е възползвал от преходните разпоредби по член 152, параграф 7 от Регламента за ОПР.

2.3. Комбиниране на варианти

2.3.1. Общи принципи

С член 67, параграф 1 от Регламента за ОПР на управляващия орган се дава възможност да избира между пет варианта за управление на безвъзмездните средства и възстановимата помощ, които са съфинансирани от ЕСИ фондове.

Според член 67, параграф 3 от Регламента за ОПР тези варианти могат да се комбинират само в следните случаи, за да се предотврати каквото и да било двойно финансиране на едни и същи разходи:

1)	всеки от вариантите трябва да обхваща различни категории допустими разходи; или

2)	те трябва да се използват за различни проекти в рамките на една и съща операция; или

3)	те трябва да се използват за последователни фази на дадена операция.

2.3.2. Примери за комбинации

Пример 1: Финансиране на различни проекти, които са част от една и съща операция (ЕСФ)

Пример за операция, по която е включен проект за обучение на млади безработни лица, последван от семинар за потенциални работодатели от региона:

Свързаните с обучението разходи могат да бъдат платени въз основа на стандартни таблици на единичните разходи (напр. 1 000 EUR/ден от обучението). Семинарът може да бъде платен на базата на еднократни суми.

Като се има предвид, че два различни проекта са част от една операция, няма риск от двойно финансиране, тъй като разходите по всеки проект са ясно разграничени.

Пример 2: Последователни етапи на дадена операция (ЕСФ) — в съответствие с член 67, параграф 3 от Регламента за ОПР

Пример за вече започнала операция, управлявана на база на действителни разходи, която обаче управляващият орган желае да продължи да управлява въз основа на опростени разходи. Двете фази ще трябва да бъдат ясно определени. Възможно е първата фаза да бъде изчислена въз основа на действителните разходи до определена дата. Втората фаза за бъдещи разходи може да бъде изчислена въз основа на стандартни таблици на единичните разходи, ако тези разходи не обхващат никакви подпомогнати преди това разходи.

Ако бъде приложена такава възможност, тя трябва да важи за всички бенефициери, които се намират в същото положение (прозрачност и равно третиране). Това би могло да създаде известна административна тежест поради нуждата от изменение на документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, ако подобно развитие не е очаквано. Органите на държавата членка трябва ясно да съставят подробно описание на операцията за всяка фаза. Операцията трябва да бъде разделена най-малко на два отделни етапа, които да бъдат финансово определени, и в идеалния случай основен етап или етап за реализация, отговарящи на съответните фази. Това следва да бъде направено с цел да се гарантира прозрачно изпълнение и мониторинг и да се улесни контролът.

Пример 3: Различни категории допустими разходи (ЕСФ)

Пример за обучение, в което са комбинирани:

—	стандартна таблица на единичните разходи за възнаграждение на обучителите например 450 EUR/ден;

—	действителни разходи: наем за зала = 800 EUR/месец съгласно договор за наем за период от 12 месеца

—	единна ставка за непреките разходи, например 10 % от преките разходи.

В края на обучението, ако са обосновани 200 дни ангажиране на обучителите, безвъзмездните средства ще бъдат платени на следната база:

Преки разходи (тип 1 (17)):

—	заплати на обучителите: 200 дни × 450 EUR = 90 000 EUR

—	зала за провеждане на обучението: 12 месеца × 800 EUR = 9 600 EUR

—	междинна сума на преките разходи: 99 600 EUR

Непреки разходи (тип 2): 10 % от преките разходи = 10 % × 99 600 EUR = 9 960 EUR

Допустими разходи: (90 000 EUR +9 600 EUR) +9 960 EUR = 109 560 EUR

В този случай става въпрос за различни категории разходи: заплати на обучителите, разходи за наем на зала, непреки разходи. С цел обаче да се направи проверка за липса на двойно финансиране, органите трябва да гарантират, че стандартната таблица на единичните разходи не е свързана с каквито и да било разходи, отнасящи се до наема на залата или до непреките разходи (заплати на административния персонал или на счетоводителя например). Аналогично същото важи за определяне на непреките разходи, които не трябва да са свързани с разходите, обхванати от стандартните таблици на единичните разходи или с действителните разходи за наем на зала.

Ако съществува риск от припокриване или не е възможно да се докаже, че няма припокривания, управляващият орган ще трябва да избере по-подходящия вариант, за да се избегне всяко двойно финансиране (или риск от такова).

2.4. Възлагане на обществени поръчки и използване на опростени варианти на разходите

2.4.1. Използване на опростени варианти на разходите в случай на възлагане на обществена поръчка

По смисъла на първото изречение на член 67, параграф 4 от Регламента за ОПР, когато дадена операция, както е определена в член 2, параграф 9 от Регламента за ОПР, или проект, който е част от операция (която сама по себе си получава подкрепа под формата на безвъзмездни средства или възстановима помощ), се осъществява от бенефициера изключително чрез възлагане на обществена поръчка за изпълнение на строителни работи, стоки или услуги, не могат да се използват опростени варианти на разходите. В съответствие с второто изречение на член 67, параграф 4 обаче, когато възлагането на обществена поръчка в рамките на дадена операция или проект, който е част от операция, е ограничено само до определени категории разходи, могат да бъдат прилагани опростени варианти на разходите „за цялата операция или проект, който е част от операция“. Това изречение бе въведено с регламента „Омнибус“, за да поясни предишния текст на член 67, параграф 4 от Регламента за ОПР. То уточнява, че за случаите, когато в рамките на един проект или операция доставката на някои стоки или услуги е възложена на външен изпълнител чрез обществена поръчка, могат да се използват ОВР за изчисляване на всичките разходи за операцията, включително разходите, обект на условията на обществената поръчка.

Комисията смята операциите, които са предмет на договори за възлагане на обществени поръчки, за операции, които се осъществяват чрез възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директива 2004/18/ЕО (включително приложенията към нея), Директива 2009/81/ЕО и Директива 2014/24/ЕС, отменяща Директива 2004/18/ЕО, или чрез възлагане на обществени поръчки под праговете от същите директиви.

Дали дадена операция или проект се осъществяват изключително чрез възлагане на обществена поръчка или не, зависи от обхвата на операцията или проекта, както е определено от държавите членки.

За да се оцени това, е необходимо да се определят проектите, съставляващи операцията, на най-ниското възможно равнище. Ако обществената поръчка покрива всички категории разходи по даден проект, за този проект не могат да се прилагат опростени варианти на разходите.

В някои случаи даден бенефициер може да възложи на външен изпълнител чрез обществена поръчка изпълнението на почти цялата или по-голяма част от дадена операция или проект, като за бенефициера може да останат само дейности, свързани с „управлението на проекта“ или „комуникациите“. В такива случаи е ясно, че операцията или проектът не се реализират „изключително“ чрез възлагане на обществена поръчка и опростени разходи може да се прилагат за целия проект или операция. На практика обаче, когато по-голямата част от проекта се осъществява чрез възлагане на обществена поръчка, създаването на ОВР за категории разходи, обхванати от обществената поръчка, може да не представлява ефективно използване на ресурсите, тъй като повечето от разходите вече са обхванати от обществената поръчка. Макар че не се препоръчва, в правомощията на управляващите органи обаче е да преценят дали да използват опростени разходи за целия проект, ако същият не се осъществява изключително чрез възлагане на обществена поръчка.

Пример (ЕСФ): Безвъзмездни средства в размер на 20 000 000 EUR са предоставени на публична служба по заетостта („бенефициер“), за да организира в рамките на период от две години реинтеграцията на 5 000 трайно безработни лица („операцията“): тази операция ще бъде осъществена чрез няколко проекта: 7 000 000 EUR за проекти за индивидуализирана подкрепа, осъществявани „вътрешно“; проекти за обучение, осъществявани „вътрешно“ от бенефициера, на стойност 5 000 000 EUR и останалата част (8 000 000 EUR) — на външни изпълнители изключително чрез договори за възлагане на обществени поръчки. Тъй като бенефициерът е публичноправен субект, учебните институции за проектите, които ще се възлагат на външни изпълнители, ще трябва да бъдат подбирани изключително чрез процедури за възлагане на обществени поръчки и за тези проекти в рамките на операцията не могат да са прилагат опростени варианти на разходите. Опростени варианти на разходите могат да се прилагат само за сума в размер на 12 000 000 EUR. По отношение на проектите за обучение, които бенефициерът осъществява със собствени средства, се приема част от позициите на разходите да бъдат възложени на външни изпълнители чрез възлагане на обществени поръчки и включени в опростените варианти на разходите (външни експерти, услуги по почистване и т.н.).

Пример (ЕФРР): Дадена община получава безвъзмездни средства в максимален размер от 1 000 000 EUR от допустимите разходи за изграждането на път. За тази цел общината трябва да възложи обществена поръчка за строителство на прогнозна стойност от 700 000 EUR. Освен това общината прави някои свързани разходи в размер на 300 000 EUR (принудително отчуждаване, разходи за съдебни дела (18), мониторинг на напредъка на място, проучвания на околната среда, извършени от собствения ѝ персонал, кампании, изпитвания по приемането на пътя и т.н.). Що се отнася до сумата от 300 000 EUR от преките разходи и доколкото тези разходи са допустими според националните разпоредби и разпоредбите на Съюза, е възможно да се приложат опростени разходи (напр. непреки разходи на основата на единна ставка).

Пример (ЕФРР): Даден бенефициер (община) получава безвъзмездни средства в максимален размер от 1 000 000 EUR от допустимите разходи за изграждането на път.

За тази операция, която не се осъществява изцяло чрез обществени поръчки, управляващият орган желае да се възползва от член 68, параграф 1, буква б) от Регламента за ОПР за изчисляване на непреките разходи. Управляващият орган обаче иска да намали въздействието от използването на персонал на подизпълнители върху равнището на непреките разходи. Той решава да изключи преките разходи за персонал на подизпълнители от преките разходи за персонал, за които се прилага единната ставка.

Проектобюджетът за операцията е следният:

Проект 1: дейност (процедура за възлагане на обществена поръчка)	700 000 EUR
Проект 2: други разходи:	298 500 EUR
Преки разходи за персонал	50 000 EUR
От които преки разходи за персонал на подизпълнители	10 000 EUR
Други преки разходи	242 500 EUR
Непреки разходи	(Преки разходи за персонал – преки разходи за персонал на подизпълнители) × 15 % = 40 000 EUR × 15 % = 6 000 EUR
Общо декларирани разходи	998 500 EUR

При осъществяването на операции чрез процедури за възлагане на обществени поръчки цената в обявлението за поръчката по дефиниция е разход на единица продукт или еднократна сума, представляващи базата за плащанията от бенефициера на изпълнителя. За целите на член 67 от Регламента за ОПР обаче разходите, определени и платени от бенефициера въз основа на суми, установени чрез процедурите за възлагане на обществени поръчки, представляват реални разходи, действително направени и платени съгласно член 67, параграф 1, буква а) от Регламента за ОПР (19).

Пример (ЕСФ):

Когато даден бенефициер провежда курс на обучение чрез възлагане на обществена поръчка, възможно е в поканата за участие в търга бенефициерът да поиска от оферентите да направят ценова оферта на база на участник в обучението, който получава сертификат в края на курса.

Така условията на договора могат да бъдат представени като: едно сертифицирано обучавано лице = 1 000 EUR.

Ако в края на курса бъдат сертифицирани 10 обучаващи се, бенефициерът може да декларира пред управляващия орган допустими разходи в размер на 10 000 EUR.

Ще се смята, че тези 10 000 EUR са на базата на действителни разходи. Следователно контролът или одитът на тези разходи ще включва проверка на процедурата за възлагане на обществената поръчка и спазването на условията на договора (в настоящия пример за това дали има доказателство, че за всички платени единични разходи има сертифицирано обучавано лице). Няма да се проверяват основните разходи, свързани с обучението (наем на зала, разходи за персонал…), тъй като в договора не е предвидено възстановяването да се извършва на такава база.

2.4.2. Използването на единна ставка за изчисляване на преките разходи за персонал по операции, изпълнявани чрез възлагане на обществени поръчки

Както е предвидено в член 68a от Регламента за ОПР, при изчисляването на преките разходи за персонал по дадена операция въз основа на единна ставка в размер до 20 % от преките разходи, различни от тези за персонал, няма нужда от изчисления, за да се определи методологията, освен ако операцията включва обществени поръчки за строителство, превишаващи прага, определен в член 4, буква а) от Директива 2014/24/ЕС. Това означава, че ако преките разходи по операцията са дори частично обхванати от такава обществена поръчка за строителство, превишаваща прага, определен в член 4, буква а) от Директива 2014/24/ЕС, използването на определената в Регламента 20-процентна единна ставка е възможно, но ще трябва да се установи методология за определяне на приложимата ставка.

2.5. Съвместимост на опростените варианти на разходите с правилата за държавна помощ

Следва да се подчертае, че правилата за държавна помощ, които са определени в Договора, са общоприложими. При това в съответствие с член 6 от Регламента за ОПР операциите трябва да съответстват на приложимото право на Съюза и на националното право, свързано с прилагането му. Това включва спазване на правилата за държавна помощ. Ето защо, когато дадено финансиране представлява държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС, тези правила трябва да се спазват при изчисляването и администрирането на предвидените в член 67 от Регламента за ОПР опростени варианти на разходите. Затова управляващите органи трябва да гарантират, че категориите разходи, за които са установени опростени варианти на разходите, са допустими както съгласно правилата на ЕСИ фондове, така и по правилата за държавна помощ. Те трябва също да осигурят спазването на максималните интензитети на помощта, определени в правилата за държавна помощ.

Регламентите за групово освобождаване, т.е. Общият регламент за групово освобождаване — Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (20) (ОРГО), Регламентът за групово освобождаване в селското стопанство — Регламент (ЕС) № 702/2014 (РГОСС), и Регламентът за групово освобождаване в сектора на рибарството — Регламент (ЕС) № 1388/2014 (РРГО), освобождават държавите членки от задължението да уведомяват за схеми за помощ и помощ ad hoc, които отговарят на посочените в тях условия.

Трябва да се отбележи обаче, че правилата за държавна помощ не се отнасят за цялата подкрепа, предоставена от публични органи. Първо, трябва да се оцени дали подкрепата, предоставена за дадена операция, се смята за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Повече информация за понятието „държавна помощ“ може да бъде намерена в съобщението на Комисията (21), което изяснява разбирането на Комисията относно член 107, параграф 1 от Договора, съгласно тълкуването му от Съда и Общия съд на Европейския съюз. Разпоредбите на регламентите (22) относно помощта de minimis също трябва да се вземат предвид. Помощта, която представлява помощ de minimis, не е държавна помощ по смисъла на член 107 от Договора. Следователно, когато дадена операция, финансирана от ЕСИ фондове, попада в обхвата на съответния Регламент за помощта de minimis, това означава, че приносът на ЕСИ фондовете не представлява държавна помощ. Поради това в случай на помощ de minimis няма нужда да се оценява спазването на правилата за държавна помощ, а само правилата, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове и условията за считане на подкрепата за помощ de minimis.

За да се възползва дадена операция от съответния Регламент за помощта de minimis, трябва да бъдат спазени условията (определени в този регламент):

1)	отпуснатата помощ да попада в обхвата на член 1 от съответния Регламент за помощта de minimis;

2)	отпуснатата помощ да отговаря на таваните, определени в член 3 от съответния Регламент за помощта de minimis;

3)	отпуснатата помощ да отговаря на изискванията за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ, посочени в член 4 от съответния Регламент за помощта de minimis;

4)	отпуснатата помощ да отговаря на правилата за кумулиране, посочени в член 5 от съответния Регламент за помощта de minimis;

5)	отпуснатата помощ да отговаря на изискването за мониторинг, посочено в член 6 от съответния Регламент за помощта de minimis.

2.5.1. Съвместимост на опростените варианти на разходите с Общия регламент за групово освобождаване и Регламента за групово освобождаване в селското стопанство

Проверката на съответствието на операциите по ЕСИ фондове с ОРГО или РГОСС трябва да включва следните стъпки:

—

Допустимост на разходите по ОРГО или РГОСС и правилата за ЕСИ фондове

Първо, когато управляващият орган желае да отпусне подкрепа, за която се смята, че представлява държавна помощ, условията за отпускането на помощта трябва да се проверяват в зависимост от съответната разпоредба за категорията помощи/освобождаване по ОРГО или РГОСС.

След това управляващият орган трябва да провери дали в рамките на тази категория помощи предвидените за операцията разходи са допустими както въз основа на съответните разпоредби за освобождаване по ОРГО или РГОСС, така и по правилата за ЕСИ фондове.

В това отношение член 7, параграф 1 от ОРГО и член 7, параграф 1 от РГОСС и двата изменени с Регламент (ЕС) 2017/1084 от 14 юни 2017 г. предвиждат възможност допустимите разходи по ОРГО и РГОСС да се изчисляват в съответствие с опростените варианти на разходите, предвидени в Регламента за ОПР, при условие че операцията е най-малко частично финансирана от фонд на Съюза, което позволява използването на тези опростени варианти на разходите, и че категорията разходи е допустима съгласно освобождаването по съответния регламент — ОРГО или РГОСС.

Това означава, че където е определен опростен вариант на разходите съгласно Регламента за ОПР или регламентите за отделните фондове, тази сума по правило ще се използва за целите на контрола върху спазването на правилата за държавната помощ, при условие че категорията разходи сама по себе си е допустима съгласно правилата за държавната помощ и че помощта е съобразена с всички условия на ОРГО или РГОСС.

Където се използват опростени варианти на разходите, категориите разходи, изчислявани въз основа на ОВР, трябва да се определят в методологията, използвана за изчисляване на размера на опростения разход. Където се използват опростени варианти на разходите, определени в Регламента за ОПР или други правила за конкретни фондове, това трябва да се осигури от управляващия орган при обявяването на покани за представяне на предложения за операции, за които може да се прилагат правилата за държавната помощ, като се определи кои категории разходи ще се финансират от ЕСИ фондове за тази операция и кои са съобразени също и с ОРГО или РГОСС. Освен това в документа, определящ условията за подкрепа за операцията, трябва да се отбележи кои категории разходи се смятат за допустими за тази операция.

За целите на проверката дали непреките разходи (в контекста на ЕСИ фондове) са допустими по ОРГО, трябва също да се отбележи, че непреките разходи често ще са оперативни разходи, както са определени в член 2, параграф 39 от ОРГО („Оперативните разходи включват разходи за персонал, материали, услуги, възложени на външни изпълнители, комуникации, енергия, поддръжка, наем, управление.“). Ето защо, където оперативните разходи са допустими по ОРГО, това означава, че и непреките разходи в контекста на ЕСИ фондове могат да се смятат за допустими разходи по ОРГО. За единната ставка от 40 % (член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР) документът, установяващ условията за подкрепата, трябва ясно да посочва категориите разходи, за които се прилага ставката от 40 %.

—

Проверяване на максималния интензитет на помощта

Където е установен опростен вариант на разходите в съответствие с разпоредбите на членове 67, 68, 68a и 68б от Регламента за ОПР или съответните разпоредби в регламентите за отделните фондове, тази сума може да се използва за целите на контрола върху спазването на ОРГО и РГОСС, включително и интензитета на помощта. Следователно подобно на изискванията при използването на действителни разходи по ОРГО (или РГОСС) сумата, получена въз основа на методиката за изчисляване на ОВР, може да се използва за проверка на спазването на максималния интензитет на помощта по съответната категория държавна помощ.

Тъй като използваната методология трябва да съответства на разумното финансово управление, управляващите органи трябва да използват приемлива и благоразумна хипотеза, за да гарантират, че опростените разходи представляват надежден аналог на действителните разходи. Това дава възможност сумата, определена в опростения разход, да се използва за по-лесно доказване на спазването на максималния интензитет на помощта, максималните размери на помощта или праговете за уведомяване по ОРГО или РГОСС. Методологията ще бъде подложена на одит, за да се гарантира съответствието ѝ с приложимите правила на ЕСИ фондовете и с правилата за държавна помощ.

За пример вж. приложение II.

2.6. Използване на опростени разходи в операции, които генерират нетни приходи

Опростените варианти на разходите представляват начин за изчисляване на разходите — „разходната част“ на дадена операция. Следователно теоретично използването на опростени варианти на разходите не трябва да зависи от това дали дадена операция генерира приходи или не. С цел обаче да се запази ефектът на опростяване с Регламента за ОПР се въвеждат някои специфични условия по отношение на операциите, генериращи приходи, при които се използват еднократни суми или стандартни таблици на единичните разходи.

2.6.1. Операции, които след приключване генерират нетни приходи (член 61 от Регламента за ОПР)

Член 61 от Регламента за ОПР се прилага за операции, които генерират нетни приходи:

a)	само след приключването им; или

б)	по време на изпълнението и след приключването им.

Съгласно член 61, параграф 7, буква е) от Регламента за ОПР за операциите, които след приключване генерират нетни приходи и при които са използвани еднократни суми или стандартни таблици на единичните разходи, не се прилагат параграфи от 1 до 6 от член 61 от Регламента за ОПР. В случай че операциите генерират нетни приходи по време на изпълнението и след приключването им, т.е. където се прилага член 61 от Регламента за ОПР, както е посочено в член 61, параграф 7, буква е) от Регламента за ОПР, нетните приходи не е необходимо да се вземат предвид в случай на операции, за които публичната подкрепа е под формата на еднократни суми или стандартни таблици на единичните разходи. В случай на използване на единни ставки, генерираните от операцията нетни приходи трябва да се определят предварително и да се приспадат от допустимите разходи по проекта.

2.6.2. Операции, при чието изпълнение се генерират нетни приходи и за които не се прилага член 61, параграфи 1—6 от Регламента за ОПР (23)

За еднократни суми или стандартни таблици на единичните разходи, използвани в операции, генериращи нетни приходи по време на изпълнението им, не е необходимо тези нетни приходи да се приспадат от допустимите разходи, доколкото те не са били взети предвид предварително при изчисляването на еднократната сума или стандартните таблици на единичните разходи (съгласно член 65, параграф 8, буква е) от Регламента за ОПР).

Ако нетните приходи не са били взети предвид предварително при изчисляването на еднократните суми или стандартните таблици на единичните разходи, тогава допустимите разходи, които се съфинансират от ЕСИ фондовете, ще трябва да бъдат намалени с нетните приходи, генерирани по време на изпълнението, най-късно при окончателното искане за плащане, подадено от бенефициера, пропорционално на допустимите и недопустимите части от разходите (член 65, параграф 8, втора алинея от Регламента за ОПР).

Когато бъде избран вариант на финансиране с единна ставка, всички нетни приходи, които не са взети предвид при одобряването на операцията, а са генерирани директно по време на изпълнението на операцията, трябва да бъдат приспаднати от допустимите разходи, които се съфинансират от ЕСИ фондовете (след прилагането на единната ставка), най-късно при окончателното искане за плащане, подадено от бенефициера, пропорционално на допустимите и недопустимите части от разходите (член 65, параграф 8, втора алинея от Регламента за ОПР).

Пример (ЕСФ)

Организирана е конференция за насърчаване на предприемачеството. Бенефициерът е представил проектобюджет, в който се посочва, че общите допустими разходи ще възлязат на 70 000 EUR. За участие в конференцията ще се начислява входна такса в размер на 3 EUR.

Организаторът очаква да привлече 200 посетители. Приходите, които се очаква да бъдат генерирани, са в размер на 3 EUR × 200 = 600 EUR.

Конференцията се оказва много успешна и броят на посетителите превишава очакванията (300 човека). Тъй като тази операция е само съфинансирана от ЕСФ и нетните приходи не се генерират след приключването, член 61 от Регламента за ОПР не се прилага, защото нетните приходи не са генерирани след приключването. Член 65, параграф 8 от Регламента за ОПР обаче се прилага.

—	Вариант 1: Генерираните приходи се вземат предвид предварително

Еднократната сума е определена при допускането, че конференцията ще се състои и общите допустими разходи за операцията ще са 70 000 EUR – 600 EUR = 69 400 EUR.

Публичната подкрепа на тази операция е под формата на еднократна сума и приходите са взети предвид при определянето на еднократната сума. Действителният брой посетители не оказва влияние върху допустимата сума (еднократна сума). За одитната следа ще се изисква представянето на доказателство за провеждане на конференцията и цената на входния билет.

—	Вариант 2: Генерираните приходи са взети предвид предварително, но по време на изпълнението условията се променят

Еднократната сума е определена при допускането, че конференцията ще се състои и общите допустими разходи за операцията ще са 70 000 EUR – 600 EUR = 69 400 EUR. Публичната подкрепа на тази операция е под формата на еднократна сума и приходите са взети предвид при определянето на еднократната сума.

В края обаче организаторът решава да определи цена на входния билет в размер на 5 EUR вместо 3 EUR. В този случай трябва да се приспадне ликвидния дисбаланс ((5 EUR × 300) – 600 EUR = 900 EUR).

Общите допустими разходи ще бъдат 69 400 EUR – 900 EUR = 68 500 EUR.

—	Вариант 3: Генерираните приходи не са взети предвид предварително

Еднократната сума е определена при допускането, че конференцията ще се състои и общите допустими разходи за операцията ще са 70 000 EUR. Публичната подкрепа на тази операция е под формата на еднократна сума и при определянето ѝ приходите не са взети предвид.

Когато бенефициерът подаде искане за възстановяване на разходите (70 000 EUR), той ще трябва да представи доказателства, че конференцията се е състояла. Той ще трябва да приспадне също така действителните приходи, които са генерирани при изпълнението (3 EUR × 300 = 900 EUR).

В такъв случай еднократната сума ще бъде 70 000 EUR – 900 EUR = 69 100 EUR.

2.7. Специално за ЕФРР и ЕСФ: кръстосано финансиране

2.7.1. Деклариране на дейности, попадащи в обхвата на член 98, параграф 2 от Регламента за ОПР, във връзка с опростените варианти на разходите

Съгласно член 98, параграф 2 от Регламента за ОПР, когато ЕФРР или ЕСФ предоставят подкрепа за част от операция, разходите по която са допустими за подкрепа от другия фонд („кръстосано финансиране“), към тази част от операцията се прилагат правилата (24) на другия фонд. Кръстосано финансиране може да се използва с ограничение до 10 % от финансирането от Съюза за всяка приоритетна ос.

С изключение на единните ставки по отношение на разходи, допустими по единия или другия фонд, може да се използва един опростен вариант на разходите.

Все пак за прилагането на опростените варианти на разходите се изисква държавите членки да спазват тавана от 10 % за всяка приоритетна ос (по фонд и категория на региона, когато е уместно). „Кръстосано финансираната“ сума следва да бъде записана и наблюдавана операция по операция въз основа на данните, използвани за определяне на опростените варианти за разходите.

По-специално, за финансиране с единна ставка в случаите на кръстосано финансиране, за всяка част от операцията по ЕСФ и по ЕФРР следва да се прилагат отделни единни ставки. Единните ставки по ЕСФ и по ЕФРР за сходни операции ще се прилагат съответно за частите по ЕСФ и по ЕФРР. Използване на средната от двете ставки не е възможно, тъй като разходите трябва да са проследими, за да се гарантира спазването на общия таван от 10 % за кръстосаното финансиране. Когато не съществува ставка за подобни типове операции по другия фонд (напр. защото правилото не се прилага за другия фонд (25) или защото по другия фонд не се финансират подобни операции), управляващият орган трябва да определи приложимата ставка в съответствие с общите правни принципи, установени в член 67, параграф 5 и член 68, първа алинея от Регламента за ОПР.

2.7.2. Примери

Пример за кръстосано финансиране от ЕСФ и ЕФРР с единични разходи или еднократни суми

Ако за операция по ЕСФ в ставката по стандартната таблица от 6 EUR/час на обучаващ се е включено закупуването на пособия или оборудване на стойност 0,50 EUR/час, допустими по ЕФРР, размерът на кръстосаното финансиране ще бъде 0,50 EUR × броя на реализираните „часове x обучаващи се“.

За еднократни суми се прилага същият принцип: ако в подробния проектобюджет са включени някакви „кръстосано финансирани разходи“, те ще се отчитат и следят отделно. Например в рамките на еднократна сума в размер на 20 000 EUR, финансирана от програма по ЕСФ, разходите по линия на ЕФРР представляват 5 000 EUR. В края на операцията кръстосано финансираната сума ще бъде предварително определената сума (5 000 EUR от 20 000 EUR) или „нула“, ако безвъзмездните средства не бъдат изплатени, защото не е достигнат предварително определеният краен продукт. Двукомпонентният принцип за еднократните суми, ако не бъде намален чрез определяне на междинни цели, ще се прилага също и за кръстосано финансираните разходи.

Пример за кръстосано финансиране от ЕСФ и ЕФРР с финансиране с единни ставки

В случай на единна ставка за непреки разходи размерът на кръстосаното финансиране ще бъде сумата на „кръстосано финансираните преки разходи“, добавена към непреките разходи, които са изчислени въз основа на единната ставка, приложима към съответните „кръстосано финансирани преки разходи“.

Например в рамките на операция за 15 000 EUR, финансирана от програма по ЕФРР, преките разходи „по линия на ЕСФ“ са 3 000 EUR, а непреките разходи се изчисляват като 10 % от преките разходи (300 EUR). Следователно размерът на кръстосаното финансиране би бил 3 300 EUR. Ако в края на операцията преките разходи бъдат намалени, кръстосано финансираната сума (включително за непреки разходи) би била съответно намалена по същата формула.

2.8. Специални правила за ЕЗФРСР и ETC

Специално за ЕЗФРСР

Следва да се направи справка в приложение III към настоящите указания за списък с мерките по ЕЗФРСР, които попадат в сферата на действие на ОВР.

Специално за ЕТС

На равнището на ЕС са установени специални правила за допустимост на разходите за програми за сътрудничество по отношение на разходите за персонал, офис и административни разходи, пътни и квартирни разходи, разходи за външни експертни консултации и услуги, както и разходи за оборудване.

Без да се засягат правилата за допустимост, определени в Регламента за ОПР, в Регламента за ЕТС и в специалните правила за допустимост за програмата за сътрудничество, комитетът за мониторинг въвежда допълнителни правила за допустимост на разходите за програмата за сътрудничество като цяло.

За въпроси, които не са обхванати от горепосочените правила, се прилагат правилата на държавата членка, в която са направени разходите.

ГЛАВА 3

Видове опростени варианти на разходите

3.1. Финансиране с единни ставки

В случай на финансиране с единни ставки специални категории допустими разходи, които са ясно определени предварително, се изчисляват чрез прилагане на процент, фиксиран предварително спрямо една или няколко други категории допустими разходи.

3.1.1. Определяне на категориите разходи

В системата на финансиране на ЕС с единни ставки има най-много три типа категории разходи:

—	Тип 1: Категориите допустими разходи, на база на които трябва да се прилага единната ставка за изчисляване на допустимите суми;

—	Тип 2: Категории допустими разходи, които ще бъдат изчислени с единната ставка;

—	Тип 3: Ако е уместно, други категории допустими разходи: за тях ставката не се прилага и те не се изчисляват с единна ставка.

Когато се използва система на финансиране на ЕС с единни ставки, управляващият орган трябва да определи категориите разходи, които попадат във всеки тип: всяка категория разходи е ясно включена в един — и само в един — от трите типа разходи. Следва да се има предвид, че в някои случаи един тип може да бъде определен като противоположен на друг или другите типове (напр. в система, в която има само преки (тип 1) и непреки разходи (тип 2), непреките разходи биха могли да се разглеждат като всички допустими разходи, които не са допустими преки разходи).

С Регламента за ОПР не се налагат никакви ограничения на категориите допустими разходи, които биха могли да се използват за финансиране с единни ставки. Основната цел на използването на единни ставки обаче трябва да е опростяване и намаляване на процента на грешки. Следователно единните ставки са най-подходящи за относително ниски разходи, за които проверката би била скъпа.

Когато дадена операция (26) обхваща повече от един проект, единната ставка може да се прилага на ниво проект, при условие че дейностите и разходите между проектите са ясно разграничени.

3.1.2. Специални системи за финансиране с единни ставки за изчисляване на категориите разходи, подробно предвидени в Регламента за ОПР и регламентите за отделните фондове

Определени специални системи за финансиране с единни ставки се определят на законодателно равнище. Повечето от тях могат да се използват, без да е необходимо управляващият орган да установява метод на изчисление за определяне на приложимата ставка. Тези единни ставки са определени в член 68 (с изключение на буква a), където няма метод за сходни операции на национално равнище), член 68a и член 68б. Съгласно тези разпоредби се прилага единна ставка за определени категории разходи (преки разходи, преки разходи, различни от разходи за персонал, или преки разходи за персонал), за изчисляване на други категории разходи (съответно непреки разходи, преки разход за персонал и останалите допустими разходи за дадена операция).

Използването на някоя от посочените по-горе системи изисква управляващият орган (или комитетът за мониторинг на програмата за ETC) да определи категориите разходи, обхванати от единната ставка, т.е. преките и непреките разходи и преките разходи за персонал. Държавата членка единствена носи отговорност за определянето на различните категории разходи по последователен, недвусмислен и недискриминационен начин. Това е особено вярно за определянето на преките разходи за персонал, към които се прилага единна ставка за други разходи.

Това трябва да е ясно предвидено в националните правила за допустимост или програмните правила на програмите за ЕТС.

Като общи насоки по-долу са дадени следните определения:

—	Преки разходи са разходите, пряко свързани с изпълнението на операцията или проекта, когато пряката връзка с тази отделна операция или проект може да се докаже.

—

Непреките разходи, от друга страна, обикновено представляват разходи, които не са или не могат да бъдат пряко свързани с изпълнението на въпросната операция. Такива разходи може да включват административни разходи, за които е трудно да се определи точно каква сума се отнася за конкретна операция или проект (типични административни разходи/разходи за персонал, като например: разходи за управление, за набиране на персонал, за счетоводител или почистване и т.н.; разходи за телефон, вода или електроенергия и т.н.).

—

Разходите за персонал (27) се определят в националните правила и обикновено представляват разходи, произтичащи от споразумение между работодател и служител или от договори за предоставяне на услуги за външен персонал (ако въпросните разходи са ясно определими). Например, ако бенефициер сключи договор за услугите с външен обучител за своите вътрешнофирмени обучения, във фактурата трябва да бъдат посочени различните типове разходи. Заплатата на обучителя ще се разглежда като разход за външен персонал. Ако разходите за персонал за обучителя не са определими като отделна категория, различна от другите категории разходи, например за учебни материали, тогава те не могат да се използват като основа за единни ставки например 40-процентната единна ставка, предвидена в член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР. Разходите за персонал се определят в националните правила и обикновено включват общото възнаграждение, включително обезщетения в натура в съответствие с колективни трудови договори, които се плащат на лица в замяна на техния труд, свързан с операцията. Те включват също така данъците и осигурителните вноски за сметка на служителите (първи и втори стълб, а трети стълб само ако е предвиден в колективен договор или трудов договор), както и задължителните и доброволните осигурителни вноски за сметка на работодателя. Разходите за персонал могат да бъдат преки или непреки въз основа на анализ на всеки отделен случай.

Следователно за целите на прилагането на единните ставки по член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР и член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР (или друга единна ставка, определена от управляващия орган въз основа на член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР, която да се прилага към преките разходи за персонал), общата стойност на възнаграждението, както е определено в националните правила, може да се смята за разходи за персонал, тъй като те представляват действителното възнаграждение за работата на това лице по операцията и затова трябва да се вземат предвид за определяне на други видове разходи по операцията (които се изчисляват чрез прилагане на единна ставка към преките разходи за персонал). Това се отнася също и за случаи, при които заплатата се възстановява (частично) или се финансира от трети страни (напр. прекият персонал е нает със субсидия за наемане на персонал; единната ставка се прилага на база на общата стойност на възнаграждението дори и ако част от нея се изплаща от трета страна).

Пътните разходи обаче не се смятат за разходи за персонал, с изключение на разходите за пътуване до и от работното място, ако националните правила предвиждат, че те са част от брутните разходи за труд. Надбавките или заплатите, които се плащат на участниците в операции по ЕСФ, също не се смятат за разходи за персонал.

3.1.2.1. Методи на изчисляване на непреки разходи

В първа алинея на член 68 от Регламента за ОПР се определя, че когато изпълнението на операцията води до непреки разходи, те могат да бъдат изчислени въз основа на една от единните ставки, определени в букви a), б) и в). Използването на тези единни ставки за изчисляване на непреките разходи е по избор, т.е. управляващият орган решава дали да използва тези единни ставки, действителни разходи или други опростени варианти на разходите, установени въз основа на член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР (например непреките разходи могат да се включат в една еднократна сума или единичен разход, определени въз основа на един от методите, посочени в член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР).

—

В буква а) е представена общата система на финансиране с единни ставки за непреки разходи със ставка в размер до 25 % от допустимите преки разходи. Целта на тази разпоредба е да въведе горна граница за размера на непреките разходи, които могат да се изчисляват на база на единна ставка. За разлика от случая по първа алинея, буква б), член 68 от Регламента за ОПР предвидената за използване ставка трябва да бъде обоснована съгласно един от методите на изчисление по член 67, параграф 5, буква a) или буква в) от Регламента за ОПР (т.е. коректен, справедлив и проверим метод на изчисление или метод, прилаган в рамките на схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавата членка за подобен тип операция). Тази система е гъвкава. Тя би могла да се базира:

—	само на два типа разходи — тип 1: преки разходи, тип 2: непреки разходи; или

—

на три типа разходи: тип 1: „ограничени“ преки разходи (т.е. подкатегория на преките разходи), тип 2: непреки разходи, изчислени на базата на тип 1, както и тип 3: преки разходи, различни от „ограничените“ разходи (от тип 1).

Възможно е например да се определи единна ставка, която ще се прилага към допустимите преки разходи за персонал (които са подкатегория на допустимите преки разходи). Тази единна ставка, приложима към допустимите преки разходи, може да бъде по-висока от ставката от 15 %, предвидена в член 68, буква б) от Регламента за ОПР, при условие че тази единна ставка не е по-висока от 25 % от допустимите преки разходи (за да се спази горната граница, предвидена в член 68, буква a) от Регламента за ОПР). Затова независимо каква подкатегория/и преки разходи използва управляващият орган, за да определи единна ставка за изчисляване на непреките разходи, той винаги ще трябва да проверява дали този размер (т.е. размерът, изчислен въз основа на тази единна ставка) не е по-висок от 25 % от допустимите преки разходи.

—

С буква б) се въвежда единна ставка в размер до 15 % от преките разходи за персонал за изчисляване на непреките разходи. Управляващият орган може да използва тази единна ставка директно, без каквато и да било обосновка.

Това е пример за система, в която ще има три категории разходи: (тип 1) преки разходи за персонал, (тип 2) непреки разходи, (тип 3) преки разходи, различни от разходите за персонал (за пример вж. приложение I).

—

Съгласно буква в) е възможно да се използва единна ставка за съществуващите схеми за непреки разходи, приложими в политиките на Съюза, като използваните по „Хоризонт 2020“, LIFE и т.н. Членове 20 и 21 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 от 3 март 2014 година (28) съдържат допълнителни разпоредби относно приложимите единни ставки за методи за изчисление на непреките разходи, прилагани в други политики на Съюза и обхвата на тяхното приложение по ЕСИ фондове (вж. раздел 4.4).

3.1.2.2. Единна ставка за определяне на преките разходи за персонал

В член 68а, параграф 1 от Регламента за ОПР се посочва, че преките разходи за персонал по дадена операция могат да се изчисляват при единна ставка в размер до 20 % от преките разходи, различни от разходите за персонал по съответната операция. Това означава, че само преките разходи за персонал могат да се изчисляват като единна ставка (приложима към преките разходи, различни от разходите за персонал), без да е необходимо държавите членки да правят изчисление за определяне на приложимата ставка.

Когато преките разходи по тази операция обаче включват обществени поръчки за строителство, които превишават прага, определен в член 4, буква а) на Директива 2014/24/ЕС, прилагането на горепосочената единна ставка изисква извършването на изчисление за определяне на приложимата ставка.

Преките разходи за персонал, определени по този начин, могат да бъдат база за прилагане на единна ставка по член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР (единна ставка в размер до 15 % от допустимите преки разходи за персонал за изчисляване на непреките разходи). Обратното — преките разходи за персонал, изчислени въз основа на тази единна ставка, не могат да се използват като база за единната ставка по член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР (единна ставка до 40 % от допустимите преки разходи за персонал за изчисляване на останалите допустими разходи по операцията), вж. член 68б, параграф 2 от Регламента за ОПР.

Използването на тази единна ставка за изчисляване на преките разходи за персонал е по избор, т.е. управляващият орган решава дали да използва тази единна ставка, да използва действителни разходи или други опростени варианти на разходите, установени въз основа на член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР.

3.1.2.3. Единна ставка за определяне на всички други разходи по операцията, различни от преките разходи за персонал

Член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР дава възможност преките разходи за персонал да се използват за изчисляване на всички други останали допустими разходи по операцията въз основа на единна ставка в размер до 40 % от допустимите преки разходи за персонал. „Всички други останали допустими разходи“ по операцията включват всички други допустими преки разходи (с изключение на преките разходи за персонал), непреките разходи, а за ЕФРР, ЕСФ и ЕЗФРСР — разходите, посочени в член 68б, параграф 1, втора алинея от Регламента за ОПР.

—

Останалите допустими разходи, надбавки и заплати, изплащани на участниците

Член 68б, въведен с регламента „Омнибус“, се основава на член 14, параграф 2 от Регламента относно ЕСФ (преди изменението му с регламента „Омнибус“), който още преди това е предвиждал такава единна ставка за операциите по ЕСФ. С регламента „Омнибус“ се разширява обхватът на използването на такава единна ставка за всички ЕСИ фондове. Между двете разпоредби обаче има важна разлика.

Член 14, параграф 2 от Регламента относно ЕСФ не е съдържал изключение за заплатите и надбавките, изплащани на участниците. Следователно те са били смятани за част от „останалите допустими разходи по операциите“. Това означава, че член 14, параграф 2 от Регламента относно Европейския социален фонд не позволява бенефициерите да декларират заплати и надбавки, изплащани на участниците, в допълнение към разходите, изчислени на база на единната ставка и преките разходи за персонал. Това прави прилагането на член 14, параграф 2 от Регламента относно ЕСФ непривлекателно, тъй като прилагането на единна ставка от 40 % за допустимите преки разходи за персонал често ще бъде недостатъчно за покриване на разходите за надбавки и заплати, изплащани на участници.

Поради това с регламента „Омнибус“, освен че се разширява използването на тази единна ставка за всички ЕСИ фондове, се позволява и в случай на операции, изпълнявани по ЕСФ, ЕФРР или ЕЗФРСР, изплащаните на участниците заплати и надбавки да се смятат за допълнителни допустими разходи, които не са включени в единната ставка (член 68б, параграф 1, втора алинея от Регламента за ОПР). Това означава, че след влизането в сила на регламента „Омнибус“ такива заплати (т.е. (месечните) брутни заплати на служителите) и надбавките (напр. обезщетения при безработица; без дневните и пътните надбавки) могат да се заявяват в допълнение към преките разходи за персонал и единната ставка, прилагана към операции, за които се прилага член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР.

Трябва да се отбележи, че „надбавките и заплатите, изплащани на участниците“ включват не само случая на заплати и надбавки, изплащани от бенефициера, но също и случаите, когато тези заплати и надбавки се изплащат от трета страна, когато те се смятат за допустим разход. Такъв например е случаят по ЕСФ, когато те отговарят на условията, предвидени в член 13, параграф 5 от Регламента относно ЕСФ (29).

—

Използване на единна ставка от 40 %

Тази разпоредба позволява на управляващия орган да използва единна ставка до 40 %, без изискване да извършва някакви изчисления за определяне на приложимата ставка. Това означава, че управляващият орган може да използва всяка ставка, която не е по-висока от 40 %, без никакво изискване за обосноваването ѝ. Това не засяга нуждата да се гарантира равно третиране на бенефициерите. Управляващият орган обаче може да определи по-висока ставка от 40 % въз основа на един от методите, предвидени в член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР (т.е. извън обхвата на член 68б).

Накрая, както е обяснено в раздел 3.1.2.2., съгласно член 68б, параграф 2 тази единна ставка в размер до 40 % не може да се използва по дадена операция, когато общите преки разходи за персонал по тази операция се изчисляват въз основа на единна ставка (напр. единната ставка по член 68a, параграф 1 от Регламента за ОПР).

Пример

Очакваните разходи за обучението са:

Общо преки разходи	55 000
Преки разходи за персонал	30 000
Разходи за зала	4 000
Пътни разходи	5 000
Храна	1 000
Информация/публичност	5 000
Надбавки, плащани на обучаващите се от публичната служба по заетостта	10 000
Общо непреки разходи	5 000
Непреки разходи за персонал	4 000
Електроенергия, телефон	1 000

По този проект управляващият орган може да реши да приложи член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР. В този случай максималното разпределение по споразумението за отпускане на безвъзмездни средства би било следното:

Преки разходи за персонал: 30 000 EUR

Други разходи: 30 000 × 40 % = 12 000 EUR

Тъй като надбавките, плащани на обучаващите се от публичната служба по заетостта, могат да бъдат декларирани в допълнение към преките разходи за персонал и единната ставка, общите допустими разходи ще бъдат:

Общо разходи: 30 000 + 12 000 + 10 000 = 52 000 EUR

3.1.2.4. Обосновка на единните ставки, определени в Регламента за ОПР

Единните ставки, посочени в член 68, първа алинея, буква б), член 68б, параграф 1 и член 68а, параграф 1 от Регламента за ОПР, позволяват дадена ставка „в размер до“ посочената в съответния член ставка да се използва, без да е необходимо държавата членка да извършва изчисления за определянето на тази ставка. Това означава, че управляващият орган може да използва всяка ставка в размер до размера на ставката, посочена в съответния член, и не е необходима обосновка за избирането на тази ставка дори когато е под размера на ставката, посочена в регламента. Няма изискване за извършване на изчисления, ако е избрана по-ниска ставка.

Когато се взема решение да се приложи единната ставка, трябва да се спазва принципът за равно третиране на бенефициерите.

3.1.2.5. Прилагане във времето

Промените, въведени с регламента „Омнибус“ в член 68 от Регламента за ОПР, и новите член 68а и член 68б от Регламента за ОПР са приложими от влизането в сила на регламента, т.е. от 2 август 2018 г. (30)

Тези разпоредби могат да бъдат използвани за операции, при които потенциалните бенефициери все още не са избрани (т.е. поканата все още е отворена или е обявена нова покана). Тъй като тези разпоредби носят повече ползи за бенефициерите, те могат да се използват също за операции, които вече се изпълняват, ако отговарят на следните кумулативни условия:

—	Условията за предоставяне на подкрепа (въз основа на новите разпоредби) се въвеждат за в бъдеще, т.е. за бъдещо изпълнение на операцията.

—	Спазва се принципът за равно третиране между бенефициерите.

—	За операции, които вече се изпълняват, за които бенефициерът е съгласен, че условията са променени и че възстановяването на разходите ще се извършва въз основа на ОВР.

—

Прави се ясно разграничение между периода на възстановяване на разходи въз основа на действителни разходи (или на предишни разпоредби, свързани с опростени варианти на разходите) и периода, основан на ОВР, въведени с регламента „Омнибус“. Например в случай на единна ставка от 15 % за непреки разходи, която се въвежда въз основа на допустимите преки разходи за персонал (член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР), трябва да се определи, че от дадена дата („датата х“, която не е преди 2 август 2018 г.) непреките разходи ще се изчисляват и възстановяват въз основа на тази единна ставка, т.е. тази единна ставка за непреките разходи ще се прилага за всички разходи за персонал, направени от същата дата („датата х“). Същият принцип важи за 40-процентната единна ставка, предвидена в член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР, включително за възможността да се декларират надбавките и заплатите, платени на участниците. Например за операции по ЕСФ, които са получили подкрепа на основание член 14, параграф 2 от Регламента относно ЕСФ преди влизането в сила на регламента „Омнибус“, само надбавки и заплати изплатени на участници от „датата х“ могат да се декларират като допълнителни допустими разходи.

Пример

Даден управляващ орган желае да изчисли всички останали допустими разходи за дадена операция чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи за персонал по операцията в размер на 150 000 EUR. Съгласно член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР управляващият орган решава да приложи ставка от 35 %. Това означава, че общите допустими разходи за операцията ще бъдат 150 000 EUR + (150 000 EUR × 0,35) = 202 500 EUR.

Пример (ЕСИ фондове): Водено от общностите местно развитие (ВОМР)

Въз основа на натрупания опит управляващият орган е оценил обичайния дял на текущите разходи и разходите за популяризиране на дадена местна група за действие (МГД), като ги е сравнил с разходите, които се правят за осъществяването на местни операции по стратегията за ВОМР и за подготовката и осъществяването на дейностите за сътрудничество на МГД. Макар че подкрепата от ЕСИ фондовете за текущи разходи и разходи за популяризиране не може да превишава тавана от 25 % от общия размер на публичните разходи в рамките на стратегията за ВОМР съгласно член 35, параграф 2 от Регламента за ОПР, опитът показва, че всъщност този процент в повечето случаи е по-нисък.

Управляващият орган определя единна ставка в размер на 17 % от разходите за изпълнение (на базата на коректна, справедлива и проверима методология в съответствие с член 67, параграф 1, буква г) и член 67, параграф 5, буква а) от Регламента за ОПР, но не член 68, буква а) от Регламента за ОПР, тъй като единната ставка по член 35, параграф 2 от Регламента за ОПР не покрива само непреки разходи) от разходите, направени за осъществяване на операциите по стратегията за ВОМР и за подготовката и осъществяването на дейностите за сътрудничество на МГД, за да бъдат покрити следните разходи:

—	текущи разходи (оперативни разходи, разходи за персонал, разходи за обучение, разходи за връзки с обществеността, финансови разходи и разходи, свързани с мониторинга и оценката на стратегията, вж. член 35, параграф 1, буква г) от Регламента за ОПР);

—

разходи, свързани с популяризирането на стратегията за ВОМР (с цел да се улесни обменът за предоставяне на информация между заинтересованите страни, да се популяризира стратегията и да се съдейства на потенциалните бенефициери с оглед разработването на операции и подготовката на предложения, вж. член 35, параграф 1, буква д) от Регламента за ОПР).

Следователно, ако бюджетът, който е разпределен на МГД за осъществяването на операциите по стратегията за ВОМР и за подготовката и осъществяването на дейностите за сътрудничество на МГД за периода 2014—2020 г., е в размер на 1,5 млн. евро (тип 1), максималният бюджет за текущи разходи и разходи за популяризиране би бил 1,5 млн. евро × 17 % = 255 000 EUR (тип 2). Следователно общото разпределение от бюджета за МГД е 1,755 млн. евро.

През фазата на осъществяването това означава, че когато бенефициер отправи искане за възстановяване на разходи, направени по даден проект, МГД също може да отправи искане за 17 % от въпросната сума за покриването на нейните текущи разходи и разходи за популяризиране.

Например, ако направените разходи по даден проект са равни на 1 000 EUR (тип 1), МГД може да декларира пред управляващия орган 1 000 EUR × 17 % = 170 EUR (тип 2) за своите текущи разходи и разходи за популяризиране.

Не е необходимо МГД да предоставя разходооправдателни документи за своите текущи разходи и разходи за популяризиране, декларирани въз основа на единната ставка, но тези 17 % трябва да са определени на база на проверима методология.

Следва да се отбележи, че единната ставка може да бъде определена отделно само за текущи разходи или за разходи за популяризиране.

N.B.

Следва да се има предвид, че подобно на горепосочения пример за определяне на единна ставка не е задължително да се използва същата методология като тази за определяне на тавана от максимум 25 %. Каквато и методология да се използва за определянето на единната ставка обаче, трябва да се спазват разпоредбите за определянето на таван за максимални текущи разходи и популяризиране, предвидени в член 35, параграф 2 от Регламента за ОПР.

3.2. Стандартни таблици на единичните разходи

3.2.1. Общи принципи

В случая със стандартните таблици на единичните разходи всички или част от допустимите разходи по дадена операция се изчисляват въз основа на количествено определени дейности, постъпващи средства, крайни продукти или резултати, умножени по предварително определени стандартни таблици на единичните разходи. Тази възможност може да се използва за всякакви типове операции, проекти или части от проекти, когато е възможно да бъдат определени количествата, свързани с дадената дейност, и стандартните таблици на единичните разходи. Стандартните таблици на единичните разходи обикновено се прилагат за количества, които се определят лесно.

Единичните разходи може да се основават на процес, като целта е да се покрият действителните разходи за реализиране на операцията чрез възможно най-прецизна приблизителна оценка. Може също така да се основават на резултатите (краен продукт или резултат) или да се базират както на процес, така и на резултат. Освен това различните единични разходи могат да се определят за различни дейности в рамките на една операция.

Управляващите органи трябва да вземат предвид одитната следа, когато избират между единични разходи въз основа на процеса и въз основа на крайния продукт.

Пример (ЕСФ)

Въз основа на процес: възможно е допустимите разходи за 1 000 часа обучение за напреднали в областта на ИТ, осигурено за 20 курсисти, да бъдат изчислени въз основа на разходите за един час обучение × броя на часовете на курсистите. Разходите на час са определени предварително от управляващия орган и са представени в документа, в който са изложени условията за подкрепа.

Ако се допусне например, че управляващият орган заложи разходи за обучение в размер на 7 EUR на час обучение на курсист, максималният размер на безвъзмездните средства, разпределени за проекта, би бил ограничен до 1 000 часа × 20 курсисти × 7 EUR на час на курсист = 140 000 EUR.

Окончателните допустими разходи се определят в края на операцията на базата на реалния брой часове за всеки обучаващ се (който може да включва някои извинени отсъствия) в съответствие с действителното участие на обучаващите се и проведените курсове. Все пак ще е необходимо да се водят точни присъствени листове, в които да се уточняват учебните дейности и да се заверява действителното присъствие на обучаващите се.

Ако в крайна сметка се окаже, че само 18 човека са участвали в обучението, като 6 от тях са присъствали на 900 часа, 5 от тях — на 950 часа, 5 от тях — на 980 часа, а останалите 2 — на 1 000 часа, броят на общите часове × по курсистите ще бъде равен на:

900 × 6 + 950 × 5 + 980 × 5 + 1 000 × 2 = 17 050 общо часа обучение × курсисти.

Допустимите разходи ще бъдат: 17 050 часа обучение × 7 EUR = 119 350 EUR.

б)

Въз основа на резултати: обучението за напреднали в областта на ИТ от 1 000 часа се състои от 5 модула по 200 часа всеки. Използвана е коректна, справедлива и проверима методология в съответствие с член 67, параграф 5, буква а) от Регламента за ОПР за установяване на общите разходи за реализиране на това обучение в областта на ИТ за 25 участници. Общите разходи — 140 000 EUR, след това се разпределят на успешно завършилите участници. Като се вземе предвид историческият процент на неуспели участници от 20 % (т.е. 5 участници), единичните разходи на един успешно завършил модула участник ще бъдат 140 000 EUR/20 участници/5 модула = 1 400 EUR (единични разходи на участник на успешно завършен модул).

Одитната следа включва документ, доказващ допустимостта на участника, и сертификат за успешно приключване на модул или пълен курс. Не се изискват справки за отработените часове.

Пример (ЕФРР според резултата): Бенефициерът — регионална камара, организира консултантска услуга за МСП от региона. Тази услуга се предоставя от консултанти от регионалната камара. На база на старите отчети на „консултантския“ отдел на камарата един ден за предоставяне на консултации се оценява на 350 EUR на ден. Помощта ще се изчислява въз основа на следната формула: броят на дните × 350 EUR. Все пак ще трябва да се водят точни справки за отработените часове, в които подробно да бъдат описани консултантската дейност и присъствието на консултанти.

Пример (ЕСФ, въз основа на резултата): програма за помощ при търсене на работа с продължителност от 6 месеца („операцията“) може да се финансира на база на стандартни таблици на единичните разходи (напр. 2 000 EUR на човек) за всеки от 20-те участника в операцията, който си намери работа и я запази през предварително определен период, например шест месеца. Установени са единични разходи от 2 000 EUR на успешно завършил участник, като се вземат предвид разходите за всички участници. Следователно сумата покрива и разходите за неуспешно завършилите участници.

Изчисляване на максималните безвъзмездни средства, които могат да бъдат отпуснати за операцията: 20 човека × 2 000 EUR при назначаване = 40 000 EUR.

Окончателните допустими разходи се изчисляват на базата на реалния краен продукт от операцията: ако само 17 човека си намерят работа на пазара на труда и запазят работата си за предвидения период, окончателните допустими разходи, въз основа на които на бенефициера ще бъдат платени безвъзмездните средства, биха били 17 × 2 000 EUR = 34 000 EUR.

Пример (ЕЗФРСР въз основа на резултата):„Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите“ (член 21 от Регламент (ЕС) № 1305/2013)

Даден собственик на гора ще получи подкрепа за залесяване и поддръжка на 3 хектара гора за 7 години. Разходите (залесяване и поддръжка) са определени предварително от управляващия орган в зависимост от вида на гората. Тази методология ще бъде включена в програмата за развитие на селските райони. Единичните разходи са следните: 2 000 EUR/ha за създаване на гората, а за поддръжка 600 EUR/ha за първата година и 500 EUR/ha за следващите години.

Следователно общите допустими разходи биха били:

3 ha × 2 000 EUR/ha + 3 ha × 600 EUR/ha + (3 ha × 500 EUR/ha) × 6 години = 16 800 EUR

Пример (ЕФМДР въз основа на процес): Събиране на данни (разходи за плавателни съдове)

Цените на ден за използване на плавателни съдове се изчисляват въз основа на данни за минали периоди (усреднени данни за минали години). Броят на дните, определени за проекта, се доказва след това с корабните дневници.

3.2.2. Разходи за персонал, изчислени при почасова ставка (член 68а, параграфи 2 — 4 от Регламента за ОПР)

Изчисляване на почасовата ставка

В член 68а, параграфи 2 — 4 от Регламента за ОПР е предвиден специфичен метод за изчисляване на разходите за персонал (31). В съответствие с този член разходите за персонал могат да се определят, като се изчисли почасова ставка, както следва:

Formula

Преди влизането в сила на регламента „Омнибус“ този метод за изчисляване на разходите за персонал бе вече предвиден в член 68, параграф 2 от Регламента за ОПР. С регламента „Омнибус“ обаче се въведоха допълнителни промени в тази разпоредба (понастоящем преместени в новия член 68а, параграфи 2 — 4 от Регламента за ОПР), за да се поясни неговото прилагане и да се позволи използването му за лица, работещи на непълен работен ден.

Изчисляването на разходите за персонал, както е посочено по-горе, се отнася до осъществяването на операция. Под „осъществяване на операция“ трябва да се разбират всички етапи на операцията. Целта не е да се изключат част от разходите за персонал, свързани с определени етапи на операцията.

Знаменателят, т.е. използваните 1 720 часа, представляват стандартно годишно „работно време“, което може да се използва направо, без да е необходимо държавата членка да извършва каквито и да било изчисления. Това число се основава на средните седмични работни часове на държавите членки, умножени по 52 седмици, от които се приспада годишният отпуск и средногодишният брой на официалните празници.

Необходимо е обаче числителят да бъде обоснован. Регламентът за ОПР посочва използването на „последните документирани годишни брутни разходи за труд“. Брутните разходи за труд обаче не са определени в Регламента за ОПР. В съответствие с член 65, параграф 1 от Регламента за ОПР националните правила за допустимостта на разходите трябва да определят какво се включва в годишните брутни разходи за труд, като се вземат предвид обичайните практики за осчетоводяване (вж. раздел 4.2.2) (32) и националните правила (напр. националните правила могат да определят, че разходите за транспорт до и от работното място са част от брутните разходи за труд).

Регламентът посочва за изчисляване на почасовата ставка да се използват „последните“ документирани годишни брутни разходи за труд. Това означава, че трябва да се използват най-новите налични данни. Затова методът на изчисление, основан на данни за минали периоди на бенефициера, обикновено не е подходящ. Използването на термина „последните“ в член 68а, параграф 2 от Регламента за ОПР има за цел да гарантира, че използваните данни са достатъчно актуални, така че да са показателни за действителните разходи.

Годишните брутни разходи за труд не трябва да са свързани с календарна или финансова година (напр. това може да бъде дата, отнасяща се до периода от октомври 2015 г. до септември 2016 г.). Важното е, че брутните разходи за труд обхващат пълен 12-месечен период. Това може да бъде 12-месечният период, предхождащ края на отчетния период (на операцията или програмата), 12 месеца преди споразумението за отпускане на безвъзмездни средства или 12 месеца от предходната календарна година. В съответствие с член 68а от Регламента за ОПР, когато няма данни за пълен 12-месечен период, те:

—

могат да бъдат изведени от наличните документирани брутни разходи за труд (напр. управляващият орган може да вземе данните, отнасящи се до даден служител, за когото има данни за 4 месеца, и да ги екстраполира за изчисляване на годишните брутни разходи за заетост, вземайки предвид, когато е уместно, аспекти като нормативно установените плащания за празници или така наречената 13-та заплата).

—	могат да бъдат екстраполирани от трудов договор, като се вземат предвид допустимите осигурителни вноски за сметка на работодателите и всякакви други задължителни плащания.

—	могат да бъдат изведени от колективни трудови договори.

Годишните брутни разходи за труд могат да се основават на действителните разходи за труд на това лице. За месеци с непълни данни могат да бъдат взети екстраполирани стойности, за да се получи добър аналог за действителните разходи за 12-месечен период.

Годишните брутни разходи за труд могат също така да се базират на средните разходи за труд на по-голяма съвкупност от служители — например такива с еднаква степен или други подобни измерители, които са приблизително съпоставими с равнището на разходите за труд.

Последните документирани годишни брутни разходи за труд трябва да бъдат документирани: това може да бъде направено посредством сметки, отчети за платежни ведомости, позоваване на публично достъпни споразумения или документи и т.н. Няма нужда те да бъдат одитирани предварително, но трябва да подлежат на одит.

В специфични ситуации размерът на почасовата ставка може да бъде определен след началото на проекта. Може да бъде определен например, когато даден служител се е включил в проекта (подписване на трудов договор или промяна на позицията на даден служител) или когато бенефициерът докладва разходите им на управляващия орган. В този случай обаче документът, с който се определят условията за предоставяне на подкрепа, трябва също да посочва, че се използва тази методология.

3.2.3. Определяне на допустимите разходи за персонал с използване на изчислената почасова ставка

Броят на отработените часове трябва да се определи в съответствие с правилата за допустимост на съответната оперативна програма. За изчисляване и деклариране на допустимите разходи за персонал трябва да се използват само отработените часове. Годишният отпуск например вече е включен в изчислението на почасовата ставка на разходите за персонал. Отпуск по болест може да се декларира като разход за персонал, ако съответните разходи са поети от бенефициера (т.е. те са направени от бенефициера). Ако разходите се покриват от трето лице (напр. продължителен отпуск по болест, за който разходите се покриват от системата за социална сигурност) или в случай на неплатен отпуск или отсъствия (напр. неоправдани отсъствия), за които бенефициерът няма направени разходи, съответните неотработени часове/дни не следва да се вземат предвид за определяне на допустимите разходи за персонал, които могат да бъдат декларирани. Така е, защото в тези случаи няма разходи, направени от бенефициера. В случай обаче, че има разходи за персонал, направени за допълнителен персонал, който да замести лицето, което е в отпуск по болест (или друг вид отпуск), тези разходи за персонал са допустими (тоест съответните отработени часове се броят при изчисляването на вече допустимите разходи за персонал).

В съответствие с член 68а, параграф 3 от Регламента за ОПР, когато се декларират действително отработените часове, те не могат да превишават часовете, използвани при метода на изчисление, основан на член 68а, параграф 2 от Регламента за ОПР. Това означава, че когато в знаменателя са записани 1 720 часа, декларираните часове не могат да превишават 1 720. Така 1 720 часа представляват максималния брой часове, които могат да бъдат декларирани за работа по операция за период от 12 месеца. Ако като знаменател се използва пропорционална част от 1 720, се прилага същият принцип (напр. за персонал с трудов договор на половин работен ден в знаменателя ще се запишат 50% — 860 часа; така 860 часа са максималният брой часове, които могат да бъдат декларирани за въпросния персонал. За служители, на които са възложени няколко операции, горната граница се прилага съответно пропорционално за всяка операция).

Както изрично е посочено в член 68а, параграф 3, втора алинея, това не се отнася за програмите с цел ЕТС за работа по операция на непълно работно време, когато почасовата ставка може да бъде умножена по действително отработените часове и така може да бъдат превишени 1 720 часа.

Когато се използва правилото за 1 720 часа, полученият размер на почасовата ставка следва да се смята за продуктов разход. Този продуктов разход може да се използва за възстановяване на разходи за персонал или може също да се използва за изчисляване на всички непреки разходи (напр. чрез прилагане на 15-процентната единна ставка съгласно член 68, първа алинея, буква б) или дори за изчисляване на другите останали допустими разходи (чрез прилагане на 40-процентната единна ставка съгласно член 68б, параграф 1). Общата сума, определена след прилагането на тези единни ставки, също се смята за продуктов разход.

В случай на проект, който се осъществява в продължение на няколко години, управляващият орган може да реши да актуализира почасовата ставка на разходите за персонал, когато бъдат получени нови данни, или да използва една и съща ставка за целия период на изпълнение. Ако периодът на изпълнение е особено дълъг, би било добра практика да се определят междинни стъпки за това кога и как може да се преразглежда почасовата ставка на разходите за персонал.

3.2.4. Служители, работещи на непълно работно време по операцията с фиксирани часове работа на месец

Когато служителите работят по дадена задача на непълно работно време, но с фиксиран процент часове работа на месец, член 68а, параграф 5 от Регламента за ОПР предвижда, че няма изискване за система за отчитане на работното време, за да се проверява броят отработени часове. Работодателят обаче следва да издава документ, в който посочва фиксирания процент отработени часове по операцията на месец, и този процент може да се използва за изчисляване на допустимите разходи за персонал. Този процент може също да бъде фиксиран в трудовия договор. Например, ако дадено лице работи 60 % от времето си по даден проект, допустимите преки разходи за персонал за това лице могат да се изчислят, като се умножат брутните разходи за труд (въз основа или на действителните разходи, или на изчислените единични разходи) по 60 %.

3.2.5. Прилагане във времето

Промените, въведени с регламента „Омнибус“ в методологията с използване на 1 720 часа, са приложими от датата на влизане в сила на регламента, т.е. от 2 август 2018 г. Управляващият орган обаче може да го приложи за текущи операции, ако са спазени определени условия (вж. 3.1.2.5).

Пример (ЕФРР): Разходите за персонал често са основен елемент в някои видове проекти, които са насочени към МСП в областта на НИРД и иновациите. МСП приветстват прилагането на стандартни таблици на единичните разходи като вариант на опростяване. В този случай единичните разходи за дейности се изразяват като почасова ставка, която се прилага за действително отработените часове от персонала. Почасовата ставка се определя предварително в документа, в който са уредени условията за подкрепа. В него максималният размер на финансовата помощ е посочен като допустим максимален брой отработени часове, умножен по единичния разход (изчислените разходи на участващия персонал).

С цел да се покрият действителните разходи чрез възможно най-прецизна приблизителна оценка и за да се вземат предвид различията между регионите и отраслите, разходите за една стандартна единица се определят като почасова ставка на разходите за персонал по следната формула:

Почасова ставка на разходите за персонал = брутна годишна заплата (включително законоустановените разноски), разделена на средния брой законоустановени работни часове (като се вземе предвид годишният отпуск)

Например: почасова ставка на разходите за персонал = 60 000 EUR / (1 980 часа – 190 часа годишен отпуск) = 60 000/1 790 = 33,52 EUR на час

Финансовата помощ, която се предоставя за операцията, се изчислява като почасовата ставка, умножена по реалния и проверен брой заработени часове. Това налага МСП да съхраняват всички разходооправдателни документи за заработените от персонала часове по проекта, а управляващият орган трябва да съхранява всички документи, с които се обосновава почасовата ставка на разходите за персонал. По принцип намаляването на проверените заработени часове води до намаляване на окончателния размер, който следва да бъде платен.

Алтернативен пример: Същият, както по-горе, но почасовата ставка на разходите за персонал се базира на член 68а, параграф 2 от Регламента за ОПР.

Почасова ставка на разходите за персонал = последната документирана брутна годишна заплата (включително законоустановените разноски), разделена на 1 720 часа.

Например: почасова ставка = 60 000 EUR / 1 720 часа = 60 000/1 720 = 34,88 EUR на час

3.3. Еднократни суми

3.3.1. Общи принципи

В случая с еднократните суми всички допустими разходи или част от допустимите разходи по дадена операция се изчисляват въз основа на предварително установен размер, надлежно обоснован от управляващия орган (33), който се плаща, ако бъдат изпълнени предварително определени дейности и/или резултати.

Еднократните суми може да са подходящи в случай на безвъзмездни средства, за които стандартните таблици на единичните разходи не са подходящо решение, например създаването на инструментариум, организирането на малък, местен семинар и т.н.

В някои случаи управляващите органи може да бъдат разубедени да използват еднократна сума поради факта, че крайният резултат обикновено се смята за постигнат или не, което води до ситуация с две алтернативи — да бъде платено или не в зависимост от пълното изпълнение. Това обаче може да се ограничи, като се включат междинни плащания, обвързани с постигането на определени предварително дефинирани междинни цели.

3.3.2. Промени, въведени с регламента „Омнибус“, и прилагане във времето

Преди регламента „Омнибус“ използването на еднократни суми беше ограничено до суми на публично финансово участие под 100 000 EUR. Това ограничение отпадна с регламента „Омнибус“ с цел улесняване на използването на еднократни суми. Това означава, че от влизането в сила на регламента „Омнибус“ управляващият орган може да определя еднократни суми, когато публичната подкрепа превишава 100 000 EUR.

3.3.3. Примери за еднократни суми

Пример (ЕФРР): С цел популяризиране на местни продукти група от малки предприятия желае да организира съвместно участие в търговски панаир.

Поради ниските разходи за операцията управляващият орган решава да използва еднократна сума за изчисляване на публичната подкрепа. За тази цел групата от предприятия е приканена да предложи бюджет за разходите, свързани с наема, оформлението и обслужването на щанда. Въз основа на това предложение е установена еднократна сума в размер на 20 000 EUR. Плащането към бенефициера ще бъде извършено въз основа на доказателство за участие в панаира. Документацията, свързана с одобрения бюджет в размер на 20 000 EUR, следва да се пази за целите на одита (проверка на предварителното изчисляване на еднократната сума).

Пример (ЕСФ): Една НПО, която се занимава с услуги за грижи за децата, има нужда от подкрепа, за да започне нова дейност. Тя включва в предложението си еднократна сума, като представя подробен проектобюджет за започване на дейността и за упражняването ѝ в продължение на период от една година. След първоначалната година дейността ще може да се осъществява чрез самостоятелно финансиране. Например с еднократната сума ще бъдат покрити разходите, свързани с едногодишната заплата на един служител, отговарящ за гледането на децата, амортизациите на ново оборудване, разходи за рекламирането на тази нова дейност и непреки разходи, свързани с нейното управление и отчитане, разходи за вода, електроенергия, отопление, наем и т.н.).

Управляващият орган, въз основа на подробен проектобюджет, предоставя еднократна сума в размер на 47 500 EUR за покриване на всички тези разходи. В края на операцията тази сума ще бъде изплатена на НПО въз основа на крайния резултат; ако е полагана грижа за повече от 10 (условен брой) деца. Следователно няма да е необходимо да се обосновават действителните разходи, които са направени във връзка с тази дейност.

Това обаче означава, че ако са гледани само 9 деца, допустимите разходи биха били равни на нула и еднократната сума не би била платена. За да се смекчи това, в документа, определящ условията за получаване на подкрепа, може да бъде посочена междинна цел, че ако бъдат гледани 5 деца, ще бъде изплатена половината от цялата сума (23 750 EUR).

Пример (ЕСФ): Една НПО се опитва да организира местен семинар и да изработи инструментариум във връзка със социално-икономическото състояние на ромската общност в даден регион на държава членка. Документът, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, включва подробен проектобюджет и целите, които трябва да бъдат постигнати с безвъзмездните средства: 1) организиране на семинара; и 2) изработването на инструментариум за привличането на вниманието на работодателите в региона към специфичните проблеми на ромите.

Поради мащаба и целите на операцията (малка операция с разходи, които количествено не могат да бъдат лесно определени въз основа на стандартни таблици на единичните разходи) и естеството на бенефициера (местна НПО), управляващият орган решава да използва вариант с еднократна сума.

За целите на изчисляването на размера на еднократната сума управляващият орган изисква подробен проектобюджет за всяка от операциите: след преговори по подробния проектобюджет еднократната сума е определена на: 45 000 EUR, разделена на два проекта, по които се изискват 25 000 EUR за семинара и 20 000 EUR за инструментариума.

Ако се спазват разпоредбите на документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа (организиране на семинар, изработване на инструментариум), допустимите разходи при приключването ще бъдат 45 000 EUR. Разходооправдателният документ, който се изисква за плащането на безвъзмездните средства (и който след това се съхранява в архива), ще представлява доказателство за организирането на семинара и за изработения, окончателно завършен инструментариум.

Ако бъде осъществен само един от проектите (напр. семинара), безвъзмездните средства ще бъдат намалени до съответната част (25 000 EUR), в зависимост от договореното в документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа.

Пример (ЕЗФРСР):„Схеми за качеството за селскостопански продукти и храни“ (член 16 от Регламент (ЕС) № 1305/2013)

Група от земеделски стопани, които са получили подкрепа за покриване на разходите за ново участие в призната схема за качество, желае да организира дейност за популяризиране на своите продукти. Управляващият орган е изчислил разходите за дейността като еднократна сума (напр. 15 000 EUR за семинар с най-малко 50 участници). Групата от земеделски стопани трябва да представи доказателства за осъществяването на дейността и за броя на участниците (равен най-малко на 50).

Пример (ЕФМДР): Подкрепа за изготвянето на производствени и маркетингови планове на организации на производители (ОП).

Еднократната сума (платима, когато планът бъде одобрен) се основава на данни за минали периоди (скорошни отчети на ОП за отработени часове и други разходи). Изготвянето на програма се разделя на различни дейности, за да се получат средните разходи, които след това се умножават по приложимия интензитет на помощта.

3.4. Специфичен случай на единни ставки за техническа помощ

3.4.1. Обхват

След влизането в сила на регламента „Омнибус“ Комисията използва новите правомощия съгласно член 67, параграф 5а от Регламента за ОПР за дефиниране на финансирането с единна ставка за възстановяване от управляващите органи на един или повече бенефициери на разходи по операции, финансирани по приоритетната ос за техническа помощ (ТП). Съответният Делегиран регламент 2019/1867 на Комисията (34) влезе в сила на 9 ноември 2019 г.

Единната ставка за ЕСФ, ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕЗФРСР за изчисляване на разходи, свързани с техническа помощ, се определя на 4 % от другите видове разходи. За програми на ЕФРР по цел ЕТС и на ЕФМДР единната ставка се определя на 6 %. Тези единни ставки могат да се прилагат само за разходи за операции по приоритетните оси на дадена програма, различна от техническа помощ, която е била предмет на проверки на управлението, или в случая на ЕЗФРСР — въз основа на разходи за операции в рамките на мерките за развитие на селските райони, различни от техническа помощ, които са били предмет на съответните административни проверки и са декларирани за селскостопанската финансовата година, започваща на 16 октомври 2019 г., или за някоя последваща селскостопанска финансова година. Следователно оперативните програми, състоящи се изключително от техническа помощ, са изключени от обхвата на този делегиран регламент.

Следва да се отбележи, че разходите, които могат да бъдат включени в основата за изчисляване на единната ставка, се отнасят до общата стойност на допустимите искания за плащане дори когато не всички фактури са обхванати от административни проверки, в съответствие с точка 1.7 от Ръководството за държавите членки относно проверките на управлението (EGESIF 14-0012_02), което дава възможност за проверка на заявление за възстановяване на разходи от бенефициера въз основа на извадка от разходни позиции.

Единната ставка може да се прилага от бюджетната година, започваща на 1 юли 2019 г., или в случая на ЕЗФРСР — през селскостопанската финансова година, започваща на 16 октомври 2019 г., или през всяка последваща селскостопанската финансова година. Прилагането на единна ставка не изисква изменение на програма освен в случая на ЕЗФРСР, когато тази информация следва да бъде включена във всяко следващо изменение на програмата.

Изборът за използване на финансиране с единна ставка е по преценка на държавата членка. Въпреки това, за да се избегне рискът от двойно финансиране на един и същ разход, след като бъде приложен, този метод представлява единствената форма за възстановяване на разходи за техническа помощ до закриването на програмата (35). Затова държавите членки трябва да уведомят Комисията за избора си да използват тази форма на възстановяване заедно, когато това е целесъобразно, с първото им заявление за плащане, за което се прилага тази единна ставка.

3.4.2. Заявления за плащане и възстановяване на разходи

Базата за прилагането на тази единна ставка са разходите, които са били предмет на проверки на управлението след влизането в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1867 (т.е. след 9 ноември 2019 г.) и считано от бюджетната година, започваща на 1 юли 2019 г. Разходите, за които проверките на управлението са приключили преди 9 ноември 2019 г., се изключват от тази основа. Тази крайна дата (9 ноември 2019 г.) не се отнася до датата на представяне на заявление за плащане пред Комисията. В случая на ЕЗФРСР базата за прилагането на тази единна ставка са разходите, които са били предмет на административни проверки и са декларирани пред Комисията, считано от селскостопанската финансова година, започваща на 16 октомври 2019 г., или от всяка последваща селскостопанската финансова година.

Когато сумите са изключени от отчетите поради текущата им оценка съгласно член 137, параграф 2 от Регламента за ОПР, те могат да бъдат включени в следващо заявление за плащане и да бъдат включени в базата за изчисляване на единната ставка, ако оценката е положителна и след 9 ноември 2019 г. са извършени (допълнителни) проверки на управлението.

Държавите членки трябва да могат да покажат, че единната ставка се прилага само за разходи, които отговарят на тези условия. Това може да бъде направено в рамките на ИТ системата на управляващия орган и/или на разплащателната агенция.

Може да се окаже, че едно заявление за плащане съдържа разходи, които са подлежали на проверки на управлението след 9 ноември 2019 г. (база за прилагане на единната ставка за ТП), и разходи, за които проверките на управлението вече са приключили към тази дата. За такъв разход няма разграничение в SFC. Държавите членки са отговорни да осигурят единната ставка да се прилага само на правилно установена база, да проследяват сумите за ТП, включени в искането за плащане, и да гарантират, че няма двойно финансиране. Възможно решение би било представянето на две отделни заявления за плащане, за да се осигури одитна следа.

Комисията ще възстановява разходите по заявленията за плащане, включително сумите, които управляващият орган или разплащателната агенция са изчислили, като са приложили определената ставка (4 % или 6 %, съответно) по същия начин, както за всяко друго заявление за плащане.

Общата сума може да бъде платена на един-единствен бенефициер или да бъде разделена между няколко бенефициери според договореностите на национално равнище. Тя обаче не може да превишава прага от 4 % (или 6 % съответно) Съгласно правилата на Съюза няма изискване да се обосновава разделянето.

Методът за възстановяване на разходите може да се прилага също и по програми, финансирани от няколко фонда, дори ако приоритетът или приоритетите, предоставящи база за разходите, получават подкрепа от фонд, различен от фонда, подкрепящ приоритета за техническа помощ.

3.4.3. Въздействие на единната ставка върху разпределението на средствата за техническа помощ в рамките на ОП/програма за развитие на селските райони

Ставката, установена в Делегиран регламент 2019/1867, ще се прилага в границите на размера на разпределението на средствата за техническа помощ по програмата. Това означава, че използването на възстановяването на разходите за техническа помощ въз основа на единната ставка не оказва въздействие върху размера на разпределението на средствата за техническа помощ, както са установени в програмата. В това отношение, когато вземат решение относно уместността на възстановяването по единна ставка на разходите за ТП по тяхната програма, органите по програмите трябва надлежно да вземат предвид както наличното разпределение по приоритетите, които не са свързани с ТП, които съставляват базата за прилагането на единната ставка, така и наличното разпределение по приоритета за ТП. Следователно, ако:

—

размерът на средствата за техническа помощ, които са разпределени и все още не са включени в заявлението за плащане по програмата, представляват по-малко от 4 % (съответно 6 % ) от оставащите разпределени средства по програмата, които не са свързани с ТП:

—	разходите за техническа помощ ще бъдат възстановявани до достигането на общия размер на техническата помощ, разпределена за ОП. Няма да има възстановяване на разходи за ТП над размера на разпределените средства.

—

размерът на средствата за техническа помощ, които са разпределени и все още не са включени в заявление за плащане по програмата, представляват повече от 4 % (съответно 6 %) от оставащите разпределени средства по програмата, които не са свързани с ТП:

—

възстановяването на разходи по единна ставка няма да осигури пълно усвояване на средствата, отпуснати за техническа помощ, тъй като само единната ставка, определена в Делегиран регламент 2019/1867, ще се използва за възстановяване на разходи за техническа помощ (тази форма на възстановяване на разходи въз основа на единна ставка не може да се комбинира с възстановяване на разходи за ТП на база на действителни разходи).

3.4.4. Одитна следа и въздействие на направените корекции

Прилагат се член 125, параграф 4 буква а) от Регламента за ОПР и член 59 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Управляващият орган или разплащателната агенция (в случая на ЕЗФРСР) трябва да:

—	гарантира, че всички разходи, които не са свързани с ТП, взети предвид при прилагане на единната ставка, са преминали проверка на управлението след 9 ноември 2019 г., а за разходи по ЕЗФРСР — че са били предмет на административни проверки и не са били декларирани предварително пред Комисията,

—	и да гарантира, че единната ставка е приложена правилно.

В случая на ЕЗФРСР допустимостта на бенефициера на техническата помощ трябва винаги да се контролира съгласно член 48, параграф 2, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията, с оглед също да се гарантира съответствието с член 51, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

Проверките на управлението и одитите няма да проверяват разходите, направени или платени от бенефициерите по време на изпълнението на операциите, които са възстановени по този метод.

За да се даде възможност на управляващите органи да проследяват дали ТП се осъществява в съответствие с правилата на програмата и изпълнява показателите, включени в програмата, информацията за изпълнението на техническата помощ ще продължи да бъде включвана в годишните доклади за изпълнението и може да бъде обсъждана от комитетите за мониторинг.

Намаляванията на разходите, които формират основата за изчисляване на единната ставка след прилагането на финансови корекции, ще засегнат изчисляването на единната ставка, което ще доведе до пропорционално намаляване на подкрепата за ТП.

ГЛАВА 4

Установяване на опростени варианти на разходите

Член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР въвежда няколко метода за изчисляване на опростените разходи: някои от тези методи се базират на статистически данни или данни за минали периоди, други — на данните на бенефициерите или на елементи, които са включени в регламента. След изменението на Регламента за ОПР с регламента „Омнибус“ е предоставен нов начин за установяване на опростени варианти на разходите за ЕСИ фондове: проектобюджет. Този метод се основава на член 14, параграф 3 от Регламента относно ЕСФ, който още преди влизането в сила на регламента „Омнибус“ дава възможност на управляващите органи да установяват опростени варианти на разходи на индивидуална база за конкретния случай (за отделна операция, подкрепяна от ЕСФ) чрез позоваване на проектобюджет (36).

При установяването на опростени варианти на разходите е важно да се осигури надлежна документация за прилаганата методологията.

4.1. Опростените варианти на разходите трябва да бъдат установявани предварително (37)

В съответствие с член 125, параграф 3, буква в) от Регламента за ОПР управляващият орган трябва да гарантира, че на бенефициера е предоставен документ, в който се посочват условията за подкрепа за всяка операция. От съществено значение в този документ е, че бенефициерите трябва да бъдат осведомени относно точните изисквания за доказване на декларираните разходи и специфичните крайни продукти или резултати, които следва да бъдат постигнати.

Следователно опростените варианти на разходите трябва да бъдат определени предварително. Както е посочено в член 67, параграф 6 от Регламента за ОПР, методът, който следва да се прилага за определянето на опростените разходи, трябва да бъде включен най-късно в документа, в който се посочват условията за предоставяне на подкрепа. Съответните методи и условия трябва да бъдат включени в правилата за допустимост на програмата.

Опростените варианти на разходите трябва да бъдат определени предварително и използването на опростени варианти на разходите да бъде посочено в поканите за представяне на предложения, адресирани до потенциалните бенефициери, за да се осигури спазването на принципа на прозрачност и равно третиране. Освен това прилагането с обратна сила по операции, които вече се изпълняват въз основа на действителни разходи, трябва да се избягва, тъй като не може да се осигури равно третиране между бенефициерите.

След като веднъж стандартните таблици на единичните разходи, единната ставка или сумата (в случая на еднократна сума) бъдат установени, по време или след осъществяването на дадена операция сумите не могат да бъдат променяни, за да се компенсира увеличение на разходите или неусвояване на наличния бюджет, освен ако в поканата за представяне на предложение не е ясно посочено, че след време ще има корекция (38) (напр. за многогодишни операции може да се предвиди корекция с течение на времето, свързана с инфлацията).

По изключение в случай на многогодишни операции е възможно сметките и съответните дейности по операцията да се приключат след реализирането на първата част от операцията, след което да се въведе вариант на финансиране с единна ставка, стандартни таблици на единичните разходи или еднократни суми за оставащата част/период от операцията. В такива случаи периодът, за който се декларират действителните разходи, трябва да бъде ясно разграничен от периода, за който разходите се декларират въз основа на опростени варианти на разходите, за да се избегне двукратното деклариране на разходи по проекта.

4.2. Коректен, справедлив и проверим метод на изчисление (39)

4.2.1. Общи принципи

4.2.1.1. Методът трябва да е коректен:

Изчислението трябва да бъде основателно, т.е. да се базира на реалността, да не е прекомерно или крайно. Ако в миналото е прилагана стандартна таблица на единичните разходи със стойности между 1 EUR и 2 EUR, Комисията няма да приеме за логично, ако ѝ бъде представена таблица със 7 EUR. От тази гледна точка методът, който се използва за определяне на единичните разходи, единната ставка или еднократната сума, е от изключително важно значение. Управляващият орган трябва да бъде в състояние да обясни и обоснове своите решения. При „идеален“ коректен метод на изчисление ставките ще могат да бъдат приспособявани към конкретните условия или нужди. Например изпълнението на даден проект може да е по-скъпо в отдалечен регион, отколкото в централен регион вследствие на по-високите транспортни разходи. Този елемент трябва да се отчита, когато се взема решение за еднократната сума или за ставката, която следва да се плаща за сходни проекти в двата региона.

4.2.1.2. Методът трябва да е справедлив:

Основната идея, залегнала в термина „справедлив“, е да не бъдат поставени някои бенефициери или операции в по-благоприятно положение спрямо други. Равното третиране на бенефициерите и/или операциите трябва да се гарантира при изчисляването на стандартните таблици на единичните разходи, еднократните суми или единните ставки. Евентуални разлики в сумите или ставките трябва да се основават на обективни обосновки, т.е. на обективни характеристики на бенефициерите или операциите.

4.2.1.3. Методът трябва да е проверим:

Определянето на единните ставки, стандартните таблици на единичните разходи или еднократните суми следва да се основава на документни доказателства, които могат да бъдат проверени (40). Управляващият орган трябва да бъде в състояние да представи базата, на която е бил определен опростеният вариант на разходите. Това е от изключително значение, за да се гарантира спазването на принципа за разумно финансово управление.

Органът, който определя метода на опростения вариант на разходите, трябва да документира най-малко:

—	описанието на метода на изчисление, в това число основните етапи на изчислението;

—	източниците на данните, които са използвани за анализа и изчислението, включително оценка на значението на данните по отношение на предвидените операции и оценка на качеството им;

—	самото изчисление за определяне на съответната стойност на опростения вариант на разходите.

4.2.2. Практически методологии

В Регламента за ОПР са посочени няколко възможности, които отговарят на критериите за коректен, справедлив и проверим метод:

4.2.2.1. Използване на „статистически“ данни, експертна оценка или друга обективна информация (член 67, параграф 5, буква а), подточка i).

—	Статистическите данни може да произхождат от националните статистически служби, ЕВРОСТАТ или от други надеждни източници.

—	Друг общ източник на статистически данни е статистическият анализ на данни за минали периоди (както по проекти или операции, финансирани от ЕСИ фонд, така и от различни източници).

—

Друга обективна информация може например да бъде под формата на:

—	изследвания, пазарни проучвания и др. (трябва да се осигури надлежна документация);

—	ставки за възстановяване на разходи, използвани за пътни разноски в държави членки;

—	ставки, определени на национално/регионално равнище (напр. цена на училищен обяд);

—	почасови ставки, определени в рамките на национален трудов договор;

—	данни относно възнаграждение за равностоен труд.

—

Експертна оценка: тя ще се основава на специфичен набор от критерии и/или експертен опит и знания, които са придобити в специфична област на познание, приложение или продуктова сфера, особена дисциплина, отрасъл и др. Тя трябва да бъде добре документирана и специфична за конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Регламентът за ОПР не дефинира експертната оценка. Управляващите органи са тези, които трябва да посочат изискванията за дадена оценка, които я квалифицират като експертна, и да гарантират, че няма конфликт на интереси.

—

Максимални стойности като прагове или тавани, определени в национални правила, не могат да се използват по принцип при установяването на метод на основание на член 67, параграф 5, буква а) от Регламента за ОПР (или при определяне на проектобюджет — вж. глава 4.3), освен ако може да бъде доказано, че те представляват справедлива стойност.

Резултатът от тези методологии може да се прилага за група от операции и бенефициери.

4.2.2.2. Използване на индивидуални данни (41) за отделни бенефициери (член 67, параграф 5, буква а), подточки ii) и iii) от Регламента за ОПР)

Представените по-долу методологии ще важат за отделните бенефициери. Като се имат предвид обаче изискванията, свързани с използването на данни за отделните бенефициери, тези методологии представляват опростявания за бенефициери, които ще осъществяват много проекти през програмния период.

а)

Проверени данни за минали периоди за отделните бенефициери:

Този метод се базира на събирането от бенефициера на счетоводна информация за минали периоди, за действителните разходи, направени по категории допустими разходи, които са включени в опростените варианти на разходите. Където е необходимо, тези данни трябва да обхващат само разходния център или отдела на бенефициера, които са свързани с операцията. Това всъщност предполага наличието на аналитична счетоводна система на ниво бенефициер. Освен това се предполага, че всички недопустими разходи са извадени от всяко изчисление, подкрепящо опростените варианти на разходите.

Когато даден управляващ орган реши да използва този метод, той трябва да опише:

—	обхванатите категории разходи;

—	използвания метод на изчисление;

—

дължината на получените динамични редове: трябва да бъде получена счетоводна информация за най-малко три години, за да бъдат установени всички потенциални извънредни обстоятелства, които биха могли да се отразят на действителните разходи през конкретната година, както и тенденциите в промените на размерите на разходите. Трябва да се използва тригодишният референтен период, за да бъдат отчетени годишните колебания. Ако обаче управляващият орган може да покаже, че използването на данни за период, по-малък от три години, е оправдано, това може да бъде приемливо. Например, когато е създадена нова програма и има данни само за 2 години, те може да са достатъчни; когато няма налице данни за тригодишен период, в зависимост от особеностите на случая могат да бъдат приети данни за 2-годишен период. Това обаче трябва да бъде преценено за всеки отделен случай;

—	референтната сума, която ще се прилага, например средните разходи през референтния период или отчетените разходи през последните години;

—	корекциите, ако има такива, които са необходими за актуализирането на референтната сума. Може да се приложи корекция, за да се актуализират разходите от предходните години с настоящите цени.

б)

Прилагане на обичайните практики за осчетоводяване на разходите на отделните бенефициери:

Обичайните практики за осчетоводяване са практиките, които бенефициерът използва за отчитането на всички свои обичайни ежедневни дейности и финансови средства (включително такива, които не са свързани с подкрепа от ЕС). Тези методи трябва да са в съответствие националните счетоводни правила и стандарти. Продължителността на използването не е от съществено значение. Даден счетоводен метод не е „обичаен“, ако е адаптиран за конкретна операция или набор от операции, например за тези, които получават подкрепа от ЕС, и се различава от счетоводния/те метод/и, използван/и в други случаи.

Важно е да се прави разграничение между действителните разходи и разходите, които се определят в съответствие с обичайните практики за осчетоводяване на разходите на отделните бенефициери.

Под „действителни разходи“ се разбират разходи, изчислени колкото е възможно по-точно („действително направени от бенефициера разходи“) за времевия период на операцията. Например за изчисляване на почасовата ставка на разходите за персонал се приема да се използват стандартни часове в знаменателя (вж. напр. 1 720 часа в раздел 3.2.2), а за целите на изчисляването на „действителните разходи“ в числителя са общите допустими разходи за персонал за всяко конкретно лице, което работи по дейността.

Възможно е почасовата ставка на разходите, базирана на практиките за осчетоводяване на разходите на бенефициера, да бъде изчислена въз основа на средните разходи за възнагражденията на по-голяма съвкупност от служители. За тази средна стойност обикновено се взема длъжност или друга сходна мярка, която е съпоставима с брутните разходи за труд, но може да се направи и сравнение с разходен център или отдел (свързан с операцията), където брутните разходи за труд може да варират значително в рамките на съвкупността от служители.

Следователно с цел да се гарантира равно третиране на бенефициерите и че безвъзмездните средства не покриват недопустими разходи, документът, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, с който на бенефициерите се разрешава да използват своите практики за осчетоводяване на разходите, трябва да съдържа минимални условия. Целта на тези минимални условия е да се гарантира, че от практиките за осчетоводяване на разходите и на теория, и на практика се получава коректна и справедлива система. Това предполага наличието на приемлива аналитична счетоводна система на ниво бенефициер. Освен това се предполага, че от изчислението ще бъдат извадени всички недопустими разходи.

в)

Общи изисквания за използването на индивидуални данни за отделните бенефициери:

Управляващият орган трябва да проверява индивидуалните данни за отделните бенефициери, като прилага индивидуален подход към всеки отделен случай. Това трябва да бъде направено най-късно при съставянето на документа, в който се посочват условията за предоставяне на подкрепа на бенефициера. В зависимост от сигурността, която управителният орган получава от вътрешната система за управление и контрол на бенефициера, може да се наложи данните за бенефициера да бъдат заверени от външен одитор или в случай на публични органи — от компетентен и независим счетоводител, за да се гарантира надеждността на използваните от управляващия орган референтни данни. Заверяването на данни за минали периоди може да се осъществи в рамките на задължителни одити или одити по договори. За всяко извършено по този начин заверяване е необходимо външният одитор или независимият счетоводител да познава в детайли регламентите за ЕСИ фондовете по отношение например на одитната следа, допустимостта на основните разходи и приложимото право. Следователно съвсем възможно е одитният орган да бъде поканен да подпомогне този процес.

Когато рискът от грешка или нередност в използваните счетоводни данни за минали периоди се смята за нисък, може например методът на изчисление да се основава и на данни, които не са сертифицирани предварително от одитор. Управляващият орган ще трябва да бъде в състояние да покаже по обективен начин, че рискът действително е нисък, и защо смята, че счетоводната система на бенефициера е надеждна, пълна и точна.

4.3. Проектобюджет

Както е определено в член 67, параграф 5, буква аа) от Регламента за ОПР, от влизането в сила на регламента „Омнибус“ и в член 14, параграф 3 от Регламента относно ЕСФ във варианта, приложим до влизането в сила на регламента „Омнибус“, проектобюджетът е алтернативен начин за създаване на опростени варианти на разходите. Управляващият орган или комитетът за мониторинг на програми за ЕТС може да използва проектобюджет за установяване на единични разходи, еднократни суми или единни ставки за възстановяване на суми на бенефициери.

Това трябва да се установи от управляващия орган във всеки отделен случай и да се договори предварително, когато публичната подкрепа не превишава 100 000 EUR. Тази сума следва да се смята за максималната публична подкрепа, която да бъде платена на бенефициера за цялата операция, както е посочено в документа, конкретизиращ условията за предоставяне на подкрепа на бенефициера.

Целта на тази възможност е да се улесни прилагането на задължителното използване на опростени варианти на разходите за малки операции (вж. също член 67, параграф 2а от Регламента за ОПР). Всъщност този метод позволява да се изчисляват някои опростени разходи, ако операцията е много специфична. Проектобюджетът ще се използва за изчисляване на специфичните опростени варианти на разходите, свързани с тази операция или проект. Документът, съдържащ бюджета, следва да се архивира от управляващия орган като оправдателен документ, който обосновава използваните опростени варианти на разходите. Проверката на управлението на операцията или проекта ще се основава само на вида опростени варианти на разходите, а не на самия бюджет.

Бюджетът трябва да се оценява от управляващия орган предварително на същата база, както се оценява, когато се използват действителни разходи. В това отношение горещо се препоръчва управляващите органи да установят параметри или максимални нива на разходите, които да се използват за съпоставяне поне на най-важните разходи по бюджета спрямо тези параметри. Ако няма такива параметри или максимални нива на разходите, за всеки управляващ орган би било трудно да гарантира равно третиране и спазване на разумно финансово управление. Няма да е необходимо управляващият орган, когато оценява бюджета, да съпоставя подробния проектобюджет, предложен от потенциалния бенефициер, със съпоставими операции, дори това да се препоръчва.

Управляващият орган може също така да определя минимални референтни показатели за качеството на очакваните крайни продукти или резултати.

Управляващият орган следва да докаже и архивира своята оценка на проектобюджета и съответните разходооправдателни документи. Проектобюджетът не е част от документа, който се съставя между управляващия орган и бенефициера и в който са посочени условията за подкрепа (споразумение за отпускане на безвъзмездни средства).

Когато неколкократно се подкрепя един и същ бенефициер, се препоръчва подробният проектобюджет да се сравни с подкрепяните преди това операции.

Пример за използване на проектобюджет: Даден бенефициер предвижда да организира семинар с 50 участници за представяне на нови инструменти за изпълнение.

Персоналът прекарва определено време в планиране и организиране на мероприятието, наета е зала, пристигнали са лектори от чужбина и ще трябва да бъде публикуван протокол за мероприятието. Има също така непреки разходи за персонал (счетоводни разходи, ръководни кадри и т.н.) и електроенергия, телефонни сметки, ИТ помощ и др.

Проектобюджетът е следният (42):

Общо преки разходи	45 000
Преки разходи за персонал	30 000
Разходи за зала	4 000
Пътни разходи	5 000
Храна	1 000
Информация/публичност	5 000
Общо непреки разходи	7 000
Непреки разходи за персонал	4 000
Електроенергия, телефон	3 000

Този проектобюджет е обсъден и съгласуван между управляващия орган и бенефициера. Изчислението на опростения вариант на разходите ще се базира на тези данни.

Управляващият орган може да реши да изчисли безвъзмездните средства въз основа на единични разходи и според броя на участниците в семинара: единичен разход = 52 000 EUR/50 = 1 040 EUR на участник.

В приетия от управляващия орган и от бенефициера документ, установяващ условията за подкрепата, трябва да бъдат посочени определението за стандартни таблици на единичните разходи (какво се разбира под „участник“), максималният (минималният) брой участници, как този брой да бъде оправдан и свързаните с него единични разходи (1 040 EUR).

Освен това единните ставки, предвидени в членове 68, 68а и 68б, могат да се прилагат за установяване на съответните категории разходи в проектобюджета.

В документа, определящ условията за предоставяне на подкрепа, се прави препратка към член 14, параграф 3 от Регламента относно ЕСФ (за споразумения за безвъзмездни средства, подписани преди влизането в сила на регламента „Омнибус“) или към член 67, параграф 5, буква аа) от Регламента за ОПР (за споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, подписани след влизането в сила на регламента).

Пример за ЕЗФРСР: Използване на проектобюджет в случая на LEADER

Местна група за действие (МГД) избира представен от НПО проект в областта на биоикономиката, имащ за цел да използва дървесни отпадъци за производство на енергия за обществени сгради.

Безвъзмездните средства ще обхванат следни действия: 1) повишаване на осведомеността (напр. срещи, рекламни материали), 2) технико-икономическо проучване, 3) пилотен проект, включващ инвестиране в оборудване за биогаз, и 4) координиране на проекта.

Поради естеството на операцията (комплексен проект, състоящ се от широк кръг дейности с разходи, които не подлежат на лесна количествена оценка посредством стандартни таблици на единичните продукти) МГД решава да използва договореност с еднократна сума. За да изчисли размера на еднократната сума, МГД ще провери подробния проектобюджет, представен от НПО с нейното заявление. Този проектобюджет ще показва прогнозните разходи за всички категории разходи, които трябва да се реализират за четирите дейности по проекта. МГД ще прецени обосноваността на тези суми (или техните съвкупни стойности) въз основа на наличните методи (напр. съпоставяне на данни от минали периоди от програмата или бенефициера, пазарно проучване, експертна оценка на МГД) и ще ги адаптира, ако е необходимо, преди да установи еднократната сума (в нашия пример 45 000 EUR). МГД може да вземе решение да определи междинна цел и по този начин да има две плащания: 25 000 EUR — за дейностите по кампанията за повишаване на осведомеността, проучването, и 20 000 EUR — за пилотния проект.

Документът, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, трябва ясно да посочва действията, изисквани за всяко плащане, и разходооправдателните документи (напр. списъци на участници, резултатите от проучването, снимка на устройството за биогаз и т.н.). Ако това бъде спазено, 45 000 EUR ще бъдат приети като допустими разходи при приключването. Оправдателният документ, който се изисква за изплащането на безвъзмездните средства (и който след това се съхранява в архива), ще представлява доказателство, че дейностите по повишаването на осведомеността, проучването и пилотния проект са извършени.

Ако бъде осъществена само една фаза от проекта (напр. дейностите за повишаване на осведомеността и проучването), безвъзмездните средства ще бъдат намалени до съответната част (25 000 EUR), в зависимост от договореното в документа, определящ условията за предоставяне на подкрепа.

4.3.1. Използване на проектобюджет от други фондове като метод за установяване на единични разходи, еднократни суми и единни ставки преди влизането в сила на регламента „Омнибус“

Преди влизането в сила на регламента „Омнибус“ използването на проектобюджет като специален метод бе предвидено само за ЕСФ за операции, получаващи публична подкрепа, която не превишава 100 000 EUR (член 14, параграф 3 от Регламента относно ЕСФ).

Другите ЕСИ фондове обаче също можеха да използват проектобюджет за обосноваване на своите опростени варианти на разходите, в случай че проектобюджетът се смята за обективна информация за целите на член 67, параграф 5, буква а), подточка i) от Регламента за ОПР и при условие че са спазени правилата на отделните фондове.

С влизането в сила на регламента „Омнибус“ използването на проектобюджет сега е предвидено в член 67, параграф 5, буква аа) като метод за всички ЕСИ фондове за операции с публична подкрепа, която не превишава 100 000 EUR.

4.4. Използване на стандартни таблици на единичните разходи, еднократни суми и единни ставки от други области

От други политики на Съюза

Член 67, параграф 5, буква б) от Регламента за ОПР

Основната цел на този метод е да бъдат хармонизирани правилата между политиките на Съюза. Намерението е да се поясни, че когато Комисията вече е разработила опростени разходи за даден тип бенефициер и операция в рамките на политиката на ЕС, не е необходимо държавата членка да дублира това усилие по линия на политиките за ЕСИ фондовете и може да използва повторно метода и получените в резултат опростени варианти на разходите по други политики на Съюза.

Всички приложими методи по други политики на Съюза могат да бъдат използвани за подобни операции и бенефициери. Методи, които са използвани по-рано, но са били преустановени, не са приемливи. Ако по време на програмния период методът по други политики на Съюза бъде променен, тогава въпросната промяна трябва да се прилага за проекти по ЕСИ фондове, които са подбрани след промяната.

Когато управляващият орган използва даден съществуващ метод на ЕС, той трябва да гарантира и документира:

—	че методът се използва повторно в неговата цялост (напр. определяне на преки/непреки разходи, допустими разходи, обхват, актуализации), а не само резултатът от него (ставката от Х %);

—	че методът се прилага за подобни по тип операции и бенефициери;

—	позоваването на използвания в други политики на ЕС метод.

Член 68, първа алинея, буква в) от Регламента за ОПР

Членове 20 и 21 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията (43) предвиждат допълнителни правила за използването на единни ставки за изчисляване на непреки разходи въз основа на методи, прилагани в други политики на Съюза, и определят обхвата за тяхното прилагане от ЕСИ фондовете съгласно Регламента за ОПР:

—

За операции в областта на научните изследвания и иновациите: В делегирания регламент са определени операциите, при които за непреки разходи може да се прилага единната ставка от 25 %, както се предлага в „Хоризонт 2020“ (44). Това означава, че трябва да бъдат приложени всички релевантни елементи на методологията за прилагане на единна ставка за „Хоризонт 2020“. Преките разходи за договори за подизпълнение и разходите за ресурси, предоставени от трети страни, които не се използват в помещенията на бенефициера, както и финансовата подкрепа за трети страни, трябва да бъдат изключени от разходите, на базата на които следва да се прилага ставката за изчисляване на допустимите суми (изключени от разходите от тип 1), Тъй като единната ставка, установена за „Хоризонт 2020“, е единна ставка от 25 % (а не до 25 %), за управляващия орган не е възможно да приложи по-ниска единна ставка (нито по-висока) от 25 % на основание на член 68, първа алинея, буква в) от Регламента за ОПР.

—	В делегирания регламент са изброени и операции, подобни на тези по програмата LIFE, при които може да се използва единната ставка от 7 % от преките разходи, както е посочено в член 124, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (45).

И в двата случая в документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, трябва да се направи препратка към делегирания регламент и съответния член. Освен това други политики на Съюза, за които не става въпрос в делегирания регламент, могат също да служат като основа за прилагането на ОВР съгласно член 68, буква в) от Регламента за ОПР.

От схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавите членки (46)

Принципът е същият като за вариантите, използвани в политиките на Съюза (вж. по-горе). Вместо обаче да се прилагат методи от политиките на Съюза, се прилагат национални методи за опростени варианти на разходите. Опростени варианти на разходите, използвани по национални схеми за подкрепа (като стипендии, дневни надбавки), могат да се използват без допълнителни изчисления. Използваните национални методи няма да подлежат на одити. Одитите ще оценяват само дали избраният метод е добре обоснован и как се прилага.

Всички приложими национални методи могат да бъдат използвани за сходни операции и бенефициери, подкрепяни от ЕСИ фондовете, при условие че тези методи се използват също и за операции, които се подкрепят изцяло от национални фондове. Например операция, предоставяща подкрепа за стажове, изцяло финансирани с национални/регионални ресурси, може да се смята за национална схема.

Ако по време на програмния период методът бъде променен, трябва да се прилага същата промяна, но само за проекти по ЕСИ фондовете, подбрани по покани за представяне на предложения, обявени след промяната.

Освен това не могат да бъдат използвани национални методи, които са били преустановени. Ако методът е променен/преустановен по време на програмния период, тогава следва да се прилага същата промяна, но само за проектите по ЕСИ фондовете, подбрани по покани за представяне на предложения, обявени след промяната/преустановяването. Ако обаче методът е преустановен по време на програмния период, същият може да се прилага само за проектите по ЕСИ фондовете, подбрани по покани за представяне на предложения, обявени преди преустановяването.

Могат да бъдат използвани също и регионални или други местни методи на изчисление, но те обикновено трябва да се прилагат за географския район, в който се използват.

Когато управляващият орган използва повторно съществуващ национален метод, той трябва да осигури и документира същата информация, която се изисква за повторното използване на метод на ЕС:

—	методът се използва в неговата цялост (напр. и ако е приложимо, допустими разходи, обхват), а не само резултатът от него (еднократна сума в размер на X EUR);

—	той обикновено се прилага за същия географски район или за по-малък такъв (следователно, ако дадена методика се прилага само в един регион, тя може да се използва повторно от въпросния регион, но не и от друг регион на същата държава членка, в който националната методология не е приложима);

—	методът се прилага за подобни по тип операции или бенефициери;

—	препратка към метода и обосновка, че този метод се използва за операции, получаващи подкрепа от национални източници.

Единни ставки от периода 2007—2013 г.

Единните ставки за изчисляване на непреки разходи, установени през периода 2007—2013 г., които са били оценени и одобрени от службите на Комисията, могат да продължат да се прилагат през периода 2014—2020 г. Когато текущите програми по ЕСФ и ЕФРР използват същата система и продължават да подкрепят същите типове операции в същия географски район, тогава службите на Комисията ще смятат предварителното одобрение, дадено за периода 2007—2013 г. с писмо, подписано от съответната генерална дирекция, за валидно за периода 2014—2020 г. Държавата членка ще отговоря за всякакви изменения на одобрената методология.

Как се преценява дали типовете операции и бенефициери са подобни?

В член 67, параграф 5, букви б) и в) от Регламента за ОПР е предвидена възможност държавата членка да използва повторно съществуващи методи на изчисление и съответните единични разходи, еднократни суми и единни ставки, които са приложими за подобен тип операции и бенефициери. В Регламента за ОПР не се посочва какво се разбира под подобен тип операции и/или бенефициери. Управляващият орган трябва да прецени дали в конкретния случай е изпълнено условието за наличие на подобие. Например дадена операция и нейният бенефициер, които вече са допустими по дадена схема, могат да се смятат за сходни с разглежданата операция и бенефициера, а методът на изчисление и съответните единични разходи/единни ставки/еднократни суми на тази схема могат да се използват повторно в разглежданата операция. Общото правило е, че трябва да се вземат предвид всички елементи на метода, които биха могли да окажат въздействие върху единичните разходи/еднократната сума/единната ставка. Необходимо е да се извърши проверка за всеки конкретен случай.

4.5. Използване на ставки, установени по Регламента за ОПР или правилата на конкретния фонд

Член 67, параграф 5, буква г) от Регламента за ОПР

Регламентът за ОПР и регламентите за отделните фондове посочват редица конкретни единни ставки. С това се цели да се осигури правна сигурност и да се намали първоначалното натоварване или необходимостта от налични данни за установяването на система с единна ставка, защото няма изискване да се правят изчисления за определяне на приложимите ставки. Тези методи обаче не са подходящи за всички типове операции.

Единната ставка, установена съгласно член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР, която се прилага за петте ЕСИ фонда, е максимална ставка. Държавите членки могат да използват тази или по-ниска ставка, без да е необходимо да извършват специално изчисление. Все пак, ако управляващият орган реши да не прилага същата ставка за всички бенефициери по покана за представяне на предложения, той трябва да бъде в състояние да докаже спазването на принципа за равно третиране и недискриминация.

4.6. Коригиране на единните ставки, еднократните суми и стандартните таблици на единичните разходи с течение на времето

В член 67 от Регламента за ОПР не са включени никакви разпоредби за коригиране на опростените варианти на разходите. Следователно коригирането не е задължително. Препоръчва се обаче управляващият орган да коригира опростените варианти на разходите, когато обявява нова покана за представяне на предложения, или да го прави периодично, за да бъде отчетена дадена индексация или икономически промени — например в енергийните разходи, нивата на заплатите и т.н. Комисията предлага в методологията да бъдат заложени правила за автоматично коригиране (на база на инфлацията или промени в заплатите например). По този начин опростеният вариант на разходите остава надежден аналог на действителните разходи.

Адаптираните суми трябва да се прилагат само за проекти или за фази от проекти, които ще се осъществяват в бъдеще, а не със задна дата. За многогодишни операции в документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепата, може да се предвиди годишна адаптация.

За всяко извършено преразглеждане управляващият орган трябва да съхранява подходяща оправдателна документация за обосноваване на адаптираните ставки или суми.

4.7. Специфични методи за определяне на суми, установени в съответствие с правилата за отделните фондове

Член 67, параграф 5, буква д) от Регламента за ОПР

Допълнителни методи могат да бъдат установени от регламентите за отделните фондове. Преди влизането в сила на регламента „Омнибус“ в член 14, параграф 2 от Регламента относно ЕСФ беше определена единна ставка в размер до 40 % от допустимите преки разходи за персонал за покриване на останалите допустими разходи по дадена операция. Този член беше заличен с регламента „Омнибус“ и заменен с член 68б от Регламента за ОПР (вж. раздел 3.1.2.3).

ГЛАВА 5

Последици за одита и контрола

5.1. Необходимост от общ подход към одита и контрола

Опростените варианти на разходите изискват предварително приближение на разходите например въз основа на данни от минали периоди или статистически данни. Като средни или медианни суми или получени в резултат на други статистически обосновани методологии на ОВР е присъщо, че могат да компенсират прекалено или недостатъчно в ограничена степен действителните разходи, направени и платени от бенефициерите. Това обаче се смята за приемливо съгласно приложимите правила, тъй като ОВР, установени въз основа на правилна методология, се смятат за надежден аналог на действителните разходи; такава прекомерна компенсация не представлява печалба.

При прилагането на ОВР контролът и одитите няма да извършват последващи проверки на фактурите и сумите, платени от бенефициерите; те ще проверяват дали методологията, установяваща предварително ОВР, е в съответствие с приложимите правила и дали се прилага правилно.

Тази глава разглежда подхода към проверките на управлението и одитите на опростените варианти на разходите. Държавите членки се насърчават също да вземат предвид основните изисквания, разработени съвместно от Европейската сметна палата (ЕСП) и службите на Комисията, които отговарят за ЕСИ фондовете и които касаят всички органи, прилагащи и проверяващи ОВР (47).

При проверяването и одитирането на опростени варианти на разходите националните органи се насърчават да прилагат общ подход, за да гарантират еднакво третиране, когато правят заключения относно законосъобразността и редовността на декларираните разходи.

5.2. Ролята на одитния орган при разработването на ОВР

Горещо се препоръчва националните одитори да извършват предварителна оценка на структурата на опростените варианти на разходите и да предоставят резултатите от оценката си преди изпълнението. Управляващият орган единствен носи отговорността за определяне на методологията и параметрите на ОВР. Една предварителна оценка и валидиране на тази методология и нейното изчисление от одитния орган или сертифициращия орган (за ЕЗФРСР) обаче значително повишават качеството на ОВР, при условие че е спазен принципът на разделение на функциите, предвиден в член 72, буква б) от Регламента за ОПР.

При предоставянето на такава оценка одиторите извършват консултантска услуга, която не възпрепятства тяхната безпристрастност при одитирането на декларираните на база на ОВР разходи по време на изпълнението по-късно. Ако предварителната оценката на съответствието се извършва достатъчно задълбочено и в добре дефинирана рамка и одитният орган или сертифициращият орган достигне до положително заключение (т.е. официално валидиране на методологията на ОВР), одитният орган или сертифициращият орган може да използва резултата от оценката им за бъдещи одити (на достоверността) при извадки на операции, при които се прилагат ОВР.

Предимството на този подход за програмата е, че предоставя желаната правна сигурност и спомага за предотвратяването на системни грешки, които могат да имат финансови последици, ако бъдат открити едва по време на изпълнението.

5.3. Общ подход към проверките на управлението и одитите

Когато се използват опростени разходи, за целите на определянето на законосъобразността и редовността на разходите както Комисията, така и националният одит и контрол ще проверяват за правилното разработване на методологията, изчислението на ставките и сумите (ако е приложимо) и тяхното правилно прилагане.

В измененията, направени с регламента „Омнибус“ в член 125, параграф 4, буква а) от Регламента за ОПР, се пояснява обхватът на проверките, които следва да бъдат извършени от управляващия орган във връзка с разходи, възстановени в съответствие с опростени варианти на разходите. Така в член 125, параграф 4, буква а) от Регламента за ОПР се посочва, че управляващият орган проверява дали съфинансираните продукти и услуги са доставени и дали операцията съответства на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за подпомагане на операцията.

Освен това член 125, параграф 4, буква а), подточка ii) от Регламента за ОПР гласи, че за разходите, възстановени на базата на опростени варианти на разходите, проверките на управлението (и впоследствие одитите) имат за цел да проверят дали са спазени условията за възстановяване на разходите на бенефициера (напр. както е определено в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства).

За разходите, възстановени на базата на ОВР, изискването по член 125, параграф 4 от Регламента за ОПР, че съфинансираните продукти и услуги трябва да са доставени, не означава, че одитите трябва да проверяват или изискват документацията за направените разходи.

За ЕЗФРСР член 48, параграф 2, буква г) на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията посочва, че административните проверки проверяват допустимостта на разходите по операцията, включително спазването на категорията разходи или на метода на изчисление, който следва да се използва, когато операцията или част от нея попада в обхвата на член 67, параграф 1, букви б), в) и г) от Регламента за ОПР. Освен това съгласно параграф 3, буква б) от същата разпоредба направените разходи и извършените плащания не следва да бъдат проверявани, когато са приложени форма или метод, за които става въпрос в член 67, параграф 1, букви б), в) и г) от Регламента за ОПР.

Следователно обхватът на проверките на управлението и одитите на разходите за възстановяване, базирани на методология на ОВР, покрива крайните продукти/резултатите за единичните разходи и еднократните суми, както и базисните разходи в случай на финансиране с единни ставки. Проверките на управлението и одитите няма да обхващат отделните фактури и специфичните процедури за възлагане на обществени поръчки, които документират разходите, възстановени на базата на опростени варианти на разходите. В резултат от това свързаните с тях финансови документи или документи за възлагането на обществена поръчка няма да бъдат искани с оглед проверка на сумите (разходите), направени и платени от бенефициера.

Одитът и контролът се извършват на две равнища:

1)	Проверка на правилното установяване на метода на изчисление за установяване на опростения вариант на разходите, и

2)	Проверка на правилното прилагане на установената/ите ставка/и и сума/и.

5.3.1 Проверка на правилното установяване на метода на изчисление на опростения вариант на разходите

Проверката на метода на изчисление по принцип ще се извършва за дадена програма (или части от нея) или за няколко програми, за които отговаря даден управляващ орган или междинно звено. За ОВР, които са основани на собствени данни на бенефициера в съответствие с член 67, параграф 5, буква а), подточки ii) и iii) и буква аа) от Регламента за ОПР, тази проверка ще се извършва за конкретни бенефициери.

На практика одитният орган проверява дали опростеният вариант на разходите е определен в съответствие с изискванията за методите на изчисление, посочени в член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР и в съответните разпоредби, определени от органите по програмата за такъв вариант на опростени разходи.

Оценката дали методологията, разработена от управляващия орган, е в резултат от надлежно приключен аналитичен процес, включва следното:

—	проверка дали информацията за метода на изчисление е надлежно документирана, лесно проследима и дали се прилага последователно;

—	проверка дали разходите, включени в изчисленията, са уместни и допустими разходи;

—	проверка на надеждността/точността на данните;

—	проверка дали всичките категории разходи, които са обхванати от ОВР, съществуват; и

—	оценка на подробното описание на стъпките, извършвани при установяването на опростения вариант на разходите.

Одитирането на метода на изчисление е концентрирано върху изпълнението на условията за установяване на методологията и не се поставят под въпрос основанията за избор на една конкретна методология вместо друга. Изборът на метод остава отговорност единствено на управляващия орган. Управляващият орган следва да води подходящи записи за установения метод на изчисление и да бъде в състояние да покаже базата, на която са определени единните ставки, стандартните таблици на единичните разходи или еднократните суми. Записите, които се водят за документиране на метода на изчисление, се подчиняват на изискванията на регламентите, които са в сила (членове 82, 87 и 88 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 —за ЕЗФРСР, и член 140 от Регламента за ОПР —за останалите ЕСИ фондове).

За единни ставки, еднократни суми и единични разходи, определени в Регламента за ОПР или в регламентите за отделните фондове, които не изискват изчисление за определяне на приложимата ставка, одитите ще се съсредоточат върху определението на категориите разходи (напр. преки разходи, непреки разходи, преки разходи за персонал). Няма правно основание да се искат базисни документи за ОВР, установени в Регламента за ОПР (напр. не е необходимо одиторите да искат от бенефициерите да предоставят фактури за действителните разходи, за да проверяват дали действително бенефициерът е направил непреки разходи от 15 %, когато се прилага член 68, първа алинея буква б) от Регламента за ОПР).

5.3.2. Проверка на правилното прилагане на метода

—

При използване на единни ставки, единични разходи или еднократни суми не е необходимо действителните разходи да бъдат обосновавани по категориите разходи, които са обхванати от опростените варианти на разходите, включително, когато са приложими, обезценяване и вноската в натура. Вноската в натура, посочена в член 69, параграф 1 от Регламента за ОПР, може да бъде взета предвид при изчисляване на стойността на дадена единна ставка, стандартна таблица на единичните разходи или еднократна сума. Когато обаче се прилага опростен вариант на разходите, не е необходимо да се проверява наличието на вноските в натура, а оттам и дали са изпълнени разпоредбите на член 69, параграф 1 от Регламента за ОПР.

—	Както е посочено по-горе, обикновено проверките на метода на изчисление се извършват на нивото на управляващия орган (в зависимост от използваните методи) или на нивото на междинното звено, докато проверката на правилното прилагане на установения метод се извършва на ниво бенефициер.

5.3.2.1. Проверка на правилното прилагане на единните ставки

Проверката на правилното прилагане на системата за финансиране с единни ставки включва проверка на категориите разходи по операцията, за която се прилага единна ставка, тоест така наречените „базови разходи“, или тяхното изчисляване, когато за определянето им се използват други опростени варианти на разходите. Когато е уместно, това включва също и проверка на други категории допустими разходи, които не са били взети предвид в системата за финансиране с единни ставки (т.е. допустими разходи, за които не се прилага единната ставка). Няма обаче проверки на направените от бенефициера действителни разходи или на свързани с тях (финансови) разходооправдателни документи за сумите, възстановени на базата на единна ставка.

Националните системи трябва да съдържат ясно и еднозначно определение на категориите разходи или предварително определен списък с всички категории допустими разходи, на които се базира единната ставка (и ако е уместно — другите категории допустими разходи).

Задачата на одиторите при проверката на правилното прилагане на единните ставки е:

—

Да проверяват правилата на програмата във връзка с този вариант и споразуменията с бенефициера, за да проверят дали:

—	единната ставка взема предвид правилните категории разходи, т.е. дали тя се отнася до правилната категория и използва правилната/ите категория/и допустими разходи като база за единната ставка;

—	процентът на единната ставка е използван правилно.

—

Да контролират „базовите разходи“, например разходите, декларирани въз основа на действителни разходи, за които се прилага единна ставка, за да се провери дали:

—	в „базовите разходи“ няма включени недопустими разходи;

—

няма двойно деклариране на една и съща разходна позиция, т.е. „базовият разход“ или други действителни разходи не включват някоя разходна позиция, която обикновено попада в единната ставка. Например административните разходи, обхванати от единна ставка за непреки разходи, не могат да бъдат включвани в друга категория разходи, като например преки действителни разходи за външни експерти, ако те включват също и непреки административни разходи, за да се избегне рискът от двойно финансиране;

—

сумата, изчислена при прилагането на единната ставка, се коригира пропорционално, ако е изменена стойността на базовия/те разход/и, за които се прилага единната ставка. Всякакво намаляване на допустимата сума на „базовите разходи“, приети след проверката на категориите допустими разходи, за които се прилага единната ставка (т.е. във връзка с прогнозния бюджет или след финансова корекция) на „базовите разходи“, засяга пропорционално сумата, приета за категориите разходи, изчислена чрез прилагане на единна ставка към „базовите разходи“.

5.3.2.2. Проверка на правилното прилагане на стандартни таблици на единичните разходи

Проверката на правилното прилагане на стандартни таблици на единичните разходи включва оценка, за да се установи дали са изпълнени условията, определени по отношение на процеса, крайните продукти и/или резултатите, за възстановяването на разходите.

Задачата на одиторите обхваща проверки:

—	дали доставените по проекта единици продукт в смисъл на количествено определени дейности, крайни продукти или резултати, обхванати от единичните разходи, са документирани и следователно могат да бъдат удостоверени и са действителни; както и

—	дали декларираната сума е равна на определените единични разходи, умножени по действителните единици продукт, доставени по проекта.

—	Ако в документа, определящ условията за предоставяне на подкрепа, са предвидени други условия, одиторите ще проверяват също и тяхното изпълнение.

Одиторите и финансовите контрольори не трябва да приемат единични разходи, които са платени и декларирани пред Комисията предварително, без преди това да е била осъществена съответната част на проекта. Бенефициерът е задължен само да докладва и докаже количеството на доставените единици продукт, а не направените действителни разходи.

5.3.2.3. Проверка на правилното прилагане на еднократни суми

В случай на еднократни суми реализацията на операцията е от ключово значение за задействане на плащането. Затова е важно да се получи доказателство, че крайните продукти/резултатите са действителни. По този начин контролът се състои в проверяване дали договорените стъпки (междинни цели, ако е приложимо) на проекта са напълно изпълнени и дали крайните продукти/резултатите са доставени в съответствие с условията, определени от органите по програмата (крайните продукти/резултатите трябва да бъдат документирани). Действителните разходи, направени от бенефициера във връзка с доставените крайни продукти/резултати, няма да се проверяват.

5.3.2.4. Проверка в случай на комбиниране на варианти в рамките на една и съща операция

В случай на комбиниране на ОВР, освен разгледаните по-горе проверки, изисквани за отделни видове опростени разходи, одитът и контролът трябва да потвърдят, че всички разходи за операцията са декларирани само веднъж. Това включва проверка дали прилаганите методологии гарантират, че никакви разходи за дадена операция не могат да бъдат начислявани по повече от един вид ОВР и преки разходи, ако е приложимо (двойно деклариране на разходи например като преки и непреки разходи).

5.3.3. Потенциални грешки или нередности, свързани с използването на ОВР

Одитните констатации, които могат да се смятат за грешки или нередности, включват следното:

—	използваната методология за изчисляване на ОВР не отговаря на нормативните условия;

—	при определянето и прилагането на ставките не са спазени резултатите от метода на изчисление;

—	бенефициерът не е спазил определените ставки или е декларирал недопустими разходи, които не са включени в категориите на допустимите разходи, установени от управляващия орган;

—	двойно деклариране на една и съща позиция разход: като „базови“ разходи (изчислени въз основа на принципа на действителните разходи, еднократната сума или единичните разходи) и като „изчислени“ допустими разходи (включени в единната ставка);

—	когато „базовите разходи“ са намалени без пропорционално намаляване и на „изчислените“ допустими разходи (включени в единната ставка);

—	липса на разходооправдателни документи за обосноваване на крайните продукти или крайни продукти, които са обосновани само частично, но са платени изцяло.

Ако при одит или по време на проверка на управлението бъде установена нередност в категориите допустими разходи, за които се прилага единна ставка, изчислените допустими разходи трябва също да бъдат намалени.

Пример (ЕФРР): Дадена община получава безвъзмездни средства в максимален размер от 1 000 000 EUR от допустимите разходи за изграждането на път.

Искането за плащане по проекта е следното:

Проект 1: дейност (процедура за възлагане на обществена поръчка)	700 000 EUR
Проект 2: други разходи:	300 000 EUR
Преки разходи за персонал (тип 1)	50 000 EUR
Други преки разходи (тип 3)	242 500 EUR
Непреки разходи (тип 2)	Преки разходи за персонал × 15 % = 7 500 EUR
Общо декларирани разходи	1 000 000 EUR

Декларираните от бенефициера разходи са проверени от управляващия орган. В декларираните преки разходи за персонал са установени недопустими разходи.

Приетото искане за плащане е следното:

Проект 1: дейност (процедура за възлагане на обществена поръчка)	700 000 EUR
Проект 2: други разходи:	300 000 288 500 EUR
Преки разходи за персонал (тип 1)	50 000 40 000 EUR
Други преки разходи (тип 3)	242 500 EUR
Непреки разходи (тип 2)	Преки разходи за персонал × 15 % = 7 500 6 000 EUR
Общи допустими разходи след пропорционално приспадане:	1 000 000 988 500 EUR

Пример (ЕСФ): За всеки обучаващ се, който завършва обучението, се плащат единични разходи в размер на 5 000 EUR.

Обучението започва през месец януари и приключва през месец юни, като се очаква да бъдат обучени 20 човека. Размерът на очакваните допустими разходи е 20 × 5 000 EUR = 100 000 EUR. Всеки месец доставчикът на услугата за предоставяне на обучение ще изпраща фактура за 10 % от безвъзмездните средства: 10 000 EUR в края на месец януари, 10 000 EUR в края на месец февруари и т.н.

Ако обаче нито един обучаващ се не завърши обучението преди края на месец юни, всички тези плащания се смятат за авансови плащания и не могат да бъдат декларирани пред Комисията. Едва след като бъде доказано, че определен брой лица са завършили обучението, пред Комисията може да бъде заверена определена сума: например, ако 15 човека са завършили обучението, тогава 15 × 5 000 EUR = 75 000 EUR могат да бъдат заверени пред Комисията.

(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

(2) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.

(3) Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета.

(4) 2-ро заседание на групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването на европейските структурни и инвестиционни фондове.

(5) Тези два инструмента са разгледани в специална обяснителна бележка.

(6) Европейският социален фонд (ЕСФ), Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), Кохезионният фонд (КФ).

(7) Достъпна на адрес: https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=46515

(8) Годишен доклад относно изпълнението на бюджета, (2017)/C 332/01, Европейска сметна палата.

(9) Достъпен на адрес: https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR18_11/SR_SCO_BG.pdf

(10) Следва да се отбележи, че Регламентът за ОПР предвижда също опростени варианти на разходите, които могат да се използват от управляващия орган без необходимост от каквито и да било изчисления. Ето защо в тези случаи те могат да се използват даже и при липса на надеждни данни за даден тип операции.

(11) И член 14, параграф 4 от Регламента относно ЕСФ преди влизането в сила на регламента „Омнибус“.

(12) Това е важна промяна за ЕСФ в сравнение с правилото, предвидено в член 14, параграф 4 на Регламента относно ЕСФ, преди регламента „Омнибус“.

(13) Тази единна ставка, която сега е приложима за всички ЕСИ фондове, се основава на предишния член 14, параграф 2 от Регламента относно ЕСФ, който се отнасяше само за ЕСФ и бе заличен с регламента „Омнибус“. За разлика от член 14, параграф 2 от Регламента относно ЕСФ, съгласно член 68б, параграф 1 от Регламента ОПР за операции, подкрепяни от ЕСФ, ЕФРР и ЕЗФРСР, който сега е приложим за всички ЕСИ фондове, надбавките и заплатите, изплащани на участници, се смятат за допълнителни допустими разходи към разходите, изчислявани въз основа на единна ставка. Те не се включват в „останалите допустими разходи“, които се изчисляват въз основа на единна ставка от 40 % на допустимите преки разходи за персонал, предвидени в член 68б (вж. раздел 3.1.2.3. относно член 68б).

(14) Вж. раздел 2.2.3., в който се дават допълнителни указания относно своевременното прилагане на измененията, въведени с регламента „Омнибус“.

(15) Член 2, параграф 13 от Регламента за ОПР дефинира „държавни помощи“ като помощ, която попада в член 107, параграф 1 от ДФЕС, като се смята, че за целите на настоящия регламент тя включва и помощта de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията, Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията и Регламент (ЕО) № 875/2007 на Комисията. Препратката към държавна помощ в Регламента относно ЕСФ трябва да се разбира, както е дефинирана в Регламента за ОПР.

(16) Във версията, изменена с Регламент (ЕС) 2015/779 на Европейския парламент и на Съвета.

(17) За обяснение относно различните видове разходи по отношение на финансиране с единна ставка вижте раздел 3.1.1.

(18) Разходите за съдебни дела не са допустими в рамките на програмите за ЕТС според член 2, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията.

(19) Вж. съвместно изявление на Съвета и Комисията по член 67 от Регламента за ОПР (включено в документ на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР)/Съвета 8207/12, ADD7 REV 1).

(20) Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OB L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

(21) Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 262, 19.07.2016 г., стр. 1).

(22) Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, Регламент (ЕС) № 1408/2013 от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор и Регламент (ЕС) № 717/2014 от 27 юни 2014 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите.

(23) Член 65, параграф 8 от Регламента за ОПР.

(24) Член 98, параграф 2 от Регламента за ОПР беше изменен с регламента „Омнибус“, за да се изясни, че при използване на кръстосано финансиране всички правила, приложими спрямо другия фонд, са приложими за ЕСФ и ЕФРР.

(25) Това се отнася преди всичко за времето преди влизането в сила на регламента „Омнибус“, тъй като в член 14, параграфи 2 и 3 от Регламента относно ЕСФ се предвиждаха специални разпоредби за опростени варианти на разходите, приложими само по ЕСФ (които можеха да се прилагат и за част от операциите, получаващи подкрепа от ЕФРР съгласно член 98, параграф 2 от Регламента за ОПР, т.е. когато ЕФРР предоставяше подкрепа за дейности, подпомагани по ЕСФ). С регламента „Омнибус“ тези разпоредби бяха транспонирани в Регламента за ОПР и сега са приложими и за ЕФРР.

(26) Операция в съответствие с член 2, параграф 9 от Регламента за ОПР означава проект, договор, дейност или група от проекти, избрани от управляващия орган.

(27) Това определение не е приложимо за ЕТС. За определение на разходи за персонал за ETC следва да се направи справка в Делегиран регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията.

(28) Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 (ОВ L 138, 13.5.2014 г., стр. 5).

(29) Вноските в натура под формата на надбавки или заплати, изплатени от трета страна (в полза на участниците в дадена операция), е допустим за участие от страна на ЕСФ, при положение че са спазени условията, предвидени в тази разпоредба, т.е. вноската в натура е извършена в съответствие с националните правила, включително счетоводните правила, и не надхвърля размера на разходите, поети от третата страна.

(30) Член 282, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

(31) Разходите за персонал могат също така да се установят с различна методология, определена в Регламента за ОПР, например могат да се установят единичните разходи със знаменател, различен от 1 720 часа, въз основа на член 67, параграф 1, буква б) и член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР.

(32) Въз основа на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 за ЕТС в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията се определят специални правила за допустимостта на разходите за персонал, за да се определи съдържанието на брутните разходи за труд на персонала, нает от бенефициера.

(33) Комитет за мониторинг в случая на ЕТС.

(34) Делегиран регламент (ЕС) 2019/1867 на Комисията от 28 август 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на финансиране с единна ставка — http://data.europa.eu/eli/reg_del/2019/1867/oj

(35) За ЕЗФРСР методологията трябва да се прилага през цялата съответна финансова година.

(36) Този вариант е бил възможен за операции с публична подкрепа, която не превишава 100 000 EUR.

(37) Член 67, параграф 6 от Регламента за ОПР.

(38) За подкрепа, която не е предоставена чрез покана за представяне на предложения, това трябва да бъде посочено в общия документ, установяващ методиката за подкрепата.

(39) Член 67, параграф 5, буква а) от Регламента за ОПР.

(40) Независимо кога е определена методологията в съответствие с член 67, параграф 5, буква а) от Регламента за ОПР, щом се използва, тя трябва да подлежи на одит.

(41) Обхванатите от настоящия раздел методи са тези, предвидени в член 67, параграф 5, буква а), подточки ii) и iii) от Регламента за ОПР. Проектобюджетът, посочен в член 14, параграф 3 от Регламента относно ЕСФ (преди регламента „Омнибус“) и член 67, параграф 5, буква аа) от Регламента за ОПР, не е предмет на тези изисквания.

(42) Този проектобюджет се представя изцяло с илюстративна цел. Той не трябва да се смята за достатъчно подробен проектобюджет.

(43) Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 (ОВ L 138, 13.5.2014 г., стр. 5).

(44) Член 29, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1290/2013 за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020 — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“.

(45) Член 124 от Регламент № 966/2012 беше заменен с член 181 от регламента „Омнибус“:

6. Отговорният разпоредител с бюджетни кредити може да разреши или да наложи под формата на единни ставки финансиране на непреките разходи на бенефициера в размер до максимум 7 % от общите допустими преки разходи за дейността. По-висока единна ставка може да се разреши с мотивирано решение на Комисията. (…)

(46) Член 67, параграф 5, буква в) от Регламента за ОПР.

(47) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR18_11/SR_SCO_BG.pdf (Приложение II — 1. Достоверност по отношение на ОВР и 2. Изпълнение на ОВР)

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Примери за опростени варианти на разходите

В настоящото приложение е даден пример за безвъзмездните средства за даден бенефициер, който възнамерява да организира семинар с 50 участници, за да представи нови инструменти за изпълнение. Персоналът прекарва време в планиране и организиране на мероприятието, наето е помещение, поканени са лектори от чужбина, а ще трябва да бъде публикуван и протокол за мероприятието. Има също така непреки разходи за персонал (счетоводни разходи, ръководни кадри и т.н.) и електроенергия, телефонни сметки, ИТ помощ и др.

Проектобюджетът в „действителни разходи“ е следният, като формата му ще бъде една и съща за всички възможности и варианти, за да се илюстрират по-ясно разликите:

Общо преки разходи	135 000	Общо непреки разходи	15 000
Преки разходи за персонал	90 000	Непреки разходи за персонал	12 000
Разходи за зала	12 000	Електроенергия, телефон и др.	3 000
Пътни разходи	15 000
Храна	3 000
Информация/публичност	15 000

По-долу са описани различните начини, по които може да се третира този проект, в зависимост от избрания опростен вариант на разходите.

Възможност 1: Стандартни таблици на единичните разходи (член 67, параграф 1, буква б) от Регламента за ОПР)

Принцип: Всички или част от допустимите разходи се изчисляват на базата на количествено определени дейности, продукти или резултати, умножени по предварително определени единни разходи.

За семинара могат да бъдат определени единични разходи в размер на 3 000 EUR на човек, присъстващ на семинара (въз основа на един от методите на изчисление по член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР).

Проектобюджетът би бил следният:

Максимален брой лица, присъстващи на семинара = 50

Единични разходи/лице, присъстващо на семинара = 3 000 EUR

Общи допустими разходи = 50 × 3 000 EUR = 150 000 EUR.

Ако на семинара присъстват 48 човека, допустимите разходи са: 48 × 3 000 EUR = 144 000 EUR

Одитна следа:

—	използваната методология за определяне на стойността на стандартната таблица на единични разходи трябва да бъде документирана и съхранявана;

—	в документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, трябва да бъде ясно определена стандартната таблица на единични разходи и факторите, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде извършено плащането;

—	доказателство за присъствие на семинара (присъствени листове).

Забележка:

В този случай не е необходимо да се проверява допустимостта на участниците. Когато целевите участници трябва да отговарят на определен профил, тяхната допустимост трябва да се проверява.

Възможност 2: Еднократни суми (член 67, параграф 1, буква в) от Регламента за ОПР)

Принцип: Всички или част от допустимите разходи по дадена операция се възстановяват въз основа на една предварително определена сума в съответствие с предварително определени условия на споразумение за дейности и/или крайни продукти (отговарящи на 1 единица). Безвъзмездните средства се плащат, ако са изпълнени предварително определени условия на споразумението за дейности и/или крайни продукти.

Може да бъде установена еднократна сума в размер на 150 000 EUR за организирането на семинара (независимо от броя на участниците) за представяне на нови инструменти за изпълнение, определена въз основа на методите на изчисление, посочени в член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР.

Проектобюджетът би бил следният:

Цел на еднократната сума = организиране на семинар за представяне на нови инструменти за изпълнение

Общи допустими разходи = 150 000 EUR

Ако семинарът бъде организиран и новите инструменти за изпълнение бъдат представени, еднократната сума в размер на 150 000 EUR ще бъде допустима. Ако семинарът не е организиран или новите инструменти за изпълнение не са представени, няма да бъде платено нищо.

Одитна следа:

—	използваната методика за определяне на стойността на еднократната сума трябва да бъде документирана и съхранена;

—	в документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, трябва да бъдат ясно определени еднократните суми и факторите, които да бъдат изпълнени, за да бъде извършено плащането;

—	необходимо е доказателство за провеждането на семинара и за неговото съдържание (статии във вестници, покана и програма, снимки…).

Възможност 3: Финансиране с единна ставка (член 67, параграф 1, буква г) от Регламента за ОПР)

N.B:	Получените в резултат на изчисленията суми са закръглени.

Общ принцип: Специфични категории допустими разходи, които предварително ясно са определени, се изчисляват чрез прилагането на предварително фиксиран процент към една или няколко други категории допустими разходи.

При съпоставянето на системи за финансиране с единни ставки винаги трябва да се сравняват всички изброени по-долу елементи на метода, а не само ставките:

—	категориите допустими разходи, за които ще се прилага единната ставка („базата“);

—	самата единна ставка;

—	категориите допустими разходи, изчислени с единната ставка;

—	ако е уместно, категориите допустими разходи, за които единната ставка не се прилага и които не се изчисляват с единна ставка.

Вариант 1: Общо правило за „финансиране с единни ставки“

Държавата членка използва един от методите, заложени в член 67, параграф 5 от Регламента за ОПР (1) за определяне на единна ставка от 47 %, която ще се прилага за всички разходи за персонал (както преки, така и непреки) при изчисляването на другите разходи (2) по операцията:

Категориите допустими разходи, на чиято база трябва да се прилага ставката за изчисляване на размера на другите допустими разходи (тип 1)	Разходи за персонал = 90 000 + 12 000 = 102 000 EUR
Самата единна ставка	47 %
Други категории допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка (тип 2)	Други разходи = 47 % от разходите за персонал = 47 % × 102 000 = 47 940 EUR
Други категории допустими разходи, за които ставката не се прилага и които не се изчисляват с единната ставка (тип 3)	Неприложимо

=> Общи допустими разходи = 102 000 + 47 940 = 149 940 EUR

Проектобюджетът изглежда по следния начин:

Разходи за персонал (тип 1):	102 000	Други разходи (тип 2) = 47 % разходите за персонал	47 940
Преки разходи за персонал	90 000	(изчислени)
Непреки разходи за персонал	12 000	Общи допустими разходи	149 940
(Обикновено базирани на действителни разходи)

Одитна следа:

Категориите допустими разходи, към които трябва да се прилага ставката за изчисляване на размера на другите допустими разходи

Преки разходи =

—	ясно определение какво представляват разходите за персонал;

—	доказателство за тези разходи (фишове за заплати, ведомости за заработените часове, ако е уместно, и т.н.)

Единната ставка

Препратка към избрания метод за единната ставка и:

—	за а) на нивото на управляващия орган трябва да се съхранява документът, доказващ метода на изчисление;

—	за б) правилно прилагане на методиката (която все още е в сила, когато е избрана операцията) и доказателство, че бенефициерът и типът на операциите са подобни;

—	за в) доказателство, че методиката се прилага спрямо схеми за безвъзмездни средства, изцяло финансирани от държавата членка, и все още е в сила, когато е избрана операцията, както и доказателство, че бенефициерът и типът на операцията са подобни;

—	за г) препратка към използвания метод.

Други категории допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка

Не е необходима обосновка.

Вариант 2: Финансиране с единна ставка на непреки разходи (член 68, първа алинея, буква а) от Регламента за ОПР)

Според член 68, първа алинея, буква а) от Регламента за ОПР държавата членка разработва система с единни ставки, при която към преките разходи се прилага единна ставка в размер на 11,1 % — изчислена според един от методите по член 67, параграф 5, букви а) или в) от Регламента за ОПР. Тази ставка се изчислява въз основа на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление или метод, прилаган в рамките на схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавата членка за подобен тип операция или бенефициер:

Категориите допустими разходи, към които трябва да се прилага ставката за изчисляване на размера на допустимите непреки разходи (тип 1)	Допустими преки разходи = 135 000 EUR
Единната ставка	11,1 % (не може да бъде по-висока от 25 % и трябва да бъде обоснована)
Категориите допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка (тип 2)	Непреки разходи (изчислени) = 11,1 % от допустимите преки разходи = 11,1 % × 135 000 = 14 500 EUR
Категориите допустими разходи, за които ставката не се прилага и които не се изчисляват с единната ставка (тип 3)	Не е приложимо, тъй като няма други допустими разходи.

=> Общи допустими разходи = 135 000 + 14 500 = 149 500 EUR

Проектобюджетът изглежда по следния начин:

Преки разходи (тип 1)	135 000	Непреки разходи (тип 2) = 11,1 % от преките разходи	14 500
Преки разходи за персонал	90 000	(изчислени)
Разходи за зала	12 000
Пътни разходи	15 000	Общи допустими разходи	149 500
Храна	3 000
Информация/публичност	15 000
(Обикновено базирани на действителни разходи)

Одитна следа:

Категориите допустими разходи, към които единната ставка трябва да прилага сумите за изчисляване на допустимите суми

Преки разходи =

—	ясно определяне какво представляват преките разходи;

—	доказателство за тези разходи (фишове за заплати, ведомости за заработените часове, ако е уместно, доказателство за публичност и фактура и т.н.)

Единната ставка

Препратка към избрания метод за единната ставка и:

—	за а) на нивото на управляващия орган трябва да се съхранява документът, доказващ метода на изчисление;

—	за б) правилно прилагане на методологията и доказателство, че бенефициерът и типът на операцията са подобни;

—	за в) доказателство, че методологията се прилага за схеми за безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавата членка, както и доказателство, че бенефициерът и типът на операцията са подобни.

Категориите допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка

Не е необходима обосновка.

Вариант 3: Финансиране с единна ставка на непреки разходи (член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР)

Държавата членка може да реши да избере системата с единни ставки по член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР: единна ставка в размер до 15 % за изчисляване на непреките разходи се прилага само за допустимите преки разходи за персонал. Не е необходимо да се обосновава самата ставка, тъй като е определена в регламента.

Категориите допустими разходи, на чиято база трябва да се прилага единната ставка за изчисляване на допустимите суми (тип 1)	Преки разходи за персонал = 90 000 EUR
Единната ставка	15 % (не е необходима обосновка.)
Категориите допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка (тип 2)	Непреки разходи (изчислени) = 15 % от преките разходи = 15 % × 90 000 = 13 500 EUR
Категориите допустими разходи, за които ставката не се прилага и които не се изчисляват с единната ставка (тип 3)	Други преки разходи (разходи за зала, пътни разходи, храна, информация, публичност) = 45 000 EUR

Общи допустими разходи = преки разходи за персонал + изчислени непреки разходи + други преки разходи = 90 000 + 13 500 + 45 000 = 148 500 EUR

Проектобюджетът изглежда по следния начин:

Преки разходи за персонал (тип 1)	90 000	=>	Непреки разходи (тип 2) = 15 % от преките разходи за персонал	13 500
			(изчислени)
Други преки разходи (тип 3):
Разходи за зала	12 000
Пътни разходи	15 000		Общи допустими разходи	148 500
Храна	3 000
Информация/публичност	15 000
(Обикновено базирани на действителни разходи)

Одитна следа:

Преки разходи за персонал =

—	ясно определяне какво представляват преките разходи за персонал;

—	доказателство за разходи за заплати (фишове за заплати, ведомости за заработените часове, ако е уместно, колективни споразумения за обосноваване на надбавки в натура, ако е приложимо, подробна фактура на външен доставчик)

Единната ставка

В документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, трябва да има препратка към член 68, първа алинея, буква б) от Регламента за ОПР.

Категориите допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка

Не е необходима обосновка.

Категориите допустими разходи, за които ставката не се прилага и които не се изчисляват с единната ставка

Другите преки разходи като разходи за зала, пътни разходи, храна, информация и публичност трябва да бъдат обосновани със съответните фактури и доказателства за предоставяне на услугата, ако е необходимо.

Вариант 4: Финансиране с единна ставка съгласно член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР

Държавата членка може да реши да избере система с единни ставки според член 68б, параграф 1 от Регламента за ОПР: единна ставка в размер до 40 % се прилага само за преките разходи за персонал за изчисляване на всички други разходи по операцията (3). Не е необходимо да се обосновава самата ставка, тъй като е определена в регламента (4).

Категориите допустими разходи, на чиято база трябва да се прилага единната ставка за изчисляване на допустимите суми (тип 1)	Допустими преки разходи за персонал = 90 000 EUR
Единната ставка	40 % (не е необходима обосновка.)
Категориите допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка (тип 2)	Всички други разходи = 40 % от допустимите преки разходи за персонал = 40 % × 90 000 = 36 000 EUR
Категориите допустими разходи, за които ставката не се прилага и които не се изчисляват с единната ставка (тип 3)	От влизането в сила на регламента „Омнибус“ заплатите и надбавките за участниците могат да се декларират в допълнение към единната ставка от 40 % и преките разходи за персонал (член 68б, параграф 2 от Регламента за ОПР).

Общи допустими разходи = преки разходи за персонал + всички други изчислени разходи = 90 000 + 36 000 = 126 000 EUR

Проектобюджетът изглежда по следния начин:

Преки разходи за персонал (тип 1)	90 000	=>	Всички други разходи (тип 2) = 40 % от преките разходи за персонал	36 000
(Обикновено базирани на действителни разходи)
			(изчислени)
			Общи допустими разходи	126 000

Одитна следа:

Преки разходи за персонал =

—	ясно определяне какво представляват преките разходи за персонал;

—	доказателство за разходи за заплати (фишове за заплати, ведомости за заработените часове, ако е уместно, колективни споразумения за обосноваване на надбавки в натура, ако е приложимо, подробна фактура на външен доставчик)

Единната ставка

В документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа, трябва да има препратка към член 68б от Регламента за ОПР.

Категориите допустими разходи, които ще се изчисляват с единната ставка (тип 2)

Не е необходима обосновка.

Препоръчва се обаче да се посочи какъв вид категории разходи се обхващат от тази единна ставка, за да се докаже спазването на правилата за държавна помощ, ако е приложимо.

Категориите допустими разходи, за които ставката не се прилага и които не се изчисляват с единната ставка (тип 3)

Доказателство за заплатите и надбавките, изплатени на участниците.

(1) Съгласно параграфи a), б), в) или г).

(2) Следва да се има предвид, че ако категориите на допустимите разходи, изчислени с единната ставка, представляват непреки разходи, тогава единната ставка трябва да бъде ограничена в размер до 25 % в съответствие с член 68, първа алинея, буква а) от Регламента за ОПР.

(3) Освен заплатите и надбавките за участниците (член 68б, параграф 2 от Регламента за ОПР).

(4) Ще е необходима обосновка, ако ставката е над 40 %. Ставка над 40 % обаче може да се използва само в рамка, различна от член 14, параграф 2 от Регламента за ЕСФ.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Пример за съвместимостта на ОВР с правилата за държавна помощ

Дружество получава безвъзмездни средства по схема за държавна помощ, за да осъществи проект за обучение на своя персонал. Публичната подкрепа е в размер на 387 000 EUR. Тази помощ е под прага от 2 млн. евро, определен в член 4, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (1), и съответно се прилага ОРГО.

Бенефициерът и управляващият орган се договарят да използват стандартни таблици на единичните разходи за определяне на разходите на участник за курса.

В член 31 от ОРГО е посочено следното във връзка с помощите за обучение:

1.	Помощите за обучение са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 от Договора и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора, ако са изпълнени условията, определени в настоящия член и в глава I.

2.	Помощи не се предоставят в случаите, в които обучението се провежда от предприятия с цел да спазят задължителните национални стандарти за обучение.

Допустимите разходи включват:

а)	разходи за обучаващ персонал, за часовете, през които обучаващият персонал участва в обучението;

б)	оперативни разходи на обучаващите и обучаваните, които са пряко свързани с проекта за обучение, като пътни разноски, разходи за настаняване, материали и консумативи, пряко свързани с проекта, амортизация на инструменти и оборудване, доколкото те се използват изключително за проекта за обучение;

в)	разходи за консултантски услуги, свързани с проекта за обучение;

г)	личните разходи на обучаващите се и общи косвени разходи (административни разходи, наеми, режийни разходи) за часовете, в които обучаващите се участват в обучението.

Интензитетът на помощта не надхвърля 50 % от допустимите разходи. Той може да бъде увеличен до 70 % от допустимите разходи при следните условия:

а)	с 10 процентни пункта, ако обучението се предлага на работещи с увреждания или работещи в неравностойно положение;

б)	с 10 процентни пункта, ако помощта се предоставя на средни предприятия, и с 20 процентни пункта, ако помощта се предоставя на малки предприятия.

Когато помощите се предоставят в сектора на морския транспорт, интензитетът на помощта може да бъде увеличен до 100 % от допустимите разходи, при условие че са изпълнени следните условия:

а)	обучаващите се не са активни членове на екипажа, а част от извънщатния състав на борда на кораба; както и

б)	обучението се провежда на борда на кораби, вписани в регистрите на Съюза.

Управляващият орган решава да установи стандартни таблици на единичните разходи, за да определи допустимите разходи по проекта. Той използва статистически данни (в съответствие с член 67, параграф 5, буква а), подточка i) от Регламента за ОПР) от подобен вид обучение в даден географски район.

След подходяща обработка на статистическите данни са получени следните средни разходи на единица разход за този тип курс със сходен брой участници:

(в EUR)		(в EUR)
Преки разходи		Непреки разходи
Обучаващ персонал — възнаграждение	100 000	Административни разходи	17 500
Обучаващ персонал — пътни разходи	10 000	Наем	15 000
Обучаващи се — възнаграждение	140 000	Режийни разходи	12 500
Обучаващи се — настаняване	55 000	Общо непреки разходи	45 000
Обучаващи се — пътни разходи	25 000
Неамортизируеми потребителски стоки	5 000
Популяризиране	2 000
Организационни разходи	5 000
Общо преки разходи	342 000

При обработката на данните управляващият орган изважда всички недопустими разходи.

Член 31 от преработения ОРГО (2) включваше следната категория разходи като допустими разходи:

—	Разходите за настаняване на обучаващи се със и без увреждания.

Следователно стандартната таблица на единичните разходи сега може да включва разходите за настаняване на обучаващите се. Изчислението е следното:

Общи допустими разходи за обучението

(общи разходи — недопустими разходи)

387 000 EUR – 0 = 387 000 EUR

Очакван брой участници, които завършват обучението

300

Разходи на участник, който завършва обучението (стандартна таблица на единичните разходи)

387 000 EUR/300 участници = 1 290 EUR/участник

Предварителното финансиране на проекта за обучение е следното:

Публично финансиране (национално + ЕСФ)	193 500 EUR
Частно финансиране (самофинансиране)	193 500 EUR
Интензитет на държавната помощ	50 %

С член 31, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията интензитетът на помощта се ограничава до 50 % от допустимите разходи, които се определят в документа, установяващ условията за предоставяне на подкрепа за проекта. Временният бюджет отговаря на това изискване.

След осъществяването на проекта допустимите разходи ще се базират на реалния брой участници, които завършват обучението. Ако само 200 участници завършат обучението, помощта ще бъде следната:

Общи допустими разходи, които следва да бъдат декларирани пред Комисията	1 290 EUR × 200 = 258 000 EUR
Публично финансиране (национално + ЕСФ)	129 000 EUR
Частно финансиране (самофинансиране)	129 000 EUR
Интензитет на държавната помощ	50 %

(1) Съгласно измененията, въведени с Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията от 14 юни 2017 г. Преди влизането в сила на този регламент за изменение на ОРГО разходите за настаняване бяха изключени от допустимите разходи освен за минималните необходими разходи за настаняване на обучаващите се, които са работници с увреждания.

(2) Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОВР и специални мерки по ЕЗФРСР

На база на дадените по-долу указания е представен списък от мерки, които могат да бъдат обхванати от ОВР. Този списък не е изчерпателен, а представлява само примерен подход, подходящо насочен към програмите за развитие на селските райони. Изключени са предвидените в регламента плащания, при които вече се използва стандартна таблица на единичните разходи(т.е. на хектар или на животинска единица).

Мярка по Регламент (ЕС) № 1305/2013 или Регламент (ЕС) № 1303/2013		Код	Подмярка за целите на програмирането (когато е уместно)	ОВР (Да/не)	Коментари
Член 14	трансфер на знания и действия за осведомяване	1	подпомагане за професионално обучение и придобиване на умения	Да	Не е разрешено, ако мярката се осъществява чрез обществена поръчка Разрешено при вътрешен доставчик
			подпомагане за демонстрационни дейности и действия за осведомяване	Да
			подпомагане за краткосрочен обмен на опит в управлението на земеделски и горски стопанства, както и посещения на земеделски и горски стопанства	Да
Член 15	консултантски услуги, управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството	2	подпомагане с оглед възползване от консултантски услуги	Не
			подпомагане за въвеждането на услуги по управление на стопанства, услуги по заместване в стопанства и консултантски услуги в областта на селското стопанство, както и в областта на горското стопанство	Не
			подпомагане за обучението на консултанти	Не
Член 16	схеми за качеството за селскостопански продукти и храни	3	подпомагане за ново участие в схеми за качество	Да
Член 16	схеми за качеството за селскостопански продукти и храни	3	подпомагане за дейности за предоставяне на информация и популяризиране, осъществявани от групи производители на вътрешния пазар	Да
Член 17	инвестиции в материални активи	4	подпомагане за инвестиции в земеделски стопанства	Да
			подпомагане за инвестиции в преработката/предлагането на пазара и/или развитието на селскостопански продукти	Да
			подпомагане за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство	Да
			подпомагане за инвестиции в непроизводствени дейности, свързани с постигане на агроекологичните цели и целите в областта на климата	Да
Член 18	възстановяване на потенциала за селскостопанска продукция, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки	5	подпомагане за инвестициите в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития	Да
Член 18		5	подпомагане за инвестиции за възстановяване на земеделските земи и на селскостопанското производство, потенциално нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития	Да
Член 19	развитие на стопанството и стопанската дейност	6	помощ за започване на дейност за млади земеделски стопани	Не
			помощ за започване на дейност за неселскостопански дейности в селските райони	Не
			помощ за започване на дейност за развитието на малки стопанства	Не
			подпомагане за инвестиции в установяването и развитието на неселскостопански дейности	Да
			плащания на земеделски стопани, отговарящи на условията по схемата за дребни земеделски стопани, които трайно прехвърлят участието си на друг земеделски стопанин	Не
Член 20	основни услуги и обновяване на селата в селските райони	7	подпомагане за изготвяне и актуализиране на планове за развитие на общините и селата в селските райони и на техните основни услуги и на планове за защита и управление, отнасящи се до защитени зони по „Натура 2000“ и други райони с висока природна стойност	Да
			подпомагане за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и енергоспестяване	Да
			подпомагане за широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство	Да
			подпомагане за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на основни услуги на местно равнище за населението в селските райони, включително за отдих и културни дейности, както и на съответната инфраструктура	Да
			подпомагане за инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура	Да
			подпомагане за проучвания/инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на села, ландшафта в селски райони и обекти с висока природна стойност, включително съответните социално-икономически аспекти, както и действия за повишаване на екологичната информираност	Да
			подпомагане за инвестиции, чиято цел е преместването на дейности и преустройството на сгради или други съоръжения, разположени във или в близост до населени места от селски тип, с оглед подобряване на качеството на живот или повишаване на екологичните характеристики на населеното място	Да
			други	Да
Член 21	инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите	8	подпомагане за залесяване/създаване на гористи местности и поддръжка	Да	С изключение на поддръжка
			подпомагане за създаване и поддръжка на агролесовъдни системи	Да	С изключение на поддръжка
			подпомагане за превенция на вредите върху горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития	Да
			подпомагане за възстановяване на вредите върху горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития	Да
			подпомагане за инвестиции за подобряване на устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми	Да
			подпомагане за инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти	Да
Член 27	учредяване на групи и организации на производителите	9	учредяване на групи и организации на производителите в секторите на селското и горското стопанство	Не
Член 28	агроекология и климат	10	плащания за ангажименти за агроекология и климат	Не
Член 28	агроекология и климат	10	подпомагане за опазване и устойчиво използване и развитие на генетичните ресурси в земеделието	Да
Член 29	биологично земеделие	11	плащане за преминаване към практиките и методите за биологично земеделие	Не
Член 29	биологично земеделие	11	плащане за поддържане на практиките и методите за биологично земеделие	Не
Член 30	плащания по „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите	12	плащане на обезщетение за вреди за земеделски площи по „Натура 2000“	Не
			плащане на обезщетение за вреди за горски площи по „Натура 2000“	Не
			плащане на обезщетение за вреди за земеделски площи, включени в планове за управление на речните басейни	Не
Член 31	плащания за райони с природни ограничения	13	плащане на обезщетение за вреди в планински площи	Не
			плащане на обезщетение за вреди за други площи, които са засегнати от значителни природни ограничения	Не
			плащане на обезщетение за вреди за други площи, които са засегнати от специфични ограничения	Не
Член 33	хуманно отношение към животните	14	плащане за хуманно отношение към животните	Не
Член 34	екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите	15	плащане за поети задължения за опазване на околната среда в горите	Не
Член 34		15	подпомагане за опазване и укрепване на генетичните ресурси в горското стопанство	Да
Член 35	сътрудничество	16	подпомагане за сформиране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост	Да
			подпомагане за пилотни проекти и за разработване на нови продукти, практики, процеси и технологии	Да
			сътрудничество между малки оператори за организиране на съвместни работни процеси и за споделяне на оборудване и ресурси, както и за развитие и/или реализиране на пазара на туристически услуги	Да
			подпомагане за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки за изграждането и развитието на къси вериги на доставки и местни пазари и за дейности на местно равнище за популяризиране, свързани с развитието на късите вериги на доставки и местните пазари	Да
			подпомагане за предприемане на съвместни действия с оглед смекчаване или адаптиране към последиците от изменението на климата и за съвместни подходи към екологични проекти и текущи екологични практики	Да
			подпомагане за сътрудничество между участниците във веригата на доставки за устойчиво доставяне на биомаса за употреба в производството на храни и енергия и в промишлени процеси	Да
			подпомагане за стратегии за водено от общностите местно развитие	Да
			подпомагане за изготвяне на планове за управление на горите или еквивалентни инструменти	Да
			подпомагане за разнообразяване на селскостопанските дейности към дейности, свързани със здравеопазване, социална интеграция, поддържана от общността селскостопанска дейност и образователна дейност за околната среда и храните	Да
			други	Да
Член 36	управление на риска	17	застрахователна премия за насажденията, животните и растенията	Не	Няма опростяване (само административни разходи за създаването на взаимния фонд)
			взаимните фондове за неблагоприятни климатични явления, болести по животните или по растенията, нашествия на вредители и екологични катастрофи	Не
			инструмент за стабилизиране на доходите	Не
Член 40	финансиране на допълнителни национални директни плащания за Хърватия	18	финансиране на допълнителни национални директни плащания за Хърватия	Не
Член 35	Подкрепа за местно развитие по LEADER (ВОМР)	19	подкрепа за подготовка	Да
			подкрепа за изпълнение на операции в рамките на стратегията за ВОМР	Да
			подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местните групи за действие	Да
			подкрепа за текущи разходи и популяризиране	Да
Членове 51 — 54	техническа помощ	20	подпомагане за техническа помощ (различно от националната мрежа за селските райони (НМСР)	Да
Членове 51 — 54	техническа помощ	20	подпомагане за създаването и обслужването на НМСР	Да

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОВР и специфични мерки по ЕФМДР

По-долу е даден списък на компенсаторните мерки по ЕФМДР, чиито характеристики показват сходства с ОВР, и поради това е възможно да се използват като такива. Този списък не е изчерпателен. Изброените членове са от Регламент (ЕС) № 508/2014 (както е изменен).

Член	Компенсационна схема	Възможен/ни вид/ове ОПР
33 и 34, параграф 3	Временно и окончателно преустановяване на риболовните дейности	Еднократна сума/единични разходи
40, параграф 1, буква з)	За вреди по улова, причинени от защитени бозайници и птици	Единични разходи
53, параграф 3	Преминаване към биологични аквакултури (компенсация за допълнителни разходи/пропуснати ползи)	Единични разходи
54, параграф 2	Специални изисквания за аквакултурите във връзка с „НАТУРА 2000“ (компенсация за допълнителни разходи/пропуснати ползи)	Единични разходи
55	Обществено здравеопазване — временно спиране на отглеждането на мекотели	Единна ставка (% от оборота съгласно член 55, параграф 2, буква б))
70 —72	Компенсация за допълнителни разходи в най-отдалечените региони	Определени в одобрен от Комисията план за компенсации (член 72)

В допълнение към компенсаторните мерки по ЕФМДР относно подкрепата от ЕФМДР за събирането на данни (член 77) управляващите органи се насърчават да използват ОВР.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 200

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 27 май 2021 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2021/C 200/01	Съобщение на Комисията — Указания за използването на опростени варианти на разходите в рамките на Европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове — преработена версия	1