(1)

Културата, изкуствата, културното наследство и културното многообразие са изключително ценни за европейското общество от културна, образователна, демократична, екологична, социална и икономическа гледна точка и от гледна точка на правата на човека и следва да бъдат насърчавани и подкрепяни. В Римската декларация от 25 март 2017 г. и на Европейския съвет на 14 и 15 декември 2017 г. бе посочено, че образованието и културата имат решаващо значение за изграждането на приобщаващи и сплотени общества за всички и за поддържането на европейската конкурентоспособност.

(2)

Съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинство. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете. Тези ценности се потвърждават допълнително и намират своето отражение в правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък "Хартата"), която има същата юридическа сила като Договорите, съгласно член 6 от ДЕС. По-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и свободата на изкуствата и науките са съответно заложени в членове 11 и 13 от Хартата.

(3)

В член 3 от ДЕС се уточнява освен това, че Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи, inter alia той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.

(4)

В Съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Нова европейска програма за култура“, се посочват цели в секторите на културата и творчеството. Целта му е да се оползотвори потенциалът на културата и културното многообразие за постигане на социално сближаване и благосъстояние, като се стимулира трансграничното измерение на секторите на културата и творчеството и се стимулира способността им да се развиват; да се насърчи основаното на култура творчество в образованието и иновациите, и се създадат работни места и растеж; и да се укрепят международните отношения в сферата на културата. Програма „Творческа Европа“ (наричана по-нататък „Програмата“), заедно с други програми и фондове на Съюза, ще предоставя подкрепа за новата европейска програма за култура. Присъщата стойност на културата и на творческото изразяване следва да бъде запазена и утвърждавана, а художественото творчество следва да заема централно място в Програмата. Това е също така в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, която влезе в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът и неговите държави членки са страни.

(5)

За да се насърчи общото пространство на културно многообразие за хората в Европа, е важно да се стимулира транснационалното разпространение на художествени и културни произведения, колекции и продукти, като се насърчава диалогът и културният обмен, и транснационалната мобилност на хората на изкуството и на специалистите в областта на културата и творчеството.

(6)

Опазването и укрепването на културното наследство улеснява свободното участие в културния живот в съответствие с Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Поради това културното наследство играе важна роля за изграждането на мирно и демократично общество в процесите на устойчиво развитие и насърчаване на културното многообразие.

(7)

Насърчаването на европейското културно многообразие се основава на свободата на художествено изразяване, способностите и уменията на хората на изкуството и работещите в областта на културата, на съществуването на процъфтяващи и устойчиви сектори на културата и творчеството и способността на хората на изкуството и работещите в областта на културата да създават произведения, да бъдат иновативни и да реализират и разпространяват своите произведения сред широка и разнообразна европейска публика. По този начин се разширява стопанският потенциал на секторите на културата и творчеството, увеличава се достъпът до творческото съдържание, художествените изследвания и творчеството и те се популяризират, и се допринася за устойчивия растеж и за създаването на работни места. Освен това насърчаването на творчеството и новите познания допринася за засилване на конкурентоспособността и за стимулиране на иновациите в промишлени вериги за създаване на стойност. Богатото културно и езиково многообразие на Съюза е съществен актив за европейския проект. В същото време европейският културен и творчески пазар се характеризира с географски особености, езикови особености или и двете, които могат да доведат до разпокъсаност на пазара. Поради това са необходими непрекъснати усилия, за да се гарантира, че секторите на културата и творчеството извличат максимална полза от единния европейски пазар, и по-специално от цифровия единен пазар.

(8)

Цифровата трансформация представлява промяна на парадигмата за секторите на културата и творчеството. Тя промени навиците, отношенията и моделите на продуциране и потребление. Това поражда редица предизвикателства. Същевременно цифровата трансформация предлага нови възможности за секторите на културата и творчеството по отношение на създаването, разпространението и достъпа до европейски произведения, което е от полза за европейското общество като цяло. Програмата следва да насърчава секторите на културата и творчеството да се възползват от тези възможности.

(9)

Програмата следва да взема предвид двойствения характер на секторите на културата и творчеството, като отчита присъщата и художествената стойност на културата, от една страна, и икономическата стойност на тези сектори, от друга, включително цялостния принос на тези сектори за растежа, конкурентоспособността, творчеството и иновациите. Програмата следва също да отчита положителното въздействие на културата върху междукултурния диалог, социалното сближаване и разпространението на знания. Това изисква силни европейски сектори на културата и творчеството, по-специално жизнена европейска аудио-визуална индустрия с оглед на нейния капацитет да достига до широка публика и нейното икономическо значение, включително нейното икономическото значение за други творчески сектори. Конкуренцията на световните аудио-визуални пазари обаче се засили допълнително с все по-голямата цифрова трансформация на сектора, като например промените в медийното продуциране и потреблението и нарастващата роля на глобалните платформи за разпространение на съдържание. Ето защо е необходимо да се увеличи подкрепата за европейската индустрия.

(10)

Както е видно от примера с действието на Съюза за Европейските столици на културата, установено с Решение № 445/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричани по-нататък „Европейските столици на културата“), секторите на културата и творчеството играят важна роля за укрепването и съживяването на териториите на Съюза. По този начин секторите на културата и творчеството са ключови фактори за насърчаване на туризма, основан на качеството, и на регионалното, местното и градското развитие в целия Съюз.

(11)

За да бъде ефективна, Програмата следва да отчита специфичното естество на различните сектори на културата и творчеството и предизвикателствата пред тях, техните различни целеви групи и конкретните им потребности чрез прилагане на специфични подходи в рамките на направление, посветено на аудио-визуалния сектор (наричано по-нататък „направление MEDIA“), направление, посветено на другите сектори на културата и творчеството (наричано по-нататък „направление Култура“), и междусекторно направление (наричано по-нататък „междусекторно направление“).

(12)

Програмата следва да подкрепя действия и дейности с европейска добавена стойност, които допълват регионалните, националните, международните и други програми и политики на Съюза и оказват положително въздействие върху европейските граждани, и следва да подкрепя развитието и насърчаването на транснационалното сътрудничество и обмен в рамките на секторите на културата и творчеството.Чрез тези действия и дейности Програмата допринася за укрепването на европейската идентичност и ценности, като същевременно насърчава културното и езиковото многообразие.

(13)

Музиката във всичките ѝ форми и проявления, и по-специално съвременната музика и музиката на живо, е важен компонент на културния, художествения и икономическия пейзаж на Съюза и неговото наследство. Тя е елемент на социалното сближаване и служи като ключов инструмент за укрепване на икономическото и културното развитие. В направлението Култура следва да се обърне внимание на музикалния сектор.

(14)

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.

(15)

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

(16)

В аудио-визуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. Това се отнася по-конкретно за модернизирането на нормативната уредба за авторските права посредством директиви (ЕС) 2019/789 (5) и (ЕС) 2019/790 (6) на Европейския парламент и на Съвета, и Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета (8). С директиви (ЕС) 2019/789 и (ЕС) 2019/790 се цели да се увеличи капацитетът на европейските оператори в аудио-визуалния сектор да създават, финансират, реализират и разпространяват произведения, които да бъдат ясно видими в различните медии, например телевизията, киното или видеото по заявка, които са достъпни и привлекателни за публиката на все по-отворения и конкурентен пазар в Европа и извън нея. Посочените директиви имат още за цел да се постигне добре функциониращ пазар за творците и носителите на права, особено за публикациите в пресата и онлайн платформите, и да се гарантира справедливо възнаграждение на авторите и изпълнителите, като това са аспекти, които следва да бъдат застъпени в цялата Програма. Освен това подкрепата следва да се увеличи, за да се отразят последните тенденции на пазара, по-специално по-силната позиция на глобалните платформи за разпространение в сравнение с националните радио- и телевизионни оператори, традиционно инвестиращи в продуцирането на европейски произведения. Тъй като пазарните условия и аудио-визуалните оператори продължават да се развиват, в контекста на изпълнението на Програмата следва да се предвидят специфични критерии за определяне на характерните особености на независима продуцентска компания.

(17)

Програмата следва да позволи възможно най-широко участие в нея на организациите от културните и творческите сектори, и на тези организации — да имат достъп до Програмата по възможно най-широк начин, независимо от географския им произход. Програмата следва да подкрепя тези организации и най-добрите таланти, където и да се намират, да извършват трансгранична и международна дейност. Направлението MEDIАследва да отчита различията между отделните държави по отношение на продуцирането и разпространението на аудио-визуално съдържание и достъпа до аудио-визуално съдържание и тенденциите по отношение на потреблението на аудио-визуално съдържание, и по-специално техните езикови и географски особености, като по този начин предоставя повече равнопоставеност за конкуренция, разширява участието на държавите членки с различен аудио-визуален капацитет и засилва сътрудничеството между тях и подкрепя европейските таланти, където и да се намират, да извършват трансгранична и международна дейност. Специфичните особености на най-отдалечените региони, както са посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), също следва да бъдат взети предвид.

(18)

Специалните действия по Програмата, като например действията на Съюза за Знака за европейско наследство, създаден с Решение № 1194/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) (наричан по-нататък „Знакът за европейско наследство“), Европейските дни на наследството, европейските награди в областта на съвременната музика, рок и поп музиката, литературата, културното наследство и архитектурата, както „Европейски столици на културата“ достигат пряко до милиони европейски граждани, доказвайки социалните и икономическите ползи от европейските политики в областта на културата, поради което следва да бъдат запазени и по възможност разширени. По направлението Култура следва да се подкрепят дейности за изграждане на мрежи от обектите със Знак за европейско наследство. Следва да се обърне внимание и на възможността за разширяване на обхвата на европейските награди, така че да обхванат нови области и сектори, по-специално театъра.

(19)

Културата е жизненоважна, за да бъдат общностите по-сплотени и приобщаващи. В контекста на проблемите, свързани с миграцията, и предизвикателствата пред интеграцията културата играе основополагаща роля за предоставянето на възможности за междукултурен диалог и за интегрирането на мигрантите и бежанците, като спомага те да се почувстват част от приемащото ги общество, и за развиването на добри отношения между мигрантите и новите общности.

(20)

С цел да допринесе за едно приобщаващо общество, Програмата следва да поощрява и засилва културното участие в целия Съюз, по-специално на хората с увреждания и хората в неравностойно положение.

(21)

В съответствие с Декларацията от Давос от 22 януари 2018 г., озаглавена „Към висококачествено застроена среда (Baukultur) в Европа“, следва да се предприемат стъпки за насърчаване на нов интегриран подход към оформянето на висококачествено застроена среда, която да се корени в културата, укрепва социалното сближаване, гарантира устойчива околна среда и която допринася за здравето и благосъстоянието на населението като цяло. Този подход не следва да поставя акцент само върху градските райони, но също и върху взаимосвързаността на периферните и селските райони. В концепцията за Baukultur се включват всички фактори, които оказват пряко въздействие върху качеството на живот на гражданите и общностите, като така се насърчават по много конкретен начин приобщаването, сближаването и устойчивостта.

(22)

Свободата на изразяване на мнение и творческата свобода са основна предпоставка за жизнени сектори на културата и творчеството. По-специално секторът на новинарските медии се нуждае от свободна, разнообразна и плуралистична медийна среда. Във връзка с Директива 2010/13/ЕС Програмата следва да насърчава свободната, разнообразна и плуралистична медийна среда, като насърчава взаимодействията и хоризонталните дейности в подкрепа на сектора на новинарските медии. Програмата следва да предоставя подкрепа за новите медийни професионалисти и да насърчава развитието на критично мислене сред гражданите чрез насърчаване на медийната грамотност.

(23)

Програмата следва също така да стимулира интереса и да подобри достъпа до европейски аудио-визуални произведения, по-специално чрез мерки за развитие на публики, включително филмова грамотност.

(24)

Мобилността на хората на изкуството и работещите в сферата на културата отвъд граници по направление Култура може да допринесе за изграждането на по-добре свързани, по-силни и по-устойчиви сектори на културата и творчеството в Съюза, защото това е начин за ускоряване на развитието на уменията и кривата на учене в рамките на секторите за култура и творчество, за подобряване на междукултурната осведоменост, и за насърчаване на транснационалното съвместно създаване, съвместно продуциране, движение и разпространение на произведения.

(25)

Проектите за сътрудничество, по-специално малките по мащаб проекти, като се имат предвид особеностите на секторите на културата и творчеството, следва да заемат централно място в направлението Култура. Поради това Комисията следва да улесни участието в Програмата чрез постигане на значително опростяване на бюрократичните процедури, най-вече на етапа на кандидатстване, а за малки по мащаб проекти — чрез разрешаване на по-високи ставки на съфинансиране.

(26)

В съответствие с членове 8 и 10 от ДФЕС Програмата следва да подкрепя, във всичките си дейности, цели, свързани с интегрирането на принципа на равенство между половете и недопускането на дискриминация, и следва по целесъобразност да определя подходящи критерии за баланс между половете. Жените участват активно в секторите на културата и творчеството като автори, специалисти, преподаватели, творци и зрители. Същевременно е по-малко вероятно жените да заемат ръководни длъжности в културни, художествени и творчески институции. Поради това Програмата следва да стимулира талантите на жените с цел подпомагане на художествената и професионалната им кариера.

(27)

В съответствие със Съвместното съобщение от 8 юни 2016 г. озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“, одобрено с Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проекта на бюджет за 2018 г. (10) и със Заключенията на Съвета от 24 май 2017 г. относно стратегически подход на ЕС към международните културни отношения, в европейските инструменти за финансиране и по-специално в Програмата следва да се изведе на преден план значението на културата в международните отношения и нейната роля за утвърждаването на европейските ценности чрез специални и целеви действия, проектирани така, че да има ясно влияние на Съюза на световната сцена.

(28)

В съответствие със съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, съответните политики и инструменти следва да гарантират приемственост във връзка с Европейската година на културното наследство през 2018 г., която успешно и ефективно интегрира културата в други области на политиката, по-специално чрез подход на основано на участието управление, при определянето на дългосрочната и устойчива стойност на културното наследство на Европа и разработването на по-интегриран подход към неговото опазване и валоризация и подкрепа за устойчивото му съхранение, възстановяването и адаптивното повторно използване, както и утвърждаването на неговите ценности чрез дейности за повишаване на осведомеността и изграждане на мрежи. В сектора на културата следва да се обърне внимание на подкрепата за хората на изкуството, творците и хората на художествените занаяти, квалифицирани в традиционните занаяти, свързани с реставрацията на културното наследство. По-специално в аудио-визуалния сектор произведенията на културното наследство са съществен източник на памет и културно многообразие и представляват потенциални пазарни възможности. В този контекст аудио-визуалните архиви и библиотеки допринасят за съхраняването и повторното използване и новото пазарно бъдеще на произведенията на културното наследство.

(29)

В съответствие със съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“, Съюзът следва да разчита на своите силни страни, по-специално на своето многообразие, таланти, ценности, начин на живот и новатори и творци.

(30)

Успехът на Програмата разчита на разработването на иновативни и ефективни проекти, които да генерират добри практики по отношение на транснационалното европейско сътрудничество в секторите на културата и творчеството. Винаги, когато е възможно, такива успешни примери следва да бъдат популяризирани, с което да се насърчи подкрепата за нови бизнес модели и умения, да се стимулира традиционно ноу-хау, а творческите и интердисциплинарните решения да намерят своя израз в икономическа и социална стойност.

(31)

При определени условия Програмата следва да бъде отворена за участието на членовете на Европейската асоциация за свободна търговия, присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидати за членство, ползващи се от предприсъединителна стратегия, държавите от европейската политика за съседство, и стратегическите партньори на Съюза.

(32)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (11), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(33)

Третите държави следва да се стремят да участват изцяло в Програмата. Същевременно, що се отнася до третите държави, които не отговарят на условията за участие в направлението MEDIA и Междусекторното направление, но участват в направлението Култура, те следва да могат да създават и подпомагат бюра на Програмата, за да популяризират Програмата в своята държава и да стимулират трансграничното сътрудничество в рамките на секторите на културата и творчеството.

(34)

Дерогациите от задължението за изпълнение на условията, определени в Директива 2010/13/ЕС, следва да бъдат обект на надзор и да се предоставят на държавите по европейската политика за съседство в надлежно обосновани случаи, като се взема предвид специфичната ситуация на пазара на аудио-визуални услуги в съответната държава и нивото на интегриране в рамката на европейската аудио-визуална политика. Напредъкът в постигането на целите, определени в Директива 2010/13/ЕС, следва да бъде обект на редовно наблюдение. Освен това участието в действия, финансирани по линия на направление MEDIA, следва да се определя за всеки отделен случай в съответните работни програми.

(35)

Програмата следва да насърчава сътрудничеството между Съюза и международни организации като ЮНЕСКО, Съвета на Европа, включително Евроимаж и Европейската аудио-визуална обсерватория ( наричана по-нататък „Обсерваторията“), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната организация за интелектуална собственост. Програмата следва също така да подкрепя ангажимента на Съюза по отношение на целите за устойчиво развитие, по-специално културното измерение. Що се отнася до аудио-визуалния сектор, Програмата следва да гарантира приноса на Съюза за работата на Обсерваторията.

(36)

Отчитайки значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за прилагане на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, Програмата е предназначена да спомогне за включване на действията в областта на климата и за постигане на общата цел, която е 30% от разходите от бюджета на Съюза да бъдат в подкрепа на целите в областта на климата. В съответствие с Европейския зелен пакт като план за устойчив растеж действията по настоящия регламент следва да зачитат принципа за ненанасяне на вреда. При изпълнението на Програмата следва да се определят и въведат необходимите действия, без да се изменя същностният характер на Програмата, и тези действия следва да бъдат преразгледани в контекста на съответните оценки и процес на преразглеждане.

(37)

За опростяването и ефикасността Комисията следва да може да раздели бюджетните задължения на годишни вноски. В такъв случай всяка година Комисията следва да определя годишните вноски, като взема предвид постигнатия напредък по изпълнението на действията, за които се получава финансова помощ, прогнозните им нужди и наличния бюджет. Комисията следва да съобщава на бенефициерите на безвъзмездните средства примерен график, обхващащ поемането на задължение за индивидуалните годишни вноски.

(38)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (12) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(39)

Наградата „ЛУКС“ – Европейска филмова награда на публиката, присъждана от Европейския парламент и European Film Academy, се утвърди като отличителна европейска награда, която популяризира и разпространява европейски филми, отразяващи европейската идентичност и ценности отвъд националните граници, и се основава на сътрудничеството с общност на известни филмови творци и европейски филмови организации и мрежи.

(40)

От създаването си Младежкият оркестър на Европейския съюз е натрупал уникален опит в насърчаването на достъпа до музика, както и на междукултурния диалог, взаимното уважение и разбирателството чрез културата, като същевременно благоприятства международното професионално развитие и обучение на млади музиканти. Младежкият оркестър на Европейския съюз се отличава с това, че представлява европейски оркестър, създаден с резолюция на Европейския парламент, който надхвърля културните граници и се състои от млади музиканти, подбрани от цяла Европа в съответствие с взискателни художествени критерии чрез стриктен и прозрачен процес на годишно прослушване във всички държави членки. Този специален принос към културното многообразие и идентичност на Европа следва да получи признание, например като се предвидят действия, в които могат да участват Младежкият оркестър на Европейския съюз и сходни европейски културни организации. Следва да се предвиди възможността за многогодишно финансиране за такива субекти, за да се гарантира стабилността на тяхното функциониране.

(41)

Организациите в секторите на културата и творчеството с голям европейски географски обхват, чиято дейност е свързана с директното предоставяне на услуги в сферата на културата на европейските граждани, поради което те имат потенциала да оказват пряко въздействие върху европейската идентичност, следва да бъдат допустими за подпомагане от Съюза.

(42)

За да се гарантира ефикасното разпределение на средствата от общия бюджет на Съюза, е необходимо всички действия и дейности, извършвани чрез Програмата да имат европейска добавена стойност. Също така е необходимо да се гарантира, че те допълват дейностите на държавите членки. Следва да се търси съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия с програмите за финансиране, които предоставят подкрепа в области на политиката с тесни връзки помежду им, като се гарантира, че потенциалните бенефициери са запознати с различните възможности за финансиране и с хоризонталните политики, като например политиката на Съюза в областта на конкуренцията.

(43)

Финансовата подкрепа следва да се използва за справяне със случаи на неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален начин, а действията не следва да се дублират, нито да изместват частното финансиране или да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар.

(44)

Важно е Програмата да бъде насочена към структурните предизвикателства пред секторите на културата и творчеството в Европа, които са изострени от пандемията от COVID-19. Програмата обхваща основната роля на европейската култура и медии за благосъстоянието на гражданите и за овластяването им да вземат информирани решения. Програмата, заедно с други съответни програми на Съюза за финансиране и Next Generation EU, следва да подкрепя краткосрочното възстановяване на секторите на културата и творчеството, да повишава тяхната дългосрочна устойчивост и конкурентоспособност, така че те да се справят по най-добрия начин с потенциални сериозни кризи в бъдеще, и да съпътства техния цифров и екологичен преход.

(45)

Целите на политиката на Програмата се изпълняват и чрез финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на компонентите на политиката на програмата InvestEU за периода 2021–2027 г., които, inter alia, продължават да улесняват достъпа до финансиране за малките и средни предприятия и организациите в секторите на културата и творчеството.

(46)

Въздействието, качеството и ефикасността при изпълнението на проектите по Програмата следва да представляват ключови критерии за оценка за подбора на съответните проекти. Като се има предвид техническият експертен опит, необходим за оценяване на предложенията в рамките на конкретни действия по програмата, членове на комисиите за оценка на такива предложения (наричани по-нататък „оценяващи комисии“) могат да бъдат външни експерти. При подбора на външните експерти следва да се обърне дължимото внимание на техния професионален опит и на баланса между половете в съответните комисии.

(47)

Програмата следва да включва реалистична и управляема система от качествени и количествени показатели за изпълнението, които да съпътстват нейните действия и чрез които да се осъществява постоянен мониторинг на изпълнението. Такъв мониторинг и информационните и комуникационните действия във връзка с Програмата и нейните действия следва да се основават на трите направления на Програмата.

(48)

Като се имат предвид значението и сложността на събирането и анализа на данни и измерването на въздействието на политиките в областта на културата, Комисията следва да помага за събирането на доказателства и статистически данни за тенденциите и развитията в секторите на културата и творчеството, като използва своя експертен опит и този на други съответни научноизследователски институции, и следва да докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета и за събраните данни.

(49)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 (13) (наричана по-нататък „МФР за периода 2021–2027 г. “).

(50)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за Програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската Комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (14) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(51)

Финансовият регламент се прилага за настоящата програма. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, включително отпусканите на трети страни, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(52)

Формите на финансиране и методите на изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите за осъществяване на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверки, административната тежест и нуждата от административно опростяване, по-специално в процеса на кандидатстване, в полза на всички заинтересовани страни, както и очакваният риск от несъответствие. При осъществяването на този избор следва да се предвиди използването на еднократни суми, единични разходи и единни ставки, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(53)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (16), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (17) и (ЕС) 2017/1939 (18) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (19). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(54)

Следва да бъде възможно на качествени предложения за действия, които са допустими по Програмата, но не могат да бъдат финансирани от нея поради бюджетни ограничения, да се присъжда знакът „Печат за високи постижения“ въз основа на специфичен набор от критерии. Знакът „Печат за високи постижения“ признава качеството на предложението и опростява търсенето на алтернативно финансиране по линия на Европейския фонд за регионално развитие или Европейския социален фонд плюс. За действия, на които може да бъде присъден знакът „Печат за високи постижения“, следва да се осигури допълнителна информация в съответните покани за представяне на предложения.

(55)

Като се има предвид член 349 от ДФЕС и като се вземе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“, следва да се цени специфичният принос на регионите, посочени в същия член за културното многообразие на Съюза, както и тяхната роля за насърчаване на обмена, включително чрез мобилност, и сътрудничеството с хора и организации от трети държави, по-специално от съседните им държави. Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (20), и като се отчита приносът на отвъдморските страни и територии за международното културно влияние на Съюза, лица и субекти, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия. По този начин за хората следва да бъде възможно да се възползват в еднаква степен от конкурентните предимства, които секторите на културата и творчеството могат да предложат, по-специално икономически растеж и заетост.

(56)

С цел гарантиране на ефективна оценка на изпълнението на Програмата за постигането на нейните цели, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с разработването на рамка за мониторинг и оценка, и преразглеждането на показателите на Програмата. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (21). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(57)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Финансовия регламент е възможно предоставянето на безвъзмездни средства за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, обаче не са допустими за финансиране от Съюза, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. В съответствие с член 193, параграф 4 от Финансовия регламент разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими също за финансиране от Съюза при безвъзмездни средства за оперативни разходи, и споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства се подписва в срок от четири месеца от началото на финансовата година на бенефициера. С цел да се избегнат смущения в подпомагането от Съюза, които биха могли да накърнят интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно за ограничен период от време в началото на МФР за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи да се предвиди допустимостта на дейностите и разходите от 1 януари 2021 година, дори ако тези дейности са били изпълнени и тези разходи направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(58)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество Програмата следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценка на последиците от Програмата по места.

(59)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на работните програми. Тези изпълнителни правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (22). По-специално, както е предвидено в настоящия регламент, сроковете следва да бъдат пропорционални и следва да предоставят на членовете на комитета навременни и ефективни възможности да разгледат проекта на акт за изпълнение и да изразят своите становища.

(60)

Необходимо е да се осигури правилното приключване на програмата „Творческа Европа“, създадена с Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета (23) (наричана по-нататък „програмата за периода 2014—2020 г.“), по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки за управлението ѝ, като например финансирането на техническата и административната помощ. Считано от 1 януари 2021 г., посредством техническата и административната помощ следва да се гарантира, ако е необходимо, управлението на действия, които още не са завършени по програмата за периода 2014—2020 г. до 31 декември 2020 г.

(61)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Хартата. По-специално настоящият регламент се стреми да гарантира пълното зачитане на правото на равенство на мъжете и жените и правото на недискриминация въз основа на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както е предвидено в членове 21 и 23 от Хартата. Настоящият регламент е също така в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

(62)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя транснационален характер, големия обем и широкия географски обхват на финансираните дейности за мобилност и сътрудничество, своето въздействие върху достъпа до образователна мобилност и по-общо върху интеграцията на Съюза, както и засиленото им международно измерение, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(63)

Поради това Регламент (ЕС) № 1295/2013 следва да бъде отменен, считано от 1 януари 2021 г.

(64)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

Европейският парламент изрази загриженост относно управлението на Програмата, като посочи желанието си да се противопостави на инициативите, въведени без предварителното му съгласие по време на програмния период. Съзаконодателите постигнаха съгласие за изготвяне на изчерпателен списък с действия в приложение I (Описание на действията по Програмата), който е много подробен по същество; по този начин гъвкавостта се предоставя изключително на равнището на изпълнение. Нови действия могат да бъдат въвеждани единствено с предложение за изменение на регламента, което трябва да бъде представено от Комисията. Това гарантира участието на двата съзаконодателни органа в политически значимите решения по време на срока на действие на Програмата. Работните програми се приемат чрез акт за изпълнение, като Комитетът на Програмата се запазва като механизъм за контрол от страна на държавите членки. Предвижда се използването на делегирани актове за изготвяне на разпоредбите за рамка за мониторинг и оценка, включително изменения на приложение II с цел преразглеждане или допълване на показателите.

12.

Споразумението между съзаконодателите съответства на финансовия пакет, определен от Европейския съвет в контекста на МФР за периода 2021—2027 г. (1 842 000 000 EUR по текущи цени), увеличен с допълнителни средства в размер на 600 000 000 EUR по цени от 2018 г. (в резултат на специфичната корекция на програмите, предвидена в член 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093). Двата съзаконодателни органа се споразумяха също така, че за разбивката по направление следва да се използва същият модел както за финансовия пакет, така и за допълнителните средства: най-малко 33 % за целта по направление Култура, най-малко 58 % за целта по направление MEDIA и до 9 % за целта по Междусекторното направление.

13.

При определянето на субектите, които се допускат за участие в Програмата, Комисията предложи два субекта, които могат да се възползват от безвъзмездни средства без покана за представяне на предложения — European Film Academy и Младежкия оркестър на Европейския съюз. Въпреки че първоначалната позиция на Парламента е сходна с тази на Комисията, като European Film Academy е включен като бенефициер на пряка подкрепа без конкурс в специфичния контекст на дейността във връзка с наградата „ЛУКС“, първоначалната позиция на Съвета е по-неблагоприятна, като набляга на лоялната конкуренция като предварително условие за достъп до публично финансиране. Текстът, изготвен в резултат на преговорите, не предвижда определени бенефициери за безвъзмездни средства без покани за представяне на предложения. Той обаче включва изрично позоваване на наградата „ЛУКС“ сред действията, чрез които трябва да се следват приоритетите на направление MEDIA (приложение I). Що се отнася до Младежкия оркестър на Европейския съюз, текстът се състои от а) признаване на неговия специфичен статут в съображение 40 и б) осигуряване на възможност за подкрепа на този субект в приложение I (решение, подобно на определеното за наградата „ЛУКС“). Младежкият оркестър на Европейския съюз е също така предмет на писмо за намеренията, представено от Комисията.

14.

Основните елементи, определящи позицията на Съвета по този въпрос, които бяха подробно обсъдени, са следните:

15.

Договореният текст включва опростено съображение 13 и изрично споменаване на музикалния сектор в уводната част за секторните действия по направление Култура. В съответствие с предложението на Комисията музикалният сектор се определя като обект на такова отделно секторно действие, наред с книжния и издателския сектор, архитектурата и културното наследство, както и други сектори на художественото творчество със специфични нужди.

16.

Договореният текст включва ново хоризонтално позоваване на приобщаването в Програмата (намира се в член 3 — Цели на Програмата).

17.

18.

19.

20.