4.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/2

P9_TA(2019)0004

Положението в Хонконг

Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно положението в Хонконг (2019/2732(RSP))

(2021/C 165/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид своите предишни резолюции относно Хонконг,

—	като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 12 юни 2019 г. относно продължаващите протести срещу предложените реформи в областта на екстрадицията в Хонконг,

—	като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 1 юли 2019 г. относно последните събития в Хонконг,

—	като взе предвид Основния закон (Basic Law) на Специалния административен район Хонконг, който беше приет на 4 април 1990 г. и който влезе в сила на 1 юли 1997 г.,

—	като взе предвид съвместната декларация на правителството на Обединеното кралство и правителството на Китайската народна република по въпроса за Хонконг от 19 декември 1984 г., известна също като Китайско-британската съвместна декларация,

—

като взе предвид съвместния доклад на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) до Европейския парламент и Съвета от 8 май 2019 г., озаглавен „Специален административен район Хонконг: Годишен доклад за 2018 г.“,

—	като взе предвид съвместното изявление от 21-вата среща на високо равнище между ЕС и Китай от 9 април 2019 г.,

—	като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 37-ия кръг от този диалог, който се проведе на 1 и 2 април 2019 г.,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител до Европейския парламент и до Съвета от 12 март 2019 г., озаглавено „ЕС — Китай: стратегически перспективи“,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид универсалния периодичен преглед на Китай, извършен от ООН през ноември 2018 г.,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава следва да продължат да бъдат централна част от дългогодишните отношения между ЕС и Китай в съответствие с ангажимента на ЕС да защитава тези ценности в своите външни действия и изразения от Китай интерес да се придържа към тези ценности в рамките на международното сътрудничество и сътрудничеството за развитие;

Б.

като има предвид, че правителството на Специалния административен район Хонконг предложи през 2019 г. проектозакон за изменение на законодателството относно правонарушителите бегълци и относно взаимопомощта по наказателноправни въпроси с цел изменение на Наредбата за правонарушителите бегълци и Наредбата за взаимопомощта по наказателноправни въпроси;

В.	като има предвид, че лидерът на Хонконг Кари Лам обяви на 9 юли 2019 г., че срещналият широка съпротива законопроект е „мъртъв“; като има предвид, че тя не каза дали проектозаконът ще бъде оттеглен;

Г.

като има предвид, че проектозаконът би могъл да улесни предаването на Китай на хора по политически причини и излагането им на съдебна система, която се отличава с тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че съгласно предложените изменения съдът в Хонконг не би имал ясна, изрична компетентност и правно задължение да се произнася по различните видове права на човека във връзка с дела, разглеждани от съдилищата в континентален Китай или в други държави;

Д.

като има предвид, че съдебната система на континентален Китай не е независима от правителството и Китайската комунистическа партия и се характеризира с произволни задържания, изтезания и други форми на малтретиране, тежки нарушения на правото на справедлив съдебен процес, насилствени изчезвания и различни системи за задържане в изолация без съдебен процес;

Е.	като има предвид, че много граждани на Хонконг — вариращи от активни защитници на демокрацията до бизнесмени — се страхуват от възможността да бъдат екстрадирани в континентален Китай;

Ж.

като има предвид, че безпрецедентен брой жители на Хонконг се стекоха на улиците, за да упражнят по мирен път основното си право на събрания и протести; като има предвид, че на 12 юни 2019 г. десетки хиляди демонстранти се събраха около сградата на Законодателния съвет и съседните ѝ улици, като призоваха правителството да оттегли предложените изменения на закона на Хонконг за екстрадицията;

З.

като има предвид, че над 70 неправителствени организации за защита на правата на човека, включително „Амнести Интернешънъл“, „Хюман Райтс Уоч“, „Мониторинг на правата на човека“, Адвокатската колегия на Хонконг и Сдружението на юристите в Хонконг, изпратиха съвместно писмо до главния управител г-жа Лам с искане нейното правителство да оттегли проектозакона за екстрадицията, тъй като той застрашава зачитането на правата на човека;

И.

като има предвид, че хонконгските полицейски сили използваха факта, че малък брой демонстранти извършиха актове на насилие, като претекст за използването на ненужна и прекомерна сила срещу мирно протестиращото голямо мнозинство, включително сълзотворен газ, гумени куршуми и пиперен спрей, обявиха инцидента за метеж и съответно пристъпиха към задържането на няколко десетки души; като има предвид, че към няколко души бяха повдигнати обвинения в участие в метеж, което води до присъда от 10 години лишаване от свобода;

Й.

като има предвид, че през изминалите години гражданите на Хонконг станаха свидетели на масови демонстрации в подкрепа на демокрацията и на пълното прилагане на Основния закон, включително на протестите през 2014 г. на т.нар. „Движение на чадърите“, както и на демонстрации в подкрепа на свободата на медиите и, наред с другото, срещу изчезванията на търговци на книги в Хонконг;

К.

като има предвид, че в края на 2015 г. четирима жители на Хонконг, сред които и Гуй Минхай, и едно друго лице, свързани с издателската къща „Mighty Current“ и неговата книжарница, изчезнаха; като има предвид, че месеци по-късно се появи информация, че те са били задържани в континентален Китай на неизвестно място; като има предвид, че един от търговците на книги, завърнали се в Хонконг, впоследствие се премести в Тайван от страх да не бъде екстрадиран;

Л.

като има предвид, че Основният закон съдържа разпоредби, които гарантират защитата на правата на човека и личните свободи; като има предвид, че член 27 от Основния закон гарантира свободата на словото, печата и публикациите, както и свободата на сдружаване, събрания, шествия и демонстрации; като има предвид, че в членове 45 и 68 от Основния закон се посочва, че главният управител и всички членове на Законодателния съвет следва в крайна сметка да се избират чрез всеобщи избори;

М.	като има предвид, че ЕС подкрепя принципа „една държава, две системи“ и високата степен на автономност на Хонконг;

призовава правителството на Специалния административен район Хонконг да оттегли законопроекта от 2019 г. за изменение на законодателството за правонарушителите бегълци и взаимопомощта по наказателноправни въпроси;

призовава правителството на Специалния административен район Хонконг незабавно да освободи мирните демонстранти и всички лица, задържани заради мирното упражняване на свободата си на изразяване на мнение по време на протестите или преди това, и да оттегли всички обвинения срещу тях;

призовава за провеждане на независимо, безпристрастно, ефективно и своевременно разследване на използването на сила от полицията на Хонконг срещу демонстрантите;

подчертава, че ЕС споделя много от опасенията, изразени от гражданите на Хонконг, във връзка с предложените реформи в областта на екстрадицията и че той ги е изразил пред правителството на Специалния административен район Хонконг; подчертава, че законопроектът има сериозни последици за Хонконг и неговото население, за ЕС и за чуждите граждани, както и за доверието на стопанските среди към Хонконг;

настоятелно призовава Хонконг да гарантира, че неговото законодателство продължава да бъде в пълно съответствие с международните му задължения в областта на правата на човека, включително разпоредбите на Международния пакт за граждански и политически права и на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

отчита, че през последните седмици в Хонконг изключително голям брой хора — според оценките над един милион души на 9 юни 2019 г. и до два милиона през следващата седмица — се стекоха на улиците, за да участват в предимно мирни масови демонстрации, предизвикани от дълбока загриженост във връзка с проектозакона за екстрадицията;

подчертава, че правата на гражданите на Хонконг като цяло се зачитат в Хонконг, но изразява дълбока загриженост във връзка с постепенното влошаване на положението с гражданските права, политическите права и свободата на печата; изразява дълбока загриженост във връзка с безпрецедентния натиск върху журналистите и нарастващата им автоцензура, по-специално по отношение на отразяването на чувствителни теми, свързани с континентален Китай или с правителството на Специалния административен район Хонконг;

подчертава, че Основният закон гарантира свободата на словото, печата и публикациите, както и свободата на сдружаване, събрания, шествия и демонстрации; призовава властите в Хонконг и Китай да гарантират защитата на правата на човека и свободите, заложени в Основния закон, по отношение на всички граждани;

остро осъжда постоянната и нарастваща намеса на Китай във вътрешните работи на Хонконг, както и неотдавнашното твърдение на Китай, че Китайско-британската съвместна декларация от 1984 г. е исторически документ и следователно вече не е в сила; подчертава, че китайското правителство е обвързано от съвместната декларация да поддържа високата степен на автономност на Хонконг и неговите права и свободи;

10.

във връзка с това отбелязва с дълбока загриженост, че кандидатите на опозицията, в това число Агнес Чау и бившата законодателка Лау Сю-Лай, не са били допуснати да се кандидатират на частичните избори за Законодателния съвет поради политическата си принадлежност или политическите си възгледи;

11.

призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да работят за налагането на подходящи механизми за контрол върху износа, за да лишат Китай, и по-специално Хонконг, от достъп до технологии, използвани за нарушаване на основните права;

12.

настоятелно призовава за систематични реформи с цел провеждане на преки избори за длъжността главен управител и за членовете на Законодателния съвет, както е предвидено в Основния закон, и призовава за постигане на споразумение относно въвеждането на изборна система, която да е като цяло демократична, справедлива, открита и прозрачна и да предоставя на населението на Специалния административен район Хонконг правото да избира кандидати и да се кандидатира на избори за всички ръководни длъжности;

13.

отново отправя своя призив за незабавното освобождаване на книгоиздателя Гуй Минхай, който е гражданин на Швеция;

14.

подчертава ангажимента на ЕС да укрепи демокрацията, включително принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, основните свободи и права, прозрачността и свободата на информация и на изразяване на мнение в Хонконг;

15.

припомня, че е важно ЕС да продължи да повдига въпроса за нарушенията на правата на човека в Китай в рамките на всеки политически диалог и диалог по правата на човека с китайските власти в съответствие с ангажимента на ЕС да заеме силна, ясна и единна позиция в подхода си към страната; освен това припомня, че в рамките на текущия процес на реформи и на нарастващата си глобална ангажираност Китай се е присъединил към международната рамка за правата на човека, като е подписал широк кръг от международни договори в областта на правата на човека; съответно призовава ЕС да продължи да води диалог с Китай, за да се гарантира, че Китай изпълнява своите ангажименти;

16.

призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ЕСВД и държавите членки да повдигнат всички тези въпроси и да осигурят провеждането на диалог с правителствата на Специалния административен район Хонконг и Китай;

17.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Китайската народна република, както и на главния управител и законодателното събрание на Специалния административен район Хонконг.

4.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/6

P9_TA(2019)0005

Положението по границата между САЩ и Мексико

Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно положението на границата между САЩ и Мексико (2019/2733(RSP))

(2021/C 165/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в който се посочва, че интересите на детето трябва да бъдат първостепенно съображение и че всяко дете има право да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители;

—	като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

—	като взе предвид изявленията на членове на Конгреса на САЩ, направени след посещения в центрове за задържане през юли 2019 г.,

—	като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от 2008 г.,

—	като взе предвид текущите политически инициативи на администрацията на САЩ, свързани с миграцията и убежището, и Протокола за защита на мигрантите,

—	като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле от 8 юли 2019 г.,

—	като взе предвид изявленията на изпълняващия длъжността секретар на САЩ по вътрешната сигурност от 9 юли 2019 г.,

—	като взе предвид меморандума на Службата на генералния инспектор на САЩ (OIG) до изпълняващия длъжността секретар на САЩ по вътрешната сигурност относно положението в приемния център в долината Рио Гранде от 2 юли 2019 г.,

—	като взе предвид Глобалния пакт за миграцията, приет от Общото събрание на ООН на 19 декември 2018 г.,

—	като взе предвид Декларация на независимостта на САЩ от 1776 г.,

—	като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.	като има предвид, че както САЩ, така и ЕС разглеждат правата на човека като неотменимо основно право, присъщо на всеки;

Б.

като има предвид, че през последните години комплексната криза на насилие и задълбочаваща се бедност принуди семейства, в това число младежи и деца, да избягат от Мексико и Северния триъгълник на Централна Америка — Ел Салвадор, Гватемала и Хондурас — и да търсят безопасност, защита и икономическа стабилност в САЩ;

В.	като има предвид, че в исторически план САЩ е държава на имигранти и средище на различни общности;

Г.	като има предвид, че всяка суверенна държава има прерогатива да взема решения относно условията за влизане и пребиваване на чуждестранни граждани, но същевременно е длъжна да спазва всички съответни международни задължения в областта на правата на човека;

Д.	като има предвид, че през 2018 г. САЩ бяха най-големият донор за Агенцията за бежанците към ООН (ВКБООН) с принос от общо 1 589 776 543 USD;

Е.	като има предвид, че САЩ приеха строги мерки по отношение на мигрантите и лицата, търсещи убежище, които преминават границата на САЩ в търсене на неотменимото си право на живот, свобода и стремеж към щастие;

Ж.

като има предвид, че на границата между САЩ и Мексико е налице извънредна хуманитарна ситуация, тъй като мигрантите и лицата, търсещи убежище, биват задържани след преминаване на границата на САЩ; като има предвид, че положението на децата е особено тревожно и осъдително, тъй като стотици от тях се мъчат, затворени в палаткови лагери на границата или зад решетки в центрове за задържане, които не отговарят на минималните стандарти в областта на правата на човека, тъй като са пренаселени и в тях липсват адекватни здравни грижи, прилична храна и подходящи санитарни условия;

З.

като има предвид, че в меморандум относно положението в приемния център в долината Рио Гранде Службата на генералния инспектор на САЩ (OIG) към Министерството на вътрешната сигурност подчертава наличието на „въпроси с неотложен характер, които изискват незабавно внимание и действие“ поради „сериозно пренаселване и продължително задържане на непридружени непълнолетни деца, семейства и самотни пълнолетни лица, които имат нужда незабавно внимание“, и поради това призовава за „незабавни стъпки за облекчаване на опасната пренаселеност и продължителното задържане на деца и възрастни в долината Рио Гранде“;

И.

като има предвид, че лишаването на деца от свобода въз основа на миграционен статут, техния или на родителите им, никога не е във висшите интереси на детето, че по този начин се надхвърля изискването за необходимост, действа се твърде непропорционално и може да се стигне до жестоко, нечовешко или унизително отношение към децата мигранти; като има предвид, че всяко лишаване от свобода на възрастни мигранти и лица, търсещи убежище, следва да бъде крайна мярка и ако трябва да бъде приложена, следва да продължи за възможно най-кратък период, с гаранции за справедлив процес и при условия, изцяло отговарящи на всички съответни международни стандарти в областта на правата на човека;

Й.

като има предвид, че според данни, предоставени на „Амнести Интернешънъл“ от Агенцията за митническа и гранична защита на САЩ, между 2017 г. и август 2018 г. около 8 000 семейства са били разделени след преминаване на границата; като има предвид, че тези оценки не отчитат много други случаи на разделяне, като например на деца от техни по-големи братя и сестри, от лели и чичовци, от баби и дядовци и други по-далечни членове на семейството;

К.

като има предвид, че през юни 2018 г. федерален съдия в Сан Диего нареди на администрацията на САЩ да преустанови разделянето; като има предвид, че въпреки това — съгласно данните, предоставени на федералния съдия — Агенцията за митническа и гранична защита на САЩ продължава да разделя деца от семействата им, като от юни 2018 г. най-малко 245 деца са били разделени от техните семейства, в много случаи без ясна документация за проследяване на местонахождението на децата;

Л.

като има предвид, че до декември 2018 г. Министерството на здравеопазването и обществените услуги в САЩ е установило 2 737 случая на деца, разделени от семействата им, и същевременно признава, че още хиляди деца може да са претърпели същото от 2017 г. насам, без администрацията да е в състояние да ги идентифицира поради липса на ефективна система за проследяване;

М.

като има предвид, че всеки акт на разделяне на семейства и на задържане за неопределено време представлява малтретиране; като има предвид, че децата, които живеят в институции, далеч от семействата си, са силно уязвими на емоционално, физическо и психологическо насилие, което може да доведе до трайни проблеми в развитието, наранявания и дълбоки травми, както и до сериозни отрицателни социални последици;

Н.

като има предвид, че според докладите на Американския съюз за граждански свободи и различни изявления на говорители на Министерството на здравеопазването и обществените услуги и Министерството на вътрешната сигурност на САЩ от миналата година най-малко шест деца са загинали, докато са били задържани като имигранти, при положение че преди това, от почти десетилетие насам, не бе съобщавано за смъртта на нито едно дете по време на задържане от страна на Агенцията за митническа и гранична защита на САЩ;

О.

като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция (МОМ) от началото на 2019 г. досега 197 души са загинали, докато са се опитвали да влязат на територията на САЩ от Мексико, сред които най-малко 13 деца; като има предвид, че броят на смъртните случаи непрекъснато нараства през последните 5 години, като в периода 2014—2018 г. са загинали общо над 1 900 души;

П.	като има предвид, че през последните седмици мексиканските органи значително увеличиха усилията за прилагане на политиките в областта на миграцията, което доведе до увеличаване на броя на задържаните и депортираните мигранти;

Р.

като има предвид, че тежкото положение, пред което са изправени, подтиква мигранти, главно от Централна Америка, да пътуват и да пресекат границата със САЩ; като има предвид, че натискът върху южните и северните граници принуждава хиляди мигранти, повечето от които жени и деца, да излагат живота си на сериозен риск;

С.

като има предвид, че според правителството на Мексико страната понастоящем е изправена пред тежка криза на обществената сигурност; като има предвид, че съгласно Протокола на САЩ за защита на мигрантите лицата, търсещи убежище, биват връщани в Мексико, включително в два северни щата, които са сред щатите, отличаващи се с най-голямо насилие в страната — Баха Калифорния и Чихуахуа — и живеят в изключително несигурни условия, рискувайки да станат жертви на тежки престъпления, включително отвличания, сексуални нападения и насилие;

Т.

като има предвид, че масовите връщания на лица, търсещи убежище, незаконните разделения на семействата и произволното задържане за неопределен срок на лица, търсещи убежище, без условно освобождаване, представляват политики, отличаващи се с жестокост, и явни нарушения както на законодателството на САЩ в областта на убежището, така и на международното право;

У.	като има предвид, че на 27 юни 2019 г. Камарата на представителите на САЩ прие пакет от 4,6 милиарда щатски долара за справяне с положението по границата между САЩ и Мексико;

Ф.

като има предвид, че бюрата на Службата на ООН по правата на човека в Мексико и Централна Америка са документирали многобройни нарушения на правата на човека и посегателства срещу мигранти и транзитно преминаващи лица, търсещи убежище, включително прекомерно използване на сила, произволно лишаване от свобода, разделяне на семейства, отказ на достъп до услуги, връщания и произволни експулсирания;

Х.	като има предвид, че 195 страни са подписали и ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето; като има предвид, че САЩ са единствената държава — членка на ООН, която не е ратифицирала тази конвенция;

Ц.

като има предвид, че в исторически план партньорството между ЕС и САЩ се основава на силни политически, културни, икономически и исторически връзки и на споделени ценности като свободата, демокрацията, насърчаването на мира и стабилността, правата на човека и принципите на правовата държава; като има предвид, че задълбочените отношения между ЕС и САЩ са от решаващо значение за изграждането на един по-демократичен, сигурен и проспериращ свят;

изразява дълбока загриженост относно положението на мигрантите и лицата, търсещи убежище, на границата между САЩ и Мексико, особено относно положението на децата мигранти;

изразява съжаление за множеството смъртни случаи на хора, пътуващи по маршрутите към границата между САЩ и Мексико; изразява своята най-дълбока солидарност с жертвите и техните семейства;

изразява загриженост относно ужасните условия, в които се намират мигрантите и лицата, търсещи убежище, по-специално децата, в центрове за задържане на имигранти в САЩ, в които липсват подходящи здравни грижи, достойни прехрана и подходяща канализация; изразява дълбоко съжаление за смъртните случаи през последните месеци на седем непълнолетни мигранти, които бяха задържани от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, и подкрепя всички усилия на Конгреса и администрацията на САЩ за осигуряване на надзор, разследване, прозрачност и отчетност относно обстоятелствата, свързани с тези смъртни случаи;

подчертава, че мерките за управление на границите трябва да са в съответствие с международните задължения на САЩ в областта на правата на човека и не следва да се основават на тясно определени политики, насочени към откриване, задържане и експедитивно депортиране на незаконни мигранти;

призовава за гарантиране на правата на човека, безопасността и достъпа до съобразени с правата на човека процедури за предоставяне на убежище, включително чрез спазване на принципа на забрана за връщане и осигуряване на достойни условия на приемане;

изразява съжаление относно използването на разделянето на семейства, което може да причини систематично травматизиране на децата и техните семейства, и е метод, който, както изглежда, при настоящата администрация на САЩ представлява инструмент на имиграционната политика, насочен към възпиране на хората, търсещи безопасност;

подчертава, че разделянето на семейства и задържането на имигранти никога не са във висшите интереси на детето;

отбелязва меморандума на Службата на генералния инспектор и подобни доклади и призовава САЩ да преразгледат всички настоящи политики и практики в областта на миграцията, които са в нарушение на международното право в областта на правата на човека, включително основното право да се търси убежище, принципа на забрана за връщане и правото на човешко достойнство;

призовава правителството на САЩ да прекрати разделянето на семействата и спешно да събере със семействата им всички деца, които са все още разделени от своите родители или настойници, за да се гарантира тяхното възстановяване, като се обърне специално внимание на нуждите на засегнатите деца;

10.

призовава съответните органи в САЩ незабавно да гарантират, че всички задържани лица имат достъп до основни права, като правото на вода, храна, здравеопазване и подслон;

11.

призовава органите в САЩ спешно да намерят алтернативи, които да не включват лишаване от свобода за мигранти и лица, търсещи убежище, както деца, така и възрастни; изисква засегнатите деца да бъдат върнати на семействата им;

12.

настоятелно призовава правителството на САЩ да ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето, която беше подписана от САЩ през 1995 г., но впоследствие така и не беше приета, което прави САЩ единствената държава в света, която не е приела конвенцията; настоятелно призовава правителството на САЩ да ратифицира третия факултативен протокол към Конвенцията относно процедурата на комуникация за подаване на жалби;

13.

изразява сериозна загриженост относно последните операции на агенцията на САЩ за имиграционно и митническо правоприлагане (ICE), които засягат мигранти без документи, преди всичко такива от Централна Америка, техните родители и техните деца, които водят до криминализацията им;

14.

счита, че реагирането на миграционните потоци с репресии или криминализация благоприятства ксенофобията, омразата и насилието;

15.

изразява загриженост относно последните промени в политиките в областта на миграцията, приети от мексиканските органи, и призовава мексиканското правителство да спазва международните стандарти и правото в областта на правата на човека при прилагането на мерки спрямо миграцията;

16.

счита, че армията не е правилният инструмент за справяне с въпросите, свързани с миграцията; посочва, че положението на границата следва да бъде решавано от специализирана полиция, която да е надлежно обучена и инструктирана да зачита правата на човека и достойнството на мигрантите;

17.

признава, че миграцията е глобално предизвикателство, и призовава държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение да работят заедно за справяне с първопричините за миграционните потоци чрез всеобхватен подход; във връзка с това отново изразява пълната си подкрепа за развитието и прилагането на Глобалния пакт за бежанците и Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, които предоставят значителна възможност за подобряване на управлението на миграцията и за справяне с предизвикателствата, свързани с нея;

18.

отново изразява своята вяра в откритата и справедлива търговия и изразява твърдото си убеждение, че икономическата принуда и заплахата от наказателни мита са контрапродуктивни и не могат да помогнат на суверенните държави да намерят конструктивни и устойчиви решения на политическите предизвикателства, каквато е миграцията;

19.

отдава почит на лицата и организациите на гражданското общество, които осигуряват възможност на мигрантите да се ползват от най-основни права, като например правото на вода, храна, здравеопазване, подходящ подслон и друга подобна помощ, от двете страни на границата и в целия регион; отново призовава хуманитарната помощ да не бъде криминализирана и още веднъж настоятелно призовава Комисията да приеме насоки по този въпрос в съответствие с резолюцията си от 5 юли 2018 г.;

20.

приветства изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека; би приветствал информационна мисия на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) или на съответните експерти на ООН за разследване на положението с правата на човека на границата между САЩ и Мексико;

21.

ангажира се да следи отблизо помощта за развитие на ЕС за региона, за да се гарантират ефективни стандарти за развитие, тъй като това може да помогне за справяне с първопричините за принудителната миграция;

22.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на президента на САЩ Доналд Тръмп и неговата администрация, на Конгреса на САЩ и на правителството и парламента на Мексико.

4.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/10

P9_TA(2019)0006

Русия и по-специално положението на активистите в областта на опазването на околната среда и украинските политически затворници

Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно Русия, по-специално положението на активистите в областта на околната среда и украинските политически затворници (2019/2734(RSP))

(2021/C 165/03)

Европейският парламент,

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Русия и относно положението в Крим, и по-специално тези от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия (1); от 10 септември 2015 г. относно Русия, по-специално случаите с Естон Кохвер, Олег Сенцов и Олександър Колченко (2); от 4 февруари 2016 г. относно положението с правата на човека в Крим, по-конкретно това на кримските татари (3); от 12 май 2016 г. относно кримските татари (4); от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим (5); от 5 октомври 2017 г. относно случаите на ръководителите на татарската общност в Крим Ахтем Чийгьоз, Илми Умеров и на журналиста Микола Семена (6); от 8 февруари 2018 г. относно Русия, случая на Оюб Титиев и Центъра за права на човека „Мемориал“ (7); от 14 юни 2018 г. относно Русия, по-специално относно случая на украинския политически затворник Олег Сенцов (8), от 25 октомври 2018 г. относно положението в Азовско море, (9) от 14 февруари 2019 г. относно положението в Чечения и случая на Оюб Титиев (10), от 12 декември 2018 г. относно прилагането на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (11) и от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия (12),

—

като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 25 май 2018 г. относно случаите на няколко задържани лица във или от незаконно анексираните Крим и Севастопол, от 10 януари 2019 г. относно случаите на незаконно задържани украински граждани, от 17 януари 2019 г. относно продължаващото незаконно задържане на украински военнослужещи от страна на Русия, от 22 март 2019 г. относно осъждането на Павло Гриб и от 17 април 2019 г. относно продължителното незаконно задържане на украински военнослужещи,

—	като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 28 юни 2018 г. относно украинските граждани, задържани от Руската федерация като политически затворници,

—	като взе предвид резолюцията на ПАСЕ от 24 януари 2019 г. относно ескалацията на напрежението около Азовско море и Керченския проток и заплахите за европейската сигурност,

—	като взе предвид резолюцията на ПАСЕ от 25 юни 2019 г. относно укрепването на процеса на вземане на решения на Парламентарната асамблея във връзка с пълномощията и гласуването,

—	като взе предвид заповедта на Международния трибунал по морско право от 25 май 2019 г. по дело № 26 относно задържането на три украински военни кораба,

—	като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—	като взе предвид Конституцията на Руската федерация, и по-специално глава 2 относно правата и свободите на човека и гражданина,

—

като взе предвид Резолюция № 68/262 на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., озаглавена „Териториалната цялост на Украйна“, както и Резолюция № 71/205 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2016 г., озаглавена „Положението с правата на човека в Автономната република Крим и град Севастопол (Украйна)“,

—	като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и Протокола към нея, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международния пакт за граждански и политически права и Декларацията на ООН за правата на коренното население,

—

като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), по която Руската федерация е страна, и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, които предвиждат, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, член 9 от ВДПЧ, който предвижда, че никой не може да бъде подлаган на подлаган на произволен арест, задържане или изгнание, и членове 19 и 20 от Всеобщата декларация за правата на човека, които предвиждат свобода на убеждение и на изразяването му и съответно свобода на мирни събрания и сдружения,

—	като взе предвид доклада на Венецианската комисия от 18 март 2019 г. относно финансирането на сдруженията,

—	като взе предвид становището на Венецианската комисия от 13 юни 2016 г. относно руския Федерален закон № 129-FZ (Федерален закон за нежеланите дейности на чуждестранни и международни неправителствени организации),

—	като взе предвид Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно закрилата на гражданските лица по време на война,

А.

като има предвид, че Руската федерация, която има задължения по Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека и е пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на основните свободи и права на човека;

Б.	като има предвид, че Европейският съюз не признава прилагането на руското законодателство в Крим и в Севастопол и очаква незабавното освобождаване на всички незаконно задържани украински граждани на Кримския полуостров и в Русия;

В.	като има предвид, че ЕС продължава да подкрепя изцяло суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и изтъква отново изключителното значение на политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим и Севастопол;

Г.

като има предвид, че руските органи и руското политическо ръководство продължават да прилагат своя репресивен и авторитарен режим срещу собствените си граждани, гражданското общество, политическата опозиция и лицата, работещи в медиите; като има предвид, че курсът на Русия към авторитарно управление оказа отрицателно въздействие върху отношенията между ЕС и Русия и върху стабилността в Европа и в света; като има предвид, че подобни репресии също така са под формата на дисквалифициране от изборите на кандидати от опозицията, какъвто е понастоящем случаят с общинските кандидати за изборите в Москва като Иля Яшин, Любов Собол и Иван Жданов;

Д.

като има предвид, че „Законът за нежеланите организации“ от 2015 г. даде право на главния прокурор на Русия да забрани чуждестранни и международни организации, счетени за „нежелателни“, без да се провежда съдебно производство; като има предвид, че този закон все по-често се използва за санкциониране на руски НПО и активисти на гражданското общество;

Е.

като има предвид, че в редица случаи има сведения за използването на изтезания и други форми на жестоко и унизително отношение; като има предвид, че до момента тези твърдения не са били разследвани в достатъчна степен; като има предвид, че са използвани изтезания за изтръгване на фалшиви признания и в подкрепа на фалшиви доказателства за вина; като има предвид, че кримски адвокати, които предоставят правна помощ на жертвите, защитници на правата на човека, които сигнализират за случаи на политически мотивирани насилствени изчезвания в Крим, и журналисти, които информират за положението на кримските татари, също са взети на прицел;

Ж.	като има предвид, че много затворници и задържани лица са изправени пред тежки и нечовешки условия в затворите, което е причина за физически и психологически рискове за тяхното здраве; като има предвид, че затворниците се нуждаят спешно от медицински грижи и лечение;

З.	като има предвид, че на 25 ноември 2018 г. 24 украински моряци са заловени и техните три кораба са конфискувани от Руската федерация близо до Керченския проток чрез използване на военна сила; като има предвид, че тези украински военнослужещи са незаконно задържани от 25 ноември 2018 г. насам;

И.	като има предвид, че сепаратистките сили, подкрепяни от Русия, държат най-малко 130 украински затворници в региона на Донбас, в това число не по-малко от 25 войници;

Й.

като има предвид, че в своята заповед от 25 май 2019 г. Международният трибунал по морско право постанови с 19 гласа „за“ и 1 глас „против“, че Руската федерация „трябва незабавно да освободи украинските военни кораби Бердянск, Никопол и Яни Капу и да ги върне на Украйна“, „трябва незабавно да освободи 24-те задържани украински военнослужещи и да им даде възможност да се върнат в Украйна“, както и че двете страни „трябва да се въздържат от предприемане на каквито и да било действия, които биха могли да утежнят спора или да разширят неговия обхват“;

К.

като има предвид, че в отговор на ескалацията на напрежението в Керченския проток и Азовско море, включително незаконното задържане на 24 украински военнослужещи, на 15 март 2019 г. Европейският съюз добави осем руски длъжностни лица към списъка на физическите и юридическите лица, които подлежат на ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна;

Л.

като има предвид, че според доклада на Служба на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 25 юни 2019 г. Русия е провела на 27 март 2019 г. 26 претърсвания и впоследствие е арестувала 24 души, повечето от които са активисти на татарската общност в Крим и които понастоящем са изправени пред неправомерни условия за лишаване от свобода до 20 години; като има предвид, че през първите шест месеца на 2019 г. Русия незаконно е арестувала най-малко 37 украински граждани в незаконно окупирания Крим; като има предвид, че почти всички от тях са представители на коренното население на кримските татари;

М.

като има предвид, че към началото на юни 2018 г. над 70 украински граждани са задържани по политически причини в различни региони на Руската федерация и в окупирания Крим; като има предвид, че според оценки на Центъра за права на човека „Мемориал“ към март 2019 г. 297 души са задържани като политически затворници в Русия, в сравнение с 50 души от преди четири години, включително режисьорът Олег Сенцов, лауреат на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2018 г.;

Н.

като има предвид, че през декември 2017 г. Андрей Рудомакха, ръководител на НПО „Екологично наблюдение на Северен Кавказ“, и неговите колеги Виктор Чириков, Александър Савелиев и Вера Колодная бяха брутално нападнати от маскирани мъже, след което на г-н Рудомакха беше поставена диагноза за мозъчно сътресение и множество лицеви фрактури; като има предвид, че въпреки че органите разполагат със значителни доказателства, включително записи от телевизионни системи за видеонаблюдение и дактилоскопични отпечатъци на нападателите, разследването не доведе до осезаеми резултати, а извършителите на бруталното нападение и лицата, които са го подготвили, остават ненаказани; като има предвид, че вместо това г-н Рудомакха е изправен пред текущо наказателно разследване за „клевета“ на член на Държавната дума;

О.

като има предвид, че съгласно руския закон за „чуждестранните агенти“ неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина и извършват „политическа дейност“, трябва да подадат заявление да бъдат включени в специален правителствен списък на чуждестранните агенти, които подлежат на допълнително внимателно наблюдение от правителството и от които се изисква да посочват във всички свои публикации, съобщения за печата и доклади, че те са били изготвени от чуждестранен агент;

П.

като има предвид, че един от най-старите и най-изтъкнати защитници на околната среда в страната — Александра Каролева, ръководител на НПО „Екозащита!“ (Екозащита!), чието седалище е в Калининград, трябваше да избяга от страната и да потърси убежище в чужбина поради наказателно обвинение срещу нея за неплащане на глоби във връзка с продължаващия отказ на групата да регистрира като „чуждестранен агент“; като има предвид, че ако бъде призната за виновна, тя може да бъде осъдена на до две години лишаване от свобода;

Р.

като има предвид, че „Екозащита!“ е една от 49-те руски НПО, подали жалби до Европейския съд по правата на човека, които са в процес на разглеждане (жалба № 9988/13), като твърдят, че Законът за чуждестранните агенти нарушава няколко норми в областта на правата на човека, включително относно свободата на изразяване на мнение и на сдружаване, като това е заключение, одобрено от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека;

С.

като има предвид, че през последните месеци бяха образувани най-малко две наказателни дела срещу защитниците на околната среда Андрей Боровиков и Вячеслав Егоров за многократни нарушения на законодателството относно публичните събрания във връзка с екологичните протести в регионите на Архангелск и Москва;

Т.

като има предвид, че Европейският съюз и Украйна в съвместното си изявление след последната среща на върха между ЕС и Украйна на 8 юли 2019 г. призоваха за незабавното освобождаване на всички незаконно задържани и лишени от свобода украински граждани на Кримския полуостров и в Русия, включително на активисти от средите на кримските татари;

У.

като има предвид, че четирима украински политически затворници — Олег Сенцов, лауреат на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2018 г., Олександър Колченко, Олександър Шумков и Володимир Балух — бяха обявили гладна стачка през юни 2018 г. в знак на протест срещу продължаващото задържане на украински политически затворници;

Ф.

като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа позволи на делегацията на Руската федерация да се завърне в Съвета на Европа, който е водещата организация в областта на правата на човека в Европа, а на 25 юни 2019 г. възстанови нейното право на глас, като подчерта, че това повторно ангажиране ще бъде съпътствано от спазване на ценностите и нормите на Съвета на Европа;

призовава руските органи незабавно и безусловно да освободят всички незаконно и произволно задържани украински граждани (13), както в Русия, така и във временно окупираните територии на Украйна, и да предвидят тяхното безопасно връщане, включително на кримските татари, на наскоро задържаните мирни демонстранти на Червения площад от 10 юли 2019 г., на украинските граждани, задържани по политически мотивирани обвинения, и на 24-та членове на екипажа на украинските военни кораби;

призовава руските органи незабавно и безусловно да прекратят всички актове на тормоз, включително на съдебно равнище, срещу Александра Каролева и „Екозащита!“, както и срещу всички защитници на правата на човека и активисти в областта на околната среда в страната, и да им позволят да извършват своята законна работа без каквато и да е намеса;

настоятелно призовава руските органи да оттеглят т.нар. закон за „чуждестранните агенти“ и да потърсят подкрепата и изцяло да изпълнят всички препоръки на Венецианската комисия към Съвета на Европа в съответствие с международните си задължения в това отношение;

призовава Русия да публикува пълен списък на затворниците, задържани в окупираните украински територии в Донбас и Луганск, и да улесни контакта им със семействата и адвокатите;

решително осъжда продължаващите нарушения на основни принципи и норми на международното право от страна на Русия, и по-специално на нейния отказ да се съобразява с решенията на международните съдилища; настоятелно призовава Руската федерация да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека относно нарушаването на правата на човека на лицата, задържани на Кримския полуостров и в Руската федерация;

подчертава, че руските съдилища, било те граждански или военни, не са компетентни да се произнасят по деяния, извършени извън международно признатата територия на Русия, и посочва, че съдебните производства в подобни случаи не могат да се считат за законосъобразни;

призовава Руската федерация да гарантира безпрепятствен достъп до окупираните украински територии на Крим и Донбас за международни междуправителствени организации, по-специално Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека, Мисията на ОССЕ за оценка на правата на човека в Крим, комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, други конвенции и институционални механизми на Съвета на Европа, и за международни хуманитарни организации, по-специално Международния комитет на Червения кръст;

призовава руските органи да гарантират пълно сътрудничество при изпълнението на специалните процедури на ООН, включително чрез отправяне на покани за посещение в страната на специалния докладчик за правата на човека и околната среда, специалния докладчик за положението на защитниците на правата на човека и специалния представител по въпросите на правото на свобода на мирни събрания и на сдружаване, така че те да могат да докладват за положението на защитниците на околната среда и на правата на човека;

посочва, че защитниците на правата на човека в Руската федерация, включително активистите в областта на околната среда, често са обект на тормоз, наблюдение, физически нападения, заплахи, нахлувания и обиск на техните офиси и жилища, клеветнически и дискредитиращи кампании, съдебен тормоз, произволно задържане и малтретиране, както и нарушения на правото на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания;

10.

предлага Европейският съюз да обмисли възможността за въвеждане на постоянен мониторинг на съдебните процеси срещу жертвите на политически преследвания в Руската федерация и в окупирания Крим и призовава делегацията на ЕС в Русия и посолствата на държавите членки да продължат да наблюдават и да присъстват на съдебните процеси на активисти в областта на правата на човека и на украински политически затворници, както и да организират мисии с участието на независими лекари психиатри за украински граждани, задържани по политически причини в Руската федерация и в окупирания Крим, за да следят условията на тяхното задържане и здравословното им състояние;

11.

настоятелно призовава руските органи на всички равнища да признаят ключовата роля на защитниците на околната среда за нейното опазване и за гарантиране на спазването на екологичните права и публично да осъдят всички актове на нападения, сплашване, тормоз и инкриминирането на действията на защитниците на околната среда;

12.

настоятелно призовава руските органи да престанат да ограничават мирните и законни дейности на екологичните организации, като водят изфабрикувани наказателни дела срещу местни активисти в областта на околната среда, задържат участниците в мирни местни протести и им налагат непропорционално тежки глоби;

13.

призовава руските органи да предприемат необходимите правни действия и да използват всички налични предвидени в закона средства за предотвратяване и прекратяване на нападенията срещу активисти в областта на околната среда; настоятелно призовава руските органи да гарантират ефективно разследване и отчетност в случая на Андрей Рудомакха и други случаи на нападения срещу защитниците на околната среда;

14.

призовава специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, делегацията на ЕС в Русия и посолствата на държавите — членки на ЕС, да обръщат непрекъснато внимание на положението на защитниците на околната среда; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат специални стъпки за подкрепа на руските защитници на околната среда и на правата на човека;

15.

изразява своята загриженост относно докладите за условията на задържане, включително твърдения за изтезания и малтретиране и отказ на достъп до основни здравни грижи, и във връзка с това отново призовава руските органи да гарантират пълно зачитане на правата на всички задържани лица, да гарантират, че всички затворници получават подходящо медицинско внимание и лечение, както и да зачитат медицинската етика, включително да не налагат нежелано третиране или принудително хранене в случаите на гладни стачки, което може да доведе до изтезания и други форми на малтретиране;

16.

приветства решението на Съвета за удължаване на ограничителните мерки; отново изразява твърдото си убеждение, че санкциите на ЕС не трябва да бъдат отменяни, докато Русия не изпълни международните си задължения, включително зачитането на споразуменията от Минск; призовава държавите — членки на ЕС, да останат твърди и единни в ангажимента си по отношение на договорените санкции срещу Русия, както и да обсъдят предприемането на целенасочени мерки срещу лицата, отговорни за задържането и изправянето пред съд на политическите затворници; призовава международната общност да засили натиска за гарантиране на освобождаването на всички политически затворници, задържани в окупираните от Русия територии;

17.

призовава следващия заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разработи нова всеобхватна стратегия за ЕС и Русия, насочена към укрепване на мира и стабилността; подчертава, че необходимият диалог следва да се основава на строги принципи, включително зачитане на международното право и териториалната цялост на съседните на Русия държави, като същевременно се засилват контактите между хората с гражданите на Русия; подчертава, че санкциите срещу Русия могат да бъдат вдигнати само когато страната започне да спазва изцяло своите задължения; подчертава обаче, че ЕС следва да има готовност при необходимост да приеме допълнителни санкции, включително целенасочени санкции срещу отделни лица, както и да ограничи достъпа до финансиране и технологии, ако Русия продължава да нарушава международното право;

18.

отново изразява своята подкрепа за европейски режим за санкциониране на нарушенията на правата на човека – т.нар. закон „Магнитски“ , който следва да санкционира извършителите на тежки нарушения на правата на човека, и призовава Съвета да продължи да работи по този въпрос без забавяне; подчертава, че на извършителите на нарушения на правата на човека следва да не се издават визи за ЕС, нито да им се позволява да държат имуществени активи в държавите членки;

19.

отново осъжда категорично акта на агресия, извършен от Руската федерация срещу Украйна на 25 ноември 2018 г. близо до Керченския проток край бреговете на незаконно окупирания Крим; подчертава, че Международният трибунал по морско право е наредил на Русия да освободи плавателните съдове и екипажите незабавно и безусловно; подчертава, че неизпълнението на заповедта на Международния трибунал по морско право представлява друго грубо нарушение на международните задължения; счита, че „условията“ на Русия за освобождаване на корабите и екипажите, поставени в нейната нота до Украйна от 25 юни 2019 г., са в явно нарушение на заповедта на Трибунала и евентуално биха я нарушили дори в още по-голяма степен в случай на утежняване или разширяване на обхвата на спора;

20.

призовава специалния представител на Европейския съюз за правата на човека да отделя постоянно внимание на положението с правата на човека на Кримския полуостров и в неконтролираните от правителството райони в източната част на Украйна;

21.

призовава Руската федерация да приложи изцяло резолюциите на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., озаглавена „Териториална цялост на Украйна“, от 19 декември 2016 г., озаглавена „Положението с правата на човека в Автономната република Крим и град Севастопол (Украйна)“, от 19 декември 2017 г. и от 22 декември 2018 г., както и заповедта на Международния съд по отношение на временните мерки в делото на Украйна срещу Русия във връзка с прилагането на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация;

22.

припомня със загриженост, че много от решенията на руския съд срещу украинските политически затворници са по обвинение в шпионаж (включително в случая на Павло Гриб, Олексий Стогний, Глеб Шиблий, Володимир Присий, Володимир Дудка, Дмитри Шелеблков, Йевлен Панов, Андрий Закхтей, Валентин Виговский, Виктор Шур и Дмитро Долгополов), което напомня на репресивния период от средата на 30-те до средата на 50-те години на миналия век, когато много граждани на тогавашния Съветски съюз са били задържани и осъдени на тези основания;

23.

протестира срещу решението на главния прокурор на Русия, с което Украинският Световен конгрес се обявява за заплаха за националната сигурност на Русия;

24.

очаква, че решението на ПАСЕ от 25 юни 2019 г. ще доведе до незабавно подобрение по отношение на спазването в Русия на правата на човека и на стандартите на Съвета на Европа, и по-специално по отношение на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека;

25.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация и на президента, правителството и парламента на Украйна.

(1) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 74.

(2) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 198.

(3) ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 38.

(4) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 27.

(5) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 109.

(6) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 86.

(7) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 31.

(8) Приети текстове, P8_TA(2018)0259.

(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0435.

(10) Приети текстове, P8_TA(2019)0115.

(11) Приети текстове, P8_TA(2018)0518.

(12) Приети текстове, P8_TA(2019)0157.

(13) Неизчерпателният списък включва: Олег Сенцов, Олександър Колченко, Олексий Чьорний, Микола Карпюк, Станислав Клих, Валентин Вихивски, Юрий Примов, Рустем Вайтов, Руслан Зейтулаев, Ферат Сайфуляев, Виктор Шур, Андрей Коломиец, Роман Сушченко, Павло Гриб, Олексий Сизонович, Енвер Мамутов, Рустем Абилтаров, Зеври Абсейтов, Ремзи Меметов, Генадий Лимешко, Йевген Панпв, Хлиб Шаблий, Володимир Пришич, Игор Кияшко, Теймур Абдиляев, Узеир Адсулаев, Рустем Исмаилов, Айдер Салединов, Емил Джемаденов, Володимир Балух, Дмитро Щибликов, Муслим Алиев, Емир Юсеин Куку, Вадим Сирук, Инвер Бекиров, Рефат Алимов, Арсен Джепаров, Олександр Шумков, Тофик Абдулгазиев, Иззет Абдулаев, Владлен Абдулкадиров, Меджит Абдурахманов, Билял Адилов, Осман Ариммеметов, Фарход Базаров, Сервет Газиев, Джемил Гафаров, Реза Изетов, Алим Каримов, Сейран Муртаза, Яшар Муйединов, Ерфан Османов, Сейтвели Сиетабдиев, Рустем Сиеталилов, Руслан Сулейманов, Шабан Умеров, Марлен Асанов, Сейран Сакиев, Мемет Белялов, Тимур Ибрахимов, Сервер Зекирияев, Ернес Аметов, Олексей Бесарабов, Володимир Дудка, Олексей Стохний, Микола Шиптур, Евген Каракашев, Нариман Мемедеминов, Олександър Стешенко, Енвер Сейтосманов, Сервер Мустафайев, Едем Смайлов, Едем Бекиров, Дилявер Гафаров, Ренат Сулейманов, Ескендер Абдулганиев , Рустем Емирусеинов, Арсен Абхайров, Райм Айвазов, Айдер Дзепаров, Талиат Абдурахманов, Сейран Мустафайев, Арсен Кубединов, Мустафа Дехерменджи, Али Асанов, Арсен Юнусов, Ескендер Кантемиров, Ескендер Емирвалиев, Сулейман Кадиров, Талиат Юнусов, Микола Семена, Муса Абкеримов, Виталий Кухаренко, Асан Чапух, Бекир Дехерменджи, Киазим Аметов, Руслан Трубах, Шабан Умеров, Рустем Сейтхалилов, Риза Изетов, Фарид Базаров, Джемил Гафаров, Сейран Муртази, Алим Керимов, Тофик Абдулгариев, Биляла Адилов, Меджит Абдурахманов, Рустем Шейхалиев, Алим Шейхалиев, Сейтвели Сейтабдиев, Яшар Муединов, Асан Яников, Енвер Аметов, Руслан Сулейманов, Аким Бекиров, Ерфан Османов, Сервер Газиев, Ремзи Бекиров, Осман Арифметов, Власлен Абдулкадиров, Иззет Абдулайев, Таир Ибрахимов, Айдер Дзепаров, Елдар Кантермиров, Руслан Месутов, Руслан Нагаев, Енвер Омеров, Риза Омеров, Ескандер Сулейманов и Ленур Халилов.

4.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/16

P9_TA(2019)0007

Положението във Венесуела

Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно положението във Венесуела (2019/2730(RSP))

(2021/C 165/04)

Европейският парламент,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, по-специално тези от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венесуела (1), от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венесуела (2), от 12 март 2015 г. относно положението във Венесуела (3), от 8 юни 2016 г. относно положението във Венесуела (4), от 27 април 2017 г. относно положението във Венесуела (5), от 8 февруари 2018 г. относно положението във Венесуела (6), от 3 май 2018 г. относно изборите във Венесуела (7), от 5 юли 2018 г. относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните сухоземни граници с Колумбия и Бразилия (8), от 25 октомври 2018 г. относно положението във Венесуела (9), от 31 януари 2019 г. относно положението във Венесуела (10) и от 28 март 2019 г. относно извънредната ситуация във Венесуела (11),

—	като взе предвид доклада относно Венесуела на върховния комисар на ООН по правата на човека от 4 юли 2019 г.,

—

като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Венесуела от 10 януари 2019 г., 26 януари 2019 г., 24 февруари 2019 г., 28 март 2019 г., 4 април 2019 г., 30 април 2019 г., 18 юни 2019 г. и 16 юли 2019 г.,

—	като взе предвид доклада на Организацията на американските държави (ОАД) относно венесуелските мигранти и бежанци от 8 март 2019 г.,

—	като взе предвид Четвъртата международна техническа среща на Процеса от Кито, проведена в Буенос Айрес на 4 и 5 юли 2019 г.,

—	като взе предвид изявлението на държавите от Групата от Лима от 30 април 2019 г.,

—	като взе предвид декларацията на държавите от Групата от Лима от 3 май 2019 г.,

—	като взе предвид изявлението относно съвместното заседание на Международната контактна група и Групата от Лима относно положението във Венесуела от 3 юни 2019 г.,

—	като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (12), с което се продължават до 14 ноември 2019 г. целевите ограничителни мерки, в сила към настоящия момент,

—	като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

—	като взе предвид Конституцията на Венесуела,

—	като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че между 2018 и 2019 г. политическата, икономическа, институционална, социална и многоизмерна хуманитарна криза се влоши значително; като има предвид, че засиленият недостиг на лекарства и храни, масовите нарушения на правата на човека, хиперинфлацията, политическото потисничество, корупцията и насилието застрашават живота на хората и ги принуждават да бягат от държавата;

Б.

като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, посети страната от 19 до 21 юни 2019 г.; като има предвид, че тя настоятелно призова фактическото правителство на Венесуела да предприеме незабавни конкретни мерки за спиране и преодоляване на документираните в държавата тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че също така беше признато, че в продължение на повече от десетилетие Венесуела е приела и приложила редица закони, политики и практики, които са ограничили демократичното пространство, отслабили са публичните институции и са засегнали независимостта на съдебната система;

В.

като има предвид, че над 7 милиона души във Венесуела се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че фактическото правителство на Мадуро е нарушило правото на прехрана, включително задължението на държавата да гарантира, че населението не гладува; като има предвид, че според ООН 3,7 милиона граждани на Венесуела са недохранени, което има особено отрицателни последици за децата и бременните жени; като има предвид, че 94 % от населението живее под прага на бедността, а 62 % — в условия на крайна бедност; като има предвид, че 70 % от децата не посещават училище; като има предвид, че някои жени са били принуждавани да обменят секс за храна и многократно са се сблъсквали с насилие;

Г.

като има предвид, че положението със здравеопазването в държавата е бедствено, тъй като в болниците липсват персонал, доставки, лекарства и електроенергия, което е довело до смъртта на най-малко 1 557 души в периода между ноември 2018 г. и февруари 2019 г.; като има предвид, че има недостиг на 60 до 100 % от основните лекарства в четири от големите градове на Венесуела, включително Каракас; като има предвид, че майчината смъртност се е увеличила и много жени е трябвало да напуснат държавата, за да родят;

Д.

като има предвид, че повече от 3,4 милиона граждани на Венесуела е трябвало да избягат от държавата; като има предвид, че общият брой граждани на Венесуела, принудени да мигрират, ще надхвърли 5 милиона до края на 2019 г., като това ще бъде втората по големина миграционна и бежанска криза в света; като има предвид, че мигрантският поток оказва особено силен натиск върху съседните държави, но също така все повече и върху Европейския съюз и териториите на държавите — членки на ЕС в Карибския басейн;

Е.

като има предвид, че според Съвета на ООН по правата на човека през последната година и половина близо 7 000 души са били убити без съд и присъда по време на операции за сигурност във Венесуела; като има предвид, че фактически управляващите органи използват FAES (силите за специални действия на Боливарската национална полиция) и други сили за сигурност като част от своята политика на социален контрол; като има предвид, че семействата на убитите без съд и присъда по време на протестите продължават да бъдат възпрепятствани да упражняват правото си на истина, справедливост и обезщетение;

Ж.

като има предвид, че режимът използва изтезанията като системен инструмент за сплашване и разубеждаване на протестиращите, като по този начин създава климат на терор; като има предвид, че според доклада на Съвета на ООН по правата на човека службите за сигурност и разузнавателните служби, и по-специално SEBIN (Боливарската разузнавателна служба) и DGCIM (Генералната дирекция за военно контраразузнаване) редовно са прибягвали до такива практики; като има предвид, че политическите затворници във Венесуела са подложени на изтезания и понастоящем много от тях са държани в изолация от света, без възможност да се свържат с адвокатите си или членовете на своите семейства, които се страхуват за живота и физическата им неприкосновеност;

З.	като има предвид, че 22 парламентаристи, включително председателят на Националното събрание, са били лишени от парламентарния си имунитет; като има предвид, че двама парламентаристи са задържани, а 16 са потърсили закрила в посолства, напуснали са държавата или са се укрили;

И.	като има предвид, че коренното население е подложено на насилствени и престъпни деяния; като има предвид, че 63 членове на коренни общности са били произволно задържани и измъчвани, 7 са починали, а над 23 са били ранени и е трябвало да пътуват до болници извън държавата, за да се лекуват;

Й.

като има предвид, че минното дело и добивът на нефт, и по-специално в отдалечените региони и регионите с богато биологично разнообразие, унищожават препитанието на малцинствата, като например на коренните и чернокожите общности, които, ако се противопоставят на тези дейности и искат възстановяване на правата си, се сблъскват с жестоко насилие и разселване от военните сили, организираните престъпни групи и въоръжените групи;

К.

като има предвид, че на 29 юни 2019 г. Рафаел Акоста Аревало, капитан от военноморските сили, който е бил арестуван и измъчван по обвинение в заговор за убийството на Николас Мадуро, е починал по време на задържането си; като има предвид, че фактически управляващите органи са конфискували и укривали незаконно тленните му останки в продължение на 11 дни, преди да ги погребат, без да зачитат основните права и желанието на семейството му да оплаче починалия си близък;

Л.	като има предвид, че на 2 юли 2019 г. Руфо Чакон, 16-годишно венесуелско момче, е изгубило зрението си, след като е било простреляно в лицето от правителствени служители по време на протест срещу липсата на газ за готвене;

М.

като има предвид, че ЕС мобилизира 117,6 милиона евро за спешна хуманитарна помощ и помощ за развитие в отговор на кризата, като работи с уязвимото население във Венесуела (60 % от финансирането) и съседните държави (40 % от финансирането); като има предвид, че досега помощта, събрана от ООН за нейния регионален план за реагиране по отношение на бежанците и мигрантите, представлява едва около 22 % от общия размер на поисканите средства (159 милиона щатски долара, при положение че призивът беше за събирането на 738 милиона щатски долара);

изразява отново дълбоката си загриженост във връзка с тежкото извънредно положение във Венесуела, което сериозно застрашава живота на нейните граждани;

изтъква отново пълната си подкрепа за законния временен президент Хуан Гуайдо и за Националното събрание, което е законният демократичен орган на Венесуела и чиито правомощия трябва да бъдат възстановени и да се зачитат, включително прерогативите и безопасността на неговите членове; осъжда снемането на парламентарния имунитет на 22 парламентаристи и лишаването от свобода на двама парламентаристи; изразява отново своята загриженост относно липсата на легитимност на президентските избори през май 2018 г.;

осъжда жестоките репресии и насилието, довели до убийства и жертви; изразява своята солидарност с народа на Венесуела и своите искрени съболезнования на семействата и приятелите на засегнатите;

подчертава, в съответствие с доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека, г-жа Башле, пряката отговорност на Николас Мадуро, както и на въоръжените сили и разузнавателните служби, които служат на незаконния му режим, за безразборното използване на насилие за репресии срещу процеса на демократичен преход и срещу възстановяването на принципите на правовата държава във Венесуела; осъжда извършването, при всички обстоятелства, на произволни задържания, изтезания и извънсъдебни убийства, които са забранени съгласно международните конвенции, включително тези, по които Венесуела е страна;

осъжда, в съответствие с доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека, г-жа Башле, злоупотребата от страна на служителите на правоприлагащите органи и бруталните репресии, извършени от силите за сигурност; призовава за създаване на безпристрастен и независим национален механизъм, с подкрепата на международната общност, за разследване на извънсъдебните екзекуции, извършвани при операции в областта на сигурността, за да се гарантира, че отговорните лица биват подведени под отговорност и че семействата на жертвите получават обезщетение и се ползват от защита срещу заплахи и репресии;

призовава настоятелно да бъде гарантирана наличността и финансовата достъпност на храните, лекарствата и здравните услуги, като се обръща специално внимание на услугите за майките и децата; призовава фактически управляващите органи на Венесуела да гарантират, че хуманитарната помощ се разпределя сред цялото население, без каквито и да било политически пристрастия;

подчертава необходимостта от прекратяване, публично осъждане, наказване и предотвратяване на всички актове на преследване и селективна репресия по политически причини; призовава за освобождаване на всички лица, произволно лишени от свобода;

припомня, че всички заплахи и нападения срещу коренното население, включително неговите водачи, трябва да спрат и че органите следва да гарантират тяхната защита и да предприемат всички необходими мерки за защита на техните индивидуални и колективни права, включително правото им на земя;

подчертава, че е необходимо въздържане от участие в мегапроекти, които целят да намерят източници на приходи за преодоляване на икономическата криза, но вредят на околната среда, климата и поминъка на общностите в района; призовава за безусловна защита на коренното и чернокожото население в отдалечените райони, което защитава околната среда срещу дейности като добива на злато в района Арко Минеро дел Ориноко (Arco Minero del Orinoco) във Венесуела;

10.

обръща внимание на все по-сериозната миграционна криза в целия регион и приветства усилията и солидарността, демонстрирани от съседните държави, и по-специално Колумбия, Еквадор и Перу; отправя искане към Комисията да продължи да си сътрудничи с тези държави не само чрез предоставяне на хуманитарна помощ, но и чрез предоставяне на повече ресурси и чрез политиката за развитие;

11.

потвърждава позицията си, че намирането на мирно, демократично и приобщаващо решение е единственият устойчив изход от настоящата политическа безизходица и настъпилата вследствие на нея тежка социална и хуманитарна криза; посочва, че продължаващият диалог трябва да вземе предвид пътната карта, приета от Националното събрание на Венесуела; подкрепя протичащия в момента процес на посредничество, ръководен от Норвегия, и приветства споразумението на двете страни да започнат диалог за мир; подчертава, че за да бъде успешен процесът на посредничество, следва да бъдат изпълнени минималните мерки за изграждане на доверие; настоява, че изключителната цел на диалога трябва да бъде създаването на условия, водещи до свободни, прозрачни и надеждни президентски избори с фиксиран график, справедливи условия за всички участници, прозрачност и присъствие на надеждни международни наблюдатели;

12.

призовава Съвета да наложи допълнителни санкции срещу фактически управляващите държавни органи, отговорни за нарушения и репресии, свързани с правата на човека; счита, че органите на ЕС трябва да ограничат движението на засегнатите лица и да замразят активите и визите им, както и тези на най-близките им роднини;

13.

призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да ръководи политиката на ЕС относно положението във Венесуела и да продължи да си сътрудничи с контактната група и с демократичните държави в региона, представлявани от Групата от Лима;

14.

изразява отново подкрепата си за разследванията на Международния наказателен съд (МНС) във връзка с мащабните престъпления и репресивни действия, извършени от венесуелския режим; настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави членки да се присъединят към инициативата на няколко държави — страни по МНС, за разследване на престъпленията срещу човечеството, извършени от фактическото правителство на Мадуро, за да се потърси отговорност от извършителите;

15.

подкрепя инициативата за създаване на анкетна комисия със Съвета на ООН по правата на човека за определяне на индивидуалните отговорности за системното нарушаване на правата на човека във Венесуела;

16.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на Републиката и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 145.

(2) ОВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 21.

(3) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 190.

(4) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 101.

(5) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 137.

(6) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 61.

(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0199.

(8) Приети текстове, P8_TA(2018)0313.

(9) Приети текстове, P8_TA(2018)0436.

(10) Приети текстове, P8_TA(2019)0061.

(11) Приети текстове, P8_TA(2019)0327.

(12) ОВ L 276, 7.11.2018 г., стр. 10.

4.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/23

P9_TA(2019)0003

Числен състав на междупарламентарните делегации

Решение на Европейския парламент от 17 юли 2019 г. относно числения състав на междупарламентарните делегации (2019/2719(RSO))

(2021/C 165/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Председателския съвет,

—	като взе предвид своето решение от 17 април 2019 г. относно броя на междупарламентарните делегации, делегациите в съвместните парламентарни комитети, делегациите в комитетите за парламентарно сътрудничество и делегациите в многостранните парламентарни асамблеи (1),

—	като взе предвид членове 223 и 224 от своя Правилник за дейността,

решава да определи числения състав на следните междупарламентарни делегации, както следва:

Европа, Западни Балкани и Турция,

—	Делегации в:

—	Съвместния парламентарен комитет ЕС — Северна Македония: 13 членове,

—	Съвместния парламентарен комитет ЕС — Турция: 25 членове,

—	Делегация за сътрудничество със Севера и за връзки с Швейцария и Норвегия, в Съвместния парламентарен комитет ЕС — Исландия и в Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (ЕИП): 17 членове,

—	Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС — Сърбия: 15 членове,

—	Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС — Албания: 14 членове,

—	Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС — Черна гора: 14 членове,

—	Делегация за връзки с Босна и Херцеговина и с Косово: 13 членове

б)

Русия и държавите от Източното партньорство,

—	Делегация в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС — Русия: 31 членове,

—	Делегация в Парламентарния комитет за асоцииране ЕС — Украйна:16 членове,

—	Делегация в Парламентарния комитет за асоцииране ЕС — Молдова: 14 членове,

—	Делегация за връзки с Беларус: 12 членове,

—	Делегация в Комитета за парламентарно партньорство ЕС — Армения, Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС — Азербайджан и Парламентарния комитет за асоцииране ЕС — Грузия 18 членове

в)

Магреб, Машрек, Израел и Палестина,

—	Делегации за връзки с:

—	Израел: 18 членове,

—	Палестина: 18 членове,

—	държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб, включително съвместните парламентарни комитети ЕС — Мароко, ЕС — Тунис и ЕС — Алжир 18 членове,

—	държавите от Машрек: 18 членове

г)

Арабски полуостров, Ирак и Иран,

—	Делегации за връзки с:

—	Арабския полуостров: 15 членове,

—	Ирак: 7 членове,

—	Иран: 11 членове

д)

Северна, Централна и Южна Америка,

—	Делегации за връзки с:

—	със Съединените американски щати: 63 членове,

—	Канада: 16 членове,

—	Федеративна република Бразилия: 14 членове,

—	държавите от Централна Америка: 15 членове,

—	държавите от Андската общност: 12 членове,

—	Меркосур: 19 членове,

—	Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС — Мексико: 14 членове,

—	Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС — Чили: 15 членове,

—	Делегация в Парламентарния комитет КАРИФОРУМ — ЕС: 15 членове

е)

Азия/Тихоокеански регион,

—	Делегации за връзки с:

—	Япония: 24 членове,

—	Китайската народна република: 37 членове,

—	Индия: 23 членове,

—	Афганистан: 7 членове,

—	държавите от Южна Азия: 15 членове,

—	държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН): 26 членове,

—	Корейския полуостров: 12 членове,

—	Австралия и Нова Зеландия: 12 членове,

—	Делегация в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС — Казахстан, ЕС — Киргизстан, ЕС — Узбекистан и ЕС — Таджикистан и за връзки с Туркменистан и Монголия: 19 членове.

ж)

Африка,

—	Делегации за връзки с:

—	Южна Африка: 15 членове,

—	Панафриканския парламент: 12 членове

з)

Многостранни асамблеи,

—	Делегация в Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС: 78 членове,

—	Делегация в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието: 49 членове,

—	Делегация в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея: 75 членове,

—	Делегация в Парламентарната асамблея Евронест: 60 членове,

—	Делегация за връзки с Парламентарната асамблея на НАТО: 10 членове

решава, във връзка с решението на Председателския съвет от 11 юли 2019 г. относно състава на бюрата на делегациите, че бюрата на делегациите могат да се състоят от не повече от двама заместник-председатели;

възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0408.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 165

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 4 май 2021 г.

	III Подготвителни актове
	Европейски парламент
	Сряда, 3 юли 2019 r.
2021/C 165/05	Решение на Европейския парламент от 3 юли 2019 г. относно числения състав на постоянните комисии (2019/2689(RSO))	20
	Вторник, 16 юли 2019 r.
2021/C 165/06	Решение на Европейския парламент от 16 юли 2019 г. относно избора на председател на Комисията (2019/2041(INS))	22
	Сряда, 17 юли 2019 r.
2021/C 165/07	Решение на Европейския парламент от 17 юли 2019 г. относно числения състав на междупарламентарните делегации (2019/2719(RSO))	23

Съдържание		Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2019—2020 Заседания от 2 до 4 юли 2019 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 85, 12.3.2021 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ Заседания от 15 до 18 юли 2019 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 95, 19.3.2021 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Четвъртък, 18 юли 2019 r.
2021/C 165/01	Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно положението в Хонконг (2019/2732(RSP))	2
2021/C 165/02	Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно положението на границата между САЩ и Мексико (2019/2733(RSP))	6
2021/C 165/03	Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно Русия, по-специално положението на активистите в областта на околната среда и украинските политически затворници (2019/2734(RSP))	10
2021/C 165/04	Резолюция на Европейския парламент от 18 юли 2019 г. относно положението във Венесуела (2019/2730(RSP))	16