Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 163/01)

Последна публикация

ОВ C 148, 26.4.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 138, 19.4.2021 г.

ОВ C 128, 12.4.2021 г.

ОВ C 110, 29.3.2021 г.

ОВ C 98, 22.3.2021 г.

ОВ C 88, 15.3.2021 г.

ОВ C 79, 8.3.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (седми състав) от 4 март 2021 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-664/18) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2008/50/ЕО - Качество на атмосферния въздух - Член 13, параграф 1 и приложение XI - Системно и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO2) в някои зони на Обединеното кралство - Член 23, параграф 1 - Приложение XV - „Възможно най-кратък“ период на превишаване - Подходящи мерки)

(2021/C 163/02)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: първоначално J. Norris и K. Petersen, впоследствие E. Manhaeve и J. Norris)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: F. Shibli, подпомаган от J. Morrison, Barrister)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: първоначално T. Henze и S. Eisenberg, впоследствие J. Möller и S Eisenberg, подпомагани от U. Karpenstein, F. Fellenberg и K. Dingemann, Rechtsanwälte)

Диспозитив

1)

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, като е превишавало системно и постоянно в шестнадесет зони на Обединеното кралство годишната пределно допустима стойност, определена за азотен диоксид (NO2), а именно в зоните: UK0001 (градска зона Greater London); UK0002 (градска зона West Midlands); UK0003 (градска зона Greater Manchester); UK0004 (градска зона West Yorkshire); UK0013 (градска зона Teesside); UK0014 (The Potteries); UK0018 (Kingston upon Hull); UK0019 (градска зона Southampton); UK0024 (градска зона Glasgow); UK0029 (Eastern); UK0031 (South East); UK0032 (East Midlands); UK0033 (North West & Merseyside); UK0034 (Yorkshire & Humberside); UK0035 (West Midlands), и UK0036 (North East), както и определената за NO2 почасова пределно допустима стойност в зона UK0001 (градска зона Greater London), считано от 1 януари 2010 г. до 2017 г. включително, не е изпълнило задълженията си по член 13, параграф 1 и приложение XI от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, и като не е приело, считано от 11 юни 2010 г., подходящи мерки, за да осигури спазването на пределно допустимите стойности, определени за NO2 във всички посочени зони, не е изпълнило задълженията си, наложени с член 23, параграф 1, разглеждан самостоятелно и във връзка с приложение XV към Директива 2008/50/EО, и по-специално задължението си по член 23, параграф 1, втора алинея от същата директива, да следи периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

2)	Осъжда Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати, наред със собствените си съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

3)	Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 445, 10.12.2018 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 4 март 2021 г. (преюдициално запитване от Förvaltningsrätten i Malmö — Швеция) — А/Migrationsverket

(Дело C-193/19) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Контрол по границите, убежище и имиграция - Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген - Справка в Шенгенската информационна система (ШИС) при проверка на заявлението за издаване на разрешение за пребиваване, подадено от гражданин на трета страна, за когото в тази система е подаден сигнал за целите на отказ за влизане - Член 25, параграф 1 - Кодекса на шенгенските граници - Условия за влизане на гражданите на трети страни - Член 6, параграфи 1 и 5 - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 7 и член 24, параграф 2 - Отказ за подновяване на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството, с мотива че не е установена със сигурност самоличността на заявителя)

(2021/C 163/03)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Förvaltningsrätten i Malmö

Страни в главното производство

Жалбоподател:А

Ответник: Migrationsverket

Диспозитив

Член 25, параграф 1 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген (Люксембург) на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г., изменена с Регламент (ЕС) № 265/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която позволява издаването, продължаването или подновяването на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството, поискано на територията на тази държава членка от гражданин на трета страна, за когото е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за целите на отказ за влизане в Шенгенското пространство и чиято самоличност не е можело да бъде установена чрез валиден пътен документ, когато предварително е извършено консултиране относно интересите на подалата сигнала държавата членка и те са били взети предвид, а разрешението за пребиваване е издадено, продължено или подновено само поради наличие на „сериозни основания“ по смисъла на тази разпоредба.

Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), и по-специално член 6, параграф 1, буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на гражданин на трета страна, който се намира в такова положение.

---

(1)  ОВ C 155, 6.5.2019 г.

Решение на Съда (десети състав) от 3 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana — Испания) — Promociones Oliva Park SL/Tribunal Económico Administrativo Regional (TEAR) de la Comunidad Valenciana

(Дело C-220/19) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2008/118/ЕО - Общ режим на облагане с акциз - Член 1, параграф 2 - Допълнителни косвени данъци по отношение на акцизните стоки - Директива 2009/28/ЕО - Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници - Член 1 и член 3, параграфи 1 и 2, както и параграф 3, буква а), последният във връзка с член 2, буква к) - Директива 2009/72/ЕО - Общи правила за вътрешния пазар на електроенергия - Данък върху стойността на производството на електрическа енергия - Същност и структура на данъка - Данък, с който по един и същи начин се облага електроенергията, произведена от възобновяеми източници, и тази, произведена от невъзобновяеми източници)

(2021/C 163/04)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana

Страни в главното производство

Жалбоподател: Promociones Oliva Park SL

Ответник: Tribunal Económico Administrativo Regional (TEAR) de la Comunidad Valenciana

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който се облага производството и включването на електрическа енергия в електрическата мрежа на националната територия и чиято данъчна основа се състои от общия размер на приходите на данъчнозадълженото лице от извършването на тези дейности, без да се взема предвид количеството електроенергия, действително произведено и включено в тази мрежа.

2)

Член 1 и член 3, параграфи 1 и 2, и параграф 3, буква а) от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, последният параграф във връзка с член 2, втора алинея, буква к) от тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който при единна данъчна ставка се облага производството на електроенергия и включването ѝ в електрическата мрежа, включително когато тази електроенергия е произведена от възобновяеми източници, и който има за цел не защита на околната среда, а увеличаване на обема на бюджетните приходи.

3)

Член 107, параграф 1 ДФЕС и членове 32—34 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на национален данък, с който се облага производството и включването на електроенергия в електрическата мрежа на територията на държава членка, когато този данък не е приложим за включването в тази мрежа на електроенергията, произведена в другите държави членки.

---

(1)  ОВ C 213, 24.6.2019 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 март 2021 г. — Европейска комисия/Fútbol Club Barcelona, Кралство Испания

(Дело C-362/19 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Помощ, предоставена в полза на някои професионални футболни клубове - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Понятие „предимство“ - Схема за помощ - Регламент (ЕС) 2015/1589 - Член 1, буква г) - Намалена ставка на облагане - Образувания с нестопанска цел - По-неблагоприятно данъчно приспадане - Въздействие - Насрещна жалба - Членове 169 и 178 от Процедурния правилник на Съда)

(2021/C 163/05)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P. Němečková, B. Stromsky и G. Luengo)

Други страни в производството: Fútbol Club Barcelona (представители: R. Vallina Hoset, J. Roca Sagarra, J. del Saz Cordero, A. Sellés Marco и R. Salas Lúcia, abogados), Кралство Испания (представители: S. Centeno Huerta, J. Ruiz Sánchez и A. Rubio González)

Диспозитив

1)

Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 26 февруари 2019 г., Fútbol Club Barcelona/Комисия (T-865/16, EU:T:2019:113) в частта му, с която е уважено второто основание, изтъкнато пред първата инстанция, и отменя Решение (ЕС) 2016/2391 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), приведена в действие от Испания за някои футболни клубове.

2)	Отхвърля жалбата, подадена по дело T-865/16 от Fútbol Club Barcelona, за отмяна на Решение 2016/2391.

3)	Fútbol Club Barcelona понася освен направените от него съдебни разноски и тези, направени от Европейската комисия в производството пред Общия съд на Европейския съюз.

4)	Европейската комисия понася направените от нея в настоящото производство по обжалване съдебни разноски.

5)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 238, 15.7.2019 г.

Решение на Съда (пети състав) от 3 март 2021 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Poste Italiane SpA (C-434/19), Agenzia delle entrate — Riscossione (C-435/19)/Riscossione Sicilia SpA agente riscossione per la provincia di Palermo e delle altre provincie siciliane (C-434/19), Poste Italiane SpA (C-435/19)

(Съединени дела C-434/19 и С-435/19) (1)

(Преюдициално запитване - Държавни помощи - Конкуренция - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Условия за прилагане - Член 106, параграф 2 ДФЕС - Услуги от общ икономически интерес - Управление на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти - Предприятия със специални или изключителни права, предоставени от държавите членки - Права на комисиона, определени едностранно от предприятието получател - Злоупотреба с господстващо положение - Член 102 ДФЕС - Недопустимост)

(2021/C 163/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Poste Italiane SpA (C-434/19), Agenzia delle entrate — Riscossione (C-435/19)

Ответници: Riscossione Sicilia SpA agente riscossione per la provincia di Palermo e delle altre provincie siciliane (C-434/19), Poste Italiane SpA (C-435/20)

при участието на: Poste italiane SpA — Bancoposta (C-435/19)

Диспозитив

Член 107 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „държавна помощ“ по смисъла на тази разпоредба национална мярка, с която концесионерите, натоварени със събирането на imposta comunale sugli immobili (общински данък върху недвижимите имоти), са длъжни да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane SpA, за да се позволи на данъчнозадължените лица да внасят посочения данък и да заплащат комисиона за управлението на тази разплащателна сметка, доколкото на държавата може да бъде вменено, че с тази мярка предоставя селективно предимство на Poste Italiane посредством държавни ресурси и мярката може да доведе до нарушаване на конкуренцията и търговията между държавите членки, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 328, 30.9.2019 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 март 2021 г. (преюдициално запитване от Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen — Швеция) — Föreningen Skydda Skogen (C-473/19), Naturskyddsföreningen i Härryda, Göteborgs Ornitologiska Förening (C-474/19)/Länsstyrelsen i Västra Götalands län, B.A.B. (C-473/19), U.T.B. (C-474/19)

(Съединени дела C-473/19 и С-474/19) (1)

(Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Член 12, параграф 1 - Директива 2009/147/ЕО - Опазване на дивите птици - Член 5 - Горско стопанство - Забрани, целящи да гарантират опазването на защитени видове - Проект за окончателна сеч на гори - Местообитание на защитени видове)

(2021/C 163/07)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Vänersborgs tingsrätt, mark- och miljödomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Föreningen Skydda Skogen (C-473/19), Naturskyddsföreningen i Härryda, Göteborgs Ornitologiska Förening (C-474/19)

Ответници: Länsstyrelsen i Västra Götalands län, B.A.B. (C-473/19), U.T.B. (C-474/19)

Диспозитив

1)

Член 5 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която предвидените в тази разпоредба забрани се отнасят само до видовете, изброени в приложение I към тази директива, тези, които са застрашени на определено равнище или чиято популация показва тенденция за намаляване в дългосрочен план.

2)

Член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, не допуска национална практика, съгласно която, когато целта на дадена човешка дейност, като например дейност по използване на горите или на земята, е явно различна от умъртвяването или обезпокояването на животински видове, предвидените в тази разпоредба забрани се прилагат само в случай на опасност от неблагоприятно въздействие върху състоянието на запазване на съответните видове, и от друга страна, осигурената с тази разпоредба защита не престава да се прилага към видовете, които са достигнали благоприятно състояние на запазване на вида.

3)

Член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която, ако постоянната екологична функция на естественото местообитание на съответния вид в конкретен район се загуби въпреки предприетите мерки поради дейност, водеща до увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, самостоятелно или заедно с други, предвидената в тази разпоредба забрана се прилага едва след като има вероятност състоянието на запазване на съответния вид да се влоши.

---

(1)  ОВ C 288, 26.8.2019 г.

Решение на Съда (трети състав) от 4 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — Frenetikexito — Unipessoal Lda/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-581/19) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1, буква в) - Облагаеми с ДДС доставки - Случаи на освобождаване - Член 132, параграф 1, буква в) - Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии - Консултации в областта на храненето - Фитнес и поддържане на добро физическо състояние - Понятия „единна комплексна доставка“, „доставка, съпътстваща основната доставка“ и „самостоятелност на доставките“ - Критерии)

(2021/C 163/08)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Frenetikexito — Unipessoal Lda

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Диспозитив

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — услуга за консултации в областта на храненето, предоставена от сертифициран и оправомощен в рамките на фитнес центрове специалист и евентуално в рамките на програми, включващи и услуги в областта на фитнеса и поддържането на добро физическо състояние, представлява отделна и самостоятелна доставка на услуги и не може да попадне в обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от тази директива.

---

(1)  ОВ C 383, 11.11.2019 г.

Решение на Съда (девети състав) от 4 март 2021 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf — Германия) — Agrimotion S.A./ADAMA Deutschland GmbH

(Дело C-912/19) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Пускане на пазара на продукти за растителна защита - Регламент (EО) № 1107/2009 - Член, 52, параграф 1 - Разрешителното за паралелна търговия - Личен характер на това разрешително)

(2021/C 163/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agrimotion S.A.

Ответник: ADAMA Deutschland GmbH

Диспозитив

Член 52, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че само притежателят на разрешително за паралелна търговия може да пуска продукт за растителна защита на пазара на държавата членка, която е издала това разрешение.

---

(1)  ОВ C 95, 23.3.2020 г.

Решение на Съда (осми състав) от 4 март 2021 г. — Carmen Liaño Reig/Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

(Дело C-947/19 P) (1)

(Обжалване - Икономически и паричен съюз - Банков съюз - Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници - Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) - Процедура за преструктуриране - Приемане на схема за преструктуриране на Banco Popular Español SA - Регламент (ЕС) № 806/2014 - Член 24 - Инструмент за продажба на стопанска дейност - Член 21 - Обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти - Инструменти на капитала от втори ред - Жалба за отмяна - Частична отмяна - Невъзможност за отделяне - Недопустимост)

(2021/C 163/10)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Carmen Liaño Reig (представител: F. López Antón, abogado)

Друга страна в производството: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП) (представители: A. Valavanidou, S. Branca и J. King, подпомагани от B. Meyring и T. Klupsch, Rechtsanwälte, и от F. B. Fernández de Trocóniz Robles, abogado)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Carmen Liaño Reig да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 87, 16.3.2020 г.

Решение на Съда (шести състав) от 3 март 2021 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — VS/Hauptzollamt Münster

(Дело C-7/20) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Митнически кодекс на Съюза - Регламент (ЕС) № 952/2013 - Член 87, параграф 4 - Място на възникване на митническото задължение - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1 - Членове 70 и 71 - Данъчно събитие и изискуемост на ДДС при внос - Място на възникване на данъчното задължение - Констатация за неизпълнението на задължение, предвидено от митническото законодателство на Съюза - Стока, която физически е въведена на митническата територия на Съюза в една държава членка, но е включена в икономическия оборот на Съюза в държавата членка, в която е била направена констатацията)

(2021/C 163/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: VS

Ответник: Hauptzollamt Münster

Диспозитив

Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност при внос на стоки, които подлежат на облагане с мито, възниква в държавата членка, в която е било констатирано неизпълнението на задължение, предвидено от митническото законодателство на Съюза, когато обсъжданите стоки — независимо че са били физически въведени на митническата територия на Съюза в друга държава членка — са включени в икономическия оборот на Съюза в държавата членка, в която е била направена тази констатация.

---

(1)  ОВ C 137, 27.4.2020 г.

Жалба, подадена на 26 август 2020 г. от CF, TB, LO S.A. и UM срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 25 юни 2020 г. по дело T-22/19, Noguer Enríquez и др./Комисия

(Дело C-403/20 P)

(2021/C 163/12)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: CF, TB, LO S.A. и UM S.L. (представители: J. Álvarez González и S. San Felipe Menéndez, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 3 март 2021 г. Съдът (седми състав) отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна и осъжда CF, TB, LO S.A. и UM S.L. да понесат направените от тях съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Tribunal correctionnel de Limoges (Франция), постъпило на 23 октомври 2020 г. — наказателно производство срещу DS

(Дело C-557/20)

(2021/C 163/13)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal correctionnel de Limoges

Страна в главното наказателно производство

DS

при участието на: Union française des maréchaux-ferrants

С определение от 16 март 2021 г. Съдът (шести състав) обяви, че преюдициалното запитване, отправено от Tribunal correctionnel de Limoges (Наказателен съд Лимож, Франция) с акт от 11 септември 2020 г., е явно недопустимо.

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 16 октомври 2020 г. — AR/St. Vincenz-Krankenhaus GmbH

(Дело C-727/20)

(2021/C 163/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: AR

Ответник: St. Vincenz-Krankenhaus GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Допускат ли член 7 от Директива 2003/88 (1) и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от Bundesurlaubsgesetz (Федерален закон за отпуските), според което неупражненото все още право на платен годишен отпуск от работник, който през референтната година е изпаднал в състояние на неработоспособност поради заболяване, но който все пак е могъл да ползва отпуска — поне частично — преди началото на заболяването през референтната година, се погасява петнадесет месеца след края на референтната година в случай на продължаваща непрекъсната неработоспособност, дори в случай че работодателят действително не е осигурил възможност на работника да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?

2)	При отрицателен отговор на първия въпрос: При тези условия изключено ли е и погасяване в по-късен момент при продължаваща неработоспособност?

---

(1)  Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

Преюдициално запитване от Amtsgerichts Hamburg (Германия), постъпило на 22 януари 2021 г. — flightright GmbH/Ryanair DAC, преди това Ryanair Ltd

(Дело C-37/21)

(2021/C 163/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: flightright GmbH

Ответник: Ryanair DAC, преди това Ryanair Ltd

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли разрешение за излитане, забавено от управлението на въздушното движение, извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) или това не е така, тъй като забавянето при разрешенията за излитане, дадени от управлението на въздушното движение, т.нар. разместване на часовите слотове, не представлява събитие, което е „извън обикновеното“ във въздушното движение, а събитие, което принадлежи към обичайния и очакван ход и обичайните и очаквани рамкови условия на международното въздушно движение, защото става въпрос за събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушните превозвачи?

2)

Става ли въпрос при т.нар. разместване на часовите слотове от управлението на въздушното движение в международния въздушен трафик, както е известно, не за обстоятелства извън обикновеното по смисъла на практиката на Съда, а за обикновени, обичайни, очаквани съпътстващи явления на въздушното движение или доказателства за него трябва да се съберат в спора с възлагане на експертиза, които се допускат, ако от експертизата се установява, че разместването на часовите слотове настъпва изключително рядко, а не редовно в международното въздушно движение?

3)

Трябва ли разместването на часовите слотове от управлението на въздушното движение да се смята за извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/04 само ако, от своя страна, се основава на обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като извънредни по смисъла на член 5, параграф 3, например на настъпването на произшествие или на терористична заплаха, но не и на метеорологичните условия, които са обичайни за трафика към момента и мястото на настъпването им и временно засягат въздушното движение?

4)

По-специално, представлява ли неблагоприятното време като причина за разместване на часовите слотове извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/04 само ако неблагоприятното време, от своя страна, е извънредно обстоятелство, когато неблагоприятното време е „извън обикновеното“ за съответното място през съответното време и не спада към „обичайните и очаквани метеорологични условия“ за съответното място, през съответния време, а „се отличава от тях“?

5)

Представляват ли неблагоприятните метеорологични условия, които не са извън обикновеното за определено място през определено време и които не се отличават от обичайните и очаквани метеорологични условия за определено място през определено време, събития, присъщи на нормалното упражняване на дейността на авиокомпаниите и на нормалните рамкови условия на въздушното движение по смисъла на тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламента за пътниците от Съда?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichts Виена (Австрия), постъпило на 1 февруари 2021 г. — FK

(Дело C-58/21)

(2021/C 163/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: FK

Ответник: Rechtsanwaltskammer Wien

Преюдициални въпроси

1)

Как трябва да се тълкува член 13, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (1), когато от количествена гледна точка центърът на дейността на дадено лице се намира в държава, която не е членка, и в която лицето пребивава, и когато това лице извършва дейност и в две държави членки (Федерална република Германия и Австрия) — дейност, която е разделена в двете държави членки, така че преобладаващата част се развива в една от държавите членки (в конкретния случай във Федерална република Германия)? Ако от тълкуването на тази разпоредба се установи компетентност на Австрия, се поставя следният въпрос:

2)

Допуска ли правото на Съюза разпоредбата на член 50, параграф 2, точка 2, буква c), подточка аа) от Rechtsanwaltsordnung (2) (Закон за адвокатурата) и разпоредбата на член 26, параграф 1, точка 8 от Устава, част A 2018, или те нарушават правото на Съюза и правата, гарантирани от правото на Съюза, като изискват за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст отказ от упражняване на адвокатската професия в страната и в чужбина (член 50, параграф 2, буква с), подточка аа), съответно където и да е (член 26, параграф 1, точка 8 от Устава, част A 2018)?

---

(1)  ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82.

(2)  RGBl. № 96/1868 в редакцията му, публикувана в BGBl I № 10/2017.

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, заседаващ в Зволе (Нидерландия), постъпило на 29 януари 2021 г. — O. T. E./Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-66/21)

(2021/C 163/17)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, заседаващ в Зволе

Страни в главното производство

Жалбоподател: O. T. E.

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

a) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 (1) да се тълкува в смисъл, че тъй като Нидерландия не е определила съгласно националното право датата, от която започва да тече гарантираният съгласно тази разпоредба срок за размисъл, посоченият срок започва да тече по право от датата, на която гражданинът на третата страна уведоми (информира) нидерландските органи за трафика на хора? б) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 да се тълкува в смисъл, че тъй като Нидерландия не е определила съгласно националното право продължителността на гарантирания съгласно тази разпоредба срок за размисъл, посоченият срок се прекратява по право след като е подадена жалба относно трафик на хора или съответният гражданин на трета страна е посочил, че се отказва да подаде жалба?

2)	Трябва ли за мерки за извеждане от територията по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 да се считат и мерки за извеждане на гражданин на трета страна от територията на една държава членка в територията на друга държава членка?

3)

a) Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 приемането на решение за прехвърляне докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл? б) Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 изпълнението или подготовката на изпълнението на вече прието решение за прехвърляне докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?

---

(1)  Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (ОВ L 261, 2004 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 35).

Преюдициално запитване от rechtbank Den Haag, заседаващ в 'с-Херотогенбос (Нидерландия), постъпило на 4 февруари 2021 г. — Х/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-69/21)

(2021/C 163/18)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, заседаващ в 'с-Херотогенбос

Страни в главното производство

Жалбоподател: Х

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Може ли значително увеличаване на интензитета на болката поради липсата на медицинско лечение при непроменена клинична картина да представлява положение, което противоречи на член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, ако не бъде спряно изпълнението на произтичащото от Директива 2008/115/ЕО (1) (наричана по-нататък „Директивата за връщането“) задължение за напускане на страната?

2)

Налице ли е съвместимост с член 4 във връзка с член 1 от Хартата, в случай че е установен стриктен срок, в рамките на който следва да се проявят последиците от липсата на медицинско лечение, за да се приеме, че са налице пречки от здравословно естество за изпълнение за задължението за връщане? Ако установяването на стриктен срок не противоречи на правото на Съюза, разрешено ли е на държава членка да определи общ срок, който е еднакъв за всички възможни заболявания и всички възможни последици за здравето?

3)	Съвместима ли е с член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, както и с Директивата за връщането уредба, съгласно която последиците от извеждането трябва да се преценяват изключително в контекста на отговора на въпроса дали и при какви условия чужденецът може да пътува?

4)

Изисква ли член 7 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата в контекста на Директивата за връщането здравословното състояние на чужденеца и лечението, което получава в това отношение в държавата членка, да се преценява в контекста на отговора на въпроса дали пребиваването трябва да се разрешава на основание на правото на зачитане на личния живот? Изисква ли член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, в контекста на Директивата за връщането, преценката дали здравословните проблеми могат да се считат за пречки за извеждане на основание на правото на зачитане на личния и семейния живот по смисъла на член 7 от Хартата?

---

(1)  Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 12 февруари 2021 г. — Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija

(Дело C-88/21)

(2021/C 163/19)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 39 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II), и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че налага задължение да се забрани регистрацията на вещи, за които е подаден сигнал в Шенгенската информационна система, въпреки че сигналът вече не е релевантен (превозното средство е открито, наказателното производство в държавата членка, в която е било открито превозното средство, е било прекратено поради липса на престъпление, извършено в тази държава членка; подалата сигнала държава е била информирана, но не е предприела действия за заличаване на сигнала от системата)?

2)

Трябва ли член 39 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II), и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка, която е открила вещ, за която е подаден сигнал съгласно член 38, параграф 1 от решението, да приеме национални правила, забраняващи всякакви действия с откритата вещ, освен такива за постигане на посочената в член 38 цел (изземване или използване като доказателство в наказателно преследване)?

3)

Трябва ли член 39 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II), и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат правни норми, които предвиждат изключения от забраната за регистрация на превозни средства, за които е въведен сигнал в ШИС в съответствие с член 38 от решението, след като компетентните органи на държавата членка са предприели мерки, за да информират за откритата вещ държавата, въвела сигнала?

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 12 февруари 2021 г. — „Romega“ UAB/Valstybinė maisto ir veterinarijos tarnyba

(Дело C-89/21)

(2021/C 163/20)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Romega“ UAB

Ответник: Valstybinė maisto ir veterinarijos tarnyba

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 1 от Регламент (ЕО) № 2073/2005 (1) на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните и член 14, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните да се тълкуват в смисъл, че предоставят на компетентните надзорни органи на държава членка свободата да преценяват, че прясно месо от домашни птици, което отговаря на изискванията, посочени в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005 не отговаря на изискванията на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 в случаите, когато хранителен продукт от тази категорията храни е замърсен от серотипове на салмонела, различни от посочените в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, както е установено в настоящия случай?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 51, стр. 141).

(2)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Благоевград (България) на 16 февруари 2021 година — MV — 98 / Началник на отдел „Оперативни дейности“ — гр. София в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите

(Дело C-97/21)

(2021/C 163/21)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Благоевград

Страни в главното производство

Жалбоподател: MV — 98

Ответник: Началник на отдел „Оперативни дейности“ — гр. София в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите

1.

Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, по силата на която могат да се кумулират административно производство за прилагане на принудителна административна мярка и административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата?

1.1.

При утвърдителен отговор, следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, по силата на която могат да се кумулират административно производство за прилагане на принудителна административна мярка и административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, при положение че не установява същевременно задължение за компетентните за провеждане на двете производства органи и за съдилищата да следят за ефективно прилагане на принципа на пропорционалност с оглед на общата тежест на кумулираните мерки спрямо тежестта на конкретното нарушение?

2.

Ако приложимостта на член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата не бъде потвърдена в настоящия случай, следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази на член 186, алинея 1 от ЗДДС [Закон за данък върху добавената стойност], която за едно деяние спрямо същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, предвижда, наред с налагането на имуществена санкция по член 185, алинея 2 от ЗДДС, прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни?

3.

Следва ли член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, като предварителното изпълнение на принудителна административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни в защита на презюмиран публичен интерес, спрямо което защитата пред съд е сведена до преценка за насрещен съпоставим частен интерес.

---

(1)  OB 2006, L 347, стр. 1;Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

Преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България) на 22 февруари 2021 година — наказателно производство срещу IR

(Дело C-105/21)

(2021/C 163/22)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Подсъдим

IR

Преюдициални въпроси

Ще бъде ли съответно на чл.6 от Хартата вр чл.5 ал.4, ал.2 вр ал.1 б.„с“ от ЕКПЧ; на чл.47 от Хартата; на правото на свободно движение и пребиваване; на принципа на равностойност; на принципа за взаимно доверие — ако издаващият съдебен орган по чл.6 ал.1 от Рамково решение 2002/584 не положи никакви усилия да уведоми търсеното лице за фактическите и правните основания на задържането му и за възможностите за оспорването на това задържане, докато това лице се намира на територията на изпълняващата държава членка?

При положителен отговор — принципът за примата на правото на Съюза над националното право изисква ли издаващият орган да не извърши това уведомяване и също така, ако въпреки липсата на такова уведомяване, търсеното лице подаде искане за отмяна на националния акт за задържане, изисква ли издаващият съдебен орган да разгледа по същество това искане едва след предаване на търсеното лице?

Какви са подходящите правни средства от правото на Съюза, за да се осъществи това уведомяване?

Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Oriol Junqueras i Vies срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 15 декември 2020 г. по дело T-24/20, Junqueras i Vies/Парламент

(Дело C-115/21 P)

(2021/C 163/23)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Oriol Junqueras i Vies (представител: A. Van den Eynde Adroer, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени определението, постановено на 15 декември 2020 г. от шести състав на Общия съд на Европейския съюз по дело T-24/20;

—	да се обяви за допустима цялата подадена от него жалба;

—	да се възобнови производството, така че след като жалбата бъде обявена за допустима шести състав на Общия съд на Европейския съюз да продължи разглеждането ѝ;

—	Европейският парламент да бъде осъден да заплати съдебните разноски в производството по възражението за недопустимост и в настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

Първо: Грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването и прилагането в случая на член 13, параграф 3 и член 7, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) (1). Не е имало отнемане на мандата, а прилагане на основание за възникнала несъвместимост, което не е установено в съответствие с член 7, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.). Европейският парламент не може да взема предвид никакво отнемане на мандата на Oriol Junqueras, нито възникването на каквото и да било основание за несъвместимост, установено в съответствие с член 7, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.), тъй като нито едното, нито другото се е случило, а „вземането предвид“ от Европейският парламент осигурява правни последици на решение, каквито същото не би могло да има, и то става обжалваем акт съгласно член 263 ДФЕС, нарушавайки правата на Oriol Junqueras (по-специално член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз[, наричана по-нататък „Хартата“,] и член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз).

Второ: Грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването и прилагането на член 4, параграф 7 от Правилника за дейността [на Европейския парламент]. Обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него се приема, че Европейският парламент няма правомощия да откаже признаването на основанията за несъвместимост съгласно посочения член. Поради неприлагането на член 4, параграф 7 от Правилника за дейността решението на Европейския парламент представлява решение, с което се изменя правното положение на Oriol Junqueras, засягайки правата му (по-специално по член 39 от Хартата и член 9 [от] Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз), поради което обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него се приема, че [това решение] не подлежи на обжалване съгласно член 263 ДФЕС.

Трето: Неправилно тълкуване на членове 8 и 12 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) и член 3, параграф 3 от Правилника за дейността, тъй като основанието за несъвместимост, приложено по отношение на Oriol Junqueras, не се отнася за избирателната процедура. Не може да се заключи, че държавата може да установи посоченото основание за несъвместимост в съответствие с правната уредба на изборния процес, предвидена в Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.). Определението е неправилно от правна страна, тъй като в него за противоречащи на член 39 от Хартата (двата параграфа), член 41 от Хартата (параграфи 1 и 2) и член 21 от Хартата (параграф 2) не са счетени член 13, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) и член 4, параграф 7 от Правилника за дейността, при положение че с тях се въвеждат ограничения на правата по начин, противоречащ на член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата. Определението е неправилно, тъй като в него не се отчита издигането в нормативната йерархия на Хартата като част от първичното право на Европейския съюз. След като с него се прилагат норми, които противоречат на Хартата, е очевидно че обжалваният акт е решение, пораждащо последици за правното положение на Oriol Junqueras, и съответно е обжалваемо съгласно член 263 ДФЕС, поради което обжалваното определение е неправилно от правна страна. При условията на евентуалност, в определението е трябвало да се извърши тълкуване, което да отчита защитаваните от Хартата права и да бъде в съответствие с практиката на Съда на ЕС, на член 13, параграф 3 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент (1976 г.) и член 4, параграф 7 от Правилника за дейността, като предвид се вземат също изключителните обстоятелства в конкретния случай и информацията, с която е разполагал Европейският парламент. Обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него не се отчита възможността в конкретния случай да се стигне до извода, че е налице фактическа грешка по смисъла на член 4, параграф 7 от Правилника за дейността, която дава право на Европейския парламент да откаже да обяви мястото за свободно или да признае приложеното основание за несъвместимост. Обжалваното определение съответно е неправилно от правна страна, тъй като обжалваният акт е решение с правни последици за Oriol Junqueras и е обжалваем съгласно член 263 ДФЕС.

Четвърто: Обжалваното определение е неправилно от правна страна, тъй като в него се приема, че съгласно правото на ЕС инициативата на Председателя на Европейския парламент по член 8 от Правилника за дейността не е задължителна. Правната уредба трябва да се тълкува в своята цялост, а член 39 от Хартата (чието прилагане е задължително за държавите членки по силата на член 51, параграф 1 от Хартата), задължението за лоялно сътрудничество, член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6 от Правилника за дейността правят задължително спазването на правата на Oriol Junqueras, ако държавата членка е предупредена за положението от председателя на Европейския парламент съгласно член 8 от Правилника за дейността. В обжалваното определение неправилно се приема, че в случая не са налице особени обстоятелства, превръщащи бездействието на Европейския парламент в обжалваем акт (различни пренебрегнати предходни петиции за запазване на имунитета на Oriol Junqueras и най-вече решение на Съда на ЕС, с което се признава качеството му на избран [член на Европейския парламент] и което позволява да се установи нарушаването на неговите права поради липсата на искане за снемане на имунитета му). В обжалваното определение неправилно се тълкува [виждането], че при особените обстоятелства в конкретния случай отказът да се направи спешно искане за защита по член 8 от Правилника за дейността представлява решение, с което на Oriol Junqueras се отказват определени правни последици, що се отнася до защитата на неговия имунитет, и поради това то е обжалваемо съгласно член 263 ДФЕС.

---

(1)  ОВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 5.

Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от PlasticsEurope срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-207/18, PlasticsEurope/ECHA

(Дело C-119/21 P)

(2021/C 163/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PlasticsEurope (представители: R. Cana, адвокат, E. Mullier, адвокат)

Други страни в производството: Европейска агенция по химикали, Федерална република Германия, Френска република, ClientEarth

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд по дело T-207/18,

—	да отмени оспорения акт,

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за произнасяне по жалбата за отмяна на жалбоподателя,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски за настоящото производство, както и тези, направени в производството пред Общия съд, включително разноските на встъпилите страни.

Основания и основни доводи

1.

Предоставеното на Европейската агенция по химикали (ECHA) право на преценка при идентифициране на веществата, пораждащи сериозно безпокойство съгласно член 57, буква е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1) (наричан по-нататък „Регламента REACH“) не може да се тълкува в смисъл, че ECHA има пълната и неоспорима свобода да допуска явни грешки при подбора и оценката на „научните доказателства“ съгласно посочения член 57, буква е). Това обаче бил приел Общият съд, като постановил, че наличието на явна грешка в преценката може да се установи само ако ECHA пренебрегне напълно и погрешно надеждно изследване и ако включването му е щяло да промени общата оценка на доказателствата, така че окончателното решение би било лишено от правдоподобност. Общият съд освен това бил приел, че ECHA може да се основе на ненадеждни изследвания и че слабата надеждност на последните не е пречка те да бъдат взети предвид. Общият съд отишъл още по-далеч, като приел позоваването на по-малко надеждни и неубедителни научни изследвания, когато резултатът от тях подкрепя възприетата от ECHA хипотеза за твърдените опасни свойства на веществото. По този начин Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото и нарушил принципа на високите научни постижения.

2.

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото като тълкувал погрешно член 57, буква е) от Регламента REACH и освен това нарушил правото на жалбоподателя да бъде изслушан като тълкувал погрешно доводите му относно изискването да се установи, че веществото поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от Регламента REACH.

3.	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на доказателствата, свързани с доводите на жалбоподателя относно надеждността на научните изследвания и изопачил представените пред него доказателства.

4.	Като приел, че преценката на ECHA на научните доказателства се подкрепя от принципа на предпазните мерки, Общият съд бил тълкувал погрешно този принцип и така допуснал грешка при прилагане на правото.

5.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като постановил, че междинните продукти не са изключени от идентификацията по членове 57 и 59 от Регламента REACH, тъй като тези разпоредби се отнасят само до характерните свойства на дадено вещество, а не до използването му (което предполага отговор на въпроса дали веществото се използва като междинно) и че извършената от ECHA такава идентификация не е непропорционална.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от International Skating Union срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-93/18, International Skating Union/Европейска комисия

(Дело C-124/21 P)

(2021/C 163/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: International Skating Union (представител: J.-F. Bellis, avocat)

Други страни в производството: Европейска комисия, Mark Jan Hendrik Tuitert, Niels Kerstholt, European Elite Athletes Association.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз по дело International Skating Union/Комисия (Дело T-93/18) в частта, в която е отхвърлена жалбата на жалбоподателя,

—	да отмени решението на Комисията от 8 декември 2017 г. по дело AT. 40208 — Правила за допустимост на Международния съюз по кънки, и

—	да осъди Комисията и встъпилите в първоинстанционното производство страни да заплатят съдебните разноски, направени по настоящото производство, и по производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд нарушил член 263 ДФЕС и практиката на Съда по член 101 ДФЕС, като приел, че правилата за допустимост на ISU ограничават конкуренцията с оглед на целта

Част 1: Общият съд не разгледал доводите на жалбоподателя, с които се оспорва направената от Комисията преценка на фактите в подкрепа на извода за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, приет в решението на Комисията от 8 декември 2017 г. по дело AT. 40208 — Правила за допустимост на Международния съюз по кънки (наричано по-нататък „обжалваното решение“)

Всички доводи на жалбоподателя, с които се оспорва направената от Комисията преценка на фактите в подкрепа на извода в член 1 от обжалваното решение, че ISU е нарушил член 101 ДФЕС „като е приел и приложил“ правилата за допустимост, били неправилно приети като неподходящи или ирелевантни, или просто пренебрегнати.

Част 2: Общият съд предефинирал разглежданото в случая ограничаване на конкуренцията в нарушение на задължението си да не заменя мотивите на Комисията със собствените си мотиви и неправилно определил обсъжданите от Комисията в раздел 8.5 от обжалваното решение обстоятелства като релевантни за извода за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта в нарушение на практиката на Съда по член 101 ДФЕС

Вместо да преразгледа извода за нарушение, установен в обжалваното решение, Общият съд приел наличието на нов вид ограничаване на конкуренцията с оглед на целта въз основа на: 1) абстрактно тълкуване на правилата за допустимост на ISU, без да разгледа по какъв начин те се прилагат на практика, и 2) обсъдените от Комисията в раздел 8.5 от обжалваното решение обстоятелства, които не са част извода за нарушение с оглед на целта в решението (раздел 8.3).

Част 3: Общият съд допуснал грешки при прилагането на правото при анализа на четирите обстоятелства, на които се позовава Комисията, за да приеме, че Правилата за допустимост на ISU ограничават конкуренцията с оглед на целта

Съдържанието на правилата за допустимост: Твърдяната ограничителна цел на правилата не би могла да бъде изведена от размера на санкциите за тяхното изпълнение. Негативни ефекти върху конкуренцията в резултат на санкции са налице единствено, ако отказът да се разреши събитие е необоснован. Размерът на подобни санкции не дава никаква информация относно съдържанието на правилата.

Целите на правилата за допустимост на ISU: След като признава, че системата на ISU за предварително разрешение преследва законна цел, Общият съд е следвало да стигне до извода, че правилата за допустимост на ISU не ограничават конкуренцията с оглед на целта.

Правният и икономически контекст на Правилата за допустимост на ISU: Общият съд е разтълкувал неправилно решение Cartes Bancaires (C-67/13), като приел за ирелевантно обстоятелството, че всички състезания по фигурно пързаляне, организирани от трети лица, били одобрени от ISU, с мотива, че не са налице „взаимодействия“ между пазара на фигурното пързаляне и съответния пазар на бързото пързаляне с кънки.

Намерението на ISU за ограничаване на конкуренцията: Обстоятелството, че намерението не е необходим елемент от анализа „с оглед на целта“ не позволява на Общия съд да отхвърли като неотносим довода на жалбоподателя, с който се оспорва направената от Комисията оценка на фактите, изложена в съображения 175-178 от обжалваното решение, на която се основава изводът на Комисията, че с приемането и изпълнението на Правилата за допустимост ISU е нарушил член 101 ДФЕС.

Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като не разгледал четвъртото основание в жалбата на жалбоподателя, че решението на ISU да не одобри кънки дербито в Дубай през 2014 г. попада извън обхвата на член 101 ДФЕС, защото това решение е преследвало законна цел в съответствие с етичния кодекс на ISU, който забранява всякакви форми на подкрепа на залаганията

Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото като неправилно квалифицирал основанието на жалбоподателя като съдържащо абстрактно обсъждане на законния характер на целта за защита на дисциплината бързо пързаляне с кънки. С това основание се оспорвал отказът на Комисията да признае валидността на етичните съображения на ISU относно концепцията на състезанията по бързо пързаляне с кънки, комбинирани с показни места за залагания на състезанието в Дубай. Общият съд не взел предвид представеното от жалбоподателя доказателство, по-специално доклада относно дебата в Корейската национална асамблея, при който се отхвърля тази концепция поради високия риск от манипулиране, като по този начин се потвърждава валидността на етичните съображения на ISU. Кънки дербито в Дубай е единственото състезание по пързаляне с кънки, организирано от трето лице, което не е било одобрено от системата на ISU за предварително разрешение.

Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от American Airlines, Inc., срещу решението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-430/18, American Airlines/Комисия

(Дело C-127/21 P)

(2021/C 163/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: American Airlines, Inc. (представители: J.-P. Poitras, avocat, J. Ruiz Calzado, abogado, J. Wileur, avocat)

Други страни в производството: Европейска комисия, Delta Air Lines, Inc.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да отмени Решение C(2017) 2788 окончателен на Комисията от 30 април 2018 г.,

—	при условията на евентуалност, ако счете за необходимо, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с решението на Съда,

—	да осъди Комисията да заплати, освен собствените си съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, както в това производство, така и в производството пред Общия съд,

—	да предприеме всякакви други действия, които счита за необходими.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено твърдение, а именно че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като възприема неправилното правно тълкуване на Комисията, че критерият „подходящото използване“, съдържащ се в клауза 1.10 от ангажиментите във връзка със сливането на авиокомпаниите American и US Airways (наричани „ангажиментите“), означава само „липса на злоупотреба“, поради което съдебното решение неправилно потвърждава Решение C(2018) 2788 окончателен на Комисията от 30 април 2018 година за признаване на предходни права на Delta Airlines (дело M.6607 — US Airways/American Airlines).

Твърдението съдържа три части:

1.	В първата част жалбоподателят се съсредоточава над правилния правен подход за тълкуване на критерия „подходящото използване“ с оглед признаване на предходни права по клауза 1.10 от ангажиментите и демонстрира, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото в своя тълкувателен подход.

2.

Във втората част жалбоподателят демонстрира, че Общият съд отново допуска грешка при прилагане на правото, като приема анализа на Комисията, че „подходящо използване“ означава единствено „липса на злоупотреба“, поради което неправилно се съгласява с липсата на експлоатация от страна на Delta на 470 коригиращи слота.

3.	В третата част жалбоподателят изяснява останалите грешки при прилагане на правото, допуснати в съдебното решение във връзка с тълкуването на клауза 1.9 от ангажиментите, и по-специално на израза „в съответствие с офертата“, основаващо се на неправилен правен анализ на формуляра RM.

Жалба, подадена на 5 март 2021 г. — Европейски парламент/Европейска комисия

(Дело C-144/21)

(2021/C 163/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: L. Visaggio, C. Ionescu Dima, M. Menegatti)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Съда:

—

да отмени член 1, параграфи 1 и 5 и членове 2, 3, 4, 5, 7, 9 и 10 от Решение за изпълнение C(2020) 8797 на Комисията от 18 декември 2020 година за издаване на частично разрешение за някои видове употреба на хромен триоксид в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1) на Европейския парламент и на Съвета (Chemservice GmbH и др.), доколкото се отнасят до разрешенията за употреби 2, 4 и 5 (и употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5) с номера REACH/20/18/0— REACH/20/18/27,

—	при условията на евентуалност, да отмени изцяло Решение за изпълнение C(2020) 8797 на Комисията от 18 декември 2020 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква едно-единствено основание в подкрепа на жалбата, като твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на изискванията по член 60, параграфи 4 и 7 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета и поради това трябва да бъде отменено в частта относно разрешението за употреби 2, 4 и 5 (и употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5) с номера REACH/20/18/0—REACH/20/18/27. При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че разрешенията в обжалваното решение за употреба 6 с номера REACH/20/18/28—REACH/20/18/34 са толкова неразривно свързани с разрешенията за други употреби, че разрешенията, предоставени за употреби 2, 4 и 5 (и употреба 1 във връзка с формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5), не може да бъдат отделени от останалата част на обжалваното решение, жалбоподателят смята, че решението трябва да бъде отменено изцяло.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3)

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — ViaSat/Комисия

(Дело T-245/17) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие и искане за отмяна - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Хармонизирано използване на честотния спектър от 2 GHz - Общоевропейски системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) - Решение 2007/98/ЕО - Хармонизирана система за подбор на оператори - Разрешения за избраните оператори - Решение № 626/2008/ЕО - Покана за предприемане на действия - Липса на покана за действие - Изразяване на становище от Комисията - Недопустимост - Отказ да се предприемат действия - Акт, неподлежащ на обжалване - Недопустимост - Правомощия на Комисията)

(2021/C 163/28)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: ViaSat, Inc. (Карлсбад, Калифорния, Съединени щати) (представители: E. Righini, J. Ruiz Calzado, P. de Bandt, M. Gherghinaru и L. Panepinto, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Braun, L. Nicolae и V. Di Bucci)

Встъпили страни в подкрепа на ищеца: Кралство Нидерландия (представител: M. Bulterman), Eutelsat SA (Париж, Франция) (представители: L. de la Brosse и C. Barraco-David, адвокати)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: EchoStar Mobile Ltd (Дъблин, Ирландия) (представител: A. Robertson, QC), Inmarsat Ventures Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: C. Spontoni, B. Amory, É. Barbier de La Serre, адвокати, и A. Howard, barrister)

Предмет

Главно искане на основание член 265 ДФЕС да се установи, че Комисията неправомерно не е взела определени мерки в рамките на хармонизираното прилагане на правилата за предоставяне на мобилни спътникови услуги (МСУ) в честотния обхват от 2 GHz, а при условията на евентуалност — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмата на Комисията от 14 и 21 февруари 2017 г., с които последната отговаря на поканата за предприемане на действия от страна на ищеца

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда ViaSat, Inc. да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейска комисия.

3)	Eutelsat SA, Кралство Нидерландия, EchoStar Mobile Ltd и Inmarsat Ventures Ltd понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 213, 3.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Ayuntamiento de Quart de Poblet/Комисия

(Дело T-539/18) (1)

(Арбитражна клауза - Рамкова програма за иновации и конкурентоспособност (2007 — 2013 г.) - Договори „Highly scalable Deployment model of Inclusive E-Govern“ (DIEGO) и „Speeding Every European Digital“ (SEED) - Дебитни известия - Допустими разходи - Обосноваване на разходите - Достоверност на описанията на задачите по проектите)

(2021/C 163/29)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ayuntamiento de Quart de Poblet (Куарт де Поблет, Испания) (представители: B. Sanchis Piqueras и J. A. Rodríguez Pellitero, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Estrada de Solà и M. Илкова)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС по същество да се установи липсата на договорни вземания, които Комисията твърди, че има спрямо жалбоподателя на основание на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства DIEGO и SEED

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Ayuntamiento de Quart de Poblet понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 427, 26.11.2018 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Kerry Luxembourg/EUIPO — Ornua („KERRYMAID“)

(Дело T-693/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „KERRYMAID“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „Kerrygold“ - Относително основание за отказ - Географско наименование - Доминиращ елемент - Мирно съвместно съществуване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Прилагане на закона във времето)

(2021/C 163/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kerry Luxembourg Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: F. Traub, avocat, и I. Connor, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: H. O’Neill и S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ornua Co-operative Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Armijo Chávarri и A. Sanz Cerralbo, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 23 юли 2019 г. (преписка R 2473/2013-5), постановено в производство по възражение със страни Kerry Luxembourg и Ornua

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Kerry Luxembourg Sàrl да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Ornua Co-operative Ltd.

---

(1)  ОВ C 413, 9.12.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — FI/Комисия

(Дело T-694/19) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Преживял съпруг - Наследствена пенсия - Членове 18, 19 и 20 от приложение VIII към Правилника - Условия за допустимост - Продължителност на брака - Възражение за незаконосъобразност - Равно третиране - Пропорционалност)

(2021/C 163/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FI (представител: F. Moyse, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Mongin и T. Bohr)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейски парламент (представители: J. Van Pottelberge и J. Steele), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и R. Meyer)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията от 8 март и от 1 април 2019 г., с които се отказва отпускането на наследствена пенсия на жалбоподателя.

Диспозитив

1)	Отменя решенията на Европейската комисия от 8 март 2019 г. и от 1 април 2019 г., с които се отказва отпускането на наследствена пенсия на FI.

2)	Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на FI.

3)	Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 24 февруари 2021 г. — Liga Nacional de Fútbol ProfesionalLiga Nacional de Fútbol Profesional/EUIPO (El Clasico)

(Дело T-809/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „El Clasico“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Описателен характер - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 163/32)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Liga Nacional de Fútbol Profesional (Мадрид, Испания) (представители: C. Casas Feu и C. J. Riesco Losa, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: S. Palmero Cabezas и A. Crawcour)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 1 октомври 2019 г. (преписка R 1966/2018-2) относно посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка „El Clasico“.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Liga Nacional de Fútbol Profesional да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 27, 27.1.2020 г.

Решение на Общия съд от 24 февруари 2021 г. — Bezos Family Foundation/EUIPO — SNCF Mobilités (VROOM)

(Дело T-56/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „VROOM“ - По-ранна национална словна марка „POP & VROOM“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 163/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bezos Family Foundation (Сиатъл, Вашингтон, Съединени щати) (представители: A. Klett, M. Schaffner и M. Lambert Maillard, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: SNCF Mobilités, публичноправна организация с промишлен и търговски характер (Сен Дьони, Франция)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 20 ноември 2019 г. (преписка R 1288/2019-5) относно производство по възражение между SNCF Mobilités и Bezos Family Foundation

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Bezos Family Foundation да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 87, 16.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 24 февруари 2021 г. — Sonova/EUIPO — Digitmarket (B-Direct)

(Дело T-61/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „B-Direct“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „bizdirect“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 163/34)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sonova AG (Щефа, Швейцария) (представител: A. Sabellek, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: R. Manea и A. Söder)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Digitmarket — Sistemas de lnformação SA (Мая, Португалия)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 28 ноември 2019 г. (преписка R 88/2019-1), постановено в производство по възражение със страни Digitmarket — Sistemas de Informação и Sonova

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sonova AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 87, 16.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Hauz 1929/EUIPO — Houzz (HAUZ LONDON)

(Дело T-66/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HAUZ LONDON“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „HOUZZ“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 163/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hauz 1929 Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представител: N. Lyberis, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Houzz, Inc. (Пало Алто, Калифорния, Съединени американски щати)

Предмет

Жалба срещу решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2019 г. (преписка R 884/2019-5), постановено в производство по възражение между Houzz и Hauz 1929.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Hauz 1929 Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 95, 23.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Hauz 1929/EUIPO — Houzz („HAUZ NEW YORK“)

(Дело T-67/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HAUZ NEW YORK“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „HOUZZ“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 163/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hauz 1929 Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: N. Lyberis, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Houzz, Inc. (Пало Алто, Калифорния, САЩ)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2019 г. (преписка R 886/2019-5), постановено в производство по възражение със страни Houzz и Hauz 1929

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Hauz 1929 Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 95, 23.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Hauz 1929/EUIPO — Houzz („HAUZ EST 1929“)

(Дело T-68/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HAUZ EST 1929 - По-ранна словна марка на Европейския съюз „HOUZZ“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 163/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hauz 1929 Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: N. Lyberis, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Houzz, Inc. (Пало Алто, Калифорния, САЩ)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2019 г. (преписка R 885/2019-5), постановено в производство по възражение със страни Houzz и Hauz 1929

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Hauz 1929 Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 95, 23.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Puma/EUIPO — CAMäleon (PUMA-System)

(Дело T-71/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „PUMA-System“ - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз „PUMA“ - Относително основание за отказ - Засягане на репутацията - Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2021/C 163/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Puma SE (Херцогенаурах, Германия) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Gája и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: CAMäleon Produktionsautomatisierung GmbH (Детенхаузен, Германия)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 27 ноември 2019 г. (преписка R 404/2019-1), постановено в производство по възражение между Puma и CAMäleon Produktionsautomatisierung

Диспозитив

1)

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 27 ноември 2019 г. (преписка R 404/2019-1), доколкото апелативният състав отхвърля жалбата на Puma SE в частта ѝ, която се отнася до заявката за регистрация на словния знак „PUMA-System“ като марка на Европейския съюз за обозначаване на стоките и услугите от класове 7, 9, 16 и 42 по смисъла на изменената и ревизирана Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответстващи за всеки от тези класове на следното описание: — клас 7: „електрически отвертки“, — клас 9: „компютърно оборудване“, „компютри“, „устройства за обработка на данни и компютри“, „Компютърни периферни устройства“, „периферни устройства, пригодени за компютри“, „магнитни и оптични носители на данни“, „принтери за компютри“„топлинни детектори“ и „измервателни инструменти“; — клас 16: „каталози за компютърен софтуер“, „ръководства за използване на компютърен софтуер“, „наръчници“, „наръчници за компютри, за клетъчни телефони и за джобни компютри“ и „книги“; — клас 42: „актуализиране и поддръжка на компютърен софтуер и компютърни програми“, „конфигуриране на компютърно оборудване чрез софтуер“, „конфигуриране на компютърни мрежи чрез софтуер“, „конфигуриране на компютърен софтуер“, „консултантски услуги в областта на компютърния хардуер и софтуер“ и „техническа поддръжка на компютърен софтуер“.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Puma и EUIPO да понесат направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 114, 6.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Golvabia Innovation/EUIPO (MaxWear)

(Дело T-99/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MaxWear“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 163/39)

Език на производството: шведски

Страни

Жалбоподател: Golvabia Innovation AB (Андерсторп, Швеция) (представител: D. Thorbjörnsson, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. von Schantz и J. Crespo Carrillo)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2019 г. (преписка R 888/2019-1) относно заявка за регистрация на словния знак „MaxWear“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Golvabia Innovation AB да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Определение на Общия съд от 4 март 2021 г. — Brand IP Licensing/EUIPO — Facebook (lovebook)

(Дело T-728/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 163/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Brand IP Licensing Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: J. MacKenzie, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: L. Rampini и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Facebook, Inc. (Менлоу Парк, Калифорния, Съединени американски щати) (представител: Y. Zhou, solicitor)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 2 октомври 2018 г. (преписка R 2279/2017-2), постановено в производство по възражение със страни Facebook и Brand IP Licensing.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Brand IP Licensing Ltd и Facebook, Inc. да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 54, 11.2.2019 г.

Определение на Общия съд от 23 февруари 2021 г. — Frutas Tono/EUIPO — Agrocazalla (Marién)

(Дело T-587/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Встъпване на другата страна в производството пред апелативния състав - Писмен отговор, представен след предвидения срок - Недопускане на встъпване на основание на член 173у параграф 1 от Процедурния правилник - Отмяна на по-ранната словна марка, на която се основава обжалваното решение - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 163/41)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Frutas Tono, SL (Бенифайро де ла Валдигна, Испания) (представител: A. Cañizares Doménech, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Agrocazalla, SL (Лорка, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 25 юни 2019 г. (преписка R 171/2018-4), постановено в производство по възражение със страни Agrocazalla и Frutas Tono

Диспозитив

1)	Не допуска Agrocazalla, SL до участие в производството.

2)	Agrocazalla понася направените от него съдебни разноски.

3)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

4)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 363, 28.10.2019 г.

Определение на Общия съд от 5 март 2021 г. — Aquind и др./Комисия

(Дело T-885/19) (1)

(Жалба за отмяна - Енергопотребление - Трансевропейска енергийна инфраструктура - Регламент (ЕС) № 347/2013 - Делегиране на правомощия на Комисията - Член 290 ДФЕС - Делегиран акт за изменение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес - Естество на акта по време на срока, в който Парламентът и Съветът могат да представят възражения - Акт, неподлежащ на обжалване - Явна недопустимост)

(2021/C 163/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Aquind Ltd (Уолсенд, Обединено кралство), Aquind Energy Sàrl, (Люксембург, Люксембург), Aquind SAS (Руан, Франция) (представители: S. Goldberg, C. Davis, J. Bille, solicitors, и E. White, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: O. Beynet, Й. Маринова и B. De Meester)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: J. Möller, D. Klebs, S. Heimerl и S. Costanzo), Кралство Испания (представител: J. Ruiz Sánchez), Френска република (представители: A.-L. Desjonquères, C. Mosser и A. Daniel)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2020/389 на Комисията от 31 октомври 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 74, 2020 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Осъжда Aquind Ltd, Aquind Energy Sàrl и Aquind SAS да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, включително съдебните разноски по обезпечителното производство.

3)	Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 68, 2.3.2020 г.

Определение на Общия съд от 4 март 2021 г. — NEC OncoImmunity/EASME

(Дело T-132/20) (1)

(Обжалване - Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 — 2020 г.) „Хоризонт 2020“ - Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства - Писмо за прекратяване - Акт, който се вписва в контекста на чисто договорно правоотношение и е неотделим от него - Недопустимост - Регламент (ЕС) № 1290/2013 - Загуба на статута на МСП)

(2021/C 163/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NEC OncoImmunity AS (Осло, Норвегия) (представители: T. Nordby, R. Bråthen и O. Brouwer, адвокати)

Ответник: Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (представители: G. Niddam и A. Galea, подпомагани от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати)

Предмет

Главно искане, основано на член 263 ДФЕС и целящо отмяната на твърдяното решение, съдържащо се в писмото на EASME № Ares (2019) 7905893 от 23 декември 2019 г. относно развалянето на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, сключено по рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) „Хоризонт 2020“, и при условията на евентуалност, искане на основание член 272 ДФЕС и целящо да се констатира, че EASME е нарушила договореното в това споразумение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата ката недопустима.

2)	Осъжда NEC OncoImmunity AS да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 161, 11.5.2020 г.

Определение на Общия съд от 26 февруари 2021 г. — Vulkano Research and Development/EUIPO — Ega (EGA Master)

(Дело T-135/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Липса на основание за произнасяне по същество)

(2021/C 163/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Vulkano Research and Development, SL (Витория-Гастейс, Испания) (представители: V. Wellens и C. Schellekens, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Walicka и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ega sp. z o.o. sp.k. (Старогард Гдански, Полша) (представители: K. Błach Morysińska и K. Dobrowolski, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 13 декември 2019 г. (преписка R 1038/2018-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Ega и Vulkano Research and Development

Диспозитив

1)	Основанието за произнасяне по същество по жалбата е отпаднало.

2)	Осъжда Vulkano Research and Development, SL и Ega sp. z o.o. sp.k. да понесат собствените си разноски, както и всяко от двете — да заплати половината от разноските, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

---

(1)  ОВ C 161, 11.5.2020 г.

Определение на Общия съд от 8 март 2021 г. — KG/Парламент

(Дело T-251/20) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Публична служба - Пенсия - Възможност да се ползва корекционен коефициент при определяне на пенсионните права - Отказ за произнасяне по искането на жалбоподателя - Липса на увреждащ акт - Недопустимост)

(2021/C 163/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KG (представители: S. Rodrigues и A. Champetier, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: T. Lazian и I. Terwinghe)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на писмото на Парламента от 30 август 2019 г., с което отказва да приеме решение относно прилагането на корекционен коефициент при бъдещото определяне на пенсионните права на жалбоподателя, а също и на решението, с което отхвърля жалбата срещу това решение, подадена по административен ред, и от друга страна, за обезщетение на неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че претърпял поради този факт

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда KG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 247, 27.7.2020 г.

Определение на Общия съд от 25 февруари 2021 г. — Ultrasun/EUIPO (ULTRASUN)

(Дело T-437/20) (1)

(Жалба за отмяна - Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „ULTRASUN“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2021/C 163/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ultrasun AG (Цюрих, Швейцария) (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Markakis)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 27 април 2020 г. (преписка R 1453/2019-4) относно заявка за регистрация на словния знак „ULTRASUN“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Ultrasun AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Определение на председателя на Общия съд от 23 февруари 2021 г. — Symrise/ECHA

(Дело T-655/20 R)

(Обезпечително производство - REACH - Вещество 2-етилхексил салицилат - Проверка за съответствие на регистрации - Задължение за предоставяне на определена информация, което налага изпитвания върху животни - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност)

(2021/C 163/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Symrise AG (Холцминден, Германия) (представители: R. Cana, E. Mullier и H. Widemann, адвокати)

Ответник: Европейска агенция по химикали (представители: W. Broere, N. Knight и M. Heikkilä)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС за допускане на временни мерки, състоящи се, от една страна, в спиране на изпълнението на решение A-010-2018 на апелативния съвет на ECHA от 18 август 2020 г. във връзка с преписката на жалбоподателя, с която се извършва регистрация на 2-етилхексил салицилат, и от друга страна, в продължаване на срока за съобщаване на резултатите от изпитванията за времето, през което е спряно изпълнението.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Определение на Общия съд от 10 март 2021 г. — El Corte Inglés/EUIPO — Kassl (STUDIO KASSL)

(Дело T-7/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 163/48)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J. L. Rivas Zurdo, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. F. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Kassl Holding BV (Амстердам, Нидерландия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 октомври 2020 г. (преписка R 880/2020-4), постановено в производство по възражение със страни El Corte Inglés и Kassl

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 62, 22.2.2021 г.

Жалба, подадена на 7 декември 2020 г. — Kirimova/EUIPO

(Дело T-727/20)

(2021/C 163/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nigar Kirimova (Мюнхен, Германия) (представител: A. Parassina, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение от 30 септември 2020 г. на изпълнителния директор на EUIPO;

—

да разпореди на EUIPO да освободи жалбоподателя от изискването за гражданство по реда на член 120, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (1) (наричан по-нататък „Регламентът относно марката на Европейския съюз“);

—	да задължи EUIPO да включи жалбоподателя в списъка на професионалните представители по член 120 от Регламента относно марката на Европейския съюз;

—	да осъди EUIPO да заплати всички съдебни разноски и разходи.

Основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска отмяната на Решение №ER 93419-2020 на изпълнителния директор на EUIPO от 30 септември 2020 г. относно искането му да бъде включен в списъка на професионалните представители по член 120 от Регламента относно марката на Европейския съюз и да бъде освободен по реда на член 120, параграф 4, буква б) от Регламента относно марката на Европейския съюз

В подкрепа на искането си жалбоподателят изтъква пет основания.

1.	Първо основание: нарушение на принципа на правна сигурност.

2.	Второ основание: нарушение на член 120, параграф 4, буква б) от Регламента относно марката на Европейския съюз, тъй като тази разпоредба не е тълкувана и приложена в светлината на основните принципи на ЕС и на основната забрана за дискриминация.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на добра администрация, тъй като има злоупотреба с дискреционни правомощия.

4.	Четвърто основание: нарушение на член 94 и член 97 от Регламента относно марката на Европейския съюз, тъй като е нарушено правото на изслушване.

5.	Пето основание: неправилна преценка на доказателствата в подкрепа на случая.

---

(1)  ОВ L 154, 2017 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 22 януари 2021 г. — Румъния/Комисия

(Дело T-33/21)

(2021/C 163/50)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Румъния (представители: E. Gane и L. Bațagoi)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

Да отмени отчасти Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1734 на Комисията от 18 ноември 2020 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1), що се отнася до разходите в размер общо на 18 717 475,08 EUR, направени от акредитираната в Румъния разплащателна агенция и обявени по линия на ЕЗФРСР, която сума представлява фиксирана корекция (25 %), приложена към разходите, направени за финансовите години 2017, 2018, 2019 по мярка 215, подмярка 1a от Националната програма за развитие на селските райони (PNSR) 2007-2013 г.;

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква 2 основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: неправомерно упражняване от страна на Комисията на правомощието за изключване от финансиране от Европейския съюз на определени суми на основание на член 52 от Регламент № 1306/2013, в нарушение на членове 76 — 78 от Регламент № 1605/2002, на член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, на член 12, параграфи 6 и 7 от Регламент № 907/2014, както и на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и добра администрация — След като одобрява методологията на изчисляване на разходите във връзка с подмярка 1a и резултатите от нея чрез приемане на Решение за изпълнение C(2012)3529 окончателен за одобряване на поправка на програмата за развитие на селските райони на Румъния за програмния период 2007-2013 г., Комисията трябвало да поеме отговорност в случай, че при последваща счетоводна проверка, тези изчисления бъдат счетени за противоречащи на член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005. — Същевременно Комисията неправилно приела вследствие резултатите от счетоводните проверки, че методологията на изчисляване на цените във връзка с подмярка 1a довела до прекомерна компенсация на бенефициерите, като по този начин нарушава член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005. — Комисията неправилно приложила както член 12, параграфи 6 и 7 от Регламент № 907/2014, така и собствените си Насоки за изчисляване на финансови корекции при определянето на основанието за прилагане на корекции и естеството на съответните корекции. — Обжалваното решение нарушавало принципа на защита на оправданите правни очаквания в контекст, в който с приемането на Решение за изпълнение C(2012)3529 окончателен, Комисията създава оправдани очаквания както у румънските власти, така и у бенефициерите по отношение на редовността на методологията за изчисляване на разходите, свързани с подмярка 1a и резултатите от нея. — С поведението си, конкретизирано в противоречиви позиции и закъснял отговор, съобщен на румънските власти във връзка с положение, създадено от самата нея, Комисията нарушила принципите на правна сигурност и добра администрация.

2.

Второ основание: нарушение на задължението за мотивиране съгласно член 296, втора алинея от Договора за функциониране на Европейския съюз. — Комисията не аргументирала по подходящ и достатъчен начин, що се отнася до подмярка 1a, обстоятелството, че методологията на изчисляване, за която се твърди, че е неправилна, попадала в хипотезата, уредена в член 12, параграфи 6 и 7 от Регламент № 907/2014, или неправомерна по смисъла на Насоките на Комисията за изчисляване на финансовите корекции, както и що се отнася до колебливата ѝ позиция по отношение на правната квалификация на методологията за изчисляване, за която се твърди, че е неправилна.

---

(1)  ОВ L 390, 2020 г., стр. 10.

Жалба, подадена на 3 февруари 2021 г. — Sistem ecologica/Комисия

(Дело T-81/21)

(2021/C 163/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател:„Sistem ecologica“ production, trade and services d.o.o. Srbac (Србац, Босна и Херцеговина) (представители: D. Diris, D. Rjabynina, и C. Kocks, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да обяви за незаконосъобразно непредприемането по отношение на него от страна на OLAF на мерките, установени в съответните правила, а именно, да го уведоми за решението за започване на проверки или разследване, засягащи го индивидуално, да го уведоми за проверки и разследвания, по които може да е засегнато лице, и да му предостави възможност да изрази становище относно всички засягащи го факти, преди да се изготвят заключенията, свързани с него индивидуално, по тези проверки или разследвания;

—	да отмени решението на OLAF от 25 ноември 2020 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за предоставяне на достъп до документите по воденото срещу него разследване;

—	да отмени решението на OLAF от 25 ноември 2020 г., с което изявленията на жалбоподателя от 16 октомври 2020 г. са счетени за жалби;

—	да отмени решението на OLAF от 27 ноември 2020 г., с което се отхвърлят жалбите на жалбоподателя от 16 октомври 2020 г.;

—	да отмени решението на OLAF от 8 декември 2020 г. за приключване на разследването, по което е засегнато лице;

—	да отмени решението на OLAF от 21 декември 2020 г., с което е прието, че жалбите на жалбоподателя от 14 декември 2020 г. няма да се считат за жалби;

—	да обяви, че информацията и данните относно жалбоподателя и всички съответни доказателства, предадени на националните органи, са недопустими доказателства, в това число докладът от мисията на OLAF от 16 януари 2020 г., съобщението от 9 юни 2020 г. и окончателният доклад от 8 декември 2020 г.;

—	да обяви всички действия по разследването, извършени в резултат на горепосочените решения, за незаконосъобразни;

—	да обяви за незаконосъобразни всички заключения, изготвени при тези разследвания;

—	да обяви за незаконосъобразна информацията, предадена на националните органи, в това число съобщението от 9 юни 2020 г. и окончателния доклад от 8 декември 2020 г.;

—

да осъди Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерното поведение на OLAF и загуби, причинени на професионалната дейност и репутация на жалбоподателя, предварително оценени на 3 026 388,74 EUR, ведно с лихвите по ставка от 8 % годишно, считано от 15 юни 2020 г. до окончателното им изплащане;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четиринадесет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: нарушение на принципите на прозрачност и независимост на разследването на OLAF.

2.	Второ основание: нарушение на принципа на безпристрастност.

3.	Трето основание: нарушение на правото да не се дават показания срещу себе си.

4.	Четвърто основание: нарушение на правото на информация по член 7, параграф 2) от Регламент (ЕС, Евратом) 883/2013. (1)

5.	Пето основание: нарушение на правото на изслушване преди предприемането на мерки с неблагоприятни последици.

6.	Шесто основание: нарушение на презумпцията за невиновност.

7.	Седмо основание: нарушение на принципите на поверителност и защита на данните по член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) 883/2013.

8.	Осмо основание: нарушение на член 41, параграф 2), буква б) от Хартата: нарушение на правото на достъп на жалбоподателя до документите и на принципа на добра администрация.

9.	Девето основание: нарушение на Регламент (ЕО) 1049/2001 (2).

10.	Десето основание: нарушение на принципа на полагане на дължимата грижа.

11.	Единадесето основание: нарушение на задължението за мотивиране.

12.	Дванадесето основание: нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

13.	Тринадесето основание: отмяна на решенията на OLAF.

14.	Четиринадесето основание: извъндоговорна отговорност за причинените от OLAF вреди на жалбоподателя.

---

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

Жалба, подадена на 5 февруари 2021 г. — Primagra/Комисия

(Дело T-101/21)

(2021/C 163/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Primagra a.s. (Милин, Чешка република) (представители: S. Sobolová и O. Billard, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени забраната за предоставяне на безвъзмездни средства, наложена с писмо на ответника от 22 октомври 2020 г., ARES (2020) 5759350,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет твърдения в подкрепа на жалбата.

1.	Първото твърдение е за пряко и непряко нарушение на основни права на жалбоподателя от ответника, тъй като жалбоподателят така и не е имал възможност да упражни правото си да бъде изслушан в хода на разследванията, довели до приемането на обжалваната мярка.

2.

Второто твърдение е за липса на компетентност на ответника да одитира отделни случаи на предоставени безвъзмездни средства и да решава по отделни искания за отпускане на безвъзмездни средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като ответникът има право само да преглежда общото съответствие на системите за управление и контрол, въведени от държавите членки, но не е оправомощен да провежда подробен одит и да решава по отделни искания за отпускане на безвъзмездни средства, представени от отделни дружества.

3.

Третото твърдение е за липса на компетентност на ответника да тълкува и прилага вътрешното законодателство на държавите членки, тъй като правомощията му са стриктно ограничени от принципа на предоставената компетентност, закрепен в членове 5 и 13 от Договора за Европейския съюз, всяко отклонение от този принцип трябва да се тълкува стриктно и разглеждането на принципа на предоставената компетентност във връзка с разпоредбите от Договорите води до ясния извод, че ответникът не е компетентен да прилага вътрешното законодателство на държава членка. При всички положения чешките правни норми, на които се позовава ответникът, не могат да се преразглеждат по силата на Регламент № 1303/2013 (1), който е правното основание за одитната процедура, довела до приемането обжалваната мярка.

4.

Четвъртото твърдение е, че ответникът не е доказал съдържанието на чешкото законодателство и е допуснал грешка при неговото тълкуване и прилагане. Вместо да докаже съдържанието на чешкия закон, както изисква практиката на Съда, ответникът допуска груба грешка при тълкуването му, и по-специално на член 4c от Закона за конфликта на интереси, като умишлено пренебрегва практиката на чешките съдилища, както и окончателното задължително и влязло в сила решение на чешките власти по предмета на одитната процедура, довела до приемането на обжалваната мярка.

5.

Петото твърдение е, че ответникът е допуснал грешка и при тълкуването и прилагането на правото на Съюза, тъй като неправилно стига до извода, че е било допуснато нарушение на член 61 от Финансовия регламент (2), и не е взел предвид, че чешките норми относно конфликтите на интереси са в противоречие с основни принципи на правото на Съюза.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB L 347, 2013 г., стр. 320).

(2)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 2018 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 3 март 2021 г. — Malacalza Investimenti и Malacalza/ЕЦБ

(Дело T-134/21)

(2021/C 163/53)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Malacalza Investimenti Srl (Генуа, Италия) и Vittorio Malacalza (Генуа) (представители: L. Boggio, S. Carbone и A. D’Angelo, avvocati)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да осъди Европейската централна банка да заплати като обезщетение за вреди:

—	в полза на Malacalza Investimenti s.r.l. сумата 870 525 670 EUR или друга по-голяма или по-малка сума, определена по справедливост;

—	в полза на инж. Vittorio Malacalza сумата 4 546 022 EUR или друга по-голяма или по-малка сума, определена по справедливост;

—	в полза на двамата жалбоподатели съдебни разноски и хонорари.

Основания и основни доводи

Предмет на настоящото производство е искане на основание членове 268 и 340 ДФЕС за обезщетение за вреди, причинени на жалбоподателите от поредица от действия на ЕЦБ, свързани с упражняването на надзорите ѝ функции по отношение на Banca Carige S.p.A. (Carige), изразяващи се както в неосъществяване на дължими действия, така и в увреждащи действия.

Жалбоподателите изтъкват следните основания в подкрепа на жалбата.

1.

На първо място, Европейската централна банка (ЕЦБ) е допринесла за изграждането на определена представа за състоянието и перспективите на банката, като очакванията на акционерите поради тази представа води до инвестиране на значителни средства в закупуване на акции Carige и заплащане на записани акции; в последно място тя опровергава тези очаквания с действия и приемане на противоречиви актове, наложени без основание, непропорционални и в определени аспекти незаконосъобразни мерки, които се вписва в цялостно незаконосъобразно и увреждащо поведение. В това отношение жалбоподателите се позовават, наред с другото и по-специално: i) на очакванията, породени от състоянието на Carige, възникнало поради осъществяване на увеличения на капитала през 2014 и 2015 г.; ii) на последващото опровергаване на тези очаквания, последвано от действия и актове на ЕЦБ; iii) на незаконосъобразност на тези актове и незаконност на цялостните действия, произтичащи от тях; iv) на създадените очаквания относно състоянието на Carige, възникнали поради осъществяване на увеличения на капитала през 2017 г.; v) на последващото опровергаване на тези очаквания, последвано от действия и актове на ЕЦБ; vi) на незаконосъобразност на тези актове и незаконност на цялостните действия, произтичащи от тях; vii) на незаконосъобразност на актовете на ЕЦБ, довели до значителни вреди, изразяващи се в загуби в стойността на акциите на акционерите на Carige — които биха наложили прехвърляне на необслужвани кредити, при условия и размер, които са необосновани, несъразмерни и противоречащи на принципа на равнопоставеност и на други принципи.

2.

Жалбоподателите изтъкват, освен това, че ЕЦБ е осъществила собствено влияние и намеса в процесите на управление на банката, като е способствала за авторитарно ръководство от страна на делегираните управители в нарушение на правилата на корпоративното право и нормалната дискусионност за колективните административни органи, за да се гарантира изпълнението на неправомерно наложени мерки, като по този начин се възпрепятства реакцията срещу неприсъщи и увреждащи практики на управление от страна на ръководството и се създават предпоставки за нестабилност на банката.

3.

Посочва се също, че ЕЦБ е способствала за създаването на предпоставки, които самият орган е предпоставил като основание за незаконосъобразното си решение да постави банката под режим на специално управление и, че по този начин и с последващи действия е способствала за неправомерното увеличение на капитала, изключвайки опцията върху акции, решена през 2019 г., което води до значително обезценяване на акциите на акционерите.

4.

Изтъква се, че основанията за отговорност на ЕЦБ се намират в общата клауза, закрепена в член 340, параграфи 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в противоречието в различни аспекти на действията и актовете на ЕЦБ със задълженията, произтичащи от надзорните ѝ функции, както и във връзка с гарантирането на стабилно и разумно управление на банките и в нарушението на принципите за защита на собствеността, пропорционалност, добра администрация, равенство, безпристрастност, равнопоставеност, прозрачност, добросъвестност и защита на оправданите правни очаквания, по-специално във връзка с членове 17, 20 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 5, параграф 4 от Договора за ЕС и член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

5.	Що се отнася в частност до жалбоподателя Vittorio Malacalza, в качеството му на бивш управител и заместник председател на Carige, се изтъкват обстоятелства и мотиви, които касаят конкретно това негово качество.

Жалба, подадена на 11 март 2021 г. — El Corte Inglés/EUIPO — Rimex Trading (UNK UNIK)

(Дело T-144/21)

(2021/C 163/54)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J.L. Rivas Zurdo, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Rimex Trading (София, България)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „UNK UNIK“ — заявка за регистрация № 17 940 710

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 10 декември 2020 г. по преписка R 2889/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, в частта, в която отхвърляйки жалбата на възразяващия, потвърждава решението на апелативния състав за отхвърляне на възражение B 3 069 013 и за одобряване на марката на Европейския съюз № 17 940 710 UNK UNIK (фигуративна),

—	да осъди страната или страните, които възразяват срещу жалбата, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 12 март 2021 г. — Gugler France/EUIPO — Gugler (GUGLER)

(Дело T-147/21)

(2021/C 163/55)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Gugler France (Les Auxons [Лез Оксон], Франция) (представител: A. Grolée, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Alexander Gugler (Максдорф, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „GUGLER“ — марка на Европейския съюз № 3 324 902

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 9 декември 2020 г. по преписка R 893/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени марка на Европейския съюз № 3 324 902 на основание член 51, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета;

—	да осъди EUIPO и/или Alexander Gugler да заплатят разноските, направени в производството пред EUIPO и пред Общия съд от Gugler France.

Изложено основание

—	Нарушение на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета.

Поправка на известието в Официален вестник по дело C-518/20

( Официален вестник на Европейския съюз C 19от 18 януари 2021 г. )

(2021/C 163/56)

Публикуваното известие в Официален вестник по дело C-518/20, Fraport, се заменя със следния текст:

---

(1)  Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).