Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 128/01)

Последна публикация

ОВ C 110, 29.3.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 98, 22.3.2021 г.

ОВ C 88, 15.3.2021 г.

ОВ C 79, 8.3.2021 г.

ОВ C 72, 1.3.2021 г.

ОВ C 62, 22.2.2021 г.

ОВ C 53, 15.2.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (седми състав) от 11 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Lasithiou — Гърция) — M.V. и др./Organismos Topikis Aftodioikisis (O.T.A.) „Dimos Agiou Nikolaou“

(Дело C-760/18) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/EО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 5 - Мерки за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения - Срочни трудови договори в публичния сектор - Последователни договори или първоначален договор, чието действие е продължено - Еквивалентна правна мярка - Абсолютна конституционна забрана за преобразуване на срочни трудови договори в безсрочни - Задължение за конформно тълкуване)

(2021/C 128/02)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Monomeles Protodikeio Lasithiou

Страни в главното производство

Ищец: M.V. и др.

Ответник: Organismos Topikis Aftodioikisis (O.T.A.) „Dimos Agiou Nikolaou“

Диспозитив

1)

Клауза 1 и клауза 5, параграф 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкуват в смисъл, че съдържащият се в тях израз „последователни срочни трудови договори“ обхваща и продължаването по право на срочните трудови договори на работниците от сектора на сметосъбирането към административно-териториалните единици, извършено в съответствие с изрични национални разпоредби, независимо от факта че писмената форма, която поначало е предвидена за сключването на последователни договори, не е била спазена.

2)

Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че когато е налице злоупотреба с използването на последователни срочни трудови договори съгласно тази разпоредба, задължението на запитващата юрисдикция по възможност да тълкува и прилага всички релевантни разпоредби от вътрешното право, чрез които може да бъде санкционирана надлежно тази злоупотреба и да се заличат последиците от нарушението на правото на Съюза, включва преценката на това дали разпоредбите на все още действаща предходна национална правна уредба, допускаща преобразуването на последователни срочни трудови договори в безсрочни, все още могат да се прилага евентуално за целите на конформно тълкуване, макар че национални разпоредби от конституционен характер съдържат абсолютна забрана за такова преобразуване в обществения сектор.

---

(1)  ОВ C 103, 18.3.2019 г.

Решение на Съда (втори състав) от 10 февруари 2021 г. — RFA International LP/Европейска комисия

(Дело C-56/19 P) (1)

(Обжалване - Дъмпинг - Внос на феросилиций с произход от Русия - Регламент (ЕО) № 1225/2009 - Член 11, параграфи 9 и 10 - Отхвърляне на искания за възстановяване на платени антидъмпингови мита - Конструирана експортна цена - Преценка за отразяването на антидъмпинговите мита в препродажните цени и производните от тях продажни цени в Европейския съюз - Задължение за прилагане на същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагането на антидъмпинговото мито - Промяна в обстоятелствата - Приспадане на платени антидъмпингови мита - Окончателни доказателства)

(2021/C 128/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: RFA International LP (представители: Б. Евтимов, адвокат, М. Крестиянова и E. Боровиков, адвокати, N. Tuominen, avocată, и D. O’Keeffe, solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: първоначално J.-F. Brakeland, A. Demeneix и P. Němečková, а впоследствие J.-F. Brakeland и P. Němečková)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда RFA International LP да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 155, 6.5.2019 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Raad van State, Grondwettelijk Hof — Белгия) — Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV (C-407/19), Middlegate Europe NV (C-471/19)/Belgische Staat (C-407/19), Ministerraad (C-471/19),

(Съединени дела C-407/19 и C-471/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 45 ДФЕС - Свободно движение на работници - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Извършване на пристанищна дейност - Пристанищни работници - Достъп до професията и набиране на работници - Ред за признаване на пристанищните работници - Пристанищни работници, които не са включени в квотата за работници, предвидена от националното законодателство - Ограничаване на срока на трудовия договор - Мобилност на пристанищните работници между различни пристанищни зони - Работници, заети с логистична дейност - Сертификат за безопасност - Императивни съображения от общ интерес - Безопасност в пристанищните зони - Закрила на работниците - Пропорционалност)

(2021/C 128/04)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State, Grondwettelijk Hof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV (C-407/19), Middlegate Europe NV (C-471/19)

Ответници: Belgische Staat (C-407/19), Ministerraad (C-471/19)

в присъствието на: Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV, Koninklijk Verbond der Beheerders van Goederenstromen (KVBG) CVBA, MVH Logistics en Stuwadoring BV

Диспозитив

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която задължава лица или предприятия, които желаят да извършват в пристанищна зона пристанищни дейности, включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на плавателни съдове в тесен смисъл, да използват само пристанищни работници, признати за такива при условията и по реда, определени въз основа на тази правна уредба, доколкото посочените условия и ред се основават, от една страна, на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, които позволяват на пристанищните работници от други държави членки да докажат, че отговарят в тяхната държава по произход на изисквания, равностойни на прилаганите спрямо местните пристанищни работници, и от друга страна, не установяват ограничена квота от работници, които могат да бъдат признати за пристанищни работници.

2)

Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която: — признаването на пристанищните работници се извършва от административна комисия, съставена поравно от членове, определени от организациите на работодателите и от организациите на работниците, — в зависимост от необходимостта от работна ръка тази комисия решава също така дали признатите работници трябва да бъдат включени в квота за пристанищни работници, като се има предвид, че за пристанищните работници, които не са включени в тази квота, срокът на признаването им е ограничен до срока на действие на трудовия им договор, така че трябва да започне нова процедура за признаване за всеки нов договор, който те сключват, и — не е предвиден максимален срок, в който посочената комисия трябва да се произнесе.

3)

Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която, освен ако може да докаже, че отговаря на равностойни условия в друга държава членка, за да бъде признат за пристанищен работник, работникът трябва: — да бъде обявен за годен от медицинска гледна точка за пристанищна работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана организация на работодателите, в която задължително членуват всички действащи в съответната пристанищна зона работодатели, — да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, определен от тази организация на работодателите, — да следва в продължение на три седмици подготвителните курсове във връзка с безопасността на работното място, свързани с придобиването на професионална квалификация, и — да положи успешно окончателния изпит за това обучение, доколкото задачата, възложена на организацията на работодателите и евентуално на синдикатите на признатите пристанищни работници при определянето на органите, натоварени с извършването на такива прегледи, тестове или изпити, не може да постави под съмнение прозрачния, обективен и безпристрастен характер на последните.

4)

Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която пристанищните работници, признати за такива в съответствие със законоустановения режим, приложим за тях преди влизането в сила на тази правна уредба, запазват въз основа на последната качеството на признати пристанищни работници и се включват в предвидената в посочената правна уредба квота за пристанищни работници.

5)

Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че прехвърлянето на пристанищен работник в квота за работници в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, е обвързано с условия и ред, определени в колективен трудов договор, доколкото последните се оказват необходими и пропорционални с оглед на целта да се гарантира безопасността във всяка пристанищна зона, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

6)

Членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че работниците, заети с логистична дейност, трябва да притежават издаден при представяне на карта за самоличност и трудов договор „сертификат за безопасност“, чиито ред и условия за издаване, както и процедурата, която трябва да се следва за получаването му, се определят в колективен трудов договор, при положение че условията за издаването на такъв сертификат са необходими и пропорционални на целта да се гарантира безопасността в пристанищните зони и предвидената процедура за получаването му не налага неразумни и несъразмерни административни тежести.

---

(1)  ОВ C 288, 26.8.2019 г.

ОВ C 348, 14.10.2019 г.

Решение на Съда (шести състав) от 11 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal — Ирландия) — Наказателно производство срещу K.M.

(Дело C-77/20) (1)

(Преюдициално запитване - Обща политика в областта на рибарството - Регламент (ЕО) № 1224/2009 - Режим на контрол за осигуряване на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството - Използване на борда на риболовен кораб на устройство, позволяващо автоматично сортиране по размер на рибата - Член 89 - Мерки за осигуряване на спазването на правилата - Член 90 - Наказателни санкции - Принцип на пропорционалност)

(2021/C 128/05)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страна в главното производство

K.M.

в присъствието на: Director of Public Prosecutions

Диспозитив

Членове 89 и 90 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006, при прочита им в светлината на принципа на пропорционалност, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че — при условие запитващата юрисдикция да извърши необходимите проверки — допускат национална разпоредба, която, за да санкционира нарушение на член 32 от Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 година относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми, изменен с Регламент (ЕС) № 227/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г., предвижда не само налагането на глоба, но също и задължителна конфискация на улова и на забранените или неотговарящи на изискванията риболовни съоръжения, открити на борда на съответния кораб.

---

(1)  ОВ C 137, 27.4.2020 г.

Жалба, подадена на 31 юли 2020 г. от AL срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 10 юни 2020 г. по дело T-83/19, AL/Комисия

(Дело C-356/20 P)

(2021/C 128/06)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: AL (представители: S. Rodrigues, A. Blot, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 10 декември 2020 г. Съдът (шести състав) отхвърли жалбата като явно неоснователна.

Преюдициално запитване от Nederlandstalige ondernemingsrechtbank Brussel (Белгия), постъпило на 26 октомври 2020 г. — Q, R, S/United Airlines, Inc.

(Дело C-561/20)

(2021/C 128/07)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Nederlandstalige ondernemingsrechtbank Brussel

Страни в главното производство

Ищци: Q, R, S

Ответник: United Airlines, Inc.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) и член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, както Съдът тълкува тези разпоредби, да се тълкуват и в смисъл, че пътник има право на обезщетение от въздушен превозвач, който не е въздушен превозвач от Общността, когато пътникът достига крайния си пункт на пристигане с повече от три часа закъснение вследствие на закъснение при последната част от полет, която е с пунктове на излитане и на кацане на територията на трета държава и без междинно кацане на територията на държава членка, като тази последна част от полета е съставна част от директно свързан полет, чийто първоначален пункт на излитане е летище на територията на държава членка, изпълнява се изцяло от посочения въздушен превозвач и пътникът е резервирал този полет с една-единствена резервация при въздушен превозвач от Общността, който не изпълнява нито една част от този полет?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: ако Регламент № 261/2004 се тълкува в смисъла на първия въпрос, нарушава ли този регламент международното право, и по-специално принципа, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своето въздушно пространство с оглед на това, че съгласно това тълкуване правото на Съюза следва да се прилага към факти, които настъпват на територията на трета държава?

---

(1)  ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

Преюдициално запитване от rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем (Нидерландия), постъпило на 2 ноември 2020 г. — F, A, G, H, I/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-579/20)

(2021/C 128/08)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем

Страни в главното производство

Жалбоподатели: F, A, G, H, I

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Предоставя ли член 15, буква в) от Директива 2011/95 (1) закрила само в извънредни ситуации, в които степента на характеризиращото въоръжения международен или вътрешен конфликт безогледно насилие достига толкова високо равнище, че съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи заплахи по смисъла на тази разпоредба? Освен това, трябва ли такава извънредна ситуация да се тълкува като „most extreme case of general violence“ по смисъла на решение NA. с/у Обединеното кралство (2)? При отрицателен отговор на първата част от първия въпрос:

2)

Трябва ли член 15, буква в) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че по-ниска степен на безогледно насилие в сравнение с релевантното в посочената по-горе извънредна ситуация безогледно насилие във връзка с конкретните лични и индивидуални обстоятелства относно даден молител, също може да е от такова естество, че да съществуват сериозни основания да се смята, че ако молителят бъде върнат в съответната страна или в съответния регион, ще се изложи на опасност да претърпи заплахи по смисъла на тази разпоредба? При утвърдителен отговор на втория въпрос:

3)

Трябва ли в този контекст да се прилага пълзяща скала, в която да се въвежда диференциация в зависимост от съответната степен на безогледно насилие и свързаната с нея степен относно индивидуалните обстоятелства? Освен това, кои индивидуални обстоятелства могат да са от значение при преценката от страна на решаващия орган и националния съд? При утвърдителен отговор на първия въпрос:

4)

Съвместимо ли е с член 15 от Директива 2011/95 на молител, който се намира в ситуация, в която е налице по-ниска степен на безогледно насилие в сравнение с релевантното в посочената по-горе извънредна ситуация безогледно насилие и който може да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи (по-конкретно) за неговото лично положение обстоятелства, да се предоставя субсидиарна закрила само по силата на член 15, буква а) или б) от тази директива?

---

(1)  Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

(2)  ЕСПЧ, 17 юли 2008 г., CE:ECHR:2008:07l7JUDO02590407.

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, заседаващ в Амстердам (Нидерландия), постъпило на 24 ноември 2020 г. — E.K./Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-624/20)

(2021/C 128/09)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, заседаващ в Амстердам

Страни в главното производство

Жалбоподател: E. K.

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)	Определянето дали правото на пребиваване по член 20 ДФЕС като такова има временен или постоянен характер от компетентността на държавите членки ли е или този въпрос следва да се определи в съответствие с правото на Съюза?

2)

Доколкото се прилага тълкуване съгласно правото на Съюза: при прилагането на Директива 2003/109/ЕО (1) следва ли да се прави разлика между различните зависими права на пребиваване, които имат гражданите на трети държави съгласно правото на Съюза, включително зависимото право на пребиваване, предоставяно на член на семейството на гражданин на Съюза съгласно Директивата за пребиваването, и правото на пребиваване по член 20 ДФЕС?

3)	Правото на пребиваване по член 20 ДФЕС, което по своето естество зависи от наличието на отношение на зависимост между гражданина на трета държава и гражданина на Съюза, и поради това е преходно, има ли временен характер?

4)

Доколкото правото на пребиваване по член 20 ДФЕС има временен характер: следва ли член 3, параграф 2, буква д) от Директивата [в този случай] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която само предвидените в националното право разрешения за пребиваване са изключени от придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ по смисъла на Директивата?

---

(1)  Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2003 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

Жалба, подадена на 23 ноември 2020 г. от Arkadiusz Kaminski срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-677/19 — Polfarmex/EUIPO — Kaminski

(Дело C-626/20 P)

(2021/C 128/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Arkadiusz Kaminski (представители: E. Pijewska, M. Mazurek, W. Trybowski, radcowie prawni)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Polfarmex S.A

С определение от 28 януари 2021 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допуска обжалване по делото и осъжда г-н Arkadiusz Kaminski да понесе съдебните разноски.

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 7 декември 2020 г. — Европейска заповед за арест срещу X; друга страна в производството: Openbaar Ministerie

(Дело C-665/20 PPU)

(2021/C 128/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Европейска заповед за арест срещу: X

Друга страна в производството: Openbaar Ministerie

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1) да се тълкува в смисъл, че когато държава членка реши да транспонира тази разпоредба в националното право, изпълняващият съдебен орган трябва да има известно право на преценка дали да откаже изпълнението на европейска заповед за арест?

2)	Трябва ли понятието „същите деяния“ в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува по същия начин като това в член 3, точка 2 от това рамково решение и, ако това не е така, как трябва да се тълкува това понятие, съдържащо се в първата разпоредба?

3)

Трябва ли условието по член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР, че „наказанието е изтърпяно […] или е погасено по давност съгласно правото на тази страна“, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада положение, при което издирваното лице е осъдено с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода за същите деяния, което наказание то е изтърпяло отчасти в държавата, в която е постановена присъдата, и размерът на остатъка от което наказание е намален от орган на тази държава, който не е съдебен орган, в рамките на мярка за общо помилване, която се прилага и спрямо осъдени, извършили тежки престъпления подобно на издирваното лице, и която не се основава на рационални съображения, свързани с наказателната политика?

---

(1)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

Преюдициално запитване от Cour constitutionnelle (Белгия), постъпило на 10 декември 2020 г. — Airbnb Ireland UC/Région de Bruxelles-Capitale

(Дело C-674/20)

(2021/C 128/12)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

Жалбоподател: Airbnb Ireland UC

Ответник: Région de Bruxelles-Capitale

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 1, параграф 5, буква a) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (1) да се тълкува в смисъл, че спада към „данъчната област“ и поради това трябва да се счита за изключено от приложното поле на тази директива национално законодателство, което под страх от административна глоба задължава доставчиците на посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, да съобщават при писмено искане на данъчната администрация „данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година“, за да се установи кои са данъчнозадължените лица за регионален данък върху обектите за туристическо настаняване и облагаемите им приходи?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли членове 1—3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (2) да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос? Трябва ли член 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз евентуално да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на такова законодателство??

3)	Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос и разрешава такова законодателство?

---

(1)  ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).

(2)  ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

Преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof (Белгия), постъпило на 21 декември 2020 г. — Orde van Vlaamse Balies, IG, Belgian Association of Tax Lawyers, CD, JU/Vlaamse Regering

(Дело C-694/20)

(2021/C 128/13)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Orde van Vlaamse Balies, IG, Belgian Association of Tax Lawyers, CD, JU

Ответник: Vlaamse Regering (Фламандското правителство)

Преюдициален въпрос

Нарушава ли член 1, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/822 (1) на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в Директива 2011/16/ЕС (2) на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа и като посредник, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — с оглед на защитата или процесуалното представителство на неговите клиенти пред съдилищата и с оглед на предоставянето на правни консултации?

---

(1)  ОВ L 139, 2018 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 64, 2011 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 23 декември 2020 г. — Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid/C, B

(Дело C-704/20)

(2021/C 128/14)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Ответници: C, B

Преюдициален въпрос

Предвижда ли правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО (1) (Директивата за връщането) и член 9 от Директива 2013/33/ЕС (2) (Директивата за приемането) във връзка с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 303/01, 2007 г.) задължителен служебен съдебен контрол в смисъл, че съдът е длъжен по собствен почин (ex officio) да прецени дали са изпълнени всички изисквания за задържането, включително онези, чието изпълнение чужденецът не е оспорил, въпреки че е имал възможност да го направи?

---

(1)  Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).

(2)  Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст) (ОВ L 180, 2013 г., стр. 96).

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 24 декември 2020 г. — GJ/Ryanair DAC

(Дело C-712/20)

(2021/C 128/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Ищца: GJ

Ответник: Ryanair DAC

Преюдициален въпрос

Свиканата от синдикална организация стачка на собствените служители на въздушния превозвач представлява ли извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1)?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 24 декември 2020 г. — Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank, Y/X, Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank

(Дело C-713/20)

(2021/C 128/16)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank, Y

Ответници: X, Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 11, параграф 3, буква a) от [Регламент (ЕО) № 883/2004] (1) да се тълкува в смисъл, че работник, който живее в една държава членка и работи на територията на друга държава членка въз основа на договор с агенция за временна заетост, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява с приключване на назначението и впоследствие започва отново, през междинните периоди продължава да се подчинява на законодателството на последната държава членка, стига той да не е прекратил временно тази заетост?

2)	Кои са факторите, които са от значение в тези случаи, за да се установи дали е налице временно прекратяване на дейността?

3)	След изтичането на какъв период от време следва да се приеме, че работник, който вече не е в договорно трудово правоотношение, временно е прекратил дейността си в държавата на заетост, освен ако не са налице конкретни индикации за противното?

---

(1)  Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 29 декември 2020 г. — Производство по несъстоятелност спрямо имуществото на Galapagos BidCo. S.a.r.l., при участието на DE в качеството му на синдик, Galapagos BidCo. S.a.r.l., Hauck Aufhäuser Fund Services S.A. и Prime Capital S.A.

(Дело C-723/20)

(2021/C 128/17)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Длъжник: Galapagos S.A.

При участието на: DE, синдик на Galapagos S.A., Galapagos BidCo. S.a.r.l., Hauck Aufhäuser Fund Services S.A., Prime Capital S.A.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 (1) да се тълкува в смисъл, че центърът на основните интереси на дружество длъжник, чието седалище според устройствения акт се намира в една държава членка, не е разположен във втора държава членка, в която се намира мястото на централното му управление, което може да бъде установено въз основа на обективни и проверими от трети лица обстоятелства, когато при обстоятелства като тези в главното производство дружеството длъжник е преместило това място на централно управление от трета държава членка във втората държава членка, докато в третата държава членка е било подадено искане за образуване на производството по несъстоятелност, по което все още не е поставено решение?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 да се тълкува в смисъл, a) че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника към момента на подаване на искане за образуване на производството по несъстоятелност, запазват международната си компетентност да вземат решение за образуването на това производство в хипотезата, при която длъжникът премества центъра на основните си интереси на територията на друга държава членка след подаването на искането, но преди постановяването на решение за образуване на производство по несъстоятелност, и б) че тази запазена международна компетентност на съдилищата на държава членка изключва компетентността на съдилищата на друга държава членка да се произнесат по други искания за образуване на главното производство по несъстоятелност, които постъпват в съд на друга държава членка след преместването на центъра на основните интереси на длъжника в тази друга държава членка?

---

(1)  ОВ L 141, 2015 г. стр. 19.

Преюдициално запитване от Judecătoria Miercurea Ciuc (Румъния), постъпило на 4 януари 2021 г. — Pricoforest SRL/Inspectoratul de Stat pentru Controlul în Transportul Rutier (ISCTR)

(Дело C-13/21)

(2021/C 128/18)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Judecătoria Miercurea Ciuc

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pricoforest SRL

Ответник: Inspectoratul de Stat pentru Controlul în Transportul Rutier (ISCTR)

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли понятието „радиус от 100 километра“, съдържащо се в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 561/2006 (1), да се тълкува в смисъл, че правата линия, начертана на картата между седалището на предприятието и местоназначението, трябва да бъде по-малка от 100 km, или в смисъл, че действително изминатото разстояние от превозното средство трябва да бъде по-малко от 100 km?

2)

Трябва ли разпоредбите на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 561/2006 да се тълкуват в смисъл, че извършването на превози от предвидените в горепосочената разпоредба, като някои са в рамките на радиус от e 100 km от седалището на предприятието, а някои надвишават този радиус в период от един месец, в контекста на изключването на хипотезата по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 561/2006 от приложното поле на посочения регламент чрез национална разпоредба, предполага изключването на всички превози с посочените превозни средства от приложното поле на регламента или само на тези, извършени [без] […] да надвишават радиуса от 100 km, или на нито един от тях?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214).

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 12 януари 2021 г. — Uniqa Versicherungen AG/VU

(Дело C-18/21)

(2021/C 128/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Uniqa Versicherungen AG

Ответник: VU

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 20 и 26 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат предвиденият в член 16, параграф 2 от този регламент 30-дневен срок за подаването на възражение срещу европейската заповед за плащане да се прекъсва въз основа на член 1, параграф 1 от австрийския федерален закон за съпътстващите мерки в съдебната система във връзка с Ковид-19, съгласно който в производствата по граждански дела всички процесуални срокове, чийто начален момент настъпва след 21 март 2020 г. или които още не са изтекли дотогава, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало?

---

(1)  ОВ L 399, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108.

Преюдициално запитване от rechtbank Den Haag zittingsplaats Haarlem (Нидерландия), постъпило на 13 януари 2021 г. — I, S/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-19/21)

(2021/C 128/20)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag zittingsplaats Haarlem

Страни в главното производство

Жалбоподатели: I, S

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 27 от Дъблинския регламент (1), евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно член 8 (или член 9 или член 10) от Дъблинския регламент, или на съответния член на неговото семейство по смисъла на член 8, член 9 или член 10 от Дъблинския регламент, ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и член 27 от Дъблинския регламент не е основание за предоставянето на ефективно правно средство за защита, трябва ли член 47 от Хартата — във връзка с основното право на цялост на семейството и с висшия интерес на детето (залегнало в членове 8—10 и в съображение 19 от Дъблинския регламент) — да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно членове 8—10 от Дъблинския регламент, или на съответния член на неговото семейство по смисъла на членове 8—10 от Дъблинския регламент, ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?

3)	Ако отговорът на въпрос 1 или въпрос 2 (втора част) е утвърдителен, как и от коя държава членка следва да се съобщи на кандидата или на съответния член на неговото семейство отказът на замолената държава членка и правото той да бъде обжалван?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (OB L 180, 2013 г., стр. 31).

Преюдициално запитване от Gericht Erster Instanz Eupen (Белгия), постъпило на 14 януари 2021 г. — IO/Регион Валония

(Дело C-23/21)

(2021/C 128/21)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gericht Erster Instanz Eupen

Страни в главното производство

Ищец: IO

Ответник: Регион Валония

Преюдициални въпроси

1)

Налице ли е противоречие с релевантните норми от правото на Съюза, и по-специално с член 49 (свобода на установяване) и с член 56 (свободно предоставяне на услуги) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ако национална правна уредба като прилаганата от Регион Валония, съгласно която ползването без задължение за повторна регистрация на чуждестранен автомобил, предоставен на управител (или на лице, упражняващо свободна професия) с местоживеене в Белгия от предприятие (с или без юридическа правосубектност), установено в друга държава — членка на Съюза, се обуславя от изпълнението на изискването този управител (или лице, упражняващо свободна професия) да има на разположение със себе си, когато пътува с този автомобил, издадено от предприятието (с или без юридическа правосубектност) удостоверение или доказателство за възложена работа (тоест удостоверение по смисъла на член 3, параграф 2, точка 2 от Кралския декрет от 20 юли 2001 г.)?

2)

Налице ли е съвместимост с релевантните норми от правото на Съюза, и по-специално с член 49 ДФЕС (свобода на установяване) и с член 56 ДФЕС (свободно предоставяне на услуги) ако за да може съдружник или управител с местоживеене в Белгия да ползва предоставения му на разположение фирмен автомобил, регистриран в чужбина, се изисква той да получава заплата или доходи от предприятието?

3)

Следва ли да се смята, че национална правна уредба като описаната в конкретния случай и прилагана от Регион Валония е обоснована от изисквания за обществена сигурност или други мерки за закрила и необходимо ли е с оглед постигане на преследваната цел да се съблюдава тази национална уредба, която е тълкувана в смисъл, че предвижда императивно, че в автомобила по време на движение следва да се намира както доказателство за възложена работа, така и удостоверение за предоставяне на автомобила на разположение, или посочената цел би могла да бъде постигната и по друг начин и с по-малко стриктни и формалистични средства?

Преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 22 януари 2021 г. — Sense Visuele Communicatie en Handel vof (осъществяващо дейност и под фирма „De Scharrelderij“)/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-36/21)

(2021/C 128/22)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sense Visuele Communicatie en Handel vof (осъществяващо дейност и под фирма „De Scharrelderij“)

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

Преюдициален въпрос

Изключва ли правото на Съюза възможността да се прецени съобразно принципа на защита на оправданите правни очаквания, предвиден в националното право, дали национален административен орган е породил очаквания, в разрез с разпоредба от правото на Съюза, и следователно е действал противоправно съгласно националното право, като не е обезщетил съответното лице за произтичащите оттук вреди, когато това лице няма как да се позове на принципа на правото на Съюза на защита на оправданите правни очаквания, защото е налице ясна разпоредба от правото на Съюза?

Преюдициално запитване от Landgericht Ravensburg (Германия), постъпило на 22 януари 2021 г. — VK/BMW Bank GmbH

(Дело C-38/21)

(2021/C 128/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Ravensburg

Страни в главното производство

Ищец: VK

Ответник: BMW Bank GmbH

Преюдициални въпроси

1.

Относно законовата фикция, уредена в член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и параграф 12, първа алинея, трето изречение от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch (Въвеждащ закон към Гражданския кодекс, наричан по-нататък „EGBGB“) a) Член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО (1), за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB, несъвместими ли са с член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО? При утвърдителен отговор: б) Следва ли от правото на Съюза, и по-специално от член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива 2008/48, че член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB са неприложими, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО, за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB? При отрицателен отговор на въпрос II. 1. б):

2.

Относно задължителната информация съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО а) Следва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че сумата на лихвите на ден, която следва да се укаже в договора за кредит, трябва да произтича от изчисляването на посочения в договора договорен лихвен процент? б) Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че приложимият лихвен процент за забавени плащания трябва да бъде посочен като абсолютно число при сключването на договора за кредит и като абсолютно число следва да се посочи поне приложимият референтен лихвен процент (в разглеждания случай основният лихвен процент съгласно член 247 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), от който чрез добавка (в разглеждания случай пет процентни пункта съгласно член 288, параграф 1, второ изречение от BGB) се изчислява приложимият лихвен процент за забавени плащания, и трябва ли потребителят да бъде информиран относно референтния (основния) лихвен процент и неговата променливост? в) Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в текста на договора за кредит трябва да са упоменати съществените формални изисквания относно достъпа до механизъм за извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и обжалване? При утвърдителен отговор на поне един от изложените по-горе въпроси II. 2. а)—в): г) Следва ли член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ започва да тече едва когато е предоставена пълно и вярно информацията съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2008/48? При отрицателен отговор: д) Кои са релевантните критерии, за да се определи, че срокът за отказ започва да тече, дори и когато тази информация не е пълна и вярна? При утвърдителен отговор на посочените по-горе въпроси II. 1. a) и/или на поне един от въпроси II. 2. a)—в):

3.

Относно погасяването на правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48: а) погасява ли се правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48? При утвърдителен отговор: б) Представлява ли погасяването ограничение във времето на правото на отказ, което следва да се регламентира от приет от парламента закон? При отрицателен отговор: в) Предполага ли погасяването от субективна страна потребителят да е знаел за продължаващото наличие на правото му на отказ или най-малкото незнанието му да се дължи на груба небрежност? При отрицателен отговор: г) Възможността кредитодателят впоследствие да предостави на кредитополучателя информацията съгласно член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48, с което да задейства срока за отказ, противоречи ли на прилагането на правилата относно погасяване на правото на отказ поради принципа на добросъвестност? При отрицателен отговор: д) Съвместимо ли е това с установените принципи на международното право, които са обвързващи за германския съд по силата на Grundgesetz (Конституцията)? При утвърдителен отговор: е) Как германските правоприлагащи органи трябва да разрешат конфликта между императивните норми на международното право и изискванията на Съда на ЕС?

4.

Относно установяване на злоупотреба с правото за упражняване на отказ от страна на потребителя съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48/ЕО: а) Може ли упражняването на правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48 да представлява злоупотреба с право? При утвърдителен отговор: б) Представлява ли установяването на злоупотреба с правото за упражняване на отказ ограничение на правото на отказ, което следва да се регламентира от приет от парламента закон? При отрицателен отговор: в) Предполага ли установяването на злоупотреба с правото за упражняване на отказ от субективна страна потребителят да е знаел за продължаващото наличие на правото му на отказ или най-малкото незнанието му да се дължи на груба небрежност? При отрицателен отговор: г) Възможността кредитодателят впоследствие да предостави на кредитополучателя информацията съгласно член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48, с което да задейства срока за отказ, противоречи ли на установяването на злоупотреба с правото за упражняване на отказ поради принципа на добросъвестност? При отрицателен отговор: д) Съвместимо ли е това с установените принципи на международното право, които са обвързващи за германския съд по силата на Grundgesetz? При утвърдителен отговор: е) Как германските правоприлагащи органи трябва да разрешат конфликта между императивните норми на международното право и изискванията на Съда на ЕС?

---

(1)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).

Преюдициално запитване от rechtbank Den Haag, заседаващ в с'Хертогенбос (Нидерландия), постъпило на 26 януари 2021 г. — Х/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-39/21)

(2021/C 128/24)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag (Районен съд, Хага), заседаващ в с'Хертогенбос

Страни в главното производство

Жалбоподател: Х

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Държавен секретар по правосъдие и сигурност)

Преюдициални въпроси

1)

Позволено ли е на държавите членки с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 6 и 53 от Хартата и в контекста на член 15, параграф 2, буква б) от Директивата за връщане (1), на член 9, параграф 3 от Директивата за приемането (2) и на член 28, параграф 4 от Регламента „Дъблин“ (3), да регламентират по такъв начин съдебното производство, в рамките на което може да се оспорва постановеното от съответните административни органи задържане с цел извеждане, че да забранят на сезирания съд да подлага на служебен контрол всички аспекти на законосъобразността на задържането и да ги подложи на преценка, при положение че вследствие на направените по служебен почин констатации този съд установи, че задържането е незаконосъобразно, като в резултат на това незабавно го прекрати и постанови незабавното освобождаване на чужденеца? Ако Съдът на Европейския съюз приеме, че такава национална правна уредба е несъвместима с правото на Съюза, означава ли това също и че когато чужденецът поиска от сезирания съд да бъде освободен, този съд винаги е длъжен да подложи на активен и задълбочен контрол и преценка всички релевантни факти и елементи, които са от значение за законосъобразността на задържането?

2)

Следва ли отговорът на въпроса по точка I да бъде различен с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата във връзка с член 3, точка 9 от Директивата за връщане, член 21 от Директивата за приемането и член 6 от Регламента „Дъблин“, когато задържаният от съответните административни органи чужденец не е навършил пълнолетие?

3)

Следва ли от правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата във връзка с член 6 и член 53 от Хартата и в контекста на член 15, параграф 2, буква б) от Директивата за връщане, член 9, параграф 3 от Директивата за приемането и член 28, параграф 4 от Регламента „Дъблин“, че когато чужденецът иска от сезирания съд да отмени задържането с цел извеждане и да го освободи, всяко решение относно това искане трябва да е надлежно мотивирано по същество, ако това правно средство за защита е използвано в съответствие с изискванията в тази държава членка? Ако Съдът приеме за несъвместима с правото на Съюза национална съдебна практика, съгласно която второинстанционният съд, правораздаващ като последна инстанция, може да се ограничи да постанови решение, без да излага мотиви по същество, що се отнася до начина, по който впрочем е регламентирано това правно средство за защита в тази държава членка, следва ли да се смята, че предвид уязвимото положение на чужденеца, същественото значение на производствата относно статута на чужденците и констатацията, че с оглед на правната защита тези производства се различават от всички останали административни производства, като предоставят на чужденците същите малки процесуални гаранции, каквито са предвидени и в производството по задържане, това правомощие на запитващата юрисдикция, която правораздава като втора и последна съдебна инстанция по дела в областта на убежището и бежанците и по общите дела относно правния статут на чужденците, следва също да се разглежда за несъвместимо с правото на Съюза? Следва ли отговорът на тези въпроси да бъде различен с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата, когато чужденецът, обжалващ решението на съответните административни органи относно правния статут на чужденците, не е навършил пълнолетие?

---

(1)  Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).

(2)  Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 96).

(3)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

Преюдициално запитване от Ustavno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 28 януари 2021 г. — Banka Slovenije/Državni zbor Republike Slovenije

(Дело C-45/21)

(2021/C 128/25)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Ustavno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Молител: Banka Slovenije

Ответник: Državni zbor Republike Slovenije

Преюдициални въпроси

а)

Трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Протокол № 4 да се тълкуват в смисъл, че забраняват национална централна банка, член на Европейската система на централните банки, да носи отговорност за обезщетение за вреди, което следва да изплати със собствени средства, по отношение на бившите притежатели на отменени финансови инструменти, за отмяната на които тя е взела решение при упражняване на предоставените ѝ от закона правомощия да приема извънредни мерки в обществен интерес с цел предотвратяване на заплахи за стабилността на финансовата система, в случай че в последващи съдебни производства се установи, че в рамките на тази отмяна на финансовите инструменти не е спазен принципът, съгласно който в резултат на извънредна мярка никой притежател на финансов инструмент не трябва да се намира в по-лошо положение от това, в което би се оказал, ако тази мярка не беше приета, когато в този контекст националната централна банка носи отговорност: 1) за вредите, които биха могли да бъдат предвидени въз основа на фактите и обстоятелствата, които са били налице при вземането на решението от централната банка и за които тя е знаела, или е трябвало да знае, и 2) за вредите, произтичащи от поведението на лицата, които са действали при упражняването на тези правомощия на централната банка от името на последната, които обаче в този контекст, предвид фактите и обстоятелствата, за които са знаели или би трябвало да знаят в съответствие с получените правомощия, не са действали с дължимата грижа на благоразумни експерти?

б)

Трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Протокол № 4 да се тълкуват в смисъл, че забраняват национална централна банка, член на Европейската система на централните банки, със собствени средства да изплаща специални парични обезщетения на част от бившите притежатели на отменени финансови инструменти (съгласно критерия за имущественото състояние) поради отмяната на инструменти, за която посочената банка е взела решение при упражняване на предоставените ѝ със закон правомощия да приема извънредни мерки в обществен интерес с цел предотвратяване на заплахи за стабилността на финансовата система, когато в този контекст, за да се придобие правото да се получи обезщетение, е достатъчно финансовият инструмент да е бил отменен, като е без значение въпросът дали е бил нарушен принципът, съгласно който в резултат на извънредна мярка никой притежател на финансов инструмент не трябва да се намира в по-лошо положение от това, в което би се оказал, ако тази мярка не беше приета?

в)

Трябва ли член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална централна банка да бъде задължена да заплати обезщетения за вредите, настъпили в резултат на упражняването на законоустановените ѝ правомощия, в размер, който може да засегне способността на тази банка да изпълнява ефективно своите задачи? Релевантни ли са в това отношение законовите предпоставки, при наличието на които се носи посочената отговорност, за да се установи, че е нарушен принципът на финансовата независимост на националната централна банка?

г)

Трябва ли членове 53—62 от Директива 2013/36/ЕС (1) или членове 44—52 от Директива 2006/48/ЕО (2), които закрилят поверителността на поверителната информация, получена или изготвена в рамките на пруденциалния надзор върху банките, да се тълкуват в смисъл, че тези две директиви закрилят и поверителността на информацията, която е получена или изготвена в рамките на прилагането на мерки, предназначени за оздравяване на банките, за да се гарантира стабилността на финансовата система, когато рисковете за платежоспособността и ликвидността на банките не са могли да бъдат премахнати с обичайните мерки за пруденциален надзор, като тези мерки обаче са били счетени за мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (3)?

д)

При утвърдителен отговор на въпроса по буква г) трябва ли членове 53—62 от Директива 2013/36/ЕС или членове 44—52 от Директива 2006/48/ЕО относно закрилата на поверителната информация, получена или изготвена в рамките на пруденциалния надзор, да се тълкуват в смисъл, че за целите на предоставяната от тях закрила е релевантна приетата впоследствие Директива 2013/36/ЕС, включително когато става въпрос за поверителна информация, получена или изготвена през периода на прилагане на Директива 2006/48/ЕО, когато тази информация е трябвало да бъде оповестена през периода на прилагане на Директива 2013/36/ЕС?

е)

При утвърдителен отговор на въпроса по буква г), трябва ли член 53, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС (и, в зависимост от отговора на предходния въпрос, член 44, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/48/ЕО) да се тълкува в смисъл, че вече не е поверителна информация, за която се прилага задължението за спазване на професионална тайна, информацията, с която разполага национална централна банка в качеството си на надзорен орган и която е била оповестена в определен момент след изготвянето ѝ, или информацията, която би могла да представлява професионална тайна, но която датира отпреди пет или повече години и за която следователно се счита по принцип, че поради изтеклото време представлява историческа информация и поради това е загубила поверителния си характер? Зависи ли запазването на статуса на поверителност в случай на историческа информация, датираща отпреди пет или повече години, от въпроса дали поверителността може да бъде оправдана на други основания освен търговското положение на банките под надзор или на други предприятия?

ж)

При утвърдителен отговор на въпроса по буква г) трябва ли член 53, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/36/ЕС [и, в зависимост от отговора на въпроса по буква д), член 44, параграф 1, трета алинея от Директива 2006/48/ЕО] да се тълкува в смисъл, че допуска поверителните документи, които не се отнасят до трети лица, участвали в усилията за оздравяване на кредитна институция, и които са правно релевантни за целите на решението на съда по гражданското дело за обезщетение, образувано срещу компетентния орган за пруденциален надзор, още преди началото на съдебното производство да бъдат автоматично оповестени на всички потенциални ищци и техните представители, без да бъде образувано специално производство за постановяване на решение относно законосъобразността на оповестяването на всеки отделен документ на всяко отделно легитимирано лице и без да бъде направено претегляне на интересите, съществуващи във всеки конкретен случай, дори в случай че става въпрос за информация относно кредитни институции, които не са в несъстоятелност или принудителна ликвидация, но които са се възползвали от помощта на държавата в процедурата, в която са били отменени финансови инструменти на акционери и кредитори от следващ ред на кредитните институции?

з)

При утвърдителен отговор на въпроса по буква г) трябва ли член 53, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС [и, в зависимост от отговора на въпроса по буква д), член 44, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/48/ЕО] да се тълкува в смисъл, че допуска да се публикуват в интернет по общодостъпен начин поверителни документи или обобщения на тези документи, които не се отнасят до трети лица, участвали в усилията за оздравяване на кредитна институция, и които са правно релевантни за целите на решението на съда по гражданското дело за обезщетение, образувано срещу компетентния орган за пруденциален надзор, в случай че става въпрос за информация относно кредитни институции, които не са в несъстоятелност или принудителна ликвидация, но които са се възползвали от помощта на държавата в процедурата, в която са били отменени финансови инструменти на акционери и кредитори от следващ ред на кредитни институции, когато обаче се изисква в рамките на въпросната публикация в интернет да се прикрие цялата поверителна информация?

---

(1)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338).

(2)  Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 3).

(3)  ОВ L 125, 2001 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34.

Преюдициално запитване от Tallinna Halduskohus (Естония), постъпило на 28 януари 2021 г. — Aktsiaselts M.V.WOOL/Põllumajandus- ja Toiduamet

(Дело C-51/21)

(2021/C 128/26)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tallinna Halduskohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Aktsiaselts M.V.WOOL

Ответник: Põllumajandus- ja Toiduamet (varem Veterinaar- ja Toiduamet)

Преюдициални въпроси

1)

Вторият микробиологичен критерий „отсъствие в 25 g“, посочен в член 3, параграф 1 и в точка 1.2 от таблицата в глава 1 от приложение I към Регламент № 2073/2005 (1), трябва ли с оглед на този регламент и на защитата на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с Регламенти № 178/2002 (2) и № 882/2004 (3), да се тълкува в смисъл, че когато стопанският субект в хранителната промишленост не е могъл да представи на компетентния орган достатъчно доказателства, че готови за консумация храни, които могат да подпомагат растежа на L. monocytogenes, рaзлични от предназначените за бебета и за специални медицински цели храни, няма да превишат границата от 100 cfu/g през срока им на годност, при всички положения микробиологичният критерий „отсъствие в 25 g“ се прилага и за продукти, предложени на пазара по време на срока им на годност?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: вторият микробиологичен критерий „отсъствие в 25 g“, посочен в член 3, параграф 1 и в точка 1.2 от таблицата в глава 1 от приложение I към Регламент № 2073/2005, трябва ли с оглед на този регламент и на защитата на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с Регламенти № 178/2002 и № 882/2004, да се тълкува в смисъл, че независимо от това дали стопанският субект в хранителната промишленост може да представи на компетентния орган достатъчно доказателства, че хранителният продукт няма да превиши границата от 100 cfu/g през срока му на годност, за този хранителен продукт се прилагат два алтернативни микробиологични критерия, а именно: 1. докато хранителният продукт е под контрола на стопанския субект в хранителната промишленост, се прилага критерият „отсъствие в 25 g“ и 2. след като хранителният продукт напусне контрола на стопанския субект в хранителната промишленост — критерият „100 cfu/g“?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 51, стр. 141).

(2)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).

(3)  Регламент (ЕО) № 882/2004 Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216).

Преюдициално запитване от Cour d'appel de Liège (Белгия), постъпило на 28 януари 2021 г. — Pharmacie populaire — La Sauvegarde SCRL/État belge — SPF Finances

(Дело C-52/21)

(2021/C 128/27)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Liège

Страни в главното производство

Въззивник: Pharmacie populaire — La Sauvegarde SCRL

Въззиваем: État belge — SPF Finances

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба или национална практика, по силата на която дружества, установени в една държава членка, които прибягват до услугите на дружества, установени в друга държава членка, са длъжни да съставят и да подават пред данъчната администрация формуляри и общи справки за сумите, фактурирани от последните посочени дружества, за да избегнат облагането с корпоративен данък в размер на 100 % или на 50 % върху тези суми, докато ако прибегнат до услугите на местни дружества, те нямат такова задължение, за да избегнат облагането с посочения данък?

Преюдициално запитване от Cour d'appel de Liège (Белгия), постъпило на 28 януари 2021 г. — Pharma Santé — Réseau Solidaris SCRL/État belge SPF Finances

(Дело C-53/21)

(2021/C 128/28)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Liège

Страни в главното производство

Въззивник: Pharma Santé — Réseau Solidaris SCRL

Въззиваем: État belge SPF Finances

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба или национална практика, по силата на която дружества, установени в една държава членка, които прибягват до услугите на дружества, установени в друга държава членка, са длъжни да съставят и да подават пред данъчната администрация формуляри и общи справки за сумите, фактурирани от последните посочени дружества, за да избегнат облагането с корпоративен данък в размер на 100 % или на 50 % върху тези суми, докато ако прибегнат до услугите на местни дружества, те нямат такова задължение, за да избегнат облагането с посочения данък?

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 28 януари 2021 година — Директор на Агенция „Митници“ / „ИМПИРИЪЛ ТАБАКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД

(Дело C-55/21)

(2021/C 128/29)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Директор на Агенция „Митници“

Ответник:„ИМПИРИЪЛ ТАБАКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли чл. 11 от Директива 2008/118/ЕО (1) на Съвета от 16 декември 2008 година и чл. 17, § 1, б. „б“ от Директива 2011/64/ЕС (2) на Съвета от 21 юни 2011 година да се тълкуват в смисъл, че пораждат задължения за държавите членки да създадат правна уредба за възстановяването на акциз, в това число на обработени тютюни, които са освободени за потребление и са унищожени под митнически надзор?

2.	В случай на положителен отговор на първия въпрос и неизпълнение на държавата — членка на задължението да създаде такава уредба, могат ли заинтересованите лица да се позовават на прякото действие на разпоредбите на директивите и принципите на общностното право?

3.	В случай на положителен отговор на първите два въпроса, при установените факти в настоящия случай, директният ефект на посочените норми дава ли право на възстановяване на платения акциз само въз основа на искането, без някакви други формалности?

---

(1)  Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО

OB 2009, L 9, стр. 12

(2)  Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн

OB 2011, L 176, стр. 24

Преюдициално запитване от Mokestinių ginčų komisijos prie Lietuvos Respublikos vyriausybės (Литва), постъпило на 29 януари 2021 г. — UAB „ARVI“ ir ko/Valstybinę mokesčių inspekciją prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-56/21)

(2021/C 128/30)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ARVI“ ir ko UAB

Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Преюдициални въпроси

1)

Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата (1) и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която платецът на ДДС може да има право на избор за начисляване на ДДС по отношение на освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът бъде прехвърлен на данъчнозадължено лице, регистрирано като платец на ДДС към момента на сключване на сделката?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата, уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност, тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърления недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено условие, а именно че купувачът не е регистриран като платец на ДДС?

3)

Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата, уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС, административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия данък по получени доставки за придобиването/производството на недвижимия имот, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече е подал заявление за регистрация като платец на ДДС и е регистриран като платец на ДДС един месец след сключването на сделката? В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран като платец на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

Преюдициално запитване от Cour administrative d'appel de Versailles (Франция), постъпило на 2 февруари 2021 г. — JP/Ministre de la Transition écologique, Premier ministre

(Дело C-61/21)

(2021/C 128/31)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Versailles

Страни в главното производство

Жалбоподател: JP

Ответници: Ministre de la Transition écologique, Premier ministre

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли приложимите норми на правото на Европейския съюз, съдържащи се в член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО [не Европейския парламент и на Съвета] от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (1), да се тълкуват в смисъл, че в случай на достатъчно съществено нарушение от страна на държава — членка на Европейския съюз, на произтичащите от тях задължения предоставят на частните лица право да получат от съответната държава членка обезщетение за вредите, засягащи здравето им, които имат пряка и сигурна причинно-следствена връзка с влошаването на качеството на въздуха?

2)

Ако се приеме, че посочените по-горе разпоредби действително могат да породят такова право на обезщетение за вреди, засягащи здравето, при какви условия възниква това право, по-специално с оглед на датата, към която трябва да се прецени дали е налице неизпълнение на задължения от съответната държава членка?

---

(1)  ОВ L 152, 2008 г. стр. 1.

Жалба, подадена на 2 февруари 2021 г. от SGL Carbon SE срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-639/18, SGL Carbon SE/Комисия

(Дело C-65/21 P)

(2021/C 128/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: SGL Carbon SE (представители: P. Sellar, advocaat, K. Van Maldegem, avocat, M. Grunchard, avocate)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Испания и Европейска агенция по химикали

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и

—	да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че доводът на жалбоподателя, че Комисията е допуснала явна грешка, не включва непременно твърдението, че Комисията е нарушила задължението си за полагане на грижа.

Второто основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на твърдяната липса на правна яснота на точка 4.1.3.5.5 от Приложение I към Регламент № 1272/2008 (1), за да отхвърли действително изложения от жалбоподателя правен довод.

Третото основание е, че Общият съд не е можел да се основе на сложността на правната уредба, за да оправдае неотчитането от страна на Комисията на разтворимостта на СККВ (смола от високотемпературен каменовъглен катран). Всъщност Общият съд е приел обратното в рамките на проведено по-рано производство по свързано дело (дело T-689/13 DEP, Bilbaina de Alquitranes SA и др./Европейска Комисия). Тъй като не предоставя никакво обяснение защо е променил коренно позицията си, мотивите на Общия съд са недостатъчни и противоречиви.

Четвъртото основание е погрешно прилагане от страна на Общия съд на критерия за разумност и за полагане на дължимата грижа. Като е приел, че Комисията е действала като всяка друга администрация, действаща разумно и с дължима грижа, Общият съд е използвал неправилна и неподходяща база за сравнение с оглед на преценката на дължимата грижа и на разумността от страна на Комисията.

Петото основание е, че мотивите на Общият съд са недостатъчни и противоречиви, доколкото той е приел, без да посочва каквото и да е доказателство в това отношение и основавайки се единствено на заключението на генералния адвокат, че Комисията вероятно е била затруднена да отстрани своята явна грешка в преценката, предлагайки подходът на Комисията да бъде извинен поради тези причини.

Шестото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод, че грешката на Комисията може да бъде извинена чрез позоваване на принципа на предпазните мерки, тъй като съгласно установената съдебна практика не може да се прави позоваване на този принцип при класифицирането на вещество.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 3 февруари 2021 г. — Iveco Orecchia SpA/APAM Esercizio SpA

(Дело C-68/21)

(2021/C 128/33)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивник: Iveco Orecchia SpA

Въззиваем: APAM Esercizio SpA

Преюдициални въпроси

1)

В съответствие ли е с европейското право — и по-специално с изискванията по Директива 2007/46/ЕО (1) (съдържащи се в членове 10, 19 и 28 от посочената директива на Общността), както и с принципите на равно третиране, безпристрастност, пълна конкурентност и добра администрация — обстоятелството, че конкретно във връзка с доставката на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги посредством процедура за възлагане на обществена поръчка, е допустимо възлагащият орган да приема резервни части, предназначени за определено превозно средство, които са изготвени от производител, различен от производителя на превозното средство, и следователно не са типово одобрени заедно с превозното средство, които са от някой от типовете компоненти, уредени от техническите разпоредби, изброени в приложение IV към посочената директива (Списък на изискванията за целите на типовото одобрение на ЕО на превозни средства), и са предложени в процедура за възлагане на обществена поръчка, без да са придружени от сертификат за типово одобрение и без никаква информация за действително типово одобрение, а въз основа на презумпцията, че типовото одобрение не е необходимо, а е достатъчна само декларация от страна на оферента за еквивалентност с одобрената оригинална част?

2)

В съответствие ли е с европейското право — и по-специално с член 3, точка 27 от Директива 2007/46/ЕО — обстоятелството, че във връзка с доставката на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, е допустимо отделен оферент да се самоопредели като „производител“ на дадена неоригинална резервна част, предназначена за определено превозно средство, по-специално когато е от някой от типовете компоненти, уредени в техническите разпоредби, изброени в приложение IV (Списък на изискванията за целите на типовото одобрение на ЕО на превозни средства) към Директива 2007/46/ЕО, или въпросният оферент трябва да докаже — за всяка от така предлаганите резервни части и за да удостовери еквивалентността с техническите спецификации на процедурата за възлагане на обществена поръчка — че е субектът, носещ отговорност пред органа по одобряването за всички аспекти на процеса на типово одобрение, както и за съответствието на продукцията и съответното равнище на качество, и пряко осъществява поне някои от етапите от производството на частта, която подлежи на одобрение, като при утвърдителен отговор следва да се изясни и с какви средства следва да се представи посоченото доказателство?

---

(1)  Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1).

Иск, предявен на 3 февруари 2021 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-70/21)

(2021/C 128/34)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Μ. Kostantinidis, M. Noll-Ehlers))

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда:

А)

Да постанови, че Република Гърция: — не е изпълнила задълженията си по член 13, във връзка с приложение XI от Директива 2008/50/ЕО (1), като систематично и постоянно не спазва пределно допустими стойности на концентрация за ПЧ10 по отношение на пределно допустимите дневни стойности за зона/агломерация ΕL0004 Солун в сила от 2005 г. — като не е приела, считано от 11 юни 2010 г., необходимите мерки, за да гарантира постигне на пределно допустимата стойност за ПЧ10 в зона/агломерация ΕL0004 Солун, е нарушила задълженията си по член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 (във връзка с приложение XV, част A от тази директива), по специално задължението по член 23, параграф 1, втора алинея от посочената директива — да приема подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

Б)	Да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С първото си основание по иска Комисията поддържа, че Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа задължава държавите членки да ограничат експозицията на населението на прахови частици (ПЧ10). Комисията приема, че с оглед на представените от нея годишни доклади за качеството на въздуха Гръцката република постоянно нарушава задължението си за постигане на съответствие с пределно допустимата дневна стойност за ПЧ10 в зона/агломерация ΕL0004 Солун, считано от 2005 година, от когато става задължително съобразяването с пределните дневни и годишни стойности (първоначално по силата на член 5, параграф 1 от Директива 1999/30/ЕИО, впоследствие по силата на член 13 от Директива 2008/50).

С второто основание Комисията изтъква, че член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 установява, в случай на превишаване на пределните стойности, ясно и неотложно задължение за държавите членки да приемат плановете за качество на въздуха, съдържащи подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Комисията твърди, че Република Гърция е нарушила член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, като не е приела подходящ план за качество на въздуха по отношение на зона/агломерация ΕL0004 Солун.

---

(1)  Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 3 февруари 2021 г. от Química del Nalón SA, по-рано Industrial Química del Nalón SA, срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-635/18, Industrial Química del Nalón SA/Комисия

(Дело C-73/21 P)

(2021/C 128/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Química del Nalón SA, по-рано Industrial Química del Nalón SA (представители: P. Sellar, advocaat, K. Van Maldegem, avocat, M. Grunchard, avocate)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Испания и Европейска агенция по химикали

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и

—	да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че доводът на жалбоподателя, че Комисията е допуснала явна грешка, не включва непременно твърдението, че Комисията е нарушила задължението си за полагане на грижа.

Второто основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на твърдяната липса на правна яснота на точка 4.1.3.5.5 от Приложение I към Регламент № 1272/2008 (1), за да отхвърли действително изложения от жалбоподателя правен довод.

Третото основание е, че Общият съд не е можел да се основе на сложността на правната уредба, за да оправдае неотчитането от страна на Комисията на разтворимостта на СККВ (смола от високотемпературен каменовъглен катран). Всъщност Общият съд е приел обратното в рамките на проведено по-рано производство по свързано дело (дело T-689/13 DEP, Bilbaina de Alquitranes SA и др./Европейска Комисия). Тъй като не предоставя никакво обяснение защо е променил коренно позицията си, мотивите на Общия съд са недостатъчни и противоречиви.

Четвъртото основание е погрешно прилагане от страна на Общия съд на критерия за разумност и за полагане на дължимата грижа. Като е приел, че Комисията е действала като всяка друга администрация, действаща разумно и с дължима грижа, Общият съд е използвал неправилна и неподходяща база за сравнение с оглед на преценката на дължимата грижа и на разумността от страна на Комисията.

Петото основание е, че мотивите на Общият съд са недостатъчни и противоречиви, доколкото той е приел — без да посочва каквото и да е доказателство в това отношение и основавайки се единствено на заключението на генералния адвокат — че Комисията вероятно е била затруднена да отстрани своята явна грешка в преценката, предлагайки подходът на Комисията да бъде извинен поради тези причини.

Шестото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод, че грешката на Комисията може да бъде извинена чрез позоваване на принципа на предпазните мерки, тъй като съгласно установената съдебна практика не може да се прави позоваване на този принцип при класифицирането на вещество.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 4 февруари 2021 г. от Deza a.s. срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-638/18, Deza a.s./Комисия

(Дело C-74/21 P)

(2021/C 128/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Deza a.s. (представители: P. Sellar, advocaat, K. Van Maldegem, avocat, M. Grunchard, avocate)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Испания и Европейска агенция по химикали

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение;

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и

—	да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че доводът на жалбоподателя, че Комисията е допуснала явна грешка, не включва непременно твърдението, че Комисията е нарушила задължението си за полагане на грижа.

Второто основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на твърдяната липса на правна яснота на точка 4.1.3.5.5 от Приложение I към Регламент № 1272/2008 (1), за да отхвърли действително изложения от жалбоподателя правен довод.

Третото основание е, че Общият съд не е можел да се основе на сложността на правната уредба, за да оправдае неотчитането от страна на Комисията на разтворимостта на СККВ (смола от високотемпературен каменовъглен катран). Всъщност Общият съд е приел обратното в рамките на проведено по-рано производство по свързано дело (дело T-689/13 DEP, Bilbaina de Alquitranes SA и др./Европейска Комисия). Тъй като не предоставя никакво обяснение защо е променил коренно позицията си, мотивите на Общия съд са недостатъчни и противоречиви.

Четвъртото основание е погрешно прилагане от страна на Общия съд на критерия за разумност и за полагане на дължимата грижа. Като е приел, че Комисията е действала като всяка друга администрация, действаща разумно и с дължима грижа, Общият съд е използвал неправилна и неподходяща база за сравнение с оглед на преценката на дължимата грижа и на разумността от страна на Комисията.

Петото основание е, че мотивите на Общият съд са недостатъчни и противоречиви, доколкото той е приел — без да посочва каквото и да е доказателство в това отношение и основавайки се единствено на заключението на генералния адвокат — че Комисията вероятно е била затруднена да отстрани своята явна грешка в преценката, предлагайки подходът на Комисията да бъде извинен поради тези причини.

Шестото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод, че грешката на Комисията може да бъде извинена чрез позоваване на принципа на предпазните мерки, тъй като съгласно установената съдебна практика не може да се прави позоваване на този принцип при класифицирането на вещество.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 3 февруари 2021 г. от Bilbaína de Alquitranes, SA срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-645/18, Bilbaína de Alquitranes SA/Комисия

(Дело C-75/21 P)

(2021/C 128/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bilbaína de Alquitranes, SA (представители: P. Sellar, advocaat, K. Van Maldegem, avocat, M. Grunchard, avocate)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Испания и Европейска агенция по химикали

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение;

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и

—	да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че доводът на жалбоподателя, че Комисията е допуснала явна грешка, не включва непременно твърдението, че Комисията е нарушила задължението си за полагане на грижа.

Второто основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на твърдяната липса на правна яснота на точка 4.1.3.5.5 от Приложение I към Регламент № 1272/2008 (1), за да отхвърли действително изложения от жалбоподателя правен довод.

Третото основание е, че Общият съд не е можел да се основе на сложността на правната уредба, за да оправдае неотчитането от страна на Комисията на разтворимостта на СККВ (смола от високотемпературен каменовъглен катран). Всъщност Общият съд е приел обратното в рамките на проведено по-рано производство по свързано дело (дело T-689/13 DEP, Bilbaina de Alquitranes SA и др./Европейска Комисия). Тъй като не предоставя никакво обяснение защо е променил коренно позицията си, мотивите на Общия съд са недостатъчни и противоречиви.

Четвъртото основание е погрешно прилагане от страна на Общия съд на критерия за разумност и за полагане на дължимата грижа. Като е приел, че Комисията е действала като всяка друга администрация, действаща разумно и с дължима грижа, Общият съд е използвал неправилна и неподходяща база за сравнение с оглед на преценката на дължимата грижа и на разумността от страна на Комисията.

Петото основание е, че мотивите на Общият съд са недостатъчни и противоречиви, доколкото той е приел — без да посочва каквото и да е доказателство в това отношение и основавайки се единствено на заключението на генералния адвокат — че Комисията вероятно е била затруднена да отстрани своята явна грешка в преценката, предлагайки подходът на Комисията да бъде извинен поради тези причини.

Шестото основание е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод, че грешката на Комисията може да бъде извинена чрез позоваване на принципа на предпазните мерки, тъй като съгласно установената съдебна практика не може да се прави позоваване на този принцип при класифицирането на вещество.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1).

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — XC/Комисия

(Дело T-488/18) (1)

(Публична служба - Назначаване - Конкурс на общо основание EPSO/AD/338/17 - Решение на конкурсната комисия да не допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса - Принцип на недопускане на дискриминация, основана на увреждане - Достъп до документи - Отхвърляне на заявлението за достъп до въпросите, поставени по време на изпит - Поверителност на работата на конкурсната комисия - Регламент (ЕО)№ 1049/2001 - Конкурс на общо основание EPSO/AD/356/18 - Списък с резерви - Жалба за отмяна - Липса на правен интерес - Недопустимост - Отговорност)

(2021/C 128/38)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: XC (представител: C. Bottino, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Spina и L. Vernier, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Предмет

Първо, искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на конкурсната комисия за конкурс на общо основание EPSO/AD/338/17 от 4 декември 2017 г. да не допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса, второ, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 3969 на Комисията от 19 юни 2018 г. относно достъпа до документи, трето, искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/356/18, публикуван на 22 май 2019 г., и четвърто, искане на основание член 270 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда XC да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 270, 12.8.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Santini и др./Парламент

(Съединени дела T-345/19, T-346/19, T-364/19 - T-366/19, T-372/19 - T-375/19 и T-385/19) (1)

(Институционално право - Единен статут на членовете на ЕП - Членове на Европейския парламент, избрани в италиански избирателни райони - Приемане от Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателско бюро на Камарата на депутатите, Италия) на Решение № 14/2018, относно пенсиите - Изменение на размера на пенсиите на италианските национални депутати - Съответно изменение от страна на Европейския парламент на размера на пенсиите на някои избрани в Италия бивши членове на Европейския парламент - Компетентност на автора на акта - Задължение за мотивиране - Придобити права - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Право на собственост - Пропорционалност - Равно третиране - Извъндоговорна отговорност - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)

(2021/C 128/39)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Giacomo Santini (Тренто, Италия) и деветте други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към решението (представител: M. Paniz, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Seyr и S. Alves)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на известията от 11 април 2019 г., както и относно жалбоподателя по дело T-375/19, на известието от 8 май 2019 г., изготвени от Парламента за всеки от жалбоподателите, относно адаптирането на размера на получаваните от жалбоподателите пенсии след влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателско бюро на Камарата на депутатите, Италия) и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели в резултат на тези актове.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Г-н Giacomo Santini и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към решението, понасят освен направените от тях съдебни разноски и разноските, направени от Европейския парламент.

---

(1)  ОВ C 263, 5.8.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Forte/Парламент

(Дело T-519/19) (1)

(Институционално право - Единен статут на членовете на ЕП - Членове на Европейския парламент, избрани в италиански избирателни райони - Приемане от Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателско бюро на Камарата на депутатите, Италия) на Решение № 14/2018, относно пенсиите - Изменение на размера на пенсиите на италианските национални депутати - Съответно изменение от страна на Европейския парламент на размера на пенсиите на някои избрани в Италия бивши членове на Европейския парламент - Компетентност на автора на акта - Задължение за мотивиране - Придобити права - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Право на собственост - Пропорционалност - Равно третиране)

(2021/C 128/40)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Mario Forte (Неапол, Италия) (представители: C. Forte и G. Forte, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Seyr и S. Alves)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на известие от 11 юни 2019 г., изготвено от Парламента относно адаптирането на размера на получаваната от жалбоподателя пенсия след влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателско бюро на Камарата на депутатите, Италия)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Mario Forte понася освен направените от него съдебни разноски и разноските, направени от Европейския парламент.

---

(1)  ОВ C 305, 9.9.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Sophia Group/Парламент

(Дело T-578/19) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществена поръчка - Предоставяне на спомагателни услуги за сградите - Отхвърляне на офертата на оферент - Възлагане на поръчката на друг оферент - Критерии за подбор - Критерии за възлагане - Икономически най-изгодна оферта - Използване на етикети и сертифициране в рамките на формулирането на критериите за възлагане - Задължение за мотивиране)

(2021/C 128/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sophia Group (Saint-Josse-ten-Noode, Белгия) (представители: Y. Schneider и C.-H. de la Vallée Poussin, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Tapper Brandberg и B. Simon)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Парламента от 30 юли 2019 . да възложи обществената поръчка по лот № 1 с предмет „предоставяне на услуги Buildings HelpDesk“ (обществена поръчка № 06A0010/2019/M011) на друг оферент

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Sophia Group да понесе съдебните разноски, включително по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 363, 28.10.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Herlyn и Beck/EUIPO — Brillux (B.home)

(Дело T-821/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „B.home“ - По-ранна международна словна марка „B-Wohnen“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 128/42)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Sonja Herlyn (Грюнвалд, Германия) и Christian Beck (Грюнвалд) (представител: H. Hofmann, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Brillux GmbH & Co. KG (Мюнстер, Германия) (представител: R. Schiffer, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 24 септември 2019 г. (преписка R 373/2019-5), постановено в производство по възражение със страни Brillux, от една страна, и г-жа Herlyn и г-н Beck, от друга страна.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Sonja Herlyn и г-н Christian Beck да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 27, 27.1.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — El Corte Inglés/EUIPO — MKR Design (PANTHÉ)

(Дело T-117/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „PANTHÉ“ - По-ранни национални словна и фигуративна марки „PANTHER“ и по-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „P PANTHER“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Доказване на реалното използване на по-ранната марка)

(2021/C 128/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J. L. Rivas Zurdo, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: MKR Design Srl (Милано, Италия) (представител: G. Dragotti, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 5 декември 2019 г. (преписка R 378/2019-5) относно производство по възражение между El Corte Inglés и MKR Design.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда El Corte Inglés, SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 129, 20.4.2020 г.

Жалба, подадена на 29 декември 2020 г. — Stockdale/Съвет и др.

(Дело T-776/20)

(2021/C 128/44)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Robert Stockdale (Бристол, Обединено кралство) (представител: N. de Montigny, адвокат)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска служба за външна дейност, Специален представител на Европейския съюз в Босна и Херцеговина

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

главно искане:

—	да обяви за незаконно решението за уволнение,

—

що се отнася до правата, произтичащи от частноправния договор: — да преквалифицира договорното правоотношение в безсрочен договор, — да постанови, че жалбоподателят е бил обект на дискриминация що се отнася до изтъкнатия мотив за уволнение и да осъди на това основание ответниците да платят 10 000 EUR като обезщетение за „психическо увреждане“, оценено ex aequo et bono, — да констатира нарушение от ответниците на техните договорни задължения и по-специално на задължението за даване на валидно предизвестие за прекратяването на безсрочен договор, — да постанови, че жалбоподателят е бил обект на неравно и незаконно третиране, и вследствие на това да осъди ответниците да го възобновят на работа, или при условията на евентуалност, да му платят обезщетение, оценено въз основа на пропуснатите ползи от изпълнението на трудовия договор, ако той беше оставен в сила до предвидимия му край, — вследствие на това да осъди ответниците да платят на жалбоподателя обезщетение за несправедливо уволнение (unfair dismissal), чийто размер да се фиксира впоследствие, временно фиксиран ex aequo et bono на 393 850,08 EUR, — да осъди ответниците да заплатят лихви върху посочените суми,

—

що се отнася до другите права, основани на дискриминационното третиране на жалбоподателя спрямо другите служители на Европейския съюз: — да констатира, че жалбоподателят е трябвало да бъде нает в качеството на срочно нает служител на един от първите трима ответници и да обяви, че същите са третирали жалбоподателя по дискриминационен начин, без обективно основание, що се отнася до неговото възнаграждение, пенсионни права и свързаните с тях предимства, както и що се отнася до гарантирането на последваща заетост, — да осъди първите трима ответници да обезщетят жалбоподателя за загубата на възнаграждение, пенсия, обезщетения и предимства, причинена от нарушенията на правото на Съюза, посочени в настоящата жалба, — да ги осъди да му заплатят лихви върху тези суми, — да определи срок на страните за фиксиране на посоченото обезщетение, като се отчита степента и стъпката, в която жалбоподателят е трябвало да бъде назначен, средното увеличаване на заплащането, развитието на неговата кариера, надбавките, които е трябвало да получава в този случай на основание тези договори като срочно нает служител, и да сравни получените резултати с действително полученото от жалбоподателя възнаграждение,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

при условията на евентуалност:

—	да осъди институциите да обезщетят жалбоподателя за извъндоговорната отговорност, произтичаща от липсата на зачитане на неговите основни права, в размер, определен временно ex aequo et bono на 400 000 EUR.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, изведено от договорната и извъндоговорната отговорност на ответниците поради следните причини: — нарушение на материалноправните разпоредби, приложими към договора на жалбоподателя, — дискриминацията, съдържаща се в решението за неговото уволнение въз основа на неговото гражданство и неравното третиране в рамките на процедурата за уволнение в качеството му на британски гражданин в Европейския съюз, както и нарушението на правото да бъде изслушан, — злоупотребата с право при прекомерното използване на срочни трудови договори и нарушението на принципа на пропорционалност, както и нарушението на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, — правната несигурност и нарушението на правото на добра администрация, нарушението на Кодекса за добро административно поведение и нарушението на правото на свободно движение на работниците.

2.

Второ основание, изведено от незаконосъобразността на решението за уволнение на жалбоподателя. Това основание се разделя на две оплаквания. — Първо оплакване, изведено от нарушението на правото, приложимо към неговия трудов договор (квалификация на договора, правила в областта на уволнението, неравно третиране спрямо другите британски служители, работещи за Съюза, и т.н.). При условията на евентуалност, жалбоподателят сочи, че същите принципи, прогласени от европейските правни инструменти, следва да се приложат, за да се стигне до същите резултати. — Второ оплакване, изведено от наличието на дискриминация между работниците в рамките на институциите, по-конкретно с оглед на правата, признати на срочно наетите служители (неплащане на различни надбавки, вноски в пенсионния фонд, възстановяване на разходи и т.н.).

3.	Трето основание, изведено от наличието на извъндоговорна отговорност на институциите на Европейския съюз, изтъкнато от жалбоподателя в случай, че исканията, свързани с договорната отговорност на ответниците бъдат счетени за недопустими или неоснователни.

Жалба, подадена на 17 януари 2021 г. — VI/Комисия

(Дело T-20/21)

(2021/C 128/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VI (представители: G. Pandey, D. Rovetta и V. Villante, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 7 октомври 2020 г. на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), получено от жалбоподателя на 7 октомври 2020 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя, подадена на 27 май 2020 г., както и неговото искане за обезщетение в размер на 50 000 EUR;

—	да отмени решението от 27 февруари 2020 г. на EPSO/конкурсната комисия, с което е отхвърля искането на жалбоподателя за преразглеждане на решението на конкурсната комисия да не я допусне до следващия етап на конкурса;

—	да отмени решението на EPSO/конкурсната комисия от 26 юни 2019 г. жалбоподателят да не бъде включен в списъка с резерви за целите на конкурса EPSO/AD/363/18 (AD7) — Администратори в областта на митниците;

—

да отмени обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/363/18 — Администратори (AD 7) — Администратори в областта на митниците, публикувано на 11 октомври 2018 г. (1) и списъкът с резерви в неговата цялост, както и имената на кандидатите, които фигурират в него в резултат от горепосочения конкурс;

—	да осъди ответника за плати обезщетение в размер на 70 000 EUR за причинените вреди в следствие от горепосочените незаконосъобразни решения;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е явна грешка в преценката относно професионалния опит на жалбоподателя — Липса на разглеждане на административната жалба съгласно член 90, параграф 1 от Правилника за персонала — Злоупотреба с власт от страна на конкурсната комисия и нарушение на член 27 от Правилника за персонала поради явно неадекватен избор на член на конкурсната комисия, който да проведе интервю с жалбоподателя — Неправилна преценка на отговорите, дадени от жалбоподателя на поставените въпроси — Нарушение на задължението за извършване на сравнителна и обективна преценка на кандидатите и нарушение на принципите на равно третиране и на равни възможности.

2.	Второто основание е неправилна преценка на отговорите на жалбоподателя на въпроси, поставени от член на конкурсната комисия — Нарушение на приложение I, точка 1 и на приложение II, точка 2 от обявлението за конкурса — Явна грешка в преценката на отговорите на жалбоподателя.

3.	Третото основание е нарушение на задължението за мотивиране и на член 296 ДФЕС.

4.	Четвъртото основание е липса на стабилност в състава на конкурсната комисия през устната фаза на конкурса — Липса на прилагане на достатъчни мерки за координация с цел осигуряване на кохерентна и обективна преценка, равни възможности и равно третиране на кандидатите.

5.	Петото основание е нарушение на членове 1, 2, 3 и 4 от Регламент № 1 от 1958 година (2) — Нарушение на член 1г и на член 28 от Правилника за персонала, както и на член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към него — Нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

---

(1)  ОВ C 368A, 2018 г., стр. 1.

(2)  Регламент № 1 от 15 април 1958 г. относно определянето на езиковия режим на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 17, 1958 г., стр. 401; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 5), съгласно последното му изменение с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на свободното движение на стоки, свободното движение на хора, дружественото право, политиката на конкуренция, селското стопанство, безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, транспортната политика, енергетиката, данъчното облагане, статистиката, трансевропейските мрежи, съдебната система и основните права, правосъдието, свободата и сигурността, околната среда, митническия съюз, външните отношения, външната политика, политиката на сигурност и отбрана и институциите поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ L 158, 2013 г. стр. 1).

Жалба, подадена на 14 януари 2021 г. — Equinoccio-Compañía de Comercio Exterior/Комисия

(Дело T-22/21)

(2021/C 128/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Equinoccio-Compañía de Comercio Exterior, SL (Мадрид, Испания) (представители: D. Luff and R. Sciaudone, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени писмото на Европейската комисия от 4 ноември 2020 г. (Ref. Ares(2020)6365704) относно прекратяването на финансовата гаранция, посочена от турското Министерство на науката, промишлеността и технологиите — Главна дирекция ЕС и външни работи — Директорат Финансови програми на ЕС;

—	да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е нарушение на задължението за полагане на грижа, на задължението за безпристрастност, на принципа на равни процесуални възможности и на член 78 от Финансовия регламент (1). — Твърди се, че Комисията не е направила проверка на решението за прекратяване на гаранцията, прието от турските органи. Всъщност Комисията иска турските органи сами да проверят решението. Това поведение нарушава член 78 от Финансовия регламент, разглеждан във връзка с членове 80, 81 и 82 от Делегирания регламент (2). Съгласно тези разпоредби разпоредителят с бюджетни кредити на ЕС би следвало сам да провери документите.

2.

Второто основание е нарушение на задължението за мотивиране. — Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение не предоставя достатъчно информация, за да може са провери дали разглежданият акт е обоснован или има недостатък, въз основа на който може да бъде оспорен пред съда на Европейския съюз, и второ, за да позволи на същия този съд да осъществи контрол за неговата законосъобразност.

3.	Третото основание е нарушение на задължението за изслушване. — Твърди се, че жалбоподателят не е участвал в административното производство, което Комисията е провела, за да прецени дали да даде или не инструкция на делегацията на Съюза в Анкара приподпише прекратяването на гаранцията.

4.	Четвъртото основание е нарушение на принципа на пропорционалност. — Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е не е съпоставила искането на възложителя със сумите, дължими на жалбоподателя.

5.	Петото основание е явна грешка в преценката на условията за прекратяване на гаранцията. — Твърди се, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката на условията, свързани с твърдяното нарушение на поръчката за услуги, приложими по отношение на прекратяването на гаранцията.

---

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1).

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 21 януари 2021 г. — L’Oréal/EUIPO — Debonair Trading Internacional („SO COUTURE“)

(Дело T-30/21)

(2021/C 128/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (Клиши, Франция) (представители: M. Treis и E. Strobel, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Debonair Trading Internacional Lda (Фуншал, Португалия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „SO COUTURE“ — заявка за регистрация № 12 194 015

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 3 ноември 2020 г. по преписка R 158/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и всяка встъпила страна да заплатят съдебните разноски по настоящото производство за обжалване.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета при извършването на общата преценка и при преценката на вероятността от объркване.

Жалба, подадена на 21 януари 2021 г. — PZ/Комисия

(Дело T-49/21)

(2021/C 128/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PZ (представители: S. Rodrigues и A. Champetier, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени атестационния доклад за 2019 г., който обхваща периода от 1 януари до 31 декември 2019 г. и за който жалбоподателят е уведомен на 19 февруари 2020 г.;

—	да отмени също, доколкото е необходимо, решението от 23 октомври 2020 г. (връчено на жалбоподателя на 30 октомври 2020 г.), с което се отхвърля жалбата, подадената по административен ред от жалбоподателя на 26 юни 2020 г., и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: ответникът допуснал явни грешки в преценката.

2.	Второ основание: ответникът не изпълнил задължението за мотивиране.

3.	Трето основание: правото на изслушване било нарушено.

4.	Четвърто основание: оценяващият служител не бил независим.

Жалба, подадена на 25 януари 2021 г. — ClientEarth/Комисия

(Дело T-52/21)

(2021/C 128/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth AISBL (Брюксел, Белгия) (представител: O. Brouwer, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени мълчаливия отказ на ответника от 16 ноември 2020 г. да предостави достъп до някои определени документи относно контрола на рибарството съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) и Регламент (EО) № 1367/2006; (2)

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага едно-единствено основание, с което твърди, че тъй като ответникът не му изпратил изрично решение относно молбата му за достъп в сроковете за разглеждане на утвърдителни заявления по член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, ответникът мълчаливо отказал да предостави достъп по смисъла на член 8, параграф 3 от този регламент. Жалбоподателят твърди, че този мълчалив отказ е без мотиви и поради това следва да бъде отменен, тъй като Комисията нарушила задължението си за мотивиране по член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001, по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата за основните права на Европейския съюз и по член 296 ДФЕС.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

Жалба, подадена на 5 февруари 2021 г. — Mendes de Almeida/Съвет

(Дело T-75/21)

(2021/C 128/50)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Ana Carla Mendes de Almeida (Собреда, Португалия) (представители: R. Leandro Vasconcelos и M. Marques de Carvalho, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

Да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1117 на Съвета от 27 юли 2020 година за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура, в частта, в която номинираният от Португалия кандидат José Eduardo Moreira Alves d’Oliveira Guerra е назначен за европейски прокурор в Европейската прокуратура като срочно нает служител със степен AD 13 за неподлежащ на подновяване срок от три години, считано от 29 юли 2020 г.

—	Да осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, свързано с нарушение на правилата, приложими за назначаването на европейските прокурори, които гарантират независимостта на Европейската прокуратура. Жалбоподателят твърди, че възражението на португалското правителство, отправено с писмо до Съвета на Европейския съюз на 29 ноември 2019 г. срещу класирането на представените от самото това правителство кандидати, което е направил комитетът по подбор, предвиден в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939, като в това възражение е посочен друг предпочитан от това правителство кандидат, и приемането на това писмо от Съвета, поставя под съмнение структурата на процедурата по назначаване на европейските прокурори, която е насочена към това да се гарантира независимостта на Европейската прокуратура и на европейските прокурори. Легитимността на европейските прокурори се извежда от институциите на Съюза, които участват в процедурата по назначаване, и по-специално от Съвета на Европейския съюз, но и от Европейския парламент, а не от участието на националните правителства. Посоченото писмо на португалското правителство и приемането му от Съвета поставят под въпрос независимостта, а оттам и доверието в Европейската прокуратура и европейските прокурори.

2.

Второ основание, свързано с явна грешка в мотивите на решението. Жалбоподателят твърди по-специално, че писмото от 29 ноември 2019 г., изпратено от португалското правителство на Съвета, съдържа две сериозни грешки, които освен това са признати от самото правителство. Тези грешки се състоят в споменаването на предпочитания от португалското правителство кандидат като „заместник-главния прокурор José Guerra“ и в твърдението, че посоченият прокурор е изпълнявал функции по разследване и повдигане на обвинения във важен процес в областта на престъпленията против финансовите интереси на Европейския съюз. Назначеният с обжалвания акт прокурор обаче не е, нито е бил заместник-главен прокурор, нито е участвал в посочения процес във фазата на разследването. Наистина Съветът отрича тези две грешки да са били от значение за неговото решение и никога не се е позовавал на тях или ги е коригирал, макар да е приел останалите твърдения на португалското правителство, направени в писмото. Всъщност Съветът разглежда въпроса за грешките едва след като въпросните факти стават публични, което освен това предизвиква публично неодобрение както в Португалия, така и в Европа.

3.

Трето основание, изведено от злоупотреба с власт. Жалбоподателят твърди, че целите, поради които на Съвета на Европейския съюз е предоставена компетентност в рамките на процедурата по подбор и назначаване на европейските прокурори, са свързани с гарантиране на независимостта на органа и с назначаване на националните кандидати, които са най-квалифицирани и предоставят всички гаранции за независимост при упражняване на функциите на европейски прокурор. Намесата на португалското правителство и действията на Съвета са насочени, или най-малкото постигат, цел, различна от посочените. Подборът и последващото назначение с обжалвания акт на португалския прокурор не допринасят непременно за назначаване на националните кандидати, които са най-квалифицирани и предоставят всички гаранции за независимост при упражняване на функциите на европейски прокурор, в ущърб на изведените от споменатите регламенти и решения цели, и засягат легитимността на назначените прокурори и доверието в самия орган.

Жалба, подадена на 12 февруари 2021 г. — Darment/Комисия

(Дело T-92/21)

(2021/C 128/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Darment Oy (Хелзинки, Финландия) (представител: C. Ginter, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника да намали квотите за 2021 г., предоставени на жалбоподателя за пускане на пазара на флуоровъглеводороди, за което жалбоподателят е информиран на 15 декември 2020 г. посредством системата на ответника F-Gas Portal и посредством имейл от 12 януари 2021 г.,

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първото основание е нарушение на член 266 ДФЕС, тъй като ответникът е наложил санкция на жалбоподателя, макар Съдът да е отменил решението на ответника, в което последният е приел, че през 2017 г. жалбоподателят е надхвърлил своята квота за пускане на пазара на флуоровъглеводороди и му е наложил санкция.

2.	Второто основание е нарушение на член 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 517/2014 (1), във връзка с член 42 от Хартата, тъй като ответникът продължава да налага санкцията на жалбоподателя.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 2014 г., стр. 195).

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Boshab/Съвет

(Дело T-103/21)

(2021/C 128/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Évariste Boshab (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 година, доколкото в приложението към него името на жалбоподателя е посочено под № 6;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021/ЕС на Съвета от 10 декември 2020 година, доколкото в приложение I към него името на жалбоподателя е посочено под № 6;

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание е нарушението на неговото право на защита. Жалбоподателят изтъква няколко оплаквания що се отнася до нарушението на правото на защита в хода на производствата, вследствие на които Съветът е приел и подновил ограничителните мерки спрямо него и сочи по-специално нарушението на неговото право на изслушване при приемливи условия.

2.

Второ основание е явната грешка в преценката, доколкото Съветът е приел, че жалбоподателят е участвал в действия, съставляващи тежки нарушения на правата на човека в Демократична република Конго. Жалбоподателят критикува контекста на преразглеждането, който е предшествал подновяването на ограничителните мерки спрямо него и оспорва всяко настоящо участие в деянията, обосновали решението за включването му в списъка на лицата, посочени в Решение 2010/788/ОВППС на Съвета от 20 декември 2010 година относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго и за отмяна на Обща позиция 2008/369/ОВППС (ОВ L 336, 2010 г., стр. 30).

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Kande Mupompa/Съвет

(Дело T-104/21)

(2021/C 128/53)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alex Kande Mupompa (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г., доколкото името на жалбоподателя е посочено в № 7 от приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г., доколкото името на жалбоподателя е посочено в № 7 от приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Kanyama/Съвет

(Дело T-105/21)

(2021/C 128/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Célestin Kanyama (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г., в частта, в която жалбоподателят продължава да фигурира под № 4 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която жалбоподателят продължава да фигурира под № 4 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Kazembe Musonda/Съвет

(Дело T-106/21)

(2021/C 128/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Claude Kazembe Musonda (Лубумбаши, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г., в частта, в която жалбоподателят продължава да фигурира под № 8 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която жалбоподателят продължава да фигурира под № 8 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Amisi Kumba/Съвет

(Дело T-107/21)

(2021/C 128/56)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gabriel Amisi Kumba (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г., в частта, в която жалбоподателят продължава да фигурира под № 2 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която жалбоподателят продължава да фигурира под № 2 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Ilunga Luyoyo/Съвет

(Дело T-108/21)

(2021/C 128/57)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ferdinand Ilunga Luyoyo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която името на жалбоподателя е оставено под № 3 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която името на жалбоподателя е оставено под № 3 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета на заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Mutondo/Съвет

(Дело T-109/21)

(2021/C 128/58)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kalev Mutondo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която името на жалбоподателя е оставено под № 11 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която името на жалбоподателя е оставено под № 11 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета на заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Kampete/Съвет

(Дело T-110/21)

(2021/C 128/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ilunga Kampete (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 1 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 1 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания, които в основната си част са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Numbi/Съвет

(Дело T-112/21)

(2021/C 128/60)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: John Numbi (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 5 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 5 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания, които в основната си част са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Team Beverage/EUIPO (Beverage Analytics)

(Дело T-113/21)

(2021/C 128/61)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Team Beverage AG (Бремен, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и N. Willich, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: регистрация на словна марка на Европейския съюз „Beverage Analytics“ — заявка за регистрация № 18 101 437

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 11 декември 2020 г. по преписка R 727/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която се отхвърля подадената от жалбоподателя жалба срещу решението на ответника от 21 февруари 2020 г.,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 20 февруари 2021 г. — Growth Finance Plus/EUIPO (doglover)

(Дело T-114/21)

(2021/C 128/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Growth Finance Plus AG (Гомисвалд, Швейцария) (представител: H. Twelmeier, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „doglover“ — Заявка за регистрация № 18 107 487

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 26 ноември 2020 г. по преписка R 720/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 20 февруари 2021 г. — Growth Finance Plus/EUIPO (catlover)

(Дело T-115/21)

(2021/C 128/63)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Growth Finance Plus AG (Гомисвалд, Швейцария) (представител: H. Twelmeier, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „catlover“ — заявка за регистрация № 18 107 485

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 26 ноември 2020 г. по преписка R 717/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 18 февруари 2021 г. — Deichmann/EUIPO — Munich (Изображение на две кръстосани линии, разположени върху страничната част на обувка)

(Дело T-117/21)

(2021/C 128/64)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Deichmann SE (Есен, Германия) (представител: C. Onken, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Munich, SL (Ла Тор де Кларамунт, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на две кръстосани линии, разположени върху страничната част на обувка– марка на Европейския съюз № 2 923 852

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2020 г. по преписка R 2882/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред EUIPO да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 22 февруари 2021 г. — Cilem Records International/EUIPO –KVZ Music („HALIX RECORDS“)

(Дело T-118/21)

(2021/C 128/65)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Cilem Records International UG (Аугсбург, Германия) (представител: E. Hecht, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: KVZ Music Ltd (София, България)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз „HALIX RECORDS“ — заявка за регистрация № 16 288 235

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 януари 2021 г. по преписка R 1060/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение от 28 януари 2021, както и решението на EUIPO от 25 май 2020 г. относно марката на Европейския съюз № 016288235 и да уважи възражението на жалбоподателя от 17 април 2017 г. срещу регистрацията на марката на Европейския съюз № 16288235,

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение от 28 януари 2021 г. и да върне преписката за ново разглеждане от апелативния състав,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Ramazani Shadary/Съвет

(Дело T-119/21)

(2021/C 128/66)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Emmanuel Ramazani Shadary (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 година, доколкото в приложението към него името на жалбоподателя е посочено под № 10;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021/ЕС на Съвета от 10 декември 2020 година, доколкото в приложението към него името на жалбоподателя е посочено под № 10;

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, които по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-103/21, Boshab/Съвет.

Жалба, подадена на 19 февруари 2021 г. — Ruhorimbere/Съвет

(Дело T-120/21)

(2021/C 128/67)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Éric Ruhorimbere (Mbuji-Mayi, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 9 в приложението към това решение,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2021 на Съвета от 10 декември 2020 г. в частта, в която запазва името на жалбоподателя под № 9 в приложението към този регламент,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания, които в основната си част са идентични или сходни с изложените по дело T-103/21, Boshab/Съвет.