Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 110/01)

Последна публикация

ОВ C 98, 22.3.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 88, 15.3.2021 г.

ОВ C 79, 8.3.2021 г.

ОВ C 72, 1.3.2021 г.

ОВ C 62, 22.2.2021 г.

ОВ C 53, 15.2.2021 г.

ОВ C 44, 8.2.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Формиране на съставите и разпределение на съдиите по състави

(2021/C 110/02)

След встъпването в длъжност на г-н Petrlík като съдия в Общия съд, считано от 1 март 2021 г. Общият съд реши да измени решението за формиране на съставите от 30 септември 2019 г. (1), изменено (2), и решението за разпределение на съдиите по състави от 4 октомври 2019 г. (3), изменено (4), за периода от 1 март 2021 г. до 31 август 2022 г., и да разпредели съдиите по състави, както следва:

Първи (I) разширен състав от петима съдии:

г-н Kanninen, председател на състава, г-н Jaeger, г-жа Półtorak, г-жа Porchia и г-жа Stancu, съдии.

Първи (1-ви) състав от трима съдии:

г-н Kanninen, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Jaeger и г-жа Półtorak, съдии;

Конфигурация Б: г-н Jaeger и г-жа Porchia, съдии;

Конфигурация В: г-н Jaeger и г-жа Stancu, съдии;

Конфигурация Г: г-жа Półtorak и г-жа Porchia, съдии;

Конфигурация Д: г-жа Półtorak и г-жа Stancu, съдии;

Конфигурация Е: г-жа Porchia и г-жа Stancu, съдии.

Втори (II) разширен състав от петима съдии:

г-жа Tomljenović, председател на състава, г-н Schalin, г-жа Škvařilová-Pelzl, г-н Nõmm и г-жа Steinfatt съдии.

Втори (2-ри) състав от трима съдии:

г-жа Tomljenović, председател на състава;

Конфигурация A: г-н Schalin и г-жа Škvařilová-Pelzl, съдии;

Конфигурация Б: г-н Schalin и г-н Nõmm, съдии;

Конфигурация В: г-жа Škvařilová-Pelzl и г-н Nõmm, съдии.

Трети (III) разширен състав от петима съдии:

г-н Collins, председател на състава, г-н Kreuschitz, г-н Csehi, г-н De Baere и г-жа Steinfatt, съдии.

Трети (3-ти) състав от трима съдии:

г-н Collins, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Kreuschitz и г-н Csehi, съдии;

Конфигурация Б: г-н Kreuschitz и г-н De Baere, съдии;

Конфигурация В: г-н Kreuschitz и г-жа Steinfatt, съдии;

Конфигурация Г: г-н Csehi и г-н De Baere, съдии;

Конфигурация Д: г-н Csehi и г-жа Steinfatt, съдии;

Конфигурация Е: г-н De Baere и г-жа Steinfatt, съдии.

Четвърти (IV) разширен състав от петима съдии:

г-н Gervasoni, председател на състава, г-н Madise, г-н Nihoul, г-жа Frendo и г-н Martín y Pérez de Nanclares, съдии.

Четвърти (4-ти) състав от трима съдии:

г-н Gervasoni, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Madise и г-н Nihoul, съдии;

Конфигурация Б: г-н Madise и г-жа Frendo, съдии;

Конфигурация В: г-н Madise и г-н Martín y Pérez de Nanclares, съдии;

Конфигурация Г: г-н Nihoul и г-жа Frendo, съдии;

Конфигурация Д: г-н Nihoul и г-н Martín y Pérez de Nanclares, съдии;

Конфигурация Е: г-жа Frendo и г-н Martín y Pérez de Nanclares, съдии.

Пети (V) разширен състав от петима съдии:

г-н Spielmann, предеседател на състава, г-н Öberg, г-жа Spineanu-Matei, г-н Mastroianni и г-н Norkus, съдии.

Пети (5-и) състав от трима съдии:

г-н Spielmann, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Öberg и г-жа Spineanu-Matei, съдии;

Конфигурация Б: г-н Öberg и г-н Mastroianni, съдии;

Конфигурация В: г-жа Spineanu-Matei и г-н Mastroianni, съдии.

Шести (VI) разширен състав от петима съдии:

г-жа Marcoulli, председател на състава, г-н Frimodt Nielsen, г-н Schwarcz, г-н M. Iliopoulos и г-н Norkus, съдии.

Шести (6-и) състав от трима съдии:

г-жа Marcoulli, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Frimodt Nielsen и г-н Schwarcz, съдии;

Конфигурация Б: г-н Frimodt Nielsen и г-н Iliopoulos, съдии;

Конфигурация В: г-н Frimodt Nielsen и г-н Norkus, съдии;

Конфигурация Г: г-н Schwarcz и г-н Iliopoulos, съдии;

Конфигурация Д: г-н Schwarcz и г-н Norkus, съдии;

Конфигурация Е: г-н Iliopoulos и г-н Norkus, съдии.

Седми (VII) разширен състав от петима съдии:

г-н da Silva Passos, председател на състава, г-н Valančius, г-жа Reine, г-н Truchot и г-н Sampol Pucurull, съдии.

Седми (7-ми) състав от трима съдии:

г-н da Silva Passos, председател на състава;

Конфигурация A: г-н Valančius и г-жа Reine, съдии;

Конфигурация Б: г-н Valančius и г-н Truchot, съдии;

Конфигурация В: г-н Valančius и г-н Sampol Pucurull, съдии;

Конфигурация Г: г-жа Reine и г-н Truchot, съдии;

Конфигурация Д: г-жа Reine и г-н Sampol Pucurull, съдии;

Конфигурация Е: г-н Truchot и г-н Sampol Pucurull, съдии.

Осми (VIII) разширен състав от петима съдии:

г-н Svenningsen, председател на състава, г-н Barents, г-н Mac Eochaidh, г-жа Pynnä и г-н Laitenberger, съдии.

Осми (8-ми) състав от трима съдии:

г-н Svenningsen, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Barents и г-н Mac Eochaidh, съдии;

Конфигурация Б: г-н Barents и г-жа Pynnä, съдии;

Конфигурация В: г-н Barents и г-н Laitenberger, съдии;

Конфигурация Г: г-н Mac Eochaidh и г-жа Pynnä, съдии;

Конфигурация Д: г-н Mac Eochaidh и г-н Laitenberger, съдии;

Конфигурация Е: г-жа Pynnä и г-н Laitenberger, съдии.

Девети (IX) разширен състав от петима съдии:

г-жа Costeira, председател на състава, г-н Gratsias, г-жа Кънчева, г-н Berke и г-жа Perišin, съдии.

Девети (9-и) състав от трима съдии:

г-жа Costeira, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Gratsias и г-жа Кънчева, съдии;

Конфигурация Б: г-н Gratsias и г-н Berke, съдии;

Конфигурация В: г-н Gratsias и г-жа Perišin, съдии;

Конфигурация Г: г-жа Кънчева и г-н Berke, съдии;

Конфигурация Д: г-жа Кънчева и г-жа Perišin, съдии;

Конфигурация Е: г-н Berke и г-жа Perišin, съдии.

Десети (X) разширен състав от петима съдии:

г-н Корнезов, председател на състава, г-н Buttigieg, г-жа Kowalik-Bańczyk, г-н Hesse и г-н Petrlík, съдии.

Десети (10-и) състав от трима съдии:

г-н Корнезов, председател на състава;

Конфигурация А: г-н Buttigieg и г-жа Kowalik-Bańczyk, съдии;

Конфигурация Б: г-н Buttigieg и г-н Hesse, съдии;

Конфигурация В: г-н Buttigieg и г-н Petrlík, съдии;

Конфигурация Г: г-жа Kowalik-Bańczyk и г-н Hesse, съдии;

Конфигурация Д: г-жа Kowalik-Bańczyk и M. Petrlík, съдии;

Конфигурация Е: г-н Hesse и г-н Petrlík, съдии.

Втори (2-ри) състав от четирима съдии ще бъде разширен с включването на пети съдия от трети (3-ти) състав. Пети (5-и) състав от четирима съдии ще бъде разширен с включването на пети съдия от шести (6-и) състав. Петият съдия се определя по предвидения в член 8 от Процедурния правилник ред за периода до 31 август 2022 г.

Общият съд потвърждава решението си от 4 октомври 2019 г., съгласно което първи, четвърти, седми и осми състав ще разглеждат делата, заведени на основание член 270 ДФЕС и евентуално на основание член 50а от Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз, а втори, трети, пети, шести, девети и десети състав ще разглеждат делата относно правата на интелектуална собственост, посочени в дял четвърти от Процедурния правилник.

Той потвърждава също, че:

—	председателят и заместник-председателят не се разпределят за постоянно към нито един състав,

—

всяка съдебна година заместник-председателят заседава по веднъж във всеки от десетте състава от петима съдии в следния ред: — първото дело, преразпределено с решение на Общия съд на разширен състав от петима съдии от първи, втори, трети, четвърти и пети състав, — третото дело, преразпределено с решение на Общия съд на разширен състав от петима съдии от шести, седми, осми, девети и десети състав.

Когато съставът, в който заседава заместник-председателят, се състои:

—	от петима съдии, разширеният състав се състои от заместник-председателя, съдиите от първоначално сезирания състав от трима съдии и един от другите съдии от съответния състав, който се определя по обратен на установения в член 8 от Процедурния правилник ред,

—	от четирима съдии, разширеният състав се състои от заместник-председателя, съдиите от първоначално сезирания състав от трима съдии и четвъртия съдия от съответния състав.

---

(1)  ОВ C 372, 4.11.2019 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 68, 2.3.2020 г., стр. 2, ОВ C 114, 6.4.2020 г., стр. 2 и ОВ C 371, 3.11.2020 г., стр. 2.

(3)  ОВ C 372, 4.11.2019 г., стр. 3.

(4)  ОВ C 68, 2.3.2020 г., стр. 2, ОВ C 114, 6.4.2020 г., стр. 2 и ОВ C 371, 3.11.2020 г., стр. 2.

Решение на Съда (седми състав) от 3 февруари 2021 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-637/18) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2008/50/ЕО - Качество на атмосферния въздух - Член 13, параграф 1 и Приложение XI - Системно и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности за фините прахови частици (ПЧ10) в някои зони на Унгария - Член 23, параграф 1 - Приложение XV - „Възможно най-кратък“ период на превишаване - Подходящи мерки)

(2021/C 110/03)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Petersen, K. Talabér-Ritz и E. Manhaeve)

Ответник: Унгария (представители: M. Z. Fehér и A. Pokoraczki)

Диспозитив

1)

Унгария: — като е превишила по систематичен и продължаващ начин определената дневна пределно допустима стойност за частиците ПЧ10, от една страна, считано от 1 януари 2005 г. до 2017 г. включително, в зоната HU0001 — в областта на Будапеща и в зоната HU0008 — в долината на Сайо, както и, от друга страна, считано от 11 юни 2011 г. до 2017 г. включително (с изключение на 2014 г.), в зоната HU0006 — в областта на Печ, не е изпълнила задължението си, произтичащо от разпоредбите на член 13 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа във връзка с приложение XI към тази директива, и — като не е приела, считано от 11 юни 2010 г. подходящи мерки, за да гарантира спазването на определената дневна пределно допустима стойност за частиците ПЧ10 в тези зони, не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, самостоятелно и във връзка с приложение XV, раздел A към тази директива, и по-специално задължението, предвидено в член 23, параграф 1, втора алинея от същата директива, да следи периода на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък.

2)	Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 427, 26.11.2018 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 3 февруари 2021 г. (преюдициални запитвания от Consiglio di Stato — Италия) — Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC), Consorzio Ge.Se.Av. S. c. arl/De Vellis Servizi Globali Srl

(Съединени дела C-155/19 и C-156/19) (1)

(Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Директива 2014/24/ЕС - Член 2, параграф 1, точка 4 - Възлагащ орган - Публичноправни организации - Понятие - Национална спортна федерация - Задоволяване на нужди от общ интерес - Надзор от публичноправна организация върху управлението на федерацията)

(2021/C 110/04)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC), Consorzio Ge.Se.Av. S. c. arl

Ответник: De Vellis Servizi Globali Srl

в присъствието на: Consorzio Ge.Se.Av. S. c. arl, Comitato Olimpico Nazionale Italiano (CONI), Federazione Italiana Giuoco Calcio (FIGC)

Диспозитив

1)

Член 2, параграф 1, точка 4, буква а) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че образувание, натоварено с публични функции, изчерпателно определени от националното право, може да се счита за създадено с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер по смисъла на тази разпоредба, въпреки че е създадено под формата не на публична администрация, а на частноправно сдружение, и че някои от неговите дейности, за които то има капацитет за самофинансиране, нямат публичен характер.

2)

Втората част от алтернативата по член 2, параграф 1, точка 4, буква в) от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че ако национална спортна федерация се ползва по силата на националното право от управленска самостоятелност, управлението на тази федерация може да се счита за подчинено на контрола на публичен орган, само ако от анализ на съвкупността от правомощия, с които този орган разполага по отношение на посочената федерация, е видно, че съществува активен контрол над управлението, който на практика поставя под въпрос тази самостоятелност до степен да позволи на посочения органи да оказва влияние върху решенията на федерацията в областта на обществените поръчки. Обстоятелството, че различните национални спортни федерации упражняват влияние върху дейността на съответния публичен орган поради тяхното мажоритарно участие в основните колективни органи за вземане на решения на същия, е релевантно само ако може да се установи, че всяка от тези федерации, взета поотделно, е в състояние да упражнява значително влияние върху публичния контрол, упражняван от този орган по отношение на нея, като в резултат на това този контрол би бил неутрализиран и такава национална спортна федерация би си възвърнала по този начин контрола върху своето управление, и то независимо от влиянието на другите национални спортни федерации, които се намират в аналогично положение.

---

(1)  ОВ C 206, 17.6.2019 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 4 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — eurocylinder systems AG/Hauptzollamt Hamburg

(Дело C-324/19) (1)

(Преюдициално запитване - Обща търговска политика - Антидъмпингови мита - Регламент (ЕО) № 384/96 - Член 3, параграф 9 - Опасност от причиняване на съществена вреда - Фактори - Член 9, параграф 4 - Регламент (ЕО) № 926/2009 - Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република - Невалидност)

(2021/C 110/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: eurocylinder systems AG

Ответник: Hauptzollamt Hamburg

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 926/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република е невалиден.

---

(1)  ОВ C 255, 29.7.2019 г.

Решение на Съда (голям състав) от 2 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Corte costituzionale — Италия) — DB/Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob)

(Дело C-481/19) (1)

(Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Директива 2003/6/ЕО - Член 14, параграф 3 - Регламент (ЕС) № 596/2014 - Член 30, параграф 1, буква б) - Пазарна злоупотреба - Административни санкции с наказателноправен характер - Отказ за сътрудничество с компетентните органи - Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право да се запази мълчание и да не се допринася за самоуличаване)

(2021/C 110/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte costituzionale

Страни в главното производство

Жалбоподател: DB

Ответник: Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob)

при участието на: Presidente del Consiglio dei Ministri

Диспозитив

Член 14, параграф 3 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6 и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейски съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да не санкционират физическо лице, което в рамките на провеждано срещу него разследване от компетентния по силата на тази директива или на този регламент орган отказва да му даде отговори, които могат да ангажират неговата отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с наказателноправен характер, или наказателната му отговорност.

---

(1)  ОВ C 357, 21.10.2019 г.

Решение на Съда (трети състав) от 3 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Landgericht Stuttgart — Германия) — Fussl Modestraße Mayr GmbH/SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH, ProSiebenSat.1 Media SE

(Дело C-555/19) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2010/13/ЕС - Предоставяне на аудио-визуални медийни услуги - Член 4, параграф 1 - Свободно предоставяне на услуги - Равно третиране - Член 56 ДФЕС - Членове 11 и 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Аудио-визуално търговско съобщение - Национална правна уредба, която забранява на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище)

(2021/C 110/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Stuttgart

Страни в главното производство

Ищец: Fussl Modestraße Mayr GmbH

Ответници: SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH, ProSiebenSat.1 Media SE

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) и член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище.

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната от нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Член 20 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

---

(1)  ОВ C 357, 21.10.2019 г.

Решение на Съда (шести състав) от 4 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — Azienda Agricola Ambrosi Nicola Giuseppe и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Ministero delle Politiche Agricole e Forestali

(Дело C-640/19) (1)

(Преюдициално запитване - Селско стопанство - Обща организация на пазарите - Регламент (ЕО) № 1234/2007 - Квоти за мляко - Такса за свръхпроизводство - Мляко за производството на сирена със защитено наименование за произход (ЗНП), предназначено за износ към трети страни - Изключване - Член 32, буква а) ДФЕС, член 39, параграф 1 и параграф 2, буква а) ДФЕС, член 40, параграф 2 ДФЕС и член 41, буква б) ДФЕС - Принципи на пропорционалност и недопускане на дискриминация - Валидност)

(2021/C 110/08)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Azienda Agricola Ambrosi Nicola Giuseppe, Azienda Agricola Castagna Giovanni, Soc. Azienda Agricola Castellani Enio, Nereo e Giuliano Ss, Azienda Agricola De Fanti Maria Teresa, Azienda Agricola Giacomazzi Vilmare, Soc. Azienda Agricola Iseo di Lunardi Giampaolo e Silvano Ss, Soc. Azienda Agricola Mastrolat di Mastrotto Franco e Luca Ss, Azienda Agricola Righetti Michele e Damiano, Azienda Agricola Scandola Stefano e Gianni, Azienda Agricola Tadiello Roberto, Azienda Agricola Turazza Mario, Azienda Agricola Zuin Tiziano, 2 B Società Agricola Srl, Azienda Agricola Fracasso Claudio, Azienda Agricola Pozzan Mirko

Ответници: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Ministero delle Politiche Agricole e Forestali

Диспозитив

1)

Членове 55, 65 и 78 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 248/2008 на Съвета от 17 март 2008 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че не изключват от изчисляването на националните квоти за производство на мляко и други млечни продукти, както и от таксата за свръхпроизводство, количествата мляко производството на сирена със защитено наименование за произход, предназначени за износ към трети страни.

2)	При разглеждането на третия преюдициален въпрос не са установени никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на членове 55, 65 и 78 от Регламент № 1234/2007, изменен с Регламент № 248/2008.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Съда (девети състав) от 4 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) — Обединено кралство) — JCM Europe (UK) Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-760/19) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Позиции 8472 и 9031 - Валидатор на банкноти и каси за пари в брой - Устройство, предназначeно да бъде интегрирано в приемeн апарат и свързано с външен главен контролер - Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1760 - Валидност)

(2021/C 110/09)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: JCM Europe (UK) Ltd

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Диспозитив

При разглеждането на поставените въпроси не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1760 на Комисията от 28 септември 2016 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура.

---

(1)  ОВ C 19, 20.1.2020 г.

Решение на Съда (осми състав) от 4 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — DQ/Ministre de la Transition écologique et solidaire, Ministre de l'Action et des Comptes publics

(Дело C-903/19) (1)

(Преюдициално запитване - Публична служба - Прехвърляне на пенсионни права за осигурителен стаж - Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз - Член 11 от приложение VIII - Длъжностни лица и срочно наети служители, които след период на неактивна заетост и упражняване на функции в институция на Съюза се връщат на служба в националната администрация, в която са били първоначално назначени)

(2021/C 110/10)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: DQ

Ответници: Ministre de la Transition écologique et solidaire, Ministre de l'Action et des Comptes publics

Диспозитив

Член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че както длъжностните лица и договорно наетите служители, които се назначават за първи път в национална администрация, след като са били назначени в институция на Съюза, така и тези, които се връщат на служба в националната администрация, след като са упражнявали функции в такава институция в рамките на неактивна заетост или на отпуск по лични причини, могат да поискат прехвърляне на актюерската равностойност на пенсионните права за осигурителен стаж.

---

(1)  ОВ C 61, 24.2.2020 г.

Решение на Съда (шести състав) от 3 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Stichting Waternet/MG

(Дело C-922/19) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 97/7/ЕО - Член 9 - Директива 2011/83/ЕС - Член 27 - Директива 2005/29/ЕО - Член 5, параграф 5 - Точка 29 от приложение I - Нелоялни търговски практики - Понятие „изпращане на непоръчани стоки“ - Доставка на питейна вода)

(2021/C 110/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Stichting Waternet

Ответник: MG

Диспозитив

1)

Член 9 от Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние и член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, разгледани във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета и с точка 29 от приложение I към Директива 2005/29, не уреждат сключването на договори, така че запитващата юрисдикция следва да прецени в съответствие с националната правна уредба дали може да се приеме, че между водоснабдително дружество и потребител е сключен договор при липсата на изрично съгласие на последния.

2)

Понятието „изпращане на непоръчани стоки“ по смисъла на точка 29 от приложение I към Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат проверките, които следва да бъдат направени от запитващата юрисдикция, това понятие не обхваща търговската практика на дружество за доставка на питейна вода, състояща се в запазване на връзката с обществената водоснабдителна мрежа при нанасянето на потребител в обитавано преди това жилище, когато този потребител не може да избере доставчика на споменатата услуга, последният фактурира покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни цени в зависимост от потреблението на вода и този потребител знае, че посоченото жилище е свързано с обществената водоснабдителна мрежа и че доставката на вода се заплаща.

---

(1)  ОВ C 103, 30.3.2020 г.

Решение на Съда (седми състав) от 3 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Rottendorf Pharma GmbH/Hauptzollamt Bielefeld

(Дело C-92/20) (1)

(Преюдициално запитване - Митнически съюз - Митнически кодекс на Общността - Регламент (ЕИО) № 2913/92 - Член 239, параграф 1, второ тире - Възстановяване на законно събрани митни сборове - Особено положение - Издаване на разрешение за допускане за свободно обращение - Анулиране на разрешението и издаване на разрешение за активно усъвършенстване с обратно действие - Реекспорт на стоките извън територията на Европейския съюз - Непредставяне на стоките на митницата)

(2021/C 110/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rottendorf Pharma GmbH

Ответник: Hauptzollamt Bielefeld

Диспозитив

Член 239, параграф 1, второ тире от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна икономически оператор не може да иска възстановяване на митни сборове, които е платил, когато се е намирал в особено положение и не е налице груба небрежност или недобросъвестно поведение от негова страна, и, от друга страна, фактът, че съответните стоки са реекспортирани към трета страна без да са включени в икономическия оборот на Европейския съюз не е достатъчен, за да се приеме, че икономическият оператор се е намирал в такова особено положение. Същият извод важи, когато поведението, довело до налагане на съответните мита се дължи на грешка в данните в информационната система на посочения икономически оператор, доколкото тази грешка би могла да бъде избегната ако същият икономически оператор беше взел предвид условията, съдържащи се в издаденото му разрешение.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Жалба, подадена на 1 декември 2020 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по съединени дела T-515/13 RENV и T-719/13 RENV, Кралство Испания и др./Европейска комисия

(Дело C-649/20 P)

(2021/C 110/13)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: S. Centeno Huerta и S. Jiménez García)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решение на Общия съд от 23 септември 2020 г., Кралство Испания и др./Комисия, постановено по съединени дела T-515/13 RENV и T-719/13 RENV, EU:T:2020:434,

—

да се отмени Решение 2014/200/ЕС на Комисията от 17 юли 2013 година относно Държавна помощ SA.21233 C/11 (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“ (1),

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.	Общият съд е нарушил член 47 от Хартата във връзка с член 256 ДФЕС, като не е изложил мотиви, що се отнася до анализа на селективността по член 107, параграф 1 ДФЕС и принципите относно възстановяването.

2.	Общият съд неправилно е тълкувал член 107, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до селективността на мярката.

3.	Общият съд неправилно е тълкувал и приложил принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на правна сигурност, във връзка с контрола върху помощите съгласно член 108 ДФЕС, поради метода на анализ, който е използвал, и поради това, че е изпразнил от съдържание двата принципа.

4.	Общият съд неправилно е тълкувал и приложил принципите, приложими за възстановяването.

---

(1)  ОВ L 114, 2014 г., стр. 1.

Жалба, подадена на 3 декември 2020 г. от Lico Leasing, S.A.U и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по съединени дела T-515/13 RENV и Т-719/13 RENV, Кралство Испания и др./Комисия

(Дело C-658/20 P)

(2021/C 110/14)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Lico Leasing, S.A.U и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, S.A. (представители: J.M. Rodríguez Cárcamo и M.A. Sánchez, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Bankia, S.A. и др. и Aluminios Cortizo, S.A.

Искания на жалбоподателите

Lico Leasing, S.A.U., Establecimiento Financiero de Crédito („LICO“) и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, S.A. („PYMAR“) молят Съда да постанови решение, с което да:

—	отмени изцяло решение на Общия съд от 23 септември 2020 г., Кралство Испания и др./Комисия (T-515/13 RENV и T-719/13 RENV, EU:T:2020:434),

—

отмени Решение 2014/200/ЕС на Комисията от 17 юли 2013 година относно Държавна помощ SA.21233 C/11 (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“ (ОВ L 114, 2014 г., стр. 1), а при условията на евентуалност, разпореждането за възстановяване на помощите, и

—

осъди Европейската комисия да понесе разноските, направени от LICO и PYMAR във връзка с настоящото производство по обжалване, както и разноските, направени от LICO и PYMAR в производството след връщането на делото от Съда (T-719/13 RENV), в производството по обжалване пред Съда (C-128/16 P) и в първоначалното производство пред първата инстанция (T-719/13).

Основания и основни доводи

ПЪРВО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: ГРЕШКИ ПО СЪЩЕСТВО, ПРИ КВАЛИФИЦИРАНЕТО НА ФАКТИТЕ И ПРИ МОТИВИРАНЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 1 ДФЕС

LICO и PYMAR твърдят, че тълкувайки член 107, параграф 1 ДФЕС, Общият съд е допуснал следните грешки, както по същество, така и при квалифицирането на фактите и при мотивирането:

(i)	грешка при проверката на референтната система, тъй като Комисията не е установила, нито в решението си, нито пред Общия съд, коя е референтната система на STL, било то в нейната цялост или за всяка една от съставящата я индивидуални мерки.

(ii)

грешки във връзка с правната квалификация на административното одобрение на ранната амортизация: (а) неправилен извод, че наличието на процедура за одобрение неминуемо предполага селективност на мярката, без да е нужно да се извършва изискваната от практиката на Общия съд триетапна проверка, (б) неправилно квалифициране на одобряването на ранната амортизация като дискреционно правомощие, което позволява постигането на цели, чужди на данъчната система и (в) неправилен извод, че селективността само на една от мерките, позволяващи да се ползва STL като цяло (одобряване на ранната амортизация), дава основание цялата система да се приеме за селективна.

(iii)

липса на мотиви, що се отнася до сравняването на фактическото и правното положение на засегнатите от разглежданата мярка предприятия.

ВТОРО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: ИЗОПАЧАВАНЕ И ГРЕШКА ПРИ КВАЛИФИЦИРАНЕТО НА ФАКТИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПИСМОТО НА КОМИСАРЯ, ОТГОВАРЯЩ ЗА ГД „КОНКУРЕНЦИЯ“, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРИНЦИПА НА ЗАЩИТА НА ОПРАВДАНИТЕ ПРАВНИ ОЧАКВАНИЯ

LICO и PYMAR твърдят, че Общият съд е изопачил съдържанието на писмото на комисаря, отговарящ за ГД „Конкуренция“, и неправилно е тълкувал съдържанието му в смисъл, че писмото не дава конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, които биха могли да създадат оправдани правни очаквания.

ТРЕТО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: НЕПРАВИЛНО КВАЛИФИЦИРАНЕ НА ФАКТИТЕ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО И ТЪЛКЩУВАНЕТО НА ПРИНЦИПА НА ПРАВНА СИГУРНОСТ

LICO и PYMAR твърдят, че дори да не е изопачил съдържанието на писмото на комисаря, отговарящ за ГД „Конкуренция“, за целите на прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания, Общият съд неправилно е квалифицирал както този факт, така и решението относно френските данъчни ОИИ, когато е разглеждал основанието, свързано с принципа на правна сигурност, и поради това неправилно е тълкувал и приложил този принцип.

ЧЕТВЪРТО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: ГРЕШКА ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВОТО, ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПРИНЦИПИТЕ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ПОМОЩТА

LICO и PYMAR твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до принципите, приложими за възстановяването на помощта, (i) защото обстоятелството, че корабоплавателните предприятия не са счетени за получатели на помощта, не дава основание да се приеме, че ОИИ и инвеститорите действително са се ползвали от цялата помощ, след като е доказано, че това не е било така (ii) защото, след като за да се определи дали е налице държавна помощ, не следва да се държи сметка за използваната техника, а само за резултата от мярката, по същия начин за целите на възстановяването трябва да се държи сметка за резултата, а не за използваната техника, поради което не е приемливо във френския случай да се приспадат прехвърлените на ползвателите суми, а същите тези суми да не се приспадат в испанския случай, когато практическият резултат и в двата случая е еднакъв.

Жалба, подадена на 3 декември 2020 г. от Bankia S.A., Asociación Española de Banca, Unicaja Banco, SA, Liberbank, S.A., Banco de Sabadell, S.A., Banco Gallego S.A., Catalunya Banc, S.A., Banco de Santanader, S.A., Santander Investment, S.A., Naviera Séneca, A.I.E. Caixabank, S.A., Industria de Diseño Textil, S.A., Naviera Nebulosa de Omega, A.I.E., Banco Mare Nostrum, S.A., Abanca Corporación Bancaria, S.A., Ibercaja Banco, S.A., Banco Grupo Cajatres, S.A.U., Naviera Bósforo, A.I.E., Joyería Tous, S.A., Corporación Alimentaria Guissona, S.A., Naviera Muriola, A.I.E., Poal Investments XXI, S.L., Poal Investments XXII, S.L., Naviera Cabo Vilaboa C-1658, A.I.E., Naviera Cabo Domaio, C-1659, A.I.E., Caamaño Sistemas Metálicos, S.L., Blumaq, S.A., Grupo Ibérica de Congelados, S.A., RNB, S.L., Inversiones Antaviana, S.L., Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A.U., Banco de Albacete, S.A., Bodegas Muga, S.L., и Aluminios Cortizo, S.A.U. срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по съединени дела T-515/13 RENV и T-719/13 RENV, Кралство Испания и др./Комисия

(Дело C-662/20 P)

(2021/C 110/15)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Bankia S.A., Asociación Española de Banca, Unicaja Banco, SA, Liberbank, S.A., Banco de Sabadell, S.A., Banco Gallego S.A., Catalunya Banc, S.A., Banco de Santanader, S.A., Santander Investment, S.A., Naviera Séneca, A.I.E. Caixabank, S.A., Industria de Diseño Textil, S.A., Naviera Nebulosa de Omega, A.I.E., Banco Mare Nostrum, S.A., Abanca Corporación Bancaria, S.A., Ibercaja Banco, S.A., Banco Grupo Cajatres, S.A.U., Naviera Bósforo, A.I.E., Joyería Tous, S.A., Corporación Alimentaria Guissona, S.A., Naviera Muriola, A.I.E., Poal Investments XXI, S.L., Poal Investments XXII, S.L., Naviera Cabo Vilaboa C-1658, A.I.E., Naviera Cabo Domaio, C-1659, A.I.E., Caamaño Sistemas Metálicos, S.L., Blumaq, S.A., Grupo Ibérica de Congelados, S.A., RNB, S.L., Inversiones Antaviana, S.L., Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A.U., Banco de Albacete, S.A., Bodegas Muga, S.L., и Aluminios Cortizo, S.A.U. (представители: J.L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Lico Leasing, S.A.U и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, S.A.

Искания на жалбоподателите

—	да се допусне и уважи настоящата жалба по изложените в нея основания,

—	да се отмени решение на Общия съд от 23 септември 2020 г. по съединени дела T-515/13 RENV и T-719/13 RENV, Кралство Испания и др./Комисия (1).

—

да се отмени Решение на Комисията от 17 юли 2013 година относно Държавна помощ SA.21233 C/11 (2) (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“, и в частност член 1, параграф 1, доколкото в него испанската система „лизинг срещу данък“ се обявява за неправомерна държавна помощ, а при условията на евентуалност, член 4, параграф 1, доколкото в него се разпорежда възстановяването на цялата помощ от инвеститорите в ОИИ,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение, като излагат следните основания за това:

Първо основание: неправилно тълкуване и прилагане от страна на Общия съд на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с понятието за селективност. В частност, жалбоподателите считат, че Общият съд е допуснал грешка при анализирането на твърдяната „браншова селективност“ на STL (първа част на основанието). При услови5ята на евентуалност, и в случай че Общият съд не приеме твърденията по първата част на основанието, жалбоподателите поддържат, че Общият съд неправилно е тълкувал практиката на съдилищата на Съюза относно твърдените дискреционни правомощия на данъчната администрация (втора част на основанието)

Второ основание: неправилно прилагане от страна на Общия съд на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

Трето основание: неправилно прилагане от страна на Общия съд на принципите, приложими за възстановяването на помощта.

---

(1)  EU:T:2020:434

(2)  ОВ L 114, 2014 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Tribunal Judicial da Comarca do Porto Este — Penafiel — Juízo Trabalho (Португалия), постъпило на 21 декември 2020 г. — B/O, P, OP, G, N

(Дело C-691/20)

(2021/C 110/16)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Judicial da Comarca do Porto Este — Penafiel — Juízo Trabalho

Страни в главното производство

Жалбоподател: B

Ответници: O, P, OP, G, N

Преюдициален въпрос

Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 18 ДФЕС, неприлагането на режима, съдържащ се в член 334 от Código de Trabalho (Кодекса на труда) по отношение на предприятия, установени в друга държава членка на основание на член 481, параграф 2 от Código das sociedades comerciais (Кодекса на търговските дружества)?

Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 22 декември 2020 г. — Fenix International Limited/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-695/20)

(2021/C 110/17)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fenix International Limited

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициален въпрос

Невалиден ли е член 9a от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 (1) на Съвета от 15 март 2011 година, вмъкнат с член 1, параграф 1, буква в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 (2) на Съвета от 7 октомври 2013 година, въз основа на това, че надхвърля изпълнителните правомощия или задължения на Съвета, установени с член 397 от Директива 2006/112/ЕО (3) на Съвета от 28 ноември 2006 година, доколкото допълва и/или изменя член 28 от Директива 2006/112/ЕО?

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 77, 2011 г., стр. 1).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (ОВ L 284, 2013 г., стр. 1).

(3)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 9, том 3, стр. 7).

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 21 декември 2020 г. — B./Dyrektor Izby Skarbowej w W.

(Дело C-696/20)

(2021/C 110/18)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)

Страни в главното производство

Жалбоподател: B.

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w W. (Директор на данъчна камара В.)

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 41 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) и принципите на пропорционалност и на неутралност, в случай като разглеждания в главното производство, прилагането на национална разпоредба като член 25, параграф 2 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите по отношение на сделката за вътреобщностно придобиване, извършено от данъчнозадължено лице,

—	ако за придобиването вече е бил приложен ДДС на територията на държавата членка, в която завършва изпращането, от лицата, придобиващи стоките от това данъчнозадължено лице,

—	като се има предвид, че действията на данъчнозадълженото лице не са свързани с данъчна измама, а са резултат от погрешна идентификация на доставките в рамките на верижни сделки и това лице посочва полски идентификационен номер по ДДС за целите на национална, а не на вътреобщностна доставка?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Преюдициално запитване от High Court of Justice Business and Property Courts of England and Wales (Обединеното Кралство), постъпило на 22 декември 2020 г. — London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association Limited/Кралство Испания

(Дело C-700/20)

(2021/C 110/19)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice Business and Property Courts of England and Wales

Страни в главното производство

Жалбоподател: London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association Limited

Ответник: Кралство Испания

Преюдициални въпроси

1)

С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (1)?

2)

Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламента?

3)

В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражно решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване и изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 29 декември 2020 г. — Amoena Ltd/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-706/20)

(2021/C 110/20)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Amoena Ltd

Ответник: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Преюдициални въпроси

1)	За какво се отнасят думите „them“, „they“ и „their“ в точка 53 от решението (1) [от неговия текст на английски език] — за сутиените или за гръдните протези?

2)

Предполага ли второто изречение на точка 53 да се използва критерий, различен от посочения в точка 51 от това съдебно решение, изведен от Обяснителната бележка за Хармонизираната система към позиция 8473, като се изисква сутиените (т.е. потенциалната принадлежност) да позволяват на гръдните протези да изпълняват функция, различна от тази, за която „they“ (вероятно гръдните протези) са предназначени, или вместо това въпросното изречение цели само да се приложи критерият, посочен в точка 51, съгласно който сутиените трябва да осигуряват изпълнението на функция, свързана с главната функция на гръдната протеза?

---

(1)  Решение от 19 декември 2019 г., C-677/18, Amoena (ECLI:EU:C:2019:1142).

Преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Обединеното кралство), постъпило на 30 декември 2020 г. — Gallaher Limited/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-707/20)

(2021/C 110/21)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gallaher Limited

Ответник: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Преюдициални въпроси

1)	Приложим ли е член 63 ДФЕС по отношение на национално законодателство, като Group Transfer Rules (правила относно вътрешногруповите прехвърляния), прилагащо се единствено по отношение на групи дружества?

2)

Дори и да не може да се приеме, че член 63 ДФЕС е общоприложим по отношение на правилата относно вътрешногруповите прехвърляния, може ли все пак да се приеме, че е той е приложим: a) по отношение на движенията на капитали от дружество майка, местно лице за държава — членка на ЕС, към дъщерно дружество, местно лице за Швейцария, когато дружеството майка притежава 100 % от дяловете както в местното за Швейцария дъщерно дружество, така и в местното за Обединеното кралство дружество, на което е наложен данъкът? б) по отношение на движение на капитали от местно за Обединеното кралство дъщерно дружество към местно за Швейцария дъщерно дружество, изцяло притежавани от едно и също дружество майка, местно лице за държава — членка на ЕС, при положение че и двете дружества са дружества сестри, а не дружество майка и дъщерно дружество?

3)

Представлява ли законодателство като правилата относно вътрешногруповите прехвърляния — налагащо незабавно данъчно облагане при прехвърлянето на активи от местно за Обединеното кралство дружество към местно за Швейцария дружество сестра (неизвършващо търговска дейност в Обединеното кралство чрез постоянен обект), когато и двете въпросни дружества са изцяло притежавани дъщерни дружества на общо дружество майка, местно за друга държава членка лице, при положение че такова прехвърляне щеше да е данъчно неутрално, ако дружеството сестра също беше местно лице за Обединеното кралство (или извършваше търговска дейност в тази държава чрез постоянен обект) — ограничение на свободата на установяване на дружеството майка по член 49 ДФЕС или, ако е относимо, ограничение на свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС?

4)

Ако се приеме, че член 63 ДФЕС е приложим: а) представлява ли прехвърлянето на марките и свързаните с тях активи от GL към JTISA срещу насрещна престация, отразяваща пазарната стойност на марките, движение на капитали за целите на член 63 ДФЕС? б) представляват ли движенията на капитали от JTIH към JTISA, негово дъщерно дружество, местно за Швейцария лице, преки инвестиции за целите на член 64 ДФЕС? в) предвид това, че е приложим само по отношение на някои видове движение на капитали, може ли член 64 ДФЕС да се приложи при обстоятелства, при които движенията на капитали могат да се окачествят както като преки инвестиции (които са посочени в член 64 ДФЕС), така и като друг вид движение на капитали, което не е посочено в член 64 ДФЕС?

5)

Ако е имало ограничение, като е безспорно, че ограничението по принцип е било обосновано с императивни съображения от обществен интерес (а именно нуждата да се запази балансираното разпределение на данъчните правомощия), било ли е това ограничение необходимо и пропорционално по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, по-специално при обстоятелства, при които съответното данъчнозадължено лице е получило от прехвърлянето на активите приходи, равностойни на пълната пазарна стойност на активите?

6)

Ако е имало нарушение на свободата на установяване и/или на правото на свободно движение на капитали: а) изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че GL да може да отложи плащането на данъка; б) ако това е така, изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че GL да може да отложи плащането на данъка до прехвърлянето на активите извън подгрупата, на която местното за друга държава членка дружество е дружество майка (т.е. „на реализационен принцип“), или възможността за плащане на данъка на вноски (т.е. „на вносков принцип“) осигурява пропорционално средство за защита; в) ако по принцип плащането на данъка на вноски осигурява пропорционално средство за защита: i) важи ли това само ако националното право е предвиждало тази възможност към момента на прехвърлянето на активите, или е съвместимо с правото на ЕС такава възможност да бъде осигурена посредством средство за защита след настъпване на събитието (а именно националният съд да предостави такава възможност след настъпване на събитието чрез прилагане на съответстващо тълкуване или оставяне на законодателството без приложение); ii) изисква ли правото на ЕС националните съдилища да осигурят средство за защита, засягащо във възможно най-малка степен заложената в правото на ЕС съответна свобода, или е достатъчно националните съдилища да осигурят средство за защита, което, при все че е пропорционално, се отклонява от съществуващото национално право във възможно най-минимална степен; iii) какъв период за вноските е необходим; и iv) в противоречие ли е с правото на ЕС средство за защита, включващо погасителен план, в който вноските стават изискуеми преди датата, на която споровете между страните са окончателно решени, т.е. трябва ли падежите на вноските да бъдат за бъдещ период?

Преюдициално запитване от County Court at Birkenhead (Обединено кралство), постъпило на 30 декември 2020 г. — BT/Seguros Catalana Occidente, EB

(Дело C-708/20)

(2021/C 110/22)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

County Court at Birkenhead

Страни в главното производство

Ищец: BT

Ответници: Seguros Catalana Occidente, EB

Преюдициални въпроси

а)	Изисква ли член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) фактическото основание, на което увредената страна се позовава в иска срещу притежателя на полицата/застрахования, да включва въпрос във връзка със застраховане?

б)

При утвърдителен отговор на въпроса по буква а), за да се приеме, че искът на увредената страна е във връзка със застраховане, достатъчно ли е искът, който възнамерява да предяви срещу притежателя на полицата/застрахования, да произтича от същите фактически обстоятелства и да е предявен в рамките на същото дело като предявения срещу застрахователя пряк иск, дори и фактическото основание на спора между увредената страна и притежателя на полицата/застрахования да няма връзка със застраховане?

в)

Освен това и при условията на евентуалност, при утвърдителен отговор на въпроса по буква а), за да се приеме, че искът на увредената страна е във връзка със застраховане, достатъчно ли е между застрахователя и увредената страна да има спор относно валидността или действието на застрахователната полица?

г)	При отрицателен отговор на въпроса по буква а) достатъчно ли е привличането на притежателя на полицата/застрахования в производството по прекия иск срещу застрахователя да бъде разрешено от правото, приложимо към прекия иск срещу застрахователя?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 351, 2012 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Appeal Tribunal for Northern Ireland (Обединено кралство), постъпило на 30 декември 2020 г. — CG/Department for Communities in Northern Ireland

(Дело C-709/20)

(2021/C 110/23)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Appeal Tribunal (Northern Ireland)

Страни в главното производство

Жалбоподател: CG

Ответник: Department for Communities in Northern Ireland

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли член 9, параграф 3, буква c), подточка i) от Правилника за универсалния кредит (Северна Ирландия) от 2016 г., добавен с Правилника за социалното осигуряване (Свързани с дохода обезщетения) (Осъвременяване и изменение) (Напускане на ЕС) (Северна Ирландия) от 2019 г., който изключва от кръга лица с право на социалноосигурителни обезщетения гражданите на Съюза, които имат право на пребиваване (временно разрешение за пребиваване) съгласно националното право [в случая „временен статут на уседналост“ по Приложение ЕС от Имиграционния правилник на Обединеното кралство], неправомерна (пряка или непряка) дискриминация по смисъла на член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз и противоречи ли на задълженията на Обединеното кралство съгласно European Communities Act 1972 (Закона за Европейските общности от 1972 г.)?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако се приеме, че член 9, параграф 3, буква c), подточка i) от Правилника за универсалния кредит (Северна Ирландия) от 2016 г. е непряко дискриминационен, обоснован ли е член 9, параграф 3, буква c), подточка i) от Правилника за универсалния кредит (Северна Ирландия) от 2016 г. съгласно член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз и противоречи ли на задълженията на Обединеното кралство съгласно Закона за Европейските общности от 1972 г.?

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal de Justiça (Португалия), постъпило на 31 декември 2020 г. — RTL Television GmbH/Grupo Pestana S.G.P.S., S.A., SALVOR — Sociedade de Investimento Hoteleiro, S.A.

(Дело C-716/20)

(2021/C 110/24)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal de Justiça

Страни в главното производство

Жалбоподател: RTL Television GmbH

Ответници: Grupo Pestana S.G.P.S., S.A., SALVOR — Sociedade de Investimento Hoteleiro, S.A.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли понятието „кабелно препредаване“, съдържащо се в член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО (1) на Съвета от 27 септември 1993 г. да се тълкува в смисъл, че обхваща не само едновременното излъчване от излъчваща организация на емисия на друг излъчващ оператор, но и публичното разпространение чрез кабел, осъществявано едновременно и без съкращения на първична емисия на телевизионни и радиопрограми, предназначени за приемане от публика (независимо дали лицето, което извършва публичното разпространение, е излъчваща организация)?

2)

Представлява ли едновременното разпространение на емисиите на телевизионен канал, разпространявани чрез спътник през различни телевизионни апарати, инсталирани в хотелски стаи чрез коаксиален кабел, препредаване на посочени емисии, попадащо в обхвата на понятието, съдържащо се в член 1, параграф 3 от Директива 93/83 на Съвета от 27 септември 1993 г.?

---

(1)  Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, 1993 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134).

Жалба, подадена на 7 януари 2021 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 28 октомври 2020 г. по дело T-594/18, Pharma Mar/Комисия

(Дело C-6/21 P)

(2021/C 110/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: S. Heimerl, J. Möller)

Други страни в производството: Pharma Mar, SA, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени съдебното решение на Общия съд на Европейския съюз от 28 октомври 2020 г., постановено по дело T-594/18, Pharma Mar/Комисия,

—

да потвърди Решение за изпълнение C(2018) 4831 окончателен на Комисията от 17 юли 2018 г., с което се отказва издаване на разрешение за търговия с „Aplidin — плитидепсин“, лекарствен продукт за хуманна употреба, съгласно Регламент (EО) № 726/2004 (1) на Европейския парламент и на Съвета, и да отхвърли жалбата,

—	при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, както и

—	да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски в производствата пред Съда и пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят счита, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, първо, тъй като изтълкувал и приложил неправилно точка 3.2.2 от политиката на EMA относно разглеждането на конкуриращи се интереси от 6 октомври 2016 г. (2) (наричана по-нататък „политиката на EMA“). По този начин Общият съд се основал неправилно на презумпцията, че университетската болница, в която работили двамата експерти, е фармацевтично предприятие по смисъла на точка 3.2.2 от политиката на EMA.

Второ, Общият съд преценил неправилно разпределянето на тежестта на доказване. По-специално, било погрешно да се презумира, че Комисията трябвало да представи доказателства, че центърът за клетъчна терапия е отделен субект в рамките на университетската болница и следователно не е под неин контрол, за да се разсее така създаденото съмнение. Напротив, жалбоподателят трябвало да докаже, че центърът на клетъчната терапия в действителност се намира под контрола на университетската болница.

Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като тълкувал и приложил неправилно точка 4.2.1.2 от политиката на EMA относно така наречените конкурентни продукти. От една страна, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като взел предвид дейността на втория експерт, що се отнася до някои конкурентни продукти, а от друга страна, приел погрешно в рамките на своята неправилна преценка на доказателствата, че на пазара съществуват само малко и дори не съществуват алтернативни лекарствени продукти за лечението на мултиплен миелом.

Четвърто, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като не приел, че участието на втория експерт в научно-консултативната група по онкология не е имало решаващо въздействие върху протичането или изхода на производството.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

(2)  EMA, Политика на Европейската агенция по лекарствата относно разглеждането на конкуриращи се интереси на членовете и експертите на научните комитети, 6 октомври 2016 г., EMA/626261/2014, Rev. 1.

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 18 януари 2021 г. — Istituto nazionale per l’assicurazione contro gli infortuni sul lavoro (INAIL), Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)/Ryanair DAC

(Дело C-33/21)

(2021/C 110/26)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Istituto nazionale per l’assicurazione contro gli infortuni sul lavoro (INAIL), Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)

Ответник: Ryanair DAC

Преюдициален въпрос

Може ли понятието „лице, заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава“, съдържащо се в член 14, параграф 2, буква а), подточка ii) [от изменения Регламент (ЕИО) № 1408/71] (1), да се тълкува аналогично на понятието, което (в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, компетентността и в областта на индивидуалните трудови договори (Регламент (ЕО) № 44/2001 (2)) член 19, параграф 2, буква a) [от този регламент] определя като „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ също в областта на въздухоплаването и летателния персонал (Регламент (ЕИО) № 3922/91 (3)), съгласно установеното в практиката на Съда на Европейския съюз, посочена в мотивите?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26 и поправка ОВ L 32, 2008 г., стр. 31).

(2)  Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

(3)  Регламент (ЕИО) 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 година относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (ОВ L 373, 1991 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 93).

Преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud (Чешка република), постъпило на 27 януари 2021 г. — FCC Česká republika s.r.o.

(Дело C-43/21)

(2021/C 110/27)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud (Чешка република)

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: FCC Česká republika s.r.o.

Насрещна страна в касационното производство: Městská část Praha-Ďáblice, Spolek pro Ďáblice

при участието на: Ministerstvo životního prostředí

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 3, точка 9 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1) да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна“ на инсталация означава също удължаване на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци, дори ако едновременно с това не се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет?

---

(1)  ОВ L 334, 2010 г., стр. 17.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Şanli/Съвет

(Дело T-585/18) (1)

(Обща външна политика и политика за сигурност - Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания - Замразяване на финансови средства - Списък на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага замразяването на финансови средства и на икономически ресурси - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Неспазване на изискванията за форма - Член 76, буква г) от Процедурния правилник - Недопустимост)

(2021/C 110/28)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Dalokay Şanli (Ротердам, Нидерландия) (представители: D. Gürses и J. M. Langenberg, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Van Overmeire и B. Driessen)

Предмет

От една страна, искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 на Съвета от 30 юли 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/475 (OВ L 194, 2018 г., стр. 144) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 на Съвета от 30 юли 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 (OВ L 194, 2018 ., стp. 23) в частта им, в която се отнасят до жалбоподателя и от друга страна, искане на основание на член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, претърпени вследствие на незаконосъобразността на тези актове

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като недопустима.

1)	Осъжда г-н Dalokay Şanli да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 436, 3.12.2018 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Spadafora/Комисия

(Дело T-130/19) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Обявление за свободна длъжност - Длъжност началник на отдел - Отхвърляне на кандидатурата - Служители на средно управленско равнище - Принцип на безпристрастност - Отговорност)

(2021/C 110/29)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Sergio Spadafora (представител: G. Belotti, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Mongin и T. Bohr, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: CC (представител: S. Orlandi, avocat)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 18 май 2018 г., с което CC е назначена за началник на отдел [поверително] в дирекция [поверително], и, от друга страна, за осъждане на Комисията да обезщети имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Sergio Spadafora да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и на CC.

---

(1)  ОВ C 139, 15.4.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Şanli/Съвет

(Дело T-157/19) (1)

(Обща външна политика и политика за сигурност - Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания - Замразяване на финансови средства - Списък на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилага замразяването на финансови средства и на икономически ресурси - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Задължение за мотивиране)

(2021/C 110/30)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Dalokay Şanli (Ротердам, Нидерландия) (представители: D. Gürses и J. M. Langenberg, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Van Overmeire и B. Driessen)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, J. Langer и J. Hoogveld)

Предмет

От една страна, искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета от 8 януари 2019 година за изменение и актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 (OВ L 6, 2019 г., стр. 6) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/24 на Съвета от 8 януари 2019 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 (OB L 6, 2019г., стр. 2) в частта им, в която се отнасят до жалбоподателя и от друга страна, искане на основание на член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, претърпени вследствие на незаконосъобразността на тези актове

Диспозитив

1)

Отменя в частта им, в която се отнасят до г-н Dalokay Şanli, Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета от 8 януари 2019 година за изменение и актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/24 на Съвета от 8 януари 2019 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071.

2)	Отхвърля исканията в останалата им част.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе освен направените от него съдебни разноски и тези на г-н Şanli.

4)	Кралство Нидерландия понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 172, 20.5.2019 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Biochange Group/EUIPO — mysuperbrand (medical beauty research)

(Дело T-98/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „medical beauty research“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Липса на отличителен характер - Член 7,параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) - Разглеждане на фактите - Член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2021/C 110/31)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Biochange Group GmbH (Бад Шлема, Германия) (представител: C. König, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Mysuperbrand GmbH, по-рано Laubender GmbH (Виена, Австрия) (представител: M. Woller, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 8 ноември 2019 г. (преписка R 114/2019-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Laubender и Biochange Group

Диспозитив

1)

Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 8 ноември 2019 г. (преписка R 114/2019-2) в частта относно стоките „бебешки храни“, които спадат към клас 5 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Biochange Group GmbH, EUIPO и Myrebrand GmbH да понесат направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 114, 6.4.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Bachmann/EUIPO (LIGHTYOGA)

(Дело T-153/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „LIGHTYOGA“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 110/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Gabriele Bachmann (Бад Грьоненбах, Германия) (представител: C. Weil, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 16 декември 2019 г. (преписка R 2346/2019-2), свързано със заявка за регистрация на словния знак „LIGHTYOGA“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Gabriele Bachmann да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 191, 8.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — Bachmann/EUIPO (LICHTYOGA)

(Дело T-157/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „LIGHTYOGA“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 110/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Gabriele Bachmann (Бад Грьоненбах, Германия) (представител: C. Weil, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 9 декември 2019 г. (преписка R 2317/2019-2), свързано със заявка за регистрация на словния знак „LICHTYOGA“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Gabriele Bachmann да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 191, 8.6.2020 г.

Решение на Общия съд от 10 февруари 2021 г. — EAB/EUIPO (RADIOSHUTTLE)

(Дело T-341/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „RADIOSHUTTLE“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Ограничаване на стоките, посочени в заявката за марка)

(2021/C 110/34)

Език на производството: шведски

Страни

Жалбоподател: EAB AB (Смоландсстенар, Швеция) (представители: J. Norderyd и C. Sundén, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. von Schantz и A. Folliard-Monguiral)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 23 март 2020 г. (преписка R 1428/2019-1), отнасящо се до заявката за регистрация на словния знак „RADIOSHUTTLE“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда EAB AB да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 255, 3.8.2020 г.

Жалба, подадена на 21 декември 2020 г. — PV/Комисия

(Дело T-89/20)

(2021/C 110/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PV (представител: D. Birkenmaier, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

вследствие на това:

—

да отмени второто дисциплинарно производство CMS 17/025 във всичките му аспекти, решението от 21 октомври 2019 г. на тристранния орган по назначаването за освобождаване от длъжност и решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника — R/630/19 — от 25 март 2020 г.;

—	да отмени отхвърлянето на искането за съдействие на основание член 24 от Правилника D/456/19 от 12 декември 2019 г. и отхвърлянето на жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника — R/71/20 — от 20 май 2020 г.;

—

да отмени решението за удръжки от заплатата от 15 септември 2016 г. (реф. № Ares(2016)5348994) и отхвърлянето на жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника — R/519/19 — от 22 януари 2020 г., въз основа на общия правен принцип „fraus omnia corrompit“, тъй като това не е обвързано с преклузивен срок;

—

да отмени невярната справка за пълния размер на задълженията от 21 септември 2016 г. (реф. № Ares(2016)5486800) и отхвърлянето на жалбата по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника — R/537/19 — от 29 януари 2020 г., поради непълноти и неправомерно поведение, в съответствие с общия правен принцип „fraus omnia corrompit“, тъй като това не е обвързано с преклузивен срок;

да присъди следните обезщетения въз основа на членове 268 и 340 ДФЕС:

—

да присъди обезщетение за претърпени в резултат на обжалваните решения неимуществени вреди в размер на 146 000 евро и имуществени вреди в размер на 359 481,29 евро, които възлизат общо на 505 481,29 евро, подлежащи на преоценка, ведно с лихви за забава и компенсаторни лихви, до окончателното им изплащане,

и при всички случаи,

—	да осъди ответника да заплати пълния размер на съдебните разноски, в това число и разходите за правна помощ.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква десет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първото основание е изведено от нарушението на членове 1, 3, 4 и член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 1д, точка 2 и член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), забраняващи психическия тормоз и прогласяващи правото на изслушване.

2.	Второто основание е изведено от нарушението на Хартата и на член 9, точка 3 от Приложение IX към Правилника и на принципа „non bis in idem“.

3.	Третото основание е изведено от нарушението на общия принцип на правото на възражение за неизпълнение и на принципа на законосъобразност.

4.	Четвъртото основание е изведено от нарушението на член 48, точка 1 от Хартата и на член 3 алинея 2 от ОИР за 2019 г. за дисциплинарните дела поради нарушаване на презумпцията за невиновност.

5.	Петото основание е изведено от образуването на наказателно производство по материалите от дисциплинарно дело CMS 17/025 от белгийски съдия-следовател за „подправка на официални документи“, като в резултат на това оспорваните дисциплинарни нарушения вече не са правно обосновани.

6.	Шестото основание е изведено от липсата на съгласие за новото трудово правоотношение в резултат на първото отстраняване от длъжност, считано от 26 юли 2016 г., и за преназначаването, считано от 16 септември 2017 г., както и от нарушението на член 15 от Хартата.

7.	Седмото основание е изведено от нарушението на член 41 от Хартата, на член 11а от Правилника относно преките конфликти на интереси и на принципите на безпристрастност и на равните процесуални възможности.

8.	Осмото основание е изведено от нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата и на принципа на добра администрация във връзка с изтичането на разумния срок за провеждане на дисциплинарно производство CMS 17/025.

9.	Деветото основание е изведено от нарушението на общия принцип „fraus omnia corrompit“ с използването на неистински подпис в последното решение от 15 септември 2016 г. за удръжки от заплатата, което води до невалидност на невярно установеното задължение от 58 837,20 евро.

10.	Десетото основание е изведено от злоупотреби, явна измама и неправомерно поведение на PMO, от нарушение на принципа на законосъобразност и правна сигурност, и на основния правен принцип „fraus omnia corrompit“.

Жалба, подадена на 25 януари 2021 г. — PO/Комисия

(Дело T-36/21)

(2021/C 110/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PO (представители: L. Levi и A. Blot, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

вследствие на това:

—	да отмени решението от 29 април 2020 г., с което жалбоподателят е информиран за отхвърлянето на искането му за преразглеждане на решението да не се посочи неговото име в списъка с одобрените кандидати за външен конкурс ΕΡSO/ΑD/338/17;

—	доколкото е необходимо, да отмени решението на Комисията от 14 октомври 2020 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя;

—	да присъди обезщетение за имуществените и неимуществените вреди на жалбоподателя;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание, изведено от нарушение на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), от нарушение на член 1г от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“), от нарушение на член 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7), от нарушение на член 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, както и от липсата на осигуряване на разумни улеснения.

2.	Второ основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

3.	Трето основание, изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа.

Жалба, подадена на 25 януари 2021 г. — PP и др./Парламент

(Дело T-39/21)

(2021/C 110/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: PP, PQ, PR, PS и PT (представител: M. Casado García-Hirschfeld, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

—	да отмени обжалваните решения;

—	да отмени, доколкото е необходимо, решенията за отхвърляне на подадените от жалбоподателите жалби по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника;

—	да осъди Парламента да поправи неимуществените вреди, оценени ex æquo et bono на 1 000 EUR за всеки от жалбоподателите;

—	да осъди Парламента да поправи имуществените вреди, съответстващи на 25 % от тяхното възнаграждение и да изплати компенсаторните лихви и начислените междувременно лихви за забава;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата срещу решението на Парламента от 31 март 2020 г. относно временната заетост на непълно работно време извън мястото на работа по семейни причини в отговор на COVID-19 („решение относно непълното работно време 75 % COVID“), както и всяко засягащо ги индивидуално решение в това отношение, жалбоподателите изтъкват четири основания.

1.	Първо основание, изведено от възражение за незаконосъобразност, доколкото обжалваните решения били взети в приложение на незаконни вътрешни правила.

2.

Второ основание, разделено на две части: — първа част, изведена от нарушение на член 4 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“) и от наличието на явна грешка в преценката, доколкото ответникът явно нарушил понятието за експатриране; — втора част, изведена от нарушение на членове 62 и 69 от Правилника и от нарушение на принципите на законност и на правна сигурност.

3.	Трето основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация и от неспазване на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа.

4.	Четвърто основание, изведено от нарушение на член 85 от Правилника относно възстановяването на неоснователно платени суми.

Накрая, жалбоподателите искат поправяне на неимуществените и имуществените вреди, които са претърпели поради обжалваните решения.

Жалба, подадена на 5 февруари 2021 г. — Masterbuilders, Heiermann, Schmidtmann/EUIPO — Cirillo („POMODORO“)

(Дело T-76/21)

(2021/C 110/38)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Masterbuilders, Heiermann, Schmidtmann GbR (Тюбинген, Германия) (представител: H. Hillers, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Francesco Cirillo (Берлин, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „POMODORO“ — марка на Европейския съюз № 10 926 152

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 30 ноември 2020 г. по преписка R 715/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли изцяло жалбата на притежателя на марката на Европейския съюз (марка на ЕС) от 17 април 2020 г.,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания:

—

Първото основание е изведено от твърдението, че ответникът не е имал право да взема предвид писменото изложение на притежателя на марката на ЕС на основанията за обжалване и доказателствата, тъй като притежателят на марката на ЕС не е представил писменото си изложение на основанията за обжалване в срока от четири месеца, който не подлежи на удължаване,

—	Второто основание е изведено от твърдението, че представянето на нови доказателства е недопустимо съгласно член 27, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 на Комисията;

—	Третото основание е изведено от твърдението, че писменото изложение на основанията за обжалване и новите доказателства не доказват реално използване.

Жалба, подадена на 3 февруари 2021 г. — Ryanair и AMS/Комисия

(Дело T-79/21)

(2021/C 110/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair DAC (Суордс, Ирландия), Airport Marketing Services Ltd (AMS) (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida, F.-C. Laprévote, V. Blanc, S. Rating, и I. Metaxas-Maranghidis, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) [2020/1671] на Комисията от 2 август 2019 година относно държавна помощ SA.47867 2018/C (ex 2017/FC), приведена в действие от Франция [в полза] на Ryanair и Airport Marketing Services (1); и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват шест основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: ответникът нарушил членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на добра администрация и правото на жалбоподателите на защита.

2.	Второ основание: ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС и не изпълнил задължението за мотивиране, посочвайки в поправка на обжалваното решение, че принципът на оператора в условията на пазарна икономика е неприложим, след като в предходно решение установява, че е приложим.

3.	Трето основание: ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, поради неправилното прилагане в обжалваното решение на критерия за „реална потребност“.

4.	Четвърто основание: ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като погрешно пренебрегнал нуждата от маркетинговите услуги на региона на Монпелие и летището.

5.	Пето основание: ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не счел летище „Монпелие“ за получател на помощ.

6.	Шесто основание: ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не доказал наличието на избирателност.

---

(1)  ОВ L 388, 2020 г. стр. 1.

Жалба, подадена на 9 февруари 2021 г. — Jieyang Defa Industry/EUIPO — Mattel (глава на кукла)

(Дело T-84/21)

(2021/C 110/40)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Jieyang Defa Industry Co. Ltd (Jiedong, Китай) (представител: C. Bercial Arias, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mattel, Inc. (Ел Сегундо, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: жалбоподателят пред Общия съд

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 2 459 701-0001

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 14 декември 2020 г. по преписка R 2021/2019-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи жалбата и да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и евентуално встъпилата страна да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя пред Общия съд.

Изложено основание

—	Нарушение на член 25, параграф 1, буква б) във връзка с членове 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 8 февруари 2021 г. — Distintiva Solutions/EUIPO — Makeblock (Makeblock)

(Дело T-86/21)

(2021/C 110/41)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Distintiva Solutions S. Coop. Pequeña (Vitoria-Gasteiz, Испания) (представител: M. J. Sanmartín Sanmartín, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Makeblock Co. Ltd (Shenzhen, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Makeblock“ — Регистрация на марка на Европейския съюз № 12 249 488

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 16 ноември 2020 г. по преписка R 988/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO да заплати направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 12 февруари 2021 г. — Condor Flugdienst/Комисия

(Дело T-87/21)

(2021/C 110/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Condor Flugdienst GmbH (Келстербах, Германия) (представители: A. Israel, J. Lang и M. Negro, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първото основание е нарушение от страна на ответника на неговото задължение да започне официалната процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС.

2.	Второто основание е явна грешка в преценката от страна на ответника, който е приел, че помощта за Lufthansa е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

3.	Третото основание е неизпълнение на задължението на ответника да изложи мотиви.