ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/2

Жалба, подадена на 23 ноември 2020 г. от PV срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 30 януари 2020 г. по съединени дела T-786/16 и T-224/18, PV/Комисия

(Дело C-640/20 P)

(2021/C 98/03)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PV (представител: D. Birkenmaier, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението от 30 януари 2020 г. по съединени дела T-786/16 и T-224/18,

—	да се разреши настоящия съдебен спор и споровете по съединени дела T-786/16 и T-224/18, както предвижда член 170 от Процедурния правилник на Съда,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски по дело C-111/20 P, както и всички други разходи, направени в производствата по дела T-786/16, T-224/18, T-224/18 R1 и T-224/18 R2.

Основания и основни доводи

1.	Първото основание е свързано с погрешното тълкуване на членове 72 и 270 ДФЕС, на член 23 от Правилника за длъжностните лица и със становището на Общия съд, че Правилника е единственият правен източник за решаването на спорове между служителите и тяхната институция.

2.	Второто основание е свързано с нарушение на член 4 ДЕС, на член 41 от Хартата и на член 11а от Правилника.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на общия принцип на правото „fraus omnia corrompit“ и на член 36 от Статута на Съда.

4.	Четвъртото основание е свързано с отхвърлянето на членове 1, 3, 4, 31 и 41 от Хартата, както и членове 1д и 12а от Правилника.

5.	Петото основание се отнася до използването на „подправени документи“, изопаченото тълкуване на член 59, точка 1, алинеи 3 и 5 от Правилника, както и нарушението на вътрешното решение 92-2004 от 6 юли 2014 г. на Комисията.

6.	Шестото основание е свързано с допуснати грешки с цел измама във връзка с прилагането на принципа за изключението на неизпълнението в синалагматичните правоотношения.

7.	Със седмото основание се изтъква нарушение на член 41 от Хартата, член 25 от Правилника, както и умишлено затаяване на информация във връзка с измамно отклонение на просрочени трудови възнаграждения в размер от 21 593,64 EUR от Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO).

8.	Осмото основание е свързано с изопачаване посредством бездействие на последиците, свързани с отмяната на първото дисциплинарно производство CMS 13/087.

9.	Деветото основание е свързано с нарушение на член 15 от Хартата;

10.	Десетото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е свързано с нарушение на произнасяне „ultra petita“.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/3

Преюдициално запитване от Veszprémi Törvényszék (Унгария), постъпило на 30 ноември 2020 г. — ENERGOTT Fejlesztő és Vagyonkezelő Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-643/20)

(2021/C 98/04)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Veszprémi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: ENERGOTT Fejlesztő és Vagyonkezelő Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 90, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) (1) — предвид в частност решение [от 23 ноември 2017 г., Di Maura (C-246/16)] (2) и определение [от 29 януари 2020 г., Porr Építési Kft. (C-292/19)] (3) — както и основните принципи на правото на Съюза на ефективност и на равностойност, да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат да определят за начало на давностния срок за възстановяване на ДДС при окончателно несъбираемите вземания момент, предхождащ момента, в който вземането, на което се основава подлежащият на възстановяване ДДС, става несъбираемо?

Трябва ли член 90, параграфи 1 и 2 и член 273 от Директивата за ДДС — предвид в частност решение [от 23 ноември 2017 г., Di Maura (C-246/16)], и определение [от 29 януари 2020 г., Porr Építési Kft. (C-292/19)] — както и основните принципи на правото на Съюза на ефективност, на равностойност и на неутралност на данъка, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, съгласно която в контекста на възстановяването на ДДС при окончателно несъбираемо вземане органите на държава членка, отговарящи за осигуряване на спазването на правната уредба, изискват от данъчнозадълженото лице, освен да предяви вземането в производството по ликвидация, да извърши и други действия за събиране на вземането като условие за възстановяването на ДДС?

Трябва ли член 90, параграфи 1 и 2 и член 273 от Директивата за ДДС — предвид в частност решение [от 23 ноември 2017 г., Di Maura (C-246/16)], и определение [от 29 януари 2020 г., Porr Építési Kft. (C-292/19)] — както и основните принципи на правото на Съюза на ефективност, на равностойност и на неутралност на данъка, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, съгласно която при неплащане предприятието доставчик на услугата трябва да прекъсне незабавно нейното предоставяне, тъй като ако не го направи и продължи да предоставя услугата, няма да може да поиска възстановяването на ДДС при окончателно несъбираемите вземания, въпреки че тези вземания са станали такива в по-късен момент?

Трябва ли член 90, параграфи 1 и 2 и член 273 от Директивата за ДДС и членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз — предвид в частност решение [от 23 ноември 2017 г., Di Maura (C-246/16)], и определение [от 29 януари 2020 г., Porr Építési Kft. (C-292/19)] — както и основните принципи на правото на Съюза на ефективност, на равностойност и на неутралност на данъка, да се тълкуват в смисъл, че посочените разпоредби и принципи не допускат положение, при което след постановяването на определение по дело Porr Építési Kft. (C-292/19) органите на държава членка, отговарящи за осигуряване на спазването на правната уредба, са определили без никаква законова основа условията, посочени във втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос, при което наборът от условия не е бил очевиден за данъчнозадълженото лице преди вземанията да станат окончателно несъбираеми?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

(2) ECLI:EU:C:2017:887

(3) ECLI:EU:C:2019:901

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/4

Преюдициално запитване от Ráckevei Járásbíróság (Унгария), постъпило на 8 декември 2020 г. — EP и др./ERSTE Bank Hungary Zrt.

(Дело C-670/20)

(2021/C 98/05)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Ráckevei Járásbíróság

Страни в главното производство

Ищци: EP, TA, FV и TB

Ответник: ERSTE Bank Hungary Zrt.

Преюдициални въпроси

Като се има предвид тълкуването на член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), дадено в решението, постановено по дело Andriciuc и др., C-186/16 (2), следва ли да се счита за ясна и недвусмислена договорна клауза относно валутния риск, която не предвижда изрично кой длъжник поема изключително и изцяло посочения риск, а съдържа единствено декларация на длъжника, в която се посочва, че той „е напълно запознат с възможните рискове от сделката, и по-специално с факта, че колебанията на въпросната валута спрямо унгарския форинт могат както да увеличат, така и да намалят тежестта на вноските за изплащането на заема във форинти[“]?

Съобразена ли е гореописаната договорна клауза с изискването, установено в решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, съгласно което въз основа на подобна клауза потребителят трябва да може да прецени потенциално значимите икономически последици от поемането на валутния риск върху неговите финансови задължения, като се има предвид, че в документа, озаглавен [„]Информация относно общите рискове при финансирането във валута [“], който потребителят подписва при сключването на договора, се посочват по идентичен начин благоприятните и неблагоприятните последици от измененията на валутния курс, като по този начин се внушава, че типичната тенденция на стабилно ниво на валутния курс — съобщена също от Унгарската федерация на банките — е, че тези благоприятни и неблагоприятни икономически последици се компенсират в дългосрочен план?

Съобразена ли е гореописаната договорна клауза с изискването, установено в решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, съгласно което въз основа на подобна клауза потребителят трябва да може да прецени потенциално значимите икономически последици от поемането на валутния риск върху неговите финансови задължения, когато нито в договора, нито в документа за информация относно валутните рискове, подписан при сключването на договора, се посочва изрично или имплицитно, че увеличението на погасителните вноски може да бъде значително или че включително може да достигне на практика определено ниво?

Като се има предвид тълкуването на член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дадено в решението, постановено по дело Andriciuc и др., C-186/16, следва ли да се счита за ясна и недвусмислена договорна клауза относно валутния риск, в която не се посочва изрично, че потребителят поема изключително и изцяло валутния риск, когато от клаузите на договора не става ясно изрично, че увеличението на погасителните вноски може да бъде значително или че включително може да достигне на практика определено ниво?

Сама по себе си направената за тази цел декларация от потребителя, формулирана общо в стандартна клауза на договора, достатъчна ли е, за да се прецени, че информацията относно валутния риск отговаря на изискването, установено в решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, според което тази информация трябва да позволи на средния потребител да прецени въз основа на същата потенциално значимите икономически последици от прехвърлянето на валутния риск върху неговите финансови задължения, когато нито останалите клаузи на договора, нито [документът] за информация навеждат към подобен извод?

Като се има предвид съдържанието на решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, съобразено ли е с член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори тълкуването на Kúria (Върховен съд), според което „фактът, че ответникът е предоставил информация относно валутния риск сам по себе си означава, че ищецът е трябвало да отчете реално този риск“?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

(2) Решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C-186/16, EU:C:2017:703.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/5

Преюдициално запитване от Tribunal judiciaire d’Auch (Франция), постъпило на 9 декември 2020 г. — EP/Préfet du Gers, Institut National de la Statistique et des Études Économique

(Дело C-673/20)

(2021/C 98/06)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal judiciaire d’Auch

Страни в главното производство

Жалбоподател: EP

Ответник: Préfet du Gers, Institut National de la Statistique et des Études Économiques

Друга страна: Maire de Thoux

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 50 от Договора за Европейския съюз и Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че отнемат европейското гражданство на британските граждани, които преди края на преходния период са упражнили своето право на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка, и по-специално на онези, които пребивават на територията на друга държава членка повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „15 year rule“, което ги лишава от всякакво право на глас?

При утвърдителен отговор, трябва ли да се счита, че комбинацията от членове 2, 3, 10, 12 и 127 от споразумението за оттегляне, точка 6 от неговия преамбюл и членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява на тези британски граждани да запазят без изключение правата на европейското гражданство, от които те са се ползвали преди оттеглянето на тяхната страна от Европейския съюз?

При отрицателен отговор на втория въпрос, не е ли частично невалидно споразумението за оттегляне, доколкото нарушава принципите, формиращи идентичността на Европейския съюз, и по-специално членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и [40] от Хартата на основните права на Европейския съюз, и не нарушава ли принципа на пропорционалност, доколкото не съдържа разпоредба, позволяваща им да запазят тези права без изключение?

При всички положения, не е ли частично невалиден член 127, параграф 1, буква б) от споразумението за оттегляне, доколкото нарушава членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото лишава гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и на свободно установяване в Обединеното кралство, от правото да избират и да бъдат избирани на общинските избори в тази страна, и ако Общият съд и Съдът на ЕС правят същото тълкуване като френския Conseil d’Etat (Държавен съвет), дали това нарушение не се простира и върху гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили своите права на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка от повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „15 year rule“, което ги лишава от всякакво право на глас?

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/6

Жалба, подадена на 11 декември 2020 г. от Colin Brown срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 5 октомври 2020 г. по дело T-18/19, Brown/Комисия

(Дело C-675/20 P)

(2021/C 98/07)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Colin Brown (представител: I. Van Damme, адвокат)

Други страни в производството: Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение, с което се отказва отмяна на спорното решение (1),

—

въз основа на цялостната преписка, с която разполага, да обяви че спорното решение трябва да бъде отменено и да разпореди че правото на жалбоподателя на надбавка за експатриране и на пътни разноски трябва да бъде възстановено, считано от 1 декември 2017 г., както и че трябва да му бъдат изплатени обезщетенията, които не са платени между 1 декември 2017 г. и датата на възстановяване на правото на жалбоподателя, заедно с лихвите,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя пред Съда и пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд е допуснал грешка като е тълкувал член 4, параграф 1, буква а) от Приложение VII към Правилника на длъжностните лица в смисъл, че позволява или изисква да се отнеме правото на надбавка за експатриране на длъжностно лице поради това, че е придобило гражданство на държавата по местоработата си, без да е налице промяна в мястото му на работа.

Второ основание: прилагането от Общия съд в съдебното му решение и от Комисията в спорното решение на член 4, параграф 1, буква б) от Приложение VII към Правилника на длъжностните лица по отношение на жалбоподателя поражда необоснована дискриминация.

(1) Решение от 19 март 2018 г. на Служба за управление и плащане по индивидуални права, с което се отнема правото на жалбоподателя на надбавка за експатриране и на плащане на пътните разноски, считано от 1 декември 2017 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/7

Жалба, подадена на 28 декември 2020 г. от Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals Co. Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 15 октомври 2020 г. по дело T-307/18, Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия

(Дело C-718/20 P)

(2021/C 98/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals Co. Ltd (представители: K. Adamantopoulos, dikigoros, и P. Billiet, advocaat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени изцяло обжалваното съдебно решение,

—	да се уважи петитумът на жалбата, подадена от жалбоподателя пред Общия съд, и да се отмени Регламент (ЕС) 2018/330 (1) в частта, която се отнася до жалбоподателя, съгласно член 61 от Статута на Съда,

—	да се осъди ответникът да заплати разноските, направени от жалбоподателя за производството по обжалване пред Съда и за производството, образувано от Общия съд по дело T-307/18.

При условията на евентуалност, жалбоподателят моли Съда:

—	да върне делото обратно на Общия съд, който да се произнесе по исканията на жалбоподателя, съобразно етапа на развитие на производството, и

—	да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото с извода си, че Комисията своевременно е уведомила жалбоподателите по настоящото дело за всички основни факти и съображения. Ако Комисията била изпълнила задълженията си по член 20, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2016/1036 (2) (наричан по-нататък „Основният регламент“), жалбоподателят щял да изпрати конструктивни коментари на Комисията и преценката дали е налице дъмпинг щяла да е в полза на жалбоподателя. Освен това Общият съд изопачил фактите, като приел, че нормалната стойност на категорията на обсадните тръби и тръби за добив на жалбоподателя, т.нар. „БТНС“ (безшевни тръби от неръждаема стомана), е била установена въз основа на контролните номера на продукта, съобщени от индийския производител.

Второ основание: в обжалваното съдебно решение била допусната грешка при прилагането на правото, тъй като било прието, че законосъобразността на актовете на Съюза, приети съгласно член 2, параграф 7 от Основния регламент, не може да бъде разглеждана през призмата на Протокола за присъединяване на Китайската народна република към СТО. Субсидиарно, в обжалваното съдебно решение била допусната грешка при прилагането на правото, тъй като не било признато, че член 2, параграф 7 от Основния регламент е изключение от член 2, параграфи 1–6 от този регламент, което може да бъде приложено конкретно само спрямо вноса на Китай в ЕС по силата на разпоредбите на член 15, параграф 1, буква d) от Протокола за присъединяване на Китай към СТО, докато тези разпоредби са в сила. В случая на жалбоподателя използването от Комисията на Индия като държава аналог било неправилно, от гледна точка на правото както на Съюза, така и на СТО. Вследствие от този подход Комисията констатирала наличието на много висок дъмпингов марж в случая на жалбоподателя, а такъв изобщо нямало да има, ако вместо това Комисията била приложила към жалбоподателя разпоредбите на член 2, параграфи 1–6 от Основния регламент. Освен това в точка 154 от обжалваното съдебно решение, а оттам — и на други места по-нататък в решението — Общият съд не се спрял на проблема с невярната информация, предоставена на Комисията от индийския производител, при все че в точка 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд надлежно изложил този довод на жалбоподателя.

Трето основание: в констатациите на Общия съд били допуснати грешки при прилагането на член 2, параграфи 10 и 11 и член 11, параграф 9 от Основния регламент, където е прогласено задължението на институциите на Съюза да гарантират — в случая на жалбоподателя — обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на жалбоподателя.

Четвърто основание: в констатациите на Общия съд били допуснати грешки при прилагането на правото и фактите били изопачени. Възприетата от Комисията методология за определяне на коефициентите, приложени към нормалната стойност на БТНС, вид „C“ на жалбоподателя, както и начинът, по който била определена нормалната стойност на обсадните тръби и тръби за добив на жалбоподателя, т.нар. „БТНС“, били неправилни и не гарантирали справедлива нормална стойност за жалбоподателя съгласно член 2 от Основния регламент, което довело до много завишени дъмпингови маржове за жалбоподателя. В допълнение, тези констатации на Общия съд напълно игнорирали решението на апелативния орган на СТО по дело EC Fasteners.

Пето основание: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като включил в констатациите си за отражението върху ЕС от подбиването на цената на БТНС на жалбоподателя цените на БТНС на жалбоподателя, използвани при митническия режим активно усъвършенстване.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/330 на Комисията от 5 март 2018 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република вследствие на преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 63, 2018 г., стр. 15).

(2) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/9

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия), постъпило на 8 януари 2021 г. — Sea Watch E.V./Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Capitaneria di Porto di Palermo

(Дело C-14/21)

(2021/C 98/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sea Watch E.V.

Ответник: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Capitaneria di Porto di Palermo

Преюдициални въпроси

Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16/ЕО (1) — и следователно може ли да бъде извършван PSC [Port State Control, държавен пристанищен контрол на корабите] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от SW [Sea Watch E.V.] и SW4 [кораб Sea Watch 4] на основание нейния устав)?

В случай че […] Съдът приеме, че […] в приложното поле на Директива 2009/16/ЕО попадат и корабите [които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от Директива 2009/16/ЕО, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?

Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директивата — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения са обхванати и пътническите кораби — търговските кораби, които системно извършват т. нар. дейност SAR на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?

Б)

Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на т. нар. дейност SAR, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16/ЕО?

В)

Може ли и/или трябва ли правомощието за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16/ЕО, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно т. нар. дейност SAR?

Г)

Как трябва да се тълкува правило 1 [rectius, член 1], буква b) от Конвенция SOLAS — което изрично е посочено в член 2 от Директива 2009/16/ЕО и на което следователно трябва да се гарантира еднакво общностно тълкуване за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „b. Договарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“, по-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?

Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за класификация и няма връзка с нея?

Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от Резолюция IMO A.1138(31) — Procedures of Port State Control, 2019 г., приета на 4.12.2019 г., в частта, в която се посочва, че „Under the provisions of the relevant conventions set out in section 1.2 above, the Administration (i.e. the Government of the flag State) is responsible for promulgating laws and regulations and for taking all other steps which may be necessary to give the relevant conventions full and complete effect so as to ensure that, from the point of view of safety of life and pollution prevention, a ship is fit for the service for which it is intended and seafarers are qualified and fit for their duties.)“.

Д)

Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен:

може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с т. нар. дейност SAR, за да се избегне задържането на кораба?

при утвърдителен отговор на въпроса по точка 1), може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай т. нар. дейност SAR, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на т. нар. дейност SAR и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?

при отрицателен отговор на въпроса по точка 2), трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с т. нар. дейност SAR, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?

при утвърдителен отговор на въпроса по точка 3), трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно точка 3) от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва т. нар. дейност SAR и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?

при липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва т. нар. дейност SAR?

при отрицателен отговор на въпросите по точки 4) и 5), може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, т. нар. дейност SAR е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?

(1) Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно държавния пристанищен контрол (ОВ L 131, 2009 г., стр. 57).

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/11

(Дело C-15/21)

(2021/C 98/11)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sea Watch E.V.

Ответник: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Capitaneria di Porto di Empedocle

Преюдициални въпроси

Б)

В)

Г)

Д)

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/14

Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 19 януари 2021 г. — Eurocostruzioni Srl/Регион Калабрия

(Дело C-31/21)

(2021/C 98/13)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eurocostruzioni Srl

Ответник: Регион Калабрия

Преюдициални въпроси

Изисква ли Регламент (ЕО) № 1685/2000 на Комисията от 28 юли 2000 година за приемане на подробни правила за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (1) на Съвета по отношение допустимостта на разходи за дейности, съвместно финансирани от структурните фондове, и по-специално разпоредбите от съответното приложение, правило № 1, точка 2, по отношение на „доказателство[то] за разход“, параграф 2.1., доказателството за извършените от крайните бенефициери плащания задължително да бъде представено с оправдателни фактури, включително когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и работници, или може да има изключение, различно от изрично предвиденото в случай на невъзможност изискване за представянето на „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?

2)	Какво е правилното тълкуване на посочения по-горе израз „счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност“?

Допускат ли по-конкретно посочените по-горе разпоредби от регламента национална и регионална правна уредба, както и последващи административни мерки за изпълнение, които предвиждат, когато финансирането е предоставено на бенефициера с цел построяване на сграда със собствени материали, инструменти и работници, система за контрол на разходите, предмет на финансиране от публичната администрация, състояща се от:

a)	предварително количествено определяне на строителните работи въз основа на регионален ценоразпис на строителните работи, а за позициите, които не са предвидени в този документ — на актуалните пазарни цени, определени от проектанта;

б)

последващо отчитане с представяне на счетоводната документация за строителните работи, съставена от книгата за измерванията и счетоводния регистър, надлежно подписани на всяка страница от ръководителя на строителните работи и от дружеството бенефициер, както и от проверката и становището за извършената работа, въз основа на единичните цени, посочени в буква а), от приемателна комисия, назначена от компетентната регионална администрация.

(1) Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, 1999 г., стр. 1).

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/16

Жалба, подадена на 27 януари 2021 г. от Lietuvos geležinkeliai AB срещу решението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 18 ноември 2020 г. по дело T-814/17, Lietuvos geležinkeliai/Комисия

(Дело C-42/21 P)

(2021/C 98/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lietuvos geležinkeliai AB (представители: W. Deselaers, K. Apel, P. Kirst, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Orlen Lietuva AB

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение изцяло или отчасти, доколкото с него се отхвърля искането на жалбоподателя за отмяна на Решение на Комисията C(2017) 6544 окончателен от 2 октомври 2017 г. по дело AT.39813 — Baltic rail (1);

—	да отмени изцяло или отчасти оспорваното решение;

—	при условията на евентуалност, да отмени или допълнително да намали размера на наложената на Lietuvos geležinkeliai глоба и

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва четири основания в подкрепа на жалбата си.

Първо, Общият съд тълкувал неправилно и поради това приложил неправилно практиката на Съда, съгласно която предприятие с господстващо положение следва да предоставя достъп до инфраструктура само ако отказът е от естество да елиминира всякаква конкуренция на пазара за търсещия достъп, ако подобен отказ не може да бъде обективно обоснован и ако достъпът сам по себе си е абсолютно необходим за упражняване на стопанската дейност на това лице.

Второ, демонтирането на 19-километрова железопътна линия, свързваща Мажейкяй в северозападна Литва с латвийската граница (наричана по-нататък „железопътната линия“) „много бързо, без да са осигурени необходимите финансови средства“, не представлявало злоупотреба с господстващо положение.

Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че демонтирането на железопътната линия е в състояние да ограничи конкуренцията.

Четвърто, Общият съд допуснал противоречие, като се позовал на твърдяното антиконкурентно намерение на жалбоподателя, за да определи дали следва да наложи глоба и за да прецени размера на глобата, независимо от констатацията, че твърдяното нарушение не се основава на намерението, на антиконкурентната стратегия или на недобросъвестността на жалбоподателя.

(1) Резюме на решение на Комисията от 2 октомври 2017 година относно производство по член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Дело AT.39813 — Baltic rail) (нотифицирано под номер C(2017) 6544) (ОВ C 383, 2017 г., стр. 7).

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/17

Жалба, подадена на 27 януари 2021 г. от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 18 ноември 2020 г. по дело T-735/18, Aquind/ACER

(Дело C-46/21 P)

(2021/C 98/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) (представители: P. Martinet, E. Tremmel и B. Creve, advokat)

Друга страна в производството: Aquind Ltd

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло или отчасти обжалваното решение,

—	ако Съдът приеме, че фазата на производството позволява това, да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство като неоснователна,

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с решението на Съда,

—	да осъди Aquind Ltd да заплати съдебните разноски както в производството по обжалване, така и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В обжалваното решение Общият съд уважил четвъртото и деветото основание на жалбоподателя и отменил Решение A-001-2018 на апелативния съвет на ACER, като отхвърлил жалбата в останалата ѝ част и осъдил ACER да заплати съдебните разноски. С жалбата си по настоящото производство ACER твърди, че Общият съд е допуснал следните грешки при прилагане на правото:

1.	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, свързана с интензивността на упражнявания по принцип и конкретно в случая от страна на апелативния съвет на ACER контрол за грешки при сложни технически и икономически преценки.

2.	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, свързана с тълкуването на член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 (1).

(1) Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15)

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/18

Иск, предявен на 1 февруари 2021 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-60/21)

(2021/C 98/18)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels, V. Uher)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

Комисията иска Съдът:

—	да установи, че като е запазило разпоредби, според които:

се отказва приспадането на задълженията за издръжка или на сумите с такова предназначение и на допълнителните периодични плащания, от облагаемия доход на лицата, носители на такива задължения, които не пребивават постоянно в Белгия и получават там по-малко от 75 % от доходите си от професионална дейност, които не могат да се ползват от същото приспадане в своята държава членка на пребиваване поради ниските си доходи, облагаеми в тази държава,

Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 28 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и

—	да осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си Комисията излага едно единствено основание, което е възможността спорната правна уредба да разубеди данъчнозадължените лица, които не пребивават постоянно в Белгия, да упражнят гарантираните от Договорите свободи на движение и по-конкретно свободното движение на работници, предвидено в член 45 ДФЕС и в член 28 от Споразумението за ЕИП.

Наистина, данъчнозадължено лице, което не получава в Белгия поне 75 % от облагаемите си доходи от професионална дейност и което не може да се ползва ефективно от приспадането на задълженията за издръжка в държавата си на пребиваване поради липсата на достатъчно облагаеми доходи в тази държава членка, е лишено от белгийското законодателство от възможността да се ползва от каквото и да е приспадане на тези задължения. От практиката на Съда и по-конкретно от решение от 10 май 2012 г. по дело C-39/10, Европейска комисия/Естония обаче следва, че в такъв случай държавата по заетостта трябва да вземе предвид личното и семейното положение на данъчнозадълженото лице, което не пребивава там постоянно.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/19

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Kazembe Musonda/Съвет

(Дело T-110/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 98/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Claude Kazembe Musonda (Лубумбаши, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС с искане, от една страна, да се отмени Решение (ОВППС) 2018/1940 на Съвета от 10 декември 2018 г., с което се изменя Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 314, 2018 г., стр. 47), и от друга страна, да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1931 на Съвета от 10 декември 2018 година за прилагане на член 9 от Регламент (ЕО) № 1183/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 314, 2018 г., стр. 1), в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Jean-Claude Kazembe Musonda да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/20

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Boshab/Съвет

(Дело T-111/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Право на собственост - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 98/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Évariste Boshab (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Évariste Boshab да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/20

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Kampete/Съвет

(Дело T-113/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Запазване на името на жалбоподателя в списъка на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 98/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ilunga Kampete (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ilunga Kampete да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/21

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Kande Mupompa/Съвет

(Дело T-116/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Демократична република Конго - Замразяване на средства - Запазване на името на жалбоподателя в списъците на визираните лица - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Доказване на основателността на включването и запазването в списъците - Явна грешка в преценката - Запазване на фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които са приети ограничителните мерки - Право на зачитане на личния и семеен живот - Право на собственост - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Възражение за незаконосъобразност)

(2021/C 98/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alex Kande Mupompa (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда г-н Alex Kande Mupompa да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/22

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Amisi Kumba/Съвет

(Дело T-118/19) (1)

(2021/C 98/23)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gabriel Amisi Kumba (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Gabriel Amisi Kumba да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/23

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Mutondo/Съвет

(Дело T-119/19) (1)

(2021/C 98/24)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kalev Mutondo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Kalev Mutondo да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/23

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Numbi/Съвет

(Дело T-120/19) (1)

(2021/C 98/25)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: John Numbi (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н John Numbi да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/24

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Ruhorimbere/Съвет

(Дело T-121/19) (1)

(2021/C 98/26)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Éric Ruhorimbere (Мбужи-Майи, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Éric Ruhorimbere да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/25

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Ramazani Shadary/Съвет

(Дело T-122/19) (1)

(2021/C 98/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Emmanuel Ramazani Shadary (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Emmanuel Ramazani Shadary да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/26

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Kanyama/Съвет

(Дело T-123/19) (1)

(2021/C 98/28)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Célestin Kanyama (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Célestin Kanyama да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/26

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Ilunga Luyoyo/Съвет

(Дело T-124/19) (1)

(2021/C 98/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ferdinand Ilunga Luyoyo (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: T. Bontinck, P. De Wolf, A. Guillerme и T. Payan, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, H. Marcos Fraile, S. Van Overmeire и M.-C. Cadilhac)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ferdinand Illunga Luyoyo да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 139, 15.4.2019 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/27

Решение на Общия съд от 3 февруари 2021 г. — Klymenko/Съвет

(Дело T-258/20) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Задължение на Съвета да провери дали решение на орган на трета държава е взето при зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита)

(2021/C 98/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Oleksandr Viktorovych Klymenko (Москва, Русия) (представител: M. Phelippeau, avocate)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Vitro и P. Mahnič)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2020/373 на Съвета от 5 март 2020 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 71, 2020 г., стр. 10) и на Регламент за изпълнение (EС) 2020/370 на Съвета от 5 март 2020 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 71, 2020 г., стр. 1), в частта, в която името на жалбоподателя е оставено в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат тези ограничителни мерки.

Диспозитив

Отменя Решение (ОВППС) 2020/373 на Съвета от 5 март 2020 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (EС) 2020/370 на Съвета от 5 март 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта, в която името на г-н Oleksandr Viktorovych Klymenko е запазено в списъка на лицата, образуванията и органите, по отношение на които се прилагат тези ограничителни мерки.

2)	Запазва по отношение на г-н Klymenko правните последици на член 1 от Решение 2020/373 до датата, на която изтича срокът за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или ако в рамките на този срок е подадена жалба, до отхвърлянето на същата.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 6.7.2020 г.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/29

Жалба, подадена на 19 януари 2021 г. — Inivos и Inivos/Комисия

(Дело T-38/21)

(2021/C 98/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Inivos Ltd (Лондон, Обединеното кралство) и Inivos BV (Ротердам, Нидерландия) (представители: R. Martens и L. Hoet, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението от неизвестна дата, с което е започната процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за закупуването на до 200 робота за дезинфекция,

—	да отмени решението от неизвестна дата, с което Framework Contract for Disinfection Robots for European Hospitals (Covid-19) (Рамков договор относно роботи за дезинфекция за европейски болници (Covid-19) е възложен на UVD Robots APS/Kompaï Robotics & Teamnet,

—	да отмени решението от 19 ноември 2020 г. за сключване на Framework Contract for Disinfection Robots for European Hospitals (Covid-19) с UVD Robots APS/Kompaï Robotics & Teamnet,

—	да обяви за нищожни Framework Contract for Disinfection Robots for European Hospitals (Covid-19) и по-специално сключените договори с референтни номера FW-00103506 и FW-00103507,

—	да обяви, че ответникът носи отговорност за обезщетение въз основа на загуба на възможност,

—	да осъди ответника да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателите.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: ответникът е нарушил член 160, параграфи 1 и 2 от Финансовия регламент и точка 11 от раздел 2 на глава 1 от приложение I към този регламент във връзка с нарушаване на принципа на добра администрация, тъй като ответникът неправилно е приложил процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за закупуването на до 200 робота за дезинфекция и така е допуснал явна грешка в преценката.

Второ основание: ответникът е нарушил, от една страна, член 61, член 160, параграф 1 и член 167, параграф 1 от Финансовия регламент във връзка с общите принципи на правото на Съюза на прозрачност, на равенство и на недопускане на дискриминация, и от друга страна, член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като между ответника и спечелилия оферент (UVD Robots APS) е налице конфликт на интереси, водещ до сериозна нередност, вследствие на която сключеният рамков договор е нищожен.

3.	Трето основание: ответникът е нарушил член 160, параграф 3 от Финансовия регламент, тъй като възлагането на Framework Contract for Disinfection Robots for European Hospitals (Covid-19) на UVD Robots APS нарушава конкуренцията.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/30

Жалба, подадена на 25 януари 2021 г. — Словакия/Комисия

(Дело T-40/21)

(2021/C 98/34)

Език на производството: словашки

Страни

Жалбоподател: Словашка република (представител: B. Ricziová, пълномощник)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1734 на Комисията от 18 ноември 2020 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1) в частта, в която за Словашката република се прилага финансова корекция относно мярка „Отделени от производството преки помощи“ за финансовата 2016 година (и относно референтите 2013 и 2014 година) в общ размер на 19 656 905,11 EUR, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква само едно основание в подкрепа на жалбата, а именно нарушение на член 52, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) във връзка с член 34, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията (3), тъй като по отношение на Словашката република не били спазени процесуалните гаранции, гарантирани с тези разпоредби.

В рамките на своето основание жалбоподателят твърди, че въз основа на Решение за изпълнение 2020/1734 Комисията изключва от финансирането от страна на Европейския съюз изразходвана от Словашката република в рамките на ЕФГЗ сума от 19 656 905,11 EUR, представляваща част от финансовата корекция относно мярка „Отделени от производството преки помощи“ за финансовата 2016 година (схема за единно плащане на площ — Слабости при качеството на актуализацията на СИЗП, проверките на място и изискването на възстановявания — референтна 2015 година). Според жалбоподателя тази сума обхваща референтните 2013 и 2014 година, които не са били обект на проучване.

(1) ОВ L 390, 2020 г., стр. 10.

(2) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(3) Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 2014 г., стр. 59).

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/31

Жалба, подадена на 26 януари 2021 г. — About You/EUIPO — Safe-1 Immobilieninvest (Y/O/U YOUR ORIGINAL U)

(Дело T-50/21)

(2021/C 98/35)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: About You GmbH (Хамбург, Германия) (представител: W. Mosing, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Safe-1 Immobilieninvest GmbH (Мауер, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Y/O/U YOUR ORIGINAL U“ — марка на Европейския съюз № 10 226 901

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2020 г. по преписка R 529/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания,

—	да отмени обжалваното решение, в резултат на което EUIPO изцяло да отмени марката на Европейския съюз,

—	да осъди EUIPO — а в случай че другата страна в производството пред EUIPO встъпи в съдебното производство — да понесе/понесат направените от нея/тях съдебни разноски и да компенсира(т) разноските на жалбоподателя в производството пред Общия съд и в производството по обжалване пред EUIPO.

Изложени основания

—	нарушение на изискванията за доказване, от гледна точка на правна сигурност и на принципа на оправданите правни очаквания,

—	нарушение на член 58 (във връзка с член 18) и член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета и съответно във връзка с членове 10, 19 и 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/32

Жалба, подадена на 26 януари 2021 г. — About You/EUIPO — Safe-1 Immobilieninvest (Y/O/U YOUR ORIGINAL U)

(Дело T-51/21)

(2021/C 98/36)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: About You GmbH (Хамбург, Германия) (представител: W. Mosing, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Safe-1 Immobilieninvest GmbH (Мауер, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Y/O/U YOUR ORIGINAL U“ — марка на Европейския съюз № 10 226 918

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2020 г. по преписка R 530/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания,

—	да отмени обжалваното решение, в резултат на което EUIPO изцяло да отмени марката на Европейския съюз,

—	да осъди EUIPO — а в случай че другата страна в производството пред EUIPO встъпи в съдебното производство — да понесе/понесат направените от нея/тях съдебни разноски и да компенсира(т) разноските на жалбоподателя в производството пред Общия съд и в производството по обжалване пред EUIPO.

Изложени основания

—	нарушение на изискванията за доказване, от гледна точка на правна сигурност и на принципа на оправданите правни очаквания,

—	нарушение на член 58 (във връзка с член 18) и член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета и съответно във връзка с членове 10, 19 и 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/33

Жалба, подадена на 1 февруари 2021 г. — Rotondaro/EUIPO — Pollini (COLLINI)

(Дело T-69/21)

(2021/C 98/37)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Carmine Rotondaro (Монако, Монако) (представител: M. Locatelli, avvocato)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pollini SpA (Гатео, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „COLLINI“ — Заявка за регистрация № 15 841 091

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 3 декември 2020 г. по преписка R 2518/2019-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да потвърди решението на отдела по споровете и да приеме, че марката „COLLINI“ може да бъде регистрирана като марка на Европейския съюз за всички стоки от класове 18 и 25, както са посочени в заявка за регистрация № 15 841 091,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на директивите, приети от изпълнителния директор на EUIPO на 22 септември 2017 г. (решение № EX-17-1),

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/33

Жалба, подадена на 3 февруари 2021 г. — Bowden и Young/Европол

(Дело T-72/21)

(2021/C 98/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Ian James Bowden (Хага, Нидерландия) и Janey Young (Хага) (представител: N. de Montigny, avocate)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени индивидуалните решения от 30 март 2020 г., с които не е допусната дерогация от условието за гражданство, предвидено в член 12, параграф 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (УРДС) и въз основа на това съответно са прекратени служебните им правоотношения на основание член 47 от УРДС с предизвестие, което започва да тече от „изтичането на преходния период“, а именно 31 декември 2020 г. в съответствие със Споразумението за оттегляне,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват шест основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: незаконосъобразност на процедурата и на приложените критерии, грешка при прилагане на правото и грешка в преценката, липса на прозрачност, яснота, правна сигурност и предвидимост, и неизпълнение на задължението за добра администрация в рамките на приемането на процедура за допускане на дерогация.

2.	Второ основание: накърняване на правните очаквания, липса на индивидуално и подробно разглеждане на преписката, приемане на произволни решения, изопачаване на процедурата и липса на мотиви.

3.	Трето основание: неизпълнение на задължението за полагане на грижа.

4.	Четвърто основание: незачитане на правото на ефективно изслушване.

5.	Пето основание: нарушаване на принципа на равно третиране и на забраната за дискриминация.

6.	Шесто основание: явна грешка в преценката.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/34

Жалба, подадена на 5 февруари 2021 г. — Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия

(Дело T-74/21)

(2021/C 98/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Teva Pharmaceutical Industries Ltd (Petach Tikva, Израел), Cephalon Inc. (Уест Честър, Пенсилвания, Съединени щати) (представители: D. Tayar и S. Ortoli, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени изцяло Решение C(2020) 8153 окончателен на Комисията от 26 ноември 2020 г.,

—	да отмени глобите, наложени на Teva Pharmaceutical Industries Ltd. и на Cephalon Inc. в член 2 от обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност, да намали значително размера на глобата, наложена на Teva Pharmaceuticals Industries Ltd,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: Комисията е допуснала правни и фактически грешки, като е характеризирала разглежданото споразумение като ограничение на конкуренцията с оглед на предмета.

2.	Второ основание: Комисията е допуснала правни и фактически грешки, като е характеризирала спогодбата като ограничение на конкуренцията с оглед на резултата.

3.	Трето основание: Комисията е допуснала грешки при прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС.

4.	Четвърто основание: твърдение, че всички глоби, наложени на Teva и Cephalon, трябва да бъдат отменени или най-малкото, че глобата, наложена на Teva, трябва да бъде значително намалена.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/35

Жалба, подадена на 5 февруари 2021 г. — Cargolux/Комисия

(Дело T-80/21)

(2021/C 98/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Cargolux Airlines International SA (Cargolux) (Зандвайлер, Люксембург) (представители: G. Goeteyn и E. Aliende Rodríguez, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да осъди Съюза, представляван от Комисията, да поправи понесените от Cargolux вреди поради неплащането от Комисията на дължимите лихви за забава и сложни лихви съгласно член 266, първи параграф ДФЕС, в съответствие с решение от 16 декември 2015 г., Cargolux Airlines International SA/Комисия (дело T-39/11), и следователно да плати следните суми на основание член 266, втори параграф ДФЕС, член 268 ДФЕС и член 340, втори параграф ДФЕС:

сума, равна на дължимите лихви за забава, т.е. лихвите върху сумата от 39 900 000 EUR по лихвената ставка на Европейската централна банка за нейните операции по рефинансиране към 1 ноември 2010 г. (която е 1 %), увеличена с 3,5 % за периода 15 февруари 2011 г. — 5 февруари 2016 г., което води до размер от 8 075 972,03 EUR, или — субсидиарно — по лихвена ставка, която Общият съд счете за целесъобразна,

ii.

сума, равна на дължимите сложни лихви, т.е. лихвите върху размера на дължимите сложни лихви за периода 5 февруари 2016 г. и датата на фактическото плащане от Комисията на претендирания размер (или, ако Общият съд отхвърли искането на Cargolux дължимите сложни лихви да текат от 5 февруари 2016 г., поне за периода от датата на жалбата до датата на фактическото плащане от Комисията на претендираната сума), по лихвената ставка на Европейската централна банка за нейните операции по рефинансиране към 1 ноември 2010 г. (която е 1 %), увеличена с 3,5 %, или — субсидиарно — по лихвена ставка, която Общият съд счете за целесъобразна,

—	да осъди Комисията да плати всички разноски на Cargolux, направени в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага само едно основание в подкрепа на жалбата, с което твърди, че Комисията носи извъндоговорна отговорност да плати обезщетение в размер, равен на дължимите на Cargolux лихви за забава и сложни лихви, на основание член 266, втори параграф ДФЕС, член 268 ДФЕС и член 340, втори параграф ДФЕС.

22.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/36

Жалба, подадена на 8 февруари 2021 г. — QF/Комисия

(Дело T-85/21)

(2021/C 98/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: QF (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението името му да не бъде включено в списъка с резерви от вътрешен конкурс COM/03/AD/18,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първо основание: липса на релевантни мотиви. Жалбоподателят всъщност счита, че мотивите представляват оценки с думи, които не са съгласувани с дадените оценки с цифри. Освен това конкурсната комисия не съобщила установените преди провеждането на изпитите критерии за оценяване, поради което нито жалбоподателят, нито органът по назначаването били в състояние да проверят тяхната законосъобразност.

Второ основание: нарушение на принципа на равно третиране. В това отношение жалбоподателят се позовава по-специално на факта, че след изпитите конкурсната комисия изменила оценките, които нейни членове били дали въз основа на таблица за оценяване, въпреки че тази таблица била предназначена да гарантира равното третиране на кандидатите.

3.	Трето основание: явна грешка в преценката на конкурсната комисия, тъй като последната не била в състояние надлежно да обоснове видната от сравними оценки на други кандидати несъгласуваност между оценките с думи и оценките с цифри.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 98

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 22 март 2021 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2021/C 98/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1