СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

16.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/6

АДМИНИСТРАТИВНА КОМИСИЯ ЗА КООРДИНАЦИЯНА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

Решение № H10

от 21 октомври 2020 година

относно правилата на работа и състава на Техническата комисия за обработка на информация към Административната комисия за координация на системите за социална сигурност

(текст от значение за ЕИП и за Споразумението между ЕО и Швейцария)

(2021/C 89/06)

АДМИНИСТРАТИВНАТА КОМИСИЯ ЗА КООРДИНАЦИЯ НА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ,

като взе предвид член 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (1), съгласно който Административната комисия поощрява и развива сътрудничеството между държавите членки чрез модернизиране на процедурите за обмен на информация, в частност чрез адаптиране на информационния поток между институциите за целите на обмена чрез електронни средства, отчитайки развитието на обработката на данни във всяка държава членка, приема общите структурни правила за услугите за електронна обработка на информация, в частност за сигурността и за употребата на стандарти, и определя условията за работата на общата част на тези услуги,

като взе предвид член 73 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който Административната комисия установява и определя методите на работа и състава на техническа комисия за обработка на информация, която изготвя доклади и мотивирани становища, преди вземането на решения от Административната комисия в съответствие с член 72, буква г),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Административната комисия създава Техническата комисия за обработка на информация, както е предвидено в член 73, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Тя се нарича за краткост „Техническата комисия“.

2. Техническата комисия се занимава с дейностите, установени в член 73, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

3. Мандатът на Техническата комисия по отношение на конкретните задачи се определя от Административната комисия, която може да внася изменения в тях при необходимост.

Член 2

1. Техническата комисия се състои от по двама членове от всяка държава членка, като един от тях се избира за постоянен член, а другият — за негов заместник.

2. Номинациите от всяка държава членка се предават на Секретариата на Административната комисия от представителя на правителството на държавата членка в Административната комисия.

3. Членовете могат да бъдат придружавани на заседанията на Техническата комисия от един или повече допълнителни експерти, ако естеството на обсъжданите въпроси го налага.

4. По правило всяка делегация може да бъде съставена от не повече от четири лица.

5. Представителят на Европейската комисия в Административната комисия или определено от него лице изпълнява консултативни функции в рамките на Техническата комисия.

6. Представителят на Европейската комисия, неговият заместник или друго лице, определено от Секретариата на Административната комисия, може да присъства на всички заседания на Техническата комисия и на нейните ad hoc работни групи. Представител(и) на съответните служби на Европейската комисия може също да присъства(т) на тези заседания, ако естеството на разглеждания въпрос го налага.

7. На всички заседания на Техническата комисия и на нейните ad hoc работни групи присъства член на Секретариата на Административната комисия.

Член 3

1. На всеки шест месеца председателството на Техническата комисия се поема от постоянния член или от определено от него длъжностно лице от държавата, чийто представител в Административната комисия изпълнява длъжността на председател на тази комисия за същия период.

2. Ако председателят е възпрепятстван да присъства на заседание на Техническата комисия, функциите на председател се изпълняват от неговия заместник.

3. Председателят на Техническата комисия може да дава указания на Секретариата за предстоящите заседания и за изпълнението на дейностите, които са в обхвата на задачите на Техническата комисия.

Член 4

Техническата комисия се свиква с писмо, изпратено от Секретариата, в консултация с председателя на Техническата комисия, до членовете на комисията и до представителя на Европейската комисия най-малко 10 работни дни преди заседанието.

Член 5

При необходимост, Техническата комисия приема своите доклади и мотивирани становища въз основа на технически документи и изследвания. Тя може да изиска от националните администрации цялата информация, която смята за необходима за коректното изпълнение на своите задължения.

Член 6

1. Техническата комисия може да учреди ad hoc работни групи, съставени от ограничен брой лица, които разглеждат конкретни въпроси и представят предложения на Техническата комисия.

Техническата комисия описва чрез мандат в писмена форма задачите, които трябва да бъдат изпълнени от такива работни групи, и графикът за тяхното осъществяване.

2. Ad hoc работните групи са председателствани от лице, определено от председателя на Техническата комисия в консултация с представителя на Европейската комисия или, при липса на такъв, от експерт, представляващ държавата, чийто представител в Административната комисия изпълнява длъжността председател на посочената комисия.

3. Председателят на ad hoc работната група е поканен да присъства на заседанието на Техническата комисия, на което се обсъжда докладът на въпросната работна група.

Член 7

Определен за целта член на Секретариата на Административната комисия подготвя и организира заседанията на Техническата комисия.

Член 8

1. Докладите, мотивираните становища, както и всякакви други въпроси, свързани със задачите, възложени на Техническата комисия от Административната комисия в съответствие с член 1, параграф 3, се приемат с квалифицирано мнозинство от всички членове на Техническата комисия в съответствие с правилата за гласуване, прилагани от Съвета на Европейския съюз. Всяка държава членка има право на един глас, който се подава от постоянния член на комисията или от неговия заместник. В докладите, мотивираните становища или всякакви други въпроси на Техническата комисия, по които са взети решения, трябва да се посочва дали те са приети единодушно или с квалифицирано мнозинство. Заключенията или резервите на малцинството ще бъдат записани.

Когато Техническата комисия вземе решение относно задачите, посочени в член 1, параграф 3, Административната комисия може да вземе окончателно решение по въпроса, ако 5 държави членки изискат това в срок от 5 работни дни от съобщаването на решението на Техническата комисия на Административната комисия.

2. В случай че постоянен член на Техническата комисия изпълнява длъжността на председател, за съответната държава членка ще гласува заместникът му.

Всеки от присъстващите членове на дадено гласуване, който се въздържи, бива поканен от председателя да изложи своите основания за това.

3. Когато мнозинството от присъстващите членове се въздържат, се приема, че поставеното за гласуване предложение не е взето под внимание.

4. Техническата комисия може да реши да приеме докладите и мотивираните становища с писмена процедура, ако това е било договорено на предходно заседание на Техническата комисия.

За тази цел председателят предварително запознава членовете на Техническата комисия с текста, който предстои да бъде приет. На членовете се определя срок от най-малко 10 работни дни, в рамките на който те имат възможността да посочат дали приемат или отхвърлят предложения текст или се въздържат от гласуване. Ако в рамките на определения срок не бъде получен отговор, предложението се счита за прието.

Председателят може също така да започне писмена процедура, в случай че на заседание на Техническата комисия по този въпрос не е постигнато предварително съгласие. В този случай за утвърдителен вот се счита само изложеното в писмена форма съгласие с предложения текст и се дава срок от най-малко 15 работни дни.

При изтичането на определения срок председателят информира членовете за резултатите от гласуването. Решение, което е получило необходимия брой гласове „за“, се счита за прието на последния ден от определения за отговор срок.

5. Ако в хода на писмената процедура член на Техническата комисия предложи текстът да бъде изменен, председателят:

а)	открива наново писмената процедура, съобщавайки предложеното изменение на членовете в съответствие с процедурата, определена в параграф 4; в зависимост от естеството на изменението срокът, посочен в параграф 4, може да бъде намален на 5 работни дни; или

б)	отменя писмената процедура, с цел да постави въпроса за обсъждане на следващото заседание, взависимост от това, коя от двете процедури председателят счита за по-уместна конкретния случай.

Член 9

1. Предварителният дневен ред на всяко заседание на Техническата комисия се изготвя от Секретариата в консултация с председателя на Техническата комисия.

Когато е необходимо, Секретариатът може, преди да предложи вписване на дадена точка в дневния ред, да поиска от съответните делегации да изложат становищата си по въпроса в писмен вид.

По принцип предварителният дневен ред включва точки, за които е подадено искане от член на комисията или от представителя на Европейската комисия.

2. Предварителният дневен ред се изпраща най-малко 15 работни дни преди началото на всяко заседание до членовете на Техническата комисия и до лицата, посочени в член 2, параграф 6 по-горе. Преработена версия на дневния ред може да се изпраща не по-късно от 5 работни дни преди заседанието.

Документите, отнасящи се до точките от дневния ред, по които се изисква решение или становище на съответното заседание, следва да се предоставят по принцип най-късно 10 работни дни преди заседанието. Това не се отнася за документи, даващи обща информация, които не е необходимо да бъдат одобрени, за изключителни обстоятелства, както и за други случаи, които Техническата комисия може да одобри съгласно член 14 по-долу.

3. В началото на всяко заседание Техническата комисия одобрява дневния ред на заседанието.

За включването на всеки въпрос, различен от съдържащите се в предварителния дневен ред, се изисква единодушен вот на Техническата комисия.

Член 10

1. Секретариатът на Административната комисия изготвя протоколите от заседанията на Техническата комисия. Протоколът се одобрява от Техническата комисия в неговата английска езикова версия.

2. Версията на английски език на протокола ще бъде изпратена за преглед на делегациите най-късно 1 месец преди следващото заседание на Техническата комисия.

Член 11

1. Техническата комисия докладва писмено на Административната комисия за дейността и постигнатите резултати след всяко от своите заседания.

2. Председателят на Техническата комисия докладва за дейността на Техническата комисия в хода на заседанията на Административната комисия, ако това се изисква от председателя на Административната комисия.

Член 12

Всяко едно предложение за действие на Техническата комисия, което предполага разходи за сметка на Европейската комисия, подлежи на одобрение от страна на представителя на тази институция.

Член 13

Докладите, мотивираните становища, протоколите, дневният ред и всички други документи в подкрепа на дейността на Техническата комисия ще се изготвят на английски език.

Член 14

Доколкото това е необходимо, Техническата комисия може да приеме с единодушно решение да уточни допълнително и по-подробно настоящия процедурен правилник.

Член 15

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на публикуването му.

Член 16

Настоящото решение заменя Решение № H8 от 17 декември 2015 г. (актуализирано с някои незначителни технически разяснения от 9 март 2016 г.)

Председател на Административната комисия

Moira KETTNER

(1) OВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

16.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/11

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2021/C 89/07)

Настоящото съобщение е публикувано в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕДИННИЯ ДОКУМЕНТ

„MARSANNAY“

PDO-FR-A0175-AM01

Дата на съобщението: 14 декември 2020 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1. Географски район

В глава I, раздел IV, точка 1 думите „въз основа на официалния географски кодекс за 2019 г.“ се добавят след „Côte-d’Or“.

С това редакционно изменение се дава възможност географският район да се посочи с позоваване на действащата през 2019 г. редакция на официалния географски кодекс, издаван от Института по статистика и икономически изследвания (INSEE), и да се постигне правна сигурност за определянето на географския район.

Периметърът на географския район не се променя.

Добавено е и изречение, с което да се информират операторите, че картографските документи, свързани с географската помощ, са публикувани на уебсайта на Националния институт по въпросите на произхода и качеството (INAO).

Тези изменения не засягат единния документ.

2. Обособен парцелиран район

Точка 2 се заменя със следните разпоредби: „Вината се произвеждат от грозде, произхождащо от парцелите, разположени в географския район на производство, одобрен от Националния институт за произход и качество по време на заседанието на компетентния национален комитет на 19 юни 2019 г.“

Това изменение има за цел да се добави датата на приемане от компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район, определен в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне, в рамките на географския район на производство, на парцели, които са подходящи за производството на защитеното наименование за произход.

С това изменение се премахва и разграничението при обособяването на различните цветове на вината в продуктовата спецификация, тъй като това разграничение вече е включено в обособяването. Това дава възможност да се опрости текстът на продуктовата спецификация.

Изменението не засяга единния документ.

3. Област в непосредствена близост

В глава I, раздел IV, точка 3 думите „въз основа на официалния географски кодекс за 2019 г.“ се добавят след „следните“.

Периметърът на този район остава напълно идентичен.

Добавянето на това позоваване позволява да се гарантира от правна гледна точка определянето на областта в непосредствена близост, така че впоследствие тя да не бъде засегната от сливания или разделяния на общини или части от общини, или от промени в наименованието.

Списъкът на общините, съставляващи областта в непосредствена близост, също е актуализиран, без да се променя периметърът, за да се отчетат административните промени, направени преди 2019 г.

Съответно разделът „Допълнителни условия“ от единния документ се изменя.

4. Промяна в наименованието на контролния орган

Актуализира се раздел II, точка III от продуктовата спецификация на контролираното наименование за произход „Marsannay“ относно данните на контролния орган.

Съответно разделът „Друга информация“ от единния документ се изменя.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1. Наименование на продукта

Marsannay

2. Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3. Категории лозаро-винарски продукти

Вино

4. Описание на виното или вината

Аналитично описание

Това са сухи тихи вина — бели, червени или розе.

Минималното естествено алкохолно съдържание на белите вина в обемни проценти е 11 %.

Минималното естествено алкохолно съдържание на червените вина и вината розе в обемни проценти е 10,5 %.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината розе не надвишава 13 %.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на белите и червените вина не надвишава 13,5 %.

Максималното съдържание на ябълчена киселина на червените вина на етапа на опаковането е 0,4 g/l.

Готовите за консумация вина са с максимално съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза):

За бели вина:

—

3 g/l,

—	или 4 g/l, ако общата киселинност е по-голяма или равна на 55,10 meq/l, т.е. 4,13 g/l, изразена като винена киселина (или 2,7 g/l, изразена като H2SO4).

За вина розе:

—

3 g/l

За червени вина:

—

2 g/l

Стандартите, установени от общностното законодателство, се прилагат по отношение на максималното общо алкохолно съдържание, минималното действително алкохолно съдържание, минималната обща киселинност, максималното съдържание на летливи киселини и максималното съдържание на общ серен диоксид.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.):
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.):
Минимална обща киселинност:
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l):
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):

5. Винопроизводствени практики

а. Специфични енологични практики

Гъстота на засаждане

Агротехническа практика

Лозите са с минимална гъстота на засаждане от 9 000 растения на хектар с междуредие, по-голямо или равно на 1,25 m, и разстояние между растенията в реда, по-голямо или равно на 0,50 m;

Лозите могат да се засаждат без определен ред и в голямо количество, при условие че се спазва минималната гъстота на засаждане и разстоянието между растенията е по-голямо от 0,50 m.

Резитба на лозята

Агротехническа практика

Вината произхождат от лозя, чиято формировка се осъществява съгласно следните разпоредби:

Общи разпоредби

Бели вина

—	или с къса резитба (лозя с резитба „кордон Роая“ и „двустранен кордон“), с брой пъпки на растение, по-малък или равен на 10,

—	или с дълга резитба единичен Гюйо, с брой пъпки на растение, по-малък или равен на 8,

—	или съгласно метода на „резитбата Chablis“, само за сорта chardonnay B, с брой пъпки на растение, по-малък или равен на 8.

Червени вина и вина розе:

лозите се подрязват с максимум 8 пъпки на растение

—	или с къса резитба (лозя с резитба „кордон Роая“, „двустранен кордон“, „чашовидна формировка“ и „ветрило“),

—	или с дълга резитба по метода единичен Гюйо.

Специални разпоредби

Периодът на установяване на кордона е ограничен до 2 години. През този период се допуска резитба по метода двоен Гюйо с максимум 5 пъпки на всяка дълга плодна пръчка.

Резитбата по метода единичен Гюйо може да бъде приспособена:

—	с втори плоден чеп, който дава възможност разположението на рамото да се редува всяка година,

—	с рамо, скъсено до максимум 3 пъпки и един плоден чеп, ограничен до 2 пъпки.

Какъвто и да е начинът на резитба, лозите могат да бъдат подрязани с 4 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния етап, съответстващ на 11 или 12 листа, броят на плодните клонки за годината на растение е по-малък или равен на броя пъпки, определен в метода на резитба.

Енологични практики

Специфична енологична практика

Техниките на обогатяване чрез извличане са разрешени за червените вина в границата на дял на концентрация от 10 %;

При производството на вината розе не се допуска използването на активен въглен за енологична употреба, било то самостоятелно или в приготвени смеси;

Не се допуска използването на дървени стърготини;

След обогатяване на вината общото алкохолно съдържание в обемни проценти за червените и белите вина не надвишава 13,5 %, а за вината розе — 13 %.

Освен горепосочените разпоредби, по отношение на енологичните практики при тези вина трябва да се спазват задълженията, определени в законодателството на Общността и в Кодекса за селското стопанство и за морския риболов.

б. Максимални добиви

Червени вина

58 хектолитра от хектар

Бели вина

64 хектолитра от хектар

Вина розе

65 хектолитра от хектар

6. Определен географски район

Прибирането на реколтата, винификацията, производството и отлежаването на вината се извършват в следните общини в департамент Côte-d’Or: Chenôve, Couchey и Marsannay-la-Côte.

7. Основен(ни) винен(и) сорт(ове) грозде

Chardonnay B

Pinot blanc B

Pinot gris G

Pinot noir N

8. Описание на връзката или връзките

„Описание на природните фактори, които допринасят за връзката“

Географският район се намира в северния край на лозовия масив „Côte de Nuits“ — теренът е равен и се простира на около 25 km в посока север/юг. Този релеф с тектоничен произход разделя варовиковите плата на „Hautes Côtes“, на запад, с надморска височина между 400 и 500 m, и равнината Bresse, на изток, падина от терциера, чиято надморска височина перпендикулярно на „Côte“ е близо 250 m.

Климатът е доминиран от прохладна океанска тенденция, нарушавана от континентални или южни влияния по коритото на реките Rhône-Saône. Регионалният океански климат се характеризира с умерени и редовни валежи (около 750 mm) без подчертано лятно засушаване. Средната годишна температура от 10,5 °C показва наличието на този прохладен климат.

„Côte“ се намира в източната част на масива Morvan и платата на Bourgogne и разполага с климатични особености, които се характеризират с по-топъл мезоклимат и значителен недостиг на валежи в областта.

Географският район е ограничен до общините Marsannay-la-Côte, Couchey и Chenove, на юг от град Дижон в департамент Côte-d’Or, Bourgogne.

Горната част на „Côte“, с около 150 m денивелация, е с относително равномерна топография. Прекъснат е от голяма суха долина, състояща се от съединяването на два „гребена“, които позволяват дрениране на „хинтерланда“. Други „гребени“ с по-малък размер също биват придружени от малки конуси за изхвърляне.

На юг от долината наклонът е съставен от редица варовикови скали и мергели (глинест варовик) от юрския период, сред които „Calcaire de Comblanchien“, който е особено компактен и формира геоложката структура. Интензивното раздробяване, успоредно на релефа, е разрязало дълги ивици на различни нива. Например „мергели от Lias“ (долна юра), „Calcaires à entroques“ и „мергели от Bajocien“ (средна юра), „Calcaires à Chailles“, „Calcaires oolitiques“ или „Calcaire de Comblanchien“ от Bathonien (средна юра).

На север раздробяването е по-слабо изразено, а поредицата дава възможност да се развие „варовикът от Bathonien“.

Варовиковият субстрат на склоновете и в подножието е покрит от неравномерни слоеве глина и тиня, получени от изменението на подпочвения слой и релефа. Естеството на слоевете зависи от разположението им по склоновете. Каменисти и тънки по склона и по-богати на фини частици и по-дебели (по няколко дециметра на метър) в подножието.

В края на долината към равнината се спуска голям алувиален конус. Състои се от чакъл, варовикови и добре отводняващи се алувиални образувания.

Парцелите, определени за беритбата на гроздето, се намират в ниската част на лицевата страна на „Côte“, както и върху алувиалните конуси с чакълести почви.

Почвите не са много добре развити, обикновено са карбонатни и не са много дебели, добре отводняващи се. Те обаче се характеризират с високо съдържание на глина, по-специално в подножието и на равнището на мергела. Почвите на големия конус са силно филтриращи, с ниско съдържание на глина и богати на варовикови камъчета.

Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Първите трайни следи от лозарство в географския район датират от 530 г., за което свидетелства Grégoire de Tours, който пише в своето произведение „Histoire des Francs“ за град Дижон, че „от западната страна се намират много плодородни планини, покрити с лозя, които осигуряват на жителите толкова добро „Falerne“, че презират виното от Ascalon“.

От седми век насам много архиви свидетелстват за съществуването на лозя в „Marsannay“, като даренията за Abbey de Bèze през 658 г., за църквата Saint-Etienne de Dijon през 882 г., за приората на Epoisses през 1189 г. и др.

От XI век херцозите на Бургундия започват да експлоатират винарско имение в Chenove, в което през 1238 г. е построена винарна с 2 преси. По-късно става собственост на краля на Франция под името „Clos du roi“.

До XIX век лозето, засадено с „фини сортове грозде“, „pinots“, произвежда вина с голяма популярност. След 1850 г. авторите отбелязват, че винопроизводството се е ориентирало към обикновените вина, произвеждани главно от сорт „gamay“. Всъщност по това време населението на град Дижон се удвоява и нуждите от „обикновени вина“ се увеличават пропорционално. Общини Chenove, Marsannay и Couchey, разположени на входа на Дижон, естествено се насочват към това производство в ущърб на „изисканите вина“. Производителите се асоциират около тази процъфтяваща икономика посредством създаването на дружества за взаимопомощ в Marsannay през 1850 г., в Couchey през 1855 г. и учредяването на „Syndicat viticole de la Côte dijonnaise“ през 1891 г. Здравните и икономически кризи в края на XIX век водят до упадък на лозето.

През 30-те години на миналия век започва бавно възстановяване, фокусирано върху производството на „изискани вина“. През 60-те години на миналия век сортът „gamay“ на практика изчезва, отстъпвайки място на лозе, засадено със сорт pinot noir N, чиято известност ще се утвърди с производството на вина розе. От 1937 г. тези вина се продават с контролираното наименование за произход „Bourgogne“. След това лозаро-винарските съюзи Marsannay и Couchey работят за развитието на това лозе. С увеличаването на известността им през 1961 г. вината получават възможността да добавят наименованието „Marsannay & raquo“ към името на контролираното наименование за произход „Bourgogne“, а за вината розе — „Rosé de Marsannay“.

Накрая през 1987 г. контролираното наименование за произход „Marsannay“ е признато с декрет. То е запазено за бели вина, вина розе и червени вина.

Лозите се отглеждат съгласно традициите в „Côte de Nuits“: при гъстота на засаждане от повече от 9 000 растения на хектар и основни сортове chardonnay B и pinot noir N. Съзнавайки значението на почвите за културното наследство, производителите полагат особени грижи да запазят тяхната цялост.

Традицията е вината да отлежават в продължение на няколко месеца.

През 2008 г. лозята обхващат площ от около 230 ha със средно годишно производство от 17 000 hl, главно червени вина. Белите вина и вината розе представляват по 15 % от производството.

Причинно-следствена връзка

Прохладният океански климат, релефът на „la Côte“, осеян с купчини и долини, и мергеловите и варовикови почви от юра, допринасят за оптималното развитие на сортовете pinot noir N и chardonnay B — местни бургундски сортове грозде.

Парцелите, определени за беритбата на гроздето, се намират в подножието на основния терен, когато повърхностните образувания са достатъчно развити, за да позволят както вкореняване, така и задоволително отводняване, или са разположени в голямата долина с чакълести почви.

Това топографско разнообразие се съчетава с разнообразието от субстрати, подпочвен слой от мергели или варовик, каменисти или глинести слоеве, и предлага мозайка от условия, от които вината извличат богатство и разнообразие.

Парцелите с чакълести и филтриращи почви на конуса предлагат вина с често изразени плодови нотки, с елегантна и кадифена структура и с бързо отварящ се букет. А парцелите върху основния склон с повърхностни, но богати на глини и железни оксиди почви предлагат мощни вина, с наситен цвят и подходящи за отлежаване.

Това богатство и разнообразие се посочват на указанието върху етикета под наименованието „климат“ на произход на гроздето. Отлежаването на вината и същевременно — предоставянето на добри условия за съхранение в бутилки, допринася за засилване на изразяването на това разнообразие, което се усеща при дегустация.

На изхода на Дижон лозето „Côte d’Or“ разкрива пълния си потенциал с лозовия масив „Marsannay“. Градът отстъпва на дългата ивица лозя, която се прекъсва само в близост до лозовия масив „Maranges“ на повече от 50 km на юг.

Лозовият масив „Marsannay“ е основният свидетел на историческото лозе „Côte dijonnaise“, някога известно с отличните си вина, а днес до голяма степен погълнато от дижонската агломерацията.

Историята на лозовия масив „Marsannay“ е богата и сложна. Тя е резултат от многовековното минало и свидетелства за събитията и промените в околните територии. Близостта на град Дижон го прави уязвимо и емблематично лозе. Развито от херцозите на Бургундия през Средновековието, поддържано от буржоазията на Дижон, то се адаптира към градоустройствените проекти, въпреки че рискува да загуби стария си престиж. След успешното си възраждане днес то е „Porte d’or“ на „Côte de Nuits“.

Информация за качеството и характеристиките на продуктите

Червените вина са с много наситени цветове. Те съчетават мощна танинова структура и кадифено тяло. Ароматите на малки черни плодове често се съчетават със сливи и мускусни нотки. Парцелите с чакълести почви предлагат вина с повече елегантност и масленост, отколкото сила.

Вината розе са нежни и плодови, често с нотки на праскова или червени плодове, подчертани от приятна свежест.

Белите вина са богати и маслени, разкриват плодови нотки, понякога напомнящи екзотични плодове, а понякога и ментолови нотки, или на лимонена трева.

Няколко години отлежаване позволяват да се разкрие пълният ароматен потенциал на тези вина.

9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Правна уредба на ЕС

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена посредством дерогация за винификацията, производството и отлежаването на вината, включва територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2019 г.:

—

Департамент Côte-d’Or: Agencourt, Aloxe-Corton, Ancey, Arcenant, Argilly, Autricourt, Auxey-Duresses, Baubigny, Beaune, Belan-sur-Ource, Bévy, Bissey-la-Côte, Bligny-lès-Beaune, Boncourt-le-Bois, Bouix, Bouze-lès-Beaune, Brion-sur-Ource, Brochon, Cérilly, Chambœuf, Chambolle-Musigny, Channay, Charrey-sur-Seine, Chassagne-Montrachet, Châtillon-sur-Seine, Chaumont-le-Bois, Chaux, Chevannes, Chorey-lès-Beaune, Clémencey, Collonges-lès-Bévy, Combertault, Comblanchien, Corcelles-les-Arts, Corcelles-les-Monts, Corgoloin, Cormot-Vauchignon, Corpeau, Curley, Curtil-Vergy, Daix, Dijon, Ebaty, Echevronne, Epernay-sous-Gevrey, L’Etang-Vergy, Etrochey, Fixin, Flagey-Echézeaux, Flavignerot, Fleurey-sur-Ouche, Fussey, Gerland, Gevrey-Chambertin, Gilly-lès-Cîteaux, Gomméville, Grancey-sur-Ource, Griselles, Ladoix-Serrigny, Lantenay, Larrey, Levernois, Magny-lès-Villers, Mâlain, Marcenay, Marey-lès-Fussey, Massingy, Mavilly-Mandelot, Meloisey, Merceuil, Messanges, Meuilley, Meursanges, Meursault, Molesme, Montagny-lès-Beaune, Monthelie, Montliot-et-Courcelles, Morey-Saint-Denis, Mosson, Nantoux, Nicey, Noiron-sur-Seine, Nolay, Nuits-Saint-Georges, Obtrée, Pernand-Vergelesses, Perrigny-lès-Dijon, Plombières-lès-Dijon, Poinçon-lès-Larrey, Pommard, Pothières, Premeaux-Prissey, Prusly-sur-Ource, Puligny-Montrachet, Quincey, Reulle-Vergy, La Rochepot, Ruffey-lès-Beaune, Saint-Aubin, Saint-Bernard, Saint-Philibert, Saint-Romain, Sainte-Colombe-sur-Seine, Sainte-Marie-la-Blanche, Santenay, Savigny-lès-Beaune, Segrois, Tailly, Talant, Thoires, Vannaire, Velars-sur-Ouche, Vertault, Vignoles, Villars-Fontaine, Villebichot, Villedieu, Villers-la-Faye, Villers-Patras, Villy-le-Moutier, Vix, Volnay, Vosne-Romanée и Vougeot;

—

Департамент Rhône: Alix, Anse, L’Arbresle, Les Ardillats, Arnas, Bagnols, Beaujeu, Belleville, Belmont d’Azergues, Blacé, Le Breuil, Bully, Cercié, Chambost-Allières, Chamelet, Charentay, Charnay, Châtillon, Chazay-d’Azergues, Chénas, Chessy, Chiroubles, Cogny, Corcelles-en-Beaujolais, Dareizé, Denicé, Dracé, Emeringes, Fleurie, Frontenas, Gleizé, Jarnioux, Juliénas, Jullié, Lacenas, Lachassagne, Lancié, Lantignié, Légny, Létra, Limas, Lozanne, Lucenay, Marchampt, Marcy, Moiré, Montmelas-Saint-Sorlin, Morancé, Odenas, Les Olmes, Le Perréon, Pommiers, Porte des Pierres Dorées, Quincié-en-Beaujolais, Régnié-Durette, Rivolet, Saint-Clément-sur-Valsonne, Saint-Cyr-le-Chatoux, Saint-Didier-sur-Beaujeu, Saint-Etienne-des-Oullières, Saint-Etienne-la-Varenne, Saint-Georges-de-Reneins, Saint-Germain-Nuelles, Saint-Jean-d’Ardières, Saint-Jean-des-Vignes, Saint-Julien, Saint-Just-d’Avray, Saint-Lager, Saint-Loup, Saint-Romain-de-Popey, Saint-Vérand, Sainte-Paule, Salles-Arbuissonnas-en-Beaujolais, Sarcey, Taponas, Ternand, Theizé, Le Val d’Oingt, Vaux-en-Beaujolais, Vauxrenard, Vernay, Villefranche-sur-Saône, Ville-sur-Jarnioux и Villié-Morgon;

—

Департамент Saône-et-Loire: Aluze, Ameugny, Azé, Barizey, Beaumont-sur-Grosne, Berzé-la-Ville, Berzé-le-Châtel, Bissey-sous-Cruchaud, Bissy-la-Mâconnaise, Bissy-sous-Uxelles, Bissy-sur-Fley, Blanot, Bonnay, Bouzeron, Boyer, Bray, Bresse-sur-Grosne, Burgy, Burnand, Bussières, Buxy, Cersot, Chagny, Chaintré, Chalon-sur-Saône, Chamilly, Champagny-sous-Uxelles, Champforgeuil, Chânes, Change, Chapaize, La Chapelle-de-Bragny, La Chapelle-de-Guinchay, La Chapelle-sous-Brancion, Charbonnières, Chardonnay, La Charmée, Charnay-lès-Mâcon, Charrecey, Chasselas, Chassey-le-Camp, Château, Châtenoy-le-Royal, Chaudenay, Cheilly-lès-Maranges, Chenôves, Chevagny-lès-Chevrières, Chissey-lès-Mâcon, Clessé, Cluny, Cormatin, Cortambert, Cortevaix, Couches, Crêches-sur-Saône, Créot, Cruzille, Culles-les-Roches, Curtil-sous-Burnand, Davayé, Demigny, Dennevy, Dezize-lès-Maranges, Donzy-le-Pertuis, Dracy-le-Fort, Dracy-lès-Couches, Epertully, Etrigny, Farges-lès-Chalon, Farges-lès-Mâcon, Flagy, Fleurville, Fley, Fontaines, Fragnes-La Loyère само за някогашната територия на община La Loyère, Fuissé, Genouilly, Germagny, Givry, Granges, Grevilly, Hurigny, Igé, Jalogny, Jambles, Jugy, Jully-lès-Buxy, Lacrost, Laives, Laizé, Lalheue, Leynes, Lournand, Lugny, Mâcon, Malay, Mancey, Martailly-lès-Brancion, Massilly, Mellecey, Mercurey, Messey-sur-Grosne, Milly-Lamartine, Montagny-lès-Buxy, Montbellet, Montceaux-Ragny, Moroges, Nanton, Ozenay, Paris-l’Hôpital, Péronne, Pierreclos, Plottes, Préty, Prissé, Pruzilly, Remigny, La Roche-Vineuse, Romanèche-Thorins, Rosey, Royer, Rully, Saint-Albain, Saint-Ambreuil, Saint-Amour-Bellevue, Saint-Boil, Saint-Clément-sur-Guye, Saint-Denis-de-Vaux, Saint-Désert, Saint-Gengoux-de-Scissé, Saint-Gengoux-le-National, Saint-Germain-lès-Buxy, Saint-Gervais-sur-Couches, Saint-Gilles, Saint-Jean-de-Trézy, Saint-Jean-de-Vaux, Saint-Léger-sur-Dheune, Saint-Mard-de-Vaux, Saint-Martin-Belle-Roche, Saint-Martin-du-Tartre, Saint-Martin-sous-Montaigu, Saint-Maurice-de-Satonnay, Saint-Maurice-des-Champs, Saint-Maurice-lès-Couches, Saint-Pierre-de-Varennes, Saint-Rémy, Saint-Sernin-du-Plain, Saint-Symphorien-d’Ancelles, Saint-Vallerin, Saint-Vérand, Saint-Ythaire, Saisy, La Salle, Salornay-sur-Guye, Sampigny-lès-Maranges, Sancé, Santilly, Sassangy, Saules, Savigny-sur-Grosne, Sennecey-le-Grand, Senozan, Sercy, Serrières, Sigy-le-Châtel, Sologny, Solutré-Pouilly, Taizé, Tournus, Uchizy, Varennes-lès-Mâcon, Vaux-en-Pré, Vergisson, Vers, Verzé, Le Villars, La Vineuse само за някогашните територии на общини Donzy-le-National, La Vineuse et Massy, Vinzelles и Viré;

—

Департамент Yonne: Aigremont, Annay-sur-Serin, Arcy-sur-Cure, Asquins, Augy, Auxerre, Avallon, Bazarnes, Beine, Bernouil, Béru, Bessy-sur-Cure, Bleigny-le-Carreau, Censy, Chablis, Champlay, Champs-sur-Yonne, Chamvres, La Chapelle-Vaupelteigne, Charentenay, Châtel-Gérard, Chemilly-sur-Serein, Cheney, Chevannes, Chichée, Chitry, Collan, Coulangeron, Coulanges-la-Vineuse, Courgis, Cruzy-le-Châtel, Dannemoine, Deux Rivières, Dyé, Epineuil, Escamps, Escolives-Sainte-Camille, Fleys, Fontenay-près-Chablis, Gy-l’Evêque, Héry, Irancy, Island, Joigny, Jouancy, Junay, Jussy, Lichères-près-Aigremont, Lignorelles, Ligny-le-Châtel, Lucy-sur-Cure, Maligny, Mélisey, Merry-Sec, Migé, Molay, Molosmes, Montigny-la-Resle, Montholon само територията на общини Champvallon, Villiers-sur-Tholon et Volgré, Mouffy, Moulins-en-Tonnerois, Nitry, Noyers, Ouanne, Paroy-sur-Tholon, Pasilly, Pierre-Perthuis, Poilly-sur-Serein, Pontigny, Préhy, Quenne, Roffey, Rouvray, Saint-Bris-le-Vineux, Saint-Cyr-les-Colons, Saint-Père, Sainte-Pallaye, Sainte-Vertu, Sarry, Senan, Serrigny, Tharoiseau, Tissey, Tonnerre, Tronchoy, Val-de-Mercy, Vallan, Venouse, Venoy, Vermenton, Vézannes, Vézelay, Vézinnes, Villeneuve-Saint-Salves, Villy, Vincelles, Vincelottes, Viviers и Yrouerre.

Етикетиране

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

а)

Етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да съдържат уточнение на по-малка географска единица, при условие че:

—	става въпрос за наименование на включена в кадастъра местност,

—	и че тя фигурира в декларацията за реколтата.

Името на включената в кадастъра местност е отпечатано с шрифт, чийто размер не надвишава нито на височина, нито на ширина половината от размера на шрифта, с който е изписано името на контролираното наименование за произход.

б)	Етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да съдържат уточнение на по-голямата географска единица „Vin de Bourgogne “ или „Grand vin de Bourgogne“.

в)	Когато сортът грозде е посочен на етикета, това обозначение не фигурира в същото зрително поле като задължителните данни и се отпечатва с букви с размер, непревишаващ 2 mm.

Връзка към продуктовата спецификация

http://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-8fa6b7fc-47fa-4091-8d6c-4610b85767b5

(1) ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.

16.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/19

Публикация на единния документ, изменен вследствие на одобрението на несъществено изменение в съответствие с член 53, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

(2021/C 89/08)

Европейската комисия одобри това несъществено изменение в съответствие с член 6, параграф 2, трета алинея от Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 на Комисията (1).

Заявлението за одобрение на това несъществено изменение е публикувано в базата данни eAmbrosia на Комисията.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„REBLOCHON“/„REBLOCHON DE SAVOIE“

ЕС №: PDO-FR-0130-AM01 – 3.9.2020 г.

ЗНП (Х) ЗГУ ( )

1. Наименование/наименования

„Reblochon“/„Reblochon de Savoie“

2. Държава членка или трета държава

Франция

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.3. Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Reblochon“/„Reblochon de Savoie“ е сирене от сурово пълномаслено краве мляко, с пресована, неподложена на топлинна обработка вътрешност във формата на плосък цилиндър, леко заоблен, с диаметър около 14 cm, височина около 3,5 cm и тегло между 450 и 550 g.

То съдържа най-малко 45 g мазнини на 100 g сирене след пълно изсушаване, а съдържанието на сухото вещество не трябва да е по-малко от 45 g на 100 g сирене.

Промитата му по време на зреенето коричка е с тънък слой, равномерна и еднородна. Цветът ѝ е от жълт до жълто-оранжев и е покрита изцяло или отчасти с бяла, фина и къса плесен.

Вътрешността, която е с много ниска плътност, е хомогенна, мека и маслена. С цвят от кремав до бледожълта слонова кост, тя е леко солена и в нея може да има малки шупли.

Със ЗНП също така се ползва сиренето с намален размер или малка разфасовка, което има същите органолептични характеристики, но е с диаметър около 9 cm, височина около 3 cm и тегло между 230 и 280 g.

„Reblochon“/„Reblochon de Savoie“ може да се предлага под формата на цяла пита или на порции.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Млякото, използвано за производство на сиренето „Reblochon“/„Reblochon de Savoie“, трябва да бъде само от млечни стада, състоящи се от крави от млекодайните породи Abondance, Montbéliarde, Tarentaise (наричана също Tarine).

С цел да се затвърди връзката с района храненето на стадото трябва да бъде осигурено основно от фуражи, произлизащи от географския район на наименованието. Основната дажба се състои от:

—	минимум 50 % тревна паша през летния сезон и давано ежедневно сено през зимния сезон,

—	зелени фуражи: зелена царевица, трева, давана в свежо състояние, фуражно цвекло. Слама може да се дава в основната дажба само на юниците.

Продължителността на пашата по време на летния сезон е минимум 150 дни.

Произлизащите от района фуражи трябва да покриват 100 %, изразено в сухо вещество, от основната дажба на кравите в период на лактация. За стопанствата, разположени на надморска височина над 600 m, и за високопланинските стопанства, където кравите в период на лактация пасат на височина над 600 m, произхождащите от района фуражи трябва да покриват поне 75 %, изразено в сухо вещество, от основната дажба на кравите в период на лактация. Закупуването на фураж извън района на наименованието за произход може да се отнася само за сено.

В допълнение към основната дажба могат да се дават допълващи фуражи: концентрирани и дехидратирани фуражи до 1 800 kg на млекодайна крава годишно и за юниците — 500 kg на животно годишно.

Като се има предвид средното ниво на производство, кравите в района консумират между 6000 и 7 000 kg сухо вещество общо. С 1 800 kg концентрирани фуражи, в които сухото вещество е около 89 %, минималният процент от 50 % от дажбата на сухо вещество, произвеждано в географския район, се постига чрез трева, зелени фуражи и сухи фуражи. Този минимален процент надвишава 70 % за районите на надморска височина под 600 m.

Забранено е в храната на млечното стадо да се използват силажни продукти, ферментирали фуражи, опаковани бали, както и фуражи, които биха могли да се отразят неблагоприятно на миризмата, вкуса на млякото или на сиренето, или които представляват риск от бактериологично заразяване.

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Производството на млякото, доенето, както и производството и зреенето на сиренето, трябва да се извършват в географския район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Първото опаковане на сирената се извършва в географския район преди те да напуснат цеха за зреене, което е последният етап от производството на „Reblochon“/„Reblochon de Savoie“. Тази разпоредба позволява да се запази качеството на коричката на продукта, като се избегне изсушаването ѝ и развитието на нежелани плесени. Това първо опаковане не пречи продуктът да бъде преопакован в друг цех по-нататък по веригата.

Това опаковане, направено в подходящо пригодена опаковка, включва наличието на двойно дървено дъно от смърч върху поне едната лицева повърхност на сиренето, което е във формата на цяла пита или на половинка. Порциите трябва да имат три страни с коричка.

Предназначените за сектора на хранително-вкусовата промишленост продукти може да не са опаковани поотделно, но все пак при напускането на географския район трябва да са опаковани.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Етикетът на сирената трябва да съдържа наименованието за произход „Reblochon“ или „Reblochon de Savoie“, изписано с букви с големина, равна най-малко на две трети от тази на най-големите букви, фигуриращи върху етикета. Освен това етикетът може да съдържа наименованието за произход, придружено от термина „petit“ (малка разфасовка) за сиренето с намалени размери, определено в точка 3.2.

Независимо от позоваванията на разпоредбите, приложими за всички сирена, и на горепосочения термин, използването на всеки термин или друго позоваване, придружаващи наименованието за произход, е забранено в етикетите, рекламата, фактурите или търговските документи, с изключение на търговските марки или на конкретната фабрика.

Етикетът трябва да съдържа в същото зрително поле като наименованието за произход „Reblochon“ или „Reblochon de Savoie“ символа за ЗНП на Европейския съюз. Той може да съдържа и обозначението „appellation d’origine protégée“ (защитено наименование за произход).

4. Кратко определение на географския район

Географският район включва две трети от департамента Haute-Savoie (цялата част на изток от Annecy на надморска височина над 500 m), както и няколко общини или участъци от общини от департамента Savoie.

Департамент Haute-Savoie:

Abondance; Alex; Allinges; Amancy; Andilly; Annecy (само за територията на бившата община Annecy-le-Vieux); Arâches-la-Frasse; Arbusigny; Arenthon; Armoy; Arthaz-Pont-Notre-Dame; Ayse; Ballaison; Beaumont; Bellevaux; Bernex; Bluffy; Boëge; Bogève; Bonne; Bonnevaux; Bonneville; Bons-en-Chablais; Brenthonne; Brizon; Burdignin; Cervens; Chamonix-Mont-Blanc; Charvonnex; Châtel; Châtillon-sur-Cluses; Chevaline; Chevenoz; Cluses; Collonges-sous-Salève; Combloux; Contamine-sur-Arve; Copponex; Cordon; Cornier; Cranves-Sales; Cruseilles; Demi-Quartier; Dingy-Saint-Clair; Domancy; Doussard; Draillant, Duingt; Entrevernes; Essert-Romand; Etaux; Faucigny; Faverges-Seythenex; Fessy; Féternes; Fillières; Fillinges; Giez; Glières-Val-de-Borne; Groisy; Habère-Lullin; Habère-Poche; Juvigny; La Balme-de-Thuy; La Baume; La Chapelle-d'Abondance; La Chapelle-Rambaud; La Chapelle-Saint-Maurice; La Clusaz; La Côte-d'Arbroz; La Forclaz; La Muraz; La Rivière-Enverse; La Roche-sur-Foron; Lathuile; La Tour; La Vernaz; Le Biot; Le Bouchet-Mont-Charvin; Le Lyaud; Le Grand-Bornand; Le Reposoir; Le Sappey; Leschaux; Les Clefs; Les Contamines-Montjoie; Les Gets; Les Houches; Les Villards-sur- Thônes; Lucinges; Lullin; Lully; Manigod; Marcellaz-en-Faucigny; Machilly; Magland; Margencel; Marignier; Marnaz; Megève; Mégevette; Menthonnex-en-Bornes; Menthon-Saint-Bernard; Mieussy; Monnetier-Mornex; Montriond; Mont-Saxonnex; Morillon; Morzine; Nancy-sur-Cluses; Nangy; Nâves-Parmelan; Novel; Onnion; Orcier; Passy; Peillonnex; Perrignier; Pers-Jussy; Praz-sur-Arly; Présilly; Quintal; Reignier-Esery; Reyvroz; Saint-André-de-Boëge; Saint-Blaise; Saint-Cergues; Saint-Eustache; Saint-Férréol; Saint-Gervais-les-Bains; Saint-Jean-d'Aulps; Saint-Jean-de-Sixt; Saint-Jean-de-Tholome; Saint-Jeoire; Saint-Jorioz; Saint-Laurent; Saint-Pierre-en-Faucigny; Saint-Sigismond; Saint-Sixt; Sallanches; Samoëns; Saxel; Scientrier; Scionzier; Serraval; Servoz; Sevrier; Seytroux; Sixt-Fer-à-Cheval; Talloires-Montmin; Taninges; Thônes; Thyez; Vailly; Vacheresse; Val de Chaise; Vallorcine; Verchaix; Vétraz-Monthoux; Veyrier-du-Lac; Villard; Villaz; Ville-en-Sallaz; Villy-le-Bouveret; Villy-le-Pelloux; Vinzier; Viuz-en-Sallaz; Vougy; Vovray-en-Bornes.

Департамент Savoie:

Cohennoz, Crest-Voland, Flumet, La Giettaz, Mercury (участък G1 и G2), Notre-Dame-de-Bellecombe, Plancherine (участък A1, A2, A3), Saint-Nicolas-La-Chapelle, Ugine.

5. Връзка с географския район

„Reblochon“ или „Reblochon de Savoie“ е сирене от сурово пълномаслено краве мляко от местни породи, приспособени към планинската среда. Малкият му размер и меката му и маслена вътрешност са резултат от производствените умения, които са достигнали до наши дни и които първоначално са били основани на малки количества мляко с високо съдържание на мазнини.

Географският район се намира в Северните Алпи и включва планинските райони между езерото Léman и масива Монблан. Релефът е изключително суров, структуриран в масиви с надморска височина, която от запад на изток става все по-голяма (1 000 m за западните предпланини, над 2 000 m за върховете на варовиковите масиви, над 4 000 m за масива Монблан), разделени от просторни долини, чиято надморска височина е над 500 m. Климатът е планински, изложен директно на влиянието на западните течения. Той се характеризира с обилни валежи.

Най-голяма част от земеделските площи се поддържат като ливади. Районът се характеризира с изключително голямо развитие на постоянните височинни ливади – високопланински пасища. Те предлагат голямо растително разнообразие, свързано с различните условия на средата (почва, воден режим, изложение, надморска височина и т.н.) и на използването им (пасищни практики). 90 % от покритите с трева площи са постоянни ливади, в които преобладава ежова главица (Dactylis glomerata), която се смята за много добра фуражна трева, както и бяла и ливадна детелина. Срещат се продуктивни сенокосни ливади, среднопродуктивни сенокосни ливади или пасища и нископродуктивни или сухи сенокосни ливади или пасища.

Една от характеристиките на млечните стопанства в географския район е използването на високопланинските пасища през лятото. Животът на стадата се влияе силно от сезоните.

Млекопроизводителите използват породи млекодайни крави с произход от планинските райони, приспособени към физическите и климатичните ограничения на околната среда (морфологична пригоденост за паша по наклонени пасища, издръжливост на топлина, способност за усвояване на пашата през летния сезон и на сухи фуражи през зимата), като едновременно с това редовно дават качествено мляко.

Храната на млекодайните крави се състои основно от тревна паша през летния период и сухи фуражи през зимния период. Що се отнася до допълнителното хранене, то е ограничено като количество, за да се запази ниска интензивност на отглеждането.

Наименованието „Reblochon de Savoie“ произлиза от думата „Reblâche“, която означава „повторно доене“. Тази практика е била обичайна от 13-и век: фермерът, който наемал високопланинско пасище, трябвало да плаща възнаграждение на собственика. Неиздоеното докрай по време на измерването животно давало при това повторно доене не толкова обилно като количество, но пък с високо маслено съдържание мляко, тъй като в края на доенето се получава мляко, богато на маслени вещества. Като разполагали по този начин с малко мляко, но затова пък богато на мазнини, сиренарите произвеждали кремообразни сирена с малък размер.

Работата на производителя на сиренето, която се основава на потомствени умения, играе съществена роля за разкриването на ароматния потенциал на „Reblochon“/„Reblochon de Savoie“. Работата със сурово мляко, без предварителна преработка и при ниска температура, позволява този ароматен потенциал да бъде най-добре изразен. Двукратното доене на ден налага бързо и точно използване на млякото. Използването на сурово пълномаслено мляко предполага работа в открити вани, за да се даде възможност на производителя визуално и ръчно да следи възможните изменения на млякото.

Отначало зреенето се е извършвало в самото стопанство, на високопланинското пасище. След това се е развило в долината, където относително удобният достъп е улеснил появата на професията на майстор по зреене на сиренето. Той трябва да се грижи за няколко неща и по-специално да следи влагата и температурата на зреене, която играе важна роля за гъбичната флора (която придава на коричката нейния специфичен външен вид).

Търговията с „Reblochon“ се разраства през 19-и век, когато се създава специфична търговска дейност, улеснена от разширяването на пътищата за комуникация.

„Reblochon“/„Reblochon de Savoie“ е сирене с пресована неподложена на топлинна обработка вътрешност, получено от сурово пълномаслено краве мляко, което преди производството не се подлага на никаква обработка.

Сиренето може да се предлага и в малка разфасовка. Пресова се под формата на плосък цилиндър, леко заоблен.

Вътрешността му е мека и маслена, леко солена, с кремав цвят до цвят слонова кост. Фината му промита коричка с жълт до жълто-оранжев цвят е покрита с фина бяла плесен.

Планинската среда с висока влажност, която съставлява единството на географския район, позволява значителен растеж на тревата през пролетта и лятото. Разнообразието на условията, като например надморската височина и изложението на високопланинските пасища и естеството на скалите, се отличава с голямо ботаническо богатство на ливадите, като всяка отделна среда се характеризира с оригинална съвкупност от растителност.

Многобройните видове, присъстващи в тази съвкупност от растения, притежават изразени ароматни качества, които присъстват в характеристиката на „Reblochon“/„Reblochon de Savoie“.

Тази сурова среда е много трудна за стадата и единствено планинските породи са способни да понесат начин на живот, който съчетава зимната уседналост в оборите в долината и значителните ежедневни преходи по високопланинските пасища през топлия сезон.

Тези породи са способни в такива условия да дават богато на протеини и много подходящо за производство на сирене мляко: полученият след добавяне на сирище гел е плътен и добивът на сирене е висок.

Първоначално произлязло от производство, основано на малки количества богато на мазнини мляко, сиренето „Reblochon“/„Reblochon de Savoie“ е резултат от прилагането на проста технология (малко загряване, бърза посявка, без подсушаване във ваната), което води до кратка продължителност на зреенето. По време на зреенето на повърхността на сиренето съществуват едновременно и се редуват няколко групи микроби. Това редуване се обяснява основно с промяната на рН и на съдържанието на сол в коричката. Тази микрофлора, и по-специално Geotrichum candidum, придава на „Reblochon“/„Reblochon de Savoie“ финото бяло „съцветие“, което го характеризира, но също така участва до голяма степен и в промяната на консистенцията и на аромата на вътрешността.

Така органолептичните характеристики на „Reblochon“/„Reblochon de Savoie“ са свързани с храненето на млекодайните крави (паша, фуражи), произтичат от адаптирана към специфичните климатични условия флора и от поддържането на уменията на производителите на сирене и на специалистите по неговото зреене.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-8edfe34a-d472-4f74-9c4a-8f06b6b3dee2

(1) ОВ L 179, 19.6.2014 г., стр. 17.

16.3.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/23

(2021/C 89/09)

Заявлението за одобрение на това несъществено изменение е публикувано в базата данни eAmbrosia на Комисията.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„MIEL DE GALICIA“/„MEL DE GALICIA“

ЕС №: PGI-ES-0278-AM01 – 16.9.2020 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (Х)

1. Наименование/наименования

„Miel de Galicia“/„Mel de Galicia“

2. Държава членка или трета държава

Испания

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.4. Други продукти от животински произход

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Продуктът, ползващ се със защитеното географско указание (ЗГУ) „Miel de Galicia“ или „Mel de Galicia“ се определя като мед, притежаващ всички установени в спецификацията характеристики и който при производството, преработката и опаковането отговаря на изискванията, посочени в гореспоменатата спецификация, в книгата по качество и в действащото законодателство. Този мед се добива в кошери с подвижни рамки и се получава чрез отцеждане или центрофугиране. Той може да бъде в течно, кристализирано или кремообразно състояние. Той може да бъде също и на восъчни пити.

— Според ботаническия му произход „Miel de Galicia“ се класифицира в следните категории:

—	многоцветен мед,

—	едноцветен мед от евкалипт,

—	едноцветен мед от кестен,

—	едноцветен мед от къпини,

—	едноцветен мед от изтравниче,

—	манов мед.

Физико-химични характеристики:

—	максимално съдържание на влага: 18,5 %,

—	диастазна активност: най-малко 9 по Schade-скала. Медът с ниско съдържание на ензими трябва да отчете поне 4 по тази скала, като съдържанието на хидроксиметилфурфурол не трябва да надвишава 10 mg/kg,

—	Максимално съдържание на хидроксиметилфурфурол: 28 mg/kg:

Мелисопалинологични характеристики:

Като цяло поленовият спектър в своята цялост трябва да отговаря на характерния за меда в Галисия.

При всички случаи поленовата комбинация Helianthus annuus-Olea europaea-Cistus ladanifer не трябва да надвишава 5 % от целия поленов спектър.

Още повече, според цветния произход на различните изброени видове мед поленовите спектри трябва да отговарят на следните изисквания:

а)	многоцветен мед: прашецът трябва да произхожда предимно от следните видове: Castanea sativa, Eucalyptus sp., Ericaceae, Rubus sp., Rosaceae, Cytisus sp-Ulex sp., Trifolium sp., Lotus sp., Campanula, Centaurea, Quercus sp., Echium sp., Taraxacum sp. и Brassica sp.

б)

едноцветен мед:

—	мед от евкалипт: минималният процент на евкалиптов полен (Eucaliptus sp.) трябва да е 70 %,

—	мед от кестен: минималният процент на кестенов полен (Castanea sp.) трябва да е 70 %,

—	мед от къпини: минималният процент на къпинов полен (Rubus sp.) трябва да е 45 %,

—	мед от изтравниче: минималният процент на полен от изтравниче (Erica sp.) трябва да е 30 %.

в)	манов мед: Поленовият спектър трябва да съответства на характерните за растителността на Галисия растения, сред които таксоните Castanea sativa, Rubus, Cytisus/Genista и Erica.

Органолептични характеристики:

В общи линии медът трябва да притежава органолептични характеристики, специфични за съответния цветен вид, що се отнася до цвят, аромат и вкус. В зависимост от произхода най-изразените органолептични характеристики са следните:

—	многоцветен мед: цветът му варира между светлокехлибарен, тъмнокехлибарен или тъмен. Медът има цветен или растителен аромат. Сладкият му вкус може да има различни нюанси в зависимост от преобладаващите растителни видове. Медът може и да е стипчив.

—	едноцветен мед от евкалипт: светлокехлибарен или кехлибарен цвят, цветен аромат обикновено с леки нотки на восък. Преобладава сладкият вкус обикновено с леки кисели нотки, като могат да се долавят и нотки на солено.

—	едноцветен мед от кестен: кехлибарен до тъмен цвят, понякога с червени оттенъци. За предпочитане растителен аромат. Преобладава сладкият вкус обикновено с нотки на солено. Възможно е да се долавя горчив и/или кисел вкус. Медът може да е стипчив.

—	едноцветен мед от къпини: светлокехлибарен до тъмнокехлибарен цвят. Този мед е с цветен и/или плодов аромат. Основният вкус е сладък, въпреки че могат да се долавят кисели, солени и/или горчиви нотки.

—	едноцветен мед от изтравниче: цветът му варира между кехлибарен, тъмнокехлибарен или тъмен с червени оттенъци. Ароматът на меда е растителен, но той може да разкрива и цветен аромат. Преобладава сладкият вкус обикновено с горчиви нотки. Възможно е да се долавя солен и/или кисел вкус.

—	манов мед: цветът му е тъмен или тъмнокехлибарен и често е с растителен аромат. Вкусът му е сладък, като може да се долавя солен и/или горчив вкус.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Както производството, така и последващите дейности по цедене, складиране и опаковане, трябва да се осъществяват в определения географски район.

Медът се опакова в съоръжения, вписани в съответния регистър на регулаторния съвет. Теглото на опаковките, предназначени за директна консумация на меда, обикновено е между 500 и 1 000 грама.

Съдът трябва да е затворен, по начин който не позволява загубата на естествените аромати, както и добавянето на аромати и влажност от околната среда, които биха могли да увредят продукта. Опаковките трябва да са направени от прозрачно и безцветно стъкло, но могат да бъдат разрешени и други материали, ако отговарят на стандартите за опаковане на храни. Медът, който се предлага под формата на восъчни пити, трябва да бъде опакован в разрешен материал.

Освен това опаковането може да се извършва само в съоръжения за опаковане, в които медът постъпва от стопанства, вписани в регистрите на защитеното географско указание и в които етикетирането и контраетикетирането се извършват под надзора на контролния орган. Всички тези мерки са в отговор на усилията да се запази качеството и да се гарантира проследимостта на продукта.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Върху меда за продажба с наименованието на защитеното географско указание „Miel de Galicia“ след сертифицирането трябва да се постави съответният етикет на марката на опаковащата фирма, който се използва единствено за защитените видове мед, както и етикет на гърба с алфанумеричен код и свързана номерация, одобрена и предоставена от контролния орган, и този етикет трябва да носи официалното лого на ЗГУ „Miel de Galicia“.

Обозначението „защитено географско указание“ и наименованието в една от двете му форми, а именно „Miel de Galicia“ или „Mel de Galicia“, трябва да фигурират както върху търговския етикет, така и върху контраетикета.

Върху етикета на мановия мед може да фигурира обозначението „Miel de forêt“.

4. Кратко определение на географския район

Областта на производство, преработване и опаковане на видовете мед, защитени от географското указание „Miel de Galicia“, се простира върху цялата територия на Автономна област Галисия.

5. Връзка с географския район

Това географско указание се регистрира въз основа на репутацията му и на съществуването на някои специфични характеристики, свързани с естествената околна среда на производство.

Репутация

Пчеларството достигна разцвет в Галисия преди въвеждането на захарта, което се дължи на подслаждащия характер и лечебните свойства на меда. В регистъра Catastro de Ensenada от 1752—1753 в Галисия са преброени общо 366 339 традиционни кошери, наричани също „trobos“ или „cortizos“, които все още могат да се видят на много места. Тези цифри показват ясно значението на пчеларството в Галисия от Античността, за което свидетелства и галисийската топонимия.

Под „cortín“, „albar“, „abellariza“, „albiza“ или „albariza“ се разбира земеделска постройка без покрив, с овална, кръгла, а понякога и правоъгълна форма, изградена от високи стени, предназначени да пазят кошерите и да възпрепятстват влизането на животни (най-вече на мечки). Тези постройки, остатъци от отминала епоха, могат да се видят и в наши дни и понякога се използват в различни планински райони, най-вече в източните sierras d'Ancares и Caurel и в sierra del Suido.

През 1880 г. свещеникът Don Benigno Ledo от Argozón (Chantada, Lugo) монтирал първия подвижен кошер, а няколко години по-късно построил първия кошер, предназначен за размножаване с роене и отглеждане на пчели майки, който нарекъл кошер развъдник. Книгата на Roma Fábrega за пчеларството посочва, че първият испанец, който имал подвижен кошер е „свещеникът на пчелите“ от Галисия, Don Benigno Ledo, което свидетелства за важността на пчеларството в Галисия и в Испания.

Първото публикувано произведение за пчеларството в Галисия най-вероятно е учебникът по пчеларство, написан специално за галисийските пчелари от D. Ramón Pimentel Méndez (1893).

Медът от Галисия е описан в испанския опис на традиционните продукти (Inventario español de productos tradicionales), публикуван от испанското министерство на земеделието, риболова и храните през 1996 г. (страници 174 и 175). Продуктът е сред най-важните търговски атракции по време на есенните празници.

През 1998 г. министерството на земеделието и риболова направи проучване на търговията с мед в Испания. Това проучване показва, че в северозападните части на страната (в Галисия) консумацията на мед е по-висока от тази в другите испански области и освен това там цената на меда е по-висока. От Античността потребителят цени произведения в Галисия мед, като по този начин му придава по-голяма пазарна стойност и това е феномен, който не се наблюдава в съседните автономни области.

Специфични характеристики, свързани с естествената околна среда

Разположена в крайната северозападна част на Иберийския полуостров, Галисия е една от най-старите териториални области в Испания, която е запазила почти непроменено името си още от времето на римското владичество (римляните наричали този район Gallaecia) и има същите граници от 8 века насам. Административните граници на тази област съвпадат с географските, които от север на юг и от изток на запад са я запазили традиционно изолирана от съседните области и това обяснява и факта, че е запазила собствения си език.

Това географско разграничаване определя и климата на Галисия. Естуари и речни долини пренасят във вътрешността влиянието на океана, което се дължи на ориентацията им юг-запад-север-изток (уникален феномен за испанските брегове), а планините спират преминаването на различни климатични фронтове и всичко това придава на областта специфични температурни и валежни характеристики.

По същия начин по-голямата част от територията на Галисия, от гледна точка на геоморфологията, литологията и почвените условия, е различна от средиземноморските райони с традиционно производство на мед. Преобладаването на киселинни почви определя растителността, а оттам и производството на нектар и характеристиките на меда.

Следователно става въпрос за район, напълно различен от останалата част на Иберийския полуостров. Това различие е в резултат на геоморфологични, климатични, биологични и почвени условия, които определят растителността, адаптирана към природните условия, обусловени от съвкупността от тези фактори.

Територията на Галисия е доста хомогенна, що се отнася до растенията, които осигуряват нектара за производство на меда. Най-големите различия, които характеризират производството на мед в Галисия, се дължат на изобилието на основните растения, от които се добива медът. В повечето видове мед, произведен в Галисия, има пет основни таксона: Castanea sativa, Rubus, t. Cytisus, Erica et Eucalyptus. Крайбрежната част се характеризира със значително наличие на евкалипт. Във вътрешността производството на мед се обуславя от изобилието на 3 растителни вида: Castanea Sativa, Erica и Rubus.

В заключение, географското положение на Галисия и нейните особености определят добиването на мед със собствени характеристики, който се различава от произвеждания в други области мед.

Анализът на полените е един от най-полезните аналитични методи за установяване на географските особености на меда. В резултат на такъв анализ специфичните характеристики на меда от Галисия, в сравнение с меда от други райони, се основават на:

—	наличието на типични и уникални поленови комбинации, които отличават този мед, включително и от меда, произведен в съседните области.

—	отсъствието или слабото наличие (по-малко от 1 %) на полени от семейство Labiacеа, а именно Lavandula, Rosmarinus, Thymus, Mentha и т.н;

—	отсъствието или слабото наличие (по-малко от 1 %) на полени от Helianthus annuus, Citrus или Olea europaea;

—	отсъствието или слабото наличие (по-малко от 1 %) на полени от Cistus ladanifer;

—	отсъствието на Hedysarum coronarium, Hypecoum procumbens и Diplotaxis erucoides.

В заключение, „Mel de Galicia“ има много специфични характеристики, които се дължат на природната среда.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://mediorural.xunta.gal/sites/default/files/produtos/en-tramitacion/Pliego_de_condiciones_Miel_de_Galicia_julio_2020_final.pdf

(1) ОВ L 179, 19.6.2014 г., стр. 17.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 89

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 16 март 2021 г.

Съдържание		Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2021/C 89/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.10028 — Black Diamond Capital Management/Investindustrial Group/Phenolic Specialty Resins Business of Hexion) ( 1 )	1
2021/C 89/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.10190 — OTPP/KKR/Caruna Group) ( 1 )	2
2021/C 89/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.10111 — CVC/Vivartia Holdings) ( 1 )	3

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2021/C 89/04	Обменен курс на еврото — 15 март 2021 година	4
2021/C 89/05	Информационна бележка във връзка със спецификациите за маркировката на пластмасовите продукти за еднократна употреба	5
2021/C 89/06	Административна комисия за координация на системите за социална сигурност Решение № H10 от 21 октомври 2020 година относно правилата на работа и състава на Техническата комисия за обработка на информация към Административната комисия за координация на системите за социална сигурност ( 1 )	6

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1920
JPY	японска йена	130,17
DKK	датска крона	7,4362
GBP	лира стерлинг	0,85670
SEK	шведска крона	10,1850
CHF	швейцарски франк	1,1084
ISK	исландска крона	153,50
NOK	норвежка крона	10,0988
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	26,193
HUF	унгарски форинт	367,63
PLN	полска злота	4,5914
RON	румънска лея	4,8845
TRY	турска лира	8,9852
AUD	австралийски долар	1,5419
CAD	канадски долар	1,4874
HKD	хонконгски долар	9,2553
NZD	новозеландски долар	1,6588
SGD	сингапурски долар	1,6040
KRW	южнокорейски вон	1 351,97
ZAR	южноафрикански ранд	17,7316
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,7508
HRK	хърватска куна	7,5798
IDR	индонезийска рупия	17 165,81
MYR	малайзийски рингит	4,9021
PHP	филипинско песо	57,868
RUB	руска рубла	87,1471
THB	тайландски бат	36,630
BRL	бразилски реал	6,6896
MXN	мексиканско песо	24,6610
INR	индийска рупия	86,4925

	V Становища
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2021/C 89/07	Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията	11
2021/C 89/08	Публикация на единния документ, изменен вследствие на одобрението на несъществено изменение в съответствие с член 53, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012	19
2021/C 89/09	Публикация на единния документ, изменен вследствие на одобрението на несъществено изменение в съответствие с член 53, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012	23