Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 79/01)

Последна публикация

ОВ C 72, 1.3.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 62, 22.2.2021 г.

ОВ C 53, 15.2.2021 г.

ОВ C 44, 8.2.2021 г.

ОВ C 35, 1.2.2021 г.

ОВ C 28, 25.1.2021 г.

ОВ C 19, 18.1.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (трети състав) от 21 януари 2021 г. — Федерална република Германия/Esso Raffinage, Европейска агенция по химикали, Френска република, Кралство Нидерландия

(Дело C-471/18 P) (1)

(Обжалване - Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите - Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) - Членове 5 и 6 - Общо задължение за регистрация на химикалите - Членове 41 и 42 - Оценка на регистрационните досиета и проверка на съответствието на предоставената от регистранта информация - Обявяване на несъответствие - Акт, подлежащ на обжалване - Правен интерес - Процесуална легитимация - Съответни правомощия на Европейската агенция по химикалите (ECHA) и на националните органи - Задължение на ECHA да извършва проверка на съответствието на представената по нейно искане от регистрантите допълнителна информация - Правомощие на ECHA да приема съответно решение по този въпрос - Член 1 - Цел за защита на здравето на човека и околната среда - Членове 13 и 25 - Използване на изпитвания върху животни - Насърчаване на алтернативни методи)

(2021/C 79/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: първоначално T. Henze и D. Klebs, впоследствие D. Klebs и J. Möller)

Други страни в производството: Esso Raffinage (представители: първоначално H. Estreicher, Rechtsanwalt, и N. Navin-Jones, solicitor, впоследствие H. Estreicher, Rechtsanwalt, A. Kołtunowska, adwokat, и K. Merten-Lentz, avocate, N. Navin-Jones, solicitor, и H. Estreicher, Rechtsanwalt, A. Kołtunowska, adwokat, и K. Merten-Lentz, avocate), Европейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: W. Broere, C. Jacquet и M. Heikkilä), Френска република (представители: първоначално D. Colas, J. Traband и A.-L. Desjonquères, впоследствие E. Leclerc, J. Traband, W. Zemamta и A.-L. Desjonquères), Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman и M. L. Noort)

Встъпили страни в подкрепа на Esso Raffinage: European Coalition to End Animal Experiments (представител: T. David, solicitor), Higher Olefins and Poly Alpha Olefins REACH Consortium, Higher Olefins & Poly Alpha Olefins vzw (представители: първоначално Е. Vermulst, advocaat, впоследствие P. Kugel, advocaat)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Федерална република Германия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Esso Raffinage и на Европейската агенция по химикалите (ECHA).

3)	Осъжда Френската република, Кралство Нидерландия, European Coalition to End Animal Experiments, Higher Olefins and Poly Alpha Olefins REACH Consortium и Higher Olefins & Poly Alpha Olefins vzw да понесат направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 5.11.2018 г.

Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2021 г. — Päivi Leino-Sandberg/Европейски парламент

(Дело C-761/18 P) (1)

(Обжалване - Достъп до документи на институциите на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Член 10 - Отказ за предоставяне на достъп - Жалба пред Общия съд на Европейския съюз срещу решение на Европейския парламент за отказ да предостави достъп до документ - Публично оповестяване на документ с анотации от трето лице след подаването на жалбата - Определение на Общия съд за липса на основание за произнасяне по същество поради отпадане на правния интерес - Грешка при прилагането на правото)

(2021/C 79/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Päivi Leino-Sandberg (представители: O. W. Brouwer и B. A. Verheijen, advocaten, и S. Schubert, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: C. Burgos, I. Anagnostopoulou и L. Vétillard)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Република Финландия (представител: M. Pere), Кралство Швеция (представители: първоначално A. Falk, C. Meyer-Seitz, H. Shev, J. Lundberg и H. Eklinder, впоследствие C. Meyer-Seitz, H. Shev и H. Eklinder)

Диспозитив

1)	Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 20 септември 2018 г. Leino-Sandberg/Парламент (T 421/17, непубликувано, EU:T:2018:628).

2)	Връща делото за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 4.3.2019 г.

Решение на Съда (втори състав) от 20 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) London — Обединено кралство) — Secretary of State for the Home Department/O A

(Дело C-255/19) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2004/83/ЕО - Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила - Качество на бежанец - Член 2, буква в) - Прекратяване на статута на бежанец - Член 11 - Промяна в обстоятелствата - Член 11, параграф 1, буква д) - Възможност за получаване на закрила от страната на произход - Критерии за преценка - Член 7, параграф 2 - Финансова и социална подкрепа - Ирелевантност)

(2021/C 79/04)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) London

Страни в главното производство

Жалбоподател: Secretary of State for the Home Department

Ответник: O A

в присъствието на: United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR)

Диспозитив

1)

Член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че посочената в тази разпоредба „закрила“ във връзка с прекратяването на статута на бежанец трябва да отговаря на същите изисквания като произтичащите, по отношение на предоставянето на този статут, от член 2, буква в) във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от тази директива.

2)

Член 11, параграф 1, буква д) във връзка с член 7, параграф 2 от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че евентуална социална и финансова подкрепа, осигурена от частни лица като семейството или клана на съответния гражданин на трета страна, не отговаря на изискванията за закрила, произтичащи от тези разпоредби, и поради това не е релевантна нито за да се прецени ефективността или наличието на закрила, осигурявана от държавата по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) от тази директива, нито за да се определи съгласно член 11, параграф 1, буква д) във връзка с член 2, буква в) от тази директива продължаващото основателно опасение от преследване.

---

(1)  ОВ C 206, 17.6.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht des Saarlandes — Германия) — QM/Finanzamt Saarbrücken

(Дело C-288/19) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1, буква в) - Възмездни доставки на услуги - Член 26, параграф 1 - Сделки, третирани като възмездни доставки на услуги - Член 56, параграф 2 - Определяне на мястото на данъчно привързване - Отдаване под наем на превозни средства - Предоставяне на автомобили на разположение на служители)

(2021/C 79/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht des Saarlandes

Страни в главното производство

Жалбоподател: QM

Ответник: Finanzamt Saarbrücken

Диспозитив

Член 56, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле не попада предоставянето от данъчнозадължено лице на превозно средство, което е част от стопанските активи, на разположение на негов служител, ако тази сделка не съставлява възмездна доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от същата директива. Посоченият член 56, параграф 2, първа алинея обаче се прилага за такава сделка, ако е налице възмездна доставка на услуги по смисъла на посочения член 2, параграф 1, буква в) и служителят срещу наем и за уговорен срок, надхвърлящ тридесет дни, постоянно има право да използва това превозно средство за лични нужди и да не допуска други лица да го използват.

---

(1)  ОВ C 206, 17.6.2019 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 20 януари 2021 г. — Комисия/Printeos, SA

(Дело C-301/19 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Картели - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС - Глоби - Отмяна - Възстановяване на главницата по глобата - Член 266 ДФЕС - Мораторни лихви - Разграничение между мораторни и компенсаторни лихви - Изчисляване на лихвите - Член 90, параграф 4, буква a), второ изречение от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012)

(2021/C 79/06)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac, P. Rossi и F. Jimeno Fernández)

Друга страна в производството: Printeos, SA (представители: H. Brokelmann и P. Martínez-Lage Sobredo, abogada)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Отменя точка 2 от диспозитива на решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 февруари 2019 г., Printeos/Комисия (T-201/17, EU:T:2019:81).

3)

Осъжда Европейската комисия да заплати на Printeos SA лихви, изчислени по лихвения процент, фиксиран от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта, върху сумата от 184 592,95 EUR за периода от 31 март 2017 г. до датата на плащането в пълен размер.

4)	Европейската комисия понася, освен направените от нея съдебни разноски във връзка както с първоинстанционното производство по дело T-201/17, така и с производството пред Съда, и съдебните разноски на Printeos SA във връзка със същите тези производства.

---

(1)  ОВ C 238, 15.7.2019 г.

Решение на Съда (втори състав) от 21 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Румъния) — Consiliul Concurenţei/Whiteland Import Export SRL

(Дело C-308/19) (1)

(Преюдициално запитване - Конкуренция - Санкции, наложени от националния орган за защита на конкуренцията - Погасителна давност - Действия, прекъсващи давността - Национална правна уредба, която след започване на разследване изключва възможността последващо действие по преследване или разследване да прекъсне новата погасителна давност - Принцип на съответстващо тълкуване - Регламент (ЕО) № 1/2003 - Член 25, параграф 3 - Приложно поле - Член 4, параграф 3 ДЕС - Член 101 ДФЕС - Принцип на ефективност)

(2021/C 79/07)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Consiliul Concurenţei

Ответник: Whiteland Import Export SRL

Диспозитив

1)

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че националните юрисдикции не са задължени да прилагат член 25, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС], по отношение на погасяването по давност на правомощията на национален орган за защита на конкуренцията да налага санкции за нарушения на конкурентното право на Съюза.

2)

Член 4, параграф 3 ДЕС и член 101 ДФЕС, разгледани в светлината на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както тя се тълкува от компетентните национални съдилища, съгласно която приетото от национален орган за защита на конкуренцията решение за започване на разследване, отнасящо се до нарушение на правните норми на Съюза в областта на конкуренцията, е последното действие на този орган, което може да прекъсне погасителната давност относно неговото правомощие да налага санкции, и с която се изключва възможността за прекъсване на тази погасителна давност с последващо действие за преследване или разследване, когато с оглед на всички елементи на разглеждания режим на погасителна давност се окаже, че такова изключване се отличава със системен риск от безнаказаност на действията, представляващи такива нарушения, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 263, 5.8.2019 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 14 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Белгия) — RTS infra BVBA, Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel/Vlaams Gewest

(Дело C-387/19) (1)

(Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Директива 2014/24/ЕС - Член 57, параграф 6 - Факултативни основания за изключване - Мерки, предприети от икономическия оператор, за да докаже своята надеждност, въпреки наличието на факултативно основание за изключване - Задължение на икономическия оператор да представи доказателство за тези мерки по своя инициатива - Директен ефект)

(2021/C 79/08)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: RTS infra BVBA, Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel

Ответник: Vlaams Gewest

Диспозитив

1)

Член 57, параграф 6 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/2170 на Комисията от 24 ноември 2015 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика, въз основа на която при подаване на заявлението си за участие или на офертата си съответният икономически оператор е длъжен спонтанно да представи доказателство за коригиращите мерки, предприети за доказване на неговата надеждност, въпреки наличието спрямо него на факултативно основание за изключване по член 57, параграф 4 от тази директива, изменена с Делегиран регламент 2015/2170, при положение че такова задължение не произтича нито от приложимата национална правна уредба, нито от документацията за обществената поръчка. В замяна на това член 57, параграф 6 от посочената директива, изменена с Делегиран регламент 2015/2170, допуска такова задължение, когато то е предвидено ясно, точно и еднозначно в приложимата национална правна уредба и съответният икономически оператор е уведомен за него посредством документацията за обществената поръчка.

2)	Член 57, параграф 6 от Директива 2014/24, изменена с Делегиран регламент 2015/2170, трябва да се тълкува в смисъл, че има директен ефект.

---

(1)  ОВ C 270, 12.8.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Апелативен съд Пловдив — България) — Наказателно производство срещу OM

(Дело C-393/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право на собственост - Член 47 от Хартата на основните права - Право на ефективни правни средства за защита - Рамково решение 2005/212/ПВР - Конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления - Директива 2014/42/EC - Обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз - Национална правна уредба, която предвижда отнемане в полза на държавата на имущество, използвано за извършване на престъпление митническа контрабанда - Имущество, принадлежащо на добросъвестно трето лице)

(2021/C 79/09)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Апелативен съд Пловдив

Страна в главното производство

OM

в присъствието на: Окръжна прокуратура Хасково, Апелативна прокуратура Пловдив

Диспозитив

1)

Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.

2)

Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.

---

(1)  ОВ C 295, 2.9.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Riigikohus — Естония) — Maksu- ja Tolliamet/Heavyinstall OÜ

(Дело C-420/19) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2010/24/ЕС - Член 16 - Събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки - Взаимна помощ - Искане за обезпечителни мерки - Съдебно решение на запитващата държава членка с оглед налагането на обезпечителни мерки - Компетентност на юрисдикцията на запитаната държава членка да прецени и повторно да провери дали тези мерки са обосновани - Принципи на взаимно доверие и на взаимно признаване)

(2021/C 79/10)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Riigikohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maksu- ja Tolliamet

Ответник: Heavyinstall OÜ

Диспозитив

Член 16 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикциите на запитаната държава членка, които се произнасят по искане за обезпечителни мерки, са обвързани от преценката относно спазването от фактическа и от правна страна на условията, предвидени за налагането на посочените мерки от властите на запитващата държава членка, по-специално когато тази преценка е изложена в предвидения в член 16, параграф 1, втора алинея документ, приложен към това искане.

---

(1)  ОВ C 263, 5.8.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch — Нидерландия) — TQ/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-441/19) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Директива 2008/115/ЕО - Общи стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Член 5, буква a), член 6, параграфи 1 и 4, член 8, параграф 1 и член 10 - Решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице - Висш интерес на детето - Задължение на съответната държава членка преди да вземе решение за връщане, да се увери, че това ненавършило пълнолетие лице ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане - Разграничение, за целите на предоставянето на право на пребиваване, единствено по критерия възраст на ненавършилото пълнолетие лице - Решение за връщане, което не е последвано от мерки за извеждане)

(2021/C 79/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: TQ

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Диспозитив

1)

Член 6, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че преди да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, съответната държава членка трябва да извърши цялостна и задълбочена преценка на положението на това лице, като надлежно вземе предвид висшия интерес на детето. В този контекст тази държава членка трябва да се увери, че в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемане на въпросното непридружено ненавършило пълнолетие лице.

2)

Член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да прави разграничение между непридружените ненавършили пълнолетие лица с единствен критерий тяхната възраст, за да провери дали съществува подходяща възможност за приемане в държавата на връщане.

3)

Член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която вече е взела решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице и се е уверила съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, че то ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане, впоследствие да не извежда това лице, докато същото не навърши 18 години.

---

(1)  ОВ C 270, 12.8.2019 г.

Решение на Съда (втори състав) от 14 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Производство, образувано по искане на Kilpailu- ja kuluttajavirasto

(Дело C-450/19) (1)

(Преюдициално запитване - Конкуренция - Член 101 ДФЕС - Картели - Манипулиране на процедури за възлагане на обществени поръчки - Определяне на продължителността на периода на нарушението - Включване на периода, през който участниците в картела са прилагали антиконкурентното споразумение - Икономически последици от антиконкурентното поведение - Преустановяване на нарушението в момента на окончателното възлагане на обществената поръчка)

(2021/C 79/12)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Kilpailu- ja kuluttajavirasto

в присъствието на: Eltel Group Oy, Eltel Networks Oy

Диспозитив

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато предприятие, за което се предполага, че е участвало в единно продължено нарушение на тази разпоредба, чийто последен съставен елемент се изразява в съгласуваното с конкурентите му подаване на оферта в процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство, е спечелило тази поръчка и е сключило с възлагащия орган договор за строителство, в който са определени съществените елементи на поръчката, и по-специално общата цена, която се дължи като насрещна престация за посочените строителни работи, и чието изпълнение и заплащане на цената са разсрочени във времето, периодът на нарушеното съответства на периода до датата на подписване на договора между посоченото предприятие и възлагащия орган въз основа на съгласуваната оферта, подадена от предприятието. Запитващата юрисдикция е тази, която следва да установи датата, на която окончателно са определени съществените елементи на разглежданата поръчка, и по-специално общата цена, която се дължи като насрещна престация за строителните работи.

---

(1)  ОВ C 280, 19.8.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — Lexel AB/Skatteverket

(Дело C-484/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Корпоративен данък - Данъчно облагане на свързани дружества - Национални данъчни разпоредби, които забраняват на дружество със седалище в една държава членка да приспадне направените лихвени плащания към дружество, установено в друга държава членка, което е част от същата група от дружества, в случай на получаване на съществено данъчно предимство)

(2021/C 79/13)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta förvaltningsdomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lexel AB

Ответник: Skatteverket

Диспозитив

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която дружество, установено в една държава членка, няма право да приспадне платените лихви към дружество, което е част от същата група от свързани предприятия и е установено в друга държава членка, с мотива че основната причина за възникването на задължението е получаването на съществено данъчно предимство, каквото не би било налице, ако двете дружества бяха установени в първата държава членка, тъй като в този случай биха попаднали в приложното поле на разпоредбите относно вътрешногруповите прехвърляния.

---

(1)  ОВ C 295, 2.9.2019 г.

Решение на Съда (трети състав) от 21 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Румъния) — UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor/Asociatia culturala „Suflet de Român“, представлявано от своя ликвидатор, Pro Management Insolv IPURL

(Дело C-501/19) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчно облагане - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 25, буква а) - Облагаеми сделки - Възнаграждения за публично разгласяване на музикални произведения - Член 28 - Организация за колективно управление на авторски права - Събиране на възнагражденията от крайния потребител от свое име и за сметка на притежателите на авторските права)

(2021/C 79/14)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

Ищец: UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor

Ответник: Asociatia culturala „Suflet de Român“, представлявано от своя ликвидатор, Pro Management Insolv IPURL

Диспозитив

1)

Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторски права върху музикални произведения извършва възмездна доставка на услуги в полза на краен потребител — организатор на спектакли, когато последният е получил разрешение чрез неизключителна лицензия за публично разгласяване на тези произведения срещу заплащане на възнаграждение, събирано от определена организация за колективно управление, която действа от свое име, но за сметка на притежателя на авторските права.

2)

Член 28 от Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че организация за колективно управление, която от свое име, но за сметка на притежателите на авторски права върху музикални произведения събира възнаграждението, което им се дължи в замяна на разрешението за публичното разгласяване на техните защитени произведения, действа в качеството на „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази разпоредба и поради това за нея се счита, че самата тя е получила тази доставка на услуги от притежателите на авторските права, преди да я достави на крайния потребител. В такъв случай организацията е длъжна да издаде от свое име фактури на крайния потребител, които отразяват събраните от него възнаграждения с включен ДДС. Притежателите на авторски права от своя страна са длъжни да издадат на организацията за колективно управление фактури с включен ДДС за извършената доставка, за която се отнася полученото възнаграждение.

---

(1)  ОВ C 372, 4.11.2019 г.

Решение на Съда (първи състав) от 20 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgerich — Германия) — Land Baden-Württemberg/D.R.

(Дело C-619/19) (1)

(Преюдициално запитване - Околна среда - Орхуска конвенция - Директива 2003/4/ЕО - Обществен достъп до информация за околната среда - Проект за изграждане на инфраструктура „Щутгарт 21“ - Отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда - Член 4, параграф 1 - Основания за отказ - Понятие „вътрешно съобщение“ - Обхват - Ограничение във времето на защитата на такива съобщения)

(2021/C 79/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Land Baden-Württemberg

Ответник: D.R.

в присъствието на: Deutsche Bahn AG, Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Диспозитив

1)

Член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „вътрешни съобщения“ обхваща цялата информация, която се придвижва в рамките на публичен орган и която към датата на подаване на заявлението за достъп не е напуснала вътрешната сфера на посочения орган, включително след като е била получена от този орган, доколкото преди получаването не е била или е не е трябвало да бъде предоставена на разположение на обществеността.

2)

Член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение от правото на достъп до информация за околната среда по отношение на вътрешните съобщения на публичен орган не е ограничено във времето. Това изключение обаче се прилага само за периода, през който защитата на поисканата информация е обоснована.

---

(1)  ОВ C 406, 2.12.2019 г.

Решение на Съда (шести състав) от 20 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia — Румъния) — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov/LN

(Дело C-655/19) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 2 - Член 9 - Понятия за „икономическа дейност“ и за „данъчнозадължено лице“ - Сделки, които целят да се извлича от стока доход на постоянна основа - Придобиване от взискател на недвижими имоти в рамките на производство по принудителното изпълнение, предприето за събиране на заеми, обезпечени с ипотека, и продажба на тези недвижими имоти - Обикновено упражняване на правото на собственост от неговия титуляр)

(2021/C 79/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu, Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov

Ответник: LN

Диспозитив

Член 2, параграф 1, буква a) и член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че сделката, с която на едно лице се възлага недвижим имот в рамките на производство по принудително изпълнение, започнато за събиране на предоставен преди това заем, и впоследствие то продава този недвижим имот, не представлява сама по себе си икономическа дейност по смисъла на втора алинея от тази разпоредба, когато тази сделка се числи към обикновеното упражняване на правото на собственост, както и към доброто управление на личното имущество, така че посоченото лице не може за посочената сделка да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на първа алинея от посочената разпоредба.

---

(1)  ОВ C 19, 20.1.2020 г.

Решение на Съда (девети състав) от 14 януари 2021 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-744/19) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2013/59/Евратом - Основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение - Член 106 - Липса на транспониране в предвидения срок)

(2021/C 79/17)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Tricot и G. Gattinara)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от C. Colelli, avvocato dello Stato)

Диспозитив

1)

Като не е приела в предвидения срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 година за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом и като не е съобщила на Европейската комисия разпоредбите от националното законодателство, приети евентуално в областта, уредена с тази директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 106, параграфи 1 и 3 от тази директива.

2)	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Съда (осми състав) от 21 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Испания) — Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)/BT

(Дело C-843/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Равно третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване - Директива 79/7/ЕИО - Член 4, параграф 1 - Доброволно ранно пенсиониране - Пенсия при ранно пенсиониране - Допустимост - Размер на дължимата пенсия, който трябва да бъде най-малко равен на минималния размер по закон - Дял на работниците по полове, изключени от правото на ранно пенсиониране - Обосноваване на евентуално особено неблагоприятно положение за жените работници - Цели на социалната политика на съответната държава членка)

(2021/C 79/18)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Ищец: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

Ответник: BT

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на доброволно ранно пенсиониране на работник, осигурен по общата социалноосигурителна схема, обвързва правото му на пенсия при ранно пенсиониране с условието размерът на тази пенсия да е най-малко равен на минималната пенсия, която този работник би имал право да получи при навършване на 65 години, въпреки че посочената правна уредба би поставила в по-неблагоприятно положение предимно работниците жени в сравнение с работниците мъже, което следва да се провери от запитващата юрисдикция, доколкото обаче тази последица е обоснована от законосъобразни цели на социалната политика, които нямат нищо общо с каквато и да било дискриминация, основана на пола.

---

(1)  ОВ C 54, 17.2.2020 г.

Определение на Съда (шести състав) от 3 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Cour du travail de Liège — Белгия) — Agence fédérale pour l'Accueil des demandeurs d'asile (Fedasil)/г-н M. (C-67/20), г-жа C. (C-68/20), г-жа C. (C-69/20)

(Съединени дела C-67/20 до C-69/20) (1)

(Преюдициално запитване - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 79/19)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour du travail de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agence fédérale pour l'Accueil des demandeurs d'asile (Федералната агенция за приемане на лица, търсещи убежище) (Fedasil)

Ответници: г-н M. (C-67/20), г-жа C. (C-68/20), г-жа C. (C-69/20)

Диспозитив

Липсва основание за произнасяне по преюдициалните запитвания, отправени от Cour du travail de Liège (Съд по трудови спорове, Лиеж, Белгия) с актове от 10 февруари 2020 г.

---

(1)  ОВ C 161, 11.5.2020 г.

Определение на Съда (девети състав) от 3 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia — Румъния) — Siebenburgisches Nugat SRL/Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală a Vămilor — Direcţia Regională Vamală Braşov — Biroul Vamal de Interior Sibiu

(Дело C-99/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифни позиции - Подпозиция 8302 41 30 - Съставни части на метални корнизи за завеси)

(2021/C 79/20)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Alba Iulia

Страни в главното производство

Жалбоподател: Siebenburgisches Nugat SRL

Ответници: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală a Vămilor — Direcţia Regională Vamală Braşov — Biroul Vamal de Interior Sibiu

в присъствието на: Hans Draser Internationales Marketing

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, която се съдържа в приложение I към Регламент № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му след Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията от 6 октомври 2015 година, трябва да се тълкува в смисъл, че съставни части на комплекти корнизи за закачане на завеси, т.е. завършени тръби (лакирани, никелирани, хромирани), се класират в тарифна подпозиция 8302 41 90, освен ако тези завършени тръби се състоят от профилни материали, тръби и пръчки, които просто са били срязани на желаната дължина, което запитващата юрисдикция трябва да провери за целта на тарифното класиране на стоките.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Определение на Съда (десети състав) от 10 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Ufficio del Giudice di Pace di Lanciano — Италия) — XX/OO

(Дело C-220/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Национално извънредно санитарно положение - Непрекъсване на съдебната дейност - Отлагане на съдебни заседания - Липса на достатъчно сведения относно фактическия и нормативен контекст на спора по главното производство, както и относно причините, поради които е необходимо да се отговори на преюдициалния въпрос - Явна недопустимост)

(2021/C 79/21)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Ufficio del Giudice di Pace di Lanciano

Страни в главното производство

Жалбоподател: XX

Ответник: OO

в присъствието на: WW, XC, VS

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Giudice di pace di Lanciano (мирови съдия, Ланчано, Италия) с акт от 18 май 2020 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Определение на Съда (десети състав) от 26 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Colt Technology Services SpA, Wind Tre SpA, Telecom Italia SpA, Voidafone Italia SpA, Ministero della Giustizia, Ministero dello Sviluppo economico, Ministero dell’economia e delle finanze/Ministero della Giustizia, Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero dell’economia e delle finanze, Wind Tre SpA, Procura generale della Repubblica presso la Corte d’appello di Reggio Calabria, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Cagliari, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Roma, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Locri

(Дело C-318/20) (1)

(Преюдициално запитване - Принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданство - Национална правна уредба в областта на тарифите за дейност по прихващане по разпореждане на съдебните органи - Неотчитане на принципа за пълно възстановяване на разходите на далекосъобщителните оператори - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Липса на достатъчно точни сведения за фактическия и правния контекст на спора в главното производство, както и за причините, поради които е необходим отговор на преюдициалните въпроси - Явна недопустимост)

(2021/C 79/22)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивници: Colt Technology Services SpA, Wind Tre SpA, Telecom Italia SpA, Ministero della Giustizia, Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero dell’Economia e delle Finanze, Vodafone Italia SpA

В присъствието на: Procura generale della Repubblica presso la Corte d’appello di Reggio Calabria, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Cagliari, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Roma

Въззиваеми: Ministero della Giustizia, Ministero dello Sviluppo Economico, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Roma, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Cagliari, Procura generale della Repubblica presso la Corte d’appello di Reggio Calabria, Wind Tre SpA, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Locri

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 13 февруари 2020 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 348, 10.10.2020 г.

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Австрия), постъпило на 1 юли 2020 г. — A, M/Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf

(Дело C-293/20)

(2021/C 79/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A, M

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf

Друга страна в производството: Finanzamt Kirchdorf — Perg — Steyr

С определение от 20 януари 2021 г. Съдът на Европейския съюз (десети състав) е постановил, че отправеното от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Австрия) с акт от 29 юни 2020 г. преюдициално запитване е очевидно недопустимо.

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 26 de Barcelona (Испания), постъпило на 19 ноември 2020 г. — KM/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

(Дело C-625/20)

(2021/C 79/24)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 26 de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: KM

Ответник: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

Преюдициални въпроси

1)

Противоречи ли на правната уредба на Европейския съюз, установена в член 4 от Директива 79/7/EИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (1) и в член 5 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (2) (преработена), испанското правило относно съвместимостта на обезщетения, съдържащо се в член 163.1 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване), както е тълкувано в съдебната практика, което не допуска съвместяване на две обезщетения за трайна пълна загуба на работоспособност, отпуснати по една и съща социалноосигурителна схема, но допуска това съвместяване при обезщетения, отпуснати по различни схеми, въпреки че при всички положения съответните права са придобити на основание на отделни социалноосигурителни вноски, доколкото това правило може да създава непряка дискриминация, основана на пола или социалната роля, предвид съотношението на половете в различните социалноосигурителни схеми?

2)	При отрицателен отговор на първия въпрос, ще противоречи ли посочената по-горе испанска правна уредба на правото на Съюза, ако съответните обезщетения са предоставени за различни увреждания?

---

(1)  ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192.

(2)  ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262.

Преюдициално запитване от Consiglio di Giustizia amministrativa per la Regione siciliana (Италия), постъпило на 27 ноември 2020 г. — Caruter s.r.l./S.R.R. Messina Provincia S.c.P.A., Comune di Basicò, Comune di Falcone, Comune di Fondachelli Fantina, Comune di Gioiosa Marea, Comune di Librizzi, Comune di Mazzarrà Sant'Andrea, Comune di Montagnareale, Comune di Oliveri, Comune di Piraino, Comune di San Piero Patti, Regione Siciliana — Urega — Ufficio regionale espletamento gare d’appalti lavori pubblici Messina, Regione Siciliana — Assessorato regionale delle infrastrutture e della mobilità

(Дело C-642/20)

(2021/C 79/25)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Giustizia amministrativa per la Regione siciliana

Страни в главното производство

Жалбоподател: Caruter s.r.l.

Ответници: S.R.R. Messina Provincia S.c.P.A., Comune di Basicò, Comune di Falcone, Comune di Fondachelli Fantina, Comune di Gioiosa Marea, Comune di Librizzi, Comune di Mazzarrà Sant'Andrea, Comune di Montagnareale, Comune di Oliveri, Comune di Piraino, Comune di San Piero Patti, Regione Siciliana — Urega — Ufficio regionale espletamento gare d’appalti lavori pubblici Messina, Regione Siciliana — Assessorato regionale delle infrastrutture e della mobilità

Преюдициален въпрос

Допуска ли член 63 от Директива 2014/24 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година, който се отнася до института на използването на капацитета на други субекти, във връзка с принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, прогласени в членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), прилагането на италианската национална правна уредба на „критериите за подбор и изпращане на указания на страните“ в член 83, параграф 8, предпоследно изречение от Кодекса за обществените поръчки, приет със Законодателен декрет № 50 от 18 април 2016 г., в смисъл че при употреба на института на използването на капацитета на други субекти (предвиден в член 89 от Кодекса за обществените поръчки, приет със Законодателен декрет № 50 от 18 април 2016 г.), във всички случаи представителят трябва да отговаря на повечето от изискванията и да извърши по-голямата част от услугите?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

Преюдициално запитване, отправено от Апелативен съд — София (България) на 15 ноември 2020 година — наказателно производство срещу VD

(Дело C-654/20)

(2021/C 79/26)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Апелативен съд — София

Страна в главното производство

VD

Преюдициални въпроси

1.

Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние — управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?

2.	В случай че Съдът на ЕС отговори отрицателно на първия въпрос, какви са правомощията на националния съд, за да осигури ефективно приложение на принципите на правото на ЕС?

3.

Наказанието лишаване от свобода до три години и глоба от 200 до 1 000 лева съразмерно ли по смисъла на чл. 49, т. 3 ХОПЕС за престъплението управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство?

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 9 декември 2020 г. — Наказателно производство срещу M. M.

(Дело C-671/20)

(2021/C 79/27)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страна в главното производство

M. M.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно член 2 ДЕС и заявената в него ценност на правовата държава, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципите на предимство, лоялно сътрудничество и правна сигурност — да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се прилага правна уредба на държава членка като член 41b, параграфи 1 и 3 от Ustawа z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища), че председателят на съда да може — самостоятелно и без съдебен контрол — да вземе решение да промени съдебен състав вследствие на това, че орган като дисциплинарната колегия е издал разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдията от първоначално определения съдебен състав (окръжният съдия I. T.), което включва задължителна мярка временно отстраняване на този съдия от длъжност, от което пък следва по-конкретно забрана той да заседава в съдебните състави по делата, които са му били разпределени, в това число по делата, които са му били разпределени преди издаването на посоченото разрешение?

2)

Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска: а) правна уредба на държава членка като член 42a, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от Закона за устройството на общите съдилища, която забранява на националния съд — в рамките на контрола дали отговаря на изискването да е предварително създаден със закон — да преценява задължителната сила и правните обстоятелства във връзка със споменатото в първия въпрос разрешение на дисциплинарната колегия, съставляващи пряката причина за промяната на съдебния състав, и която същевременно предвижда, че при опит да разгледа тези въпроси съответният съдия носи дисциплинарна отговорност? б) практиката на национален орган като Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), съгласно която актовете на национални органи като президента на Република Полша и Националния съдебен съвет относно назначаването на членовете на орган като дисциплинарната колегия не подлежат на съдебен контрол, включително не и на контрол от гледна точка на правото на Съюза, независимо от тежестта и степента на нарушението, а актът за назначаването на дадено лице на съдийска длъжност е окончателен и неотменим?

3)

Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска да се признае задължителна сила на споменатото в първия въпрос разрешение, по-конкретно доколкото с него се налага мярка временно отстраняване на съдията от длъжност, тъй като то е издадено от орган като дисциплинарната колегия, и съответно: а) всички държавни органи (в това число запитващият съд, а също и органите, компетентни да определят и променят съставите на националния съд, по-конкретно председателят на съда) са длъжни да не вземат предвид това разрешение и да осигурят възможност на съдията от националния съд, спрямо когото е издадено то, да заседава в решаващия състав на този съд; б) съдът, в чийто състав не заседава първоначално определеният за разглеждането на делото съдия — само защото спрямо него е издадено посоченото разрешение, не представлява предварително създаден със закон съд и поради това не може да се произнася — като „съд“ — по въпроси на тълкуването и прилагането на правото на Съюза?

4)	Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че дисциплинарната колегия и Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не гарантират ефективна съдебна защита заради липсата на независимост и констатираните нарушения на правилата относно назначаването на техните членове?

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 15 декември 2020 г. — Unilever Italia Mkt. Operations Srl/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-680/20)

(2021/C 79/28)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Unilever Italia Mkt. Operations Srl

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Преюдициални въпроси

1)

Извън случаите на контролирани дружества, кои са релевантните критерии за да се определи дали в резултат на съгласувани действия по договор между формално независими и самостоятелни икономически оператори е налице един единствен стопански субект по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, по-специално, може ли да се счита за достатъчно наличието на определена степен на намеса в търговските решения на друго предприятие, присъща за отношенията на търговско сътрудничество между производителя и дистрибуционните посредници, за да се приеме, че тези лица са част от един единствен стопански субект или е необходимо да е налице „йерархична“ връзка между двете предприятия, изразена в наличието на договор, по силата на който няколко независими предприятия се „подчиняват“ на дейността по управление и координация на едно от тях, така че органът да трябва да докаже наличието на множество системни и постоянни ръководни действия, които могат да засегнат управленските решения на предприятието, по-специално стратегическите и оперативните решения от финансов, промишлен и търговски характер?

2)

При преценката дали е налице злоупотреба с господстващо положение поради клаузи за изключителност, трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът за защита на конкуренцията е длъжен да провери дали тези клаузи имат за последица отстраняване от пазара на конкуренти със същата ефективност и да анализира подробно представените от страната икономически анализи относно реалната възможност разглежданото поведение да отстрани от пазара конкуренти със същата ефективност или, в случай на клаузи за изключителност с отстраняващ ефект или на поведение, характеризиращо се с многобройните злоупотреби (отстъпки за лоялност и клаузи за изключителност), няма никакво правно задължение за посочения орган да основе решението си за установяване на нарушение на конкуренцията на критерия за конкурент със същата ефективност?

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Senāts) (Латвия), постъпило на 22 декември 2020 г. — SIA DOBELES HES/Sabiedrisko pakalpojumu regulēšanas komisija, Ekonomikas ministrija, Finanšu ministrija

(Дело C-702/20)

(2021/C 79/29)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (Senāts)

Страни в главното производство

Жалбоподател в първоинстанционното производство и подател на насрещна касационна жалба: SIA DOBELES HES

Ответник в първоинстанционното производство и подател на касационната жалба: Sabiedrisko pakalpojumu regulēšanas komisija

Други страни в производството: Ekonomikas ministrija, Finanšu ministrija

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

2)

Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че трябва да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки? Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят дистрибутора на електроенергия? Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощите, отпуснати на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (за целите на отговора на първия въпрос)?

3)

Ако отговорите на първия и втория въпрос покажат, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, дали обстоятелството, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

4)

Ако отговорите на първия и втория въпрос покажат, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното реализиране на правото му да получи по-голямо плащане за произведената електроенергия, съставлява искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?

5)

Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията за обезщетение трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящем ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?

6)	За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи, вятърните електроцентрали в миналото са получавали цялата помощ?

7)	За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили цялата помощ, понастоящем ще получи обезщетение?

8)

Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (1) да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че посочената помощ изпълнява критериите, предвидени за помощта de minimis? Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент № 1407/2013 да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията, в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?

9)

Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2) да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите понастоящем свидетелстват за нова държавна помощ, а не за съществуваща държавна помощ?

10)

При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката относно съвместимостта на положението на жалбоподателя с помощите, които се считат за съществуващи по смисъла на член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент № 2015/1589?

11)

Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент № 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата понастоящем се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за претърпените вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?

12)

За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за претърпените вреди се търси от орган от обществения сектор (Комисията по комунални услуги), който в миналото не е бил задължен да покрива посочените разходи, както и обстоятелството, че бюджетът на този орган се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на комунални услуги в регулираните сектори и предназначени изключително за дейността на регулаторния орган?

13)

Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (3), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година (4)?

---

(1)  ОВ L 352, 2013 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 248, 2015 г., стр. 9.

(3)  ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183.

(4)  Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 30 декември 2020 г. — Comune di Lerici/Provincia di La Spezia

(Дело C-719/20)

(2021/C 79/30)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивник: Comune di Lerici

Въззиваем: Provincia di La Spezia

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 12 от Директива 2014/24/ЕС (1) от 26 февруари 2014 година национална правна уредба, която изисква да се извърши обединяване на дружества за предоставяне на местни обществени услуги от икономически интерес, в резултат на което икономическият оператор, който е встъпил в правата на първоначалния концесионер по силата на прозрачно извършени сделки с дружества, включително сливания или придобивания, продължава да управлява услугите до изтичане на предвидените срокове, когато:

а)	първоначалният концесионер е дружество, на което обществената поръчка е възложена пряко (in house) на основание на осъществяван аналогичен съвместен контрол,

б)	икономическият оператор — правоприемник, е избран чрез процедура за възлагане на обществена поръчка,

c)	в резултат на обединяването на дружества по отношение на някой от първоначално възложилите въпросната услуга местни органи вече не са налице съставните елементи на осъществяване на аналогичен съвместен контрол?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 , стр. 65).

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 28 декември 2020 г. — Paget Approbois SAS/Depeyre entreprises SARL, Alpha Insurance A/S и Alpha Insurance A/S/Paget Approbois SAS, Depeyre entreprises SARL

(Дело C-724/20)

(2021/C 79/31)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Касатори: Paget Approbois SAS, Alpha Insurance A/S

Ответници: Depeyre entreprises SARL, Alpha Insurance A/S, Paget Approbois SAS

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 292 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Директива „Платежоспособност II“) (1) да се тълкува в смисъл, че висящото пред съда на държава членка съдебно производство относно застрахователно обезщетение за вреди — чието плащане неговият кредитор търси от застрахователно предприятие, за което в друга държава членка е открито производство по ликвидация — се отнася до активи или право от имуществената маса на застрахователното предприятие по смисъла на тази разпоредба?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос: урежда ли правото на държавата членка, в която е висящо съдебното производство, всички последици от производството по ликвидация за това съдебно производство? По-специално трябва ли да се прилага това право, доколкото: — предвижда, че откриването на такова производство по ликвидация води до спиране на висящото съдебно производство, — предвижда, че съдебното производство се възобновява, когато кредиторът предяви вземането си за застрахователно обезщетение по отношение на имуществената маса на застрахователното предприятие и когато като страни по делото бъдат привлечени органите, които откриват производството по ликвидация, и — забранява да се присъжда каквото и да било плащане на застрахователно обезщетение, тъй като в това производство то може да бъде единствено установено по основание и определено по размер?

---

(1)  OВ L 335, 2009 г., стp. 1.

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Белгия), постъпило на 29 декември 2020 г. — CT, Ferme de la Sarte SPRL/Région wallonne

(Дело C-726/20)

(2021/C 79/32)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: CT, Ferme de la Sarte SPRL

Ответници: Région wallonne

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 17 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (1) да се тълкува в смисъл, че производството на тревни площи или на зелени покриви е изключено от приложното му поле?

---

(1)  ОВ L 347, 2013 г., стр. 487.

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 4 януари 2021 г. — Fédération des entreprises de la beauté/Agence nationale de sécurité du médicament et des produits de santé

(Дело C-4/21)

(2021/C 79/33)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fédération des entreprises de la beauté

Ответник: Agence nationale de sécurité du médicament et des produits de santé

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли писмото от 27 ноември 2019 г. на началника на отдел „Технологии за потребители, околна среда и здравеопазване“ към генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Комисията да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Европейската комисия определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти (1), като се има предвид текстът на писмото и това, че нищо не указва, че на подписалия го служител е делегирано правомощие да вземе решение от името на Комисията, или трябва да се счита за самото решение по този въпрос, в което е изразена окончателната позиция на Европейската комисия?

2)

Ако писмото от 27 ноември 2019 г. трябва да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Европейската комисия определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009, следва ли да се приеме, че когато е сезиран с искане за проверка на законосъобразността на временна мярка, взета от национален орган на основание параграф 1 от този член, националният съд може да се произнесе по съответствието на мярката с този член, преди Европейската комисия да е взела решение, и ако може — доколко и по отношение на какво, или трябва да счита, че временната мярка е в съответствие с този член, докато Комисията не я е обявила за необоснована?

3)	При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 27 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че допуска да се вземат временни мерки, които се прилагат за категория продукти, съдържащи едно и също вещество?

4)

Ако писмото от 27 ноември 2019 г. трябва да се разглежда като решение, с което е изразена окончателната позиция на Европейската комисия относно съответната временна мярка, може ли валидността на това решение да бъде оспорена пред националния съд, макар и да не е било предмет на жалба за отмяна на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с оглед на обстоятелството, че текстът на писмото навежда на мисълта, че става дума само за подготвителен акт, и че Националната агенция по безопасност на лекарствата и на продуктите със значение за здравето, която е адресат на писмото, е отговорила на писмото, изразила е несъгласието си и е посочила, че оставя в сила взетата от нея временна мярка, докато не бъде прието окончателното решение на Комисията, която не е отговорила?

5)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли да се счита, че писмото от 27 ноември 2019 г. е подписано от служител, на когото е делегирано правомощие да вземе решението от името на Комисията, и че същото е валидно, доколкото се основава на това, че предвиденият в този член механизъм на предпазната клауза „се отнася до индивидуални мерки за предоставени на пазара козметични продукти, а не до мерки с общо приложение, които се прилагат за категория продукти, съдържащи определено вещество“, с оглед на тълкуването, което следва да се даде на член 27 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 във връзка с член 31 от него?

6)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос или ако писмото от 27 ноември 2019 г. вече не може да се оспорва в рамките на настоящото производство, трябва ли временната мярка, взета на основание член 27 от Регламент (ЕО) № 1223/2009, да се счита за противоречаща на този регламент от момента на приемането ѝ или едва от момента, в който писмото е съобщено на Националната агенция по безопасност на лекарствата и на продуктите със значение за здравето, или след разумен срок, който започва да тече от датата на това съобщаване и следва да даде възможност за отмяната на мярката, като се има предвид и неяснотата относно обхвата на писмото и това, че Комисията не е отговорила на Агенцията, която е посочила, че „с превантивна цел оставя в сила решението си от 13 март 2019 г. в очакване на решението на Комисията по член 27 от Регламент (ЕО) № 1223/2009“?

---

(1)  ОВ L 342, 2009 г., стр. 59.

Определение на председателя на Съда от 4 декември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado Contencioso-Administrativo no17 de Barcelona — Испания) — UD/Subdelegación del Gobierno en Barcelona

(Дело C-746/19) (1)

(2021/C 79/34)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 19, 20.1.2020 г.

Определение на председателя на Съда от 21 декември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg Oost-Vlaanderen Afdeling Gent — Белгия) — Openbaar Ministerie/EA

(Дело C-246/20) (1)

(2021/C 79/35)

Език на производството: нидерландски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Определение на председателя на Съда от 14 декември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Hamburg — Германия) — BC/Deutsche Lufthansa AG

(Дело C-467/20) (1)

(2021/C 79/36)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Решение на Общия съд от 20 януари 2021 г. — Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO — Ем Джей Дериз (BBQLOUMI)

(Дело T-328/17 RENV) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „BBQLOUMI“ - По-ранна колективна словна марка на Европейския съюз „HALLOUMI“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2021/C 79/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi (Никозия, Кипър) (представители: S. Malynicz, QC, V. Marsland, solicitor и S. Baran, barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: D. Gája и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ем Джей Дериз ЕООД (София, България) (представител: Д. Димитрова, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 16 март 2017 г. (преписка R 497/2016-4), постановено в производство по възражение между Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi и Ем Джей Дериз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред Общия съд, както и в производството пред Съда.

---

(1)  ОВ C 239, 24.7.2017 г.

Решение на Общия съд от 20 януари 2021 г. — Jareš Procházková и Jareš/EUIPO — Elton Hodinářská (MANUFACTURE PRIM 1949)

(Дело T-656/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „MANUFACTURE PRIM 1949“ - Липса на по-ранно право, придобито по силата на националното право - Член 52, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 [понастоящем член 60, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2021/C 79/38)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Hana Jareš Procházková (Прага, Чешка република), Antonín Jareš (Прага) (представител: M. Kyjovský, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Elton Hodinářská a.s. (Nové Město nad Metují, Чешка република) (представител: T. Matoušek, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 септември 2018 г. (преписка R 1159/2017-4), постановено в производство за обявяване на недействителност между, от една страна, г-жа Jareš Procházková и г-н Jareš и, от друга, Elton Hodinářská.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Hana Jareš Procházková и г-н Antonín Jareš да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	Elton Hodinářská a.s. понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 4, 7.1.2019 г.

Определение на Общия съд от 19 януари 2021 г. — Umweltinstitut München/Комисия

(Дело T-712/18) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи относно събрание на Съвместния управителен комитет по санитарните и фитосанитарните мерки, създаден с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (СЕТА) - Частичен отказ за предоставяне на достъп - Оповестяване на искания документ след подаване на жалбата - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 79/39)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Umweltinstitut München-Verein zur Erforschung und Verminderung der Umweltbelastung eV (Мюнхен, Германия) (представител: M. John, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Ehrbar, F. Erlbacher и C. Vollrath)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 6539 окончателен на Комисията от 2 октомври 2018 г., с което се отказва достъп до някои документи относно проведеното на 26 и 27 март 2018 г. в Отава (Канада) събрание на Съвместния управителен комитет по санитарните и фитосанитарните мерки, създаден с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (СЕТА), подписано в Брюксел на 30 октомври 2016 г.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 44, 4.2.2019 г.

Определение на Общия съд от 18 януари 2021 г. — Datenlotsen Informationssysteme/Комисия

(Дело T-34/20) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Софтуерни решения за висшите учебни заведения - Данъчни предимства и държавно финансиране - Официална процедура по разследване - Решение, с което приведените в действие мерки са квалифицирани като съществуваща помощ - Липса на лично засягане - Липса на подзаконов акт - Недопустимост)

(2021/C 79/40)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Datenlotsen Informationssysteme GmbH (Хамбург, Германия) (представител: T. Lübbig, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Blanck и K. Herrmann)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2020/391 на Комисията от 20 септември 2019 година относно мярка SA.34402 — 2015/C (ex 2015/NN), приведена в действие от Германия в полза на Hochschul-Informations-System GmbH (ОВ L 74, 2020 г., стр. 22).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Молбата на Федерална република Германия да встъпи в подкрепа на Европейската комисия е станала безпредметна.

3)	Осъжда Datenlotsen Informationssysteme GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 77, 9.3.2020 г.

Жалба, подадена на 11 декември 2020 г. — OP/Комисия

(Дело T-736/20)

(2021/C 79/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: OP (представител: S. Pappas, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени i) решението на конкурсната комисия от 5 февруари 2020 г. да не включи жалбоподателя в списъка с резервите от конкурса на общо основание EPSO/AST/147/19 и ii) решението на органа по назначаване от 3 септември 2020 г., с което е отхвърлено жалбата на жалбоподателя срещу решението на конкурсната комисия от 5 февруари 2020 г., в частта, в която съдържа допълнителни мотиви;

—	да осъди ответника да заплати, освен собствените си съдебни разноски, и съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание — нарушение на принципите на равно третиране, на прозрачност, на обективност, както и на член 1г, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица

2.	Второ основание: нарушение на правото на добра администрация.

3.	Трето основание: недостатъчно и неадекватно мотивиране.

4.	Четвърто основание: нарушение на член 27 от Правилника за длъжностните лица.

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — Advansa Manufacturing и др./Комисия

(Дело T-741/20)

(2021/C 79/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Advansa Manufacturing GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) и други 14 жалбоподатели (представители: D. Haverbeke, L. Ruessmann, и P. Sellar, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени приложение I към Съобщение на Комисията — Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г., (1) доколкото е изключен неправомерно отрасълът за производство на синтетични/изкуствени влакна;

—	да разпореди, на основание член 264 ДФЕС, че правните последици от приложение I към обжалвания акт продължават да действат, докато ответникът предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда съгласно член 266 ДФЕС;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват седем основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание — приложение I към обжалвания акт е прието без да е налице компетентност. — Съгласно член 5, параграф 1 и член 5, параграф 2 ДЕС, ЕС действа единствено в границите на компетентността, която държавите членки са му предоставили. Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите членки; — Съгласно член 10a, параграф 6 от изменената Директива 2003/87/EC (2) компетентен да приеме обжалвания акт е не ответникът, а държавите членки.

2.

Второ основание — в приложение I към обжалвания акт са допуснати съществени процесуални нарушения. — Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви на обжалвания акт не излагат ясно и недвусмислено съображенията на ответника при изчисляването на интензивността на непреките емисии за отрасъла на жалбоподателите, което е определящият фактор за преценката дали даден отрасъл да бъде включен или изключен от приложение I към обжалвания акт; — Поради това неизпълнение на задължението да изложи мотивите си, жалбоподателите не били в състояние да защитят правата си, а Съдът — да упражни своето правомощие за контрол.

3.

Трето основание — приложение I към обжалвания акт нарушава принципа на субсидиарност. — Съгласно член 5, параграф 3 ДЕС в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза; — Макар националните мерки, взети на основание член 10a, параграф 6 от Директива 2003/87/EC, да подлежат на контрол за държавна помощ, ответникът нарушил принципа на субсидиарност при съставянето на списък ex ante, ограничаващ отраслите или подотраслите, чиито разходи за непреки емисии могат да бъдат компенсирани, тъй като а) държавите членки могат най-добре да оценят реалния риск от изместване на въглеродни емисии за всеки промишлен отрасъл поради значителните непреки разходи, които действително възникват; и (b) ответникът приел приложение I без да обясни достатъчно защо е било необходимо да го направи.

4.

Четвърто основание — приложение I към обжалвания акт нарушава принципа на прозрачност. — Процедурата, довела до приемането на обжалвания акт, не е прозрачна в ключовите си аспекти, и по-конкретно: (a) ответникът не разкрил какви данни е използвал, за да изчисли интензивността на непреките емисии за отрасъла на жалбоподателите нито в обжалвания акт, нито в придружаващата оценка на въздействието; (b) ответникът не дал обяснения, които подкрепят неговите оценки по въпроса кои подотрасли имат най-голям потенциал за електрифициране; — В процедурата по приемане на обжалвания акт ответникът отказал да уведоми заинтересованите страни как ще бъде изчислена интензивността на техните непреки емисии и как ще се прилага критерият за електрифицирането, с което възпрепятствал възможността им за каквато и да било дискусия по същество с него през периода на консултации; — Ето защо ответникът не изпълнил задължението си по член 15 ДФЕС и член 11 ДЕС да осигури прозрачност на процедурата, довела до приемането на приложение I към обжалвания акт.

5.

Пето основание — в приложение I към обжалвания акт са допуснати явни грешки в преценката. — В контекста на своето право на преценка при извършването на сложни преценки от икономически и социален характер ответникът трябва да е в състояние да докаже, че е преценил всички релевантни фактори и обстоятелства около положението, което обжалваният акт цели да регулира. Той допуснал редица явни грешки в преценката, изключвайки отрасъла на жалбоподателите от списъка на допустимите отрасли от приложение I към обжалвания акт, по-специално като (a) не се аргументирал и не обосновал въвеждането на два допълнителни прага за допустимост; (b) не взел предвид релевантните и пълни данни за потреблението на електроенргия в отрасъла на жалбоподателите, което довело до подценяване на интензивносттта на непреките емисии в този отрасъл и до изключването му от приложение I; (c) без да се обоснове, не взел предвид представените от жалбоподателите доказателства; и (d) що се отнася до качествената оценка, оценил неправилно заместимостта на горивото/електричеството в отрасъла и не се обосновал защо неговите подотрасли не са включени в приложение I въз основа на този критерий.

6.

Шесто основание — в приложение I към обжалвания акт е приложен неправилно правилният критерий за оценка. — Член 10a, параграф 6 от Директива 2003/87/EО изисква преценката на отрасълите да се извършва въз основа на критерия за „реалния риск“ от изместване на въглеродни емисии; — Ответникът приложил друг критерий, а именно този за „значителния риск“. Така той използвал неправилен и неправомерен критерий.

7.

Седмо основание — обжалваният акт нарушава принципа на пропорционалност. — Ответникът нарушил принципа на пропорционалност, тъй като: (a) не се е стремил да постигне законната цел, която е да насърчи икономически ефективна декарбонизация на икономиката, като енергоемките отрасли инвестират в енергийна ефективност, вместо да пренасочват производството си в трети държави; (b) поставил прекомерна тежест върху изключените отрасли, когато по-малко обременяващи решения (като определяне на максимални нива на подпомагане или механизми за обвързване с условия) биха изпълнили целите на обжалвания акт поне по същия начин; и (c) разкрил основната информация от своята оценка на допустимите отрасли едва четири дни преди публикуването на обжалвания акт на 25 септември 2020 г., което само по себе си е само малко повече от три месеца преди изтичането на приложимите понастоящем Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на СТЕ. По този начин ответникът нарушил член 5, параграф 4 ДЕС.

---

(1)  ОВ C 317, 2020 г., стр. 5.

(2)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), изменена.

Жалба, подадена на 14 януари 2021 г. — PJ/EIT

(Дело T-12/21)

(2021/C 79/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PJ (представител: N. de Montigny, avocate)

Ответник: Европейски институт за иновации и технологии

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението от 17 декември 2020 г., с което изпълнителният директор е отказал на жалбоподателя възможността да се ползва от изключенията от забраната за работа от разстояние извън държавата по месторабота и е отхвърлил искането му, подадено на 15 декември 2020 г., да работи от разстояние от своето място на произход,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушаване, от една страна, на член 5.1.b от Guidelines, приложими за Комисията и транспонирани за EIT, и от друга страна, на придобитите от жалбоподателя права. По-нататък, жалбоподателят се позовава на неизпълнение на задължението на администрацията за полагане на грижа. Жалбоподателят се позовава и на произволно тълкуване на понятието „ограничения за пътуване“, на липса на предвидимост и на правна сигурност, както и на несъобразяване с тълкуванията на национално равнище на същите тези здравни мерки, въведени във всяка държава членка. Накрая, жалбоподателят се позовава на нарушаване на правото му на личен и семеен живот, на невземане предвид на неговото положение при липса на действителен и обоснован служебен интерес, както и на непропорционално засягане на неговите интереси.

2.

Второ основание: възражение за незаконосъобразност на действащите правила, ако трябва да се приеме, че те не позволяват на жалбоподателя да работи от своето място на произход в неговото положение поради нарушаване на принципите на равно третиране, на правото му на личен и семеен живот, на благосъстоянието на работното място, както и на принципа на правна сигурност и предвидимост. Жалбоподателят се позовава и на непреодолима сила, както и на нарушаване на член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като ограничаването на правата му е незаконосъобразно и непропорционално.

Жалба, подадена на 16 януари 2021 г. — Be Smart/Комисия

(Дело T-18/21)

(2021/C 79/44)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Be Smart Srl (Рим, Италия) (представители: F. Satta, G. Roberti, A. Romano и I. Perego, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да приеме, че Комисията не е изпълнила задълженията, които има по силата на членове 107 и 108 ДФЕС, член 41 от Хартата на основните права на ЕС, както и на член 12, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2015/1589, като не е приела никакво решение по член 4 от Регламент (ЕС) № 2015/1589, а именно за откриване на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с подадената от жалбоподателя на 15 октомври 2014 т. жалба (SA.39639),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба на основание член 265 ДФЕС се иска да се установи, че Комисията неправомерно не се е произнесла по подадената от Be Smart S.r.l. на 15 октомври 2014 т. жалба, заведена под номер SA.39639, относно две неправомерни мерки за държавна помощ в полза на Consorzio Interuniversitario Cineca.

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква, че Комисията не е изпълнила произтичащото от разпоредбите относно незаконосъобразните държавни помощи задължение за предприемане на действия, като не е предприела никакви действия, след като е била приканена за това и не е взела никакво становище по подадената на 15 октомври 2014 т. жалба. Тя нарушила и основния принцип на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на ЕС.

Жалба, подадена на 19 януари 2021 г. — About You/EUIPO — Safe-1 Immobilieninvest (Y/O/U)

(Дело T-23/21)

(2021/C 79/45)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: About You GmbH (Хамбург, Германия) (представител: W. Mosing, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Safe-1 Immobilieninvest GmbH (Мауер, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Y/O/U“ — марка на Европейския съюз № 10 226 884

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 10 ноември 2020 г. по преписка R 527/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания,

—	да отмени обжалваното решение, вследствие от което EUIPO да отмени изцяло посочената марка на Европейския съюз,

—	да осъди EUIPO и ако другата страна в производството пред EUIPO встъпи писмено в съдебното производство, да понесе направените от нея/тях съдебни разноски, както и разноските, направени от жалбоподателя в производството пред Общия съд и в производството по обжалване пред EUIPO.

Изложени основания

—	нарушение на процесуалните изисквания за доказване от гледна точка на правна сигурност и на принципа на оправдани правни очаквания,

—	нарушение на член 58 във връзка с член 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета и на член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с членове 10, 19 и 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията.

Жалба, подадена на 20 януари 2021 г. — Beveland/EUIPO — Super B (BUCANERO)

(Дело T-29/21)

(2021/C 79/46)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Beveland, SA (Sant Joan les Fonts, Испания) (представител: J. Carbonell Callicó, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Super B, SL (Талавера де ла Рейна, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „BUCANERO“ — марка на Европейския съюз № 390 641

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 5 ноември 2020 г. по преписка R 1046/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като обяви изрично недействителността на марка на Европейския съюз № 390 641 „BUCANERO“ (словна) за всички стоки, класифицирани в класове 32 и 33,

—	да осъди EUIPO и притежателя на спорната марка, SUPER B, S.L., да заплатят всички съдебни разноски по производството пред Общия съд, а също и разноските по производството по отмяна пред EUIPO.

Изложено основание

Нарушение на членове 18 и 58 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 22 януари 2021 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-34/21)

(2021/C 79/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair DAC (Суорд, Ирландия) (представители: E. Vahida, F.-C. Laprévote, V. Blanc, S. Rating и I. Metaxas-Maranghidis, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) на Европейската комисия от 25 юни 2020 г. относно държавна помощ SA.57153 (2020/N) — Германия — COVID-19 — Помощ за Lufthansa и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: Европейската комисия е приложила неправилно съобщението си „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 (1)“ („Временната рамка“) и е злоупотребила с правомощията си, като е приела, че Deutsche Lufthansa AG може да получи помощ, без да прецени дали има по-подходящи мерки, които нарушават конкуренцията в по-малка степен, приела е, че размерът на помощта за рекапитализация е пропорционален, не е приложила подходящи условия по отношение на излизането на държавата, възложила е недостатъчна продажба на слотове и не е наложила ефективна забрана на агресивното разрастване на получателя.

2.

Второ основание: Европейската комисия е приложила неправилно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, като е приела, че помощта е за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на Германия, като не е изпълнила задължението си да претегли положителните и отрицателните последици на помощта за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция (т.е. „сравнителният тест“) и като е изискала късното представяне на план за преструктуриране.

3.	Трето основание: Европейската комисия е нарушила общите принципи на недопускане на дискриминация, свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване.

4.	Четвърто основание: Европейската комисия не е започнала официална процедура по разследване въпреки наличието на сериозни затруднения и е нарушила процесуалните права на жалбоподателя.

5.	Пето основание: Европейската комисия не е изпълнила задължението си за мотивиране.

---

(1)  Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19, ОВ C 91I/1 от 20 март 2020 г., изменена.

Определение на Общия съд от 13 януари 2021 г. — Chiquita Brands/EUIPO — Fyffes International (HOYA)

(Дело T-189/20) (1)

(2021/C 79/48)

Език на производството: английски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 191, 8.6.2020 г.

Определение на Общия съд от 15 януари 2021 г. — Aldi Stores/EUIPO — Dualit (Форма на тостер)

(Дело T-199/20) (1)

(2021/C 79/49)

Език на производството: английски

Председателят на пети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Определение на Общия съд от 20 януари 2021 г. — JD/ЕИБ

(Дело T-608/20) (1)

(2021/C 79/50)

Език на производството: английски

Председателят на четвърти състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 433, 14.12.2020 г.