		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 44

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 8 февруари 2021 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2021/C 44/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2021/C 44/02	Дело C-488/18: Решение на Съда (четвърти състав) от 10 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt Kaufbeuren mit Außenstelle Füssen/Golfclub Schloss Igling e.V. (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване на доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Директен ефект — Понятие за нестопанска организация)	2
2021/C 44/03	Дело C-620/18: Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2020 г. — Унгария/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз (Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2018/957 — Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници — Ред и условия на работа — Възнаграждение — Продължителност на командироването — Определяне на правното основание — Членове 53 ДФЕС и 62 ДФЕС — Изменение на съществуваща директива — Член 9 ДФЕС — Злоупотреба с власт — Принцип на недопускане на дискриминация — Необходимост — Принцип на пропорционалност — Обхват на принципа на свободно предоставяне на услуги — Автомобилен транспорт — Член 58 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 593/2008 — Приложно поле — Принципи на правна сигурност и на законодателна яснота)	3
2021/C 44/04	Дело C-626/18: Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2020 г. — Република Полша/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз (Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2018/957 — Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници — Ред и условия на работа — Възнаграждение — Продължителност на командироването — Определяне на правното основание — Членове 53 ДФЕС и 62 ДФЕС — Изменение на съществуваща директива — Член 9 ДФЕС — Принцип на недопускане на дискриминация — Необходимост — Принцип на пропорционалност — Регламент (ЕО) № 593/2008 — Приложно поле — Автомобилен транспорт — Член 58 ДФЕС)	4
2021/C 44/05	Дело C-132/19 P: Решение на Съда (втори състав) от 9 декември 2020 г. — Groupe Canal +/Европейска комисия, Френска република, Union des producteurs de cinéma (UPC), C More Entertainment AB, European Film Agency Directors — EFAD's, Bureau européen des unions de consommateurs (BEUC) (Обжалване — Конкуренция — Картели — Разпространение на телевизия — – Регламент (ЕС) № 1/2003 — Член 9 и член 16, параграф 1 — Решение, с което ангажименти стават задължителни — Абсолютна териториална защита — Злоупотреба с власт — Предварителна оценка — Липса на задължение на Европейската комисия да вземе предвид съображения, свързани с прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС — Споразумения, които имат за цел да разделят националните пазари — Липса на задължение на Комисията да анализира един по един съответните национални пазари — Пропорционалност — Засягане на договорните права на трети лица)	5
2021/C 44/06	Дело C-160/19 P: Решение на Съда (втори състав) от 10 декември 2020 г. — Comune di Milano/Европейска комисия (Обжалване — Държавни помощи — Сектор на въздушния транспорт — Наземно обслужване на летищата Милано Линате (Италия) и Милано Малпенса (Италия) — Вливания на капитали, извършени от управителя на тези летища в изцяло притежаваното дъщерно дружество, което предоставя това обслужване — Публично акционерно участие на управителя — Решение, с което тези мерки за държавни помощи се обявяват за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Понятията ресурси на държава, мярка, за която носи отговорност държавата и икономическо предимство — Принцип на частния оператор — Критерий за частния инвеститор — Тежест на доказване — Сложни икономически оценки — Интензивност на съдебния контрол — Изопачаване на доказателствата)	6
2021/C 44/07	Дело C-347/19: Решение на Съда (седми състав) от 10 декември 2020 г. — Европейска комисия/Кралство Испания (Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Енергийна ефективност — Директива 2012/27/ЕС — Член 9, параграф 3 — Потребление на топлинна енергия, охлаждаща енергия и топла вода — Монтиране в сградите на индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението)	6
2021/C 44/08	Дело C-584/19: Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Landesgericht für Strafsachen Wien — Австрия) — Наказателно производство срещу A и др. (Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за разследване — Директива 2014/41/ЕС — Член 1, параграф 1 — Член 2, буква в), подточки i) и ii) — Понятия съдебен орган и издаващ орган — Европейска заповед за разследване, издадена от прокуратурата на държава членка — Независимост от изпълнителната власт)	7
2021/C 44/09	Дело C-616/19: Решение на Съда (първи състав) от 10 декември 2020 г. (преюдициално запитване от High Court (Ирландия) — Ирландия) — M.S., M.W., G.S./Minister for Justice and Equality (Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Политика в областта на убежището — Процедура за предоставяне или отнемане на статут на бежанец — Директива 2005/85/ЕО — Член 25, параграф 2 — Основание за недопустимост — Отхвърляне от държава членка на молба за международна закрила като недопустима, поради това че на кандидата преди това е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Регламент (ЕС) № 604/2013)	7
2021/C 44/10	Дело C-620/19: Решение на Съда (първи състав) от 10 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Land Nordrhein-Westfalen/D.-H. T., действащ в качеството на синдик на J & S Service UG (Преюдициално запитване — Лични данни — Регламент (ЕС) 2016/679 — Член 23 — Ограничаване на правата на субекта на данни — Важен финансов интерес — Изпълнение по гражданскоправни искове — Национална правна уредба, препращаща към разпоредбите на правото на Съюза — Данъчни данни, отнасящи се до юридическо лице — Липса на компетентност на Съда)	8
2021/C 44/11	Съединени дела C-792/18 P и C-793/18 P: Определение на Съда (девети състав) от 12 ноември 2020 г. — Jean-François Jalkh/Европейски парламент (Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Институционално право — Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз — Членове 8 и 9 — Обхват — Решение за снемане на парламентарния имунитет — Условия)	8
2021/C 44/12	Дело C-394/19: Определение на Съда (шести състав) от 12 октомври 2020 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail francophone de Bruxelles — Белгия) — PN, QO, RP, SQ, TR/Centre public d’action sociale d’Anderlecht (CPAS) (Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Гражданство на Съюза — Право на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държава членка — Директива 2004/38/ЕО — Член 3 — Бенефициери — Неправилно транспониране — Отговорност на държава членка при нарушение на правото на Съюза — Предоставяне на социална помощ като обезщетение за претърпените вреди — Явна недопустимост)	9
2021/C 44/13	Дело C-621/19: Определение на Съда (осми състав) от 10 октомври 2020 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словакия) — Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky/Weindel Logistik Service SR spol. s r.o. (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква д) — Приспадане на платения данък по получени доставки — Използване на стоките само за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Наличие на пряка връзка между внесените стои и извършените доставки)	9
2021/C 44/14	Дело C-716/19: Определение на Съда (седми състав) от 28 октомври 2020 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 2 de Madrid — Испания) — ZA, AZ, BX, CV, DU, ET/Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA (Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда — Конкуренция — Окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията, с което се установява наличието на ограничаваща конкуренцията практика — Обхват на доказателствената стойност на разгледаните и установени факти — Липса на достатъчно точни сведения за фактическия и правния контекст на спора в главното производство, както и за причините, поради които е необходим отговор на преюдициалните въпроси — Явна недопустимост)	10
2021/C 44/15	Дело C-807/19: Определение на Съда (шести състав) от 26 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — производства със заявители Банка ДСК ЕАД, Фронтекс интернешънъл ЕАД (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Членове 3 и 6 — 8 — Директива 2008/48/ЕО — Член 22 — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Служебна проверка от националния съд — Национално заповедно производство)	11
2021/C 44/16	Дело C-835/19: Определение на Съда (девети състав) от 26 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Autostrada Torino Ivrea Valle D’Aosta — Ativa S.p.A./Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Autorità di regolazione dei trasporti (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Възлагане на договори за концесия — Директива 2014/23/ЕС — Член 2, параграф 1, първа алинея — Член 30 — Свобода на възлагащите органи да определят и организират процедурата за избор на концесионер — Национална правна уредба, която забранява прилагането на проектно финансиране за договори за концесия на автомагистрала)	11
2021/C 44/17	Дело C-84/20 P: Определение на Съда (девети състав) от 28 октомври 2020 г. — Archimandritis Sarantis Sarantos, Protopresvyteros Ioannis Fotopoulos, Protopresvyteros Antonios Bousdekis, Protopresvyteros Vasileios Kokolakis, Estia Paterikon Meleton, Christos Papasotiriou, Charalampos Andralis/ Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз (Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Гражданство на Съюза — Повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение — Регламент (ЕС) 2019/1157 — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Липса на лично засягане — Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз — Задължение за една от страните да бъде представлявана от адвокат — Жалбоподател, който е и адвокат, действащ от свое име и подписал сам жалбата, без да ползва услугите на адвокат трето лице, което да го представлява — Явно неоснователна жалба)	12
2021/C 44/18	Дело C-85/20 P: Определение на Съда (шести състав) от 12 ноември 2020 г. — Lazarus Szolgáltató és Kereskedelmi Kft./Европейска комисия (Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Държавни помощи — Помощ, приведена в действие от Унгария в полза на предприятия, наели на работа работници с увреждания — Твърдени решения на Европейската комисия, с които мярката се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Начален момент — Узнаване за съществуването на обжалвания акт — Разумен срок за изискване на пълния му текст — Понятие за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС — Недопустимост на първоинстанционната жалба — Жалба, която е отчасти явно недопустима, отчасти явно неоснователна)	13
2021/C 44/19	Дело C-386/20 P: Жалба, подадена на 12 август 2020 г. от eSky Group IP sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 10 юни 2020 г. по дело T-646/19 — eSky Group IP/EUIPO — Gröpel (e)	13
2021/C 44/20	Дело C-491/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 24 септември 2020 г. — W.Ż./A. S., Sąd Najwyższy	14
2021/C 44/21	Дело C-492/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 25 септември 2020 г. — W.Ż./K. Z., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy	15
2021/C 44/22	Дело C-493/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 28 септември 2020 г. — P. J./A. T., R. W., Sąd Najwyższy	16
2021/C 44/23	Дело C-494/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 2 октомври 2020 г. — K. M./T. P., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy	17
2021/C 44/24	Дело C-495/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 2 октомври 2020 г. — T. M./T. D., M. D., P. K., J. L., M. L., O. N., G. Z., A. S., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy	18
2021/C 44/25	Дело C-496/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 6 октомври 2020 г. — M. F./T. P.	20
2021/C 44/26	Дело C-506/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 9 октомври 2020 г. — T.B./T.D., M.D., P.K., J.L., M.L., O.N., G.Z., A.S., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy	21
2021/C 44/27	Дело C-509/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 22 септември 2020 г. — M. F./J. M.	22
2021/C 44/28	Дело C-511/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 13 октомври 2020 г. — B. S./T. D., M. D., P. K., J. L., M. Ł., O. N., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy	23
2021/C 44/29	Дело C-563/20: Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 28 октомври 2020 г. — ORLEN KolTrans sp. z o. o./Prezes Urzędu Transportu Kolejowego	24
2021/C 44/30	Дело C-587/20: Преюдициално запитване от Østre Landsret (Дания), постъпило на 9 ноември 2020 г. — Ligebehandlingsnævnet, действащ в качеството на представител на A/HK/Danmark и HK/Privat	25
2021/C 44/31	Дело C-604/20: Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 16 ноември 2020 г. — ROI Land Investments Ltd./FD	25
2021/C 44/32	Дело C-605/20: Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 17 ноември 2020 г. — Suzlon Wind Energy Portugal — Energia Eólica Unipessoal, Lda/Autoridade Tributária e Aduaneira	26
2021/C 44/33	Дело C-615/20: Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 18 ноември 2020 г. — Наказателно производство срещу YP и др.	27
2021/C 44/34	Дело C-634/20: Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 25 ноември 2020 г. — A/Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto	29
2021/C 44/35	Дело C-641/20: Преюдициално запитване от Tribunal du travail de Liège (Белгия), постъпило на 26 ноември 2020 г. — VT/Centre public d'action sociale de Líège (CPAS)	30
2021/C 44/36	Дело C-646/20: Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 1 декември 2020 г. — Senatsverwaltung für Inneres und Sport, Standesamtsaufsicht/TB	30
2021/C 44/37	Дело C-656/20 P: Жалба, подадена на 4 декември 2020 г. от Hermann Albers eK срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 октомври 2020 г. по дело T-597/18, Hermann Albers/Европейска комисия	31
2021/C 44/38	Дело C-661/20: Иск, предявен на 5 декември 2020 г. — Европейска комисия/Словашка република	32
2021/C 44/39	Дело C-663/20 P: Жалба, подадена на 4 декември 2020 г. от Единния съвет за преструктуриране срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-414/17, Hypo Vorarlberg Bank AG/Единен съвет за преструктуриране	33
2021/C 44/40	Дело C-664/20 P: Жалба, подадена на 4 декември 2020 г. от Единния съвет за преструктуриране срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-420/17, Portigon AG/Единен съвет за преструктуриране	34
2021/C 44/41	Дело C-666/20 P: Жалба, подадена на 7 декември 2020 г. от Gesamtverband Verkehrsgewerbe Niedersachsen eV (GVN) срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 октомври 2020 г. по дело T-583/18, GVN/Европейска комисия	36
2021/C 44/42	Дело C-682/20 P: Жалба, подадена на 15 декември 2020 г. от Les Mousquetaires и ITM Entreprises SAS срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 5 октомври 2020 г. по дело T-255/17, Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия	37
2021/C 44/43	Дело C-352/18: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 6 de Reus — Испания) — Jaime Cardus Suarez/Catalunya Caixa SA (Catalunya Banc S.A.)	38
2021/C 44/44	Дело C-703/18: Определение на председателя на Съда от 14 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) — Обединено кралство) — Healthspan Limited/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs	38
2021/C 44/45	ДелоC-763/18: Определение на председателя на девети състав на Съда от 13 ноември 2020 г. — Wallapop, SL/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Unipreus, SL	38
2021/C 44/46	Дело C-250/19: Определение на председателя на Съда от 14 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État — Белгия) — B. O. L./État belge	38
2021/C 44/47	Дело C-286/19: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal d'instance d'Aulnay-Sous-Bois — Франция) — JE, KF/XL Airways SA	39
2021/C 44/48	Дело C-452/19: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 6 de Ceuta — Espagne) — YV/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA	39
2021/C 44/49	Дело C-455/19: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — BX/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA	39
2021/C 44/50	Дело C-482/19: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — JF, KG/Bankia SA	39
2021/C 44/51	Дело C-523/19: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — ED/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA	40
2021/C 44/52	Дело C-527/19: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — HG, IH/Bankia SA	40
2021/C 44/53	Дело C-731/19: Определение на председателя на Съда от 30 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha — Испания) — KM/Subdelegación del Gobierno en Albacete	40
2021/C 44/54	Дело C-732/19: Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — LL, MK/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA	40
2021/C 44/55	Дело C-745/19: Определение на председателя на Съда от 22 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд — България) — PH, OI/ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД	41
2021/C 44/56	Дело C-2/20: Определение на председателя на Съда от 6 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Queen's Bench Division) — Обединено кралство) — Daimler AG/Walleniusrederierna Aktiebolag, Wallenius Wilhelmsen ASA, Wallenius Logistics AB, Wilhelmsen Ships Holding Malta Limited, Wallenius Wilhelmsen Ocean AS, K Line Holding (Europe) Limited, K Line Europe Limited, Compañia Sudamericana de Vapores SA	41
2021/C 44/57	Дело C-15/20: Определение на председателя на Съда от 9 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Badajoz — Испания) — Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas y Seguros de España (Adicae Consumidores Críticos y Responsables)/Caja Almendralejo Sociedad Cooperativa de Credito	41
2021/C 44/58	Дело C-16/20: Определение на председателя на Съда от 9 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Badajoz — Испания) — Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas y Seguros de España (Adicae Consumidores Críticos y Responsables)/Liberbank SA	41
2021/C 44/59	Дело C-20/20: Определение на председателя на Съда от 16 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État — Белгия) — E. M. T./Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides	42
2021/C 44/60	Дело C-189/20: Определение на председателя на Съда от 19 ноември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Laudamotion GmbH/Verein für Konsumenteninformation	42
2021/C 44/61	Дело C-268/20: Определение на председателя на Съда от 12 ноември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Espagne) — XV/Cajamar Caja Rural S.C.C.	42
2021/C 44/62	Дело C-365/20: Определение на председателя на Съда от 14 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Düsseldorf — Германия) — Eurowings GmbH/GDVI Verbraucherhilfe GmbH	42
2021/C 44/63	Дело C-434/20: Определение на председателя на Съда от 27 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Frankfurt am Main — Германия) — flightright GmbH/SunExpressGünes Ekspres Havacilik A.S.	43
2021/C 44/64	Дело C-438/20: Определение на председателя на Съда от 9 ноември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Düsseldorf — Германия) — BT/Eurowings GmbH	43
	Общ съд
2021/C 44/65	Дело T-635/18: Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Industrial Química del Nalón/Комисия (Извъндоговорна отговорност — Околна среда — Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси — Класифициране на смола, каменовъглен катран, високотемпературен, като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)	44
2021/C 44/66	Дело T-636/18: Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Tokai erftcarbon/Комисия (Извъндоговорна отговорност — Околна среда — Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси — Класифициране на веществото смола, каменовъглен катран, високотемпературен сред веществата с остра водна токсичност от категория 1 (H400) и с хронична водна токсичност от категория 1 (H410) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)	45
2021/C 44/67	Дело T-637/18: Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Bawtry Carbon International/Комисия (Извъндоговорна отговорност — Околна среда — Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси — Класифициране на смола, каменовъглен катран, високотемпературен, като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)	45
2021/C 44/68	Дело T-638/18: Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Deza/Комисия (Извъндоговорна отговорност — Околна среда — Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси — Класифициране на смола, каменовъглен катран, високотемпературен, като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)	46
2021/C 44/69	Дело T-639/18: Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — SGL Carbon/Комисия (Извъндоговорна отговорност — Околна среда — Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси — Класифициране на смола, каменовъглен катран, високотемпературен, като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)	47
2021/C 44/70	Дело T-645/18: Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Bilbaína de Alquitranes/Комисия (Извъндоговорна отговорност — Околна среда — Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси — Класифициране на смола, каменовъглен катран, високотемпературен, като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410) — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)	48
2021/C 44/71	Дело T-571/20: Жалба, подадена на 11 септември 2020 г. — Luna Italia/EUIPO — Luna (LUNA SPLENDIDA)	48
2021/C 44/72	Дело T-678/20: Жалба, подадена на 12 ноември 2020 г. — Solar Electric и др./Комисия	49
2021/C 44/73	Дело T-714/20: Жалба, подадена на 3 декември 2020 г. — OL/Съвет	50
2021/C 44/74	Дело T-720/20: Жалба, подадена на 9 декември 2020 г. — Perry Street Software/EUIPO — Toolstream (SCRUFFS)	51
2021/C 44/75	Дело T-723/20: Жалба, подадена на 11 декември 2020 г. — Prigozhin/Съвет	52
2021/C 44/76	Дело T-724/20: Жалба, подадена на 14 декември 2020 г. — Senseon Tech/EUIPO — Accuride International (SENSEON)	53
2021/C 44/77	Дело T-725/20: Жалба, подадена на 14 декември 2020 г. — Guangdong Haomei New Materials и Guangdong King Metal Light Alloy Technology/Комисия	54
2021/C 44/78	Дело T-729/20: Жалба, подадена на 15 декември 2020 г. — Aurubis/Комисия	56
2021/C 44/79	Дело T-730/20: Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — ON/Комисия	57
2021/C 44/80	Дело T-731/20: Жалба, подадена на 17 декември 2020 г. — ExxonMobil Production Deutschland/Комисия	58
2021/C 44/81	Дело T-732/20: Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — Freundlieb/EUIPO (CRYSTAL)	59
2021/C 44/82	Дело T-733/20: Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — Freundlieb/EUIPO (BANDIT)	59
2021/C 44/83	Дело T-740/20: Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — Arnautu/Парламент	60
2021/C 44/84	Дело T-749/20: Жалба, подадена на 22 декември 2020 г. — Veronese/EUIPO — Veronese Design Company (VERONESE)	61

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/1

Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 44/01)

Последна публикация

ОВ C 35, 1.2.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 28, 25.1.2021 г.

ОВ C 19, 18.1.2021 г.

ОВ C 9, 11.1.2021 г.

ОВ C 443, 21.12.2020 г.

ОВ C 433, 14.12.2020 г.

ОВ C 423, 7.12.2020 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 10 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Finanzamt Kaufbeuren mit Außenstelle Füssen/Golfclub Schloss Igling e.V.

(Дело C-488/18) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/EО - Член 132, параграф 1, буква м) - Освобождаване на „доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание“ - Директен ефект - Понятие за нестопанска организация)

(2021/C 44/02)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt Kaufbeuren mit Außenstelle Füssen

Ответник: Golfclub Schloss Igling e.V.

Диспозитив

Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, така че ако транспониращото тази разпоредба законодателство на държава членка освобождава от данък върху добавената стойност само ограничен брой доставки на тясно свързани със спорта или физическото възпитание услуги, нестопанските организации не могат пряко да се позоват на посочената разпоредба пред националните съдилища, за да се ползват от освобождаването на други тясно свързани със спорта или физическото възпитание услуги, които тези организации доставят на практикуващите такива дейности лица и които това законодателство не освобождава от облагане.

Член 132, параграф 1, буква м) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „нестопанска организация“ по смисъла на тази разпоредба е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което изисква при прекратяването на такава организация същата да не може да разпределя на своите членове получените от нея печалби, които надвишават направените от членовете парични вноски в капитала и пазарната стойност на непаричните им вноски.

(1) ОВ C 392, 29.10.2018 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/3

Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2020 г. — Унгария/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-620/18) (1)

(Жалба за отмяна - Директива (ЕС) 2018/957 - Свободно предоставяне на услуги - Командироване на работници - Ред и условия на работа - Възнаграждение - Продължителност на командироването - Определяне на правното основание - Членове 53 ДФЕС и 62 ДФЕС - Изменение на съществуваща директива - Член 9 ДФЕС - Злоупотреба с власт - Принцип на недопускане на дискриминация - Необходимост - Принцип на пропорционалност - Обхват на принципа на свободно предоставяне на услуги - Автомобилен транспорт - Член 58 ДФЕС - Регламент (ЕО) № 593/2008 - Приложно поле - Принципи на правна сигурност и на законодателна яснота)

(2021/C 44/03)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M. Z. Fehér, G. Tornyai и M. M. Tátrai)

Ответници: Европейски парламент (представители: M. Martínez Iglesias, L. Visaggio и A. Tamás), Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално A. Norberg, M. Bencze и E. Ambrosini, а впоследствие A. Norberg, E. Ambrosini, A. Sikora-Kalėda и Zs. Bodnár)

Встъпили страни в подкрепа на Европейския парламент: Федерална република Германия (представители: J. Möller и S. Eisenberg), Френска република (представители: E. de Moustier, A.-L. Desjonquères, C. Mosser и R. Coesme), Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman, C. Schillemans и J. Langer), Кралство Швеция (представители: C. Meyer-Seitz, H. Shev и H. Eklinder), Европейска комисия (представители: L. Havas, M. Kellerbauer, B.-R. Killmann и A. Szmytkowska)

Встъпили страни в подкрепа на Съвета на Европейския съюз: Федерална република Германия (представители: J. Möller и S. Eisenberg), Френска република (представители: E. de Moustier, A.-L. Desjonquères, C. Mosser и R. Coesme), Кралство Нидерландия (представители: M K. Bulterman, C. Schillemans и J. Langer), Кралство Швеция (представители: C. Meyer-Seitz, H. Shev и H. Eklinder), Европейска комисия (представители: L. Havas, M. Kellerbauer, B.-R. Killmann и A. Szmytkowska)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Унгария да понесе освен направените от нея съдебни разноски и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.

3.	Федерална република Германия, Френската република, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 427, 26.11.2018 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/4

Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2020 г. — Република Полша/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-626/18) (1)

(Жалба за отмяна - Директива (ЕС) 2018/957 - Свободно предоставяне на услуги - Командироване на работници - Ред и условия на работа - Възнаграждение - Продължителност на командироването - Определяне на правното основание - Членове 53 ДФЕС и 62 ДФЕС - Изменение на съществуваща директива - Член 9 ДФЕС - Принцип на недопускане на дискриминация - Необходимост - Принцип на пропорционалност - Регламент (ЕО) № 593/2008 - Приложно поле - Автомобилен транспорт - Член 58 ДФЕС)

(2021/C 44/04)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представители: B. Majczyna и D. Lutostańska)

Ответници: Европейски парламент (представители: първоначално M. Martínez Iglesias, K. Wójcik, A. Pospíšilová Padowska и L. Visaggio, а впоследствие M. Martínez Iglesias, K. Wójcik, L. Visaggio и A. Tamás), Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално E. Ambrosini, K. Adamczyk Delamarre и A. Norberg, а впоследствие E. Ambrosini, A. Sikora-Kalėda, Z. Bodnar и A. Norberg)

Встъпили страни в подкрепа на Европейския парламент: Федерална република Германия (представители: първоначално J. Möller и T. Henze, а впоследствие J. Möller), Френска република (представители: E. de Moustier, A.-L. Desjonquères и R. Coesme), Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman, C. Schillemans и J. Langer), Европейска комисия (представители: M. Kellerbauer, B.-R. Killmann и A. Szmytkowska)

Встъпили страни в подкрепа на Съвета на Европейския съюз: Федерална република Германия (представители: първоначално J. Möller и T. Henze, а впоследствие J. Möller), Френска република (представители: E. de Moustier, A.-L. Desjonquères и R. Coesme), Кралство Нидерландия (представители: M K. Bulterman, C. Schillemans и J. Langer), Кралство Швеция (представители: първоначално C. Meyer-Seitz, A. Falk, H. Shev, J. Lundberg и H. Eklinder, а впоследствие C. Meyer-Seitz, H. Shev и H. Eklinder), Европейска комисия (представители: M. Kellerbauer, B.-R. Killmann и A. Szmytkowska)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Република Полша да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.

3.	Федерална република Германия, Френската република, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 4, 7.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/5

Решение на Съда (втори състав) от 9 декември 2020 г. — Groupe Canal +/Европейска комисия, Френска република, Union des producteurs de cinéma (UPC), C More Entertainment AB, European Film Agency Directors — EFAD's, Bureau européen des unions de consommateurs (BEUC)

(Дело C-132/19 P) (1)

(Обжалване - Конкуренция - Картели - Разпространение на телевизия - – Регламент (ЕС) № 1/2003 - Член 9 и член 16, параграф 1 - Решение, с което ангажименти стават задължителни - Абсолютна териториална защита - Злоупотреба с власт - Предварителна оценка - Липса на задължение на Европейската комисия да вземе предвид съображения, свързани с прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС - Споразумения, които имат за цел да разделят националните пазари - Липса на задължение на Комисията да анализира един по един съответните национални пазари - Пропорционалност - Засягане на договорните права на трети лица)

(2021/C 44/05)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Groupe Canal + (представители: P. Wilhelm, P. Gassenbach и O. de Juvigny, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: A. Dawes, C. Urraca Caviedes и L. Wildpanner), Френска република (представители: E. de Moustier и M. P. Dodeller), Union des producteurs de cinéma (UPC) (представител: E. Lauvaux, avocat), C More Entertainment AB, European Film Agency Directors — EFADs (представител: O. Sasserath, avocat), Bureau européen des unions de consommateurs (BEUC) (представител: A. Fratini, avvocatessa)

Диспозитив

1.	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Groupe Canal +/Комисия (T-873/16, EU:T:2018:904).

2.	Отменя решение на Европейската комисия от 26 юли 2016 година относно производство за прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40023 — Трансграничен достъп до платена телевизия).

Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Groupe Canal + SA, European Film Agency Directors — EFADs, Union des producteurs de cinéma (UPC) в рамките на настоящото производство по обжалване и в производството пред първата инстанция, както и тези, направени от C More Entertainment AB в производството пред първата инстанция.

4.	Френската република понася собствените си съдебни разноски.

5.	Bureau européen des unions de consommateurs (BEUC) понася собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 131, 8.4.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/6

Решение на Съда (втори състав) от 10 декември 2020 г. — Comune di Milano/Европейска комисия

(Дело C-160/19 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Сектор на въздушния транспорт - Наземно обслужване на летищата „Милано Линате“ (Италия) и „Милано Малпенса“ (Италия) - Вливания на капитали, извършени от управителя на тези летища в изцяло притежаваното дъщерно дружество, което предоставя това обслужване - Публично акционерно участие на управителя - Решение, с което тези мерки за държавни помощи се обявяват за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Понятията „ресурси на държава“, „мярка, за която носи отговорност държавата“ и „икономическо предимство“ - Принцип на частния оператор - Критерий за частния инвеститор - Тежест на доказване - Сложни икономически оценки - Интензивност на съдебния контрол - Изопачаване на доказателствата)

(2021/C 44/06)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Comune di Milano (представители: A. Mandarano, E. Barbagiovanni, S. Grassani и L. Picciano, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: D. Recchia, G. Conte и D. Grespan)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Comune di Milano да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 131, 8.4.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/6

Решение на Съда (седми състав) от 10 декември 2020 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-347/19) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Енергийна ефективност - Директива 2012/27/ЕС - Член 9, параграф 3 - Потребление на топлинна енергия, охлаждаща енергия и топла вода - Монтиране в сградите на индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението)

(2021/C 44/07)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Talabér-Ritz, S. Pardo Quintillán и Й. Г. Маринова)

Ответник: Кралство Испания (представител: L. Aguilera Ruiz)

Диспозитив

Тъй като не е приело в определения срок всички необходими национални разпоредби, за да се съобрази с член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО — посветен на монтирането в сградите на индивидуални измервателни устройства за отчитане на потреблението на топлинна енергия, охлаждаща енергия и топла вода — Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по тази разпоредба.

2)	Осъжда Кралство Испания да понесе съдебните разноски.

(1) ОВ C 238, 15.7.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/7

Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Landesgericht für Strafsachen Wien — Австрия) — Наказателно производство срещу A и др.

(Дело C-584/19) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за разследване - Директива 2014/41/ЕС - Член 1, параграф 1 - Член 2, буква в), подточки i) и ii) - Понятия „съдебен орган“ и „издаващ орган“ - Европейска заповед за разследване, издадена от прокуратурата на държава членка - Независимост от изпълнителната власт)

(2021/C 44/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht für Strafsachen Wien

Страна в главното производство

A и др.

в присъствието на: Staatsanwaltschaft Wien

Диспозитив

Член 1, параграф 1 и член 2, буква в) от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси трябва да се тълкуват в смисъл, че понятията „съдебен орган“ и „издаващ орган“ по смисъла на тези разпоредби обхващат прокурора на държава членка или, по-общо, прокуратурата на държава членка, независимо от законоустановеното отношение на подчинение, което евентуално съществува между прокурора или прокуратурата и изпълнителната власт на тази държава членка, и независимо от риска прокурорът или прокуратурата да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от тази власт при приемането на решение за издаване на европейска заповед за разследване.

(1) ОВ C 383, 11.11.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/7

Решение на Съда (първи състав) от 10 декември 2020 г. (преюдициално запитване от High Court (Ирландия) — Ирландия) — M.S., M.W., G.S./Minister for Justice and Equality

(Дело C-616/19) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Политика в областта на убежището - Процедура за предоставяне или отнемане на статут на бежанец - Директива 2005/85/ЕО - Член 25, параграф 2 - Основание за недопустимост - Отхвърляне от държава членка на молба за международна закрила като недопустима, поради това че на кандидата преди това е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка - Регламент (ЕО) № 343/2003 - Регламент (ЕС) № 604/2013)

(2021/C 44/09)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: M.S., M.W., G.S.

Ответник: Minister for Justice and Equality

Диспозитив

Член 25, параграф 2 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по отношение на която се прилага Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, но не прилага Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно която молбата за международна закрила се счита за недопустима, когато кандидатът се ползва със статут на субсидиарна закрила, предоставен в друга държава членка.

(1) ОВ C 357, 21.10.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/8

Решение на Съда (първи състав) от 10 декември 2020 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Land Nordrhein-Westfalen/D.-H. T., действащ в качеството на синдик на J & S Service UG

(Дело C-620/19) (1)

(Преюдициално запитване - Лични данни - Регламент (ЕС) 2016/679 - Член 23 - Ограничаване на правата на субекта на данни - Важен финансов интерес - Изпълнение по гражданскоправни искове - Национална правна уредба, препращаща към разпоредбите на правото на Съюза - Данъчни данни, отнасящи се до юридическо лице - Липса на компетентност на Съда)

(2021/C 44/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Land Nordrhein-Westfalen

Ответник: D.-H. T., действащ в качеството на синдик на J & S Service UG

в присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Диспозитив

Произнасянето по въпросите, поставени от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) с акт от 4 юли 2019 г., не е от компетентността на Съда.

(1) ОВ C 383, 11.11.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/8

Определение на Съда (девети състав) от 12 ноември 2020 г. — Jean-François Jalkh/Европейски парламент

(Съединени дела C-792/18 P и C-793/18 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Институционално право - Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз - Членове 8 и 9 - Обхват - Решение за снемане на парламентарния имунитет - Условия)

(2021/C 44/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-François Jalkh (представител: F. Wagner, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: S. Alonso de León и C. Burgos)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбите като отчасти явно недопустими и отчасти явно неоснователни.

2.	Осъжда Jean-François Jalkh да запрати съдебните разноски.

(1) ОВ C 65, 18.2.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/9

Определение на Съда (шести състав) от 12 октомври 2020 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail francophone de Bruxelles — Белгия) — PN, QO, RP, SQ, TR/Centre public d’action sociale d’Anderlecht (CPAS)

(Дело C-394/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Гражданство на Съюза - Право на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държава членка - Директива 2004/38/ЕО - Член 3 - Бенефициери - Неправилно транспониране - Отговорност на държава членка при нарушение на правото на Съюза - Предоставяне на социална помощ като обезщетение за претърпените вреди - Явна недопустимост)

(2021/C 44/12)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail francophone de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподатели: PN, QO, RP, SQ, TR

Ответник: Centre public d’action sociale d’Anderlecht (CPAS)

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Белгия) с акт от 14 май 2019 г., е явно недопустимо.

(1) ОВ C 246, 22.7.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/9

Определение на Съда (осми състав) от 10 октомври 2020 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словакия) — Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky/Weindel Logistik Service SR spol. s r.o.

(Дело C-621/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 168, буква д) - Приспадане на платения данък по получени доставки - Използване на стоките само за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице - Наличие на пряка връзка между внесените стои и извършените доставки)

(2021/C 44/13)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky

Ответник: Weindel Logistik Service SR spol. s r.o.

Диспозитив

Член 168, буква д) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предоставянето на право на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) на вносител, когато той не разполага със стоките като собственик и когато платените разходи за вноса са несъществуващи или не са включени в цената на конкретни извършени от него доставки, или в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност.

(1) ОВ C 363, 28.10.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/10

Определение на Съда (седми състав) от 28 октомври 2020 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 2 de Madrid — Испания) — ZA, AZ, BX, CV, DU, ET/Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA

(Дело C-716/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Конкуренция - Окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията, с което се установява наличието на ограничаваща конкуренцията практика - Обхват на доказателствената стойност на разгледаните и установени факти - Липса на достатъчно точни сведения за фактическия и правния контекст на спора в главното производство, както и за причините, поради които е необходим отговор на преюдициалните въпроси - Явна недопустимост)

(2021/C 44/14)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil no 2 de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподатели: ZA, AZ, BX, CV, DU, ET

Ответник: Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil no 2 de Madrid (Търговски съд № 2 Мадрид, Испания) с акт от 29 юли 2019 г., е явно недопустимо.

(1) ОВ C 423, 16.12.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/11

Определение на Съда (шести състав) от 26 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — производства със заявители „Банка ДСК“ ЕАД, „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД

(Дело C-807/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Членове 3 и 6 — 8 - Директива 2008/48/ЕО - Член 22 - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Служебна проверка от националния съд - Национално заповедно производство)

(2021/C 44/15)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главните производства

„Банка ДСК“ ЕАД, „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД

Диспозитив

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че е пречка за това националният съд, сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение, да пропуска проверката за евентуална неравноправност на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, поради практически затруднения като работната натовареност на този съд.

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че когато националният съд, сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение, предполага, че това искане се основава на съдържаща се в договора за потребителски кредит неравноправна клауза по смисъла на Директива 93/13, посочените разпоредби не са пречка той да може без възражение от страна на потребителя да изиска допълнителна информация от кредитора, за да провери евентуалната неравноправност на тази клауза.

Член 3 и член 8 от Директива 93/13 във връзка с член 6 и член 7 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на служебната проверка за евентуална неравноправност на клаузите в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, която националният съд извършва, за да установи дали е налице значителна неравнопоставеност между задълженията на страните съгласно договора, този съд може да взема предвид и националните разпоредби, гарантиращи по-висока защита на потребителите спрямо предвидената в тази директива.

(1) ОВ C 27, 27.1.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/11

Определение на Съда (девети състав) от 26 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Autostrada Torino Ivrea Valle D’Aosta — Ativa S.p.A./Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Autorità di regolazione dei trasporti

(Дело C-835/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Възлагане на договори за концесия - Директива 2014/23/ЕС - Член 2, параграф 1, първа алинея - Член 30 - Свобода на възлагащите органи да определят и организират процедурата за избор на концесионер - Национална правна уредба, която забранява прилагането на проектно финансиране за договори за концесия на автомагистрала)

(2021/C 44/16)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autostrada Torino Ivrea Valle D’Aosta — Ativa S.p.A.

Ответници: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Autorità di regolazione dei trasporti

в присъствието на: Autorità di bacino del Po, Regione Piemonte

Диспозитив

Член 2, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия във връзка с член 30 и съображения 5 и 68 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която забранява на възлагащите органи да възлагат концесии за автомагистрали с изтекъл или изтичащ срок на действие по реда на процедурата за проектно финансиране, предвидена в член 183 от Decreto legislativo n. 50 — Codice dei contratti pubblici (Законодателен декрет № 50 за приемане на Кодекс за обществените поръчки) от 18 април 2016 г.

(1) ОВ C 161, 11.5.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/12

Определение на Съда (девети състав) от 28 октомври 2020 г. — Archimandritis Sarantis Sarantos, Protopresvyteros Ioannis Fotopoulos, Protopresvyteros Antonios Bousdekis, Protopresvyteros Vasileios Kokolakis, Estia Paterikon Meleton, Christos Papasotiriou, Charalampos Andralis/ Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-84/20 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Гражданство на Съюза - Повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение - Регламент (ЕС) 2019/1157 - Жалба за отмяна - Процесуална легитимация - Липса на лично засягане - Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз - Задължение за една от страните да бъде представлявана от адвокат - Жалбоподател, който е и адвокат, действащ от свое име и подписал сам жалбата, без да ползва услугите на адвокат трето лице, което да го представлява - Явно неоснователна жалба)

(2021/C 44/17)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: Archimandritis Sarantis Sarantos, Protopresvyteros Ioannis Fotopoulos, Protopresvyteros Antonios Bousdekis, Protopresvyteros Vasileios Kokolakis, Estia Paterikon Meleton, Christos Papasotiriou, Charalampos Andralis (представител: C. Papasotiriou, dikigoros)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима по отношение на Christos Papasotiriou.

2)	Отхвърля жалбата като явно неоснователна по отношение на Sarantis Sarantos, Ioannis Fotopoulos, Antonios Bousdekis и Vasileios Kokolakis, Estia Paterikon Meleton, както и Charalampos Andralis.

3)	Осъжда Sarantis Sarantos, Ioannis Fotopoulos, Antonios Bousdekis et Vasileios Kokolakis, Estia Paterikon Meleton, както и Christos Papasotiriou и Charalampos Andralis да заплатят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 161, 11.5.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/13

Определение на Съда (шести състав) от 12 ноември 2020 г. — Lazarus Szolgáltató és Kereskedelmi Kft./Европейска комисия

(Дело C-85/20 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Държавни помощи - Помощ, приведена в действие от Унгария в полза на предприятия, наели на работа работници с увреждания - Твърдени решения на Европейската комисия, с които мярката се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Жалба за отмяна - Срок за обжалване - Начален момент - Узнаване за съществуването на обжалвания акт - Разумен срок за изискване на пълния му текст - Понятие за „обжалваем акт“ по смисъла на член 263 ДФЕС - Недопустимост на първоинстанционната жалба - Жалба, която е отчасти явно недопустима, отчасти явно неоснователна)

(2021/C 44/18)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Lazarus Szolgáltató és Kereskedelmi Kft. (представител: L. Szabó, ügyvéd)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти като явно неоснователна.

2.	Осъжда Lazarus Szolgáltató és Kereskedelmi Kft. да заплати направените от него разноски.

(1) ОВ C 201, 15.6.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/13

Жалба, подадена на 12 август 2020 г. от eSky Group IP sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 10 юни 2020 г. по дело T-646/19 — eSky Group IP/EUIPO — Gröpel (e)

(Дело C-386/20 P)

(2021/C 44/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: eSky Group IP sp. z o.o. (представител: P. Kurcman, radca prawny)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Gerhard Gröpel

С определение от 21 октомври 2020 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допуска обжалването и осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/14

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 24 септември 2020 г. — W.Ż./A. S., Sąd Najwyższy

(Дело C-491/20)

(2021/C 44/20)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: W.Ż.

Ответници: A. S., Sąd Najwyższy

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 279 ДФЕС и член 160, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда във връзка с член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС и във връзка с точка 1), първо и второ тире от [диспозитива на] определението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2020 г. по дело C-791/19 R, Комисия/Република Полша, да се тълкуват в смисъл, че до разрешаването на спора, за който се отнася дело C-791/19 R, председателят на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Дисциплинарна колегия на Върховния съд) не може да иска преписката по дело за установяване на несъществуването на служебно правоотношение на съдия от Върховния съд да бъде прехвърлена, тъй като прилагането на член 3, точка 5, член 27 и член 73, параграф 1 от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o Sądzie Najwyższym (Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, консолидиран текст: Dz.U., 2019 г., позиция 825, изм.) е спряно?

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 и член 4, параграф 3 ДЕС и правото на достъп до съд да се тълкува в смисъл, че националният съд, който разглежда дело за установяване на несъществуване на служебно правоотношение на съдия от национален съд поради допуснати съществени пороци в процедурата по назначаване, е длъжен да разпореди временни мерки и да забрани на ответника по такова дело да правораздава по всички други дела, попадащи в обхвата на правото на Съюза, като в противен случаи извършените от такъв съдия действия или постановените от него съдебни актове ще се окажат недействителни, и да разпореди на другите органи да преустановят разпределянето на дела на такъв ответник или включването му в съдебни състави?

Трябва член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и правото на достъп до съд да се тълкуват в смисъл, че:

а)

националният съд е длъжен да откаже прилагането на забрана за „оспорване на правомощията на съдилищата“ и за „установяване или преценка от съдилищата на законосъобразността на назначаване на съдия или произтичащото от такова назначаване оправомощаване за изпълнение на задачи в областта на правораздаването“ — като съдържащата се в член 29, параграфи 2 и 3 от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд — тъй като зачитането от Съюза на конституционната идентичност на държавите членки не дава право на националния законодател да въвежда правила, подкопаващи основните ценности и принципи на Съюза?

б)

конституционната идентичност на държавата членка не може да отнема правото на достъп до независим съд, създаден със закон, когато процедурата по назначаване, предхождаща връчването на акта за назначаване, е била засегната от пороците, описани в преюдициалните въпроси по дела C-487/19 и C-508/19, а предварителният съдебен контрол върху нея е бил изключен целенасочено и в явно противоречие с националната конституция?

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, принципа на право на достъп до съд и член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на понятието за конституционна идентичност на държава членка, що се отнася до правото на достъп до съд, може да бъде определено по начин, който е задължителен за съд, действащ като последна инстанция в държава членка, само в рамките на водения диалог със Съда на Европейския съюз от посочения съд или други национални съдилища (например конституционен съд) като се използва преюдициалното производство?

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и общият принцип на право на достъп до независим съд, създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, по което е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, A.K. и др.?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/15

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 25 септември 2020 г. — W.Ż./K. Z., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

(Дело C-492/20)

(2021/C 44/21)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: W.Ż.

Ответници: K. Z., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 279 ДФЕС и член 160, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда във връзка с член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС и във връзка с точка 1), първо и второ тире от [диспозитива на] определението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2020 г. по дело C-791/19 R, Комисия/Република Полша, да се тълкуват в смисъл, че до разрешаването на спора, за който се отнася дело C-791/19 R, прокурорът не може да иска преписката по дело за установяване на несъществуването на служебно правоотношение на съдия от Върховния съд да бъде прехвърлена на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Дисциплинарна колегия на Върховния съд), тъй като прилагането на член 3, точка 5, член 27 и член 73, параграф 1 от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o Sądzie Najwyższym (Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, консолидиран текст: Dz.U., 2019 г., позиция 825, изм.) е спряно?

а)

б)

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19 ДЕС, принципа на право на достъп до съд и член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на понятието за конституционна идентичност на държава членка, що се отнася до правото на достъп до съд, може да бъде определено по начин, който е задължителен за съд, действащ като последна инстанция в държава членка, само в рамките на водения диалог със Съда на Европейския съюз от посочения съд или други национални съдилища (например конституционен съд), като се използва преюдициалното производство?

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и общият принцип на право на достъп до независим съд, създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, A.K. и др.?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/16

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 28 септември 2020 г. — P. J./A. T., R. W., Sąd Najwyższy

(Дело C-493/20)

(2021/C 44/22)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: P. J.

Ответници: A. T., R. W., Sąd Najwyższy

Преюдициални въпроси

а)

б)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и общият принцип на право на достъп до независим съд, създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, A.K. и др.?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/17

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 2 октомври 2020 г. — K. M./T. P., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

(Дело C-494/20)

(2021/C 44/23)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: K. M.

Ответници: T. P., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

Преюдициални въпроси

а)

б)

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19 ДЕС, принципа на право на достъп до съд и член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на понятието за конституционна идентичност на държава членка, що се отнася до правото на достъп до съд, може да бъде определено по начин, който е задължителен за съд, действащ като последна инстанция в държава членка, само в рамките на водения диалог със Съда на Европейския съюз от посочения съд или други национални съдилища (например конституционен съд) като се използва преюдициалното производство?

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и общият принцип на право на достъп до независим съд, създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, A.K. и др.?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/18

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 2 октомври 2020 г. — T. M./T. D., M. D., P. K., J. L., M. L., O. N., G. Z., A. S., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

(Дело C-495/20)

(2021/C 44/24)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: T. M.

Ответници: T. D., M. D., P. K., J. L., M. L., O. N., G. Z., A. S., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 279 ДФЕС и член 160, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда във връзка с член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС и във връзка с точка 1), първо и второ тире от [диспозитива на] определението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2020 г. по дело C-791/19 R, Комисия/Република Полша да се тълкуват в смисъл, че до разрешаването на спора, за който се отнася дело C-791/19 R, председателят на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Дисциплинарна колегия на Върховния съд) не може да иска преписката по дело за установяване на несъществуването на служебно правоотношение на съдия от Върховния съд да бъде прехвърлена, тъй като прилагането на член 3, точка 5, член 27 и член 73, параграф 1 от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o Sądzie Najwyższym (Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, консолидиран текст: Dz.U., 2019 г., позиция 825, изм.) е спряно?

Трябва член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на право на достъп до съд да се тълкуват в смисъл, че:

а)

б)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и общият принцип на право на достъп до независим съд, създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C- 625/18, A.K. и др.?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/20

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 6 октомври 2020 г. — M. F./T. P.

(Дело C-496/20)

(2021/C 44/25)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: M. F.

Ответник: T. P.

Преюдициални въпроси

а)

б)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и общият принцип на право на достъп до независим съд, създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, A.K. и др.?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/21

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 9 октомври 2020 г. — T.B./T.D., M.D., P.K., J.L., M.L., O.N., G.Z., A.S., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

(Дело C-506/20)

(2021/C 44/26)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: T.B.

Ответници: T.D., M.D., P.K., J.L., M.L., O.N., G.Z., A.S., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

Преюдициални въпроси

а)

б)

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19 ДЕС, принципа на право на достъп до съд и член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на понятието за конституционна идентичност на държава членка, що се отнася до правото на достъп до съд, може да бъде определено по начин, който е задължителен за съд, действащ като последна инстанция в държава членка, само в рамките на водения диалог със Съда на Европейския съюз от посочения съд или други национални съдилища (например конституционен съд) като се използва преюдициалното производство?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/22

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 22 септември 2020 г. — M. F./J. M.

(Дело C-509/20)

(2021/C 44/27)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: M. F.

Ответник: J. M.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 279 ДФЕС и член 160, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда във връзка с член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС и във връзка с точка 1), първо и второ тире от [диспозитива на] определението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2020 г. по дело C 791/19 R Комисия/Република Полша да се тълкуват в смисъл, че искането на председателя на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Дисциплинарна колегия на Върховния съд) за прехвърляне на преписката по делото за установяване на липсата на служебно правоотношение на съдия във Върховния съд следва да се отхвърли, тъй като е направено от субект, който до разрешаването на спора по дело С-791/19 не може да предприема никакви действия поради спирането на прилагането на член 3, точка 5, член 27 и член 73, параграф 1 от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o Sądzie Najwyższym (Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, консолидиран текст: Dz.U., 2019 г., позиция 825, изм.)?

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19 ДЕС и принципът на право на достъп до съд да се тълкуват в смисъл, че:

а)

б)

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19 ДЕС, принципът на право на достъп до съд и член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на понятието за конституционна идентичност на държава членка, що се отнася до правото на достъп до съд, може да бъде определено по начин, който е задължителен за съд, действащ като последна инстанция в държава членка, само в рамките на водения диалог със Съда на Европейския съюз от посочения съд или други национални съдилища (например конституционен съд) като се използва преюдициалното производство?

Трябва ли член 19 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и общият принцип на право на достъп до съд, предварително създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, отхвърля искането за прехвърляне на преписката по дело, по което е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, ако искането е направено от лице, назначено на съдийска длъжност въз основа на национални разпоредби и при обстоятелства, водещи до сформиране на съд, който не отговаря на изискванията за независимост и който не е съд, създаден със закон, без да е необходимо предварително да се изчерпва производството, упоменато в преюдициалното запитване по дело C-508/19 или в решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2019 г., C-585/18, C-624/18 и C-625/18, A.K. и др.?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/23

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 13 октомври 2020 г. — B. S./T. D., M. D., P. K., J. L., M. Ł., O. N., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

(Дело C-511/20)

(2021/C 44/28)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец: B. S.

Ответници: T. D., M. D., P. K., J. L., M. Ł., O. N., Skarb Państwa — Sąd Najwyższy

Преюдициални въпроси

а)

б)

Трябва ли член 2 и член 4, параграф 2 във връзка с член 19 ДЕС, принципа на право на достъп до съд и член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на понятието за конституционна идентичност на държава членка, що се отнася до правото на достъп до съд, може да бъде определено по начин, който е задължителен за съд, действащ като последна инстанция в държава членка, само в рамките на водения диалог със Съда на Европейския съюз от посочения съд или други национални съдилища (например конституционен съд) като се използва преюдициалното производство?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/24

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 28 октомври 2020 г. — ORLEN KolTrans sp. z o. o./Prezes Urzędu Transportu Kolejowego

(Дело C-563/20)

(2021/C 44/29)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша)

Страни в главното производство

Жалбоподател: ORLEN KolTrans sp. z o. o.

Ответник: Prezes Urzędu Transportu Kolejowego (председател на Службата за железопътен транспорт)

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 30, параграф 2, буква д) от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (1) да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да участва в производство, осъществявано от регулиращия орган, за утвърждаване на размера на таксите за достъп до железопътна инфраструктура, установен от управителя на тази инфраструктура?

При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30, параграфи 5 и 6 от Директива 2001/14/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да обжалва решението на регулиращия орган, с което се утвърждава размерът на таксите за достъп до железопътна инфраструктура, установен от управителя на същата?

(1) ОВ L 75, 2001 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/25

Преюдициално запитване от Østre Landsret (Дания), постъпило на 9 ноември 2020 г. — Ligebehandlingsnævnet, действащ в качеството на представител на A/HK/Danmark и HK/Privat

(Дело C-587/20)

(2021/C 44/30)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret (Източен областен съд, Дания)

Страни в главното производство

Ищец: Ligebehandlingsnævnet, действащ в качеството на представител на A

Ответници: HK/Danmark и HK/Privat

Встъпила страна: Fagbevægelsens Hovedorganisation (FH)

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директивата за заетостта (1) да се тълкува в смисъл, че при описаните [в преюдициалното запитване] обстоятелства политически избираем отраслов ръководител в синдикална организация попада в приложното поле на тази директива?

(1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OВ, L 303, 2000, стр. 16, специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/25

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 16 ноември 2020 г. — ROI Land Investments Ltd./FD

(Дело C-604/20)

(2021/C 44/31)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: ROI Land Investments Ltd.

Ответник: FD

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 21, параграф 2, и с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Регламент „Брюксел Ia“) (1) да се тълкува в смисъл, че работник или служител може да предяви иск срещу юридическо лице, което не е негов работодател и няма местоживеене в държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“, което обаче въз основа на договор за гарантиране на изпълнението на финансови задължения отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно полага трудовата си дейност по трудовото правоотношение с третото лице, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал такава дейност, при положение че без договора за гарантиране изпълнението на финансови задължения трудовият договор с третото лице нямаше да бъде сключен?

Трябва ли член 6 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че резервата по член 21, параграф 2 от Регламент „Брюксел Ia“ изключва прилагането на съществуващо съгласно националното право на държавата членка правило за компетентност, което дава възможност на работника или служителя да предяви иск срещу юридическо лице, което при обстоятелства като описаните в първия въпрос отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице и като „правоприемник“ на работодателя може да бъде съден от съда по обичайното място на работа, ако такава компетентност не може да бъде учредена на основание на член 21, параграф 2 във връзка с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент „Брюксел Ia“?

При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос:

a)	Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?

б)

При утвърдителен отговор трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува смисъл, че договор за гарантиране на изпълнението на финансови задължения, въз основа на който юридическо лице отговаря пряко за претенции на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, който е сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?

Ако в отговор на горните въпроси запитващата юрисдикция има международна компетентност за разрешаване на спора:

a)	Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения („Рим I“) (2) да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?

б)

При утвърдителен отговор трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че договор за гарантиране на изпълнението на финансови задължения, въз основа на който юридическо лице отговаря пряко за претенции на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, който е сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?

(1) ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

(2) ОВ L 177, 2008 г., стр. 6.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/26

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 17 ноември 2020 г. — Suzlon Wind Energy Portugal — Energia Eólica Unipessoal, Lda/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-605/20)

(2021/C 44/32)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Suzlon Wind Energy Portugal — Energia Eólica Unipessoal, Lda

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

Съвместимо ли е с правото на Съюза тълкуването, че ремонтът, извършен в така наречения гаранционен срок, се счита за необлагаема сделка само когато е извършен безвъзмездно и доколкото е имплицитно включен в продажната цена на стоката, обхваната от гаранцията, тъй като доставката на услуги в гаранционния срок (със или без използване на материали) подлежи на фактуриране и се счита за облагаема, поради това че не може да не се квалифицира като възмездна?

Трябва ли издаването на дебитно известие на доставчик на компоненти за въздушни генератори във връзка с възстановяване на разходи, направени от купувача на тези стоки в съответния гаранционен срок за подмяната на компоненти (нов внос на стоки от доставчика, обложен с ДДС и пораждащ право на приспадане) и съответното оборудване (чрез придобиването на услуги от трети лица със заплащане на ДДС) в контекста на предоставяне на трети лица на услуги по конструиране на вятърен парк от този купувач (намиращ се в отношения на група с продавача, установен в трета страна) да се квалифицира като обикновена операция по начисляване на разходи и следователно освободена от ДДС или по-скоро като възмездна доставка на услуги, която е основание за начисляване на данък?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/27

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 18 ноември 2020 г. — Наказателно производство срещу YP и др.

(Дело C-615/20)

(2021/C 44/33)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава)

Страни в главното производство

YP и др.

Преюдициални въпроси

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 47 от Хартата на основните права („Хартата“) и закрепените в него право на ефективни правни средства за защита пред съд и право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че в противоречие с тях са националноправните разпоредби, подробно представени в точки 2 и 3 от настоящото запитване, а именно член 80 и член 129 от Закон от 27 юли 2001 г. за устройство на общите съдилища, наричан по-нататък „ЗУОС“, както и член 110, параграф 2a от ЗУОС и член 27, параграф 1, точка 1а от Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, оправомощаващи Дисциплинарната колегия на Върховния съд да снема имунитета и да отстранява от длъжност съдия, с което фактически не се допуска той да се произнася по възложените му дела, като се има предвид по-специално че:

а)	Дисциплинарна колегия на Върховния съд не представлява „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от Конституцията на Република Полша („РП“) (решение C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982);

б)	членовете на Дисциплинарната колегия на Върховния съд са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C-791/19 R, EU:C:2020:277);

в)

Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, на съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C-791/19 R, EU:C:2020:277).

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че „правилата относно дисциплинарния режим за лицата, натоварени с правораздавателни функции“, включват и разпоредбите относно привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържане) на съдия от национален съд като член 181 от Конституцията на РП във връзка с членове 80 и 129 от Закона от 27 юли 2001 г. за устройство на общите съдилища (ЗУОС), в съответствие с които:

а)	привличането към наказателната отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, по принцип по искане на прокурора, изисква разрешение от компетентния дисциплинарен съд;

б)	като разрешава привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, дисциплинарният съд може (а в някои случаи е задължен) да отстрани този съдия от длъжност,

в)	като отстранява от длъжност съдия от национален съд, дисциплинарният съд е задължен и да намали възнаграждението на този съдия за периода на отстраняване от длъжност в определените от тези разпоредби рамки?

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално посочените във втория въпрос разпоредби, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 110, параграф 2a от ЗУОС и член 27, параграф 1, точка 1а от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, съгласно които делата, свързани с даването на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд, попадат, както на първа, така и на втора инстанция, в изключителната компетентност на орган като Дисциплинарната колегия, като се има по-специално предвид (поотделно или заедно), че:

а)	създаването на Дисциплинарната колегия съвпада по време с промяната в правилата за определяне на членовете на орган като Националния съдебен съвет (НСС), който участва в процеса по назначаване на съдиите и по предложение на който са назначени всички членове на Дисциплинарната колегия;

б)

националният законодател изключва възможността за прехвърляне в Дисциплинарната колегия на действащи съдии от национален съд, действащ като последна инстанция, какъвто е Върховният съд, като част от чиято структура функционира тази колегия, поради което в Дисциплинарната колегия могат да заседават само нови членове, назначени по предложение на НСС в изменения му състав;

в)	Дисциплинарната колегия се характеризира с особено висока степен на самостоятелност в рамките на Върховния съд;

г)

В решенията, постановени в изпълнение на решение от 19 ноември 2019 г., A.K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982), Върховният съд потвърждава, че в изменения си състав НСС не е независим от законодателната и изпълнителната власт орган и Дисциплинарната колегия не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от Конституцията на РП;

д)

искането на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд по принцип се прави от прокурор, чийто административен ръководител е орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на правосъдието, който може да дава задължителни указания на прокурорите относно съдържанието на процесуалните актове, като същевременно членовете на Дисциплинарната колегия и НСС в неговия изменен състав, както констатира Върховният съд в решенията, упоменати в точка 2, буква г), са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт, поради което не може да се счита, че Дисциплинарната колегия е трето лице по отношение на страните в производството;

е)

Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, за разглеждане от съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост съгласно определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C-791/19 R, EU:C:2020:277)?

Трябва ли, в случай на издадено разрешение за привличане към наказателна отговорност на съдия от национален съд и отстраняването му от длъжност при едновременно намаляване на възнаграждението му за периода на отстраняване от длъжност, правото на Съюза, и по-специално разпоредбите, упоменати във втория въпрос, и принципите на предимство, на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС, и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат на такова разрешение да бъде признато обвързващо действие, по-специално относно отстраняването от длъжност на съдия, ако е дадено от орган като Дисциплинарната колегия, тъй като:

а)

всички държавни органи (включително запитващата юрисдикция, в която заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, както и органите, компетентни да определят и изменят състава на национален съд) са задължени да оставят това разрешение без приложение и да позволят на съдията от национален съд, по отношение на когото е дадено разрешението, да заседава в съдебния състав на този съд;

б)	съдът, в който заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, е съд, предварително създаден със закон, съответно, независим и безпристрастен съд, и следователно може да се произнася като „съд“ по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза?

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/29

Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 25 ноември 2020 г. — A/Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto

(Дело C-634/20)

(2021/C 44/34)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Ответник: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 45 ДФЕС или 49 ДФЕС, при спазване на принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентният орган на приемащата държава членка, основавайки се на националното законодателство, да предостави на дадено лице правото да упражнява професията лекар за срок от три години, като му поставя условие да я упражнява само под ръководството и надзора на правоспособен лекар и през същия период да премине през специализирано тригодишно обучение по обща медицина, за да получи в приемащата държава членка разрешение за самостоятелно упражняване на професията лекар, като се има предвид че:

лицето е получило първа образователна степен по медицина в държавата членка по произход, но при подаването на молбата за признаване на професионалната квалификация в приемащата държава членка не е могло да представи свидетелство за едногодишен стаж за усвояване на професията, изисквано в държавата членка по произход като допълнително условие за професионалната квалификация;

б)

с оглед на член 55а от Директивата за професионалните квалификации (1) в приемащата държава членка като препоръчителен вариант, който лицето отхвърля, му е предложена възможността за период от три години то да премине стаж за усвояване на професията в приемащата държава членка в съответствие с насоките на държавата членка по произход и да поиска признаването му от компетентните органи на държавата членка по произход, за да може след това отново да поиска в приемащата държава членка да му бъде предоставено правото да упражнява професията лекар по силата на предвидената в Директивата система за автоматично признаване;

в)

националните разпоредби на приемащата държава членка целят повишаване на безопасността на пациентите и качеството на здравните услуги, като се гарантира, че здравните специалисти имат необходимото за тяхната професионална дейност образование, друга достатъчна професионална квалификация и останалите изисквани за професионалната дейност умения?

(1) Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/30

Преюдициално запитване от Tribunal du travail de Liège (Белгия), постъпило на 26 ноември 2020 г. — VT/Centre public d'action sociale de Líège (CPAS)

(Дело C-641/20)

(2021/C 44/35)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: VT

Ответник: Centre public d'action sociale de Líège (CPAS)

Преюдициален въпрос

Когато държава членка приеме решение за отнемане на статута на бежанец на основание член 11 от Директива 2011/95 (1), а след това го лиши от правото на пребиваване и му разпореди да напусне територията на страната, трябва ли членове 7 и 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (2), във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че заинтересованото лице запазва временно право на пребиваване, както и социалните си права до произнасянето по съдебен ред по жалбата срещу решението за прекратяване на пребиваването му и за връщането му?

(1) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

(2) ОВ L 348, 2008 г., стр. 98.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/30

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 1 декември 2020 г. — Senatsverwaltung für Inneres und Sport, Standesamtsaufsicht/TB

(Дело C-646/20)

(2021/C 44/36)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Senatsverwaltung für Inneres und Sport, Standesamtsaufsicht

Ответник: ТВ

Друг участник в производството: Standesamt Mitte von Berlin, RD

Преюдициални въпроси

За тълкуване на член 1, параграф 1, буква а), член 2, точка 4, член 21, параграф 1 и член 46 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (1), се отправят следните въпроси:

1.	Прекратяването на брака на основание член 12 от италианския законодателен декрет (Decreto Legge) № 132 от 12 септември 2014 г. (Законодателен декрет № 132/2014) представлява ли решение за развод по смисъла на Регламент „Брюксел IIа“?

При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли прекратяването на брака на основание член 12 от италианския законодателен декрет (Decreto Legge) № 132 от 12 септември 2014 г. (Законодателен декрет № 132/2014) да се третира съобразно разпоредбата на член 46 от Регламент „Брюксел IIа“ относно публични актове и споразумения?

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Регламент „Брюксел IIа“) (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/31

Жалба, подадена на 4 декември 2020 г. от Hermann Albers eK срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 октомври 2020 г. по дело T-597/18, Hermann Albers/Европейска комисия

(Дело C-656/20 P)

(2021/C 44/37)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hermann Albers eK (представител: S. Roling, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, Bundesrepublik Deutschland, Land Niedersachsen

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.	да отмени решението на Общия съд от 5 октомври 2020 г., Hermann Albers/Комисия (T-597/18, EU:T:2020:467), частта на точки 1 и 2 от диспозитива,

2.	да уважи в тяхната цялост исканията в първоинстанционното производство за отмяна на Решение C(2018) 4385 final на Европейската комисия от 12 юли 2018 г. (1) и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че Общият съд не разбрал значението на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС във връзка с член 7a от Niedersächsisches Nahverkehrsgesetz (Закон за местния транспорт в Долна Саксония, наричан по-нататък „NNVG“). Противно на схващането на Общия съд, член 7a от NNVG представлявал нова помощ, за която задължително трябва да се изпрати уведомление.

Що се отнася до член 107 ДФЕС, не ставало въпрос само за трансфер на финансови средства в рамките на държавата, тъй като в двойната си роля като собственици на общински предприятия за транспорт компетентните органи извлекли преки ползи от разпределянето на финансови средства и ги използвали селективно във вреда на частните предприятия посредством пряко възлагане на поръчки. Това се дължало на обстоятелството, че компетентните органи контролирали общинските предприятия за транспорт като „собствени служби“. Разпределянето на средства на компетентните органи било неразривно свързано с облага, тъй като към този момент вече често било установявано, че средствата ще се използват за икономическата дейност на общинските предприятия. Това нарушавало конкуренцията и засягало търговията между държавите членки.

Освен това, тъй като член 7a NNV имал характера на помощ, но и независимо от това, било допуснато нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, тъй като Федерална република Германия не уведомила Европейската комисия за член 7a от NNVG.

(1) Решение на Европейската комисия да не повдига възражения срещу мярката, постановена от провинция Долна Саксония в съответствие с раздел 7а от Закона за местния транспорт в Долна Саксония (преписка SA.46538 [2017/NN]) (ОВ C 292, 2018 г., стр. 1).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/32

Иск, предявен на 5 декември 2020 г. — Европейска комисия/Словашка република

(Дело C-661/20)

(2021/C 44/38)

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Европейска комисия (упълномощени представители: C. Hermes, R. Lindenthal)

Ответник: Словашка република

Искания

Ищецът иска от Съда:

—

да установи, че Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), тъй като е освободила програмите за управление на горите и техните изменения, случайните сечи на дървета и мерките за предотвратяване на заплахите за горите и отстраняване на последиците от вредите, причинени от природни бедствия, от изискването, когато е възможно те да окажат значително влияние върху територии от мрежа Натура 2000, да бъдат подлагани на подходяща оценка на въздействието им върху съответните територии от гледна точка на целите за съхраняване на последните,

—

да установи, че Словашката република не е изпълнила задълженията, произтичащи от член 6, параграф 2 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, тъй като не е взела подходящи мерки, за да се предотврати влошаването на състоянието на местообитанията, както и обезпокояването със значително въздействие, в специалните защитени територии, определени за защита на птиците глухари (OCHÚ Nízke Tatry SKCHVU018, OCHÚ Tatry SKCHVU030, OCHÚ Veľká Fatra SKCHVU033, OCHÚ Muránska planina-Stolica SKCHVU017, OCHÚ Chočské vrchy SKCHVU050, OCHÚ Horná Orava SKCHVU008, OCHÚ Volovské vrchy SKCHVU036, OCHÚ Malá Fatra SKCHVU013, OCHÚ Poľana SKCHVU022, OCHÚ Slovenský Raj SKCHVU053, OCHÚ Levočské vrchy SKCHVU051 и OCHÚ Strážovské vrchy SKCHVU028),

—

да установи, че Словашката република не е изпълнила задълженията, произтичащи от член 4, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (2), тъй като не е взела специалните мерки по опазване, изисквани за местообитанието на птицата глухар в рамките на OCHÚ Nízke Tatry SKCHVU018, OCHÚ Tatry SKCHVU030, OCHÚ Veľká Fatra SKCHVU033, OCHÚ Muránska planina-Stolica SKCHVU017, OCHÚ Volovské vrchy SKCHVU036, OCHÚ SKCHVU013 Malá Fatra и OCHÚ Levočské vrchy SKCHVU051, определени за защитата ѝ, за да се осигури оцеляването и размножаването на този вид в района на разпространението му, и

—	да осъди Словашката република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията всички планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но могат да окажат значително влияние върху тази територия, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху нея от гледна точка на целите на съхраняването ѝ. Отчитайки резултатите от оценката на въздействието върху територията, компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като се уверят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия. В Словашката република Законът за защита на природата и Законът за горите не гарантират, че за програмите за управление на горите и техните изменения, случайните сечи на дървета и мерките за предотвратяване на заплахите за горите и отстраняване на последиците от вредите, причинени от природни бедствия, се прилага изискването за извършване на подходяща оценка на въздействието върху териториите от мрежа Натура 2000. Правилното транспониране на член 6, параграф 3 във връзка с член 7 от Директивата за местообитанията не е извършено до изтичането на крайния срок, определен в мотивираното становище, а това създава продължаващи и в момента проблеми.

Съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видове, както и на обезпокояването на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на тази директива. Съгласно член 7 от Директивата за местообитанията тази разпоредба се прилага както за териториите от значение за Общността, така и за специалните защитени зони по Директивата за птиците. В съответствие с член 4 параграф 1 от Директивата за птиците Словакия е определила 12 специални защитени зони за защита на птицата глухар, която е вид, включени в приложение I към Директивата за птиците. Словакия обаче не е взела подходящи мерки, за да предотврати влошаването на състоянието на местообитанията на птицата глухар и значителното обезпокояване на този вид в посочените 12 специални защитени зони.

По силата на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците Словашката република е била длъжна да вземе специални мерки в 12-те специални защитени зони, определени за защита на птицата глухар, включително да определи специфични цели за опазване. Словашката република не е приела програми за управление на защитените зони по Закона за защита на природата за местообитанията на птицата глухар в 7 специални защитени зони нито към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, нито към момента предявяване на настоящия иск.

(1) ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

(2) ОВ L 20, 2010 г., стр. 7.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/33

Жалба, подадена на 4 декември 2020 г. от Единния съвет за преструктуриране срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-414/17, Hypo Vorarlberg Bank AG/Единен съвет за преструктуриране

(Дело C-663/20 P)

(2021/C 44/39)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП) (представители: H. Ehlers, P. A. Messina и J. Kerlin, а също и H.-G. Kamann, F. Louis и P. Gey, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Hypo Vorarlberg Bank AG

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.	да отмени решение на Общия съд от 23 септември 2020 г., Hypo Vorarlberg Bank/ЕСП (T-414/17, EU:T:2020:437);

2.	да отхвърли първоинстанционната жалба;

3.	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, изопачаване на доказателствата и нарушение на правото на ЕСП на справедлив процес

На първо място, ЕСП поддържа, че Общият съд неправилно е тълкувал и приложил член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, когато постановил, че ЕСП не е удостоверил надлежно своето решение от 11 април 2017 г. относно предварителните вноски за 2017 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/SRF/2017/05) (спорното решение), тъй като доказателствата за надлежното удостоверяване на това решение, представени от ЕСП в съдебното заседание, не били допустими. Във връзка с това ЕСП твърди, първо, че е имал основание да представи едва в съдебното заседание доказателства за надлежното удостоверяване на спорното решение, тъй като преди това въпросът за липсата на удостоверяване нито бил обсъждан в писмената фаза на производството, нито бил повдиган в рамките на процесуално-организационни действия или в определение на Общия съд за събиране на доказателства. ЕСП твърди, второ, че Общият съд е изопачил представените му доказателства, доколкото не ги взел предвид и приел, че дори и посочването им да е допустимо, съответните факти били недоказани. Наред с това, когато приел, че представените доказателства при всички случаи не установяват наличието на неделима връзка между подписания от председателя на ЕСП фиш за изпращане на преписката и приложението към спорното решение, Общият съд не взел предвид референтния номер на фиша, чрез който този фиш бил неразривно свързан с електронния документ, който пък съдържал спорното решение и приложението към него. ЕСП твърди, трето, че Общият съд е действал в нарушение на правото на ЕСП на справедлив процес, доколкото в съдебното заседание не обсъдил проблема с липсата на удостоверяване, не уважил искането на ЕСП да представи допълнителни доказателства и не указал на ЕСП, че счита представените от него доказателства за недостатъчни.

Второ основание: нарушение на член 296 ДФЕС

На второ място, ЕСП поддържа, че Общият съд не е приложил правилно изискванията на член 296 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права, доколкото приел, че спорното решение не е надлежно мотивирано, тъй като не позволява на Hypo Vorarlberg Bank да провери изцяло правилността на съдържащите се в него изчисления. Общият съд не успял да съвмести тези изисквания със задължението за поверителност, което следва от член 339, който Общият съд не споменал в обжалваното съдебно решение, и от останалите принципи на правото на Съюза. Регламент (ЕС) 2015/63 (1), на който се основава изчислението на вноските и чиято валидност Hypo Vorarlberg Bank освен това не оспорва, осигурявал пропорционален баланс между принципа на прозрачност, задължението за спазване на професионалната тайна и останалите заявени в него цели, по-конкретно целта да се достигне определено целево равнище на вноските за финансирането на Единния фонд за преструктуриране и да се събират вноски от всички съответни институции справедливо и пропорционално. При мотивирането на спорното решение ЕСП се придържал към тези правни рамки и така изпълнил задължението си за надлежно мотивиране на спорното решение.

(1) Делегиран регламент на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/34

Жалба, подадена на 4 декември 2020 г. от Единния съвет за преструктуриране срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-420/17, Portigon AG/Единен съвет за преструктуриране

(Дело C-664/20 P)

(2021/C 44/40)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП) (процесуални представители: P.A. Messina, J. Kerlin, в качеството на представители, и H.-G. Kamann, F. Louis, P. Gey, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Portigon AG, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.	да отмени решение на Общия съд от 23 септември 2020 г., Portigon/Единен съвет за преструктуриране (T-420/17, EU:T:2020:438),

2.	да отхвърли жалбата за отмяна,

3.	да осъди ответника по жалбата да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: нарушение на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, изопачаване на доказателства и нарушаване на правото на ЕСП на справедлив процес

На първо място, ЕСП посочва, че Общият съд тълкувал неправилно член 85, параграф 3 от своя процедурен правилник, като е решил, че ЕСП не е удостоверил надлежно своето решение от 11 април 2017 г. относно изчисляването на предварителните вноски за 2017 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/SRF/2017/05) (наричано по-нататък „спорното решение“), тъй като доказателствата, представени от ЕСП в това отношение в съдебното заседание, били недопустими. В това отношение ЕСП твърди първо, че било обосновано в съдебното заседание да се представят доказателства за надлежното удостоверяване на спорното решение, тъй като въпросът за липсата на удостоверяване не е бил разгледан преди това нито в писмената фаза на производството, нито в рамките на процесуално-организационно действие или на мярка на Общия съд за събиране на доказателства. Второ, ЕСП изтъква, че Общият съд изопачил представените му доказателства, като не ги взел предвид и като установил, че макар да били допустими, тези доказателства били неотносими. Наред с това посредством своята констатация, че представените доказателства във всеки случай не удостоверявали неразривна връзка между подписания от председателя на ЕСП фиш за изпращане на преписката и приложението към спорното решение, Общият съд не взел предвид номера на фиша за изпращане на преписката, посредством който този фиш бил неразривно свързан с електронната преписка, която от своя страна съдържала оспореното решение и приложението към него. Трето, ЕСП твърди, че Общият съд нарушил правото му на справедлив процес, като не изтъкнал проблема за липсата на удостоверяване преди съдебното заседание, като не предоставил възможност на ЕСП да представи писмено становище преди съдебното заседание по неподкрепени с доказателства твърдения на Portigon, като не приел предложението на ЕСП да се представят допълнителни доказателства и като в нито един момент не указал на ЕСП, че не счита доказателствата за достатъчни.

Второ основание: нарушение на член 296 ДФЕС

На второ място, ЕСП твърди, че Общият съд превишил изискванията по член 296 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права, като установил, че оспореното решение не било надлежно мотивирано, тъй като Portigon не могло да провери в пълен обхват дали съдържащото се в него изчисление е правилно. Общият съд не успял да съгласува тези изисквания със задължението за поверителност, произтичащо от неспоменатия от Общия съд в обжалваното решение член 339 ДФЕС и от други принципи на правото на Съюза. Регламент (ЕС) 2015/63 (1), на който се основава изчисляването на вноските и чиято валидност Portigon не оспорило, постигал справедлив баланс между принципите на прозрачност, задължението за пазене на професионална тайна и другите преследвани с него цели, по-специално постигането на определено целево равнище на вноските за финансиране на Единния фонд за преструктуриране и събирането на вноски от всички релевантни институции по справедлив и пропорционален начин. ЕСП спазил посочената правна уредба при мотивирането на спорното решение и така изпълнил задължението си да го мотивира надлежно.

(1) Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/36

Жалба, подадена на 7 декември 2020 г. от Gesamtverband Verkehrsgewerbe Niedersachsen eV (GVN) срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 октомври 2020 г. по дело T-583/18, GVN/Европейска комисия

(Дело C-666/20 P)

(2021/C 44/41)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Gesamtverband Verkehrsgewerbe Niedersachsen eV (GVN) (представител: C. Antweiler, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, Bundesrepublik Deutschland, Land Niedersachsen

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.	да отмени решението на Общия съд от 5 октомври 2020 г., GVN/Комисия (T-583/18, EU:T:2020:466), в частта на точки 1 и 2 от диспозитива,

2.	в случай, че жалбата бъде приета за основателна, да се уважи направеното в първоинстанционното производство искане за отмяна на Решение C(2018) 4385 final на Европейската комисия от 12 юли 2018 г. (1)

Основания и основни доводи

На първо място, жалбоподателят твърди, че Общият съд нарушил член 47, параграф 2 от Хартата на основните права и допуснал процесуално нарушение като не взел предвид релевантните за решаването на делото доводи на жалбоподателя относно предпоставките, при които германските федерални провинции имат право съгласно член 64а от германския Personenbeförderungsgesetz (Закон за пътнически превози, наричан по-нататък: „PBefG“) да заменят член 45а от посочения закон с приета от федералните провинции правна уредба.

На второ място, жалбоподателят изтъква множество нарушения на правото на Съюза.

Най-напред било допуснато нарушение на правото на Съюза, тъй като в точка 36 от обжалваното решение Общият съд посочил, че между страните било безспорно, че с член 45a PBefG и с член 8, параграф 4, изречение 3 PBefG германският законодател изключил от приложното поле на Регламент (ЕО) № 1370/2007 (2) компенсационните плащания за обществения транспорт на пътници с превозни документи с определен срок на валидност, които са предназначени за превоз за учащи. По този начин на Общия съд убягнало обстоятелството, че Федерална република Германия не е уведомила Европейската комисия съгласно член 3, параграф 3, изречение 2 от Регламент № 1370/2007 нито за член 45a PBefG, нито за член 8, параграф 4, изречение 3 PBefG.

Освен това било налице нарушение на правото на Съюза, тъй като в точка 40 и сл. от обжалваното решение Общият съд незаконосъобразно приел, че съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 законодател можел не само да изключи от приложното поле на Регламента разпоредби относно финансовите компенсации за изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги за превоз на учащи, но и направо да разшири приложното поле на това изключение, като измени това решение, за да включи такива компенсационни плащания отново в приложното поле на Регламент № 1370/2007. Това се дължи на обстоятелството, че изменението, което Общият съд счел за допустимо, представлявало actus contrarius спрямо решението съгласно член 3, параграф 3, второ изречение от Регламент № 1370/2007. Ето защо спрямо нето се прилагали същите формални изисквания за валидност, които в настоящия случай не били изпълнени, тъй като Комисията не била уведомена за изменението.

На последно място едно от допуснатите нарушения на правото на Съюза — по-конкретно членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС — се състояло в обстоятелството, че по второто основание в жалбата Общият съд приел, че на основание член 7а от Niedersächsisches Nahverkehrsgesetz (Закон за местния транспорт в Долна Саксония, наричан по-нататък „NNVG“) Долна Саксония не предоставяла държавни помощи на предприятия, въпреки че всички общински предприятия получили в пълен размер финансовите средства, които провинция Долна Саксония предоставяла на разположение на компетентните органи на общинско равнище. Противно на преценката на Общия съд не било възможно да се раздели свързаната с упражняването на властнически правомощия дейност на компетентните органи, от една страна, от икономическата им дейност в качеството на съдружници в контролираните от тях транспортни предприятия, от друга страна.

(2) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ C 315, 2007 г., стр. 1).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/37

Жалба, подадена на 15 декември 2020 г. от Les Mousquetaires и ITM Entreprises SAS срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 5 октомври 2020 г. по дело T-255/17, Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия

(Дело C-682/20 P)

(2021/C 44/42)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Les Mousquetaires S.A.S., ITM Entreprises S.A.S. (представители: N. Jalabert-Doury и K. Mebarek, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени точка 2 от решението на Общия съд по дело Т-25/17,

—

да се уважат исканията на жалбоподателите в първоинстнационното производство и да се отменят Решение C(2017) 1057 на Комисията от 9 февруари 2017 г. и Решение C(2017) 1361 на Комисията от 21 февруари 2017 г., с които се разпорежда на Intermarché и на Les Mousquetaires, както и на всички пряко или непряко контролирани от тях дружества да се подчинят на проверка по член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски по цялото производство, включително разноските в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Първо основание: грешка при прилагане на правото и липса на мотиви при анализа на ефективността на способите за защита във връзка с извършването на проверки.

Второ основание: нарушение на членове 6 и 8 от ЕКПЧ, на член 296 от Договора и на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, тъй като Общият съд не е изпълнил задължението за мотивиране и за ограничаване на решенията за проверка.

Трето основание: грешка при прилагане на правото и нарушение на Регламент № 1/2003, тъй като Общият съд е квалифицирал процесуална фаза — „преди приемането на мерки, които включват обвинение в извършване на нарушение“ — като непопадаща в обхвата на Регламента.

Четвърто основание: нарушение на членове 6 и 8 от ЕКПЧ и на член 19 от Регламент № 1/2003, тъй като Общият съд е квалифицирал като достатъчно сериозни улики елементи, които са засегнати от формални и материални нередности.

Пето основание: липса на мотиви, която произтича от неупражняването на контрол върху доказателствената сила на посочените улики и грешка при квалифицирането като улика.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/38

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 6 de Reus — Испания) — Jaime Cardus Suarez/Catalunya Caixa SA (Catalunya Banc S.A.)

(Дело C-352/18) (1)

(2021/C 44/43)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 285, 13.8.2018 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/38

Определение на председателя на Съда от 14 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) — Обединено кралство) — Healthspan Limited/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-703/18) (1)

(2021/C 44/44)

Език на производството: английски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 25, 21.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/38

Определение на председателя на девети състав на Съда от 13 ноември 2020 г. — Wallapop, SL/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Unipreus, SL

(ДелоC-763/18) (1)

(2021/C 44/45)

Език на производството: испански

Председателят на девети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 131, 8.4.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/38

Определение на председателя на Съда от 14 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État — Белгия) — B. O. L./État belge

(Дело C-250/19) (1)

(2021/C 44/46)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 182, 27.5.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/39

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal d'instance d'Aulnay-Sous-Bois — Франция) — JE, KF/XL Airways SA

(Дело C-286/19) (1)

(2021/C 44/47)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 206, 17.6.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/39

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 6 de Ceuta — Espagne) — YV/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA

(Дело C-452/19) (1)

(2021/C 44/48)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 328, 30.9.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/39

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — BX/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA

(Дело C-455/19) (1)

(2021/C 44/49)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 328, 30.9.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/39

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — JF, KG/Bankia SA

(Дело C-482/19) (1)

(2021/C 44/50)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 328, 30.9.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/40

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — ED/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA

(Дело C-523/19) (1)

(2021/C 44/51)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/40

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — HG, IH/Bankia SA

(Дело C-527/19) (1)

(2021/C 44/52)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/40

Определение на председателя на Съда от 30 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha — Испания) — KM/Subdelegación del Gobierno en Albacete

(Дело C-731/19) (1)

(2021/C 44/53)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 432, 23.12.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/40

Определение на председателя на Съда от 29 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Испания) — LL, MK/Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA

(Дело C-732/19) (1)

(2021/C 44/54)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 10, 13.1.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/41

Определение на председателя на Съда от 22 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд — България) — PH, OI/„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД

(Дело C-745/19) (1)

(2021/C 44/55)

Език на производството: български

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/41

Определение на председателя на Съда от 6 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Queen's Bench Division) — Обединено кралство) — Daimler AG/Walleniusrederierna Aktiebolag, Wallenius Wilhelmsen ASA, Wallenius Logistics AB, Wilhelmsen Ships Holding Malta Limited, Wallenius Wilhelmsen Ocean AS, „K“ Line Holding (Europe) Limited, „K“ Line Europe Limited, Compañia Sudamericana de Vapores SA

(Дело C-2/20) (1)

(2021/C 44/56)

Език на производството: английски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 68, 2.3.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/41

Определение на председателя на Съда от 9 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Badajoz — Испания) — Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas y Seguros de España (Adicae Consumidores Críticos y Responsables)/Caja Almendralejo Sociedad Cooperativa de Credito

(Дело C-15/20) (1)

(2021/C 44/57)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 137, 27.4.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/41

(Дело C-16/20) (1)

(2021/C 44/58)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 137, 27.4.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/42

Определение на председателя на Съда от 16 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État — Белгия) — E. M. T./Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

(Дело C-20/20) (1)

(2021/C 44/59)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 95, 23.3.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/42

Определение на председателя на Съда от 19 ноември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Laudamotion GmbH/Verein für Konsumenteninformation

(Дело C-189/20) (1)

(2021/C 44/60)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 279, 24.8.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/42

Определение на председателя на Съда от 12 ноември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 6 de Ceuta — Espagne) — XV/Cajamar Caja Rural S.C.C.

(Дело C-268/20) (1)

(2021/C 44/61)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 320, 28.9.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/42

Определение на председателя на Съда от 14 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Düsseldorf — Германия) — Eurowings GmbH/GDVI Verbraucherhilfe GmbH

(Дело C-365/20) (1)

(2021/C 44/62)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 390, 16.11.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/43

Определение на председателя на Съда от 27 октомври 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Frankfurt am Main — Германия) — flightright GmbH/SunExpressGünes Ekspres Havacilik A.S.

(Дело C-434/20) (1)

(2021/C 44/63)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 433, 14.12.2020 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/43

Определение на председателя на Съда от 9 ноември 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Düsseldorf — Германия) — BT/Eurowings GmbH

(Дело C-438/20) (1)

(2021/C 44/64)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 433, 14.12.2020 г.

Общ съд

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/44

Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Industrial Química del Nalón/Комисия

(Дело T-635/18) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Околна среда - Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси - Класифициране на „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“, като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410) - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)

(2021/C 44/65)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Industrial Química del Nalón, SA (Овиедо, Испания) (представители: K. Van Maldegem, M. Grunchard, S. Saez Moreno и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Wilderspin, R. Lindenthal и K. Talabér-Ritz)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: L. Aguilera Ruiz), Европейската агенция по химикали (представители: M. Heikkilä и W. Broere)

Предмет

Иск на основание член 268 ДФЕС за присъждане на обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради приемането на Регламент (ЕС) № 944/2013 на Комисията от 2 октомври 2013 година за изменение с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 261, 2013 г., стр. 5), който класифицира „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“ сред веществата с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Industrial Química del Nalón, SA, понася, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Европейска комисия.

3)	Кралство Испания и Европейската агенция по химикали (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 16, 14.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/45

Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Tokai erftcarbon/Комисия

(Дело T-636/18) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Околна среда - Класифициране, етикетиране и опаковане на вещества и смеси - Класифициране на веществото „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“ сред веществата с остра водна токсичност от категория 1 (H400) и с хронична водна токсичност от категория 1 (H410) - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)

(2021/C 44/66)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Tokai erftcarbon GmbH (Гревенбройх, Германия) (представители: K. Van Maldegem, M. Grunchard, S. Saez Moreno и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Wilderspin, R. Lindenthal и K. Talabér-Ritz)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: L. Aguilera Ruiz), Европейска агенция по химикали (представители: M. Heikkilä и W. Broere)

Предмет

Искане по член 268 ДФЕС за поправяне на вредата, която ищецът твърди, че му е нанесена поради приемането на Регламент (ЕС) № 944/2013 на Комисията от 2 октомври 2013 година за изменение с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 261, 2013 г., стр. 5), с който веществото „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“ се квалифицира сред веществата с остра водна токсичност от категория 1 (H400) и с хронична водна токсичност от категория 1 (H410)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Tokai erftcarbon GmbH да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)	Кралство Испания и Европейската агенция по химикали (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 16, 14.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/45

Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Bawtry Carbon International/Комисия

(Дело T-637/18) (1)

(2021/C 44/67)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Bawtry Carbon International Ltd (Донкастър, Обединено кралство) (представители: K. Van Maldegem, M. Grunchard, S. Saez Moreno и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Wilderspin, R. Lindenthal и K. Talabér-Ritz)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: L. Aguilera Ruiz), Европейска агенция по химикалите (представители: M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej)

Предмет

Иск на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради приемането на Регламент (ЕС) № 944/2013 на Комисията от 2 октомври 2013 година за изменение с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 261, 2013 г., стр. 5), който класифицира „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“, като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410).

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Bawtry Carbon International Ltd понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейска комисия.

3)	Кралство Испания и Европейската агенция по химикалите (ЕСНА) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 16, 14.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/46

Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Deza/Комисия

(Дело T-638/18) (1)

(2021/C 44/68)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Deza, a.s. (Валашке Мезиржичи, Чешка република) (представители: K. Van Maldegem, M. Grunchard, S. Saez Moreno и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Wilderspin, R. Lindenthal и K. Talabér-Ritz)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: L. Aguilera Ruiz), Европейска агенция по химикалите (представители: M. Heikkilä и W. Broere)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради приемането на Регламент (ЕС) № 944/2013 на Комисията от 2 октомври 2013 година за изменение с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 261, 2013 г., стр. 5), който класифицира „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“ като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Deza, a.s. понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Кралство Испания и Европейската агенция по химикалите (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 16, 14.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/47

Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — SGL Carbon/Комисия

(Дело T-639/18) (1)

(2021/C 44/69)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: SGL Carbon SE (Висбаден, Германия) (представители: K. Van Maldegem, M. Grunchard, S. Saez Moreno и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Wilderspin, R. Lindenthal и K. Talabér-Ritz)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	SGL Carbon SE понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейска комисия.

3)	Кралство Испания и Европейската агенция по химикалите (ЕСНА) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 16, 14.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/48

Решение на Общия съд от 16 декември 2020 г. — Bilbaína de Alquitranes/Комисия

(Дело T-645/18) (1)

(2021/C 44/70)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Bilbaína de Alquitranes, SA (Luchana-Baracaldo, Испания) (представители: K. Van Maldegem, M. Grunchard, S. Saez Moreno и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Wilderspin, R. Lindenthal и K. Talabér-Ritz)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Bilbaína de Alquitranes, SA понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейска комисия.

3)	Кралство Испания и Европейската агенция по химикалите (ЕСНА) понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 16, 14.1.2019 г.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/48

Жалба, подадена на 11 септември 2020 г. — Luna Italia/EUIPO — Luna („LUNA SPLENDIDA“)

(Дело T-571/20)

(2021/C 44/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Luna Italia Srl (Канту, Италия) (представител: N. Papakostas, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Luna AE (Агиос Стефанос, Гърция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „LUNA SPLENDIDA“ в златен цвят — марка на Европейския съюз № 16 308 108

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 26 юни 2020 г. по преписка R 1895/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	приеме настоящата жалба за допустима,

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/49

Жалба, подадена на 12 ноември 2020 г. — Solar Electric и др./Комисия

(Дело T-678/20)

(2021/C 44/72)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Solar Electric Holding (Ле-Ламантен, Франция), Solar Electric Guyane (Ле-Ламантен), Solar Electric Martinique (Ле-Ламантен), Société de production d’énergies renouvelables (Ле-Ламантен) (представител: S. Manna, avocate)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени решение на Комисията SA.40349 (2020/MI3) B2/AD/MKL/D*2020/101866 от 3 септември 2020 г., с което се отхвърля жалбата им от 20 юни 2020 г. относно държавна помощ, приведена в действие от френската държава в полза на производители на фотоволтаични продукти на основание на наредбите за цените от 10 юли 2006 г., 12 януари и 31 август 2010 г., тъй като:

—	на основание член 24, параграф 2 от Регламент ЕС 2015/1589 жалбоподателите имат право да подадат жалба, за да информират Комисията за твърдяна неправомерна помощ,

—	Комисията е длъжна да започне своевременно предварителна проверка на всяка жалба за твърдяна неправомерна помощ на основание член 12, параграф 1 от Регламент ЕС 2015/1589,

—	Комисията е длъжна да приложи разпоредбите на ДФЕС, свързани с държавните помощи, и не може да бездейства.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: грешка, която опорочава обжалваното решение, тъй като в него се приема, че жалбата на жалбоподателите не попада в приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). Жалбоподателите поддържат обратното.

Второ основание: грешка при прилагане на правото, допусната от Комисията при тълкуването на приложното поле на член 12, параграф 1 от Регламент 2015/1589. Жалбоподателите считат, че качеството им на заинтересована страна е достатъчно, за да породи задължение за Комисията да започне своевременно предварителна проверка на всяка жалба за твърдяна неправомерна помощ съгласно с посочената разпоредба.

Трето основание: неизпълнение от Комисията на задълженията ѝ по членове 107, 108 и 109 ДФЕС и по посочения Регламент 2015/1589. Жалбоподателите считат, че Комисията е длъжна да приложи разпоредбите на ДФЕС, свързани с държавните помощи, и не може да не разгледа жалба, с която е информирана за твърдяна неправомерна помощ.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/50

Жалба, подадена на 3 декември 2020 г. — OL/Съвет

(Дело T-714/20)

(2021/C 44/73)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: OL (представители: J. Viñals Camallonga, J. Iriarte Ángel и E. Delage González, abogados)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи, териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, в настоящата му редакция в частта, която засяга или може да засегне жалбоподателя;

—	да отмени Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, в настоящата му редакция в частта, която засяга или може да засегне жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: явна грешка в преценката на фактите, на които се основават оспорваните ограничения към момента на удължаване на действието им, тъй като по отношение на жалбоподателя удължаването е направено без да има реални основания, подкрепени с факти и доказателства.

2.	Второ основание: неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като по отношение на жалбоподателя в оспорваните разпоредби липсват надлежно изложени мотиви, а това не му позволява да подготви адекватно защитата си.

3.	Трето основание: нарушение на човешкото право на свободно изразяване на мнение, тъй като твърдените изявления, призиви и прояви, които се приписват на жалбоподателя, са обхванати от посоченото човешко право.

Четвърто основание: нарушение на правото на ефективни правни средства на защита, що се отнася до мотивите на актовете, липсата на реална фактическа обосновка на изложените от Съвета доводи, правото на свобода на изразяване на мнение, правото на защита и правото на собственост, тъй като не са спазени изискванията за представяне на реални доказателства и за мотивиране към момента на удължаване на действието на разпоредбите, което засяга останалите права.

5.	Пето основание: нарушение на правото на собственост във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като посоченото е право е било ограничено и то по непропорционален начин.

6.	Шесто основание: нарушение на принципа на равно третиране, тъй като е накърнено сравнителното положение на жалбоподателя без има причини за това.

7.	Седмо основание: злоупотреба с власт, тъй като са налице обективни, конкретни и непротиворечиви признаци, позволяващи да се приеме, че с налагането и удължаването на действието на санкционните мерки са преследвани цели, които са различни от изтъкнатите от Съвета.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/51

Жалба, подадена на 9 декември 2020 г. — Perry Street Software/EUIPO — Toolstream (SCRUFFS)

(Дело T-720/20)

(2021/C 44/74)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Perry Street Software, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) (представители: M. Hawkins, solicitor и T. Dolde, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Toolstream Ltd (Yeovil, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словната марка на „SCRUFFS“ — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз № 1 171 590

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 септември 2020 г. по преписка R 550/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав (ако встъпи в производството) да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Непровеждане на пълно разследване и изопачаване на факти и доказателства съгласно член 72, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/52

Жалба, подадена на 11 декември 2020 г. — Prigozhin/Съвет

(Дело T-723/20)

(2021/C 44/75)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Yevgeniy Viktorovich Prigozhin (Санкт Петербург, Русия) (представител: M. Lewis, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1481 на Съвета от 14 октомври 2020 година за прилагане на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (1) и Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/1483 на Съвета от 14 октомври 2020 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (2);

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Съветът допуснал явна грешка, приемайки че всеки от критериите за включване на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се отнасят ограничителните мерки с оглед на положението в Либия, е изпълнен в случая на жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че Съветът не е посочил кое е образуванието, описано като Wagner Group, че не му е известно образувание, което да е познато като Wagner Group, и че не е имал никакви връзки с такова образувание, не е бил ангажиран с него, нито пък го е подкрепял.

Второ основание: Съветът не изпълнил задължението си да изложи своите мотиви за вземане на Решението. Мотивите не били подходящи за обосноваване на ограничителни мерки, в тях не се посочвали правни и фактически въпроси и не съдържали реална и точна препратка към конкретната информация, съдържаща се в съответната преписка, от която е видно, че е взето решение по отношение на жалбоподателя.

3.	Трето основание: Съветът не изложил подходящи и обосновани мотиви и допуснал явна грешка в преценката при вземането на Решението.

4.	Четвърто основание: Съветът злоупотребил с властта си, допускайки явни грешки в преценката при вземането на Решението. Решението за налагане на ограничителни мерки на жалбоподателя било взето изключително или главно с намерение да се постигнат политически цели, а не по посочените причини.

Пето основание: Съветът нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото му на ефективна съдебна защита. Приемайки, че предназначението на решението е да се преследват политически цели, несъответстващи на посочените причини, жалбоподателят счита, че е имал право, но не е получил всички документи, свързани с вземането на Решението.

6.	Шесто основание: Съветът нарушил без основание или пропорция основните човешки права на жалбоподателя, включително правото на защита на собствеността, на стопанка инициатива и на движение.

7.	Седмо основание: Съветът нарушил принципа на предвидимост на актовете на Съюза. Съдържащата се в мотивите неяснота относно твърдяното поведение на жалбоподателя правела невъзможно съответното лице да разбере какви действия трябва да не извършва, за да избегне налагането на ограничителни мерки.

(1) OВ L 341, 2020 г., стр. 7.

(2) OВ L 341, 2020 г., стр. 16.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/53

Жалба, подадена на 14 декември 2020 г. — Senseon Tech/EUIPO — Accuride International (SENSEON)

(Дело T-724/20)

(2021/C 44/76)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Senseon Tech Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: P. Andreottola и M. Li Trenta, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Accuride International Inc. (Санта Фе Спрингс, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския „SENSEON“ — заявка за регистрация № 17 758 831

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 30 септември 2020 г. по преписка R 2736/2019-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи изцяло жалбата на жалбоподателя срещу обжалваното решения,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Грешка в преценката на съответните потребители,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с определянето на сходство между стоките или услугите,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с цялостната оценка.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/54

Жалба, подадена на 14 декември 2020 г. — Guangdong Haomei New Materials и Guangdong King Metal Light Alloy Technology/Комисия

(Дело T-725/20)

(2021/C 44/77)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Guangdong Haomei New Materials Co. Ltd (Цинюан, Китай), Guangdong King Metal Light Alloy Technology Co. Ltd (Юан Тан, Китай) (представители: M. Maresca, C. Malinconico, D. Guardamagna, M. Guardamagna, D. Maresca, A. Cerruti, A. Malinconico, G. La Malfa Ribolla, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд да отмени Регламент за изпълнение 2020/1428 (ЕС) на Комисията от 12 октомври 2020 година, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз от 13 октомври 2020 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на екструдирани алуминиеви изделия с произход от Китайската народна република, осъществен от жалбоподателите и, при условията на евентуалност, „основния“ регламент (Регламент 1036/2016), както и да осъди ответника да понесе съдебните разноски, ако жалбата бъде уважена.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват 8 основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на ДФЕС и нормативните актове за прилагането на Договора, нарушение на членове от основния регламент относно задължението за специфична проверка на условията за дъмпинг, нарушение на принципите на справедлив и състезателен процес и добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на ЕС, използване на най-добрата налична информация, съществено процесуално нарушение, злоупотреба с власт поради общата формулировка на дебитирането и липса на реална проверка на предоставената информация с намерение за съдействие.

—

В това отношение се изтъква, че обжалваният регламент е опорочен от незаконосъобразност, тъй като Комисията не е направила конкретната проверка на условията на разглежданите пазари и не е било позволено на жалбоподателите да упражнят по същество правото си на защита. Накратко, HaoMei и King Metal са обвинени, че са отговорни за дъмпинг, поради което са им наложени компенсаторни мита, не поради собственото им поведение при износ от Китай, а поради комплексна благоприятна оценка на китайската икономика и следователно по напълно обобщен начин. Убедена в това, Комисията пренебрегва всякаква конкретна проверка на представената от предприятията жалбоподатели документация.

Второ основание: нарушение на ДФЕС и нормативните актове за прилагането на Договора, липса на дъмпинг с оглед на изискванията на основния регламент, нарушение на член от основния регламент относно определянето на дъмпингов марж (член 2, e), по-специално параграф 6-а), неправилна индивидуализация на „стандартната“ цена на разследваната стока, прилагане на временни мита, не поради собствена отговорност (или установена такава) на износителите, а поради реакция на цялостната структура на китайската икономика, злоупотреба с власт, липса на разследване и мотивиране,

—

В това отношение се изтъква незаконосъобразността, произтичаща от факта, че Комисията е осъществила непълно и при всички положения със съмнителен резултат разследване; този резултат е опорочен и от незаконосъобразността, произтичаща от Регламента относно регистрацията на стоките, който вече е обжалван пред Общия съд, доколкото въвежда в разследването код на стока (7610 90 90), който, както самата тя признава, не би трябвало да се включи, тъй като става въпрос за стоки, различни от разследваните. Подобна грешка (която е позволила включването на различни стоки) води до отпадане както на условията за дъмпинг (доколкото относително много ниската цена неизбежно и изкуствено намалява средната цена), така и вреда за индустрията на Съюза, тъй като става въпрос за значителни количества в сравнение с общия обем стоки, които могат да направят незначително отражението на останалата част от стоките, внасяни в Европейския съюз.

—

На второ място, липсата на специфична проверка на положението на жалбоподателите била несъвместима с Договора (и релевантната правна уредба), тъй като установява режим на обективна отговорност или отговорност за чужди действия, в противоречие с основния принцип на правна сигурност и оправдани правни очаквания (СЕС, 3 декември 1998 г., C-381/97, Belgocodex S.A.; СЕС, 26 април 2005 г., C-376/02, Stichting Goed Wonen) с оглед на пазарната цена и съответната очевидно пазарна ценова структура, многократно представена от жалбоподателите пред Комисията и напълно пренебрегната от нея (както се пренебрегват становищата на китайското правителство по темата за пазарната икономика). Това води до явна незаконосъобразност както материалноправна (относно понятията за стандартна стойност, значителни нарушения, достъп до кредит, данъчно облагане, режим на несъстоятелност, представителна страна и избор на такава), както и процесуална, широко обсъждана в настоящата жалба с явно и увреждащо дискриминационно действие.

Трето основание: липса на разследване, нарушение на основния регламент (член 1, 2 и член 7, параграф 1, буква в), непровеждане на досъдебна фаза, явна грешка и изопачаване на съпоставянето на пазарните квоти, липса на причинно-следствена връзка, неотчитане на липсата на вариации в общия поток на вноса.

—

В това отношение се посочва, че обжалваният регламент е незаконосъобразен, тъй като, отклонявайки се от целта антидъмпинг, вижда в китайската конкуренция на Haomei и King Metal вреда за индустрията на Съюза в контекст на значителен растеж на потреблението и на доходността на алуминиевата индустрия. В действителност обаче не е налице каквото и да било доказателство за подбиване или занижаване на цените, което според съдебната практика е необходимо изискване, за да е налице вреда. В случая на жалбоподателите обаче липсата на подбиване или занижаване на цените е доказана (в различните документи, представени в изложението на жалбата) чрез цените франко завод на Haomei и King Metal, които са в унисон с европейските цени (DOC.3, доклад Bauxite).

—

Освен това, била налице пълна липса на интерес от страна на Съюза за налагане на мито, като интерес имали единствено подателите на оплакването, а Комисията просто „възприела“ техните мотиви като собствени и ги пренесла, без да направи анализ, по отношение на целия Съюз. В този контекст Комисията напълно пренебрегнала данните, представени от жалбоподателите в хода на процедурата, като те не били обсъдени нито в състезателно производство (както устно, така и писмено), нито в регламента.

Четвърто основание: липса на причинно-следствена връзка между дъмпинг и вреда, нарушение на членове 1, 2 и член 7, параграф 1, буква в) от основния регламент, липса на оценка на въздействието на COVID-19 върху търговския обмен, цели на процедурата за антидъмпинг и приемане на временни мита, липсваща и неправилна оценка на последиците от други фактори, липсваща оценка на становищата на жалбоподателите.

—

В това отношение се изтъква, че независимо от сериозността и значението на пандемията за международната търговия, която вече предизвика безпрецедентни икономически събития (например, продажбата на петрол на отрицателни цени), Комисията не намира за необходимо да предприеме не само проучване, но и минимален документиран анализ на последиците от COVID-19 за международната търговия и да ги включи в досъдебната фаза.

—

Комисията не е направила и каквато и да било оценка на други фактори, които оказват явно влияние върху анализа: от една страна, макар и слабо увеличаване на вноса от други страни, например Русия; от друга страна, увеличаване на европейския износ на алуминий в света (параграф 284 и следващи). Тези обстоятелства имат категорично прекратително действие по отношение на причинно-следствената връзка между дъмпинг и вреда.

Пето основание: незаконосъобразност, произтичаща от регламента за регистрация.

—	В това отношение се изтъква, че Комисията не е посочила ясно предмета на разследвания внос и, за да оправдае този факт, изтъква продължаващата размяна на информация с ГД TAXUD и текущата проверка на някои данни TARIC, за да се установи дали са релевантни за анализа.

—

Въпреки това, необходимостта на мярката трябва да бъде доказана въз основа на неоспорими технически данни. Липсата на такъв анализ или неговата негодност води до пряко нарушение на свободното движение на стоки, тъй като регистрацията създава ущърб за последващата търговия на вносните стоки, включително след влизането им на територията на Съюза.

Шесто основание: явна грешка в преценката при определяне на равнището на мерките, нарушение на член 14, параграф 5 от основния регламент от друга гледна точка, неправилно и произволно определяне на ставката на митата, липса на досъдебна фаза, явна грешка в преценката, злоупотреба с власт.

—

В това отношение се изтъква, че съществуват грешки при определянето на равнището на мерките (параграф 330 и следващи). Цифрата от 30,4 % за Haomei и King Metal е получена произволно от оплакването за антидъмпинг на EA в поверителния текст. Комисията, която обаче заявява, че е събрала достатъчно доказателства от информацията, съдържаща се в съобщението за образуване и в оплакването, определя произволно единен марж за дъмпинг за всички екструдирани изделия. Злоупотребата с власт, що се отнася до целта за защита от вредите, които би могла да понесе индустрията на Съюза, е явна.

Седмо основание: нарушение на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и, при условията на евентуалност, незаконосъобразност на основния регламент, ако не се тълкува в съответствие с международните споразумения.

—

В това отношение се изтъква, че Регламент 2020/11428, приет от Комисията с правно основание член 207 ДФЕС, се отклонява от понятията, предвидени в относимото международно право. Ако това не е така, с други думи, ако не беше налице нарушение, което произтича пряко от Регламент 2020/11428, незаконосъобразността би се пренесла към основния регламент.

Осмо основание: нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, що се отнася до налагането на санкция, еквивалентна на наказанието съгласно наказателното право, що се отнася до последиците за предприятията износители.

—	В това отношение се изтъква, че прилагането на тези данни за дружествата жалбоподатели е пречка за продължаването на дейността им с необратима вреда, съпоставима с наказателноправна санкция, както Европейският съд по правата на човека многократно е имал повод да изтъкне.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/56

Жалба, подадена на 15 декември 2020 г. — Aurubis/Комисия

(Дело T-729/20)

(2021/C 44/78)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aurubis AG (Хамбург, Германия) (представители: S. Altenschmidt и J. Hoss, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 8 декември 2020 г. (Ref. Ares (2020)7439507 — 8.12.2020) и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска да се отмени решението от 8 декември 2020 г., с което Комисията е отказала да съдейства във връзка с производство пред Verwaltungsgericht Berlin (административен съд Берлин) за постановяване на привременни мерки, както и със съответно искане на Umweltbundesamt (Федерална агенция за околната среда, Германия) за прехвърляне на квоти за емисии с оглед на предварителното обезпечаване на правото на жалбоподателя на безплатно разпределяне на квоти за емисии, за да се гарантира полезният ефект на акта, който ще бъде постановен от Съда по преюдициалното запитване по дело C-271/20.

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа на жалбата:

1.	Решението на Комисията от 8 декември 2020 г. засягало жалбоподателя пряко и лично. Ето защо той имал право да подаде жалба.

В рамките на национално съдебно производство за постановяване на привременни мерки Комисията имала задължение за съдействие, което произтичало от залегналия в правото на Съюза принцип на предоставяне на ефективна правна закрила, за да бъдат обезпечени евентуалните права на разпределение на квоти за емисии, преди да бъде погасено съответното право.

3.	Правната рамка за това съдействие и прехвърлянето на квоти за емисии по национални партиди била очертана от Директива 2003/87/ЕО (1) и Регламент (ЕС) № 389/2013 (2).

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).

(2) Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 година за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 2013 г., стр. 1).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/57

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — ON/Комисия

(Дело T-730/20)

(2021/C 44/79)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ON (представител: N. de Montigny, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решение от 12 март 2020 г. на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO.1) за събиране на недължимо платените суми съгласно член 85 от Правилника, считано от 1 февруари 2015 г.,

—	да отмени, доколкото е необходимо, решението за отхвърляне на жалбата му по административен ред от 3 септември 2020 г.,

—	да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, оценено ex aequo et bono в размер на 10 000 EUR,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 85 от Правилника, тъй като не са налице условията за прилагане на този член. В това отношение жалбоподателят счита по-специално, че администрацията не е доказала, че той е знаел или е трябвало да знае, че не е имал право на надбавката за експатриране след единственото му предишно наемане на работа, а именно през 2009 г.

Второ основание: незачитане на принципа на разумен срок. В това отношение жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че неспазването на разумен срок е имало за последица и това, че той е загубил възможността да докаже наличието на обичайно пребиваване извън Обединеното кралство за съответния период, като се има предвид, че задълженията за архивиране по принцип не надхвърлят срок от десет години.

3.	Трето основание: допуснато от администрацията служебно нарушение, което поражда за нея задължение да плати обезщетение за вреди. Според жалбоподателя нарушението се състои в допуснатата от администрацията грешка при определяне на имуществените му права към момента на встъпването му в длъжност.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/58

Жалба, подадена на 17 декември 2020 г. — ExxonMobil Production Deutschland/Комисия

(Дело T-731/20)

(2021/C 44/80)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: ExxonMobil Production Deutschland GmbH (Хановер, Германия) (представители: Rechtsanwälte S. Altenschmidt и J. Hoss)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение на Европейската комисия от 8 декември 2020 г. (реф. № Ares (2020)7439507 — 8.12.2020), и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска да се отмени Решението от 8 декември 2020 г., с което във връзка с обезпечително производство пред Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия) и съответна молба от страна на Umweltbundesamt (Федерална агенция за околната среда, Германия) Комисията отказва да съдейства при прехвърлянето на квоти за емисии с цел временното обезпечаване на правото на жалбоподателя на безплатно разпределяне квоти за емисии, за да се гарантира полезното действие на решение на Съда в производство по преюдициално запитване C-126/20.

В подкрепа на жалбата се изтъкват следните основания.

1.	Решението на Комисията от 8 декември 2020 г. засягало жалбоподателя пряко и лично. Ето защо той имал активна процесуална легитимация.

В рамките на допускането на обезпечителни мерки въз основа на производства пред национални съдилища Комисията била длъжна по силата на заложения в правото на Съюза принцип за гарантиране на ефективна правна защита да съдейства за обезпечаването на евентуалните права за разпределяне на квоти за емисии, за да не се погасят те.

3.	Правната уредба за това съдействие и за прехвърлянето на квоти за емисии по национални сметки се състои от Директива 2003/87/ЕО (1) и Регламент (ЕС) № 389/2013 (2).

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/59

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — Freundlieb/EUIPO (CRYSTAL)

(Дело T-732/20)

(2021/C 44/81)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Andreas Freundlieb (Берлин, Германия) (представител: J. Vogtmeier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „CRYSTAL“ — марка на Европейския съюз № 8 372 591

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 1 октомври 2020 г. по преписка R 1056/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и в съответствие с направеното искане да възстанови предходното правно положение, произтичащо от марка на Европейския съюз № 8 372 591,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени в производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/59

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — Freundlieb/EUIPO (BANDIT)

(Дело T-733/20)

(2021/C 44/82)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Andreas Freundlieb (Берлин, Германия) (представител: J. Vogtmeier, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „BANDIT“ — марка на Европейския съюз № 1 205 061

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 1 октомври 2020 г. по преписка R 730/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и в съответствие с направеното искане да възстанови предходното правно положение, произтичащо от марка на Европейския съюз № 1 205 061;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени в производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/60

Жалба, подадена на 16 декември 2020 г. — Arnautu/Парламент

(Дело T-740/20)

(2021/C 44/83)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marie-Christine Arnautu (Париж, Франция) (представител: F. Wagner, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

—	да обяви за допустимо възражението за незаконосъобразност и да обяви незаконосъобразността на член 33, параграфи 1 и 2 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент,

—	вследствие на това да установи липсата на правно основание на решението на Генералния секретар от 21 септември 2020 г. и да го отмени, като главно искане,

—	да констатира, че Marie-Christine Arnautu е представила доказателства за работата на своя сътрудник в съответствие с член 33, параграфи 1 и 2 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и с практиката на Съда на Европейския съюз, вследствие на това,

—

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 21 септември 2020 г., съобщено с електронно писмо от 23 октомври 2020 г., прието в приложение на член 68 от измененото Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, с което се установява наличието на вземане спрямо жалбоподателката в размер на 87 203,46 EUR на основание недължимо платени суми за парламентарни сътрудници и с което се обосновава събирането на тази сума,

—

да отмени дебитно известие № 7000001577 от 22 октомври 2020 г., с което се установява наличието на вземане спрямо Marie-Christine Arnautu въз основа на решението на Генералния секретар от 21 септември 2020 г. за възстановяване на недължимо платени суми за разходи за парламентарни сътрудници, прието на основание член 68 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент,

—	да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: възражение за незаконосъобразност, доколкото член 33 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (наричани по-нататък „мерките по прилагане“), приети с решение от 19 май и 9 юли 2008 г. на Бюрото на Европейския парламент, нарушава принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, по-специално поради липсата на яснота и точност. Жалбоподателката поддържа, че липсата на точност на атакуваните разпоредби води до необходимостта от тълкуване на правните норми относно мерките по прилагане от съдебната практика. Подробни правила за доказване на работата на парламентарен сътрудник обаче са били установени едва през 2017 г. със съдебната практика по дела Bilde и Montel, тъй като съдебната практика по дело Gorostiaga от 2005 г. се отнася само до доказване на плащането на заплати от трето плащащо лице. Така още от 2008 г. обжалваните разпоредби се характеризират с елемент на несигурност и с липсата на яснота. Жалбоподателката добавя, че въпреки риска от възникване на правна несигурност, Европейският парламент не е регламентирал точно и ясно процедурата за контрол на парламентарните сътрудници, нито е установил официално задължението на членовете на парламента за създаване и водене на регистър, нито пък е предвидил режим на допустими, идентифицирани и датирани доказателства.

Второ основание: съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита. Жалбоподателката изтъква, че Генералният секретар се е отказал от всякакво лично изслушване в нарушение на член 68 от мерките по прилагане. Тя добавя, че по този начин Генералният секретар я е лишил от основно право на пряк дебат с органа, който трябва да вземе решението, и от обсъждане на доказателствата в условията на състезателно производство.

8.2.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/61

Жалба, подадена на 22 декември 2020 г. — Veronese/EUIPO — Veronese Design Company (VERONESE)

(Дело T-749/20)

(2021/C 44/84)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Veronese (Париж, Франция) (представител: S. Herrburger, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Veronese Design Company Ltd (Коулун, Хонг Конг)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „VERONESE“ — марка на Европейския съюз № 8 831 844

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 26 октомври 2020 г. по преписка R 1951/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба и приложенията към нея за допустими,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 72, параграф 6 във връзка с член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 и член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.