—

като взе предвид Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (1),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (2),

—

като взе предвид Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за отмяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (3),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 13 септември 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ENISA — Агенцията на ЕС за киберсигурност, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013, както и относно сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии („Акт за киберсигурността“) (COM(2017)0477),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 12 септември 2018 г. за регламент за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежа от национални координационни центрове (COM(2018)0630),

—

като взе предвид приемането от Общокитайското събрание на народните представители на 28 юни 2017 г. на новия закон за националното разузнаване,

—

като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията от 13 февруари 2019 г. относно заплахите за сигурността във връзка с нарастващото технологично присъствие на Китай в ЕС и възможни действия на равнището на ЕС за ограничаването им,

—

като взе предвид приемането от страна на австралийското правителство на реформи в областта на сигурността на телекомуникационния сектор, които влязоха в действие на 18 септември 2018 г.,

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз (4),

—

като взе предвид предишните си резолюции относно отношенията между ЕС и Китай, и по-специално тази от 12 септември 2018 г. (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G) (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (8),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 6 юни 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021 — 2027 г. (COM(2018)0434),

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че ЕС трябва да даде тласък на своята програма за киберсигурността, за да може да реализира потенциала си да заеме лидерска позиция в областта на киберсигурността и да използва това в полза на своята индустрия;

Б.

като има предвид, че уязвимите места в мрежите 5G биха могли да се използват за излагане на риск на информационните системи, което би могло да причини много сериозни вреди на икономиките на европейско и национално равнище; като има предвид, че е необходим подход, основан на анализ на риска по цялата верига за създаване на стойност, за да може рисковете да бъдат сведени до минимум;

В.

като има предвид, че мрежата 5G ще бъде гръбнакът на нашата цифрова инфраструктура, като разширява възможностите за свързване на различни устройства към мрежите (интернет на нещата и др.), и ще донесе нови ползи и възможности за обществото и предприятията в много области, включително в централни сектори на икономиката като транспорта, енергетиката, здравеопазването, финансите, далекосъобщенията, отбраната, космическото пространство и сигурността;

Г.

като има предвид, че създаването на подходящ механизъм за реагиране на предизвикателствата във връзка със сигурността би дало на ЕС възможност да предприеме активни стъпки за въвеждане на стандарти за 5G;

Д.

като има предвид, че бяха изразени опасения относно търговците на оборудване от трети държави, които биха могли да представляват риск за сигурността на ЕС поради законите на тяхната държава на произход, особено след влизането в сила на китайските закони за държавната сигурност, които налагат на всички граждани, предприятия и други субекти задължения за сътрудничество с държавата с цел защита на държавната сигурност, при много широко определение за „национална сигурност“; като има предвид, че няма гаранция, че тези задължения не се прилагат извънтериториално, и като има предвид, че реакциите в различните държави спрямо китайските разпоредби варираха от оценки на сигурността до пълна забрана;

Е.

като има предвид, че през декември 2018 г. чешкият национален орган за киберсигурност излезе с предупреждение за заплахи за сигурността, породени от технологиите, доставяни от китайските дружества Huawei и ZTE; като има предвид, че в следствие от това през януари 2019 г. чешките данъчни органи изключиха Huawei от търг за създаване на данъчен портал;

Ж.

като има предвид, че е необходимо задълбочено разследване, за да се изясни дали въпросните изделия или каквито и да било други устройства или доставчици създават рискове за сигурността поради някои характеристики, като например скритите възможности за достъп до системите (т.нар. „задни вратички“);

З.

като има предвид, че решенията следва да се координират и разглеждат на равнището на ЕС, за да се избегне създаването на различни нива на сигурност и потенциални пропуски в областта на киберсигурността, като същевременно е необходима координация на световно равнище, за да се реагира решително спрямо този проблем;

И.

като има предвид, че ползите от единния пазар са свързани със задължението за прилагане на стандартите на ЕС и правната рамка на Съюза, и че доставчиците не следва да бъдат третирани различно въз основа на тяхната държава на произход;

Й.

като има предвид, че регламентът относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции, който следва да влезе в сила до края на 2020 г., увеличава възможностите на държавите членки да извършват скрининг на чуждестранните инвестиции въз основа на критерии, свързани със сигурността и обществения ред, и създава механизъм за сътрудничество, който позволява на Комисията и на държавите членки да си сътрудничат при оценката на рисковете за сигурността, включително рисковете за киберсигурността, породени от чувствителни чуждестранни инвестиции, а също така обхваща проекти и програми, които представляват интерес за ЕС, като например Трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и програмата „Хоризонт 2020“;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

—

като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия (1),

—

като взе предвид споразуменията, постигнати в Минск на 5 и 19 септември 2014 г. и на 12 февруари 2015 г. (2),

—

като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюцията от 14 юни 2018 г. относно окупираните територии в Грузия десет години след руската инвазия (3), както и от 4 февруари 2016 г. относно положението с правата на човека в Крим, по-конкретно това на кримските татари (4),

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно установяването на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Русия от 14 март 2016 г.,

—

като взе предвид наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2018 г., присъдена на украинския кинорежисьор Олег Сенцов,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2018 г. относно Русия, по-специално относно случая на украинския политически затворник Олег Сенцов (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно положението в Азовско море (7),

—

като взе предвид окончателния доклад на ОССЕ/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) относно президентските избори в Руската федерация на 18 март 2018 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0073/2019),

A.

като има предвид, че ЕС е общност, основана на ключов набор от общи ценности, които включват мира, свободата, демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните права и правата на човека;

Б.

като има предвид, че той признава, че принципите, залегнали в Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Парижката харта на ОССЕ от 1990 г., представляват крайъгълните камъни на една мирна Европа;

В.

като има предвид, че тези ценности са в основата на отношенията на ЕС с трети страни;

Г.

като има предвид, че отношенията на ЕС с Русия трябва да се основават на принципите на международното право, зачитането на правата на човека, демокрацията и мирното разрешаване на конфликти и че поради незачитането от страна на Русия на тези принципи отношенията на ЕС с Русия понастоящем се основават на сътрудничество в избрани области от общ интерес, определени в заключенията на Съвета по външни работи от 14 март 2016 г., и на надеждно възпиране;

Д.

като има предвид, че ЕС остава отворен за засилени отношения и за диалог, водещ към тях, и желае да се възстановят отношенията на сътрудничество с Русия, след като руските органи изпълнят своите международни и правни задължения и докажат действителната ангажираност от страна на Русия да възстанови нарушеното доверие; като има предвид, че конструктивните и предвидими отношения биха били от взаимна полза и в идеалния случай — в интерес и на двете страни;

Е.

като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и на ОССЕ, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека; като има предвид, че продължаващите сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на рестриктивни закони през последните години все повече поставят под въпрос спазването от страна на Русия на нейните международни и национални задължения; като има предвид, че Русия не е изпълнила над хиляда решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ);

Ж.

като има предвид, че редица правителствени доклади показват рязко нарастване на враждебната шпионска дейност от страна на Русия през последните години, достигаща най-високите си нива от Студената война насам;

З.

като има предвид, че прилагането на споразуменията от Минск и по-широкото зачитане на международното право остават ключови предпоставки за по-тясно сътрудничество с Русия; като има предвид, че в отговор на незаконното анексиране на Крим и хибридната война на Русия срещу Украйна, ЕС прие редица ограничителни мерки, които следва да продължат да се прилагат до изпълнението на споразуменията от Минск;

И.

като има предвид, че от 2015 г. насам възникнаха нови области на напрежение между ЕС и Русия, включително: интервенция на Русия в Сирия и намеса в държави като Либия и Централноафриканската република; мащабни военни учения („Запад 2017“); вмешателство на Русия, целящо оказване на влияние върху изборите и референдумите и подклаждане на напрежението в европейските общества; подкрепа от страна на Кремъл за партиите, настроени против ЕС, и крайно десните движения; ограничения на основните свободи и масови нарушения на правата на човека в Русия, разпространяване на настроения срещу ЛГБТИ; репресии срещу политическата опозиция; систематично атакуване на защитници на правата на човека, журналисти и гражданското общество в Русия, включително произволното задържане на Оюб Титиев, ръководител на офиса на Центъра за права на човека „Мемориал“ (ЦПЧ „Мемориал“) в Чечения, или случаят с Юри Дмитриев от клона на „Мемориал“ в Карелия; стигматизиране на активисти от гражданското общество чрез класифицирането им като „чуждестранни агенти“; груби нарушения на правата на човека в Северен Кавказ, по-специално в Чеченската република (отвличания, изтезания, извънсъдебни екзекуции, фабрикуване на наказателни дела и др.); дискриминация срещу местното татарско малцинство в окупирания Крим и политически мотивирано преследване на Алексей Навални и много други, а така също и убийства, като най-значими са случаите с Борис Немцов и Сергей Магнитски; кибератаки и хибридни атаки и убийства на европейска територия, извършени от руски агенти на разузнавателните служби с използването на химическо оръжие; сплашване, задържане и лишаване от свобода на чуждестранни граждани в Русия в нарушение на международното право, в т.ч. носителя на наградата „Сахаров“ за 2018 г. Олег Сенцов и много други; организиране на незаконни и нелегитимни избори в Донбас; провеждане на недемократични президентски избори без какъвто и да реален избор и с ограничения на основните свободи; дезинформационни кампании, незаконно изграждане на моста през Керченския пролив; мащабна милитаризация на незаконно окупирания и анексиран Крим, както и на части от Черно море и Азовско море; ограничения на международното корабоплаване в Азовско море и през Керченския пролив, включително на кораби, плаващи под флагове на държави — членки на ЕС; незаконно нападение и завземане на украински военни кораби и задържане на украински военнослужещи в Керченския пролив; нарушаване на споразуменията за контрол над въоръженията; потискаща атмосфера за журналисти и независими медии с продължаващо задържане на журналисти и блогъри; класиране на Русия в Световния индекс за свобода на медиите на 148-мо място от общо 180 от гледна точка на свобода на медиите през 2018 г.;

Й.

като има предвид, че към 1 март 2018 г. ЦПЧ „Мемориал“ е регистрирал 143 случая на политически затворници, включително 97, които са били преследвани по религиозни причини; като има предвид, че анализ на списъка на ЦПЧ „Мемориал“ на политическите затворници показва, че през 2017 г. е имало 23 случая на преследване на хора за престъпления, свързани с публични събития (масови размирици, насилствени действия срещу публичен орган), и 21 случая, свързани основно с публикации в интернет, при които съдебното преследване е инициирано съгласно членове от наказателния кодекс за „борба с екстремизма“;

К.

като има предвид, че Русия — пряко или непряко — е страна по редица продължителни конфликти в общите съседни държави — в Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия, Донбас и Нагорни Карабах — което представлява сериозна пречка за развитието и стабилността на засегнатите съседни държави, подкопава тяхната независимост и ограничава свободния им суверенен избор;

Л.

като има предвид, че конфликтът в Източна Украйна продължава вече над четири години и е причинил смъртта на над 10 000 души, почти една трета от които цивилни, и хиляди ранени цивилни в резултат на конфликта;

М.

като има предвид, че настоящото продължаващо напрежение и конфронтацията между ЕС и Русия не са в интерес на никоя от двете страни; като има предвид, че каналите за комуникация следва да останат отворени въпреки разочароващите резултати; като има предвид, че новото разделение на континента застрашава сигурността както на ЕС, така и на Русия;

Н.

като има предвид, че понастоящем Русия е най-важният външен доставчик на природен газ в ЕС; като има предвид, че енергетиката продължава да играе централна и стратегическа роля в отношенията между ЕС и Русия; като има предвид, че Русия използва енергетиката като средство за защита и насърчаване на своите външнополитически интереси; като има предвид, че зависимостта на ЕС от доставки на руски газ се е увеличила от 2015 г. насам; като има предвид, че устойчивостта на ЕС на външен натиск може да бъде изградена чрез диверсификация на доставките на енергия и намаляване на зависимостта от Русия; като има предвид, че ЕС трябва да заеме единна позиция и да прояви силна вътрешна солидарност, когато става въпрос за енергийната му сигурност; като има предвид, че силната зависимост на ЕС от изкопаеми горива подкопава развитието на балансиран, последователен и основан на ценности европейски подход спрямо Русия; като има предвид, че е необходима по-надеждна и стратегическа енергийна инфраструктура в ЕС, държавите членки и държавите от източното партньорство, за да се подобри устойчивостта спрямо хибридната дейност на Русия;

О.

като има предвид, че безотговорните действия на руските реактивни изтребители в близост до въздушното пространство на държавите — членки на ЕС и НАТО застрашават безопасността на гражданските полети и биха могли да бъдат заплаха за сигурността на европейското въздушно пространство; като има предвид, че Русия е провела провокативни мащабни военни маневри в непосредствена близост до ЕС;

П.

като има предвид, че Русия продължава да пренебрегва решенията на ЕСПЧ, както и обвързващите решения на Постоянния арбитражен съд, като например по делото „Нафтогаз“, което подкопава международните механизми за уреждане на търговски спорове;

Р.

като има предвид, че полицентричната визия на Русия по отношение на съсредоточаването на силите противоречи на вярата на ЕС в многостранното сътрудничество и основания на правила международен ред; като има предвид, че спазването и подкрепата от страна на Русия на многостранния ред, основан на правила, би създало условия за по-близки отношения с ЕС;

С.

като има предвид, че руските органи продължават да третират незаконно окупираните региони като вътрешна част от руската територия, като позволяват участието на представители на тези територии в законодателните и изпълнителните органи на Руската федерация, което е в нарушение на международното право;

Т.

като има предвид, че на 21 декември 2018 г., като оцени прилагането на споразуменията от Минск, Съветът удължи икономическите санкции срещу определени сектори на руската икономика до 31 юли 2019 г.;

У.

като има предвид, че действията на Русия са в нарушение на международното право, международните ангажименти и добросъседските отношения;

Ф.

като има предвид, че в стратегическите документи на Руската федерация ЕС и НАТО се представят като основни противници на Русия;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

—

като взе предвид принципите и целите на Хартата на ООН,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—

като взе предвид заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и всичките му принципи като основен документ за европейската и регионалната система за сигурност в по-широк план,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно предотвратяването на конфликти и посредничеството, както и резолюциите относно жените, мира и сигурността и относно младежта, мира и сигурността,

—

като взе предвид Концепцията на Съвета от 10 ноември 2009 г. за укрепване на способностите на ЕС за посредничество и диалог (15779/09),

—

като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини на 28 юни 2016 г., както и първия доклад относно нейното прилагане, озаглавен „От обща визия към общи действия: изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС“, публикуван на 18 юни 2017 г.,

—

като взе предвид своята препоръка от 15 ноември 2017 г. до Съвета, Комисията и ЕСВД относно Източното партньорство, с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г. (1),

—

като взе предвид своята препоръка от 5 юли 2018 г. до Съвета относно 73-та сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2306 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (3),

—

като взе предвид предложението от 13 юни 2018 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, подкрепено от Комисията, до Съвета във връзка с решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира (HR(2018) 94),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0075/2019),

А.

като има предвид, че утвърждаването на мира и сигурността по света е част от основната цел на ЕС, призната чрез Нобеловата награда за мир за 2012 г., и заема централно място в Договора от Лисабон;

Б.

като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за прилагането на Програмата за жените, мира и сигурността в съответствие с Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и последващите ѝ актуализации, и Програмата за младежта, мира и сигурността в съответствие с Резолюция 2250 на Съвета за сигурност на ООН и последващите ѝ актуализации;

В.

като има предвид, че чрез своите инструменти за външна помощ ЕС е един от най-големите дарители в подкрепа на предотвратяването на конфликти и изграждането на мира;

Г.

като има предвид, че ЕС, в качеството си на ключов участник с принос в международни организации, основен донор на помощ и най-големия търговски партньор в света, следва да поеме водеща роля в изграждането на мира в световен мащаб, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност; като има предвид, че предотвратяването на конфликти и посредничеството следва да бъдат формулирани като част от всеобхватен подход, съчетаващ сигурност, дипломация и развитие;

Д.

като има предвид, че е необходимо сътрудничество с регионалните организации, като например ОССЕ, която, в заключителния си акт от Хелзинки от 1975 г., предвижда, наред с другото, принципите на неупотреба на сила, териториална цялост на държавите, равни права и самоопределение на народите, и като има предвид, че тези организации играят ключова роля в предотвратяването на конфликти и посредничеството;

Е.

като има предвид, че предотвратяването на ожесточени конфликти е от основно значение за посрещане на предизвикателствата пред сигурността, с които се сблъскват Европа и нейните съседи, както и за политическия и социалния напредък; като има предвид, че то също така е основен елемент от ефективното многостранно сътрудничество и е от основно значение за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално цел 16 за мирни и приобщаващи общества, достъп до правосъдие за всички и ефективни, носещи отговорност и приобщаващи институции на всички равнища;

Ж.

като има предвид, че непрекъснатата подкрепа от страна на ЕС за цивилни и военни лица в трети държави е важен фактор за предотвратяването на повторни ожесточени конфликти; като има предвид, че устойчивите и трайни мир и сигурност са неразделна част от устойчивото развитие;

З.

като има предвид, че предотвратяването на конфликти и посредничеството следва да гарантират поддържането на стабилността и развитието в тези държави и географски райони, в които ситуацията представлява пряко предизвикателство за сигурността на Съюза;

И.

като има предвид, че предотвратяването е стратегическа функция, чиято цел е гарантиране на ефективни действия преди кризи; като има предвид, че посредничеството е друг инструмент на дипломацията, който може да бъде използван за предотвратяване, ограничаване или разрешаване на конфликт;

Й.

като има предвид, че вътрешната и външната сигурност са все по-неразривно свързани и като има предвид, че сложният характер на глобалните предизвикателства изисква всеобхватен и интегриран подход на ЕС към външните конфликти и кризи;

К.

като има предвид, че е необходим по-силен междуинституционален подход, за да се гарантира, че ЕС е в състояние да развие и да реализира пълния потенциал на своите способности;

Л.

като има предвид, че глобалната стратегия на ЕС, политическите изявления и институционалните промени са добре дошли като знак за ангажимента на ЗП/ВП да даде приоритет на предотвратяването на конфликти и посредничеството при конфликт;

М.

като има предвид, че инструментите за външно финансиране дават значителен принос в подкрепа на предотвратяването на конфликти и изграждането на мира;

Н.

като има предвид, че правосъдието в условията на преход е важен набор от съдебни и извънсъдебни механизми, с акцент върху отговорността за минали злоупотреби, както и установяването на устойчиво, справедливо и мирно бъдеще;

О.

като има предвид, че Парламентът пое важна роля в парламентарната дипломация, включително в процесите на посредничество и диалог, въз основа на своята установена култура на диалог и постигане на консенсус;

П.

като има предвид, че ожесточените конфликти и войните оказват непропорционално въздействие върху цивилното население, особено върху жените и децата, и излагат жените, в сравнение с мъжете, на по-висок риск от икономическа и сексуална експлоатация, принудителен труд, разселване, задържане и сексуално насилие, като например изнасилвания, които се използват като тактическо средство за водене на война; като има предвид, че активното участие на жените и младите хора е важно за предотвратяването на конфликти и изграждането на мира, както и за предотвратяването на всички форми на насилие, включително сексуалното и основаното на пола насилие;

Р.

като има предвид, че когато се насърчава и улеснява изграждането на капацитет и доверие в посредничеството, диалога и помирението е от съществено значение да бъде включено и подкрепено активното и пълноценно участие на гражданското общество и местните лица — както цивилни, така и военни, в това число жените, малцинствата, коренното население и младите хора;

С.

като има предвид, че финансирането на усилията за предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и поддържане на мира често е недостатъчно, въпреки политическите ангажименти на равнище ЕС, което има верижен ефект върху капацитета за насърчаване и улесняване на действията в тези области;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

—

като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (1),

—

като взе предвид Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (2),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (3) и нейните изисквания по отношение на постигане на здравословна среда в помещенията,

—

като взе предвид своята препоръка от 4 април 2017 г. до Съвета и Комисията вследствие на проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действията на Съюза в подкрепа на устойчивостта (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2017 г. относно Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 декември 2015 г. относно устойчивата градска мобилност (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Седмата програма за действие за околната среда (8),

—

като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 2017 г., озаглавен „Качество на въздуха в Европа“,

—

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Замърсяване на въздуха — здравето ни все още не е достатъчно защитено“ (9), публикуван на 11 септември 2018 г.,

—

като взе предвид актуализирането от 2018 г. на глобалната база данни за качеството на атмосферния въздух на Световната здравна организация (СЗО),

—

като взе предвид насоките на СЗО за качеството на въздуха в затворени помещения,

—

като взе предвид своето проучване от септември 2018 г., озаглавено „Качество на въздуха и градски трафик в ЕС: най-добри практики и възможни решения“ (10),

—

като взе предвид решението на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2018 г. по дела T-339/16 (Ville de Paris/Комисия), T-352/16 (Ville de Bruxelles/Комисия) и T-391/16 (Ville de Madrid/Комисия),

—

като взе предвид информационния документ на Европейската сметна палата от 7 февруари 2019 г. относно отговора на ЕС на скандала „Дизелгейт“ (11),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид въпроса към Комисията и Съвета относно Европа, която закриля: чист въздух за всички (O-000138/2018 — B8-0009/2019),

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че правните ограничения на ЕС по отношение на емисиите все още са над препоръчаното от СЗО, и като има предвид, че според оценки на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) всяка година в ЕС се съобщава за над 400 000 случая на преждевременна смърт, дължащи се на замърсяването на въздуха; като има предвид, че 98 % от градското население на ЕС е изложено на нива на озона, превишаващи посочените в насоките на СЗО;

Б.

като има предвид, че през последните десетилетия се наблюдава бавно, но постоянно подобрение на качеството на въздуха в Европа и че европейското законодателство е основната движеща сила за това благоприятно развитие;

В.

като има предвид, че най-новите оценки на ЕАОС за въздействията върху здравето, за които се счита, че се дължат на излагането на замърсен въздух, сочат, че концентрациите на прахови частици 2,5 (ПЧ2,5) през 2014 г. са довели до около 399 000 случая на преждевременна смърт поради дълготрайно излагане в ЕС-28; като има предвид, че оценените въздействия в ЕС от излагането на концентрациите на NO2 и O3 през 2014 г. са се изразявали съответно в около 75 000 и 13 600 случая на преждевременна смърт годишно;

Г.

като има предвид, че лошото качество на въздуха има огромно въздействие върху здравето и че бременните жени, децата и възрастните хора са особено уязвими;

Д.

като има предвид, че около 90 % от европейците, които живеят в градове, са изложени на равнища на замърсяване на въздуха, които се считат за увреждащи здравето на човека;

Е.

като има предвид, че на пътния трафик се дължат около 40 % от емисиите на азотни оксиди (NOx) в ЕС и че около 80 % от общото количество NOx от пътния трафик се генерира от превозни средства с дизелов двигател; като има предвид, че емисиите, генерирани от леки автомобили с дизелов двигател, които надвишават граничните стойности на пътя в ЕС, са били причина за преждевременната смърт на 6 800 европейци през 2015 г.;

Ж.

като има предвид, че икономическите последици от въздействието на лошото качество на въздуха върху здравето са изчислени на загуба между 3 % и 9 % от БВП на ЕС;

З.

като има предвид, че неприлагането на законодателството относно качеството на въздуха в градските райони и несправянето със замърсяването на въздуха в затворени помещения е особено тревожно и възпрепятства постигането на приоритетна цел 3 в рамките на 7-мия план за действие за околната среда, съгласно който гражданите на Съюза следва да бъдат защитени от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им;

И.

като има предвид, че настоящите хранителни и селскостопански системи са отговорни за прекомерните емисии на амоняк, азотен оксид и метан; като има предвид, че 94 % от емисиите на амоняк и 40 % от емисиите на метан са в резултат на селскостопански дейности; като има предвид, че в световен мащаб интензивното животновъдство води до повече емисии на парникови газове от транспорта;

Й.

като има предвид, че лошото качество на въздуха представлява все по-голямо предизвикателство в контекста на устойчивото развитие и че справянето със замърсяването на въздуха е от жизненоважно значение за гарантиране на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г. както на територията на Европа, така и извън нея;

К.

като има предвид, че през 2000 г. СЗО прие набор от принципи за установяване на правото на здравословен въздух в затворени помещения, като в тях отбеляза, че „съгласно принципите на правото на човека на здраве всеки има право да диша здравословен въздух“;

Л.

като има предвид, че Съюзът следва да се стреми към насърчаване на действия на световно равнище с цел намаляване на замърсяването на въздуха;

М.

като има предвид, че саждите, които са продукт на непълното изгаряне на органичния въглерод и се изпускат от трафика, изгарянето на изкопаеми горива и биомаса и от промишлеността, са един от съставните елементи на фините прахови частици и допринасят за глобалното затопляне;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

—

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (1),

—

като взе предвид проекта на Регламент на Комисията за изменение на приложения II, III и IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от клотианидин, циклоксидим, епоксиконазол, флоникамид, халоксифоп, мандестробин, мепикват, Metschnikowia fructicola, щам NRRL Y-27328, и прохексадион във или върху определени продукти (D059754/02,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета, и по-специално член 5, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква а) от него (2),

—

като взе предвид мотивираното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) от 25 ноември 2014 г. относно прегледа на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества от клотианидин и тиаметоксам в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 396/2005, публикувано на 4 декември 2014 г. (3),

—

като взе предвид мотивираното становище на ЕОБХ от 30 август 2018 г. относно изменението на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества от клотианидин в картофите, публикувано на 20 септември 2018 г. (4),

—

като взе предвид становището, предоставено на 27 ноември 2018 г. от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

—

като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) и член 5а, параграф 5 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3, и член 106, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че клотианидинът е неоникотиноиден инсектицид и основен метаболит на друг неоникотиноид — тиаметоксама, който е насочен към редица насекоми, включително опрашителите;

Б.

като има предвид, че на 21 септември 2017 г. ЕОБХ прие становище относно токсичността на неоникотиноидите;

В.

като има предвид, че на 28 февруари 2018 г. ЕОБХ публикува актуализирани оценки на риска за три неоникотиноида — клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам — потвърждаващи, че повечето употреби на неоникотиноидните пестициди представляват риск за дивите и медоносните пчели (6);

Г.

като има предвид, че клотианидинът е един от трите неоникотиноида, които са забранени в Съюза;

Д.

като има предвид, че в няколко проучвания се предполага, че клотианидинът въздейства върху чернодробния и бъбречния метаболизъм и има имунотоксично въздействие върху бозайниците (7);

Е.

като има предвид, че член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя принципа на предпазните мерки като един от основните принципи на Съюза;

Ж.

като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС „[п]ри разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

З.

като има предвид, че Директива 2009/128/ЕО цели постигане на устойчива употреба на пестициди в Съюза чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и на животните и върху околната среда, както и чрез насърчаване на използването на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или техники, като нехимични алтернативи на пестицидите;

И.

като има предвид, че в проекта на регламент на Комисията, въз основа на заявления за допустимост на вноса за клотианидин, използван по отношение на картофите в Съединените щати, се счита, че са необходими по-високи максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ), за да се избегне създаването на търговски бариери за вноса на подобни култури;

Й.

като има предвид, че предложението на Комисията за увеличаване на МДГОВ за клотианидина породи съмнения, въз основа на принципа на предпазните мерки, като се имат предвид непълните данни и съществуващата несигурност по отношение на въздействието на клотианидина върху общественото здраве, младите бозайници и околната среда;

К.

като има предвид, че във връзка с искането за повишаване на МДГОВ ЕОБХ заяви, че до 19 септември 2018 г. държавите членки трябва да изменят или оттеглят действащите разрешения за продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество клотианидин, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/784 на Комисията (8); като има предвид, че подобни ограничения спрямо условията за одобрение на клотианидина не са относими, тъй като прилагането на МДГОВ засяга вносните култури;

Л.

като има предвид, че в своето становище от 30 август 2018 г. ЕОБХ отбелязва, че в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 396/2005 Bayer CropScience AG е подал заявление до компетентния национален орган на Германия (оценяваща държава членка) за определяне на допустимост на вноса за активното вещество клотианидин в картофите, внасяни от Канада, че оценяващата държава членка е изготвила доклад за оценка в съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 396/2005, който е бил представен на Европейската комисия и предаден на ЕОБХ на 26 април 2018 г., и че оценяващата държава членка е предложила да определи допустимост на вноса за картофите, внасяни от Канада, на равнище от 0,3 мг/кг;

М.

като има предвид, че заключенията на ЕОБХ в неговото становище от 30 август 2018 г. обосновават увеличението на МДГОВ от клотианидин единствено въз основа на необходимостта от спазване на нормативните стойности, прилагани от Канада, и не правят анализ на кумулативното въздействие върху околната среда на неоникотиноидите и тяхната употреба;

Н.

като има предвид, че заключенията на ЕОБХ са формулирани въз основа на теоретични съображения, особено по отношение на оценката на максималния дневен прием във връзка с краткосрочния риск; като има предвид, че теоретичният характер на някои аспекти от анализа на ЕОБХ поражда съмнения относно способността му да се опира на емпирични факти и в резултат на това да отразява действителността в своите резултати;

О.

като има предвид, че ЕОБХ заключава, че „е малко вероятно“ повишаването на МДГОВ от клотианидин да застраши здравето на потребителите; като има предвид обаче, че това становище включва известна степен на вероятност и поради това оставя известно съмнение относно действителната безопасност на новите стойности на МДГОВ;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

—

като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 4114 (DP-ØØ4114-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D060242/03,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 14 януари 2019 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 19 април 2018 г., публикувано на 24 май 2018 г. и изменено на 5 юли 2018 г. (3),

—

като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (4),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че на 27 ноември 2014 г. Pioneer Overseas Corporation, подаде заявление, от името на Pioneer Hi-Bred International Inc., със седалище в Съединените щати, за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 4114 („заявлението“), до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, като заявлението също така включва пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица 4114 за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждане;

Б.

като има предвид, че на 19 април 2018 г. ЕОБХ прие положително становище относно заявлението;

В.

като има предвид, че генетично модифицираната царевица 4114 е разработен, за да се експресират три инсектицидни протеина (Cry1F, Cry34Ab1 и Cry35Ab1) за защита срещу някои люспокрили и твърдокрили вредители, и протеина PAT, който придава толерантност към хербицидната активна съставка амониев глюфозинат;

Г.

като има предвид, че използването на добавъчен хербицид, в случая глуфосинат, е част от обичайната земеделска практика при отглеждането на устойчиви на хербициди растения и следователно може да се очаква, че тези растения ще бъдат изложени на по-високи и на многократни дози, което не само ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата, а следователно и във внесените продукти, но може също така да повлияе и на състава на генетично модифицираното растение и неговите агрономични характеристики;

Д.

като има предвид, че употребата на глуфосинат не беше разрешена в Съюза от 1 август 2018 г., тъй като той е класифициран като токсичен за възпроизвеждането и следователно попада в обхвата на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5);

Е.

като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; като има предвид, че остатъчните вещества от пръскането с хербициди се считат извън обхвата на компетентността на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми; като има предвид, че въздействието на пръскането на генетично модифицирана царевица с хербициди не е оценено;

Ж.

като има предвид, че като част от координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г. държавите членки не са задължени да измерват остатъчните количества глуфосинат по отношение на вноса на царевица с цел гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) (6); като има предвид, че не може да се гарантира, че остатъчните количества глуфосинат в генетично модифицирана царевица 4114 ще бъдат в съответствие с МДГОВ на Съюза;

З.

като има предвид, че генетично модифицираната царевица 4114 експресира три Bt токсина (протеините Cry1F, Cry34Ab1 и Cry35Ab1), които придават защита срещу някои люспокрили и твърдокрили вредители;

И.

като има предвид, че макар да се признава, че протеините Cry имат адювантни свойства, което означава, че те могат да засилват алергенните свойства на други храни, ЕОБХ не анализира този аспект; като има предвид, че това създава проблеми, защото Bt токсините могат да се смесват с алергени в храните и фуражите, като например соя;

Й.

като има предвид, че в научно изследване от 2017 г. относно потенциалното въздействие върху здравето на Bt токсини и остатъци от пръскане с добавъчни хербициди се стига до заключението, че на остатъчните вещества от хербициди и тяхното взаимодействие с Bt токсини следва да се обърне специално внимание (7); като има предвид, че този аспект не е проучван от ЕОБХ;

К.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 14 януари 2019 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки;

Л.

като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване са приемани от Комисията, без да бъдат подкрепени от становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за вземане на окончателно решение, което до голяма степен е изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят Юнкер критикува многократно тази практика като недемократична (8);

М.

като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене (9) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

—

Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).

—

Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 71).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 19).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 17).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 15).

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, MIR162, MIR604 и GA21 (ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 108).

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4), (ОВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 111).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 76).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на Решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 80).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 70).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 73).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 83).

—

Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 34).

—

Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 71).

—

Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 67).

—

Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 54).

—

Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 55).

—

Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 60).

—

Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 (DAS-Ø15Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 122).

—

Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя 305423 × 40-3-2 (DP-3Ø5423-1 × MON-Ø4Ø32-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 127).

—

Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица MON 88302 × Ms8 × Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8 × ACS-BNØØ3-6), MON 88302 x Ms8 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8) и MON 88302 × Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACS-BNØØ3-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 133).

—

Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 59122 (DAS-59122-7), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0051).

—

Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × NK603 (MON-87427-7 × MON-89Ø34-3 × MON-ØØ6Ø3-6) и генетично модифицирана царевица, комбинираща две от събитията MON 87427, MON 89034 и NK603, и за отмяна на Решение № 2010/420/ЕС (Приети текстове, P8_TA(2018)0052).

—

Резолюция от 3 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускане на пазара на храни и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 (KM-ØØØH71-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0197).

—

Резолюция от 30 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица GA21 (MON-ØØØ21-9), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0221).

—

Резолюция от 30 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията 1507, 59122, MON 810 и NK603, и за отмяна на решения 2009/815/ЕО, 2010/428/ЕС и 2010/432/ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0222).

—

Резолюция от 24 октомври 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × MON 810 (MON-ØØ6Ø3-6 × MON-ØØ81Ø-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2018)0416).

—

Резолюция от 24 октомври 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 и генетично модифицирана царевица, комбинираща две, три или четири от събитията MON 87427, MON 89034, 1507, MON 88017 и 59122, и за отмяна на Решение № 2011/366/ЕС (Приети текстове, P8_TA(2018)0417).

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за изменение на Решение за изпълнение 2013/327/ЕС по отношение на подновяването на разрешението за пускане на пазара на фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 × Rf3, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2019)0057)

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 5307 (SYN-Ø53Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2019)0058).

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87403 (MON-874Ø3-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2019)0059).

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2019)0060).

—

като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87411 (MON-87411-9), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D060243/03,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 14 януари 2019 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 31 май 2018 г. и публикувано на 28 юни 2018 г. (3),

—

като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (4),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 5 февруари 2015 г.„Монсанто Европа“ N.V. подаде от името на дружеството „Монсанто“, САЩ, заявление в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от царевица MON 87411 („заявлението“) до националния компетентен орган на Нидерландия и че заявлението се отнася и за пускането на пазара на продукти, състоящи се от генетично модифицирана царевица MON 87411, за употреба, различна от храни и фуражи, като всички други видове царевица, с изключение на отглеждане;

Б.

като има предвид, че на 31 май 2018 г. ЕОБХ прие положително становище относно това заявление;

В.

като има предвид, че генетично модифицираната царевица MON 87411 беше разработена с цел придаването на резистентност към царевичния коренов червей чрез експресиране на модифицирана версия на гена Bt Cry3Bb1 и на двуверижна РНК касета DvSnf7, както и устойчивост на хербициди, съдържащи глифосат;

Г.

като има предвид, че поради резистентността на царевичния коренов червей в Bt протеини, включително Cry3Bb1, в някои райони на отглеждане в Съединените щати генетично модифицираната царевица MON 87411 е създадена така, че да произвежда и инсектицидна двуверижна РНК;

Д.

като има предвид, че очакваният ефект на двуверижната РНК е тя да попадне в червата на прицелния организъм, в този случай ларвите на царевичния коренов червей и да повлияе на генното регулиране на основни биологични процеси, като по този начин убие кореновия червей;

Е.

като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията (5) се предвижда, че когато при растения, създадени чрез генно инженерство, се използват подходи за потискане на експресията чрез интерферираща РНК (RNAi), се изисква биоинформатичен анализ, за да се установят потенциални гени, които също биха могли да бъдат изключени; като има предвид, че в този контекст задълбоченият анализ изисква структурата на двуверижната РНК да бъде сравнена с геномните области в организми, които могат да влязат в контакт с молекулите, включително нецелеви организми;

Ж.

като има предвид обаче, че ЕОБХ е ограничил своите съображения и оценката на риска до потенциалните ефекти, които не са въздействали на растенията, без да е разгледал въздействието върху хората и животните и тяхната чревна микробиомаса, които са изложени на въздействието на царевицата чрез храните и фуражите; като има предвид, че в оценката на становището на ЕОБХ от независим институт това е описано като отлична илюстрация на стратегията „който не търси, не намира“, която е несъвместима със съществуващото законодателство (6);

З.

като има предвид, че в оценката се стига до заключението, че, наред с другото, поради посочената по-горе причина извършената от ЕОБХ оценка на риска на молекулярните характеристики не е изчерпателна и не е достатъчна, за да се докаже безопасността на храните и фуражите;

И.

като има предвид, че 90-дневното изследване за токсичност, представено от заявителя, показва статистически значимо намаляване на теглото на плъховете, хранени с генетично модифицирана царевица MON 87411; като има предвид, че въпреки че тази констатация е била отхвърлена от ЕОБХ, тъй като не е била придружена от клинични признаци, свързани с режима на хранене, и хистопатологични промени в храносмилателния тракт, е правдоподобно двуверижната РНК, произведена в генетично модифицираната царевица MON 87411, да може да взаимодейства пряко с чревния микробиом, без да се осъществява директно поглъщане в червата, както и че това би могло да обясни констатациите от някои изследвания във връзка с храненето на животните, показващи разлики в теглото без патологичен ефект; като има предвид, че този аспект е трябвало да бъде по-подробно проучен от ЕОБХ;

Й.

като има предвид, че използването на добавъчен хербицид, в случая глифосат, е част от обичайната земеделска практика при отглеждането на устойчиви на хербициди растения и следователно може да се очаква, че тези растения ще бъдат изложени на по-високи и на многократни дози, което не само ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата, а следователно и във внесените продукти, но може също така да повлияе и на състава на генетично модифицираното растение и неговите агрономични характеристики;

К.

като има предвид, че остава неизяснен въпросът относно канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на горепосоченото, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;

Л.

като има предвид, че по принцип според експертната група на ЕОБХ по растителна защита, препарати за растителна защита и остатъчните вещества от тях, не могат да се правят заключения относно безопасността на остатъчните вещества при пръскане на генетично модифицирани култури с глифосатни препарати (7); като има предвид, че добавките и техните смеси, използвани в търговски препарати за пръскане с глифосат, могат да имат по-голяма токсичност, отколкото самата активна съставка (8);

М.

като има предвид, че Съюзът вече премахна от пазара добавка към глифосата, известна като POE-tallowamine, поради опасения относно нейната токсичност; като има предвид, че проблемните добавки и смеси може обаче да продължават да са разрешени в държавите, в които се отглежда тази генетично модифицирана царевица (понастоящем Аржентина, Бразилия, Канада и САЩ);

Н.

като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; като има предвид, че остатъчните вещества от пръскането с хербициди се считат извън обхвата на компетентността на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми; като има предвид, че въздействието на пръскането на генетично модифицирана царевица MON 87411 с хербициди не е оценено;

О.

като има предвид, че като част от координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г. държавите членки не са задължени да измерват остатъчните количества глифосат по отношение на вноса на царевица с цел проверка на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) (9); като има предвид, че не може да се гарантира, че остатъчните количества глифосат в генетично модифицирана царевица MON 87411 ще бъдат в съответствие с МДГОВ на Съюза;

П.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 14 януари 2019 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки;

Р.

като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване са приемани от Комисията, без да бъдат подкрепени от становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за вземане на окончателно решение, което до голяма степен е изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят Юнкер критикува многократно тази практика като недемократична (10);

С.

като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене (11) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

—

Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).

—

Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 71).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 19).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 17).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 15).

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, MIR162, MIR604 и GA21 (ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 108).

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4), (ОВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 111).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 76).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на Решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 80).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 70).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 73).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 83).

—

Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 34).

—

Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 71).

—

Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 67).

—

Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 54).

—

Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 55).

—

Резолюция от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 60).

—

Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 (DAS-Ø15Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 122).

—

Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя 305423 × 40-3-2 (DP-3Ø5423-1 × MON-Ø4Ø32-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 127).

—

Резолюция от 24 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица MON 88302 × Ms8 × Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8 × ACS-BNØØ3-6), MON 88302 x Ms8 (MON-883Ø2-9 × ACSBNØØ5-8) и MON 88302 × Rf3 (MON-883Ø2-9 × ACS-BNØØ3-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 133).

—

Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 59122 (DAS-59122-7), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0051).

—

Резолюция от 1 март 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × NK603 (MON-87427-7 × MON-89Ø34-3 × MON-ØØ6Ø3-6) и генетично модифицирана царевица, комбинираща две от събитията MON 87427, MON 89034 и NK603, и за отмяна на Решение № 2010/420/ЕС (Приети текстове, P8_TA(2018)0052).

—

Резолюция от 3 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускане на пазара на храни и фуражи, произведени от генетично модифицирано захарно цвекло H7-1 (KM-ØØØH71-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0197).

—

Резолюция от 30 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица GA21 (MON-ØØØ21-9), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0221).

—

Резолюция от 30 май 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × 59122 × MON 810 × NK603, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията 1507, 59122, MON 810 и NK603, и за отмяна на решения 2009/815/ЕО, 2010/428/ЕС и 2010/432/ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2018)0222).

—

Резолюция от 24 октомври 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × MON 810 (MON-ØØ6Ø3-6 × MON-ØØ81Ø-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2018)0416).

—

Резолюция от 24 октомври 2018 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 и генетично модифицирана царевица, комбинираща две, три или четири от събитията MON 87427, MON 89034, 1507, MON 88017 и 59122, и за отмяна на Решение № 2011/366/ЕС (Приети текстове, P8_TA(2018)0417).

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за изменение на Решение за изпълнение 2013/327/ЕС по отношение на подновяването на разрешението за пускане на пазара на фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана маслодайна рапица Ms8, Rf3 и Ms8 × Rf3, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2019)0057)

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 5307 (SYN-Ø53Ø7-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2019)0058).

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87403 (MON-874Ø3-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2019)0059).

—

Резолюция от 31 януари 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × LLCotton25 × MON 15985, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2019)0060).

—

като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × 1507 × GA21 и подкомбинации Bt11 × MIR162 × 1507, MIR162 × 1507 × GA21 и MIR162 × 1507, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—

като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 14 януари 2019 г., по време на което не беше прието становище,

—

като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (2),

—

като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 31 май 2018 г. и публикувано на 11 юли 2018 г. (3),

—

като взе предвид своите предишни резолюции, с които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (4),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 10 август 2010 г. Syngenta Crop Protection AG подаде чрез свързаното с него дружество Syngenta Crop Protection NV/SA заявление в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × 1507 × GA21 („заявлението“) до националния компетентен орган на Германия, и заявлението се отнася и за пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × 1507 × GA21, за употреба, различна от храни и фуражи, с изключение на отглеждане;

Б.

като има предвид, че обхватът на заявлението, който включва всички подкомбинации на генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × 1507 × GA21 към момента на подаването, впоследствие е ограничен до включването на трите подкомбинации Bt11 x MIR162 x 1507, MIR162 x 1507 x GA21 и MIR162 x 1507, независимо от техния произход, за употреба като храна и фураж, внос и преработка;

В.

като има предвид, че царевицата, произлизаща от четирите множествени събития Bt11 x MIR162 x 1507 x GA21, е произведена чрез конвенционално кръстосване с цел комбиниране на четири единични събития, довели до експресия, inter alia, на два различни Cry протеина (известни и като Bt протеини) за защита срещу някои люспокрили вредители, и експресии на протеини за поносимост срещу глифосат и глуфосинат;

Г.

като има предвид, че ЕОБХ прие положително становище относно това заявление; като има предвид обаче, че член на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО) е изразил мнение на малцинството;

Д.

като има предвид, че заявителят не е предоставил данни за нито една от трите подкомбинации, нито е обосновал защо не счита, че това е необходимо за оценката на риска; като има предвид, че ЕОБХ не е поискал данни за трите подкомбинации; като има предвид, че не е известно дали тези подкомбинации все още са били произведени;

Е.

като има предвид, че мнението на малцинството, прието от член на експертната група на ЕОБХ по ГМО, гласи, че е неприемливо „оценките“ на генетично модифицирани култури (т.е. трите подкомбинации), за които не са предоставени данни, да имат същата тежест и надеждност като оценките на генетично модифицирани култури, за които са предоставени и оценени данни;

Ж.

като има предвид, че както е посочено в мнението на малцинството, проучванията показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система при определени условия на експозиция на Bt протеини, и че някои Bt протеини могат да имат адювантни свойства, което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт;

З.

като има предвид, че според мнението на малцинството, че макар никакви нежелани реакции да не са откривани в никое заявление, където са изразени Bt протеини, има вероятност „токсикологичните изследвания […], които понастоящем се препоръчват и извършват за оценка на безопасността на генетично модифицираните растения в ЕОБХ, да не ги наблюдават, тъй като те не включват подходящите изпитвания за тази цел“ (5);

И.

като има предвид, че в мнението на малцинството също така се посочва, че поради липса на данни относно трите подкомбинации „рискът от повишена експресия на новоекспресираните Bt протеини и от евентуален кумулативен ефект от съчетаването им върху имунната система (например в резултат на адювантна активност) не може да бъде изключен“ и че не е възможно да се изясни ролята на генетично модифицираните организми (ГМО) за повишаване на алергенните рискове, нито да се защитят напълно потребителите, които могат да бъдат изложени на риск;

Й.

като има предвид, че използването на добавъчен хербицид, в случая глуфосинат и глифосат, е част от обичайната земеделска практика при отглеждането на устойчиви на хербициди растения и следователно може да се очаква, че тези растения ще бъдат изложени на по-високи и на многократни дози, което не само ще доведе до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата, а следователно и във внесените продукти, но може също така да повлияе и на състава на генетично модифицираното растение и неговите агрономични характеристики;

К.

като има предвид, че употребата на глуфосинат не е разрешена в Съюза, тъй като той е класифициран като токсичен за възпроизвеждането и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6);

Л.

като има предвид, че остава неизяснен въпросът относно канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на горепосоченото, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;

М.

като има предвид, че по принцип според експертната група на ЕОБХ по растителна защита, препарати за растителна защита и остатъчните вещества от тях, не могат да се правят заключения относно безопасността на остатъчните вещества при пръскане на генетично модифицирани култури с глифосатни препарати (7); като има предвид, че добавките и техните смеси, използвани в търговски препарати за пръскане с глифосат, могат да имат по-голяма токсичност, отколкото самата активна съставка (8);

Н.

като има предвид, че Съюзът вече премахна от пазара добавка към глифосата, известна като POE-tallowamine, поради опасения относно нейната токсичност; като има предвид, че проблемните добавки и смеси може обаче да продължават да са разрешени в държавите, в които се отглежда тази генетично модифицирана царевица (понастоящем Аржентина, Канада и Япония);

О.

като има предвид, че информацията относно остатъчните нива на хербициди и техните метаболити е от съществено значение за цялостната оценка на риска от генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди; като има предвид, че остатъците от пръскане с хербициди се считат за излизащи извън обхвата на експертната група на ЕОБХ по ГМО; като има предвид, че не са оценени остатъчните вещества от пръскането на генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × 1507 × GA21 или на трите подкомбинации с хербициди;

П.

като има предвид освен това, че метаболитите на добавъчни хербициди, които се срещат в растения, произлизащи от множествени събития, могат да се различават от тези в родителското растение — нещо, което ЕОБХ не е отчел в своята оценка;

Р.

като има предвид, че съгласно независимо проучване (9) ЕОБХ е трябвало да поиска от заявителя да представи данни от полеви опити с най-високата доза хербициди, която може да бъде толерирана от растенията; като има предвид, че материал от тези растения е трябвало да бъде оценен от гледна точка на токсичността за органите, на реакциите на имунната система и на токсичността за репродукцията, като се вземат предвид и комбинаторните въздействия с други съединения на растенията и Bt токсините;

С.

като има предвид, че като част от координираната многогодишна контролна програма на Съюза за 2019, 2020 и 2021 г. държавите членки не са задължени да измерват остатъчните количества глуфосинат по отношение на вноса на царевица с цел проверка на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) (10); като има предвид, че не може да се гарантира дали остатъчните вещества от глифосат и глуфосинат в генетично модифицираната царевица Bt11 × MIR162 × 1507 × GA21 или в трите подкомбинации ще бъдат в съответствие с МДГОВ на Съюза;

Т.

като има предвид, че при гласуването, проведено на 14 януари 2019 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 на Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки;

У.

като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия, така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване са приемани от Комисията, без да бъдат подкрепени от становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за вземане на окончателно решение, което до голяма степен е изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят Юнкер критикува многократно тази практика като недемократична (11);

Ф.

като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли на първо четене (12) законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

—

Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).

—

Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 71).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 19).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 17).

—

Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 15).

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, MIR162, MIR604 и GA21 (ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 108).

—

Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4), (ОВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 111).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 76).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на Решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 80).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 70).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 73).

—

Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 83).

—

Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 34).

—

Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 71).

—

Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 67).

—

Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 54).