Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифров единен пазар — тенденции и възможности за МСП“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/01)

Докладчик:

Pedro ALMEIDA FREIRE

Решение на пленарната асамблея	30.3.2017 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/0/0

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК обръща особено внимание на въздействието на цифровите технологии върху европейските малки и средни предприятия (МСП). На практика 25 милиона МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС. Те осигуряват заетост на около 100 милиона души, произвеждат повече от половината от БВП на Европа и играят ключова роля за създаването на добавена стойност във всички отрасли на икономиката.

1.2

По време на изслушванията, проведени от ЕИСК в няколко избрани държави въз основа на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. (Белгия, Германия, Португалия и Румъния), се установи, че множество европейски МСП, по-специално микропредприятия и малки предприятия (93 % от предприятията в Европа), закъсняват с приемането на цифрови решения. Онези МСП, които са направили тази стъпка, посочиха пред ЕИСК, че срещат множество препятствия пред внедряването на тези решения.

1.3

ЕИСК препоръчва да бъдат положени всички възможни усилия за премахване на основното препятствие, което се дължи на липсата на оптимално покритие на територията с високоскоростната мрежа.

1.4

ЕИСК посочи, че потребностите на МСП от обучение по цифровите технологии в области като киберсигурност, изкуствен интелект или блок вериги са изключително големи и дори спешни. Във връзка с това препоръчва училищното образование да предлага задължителни курсове по цифрови технологии и МСП да могат да се възползват от услуги за обучение по тези инструменти. Освен това трябва по-голяма подкрепа и насърчаване за подходящи и финансово достъпни продължаващи обучения за самостоятелно заетите лица, ръководителите на МСП и техните служители.

1.5

ЕИСК призовава за подходяща данъчна координация на национално равнище, тъй като липсата на такава води до пропорционално по-високи разходи за МСП, отколкото за големите предприятия в половината от държавите, в които бяха проведени изслушвания, като това възпрепятства трансграничните дейности. На практика осигуряването на лоялна конкуренция между МСП и големите предприятия е от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар.

1.6

ЕИСК изразява желание да бъдат премахнати разликите в законодателството, умножаването на нормативните изисквания, на стандартите, на маркировките: това са значими препятствия пред цифровото и трансграничното разгръщане на МСП, тъй като генерират разходи за привеждане в съответствие, разходи за възнаграждения, за външни експерти, които вредят на растежа им.

1.7

ЕИСК счита, че достъпът на МСП до финансиране е приоритет, за да бъдат подкрепени инвестициите, които те правят с цел да се приспособят към цифровата трансформация на обществото, търговията, моделите на потребление и спрямо интернационализацията на търговията. Той посочва, че европейските МСП и финансираните от Европейския съюз полюси за цифрови иновации нито познават достатъчно добре мрежата Entreprise Europe Network (EEN), нито я използват в достатъчна степен. Засилването на диалога и сътрудничеството между мрежата „Enterprise Europe“ и организациите на МСП би подобрило ефективността на системата.

2.   Въздействие на цифровите технологии върху МСП

2.1

При публикуването на 11 юни 2020 г. на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г. изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер заяви, че „кризата с коронавируса показа колко е важно гражданите и предприятията да бъдат свързани и да могат да взаимодействат помежду си онлайн“ (1).

2.2

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон посочи, че „данните, които публикуваме [от индекса] (2), показват, че в момента промишлеността използва цифрови решения повече от всякога. Трябва да гарантираме, че това е така и за малките и средните предприятия и че най-модерните цифрови технологии се внедряват навсякъде в икономиката“.

2.3

ЕИСК също обръща особено внимание на въздействието на цифровите технологии върху МСП. На практика 25 милиона МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС. Те осигуряват заетост на около 100 милиона души, произвеждат повече от половината от БВП на Европа и играят ключова роля за създаването на добавена стойност във всички отрасли на икономиката (3).

2.4

МСП са тясно вплетени в икономическата и социалната структура на Европа, много са разнообразни по отношение на бизнес моделите, размера, възрастта и профилите на предприемачите и използват широк кръг от различни умения на работещите в тях жени и мъже. Сред тях са свободните професии, въпреки че регулираните свободни професии, които са предмет на правила, специфични за своя сектор на дейност (фармацевтичната, съдебната и др.), не са включени в определението за МСП, микропредприятията, средноголемите промишлени предприятия, традиционните занаятчийски предприятия и високотехнологични новосъздадени предприятия.

2.5

Като осъзнава въздействието на цифровите технологии върху МСП, ЕИСК се присъединява към анализа на Комисията и счита, че трите стълба, на които се основава ориентацията на Стратегията на Комисията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа (4) (изграждане на капацитет и подкрепа за прехода към устойчиво развитие и цифровизация, намаляване на регулаторната тежест и подобряване на достъпа до пазара и до финансиране), действително представляват приоритетни области. ЕИСК подчертава, че МСП се нуждаят от незабавна финансова подкрепа, тъй като са силно засегнати от икономическите последици от пандемията от COVID-19 и в резултат на това е по-вероятно служителите им да загубят работата си. Във връзка с това ЕИСК изразява съжаление, че планът за възстановяване на Европа от икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от COVID-19, който беше приет на извънредното заседание на Европейския съвет от 17 и 21 юли 2020 г., е ограничен до 750 милиарда евро и че 27-те държави членки са намалили своите амбиции, особено в областта на цифровите технологии, за да се получи подкрепата на така наречените „пестеливи“ държави, тъй като това ще окаже въздействие върху финансовата подкрепа за цифровизацията на МСП.

2.6

ЕИСК смята, че стълбовете на стратегията на Комисията за МСП за устойчива и цифрова Европа отговарят на очакванията, изразени от представители на МСП по време на изслушванията, проведени от ЕИСК в четири избрани държави въз основа на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. (Белгия, Германия, Португалия и Румъния), с цел оценяване на въздействието на цифровите технологии върху МСП, преди да бъдат прекъснати от кризата с коронавируса и задължителните ограничителни мерки. Поради тази причина ЕИСК не успя да осъществи изслушване в Естония и Ирландия, които бяха избрани поради високото си класиране по индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г.

3.   Общи бележки

3.1

Цифровите технологии представляват фактор за растеж на МСП (занаятчии, търговци, лица, упражняващи свободни професии, доставчици на услуги и т.н.). Повече от половината от продажбите на дребно в Европа са повлияни от интернет, независимо дали става въпрос за продажби онлайн или за продажби, реализирани във физически магазин след проучване онлайн (дейност, наречена „ROPO“ (Research Online, Purchase Offline), т.е. проучване онлайн, купуване офлайн) (5).

3.2

Развитието на интернет сайтовете, социалните мрежи, цифровият маркетинг и софтуерът за управление на връзките с клиенти (CRM) благоприятстват развитието на „цифровизирани МСП“. Софтуерните пакети и програмите за анализ на данни също допринасят за оптимизиране на бизнес процесите. Във връзка с това ЕИСК посочва, че програми за обучение следва да дават възможност на ползвателите, включително на ръководителите на МСП, да се обучават как да използват тези инструменти.

3.3

Цифровите технологии могат да доведат и до пренасочване и радикални сътресения. Революционните и пренасочващите иновации представляват процес на преобразуване на пазара вследствие на цифровите предизвикателства. Революционните процеси променят даден пазар, като го отварят за по-голям брой участници и позволяват на нови участници да вземат („пренасочат“) дял от оборота в рамките на традиционните вериги за създаване на стойност.

3.4

Отношенията на доверие и близост между МСП и техните клиенти например може да създадат впечатление, че дейността на МСП е защитена от проникване на цифровите технологии. Опитът обаче показва, че това отношение на близост с клиента в никакъв случай не представлява гаранция. Всъщност потребителите са готови да се обърнат към други предложения, ако те се окажат по-практични и изгодни (6).

3.5

В цифровата икономика правната защита на потребителя не се отразява на поведението му. В действителност предложение, отправено от цифров източник към потребител, свикнал с дематериализирано обслужване, което е на разположение и се използва лесно и което включва правна защита, която опазва неговите интереси, но е по-неудобно за ползване, няма да има последици за поведението му (7).

3.6

Положителните и доста убедителни послания във връзка с революционните цифрови технологии често се отнасят за големите предприятия, които разполагат с достатъчно ресурси да инвестират в научни изследвания и иновации, както и в маркетинг. В тези послания обаче се пропуска да се спомене, че революционните цифрови технологии могат например да засегнат някои свободни професии, които са много разпокъсани по своето естество и често не разполагат с бюджет за научни изследвания и иновации. Лицата, упражняващи такива професии, могат единствено да се снабдят с решения, които се предлагат на пазара, а не да ги разработят сами, поради което са в по-уязвимо положение по отношение на цифровизацията на дейността си.

3.7

Цифровото пространство разрушава и някои илюзии на МСП. Така например фактът, че се предоставят услуги в малък мащаб, в ограничена географска зона, където потенциалът за развитие също е ограничен, може да създаде илюзията, че предприятието не може да бъде засегнато от промяната, предизвикана от ерата на цифровите технологии. Действителността обаче показва обратното. Хотелиерският сектор например изглежда предлага услуга, която не може да бъде делокализирана. Въпреки това платформите за резервации успяха да завземат значителна част от въпросната стойност, дотам че представителите на хотелиерския и ресторантьорския сектор потвърждават, че е трябвало да предвидят това развитие и да създадат собствени платформи, за да запазят контрола върху резервациите, а не да изпаднат в такова положение на зависимост спрямо външни участници (8).

3.8

Освен това революционните цифрови технологии водят до преразпределение на труда. Ето няколко примера от областта на свободните професии. В областта на счетоводството работата по въвеждане на счетоводните данни, която е до голяма степен ръчна, все повече се осъществява от самите клиенти, което намалява работата на експерт-счетоводителите и тяхната печалба, като не бива да се забравя, че се появяват и конкуренти, които предлагат счетоводни услуги онлайн.

3.9

Създаденият от преразпределението на труда риск в професията на нотариусите например е по-слаб, но част от нотариалните дейности могат да бъдат извършвани и от други лица; така например стартиращи предприятия предлагат съставяне на юридически валидни завещания срещу заплащане на 70 евро (9).

3.10

Преразпределението на труда засяга и медицинския сектор: в сайтове се предлага услуга за записване на час онлайн или телемедицина за обхващане на райони с недостатъчно обслужване.

3.11

Случва се също така платформите за сътрудничество със стопанска цел да не са информирани за изискванията, които трябва да бъдат спазвани съгласно европейското и националното право, като задължението за регистриране на дружествата, изискванията по отношение на задължителната застраховка, здравето и безопасността, защитата на работниците, потребителите и т.н.

3.12

И така изглежда, че предвид всички тези икономически, социални и обществени сътресения, свързаните с цифровизацията предизвикателства следва да бъдат постоянна тема на социалния диалог.

3.13

МСП представляват разнородна категория от участници в икономиката –— от пекари до фармацевти, минавайки през свободните професии, което предполага, че политиката относно укрепването на капацитета и подпомагането на цифровизацията на МСП трябва да бъде приобщаваща и лесно приложима от тяхна страна, без да се създават непропорционални допълнителни разходи или забавяне на основната им дейност, за да се приведат в съответствие с изискванията.

3.14

Потребностите на МСП обаче не се ограничават до интелигентно и приобщаващо законодателство, а обхващат и развиването на умения и продължаващото обучение и се основават на нов бизнес модел. Всъщност цифровата трансформация на МСП засяга и организацията и културата на предприятието. Много ръководители на МСП обаче не превръщат цифровата трансформация в стратегия за предприятието си. Цифровизацията не е въпрос само на цифрови инструменти и процеси, а нов начин на създаване на стойност чрез приспособяване на бизнес модела на предприятието към цифровия контекст и инициативата за това трябва да бъде подета от ръководителя.

3.15

Освен това МСП се сблъскват с множество препятствия, свързани с достъпа до финансиране, финансово достъпни обучения, подпомагане с цел интернационализация. Мрежата Entreprise Europe, която е посветена на иновациите и интернационализацията на предприятията и предоставя на МСП услуги, свързани с информиране, консултации в областта на европейското право и съдействие, не е добре позната по места. Цифровите иновационни центрове, финансирани от Европейския съюз (например европейските центрове за цифрови иновации, управлявани от Innoviris в Брюксел (10)) също допринасят за подкрепата на цифровизацията на МСП чрез обучение и финансиране и за развитие на цифрова предприемаческа култура. Подобряването на диалога, анализът на потребностите на МСП и сътрудничеството между мрежата „Enterprise Europe“ и организациите на МСП биха подобрили ефективността на схемата.

4.   Конкретни бележки

4.1

Настоящото становище се основава отчасти на заключенията от изслушванията, организирани от юли 2019 г. до първото тримесечие на 2020 г. със социални партньори, федерации на МСП, потребителски сдружения, публични органи и др. в четири държави членки: Германия, Белгия, Португалия и Румъния. Изслушванията в Естония и Ирландия, които също бяха избрани, не бяха осъществени поради кризата с коронавируса.

4.2

ЕИСК посочва, че изслушванията в гореизброените държави се проведоха с цел европейските действия и политика за внедряване на цифровите технологии от МСП да бъдат подкрепени и захранени с мнения, събрани на място.

4.3

За да оцени въздействието на цифровите технологии върху МСП, ЕИСК избра следните от петте показателя на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (11): — интегриране на цифровите технологии в тяхното търговско измерение, което обхваща три показателя, считани от ЕИСК за важни: процент МСП, които търгуват онлайн, оборот на МСП от онлайн търговия и процент МСП, които осъществяват онлайн търговия (електронна търговия) и трансгранична търговия.

4.4

Сред избраните от ЕИСК държави във връзка с двата горепосочени показателя на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г. Ирландия и Естония заемат челни места по отношение на електронната търговия и интегрирането на цифровите технологии в тяхното търговско измерение, следвани от Белгия, която също е над средното равнище.

4.5

Германия попада в средното равнище, а Португалия е под него. Румъния е в края на класацията.

4.6

По време на много от изслушванията (Белгия, Германия, Португалия) стана ясно, че покритието с високоскоростни мрежи е неравномерно: градските райони са с добро покритие, а селските и периферните не; в някои части на държавата 4G мрежата дори липсва (Португалия). Освен това изграждането на цифровото бъдеще на Европа и нейните МСП предполага разработване на мащабни цифрови решения и оперативна съвместимост на основните цифрови инфраструктури. ЕИСК посочва, че свързаността е основният стълб на цифровата трансформация на МСП.

4.7

Всички събеседници по време на изслушванията посочиха потребността от обучение в областта на цифровите технологии. Налице е много силна нужда от образование и професионално обучение в областта на цифровите технологии, поради което МСП не са в състояние да наемат персонал, компетентен в тази област (Португалия, Румъния). Изключително важно е и дори спешно необходимо да се провежда обучение по въпросите на цифровите технологии за служителите на МСП, така че те да станат компетентни и да притежават актуални знания в области като киберсигурност, изкуствен интелект или блок вериги (Белгия). Настоящото положение действително се характеризира с повърхностно познаване на цифровите инструменти, с което не бихме могли да се задоволяваме още дълго време (Германия). Освен това работниците имат нужда от цифрови умения, за да запазят работата си и да успяват на един все по-цифровизиран и бързоразвиващ се пазар на труда (Германия). В действителност цифровизацията може да породи страх от загуба на работа в определени силно автоматизирани сектори (Германия).

4.8

МСП не са достатъчно добре оборудвани, нито обучени да управляват рисковете, породени от злонамерени действия в киберсредата (Белгия, Германия). Вследствие на това определени традиционни МСП изпитват съмнения дали въобще ще имат възможност да развият дейност онлайн (Португалия). Онези МСП, които са избрали да използват цифровите технологии, срещат затруднения при достъпа до големи обеми от данни, от които се ползват по-големите предприятия, и избягват модерните инструменти и приложения, например базирани на изкуствения интелект (ИИ), което ги поставя в неблагоприятно конкурентно положение спрямо големите предприятия (Германия). Същевременно МСП от всички сектори са изложени до голяма степен на киберзаплахи и често трябва да прибягват до външни експерти, което генерира допълнителни разходи.

4.9

Отсъствието на подходяща данъчна координация на национално равнище води до генериране на пропорционално по-значителни разходи за МСП, отколкото за големите предприятия, в половината от държавите, в които бяха проведени изслушвания (Белгия, Португалия), като това възпрепятства трансграничните дейности.

4.10

Разликите в законодателството, умножаването на нормативните изисквания, на стандартите, на маркировките също са препятствия пред цифровото и трансграничното разгръщане на МСП (Белгия, Португалия), тъй като генерират разходи за привеждане в съответствие, разходи за възнаграждения, до степен до която някои МСП са изкушени да се преместят на друго място (Белгия). При влизането в сила на Общия регламент относно защитата на данните например МСП бяха задължени да мобилизират персонал за разработване на вътрешни процедури за управление на личните данни, да информират клиентите си и т.н.; понякога се е налагало да прибягват до външни консултанти, което ги е отклонило от приоритета им за стопанско развитие, генерирало е разходи и е забавило основната им дейност (Белгия).

4.11

Цифровото развитие на МСП може да бъде възпрепятствано и от инерцията на националния законодател: обучението и образованието в областта на цифровите технологии, подпомагането на МСП при внедряването на такива технологии не се разглеждат като стратегически приоритети (Румъния).

4.12

Предвид породените от цифровата революция икономически, социални и обществени рискове, събеседниците във всички държави, в които беше проведено изслушване, считат, че е от основно значение социалните партньори и представителите на МСП да бъдат включени в разработването на засягащото ги законодателство и в социалния диалог.

---

(1)  Съобщение за медиите на Европейската комисия, 11 юни 2020 г., Брюксел.

(2)  Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото.

(3)  COM(2020) 103 final.

(4)  Вж. бележка под линия № 3.

(5)  Forrester, European Cross-Channel Retail Sales Forecast („Прогноза за европейските продажби на дребно между канали“), 2015 г. — 2020 г.

https://www.forrester.com/report/European+CrossChannel+Retail+Sales+Forecast+2015+To+2020/-/E-RES115375.

(6)  Тази уязвимост се забелязва при търговията с отдаване на DVD носители под наем, която е отслабена от възхода на услугите за видео по заявка и изтегляне. Появата на участници като Amazon, който предлага за същата цена надеждна и бърза доставка до дома на поръчки по каталог, накара много потребители да предпочетат пазаруването онлайн, въпреки че продължават да се разхождат из книжарниците в свободното си време.

(7)  „Le numérique déroutant“ („Пренасочващите цифрови технологии“). Проучване на BPI France Le Lab, 19 февруари 2015 г.

(8)  Цитираното по-горе проучване на BPI France Le Lab.

(9)  https://testamento.fr/fr/.

(10)  Програма „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г.

(11)  Свързаност, цифрови умения, използване на интернет, интегриране на цифровите технологии, цифрови обществени услуги.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ефективни и координирани мерки на ЕС за борба с данъчните измами, избягването на данъци, изпирането на пари и данъчните убежища“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/02)

Докладчик:

Javier DOZ ORRIT

Решение на Пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	20.7.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	216/2/2

1.   Заключения и препоръки

1.1

Независимо от усилията на ЕС и на много правителства, влизането в сила на важни европейски директиви (Директивата относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLD), Директивата срещу избягването на данъци (ATAD) (1) и програмата BEPS на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, размерът на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари, както и избягването на данъци остава много значителен като съотношение към публичните финанси на европейските държави.

1.2

ЕИСК предлага да се създаде европейски пакт за ефикасна борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари. ЕИСК призовава Европейската комисия да насърчи политическа инициатива с участието на националните правителства и другите европейски институции за постигането на тази цел, като стимулира постигането на необходимия консенсус и включи гражданското общество. Основният стълб на пакта би следвало да бъде сътрудничеството между държавите членки.

1.3

ЕИСК отправя искане към европейските институции и държавите членки да предоставят необходимите финансови и човешки ресурси за ефикасно прилагане на действащото европейско законодателство и да поемат ангажимент за приемане на всички необходими нови законодателни и административни мерки за ефективна борба с данъчните престъпления и лоши практики, изпирането на пари и дейностите на данъчните убежища. За целта трябва да се извършва постоянна оценка на резултатите от прилагането на всяка мярка.

1.4

ЕИСК счита, че е безусловно необходимо държавите членки да поемат ангажимент за прекратяване на несправедливите и вредни форми на данъчна конкуренция. Освен това ЕИСК потвърждава изразената позиция в своето становище относно „Данъчно облагане — Гласуване с квалифицирано мнозинство“ (2) по отношение на необходимостта от насърчаване на дебата относно постепенното преминаване от правилото за единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите на данъчното облагане.

1.5

Активното участие на гражданското общество е от решаващо значение за създаването на гражданско данъчно съзнание срещу престъпленията и лошите практики и за справедливо данъчно облагане. Сътрудничеството с него ще спомогне за осъществяването на пакта и неговото прилагане. Участието на предприемачите и техните организации е много важно за успеха на пакта. Трябва да се гарантира, че приетите законодателни мерки не оказват неблагоприятно въздействие върху дружествата, които спазват своите фискални задължения, като им налагат прекомерна административна тежест. Ефективните и спешни действия срещу фискалните престъпления и лоши практики ще генерират допълнителни публични финансови ресурси, необходими за подпомагане на финансирането на плановете за възстановяване от пандемията, „зелената“ и цифровата трансформация на икономиката и изграждането на Европейския стълб на социалните права.

1.6

Цифровизацията на икономиката поставя нови предизвикателства пред данъчните власти, тъй като може да създаде нови методи за агресивно данъчно планиране или финансови престъпления и лоши практики. Тя обаче създава и нови възможности за данъчните власти да се борят с тези практики чрез по-ефективно административно сътрудничество и споделяне на данни.

1.7

За да се подобрят резултатите от борбата срещу тези престъпления и лоши практики, е необходимо да се засили политическото, административното, полицейското и съдебното сътрудничество както пряко между държавите членки, така и между тях и ЕС, да се укрепят правните основания за това сътрудничество и да се осигурят достатъчно финансови и човешки ресурси за звената за финансово разузнаване (ЗФР) и другите органи, участващи в тази борба.

1.8

За подобряване на ефективността на действията следва да се възприеме общо разбиране за тези престъпления и лоши практики, взаимните връзки между тях и отношението им със стопанската и финансовата престъпност и политическата корупция, както и за необходимата роля на данъчните убежища, които ги улесняват и прикриват. Изкореняването на противоправните дейности на данъчните убежища би следвало да бъде приоритетна цел на ЕС.

1.9

Тази политика е необходима при всички случаи, но ЕИСК счита, че в ситуацията, създала се в резултат на пандемията на COVID-19, е изключително важно тя да се превърне в политически и етичен приоритет на Съюза, националните правителства и европейското гражданско общество. В момент, когато са необходими толкова публични финансови ресурси, за да се преодоляват здравните, икономическите и социалните последици от пандемията, е недопустимо значителна част от тях да се отклонява неправомерно за лично обогатяване на малцина, като се нанасят преки вреди на огромното мнозинство от работниците, предприемачите, самостоятелно заетите лица, нуждаещите се от грижи лица и пенсионерите, които изпълняват данъчните си задължения.

1.10

ЕИСК подкрепя новия план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (3), представен от Европейската комисия на 7 май 2020 г. Той счита, че е необходимо той да бъде неотложно осъществен на практика. ЕИСК подкрепя предложените мерки за гарантиране на ефективното прилагане на настоящата правна рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаването на европейски надзорен орган и останалите части от плана. ЕС и държавите членки следва да поддържат общи позиции на международни форуми, като Специалната група за финансови действия (FATF — ОИСР), Г-20 и ООН. ЕИСК споделя мнението на Комисията, че взетите мерки би трябвало да отчитат европейското законодателство в областта на защитата на данните и съдебната практика по въпроса на Съда и да гарантират най-малка допълнителна административна и финансова тежест за държавите членки и задължените субекти.

1.11

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да направи оценка на настоящия списък на юрисдикциите, които не оказват съдействие, и да проучи възможността за установяване на допълнителни критерии, за да се гарантира, че всички „данъчни убежища“ са включени в този списък. Комитетът отправя искане също така да бъдат предприети подходящи мерки, така че предприятията и физическите лица да не могат да извършват необосновани трансакции с техните финансови институции.

1.12

ЕИСК оценява положително въвеждането на данъчни показатели в европейския семестър, отправя призив към държавите членки да изпълняват посоченото в това отношение в специфичните за всяка държава препоръки и предлага на Комисията да включи в семестъра процедура за оценка на ефективността, справедливостта, адекватността и правилното функциониране на данъчните системи.

1.13

ЕИСК призовава обхватът на европейските директиви да включва произведенията на изкуството и други активи с висока стойност, по-специално държаните в безмитни зони и митнически складове, и да се пристъпи към постепенна отмяна на режимите за предоставяне на гражданство или право на пребиваване срещу инвестиции, установени в някои държави членки, както и да се премахне непрозрачността на акциите на приносител.

1.14

ЕИСК счита, че по отношение на отклонението от данъчно облагане следва да се прилага установеното в Петата директива срещу изпирането на пари (AMLD) относно централизирания публичен регистър на действителните собственици на дружества и доверителна собственост. От друга страна, отправя искане да бъдат въведени подходящи процедури за улесняване на МСП при изпълнението на изискванията във връзка с регистрите.

1.15

ЕИСК подкрепя намирането на общо решение за корпоративното данъчно облагане на дружества със значително цифрово присъствие в рамките на работата на ОИСР, но ако не бъде постигнато решение до края на 2020 г., ЕС следва да възобнови инициативата си за данъчно облагане на големите цифрови дружества.

1.16

Следва да се преработи Директивата срещу избягването на данъци (ATAD), за да бъдат включени норми за данъчното третиране във връзка с юрисдикции с ниски данъчни ставки и относно репатрирането на дивиденти или капиталови печалби, които не са били обложени с данък в чужбина.

1.17

Националните звена за финансово разузнаване (ЗФР) трябва да получат финансова и техническа подкрепа и да се насърчава тясно сътрудничество между тях и между данъчните власти, както и между националните полицейски служби и Европол в преследването на данъчни и финансови престъпления.

1.18

ЕИСК призовава Комисията да проучи ролята на дружествата „пощенска кутия“ във връзка с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари и с оглед на заключенията да бъдат изменени Директивата срещу избягването на данъци, Директивата за капиталовите изисквания и Директивата срещу изпирането на пари, за да се попречи на извършването на престъпления и улесняването на лоши практики посредством тях.

1.19

ЕИСК приканва Комисията и държавите членки да проучат концепцията за ефективно минимално данъчно облагане на корпоративните печалби и нейното възможно прилагане.

1.20

ЕИСК предлага в съответствие с принципите и нормите на СТО търговските и икономическите споразумения на ЕС да включват глава с клаузи срещу данъчните престъпления, изпирането на пари и агресивното данъчно планиране и за сътрудничество между данъчните администрации.

2.   Контекст

2.1

Мащабът на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари в Европа и по света от макроикономическа гледна точка е твърде голям. Ясно е, че те имат транснационално измерение. Ключова роля при извършването им имат данъчните убежища, които привличат и канализират капитали от големи дружества и лично богатство, които са били отклонени от данъчно облагане или за които е било избегнато плащането на данъци, наред с тези, произхождащи от политическа и икономическа корупция и от организациите на престъпната икономика.

2.2

Не съществува общоприето определение за данъчно убежище, въпреки че във всички данъчни убежища данъчното облагане е нулево или много ниско, а липсата на прозрачност относно клиентите и потоците е правило. Тяхното установяване се извършва посредством списъци, в които окачествяването им като неоказващи съдействие произтича от отказа за предоставяне на информация на данъчните органи и сътрудничество с правосъдието. Признатите списъци са този на ОИСР (4) и двата списъка на ЕС: за изпирането на пари и финансирането на тероризма и за отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (5). Според монографията на F&D (МВФ) частното богатство в офшорните финансови центрове е между 7 и 8,7 трилиона щатски долара (6) (между 8 и 10 % от световния БВП).

2.3

По оценки на МВФ отклонението от данъчно облагане струва на правителствата около 3 трилиона щатски долара годишно (7). Според изчисленията на Европейския парламент (ЕП) тази сума в ЕС достига 825 милиарда евро (8), като дефицитът от събирането на ДДС, дължащ се в по-голямата си част на измами, възлиза на около 147 милиарда евро годишно, от които 50 милиарда евро са от трансгранични верижни измами (9).

2.4

Избягването на данъци невинаги е свързано с нарушаване на буквата на закона, а по-скоро на неговия дух. Към данъчните убежища се насочват около 600 милиарда щатски долара годишно от избягването на корпоративен данък (10). Годишните загуби на ЕС се равняват на 160 — 190 милиарда евро (11). Избягването на данъци с посредничеството на шест държави — членки на ЕС, води до загуба от 42,8 милиарда евро данъчни приходи в останалите 22 държави членки (12). Според F&D (МВФ) 40 % от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в света — около 15 трилиона щатски долара, се насочват към дружества „пощенски кутии“ (без никаква икономическа дейност), често под формата на холдинги, които включват действащите дъщерни дружества. По-голямата част от тях са установени в пет европейски държави (13).

2.5

Според ООН изпирането на пари представлява от 2 до 5 % от световния БВП (14). Неотдавнашни случаи, като този с Danske Bank (с първоначална оценка от около 200 милиарда евро) (15) или със Swedbank (37 милиарда евро) (16), показват слабостите на борбата срещу изпирането на пари въпреки директивите и работата на контролните органи.

2.6

Освен финансовия сектор има и други канали за изпиране на пари: пазарите за произведения на изкуството, диаманти и ценни метали; безмитните зони, митническите складове и специалните икономически зони и др. Бързите промени в технологиите осигуряват нови начини посредством виртуални активи и блокови вериги. Същото се отнася и за способите за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци: изпирането на дивиденти и купони чрез сделки cum-ex (55,2 милиарда евро); агресивното данъчно планиране; тайните споразумения между държави и мултинационални дружества, които намаляват съществено техните данъчни задължения или режимите за предоставяне на гражданство или право на пребиваване на чужденци срещу инвестиции. Електронната търговия, икономиката на онлайн платформите и цифровата икономика като цяло създават нови рискове за улесняване на данъчните престъпления и престъпленията, свързани с избягването на данъци, както и нови възможности за проследяване и контрол.

2.7

Комисията „Юнкер“ разви много наситена дейност срещу данъчните престъпления и престъпленията, свързани с избягването на данъци: двадесет и шест законодателни и 57 инициативи от друг вид. Сред инициативите срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма се открояват две директиви: Четвъртата и Петата директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (2015 и 2018 г.). Транспонирането на последната приключи през януари 2020 г. и внася подобрения по отношение на установяването на собствениците, обмена на информация и сътрудничеството между ЗФР, както и по отношение на разширяването на обхвата на задължените субекти, като същевременно се въвежда контрол върху виртуалните валути. Практическите резултати не са задоволителни: продължават да съществуват значителни слабости и пропуски, въпреки че Комисията е много активна в рамките на ограничените си правомощия (оценка от 2019 г.) (17). Съвсем наскоро Европейската сметна палата започна одит, за да оцени ефективността на борбата с изпирането на пари в банковия сектор (18), а Комисията заведе дело срещу три държави членки пред Съда за неизпълнение на задължения при прилагането на Четвъртата директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (19).

2.8

На 7 май 2020 г. Европейската комисия представи нов план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (20) и делегиран регламент (21) със списък на страните и юрисдикциите, които не оказват съдействие по тези въпроси. Основан на оценката на различията в прилагането на действащата законодателна рамка и на „сериозните пропуски при спазването на разпоредбите“ и на желанието за „нулева толерантност към незаконните пари в ЕС“, планът е структуриран в шест стълба: — гарантиране на ефективното прилагане на настоящата рамка, като се започне с пълното транспониране на директивите ДБИП; — създаване на единна нормативна уредба посредством изменена директива и регламент; — създаване на процедури и надзорен орган на ЕС чрез законодателно предложение; — създаване на механизъм за координация и подкрепа на ЗФР и свързване на централните национални регистри на банковите сметки; — прилагане на разпоредбите на наказателното право и засилване на обмена на информация; — укрепване на международното измерение на рамката на ЕС. През първото тримесечие на 2021 г. ще бъдат представени четири законодателни предложения за развитието на тези стълбове.

2.9

Втората важна област, в която Комисията предприе действия, беше избягването на данъци, във връзка с инициативите за данъчно облагане на цифровата икономика и основата за облагане с корпоративен данък. Нейната стратегия предвиждаше да се постигне „ефективно облагане“, което да накара мултинационалните дружества да плащат дължимото на мястото на създаване на стойност в съответствие с плана за действие BEPS на ОИСР, по-специално като се ограничи свиването на основата за облагане с корпоративен данък посредством приспадане на лихви, лицензионни възнаграждения и други финансови печалби. Основната нормативна уредба за това беше Директивата срещу избягването на данъци (ATAD 2016 г.), изменена през 2017 г., за да бъдат включени несъответствията при хибридните образувания (ATAD2) (22). Все още не може да се направи оценка на резултатите. Беше прието и законодателство за улесняване на разрешаването на конфликти, произтичащи от двойното данъчно облагане (23). През 2018 г. беше приет нов Регламент относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него (24).

2.10

Европейската комисия взе предвид отклонението от данъчно облагане в своите законодателни инициативи относно данъчното облагане на цифровата икономика и относно основата за облагане с корпоративен данък. През 2018 г. Комисията предложи две директиви относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие и относно данъчното облагане на приходите на големи цифрови дружества. През 2016 г. Комисията предложи други две директиви относно основата за облагане с корпоративен данък, като я направи обща (ОООКД) и консолидирана (ОКООКД). Последната е много важна за борбата с избягването на данъци. Приемането на тези директиви беше забавено от провежданите по това време дискусии в рамките на ОИСР и противопоставянето на някои държави членки. При тази ситуация Комисията представи съобщение (2019 г.), в което предлага започването на дебат за приемане на решенията по данъчни въпроси с квалифицирано мнозинство.

2.11

От решаващо значение са сътрудничеството между данъчните власти и други институции на държавите членки посредством автоматичния обмен на данъчна информация (AEOI (25)) и прозрачността. Бяха приети цели шест директиви за административно сътрудничество (ДАС). Като се започне от първата (Директива 2011/16/ЕС (26)) и се стигне до последната (Директива (ЕС) 2018/822 (27)), беше разширено задължението за разкриване на действителните титуляри на сметки, финансови активи и трансакции и на всички продукти, включително застраховки и дивиденти. Беше отбелязан напредък по отношение на изискванията за автоматичен обмен на информация относно данъчните договорености (tax rulings) и на финансовата информация за големите предприятия по държави (отчитане по държави или CBCR (28)). Използването на финансова и друга информация за целите на наказателно преследване беше уредено в Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета (29).

2.12

Комисията „Юнкер“ установи тайни споразумения на някои държави членки с мултинационални дружества, по силата на които те почти не плащаха данъци в тях. Тя успя да въведе и данъчни показатели в европейския семестър. Последните специфични за всяка държава препоръки показват, че в някои от тях прилагането на законодателството е незадоволително, що се отнася до агресивното данъчно планиране или установяването на действителните собственици. Сътрудничеството между държавите членки може да се подобри значително. Въпреки постигнатия напредък не е налице повсеместно намаляване на равнищата на измамите, изпирането на пари и избягването на данъци, които в някои случаи, като потоците от капитал към дружества „пощенска кутия“, се увеличават.

2.13

През последните пет години ЕИСК прие двадесет и пет становища по тези въпроси. По принцип ЕИСК подкрепи предложените от Комисията мерки. В някои случаи ЕИСК отиде по-далеч с исканията си в съответствие с позицията на ЕП.

3.   Общи бележки и препоръки

3.1

Кризата, породена от пандемията на коронавируса, най-сериозната след края на Втората световна война, трябва да бъде във фокуса на всички икономически и социални съображения и предложения. Във връзка с настоящото становище изглежда очевидно, че драстичното намаляване на финансовия размер на данъчните престъпления и избягването на данъци би осигурило на държавите и на самия ЕС част от необходимите финансови ресурси за справяне със здравните, икономическите и социалните последици от пандемията. ЕИСК счита, че участието на европейските институции, националните правителства и гражданското общество в приемането на всички необходими мерки за постоянни и ефикасни действия срещу данъчните престъпления и избягването на данъци днес повече от всякога е неизбежен политически и морален императив. И неотложен въпрос.

3.2

Основната цел на настоящото становище е да бъдат формулирани предложения за по-ефикасна борба срещу тези престъпления въз основа на цялостна визия и на изразените позиции в предходните становища на ЕИСК. Трябва да бъдат взети предвид връзките, които съществуват между различните данъчни престъпления и между тези престъпления и избягването на данъци посредством общите канали, които водят към данъчните убежища.

3.3

ЕИСК признава волята на Комисията и Европейския парламент да дадат тласък на инициативи срещу данъчните престъпления, избягването на данъци и нелоялната данъчна конкуренция и изразява съжаление, че някои основни инициативи, като тези, които се отнасят до корпоративния данък, измамите с ДДС и агресивното данъчно планиране, са блокирани или може да бъдат орязани от някои държави членки и поради липса на сътрудничество между тях.

3.4

ЕИСК предлага да се създаде европейски пакт за ефикасна борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и изпирането на пари. ЕИСК призовава Комисията да насърчи политическа инициатива с участието на националните правителства и други европейски институции за осъществяването на този пакт. Сътрудничеството между държавите членки следва да бъде един от стълбовете на пакта.

3.5

Ефективното прилагане на пакта следва да осигури на ЕС и на държавите членки допълнителни ресурси към тези, които осигурява растежът, за да бъдат финансирани плановете за възстановяване от кризата, свързана с пандемията, зелената и цифровата трансформация на техните икономики и изграждането на стабилен Европейски стълб на социалните права. Изхождайки от принципа за зачитане на данъчния суверенитет на държавите членки ЕИСК отправя призив към отговорните за вземането на решения в ЕС и към националните правителства да проявят необходимите в този трагичен момент отговорност и великодушие и да постигнат консенсус относно съдържанието на пакта, който ЕИСК предлага. По мнение на ЕИСК постигането на консенсус за приемане на европейски пакт за борба срещу данъчните престъпления, избягването на данъци, изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да се основава на: 1) ангажимента на държавите членки и европейските институции да приемат всички необходими допълнителни законодателни и административни мерки за ефективна борба срещу тези престъпления и лоши практики; 2) засилването на политическата воля за сътрудничество между държавите членки и с институциите на ЕС, която да води до установяването на ефективни процедури за административно, полицейско и съдебно сътрудничество за постигане на целите на пакта; 3) ангажимента на държавите членки да преустановят нелоялната данъчна конкуренция и да деблокират съответните директиви, свързани с целите на пакта, и 4) участието на организациите на гражданското общество в пакта.

3.6

Участието на организациите на гражданското общество в този договор и в изграждането на по-високо социално създание по данъчните въпроси е от съществено значение. В интерес на европейските граждани е да има достатъчно ресурси за качествени обществени услуги, в настоящия момент — по-специално за здравеопазване и научни изследвания, и за достатъчно финансирани системи за социална закрила. Предприемачите, които изпълняват своите данъчни задължения, а те са мнозинството, искат да бъдат преустановени отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, извършвани от някои предприятия, което представлява нелоялна конкуренция спрямо тях.

3.7

ЕИСК споделя виждането на Европейския парламент, който заявява, че „(…) справедливото данъчно облагане и решителната борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари играят централна роля за изграждането на справедливо общество и силна икономика, като същевременно защитават социалния договор и върховенството на закона“ (30). Поради това разглежда със загриженост размера на фискалната „дупка“ в данъчните постъпления в резултат на тези престъпления и лоши практики, както и промените в данъчното облагане в последно време, което пренесе данъчната тежест върху трудовите доходи и от финансовия сектор към реалната икономика, където МСП са подложени на по-голям фискален натиск в сравнение с мултинационалните дружества.

3.8

Напредък в това отношение представлява въвеждането на данъчни показатели в докладите по държави в рамките на европейския семестър. Оценката от техните резултатите обаче показва, че функционирането на ЗФР, автоматичният обмен на информация и сътрудничеството между данъчните органи не е задоволително в част от държавите — членки на ЕС, както по отношение на изпирането на пари, така и на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. ЕИСК предлага на Комисията в европейския семестър данъчните показатели да имат същата степен на важност като останалите и да се установи процедура за оценка на ефективността, справедливостта, адекватността и правилното функциониране на данъчните системи.

3.9

ЕИСК подкрепя новия план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и счита, че той трябва да бъде приложен незабавно. ЕИСК подкрепя създаването на европейски надзорен орган, който да засили в максимална степен сътрудничеството между данъчните власти и ЗФР на държавите членки и който да има някои преки правомощия за упражняване на контрол и разследване на задължените субекти от всички области и да разполага с достатъчно кадрови и технологични средства, за да се адаптира към непрекъснато променящите се престъпления. Призовава Комисията да обмисли, като най-добрия начин за това, създаването на европейска агенция за борба с данъчните, икономическите и финансовите престъпления и изпирането на пари и за надзор на спазването на законодателството и ефективността на административните мерки. ЕИСК счита, че е необходимо ЕС да отстоява единна позиция на международни форуми, като FATF (ОИСР), Г-20 и ООН. ЕИСК счита, че Комисията би следвало да оказва помощ на държавите членки, като създаде механизми за обучение, подобни на Европейската данъчна академия, предложена в неговото становище относно програмата „Фискалис“ (10/2018) (31).

3.10

Правната рамка за борба срещу изпирането на пари следва да позволява достъп до информация за титулярите на сметки, собствениците на предприятия и доверителна собственост, като се зачитат разпоредбите за защита на данните и съответната юриспруденция на Съда. Трябва да се гарантира защитата на специалистите, които са длъжни да съобщават за откриваните от тях съмнителни практики на изпиране на пари. ЕИСК приветства факта, че в плана за действие се предлага нов режим за защита на информаторите, и призовава въпросът да не се отлага за декември 2021 г. Той споделя мнението на ЕК, че мерките, които се приемат, трябва да носят възможно най-малка допълнителна административна и финансовата тежест за държавите членки и задължените субекти.

3.11

Мерките за контрол спрямо трети страни, включени в Петата директива срещу изпирането на пари, ще бъдат ефикасни само при наличието на реален списък на високорисковите държави. ЕИСК се обявява в подкрепа на прозрачна и ясна методика и по-кратки срокове за оценка. Комитетът счита, че новият списък със само двадесет държави и територии би следвало да бъде приет възможно най-скоро, като бъде допълнен с още държави, участвали в неотдавнашните скандали. Той изразява съжаление във връзка с пречките, които създават някои държави от ЕС, за достъп до информация относно трансакции до данъчни убежища.

3.12

Списъкът на данъчни убежища, изготвен от Съвета по икономически и финансови въпроси през 2017 г., във връзка с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци беше актуализиран през февруари 2020 г. За разлика от други списъци този списък има предимството, че обхваща както държави и територии, които не приемат автоматичен обмен на информация, така и такива, които предлагат специални данъчни режими на предприятията. Търпи критика и фактът, че европейският списък изключва съществуващите данъчни убежища в рамките на Съюза. При все това в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър Комисията посочи някои държави членки, които подкопават облагаемата основа на своите европейски партньори. Макар че заплахата от включване в черния списък има възпиращ репутационен ефект, санкциите не са достатъчно ефективни.

3.13

За да извършат юрисдикциите от списъка необходимите реформи, ЕИСК предлага след следващата оценка регламентът да бъде преработен, за да се забрани на всички юрисдикции, които не са осъществили реформите, извършването на финансови трансакции с ЕС. Мерките трябва да засягат и предприятията, които избягват плащането на данъци. Ефективна мярка би могла да бъде и да не се отпуска публична помощ във връзка с COVID-19 на предприятия, които извършват необосновани трансакции с юрисдикции от списъка, както приеха някои държави членки. ЕИСК призовава да бъде проучена и целесъобразността от изключване на тези предприятия от процедурите за възлагане на обществени поръчки.

3.14

Мултинационалните дружества осъществяват дейност в световен мащаб под общо ръководство, но данъчните норми се приемат в национална среда, без да се отчита тяхното взаимодействие с режимите на други държави, а понякога и в открита данъчна конкуренция с тях. Някои юрисдикции приемат данъчни режими, които подкопават облагаемата основа на други територии. Заедно с общото намаляване на ставките това доведе до надпревара на държавите за достигане на най-ниски равнища по отношение на данъчното облагане с цел привличане на преки чуждестранни инвестиции и до появата на празноти и несъответствия в законодателството. Много мултинационални компании преструктурират бизнеса си, за да намалят значително плащаните данъци. За целта те прибягват до определени операции в рамките на групата, за да прехвърлят изкуствено голяма част от разходите на територии със средни или високи ставки на данъчно облагане, а печалбите се декларират в юрисдикции с ниско или нулево данъчно облагане, където постигат тайни данъчни договорености (tax rulings) с правителствата. Прехвърлянето на печалби от големите компании в цифровата икономика е особено лесно в тази среда. ЕИСК очаква, че прилагането на разпоредбите на плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) и на директивите срещу избягването на данъци (ATAD) ще създаде условия за промяна на това положение. Рано е да се прави оценка на резултатите. Сътрудничеството между всички държави членки е от съществено значение, за да бъдат ефективни действията, което е основната цел на европейския пакт.

3.15

ЕС е пространство, което е уязвимо от гледна точка на борбата срещу избягването на данъци (32). Движението на капитали, стоки и хора на вътрешния пазар е в контраст с липсата на координация на данъчните политики. След кризата през 2008 г. напредъкът в икономическото управление беше насочен главно към контрола на разходите. През последните години положението се промени, но координацията на фискалните политики все още не е достатъчна. Въвеждането на данъчни показатели в европейския семестър е напредък, който позволи да бъдат показани вредните фискални системи на някои държави членки.

3.16

През 2009 г. Г-20 започна процес на сътрудничество с цел борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. ОИСР прие нов световен стандарт за обмен на информация — Общия стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ), който се основава на автоматичен обмен на информация (AEOI). По-голямата част от юрисдикциите от международната общност поеха ангажимент да го прилагат от януари 2018 г. Очаква се обща оценка на неговото изпълнение.

3.17

В ЕС AEOI се урежда от Директивата за административно сътрудничество (ДАС), която беше преработена няколко пъти, за да бъде приведена в съответствие с ОСПИ. ДАС разшири задължението за AEOI и по отношение на физическите и юридическите лица и на основните видове приходи, но съществуват празноти, които трябва да бъдат отстранени. Все още остава нерешен въпросът относно информацията за действителния собственик на активи и средства, на непрозрачни посреднически структури (някои видове доверителна собственост или тръстове, дружества фантоми, фондации и т.н.), както показа скандала с „Панамските досиета“. Не беше намерено решение и за анонимността на все още разрешените в някои държави акции на преносител, чийто собственик не е публично известен. Сферата на приложение на ДАС би следвало да се разшири и по отношение на произведенията на изкуството и други активи с висока стойност, които се намират в безмитни зони и митнически складове. Би трябвало да се реши и проблемът с режимите за предоставяне на гражданство или право на пребиваване, които предлагат 19 държави членки и които в много случаи се използват за извършване на данъчни престъпления.

3.18

Планът за действие BEPS на ОИСР е глобалната инициатива за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Докладите за напредъка за всяка една от петнадесетте дейности имат различен юридически характер. Някои се отнасят до най-добри практики, а други имат ранг на минимални стандарти с възможност да задължат държавите да включат съдържанието им в законодателството относно дружествата. Някои основни въпроси, като облагането на цифровата икономика или разпределението на правата за облагане по държави, все още не са решени на глобално равнище. Някои държави и организации на гражданското общество разкритикуваха процеса BEPS и поискаха реформата на международната данъчна архитектура да бъде прехвърлена в Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН. ЕИСК счита, че ОИСР трябва да довърши своята работа и да си сътрудничи с Комитета на ООН, за да бъдат споделени и да станат общодостъпни неговите заключения.

3.19

Директивите срещу избягването на данъци (ATAD) са основни елементи от стратегията на ЕС за борба с избягването на данъци. Те гарантират, че държавите членки въвеждат координирано докладите BEPS и засилват тяхната юридическа стойност, като подлагат изпълнението им на контрола на Съда на ЕС. В някои случаи нормите за борба срещу злоупотребите надхвърлят BEPS, като „данъците при напускане“, разпоредбите относно „контролираните чуждестранни дружества“, разпоредбите относно премахването на несъответствията при хибридните образувания или установяването на обща клауза за борба срещу злоупотребите. Въпреки това не бяха включени клаузите за инвестициите заради противопоставянето на някои държави, макар че Комисията и мнозинство от държавите членки се обявиха за това.

3.20

Проучванията на Комисията относно тайните данъчни договорености, подписани от някои големи мултинационални дружества и правителствата на някои държави — членки на ЕС, разкриха значението на процесите, свързани с улесненото избягване на данъци: данъчни ставки между 0,05 и 2 % върху прехвърлените печалби от други европейски държави. Като ответна мярка ЕС преработи ДАС, за да направи задължително автоматичното съобщаване на всички трансгранични данъчни договорености (tax ruling), подписани от дадена държава членка.

3.21

При последното преработване на ДАС беше разширен обхватът на автоматичния обмен по отношение на основна информация за големите предприятия (33), с разбивка по държави (доклади CBCR) (34), съгласно предписанията на действие 13 от BEPS. Все още няма обаче разрешение за публичен достъп до тази информация. Комисията предложи преработването на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (35) за счетоводните отчети, за да се разреши публикуването на доклади по държави. ЕИСК счита, че тя следва да се прилага най-малкото за дружествата, получаващи държавна помощ.

3.22

Що се отнася до данъчното облагане на дружествата, много важна инициатива на Комисията в тази област е предложението за хармонизиране на облагаемата основа за корпоративен данък. В първата фаза основата за облагане –ОООКД, ще се изчислява съгласно общи разпоредби. Във втората — ОКООКД, печалбите и загубите на различните подразделения на дадено предприятие или мултинационална група във всички държави членки ще бъдат консолидирани в рамките на ЕС. Нетният резултат ще бъде разпределен между различните държави, в които предприятието осъществява дейност, като бъде обложен с данък във всяка една от тях съгласно предварително определена формула (активи, продажби и работни места). Очаква се това консолидиране да възпре голяма част от операциите за агресивно данъчно планиране. ЕИСК изразява съгласието си данъчното облагане да се извършва по претеглена формула, която отчита мястото на продажбите, работните места и активите. Стойността на правата върху интелектуална собственост, данните и други нематериални активи трябва да бъде подлагана на щателна оценка.

3.23

Според Комисията и ОИСР трудностите за обхващане на приходите от новите бизнес модели на цифровата икономика в действащите данъчни норми доведоха до твърде ниско данъчно облагане на цифровите предприятия спрямо традиционните в някои ситуации и в някои държави. През март 2018 г. Комисията прие две предложения за директива за данъчно облагане на цифровата икономика (36) в съответствие с работата на ОИСР, която трябва да приключи през 2020 г. Едната включва временно решение, а другата — окончателно. С временното решение се въвежда данък в размер на 3 % от продажбите на цифрови услуги на големите предприятия (а не от печалбата или където се създава добавената стойност). Директивата е блокирана в Съвета. Сега Комисията се придържа към глобално решение в рамките на работата на ОИСР, но ако не бъде постигнато съгласие преди края на 2020 г., ще възобнови своята инициатива за данъчно облагане на големите цифрови дружества.

3.24

Както Комисията, така и ЕИСК (37) са изразявали виждането си относно необходимостта от започване на дебат и обсъждане на необходимите условия за постепенен преход от вземане на решения с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите на данъчното облагане. Сроковете за осъществяване на тази промяна могат да бъдат по-кратки или по-дълги в зависимост от това колко чувствителни са за държавите членки данъчните въпроси, по които се предвижда намеса.

3.25

ЕИСК счита, че огромните предизвикателства пред ЕС и всички държави от Съюза, свързани с кризата от пандемията на COVID-19, са несъвместими с каквато и да е снизходителност към престъпленията, които вредят на икономическия растеж и публичните финанси. Комитетът изтъква също така, че е необходимо да се засилят сътрудничеството и солидарността между държавите членки, институциите на ЕС и секторите на европейското гражданско общество.

4.   Конкретни бележки и препоръки

4.1

ЕИСК препоръчва да бъде разширено решението, предвидено в Петата директива срещу изпирането на пари, по отношение на отклонението от данъчно облагане, като държавите бъдат задължени да създадат централизиран публичен регистър на действителните собственици на дружества и доверителна собственост и да се установи адекватна процедура за установяване на действителния собственик на дружество със седалище извън ЕС. Всички регистри следва да функционират адекватно и пропорционално, за да се улесни работата на предприятията, които следва да изпълняват изискванията, и по-специално на МСП, на които би следвало да се предлагат услуги за помощ.

4.2

Идентифицирането на действителните собственици на всички дружества и доверителна собственост би следвало да се разшири и да включва информация за собствениците на акции на преносител. ЕИСК призовава Комисията да проучи възможността за създаване на процедура за това идентифициране и ако това не е възможно, да пристъпи към тяхната забрана в ЕС.

4.3

Трябва да бъдат запълнени все още съществуващите празноти в текста на ДАС, за да се разшири автоматичният обмен на информация по отношение на произведенията на изкуството и други активи с висока стойност, които се намират в безмитни зони, митнически складове и специални икономически зони.

4.4

Държавите членки следва да бъдат призовани постепенно да премахнат благоприятстващите данъчни престъпления режими за предоставяне на гражданство или право на пребиваване срещу инвестиции. Това е позицията на Европейския парламент и на ЕИСК в неговото становище SOC/618 (38). Докато те все още съществуват, би следвало да се приемат необходимите мерки за контрол, за да се гарантира, че инвеститорите изпълняват своите данъчни задължения.

4.5

Трябва да бъдат въведени мерките, договорени в ОИСР, и интегрираната рамка за техническа помощ във връзка с разпределянето на данъчните постъпления на пазарни юрисдикции като Индия и Китай. Следва да бъде преработена Директивата срещу избягването на данъци (ATAD), за да бъдат включени норми за данъчно третиране във връзка с юрисдикциите с ниско данъчно облагане, по-специално относно репатрирането на дивиденти или капиталови печалби от подразделения в чужбина, ако не са били обложени с минимален данък в чужбина.

4.6

В съответствие с искането, отправено в резолюцията на Европейския парламент от март 2019 г. (39), ЕИСК приканва Комисията и държавите членки да проучат концепцията за ефективно минимално данъчно облагане на корпоративните печалби и възможното ѝ прилагане.

4.7

Трябва да се увеличи сътрудничеството между надзорните органи и данъчните администрации на държавите членки, по-специално в областта на данъчните престъпления и изпирането на пари, както и да се насърчи засилването на сътрудничеството между Европол и националните полицейски служби.

4.8

Националните ЗФР следва да бъдат подкрепени финансово и технически, за да могат да изпълняват ефикасно своите задачи.

4.9

Огромните по размер капитали, които преминават през дружества „пощенска кутия“, установени в ЕС, изискват решителни ответни действия от страна на отговорните политици. ЕИСК призовава Комисията да направи проучване на ролята на дружествата „пощенска кутия“ във връзка с измамите, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци (след прилагането на ATAD 1 и ATAD 2) и изпирането на пари и с оглед на заключенията от него да бъдат предприети всички необходими мерки, за да не се допуска извършването на посочените престъпления и лоши практики посредством този вид дружества. Директивите срещу избягването на данъци (ATAD), Директивата за капиталовите изисквания и Директивата срещу изпирането на пари следва при необходимост да бъдат изменени.

4.10

ЕИСК предлага в следващите споразумения на ЕС за свободна търговия, инвестиции или икономическо партньорство или при преразглеждането на действащите в съответствие с принципите и нормите на СТО да се обмисли включването на глава по данъчните въпроси, която да включва резултатите от програмата BEPS/ОИСР, клаузи за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари, както и за сътрудничество между данъчните администрации.

---

(1)  Тук и по-долу се използват съкращенията на английски език.

(2)  ОВ C 353, 18.10.2019 г, стр. 90.

(3)  C(2020) 2800 final.

(4)  Според FATF Юрисдикции с висок риск в този списък влизат само две държави (Северна Корея и Иран). Списъкът на FATF Юрисдикции под засилен мониторинг включва осемнадесет държави. И двата списъка са актуализирани на 21 февруари 2020 г.

(5)  В списъка на Делегиран регламент (ЕС) 2020/855 на Комисията от 7 май 2020 г. (ОВ L 195, 19.6.2020 г., стp. 1) фигурират двадесет високорискови територии по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В преразгледания списък на юрисдикциите, неоказващи съдействие по отношение на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, са включени дванадесет, към които са добавени други двадесет, подложени на мониторинг.

(6)  Lipton, D.: Shining a Light (Осветяване на истината), стр. 4 и Shaxson, N.: Tackling Tax Havens (Справяне с данъчните убежища), стр. 7, който цитира Zucman G. (2017). МВФ, F&D, септември 2019 г.

(7)  Bhatt, G.: Editor’s Letter (Писмо на редактора). МВФ. Пак там, стр. 2.

(8)  Резолюция на Европейския парламент от 26.3.2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци, точка 24.

(9)  ЕП, пак там, точки 142 и 143.

(10)  Shaxson, N. Tackling TaxHavens (Справяне с данъчните убежища). МВФ, пак там, стр. 7.

(11)  ЕП, пак там, точка 19.

(12)  ЕП, пак там, точка 328.

(13)  Damgaardm, J., Elkjaer, T. Johannesen, N. The Rise of Phantom Investments (Възходът на фантомните инвестиции), стр. 11 — 13. МВФ, F&D, септември 2019 г.

(14)  UN: UNODC Money-Laundering and Globalization (ООН: СНПООН, Изпирането на пари и глобализацията).

(15)  ЕП, пак там, точки 236 и 237.

(16)  ЕП, пак там, точка 235. Financial Times, 23.3.2020 г.

(17)  COM(2019) 360 final, 370 final, 371 final и 372 final от 24 юли 2019 г. Особен интерес представлява СОМ(2019)373 final — Доклад относно оценката на неотдавнашни случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции от ЕС.

(18)  11 юни 2020 г.: https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=53979.

(19)  2 юли 2020 г.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_20_1228.

(20)  C(2020) 2800.

(21)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/855 на Комисията от 7 май 2020 г.

(22)  Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (Директива срещу избягването на данъци — ATAD) (ОВ L 193, 19.7.2016 , стp. 1) влезе в сила на 1.1.2020 г. в държавите членки, които нямаха собствено законодателство (в останалите — през 2024 г.). Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета (Директива срещу избягването на данъци — ATAD2) (OJ L 144, 7.6.2017, p. 1), ще влезе в сила на 1 януари 2022 г.

(23)  Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета (ОВ L 265, 14.10.2017 г., стp. 1).

(24)  Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стp. 6).

(25)  Automatic exchange of information (автоматичен обмен на информация) — AEOI.

(26)  Директива 2011/16/ЕС на Съвета (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стp. 1).

(27)  Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета (ОВ L 139, 5.6.2018 г., стp. 1).

(28)  Country by country reporting (отчитане по държави), CBCR.

(29)  ОВ L 186, 11.7.2019 г., стp. 122.

(30)  ЕП, пак там, точка 328.

(31)  Становище ECO/470 „Фискалис 2021—2027 г.“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 118).

(32)  Cobham A. и Garcia-Bernardo J.; Time for the EU to close its own tax havens (Време е ЕС да закрие своите собствени данъчни убежища) Tax Justice Network: 4 април 2020 г.

(33)  Където се намират техните служители, продажбите, декларираните печалби и платените данъци.

(34)  На английски език: Country by country reporting (отчитане по държави), CBCR.

(35)  ОВ L 182, 29.6.2013 г., стp. 19.

(36)  COM(2018) 147 final, Предложение за директива на Съвета за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие, и COM(2018) 148 final, Предложение за директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги, начисляван върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги.

(37)  COM(2019) 8 final, Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС.

(38)  Становище SOC/618 относно „Режими за предоставяне на гражданство и право на пребиваване в ЕС“ (OВ C 47, 11.2. г., стр. 81).

(39)  ЕП, пак там, точки 78 до 85.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Върховенството на закона и въздействието му върху икономическия растеж“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/03)

Докладчик:

Jukka AHTELA

Решение на Пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	20.7.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	215/2/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Напоследък върховенството на закона беше подложено на натиск както в рамките на ЕС, така и извън него. Този развой на нещата е обезпокоителен, тъй като е възможно да подкопае зачитането на основните права, а също и на другите ценности, заложени в член 2 от ДЕС.

1.2.

Отслабването на върховенството на закона ще засегне функционирането на обществото, основните права, гражданското общество и икономиката. Ето защо въпросът е до какво може да доведе това отклонение за ЕС и за европейския икономически и социален модел.

1.3.

За да функционира добре, единният пазар трябва да се основава на прозрачна и стабилна правна рамка, която обхваща и прилагането на общи правила, тъй като националните съдилища трябва да имат доверие, че съдилищата в другите държави членки са също толкова ангажирани с отстояването на ценностите, на които се основава ЕС.

1.4.

Разделението на властите, и по-специално независимата съдебна система, която има правомощията да упражнява контрол върху поведението на правителството, е от ключово значение за инвестициите и икономическия растеж.

1.5.

ЕИСК призовава Европейската комисия да положи усилия за измерване на икономическото въздействие на върховенството на закона. Това включва разработването на солидна система за измерване, която изрично взема под внимание както материалноправната, така и процесуалната част на върховенството на закона.

1.6.

Много държави имат закони, които са съвършено съвместими с върховенството на закона, но които се прилагат несъвършено. Поради това е важно да се акцентира върху правилното прилагане.

1.7.

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия и на други институции да разработят подходящи инструменти за защита на ценностите на ЕС и за насърчаване на култура на върховенство на закона. ЕИСК обаче счита, че ефективността на съществуващите инструменти, като член 7 от ДЕС и рамката на върховенството на закона и процедурите за нарушения, годишното Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието и новия механизъм за върховенството на закона, биха могли да бъдат допълнително усъвършенствани и би трябвало да бъдат допълнени с мерки, акцентиращи на върховенството на закона, но по-ефективно насочени към икономически съображения.

1.8.

В европейския семестър Комисията би трябвало по-силно да подчертае значението на върховенството на закона като един от ключовите елементи, които стоят в основата на конкурентоспособна и устойчива икономика. ЕИСК препоръчва да бъдат създадени национални процедури за преглед на последващите действия, в които да участват представители на гражданското общество и социалните партньори, както и да се увеличи цялостното участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори в процеса на европейския семестър.

1.9.

Годишният процес на преглед на принципите на върховенството на закона в ЕС би трябвало да стане възможно най-отворен към гражданското общество. Констатациите и препоръките на Европейската комисия би трябвало да бъдат обсъждани публично както на национално, така и на европейско равнище, и да бъдат последвани от конкретни мерки за справяне с инцидентите и отрицателните тенденции, включително по отношение на икономиката. Би трябвало гражданското общество, включително социалните партньори, да бъде включено по-тясно и да участва в последващите действия. ЕИСК предложи годишен форум на организациите на гражданското общество, който, предвид разнообразието на представителството, би допринесъл за цикъла на преглед.

1.10.

Организациите на гражданското общество, както и медиите играят решаваща роля в държави, в които правителствата отстъпват от принципите на върховенството на закона. Те дават възможност за проверка и уравновесяване на властите — система, благодарение на която от правителствата на държавите се изисква отчетност. ЕИСК призовава за засилване на финансовата и материалната подкрепа за организациите, които участват в защитата и насърчаването на върховенството на закона и основните права.

1.11.

Членството в ЕС е много ценно за всички държави членки, при условие че се санкционира неспазването на основните правила. Ако не се прилагат никакви санкции, членството започва да губи от стойността си за всички спазващи правилата държави членки.

1.12.

Изглежда, че сред обществеността в много държави членки липсва осведоменост относно решаващото значение на върховенството на закона както като основна ценност, така и като важен фактор за икономическия растеж. Поради това ЕИСК призовава за насърчаване на постоянна стратегия за повишаване на осведомеността, която да насочи вниманието на гражданите на ЕС върху решаващото значение на върховенството на закона.

2.   Въведение

2.1.

Върховенството на закона е сред основополагащите ценности на Европейския съюз (член 2 от ДЕС) и е предпоставка за постигането на другите ценности, които Съюзът има за цел да насърчава (1).

2.2.

Напоследък обаче върховенството на закона беше подложено на натиск както в рамките на Съюза, така и извън него. Този развой на нещата е обезпокоителен, тъй като може да означава намаляване на зачитането на другите ценности, посочени в член 2.

2.3.

Този натиск оказва въздействие върху функционирането на съдебната система и върху доверието в нея. За гражданското общество има допълнителни последици от съществуващата опасност съдебната система да загуби ролята си като опора и пазител на основните права.

2.4.

Както ЕИСК отбелязва в свое становище (2), „освен това зачитането на принципите на правовата държава гарантира правна сигурност и еднакви условия на конкуренция за стопанските инициативи, иновациите и инвестициите и лоялна конкуренция на вътрешния пазар, която е от полза за потребителите и гражданите“.

2.5.

Ето защо въпросът е до какво може да доведе това отклонение за европейския икономически и социален модел. Отслабването на върховенството на закона може да засегне функционирането на обществото, основните права, гражданското общество и икономиката.

2.6.

Ако не се сложи край на заплахите за върховенството на закона и влошаването на положението с основните права като цяло, е възможно това положение да се отрази отрицателно на взаимното доверие, което е в основата на вътрешния пазар, а оттук и на икономическия растеж в ЕС.

2.7.

В съобщението (3) относно „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза“ Комисията се позовава на работата на ОИСР относно значението на върховенството на закона за развитието и за общия бизнес и инвестиционен климат. Във връзка с това ЕИСК също е подчертавал необходимостта да се обърне повече внимание на икономическите аспекти на върховенството на закона.

2.8.

Незачитането на върховенството на закона възпрепятства балансираното икономическо и обществено развитие в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР) и стремежа към постигането на първостепенната цел на Съюза да „насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи“ (член 3 от ДЕС). Насърчаването на върховенството на закона е една от конкретните цели на ЦУР 16.

2.9.

Когато се разглежда въпросът за незачитането на върховенството на закона в ЕС, не се отделя достатъчно внимание на темата за въздействието му върху икономическия растеж. Научните изследвания са съсредоточени върху въздействието на държавното и публичното управление като цяло върху икономическия растеж, особено в развиващите се държави. Поради това настоящото становище акцентира върху икономическото въздействие на върховенството на закона в ЕС.

2.10.

Целта на становището е да се помогне на заинтересованите страни да разберат, че освен присъщата си стойност, европейските ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, имат и икономическа стойност.

3.   Определяне на върховенството на закона

3.1.

На европейско равнище върховенството на закона е утвърден принцип, залегнал в Договорите, който се основава на съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съвета на Европа, както и на съответната дейност на Венецианската комисия. Зачитането на принципите на върховенство на закона предполага всички публични правомощия да се упражняват в рамките на ограниченията, установени от закона, в съответствие с ценностите на демокрацията и основните права, и под контрола на независими и безпристрастни съдилища (4).

3.2.

Чрез определяне на индивидуалните компоненти на върховенството на закона, материалноправните компоненти могат да бъдат отделени от процесуалните. Най-основният и централен компонент на върховенството на закона е равнопоставеността пред закона, т.е. презумпцията, че законът третира всички еднакво и че се отнася до същината на закона.

3.3.

Равенството в процесуалноправно отношение е необходимо условие за постигането на високо равнище на спазване на върховенството на закона. Въпреки това, то не е достатъчно, тъй като равенство е необходимо както в процесуалноправно, така и материалноправно отношение. Необходими са редица процесуални компоненти, за да се гарантира прилагането на буквата на закона. Разделението на властите е от ключово значение, тъй като спомага да се гарантира, че правителството също ще се придържа в рамките на закона. Съдебната власт ще може да упражнява контрол върху изпълнителната власт само ако и съдиите, и прокурорите са независими от другите две власти.

3.4.

Освен това е необходимо да бъдат гарантирани редица минимални стандарти в правоприлагането: всеки трябва да се ползва от основните права, да има право на справедлив процес и т.н. И накрая, правоприлагането трябва да бъде безпристрастно, което означава никой да не е дискриминиран и съдебната система да не е корумпирана (5). Съгласно член 2 от ДЕС върховенството на закона и демокрацията вървят ръка за ръка като основополагащи ценности.

4.   Защо върховенството на закона благоприятства устойчивия икономически растеж

4.1.

Устойчивият икономически растеж се счита за един от най-важните показатели за здравето на икономиката. Нарастването на икономическия растеж е свързано с нарастването на благосъстоянието на държавата и нейното население. Освен това пазарната икономика не е способна да работи добре без основни правила и процедури, включително правила относно частната собственост и доброволното прехвърляне на собственост (т.е. облигационното право). В общи линии пазарната икономика процъфтява само ако има стабилни и предвидими правила, както се вижда от вътрешния пазар и от Икономическия и паричен съюз (ИПС) като двигатели на европейската икономика.

4.2.

Икономическият растеж предполага, че с течение на времето стават достъпни все повече стоки и услуги на глава от населението. Единственият начин да се постигне това е да се увеличи производителността. Това от своя страна предполага инвестиции както в капитал, така и в образование (т.нар. „човешки капитал“). Следователно за да се установи връзка между върховенството на закона и икономическия растеж, трябва да поставим въпроса как върховенството на закона може да повлияе на общата склонност да се инвестира.

4.3.

Инвестиции, по-специално дългосрочните инвестиции, ще бъдат правени само ако потенциалните инвеститори очакват инвестиционната среда да остане предвидима и благоприятна в продължение на много години. Върховенството на закона играе решаваща роля за способността на съответното правителство да предложи такава стабилна среда.

4.4.

Изпълнителна власт, която не е ограничена от другите две власти — законодателната и съдебната, може да даде много обещания на потенциалните инвеститори относно свободата им да определят цените по своя воля, да не бъдат облагани с висок данък (или да не бъдат облагани изобщо), да прехвърлят печалбите обратно в държавата им на произход и т.н.

4.5.

Следователно правителство, което действа без ограничения, не е в състояние да дава обвързващи обещания, т.е. да поема надеждни ангажименти. Разделението на властите, и по-специално независимата съдебна система, която има правомощията да упражнява контрол върху поведението на правителството и да уважава частните договори, е от ключово значение за инвестициите и икономическия растеж.

4.6.

Освен независимостта на съдебната система, нейната безпристрастност също е от ключово значение. Ако съдиите могат да бъдат подкупени, т.е. ако не са безпристрастни, тогава решенията по делата, вместо да се основават на принципите на върховенството на закона, се вземат в полза на страната, която е в състояние (и/или желае) да плати по-висок подкуп. Следователно корупцията е несъвместима с върховенството на закона.

4.7.

Ако съдиите дискриминират определени групи, тогава законът не се прилага равнопоставено. Всеки вид пристрастност ще намали сигурността на правната среда, което се очаква да доведе не само до по-ниски равнища на инвестициите като цяло, но и до по-малко сделки. Следователно пристрастните съдилища ще забавят икономическия растеж.

4.8.

Достъпността на съдилищата е друг ключов фактор. Ако са необходими години, за да бъде постановено съдебно решение, това може да има редица неблагоприятни последици за икономиката: ако е добре известно, че постановяването на съдебно решение ще отнеме дълго време, съдоговорителите, които нарушават договора, биха могли да използват съда със стратегическа цел. Закъснялото правосъдие, както по отношение на късното постановяване на решения, така и на тяхното прилагане, прави договарянето по-малко привлекателно, като води до сключване на по-малко сделки и до абсолютно същите последици като тези, предизвикани от липсата на независима съдебна система, както е посочено по-горе.

5.   Как се измерва върховенството на закона

5.1.

За да се установи въздействието на върховенството на закона върху икономическия растеж, то първо трябва да е измеримо. Това обаче не е лесно, тъй като тази концепция е многоизмерна и трябва да се вземат различни трудни решения за категоризирането на измеренията, като например дали всички да получат еднаква тежест.

5.2.

Някои от ранните измервания са били обусловени по-скоро от наличието на данни, отколкото от теоретично получени предположения. Макар и да има много силна взаимовръзка между материалноправните и процесуалните аспекти на върховенството на закона (6), материалноправният компонент — равенството пред закона, не фигурира в повечето от по-известните показатели за върховенството на закона. Ето защо Комисията следва да разработи солидна система за измерване, която изрично взема под внимание както материалноправната, така и процесуалната част на върховенството на закона.

5.3.

Друг важен въпрос относно измерването е дали се измерват юридическите разпоредби или тяхното действително изпълнение. Много държави имат закони, които са напълно съвместими с върховенството на закона, но се прилагат неефективно. Поради това е важно да се акцентира върху прилагането.

5.4.

Въпросът как да се използват по най-добрия начин наличните показатели също е важен. От една страна, сборните показатели могат да бъдат полезни за придобиването на първо впечатление какво се случва в конкретна държава. От друга страна, ако се търси водещ до действия съвет, т.е. анализи, които могат да имат преки политически последици, сборните показатели не са от голяма полза.

5.5.

Въпреки свързаните с това трудности, ЕИСК препоръчва Европейската комисия да проучи възможността за измерване на икономическото въздействие на върховенството на закона както в държавите членки, така и в държавите кандидатки, и евентуално да го свърже с цикъла на преглед на принципите на върховенството на закона.

6.   Какво показват съществуващите данни?

6.1.

Сравнителните изследвания между държавите, в които се анализира въздействието на върховенството на закона върху икономическия растеж, показват, че държавите, които се придържат в по-голяма степен към върховенството на закона, средно бележат по-бърз растеж в сравнение с държавите, където степента на придържане към тези принципи е по-ниска (7). Това не означава, че отделни държави, които не се придържат към върховенството на закона, не могат да постигнат високи равнища на икономически растеж. Икономистите ги наричат „изключения“. Такива случаи са възможни и наистина се наблюдават, но не много често.

6.2.

При оценяването на въздействието на върховенството на закона върху икономическия растеж трябва да се вземат предвид и съответните равнища на доходите. При равни други условия, за държавите, в които доходите на глава от населението вече са високи, постигането на високи темпове на растеж е по-голямо предизвикателство, отколкото за държавите, започващи от по-ниско равнище. Това е индикация за така наречения „ефект на сближаването“.

6.3.

Сборните показатели за върховенството на закона не са от голяма полза за установяване на конкретните канали за предаване, чрез които тези принципи могат да повлияят на икономическия растеж. Ето защо акцентът тук е върху ограничения брой основни компоненти на върховенството на закона в този раздел.

6.4.

По-горе вече беше посочено, че независимата съдебна система изглежда е от решаващо значение, за да се гарантира, че правителствата ще останат в рамките на конституционно определените им ограничения.

6.5.

Като се анализират поотделно показателите за последиците от юридическите и фактическите разпоредби за независимостта на съдебната система, се оказва, че юридическите разпоредби не оказват никакво въздействие върху икономическия растеж. От друга страна, фактическите разпоредби имат силна взаимовръзка с по-бързия икономически растеж (8). Подобряването на фактическите равнища на независимостта на съдебната система носи икономически ползи: държавите, които са направили това, са получили допълнителни дивиденти, т.е. регистрирали са по-бърз растеж (9).

6.6.

Беше установено, че независимостта и отчетността на съдебната система се допълват, а не се конкурират (10). Редица съдебни гаранции, като правото на адвокат, ограничават дискреционната свобода на съдиите. Като такива те могат да се тълкуват в смисъл, че гарантират отчетността на съдебната система. Интересно е да се отбележи, че някои подобни гаранции допринасят не само за отчетността на съдебната система и оттук за върховенството на закона, но също така и за икономическия растеж. Така е по отношение на навременността на съдебните решения, на писмените — за разлика от устните — процедури и на правото на адвокат (11).

6.7.

Корупцията не само е престъпление, но е и несъвместима с върховенството на закона. Измерването на корупцията обаче е много сложно. Тъй като платецът и получателят на подкупа обикновено нямат стимул да сигнализират за съществуването на подкуп, събирането на обективни данни е невъзможно. По-голямата част от литературата по въпроса се основава на т.нар. „възприемане на корупцията“, т.е. субективната оценка колко e разпространена корупцията в дадена държава или в конкретна обществена услуга.

6.8.

Макар че е трудно да се докаже, че корупцията е вредна за икономическия растеж, понастоящем редица изследвания сочат в тази посока. Например, доказано е, че тя намалява инвестициите (12). Корупцията има и други ефекти на нарушаване на конкуренцията: така например тя би могла да доведе до по-високи бюджети за военни цели (13). Тя засяга и структурата на публичните разходи, като фокусът се отклонява от важни обществени услуги като здравеопазване и образование към по-малко продуктивни дейности (14). ОИСР обобщава неотдавнашно проучване по следния начин: „… ясно е, че корупцията оказва пряко въздействие върху разходите за проект както за частния, така и за публичния сектор. Непрякото ѝ въздействие включва вреди за публичните институции, подкопаване на доверието на гражданите в тяхното правителство, като по този начин се намаляват стимулите за иновации и се увеличава социалното неравенство. Освен това тя увеличава разходите за извършване на стопанска дейност, един вид налага данък върху икономическата дейност, който след това се начислява на крайните ползватели или потребители на проектите“ (15).

6.9.

Прокурорите, които са едновременно независими и подлежат на отчетност, допринасят за високи равнища на върховенството на закона, тъй като престъпленията ще бъдат преследвани независимо от политическия натиск, конкретната самоличност на заподозряното в престъпление лице и други подобни фактори. Установено е, че прокурорите, които наистина са независими, корелират с по-ниски равнища на корупция (16). Като се има предвид, че корупцията е в ущърб на растежа, това следователно може да се тълкува като косвено доказателство, че независимите прокурори — като един от компонентите на върховенството на закона — благоприятстват икономическия растеж.

6.10.

И накрая, нека разгледаме ефективността на съдебната система, като си припомним често цитирания израз, че закъснялото правосъдие е отказано правосъдие. Едно от най-впечатляващите изследвания в областта е за Индия (17). Разликите в съдебните забавяния са разгледани спрямо показателите за резултатите в селското стопанство, промишлеността и сектора на услугите. То показва, че съдебните забавяния имат отрицателен ефект върху ръста на производството и в трите сектора на икономиката.

7.   Възможни политически последици

Съществуващи инструменти на ЕС

7.1.

ЕИСК призова за засилване на инструментите, с които ЕС разполага, с цел противопоставяне на отстъплението от основните ценности на ЕС (18). ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия и на други институции да разработят подходящи инструменти за защита на ценностите на ЕС и за насърчаване на култура на върховенство на закона. ЕИСК обаче счита, че съществуващите инструменти, като член 7 от ДЕС и рамката на върховенството на закона и процедурите за нарушения, годишното Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието и новия механизъм за върховенството на закона, биха могли да бъдат допълнително усъвършенствани и би трябвало да бъдат допълнени с мерки, акцентиращи на върховенството на закона, но насочени по-ефективно към икономическите съображения.

7.2.

В европейския семестър Европейската комисия обърна внимание на значението на върховенството на закона за бизнес средата в стремежа си да насърчи стимулиращи растежа структурни реформи в области като ефективните правосъдни системи и борбата с корупцията. Понастоящем приносът към информационното табло на ЕС в областта на правосъдието идва основно от тези, които предоставят услуги в областта на правосъдието, като министерствата на правосъдието, сдруженията на съдии, съдебните съвети и т.н. Любопитно е, че няма принос от тези, които търсят съдебни услуги, при положение че те биха могли да предложат ценни препоръки за подобряване на различните съдебни системи. Организациите на гражданското общество (ОГО), както и социалните партньори, могат да поемат важна роля в предаването на информацията. ЕИСК настоятелно призовава Комисията по-бързо да подчертае значението на върховенството на закона като един от ключовите елементи, които стоят в основата на една конкурентоспособна и устойчива икономика. Показателите за върховенството на закона би трябвало да бъдат включени по-забележимо и да обхващат въпроси като правната сигурност и достъпа до средства за правна защита за предприятията и служителите. Би трябвало да бъдат положени усилия за подобряване на процедурата за последващи действия с оглед на по-доброто изпълнение на препоръките. ЕИСК препоръчва да бъдат създадени национални процедури за проследяване на последващите действия, в които участват представители на гражданското общество и социалните партньори, както и да се увеличи цялостното участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори в процеса на европейския семестър.

7.3.

Годишният процес на преглед на принципите на върховенството на закона в ЕС би трябвало да стане възможно най-отворен, за да се гарантира, че констатациите и препоръките на Европейската комисия се обсъждат публично както на национално, така и на европейско равнище, и са последвани от конкретни мерки за справяне с инцидентите и отрицателните тенденции. Европейската комисия би трябвало да увеличи участието на организациите на гражданското общество, тъй като те често са първите засегнати, когато върховенството на закона е заплашено, и следователно могат да сигнализират за тази заплаха (19). Европейската комисия би трябвало да предприеме мерки и по отношение на репресиите срещу организации на гражданското общество поради участието им в процеса. ЕИСК предложи годишен форум на организациите на гражданското общество, който би допринесъл за цикъла на преразглеждане. Комитетът е готов да допринесе за този процес и да гарантира широко представителство на организациите на гражданското общество, включително тези, които представляват социално-икономически интереси, като социалните партньори.

7.4.

ЕИСК вече приветства предложението на Комисията за защита на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на върховенството на закона в държавите членки. Във връзка с това ЕИСК подкрепи предложението за обвързване на получаването на средства от ЕС от държавите членки със зачитането на върховенството на закона, като счита, че с определени условия биха могли да бъдат обвързани и другите принципи, свързани с върховенството на закона, залегнали в Договорите за ЕС (20).

Възможни допълнителни ответни политически действия

7.5.

Като се има предвид, че високото равнище на прилагане на принципите на върховенството на закона е основна ценност на ЕС и освен това то оказва положително въздействие върху икономическия растеж, наложително е ЕС да предприеме мерки за тяхната защита.

7.6.

Неотдавна Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови редица ключови решения в защита на независимостта на съдебната власт. В допълнение към правните основания, изложени от съда, съществуват и икономически основания за причината, поради която е оправдано предприемането на действия от институциите на ЕС. За да функционира добре, единният пазар трябва да се основава на прозрачна и стабилна правна рамка, която обхваща и прилагането на общи правила, тъй като националните съдилища трябва да имат доверие, че съдилищата от другите държави членки са също толкова ангажирани с отстояването на ценностите, на които се основава ЕС.

7.7.

Концепцията за единно европейско съдебно пространство е важна за бизнеса, тъй като позволява съдебни решения, постановени в една държава членка, да бъдат прилагани в друга държава членка. За да е успешен този проект, от решаващо значение е всички съдилища в Европейския съюз да бъдат независими. Ако това вече не може да бъде гарантирано, единното европейско съдебно пространство не само ще остане незавършено, но и ще бъде в упадък. Комисията трябва да гарантира поддържането на принципа на независимост на съдебната система във всички държави членки, за да може да се превърне в реалност идеята за единно европейско съдебно пространство и свободно движение на съдебните решения.

7.8.

Всяка национална държава иска да бъде надеждна и благоприятна за инвеститорите, като предлага надеждни ангажименти на потенциалните инвеститори. Членството в ЕС предоставя очевидни ползи за всички държави членки, тъй като им дава възможност, независимо от тяхната икономическа или политическа история, да поемат ангажименти, чиято надеждност е по-голяма. В този смисъл членството в ЕС може да бъде много ценно за всички държави членки, при условие че се санкционира неспазването на основните правила. Без прилагането на санкции, членството ще започне да губи от стойността си за всички спазващи правилата държави членки.

7.9.

С други думи, неспазващите правилата държави членки създават отрицателни външни фактори за държавите членки, които ги спазват. Това е така, защото всеки път, когато правителството на дадена държава членка не изпълни нещо, за което е поело обещание чрез присъединяването си към ЕС, и това неизпълнение остане несанкционирано, доверието в правото на ЕС ще пострада във всички държави членки. Следователно стойността на членството в ЕС ще бъде намалена, тъй като с времето то ще престане да бъде знак за надеждност. Поради тези причини настояването за спазване на основните ценности на ЕС е напълно оправдано.

7.10.

Много решения касаят пряко всички граждани на държавите — членки на ЕС. Ако правото на глас на държавите членки, управлявани от потенциални автократи, системно нарушаващи принципа на върховенство на закона, не бъде временно отнето, тогава тези потенциални автократи ще имат право да участват във вземането на решения, които засягат пряко всички граждани на ЕС. Това съвсем уместно е наречено „другият демократичен дефицит“ на Европа (21).

7.11.

С други думи, допълнително основание за интервенция на ЕС са отрицателните външни фактори, създавани от евентуални автократични правителства, които не само се простират извън границите на националната им държава, но и оказват влияние на всеки гражданин на държавите — членки на ЕС. Накратко, интервенциите с цел поддържане или възстановяване на зачитането на върховенството на закона са напълно обосновани.

7.12.

Един от начините за подпомагане и насърчаване на върховенството на закона е да се подкрепят организациите на гражданското общество и медиите. Възможността на гражданите да се сдружават, събират и изразяват свободно, както и свободата на медиите са ключови елементи на върховенството на закона като част от системата на взаимен контрол с оглед на търсенето на отговорност от правителствата. Свиването на гражданското пространство оказва влияние и върху възможността на предприятията и работниците за установяване, свободно сдружаване и създаване на иновации. Организациите на гражданското общество също са важен икономически фактор, който допринася за почти една трета от заетостта в ЕС (22) и предоставя услуги, които са от основно значение за икономическия растеж, например в областта на образованието, здравеопазването и социалната закрила. ЕИСК повтаря призива си за активна подкрепа от страна на ЕС на социалните партньори и организациите на гражданското общество в ЕС, и по-специално за създаване на фонд на ЕС, който да предлага финансова подкрепа за съдебни дела, свързани с нарушения на демокрацията, върховенството на закона и основните права, насочен към организациите на гражданското общество (23).

7.13.

Има много причини, поради които върховенството на закона би трябвало да бъде защитено както в рамките на държавите членки, така и от институциите на ЕС. Изглежда, че широката общественост в много държави членки трябва да бъде по-добре осведомявана за решаващото значение на върховенството на закона както в качеството му на основна ценност, така и на жизненоважна съставка за икономическия растеж. Ето защо един от косвените начини за защита на върховенството на закона би могъл да бъде повишаването на осведомеността за неговото решаващо значение сред широката общественост в различните държави членки. ЕИСК вече призова за кампания за повишаване на осведомеността под формата на целенасочена стратегия за комуникация (24). ЕС трябва да инвестира в информационни кампании за насърчаване на зачитането на върховенството на закона и спешно да предприеме мерки в подкрепа на свободните медии.

---

(1)  Тази позиция се споделя от Комисията и е изрично заявена в нейната рамка за върховенството на закона (IP/14/237).

(2)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 173.

(3)  COM(2019) 343 final.

(4)  В академичната литература често се прави разлика между материалноправни (thick) и процесуалноправни (thin) тълкувания на върховенство на закона. Møller, J. (2018 г.) The advantages of a thin view (Предимствата на процесуалноправното тълкуване) в Handbook on the Rule of Law. Edward Elgar Publishing, стр. 21—33. и Bedner, A. (2018 г.). The promise of a thick view (Обещанията на материалноправното тълкуване) в Handbook on the Rule of Law. Edward Elgar Publishing, стр. 34—47.

(5)  Voigt, S. (2012 г.) How to measure the rule of law (Как се измерва върховенството на закона). Kyklos, бр. 65(2), стр. 262—284.

(6)  Gutmann, J. и Voigt, S. (2018 г.) The rule of law: Measurement and deep roots (Върховенството на закона: измерване и дълбоки корени). European Journal of Political Economy, брой 54, стр. 68—82.

(7)  Тази причинно-следствена връзка е един от основните елементи на поддисциплина, наречена „институционална икономика“. За авангардна трактовка на въпроса, вж. учебника на D. Acemoglu, (2008 г.) Introduction to Modern Economic Growth (Въведение в модерния икономически растеж), Princeton University Press; за неспециалистите, вж. S. Voigt (2019 г.) Institutional Economics — An Introduction (Въведение в институционалната икономика), Cambridge University Press.

(8)  Feld, L. P. и Voigt, S. (2003 г.) Economic growth and judicial independence: cross-country evidence using a new set of indicators (Икономическият растеж и независимостта на съдебната система: данни за отделните държави при използване на нов набор от показатели), European Journal of Political Economy, бр. 19(3), стр. 497—527.

(9)  Voigt, S., Gutmann, J. и Feld, L. P. (2015 г.) Economic growth and judicial independence, a dozen years on: Cross-country evidence using an updated set of indicators (Икономическият растеж и независимостта на съдебната система, десет години по-късно: данни за отделните държави при използване на актуализиран набор от показатели), European Journal of Political Economy, бр. 38, стр. 197—211.

(10)  Voigt, S. (2008 г.) The economic effects of judicial accountability: cross-country evidence (Икономически последици от отчетността на съдебната система: данни за отделните държави), European Journal of Law and Economics, бр. 25(2), стр. 95—123.

(11)  Hayo, B. и Voigt, S. (2014 г.) The relevance of judicial procedure for economic growth (Значение на съдебната процедура за икономическия растеж). CESifo Economic Studies, бр. 60(3), стр. 490—524.

(12)  Mauro, P. (1995 г.) Corruption and growth (Корупция и растеж). The quarterly journal of economics, бр. 110(3), стр. 681—712.

(13)  Gupta, S., De Mello, L. и Sharan, R. (2001 г.) Corruption and military spending (Корупция и военни разходи). European journal of political economy, бр. 17(4), стр. 749—777.

(14)  Mauro, P. (1998 г.) Corruption and the composition of government expenditure (Корупцията и структурата на държавните разходи). Journal of Public economics, бр. 69(2), стр. 263—279.

(15)  Организация за икономическо сътрудничество и развитие (2015 г.) Consequences of Corruption at the Sector Level and Implications for Economic Growth and Development (Последици от корупцията на секторно равнище и последици за икономическия растеж и развитието), Париж, издателство на ОИСР.

(16)  Van Aaken, A., Feld, L. P., и Voigt, S. (2010 г.) Do independent prosecutors deter political corruption? An empirical evaluation across seventy-eight countries (Възпират ли независимите прокурори политическата корупция? Емпирична оценка в седемдесет и осем държави), American Law and Economics Review, бр. 12(1), стр. 204—244.

(17)  Chemin, Matthieu (2009 г.) Do judiciaries matter for development? Evidence from India (Важна ли е съдебната система за развитието? Доказателства от Индия), Journal of Comparative Economics, бр. 37, стр. 230—250.

(18)  ОВ C 282, 20.8.2019 г, стр. 39.

(19)  The comparison between police patrolling and fire alarms in monitoring agents was proposed in McCubbins, M. D., & Schwartz, T. (1984 г.) (Сравнението между полицейските патрули и противопожарните сигнализации, използвано по отношение на контролните органи беше предложено в статията на McCubbins, M. D., & Schwartz, T. (1984 г.) Congressional oversight overlooked: Police patrols versus fire alarms (Пренебрегнатият надзор на конгреса: полицейски патрули срещу противопожарни сигнализации), American journal of political science, стр. 165-179.

(20)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106.

(21)  Kelemen, R. D. (2017 г.) Europe's other democratic deficit: National authoritarianism in Europe's Democratic Union. Government and opposition (Другият демократичен дефицит на Европа: национален авторитаризъм в Европейския демократичен съюз. Правителство и опозиция), бр. 52(2), стр. 211—238.

(22)  Working paper No 13/2016 The Size and Scope of the European Third Sector (Размер и обхват на европейския трети сектор), стр. 8.

(23)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 178.

(24)  ОВ C 282, 20.8.2019 г., стp. 39, препоръки 1.11.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Защитата на непридружените непълнолетни мигранти в Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/04)

Докладчик:

Özlem YILDIRIM (FR — II гр.)

Решение на Пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	9.7.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	215/1/5

1.   Препоръки и съображения

1.1

ЕИСК отново препоръчва принципът на „висшия интерес на детето“ да има предимство над всички други разпоредби на националното и международното право.

1.2

ЕИСК настоятелно призовава Европейския съюз да разработи съгласуван и хармонизиран подход за защита на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци в Европа.

1.3

ЕИСК подчертава сериозната си загриженост по отношение на положението на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, които са част от най-уязвимите лица в контекста на миграцията и следователно са изложени на повишен риск от нарушаване на основните им права.

1.4

ЕИСК отново призовава държавите членки да гарантират, че децата с нередовен статут биват защитавани на първо място като деца и в рамките на националните системи за закрила на децата.

1.5

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да предотвратяват всички форми на насилие над децата мигранти, като създадат пътища за безопасна, организирана и законна миграция.

1.6

ЕИСК отново припомня (1) пълната забрана за задържане на деца, независимо от административното им положение. Той категорично осъжда тази практика и припомня, че тя е в нарушение на Конвенцията на ООН за правата на детето.

1.7

С цел ефективна закрила на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да заделят необходимите ресурси за публичните служби и да предлагат адаптирани услуги, по-специално посредством специализирано обучение и укрепване на капацитета на специалистите, работещи в областта на закрилата на децата.

1.8

ЕИСК призовава Европейската комисия да изготви директива относно защитата на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, която да води до защита на висшите интереси на детето.

1.9

ЕИСК припомня, че всеки непридружен ненавършил пълнолетие чужденец трябва в най-кратък срок и до навършване на пълнолетие да бъде подпомаган от компетентен настойник, който трябва да бъде информиран за всички приети засягащи лицето решения и да го подпомага през цялото време докато трае процедурата за уреждане на статута му. Този настойник трябва винаги да бъде в състояние да действа в интерес на детето и да няма конфликт на интереси с националните служби за закрила на децата.

1.10

ЕИСК припомня, че по силата на принципа на „презумпцията за ненавършено пълнолетие“, младеж, който се представя за ненавършило пълнолетие лице, трябва да бъде считан за такова, докато не бъде постановено влязло в сила съдебно решение.

1.11

ЕИСК призовава държавите членки да преценяват дали дадено лице е навършило пълнолетие въз основа на набор от показатели, сред които на челно място се нареждат декларациите на заинтересованото лице, представените документи за гражданско състояние, събеседванията, проведени от компетентни специалисти със заинтересованото лице, и според случая, проверката на действителността на документите за гражданско състояние.

1.12

При липса на реална надеждност на прегледите на костната система ЕИСК призовава тези прегледи просто да бъдат прекратени. ЕИСК счита, че липсата на надеждно средство за проверка не е достатъчно основание за използването на средства, за които се знае, че са приблизителни.

1.13

Тъй като в настоящото становище е трудно да бъдат обхванати всички въпроси и принципи, свързани с непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, ЕИСК предлага да се проведат поредица от последващи проучвания, насочени към конкретни подтеми.

2.   Контекст

2.1

Непридруженият ненавършил пълнолетие чужденец (наричан също „непридружено непълнолетно чуждестранно лице“) е „гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст под 18 години“, което „пристига на територията на държавите членки, без да е придружено от пълнолетно лице, отговорно за него по силата на закон или на практика на съответната държава членка, докато грижата за него не бъде реално поета от такова лице“, или което „е оставено непридружено след влизането му на територията на държавите членки“ (2).

2.2

Непридружени ненавършили пълнолетие чужденци има във всички държави — членки на ЕС, но през 2019 г. 60 % от всички такива лица са били регистрирани в четири държави (Гърция, Германия, Белгия и Нидерландия). През 2019 г. 13 800 търсещи убежище лица, които са поискали международна закрила в 27-те държави — членки на Европейския съюз (ЕС), са били определени като непридружени ненавършили пълнолетие лица. На равнището на ЕС непридружените ненавършили пълнолетие чужденци представляват 7 % от всички ненавършили 18 години търсещи убежище. Повечето от тях са момчета (85 %). Две трети са били на възраст 16 или 17 години (т.е. 9 200 души), тези на възраст 14 или 15 години са представлявали 22 % от непридружените ненавършили пълнолетие лица (3 100 души), а лицата на възраст под 14 години са били 11 % (1 500 души) (3).

2.3

Децата мигранти са част от най-уязвимите групи в нашите общества. Лишени от своите родители, което само по себе си представлява високо ниво на несигурност и опасност, непридружените ненавършили пълнолетие чужденци често са изминали дълъг, хаотичен, травматизиращ и изпълнен с насилие миграционен път. Те продължават да бъдат изложени на множество опасности и са особено уязвима плячка за престъпните мрежи: по-специално за трафик на деца с цел сексуална и трудова експлоатация.

2.4

ЕИСК отново препоръчва принципът на „висшия интерес на детето“ да има предимство над всички други разпоредби на националното и международното право (4).

2.5

Той заявява също така, че разнообразните и сложни ситуации, пред които са изправени непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, изискват изчерпателни и всеобхватни мултидисциплинарни подходи (включващи правните, психологическите, медицинските и социалните аспекти).

2.6

Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. (КООНПД) представлява общата рамка за закрила на децата в Европа. Въпреки това нито този акт, нито Европейската конвенция за правата на човека (1950 г.), нито Европейската конвенция за упражняване на правата на децата (1996 г.) предвиждат специални разпоредби, които да се прилагат пряко към непридружените ненавършили пълнолетие чужденци.

2.7

Едва на 26 юни 1997 г. Съветът на Европа приема първия правен акт, който третира специално въпроса за непридружените деца мигранти. Тази резолюция обаче няма задължителен характер. Макар в европейските текстове да има множество позовавания на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, като например в Директивата относно връщането или Директива 2003/9/ЕО (5), не е изготвен нито един специализиран акт по този въпрос на равнището на ЕС.

2.8

Следователно в отсъствието на конкретна правна уредба държавите членки изпитват големи затруднения да управляват съгласувано и последователно въпросите, свързани с непридружените ненавършили пълнолетие чужденци. Във връзка с това трябва да се посочи, че положението на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци в държавите членки се характеризира с огромни различия в законодателството, което определя начина на третиране на тези лица и процедурите, които се прилагат за тях (определяне на възрастта, настойници, права и т.н.).

2.9

Следователно правната рамка, приложима за непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, трябва да бъде укрепена от държавите членки. ЕИСК призовава Комисията да изготви директива относно защитата на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, която да води до защита висшия интерес на детето. Тази необходимост е още по-очевидна предвид окаяното положение, в което се намират множество непридружени ненавършили пълнолетие чужденци и което се осъжда навсякъде в Европа от сдружения за защита на правата на децата.

3.   Общи бележки

3.1

ЕИСК подчертава сериозната си загриженост по отношение на положението на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, които са част от най-уязвимите лица в контекста на миграцията и следователно са изложени на повишен риск от нарушаване на основните им права и свободи.

3.2

КООНПД задължава държавите да третират децата без документи по същия начин като всички останали деца, без разграничение (6). ЕИСК установява, че на практика има несъответствия между националните правни уредби за имиграционния контрол и тези за закрилата на децата. ЕИСК отново призовава държавите членки да гарантират, че децата с нередовен статут биват защитавани на първо място като деца и в рамките на националните системи за закрила на децата (7).

3.3

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да предотвратяват всички форми на насилие над децата мигранти, като създадат пътища за безопасна, организирана и законна миграция, като например гъвкави, бързи и ефикасни производства, по-специално във връзка със събирането на семейства, увеличаване на квотите за презаселване на мигранти или издаване на хуманитарни визи, което ще засили гаранциите за децата и членовете на техните семейства.

3.4

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да въведат специални и ефективни производства за узаконяване на престоя на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, с цел да се намери „трайно решение“ за тях, гарантиращо техния висш интерес.

3.5

ЕИСК припомня пълната забрана за задържане на деца, независимо от административното им положение. Той категорично осъжда тази практика и припомня, че тя е изцяло в нарушение на КООНПД (член 3). ЕИСК изтъква (8), че задържането може действително да има много сериозни последици за здравето и развитието на децата, независимо от неговата продължителност. Задържането при всички случаи е в разрез с висшия интерес на детето (9).

3.6

ЕИСК призовава държавите членки да въведат национално законодателство, с което се забранява задържането и се способства за разработване на алтернативи, приспособени спрямо специалната уязвимост на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, като например поемане на грижите от приемни семейства и настаняване в наблюдавано самостоятелно жилище.

3.7

ЕИСК припомня колко е важно да се гарантира зачитането на правото на децата да участват в решенията, които ги засягат.

3.8

ЕИСК препоръчва на държавите членки да предвидят правни гаранции за достъп на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци до процедурите за предоставяне на международна закрила и гаранции за предоставяне на тези лица на адаптирана спрямо възрастта им информация. За целта изглежда подходящо да се създадат звена в областта на убежището, които да бъдат специализирани в подпомагане на деца мигранти и съобщаване на адаптирана за децата информация на техния майчин език, като в съответните национални механизми следва да се вземат предвид по-специално съображенията, свързани с пола и междукултурното измерение.

3.9

С цел защита на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци от всякакви форми на експлоатация ЕИСК призовава държавите членки да предоставят статут на жертва на трафик на хора заедно с получаването на разрешение за пребиваване на децата, които са обект на експлоатация и насилие. ЕИСК подчертава също така, че решенията, засягащи непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, трябва да се вземат в неотложен порядък.

3.10

Непридружените ненавършили пълнолетие чужденци не трябва никога да бъдат обект на наказателни производства единствено с мотиви, свързани с техния имиграционен статут, или когато участието им в престъпни дейности е вследствие на тяхната експлоатация.

3.11

С оглед ефикасна закрила на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци ЕИСК настоятелно призовава държавите — членки на Европейския съюз, да предоставят необходимите ресурси на публичните служби и да предлагат адаптирани услуги, по-специално посредством специализирано обучение и укрепване на капацитета на специалистите, работещи в областта на закрилата на децата. Това обучение би трябвало да бъде въведено на европейско равнище.

3.12

Закрилата на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци не спира на европейските граници. ЕИСК насърчава ЕС и държавите членки да изведат като приоритет нуждите и правата на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци в свързаните с външната дейност актове и действия, по-специално при сключването на споразумения или изготвянето на програми за сътрудничество.

3.13

ЕИСК припомня, че всички непридружени ненавършили пълнолетие чужденци трябва в най-кратък срок и до навършване на пълнолетие да бъдат подпомагани от компетентен настойник, който трябва да бъде информиран за всички приети засягащи лицата решения и да ги подпомага през цялото време докато трае процедурата за уреждане на статута им. Този настойник трябва винаги да бъде в състояние да действа в интерес на детето и да няма конфликт на интереси с националните служби за закрила на децата.

3.14

Както ЕИСК вече е припомнял, макар в законодателството на ЕС да се признава важността на законното настойничество, в него не се определят задълженията на законния настойник. Законният настойник би трябвало да бъде „квалифициран представител“, който има опит с ненавършили пълнолетие лица и познава националните закони за правата на чужденците и за закрила на детето, и да има правото да представлява детето през целия процес на вземане на решения (10), при условие че детето даде своето съгласие (11). Като пример може да послужи процедурата за определяне на настойници в Белгия (12).

3.15

ЕИСК припомня, че в допълнение към правната помощ непридруженият ненавършил пълнолетие чужденец трябва да има достъп и до социална закрила, и до структура за прием и временно настаняване с прилично качество. Този прием трябва да бъде приспособен спрямо уязвимостта на лицето и придружен с помощ от страна на специалисти в работата с младежи, възможност за медицински или психологически преглед и достъп до здравни грижи.

3.16

Непридружените ненавършили пълнолетие чужденци трябва да имат достъп и до образование, при зачитане на избора на ненавършилото пълнолетие лице и, според случая, на неговия настойник. Освен това програмите „Еразъм“ и „Еразъм+“ биха могли също да улесняват участието на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци и бивши такива, вече навършили пълнолетие.

3.17

ЕИСК подчертава колко е важно всяко дете да бъде информирано според възрастта му за правата, с които се ползва по силата на Конвенцията на ООН, и по този начин да се даде възможност на ненавършилите пълнолетие лица, лишени от подходящо настойничество, да поискат закрила.

4.   Конкретни бележки

4.1

В член 1 от КООНПД детето е определено като всяко лице на възраст под 18 години. Специалният му правен статут му осигурява набор от права, които държавите — страни по КООНПД, трябва да гарантират. Тази закрила се предоставя в зависимост от факта дали лицето е навършило пълнолетие, което на практика поражда въпроса във всички държави членки за определянето на възрастта му.

4.2

ЕИСК припомня, че по силата на принципа на „презумпцията за ненавършено пълнолетие“, млад човек, който се представя за ненавършил пълнолетие, трябва да бъде считан за такъв, докато не бъде постановено влязло в сила съдебно решение. Следователно той трябва незабавно да бъде подслонен при достойни и съвместими с неговата особена уязвимост условия.

4.3

ЕИСК припомня също така, че трябва да се прилага презумпция за валидност на документите за гражданско състояние, представени от младия човек в подкрепа на факта, че няма навършено пълнолетие, и че тези документи трябва да бъдат първите доказателства, които би трябвало да се вземат под внимание при определянето на това дали е навършил пълнолетие или не. Единствено при официално оспорване на действителността на представения акт за гражданско състояние би трябвало да се позволява неприлагане на презумпцията за валидност, която е свързана с него.

4.4

ЕИСК припомня, че по силата на член 8 от КООНПД „когато едно дете е незаконно лишено от някои или от всички елементи на неговата самоличност, държавите — страни по Конвенцията, предоставят подходяща помощ и закрила с оглед възстановяване на неговата самоличност във възможно най-кратък срок“ (13).

4.5

Освен това процедурата за проверка на възрастта на мигранта по принцип би трябвало да се използва единствено в случай че той не притежава официални административни документи, доказващи възрастта му, и в случай на сериозно съмнение (14).

4.6

ЕИСК изтъква отново, че не е налице съгласуваност между държавите членки по отношение на методите за оценка на възрастта на непридружения ненавършил пълнолетие чужденец, като нито един от тези методи не е доказал надеждността си.

4.7

ЕИСК призовава държавите членки да преценяват дали дадено лице е навършило пълнолетие въз основа на набор от показатели, сред които на челно място се нареждат декларациите на заинтересованото лице, представените документи за гражданско състояние, събеседванията със заинтересованото лице и, според случая, проверката на действителността на документите за гражданско състояние, като подчертава, че медицинска експертиза за възрастта може да се използва единствено в случай на съмнение и като крайна мярка.

4.8

Предвид специалната уязвимост на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, ЕИСК припомня, че тези лица трябва да се ползват с кредит на доверие.

4.9

ЕИСК припомня, че експертизата чрез преглед на костната система, която се практикува в изключително голям брой държави, е силно оспорвана от международни институции и експерти по отношение на нейната научна надеждност (15), но също така е критикувана поради незачитането на неприкосновеността на личния живот на детето, потенциалните опасности за здравето (при използване на рентгеново лъчение), както и възможните грешки.

4.10

При липса на реална надеждност на тези проверки ЕИСК призовава държавите членки те просто да бъдат прекратени. ЕИСК счита, че липсата на надеждно средство за проверка не е достатъчно основание за използването на средства, за които се знае, че са приблизителни.

4.11

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да защитават непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, като им дават време и действителни средства за установяване на тяхната самоличност, като се използва например дипломатическото сътрудничество (при условие че младежът е дал съгласието си и не е налице излагане на опасност за него), предоставят се косвени доказателства, например доклади от психо-социална експертиза, с цел определяне дали лицето е навършило пълнолетие.

4.12

ЕИСК предлага като крайна мярка при отсъствие на документални доказателства и в случай на сериозни съмнения относно възрастта на ненавършилото пълнолетие лице да се осъществява преценка на възрастта чрез мултидисциплинарен подход, прилаган от независими специалисти с подходящите експертен опит и познания в областта на културния и етнически произход на лицето. Като пример могат да послужат прилаганите в Англия процедури.

4.13

ЕИСК призовава държавите членки да създадат надзорна комисия на европейско равнище, която да предложи обща за държавите членки всеобхватна оценка на възрастта и да упражнява надзор върху свързаните с преценката на възрастта протоколи и практики.

4.14

За да се избегне неефективност, заключенията от всяка процедура трябва задължително да бъдат придружени с мотиви и да могат да подлежат на ефективно, бързо и с възможност за обжалване спиране на изпълнението.

5.   Специални бележки във връзка с COVID-19

5.1

Пандемията от COVID-19 неизбежно увеличава рисковете, пред които са изправени непридружените ненавършили пълнолетие чужденци, чието здраве в много случаи вече е крехко: невъзможност за спазване на мерките за физическа изолация, недостатъчен достъп до храна, хигиена и вода, дефицит на адаптирана информация за мерките за лична защита и другите предпазни мерки, които трябва да бъдат прилагани, затруднен достъп до лечение.

5.2

ЕИСК призовава европейските институции да предприемат всички необходими действия, за да следят за спазването на гарантираните в международните текстове права на всички деца по време на свързаната с COVID-19 здравна криза, както и за това, децата да бъдат добре защитени от очертаващата се икономическа криза.

5.3

ЕИСК приветства неотдавнашното преместване на непридружени ненавършили пълнолетие чужденци от Гърция в Люксембург, Португалия, Франция, Финландия и Германия и отправя спешно искане към държавите членки да изведат като приоритет и да се стремят към незабавно преместване на лицата, които живеят в недостойни условия, по-специално в Гърция (16).

---

(1)  Становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и за отмяна на Рамково решение 2004/68/ПВР“ (ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр.138).

(2)  Член 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г (ОВ L 337, 20.12.2011 г., стp. 9).

(3)  https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/10774042/3-28042020-AP-FR.pdf/a5951a9e-fe8f-ef1a-64f1-cdedfc925eb2.

(4)  В този смисъл вж. по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, Европейската конвенция за упражняване на правата на децата и становището а ЕИСК от 15 октомври 2014 г., „Международна закрила на непридружени ненавършили пълнолетие лица“ (ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 69).

(5)  Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стp. 98), наричана също „Директива относно връщането“: „Преди да се вземе решение за издаването на решение за връщане по отношение на непридружено малолетно или непълнолетно лице, съответните служби — различни от властите, изпълняващи връщането — предоставят съдействие, като се отчитат надлежно висшите интереси на детето“. В Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. (ОВ L 31, 6.2.2003 г., стp. 18), се предоставят определения на основните термини, сред които и „непридружени малолетни“ лица.

(6)  Член 2 от КООНПД.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Международна закрила на непридружените ненавършили пълнолетие лица“ (ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 69).

(8)  Вж. „A study of immigration detention practices and the use of alternatives to immigration detention of children“ („Проучване на практиките за имиграционно задържане и използването на алтернативи на имиграционното задържане при децата“), Комитет по въпросите на миграцията, бежанците и разселените лица на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, 2017 г.

(9)  Европейската мрежа от омбудсмани по въпросите на децата (ENOC), Позиция относно „Преустановяване на задържането на деца за имиграционни цели“, приета от 23-ото заседание на ENOC, 27 септември 2019 г.

(10)  Вж. в този смисъл „La protection des mineurs migrants non accompagnés en Europe“ („Закрилата на непридружените ненавършили пълнолетие мигранти в Европа“), Nisrine Eba Nguema, 2015 г.; https://doi.org/10.4000/revdh.1147.

(11)  Хагска конвенция от 1996 г.

(12)  Белгия много бързо създаде служба за определяне на настойник. На всички непридружени ненавършили пълнолетие чужденци се назначава специален настойник (след процедура за подбор и обучение), който ще им помага за всички процедури, които трябва да следват: вж. https://justice.belgium.be/fr/themes_et_dossiers/enfants_et_jeunes/mineurs_etrangers_non_accompagne. Неговите задачи са определени така: „Като законен представител, отговорен за общото благополучие на непълнолетното лице, настойникът се явява като основен фактор, гарант за развитието на уменията, необходими за активно участие в обществото.“: https://justice.belgium.be/fr/themes_et_dossiers/enfants_et_jeunes/mineurs_etrangers_non_accompagnes/tuteur/missions_du_tuteur.

(13)  Вж. също член 24 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и член 7 от КООНПД.

(14)  Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (юли 2010 г.) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (15 април 2011 г.) уточняват, че оценката на възрастта би трябвало да се използва единствено в случай на съмнение.

(15)  Научната надеждност е оспорена по-специално от Европейския парламент (резолюция от 12 септември), както и в препоръките на Комитета по правата на детето от 12 юни 2009 г. Националното сдружение на лекарите в Белгия (становище от 20 февруари 2010 г.) и Френската медицинска академия отхвърлят надеждността на тези изследвания. Омбудсманът на Франция осъжда използването на костните изследвания (26 февруари 2016 г.). Вж. в този смисъл и доклада на платформата „Mineur en exil“ (Белгия), озаглавен „L’estimation de l’âge des MENA en question: problématique, analyse et recommandations“ („Преценката на възрастта на непридружените ненавършили пълнолетие чужденци е поставена под въпрос: проблематика, анализ и препоръки“), септември 2017 г.

(16)  Вж. https://www.unhcr.org/fr/news/press/2020/4/5e980505a/agences-lonu-felicitent-premiere-relocalisation-denfants-accompagnes-grece.html и https://www.eepa.be/?p=3856.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Обществените поръчки като инструмент за създаване на стойност и достойнство на труда в областта на услугите по почистване и поддръжка“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/05)

Докладчик:	Diego DUTTO
Съдокладчик:	Nicola KONSTANTINOU

Решение на пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентен орган	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от CCMI	2.9.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	192/7/18

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейската комисия (ЕК), Европейският парламент и държавите членки трябва да разработят необходимите инструменти за подпомагане с цел насърчаване на използването на стратегически обществени поръчки за постигане на напредък по отношение на системното използване на устойчиви, прозрачни, амбициозни и приложими стратегически критерии за гарантиране на по-високи социални стандарти и стандарти за качество при възлагането на обществени поръчки.

1.2

За да се гарантира, че акцентът при услугите по почистване се поставя върху качеството, а не върху цената, трябва да се спазва принципът на прозрачност както за клиента, така и за изпълнителя. Спецификациите на договора трябва да бъдат определени и обособени, включително честотата, времетраенето, здравословните и безопасни условия на труд и финансовите разходи за почистване (1). Оценката на прилагането на тези критерии през целия срок на действие на договора е от ключово значение за оценката на качеството на предоставяните услуги по почистване.

1.3

Социалните партньори следва да се включат в обучението и професионализацията на публичните купувачи, както е предвидено в препоръката на ЕК от 3.10.2017 г. (2).

1.4

ЕК и държавите членки следва да поемат инициативата за борба с недекларирания труд и за допълнително подобряване на условията на наемане на работа в сектора на услугите по почистване. Засиленото регулиране и по-строгите механизми за правоприлагане, като например критериите за заплатите както и колективното договаряне в сектора, могат да допринесат за справедлива конкуренция, по-високи социални стандарти и повишаване на качествената заетост.

1.5

ЕИСК призовава ЕК, ЕП, държавите членки и регионалните и местните власти да използват почистване през деня във всички обществени поръчки, когато е възможно.

1.6

Осигуряването на лоялна конкуренция може да се постигне, като се обърне внимание на качествените аспекти и на спазване на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, както и на националните правила относно възможността за спазване на колективните трудови договори като условие за възлагане на обществени поръчки. Държавите членки, заедно със социалните партньори и съгласно националните практики, следва да разширят обхвата на колективните трудови договори в областта на услугите по почистване на национално равнище, така че да се обхващат и отделните сектори, и да гарантират, че те се спазват.

1.7

Профилът на работната ръка в сектора се състои основно от жени и граждани на държави извън ЕС. Следователно те могат да бъдат по-пряко засегнати от политиките за закупуване на публичните администрации. Поради това ЕИСК счита, че в допълнение към колективните трудови договори следва да се разработят допълнителни гаранции, целящи съблюдаване на принципите на недискриминация и равно третиране на работниците. ЕИСК препоръчва да се въведат допълнителни точки към критериите за възлагане на договори за обществени поръчки, с които се поощряват форми на интеграция, като например специализирани курсове за обучение, услуги в подкрепа на семействата като помощ след училище за непълнолетни и други форми на корпоративно благосъстояние със социално съдържание.

1.8

ЕИСК препоръчва при преразглеждането на директивите на ЕС за обществените поръчки от 2014 г. разходите за задължително социално осигуряване и обучение да бъдат посочени извън областта на конкурентното ценообразуване като задължителен и проверим елемент от разбивката на разходите в офертата.

1.9

ЕИСК препоръчва условията за устойчивост, трудовите права и общоприложимите колективни трудови договори да се спазват (чрез търсене на отговорност от възлагащия орган, основния изпълнител и подизпълнителите — всеки за своя непосредствен договорен партньор) по цялата верига от подизпълнители и по време на цялостното изпълнение на договорите.

1.10

ЕИСК призовава държавите членки, ако все още не са го направили, да обърнат специално внимание и ефективно да проверяват спазването на всички законоустановени и договорни задължения, както и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на социалните и екологичните аспекти и аспектите на устойчивостта на етапа на изпълнение на процедурите за възлагане на обществени поръчки в сектора на почистването.

1.11

Що се отнася до задълженията на държавите членки, възлагащите органи и ЕК, установени в членове 83—85 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), ЕИСК призовава всички тези публични органи да предоставят незабавно съответните данни, като гарантират по-специално, че се изпълняват критериите за възлагане и тяхната относителна тежест за договорите за почистване. ЕК се приканва да подкрепи финансово последващи проекти и изследвания на социалните партньори в сектора, в които се проучва въпросът за обществените поръчки за услуги по почистване и поддръжка.

1.12

ЕК следва да укрепи законодателната архитектура и капацитета за договаряне на социалните партньори на национално равнище, включително чрез отпускане на средства за действия за изграждане на капацитет по-специално в държавите от Югоизточна, Централна и Източна Европа (4).

1.13

ЕИСК препоръчва при преразглеждането на европейските директиви за обществените поръчки от 2014 г. за трудоемките услуги като услугите за почистване директивите на ЕС относно обществените поръчки да приканват или задължават държавите членки да изключат използването на критерия за най-ниска цена при възлагането на поръчки, да предвидят таван от 30 % за броя точки, с който може да бъде оценена цената, в сравнение с броя точки, които се дават за качество, и да гарантират с конкретни социални клаузи трудовата стабилност на наетия по договора персонал, в съответствие с Директива 2001/23/ЕО (5) за гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, както е тълкуването на съдебната практика на ЕС, организацията на работата на дружеството и съгласно колективните трудови договори.

1.14

ЕИСК призовава възлагащите органи да използват собствени разчети за разходите за услугите по почистване, като консултират специализирани секторни инструменти като Наръчника „Най-добра стойност“ и национални примери с цел адекватна оценка на пазара на сектора, както и като отделят част от тези услуги за запазени поръчки, както е предвидено в член 20 от Директива 2014/24/ЕС, транспониран от държавите членки в техните собствени кодекси за обществените поръчки.

1.15

ЕК следва да насърчава държавите членки да въведат процедура за акредитация или система за квалифициране на изпълнителите, които желаят да участват в обществени поръчки за почистване. Този процес следва да се контролира от комисия за оценка, съставена от няколко различни заинтересовани страни, включително профсъюзи и представител на изпълнителите от сектора.

1.16

Тъй като опасността от COVID-19 все още съществува, рискът от зараза с COVID-19 или друго подобно заболяване налага да бъдат защитени работниците и обществеността. ЕИСК препоръчва ЕК и държавите членки да изготвят обвързващи протоколи за здравословни и безопасни условия на труд с помощта на социалните партньори.

1.17

Освен това ЕИСК призовава държавите членки да предприемат действия и да проведат срещи със социалните партньори, за да обсъдят временни практически решения за бързо връщане към справедливи и ориентирани към качеството практики на възлагане на обществени поръчки.

1.18

Предвид кризата с COVID-19 ЕИСК препоръчва държавите членки да ускорят обучението и професионализацията на заетия в услугите по почистване персонал. Следва да се предоставят финансови ресурси, за да може органите на публичната власт и дружествата изпълнители да инвестират в обучение и умения. Необходимо е да се насърчава професионалната квалификация на работниците, наети в услуги по почистване и дезинфекция, като се създават условия за подобряване на възможностите за трудова заетост на уязвимите лица на пазара на труда.

1.19

ЕИСК настоява институциите на ЕС, държавите членки и местните и регионалните власти да приемат всеобхватен подход към закупуването на услуги по почистване. При този подход не се предвижда компромис между екологичните условия и условията на труд, а се постига напредък в постигането на социалното сближаване, трудовите стандарти, равенството между половете и целите в областта на околната среда, предложени в Зеления пакт на ЕК.

2.   Общи бележки

2.1

Основната цел на настоящото становище е да предложи препоръки за използването на обществените поръчки с цел повишаване на качествената заетост и достойнството на труда в сектора на услугите по почистване и поддръжка.

2.2

Много от тези препоръки са с общ характер и могат да се прилагат във всички сектори на икономиката. Това се отнася особено за секторите на трудоемките услуги като частната охрана и кетъринга.

3.   Основна информация и контекст

3.1

„Всяка година над 250 000 публични органа в ЕС изразходват около 14 % от БВП (около 2 трилиона евро годишно) за закупуването на услуги, строителни работи и доставки.“ (6) Услугите, като например тези по почистване, съставляват основната част от обществените поръчки. През 2017 г. стойността на предоставяните услуги достигна 250 милиарда евро (7).

3.2

Чрез обществените поръчки може да се подкрепят инвестициите в реалната икономика, да се създават висококачествени работни места и да се насърчават приобщаването и по-добрите условия за хората с увреждания и хората в неравностойно положение, както и за работниците мигранти (8). Чрез тях може и да се стимулира търсенето на иновативни продукти, да се преследват целите на промишлената политика и да се насърчава преходът към кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите и енергията (9).

3.3

Що се отнася до Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки, при използването на критериите за „икономически най-изгодна оферта“ следва да бъдат включени стратегически критерии, посочени в параграф 3.2 по-горе. Тъй като правилата продължават да са неясни, по-голямата част от обществените поръчки продължават да се възлагат на участника, предложил най-ниска цена, понякога дори при необичайно ниски оферти (10).

3.4

Директивите за обществените поръчки не се използват пълноценно и има различия в прилагането им сред държавите членки. Поради това публичният орган трябва да реши какви са неговите приоритети (11).

3.5

Това е първо политически, а след това и технически въпрос. Решението кои услуги да се закупят и кои критерии за възлагане да се използват с каква относителна тежест е част от процеса на вземане на политически решения. Такива решения определят рамката и основните параметри на процедурата за възлагане. Невземането предвид на правата на работниците, на екологичните и социалните права би създало неравнопоставени условия на конкуренция.

4.   Кризата с COVID-19, услугите по почистване и обществените поръчки

4.1

Пандемията от COVID-19 подчерта фундаменталната стойност на работата на заетите в услугите по почистване като общо обществено благо. Дружествата изпълнители трябва да отговарят на изискванията за квалификация, ефективност и специализация. В съвместното си изявление от 22 април 2020 г. социалните партньори на равнището на ЕС — Европейска федерация на предприятията за почистване (EFCI) и Федерацията на европейските профсъюзи в областта на обществените услуги (UNI Europa), подчертават решаващата роля на сектора на почистването и на работещите в него за предотвратяване на разпространението на вируса (12).

4.2

През 2018 г. в услугите по почистване в ЕС са заети 4,11 милиона души, работещи в 283 506 предприятия. В последните пет-шест години са наблюдава постоянно увеличение на оборота. Същевременно през 2017 г. оборотът на предприятие е достигнал 393 000 евро. Според EFCI „средният оборот на служител е достигнал почти 30 000 евро“. Оборотът на служител възлиза на 27 400 евро и работниците получават годишна средна заплата в размер на 12 200 евро. Голяма част от работната сила, заета в европейския сектор на услугите по почистване, работи на непълно работно време. Освен това в трудоемък сектор като този маржовете на предприятията не надвишават 3 %. Поради пандемията от Covid-19 възникнаха допълнителни разходи за дружествата изпълнители за защита както на интересите на клиентите, така и на собствените им работници. Делът на работниците на непълно работно време, жените и имигрантите е особено висок. Процентът на наетите жени винаги надхвърля 50 % (с изключение на Дания), с най-високи стойности от над 80 % в Литва, Люксембург, Португалия и Обединеното кралство (13). В рамките на ЕС 30 % от работещите в услугите по почистване са имигранти (60 % в Белгия).

4.3

Пречките пред навлизането на пазара на услугите по почистване и поддръжка са незначителни или няма такива. Услугите по почистване са трудоемки, като почти 80 % от приходите на предприятията представляват разходи за труд, и с много ниски маржове на печалба за изпълнителите на услуги по почистване. Така независимо дали клиентът е публично или частно лице, неговото решение за покупка води до натиск за понижаване на цените, което подкопава социалните стандарти и достойнството на свързаната с почистване работа.

4.4

По време на кризата с COVID-19 и след нея услугите по почистване и поддръжка могат да гарантират стойност и високи стандарти за качествена заетост само ако заетите в тази дейност са достатъчно квалифицирани и разполагат с подходящо техническо оборудване, и ако има ясно определение на правата и задълженията на работодателите и служителите. Това може да наложи публичните органи да заплащат по-висока цена за услугите по почистване. В действителност поради спирането на дейностите по време на кризата с COVID-19 много доставчици на бизнес услуги бяха изправени пред сериозни проблеми с паричните потоци и понесоха увеличени разходи за прилагане на мерките за опазване на здравето и безопасността, необходими за защита както на работниците, така и на клиентите. Тези финансови проблеми се задълбочиха поради лоши договорни практики на публични и частни купувачи. За да се подпомогнат дружествата да продължат да гарантират здравето и безопасността на своя почистващ персонал, както и да поддържат и подобряват качеството на своите условия на труд, ЕИСК призовава публичните и частните купувачи бързо да се върнат към ефективни обществени поръчки, справедливи договорни практики и по-добро отчитане на критериите за качество (14). Заетите в услугите по почистване често работят при опасни условия, които могат да изложат на риск собственото им здраве (15). Въпреки че някои работници предпочитат да работят на непълно работно време, други биха желали да работят повече часове или на пълен работен ден. Понякога обаче за работодателите е трудно да предложат договори на пълно работно време. Освен това, въпреки усилията на социалните партньори за осигуряване на почистване през деня, услугите по почистване често се предоставят от работници, които работят сами през нощта. Това често се случва по желание на клиента. Тези практики на заетост допринасят за това трудът на заетите в услугите по почистване да остава невидим (16), да се подценява и да не получава признание (17). За съжаление, в някои държави членки все още съществуват договори за нула часове. Публичните органи носят отговорност, доколкото именно те продължават да управляват договора, да упражняват мониторинг върху него и да оценят качеството. Целта следва да бъде да се увеличат възможностите за работниците да работят през деня, в рамките на една работна смяна, и да бъдат наемани на работа на пълен работен ден, за да могат да подобрят качеството си на живот.

4.5

Използването на най-ниската цена като единствен критерий за възлагане на обществени поръчки подкопава предоставянето на качествени услуги и допринася за влошаване на условията на труд, нюансиране на качеството (по-ниско качество) и избягване на усилията (по-малко усилия) (18). Тъй като почистването е задача с разнороден характер и не може да се измери лесно в количествено отношение, качеството може трудно да се оцени както по време на процеса, така и след това. Ето защо е важно качеството да се основава на резултата по време на целия жизнен цикъл, а не на процеса.

4.6

Изразът „най-ниска цена“ е премахнат от текста на Директива 2014/24/ЕС, но възлагането въз основа „единствено на цената“ е разрешено (член 67, параграф 2, последен абзац). Това означава, че някои възлагащи органи продължават да възлагат договори при най-ниски оферти, а понякога дори при необичайно ниски оферти. Държавите, които желаят да използват критерия „икономически най-изгодна оферта“ за трудоемките услуги, ще трябва да отидат още по-далече, като насочат администрациите към ефективното използване на този критерий, като определят таван за тежестта на цената и използват формули, които не увеличават разликите в цените между офертите. За тази цел се изисква специфично обучение за професионализация на служителите, занимаващи се с обществените поръчки. Освен това при следващото преразглеждане на директивите следва да се въведат задължителни правила за а) определяне на евентуалните необичайно ниски оферти чрез установяване на разлика от 20 % спрямо следващата най-ниска оферта, за да се задейства задължението за проверка, б) задълбочена проверка на това дали оферентът има обективни и основателни причини за своята ниска оферта и в) изключване на такива оферти, ако оферентът не представи такива причини.

4.7

Следователно кризата представлява възможност за предприятията за почистване и техните работници да повишат стойността и фундаменталното значение на почистването пред обществеността и преките си клиенти. Наръчникът „Най-добра стойност“ (19), разработен през 2017 г. от европейските социални партньори в сектора на почистването, може да насочи публичните и частните организации, които възлагат поръчки за услуги по почистване, към договорите, предлагащи най-добра стойност. Подобни инструменти са разработени от някои национални социални партньори.

4.8

Цифровизацията създава възможности и предизвикателства за нискоквалифицираните работници в този сектор и социалните партньори на равнището на ЕС считат, че технологиите могат да бъдат използвани за повишаване на признанието на стойността на техния труд и на значението на почистването като цяло и за създаване на допълнителна стойност за купувачите на услуги по почистване (20). Проектът SK-Clean на EFCI може да очертае променящите се потребности от умения на сектора и да създаде условия за по-нататъшна професионализация на заетите в услугите по почистване (21).

4.9

Новите условия, създадени от извънредната ситуация с COVID-19, изискват компетентните органи да гарантират разпространението на информация относно начина на използване на лични предпазни средства, както и осигуряването на подходящи лични предпазни средства за защита на работниците и отделните хора. Дружествата се нуждаят от финансова подкрепа, за да покрият нарастващите допълнителни разходи за организационни мерки, оценки на риска, анализ и разпределяне на лични предпазни средства на работната сила (22). Междувременно е от съществено значение дружествата изпълнители да правят инвестиции, за да могат да предлагат на своите клиенти иновативни и по-ефективни решения за почистване, основани на изследвания в областта на химията и биологията.

5.   Възлагане на обществени поръчки и Зелен пакт

5.1

В Зеления пакт се предлага обществените поръчки да могат да се използват за намаляване на въглеродните емисии. Необходим е обаче всеобхватен подход.

5.2

Секторът на услугите по почистване може да допринесе за екологосъобразен преход и кръгова икономика с екомаркировка за екологосъобразни почистващи препарати, сапун за ръце, тоалетна хартия, хартиени кърпи за ръце и добро сортиране на отпадъци. Това е и целта на екомаркировката за услугите по почистване (23) и почистващите препарати (24), въпреки че тяхната ефективност не е доказана на практика. Ако използването на екологосъобразни продукти и процедури не се приеме от клиента, това може да доведе до увеличаване на разходите, което би създало по-голям натиск върху всички елементи на разходите. Това би могло да доведе и до влошаване на социалните условия и условията на труд и безопасност. В допълнение всичко това може да доведе и до по-ограничен достъп до възможности за участие в обществени поръчки за МСП. (25) Ето защо е необходим всеобхватен подход към обществените поръчки.

5.3

Изследванията показват, че екологосъобразните критерии са твърде слаби, за да стимулират наистина доставчиците да предприемат промени (26). Частните изпълнители на услуги, които са ангажирани с опазването на околната среда, не могат да използват пълния си потенциал, ако възлагащите органи не желаят да платят допълнителните разходи. Следователно това изисква по-голяма професионализация на купувачите.

6.   Социални съображения и съображения за качеството в областта на обществените поръчки

6.1

Съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2014/24/ЕС „държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за обществени поръчки икономическите оператори спазват приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с правото на Съюза, националното право, колективни споразумения или с разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение X.“

6.2

В наръчника на ЕК за социални обществени поръчки от октомври 2010 г. са предвидени различни социални съображения за възлагащите органи, като например забрана на детския и принудителния труд, изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, задължения за минимална заплата, задължения за социално осигуряване и като цяло стандарти за достоен труд (27). Тъй като тези задължения са нормативно установени, те трябва да се спазват, независимо дали са посочени в клаузите за изпълнение на договорите или не.

6.3

Съгласно съображение 98 от Директива 2014/24/ЕС, условията за изпълнение на поръчката може да са насочени и към прилагането на мерки за насърчаване на равенството между жените и мъжете на работното място и съвместяване на професионалния и личния живот.

6.4

За да се избегне използването на разходите за труд като основен елемент на конкуренция между оферентите, всички оференти (включително подизпълнителите) трябва да спазват минималните стандарти, установени на местно равнище със закон или с обвързващите и общоприложими колективни трудови договори по отношение на разходите за труд и стандартните клаузи в договорите за обществени поръчки. Обвързващите и общоприложими колективни трудови договори в сектора могат да гарантират еднакви условия на конкуренция.

6.5

Макар че инструменти като наръчника „Най-добра стойност“ могат да облекчат бедността сред работещите и да допринесат за социалното сближаване в държавите — членки на ЕС, те не укрепват социалните партньори на секторно равнище, нито допринасят за изграждането на обвързващи секторни системи за колективно договаряне. Държавите членки, които са компетентни в тази област, ще трябва да затегнат правилата за прилагане на колективното договаряне при възлагането на обществени поръчки.

6.6

Публичните институции като детски градини, училища, домове за полагане на грижи и болници са се превърнали в търговски марки и се конкурират за клиенти с другите институции. Ето защо при тази конкуренция „чистотата“ и качеството при почистването се считат за разграничителен фактор, който допринася пряко за удовлетвореността на потребителите и за конкурентоспособността.

6.7

Ако не се използват съображения за качество и социални съображения при възлагането на обществени поръчки, това оказва отрицателно въздействие и върху текучеството на персонала, при което са губещи и работодателите, и клиентите, и работниците (28).

6.8

Насърчаването на образованието и обучението на работното място осигурява по-добро качество и правата на работниците в областта на обществените поръчки. Професионалното образование и обучение, сертифицирането и официалното признаване на квалификациите допринасят за признаването на сектора. Признаването на тяхното значение в тръжната процедура ще увеличи валоризацията им и ще даде възможност за по-добро разбиране на свързаните с тях разходи за дружествата, които трябва да бъдат признати в достатъчна степен както по отношение на цената, така и по отношение на заплатите. Отговорността за обучението на работниците е на предприятието за почистване; приемането на офертата с най-ниска цена поражда риск предприятията да не могат да си позволят да инвестират в обучение и безопасност (или в оборудване, иновации и свързано обучение), различни от минималните, които се изискват по закон.

---

(1)  http://www.europeancleaningjournal.com/magazine/articles/latest-news/managing-quality-in-german-contract-cleaning.

(2)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32017H1805&from=BG. Препоръка (EС) 2017/1805 на Комисията (ОВ L 259, 7.10.2017 г., стp. 28).

(3)  ОВ L 94, 28.3.2014 г., стp. 65.

(4)  https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2019/representativeness-of-the-european-social-partner-organisations-industrial-cleaning-sector#tab-01.

(5)  Директива 2001/23/ЕО на Съвета (OВ L 82, 22.3.2001г., стp. 16).

(6)  https://ec.europa.eu/growth/single-market/public-procurement_en.

(7)  https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/631048/IPOL_STU(2018)631048_EN.pdf, стр. 14.

(8)  https://ec.europa.eu/info/policies/public-procurement/support-tools-public-buyers/social-procurement_bg.

(9)  ЕК предоставя редица помощни инструменти за публични купувачи, а не само този за социалните обществени поръчки, като следва да се обърне внимание на всички тези аспекти: https://ec.europa.eu/info/policies/public-procurement/support-tools-public-buyers_bg.

(10)  Този въпрос е разгледан в Директивата на ЕС за обществените поръчки от 2014 г., член 69.

(11)  Jeremy Prassl, The Future of EU Labour Law (Бъдещето на трудовото законодателство на ЕС).

(12)  Съвместно изявление относно въздействието на COVID-19 върху сектора на услугите по промишлено почистване и поддръжка и необходимите мерки за неговата защита, https://www.uni-europa.org/2020/04/22/joint-statement-on-the-covid-19-impact-to-the-industrial-cleaning-and-facility-services-sector-and-the-necessary-measures-to-protect-it/

(13)  Eurofund (2019 г.) Representativeness Study for the Industrial Cleaning Sector (Проучване относно представителността в сектора на промишленото почистване), стр. 19: https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef19012en.pdf,

(14)  http://servicealliance.eu/wp-content/uploads/2020/05/EBSA-Statement_Contracting-recommendations-during-COVID_13-5-2020.pdf

(15)  Bergfeld, Mark (2020 г.) The Insanity of Making Sick People work (Безумието болни хора да бъдат карани да работят), Jacobin Magazine: https://jacobinmag.com/2020/03/coronavirus-workers-rights-health-care-cleaners-gig-economy

(16)  Bergfeld, Mark и Ylitalo, Jaana — Putting Europe’s invisible precariat in the spotlight (Поставяне на невидимия прекариат на Европа в центъра на вниманието), Social Europe, 18 април 2019 г., https://www.socialeurope.eu/europes-invisible-precariat

(17)  When Creativity Meets Value Creation. A Case Study on Daytime Cleaning: Volume VIII: Ergonomics and Human Factors in Manufacturing, Agriculture, Building and Construction, Sustainable Development and Mining (Когато се сблъскват творчество и създаване на стойност. Пример с почистването през деня. Ергономия и човешки фактори в производството, селското стопанство, строителството, устойчивото развитие и минното дело, том VIII).

(18)  Evidence from Public Administration Review (Данни от преглед на публичната администрация), т. 79, бр. 2, стр. 193 — 202.

(19)  http://www.cleaningbestvalue.eu/

(20)  Вж. EFCI: https://www.efci.eu/wp-content/uploads/2019/02/Digital-transition-in-cleaning-industry-in-FR.pdf https://www.efci.eu/wp-content/uploads/2019/10/2019-10-29_Joint-statement-on-digitalisation-EFCI-UNI-Europa-29.10.2019.pdf и https://www.efci.eu/wp-content/uploads/2019/10/2019-10-29_Joint-statement-on-digitalisation-EFCI-UNI-Europa-29.10.2019.pdf

(21)  Проект SK-Clean.

(22)  Изявление на UNI-CoeSS: https://www.uni-europa.org/2020/05/08/private-secruity-joint-declaration-ensuring-business-continuity-and-protection-of-workers-in-the-covid-19-pandemic/

(23)  https://ec.europa.eu/environment/ecolabel/documents/Cleaning_Services_Factsheet_Final.pdf и http://www.ecolabelindex.com/ecolabel/cleaning-industry-management-standard-cims

(24)  http://www.ecolabelindex.com/ecolabels/?st=category,cleaning

(25)  Sofia Lundberg и Per-Olov Marklund (2016 г.), Influence of Green Public Procurement on Bids and Prices (Влияние на екологосъобразните обществени поръчки върху офертите и цените), https://www.nhh.no/globalassets/departments/business-and-management-science/seminars/2016-spring/120516.pdf

(26)  Sofia Lundberg и Per-Olov Marklund (2016 г.), Influence of Green Public Procurement on Bids and Prices (Влияние на екологосъобразните обществени поръчки върху офертите и цените), https://www.nhh.no/globalassets/departments/business-and-management-science/seminars/2016-spring/120516.pdf

(27)  Buying social (Социални обществени поръчки) (бележка под линия 43), стр. 47.

(28)  Market Exposure and the Labour Process: The Contradictory Dynamics in Managing Subcontracted Services Work. (Пазарна експозиция и процес на работа: Противоречива динамика при управлението на работа с договори, възложени на външен изпълнител). РЕФЕРЕНЦИИ

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифровизирано минно дело в Европа: нови решения за устойчиво производство на суровини“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/06)

Докладчик:	Marian KRZAKLEWSKI
Съдокладчик:	Hilde VAN LAERE

Решение на Пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентен орган	CCMI
Приемане от секцията	2.9.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	213/0/4

1.   Заключения и препоръки

1.1

Цифровизацията на сектора на суровините в ЕС предоставя изключителна възможност за повишаване на устойчивостта на сътресения на европейските вериги на промишлени доставки, за подобряване на екологичните показатели на рудодобивния сектор, както и на прозрачността и диалога с гражданите и общностите, засегнати от минните дейности.

1.2

В миннодобивните дружества, които започнаха цифровата трансформация, се наблюдават подобрения, свързани с безопасността, устойчивостта, производителността и маржовете. Съчетанието от по-добра свързан ост, мобилност, машинно самообучение и автономно функциониране обаче поставя въпроси от етично, социално и регулаторно естество, които следва да бъдат обмислени предварително от създателите на политики.

1.3

ЕИСК отчита факта, че цифровата трансформация на миннодобивния сектор изисква амбициозни усилия за осъществяване на правни и регулаторни промени и че тези усилия следва да се осъществяват в рамките на наднационални организации/на равнището на международното право.

1.4

ЕИСК посочва, че е важно да се разполага с глобална широкообхватна мрежа за проучване на залежите от полезни изкопаеми, която да бъде в основата на цифровата трансформация и информираното вземане на решения на равнището на ЕС. ЕИСК отчита усилията на Съвместния изследователски център (СИЦ) за създаването и поддържането на европейска информационна система за суровините.

1.5

ЕИСК счита, че цифровата трансформация на сектора на суровините в ЕС следва да бъде съпътствана от мерки за защита на данните и отчита необходимостта от прилагане на строги режими за защита на чувствителните данни.

1.6

ЕИСК препоръчва разработването на регулаторна пътна карта на ЕС за справяне с предизвикателствата, създавани от цифровата трансформация на сектора на суровините, в която да се разгледат теми като киберсигурността, изкуствения интелект, автоматизацията, многостепенното управление, както и минното дело на морското дъно и добивът на суровини от космическото пространство.

1.7

ЕИСК препоръчва да се определят и приемат стандарти на ЕС за събиране на данни за минералните ресурси и настоятелно призовава държавите членки заедно със СИЦ периодично да събират и споделят подробни и проверени данни за добива, преработката и рециклирането на суровините. Това е важно за подпомагане на изпълнението на плана за действие на ЕС за кръговата икономика.

1.8

ЕИСК препоръчва да се създадат подходящи мерки за социална подкрепа, с цел да се сведат до минимум отрицателните последици, които цифровата трансформация ще окаже върху работната сила в миннодобивния сектор, да подпомогне икономическия преход на миньорските общности, за да се предотврати задълбочаването на съществуващите социални неравенства между отделните хора и групи от населението.

1.9

ЕИСК препоръчва да се разработи и подкрепи европейска инфраструктура в облак, за да се повиши равнището на сигурност на 5G приложенията, компютърните услуги в облак и платформите за промишлен „интернет на нещата“.

1.10

ЕИСК счита, че цифровизацията на сектора на минералните суровини е от решаващо значение за справяне с икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, и за насърчаване на прилагането на Европейския зелен пакт и Плана на ЕС за възстановяване. В този контекст е от първостепенна важност да се стимулират инвестициите в цифровизацията на добива и преработката на първични (минно дело) и вторични минерални суровини (рециклиране).

1.11

ЕИСК призовава Европейската комисия да гарантира, че социалните партньори в добивния сектор са привличани за участие и че европейските институции провеждат консултации с тях в процеса на определяне на политиките и във връзка с всяка инициатива на ЕС, засягаща сектора на минералните суровини.

2.   Въведение

2.1

ЕС е изправен пред технологични, обществени и екологични предизвикателства, свързани с доставката на суровини, които са в основата на неговата промишлена дейност и на качеството на живот на неговото население. ЕС произвежда по-малко от 5 % от световното производство на минерални суровини (1), а на промишлеността на ЕС се падат приблизително 20 % от световното потребление на минерални суровини (2). Зависимостта на ЕС от вноса е особено висока при редките метали и елементите, необходими за високотехнологичите приложения и за прехода към „зелена“ енергия, очертан в Европейския зелен пакт (COM/2019/640). Това обосновава Инициативата за суровините, стартирана от Комисията през 2008 г. (COM/2008/699), и последващите ѝ усилия да направи оценка на степента на важност на снабдяването и да изготви списък на суровините от изключителна важност (последният списък беше публикуван през 2017 г. (3); актуализираният списък се съдържа в Съобщението на Комисията относно суровините от изключителна важност) (4).

2.2

Технологичният напредък, който дава тласък на ефективното използване на материалите и ресурсите и допринася за намаляването на отпадъците и за рециклирането в съответствие с плана за действие на ЕС за кръговата икономика (COM/2015/0614, последно актуализиран с COM/2020/98), е крайно недостатъчен, за да се отговори на обществените потребности и нарастването на населението в глобален аспект. При тези обстоятелства първичните суровини (5) ще продължат да изпълняват съществена роля в икономиката.

2.3

В същото време в много държави — членки на ЕС, се повишава общественият отпор срещу проектите в областта на минното дело и усилията от страна на сектора за намаляване на неговия отпечатък върху околната среда не са променили неговата (лоша) репутация. Отрицателно въздействие върху околната среда, липса на прозрачност и диалог, и недостатъци, свързани с разпределението на икономическите ползи на местно равнище, са характеристики, които често се приписват на минната индустрия (6).

2.4

В последно време нарастващият национализъм по отношение на ресурсите в държавите, произвеждащи суровини, и пандемията от COVID-19 нарушиха световните вериги на доставки, на които разчита промишлеността на ЕС. Правителствата в ЕС и много индустриални производители разбраха, че зависимостта от вноса на суровини би могла да дестабилизира производствения сектор на ЕС (секторът на суровините осигурява около 350 000 работни места в ЕС, но в производствените сектори надолу по веригата има над 30 милиона работни места, които зависят от надеждния и безпрепятствен достъп до минерални суровини (7)).

2.5

Напредъкът в областта на технологиите и комуникациите дава тласък на интегрирането на цифровите технологии във всички стопански сфери, което променя из основи начина, по който дружествата функционират и предоставят стойност на потребителите. Това е уникална възможност за миннодобивния сектор на ЕС: миннодобивните дружества, които разполагат с цифрови инструменти, могат да постигнат нови равнища на ефективност по цялата верига за създаване на стойност, с дълготрайно положително въздействие в социално-икономически, екологичен и социален план.

2.6

Цифровизацията на сектора на суровините в ЕС е уникална възможност за повишаване на издръжливостта на веригите на доставки, разработване на напълно нов подход към икономиката на ресурсите и насърчаване на подобряването на оперативните, социалните и екологичните показатели на сектора, развивайки концепцията за „цифровизирана мина“.

3.   Общи бележки

3.1

Цифровизацията в производството на суровини се отнася до използването на информационни технологии, подобряващи събирането, организацията и разпространението на данни с цел подобряване на резултатите от работата на производствените съоръжения по отношение на техническите, екологичните и социалните показатели.

3.2

Цифровите технологии използват всички налични знания и дават възможност за непрекъснати подобрения, както и за иновации за радикална промяна. Правилното разбиране на взаимодействията на всички етапи от производството, в рамките на веригите за създаване на стойност и работната сила и между тях дава възможност за ресурсно ефективно производство, наблюдение и поддръжка на оборудването, мониторинг на здравословните условия на труд и предотвратяване на риска, подготвеност и реакция при извънредни ситуации, наред с много други аспекти.

3.3

Цифровата трансформация се определя в приоритетната област „Технологии за производство на първични и вторични суровини“ на Европейското партньорство за иновации в областта на суровините (COM/2014/297) в съответствие със съобщението на ЕК, озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“. В него суровините се определят като ключов фактор за конкурентоспособна, екологосъобразна и цифрова Европа в световен мащаб.

3.4

ЕИСК оценява ролята на Европейския съвет по иновациите и на Европейския институт за иновации и технологии, чиято цел е да насърчават предлагането на нови услуги и продукти от европейските институции. Инициативите в областтта на суровините са в основата на значителна част от тях и са взаимносвързани с други цели като енергийния преход и прехода в областта на мобилността, модерното производство, сигурността, храните и здравеопазването. По-специално те се отнасят и до цифровия напредък на технологичните решения.

3.5

ЕИСК подкрепя дейностите на научно-изследователската група на ЕС за създаване на метод за сертифициране на суровините. Това ще даде тласък на устойчивия добив на полезни изкопаеми и метали, необходим за подкрепата на прехода на Европа към чиста енергия.

3.6

Набелязването на възможностите, предлагани от цифровата трансформация за миннодобивния сектор, е съществена част от препоръчания от ЕИСК подход за цифровата стратегия. Набелязаните възможности следва да бъдат оценявани по отношение на потенциалната им стойност за организациите и обществото, както и на осъществимостта на изпълнението.

3.7   Социални съображения

3.7.1

Цифровата трансформация вече засяга традиционните роли на работната сила в миннодобивния сектор с възникването на професии, като например специалисти в областта на новите технологии, анализатори на данни и учени, специалисти в областта на големите масиви от данни, специалисти в областта на изкуствения интелект (ИИ) и машинното самообучение и системни инженери. Вследствие на това се очаква да намалеят рутинните задачи, свързани например с ролята на операторите на съоръжения, анализаторите на управлението и организацията на работния процес и миньорите (8).

3.7.2

Поради цифровизацията на сектора и неговата трансформация, работниците трябва да преминат подходящо обучение, за да могат да се справят с предизвикателствата на Индустрия 4.0 и бъдещите технологични промени.

3.7.3

Промените в естеството и състава на работната сила, наред с въвеждането на модела „работете навсякъде и по всяко време“, способстван от цифровата трансформация, ще окажат значително въздействие върху традиционните минни общности в Европа. Това изисква проактивен подход, основан на приобщаващ социален диалог, за да се помогне на общностите да разберат скрития си капацитет и да се подкрепи преходът на техните икономики към нови области.

3.7.4

ЕИСК счита, че с оглед на предизвикателствата, породени от цифровизацията на минния сектор, и заплахите за сектора, причинени от COVID-19, Европейската комисия следва да подкрепи настоящите искания на социалните партньори в минния сектор на европейско равнище чрез съществуващия секторен социален диалог — добивна промишленост.

3.7.5

ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че социалните партньори в добивния сектор са привличани за участие и че европейските институции провеждат консултации с тях в процеса на определяне на политиките и във връзка с всяка инициатива на ЕС, засягаща сектора.

3.7.6

Поради това ЕИСК счита, че е необходимо Комисията, заедно със социалните партньори в секторния комитет за социален диалог, да определи във възможно най-кратък срок на европейско и национално равнище мрежа от секторни съвети за уменията и заетостта в добивната промишленост.

4.   Революционни концепции и решения за устойчиво проучване, добив и/или преработване

—

За да се укрепи позицията на Европа на световната сцена, са необходими авангардни концепции и решения за проучване, добив и рециклиране на минерални суровини. Очаква се новите подходи и технологии да улеснят достъпа на Европа до произведени по устойчив начин суровини, като същевременно спечелят доверието на обществото в методите за чист и безопасен добив и преработване.

—

Знанията за геоложките формации, минералните залежи и тяхната експлоатация са разнородни и променящи се, а сложността на цикъла на материалите, политиките, пазарните и технологичните тенденции, екологичните въпроси и въздействията върху обществото изисква съчетаване на множество области на експертни познания и опит, за да се извлекат ползите, които предлага цифровизацията.

4.1   Методи и инструменти за проучване на залежите от полезни изкопаеми

4.1.1   Създаване на център за геонаучни данни в Европа

4.1.1.1

Наличието, достъпността и оползотворяването на полезните изкопаеми, металите, енергията и други подземни богатства повече от всякога са въпроси от изключително значение в съвременното общество. Европейският парламент, ЕК и няколко инициативи на ЕС в области на политиката като например Инициативата за суровините (9), Директивата за подземните води (10) и Директивата за улавянето и съхранението на въглероден диоксид (11) се нуждаят от достъп до съответните данни за подземните богатства.

4.1.1.2

Съвместният изследователски център на Европейската комисия понастоящем разработва информационна система за суровините, която включва икономическите, социално-икономическите и екологичните аспекти — RMIS 2.0 (12). Предоставената информация обаче е непълна и не обхваща еднакво подробно всичките 27 държави — членки на ЕС.

4.1.1.3

Понастоящем данните са налични само отчасти и в повечето случаи не са хармонизирани, което прави невъзможно съпоставянето между отделните държави. Необходимо е стандартизиране на форматите на данните и разработване на алгоритми, които могат да служат за връзка между различните системи от данни.

4.1.1.4

ЕИСК счита, че интегрирането в рамките на RMIS на СИЦ на широкообхватна мрежа за проучване на залежите от полезни изкопаеми, използваща хармонизирани надеждни данни, е от първостепенно значение; тя ще предостави на ЕС и на държавите членки достъп до информация и знания в подкрепа на устойчивото използване на подземните богатства на ЕС с цел справяне с предизвикателствата пред Европа.

4.1.1.5

ЕИСК призовава всички държави — членки на ЕС, да събират и споделят данни за суровините с цел периодичното въвеждане на информация в RMIS на СИЦ. Според ЕИСК, за да се избегнат подвеждащо представяне и грешки, предоставяните на СИЦ данни следва да се проверяват за точност, преди да бъдат включени в RMIS. СИЦ следва да получава финансиране за поддържането и редовното актуализиране на информационната система.

4.1.2   Симулация на процеси

4.1.2.1

Емисиите, възстановяването, опазването на водните ресурси и др. могат да бъдат предмет на симулации: те могат да включват множество паралелни симулации, като се използват различни допускания относно пределните условия и отправните точки, за да се дадат вероятностни оценки за различни резултати, които биха могли да бъдат използвани за контрол и подпомагане на процеса на вземане на решения.

4.1.2.2

Разработването на различни изчислителни техники за симулация на процеси и наличието на големи масиви от данни (масиви от данни в размери, надвишаващи възможностите на обикновените софтуерни инструменти за улавяне, организиране и сортиране, управление и обработване в рамките на допустим срок) повишиха точността на симулациите, които представят причинно-следствените връзки между контролираните входящи суровини и съответните изходящи продукти. Симулациите на процеси могат да се окажат особено подходящи при оценките на околната среда и безопасността и биха могли да улеснят прозрачността и диалога при процедурите за издаването на разрешения.

4.1.3   Дистанционно наблюдение

4.1.3.1

Използването на данни, получени чрез дистанционно наблюдение, предоставяни на разположение например по линия на програмата „Коперник“, които включват анализ на пространствените данни и са интегрирани със софтуера на географските информационни системи, може да предостави ценна информация за усъвършенствани симулации и създаването на „цифрови двойници“, които позволяват бързо реагиране на промени и вземане на надеждни решения. Комбинирането на данни, получени чрез дистанционно наблюдение, с теренни данни, събрани от сензорни устройства и дронове, се превръща във все по-обичайна практика в миннодобивния сектор. При много дейности в минното дело наземното и подводното проучване с цел оценка на запасите и депата за отпадъци рутинно се извършва с помощта на дронове.

4.1.3.2

Интегрирането на данни от дистанционно наблюдение с теренни данни (от местни сензорни устройства) в софтуера на географските информационни системи може да се използва за наблюдение на нивата на подземните води, движенията на земните маси, замърсяването на повърхностните води и много други данни за околната среда в реално време. Ако са обществено достъпни и защитени срещу манипулиране (напр. чрез технологии като блок-верига), тези данни биха могли да повишат доверието в миннодобивния сектор и да улеснят диалога със заинтересованите страни. Могат да бъдат разгледани и да послужат като примери отдавна установени практики за управление на данни и информация в развитите страни със силен рудодобивен сектор, като например Канада или Южна Африка.

4.1.4   Виртуална реалност

4.1.4.1

Виртуалната реалност се използва все по-често от много дружества при пресъздаването на 3D модели на техните мини. В бъдеще по-голямо значение може да има разширената реалност, в която, докато са в мината, геолозите и инженерите могат да използват устройство, за да видят модела, наложен върху тяхното виждане за геоложката структура или самата мина. Това предоставя модерно и мощно средство за валидиране на модели, както и за проверка на напредъка на разработването на мината.

4.1.4.2

Виртуалната реалност се използва все повече от университетите и центровете за обучение за поставяне на студентите и обучаващите се в „реални ситуации“, свързани с мините. Възможността за осъществяване на симулации с образователна цел, предназначени да улеснят натрупването на практически знания в области като например реагиране при злополуки, е едно от основните предимства на тази технология.

5.   „Интелигентната мина“

—	Цифровизацията е катализаторът, който спомага минните дейности да станат „по-интелигентни“ чрез използването на цифрови инструменти и процеси, които правят операциите инструментално обезпечени, взаимосвързани и интелигентни.

—	Посредством цифровото преобразуване, чрез методи, съобразени със специфичните особености и пригодени спрямо рудното тяло, мините от самото начало ще бъдат проектирани по различен начин за целите на автоматизацията, която ще позволи намаляване на различията при изпълнението.

—

Цифровото преобразуване ще спомогне за премахване на смъртните случаи и нараняванията от минната среда. Това може да доведе до коренна промяна на интензитета на капитала и на оперативните разходи, да осигури достъп до ресурси от минерални залежи, които преди не е било възможно да бъдат добивани, и да генерира по-слаб отпечатък върху околната среда чрез селективен рудодобив.

5.1   Прогнозиране при интелигентния рудодобив

5.1.1

Прогнозиране означава, наред с другото, предвиждане на параметрите на околната среда, в която работят миньорите, със специален акцент върху рисковете. Ефективните системи за прогнозиране, които вече се използват в минната индустрия, включват прогнозна поддръжка с цел приоритизиране на превантивните пред ремонтните дейности чрез събиране на данни за използването на машините и параметрите на процесите.

5.1.2

Прогнозирането може да изпълнява значителна роля по отношение на безопасността на минните дейности. Събирането и интегрирането на наблюдаваните теренни данни и данни за оборудването може да даде точна картина на средата, в която се извършват дейностите, обект на проверка чрез инструменти за анализ на процесите. Това ще доведе до съответното подобряване на условията на труд, особено в подземните мини. ЕИСК счита, че цифровизацията може ефективно да допринесе за безопасността на минните дейности и че интелигентната мина следва да включва системи за прогнозиране.

5.2   Интернет на нещата

5.2.1

Разработването на стандартите и основните елементи за платформа на индустриалния интернет на нещата за минната индустрия би могло да засили свързването на киберсистемите и физическите системи в мините в ЕС с цел подобряване на процесите на вземане на решения.

5.2.2

Платформата на индустриалния интернет на нещата следва да разглежда аспекти, свързани със здравето и безопасността, екологичните показатели, ефективното използване на ресурсите и координацията на дейностите в реално време. Разработването и популяризирането на платформата на индустриалния интернет на нещата на ЕС за минния сектор следва да се превърне в приоритет.

5.2.3

За да се избегнат рисковете за киберсигурността, ЕИСК предлага основните елементи на платформата на индустриалния интернет на нещата да бъдат проектирани за местен „интранет на нещата“, свързан чрез физическо предаване на данни, или чрез сигурна защитни стени с интернет.

5.3   Технологията на блок-веригата. Прозрачност на веригата на доставки

5.3.1

Блок-веригата е иновативно решение, с което се предотвратява манипулирането на данни. Използването на блок-верига във веригата на доставки на минерални суровини има потенциала да подобри прозрачността и проследимостта на веригата на доставки и да намали административните разходи. ЕИСК подчертава, че технологията на блок-веригата улеснява спазването на регламента на ЕС относно отговорното снабдяване с полезни изкопаеми (Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. (13)).

5.3.2

Другите приложения на блок-веригата включват събирането и разпространението на данни за околната среда. Чрез повишаване на доверието в данните блок-веригата би могла да улесни достигането до обществеността и ангажираността на гражданите в близост до райони на миньорски общности.

5.4   5G мрежи и компютърни услуги в облак

5.4.1

Съхранението в облак на необработени данни бързо се превръща в непрактично (и всъщност ненужно), тъй като обемът на данните се увеличава до терабайтове и повече. Понастоящем скоростта на трансфера на данни ограничава ползата от тях. Въвеждането на 5G мрежите обаче ще промени това, като позволи бърз трансфер, обработване и икономически ефективно съхранение и извличане на големи масиви от данни.

5.4.2

Използването на съхранение в облак крие сериозен риск: ако дадено минно дружество използва услуга за съхранение в облак на търговска информация, нивото на сигурност, което може да постигне, зависи изцяло от доверието му в доставчика на услугата. Много доставчици използват облачни сървъри, разположени извън ЕС, и това може да застраши сигурността на системата. ЕИСК счита, че въвеждането на 5G в ЕС следва да бъде придружено със стимули за увеличаване на предлагането от установени в ЕС доставчици на компютърни услуги в облак.

5.5   Киберсигурност

5.5.1

ЕИСК се обявява в подкрепа на прилагането на строги режими за предотвратяване на излизането на чувствителни данни от пределните условия на сигурност. Киберсигурността може да се подобри значително, ако минните системи не са свързани с интернет. В„интелигентната мина“ могат да се използват всички интелигентни технологии, включително „интранет на нещата“ — трябва просто да са недостъпни отвън. Всичко, което трябва да бъде свързано с корпоративната централа или с външния свят, следва да се предава по сигурен начин от мрежата на мината към отделен сървър, свързан с външния свят.

5.6   Изкуствен интелект

5.6.1

Изкуственият интелект обхваща широк спектър от различни технологии, включително т.нар. системи за задълбочено машинно учене. Досега той намира приложения в пазарни ниши в области като обработка на изображения (например за проучване на залежи от полезни изкопаеми) и системи от невронни мрежи за идентифициране и класифициране на полезни изкопаеми. Други практически приложения за минния сектор включват алгоритми за анализ и за машинно самообучение, използвани за симулации на процеси и системи за прогнозиране.

5.7   Интегрирана автоматизация

5.7.1

Технологията на превозни средства без водачи се разработва бързо от участници, които не са свързани с минната индустрия (като например Tesla или Google). Все пак, тъй като мините представляват контролирана среда, интегрираната автоматизация може бързо да бъде внедрена в тях с въвеждането на нови възможности. Могат да бъдат внедрени бързо и други форми на автоматизация, но обикновено те са под формата на дистанционно управлявани от човек (и с помощта на компютър) операции, а не напълно автоматизирани операции. Поради опасения във връзка с отговорността (и бъдещите разпоредби) е под въпрос дали пълната автоматизация на всички минни процеси ще бъде икономически жизнеспособна в краткосрочен и средносрочен план.

6.   Изграждане на устойчиви и отговорни стратегически партньорства с трети държави

—	Оценката на ЕС на степента на важност показва, че по-голямата диверсификация на вноса от трети държави на суровини от изключителна важност е от съществено значение.

—	Необходима е засилена стратегическа икономическа дипломация на равнището на ЕС, с цел да се диверсифицира достъпът до ресурси въз основа на устойчиво снабдяване със суровини.

6.1   Научни изследвания и иновации

6.1.1

Рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации вече насърчават международното сътрудничество с трети държави в рамките на покани за участие в търг, свързани с минерални суровини. Един по-предписателен подход за по-нататъшно сътрудничество с богати на ресурси и напреднали в технологично отношение държави в областта на цифровата трансформация на минния сектор (като Австралия, Канада, Япония, Южна Африка и Съединените щати) обаче би допринесъл за изграждането на връзки, които ще благоприятстват икономическата дипломация на ЕС. ЕИСК препоръчва възприемането на такъв предписателен подход в предстоящата Рамкова програма „Хоризонт Европа“.

6.1.2

Образованието също следва да се използва като инструмент за подкрепа на икономическата дипломация на ЕС по теми, свързани със суровините. Създадените в Европа международно признати образователни програми, които предоставят авангардно и иновативно образователно съдържание, насочено към теми във връзка с цифровизацията на минния сектор, биха могли да се превърнат в ефективен инструмент на икономическата дипломация на ЕС.

7.   Нови хоризонти

7.1   Оползотворяване на метали и полезни изкопаеми от морски ресурси

7.1.1

Съществуват редица научни изследвания в областта на на технологичните решения за добив и преработване на полезни изкопаеми и метали от морски източници, включително морска луга, и/или от морското дъно. ЕИСК счита, че добивът на минерали и метали от морето следва да бъде подложен на строга оценка на съответното въздействие върху околната среда.

7.2   Използване на космическите ресурси

7.2.1

Европейската космическа агенция планира да започне добив на ресурси, който може да спомогне за поддържане на престоя и научните изследвания на луната, до 2025 г. Потенциалните лунни ресурси включват преработваеми материали, като например летливи вещества и полезни изкопаеми (за строителството и за защита от радиация и микрометеорити), наред с геоложки структури като вулканични тунели, които заедно биха могли да създадат възможност за заселване на луната.

7.2.2

Добивът на суровини в космоса повдига правни въпроси, на които понастоящем няма ясни отговори, тъй като ограниченият корпус от разпоредби в международното право, приложимо за дейности в открития космос, изостава от технологичния напредък, който тласка напред космическата промишленост. ЕИСК счита, че ЕС следва да запълни тази празнина и да поеме водеща роля за определянето на стабилна и международно приета правна рамка, която да гарантира справедливо, сигурно, отговорно и устойчиво използване на космическото пространство.

8.   Отвъд кризата с COVID-19

8.1

Световната пандемия от COVID-19 изтъкна значението на цифровата трансформация. В днешните времена на нарастваща нестабилност и непредвидимост минните дейности в световен мащаб трябва да се преборят със заплахата от пълно закриване или от намаляване на работната сила, вероятността за които продължава да расте с разпространението на коронавируса.

8.2

ЕИСК счита, че предвид предизвикателствата, породени от цифровизацията, и заплахите за сектора на минералните суровини, породени от пандемията от COVID-19, Европейската комисия следва да насърчава всеобхватен диалог между социалните партньори посредством съществуващия механизъм на секторни социални диалози (добивна промишленост).

8.3

Основният въпрос, който ще излезе на преден план, е как минните дружества използват и възприемат цифровите технологии, което е свързано с това колко от тях са изправени пред пандемията. Голяма част от работна сила трябва да работи виртуално и да използва новите технологии, а изискването за социално дистанциране означава, че дистанционното наблюдение на операциите никога не е било по-необходимо.

8.4

ЕС и държавите членки трябва да подкрепят активно цифровата трансформация на минния сектор в ЕС. Това е важна стъпка за повишаване на устойчивостта на сътресения на промишлеността на ЕС и на веригата за създаване на стойност в сектора на суровините. Мините, които използват цифрови технологии, включително интегрирана автоматизация, когнитивна мрежа и анализ в реално време, са по-ефективни, по-чисти и по-безопасни. При „интелигентните мини“ е по-лесно да се постигнат намален отпечатък върху околната среда и по-безопасна околна среда, а това е от съществено значение за получаването на „социален лиценз“ за функциониране в Европа.

---

(1)  В тази оценка не са включени селскостопанските (напр. поташ) и енергийните минерални суровини (напр. уран и въглища).

(2)  За допълнителна информация вж. Eunomia, 2015 г.. Проучване относно конкурентоспособността на секторите за първични и вторични минерални суровини в ЕС (достъпно на адрес: ttp://www.euromines.org/files/news/ec-report-study-competitiveness-eu-primary-and-secondary-mineral-raw-materials-sectors/study-competitiveness-eu-primary-and-secondary-mrms-april2015.pdf) и Информационното табло на ЕС в областта на суровините за 2018 г., публикувано от Европейската комисия (на разположение на адрес: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/117c8d9b-e3d3-11e8-b690-01aa75ed71a1).

(3)  COM(2017) 490 final.

(4)  COM(2020) 474.

(5)  Първичните суровини се отнасят до материали (полезни изкопаеми/метали), които се извличат от земните недра и се преработват. Вторичните суровини се отнасят до материали, които се добиват чрез процеси на рециклиране.

(6)  Въпреки всичко минната индустрия се ползва с подкрепата на миньорските общности и региони в цяла Европа.

(7)  За повече информация относно добавената стойност на суровините и работните места вж. Информационното табло на ЕС в областта на суровините за 2018 г. (достъпно на ЛИНК).

(8)  McKinsey Global Institute, 2018 г. Skill Shift, Automation and the Future of the Workforce. (Преминаване към нови умения, автоматизацията и бъдещето на работната сила). Документ за обсъждане. McKinsey Global Institute, McKinsey & Company. https://www.mckinsey.com/featured-insights/future-of-work/skill-shift-automation-and-the-future-of-the-workforce (консултиран на 3 юни 2019 г.).

(9)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — Инициатива за суровините: посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа (SEC(2008) 2741) / COM/2008/0699 final.

(10)  Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стp. 19).

(11)  Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 114).

(12)  Вж. https://rmis.jrc.ec.europa.eu/.

(13)  ОВ L 130, 19.5.2017 г., стp. 1.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към структурирано участие на младежта в процеса на вземане на решения в ЕС относно климата и устойчивостта“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/07)

Докладчик:

Cillian LOHAN (IE — III гр.)

Решение на пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	8.7.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	216/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1

Междупоколенческият аспект на политиките и механизмите за изпълнение в областта на климата и устойчивото развитие трябва да бъде отразен в силно, съдържателно участие на младежта на всички етапи от процесите на вземане на решения в ЕС — от изготвянето на законодателни предложения и инициативи до изпълнението, мониторинга и предприемането на последващи действия.

1.2

Изпълнението на целите за устойчиво развитие чрез Европейския зелен пакт изисква нов подход в посока към по-приобщаващ модел на многостранно управление, който да поставя младите хора в центъра на процеса на участие и който да не се ограничава с ad hoc срещи и обикновени призиви за консултации.

1.3

ЕИСК предлага да бъдат създадени Кръгли маси на младежта относно климата и устойчивостта, на които ЕИСК да бъде домакин в сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент.

1.4

Комитетът също така предлага в официалната делегация на ЕС за конференцията на страните по РКООНИК да бъде включен младежки делегат. Освен това ЕИСК предлага младежки делегат да бъде включен като допълнителен член на делегацията на ЕИСК, който има статут на наблюдател на такива събития.

1.5

ЕИСК ще се стреми да даде по-голяма гласност на младите хора и младежките организации чрез обмисленото им включване в становищата относно климата и устойчивостта, като активно търси принос от представители на младежта и постоянно ги кани като оратори на събития на ЕИСК; той също така ще поиска на представителите на младежта да бъдат предоставени същите възможности да бъдат чути и в другите институции на ЕС, например в Европейския парламент.

2.   Въведение

2.1

Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) (1) представляват повратна точка в начина, по който международната общност реши да се справи с глобалните проблеми, обединявайки по интегриран начин икономическите, екологичните и социалните измерения. Програмата до 2030 г. е съсредоточен върху хората проект, който цели никоя група да не бъде изоставена, а междупоколенческата равнопоставеност е концепция, присъща на устойчивостта. Младото поколение не следва да бъде оставяно да се справя с последиците от неустойчиви политики, в чието формиране изобщо не е участвало.

2.2

Светът днес е изправен пред извънредна ситуация по отношение на климата. Досега отговорът на правителствата на свързаната с климата криза не е достатъчен и светът изостава в постигането на целта на Парижкото споразумение и на ЦУР. Гражданското общество призовава настойчиво за по-амбициозни и спешни действия в областта на климата. Най-ярката демонстрация на тези призиви са свързаните с климата стачки на младите хора.

2.3

Първата половина на 2020 г. беше белязана от глобалната пандемия, предизвикана от COVID-19. Безпрецедентната реакция спрямо този вирус ще има трайно въздействие върху краткосрочните и средносрочните икономически прогнози. Структурата на пакетите за финансова реакция на кризата не може да бъде пренебрегната. Когато днешните младежи навлезнат на пазара на труда, те ще продължат да изпитват финансовото въздействие на COVID-19. Освен това младите хора ще продължат да усещат влиянието на COVID-19 върху своето психично здраве, образование и цялостно участие в обществото. В този контекст е дори още по-важен подходът на устойчиво развитие за балансирането на финансовите, обществените и екологичните нужди.

2.4

Обявената финансова подкрепа за икономическото възстановяване ще създаде товар за бъдещите поколения. Би трябвало да има справедливост в начина, по който се използват ресурсите и възможностите между поколенията. При предоставяне на подкрепа на секторите в плановете за периода след COVID, би трябвало да се вземат под внимание исканията на младите хора във връзка с климата и правото им на по-здраво, по-устойчиво бъдеще.

2.5

Обявеният от председателя на Комисията фон дер Лайен План за възстановяване на Европа (2) отразява необходимостта да се гарантира, че икономическото възстановяване следва да се основава на принципите на Европейския зелен пакт и да постига резултати както за климата, така и за устойчивостта. Програмата за възстановяване има потенциала да бъде пакет от стимули за промяна.

2.6

В средата на април David Boyd, специален докладчик на ООН по правата на човека и околната среда, отправи призив, като заяви, че държавите не трябва да използват пандемията от COVID-19 като извинение, за да отслабят опазването на околната среда и прилагането на мерките в тази област, след като няколко правителства обявиха планове за занижаване на екологичните стандарти или намаляване на други свързани мерки, като мониторинга и прилагането на изискванията в областта на околната среда (3).

2.7

В светлината на глобалната екологична криза, предшестваща COVID-19, тези действия са ирационални и безотговорни и излагат на опасност правата на уязвимите и маргинализираните хора. Подобни политически решения има вероятност да доведат до ускорено влошаване на околната среда и да окажат отрицателно въздействие върху широк кръг от права на човека, включително правото на живот, здраве, вода, култура и храна, както и правото на живот в здравословна среда. Кризата с COVID-19 изтъкна колко е важно да има безопасна, чиста и устойчива природна среда.

2.8

Тъй като понастоящем ЦУР трябва да бъдат изпълнени чрез Европейския зелен пакт, това по принцип следва да даде възможност за иницииране на дебат относно промяна на парадигмата към модел на многостранно управление за устойчиво развитие, основан в по-голяма степен на участието. Младите хора следва да бъдат част от този нов модел на управление и следва да могат да участват в процеса на вземане на решения на равнище ЕС по структуриран и официален начин, който не се ограничава с обикновени консултации и ad hoc срещи.

2.9

Младежките организации играят важна роля в този контекст, тъй като представляват интересите на милиони млади хора в Европа и в света чрез своите широки мрежи. Тяхното участие е решаващо, за да се гарантира, че младите хора не само присъстват в институциите, но и имат възможност да допринесат за процеса на вземане на решения по един съдържателен начин.

2.10

Младежките организации могат да играят множество други роли. Работата с младежи и неформалното учене имат положително въздействие върху устойчивото развитие, тъй като са насочени към изграждането на уверени в себе си млади хора, които активно допринасят за нашето общество. Младежките организации могат също така да спомогнат за засилване на гласа на младите хора с цел осигуряване на колективен тласък за устойчиво развитие на местно, национално, регионално и световна равнище и търсене на отговорност от правителствата и институциите за поетите от тях ангажименти.

2.11

Качествените механизми за участие и представителство на младежите създават възможност за партньорство между лицата, които определят политиката, младите хора и младежките организации с оглед на формулирането на решенията, които влияят върху живота на младите хора. Важно е да се възползваме от тази възможност, за да гарантираме също така стабилността и устойчивостта на нашите демокрации, за които участието на всички групи от обществото в процесите на вземане на решения представлява предварително условие.

2.12

Във всички аспекти на политиката трябва да се вземе предвид въздействието върху младите хора и перспективите пред тях, включително за бъдещите поколения. От инвестициите във връзка с изменението на климата до инициативата „от фермата до трапезата“ ролята на младежта е особено важна, когато се разглеждат социалните аспекти и политиките за адаптиране към бъдещите потребности.

2.13

Настоящото становище ще разгледа възможностите за установяване на диалог с младите хора по официален път на институционално равнище. То ще предостави необходимите елементи за изграждане на нов структуриран подход към участието на младите хора на равнище ЕС. На последно място, в становището ще бъдат отправени и препоръки към ЕИСК относно начините за по-ефективно интегриране на младите хора в неговите работни процеси, за да се даде възможност за изразяване на посланието им и по този начин посланието на ЕИСК да стане по-справедливо в междупоколенчески контекст.

3.   Връзка между изменението на климата и необходимостта от участие на младежта

3.1

Младите хора имат право да участват в процеса на вземане на решения по въпросите, които ги засягат. Правото на участие е залегнало в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., в която младежта се признава за „жизненоважен фактор за промяната“, както е посочено в Целите за устойчиво развитие.

3.2

През последните години никой друг проблем не е мобилизирал толкова много млади хора по целия свят, колкото изменението на климата. Младите хора на възраст от 15 до 24 години представляват 16 % от световното население, като техният брой ще достигне 1,3 милиарда до 2030 г. Решенията относно изменението на климата и други екологични проблеми, които политическите лидери вземат днес, ще засегнат бъдещите поколения. Този принцип е известен като равнопоставеност между поколенията.

3.3

Младите хора притежават енергията, креативността и мотивацията да се опълчат на настоящите неустойчиви модели. Социалната промяна, водена от младите хора, се простира отвъд поколенческите, културните и географските граници. Обвързани в по-малка степен с идеологически и институционални структури, младите хора демонстрират способност да мислят извън утвърдените рамки и да разработват иновативни решения за обществото като цяло.

3.4

Тъй като изменението на климата подрива основните жизнени потребности — подслон, храна и вода — то се счита за най-голямата глобална заплаха за здравето на човека на двадесет и първи век. Децата и младите хора са сред най-уязвимите, що се отнася до ефектите от изменението на климата, като оценките на Световната здравна организация са, че децата ще страдат от над 80 % от болестите, нараняванията и смъртните случаи, които се дължат на него. Децата също така са по-податливи на косвените последици от изменението на климата, като недостиг на храна, междугрупови конфликти, икономическо разселване и миграция. Пандемията от COVID-19 подчертава уязвимостта на децата, тъй като изложеността им на нея като зависима група е ясно установена.

3.5

Освен това психо-социалните ефекти на изменението на климата произтичат не само от прекия сблъсък с последиците от него, но и от опита и познанията на другите за заплахата, която то представлява за бъдещето. Има ясни доказателства за широко разпространени емоционални реакции на изменението на климата, дори в държавите с високи доходи, които все още не изпитват преките последици от него. Проучванията показват, че много млади хора изпитват страх, тъга, гняв и чувство на безсилие.

3.6

Освен това свързаната с климата криза предизвиква разпадане на нашите структури за икономическо и социално подпомагане. Младите хора трябва да се справят със сериозни икономически, социални, културни, политически и екологични проблеми, наследени от предишните поколения. Младите хора са непропорционално засегнати от икономическите кризи и последвалите ги мерки за строги икономии. Най-необлагодетелстваните сред младите хора изпитват несигурност и трайна бедност. Те са изправени пред допълнителни пречки, като например тежки условия на живот и пречки пред възможностите за работа поради своята социално-икономическа среда, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване на полова идентичност, етническа принадлежност или раса, миграционен статут, увреждане и/или друг статут.

4.   Извличане на поуки от съществуващите структури и процеси

4.1

През последните осемнадесет месеца станахме свидетели на стачките и надигането на гласа на децата и младежите от цял свят в искане на промяна. Някои от тях са вдъхновени от известни активисти на световно или национално равнище, други се вдъхновяват един от друг, трети не могат повече да търпят непрекъснатата подкрепа за общество, което преследва „растеж на всяка цена“ или използва публични средства за подкрепа на неустойчиви практики, например субсидиите за изкопаеми горива или други вредни субсидии. От началото на движението FridaysForFuture (Петъци за бъдещето), започнало през август 2018 г., 13 милиона души се присъединиха към климатичните стачки в 228 държави (4).

Участие на младежта на национално равнище

4.2

Оттогава някои държави от ЕС създадоха механизми за включване на мнението на представителите на младежта в разработването на политиките относно климата. Младежкият съвет по климата в Дания е независим, ръководен от младежи консултативен съвет към министъра за климата. Той събира мнения от младите хора от цялата страна и формулира конкретни предложения за политики до министъра. След това предложенията се включват в процесите на изготвяне на политиките, за да се предостави канал на младите хора да оказват пряко влияние върху разработването на политиките в областта на климата. Освен това в някои градове в Дания съществуват местни младежки съвети по климата. (5)

4.3

Множество млади предприемачи обръщат внимание на екологичните и социалните аспекти на своята дейност още от самото начало. Стопанските практики, които имат за цел да намалят въздействието върху околната среда, следва да се подкрепят на национално равнище, например чрез освобождаване от данъци, и да се насърчават като положителни тенденции, мобилизиращи енергията на младите предприемачи за създаване на устойчиви бизнес модели.

4.4

Инициативи като зелените студентски парламенти в Унгария, които представят предложения по екологични въпроси на градските администрации, са важни, тъй като не само имат образователна функция, но и предоставят възможност на училищата да засилят връзките си с жителите на града, а също и между училищата и родителите.

Участие на младежта на европейско равнище

4.5

Диалогът по въпросите на младежта в ЕС е основан на участието процес в ЕС, който дава възможност на младите хора да установят връзка с вземащите решенията по дадена тема, като дават свои идеи и предложения по въпроси, свързани с политиката за младежта в ЕС. Той подпомага изпълнението на стратегията на ЕС за младежта за периода 2019-2027 г. и е организиран в 18-месечен работен цикъл.

4.6

Консултативният съвет по въпросите на младежта към Съвета на Европа е неправителственият партньор в структурата за съвместно управление, която определя стандартите и работните приоритети на сектора за младежта на Съвета на Европа и дава препоръки за бъдещите приоритети, програми и бюджети. Съставен е от 30 представители от младежки НПО и мрежи в Европа, а главната му задача е да консултира Комитета на министрите по всички въпроси, отнасящи се до младите хора. Той популяризира системата за съвместно управление в процесите на вземане на решения на всички равнища като добра практика за участието на младежта, демокрацията и приобщаването.

Участие на младежта на равнище ООН

4.7

На равнище ООН Основната група за децата и младежта (UN MGCY) е официалният, формален и самостоятелно организиран механизъм с мандат от Общото събрание на ООН, чрез който младите хора имат съдържателно участие в ООН. UN MGCY има работни и координационни структури, които отговарят за различните аспекти на неговата работа, както и няколко официални мандатни позиции.

4.8

Що се отнася до климата, YOUNGO е официалният представител на младежта към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). YOUNGO е съставена от организации и лица, които се определят като млади. Тя не е организация, а по-скоро унифициран открит официален механизъм за участие на групи и/или лица, които дават своя принос в процесите на РКООНИК често, официално, демократично и приобщаващо.

4.9

Необходимостта от засилено участие на младите хора беше призната през септември на младежката среща на върха по въпросите на климата в Ню Йорк на 21 септември. Тържественото обещание (Kwon-Gesh) в областта на климата, в което младите хора се призовават да търсят отговорност от своите правителства и лидери, беше подписано от над 50 държави след провеждането на срещата на върха.

4.10

Стратегията на ООН за младежта до 2030 г. има за цел да отговори на нуждите, да изгради представителство и да утвърди правата на младите хора, както и да гарантира ангажирането и участието им в изпълнението, прегледа и последващите действия по Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, а също и в други свързани глобални програми и рамки.

Извличане на поуки от други платформи

4.11

Многостранната платформа на заинтересованите страни относно целите за устойчиво развитие, създадена от Комисията през 2017 г., в която ЕИСК взе активно участие, изигра важна роля, но са налице много възможности за подобряване от гледна точка на осигуряването на ресурси за нейната работа, честотата на заседанията, отговорността за определянето на дневния ред, възможностите за по-широк дебат, ангажирането на членовете и способстването на по-редовни, прозрачни и достъпни обществени консултации.

4.12

Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (ECESP), управлявана съвместно от ЕИСК и Европейската комисия, осигурява пространство за много разнообразни групи от заинтересовани лица с цел обмяна на добри практики и идеи и създава ценни мрежи. Прехвърлянето на отговорността за платформата на заинтересованите страни е основната разлика с Многостранната платформа на заинтересованите страни относно целите за устойчиво развитие и е добра практика, която трябва да бъде следвана при създаването на други механизми за структурирано участие.

5.   Визия за съдържателно участие на младежта

Принципи

5.1

Ясно е, че младежките организации не искат да създават нови механизми за участие за процеси, които те на първо място не считат за съдържателни. Кризата в областта на климата има по-дълбоки корени и да се предложат решения за нея, означава да се зададат фундаментални въпроси относно това в какво общество искаме да живеем в бъдеще и каква визия за икономиката искаме да създадем, за да поддържаме обществото си неутрално по отношение на климата. „Ако целта е да се промени основополагащата система, а не климата, може да е необходимо да се направи повече от това просто да се образоват младите хора относно изменението на климата и да се насърчи младежката активност. Вместо това може би е време да се признаят множеството аспекти, форми, видове и изрази на младежкото несъгласие.“ (6) Следователно хоризонталните въпроси, които са тясно свързани с ефективната политика в областта на климата, като например паричните въпроси, също следва да улесняват участието на младите хора.

5.2

За да бъде участието съдържателно, младите хора следва да бъдат включени на всички етапи от целия институционален процес: подготвителни фази, изпълнение, последващи действия и оценка на инициативите и процесите на разработване на политиките. Много канали за консултация вече са установили определена рамка и водят до нарушаване на съотношението на силите. Важно е младите хора да носят отговорност за собственото си участие и да могат да създават дневния ред съвместно с институционалните заинтересовани страни.

5.3

Като отправна точка би било полезно да се установят пречките пред участието на младите хора, които могат да бъдат юридически или административни по своя характер или да се дължат на липсата на осведоменост или на липсата на достъп до информация относно механизмите за участие и представителство на младежта. Следва да се обърне внимание и на социалните, икономическите и културните пречки, които възпрепятстват участието на младите хора. Ролята на неформалните социални и културни разговори и обмен на информация не следва да се подценява, например в рамките на партньорски групи или в семейната среда. Следва ясно да се разбере, че участието е в интерес на всички.

5.4

От само себе си се разбира, че са необходими ресурси, за да се осигури подкрепа за изграждането на необходимите знания и умения и да се гарантират равни възможности за съдържателно участие, а също и за младите хора, които участват в механизмите за участие и представителство на младежта. Правителствата и съответните институции следва да осигурят достатъчни, структурни, надеждни и устойчиви ресурси и необходимата политическа подкрепа, за да могат младежките организации да участват в механизмите за участие и представителство на младежта.

5.5

Младежкото движение в областта на климата и неговите активисти имат право да изразят мнението си в процесите на вземане на решения, които ще окажат въздействие върху техния живот. Това е и ясно изразен компонент на междупоколенческия аспект на справедливостта в областта на климата.

5.6

ЕС трябва да продължи да изпълнява водеща роля в иновативния диалог със заинтересованите страни. Като институционален дом на гражданското общество ЕИСК е естествен проводник и партньор за осъществяването на структурирано участие.

Конкретно предложение

5.7

На европейско равнище ЕИСК многократно е заявявал (7), че е необходимо структурирано приобщаване на гражданското общество и би трябвало да се предостави ясен мандат за участието на гражданското общество в разработването, изпълнението и мониторинга на политиките и стратегиите за постигане на неутралност по отношение на климата. В момента ЕС има възможност да създаде механизми за участие чрез европейски пакт за климата. Механизмът за участие на младежта по въпросите на климата и устойчивостта следва да бъде неразделна част от този пакт, подпомаган от младежките организации.

5.8

Вземащите решения в ЕС следва да създадат пространство за редовен и съдържателен диалог с младите хора относно предложенията за политики и стратегиите в областта на климата и устойчивостта. Кръглите маси на младежта относно климата и устойчивостта, подкрепяни от първия изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, следва да се провеждат два пъти годишно в Брюксел.

5.9

Тези кръгли маси на младежта относно климата и устойчивостта следва да бъдат организирани от ЕИСК в сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент.

5.10

Приносът на младите хора за кръглите маси следва да се събира и да се изпраща официално до ЕП и ЕК, като двете институции следва да предоставят писмен отговор, в който да се посочва кои предложения могат/не могат да бъдат изпълнени и защо. Кръглите маси не трябва да се превръщат в „говорилни“, а по-скоро да демонстрират смислено участие и отговори от страна на вземащите решения за политиките.

5.11

Би било възможно да бъдат поканени и съответните председателства в допълнение към срещите с Европейската комисия и Европейския парламент. Това ще гарантира, че младите хора могат да започнат диалог със Съвета на ЕС. Датите на провеждане на кръглите маси могат да бъдат определени така, че да съответстват на ротацията на председателствата, за да могат младите хора да оказват реално въздействие върху дневния ред на председателствата.

5.12

За да се създаде канал за комуникация с младите хора, посредниците за кръглите маси на младежта относно климата и устойчивостта следва да създадат и управляват „Списък с адреси за кореспонденция за диалог с младежта по въпросите на климата и устойчивостта“, като използват примера на организацията на представителите на младежта към ООН. Списъкът с адреси за кореспонденция ще бъде отворен за всички млади заинтересовани страни в областта на климата и ще подпомогне добрата комуникация и споделянето на информация вътре в самата група и между нея и институциите.

5.13

Вземащите решенията в ЕС следва да гарантират качествено участие на младежките организации в разработването, изпълнението и проследяването на различните механизми за структурирано участие на младежта в процеса на вземане на решения в ЕС относно климата и устойчивостта. Това ще спомогне за установяването на участие, което насърчава творчеството и идеите на младите хора, като същевременно гарантира превръщането на тези идеи в политики.

6.   Практическо изпълнение на визията от всички институции на ЕС

Институции на ЕС

6.1

В ежегодните конференции за климата участват десетки специални младежки делегати от цял свят, за да дадат препоръки, да отправят призив към делегатите, да проследят напредъка, да организират и присъстват на допълнителни мероприятия и да изграждат мрежите си. Включването на младежки делегат към делегацията на ЕС по въпросите на климата за заседанията на РКООНИК ще покаже, че институциите на ЕС са сериозни в своите намерения да се ангажират с младите хора по един съдържателен начин.

6.2

Конвенцията от Орхус, по която Европейският съюз е страна, следва да се прилага изцяло, като предоставя възможности на младите хора и младежките организации и подкрепя техния достъп до правосъдие пред Съда на ЕС с оглед запазване на правото им да получават информация за околната среда от публичните органи или правото да участват в процеса на вземане на решения за околната среда (8).

6.3

Младите хора и младежките организации следва да участват в продължаващите действия на ЕС в отговор на кризата с COVID-19 и в работата за фундаментална промяна в нашите социални, икономически и политически системи, в чиято основа следва да стоят принципите за устойчиво развитие. Пакетът от над 500 милиарда евро в отговор на кризата, обявен през април 2020 г., трябва да гарантира, че тези принципи ще бъдат в основата на неговото използване. Това е възможност, която се явява веднъж на поколение, да преодолеем системните неравенства и да се откажем от неустойчивите практики.

6.4

Важно е младежките организации да се възползват от действията за изграждане на капацитет, които да им помогнат да се ориентират в регулаторната и административната среда. Осигуряването на изграждане на капацитет, политическа и финансова подкрепа, както и улесняването на създаването на мрежи и връзки, ще предостави възможности на младите хора и ще подпомогне участието им в процесите на вземане на решения.

ЕИСК

6.5

ЕИСК следва да дава личен пример, като включи младежкия делегат на ЕС в своята делегация за конференцията на страните по РКООНИК, която има статут на наблюдател в рамките на делегацията на ЕС. Този младежки делегат ще бъде включен в двустранните срещи и допълнителните мероприятия на ЕИСК. На тях процесът и резултатите биха могли да се обсъждат с младежки организации и мрежи, включително мрежата на кръглата маса на младежта относно климата и устойчивостта. Те ще ползват подкрепа от секретариата, осигурявана от ЕИСК за тези мисии.

6.6

ЕИСК би могъл да се ангажира да работи с младежки представител по всяко становище на ЕИСК относно климата и устойчивостта. Това лице ще предоставя на докладчика информация за мнението на младите хора и ще бъде поканено да представи информацията си на изслушване, заседание на проучвателната група или заседание на секцията, според случая. Представителят на младежта може да бъде избран от докладчика на ЕИСК въз основа на препоръка от посредниците за диалога с младежта по въпросите на климата и устойчивостта. Тази роля може да бъде описана като неофициална договореност за докладчик в сянка.

6.7

ЕИСК вече започна да предоставя възможности на младежките представители да се изказват редовно на публични събития, които са съсредоточени върху климата и устойчивостта. През следващия мандат тази практика следва да обхване всички публични събития, които засягат въпроси, ориентирани към бъдещето, и които ще имат полза от приноса на младежта.

6.8

Европейската младежка среща на върха по въпросите на климата, организирана съвместно от ЕИСК и Европейския парламент, може да се превърне в ежегодно събитие за младите хора. Това събитие може да спомогне за засилване на застъпничеството на младите хора, да допринесе за изграждането на капацитет и предоставянето на възможности на младите хора и да изгради връзки между институциите на ЕС, което би било от решаващо значение за съдържателното, структурирано и трайно участие на младите хора в процеса на вземане на решения в ЕС.

6.9

ЕИСК призовава Европейският парламент да установи и официален процес на консултации с представители на младежта, когато изготвя позициите си по предложенията за политики, свързани с климата и устойчивостта.

6.10

ЕИСК може да адаптира членството в комитета към бъдещите потребности, за да осигури достатъчно представителство на младежките организации в ЕИСК, както и да гарантира споделянето на опита и знанията с младежките клонове на членуващите организации. Много организации, които членуват в ЕИСК, имат младежки подразделения — все повече членове трябва да бъдат активно насърчавани да работят с потенциалните бъдещи членове от тези секции на своите организации. ЕИСК продължава да използва отличната проява „Твоята Европа, твоето мнение!“, за да се гарантира ангажираността на младите хора, и въпреки че тази година проявата беше отложена поради COVID-19, тя ще продължи през следващата година с акцент върху климата и устойчивостта.

7.   Възприемане на положителна визия за бъдещето

7.1

Трябва да изминат още много години, преди повечето европейци да усетят най-лошите последици от свързаната с климата криза. Пандемията от COVID-19 ни дава практически пример какво може да се случи, когато не се обръща внимание на учените и специалистите. Тя също така показа, че създаването на политика въз основа на точната наука може да бъде ефективно при справянето с дадена криза. Този опит трябва да бъде приложен към свързаната с климата криза: все още разполагаме с време да предотвратим някои от най-лошите последици и да се подготвим за останалите.

7.2

Действията в областта на климата и ангажиментите за устойчивост трябва да заемат централно място в политиката при разработването и изпълнението на възстановяването от икономическото въздействие на пандемията. Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение формират гръбнака на международното многостранно сътрудничество за справянето с тези проблеми, а Европейският зелен пакт трябва да бъде засилен, за да се постигне устойчиво неутрално по отношение на въглеродните емисии бъдещо общество, което ще изпълни ангажиментите между поколенията.

7.3

Младежкото движение показа голяма адаптивност по време на изолацията вследствие на пандемията. Тяхното послание намери израз чрез онлайн мобилизация и иновативни начини за разпространение, като бяха използвани всички форми на комуникация от запитвания по политиката до хумор. Този иновативен и амбициозен подход към планирането на нашето бъдеще трябва да бъде признат и приобщен.

7.4

Докато изпитваме иначе ужасното въздействие на COVID-19 зърнахме положителна картина на бъдещето. Беше признато жизненоважното значение на най-ниско платените работници в икономиката ни. Работната ни сила се оказа по-гъвкава, отколкото някой си е представял. Стана ясно, че връзката със семейството и непосредствените ни общности е изключително удовлетворяваща и ценна. Бяха оценени ползите за здравето и благосъстоянието от достъпа до природата. Сега имаме възможност да гарантираме съобразяването с извлечените положителни поуки и тяхното прилагане като съществени елементи на новата нормалност.

---

(1)  Цели на ООН за устойчиво развитие.

(2)  Европейска комисия: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“, COM(2020) 456 final и придружаващ документ „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“.

(3)  https://news.un.org/en/story/2020/04/1061772.

(4)  Източник: Fridays for future (Петъци за бъдещето): статистика за стачките.

(5)  Източник: ООН Младежки съвет за климата.

(6)  Източник: Екология и общество: Проучване на младежката активност във връзка с изменението на климата: предано, дисруптивно и опасно несъгласие.

(7)  Отн: Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на действията в областта на климата от страна на недържавните участници: Рамка на ЕС за насърчаване на повече и по-ефективни действия“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 35) и текущото становище на ЕИСК относно „Европейски пакт за климата“ (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стp. 67).

(8)  Становище на ЕИСК относно „Достъп до правосъдие на национално равнище във връзка с мерките за изпълнение на правото на ЕС в областта на околната среда“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 65).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към стратегия на ЕС за устойчиво потребление“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 429/08)

Докладчик:

Peter SCHMIDT

Решение на пленарната асамблея	20.2.2020 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	8.7.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2020 г.
Пленарна сесия №	554
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	212/2/5

1.   Заключения и препоръки

1.1

Пандемията от COVID-19 разкри уязвимостта на веригите на доставки. Възстановяването на икономиката след кризата ще бъде възможност за преосмисляне на нашето общество и за разработване на нов модел на просперитет. Вече не е избор, а необходимост приоритетите да се прехвърлят към по-устойчиви модели на производство, разпространение и потребление и да се направят всички участници във веригите на доставки по-устойчиви към кризи. Устойчивостта на земеделските стопани, които отглеждат храната ни, или на работниците, които произвеждат дрехите ни, е също толкова важна колкото устойчивостта на дружествата вносители, на производителите, на търговците на едро, на МСП или на веригите за продажби на дребно в Европа.

1.2

ЕИСК призовава за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление. Най-устойчивият избор следва да е най-лесният избор за гражданите. Това изисква системна промяна на начина, по който произвеждаме и потребяваме. По-специално, трябва да се подчертае по-ясно отговорността на производителите (1) да се справят с неустойчивото потребление. Тъй като пазарите няма да доведат автоматично до устойчиви резултати, е необходима стратегия, за да се създаде регулаторен контекст и стратегическа насоченост както за частния сектор (включително чрез кръгови и устойчиви бизнес модели), така и за публичните органи (напр. чрез обществените поръчки).

1.3

Социалното измерение трябва да бъде включено изцяло в стратегията заедно с икономическото и екологичното измерение, за да бъде постигната така необходимата съгласуваност на политиките за устойчиво развитие. Прекалено дълго ЕС се беше съсредоточил върху основани на пазара решения и пренебрегваше измерението, свързано с гражданите и работниците. Като критерии за устойчивост следва да бъдат включени подобряването на условията на труд, минималните заплати, инвестициите в обществени услуги, приобщаващото управление, справедливото данъчно облагане и т.н. Това би допринесло за превръщане на системите ни на производство и потребление в по-справедливи и по-устойчиви в дългосрочен план. То би допринесло също така за изпълнението на Програмата но ООН за 2030 г.

1.4

Една стратегия на ЕС за устойчиво потребление следва да обръща специално внимание на въздействието върху уязвимите части от населението и върху домакинствата с ниски доходи, които бяха и ще продължават да бъдат особено засегнати от настоящата криза, като същевременно се обръща внимание и на въздействието върху уязвимите участници във веригите на доставки, включително земеделските стопани и работниците. Устойчивите продукти и услуги следва да се бъдат физически и финансово достъпни за всички.

1.5

В краткосрочен и средносрочен план всички свързани с това инструменти на политиките (напр. обществени поръчки, етикетиране, данъчно облагане и т.н.) следва да се координират по-добре и да се насочат към тази визия. Необходимо е да се прилага хармонизиран в по-голяма степен подход, за да се преодолеят настоящата фрагментация на политиките на ЕС и тясноведомственият подход.

1.6

В контекста на възстановяването след пандемията от COVID-19 ЕИСК приканва Комисията, Парламента и държавите членки да си сътрудничат тясно с него относно разработването на една основна и координирана програма от интегрирани политики, която ще помогне на Европа за „повторно по-добро изграждане“ и за създаване на условията за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление. ЕИСК препоръчва да се изпълнят следните конкретни действия: — да се въведат продуктови норми и забрани, които насърчават устойчивост, т.е. които насърчават дълготрайността и устойчивостта на продуктите — да се забранят нелоялните търговски практики (НТП) — да се подобрят правилата за конкуренцията за колективни инициативи, които насърчават устойчивостта във веригите на доставки — да се направят задължителни за изпълнение социалните и екологичните клаузи в търговските споразумения — да се подобри корпоративната отчетност и да се повиши осведомеността на дружествата по екологични (напр. EMAS) и социални аспекти — да се въведе прехвърляне на данъчното облагане от труда към използването на ресурсите — да се насърчават справедливи и екологосъобразни обществени поръчки с минимални задължителни критерии — да се подобри прозрачността посредством въвеждането на правила за етикетиране във връзка с произхода, устойчивостта и социалното измерение — да се насърчават инициативи „отдолу нагоре“ и пилотни интервенции — да се обърне внимание на рекламата и маркетинга — да се насърчава образованието по устойчиво потребление.

2.   Въведение

2.1

Пандемията от COVID-19 разкри уязвимостта на веригите на доставки и необходимостта от спешна и системна трансформация. Недостатъчните инвестиции в секторите на здравеопазването и грижите, прекомерното разчитане на глобални вериги на доставки и икономически системи, зависими от линейни процеси на производство и потребление, несъвместими с ограниченията на планетата, изложиха на риск способността на правителствата да предприемат бързи и решителни действия за защита на общественото здраве. Вече не е въпрос на избор, а на необходимост приоритетите да се прехвърлят към по-устойчиви модели на производство, разпространение и потребление и да се засили устойчивостта към кризи на всички участници във веригите на доставки (2). Пандемията изведе в центъра на медийния и политическия дебат социалната закрила, обществените услуги, нискоквалифицираните работници, здравословните и безопасни условия на труд, както и условията на труд.

2.2

ЕС се е ангажирал изцяло с Програмата на ООН до 2030 г. и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР). Изпълнението на ЦУР 12 относно устойчивото потребление и производство продължава да е предизвикателство в Европа (3), докато същевременно е от основно значение за изпълнението на Програмата до 2030 г. като цяло. На практика начините, по които хората потребяват днес — големи количества с високи темпове по линейна траектория и със значително разхищаване (вземи — направи — изхвърли) — не са устойчиви. Освен това гражданите се разглеждат предимно като индивидуални потребители, което натовари хората с бремето на отговорността за техния избор, без да им се предоставят физически и финансово достъпни алтернативи.

2.3

ЕИСК вече призова ЕС да предложи нова визия за благоденствието на хората и планетата, основана на принципите на устойчивост на околната среда, правото на достоен живот и защитата на социалните ценности (4). Системният подход на ЕС към устойчивото потребление е един от основните елементи на стратегическата визия на ЕИСК за устойчива икономика на благосъстоянието, при която никой не бива да бъде пренебрегнат.

2.4

Налице е сериозен политически импулс за ЕС да предприеме решителни действия за постигането на тази визия. Европейският зелен — и социален — пакт има огромен потенциал за възстановяване на икономиката след кризата с COVID-19 на една по-устойчива основа, за принос към създаването на нов модел на просперитет и гарантиране на справедлив преход (5).

2.5

По-специално в новия план за действие за кръговата икономика (ПДКИ) е включено конкретно действие относно предоставяне на повече възможности на потребителите за прехода към зелена икономика и няколко инициативи, чрез които би могло да се подчертае отговорността на регулаторните органи и на предприятията. ПДКИ следва да разшири обхвата на новия търговски механизъм за потребителите от 2018 г., в който акцентът беше поставен главно върху защитата и правоприлагането вместо върху предоставянето на повече възможности. Още по-важно е изпълнението на стратегията „От фермата до трапезата“ и на стратегията за биологичното разнообразие, тъй като кризата с COVID-19 налага повече от всякога да се повиши издържливостта и устойчивостта на продоволствената система на ЕС и на световната такава. Предстоящата Осма програма за действие за околната среда следва да бъде една възможност за по-решително обръщане на внимание на устойчивото потребление.

2.6

Настоящото становище ще допринесе за размисъла върху възстановяването след кризата с COVID-19 чрез предоставяне на конкретни препоръки за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление като част от Европейския зелен пакт и като допълнение към новия ПДКИ.

3.   Предизвикателства — анализ на настоящото положение

3.1

Европа все още далеч не живее според ограниченията на планетата. В различни проучвания, прилагащи различни методологии за оценка на моделите на потребление в ЕС, се достига все до това заключение (6), включително в неотдавнашен доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Швейцарската федерална служба за околната среда (FOEN) (7).

3.2

Потреблението на продукти и услуги е пряк и непряк фактор за създаването на натиск, като например промени в земеползването, отделяне на емисии и изпускане на токсични химикали в околната среда, които от своя страна водят до редица екологични въздействия, включително изменение на климата, изчерпване и замърсяване на питейната вода и загуба на биологично разнообразие. В Европа този „екологичен отпечатък“ на потреблението е висок — на практика той е един от най-високите в света. Данните показват, че ще са ни нужни почти три планети като нашата, за да се поддържа световната икономика, ако всеки на планетата консумира като средния европеец (8), (9).

3.3

За да поддържа високите си равнища на потребление, Европа е зависима от ресурси, които се извличат другаде. В резултат на това Европа прехвърля много от въздействията си върху околната среда в други части на света (10). Като цяло този модел вече не е съвместим с едно безопасно и устойчиво бъдеще (11).

3.4

Макар че изнасянето на екологичния отпечатък на ЕС чрез търговията не може да се счита за устойчиво, трябва да се признае също така, че търговията със Съюза играе важна роля в социално-икономическото развитие на много държави, особено на най-слабо развитите. На практика ЕС активно насърчава търговията като инструмент за стимулиране на устойчивостта в световен мащаб и в рамките на държавите търговски партньори. Ето защо принципите на справедливост, кръговост и по-устойчиво потребление трябва внимателно да бъдат приведени в съответствие с търговията, като се създават възможности както за ЕС, така и за неговите търговски партньори (12).

3.5

Настоящите европейски модели на потребление повдигат също и редица въпроси относно социалната справедливост. Макар части от Европа да имат едни от най-големите материални отпечатъци в света (13), други региони в Европа не могат да си позволят стандарт на живот, който обикновено се счита за приемлив. Равнището на материални лишения се различава силно в ЕС, както и равнището на икономически натиск (14). Поради това потреблението е тясно свързано с политическите програми, например относно храненото, бедността и неравенството (15). По-устойчивото потребление в Европа като цяло може да доведе до увеличаване на използването на ресурсите за някои и до намаляване на използването им от други — общо по-добър баланс на достъпа до ресурси и засилена справедливост по отношение на ресурсите (16).

3.6

Неустойчивото потребление е резултат от сложно взаимодействие между набор от различни фактори. Преобладаващият бизнес модел е линеен, като растежът на повечето предприятия все още се основава на това повече хора да купуват повече продукти. Ефективният жизнен цикъл на много потребителски продукти намалява (17), докато ремонтът им става (често умишлено) все по-труден (18). Алтернативи на линейния икономически модел „вземи — направи — изхвърли“, като например основани на кръговост на материалите, обслужване или споделяне, биха могли да допринесат за намаляване на цялостното материално потребление, но остават в периферията и често не могат да се конкурират с линейните решения при настоящите условия (19). На практика вторичните (повторно използвани/произведени/рециклирани) продукти се продават в допълнение към първичните (нови) продукти, което води до въздействия върху околната среда както от първичното, така и от вторичното производство (20). Насърчаването на кръговост, без да се насърчават по-широки системни промени в производството (по-специално проектирането на продуктите), потреблението и предотвратяването на образуването на отпадъци, следователно би означавало да се обръща внимание само на част от проблема. Потребителите би трябвало да могат да се възползват от „правото на поправка“.

3.7

Цената е един от най-важните определящи фактори и двигатели на търсенето (21) и докато цената на продуктите и услугите не отразява по-точно тяхната истинска себестойност, няма да бъде възможна цялостна промяна към модели на устойчиво потребление. Икономическите разходи за екологичните и социалните външни фактори на производството и потреблението понастоящем обикновено са за сметка на данъкоплатците и бъдещите поколения, а не на предприятията, които пускат на пазара въпросните продукти и услуги. Продуктите и услугите, които предлагат алтернативни решения с по-слабо въздействие, все още често са по-скъпи и по-трудни за намиране, въпреки доказаните въздействия на по-малко негативни външни фактори от по-устойчиви варианти на потребление, като например биологични продукти и продукти на справедливата търговия (22).

3.8

Междувременно, откакто икономистът Pigou въвежда термина „външни“ разходи (23), все по-голямо внимание се обръща на методи за осчетоводяване на реалните разходи и се правят все повече проучвания в тази област. През 2008 г. ЕК публикува стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи (24), в която данъчното облагане, пътните такси (или потребителска такса) и в някои случаи търговията с емисии на вредни газове се установяват като основните икономически инструменти, чрез които се постига интернализацията на външните разходи. Дългосрочната тенденция в Европа обаче е, че приходите от „екологични“ данъци като дял от общите данъчни приходи намаляват (25).

3.9

Друго предизвикателство е свързано с преобладаващото понастоящем тълкуване на законодателството в областта на конкуренцията, което възприема много тясна концепция за благосъстоянието на потребителите, в която приоритет се дава на ниските цени на предлаганите на потребителите продукти пред тяхната устойчивост и начин на производство. През 2013 г. нидерландският орган за защита на конкуренцията (ACM) постановява по дело във връзка с енергийно споразумение, че многостранно енергийно споразумение за устойчив растеж между работодатели, профсъюзи, екологични организации и други за спестяване на енергия, стимулиране на енергията от възобновяеми източници и създаване на работни места не е в съответствие с изискванията на законодателството в областта на конкуренцията. През 2014 г. по делото „Пилето на бъдещето“ ACM констатира, че многостранно споразумение за подобряване на хуманното отношение към пилетата, като се използват по-малко антибиотици и се осигурява повече пространство, както и допълнителни екологични мерки, ограничава конкуренцията.

3.10

Насоките на Комисията относно член 101, параграф 3 гласят, че целта на член 101 е да се защитава конкуренцията „като средство за подобряване благосъстоянието на потребителя и за гарантиране ефективното разпределяне на средствата“, без да се посочва дали или по какъв начин могат да се вземат предвид неикономически съображения. Много оператори биха искали да ускорят своите проекти за устойчивост, но инвестициите са прекалено големи, за да ги поемат сами. Насоките относно законодателството в областта на конкуренцията следва да предоставят по-голяма яснота на операторите как да участват в сътрудничество във връзка с устойчивостта.

3.11

В неотдавнашно проучване на фондация „Справедлива търговия“ се представят доказателства, че „неясна правна уредба по отношение на възможно сътрудничество във връзка с ниските цени франко земеделското стопанство ограничава напредъка към съвместна работа за осигуряване по веригите на доставки на достойни заплати и доходи“. В доклада се отбелязва, че „за напредъка много биха помогнали допълнителни пояснения от органите за защита на конкуренцията за това как би било оценено съгласно законодателството в областта на конкуренцията едно предконкурентно сътрудничество по въпроса за ниските цени франко земеделското стопанство“ (26).

3.12

Настоящата разпокъсаност на политиките на ЕС е пречка пред един съгласуван подход към устойчивото потребление, напр. по отношение на прилагането на Директивата за обществените поръчки от 2014 г. (27) няколко генерални дирекции на Комисията работят отделно за предоставянето на насоки на възлагащите органи („Купувайте, като се съобразявате с околната среда!“ наръчник на ГД „Околна среда“ (28), „Да купуваме социално!“ от ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (29) — в процес на актуализиране), като същевременно има и отделно „Ръководство за процедурите за възлагане на обществени поръчки за иновации“ на ЕК (30). Това може да бъде много объркващо за възлагащите органи в ЕС, които желаят за възприемат интегриран подход към обществените поръчки, както е посочено в ЦУР 12.3.

4.   Визия — към цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление

4.1

Политики, насочени към устойчивостта на производствените процеси (например екопроектиране), продуктите и услугите и работата с материали, които се превръщат в отпадъци, отдавна са крайъгълен камък на политиката на ЕС и е налице една сравнително добре установена рамка на политики. Този подход обаче вече не е достатъчен за постигането на мащаба на промяна, необходим в рамките на наличното време — трябва да се обърне по-голямо внимание на ролята на потреблението в стремежа към устойчиво развитие.

4.2

Досега политиките на равнището на ЕС, насочени към потреблението, акцентираха върху ролята на гражданите като потребители и върху използването на основани на информацията инструменти на политиката в опит да се повлияе на поведението на потребителите. Основни примери включват екомаркировка на продуктите, кампании за повишаване на осведомеността и доброволни критерии за екологосъобразни обществени поръчки.

4.3

Тези инструменти на политиката имаха ограничен ефект върху неустойчивото потребление. И действително има малко доказателства, които да предполагат, че по-добрата информация относно екологосъобразността на продуктите, като например екомаркировки, води до реални промени в потребителското поведение, а още по-малко в нужния мащаб. Това се дължи на различни вторични ефекти, подсъзнателни практики и навици (31). Изборът ни като потребители (домакинства, частен или публичен сектор) продължава в голяма степен да се определя от цената и удобството (32). Важно е да се подчертае обаче, че отговорността за този избор в съществуващата система не е на потребителите, а по-скоро на производителите (33). Капиталистическата логика и неравновесието на силите във веригата на доставки са тези, които водят до „надпревара за достигане на най-ниски равнища“, давайки приоритет на цената пред устойчивостта.

4.4

Проблематично е също така да се търси отговорност от гражданите за постигането на по-устойчиво потребление, докато не са ясни истинските разходи за повечето продукти и услуги, а пазарните и обществените лостове продължават да са насочени към насърчаване на по-голямо материално потребление. Отговорността на частния и публичния сектор за преодоляване на неустойчивото потребление трябва да бъде призната по-добре и да се приемат инструменти, за да се гарантира — по балансиран и прозрачен начин — че по-здравословният, по-устойчив и по-безопасен избор е по-лесният и по-достъпен финансово избор за гражданите. ЕК би трябвало да продължи да подкрепя водени от гражданското общество паневропейски кампании за устойчиво потребление, като не се съсредоточава само върху индивидуалните решения на потребителите.

4.5

Част от причините за характера на политиката на равнището на ЕС до момента е балансът на политическите отговорности между ЕС и неговите държави членки. Инструментите на политиката, които могат да бъдат използвани за регулиране на търсенето, като например данъците, до голяма степен са от компетенциите на държавите членки. Въпреки това ЕС има централна роля в гарантирането, че Европа живее в рамките на ограниченията на планетата, и разполага с редица средства, чрез които да предприема действия във връзка с неустойчивото потребление. Някои държави членки биха могли да се възползват и от допълнителни насоки (инструментариум) на ЕС.

4.6

Макар и важни, подходите, разглеждащи само един аспект, например справедливостта или кръговостта, не са достатъчни за постигането на устойчивост. Освен това съществува риск, че ако политически отговори на неустойчивото потребление се разработват поотделно един от друг, може да създаде непредвидени проблеми надолу по веригата. Необходим е съгласуван и координиран подход, който да отразява сложността на разглеждания въпрос и да използва последователен принос от различни области на политиката — от научни изследвания, иновации, секторни и индустриални политики до образование, благосъстояние, търговия и заетост (34). Важно е една стратегия на ЕС да допълва, а не да излага на риск, амбициозни законодателни намеси, когато такива са необходими.

4.7

Една стратегия за устойчиво потребление на равнището на ЕС следва да осигурява амбициозна рамка за държавите членки и за частния сектор, обхващаща както потреблението на домакинствата, така и потреблението в публичния сектор. Пазарите няма автоматично да постигнат устойчиви резултати. Необходима е стратегия, за да се създаде регулаторен контекст и стратегическа насока, които да допринасят за водещи инициативи както за продуктите, така и за услугите (тъй като икономиката на услугите не е задължително устойчива).

4.8

Една стратегия на ЕС ще отрази също и исканията на европейските потребители Съюзът да осигури структурни промени и създаването на нови инфраструктури, за да се позволи на потребителите да възприемат по-устойчив начин на живот (35).

4.9

Включването на ролята на потреблението на равнището на ЕС може да спомогне и за избягване на вторичните и други непредвидени ефекти на преразгледана и/или нова политика и да подкрепи една по-дългосрочна културна промяна на това как гледаме на понятието „достатъчност“ и ролята на потреблението в постигането на целите на Програмата до 2030 г.

4.10

Една стратегия на ЕС за устойчиво потребление следва да включва цели за абсолютно намаляване на материалния отпечатък на европейското потребление. Цели на равнището на ЕС могат да предоставят насока, импулс и съгласуваност както за други равнища на управление, така и за иноватори от частния и публичния сектор, за да се помогне за постигане на икономиката на благосъстоянието (36).

4.11

Освен това аспектът на справедливост при използването на ресурсите е от решаващо значение и дълго време беше пренебрегван в политиката на ЕС (37). Стратегията за устойчиво потребление трябва да бъде ориентирана към хората, насочена към това устойчивият избор да стане физически и финансово достъпен и привлекателен за всички потребители. В стратегията следва да се обърне специално внимание на въздействието върху уязвимите групи от населението и върху домакинствата с ниски доходи. Съответно внимание следва да се обърне и на социалните групи, които харчат много.

4.12

Работниците и земеделските стопани имат ключова роля в насърчаването на устойчивото потребление, тъй като те са както потребители в края на веригата, така и производители в началото на веригата на доставки. Ето защо е от съществено значение политиките за устойчиво потребление да включват балансиран подход към споделяне на стойност във и между веригите за създаване на стойност, например чрез насърчаване на достойни заплати за работниците и достойни доходи за земеделските стопани както в ЕС, така и в южното полукълбо, а не само чрез стремеж към постигане на ниски цени за потребителите в краткосрочен план. Работниците, профсъюзите, групите на земеделските стопани и организациите на гражданското общество могат също така да играят ключова роля и в наблюдението на спазването на стандартите за устойчивост и права на човека в световните вериги за създаване на стойност.

4.13

Търговията на дребно може да играе важна роля и за насърчаването на устойчиво потребление, като стимулира потребителите към по-здравословен и по-устойчив избор. В рамките на този сектор заслужава да се отбележи специално бизнес модела на кооперацията от потребители заради неговата специфична предприемаческа форма, която поставя фигурата на потребителя член в центъра на своята бизнес и демократична управленска структура.

4.14

Една стратегия на ЕС следва да включва инициативи за гарантиране на прозрачни и надеждни информационни потоци за подпомагане на устойчиво потребление, като се използват възможностите, създадени от нови и нововъзникващи цифрови решения. Това би могло да подпомогне и предприятията, които желаят да въвеждат иновации, но понастоящем не разполагат с показатели и данни, които да позволяват надеждна оценка на екологичните и социалните въздействия на ежедневното потребление. Пред това предизвикателство са изправени особено МСП, стартиращите предприятия и кооперациите, които са важни иноватори и пилотни платформи. ЕС също има важна роля в хармонизирането и проверката на твърдения за екологосъобразност, направени на вътрешния пазар. Понастоящем големият обем такива твърдения, с различни степени на доказателства в тяхна подкрепа, създава объркване и вероятно подкопава доверието на потребителите в легитимността на всяко от тях. Ето защо ЕИСК приветства амбицията на Комисията при изпълнението на новия ПДКИ да направи законодателно предложение, чиято цел е да се гарантира, че предприятията обосновават своите твърдения за екологосъобразност.

4.15

Една стратегия за устойчиво потребление на равнището на ЕС следва да признава и насърчава полезни взаимодействия с други области на политиката. Например, 45 % от общите въглеродни емисии на ЕС са резултат от това как произвеждаме и използваме продукти и храни (38). Продоволствените системи могат да бъдат източникът на възстановяване и устойчивост, ако храните се отглеждат, преработват и консумират по различен начин. Това почти сигурно означава добитъкът да се храни съобразно потребностите на своя вид, а потребителите да имат балансиран хранителен режим с консумиране на по-малко месо, което е от полза както за климата, така и за здравето (39). Потреблението и търсенето имат решаваща роля за способността ни да намалим емисиите на парникови газове. По подобен начин основното предизвикателство пред справянето със загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите в Европа е нашият начин на живот, за който са нужни множество планети (40). ЕИСК повтаря също така призива си за признаване на правата на природата, за да се гарантира равнопоставеност с правата на гражданите и на корпорациите (41).

5.   От визия към изпълнение — възможности за действие на равнището на ЕС и на държавите членки

5.1

В контекста на възстановяването след пандемията от COVID-19 ЕИСК приканва Комисията, Парламента и държавите членки да си сътрудничат тясно с него относно разработването на една основна и координирана програма от интегрирани политики, която ще помогне на Европа за „повторно по-добро изграждане“ и за създаване на условията за цялостна стратегия на ЕС за устойчиво потребление. Плановете за екологосъобразно възстановяване следва да стартират необходимата системна промяна в мобилността, храненето, жилищата, отдиха, енергийните системи и продуктовите групи с голямо въздействие (42), разглеждайки въздействието на потреблението на ЕС както в Съюза, така и в южното полукълбо. Като отправна точка могат да послужат следните предложения.

5.2    Правни или регулаторни инструменти

5.2.1

Да се въведат продуктови норми (регулиране) и продуктови забрани (забрани), които насърчават устойчивост, т.е. насърчаващите дълготрайността на продуктите. ЕИСК беше пионер и вече призова за цялостна забрана на планираното остаряване в своето становище от 2013 г. (43) относно продължителността на живота на промишлените продукти и информацията за потребителите, както и в по-късни становища. Комитетът подчерта, че е полезно да се въведе система, гарантираща минимална продължителност на жизнения цикъл на закупените продукти. Неотдавнашен доклад, изготвен от комисията на ЕП по вътрешния пазар и защита на потребителите, отправя препоръки в същия дух (44). В този контекст следва да бъдат разгледани и последиците от увеличаването на електронната търговия, например по време на кризата с COVID-19.

5.2.2

Да се забранят нелоялните търговски практики (НТП) не само във веригите на доставки на хранителни продукти, както се прави с новата Директива срещу НТП във веригите на доставки на хранителни продукти (45), но и в други сектори като текстилния, в който НТП са широко разпространени, утежнени от кризата с COVID-19 (46). ЕИСК призовава за балансирано прилагане на Директивата срещу НТП, за да се избегне защитаването на производителите на големи марки, които злоупотребяват със силната си позиция при преговори, за да генерират маржове на печалба.

5.2.3

Законодателство в областта на конкуренцията. Да се позволи колективно договаряне между доставчиците и купувачите относно цената (и условията на доставка) на важни стоки, по-конкретно там, където има големи различия в равнищата на концентрация на последователни елементи във веригата за създаване на стойност (например разпокъсани доставчици спрямо концентрирани купувачи). При текущото преразглеждане от ЕК на насоките за хоризонталните споразумения следва да бъде въведен отново раздел относно секторни споразумения за устойчивост, следвайки модела в раздела относно споразуменията в областта на околната среда в предишните насоки от 2001 г. (47), и да се адаптират към настоящия контекст, включително като се вземат предвид Европейският зелен пакт, Парижкото споразумение и ЦУР 12.

5.2.4

Правила за търговия. Да се направят задължителни за изпълнение социалните и екологичните клаузи в търговските споразумения, със санкции (като например целенасочени по-високи тарифи, насочени към стратегически сектори, като се изключат сектори, в които налагането на тарифи би могло да доведе до по-голяма бедност в най-слабо развитите държави) в случай на неспазване.

5.2.5

Корпоративна отчетност. Задължение за бдителност за купувачите по цялата им верига на доставки (създава се задължение) за устойчиви вериги на доставки като част от гарантирането на корпоративна отчетност. Вместо подход на „контролен лист“ предприятията по-скоро следва да преразгледат своите практики на закупуване, както препоръчва ОИСР (48), и да бъдат обвързани с по-строги закони относно контрола на лобирането. Следва да се предприемат действия срещу заблуждаващите твърдения за екологосъобразност.

5.2.6

Задължително използване на стандартен инструмент за проследяване на информация относно операциите, извършвани по веригата на създаване на стойност — кой, кога, къде, при какви социални и екологични условия (предоставя техническите средства за изпълнение на задължението). Гражданското общество и профсъюзите следва да участват в разработването и мониторинга на екологичните и социалните стандарти.

5.3    Икономически и финансови инструменти

5.3.1

Прехвърляне на данъчното облагане от труда към използването на ресурсите. Да се използва текущото преразглеждане на Регламента за ДДС, за да се осигурят ясни критерии за това как държавите членки могат да въвеждат намалени ставки на ДДС за устойчиво произведени продукти и за услуги, които могат да намалят отрицателните последици от потреблението, като поправка или услуги за съвместно ползване. Да се насърчават мерки за предотвратяване на данъчна конкуренция и „надпревара за достигане на най-ниски равнища“ между държавите членки и по-справедливо данъчно облагане на най-печелившите сектори и капитали.

5.3.2

Принцип „замърсителят плаща“. ЕК започна да обръща по-сериозно внимание на подхода на интернализиране на външните ефекти, например, като призна, че енергията от възобновяеми източници е в неравностойно положение, докато външните разходи за изкопаемите ресурси не са изцяло отразени в пазарната цена, или като се опитва да въведе принципа „замърсителят плаща“ в транспортния сектор. Междувременно следва да се признае, че тези подходи съчетават екологичното с икономическото измерение на устойчивостта, но не включват социалното измерение (49).

5.3.3

Справедливи и екологосъобразни обществени поръчки. В ЦУР 12.7 се посочва, че е важно да се предвидят планове за действия за устойчиви обществени поръчки. Различни национални действия по отношение на ръководните принципи на ООН за плановете за действие относно правата на човека се отнасят за обществените поръчки, а на национално равнище съществуват редица добри практики. Например в Дания обществените кухни преминават към високо равнище на използване на биологични продукти, като се отчитат бюджетните ограничения. Понастоящем Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI) лансира инициатива да се настоява за постепенно преминаване към задължителни обществени поръчки за устойчиви храни във всички европейски училища и детски градини. ЕК обяви в новия ПДКИ, че насърчава публичните купувачи да участват в предстоящата инициатива „Публични купувачи за климат и околната среда“, която ще обедини купувачите, ангажирани с изпълнението на екологосъобразни обществени поръчки. ЕИСК призовава ЕК да включи по-широки критерии за устойчивост, като например социални съображения и съображения за справедлива търговия. Комитетът подкрепя също така плановете на ЕК да предложи задължителни минимални критерии за екологосъобразни обществени поръчки и количествени цели в секторното законодателство и постепенно да въведе задължително докладване с оглед извършването на наблюдение на по-широкото използване на екологосъобразни обществени поръчки.

5.3.4

Свързани със сътрудничеството за развитие политики, които подпомагат дребномащабното земеделие, МСП и кооперациите на потребителите.

5.4    Доброволен или основан на информацията инструмент

5.4.1

Етикетирането на продуктите може да помогне за увеличаване на усилията за устойчивост на определени предприятия, но етикетите никога не бива да се използват като извинение да не се регулират поведение и практики, които са неприемливи. Например един от разглежданите от ЕК варианти за последващо действие на съобщението, озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, е въвеждането на етикет за стоки, чието производство не причинява обезлесяване. Това обаче би могло да доведе до усещането, че ЕС всъщност толерира на пазара на Съюза продукти, които не са благоприятни за горите, което би било силно смущаващо. ЕИСК призовава ЕК да доразвие съществуващите етикети за екологични показатели, които обхващат целия жизнен цикъл, като например екомаркировката на ЕС, и да ги разшири, за да обхващат социалното измерение. По-специално прилагането на една система за ясно етикетиране относно произхода и средствата за производство би улеснило избора на потребителите (50).

5.4.2

Инициативи „отдолу нагоре“ и многостепенно управление. Децентрализирането на действието на местно равнище чрез ползващи се с доверие участници, като градските администрации и сдружения, е ефективен начин за разработване на местни действия, приближаване до гражданите и пълноценното им участие. Все повече местни власти имат сериозни стратегии за устойчивост, които ЕК стимулира чрез награди като наградата „Европейска зелена столица“, инициативата „Споразумение за зелен град“ или наградата „Европейски град за справедлива и етична търговия“. Тези модели и тенденции вероятно ще бъдат повлияни от настоящите реакции на кризата с COVID-19. Пилотните интервенции в практически контекст могат да бъдат много полезни за осигуряването на информация за разработването и изпълнението на стратегията на ЕС за устойчиво потребление и по тази причина следва да бъдат подкрепяни.

5.4.3

Реклама и маркетинг. Следва да се обърне внимание и на ролята на рекламата и маркетинга, за да се преодолее подчертано консуматорската им ориентация и да се даде предимство на аспекти като трайността на продуктите и възможностите за повторна употреба, като се забрани заблуждаваща и подвеждаща реклама.

5.4.4

Образование. Следва да бъдат внесени предложения за включване на образованието по устойчиво потребление в учебните програми от ранна възраст и за стимулиране на образователни инициативи на частния сектор (напр. инициативи на потребителски кооперации), за да се насърчи ангажирането на гражданите и промяна на културата.

---

(1)  Производителите във всички сектори носят отговорност, но трябва се подчертае специфичното положение на земеделските стопани.

(2)  Резолюция на ЕИСК относно възстановяването след COVID-19.

(3)  Евростат, „Устойчиво развитие в ЕС“, 2020 г.

(4)  ОВ C 106, 31.3.2020 г, стр. 1.

(5)  ОВ C 47, 11.2.2020 г, стр. 30.

(6)  Европейска агенция за околна среда, Европейската околна среда — състояние и перспективи (SOER) за 2020 г.

(7)  Европейска агенция за околна среда.

(8)  Мрежата Global Footprint.

(9)  Vandermaesen, T. и колектив. (2019 г.) EU overshoot day — Living beyond nature's limits (Ден на европейското превишаване на предела — Живот извън възможностите на природата). WWF.

(10)  SOER 2000 г.

(11)  Steffen, W. и колектив, 2015 г.

(12)  Kettunen, M., Gionfra, S. и Monteville, M. (2019 г.). EU circular economy and trade (Кръгова икономика и търговия в ЕС), Институт за европейска политика в областта на околната среда (IEEP) Брюксел/Лондон.

(13)  Европейска агенция за околна среда.

(14)  Евростат.

(15)  ИКЕ на ООН (2018 г.).

(16)  Rijnhout L., Stoczkiewicz M., Bolger M. (2018 г.). Necessities for a Resource Efficient Europe (Необходимост от Европа с ефективно използване на ресурсите).

(17)  Европейска агенция за околна среда (2018 г.) Waste prevention in Europe (Предотвратяване на образуването на отпадъци в Европа).

(18)  Европейско бюро по околната среда (2019 г.) Cool products don't cost the earth (Хубавите продукти не струват много).

(19)  ОИСР (2019 г.).

(20)  Zink, T. и Geyer, R. (2017 г.).

(21)  Проучване на Евробарометър, безопасност на храните, юни 2019 г.

(22)  The external costs of banana production (Външните разходи при производството на банани).

(23)  Pigou, A. C. (1920 г.). The Economics of Welfare (Икономика на благосъстоянието).

(24)  ЕК Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи, COM (2008) 435 final.

(25)  Евростат.

(26)  Competition Policy and Sustainability: A study of industry attitudes towards multi-stakeholder collaboration in the UK grocery sector (Политика в областта на конкуренцията и устойчивост: Проучване на нагласите в отрасъла за многостранно сътрудничество в сектора на търговията с хранителни стоки в Обединеното кралство) — фондация „Справедлива търговия“. Лондон, Обединено кралство; април 2019 г.

(27)  Директива 2014/24/ЕС.

(28)  Наръчник на ЕК „Купувайте, като се съобразявате с околната среда!“.

(29)  Наръчник на ЕК „Да купуваме социално!“.

(30)  Съобщение на ЕК — „Ръководство за процедурите за възлагане на обществени поръчки за иновации“ (2018 г.).

(31)  Т.е. конкретни промени в поведението за разлика от заявеното желание на хората да променят поведението си (проучване относно последното е обобщено от LE Europe и колектив) (2018 г.).

(32)  LE Europe, VVA Europe, Ipsos, ConPolicy и Trinomics (2018 г.).

(33)  Вж. бележка под линия № 1.

(34)  Европейска агенция за околна среда.

(35)  Европейско бюро на съюзите на потребителите (2020 г.).

(36)  ОВ C 106, 31.3.2020 г, стр. 1.

(37)  Rijnhout L., Stoczkiewicz M., Bolger M. (2018 г.).

(38)  Ellen MacArthur Foundation (2019 г.).

(39)  ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9.

(40)  Gerritsen, E. и Underwood, E. (2019 г.)

What the Green Deal means for Europe's biodiversity (Какво означава Зеленият пакт за биологичното разнообразие в Европа). Allen, B. и Charveriat, C. (2018 г.) A meaty challenge (Сериозно изпитание пред животновъдството). IEEP, Брюксел.

(41)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22.

(42)  IEEP и Фондацията за европейски прогресивни изследвания (FEPS).

(43)  ОВ C 67, 6.3.2014 г, стр. 23.

(44)  Доклад на комисия IMCO.

(45)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 165.

(46)  Доклади от ОИСР, гражданското общество и профсъюзите.

(47)  ОВ C 3, 6.1.2001 г., стp. 2.

(48)  Насоки на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги на доставки в текстилния и обувния сектор.

(49)  ОВ C 47, 11.2.2020 г, стр. 30.

(50)  ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9.