2.12.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 417/1

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 24 ноември 2020 година

относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост

(2020/C 417/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 165 и 166 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

В Хартата на основните права на Европейския съюз (1) образованието и достъпът до професионално и продължаващо обучение се признават за основно право, а целите на ООН за устойчиво развитие предвиждат до 2030 г. равен достъп за всички жени и мъже до достъпно и качествено техническо, професионално и висше образование, включително университетско образование, както и значително увеличаване на броя на младежите и възрастните, които притежават необходимите умения, включително технически и професионални умения, за да работят, да заемат достойни работни места и да бъдат предприемачи.

(2)

В Европейския стълб на социалните права (2), провъзгласен на 17 ноември 2017 г., се определят редица принципи в подкрепа на справедливите и добре функциониращи пазари на труда и социални системи, включително принцип 1 относно правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот и принцип 4 относно активната подкрепа за заетостта.

(3)

Системите за висококачествено и иновативно професионално образование и обучение осигуряват на хората работни умения и умения за личностно развитие и гражданско участие, които им помагат да се приспособят към двойния цифров и зелен преход и да постигат резултати във връзка с него, както и да се справят с извънредни ситуации и икономически сътресения, като същевременно подкрепят икономическия растеж и социалното сближаване. По този начин им се предоставя възможност да придобиват умения, които им помагат да намират или да създават работни места, необходими на пазара на труда.

(4)

Наличието на ефективни политики в областта на професионалното образование и обучение е от съществено значение за постигането на определената в член 145 от ДФЕС цел да се развива квалифицираната, обучена и адаптивна работна сила, както и пазари на труда, които могат да реагират бързо на икономическите промени.

(5)

Съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт (3) е новата стратегия на Европа за растеж, чиято цел е европейската икономика и общество да се трансформират и да бъдат насочени към по-устойчиво развитие. Училищата, институциите за обучение и университетите са в състояние да ангажират учениците, родителите, предприятията и по-широката общественост с промените, необходими за успешен преход. За да могат да се извлекат ползите от зеления преход, са необходими проактивно повишаване на квалификацията и преквалифициране.

(6)

В съобщението на Комисията „Силна социална Европа за справедливи промени“ (4) се подчертава необходимостта уменията, пригодността за заетост и човешкият капитал да се поставят на централно място чрез Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (5), придружена от предложение за Препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение. В него се обявяват също така бъдещата работа в областта на Европейското пространство за образование и създаването на нова рамка за сътрудничество с държавите членки в областта на образованието и обучението.

(7)

В съобщението на Комисията „Нова промишлена стратегия за Европа“ (6) се призовава за решителни действия, за да може ученето през целия живот да се превърне в реалност за всички и да се гарантира, че образованието и обучението не изостават и че помагат за осъществяването на двойния преход. Също така в него се отправя призив системите за висше и професионално образование и обучение да осигуряват повече научни работници, инженери и техници за пазара на труда. В новия план за действие относно кръговата икономика (7) и в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. (8) се изтъква ключовата роля на уменията за прехода към зелена и чиста икономика.

(8)

В съобщението на Комисията „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (9) се подчертава, че наличието на квалифициран персонал или опитни ръководители се е превърнало в най-големия проблем за една четвърт от микро-, малките и средните предприятия (МСП) в ЕС и че липсата на квалифицирани служители е най-голямата пречка пред новите инвестиции в ЕС. Професионалното образование и обучение е от особено значение за МСП, за да се гарантира, че тяхната работна сила притежава необходимите умения.

(9)

В съобщението на Комисията „Съюз на равенство: В Стратегията за равенство между половете (2020—2025 г.)“ (10) се подчертава значението на професионалното образование и обучение за жените и мъжете, за да се гарантира постигането на равновесие между половете в традиционно доминираните от мъже или от жени професии и преодоляването на свързаните с пола стереотипи.

(10)

В съобщението на Комисията „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ (11) се представя смел и всеобхватен план за възстановяването на Европа, основан на извънреден Европейски инструмент за възстановяване („Next Generation EU“) и подсилена многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. Този план се основава на солидарността и справедливостта, а в основата му са залегнали споделените ценности и принципи на Съюза. В плана се предвижда как да се даде пръв силен тласък на икономиката на Европа, как да се насърчат зеленият и цифровият преход и как тя да стане по-справедлива, по-издръжлива и по-устойчива за идните поколения.

(11)

От 2013 г. насам гаранцията за младежта (12) помага на младите хора да навлизат на пазара на труда, като им осигурява добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат училище. Професионалното образование и обучение бяха ефективни за плавното преминаване към пазара на труда на младите хора, изложени на риск от изключване. В бъдеще привлекателността на професионалното образование и обучение, и особено на чиракуването, и тяхното съответствие с нуждите на пазара на труда, могат да играят още по-голяма роля в рамките на гаранцията за младежта, що се отнася до предотвратяването на безработицата при младите хора и подготвянето им за бъдещите възможности на пазара на труда, по-специално като част от зеления и цифровия преход.

(12)

Предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) цели да гарантира по-добро съответствие на системите за образование и обучение с нуждите на пазара на труда и равен достъп до възможности за учене през целия живот за всички посредством повишаване на квалификацията и преквалификация.

(13)

В предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013 се предвижда да се запази интегрираният характер на програмата за периода 2014—2020 г., обхващащ ученето във всякакъв контекст — формален, неформален и информален — и на всички етапи от живота, за да се насърчат гъвкавите модели за учене, които позволяват на отделните лица да развият компетентностите, необходими за справяне с предизвикателствата на двадесет и първи век.

(14)

Настоящата препоръка се основава на редица инициативи в областта на образованието, обучението и уменията, разработени на европейско равнище, които са обобщени в приложение I. Тя ще допринесе за Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост, за актуализирания План за действие в областта на цифровото образование, за европейското пространство за образование и за стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението.

(15)

С настоящата препоръка се цели да се изпълни целта на европейското пространство за образование да се разгърне истинско европейско пространство за учене, в което границите не възпрепятстват висококачественото и приобщаващо образование и обучение и което цели да се премахнат пречките пред признаването на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на периодите на учене в чужбина и да се работи за по-безпроблемно трансгранично валидиране на резултатите от обучение и учене през целия живот.

(16)

Въз основа на приоритетите на засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение (процеса от Копенхаген), приети в рамките на резолюция на Съвета на 19 декември 2002 г. (13), целите за висококачествено и гъвкаво професионално образование и обучение и за транснационална мобилност продължават да са в центъра на глобалната визия за модернизиране на професионалното образование и обучение, определена от отговорните министри през 2010 г. в Комюникето от Брюж.

(17)

В заключенията от Рига от 22 юни 2015 г. министрите, отговарящи за професионалното образование и обучение, се споразумяха за набор от приоритети в подкрепа на постигането на тази визия, включена в Съвместния доклад на Съвета и на Комисията от 2015 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (14) и в Новата европейска програма за умения от 2016 г. (15), която даде допълнителен силен тласък на политиката на Съюза в областта на ПОО, като постави по-силен акцент върху привлекателността и качеството.

(18)

С Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET) (16) се въвежда референтна рамка, чрез която да се подкрепят държавите членки при подобряването на качеството на техните системи за професионално образование и обучение и да се допринесе за по-голяма прозрачност между държавите членки във връзка с развитието на политиките в областта на професионалното образование и обучение. В рамките на десетте години на нейното прилагане EQAVET стимулира провеждането на реформи в националните системи за осигуряване на качеството, но не допринесе значително за подобряването на прозрачността на мерките за осигуряване на качество. Освен това тя се прилагаше най-вече в областта на първоначалното професионално образование и обучение в училищата. Поради това следва рамката EQAVET от 2009 г. да бъде интегрирана в настоящата препоръка и в нея да бъдат добавени елементи, чрез които да се отстранят недостатъците при нейното прилагане, свързани с качеството на резултатите от ученето, сертифицирането и оценяването, консултациите със заинтересованите страни, ролята на преподавателите и обучителите, ученето в процеса на работа и гъвкавостта на професионалното образование и обучение. За да се подобри взаимното обучение, да се повишат прозрачността и съгласуваността на мерките за осигуряване на качеството при предоставянето на професионално образование и обучение и да се укрепи взаимното доверие между държавите — членки на ЕС, следва да се въведат партньорски оценки на осигуряването на качеството на системно равнище.

(19)

В Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (17) се поставя целта да се подобрят признаването, натрупването и трансферът на резултатите от ученето, като се подкрепят мобилността и ученето през целия живот, както и създаването на кредитна система на ЕС в областта на професионалното образование и обучение. В рамките на десетте години на нейното прилагане ECVET допринесе в голяма степен за развитието на по-качествена мобилност чрез използването и документирането на единици учебни резултати. Концепцията за ECVET точки обаче като цяло не беше приложена и ECVET не доведе до разработване на европейска система за кредити в професионалното образование и обучение. Поради това настоящата препоръка на Съвета следва да включва основните принципи на ECVET (напр. единици учебни резултати), свързани с гъвкавостта. Инструментите на ECVET (напр. споразумение за учене и меморандум за разбирателство), които подкрепят мобилността на учащите се в сферата на професионалното образование и обучение, трябва да бъдат доразвити в рамките на други инструменти на ЕС, като например подпомаганите по програмата „Еразъм+“. За професионални квалификации след завършване на средно образование и на равнище висше образование може да се използва Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, която вече се прилага.

(20)

В Препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (18) се определят 14 основни критерия, които държавите членки и заинтересованите страни следва да използват за разработването на качествено и ефективно чиракуване, като гарантират както развитието на умения, свързани с работата, така и личностното развитие на чираците.

(21)

Мониторингът от страна на Cedefop на приоритетите, договорени в заключенията от Рига от 22 юни 2015 г., показва редица области, в които държавите са постигнали напредък по програмата за модернизиране на професионалното образование и обучение, по-специално във връзка с чиракуването и ученето в процеса на работа, осигуряването на качеството, създаването на механизми за предвиждане на уменията и на консултативни органи с участието на социалните партньори, увеличаването на пропускливостта и гъвкавостта, а отскоро и поставянето на по-силен акцент върху цифровите умения. В контекста на зеления и цифровия преход обаче е необходимо значително да се разшири и подобри предлагането на възможности за професионално образование и обучение както за младите хора, така и за възрастните, като същевременно се увеличат привлекателността и качеството на първоначалното професионално образование и обучение.

(22)

Редица държави са въвели инициативи за насърчаване на високите постижения в областта на професионалното образование и обучение, както и за по-добро свързване на ПОО с екосистемите за иновации и за умения. Въз основа на тези примери концепцията за центровете за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение се изпробва с цел те да се превърнат в световни еталони за обучението в специфични области в рамките както на първоначалното обучение, така и на продължаващото повишаване на квалификацията и преквалифициране.

(23)

В своето становище относно бъдещето на професионалното образование и обучение, прието през декември 2018 г., Консултативният комитет за професионално обучение (ККПО) определи визията за отлично и приобщаващо професионално образование и обучение през целия живот, които отговарят на бъдещите нужди, породени от икономическите, технологичните и обществените промени. В това становище Комисията беше приканена да изготви предложение за рационализиране и консолидиране на политическата рамка на ЕС в областта на професионалното образование и обучение, тяхното управление и съществуващите инструменти под формата на всеобхватна препоръка на Съвета.

(24)

Предвид своя необвързващ характер настоящата препоръка спазва принципите на субсидиарност и на пропорционалност и следва да се прилага в съответствие с европейското право и с правото и практиката на национално равнище. По-специално настоящата препоръка не засяга разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО (19), изменена с Директива 2013/55/ЕС (20), относно признаването на професионалните квалификации и предвидения в нея режим на автоматично признаване.

Като се взема предвид следното определение за „професионално образование и обучение“:

За целите на настоящата препоръка професионалното образование и обучение трябва да се разбират като образование и обучение, които целят да осигурят на младежите и на възрастните знания, умения и компетентности, необходими за определени професии или по-общо на пазара на труда (21). Те могат да бъдат предоставяни във формална и неформална среда на всички нива по Европейската квалификационна рамка, включително във висшето образование, когато е приложимо,

ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:

в съответствие с националното законодателство и законодателството на Съюза, наличните ресурси, националните приоритети и обстоятелства, включително социално-икономическото положение и характеристиките на националните системи за ПОО, и в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни:

а)

да се стремят към прилагането на политика в областта на професионалното образование и обучение, която:

—

осигурява на младежите и на възрастните знанията, уменията и компетентностите, които им позволяват да преуспяват в условията на променящи се пазари на труда и общества, както и да управляват възстановяването и справедливия преход към зелена и цифрова икономика в период на демографски промени и през всички икономически цикли,

—	насърчава приобщаването и равните възможности и допринася за постигането на устойчивост, социална справедливост и благоденствие за всички, както и

—	насърчава европейските системи за професионално образование и обучение в международен контекст, така че те да бъдат признати като световен еталон за учащите се в сферата на професионалното образование и обучение;

б)	да предприемат действия и да направят инвестиции за изпълнението на тази политика в съответствие с принципите, определени в точки 1—21 по-долу, и

в)

да действат за постигането до 2025 г. на следните цели на равнище ЕС (22), които са част от съответните европейски рамки за мониторинг, включително в областта на образованието и обучението, както и на социалните политики и политиките в областта на заетостта:

—	делът на завършилите ПОО, които са постъпили на работа, да бъде най-малко 82 % (23);

—

60 % от завършилите наскоро ПОО да се възползват от учене в процеса на работа по време на своето професионално образование и обучение (24). Тази цел се отнася до всички форми на учене в процеса на работа на работното място и ще допринесе също така за увеличаване на възможностите за чиракуване, които могат да бъдат подкрепяни по линия на гаранцията за младежта;

—	8 % от учащите се в ПОО да се възползват от образователна мобилност в чужбина (25).

Професионалното образование и обучение се характеризират с гъвкавост, що се отнася до приспособяването към промените на пазара на труда

Програмите за професионално образование и обучение предлагат балансирана комбинация от професионални, включително технически, умения, които са добре съгласувани с всички икономически цикли и с променящите се работни места и работни методи, и ключови компетентности (26), включително солидни основни умения, цифрови, универсални, зелени и други житейски умения, които осигуряват здрави основи за издръжливост, учене през целия живот, пригодност за заетост през целия живот, социално приобщаване, активно гражданско участие и личностно развитие;

Учебните програми за професионално образование и обучение, предлаганите програми и квалификациите се актуализират редовно, по целесъобразност, като се надгражда върху аналитични данни за уменията (т.е. системи за проследяване на завършилите лица, механизми за предвиждане на умения, включително на секторно и регионално равнище);

Доставчиците на професионално образование и обучение разполагат, в зависимост от националните условия, с подходяща степен на автономност, гъвкавост, подкрепа и финансиране за адаптиране на предлаганото от тях обучение към променящите се потребности от умения, зеления и цифровия преход и икономическите цикли, като същевременно се гарантира качеството;

Програмите за професионално образование и обучение на всички нива включват компоненти за учене в процеса на работа, които допълнително се разширяват и в продължаващото професионално образование и обучение; схемите за чиракуване (27) са доразвити, за да се подобрят предложенията по линия на гаранцията за младежта (28), и са допълнени с подходяща подкрепа (29) и мерки за стабилизиране на предлагането на възможности за чиракуване и за справяне със специфичните предизвикателства за малките предприятия; за да се създадат възможности за учене в процеса на работа в различни сектори на икономиката, могат да се предвидят насърчителни мерки за работодателите в съответствие с националния контекст;

Възможностите за гъвкавост и развитие са в основата на професионалното образование и обучение

Програмите за професионално образование и обучение са насочени към учащите се, предлагат достъп до присъствени, цифрови или смесени форми на обучение, гъвкави и съставени от модули модели, въз основа на признаването на резултатите от неформално и информално учене, и разкриват възможности за развитие в кариерата и в ученето; програмите за продължаващо професионално обучение са разработени така, че да могат да се адаптират към нуждите на пазара на труда или на даден сектор, или индивидуалните нужди за повишаване на квалификацията или преквалификация;

Програмите за професионално образование и обучение се основават на модули или единици учебни резултати и са въведени механизми за валидиране, които позволяват трансфера, признаването и натрупването на индивидуални учебни резултати с цел придобиване на квалификация или частична квалификация, в зависимост от националния контекст; (30) При първоначалното ПОО основната цел е да се постигне напредък към придобиването на пълна квалификация.

Професионалното образование и обучение задвижват иновациите и растежа и подготвят за цифровия и зеления преход и за професиите с голямо търсене

Устойчивостта на професионалното образование и обучение се постига чрез тяхното интегриране в икономическите, промишлените и иновационните стратегии, включително тези, които са свързани с възстановяването и със зеления и цифровия преход. В резултат на това предлагането на професионално образование и обучение трябва да бъде значително адаптирано и/или разширено, особено за възрастните, чрез насърчаване на придобиването на предприемачески, цифрови и зелени умения;

Центровете за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение действат като катализатор за местните бизнес инвестиции, като подкрепят възстановяването, зеления и цифровия преход, европейските и регионалните стратегии за иновации и за интелигентна специализация и развитието на професионалното образование и обучение, включително на по-високи квалификационни нива (нива 5—8 от ЕКР) в съответствие с националния контекст, и предоставят иновационни услуги, като например клъстери и бизнес инкубатори за стартиращи предприятия и технологични иновации за МСП, както и иновационни решения за преквалифициране на работниците, изложени на риск от съкращение;

Институциите за професионално образование и обучение разполагат с достъп до съвременна инфраструктура, въвели са стратегии за цифровизация (31) в съответствие с националния контекст и са включили екологичната и социалната устойчивост в своите програми и организационно управление, като по този начин допринасят за изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие;

Професионалното образование и обучение са привлекателен избор и се основават на модерно и цифровизирано предоставяне на обучение/умения

10.

Първоначалното и продължаващото професионално образование и обучение са част от ученето през целия живот. Между първоначалното и продължаващото професионално образование и обучение, общото образование и висшето образование съществуват гъвкави и пропускливи връзки;

11.

Програмите за професионално образование и обучение на нива 5—8 от ЕКР се доразработват, за да подпомогнат задоволяването на все по-големите потребности от по-квалифицирани професионални умения в съответствие с националния контекст;

12.

Програмите за професионално образование и обучение се изпълняват чрез подходяща комбинация от отворена, цифрова и основаваща се на участие учебна среда, включително работни места, благоприятстващи ученето, и се подкрепят от съвременни и достъпни инфраструктура, оборудване и технологии, както и от широкоприложими педагогически методи и инструменти, като например симулаторите, основани на ИКТ, и виртуалната и разширената реалност, които повишават достъпността и ефикасността на предоставянето на обучение, включително за малките предприятия (32);

13.

Преподавателите, обучителите и другите служители в сферата на професионалното образование и обучение предприемат първоначално и продължаващо професионално развитие с цел: осигуряване на висококачествено обучение; насърчаване на техническите и цифровите умения и на ефективните иновационни методи на обучение, включително обучение във виртуална среда; в съответствие със съвременната професионална и цифрова педагогика, работа с инструменти за цифрово обучение и в разнообразна и мултикултурна среда. Професионалното им развитие става по-привлекателно чрез по-обхватни подходи за наемане на работа, подобрени възможности за кариерно развитие (33), както и чрез засилено сътрудничество между преподавателите/обучителите в сферата на професионалното образование и обучение, предприятията и другите работни места;

14.

Стратегиите за интернационализация подкрепят стратегически подход към международното сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение, включително в граничните региони на ЕС; тези стратегии насърчават успешните национални практики по света и могат да бъдат изпълнявани по различни начини, като например мобилност на учащи се и преподаватели/обучители, както и участие в международни конкурси за умения и съвместна подготовка на такива конкурси;

15.

Въведени са възможности за образователна мобилност на учащите се и на служителите в сферата на професионалното образование и обучение, включително виртуална мобилност, дългосрочна мобилност и мобилност към трети държави, които се улесняват от използването и признаването на единици учебни резултати и на съответните европейски инструменти; (34)

16.

Чрез висококачествени услуги за учене през целия живот и професионално ориентиране се осигурява ясна и лесна за ползване информация относно възможностите за учене, за професионално развитие и за валидиране в целия ЕС, като се използват пълноценно „Европас“ и други цифрови услуги;

Професионалното образование и обучение насърчават равните възможности

17.

Програмите за ПОО са приобщаващи и достъпни за уязвимите групи, като например хората с увреждания, лицата с ниска квалификация/слаби умения, малцинствата, хората с мигрантски произход и хората с по-малко възможности поради географското си местоположение и/или социално-икономическото си неравностойно положение; Целенасочените мерки и гъвкавите формати на обучение предотвратяват преждевременното напускане на образованието и обучението и подпомагат прехода от училище към работа;

18.

Програмите за ПОО са достъпни чрез платформи за цифрово обучение, подкрепени от инструменти, устройства и интернет връзка, по-специално за уязвимите групи и хората в селските или отдалечените райони;

19.

Целенасочени мерки насърчават баланса между половете по отношение на традиционните „мъжки“ и „женски“ професии и противодействат както на свързаните с пола стереотипи, така и на други стереотипи;

Професионалното образование и обучение се основават на култура на осигуряване на качеството

20.

Европейската референтна рамка за осигуряване на качеството в професионалното образование и обучение (рамката EQAVET), описана в приложение II, се използва в националните системи за осигуряване на качеството както в първоначалното, така и в продължаващото професионално образование и обучение; тя обхваща професионалното образование и обучение във всички учебни среди (например в училищата и ученето в процеса на работа, включително схемите за чиракуване) и в рамките на всички видове обучение (цифрово, присъствено и смесено), предоставяни както от публични, така и от частни доставчици, и се основава на набор от примерни дескриптори и общи референтни показатели за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, прилагани както на равнище системи, така и на равнище доставчици, съобразно националния контекст, както е посочено в приложение II;

21.

Националната референтна точка за осигуряване на качеството в областта на професионалното образование и обучение продължава да обединява всички съответни заинтересовани страни на национално и регионално равнище с цел:

—	предприемане на конкретни инициативи за прилагане и по-нататъшно разгръщане на рамката EQAVET,

—	информиране и мобилизиране на широк кръг от заинтересовани страни, включително центрове за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение, с цел да се допринесе за прилагането на рамката EQAVET,

—

оказване на подкрепа за самооценяването като допълнително и ефективно средство за осигуряване на качеството, за да се предостави възможност за измерване на успеха и за определяне на областите, в които трябва да се постигне подобрение, включително що се отнася до цифровата подготвеност на системите и институциите за ПОО,

—	активно участие в европейската мрежа за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение,

—	предоставяне на актуализирано описание на националните мерки за осигуряване на качеството въз основа на рамката EQAVET,

—	участие в партньорски оценки (35) на равнището на ЕС за осигуряване на качеството, за да се повишат прозрачността и последователността на мерките за осигуряване на качество, както и за да се засили доверието между държавите членки;

Изпълнение на национално равнище

Препоръчва се държавите членки да предприемат действия за изпълнение на тази политика на национално равнище заедно със социалните партньори и други заинтересовани страни. Във връзка с това те следва:

22.

Да подкрепят устойчивите партньорства за управление на професионалното образование и обучение, в съответствие с националния контекст и когато е уместно, чрез публично-частни партньорства. Да включат социалните партньори и всички съответни заинтересовани страни, включително институции за професионално образование и обучение, сектори и предприятия от всякакъв мащаб, публични и частни служби по заетостта, преподаватели и обучители в сферата на ПОО и техни представители, посреднически организации, като промишлени, търговски и занаятчийски камари, професионални и секторни организации, национални координатори за гаранцията за младежта, ЕСФ и други инициативи на ЕС, сектора на информационните технологии, центрове за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение, клъстери, организации на учащи се и на родители, както и местни, регионални и национални органи. Да насърчават такива партньорства на регионално и секторно равнище;

23.

Да използват по възможно най-добрия начин европейските инструменти за прозрачност, като например Европейската квалификационна рамка, Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, „Европас“ и Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, да улесняват автоматичното взаимно признаване на квалификации и на резултати от периоди на учене в чужбина (36), да предоставят възможност на учащите се да използват различните функционалности на „Европас“ (напр. да записват своя опит, умения и квалификации в онлайн профил, който се използва за целите на професионалното ориентиране, както и опита си с мобилност, а така също и да им бъдат издавани удостоверения с цифров подпис, както и да получават предложения и да търсят възможности за учене и за работа, квалифициране, валидиране, признаване и др.);

24.

Да използват по най-добрия начин фондовете и инструментите на Европейския съюз в подкрепа на реформите и/или инвестициите в областта на професионалното образование и обучение, включително във връзка с цифровизацията и екологичната устойчивост, като Next Generation EU (Механизъм за възстановяване и устойчивост, REACT-EU), Европейския социален фонд+, SURE, Европейския фонд за регионално развитие, InvestEU, „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, Interreg, „Цифрова Европа“, Механизма за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Модернизационния фонд; да стимулират влагането на допълнителни инвестиции в професионалното образование и обучение както от публичния, така и от частния сектор;

25.

Въз основа на подходящите действащи национални договорености и финансови рамки, да определят мерките, които да бъдат предприети за изпълнението на настоящата препоръка на национално равнище в срок от 18 месеца от приемането ѝ, и да предприемат последващи действия във връзка с тяхното изпълнение, включително чрез отпускане на подходящи национални ресурси на национално равнище и чрез поставяне на силен акцент върху интегрирането на цифровизацията и екологичната устойчивост в целия сектор на ПОО, при надлежно отчитане в съответствие с националния контекст на отговорността/автономността на институциите за образование и обучение.

ПРИВЕТСТВА НАМЕРЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА, ПРИ НАДЛЕЖНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ:

Да осъществява политиката на Съюза в областта на професионалното образование и обучение, като подкрепя действията на държавите членки, включително чрез:

26.

Осигуряване на ефективно управление на политиката на ЕС за професионално образование и обучение чрез тристранния Консултативен комитет за професионално обучение въз основа на редовно обновявана работна програма и в сътрудничество с генералните директори в областта на професионалното образование и обучение (37), представителите на учащите се и доставчиците на професионално образование и обучение;

27.

Гарантиране, че политиката на ЕС за професионално образование и обучение е взета изцяло предвид в по-нататъшните действия по плана на ЕС за възстановяване, Европейския зелен пакт, новата промишлена стратегия за Европа и стратегията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа, както и че е интегрирана по последователен и съгласуван начин в Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост, плана за действие в областта на цифровото образование, цялостната рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението и европейското пространство за образование;

28.

Предоставяне на допълнителна подкрепа за структурни реформи в областта на чиракуването чрез помощна услуга в тази област и чрез нов стимул за Европейския алианс за професионална подготовка във взаимодействие с гаранцията за младежта; постепенно разширяване на помощните услуги в областта на професионалното образование и обучение в сътрудничество с (Cedefop);

29.	Проучване на концепцията за микроквалификации и на тяхното използване, включително в ПОО, заедно с държавите членки и съответните заинтересовани страни, включително в контекста на консултативната група за ЕКР, съгласно предложеното в Европейската програма за умения.

30.

Оказване на подкрепа за целта постепенно да се създадат и разгърнат европейски платформи на центрове за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение и да се проучат, заедно с държавите членки и съответните заинтересовани страни, европейски основни професионални профили, включени в рамките на платформата „Европас“ и когато е възможно, допълнени с цифрово учебно съдържание за ПОО, разработено в рамките на европейските инструменти за прозрачност, с цел да се улеснят мобилността на учащите се и работниците и прозрачността и признаването на квалификациите;

31.

Оказване на подкрепа за качествената и ефективна цифровизация на предоставянето на ПОО за ученето както в училищата, така и в процеса на работа чрез насърчаване на използването на европейските рамки за компетентност (38) и инструменти за самооценка (39), както и проучване на възможността да се осъществи проучване за училищата за ПОО в целия ЕС;

32.	Укрепване на Европейския алианс за професионална подготовка и на коалициите за умения и работни места в областта на цифровите технологии, както е обявено в Европейската програма за умения;

33.

Насърчаване на европейските системи за професионално образование и обучение в международен контекст, така че те да бъдат признати за световен еталон за учащите се в сферата на професионалното образование и обучение, включително чрез оказване на подкрепа за интернационализирането на системите за професионално образование и обучение също по отношение на държавите, които са кандидатки за членство в ЕС, и съседните на Съюза държави в сътрудничество с Европейската фондация за обучение, чрез конкурси за умения и комуникационни кампании, целящи да се повиши привлекателността и да се подобри имиджът на ПОО, чрез предоставяне на лесен достъп до информация за професионалното образование и обучение и свързаните с тях възможности за професионална реализация, както и чрез доразвиване и подобряване на функционалностите на „Европас“;

34.	Сътрудничество с международни организации, по-специално ОИСР, МОТ, ЮНЕСКО и Световната банка, в областта на професионалното образование и обучение.

35.

Оказване на подкрепа за усилията на държавите членки, насочени към изпълнението на настоящата препоръка, укрепване на капацитета на институциите за професионално образование и обучение, включително тяхната цифровизация и екологична устойчивост, и насърчаване на научните изследвания в областта на ПОО както на национално равнище, така и на равнището на ЕС чрез финансиране от съответните фондове и програми на Съюза (Next Generation EU (Механизъм за възстановяване и устойчивост, REACT-EU), Европейския социален фонд+, SURE, Европейския фонд за регионално развитие, InvestEU, „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, Interreg, „Цифрова Европа“, Механизма за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Модернизационния фонд);

36.

Осигуряване на качествен и количествен мониторинг в съответствие с общите цели, определени в настоящата препоръка, както и други подходящи данни, включително относно инвестициите, и използване на тези данни за целите на европейския семестър и съответните европейски рамки за мониторинг и докладване, както и докладване на Съвета относно изпълнението на настоящата препоръка на всеки пет години въз основа на наличните данни на национално и европейско равнище и годишния мониторинг от страна на Cedefop.

Настоящата препоръка заменя Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET) и Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET).

Съставено в Брюксел на 24 ноември 2020 година.

За Съвета

Председател

M. ROTH

(1) ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(2) Док. 13129/17.

(3) COM(2019) 640 final.

(4) COM(2020) 14 final.

(5) COM(2020) 274 final.

(6) COM(2020) 102 final.

(7) COM(2020) 98 final.

(8) COM(2020) 380 final.

(9) COM(2020) 103 final.

(10) COM(2020) 152 final.

(11) COM(2020) 442 final.

(12) Препоръка на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1).

(13) ОВ C 13, 18.1.2003 г., стр. 2.

(14) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 25.

(15) COM(2016) 381 final.

(16) ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1.

(17) ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 11.

(18) ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1.

(19) Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

(20) Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“ ) (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 132).

(21) Въз основа на определението на Cedefop: Европейски център за развитие на професионалното обучение: Терминология на европейската политика в областта на образованието и обучението, 2014 г.

(22) Целите се определят като средни стойности за ЕС, които трябва да бъдат постигнати колективно от държавите членки. Когато се докладва за напредъка към постигането на тези цели, когато е уместно включително в контекста на европейския семестър, Комисията следва да вземе предвид особеностите на различните национални системи и обстоятелства. Държавите членки следва да използват пълноценно възможностите за финансиране от Съюза в съответствие с националните си особености, приоритети и предизвикателства. Трите количествени цели не предопределят решенията за това как се прилагат инструментите на Съюза за финансиране по многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и по Next Generation EU.

(23) Това ще обхване възрастовата група 20—34 години, които преди 1—3 години са завършили средно образование или професионално образование и обучение след завършено средно образование, но не висше.

(24) Това ще обхване лицата на възраст 20—34 г., които са напуснали системата на образование и обучение преди 1—3 години. Показателят ще се основава на данни, които ще бъдат събирани от 2021 г. нататък като част от наблюдението на работната сила на Европейския съюз (EU LFS), както е определено в идентификатора на променливата „HATWORK“ в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2240 на Комисията. Това се отнася до професионален опит на работното място в пазарен или непазарен отдел (т.е. в предприятие, държавна институция или организация с нестопанска цел), който е бил част от официалната учебна програма, довела до успешно завършено най-високо ниво на образование. Ако респондентът е имал професионален опит на няколко места, следва да се вземе предвид общата продължителност на целия професионален опит. Професионалният опит следва да бъде изразен в еквиваленти на пълно работно време.

(25) Този дял ще се измерва като процент на мобилните учащи се в рамките на една календарна година от всички завършили ПОО през същата година. Показателят ще се основава на данните за мобилността, взети от данните за програма „Еразъм+“, и на данните за завършилите ПОО, взети от данните на ЮНЕСКО-ОИСР-Евростат. Когато са налични и само ако предоставените данни са съпоставими с данните по програма „Еразъм+“, включително продължителността на мобилността, за допълване на данните от „Еразъм+“ могат да се използват и данни от програмите за мобилност на националните органи. В случай че са включени данни от националните органи, те следва да бъдат представени по прозрачен начин.

(26) В Препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот се определят следните ключови компетентности: езикова грамотност; многоезикова компетентност; математическа компетентност и компетентност в областта на точните науки, технологиите и инженерството; цифрова компетентност; личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за придобиване на умения за учене; гражданска компетентност; предприемаческа компетентност, както и компетентност за културна осведоменост и изява.

(27) Според определението в Препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване.

(28) Според определението в Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта.

(29) Тя може да включва междуфирмени центрове за обучение.

(30) В съответствие с Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

(31) Например инструментът за самооценка SELFIE подкрепя институциите за ПОО при използването на цифровите технологии за ефективно преподаване и учене и при засилването на сътрудничеството им с работодателите в рамките на схемите за учене в процеса на работа.

(32) Освен това те могат да включват сътрудничество в преподаването, интердисциплинарно и основано на проекти учене, нови организационни методи в учебните институции и предприятията, както и изкуствен интелект.

(33) Те могат да включват множество пътища за кариерно развитие, признаване на предишен професионален опит и хибридни преподаватели/обучители в съответствие с националния контекст.

(34) Например образци за меморандума за разбирателство и споразумението за учене.

(35) Партньорската оценка е вид доброволна дейност за взаимно обучение, целяща да се подкрепят подобряването и прозрачността на мерките за осигуряване на качеството на системно равнище, които не водят до процедури за акредитация, въз основа на специфична методика, която ще бъде разработена от европейската мрежа за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

(36) В съответствие с Препоръката на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина.

(37) Генералните директори в областта на професионалното образование и обучение се определят от държавите членки.

(38) Като например Рамката за цифрова компетентност на гражданите (DigComp), Рамката за цифрова компетентност на преподавателите (DigCompEdu) и Рамката за цифрова компетентност на организациите (DigCompO).

(39) Като например SELFIE.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложими актове на Съюза в областта на уменията, образованието и обучението

Препоръка на Съвета от 28 юни 2011 г. относно политики за намаляване на преждевременното напускане на училище (1).

Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (2).

Съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) — Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението (3)

Препоръка на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните (4).

Препоръка на Съвета от 22 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (5).

Препоръка на Съвета от 20 ноември 2017 г. относно проследяването на дипломираните лица (6).

Решение на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО (7).

Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (8).

Заключения на Съвета „Към визия за европейско образователно пространство“ (9).

10.

Препоръка на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина (10).

11.

Заключения на Съвета във връзка с изпълнението на препоръката на Съвета относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните (11).

12.

Резолюция на Съвета относно по-нататъшното развитие на европейското пространство за образование в подкрепа на ориентирани към бъдещето системи за образование и обучение (12).

13.

Заключения на Съвета относно икономиката на благосъстоянието (13)

14.

Съобщение на Комисията „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“ (14).

(1) OВ C191, 1.7.2011 г., стр. 1.

(2) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1

(3) ОВ C417, 15.12.2015 г., стр. 25.

(4) ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.

(5) ОВ C 189, 15.6.2017 г., стр. 15.

(6) ОВ C 423, 9.12.2017 г., стр. 1.

(7) ОВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 42.

(8) ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1.

(9) ОВ C 195, 7.6.2018 г., стр. 7.

(10) ОВ C 444, 10.12.2018 г., стр. 1.

(11) ОВ C 189, 5.6.2019 г., стр. 23.

(12) ОВ C 389, 18.11.2019 г., стр. 1.

(13) Док. 13432/19.

(14) COM(2019) 650 final.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Рамката EQAVET

Част A. Примерни дескриптори на EQAVET

В настоящото приложение се посочват примерни дескриптори, които имат за цел да улеснят прилагането на тази рамка от държавите членки и доставчиците на ПОО, както считат за целесъобразно. Те са структурирани по етапи от цикъла на качеството: планиране — изпълнение — оценяване — преглед. Дескрипторите могат да се прилагат както за първоначалното, така и за продължаващото ПОО и да се използват за всички учебни среди: предоставяне на ПОО в училищна среда и учене в процеса на работа, включително схеми за чиракуване.

Критерии за качеството

Примерни дескриптори на равнище системи за ПОО

Примерни дескриптори на равнище доставчици на ПОО

Планирането отразява стратегическа визия, споделяна от съответните заинтересовани страни, и включва ясни общи цели, действия и показатели

Общите цели на ПОО са описани в средносрочен и дългосрочен план и са свързани с европейските цели и целите за устойчиво развитие, като се вземат предвид съображенията за екологична устойчивост

Социалните партньори и всички други съответни заинтересовани страни участват в определянето на целите и задачите на ПОО на различни равнища

Конкретните цели са определени и се проследяват чрез специфични показатели (критерии за успеваемостта)

Създадени са механизми и процедури за установяване на потребностите от обучение, съществуващи на пазара на труда и в обществото

Европейските, националните и регионалните цели и задачи на политиката в областта на ПОО са отразени в местните конкретни цели, определени от доставчиците на ПОО

Определени са и се проследяват ясни общи и конкретни цели и са създадени програми за постигането им

Със социалните партньори и всички други съответни заинтересовани страни се провеждат постоянни консултации с цел да се установят специфичните местни/индивидуални потребности

Отговорностите по управлението и развитието на качеството са ясно разпределени

Служителите участват на ранен етап в планирането, включително по отношение на развитието на качеството

Създадена е информационна политика, с която да се осигури оптимално оповестяване на резултатите по отношение на качеството, като същевременно се спазват националните/регионалните изисквания за защита на данните

Определени са стандарти и насоки за признаване, валидиране и сертифициране на компетентностите на лицата

Квалификациите по ПОО са описани чрез резултатите от ученето

Създадени са механизми за осигуряване на качеството при замислянето, оценяването и прегледа на квалификациите

Програмите за ПОО са създадени така, че да дават възможност за гъвкави процеси на учене и да реагират бързо на променящите се потребности на пазара на труда

Доставчиците планират инициативи за сътрудничество със съответните заинтересовани страни

Съответните заинтересовани страни участват в процеса на анализиране на местните потребности

Доставчиците на ПОО разполагат с ясна и прозрачна система за осигуряване на качеството

Определени са мерки за спазване на правилата за защита на данните

Плановете за изпълнение са изготвени въз основа на консултации със заинтересованите страни и съдържат ясни принципи

Плановете за изпълнение са изготвени в сътрудничество със социалните партньори, доставчиците на ПОО и други съответни заинтересовани страни на различните равнища

В плановете за изпълнение се разглеждат необходимите ресурси, възможностите на потребителите и необходимите инструменти и насоки за подкрепа

Изготвени са насоки и стандарти за изпълнението на различни равнища. Тези насоки и стандарти включват оценяването, валидирането и сертифицирането на квалификациите

Плановете за изпълнение включват специална подкрепа за обучението на преподаватели и обучители, в това число за цифрови умения и екологична устойчивост

Ресурсите са подходящо съобразени/разпределени на вътрешно равнище с оглед да се постигнат конкретните цели, определени в плановете за изпълнение

Ясно се подкрепят подходящи и приобщаващи партньорства, включително между преподавателите и обучителите, с цел изпълнение на планираните действия

В стратегическия план за развитие на компетентностите на служителите са посочени потребностите от обучение на преподавателите и обучителите

Служителите участват в редовни обучения и развиват сътрудничество със съответни външни заинтересовани страни с цел да се подкрепят изграждането на капацитет и подобряването на качеството и да се постигнат по-добри резултати

Отговорностите на доставчиците на ПОО в процеса на изпълнение са ясно описани и прозрачни

Създадени са национална и/или регионална рамка за осигуряване на качеството, включващи насоки и стандарти за качеството на равнище доставчици на ПОО, чиято цел е да насърчават постоянното подобряване и саморегулирането

Програмите на доставчиците на ПОО дават възможност на учащите се да постигат очакваните резултати от ученето и да се включат в учебния процес

Доставчиците на ПОО отговарят на потребностите от учене на отделните лица, като използват ориентиран към учащите се подход, който им дава възможност да постигат очакваните резултати от ученето

Доставчиците на ПОО насърчават иновациите в методите на преподаване и учене, както в училищата, така и на работното място, подкрепени чрез използване на цифрови технологии и на инструменти за учене онлайн

Доставчиците на ПОО използват валидни, точни и надеждни методи за оценяване на резултатите от ученето, постигнати от отделните лица

Извършва се редовно оценяване на резултатите и процесите,

подкрепено от измерване

Създадена е методика за оценяване, включваща вътрешно и външно оценяване

Участието на заинтересованите страни в процеса на проследяване и оценяване е одобрено и ясно описано

Националните/регионалните стандарти и процеси за осигуряване и подобряване на качеството съответстват и са пропорционални на потребностите на сектора

Системите подлежат на самооценка и на вътрешен и външен преглед в зависимост от нуждите

Извършва се периодично самооценяване съгласно националните и регионалните нормативни уредби/рамки или по инициатива на доставчиците на ПОО, което обхваща също така цифровата подготвеност и екологичната устойчивост на институциите за ПОО

Оценяването и прегледът обхващат процесите и резултатите от образованието и обучението, в това число оценяването на удовлетворението на учащите се, както и на работата и удовлетворението на служителите

Прилагат се системи за ранно предупреждение

Прилагат се показатели за работата

Събират се редовно и съгласувано подходящи данни, за да се измери успеваемостта и да се определят областите за подобряване. Създадени са подходящи методи за събиране на данни, например въпросници и показатели/измерими критерии

Оценяването и прегледът включват събиране и използване на данни, както и адекватни и ефективни механизми за приобщаване на вътрешните и външните заинтересовани страни

Прилагат се системи за ранно предупреждение

Преглед

Определени са и се използват процедури, механизми и инструменти за извършване на прегледи с цел подобряване на качеството на предоставяне на всички равнища

Процесите се подлагат периодично на преглед и се създават планове за действие с цел извършване на промени. Системите се коригират по съответния начин

Оповестява се публично информация относно резултатите от оценяването

Събират се отзиви на учащите се относно индивидуалните им впечатления от ученето и относно средата на учене и преподаване. Заедно с отзивите на преподавателите, на обучителите и на всички други съответни заинтересовани страни те се използват за определяне на допълнителни действия

На обществеността се предоставя широк достъп до информацията за резултатите от прегледа

Процедурите за обратна връзка и преглед са част от стратегически учебен процес в организацията, подпомагат разработването на висококачествено предоставяне на ПОО и подобряват възможностите за учащите се

Резултатите от процеса на оценяване се обсъждат със съответните заинтересувани страни и се изготвят подходящи планове за действие

Част Б. Референтен набор от показатели по EQAVET

В тази част се предлага набор от референтни показатели, които могат да бъдат използвани за подкрепа на оценяването и подобряването на качеството на националните/регионалните системи за ПОО и/или доставчиците на ПОО при прилагането на рамката EQAVET.

Показател

Вид на показателя

Цел на политиката

Общи показатели за осигуряването на качеството

Номер 1

Релевантност на системите за осигуряване на качеството за доставчиците на ПОО:

а)	дял на доставчиците на ПОО, прилагащи вътрешни системи за осигуряване на качеството, определени със закон/по собствена инициатива

б)	дял на акредитираните доставчици на ПОО

Контекстен/входен показател

Насърчаване на култура на подобряване на качеството на равнище доставчици на ПОО

Повишаване на прозрачността на качеството на обучението

Подобряване на взаимното доверие в предоставянето на обучение

Номер 2

Инвестиции в обучението на преподаватели и обучители:

а)	дял на преподавателите и обучителите, участващи в допълнително обучение

б)	размер на инвестираните средства, включително за цифрови умения

Входен/процесен показател

Насърчаване на ангажираността на преподавателите и обучителите с процеса на развиване на качеството на ПОО

Подобряване на способността на ПОО да отговорят на променящите се потребности на пазара на труда

Повишаване на индивидуалния капацитет за учене

Подобряване на постиженията на учащите се

Показатели в подкрепа на целите по отношение на качеството за политиките в областта на ПОО

Номер 3

Равнище на участието в програмите за ПОО:

Брой на участниците в програмите за ПОО (1) по вид програма и по индивидуални критерии (2)

Входен/процесен/ изходен показател

Получаване на основна информация на равнище системи за ПОО и доставчици на ПОО относно привлекателността на ПОО

Целева подкрепа за увеличаване на достъпа до ПОО, включително на групите в неравностойно положение

Номер 4

Равнище на завършването на програмите за ПОО:

Брой на лицата, завършили успешно/напуснали програми за ПОО, по вид програма и по индивидуални критерии

Процесен показател/изходен показател/показател за резултатите

Получаване на основна информация относно образователните постижения и качеството на процесите на обучение

Изчисляване на равнището на отпадналите от обучението лица в сравнение с равнището на участие

Подкрепа за успешното завършване като една от основните цели по отношение на качеството на ПОО

Подкрепа за предоставяне на адаптирано обучение, включително за групите в неравностойно положение

Номер 5

Равнище на постъпилите на работа по програмите за ПОО:

а)	положение на учащите се в ПОО в определен момент след завършване на обучението по вид програма и по индивидуални критерии (3)

б)	дял на учащите се, постъпили на работа, в определен момент след завършване на обучението по вид програма и по индивидуални критерии

Показател за резултатите

Подкрепа за пригодността за заетост

Подобряване на способността на ПОО да отговорят на променящите се потребности на пазара на труда

Подкрепа за предоставяне на адаптирано обучение, включително за групите в неравностойно положение

Номер 6

Използване на придобитите умения на работното място:

а)	информация относно работата, на която са постъпили лицата след завършване на обучението, по вид обучение и по индивидуални критерии

б)	степен на удовлетворение на лицата и на работодателите от придобитите умения/компетенции

Показател за резултатите

(комбинация от качествени и количествени данни)

Увеличаване на пригодността за заетост

Подобряване на способността на ПОО да отговарят на променящите се потребности на пазара на труда

Подкрепа за предоставяне на адаптирано обучение, включително за групите в неравностойно положение

Информация за контекста

Номер 7

Равнище на безработицата (4) по индивидуални критерии

Контекстен показател

Обща информация за процеса на вземане на свързани с политиката решения на равнище системи за ПОО

Номер 8

Дял на уязвимите групи:

а)	процент на участниците в ПОО, определени като групи в неравностойно положение (в определен регион или район на заетост), по възраст и по пол

б)	степен на успеваемост на групите в неравностойно положение по възраст и по пол

Контекстен показател

Обща информация за процеса на вземане на свързани с политиката решения на равнище системи за ПОО

Подкрепа за достъпана групите в неравностойно положение до ПОО

Подкрепа за предоставяне на адаптирано обучение за групите в неравностойно положение

Номер 9

Механизми за определяне на потребностите от обучение на пазара на труда:

а)	информация относно механизмите, създадени с цел установяване на променящите се потребности на различни равнища

б)	доказателства за използването на такива механизми и за тяхната ефективност

Контекстен/входен показател (качествена информация)

Подобряване на способността на ПОО да отговарят на променящите се потребности на пазара на труда

Подкрепа за пригодността за заетост

Номер 10

Схеми, използвани за насърчаване на по-добрия достъп до ПОО и за предоставяне на професионално ориентиране за (потенциалните) учащи се в ПОО:

а)	информация относно схемите, съществуващи на различни равнища

б)	доказателства за тяхната ефективност

Процесен показател (качествена информация)

Насърчаване на достъпа до ПОО, включително за групите в неравностойно положение

Предоставяне на професионално ориентиране за (потенциалните) учащи се в ПОО

Подкрепа за предоставяне на адаптирано обучение

(1) За първоначалното професионално обучение: за да може учащият се да се счита за участник, се изискват поне 6 седмици обучение. За ученето през целия живот: процент на лицата, приети във формални програми за ПОО.

(2) Освен основната информация за пола и възрастта, могат да бъдат прилагани и други социални критерии, например лица, напуснали рано училище, най-високо образователно постижение, мигранти, лица с увреждания, продължителност на периода на безработица.

(3) За първоначалното професионално обучение: включително информация за положението на отпадналите от обучението.

(4) Определение според МОТ: лица на възраст 15—74 години, които са без работа, търсят активно работа и са готови да започнат работа.

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

2.12.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 417/17

ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА

относно тълкуването на някои законодателни разпоредби, заложени в преработената рамка за преструктуриране на банките, в отговор на въпроси, отправени от органите на държавите членки (второ известие на Комисията)

(2020/C 417/02)

Пакетът за реформиране на банковата система, предложен от Европейската комисия през ноември 2016 г., бе приет от Европейския парламент и от Съвета на 20 май 2019 г. и публикуван в Официален вестник на 7 юни 2019 г. Този пакет включва, inter alia, промени в рамката на Съюза за преструктуриране на банките, въведени с Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета (1) за изменение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) (Директива за възстановяване и преструктуриране на банките — ДВПБ) и с Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета (3) за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4) (Регламент за Единния механизъм за преструктуриране — РЕМП). Чрез тази реформа в Съюза се въвежда приетият от Съвета за финансова стабилност през ноември 2015 г. международен стандарт за общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ), приложим по отношение на глобалните системно значими банки, и се засилва прилагането на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), приложимо по отношение на всички банки. Промените в рамката са насочени към засилване на капацитета на банките да поемат загуби и улесняване на рекапитализацията им с частни средства, в случай че те изпаднат във финансови затруднения и впоследствие бъдат поставени в режим на преструктуриране.

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/879 държавите членки следва да транспонират разпоредбите на директивата в националното си законодателство до 28 декември 2020 г. С цел да се подпомогне своевременното, последователно и точно транспониране на 29 септември 2020 г. Комисията прие известие с отговори на поставените от органите на държавите членки въпроси относно тълкуването на някои разпоредби от ДВПБ, както и относно други взаимовръзки между директивата и РЕМП, Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) (Регламент за капиталовите изисквания — РКИ) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) (Директива за капиталовите изисквания — ДКИ) (7).

Целта на настоящото второ известие е Комисията да предостави в приложението към него отговори на допълнителните въпроси, които получи от органите на държавите членки.

В настоящото известие Комисията дава отговори, свързани със следните законодателни актове:

—	Директива 2014/59/ЕС (ДВПБ), изменена с Директива (ЕС) 2019/879;

—	Регламент (ЕС) № 806/2014 (РЕМП), изменен с Регламент (ЕС) 2019/877;

—	Регламент (ЕС) № 575/2013 (РКИ), изменен с Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (8);

—	Директива 2013/36/ЕС (ДКИ), изменена с Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета (9).

С настоящото известие се поясняват разпоредбите, които вече се съдържат в приложимото законодателство. С него по никакъв начин не се разширяват правата и задълженията, произтичащи от това законодателство, и не се въвеждат никакви допълнителни изисквания към съответните субекти и компетентни органи. Единствената цел на настоящото известие е да подпомогне органите на държавите членки при транспонирането на съответните законодателни разпоредби в националното законодателство и тяхното прилагане. Единствено Съдът на Европейския съюз е компетентен да тълкува официално правото на ЕС. Изразените в настоящото известие мнения не предопределят становището, което Европейската комисия би могла да изрази пред съда на Съюза и пред националните съдилища.

Настоящото второ известие допълва известието, което Комисията прие на 29 септември 2020 г.

(1) Директива (ЕС) 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стp. 190).

(2) Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 296).

(3) Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 226).

(4) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 1).

(6) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 338).

(7) Известие на Комисията относно тълкуването на някои законодателни разпоредби, заложени в преработената рамка за преструктуриране на банките, в отговор на въпроси, отправени от органите на държавите членки (ОВ C 321, 29.9.2020 г., стр. 1)

(8) Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).

(9) Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (OВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 253).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на съкращенията

ЛУАИФ — лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове;

Инструменти на ДК1 — инструменти на допълнителния капитал от първи ред (ДК1), посочени в член 52, параграф 1 от РКИ;

ДВПБ (Директива за възстановяване и преструктуриране на банките) — Директива (ЕС) 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1), изменена с Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета (2);

ДВПБ I — Директива 2014/59/ЕС, без изменения;

КИБ — комбинирано изискване за буфер съгласно определението, дадено в точка 6 на член 128 от ДКИ;

БСК1 — базов собствен капитал от първи ред, посочен в член 50 от РКИ;

ДКИ (Директива за капиталовите изисквания) — Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), изменена с Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета (4);

РКИ (Регламент за капиталовите изисквания) — Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), изменен с Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (6);

ЕБО — Европейски банков орган;

ESMA — Европейски орган за ценни книжа и пазари;

Външно МИПЗ — минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения, приложимо към субектите за преструктуриране и посочено в член 45д от ДВПБ;

Г-СЗИ — глобална системно значима институция;

Вътрешно МИПЗ — минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения, посочено в член 45е от ДВПБ, приложимо към дъщерни предприятия на субект за преструктуриране или на субект от трета държава, когато самите те не са субекти за преструктуриране;

М-МСР — максималната сума за разпределяне във връзка с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, посочена в член 16а от ДВПБ;

ДПФИ (Директива за пазарите на финансови инструменти) — Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7);

МВТ — множество входни точки;

МИПЗ — минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения;

NCWO — принцип за справедливо третиране на кредиторите, при което те не понасят по-големи загуби, отколкото при обичайното производство по несъстоятелност;

ППЗ — подчинено приемливо задължение, което отговаря на условията, посочени в член 72а от РКИ, с изключение на посочените в член 72а, параграф 1, буква б) и в член 72б, параграфи 3 до 5 от РКИ;

ЕСП — Единен съвет за преструктуриране;

ЕМП — Единен механизъм за преструктуриране;

РЕМП (Регламент за Единния механизъм за преструктуриране) — Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (8), изменен с Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета (9);

РЕМП I — Регламент (ЕС) № 806/2014, без изменения;

МОЕ — мярка за обща експозиция, изчислена съгласно членове 429 и 429а от РКИ;

Инструменти на К2 — инструменти на капитала от втори ред, посочени в член 2, параграф 1, точка 73 от ДВПБ;

ОКПЗ — общ капацитет за поемане на загуби;

Минимално изискване за ОКПЗ — хармонизираното минимално ниво на стандарта за ОКПЗ по отношение на Г-СЗИ, посочено в членове 92а и 92б от РКИ и член 45г, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а) от ДВПБ;

Стандарт за ОКПЗ — договореностите относно ОКПЗ, публикувани от Съвета за финансова стабилност през ноември 2015 г.;

Банки от най-висок ред — субекти за преструктуриране, които са част от група за преструктуриране, чиито общи активи надвишават 100 милиарда евро, посочени в член 45в, параграф 5 от ДВПБ;

ОРЕ — обща рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от РКИ;

ПКИПЦК — предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.

Освен в случаите, когато е предвидено друго, всички позовавания на правни разпоредби в настоящото приложение следва да се разбират като позовавания на правни разпоредби от ДВПБ.

А. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ОПРЕДЕЛЕНИЯТА

1. Въпрос (член 2)

В понятието „подчинени приемливи инструменти“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 71б, включват ли се и „подчинените приемливи задължения“, посочени в член 44а?

Отговор

„Подчинените приемливи задължения“, посочени в член 44а от ДВПБ, са включени в понятието за „подчинени приемливи инструменти“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 71б от ДВПБ. Последното понятие е по-широко от първото, тъй като „подчинените приемливи инструменти“ включват също инструментите на К2, които отговарят на условията на член 72а, параграф 1, буква б) от РКИ.

2. Въпрос (член 2)

При какви условия и кои субекти от трети държави се очаква да бъдат включени в групата за преструктуриране при прилагане на определението за „група за преструктуриране“, установено в член 2, параграф 1, точка 83б?

Отговор

Включването на субекти от трети държави в група за преструктуриране зависи от стратегията за преструктуриране, предвидена в плана за преструктуриране на групата. Подобна стратегия се определя с решение на съответния орган за преструктуриране в съответствие с член 12, параграфи 1 и 3 и член 45д, параграф 2, in fine.

Ако в плана за преструктуриране на групата се предвижда, че в случай на неизпълнение на задълженията на дъщерно предприятие от трета държава предприятието майка от Съюза ще предостави подкрепа на това дъщерно предприятие, то следва да бъде включено в групата за преструктуриране, ръководена от това предприятие майка от Съюза. Ако, от друга страна, съгласно плана за преструктуриране на групата, съответните органи на трета държава следва да предприемат действия по отношение на неизпълнението на задълженията на дъщерното предприятие от трета държава чрез преструктуриране от страна на третата държава или други процедури на третата държава, то дъщерното предприятие не трябва да бъде включено в групата за преструктуриране, ръководена от предприятието майка от Съюза.

3. Въпрос (член 2)

Каква е целта на позоваването на член 7 в определението за „дъщерно предприятие“ в член 2, параграф 1, точка 5?

Отговор

Определението на „дъщерно предприятие“ в ДВПБ беше изменено в член 2, параграф 1, точка 5 с Директива (ЕС) 2019/879, за да се поясни третирането на кредитните институции, които са постоянно свързани с централен орган, третирането на самия централен орган и на съответните им дъщерни предприятия, като се вземе предвид специфичната структура на групите им.

С въвеждането на втора част в определението на „дъщерно предприятие“ се пояснява, че при прилагане на членове 7, 12, 17, 18, 45—45м, 59—62, 91 и 92, всяко позоваване на „дъщерно предприятие“ следва да се тълкува като включващо и субектите, които са част от групите за преструктуриране, посочени в член 2, параграф 1, точка 83б, буква б) — т.е. кредитни институции, които са дълготрайно свързани с централен орган, самия централен орган и съответните им дъщерни предприятия. Поради специфичната структура на собственост на тези групи посочените по-горе субекти обикновено не попадат в първата част на определението за „дъщерно предприятие“. Това разширяване на обхвата на термина „дъщерно предприятие“ обаче следва да се прилага само когато и както е целесъобразно, като се вземат предвид кои субекти от такива групи за преструктуриране следва да спазват член 45д, параграф 3 в съответствие с решението на органа за преструктуриране.

При позоваването на член 7 във втората част на определението за „дъщерно предприятие“ се пояснява, че тази разпоредба, в която се изисква съставяне на планове за преструктуриране на група, в които са набелязани мерките, които могат да бъдат приложени на нивото на предприятието майка от Съюза и всяко отделно дъщерно предприятие, се прилага и към субектите, които са част от групите за преструктуриране, посочени в член 2, параграф 1, точка 83б, буква б). Въпреки че плановете за преструктуриране се съставят по отношение на цялата група, а не по отношение на групите за преструктуриране, идентифицирани от органа за преструктуриране в плановете за преструктуриране на групата, правното намерение беше да се поясни, че позоваването на „дъщерно предприятие“ в член 7 може да включва, когато и както е целесъобразно, субектите, които принадлежат към посочените по-горе групи за преструктуриране.

4. Въпрос (член 2)

Какво е определението за „централен орган“, посочено в член 2, параграф 1, буква а), точка 5 от ДВПБ?

Отговор

В ДВПБ не се дава определение на „централен орган“, тъй като тази концепция може да варира в зависимост от националното законодателство на държавата членка. Всяка държава членка може да даде определение на централен орган съгласно своите закони, при условие че няколко институции са свързани с него. Въпреки че характеристиките, посочени в член 10, параграф 1 от РКИ и отразени в букви а) до г) на член 45ж от ДВПБ, могат да бъдат използвани като справка, в тях не се съдържа определение на „централен орган“, а по-скоро на характеристиките на принадлежност към централен орган. Това на практика означава, че субектите, които биха могли да се считат за централни органи съгласно националното право, могат да се възползват от освобождаването от прилагане, предвидено в тези разпоредби, само когато условията за това са изпълнени.

Позоваванията на централните органи не са нещо ново, тъй като ДВПБ I вече съдържа такива препратки, по-специално в член 4, параграфи 8 и 9.

Б. ВЪПРОСИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРАВОМОЩИЕТО ЗА ЗАБРАНА НА ОПРЕДЕЛЕНИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЯ, ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 16А ОТ ДВПБ

5. Въпрос (член 16а)

Как следва да се прилага член 16а по отношение на субектите, в чийто план за преструктуриране се предвижда прекратяването им при обичайни производства по несъстоятелност, и когато съответното им МИПЗ е определено на ниво, надвишаващо сумата за поемане на загуби съгласно член 45в, параграф 2, втора алинея?

Отговор

В член 16а, параграф 1 от ДВПБ се предвижда, че правомощието за ограничаване на определени разпределения е налично в ситуация, при която субектът изпълнява КИБ, разглеждано в допълнение към приложимите към него изисквания за собствения капитал, посочени в член 141а, параграф 1, букви а), б) и в) от ДКИ, но не изпълнява приложимото към него КИБ, разглеждано в допълнение към изискванията, посочени в членове 45в и 45г от ДВПБ (т.е. МИПЗ). Тази разпоредба се прилага и за субектите, посочени в член 45в, параграф 2, втора алинея от ДВПБ, като се има предвид, че тези субекти не са изключени от приложното поле на член 16а, параграф 1 от ДВПБ.

6. Въпрос (член 16а)

В член 16а на органите за преструктуриране се предоставя право да преценят дали да забранят разпределенията над М-МСР само когато съответната институция се намира в ситуация, при която не успява да изпълни КИБ, когато се разглежда в допълнение към МИПЗ, изчислено въз основа на ОРЕ.

Включва ли тази ситуация и случаите, когато субектът не успее да изпълни КИБ, разглеждано в допълнение към междинните цели за МИПЗ, определени съгласно член 45м, параграф 1, втора алинея? Следва ли това правомощие да бъде приложимо само когато субектът не успее да изпълни КИБ, разглеждано в допълнение към крайната цел за МИПЗ?

Отговор

Предвиденото в член 16а, параграф 1 правомощие на органите за преструктуриране да ограничават възможността на субектите да извършат определени разпределения се задейства единствено когато субектът изпълнява приложимото към него КИБ, разглеждано в допълнение към съответните изисквания за собствен капитал, но не и в допълнение към МИПЗ. Като се има предвид, че междинната цел за МИПЗ, посочена в член 45м, параграф 1, втора алинея, е задължителна за субекта в съответствие с тази разпоредба, правомощието на органите за преструктуриране, предвидено в член 16а, параграф 1, се активира също, когато субектът изпълнява приложимото към него КИБ, разглеждано в допълнение към съответните изисквания за собствен капитал, но не в допълнение към междинната цел за МИПЗ. Това правомощие се упражнява по преценка и се подчинява на условията, посочени в член 16а, параграфи 2 и 3.

7. Въпрос (член 16а)

Предполага ли прилагането на член 16а, параграф 1, буква б), че задълженията за изплащане на променливи възнаграждения не могат да бъдат забранени, когато са поети преди субектът да не е успял да изпълни приложимото към него КИБ в ситуацията, посочена в тази разпоредба?

Отговор

Когато са изпълнени условията за упражняване на правомощието на органите за преструктуриране да забранят определено разпределение, органът за преструктуриране може да забрани на субекта да разпредели повече от М-МСР чрез:

—	извършване на разпределения във връзка с БСК1;

—	изплащане на променливи възнаграждения или пенсионни права по преценка на работодателя;

—	извършване на плащания по инструменти на ДК1.

В член 16а, параграф 1, буква б) изрично се предвижда, че ограниченията се прилагат за нови задължения за изплащане на променливи възнаграждения или за съществуващи задължения за изплащане на променливи възнаграждения „ако задължението за плащане е поето в момент, когато субектът не е изпълнявал комбинираното изискване за буфер“. Следователно, ако задължението за изплащане на променливи възнаграждения е поето преди субектът да не е успял да изпълни КИБ, това плащане не е предмет на ограниченията, предвидени в член 16а, параграф 1.

В. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПЛАНИРАНЕТО НА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО

8. Въпрос (член 12)

В член 12, параграф 3, буква д) от ДВПБ се предвижда, че в плана за преструктуриране на дадена група „се определят допълнителни действия, които не са посочени в настоящата директива и които съответните органи за преструктуриране възнамеряват да предприемат по отношение на субектите във всяка група за преструктуриране“. Какви видове действия са обхванати от тази разпоредба?

Отговор

Допълнителните действия, предвидени в плана за преструктуриране на групата, посочен в член 12, параграф 3, буква д) от ДВПБ, обикновено се отнасят до инструменти и правомощия, предвидени в националното право, които не произтичат от ДВПБ съгласно член 1, параграф 2 и член 37, параграф 9 от ДВПБ.

Този елемент от плана за преструктуриране на групата вече беше предвиден в ДВПБ I. С измененията в член 12, параграф 3, буква д), въведени с Директива (ЕС) 2019/879, бе добавена само препратката към групи за преструктуриране.

9. Въпрос (членове 17 и 18)

С Директива (ЕС) 2019/879 бяха изменени членове 17 и 18 от ДВПБ относно правомощията на органите за преструктуриране за преодоляване или отстраняване на пречки пред възможността за преструктуриране, като позоваванията на „институция“ бяха заменени с позовавания на „субект“.

Като се има предвид, че „институция“ се отнася само за кредитни институции и инвестиционни посредници, а „субекти“ се отнася до всички субекти, посочени в член 1, параграф 1, букви а) — г) от ДВПБ, означава ли това, че в изменените членове 17 и 18 от ДВПБ сега се предвижда прилагането на правомощията за преодоляване или отстраняване на пречки пред възможността за преструктуриране по отношение на всеки субект, посочен в член 1, параграф 1, букви а) — г) от ДВПБ?

Отговор

С изменението, въведено с Директива (ЕС) 2019/879, бе разширен обхватът на приложение на членове 17 и 18 и понастоящем органите за преструктуриране имат право да прилагат разпоредбите на тези членове към субектите, посочени в член 1, параграф 1, букви а) — г) (т.е. институции, финансови институции и някои холдинги).

10. Въпрос (член 17)

Съгласно член 17, параграф 3, когато даден субект е информиран за наличието на съществени пречки пред възможността за преструктуриране, съответният субект трябва да предложи на органа за преструктуриране възможни мерки за преодоляване или отстраняване на тези пречки. След това органът за преструктуриране трябва да прецени дали предложените мерки ще бъдат ефективни за преодоляване или отстраняване на съответната съществена пречка.

Ако бъдат приети от органа за преструктуриране, предлаганите мерки обвързващи ли са за субекта и могат ли да бъдат налагани от органа за преструктуриране?

Отговор

В ДВПБ не се посочва изрично какъв следва да бъде правният ефект от мерките, предложени от даден субект за преодоляване или отстраняване на съществените пречки пред възможността за преструктуриране, които са идентифицирани от органа за преструктуриране, след като органът за преструктуриране е преценил, че тези мерки са ефективни.

За да се гарантира обаче, че съществените пречки са ефективно преодолени или отстранени, мерките, предложени от субекта, трябва да бъдат обвързващи и приложими по начин, еквивалентен на алтернативните мерки, определени от органа за преструктуриране съгласно член 17, параграфи 4 и 5. Ето защо органът за преструктуриране следва да има право да изиска от субекта да коригира всяко неправилно или недостатъчно прилагане на мерките, предложени от субекта.

В ДВПБ не се уточнява как следва да се осигури изпълнението. Този въпрос е оставен следователно на преценката на националните законодателни органи. Например държава членка може да предвиди в националното си законодателство, чрез което е транспонирана ДВПБ, че мерките, предложени от субекта, стават обвързващи, след като бъдат одобрени от органа за преструктуриране. Друга възможност е в националното законодателство да се изисква от органите за преструктуриране да приемат административно решение, адресирано до заинтересованите субекти, с което се одобряват предложените мерки и се изиска прилагането им.

11. Въпрос (член 17)

В член 17, параграф 4 се посочва, че когато разглежда определени мерки за отстраняване на пречки пред възможността за преструктуриране,„органът за преструктуриране взема също така предвид заплахата, която тези пречки пред възможността за преструктуриране представляват за финансовата стабилност, както и последиците на мерките за стопанската дейност на субекта, неговата стабилност и способността му да допринася за икономиката.“

Кои са мерките, посочени в член 17, параграф 4, втора алинея, последното изречение, които трябва да бъдат взети предвид от органа за преструктуриране: първоначално предложените от субекта мерки за отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране или алтернативните мерки, предложени от органа за преструктуриране?

Отговор

„Мерките“, посочени в член 17, параграф 4, втора алинея, последното изречение, чието въздействие върху стопанската дейност и стабилността на съответния субект, както и върху способността му да допринася за икономиката, трябва да бъде взето предвид от органа за преструктуриране, се отнасят за алтернативните мерки, които органът за преструктуриране трябва да набележи съгласно първото изречение на същата разпоредба. Член 17, параграф 4, втора алинея се прилага за определянето на алтернативни мерки от органа за преструктуриране.

12. Въпрос (член 18)

Що се отнася до отстраняването на пречки пред възможността за преструктуриране на ниво група, член 18, параграф 4, второто изречение се отнася до „органи за преструктуриране на ниво група“. Има ли това позоваване за цел също така да обхване органа за преструктуриране на съответния субект за преструктуриране?

Отговор

Член 18, параграф 4, второто изречение включва органите за преструктуриране на предприятието майка и на всички дъщерни предприятия, които попадат в обхвата на ДВПБ. Органите за преструктуриране на субектите за преструктуриране, които сами по себе си не са предприятия майки от Съюза, са обхванати от позоваването на „органите за преструктуриране на дъщерните предприятия“.

13. Въпрос (член 18)

Съгласно член 18, параграфи 6, 6а и 7, в които се разглежда отстраняването на пречки пред възможността за преструктуриране на ниво група, ако в края на съответния период за постигане на съвместно решение, посочено в параграф 5 от същия член, органът за преструктуриране е отнесъл до ЕБО за обвързваща медиация някой от въпросите, посочен в параграф 9 от същия член, органът за преструктуриране на ниво група, органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране и органът за преструктуриране на дъщерното предприятие, според случая, трябва да отложи решението си и да изчака решението, което ЕБО може да вземе.

Възможно ли е въпросите, посочени в член 18, параграф 9, да бъдат отнесени до ЕБО от някой от органите за преструктуриране, включително от този, който трябва да вземе решение при липса на съвместно решение?

Отговор

Решенията, посочени в член 18, параграфи 6, 6а и 7, трябва да бъдат спрени, ако органът за преструктуриране е отнесъл до ЕБО за обвързваща медиация някой от въпросите, посочен в член 18, параграф 9, в рамките на срока, посочен в член 18, параграф 5. Този орган за преструктуриране може да бъде всеки орган за преструктуриране, включително орган, който взема решение, посочено в член 18, параграфи 6, 6а или 7, при липса на съвместно решение.

14. Въпрос (членове 13, 16, 18 и 45з)

В съответствие с член 13, параграф 4, член 16, параграф 3 и член 18, параграф 1, приемането на плана за преструктуриране на групата, оценката на възможността за преструктуриране на групата и приемането на мерки за преодоляване или отстраняване на съществените пречки пред възможността за преструктуриране се осъществява чрез единно съвместно решение, взето на нивото на цялата група.

От друга страна, в член 45з се предвижда, че съвместните решения относно МИПЗ се вземат на нивото на групата за преструктуриране, но винаги с участието на органа за преструктуриране на ниво група, дори когато той се различава от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране.

Означава ли това, че за групи със стратегия за МВТ, органите за преструктуриране, отговорни за дъщерните предприятия, които не принадлежат към група за преструктуриране, не участват в съвместните решения относно МИПЗ за тази група за преструктуриране?

Отговор

С измененията в ДВПБ, въведени с Директива (ЕС) 2019/879, бе установена различна процедура за вземане на решения за плановете за преструктуриране и за определяне на МИПЗ за групите на МВТ (т.е. когато група има повече от един орган за преструктуриране).

Съгласно член 12, параграф 3, букви а) и аа) в плановете за преструктуриране на групата трябва да се определят действията за преструктуриране, които да бъдат предприети за всеки субект за преструктуриране, който е част от тази група. В член 13, параграф 4 съответно се предвижда, че плановете за преструктуриране на групата трябва да бъдат приети чрез съвместно решение на органа за преструктуриране на ниво група и органите за преструктуриране на дъщерни предприятия и че планирането на действията за преструктуриране за всеки от субектите за преструктуриране на групата трябва да бъде включено в това съвместно решение. Следователно има само един план за преструктуриране на група, който се приема с едно съвместно решение, независимо от броя на групите за преструктуриране. Това важи и за оценката на възможността за преструктуриране на групата съгласно член 16 и за приемането на мерките за преодоляване или отстраняване на пречки пред възможността за преструктуриране, посочени в член 18.

Процедурата за вземане на решения обаче се променя по отношение на определянето на МИПЗ: вместо да се основава на цялостната структура на групата, тя се основава на структурата на всяка група за преструктуриране. Всъщност в член 45з, параграф 1 се предвижда, че МИПЗ на всеки субект за преструктуриране и на неговите дъщерни предприятия, които са част от една и съща група за преструктуриране, следва да се определя чрез съвместно решение. Това съвместно решение следва да бъде прието от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране, органа за преструктуриране на ниво група (когато е различен от първия) и органите за преструктуриране, отговорни за дъщерните предприятия на групата за преструктуриране, към които се прилага МИПЗ на индивидуална основа. Следователно, ако е налице стратегия за МВТ, въпреки че органът за преструктуриране на ниво група винаги участва в процедурата за съвместно вземане на решения за МИПЗ за всяка група за преструктуриране, органите за преструктуриране на дъщерни предприятия, принадлежащи към различна група за преструктуриране, не са част от тази процедура.

Г. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРОИЗВОДСТВА ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНСТИТУЦИИ И СУБЕКТИ, КОИТО НЕ СА ОБЕКТ НА ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

15. Въпрос (член 32б)

В член 32б се предвижда, че ликвидацията на институция или субект трябва да бъде извършена по реда, установен в приложимото национално право, ако са проблемни или има вероятност да станат проблемни, и когато алтернативни мерки от частния сектор или надзорни действия не биха могли да предотвратят своевременно това неизпълнение на задължения и се счита, че действието за преструктуриране не е в обществен интерес.

В член 32б се прави позоваване на условията в член 32, параграф 1, букви а) — в) по отношение на субектите, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г). Член 32, параграф 1 обаче е приложим само за институции (т.е. субектите, посочени в член 1, параграф 1, буква а). Член 32, параграф 1 се прилага само за субектите, посочени в букви б), в) и г), непряко чрез кръстосано позоваване на тази разпоредба в член 33. По отношение на тези субекти не следва ли в член 32б да се прави позоваване на член 33, а не на член 32?

Отговор

Член 32б се отнася само до условията, посочени в член 32, параграф 1, букви а) — в), а не до целия член 32, параграф 1. Член 32, параграф 1 е правилното позоваване, тъй като условията, посочени във въпросната разпоредба, се прилагат и за субектите, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г), чрез препратка към тях в член 33.

16. Въпрос (член 32б)

Как държавите членки следва да прилагат член 32б от ДВПБ в своите национални закони и какво е взаимодействието на този член с отнемането на лиценза на даден субект?

Отговор

Формулировката на член 32б от ДВПБ е широка, за да обхване различията между националните закони, с които се регулира обявяването в несъстоятелност на институции и други финансови субекти, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г) от ДВПБ. Следователно при липса на обществен интерес за преструктуриране на проблемен субект, производствата по несъстоятелност, налични на национално ниво, следва да се прилагат до степента, в която:

—	отговарят на критериите, определени в член 2, точка 47 от ДВПБ относно понятието за обичайно производство по несъстоятелност, и

—	водят до ликвидация на субекта в съответствие с член 32б от ДВПБ.

Що се отнася до отнемането на лиценза на субект, който отговаря на условията, описани в член 32б от ДВПБ, в тази разпоредба не се предвижда конкретно изискване за отнемане на лиценза, след като тези условия са изпълнени, нито се изменят разпоредбите, които регулират отнемането на лиценза. Следователно основанието за отнемане на лиценз остава това, което е съществувало преди влизането в сила на член 32б от ДВПБ, а именно член 18 от ДКИ и приложимите национални разпоредби.

Държавите членки са длъжни да преценят дали липсата на отнемане на лиценз пречи на правилното прилагане на член 32б от ДВПБ и дали са възможни и необходими мерки в това отношение на национално ниво.

Д. ВЪПРОСИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРАВОМОЩИЯТА ЗА СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПЛАЩАНЕ ИЛИ ЗА ДОСТАВКА ПО ЧЛЕН 33А И ЧЛЕН 69

17. Въпрос (член 33а)

В член 33а, параграф 1 на държавите членки се възлага задължение да „гарантират, че органите за преструктуриране, след консултация с компетентните органи, които трябва да отговорят своевременно, имат правомощието да спрат изпълнението на задължения за плащане или доставка съгласно договор“.

Освен това в член 45г, параграф 4 се посочва, че „когато няколко Г-СЗИ субекта, принадлежащи към една и съща Г-СЗИ, са субекти за преструктуриране, съответните органи за преструктуриране изчисляват посочения в параграф 3 размер“.

В случай на трансгранична финансова институция или група, възможно ли е да се изисква съгласно ДВПБ от държавите членки да налагат в транспониращото законодателство задължително изискване за компетентните органи или органите за преструктуриране извън юрисдикцията на държава членка?

Отговор

При транспонирането на ДВПБ задълженията за дадена държава членка са ограничени до възможното в рамките на компетентността и правомощията на тази държава членка.

Следователно член 33а, параграф 1 и член 45г, параграф 4 не изискват от държава членка да налага предвидените в директивата задължения на органи извън нейната юрисдикция.

18. Въпрос (член 33а)

В член 33а от ДВПБ на националните регулаторни органи се предоставя правомощието за спиране на изпълнението на някои задължения (мораториум) след декларация, че даден субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен. Съгласно член 33а, параграф 3, държавите членки могат да предвидят органите за преструктуриране да гарантират, че вложителите имат достъп до подходяща дневна сума.

В зависимост от начина, по който член 33а е транспониран на национално равнище, в националното право може да се регламентира как точно трябва да се упражнява правомощието за осигуряване на достъп до дневна сума, включително тази сума да се определи количествено пряко в правото или вместо това да се определят критерии, по които органът за преструктуриране да определя тази дневна сума във всеки отделен случай. При упражняването на правомощието органът за преструктуриране ще трябва да спазва тези критерии.

В контекста на ЕМП, по отношение на институции, попадащи пряко в рамките на отговорността на ЕСП, правомощието за мораториум следва да се упражнява от националните органи за преструктуриране, за да бъдат изпълнени всички решения, които са получили от ЕСП.

В държавите членки, които транспонират член 33а, параграф 3, по начин, който дава право на органите за преструктуриране да решават дали и до каква степен следва да се гарантира дневната сума по депозитите, кой орган ще вземе тези решения за субектите, попадащи в пряката компетентност на ЕСП: националните органи за преструктуриране или самият ЕСП?

Отговор

Когато член 33а е транспониран по начин, който предоставя на органа за преструктуриране правомощието да решава дали да се осигури достъп на вложителите до дневна сума и каква следва да бъде тази сума, това правомощие може да се упражнява от ЕСП в съответствие с процедурите в РЕМП по отношение на субекти, които са в пряката компетентност на ЕСП. Във всеки случай тази разпоредба не пречи на ЕСП да делегира вземането на решението за дневната сума на националните органи за преструктуриране, без да е необходимо допълнително съгласие от ЕСП по отношение на тази сума.

Предвид също така особения характер на тази задача и като се има предвид, че определянето на подходящата сума зависи от националните особености, ЕСП следва да си сътрудничи с националните органи за преструктуриране при определянето на съответната сума в съответствие с член 30 от РЕМП.

19. Въпрос (членове 33а и 69)

Съгласно член 33а, параграф 3 и член 69, параграф 5, трета алинея „Държавите членки могат да предвидят, че когато правомощието за спиране на изпълнението на задължения за плащане или доставка се упражнява по отношение на отговарящи на условията депозити, органите за преструктуриране осигуряват на вложителите достъп до подходяща дневна сума от тези депозити.“ Как следва да се изчисли тази дневна сума?

Освен това на страници 3 и 4 от становището на ЕБО относно плащанията по схемата за гарантиране на депозитите от 30 октомври 2019 г. се посочва следното: „Желателно е правната рамка на ЕС да бъде изменена, за да се гарантира, че вложителите, които нямат достъп до дължими и подлежащи на изплащане депозити, но чиито депозити не са определени като недостъпни, имат достъп до подходяща дневна сума от своите депозити. Предоставянето на такава подходяща дневна сума не трябва да се осигурява с използване на средствата на СГД, а трябва да се използват средствата на институцията.“ Означава ли това, че не е възможно да се използват средствата по схемата за гарантиране на депозитите за изплащане на дневните суми, посочени в членове 33а и 69?

Отговор

От държавата членка зависи определянето на дневното количество. Това може да се постигне или чрез по-точно посочване на тази сума в закона за транспониране, или чрез делегиране на органа за преструктуриране на задачата да вземе решение за всеки отделен случай.

Принципът, който стои зад предоставянето на дневна сума, е да се позволи на вложителите да имат достъп до част от депозитите си в институцията по време на преструктурирането. Ето защо средствата за подпомагане на това изплащане следва да се осигуряват от институцията в рамките на ограничението на сумата, налична по сметката на вложителя. В член 11 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10) не съществува основание в подкрепа на интервенция от схемата за гарантиране на депозитите с цел финансиране на изплащането на дневната сума в хода на преструктурирането на дадена институция.

20. Въпрос (член 33а)

Включва ли член 33а, параграф 8 и случаите, при които е установено, че субект, посочено в член 1, параграф 1, букви б), в) или г) (финансови институции или определени холдинги), са проблемни или е вероятно да станат проблемни?

Отговор

Член 33а, включително параграф 8 към него, се прилага за субектите, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г). Що се отнася до определянето на тези субекти за проблемни или вероятно да станат проблемни, в член 33а, параграф 8 се прави позоваване на условието в член 32, параграф 1, буква а), което също се прилага за тези субекти чрез кръстосано позоваване в член 33.

Е. ВЪПРОСИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРОДАЖБАТА НА ПОДЧИНЕНИ ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НЕПРОФЕСИОНАЛНИ КЛИЕНТИ

21. Въпрос (член 44а)

ППЗ могат да бъдат продавани от всяко лице, което има право да продава такива задължения и което ги притежава, например нефинансов субект или физическо лице. Всички тези субекти и лица ли са задължени в този случай да спазват член 44а, параграфи 1—4?

Отговор

Член 44а от ДВПБ се прилага по отношение на инвестиционни посредници по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от ДПФИ, кредитни институции, управляващи дружества на ПКИПЦК и ЛУАИФ, които предоставят инвестиционни услуги или осъществяват инвестиционни дейности, водещи до прехвърляне на ППЗ на непрофесионални клиенти. Такива субекти са „продавачи“ за целите на член 44а от ДВПБ, като се има предвид, че само такива субекти са квалифицирани да изпълняват условията на член 44а, по-специално да извършват тест дали задължението е подходящо в съответствие с член 44а, параграф 1 (вж. въпрос 10 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.). Следователно продажбите на ППЗ на непрофесионалните клиенти, които не включват някоя от тези институции като продавачи, не попадат в обхвата на член 44а, параграфи 1—4 и в този случай продавачите на ППЗ не са предмет на предвидените за това изисквания.

22. Въпрос (член 44а)

Въпрос 10 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г. включва понятието „продавач“, споменато в член 44а, параграф 1 от ДВПБ: „управляващи дружества на ПКИПЦК и ЛУАИФ, които предоставят инвестиционни услуги или осъществяват инвестиционни дейности, водещи до прехвърляне на непрофесионални клиенти на ППЗ“. Потвърждавате ли, че това се отнася само за случаите, в които управляващи дружества на ПКИПЦК и ЛУАИФ предоставят услуги по ДПФИ на индивидуален непрофесионален клиент, а не когато предлагат колективно управление на портфейли?

Отговор

В този контекст, за да бъдат обхванати от член 44а, параграфи 1 — 4 от ДВПБ, така определените продавачи следва да предоставят инвестиционни услуги или да извършват инвестиционни дейности по отношение на непрофесионален клиент, включително когато действат като контрагенти при продажбата на ППЗ на непрофесионален клиент.

23. Въпрос (член 44а)

По отношение на тълкуването на термина „продавач“ във въпрос 10 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г., как могат държавите членки да наложат задълженията по член 44а, параграфи 1 — 4 на инвестиционни посредници, управляващи дружества на ПКИПЦК и ЛУАИФ, като се има предвид, че те не попадат в обхвата на ДВПБ съгласно член 1 и че тези задължения не са включени в правните актове, които се прилагат за тези субекти?

Отговор

В член 44а няма позоваване на конкретен орган, който да отговаря за неговото прилагане. Това означава, че държавите членки могат да определят всеки подходящ орган или органи, които да отговарят за осигуряване на спазването на член 44а, включително органите, определени по ДПФИ (органи за надзор на пазарното поведение). Органите, отговорни за прилагането на член 44а, следва да прилагат всички мерки и санкции, с които разполагат, за да осигурят ефективното прилагане на член 44а от страна на продавачите и техните непрофесионални клиенти. Тези санкции следва да бъдат пропорционални и с тях да се зачитат основните права съгласно правото на Съюза. Вж. също въпрос 13 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.

24. Въпрос (член 44а)

В отговора на въпрос 10 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г. се посочва, че член 44а от ДВПБ се прилага за редица субекти, включително инвестиционните посредници по смисъла на ДПФИ, но не включва други „инвестиционни посредници“. Прилага ли се член 44а от ДВПБ към лицата, освободени от ДПФИ съгласно член 3 от същата директива?

Отговор

Към лицата, които са освободени от ДПФИ въз основа на член 3 от нея, се прилага национален режим и не се ползват съгласно ДПФИ от свободата да предоставят услуги или да извършват дейности за създаване на клонове в други държави членки. Този национален режим трябва да бъде най-малко аналогичен на режима на ДПФИ по отношение на, наред с други разпоредби, оценката на пригодност в член 25, параграф 2 от ДПФИ.

По-специално по отношение на ППЗ тези изисквания за пригодност са по-строги от член 44а от ДВПБ. Следователно, за да осигурят високо ниво на защита на инвеститорите в съответствие с член 3 от ДПФИ, държавите членки следва да налагат също изисквания, които са поне аналогични на по-строгите изисквания в член 44а от ДВПБ спрямо лицата, освободени от ДПФИ (инвестиционни посредници), когато продават ППЗ на непрофесионални клиенти.

25. Въпрос (член 44а)

В член 44а, параграф 1, втора алинея на държавите членки се предоставя възможността да разширят прилагането на разпоредбите на този член, за да бъдат обхванати и други инструменти, които се квалифицират като собствени средства или задължения с възможност за споделяне на загуби.

Ако при транспонирането на ДВПБ в националното законодателство държава членка упражни възможността по член 44а, параграф 1 да включи акции в обхвата на тази разпоредба, какво би се случило, ако кредитна институция покани съществуващите акционери да участват в емисия на права, при която записалите капитал лица биха получили нови акции, вместо да получат дивиденти? В този случай, продавачът ще бъде ли задължен да подложи тези записали капитал лица на тест дали задължението е подходящо в съответствие с член 44а, параграф 1?

Отговор

В член 44а, параграф 1, втора алинея се предвижда възможност за държавите членки да разширят приложното поле на тази разпоредба и върху собствените средства или други задължения с възможност за споделяне на загуби, определени в член 2, параграф 1, точка 71 (вж. въпрос 14 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.). Приложното поле на член 44а, параграф 1 може да бъде разширено, за да включва акции. В тази връзка в съображение 16 от Директива (ЕС) 2019/879 се предвижда, че:

„Освен това следва да е възможно държавите членки допълнително да ограничават предлагането на пазара и продажбата на определени други инструменти за определени инвеститори.“

Следователно всяка сделка, която води до прехвърляне на акции на непрофесионален клиент, може потенциално да бъде обхваната от разширеното приложно поле на член 44а, параграф 1, като същевременно се зачитат икономическите и имуществените права на акционерите.

26. Въпрос (член 44а)

Каква е процедурата, която трябва да се следва, в случай че продавачът прецени, по време на оценката на пригодност, посочена в член 44а, параграф 1 от ДВПБ, или по-късно, че информацията, предоставена от непрофесионалния клиент съгласно параграф 3 от този член, е неточна? Тъй като тестът дали задължението е подходящо се извършва съгласно разпоредбите на ДПФИ, би ли било подходящо да се следва процедурата на член 25, параграф 3 от ДПФИ, което би означавало, че продавачът ще бъде задължен само да предупреди клиента, че инвестиционният посредник няма възможност да определи дали предвидената услуга или продукт е подходящ за клиента, но все пак може да предостави услугата?

Възможно ли е държавите членки да наложат по-строги мерки в случай на неспазване от страна на непрофесионалния клиент на член 44а, параграф 3, т.е. отказ за предоставяне на услугата, или разпоредбата на член 44а, параграф 3 от ДВПБ предполага, че компетентните органи следва да санкционират непрофесионалните клиенти за неспазване на задължението си да предоставят на продавача точна информация?

Отговор

В съответствие с член 44а, параграф 1, буква б) от ДВПБ продажбата на ППЗ на непрофесионални клиенти може да се извърши само ако продавачът е убеден, че такива задължения са подходящи за този непрофесионален клиент след извършване на тест дали задължението е подходящо в съответствие с член 25, параграф 2 от ДПФИ (вж. отговора на въпрос 15 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.).

Съгласно член 44а, параграф 2 от ДВПБ продавачът трябва да гарантира, че инвестициите на непрофесионални клиенти в ППЗ не надвишават определени ограничения.

Следователно, ако информацията, предоставена от непрофесионалния клиент, не е точна или достатъчна за извършване на теста дали задължението е подходящо или на проверката на ограниченията, посочена в член 44а, параграф 2 от ДВПБ, на продавача не следва да бъде позволено да извърши продажбата на ППЗ на непрофесионален клиент.

В правилата за пригодност не се предвижда налагане на санкции на непрофесионални клиенти. Продавачът трябва да предприеме всички разумни мерки, за да се гарантира надеждността на информацията, събрана за клиентите по отношение на оценката на пригодност. Това означава, да се гарантира, че:

—	клиентите съзнават важността от това да предоставят точна и актуална информация;

—	всички инструменти за оценка на знанията и опита на клиента са подходящи за целта и са подходящо разработени за прилагане спрямо клиентите;

—	въпросите вероятно ще бъдат разбрани от клиентите и

—	се предприемат стъпки, за да се осигури съгласуваността на информацията за клиента, например като се преценява дали има явни неточности.

В член 54 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията (11) също се посочват последиците при случаите, когато посредникът не получава необходимата информация: посредникът не трябва да препоръчва инвестиционни услуги или финансови инструменти на клиента или на потенциален клиент.

Освен това в насоките на ESMA (12) относно някои аспекти на оценката на пригодност съгласно ДПФИ се предоставя допълнителна информация за това как самооценката от страна на клиентите следва да бъде балансирана с обективни критерии от посредниците:

„(…) посредниците трябва да предприемат разумни стъпки, за да проверят надеждността, точността и последователността на събраната за клиентите информация. Посредниците са длъжни да гарантират, че разполагат с необходимата информация за извършване на оценка на пригодността. В този смисъл всяко споразумение, подписано от клиента, или всяко оповестяване от страна на посредника, което би имало за цел да ограничи отговорността на посредника по отношение на оценката на пригодността, няма да се счита за съответстващо на относимите изисквания на ДПФИ II и свързания с нея делегиран регламент.“

27. Въпрос (член 44а)

Съгласно член 44а, параграф 2, продавачът на ППЗ трябва да гарантира, че инвестицията в ППЗ от непрофесионален клиент не надвишава определен размер от портфейла му от финансови инструменти.

Съгласно член 44а, параграф 4 портфейлът от финансови инструменти на непрофесионални клиенти включва парични депозити и финансови инструменти, но изключва всякакви финансови инструменти, които са предоставени като обезпечение. В термина „финансови инструменти, които са предоставени като обезпечение“ включват се финансовите инструменти, които клиентът е предоставил като обезпечение, или и финансови инструменти, които клиентът е получил като обезпечение?

Отговор

Значението на „предоставени като обезпечение“ в член 44а, параграф 4 се отнася до финансови инструменти, предоставени като обезпечение на непрофесионален клиент.

Финансовите инструменти, предоставени като обезпечение от трета страна на непрофесионален клиент, следва да бъдат изключени от портфейла на клиента от финансови инструменти за целите на ограниченията за притежаване на ППЗ съгласно член 44а, параграф 2. Ако има загуба по тези финансови инструменти, това няма да засегне пряко финансовото състояние на непрофесионалния клиент, тъй като инструментите, предоставени като обезпечение, представляват само основна гаранция за дълга на третата страна спрямо непрофесионалния клиент. Следователно обезпечението, предоставено на непрофесионалния клиент, следва да бъде изключено от портфейла от финансови инструменти с цел изчисляване на допустимите ограничения на инвестициите в ППЗ.

Финансовите инструменти, предоставени от непрофесионалния клиент като обезпечение за гарантиране на собствения му дълг към трета страна, не следва да бъдат изключени от финансовия портфейл на непрофесионалния клиент, тъй като всяка загуба по тези инструменти се поема пряко от непрофесионалния клиент. Тези инструменти ще трябва да бъдат върнати на непрофесионалния клиент, след като дългът му към третата страна бъде погасен. Ето защо обезпечението, предоставено от непрофесионалния клиент, е важно за изчисляване на допустимите ограничения на инвестициите в ППЗ.

28. Въпрос (член 44а)

Могат ли да се комбинират възможностите от параграфи 1 — 4 и параграф 5 на член 44а при транспониране на ДВПБ в националното законодателство? Възможно ли е, например, размерът на минималната инвестиция, посочен в параграф 5, да бъде допълнително увеличен чрез допълнителното условие за инвестицията, която не надвишава 10 % от общия инвестиционен портфейл, както е посочено в член 44а, параграф 2, буква б)?

Отговор

В съображение 16 от Директива (ЕС) 2019/879 се пояснява, че член 44а, параграфи 1—4 и член 44а, параграф 5 не бива да се транспонират кумулативно, а в тях се определят две алтернативни възможности. За да подобри защитата на непрофесионалните инвеститори, държава членка може да предвиди по-висока сума от 50 000 EUR за минималния размер на ППЗ, ако реши да транспонира член 44а, параграф 5 (вж. също отговора на въпрос 16 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.).

29. Въпрос (член 44а)

За един пасив или за група пасиви (като стойност на пакет) ли се отнася минималният номинален размер от поне 50 000 EUR, посочен в член 44а, параграф 5?

Отговор

Правилото за размера на минималната инвестиция се прилага за всеки отделен финансов инструмент, който се квалифицира като ППЗ. Основанието за това правило е дадено в съображение 16 от Директива (ЕС) 2019/879:

„За да се гарантира, че непрофесионалните инвеститори не инвестират прекомерно в определени дългови инструменти, които са приемливи за МИПЗ, държавите членки следва да гарантират, че размерът на минималната инвестиция в такива инструменти е сравнително висок (…)“„ (добавен е курсив).“

30. Въпрос (член 44а)

Ако държава членка избере да транспонира параграф 6 от член 44а, няма ли да бъде разрешено да транспонира и изискванията в параграф 1, параграф 2, буква а), параграфи 3 и 4 от същия член?

Отговор

Възможността, предвидена в член 44а, параграф 6, съществува само ако е спазен прагът от 50 милиарда евро, предвиден в него (вж. въпрос 19 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.). Съгласно тази възможност държавата членка трябва да приложи само изискването за минимална първоначална инвестиция от 10 000 EUR, посочено в член 44а, параграф 2, буква б), в допълнение към общите правила за защита на инвеститорите, предвидени в ДПФИ.

Тази държава членка обаче може да приложи някои допълнителни изисквания, предвидени в член 44а, параграфи 1—5, например теста дали задължението е подходящо в съответствие с член 44а, параграф 1 или правилото минималният размер на ППЗ да бъде по-малък от 50 000 EUR. Основанието за това е, че в член 44а, параграф 6 се предвижда по-ниска защита на непрофесионалните клиенти в сравнение с двете основни алтернативни възможности в член 44а, параграфи 1—4 и член 44а, параграф 5.

В същото време тази възможност трябва да се прилага заедно с една от възможностите, посочени в член 44а, параграфи 1—4 или член 44а, параграф 5, по отношение на ППЗ, емитирани от субекти, установени в друга държава членка, спрямо които не се прилага третирането, посочено в член 44а, параграф 6 (вж. въпрос 12 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.).

31. Въпрос (член 44а)

Ако държава членка реши да транспонира член 44а, параграф 6 от ДВПБ, клиент, който желае да закупи ППЗ, счита ли се за клиент съгласно член 44а, параграф 2, буква б)?

Отговор

Ако купувачът на ППЗ не е непрофесионален клиент, както е определено в член 4, параграф 1, точка 11 от ДПФИ, то член 44а, параграф 6 не се прилага, тъй като продажбите на клиенти, които не са непрофесионални клиенти, не попадат в обхвата на член 44а, параграф 1, от който член 44а, параграф 6 представлява дерогация. Освен това се прилагат и изискванията за защита на инвеститорите, определени в ДПФИ.

32. Въпрос (член 44а)

Съгласно член 44а, параграф 6 кога следва да се изчислява прагът от 50 милиарда евро по отношение на стойността на общите активи на субектите — преди преструктурирането, по време на започване на преструктурирането или по време на емитирането на ППЗ?

Отговор

В член 44а, параграф 6 от ДВПБ се предвижда конкретна възможност за по-ограничено транспониране, предназначено за държави членки с малки и по-малко ликвидни пазари, както е отразено в предвидения в него праг от 50 милиарда евро. Този праг следва да бъде оценен от държавата членка в момента на транспониране на Директива (ЕС) 2019/879. Тъй като тази възможност за транспониране е обвързана с условието за прага, то държавите членки имат задължението да следят редовно и оценяват дали техните пазари отговарят на условието за прага от 50 милиарда евро на и да преценяват дали използването на възможността, предвидена в член 44а, параграф 6 от ДВПБ, продължава да бъде обосновано. Ако прагът вече не се спазва, тази държава членка следва да избере едната от двете основни алтернативни възможности за транспониране на член 44а от ДВПБ и да заложат тези правила в националното си законодателство (вж. въпрос 20 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г.).

Ж. ВЪПРОСИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО МИНИМАЛНОТО ИЗИСКВАНЕ ЗА СОБСТВЕН КАПИТАЛ И ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

а) Приемливи задължения

33. Въпрос (член 45б и 45е)

В членове 45б и 45е от ДВПБ се определят съответно критериите за приемливи задължения за субектите за преструктуриране и за дъщерните предприятия на субектите за преструктуриране, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране. На какви критериите трябва да отговарят субектите, в чийто план за преструктуриране се предвижда ликвидацията им при обичайни производства по несъстоятелност? Как следва да се третират допълнителните изисквания за собствен капитал, определени съгласно член 104а от ДКИ, при определяне на целта за МИПЗ за тези субекти, когато за такъв субект не са определени такива допълнителни изисквания за собствен капитал?

Отговор

В ДВПБ са посочени само два набора критерии, на които трябва да отговарят субектите с цел спазване на МИПЗ:

—	в член 45б, параграфи 1—3 от ДВПБ се определят критериите, на които трябва да отговарят субектите за преструктуриране, а

—	в член 45е, параграф 2 са определени критериите, на които трябва да отговарят всички институции, които са дъщерни предприятия на субект за преструктуриране или на субект от трета държава, но които сами по себе си не са субекти за преструктуриране.

При липса на конкретни критерии, на които трябва да отговарят субектите, в чийто план за преструктуриране се предвижда ликвидацията им в съответствие с член 45в, параграф 2, втора алинея от ДВПБ, тези два набора критерии следва да се прилагат по съответния начин. По отношение на субектите, които не са дъщерни предприятия на субект за преструктуриране, ще се прилагат критериите в член 45б, параграфи 1—3 от ДВПБ. Това е от значение за субекти, които са предприятия майки, не са част от група, обект на консолидиран надзор, или са дъщерни предприятия на предприятие майка, в чийто план за преструктуриране също се предвижда ликвидацията му. По отношение на субектите, които са дъщерни предприятия на субект за преструктуриране, следва да се прилагат критериите в член 45е, параграф 2 от ДВПБ.

Във всеки случай критериите, на които трябва да отговарят субектите, следва да се прилагат в светлината на конкретните обстоятелства по случая. Например за субекти, които не са дъщерни предприятия на предприятие за преструктуриране, критерият от член 72б, параграф 2, буква б), подточка i) от РКИ (приложим съгласно член 45б, параграф 1 от ДВПБ), съгласно който приемливите задължения не може да се притежават от субекти, включени в същата група за преструктуриране, може да не се прилага, тъй като в този случай субектът за ликвидация не е част от група за преструктуриране. По подобен начин за субектите, които са дъщерни предприятия на субекта за преструктуриране, не се прилагат ограниченията в член 45е, параграф 2 от ДВПБ върху притежаването на приемливи задължения от субекта за преструктуриране и от съществуващи акционери, както и върху притежаването на собствен капитал от трети страни. В тези ситуации няма необходимост да се гарантира, че упражняването на правомощия за обезценяване и преобразуване не засяга контрола на дъщерното предприятие от субекта за преструктуриране, тъй като дъщерното предприятие ще бъде ликвидирано при неизпълнение на задълженията.

Когато компетентният орган не е наложил допълнителни изисквания за собствения капитал съгласно член 104а от ДКИ на същото основание, на което ще бъде взето решението за МИПЗ, органите за преструктуриране следва да преценят, че допълнителните изисквания за собствения капитал за този субект са равни на нула. Ако обаче органите за преструктуриране считат, че МИПЗ, определено въз основа само на пруденциалните изисквания, приложими на индивидуална основа, не би отразявало в достатъчна степен, наред с другото, бизнес модела или рисковия профил на субекта, както е посочено в член 45в, параграф 1, буква г) от ДВПБ, те могат в съответствие с член 45в, параграф 2 от ДВПБ да преценят дали МИПЗ следва да бъде ограничено до размера на поемането на загуби и да увеличат МИПЗ, за да отразява адекватно съответната част от допълнителното изискване за собствения капитал на консолидирана основа, определено от компетентния орган съгласно член 104а от ДКИ. Моля, вижте също отговора на въпрос 35, включен в приложението към известието на Комисията от 29 септември (13).

34. Въпрос (член 45б)

Какво е взаимодействието, ако има такова, между евентуалното намаляване на изискването за 8 % от общите задължения, включително собствения капитал, в член 45б, параграф 4 от ДВПБ, и възможността за използване на първостепенни задължения до 3,5 % за изпълнение на минималното изискване за ОКПЗ, предвидено в член 72б,параграф 3 от РКИ? Необходимо ли е за Г-СЗИ да бъдат осигурявани винаги и двете условия заедно, дори и само частично за процентния дял, ако оценката съгласно NCWO го позволява?

Отговор

Възможността за използване на до 3,5 % от ОРЕ за изпълнение на минималното изискване за ОКПЗ, предвидена в член 72б, параграф 3 от РКИ, и намаляването на минималното изискване за подчиненост, посочено в член 45б, параграф 4 от ДВПБ, могат да бъдат предоставени заедно.

Основанията както за използването на до 3,5 % от ОРЕ, така и за намаляването са едни и същи, т.е. условията, посочени в член 72б, параграф 3 букви а) — в) от РКИ, които се отнасят до липсата на риск от нарушаване на принципа NCWO. Използването на до 3,5 % от ОРЕ и намалението обаче се прилагат за различни изисквания, които могат да се превърнат в различни номинални суми. Следователно е възможно условията в член 72б, параграф 3 от РКИ да бъдат изпълнени за едно изискване, но могат да не бъдат изпълнени или да бъдат изпълнени само частично за другото изискване.

Ето защо, въпреки че използването на до 3,5 % от ОРЕ и намалението действително могат да бъдат предоставени с цел спазване както на минималното изискване за ОКПЗ съгласно член 92а от РКИ, така и за определяне на приложимото ниво на подчиненост съответно съгласно член 45б, параграф 4 от ДВПБ, но в ДВПБ не се изисква те да се осигуряват заедно. И в двата случая трябва да бъдат изпълнени приложимите законови условия, посочени в член 72б, параграф 3, букви а) — в) от РКИ.

35. Въпрос (член 45б)

Понастоящем в ДВПБ се използва изключително изразът „общи задължения, включително собствения капитал“, докато преди, в член 45, параграф 1 от ДВПБ I се използваше изразът „общи задължения и собствен капитал“. Дали тази промяна е изключително семантична или представлява съществена промяна в начина на изчисляване на сумите?

Отговор

В английската версия на ДВПБ I член 45, параграф 1 включваше израза „общи задължения и собствен капитал“, но тази формулировка беше заменена в Директива (ЕС) 2019/879. В Директива (ЕС) 2019/879 формулировката е приведена в съответствие с останалите разпоредби както на ДВПБ I, така и на ДВПБ, изменена с Директива (ЕС) 2019/879, в която се използва изразът „общи задължения, включително собствен капитал“. Тази промяна не променя значението на този израз, който следва да се чете по един и същ начин в ДВПБ.

б) Определяне на МИПЗ

36. Въпрос (член 45в)

Потвърждавате ли, че изразът „критични икономически функции“, използван в член 45в, не е нов термин и че има същото значение като „критични функции“, вече използван и дефиниран в други разпоредби на ДВПБ?

Отговор

Изразът „критични икономически функции“, използван в член 45в, параграф 3, осма алинея и в член 45в, параграф 7, осма алинея следва да се чете по същия начин както изразът „критични функции“, използван в ДВПБ, както е определен в член 2, параграф 1, точка 35.

37. Въпрос (член 45в)

В член 45в, параграф 2 се изисква, когато ликвидацията е предпочитаната стратегия за преструктуриране, органът за преструктуриране да „преценява дали е обосновано да се ограничи“ МИПЗ до сумата за поемане на загуби.

Когато органът за преструктуриране прецени, че не е оправдано МИПЗ на тези субекти да се ограничава до сумата за поемане на загуби, правилно ли е тълкуването, че съгласно член 45в, параграф 2 стратегията в плана за преструктуриране не е необходимо да се променя от ликвидация в преструктуриране, а вместо това органът за преструктуриране може да зададе изискване за МИПЗ по-високо от сумата за покриване на загуби?

Отговор

В член 45в, параграф 2, втора и трета алинеи се предвижда как да се определи МИПЗ за субекти, в чийто план за преструктуриране се предвижда ликвидацията им в случай на неизпълнение на задълженията.

Съгласно тази разпоредба органът за преструктуриране е длъжен да прецени дали за тези субекти е оправдано да се ограничи МИПЗ до сумата за поемане на загуби, посочена в член 45в, параграф 2, първа алинея, буква а). При тази оценка органите за преструктуриране трябва по-специално да оценят всяко възможно въздействие на такова МИПЗ върху финансовата стабилност и върху риска от разпространение на проблемите във финансовата система. Ако след тази оценка органът за преструктуриране стигне до заключението, че не е оправдано да се ограничава МИПЗ на тези субекти до сумата за поемане на загуби, той може да определи МИПЗ над сумата, която би произтичала от член 45в, параграф 3, буква а), подточка i) и буква б), подточка i) или съгласно член 45в, параграф 7, буква а), подточка i) и буква б), подточка i). Вж. също въпрос 37 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г. (14).

38. Въпрос (член 45в)

В член 45в, параграф 2, втора алинея от органите за преструктуриране се изисква да преценят дали е оправдано да се огранича МИПЗ до сумата за поемане на загуби за субекти, които трябва да се ликвидират чрез обичайното производство по несъстоятелност. В третата алинея от тази разпоредба се изисква също така органите за преструктуриране да разгледат всяко възможно въздействие върху финансовата стабилност и върху риска от разпространение на проблемите във финансовата система.

Как следва да се извършва тази оценка:

—	посредством общ подход, при който се изчислява единична добавка, добавяна впоследствие към сумата за поемане на загуби на всеки субект, за който е планирана ликвидация чрез обичайно производство по несъстоятелност в рамките на компетентността на съответния орган за преструктуриране, или

—	посредством специфичен подход, при който решенията за определяне на добавка и определянето на нейния размер се вземат за всеки отделен случай?

Отговор

Член 45в, параграф 2, втора и трета алинеи, в които се посочва как да се определи МИПЗ за субектите, в чийто план за преструктуриране се предвижда ликвидацията им в случай на неизпълнение на задълженията, следва да се прилагат за всеки отделен случай. Това е основният принцип в разпоредбите на ДВПБ относно определянето на МИПЗ.

Това не лишава органите за преструктуриране от възможността да имат вътрешни политики по този въпрос, които след това да се прилагат за отделните случаи.

39. Въпрос (член 45в)

При изчисляването на размера на рекапитализацията съществува ли законово основание за определяне на строги максимални граници за евентуалното намаляване на ОРЕ и МОЕ след преструктуриране за целите на член 45в, параграф 3, пета алинея, или ОРЕ и МОЕ следва винаги да се изчисляват на базата на фактическото намаляване на баланса, като се вземе предвид сумата за поемане на загуби?

Отговор

В съответствие с член 45в, параграф 3, първа алинея с размера на рекапитализацията следва да се възстанови съответствието на субекта с общите изисквания за собствения капитал и отношението на ливъридж след прилагането на предпочитаната стратегия за преструктуриране.

В член 45в, параграф 3, пета алинея при определяне на размера на рекапитализацията като част от определянето на МИПЗ се изисква ОРЕ и МОЕ да бъдат коригирани, за да бъдат отразени всички промени, произтичащи от действия за преструктуриране, предвидени в плана за преструктуриране (т.е. решението за започване на преструктуриране на институция, прилагането на инструмент за преструктуриране или упражняването на едно или повече правомощия за преструктуриране, както е определено в член 2, параграф 1, точка 40).

Това предполага, че всяка корекция на размера на рекапитализацията следва да се извършва за всеки отделен случай и да бъде в съответствие с всички промени, произтичащи от планирани действия за преструктуриране. В момента на планиране на преструктурирането и определяне на МИПЗ, корекцията на размера на рекапитализацията трябва да се основава на оценки на нуждите от рекапитализация след преструктурирането (т.е. оценки на всяко увеличение или намаляване на общия размер на баланса и други причини за промени в изискванията към субекта за собствения капитал и отношението на ливъридж след преструктурирането). Следователно прилагането на член 45в, параграф 3 по начин, който е в съответствие със законодателното намерение и изискването за структурата на МИПЗ би означавало, че при изчисляване на размера на рекапитализацията очакваните загуби при преструктурирането, които водят до намаляване на баланса, както е посочено в буква а) от пета алинея, са еквивалентни на сумата за поемане на загуби, изчислена съгласно буква а), подточка i) и първа алинея, буква б), подточка i).

40. Въпрос (член 45в)

Съгласно член 45в, параграфи 3 и 7, начинът на определяне на външното МИПЗ и вътрешното МИПЗ е идентичен. За субектите, които попадат в компетентността на орган за преструктуриране, съществува ли законово основание, което позволява на този орган за преструктуриране да включва само в конкретни случаи буфера на доверието на пазара, посочен в шеста алинея на тези разпоредби (например като прибягва до критерии, свързани със зависимостта на дъщерното предприятие от финансирането на едро)?

Отговор

При определяне както на външното, така и на вътрешното изискване за МИПЗ, в член 45в, параграфи 3 и 7 се предвижда, че органът за преструктуриране има правомощието да увеличи размера на рекапитализацията, изчислена въз основа на ОРЕ, със сума, която е достатъчна, за да се поддържа доверието на пазара. Съгласно тези разпоредби това е дискреционно правомощие, което следва да се прилага от органа за преструктуриране за всеки отделен случай. Това не лишава органите за преструктуриране от възможността да имат вътрешни политики по този въпрос, които след това да се прилагат за отделните случаи.

41. Въпрос (член 45в)

Бихте ли пояснили как органът за преструктуриране следва да вземе предвид критериите, посочени в член 45в, параграф 6, когато преценява дали да приложи изискванията в параграф 5 от този член към субект за преструктуриране, който не е Г-СЗИ, част от Г-СЗИ или банка от най-висок ред?

Отговор

Когато решава дали да приложи изискванията, установени в член 45в, параграф 5, към субект за преструктуриране, който не е Г-СЗИ, част от Г-СЗИ или част от група за преструктуриране, чиито общи активи са по-високи от 100 милиарда евро (банка от най-висок ред), ключовият фактор в решението на органа за преструктуриране е оценката дали има обоснована вероятност съответният субект за преструктуриране да представлява системен риск в случай на неизпълнение на задълженията.

В допълнение към тази оценка органът за преструктуриране трябва да вземе предвид и следните критерии:

—	преобладаващото наличие на депозити и липса на дългови инструменти в модела на финансиране;

—	степента, в която е ограничен достъпът до капиталовите пазари за приемливи задължения;

—	степента, до която съответният субект за преструктуриране разчита на БСК1, за да изпълни своето МИПЗ.

Като се има предвид, че решението, което трябва да бъде взето от органа за преструктуриране, предполага, че съответният субект за преструктуриране ще бъде обект на по-строги изисквания при определяне на МИПЗ (член 45в, параграф 5) и подчинеността (член 45б, параграфи 4, 7 и 8), тези критерии помагат да се гарантира, че такова решение е пропорционално на преследваните цели и се отчитат характеристиките на съответния субект. Ето защо би могло да се счита, че когато посочените по-горе критерии са изпълнени по отношение на субект за преструктуриране (т.е. преобладаване на депозитите във финансирането, ограничен достъп до пазари на дългови инструменти, разчитане на БСК1 за изпълнение на МИПЗ), органът за преструктуриране не следва да прилага изискванията, предвидени в член 45в, параграф 5 към такъв субект, ако това би довело до непропорционално изискване за МИПЗ. Това заключение не следва да се прави автоматично и следва да зависи от конкретната ситуация в конкретния случай.

Трите критерия, посочени по-горе, могат да бъдат намерени и в член 45м, параграф 7, където се използват като цяло за определяне на пропорционалната продължителност на преходните периоди. В член 45м, параграф 1, трета алинея се прави позоваване на критериите от член 45м, параграф 7 и те също се отнасят до определянето на преходни периоди, които приключват след 1 януари 2024 г. Независимо от това, в това конкретно решение за удължаване на преходния период след 1 януари 2024 г. органите за преструктуриране трябва да вземат предвид и следното:

—	развитието на финансовото състояние на субекта;

—	перспективата субектът да бъде в състояние да осигури спазване в разумен срок на МИПЗ и неговия компонент за подчиненост;

—	способността да се заменят задълженията, които вече не отговарят на съответните критерии за приемливост или за падеж, а ако това е невъзможно — дали тази неспособност е специфична или се дължи на смущения в целия пазар.

Ето защо определянето на преходни периоди, които приключват след 1 януари 2024 г. съгласно член 45м, параграф 1, трета алинея, не възпрепятства органа за преструктуриране да реши да прилага изискванията, посочени в член 45в, параграф 5, към същия орган за преструктуриране. По същия начин субектът за преструктуриране, към който са приложени изискванията, посочени в член 45в, параграф 5, може да разполага с преходен период, който приключва след 1 януари 2024 г., определен в съответствие с член 45м, параграф 7.

42. Въпрос (член 45в)

За целите на член 45в, параграф 10 органите за преструктуриране и компетентните органи следва ли да се консултират помежду си или органите за преструктуриране следва да изискват необходимата информация от съответната институция?

Отговор

В член 45в, параграф 1 се пояснява, че изискването за МИПЗ, чието определяне е подробно описано в следващите параграфи на член 45в, трябва да бъде определено от органа за преструктуриране след консултация с компетентния орган. Освен това, за да могат да определят изискването за МИПЗ, органите за преструктуриране имат право да изискват необходимата информация от компетентните органи за изпълнение на задачите съгласно ДВПБ в съответствие с член 3, параграф 4 и член 90, параграф 1.

в) Определяне на МИПЗ за субекти за преструктуриране от Г-СЗИ

43. Въпрос (член 45г)

Какво означава изразът „част от Г-СЗИ“ в член 45г, параграф 1?

Отговор

Определението на Г-СЗИ е дадено в член 2, параграф 1, точка 83в от ДВПБ чрез позоваване на член 4, параграф 1, точка 133 от РКИ. В последната разпоредба Г-СЗИ са определени като онези институции, които са идентифицирани в съответствие с член 131, параграфи 1 и 2 от ДКИ. В член 131, параграф 1 от ДКИ се изисква държавите членки да определят органи, които са натоварени да идентифицират, на консолидирана основа, Г-СЗИ в своята юрисдикция. В член 131, параграф 2 се предвижда методика за тази цел.

В член 131, параграф 1 от ДКИ се предвижда, че Г-СЗИ трябва да бъде някое от следните:

а)	група, ръководена от институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС; или

б)	институция, която не е дъщерно предприятие на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС.

Възможността, посочена в буква б) по-горе, беше включена, за да обхване теоретичен случай, в който Г-СЗИ е самостоятелна банка. Следователно субектът за преструктуриране, който е „част от Г-СЗИ“, е субект, който сам по себе си не е Г-СЗИ в съответствие с член 131, параграф 1, буква б) от ДКИ, но е част от пруденциалната консолидация на Г-СЗИ в съответствие с буква а) от тази разпоредба. На практика това става релевантно, когато не само субектът, посочен в член 131, параграф 1, буква а) от ДКИ, но и друг субект от групата на Г-СЗИ е идентифициран като субект за преструктуриране, т.е. когато се следва стратегия за преструктуриране на ниво група. В този случай член 45г от ДВПБ следва да се прилага и към двата субекта за преструктуриране.

44. Въпрос (членове 45г и 45з)

Какво е „Г-СЗИ субект, принадлежащ към една и съща Г-СЗИ“, както е посочено в член 45г, параграф 4 и 45з, параграф 2 от ДВПБ?

Отговор

Определение на Г-СЗИ е дадено в член 2, параграф 1, точка 83в от ДВПБ и член 4, параграф 1, точка 133 от РКИ чрез позоваване на член 131, параграфи 1 и 2 от ДКИ.

В член 4, параграф 1, точка 136 от РКИ Г-СЗИ субект е определен като „субект с правосубектност, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС“.

Тези определения са уместни при прилагането на член 45г, параграф 4 и член 45з, параграф 2 от ДВПБ. На практика тези разпоредби обхващат ситуацията, когато група, ръководена от Г-СЗИ, включва повече от един субект за преструктуриране (обикновено самата Г-СЗИ и един или повече други субекти), т.е. когато се следва стратегия за преструктуриране с множество входни точки.

45. Въпрос (член 45г)

Какво е значението на термина „предприятие майка от Съюза“ в член 45г, параграф 4, буква б)? За предприятието майка от Съюза ли се отнася или за институцията майка от Съюза?

Отговор

„Предприятието майка от Съюза“, посочено в член 45г, параграф 4, буква б), е предприятие майка от Съюза, както е определено в член 2, параграф 1, точка 85.

г) Прилагане на вътрешното МИПЗ към субекти, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране

46. Въпрос (член 45е)

Съгласно член 45е, параграф 2, буква а), подточка ii) от ДВПБ дадено задължение трябва да отговаря на критериите за подчиненост на член 72б, параграф 2, буква г) от РКИ, за да може да изпълни вътрешното МИПЗ.

Същевременно в член 45е, параграф 2, буква а), подточка iii) от ДВПБ се посочва, че приемливите задължения за вътрешното МИПЗ „при обичайно производство по несъстоятелност имат по-нисък ред от реда на задълженията, които не отговарят на условието по подточка i) и които не са приемливи от гледна точка на капиталовите изисквания“.

Критерият в подточка i) обаче не се отнася до реда по несъстоятелност. Той се отнася до задължения, които са „емитирани на и закупени пряко от субекта за преструктуриране или непряко — чрез други субекти в същата група за преструктуриране, които са закупили задълженията от субекта, за който се прилага настоящият член, или са емитирани на и закупени от настоящ собственик на дялове или акции, който не е част от същата група за преструктуриране, доколкото упражняването на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с членове 59—62 не засяга контрола върху дъщерното предприятие от страна на субекта за преструктуриране“. Следователно задълженията, посочени в член 45е, параграф 2, буква а), подточка i), могат на практика да имат всякакъв ред от реда на задълженията.

Правилно ли е, че редът, посочен в член 45е, параграф 2, буква а), подточка iii) от ДВПБ, зависи от реда на инструментите, които не отговарят на критерия от подточка i) от същата разпоредба, т.е. че редът, който се изисква за инструментите на вътрешното МИПЗ, зависи от реда на инструментите, които дъщерното предприятие в действителност е емитирало извън групата за преструктуриране? Това би означавало, че редът, който се изисква за постигане на вътрешното МИПЗ, трябва да се оценява за всяка институция във всеки отделен случай.

Отговор

Съвместното тълкуването на член 45е, параграф 2, буква а), подточки i), ii) и iii) от ДВПБ води до следните изисквания, свързани с реда по несъстоятелност на приемливите задължения за вътрешното МИПЗ:

—	те трябва да отговарят на общия критерий за подчиненост на член 72б, параграф 2, буква г) от РКИ, т.е. подчиненост на изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от РКИ, по силата на член 45е, параграф 2, буква а), подточка ii) от ДВПБ;

—	те трябва да отговарят на допълнителен критерий за подчиненост по силата на член 45е, параграф 2, буква а), подточки i) и iii) от ДВПБ, в смисъл че трябва да бъдат подчинени на всички задължения, които не са приемливи за вътрешното МИПЗ и не представляват собствен капитал.

Основанието за конкретното изискване за подчиненост е да се гарантира, че приемливите задължения за вътрешното МИПЗ не са с равностоен ранг с други подчинени задължения, които не отговарят на условията за вътрешно МИПЗ съгласно член 45е, параграф 2, буква а), подточка i). Това ще намали рисковете от искове съгласно NCWO, в случай че приемливите задължения за вътрешно МИПЗ бъдат обезценени или преобразувани съгласно член 59, параграф 1, букви а) и 1а), независимо от действията за преструктуриране (т.е. в момента на загуба на жизнеспособност), тъй като само тези приемливи задължения биха могли да бъдат обезценени или преобразувани в този случай.

47. Въпрос (член 45е)

Приспаданията, направени в съответствие с членове 36, 56 и 66 от РКИ, приспаднати ли са от сумите на БСК1 и другия собствен капитал, посочени в член 45е, параграф 2, буква б) от ДВПБ?

Отговор

За целите на спазването както на външното, така и на вътрешното МИПЗ препратките към „собствен капитал“ следва да се тълкуват в съответствие с член 2, параграф 1, точка 38 от ДВПБ, в който се прави позоваване на определението, дадено в член 4, параграф 1, точка 118 от РКИ, при спазване на всички допълнителни условия, посочени в ДВПБ, както и посочените в член 45е, параграф 2, буква б), подточка ii).

В този контекст в член 4, параграф 1, точка 118 от РКИ е посочено, че „собствен капитал“ означава сумата на капитала от първи ред и капитала от втори ред. От своя страна, в съответните разпоредби на РКИ относно изчисляването на капитала от първи ред (член 25) и капитала от втори ред (член 71) ясно се посочва, че сумите са след приспаданията, посочени съответно в членове 56 и 66 от РКИ.

Освен това в член 2, параграф 1, точка 68а от ДВПБ „базов собствен капитал от първи ред“ се определя чрез препратка към член 50 от РКИ, като в последния се пояснява, че капиталът БСК1 се изчислява след приспадане на сумите, посочени в член 36 от РКИ.

48. Въпрос (член 45е)

Каква е разликата между параграфи 3 и 4 на член 45е?

Отговор

Разграничението между параграфи 3 и 4 на член 45е засяга отношенията на собственост между дъщерното предприятие, което може да бъде освободено от прилагането на вътрешно МИПЗ, и неговото междинно или крайно предприятие майка.

В параграф 3 се прави позоваване на възможността за освобождаване от прилагане на вътрешно МИПЗ, когато дъщерното предприятие и субектът за преструктуриране се намират в една и съща държава членка, и се посочват условията, при които се допуска такова освобождаване от прилагане.

В параграф 4 се прави позоваване на възможността за освобождаване от прилагане на вътрешно МИПЗ, когато дъщерното предприятие и междинното предприятие майка се намират в една и съща държава членка, докато крайното предприятие майка (субектът за преструктуриране) се намира в различна държава членка. Следователно в параграф 3 се предвижда структура на пряка собственост, докато в параграф 4 се предвижда така наречената „верижна структура“, която включва повече от една държава членка.

49. Въпрос (член 45е)

Съгласно член 45е органът за преструктуриране може да освободи от прилагане на вътрешно МИПЗ в два случая:

—	когато предприятието за преструктуриране и дъщерното предприятие са установени в една и съща държава членка (параграф 3);

—

когато дъщерното предприятие и неговото предприятие майка са установени в една и съща държава членка, дори ако предприятието за преструктуриране не е установено в същата държава членка, при условие че предприятието майка отговаря, inter alia, на подконсолидирана основа на изискването за вътрешно МИПЗ (параграф 4).

Що се отнася до гаранциите, предвидени в член 45е, параграф 5, тяхното предоставяне е изрично предвидено от ДВПБ само при първия случай, т.е. когато субектът за преструктуриране и дъщерното предприятие се намират в една и съща държава членка.

Не е ясно защо в случай на трансгранични групи за преструктуриране е възможно да се предоставят освобождавания (което може да се счита за „по-рисков“ подход), но не се допуска спазване на вътрешното МИПЗ с помощта на гаранция (което е „по-малко рисков“ подход).

Възможно ли е органът за преструктуриране на дъщерно предприятие да разреши изискването, посочено в член 45, параграф 1, да бъде изпълнено изцяло или частично с гаранция, предоставена от предприятието майка при условията на член 45е, параграф 5, въпреки че субектът за преструктуриране не е установен в същата държава членка както дъщерното предприятие?

Отговор

Член 45е, параграф 3 се отнася до освобождаване от вътрешно МИПЗ при наличие на пряка собственост между дъщерно предприятие и субект за преструктуриране в същата държава членка, докато член 45е, параграф 4 се отнася до освобождаване от вътрешно МИПЗ в случай, при който дъщерното предприятие и неговото междинно предприятие майка се намират в същата държава членка, но субектът за преструктуриране може да бъде или да не бъде в същата държава членка.

По отношение на възможността дъщерното предприятие да изпълни частично или изцяло вътрешното МИПЗ чрез обезпечени гаранции (член 45е, параграф 5), разпоредбата се прилага изрично за ситуацията на пряка собственост между дъщерното предприятие и субекта за преструктуриране в една и съща държава членка, но не се предвижда еквивалентна разпоредба за ситуацията, когато дъщерното предприятие и неговото междинно предприятие майка се намират в една и съща държава членка.

Въпреки това, използването на обезпечени гаранции за изпълнение на вътрешното МИПЗ във втория случай също следва да бъде възможно. Ако може да се приложи освобождаване между дъщерно предприятие и неговото междинно предприятие майка в същата държава членка, по същия начин следва да може да се използва и обезпечена гаранция при сходни обстоятелства, тъй като тя би осигурила, по-специално, по-голяма защита на дъщерното предприятие при получаването на съответните ресурси отколкото пълното освобождаване от изискването за МИПЗ.

50. Въпрос (член 45е)

Когато се оценява критерият за отмяна на изискванията за вътрешно МИПЗ, посочени в член 45е, параграф 3, буква б) и член 45е, параграф 4 от ДВПБ, или за използване на обезпечени гаранции съгласно член 45е, параграф 5, каква е целта за МИПЗ, спрямо която да се оценява съответствието по време на етапа на натрупване на МИПЗ, който тече до 2024 г.? Съответствието спрямо крайната цел за МИПЗ за 2024 г. или спрямо междинната цел за 2022 г. следва да се оценява?

По време на всеки преходен период, който може да бъде определен, има ли право органът за преструктуриране да разреши изпълнение на вътрешно МИПЗ чрез гаранции, ако са изпълнени всички други условия (различни от спазването на външната цел за МИПЗ)?

Отговор

Когато се оценява спазването от субекта за преструктуриране или предприятието майка на изискването за МИПЗ в член 45д и член 45, параграф 1, както е предвидено съответно в член 45е, параграф 3, буква б) и параграф 4, следва да бъдат взети под внимание преходните периоди, предвидени в член 45м.

Следователно спазването на член 45е, параграф 3, буква б) и параграф 4, буква б) преди 2024 г. следва да бъде оценено спрямо междинната обвързваща цел, определена в член 45м, параграф 1, втора алинея.

Това означава, че освобождаване от прилагане на вътрешно МИПЗ може да бъде предоставено на дъщерното предприятие, което не е субект за преструктуриране, ако субектът за преструктуриране или неговото предприятие майка отговаря на междинното изискване на консолидирана основа и всички останали условия, посочени в член 45е, параграф 3 или 4, са изпълнени към момента на решението за освобождаване от прилагане.

Същото се отнася по отношение на спазването на условието в член 45е, параграф 3, буква б), когато се преценява възможността да се разреши част или всички вътрешни МИПЗ да бъдат изпълнени чрез обезпечени гаранции в съответствие с член 45е, параграф 5, първа алинея.

51. Въпрос (член 45е)

В член 45е, параграфи 3 и 4 се изброяват редица условия, при които може да бъде разрешено освобождаване от прилагането на член 45е. От текста на директивата обаче не става ясно дали тези условия трябва да бъдат изпълнени кумулативно или отделно.

Кумулативно ли е изпълнението на условията, изброени в член 45е, параграфи 3 и 4, или е достатъчно изпълнението на което и да е от изброените условията, за да бъде допуснато освобождаване от прилагането на член 45е спрямо дъщерно предприятие, което не е субект за преструктуриране?

Отговор

Условията, посочени в член 45е, параграфи 3, 4 и 5, трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се осигури задоволително ниво на предпазливост и предпазни мерки при предоставянето на освобождаване от вътрешно МИПЗ или при разрешаване на използването на обезпечени гаранции.

52. Въпрос (член 45е)

Бихте ли обяснили основанието за условията, определени в член 45е, параграф 5 за използване на обезпечени гаранции за изпълнение на вътрешното МИПЗ?

Отговор

В член 45е, параграф 5 органът за преструктуриране на дъщерно предприятие получава право да разреши вътрешното МИПЗ на дъщерното предприятие да бъде частично или изцяло изпълнено чрез гаранция, предоставена от съответния орган за преструктуриране, когато субектът за преструктуриране и дъщерното предприятие са установени в една и съща държава членка, са част от една и съща група за преструктуриране и когато субектът за преструктуриране изпълнява вътрешното си МИПЗ (моля, вж. също отговора на въпрос 49 по-горе за случаите, когато дъщерно предприятие и неговото междинно предприятие майка се намират в една и съща държава членка).

В член 45е, параграф 5 се определя набор от условия, на които трябва да отговарят гаранциите, за да се гарантира, че могат да бъдат ефективни при поемане на загубите на дъщерното предприятие и за неговата рекапитализация, когато бъдат предявени, независимо дали самият субект за преструктуриране е в процес на преструктуриране към съответния момент във времето. В тези условия се предвижда следното:

—	размерът на гаранцията е еквивалентен на размера на вътрешното МИПЗ, което замества (буква (а);

—	гаранцията е обезпечена на стойност най-малко 50 % от нейния размер (буква (в);

—

гаранцията се предявява както по усмотрение (т.е. определя се дали дъщерното предприятие вече не е жизнеспособно, т.е. в момента на загуба на жизнеспособност), така и автоматично (т.е. невъзможност за плащане на дългове или други задължения, когато станат изискуеми), което от двете събития настъпи по-рано (буква б));

—

приема се само финансово обезпечение, както е определено в Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15), т.е. споразумения за финансово обезпечение с прехвърлително действие или споразумения за финансово обезпечение с предоставяне на залог (залози). Това гарантира по-голяма защита на притежателя на обезпечението, тъй като съгласно условията на тази директива такова обезпечение е изискуемо, дори ако субектът за преструктуриране е в несъстоятелност или е поставен в режим на преструктуриране (буква в);

—	обезпечението е с високо качество (свободно от тежест, подлежащо на процентно намаление) (букви г) и д);

—	ефективният срок до падежа на обезпечението отговаря на същото условие за срок до падежа както приемливите задължения (буква е); както и

—	прехвърлянето на обезпечение следва да не се възпрепятства, включително в случаите, когато се предприемат действия по преструктуриране по отношение на субекта за преструктуриране (буква ж).

53. Въпрос (членове 45е и 45ж)

Правилно ли е да се счита, че терминът „своевременно“, както е използван в буква в) на член 45е, параграфи 3 и 4 и в член 45ж, буква е), се прилага не само за прехвърлянето на собствен капитал, но и за изплащането на задължения от субекта за преструктуриране към дъщерното предприятие.

Отговор

С условието за предоставяне на освобождаване от вътрешно МИПЗ, посочено в член 45е, параграф 3, буква в) и параграф 4, буква в) и в член 45ж, буква е), се гарантира, че няма настоящи или предвидими пречки (практически или правни) както за своевременното прехвърляне на собствен капитал към дъщерното предприятие, така и за бързото погасяване на неговите задължения от субекта за преструктуриране или междинното предприятие майка.

д) Процедура за определяне на МИПЗ

54. Въпрос (член 45з)

В член 45з, параграф 1 се посочва, че органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране, органът за преструктуриране на ниво група, ако е различен от първия, както и органите за преструктуриране, отговарящи за дъщерните предприятия на група за преструктуриране, към които се прилага посоченото в член 45е изискване на индивидуална основа, трябва да положат всички възможни усилия за постигането на съвместно решение. Би ли било подходящо в националното законодателство за транспониране да се включи разпоредба по отношение на трансграничните групи, с която да се позволи на националния орган за преструктуриране да си сътрудничи с всички съответни органи?

Отговор

В член 88, параграф 5, втора алинея вече е предвидено, че между членовете, участващи в колегията за преструктуриране, трябва да има тясно сътрудничество. Това задължение се отнася до всички задачи, изброени в член 88, параграф 1, който включва определянето на МИПЗ (подточка i) от тази разпоредба).

Следователно разпоредба, която би позволила на националните органи за преструктуриране да си сътрудничат с други съответни органи, не би била в противоречие със съществуващите правила на ДВПБ.

55. Въпрос (член 45з)

В член 45з, параграф 2 от ДВПБ се прави позоваване на член 12 от РКИ. С измененията, въведени в РКИ с Регламент (ЕС) 2019/876, е заличен член 12.

Бихте ли потвърдили, че в член 45з, параграф 2 от ДВПБ следва вместо това да се прави позоваване на член 12а от РКИ?

Отговор

Позоваването на член 12 от РКИ в член 45з, параграф 2 от ДВПБ следва да се тълкува като позоваване на член 12а от РКИ.

56. Въпрос (член 45з)

Член 45з, параграфи 4 и 5 се прилагат за решенията на органите за преструктуриране в случай на несъгласие по отношение на консолидираното МИПЗ за групата за преструктуриране (външно МИПЗ) и съответно индивидуалното МИПЗ за субектите на групата за преструктуриране (вътрешно МИПЗ).

Прилага ли се член 45з, параграф 6, ако няма едновременно съвместно решение по някое от посочените по-горе изисквания?

Отговор

В член 45з, параграф 6 се разглежда ситуацията, при която има несъгласие между органите за преструктуриране както по отношение на нивото на консолидираното изискване за групата за преструктуриране, така и по отношение на изискванията към дъщерните предприятия, които не са субекти за преструктуриране. В този случай органите за преструктуриране на дъщерните предприятия ще вземат решение относно нивото на индивидуалното МИПЗ за дъщерните предприятия в съответствие с параграф 5 (т.е. като надлежно вземат предвид становищата на органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране). Също така органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране ще вземе решение относно консолидираното изискване за групата съгласно стъпките, предвидени в параграф 4.

е) Правила за преходния период и за периода след преструктуриране

57. Въпрос (член 45м)

Съгласно член 45м, параграф 8 органите за преструктуриране могат впоследствие да преразгледат преходния период или планираните цели за МИПЗ. Тази разпоредба само за планираните съгласно член 45м, параграф 6 цели за МИПЗ ли се отнася или е възможно първоначално определеният съгласно член 45м, параграф 1 преходен период да бъде преразгледан впоследствие?

Отговор

Органите за преструктуриране могат да преразгледат първоначално определения съгласно член 45м, параграф 1 преходен период, а не само планираното съгласно член 45м, параграф 6 МИПЗ.

Позоваването на „При спазване на параграф 1“ в началото на член 45м, параграф 8 е направено, за да се гарантира, че органът за преструктуриране спазва правилата и критериите, предвидени в него, при преразглеждането на преходния период.

58. Въпрос (член 45м)

Може ли да бъде удължен срокът за постигане на междинното целево ниво, определено съгласно член 45м, параграф 1, втора алинея, ако органите за преструктуриране определят преходен период, приключващ след 1 януари 2024 г. съгласно третата алинея от тази разпоредба?

Отговор

Междинното целево ниво, предвидено в член 45м, параграф 1, втора алинея, трябва да бъде постигнато от субектите на 1 януари 2022 г. и този срок не може да бъде удължаван от органа за преструктуриране. Възможността за определяне на преходен период, приключващ след 1 януари 2024 г., предвидена в член 45м, параграф 1, трета алинея, се прилага само за окончателното МИПЗ.

Следва обаче да се отбележи, че междинната цел трябва да осигури, като правило, линейно натрупване на собствен капитал и приемливи задължения за изпълнение на МИПЗ. Следователно удължаването на преходния период за окончателното МИПЗ след 1 януари 2024 г. засяга междинната цел, която трябва да бъде определена от органите за преструктуриране, тъй като води до по-ниска междинна цел от тази, която би била определена, ако преходният период приключи на 1 януари 2024 г.

59. Въпрос (член 45м)

Съгласно член 45м, параграф 1, втора алинея „Междинните целеви нива като правило осигуряват линейно натрупване на собствен капитал и приемливи задължения за изпълнение на изискванията“.

Потвърждавате ли, че в тази разпоредба терминът „изискване“ се отнася не само до общото количествено изискване, но и до подчинеността?

Отговор

Съгласно първото изречение на член 45м, параграф 1, втора алинея междинните целеви нива, които се определят от органа за преструктуриране, се отнасят за изискванията в членове 45д или 45е (външни или вътрешни МИПЗ) и за изискванията, които произтичат от прилагането на член 45б, параграфи 4, 5 или 7 (подчиненост), според случая.

Правилото, с което се изисква органите за преструктуриране да осигурят линейно натрупване, се прилага за всички междинни целеви нива, които трябва да бъдат определени от органа за преструктуриране. Следователно с междинното целево ниво, свързано с цялостното определяне на МИПЗ, следва да се осигури линейно натрупване за изпълнение на крайното външно или вътрешно МИПЗ, определено от органа за преструктуриране. По същия начин по отношение на подчинеността, подчинената междинна цел следва да бъде определена с оглед на крайната цел за подчиненост, определена от органа за преструктуриране. Минималното изискване за ОКПЗ, както и минималното ниво на изискванията, посочени в член 45в, параграф 5 или параграф 6, които трябва да бъдат спазени до 1 януари 2022 г., също трябва да бъдат взети предвид, тъй като междинното целево ниво не може да бъде зададено с размер, по-нисък от тези минимални изисквания (междинното целево ниво може да бъде зададено с размер, по-висок от тези минимални изисквания въз основа на правилото за линейно натрупване).

З. Въпроси, отнасящи се до договорното признаване на споделянето на загуби

60. Въпрос (член 55)

В член 55, параграф 1, първа алинея се предвижда, че по отношение на задължения, които не са изключени от обхвата на споделянето на загуби и се уреждат от правото на трета държава, следва да бъде включена клауза, чрез която контрагентът признава, че задължението може да бъде обезценено или преобразувано в резултат на упражняването на съответните правомощия от органите на ЕС за преструктуриране и приема да бъде правно обвързан по отношение на тези правомощия.

В член 55, параграф 1, втора алинея допълнително се предоставя на органа за преструктуриране правомощието да предостави освобождаване от това изискване за субекти, чиито изисквания за МИПЗ са еквивалентни на сумата за поемане на загуби, при условие че съответните задължения не се отчитат за целите на изпълнението на изискванията на МИПЗ.

Следва ли преценката на органа за преструктуриране в член 55, параграф 1, втора алинея да се прилага за всеки отделен случай или на обща основа за всички субекти, отговарящи на съответните критерии?

Отговор

Оценката, посочена в член 55, параграф 1, втора алинея, следва да се извършва за всеки отделен случай. С тази разпоредба на органите за преструктуриране се предоставя право на преценка да прилагат освобождаване („могат да решат“) на субекти, попадащи в съответната категория, посочена в него.

Освен това освобождаването може да бъде предоставено само ако институцията може да изпълни своето изискване за МИПЗ с останалите задължения. Този елемент трябва да бъде проверен преди да бъде предоставено освобождаването и тази проверка изглежда може да се извършва само за всеки отделен случай.

61. Въпрос (член 55)

За Директива (ЕС) 2019/879 или за ДВПБ I се отнася датата, посочена в член 55, параграф 1, буква г)?

Отговор

Член 55, параграф 1, буква г) се отнася за ДВПБ I, която вече съдържаше член 55, тъй като се отнася до транспонирането на раздела от ДВПБ, в който се съдържа този член, а не до транспонирането на самия член. Новият член 55, въведен с Директива (ЕС) 2019/879, заменя предишния член 55 с нова версия на тази разпоредба, но не заменя целия раздел, в който се съдържа член 55.

62. Въпрос (член 55)

Как трябва да се разбира терминът „клас“ в член 55, параграф 2, пета алинея? За реда по несъстоятелност на задълженията ли се отнася или за вида на съответния финансов инструмент?

Освен това следва ли позоваванията на „клас“ в член 45б, параграф 5 да се тълкуват със същото значение както в член 55, параграф 2?

Отговор

Думата „клас“ в член 55, параграф 2, пета алинея се отнася до реда по несъстоятелност на задълженията. Това тълкуване е съобразено със значението и употребата на думата в други разпоредби на ДВПБ (например в член 34, параграф 1, буква е), в който се прави позоваване на принципа NCWO). Поради тази причина позоваването на „клас“ в член 45б, параграф 5 следва да се тълкува в този смисъл.

63. Въпрос (член 55)

В член 55, параграф 2, пета алинея се предвижда, че когато органът за преструктуриране, в контекста на оценката на възможността за преструктуриране или в друг момент, определи, че в рамките на един клас от задължения размерът на задълженията, които могат да бъдат отменени поради съображения за практическа невъзможност, и на задълженията, които са изключени или е вероятно да бъдат изключени от обхвата на споделянето на загуби в съответствие с член 44, параграфи 2 и 3, възлиза на повече от 10 % от този клас, той трябва незабавно да оцени въздействието на този факт върху възможността за преструктуриране на съответния субект. В тази разпоредба обаче няма позоваване на задължения, за които институцията не включва договорната клауза (т.е. нарушава се задължението съгласно член 55, параграф 1), когато преценява дали прагът от 10 % е надвишен.

Би ли било правилно ДВПБ да се транспонира така, че да не бъдат включени задълженията, за които институцията не е включила договорната клауза при изчисляването на прага от 10 %?

Отговор

Формулировката, използвана в член 55, параграф 2, пета алинея, е ограничена до задълженията, за които органът за преструктуриране е разрешил да не включват договорна клауза поради съображения за практическа невъзможност, заедно със задълженията, които са изключени или е вероятно да бъдат изключени от обхвата на споделянето на загуби съгласно член 44, параграфи 2 и 3. Следователно конкретното задължение за оценка на въздействието върху възможността за преструктуриране въз основа на тази алинея може да бъде транспонирано само по отношение на тези задължения.

В ДВПБ обаче няма пречка държавите членки да транспонират разпоредбата с широк обхват и да включат и задължения, за които банката не е включила такава клауза. Този подход би бил в съответствие с целите на преструктурирането и ДВПБ, тъй като би увеличил контрола по отношение на възможността за преструктуриране на институцията.

Освен това задължението в тази разпоредба не засяга общото задължение на органа за преструктуриране да гарантира възможността за преструктуриране на институцията съгласно член 17. В контекста на общата оценка на възможността за преструктуриране органът за преструктуриране следва също да вземе предвид въздействието на задълженията, които не включват договорната клауза, тъй като институцията или субектът не са изпълнили задължението по член 55, параграф 1.

64. Въпрос (член 55)

При какви условия органът за преструктуриране може да определи, че не е съгласен с преценката на дадено дружество за практическа невъзможност? Възможно е да възникнат някои трудности, когато е сключен договор и след това органът за преструктуриране реши, че трябва да се включи договорна клауза, както е посочено в член 55, параграф 1.

Освен това, ако субектът стигне до заключението, че добавянето на договорната клауза е практически невъзможно и уведоми органа за преструктуриране за тази преценка съгласно член 55, параграф 2, първа алинея, в кой момент този субект може да сключи съответния договор?

Отговор

Критериите за преценка на практическата невъзможност ще бъдат посочени в делегиран регламент, определящ регулаторни технически стандарти, които се разработват от ЕБО, в съответствие с правомощията, предвидени в член 55, параграф 6.

По отношение на момента, в който договорът може да бъде сключен, институцията не може да сключи договора, преди да е уведомила органа за преструктуриране. Въпреки това институцията може да го сключи, без да изчака отговора от органа за преструктуриране относно наличието на условие за практическа невъзможност, поради факта, че в член 55, параграф 2, втора алинея се предвижда, че задължението за включване на клаузата се спира в момента на уведомяването от институцията.

65. Въпрос (член 55)

Как следва да се разбира изразът „в разумен срок“ в член 55, параграф 2?

По-специално, в първа алинея от тази разпоредба позоваването на „разумен срок“ за субекта (който трябва да предостави информацията, поискана от органа за преструктуриране в този срок) ли се отнася или за органа за преструктуриране (който трябва да поиска информацията в рамките на този срок)?

Отговор

„Разумен срок“ означава срокът, в който органът за преструктуриране трябва да поиска необходимата информация (в член 55, параграф 2, първа алинея) и добавянето на клаузата (в третата алинея на същия параграф).

В член 55, параграф 2, първа алинея се дава възможност за преценка на национално равнище, за да се определи разумен срок, в който органът за преструктуриране да поиска необходимата информация от субекта. Във всеки случай е препоръчително този срок да бъде определен по начин, съгласуван с крайния срок, който ще бъде определен съгласно член 55, параграф 2, трета алинея, по отношение на искането за добавяне на клаузата. Този елемент ще бъде определен в делегиран регламент въз основа на регулаторен технически стандарт, който се разработва от ЕБО в съответствие с мандата в член 55, параграф 6.

66. Въпрос (членове 55 и 59)

В член 55, параграф 2, пета алинея се прави позоваване на член 73 „при прилагане на правомощията за обезценяване и преобразуване на приемливи задължения.“ В член 73 се установяват предпазни мерки за акционерите в случай на „частични прехвърляния“ и „използване на инструмента за споделяне на загуби“.

Следва ли това да се разбира, че предпазните мерки в член 73 се прилагат и при обезценяване и преобразуване на приемливи задължения „независимо от действията по преструктуриране“ съгласно член 59, параграф 1, букви а) и 1а)?

Отговор

Член 73 се прилага само за инструмента за споделяне на загуби, който е едно от възможните приложения на правомощията за обезценяване и преобразуване и се упражнява „по отношение на задължения на институция в режим на преструктуриране“.

Принципът, залегнал в член 73, параграф 1, буква б), който се отнася до прилагането на принципа NCWO, се прилага и когато обезценяването или преобразуването се извършва независимо от преструктурирането съгласно член 59, параграф 1, буква а). По-специално, в член 59, параграф 1, трета алинея се предвижда, че „след упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения независимо от действия по преструктуриране се извършва предвидената в член 74 оценка и се прилага член 75“. Както в член 74, така и в член 75 се предполага прилагането на принципа NCWO.

И. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА КАПИТАЛОВИ ИНСТРУМЕНТИ И ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

67. Въпрос (член 59)

Какви са „извънредните обстоятелства“, посочени в член 59, параграф 1б, които биха позволили отклонение от плана за преструктуриране?

Отговор

В съображение 54 и член 87, буква й) от ДВПБ се пояснява, че когато предприемат действия за преструктуриране, органите за преструктуриране следва да изпълняват мерките, предвидени в плановете за преструктуриране, освен ако не преценят въз основа на обстоятелствата по конкретен случай, че целите на преструктурирането ще бъдат постигнати по-ефективно чрез предприемане на действия, които не са предвидени в плана за преструктуриране. Поради това „извънредните обстоятелства“, посочени в член 59, параграф 1б, следва да се тълкуват в светлината на съображение 54 и член 87, буква й). Това е от значение както в случаите, когато е необходимо да се вземат мерки само по отношение на дъщерно предприятие, така и когато е необходима схема за преструктуриране на група, както е пояснено в член 91, параграф 6, буква а).

68. Въпрос (член 59)

С измененията на член 59 от ДВПБ приемливите задължения, които отговарят на условията, посочени в член 45е, параграф 2, буква а), буква а) от ДВПБ — с изключение на условието, свързано с остатъчния срок до падежа на задълженията, както е посочено в член 72в, параграф 1 от РКИ, могат също да бъдат обезценени или преобразувани в момента на загуба на жизнеспособност.

Правомощието за обезценяване или преобразуване на тези инструменти само в ситуации, когато емитиращото дъщерно предприятие на субекта за преструктуриране е част от същата група за преструктуриране както въпросният субект за преструктуриране, ли е приложимо? Или това правомощие може да се прилага и в ситуации, когато самото дъщерно предприятие е субект за преструктуриране и следователно не е част от същата група за преструктуриране както предприятието майка, както и когато дъщерното предприятие — без да е обект на вътрешно МИПЗ — притежава инструменти, които отговарят на изискванията за вътрешно МИПЗ?

Отговор

Правомощието за обезценяване или преобразуване на приемливи задължения в момента на загуба на жизнеспособност, както е посочено в член 59, параграф 1а) от ДВПБ, е налице само по отношение на субекти, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране.

Това става ясно от самия член 59, параграф 1а от ДВПБ, в който се изисква да са изпълнени условията на член 45е, параграф 2, буква а), с изключение на условието, свързано с остатъчния срок до падежа на задълженията. Член 45е се прилага само за субекти, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране.

В действителност във встъпителното изречение на член 45е, параграф 2 от ДВПБ се пояснява, че разпоредбите, включени в него, са приложими за субектите, посочени в член 45е, параграф 1 от ДВПБ. В този член се определя обхватът на приложение на вътрешното МИПЗ и се пояснява, че вътрешното МИПЗ не е приложимо за субектите за преструктуриране.

Следователно приемливите задължения на дъщерни предприятия, които са субекти за преструктуриране, могат да бъдат обезценени или преобразувани при преструктуриране само чрез използването на инструмента за споделяне на загуби, а не в момента на загуба на жизнеспособност.

Й. ВЪПРОСИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ДОГОВОРНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯ ЗА СПИРАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО

69. Въпрос (член 71а)

В член 71а, параграф 2 на държавите членки се дава възможност да изискват от предприятията майки от Съюза да гарантират, че техните дъщерни предприятия от трети държави включват в определени финансови договори договорни условия, за да се изключи възможността упражняването на правомощия за преструктуриране да представлява основание за прекратяване или за други мерки за изпълнение по отношение на тези договори. Това изискване може да се прилага по отношение на дъщерни предприятия от трети държави, които са кредитни институции, инвестиционни посредници (или които биха били инвестиционни посредници, ако главното им управление беше в съответната държава членка) или финансови институции.

Когато упражняват тази възможност, могат ли държавите членки да изберат да приложат изискването на член 71а, параграф 2, първа алинея само към една или две от изброените категории субекти (например само към дъщерни предприятия от трети държави, които са кредитни институции)?

Отговор

Член 71а, параграф 2 може да бъде транспониран, като се изиска посочената в него клауза да бъде добавена само по отношение на някои от категориите субекти, изброени в букви а) — в) на втора алинея, при условие че това не противоречи на други разпоредби на ДВПБ.

К. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ НА ДВПБ

70. Въпрос (член 33)

Следва ли позоваването в член 33, параграф 4 да се отнася за параграф 2 от същия член, а не за параграф 3? Параграф 2 от член 33 е разпоредбата, в която се съдържа правилото, че действията по преструктуриране по отношение на субектите, посочени в член 1, параграф 1, букви в) или г), следва да се предприемат само когато са изпълнени условията в член 32, параграф 1, като разпоредбата в параграф 4 е изключение от това правило.

Отговор

Позоваването на „при спазване на параграф 3“ в член 33, параграф 4 означава, че, когато е приложимо, условията на член 33, параграф 3 трябва да бъдат спазени в контекста на прилагането на член 33, параграф 4.

По-конкретно, когато дъщерни предприятия на холдинг със смесена дейност се притежават пряко или непряко от междинен финансов холдинг и са изпълнени условията, посочени в член 33, параграф 4, букви б) и в), субектът, посочен в буква а) от тази разпоредба следва да се тълкува като финансов холдинг, а не като холдинг със смесена дейност. По този начин „при спазване на параграф 3“ е необходимо уточнение, тъй като и двата типа холдинги са обхванати от член 1, параграф 1, букви в) и г).

71. Въпрос (член 36)

Следва ли в член 36, параграф 11, буква а) изразът „капиталови инструменти“ да бъде заменен с „капиталови инструменти и приемливи задължения“?

Отговор

В член 36, параграф 11, буква а) не е необходима препратка към „приемливи задължения“, тъй като тази разпоредба се отнася до възможността да бъдат направени искания за увеличаване на стойността едва след прилагането на инструмента за споделяне на загуби, а не след прилагането на правомощията за обезценяване или преобразуване съгласно член 59.

Във всеки случай, след извършването на окончателната оценка все още е възможно увеличаване на стойността на инструменти, които са били обезценени съгласно членове 59 — 62, в съответствие с член 46, параграф 3 и член 60, параграф 2, буква а).

72. Въпрос (член 47)

В член 47 се предвижда правилата относно третирането на акционерите в случай на споделяне на загуби или обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти. Съгласно Директива (ЕС) 2018/879 правомощията за обезценяване и преобразуване съгласно член 59 бяха разширени, за да бъдат обхванати и някои приемливи задължения. Защо тази промяна не е отразена в член 47?

Отговор

Член 47 се прилага за „акционери и притежатели на други инструменти на собственост“ в контекста на прилагането на инструмента за споделяне на загуби или упражняването на правомощия за обезценяване и преобразуване съгласно член 59.

С Директива (ЕС) 2018/879 бе разширен обхватът на приложение на правомощията за обезценяване и преобразуване, за да бъдат включени и притежателите на определени приемливи задължения. Тъй като обаче тези притежатели не могат да се считат за „акционери и притежатели на други инструменти на собственост“ въз основа на определенията в член 2, параграф 1, точки 61 и 62, не е необходимо да се коригира обхватът на член 47.

По същия начин притежателите на съответните капиталови инструменти (вече включени в обхвата на член 59 от ДВПБ) не са засегнати от разпоредбите на член 47, тъй като те също не са „акционери и притежатели на други инструменти на собственост“ според посочените по-горе определения.

Що се отнася до позоваването в член 47, параграф 1, буква б), подточка i) на разсейване на акционерите чрез преобразуване на съответните капиталови инструменти съгласно правомощията, посочени в член 59, параграф 2, това също следва да се тълкува като включващо преобразуването на приемливи задължения в съответствие с член 59. Всъщност в на член 60, параграф 1, буква а) относно последователността на обезценяване и преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения се прави позоваване на необходимостта да бъде предприето едното или и двете действия, посочени в член 47, параграф 1, когато се намаляват елементите на БСК1, преди да бъдат засегнати други видове инструменти.

73. Въпрос (член 108)

В член 108, параграф 2, буква в) от ДВПБ се изисква „в съответната договорна документация и, когато е приложимо, в проспекта във връзка с емитирането изрично е посочен по-ниският ред по настоящия параграф“. Следва ли националните мерки за транспониране, с които член 108, параграф 2, буква в) се въвежда в националното право, да изискват от емитентите да се позовават в своята документация на тези национални мерки за транспониране или вместо това на член 108, параграф 2 от ДВПБ?

Отговор

Препратката в договора към по-ниския ред на задължението, изискван съгласно член 108, параграф 2, буква в), следва да бъде във връзка с националните мерки за транспониране на член 108, параграф 2 в държавата членка на емитента на дългови инструменти. Допълнителното позоваване в договорните условия на член 108, параграф 2 от ДВПБ обаче няма да противоречи на тази препратка.

74. Въпрос (общ)

Обхваща ли терминът „субект“, когато не се използва заедно с термина „институция“ (т.е. в израза „институцията или субекта по член 1, параграф 1, букви б), в) и г)“), институциите, посочени в член 1, параграф 1, буква а), в допълнение към субектите, посочени в букви б) — г) от тази разпоредба?

Освен това отнася ли се терминът „субект“ в член 16а, параграф 1 за институция или финансов холдинг, който трябва да спазва пруденциалните изисквания на консолидирана основа?

Отговор

Конкретното значение на термина „субект“ зависи от разпоредбите, в които се използва, както и от това, кой е обект на основните задължения в тези разпоредби или на разпоредбите, посочени в тях. Предвид следва да се вземе обхватът на ДВПБ, както е предвидено в член 1, параграф 1. Терминът може да се отнася за всички или за част от субектите, посочени в член 1, параграф 1, букви а) — г), включително за институциите, посочени в буква а).

По отношение на член 16а позоваването на думата „субект“ има за цел да бъдат обхванати всички субекти, посочени в член 1, параграф 1, букви а) — г), които са длъжни да изпълняват КИБ и МИПЗ съгласно член 45, независимо дали на индивидуална или консолидирана основа (т.е. външни и вътрешни МИПЗ).

Л. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С РЕМП

75. Въпрос (член 3 от РЕМП)

Определението на „субект за преструктуриране“ в член 3, параграф 1, точка 24а от РЕМП се отнася само до ЕСП, а не до националните органи за преструктуриране. Това определение се използва в няколко члена на РЕМП (например членове 12k, 16, 21 и 27). Може ли разпоредбите на РЕМП, съдържащи израза „субект за преструктуриране“, да се прилагат към субектите за преструктуриране и към групите, посочени в член 7, параграф 3, които не попадат в пряката компетентност на ЕСП?

Отговор

В член 3, точка 24а от РЕМП (разпоредбата, в която се отразява член 2, точка 83а от ДВПБ) не се дават правомощия на ЕСП да идентифицира даден субект като субект за преструктуриране. Това е по-скоро последица от съответния план за преструктуриране, в който се предвиждат действия за преструктуриране по отношение на този субект.

В член 9, параграф 1 от РЕМП се изисква от националните органи за преструктуриране да изготвят и приемат планове за преструктуриране на субектите, посочени в член 7, параграф 3 от РЕМП, в съответствие с член 8, параграфи 5 до 13 от РЕМП. Задължението в плана за преструктуриране да бъдат предвидени действия за преструктуриране, които могат да се приложат в случай на неизпълнение на задълженията, е предвидено в член 8, параграф 6 от РЕМП. Освен това в член 8, параграф 10, втора алинея от РЕМП е предвидено изискването по отношение на всяка група да бъдат идентифицирани субектите за преструктуриране и групите за преструктуриране.

76. Въпрос (член 10 от РЕМП)

В съответствие с член 10а, параграф 1 от РЕМП, когато даден субект изпълнява КИБ, но не успява да изпълни външното или външното МИПЗ, когато се изчислява въз основа на ОРЕ, ЕСП има правомощието да забрани на субекта да разпредели повече от М-МСР. Правомощието на ЕСП съгласно тази разпоредба за всички субекти, които са обхванати от РЕМП, ли се отнася или само за тези, за които ЕСП отговаря пряко в съответствие с член 7, параграф 2, параграф 4, буква б) и параграф 5 от РЕМП?

Освен това как следва ЕСП да прилага правомощията по член 10а от РЕМП? Следва ли в този случай националните органи за преструктуриране също да изпълняват инструкциите на ЕСП в съответствие с член 29 от РЕМП?

Отговор

В съответствие с разпределението на задачите, определени в член 7 от РЕМП, ЕСП може да упражнява правомощията, предоставени съгласно член 10a от РЕМП, само по отношение на субектите в пряката му компетентност (т.е. субектите и групите, посочени в член 7, параграф 2 от РЕМП, и субектите и групите, посочени в член 7, параграф 4, буква б) и параграф 5 от РЕМП, когато са изпълнени условията за прилагане на тези параграфи). За останалите субекти, посочени в член 7, параграф 3, правомощията за ограничаване на разпределенията следва да се упражняват от съответния национален орган за преструктуриране.

В член 10а от РЕМП не се посочва изрично към кого следва да бъде адресирано решението на ЕСП за забрана на разпределенията, надвишаващи размера на М-МСР. Независимо от това, това решение е тясно свързано с прилагането на МИПЗ, като се има предвид, че съгласно член 12й, параграф 1, буква б) от РЕМП правомощието, посочено в член 10а от РЕМП, е една от мерките, чрез които следва да се преодолее нарушаването на МИПЗ. Също така решението е тясно свързано с отстраняването на съществените пречки пред възможността за преструктуриране, тъй като е член 10, параграф 9, втора алинея от РЕМП е посочена ситуацията, при която институцията изпълнява КИБ едновременно с изискванията за собствения си капитал, но не и КИБ едновременно с МИПЗ, което води евентуално до създаване на съществена пречка пред възможността за преструктуриране. И в двата случая решенията на ЕСП са адресирани до националните органи за преструктуриране, които са длъжни да ги прилагат в съответствие с член 29 от РЕМП — вж. член 12, параграф 5 и член 10, параграфи 10 — 12 от РЕМП.

По аналогия с тези разпоредби и съобразно основанието за взаимодействията между ЕСП и националните органи за преструктуриране, член 10а от РЕМП следва да се тълкува в смисъл, че посочените в него определения, извършвани от ЕСП, следва да бъдат адресирани до съответните национални органи за преструктуриране, които следва да ги прилагат в съответствие с член 29 от РЕМП.

77. Въпрос (член 10а от РЕМП)

Когато даден субект е в ситуация, в която не изпълнява КИБ в допълнение към съответните изисквания за МИПЗ, ЕСП има правомощието въз основа на член 10а от РЕМП да забрани на субекта да разпредели повече от М-МСР чрез някое от посочените в този член действия.

Въпреки това член 10а от РЕМП се отнася само за ЕСП, а не до националните органи за преструктуриране. Освен това член 10а от РЕМП не е включен в изброяването в член 7, параграф 3, трета алинея от РЕМП. Могат ли националните органи за преструктуриране да предприемат действия въз основа на член 10а от РЕМП по отношение на субектите и групите, посочени в член 7, параграф 3 от РЕМП?

Отговор

Поради разпределението на задачите, определени в член 7 от РЕМП, ЕСП може да упражнява правомощията, предоставени съгласно член 10a от РЕМП, само по отношение на субектите в пряката му компетентност (т.е. субектите и групите, посочени в член 7, параграф 2 от РЕМП, и субектите и групите, посочени в член 7, параграф 4, буква б) и параграф 5 от РЕМП, когато са изпълнени условията за прилагане на тези параграфи) (вж. също отговора на въпрос 80). Въпреки че член 10а от РЕМП не е включен в списъка на разпоредбите на член 7, параграф 3, четвърта алинея от РЕМП, националните органи за преструктуриране все пак имат право да упражняват правомощието да забраняват определени разпределения съгласно националните разпоредби за транспониране на член 16а от ДВПБ.

Въпреки че член 10а от РЕМП не е включен в списъка на разпоредбите в член 7, параграф 3, четвърта алинея от РЕМП, следва да се отбележи, че позовавания на този член се съдържат в други разпоредби, които са изрично приложими за националните органи за преструктуриране съгласно член 7, параграф 3 от РЕМП:

—	член 10, параграф 9, втора алинея, подточка i) включва обстоятелствата, описани в член 10a, параграф 1 от РЕМП, като ситуация, създаваща съществена пречка пред възможността за преструктуриране;

—	в член 12й, параграф 1, буква б) от РЕМП се изброяват правомощията, посочени в член 10a от РЕМП, като една от мерките, които трябва да се използват за преодоляване на нарушение на МИПЗ.

78. Въпрос (член 12к от РЕМП)

В съответствие с член 12к, параграф 1 от РЕМП ЕСП трябва да определи междинни целеви нива за изискванията в членове 12е или 12ж от РЕМП или за изискванията, произтичащи от прилагането на член 12в, параграфи 4, 5 или 7 от РЕМП, според случая, които субектите, посочени в член 12, параграфи 1 и 3 от РЕМП трябва да изпълняват към 1 януари 2022 г.

Следва ли тази разпоредба да се тълкува като изискваща ЕСП да определя междинните целеви нива и за субектите, посочени в член 7, параграф 3 от РЕМП, за които националните органи за преструктуриране определят МИПЗ (т.е. субектите, посочени в член 12, параграф 3 от РЕМП)?

Отговор

За субектите, посочени в член 12, параграф 3 от РЕМП, междинните цели, посочени в член 12к, параграф 1, втора алинея от РЕМП, следва да бъдат определени от националния орган за преструктуриране в светлината на разделението на задачите, установено в член 7, параграф 3 от РЕМП.

79. Въпрос (член 18 от РЕМП)

Съгласно член 18, параграф 1а от РЕМП ЕСП има правомощието да приеме схема за преструктуриране по отношение на централен орган и всички постоянно присъединени към него кредитни институции, които са част от една и съща група за преструктуриране, когато тази група за преструктуриране спазва като цяло условията, установени в член 18, параграф 1, първа алинея от РЕМП.

Въпреки това член 18, параграф 1а от РЕМП се отнася само за ЕСП, а не до националните органи за преструктуриране. Освен това член 18, параграф 1а от РЕМП не е включен в изброяването в член 7, параграф 3, четвърта алинея от РЕМП. Националните органи за преструктуриране имат ли правомощия въз основа на РЕМП да приемат схема за преструктуриране по отношение на централен орган и кредитни институции, постоянно свързани с него, които са част от същата група за преструктуриране?

Отговор

В член 7, параграф 3, четвърта алинея от РЕМП не се включва позоваване на член 18, параграф 1а от РЕМП относно прилагането на действия за преструктуриране по отношение на централен орган и всички кредитни институции, постоянно свързани с него, които са част от една и съща група за преструктуриране.

Независимо от това националните органи за преструктуриране все още имат правомощие да предприемат действия за преструктуриране при условията, посочени в член 18, параграф 1а от РЕМП, тъй като в член 7, параграф 3, буква д) от РЕМП се изисква националните органи за преструктуриране да приемат решения за преструктуриране и да прилагат инструменти за преструктуриране съгласно съответните процедури и предпазни мерки по отношение на субектите и групите, които са в тяхната пряка компетентност. Член 18, параграф 1а от РЕМП може да се счита за уточняване на условията, посочени в член 18, параграф 1 от РЕМП.

Освен това националната разпоредба, с която се транспонира член 32а от ДВПБ, също би била приложима, тъй като не би била в противоречие с РЕМП.

80. Въпрос (член 33 от ДВПБ)

Защо член 33, параграф 3 от ДВПБ не е отразен в РЕМП и какви са последиците, които могат да произтекат от това?

Отговор

Това е вече уредено в РЕМП I и ДВПБ I.

Съгласно член 33, параграф 3 от ДВПБ, когато дъщерните институции на холдинг със смесена дейност са собственост на междинен финансов холдинг, действията за преструктуриране за целите на преструктурирането на групата трябва да се предприемат спрямо междинния финансов холдинг, а не спрямо холдинга със смесена дейност. Този член беше изменен с Директива (ЕС) 2019/879, но само за да се добави, че по време на етапа на планиране на преструктурирането междинният финансов холдинг трябва да бъде идентифициран като субект за преструктуриране.

Холдингите със смесена дейност са включени в обхвата на ДВПБ по силата на позоваването на тях в член 1, параграф 1, буква в). В член 2 от РЕМП обаче няма позоваване на холдинги със смесена дейност, което означава, че те не попадат в обхвата на РЕМП. Ето защо не е имало нужда член 33, параграф 3 от ДВПБ да бъде отразен в РЕМП. Следва да се отбележи, че член 17, параграф 5, буква к) от ДВПБ, в който на органите за преструктуриране се позволява да изискат от холдингите със смесена дейност да създадат отделен финансов холдинг за целите на преодоляването или отстраняването на съществените пречки пред възможността за преструктуриране, също не е отразен в член 10, параграф 11 от РЕМП.

81. Въпрос (член 45б)

В светлината на отговора, предоставен на въпрос 34 от Известието на Комисията от 29 септември 2020 г., можете ли да поясните какво се разбира под „субектите от обхвата на РЕМП“?

Освен това, ако държавите членки упражнят възможността от последната алинея на член 45б, параграф 8 от ДВПБ, като определят процент по-висок от 30 %, ще се прилага ли този процент за субектите, посочени в член 7, параграф 3 от РЕМП, които попадат в пряката компетентност на националните органи за преструктуриране?

Отговор

Субектите в обхвата на РЕМП са субектите, посочени в член 2 от РЕМП. За целите на преценката кои субекти попадат в обхвата на РЕМП, разделението на задачите между ЕСП и националните органи за преструктуриране в член 7 от РЕМП не е от значение.

Ако държава членка участник упражни възможността от член 45б, параграф 8, четвърта алинея от ДВПБ и увеличи процента до над 30 %, това увеличение би било приложимо само за субекти, които са извън обхвата на РЕМП, както е предвидено в член 2 от РЕМП. Това се дължи на факта, че РЕМП е приложим за всички субекти в неговия обхват, независимо от разделението на задачите между ЕСП и националните органи за преструктуриране. Когато национален орган за преструктуриране изпълнява задачите си по отношение на субект, посочен в член 7, параграф 3 от РЕМП, той трябва да прилага правилата на РЕМП, като използва правомощията, предоставени въз основа на националните правила за транспониране на ДВПБ. Това става ясно от член 7 от РЕМП, по-точно член 7, параграф 3, първа алинея, буква г) и четвърта алинея.

Всъщност, освен че на ЕСП се предоставя централизирано правомощие за преструктуриране в РЕМП, този регламент също така има за цел да бъдат адаптирани правилата и принципите на ДВПБ към спецификите на ЕМП и да се гарантира, че ЕСП и националните органи за преструктуриране прилагат едни и същи съществени правила при приемане на решения съгласно РЕМП. Този подход е формулиран в съображения 18, 21 и 23 и по-специално в съображение 28, от РЕМП, в последното изречение на което се предвижда, че „[п]ри определени обстоятелства националните органи за преструктуриране следва да изпълняват задачите си въз основа на настоящия регламент и в съответствие с него, като същевременно използват правомощията, които са им предоставени с националното право за транспониране на Директива 2014/59/ЕС и в съответствие с условията, установени в това право, доколкото то не е в противоречие с настоящия регламент.“. Този подход произтича и от член 1, първа алинея от РЕМП, където се посочва, че с РЕМП „се определят еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктуриране на субектите“ в обхвата на РЕМП.

Следователно, когато РЕМП и националните правила за транспониране на ДВПБ се различават, РЕМП трябва да има предимство по отношение на субектите, включени в неговия обхват, както е предвидено в член 2 от РЕМП.

(1) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(2) Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (ОВ L 150, 7.6.2019 г. стр. 296).

(3) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 338).

(4) Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала (OВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 253).

(5) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).

(7) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(8) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

(9) Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 226).

(10) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).

(11) Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (ОВ L 87, 31.3.2017 г., стр. 1).

(12) Насоки относно определени аспекти на изискванията за пригодност съгласно ДПФИ II от 6 ноември 2018 г., ESMA35-43-1163.

(13) Известие на Комисията относно тълкуването на някои законодателни разпоредби, заложени в преработената рамка за преструктуриране на банките, в отговор на въпроси, отправени от органите на държавите членки (ОВ С 321, 29.9.2020 г., стр.1)

(14) Известие на Комисията относно тълкуването на някои законодателни разпоредби, заложени в преработената рамка за преструктуриране на банките, в отговор на въпроси, отправени от органите на държавите членки (ОВ C 321, 29.9.2020 г., стр. 1)

(15) Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43).

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 417

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 2 декември 2020 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	ПРЕПОРЪКИ
	Съвет
2020/C 417/01	Препоръка на Съвета от 24 ноември 2020 година относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост	1

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 417/02	Известие на Комисията относно тълкуването на някои законодателни разпоредби, заложени в преработената рамка за преструктуриране на банките, в отговор на въпроси, отправени от органите на държавите членки (второ известие на Комисията)	17
2020/C 417/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9787 — Česká Spořitelna/Československá Obchodní Banka/Komerční Banka/JV) ( 1 )	51

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 417/04	Обменен курс на еврото 1 декември 2020 година	52
2020/C 417/05	Нова национална страна на разменни евромонети	53
2020/C 417/06	Нова национална страна на разменни евромонети	54

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2020/C 417/07	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.10069 — HDI Assicurazioni/Amissima Assicurazioni) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	55
2020/C 417/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9977 — EPGC/Metro) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	57
2020/C 417/09	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9981 — Bain Capital/Ahlstrom-Munksjö) ( 1 )	58
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2020/C 417/10	Публикация на заявление съгласно член 17, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета	59

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1968
JPY	японска йена	124,92
DKK	датска крона	7,4441
GBP	лира стерлинг	0,89798
SEK	шведска крона	10,2135
CHF	швейцарски франк	1,0836
ISK	исландска крона	158,20
NOK	норвежка крона	10,6028
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	26,235
HUF	унгарски форинт	357,20
PLN	полска злота	4,4788
RON	румънска лея	4,8710
TRY	турска лира	9,4122
AUD	австралийски долар	1,6274
CAD	канадски долар	1,5522
HKD	хонконгски долар	9,2774
NZD	новозеландски долар	1,7010
SGD	сингапурски долар	1,6048
KRW	южнокорейски вон	1 326,72
ZAR	южноафрикански ранд	18,3311
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,8639
HRK	хърватска куна	7,5515
IDR	индонезийска рупия	16 981,99
MYR	малайзийски рингит	4,8835
PHP	филипинско песо	57,598
RUB	руска рубла	90,7837
THB	тайландски бат	36,215
BRL	бразилски реал	6,3573
MXN	мексиканско песо	24,0465
INR	индийска рупия	88,1535