—

като взе предвид член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), според която „всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование“,

—

като взе предвид документа „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приет на 25 септември 2015 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации, в който се признава, че справедливостта, приобщаването и равенството между половете са неразривно свързани с правото на образование за всички,

—

като взе предвид Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално цел № 4: „Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички“, както и Декларацията от Инчон и рамката за действие за изпълнение на ЦУР № 4, съгласно която „равенството между половете е неразривно свързано с правото на образование за всички“,

—

като взе предвид препоръка № 36 (2017 г.) на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно правото на момичетата и на жените на образование,

—

като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба за финансиране на развитието, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 27 юли 2015 г.,

—

като взе предвид Резолюция 35/L2 на Съвета на ООН по правата на човека от 22 юни 2017 г., озаглавена „Le droit à l’éducation: suivi de la résolution 8/4 du Conseil des droits de l’homme“ (Правото на образование: последващи действия във връзка с Резолюция 8/4 на Съвета по правата на човека),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2002 г., озаглавено „L'éducation et la formation dans le contexte de la réduction de la pauvreté dans les pays en développement“ (Образованието и обучението в контекста на намаляване на бедността в развиващите се страни, COM(2002)0116),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2010 г. относно укрепването и подобряването на образованието в развиващите се страни, озаглавен „More and Better Education in Developing Countries“ (Повече и по-добро образование в развиващите се страни, SEC(2010)0121),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2018 г., озаглавено „Образованието при извънредни ситуации и продължителни кризи“ (COM(2018)0304),

—

като взе предвид декларацията от Шарльовоа относно качественото образование за момичетата, девойките и жените в развиващите се държави, приета от Г-7 на 9 юни 2018 г.,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие и Кодекса за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие (COM(2007)0072),

—

като взе предвид своята резолюция от 31 май 2018 г. относно прилагането на съвместния работен документ (SWD(2015)0182), озаглавен „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС през периода 2016—2020 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно засилване на устойчивостта на обслужването на дълга от развиващите се държави (2),

—

като взе предвид глобалния мониторингов доклад на ЮНЕСКО, публикуван през 2017 г. и озаглавен „Rendre des comptes en matière d’éducation: tenir nos engagements“ (Отговорност в областта на образованието: да спазим поетите ангажименти),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0327/2018),

А.

като има предвид, че образованието е основно човешко право и е от централно значение за осъществяването на всички ЦУР; като има предвид, че то предотвратява предаването на бедността между поколенията и играе важна роля в постигането на равенство между жените и мъжете и в придобиването на права от страна на жените; като има предвид, че в качеството си на пространство на правата образованието е нещо повече от чисто математическо равенство и е насочено към насърчаването на истинско равенство между половете в рамките на и чрез образованието;

Б.

като има предвид, че последното съобщение на Комисията относно образованието в развиващите се страни е от 2002 г. и че то беше актуализирано едва през 2010 г. с работен документ;

В.

като има предвид, че помощта за образованието съставлява 8,3 % от общата помощ за развитие през 2009 г.; като има предвид, че през 2015 г. този дял спадна на 6,2 %; като има предвид, че за Съюза и неговите държави членки този дял спадна от 11 на 7,6 % за същия период;

Г.

като има предвид, че през периода 2009—2015 г. помощта за основно образование от Съюза и неговите държави членки намаля с 33,9 %, което е повече, отколкото помощта за образование като цяло (15,2 %);

Д.

като има предвид, че през 2015 г. 264 милиона деца и млади хора в началнообразователна, основнообразователна или среднообразователна възраст не са посещавали училище;

Е.

като има предвид, че в края на 2017 г. бежанците в света бяха над 25,4 милиона, от които 7,4 милиона деца в началнообразователна или основнообразователна възраст, като 4 милиона от тях не са имали достъп до никакъв вид начално или основно образование; като има предвид, че в държавите в положение на неустойчивост и конфликт има 37 % повече момичета, отколкото момчета, които не посещават начално или основно училище, и че в държавите, които не са засегнати от конфликт, за близо 90 % от младите жени е по-вероятно да не посещават средно училище в сравнение с младите мъже;

Ж.

като има предвид, че докладът относно целите за устойчиво развитие на ООН за 2017 г. сочи, че през 2011 г. едва около една четвърт от училищата в Африка на юг от Сахара са имали достъп до електроенергия и по-малко от половината са имали достъп до питейна вода; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара има най-малко квалифицирани учители в сферата на началното, основното и средното образование;

З.

като има предвид, че в миналото помощта за образованието в развиващите се страни беше ориентирана в прекалено голяма степен към броя на записаните ученици, вместо към качеството на предоставяното образование; като има предвид, че ЦУР № 4 е насочена към осигуряването до 2030 г. на достъп до качествено образование за всички;

И.

като има предвид трудностите, които срещат някои предприятия в развиващите се страни при намирането на работна ръка, чиято квалификация отговаря на техните потребности;

Й.

като има предвид, че усилията, полагани от 2016 г. насам са похвални, но че въпреки това те не бяха достатъчни за наваксване на натрупаното изоставане и следователно трябва да бъдат продължени във времето и умножени;

К.

като има предвид, че според ЮНЕСКО помощта за образованието на държавите с нисък доход и на държавите с по-нисък среден доход трябва да бъде умножена по шест, за да бъде постигната ЦУР № 4 до 2030 г.; като има предвид, че според Международната комисия за финансиране на възможностите за образование по света помощта за образованието трябва да достигне 89 милиарда щатски долара през 2030 г. в сравнение с 12-те милиарда днес;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

—

като взе предвид Договорите за ЕС и по-специално членове 2, 3, 4, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

—

като взе предвид Конституцията на Румъния,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—

като взе предвид своето разискване относно демокрацията и правосъдието в Румъния, проведено на 2 февруари 2017 г.,

—

като взе предвид своето разискване относно заплахите за принципите на правовата държава в Румъния, произтичащи от реформата на румънската съдебна система, проведено на 7 февруари 2018 г.,

—

като взе предвид своето разискване относно принципите на правовата държава в Румъния, проведено на 3 октомври 2018 г.,

—

като взе предвид размяната на мнения, проведена на 1 октомври 2018 г. с първия заместник-председател на Европейската комисия, Франс Тимерман, в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—

като взе предвид изслушването относно демокрацията и правосъдието в Румъния, проведено на 22 март 2017 г. в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—

като взе предвид съвместното изявление от 24 януари 2018 г. на председателя на Комисията Юнкер и първия заместник-председател на Комисията Тимерман относно последните събития в Румъния,

—

като взе предвид съвместното становището на Венецианската комисия от 16 март 2018 г. относно проекта на закон № 140/2017 на Румъния за изменение на Наредба № 26/2000 на правителството относно сдруженията и фондациите,

—

като взе предвид становището на Венецианската комисия от 20 октомври 2018 г. относно измененията на румънските закони № 303/2004 относно статута на съдиите и прокурорите, № 304/2004 относно съдебната организация и № 317/2004 относно Висшия магистратски съвет,

—

като взе предвид становището на Венецианската комисия от 20 октомври 2018 г. относно измененията на румънския наказателен кодекс и наказателно-процесуален кодекс, закони, които също така засягат Закон № 78/2000 относно предотвратяването, разкриването и санкционирането на корупционни действия и Закон № 304/2004 относно съдебната организация,

—

като взе предвид специалния доклад от 11 април 2018 г. относно Румъния, представен от Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 15 ноември 2017 г. относно напредъка на Румъния съгласно Механизма за сътрудничество и проверка за Румъния,

—

като взе предвид факта, че румънският парламент прие през декември 2017 г. три закона за реформа на съдебната власт, които изменят закони № 303/2004 относно статута на съдиите и прокурорите, № 304/2004 относно съдебната организация и № 317/2004 относно Висшия магистратски съвет, като взе предвид приемането, съответно през юни и през юли 2018 г., на изменения на наказателния кодекс и наказателно-процесуалния кодекс,

—

като взе предвид Резолюция 2226/2018 и Препоръка 2134/2018 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ),

—

като взе предвид решението на Конституционния съд на Румъния от 20 октомври 2018 г., постановяващо, че 64 от 96-те промени в наказателно-процесуалния кодекс са противоконституционни; като взе предвид изявлението на Конституционния съд от 25 октомври 2018 г., че 30 от измененията на наказателния кодекс са несъвместими с конституцията,

—

като взе предвид многократните масови протести от януари 2017 г. насам срещу корупцията и в защита на принципите на правовата държава, включително масовия протест на движението „Диаспора у дома“ на 10 август 2018 г. в Букурещ, след който стотици хора имаха нужда от медицинска помощ в резултат от насилствената намеса на полицията,

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете (член 2 от ДЕС);

Б.

като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС потвърждава, че основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и както произтичат от конституционните традиции, общи за държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза;

В.

като има предвид, че ЕС действа въз основа на презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки действат в съответствие с принципите на демокрацията, правовата държава и основните права, залегнали в ЕКПЧ и в Хартата на основните права;

Г.

като има предвид, че независимостта на съдебната система е заложена в член 47 от Хартата на основните права и в член 6 от ЕКПЧ и е основно изискване за демократичния принцип на разделение на властите;

Д.

като има предвид, че в своя доклад относно Румъния от април 2018 г. Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа изрази сериозна загриженост относно някои аспекти на законодателството относно статута на съдиите и прокурорите, относно съдебната организация и Висшия магистратски съвет, приети от румънския парламент, както и относно проектоизменения на наказателното законодателство; като има предвид, че Групата държави срещу корупцията оценява критично законодателния процес, изразява опасения относно въздействието върху независимостта на съдебната система и предполага скрито нарушение на антикорупционните стандарти;

Е.

като има предвид , че в своето становище № 924/2018 от 20 октомври 2018 г., ограничено до „някои особено спорни аспекти на проектозаконите“, Венецианската комисия констатира, че „макар и в проектозаконите да са внесени желани подобрения, вследствие на критики и редица решения на Конституционния съд, има важни аспекти, въведени от трите проекта, които биха могли да доведат до натиск върху съдиите и прокурорите, и в крайна сметка, до подкопаване на независимостта на съдебната власт и нейните членове и, в съчетание с договореностите за ранно пенсиониране, на нейната ефективност и качество, с отрицателни последици за борбата с корупцията“, като се счита, че е вероятно тези аспекти да „отслабят общественото доверие в съдебната власт“ (1);

Ж.

като има предвид, че в своето становище № 930/2018 от 20 октомври 2018 г. Венецианската комисия констатира, че е „необходимо и целесъобразно румънският парламент да предприеме реформа на наказателните кодекси, за да приложи решенията на Конституционния съд и съответните директиви на ЕС“, и че много от измененията „ще засегнат сериозно ефективността на румънската наказателноправна система в борбата срещу различни форми на престъпност, включително престъпления, свързани с корупция, престъпления с насилие и организирана престъпност“ (2);

З.

като има предвид, че в своето съвместно становище № 914/2018 от 16 март 2018 г. Венецианската комисия приветства факта, че „по време на срещите в Букурещ инициаторите на проектозакона са изразили готовността си да изменят проектозакона в няколко аспекта“, и призова румънските органи да разгледат основните препоръки, а именно, че „новите изисквания за докладване и оповестяване, предвидени в проектозакона, включително санкциите за прекратяване на дейностите и разпускане в случай на неспазване , са очевидно ненужни и непропорционални и следва да бъдат отменени“, както и че подробното публикуване на финансовите отчети на всеки шест месеца и посочване на източника на доход, независимо от размера, в съчетание със санкцията разпускане, ще имат „възпрепятстващ ефект върху гражданското общество“ и ще влязат в конфликт със „свободата на сдружаване и правото на зачитане на неприкосновеността на личния живот“ (3);

И.

като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова Румъния да отхвърли предложените неотдавна проектозакони, налагащи допълнителни задължения за финансово отчитане на НПО, да ги измени в съответствие с препоръките на Венецианската комисия и на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) и да ги представи за широка обществена консултация преди приемането им (4);

Й.

като има предвид, че на 19 юли 2018 г. Комисията сезира Съда на Европейския съюз срещу Румъния за това, че държавата не е включила в националното си законодателство Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари; като има предвид, че на 24 октомври 2018 г. румънският парламент прие проектозакона за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

К.

като има предвид, че в момента се провежда дебат относно ролята на румънската разузнавателна служба и нейната предполагаема намеса в дейността на румънската съдебна власт, което повдига въпроси относно възможната степен и условията за подобна намеса; като има предвид, че Венецианската комисия констатира в становището си от 20 октомври 2018 г., че „изглежда, е необходим задълбочен преглед на правните норми във връзка с контрола на разузнавателните служби“;

Л.

като има предвид, че през май 2016 г. беше стартирана петиция за преразглеждане на румънската конституция с цел ограничаване на определението за семейство до брак между мъж и жена; като има предвид, че многобройни правозащитни групи изразиха загриженост, че предложението може да доведе до нарушаване на международните стандарти в областта на правата на човека и да увеличи хомофобската дискриминация в Румъния; като има предвид, че преразглеждането беше одобрено в Парламента с мнозинство от две трети; като има предвид, че референдумът по въпроса не успя да постигне необходимата избирателна активност от 30 %;

М.

като има предвид, че Румъния е на 25-то място сред 28-те държави — членки на ЕС, по отношение на законодателството, изказванията, подбуждащи към омраза, и дискриминацията срещу ЛГБТИ лица, според Годишния преглед на положението с правата на човека на ЛГБТИ лица в Европа за 2018 г., публикуван от Международното сдружение на лесбийките и гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица — Европейски регион (ILGA-Europe);

Н.

като има предвид, че Европейският съюз се ангажира да зачита свободата и плурализма на медиите, както и правото на информация и свободата на изразяване; като има предвид, че сигнализирането за нередности е съществена част от разследващата журналистика и свободата на печата и че съгласно съобщението на Комисията от 23 април 2018 г. относно подобряване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС (COM(2018)0214), в повечето държави членки лицата, сигнализиращи за нередности, са защитени само в много ограничени случаи; като има предвид, че обществените надзорни функции на медиите са от решаващо значение за утвърждаването на тези права и за защита на всички останали основни права;

О.

като има предвид, че „Репортери без граници“ насочиха вниманието към опитите за превръщане на румънските медии в политически пропагандни инструменти и породиха загриженост относно политическата цензура в медиите (5);

П.

като има предвид, че в член 12 от Хартата на основните права се посочва, че всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване;

Р.

като има предвид, че сигналите за насилствена намеса на румънската полиция по време на протестите на 10 август 2018 г. породиха сериозна загриженост по отношение на пропорционалността на използването на сила и нарушенията на основните права на протестиращите, което доведе до текущи разследвания на румънските правоприлагащи органи;

С.

като има предвид, че корупцията продължава да бъде предизвикателство в ЕС; като има предвид, че естеството и обхватът на корупцията може да се различават в отделните държави членки, но тя вреди на ЕС като цяло и на икономиката и обществото на ЕС, възпрепятства икономическото развитие, подкопава демокрацията и вреди на принципите на правовата държава;

Т.

като има предвид, че главният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията беше отстранен от длъжност на 9 юли 2018 г. въз основа на становището на Съдебния съвет вследствие на решение на Конституционния съд, с което се ограничават правомощията на президента; като има предвид, че от друга страна, в становището си от 20 октомври 2018 г. Венецианската комисия посочва, че би било важно „да се укрепи независимостта на прокурорите и да се запази и увеличи ролята на институции като президента и Висшия магистратски съвет, които са в състояние да балансират влиянието на министъра [на правосъдието]“; като има предвид, че на 24 октомври 2018 г. министърът на правосъдието отправи искане за освобождаване от длъжност на главния прокурор, като го обвини в превишаване на правомощията;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид членове 10, 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (1) (Директива за равенството между расите),

—

като взе предвид критериите от Копенхаген и съвкупността от правила на Съюза, които дадена държава кандидатка трябва да изпълни, ако желае да се присъедини към Съюза (достиженията на правото на Европейския съюз),

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, и Декларацията на ООН за правата на коренното население,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

—

като взе предвид резолюция A/RES/60/7 на ООН, приета от Общото събрание на 1 ноември 2005 г. относно отбелязването на паметта на жертвите на Холокоста,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и нейните протоколи, по-специално протокол № 12 относно недопускането на дискриминация,

—

като взе предвид Доклада за основните права за 2018 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и нейното Второ изследване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз (EU-MIDIS II),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея (A/RES/61/106), приета на 13 декември 2006 г.,

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—

като взе предвид Резолюция 1985 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2014 г., относно положението и правата на националните малцинства в Европа,

—

като взе предвид Резолюция 2153 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2017 г., относно насърчаване на приобщаването на ромите и пътуващите общности,

—

като взе предвид Резолюция 2196 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 2018 г., относно защитата и насърчаването на регионалните или малцинствени езици в Европа,

—

като взе предвид Резолюция 424 на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, приета през 2017 г., относно регионалните и малцинствените езици в Европа днес,

—

като взе предвид Препоръка 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета през 1993 г., за допълнителен протокол за правата на малцинствата към Европейската конвенция за правата на човека,

—

като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно надигането на антиромски настроения и расисткото насилие срещу ромите в Европа, приета на 1 февруари 2012 г.,

—

като взе предвид Насока № 5 относно отношенията между Съвета на Европа и Европейския съюз, приета на третата среща на високо равнище на Съвета на Европа на държавните и правителствените ръководители във Варшава на 16 и 17 май 2005 г.,

—

като взе предвид документа на ОССЕ от Копенхаген от 1990 г., както и множеството тематични препоръки и насоки относно правата на малцинствата, издадени от върховния комисар по националните малцинства към ОССЕ и Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите — членки на ЕС (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г., озаглавена „Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения“ (3).

—

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (5),

—

като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. по повод Международния ден на ромите, озаглавена „Антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война“ (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „Докладът за гражданството на ЕС за 2017 г.: Укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права (10),

—

като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално дело T-646/13 Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe срещу Европейска комисия, както и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека,

—

като взе предвид докладите и проучванията на FRA, като например доклада, озаглавен „Зачитане и защита на лицата, принадлежащи към малцинства (2008–2010 г.), както и други доклади по темата на национални, европейски и международни организации и НПО,

—

като взе предвид дейностите и констатациите на Интергрупата за традиционни малцинства, национални общности и езици на Европейския парламент,

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по култура и образование (A8-0353/2018),

A.

като има предвид, че правата на лицата, принадлежащи към малцинства, са неразделна част от правата на човека, които са всеобщи, неделими и независими; като има предвид, че защитата и насърчаването на правата на малцинствата са от съществено значение за мира, сигурността и стабилността и за насърчаването на толерантността, взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между всички хора, живеещи на дадена територия;

Б.

като има предвид, че ЕС е мозайка от култури, езици, религии, традиции и история, формираща многообразна общност от граждани, обединени от техните общи водещи ценности; като има предвид, че това богатство на Европа не е даденост и следва да бъде защитено и насърчено;

В.

като има предвид, че приблизително 8 % от гражданите на ЕС принадлежат към национално малцинство и приблизително 10 % говорят регионален или малцинствен език; като има предвид, че продължаващият тормоз, дискриминацията, включително множествената и комбинираната дискриминация, и насилието ограничават способността на хората да се ползват в пълна степен от основните си права и свободи и подкопават равното им участие в обществото;

Г.

като има предвид, че защитата на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, може да спомогне за изграждането на устойчиво бъдеще за Европа и да допринесе за гарантирането на зачитането на принципите на достойнство, равенство и недискриминация; като има предвид, че ползите са не само за малцинствата, тъй като тази защита и насърчаване ще доведат до стабилност, икономическо развитие и благоденствие за всички;

Д.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въведе понятието „лица, принадлежащи към малцинства“ в първичното законодателство на ЕС, което е първото в историята на правото на ЕС изрично позоваване; като има предвид, че член 2 от ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете; като има предвид, че тези ценности се споделят от всички държави членки и трябва да бъдат подкрепяни и активно насърчавани от ЕС и всяка държава членка поотделно във всички техни политики, както във вътрешен, така и във външен план по последователен начин; като има предвид, че тези права заслужават да подлежат на същото третиране като другите права, заложени в Договорите;

Е.

като има предвид, че Договорите за ЕС, следвайки подхода на международното право в това отношение, не дават определение на понятието „малцинства“; като има предвид, че съгласно член 17 от ДЕС Комисията трябва да следи за прилагането на Договорите;

Ж.

като има предвид, че член 19 от ДФЕС гласи, че Съветът, действащ с единодушие съгласно специална законодателна процедура и след като получи съгласието на Европейския парламент, може да предприема подходящи действия за борба с дискриминацията;

З.

като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз превръща понятието „национални малцинства“ в термин на правото на ЕС; като има предвид, че член 21 от Хартата изрично подчертава, че дискриминацията е забранена; като има предвид, че специално внимание следва да се обърне на защитата на основните права на лицата в ситуации на най-голяма уязвимост;

И.

като има предвид, че при определянето на гражданството на Съюза, член 9 от ДЕС изрично посочва, че Съюзът зачита принципа на равенство между неговите граждани, които се ползват с еднакво внимание от страна на неговите институции, органи, служби и агенции;

Й.

като има предвид, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ) и Хартата за езиците са основни достижения на международната система за защита на малцинствата и важни международни инструменти за определяне на стандартите за държавите, които са страни по тях; като има предвид, че ефектът на съответните споразумения е отслабен от бавния процес на ратификация, от резервите, изразени от страните, и от липсата на контролни правомощия, което ги прави зависими от добрата воля на държавите; като има предвид, че системното неизпълнение на съдебните решения, решенията и препоръките води също така до това да се приема за нормално несъответствието с двата международни инструмента;

К.

като има предвид, че най-добрите практики, които вече се използват в държавите членки, следва да бъдат взети предвид при разработването на общи европейски минимални стандарти за защита на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, както е в Италия (Алто Адидже/Южен Тирол) или Германия (Шлезвиг-Холщайн);

Л.

като има предвид, че правата на лица, принадлежащи към малцинства, са гарантирани както от многостранни, така и от двустранни споразумения и са залегнали в конституционните системи на редица държави членки, като тяхното зачитане е важна предпоставка за оценката на принципите на правовата държава;

М.

като има предвид, че Директивата за равенството между расите представлява ключова правна мярка за борба с етническата и расовата дискриминация; като има предвид, че няколко държави членки все още не са я приложили изцяло; като има предвид, че член 5 от тази директива гласи, че за да се осигури пълно равенство, принципът на равното третиране не е пречка държава членка да запази или въведе специфични мерки, които имат за цел да предотвратят или да компенсират вреда, свързана с расовия или етническия произход;

Н.

като има предвид, че мотото на Европейския съюз гласи „Единни в многообразието“ във вида, в който е прието през 2000 г., и то подчертава зачитането на многообразието като една от основополагащите ценности на Европейския съюз;

О.

като има предвид, че критериите от Копенхаген са част от критериите на ЕС за присъединяване; като има предвид, че един от трите критерия за присъединяване ясно изисква от държавите да гарантират демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата; като има предвид, че веднъж след като дадена държава кандидатка стане държава членка, правата на малцинствата престават да бъдат наблюдавани;

П.

като има предвид, че опитът показва, че държавите в процес на присъединяване са по-склонни да спазват критериите от Копенхаген; като има предвид, че в резултат от липсата на подходяща рамка за гарантиране на изпълнението на тези критерии след приемането е налице сериозно отстъпление от тях в държави — вече членки на ЕС; като има предвид, че ЕС все още не разполага с общи стандарти на равнището на Съюза за защита на малцинствата в държавите членки;

Р.

като има предвид, че в момента Съюзът разполага само с инструменти с ограничена ефикасност, за да реагира на системни и институционални прояви на дискриминация, расизъм и ксенофобия; като има предвид, че въпреки многобройните призиви към Комисията са предприети само ограничени мерки за гарантиране на ефективна закрила на лица, принадлежащи към малцинства;

С.

като има предвид, че е необходимо да се разработят стабилни механизми и процедури в областта на принципите на правовата държава, за да се гарантира, че принципите и ценностите на Договорите се отстояват в целия Съюз; като има предвид, че зачитането на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, е съставен елемент на тези ценности; като има предвид, че следва да съществуват ефективни механизми за отстраняване на оставащите пропуски; като има предвид, че тези механизми следва да бъдат основани на доказателства, обективни и недискриминиращи, следва да зачитат принципите на субсидиарност, необходимост и пропорционалност, следва да се прилагат както към държавите членки, така и към институциите на Съюза, и следва да се основават на степенуван подход, включващ както превантивни, така и корективни мерки; като има предвид, че Парламентът потвърди подкрепата си в това отношение, в своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и това би било от централно значение за координиран европейски подход към управлението, какъвто понастоящем липсва;

Т.

като има предвид, че езиците са неделима част от нашата идентичност и те са най-прекият израз на културата; като има предвид, че зачитането на езиковото многообразие е основна ценност на ЕС, както е посочено например в член 22 от Хартата и в преамбюла на ДЕС, в който се говори за вдъхновение „от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава“;

У.

като има предвид, че езиковото многообразие е важна част от културното богатство на даден регион; като има предвид, че 40 до 50 милиона души в ЕС говорят един от неговите 60 регионални и малцинствени езика, някои от които са сериозно застрашени; като има предвид, че упадъкът на малцинствените езици е осезаем в цяла Европа; като има предвид, че езиците, които се говорят от малки общности и нямат официален статут, са дори в по-голяма степен изложени на риск от изчезване;

Ф.

като има предвид, че според данните едно лице на хиляда използва национален жестомимичен език като свой първи език; като има предвид, че тези езици следва да получат официален статут;

Х.

като има предвид, че в приобщаващите общества индивидуалната, както и националната идентичност, са важни, като едната не изключва другата; като има предвид, че националните законодателни системи на държавите членки съдържат важни пропуски по отношение на малцинствата и те са с ниско равнище на хармонизация и симетричност;

Ц.

като има предвид, че културното наследство на Европа е богато и разнообразно; като има предвид, че културното наследство обогатява индивидуалния живот на гражданите; като има предвид, че член 3 от ДЕС утвърждава, че Съюзът „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“; като има предвид, че лицата, принадлежащи към малцинствата, които живеят в Европа, допринасят векове наред за това богато, уникално и разнообразно културно наследство и са неразделна част от европейската идентичност;

Ч.

като има предвид, че съществуват големи различия между държавите членки при признаването на малцинства и зачитането на техните права; като има предвид, че малцинствата в ЕС все още се сблъскват с институционализирана дискриминация и са обект на унизителни стереотипи и дори техните придобити права често се намаляват или се прилагат избирателно;

Ш.

като има предвид, че съществува разлика между закрилата на малцинствата и политиките в областта на борбата срещу дискриминацията; като има предвид, че недискриминацията не е достатъчна да спре асимилирането; като има предвид, че ефективното равенство надхвърля въздържането от дискриминация и означава гарантиране на правата на малцинствата, като например правото на идентичност, използване на език и образование, свързани с културата и гражданството и други права, на равни начала с мнозинството;

Щ.

като има предвид, че разрастването на ксенофобското насилие и на речта на омразата в Европейския съюз често се насърчава от крайно десни сили, като засяга и е насочено към лица от малцинства;

АА.

като има предвид, че гражданите на ЕС, принадлежащи към малцинства, очакват да бъде направено повече на европейско равнище за защита на техните права, за което свидетелства големият брой петиции, внесени в Европейския парламент по този въпрос;

АБ.

като има предвид, че Европейската гражданска инициатива „Minority Safepack“ събра 879 подписа в целия ЕС, давайки израз на волята на тези граждани на ЕС за укрепване на законодателната рамка за управление на политиките относно малцинствата на равнището на ЕС;

АВ.

като има предвид, че може значително да се подобри начинът, по който защитата на правата на малцинствата се осъществява ефективно на практика в ЕС; като има предвид, че легитимността на демократичните институции е основана на участието и представителството на всички групи на обществото, включително лицата, принадлежащи към малцинства;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

—

като взе предвид членове 208, 209, 210, 211 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид срещата на високо равнище на Организацията на обединените нации относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие — „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (1), приет през май 2017 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено: „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“(COM(2015)0497),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 май 2017 г., озаглавен: „Цифровизация за развитие: интегриране на цифровите технологии и услуги в политиката на ЕС за развитие“ (SWD(2017)0157),

—

като взе предвид стратегията за цифров единен пазар за Европа, приета през май 2015 г.,

—

като взе предвид Европейския план за външни инвестиции,

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията — за всички“ Осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията“ (COM(2017)0491),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „По пътя към цифрова търговска стратегия“ (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно „Цифровизация за развитие“ от ноември 2017 г.,

—

като взе предвид 11-ата Министерска конференция на СТО, проведена в Буенос Айрес, Аржентина, от 10 до 13 декември 2017 г.,

—

като взе предвид инициативите на Международния съюз по далекосъобщения на ООН в подкрепа на развиващите се държави (ITU-D),

—

като взе предвид Споразумението на Световната търговска организация за информационните технологии,

—

като взе предвид декларацията на министрите, направена в Канкун през 2016 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно цифровата икономика,

—

като взе предвид съвместната декларация на министрите, отговарящи за ИКТ в държавите от Г-7, направена на срещата в Такамацу, Япония, на 29 и 30 април 2016 г.,

—

като взе предвид инициативата „Електронна търговия за всички“ на Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие (УНКТАД),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея (A/RES/61/106),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0338/2018),

А.

като има предвид, че Европейският консенсус за развитие от 2017 г. подчертава значението на информационните и комуникационните технологии и услуги като фактори за приобщаващ растеж и устойчиво развитие;

Б.

като има предвид, че стратегията на Комисията относно цифровизация за развитие (D4D) обхваща икономическия растеж и правата на човека, здравеопазването, образованието, селското стопанство и продоволствената сигурност, основната инфраструктура, водоснабдяването и канализацията, управлението и социалната закрила, както и междусекторни цели по отношение на пола и околната среда;

В.

като има предвид, че цифровите технологии предлагат потенциал за осигуряване на устойчивост и опазване на околната среда; като има предвид обаче, че в производството на цифрово оборудване се използват някои редки метали с ниска степен на рециклиране и ограничени достъпни запаси, а отпадъците от електрическо и електронно оборудване представляват предизвикателство за околната среда и за здравето; като има предвид, че според съвместно проучване на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) и Интерпол (4) отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) са приоритетна област на екологичната престъпност;

Г.

като има предвид, че според актуализацията от 2017 г. на базата данни на Световната банка за идентификация за разработването на глобален набор от данни (ID4D) около 1,1 млрд. души по целия свят не могат официално да докажат самоличността си, включително регистрирането при раждането си, и че от тях 78 % живеят в Африка на юг от Сахара и в Азия; като имат предвид, че това е сериозна пречка за постигането на цел 16.9 от целите за устойчиво развитие, но също и за да бъдат хората участници в цифровата среда и да се възползват от нея;

Д.

като има предвид, че ЦУР изрично споменават цифровите технологии в пет от целите (ЦУР 4 относно образованието; ЦУР 5 относно равенството между половете; ЦУР 8 относно достойния труд и икономическия растеж; ЦУР 9 относно инфраструктурата, индустриализацията и иновациите; и ЦУР 17 относно партньорствата);

Е.

като има предвид, че в ЦУР се подчертава, че предоставянето на универсален достъп на приемливи цени до интернет за хората в най-слабо развитите държави до 2020 г. ще бъде от решаващо значение за стимулиране на развитието, тъй като развитието на цифровата икономика може да бъде двигател за създаването на достойни работни места и приобщаващ растеж, обем на износа и диверсификация на износа;

Ж.

като има предвид, че според Конференцията на ООН за търговия и развитие цифровизацията все повече поражда монополи и поставя нови предизвикателства пред антитръстовите политики и политиките в областта на конкуренцията както на развиващите се, така и на развитите държави (5);

З.

като има предвид, че в своя общ преглед на изпълнението на резултатите от Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (6) Общото събрание на ООН пое ангажимент да използва потенциала на ИКТ за постигане на целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и други международно договорени цели за развитие, като отбелязва, че ИКТ биха могли да ускорят напредъка по всички 17 ЦУР;

И.

като има предвид, че свързаността продължава да бъде предизвикателство и проблем, лежащ в основата на различни цифрови разделения както при достъпа до ИКТ, така и при използването им;

Й.

като има предвид, че скоростта, с която се развива цифровата икономика, и значителните пропуски, съществуващи в развиващите се държави във връзка с цифровата икономика по отношение на изработването на сигурна национална политика, нормативна уредба и защита на потребителите, подчертават спешната необходимост от засилване на изграждането на капацитет и техническата помощ за развиващите се държави, и особено за най-слабо развитите държави;

К.

като има предвид, че цифровата грамотност и умения са ключови фактори за социалното и личностното усъвършенстване и развитие, както и за насърчаване на предприемачеството и изграждане на силни цифрови икономики;

Л.

като има предвид, че цифровизацията следва да помогне и за подобряване на предоставянето на хуманитарна помощ и устойчивост, превенция на риска от бедствия и преходна помощ, свързваща хуманитарната помощ и помощта за развитие в нестабилни и засегнати от конфликти ситуации;

М.

като има предвид, че повече от половината население на света все още не е свързано с интернет и че е бавен напредъкът за постигане на целта на ЦУР 9 за значително увеличаване на достъпа до ИКТ и стремеж за предоставяне на универсален достъп на приемливи цени до интернет в най-слабо развитите държави до 2020 г.;

Н.

като има предвид, че по цялата планета се наблюдава голямо нарастване на мобилните услуги, а броят на потребителите на мобилни услуги понастоящем надвишава броя на хората, които имат достъп до електричество, канализация или чиста вода;

О.

като има предвид, че хуманитарните иновации трябва да съответстват на хуманитарните принципи (хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост) и на принципа на достойнството;

П.

като има предвид, че хуманитарните иновации трябва да се осъществяват с цел утвърждаване на правата, достойнството и способностите на населението, което ги получава, и следва да бъде възможно всички членове на дадена общност, засегната от криза, да се възползват от иновации без дискриминационни бариери пред ползването;

Р.

като има предвид, че анализът и намаляването на риска трябва да се използват за предотвратяване на непреднамерени вреди, включително вреди, засягащи неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните и оказващи въздействие върху местните икономики;

С.

като има предвид, че експериментирането, пилотното внедряване и изпитванията трябва да се предприемат в съответствие с международно признатите етични стандарти;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

—

като взе предвид принципите, залегнали в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално насърчаването на демокрацията и правовата държава и опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност,

—

като взе предвид Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (1) („Обща позиция“),

—

като взе предвид деветнадесетия годишен доклад (2), изготвен съгласно член 8, параграф 2 от Общата позиция,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/101 на Съвета от 22 януари 2018 година за насърчаване на ефективния контрол върху износа на оръжие (3) и Решение (ОВППС) 2017/915 на Съвета от 29 май 2017 година относно информационни дейности на Съюза в подкрепа на прилагането на Договора за търговията с оръжие (4),

—

като взе предвид актуализирания Общ списък на оръжията на Европейския съюз, приет от Съвета на 26 февруари 2018 г. (5),

—

като взе предвид Справочника на потребителя към Общата позиция, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване,

—

като взе предвид Васенаарската договореност от 12 май 1996 г. относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, наред с осъвременените през декември 2017 г. списъци на тези изделия и технологии и боеприпаси (6),

—

като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г., и в частност точка 11, буква д) от плана за действие, както и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.) от 20 юли 2015 г., и по-специално цел 21, буква г) от него,

—

като взе предвид Договора за търговията с оръжие (ДТО), приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г. (7), който влезе в сила на 24 декември 2014 г.,

—

като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 година за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (9), изменен с Регламент (ЕС) № 599/2014 от 16 април 2014 година, и списъка на изделия и технологии с двойна употреба в приложение I към него („Регламент за изделията с двойна употреба“),

—

като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 16 за насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

—

като взе предвид Програмата на ООН за разоръжаване, озаглавена „Да обезопасим нашето общо бъдеще“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/2134 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (10),

—

като взе предвид доклада на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН до Съвета по правата на човека относно въздействието на трансфера на оръжия върху упражняването на правата на човека (11),

—

като взе предвид своите предишни резолюции по въпроса, и по-специално тези от 13 септември 2017 г. (12) и от 17 декември 2015 г. (13) относно прилагането на Общата позиция,

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната с цел подкрепа на конкурентоспособността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост на ЕС (EDIDP)(COM(2017)0294) и предложението за регламент за създаване на Европейския фонд за отбрана (COM(2018)0476),

—

като взе предвид своите резолюции относно хуманитарното положение в Йемен от 25 февруари 2016 г. (14), 15 юни 2017 г. (15) и 30 ноември 2017 г. (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати (17),

—

като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 17 август 2018 г. относно положението във връзка с правата на човека в Йемен, включително нарушенията и злоупотребите от септември 2014 г. насам (A/HRC/39/43),

—

като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0335/2018),

A.

като има предвид, че неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана е записано в член 51 от Устава на ООН;

Б.

като има предвид, че износът и трансферът на оръжия имат безспорно въздействие върху правата на човека и сигурността на човека, върху социално-икономическото развитие и върху демокрацията; като има предвид, че износът на оръжия допринася също и за обстоятелства, които принуждават хората да бягат от своите държави; като има предвид, че това са сериозни основания за създаване на строга, прозрачна, ефективна и всеобщо приета и определена система за контрол на оръжията;

В.

като има предвид, че Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета е правно обвързваща рамка, определяща осем критерия; като има предвид, че когато те не са изпълнени, издаването на разрешение за износ следва да бъде отказано (критерии 1—4) или поне това да бъде сериозно обмислено (критерии 5—8); като има предвид, че решението за трансфер или отказ на трансфер на каквито и да е военни технологии или оборудване остава да бъде по преценка на всяка държава членка съгласно член 4, параграф 2 от Общата позиция;

Г.

като има предвид, че последните данни (18) сочат, че износът на оръжия от ЕС-28 е възлизал на над 27 % от общия износ в световен мащаб през периода 2013—2017 г., което превръща ЕС-28 колективно във втория по големина доставчик на оръжия в света след САЩ (34 %) и преди Русия (22 %); като има предвид, че през 2015 и 2016 г. са отчетени най-високите цифри за стойността на предоставените разрешения за износ на оръжия от началото на събирането на данни на ЕС, на обща стойност 195,95 милиарда евро през 2015 г., а според последния доклад на работна група „Износ на конвенционално оръжие“ (COARM) — през 2016 г. на стойност 191,45 милиарда евро (19); като има предвид, че за съжаление данните за 2015 и 2016 г. са подвеждащи и неточни, тъй като обемът на разрешенията отчасти е по-скоро израз на намерение, отколкото точна цифра за реалния износ, който може да се очаква да бъде реализиран в близко бъдеще;

Д.

като има предвид, че годишните доклади на COARM досега са единственият инструмент, чиято цел е да обхване изпълнението на Общата позиция; като има предвид, че те допринесоха за по-голяма прозрачност в износа на оръжия на държавите членки и че обемът на насоките и разясненията в справочника на потребителя се е увеличил значително; като има предвид, че поради Общата позиция се е повишил обемът на данните за предоставянето на разрешения за износ на оръжия;

Е.

като има предвид, че свързаната със световната и регионалната сигурност обстановка претърпя значителни промени, особено по отношение на южните и източните съседи на Съюза, и това подчертава спешната необходимост от подобряване на методиките за изготвяне на информация за целите на оценките на риска във връзка с разрешенията за износ, както и от повишаване на сигурността на тези методики;

Ж.

като има предвид, че съобразно член 3 от Общата позиция осемте критерия определят само минимални стандарти и не засягат евентуални по-ограничителни мерки за контрол върху оръжията от страна на държавите членки; като има предвид, че процесът на вземане на решения за одобряването или отказа на разрешение за износ на оръжия е от компетентността единствено на държавите членки;

З.

като има предвид, че не всички държави членки предоставят пълни данни на работната група COARM; като има предвид, че поради различните условия за събиране на данни и процедури за представяне на отделните държави членки и тяхното различно тълкуване на осемте критерия наборите от данни са непълни и се различават, а практиките на износ на оръжия варират значително; припомня, че при обмен на информация трябва да се спазват националните законодателства и административните процедури на всяка държава;

И.

като има предвид, че понастоящем няма механизъм за стандартизирано, независимо проверяване и докладване на спазването на осемте критерия от Общата позиция;

Й.

като има предвид, че през последните години бяха приети мерки относно трафика на малки оръжия и леко въоръжение заедно с актуализиран списък на изделията и технологиите с двойна употреба съгласно Васенаарската договореност; като има предвид, че макар въпроси като контрола върху брокерската дейност с оръжия, лицензираното производство извън ЕС и контрола на крайния потребител да са включени в дневния ред и до известна степен в самата Обща позиция, много изделия, по-специално в областта на изделията с двойна употреба, кибертехнологиите и наблюдението, все още не са обхванати от системата за контрол;

К.

като има предвид, че в деветнадесетия годишен доклад се посочва, че 40,5 % от разрешенията за износ на оръжия са предоставени на държави от региона на Близкия изток и Северна Африка, на стойност 77,5 милиарда евро, а на Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ) се пада по-голямата част от този износ на стойност 57,9 милиарда евро;

Л.

като има предвид, че в някои случаи оръжията, изнасяни за определени държави, например за Саудитска Арабия, ОАЕ и членовете на водената от Саудитска Арабия коалиция, са били използвани в конфликти като този в Йемен; като има предвид, че такъв износ е в явно нарушение на Общата позиция;

М.

като има предвид, че в резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен се призовава върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията (ВП/ЗП) да започне инициатива за налагане на оръжейно ембарго от ЕС по отношение на Саудитска Арабия;

Н.

като има предвид, че оръжията, за които е издадено разрешение за трансфер от държави — членки на ЕС и които впоследствие са използвани в настоящия конфликт в Йемен, са оказали катастрофално въздействие върху устойчивото развитие в Йемен;

О.

като има предвид, че секторът на отбраната се превърна във фокус на политиката на ЕС, като в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз (EUGS) се посочва, че „устойчивата, иновативна и конкурентоспособна европейска отбранителна промишленост е от съществено значение за стратегическата самостоятелност на Европа и за надеждна ОПСО“ (20); като има предвид, че износът на оръжие е от съществено значение за укрепването на промишлената и технологичната база на европейската отбрана и че приоритет на отбранителната промишленост е да гарантира отбраната и сигурността на държавите — членки на ЕС, като едновременно с това допринася за прилагането на ОВППС; като има предвид, че основната задача на Европейския фонд за отбрана и неговия предшественик, Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, която наскоро беше стартирана, е да „подкрепя конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост“ (21);

П.

като има предвид, че мерките за прозрачност, като например контролът върху износа на оръжия, допринасят за укрепване на доверието между държавите;

Р.

като има предвид, че член 10 от Общата позиция посочва ясно, че спазването на осемте критерия има предимство пред всякакви икономически, социални, търговски или промишлени интереси на държавите членки;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (1) (DRF),

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), практиката на Европейския съд по правата на човека, както и конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—

като взе предвид Становище № 1/2018 от 17 юли 2018 г. на Европейската сметна палата относно предложението от 2 май 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) относно основните права за 2018 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно принципите на правовата държава в Малта (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова (5),

—

като взе предвид разискването по време на своето пленарно заседание от 3 октомври 2018 г. относно принципите на правовата държава в Румъния,

—

като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2016 г. (6),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 2 май 2018 г. за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 (COM(2018)0322),

—

като взе предвид Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2018 г.,

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки;

Б.

като има предвид, че принципите на правовата държава, демокрацията и основните права са в триъгълна връзка, като взаимно се подсилват и заедно гарантират конституционното ядро на ЕС и неговите държави членки;

В.

като има предвид, че през 2014 г. Комисията създаде рамка за принципите на правовата държава; като има предвид, че тази рамка беше използвана само веднъж, и като има предвид, че този инструмент се оказа недостатъчен за предотвратяването или преодоляването на заплахите за принципите на правовата държава;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз не разполага с обективен и постоянен механизъм за наблюдение на демокрацията, основните права и принципите на правовата държава във всички държави членки;

Д.

като има предвид, че Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2018 г. показва, че продължават да съществуват предизвикателства по отношение на функционирането на системите на правосъдието на държавите членки, както и по отношение на последиците от някои реформи, извършвани в държавите членки;

Е.

като има предвид, че е налице голям брой открити процедури срещу държави членки за установяване на неизпълнение на задължения в областта на правосъдието, основните права и гражданството (7);

Ж.

като има предвид, че Агенцията за основните права публикува няколко доклада, в които се подчертават предизвикателствата пред демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в различните държави членки, по въпроси като стесняването на пространството за организациите на гражданското общество в Европа (8);

З.

като има предвид, че са наблюдавани ad hoc реакции в отговор на заплахи за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, което води до силно различаващи се подходи в различните държави членки;

И.

като има предвид, че Комисията е инициирала процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС с оглед на положението в Полша, и същата процедура е започната от Европейския парламент с оглед на положението в Унгария;

Й.

като има предвид, че комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента създаде група за наблюдение на принципите на правовата държава, която започна работа във връзка с убийствата на разследващи журналисти и принципите на правовата държава;

К.

като има предвид, че тези отговори на ЕС са предимно реактивни, а не превантивни, и са възпрепятствани от неравномерното и политизирано внимание, което се отделя на предизвикателствата пред демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в различните държави членки;

Л.

като има предвид, че на 2 май 2018 г. Комисията публикува предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (COM(2018)0324),

М.

като има предвид, че в Становище № 1/2018 на Европейската сметна палата относно предложението за регламент се подчертава необходимостта от допълнително изясняване на източниците на насоки и процедури, чрез които може да бъде установени случаи на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки;

Н.

като има предвид, че в предишни доклади на ЕС за борбата с корупцията и в докладите по държави в рамките на европейския семестър за 2018 г. се посочват сериозни опасения относно корупцията в различни държави членки, като по този начин се подкопава доверието на гражданите в институциите и принципите на правовата държава;

О.

като има предвид, че предизвикателствата пред принципите на правовата държава и демокрацията в държавите членки изложиха на риск пространството на свобода, сигурност и правосъдие, основано на оборимата презумпция (praesumptio iuris tantum) за взаимно доверие;

П.

като има предвид, че предизвикателствата пред принципите на правовата държава и демокрацията в държавите членки изложиха на риск легитимността на външните действия на Съюза, особено по отношение на неговите политики на присъединяване и на съседство;

Р.

като има предвид, че всички институции, органи, служби и агенции на Съюза са длъжни да зачитат, защитават и насърчават демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

С.

като има предвид, че Съюзът все още не се е присъединил към ЕКПЧ, въпреки задължението си да стори това съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС;

Т.

като има предвид, че Комисията и Съветът не са предприели действия в отговор на резолюцията на Парламента относно механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, като досега те отказват да приемат междуинституционалното споразумение относно Пакта на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

—

като взе предвид член 8 и дял V, и по-специално членове 21, 22, 36 и 37 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна, което влезе изцяло в сила на 1 юли 2016 г.,

—

като взе предвид своите предходни резолюции от 18 декември 2014 г. относно проекта за решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна (1), и от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна (2), своята препоръка от 15 ноември 2017 г. относно Източното партньорство (3), своята законодателна резолюция от 14 март 2018 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия (4) и своята резолюция от 14 юни 2018 г. относно окупираните територии в Грузия десет години след руската инвазия (5),

—

като взе предвид годишните национални планове за действие за прилагането на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Грузия,

—

като взе предвид съвместния работен документ на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 9 ноември 2017 г. относно доклада за изпълнение на асоциирането на Грузия (SWD(2017)0371),

—

като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на Източното партньорство, и по-специално най-скорошната среща на високо равнище от 24 ноември 2017 г. в Брюксел,

—

като взе предвид рамката за сътрудничество „20 конкретни резултата до 2020 г.“, установена по време на срещата на високо равнище в Рига през 2015 г., която насърчава засилена икономика, по-силно управление, повишена свързаност и по-сплотено общество,

—

като взе предвид единната рамка за подкрепа относно подкрепата на ЕС за Грузия (2017 — 2020 г.),

—

като взе предвид резултата от четвъртото заседание на Съвета за асоцииране между ЕС и Грузия на 5 февруари 2018 г.,

—

като взе предвид резултатите от заседанията на Парламентарната асамблея Евронест, и по-специално последните от 25– 27 юни 2018 г., резултат от което са седем резолюции и призив към ЕС да повиши своите усилия за посредничество в замразените конфликти,

—

като взе предвид заключителното изявление и препоръките на шестото заседание на Парламентарния комитет за асоцииране ЕС — Грузия, проведено на 26 април 2018 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация на третото заседание на Платформата на гражданското общество ЕС — Грузия, проведено на 22 март 2018 г.,

—

като взе предвид първия доклад на Комисията за механизма за суспендиране на визите, публикуван на 20 декември 2017 г. (COM(2017)0815),

—

като взе предвид окончателното становище на Венецианската комисия от 19 март 2018 г. относно конституционната реформа на Грузия (CDL-AD(2018)005),

—

като взе предвид съвместния работен документ на службите от 21 септември 2015 г., озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС през периода 2016 — 2020 г.“ (SWD(2015)0182),

—

като взе предвид доклада от 2 юли 2015 г. на „Трансперънси Интернешънъл“, озаглавен „Състоянието на корупцията: Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна“,

—

като взе предвид експертните проучвания, изготвени за комисията по външни работи, включително проучването относно „Изборните реформи в три асоциирани държави от Източното съседство (Украйна, Грузия и Молдова) и тяхното въздействие върху политическите събития в тези държави“, публикувано на 26 октомври 2017 г. (6), проучването, озаглавено „Споразумения за асоцииране между ЕС и Молдова, Грузия и Украйна“, публикувано на 28 юни 2018 г. (7), и сравнителното проучване относно „Развитието на институционална рамка за прилагане на споразуменията за асоцииране в Грузия, Молдова и Украйна: сравнителна перспектива“, публикувано през септември 2018 г. (8),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A8-0320/2018),

А.

като има предвид, че отношенията между ЕС и Грузия се задълбочават непрекъснато чрез нови основни постижения в съответствие със Споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия (СА), задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) и Програмата за асоцииране, включително влизането в сила на безвизовия режим и присъединяването на Грузия към Енергийната общност;

Б.

като има предвид, че пълното зачитане на основните ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление, правата на човека и основните свободи, в т.ч. правата на малцинствата, представлява крайъгълен камък за по-нататъшната европейска интеграция;

В.

като има предвид, че хуманитарната ситуация и изолирането на окупираните региони Южна Осетия и Абхазия продължават да представляват едно от основните предизвикателства за Грузия;

Г.

като има предвид, че индексът за възприемане на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2017 г. показва, че добрите резултати в борбата с корупцията са се запазили;

Д.

като има предвид, че новата национална стратегия за борба с организираната престъпност за периода 2017 — 2020 г. и планът за действие към нея, приет през 2017 г., са съсредоточени върху справянето с „крадците в закона“, трафика на наркотични вещества и киберпрестъпността и върху въвеждането на основано на анализ полицейско сътрудничество с хората по места;

Е.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул, чиято цел са превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие, влезе в сила на 1 септември 2017 г. и че беше създадена междуведомствена комисия по въпросите на равенството между половете, насилието над жени и домашното насилие;

Ж.

като има предвид, че световният индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ показва леко подобрение, като Грузия се придвижва нагоре в класацията от 64-то място през 2017 г. на 61-во място през 2018 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

—

като взе предвид член 8 и дял V, и по-специално членове 21, 22, 36 и 37 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и Част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, което влезе изцяло в сила на 1 юли 2016 г.,

—

като взе предвид своите предишни резолюции, а именно тези от 5 юли 2018 г. относно политическата криза в Молдова след анулирането на резултатите от изборите за кмет на Кишинев (1), от 15 ноември 2017 г. относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през ноември 2017 г. (2), от 4 юли 2017 г. година за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова (3) и от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна (4),

—

като взе предвид подписването през ноември 2017 г. на меморандум за разбирателство, споразумение за заем и споразумение за отпускане на безвъзмездни средства във връзка с предоставянето на микрофинансова помощ на стойност 100 милиона евро за периода 2017—2018 г.,

—

като взе предвид Националния план за действие на Молдова за прилагане на Споразумението за асоцииране между Молдова и Европейския съюз в периода 2017 — 2019 г. (NAPIAA),

—

като взе предвид съвместния работен документ на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно доклада за изпълнението на асоциирането относно Молдова от 3 април 2018 г. (SWD(2018)0094),

—

като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на Източното партньорство и по-специално най-скорошната от 24 ноември 2017 г. в Брюксел,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Република Молдова от 26 февруари 2018 г.,

—

като взе предвид доклада на „Трансперънси Интернешънъл“ относно „Състоянието на корупцията: Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна“, публикуван на 2 юли 2015 г.,

—

като взе предвид становищата и препоръките на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (БДИПЧ) и на Венецианската комисия към Съвета на Европа, и по-специално тези от 15 март 2018 г. относно реформата на избирателната система в Молдова,

—

като взе предвид препоръките и действията на Парламентарната асамблея Евронест, Форума на гражданското общество от Източното партньорство и на други представители на гражданското общество в Молдова,

—

като взе предвид резултатите от командировката на комисията по външни работи в Молдова на 3– 4 април 2018 г.,

—

като взе предвид експертните проучвания, изготвени за комисията по външни работи, включително проучването „Изборните реформи в три асоциирани държави от Източното съседство (Грузия, Молдова и Украйна) и тяхното въздействие върху политическите събития в тези държави“, публикувано на 26 октомври 2017 г. (5), европейската оценка на изпълнението, озаглавена „Споразумения за асоцииране между ЕС и Молдова, Грузия и Украйна“, публикувана на 28 юни 2018 г. (6), и сравнителното проучване, озаглавено „Развитие на институционална рамка за прилагане на споразуменията за асоцииране в Грузия, Молдова и Украйна“, публикувано през юли 2018 г. (7),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A8-0322/2018),

А.

като има предвид, че политическите и икономическите отношения между Европейския съюз и Република Молдова се задълбочиха в рамките на Източното партньорство и по-специално с подписването на 27 юни 2014 г. и влизането в сила на 1 юли 2016 г. на споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Молдова (СА), включващо задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ);

Б.

като има предвид, че споразумението за асоцииране се основава на общи ценности, които включват „зачитането на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, посочени във Всеобщата декларация за правата на човека и определени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и в Парижката харта за нова Европа от 1990 г.“;

В.

като има предвид, че с това споразумение Молдова пое ангажимент за важни национални реформи въз основа на законодателството и практиката на ЕС, в широк кръг от области, допринасящи за доброто управление, икономическото развитие и засиленото сътрудничество с ЕС; като има предвид, че в подкрепа на тези усилия ЕС пое ангажимент да предостави значителна финансова и бюджетна помощ на Молдова, в размер на 1,14 милиарда евро от 2007 г. насам, както и финансиране на регионални програми;

Г.

като има предвид, че ЗВЗСТ дава възможност за привилегирован достъп на стоки и услуги от Молдова до пазара на ЕС; като има предвид, че вследствие на ЗВЗСТ търговията между ЕС и Молдова нарасна с 20 % през 2017 г., достигайки 4 милиарда евро; като има предвид, че в момента ЕС е най-големият търговски партньор на Молдова, на когото се падат над 55 % от общия обем на търговията; като има предвид, че ЕС е и най-големият инвеститор в Молдова; като има предвид, че първоначалните данни за 2018 г. потвърждават положителната тенденция; като има предвид, че степента на усвояване на преференции на Молдова — 90 % — показва как ЗВЗСТ е от полза за молдовските предприятия, работници и граждани; като има предвид, че е постигнат напредък в основни области като санитарните и фитосанитарните мерки, техническите пречки пред търговията, митниците и обществените поръчки; като има предвид, че бяха създадени вътрешни консултативни групи (ВКГ) в съответствие с разпоредбите на главата относно търговията и устойчивото развитие и че те са срещали три пъти досега;

Д.

като има предвид, че в замяна на реформите в Молдова в областите на правосъдието и сигурността, в т.ч. борбата срещу корупцията, през 2014 г. ЕС даде съгласието си и за безвизово пътуване в Шенгенското пространство за молдовските граждани, притежаващи биометричен паспорт; като има предвид, че над 1,5 милиона молдовски граждани са се възползвали от този безвизов режим през първите четири години от неговото прилагане;

Е.

като има предвид, че ЕС многократно е изразявал загриженост по отношение на влошаването на демократичните стандарти чрез неотдавнашните решения на молдовските органи, включително анулирането през юни 2018 г. на местните избори в Кишинев със съмнителни аргументи и по непрозрачен начин, изборната реформа от юли 2017 г., приета въпреки отрицателните препоръки на БДИПЧ и Венецианската комисия, липсата на напредък в наказателното преследване на лицата, отговорни за разкритата през 2014 г. банкова измама на стойност 1 милиард щатски долара, и увеличаването на случаите на нарушения на правата на човека, насочени най-вече към независими съдии, журналисти и политически опоненти;

Ж.

като има предвид, че в резултат на тези събития през 2017 г. ЕС не изплати последните две вноски по програмата за бюджетна подкрепа за реформи в сектора на съдебната система, защото молдовските органи показаха недостатъчна ангажираност с реформирането на този сектор, и че през 2018 г. ЕС спря изплащането на първата вноска от макрофинансовата помощ поради неизпълнението на политическите условия, приложени към решението от 4 юли 2017 г. на Европейския парламент и на Съвета, в което се посочва, че „предварително условие за предоставяне на макрофинансова помощ е държавата бенефициер да съблюдава ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и принципите на правовата държава, както и да гарантира спазването на правата на човека“;

З.

като има предвид, че след приемането на тези решения някои нови събития допълнително породиха опасения, най-вече по отношение на така наречения „пакет от фискални реформи“, приет през юли 2018 г., тъй като предвидената в него схема за данъчна амнистия увеличава риска от изпиране на пари, както и по отношение на допълнителния натиск, упражняван върху опозицията и нейните мирни демонстрации и върху малките независими медии, които се борят да продължат дейността си въпреки приемането на новия Кодекс за аудио-визуалните медийни услуги през юли 2018 г.;

И.

като има предвид, че в своя Индекс за възприятие на корупцията за 2017 г. „Трансперънси Интернешънъл“ класира Молдова на 122-о място от 180 държави, заедно с Азербайджан и Мали; като има предвид, че в своя Световен индекс за свобода на печата организацията „Репортери без граници“ класира Молдова на 81-о място от 180 държави, понижавайки нейната позиция от 56-о място през 2014 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.