Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2020/C 359/01)

Последна публикация

ОВ C 348, 19.10.2020 г.

Предишни публикации

ОВ C 339, 12.10.2020 г.

ОВ C 329, 5.10.2020 г.

ОВ C 320, 28.9.2020 г.

ОВ C 313, 21.9.2020 г.

ОВ C 304, 14.9.2020 г.

ОВ C 297, 7.9.2020 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Жалба, подадена на 11 май 2020 г. от Gamma-A SIA срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 12 март 2020 г. по дело T-352/19, Gamma-A/EUIPO — Zivju pārstrādes uzņēmumu serviss

(Дело C-199/20 P)

(2020/C 359/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gamma-A SIA (представител: M. Liguts, advokāts)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Zivju pārstrādes uzņēmumu serviss SIA

С определение от 3 септември 2020 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото и определи, че жалбоподателят следва да понесе направените от него съдебни разноски.

Жалба, подадена на 11 май 2020 г. от Gamma-A SIA срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 12 март 2020 г. по дело T-353/19, Gamma-A/EUIPO — Zivju pārstrādes uzņēmumu serviss

(Дело C-200/20 P)

(2020/C 359/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gamma-A SIA (представител: M. Liguts, advokāts)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

С определение от 3 септември 2020 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото и разпореди жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 15 юли 2020 г. — Facebook Ireland Limited/Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

(Дело C-319/20)

(2020/C 359/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)

Страни в главното производство

Жалбоподател в ревизионното производство: Facebook Ireland Limited

Ответник в ревизионното производство: Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

Преюдициален въпрос

Допускат ли разпоредбите на глава VIII от Регламент (ЕС) 2016/679 (1), и по-специално тези на член 80, параграфи 1 и 2 и на член 84, параграф 1, национална правна уредба, която — наред с правомощията за намеса на надзорните органи, компетентни за наблюдението и прилагането на Регламента, и възможностите за правна защита на субектите на данните — предоставя, от една страна, на конкуренти, и от друга страна, на определени от националното право сдружения, структури и камари правомощие да предявяват граждански искове при нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 — без оглед на конкретно нарушение на права на определени субекти на данни и без възложен от субект на данни мандат — на основание на забраната за нелоялни търговски практики, нарушение на закон за защита на потребителите или забраната да се използват недействителни общи търговски условия?

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания), постъпило на 20 юли 2020 г. — CDT, S.A./MIMR, HRMM

(Дело C-321/20)

(2020/C 359/05)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: CDT, S.A.

Ответници: MIMR, HRMM

Преюдициални въпроси

1)

Води ли решение [на Съда на Европейския съюз], с което се тълкува и прилага директива на Съюза и в което се приема, че национален закон ѝ противоречи, до незабавно лишаване от действие на съответния национален закон, или същият трябва да продължи да се прилага в отношенията между частноправни субекти, докато не бъде изменен от националния законодател? Искането е на този въпрос да се отговори принципно или предвид решението [на Съда] от 14 юни 2012 г. (1) и неговото действие по отношение на член 83 от Ley General para la Defensa de los Consumidores y Usuarios (Общ закон за защита на потребителите и ползвателите) в редакцията, съдържаща се в точка 10 [от акта за преюдициално запитване].

2)

Противоречи ли на принципа на правна сигурност, присъщ на правовия ред на Европейския съюз, премахването изцяло на съдържанието на договорна клауза, защото е счетена за неравноправна, ако към момента на сключване на договора и включване на клаузата не е съществувал критерий, който да определя кога е налице неравноправност в хипотезите, обхванати от клаузата, тъй като в това отношение не е имало нито правна уредба, нито съдебна практика? При положителен отговор, следва ли това да води само до премахване на елемента от съответната клауза, счетен за неравноправен?

3)	Противоречи ли на същия принцип прилагането на критерий от съдебната практика, с който се тълкува норма от националното право, за договори, предхождащи определянето на този критерий и сключени, когато общият критерий на съдилищата е бил противоположен на новия критерий от съдебната практика?

---

(1)  Решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C-618/10, EU:C:2012:349).

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Испания), постъпило на 23 юли 2020 г. — IP/Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEAR de Cataluña)

(Дело C-330/20)

(2020/C 359/06)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Жалбоподател: IP

Ответник: Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEAR de Cataluña)

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли общностното право, по-специално членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС, както и основните принципи на свободно движение, на равно третиране и на недопускане на дискриминация, национална правна уредба — като член 39, параграф 2 от Ley del Impuesto sobre la Renta de las Personas Físicas 35/2006 (Закон 35/2006 за данъка върху дохода на физическите лица) от 28 ноември 2006 г., изменен с член 3, параграф 2 от Закон 7/2012 от 29 октомври 2012 г. — която „във всички случаи“ квалифицира като „неоправдани имуществени приходи“, подлежащи на облагане в най-ранния от необхванатите от давност периоди, вещите, правата и активите в чужбина, ако не е изпълнено формално или е изпълнено ненавременно задължението за предоставяне на информация за тях посредством „Modelo 720“ („формуляр 720“), без да се отчитат правилата за давност, предвидени в Ley General Tributaria 58/2003 (Общ закон за данъчното облагане 58/2003), освен ако се касае за „декларирани доходи“ или произтичащи такива от периоди, в които лицето не е притежавало качеството местно лице за данъчни цели в Испания?

2)

Ако правната уредба бъде счетена за пропорционална, допуска ли общностното право, по-специално членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС, както и основните принципи на свободно движение, на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, национална правна уредба — като член 39, параграф 2 от Закон 35/2006 за данъка върху дохода на физическите лица от 28 ноември 2006 г. — [която води до] посочените по-горе последици, [включително ако] такива доходи са декларирани ненавременно, но преди да е образувано и връчено уведомление за какъвто и да било вид производство по извършване на проверка или да е отправено каквото и да било искане за обмен на данъчна информация, [въпреки че] съществува действащ механизъм за това с третата страна?

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 24 юли 2020 г. — VD

(Дело C-339/20)

(2020/C 359/07)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: VD

Преюдициални въпроси

1)

Предполагат ли член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (1) и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (2), във връзка със съображение 65 от този регламент, който, считано от 3 юли 2016 г., заменя посочената директива — с оглед на тайния характер на разменената информация и широкия кръг от лица, които могат да бъдат засегнати — възможност за националния законодател да наложи на операторите на електронни съобщителни мрежи задължение за временно, но общоприложимо съхранение на данните за свързване, за да се даде възможност на административния орган, посочен в член 11 от Директивата и член 22 от Регламента, когато срещу определени лица възникнат основания да се подозира, че участват в злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара, да изисква от оператора да предаде съществуващи записи на данни за трафик, в случай че има основания да се смята, че тези свързани с предмета на разследването записи могат да са от значение за доказването на наличие на неизпълнение на задължения, като се даде възможност по-специално да се проследят контактите между заинтересованите лица преди появата на съмненията?

2)

В случай че Съдът отговори по начин, който да доведе до това Cour de cassation (Касационен съд) да приеме, че френската правна уредба относно съхранението на данните за свързване не съответства на правото на Съюза, може ли действието на тази правна уредба да бъде временно продължено, за да се предотврати правната несигурност и да се даде възможност събраните и съхранени преди това данни да бъдат използвани за една от целите, предвидени от тази правна уредба?

3)	Може ли национален съд временно да продължи действието на правна уредба, позволяваща на служителите на независим административен орган, провеждащ разследвания на пазарни злоупотреби, да получат данните за свързване без предварителен контрол от съд или друг независим административен орган?

---

(1)  OВ L 96, 2003 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210.

(2)  Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 2014 г., стр. 1)

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wien (Австрия), постъпило на 31 юли 2020 г. — IE/Magistrat der Stadt Wien

(Дело C-357/20)

(2020/C 359/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: IE

Ответник: Magistrat der Stadt Wien

Преюдициални въпроси

1)	Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, [параграф 1, буква г)] от Директивата за местообитанията (1) и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?

2)	Въз основа на какви фактори следва да се определи дали и ако това е така, за какъв период е ограничено във времето съществуването на мястото за размножаване?

3)	По какви критерии следва да се установи дали чрез определено действие или бездействие се причинява повреждане, съответно унищожаване на места за размножаване?

4)	По какви критерии следва да се установи дали е повредено или унищожено място за почивка по смисъла на член 12, [параграф 1, буква г)] от Директивата за местообитанията?

---

(1)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), последно изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 година за адаптиране на някои директиви в областта на околната среда поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ L 158, 2013 г., стр. 193).

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Испания), постъпило на 5 август 2020 г. — CZ/Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEAR de Cataluña)

(Дело C-366/20)

(2020/C 359/09)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Жалбоподател: CZ

Ответник: Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEAR de Cataluña)

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли общностното право, по-специално членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС, както и основните принципи на свободно движение, на равно третиране и на недопускане на дискриминация, национална правна уредба — като член 39, параграф 2 от Ley del Impuesto sobre la Renta de las Personas Físicas 35/2006 (Закон 35/2006 за данъка върху дохода на физическите лица) от 28 ноември 2006 г., изменен с член 3, параграф 2 от Закон 7/2012 от 29 октомври 2012 г. — която „във всички случаи“ квалифицира като „неоправдани имуществени приходи“, подлежащи на облагане в най-ранния от необхванатите от давност периоди, вещите, правата и активите в чужбина, ако не е изпълнено формално или е изпълнено ненавременно задължението за предоставяне на информация за тях посредством „Modelo 720“ („формуляр 720“), без да се отчитат правилата за давност, предвидени в Ley General Tributaria 58/2003 (Общ закон за данъчното облагане 58/2003), освен ако се касае за „декларирани доходи“ или произтичащи такива от периоди, в които лицето не е притежавало качеството местно лице за данъчни цели в Испания?

2)

Ако правната уредба бъде счетена за пропорционална, допуска ли общностното право, по-специално членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС, както и основните принципи на свободно движение, на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, национална правна уредба — като член 39, параграф 2 от Закон 35/2006 за данъка върху дохода на физическите лица от 28 ноември 2006 г. — [която води до] посочените по-горе последици, [включително ако] такива доходи са декларирани ненавременно, но преди да е образувано и връчено уведомление за какъвто и да било вид производство по извършване на проверка или да е отправено каквото и да било искане за обмен на данъчна информация, [въпреки че] съществува действащ механизъм за това с третата страна?

Преюдициално запитване от Satversmes tiesa (Латвия), постъпило на 29 юли 2020 г. — Boriss Cilevičs и други/Latvijas Republikas Saeima

(Дело C-391/20)

(2020/C 359/10)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Satversmes tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Boriss Cilevičs, Valērijs Agešins, Vjačeslavs Dombrovskis, Vladimirs Nikonovs, Artūrs Rubiks, Ivans Ribakovs, Nikolajs Kabanovs, Igors Pimenovs, Vitālijs Orlovs, Edgars Kucins, Ivans Klementjevs, Inga Goldberga, Evija Papule, Jānis Krišāns, Jānis Urbanovičs, Ļubova Švecova, Sergejs Dolgopolovs, Andrejs Klementjevs, Regīna Ločmele-Luņova, Ivars Zariņš

Институция, приела обжалвания акт: Latvijas Republikas Saeima

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 [от Договора], както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

2)	Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 20 август 2020 г. — SR

(Дело C-397/20)

(2020/C 359/11)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: SR

Преюдициални въпроси

1)

Предполагат ли член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (1) и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (2), във връзка със съображение 65 от този регламент, който, считано от 3 юли 2016 г., заменя посочената директива — с оглед на тайния характер на разменената информация и широкия кръг от лицата, които могат да бъдат засегнати — възможност за националния законодател да наложи на операторите на електронни съобщителни мрежи задължение за временно, но общоприложимо съхранение на данните за свързване, за да се даде възможност на административния орган, посочен в член 11 от Директивата и член 22 от Регламента, когато срещу определени лица възникнат основания да се подозира, че участват в злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара, да изисква от оператора да му предаде съществуващи записи на данни за трафик, в случай че има основания да се подозира, че тези свързани с предмета на разследването записи могат да са от значение, за да се докаже фактът на неизпълнение на задължения, като се даде възможност по-специално да се проследят контактите между заинтересованите лица преди появата на подозренията?

2)

В случай че въз основа на отговора на Съда Cour de cassation (Касационен съд) приеме, че френската правна уредба относно съхранението на данните за свързване не съответства на правото на Съюза, може ли действието на тази правна уредба да бъде временно продължено, за да се предотврати правната несигурност и да се даде възможност събраните и съхранени преди това данни да бъдат използвани за една от целите, предвидени от тази правна уредба?

3)

Може ли национална юрисдикция временно да продължи действието на правна уредба, позволяваща на служителите на независим административен орган, провеждащ разследвания на пазарни злоупотреби, да получат данни за свързване без предварителен контрол от юрисдикция или от друг независим административен орган?

---

(1)  ОВ L 96, 2003 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210.

(2)  Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 2014 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно, Чешка република), постъпило на 20 август 2020 г. — ELVOSPOL/Odvolací finanční ředitelství

(Дело C-398/20)

(2020/C 359/12)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Brně

Страни в главното производство

Жалбоподател: ELVOSPOL

Ответник: Odvolací finanční ředitelství (Данъчна дирекция „Обжалване“)

Преюдициален въпрос

В противоречие ли е с целта на член 90, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност национална правна уредба, която въвежда условие, правещо невъзможно за данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, за което е възникнало задължение за начисляване на данък във връзка с направена на друго данъчно задължено лице облагаема доставка, да извърши корекция в размера на дължимия данък с размера на вземането си, възникнало в рамките на шест месеца преди съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на другото данъчнозадължено лице, ако то е платило само част, а не цялата доставка?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Жалба, подадена на 1 септември 2020 г. от Danilo Poggiolini срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 юли 2020 г. по съединени дела T-347/19 и T-348/19, Enrico Falqui и Danilo Poggiolini/Европейски парламент

(Дело C-408/20 P)

(2020/C 359/13)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Danilo Poggiolini (представители: F. Sorrentino, A. Sandulli, B. Cimino, avvocati)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—

да се обяви за допустимо искането на Poggiolini за отмяна на известие D(2019) 14435 от 11 април 2019 г. на Генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент и за отмяна на известие D309419 от 8 юли 2019 г. на началника на отдела за възнагражденията и социалните права на членовете на Европейския парламент, Дирекция за финансови и социални права на членовете на Европейския парламент, Генерална дирекция „Финанси“; впоследствие да се отменят посочените известия или да се върне делото на Общия съд на Европейския съюз за съответно произнасяне,

—	да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски в настоящия етап и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата за отмяна на определение № 951576 от 3 юли 2020 г., постановено от Общия съд на Европейския съюз, осми състав, по дело T-348/19, по-специално:

основанието във връзка с просрочването, с оглед на двумесечния срок, определен в член 81 във връзка с член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, на възражението, с което Европейският парламент изтъква недопустимостта на жалбата на Poggiolini пред Общия съд, и свързано с приложимостта към подаването чрез системата e-Curia на разпоредбата на член 60 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който „[п]роцесуалните срокове се считат за удължени еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост“,

основанието, свързано с възможността за обжалване на известие № D(2019) 14435 от 11 април 2019 г. на Генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент, тъй като произвежда действие незабавно и съответно искането за негова отмяна е допустимо,

основанието, свързано с допустимостта на искането за отмяна на известие D309419 от 8 юли 2019 г. на началника на отдела за възнагражденията и социалните права на членовете на Европейския парламент, Дирекция за финансови и социални права на членовете на Европейския парламент, Генерална дирекция „Финанси“, изложено в изявлението за изменение на жалбата по член 86 от Процедурния правилник на Общия съд, и свързано с необходимостта, ако са изпълнени всички необходими условия, това изявление да се преобразува в жалба.

Жалбоподателят сочи още три основания във връзка с незаконосъобразността на известие D(2019) 14435 от 11 април 2019 г. и на известие D309419 от 8 юли 2019 г., по-специално:

основанието във връзка с нарушение на решението на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент,

основанието във връзка с пропуск от страна на Европейския парламент да не приложи невалидна национална правна уредба (въведената с решение № 14/2018 на Ufficio di presidenza della Camera dei deputati italiana (Бюро на председателството на камарата на депутатите, Италия),

основанието във връзка с незаконосъобразно прилагане от страна на Европейския парламент на национална правна уредба, противоречаща на основните принципи на правния ред на Съюза и in primis, на принципа на защита на оправданите правни очаквания, и свързано с нарушаване на принципа на предимството на правото на Съюза.

Жалба, подадена на 11 септември 2020 г. от Solar Ileias Bompaina AE срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 3 юли 2020 г. по дело T-143/19, Solar Ileias Bompainа/Комисия

(Дело C-429/20 P)

(2020/C 359/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Solar Ileias Bompaina AE (представители: A. Metaxas, dikigoros, A. Bartosch, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното определение;

—	да приеме жалбата за допустима и да върне делото за ново разглеждане от Общия съд.

Основания и основни доводи

В жалбата са посочени две основания.

Първо, Общият съд допуснал грешка в правния анализ на фактите по жалбата на жалбоподателя, като не взел предвид изложеното в нея, въпреки че отлично го разбирал.

Второ, Общият съд приложил неправилен стандарт на доказване.

Жалба, подадена на 18 август 2020 г. — Република Литва/Комисия

(Дело T-537/20)

(2020/C 359/15)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Република Литва (представители: R. Dzikovič и K. Dieninis)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение (1) в частта относно Република Литва и мярката (№ 113) „Ранно пенсиониране“,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага едно твърдение в подкрепа на жалбата. Той сочи, че при приемане на обжалваното решение, с което Комисията налага на Литва корекция в размер на 2 186 447,97 EUR поради слабости в основните проверки, тя е нарушила член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (2), член 34, параграф 6 и член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 908/2014 (3), не е спазила принципа на пропорционалност и не е изпълнила задължението за сътрудничество.

При определяне на мащабите на неспазването, на естеството на нарушението и имуществените вреди, причинени на Европейския съюз, Комисията прилага по отношение на Литва фиксирана корекция, въпреки че литовските власти провеждат последващи проверки, базирани на критерии, подобрени с оглед на решение на Общия съд на Европейския съюз по дело Т-508/15, Република Литва/Комисия, резултатите водят до точно определяне на действителните вреди, нанесени на средствата на ЕС, а мащабите на неспазването са толкова малки, че Комисията е имала пълната възможност да прекрати разследването.

---

(1)  Решение за изпълнение (EС) 2020/859 на Комисията от 16 юни 2020 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (OВ L 195, 2020 г., стр. 59).

(2)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (OВ L 255, 2014 г., стр. 59).

Жалба, подадена на 26 август 2020 г. — Guasch Pubill/EUIPO — Napkings (Кърпи за почистване, Покривки и салфетки за хранене)

(Дело T-538/20)

(2020/C 359/16)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Marcos Guasch Pubill (Барселона, Испания) (представител: R. Guerras Mazón, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Napkings, SL (Мадрид, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: жалбоподателят пред Общия съд

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността (Кърпи за почистване, Покривки и салфетки за хранене) — промишлен дизайн на Общността № 650 627-0003

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 23 юни 2020 г. по преписка R 1051/2019-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като уважи възражението за сила на пресъдено нещо и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски,

—

при условията на евентуалност да приеме, че не са налице изтъкнатите основания и като отмени обжалваното решение да постанови вместо него друго като приеме, че не са налице основанията за обявяване на недействителност или да върне преписката на EUIPO, за да разгледа „допълнителните основания“, по които последната все още не се е произнесла и да я осъди да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

—	Нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

—	Нарушение на член 25, параграф 1, буква б) във връзка с член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 2 септември 2020 г. — Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium/Комисия

(Дело T-546/20)

(2020/C 359/17)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Sopra Steria Benelux (Иксел, Белгия), Unisys Belgium (Махелен, Белгия) (представители: L. Masson и G. Tilman, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени решението по обществена поръчка, публикувана с референтен номер TAXUD/2019/OP/0006 и заглавие „CCN-Evolution: Specification, development, maintenance and 3rd level support of TAXUD IT platforms — Lot A: Evolution services for the CCN/CSI Platform“, с което Европейската комисия: — отхвърля офертата на създадения от жалбоподателите консорциум, — възлага поръчката на консорциума ARHS-IBM;

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите посочват две основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: от една страна, нарушение на член 23 от приложение I към Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1), а от друга страна, явна грешка в преценката; — доколкото Комисията не проверила необичайността на цените на спечелилия участник, — доколкото Комисията не приела офертата на спечелилия участник за необичайно ниска.

2.	Второ основание: неизпълнение на задължението за мотивиране, съдържащо се в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото Комисията не мотивирала надлежно решението да не приеме офертата на спечелилия участник за необичайно ниска.

Жалба, подадена на 3 септември 2020 г. — Jeronimo Martins Polska/EUIPO — Rivella International (Riviva)

(Дело T-551/20)

(2020/C 359/18)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Jeronimo Martins Polska S.A. (Kostrzyn, Полша) (представител: R. Skubisz, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Rivella International AG (Rothrist, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявление за словна марка на Европейския съюз „Riviva“ — заявка за регистрация № 16 888 174

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 1 юли 2020 г. по преписка R 2420/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, а в случай, че другата страна в производството пред апелативния състав встъпи в производството — встъпилата страна.

Изложени основания

—	Нарушение на член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 3 септември 2020 г. — QB/ЕЦБ

(Дело T-555/20)

(2020/C 359/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: QB (представител: L. Levi, avocate)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме жалбата за допустима и основателна

и съответно:

—	да отмени атестационния доклад за 2015 г., изготвен на 8 октомври 2019 г.;

—	доколкото е необходимо, да отмени решенията от 7 февруари 2020 г. и от 24 юни 2020 г., с които съответно са отхвърлени подадената по административен ред жалба и възражението на жалбоподателката,

—	да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди, определено по справедливост в размер на 15 000 EUR

—	да осъди ответника да понесе всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първото основание е нарушение на член 266 ДФЕС и на указанията за атестиране по-специално тъй като не било извършено ново атестиране на жалбоподателката, а само били копирани оценките от първоначалния атестационен доклад.

2.	Второто основание е нарушение на указанията за атестиране, неспазване на процедурата и неизпълнение на задължението за полагане на грижа по-специално тъй като в атестационния доклад за жалбоподателката не се посочвали способи за подобряване и цели в смисъла, изискван от указанията за атестиране.

3.	Третото основание е опорочаваща атестационния доклад явна грешка в преценката на фактите, констатирани в посочения доклад.