Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2020/C 348/01)

Последна публикация

ОВ C 339, 12.10.2020 г.

Предишни публикации

ОВ C 329, 5.10.2020 г.

ОВ C 320, 28.9.2020 г.

ОВ C 313, 21.9.2020 г.

ОВ C 304, 14.9.2020 г.

ОВ C 297, 7.9.2020 г.

ОВ C 287, 31.8.2020 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Жалба, подадена на 29 януари 2020 г. от ZW срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 21 November 2019 г. по дело T-727/18, ZW/ЕИБ

(Дело C-50/20 P)

(2020/C 348/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZW (представител: T. Petsas, dikigoros)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

С определение от 3 септември 2020 г., Съдът на Европейския съюз (осми състав) отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна и осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Steiermark (Австрия), постъпило на 8 май 2020 г. — NE/Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld

(Дело C-205/20)

(2020/C 348/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Steiermark

Страни в главното производство

Жалбоподател: NE

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld

при участието на: Finanzpolizei Team 91

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли изискването за пропорционалност на санкциите, установено в член 20 от Директива 2014/67/ЕС (1) и тълкувано от Съда на Европейския съюз в определения Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C-645/18) (2) и Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C-140/19, C-141/19, C-492/19, C-493/19 и C-494/19) (3), пряко приложима разпоредба на тази директива?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: Дава ли възможност и изисква ли тълкуването на законодателството на държавата членка в съответствие с правото на Съюза юрисдикциите и административните органи на държавата членка да допълнят — без да е въведена нова национална правна норма — приложимите в настоящия случай национални санкционни разпоредби с критериите за пропорционалност, установени в определения на Съда на Европейския съюз, Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C-645/18), и Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C-140/19, C-141/19, C-492/19, C-493/19 и C-494/19)?

---

(1)  Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (ОВ L 159, 2014 г., стр. 11).

(2)  ECLI:EU:C:2019:1108.

(3)  ECLI:EU:C:2019:1103.

Жалба, подадена на 9 юни 2020 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 2 април 2020 г. по дело T-571/17, UG/Комисия

(Дело C-249/20 P)

(2020/C 348/04)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Mongin, L. Radu Bouyon)

Друга страна в производството: UG

Искания

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (осми състав), постановено на 2 април 2020 г. по дело T-571/17, UG/Комисия,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—	да не се произнася по съдебните разноски, направени в първоинстанционното и в настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

1.

Първо основание: изопачаване на фактите (точки 64—71 от обжалваното решение) Съгласно постоянната съдебна практика изопачаване, подлежащо на контрол от страна на Съда, е налице, когато преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна. Подобно изопачаване трябва да е явно от данните в преписката. По първото основание Комисията поддържа, че изводът на Общия съд, че органът, оправомощен да сключва договори („ООСД“) определил на UG твърде кратък срок за преодоляване на недостатъците, оценени като професионална некомпетентност, се опровергава от документите в преписката. ООСД не е изискал от UG да изпълни всички поставени в атестационния доклад за 2015 г. задачи и да възвърне доверието в отношенията си със своите колеги в тримесечен срок. По второто основание Комисията твърди, че Общият съд неправилно е съсредоточил проверката си върху въпроса за отсъствията без основателна причина и че не е отчел повтарящия се характер на редица признаци на професионална некомпетентност, констатирани в решението от 17 октомври 2016 г. и писмото от 8 септември 2016 г.

2.

Второ основание: грешка при прилагане на правото (точки 72—77 от обжалваното решение) Общият съд е отменил обжалваното решение поради фактическа грешка, без обаче да установи, че тази грешка е „явна“. ООСД разполага с широко право на преценка при уволненията, а контролът, упражняван от Общия съд, се свежда до проверка дали не е налице явна грешка или злоупотреба с власт. Общият съд е установил грешка в обжалваното решение, която се отнасяла само до един от признаците на професионална некомпетентност, върху които ООСД е обърнал внимание на UG, грешка, която не е „явна“ и следователно не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

Преюдициално запитване от Landgericht Erfurt (Германия), постъпило на 24 юни 2020 г. — A. G. E./B AG.

(Дело C-276/20)

(2020/C 348/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Erfurt

Страни в главното производство

Ищец: A. G. E.

Ответник: B AG

Преюдициални въпроси

1)

Когато производителят на даден автомобил или двигател е нарушил европейските правила в областта на регистрацията на превозните средства и европейските стандарти за емисиите на отработени газове, изисква ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност и европейските основни права, размерът на вредата за купувача да не се намалява в зависимост от действителното използване на автомобила? Налице ли е такава забрана за приспадане поне когато производителят умишлено е причинил вредата за клиента в противоречие с добрите нрави?

2)	Представлява ли запитващата юрисдикция независим и безпристрастен съд по смисъла на член 267 ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1, трето изречение ДЕС и член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 3 юли 2020 г. — Commerzbank AG/E.O.

(Дело C-296/20)

(2020/C 348/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Commerzbank AG

Ответник: E.O.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II (1) да се тълкува в смисъл, че „извършването“ на търговски или професионални дейности в държава, обвързана по конвенцията, където потребителят има местоживеене, предполага извършване на трансгранична дейност от съдоговорителя на потребителя от момента на изготвяне и сключване на договора, или тази разпоредба се прилага и за определяне на компетентния да разгледа иск съд, когато към момента на сключване на договора страните по договора са установили своето местоживеене по смисъла на членове 59 и 60 от Конвенцията от Лугано II в същата държава, обвързана по конвенцията, и връзката на правните отношения с чужбина е възникнала впоследствие, тъй като по-късно потребителят се е преместил в друга държава, обвързана по конвенцията?

2)

Ако към момента на сключване на договора не е необходима трансгранична дейност: Изключва ли член 15, параграф 1, буква в) във връзка с член 16, параграф 2 от Конвенцията от Лугано II по общ начин определянето на компетентния съд съгласно член 5, точка 1 от Конвенцията от Лугано II, когато между сключването на договора и предявяването на иска потребителят се премести в друга, обвързана по конвенцията, държава, или освен това е необходимо съдоговорителят на потребителя да извършва търговски или професионални дейности и в новата държава на пребиваване или да насочва дейностите към тази държава, и договорът да попада в обхвата на тези дейности?

---

(1)  Конвенция относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 339, 2007 г., стр. 3).

Преюдициално запитване от Landgericht Mainz (Германия), постъпило на 16 юли 2020 г. — KX/PY GmbH

(Дело C-317/20)

(2020/C 348/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Mainz

Страни в главното производство

Ищец: KX

Ответник: PY GmbH

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) да се тълкува в смисъл, че наред с правилото за международна компетентност тази разпоредба съдържа и правило за териториална компетентност на националните съдилища по дела, свързани с договори за пътуване, като сезираният съд е длъжен да вземе предвид това правило в случаите, когато както потребителят в качеството си на пътник, така и насрещната страна по договора, туроператорът, са установени в една и съща държава членка, но крайната дестинация на пътуването не е в тази държава членка, а в чужбина (т.нар. „привидни вътрешни положения“), поради което, в допълнение към националните правила за компетентност, потребителят може да предявява срещу туроператора претенции на договорно основание пред съда по местоживеенето си?

---

(1)  ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 13 юли 2020 г. — Colt Technology Services SpA, Wind Tre SpA, Telecom Italia SpA, Vodafone Italia SpA/Ministero della Giustizia, Ministero dello sviluppo economico, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Procura generale della Repubblica presso la Corte d’appello di Reggio Calabria, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Cagliari, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Roma, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Locri.

(Дело C-318/20)

(2020/C 348/08)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивници: Colt Technology Services SpA, Wind Tre SpA, Telecom Italia SpA, Vodafone Italia SpA.

Въззиваеми: Ministero della Giustizia, Ministero dello sviluppo economico, Ministero dell'economia e delle finanze, Wind Tre SpA, Procura Generale della Repubblica presso la Corte d’appello di Reggio Calabria, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Cagliari, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Roma, Procura della Repubblica presso il Tribunale di Locri.

Преюдициален въпрос

Допускат ли общите принципи, установени в членове 18, 26, 102 и сл. от Договора за функционирането на ЕС, национална правна уредба, която установява реда за изчисляване на тарифата за дейност по прихващане, извършвана от далекосъобщителните оператори по разпореждане на съдебен орган, без да налага зачитане на принципа на пълно възстановяване на разходите?

Жалба, подадена на 14 юли 2020 г. от Wonder Line, SL срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 май 2020 г. по дело T-284/19 — Wonder Line/EUIPO — De Longhi Benelux (KENWELL)

(Дело C-322/20 P)

(2020/C 348/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Wonder Line, SL (представител: E. Manresa Medina, abogado)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 26 август 2020 г. заместник-председателят на Съда постанови, че жалбата се отхвърля като недопустима, а жалбоподателят понася собствените си съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 30 юли 2020 г. — Bundesrepublik Deutschland/BL, BC

(Дело C-355/20)

(2020/C 348/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesrepublik Deutschland

Ответници: BL, BC

Лице, конституирано като заинтересована страна: град Кемниц

Преюдициални въпроси

1.

а) При присъединяването към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец съгласно член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива 2003/86/ЕО (1) на Съвета от 22 септември 2003 г. може ли да се смята за „условие“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква а) от Директива 2003/86/ЕО този бежанец все още да не е навършил пълнолетие? Съвместима ли е с предходните разпоредби правна уредба на държава членка, съгласно която на присъединилите се към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86/ЕО негови родители се предоставя (производно) право на пребиваване в тази държава членка само до фактическото навършване от бежанеца на пълнолетие? б) При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква а): следва ли член 16, параграф 1, буква а) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива 2003/86/ЕО да се тълкува в смисъл, че държава членка, съгласно чието законодателство (производното) право на пребиваване на родителите е ограничено във времето до навършването от детето им на пълнолетие, може да отхвърли заявлението на родителите, все още пребиваващи в третата държава, за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, ако бежанецът е навършил пълнолетие преди крайното решение по заявление, подадено в административно или съдебно производство, в срок до три месеца от признаването на статута на бежанец?

2.

Ако съгласно отговора на въпрос 1 не е допустим отказ за събирането на семейството: какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86/ЕО при присъединяване на родители към бежанец, който е навършил пълнолетие преди решението по заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството? По-конкретно: a) Достатъчно ли е родство от първа степен по пряка възходяща линия (член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/ЕО), или се изисква и реален семеен живот? б) Ако се изисква и реален семеен живот: Каква е необходимата му интензивност? Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг? в) Присъединяването на все още намиращите се в третата държава родители, подали заявление за събиране на семейството, към детето им с признат статут на бежанец, което междувременно е навършило пълнолетие, изисква ли да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?

---

(1)  Директива на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Steiermark (Австрия), постъпило на 5 август 2020 г. — NW/Landespolizeidirektion Steiermark

(Дело C-368/20)

(2020/C 348/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Steiermark

Страни в главното производство

Жалбоподател: NW

Ответник: Landespolizeidirektion Steiermark

Преюдициални въпроси

1.

Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, с която чрез редица последователни национални постановления се кумулира удължаването на срока и по този начин се създава възможност за повторно въвеждане на граничен контрол над времевите ограничения от две години, предвидени в членове 25 и 29 от Регламент (ЕС) 2016/399 (1) и без съответно решение за изпълнение на Съвета съгласно член 29 от този регламент?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли правото на свободно движение на гражданите на Съюза, прогласено в член 21, параграф 1 ДФЕС и в член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2), особено с оглед на принципа за недопускане на проверка на лица по вътрешните граници, закрепен в член 22 от Регламент 2016/399, да се тълкува в смисъл, че това право обхваща правото на лицата да не бъдат контролирани на вътрешните граници, освен при условията и изключенията, установени в Договорите и по-специално в посочения регламент?

---

(1)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1).

(2)  ОВ C 326, 2012 г., стр. 391.

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Steiermark (Австрия), постъпило на 5 август 2020 г. — NW/Bezirkshauptmannschaft Leibnitz

(Дело C-369/20)

(2020/C 348/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Steiermark

Страни в главното производство

Жалбоподател: NW

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Leibnitz

Преюдициални въпроси

1.

Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, с която чрез редица последователни национални постановления се кумулира удължаването на срока и по този начин се създава възможност за повторно въвеждане на граничен контрол над времевите ограничения от две години, предвидени в членове 25 и 29 от Регламент (ЕС) 2016/399 (1) и без съответно решение за изпълнение на Съвета съгласно член 29 от този регламент?

2.

Трябва ли правото на свободно движение на гражданите на Съюза, прогласено в член 21, параграф 1 ДФЕС и в член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2), особено с оглед на принципа за недопускане на проверка на лица по вътрешните граници, закрепен в член 22 от Регламент 2016/399, да се тълкува в смисъл, че това право обхваща правото на лицата да не бъдат контролирани на вътрешните граници, освен при условията и изключенията, установени в Договорите и по-специално в посочения регламент?

3.

При утвърдителен отговор на втория въпрос: Трябва ли член 21, параграф 1 ДФЕС и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват с оглед на полезното действие на правото на свободно движение в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, която под страх от налагане на административна санкция задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане през вътрешните граници и когато специфичният контрол на вътрешните граници противоречи на разпоредбите на правото на Съюза?

---

(1)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1).

(2)  ОВ C 326, 2012 г., стр. 391.

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 7 август 2020 г. — Peek & Cloppenburg KG, представлявано от Peek & Cloppenburg Düsseldorf Komplementär B.V./Peek & Cloppenburg KG, представлявано от Van Graaf Management GmbH

(Дело C-371/20)

(2020/C 348/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Peek & Cloppenburg KG, представлявано от лично отговорния съдружник Peek & Cloppenburg Düsseldorf Komplementär B.V.

Ответник: Peek & Cloppenburg KG, представлявано от лично отговорния съдружник Van Graaf Management GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че „плащане“ за реклама по смисъла на член 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 (1) е налице само когато се предоставя парична насрещна престация за използването на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, или понятието „плащане“ включва всеки вид насрещна престация, без значение дали е предоставена под формата на пари, стоки или услуги или други имуществени блага?

2)

Предполага ли точка 11, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29 търговецът да предоставя непаричното възнаграждение на медийното предприятие като насрещна престация за използването на редакционния материал, а ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли да се приеме, че такава насрещна престация е налице и когато медийното предприятие публикува репортаж за организирана съвместно с търговеца рекламна акция, като търговецът е предоставил на медийното предприятие правата върху изображенията за репортажа, двете предприятия са си разделили разходите и работата по рекламната акция и същата има за цел да рекламира продуктите и на двете предприятия?

---

(1)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

Преюдициално запитване от Tribunal da Relação de Coimbra (Португалия), постъпило на 10 август 2020 г. — Liberty Seguros, SA/DR

(Дело C-375/20)

(2020/C 348/14)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação de Coimbra

Страни в главното производство

Жалбоподател: Liberty Seguros, SA

Ответник: DR

Встъпили страни: Fundo de Garantia Automóvel, VS, FN, JT, Seguradoras Unidas, SA

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото [на Съюза], и по-специално Директива 2009/103/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета, национална правна уредба, която позволява да се противопостави на трети пострадали лица и на Fundo de Garantia Automóvel (Фонд за автомобилно гарантиране) нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, когато тази нищожност произтича от обстоятелството, че застрахованият е използвал застрахованото превозно средство за възмезден незаконен превоз на хора и стоки и е укрил тази цел от застрахователното предприятие? Отговорът би ли останал същият, ако пътниците са знаели за това, че превозът е незаконен?

---

(1)  Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка — ОВ L 263, 2009 г., стр. 11.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 29 юли 2020 г. — Servizio Elettrico Nazionale SpA и др./Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato и др.

(Дело C-377/20)

(2020/C 348/15)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Servizio Elettrico Nazionale SpA, ENEL SpA, Enel Energia SpA

Ответници: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, ENEL SpA, Servizio Elettrico Nazionale SpA, Eni Gas e Luce SpA, Eni SpA, Gala SpA, Axpo Italia SpA, E.Ja SpA, Green Network SpA, Ass.ne Codici — Centro per i Diritti del Cittadino

Преюдициални въпроси

1)

Възможно ли е само по себе си поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определена противоправност, изразяваща се в използване на „различни конкурентни методи (или средства)“ в сравнение с „нормалните“; в последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?

2)

Дали функцията на забраната за злоупотреба е да се постигне възможно най-благоприятно положение на потребителите, като съдът следи дали това положение не е влошено (или дали е налице опасност от това), или забраната за нарушение на конкуренцията цели да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати струпването на икономическа власт, което се приема за вредно за обществото?

3)

Дали в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак може да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то не представлява конкретно нарушение, и при утвърдителен отговор, дали при преценката за наличие на необичайна злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че контролният орган трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?

4)

Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на последиците (дори само потенциални) от нея върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или намерението за ограничаване на конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба, или пък доказването на субективния елемент е от значение само за прехвърляне на тежестта на доказване върху последното предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?

5)

Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко предприятия от една и съща група, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението и така е достатъчно контролният орган да установи съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на предприятията в рамките на групата с колективно господстващо положение или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална зависимост между различните предприятия от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?

Преюдициално запитване от Østre Landsret (Дания), постъпило на 11 август 2020 г. — B/Udlændingenævnet

(Дело C-379/20)

(2020/C 348/16)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподател: B

Ответник: Udlændingenævnet

Преюдициален въпрос

Пречка ли е член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година (1), приложено към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО, и от Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г. (2), за въвеждането и прилагането на нова национална мярка, съгласно която събирането на семейството на икономически активен турски гражданин, който законно пребивава в съответната държава членка, и неговото дете, което е навършило 15 години, зависи от условието да са налице особено императивни съображения за това, включително от гледна точка на целостта на семейството и от гледна точка на висшия интерес на детето?

---

(1)  Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането ЕИО—Турция (непубликувано).

(2)  Решение на Съвета от 23 декември 1963 година за сключването на споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (ОВ 217, 1964 г., стр. 3685; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10).

Жалба, подадена на 24 август 2020 г. от Lípidos Santiga, SA срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 11 юни 2020 г. по дело T-561/19, Lípidos Santiga/Комисия

(Дело C-402/20 P)

(2020/C 348/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lípidos Santiga, SA (представител: P. Muñiz Fernández, abogado)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени определението на Общия съд (четвърти състав) от 11 юни 2020 г., Lípidos Santiga/Комисия (дело T-561/19), за което жалбоподателят е уведомен на 12 юни 2020 г., в частта, в която жалбата в първоинстационното производство се отхвърля като недопустима;

—	да обяви за допустима жалбата в първоинстационното производство, подадена от жалбоподателя, и да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество; и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в настоящото производство и в това пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че положението на жалбоподателя не е засегнато от изключването, извършено от Европейския съюз, на биогоривото от палмово масло от пазара на Съюза.

А.	Общият съд не изложил достатъчно мотиви, тъй като пропуснал да провери дали съществува пазар на биогориво от палмово масло извън задължителните цели по Директива RED II (1).

Б.	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като заключил, че с оспорваните разпоредби не се задейства изричната забрана, съдържаща се в член 26, параграф 2 от Директива RED II, относно използването на биогориво от палмово масло.

В.	Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че поради изключението при нисък риск от непреки промени в земеползването, жалбоподателят не е пряко засегнат от оспорваните разпоредби.

Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че държавите членки разполагат с право на преценка при прилагане на забраната, съдържаща се в член 26, параграф 2 от Директива RED II и задействана с оспорваните разпоредби.

Трето основание: Извършената от Общия съд правна квалификация на последиците за правното положение на жалбоподателя, произтичащи от оспорваните разпоредби, както и тълкуването и прилагането от Общия съд на критерия за прякото засягане, били явно погрешни.

---

(1)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OВ L 328, 2018 г., стp. 82).

Определение на Общия съд от 3 юли 2020 г. — Solar Ileias Bompaina/Комисия

(Дело T-143/19) (1)

(Жалба за отмяна - Държавни помощи - Оператори на пазара на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници - Споразумения за изкупуване на електроенергия - Законодателни изменения с обратно действие, с които се ограничават тарифни предимства - Жалба до Комисията, в която се твърди наличие на помощ за доставчици на електроенергия - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Качество на заинтересована страна - Защита на процесуални права - Недопустимост)

(2020/C 348/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Solar Ileias Bompaina AE (Атина, Гърция) (представители: A. Metaxas и A. Bartosch, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: K.-P. Wojcik и K. Herrmann)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС с искане по същество за частична отмяна на Решение C(2018) 6777 окончателен на Комисията от 10 октомври 2018 г. относно държавна помощ SA.38967 (2014/NN-2) — Гърция — Национална схема за оперативна помощ за инсталации, които използват възобновяеми източници на енергия, и за инсталации за високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Solar Ileias Bompaina AE понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 148, 29.4.2019 г.

Определение на Общия съд от 2 юли 2020 г. — Klein/Комисия

(Дело T-562/19) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие - Медицински изделия - Член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 93/42/ЕИО - Процедура съгласно защитни разпоредби - Нотификация от държава членка за решение да се забрани пускането на определено медицинско изделие на пазара - Липса на решение на Комисията - Срок за обжалване - Недопустимост)

(2020/C 348/19)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Christoph Klein (Гросгмайн, Австрия) (представител: H.-J. Ahlt, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. C. Becker, F. Thiran и G. von Rintelen)

Предмет

Искане на основание член 265 ДФЕС да се установи, че Комисията неправомерно е бездействала в производството по силата на защитните разпоредби, образувано на 7 януари 1998 г. от Федерална република Германия, и не е взела решение съгласно Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (ОВ L 169, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 244) по отношение на изделието „Inhaler Broncho Air®“

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като недопустим.

2)	Осъжда г-н Christoph Klein да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 337, 7.10.2019 г.

Определение на Общия съд от 10 юли 2020 г. — Katjes Fassin/EUIPO — Haribo The Netherlands & Belgium (WONDERLAND)

(Дело T-616/19) (1)

(Жалба за отмяна - Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „WONDERLAND“ - По-ранна словна марка на Бенелюкс „WONDERMIX“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2020/C 348/20)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Katjes Fassin GmbH & Co. KG (Емерих на Рейн, Германия) (представители: T. Schmitz и M. Breuer, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Söder)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Haribo The Netherlands & Belgium BV (Бреда, Нидерландия) (представители: A. Tiemann и C. Elkemann, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 юли 2019 г. (преписка R 2164/2018–4), постановено в производство по възражение със страни Haribo The Netherlands & Belgium и Katjes Fassin

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание.

2)	Осъжда Katjes Fassin GmbH & Co. KG да понесе направените от него съдебни разноски, както и да заплати разноските по настоящото производство на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Haribo The Netherlands & Belgium BV.

---

(1)  ОВ C 363, 28.10.2019 г.

Определение на Общия съд от 10 юли 2020 г. — KF/ SATCEN

(Дело T-619/20) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Персонал на SATCEN - Договорно наети служители - Компетентност на юрисдикциите на Съюза - Обща външна политика и политика на сигурност - Решение за образуване на административна проверка на жалбоподателката в изпълнение на решение на Общия съд - Увреждащ акт - Искане за лихви върху сума, присъдена от Общия съд за поправяне на претърпените вреди - Член 76, буква г) от Процедурния правилник - Явно недопустима жалба)

(2020/C 348/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KF (представители: A. Kunst, avocate, и N. Macaulay, barrister)

Ответник: Сателитен център на Европейския съюз (представител: A. Guillerme, avocate)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на директора на SATCEN от 3 юли 2019 г. за образуване на проверка на жалбоподателката, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за поправяне на вредите, които тя твърди, че е претърпяла по-специално в резултат от това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда KF да заплати съдебните разноски, в това число разноските по обезпечителното производство.

3)	Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Съвета на Европейския съюз.

4)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски по молбата за встъпване.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Определение на Общия съд от 14 юли 2020 г. — Shindler и др./Комисия

(Дело T-627/19) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие и жалба за отмяна - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Оттегляне на Обединеното кралство от Съюза - Искания за приемане на решение за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство и на решение относно различни мерки, свързани с правата на гражданите на Обединеното кралство - Изразяване на становище от Комисията - Липса на покана за действие - Отказ за приемане на решение, с което се запазва европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство - Липса на правен интерес - Явно недопустим иск)

(2020/C 348/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Harry Shindler (Порто д’Асколи, Италия) и петима други ищци, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: J. Fouchet, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher, C. Giolito и E. Montaguti)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и R. Meyer)

Предмет

На първо място, искане на основание член 265 ДФЕС да се установи, че Комисията неправомерно се е въздържала да приеме, от една страна, решение за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство, считано от оттеглянето му от Съюза, които към съответния момент нямат гражданство на държава членка на Съюза, независимо дали е сключено споразумение за определяне на реда и условията за това оттегляне, и от друга страна, решение относно различни мерки във връзка с правата на тези граждани в случай на оттегляне, без да е било сключено споразумение, и на второ място — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмото на Комисията от 11 септември 2019 г., с което се отказва приемането на решение за запазване на европейското гражданство на посочените граждани

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда г-н Harry Shindler и останалите ищци, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят направените от тях съдебни разноски, включително тези в обезпечителното производство.

3)	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 383, 11.11.2019 г.

Определение на Общия съд от 14 юли 2020 г. — Sasol Germany и др./ECHA

(Дело T-640/19) (1)

(Жалба за отмяна - REACH - Вещества, пораждащи сериозно безпокойство - Изготвяне на списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) № 1907/2006 - Решение, което идентифицира 4-трет-бутилфенола като вещество, което отговаря на предвидените за включване в списъка критерии - Възражение за недопустимост - Акт, неподлежащ на обжалване - Чисто изпълнителен акт - Липса на правен интерес - Недопустимост)

(2020/C 348/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Sasol Germany GmbH (Хамбург, Германия), SI Group — Béthune (Бетюн, Франция) BASF SE (Лудвигсхафен на Рейн, Германия) (представители: C. Mereu, P. Sellar и S. Saez Moreno, avocats)

Ответник: Европейска агенция за химикали (представители: M. Heikkilä и W. Broere, подпомагани от S. Raes, avocat)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение ED/71/2019 на ECHA в частта, в която включва 4-трет-бутилфенола като пораждащо сериозно безпокойство вещество в списъка с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OВ L 396, 2006 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване на Федерална република Германия, на Кралство Швеция и на Европейската комисия.

3)	Осъжда Sasol Germany GmbH, SI Group — Béthune и BASF SE да заплатят направените от тях съдебни разноски и съдебните разноски, понесени от Европейската агенция за химикали (ECHA), с изключение на разноските по молбите за встъпване.

4)	Sasol Germany GmbH, SI Group — Béthune, BASF SE, Европейската агенция за химикали (ECHA), Федерална република Германия, Кралство Швеция и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

---

(1)  ОВ C 406, 2.12.2019 г.

Определение на Общия съд от 17 юли 2020 г. — Wagenknecht/Европейски съвет

(Дело T-715/19) (1)

(Иск за установяване на неправомерно бездействие - Защита на финансовите интереси на Съюза - Борба срещу измамата - Заседание на Европейския съвет - Многогодишна финансова рамка - Финансов регламент - Твърдение за конфликт на интерес на представителя на Чешката република на заседание на Европейския съвет - Твърдение за бездействие на Европейския съвет - Член 130 от Процедурния правилник - Правен интерес - Процесуална легитимация - Произнасяне на Европейския съвет - Преустановяване на неправомерното бездействие - Недопустимост - Член 15, параграф 2 ДЕС - Иск, явно лишен от всякакво правно основание)

(2020/C 348/24)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Lukáš Wagenknecht (Пардубице, Чешка република) (представител: A. Dolejská, адвокат)

Ответник: Европейски съвет (представители: A. Westerhof Löfflerová, A. Jensen и J. Bauerschmidt)

Предмет

Иск на основание член 265 ДФЕС за установяване на неправомерно бездействие от страна на Европейския съвет по отношение на искането на ищеца за изключване на министър-председателя на Чешката република г-н Andrej Babiš от заседанието на Европейския съвет на 20 юни 2019 г. и от следващите заседания за преговори във връзка с финансовите перспективи поради твърдения му конфликт на интереси с оглед на изискванията на член 325, параграф 1 ДФЕС и член 61, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като недопустим и при всички положения явно лишен от всякакво правно основание.

2)	Осъжда Lukáš Wagenknecht да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 54, 17.2.2020 г.

Определение на Общия съд от 15 юли 2020 г. — Koopman International/EUIPO —Tinnus Enterprises и Mystic Products (Устройство за разпределение на флуиди)

(Дело T-838/19) (1)

(Жалба за отмяна - Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Промишлен дизайн на Общността, регистриран за устройство за разпределение на фруиди - Спиране на производството пред апелативния състав - Акт, неподлежащ на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост)

(2020/C 348/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koopman International BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: G. van den Bergh и B. Brouwer, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tinnus Enterprises LLC (Плейноу, Тексас, Съединени щати) (представител: A. Odle, avocat)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Mystic Products Import & Export, SL (Бадалона, Испания)

Предмет

Жалба срещу временно решение на трети апелативен състав на EUIPO от 18 септември 2019 г. (преписка R 1005/2018-3) относно производство за обявяване на недействителност между, от една страна, Mystic Products Import & Export и Koopman International, и от друга страна, Tinnus Enterprises

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Koopman International BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Tinnus Enterprises LLC.

---

(1)  ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Определение на Общия съд от 15 юли 2020 г. — Koopman International/EUIPO — Tinnus Enterprises и Mystic Products (Устройство за разпределение на флуиди)

(Дело T-839/19) (1)

(Жалба за отмяна - Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Промишлен дизайн на Общността, регистриран за устройство за разпределение на фруиди - Спиране на производството пред апелативния състав - Акт, неподлежащ на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост)

(2020/C 348/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koopman International BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: G. van den Bergh и B. Brouwer, avocats

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tinnus Enterprises LLC (Плейноу, Тексас, Съединени щати) (представител: A. Odle, avocat)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Mystic Products Import & Export, SL (Бадалона, Испания)

Предмет

Жалба срещу временно решение на трети апелативен състав на EUIPO от 18 септември 2019 г. (преписка R 1006/2018-3) относно производство за обявяване на недействителност между, от една страна, Mystic Products Import & Export и Koopman International, и от друга страна, Tinnus Enterprises.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Koopman International BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Tinnus Enterprises LLC.

---

(1)  ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Определение на Общия съд от 15 юли 2020 г. — Koopman International/EUIPO — Tinnus Enterprises и Mystic Products (Устройство за разпределение на флуиди)

(Дело T-840/19) (1)

(Жалба за отмяна - Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Промишлен дизайн на Общността, регистриран за устройство за разпределение на фруиди - Спиране на производството пред апелативния състав - Акт, неподлежащ на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост)

(2020/C 348/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koopman International BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: G. van den Bergh и B. Brouwer, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tinnus Enterprises LLC (Плейноу, Тексас, Съединени щати) (представител: A. Odle, avocat)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Mystic Products Import & Export, SL (Бадалона, Испания)

Предмет

Жалба срещу временно решение на трети апелативен състав на EUIPO от 18 септември 2019 г. (преписка R 1008/2018-3) относно производство за обявяване на недействителност между, от една страна, Mystic Products Import & Export и Koopman International, и от друга страна, Tinnus Enterprises

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Koopman International BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Tinnus Enterprises LLC.

---

(1)  ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Определение на Общия съд от 15 юли 2020 г. — Koopman International/EUIPO — Tinnus Enterprises и Mystic Products (Устройство за разпределение на флуиди)

(Дело T-841/19) (1)

(Жалба за отмяна - Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Промишлен дизайн на Общността, регистриран за устройство за разпределение на фруиди - Спиране на производството пред апелативния състав - Акт, неподлежащ на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост)

(2020/C 348/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koopman International BV (Амстердам, Нидерландия) (представител: G. van den Bergh и B. Brouwer, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tinnus Enterprises LLC (Плейноу, Тексас, Съединени щати) (представител: A. Odle, avocat)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Mystic Products Import & Export, SL (Бадалона, Испания)

Предмет

Жалба срещу временно решение на трети апелативен състав на EUIPO от 18 септември 2019 г. (преписка R 1009/2018-3) относно производство за обявяване на недействителност между, от една страна, Mystic Products Import & Export и Koopman International, и от друга страна, Tinnus Enterprises

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Koopman International BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Tinnus Enterprises LLC.

---

(1)  ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Определение на Общия съд от 15 юли 2020 г. — Koopman International/EUIPO — Tinnus Enterprises и Mystic Products (Устройство за разпределение на флуиди)

(Дело T-842/19) (1)

(Жалба за отмяна - Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Промишлен дизайн на Общността, регистриран за устройство за разпределение на фруиди - Спиране на производството пред апелативния състав - Акт, неподлежащ на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост)

(2020/C 348/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koopman International BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: G. van den Bergh и B. Brouwer, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Tinnus Enterprises LLC (Плейноу, Тексас, Съединени щати) (представител: A. Odle, avocat)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Mystic Products Import & Export, SL (Бадалона, Испания)

Предмет

Жалба срещу временно решение на трети апелативен състав на EUIPO от 18 септември 2019 г. (преписка R 1010/2018-3) относно производство за обявяване на недействителност между, от една страна, Mystic Products Import & Export и Koopman International, и от друга страна, Tinnus Enterprises

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Koopman International BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Tinnus Enterprises LLC.

---

(1)  ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Определение на председателя на Общия съд от 22 юли 2020 г. — KN/ЕИСК

(Дело T-377/20 R)

(Обезпечително производство - Публична служба - Член на ЕИСК - Психически тормоз - Разследване на OLAF - Решение на Бюрото на ЕИСК - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2020/C 348/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: KN (представители: M. Casado, García-Hirschfeld и M. Aboudi, адвокати)

Ответник: Европейски икономически и социален комитет (представители: M. Pascua Mateo, K. Gambino, X. Chamodraka, I. Pouli и A. Carvajal García-Valdecasas)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС, от една страна, да бъде спряно изпълнението на решението на ЕИСК от 9 юни 2020 г., с което жалбоподателят е освободен от всички задължения по управление на персонала и, от друга страна, временно спиране на изпълнението на това решение, по-специално на изпращането му до институциите на Европейския съюз и до някои органи на държавите членки

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 21 юли 2020 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-469/20)

(2020/C 348/31)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, J. Langer и M. de Ree)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2020) окончателен 2998 на Европейската комисия от 12 май 2020 г. относно схема за държавна помощ SA.54537 (2020/NN) — Нидерландия, забрана за използването на въглища за производството на електроенергия в Нидерландия,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията приема, че на Vattenfall е предоставено предимство.

2.	Неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията изхожда от неправилно разпределяне на доказателствената тежест.

3.	Нарушаване на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, тъй като Комисията нито е мотивирала защо е съмнително дали съществува право на обезщетение, нито е установила в какъв размер е полученото от Vattenfall прекомерно обезщетение, поради което и решението е вътрешно противоречиво.

4.	Нарушение на член 107, параграф 3 ДФЕС, тъй като Комисията е обявила предоставеното на Vattenfall обезщетение за съвместимо с вътрешния пазар, без да има правомощия за това.

5.	Нарушаване на принципа на правна сигурност, тъй като Комисията не е установила дали предоставеното на Vattenfall обезщетение следва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Жалба, подадена на 27 юли 2020 г. — LG и др./Комисия

(Дело T-482/20)

(2020/C 348/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: LG заедно с други пет жалбоподатели (представители: A. Sigal и M. Teder, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени, на основание член 263 ДФЕС, мълчаливото решение на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 26 май 2020 г., да не уважи искането на жалбоподателите за поверително третиране на кореспонденцията между жалбоподателите и техния външен правен съветник, освен ако жалбоподателите не разяснят контекста и съдържанието на поверителната кореспонденция,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: твърдението, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз правото на жалбоподателите на поверително третиране на кореспонденцията с правния им съветник е основно, макар и неписано право, защитено от правото на Съюза. Жалбоподателите твърдят, че упражняването на това право не може да бъде поставено под условието те да докажат наличие на съществена връзка между поверителната кореспонденция и разследването, в рамките на което им е предоставено поверително третиране.

2.

Второ основание: твърдението, че правото на жалбоподателите на поверително третиране на кореспонденцията с правния им съветник намира основание както в ЕКЧП, така и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на личен живот по член 8 от ЕКЧП (член 7 от Хартата) и правото им на защита по член 6 от ЕКПЧ (член 47 от Хартата). Жалбоподателите твърдят, че закрепената в ЕКПЧ и Хартата защита на поверителността на кореспонденцията с правния им съветник не зависи от целите и съдържанието на съответната кореспонденция, а само от качеството на участниците.

3.

Трето основание: твърдението, че макар защитеното от ЕКПЧ и Хартата право на поверително третиране на кореспонденцията с правния им съветник да може да бъде ограничено по съображения за обществен интерес, това ограничаване трябва да е законоустановено. Според жалбоподателите, такова ограничаване не може да се основава на дискреционно решение на административен орган.

Жалба, подадена на 13 август 2020 г. — LP/Парламент

(Дело T-519/20)

(2020/C 348/33)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: LP (представители: J. Bosquet и G. Op de Beeck, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 22 октомври 2019 г., с което органът по назначаване отказва да го назначи като акредитиран парламентарен сътрудник към Европейския парламент (първо обжалвано решение),

—	да отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 14 май 2020 г., с което е отхвърлена жалбата, която жалбоподателят подава съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу първото обжалвано решение (второ обжалвано решение),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следното основание в подкрепа на жалбата:

Единствено основание: нарушение на член 128, параграф 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз и на член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз

—

нарушение на член 128, параграф 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, тъй като Европейският парламент неправилно е тълкувал тази разпоредба в смисъл, че се изисква служителите да не са осъждани. Тази разпоредба се отнася до изискванията, свързани с длъжността, поради което дадено вписване в свидетелството за съдимост е релевантно само ако то може да засегне необходимите за длъжността характеристики или да въздейства върху конкретното упражняване на професията. Мотивирането на обжалваното решение е в противоречие с посочената разпоредба, тъй като във второто обжалвано решение ответникът е потвърдил, че няма действителна, настояща и достатъчно тежка опасност за надлежното изпълнение на функциите, тъй като става въпрос само за „съмнение“ в моралния облик на жалбоподателя.

—

нарушение на член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на съдържащия се в тези разпоредби принцип на полагане на грижа, тъй като при проверката във връзка с назначаването на жалбоподателя Европейският парламент не е разгледал всички релевантни обстоятелства. Не са взети предвид отношението на доверие със съответния член на Европейския парламент и обстоятелството, че жалбоподателят вече е парламентарен асистент в парламента на един от регионите на Белгия. Освен това Европейският парламент изопачава признаването на вината в жалбата на жалбоподателя, като установява, че липсва чувство за отговорност поради омаловажаване на вписаното в свидетелството за съдимост престъпление. Обжалваните решения са опорочени и поради липса на мотиви.

Жалба, подадена на 21 август 2020 г. — Phi Group/EUIPO — Gruppo Cadoro (REDELLO)

(Дело T-532/20)

(2020/C 348/34)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Phi Group GmbH (Цуг, Швейцария) (представители: P. Campolini и L. Bidaine, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gruppo Cadoro GmbH (Еглисой, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: Жалбоподателят

Спорна марка: Заявление за словна марка на Европейския съюз „REDELLO“ — Заявка за регистрация № 17 929 193

Производство пред EUIPO: Производство по възражение

Обжалвано решение: Решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 юни 2020 г. по преписка R 2677/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да постанови, че възражението срещу заявката за регистрация е изцяло неоснователно или, при условията на евентуалност, да върне преписката на EUIPO за ново разглеждане, съобразено със съдебното решение,

—	да осъди другата страна да заплати разноските за производството пред апелативния състав,

—	да осъди EUIPO и, евентуално, встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

Жалба, подадена на 26 август 2020 г. — Müller/EUIPO („TIER SHOP“)

(Дело T-535/20)

(2020/C 348/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Müller GmbH & Co. KG (Улм, Германия) (представител: S. Mühlberger, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „TIER SHOP“ — заявка за регистрация № 18 022 495

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 29 юни 2020 г. по преписка R 2600/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която се отхвърля заявката за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз № 18 022 495.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 август 2020 г. — Magic Box Int. Toys/EUIPO — KMA Concepts (SUPERZINGS)

(Дело T-549/20)

(2020/C 348/36)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Magic Box Int. Toys SLU (Сант Кугат дел Вайес, Испания) (представител: J.L. Rivas Zurdo, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: KMA Concepts Ltd. (Хонг Конг, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка „SUPERZINGS“ — марка на Европейския съюз № 16 164 204

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 юни 2020 г. по преписка R 2511/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди противната страна или противните страни, в случай на оспорване на жалбата, да заплати или заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква a) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 4 септември 2020 г. — Sharpston/Съвет и представители на правителствата на държавите членки

(Дело T-550/20)

(2020/C 348/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eleanor Sharpston (Шьонфелз, Люксембург) (представители: N. Forwood, Barrister-at-Law и J. Flynn, QC)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, представители на правителствата на държавите членки

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на представителите на правителствата на държавите членки от 2 септември 2020 г. за назначаване на трима съдии и един генерален адвокат в Съда на Европейския съюз, доколкото има за цел да се назначи г-н Anathasios Rantos като генерален адвокат в Съда, считано от 7 септември 2020 г.,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: грешка при прилагането на правото при тълкуването на член 50, параграф 3 ДЕС. Твърди се, че нито посоченият член, нито друга разпоредба от първичното право на Съюза поражда или изисква автоматичното прекратяване на мандата на жалбоподателя като генерален адвокат, който изтича на 6 октомври 2021 г. Ето защо не нямало свободна длъжност, на която г-н Rantos можел да бъде законно назначен.

2.

Второ основание: твърди се, че е нарушен конституционният принцип на правото на Съюза за независимост на съдебната власт. Като се застъпва становище по въпрос, за който е известно, че е предмет на спорове и разногласия, и който се отнася до мандата на действащ член на Съда, с обжалваното решение се заобикалят установените в първичното право на Съюза гаранции (по-специално в дял I от Статута на Съда на Европейския съюз), за да се отстрани безусловно от длъжност този член на Съда.

3.

Трето основание: твърди се липсата на пропорционалност и „легитимни и императивни съображения“. Нито условията в Договорите, нито функциите на генерален адвокат водят до продължаваща връзка с някоя от държавите членки след назначаването. Ето защо прекратяването на мандата на жалбоподателя било непропорционално и не било обосновано от изискваните в съдебната практика „легитимни и императивни съображения“ за намеса в мандата на действащ член на Съда.

Определение на Общия съд от 17 юли 2020 г. — Kahimbi Kasagwe/Съвет

(Дело T-117/19) (1)

(2020/C 348/38)

Език на производството: френски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 139, 15.4.2019 г.

Определение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Bontempi и др./EUIPO — Sand Cph (WhiteSand)

(Дело T-350/19) (1)

(2020/C 348/39)

Език на производството: английски

Председателят на десети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 255, 29.7.2019 г.

Определение на Общия съд от 16 юли 2020 г. — IF/Парламент

(Дело T-36/20) (1)

(2020/C 348/40)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 114, 6.4.2020 г.

Определение на Общия съд от 14 юли 2020 г. — IV/Комисия

(Дело T-145/20) (1)

(2020/C 348/41)

Език на производството: френски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 201, 15.6.2020 г.