Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2020/C 339/01)

Последна публикация

ОВ C 329, 5.10.2020 г.

Предишни публикации

ОВ C 320, 28.9.2020 г.

ОВ C 313, 21.9.2020 г.

ОВ C 304, 14.9.2020 г.

ОВ C 297, 7.9.2020 г.

ОВ C 287, 31.8.2020 г.

ОВ C 279, 24.8.2020 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Франция), постъпило на 22 юли 2020 г. — Conseil national des centres commerciaux/Premier ministre, Ministre de l’Économie, des Finances et de la Relance, Ministre de la cohésion des territoires et des relations avec les collectivités territoriales

(Дело C-325/20)

(2020/C 339/02)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Conseil national des centres commerciaux

Ответници: Premier ministre, Ministre de l’Économie, des Finances et de la Relance, Ministre de la cohésion des territoires et des relations avec les collectivités territoriales

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 14, точка 6 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (1) да се тълкува в смисъл, че позволява в рамките на колегиален орган, компетентен да издава становище относно предоставянето на разрешение за търговска дейност, да има квалифицирано лице, което е представител на икономическа структура и чиято роля се свежда до представяне на положението на икономическата структура в съответната зона, в която се намират потенциалните клиенти, и въздействието на проекта върху тази икономическа структура, без да взема участие в гласуването по заявлението за разрешение?

---

(1)  ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50.

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Румъния), постъпило на 22 юли 2020 г. — Berlin Chemie A. Menarini SRL/Administraţia Fiscală pentru Contribuabili Mijlocii Bucureşti — Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti

(Дело C-333/20)

(2020/C 339/03)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: Berlin Chemie A. Menarini SRL

Ответник: Administraţia Fiscală pentru Contribuabili Mijlocii Bucureşti — Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti

Встъпила страна: Berlin Chemie AG

Преюдициални въпроси

1)

За да може да се приеме, че дружество, което извършва доставки на стоки на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която е мястото на установяване на стопанската му дейност, има по смисъла на член 44, второ изречение от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) и на член 11 от Регламент № 282/2011 на Съвета (2) постоянен обект в държавата, в която извършва доставките на стоки, необходимо ли е то да притежава човешките и техническите ресурси, използвани от него на територията на последната държава, или е достатъчно това дружество да разполага с пряк и непрекъснат достъп до тези човешки и технически ресурси посредством друго свързано дружество, което е контролирано от него, доколкото притежава мнозинството от дружествените дялове?

2)

За да може да се приеме, че дружество, което извършва доставки на стоки на територията на държава членка, различна от държава членка, в която е мястото на установяване на стопанската му дейност, има по смисъла на член 44, второ изречение от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и на член 11 от Регламент № 282/2011 на Съвета постоянен обект в държавата, в която извършва доставките на стоки, необходимо ли е предполагаемият постоянен обект да участва пряко в решенията относно доставката на стоки или е достатъчно въпросното дружество да разполага в държавата, в която извършва доставката на стоки, с технически и човешки ресурси, предоставени му на разположение чрез договори, сключени с трети дружества с предмет на дейност маркетинг, регулаторна дейност, реклама, складова дейност, представителство — дейности, които могат да окажат пряко влияние върху обема на продажбите?

3)

При тълкуването на член 44, второ изречение от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 11 от Регламент № 282/2011 на Съвета, изключва ли възможността на данъчнозадължено лице за пряк и непрекъснат достъп до техническите и човешките ресурси на друго свързано с него данъчнозадължено лице, което то контролира, посоченото свързано дружество да може да се счита за доставчик на услуги за така учредения постоянен обект?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 77, 2011 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 23 юли 2020 г. — DM, LR/Caisse régionale de Crédit agricole mutuel (CRCAM) Alpes-Provence

(Дело C-337/20)

(2020/C 339/04)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: DM, LR

Ответник: Caisse régionale de Crédit agricole mutuel (CRCAM) Alpes-Provence

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 58 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ (1) ЕО да се тълкува в смисъл, че установява за неразрешените или неточно изпълнените платежни операции режим на отговорност на доставчика на платежни услуги, който изключва предявяването на иск за гражданска отговорност по общия правен ред на основание на свързано със същите факти неизпълнение на наложените от националното право задължения на този доставчик, по-специално в хипотезата, при която ползвателят на платежни услуги не е уведомил доставчика на платежни услуги в срок от 13 месеца след датата на задължаване на сметката за неразрешена или неточно изпълнена платежна операция?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли същият член поръчителят на ползвателя на платежни услуги да се позове във връзка със същите факти на гражданската отговорност на доставчика на платежни услуги, бенефициент на обезпечението, по общия правен ред, за да оспори размера на обезпеченото задължение?

---

(1)  ОВ 2007, L 319, стр. 1.

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 24 юли 2020 г. — Bank Sepah/Overseas Financial Limited, Oaktree Finance Limited

(Дело C-340/20)

(2020/C 339/05)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bank Sepah

Ответници: Overseas Financial Limited, Oaktree Finance Limited

Друга страна: Procureur général près la Cour de cassation

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 1, букви з) и й) и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 423/2007 (1), член 1, букви и) и з) и член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 961/2010 (2), както и член 1, букви к) и й) и член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 267/2012 (3) да се тълкуват в смисъл, че не допускат налагането върху замразени активи, без предварително разрешение от компетентния национален оран, на мярка, която не води до възлагане, като обезпечителния или изпълнителния запор, предвидени от френския кодекс на гражданските изпълнителни производства?

2)

От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че основанието за възникване на подлежащото на събиране вземане към лицето или образуванието, чиито активи са замразени, няма нищо общо с иранската ядрена и балистична програма и предхожда Резолюция 1737 (2006) от 23 декември 2006 година на Съвета за сигурност на ООН?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1).

Иск, предявен на 24 юли 2020 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-341/20)

(2020/C 339/06)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: F. Moro, A. Armenia)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

Комисията иска от Съда да установи, че като предоставя освобождаване от акциз за горивата, използвани от плавателни съдове за частно плаване за развлечение, само ако тези плавателни съдове са предмет на договор за чартиране, независимо от начина на действителното използване на плавателния съд, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО (1).

—	Комисията иска също Италианската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.

Член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година, която преструктурира правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, предвижда, че държавите членки са задължени да прилагат освобождаване от данъчно облагане за енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Съюза, включително за риболов, когато не става въпрос за частно плаване за развлечение. От определението за частно плаване за развлечение, съдържащо се в цитираната разпоредба, следва, че освобождаването е само за плавателни съдове за развлечение, използвани за предоставяне на услуги срещу заплащане с търговска цел. Това важи в случай, че ползвателят е собственик на плавателния съд или е негов наемател или чартьор.

2.

Понятието ползвател е изяснено в решение на Съда от 21 декември 2011 г., Haltergemeinschaft, C-250/10 (2), което постановява, че в рамките на договор за наем или чартиране ползвателят, по отношение на когото се преценява дали да се предостави или откаже въпросното освобождаване, е наемателят или чартьорът, а не наемодателят или чартиращият. От същото решение следва още, че за да се ползва освобождаването, не е достатъчно самото чартиране да се счита за търговска дейност на чартиращия, тъй като е важно да се провери използването на плавателния съд от чартьора. Следователно релевантни са крайният ползвател и крайното ползване на плавателния съд и именно това ползване трябва да служи „пряко за предоставянето на услуги срещу заплащане“, за да може да се упражни правото на освобождаване, както припомня Съдът в решение от 13 юли 2017 г., Vakarų Baltijos laivų statykla, C-151/16 (3).

3.

Следователно за целите на прилагането на въпросното освобождаване е необходимо във всеки отделен случай да се анализира действителното използване на плавателния съд за частно плаване за развлечение.

4.

При все това от анализа на италианската правна уредба, с която се прилага въпросното освобождаване, и от отговорите на официалното уведомително писмо и мотивираното становище следва, че отказът или предоставянето на освобождаването се правят независимо от действителното използване на плавателния съд.

5.

С настоящия иск Комисията твърди, че в Италия прилагането на въпросното освобождаване е в противоречие с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО.

6.

По-конкретно Комисията сочи, че италианските данъчни органи не извършват преценка във всеки отделен случай относно действителното използване на плавателния съд с цел да предоставят или откажат освобождаване. Всъщност италианските органи поддържат, че тази оценка се прави, като се вземат предвид определени елементи от секторното законодателство, предназначени само да я улеснят, например факта, че плаването се осъществява посредством типичен договор за чартиране, договор за наем или за случайно чартиране. Италианските органи твърдят, че в случай на чартиране при всяко положение освобождаването трябва да се приложи спрямо икономически оператори, които предоставят мореплавателни услуги, докато от освобождаване се изключват осъществяващите наем или случайно чартиране. С твърдението, че предоставянето или отказът на освобождаване трябва да се прави въз основа на вида на сключения договор, а следователно абстрактно, италианските органи потвърждават, че те не се уверяват конкретно, че освобождаването се предоставя на лицата, които имат право да се ползват от него, и се отказва на лицата, които нямат право да се ползват от него.

7.

Освен при чартиране, в случая на наем или на случайно чартиране изцяло е изключена възможността за освобождаване, макар в действителност плавателният съд да може да се използва от крайния ползвател за пряко предоставяне на услуги срещу заплащане, като в това отношение е без значение дали наемодателят или случайният чартьор има за цел самостоятелно да развива плавателна дейност. Всъщност италианската уредба не счита случайното чартиране като един от възможните видове търговско ползване на плавателния съд.

---

(1)  Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

(2)  EU:C:2011:862, т. 22.

(3)  EU:C:2017:537, т. 29 и 30.

Преюдициално запитване от Helsingin hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 23 юли 2020 г. — A SCPI

(Дело C-342/20)

(2020/C 339/07)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Helsingin hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: A SCPI

Ответник: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö

Преюдициален въпрос

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по смисъла на която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?

Преюдициално запитване от Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Белгия), постъпило на 27 юли 2020 г. — L.F./S.C.R.L.

(Дело C-344/20)

(2020/C 339/08)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail francophone de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: L.F.

Ответник: S.C.R.L.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 1 от Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) да се тълкува в смисъл, че религията и убежденията са двата аспекта на един и същ защитен признак, или обратно в смисъл, че религията и убежденията формират различни защитени признаци, които са, от една страна, този на религията, включително на свързаните с нея убеждения, и от друга страна, признакът на убежденията, независимо какви са те?

2)

В случай че член 1 от Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите се тълкува в смисъл, че религията и убежденията са двата аспекта на един и същ защитен признак, пречка ли е това на основание член 8 от същата директива и за да се предотврати намаляване на равнището на защита срещу дискриминация, националният съд да продължи да тълкува вътрешноправна норма като тази на член 4, параграф 4 от Закона от 10 май 2007 г. за борба срещу някои форми на дискриминация в смисъл, че религиозните, философските и политическите убеждения представляват различни защитени признаци?

3)

Може ли член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 година на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че правилото, включено в правилника за вътрешния трудов ред на предприятие, с което на работниците се налага забрана да „изповядват по какъвто и да е начин с думи, или чрез облеклото или по какъвто и да е друг начин религиозните, философските или политическите си убеждения, независимо какви са те“ представлява пряка дискриминация, когато от конкретното прилагане на това вътрешно правило е видно, че: а) работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който не изповядва никаква религия, не е привърженик на никакви философски убеждения и не се подчинява на никакви политически убеждения и поради това не изпитва никаква необходимост да носи какъвто и да е политически, философски или религиозен символ? б) работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който има някакви философски или политически убеждения, но в по-малка степен изпитва необходимост, и дори изобщо няма необходимост, да ги изповядва публично чрез носенето на символ (с подтекст)? в) работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който изповядва друга и дори същата религия, но в по-малка степен изпитва необходимост и дори изобщо няма необходимост да я изповядва публично чрез носенето на символ (с подтекст)? г) с оглед на констатацията, че убеждението не е задължително от религиозен, философски или политически характер и би могло да е от друго естество (артистично, естетическо, спортно, музикално, и т.н.), работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който би имал убеждения, които не са религиозни, философски или политически, и ги изповядва чрез облеклото? д) с оглед на принципа, че негативният аспект на свободата да се изповядват религиозни убеждения означава също, че никой не може да бъде задължаван да разкрива своята религиозна принадлежност или убеждения, работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез носенето на забрадка, която сама по себе си не е недвусмислен символ на тази религия, като се има предвид, че друга работничка би могла да избере да я носи по естетически, културни или дори здравословни съображения и че тя не се различава непременно от обикновена бандана, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник, който би изповядал с думи религиозните, философските или политическите си убеждения, тъй като за работничката, която носи забрадката, това е още по-сериозно накърняване на свободата ѝ на религия на основата на член 9, параграф 1 от ЕКПЧ, като се има предвид че придаването на забрадката на значение на очевиден белег на убеждения е само проява на предразсъдъци и може да бъде разкрито най-често само ако тази, която я излага на показ, е принудена да разкрие мотивите си пред своя работодател? е) работничката, която иска да упражнява свободата си на религия чрез видимото носене на символ (с подтекст), в случая забрадка, е третирана по-малко благоприятно отколкото друг работник със същите убеждения, който би избрал да ги изповядва чрез носенето на брада (обстоятелство, което не е изрично забранено от правилника за вътрешния трудов ред, за разлика от изповядването на убеждения чрез облеклото)?

---

(1)  ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

Преюдициално запитване от Administratīvā rajona tiesa (Латвия), постъпило на 28 юли 2020 г. — SIA Zinātnes parks/Finanšu ministrija

(Дело C-347/20)

(2020/C 339/09)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Administratīvā rajona tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: SIA Zinātnes parks

Ответник: Finanšu ministrija

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли понятието „записан акционерен капитал“, съдържащо се в член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (1), във връзка с други разпоредби от правото на Съюза относно дейността на дружествата, да се тълкува в смисъл, че определянето на записания акционерен капитал следва да се основава единствено на данните, които са оповестени по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка, като при това положение се има предвид, че такива данни трябва да се считат за ефективни единствено от този момент?

2)

При преценката на понятието „предприятие в затруднено положение“, съдържащо се в член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, трябва ли да се отдава значение на изискванията, определени в рамките на процедурата за подбор на проекти по европейски фондове относно документите, които следва да се представят, за да се докаже финансовото състояние на съответното предприятие?

3)

При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, съвместима ли е национална правна уредба относно подбора на проекти, която предвижда, че по кандидатурите за проекти не може да се правят разяснения след тяхното подаване, с принципите на прозрачност и на недопускане на дискриминация, съдържащи се в член 125, параграф 3, буква а), подточка ii) от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (2)?

---

(1)  ОВ L 187, 2014 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 347, 2013 г., стр. 320.

Преюдициално запитване от Tribunal de l’Entreprise du Hainaut, division de Charleroi (Белгия), постъпило на 31 юли 2020 г. — Skeyes/Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd

(Дело C-353/20)

(2020/C 339/10)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de l’Entreprise du Hainaut, division de Charleroi

Страни в главното производство

Молител: Skeyes

Ответник: Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли Регламент № 550/2004 (1), и по-специално член 8 от него, да се тълкува в смисъл, че разрешава държавите членки да изключат от контрола, упражняван от съдилищата на тази държава членка, твърдяно неизпълнение на задължението за предоставяне на услуги от доставчик на аеронавигационно обслужване или разпоредбите на Регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да предвидят ефикасна правна защита срещу твърдяното неизпълнение, като се взема предвид естеството на предоставяните услуги?

2)

Трябва ли Регламент № 550/2004, доколкото пояснява, че „[о]сигуряването на аеронавигационно обслужване, както се предвижда от настоящия регламент, е свързано с упражняване на пълномощия от обществен орган, които нямат икономически характер, който да оправдае прилагането на правилата на Договора за конкуренцията“, да се тълкува в смисъл, че изключва не само правилата на самата конкуренция, но и всички други правила, приложими към публичните предприятия, действащи на пазара на стоки и услуги, които имат косвено влияние върху конкуренцията, като тези, които забраняват пречките пред свободата на стопанската инициатива и предоставянето на услуги?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (ОВ L 96, 2004 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 239).

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Infineon Technologies/Комисия

(Дело T-758/14 RENV) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на чипове за смарт карти - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС - Обмен на чувствителна търговска информация - Правомощие за пълен съдебен контрол - Изчисляване на размера на глобата - Отчитане на участието само в част от мрежа от двустранни контакти между конкуренти)

(2020/C 339/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Infineon Technologies AG (Нойбиберг, Германия) (представители: M. Dreher, T. Lübbig и M. Klusmann, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Biolan, A. Dawes и J. Norris)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС с главно искане за отмяна на Решение C(2014) 6250 окончателен на Комисията от 3 септември 2014 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39574 — Чипове за смарт карти) и евентуално искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба

Диспозитив

1)

Глобата, наложена на Infineon Technologies с член 2, първа алинея, буква а) от Решение C(2014) 6250 окончателен на Комисията от 3 септември 2014 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39574 — Чипове за смарт карти), се определя в размер на 76 871 600 EUR.

2)

Infineon Technologies и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски, включително разноските по първоначалното производство пред Общия съд по дело T-758/14, разноските по производството по обжалване пред Съда по дело C-99/17 P и тези по производството пред Общия съд след връщане на делото за ново разглеждане.

---

(1)  ОВ C 107, 30.3.2015 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — BRF и SHB Comercio e Industria de Alimentos/Комисия

(Дело T-429/18) (1)

(Обществено здраве - Специфични правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация - Изменение на списъците на предприятия от трети държави, от които е разрешен вносът на конкретно посочени продукти от животински произход, по отношение на определени предприятия от Бразилия - Член 12, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕО) № 854/2004 - Комитология - Задължение за мотивиране - Право на защита - Правомощия на Комисията - Равно третиране - Пропорционалност)

(2020/C 339/12)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: BRF SA (Итажаи, Бразилия) и SHB Comércio e Indústria de Alimentos SA (Итажаи) (представители: D. Arts и G. van Thuyne, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Lewis, B. Eggers и B. Hofstötter)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/700 на Комисията от 8 май 2018 година за изменение на списъците на предприятия от трети държави, от които е разрешен вносът на конкретно посочени продукти от животински произход, по отношение на определени предприятия от Бразилия (ОВ L 118, 2018 г., стр. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда BRF SA и SHB Comércio e Indústria de Alimentos SA да заплатят съдебните разноски на Комисията, включително възникналите по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 341, 24.9.2018 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Neda Industrial Group/Съвет

(Дело T-490/18) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Оставяне на жалбоподателя в списъците на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени - Задължение за мотивиране - Грешка при прилагане на правото - Грешка в преценката - Ограничаване на действието на отмяната във времето)

(2020/C 339/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Neda Industrial Group (Техеран, Иран) (представител: L. Vidal, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: V. Piessevaux и M. Bishop)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2018/833 на Съвета от 4 юни 2018 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 140, 2018 г., стр. 87) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/827 на Съвета от 4 юни 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 140, 2018 г., стр. 3) в частта им относно жалбоподателя, и от друга страна, на писмото от 6 юни 2018 г., изпратено от Съвета на жалбоподателя

Диспозитив

1)

Отменя Решение (ОВППС) 2018/833 на Съвета от 4 юни 2018 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/827 на Съвета от 4 юни 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран в частта им относно Neda Industrial Group.

2)	Запазва действието на Решение 2018/833 по отношение на Neda Industrial Group до момента, в който отмяната на Регламент за изпълнение 2018/827 породи действие.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 5.11.2018 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Securitec/Комисия

(Дело T-661/18) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Поддръжка на охранителни съоръжения в сгради, заети и/или управлявани от Комисията в Белгия и Люксембург - Отхвърляне на офертата на един оферент - Възлагане на поръчката на друг оферент - Критерии за подбор - Незаконосъобразност на клауза от спецификацията - Равно третиране)

(2020/C 339/14)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Securitec (Ливанж, Люксембург) (представител: P. Peuvrel, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: М. Илкова, A Katsimerou и J. Estrada de Solà)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на Комисията от 7 септември 2018 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателя за партида № 4 от обществената поръчка, предмет на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка HR/R1/PR/2017/059 и отнасяща се до „поддръжката на охранителни съоръжения в сгради, заети и/или управлявани от Европейската комисия в Белгия и Люксембург“, и от друга страна, на решението на Комисията от 17 септември 2018 г. да откаже да предостави на жалбоподателя уточненията, поискани от него на 11 септември 2018 г. в рамките на същата процедура.

Диспозитив

1.

Отменя решението на Европейската комисия от 7 септември 2018 г. да отхвърли подадената от Securitec оферта за партида № 4 от поръчката, предмет на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка HR/R1/PR/2017/059 и отнасяща се до „поддръжка на охранителни съоръжения в сгради, заети и/или управлявани от Европейската комисия в Белгия и Люксембург“, както и решението на Комисията от 17 септември 2018 г. да откаже да предостави на Securitec уточненията, поискани от него на 11 септември 2018 г. в рамките на същата процедура.

2.	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3.	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 25, 21.1.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Glimarpol/EUIPO — Metar (Пневматичен инструмент)

(Дело T-748/18) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ пневматичен инструмент - По-ранен промишлен дизайн - Доказване на оповестяването - Член 7 от Регламент (ЕО) № 6/2002 - Основаниe за недействителност - Оригиналност - Различно общо впечатление - Член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002)

(2020/C 339/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Glimarpol sp. z o.o. (Битом, Полша) (представител: M. Kondrat, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и H. O’Neill)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Metar sp. z o.o. (Гливице, Полша) (представители: R. Skubisz и M. Mazurek, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 4 октомври 2018 г. (преписка R 1615/2017-3), постановено в производство по обявяване на недействителност със страни Metar и Glimarpol

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Glimarpol sp. z o.o. да заплати съдебните разноски.

3)	Metar sp. z o.o. понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 72, 25.2.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-38/19) (1)

(ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Неизпълнение на изискванията за кръстосано спазване - Толерантност и снизходителност по отношение на санкциите - Фиксирана финансова корекция - Оценка на финансовата щета за Съюза - Пропорционалност - Оправдани правни очаквания)

(2020/C 339/16)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, P. Barros da Costa, J. Saraiva de Almeida и P. Estêvão)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Rechena и A. Sauka)

Предмет

Жалба, подадена на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1841 на Комисията от 16 ноември 2018 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 298, 2018 г., стр. 34).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 103, 18.3.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — WH/EUIPO

(Дело T-138/19) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Процедура за повишаване 2018 г. - Отказ за повишаване - Жалба за отмяна - Неспазване на изискванията за форма - Член 76 и член 78, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд - Допустимост - Право на защита - Задължение за мотивиране - Съпоставяне на заслугите)

(2020/C 339/17)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: WH (представител: E. Fontes Vila, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukošiūtė и K. Tóth)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна от една страна на решение от 18 юли 2018 г., с което EUIPO утвърждава окончателен списък с длъжностни лица, повишени в процедурата по повишаване за 2018 г., доколкото в това решение не е включено името на жалбоподателя, и, от друга страна, на решение от 18 декември 2018 г., с което компетентният орган по назначаването отхвърля подадената от жалбоподателя административна жалба срещу посоченото решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда WH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 148, 29.4.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Zubedi/Съвет

(Дело T-186/19) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Грешка в преценката)

(2020/C 339/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Khaled Zubedi (Дамаск, Сирия) (представители: M. Lester, QC, и M. O’Kane, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: V. Piessevaux и A. Limonet)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ОВППС) 2019/87 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 13) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/85 на Съвета от 21 януари 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 18 I, 2019 г., стр. 4) в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Khaled Zubedi да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 187, 3.6.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Welmax +/EUIPO — Valmex Medical Imaging (welmax)

(Дело T-305/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „welmax“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „valmex“ - Срок за обжалване пред апелативния състав - Закъснение - Начален момент - Уведомяване - Доказателство за изпращане с препоръчана пратка - Уведомяване чрез електронно съобщение - Неизпълнение на задължението за плащане на таксата за обжалване в срок - Жалба, счетена за неподадена - Обхват на исканията за отстраняване на нередовности - Член 68, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Членове 23 и 56 — 58 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625)

(2020/C 339/19)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Welmax + sp. z o. o. sp.k. (Познан, Полша) (представител: M. Machyński, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Valmex Medical Imaging GmbH (Аугсбург, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 22 март 2019 г. (преписка R 2245/2018-5), постановено в производство по възражение със страни Valmex Medical Imaging и Welmax +

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Welmax + sp. z o. o. sp.k. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 230, 8.7.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Artur Florêncio & Filhos, Affsports/EUIPO — Anadeco Gestion (sflooring)

(Дело T-533/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „sflooring“ - По-ранна национална словна марка „T-FLOORING“ - Доказване на реалното използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 339/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Artur Florêncio & Filhos, Affsports Lda (Синтра, Португалия) (представител: D. Martins Pereira Soares, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Anadeco Gestion, SA (Картахена, Испания) (представители: J. Erdozain Lopez и J. Galan Lopez, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 май 2019 г. (преписка R 1870/2018–4), постановено в производство по възражение със страни Anadeco Gestion и Artur Florêncio & Filhos, Affsports

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 20 май 2019 г. (преписка R 1870/2018-4).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда EUIPO и Anadeco Gestion, SA да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят по половината от съдебните разноски на Artur Florêncio & Filhos, Affsports Lda пред Общия съд и пред апелативния състав.

---

(1)  ОВ C 312, 16.9.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — EP/Комисия

(Дело T-605/19) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Процедура за повишаване в степен за 2018 г. - Решение, с което се отказва повишаване - Член 45 от Правилника - Задължение за мотивиране - Сравнителен преглед на заслугите)

(2020/C 339/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: EP (представители: S. Orlandi и T. Martin, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Lilamand и L. Vernier)

Предмет

Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 13 ноември 2018 г. да не повиши жалбоподателя в степен AD 9 в рамките на процедурата за повишаване в степен за 2018 г.

Диспозитив

1)	Отменя решението на Европейската комисия от 13 ноември 2018 г. да не повиши EP в степен AD 9 в рамките на процедурата за повишаване в степен за 2018 г.

2)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 383, 11.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — FF Group Romania/EUIPO — KiK Textilien und Non-Food („_kix“)

(Дело T-659/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „_kix“ - По-ранна национална словна марка „kik“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Реално използване на марката - Член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001)

(2020/C 339/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: FF Group Romania SRL (Букурещ, Румъния) (представител: A. Căvescu, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: KiK Textilien und Non-Food GmbH (Бьонен, Германия) (представители: L. Pechan, S. Körber и N. Fangmann, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 4 юли 2019 г. (преписка R 353/2019-2), постановено в производство по възражение между KiK Textilien und Non-Food и FF Group Romania

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда FF Group Romania SRL да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 383, 11.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Euroapotheca/EUIPO — General Nutrition Investment (GNC LIVE WELL)

(Дело T-686/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „GNC LIVE WELL“ - Задължение за мотивиране - Член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Реално използване на марката - Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 [понастоящем член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001])

(2020/C 339/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Euroapotheca UAB (Вилнюс, Литва) (представители: R. Žabolienė и E. Saukalas, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Lukošiūtė)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: General Nutrition Investment Company (Уилмингтън, Делауеър, Съединени американски щати) (представител: M. Rijsdijk, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2019 г. (преписка R 2189/2018-5), постановено в производство по отмяна между Euroapotheca и General Nutrition Investment Company

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Euroapotheca UAB да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Teva Pharmaceutical Industries/EUIPO (Moins de migraine pour vivre mieux)

(Дело T-696/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Moins de migraine pour vivre mieux“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 339/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Teva Pharmaceutical Industries Ltd (Петах Тиква, Израел) (представители: J. Bogatz и Y. Stone, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: L. Rampini и V. Ruzek)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 12 август 2019 г. (преписка R 778/2019-5) относно заявка за регистрация на словния знак „Moins de migraine pour vivre mieux“ като марка на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Teva Pharmaceutical Industries Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 413, 9.12.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Teva Pharmaceutical Industries/EUIPO (Weniger Migräne. Mehr vom Leben.)

(Дело T-697/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Weniger Migräne. Mehr vom Leben.“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 339/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Teva Pharmaceutical Industries Ltd (Петах Тиква, Израел) (представители: J. Bogatz и Y. Stone, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: L. Rampini и V. Ruzek)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 12 август 2019 г. (преписка R 779/2019-5) относно заявка за регистрация на словния знак „Weniger Migräne. Mehr vom Leben.“ като марка на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Teva Pharmaceutical Industries Ltd да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 413, 9.12.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Austria Tabak/EUIPO — Mignot & De Block (AIR)

(Дело T-800/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „AIR“ - Реално използване на марката - Член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 - Промяна в отличителния характер)

(2020/C 339/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Austria Tabak GmbH (Виена, Австрия) (представители: J. L. Gracia Albero и R. Ahijón Lana, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Mignot & De Block BV (Айндховен, Нидерландия) (представител: S. Körber, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 16 септември 2019 г. (преписка R 1665/2018-4), постановено в производство по отмяна със страни Mignot & De Block и Austria Tabak

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Austria Tabak GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 45, 10.2.2020 г.

Определение на Общия съд от 3 юли 2020 г. — Falqui и Poggiolini/Парламент

(Съединени дела T-347/19 и Т-348/19) (1)

(Жалба за отмяна - Институционално право - Единен статут на членовете на ЕП - Членове на ЕП, избрани в избирателни райони в Италия - Приемане от Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Бюро на председателството на Камарата на депутатите, Италия) на решение № 14/2018 относно пенсиите - Изменение на размера на пенсиите - Явно недопустими жалби)

(2020/C 339/27)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Enrico Falqui (Флоренция, Италия), Danilo Poggiolini (Рим, Италия) (представители: F. Sorrentino и A. Sandulli, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Seyr и S. Alves)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на записките от 11 април 2019 г., изготвени за всеки от жалбоподателите от началника на отдел „Възнаграждения и социални права на членовете на ЕП“ на Генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент, относно изменението на пенсиите, на които имат право след влизането в сила на 11 януари 2019 г. на решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Бюро на председателството на Камарата на депутатите, Италия).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите като явно недопустими.

2)	Г-н Enrico Falqui и г-н Danilo Poggiolini понасят наред с направените от тях съдебни разноски и тези на Европейския парламент.

---

(1)  ОВ C 263, 5.8.2019 г.

Определение на Общия съд от 3 юли 2020 г. — Tognoli и др./Парламент

(Съединени дела T-395/19, T-396/19, T-405/19, T-408/19, T-419/19, T-423/19, T-424/19, T-428/19, T-433/19, T-437/19, T-443/19, T-455/19, T-458/19—T-462/19, T-464/19, T-469/19 и T-477/19) (1)

(Жалба за отмяна - Институционално право - Единен статут на членовете на Европейския парламент - Членове на ЕП, избрани от италиански избирателни райони - Решение № 14/2018 относно пенсиите, прието от Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Бюрото на председателството на камарата на депутатите, Италия) - Изменение на размера на пенсиите - Явно недопустими жалби)

(2020/C 339/28)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Carlo Tognoli (Милано, Италия) и още 19 жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложение към определението (представител по дела T-395/19, T-396/19, T-419/19, T-423/19, T-424/19, T-428/19, T-433/19, T-437/19, T-455/19, T-458/19—T-462/19, T-464/19, T-469/19 и T-477/19: M. Merola, адвокат, представители по дела T-405/19, T-408/19 и T-443/19: M. Merola и L. Florio, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Seyr и S. Alves)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на меморандумите от 11 април 2019 г., изготвени за всеки от жалбоподателите от началника на отдел „Възнаграждения и социални права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция „Финанси“ на Парламента относно адаптирането на получаваните от тях пенсии след влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Бюрото на председателството на камарата на депутатите, Италия)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите като явно недопустими.

2)	Г-н Carlo Tognoli и останалите жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложението, понасят, освен собствените си съдебни разноски, и тези, направени от Европейския парламент.

---

(1)  ОВ C 280, 19.8.2019 г.

Жалба, подадена на 23 юли 2020 г. — DD/FRA

(Дело T-470/20)

(2020/C 339/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DD (представители: A. Blot и L. Levi, lawyers)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на директора на FRA от 11 ноември 2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност, считано от 15 ноември 2019 г.,

—	при необходимост, да отмени решението на директора на FRA от 15 април 2020 г., получено същия ден, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя от 16 декември 2019 г. срещу горепосоченото решение,

—	да присъди на жалбоподателя обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на две групи основания, с които се засягат съответно въпроси по съществото на спора, и въпроси от процесуално естество, както и на принципа на пропорционалността.

Що се отнася до въпросите по съществото на спора:

1.	Първо основание по същество: грешка при прилагането на правото и явна грешка в преценката — Нарушение на принципа на правна сигурност — Нарушение на член 7, параграф 1 от австрийския закон за авторското право — Нарушение на член 11 от Хартата на основните права.

2.

Второ основание по същество: нарушение на принципите на добра администрация и на задължението за полагане на грижа — Нарушение на принципа на презумпцията за невиновност — Тежест на доказване — Неустановяване на съществуването на фактите — Задължение за запазване на умереност при отправяне на твърдения.

3.	Трето основание по същество: липса на безпристрастност, неутралност и обективност на директора в качеството му на орган по назначаването — Нарушение на презумпцията за невиновност — Злоупотреба с власт.

4.

Четвърто основание по същество: явни грешки в преценката. — i. Твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя на член 11 от Правилника за длъжностните лица не е подкрепено с факти. — ii. Твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя на член 12 от Правилника за длъжностите лица не е подкрепено с факти. — iii. Твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя на член 21 от Правилника за длъжностните лица не е подкрепено с факти.

Що се отнася до въпросите от процесуално естество, жалбоподателят изтъква следните процесуални нарушения:

1.	Първо процесуално основание: започването на административното разследване е при пълна липса на доказателства и дисциплинарното производство е незаконосъобразно образувано.

2.

Второ процесуално основание: неспазване на възложения мандат от страна на разследващия орган — Твърдяно нарушение от страна на ответника и на: член 4, параграф 2 и член 7, параграф 6 от решение № 2013/01 на Агенцията на Европейския съюз за основните права (1), член 4, параграф 1, букви а), б), в) и г) и член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1725 (2), а преди прилагането на Регламент 2018/1725, на член 4, параграф 1, букви а), б), в) и г) и член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 45/2001 (3) — Твърдяно нарушение и относно последиците на съдебно решение за отмяна.

3.	Трето процесуално основание: липса на безпристрастност, неутралност и обективност на разследващия орган.

4.	Четвърто процесуално основание: нарушение на правото на защита, по-специално на правото на изслушване — Нарушение от страна на ответника на членове 1 и 2 от Приложение IX на Правилника за длъжностните лица, както и на член 12 от него.

5.	Пето процесуално основание: нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа — Нарушение от страна на ответника на разумния срок, както и на член 22 от Приложение IX от Правилника за длъжностните лица.

---

(1)  Решение за провеждане на административни разследвания и дисциплинарни производства.

(2)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39).

(3)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език; 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

Жалба, подадена на 5 август 2020 г. — Diego/EUIPO — Forbo Financial Services (WOOD STEP LAMINATE FLOORING)

(Дело T-498/20)

(2020/C 339/30)

Език на жалбата: унгарски

Страни

Жалбоподател: Diego Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. (Dabas, Унгария) (представител: P. Jalsovszky, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Forbo Financial Services AG (Бар, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „WOOD STEP LAMINATE FLOORING“ — заявка за регистрация № 17675802

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 4 юни 2019 г. по преписка R 1630/2019-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да обяви, че няма вероятност от объркване между марките „STEP“ и „WOOD STEP Laminate Flooring“,

—	да разпореди на EUIPO да регистрира спорната марка,

—	да разпореди на EUIPO да отхвърли възражението,

—	да осъди загубилата делото страна да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б), в) и г) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, букви a) и б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 26, параграф 2 ДФЕС,

—	Нарушение на членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС.

Жалба, подадена на 15 август 2020 г. — Uno/Комисия

(Дело T-514/20)

(2020/C 339/31)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Uno Organización Empresarial de Logística y Transporte (Кослада, Испания) (представител: J. Piqueras Ruiz, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени решението на Европейската комисия C (2020) 3108 окончателен от 14 май 2020 година относно държавна помощ SA.50872 (2020/NN) — компенсиране на Correos (Испански пощи) за УПУ (универсална пощенска услуга) за 2011-2020 г.; и вследствие на това,

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с изтъкнатите по дело T-513/20, Asempre/Комисия.

Жалба, подадена на 17 август 2020 г. — Mandelay/EUIPO — Qx World (QUEST 9)

(Дело T-516/20)

(2020/C 339/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mandelay Magyarország Kereskedelmi Kft. (Mandelay Kft.) (Сигетсентмиклош, Унгария) (представители: V. Luszcz, C. Sár и É. Ulviczki, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Qx World Kft. (Будапеща, Унгария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „QUEST 9“ — заявка за регистрация № 17 885 953

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 3 юни 2020 г. по преписка R 1900/2019-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото производство и в производството пред апелативния състав,

—	ако има встъпила страна, тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото производство и в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 97 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	съществено процесуално нарушение и

—	нарушение на задължението за надлежно мотивиране.

Жалба, подадена на 17 август 2020 г. — VF International/EUIPO — National Geographic Society (NATIONAL GEOGRAPHIC)

(Дело T-517/20)

(2020/C 339/33)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: VF International Sagl (Стабио, Швейцария) (представител: T. van Innis, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: National Geographic Society (Вашингтон, Окръг Колумбия, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав.

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „NATIONAL GEOGRAPHIC“ — марка на Европейския съюз № 9 419 731.

Производство пред EUIPO: производство по отмяна.

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 21 май 2020 г. по преписка R 1665/2019-1.

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 17 август 2020 г. — VF International/EUIPO — National Geographic Society (NATIONAL GEOGRAPHIC)

(Дело T-518/20)

(2020/C 339/34)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: VF International Sagl (Стабио, Швейцария) (представител: T. van Innis, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: National Geographic Society (Вашингтон, Окръг Колумбия, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав.

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „NATIONAL GEOGRAPHIC“ в жълто и черно — марка на Европейския съюз № 2 148 799.

Производство пред EUIPO: производство по отмяна.

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 21 май 2020 г. по преписка R 1664/2019-1.

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 18 август 2020 г. — Setarcos Consulting/EUIPO (Blockchain Island)

(Дело T-523/20)

(2020/C 339/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Setarcos Consulting Ltd. (Слима, Малта) (представител: S. Stafylakis, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „Blockchain Island“ — заявка за регистрация № 18 027 834

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 9 юни 2020 г. по преписка R 2806/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските по производствата пред Общия съд и пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 12 август 2020 г. — Девин/EUIPO — Хасковска търговско-промишлена палата (DEVIN)

(Дело T-526/20)

(2020/C 339/36)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Девин ЕАД (Девин, България) (представители: B. Van Asbroeck, G. de Villegas и C. Haine, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Хасковска търговско-промишлена палата (Хасково, България)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: Жалбоподателят

Спорна марка: Словна марка на Европейския съюз „DEVIN“ — Марка на Европейския съюз № 9 408 865

Производство пред EUIPO: Производство по отмяна

Обжалвано решение: Решение на първи апелативен състав на EUIPO от 28 май 2020 г. по преписка R 2535/2019-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 3 или член 59, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 59, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Иск, предявен на 18 август 2020 г. — Kočner/Европол

(Дело T-528/20)

(2020/C 339/37)

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Marián Kočner (Братислава, Словакия) (представители: M. Mandzák и M. Para, адвокати)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)

Искания

Ищецът иска от Общия съд:

—	да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 EUR и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството.

Основания и основни доводи

Предявен е иск по член 268 ДФЕС за присъждане на обезщетение въз основа на извъндоговорна отговорност за вреди, причинени на ищеца чрез две увреждащи деяния. Първото увреждащо деяние според ищеца е обработването от ответника на лични данни на ищеца, без да е давано съгласие от съд или независим административен орган, вследствие на събиране и извличане на данни от мобилни телефони и изтичане на информация от обкръжението на ищеца (увреждащо деяние № 1). Второто увреждащо деяние е изготвянето от ответника на официален доклад, в който се посочва, че ищецът е включен в т. нар. „Мафиотски списъци“ („Mafiánsky zoznamy“).

Ищецът изтъква две основания в подкрепа на иска.

1.

Първо основание: ответникът е действал незаконосъобразно, допускайки изтичане на лични дани на ищеца, с които е разполагал и за които е носел отговорност по член 38, параграф 7 от Регламент № 2016/794 (1). При изтичането на данни от защитени мобилни телефони са нарушени права, закриляни от Хартата на основните права на Европейския съюз, и предвид съществуващата причинно-следствена връзка с увреждащо деяние № 1 е нанесена неимуществена вреда, която ищецът оценява на 50 000 EUR.

2.

Второ основание: включването на ищеца в т.нар. „Мафиотски списъци“ („Mafiánsky zoznamy“) — които не се регулират от никаква уредба, нито в правото на Съюза, нито в националното право, било на Словашката република или на държавите членки на Европейския съюз — съставлява явно нарушение, а именно незаконосъобразно обработване на лични данни. С тези списъци грубо се нарушават права, закриляни от Хартата на основните права на Европейския съюз, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. Предвид съществуващата причинно-следствена връзка с увреждащо деяние № 2 е нанесена неимуществена вреда, която ищецът оценява на 50 000 EUR.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета.

Жалба, подадена на 21 август 2020 г. — LR/ЕИБ

(Дело T-529/20)

(2020/C 339/38)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: LR (представител: Á. Gómez de la Cruz Pérez, abogado)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

Да отмени решението на ответника от 9 януари 2020 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за надбавка за пренастаняване по повод преместването на центъра на интересите му след прекратяване на договорното трудово правоотношение с ответника, както и решение от 15 май 2020 г., с което се отхвърля административната жалба, подадена от жалбоподателя на 19 февруари срещу решението на ответника от 9 януари 2020 г.

—

Да отмени решението на ответника от 15 май 2020 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя от 19 февруари 2020 г. да му се признае правото на надбавка за пренастаняване, ако Общият съд на Европейския съюз или Съдът на Европейския съюз признаят това право на жалбоподателите по дело T-387/19, DF и DG/ЕИБ.

—	Да осъди ответника да заплати надбавката за пренастаняване заедно с лихви за забава, изчислени въз основа на лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с два пункта, до пълното изплащане на надбавката.

—	Да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: явна грешка при прилагането на правото. — В това отношение се твърди, че от 2017 г. насам новото тълкуване на изключението, предвидено в член 13, параграф 1 от административните разпоредби на ЕИБ, е опорочено от явна грешка при прилагането на правото и e в противоречие със собствените ѝ действия.

2.

Второ основание: нарушение на задължението за консултация с представителите на персонала. — В това отношение се твърди, че новото тълкуване се равнява на установен от некомпетентен орган законодателен процес при закрити врати, при липсата на ред и условия, в рамките на който не са консултирани представителите на персонала.

3.	Трето основание: нарушение на принципите на пропорционалност, на придобитите права, на оправданите правни очаквания и липса на преходен режим.

4.	Четвърто основание: нарушение на принципа за недопускане на дискриминация.

5.	Пето основание: нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа и на принципа за добра администрация.

Жалба, подадена на 21 август 2020 г. — Wolf Oil/EUIPO — Rolf Lubricants (ROLF)

(Дело T-531/20)

(2020/C 339/39)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Wolf Oil Corp. (Хемиксем, Белгия) (представители: T. Heremans и L. Depypere, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Rolf Lubricants GmbH (Леверкузен, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка „ROLF“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 286 835

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 4 юни 2020 г. по преписка R 1958/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност да измени обжалваното решение, като приеме жалбата му за основателна и следователно уважи възражението му,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

Жалба, подадена на 27 август 2020 г. — Stada Arzneimittel/EUIPO — Pfizer (RUXIMBLIS)

(Дело T-542/20)

(2020/C 339/40)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Stada Arzneimittel AG (Бад Филбел, Германия) (представители: J.-C. Plate и R. Kaase, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pfizer Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: регистрация на словна марка на Европейския съюз „RUXIMBLIS“ — заявка за регистрация № 17 865 738

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 16 юни 2020 г. по преписка R 1877/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските, включително направените в производството по възражение.

Изложено основание

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.