СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

25.9.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 317/5

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г.

(2020/C 317/04)

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Приложно Поле И Определения

1.1.

Приложно Поле

1.2.

Мерки За Помощ, Които Попадат В Обхвата На Настоящите Насоки

1.2.1.

Помощ За Компенсиране На Покачването На Цените На Електроенергията В Резултат На Включването На Разходите За Емисиите На Парникови Газове Съгласно Изискванията На Сте На Ес (Наричани Обикновено „Непреки Разходи За Емисии“)

1.2.2.

Помощ, Свързана С Възможността За Безплатно Разпределяне На Квоти През Преходен Период С Цел Модернизация На Енергийния Сектор

1.3.

Определения

Общи Принципи За Оценка

Проучване На Съвместимостта Съгласно Член 107, Параграф 3, Буква В) От Договора

3.1.

Помощ За Предприятия В Секторите, За Които Се Счита, Че Са Изложени На Реален Риск От Изместване На Въглеродни Емисии Поради Значителни Непреки Разходи, Произтичащи От Действително Прехвърляне На Разходи За Емисии На Парникови Газове В Цените На Електроенергията (Помощ За Непреки Разходи За Емисии)

3.2.

Помощ, Свързана С Безплатно Предоставяне На Квоти През Преходен Период С Цел Модернизация На Производството На Електроенергия

Оценка

Енергийни Обследвания И Системи За Управление На Енергията

Прозрачност

Докладване И Мониторинг

Срок На Прилагане И Преразглеждане

Приложение I

Приложение Ii

Приложение Iii

ВЪВЕДЕНИЕ

С цел да не се допуска държавна помощ да наруши конкуренцията на вътрешния пазар и да засегне търговията между държавите членки по начин, който е в противоречие с общия интерес, член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“) установява принципа, че държавната помощ е забранена, освен ако попада в категориите изключения, посочени в член 107, параграф 2 от Договора, или е обявена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3 от Договора. Членове 42 и 93, член 106, параграф 2 и член 108, параграфи 2 и 4 от Договора предвиждат също така условия, при които държавната помощ е съвместима с вътрешния пазар или може да се счита за съвместима с него.

Въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора Комисията може да счете за съвместима с вътрешния пазар държавна помощ за улесняване развитието на някои икономически дейности, когато тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

С Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) беше създадена схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-долу „СТЕ на ЕС“) с цел да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове по разходо- и икономически ефективен начин. Директива 2003/87/ЕО беше изменена през 2018 г. (2) с цел подобряване и разширяване на СТЕ на ЕС за периода 2021—2030 г.

На 11 декември 2019 г. Комисията публикува Съобщението относно Европейския зелен пакт (3), в което се очертават политиките за постигане на неутралност по отношение на климата в Европа до 2050 г. и за разрешаване на други екологични проблеми. За да се реализира Европейският зелен пакт, е необходимо да се преосмислят политиките за чисти доставки на енергия в цялата икономика, включително в промишлеността, производството и потреблението, мащабната инфраструктура, транспорта, храните и селското стопанство, строителството, както и в данъчното облагане и социалноосигурителните плащания.

Докато голяма част от международните партньори не споделят същата амбиция като Европейския съюз, съществува риск от изместване на въглеродни емисии, било то защото производството се прехвърля от ЕС към други държави с по-ниски амбиции за намаляване на емисиите, или защото продуктите от ЕС се заменят с внос с по-висок въглероден интензитет. Ако този риск се материализира, емисиите в световен мащаб няма да намалеят и това ще попречи на усилията на Съюза и на неговите индустрии да постигнат глобалните цели в областта на климата от Парижкото споразумение (4), прието на 12 декември 2015 г. вследствие на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Парижкото споразумение“).

Основната цел на контрола върху държавната помощ в контекста на прилагането на СТЕ на ЕС е да се гарантира, че положителният ефект от помощта надхвърля нейното отрицателно въздействие по отношение на нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар. Държавната помощ трябва да бъде необходима за постигане на екологичната цел на СТЕ на ЕС (необходимост на помощта) и ограничена до минималните равнища, необходими за постигане на желаната степен на защита на околната среда (пропорционалност на помощта), без да се нарушават ненужно конкуренцията и търговията на вътрешния пазар.

В настоящите насоки Комисията определя условията, при които мерки за помощ в контекста на СТЕ на ЕС могат се считат за съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора. След прегледа и евентуалното преразглеждане на всички инструменти на политиката, свързани с климата (по-специално Директива 2003/87/ЕО), за да се постигнат допълнителни намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г. в съответствие с Плана за постигане на целта за климата и инициативата за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, Комисията ще провери дали е необходимо настоящите насоки да бъдат преразгледани или адаптирани, за да се осигури съгласуваност с целта за неутралност по отношение на климата и да се спомогне за нейното изпълнение, като същевременно се спазват условия на равнопоставеност (5).

В тези насоки също така се вземат предвид особеностите на европейските малки и средни предприятия (МСП) в съответствие със стратегията за МСП за устойчива и цифрова Европа (6).

1. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. Приложно поле

Принципите, изложени в настоящите насоки, се прилагат само по отношение на конкретните мерки за помощ, предвидени в член 10а, параграф 6 и в член 10б от Директива 2003/87/ЕО.

10.

Помощ не може да се отпуска на предприятия в затруднено положение по смисъла на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (7).

11.

Когато оценката на помощта е в полза на дадено предприятие, което е обект на неизпълнено разпореждане за възстановяване, след като с предишно решение на Комисията помощта е била обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Комисията ще вземе под внимание размера на помощта, който все още не е възстановен (8). На практика тя ще оцени кумулативния ефект на двете мерки за помощ и може да спре плащането на новата помощ, докато не бъде изпълнено неизпълненото нареждане за събиране на вземания.

1.2. Мерки за помощ, които попадат в обхвата на настоящите насоки

1.2.1. Помощ за компенсиране на покачването на цените на електроенергията в резултат на включването на разходите за емисиите на парникови газове съгласно изискванията на СТЕ на ЕС (наричани обикновено „непреки разходи за емисии“)

12.

Съгласно член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО държавите членки следва да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи при прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, при условие че тези финансови мерки са в съответствие с правилата за държавна помощ, и по-специално не водят до неоправдано нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар.

1.2.2. Помощ, свързана с възможността за безплатно разпределяне на квоти през преходен период с цел модернизация на енергийния сектор

13.

Съгласно член 10в от Директива 2003/87/ЕО държавите членки, които изпълняват определени условия, свързани с равнището на БВП на глава от населението в сравнение със средната стойност за Съюза, могат да предвидят дерогация от принципа, установен в член 10а, параграф 1, втора алинея от Директива 2003/87/ЕО, съгласно който не се допуска безплатно разпределяне на квоти за производството на електроенергия. Тези държави членки могат да предоставят безплатно разпределяне на квоти през преходен период на инсталации за производство на електроенергия с цел модернизация, диверсификация и устойчива трансформация на енергийния сектор.

14.

Както вече беше установено в редица решения на Комисията (9), предоставянето на безплатно разпределяне на квоти през преходен период на енергийния сектор включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, защото като предоставят безплатни квоти, държавите членки пропускат приходи и дават избирателно предимство на производителите на енергия. Тези участници могат да се конкурират с участници в енергийния сектор в други държави членки, което може в резултат да наруши или да застраши да наруши конкуренцията и да засегне търговията на вътрешния пазар.

1.3. Определения

15.

За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения:

1)	„помощ“ означава всяка мярка, която отговаря на всички критерии, посочени в член 107, параграф 1 от Договора;

2)	„срок, за който е отпусната помощта“ означава една или повече години в периода 2021—2030 г. Ако държава членка желае да предостави помощ за по-кратък срок, тя следва да приеме като референтна финансовата година на получателите и да отпуска помощта на годишна база;

„изместване на въглеродни емисии“ означава перспективата за увеличаване на глобалните емисии на парникови газове, когато дружествата изместват производството си извън Съюза, тъй като не могат да прехвърлят на своите клиенти увеличения на разходите, произтичащи от СТЕ на ЕС, без да понесат значителна загуба на пазарни дялове;

4)	„максимален интензитет на помощта“ означава общият размер на помощта, изразен като процент от допустимите разходи;

5)	„собствено производство“ означава производство на електроенергия от инсталация, която не се определя като „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87/ЕО;

6)	„бенефициер“ означава предприятие, което получава помощ;

7)	„квота на Европейския съюз“ (КЕС) означава прехвърляема квота за отделяне на един тон CO2-еквивалент през определен период;

8)	„брутна добавена стойност“ (БДС) означава брутната добавена стойност по факторни разходи, което е БДС по пазарни цени, намалена с косвените данъци и субсидиите;

„форуърд цена на КЕС“ в евро означава средното аритметично на дневните едногодишни форуърд цени на КЕС (офертни цени при затваряне) за доставка през декември на годината, за която е отпусната помощта, наблюдавана на определена борса на ЕС за търговия с въглеродни емисии от 1 януари до 31 декември на годината, предшестваща годината, за която е предоставена помощта (10);

10)

„коефициент на емисии на CO2“ в tCO2//MWh означава среднопретеглената стойност на интензитета на CO2 за електроенергията, произведена от изкопаеми горива в различни географски региони. Претеглянето отразява производствения микс от изкопаеми горива в дадения географски регион. Коефициентът на емисии на CO2 е частното на данните за емисиите на енергийния отрасъл като CO2-еквивалент, с брутното производство на електроенергия на базата на изкопаеми горива, изразено в TWh. За целите на настоящите насоки (11) регионите са определени като географски зони, а) които се състоят от подпазари, обединени чрез енергийни борси, или б) в рамките на които не съществува необявено претоварване, като и в двата случая почасовите цени на борсите на електроенергия за следващия ден в рамките на зоните показват разлика в евро (като се използва ежедневният обменен курс на ЕЦБ) най-много от 1 % през значителен брой от всички часове в годината. Тази регионална диференциация отразява значението на централите, работещи с изкопаеми горива, за крайната цена, определена на пазара на едро, както и тяхната роля като маргинални централи при подреждането по качества. Самият факт, че две държави членки търгуват с електроенергия, не означава автоматично, че те формират наднационален географски регион. Предвид липсата на приложими данни на поднационално ниво географските региони обхващат цялата територия на една или повече държави членки. На тази база могат да бъдат идентифицирани следните географски региони: Регион на Адриатическо море (Хърватия и Словения), Скандинавски регион (Швеция и Финландия), Балтийски регион (Литва, Латвия и Естония), Централна западна Европа (Австрия, Германия и Люксембург), Иберийски регион (Португалия и Испания), Чехия и Словакия (Чехия и Словакия) и всички останали държави членки поотделно. Съответните максимални регионални коефициенти на емисии на CO2, които се прилагат като максимални стойности, когато уведомяващата държава членка не е извършила оценка на пазарния коефициент на емисии на CO2 в съответствие с точка (11) по-долу, са изброени в приложение III. С цел да се гарантира равно третиране на източниците на електроенергия и за да се избегнат евентуални злоупотреби, за всички източници на доставка на електроенергия (собствено производство на електроенергия, договори за доставка на електроенергия или доставка от мрежата) и за всички бенефициери на помощ в засегнатите държави членки се прилага еднакъв коефициент на емисии на CO2;

11)

„пазарен коефициент на емисиите на CO2“, в tCO2/MWh. Държавите членки, които възнамеряват да компенсират непреки разходи, могат, като част от уведомлението за съответната схема, да поискат приложимият коефициент на емисиите на CO2 да бъде определен въз основа на проучване на съдържанието на CO2 на технологията, определяща действителния марж на електроенергийния пазар. Това уведомление за пазарния коефициент на емисиите на CO2 трябва да докаже, че избраният пазарен коефициент на емисиите на CO2 е целесъобразен въз основа на модел на електрическата система, симулиращ ценообразуването, и на наблюдаваните данни за технологията, определяща маржа, през цялата година t-1 (включително часовете, през които вносът е определял маржа). Този доклад трябва да бъде подаден до националния регулаторен орган за одобрение и предаден на Комисията, когато тя получи уведомление за мярката за държавна помощ съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Комисията оценява целесъобразността на проучването и произтичащия от него пазарен коефициент на емисиите на CO2 като част от своя анализ на съвместимостта съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора и настоящите насоки;

12)	„действителна продукция“ в тонове на година означава действителното производство на инсталацията през година t, определено ex post в година t+1;

13)

„действителна консумация на електроенергия“ в MWh означава действителното потребление на електроенергия в инсталацията (включително потреблението на електроенергия за производството на продукти, получени от външни изпълнители, отговарящи на условията за помощ) през година t, определено ex post през година t + 1;

14)

„целеви показател за ефективност на потреблението на електроенергия“ в MWh/тон продукция, определен на ниво Продком 8 (12), означава специфичното за продукта потребление на електроенергия на тон продукция, постигнато с най-ефективните методи за използване на електроенергията за производството на разглеждания продукт. Актуализацията на показателя за ефективност на потреблението на електроенергия трябва да бъде в съответствие с член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО. За продукти в допустимите сектори, за които в раздел 2 от приложение I към Делегиран регламент (EС) 2019/331 на Комисията (13) е установена взаимозаменимост на горивата и електроенергията, показателите за ефективност на потреблението на електроенергия са определени в същите рамки на системата, като се отчита единствено делът на електроенергията за целите на определянето на размера на помощта. Съответните референтни показатели за потребление на електроенергия за продуктите, обхванати от допустимите сектори, са изброени в приложение II към настоящите насоки;

15)

„исторически целеви показател за ефективността на потреблението на електроенергия“ означава […] % от действителното потребление на електроенергия, определен с решение на Комисията заедно с показателите за ефективност на потреблението на електроенергия. Той съответства на средното усилие за намаляване на потреблението, наложено от прилагането на показателите за ефективност на потреблението на електроенергия (целеви показател за потреблението на електроенергия/предварително потребление на електроенергия). Той се прилага за всички продукти, които попадат в допустимите сектори, за които обаче не е определен целеви показател за ефективност на потреблението на електроенергия.

2. ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ОЦЕНКА

16.

За да оцени дали дадена мярка за помощ, за която е изпратено уведомление, може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, Комисията по принцип анализира дали нейният замисъл гарантира, че положителните ефекти от нея за постигането на цел от общ интерес са по-големи от потенциалните отрицателни ефекти върху търговията и конкуренцията.

17.

В Съобщението за модернизирането на държавната помощ от 8 май 2012 г. (14) се призовава за определянето на общи принципи, приложими за оценката на съвместимостта, извършвана от Комисията, на всички мерки за помощ. Следователно Комисията ще счита мярката за помощ за съвместима с Договора, само ако тя отговаря на всеки един от следните критерии: тя допринася за постигането на цел от общ интерес в съответствие с член 107, параграф 3 от Договора; тя е предназначена за ситуация, в която помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не е в състояние да постигне сам по себе си, например чрез отстраняването на неефективност на пазара или справяне с проблеми на равенството или сближаването; тя е подходящ инструмент на политиката за постигането на целта от общ интерес; тя води до промени в поведението на съответните предприятия, състоящи се в започването на допълнителна дейност, която не биха предприели без помощта или биха предприели, но по ограничен или различен начин и на различно място; размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат ограничени до необходимия минимум; отрицателните ефекти на помощта трябва да бъдат ограничени в достатъчна степен; държавите членки, Комисията, икономическите оператори и обществеността трябва да имат лесен достъп до всички съответни актове и до информацията, отнасяща се за предоставената съгласно тях помощ.

18.

В раздели 3.1 и 3.2 се обяснява как тези общи критерии водят до конкретни изисквания за съвместимост, които трябва да бъдат изпълнени за целите на мерките за помощ, обхванати от настоящите насоки.

3. ПРОУЧВАНЕ НА СЪВМЕСТИМОСТТА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В) ОТ ДОГОВОРА

3.1. Помощ за предприятия в секторите, за които се счита, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, произтичащи от действително прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията (помощ за непреки разходи за емисии)

19.

Помощта за непреки разходи за емисии се счита за съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, при условие че са спазени следните кумулативни условия:

20.

Целта на този вид помощ е да се предотврати значителен риск от изместване на въглеродни емисии, по-специално поради прехвърлянето на разходи за КЕС в цените на електроенергията, които се понасят от бенефициера на помощта, ако неговите конкуренти от трети държави не са изправени пред подобни разходи в своите цени на електроенергията и бенефициерът не може да прехвърли тези разходи в цените на продуктите, без да загуби значителен пазарен дял. Справянето с риска от изместване на въглеродни емисии, като на бенефициерите се помага да намалят излагането си на такъв риск, служи за постигането на екологична цел, тъй като целта на помощта е да се избегне увеличаване на глобалните емисии на парникови газове поради изнасяне на производство извън Съюза при липсата на обвързващо международно споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове.

21.

За да се ограничи рискът от нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, помощта трябва да бъде ограничена до сектори, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, които са действително извършени вследствие на прехвърлянето на разходи за емисии в цените на електроенергията. За целите на настоящите насоки действителен риск от изместване на въглеродни емисии се счита, че съществува, само ако получателят извършва дейност в сектор, включен в приложение I.

22.

Ако държавите членки решат да предоставят помощта само в полза на някои от секторите, изброени в приложение I, изборът на секторите трябва да се извърши въз основа на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии.

23.

В рамките на допустимия сектор държавите членки трябва да гарантират, че изборът на получатели е извършен въз основа на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии и че по принцип помощта се отпуска по един и същ начин за всички конкуренти в един и същ отрасъл, ако те се намират в сходно фактическо положение.

24.

За целите на компенсирането на непреки разходи по СТЕ държавната помощ се счита за подходящ инструмент независимо от формата, в която се предоставя. В този контекст компенсацията под формата на преки безвъзмездни средства се счита за подходящ инструмент.

25.

Помощта е съвместима с вътрешния пазар само ако има стимулиращ ефект. За да има стимулиращ ефект и за да предотврати действително изместването на въглеродни емисии, за помощта трябва да се кандидатства и тя да бъде изплатена на бенефициера през годината, през която са направени разходите, или през следващата година.

26.

Ако помощта се плаща в годината, през която са извършени разходите, трябва да се създаде механизъм за последваща корекция на плащанията, за да се гарантира, че всяка надплатена сума помощ ще бъде възстановена преди 1 юли следващата година.

27.

Помощта е пропорционална и има достатъчно ограничен отрицателен ефект върху конкуренцията и търговията, ако не надвишава 75 % от извършените непреки разходи за емисии. Целевият показател за ефективност на потреблението на електроенергия гарантира, че подкрепата за неефективни производствени процеси е ограничена и поддържа стимулите за разпространение на най-ефективните в енергийно отношение технологии.

28.

Максималната помощ, която е платима на инсталация за производството на продукти в секторите, изброени в приложение I, трябва да бъде изчислена в съответствие със следната формула:

а)

Когато целевите показатели за ефективност на потреблението на електроенергия, изброени в приложение II, са приложими по отношение на продуктите, произвеждани от бенефициера, максималната помощ, която е платима на инсталация за разходи, извършени през година t, е равна на:

Amaxt = Ai × Ct × Pt-1 × E × AOt

В тази формула Ai е интензитетът на помощта, изразен като десетична дроб (напр. 0,75); Ct е приложимият коефициент на емисии на CO2 или пазарният коефициент на емисии на CO2 (tCO2/MWh) (за година t); Pt-1 е форуърд цената на КЕС за година t-1 (EUR/tCO2); E е приложимият целеви показател за ефективността на специфичното за продукта потребление на електроенергия, определен в приложение II; а AOt е действителната продукция през година t. Тези понятия са дефинирани в раздел 1.3.

б)

Когато целевите показатели за ефективност на потреблението на електроенергията, изброени в приложение II, не са приложими по отношение на продуктите, произвеждани от получателя, максималната помощ, която е платима на инсталация за разходи, извършени през година t, е равна на:

Amaxt = Ai × Ct × Pt-1 × EF × AECt

В тази формула Ai е интензитетът на помощта, изразен като десетична дроб (напр. 0,75); Ct е приложимият коефициент на емисиите на CO2 (tCO2/MWh) (за година t); Pt-1 е форуърд цената на КЕС за година t-1 (EUR/tCO2); EF е историческият целеви показател за ефективност на потреблението на електроенергия, определен в приложение II; а AEC е действителното потребление на електроенергия (MWh) през година t. Тези понятия са определени в раздел 1.3.

29.

Ако дадена инсталация произвежда продукти, за които е приложим целеви показател за ефективност на потреблението на електроенергия от приложение II, и продукти, за които е приложим историческият целеви показател за ефективност на потреблението на електроенергия, потреблението на електроенергия за всеки от продуктите трябва да се разпредели според произведеното в тонове от съответния продукт.

30.

Ако инсталация произвежда продукти, които отговарят на условията за получаване на помощ (т.е. ако попадат в допустимите сектори, изброени в приложение I), и продукти, които не отговарят на тези условия, максималната помощ, която следва да бъде изплатена, се изчислява само за продуктите, които отговарят на условията за получаване на помощ.

31.

Като се има предвид, че за някои сектори интензитетът на помощта от 75 % може да не е достатъчен, за да се гарантира адекватна защита срещу риска от изместване на въглеродни емисии, когато е необходимо, държавите членки могат да ограничат размера на непреките разходи, които трябва да бъдат платени на равнище предприятие, до 1,5 % от брутната добавена стойност на съответното предприятие през година t. Брутната добавена стойност на предприятието трябва да бъде изчислена като оборот, плюс капитализираното производство, плюс други оперативни приходи, плюс или минус промените в запасите, минус покупките на стоки и услуги (които не включват разходи за персонал), минус други данъци върху продукти, които са свързани с оборота, но не подлежат на приспадане, минус данъците, свързани с производството. Като алтернатива, тя може да бъде изчислена и от брутния оперативен излишък, като се прибавят разходите за персонал. Приходите и разходите, класифицирани като финансови или извънредни в счетоводството на предприятието, се изключват от добавената стойност. Добавената стойност по факторни цени се изчислява на брутно равнище, тъй като корекциите на стойността (като амортизацията) не се приспадат (15).

32.

Когато държавите членки решат да ограничат размера на непреките разходи, които трябва да бъдат платени на равнище предприятие, до 1,5 % от брутната добавена стойност, това ограничение трябва да се прилага за всички допустими предприятия в съответния сектор. Ако държавите членки решат да прилагат ограничението от 1,5 % от брутната добавена стойност само за някои от секторите, изброени в приложение I, изборът на секторите трябва да бъде направен въз основа на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии.

33.

Помощта може да се натрупва със:

а)	всяка друга държавна помощ по отношение на различни установими допустими разходи,

б)

всяка друга държавна помощ във връзка със същите допустими разходи, които се припокриват частично или изцяло, както и всяка друга държавна помощ без установими допустими разходи, само ако това натрупване не води до превишаване на максималния интензитет на помощта или размера на помощта, приложими към помощта съгласно настоящия раздел.

34.

Финансиране от Съюза, което се управлява централизирано от Комисията и не е под пряк или косвен контрол на държавата членка, не представлява държавна помощ. Когато такова финансиране от Съюза се съчетае с държавна помощ, само държавната помощ се отчита при решението дали са спазени праговете за отправяне на уведомление и максималния интензитет на помощта, при условие че общият размер на предоставеното публично финансиране за същите допустими разходи не надхвърля максималната ставка(и) на финансиране, определена в приложимите разпоредби на правото на Съюза.

35.

Помощта не се натрупва с помощ de minimis по отношение на същите допустими разходи, ако натрупването би довело до интензитет на помощта, който надхвърля посочения в настоящия раздел.

36.

Продължителността на схемите за помощ, по които се предоставя помощта, не трябва да е по-дълга от срока на действие на настоящите насоки (2021—2030 г.).

3.2. Помощ, свързана с безплатно предоставяне на квоти през преходен период с цел модернизация на производството на електроенергия

37.

Държавната помощ, включена във възможното безплатното предоставяне на квоти през преходен период с цел модернизация на производството на електроенергия в съответствие с член 10в от Директива 2003/87/ЕО, е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, ако са изпълнени следните условия:

38.

целта на помощта трябва да бъде модернизацията, диверсификацията и устойчивата трансформация на енергийния сектор. Подкрепяните инвестиции трябва да са съобразени с прехода към безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика, с целите на рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., с Европейския зелен пакт и с дългосрочните цели, формулирани в Парижкото споразумение.

39.

Когато дадена инвестиция води до създаването на допълнителна мощност за производство на електроенергия, въпросният оператор трябва също да докаже, че равностойна мощност за производство на електроенергия с по-висока интензивност на емисиите е била изведена от експлоатация от него или друг свързан оператор до пускането в експлоатация на допълнителната мощност.

40.

Помощта е съвместима с вътрешния пазар само ако има стимулиращ ефект. Стимулиращ ефект е налице, когато помощта стимулира бенефициера да промени поведението си — промяна в поведението, която той не би предприел без помощта. Тя не трябва да представлява субсидия, която покрива разходи за дейност, които дадено предприятие така или иначе би поело, и не трябва да компенсира обичайния търговски риск за дадена икономическа дейност.

41.

Когато получава заявление за помощ, предоставящият орган трябва да провери дали помощта ще има необходимия стимулиращ ефект.

42.

Помощта може да бъде изплатена под формата на квоти за операторите само когато е доказано, че е извършена инвестиция, подбрана в съответствие с правилата за конкурентна тръжна процедура.

43.

За проекти, които включват инвестиции на обща стойност над 12,5 милиона евро, помощ може да бъде отпусната само въз основа на конкурентна тръжна процедура, която да се проведе в един или няколко кръга в периода 2021—2030 г. Тази конкурентна тръжна процедура трябва:

а)	да съответства на принципите за прозрачност, недискриминация, еднакво третиране и добро финансово управление;

б)

да гарантира, че до участие в състезателната процедура се допускат само проекти, които допринасят за диверсификация на националния енергиен микс и на източниците за доставка, за необходимото преструктуриране, екологично усъвършенстване и рехабилитация на инфраструктурата, за чисти технологии, като например технологии за възобновяема енергия, или за модернизация на отрасъла за производство на енергия, като например ефективни и устойчиви топлофикационни мрежи, и на отрасъла за преноса и разпределение на енергия;

в)

да дефинира ясни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за подбор за класирането на проектите, за да се гарантира избирането единствено на проекти, които:

i)	въз основа на анализ на разходите и ползите осигуряват нетна положителна печалба по отношение на намалението на емисиите и реализират значителна предварително определена степен на намаление на емисиите на CO2, като се взема предвид мащабът на проекта;

ii)	са с допълващ характер, като ясно съответстват на нуждите от замяна и модернизация и не задоволяват предизвикано от пазара увеличение на търсенето на енергия;

iii)	осигуряват най-добро съотношение между разходите и ползите;

iv)	не допринасят за или не подобряват финансовата жизнеспособност на производство на електроенергия, характеризиращо се с висока интензивност на емисиите, или увеличават зависимостта от изкопаеми горива с висока интензивност на емисиите.

44.

За проекти, които включват инвестиции на обща стойност под 12,5 милиона евро, помощ може да се предоставя без конкурентна тръжна процедура. В този случай подборът на проектите трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии. Резултатите от процедурата за подбор трябва да бъдат публикувани за обществено обсъждане. Когато в рамките на една и съща инсталация се извършват повече от една инвестиции, инвестициите трябва да се оценяват в тяхната цялост, за да се установи дали е надвишен прагът от 12,5 милиона евро, освен в случай че посочените инвестиции са технически или финансово изпълними поотделно.

45.

Комисията ще счита помощта за пропорционална, ако интензитетът на помощта не надвишава 70 % от съответните разходи на инвестицията. Всички цифри са суми преди приспадане на данъци или други такси. Когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездни средства, нейният размер трябва да бъде еквивалентен по стойност на безвъзмездните средства. Помощ, която се плаща на няколко вноски, трябва да се изчислява по нейната обща нетна настояща стойност в момента на отпускане на първата вноска, като се използва съответният референтен процент на Комисията за дисконтиране на стойността във времето. Интензитетът на помощта се изчислява за всеки бенефициер.

46.

Помощта не трябва да има неблагоприятно въздействие върху условията на търговия до степен, в която се нарушава общият интерес, по-специално когато помощта е съсредоточена за ограничен брой бенефициери или когато съществува вероятност помощта да укрепи пазарните позиции на бенефициерите (на равнище група).

47.

Помощта може да се натрупва със:

а)	всяка друга държавна помощ във връзка с различни установими допустими разходи,

б)

всяка друга държавна помощ във връзка със същите допустими разходи, които се припокриват частично или изцяло, както и всяка друга държавна помощ без установими допустими разходи, само ако това натрупване не води до превишаване на максималния интензитет на помощта или размера на помощта, приложими към тази помощ съгласно настоящия раздел.

48.

Помощ може да бъде предоставена едновременно по няколко схеми за помощ или да бъде съчетана с помощ ad hoc, при условие че общият размер на държавната помощ за дадена дейност или проект не надвишава таваните на помощта в съответствие с настоящия раздел. Финансиране от Съюза, което се управлява централизирано от Комисията и не е под пряк или косвен контрол на държавата членка, не представлява държавна помощ. Когато такова финансиране от Съюза се съчетае с държавна помощ, само държавната помощ се отчита при решението дали са спазени праговете за отправяне на уведомление и максималният интензитет на помощта, при условие че общият размер на предоставеното публично финансиране за същите допустими разходи не надхвърля максималната(ите) ставка(и) на финансиране, определена(и) в приложимите разпоредби на правото на Съюза.

49.

Помощта не трябва да се натрупва с помощ de minimis по отношение на същите допустими разходи, ако натрупването би довело до интензитет на помощта, който надхвърля посочения в настоящия раздел.

50.

4. ОЦЕНКА

51.

За да се гарантира допълнително, че нарушаването на конкуренцията е ограничено, Комисията може да изиска някои схеми за помощ да бъдат подложени на последваща оценка. Оценка се извършва за схеми, при които потенциалът за нарушаване на конкуренцията е особено голям, т.е. когато съществува риск от значително ограничаване или нарушаване на конкуренцията, ако тяхното прилагане не бъде своевременно подложено на преглед.

52.

Предвид целите на оценката и за да не се поставя непропорционална тежест върху държавите членки и върху по-малките проекти за помощ, оценка се изисква само за схеми за помощ с големи бюджети на помощта, схеми с нови характеристики или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката трябва да се извърши от експерт, който е независим от предоставящия държавната помощ орган, въз основа на обща методика, предоставена от Комисията. Оценката трябва да се оповести публично. Държавата членка трябва да представи, заедно със схемата за помощ, проект на план за оценка, който ще бъде неразделна част от оценката на Комисията на схемата.

53.

Оценката трябва да бъде представена на Комисията своевременно, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и при всички случаи при изтичането на срока на схемата. Точният обхват и правилата/изискванията за всяка оценка ще бъдат определени в решението, с което се разрешава схемата за помощ. При всяка последваща мярка за помощ с подобна цел трябва да се вземат предвид резултатите от тази оценка.

5. ЕНЕРГИЙНИ ОБСЛЕДВАНИЯ И СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА

54.

За помощта, обхваната от раздел 3.1, държавите членки се ангажират да проверят дали бенефициерът изпълнява задължението си да извършва енергийно обследване по смисъла на член 8 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и Съвета (16), или под формата на самостоятелно енергийно обследване, или в рамките на сертифицирана система за управление на енергията или система за управление на околната среда, например Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (17).

55.

Държавите членки също така се ангажират да наблюдават дали бенефициерите, подлежащи на задължението да извършат енергийно обследване съгласно член 8, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС:

а)	ще изпълнят препоръките от доклада от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните инвестиции не надхвърля 3 години и разходите за техните инвестиции са пропорционални; или:

б)	ще намалят въглеродния отпечатък на своето потребление на електроенергия, така че да покриват най-малко 30 % от своето потребление на електроенергия от източници без въглеродни емисии; или:

в)	ще инвестират значителен дял от поне 50 % от размера на помощта в проекти, които водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове от инсталацията и доста под приложимия целеви показател, използван за безплатно предоставяне на квоти в схемата на ЕС за търговия с емисии.

6. ПРОЗРАЧНОСТ

56.

Държавите членки трябва да гарантират, че следната информация е публикувана в базата данни за прозрачност на държавните помощи на Комисията (transparency award module) (18) или на подробен уебсайт за държавна помощ на национално и регионално ниво:

а)	пълният текст на решението за предоставяне на одобрената схема за помощ или индивидуалната помощ или връзка към него;

б)	наименованието на органа или органите, предоставящи помощта;

в)

наименованието и идентификационния номер на всеки бенефициер с изключение на търговските тайни и друга поверителна информация в надлежно обосновани случаи и при условие че Комисията е дала съгласие в съответствие с нейното Съобщение относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ (19);

г)	инструментът на помощта (20), елементът на помощ и, ако е различен, номиналният размер на помощта, изразен като цяла сума в национална парична единица (21), предоставен на всеки бенефициер;

д)	датата на предоставяне (22) и датата на публикуване;

е)	видът на предприятието (малко или средно предприятие/голямо предприятие);

ж)	регионът, в който се намира бенефициерът (по ниво II от NUTS или по-долу);

з)	основният икономически сектор, в който бенефициерът осъществява дейности (на ниво групи по NACE);

и)	целта на помощта.

57.

Това изискване се прилага за индивидуални помощи над 500 000 EUR.

58.

Тази информация трябва да се публикува, след като бъде взето решението за отпускането на помощта, да се съхранява в продължение на най-малко 10 години и да бъде достъпна за широката общественост без ограничения (23).

7. ДОКЛАДВАНЕ И МОНИТОРИНГ

59.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 2015/1589 на Съвета (24) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (25) държавите членки трябва да представят годишни доклади на Комисията.

60.

Освен изискването, предвидено в посочените регламенти, държавите членки трябва да включат в годишните си доклади следната информация, като използват предоставения от Комисията стандартен формуляр:

а)	наименованията на всеки бенефициер и подпомаганите инсталации, които са негово притежание;

б)	сектора(ите), в който(ито) всеки бенефициер развива своята дейност (определен по NACE-4);

в)	годината, за която се отпуска помощта, и годината, в която тя реално се изплаща;

г)	реалното производство за всяка инсталация в съответния сектор, получаваща помощ;

д)	реалното потребление на електроенергия за всяка инсталация, получаваща помощ (ако е предоставена помощ въз основа на исторически целеви показател за ефективността на потреблението на електроенергия);

е)	форуърд цената на КЕС, използвана за изчисляване на размера на помощта за всеки бенефициер;

ж)	интензитета на помощта;

з)	националния емисионен коефициент за CO2.

61.

Държавите членки трябва да гарантират, че подробна документация се съхранява за всички мерки по предоставянето на помощта. В тази документация трябва да се съдържа цялата информация, необходима за да се установи, че са изпълнени, когато е приложимо, условията за допустимите разходи и максималния разрешен интензитет. Тази документация трябва да се съхранява в срок от 10 години от датата на предоставяне на помощта и при поискване да се предоставя на Комисията.

62.

През всяка година, през която бюджетът на схемите за помощ, посочени в раздел 3.1, надвишава 25 % от приходите, получени от отдаването на квоти на търг, съответната държава членка трябва да публикува доклад, в който се посочват причините за превишаването на тази сума, в съответствие с член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО. Докладът трябва да включва необходимата информация относно цените на електроенергията за големите промишлени потребители, които се възползват от схемата, без да се засягат изискванията в областта на защитата на поверителна информация. Докладът трябва да включва и информация за това дали са разгледани надлежно други мерки за устойчиво понижаване на непреките разходи за намаляване на въглеродните емисии в средносрочен и дългосрочен план.

63.

Електропроизводителите и мрежовите оператори, възползващи се от помощ, обхваната от раздел3.2, трябва да докладват ежегодно, в срок до 28 февруари, за реализирането на техните избрани инвестиции, включително за състоянието на баланса между безплатно предоставените квоти и направените инвестиционни разходи, както и за видовете инвестиции, получили подкрепа.

8. СРОК НА ПРИЛАГАНЕ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

64.

Считано от 1 януари 2021 г., настоящите насоки заменят Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година, публикувани на 5 юни 2012 г. (26)

65.

Комисията ще прилага принципите, определени в настоящите насоки, от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.

66.

Комисията ще прилага принципите, съдържащи се в настоящите насоки, по отношение на всички мерки за помощ, за които е постъпило уведомление, във връзка с които тя трябва да вземе решение, считано от 1 януари 2021 г., дори когато за проектите е подадено уведомление преди тяхното публикуване. Неправомерната помощ ще се оценява в съответствие с правилата в сила към датата, на която се предоставя помощта, съгласно Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (27).

67.

Комисията ще адаптира настоящите насоки, за да актуализира показателите за ефективност на потреблението на електроенергия, географските региони и коефициентите на емисии на CO2 през 2025 г. През 2025 г. Комисията ще оцени също дали са налични допълнителни данни, които да позволят да се подобри методиката, използвана за изчисляване на коефициентите на емисии на CO2, както е описано в приложение III, т.е. да се вземе предвид все по-важната роля, която играят неутралните по отношение на климата технологии при определянето на цените на пазарите на електроенергия в Съюза и заключенията от оценките, съобщени на Комисията съгласно точка 15(11) по-горе. Следователно може да се наложи държавите членки да адаптират съответните си схеми, за да ги приведат в съответствие с адаптираните насоки.

68.

Комисията може да вземе решение да преразгледа или адаптира настоящите насоки във всеки момент, ако това е необходимо по причини, свързани с политиката в областта на конкуренцията, или за да се отчетат други политики или международни ангажименти на Съюза или съществени пазарни развития. Може да се наложи държавите членки да адаптират съответните си схеми, за да ги приведат в съответствие с адаптираните насоки.

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(2) Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт, COM(2019) 640 final.

(4) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(5) Вж. заключенията, приети от Европейския съвет на заседанието от 12 декември 2019 г.

(6) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“, Нова стратегия за МСП за екологична и цифрова Европа, COM(2020) 103 final.

(7) Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 31.7.2014 г., стр.1).

(8) В това отношение вж. решение по съединени дела TWD Textilwerke Deggendorf GmbH/Комисия, T-244/93 и T-486/93, ECLI:EU:T:1995:160, и Известие на Комисията „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (ОВ C 272, 15.11.2007 г., стр. 4).

(9) Вж. например Решение на Комисията SA.34385 — България — Предоставяне на безплатни квоти за емисии парникови газове съгласно чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО в замяна на реализация на инвестиции в електропроизводствени обекти и енергийна инфраструктура (ОВ C 63, 20.2.2015 г., стр. 1); Решение на Комисията SA.34674 — Полша — Безплатни квоти за производители на електроенергия съгласно член 10в от Директива2003/87/ЕО (ОВ C 24, 23.1.2015 г., стр. 1).

(10) Например за помощ, предоставена за 2023 г., това е средното аритметично на офертните цени при затваряне за КЕС за декември 2023 г., наблюдавани от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2022 г. на дадена борса на ЕС за търговия с въглеродни емисии.

(11) Настоящите насоки не отговарят на критериите за законодателни инструменти и следователно не трябва да бъдат включени в Споразумението за ЕИП от Съвместния комитет на ЕИП. Надзорният орган на ЕАСТ отговаря за определянето на съответните правила, приложими за държавите от ЕАСТ, включително методиката за определяне на коефициентите на емисии на CO2.

(12) „Продком списък“ е европейски списък на продукти от добивната промишленост и производството: https://ec.europa.eu/eurostat/ramon/nomenclatures/index.cfm?TargetUrl=LST_NOM&StrGroupCode=CLASSIFIC&StrLanguageCode=EN&IntFamilyCode=&TxtSearch=prodcom&IntCurrentPage=1

(13) Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).

(14) COM/2012/0209 final.

(15) Код 12 15 0 съгласно правната уредба, установена с Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно структурната бизнес статистика (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 13).

(16) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕО) № 1221/2009 относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1).

(18) https://webgate.ec.europa.eu/competition/transparency/public?lang=en

(19) Съобщение на Комисията „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“, C/2003/4582 (ОВ C 297, 9.12.2003 г., стр. 6).

(20) Безвъзмездни средства/лихвена субсидия; заем/подлежащи на възстановяване авансови плащания/помощ, която подлежи на възстановяване; гаранция; данъчно облекчение или освобождаване от данъци; рисково финансиране; друго (уточнете). Ако помощта е отпусната посредством няколко инструмента за помощ, размерът на помощта се посочва по инструменти.

(21) Брутен еквивалент на безвъзмездна помощ. За оперативна помощ, може да бъде посочен годишният размер на помощта за всеки бенефициер.

(22) Датата, на която законовото право на получаване на помощта е предоставено на бенефициера съгласно приложимия национален правен режим.

(23) Тази информация трябва да се публикува в срок от 6 месеца от датата на предоставяне на помощта. В случай на неправомерна помощ от държавите членки ще се изисква да осигурят публикуването на тази информация ex post в срок от 6 месеца, считано от датата на решението на Комисията. Информацията трябва да бъде във формат, който позволява данните да бъдат търсени, извличани и лесно публикувани в интернет, например във формат CSV или XML.

(24) OB L 248, 24.9.2015 г., стр. 9.

(25) ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.

(26) ОВ С 158, 5.6.2012 г., стр. 4.

(27) ОВ C 119, 22.5.2002 г., стр. 22.

Приложение I

Сектори, за които се смята, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради непреки разходи за емисии

	Код по NACE	Описание
1.	14.11	Производство на кожени дрехи
2.	24.42	Производство на алуминий
3.	20.13	Производство на други неорганични основни химикали
4.	24.43	Производство на олово, цинк, калай
5.	17.11	Производство на пулпа
6.	17.12	Производство на хартия и картон
7.	24.10	Производство на чугун, стомана и феросплави
8.	19.20	Производство на рафинирани нефтопродукти и брикети от въглища и торф
9.	24.44	Производство на мед
10.	24.45	Производство на други цветни метали
11.		Следните подсектори в рамките на сектора за производство на пластмаса (20.16):
	20.16.40.15	Полиетилен в първични форми
12.		Всички продуктови категории в сектора за леене на чугун (24.51)
13.		Следните подсектори в рамките на сектора за производство на стъклени влакна (23.14):
	23.14.12.10 23.14.12.30	Мат от нишки от стъклено влакно Платна, нетъкани, от нишки от стъклено влакно
14.		Следните подсектори в рамките на сектора за производство на промишлени газове (20.11):
	20.11.11.50 20.11.12.90	Водород Неорганични кислородни съединения на неметалните елементи

Приложение II

Целеви показатели за ефективност на потреблението на електроенергия за продукти, обхванати от кодовете по NACE в приложение I

Приложение III

Максимални регионални коефициенти на емисии на CO2 в различни географски региони (tCO2/MWh)

Зони		Приложим коефициент на емисиите на CO2
Регион на Адриатическо море	Хърватия, Словения	[…]
Иберийски регион	Испания, Португалия	[…]
Балтийски регион	Литва, Латвия, Естония	[…]
Централна западна Европа	Австрия, Германия, Люксембург	[…]
Скандинавски регион	Швеция, Финландия	[…]
Чехия-Словакия	Чехия, Словакия	[…]
Белгия		[…]
България		[…]
Дания		[…]
Ирландия		[…]
Гърция		[…]
Франция		[…]
Италия		[…]
Кипър		[…]
Унгария		[…]
Малта		[…]
Нидерландия		[…]
Полша		[…]
Румъния		[…]

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

25.9.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 317/25

Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество за селскостопанските продукти и храни

(2020/C 317/09)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„STELVIO“/„STILFSER“

ЕС №: PDO-IT-0255-AM02 – 10.1.2020 г.

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1. Група заявител и законен интерес

Consorzio del Formaggio Stelvio със седалище: via Innsbruck,43- 39 100 Bolzano

Тел.: 0474 570113; факс: 0474 570177; горепосоченият консорциум отговаря на изискванията, определени в член 13, параграф 1 от Министерски указ от 28 ноември 2017 г.

2. Държава членка или трета държава

Италия

3. Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☐	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☐	Географски район

☐	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☐

Връзка

☐	Етикетиране

☐	Друго [да се посочи]

4. Вид на изменението/измененията

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5. Изменения

Описание на продукта

Изменението засяга член 5 от продуктовата спецификация и точка 3.2 от единния документ; в него се предвижда добавяне на конкретните начини на подготовка на продукта, предназначен за порциониране.

Съответно в края на член 5 от продуктовата спецификация (характеристики на крайния продукт) и в точка 3.2 от единния документ е вмъкнат посоченият по-долу текст.

„С цел ограничаване на отпадъците при производството и при условие че са спазени горепосочените изисквания по отношение на теглото и височината, се допуска производство на сирене „Stelvio“/„Stilfser“ във форма, различна от цилиндричната, когато продуктът е предназначен изключително за предварително опаковане (на резени, на кубчета или настъргано).“

Изменението следователно се отнася до формата на продукта, която може да не бъде непременно само цилиндрична, като тази възможност се предвижда единствено за сиренето, предназначено за порциониране, което трябва да се идентифицира за целта още в началото на производството за целите на ЗНП (на етапа на поставяне в калъп). Така то няма да може да се използва за продажба като сирене със ЗНП във вида, в който е (като цяла пита), а само за предлагане на пазара след нарязване и предварително опаковане.

Възможността да се придаде по-целесъобразна форма позволява порциониране, което не води до необосновани от никакъв технически или качествен критерий отпадъци; по този начин се оптимизират добивите и способността за преработка в края на периода на узряване при спазване на разпоредбите на продуктовата спецификация. С всичко това техническите и качествените характеристики на сиренето „Stelvio“/„Stilfser“ остават непроменени.

Метод на производство

—	Изменението засяга член 3, точка 3.3.2 от продуктовата спецификация и точка 3.3 от единния документ.

В съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 на Комисията от 18 декември 2013 г., в края на частта от текста относно храненето на кравите е добавено следното изречение:

„Фуражите с произход извън географския район не може да надвишават 50 % от сухото вещество в дажбата на годишна основа“.

Това изменение представлява уточнение.

Прясната трева и фуражите с местен произход, които представляват частта от дажбата, съответстваща на лесносмилаемите влакна, оказват значително влияние върху химичните, вкусовите и органолептичните характеристики на млякото, използвано при производството, и следователно съставляват значителен процент от сухото вещество в хранителната дажба.

При съставянето на хранителните дажби за кравите, традиционно отглеждани за млекодобив в планински райони, които не са предназначени за отглеждане на зърнени култури или маслодайни растения, е необходимо да се използват концентрирани фуражи и фуражи с произход от територии, разположени извън определения район. Допълването на дажбите е необходимо, за да се гарантира тяхната хранителна и физиологична стойност, както и като средство за предотвратяване и профилактика на здравни проблеми.

Тези храни са много бързо усвоими и осигуряват енергия и белтъчини, които бързо могат да се мобилизират в подкрепа на нормалните преживни функции на едрия рогат добитък. Тъй като тяхната роля се ограничава до физиологичната подкрепа на тези функции, те практически не оказват влияние върху органолептичните характеристики на млякото.

Поради това е разрешена и употребата на царевичен силаж, на сух фураж, на ечемик, ръж, тритикале, пшеница, овес и царевица, под формата на продукти или субпродукти или — по отношение на първите пет — на слама. Възможна е също употребата на маслодайни семена, продукти и субпродукти от тях, от генетично немодифицирана соя, рапица, ленено семе и слънчоглед, включително частично или изцяло обелен; изсушен пулп от цвекло; малц и сушени джибри; цвекло; картофи; бирена мая; меласа; рожкови; млечни продукти на прах; аминокиселини и ценни белтъчини, непроизлизащи от протеолиза; растителни мазнини.

Потвърждава се, че предложеното изменение представлява уточнение на текста в точката относно храненето на животните и следователно не оказва никакво влияние върху връзката и качеството на продукта.

—	Изменението засяга член 4, точка 4.2.1 от продуктовата спецификация — текста относно съдържанието на мазнини в суровината — и точка 3.3 от единния документ.

Поради това следният текст:

„4.2.1. Намаляване на съдържанието на мазнини

Млякото, евентуално пречистено чрез бактофугация, може да бъде леко обезмаслено с цел съдържанието на мазнина в него да остане в границата между 3,45 и 3,60 %. Частичното обезмасляване на млякото се осъществява чрез използването на сепаратор.“

се заменя със следното:

„4.2.1. Намаляване на съдържанието на мазнини

Млякото, евентуално пречистено чрез бактофугация, може да бъде леко обезмаслено с цел съдържанието на мазнина в него да остане в границата между 3,45 и 3,80 %. Частичното обезмасляване на млякото се осъществява чрез използването на сепаратор.“

С това минимално изменение се взема предвид един по-реалистичен диапазон на съдържанието на мазнини, който също така отговаря на действителното съдържание на мазнини в суровината ( от 3,45 % до максимум 3,80 %, а не 3,6 %), като е в съответствие с останалите изисквания, определени по отношение на узрялото сирене.

—	Изменението засяга член 4, точка 4.2.5 от продуктовата спецификация и точка 3.3 от единния документ и се отнася за вида на използваното сирище.

Поради това следният текст:

„Към млякото в процес на преработка, евентуално обогатено с млечни ферменти в рамките на 85 минути, се добавя телешко сирище при температура на преработваната маса около 32—33 °C. Използваният коагулиращ ензим трябва да се състои изключително от сирище, в течна форма или на прах. Сирището трябва да бъде произведено по традиционен метод, активността му е около 1:15 000 и то се състои от 75 % химозин и 25 % пепсин; то не съдържа никакви видове коагуланти (като напр. такива с микробиологичен произход), не е генетично модифицирано и не съдържа генетично модифицирани коагулиращи ензими.“

се заменя със следното:

„Към млякото в процес на преработка, евентуално обогатено с млечни ферменти в рамките на 85 минути, се добавя телешко сирище или сирище с друг произход, в т.ч. растителен, при температура на преработваната маса около 32—33 °C.

Използваният коагулиращ ензим може да се използва в течна форма или на прах. Телешкото сирище трябва да бъде произведено по традиционен метод, активността му е около 1:15 000 и то се състои от 75 % химозин и 25 % пепсин; сирището не е генетично модифицирано и не съдържа генетично модифицирани коагулиращи ензими.“

В действащата понастоящем продуктова спецификация се допуска единствено използването на телешко сирище. Тази разпоредба вече изглежда прекалено рестриктивна и възпрепятстваща технологичните промени, които са характерни от известно време насам за производствените практики в определения район и които досега са били изключени от производството на ЗНП, въпреки че осигуряват предвидените характеристики и гарантират постигането на всички химични и органолептични параметри на узрялото сирене.

Това развитие ще позволи също така да се отговори на все по-разнообразните искания от страна на потребителите.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„STELVIO“/„STILFSER“

ЕС №: PDO-IT-0255-AM02 – 10.1.2020 г.

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1. Наименование/наименования

„Stelvio“/„Stilfser“

2. Държава членка или трета държава

Италия

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.3 — Сирена

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Готовото за консумация сирене „Stelvio“/„Stilfser“, чийто период на узряване е най-малко шестдесет дни, има цилиндрична форма с плоски страни и права или леко вдлъбната долна част и има следните размери: тегло между 8 и 10 kg, диаметър между 34 и 38 cm и височина между 8 и 11 cm. Съдържанието на мазнини в сухото вещество е поне 50 %, а съдържанието на влага не надвишава 44 %. Коричката трябва да бъде с типичния от жълт до оранжево-кафяв цвят. Вътрешната част на сиренето е с компактна структура и мека и еластична консистенция. Тя е с бледожълт до сламеножълт цвят и неравни по големина дупки с малък до среден размер.

Сиренето „Stelvio“/„Stilfser“ се продава под формата на пита или на порции и се предлага на пазара с поставена маркировка за наименование за произход.

С цел ограничаване на отпадъците при производството и при условие че са спазени горепосочените изисквания по отношение на теглото и височината, се допуска производство на сирене „Stelvio“/„Stilfser“ във форма, различна от цилиндричната, когато продуктът е предназначен изключително за предварително опаковане (на резени, на кубчета или настъргано).

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

По време на пребиваването си в планински пасища кравите се хранят основно с прясна трева, а докато са в обор основната им дажба, на свободен достъп и максимум 15 kg на глава добитък, се състои от сено и силаж от треви, окосени в определения район.

Прясната трева и фуражите с местен произход, които представляват частта от дажбата, съответстваща на лесносмилаемите влакна, оказват значително влияние върху химичните, вкусовите и органолептичните характеристики на млякото, използвано при производството, като съставляват значителен процент (не по-малко от 50 %) от сухото вещество в хранителната дажба.

Фуражите с произход извън географския район не може да надвишават 50 % от сухото вещество в дажбата на годишна основа.

Сиренето „Stelvio“/„Stilfser“ се приготвя от краве мляко, получено в определения географски район от добитък, хранен основно с фуражи, събрани в определения географски район, и съдържанието му на протеини е над 3,10 %. Млякото може да бъде леко обезмаслено с цел съдържанието на мазнина в него да остане в границата между 3,45 и 3,80 %.

3.4. Специфични етапи в производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички операции, описани в спецификацията и в настоящия документ, трябва да се извършват в географския район, указан в точка 4 по-долу — от отглеждането на добитъка и доенето, събирането и преработката на млякото до подсирването и узряването на сиренето.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Цялата пита сирене се разрязва на отделни парчета едва след поставянето на маркировката, указваща наименованието за произход. Опаковането на порционираното сирене „Stelvio“/„Stilfser“ може да се осъществява и извън определения географски район. Отделните парчета сирене „Stelvio“/„Stilfser“ се продават с маркировката, указваща наименованието за произход, или със самозалепващ се етикет, поставен върху опаковката и/или с опаковка, на която предварително е отпечатано защитеното наименование за произход „Stelvio“/„Stilfser“.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Сиренето „Stelvio“/„Stilfser“, което се продава на цели пити, носи специалната маркировка, обозначаваща наименованието за произход — която се поставя едва след като сиренето е преминало през период на узряване от 60 дни — и печат, указващ партидата, датата на производство и кода на производителя. Предлаганите за продажба продукти носят специалната маркировка, обозначаваща наименованието за произход. Маркировката с наименованието за произход се състои от думите „Stilfser-Stelvio“, изписани в червено.

4. Кратко определение на географския район

Определеният за сиренето „Stelvio“/„Stilfser“ географски район, където трябва да се извършват всички действия по отглеждането и доенето на добитъка, събирането и преработката на млякото и подсирването и узряването на сиренето, е съставен от следните зони в автономна провинция Болцано: Val Venosta, Burgraviato, Salto-Sciliar, Val Pusteria, Val d'Isarco и цялата община Болцано. Тези зони включват административната територия и територията съгласно кадастъра на 84 общини.

5. Връзка с географския район

Сиренето „Stelvio“/„Stilfser“, произвеждано по традиция в посочения в точка 4 географски район, е запазило през годините специфични характеристики, наследени от алпийската околна среда в планинския резерват „Stelvio“/„Stilfser“, който е основният му производствен район и поради това е дал името си на продукта. Хомогенните климатични и почвени условия в алпийския район Алто Адидже оказват влияние върху качеството на фуража, използван като основна храна при кравите, а оттам и върху това на сиренето, произведено във въпросната област от млякото им.

Някои исторически текстове описват тревата на алпийските пасища (marbl и madaun), която е способствала за подобряването на качеството на произведеното мляко. Специфичните природни и климатични условия в определения географски район са свързани с неговите планински характеристики, които винаги са се отличавали с животновъдни стопанства (masi), разположени на височина между 500 и 2 000 метра надморска височина. Тези условия се намират във взаимодействие с местната микрофлора по време на процеса на узряване. Тези изключителни и неповторими фактори на околната среда, както и развитието през годините на традиционния начин на производство, придават на сиренето със защитено наименование на произход „Stelvio“/„Stilfser“ специфични характеристики, които го превръщат в уникален, отличаващ се продукт, изцяло белязан от местните териториални особености.

Продуктът притежава и други оригинални характеристики, освен посочените в точка 3.2, които могат да бъдат резюмирани, както следва:

—	цвят на коричката: вариращ от жълто-оранжево до оранжево-кафяво,

—	вкус: ароматен и ясно изразен, понякога остър,

—	съдържание на мазнини в сухото вещество: 50 % или повече.

По време на пребиваването си на планинските пасища кравите се хранят основно с прясна трева, а докато са в обор основната им дажба се състои от сено и силаж от треви, окосени в определения географски район; освен това се използва само мляко, произведено във въпросния район. Планинската природа и почва на този регион, както и естеството на специфичните алпийски треви и местна микрофлора с нейните различни бактериални щамове, използвани при преработката, придават на процеса на узряване на сиренето някои уникални отличителни черти, които спомагат за оформянето на несравним органолептичен профил. Тези фактори играят важна роля както в оцветяването на коричката на продукта, така и за получаването на неповторимия му вкус и аромат. Освен това цялостният хранителен режим на добитъка допринася за по-скоро високото съдържание на мазнини в сухото вещество.

Изброените по-горе фактори могат да бъдат проследени през годините в източници, датиращи от късното Средновековие; те са се утвърдили посредством обичаите и местните традиционни институции, като стопанствата maso, за което свидетелства описанието на продукта и на производствения му процес във фабрика за сирене в Stilf (Stelvio) през 1914 г. Всичко това е довело до значителни икономически ползи в посочения географски район. В спецификацията тези фактори стават задължителни чрез налагането както за животновъдите, така и за преработвателите на изисквания, които трябва да се документират посредством специфични вписвания и данни, системи за идентификация за всеки отделен стопански субект в района и водене на специфична документация относно преработката, производството и даването на възможност да се използва наименованието.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Консолидираният текст на продуктовата спецификация е на разположение на следния уебсайт: http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или

чрез директно търсене от началната страница на уебсайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it), като се избере рубриката „Prodotti DOP IGP“ (горе вдясно на екрана), след това — „Prodotti DOP IGP STG“ (отстрани вляво на екрана), и накрая — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“.

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

25.9.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 317/31

Публикация на заявление за регистрация на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 317/10)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„ČESKÝ MODRÝ MÁK“

ЕС №: PGI-CZ-02236 – 3.11.2016

ЗНП ( ) ЗГУ (Х)

1. Наименование/наименования

„Český modrý mák“

2. Държава членка или трета държава

Чехия

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.8. Други продукти от приложение I към Договора (подправки и др.)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Защитеното географско указание „Český modrý mák“ [„Чешки син мак“] се отнася за семената на едногодишната форма на сънотворния мак (Papaver somniferum L.), които отговарят на изискванията за използване в хранително-вкусовата промишленост в съответствие със спецификацията за качество, посочена в настоящия документ.

Продуктът със защитено географско указание „Český modrý mák“ е предназначен за използване в хранително-вкусовата промишленост и при предлагане за консумация от крайния потребител трябва да има следните характеристики:

Физични и органолептични характеристики:

Външен вид: бъбрековидно семе с дължина около 1,0 mm, на повърхността набраздено на шестоъгълни стенички, които са ограничени от умерено изпъкнали ребра, здраво, неповредено, узряло, годно за складиране.

Цвят: ярък, небесносин до синьосив.

Вкус: сладък, преминаващ към леко горчив привкус.

Мирис: изразителен, типичен за „Český modrý mák“, фин и приятен.

Консистенция: насипна, без грудки.

Данни за химичния и хранителния състав:

Средни данни за хранителния състав на 100 g „Český modrý mák“ (избрани):

калций —1 402 mg

мед — 2,20 mg

мазнини — 45,80 g

цинк — 10 mg

ниацин — 0,99 mg

магнезий — 333 mg

желязо — 9,50 mg

витамин E — 4 mg

натрий — 21 mg

тиамин — 0,86 mg

манган — 2 mg

фосфор — 854 mg

витамин B6 — 0,55 mg

калий — 705 mg

рибофлавин — 0,17 mg

Общото съдържание на морфин, тебаин и кодеин не може да надвишава 25 mg/kg на повърхността на семето и 0,8 % в сухото вещество на плодната кутийка. Продуктът със защитено географско указание „Český modrý mák“ не може в никакъв случай да бъде заменян с техническия мак, който се произвежда като суровина за фармацевтична употреба.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Отглеждане, събиране и сушене

Продуктът се отглежда върху подходящи почви в определения район, като засяването трябва да се извърши най-късно до 20 април.

Събирането на семената може да е механизирано (обикновено в конвенционалното земеделие) или ръчно (предимно в екологичното земеделие).

Сместа от маковината и мака трябва да се доизсуши в помещения с активно проветряване.

Трябва да се направи необходимото, така че да не се получи смесване с продукти, които не отговарят на изискванията на спецификацията.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4. Кратко определение на географския район

Границите на географския район са определени, както следва:

—	на югозапад: Хебската котловина, Чешкият лес, Шумава, Бланският лес и подножието на Новохрадските планини,

—	на юг: Тршебонската котловина, южният край на Чешко-Моравските възвишения и реките Дие и Морава след Ходонин,

—	на югоизток: западният и северният край на защитената ландшафтна област „Бели Карпати“,

—	на изток: западният, северният и югоизточният край на защитената ландшафтна област „Бескиди“,

—	на запад географският район е ограничен от поречието на река Охрже,

—	северозападната граница се определя от Мостецката котловина и река Лабе до Дечин,

—	северната граница образуват реките Плоучнице и Каменице, Лужишките планини, Либерецката котловина, южните склонове на Кърконошите, Броумовските планини и южните склонове на Орлицките планини,

на североизток: подножието на Кралицки Снежник, Рихлебските планини, Златохорските възвишения, река Опавице до сливането ѝ с река Опава, река Опава до сливането ѝ с река Одра, река Одра до сливането ѝ с река Олше, река Олше до сливането ѝ с река Ломна и река Ломна до защитената ландшафтна област „Бескиди“.

5. Връзка с географския район

Заявлението за регистрация на продукта „Český modrý mák“ се основава на органолептичните и хранителните характеристики на този мак, които го отличават от останалите макове, предлагани на пазара, и са свързани с отглеждането в определения географски район.

Продуктът със защитено географско указание „Český modrý mák“ гарантира типичния аромат и вкус на мак — за разлика от семената на другите сини макове, и по-специално светлите семена, които имат безизразен вкус и мирис или изобщо нямат вкус и мирис, а поради много тънката семенна обвивка са и с ниско съдържание на целулоза и лигнин, както и на значими от гледна точка на вкуса съпровождащи вещества. Поради това „Český modrý mák“ представлява продукт с типични органолептични характеристики, които го отличават от останалите макове. Маковото семе съдържа 40—60 % много ценни мазнини (преобладава линоловата киселина, а освен нея присъстват олеинова, палмитинова, стеаринова и линоленова киселина).

Изключителните качества на продукта със защитено географско указание „Český modrý mák“ се дължат на факта, че в определения географски район се съчетават специфични почвени типове и специфични климатични региони: благодарение на това отглеждането на мак в тези условия има над 150-годишна традиция. Районът, определен за отглеждането на продукта със защитено географско указание „Český modrý mák“, включва всички територии със специфичните почвени типове до надморска височина 700 m. Той обхваща климатичните региони до надморска височина 700 m, като най-добри условия за производство има в умерено хълмистите до равнинни места с надморска височина от 300 до 700 m във височинните пояси, където се отглеждат цвекло и ечемик, картофи и пшеница, или само ечемик (Vrbenský, 1960 г.). Климатичните региони, посочени на картата на климатичните региони на Чешката република, в значителна степен съответстват на специфичните почвени типове.

а) Специфични почвени типове

парарендзини, рендзини, пясъчни регосоли, алувиални почви, смолници, черноземи, файоземи, сиви лесивирани почви, обикновени лесивирани почви, светли лесивирани почви, модални кафяви планинско-горски почви, кисели кафяви планинско-горски почви, ненаситени кафяви планинско-горски почви, автрофни кафяви планинско-горски почви, пелосоли, псевдоблатни почви, блатни почви, торфени почви, техноземи.

б) Климатични региони

топъл, сух; топъл, умерено сух; топъл, умерено влажен; умерено топъл, сух; умерено топъл, умерено влажен; умерено топъл (до топъл), значително влажен; умерено топъл, влажен.

Качеството на „Český modrý mák“ зависи от климатичните условия, и преди всичко от разпределението на температурите и валежите през годината; те се отличават съществено от климатичните условия в другите области, а това — особено в съчетание с почвените типове, които се срещат в определения географски район — е фактор от решаващо значение. Основната разлика между климата на специфичните климатични региони и крайморския климат се състои в характера на зимния сезон (равнището на запасите от влага в началото на пролетта е по-високо, поради което е по-подходящо за засяване) и в това, че през летните месеци, когато количеството влага е по-малко, това не влияе неблагоприятно върху производството на мак, защото той не понася влажно време при дозряването си. Недостигът на вода е съществено ограничение при производството на мак. „Český modrý mák“ изисква структурни почви с добър воден режим, за което в специфичните почвени типове има идеални условия, защото те позволяват засяването да се извършва в хладна почва, която гарантира поне остатъци от зимната влага и кондензация на влага от почвата и въздуха. Тъй като макът е дългодневно растение, много е важно при цъфтежа и при зреенето на плодните кутийки времето да е слънчево и топло, понеже така тези процеси се ускоряват — в това отношение условията за отглеждане на мак в специфичните климатични региони са идеални. В течение на вегетационния период изискванията за топлина се променят и могат да бъдат оптимално удовлетворени единствено в климатичните региони на Чешката република, защото твърде топлият климат въздейства неблагоприятно върху образуването на мазнини и в резултат на негативната корелация между съдържанието на липиди и на белтъци се увеличават белтъците — прекурсори на морфина.

Продуктът със защитено географско указание „Český modrý mák“ е маслодаен мак и се отличава с ниско съдържание на алкалоиди и значително по-ниски равнища на морфин и тебаин — това е негова типична характеристика, която обуславя и органолептичните му характеристики (мирис и вкус). Анализите, които се провеждат дългосрочно в Чешката република и в чуждестранни лаборатории, показват, че съдържанието на морфин в продукта със защитено географско указание „Český modrý mák“ се движи под пределните стойности, определени в местните правни разпоредби. Освен това този продукт се характеризира с много ниско съдържание на други алкалоиди. За да може да се използват за целите на хранително-вкусовата промишленост, другите макове трябва да преминават през различни третирания, защото съдържанието им на морфин например е 10 пъти по-високо. При третиранията (миене на семената, термостабилизация и др.) обаче те губят своето качество и типичните си органолептични характеристики — вкуса и мириса. Следователно положителните органолептични характеристики на продукта със защитено географско указание „Český modrý mák“ са естествено обусловени от произхода му от определения географски район и не се нуждаят от каквито и да било корекции.

Продуктът със защитено географско указание „Český modrý mák“ има благоприятни хранителни характеристики и съдържа значително количество диетични съставки. Той се характеризира с извънредно високо съдържание на калций (600 пъти по-високо от това на пшеничното брашно и 9 пъти по-високо от това на ореховите ядки), високо съдържание на витамин Е, пантотенова киселина, ниацин и тиамин, както и високо съдържание на минерални вещества (мед, цинк, магнезий, желязо).

По-голямата географска ширина и подходящата надморска височина влияят положително и върху по-големия дял на ненаситените мастни киселини с по-нисък вискозитет и с тенденция към окисление, както и върху по-благоприятните хранителни стойности. Това се потвърждава и от специализираните студии и резултатите от експерименти, които дават възможност да се наблюдава поведението на мастните киселини и техните естери (Steinbach, M., Lazarovici, M., Ille, C. et al. Rev Tomaine Med Ing1, 451, 1964 г.; Верещагин, А. Г. публикация в списание „Биохимия“, том 27, стр. 1866, 1962 г.). Продуктът, отглеждан в дадения климатичен регион, съдържа значително количество линолова и линоленова киселина. Това утвърждава още по-убедително специфичността на продукта със защитено географско указание „Český modrý mák“, произтичаща от отличителните му характеристики, които може да бъдат приписани на географския произход (Zehnálek, P. Mák – stále nedoceněný, 4, Výživa a potraviny 5/2016 г.).

Благодарение на качествените си характеристики продуктът „Český modrý mák“ се цени високо в редица държави — доказателство за това е фактът, че над 85 % от неговите семена отиват за износ. Той е любима съставка в ястия особено в държави, където макът се използва като пълнеж в пекарски изделия.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://isdv.upv.cz/webapp/resdb.print_detail.det?pspis=OP/263

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 317

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 25 септември 2020 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейска комисия
2020/C 317/01	Становище на Комисията от 23 септември 2020 година относно плана за погребване на радиоактивни отпадъци, възникнали при извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2 на атомната електроцентрала Ringhals, Швеция	1

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 317/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9942 — Partners Group/Bridgepoint/Rovensa) ( 1 )	3
2020/C 317/03	Откриване на процедура (Дело M.9820 — Danfoss/Eaton Hydraulics) ( 1 )	4
2020/C 317/04	Съобщение на Комисията Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г.	5

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2020/C 317/05	Обменен курс на еврото — 24 септември 2020 година	20
	Сметна палата
2020/C 317/06	Специален доклад № 19/2020 Цифровизация на промишлеността в ЕС — амбициозна инициатива, чийто успех зависи от непрекъснатите усилия на ЕС, националните правителства и предприятията	21

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1645
JPY	японска йена	122,73
DKK	датска крона	7,4425
GBP	лира стерлинг	0,91228
SEK	шведска крона	10,5793
CHF	швейцарски франк	1,0772
ISK	исландска крона	161,80
NOK	норвежка крона	11,1023
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	27,015
HUF	унгарски форинт	364,45
PLN	полска злота	4,5293
RON	румънска лея	4,8755
TRY	турска лира	8,8851
AUD	австралийски долар	1,6539
CAD	канадски долар	1,5600
HKD	хонконгски долар	9,0250
NZD	новозеландски долар	1,7847
SGD	сингапурски долар	1,6029
KRW	южнокорейски вон	1 367,55
ZAR	южноафрикански ранд	19,8675
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,9527
HRK	хърватска куна	7,5530
IDR	индонезийска рупия	17 339,41
MYR	малайзийски рингит	4,8542
PHP	филипинско песо	56,547
RUB	руска рубла	89,8713
THB	тайландски бат	36,821
BRL	бразилски реал	6,4935
MXN	мексиканско песо	26,1062
INR	индийска рупия	86,1145

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2020/C 317/07	Предварително уведомление за концентрация (Case M.9928 — QuattroR/HGM/Burgo) Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	22
2020/C 317/08	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.9962 — Mylan/Aspen’s EU Thrombosis Business) ( 1 )	24
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2020/C 317/09	Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктова спецификация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество за селскостопанските продукти и храни	25
2020/C 317/10	Публикация на заявление за регистрация на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	31