Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2020/C 313/01)

Последна публикация

ОВ C 304, 14.9.2020 г.

Предишни публикации

ОВ C 297, 7.9.2020 г.

ОВ C 287, 31.8.2020 г.

ОВ C 279, 24.8.2020 г.

ОВ C 271, 17.8.2020 г.

ОВ C 262, 10.8.2020 г.

ОВ C 255, 3.8.2020 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Определение на Съда (девети състав) от 6 февруари 2020 г. (преюдициално запитване от Landgericht Dresden — Германия) — hapeg dresden gmbh/Bayrische Straße 6-8 GmbH & Co. KG

(Дело C-137/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Свободно предоставяне на услуги - Директива 2006/123/ЕО - Правна уредба на държава членка, която предвижда минимална тарифа за възнагражденията на инженерите и архитектите)

(2020/C 313/02)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Dresden

Страни в главното производство

Ищец: hapeg dresden gmbh

Ответник: Bayrische Straße 6-8 GmbH & Co. KG

Диспозитив

Член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която е забранено в договорите с архитекти или инженери да се договарят тарифи под минималните суми, определени в предвидената в тази уредба таблица за възнагражденията на архитектите и инженерите.

---

(1)  ОВ C 268, 30.7.2018 г.

Определение на Съда (трети състав) от 29 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Sąd Najwyższy — Полша) — DŚ/Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Jaśle

(Дело C-522/18) (1)

(Преюдициално запитване - Липса на основание за произнасяне)

(2020/C 313/03)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Ищец/Жалбоподател: DŚ

Ответник: Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Jaśle

в присъствието на: Prokuratura Krajowa

Диспозитив

Липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, отправено от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) с акт от 2 август 2018 г. по дело C-522/18.

---

(1)  ОВ C 427, 26.11.2018 г.

Определение на Съда (шести състав) от 15 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Окръжен съд Видин — България) — Корпоративна търговска банка, в несъстоятелност/Елит Петрол АД

(Дело C-647/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Производства по несъстоятелност - Ретроактивно изменение на условията за извършване на насрещни прихващания с кредитна институция в несъстоятелност - Правова държава - Принцип на правна сигурност - Право на ефективни правни средства за защита)

(2020/C 313/04)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Окръжен съд Видин

Страни в главното производство

Жалбоподател: Корпоративна търговска банка, в несъстоятелност

Ответник: Елит Петрол АД

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Окръжен съд Видин (България) с акт от 15 октомври 2018 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 455, 17.12.2018 г.

Определение на Съда (девети състав) от 6 февруари 2020 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Azienda ULSS n. 6 Euganea/Pia Opera Croce Verde Padova

(Дело C-11/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Обществени поръчки - Директива 2014/24/ЕС - Член 10, буква з) - Член 12, параграф 4 - Специални изключения за поръчки за услуги - Услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности - Организации или сдружения с нестопанска цел - Услуга за обикновен медицински превоз и за медицински превоз за оказване на спешна помощ - Регионално законодателство, което предвижда да се отдаде предимство на партньорство между възлагащите органи - Свобода на държавите членки по отношение на избора на начина за предоставяне на услуги - Граници - Задължение за мотивиране)

(2020/C 313/05)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Azienda ULSS n. 6 Euganea

Ответник: Pia Opera Croce Verde Padova

в присъствието на: Azienda Ospedaliera di Padova, Regione Veneto, Croce Verde Servizi

Диспозитив

1)

Член 10, буква з) и член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат регионална правна уредба, която обуславя възлагането на обществена поръчка от обстоятелството, че услугата за обикновен медицински превоз не може да бъде осигурена чрез партньорството между субекти в публичния сектор, при положение че изборът, който е изразен в полза на конкретен начин на предоставяне на услуги и е направен на етап, предхождащ възлагането на обществена поръчка, е съобразен с принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация, взаимно признаване, пропорционалност и прозрачност.

2)

Член 10, буква з) и член 12, параграф 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат регионална правна уредба, която задължава възлагащия орган да мотивира избора си да възложи поръчката за услугата за обикновен медицински превоз посредством процедура за възлагане на обществена поръчка, вместо да я възложи пряко чрез споразумение, сключено с друг възлагащ орган.

---

(1)  ОВ C 164, 13.5.2019 г.

Определение на Съда (девети състав) от 6 февруари 2020 г. (преюдициални запитвания от Consiglio di Stato — Италия) — Rieco SpA/Comune di Lanciano, Ecolan SpA (C-89/19), Comune di Ortona, Ecolan SpA (C-90/19), Comune di San Vito Chietino, Ecolan SpA (C-91/19)

(Съединени дела C-89/19—C-91/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Обществени поръчки - Директива 2014/24/ЕС - Член 12, параграф 3 - Национално законодателство, което предвижда да се отдава предимство на възлагането на обществени поръчки пред сключването на сделки in house - Свобода на държавите членки по отношение на избора на начина за предоставяне на услуги - Граници - Национално законодателство, което изключва възможността за възлагащ орган да придобие в организация, притежавана от възлагащи органи, капиталово участие, което не може да гарантира упражняването на контрол върху тази организация или право на вето)

(2020/C 313/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rieco SpA

Ответници: Comune di Lanciano, Ecolan SpA (C-89/19), Comune di Ortona, Ecolan SpA (C-90/19), Comune di San Vito Chietino, Ecolan SpA (C-91/19)

В присъствието на: Comune di Ortona (C-89/19), Comune di Treglio (C-89/19), Autorità nazionale anticorruzione (ANAC)

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 3 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обуславя сключването на вътрешна сделка, определяна още като „сделка in house“, от невъзможността да се възложи обществена поръчка и във всички случаи от доказването от страна на възлагащия орган, че сключването на вътрешна сделка е свързано с конкретни ползи за обществото.

2)

Член 12, параграф 3 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която възпрепятства възлагащ орган да придобие капиталово участие в правен субект, акционерите в който са други възлагащи органи, когато капиталовото му участие не може да гарантира упражняването на контрол или право на вето и когато посоченият възлагащ орган възнамерява да придобие впоследствие положение на съвместен контрол и следователно възможност да извършва пряко възлагане на поръчки в полза на този правен субект, чийто капитал е притежаван от няколко възлагащи органи.

---

(1)  ОВ C 182, 27.5.2019 г.

Определение на Съда (седми състав) от 31 януари 2020 г. — Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal)/Deutscher Braunkohlen-Industrie — Verein eV, Lausitz Energie Kraftwerke AG, Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft mbH eins energie in sachsen GmbH & Co. KG, Европейска комисия

(Дело C-172/19 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Околна среда - Директива 2010/75/ЕС - Заключения за най-добрите налични техники (НДНТ) - Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 - Големи горивни инсталации - Жалба за отмяна - Недопустимост - Липса на пряко засягане - Участие в процеса, който води до приемането на акта - Процесуални гаранции при приемане на акта - Замяна на мотиви - Липса на основания въз основа на нарушение на процесуалните права на жалбоподателя - Липса на лично засягане - Явно неоснователна жалба)

(2020/C 313/07)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) (представители: W. Spieth и N. Hellermann, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Deutscher Braunkohlen-Industrie — Verein eV, Lausitz Energie Kraftwerke AG, Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft mbH, eins energie in sachsen GmbH & Co. KG (представители: W. Spieth и N. Hellermann, Rechtsanwälte), Европейска комисия (представители: R. Tricot и A. C. Becker)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно неоснователна.

2)	Осъжда Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 164, 13.5.2019 г.

Определение на Съда (девети състав) от 16 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия)— Telecom Italia SpA, Wind Tre SpA, Vodafone Italia SpA, Lindam Srl/Roma Capitale, Regione Lazio, Vodafone Italia SpA, Telecom Italia SpA, Wind Tre SpA, Wind Telecomunicazioni SpA

(Дело C-368/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Сближаване на законодателствата - Eлектронни съобщителни мрежи и услуги - Наложени от местните власти ограничения за поставянето на клетъчни антени на мобилни оператори - Липса на достатъчно пояснения за причините, поради които отговорът на преюдициалния въпрос е необходим за решаването на спора в главното производство - Явна недопустимост)

(2020/C 313/08)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Telecom Italia SpA, Wind Tre SpA, Vodafone Italia SpA, Lindam Srl

Ответници: Roma Capitale, Regione Lazio, Vodafone Italia SpA, Telecom Italia SpA, Wind Tre SpA, Wind Telecomunicazioni SpA

В присъствието на: Regione Lazio, Wind Tre SpA, Telecom Italia SpA, Ente Suore Francescane Missionarie del Cuore Immacolato di Maria и др., Agenzia Regionale Protezione Ambiente (ARPA), Congregazione delle Religiose di Gesù e Maria

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 2 февруари 2018 г., е явно недопустимо.

---

(1)  ОВ C 312, 16.9.2019 г.

Определение на Съда (девети състав) от 15 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj — Румъния) — SC Banca E S.A./G.D.

(Дело C-381/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕО - Въвеждане на нов способ за защита в хода на производството - Принципи на правна сигурност и ефективност)

(2020/C 313/09)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Banca E S.A.

Ответник: G.D.

Диспозитив

Принципите на правна сигурност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат процесуално правило, което изменя предвидената в националния правопорядък система от способи за защита, като въвежда допълнителен способ за защита и допълнителна съдебна инстанция, и което се прилага на инстанцията, пред която към момента на изменението вече е в ход производство между потребител и търговец, при условие че този нов способ за защита е налице както за потребителя, така и за търговеца.

---

(1)  ОВ C 288, 26.8.2019 г.

Жалба, подадена на 29 май 2020 г. от Eurofer, Association Européenne de l'Acier, AISBL срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 март 2020 г. по дело T-835/17, Eurofer/Комисия

(Дело C-226/20 P)

(2020/C 313/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eurofer, Association Européenne de l'Acier, AISBL (представители: J. Killick, advocaat, G. Forwood, avocate)

Други страни в производството: Европейска комисия, HBIS Group Serbia Iron & Steel LLC Belgrade

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното решение,

—	да се отмени член 2 от оспорения регламент (1),

—	при условията на евентуалност, делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане,

—	да се осъди Комисията и встъпилата пред Общия съд страна да заплатят съдебните разноски, направени в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

1.	Грешка при прилагането на правото, свързана с тълкуването на член 3, параграф 4 от основния регламент (2), че Комисията има свободата на преценка да определи като „незначителен“ внос, представляващ пазарен дял, който надхвърля 1 %.

2.

Грешки в преценката, че „обемът на внос“ от Сърбия е „незначителен“ за целите на член 3, параграф 4 от основния регламент. По-конкретно, Общият съд е допуснал: 2.1. грешка при прилагането на правото поради включването на ценови елементи в преценката на незначителността, която представлява единствено количествена оценка, свързана с обем, 2.2. при условията на евентуалност, грешка при прилагането на правото поради неотчитането на други фактори (по-конкретно данни за подбиването и занижаването на цените), които биха могли (по-точно) да посочат евентуалните последици от обема на внос, и 2.3. на следващо място, явна грешка в преценката и изопачаване на доказателствата при констатацията, че средните цени, свързани с обеми, които съответстват на незначителен пазарен дял, в конкретния случай могат автоматично да обосноват извод за „незначителен“ обем.

3.

Грешки по отношение на констатацията, че налагането на „защитни мерки не е необходимо“ за целите на член 9, параграф 2 от основния регламент. По-специално, Общият съд е допуснал: 3.1. грешка при прилагането на правото при констатацията, че Комисията може да приключи разследване без да анализира потенциална вреда, и 3.2. грешка при прилагането на правото и очевидна грешка в преценката при констатацията, че Комисията не е превишила свободата си на преценка при прилагането на член 9, параграф 2 от основния регламент.

4.

Грешка при прилагането на правото при констатацията, че Комисията не е длъжна да оповести данните за подбиването на цените и индикативни цени по отношение на сръбския износител. По-специално, Общият съд е допуснал: 4.1. грешка при прилагането на правото при констатацията, че задължението за зачитане на правото на защита не изисква оповестяване на данни за подбиването и занижаването на цените, 4.2. грешка при прилагането на правото при констатацията, че жалбоподателят в антидъмпингово разследване не може да се позовава на изискванията, произтичащи от задължението за зачитане на правото на защита , и 4.3. грешка при прилагането на правото при констатацията, че оспореният регламент е в съответствие с принципа на добра администрация, залегнал в член 41 от Хартата на основните права.

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 на Комисията от 5 октомври 2017 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за приключване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия (ОВ L 258, 2017г., стр. 24).

(2)  Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

Преюдициално запитване от Appeals Service Northern Ireland (Обединено кралство), постъпило на 7 април 2020 г. — VI/Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs

(Дело C-247/20)

(2020/C 313/11)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Appeals Service Northern Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподател: VI

Ответник: Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

1)

Длъжно ли е дете, пребиваващо постоянно в Европейското икономическо пространство, да поддържа пълно здравно застрахователно покритие, за да запази правото си на пребиваване, както би следвало да прави в качеството на икономически самостоятелно лице съгласно член 4, параграф 1 от правилника от 2016 г.?

2)

Неправомерно ли е изискването по член 4, параграф 3, буква b) от The Immigration (European Economic Area) Regulations 2016 (Правилник за имиграцията (Европейско икономическо пространство) от 2016 г.) — съгласно което условието за пълно здравно застрахователно покритие в Обединеното кралство за студент или за икономически самостоятелно лице е изпълнено по отношение на член 16, параграф 2, буква b), подточка ii) от The Immigration (European Economic Area) Regulations 2016 само ако въпросното покритие обхваща както това лице, така и всички съответни членове на неговото семейство — от гледна точка на правото на Съюза предвид член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 (1) и практиката на Съда на Европейския съюз, съдържаща се в точка 70 от решение Teixiera, C-480/08?

3)

Считат ли се вследствие на констатацията, съдържаща се в точка 53 от решение Ahmad/Secretary of State for the Home Department [2014] EWCA Civ 988, действащите реципрочни договорености между Обединеното кралство и Ирландия по отношение на здравното застрахователно покритие в рамките на общата зона за пътуване за „реципрочни договорености“, които съответно представляват пълно здравно застрахователно покритие за целите на член 4, параграф 1 от правилника от 2016 г.?

---

(1)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 15 юни 2020 г. — Thelen Technopark Berlin GmbH/MN

(Дело C-261/20)

(2020/C 313/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Thelen Technopark Berlin GmbH

Ответник: MN

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, параграф 3 ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар (1) пораждат директен ефект по такъв начин, че противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от германската Наредба за хонорарите на архитектите и инженерите (наричана по-нататък „Наредбата“), според които с някои изключения предвидените в Наредбата минимални ставки за дейности по проектиране и контрол на архитектите и инженерите са задължителни и споразумения за плащане на хонорар под минималните ставки в договори с архитекти и инженери са недействителни, вече не трябва да се прилагат?

2)

Ако на първия въпрос бъде отговорено отрицателно: a) Представлява ли определянето на задължителни минимални ставки от Федерална република Германия за дейности по проектиране и контрол от архитекти и инженери в член 7 от Наредбата нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза? б) При утвърдителен отговор на въпрос 2 a): следва ли от едно такова нарушение, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти националните разпоредби относно задължителни минимални ставки (тук: член 7 от Наредбата) вече не следва да се прилагат?

---

(1)  ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50.

Преюдициално запитване от Hof van beroep Antwerpen (Белгия), постъпило на 15 юни 2020 г. — FN/Universiteit Antwerpen, Vlaamse Autonome Hogeschool Hogere Zeevaartschool, PB, ZK, NG, ZN, UM

(Дело C-265/20)

(2020/C 313/13)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep Antwerpen

Страни в главното производство

Жалбоподател: FN

Ответници: Universiteit Antwerpen, Vlaamse Autonome Hogeschool Hogere Zeevaartschool, PB, ZK, NG, ZN, UM

Преюдициален въпрос

Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се съдържа в приложението към Директива 97/81/EО (2) на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), да се тълкуват в смисъл, че не допускат на основание национална правна уредба (член 91 от Декрета за университетите), според която независим академичен персонал на пълно работно време може да бъде назначен на постоянен договор, а персонал на непълно работно време може да бъде назначен на срочни договори за срок от не повече от шест години, които могат да бъдат подновявани, даден университет да може:

1.

на основание свободата на действие да назначава университетски преподавател в продължение на 20 години на около 20 последователни краткосрочни трудови договори за работа на непълно работно време и на нормативно установени назначения с продължителност от една до три години, без ограничение на общия брой на подновяванията, докато други негови колеги, изпълняващи сходни дейности, са назначени на постоянен договор при работа на пълно работно време?

2.

да определи в правилника за персонала си само общ минимален праг под формата на равнище на заетост от 50 %, което трябва да бъде достигнато, за да се отговори на условията за назначаване на постоянен договор, но не и критерий, въз основа на който наетите на 50 % или повече процента служители на непълно работно време да бъдат назначени на постоянен, съответно срочен договор?

3.	на основание неограничена „свобода на действие“ да определя проценти на заетост на университетски преподавател на непълно работно време, без да установява обективни критерии или да извършва обективна оценка на работното натоварване?

4.

да лиши нает на срочен договор при работа на непълно работно време университетски преподавател, чието назначение на основание „свободата на действие“ на университета не е подновено, от правото да се позове на твърдения неравноправен характер на условията на работа в миналото, с мотива че, изпълнявайки възложените му дейности, така да се каже е „приел“ тези условия, поради което не може да се ползва от защитата на правото на Съюза?

---

(1)  ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

(2)  ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35.

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 24 юни 2020 г. — UM

(Дело C-277/20)

(2020/C 313/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Молител: UM

Други страни: HW като управител на наследството на ZL, Marktgemeinde Kötschach-Mauthen, Finanzamt Spittal Villach

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (1) да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос: Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди 17 август 2015 г., за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент?

---

(1)  ОВ L 201, 2012 г., стр. 107.

Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 29 юни 2020 г. — K/Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

(Дело C-285/20)

(2020/C 313/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: K

Ответник: Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv)

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) да се тълкуват в смисъл, че напълно безработно лице, което по време на получаването на обезщетения по смисъла на член 11, параграф 2 от този регламент в компетентната държава членка и/или преди прекратяване на трудовото си правоотношение премества пребиваването си в друга държава членка, има право на обезщетение за безработица съгласно законодателството на държавата членка, в която пребивава?

2)	От значение ли са причините, напр. семейни причини, поради които това лице премества пребиваването си в държава членка, различна от компетентната държава?

---

(1)  Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ 2004, L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 7 юли 2020 г. — UE, HC/Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG

(Дело C-301/20)

(2020/C 313/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели в ревизионното производство: UE, HC

Ответник в ревизионното производство: Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG

Заинтересована страна: наследници на VJ

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (1) да се тълкува в смисъл, че копие на удостоверение за наследство, издадено за неопределен срок в нарушение на тази разпоредба, без да е посочена дата на изтичане на срока на действие: а) е валидно и действително за неопределен срок, или б) е валидно само за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на завереното копие, или в) е валидно само за срок от шест месеца, считано от друга дата, или г) е невалидно и не е годно за използване по смисъла на член 63 от Регламент № 650/2012?

2)

Трябва ли член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че действието на удостоверението за наследство възниква в полза на всички поименно посочени в него лица като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, така че то да може да се използва съгласно член 63 от Регламент № 650/2012 и от тези лица, които не са поискали издаването му?

3)

Трябва ли член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че легитимиращото действие на завереното копие на удостоверение за наследство трябва да се признае, ако при първото му представяне това копие все още е било валидно, но валидността му е изтекла преди исканото решение на органа, или тази разпоредба допуска национално право, което изисква валидност на удостоверението и към момента на постановяване на решението?

---

(1)  ОВ L 201, 2012 г., стр. 107.

Преюдициално запитване от Cour d’appel de Paris (Франция), постъпило на 9 юли 2020 г. — A — Друга страна: Autorité des marchés financiers

(Дело C-302/20)

(2020/C 313/17)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d’appel de Paris

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Друга страна: Autorité des marchés financiers

Преюдициални въпроси

1)

На първо място, a) Трябва ли член 1, точка 1, първа алинея от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (1) във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 2003/124/ЕО на Комисията от 22 декември 2003 година за прилагане на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно определението и публичното оповестяване на вътрешна информация и относно определението за манипулиране на пазара (2) да се тълкува в смисъл, че информация за предстоящото публикуване в пресата на статия, която отразява пазарни слухове относно емитент на финансови инструменти, може да удовлетвори изискването за точност, наложено от тези членове, за да се квалифицира като вътрешна информация? б) От значение ли е за преценката на точността на разглежданата информация обстоятелството, че статията в пресата, за чието предстоящо публикуване се отнася въпросната информация, посочва — под формата на пазарни слухове — цената на публично търгово предложение? в) Имат ли значение за преценката на точността на разглежданата информация известността на журналиста, написал статията, репутацията на медийното издание, в което е публикувана статията, и обстоятелството, че тази публикация действително е повлияла чувствително („ex post“) на курса на ценните книжа, за които се отнася?

2)

На второ място, в случай на отговор, че информация като тази в разглеждания случай може да удовлетвори необходимото изискване за точност: a) Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (3) да се тълкува в смисъл, че разкриването от страна на журналист на един от обичайните му източници на информация за предстоящото публикуване на написана от него статия, която отразява пазарни слухове, се извършва „за целите на журналистическата дейност“? б) Зависи ли отговорът на този въпрос по-специално от това дали журналистът е бил информиран от съответния източник за пазарните слухове или от това дали разкриването на информацията за предстоящото публикуване на статията е било необходимо, за да се получат от съответния източник разяснения относно достоверността на слуховете?

3)

На трето място, трябва ли членове 10 и 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че дори когато журналист е разкрил вътрешна информация „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на член 21, за определяне на законния или незаконния характер на разкриването е необходимо да се прецени дали същото е извършено „при обичайното упражняване на […] [журналистическата] професия“ по смисъла на член 10?

4)

На четвърто място, трябва ли член 10 от Регламент (ЕС) № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за извършено при обичайното упражняване на журналистическата професия разкриването на вътрешна информация трябва да е строго необходимо за упражняването на тази професия и да е съобразено с принципа на пропорционалност?

---

(1)  ОВ L 96, 2003 г., стр. 16.

(2)  ОВ L 339, 2003 г., стр. 70.

(3)  ОВ L 173, 2014 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Nürnberg (Германия), постъпило на 21 юли 2020 г. — DQ/Ryanair DAC

(Дело C-323/20)

(2020/C 313/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Nürnberg

Страни в главното производство

Ищец: DQ

Ответник: Ryanair Designated Activity Company

Преюдициални въпроси

1)	Представлява ли „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) синдикално организирана стачка на собствения персонал на опериращ въздушен превозвач?

2)	Има ли значение обстоятелството дали посочената стачка се води въз основа на искания на персонала, които до момента не са били закрепени с договор между персонала и опериращия въздушен превозвач?

3)	Има ли значение дали конкретната стачка е предизвикана от опериращия въздушен превозвач чрез определено поведение по време на преговорите със синдикатите? С решение на Съда от 7 август 2020 г. делото беше заличено от регистъра.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 22 юли 2020 г. — Finanzamt B/X-Beteiligungsgesellschaft mbH

(Дело C-324/20)

(2020/C 313/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt B

Ответник: X-Beteiligungsgesellschaft mbH

Преюдициални въпроси

1)

В случай на услуга, която се предоставя еднократно и следователно без връзка с определен период от време, води ли самото договарянe на разсрочено плащане до последователни отчитания или плащания по смисъла на член 64, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1)?

2)

При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос: Следва ли да се счита, че е налице неплащане по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, когато при предоставянето на услугата данъчнозадълженото лице се е договорило тя да бъде заплатена на пет годишни вноски и в случай на последващо плащане националното право предвижда корекция, с която се анулира извършеното преди това намаление на данъчната основа съгласно тази разпоредба?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Преюдициално запитване от Tribunal du travail du Brabant wallon, division Wavre (Белгия), постъпило на 24 юли 2020 г. — PR/Agence fédérale pour l'Accueil des demandeurs d'asile (Fedasil)

(Дело C-335/20)

(2020/C 313/20)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail du Brabant wallon, division Wavre

Страни в главното производство

Жалбоподател: PR

Ответник: Agence fédérale pour l'Accueil des demandeurs d'asile (Fedasil)

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли вече изпълнение на мярката за извеждане по смисъла на Регламент „Дъблин III (1)“ решението на държавен административен орган за изменение на задължителното място за регистриране на търсещо убежище лице в приемен център, чиято основна задача е да улесни прехвърлянето му в държавата, компетентна да разгледа молбата му за международна закрила, и което се приема за подготвителна мярка за действителното прехвърляне, при положение че срещу тази мярка за извеждане лицето е подало жалба за отмяна и молба за спиране на изпълнението пред национален съд?

2)

При утвърдителен отговор, представлява ли средство за ефективна правна защита по смисъла на член 27 от Регламент „Дъблин III“ единственото средство за правна защита със суспензивен ефект, а именно молбата за спиране на изпълнението по реда на изключителното спешно производство, предвидено в член 39/82, параграф 4 от Закона от 15 декември 1980 г. за влизането в страната, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци, в полза на търсещо убежище лице, приканено да представи молбата си за международна закрила за разглеждане в друга държава членка, и свързано с незабавно изпълнение на мярка за извеждане или връщане?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

Жалба, подадена на 28 юли 2020 г. от Nord Stream 2 AG срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 20 май 2020 г. по дело T-526/19, Nord Stream 2/Парламент и Съвет

(Дело C-348/20 P)

(2020/C 313/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nord Stream 2 AG (представители: L. Van den Hende, advocaat, M. Schonberg, Solicitor, J. Penz-Evren, J. Maly, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени Определението на Общия съд (осми състав) от 20 май 2020 г. по дело T-526/19 Nord Stream 2/Парламент и Съвет, по-конкретно точки 1, 3, 4 и 6 от диспозитива;

—

ако Съдът приеме, че етапът на производството позволява това, да отхвърли възражението за недопустимост, да обяви жалбата за допустима и да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество или, при условията на евентуалност, да обяви, че атакуваната мярка пряко засяга жалбоподателя и да върне делото на Общия съд, за да се произнесе относно наличието на пряко засягане или за да се произнесе по този въпрос заедно с произнасянето по същество; и

—	да осъди Съвета и Парламента да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя, включително и тези, направени пред Общия съд.

Основания и основни доводи

С първото си основание за обжалване, което е разделено на две части, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото като е приложил изискването за пряко засягане и като е приел, че жалбоподателят нe e правно легитимиран да подаде жалба за отмяна на Директива (ЕС) 2019/692 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година (наричана по-нататък „Директивата за изменение“):

Общият съд неправилно е приел, че дадена директива, включително и Директивата за изменение, не може, сама по себе си, преди приемането на мерки за транспониране или изтичането на срока за транспониране, пряко да засегне правното положение на оператор, което обективно би довело до отхвърляне на всяка жалба за отмяна по член 263, четвърта алинея от ДФЕС.

Общия съд неправилно е разгледал изцяло общо въпроса за свободата на преценка на държава членка, без да изследва какво конкретно е влиянието на свободата на преценка върху правното положение на жалбоподателя и с оглед на предмета на неговата жалба.

С второто си основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото при преценката си относно исканията на Съвета да се извадят от преписката по делото някои документи и при уважаването на тези искания. По-специално Общият съд неправилно е извършил преценката си изцяло в рамките на Регламент 1049/2001 (2) относно публичния достъп до документи, без да провери дали въпросните документи са очевидно релевантни за решаването на правния спор. Общият съд неправилно е приложил и рестриктивната рамка, установена от Съда при конкретни и сериозни обстоятелства по дело Унгария/Комисия и по дело Словения/Хърватия, (3) към други фундаментално различни ситуации. Накрая, Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото като е придал значителна тежест на отделно арбитражно производство, заведено от жалбоподателя на основание Договора на Енергийната харта, което по никакъв начин не е било относимо към преценката му, включително и на основание Регламент 1049/2001.

---

(1)  Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ OВ 2019, L 117, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ 2001, L 145, стр. 43).

(3)  Определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C-650/18, непубликувано, EU:C:2019:438; Решение от 31 януари 2020 г., Словения/Хърватия, C-457/18, EU:C:2020:65.

Жалба, подадена на 30 юли 2020 г. от Liviu Dragnea срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 12 май 2020 г. по дело T-738/18, Dragnea/Комисия

(Дело C-351/20 P)

(2020/C 313/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Liviu Dragnea (представители: C. Toby, O. Riffaud, B. Entringer, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло обжалваното определение на Общия съд;

—	да отмени Решение OCM(2018)20575 на Комисията, изпратено на процесуалния представител на жалбоподателя с писмо от 1 октомври 2018 г.;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първо основание: нарушение на член 9, параграфи 1, 2 и 4 от Регламента за OLAF (1) и нарушение на правото на защита на жалбоподателя при разследванията, включително правото на изслушване и зачитането на презумпцията за невиновност.

Второ основание: нарушение на принципа на добра администрация във връзка с разследванията, както и отказ да се започне разследване относно провеждането на разследването от OLAF.

Трето основание: нарушение на правото на достъп до документи във връзка с разследването на OLAF.

---

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (OВ L 248, 2013 г., стр. 1).

Определение на председателя на четвърти състав на Съда от 17 януари 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединеното кралство) — Sandoz Ltd, Hexal AG/G.D. Searle LLC, Janssen Sciences Ireland

(Дело C-114/18) (1)

(2020/C 313/23)

Език на производството: английски

Председателят на четвърти състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 152, 30.4.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 3 февруари 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy — Полша) — Производство, образувано по искане на YV, в присъствието на: Krajowa Rada Sądownictwa

(Дело C-537/18) (1)

(2020/C 313/24)

Език на производството: полски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 427, 26.11.2018 г.

Определение на председателя на Съда от 4 февруари 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Canarias — Испания) — KA/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), Tesorería General de la Seguridad Social

(Дело C-811/18) (1)

(2020/C 313/25)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 139, 15.4.2019 г.

Определение на председателя на първи състав на Съда от 20 януари 2020 г. — Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, Airport Marketing Services Ltd/Европейска комисия

(Дело C-202/19 Р) (1)

(2020/C 313/26)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 164, 13.5.2019 г.

Определение на председателя на първи състав на Съда от 20 януари 2020 г. — Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, Airport Marketing Services Ltd/Европейска комисия

(Дело C-203/19 P) (1)

(2020/C 313/27)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 164, 13.5.2019 г.

Определение на председателя на първи състав на Съда от 20 януари 2020 г. — Ryanair DAC, по-рано Ryanair Ltd, Airport Marketing Services Ltd/Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-204/19 P) (1)

(2020/C 313/28)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 164, 13.5.2019 г.

Определение на председателя на първи състав на Съда от 20 януари 2020 г. — Ryanair DAC, с предходно наименование Ryanair Ltd, Airport Marketing Services Ltd/Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-205/19) (1)

(2020/C 313/29)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 164, 13.5.2019 г.

Определение на председателя на Съда от 23 януари 2020 г. — (преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Hamburg — Германия) — YX/Eurowings GmbH

(Дело C-542/19) (1)

(2020/C 313/30)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 353, 11.11.2019 г.

Определение на председателя на Съда от 8 януари 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien — Австрия) — flightright GmbH/Austrian Airlines AG

(Дело C-661/19) (1)

(2020/C 313/31)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 406, 2.12.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Ocean Capital Administration и др./Съвет

(Дело T-332/15) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран - Замразяване на финансови средства - Списък на лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилагат мерките - Включване на имената на жалбоподателите в списъка)

(2020/C 313/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ocean Capital Administration GmbH (Хамбург, Германия) и още 31 други жалбоподатели, чиито имена са включени в приложение към настоящото решение (представители: P. Moser, QC, E. Metcalfe, barrister, и M. Taher, solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и V. Piessevaux)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/556 на Съвета от 7 април 2015 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета относно ограничителните мерки срещу Иран (OВ L 92, 2015 г., стp. 101) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/549 на Съвета от 7 април 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 92, 2015 г., стp. 12), доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателите, и от друга страна, искане на основание член 277 ДФЕС за обявяване за неприложими на Решение 2013/497/ОВППС на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета относно ограничителните мерки срещу Иран (OВ L 272, 2013 г., стp. 46) и Регламент (ЕС) № 971/2013 на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 272, 2013 г., стp. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Ocean Capital Administration GmbH и другите жалбоподатели, чиито имена са включени в приложение към настоящото решение, да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 294, 7.9.2015 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — VQ/BCE

(Дело T-203/18) (1)

(Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Административна имуществена санкция, наложена от ЕЦБ на кредитна институция за нарушение на член 77, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 - Правила за публикуване на уебсайта на ЕЦБ - Член 18, параграф 6 от Регламент № 1024/2013 и член 132, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014)

(2020/C 313/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: VQ (представител: G. Cahill, barrister)

Ответник: Banque centrale européenne (представители: E. Koupepidou, E. Yoo и M. Puidokas)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: И. Гюров и J. Bauerschmidt), Европейска комисия (представители: L. Armati, A. Steiblytė, K.-P. Wojcik и A. Nijenhuis)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB-SSM-2018-ESSAB-4, SNC-2016-0026 на ЕЦБ от 14 март 2018 г., прието на основание член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на ЕЦБ на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), доколкото, от една страна, с него на жалбоподателя се налага административна имуществена санкция в размер на 1 600 000 EUR и от друга страна, се разпорежда публикуването на тази санкция на уебсайта на ЕЦБ без запазване на анонимността на жалбоподателя.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	VQ понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ), в това число разноските по обезпечителното производство.

3)	Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 182, 28.5.2018 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Crédit agricole/ЕЦБ

(Дело T-576/18) (1)

(Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Административна имуществена санкция, наложена от ЕЦБ на кредитна институция - Член 26, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 - Продължаващо нарушение на изискванията за собствен капитал - Нарушение, извършено по небрежност - Прилагане с обратна сила на по-леко наказание - Липса - Право на защита - Размер на санкцията - Задължение за мотивиране)

(2020/C 313/34)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Crédit agricole SA (Монруж, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (представители: C. Hernández Saseta, A. Pizzolla и D. Segoin)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB/SSM/2018-FRCAG-75 на ЕЦБ от 16 юли 2018 г., прието на основание член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), с което на жалбоподателя се налага административна имуществена санкция в размер на 4 300 000 EUR за продължаващо нарушение на изискванията за собствен капитал, предвидени в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1 и поправки ОВ L 208, 2013 г., стр. 68, ОВ L 321, 2013 г., стр. 6 и ОВ L 20, 2017 г., стр. 3).

Диспозитив

1)	Отменя Решение ECB/SSM/2018-FRCAG-75 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 16 юли 2018 г. в частта, в която на Crédit agricole SA се налага административна имуществена санкция в размер на 4 300 000 EUR.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Crédit agricole да заплати направените от нея съдебни разноски.

4)	Осъжда ЕЦБ да заплати направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 436, 3.12.2018 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Crédit agricole Corporate and Investment Bank/EЦБ

(Дело T-577/18) (1)

(Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Административна имуществена санкция, наложена от ЕЦБ на кредитна институция - Член 26, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013 - Продължено нарушение на капиталовите изисквания - Нарушение, извършено поради небрежност - Право на защита - Размер на санкцията - Задължение за мотивиране)

(2020/C 313/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Crédit agricole Corporate and Investment Bank (Монруж, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (представители: C. Hernández Saseta, A. Pizzolla и D. Segoin)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ECB/SSM/2018-FRCAG-76 на ЕЦБ от 16 юли 2018 г., прието в приложение на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (OВ L 287, 2013 г., стр. 63), с което на жалбоподателя се налага административна имуществена санкция в размер на 300 000 EUR за продължено нарушение на капиталовите изисквания, предвидени в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 208, 2013 г., стр. 68 и в OB L 321, 2013 г., стр. 6).

Диспозитив

1)	Отменя Решение ECB/SSM/2018-FRCAG-76 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 16 юли 2018 г. в частта, в която на Crédit agricole Corporate and Investment Bank се налага административна имуществена санкция в размер на 300 000 EUR.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Crédit agricole Corporate and Investment Bank да понесе направените от него съдебни разноски.

4)	Осъжда ЕЦБ да понесе направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 436, 3.12.2018 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. Pablosky/EUIPO — docPrice (mediFLEX easystep)

(Дело T-20/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „mediFLEX easystep“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „Stepeasy“ - Относителни основания за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 313/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pablosky, SL (Мадрид, Испания) (представител: M. Centell, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: J. Crespo Carrillo, H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: docPrice GmbH (Кобленц, Германия) (представител: K. Landes, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 ноември 2018 г. (преписка R 77/2018–4), постановено в производство по възражение със страни Pablosky и docPrice.

Диспозитив

1)

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 8 ноември 2018 г. (преписка R 77/2018-4), постановено в производство по възражение със страни Pablosky, SL и docPrice GmbH в частта му относно „облеклото“ и „шапките“ от клас 25 по смисъла на Ницската спогодба.

2)	Отхвърля жалбата, подадена от docPrice пред апелативния състав на EUIPO, в частта ѝ относно посочените в точка 1 стоки.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 4.3.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Pablosky/EUIPO — docPrice (mediFLEX easySTEP)

(Дело T-21/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „mediFLEX easySTEP“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „Stepeasy“ - Относителни основания за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 313/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pablosky, SL (Мадрид, Испания) (представител: M. Centell, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: J. Crespo Carrillo, H. O’Neill и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: docPrice GmbH (Кобленц, Германия) (представител: K. Landes, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 ноември 2018 г. (преписка R 76/2018–4), постановено в производство по възражение със страни Pablosky и docPrice.

Диспозитив

1)

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 8 ноември 2018 г. (преписка R 76/2018 4), постановено в производство по възражение със страни Pablosky, SL и docPrice GmbH в частта му относно „облеклото“ и „шапките“ от клас 25 по смисъла на Ницската спогодба.

2)	Отхвърля жалбата, подадена от docPrice пред апелативния състав на EUIPO, в частта ѝ относно посочените в точка 1 стоки.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 82, 4.3.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Scorify/EUIPO — Scor (SCORIFY)

(Дело T-328/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „SCORIFY“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „SCOR“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 313/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Scorify UAB (Вилнюс, Литва) (представител: V. Viešūnaitė, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Botis и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Scor SE (Париж, Франция) (представители: T. de Haan и C. de Callataÿ, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 26 март 2019 г. (преписка R 1639/2018–4), постановено в производство по възражение със страни Scor и Scorisk.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Scorify UAB да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 246, 22.7.2019 г.

Решение на Общия съд от 8 юли 2020 г. — Essential Export/EUIPO — Shenzhen Liouyi International Trading (TOTU)

(Дело T-633/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, за която се твърди, че съдържа словния елемент „TOTU“ и е в червено и черно - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз „TOTTO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 313/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Essential Export SA (Сан Хосе, Коста Рика) (представител: A. B. Padial Martínez, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Shenzhen Liouyi International Trading Co. Ltd (Шендзъ, Китай)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 22 юли 2019 г. (преписка R 362/2019-2), постановено в производство по възражение със страни Essential Export и Shenzhen Liouyi International Trading.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Essential Export SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 383, 11.11.2019 г.

Определение на Общия съд от 22 юни 2020 г. — Sherpa Europe/EUIPO — Núcleo de comunicaciones y control (SHERPA NEXT)

(Дело T-170/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне по същество)

(2020/C 313/40)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Sherpa Europe, SL (Ерандио, Испания)) (представител: M. Esteve Sanz, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. García Murillo и M. J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Núcleo de comunicaciones y control, SL (Трес Кантос, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 10 декември 2018 г. (преписка R 523/2017-2), свързано с производство по възражение със страни Núcleo de comunicaciones y control и Sherpa Europe.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Sherpa Europe, SL да понесе собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	Núcleo de comunicaciones y control, SL понася собствените си съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 155, 6.5.2019 г.

Определение на председателя на Общия съд от 24 юни 2020 г. — Price/Съвет

(Дело T-231/20 R)

(Обезпечително производство - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Решение (ЕС) 2020/135 - Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и от Евратом - Загубване на гражданството на Съюза - Молба за спиране на изпълнението - Явна недопустимост на жалбата в главното производство - Недопустимост - Запитване до Съда - Липса на компетентност)

(2020/C 313/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: David Price (Дора, Франция) (представител: J. Fouchet, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer, R. Meyer и M.-M. Joséphidès)

Предмет

От една страна, искане на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС за частично спиране на изпълнението на Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1) и на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7), доколкото тези актове не дават възможност на жалбоподателя да запази гражданството на Европейския съюз, или най-малкото на член 127, параграф 1, буква б) от това споразумение, и от друга страна, искане на основание член 256, параграф 3, втора алинея ДФЕС за спиране на производството и за отправяне на преюдициално запитване до Съда.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 20 юли 2020 г. — Sony Interactive Entertainment Europe/EUIPO — Wong (GT RACING)

(Дело T-463/20)

(2020/C 313/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sony Interactive Entertainment Europe Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Malynicz, QC и M. Maier, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Wai Leong Wong (Глазгоу, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „GT RACING“ — заявка за регистрация № 17 138 033

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 май 2020 г. по преписка R 1612/2019-4

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят тези на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като не са посочени конкретно съответните потребители;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като е допусната грешка при сравняването на знаците;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като е допусната грешка при сравняването на стоките от клас 9, 16 и 28 при по-ранната марка и стоките от клас 18 при оспорваната марка на Европейския съюз;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като не са взети предвид доказателствата за вероятното възприемане на по-ранната марка на Европейския съюз от съответните потребители;

—	Неотчитане на останалите елементи от посочените по-горе възражения по член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5;

—	Неотчитане, че собствените му фактически констатации са достатъчни, за да се установи наличието на притегателна сила за клиентелата, заблуждаващо представяне и вреда по правната уредба на Обединеното кралство относно злоупотребата с наименование;

—	Неотчитане на останалите критерии относно злоупотребата с наименование по член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 20 юли 2020 г. — LF/Комисия

(Дело T-466/20)

(2020/C 313/43)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: LF (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 11 септември 2019 г., с което се отказва да му бъде предоставена надбавка за експатриране,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят основава жалбата си на твърдението, че е нарушен член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз.

Жалба, подадена на 27 юли 2020 г. — Alteryx/EUIPO — Allocate Software (ALLOCATE)

(Дело T-476/20)

(2020/C 313/44)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Alteryx, Inc. (Ървайн, Калифорния, Съединени щати) (представители: A. Poulter и M. Holah, Solicitors)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Allocate Software Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „ALLOCATE“ — марка на Европейския съюз № 6 740 658

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 25 май 2020 г. по преписка R 1709/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени решението на отдела по заличаването,

—	да осъди ответника да поеме направените от него разноски и да заплати тези на жалбоподателя, включително разноските по производството пред апелативния състав,

—	в случай че други страни участват в производството като встъпили страни, да осъди тези страни да поемат направените от тях съдебни разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) във връзка с член 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като апелативният състав не е изложил мотиви за приетото от него решение.

Жалба, подадена на 6 август 2020 г. — Eos Products/EUIPO (Форма на сферичен контейнер)

(Дело T-489/20)

(2020/C 313/45)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Eos Products Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представител: S. Stolzenburg-Wiemer, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на сферичен контейнер) — заявка за регистрация № 15 903 081

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 юни 2020 г. по преписка R 2017/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 95 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 23 юли 2020 г. — El Corte Inglés/EUIPO — Ou (–Vpro)

(Дело T-491/20)

(2020/C 313/46)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J. L. Rivas Zurdo, abogado)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Kuei-Chin Ou (Тайпе, Тайван)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „–Vpro“ — заявка за регистрация 17 741 133

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 30 април 2020 г. по преписка R 1758/2019-1

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение в частта, в която с отхвърлянето на жалбата на възразяващата страна се потвърждава решението на отдела по споровете в производство по възражение B 3 055 001, с което се допуска регистрацията на марка на Европейския съюз № 17 741 133 „–Vpro“ (фигуративна), за да се отличат стоки от класове 24 и 25.

—	да осъди насрещните страна или страни в настоящото производство да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 24 юли 2020 г. — S. Tous/EUIPO — Zhejiang China-Best Import & Export (Лампа)

(Дело T-492/20)

(2020/C 313/47)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: S. Tous, SL (Манреса, Испания) (представители: D. Gómez Sánchez и J. L. Gracia Albero, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Zhejiang China-Best Import & Export Co. Ltd (Ханджоу, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността (Осветителни тела) — промишлен дизайн на Общността № 4422343-0012

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 26 май 2020 г. по преписка R 1553/2019-3

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди притежателя на спорния промишлен дизайн да заплати съдебните разноски в настоящото производство, включително разноските в производството пред отдела по отмяна и трети апелативен състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 25, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета (във връзка с членове 6 и 7 и член 9, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета).

Жалба, подадена на 10 август 2020 г. — Banco Cooperativo Español/ЕСП

(Дело T-499/20)

(2020/C 313/48)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Cooperativo Español, SA (Мадрид, Испания) (представители: D. Sarmiento Ramírez-Escudero, J. Beltrán de Lubiano Sáez de Urabain и P. Biscari García, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

(i)	да обяви неприложимостта на член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63;

(ii)	да обяви недействителността на обжалваното решение поради нарушение на член 103, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/59 и на член 70 от Регламент 806/2014, тълкувани в светлината на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на пропорционалност;

(iii)

във всички случаи да обяви, че обжалваното решение не може да има обратно действие, считано от датата на приемането на решението от 2016 г., и в резултат от това да отмени член 3 от обжалваното решение, доколкото той има подобно действие;

(iv)

във всички случаи да осъди ЕСП да заплати на жалбоподателя: a) сумата, съответстваща на лихвите за забава върху платената през 2016 г. сума за периода между 23 юни 2016 г. и датата, на която ЕСП плати дължимия размер, изчислен въз основа на приложимия лихвен процент за рефинансиране на ЕЦБ (понастоящем 0 %), увеличен с 3,5 пункта; б) при условията на евентуалност спрямо точка a) и само в случай, че Общият съд приеме, че по същество обжалваното решение е правомерно, но не може да има обратно действие, размерът, съответстващ на лихвите за забава по отношение на платената през 2016 г. сума за периода от 23 юни 2016 г. до 19 март 2020 г. — дата, от която обжалваното решение произвежда действие, изчислен въз основа на приложимия лихвен процент за рефинансиране на Европейската централна банка (понастоящем 0 %), увеличен с 3,5 пункта; в) при условията на евентуалност по отношение на точки a) или б), сумата, отговаряща на печалбата, която жалбоподателят е щял да получи на проведения на 16 юни 2016 г. търг в резултат от придобиването на десетгодишни испански държавни облигации със стойност, съответстваща на размера на предварителната вноска за 2016 г., изчислена за периода от 23 юни 2016 г. до датата, на която ЕСП изплати дължимата сума (или до 19 март 2020 г. в случай, че Общият съд приеме, че обжалваното решение по същество е законосъобразно, но няма обратно действие).

(v)	във всички случаи да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решението на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 19 март 2020 г. за изчисляване на предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/2020/16) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Жалбоподателят уточнява, че ЕСП е искал да придаде обратно действие на обжалваното решение, а именно от 15 април 2016 г. нататък, когато е било прието първото решение относно предварителните вноски за 2016 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания.

1.

Първото основание е възражение за незаконосъобразност съгласно член 277 ДФЕС, с което се цели Общият съд да обяви неприложимостта на член 5, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44). — Жалбоподателят твърди в това отношение, че с посочения член от Делегирания регламент: a) се нарушава член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, доколкото се установява система на изчисляване, по силата на която институция с консервативен рисков профил дължи предварителна вноска като тази на институциите с много висок рисков профил. б) се нарушава член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото неоправдано се ограничава основно право на жалбоподателя, а именно свободата му на стопанска инициатива. в) се нарушава принципът на пропорционалност, доколкото не е взето предвид двойното отчитане на някои задължения на жалбоподателя, което създава очевидно неоправдано, ненужно и несъразмерно ограничение.

2.

Второто основание e нарушение на член 103, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/59 и на член 70 от Регламент 806/2014, тълкувани в светлината на член 16 от Хартата и принципа на пропорционалност. — В това отношение се твърди, че основанията за неприложимостта на член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 ясно сочат необходимостта рисковият профил на жалбоподателя да се коригира с оглед на функционалните особености на кооперативната мрежа, която той оглавява, както изискват споменатите по-горе членове. Поради това, и доколкото по своето съдържание обжалваното решение представлява строго и буквално прилагане на норма, която не отчита посочения рисков профил на жалбоподателя, то трябва да се приеме за противоречащо на член 103, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/59, и в частност на Регламент 806/2014, чийто член 70, отнасящ се до предварителните вноски, препраща към Директива 2014/59 и приетата въз основа на нея правна уредба.

3.

Трето основание е нарушение на практиката на Съда, която допуска да се придаде обратно действие на дадено решение. – В това отношение жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не е в съответствие със съдебната практика, доколкото: a) целите, изтъкнати от ЕСП, които обосновават прилагането с обратна сила на обжалваното решение, не съставляват цели от общ интерес, които могат да обосноват дерогация от общия принцип за липса на обратно действие на актовете на Съюза; б) във всички случаи обратното действие не е нито от основно значение, нито е необходимо за постигане на тези цели, доколкото съществуват алтернативи, които са по-малко обременителни за страните, които позволяват тяхното реализиране и в) нарушени са оправданите правни очаквания на жалбоподателя, тъй като поведението на ЕСП е в посока, обратна на последиците, които се търсят с решение на Общия съд по дело T-323/16.

4.

Четвъртото основание е базирано на извъндоговорната отговорност на ЕСП съгласно членове 268 и 340 ДФЕС и съгласно член 87, параграф 3 от Регламент 806/2014 в случай на неоснователно обогатяване. — В това отношение жалбоподателят твърди, че ЕЦБ трябва да заплати обезщетение на основание на извъндоговорната отговорност поради неоснователно обогатявана в размер на лихвите от момента на плащане на предварителната вноска за 2016 г. — което плащане, считано от отмяната на Решение SRB/ES/SRF/2016/06 с решение от 28 ноември 2019 г., Banco Cooperativo Español/CRU (T-323/16, EU:T:2019:822), не се основава на каквото и да е решение на ЕСП — до окончателното плащане на посочената сума или, при условията на евентуалност, до датата на обжалваното решение.

Определение на Общия съд от 25 юни 2020 г. — Einkaufsbüro Deutscher Eisenhändler/EUIPO — Tigges (TOOLINEO)

(Дело T-877/19) (1)

(2020/C 313/49)

Език на производството: немски

Председателят на девети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 61, 24.2.2020 г.